Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2776(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : O-0096/2010

Внесени текстове :

O-0096/2010

Разисквания :

PV 08/09/2010 - 15
CRE 08/09/2010 - 15

Гласувания :

Приети текстове :


Разисквания
Сряда, 8 септември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

15. Свободно движение на работници – временни ограничения за румънски и български граждани на пазара на труда в Европейския съюз (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е разискването по въпроса, изискващ устен отговор (O-0096/2010), зададен от Rovana Plumb, Илияна Малинова Йотова, Pervenche Berès, Stephen Hughes, Alejandro Cercas, Gianni Pittella и Jutta Steinruck, от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, към Комисията относно свободното движение на работници – временни ограничения за румънски и български граждани на пазара на труда в Европейския съюз (B7-0455/2010).

 
  
MPphoto
 

  Rovana Plumb (S&D).(RO) В своето изказване относно състоянието на Съюза председателят на Комисията Барозу подчерта, че увеличаването на заетостта в цяла Европа е приоритет.

Освен това всички ние сме ангажирани с постигането на целите на стратегията на Европейския съюз за следващите десет години за увеличаване на заетостта и намаляване на бедността. На днешното пленарно заседание Парламентът прие насоките за трудовата заетост и ние изискваме от Съвета да ги вземе предвид.

Ако наистина желаем да постигнем целите, с които сме ангажирани, ако наистина желаем Европа да бъде водеща по конкурентоспособност, ако наистина желаем да имаме справедлива Европа, която да гарантира благополучието на своите граждани, необходимо е да се зачита правото на движение на работниците.

Свободното движение на работници е една от основните свободи на ЕС. Силен вътрешен пазар може да бъде постигнат единствено чрез пълното отваряне на пазара на труда.

Според съобщението на Комисията през ноември 2008 г. потоците на мобилност са оказали значително положително въздействие върху икономическия растеж в ЕС. Мобилността на работна сила от Румъния и България е имала благоприятен ефект върху икономиките на приемащите държави-членки, без да е повлияла сериозно на трудовите възнаграждения и работните места на местните граждани.

Икономическата криза не може повече да бъде използвана като извинение за налагане и поддържане на ограничения на трудовия пазар. Поддържането на ограниченията е мярка, която обезсърчава работниците от Румъния и България да упражняват доходна трудова дейност в съответните държави-членки. Този фактор принуждава работниците да заобикалят правните разпоредби за задължително получаване на разрешително за работа, с което нарастват случаите на нелегален труд. Пряката последица от нелегалната работа е блокирането на достъпа до правата, произтичащи от европейската система за координация на схемите за социална сигурност.

Румъния и България считат, че в настоящия европейски икономически климат премахването на бариерите, възпрепятстващи свободното движение на работниците в целия ЕС, до голяма степен ще помогне за засилване на способността на Съюза да отговори на новите предизвикателства.

Г-н член на Комисията, искам да задам следния въпрос, защото бих искала Европейската комисия да бъде наш съюзник и да окаже пълна институционална помощ: Какви мерки ще предприемете, с които да насърчите държавите-членки, все още прилагащи ограниченията, да отворят напълно своите трудови пазари?

 
  
MPphoto
 

  Джон Дали, член на Комисията.(EN) Г-н председател, свободното движение на работници е основен принцип в ЕС. Заедно със свободното движение на стоки, услуги и капитали то представлява един от стълбовете на единния пазар и допринася за успеха на европейската интеграция.

Както добре знаете, през първите седем години на членство в ЕС България и Румъния, българските и румънските работници, не могат да се възползват пълноценно от свободното движение на работници. Това се дължи на преходните разпоредби в сила, както е предвидено в договорите за присъединяване, които позволяват на другите държави-членки да отложат прилагането на законодателството на ЕС относно свободното движение на българските и румънските работници за период от максимум седем години.

Когато България и Румъния се присъединиха към ЕС през 2007 г., десет от 25-те държави-членки решиха да отворят трудовите си пазари за българските и румънските работници. Днес този брой е нараснал на 15 и само десет страни продължават да прилагат ограничения. Заслужава да се отбележи, че от десетте държави-членки няколко от тях прилагат по-малко строги условия или процедури в сравнение с онези, които бяха в сила преди присъединяването на България и Румъния към ЕС.

Важно е да се има предвид, че решението за това дали да прилага преходните разпоредби и да ограничава достъпа до пазара на труда е отговорност единствено на заинтересованата държава-членка. Комисията няма официална роля в премахването на ограниченията.

По принцип обаче Комисията подкрепя пълното прилагане на свободното движение на работници. В допълнение, Комисията винаги е работила, за да се гарантира, че държавите-членки, прилагащи ограниченията, правят това в съответствие с условията, залегнали в договора за присъединяване.

Комисията многократно е подчертавала, че преходните разпоредби по дефиниция са временни и че държавите-членки трябва постепенно да отворят своите трудови пазари, а не да отлагат прилагането на свободното движение на работници за края на седемгодишния период.

Докладите на Комисията от 2006 г. и 2008 г.относно функционирането на преходните разпоредби показват, че мобилността на работната сила след разширяванията през 2004 г. и 2007 г. е имала положително въздействие върху икономиката и е помогнала да се отговори на търсенето на работна ръка. Тези резултати остават в сила дори и при настоящата икономическа криза. Комисията ще продължи да насърчава държавите-членки да преразгледат позициите си относно достъпа до пазара на труда, включително като се позовава на резултатите от докладите.

Липсва подробна информация относно броя или социалното положение на незаконно пребиваващите работници, идващи от новоприсъединили се към ЕС държави-членки. Това се дължи именно на скрития характер на тяхното присъствие в съответните държави-членки.

В докладите от 2006 г. и 2008 г. Комисията подчертава, че ограниченията на свободното движение на работници не е задължително да доведат до защита на националните пазари на труда и могат да забавят тяхното адаптиране. Нещо повече, преходните разпоредби могат да засилят случаите на недеклариран труд. Доказано е, че разширяването допринесе за изваждането на светло на част от сивата икономика, състояща се от недекларирани работници отпреди присъединяването на новите държави-членки.

Има и убедителни доказателства, че граждани от новите държави-членки са имали недекларирана заетост поради ограниченията, пред които са били изправени при достъпа до пазара на труда на „старите“ държави-членки. Това е в съответствие с констатациите, че потоците на мобилност са повлияни основно от фактори, свързани с условията на търсене и предлагане, и че ограниченията на свободното движение на работници забавят адаптирането на пазара на труда.

Комисията не възнамерява да разработи специално изследване относно условията на живот и труд на незаконно пребиваващите работници от България и Румъния или за въздействието върху местните пазари на труда, главно поради липса на информация и затруднения, свързани със събирането на такива данни. Въпреки това въпросът за „нередовните работници“ от България и Румъния ще бъде обхванат, доколкото е възможно, във всеки бъдещ анализ на Комисията относно функционирането на преходните разпоредби за България и Румъния, ако, според предвиденото в преходните разпоредби, една от двете страни поиска това. В допълнение, Комисията ще продължи да насърчава конкретни дейности за борба с недекларирания труд в сътрудничество с държавите-членки.

Комисията е наясно с факта, че сблъскването на български и румънски работници с все още съществуващите ограничения, може да се възприеме като дискриминация.

Искам да подчертая, че преходните разпоредби в областта на свободното движение на работници бяха приложени при повечето от предишните разширявания. Нещо повече, преходните разпоредби са в сила не само по отношение на български и румънски работници, но и за работници от осем от десетте държави-членки, присъединили се към ЕС през 2004 г.

Важно е да се посочи още, че настоящите преходни разпоредби предлагат повече гъвкавост на държавите-членки, като им позволяват да решат кога да започнат да прилагат законодателството на ЕС относно свободното движение на работници в течение на седемгодишния период с оглед на положението на собствените си пазари (предходните преходни разпоредби просто отлагаха въвеждането на законодателството на ЕС за свободно движение на работници с няколко години).

Дискриминацията, възприемана от българските и румънските работници, които не могат да работят свободно в десетте държави-членки, все още прилагащи ограниченията, не представлява дискриминация в юридическия смисъл на думата. Въпреки че член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз забранява дискриминация, основана на национална принадлежност, това е така по силата на специални клаузи, съдържащи се в други договори на ЕС. Преходните разпоредби, предвидени в Договора за присъединяване, са част от тези клаузи.

Следователно временното ограничаване на достъпа до пазара на труда за български и румънски работници въз основа на преходните разпоредби не противоречи на правото на ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Thomas Mann, от името на групата PPE.(DE) Г-н председател, съгласно формулата 2+3+2 Германия и Австрия използват пълноценно седемгодишния преходен период преди да има пълна свобода за движение за работници от държавите-членки, присъединили се през 2004 г. В случая с България и Румъния Германия също използва цялото позволено време за втората фаза от 2009 г. до 2011 г.

Г-н Дали каза, че има десет държави-членки, които все още са обект на ограничения. Има основателна причина за това, тъй като държавите-членки имат различна опитност. Тези ограничения никога не са дискриминационни — Вие правилно се позовахте на член 18 в тази връзка — и имат конкретни срокове. Възможността за постепенно свикване с промяната е важен и основен политически избор. Нашият опит показва, че прекалено ранното предоставяне на свободно движение на работници излага пазара на труда на големи рискове. Това засяга различни целеви групи, като например дългосрочно безработните и ниско квалифицираните работници, а в моята страна например районите в Източна Германия. Ние ще трябва да продължим да регулираме достъпа до работни места в ЕС поради различната квалификация в различните области, но, разбира се, това ще претърпи промени в близко бъдеще. Въпреки това ние все още не сме добре подготвени за тези промени.

Призивът към Комисията да проведе изследване на така нареченото положително влияние на нелегалните работници от България и Румъния е напълно погрешен подход. Нарушаването на закона от нелегални работници не може да бъде омаловажено със статистически данни, колкото и положителни да изглеждат те. Твърдо подкрепям строгия контрол, който ще ни позволи да се борим с нелегалния труд. Дължим това на хората, наети законно на работа.

Има и друга важна задача, върху която трябва да работим заедно, и това е подробното разглеждане на пълната свобода на движение от 2012 г. нататък. Това включва както възможности, така и рискове. Само като ги разграничим и като работим с факти, и само с информирана, подробна дискусия ще можем да попречим кабинетната политика да превземе положението, ще предотвратим изключването и ще гарантираме, че работим заедно, а не един срещу друг. Това е позицията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

Още през декември 2009 г. попитах Комисията дали съществува налична информация относно ефекта от пълната свобода на движение за работници. Отговорът беше, че свободното движение на работници има положително въздействие върху икономиката и няма отрицателен страничен ефект върху пазара на труда. Съжалявам, г-н Дали, но това не е достатъчно. Вие не заемахте поста по онова време и точно затова е още по-важно за Вашия отдел да разберете опасенията на хората и да участвате с голяма част от информацията си в обсъждането, което е необходимо да проведем относно промяната и придаването на смисъл на аргументите на старите и новите държави-членки.

 
  
MPphoto
 

  Ивайло Калфин, от името на групата S&D. – Уважаеми г-н, комисар, бих искал с този дебат да апелираме към правителствата на страните-членки, в които все още съществуват различни ограничения за пазара на труда за български и румънски граждани, да ги премахнат възможно най-бързо. Основанията за това са свързани не само с принципите на Европейския съюз, единият от които е свободното движение на хора.

От икономическа гладна точка отвореният пазар на труда осигурява много по-висока стойност От една страна, това е заради по-голямото предлагане на специалисти в области, в които на националния пазар няма достатъчно желаещи кадри. Мога да дам за пример българските лекари и медицински работници, които работят в региони, в които страните членки просто нямат на разположение собствени кадри. Това създава проблем в българските отдалечени региони, но решава проблемите, например, на английските или френските райони. Това означава по-малко разходи и по-добри публични услуги за данъкоплатците. В областта на икономиката заетите от новите страни-членки обикновено са или специалисти с висока квалификация, които всяка икономика би желала да използва, или са работници, които запълват дефицити на пазара на труда, увеличават конкурентоспособността и предотвратяват изнасянето на предприятия извън Европейския съюз.

Тезата, че гражданите от новите страни-членки на Европейския съюз изместват местните работници с по-ниски трудови възнаграждения е напълно несъстоятелна и популистка. Един български гражданин, който отива на работа в друга страна има нужда от средства за жилище, за издръжка на семейството си, за да изпраща децата си на училище. Опитва се и да спестява с перспективата да се върне един ден у дома. Освен това съществува и проблемът с езиковата бариера. На колко ниска заплата би се съгласил да работи този гражданин, това е мит за вътрешна употреба. Това се потвърждава и от данните на Европейската комисия, според които мигриращите работници от новите страни-членки са се увеличили от 0,2 на 0,5 % от населението на старите страни-членки след разширяването на Европейския съюз. Очевидно няма мигрантска вълна, напротив проблемът е, че мигриращите работници от страните-членки са много по-малко от имигрантите от трети страни.

Ограниченията на трудовия пазар не могат да бъдат обосновани с обективни аргументи. Равното отваряне на пазарите води до много повече прозрачност, носи икономически ползи и е благотворно за социалните системи на страните-членки. Очакваме от Комисията, г-н комисар, много строго да следи процесите и да информира страните-членки за ползите от отварянето на пазара.

 
  
MPphoto
 

  Adina-Ioana Vălean, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, не съм напълно удовлетворена, че г-н Барозу обяви във вторник, че задълбочаването на единния пазар стои начело в неговия дневен ред. Двадесет и четири години след Единния европейски акт и осемнадесет години след като трябваше да бъде завършен единният пазар все още не е пълноправна реалност. Цитирайки г-н Барозу: „Само 8% от 20 млн. европейски малки и средни предприятия участват в трансгранична търговия“.

Докладът Monti посочва 150 препятствия в ЕС, които пречат на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Така нареченият „единен пазар“ повече ми прилича на френско сирене грюер.

Г-н Барозу сега ни предлага идеята за акт за единния пазар и призовава за възобновяване на европейската идея на г-н Делор. Позволете ми да припомня знания по европейска история: ако искаме ефективно да създадем единен пазар, основан на принципа на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги; ако искаме да избегнем икономическия национализъм като реакция срещу икономическата криза; ако искаме да бъдем най-конкурентоспособната икономика и да повишим конкурентоспособността, като създадем повече работни места и растеж, тогава нашият най-важен приоритет трябва да бъде премахването на пречките пред свободното движение на работници, наложени на Румъния, България и десетте нови държави-членки, основаващи се на неоправдани страхове, които не са доказано обосновани.

Комисията трябва да се отнася с изключителна строгост към държавите-членки, които предпочитат да запазят преходните ограничения. Оправданието за тях ще трябва да се основава на солидни икономически данни. Предполагаемата уязвимост или сериозни смущения на националните пазари на труда ще трябва да бъдат доказани с рационални числа и ще трябва да бъдат внимателно разгледани въз основа на статистически данни и факти.

Ако г-н Барозу желае да се възобнови единният пазар, тогава е време да действаме в съответствие с нашите думи. Време е да се разрушат позорните стени на икономически протекционизъм и национализъм.

 
  
MPphoto
 

  Rui Tavares, от името на групата GUE/NGL.(PT) Тази седмица станахме свидетели на много обсъждания в Парламента относно свободата на движение, особено от страна на Румъния и България, не само по въпроса за работниците, но вчера също така и по въпроса за ромските или циганските малцинства. Ние често се губим в правната информация по въпроса и забравяме, че законът трябва да бъде само основна рамка за духа на Европейския съюз, който е съсредоточен върху свободата на движение.

Законът е минималният праг за свободата на движение. Понастоящем правителствата на различни държави-членки използват закона като начин за противодействие на конституционния дух на ЕС. В Парламента ние сме прекалено затънали в правния анализ, забравяйки че сме политически състав, а не правно консултантска фирма.

Необходимо е да бъдем носители на визия за Европа и трябва по-настоятелно да подчертаваме, че свободата на движение е цел на ЕС. По същия начин считам, че Комисията силно се разминава с този идеал. Ролята на Комисията се промени в последно време. Членът на Комисията ни казва, че държавите-членки имат правото да налагат ограничения и че Комисията няма нищо общо с това. Напротив! Комисията е пазител на Договорите и считам, че тя трябва по много по-категоричен и ангажиран начин да отстоява свободата на движение. Ние знаем, че големи регионални звена като САЩ или Бразилия или нашите конкуренти, които подобно на тези две страни имат вътрешна свобода на движение, реагират много по-добре на кризи, защото тяхната работна сила може да търси работа там, където се намира. Ние в Европа още от самото начало имаме затруднения в намирането на бърза реакция на кризата.

Действайки в собствен национален интерес в тази област, държавите-членки забравят за обществения интерес. Когато те действат по този начин спрямо капиталовия пазар, Комисията се изказва твърдо; защо тогава не може да направи същото, когато става въпрос за свободата на работниците?

 
  
MPphoto
 

  Gerard Batten, от името на групата EFD.(EN) Г-н председател, този въпрос започва с изявление, че свободното движение на работници е от полза за икономиките на държавите-членки и няма сериозни негативни странични ефекти върху техните пазари на труда.

Икономистът от САЩ, професор George Borjas, е на друго мнение. Той казва, че „от имиграцията няма полза, ако не води до намаляване на местните трудови възнаграждения“. През 2003 г. едно изследване, публикувано от правителството на Нидерландия, посочва, че „БВП ще се увеличава, но това увеличение до голяма степен ще се полага на имигрантите под формата на трудови възнаграждения. Общата нетна печалба като доход за местните жители по всяка вероятност ще бъде малка и дори отрицателна.“ Доклад на специалната комисия по икономически въпроси към Камарата на лордовете през 2008 г. заявява, че, въпреки че теоретично е възможно, не виждаме системни емпирични доказателства, показващи, че нетната имиграция създава значителни динамични ползи за местното население на Обединеното кралство“.

Неконтролираната и неограничена имиграция в Обединеното кралство означава, че трудовите възнаграждения на местните работници се движат надолу, а разноските за живеене се увеличават, поради допълнителното търсене на жилища. Хората, намиращи се на дъното на икономическата скала, пряко изпитват това.

Мащабната имиграция на евтина работна ръка може да има благоприятно влияние върху една разширяваща се и развиваща се икономика в страна с огромни, неизползвани природни ресурси, каквато например е Америка през ХІХ век, но ще има обратен ефект върху развитите постиндустриални икономики, какъвто е случаят с Великобритания.

Правителствата трябва на първо място да защитават интересите на своите граждани и след това да помагат на другите страни да развиват своите икономики чрез приемане на разумни международни търговски политики, както правеше Обединеното кралство преди да се присъедини към Европейския съюз. Ето защо единствената разумна политика за Великобритания е тази на Партията за независимост на Обединеното кралство, която е за излизане от Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Traian Ungureanu (PPE).(EN) Г-н председател, сегашната икономическа криза изисква решителни действия по отношение на ефективното завършване на вътрешния пазар. Ако не сме готови да отворим нашите пазари, включително пазара на труда, за всички европейски граждани, загубите ще бъдат по-големи от ползите. Неотдавнашни изследвания, предприети от Европейската комисия, доказаха, че отварянето на нашия трудов пазар ще бъде от полза и че опасенията относно загубата на работни места поради миграцията на работна ръка са напълно неоснователни.

Подобно всяване на паника нееднократно е било доказано погрешно. През 2006 г. британски експерти изчислиха, че 300 000 румънци ще залеят Великобритания в търсене на работни места. Те все още ги търсят. Нищо подобно не се случи. Истината е, че няма разумна причина за поддържане на бариера пред трудовата мобилност на румънски и български работници. Миналият опит показва, че работниците от източните държави-членки запълват празнини в пазара на труда и заемат работни места, които не са желани или не са обхванати изцяло от местната работна сила.

Освен това няма как румънци и българи да пристигнат в Западна Европа, за да се възползват от щедрата система за социално осигуряване. Румъния и България имат висок процент на записвания в средната и висшата степен на образование. И двете страни имат висококвалифицирана, гъвкава работна сила. Ако ЕС иска да се възползва пълноценно от своите ресурси в тези времена на криза, трябва да се създаде политическо доверие и икономическа отвореност между държавите-членки. Както каза председателят Барозу в речта си преди два дни в залата — или ще плуваме заедно, или ще потъваме поотделно. Перифразирано това означава — или ще работим заедно, или ще бъдем безработни поотделно.

 
  
MPphoto
 

  Евгени Кирилов (S&D).(EN) Г-н председател, докладът на Комисията ясно посочва, че търсенето и предлагането на работна ръка определят обема и посоката на работниците, а не ограниченията на пазара на труда. Освен това той твърди, че бъдещи имиграционни потоци към ЕС от България и Румъния са малко вероятни.

Ограниченията стимулират създаването на лоши практики поради уязвимостта на нелегалните работници, които са лесен обект на експлоатация. Както каза членът на Комисията Де Гухт, този поток от хора няма да се промени, ако бъде официално разрешен, но резултатът ще е, че те ще плащат социални вноски и данъци.

Потоците от България и Румъния след разширяването са в значителна степен надвишени от неотдавнашната имиграция на граждани от държави извън ЕС. Очевидно е, че недискриминирането и свободата на движение са основни права на всеки работник от ЕС, и е жалко, че някои държави-членки на ЕС, както беше посочено в доклада, са решили да не се съобразят с тези основни принципи.

Искам да подчертая нещо много важно: толерирането на второкласно европейско гражданство поставя под въпрос почтеността на Съюза като цяло.

 
  
MPphoto
 

  Антония Първанова (ALDE). - Уважаеми, г-н комисар, уважаеми колеги, когато говорим за единен Европейски съюз и единен европейски пазар, не можем да поддържаме изкуствено създадени ограничения за упражняване на гарантираното право на всеки гражданин на Съюза да работи в друга държава-членка, без да бъде дискриминиран на основата на гражданството, което би било грубо нарушение по отношение на българските и румънските граждани на пазара на труда. В духа на Хартата на основните права на Европейски съюз трябва да предотвратим създаването на отделна категория, както каза и колегата ми Кирилов, не желаем да бъдем втора класа граждани на Европейския съюз. И за това трябва да премахнем временните ограничения по отношение на свободното движение на български и румънски работници.

В този смисъл се обръщам към Комисията да предложи конкретни мерки, с които да бъде постигнат значителен напредък към по-голямо отваряне на пазарите на труда от страна на държавите-членки по отношение на редовните работници от България и Румъния, без да бъдат нарушавани разпоредбите на местното трудово законодателство в съответните европейски държави.

Последните събития в Европа, свързани с миграцията на ромското малцинство от нашите две страни, възползвайки се от възможността за свободно движение с цел намиране на по-добро бъдеще ясно показват, че е време за действие от страна на Комисията. Имайки предвид доказания положителен ефект от мобилността след разширяването на Съюза и за по-ефективното функциониране на вътрешния пазар, апелирам Комисията да предложи комплекс от убедителни действия за насърчаване на държавите-членки по отношение на промени в политиката на пазара на труда, както и поемането на ангажимент от страна на националните правителства за неудължаване на настоящите ограничения за български и румънски граждани.

В заключение искам да подчертая, че за съществуването на най-мощната движеща сила на европейската интеграция, именно европейските граждани, трябва да бъде премахната всякаква дискриминационна основа в трудовите отношения.

 
  
MPphoto
 

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL).(FR) Г-н председател, за съжаление Франция е една от десетте държави-членки, наложили ограничения на свободното движение на румънски и български работници. Ако информацията ми е вярна, точно Франция е изискала мерките, наложени по време на присъединяването на първите осем източноевропейски държави, да обхванат също Румъния и България. Трябва да се каже, че правителството на Франция по онова време не е било много по-различно от това, което управлява в момента, и е имало особено недоверие към гражданите на тези две страни. По това време е приет огромен обем законодателство, за да се предотврати влизането на граждани от тези две страни, защото според френските органи зад румънците и българите стоят хората от ромски произход.

Както ни казахте, г-н член на Комисията, свободата на движение е основен принцип на ЕС. В залата често говорим за нашите общи ценности, за нашата ангажираност към правата на човека. Защо тогава, г-н член на Комисията, мъже и жени са третирани по-неблагоприятно от капитали и стоки?

Вие ни казвате, че мобилността на работниците има положителен ефект върху икономиката и че това е така дори при сегашните икономически обстоятелства. Защо тогава, г-н член на Комисията, Комисията не отделя същата енергия, за да убеди държавите, че тези ограничения трябва да бъдат премахнати, каквато отделя за други икономически области?

И накрая, г-н член на Комисията, Вие ни казвате, че не държавите са тези, които дискриминират тези работници. Като французойка аз наистина не мога да се съглася с вас по въпроса.

 
  
MPphoto
 

  Илиaна Ивaнова (PPE). - Уважаеми колеги, Европейският парламент с работата си винаги е подчертавал ролята си на изразител на интересите на европейските граждани. Мисля, че повечето от нас ще се съгласят, че дискриминация на каквато и да е било основа няма място в Европейския съюз, такъв какъвто искаме да го виждаме, такъв в какъвто искаме да растат нашите деца. Ограниченията за работници от България и Румъния, макар и юридически обосновани с присъединителните договори на двете страни, са по същество дискриминация на базата на националност. Не можем да говорим за неравностойно отношение към ромите и в същото време да си затваряме очите за различното третиране на работници от две пълноправни страни-членки на Съюза.

Присъединявам се към това, което казаха колегите: изследванията и препоръките на Европейската комисия наистина доказват, че ефектът от разширяването на трудовите пазари е положителен и полезен за цялостното развитие на единния европейски вътрешен пазар. Факт е обаче, че все още десетте страни-членки продължават да запазват ограничен достъпа до своите пазари на труда до 2013 година.

Уважаеми колеги, Европа е на кръстопът и в този момент трябва да избираме накъде. Към повече или по-малко интеграция. За мен безспорно посоката е една – за единна и силна Европа, но този път минава и през ясната воля на всички нас за респект към основните европейски ценности, каквото е свободното движение на хора и работници. Искрено се надявам протекционизмът да не надделява при определянето на националните политики, защото заедно ще сме много по-силни пред света, отколкото разединени. Искам да призова Европейската комисия с подкрепата, разбира се, и на Европейския парламент да си сътрудничи наистина по-активно и по-решително с държавите, които все още налагат ограничения, за да бъдат те премахнати предсрочно. Това ще спомогне, според мен, и за по-бързото възстановяване на европейската икономика от кризата, за да можем всички ние с чиста съвест да погледнем гражданите в очите и да им кажем, че в Европейския съюз, в 21-и век няма дискриминация.

 
  
MPphoto
 

  Илияна Малинова Йотова (S&D). - Уважаеми г-н председател, г-н комисар, колеги, очевидно е, че България и Румъния опровергаха страховете на европейците за огромни работнически потоци, които биха застрашили трудовите пазари. Статистиката на Европейската комисия сочи, че по-малко от 1 процент българи търсят работа в старите страни-членки. Дори в условията на тежка финансова и икономическа криза и на нови страхове от бум на безработицата, тенденцията не се промени. Ясно е, че работниците биха мигрирали там, където се търси работна ръка, а цифрите сочат, че в някои от тези десет страни безработицата е по-голяма отколкото в България и Румъния.

Запазването на ограниченията стимулира сивата икономика и недекларирания труд. Знаете ли, че само в Холандия с 8 процента са се увеличили българите и румънците, които работят на черно и това се толерира от работодателите, от холандците, защото намалява разходите им. Да не говорим за сезонните работници без трудови договори, без никакви социални права. Ограниченията няма да решат проблема с безработицата в Европа.

Сигурна съм, г-н комисар, че Европейската комисия разполага с механизми да лобира сред десетте страни за преразглеждането на ограниченията за български и румънски работници. Да, вие се позовахте на договорите, и това е така. Но нека не забравяме, че договорите бяха подписани в друга ситуация, а сега тя е нова и нейното име е криза. Крайно време е за нова дискусия и в Съвета по този въпрос и вие бихте могли да я инициирате. Очакваме от вас не само да ни бъдете съюзници, но да предложите и конкретни действия. Вие бдите над договора на Общността и не допускайте прилагането на двойни стандарти по отношение на България и Румъния, каквито тенденции очевидно има и те се чуват дори в тази зала.

 
  
MPphoto
 

  Renate Weber (ALDE).(EN) Г-н председател, признавам, че би било по-добре да говоря на собствения си език, но слушайки отговора на члена на Комисията, реших да не взимам под внимание предварително подготвените си бележки и да говоря на английски. На първо място, това е, защото мисля, че бихме искали членът на Комисията да ни чува пряко, а не чрез преводачите; и второ, защото в противен случай предполагам, че ще слушаме предимно румънски и български език по време на това късно разискване в залата тази вечер.

Г-н член на Комисията, Вие споменахте, че няколко изследвания са показвали, че след присъединяването на държавите от Източна и Централна Европа проблемите не са били страните, където работниците са приети. В действителност било точно обратното: всъщност те са оказали положително въздействие, като БВП се е увеличил, поради това няма опасения от наплив на работници от тези страни. Фактът, че освен Румъния и България споменахте също и други държави, не е никакво успокоение за нас. Всъщност тъкмо обратното: това показва, че е налице дискриминация срещу още повече граждани на ЕС.

Трябва да призная, че се изненадах, когато казахте, че държавите-членки трябва сами да решават. Ако не можем да говорим за единен пазар, без да споменаваме пазара на труда, и ако всички признаваме, че това е основно право, как тогава държавите-членки ще трябва да решават сами? Знаем, че прилагането на основните права е в сферата на отговорност на ЕС, така че принципът на субсидиарност не може да бъде приложен в този случай.

Ето защо откровено мисля, че Комисията трябва да свърши много повече работа, за да убеди държавите-членки да премахнат ограниченията, които дискредитират Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Свободното движение на хора е един от основните принципи на ЕС. Осъществяването на вътрешния пазар се основава на свободното движение на работници, а мобилността на работната сила е важна предпоставка за намаляване на безработицата в ЕС.

Икономическата криза не трябва да бъде използвана като извинение за продължаване на налагането на временни мерки, ограничаващи свободното движение на румънски и български работници.

Искам също да подчертая факта, че държавите-членки трябва да дадат приоритет на гражданите от държавите-членки на ЕС пред работната сила, идваща от страни извън ЕС.

Сегашните бариери, възпрепятстващи свободното движение на румънски и български работници, могат да доведат до недеклариран труд и социален дъмпинг. Премахването на бариерите ще защити еднакво както мигрантите, така и местните работници.

Като се има предвид, че в страните, в които се прилагат бариерите, има отправени искания от бизнес общността за пълното отваряне на пазара на труда, това показва, че шефовете и синдикатите са осъзнали, че премахването на бариерите означава равен доход за равен труд и знания. Преди всичко, това означава, че всеки работник не само ще плаща такси и данъци, но и ще допринася за социалното осигуряване и здравеопазване.

Европейският съюз преди всичко има смисъл за неговите 500 млн. граждани и зачитането на техните права. Призовавам Комисията и държавите-членки да покажат политическа воля за премахване на бариерите, възпрепятстващи свободното движение на работници.

 
  
MPphoto
 

  Cătălin Sorin Ivan (S&D).(RO) Тази вечер разискваме един проблем, решение и отношение от страна на Комисията, което ми е трудно да разбера.

Недостигът на работна ръка в Западна Европа и застаряващото население се компенсират с работна ръка от Източна Европа. Тези хора са граждани на ЕС, които пътуват хиляди километри да дойдат да работят, макар и за кратко, в западноевропейските страни.

Има работни места, които испански, италиански или френски граждани не желаят да заемат и които се заемат от тези работници. От практическа гледна точка, проблемите на Западна Европа се решават от работниците от източноевропейските страни. Въпреки това е трудно да се разбере отношението на Комисията, тъй като тези въпроси следва да бъдат регламентирани, а правата на тези работници — зачитани.

В момента на никого не е много ясно какво е положението например по отношение на социалните вноски, направени от тези, които работят в Испания или Италия, след завръщането им в собствената им страна на произход.

 
  
MPphoto
 

  Corina Creţu (S&D).(RO) Както вече беше споменато в залата, почти четири години след присъединяването към ЕС ние сме свидетели на това разделение, което представлява предизвикателство не само за проекта на интеграция, но също така и за реалността, обобщена в препоръката на Европейската комисия, която само преди две години подчертаваше положителното въздействие на мобилността на пазара на труда след присъединяването на Румъния и България.

Свободното движение на работници е основен принцип и сегашното състояние на нещата идва само да потвърди колко абсурдно е ограничението, наложено върху румънци и българи. Европейската икономика изпитва въздействието на застаряващото население и недостига на работна ръка в някои области, като по този начин прави миграцията на работници необходимо решение.

Същевременно тази седмица разисквахме кризата с ромите във Франция, която би могла да бъде избегната, ако тези европейски граждани можеха да намерят работа, вместо да бъдат държани в периферията на обществото и при наличието на забрани върху заетостта. За съжаление, вместо да изяснят причините, някои хора си въобразяват, че могат да решат нещата с прилагане на полицейски мерки. Това говори за липса на реализъм, което за съжаление е преплетено с лицемерието на двойните стандарти.

Проституцията, просенето и престъпността също са последици от бедността, изострена от липсата на възможности за работа. Единственото приложимо решение е справедливо, недискриминационно отношение към всички граждани на ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Много доклади и статистически данни показват, че свободното движение на работници е от полза за икономиката и няма сериозен неблагоприятен ефект върху пазарите на труда. Лично аз вярвам, че възможно най-високата степен на свобода на движение, включително възможността за работа в друга държава-членка — отнасяща се за всички хора в рамките на Съюза — е съществена предпоставка за оптималното и хомогенно функциониране на вътрешния пазар.

Като се има предвид равенството на всички граждани на ЕС, подкрепям отварянето на пазарите на труда за работна ръка от всички държави-членки, а следователно и за граждани на ЕС от Румъния и България, и призовавам Комисията да не допуска ненужно удължаване на съществуващите мерки, засягащи тези работници. Такава стъпка по мое мнение няма да съответства на духа и целите на Договора за Европейския съюз и на Договора за функционирането на ЕС, нито е в съответствие с правно обвързващата Харта на основните права на ЕС, която ясно заявява в член 45, че всеки гражданин на ЕС има право на свобода на движение и свободно пребиваване на територията на държавите-членки.

 
  
MPphoto
 

  Elena Băsescu (PPE).(RO) Искрено се надявам, че ограниченията, възпрепятстващи достъпа на румънски и български работници до европейския пазар на труда, няма да бъдат запазени след 2011 г.

Считам, че не трябва да допускаме определени страхове, лишени от каквото и да било икономическо и социално основание, да бъдат експлоатирани за политически цели и в крайна сметка да ограничават свободното движение на работници.

Трудовата миграция от новите държави-членки стимулира икономическия растеж в ЕС и има ограничено въздействие върху трудовите възнаграждения и безработицата в дерегулираните пазари. В допълнение, по време на кризата мобилните работници са засегнати много по-силно, отколкото работниците от приемащата страна, тъй като те първи биват съкращавани от работа.

Накрая, на фона на разискванията по проблема с ромите във Франция считам, че е необходимо да се проведе анализ на степента на интеграция на мигриращите работници от новите държави-членки. Приспособяването на тези работници към местните разпоредби също трябва да бъде следено, там където достъпът до трудовия пазар е дерегулиран.

 
  
MPphoto
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D).(RO) Абсолютно наложително е политиките на ЕС относно свободното движение на работници да признаят основните социални права на европейските граждани и на онези, които наскоро се присъединиха към ЕС, както в собствените им страни на произход, така и в приемащите страни.

Европейският съюз трябва незабавно да приеме рамка за общи стандарти, която да регламентира допускането на работници от новите държави-членки до пазара на труда.

Докато социалните политики не предлагат никакви гаранции в тези области, на много граждани и работници в целия ЕС ще им бъде трудно да приемат всякакво законодателно предложение за насърчаване на законни канали, подкрепящи свободното движение на работници в Европа.

Комисията трябва да наложи по еднакъв начин правата и задълженията, произтичащи от статута на гражданин на ЕС, както за старите, така и за новите държави-членки. В този случай имам предвид правото на свобода на движение на румънските и българските работници.

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL).(PT) Неотдавнашното масово експулсиране на румънски и български граждани, проведено от правителството на Франция, показва сериозните последици от временните ограничения, засягащи гражданите на новите държави-членки на ЕС. Освен тежкия характер на проявите на расизъм и ксенофобия на държавно равнище, насочени към гражданите от ромски и цигански произход по неприемлив начин, това, което правителствата на Франция и другите държави-членки на ЕС се опитват да скрият с тези мерки, е провалът на техните неолиберални политики, които водят до безработица и бедност.

Затова ключовият въпрос тук е да се установи дали Европейската комисия, Съветът и националните правителства са готови да се съсредоточат върху политиката на увеличаване на работни места с права и социален напредък, които могат да осигурят благосъстоянието на всички и да сложат край на дискриминацията между граждани, които всички са европейци. Това е предизвикателството, пред което сме изправени, г-н член на Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(EN) Г-н председател, това е интересен въпрос. Свободата на движение трябва да бъде основно право за всички европейци. Много работници от целия Европейски съюз са се възползвали от тази свобода и много държави са се възползвали по съответен начин.

В моята собствена страна през годините на „Келтския тигър“ ние извънредно много се възползвахме от притока на работна ръка, особено от източните страни. Те допринесоха много и помогнаха за създаването на „Келтския тигър“, но сега той е мъртъв и на Ирландия се гледа негативно. Много хора напускат страната и много, предимно млади хора, не могат да намерят работа.

Погледнато в дългосрочен план, единственият начин да се гарантира истинска свобода на движение на работници ще бъде определяне на общи ставки на възнаграждение в целия Европейски съюз, както и общи социални помощи. Това е в много далечна перспектива и особено сега във времето на рецесия е почти глупаво да се говори така. В крайна сметка това е начинът, с който да се гарантира положението и свободата, която копнеем да постигнем.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-н председател, вярно е, че свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз е важен показател за вътрешното съвършенство на ЕС. Вярно е също, че в близко бъдеще свободното движение на работници е нещо, което ще приемаме за даденост.

Въпреки това, когато съществуват големи разлики между равнищата на доходи, и по-специално в регулаторните системи в държавите-членки, необходимо е да се въведат подходящи преходни периоди. Става дума за създаване на доверие между хората. Преходните периоди са съществен начин, даващ възможност на хората да се сближат на приятелска основа. Но преходните периоди траят ограничен период от време. Ние ги подкрепяме, но също така е необходимо да имаме информирано обсъждане относно удължаването на тези периоди.

 
  
MPphoto
 

  Джон Дали, член на Комисията.(EN) Г-н председател, за да обобщя, преходните разпоредби са за това да се помогне на държавите-членки да избегнат смущения на пазара на труда след присъединяването на новите държави-членки, а не просто да се забави прилагането на свободното движение на работници от тези народности до края на преходния период.

Както каза г-жа Първанова, най-ценното, което имаме, са нашите граждани и трябва да продължим да настояваме за свободно движение, за да можем да постигнем ефективен единен пазар в сектора на труда.

Г-н Калфин също спомена здравните работници като пример за движението на работници. Трябва да кажа по този въпрос, че сме свидетели как здравни работници от новите държави са отнемани от страните, поддържащи ограниченията, и това понякога е в ущърб на новите държави-членки. Ето защо съм съгласен с г-н Калфин, че трябва да апелираме към държавите-членки да премахнат ограниченията колкото е възможно по-скоро.

Комисията не само ще продължи да следи как държавите-членки прилагат преходните разпоредби, но също така ще продължи да насърчава конкретни дейности за борба с недекларирания труд в сътрудничество с държавите-членки.

По-важното е, че ще продължи да насърчава държавите-членки да преразгледат своите решения за ограничаване достъпа до пазара на труда за български и румънски работници в светлината на положението на собствените им трудови пазари.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

 
  
MPphoto
 
 

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма.(RO) Докладът на Комисията от ноември 2008 г. показва, че потоците на мобилност след разширяването на ЕС през 2007 г. са оказали положително въздействие като цяло. В момента държавите-членки, запазили ограниченията на вътрешния пазар на труда, трябва да преразгледат позицията си. Въпреки че според преходните разпоредби в договора за присъединяване, подписан от Румъния и България, ограничаването на правото на работа не представлява акт на дискриминация, сега, след като е изминало толкова време от присъединяването, не е нормално и морално запазването на такива ограничения в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Време е Комисията да предприеме действия, за да убеди държавите-членки, които все още поддържат ограниченията, да ги премахнат. Как ще обясним на румънските и българските граждани на ЕС, че в Парламента ние, избраните техни представители, можем да предлагаме равни трудови права на всички легални имигранти, но не можем да направим нищо за тях? Комисията и държавите-членки трябва да действат в духа на ЕС и да приведат в действие свободното движение на техните граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. (CS) Свободното движение на работна ръка е дългогодишен, труден за разрешаване въпрос в ЕС. Защо трябва Комисията да разглежда мерки за отваряне на пазара по-специално в случая за България и Румъния? В сегашната икономическа криза със сигурност ще е далече по-добре да се намерят извинения, „оправдаващи“ отварянето на пазара на труда.

Добре известен факт е, че всички така наречени нови държави-членки на ЕС са населени с втора класа граждани. Въпросът към Комисията по-скоро трябва да бъде: Какво възнамерявате да направите в това отношение? Между другото, при набирането на персонал, който да се грижи за техническата страна на управлението на институциите на ЕС, изискването все още е отлично владеене на два от 11-те езици от първоначално 15-те. Или има промяна в това правило? Ако погледнем, госпожи и господа, нашите парламентарни пропуски, все още виждаме — повече от шест години след разширяването на ЕС с присъединяването на страните от Централна Европа — само 11-те езици от „старите“ 15. Това не е ли също дискриминация срещу новите държави-членки? Това дали е в съответствие също така с Договора от Лисабон и с Хартата на основните права на ЕС?

 
Правна информация - Политика за поверителност