Пълен протокол на разискванията

Сряда, 8 септември 2010 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Isabelle DURANT
Заместник-председател

2. Състав на комисиите: виж протокола

3. Заключения от специалното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси (Екофин), проведено на 7 септември (разискване)

  Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно заключенията на извънредното заседание на Съвета Екофин от 7 септември.

  Дидие Рейндерс, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, заседанието на Съвета Екофин, току-що завършило в Брюксел, ни позволява да вървим напред по два въпроса — чрез приемането на европейския семестър в рамките на бюджетната консолидация и на новата процедура за бюджетен мониторинг, а също и чрез одобрение на споразумението, постигнато по време на тристранните разговори между Комисията, Европейския парламент и Съвета, разбира се, по всички текстове за финансовия надзор.

Заедно с това започнахме две разисквания, които ще продължат в края на месеца на неофициалното заседание на Съвета Екофин, с които се надяваме да постигнем напредък през следващите шест месеца по отношение, първо, на фондовете за преобразуване на проблемни банки или банковия данък, и второ, на данъка върху финансовите операции.

Искам да кажа няколко думи и по двата въпроса. Европейският семестър е първата стъпка, която ни позволява от януари следващата година да въведем в Комисията нова бюджетна процедура. Ще призовем държавите-членки да предоставят през пролетта определени бюджетни данни, параметрите, използвани за подготовка на бюджетите им, за общите насоки – без подробна проверка на всяка отделна функция, – преди да продължим изпълнението на процедурата. Надяваме се, между другото, да можем да добавим нови разпоредби, тук имам предвид разпоредби, отнасящи се до санкциите. Във всеки случай председателството ще подкрепи процеса, чрез който по инициатива на Комисията ще се налагат тези санкции и, ако е възможно, с конкретна роля, която се предоставя на члена на Комисията, отговарящ за икономическите и паричните въпроси.

По отношение на надзора искам още веднъж да благодаря на докладчиците и на всички членове на Парламента, които взеха участие в този опит за постигане на консенсус по различни текстове, също и на Комисията, на Мишел Барние и неговия екип, както и на предишните председателства – имам предвид испанското и шведското председателство. Сега разполагаме с текстове, които от 1 януари следващата година ще ни позволят да създадем нови структури за наблюдение и надзор и Съвет за системен риск. Този процес ще ни даде възможност да вървим напред при справедливи условия, с нова структура на финансовата система и нейния надзор.

Искам още да изтъкна, че макар този процес действително да беше продължителен, ние все още не сме стигнали докрай. По-скоро това е началото на ново устройство на Европа и твърде вероятно – начало на продължителни разисквания, в резултат от които ще бъдат приети различни текстове, които членът на Комисията Барние ще има възможност да представи през следващите седмици. В това отношение ще се опитаме да се придържаме към стриктен график.

Засегнах два проблема, които станаха обект на официални решения, взети от Екофин. Освен това, както казах, се състояха разисквания и по други два въпроса. Първият е за фондовете за преобразуване на проблемни банки или банковия данък, и вторият – за данъка върху финансовите операции. Разискванията по тях трябва да се водят поотделно.

Считам, че когато става въпрос за банковия данък и фондовете за преобразуване на проблемни банки, разискването, което се състоя по време на заседанието на Екофин, породи редица насоки, които ще позволят на Комисията да представи по-подробни и по-конкретни предложения. Убеден съм, че с проактивен подход, какъвто приложихме към финансовия надзор, ще можем през следващите месеци да приключим разискването със създаване на механизми, гарантиращ в Европа реална координация. Някои държави вече въведоха данък за банковия сектор, но за нас е важно да вървим координирано напред. Признавам, че все още има проблеми, които трябва да бъдат решени. Всъщност ние ще ги обсъдим на равнище финансови министри по време на неофициалното заседание на Съвета в края на този месец.

Що се отнася до данъка върху финансовите операции, то тук разискването е доста по-оживено. Все още ни предстои да постигнем консенсус, но това е нормално. Това беше едно задълбочено начално разискване, по време на което бяха поставени конкретни въпроси относно възможността за прилагане на такъв данък, но също и относно възможността за прилагането му в ЕС, както и за това той да бъде обсъден с останалите други наши партньори. Ще разгледаме отново въпроса в края на настоящия месец при подготовката за срещата на Г-20, защото за повечето участници очевидно е важно той да бъде обсъден не само с нашите партньори от другата страна на Атлантика, но и с бързо развиващите се държави.

Накрая искам просто да кажа, че са необходими още немалко настойчиви усилия по проблема, а след това ще трябва да се направи избор. Ако някой ден бъде въведен данък от този вид, как ще се използват постъпленията? Някои ще ги насочат към националните бюджети, други ще финансират мерки, необходими за борба с изменението на климата, докато трети – и например в Белгия ние вече го направихме – ще ги използват за финансиране на развитието.

Г-жо председател, това е, което трябваше да докладвам на заседанието на Съвета, което току-що се състоя в Брюксел.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо председател, уважаеми членове на Парламента, и аз на свой ред, след г-н Рейндерс, искам да кажа няколко думи относно подхода на заседанието на Съвета Екофин. Ще говоря и от името на моите колеги, членовете на Комисията Оли Рен и Алгирдас Шемета, които участваха в работата на Съвета заедно с мен.

Четири момента бяха характерни за заседанието, както изтъкна белгийският министър. Тъй като Парламентът изигра важна роля, моля позволете да започна с главната тема, която считам за структурна и на която посветих голяма част от своята енергия, след като ни гласувахте своето доверие през февруари. Имам предвид надзора.

Това е така, защото надзорът е крайъгълен камък, рамката, в която тухла по тухла, седмица след седмица, продукт след продукт, пазар след пазар или участник след участник ние ще съумеем да извлечем поука от кризата и да въведем разумно регулиране и ефективен надзор, така че в края на пътуването — а ние все още не сме го достигнали— нито един участник, нито един продукт, нито един пазар или територия няма да избяга от разумното регулиране и ефективния надзор.

Разрешете ми да изкажа искрена благодарност – уверен съм, че за няколко седмици Парламентът от своя страна ще успее да одобри резултата от тристранните разговори – на вашите докладчици: г-н García-Margallo y Marfil, г-н Skinner, г-н Sánchez Presedo, г-жа Goulard, г-н Giegold, г-н Tremosa i Balcells, г-н Balz и председателя на комисията г-жа Bowles, които водиха тристранните разговори с голяма решителност. Искам също да кажа, че лично действащият белгийски председател, г-н Рейндерс, изигра изключителна проактивна роля, осланяйки се не само на работата на своя екип, но и на работата, която испанското и шведското председателство бяха свършили преди него.

Искам също да изтъкна, госпожи и господа, че основополагащата причина за предложението на Комисията относно надзора беше изключително интелигентната работа, извършена от Жак дьо Ларозиер, за извличане на първата основна поука от кризата. В резултат на 1 януари ще имаме някои нови европейски органи. Комисията ще работи упорито, както диктуват нейните задължения, за да подготви стартиране работата на тези три органа и на Европейския съвет за системен риск. Споменах европейски радарни екрани и контролни кули. Те очевидно са необходими, защото знаем, че половината от банките в половината от държавите от Европа, които вие представлявате, са базирани в други страни. Следователно обикновено имаме взаимоотношения с финансови институции, които по природа са транснационални и носят системни измерения и рискове.

Искам да използвам възможността да благодаря на председателството и да изкажа най-искрените си благодарности на Парламента и вашите докладчици за важния им принос за превръщането на този „съвсем начален етап“, както се изрази г-н Рейндерс, в успех. Сега идва ред на градивната работа.

Ще се убедите, че ще развиваме тази рамка седмица след седмица. Още през следващата ще придвижа напред регламента относно дериватите и регламента относно късите продажби, а след това, малко по-късно, и този относно агенциите за кредитен рейтинг.

Във връзка с идеите относно финансовите средства и данъчното облагане имаме още две теми за разискване, които също засягат финансовия сектор. Едната е в по-напреднала фаза от другата и тук съм съгласен с действащия белгийски председател, че не трябва да смесваме двете теми, тъй като са различни, макар и двете да се отнасят до финансирането от финансовия сектор.

Първата е идеята за фондовете за преобразуване на проблемни банки. Това е разискване, което вече е започнало в Съвета. Трябва да кажа на уважаемите членове на Парламента, че разискванията в Съвета са много полезни, както сам се убедих вчера, защото разискванията около масата спомагат да започнем да виждаме нещата по-ясно. Аз започнах разискването по време на испанското председателство в Мадрид в неофициално заседание на Съвета, когато представих идеята за набор от инструменти за предотвратяване на кризи в банковия и финансовия сектор с две прости идеи. Първата е, че превенцията винаги е по-евтина от лечението – това е валидно както за околната среда, така и за финансовите кризи – а втората проста идея е, че данъкоплатците не трябва повече да бъдат поставяни на предната линия, защото за банките трябва да плащат банките.

Въз основа на тези идеи ние представихме съдържанието на набора от инструменти, който включва и фондовете за преобразуване. В това отношение искам също да изтъкна много важната работа, която г-жа Ferreira извърши от ваше име. През октомври ще публикувам съобщение, основаващо се на вижданията на Парламента и г-жа Ferreira, както и на отзивите от Съвета на министрите. Защо през октомври? Защото тогава ще имаме напредък и по важния Базелски процес със задълженията за капитализация на собствените средства в качествено и количествено отношение.

Всички вие знаете, че когато говорим за финансови средства от банките или за превенция в банките, трябва да бъдат сглобени всички части от картината и трябва да обърнем внимание на това, което наричам „оразмеряване“ на мерките, за да сме сигурни, че те са ефективни и че никой не ще се измъкне от тях. Това няма да бъде нещо обичайно, но същевременно не трябва да наказваме икономиката, без да отчитаме кумулативния ефект от всички тези мерки.

Ето защо през октомври ще публикувам съобщение за предотвратяване на бъдещи кризи, за отговорността на банките и за фондовете за преобразуване, идеите относно които се развиват, след като Германия просто ги осъществи. Швеция вече направи същото. Ще опитаме да изградим координирана система с общ център, която да избегне лошата координация или дори конкуренция и двойното облагане на банковите институции.

Както каза г-н Рейндерс, току-що започна едно разискване. Разискването за облагане на финансовите операции на глобално равнище ще бъде доста по-трудно. В Г-20 то започна. Не всички са въодушевени. Мнозина от нас считат, че идеята е правилна и че по един умерен, но ефективен начин финансовите операции би трябвало да допринасят за финансиране на важни световни предизвикателства, за да стане светът по-справедлив и следователно по-стабилно и сигурно място. Светът, в който живеем, ще бъде по-сигурен, само ако е по-справедлив, което не важи за днешния ден.

Ние добре си даваме сметка за всички тези предизвикателства – околната среда, изменението на климата и прехраната, както и кризите, които освен всичко най-силно засягат най-бедните страни. Мнозина от нас считат, че това е справедлива идея, но сме доста далеч от постигането на консенсус в Съвета на министрите, да не кажа нещо повече. Трябва да продължим да работим в тази насока. Моят колега, членът на Комисията Алгирдас Шемета, е подготвил за начало информационна бележка и на базата на работата, извършена от Съвета на министрите, ние ще изготвим ново съобщение в частност за данъчното облагане на финансовия сектор. Това съобщение е планирано за октомври.

Няма да повтарям казаното от г-н Рейндерс за програмата за стабилност и конвергенция, за положените от Комисията усилия и за свършеното от работната група. Ще спомена само идеята, която намирам полезна, за европейски семестър, който ще постави бюджетния анализ на всяка от нашите страни в по-широк контекст, като запази нейния суверенитет, и ще ни даде моментна представа – още един европейски радарен екран – за насоките на общата икономическа политика на страните. Съветът освен това ще работи на базата на документите и докладите на Комисията по въпроса.

На обяда г-н Рейндерс повдигна два дискусионни въпроса, които ще представя накратко. Един от тях, който засяга мен и всички нас тук, е дейността на Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС). Тук бихме искали да видим реформа на управлението и по-голяма прозрачност. Споделих също така пред председателството, че на неофициалното заседание на Съвета през септември съм готов да представя доклад относно трансатлантическото регулиране, който е от интерес и за Парламента.

Не сме единствените в Г-20, дори и сред американците и европейците, но за нас е извънредно важно да гарантираме, че има синхрон между мерките, предприемани от Конгреса на САЩ по инициатива на президента Обама, и мерките, предприемани от Европа във връзка с надзора и регулациите.

Понастоящем подготвям един вид таблица за оценка, която съпоставя това, което се прави в САЩ в момента, и това, което ние правим в Европа, за да постигнем подобен синхрон. Въпросът е да постигнем същите цели без непременно да използваме същите методи или мерки. Считам, че тази таблица ще бъде eдин полезен за министрите и за членовете на Парламента инструмент.

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-жо председател, от името на Европейската народна партия, искам да кажа, че сме много удовлетворени от постигнатото споразумение относно системата за европейски банков надзор. Това е много важен момент. Редица държави-членки се съпротивляваха, но нашите докладчици бяха непоколебими и благодарение на убедителността на един член на Комисията и твърдата линия на белгийското председателство успяхме да постигнем този резултат. Друг положителен резултат е въвеждането на европейския семестър. Това са важни стъпки към засилване управление на икономиката в Европа.

В Съвета Екофин вие обсъждахте и различни форми на банкови данъци, защото банките също трябва да допринесат за справяне с последствията от кризата. Правилно сте опитали да постигнете това на равнище Г-20, но с незначителен успех. По тази причина групата РРЕ приема заключението, че ако не успеем да го постигнем на международно равнище, тогава ние в Европа не просто можем, а трябва да станем инициатори за въвеждането на банков данък. Обаче трябва да го направим координирано, защото отделни държави-членки вече въвеждат подобни данъци, а това създава заплаха за вътрешния ни пазар.

Ето защо, г-н член на Комисията Барние, искам силно да Ви насърча да използвате правото си на инициатива за координирано въвеждане на банков данък в Европа, като той ще се въведе съгласно едни и същи критерии във всички страни. По този въпрос, както и по въпроса за европейския надзор, Парламентът ще Ви подкрепи.

А относно данъка върху финансовите операции, това е чудесен случай, по който ще трябва здравата да се потрудите, за да влезе в дневния ред на Г-20. Но това, за което искам да Ви предупредя, е, че Европа не бива да върви сама. Знам, че колегата ми, г-н Schulz, желае да наложи подобен данък върху операциите в Европа, но недостатъците му превишават предимствата му, защото имаме работа с глобална система. Подобен данък ще доведе дотам, че операциите ще заобикалят Европа. Трябва следователно да насочим усилията си за въвеждане на успешен европейски банков данък и да продължим да действаме в контекста на Г-20.

  Udo Bullmann, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, г-н Рейндерс, г-н член на Комисията, поздравления за надзора. Парламентът работи упорито по въпроса, а и Вие също изпълнихте своята част, поради което и резултатите са така добри.

Трябва винаги да търсим нови задачи и, за съжаление, трябва да подчертая, че добрите резултати все още са далеч. Нека кажа само, че относно регламента за лицата, управляващи хедж фондове, все още сме далеч от успеха. Тук аз бих призовал двете страни — Съвета и Комисията — да се захванат здраво за работа. В края на краищата без вашите усилия от регламентите няма да има голяма полза. Имаме нужда от равни права за всички. Управителите извън Европейския съюз трябва винаги да са поставени в същите условия, както и техните европейски колеги. Иначе поставяме Европа в неизгодна позиция.

Целта ни не е да пратим целия отрасъл в затвора. Но, ако не постигнем съществени подобрения, с което да се попречи на черните овце да ограбват добре работещите предприятия, няма да имаме добър регламент. Искам да отправя следното предупреждение – не бива да си въобразявате, че ще постигнете лека победа, просто като настройвате едни членове на Парламента срещу други. Ако не успеете да въведете ефективен регламент, цяла Европа ще знае кой беше този, който застана на колене пред лобистите и това знание ще придаде на днешните разисквания съвсем различен характер.

Няколко думи за данъка върху финансовите операции. Моето виждане е диаметрално противоположно на това на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Европа очаква отговори. Отговорите ще трябва да дадете Вие. Не се връщайте от срещата на върха на Г-20, за да ни кажете: „За съжаление нищо не постигнахме, така че повече нищо не можем да направим“. Всъщност трябва да действаме в Европа, поради което следва да планираме и осъществим някои решителни мерки заедно с хората в Европа. По време на преговорите на срещата на върха на Г-20 помнете едно нещо. Нуждаем се от вашия отговор, в противен случай ще има ответна реакция на Европа.

  Sylvie Goulard, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, искам да благодаря на Комисията и белгийското председателство за съдействието за въвеждане на европейски финансов надзор.

Знам, сега си благодарим един на друг, но въпреки това искам да подчертая, че имахме късмет, че миналия декември Парламентът обърна внимание на факта, че докато държави-членки претендират, че искат да разрешат кризата с европейски решения, те са се възползвали от всевъзможни предпазни мрежи и защитни клаузи, за да са сигурни, че европейските органи категорично няма да могат да действат без междуправителствени споразумения. Считам, че тогава всички работихме добре заедно, но нека раздаваме похвали там, където са заслужени.

Като докладчик относно Съвета за системен риск искам особено да подчертая един изключително положителен момент. Г-н Барние често споменава радари и контролни кули, но всеки самолет си има и пилот и този пилот е председателят на Европейската централна банка, когото Парламентът силно желае да остане на поста си.

Но желая да изразя чувство на известно неудовлетворение по отношение на прекия надзор върху общоевропейските организации и преди всичко да Ви приканя във връзка с тях да продължите битката. В отрасловите текстове ние трябва да продължим – както четирите основни групи в Парламента се задължиха да правят – да предоставяме на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Европейски банков орган (ЕБО) правомощия спрямо тези институции, спрямо рейтинговите агенции. Теоретично, това вече се случва и ние очакваме Комисията да продължи своята работа и да я разпростре и върху клиринговите къщи и евентуално трансграничните групи. Предизвикателството в тази област беше просто: или имаме вътрешен пазар, подлежащ на регулиране и надзор от страна на ЕС, или се задоволяваме с хлабава координация, което би означавало увъртания — или пазарене (chipotage), както го наричаме при белгийското председателство — между страните.

  Sven Giegold, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, първо, това наистина е важен момент за Европа, защото изглежда, че постигнахме споразумение относно надзора. Постигнахме доста, работейки заедно по въпроса. Искам да изразя своята благодарност към белгийското председателство, Комисията, г-н Барние и моите колеги от отделните групи. Наистина направихме огромна крачка напред, разобличавайки всички онези, които твърдяха, че Европа не може да постигне нищо повече. Напротив, ние трябва да въведем в действие строги регламенти за вътрешния пазар. Сега сме на правилния път.

Второ, Съветът Екофин вече взе някои важни решения във връзка с мониторинга на бюджетите на държавите-членки. Искам да благодаря на Комисията за напредъка. Вие представихте редица предложения. Сега очакваме още предложения относно макроикономическата координация. Предвид кризата това е крайно необходимо.

Но искам да обсъдим данъка върху финансовите операции. Това, което чухме досега от Комисията, е какофония от противоречиви сигнали. От една страна, г-н Барние и г-н Барозу за щастие подкрепят идеята за данък върху финансовите операции. В същото време г-н Шемета отхвърля предложението. Аз ви призовавам да решите този проблем по един колегиален начин. Вие трябва да говорите с един глас. Не е добре г-н Шемета да ни представя доклад, съдържащ резултати, които отдавна са отхвърлени от академичните кръгове.

Например, съществена информация можеше да се намери в проучването, поръчано от Европейския парламент на института „Брюгел“ (Bruegel Institute). То опровергава основните аргументи, приведени от г-н Шемета. Учудвам се, защо той не е тук. Той многократно е бил критикуван в Парламента по темата. Днес е денят, в който той трябва да се изправи лице в лице с разискването. Питам се също дали сега той ще трябва да остава след часовете – в края на краищата това е, което беше решено: неговата работа трябва да бъде преосмислена. Дали това ще стане като предложение от Комисията, инициатива, която те възнамеряват да представят, или просто ще е друг документ от проучване? Този наистина не е достатъчно добър. Не е добре и да се отлага повече решението на Съвета, докато Франция поеме председателството на Г-20. Това е неприемливо.

Впрочем централните страни, които отхвърлиха това предложение — Обединеното кралство, Швеция и Испания — също трябва да отговорят на някои въпроси. Вече е известно, че Обединеното кралство и Швеция няма да го подкрепят. Но Испания е член на еврогрупата. Страната се управлява от социалдемократи. Може би те трябва да опитат да установят повече съгласуваност между добрите позиции, които са приети в Парламента, и позициите, отстоявани в Съвета от испанското правителство.

Накрая, всичко, което мога да кажа, е, че аз бих желал по-голяма яснота от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) тук, в таза зала относно тяхната позиция. Вие току-що направихте крайно критични бележки относно данъка върху финансовите операции, макар голяма част от Вашата група да го подкрепя. Аз не съм убеден, че Вие фактически говорите от името на мнозинството от Вашата група. Ние се нуждаем от единни действия в създалата се ситуация, иначе нашите граждани ще станат цинични, ако приложим мерки за снижаване на разходите, от една страна, но нямаме приходи от облагане на дохода от капитал в Европа, от друга.

  Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, искам да започна с поздравление към белгийското председателство за преговорните му умения и към члена на Комисията Барние и неговия екип за откриването на решение по въпроса за надзора. Но искам да обърна вниманието към нерешените проблеми при финансовите операции на вчерашния Екофин.

Изглежда, че прекарвам доста от времето си в Парламента, приканвайки хората да правят изследвания, да изготвят оценки на въздействието и да провеждат проучвания. Съветът на Екофин се събра и направи точно това тази седмица. Вместо да се съсредоточи върху чисто политическите аспекти и спешно да вземе решения, заседанието на Съвета и докладът на члена на Комисията Шемета бяха базирани на факти и цифри. Добър пример за по-добри принципи на регулиране на практика. Когато обаче независима оценка твърди, че държава-членка е събирала едва малко повече от 70% от прихода, генериран от данъка върху финансовите операции (ДФО), би било нелепо да се твърди, че подобен данък трябва да се приложи на равнище ЕС, ако това въобще се случи.

Данъкът върху финансовите операции не означава лесни пари, както тиражните медии биха искали да вярваме. Не банките и финансовите посредници ще плащат данъка върху операциите. Това ще бъдат пенсионерите, разчитащи на пазарна възвращаемост, и компаниите от реалната икономика, заплащащи за всяка хедж операция. Време е да се признаят ограниченията на един твърде опростен ДФО и ако истинската ни цел е да е променим поведението на банките, без да разрушим нашите икономики, трябва да потърсим по-комплексно решение за облагане на финансовите дейности или да прибегнем към банков данък, както предлага Международният валутен фонд (МВФ).

Вместо да минираме процеса, като налагаме неприложими и нежелани данъци в целия ЕС, на които се противопоставят редица държави-членки, а не само моята, ние трябва да гледаме на това като на възможност за укрепване на слабите публични финанси на нашите държави-членки, да им позволим да използват парите по свое усмотрение и да попълнят резервите на хазната, изпразнени от спасяването на банки и управлението на кризата.

  Miguel Portas, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Екофин взе решение да се въведе европейски семестър, за да се осигури съгласуваност между европейската икономическа политика и националните бюджетни политики. Въпросът ми е следният: замислиха ли се въобще за демокрацията? Изцяло подкрепям координацията. Приемам целите по отношение на дефицита и бих искал да видя да се поставят подобни цели и относно създаването на работни места. Приемам корекции в националните бюджети, но бих предпочел санкциите да не бяха глупави и да не задълбочаваха проблема — следователно не съм изцяло против.

Това, което за мен е напълно неприемливо, е Брюксел да решава как държавите-членки ще изпълняват своите задължения, защото това означава експроприация на основните прерогативи на националните парламенти. Екофин получава нещо повече от правото на предварително одобрение, той ще установява насоките, които ще ръководят всеки национален бюджет. Чух г-н Рейндерс да казва: „Добре, но ние няма да навлизаме в подробности“. Благодаря за великодушието, но главният проблем е, че насоките ще важат за 27 правителства. От тези 27 правителства Германия винаги ще казва на Гърция какво трябва да прави, но никога обратното.

Госпожи и господа, членовете на националните парламенти не са празнина, която трябва да бъде запълнена. Членовете на националните парламенти не могат просто да бъдат лишени от свободата на избор относно техните бюджети, което е ключов политически избор.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, искам да започна с комплимент към Вас. Очевидно е, че Вие имате воля. Въпросът обаче е, позволено ли Ви е да имате воля? Относно процеса, който следвате с огромна решителност, настоятелно бих Ви призовал да изясните на гражданите смисъла, като обясните причината за този неуспех въпреки цялата проявена добра воля и защо постигнахме ограничен успех по отношение на четирите крайъгълни камъка с главно значение по проблема.

Очевидно е, че ние имаме нужда от яснота защо надзорът върху финансовите пазари в САЩ е по-строг и взискателен в редица основни области, отколкото това, което ние сега се опитваме да създадем. Нуждаем се също от ясни отговори относно това как възнамерявате да се справите с проблема с поведението на банките и каква степен на успех можем да очакваме там. Нуждаем се също от пояснения относно капитала. Какви са намеренията на Комисията? Тук има редица подробности, но как възнамерявате да гарантирате, че катастрофата няма да се повтори?

Като представител на малка държава-членка искам също да поставя един въпрос: Какво можем да направим, за да ограничим проблема с банките, които са твърде големи, за да фалират? В Австрия имаме ситуация с една банка – „Hypo Group Alpe Adria“, при което, ако бъде изискано предсрочно погасяване на кредитите, за австрийската държава дълговото бреме ще стане толкова високо, че ние ще се озовем в категорията на Гърция. Ще отправи ли Комисията предупреждение за това? Какво прави тя? Как възнамерява да предотврати превръщането на Австрия във втора Гърция за Европейския съюз?

  Jean-Paul Gauzès (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, преди всичко естествено искам да се присъединя към поздравленията за добрите резултати, постигнати в областта на надзора.

Както ни припомни г-жа Goulard, усилията на Парламента не са били напразни и през декември се случи нещо ново и уникално – беше обнародвано съобщение на четиримата координатори на основните групи, в което се казва, че Европа трябва да играе по-голяма роля в надзора. Благодарение на Вашия динамизъм, г-н Рейндерс, беше намерено едно добро решение. Комисията явно е работила здраво и аз приветствам програмата за финансовите услуги, която членът на Комисията Барние обяви пред нас.

Щастие е, че това стана, че беше постигнато това споразумение, защото финансовата благонадеждност на ЕС, неговата благонадеждност в очите на нашите съграждани, които от началото на кризата ни питат: „Какво прави ЕС? Какви конкретни резултати постигнахте?“, в крайна сметка е заложена на карта. Ние можем да им кажем, че мислим и работим по проблема, че провеждаме тристранни разговори и заседания, но това, което те искат, са резултати.

Благонадеждността на ЕС в очите на неговите международни партньори, особено САЩ, също е заложена на карта. Напоследък съм в контакт с представители на финансовия сектор на САЩ. В крайна сметка това, което ги безпокои относно ЕС, е впечатлението за правна неяснота: ние променяме регламенти, въвеждаме клаузи за преразглеждане и клаузи за прекратяване на действието. Ние не създаваме нищо трайно. Считам, че законодателството трябва да бъде окончателно, макар и подлежащо на изменения. Преди всичко не трябва да създаваме впечатление, че ще изменяме текстовете през следващите две или три години.

Г-жо председател, г-н Рейндерс, искам да помоля нещо от свое име. Днес следобед ще се състоят много важни тристранни разговори между члена на Комисията Барние и моите колеги за регулиране на хедж фондовете. Важното е бързо да намерим решение. Напълно съзнавам ангажимента от страна на белгийското председателство и Вашия личен ангажимент. Трябва да постигнем споразумение през следващите няколко седмици, така че следващия път, когато докладвате за работата на Екофин, да сте в състояние да кажете: „Беше постигнато споразумение за регулиране на хедж фондовете“. Ние очакваме това и знам, че и Вие очаквате същото. Сега трябва да направим последната крачка към намирането на правилното решение.

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-жо председател, членове на Комисията, вчерашното решение на Съвета Екофин и споразумението за нова ефективна система на финансов надзор, разбира се, са важни стъпки в посока към новото икономическо управление, което очакваме. Но днес ние се сблъскваме с голямо предизвикателство. Никой не може и не трябва да спира налагането на по-строга бюджетна дисциплина и по-строг надзор.

Предизвикателството е в изграждането на нов икономически модел, който отговаря на исканията на европейските граждани за пълна заетост и справедлив растеж. Следователно трябва да намерим баланс между бюджетната дисциплина и осигуряването на необходимите ресурси за устойчив растеж и пълна заетост чрез публични и частни инвестиции.

Също така трябва да се занимаем с макроикономическите баланси и конкурентните различия между държавите-членки, които неминуемо ще доведат до икономическо и социално неравенство. Преди всичко обаче имаме нужда от модел за по-справедливо разпределение на разходите за възстановяване, от фискална справедливост, като облагането на финансовите операции би могло да изиграе ролята на катализатор.

Европа може и трябва да играе водеща роля в тази насока. Тя направи това в борбата с изменението на климата чрез поемане на едностранни ангажименти. Тя може и трябва да поведе усилията за насърчаване на подобни регулации на международно равнище.

  Jens Rohde (ALDE). – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на и да подкрепя Комисията и Съвета за работата им за осигуряване на адекватно осигуряване на средства от финансовия сектор.

Налице са обаче няколко проблема. Ние подкрепяме въвеждането на някакъв вид координирано равнище на стабилност и на финансиране, но що се отнася до данъка върху финансовите операции, ние говорим за напълно различен и доста по-сложен проблем.

Този данък като минимум би трябвало да бъде глобален, за да се предотврати неплащането му. Освен това данък върху всички операции може не само да се окаже технически неприложим, но и рискува да направи пазарите по-неустойчиви и по-слабо ликвидни.

Имам няколко въпроса относно данъците. Ако целта е да се генерират пари за глобални каузи, в чия каса ще отиват приходите и кой ще носи отговорността за разпределението на парите? За един данък с конкретна цел как въобще можем да знаем кога достатъчното е достатъчно? Накрая, ключовият въпрос е кой ще събира данъка – държавите-членки или ЕС? Ако ще е ЕС, чужд за своите граждани, как ние да се предпазим от постоянното нарастване на данъците? В реалния свят изглежда достатъчното никога не е достатъчно, когато става въпрос за нуждите на политиците от допълнителни средства.

  Derk Jan Eppink (ECR). – (NL) Г-жо председател, позволете ми да приветствам г-н Рейндерс с добре дошъл. Надявам се, че нещата ще тръгнат в правилната посока. Що се отнася до налагането на банковия данък, аз по принцип не виждам никакъв проблем това да се направи. Просто се чудя как би трябвало това да се осъществи на практика. Тази идея ми напомня за автобус, на който всеки иска да се качи, но всеки иска автобусът да се движи в различна посока. По отношение на данъка върху финансовите операции мисля, че той е добър пример за лоша идея. Това по същество е вид европейски данък на Тобин. Макар че ние не го наричаме вече така, тъй като днес и самият г-н Tobin е против такъв данък. Той плаши и прогонва капитала, като Швеция е много добър пример в това отношение. Той повдига и въпроса относно това какво ще правим с постъпленията от този данък? Ще ги използваме ли, за да попълваме собствените си ресурси в Европейския съюз? Този въпрос неминуемо предизвиква разногласия, така че моят съвет към Вас, г-н Рейндерс, е: може би зад Вашия план стоят много добри намерения, но моля Ви – откажете се от него. Засега замразете тази идея или още по-добре – оставете я да отмре. Несъмнено ние не можем да действаме самостоятелно. Сега искам да обърна внимание на това, което каза г-н Schulz, въпреки че той вероятно не ме слуша в момента. Вчера той каза, че би желал да накара Европейската комисия да вземе инициативата в свои ръце по отношение на данъка върху финансовите операции. Той иска да изкара хората на улицата. Моят съвет е – не следвайте този път. Ние ще поемем инициативата на европейските граждани срещу този данък, защото ще се наложи именно обикновените хора да го плащат.

  Othmar Karas (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, г-н Рейндерс, имам пет забележки. Първо, трябва да споделя, че е жалко такова важно заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси, като това вчера, да се провежда по същото време, когато председателят на Комисията изнася реч относно състоянието на Европейския съюз. Очаквах да има по-добра координация. Ако искаме да вървим в една посока, трябва да сме наясно с темите и ключовите факти, засягащи Европейския съюз; трябва да координираме усилията си, да се вслушваме един в друг и да разговаряме помежду си. Едновременното провеждане на двете събития е абсолютно недопустимо и е в ущърб и на двете.

Вторият проблем, който искам да спомена, е надзорът. Аз бих желал да благодаря на председателството на Съвета, на члена на Комисията и на Парламента. Ако Парламентът не беше приел решение по този въпрос през юли, нямаше да бъде постигнат никакъв напредък през лятото и ние нямаше да имаме ефективен надзор. Ако Парламентът не беше приел решение по този въпрос през юли, председателят на Европейската централна банка нямаше да оглави органа за надзор на макроравнище. Решаването на тези въпроси беше ускорено благодарение на активното сътрудничество на Парламента и белгийското председателство с подкрепата на Комисията. Аз бих искал сърдечно да ви благодаря за всичко това.

Третият въпрос е свързан с европеизацията на изготвянето на бюджета. Трябва да осъзнаем, че вторият стълб на паричния съюз ще проработи, единствено ако целта ни е икономически и социален съюз и европеизиране на бюджетната и данъчната политика като първа стъпка в тази посока, вместо простото им координиране.

На четвърто място, въпреки че имаме нужда от налагането на данък върху банките, той не трябва да се превръща в бездънна яма. Той следва да е европейски ориентиран и предназначен за европейски цели, като трябва да се създаде Европейски паричен фонд.

Петият въпрос се отнася до данъка върху финансовите операции. Досега колегите, които го подкрепят, както и онези, които са против него, би трябвало да се чувстват сякаш тъпчат на едно и също място без никаква полза. Г-н Рейндерс, Вие преди малко казахте, че това е първото сериозно разискване по проблема. Ние обаче го обсъждаме цяла година. Задавахме въпроси. Приемахме резолюции. Първоначално се опитвахте да прехвърлите отговорността на Г-20, после – на Комисията, а накрая – на държавите-членки. Настояваме за отговор на тези пет въпроса. На каква основа ще се гради оценката? Какъв процент ще е данъкът? Кой ще го налага? Кой ще взема парите от него и за какво? Представете ни проект, тогава можем да обсъдим в подробности проблема и накрая да намерим практическо решение.

  Elisa Ferreira (S&D). – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, координирането на усилията за създаване на европейски семестър, който се обсъждаше вчера на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси, е сама по себе си положителна стъпка, но това е само част от общата картина. Приоритети трябва да бъдат растежът и заетостта, както и осъществяването на Пакта за стабилност и растеж. От решаващо значение е създаването на Европейски паричен фонд. Държавният дълг трябва да бъде управляван наред със спазването на другите задължения за участие в еврозоната. Жизненоважно е развитието на този проект да не тръгне по опасния път на санкциите и аз разчитам на члена на Комисията Барние и на неговия опит да направлява Комисията в това отношение.

На второ място, искам също сърдечно да го поздравя за свършената работа в областта на финансовия надзор. Считам, че г-н Барние, по-специално заедно с Парламента и белгийското председателство, успяха да постигнат добро споразумение, което заслужава нашето внимание и защитава интересите на европейското общество. Надеждата ми е, че липсващият дневен ред ще следва същата методология и ние ще постигнем същия успех.

На трето място, бих желала да кажа, че силно се надявам, когато става дума за банковата криза, и по-специално за системните и презграничните банки, известното подобряване да спомогне за консолидирането на европейската позиция.

Накрая, г-н член на Комисията, от съществено значение е да преразгледаме дневния ред за Г-20, особено ако не искаме да се откажем от борбата с измамите, избягването на данъци и данъчните убежища и ако искаме ефективен и по-решителен принос от страна на банките и финансовите услуги...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Vicky Ford (ECR). – (EN) Г-жо председател, приветствам споразумението за надзорната структура. Знам, че на колегите не им беше лесно да стигнат до споразумение. Налагаше се деликатно балансиране между защитата на пазарите от презгранични рискове и едновременно с това запазване на отговорностите на националните правителства.

Съвсем правилно членът на Комисията характеризира това споразумение просто като първата стъпка. С нетърпение очаквам да работя с Комисията, за да гарантираме, че бъдещите стъпки няма да нарушат крехкото равновесие.

По принцип не е добре държавите-членки да договарят международни стандарти и после да не ги изпълняват във вътрешен план. Надявам се, че това споразумение ще гарантира, че ние ще спазваме международните правила.

По време на разискването много от моите колеги казаха, че е важно председателят на ЕЦБ да оглавява и Европейския съвет за системен риск. Обещахме да се вслушваме в думите му, когато ни предупреждава за рисковете. Вчера той предупреди Съвета относно риска, свързан с данъка върху финансовите операции, и каза, че той може да бъде гибелен за Европа. Нека не забравяме, че ние като политици държим на обещанието си и действително се вслушваме в думите на председателя на ЕЦБ, както вече заявихме.

  Sophie Auconie (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н министър, г-н член на Комисията, госпожи и господа, както отбелязаха моите колеги – преди малко г-н Gauzès и вчера по време на разискването относно състоянието на Европейския съюз – ние се нуждаем от повече Европа.

Повече Европа за реализирането на растеж и заетост, за регулирането на пазарите и намаляването на неравенството. Това е твърдението на председателя на нашата група, г-н Daul, което аз напълно подкрепям. Считам, че държавите-членки са осъзнали в крайна сметка, че трябва да бъдем по-смели в икономическата и бюджетната област. По-смели, но най-вече отговорни: националните протекционистки ответни реакции са рецепта за катастрофа.

Имаме нужда от по-силен финансов надзор на европейско равнище; споразумението със Съвета относно пакета за финансов надзор, по който ще гласуваме по време на следващата пленарна сесия, е чудесна новина в това отношение.

Наред с надзора над системата обаче трябва да въведем действителна координация на бюджетната и икономическата политика. Трябва да създадем бюджетен и икономически федерализъм. Общата ни валутна политика в съчетание с независими бюджетни политики ни парализира. Считам, че началото на федерализма е положено с новия европейски семестър, който изисква държавите-членки да представят на Съвета за становище бюджетните си стратегии всяка година преди лятото.

От друга страна обаче, както често се случва на равнище Европейски съюз, това, което се реализира на практика, ще определя правилата в много по-голяма степен, отколкото текстовете. По мое мнение координацията трябва да е повече от формално упражнение и да води до истинска обща стратегия за нашата икономическа, индустриална и социална политика. Съжалявам, че националните парламенти и Европейският парламент все още не са напълно ангажирани с процеса на координиране.

Г-н министър, като представител на Съвета аз се обръщам по-специално към Вас: парламентите като бюджетни органи трябва да играят съществена роля за формирането на европейската икономическа политика, тъй като това е единственият начин за гарантиране на нейната ефективност и легитимност.

  Antolín Sánchez Presedo (S&D). – (ES) Г-жо председател, искам да поздравя председателството за единодушното одобряване от Съвета на компромиса, постигнат с Парламента и Комисията, относно пакета за надзора.

Работихме с испанското и белгийското председателство и успяхме да изпълним задачата си посредством амбициозен компромис, който поставя солидна основа за финансова реформа и поставя крайъгълен камък в процеса на интегриране на Европейския съюз.

Приемането на европейския семестър от следващата година е също много положителна стъпка, въпреки че тя включва много повече неща наред с графика на дейностите: тя изисква значителна подкрепа и парламентарно измерение.

Налагат се по-големи реформи на икономическото управление. Необходимо е да се мобилизира неизползваният капацитет за икономически растеж и да се изгради социалният и икономически Европейски съюз, от който се нуждаем.

Ние също така имаме нужда от съгласувана, устойчива и надеждна система за предотвратяване, управление и разрешаване на кризи в Европа. Тя следва да съответства на икономическото възстановяване, да предвижда прояви на недобросъвестност, да отчита допълнителната тежест на финансовите реформи и да избягва деформациите на вътрешния пазар. Трябва да координираме действията си във вътрешен план, за да можем да представим всичко това пред Г-20.

Приключвам. Що се отнася до данъка върху финансовите операции, ние очакваме съобщение от Комисията, което вероятно ще вземе предвид данъка върху финансовите дейности. Рискът тук е свързан с борбата срещу несигурността, справедливото разпределение на финансовото бреме, смекчаването на влиянието на кризата върху публичните финанси, откриването на нови ресурси за Европейския съюз и приноса за Целите на хилядолетието за развитие. Ако искаме да сме фактор в световен мащаб, не можем да действаме разединено.

  Peter Skinner (S&D). – (EN) Г-жо председател, аз бих желал да благодаря сърдечно на г-н Рейндерс и г-н Барние за подкрепата им по надзорния пакет, работата по който на моменти напомняше на опит да се прекара варено яйце през цедка, но накрая успяхме да преодолеем всички препятствия. Надявам се, че работата ни по „Платежоспособност II“ и мерките по изпълнението й ще бъдат по-продуктивни и много по-стегнати. Надявам се това да бъде така.

Има много положителни аспекти, които днес вече бяха посочени, както и много отрицателни, но искам да изразя съгласието си с осъществения досега напредък и целите, които трябва да следваме. Европа обаче, а не само еврозоната, следва да се каже, има нужда от регулации, насочени към повишаване на резултатите, както и от защитни мерки.

Имам чувството, че нациите бяха накарани да се чувстват като ненужни и на това трябва да се сложи край. Това е самоубийствено за Европейския съюз като цяло. Международният дневен ред е от ключово значение. Европейският съюз трябва да играе съществена и решаваща роля за установяването на световните стандарти.

Проблемът е, че ако ние считаме, че установяването на стандарти само в Европа е достатъчно, ние ще допуснем сериозна грешка. Ето защо поздравявам члена на Комисията Барние за бележката му относно сравнителна таблица за регулаторните постижения на Европейския съюз и САЩ. Моят офис вече е съставил такава таблица. С голямо удоволствие ще Ви я предоставя, г-н член на Комисията. Надявам се, че тя ще е полезна за Вас.

Накрая искам да попитам: докъде сме стигнали с Трансатлантическия икономически съвет, регулаторния диалог на високо равнище? Какви са очакванията ни за бъдещето? Пред нас стоят проблеми, които не можем да решаваме самостоятелно.

  Liem Hoang Ngoc (S&D). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, вчера Съветът по икономически и финансови въпроси одобри принципа на европейския семестър. Като федералист мога само да приветствам постигнатия напредък. Координацията на бюджетната политика обаче е едно нещо, а дефинирането на съдържанието й е друго. Ето защо засилването на действието на Пакта за стабилност и растеж е сериозна грешка.

Първите последици от строгите ограничения, наложени догматично на цяла Европа, вече се усещат. Испания и Ирландия изпитват все повече трудности, като проучването на Маркит, публикувано в края на август, показва, че строгите ограничения са причина за стагнацията на европейския растеж, а не след дълго – и на германския растеж.

Серията ограничителни мерки, очертани в дневния ред на следващото неофициално заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси, е още по-сериозна. Налагането на автоматични финансови санкции на държавите, които вече изпитват бюджетни проблеми, е безотговорно. То неизбежно ще подклажда критиките във всички държави-членки по отношение на националните вноски в бюджета на ЕС.

Два и половина милиона граждани изразиха за първи път протеста си срещу пакета ограничителни мерки по улиците на Франция вчера. Вместо да се запазват мрежите за социална защита и да се постига социална хармония в Европейския съюз, която е необходима за възстановяването, Съветът и Комисията ги разрушават. Дали те измерват влиянието на тези решения само с нарастващото равнище на евроскептицизъм сред гражданите?

В интерес на европейската интеграция и гражданите, в името на които тя съществува, трябва да се осъзнае, госпожи и господа, че засилването на действието на Пакта за стабилност и растеж е икономическа грешка. Това е също така и сериозна политическа грешка.

  Sławomir Witold Nitras (PPE). – (PL) Изключително съм удовлетворен от компромиса относно създаването на система за финансов надзор. Европейските пазари действително се нуждаят от тези механизми. Това, което ме изпълва с огромно удовлетворение, е акцентът, който се поставя върху ролята на Европейската централна банка. Считам, че ние имаме по-голяма сигурност съгласно новите договорки. Опитът на Европейската централна банка ни позволява да гледаме с оптимизъм на бъдещето, а създаването на Европейската система на органите за финансов надзор трябва да се разглежда като стъпка в правилната посока. Ние не на шега започнахме координация на политиката на разходите и не се интересуваме единствено от събиране на данъци в Европа. Системата на отчитане ще бъде много важна. Моля, не забравяйте, че националните правителства, които вземат решенията и се задължават да спазват правилата за бюджетен дефицит, не са единственият орган, упълномощен да изразходва средствата в държавата.

  George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Необходимо е да се реформира не само Пактът за стабилност и растеж, но и икономическият и социален модел като цяло.

Икономическият и социален модел, който е присъща характеристика на Европейския съюз, изглежда несъстоятелен в момента. Първоначално разглеждан като движеща сила за икономическия растеж, както и за социалната защита, той не успя да оправдае очакванията. Десет процента от европейците нямат работа, а някои държави-членки все още са в дълбока рецесия.

От друга страна, наблюдаваме недостатъци, свързани с контролирането на икономическите потоци в Европейския съюз, което ясно пролича по време на икономическата криза. Това превръща в необходимост макроикономическия надзор на икономиките в Европа, особено предвид факта, че те са тясно свързани чрез единния пазар и единната валута.

Ето защо приветствам заключенията на Екофин относно създаването на основа за финансов надзор на макроравнище в Европейския съюз с помощта на Европейския съвет за системен риск и органите за надзор на банките, застрахователните дружества и ценните книжа, без да споменавам наблюдението на националните бюджети в рамките на европейския семестър.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, решенията, които вчера прие Съветът по икономически и финансови въпроси, са неприемливи. Докато спекулантите продължават да си осигуряват скандални заплати и ефективното облагане с данък на финансовите операции остава имагинерно, а данъчните убежища процъфтяват, те използват възможността, предоставена им от кризата, за да започнат най-голямата атака срещу демокрацията досега. Те се опитват да превърнат членовете на националните парламенти в европейски кукли на конци, за да подложат националните бюджети на предварителна проверка от страна на лидерите в Европа, като че ли чисто условният характер на Пакта за стабилност и растеж и неговите нерационални критерии не са достатъчни.

Така наречената „икономическа координация “, заложена в Договорите, не може да оправдае това погазване на суверенитета на държавите-членки както на европейско, така и на национално равнище през настоящия труден период от икономическото им и социално развитие. Те отидоха твърде далеч в защитата на интересите на икономическите и финансовите групи, а това ще има сериозни последствия за живеещите в бедност на територията на Европейския съюз. Поради тези причини ние протестираме и сме убедени, че борбата на работниците и народите в Европейския съюз ще се засилва.

  Liisa Jaakonsaari (S&D). – (FI) Г-жо председател, благодаря Ви за изказването. Само преди няколко години в Европа господстваше доктрината на крайния либерализъм, която проповядваше, че политиката само пречи на функционирането на пазарите и че те решават всичко.

Сега сме в ситуация, когато политиката е важна. Тя решава проблемите и е много важно, че ние сега осъществихме напредък в областта на финансовия надзор. От съществено значение е деформациите на бюджетната статистика, които досега наблюдавахме, да станат прозрачни. Всичко е прозрачно и считам, че прозрачността е ключова дума в реформата.

Казаното от Шуман в самото начало изглежда е вярно: Европейският съюз ще се развива в резултат на кризите. Той печели доверие най-вече на основата на реалните резултати и на нищо друго. Ние сега предприемаме тези съвсем реални стъпки.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо председател, искам да благодаря на всички оратори за изказванията, посветени на колективния резултат, постигнат в областта на надзора.

Бих желал отново да се върна към това, което току-що каза г-жа Ferreira относно нашите граждани, които са буквално разтърсени от финансовата, икономическата и социалната криза, без да забравяме кризата с храните и околната среда. Считам, че трябва да покажем на нашите граждани, че си вземаме поука от кризата, защото те са хората, които ви избират, и ние се отчитаме пред тях. Именно това направихме току-що по отношение на надзора, ние просто трябва да информираме и да обясняваме нещата, което вече започнахме да правим. Тук се сещам за доклада на г-жа McCarthy относно Директивата за капиталови изисквания III и възнагражденията. Считам, че когато става дума за проблемите, които шокират, разклащат доверието и пряко засягат нашите граждани и избраните представители, ние, Парламентът, Съветът и Комисията, трябва да покажем, че реагираме на равнище Европейски съюз и реакциите ни са конкретни в зависимост от проблемите.

Що се отнася до данъка върху финансовите операции, членът на Комисията Шемета изпълни много важна и полезна задача, като анализира различните възможности и последствия от налагането на такъв данък, ако той се прилага единствено на регионална основа. Считам, че това е съществена задача. На г-н Giegold ще кажа, че на срещата на Г-20 в Торонто председателят на Комисията зае ясна позиция от наше име в полза на справедливото и адекватно налагане на данък върху финансовите услуги. Ние ще потвърдим позицията му през октомври. Ето защо няма да се наложи Вие да чакате много дълго, г-н Karas. Искам също да кажа на г-жа Figueiredo, че това разискване продължава. Не е добре да действаме на своя глава. Трябва да убедим хората в Европа и, както г-н Рейндерс може да обясни по-добре от мен, има да се извърви все още дълъг път до равнище ЕС-27, ужасно дълъг път. Освен това и другите региони в света също трябва да бъдат убедени.

Аз, подобно на г-жа Wortmann-Kool, г-жа Swinburne и г-жа Ford, считам, че за да бъде този данък действително ефективен, той трябва да се прилага на възможно най-широка основа. Ето защо трябва да убедим и другите региони в света.

Когато говоря за света, искам да кажа няколко думи за глобалното управление. Мога да потвърдя пред г-н Skinner, че ние ще подготвим сравнителната таблица. Нещо повече, след като тя се направи за САЩ и Европейския съюз, аз считам, че обхватът й може да се разшири, включвайки и други региони в света, както споменах преди малко: Китай, Индия, Бразилия, а също и Африка, която трябва да даде своя принос и е засегната в много голяма степен. Поради това трябва да се уверя, че използвам цялата информация, на която се позовава г-н Skinner. По отношение на управлението, за което говориха г-жа Podimata, а също и г-н Martin, ние все още нямаме еднакви методи или еднакво законодателство, защото нашите икономики са много различни. Г-н Martin цитира известната стратегия на Волкер: „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“. Нашият анализ в Европа е по-различен: всяка банка независимо от нейния размер и обсег на дейност трябва да бъде обект на силен външен и вътрешен надзор и добро управление, а разнородните й дейности не бива непременно да бъдат ограничавани.

Парламентът очевидно играе съществена роля по отношение на надзора. Г-жа Goulard спомена работата, свършена по ваше разпореждане, за подобряване на надеждността на агенциите. Г-н Nitras се позова на ключовата роля на Европейската централна банка, чийто председател ще заеме за първи път ръководното място на Европейския съвет за системен риск със задачата да гарантира надеждността на институцията. Г-н Karas също спомена, че благодарение на вас и на оригиналното и нестандартно решение, което взехте през юли, да отложите гласуването на първо четене за есента, ние имахме време да убедим Съвета и да постигнем напредък. Аз не съм забравил всичко това и бих желал отново да ви благодаря.

Желая да завърша, напомняйки, както каза и г-жа Auconie, че се нуждаем от повече Европа. Моля, позволете ми да изразя убедеността си, госпожи и господа, че ние трябва да регулираме. Трябва да упражняваме надзор и да си извлечем поуките от кризата. Трябва да подобрим публичните финанси, защото днешните дългове представляват данъци за бъдещите поколения. Ние трябва да имаме управление. Аз ще приключа с няколко думи по този проблем.

Не е достатъчно да имаме управление. Ние трябва също така да подкрепяме един икономически проект. Именно това твърдеше пред вас вчера председателят Барозу много убедително и именно това ще следваме. Това е също така контекстът, в който трябва да тълкувате предложенията, които направихме през есента чрез Акта за единния пазар с цел подобряване функционирането на вътрешния пазар и гарантиране на растеж от 1% или 2%, който Европа би могла да постигне, ако вътрешният пазар функционираше по-добре.

Ще приключа с координацията на икономическата политика, която много от вас споменаха. Искам да ви напомня, че в края на този месец членът на Комисията Рен и председателят Барозу ще представят няколко изключително добри предложения в областта на управлението. Що се отнася до европейския семестър, за който говориха г-н Portas, г-н Giegold, г-н Karas, г-н Sánchez Presedo, г-н Cutaş и г-жа Auconie, вие очевидно имате политическата воля да подкрепите новия метод за координация, радарни екрани, оценки на моментното състояние в реално време, проактивни действия по отношение на правителствата, като в същото време се зачитат, г-жо председател, прерогативите и суверенитета на националните парламенти.

Считам, че това е много важно. Аз бях член на френския парламент и сенатор в течение на 20 години и бих се чувствал много щастлив, ако гласувайки бюджета на страната, ми се предоставяше независим и обективен преглед на всичко, което се случваше в другите държави, на начина, по който те постигат – понякога самостоятелно и използвайки различни методи – същите съвместно договорени цели и възприети практики.

Ето защо искам да знаете, че що се отнася до проблемите, свързани с координацията и управлението, Комисията действително притежава политическата воля, а вратата на члена на Комисията Рен винаги е отворена.

  Дидие Рейндерс, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, на първо място, искам да изкажа благодарности на Вас и на всички оратори, които изказаха одобрението си за споразумението относно финансовия надзор. Както казаха много оратори, то е резултат от съвместните усилия на Парламента – особено докладчиците – Комисията и Съвета.

Както казах преди малко, ние сме в началото на процеса и за да покажем, че надзорът наистина представлява допълнителна ценност и вероятно е първата поука, извлечена от финансовата криза, ние първо трябва да се уверим, че хората, които ще отговарят за надзора, са подбрани максимално обективно – считам, че и приетите процедури също следва да отговарят на тези критерии – а след това, ако искаме, каквото е желанието на много хора в залата, да осъществим напредък при надзора, който да става все по-европейски по своя обхват, ние трябва да покажем неговата ефективност в различни области. Ние ще можем да постигнем допълнителен напредък, като просто покажем ефективността на надзора на европейско равнище. Въпреки всичко аз ще повторя: създаването на новата структура е вероятно първата и най-важната поука, произтичаща от финансовата криза. Сега от нас зависи да я накараме да функционира максимално ефективно и постепенно да укрепим, нека кажа отново, стъпка по стъпка, истински европейския характер на новия надзор.

Втората бележка, която искам да направя – г-н Gauzès спомена това преди малко – е, че днес следобед ние отново ще работим в тристранен диалог; ще обсъждаме допълнително инвестиционните фондове. Считам, че всеки един от нас трябва да е активен и да изрази съгласието си по време на същия процес, който ние току-що успешно осъществихме в областта на финансовия надзор. Вярно е, че все още има известно забавяне в рамките на Съвета, а в Парламента текат разисквания по някои аспекти, свързани с промени в инвестиционните фондове, но това е проблем, по който трябва да осъществим напредък.

Смятам, че съвместно с члена на Комисията Барние, ние наистина искаме да определим кратък срок за влизане в сила на новите текстове. Що се отнася до инвестиционните фондове – ние ще се опитаме да осъществим напредък, започвайки днес следобед –трябва да приемем същия подход и да се опитаме да установим рамка на европейско равнище, която действително защитава гражданите и потребителите по отношение на някои продукти и дейности, които се развиват в Европа.

Искам само да кажа, че за да оценим как напредва работата в областта на регулирането и надзора, членът на Комисията Барние обяви намерението си по време на неофициалната среща на Съвета по икономически и финансови въпроси да направи сравнение, ако е възможно, между случващото се от двете страни на Атлантическия океан. Бих желал да потвърдя пред вас, че аз имам намерение да поканя председателя на комисията по икономически и парични въпроси по време на неофициалната среща на Съвета по икономически и финансови въпроси да разгледа този въпрос и да подложи на разискване напредъка на работата, в която участват не само Съветът и Комисията, но и Парламентът. Ето защо в края на настоящия месец ще имаме възможност да обсъдим проблема и с Парламента. От съществено значение е да осъзнаем промените, които и ние правим от тази страна на Атлантическия океан.

Третият въпрос, който искам да обсъдим, е облагането с данък на финансовите операции – тъй като не искам да разглеждам отново фондовете за преобразуване на проблемни банки; г-н Барние ще представи, както той обяви, някои конкретни предложения през следващите няколко седмици. Що се отнася до облагането с данък на финансовите операции, преди около 10 години аз се опитах по време на предишното белгийско председателство на Съвета просто да подложа въпроса за разискване. Ние не можахме да го разискваме. По този въпрос имаше действително единодушие сред белгийците. Това беше единственият въпрос, по който постигнахме единодушие. Тогава разискването наистина не се състоя. Наясно съм, че бяха отправени редица енергични искания за конкретни предложения относно процентите, данъчната основа и използването на постъпленията. Може би ние би следвало да изчакаме да се появят идеи в няколко държави-членки, така че действително да започнем разискване по практическата уредба.

Това, което няма да направим, като част от нашата подготовка за Г-20, е да прехвърлим проблема обратно на Г-20. Ние по-скоро ще се опитаме и ще открием редица партньори, които действително съществуват и с които можем да вървим в една и съща посока. Аз обаче бих подчертал, че разискването ще протича активно. То вече започна на срещата на Съвета по икономически и финансови въпроси. Ние ще го възобновим в края на месеца на неофициалната среща на Екофин и аз наистина много бих желал да постигнем напредък, включително по въпроса за разпределянето на средствата.

Нека не допускаме грешки: целта не е да преодолеем кризите, като използваме този данък. Целта е може би, както отбелязаха много оратори, да се преборим със спекулациите. Тя също така е да освободим средства, като ние вече ги използваме три или четири пъти: първо, за да се борим с изменението на климата; второ, да осигурим помощи за развитие; и трето, да запълним дупките в бюджетите. Това разискване няма да е лесно и аз съзнавам, че ние сме твърде далеч от постигането на споразумение по темата.

Аз бих желал да завърша, г-жо председател, с бюджетната консолидация. Нека не допускаме грешки: европейският семестър е просто първият етап. Ще има и други и ние ще обсъждаме санкциите. Току-що приетата политика предполага като начало да обсъдим тези механизми с държавите-членки от еврозоната и после може би да видим как те могат да се разширят в съответствие с действащите разпоредби на Договорите, за да се включат и държавите-членки, които са извън еврозоната.

Разбира се, идеята е да се стремим към макроикономическо сближаване и бюджетна консолидация, но аз искам да ви напомня, че пактът, който определя правилата в бюджетната сфера, е Пактът за стабилност и растеж и че всъщност няма да пренебрегнем обсъждането на растежа, заетостта и социалната и екологичната политика в Европа.

Цялостното обсъждане на бюджета не е просто обсъждане на начина, по който да възстановим равновесието в нашите държави. То ще ни помогне да разберем кой аспект от бюджетите ни ще ни позволи да постигнем не само равновесие, но и растеж, създаване на работни места, развитие на социалните политики и активно участие, подчертавам думата „активно“, в борбата срещу изменението на климата.

Ние ще се опитаме и ще направим всичко това. Очевидно белгийското председателство е готово да осъществи напредък по всички тези въпроси и както току-що казах, ние ще свършим същата работа още веднъж днес следобед по отношение на инвестиционните фондове.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  António Fernando Correia De Campos (S&D), в писмена форма. – (PT) Вчера Съветът по икономически и финансови въпроси прие две правилни решения, които са в унисон с виждането, което се споделя в продължение на месеци от мнозинството в Парламента. Първото решение е свързано с пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система, осъществяван от Европейския съвет за системен риск, наред с пруденциалния надзор на микроравнище върху банките, застрахователните дружества и пенсионните фондове, както и контролът над инвестициите в недвижима собственост. Второто решение касае европейския семестър като процес на координиране на европейската икономическа политика. Подобно на предварителния сравнителен анализ на съставянето на бюджетите в държавите-членки, европейският семестър трябва да се разглежда не като накърняване на националната бюджетна автономност, а като начин за обсъждане на едно по-широко виждане за икономиката. Това се прави не само от финансова гледна точка, а по-специално чрез включване на заетостта и политиката на социалното приобщаване. Ние споделяме това по-широко виждане и бихме желали то да се доразвие през следващите етапи на икономическото управление.

  Richard Seeber (PPE), в писмена форма. – (DE) Новите регулации на вътрешния финансов пазар следва да бъдат приветствани, защото те означават подобрения и по-голяма сигурност за инвеститорите. Финансовите пазари функционират на трансгранична основа от десетилетия, поради което самите финансови органи трябва най-накрая да започнат да работят на трансгранична основа. Изпълнението на тези решения обаче изисква националните органи да се откажат от някои от компетенциите си и на практика да ги прехвърлят на институциите на Общността. Това обаче е едно от ключовите условия за създаването на пълноценно функциониращ вътрешен пазар.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Обсъждането на изявленията на председателя на Комисията и на Съвета относно решенията на Съвета по икономически и финансови въпроси доказва, че истинското политическо лице на капитала се разкрива в стратегическия избор на монополите при прехвърлянето на бремето на капиталистическата криза върху работническата класа и обикновените хора. Внасянето на фалшив оптимизъм противоречи на данните на Комисията, които сочат, че капиталистическото възстановяване е слабо, нестабилно и несигурно. Ето защо бруталната антиработническа атака се засилва с допълнителни средства и механизми: т. нар. „засилено икономическо управление“ европейски семестър за по-стриктно спазване от страна на държавите-членки на Пакта за стабилност и растеж, по-бързо и по-ефективно насърчаване на антинародната стратегия ЕС 2020, промени в бюджета на Европейския съюз и внимателно наблюдение на бюджетите на държавите-членки за осигуряване на единното прилагане на драстичните съкращения в социалните разходи. Абсурдните планове за създаването на европейски органи за предполагаем контрол на кредитирането и за облагане на банките и фондовите борси са празни приказки за заблуда на работническото движение и засилват съпротивата на народа. Тези планове доказват отново, че войната срещу трудовата класа, подета в Гърция от правителството на ПАСОК и Европейския съюз, както и от другите партии на капитала, не се отнася само за Гърция; тя е стратегическият избор на капитала за целия Европейски съюз.

4. Защита на животните, използвани за научни цели (разискване)

  Председател. – Следващата точка е препоръката за второ четене от комисията по земеделие и развитие на селските райони относно защитата на животните, използвани за научни цели (06106/1/2010 – C7-0147/2010 – 2008/0211(COD)) (Докладчик: г-жа Jeggle) (A7-0230/2010).

  Elisabeth Jeggle, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н Дали, госпожи и господа, след почти две години интензивни обсъждания постигнахме споразумение със Съвета и Комисията относно директива относно защитата на животните, използвани за научни цели. Постигнахме забележителен баланс между интересите на хуманното отношение към животните и тези на научните изследвания.

Поради тази причина бих искала да изразя своята благодарност на всички участващи страни за отличното им сътрудничество в областта. Също така бих искала да благодаря на бившия ни колега, Neil Parish, който успя да установи добра начална позиция за Парламента по време на първото четене през май миналата година. Бих искала да благодаря на всички докладчици в сянка и на представителите на Комисията и на шведското и испанското председателство. Не на последно място, искам също така да благодаря на персонала на политическите групи и на секретариата на комисията. Всички ние направихме всичко по силите си, за да постигнем този компромис.

В сравнение с действащата директива, която е от 1986 г., новата директива относно експериментите с животни представлява квантов скок в хуманното отношение към животните. Медицински изследвания, в които се използват животни, все още ще бъдат възможни, ако не съществуват алтернативи, но ще бъдат предмет на много строги правила. Принципите зад новата директива следва да заместят и намалят изпитванията с животни и да подобрят хуманното отношение към животните. Директивата определя всеобхватни правила за защита и критерии за контрол, за да се подобри хуманното отношение. Чрез въвеждане на задължението за извършване на етична оценка, която включва анализ на вредите и ползите, и процеса на разрешаване на проекти, и чрез стандартизиране и гарантиране на компетентността на лицата, които работят с животни, ние поставяме нови и основни крайъгълни камъни.

Опити, в които се използват животни, не могат да бъдат извършвани без предварително разрешение. Това включва оценка на проекта въз основа на етични съображения. Трябва да се извършват подробни оценки, за да се определи дали е необходимо да се извърши специфичен опит с животни, дали той може да се замести с алтернативна процедура и дали са взети предвид всички изисквания за хуманно отношение към животните, свързани с тежкия характер на изпитването. Когато е възможно, изследователите трябва да избягват причиняването на стрес, страдание и болка на животните.

В допълнение, по настояване на делегацията от Парламента, успяхме да призовем за много строг контрол и система за проверка. Компетентният орган ще приспособи честотата на проверките, които включват необявени проверки на място, за да се достигне очакваното равнище на риск. Уверена съм, че успяхме да намерим баланс между високите равнища на хуманно отношение към животните и възможността да продължат да се извършват научни изследвания в Европа. Балансът взема предвид изискванията за научни изследвания във връзка с човешкото достойнство и здраве, не пренебрегва законните интереси на болни лица и въвежда квантово подобрение в хуманното отношение към животните в сравнение с определения стандарт през 1986 г.

В тристранните преговори постигнахме компромис, който беше приет на 3 юни 2010 г. Госпожи и господа, ще ви помоля да подкрепите този компромис и да отхвърлите всички предложени изменения.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, първо, бих искал да изразя разочарованието на члена на Комисията Поточник от невъзможността да присъства днес тук. Понастоящем той е в Гент, където участва в неофициална среща на министрите относно позицията на ЕС за десетото заседание на Конференцията на страните (COP 10) по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, което ще се проведе през октомври в Нагоя.

Искам да благодаря на Парламента, и по-специално на докладчиците, Elisabeth Jeggle и бившия член на ЕП, Neil Parish, докладчиците в сянка и всички онези, които са работили еднакво усърдно при изготвянето на този много важен законодателен акт. Радвам се, че имам възможността да отбележа отличното сътрудничество между Парламента, Съвета и Комисията.

Преговорите между институциите и консултациите преди и по време на процедурата на съвместно вземане на решение се оказаха сравнително трудни, тъй като разнообразните и често силно различните становища и потребности на държавите-членки, промишленост, академични среди и защитници на хуманното отношение към животните трябваше да бъдат взети предвид и отразени доколкото е възможно в текста. Считам, че резултатът представлява справедлив и изпълним законодателен акт, който успешно постига баланс между насърчаване на научните изследвания и конкурентоспособността в Европа и също така гарантиране, че се отдава необходимото внимание на хуманното отношение към животните.

Преразглеждането беше много необходимо, тъй като беше от жизненоважно значение да се подобрят значително условията за опитни животни, да се изяснят правните задължения и да се гарантират равни условия за конкуренция в ЕС. След като новото законодателство бъде приложено, Европейският съюз ще може да претендира, че има най-високите стандарти за хуманно отношение към опитни животни в света, като вдига летвата в 27-те държави-членки на Европейския съюз по начин, който няма да нарушава, а ще насърчава конкурентоспособността на научните ни изследвания и промишленост.

Считаме, че текстът, който ви е предложен днес за гласуване, запазва всички ключови елементи на първоначалното предложение на Комисията. Ето защо считам, че ако вотът ви е положителен, тогава амбициозните цели на Комисията за това преразглеждане ще бъдат постигнати.

  Herbert Dorfmann, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, всички животни се нуждаят от нашата защита, независимо дали се използват при опити с животни или за селскостопански цели, отглеждани са като домашни любимци или живеят на свобода в природата.

Въпреки това, по моята ценностна система, животното е животно и човекът е човек. Съществува ясна йерархия на ценности. Например през последните няколко години обсъждахме факта, че понастоящем очевидно ще бъде възможно да се извършват опити с животни, без те да бъдат първо упоявани. Вярно е, че може да се вземе кръвна проба от животно, без да то да е упоено. Същото обаче важи и за хората. Не считам, че някой от нас е бил упояван, преди да даде кръвна проба. Постигнатият напредък в областта на медицината е от голяма полза за човечеството и следователно опитите с животни, за съжаление, са необходими. При много заболявания, някои от които се срещат много рядко, силно желаем да бъде постигнат напредък в областта на медицината, науката и научните изследвания. Запазва се необходимостта от опити с животни в тези области.

Подкрепям да не се използват опити с животни, когато са налични други равносилни методи. Предложението, което разглеждаме, ни гарантира това, с едно изключение и то е, че нито хора, нито човешки репродуктивни клетки следва да се използват при тези алтернативни методи.

Постигнахме добър компромис, който предоставя защита за научни изследвания, за Европа като място за научни изследвания и най-вече за животните. Следва да гласуваме в подкрепа на компромиса днес, за се гарантира, че ще има по-голяма защита за животните и за ценни научни изследвания в Европа.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (RO) Бих искала да започна с благодарност както към г-жа Jeggle, така и към другите ни колеги, докладчиците в сянка, за доброто сътрудничество, на което се радвахме по време на преговорите, проведени със Съвета, за да се постигне компромиса.

Приблизително 12 милиона животни се използват при научни експерименти всяка година в Европейския съюз. Необходимостта да им бъде предоставена по-добра защита е въпрос, който често е повдиган от широката общественост.

Ако беше възможно, всички бихме искали да се прекратят изпитванията върху животни. Въпреки това ние все още се нуждаем от тях, за да се защити здравето на хората и животните и околната среда.

Добавените към настоящата директива нови разпоредби включват задължението за по-чести проверки, отколкото в миналото, без да е необходимо да се уведомява предварително за голям брой от тях. Предварително разрешение също така се изисква за процедури, при които се използват животни, особено нечовекоподобни примати.

Всъщност е установена граница на страданието, на което може да бъде подложено животно, включено в научни процедури, и е предложено ограничение относно използването на нечовекоподобни примати. Това означава, че понастоящем те могат да се използват само в процедури, целящи избягване, предотвратяване, диагностициране или лечение на заболявания, които са потенциално смъртоносни за човека.

Доволен съм, че окончателният текст запази задължението за извършване на редовно преразглеждане на директивата, като се взема предвид постигнатия научен напредък. Искам да подчертая значението на насърчаването на методи, които са алтернативни на изпитванията върху животни, определени в настоящия проект на директива.

Всички сме наясно, че настоящото законодателно предложение се очакваше от много дълго време. Считам, че след преговорите, проведени със Съвета по време на шведското и испанското председателство, постигнахме балансирана обща позиция, която отговаря както на необходимостта от защита на животните, използвани в научни процедури, така и на потребностите на научната общност.

  Marit Paulsen, от името на групата ALDE. – (SV) Г-жо председател, ще се опитам да ви предоставя малко исторически факти. Първо, бих искала да благодаря на г-жа Jeggle за изключителната й водеща роля по този много различен въпрос.

Ние поехме работата по въпрос, по който, казано накратко, предложението на Комисията би могло да бъде описано почти като изключително благоприятно за опазването на животните и първото четене на Парламента би могло в еднаква степен да бъде описано като изключително благоприятно за промишлеността. През последните години, с изключителна подкрепа от шведското и испанското председателство, Парламентът, под ръководството на г-жа Jeggle, Комисията, Съветът, групите на нашите партии и служителите на комисията, ни проправиха път, малко по малко, дума по дума, към това, което понастоящем е балансирана директива.

Ако, на първо място, искаме да защитим животните, аз лично бих искала да насоча вниманието към структурите, които понастоящем изграждаме за животните, които ядем. В това отношение, ни предстои огромно количество работа. Понастоящем тези животни имат по-ниско равнище на защита, отколкото животните, използвани в опити. Да вземем предвид дългите транспортни маршрути за клане в Европа. Не ги ли виждате, когато сте на магистралата?

И преди съм участвала в трудни доклади и преговори, но в действителност никога не съм виждала Парламентът да променя становищата и решенията си съгласно позицията на конкретни присъстващи лобистки групи. Не съм очаквала това от Парламента.

  Jill Evans, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, аз също бих искала да благодаря на г-жа Jeggle за усърдната й работа по доклада. Има значителни подобрения в компромисния текст, по-специално относно проверките, относно новия процес на разрешаване на опити и относно подходяща система за класификация, която ние приветстваме. Въпреки това от няколко години чакаме актуализация на настоящия закон и групата ми все още има опасения относно три основни области, поради което внесохме измененията.

Считаме, че държавите-членки следва да запазят правото да въвеждат по-строги правила относно защитата на животните, както е понастоящем и както приехме на първо четене. Считаме, че при всяка възможност трябва да се използват алтернативи на животните. Настоящата формулировка ограничава задължителното алтернативно изискване до малък брой извършвани изпитвания, което отслабва съществуващите закони, и, казвам отново, не е това, за което гласувахме на първо четене.

Относно нечовекоподобните примати, считаме, че без да е определено от думата „значително“, едно инвалидизиращо състояние може да се тълкува по-скоро почти като всяко човешко неразположение, отколкото като сериозно отслабване на човешкото здраве, каквато е и целта тук.

Знаем от опит със законодателството в тази област, че прилагането и насърчаването са от основно значение за постигане на ефективно законодателство и тези въпроси са от решаващо значение. С цел да се постигне яснота чрез допълнително обсъждане, групата ми призовава за връщане за ново разглеждане в комисията.

  Janusz Wojciechowski, от името на групата ECR. – (PL) Г-жо председател, доволен съм, че настоящата директива е изготвена. Бих искал да поздравя г-жа Jeggle, тъй като работата, необходима за постигане на компромиса, беше много трудна. Добре е, че Европейският съюз регулира друга важна област, свързана с отношението към животните, и че приемаме решения, които имат за цел да предотвратяват проявяването на жестокост към животните. В предишната система за основни опити, проведени с животни, имаше много жестокост. Тя може да бъде намалена, а настоящата директива води в тази посока. Жестокостта спрямо животните вреди на животните и им причинява страдание, но най-вече вреди на човека. Това е накърняване на човешкото достойнство. Тези, които са жестоки спрямо животните, действат срещу собствената си хуманност и достойнство. Добре е, че приетата от Парламента резолюция е стъпка в тази посока. Тя съдържа една разпоредба, за която имам известни резерви, но ще говоря за това в изявлението си след гласуването.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, Европа е задължена да насърчава защитата на животните, но това, което сега обсъждаме, далеч надхвърля това предварително условие и ни поставя някои трудни въпроси. Нито едно убеждение не следва да се разглежда като имащо абсолютна стойност само по себе си. Въпреки това се намираме в сред възможности за избор и противоречия, а те могат да бъдат решени единствено чрез балансирано законодателство.

В една ценностна система следва ли хуманното отношение към животните да бъде поставено на по-ниско стъпало от стойността на човешкото здраве или не? Каква е действителната европейска стратегия за научни изследвания, в която човешкото здраве и основните научни изследвания са заложени на карта например? Как можем да предотвратим премахването на европейски медицински изследвания като това в крайна сметка би могло да доведе до тяхното унищожаване?

Чрез елиминиране на тези въпроси можем да успокояваме европейската си съвест, но прехвърляме научни изследвания в медицината например към други държави, в които може да няма мониторинг на хуманното отношение към животните. Трябва да сме способни да развиваме и насърчаваме алтернативни методи, за които се използват животни за научни цели, но остава много за обсъждане и силно се надявам този въпрос да бъде разгледан по-задълбочено.

  Giancarlo Scottà, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, важно е и е необходимо да се постигне баланс между необходимостта от напредък в научните изследвания и необходимостта от защита на хуманното отношение към животните.

Защитата на животни, използвани в научни процедури, понастоящем е недостатъчна. Новите научни познания означават, че могат да бъдат насърчавани алтернативи за заместване или намаляване на използването на животни. Трябва да се използват методи или процедури, които причиняват възможно най-малко болка и страдание, но без да се възпрепятстват научни изследвания, предназначени за борба със заболяванията.

Следователно е правилно да се преразгледа европейското законодателство в областта на защитата на животните, за да се постигнат задоволителни резултати, които да отговарят на изискванията на промишлеността в областта на научните изследвания, предвид необходимостта да продължат да се извършват научни изследвания, които носят ползи за човешкото здраве, и същевременно да се грижат за хуманното отношение към животните, които все още са необходими за научни цели.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Stavros LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Mike Nattrass (NI). – (EN) Г-н председател, Комисията предложи настоящата директива през 2008 г. и бяха налице опасения за поставяне на прекалена тежест върху промишлеността в областта на научните изследвания. Предложението ще размие някои ограничения и отбелязвам, че изискването за обмен на данни от научни изследвания с животни е премахнато.

Всяка година около 12 милиона животни се използват в опити в ЕС и настоящото предложение би могло да увеличи страданието им. Трябва да намалим необходимостта от опити с животни.

Цивилизованите хора ще се опитат да постигнат баланс между необходимостта от научни изследвания и задължението за зачитане живота на други същества на планетата. Тези решения изискват мъдростта на Соломон. Съжалявам, че трябва да задам въпроса: Европейският парламент има ли тази мъдрост?

  Martin Kastler (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, предприемаме нова и важна стъпка напред в областта на хуманното отношение към животните чрез предоставяне на по-голяма защита за животните, използвани в научни изследвания.

Чухме много за хуманното отношение към животните. Също така чухме, че Европа е важно място за научни изследвания и иновации в областта на промишлеността. Въпреки това има един въпрос, за който не сме говорили достатъчно. Той засяга основна ценност на Европейския съюз, а именно човешкото достойнство и въпросът как се отнасяме към него. Считам, че не трябва, от една страна, да подобрим хуманното отношение към животните, и, от друга, да се излагаме на риск в област, която, най-малко отчасти, противоречи на европейските ни ценности.

Защо казвам това? Европейската комисия е посочила алтернативни методи в документите си. Те включват пет метода във връзка с научни изследвания с тях и използване на ембрионални стволови клетки, и по-специално човешки стволови клетки. Според мен това е неморално. Това е нещо, което не мога да пренебрегна, когато става въпрос за гласуване относно предложения компромис между Парламента, Съвета и Комисията. Следователно бих искал да ви призова, и по-специално Съвета, държавите-членки и Комисията, под формата на т. нар. регулаторен комитет, да се предприеме силно чувствителен подход. Когато показваме загриженост за човешкото достойнство, това не означава, че се противопоставяме на хуманното отношение към животните. Напротив, ние искаме и двете неща. Искаме да сътрудничим, за да се защити достойнството на живи същества, независимо дали са животни или хора, по начин, който съответства на европейската ни концепция за достойнство, така че можем да работим заедно, за да я защитим и подкрепим.

Една от запазените марки на Европа е, че сме готови да се борим за човешката свобода и достойнство. Поради тази причина няма да мога да участвам в днешното гласуване, тъй като от морални съображения не е възможно за мен да направя едно нещо, а да пренебрегна друго. Разискването на въпроса днес беше правилно, но третото измерение на човешкото достойнство се оказа доста несполучливо.

  Paolo De Castro (S&D). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, след година и половина трудни преговори между Парламента, Съвета и Комисията, най-накрая постигнахме компромисен текст по чувствителното досие относно опитите върху животни. Работата беше трудна и бих искал да благодаря на докладчика ни, г-жа Jeggle, и докладчиците ни в сянка, че проведоха такива интензивни преговори.

Текстът беше приет без възражения, само с 4 гласа „въздържал се“, от комисията по земеделие и развитие на селските райони, на която имам честта да бъда председател. Постига се добър баланс между необходимостта да се подобри хуманното отношение към животните, използвани в опити, и необходимостта да се позволи напредък в медицинските изследвания. Предложението има за цел да разгледа и подобри директивата от 1986 г., която понастоящем е загубила актуалност, и хармонизира европейските правила по въпроса.

Опитите с животни са особено чувствителна тема за всички ни, както и за широката общественост, но убедено мога да кажа, госпожи и господа, че текстът, който ще гласуваме, е разумен и е резултат на сериозна, задълбочена работа. Той определено внася подобрения относно действащото законодателство по отношение на защитата на животните, като същевременно не се губи от поглед моралната ни отговорност към напредъка в медицинските изследвания.

  George Lyon (ALDE). – (EN) Г-н председател, има ясно изразени становища от двете страни по спора. Спорът е съвсем очевиден. Става въпрос за тези, които считат, че правата на животните следва да имат предимство пред тези от нас, които вярват в правата на обществото за постигане на напредък в развитието на лекарствата, леченията и лечебните средства за недъгавите, болните или страдащите. Трябва да постигнем правилния баланс. Да, трябва да защитаваме животните, но трябва да сме сигурни, че учените ни разполагат с инструментите, за да могат да разработват новите лекарства, които ще предоставят лечение в бъдеще за някои от най-безнадеждните заболявания, пред които сме изправени като общество.

Считам, че в този спор текстът пред нас постига правилен баланс между двете гледни точки. Считам, че защитата на животните и правата на обществото са надлежно разгледани и имаме баланса точно в текста пред нас. Бих искал да отдам дължимото на г-жа Jeggle и всички докладчици в сянка за извършената от тях работа.

Бих искал да помоля на този късен етап от деня Зелените да обмислят добре предложените от тях изменения. Това вече беше обхванато в разискването. Водихме преговори. Считам, че текстът действително взема предвид опасенията им и ги разглежда. Това е въпрос, който е твърде важен, за да се играе на политика с него, и бих помолил, на този късен етап, те да помислят за оттегляне, преди да стигнем до гласуването.

  Carl Schlyter (Verts/ALE). – (SV) Г-н председател, борбата от името на животните върви ръка за ръка с борбата за по-добри научни изследвания. Всеки, който защитава опитите с животни, отслабва научните изследвания. Има традиция, заблуждение относно ефективността на опитите с животни. Все повече и повече лекарства включват специфични човешки реакции и поради тази причина опитите с животни са напълно без стойност. Алтернативите обаче са ефективни, както и по-бързи и по-евтини. Внесените от групата на Зелените/Европейски свободен алианс изменения имат за цел да помогнат на животните и научните изследвания, така че препоръчвам да гласувате за тях.

Освен това има празнота, която позволява използването на маймуни. Следва да запълним тази празнота с измененията, предложени от Зелените. Маймуните могат да бъдат приети единствено в най-лошия сценарий за симптоми на сериозно заболяване при хората – там няма празноти.

В заключение държавите трябва да имат възможност да поемат водачеството, когато става въпрос за защита на животните и изпитване на нови методи. Единствено тогава Европа може да стане световен лидер в тази област по отношение на защитата на животните и медицинските изследвания.

  John Stuart Agnew (EFD). – (EN) Г-н председател, като земеделски стопанин винаги съм искал да има правилно отношение към животните и считам, че в Обединеното кралство то е такова, поне от страна на научната ни общност.

Посетих „Хънтингдън Лайф Сайънсис“ (Huntingdon Life Sciences) в моя избирателен район и знам, че отдадени хора правят само това, което е необходимо на научния напредък. Институцията извършва основни изпитвания на лекарства, които, след няколко години, могат да запазят живота на някой от този Парламент. Всеки работник там има задължение да подаде сигнал за нередности, ако има доказателства за малтретирането на животни.

Не можем и не трябва да налагаме ненужни проверки, които произволно ограничават някои подходи. Тези три изменения няма да подобрят хуманното отношение към животните, но налагането им ще възпрепятства научните изследвания. Те са, наред с другото, рецепта за юридически конфликт, който с нищо не допринася за напредъка в медицината, но може да напълни джобовете на адвокатите.

Честно казано, ЕС трябва да прилага доста повече концепцията „ако не е счупено, не го поправяй“. В Обединеното кралство имаме разумна схема, отговорна научна общност – включително в моя избирателен район, тази движеща сила за научен напредък в световен план, Кеймбриджкия университет – и балансирани закони, които разумно отговарят на нуждите както на науката, така и на хуманното отношение към животните. Този внимателен баланс трябва да бъде запазен. Посланието ми към ЕС относно това е недвусмислено: поне веднъж не се намесвайте.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (EN) Г-н председател, директивата, която разискваме, има за цел да ограничи изпитванията върху животни и да подобри условията за животни, използвани за научни изследвания.

В Европа вече имаме най-високите стандарти за хуманно отношение към животните в света и настоящата директива ще повиши тези стандарти дори повече. Това е много похвално. Въпреки това трябва да имаме предвид, че хората и тяхното благоденствие означават повече от хуманното отношение към животните и че има основна разлика в достойнството между животните и хората.

Оценявам баланса между по-строги правила относно хуманното отношение към животните и използването на животни, докато все още се позволяват научни изследвания при строги условия. Подкрепям принципа на „трите R-а“: заместване на изпитванията върху животни, когато това е възможно, с други методи; намаляване на броя използвани животни до минимум; и облекчаване на стандартите за развъждане, настаняване и грижа.

Изпитванията върху животни ще бъдат позволени, само когато не е наличен алтернативен метод. Същевременно медицинските изследвания все още ще бъдат възможни. Това ще осигури баланс между необходимостта от етика на намаляването на изпитванията върху животни и изискванията на съвременните медицински изследвания.

Тук бих искал силно да се противопоставя на алтернативните методи за изпитвания върху животни, които могат да включват изпитвания въз основа на използването на човешки ембрионални стволови клетки. Загрижен съм за държавите-членки, чиито национални закони не изключват изрично от задължителните алтернативни изпитвания методите, които включват използването на човешки ембриони. Когато настоящата директива влезе в сила, държавите-членки могат да бъдат задължени да гарантират, че тези алтернативни методи се прилагат, независимо дали са основани или не на стволови клетки от ембриони.

Следователно ще се въздържа при окончателното гласуване и призовавам държавите-членки да предоставят алтернативи, различни от тези, които включват унищожаването на човешки живот.

  Luis Manuel Capoulas Santos (S&D). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз също бих искал като начало да поздравя г-жа Jeggle относно отличната работа, която е извършила от името на Парламента и комисията по земеделие и развитие на селските райони, заедно с Комисията и Съвета. След година и половина последователни преговори под шведското, испанското и белгийското председателство беше възможно да се постигне балансиран компромис между исканията на научната общност и това, което можем да наречем „хуманно отношение към животните“ при тези обстоятелства.

Изискваното мнозинство за постигане на този резултат беше достигнато по време на много емоционален и интензивен дебат, в който всички страни направиха отстъпки. Имаше също така широко участие от обществеността, както би трябвало да се очаква по толкова чувствителен въпрос като този. И все пак, създателите на политики трябва да вземат решения, и макар че не бива да сме лишени от чувствителност към страданието на животните, трябва да избираме и да подреждаме ценности. Представената днес от г-жа Jeggle позиция се съсредоточава върху подреждане на ценности, което изглежда добре балансирано между ползите за човешкото здраве и страданието на животните. Ето защо групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент ще гласува в подкрепа на доклада и отхвърля всякакви изменения.

  Jorgo Chatzimarkakis (ALDE). – (DE) Г-н председател, първо, бих искал да изразя благодарността и уважението си към г-жа Jeggle, която работи по доклада от години. Въпреки това, г-жа Jeggle, трябва да кажа нещо. Като европейци не можем да се гордеем с доклада. Той е твърде неясен и разрешава твърде много неща, които държава или континент, който играе водеща роля в хуманното отношение към животните в света не следва да позволява.

Предвиждам влошаване на положението, по-специално, що се отнася до повторното използване на опитни животни. По-рано това беше по-трудно, но считам, че разпоредбите понастоящем са смекчени. Поклащате глава, но е вярно, че когато разгледате това внимателно, дребният шрифт и нюансите в текста са нещата, които променят положението. Тежкият характер на изпитванията също така е област, в която, в много държави-членки, съществува вероятност нещата да се влошат. Някои държави-членки като Германия, Обединеното кралство и Швеция вече са надминали това. Въведохме праг на болка и Съветът го смекчи, като разреши изключения. В допълнение правомощията на Комисията бяха намалени по отношение на проверките.

Въпреки това ще гласувам в подкрепа на доклада, г-жо Jeggle, тъй като той представлява подобрение спрямо директивата от 1986 г., която понастоящем е на 24 години. Механизмите за издаване на разрешения са въведени. Лиценз е необходим предварително за три етапа от изпитването, което е добре. Процедурите бяха опростени, което също е положителна стъпка. Лично се гордея от факта, че бяхме в състояние да спасим въпроса за алтернативни методи на изпитване от последния парламентарен мандат. Въпреки това е необходимо да осигурим по-голям дял финансиране в това отношение.

Настоящата директива ще трябва да бъде преразгледана през следващите седем години. Тя представлява доста добра основа, но след седем години ще трябва да я подобрим, така че да можем да оправдаем репутацията си в Европа, че имаме най-високите равнища на хуманно отношение към животните в света.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE). – (PT) Г-н председател, докладът, който се разглежда днес в Парламента, е от колегата ни, г-жа Jeggle. Той има за цел да финализира процес, който беше продължителен и сложен, и се оказа възможен единствено чрез усърдна работа и умел диалог, и затова бихме искали да й благодарим за него.

Когато разглежданият въпрос включва не само многобройни интереси, но също така и морални ценности, се предизвикват не само значителни, смислени спорове, но също така и емоционален отговор. Това не помага да се постигне консенсуса, за който се надяваме, за да служим на европейската общественост, зачитайки мненията на различните политически групи и държавите-членки. Това ще ни позволи да допринесем за европейската интеграция чрез изготвянето и представянето на общи стандарти. Точно тази е желаната стандартизация на критерии, която се разглежда в доклада, в подход, който предполага по-високо равнище на защита за живота на животните.

Това означава, че през двете години след решението да се преразгледа Директива 86/609/EИО на Съвета относно защитата на животните, използвани за научни цели, и като се признават различията между държавите-членки в това отношение, имаше опит да се установят по-подробни правила относно този въпрос с цел да се намалят процедурните различия. В този смисъл беше важно да се балансира по-високо равнище на защита на животните, използвани за научни цели, с необходимостта от гарантиране на необходимите условия за биомедицински изследвания, които да позволяват развитието им в Европейския съюз. Този баланс беше постигнат в текста, който ще гласуваме след малко.

Това ще бъде от полза за животните под наша защита и изпълнява човешката ни отговорност към животните, без това да излага на риск качеството и напредъка на биомедицинските изследвания, които ни помагат всеки ден.

  Ulrike Rodust (S&D). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, следва да гласуваме в подкрепа на доклада относно директивата относно опитите с животни. В преговорите си с Комисията и Съвета Парламентът постигна много: а именно заместване, намаляване и облекчаване.

Вярно е, че от гледна точка на хуманното отношение към животните все още правим твърде малко. Въпреки това Съветът не беше подготвен да направи повече и заяви ясно, че няма да има нова директива, ако не приемем резултатите. Това не означава, че не можем да продължим да постигаме напредък в тази област в бъдеще. Хуманното отношение към животните и изследванията трябва да бъдат приоритет в политиките ни. Бих била много щастлива, ако можехме напълно да прекратим опитите с животни. За съжаление, сме далеч от постигане на тази цел и следователно трябва да гарантираме, че предоставяме на животните възможно най-голяма защита.

Компромисът, който беше договорен, предлага далеч по-добра основа, за да се направи това. Единственото важно нещо е да се гарантира, че всички държави-членки изпълняват новата директива последователно. Бих искала сърдечно да благодаря на докладчика и всички докладчици в сянка за усърдната им работа.

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладчикът и тези, които са работили с нея, със сигурност са извършили трудна работа, за която им благодарим.

Лично аз въпреки това не мога да скрия факта, че, наред с няколко членове на италианското правителство, които подкрепям, съм озадачена относно въпрос, който, дори след 24 години, все още не изглежда да е бил уточнен, както бихме искали.

Някои членове посочиха, че чувствителността на животните е различна от тази на хората. Наистина, никое животно не би направило това, което се случва, това, което вече се е случило и това, което предстои да се случи в Иран. Като цяло животните не изтезават, пребиват с камъни до смърт или говорят лъжите, които са толкова типични за политическия ни свят.

Трябва правилно да призовем за това животните да ни бъдат полезни в постигането на напредък в научните изследвания и подобряването на човешкото здраве, но нямаме правото да ги призоваваме да продължават да бъдат предмет на безполезни, многократни опити, които служат единствено, за да забогатее някой така наречен изследовател.

Много добре знаем, че опити in vitro или компютърни симулации на човешкия метаболизъм дават възможност за постигане на по-точни резултати, отколкото могат да бъдат постигнати чрез опити с животни, тъй като резултатите от опита често не могат да бъдат екстраполирани от един вид на друг или между животни, или от животно на хора.

Поради тези причини се надяваме, че настоящата директива ще бъде преразгледана, за да съответства в по-голяма степен на настоящите тенденции и взаимното зачитане.

  Elisabetta Gardini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала да благодаря на докладчика и докладчиците в сянка за резултата, който са постигнали. Мисля, че получихме най-добрият възможен компромис между потребностите за научните изследвания и гарантирането на хуманното отношение към животните, използвани за научни цели.

За съжаление, изследванията с използване на животни все още са от съществено значение, тъй като не съществуват алтернативи. Компютърните симулации и клетъчните култури не са достатъчни, и не политици казват това, а изследователи. Бих искала да припомня на Парламента, че лечения за някои много сериозни заболявания са разработени точно вследствие на изпитвания, извършени върху живи животни. Деветдесет и осем процента от тези животни са гризачи, което означава, че по-едри видове се използват само в много по-малка степен. Трябва също така да посоча, че благодарение на изпитванията в наши дни имаме лечения за левкемия, диабет и някои видове тумор. На последно място, бих посочила, че изследователите са първите, които искат да се избягва ненужно страдание и считам, че човек просто трябва да ги види на работното място, за да разбере това.

Вярно е, че все още има някои раздели, които са обезпокояващи. Бих искала да посоча един, който досега не беше споменат: в член 49 всички позовавания на комитети по етика изчезват и се заместват с по-общи национални комитети за защитата на животните. Това сигнализира на работещите в областта, тъй като в много лаборатории вече съществуват комитети по етика, а други се създават. Ето защо съществуват опасения, че ролята на комитетите може по някакъв начин да бъде омаловажена и че те дори могат да бъдат заместени от по-общи комитети, които са по-малко подготвени както от етична, така и от научна гледна точка.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Бих искал първо да благодаря на докладчика, г-жа Jeggle, относно прецизната работа, която е извършила. Също така подкрепям моите колеги, които днес се изказаха против трите изменения на общата позиция.

Това не е идеален компромис, въпреки че понастоящем е най-добрият възможен текст.

Съдържанието на проекта беше изготвено след консултации с изтъкнати учени, които знаят какво им е необходимо, за да могат да продължат изследванията си.

Всяко изменение на компромиса ще доведе до възобновяване на обичайната процедура, която, по мое мнение, не е в интерес на никого. Ето защо призовавам всички колеги да участват в днешното гласуване, за да се отхвърлят трите изменения и да се позволи на научните изследвания в Европа да се извършват по най-добрия начин.

  Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, призовавам Съвета и Комисията да гарантират забраната относно използването на ембрионални или възрастни клетки от хора, за да се защитят животните.

Настоящото положение всъщност позволява човешки материал да бъде използван, за да се защитят животни по време на необходими опити. Винаги говорим за компромис и резултатът от културата на компромиса е, че вече не знаем кое е приемливо от етична гледна точка и кое не е. Въпреки това има някои етични въпроси, за които не е възможен никакъв компромис. Ако Комисията и Съветът не могат да гарантират забраната, това ще бъде фактологично доказателство за начина, по който ЕС третира хората.

Съжалявам, но без тази гаранция не мога да подкрепя текста на предложената директива.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Дали, съгласни сме, че трябва да предоставим най-доброто здравеопазване за гражданите на Европа. Това включва надеждни лекарства с възможно най-малко странични ефекти и най-новите съвременни методи на лечение. За съжаление, предвид настоящото положение на научния напредък, не можем да постигнем това без опити с животни.

Следователно разглеждам доклада като много успешен опит за постигане на баланс между хуманното отношение към животните и предоставянето на здравни услуги за хората. „Трите R-а“, заместване, намаляване и облекчаване, са основните изисквания за действително постигане на това, предвид че говорихме толкова често днес за човешко достойнство, което за мен включва също и зачитане на животните.

Необходими са ни предварителни разрешения, строг контрол и ефективни системи за проверка. Отделно законодателство не е достатъчно. Трябва да запазим бдителност и да гарантираме, че съдържанието на докладите действително се прилага на практика.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-н председател, считам, че всички сме съгласни относно този въпрос: в един идеален свят няма да има необходимост от изследвания върху животни. Въпреки това действителността е, че живеем в страдащ свят, в който болни мъже, жени и деца очакват лечение и следователно резултатите от тези изследвания, които са от жизненоважно и съществено значение. Ето защо трябва да подкрепим отличния компромис, постигнат от г-жа Jeggle, от комисията по земеделие и развитие на селските райони, и Съвета.

Както беше посочено, споразумението свежда до минимум страданието на животните, но не ограничава научните изследвания, което е от жизненоважно значение за милиони пациенти в Европа и по света. Знаехте ли, че 70% от нобеловите награди в областта на медицината са печелени въз основа на опити с животни?

Текстът не изисква от нас да избираме между мишките и хората; директивата защитава както пациентите, така и животните. Директивата защитава бъдещето ни.

  Martin Häusling (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, тези разпоредби са по-добри от тези, които имахме преди това. Мисля, че всички сме съгласни с това. Въпреки това мисля, че е много необмислено от ваша страна, г-жа Jeggle, да кажете, че няма алтернатива на компромиса. Считам, че можем да извлечем максимална полза от положението.

Разбира се, вярно е, че лобистите относно научните изследвания упражниха голям натиск. Всички знаехме това. Въпреки това постигнахме ли основната си цел, която е намаляване на броя на опитите с животни? Все още има голяма въпросителна във връзка с това. Другият проблем, разбира се, е това, че използването на нечовекоподобни примати не е било действително намалено.

Ние в групата на Зелените/Европейски свободен алианс считаме това за много обезпокоително и също така считаме, че е сериозно нарушение на европейските принципи, че на държавите-членки не се разрешава да прилагат разпоредби, които са по-строги от тези в действащото законодателство. Това положение трябва да се промени. Необходимо му е сериозно преразглеждане. Това е първият въпрос в измененията, внесени от Зелените, и ето защо няма да ги оттеглим. Призоваваме предложението да бъде върнато в комисията.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, развитието на техниките и методите, при които отпада необходимостта от опити с животни и които свеждат до минимум страданието, причинено на животните, в случаите, когато това е необходимо, следва да бъде важна цел на научните изследвания и експерименталното и технологичното развитие, което е важно да се стимулира. Отделно от такова развитие, необходимостта от разпространяване на тези техники и методи следва да бъде взета предвид заедно с използването им от институции за изследователска и развойна дейност и национални научни и технологични системи с различни равнища на развитие.

Европейският съюз трябва да приеме важна роля в тази област, като насърчава сътрудничеството между научните и технологичните институции и системи в различните държави, включително третите държави. Считаме, в тази област, както и в други, естествено, че установяването на общи минимални равнища на защита в законодателството не следва да пречи на отделна държава-членка да приеме по-високи равнища на защита, ако така желае.

  Anna Rosbach (EFD). – (DA) Г-н председател, подобряването на директивата относно защитата на животните, използвани за научни цели, е нещо, което мога единствено да подкрепя Въпреки това е малко парадоксално, тъй като аз всъщност се противопоставям на опитите с животни. Алтернативни методи за изпитване съществуват и, за щастие, преразглеждането на директивата включва тази област. Много съм благодарна за това. Надявам се, че се дава по-голяма динамика на развитието на повече алтернативни методи за изпитване. Точно тук и сега обаче Европейският съюз трябва да въведе хуманни и безопасни правила за животните, използвани при опити. Най-накрая се признава, че животните са същества с усещания и затова сега ще въведем ограничения за болка. Защо въпреки това не въвеждаме раздел, който забранява използването на едни и същи животни отново и отново? Защо не забраняваме използването на маймуни при изследвания върху мозъка? Ядосва ме това, че се съобразяваме в много по-голяма степен с интересите на заинтересованите организации, отколкото с хуманното отношение към животните. Също така считам за разочароващо, че можем да приемаме само законодателни актове за ЕС в Парламента, защото как се извършват опитите с животни извън ЕС?

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-н председател, приветствам инициативата на Комисията. Считам, че е важно постижение, че успяхме да постигнем съгласие относно хармонизирането на практики в областта на опитите с животни в ЕС.

Настоящата директива отбелязва важна стъпка, като гарантира, че опитите с живи животни за научни цели ще бъдат заместени веднага щом това стане осъществимо от научна гледна точка. Директивата ще задължи първо държавите-членки да насърчават напредъка на алтернативните методи. Настоятелно призовавам държавите-членки да гарантират адекватно финансиране на обучение, изследователска и развойна дейност в областта на задоволителните от научна гледна точка методи или стратегии за изпитване, които не са свързани с използването на животни, както и на тяхното прилагане.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, като член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, естествено, приветствам настоящите разпоредби и споразумението, което беше постигнато тук. Зная, че е винаги трудно да се постигне компромис, но са ни необходими подходящи етични стандарти както за опитите с животни, така и за опитите с хора и можем да прилагаме само най-високите стандарти, които понастоящем са налични.

Разбира се, за нас е важно също така да се разработят алтернативи. Осмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие трябва сериозно да се съсредоточи върху алтернативните методи на изпитване. В допълнение също така се нуждаем от опростени процедури и това е предвидено в настоящите разпоредби. Оценката след седем години ще бъде от основна полза за промишлеността, тъй като безопасността на процеса и ясните, стандартизирани европейски разпоредби също така ще доведат до правна сигурност за промишлеността.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, бих искала да посоча ясно, че Европа има най-високите стандарти за хуманно отношение към животните в света. Докладът представлява друга важна стъпка към подобряване на хуманното отношение към животните дори повече. Общата ни цел е да се ограничат опитите с животни и да се подобрят условията на живот за животните, използвани за научни цели. Приветствам факта, че при възможност опитите с животните ще бъдат заместени с други методи и стандартите за развъждане, настаняване и грижи за тези животни ще бъдат подобрени. Въпреки това бих искала да погледна назад към част от опита на селскостопанския сектор и да изразя критиките си във връзка с някои от въпросите в доклада.

Не следва да приемаме, че допълнителната бюрокрация в областта на научните изследвания ще подобри хуманното отношение към животните. Научните изследвания и свързаните икономически отрасли надолу по веригата в Европа не трябва да бъдат поставени в неблагоприятно положение на международно равнище и в сравнение с други промишлености. Вярно е, че както тук, така и в селскостопанския отрасъл, когато обществото призовава за по-високи стандарти за хуманно отношение към животните, трябва да разгледаме стандартите, които се прилагат за внесените продукти. Високото европейско качество и стандартите за хуманно отношение към животните трябва да получат адекватно признаване по отношение на лоялната конкуренция. Докладчикът, г-жа Jeggle, е свършила отлична работа с този много чувствителен доклад и заслужава подкрепата ни.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, първо, бих искал да ви благодаря за коментарите ви и общата подкрепа за разпоредбите, включени в настоящата директива.

Пред себе си имаме амбициозна директива, която, ако бъде приета, значително ще подобри хуманното отношение към животните в ЕС. Съгласен съм с г-жа Sârbu, че пълното и точно прилагане ще бъде от основно значение за директивата, за да се изпълни потенциалът й. Това предизвикателство все още е съвсем в началото си. Понастоящем можем да бъдем удовлетворени, че беше постигнат добър компромис относно трудно, но важно досие и че може да се направи голяма стъпка напред относно подобряването на живота на животните, които все още са необходими при научните процедури.

Сега ще отговоря на някои от коментарите, които бяха направени тази сутрин. По отношение на направените от г-жа Evans коментари, трябва да се разбере, че настоящата директива предоставя допълнителна правна яснота към сегашното положение. В допълнение при основни и приложни изследвания, за които няма определени методи на равнище на ЕС, член 4 е много ясен, като изисква използването на алтернативни методи при възможност. Следователно изискването да се използват алтернативни методи не е отслабено; напротив, допълнително е засилено.

Колкото до направените от г-н Kastler и г-н Mikolášik коментари относно човешките ембрионални стволови клетки, въпросът не беше пренебрегнат в обсъжданията. Той беше обсъден подробно по време на преговорите и решенията, до които се стигна, отразяват факта, че няма консенсус в ЕС що се отнася до това дали трябва да се използват човешки ембрионални стволови клетки. Следователно Комисията счита, че въпросът се регулира най-добре на национално равнище.

Одобреният текст предоставя отговор на тези опасения, като оставя решението относно това дали да се позволява използването му на всяка отделна държава-членка. Трябва да се допълни, че в държави-членки, в които няма законодателство, което изрично забранява използването на ембрионални стволови клетки, използването на такъв метод за изпитване ще бъде задължителен единствено съгласно преразгледаната директива, ако този метод за изпитване е бил признат от законодателството на ЕС. Не съществува законодателство от този вид на равнище на ЕС и всяко такова законодателство ще изисква държавите-членки да одобрят приемането му.

Що се отнася до споменатата от г-жа Gardini етична оценка, концепцията за етична оценка и комисията, която я извършва, остават твърдо в член 38. Въпреки това думата „етична“ трябваше да бъде премахната по време на обсъжданията на Съвета. Цялото изискване остава.

Надявам се, че с вота си ще изпратите силен сигнал, че Европейският парламент стои зад резултата, договорен между институциите под умелото ръководство на г-жа Jeggle и шведското председателство. Днес имаме възможността да изведем ЕС на преден план чрез съчетаване на високо равнище на хуманно отношение към животните с качество в науката. Нека се придържаме към лозунга ни: „ЕС – грижа за животните с цел по-добра наука“.

  Elisabeth Jeggle, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н Дали, госпожи и господа, бих искала да изкажа искрена благодарност и на Вас, г-н Дали, за забележките Ви, които изясниха някои въпроси, и които не е необходимо да повтарям. Също така бих искала да благодаря искрено на всичките ми колеги за коментарите им.

Ясно е, че това е силно чувствителен въпрос, който включва редица различни интереси, които трябваше да обединим. Призовавам всеки да гласува в подкрепа на доклада, който е пред нас и който, признавам, е балансиращ акт.

Г-н Häusling, ако сега отхвърлим доклада, директивата от 1986 г. ще продължи да се прилага дълго време, което няма да подобри положението на лабораторните животни. Няма да можем да въведем каквото и да било ново законодателство в близко бъдеще. Измененията, които отново представихте, бяха отхвърлени от комисията по земеделие и развитие на селските райони. Нямаше подкрепа за измененията ви. Сега отново ги внесохте. Ваше право е да направите това и аз уважавам това право.

Каква е ползата от най-високия стандарт за хуманно отношение към животните в Европейския съюз, ако не можем да приложим същия стандарт по света? Важното сега е всички ние да гарантираме, че законодателството, което, да се надяваме, ще приемем по-късно днес, се прилага в държавите-членки през следващите няколко години. Това е предизвикателство за нас. Първо, трябва да се уверим, че всички държави-членки достигат същия висок стандарт в тази област. Това е първата ни задача и все още не следва да призоваваме отделните държави-членки да прилагат по-високи стандарти.

Където вече съществуват по-високи стандарти, и тук говоря като германка за Германия, тези стандарти остават в сила. Не искаме някои държави да правят стъпка назад. Напротив, ние зачитаме суверенитета на държавите-членки така, както правим в случай на изследвания, при които се използват ембрионални стволови клетки. Това е правилното нещо, което следва да направим, и е важен въпрос.

Ако действително искате по-високи стандарти за хуманно отношение, тогава, моля, гласувайте в подкрепа на доклада и отхвърлете всички изменения.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 8 септември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Приветствам и подкрепям Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на животните, използвани за научни цели, от докладчика, г-жа Jeggle, тъй като постигнатият компромис представлява напредък в сравнение с настоящото положение. Същевременно обаче съм натъжен от факта, че не е било възможно да се включат всички безгръбначни в обхвата на директивата в окончателния проект. Европейският парламент поиска обхватът на директивата да включва поне видовете безгръбначни, които са показали от научна гледна точка, че имат потенциал за регистриране на болка, страдание, страх и трайно увреждане. В проекта дори не се споменава това искане. Въпреки че признавам необходимостта да се използват животни за научни изследвания, изразявам твърдо убеждение, че в директивата е трябвало да се стигне по-далеч и да се включат в обхвата й всички същества без изключение. Да не забравяме, че разбирането ни все още разширява кръга на съществата, по отношение на които официални научни органи признават способността за усещане на болка, страдание и страх и понасяне на трайно увреждане. Следователно можем да заключим, че способността да се усещат страх, страдание и болка се разпространява в животинския свят. Признаването на този факт е въпрос повече на морал, отколкото на наука. За съжаление, доказахме чрез приетия компромис, че европейската култура все още не се е освободила от картезианската концепция за животното като предмет, и че все още ни предстои да изминем дълъг път в това отношение.

  Konrad Szymański (ECR), в писмена форма. – (PL) Във връзка с процедурата за второ четене членовете на ЕП не можаха да изразят становищата си относно окончателния вариант на директивата относно защитата на животните, използвани за научни цели (докладът Jeggle). Бих искал сега да използвам възможността да уточня основното си противопоставяне на съгласието, предоставено в директивата за използването на ембрионални стволови клетки като алтернатива на опитите с животни за научни цели. Това е излишна работа на погрешна антропология, която позволява възможността да се разруши човешки живот в най-ранната фаза от развитието му, за да се подобри хуманното отношение към животните. Гаранциите, предложени от Европейския парламент на първо четене, бяха много по-категорични в това отношение. Неясните разпоредби на директивата представляват реална заплаха за действащото право в държави като Германия, където ембрионите се ползват със степен на защита. Фактът, че методите за изследване не са определени, е открито налагане на законността им в държави като Полша, Ирландия и Малта.

5. Текущи преговори по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно текущите преговори по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Уважаеми колеги, искам вашето внимание за минута. Дневният ред, във вида, в който е приет, не предвижда процедура с вдигане на ръка в настоящото разискване. Въпреки това, ако няма възражения, предлагам, ако ораторите в списъка не превишават отделеното им време и накрая има време, ще започна кратка сесия с процедура с вдигане на ръка. Има ли възражения? Много добре.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, благодаря ви, че отново ми предоставихте възможност да се обърна към вас по въпроса с преговорите по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

В тази връзка позволете ми да припомня контекста на тези преговори: ACTA представлява споразумение, което ще е от голямо значение за запазване на конкурентоспособността и заетостта на Европейския съюз на световния пазар.

Всъщност, ако искаме да продължим да бъдем конкурентоспособна икономика, ще трябва да разчитаме на иновации, творчество и изключителност на правата върху марки. Това е едно от основните ни конкурентни предимства на световния пазар. Затова се нуждаем от инструменти, за да гарантираме, че те са добре защитени на основните ни износни пазари.

Тук става въпрос за въпроси, които са от значение за гражданите на Европейския съюз: не само работни места, но и безопасност на потребителите, сигурност и здраве.

Нашата цел е просто създаване на международен стандарт за спазването на правата върху интелектуалната собственост, който да бъде разумен, балансиран и ефективен и по този начин излиза извън рамките на съществуващите правила на СТО за правата върху интелектуалната собственост: Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост („Споразумението ТРИПС“). Това е крайната цел, за която съм сигурен, че всички сме съгласни.

През март тази година дойдох тук, за да очертая основните принципи, на които се основава участието на Комисията в тези преговори, и поех ангажимент за подобряване на прозрачността по отношение на Парламента относно тези преговори. Както можете да видите от проектните текстове, в резултат на преговорите, проведени от март насам, Комисията спази обещанието си и не се отклони от тези принципи. Позволете ми да ви припомня тези принципи:

Първо, целта на ACTA е да се разгледат големите нарушения на правата върху интелектуалната собственост, които имат значително търговско въздействие. Тук не става дума за проверяване на съдържанието на лаптопите или компютрите на пътниците. Това няма да доведе до ограничаване на гражданските свободи или тормоз на потребителите. Ако някои от вас имат съмнения за това, бих се радвал да чуя доводите ви.

Второ, ACTA има за цел единствено прилагане на съществуващите права върху интелектуалната собственост. В споразумението няма да се включват разпоредби, които изменят по същество закона за интелектуалната собственост. То следва да определи минимални правила за начините, по които новаторите могат да налагат правата си в съда, на границите или в интернет. Така например ACTA ще гарантира, че правата на европейските модни дизайнери, художници или производители на автомобили ще бъдат подходящо защитени, когато се сблъскат с фалшифициране на техни произведения извън Европа.

Трето, ACTA трябва да продължи да бъде в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз, включително настоящото равнище на хармонизация на прилагане на правата върху интелектуалната собственост, Директивата за електронната търговия, регулаторната рамка за далекосъобщения и, не на последно място, приложимото законодателство на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни и личната неприкосновеност. ACTA няма задкулисно да измени законодателството на Европейския съюз. Ще попитате тогава, „каква е добавената стойност?“ Отговорът е, че законодателството ни е едно от най-ефективните, както и че ако други държави го приемат, това ще помогне на нашите новатори.

Четвърто, ще се уверим, че ACTA няма да възпрепятства достъпа до генерични лекарствени продукти. Вече има яснота в проектния текст, който гарантира, че ACTA няма да послужи за основа за намеса в търговията с генерични лекарствени продукти.

Освен това, ACTA ще бъде в съответствие с Декларацията по Споразумението ТРИПС и общественото здраве от 2001 г., а задължението относно граничния контрол, което представлява най-чувствителния въпрос по отношение на достъпа до лекарствени продукти, няма да се прилага по отношение на патентите.

По отношение на прозрачността, спазихме обещанието си да предоставяме информация на Европейския парламент чрез специализирани сесии след всеки кръг от преговорите и ще продължим да правим това. И в съответствие с поетите ангажименти по силата на рамковото споразумение, ние, разбира се, споделихме проектните текстове с Европейския парламент.

Също така ще се възползвам от възможността накратко да представя резултатите от 10-ия кръг от преговорите по ACTA, които се проведоха във Вашингтон между 16 и 20 август 2010 г.

Страните постигнаха напредък по отношение на гражданските, митническите и наказателните глави, но те все още не са демонстрирали достатъчна гъвкавост при разглеждането на някои по-чувствителни въпроси. Беше постигнато много и по общите и хоризонталните глави (преамбюла, общите разпоредби, определенията, практиките за налагане, международното сътрудничество и институционалните разпоредби), които ще бъдат завършени в най-скоро време.

За съжаление обаче, в рамките на последните два кръга стана ясно, че консенсус, включващ всички настоящи страни по ACTA, ще бъде постигнат само въз основа на най-малкия общ знаменател, като се има предвид разнообразието от мнения и практики по този въпрос с различните участници по ACTA. Това ще бъде за сметка на нивото на амбиция – и ефективност – на споразумението.

По отношение на цифровата среда (интернет), която е една от най-чувствителните, но също и „най-иновативни“ глави на ACTA, в рамките на последния кръг беше отбелязана значителна крачка назад, като страните не успяха да се споразумеят за общ режим на освобождаване от отговорност на доставчиците на интернет услуги.

Такъв е случаят и с особено важната глава относно митническите мерки, където няколко страни се обявиха против извършването на проверки на износа и транзита на стоки в нарушение, като по този начин не може да се реагира на широко разпространения международен трафик на фалшификати.

Друга област, в която обсъжданията са разочароващи за интересите на Европейския съюз, се отнася до това кои права върху интелектуалната собственост ще попаднат в обхвата на споразумението. Европейският съюз разполага с широка и разнообразна съвкупност от носители на права. Земеделските стопани, които произвеждат продукти с географски указания, или текстилните дружества, които създават дизайнерски проекти, също са жертва на фалшифициране и също трябва да бъдат защитени от по-добри правила на прилагане. Проблемът е, че някои от нашите партньори настояват, че единствено авторското право и търговските марки „заслужават“ да бъдат включени в ACTA. Ние не споделяме това мнение и ще продължим твърдо да настояваме интересите на Европейския съюз да бъдат зачитани.

Следващият кръг от преговори ще се проведе в Токио в края на месеца (от 23 септември до 1 октомври 2010 г.). Изглежда, че приближаваме последния етап от преговорите и страните се ангажират да решат оставащите съществени въпроси в рамките на кръга в Токио.

Аз продължавам да бъда твърдо убеден по отношение на значението на справянето със систематичната и широко разпространена злоупотреба с европейската интелектуална собственост по света, както и по отношение на съществения принос, който ACTA може да има за постигането на тази цел. Ето защо усилията ми продължават да бъдат насочени към успешния завършек на тези преговори.

Ако обаче в края на този процес Европейският съюз е изправен пред договор без някаква конкретна добавена стойност за нашите носители на права или пред договор, в който се правят опити да се докаже, че съществуват 1-ва и 2-ра категория права върху интелектуалната собственост, следва наистина да сме готови да преразгледаме участието си в това споразумение.

  Daniel Caspary, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, през 2008 г. 178 милиона артикула са били иззети от служители на митниците на Европейския съюз. От тях 20 милиона са представлявали опасност. Общо 54% от фалшифицираните продукти са били внесени от Китай, а по отношение на лекарствените продукти, отговорността е била главно на Индия.

Фалшифицираните стоки нанасят големи щети на европейската икономика, но хората, които купуват фалшиви продукти, също са сериозно засегнати. Имам предвид лекарствените продукти например. За мен и всички родители би било кошмар, ако болно дете умре след приемане на лекарство само защото не сме били в състояние да предотвратим появата на фалшиви продукти и лекарства на пазара. Трябва да решим този проблем.

Пиратските продукти са основен въпрос за Европейския съюз. Трябва да защитим отраслите и потребителите в целия свят срещу продукти, които могат да причинят увреждане на здравето и да доведат до финансови загуби за дружествата. Затова приветствам преговорите по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) като важна стъпка в правилната посока в борбата срещу пиратските продукти. Знаем, че това споразумение не е единственото решение на пиратството, но е първото международно споразумение в тази област, което е свързано с действия срещу пиратските продукти от страна на някои държави. Бих искал колкото е възможно повече други държави да се присъединят.

Нашата група приветства положителното сътрудничество между Комисията и Парламента след резолюцията ни през пролетта. Изразяваме съжаление, че се наложи да се стигне до приемане на тази резолюция. Въпреки това, в резултат на редовните доклади от Комисията, през последните месеци успяхме да добием обща представа за преговорите. Бих искал да поздравя преговарящите за най-новите им постижения. Дори за критиците на ACTA става все по-трудно да намерят отрицателни позиции в споразумението. Въпросът за мерките за граничен контрол в случай на нарушение на патенти, а оттам и опасенията за търговията с генерични лекарствени продукти, вече са отстранени. Три нарушения и претърсването на личен багаж бяха отстранени. Задължителната отговорност на доставчиците на интернет услуги също беше премахната и споразумението изглежда съответства на достиженията на правото на Общността. Смятам, че сме на прав път.

Бих искал обаче да призова Комисията да запази твърдата си позиция, така че да е в състояние да представлява интересите на Европейския съюз. Подкрепям предложението за включване на патентните права, географските наименования за произход и патентните нарушения в раздела на споразумението, който е свързан с гражданското право. На мнение съм, че шунката „Парма“, сиренето „Торолер Алмкезе“ и шампанското заслужават същото ниво на защита като „Кока-Кола“ или зърнените закуски на „Келогс“. Затова призовавам САЩ да престанат да възпрепятстват издаването на документите. Издаването на документите след кръга от Нова Зеландия демонстрира колко е важна прозрачността и позволи да се отговори на голяма част от критиките към споразумението.

Бих искал Комисията да подкрепи издаването на документите от преговорите най-късно преди подписването на споразумението. Пожелавам на Комисията успех при следващия кръг в Япония и се надявам на по-нататъшни навременни и подробни доклади за хода на преговорите. След приключването на преговорите групата ни ще седне на тишина и спокойствие да направи оценка на резултатите въз основа на окончателния текст и след това ще излезе с решение за позицията си във връзка с ратифицирането на документа. Пожелавам успех на преговарящите.

  Kader Arif, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, г-н член на Комисията, току що казахте някои успокояващи неща, но аз все още не смятам, че опасенията, които се споделят от голям брой членове на Парламента относно Търговското споразумение за борба срещу фалшифицирането (ACTA), са напълно разсеяни.

През март предложих резолюция, която беше приета с голямо мнозинството в Парламента и която направи възможно публикуването на текста от преговорите. По време на разискването отправихме призив достиженията на правото на Общността – което споменахте – безопасността и доставката на генерични лекарствени продукти да бъдат гарантирани и основните свободи на нашите съграждани да бъдат зачетени. Споменахме и географските указания и направихме това, за да Ви заявим нашите приоритети, които ще продължа да Ви повтарям, така че позицията, която ще застъпите след няколко седмици в Япония, да се основава на парламентарното разискване, което успяхме да започнем.

Вчера, по време на разискването относно състоянието на Съюза, много оратори с право посочиха, че членовете на Европейския парламент говорим от името на нашите съграждани и че без тази връзка има опасност Комисията да бъде въвлечена в стерилна конфронтация с Парламента. Затова искам от Вас, г-н член на Комисията, да осъзнаете като приоритет, че тук присъстващите членове на Европейския парламент са най-вече Ваши партньори и не са тук само за да Ви противоречат.

Партньорството, което искаме, не е такова, в което сме принудени да пазим тайна, както изглежда понякога Вашите служби желаят. Службите Ви току-що отговориха на въпросите ни при закрити врата. Имаме достъп до най-новия вариант на текста на ACTA, но ни е забранено да изпращаме съобщения след напускане на тези срещи или след прочитане на споразумението, като се има предвид, че нашата роля е да предупреждаваме, разясняваме и гарантираме, че нещата са разбираеми. Ето защо това е второто ми искане към Вас да разглеждате прозрачността на разискванията като елемент, който обогатява обсъжданията, а не като нарушаване на доверието.

В допълнение към тези два основни въпроса, и защото започвам да свиквам с този вид упражнения, ще Ви информирам за моите опасения. На първо място, стои въпросът за достъпа до лекарствени продукти. Това вече беше споменато. Според Вас защитата на достъпа е един от Вашите приоритети, че правите всичко възможно, за да се гарантира, че нищо в това споразумение няма да възпрепятства тяхното производство или свободно движение. В този момент обаче бих искал да Ви попитам за патентите. Защо искате те да бъдат включени в това споразумение? Желанието да се засили законната борба срещу фалшифицирането не трябва да бъде претекст за използване на ACTA като средство за разширяване на правата на притежателите на патенти извън това, което се съдържа в Споразумението ТРИПС. Моля, не бъркайте генеричните лекарствени продукти с фалшивите лекарства.

Друг важен момент са гаранциите. Текстовете не могат да бъдат твърде строги при гарантирането на истински баланс между правата на потребителите и тези на носителите на права. Имам предвид различните формулировки, съдържащи се в Споразумението ТРИПС.

Приветствам коментарите Ви по отношение на интернет и имам голямо доверие в идеята, че ACTA няма да послужи за отслабване на позицията на Европейския съюз, която е посочена ясно в Директивата за електронната търговия.

Г-н член на Комисията, със сигурност съществуват и други въпроси, които трябваше да повдигна тази сутрин, но първата задача, която си поставям, е да се гарантира, че вследствие на това разискване ще бъдем в състояние да предоставим възможно най-много информация относно споразумението на всички наши съграждани, както и да Ви заявя, че основният елемент за мен е защитата на техните права и основните им свободи. Ето защо очаквам от Вас да имате предвид въпросите, повдигнати от членовете на Парламента, и да ги защитите по време на преговорите. Също така Ви призовавам да изпълните ангажимента си да публикувате текста веднага след завършване на преговорите, независимо дали става в края на кръга от преговори в Япония или на по-късен етап.

Ще трябва да се проведе и обществен дебат в Парламента например. Затова ще отправя искане за резолюция и очакваме от Вас да вземете предвид нашата гледна точка преди споразумението ACTA да бъде подписано, дори ако това означава връщане на масата за преговори.

  Niccolò Rinaldi, от името на групата ALDE. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, „acta est fabula, plaudite!“ – „представлението свърши, ръкопляскайте!“ – както са казвали римските актьори в края на представлението. Представлението свърши и може би сме в навечерието на края му, въпреки че може би още не е време за ръкопляскания.

По време на това разискване получихме важни уверения от г-н Де Гухт, но ние знаем, че 64% от фалшивите стоки се внасят от Китай, която не е страна по Търговското споразумение за борба срещу фалшифицирането (ACTA). Затова ще трябва да преценим дали всичко това си струва – с други думи, дали трябва да подписваме споразумението, ако то не води до никакви реални ползи, както заключи членът на Комисията. Не останаха много причини за безпокойство, но те са значими. Много се каза за интернет и ние оценяване усилията на Комисията, но оставаме бдителни.

По отношение на достъпа до лекарства, повтарям това, което вече беше поискано от други членове на Парламента: не може фалшивите лекарствени продукти, от една страна, да бъдат слагани под един знаменател с генеричните лекарства, от друга. От жизненоважно значение е да се позволи достъп до лекарствени продукти на конкурентни цени, които са от решаващо значение за пациентите в развиващите се държави. Въпросът, който бих искал да задам, е дали декларацията от Доха по отношение на споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост („Споразумението ТРИПС“) и общественото здраве ще бъдат включени поне в преамбюла на текста на ACTA.

Накрая, по отношение на географските указания, се оказваме в потенциално парадоксална ситуация, защото регистрираните търговски марки, които може да нарушат географските указания, биха могли да се радват по-голяма защита от самите географски указания. Тук също споразумението ТРИПС осигурява по-солидна основа в много отношения и затова приканваме за бдителност и твърди позиции.

  Jan Philipp Albrecht, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, на първо място, съм доволен, че писмена декларация 12 относно Търговското споразумение за борба срещу фалшифицирането (ACTA) получи необходимото мнозинство гласове в Парламента вчера. Това показва, че Европейският парламент продължава да подкрепя ясната позиция, която застъпи в своята резолюция през март.

Освен това писмената декларация е важно допълнение към една съществена точка. Не искаме упражняването на правата върху интелектуалната собственост да бъде прехвърлено на частни дружества. Принципите на правовата държава и принципите на демокрацията изискват всяка намеса в основните права, включително в интернет, да произхожда от законни представители на държавата и високите стандарти на нашата конституция, Конвенцията за правата на човека и Договора от Лисабон да продължат да се прилагат.

Не трябва да се позволява влизането в сила на споразумение, което насърчава частни картели от носители на права да организират всичко, така че да е съобразено с техните бизнес интереси, какъвто е случаят с настоящия проект на ACTA. Поведението на Европейската комисия по време на преговорите по ACTA граничи с нарушение на нашите Договори. Вместо мерките, които бяха критикувани от Парламента, да бъдат премахнати, формулировката на проекта за споразумение просто е направена дори по-неясна. Изглежда все по-малко вероятно, че достиженията на правото на Общността ще бъдат спазени.

За щастие, продължаващите протести от страна на Европейския парламент изглежда вече имат ефект. Дори и ACTA да получи мнозинството гласове в Парламента обаче, все още има много какво да се направи. Това би трябвало да ви е станало ясно най-късно вчера.

  Syed Kamall, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искал да започна, като приветствам три неща, които бяха казани в началото: първо, че няма да има нови права върху интелектуалната собственост; второ, че няма да има задкулисни промени в законодателството; и трето, по-голямата прозрачност, на която станахме свидетели от страна на Комисията, особено по отношение на някои от другите партньори по преговорите.

Също така трябва да разберем разликата между цифровия свят и света на атомите. Както Крис Андерсън, редакторът на списание „Уайърд“ (Wired), веднъж каза, в един свят на все по-голяма широчина на честотната лента, по-евтино съхранение на данни и по-евтин капацитет за обработка, с течение на времето цифровите продукти вървят към безплатни или към нула. Това означава, че много от отраслите, които се оплакват от цифровия свят, трябва да разберат, че трябва да търсят нови бизнес модели. По-специално, звукозаписната индустрия и други подобни индустрии не могат да разчитат на стари бизнес модели.

Считам, че е съвсем различно в света на атомите – в света на производството на продукти. Въпреки че Европейският съюз може и да не е конкурентоспособен от гледна точна на разходите за труд, трябва да се уверим, че държавите и дружествата в рамките на Европейския съюз са конкурентоспособни по отношение на изследователската и проектната работа. Сигурно е обидно за дружествата, които инвестират милиони – понякога милиарди – в нови продукти и нови разработки, да видят как въпросните продукти са подбивани от фалшиви продукти на друго място. Ние сме световен лидер в областта на автомобилите с висока стойност и при продукти като „умни“ телефони, и трябва да бъдем много внимателни, след като милиони или милиарди са инвестирани в тези продукти, последните да не бъдат просто подбити от фалшиви продукти.

Приветствам изявлението на Комисията, но трябва да разберем разликата между света на атомите и цифровия свят.

  Helmut Scholz, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Де Гухт, госпожи и господа, защитата на изобретателите и дружествата от кражба на идеите им е важен въпрос, особено за малките и средните предприятия. Аз обаче бих искал още веднъж да попитам дали пиратските продукти наистина могат да бъдат ограничени от подписване на споразумение от малък брой държави, особено след като тези държави се славят с изобретения, а не с фалшификати. Според мен тези преговори трябва да се провеждат в международен контекст, като например Световната организация за интелектуална собственост (СОИС).

В общи линии става дума за нова рамка и нов ангажимент. Г-н Де Гухт, заключителните Ви бележки днес сочат в тази посока. Зная, че преговарящите от Комисията и Съвета са наясно с тази дилема. Тяхното решение е да се дадат на дружествата цялостни права за завеждане на съдебен иск на потенциалните пазари на фалшифицирани продукти. Те искат да бъдат в състояние да арестуват вносители и според работния текст, дори крайни потребители на границите, освен ако отделните страни по споразумението не направят изключения. Текстът гласи:

(EN) „Членовете могат да изключат от граничните мерки малки количества стоки с нетърговски характер, пренасяни в личния багаж на пътниците“.

(DE) Те искат да наложат законодателство в Европа, което ще даде възможност на дадено дружество да поиска стоки или софтуерни продукти, които са били внесени от страна по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), да бъдат конфискувани или дори унищожени по нареждане на съда. При необходимост това може да стане без изслушване на другата страна. В случай на контейнер с фалшиви верижни триони това може да изглежда проста процедура. Споразумението обаче има за цел да разшири този процес, за да бъдат обхванати области като софтуерни компоненти.

Ще бъде ли възможно за софтуерни гиганти като „Майкрософт“ да преследват и унищожат по-малките си конкуренти с помощта на съдебни дела? Гигантите в развлекателната индустрия също успяха да включат опасенията си в преговорите по ACTA. Правни действия ще бъдат предприети не само срещу изтеглянето и копирането на данни, но и срещу производството и разпространението на технологии, които, наред с други неща, позволяват защитата на авторските права да бъде заобиколена.

Заявихте, че е постигнат напредък и е вярно, че САЩ се отказа от искането си доставчиците на интернет услуги (ДИУ) да бъдат подведени под отговорност. В частта от споразумението, свързана с наказателното право обаче, все още присъства параграф за съучастничество. Освен това доставчиците на интернет услуги ще бъдат задължени да предават личните данни на потребители, които са заподозрени в нарушаване на закона за авторското право, след обосновано искане от страна на дадено дружество. По време на преговорите по SWIFT в Парламента научихме, че САЩ например не разполагат със законодателство за защита на данните, както го разбираме в Европейския съюз. Какво е положението в другите държави, които са страни по споразумението? На споразумението не трябва да се позволява да противоречи на достиженията на правото на Общността. Трябва да бъдем в състояние да защитим малките и средните предприятия срещу патентни кампании от страна на софтуерни гиганти и да гарантираме, че личните данни на интернет потребителите са защитени.

  Francesco Enrico Speroni, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодаря на члена на Комисията и на Съвета за това разискване, въпреки че, за съжаление, е трудно да се говори за каквото и да било, без да разполагаме с точните документи.

В интернет няма нищо, а все още не съм получил отговор от службите на Парламента, с които се свързах, защото Комисията не предоставя достъп до всички текстове. Затова нямам друг избор освен да говоря в общи линии. Независимо от това, полезно е да се разгледа този въпрос, който е част от плана на Европа за защита на продуктите ни, а оттам и на нашите дружества и работници. И все пак, налице е известна съпротива по отношение на регулирането на търговските марки и продукти например.

Наш дълг е да защитим нашите работници, като проверим дали е налице някаква форма на нелоялна конкуренция или конкуренция, основана на експлоатация на труда и, както е в случая, конкуренция, основана на подправяне и фалшификация. Затова трябва да се борим с тези видове неприемлива конкуренция именно за защита на европейските производители и работници, които изкарват прехраната си чрез своите усилия, интелект и участие, и по този начин допринасят за развитието на нашия континент.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, планираното многостранно Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) има за цел да направи борбата срещу пиратските продукти и нарушенията на авторското право по-ефективни с помощта на международно сътрудничество, координиране на прилагането на законодателството и нови закони за защита на интелектуалната собственост. От само себе си се разбира, че е необходима продължителна прозрачност. Мерки, които ще доведат до намаляване на ефективността на Директивата на Европейския съюз за защита на данните или които дори ще могат да окажат отрицателно въздействие върху свободата на изразяване, представляват прекомерна реакция на проблема с борбата срещу пиратските продукти и нарушенията на авторското право и не трябва да бъдат приемани.

Европейският парламент призова Комисията да направи оценка на възможните последици от споразумението. За съжаление, тази оценка все още не е извършена. Според мен защитата на интелектуалната собственост е от съществено значение, но защитата на данните и защитата на личната неприкосновеност също са от решаващо значение. По този въпрос Питър Хъстинкс, ръководител на Европейския надзорен орган за защита на данните, заяви, цитирам:

(EN) „Интелектуалната собственост има важно значение за обществото и трябва да бъде защитавана, но тя не бива да се поставя над основните права на физическите лица на неприкосновеност на личния живот, защита на данните и други“. Това е краят на цитата. Нека работим заедно по това споразумение, като вземем предвид цялото съществуващо законодателство.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, ефективното прилагане на съществуващите регламенти и закони за борба с пиратските продукти и засилването на правата върху интелектуалната собственост е нещо, което определено е много благоприятно. За съжаление обаче, е налице голямо невежество и несигурност в тази област сред широката общественост. Редовно получавам електронни писма от загрижени граждани, които се оплакват от липсата на прозрачност по време на преговорите по Търговското споразумение за борба срещу фалшифицирането (ACTA) и смятат ACTA за груба намеса в личните им права и свободи. Важно е да се предостави повече информация в тази област и да се подчертае фактът, че проблемът е причинен не от ACTA, а донякъде от достиженията на правото на Общността на Европейския съюз.

Предварителното решение на Съда на Европейския съюз на 19 февруари 2009 г. ясно посочва, че доставчиците на интернет услуги могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на авторското право от страна на техни клиенти. Следователно съществуващите спогодби дават възможност за блокиране на достъпа до интернет на граждани на Европейския съюз. Проблемът не е на ACTA, а на регламентите на Европейския съюз, които могат да ограничат свободите и правата на гражданите на Европейския съюз.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Все по-нарастващият обем на фалшифицираните и пиратски продукти в международната търговия увеличава възможността за заплаха на устойчивото развитие на световната икономика, което причинява не само финансови загуби на законните производители, но и нарушава правата на собствениците на интелектуална собственост и участниците в изработката и производството, и представлява заплаха за потребителите и заплаха за работните места в Европа.

Идеята за многостранно споразумение за борба срещу пиратството и фалшифицирането може да представлява ефективен механизъм за борба с тези дейности, но аз подкрепям и онези членове на Парламента, които подчертаха необходимостта от прозрачност и по-голямо доверие в тези преговори и споразумения. Аз също така считам за изключително важно да се постигне баланс между правата, които имаме интерес да защитаваме, и правата, които са от съществено значение за обществото. Упражняването или защитата на правата на една група не трябва да оказва влияние на правата и законните интереси на друга група.

  Carl Schlyter (Verts/ALE). – (SV) Г-н председател, никак не съм сигурен за освобождаването на генеричните лекарствени продукти. Ако позволим това, в такива случи ние ще трябва да предоставим освобождаване на всички транзитни стоки или в противен случай ще бъдем изправени пред проблемите, на които станахме свидетели през последните няколко години. Според Вас това ще се прилага само към големи търговски дела. В такъв случай може да се каже, че всички физически лица се освобождават, а не, че могат да бъдат освободени от правилата, нали?

Загрижен съм и за цифровата среда, когато се говори за технологични пречки. В тази връзка се казва, че методите, които могат да бъдат използвани за заобикаляне на техническите мерки за защита, следва да се считат за незаконни, ако имат ограничена търговска цел.

Също така може да се каже, че въпросните се разпространяват без никакъв финансов интерес, че дадено лице няма никакъв финансов интерес, а вместо това иска да подкрепи използването на технология, която може да се използва и като „технология за заобикаляне“. Какво е Вашето мнение?

Никак не съм щастлив и от факта, че тук включвате спорни аспекти от IPRED и по отношение на съхранението на данни. Ако ще искаме да променим това след оценките, то е глупаво да го създаваме тук в писмена форма.

  Françoise Castex (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искала да направя нов принос към разискването за ACTA и заедно със страните по декларация 12, имам честта да Ви информирам, че декларацията получи много голямо мнозинство в Парламента, както и че минималният брой подписи беше надвишен.

Доволна съм, че тази декларация е внесена до Вас преди окончателния кръг от преговори по ACTA и считам, че можете да я счетете за мандат за преговори, предоставен Ви от Европейския парламент.

Бих искала да Ви напомня за компонентите й: разбира се, Парламентът не само иска прозрачност и възможност да види текстовете по време на преговорите, преди да ги ратифицира; той иска правата върху интелектуалната собственост да не бъдат хармонизирани по този международен договор, както и свободата на гражданите, защитата на личния живот и неутралитета на интернет да бъдат запазени и гарантирани.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, трябва да зададем въпроса до каква степен търговските споразумения за борба срещу фалшифицирането представляват просто защита на големия бизнес и до каква степен те наистина защитават обикновените хора. В случая с лекарствените продукти, в най-добрия случай, фалшивите лекарства могат да бъдат неефективни и да не излекуват потребителя; в най-лошия случай те могат да нанесат вреди и да им костват здравето или дори живота.

Фалшифицираните стоки почти винаги се произвеждат в държави с ниско заплащане на труда и те подкопават истинските стоки, произведени в нашите държави, за сметка на работните места на гражданите на нашите държави-членки. Трябва да се наложат санкции на тези държави, които позволяват тази практика.

Със задоволство чух уверението на Комисията, че мерките ще бъдат насочени срещу големите нарушения, а не срещу потребителите. Някои лобисти в подкрепа на актьорите обаче наистина искат да бъде отказан интернет достъпът на хора, които са заподозрени в многократно незаконно изтегляне на информация и същите тези хора искат подробна инспекция и проверка на съобщенията на потребителите. Можем ли да получим уверения, че тези разпоредби няма да бъдат включени на един по-късен етап и да не зачетат Вашите възражения?

  Sidonia Elżbieta Jędrzejewska (PPE). – (PL) Приветствам днешното разискване на Търговското споразумение за борба срещу фалшифицирането. Според мен това представлява крачка към засилване на позицията на Европейския парламент в качеството му на институцията, която представлява гражданите на Европейския съюз. Бих искала да подчертая, че Европейският парламент има право да бъде информиран и консултиран от Комисията относно споразуменията, по които преговаря, за търговия на услуги и търговските аспекти на интелектуалната собственост. Днешното разискване конкретизира това право и се надявам, че ще бъде правилото на Комисията и в бъдеще. Бих искала да обърна внимание на факта, че поверителният характер на преговорите на Комисията по Търговското споразумение за борба срещу фалшифицирането водят до много критични нагласи сред интернет потребителите. Тази емоция можеше да бъде избегната, ако Комисията имаше желание да ни информира по-подробно за усилията си в тази област от самото начало.

В писмен въпрос, който внесох в Комисията, повдигам въпроса за връзката между Търговското споразумение за борба срещу фалшифицирането и европейската политика в областта на информационното общество и неговите правни последици.

  Eva Lichtenberger (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-н Де Гухт, уверихте ни, че това Търговско споразумение за борба срещу фалшифицирането (ACTA) понастоящем няма да промени нищо. На нас обаче не ни се предоставя възможност да създадем свое собствено мнение, да получим сведения и сами да приложим правния си опит, за да определим дали страничните щети върху правата на гражданите в Европа вследствие на това споразумение няма да бъдат значително по-големи от това, което твърдите. Трябва да Ви повярваме във връзка с това. Като се има предвид това, защото няма прозрачност? Знам, че това произтича от преговарящите от САЩ, но може ли Европейският съюз с чиста съвест просто да се предаде? Смятам, че отговорът на този въпрос е „не“.

Втората ми бележка се отнася до географските означения за произход. На масата на преговори щях ясно да дам да се разбере, че тези означения за произход представляват еквивалент на търговските марки в Европа. Според мен този въпрос трябва да бъде повдигнат отново по време на преговорите.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-н председател, бих искал да се спра на три кратки точки. На първо място, разбира се, бих искал да поздравя инициаторите на писмената декларация за Търговското споразумение за борба срещу фалшифицирането (ACTA). Тя вече беше приета.

Втората ми бележка се отнася до прозрачността и аз бих искал да задам на г-н Де Гухт един въпрос. Как можете да ни казвате като членове на Европейския парламент, че трябва да разчитаме на американска организация за граждански свободи, за да получим копие от текста? Имам текста тук пред мен. По-късно ще Ви го предоставя и ще Ви помоля да се уверите, че това е оригиналният вариант.

Третата ми бележка се отнася до отговорността на доставчиците на интернет услуги. Можете ли да гарантирате, че темата за отговорността на доставчиците на интернет услуги няма да бъде въведена отново задкулисно?

  Christian Engström (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, всички сме на мнение, че фалшифицирането е лошо нещо и че борбата срещу фалшифицираните стоки е нещо добро. То е добро за европейските потребители и гражданите и също така е важно за европейските предприятия, както беше споменато. Добре е, че защитаваме търговските марки и достиженията на правото в областта на търговските марки, включително географските означения.

Дотук добре. Както обаче изтъкна г-н Kamall, има разлика между света на атомите и света на битовете. Когато става въпрос за главата, свързана с интернет, бяха повдигнати обосновани опасения от страна на доставчиците на интернет услуги и други предприятия, които развиват дейност в тази област. Налице са опасения, че споразумението може в действителност да попречи на развитието, да навреди на европейските предприятия и да навреди на начина, по който се възползваме от тази нова технология.

Затова бих искал да призова Комисията наистина да продължи с частта за борбата срещу фалшифицирането, но да премахне главата, свързана с интернет. Това би било най-доброто решение за всички.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, на първо място, бих искал да благодаря на всички членове на Парламента, които взеха участие. За нас това е много ценна информация две седмици преди това, което вероятно ще бъде „завършекът“ в Токио, и ние със сигурност ще я вземем предвид.

Преди да се спра на поверителността, ще отговоря на няколко технически въпроса. Един от тях се отнасяше до Споразумението ТРИПС относно общественото здраве и дали то ще бъде изрично упоменато в споразумението. То е изрично посочено, както следва: „признава принципите, посочени в Декларацията от Доха по споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г. от СТО на Четвъртата министерска конференция на СТО, проведена в Доха, Катар“.

Имаше и някои въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот. И отново, ако погледнете текста, който се обсъжда в момента, той гласи, че „нищо в това споразумение няма да изисква страните да разкриват информация (…), която би противоречала на нейното законодателство или нейните международни споразумения, включително закони за защита на правото на неприкосновеност на личния живот“. По-нататък в работния текст се споменава, по отношение на прилагането в цифрови среди, че процедурите по прилагане ще бъдат прилагани по начин, който е „в съответствие със законодателството на всяка страна, запазва принципите, свързани със свобода на изразяване, справедлив процес и неприкосновеност на личния живот“. Така че всичко това е изрично упоменато в споразуменията.

Позволете ми да кажа и няколко думи за лекарствата. Не считам, че е налице проблем с лекарствата – не само заради ACTA, но и защото понастоящем провеждаме разговори с Индия по този въпрос. Те са подали искане в СТО по отношение на лекарствените продукти. Водим разговори с тях и смятам, че скоро ще постигнем решение, което според мен ще бъде оценено от Европейския парламент.

Също така бих искал да добавя, че този вид патенти не попадат в обхвата на главата в областта на митниците в ACTA. Съществува изрична препратка към задължителната практика на лицензиране, която е много важна в това отношение.

И накрая, по въпроса за поверителността, за нас не е проблем да предоставим текстовете, които обсъждаме, но ние не сме сами. Тук става дума за многонационални преговори, което означава, че другите страни на масата за преговори също трябва да се съгласят какво да стане обществено достояние и какво – не. Изрично повдигнатият въпрос беше дали ще имате възможност да обсъдите евентуално споразумение преди подписването му.

Все още не е ясно дали ще постигнем съгласие, но ако това стане, ние се уверихме, че ще бъдем в състояние да го обсъдим, преди да бъде подписано, като Комисията получи уверения за това по време на преговорите. Както можете да видите, в съобщението за медиите, разпространено в края на кръга от преговори от Вашингтон, ясно се посочва, че „страните се ангажират да предоставят текста, преди да бъде взето решение за подписването му“. Смятам, че е трудно да бъде по-изрично от това.

Много ви благодаря за вниманието.

  Председател. – Разискването приключи.

Следващата точка е гласуването.

(Заседанието се прекъсва за няколко минути)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

6. Време за гласуване

  Председател. – Следващата точка е гласуването.

Преди да започнем с гласуването, искам да обясня, че има проблем със системата за електронно гласуване и няма да виждате резултата, освен на екрана пред вас. Проверяваме системата, така че имайте търпение.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

6.1. Защита на животните, използвани за научни цели (A7-0230/2010, Elisabeth Jeggle) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам връщане на документа за ново разглеждане в комисия, въз основа на член 175 от Правилника за дейността.

Чакаме директивата от много години, но както беше подчертано в някои от изказванията, някои елементи трябва да бъдат изцяло изменени, за да се гарантира адекватна защита на животните. Приемането на документа в сегашния му вид ще позволи провеждането на експерименти за учебни цели и използването на едно и също животно няколко пъти, дори и в процедури, при които то страда. По никакъв начин не се насърчават алтернативни научни методи.

Не става въпрос за заемане на крайни позиции, а за спазване на член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който изисква от нас да съблюдаваме стриктно изискванията за хуманно отношение към животните, тъй като те са същества с усещания. Не искаме да възпрепятстваме научните изследвания, а по-скоро да насърчим моралния курс.

Недопустимо е да твърдим, че можем да приемем директивата сега и да я изменим в следващите години. Трябва да поемем отговорност да направим необходимите корекции сега. Това не е политическа или идеологическа позиция, а здрав разум, а здравият разум няма политически оттенък.

  Председател. – Г-жо Alfano, благодаря за предложението. Имаме ли 40 колеги, които искат да подкрепят предложението? Моля, изправете се, ако го подкрепяте. Мисля, че имаме 40 колеги, нека един се изкаже в полза на предложението.

  Jill Evans, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, групата на Зелените/Европейски свободен алианс подкрепя връщането за ново разглеждане, защото ние също имаме сериозни притеснения относно текста в сегашния му вид. Понастоящем държавите-членки имат правото да приемат по-строги мерки относно защитата на животните, ако желаят. Новият документ ще отмени това право в бъдеще. Той ще възпрепятства развитието и противоречи на одобреното от Парламента на първо четене.

Трябва също така категорично да заявим, че когато е възможно, следва да се използват алтернативи, но формулировката на текста е слаба. По същия начин, трябва много ясно да определим условията за използване на нечовекоподобни примати, които също не присъстват в текста.

Много от проблемите с действащото законодателство произтичат от различното тълкуване в отделните държави-членки. Необходимо е по-широко обсъждане на въпроса, за да гарантираме абсолютна яснота и ефективност на законодателството.

  Paolo De Castro (S&D), председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, като председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони, която е компетентната комисия по темата, аз съм против връщането на доклада Jeggle за ново разглеждане. След повече от година и половина на задълбочени обсъждания, нашата комисия съвсем ясно подкрепи постигнатия компромис по общата позиция, без нито един глас „против“ и само с няколко „въздържал се“.

Затова не виждам причина за преразглеждане на текста: имаме всичко необходимо да го гласуваме днес.

  Elisabeth Jeggle, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, предложението ме изненадва. Колегата на присъства на сутрешното разискване в залата.

Предложението ме изненадва. Г-жа Evans, докладчикът в сянка от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, присъства по време на всички тристранни преговори и подкрепи резултатите от тристранната среща, проведена на 7 април. Зелените внесоха предложения за изменения в комисията по земеделие и развитие на селските райони, които внасят отново днес. Правилникът не е нарушен и обсъждаме измененията. Както председателят на комисията вече обясни, те бяха отхвърлени от всички групи с изключение на Зелените.

Госпожи и господа, призовавам ви да гласувате в полза на компромиса. Не съм изцяло доволна от него и съм сигурна, че никой тук не може да бъде напълно доволен от всички точки, просто защото това е компромис. Нека го приемем все пак и да отхвърлим това предложение, защото в противен случай ще трябва да живеем със старата директива от 1986 г. и с изпитванията върху животни. Нека направим крачка към по-хуманно отношение към животните.

(Ръкопляскания)

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, за да разясня позицията на моята група, искам да кажа отново, че често е много трудно цялата група да следи тристранните преговори. Когато разберете, че докладчикът няма да приеме броят на опитите с животни да се увеличи вследствие от настоящия регламент,

(Протести)

броят на опитите с приматите да се увеличи и държавите-членки да не могат да въвеждат разпоредби, които са по-строги от съдържащите се в настоящия регламент, тогава имате право да предложите регламентът да бъде върнат в комисия. Ако това не е възможно, то Парламентът не работи правилно. Благодаря за вниманието.

(Ръкопляскания от групата Verts/ALE)

(Предложението за връщане на документа за ново разглеждане в комисия се отхвърля)

– След гласуването:

  Mário David (PPE). – (EN) Г-н председател, през последните два дни бяхме затрупани с над 400 електронни съобщения по въпроса. Може ли службите да направят нещо, за да не си губим времето да ги трием?

  Председател. – „Outlook“ има функция за автоматично триене, но това е въпрос между Вас и Вашите избиратели.

  Nicole Sinclaire (NI). – (EN) Колко ужасно трябва да е за Вашите избиратели да се свържат с Вас! Вие сте позор. Избирателите Ви трябва да могат да се свържат с Вас. Какъв сте, ако искате избирателите Ви да не могат да се свържат с Вас?

(Ръкопляскания)

  Председател. – Г-жо Sinclaire, благодаря, че изразихте по-силно мнението ми.

6.2. Насоки за политиките за заетостта на държавите-членки (A7-0235/2010, Csaba Őry) (гласуване)

– След гласуването:

  Olle Ludvigsson (S&D). – (SV) Г-н председател, в изменение 48 е допусната грешка по отношение на „минимални доходи“: на шведски е преведено „minimilön“, което означава „минимална работна заплата“ и е неправилно. Преводаческият екип е уведомен и текстът ще бъде променен след заседанието.

  Jutta Steinruck (S&D). – (DE) Г-н председател, призовавам Съвета да обърне внимание на днешното ни гласуване и да направи кратко изявление.

  Председател. – Всъщност, Съветът присъства на разискването, част от което председателствах. Няма съмнение, че ще обърнат специално внимание на това, което Парламентът има да каже, както ни увериха вчера вечерта.

6.3. Правата на човека в Иран, по-специално случаите Sakineh Mohammadi-Ashtiani и Zahra Bahrami (B7-0494/2010) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, тъй като не виждам искане за поименно гласуване и предвид важността на темата и съгласието между групите, искам да предложа окончателното гласуване да бъде поименно.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, съобразявам се с решението Ви, но бях уведомен, че съгласието е постигнато късно и затова е възможно да се поиска поименно гласуване на двете изменения. Така че отправям такова искане.

(Искането, отправено от Mario Mauro, се приема)

7. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Препоръка за второ четене: Elisabeth Jeggle (A7-0230/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Напредъкът на науката е условие за икономическо развитие, а иновативните изследвания са следователно основата на нови и по-добри методи, които носят полза за икономиката като цяло, и по-конкретно за хората. Въпреки това разходите във връзка с това не трябва да бъдат третирани несериозно. Хуманното отношение към живите същества следва да бъде най-важно в икономиката. Ако хората не зачитат естествените закони, или ако се месят в тях твърде много, природата може да окаже съпротива. Ето защо приетите днес препоръки са толкова важни. Гласувах в подкрепа на приемането им, тъй като това е добър компромис. От една страна, директивата позволява да се провеждат основни научни изследвания, докато, от друга страна, намалява, във възможно най-голяма степен, страданието на животните, използвани при тези изследвания.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Европейската директива относно изпитванията върху животни от 1986 г. наистина се нуждае от актуализиране. Не ме радва фактът, че новото законодателно предложение все още позволява изпитванията и страданието на животните, но гласувах в подкрепа на директивата, независимо от това. Защо?

Главно поради три причини. Първата причина е, че предложението разрешава изпитвания върху животни единствено в положения, в които хуманното отношение към хората надделява над хуманното отношение към животните. Става дума за човешкото достойнство и правото на човека на здраве и медицинско лечение, за правото на човека на възможно най-доброто лечение. Втората причина е, че съгласно новата директива значително по-малко животни ще бъдат използвани за изпитвания, отколкото преди. Третата причина е, че животните, които все пак ще бъдат подложени на изпитвания, ще имат по-добри условия на живот и ще получават по-добри грижи.

Естествено, бих искала изпитванията върху животни да станат напълно ненужни в близко бъдеще.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, хуманното отношение към животните е въпрос, който се ползва със значителна подкрепа сред хората в Европа. Следователно изразявам голямо задоволство, че докладчикът ни, г-жа Jeggle, е успяла в хода на продължителни преговори да стигне до значително подобрение в хуманното отношение към животните, използвани при опити.

Целта на новата директива е да се гарантира, че опитите с животни се заместват и намаляват до абсолютния минимум, който е необходим. Изпитванията ще бъдат разрешени единствено ако няма алтернативи, но ще бъдат предмет на много строги правила. Това представлява добър компромис между хуманното отношение към животните и свободата на научните изследвания. За първи път ще имаме високо равнище на хуманно отношение към животните в Европа. Това е голям успех. Сега трябва да се уверим, че всички държави-членки прилагат новата директива незабавно.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, относно чувствителния въпрос за защитата на животните, използвани за научни цели, считам, че успяхме да намерим добър компромис между исканията на тези, които провеждат научни изследвания, като използват животни, и стандартите за хуманно отношение към животните, използвани или предназначени за използване за научни цели.

Ето защо гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Jeggle. Същевременно одобрявам задължаването на държавите-членки да се въздържат от използване на животни, когато законодателството на Европейския съюз признава други експериментални методи или стратегии за постигане на същия резултат.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, искам да поздравя Elizabeth Jeggle за работата й по въпроса за изпитванията и използването на животни.

Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че е най-прагматичното решение на проблем, който имаме при актуализирането на законодателството от 1986 г.

Позволете ми да кажа, че това е важно за хуманното отношение към животните, но също така и за продължаването на научните изследвания в Европейския съюз. Рискуваме да тласнем учените и изследователската дейност в медицински условия извън границите ни, където има по-малко регулиране, така че макар да трябва да подобрим регулирането и, действително, хуманното отношение към животните, използвани при изпитвания в научноизследователски институции и университети, също така трябва да гарантираме, че научните изследвания могат да продължат.

През цялото време говорим за насърчаване на младите хора да се занимават с наука и по-голямо изразходване на средства за научни изследвания и иновации, а това включва използването на животни. Но нека да ги защитим във възможно най-голяма степен и ще направим това с настоящото законодателство.

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, Датската либерална партия гласува в подкрепа на доклада относно опитите с животни. Не е тайна, че бяха изтъкнати много силни аргументи и от двете страни по този въпрос. Има хора, които считат, че правата на животните имат приоритет. Ние, от друга страна, считаме, че обществото също така има правото да постига напредък в разработването на лекарства и лечението на заболявания. Задачата ни, разбира се, е да се гарантира, че ще постигнем правилния баланс. Животните трябва да бъдат третирани подходящо, но изследователите ни трябва да имат инструментите, които са им необходими, за да разработват нови форми на лечение и да лекуват сериозни заболявания. Изготвеният от г-жа Jeggle доклад постига много точен баланс и следователно считаме, че си заслужава да се гласува за него. Също така основно считаме, че е добре, че сега най-накрая можем да отбележим напредък от законодателството, което датира от далечната 1986 г.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, (...) постигна споразумение на второ четене относно този спорен доклад относно защитата на животните, използвани за научни цели. Гласувах в подкрепа на споразумението, тъй като то изглежда е балансиран текст, който защитава животните, без да застрашава научните изследвания.

Споразумението подчертава факта, че научните изследвания, при които се използват животни, следва да бъдат позволени, когато не е възможно да се действа посредством опити, които са задоволителни от научна гледна точка. Законодателството е ясно: установява критерии за третирането на животни, използвани за научни цели, и изисква от държавите-членки да гарантират, че броят на животните, използвани при проекти, е намален до минимум.

Без този доклад няма смисъл да се повтаря, че Европа се нуждае от повече и повече научни изследвания.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, бих искала да поздравя Elizabeth Jeggle и всички участници за постигането на този балансиран компромис относно защитата на животните, използвани за научни цели.

В действителност Европейското движение за хуманно отношение към животните приветства незабавното приемане на одобрения компромис. Считам, че приетият текст ще доведе до преки и осезаеми ползи за хуманното отношение към животните, като същевременно ще позволи основните медицински изследвания да продължат в Европа, които, да се надяваме, ще предоставят нови, иновативни и ефективни лечения.

Компромисът, който постигнахме днес, е също важна стъпка напред към хармонизиране на европейските разпоредби относно опитите с животни, а това, само по себе си, е много важно.

В заключение това е хуманен отговор, който установи по-високи прагове на болка и действително задължава Комисията да проверява институциите за изпитвания върху животни при основания за загриженост.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, аз също гласувах в подкрепа на директивата на г-жа Jeggle относно защитата на животните и считам, че е много важно ние в Европейския парламент също да оказваме сериозна подкрепа на защитата на животните.

Във връзка с това обаче си заслужава да се помни също, че това предложение е добър компромис, който обединява защитата на животните с научните изследвания. Въпреки това все още се нуждаем от опитите върху животни до известна степен, тъй като не са открити алтернативи за тях. Много е важно обаче да се гарантира, че те се извършват при правилните условия и че причиняват възможно най-малко вреда, болка и страдание.

Това е отлична стъпка напред, тъй като знаем, че предишната директива датира от 1986 г. Надявам се да бъде приложена във всички държави-членки на ЕС и следователно приемаме хармонизирана практика, която насърчава защитата на животните, но също така предоставя възможности за напредък в научните изследвания.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Високо оценявам работата на г-жа Jeggle, но не мога да подкрепя текста на директивата, тъй като нито Съветът, нито Комисията са гарантирали забрана относно използването на човешки ембрионални клетки с оглед на хуманното отношение към животните. Директивата е доказателство за факта, че като хора се чувстваме отговорни за други живи същества на Земята, но също така е свидетелство за тъжния факт, че не ценим високо човешкия живот. Готови сме да ограничим използването на маймуни за изследвания единствено до случаи, включващи запазването на вид или заплаха за човешки живот. Дори тогава научните изследвания са разрешени, единствено ако може да се докаже, че никой друг метод няма бъде неподходящ. Въпреки това не можем да предоставим подобна строга защита на човешки зародиши, неродени деца или дори генетична информация. Докладът, за съжаление, ме накара да се чувствам така, че все едно живея на Планетата на маймуните.

  Bogusław Liberadzki (S&D). – (PL) Одобрявам мерките, предложени за защитата на животните, използвани за научни цели. Считам, че това са разумни и балансирани мерки, които са подходящи за времето ни и стремежа на цивилизацията ни. Трябва въпреки това да призная, че по време на гласуването допуснах грешка. Погрешка гласувах в подкрепа на първото изменение, макар че подкрепях отхвърлянето на всички изменения, оттук и изявлението ми.

  Sirpa Pietikäinen (PPE). – (FI) Г-н председател, не гласувах в подкрепа на връщане на законодателството в областта на опитите с животни обратно в комисията, тъй като не считам, че резултатът ще бъде по-добър впоследствие. Въпреки това гласувах в подкрепа на трите предложения за изменения.

Считам за много обезпокоително, че всъщност в Европа практически правим стъпка назад в областта на защитата на животните, използвани за опити. Понастоящем в няколко държави-членки има вече въведени по-добри методи за получаване на резултатите от изследвания, без да се използват животни за опити. Тази практика всъщност ще забави разработването на алтернативи.

По същия начин проучванията показват, че използването на примати, дори при екстремни обстоятелства, не постига резултата за човешкото здраве, който се предполага в представените в предложението аргументи.

Доклад: Csaba Őry (A7-0235/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, разискването относно новите насоки за заетостта, които са част от „Европа 2020“, се провеждат в разгара на икономическата криза, която несъмнено ще окаже силно въздействие върху пазара на труда за много години напред.

Настоящата криза разкри липсата на ефективни механизми за незабавно реагиране при признаци на криза. Ето защо това показва необходимостта от координация на икономическите политики на Европейския съюз, при условие че тя бъде засилена и направена по-ефективна. Също така кризата подчерта тясната зависимост между икономиките на държавите-членки по отношение на пазарите и заетостта. Затова бих казал, че усилията, положени от Европейския съюз и държавите-членки за постигане на целите на „Европа 2020“, изискват сериозен ангажимент, за да се гарантира, че инвестициите в устойчив икономически растеж допринасят също и за създаването на устойчиви работни места.

Стратегията би трябвало да предотврати по-нататъшен икономически и социален крах чрез тясна координация със структурната политика и политиката на сближаване. Всъщност, ако искаме да гарантираме ефективността на тези нови насоки на политиката, трябва да се отдели достатъчно внимание, за да се гарантира, че социално-икономическите различия между държавите-членки и между регионите са преодолени. Структурните фондове на Европейския съюз и Кохезионния фонд на текущия програмен период и всички бъдещи инструменти за финансиране на Европейския съюз играят решаваща роля в това отношение.

  Erminia Mazzoni (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа, защото съм убедена, че в крайна сметка това е правилното решение. Въпреки това аз не съм напълно удовлетворена, защото със сигурност можехме да бъдем по-амбициозни, особено по въпроса за достъпа до работа на млади мъже и жени и за приемането на гъвкавата сигурност като средство за борба с несигурността на работното място, което представлява голям проблем в цяла Европа. Възхищавам се на работата на докладчика, въпреки малкото време, с което е разполагала.

Опитът за опростяване със сигурност е положителен елемент, а именно, че се предлага нов, по-опростен формат за насоките за заетостта, които вече са четири на брой и които определят целите, заложени в стратегията „Европа 2020“. Според мен също толкова положителен е и опитът да се вземат предвид грешките, направени в миналото, които доведоха до частично неизпълнение на целите от „Европа 2020“.

Друг положителен елемент в този документ е, че той съдържа интересни предложения за развитие на идеята за реинвестиране на работата с функцията й за представяне на правото на напредък на човечеството, а не просто като средство за оцеляване.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Много Ви благодаря, г-н председател, но не разбрах името си ясно заради превода. Вследствие на финансовата криза икономиките на няколко държави-членки на Европейския съюз продължават да бъдат уязвими. Ето защо следва да бъдат положени всички усилия, за да се гарантира устойчив растеж и да се укрепи потенциалът за създаване на работни места на европейските икономики. Също така трябва да вземем предвид и демографските промени, глобализацията и въвеждането на нови технологии. Смятам, че е много важно следващата стратегия за заетост да създаде баланс между непосредствените проблеми вследствие на кризата и дългосрочните предизвикателства. Европейската политика на заетост играе съществена роля за преодоляване на трудностите, пред които сме изправени. Също така споделям мнението на докладчика, че качественото образование и ученето през целия живот могат да бъдат от стратегическо значение в борбата с безработицата. Мога единствено да подкрепя това предложение и да поздравя Csaba Őry за отличния му доклад.

  Председател. – Г-н Mészáros (Ме-цá-рош), разполагаме с произношението на името Ви, както го произнесох току-що. Ако е грешно, моля, кажете ни как искате да се произнася.

  Alajos Mészáros (PPE). – (EN) „Mészáros“ (Мé-са-рош) „Алайос Месарош“. Не е лесно. Много ви благодаря.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Напълно подкрепям насоките за политиките по заетостта на държавите-членки, както са приети от Европейския парламент. Трудът и заетостта трябва да бъдат основните резултати от всяка успешна икономическа политика. Свързването на растежа и запазването на работните места с развитието на екологосъобразна икономика същевременно ще създаде предпоставки за предотвратяване на климатични и екологични проблеми. Природните бедствия, които се случваха в продължение на много години, и по-специално наводненията и различни части на Европа, показват, че някои нови устойчиви работни места могат да бъдат създадени и в областта на изграждането на защита срещу наводнения. Средствата, изразходвани за поддръжката на речните корита, поддръжката и изграждането на обществени канализации, отводнителни канали и структури за задържане със сигурност ще бъдат много по-ниски от разходите за справяне с последиците от наводнения.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-н председател, излизането ни от финансовата криза и началото на икономическото възстановяване, с което се характеризира Европейският съюз, макар и с различна скорост, за съжаление, се случват в ущърб на работните места и работниците.

Тази тенденция е в абсолютно противоречие на програмата на Комисията, приета от Парламента, и подхода на конкретната програма „Европа 2020“, която предвижда необходимостта икономическият растеж задължително да бъде придружен от елементи на приобщаване. Интегрираните насоки, които приехме днес, представляват сериозна положителна стъпка в тази посока, включително седмата, която призовава държавите-членки на Европейския съюз да намалят структурната безработица чрез конкретни действия.

Винаги трябва да имаме предвид, че трудът е в основата на цели правни кодекси, включително на този на Италия, чийто член 1 гласи, че „Италия е демократична република, основана на труда“, както и че трудът е в основата на човешкото достойнство.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, подкрепям интегрираните насоки, които се отнасят до проблемите, свързани с безработицата в държавите-членки.

В същото време всяко решение следва да включва и качествено измерение. Както г-н Барозу посочи вчера, днес в Европа съществуват четири милиона свободни работни места. В повечето случи тези незаети работни места изискват висококвалифицирана работна ръка. Ето защо призовавам Комисията незабавно да въведе предложената европейска система за наблюдение на свободни работни места, която трябва да включва и „европейски паспорт на знанията и уменията“.

Общоевропейската цел следва да гарантира квалифицирана работна ръка на континента. Също така е необходима смелост за драстично намаляване на административните и нетарифните пречки пред малките и средните предприятия.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада, защото съм съгласен с подхода на докладчика. От една страна, той подкрепя намаляването на броя интегрирани насоки, предложени от Комисията, като същевременно, от друга страна, уточнява, че този по-малък брой насоки и общи цели за Европа не могат и не трябва да ръководят политиките на държавите-членки поради тяхната яснота и оперативна ефективност.

Освен това съм съгласен и с частта, в която докладчикът заявява, че, ако искаме „Европа 2020“ да бъде ефективна, а насоките за заетост в това отношение да бъдат ефикасни, трябва да се обърне подходящо внимание на гарантирането, че социално-икономическите различия между държавите-членки и между европейските региони ще бъдат преодолени, не на последно място, чрез усвояване на структурните фондове и Кохезионния фонд.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, истинският въпрос, свързан с отличния доклад на г-н Őry за насоките за заетост, е дали Съветът ще вземе предвид препоръките.

Снощи бях доволен да чуя, че белгийското председателство се ангажира да разгледа препоръките на Парламента. Бих заявил на Съвета, че е от съществено значение да вземат предвид много от наистина отличните препоръки, включени в доклада на г-н Őry – и по-специално, според мен тези, свързани с по-доброто управление. Всички са съгласни, че откритият метод на координация със сигурност не беше ефективен по отношение на Лисабонската програма. Трябва да гарантираме, че съдържащите се в него цели и подцели биват наблюдавани и оценявани въз основата на целите на „ЕС 2020“.

Със задоволство отбелязвам, че изменение 62 беше одобрено, тъй като смятам, че, ако бъде приложено, то ще спомогне да се гарантира, че регионалните различия ще бъдат намалени. И накрая, напълно подкрепям идеята, че растежът на заетостта следва да се основава на достойни условия на труд, както насърчава МОТ.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Трябва да се приветства, че Европейската комисия внесе предложението за интегрираните насоки относно „Европа 2020“, които приехме в Парламента днес. С оглед на настоящата световна икономическа ситуация това е добра стъпка, която показва ангажимента на институциите на ЕС и поемането на отговорност от тяхна страна за икономиката и заетостта. Също така трябва да се приветства, че при определянето на насоките не беше забравена необходимостта да се запази съгласуваност и прозрачност. Мерки като увеличаване на участието на пазара на труда, намаляване на структурната безработица, развитие на квалифицирана работна ръка, насърчаване на качество на работните места и учене през целия живот, увеличаване на броя на хората в областта на висшето образование и борбата с бедността и социалното изключване трябва спешно да бъдат приложени, защото те гарантират една устойчива икономика и укрепват потенциала за създаване на работни места. Докладът с право посочва, че е необходимо да се улесни създаването на устойчиви работни места при осъществяването на инвестиции в устойчив икономически растеж, както и да се гарантира, че социално-икономическите различия между държавите-членки и между регионите ще бъдат преодолени. В обобщение, бих искал да изразя дълбоката надежда, че „Европа 2020“ ще постигне резултатите, които се очакват от нея, особено в областта на политиката по заетостта.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, преди тридесет години държавите от – нека я наречем „стара Европа“, 15-те държави-членки на Европейския съюз преди присъединяването на бившите държави от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) представляваха 36% от световния БВП. Днес тази цифра е 25%, а след 10 години се очаква да бъде 15%.

А защо се случва това? Не можем да отдаваме всичко на възхода на Азия. Делът от световния БВП, зает от Канада и САЩ, остана сравнително устойчив през същия период.

Истината е, че сме обременени от по-високи данъци, по-ограничителни разпоредби, по-натрапчиви регулатори, лицензи, инспектори, бюрократи и чиновници. Това вероятно би имало смисъл, ако основната конкуренция идваше от рамките на континента. Това няма смисъл в един свят, в който се конкурираме с Китай и Индия.

Това е още една причина нашите избиратели да отправят поглед към по-далечни хоризонти, да се откажат от този пренаселен и постоянно смаляващ се регионален митнически съюз и да преоткрият световното призвание, което предците ни са смятали за даденост.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, нека започнем с положителните аспекти на този доклад. Смятам, че е много важно всички да подкрепим идеята за учене през целия живот. Твърде дълго, в продължение на твърде много години имахте една възможност на изпитите и това решаваше – на една особена възраст, на 11 или 18 годишна възраст – вашето бъдеще.

Много е полезно в една епоха на постоянно променящи се икономики, в които определени сектори могат да изчезнат за един ден, нашите граждани да бъдат в състояние да се включат в учене през целия живот. В същото време обаче следва да разгледаме и по-общото положение.

Много често в Парламента говорим за идеята за социална Европа. Но изразът „социална Европа“ често е прикритие за политики, които в действителност възпрепятстват създаването на работни места – които добавят още тежести на малките и средните предприятия, двигателите на растежа в цяла Европа – и затрудняват създаването на работни места.

Нека правителството да не се пречка на малките предприятия. Оставете ги да създават работни места, богатство и благоденствие за всички.

Предложение за резолюция RC-B7-0494/2010

  Erminia Mazzoni (PPE). – (IT) Г-н председател, аз поисках гласуването на това предложение за резолюция да бъде изтеглено по-напред. Аз съм една от тези, които го подписаха, и го подкрепих с гласа си. Трябва да призная обаче, че очаквах и се надявах на повече от Парламента.

Съгласна съм, че това беше неотложно решение, но беше също и много важно. Беше неотложно за спасяване на живота на Sakineh Mohammadi-Ashtiani и много важно за Парламента, защото ние не можем да продължаваме да осъждаме, изобличаваме, да се възмущаваме и да заклеймяваме, и въпреки това да продължаваме да се държим по същия начин и да имаме същото отношение към държави като Иран. Считам, че този път Иран се отнесе по-арогантно към международната общност, държавите-членки и европейските институции. Иран е безучастна към всяка жалба или призив.

Днес положението се е променило и е станало по-сериозно, защото през последната година поведението на Иран значително се влоши и се случиха събития, които противоречат на ангажиментите, поети от иранското правителство на международно равнище.

По мое мнение отделните държави-членки, както и европейските институции следва да приемат по-строги мерки и санкции по отношение на тази държава. Ние не можем да продължаваме да поддържаме дипломатически отношения с държава, която не приема или дори не се вслушва в призивите, отправяни от Европейския съюз.

  Председател. – През дългия си опит в Европейския парламент аз никога не съм виждал резолюция от този вид да бъде подкрепена от такова огромно мнозинство – само с един глас против, 22 отсъствали и повече от 600 гласа „за“. Считам, че посланието Ви е достигнало до целта, която сте си поставили. Благодаря ви все пак.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, аз, разбира се, подкрепих резолюцията, която е просто още едно изявление в подкрепа на спасяването на живота на г-жа Sakineh Ashtiani.

За съжаление, това не е изолиран случай. Откакто сегашният клерикален терористичен режим завзе властта преди 31 години, не по-малко от 300 жени са били убити с камъни. Продължава се и с публичното обесване, включително на малолетни и непълнолетни. Ние следва да направим всичко по силите си, за да спасим живота на г-жа Ashtiani, но дори да успеем, характерът на този режим по всяка вероятност няма да се промени. Ето защо трябва безрезервно да подкрепяме онези смели хора в Иран – те са милиони от миналото лято насам, – които се опитват да сменят настоящия режим с открит, не войнствен и демократичен режим. Ние не следва да се страхуваме да правим това.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, повтарям Вашите думи и поздравявам г-жа Mazzoni за нейната работа по настоящата резолюция, която аз напълно подкрепям.

В цялото ни бързане и суматоха тази седмица в Страсбург, най-важното заседание, за съжаление, беше това, за което имах най-малко време. Това беше, когато жените от Иран търсеха тук подкрепа за техните колеги и за резолюцията.

Аз много се зарадвах, че се срещнах с тях и поех ангажимент за подкрепа. Изумително е, но може би достойно да се отбележи, че ние получихме много повече писма по електронната поща по въпроса за хуманното отношение към животните, отколкото по въпроса относно човешкия живот. Просто отбелязвам каква му е цената.

Считам, че следва да кажем, тъй като беше поискано да използваме специално тази дума, че много от жените, които са осъдени на смърт чрез убиване с камъни и по друг начин, са осъдени за престъплението „мохареб“, което означава буквално някой, който е във война с Бога. Всъщност всичко, което тези жени са направили, е че са протестирали срещу диктатурата в тяхната страна, че са поискали да постигнат промяна за тяхно добро и да възстановят правата си в тази държава.

И така, аз се обявявам в подкрепа на тези жени. Това, което мога да направя, е много малко, но считам, че огромното мнозинство, с което Парламентът днес гласува „за“, говори красноречиво и се надявам това да бъде от значение.

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-н председател, настоящата резолюция е първата важна стъпка за Парламента към това да се научи да използва всяко отделно действие на всяко заседание, за да продължи с битката, която сега се състои в спасяването на живота на Sakineh Mohammadi-Ashtiani, но преди всичко означава борба срещу един потиснически и крайно нечовешки режим.

Считам обаче, че в бъдеще Комисията и Съветът трябва да бъдат по-активни и решителни и всяка дума, изречена в Парламента, да бъде като камък в краката на онези, които извършват убийството с камъни, така че около тях да изникне стена на срама и те да бъдат зачеркнати от човешкото общество. Sakineh трябва да бъде спасена, а заедно с нея и жените и мъжете по света, които все още са жертва на варварска жестокост, нечувана дори и сред най-дивите и свирепи животни.

Днес звярът, с други думи Дяволът, е този, който движи ръцете и устните на недостойните лидери и привидно светите мъже, които Всевишният вече е проклел в ада без никакъв шанс за милост. Те следва да разберат, че ако не спрат сега, тяхното време ще бъде белязано завинаги. Нашето също, ако не сме винаги внимателни, за да помагаме на жертвите на едно варварско общество.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на доклада и наистина се надявам, че той ще помогне за спасяването на живота на Sakineh Mohammadi-Ashtiani. Малко съм скептичен, както и много други тук, защото за съжаление, ние знаем, че тоталитарни държави като Иран например просто не се вслушват в нашите призиви.

Аз също така съм доста загрижен за това, нека да повторя думите на друг оратор, че тук почти нищо не се каза за правата на човека, но се говори прекалено много за правата на животните. Това също е важен въпрос, разбира се, но тези неща трябва да се поставят в правилна перспектива. Задача от решаващо значение за Европейския съюз е да защитава правата на човека и основните ценности.

Искрено се надявам, че докладът може да допринесе за насърчаване на нашия ангажимент да повдигнем въпроса за правата на човека и да изтъкнем тяхното значение дори в тоталитарни държави като Иран и по такъв начин веднъж за винаги да се сложи край на бруталните смъртни присъди.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, както правилно посочихте, истинското единодушие при гласуването днес е много важно. Аз имах удоволствието да бъда един от тези, които гласуваха в подкрепа на резолюцията.

Нека първо да кажа, че аз не съм от протестиращия тип хора. Със сигурност никога не съм носил такъв вид тениска, но налудничавото предложение за наказване на някого, и то със смърт, за предполагаемо престъпление е толкова жалко, възмутително, варварско и отвратително, че аз реших, че трябва да направя нещо. Надявам се, че до иранските органи ще достигне ясното послание, че това е отживяло времето си и трябва да свърши.

Политическият натиск и публичният протест доведоха до премахване на смъртното наказание в много държави. Да се надяваме, че нашият протест сега ще сложи край на това ужасно положение. Както каза г-н Kelam, 300 души вече са били убити с камъни, което е страшно. Това трябва да свърши и ние следва да направим всичко по силите си, за да гарантираме, че наистина ще свърши.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, по предложението относно Иран. Всички ние сме еднакво загрижени и както Вие, г-н председател, казахте преди малко, резултатът показва непреодолимото чувство, което е обзело членовете на Парламента от целия политически спектър.

Загрижени сме относно факта, че на две дами не е бил предоставен справедлив правен процес и не е само това, защото когато са се опитали да наемат адвокати, самите адвокати са били подложени на преследване и са били прогонени от страната.

Пред нас е правителство, което напълно пренебрегва демокрацията, правителство, което не зачита резултатите от изборите и след това пребива хората и убива протестиращите, които искат да видят повече демокрация.

Ние също така сме свидетели на преследване на хора от други религии, които изповядват християнската вяра, бахайската вяра.

Аз обаче искам също така съвсем набързо да посоча и още едно лице, за което трябва да помислим, и това е Ibrahim Hamidi, обвинен в хомосексуалност. Фактът, че човек може да бъде преследван заради сексуалната си ориентация петни тази държава.

Нека се надяваме, че няма да е далеч денят, когато този режим ще бъде свален.

  Председател. – Бих искал да благодаря на всички ви. Като заместник-председател, отговарящ за правата на човека и демокрацията, аз напълно подкрепям направените забележки. След като преди няколко години станах лично свидетел на така наречената иранска справедливост, аз мога единствено да изразя ужаса си от сегашното положение в Иран и се надявам, както всички вас, че то скоро ще свърши. Надявам се също така, че единственият глас против резолюцията е бил грешка и че всъщност ние сме били единодушни.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, един ден на Иранската революция от 1979 г. ще се гледа като на епохално събитие, равно на Френската революция от 1789 г. и Руската революция от 1917 г. И тя като останалите веднага се разрасна и надскочи границите си в опит да направи свое точно копие по света. И тя като останалите не призна принципите на суверенитета или териториалната компетентност.

Сигнал за началото на аятоласите беше обсадата на американското посолство. Дори през Втората световна война, когато противоположни идеологии са водили битка за взаимното си унищожение, неприкосновеността на дипломатическите легации се е зачитала. Това, което вършеха аятоласите, беше сигнал, че старите правила не се отнасят за тях и че те отговарят пред различна власт. Те продължиха така, както и започнаха, с незачитане на каквато и да било идея за териториална компетентност, като подпомагаха с пари тяхната милиция и терористичните си организации. От Залива до Ливан, до ханствата по „Пътя на коприната“, до Балканите, те поразиха граждански цели чак в Лондон и Буенос Айрес.

Не мога да не мисля, че щяхме да бъдем дори в по-силна позиция да ги осъдим, ако ние самите зачитахме повече принципа на териториалната компетентност и определено демокрацията. Надявам се, че тези колеги, които се изказаха много искрено и развълнувано относно липсата на представително правителство в Иран, ще приложат същите високи стандарти следващия път, когато провеждаме референдум в Европейския съюз.

Писмени обяснения на вот

Препоръка за второ четене: Elisabeth Jeggle (A7-0230/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че той ще актуализира съществуващата директива, която датира от 1986 г., и тъй като има за цел да подобри равновесието между интересите на научноизследователския сектор и по-голямата защита на животните, използвани за научни цели. С оглед на това считам също така, че e от съществено значение да постигнем компромис, който има за цел да насърчи напредъка на алтернативните методи за използване на животните и да гарантира хуманното отношение към тях, без да се компрометира напредъка в сектора.

Най-важните точки от този доклад, по които беше постигнато споразумение, са свързани с аспектите на хуманното отношение към животните, заменени с целта за усъвършенстване на алтернативни подходи, които не включват използването на живи животни. Също така се цели въвеждане на процес на класифициране на методи, използвани върху животни, основан на праговете на болка и определящ максимален праг на болката, както и прилагане на директивата посредством по-ефективна система за контрол. Липсата на контрол понякога е означавала, че е имало опити, за които са съществували алтернативи на използването на животни, но въпреки това използването на тези животни е продължило, по-специално в основните опити, чиято цел не е да докажат научна хипотеза.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Предвид различията в националните закони и ниското ниво на защита на животните в някои държави-членки, вече е необходимо по-голямо хармонизиране на правилата за използването на животни за научни цели. Както посочва докладчикът ни, г-жа Jeggle, беше достигнат балансиран компромис със Съвета. В действителност, успоредно със защитата на животните, е много важно да се гарантира, че научните изследвания продължават да играят жизненоважна роля в борбата срещу заболяванията. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад и подобно на колегите ми от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) отхвърлих измененията, внесени от групата на Зелените/Европейски свободен алианс.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Аз подкрепих това важно споразумение. Защитата на животните, използвани за научни цели, е наистина една много трудна тема, защото е необходимо да се вземат предвид интересите на голям брой различни заинтересовани групи, понякога с противоположни възгледи и нужди. Считам, че в споразумението е постигнат един подходящ баланс. В него се обръща най-много внимание на насърчаването на алтернативите на изпитванията върху животни и подобряването на условията, в които се държат или използват животните. Успяхме да запазим забележките, направени от Европейския парламент на първо четене, относно намаляването на административната тежест и приемствеността и жизнеспособността на европейските изследвания и производства, които все още разчитат на използването на животни. Налице е необходимост от по-нататъшно насърчаване на алтернативите на опитите върху животни. В отговор на това се предвижда референтна лаборатория на Европейския съюз за валидация на алтернативни методи, наред с усилията от страна на държавите-членки за осигуряване на допълнителни ресурси по отношение на подходящи специализирани лаборатории. Считам, че в резолюцията е постигнат правилният баланс между нуждите на промишлеността и научната общност, като същевременно се повишават и хармонизират стандартите за хуманно отношение към животните, използвани или предназначени да бъдат използвани за научни цели.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приветствам загрижеността на Европейския съюз относно хуманното отношение към животните, и по-специално относно животните, използвани за научни цели. При все това в светлината на огромното разширяване на Европейския съюз и осъществения технически напредък, трябва да се приеме нова директива, с която ще се направи опит да се стандартизират практиките, включени в третирането на животни. Защитата на животните и осигуряването на тяхното подходящо третиране са ценност на Общността, залегнала в посветен на нея протокол, който е одобрен единодушно. Директивата на ЕО от 1985 г. се опитва да отстрани различията между разпоредбите на държавите-членки, предвидени в законови и административни актове относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели. Различията между държавите-членки обаче са се увеличили от приемането на съответната директива, по-специално поради приемането на нови членове в ЕС оттогава.

Приетата от Парламента резолюция ще намали разликите между осигуреното равнище на защита на животните, използвани за научни цели, в държавите-членки, когато всички бъдем наясно, че тази практика е необходимост за защита на здравето на хората и животните, както и за защита на околната среда. Резолюцията отбелязва стъпка напред за постигане на единната цел да премахне напълно опитите върху живи животни за научни цели, възможно най-скоро, когато това е възможно, благодарение на откритията, които ще бъдат направени.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Използването на животни за научни изследвания се свързва с открития с голямо обществено въздействие, с увеличена продължителност на живота, както и с благосъстоянието на човека. Предвид настоящото положение на науката пълната забрана на изпитванията върху животни е невъзможна. Ето защо е наложително да се гарантира възможно най-добрата защита и хуманно отношение на животните, които все още се използват, като се вземат предвид целите на опита.

Считам, че този преглед на законодателството води до необходимост от по-високи стандарти в подкрепа на защитата на животните. С тази директива Европейският съюз ще подобри стандартите си за хуманно отношение към животните, използвани за научни опити, защото играе важна роля за намаляването на броя животни, използвани за опити, и налага използването на алтернативни методи, където това е възможно, като същевременно гарантира условия на лоялна конкуренция за промишления сектор на Европейския съюз и повишава качеството на разследванията, провеждани в Европейския съюз. Резултатът от днешното гласуване разкрива общ консенсус за необходимостта от подобряване на условията за животните, използвани за научни изследвания и изпитвания за безопасност, като в същото време се запазва висок стандарт на изследвания и засилване на усилията за намиране на алтернативи на изпитванията върху животни.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Всяко цивилизовано общество признава животните за живи същества, които споделят нашето съществуване и всяка тяхна болка или страдание следва да се предотвратят, доколкото е възможно. Признавам обаче необходимостта животните да бъдат използвани за научни опити с цел да се изпитват нови лекарства и лечения или за да се позволи на научните изследвания да се превърнат в открития, които подпомагат лекуване на болестта или намаляване на страданието и увеличаване на продължителността на живота на хората.

Голямото разнообразие в законодателството и липсата на адекватна защита в някои държави-членки изискаха приемането на директива, която определя минимални стандарти, без да е в ущърб на държавите-членки, които осигуряват по-голяма защита за засегнатите животни. Преговорите между Парламента, Съвета и Комисията не бяха лесни, но постигнаха успех при изготвянето на текст, който, считам, е широко балансиран и заслужава нашата подкрепа. Това е стъпка напред, която следва да приветстваме, въпреки че някои въпроси биха имали по-добър резултат.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Доволна съм, че този доклад беше одобрен, тъй като експериментите върху човекоподобни маймуни като шимпанзета, горили и орангутани ще бъдат забранени отсега нататък. Текстът предвижда също, че опитите върху животни следва да се заместят, доколкото е възможно, с други задоволителни научни методи. Накрая, текстът призовава всяка болка и страдание на животните да се сведат до минимум. Отсега нататък животните могат да се използват единствено в опити, предназначени за напредък в научните изследвания за хора, животни и заболявания (рак, множествена склероза, болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон). Приемането на този доклад е още една стъпка към осигуряване на защита и хуманно отношение към животните, използвани за научни цели.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно защитата на животните, използвани за научни цели, тъй като считам, че постигнатият със Съвета компромис представлява възможно най-доброто равновесие между необходимостта от научни изследвания по отношение на защитата на здравето на човека и хуманното отношение към животните и техните права.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Както вече беше споменато от засегнатите страни, текстът, който следва да приемем днес, е задоволителен компромис между разглежданите тук интереси и е постигнат след дълги преговори между засегнатите институции, Парламента, Комисията и Съвета. Считам, че в цивилизованите общества няма съмнение, че използването на животни за научни цели трябва да се регламентира адекватно, какъвто е случаят в Европа. Ние сме тук, за да обсъдим съответното регламентиране на тяхното използване, което е от решаващо значение за научния напредък и откриването на нови процедури, лечения и лекарства, които ще представляват голямо предимство за нашата цивилизация и ще са от полза за всеки в бъдеще.

Ясно е, че това законодателство не може да осигурява прекомерна защита за животните; в противен случай това би изложило на риск научните изследвания. Когато правя своя избор, избирам хората, които в бъдеще ще се възползват от резултатите, които ние позволяваме да бъдат проучвани и изследвани с помощта на днешните животни. Ако предложението, което одобряваме днес, позволява напредък в изследването на неврологичните заболявания, автоимунни нарушения или рак, считам, че всички ние ще се възползваме от него.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Всяка година близо 12 милиона животни се използват при научни процедури в 27-те държави-членки. Важно е да бъдат положени всички усилия за намаляване на броя на животните, използвани за такива опити, до необходимия минимум. Най-прагматичният подход за постигане на това се състои от използване на алтернативни методи, тъй като при сегашното състояние на науката пълната забрана на изпитванията върху животни не е възможна.

Директива 86/609/ЕИО относно защитата на животните, използвани за експериментални и други научни цели, беше приета, с цел да се хармонизират практиките на изпитванията върху животни в Европейския съюз. Някои държави-членки обаче са си поставили амбициозни цели, докато други са се ограничили до прилагането на минимални правила. Ето защо целта на резолюцията е да се коригира това неравенство. Трябва да бъдат гарантирани справедливи условия за промишлеността и научната общност на Европейския съюз, като същевременно се подобри защитата на животните, които все още се използват за научни цели, по силата на Протокола за защита и хуманно отношение към животните, приложен към Договора за функционирането на Европейския съюз. В областта на изпитванията върху животни трябва да има по-добро насърчаване на развитието, валидацията, приемането и прилагането на алтернативни методи, и трябва да бъде приложен принципът на „трите R-а“ на изпитванията върху животни – заместване, намаляване и облекчаване.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Считаме, че в тази област, както и в други, определянето на минимални равнища на защита в законодателството не следва да възпрепятства държавите-членки да приемат по-съвременни и по-строги мерки за защита, ако това е тяхното желание. Поради тази причина гласувахме в подкрепа на предложеното изменение по този въпрос. Считаме, че е важно, да се разработят по-нататъшни техники и методи, които позволяват да се избегнат опитите върху животни, както посочихме по време на разискването, но е необходимо да се направи повече.

Също е важно да се разпространят такива техники, както и да се позволи тяхното приемане от повечето институции в областта на научноизследователската и развойната дейност, включително национални научни и технологични системи със сравнително по-ниски равнища на развитие. При всяка законодателна рамка в тази област трябва да се вземе предвид това изискване, но ние не считаме, че предложената промяна може да гарантира това напълно. Европейският съюз ще трябва да играе важна роля в тази област, като насърчава сътрудничеството между научните и технологичните институции и системи в различните държави, включително в трети държави.

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах за компромиса между Парламента и Съвета относно укрепването на защитата на животни, използвани за научни цели. Свързаните със здравето потребности на хората понякога налагат да се жертват животни. Използването на животни ще трябва да се регламентира строго. Лицемерно е обаче да се иска „животните да бъдат убивани с минимална болка, страдание и мъчение“. Това са човешки концепции, прехвърлени върху животните, които в тяхната естествена среда са убивани от други месоядни животни или се колят в кланиците, за да предоставят храна за хората. Този свят не е рай; винаги ще има дебнеща смърт.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих това споразумение за второ четене, тъй като трябва да отговорим на действителността на биомедицинското изследване и на потребностите на пациентите, като същевременно подобряваме хуманното отношение към животните.

За щастие, броят на опитите с животни е спаднал значително през последните няколко години, тъй като европейските научни изследвания се движат към целта за намиране на алтернативни решения. За съжаление, сме наясно, че тези решения не са налични в някои случаи и трябва да прибегнем до опити с животни, по-специално върху нечовекоподобни примати. Такъв е случаят например с невродегенеративните заболявания като болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер.

Чрез осигуряване на провеждането на това изследване в Европа, ние гарантираме единствено високо равнище на защита на хуманното отношение към животните. Загрижеността за болката на животните по време на опита гарантира получаването на добри резултати. Поради тази причина трябва да предотвратим всяко преместване на опитите с животни извън Европа.

  Nadja Hirsch (ALDE), в писмена форма. – (DE) Не мога да подкрепя директивата за опитите с животни в настоящата й форма. Вярно е, че този вариант е по-напредничав от предишната директива от 1986 г. При все това обаче в сравнение с огромния научен и технически напредък, постигнат през последните 24 години, мерките за заместване на опитите с животни изглеждат много неубедителни. Има твърде много изключения. Освен това формулировката е слаба и позволява твърде широк обхват за тълкуване и прилагане. Също така е абсурдно, че държавите-членки не могат да въвеждат мерки за хуманно отношение към животните, които са по-строги от изискваните от ЕС. Като обосновка на това се дават нарушенията на пазара.

Това изпраща погрешно послание до гражданите на Европа, научноизследователската общност и промишления сектор. От една страна, държавата трябва да вземе предвид промените в етичната нагласа на гражданите. От друга страна, трябва да се упражни повече натиск върху научноизследователския сектор и промишлеността. Никой не желае да изложи на риск статута на Германия или Европа на научноизследователска зона, а разходите за инвестиции не са валиден довод за отлагане на по-нататъшното развитие и използването на методи, които не включват лабораторни животни.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Гласувах в подкрепа на директивата относно опитите с животни, тъй като резултатът би могъл да е много по-лош за хуманното отношение към животните. Приетата днес директива е една стъпка напред за хуманното отношение към животните.

Сега директивата трябва да се направи част от националното законодателство и да се приложи последователно възможно най-бързо в различните държави-членки. Предишната директива датира от 1986 г. така че е крайно време стандартите за хуманно отношение към използваните за опити животни да се актуализират на територията на цяла Европа.

В бъдеще ще е важно да се увеличат инвестициите за разработването на алтернативи за опити с животни. Благодаря ви.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада Jeggle, тъй като той е продукт от напрегната и продължителна работа, по време на която докладчикът е могъл да постигне важни компромиси по тази така трудна тема относно използването на животни за опити.

Не подкрепих връщането му в компетентния постоянен комитет, тъй като точно този комитет, на който съм член, оцени високо и се съгласи с работата на колегата, г-жа Jeggle. Научните изследвания трябва да продължат; това е важно за развитието на медицината и здравето и за предотвратяването на много заболявания.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Разочарован съм от окончателния текст на този доклад, и по-специално, че внесените изменения за подсилване на разпоредбите за хуманното отношение към животните не бяха приети. Време е да се определят ясни разпоредби за напредък към ограничения на използването на нечовекоподобни примати, забрана за използването на заловени диви животни, недвусмислено задължение за използване на алтернативни методи без животни, когато са научно налични, и забрана за опити, които включват силно и продължително страдание. Най-малкото държавите-членки следва да са в състояние да излязат извън минималните изисквания на ЕС и да приложат по-строги закони за хуманно отношение към животните. Макар че този доклад ще подобри съществуващото законодателство, в него съвсем не е постигнато много и поради тази причина се въздържах при окончателното гласуване.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този компромис, тъй като той осигурява добър баланс между по-добрата защита на животните, използвани за опити, и заниманията с научни изследвания. Опитите с животни подпомагат борбата срещу множество сериозни заболявания; въпреки това те трябва да се регламентират, за да се избегне ненужното страдание на животните. Настоящата директива датира от 1986 г. и поради това трябва да се подобри значително.

Понастоящем новият текст съдържа изискване за получаване на предварително разрешение за опити с животни, което ще включва оценка на проекта и анализ на вредите и ползите от него и създава строги системи на проверка и контрол. Днешното гласуване е резултат от значителни усилия от страна на докладчиците, колегата, г-жа Jeggle и бившият колега, г-н Parish, който работи по текста по време на предишния парламентарен мандат. Резултатите от гласуването в комисията по земеделие и развитие на селските райони вече се отразиха на качеството на окончателния текст.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Приемането на този доклад след трудни преговори между заинтересованите страни представлява един балансиран компромис, който защитава както животните, използвани за научни цели, така и необходимостта от използването им, за да бъдат направени важни открития и да бъде постигнато развитие във връзка с технологиите и терапиите, които в бъдеще ще се използват за лечение на множество заболявания, които засягат цивилизацията. Ето защо гласувах по този начин.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Взаимодействието между наука и природа за доброто на развитието винаги е било предмет на много разисквания. Днес Европейският парламент прие важен документ за регламентиране на научните изследвания с животни. Този документ ще осигури положителен баланс между защитата на животните и научните изследвания и ще гарантира за няколко важни аспекти на защитата на животните, използвани за научни изследвания. Скептиците твърдят, че директивата противоречи на принципите за защита на животните и че съществуват много съмнения за използването на животни за научни цели. Съгласно посочената по-горе директива обаче е задължително да се оцени необходимостта за използване на животни и възможните алтернативи преди всяко изпитване. Всяка държава-членка също е задължена да създаде национални комитети, които да се грижат за аспектите на хуманното отношение към животните и етиката. Гласувах в подкрепа на документа, тъй като считам, че върху опитите с животни трябва да се осъществява по-строг контрол, въпреки че не следва да забравяме неизбежния научен напредък в различни области и непрекъснатостта на научните изследвания.

  Tiziano Motti (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах противно на указанията на моята група относно Директивата за опитите с животни, въпреки че се оказах на страната на подкрепата на научните изследвания, които действително подкрепям. Директивата е силно неблагосклонна към животните. Тя „разширява“ прага на приемливата болка по време на опити от „лека“ до „умерена“; тя позволява опити с бездомни кучета и котки, като оставя на преценката на изследователите дали да извършват опити с животни без анестезия или болкоуспокояващи; тя позволява използването на едно и също животно повече от веднъж, дори при болезнени процедури; тя позволява социални животни като кучета и примати да бъдат държани в изолация; и позволява отваряне на гръдния кош без аналгетици и опити с живи животни за образователни цели. Имам човешката чувствителност да считам ненужната жестокост за неприемлива и политическата чувствителност да разбера, че ако Европа не беше одобрила тази директива, част от научните изследвания неизбежно щяха да бъдат преместени другаде. Тази европейска директива представлява сериозна крачка назад, спрямо която държавите-членки ще бъдат задължени да адаптират националните си разпоредби. Считам, че един изменен вариант, благоприятен за животинския свят, допълнен от по-големи стимули за научни изследвания, извършвани в Европа, щеше да бъде реалното решение за едно общество, което се определя като цивилизовано.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Директивата относно защитата на животните осигурява равни условия за предприятията и изследователите чрез хармонизиране на процедурите сред държавите, но не се опитва да постигне истинска защита за животните. Всъщност, няколкото правила, които изискват приемане на методи за заместване, са ограничени.

Съществуват много празноти и трябва да се насърчи използването на по-усъвършенствани методи за опити, които могат да заместят опитите с животни: in vitro методи, компютърно симулиране на човешкия метаболизъм и т.н. Също така следва да се признае факта, че често не е възможно да се екстраполират резултатите от един вид до друг, както посочиха изтъкнати учени.

Поради очевидни причини не е възможно да се предложи пълно премахване на вивисекция, но призовавам за изменения на текста, за да се включат неинвазивни практики и да се забрани използването на животни за медицинско-правни разследвания и за обучение, като същевременно се избягват изключения за хуманните методи на умъртвяване и забраната за използване на застрашени и диви животни чрез създаването на европейски гаранционен комитет.

Европа следва да каже „не“ на безсмислените опити. Твърде често същите опити, които вече са били извършени и финансирани, са предложени отново само за да бъде спечелено допълнително финансиране. Получихме потвърдени доклади за извършени опити с животни, на които са прерязани гласните струни. Науката ни казва, че голям дял от опитите, извършени с животни. не могат да се предложат отново за лечението на хората.

  James Nicholson (ECR), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, въпреки че осъзнах, че за някои тази нова директива не е постигнала достатъчно. Считам обаче, че постигнатият компромис между Парламента и Съвета представлява възможно най-добрият баланс между защитата на животните, от една страна, и позволяване на продължението на научните изследвания, от друга. Гласуването против този доклад би означавало, че трябва да се върнем към предишната директива от 1986 г., която определено не предлага същата защита за животните. Съществуващото законодателство в Обединеното кралство относно хуманното отношение към животните е сред най-строгите в света и въпреки че няма да сме в състояние да законодателстваме повече в тази област, на стандартите ни ще бъде позволено да останат изключително високи, вместо да се понижат.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) В резултат от новостите, които научихме относно поведенческите аспекти на настаняването на лабораторни животни и на новите приложения за използването на животни, по-специално в областта на генетичното инженерство, преразглеждането на Директива 86/609/ЕИО се превърна в неотложен приоритет, въпреки че тогава приемането й беше историческо постижение. Оттогава е отбелязан значителен напредък, особено по отношение на въвеждането на принципите на „Трите R-а“ (заместване, намаляване и облекчаване).

Приветствам разширяването на приложното поле на директивата в следните аспекти: включване на фетални форми на възприемчиви животни и на безгръбначни видове, заедно с фундаментално биологично изследване; въвеждане на хуманни методи за убиване и разпоредби за националните проверки като част от директивата; оценка и разрешение за проекти, използващи животни, включително тяхната ретроспективна оценка; прозрачност чрез публикуване на нетехническа информация относно проектите, стандартите за прилагане и насоките на национално равнище, както и прилагане и статистически доклади. Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като съдържа предложение, целящо да осигури равни условия на територията на целия Европейски съюз за промишлеността и изследователската общност, както и да засили защитата на животните, които все още се използват за научни цели.

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) Като координатор на моята група, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент, в комисията по промишленост, изследвания и енергетика, бих искала да изразя задоволството си относно приемането от Парламента на постигнатото споразумение по време на испанското председателство на Съвета по отношение на актуализирането на тази важна директива, която регламентира третирането на животните, които по необходимост трябва да се използват за научни цели, за да се подпомогне напредъкът на науката в различните области на знанието.

Споразумението е балансирано в резултат от широк процес на преговори, между неизбежната потребност на научния свят от напредък на знанието, особено в области като здравните науки, към които нашата комисия е особено чувствителна, и необходимостта от защита на животните. Трябва да кажа, че и двата аспекта са допълнително засилени от реформата, която приехме. Важно е да се посочи, че постигнатото споразумение обхваща също така ангажимента да се работи, за да се открият и насърчат други видове изследвания и алтернативни методи, които ще позволят да се замести изцяло използването на живи животни в лабораториите в бъдеще, без това да е в ущърб на необходимия за науката напредък.

  Zuzana Roithová (PPE) , в писмена форма. – (CS) Подкрепям мярката, която ограничава или намалява страданието на животните, използвани за научни цели. Следва да се даде приоритет на методи, различни от опитите с животни, за проверяване на въздействието от нови лекарства и за научни изследвания. Все пак това не означава, че ние следва да позволим да се използват човешки ембриони като алтернативен метод в интерес на защитата на животните. Съжалявам, че Съветът заличи точно такава ограничителна клауза за алтернативни методи от приетия от Европейския парламент проект на първо четене. Вземането на решения в тези чувствителни от етична гледна точка области е от компетентността на държавите-членки и регламентирането на национално равнище изключително се различава в отделните държави.

В Чешката република използването на стволови клетки от човешки ембриони за научни цели е разрешено със закон от 2006 г., въпреки факта, че успешните биомедицински резултати, напротив, са били възможни чрез изследване, което използва стволови клетки от зародишна тъкан, а не от ембриони. Фактът, че не сме гласували относно проекта на директива на Съвета на второ четене днес в Страсбург или не сме приели никаква резолюция, означава, че проектът на Съвета ще влезе в сила след публикуването му в Официален вестник, независимо от позицията на мнозинството от членовете на ЕП.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че преразгледаното законодателство ще въведе някои подобрения в настоящите правила на ЕС относно опитите с животни, то просто не постига достатъчно и в някои случаи отслабва действащите закони. Сериозните опасения, изтъкнати изцяло от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, бяха пренебрегнати и изразяваме съжаление, че членовете на ЕП днес не успяха да подкрепят опитите ни да възстановим тези опасения. Най-важното е, че новите закони няма да успеят да гарантират, че алтернативите на опитите с животни ще се използват винаги, когато е възможно.

Това ще означава, че животните ще страдат ненужно при научните изпитвания, въпреки че съществуват алтернативи. Обезпокояващо е, че новите закони също биха възпрепятствали държавите-членки да приемат по-амбициозни правила относно изпитванията върху животни на национално равнище. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс поиска да се гарантира, че националните правителства са защитили това право. Също така сериозно изразяваме съжаление, че по-строгите правила относно използването на нечовекоподобни примати не бяха приети.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Лесно е да се заеме позиция против опитите с животни, тъй като никой не харесва да вижда как животните страдат или са подложени на вивисекция за научни цели, но ние сме законодатели и не можем да се поддадем на емоцията в момента. Ако искаме да ограничим твърде много използването на животни за научни опити, следва да разберем, че тези опити ще трябва да се извършват върху хората.

Не можем да си представим, че нов активен принцип, лекарство или система за хемотерапия няма да бъде изпитана първо върху животни, тъй като, както вече посочих, алтернативния метод би бил да се използват пациентите като морски свинчета. Също така следва да имаме предвид, че фармацевтичните предприятия нямат интерес от използването на морски свинчета, и по-специално примати, освен ако не е строго необходимо, като се имат предвид високите разходи за тези опити.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Гласувах против постигнатото от Парламента и Съвета споразумение на второ четене за проект на директива относно използването на животни за научни опити.

Не казвам „не“ на напредъка на научните изследвания, но призовавам за намаляване на страданието на животните, тъй като преразгледаната директива предлага някои практики, които противоречат на тази цел, като възможността за нееднократно извършване на опит със същото животно. Освен това считам, че следва да бъде допълнително развито използването на други задоволителни научни методи, които не изискват използването на животни.

  Catherine Soullie (PPE), в писмена форма. – (FR) Одобрявам резултата от гласуването на текста относно защитата на животните, използвани за научни цели. Може да не е идеален, но поне ми изглежда, че докладът на г-жа Jeggle предлага добър компромис; компромис, който освен това е спечелил подкрепата на организацията за хуманно отношение към животните „Eurogroup for Animals“.

Формулировката ни позволява да ограничим ефективно опитите, които причиняват болка на животните, като избягваме отклоняване на научните изследвания и следователно също на иновациите извън Съюза, което ще причини загуба на много работни места. Като заместник-председател на Междупарламентарната група за хуманно отношение към животните и опазване на животните, съм убедена още повече, че е по ценно да се запазят опитите с животни на наша територия, където са строго регламентирани, отколкото да преминат в трети държави, където санитарните условия и зачитането на живота на животното често са твърде незадоволителни.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Изразявам съжаление, че мнозинството от членовете отхвърлиха трите предложения, направени от групата на Зелените, за изменение на директивата и по-строги национални правила, за стимул за алтернативни методи за изпитвания и за по-нататъшно ограничаване на използването на примати. Новото законодателство относно опитите с животни има сериозни недостатъци. Държавите-членки вече няма да разполагат със свободата да приемат по-строги правила относно опитите с животни. Няма полза от ограничаването на националната преценка. Животните ще станат жертви на догмата за строго придържане към правилата на вътрешния пазар. Въпреки това е важно, че държавите-членки се осмеляват да поведат. Без националните поддръжници, много европейски правила за хуманно отношение към животните, като забрана за опитите върху животни за козметични цели, никога нямаше да бъдат въведени.

Новата директива подобрява контрола на предприятията и институциите, които развъждат, доставят или използват лабораторни животни. Все пак формулировката на изискването, че алтернативните методи за провеждане на опити следва да се провеждат там, където са налични, не носи силата на предписание като използваната в предишната директива. Това е пропусната възможност да се намали страданието на животните и да се подобри качеството на научните изследвания. Новите правила не успяват да признаят напредъка, който е постигнат при развитието на алтернативи на изпитванията върху животни, които, между другото, често са по-надеждни от изпитванията върху животни.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Разочарован съм, че мерките за засилване на правилата относно изпитванията върху животни не постигнаха много. Основните мерки, които биха ангажирали Европа с намаляване и заместване на използването животни при опити, не бяха включени в настоящото законодателство. Това беше пропусната възможност и можеше да се направи много повече, за да се защитят животните, включително, като се позволи на държавите-членки да приемат по-високи стандарти за хуманно отношение към животните, отколкото в другите държави. Изразявам загриженост, че настоящата директива ще възпрепятства приемането на по-високи стандарти в бъдеще в Обединеното кралство. Освен това не бяха включени процедури за редовно преразглеждане на използването на животни за научни опити. Доволен съм обаче, че жизненоважното изследване за нови лекарства и заболявания може да продължи.

  Janusz Wojciechowski (ECR), в писмена форма. – (PL) Съжалявам, че директивата на Съвета беше приета окончателно без разпоредбата, приета от Европейския парламент през май 2009 г., която постановява, че опитите със стволови клетки и човешки ембриони не могат да се използват като алтернативи на опитите с животни. Независимо от формулировката на директивата, считам, че този вид подход, имам предвид заместването на опитите с животни с опити с човешки организми, не следва да се използва.

Доклад: Csaba Őry (A7-0235/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на насоките за политиките по заетостта в държавите-членки при условие че те трябва да подчертаят значението на необходимостта от високо ниво на квалификация за ефективно насърчаване на добро равнище на заетост и доходи, особено по-отношение на новата икономика, където ще има силен акцент върху нови сектори и нови умения.

Едно високо ниво на заетост следва да бъде възможно както за висококвалифицирани хора, които могат да бъдат важен инструмент за научноизследователска и развойна дейност, така и за хора с по-ниско ниво на образование от средното за Европейския съюз. По този начин държавите-членки играят важна роля в областта на преквалифицирането, насърчаването на образованието и предоставянето на нови възможности за учене през целия живот.

Заслужава си да се отбележи, че за да се постигне едно добро равнище на заетост и цялостен напредък на равнището на Европейския съюз, трябва да се гарантира, че онези, които се стремят да подобрят квалификациите си, ще получат реални възможности за труд и ще могат да се преквалифицират при необходимост. Един силен акцент върху кариерното ориентиране в съответствие с настоящите и бъдещите потребности може да бъде начин отново да постигнем високи нива на заетост.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Въпреки че икономическият климат продължава да бъде нестабилен в повечето държави-членки, налице са окуражаващи признаци на съживяване на икономическия растеж. Ето защо усилията трябва да бъдат насочени, за да се гарантира укрепването на потенциала за създаване на работни места и да се подпомогне населението при тяхното намиране и извършване. През април 2010 г. Европейската комисия предложи нова поредица от насоки за политиката по заетостта в държавите-членки. Заедно с общите насоки на икономическата политика те предоставят интегрираните насоки за изпълнение на стратегията „ЕС 2020“, насочени към интелигентен, устойчив растеж, който да води към приобщаване.

Четирите насоки за заетостта са: увеличаване на участието на пазара на труда и намаляване на структурната безработица, насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността, подобряване на работата на образователните системи на всички равнища и развитие на квалифицирана работна ръка. В доклада на г-н Őry е подкрепен подходът, предложен от Комисията, но са предоставени редица разяснения и известна допълнителна информация. Ето защо гласувах за него.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) През април 2010 г. Европейската комисия представи предложение за насоки за политиките по заетостта на държавите-членки като част от прилагането на стратегията „Европа 2020“. В доклада си г-н Őry, член на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), подкрепя предложенията на Комисията и добавя някои елементи, които според мен са необходими. По този начин политиката на сближаване, която се пренебрегва от Комисията, трябва да бъде напълно интегрирана в политиките по заетостта. Въпреки че европейските правомощия по въпросите на заетостта са все още ограничени, Европейският съюз не трябва да се задоволява с пасивна роля и трябва да се възползва максимално от инструментите, с които разполага (политиката на сближаване, Фонда за приспособяване към глобализацията, открития метод на координация). Ето защо напълно подкрепям насоките на този доклад.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах „за“ резолюцията. Изправени пред бързо разпространяващото се явление на едно застаряващо общество, трябва да предприемем мерки както на равнището на държавите-членки, така и на равнището на Европейския съюз, за борба със социалното изключване на възрастните хора и с дискриминацията, основана на възраст. Трябва да гарантираме, че държавите-членки предлагат цялостна подкрепа на по-възрастните хора най-вече чрез създаване на условия за установяване на една висококачествена система на здравеопазване и социални грижи. Също така трябва да гарантираме, че държавите-членки допринасят за предоставянето на дългосрочни грижи и прилагане на политика на осведомяване и превенция за по-възрастните хора, като специално внимание се обърне на хранителните продукти. За да се гарантира успешното изпълнение на планираните цели, от съществено значение е да се създаде устойчива система за финансиране на дългосрочни грижи. От своя страна Европейската комисия следва да положи усилия, за да се гарантират приемливи здравни стандарти за всички европейски граждани, независимо от материалното им положение.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Стратегията „Европа 2020“, представена през март 2010 г. от Европейската комисия, има за цел да определи курса на Европейския съюз през следващото десетилетие.

Въпреки че може единствено да съжаляваме за факта, че Европейският парламент не взе участие в изготвянето на стратегията, която е дело само на г-н Барозу, има една област, в която Парламентът може да изрази мнение: интегрираните насоки по заетостта. Десетте насоки се отнасят до създаването на повече и по-добри работни места, укрепване на достойните условия на труд и подобряване на образованието и системите за обучение.

По тази причина заедно с по-голямата част от моите колеги аз гласувах днес, сряда, 8 септември 2010 г. за един доклад, който определя тези цели и посредством който ние можем, по-специално, да поискаме по-добро усвояване на Европейския социален фонд и да настояваме за необходимостта да се обърне по-голямо внимание на работниците с ниски доходи и на борбата срещу социалното изключване, както и за необходимостта да се гарантира достъп до качествени и достъпни обществени услуги. И накрая, ако искаме тази стратегия да бъде наистина приобщаваща, трябва да гарантираме съгласуваност между тези насоки и политиката на сближаване.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах „за“ този доклад, защото новите насоки за политиките по заетостта на държавите-членки на Европейския съюз за 2020 г. ще имат значително въздействие върху пазара на труда през следващите няколко години. Радвам се, че чрез измененията, предложени на Европейския парламент, стана възможно да се определят ясни цели и да се предвидят конкретни мерки в предложните насоки по заетостта на Комисията. Разбира се, намаляването на безработицата, гарантирането на минимални работни заплати и борбата с бедността и социалното изключване продължават да бъдат най-важните приоритети в политиката по заетостта на всички държави-членки. Също така споделям мнението, че една от основните цели е да се постигне равно заплащане за еднакъв труд и да се гарантират равни условия на труд за всички работници.

Съгласна съм с предложенията на Парламента, че трябва да дадем началото на мерки от политиката по заетостта, предназначени за най-уязвимите групи, защото бедността засяга най-тежко преди всичко именно тези хора. Също така призовавам Комисията и държавите-членки при определяне на насоките по заетостта да обърнат по-голямо внимание на младите хора и по-възрастните работници, които се сблъскват с дискриминация на пазара на труда.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Настоящата икономическа криза със сигурност ще окаже голямо въздействие върху пазара на труда през следващите години. Налице са първоначални признаци за икономическо възстановяване и съживяване на икономическия растеж. Смята се обаче, че въздействието на икономическата криза върху заетостта все още не е достигнало своя връх. Ето защо приветствам усилията, които се полагат в момента за гарантиране на устойчиво възстановяване и укрепване на потенциала за създаване на работни места на европейските икономики, както и в помощ на хората да си намерят работа. Европейските държави също са изправени пред предизвикателства, свързани със сериозни демографски промени, задълбочени от процеса на глобализация, а сценарият, при който броят на данъкоплатците, които допринасят за националния бюджет, е в постоянен спад, не изглежда много обещаващо.

Предвид програмата за 2020 г. с нейните цели за въвеждане на нови технологии за намаляване на въглеродните емисии, стратегията за заетост следва да бъде изготвена не само в краткосрочен план, но и в средносрочен и дългосрочен план. Тази стратегия очевидно трябва да бъде изготвена заедно с мерки за повишаване на заетостта сред младите хора под 25-годишна възраст, възрастовата група, която в момента е изправена пред безпрецедентни нива на безработица.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да обясня гласуването си по този доклад, защото считам, че темата на доклада е от съществено значение за бъдещето на пазара на труда в Европа.

Това предложение съдържа общи насоки на икономическата политика по заетостта, които ще бъдат приложени в рамките на Европейския съюз. Икономическата криза не е приключила и следва кризата в областта на заетостта.

Въпреки че е вярно, че са налице окуражаващи признаци на възстановяване, пазарът на труда практически си остава затворен и броят на безработните е все още много висок. В Европа обаче има различия. В Испания и Гърция например броят на безработните е тревожен и засяга предимно младите хора. В моята страна обаче, по някаква случайност, но и благодарение на добрите мерки, приети от италианското правителство, броят на безработните не се е увеличил драстично. Трябва да се признае, че италианското правителство стоеше начело при насърчаването на гъвкавостта и динамиката на пазара на труда и изглежда, че това води със себе си резултати.

Някои правителства, които са прекалено склонни да защитават правата на работниците, позволиха собствените им работници да загубят работата си. По-голямата гъвкавост и готовност за един конкурентен нов пазар на труда спасява работни места и създава икономически условия, които насърчават появата на нови такива.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах против доклада Őry, въпреки факта, че съдържа някои важни изменения от левицата като необходимостта от защита на равенството между половете и въпреки факта, че подобрява текста на Комисията. Гласувах против доклада, защото той се придържа към философията на гъвкав пазар и дори призовава за повече гъвкавост и стратегическо използване на гъвкава сигурност на пазара на труда, което, както знаем, работи пряко срещу работниците.

Докладът също така счита, че за да се излезе от финансовата криза и да се приложат политики на растеж, е необходимо преструктуриране въз основа на пълното оползотворяване на вътрешния пазар и премахването на „правните пречки“. Зад тази неясна формулировка обаче остава като възможност липсата на защита на трудовите права на работниците.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям доклада Őry и приветствам възможността, която води със себе си. В рамките на програмата за 2020 г. спешно е необходимо създаването на общи насоки за икономическата политика (член 121, Договор за функционирането на Европейския съюз), но и за политиката по заетостта (член 148). Икономическата криза, пред която сме изправени, понастоящем изостря социалните проблеми и придава по-голяма спешност на необходимостта от създаване на ефективни и устойчиви политики на заетост. Споделям мнението на докладчика по отношение на предложенията за предприемане на по-сериозни мерки за повишаване на нивото на заетост за мъжете и жените в Европа.

Докладът спомогна за укрепването на въпроси, на които не е било обърнато достатъчно внимание, като: 1. намаляваме на безработицата сред най-уязвимите групи, включително младите хора, чрез увеличаване на равнищата на образование, намаляване на процента на отпадане и измъкване на хората от бедността; 2. гарантиране на равно третиране и заплащане за еднакъв труд на едно и също работно място; и 3. участие на регионалните и местни органи, парламенти и социални партньори в разработката, прилагането, наблюдението и оценката на тези програми, особено при определянето на цели и показатели.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) В Лисабонската стратегия е посочено, че Европейският съюз трябва да подобри своята производителност и конкурентоспособност чрез работната си сила.

Тази цел все още не е напълно постигната, защото безработицата продължава да е висока. Важно е да се анализират проблемите, които са спомогнали за забавянето на пълната заетост. Премахването на дискриминацията, основана на пол, раса, етнически произход и религия, би представлявала забележителна стъпка напред, която би позволила най-вече на младите хора и жените да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Жените са изправени и пред трудното съчетаване на майчинството и работата: подобряване на детските ясли в дружествата, предоставяне на непълно работно време при поискване и позволяване на жените да се грижат за болните си деца, без да се притесняват, че ще загубят работата си – това биха били полезни мерки, които да помогнат на жените да изпълняват двойните си роли.

Друга група, която се нуждае от защита, са младите хора, за които е възможно да нямат сигурност на работното място в продължение на години: те притежават изобилие от способности и теоретични знания, но им липсва практически опит. Учебните заведения трябва да разгледат по-сериозно какво се търси от дружествата и да подготвят студентите за пазара на труда. Дружествата, от своя страна, трябва да инвестират в новите поколения, като им дадат възможност да развият своята кариера.

  Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark, Anna Ibrisagic и Alf Svensson (PPE), в писмена форма. – (SV) Днес, 8 септември 2010 г., гласувахме в подкрепа на доклада (A7-0235/2010) относно предложението за решение на Съвета относно насоките за политиките по заетостта на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки „Европа 2020“ (2010/0115(NLE)). Бихме искали обаче да подчертаем, че не сме съгласни с някои части на доклада, като например предложенията, насочени към подробна регулация на политиката за пазара на труда на държавите-членки, наднационалния контрол на търговията и промишлеността на държавите-членки и регулацията на минималните работни заплати от страна на Европейския съюз. По този начин ние искаме да се застъпим за принципа на субсидиарност. Бихме искали обаче да подчертаем, че голяма част от това, което се съдържа в доклада, е добро. Например ние очевидно подкрепяме принципите на равно третиране на мъжете и жените и равно заплащане за равен труд.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Парламентът даде своето становище относно интегрираните насоки за заетостта. Десетте насоки са насочени към създаване на по-голям брой и по-добри работни места, укрепване на достойните условия на труд и подобряване на системите за образование и обучение. Парламентът се намеси, за да се гарантира по-доброто използване на Европейския социален фонд, както и да се обърне по-голямо внимание на бедните работници и на борбата срещу социалното изключване и да се гарантира достъп до висококачествени обществени услуги, които хората могат да си позволят.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Положението на пазара на труда е безспорно основната причина за тревога сред гражданите ни. Пазарът на труда продължава да се влошава, като равнището на безработица днес достига 9,8%.

Насоките за заетостта представляват съществено средство за стимулиране на структурните реформи, особено като средство за измерване на въздействието от реформите, които трябва да се направят; и всичко това в същата степен в рамките на стратегията за 2020 г., както в контекста на новата координация на икономическите политики, която ще влезе в сила. Затова е от съществено значение да се разгледат тези въпроси, но е също толкова важно да се гарантира, че реформите са възможно най-подходящи.

Едно е да се създадат насоки. Съвсем друго е обаче те да бъдат приложени правилно от държавите-членки. За тази цел ми се струва, че е от особено значение да се потвърди ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) в стратегията за 2020 г. и в икономическото управление, както и да се гарантира, че EPSCO е напълно ангажиран в реформите, които ще бъдат предприети, така че да се гарантира жизнеспособността на нашия социален модел и най-добрия модел за икономическо управление за Европейския съюз. Убедена съм в неотложната необходимост да се възстанови баланса на заетостта и социалния стълб във връзка с европейската процедура за вземане на решения.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото той препоръчва политики, които насърчават активното стареене, равенството на половете, равното заплащане на мъжете и жените, както и достъп до закрила и социални и професионални ползи за жените. Като се имат предвид повишените трудности при интегрирането на повече жени на пазара на труда, става необходимо да се прилагат политики, които насърчават и съчетаването на професионалния и семейния живот.

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson и Marita Ulvskog (S&D), в писмена форма. – (SV) Днес гласувахме в подкрепа на доклада относно насоките за заетостта, но бихме искали да посочим, че забелязахме важни несъответствия в различните езикови варианти. Гласувахме в подкрепа на гарантирането на подходящи минимални доходи от страна на държавите-членки, както се посочва в английския вариант на изменението. За съжаление, на шведски това е преведено като „minimilön“, което означава „минимална заплата“.

Равнището на заплатите не е от компетентността на Европейския съюз и затова предположихме, че шведският вариант е грешен. Също така решихме да гласуваме в подкрепа на доклада, въпреки препратките към „високи данъци“ като пречки пред растежа, без да е дадено определение на „високи данъци“. Данъците също не са от компетентностите на Европейския съюз и ние смятаме, че са налице много примери за финансирани от данъците дейности, които имат значителен принос за растежа.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Както казах за доклада на моята колега, г-жа Gruny, за който гласувахме през юли миналата година, обществото се е развило, светът се е променил и трудовите отношения също трябва да се променят. Изразявам твърдо убеждение, че това е така и затова съм доволен, че Парламентът се застъпи за по-гъвкави режими на труд като начин за борба с безработицата. Освен това, понеже съм имал отговорности в правителството в областта на образованието, съм доволен, че това предложение поставя специален акцент върху образованието и квалификацията на работниците. В действителност това е ангажимент, към който трябва да се подходи много сериозно по отношение на стратегията „ЕС 2020“. Като се има предвид, че вследствие на кризата броят на безработните хора в Европа се е увеличил от 16 милиона през 2008 г. до 23 милиона през 2010 г., всяка една изходна стратегия трябва да включва възстановяване на работните места. Това е възможно единствено ако има ясен фокус върху иновациите, гъвкавото работно време и новите модели на труд и обучение за повече млади хора на един все по-конкурентен пазар.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) На фона на новите насоки за заетостта през 2020 г. е икономическата криза, чиито последици ще продължат да оказват отрицателно въздействие върху пазара на труда през следващите години. Налице са непосредствени проблеми с безработицата и същевременно дългосрочни предизвикателства: по-конкретно, демографски промени, глобализация и приемане на нови нисковъглеродни технологии. Ето защо е важно да разполагаме с европейска стратегия за заетостта, която решава най-неотложните проблеми, произтичащи от кризата, както и тези, които се появяват в средносрочен и дългосрочен план.

Прилагането на принципите на гъвкава сигурност, качественото образование, ученето през целия живот и борбата със структурната безработица представляват необходими предпоставки за постигането на общите цели и целите, свързани с икономическия растеж и социалното благополучие. Ето защо прилагането на стратегията „Европа 2020“ следва да започне веднага. Структурните фондове на Европейския съюз и Кохезионния фонд за текущия програмен период следва вече да започват да следват стратегията. Важно е в стратегията да бъде поставен акцент върху селскостопанските и селските райони. Трябва да се преследват целите на сближаване и да бъде създадено взаимодействие между политиката на сближаване и другите секторни политики.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме против резолюцията, защото тя пренебрегва основните причини за безработицата, несигурността на работните места и бедността, както и защото предложенията, които внесохме отново в Парламента, бяха отхвърлени. Те включваха:

- Комисията следва да признае, че е необходимо да се променят съществуващите макроикономически политики чрез преустановяване на Пакта за стабилност и растеж и се сложи край на процесите на приватизация и либерализация, с оглед да се даде приоритет на създаването на качествени работни места с права за всички работници и по-добри заплати, намаляване на равнищата на бедност и увеличаване на социалното приобщаване и напредък.

- Следва да се обърне внимание на недекларирания труд посредством по-строг контрол от службите по инспекция на труда, както и с помощта на данъчни мерки за хора с ниски доходи.

- Съветът следва да постигне компромис на равнището на Европейския съюз за премахване на бездомността до 2015 г. и изготвяне на интегрирани политически мерки, които да гарантират лесен достъп до качествени жилища с достатъчно доставки на енергия за всички.

Нашето предложение за включването на нова директива за равенство между половете също беше отхвърлено. В него се посочваше, че държавите-членки трябва да увеличат заетостта сред жените при пълно зачитане на правата на жените и премахване на всички неравенства, с помощта на конкретни цели за равенство между половете, интеграция, свързана с пола, и конкретни политически действия.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Във време, когато нивото на безработицата достига 9,8% в Европа, във време, когато положението на пазара на труда продължава да се влошава, във време, когато не всички последици от икономическата криза са се проявили, Европейският съюз трябва да приложи една амбициозна европейска стратегия за заетостта. Ето защо Европейският парламент прие, като част от стратегията „ЕС 2020“, насоки за политиките по заетостта на държавите-членки: 10 насоки относно на създаването на работни места, качеството на работните места, заетостта сред младите хора, заетостта сред хората, принадлежащи към уязвими групи, борбата срещу социалното изключване и значението на доброто използване на Европейския социален фонд. Това може би са много амбициозни цели, но те са преди всичко насоки, които трябва да бъдат приложени, сега и в бъдеще, от държавите-членки, както и силно послание от Европейския парламент към държавите-членки, в момент, когато заетостта е най-важната грижа и тревога за нашите съграждани.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на доклада Őry относно насоките за политиките по заетостта на държавите-членки във връзка със стратегията „Европа 2020“. В текста е поставен значителен акцент върху необходимостта да се даде приоритет на борбата срещу безработицата на фона на икономическата и социална криза. Текстът се съсредоточава върху няколко точки: нивото на заетостта трябва да достигне 75% в целия Съюз през следващите 10 години и трябва да се положат особени усилия по отношение на най-уязвимите групи на пазара на труда: млади хора, възрастни хора, неквалифицирани жени, хора с увреждания и имигранти, защото е най-вероятно те да бъдат подложени на дискриминация във връзка с наемането на работа и заетостта. Текстът също така припомня основните понятия на достойни условия на труд и борбата срещу бедността.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Насоките за политиката за заетостта за следващите 10 години показват, че секторът на услугите ще бъде една от основните области, в която ще бъдат създадени повечето работни места. За да могат тези работни места да бъдат създадени, трябва да съществуват благоприятни условия за предприятията във връзка с услугите, които те предлагат, като това включва трансграничните услуги. Ето защо бих искала да подчертая, че Директивата за услугите може да подпомогне политиката по заетостта, дори само ако се подобри нейното транспониране от страна на държавите-членки.

Директивата създава нови възможности за бизнеса, но ако бъде приложена добре, тя ще има благоприятен ефект и върху пазарите на труда. Ето защо подкрепям предложенията, приети в този доклад. Секторът на услугите ще се нуждае от мобилни работници, които са подходящо подготвени и квалифицирани, и за това са необходими промени в областта на образованието и системите на обучение и в политиката по заетостта.

  Elie Hoarau (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах за този доклад. Като избран представител на отвъдморски регион, аз съм повече от запознат с политиките за насърчаване на заетостта и борба с бедността, защото френските отвъдморски департаменти имат най-ниските нива на заетост във Франция (43,9% в Реюнион например в сравнение с 62,3% във всички държави-членки на Европейския съюз).

Да се вземе тази стойност от 10% през 2014 г. и да се увеличи до 75% през 2020 г. е нещо, за което винаги съм се борил, особено защото е насочено към младите хора в затруднено положение, жените и хората с увреждания. Предложението разглежда и бедността и цели да намали броя на гражданите, които живеят под прага на бедността от 25%. Тези цели трябва да мобилизират всички социални и политически сили както френски, така и европейски, така че държавата да може да приложи необходимите ресурси, за да ги постигне в зададените срокове.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. − (EN) Подкрепих тази консултация, защото смятам, че е важно държавите-членки и Европейският съюз да гарантират постигането на подходящи минимални доходи над прага на бедността. Също така е от жизненоважно значение да се укрепи клаузата за равното третиране и равното заплащане за еднакъв труд, когато е възможно.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Настоящата икономическа криза е основната променлива, която трябва да се вземе предвид, когато става дума за нови насоки за заетостта през 2020 г., тъй като тя ще има много съществено влияние върху пазара на труда през следващите години. Въпреки че разполагаме с данни, сочещи към възстановяване на някои дейности в Европейския съюз, икономическото положение в по-голямата част от държавите-членки продължава да бъде много деликатно.

От друга страна, все още не са усетени всички последици от настоящата криза по отношение на безработицата и затова още хиляди души ще загубят работата си в резултат на нея. Това означава, че големите предизвикателства, които се пораждат в момента, са демографските промени, глобализацията и прилагането на нови технологии, включително нисковъглеродни технологии. Ето защо европейската стратегия по заетостта за следващото десетилетие трябва да се занимае не само с най-неотложните проблеми, произтичащи от кризата, но и с тези, които се появяват в средносрочен и дългосрочен план. Ето защо гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Напълно съм съгласен с докладчика, г-н Őry, и затова подкрепих тази законодателна резолюция. Аз най-вече приветствах изменение 12 на Съвета, в което се посочва, че е важно да се противопоставим на събития, които забавят икономическия растеж, включително бюрократичните тежести и високите данъци. Не си спомням друг такъв случай, при който в Европейския парламент да е ставало дума за бюрократични тежести и високи данъци.

Малко са хората, които обръщат внимание на факта, че неразумните и нелогични данъци могат да направят всяка икономическа система неефективна. Днес, в държава като Латвия, данъчната система доведе до криза. Благодарение на една бюрократична и нескопосана данъчна система, Латвия загуби над 10 млрд. евро. Подкрепих тази законодателна резолюция с надеждата, че тя ще даде началото на голямата задача на оптимизиране на данъците на територията на Европейския съюз.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Политиката за заетостта е от жизненоважно значение както за икономиката, така и за социалния мир. Затова е в интерес на всяка нация да вземе самостоятелни решения относно необходимите мерки. Голямата степен на различията между отделните държави-членки обаче прави изготвянето на един стандартизиран пакет от мерки невъзможно. 75-процентно участие на пазара на труда в някои държави-членки като Полша, Малта или Унгария, които понастоящем имат ниво под 60%, е пълна фантазия. Също така за Австрия, която има ниво от около 70%, е доста съмнително дали едно по-високо ниво на участие на пазара на труда е съвместимо със предлаганата свобода на избор във връзка с отглеждането на деца или защитата на местните работници срещу дъмпинг от страна на евтини чуждестранни работници. По тези причини реших да гласувам против доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Идеята, че ефикасната борба с безработицата е възможна в един ултралиберален Европейски съюз е илюзия. Ето защо гласувах против доклада на г-н Öry.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Őry, защото съм съгласен с подхода и окончателното му послание.

Предложението подчертава значението на увеличаването на броя на активните хора на пазара на труда с цел да се намали структурната безработица и да се обърне специално внимание на обучението през целия живот. Основна роля е запазена за образованието чрез подобрения на настоящите образователни системи, които да насърчат младите хора да продължат висшето си образование. През следващите години ще има много нови усилия за по-ефикасно насърчаване на социалното приобщаване и борбата срещу бедността.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) На 27 април 2010 г. Комисията внесе предложение за интегрирани насоки „Европа 2020“ за определяне на рамката за новата стратегия и реформи, които ще бъдат предприети от държавите-членки.

Новите насоки за заетостта за 2020 г. се обсъждат в разгара на икономическата криза, която несъмнено ще окаже силно въздействие върху пазара на труда за много години напред. Въпреки някои насърчителни признаци за връщането на растежа, в повечето държави-членки икономиката е все още нестабилна. Следователно преките последици от кризата върху заетостта все още не се усещат напълно. Затова трябва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира устойчиво възстановяване и да се подобри потенциалът на европейските икономики за създаване на работни места, както и да се помогне на хората да си намерят работа.

За тази цел в много важно изготвянето на европейска стратегия за заетостта за следващото десетилетие, която да бъде насочена към справяне с предизвикателствата и установяване на баланс между непосредствените предизвикателства, произтичащи от кризата, и тези в средносрочен и дългосрочен план.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Като част от стратегията за 2020 г. на Европейския съюз Румъния се ангажира, заедно с други държави-членки, да постигне 75-процентна заетост до 2020 г. Вследствие на тази обща цел в Румъния ще трябва да се постигне ниво на заетост от 69-70% до 2020 г. Трябва да спомена, че нивото на заетост в Румъния през 2010 г. беше 63,6%, като средната стойност за Европа беше 67,4%.

В това отношение, призовавам държавите-членки да изготвят програми за реформи, които ще допринесат за:

- Участие на работната сила чрез политики, които насърчават равенството между половете и равното заплащане, с цел намаляване на разликите в заплащането до 0-5% до 2020 г.;

- Увеличаване на нивото на заетост чрез мерки, които насърчават участието в трудовия живот, особено сред етническите малцинства, включително ромите;

- Приемане на строги мерки за обезсърчаване на икономика, основаната на недеклариран труд, което води до множество нежелани ефекти върху европейския пазар на труда, вместо насърчаване на мерки, насочени изключително към защитата на труда във вътрешните пазари на държавите-членки;

- Отваряне на пазарите на труда напълно за работници от новите държави-членки.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Въпреки че пълното въздействие на икономическата криза върху нивото на безработица все още не е усетено, осъществяването на една амбициозна европейска стратегия за заетостта е от съществено значение.

Одобрявам целта, определена от Съвета, за увеличаване на участието на пазара на труда до 75% от населението на Европа до 2020 г., но е необходимо да се направи повече. Бихме могли например да определим цел за повишаване на заетостта сред най-уязвимите групи, като младите хора между 15 и 25 години, възрастните работници, неквалифицираните активни жени или хората с увреждания. Или дори бихме могли да намалим отпадането от училище до под 10%.

Нещо повече, смятам, че конкретните политики следва да са насочени към трудностите, срещани от продължително безработните лица при навлизането на пазара на труда, и аз призовавам Съвета да се снабди със средствата за намаляване на този процес с най-малко 10% през следващите 10 години. Както се предлага в доклада на г-н Őry, за да се постигне това, най-малко 25% от всички продължително безработни лица трябва да участват в някоя от активните мерки на пазара на труда под формата на специализирано обучение, образование и/или професионална преквалификация.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Приетият днес доклад представлява повратна точки за насоките за заетостта на Европейския съюз. Членовете на Европейския парламент гласуваха за включване на подходящ социален компонент в насоките за пръв път, включително мерки за борба с бедността и бедните работници, както и за справяне с младежката безработица и интегриране на маргинализираните и уязвимите групи на пазара на труда. Правителствата на Европейския съюз и белгийското председателство трябва да вземат предвид посланието, представено днес от Европейския парламент, и да се ангажират да направят своите политики за заетостта по-социално приобщаващи.

По-конкретно, националните правителства трябва да отговорят на искането на Парламента за предприемане на мерки за подобряване на баланса между професионалния и личния живот и равенството между половете. Необходими са огромни усилия в тази връзка, за да се повиши участието на жените на пазара на труда до 75% до 2020 г.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Приетият днес доклад е важен инструмент за насърчаване на нови политики по заетостта в рамките на стратегията „Европа 2020“.

Важно е да се подчертае, че текстът призовава държавите-членки да предприемат решителни действия за повишаване на нивата на заетост, и по-специално за насърчаване на мобилността сред младите хора. Целта за създаване на нови и по-добри работни места, намаляване на безработицата и повишаване на нивата на заетост на активното население до 75% трябва да представлява целта, която трябва да се постигне през следващите години. Активното население трябва да е в основата на всички политики за икономическо развитие на Европейския съюз. Без работа, какъвто и да било план за бъдещето – като пътуване, купуване на къща или отглеждане на дете – се превръща в една мечта, която е малко вероятно да бъде изпълнена.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Не можем да се съгласим с доклада, защото той има за цел да насърчи прилагането на мерки, насочени към улесняване на достъпа до заетост сред определени групи, и по-специално ромите.

Не можем да приемем, че вместо да се защитават правата на тези, които живеят в собствената си страна, следва да улесняваме живота на хора, които в много случаи са само гости. Ясно е, че при условия на криза всяка държава трябва да помага на собствените си граждани, може би с проекти, насочени към тези, които се намират в затруднено положение или без работа.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Аз подкрепих доклада за насоките за политиките по заетостта на държавите-членки: част II от Интегрираните насоки „Европа 2020“. С оглед на факта, че нивото на безработицата в Европейския съюз е 9,6% е наложително да се засили и оптимизира политиката по заетостта, за да се създават нови работни места. В Полша от подкрепата на Европейския съюз са се възползвали хиляди души, които вече не са безработни. Средствата, отделени за тази цел, не винаги биват изразходвани разумно. Липсата на правилно определени насоки означава, че много проекти се извършват за конкретна цел. Вследствие на това обученията не винаги са съобразени с действителното положение и едни и същи хора често пъти присъстват няколко пъти. Затова подкрепям инициативата на Комисията в тази област. Тези насоки, разработени по време на кризата, ще бъдат поставени на изпитание през следващите няколко години. От тези насоки ще зависи дали Съюзът ще преодолее кризата и дали създадените нови работни места ще отговорят на настоящите и бъдещите потребности на пазара на труда.

Също така е важно да се наблюдава ефективността на насоките чрез събиране на конкретни статистически данни за ефективността на мерките, предприети въз основа на насоките. Единствено по този начин ще разберем действителното въздействие на финансовите ресурси на Европейския съюз за намаляване на безработицата в Съюза. Това, от своя страна, ще даде възможност да се направят определени промени, които могат да са необходими в тази област. Аз също така отправям призив да се постави специален акцент на подкрепата на мобилността и заетостта сред жените, младите хора, възрастните хора и хората с увреждания.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Въпреки някои окуражителни сигнали, които предполагат възобновен растеж, икономическото положение продължава да бъде нестабилно. Затова Европа трябва да гарантира устойчиво възстановяване, засилване на потенциала на европейските икономики за създаване на работни места и за подпомагане на хората да си намерят работа. Съветите на доклада за насоките за заетостта са ясни: повече жени, възрастни и млади хора с работни места, по-малко бедност и по-добро образование. Именно това иска да постигне Европейският съюз до 2020 г. По тези причини дадох подкрепата си за доклада. В него се съдържат насоки, които ще позволят на хората по-добре да съчетаят професионалния си живот и грижите за други хора например чрез гъвкаво работно време и достъпни детски грижи. Това е една конкретна политика, която ще помогне на жените да влязат на пазара на труда. Също така Парламентът иска държавите в рамките на Европейския съюз да подобрят системите си за социална сигурност и да гарантират прилични доходи, така че да се постигне намаляване на бедността и хората да разберат, че има смисъл да се работи. И накрая, продължителното преследване на целите на политиката на сближаване ще премахне социално-икономическите различия между държавите-членки и регионите. Ако сега Комисията недвусмислено гарантира, че държавите-членки ще създадат политиките си въз основа на насоките, плановете на Европа за 2020 г. няма да бъдат само празни думи.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Обсъждането на новите насоки за заетостта през 2020 г. се провежда в момент, когато хиляди семейства в цяла Европа са изправени пред трагедията на безработицата като част от икономическата криза. Тези насоки, като част от стратегията „Европа 2020“, обхващат общи насоки както за икономическата политика, така и за политиката по заетостта.

Докладът, за който гласувахме днес и който аз подкрепих, е приведен в съответствие с предложението на Европейската комисия, въпреки че докладчикът се е погрижил да се гарантира, че насоките са ясни и полезни при създаването на политики от страна на държавите-членки. Насърчаването на заетостта ще се появи автоматично чрез устойчивия икономически растеж, приспособимостта на дружествата и работниците към нови ситуации, постигането на високи нива на образование, особено сред по-младите хора, продължаващо обучение, което отговаря на потребностите на дружествата и участието на социалните партньори във всички тези процеси.

Именно това се е опитал да постигне докладчикът при определянето на целите, за да се увеличи и подобри заетостта, да се увеличат нивата на образование, да се съчетае професионалният и семейният живот и да се намали процентът на отпадането от училище, както и процентът на населението, живеещо в бедност.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Насоките за заетостта на Комисията и свързаният с тях доклад от Европейския парламент са част насочената срещу обикновените хора стратегия на Европейския съюз „ЕС 2020“ и нейните „интегрирани насоки“. Те са част от единна рамка за политиката на Европейския съюз, насочена против труда, на която вече е дадено началото и която трябва да бъде насърчавана по един още по-решителен и координиран начин във всички държави-членки на Европейския съюз.

Те са съсредоточени около усилията на монополни капитали да обезценят труда до възможно най-ниската граница, като предпоставка за осигуряване на печалби по време на настоящата капиталистическа криза. За да се постигне тази цел, Европейският съюз, буржоазните правителства и политическите сили на капитала в държавите-членки и в Европейския парламент енергично насърчават следното в насоките за заетостта: по-дълъг трудов живот, увеличение на възрастта за пенсиониране, използване на демографското стареене и „жизнеспособността“ на националните осигурителни системи като претекст, „гъвкава сигурност“ и гъвкав, временен труд на непълен работен ден като норма, като по този начин се потъпкват всички законни трудови права, приспособяването на образователните системи към обучението на трудоспособни работници, за да се отговори на потребностите на капитала, евтин научен труд и платени интелектуалци за бизнеса и нова мрежа на границите на нищетата за крайни случаи на бедност, за да се предотвратят социални въстания, породени от брутална експлоатация.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Госпожи и господа, в доклада с право се отбелязва, че е важно да се повиши нивото на заетостта и да се увеличи участието на пазара на труда. Това е важно както за нашата икономика, така и за нашето общество. Също така е важно да не се жертва качеството за сметка на количеството, като не се обърне внимание на положението на работещите бедни на национално равнище или на равнището на Европейския съюз. Налице е една голяма група от хора, които работят, но чиито разполагаеми доходи не са достатъчни, за да се измъкнат от бедността. Икономическата рецесия превърна това в проблем за цяла Европа и положението е особено тежко в Литва.

Тези тенденции се отразяват в голяма степен в минималните работни заплати, изплащани на работниците, и сериозното намаление на работните заплати като мярка за строги икономии. Хората без висше образование са особено уязвими. Според статистиката на Европейския съюз, рискът от бедност за работещо лице без висше образование е 16% – два пъти над нормата в Литва и осем пъти повече за служител с университетско образование. За съжаление, тази разлика е много по-голяма в Литва, отколкото където и да е другаде в Европейския съюз. Проблемът с бедността сред работещото население не е бил обсъждан достатъчно от държавите-членки, включително моята страна. Необходими са повече изследвания на проблема и конкретни мерки за намаляване на бедността сред работещото население.

Предложение за резолюция RC-B7-0494/2010

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция относно състоянието на правата на човека в Иран. Направих това, защото считам, че смъртната присъда чрез убиване с камъни, произнесена срещу Sakineh Ashtian, е очевидно нарушаване на международните задължения на Иран. Независимо от фактите, такъв вид наказание никога не може да бъде оправдано или приемливо. Изтезанията, незаконното задържане, психическото и сексуалното насилие, и безнаказаността на държавните служители продължава да бъде широко разпространена практика в много държави. Това буди сериозни съмнения относно безпристрастността и прозрачността на съдебните процедури по тези места. Непрекъснатото преследване на етническите и религиозните малцинства, заедно с постоянното инкриминиране на свободните сексуални отношения между възрастните, е неприемливо.

При това положение от нас, като европейски защитници на правата на човека и демократичните ценности, които формират основата на нашите институции, зависи да упражним възможно най-голям натиск върху иранските органи да направят преоценка на тези процеси. Оказаният натиск вече даде резултати, тъй като иранското правителство съобщи, че е отложило смъртната присъда за екзекуция с камъни срещу Sakineh Ashtiani. Аз трябва да отдам дължимото уважение на куража на всички ирански мъже и жени, които се борят да защитят техните основни свободи.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Европейският парламент побърза да обяви своята подкрепа за империалистическите планове в Близкия изток и за откритите военни заплахи от страна на Израел, САЩ и НАТО срещу Иран. Под претекста за варварската смъртна присъда чрез убиване с камъни, произнесена срещу Sakineh Mohammad-Ashtiani, и за неприемливото преследване на движението на обикновените хора, всички политически групи в Европейския парламент с рядко срещана проява на единство приеха резолюция за ускоряване на империалистическата интервенция в Иран. Гръцката комунистическа партия не подкрепи резолюцията, защото тя няма нищо общо със солидарността, необходима в борбата на работническата класа срещу реакционния ретрограден режим, който, напротив, става по-силен от санкциите и от подобни резолюции. Тя казва, че Европейският парламент е взел решението за разискването веднага след като представителствата на израелското посолство в Брюксел са го призовали да не се насочва към нарушенията на правата на човека в Израел, а вместо това да насочи вниманието си към Иран.

Чувствителността на Европейския парламент по въпроса за правата на човека е параван за агресивната външна политика на ЕС и за неговите престъпления срещу работниците, имигрантите и народите. Борбата срещу НАТО, ЕС и империалистическите съюзи ще става все по-необходима, ако хората искат да извоюват своите права и свободи и да определят собствената си съдба.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Sakineh Mohammadi Ashtiani, 43-годишна иранка, е изложена на риск да бъде убита с камъни за прелюбодейство и за заговор за убийството на бившия й съпруг. Като член на Европейския парламент и председател на асоциацията „Femmes au Centre“ (Жени в центъра), аз съм разгневена от тази присъда, която е считана от всички за тиранична. В действителност това решение се подиграва с най-основното право на човека: то не зачита правото на защита и човешко достойнство. Дори днес в някои държави паралелно съществуват два вида правосъдие: жените биват осъждани и изтезавани, като се нарушават основните им права, и то от мъже, които държат цялата власт. Изразявам задоволство, че резолюцията на Парламента, която призовава режимът в Иран да промени становището си относно тази присъда, беше приета почти единодушно, тъй като това придава съществено влияние. Сега се очаква да бъде постигнат реален напредък по отношение на правата на човека в Иран.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. Иран продължава да бъде държавата, която извършва най-голям брой екзекуции всяка година. Ето защо решително подкрепям позицията на Европейския парламент, който силно осъжда смъртното наказание и настоява иранските органи да забранят използването на смъртно наказание, да се премахнат всички форми на изтезания и друго жестоко, нехуманно или унизително отношение, и да се спре преследването на защитниците на правата на човека. Подкрепям целта на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека по света и прилагането на свързаните с това програми за подпомагане, като финансирания от Европейския съюз Европейски инструмент за демокрация и права на човека. Този инструмент, който разполага с бюджет от 1,1 млрд. евро за периода 2007-2013, има за цел да гарантира зачитане на правата на човека и демокрацията в целия свят. Ето защо Комисията и Съвета, заедно с други международни организации, трябва да продължат активно да изготвят допълнителни инструменти за подпомагане, за да се защитават ефикасно активистите за правата на човека в Иран.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Общата резолюция има моята пълна подкрепа като политически представител и още по-голямата ми подкрепа като жена. Днес Иран е държава, която символизира насилието на радикалния ислям и фанатизма срещу жените и техните основни права.

С настоящата резолюция ние с право призоваваме Ислямската република и нейните лидери да зачитат международните конвенции за правата на човека, с които Иран е правно обвързан. Случаят на Sakineh, заедно с другите случаи, съдържащи се в текста, който гласувахме, потвърждава, че Техеран може не само да се окаже в пълна опозиция на съвременните политически и културни ценности, но също така да изпадне в беззаконие по отношение на международните норми, поради неспазване на обвързващите споразумения за ратифициране на Конвенцията за правата на детето и Международния пакт за граждански и политически права.

Резолюцията е твърда, и с право твърда в момент, когато следва да накараме Иран да усети цялата сила на натиска, който е способна да упражни тази институция, така че международното движение за спиране на екзекуцията в Ислямската република да постигне желания ефект. Ето защо, аз решително гласувах „за“.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Международната общност извоюва малка победа, предлагайки проблясък надежда в случая на жената в Иран, която е осъдена на смърт чрез варварско убиване с камъни. За момента присъдата е отложена, но това не означава абсолютно нищо. Ето защо, усилията на всички членове на международната общност трябва да продължат, с цел да се постигне забрана върху смъртната присъда в държави като Иран, в които животът на хората е подчинен на произвола на извратени, архаични закони.

Европейският съюз трябва да продължи да осъжда и да упражнява натиск върху държави, в които човешкият живот не се зачита и правата на човека не означават нищо. В Иран има хора, които всеки ден рискуват живота и личната си свобода, борейки се за по-голяма свобода и повече демократични права. Международни асоциации и организации показват подкрепата си за тези хора. Въпреки това, с потиснически режим „от друго измерение“ като този в Техеран, борбата ще бъде трудна и продължителна. Никой не трябва да плаща със свободата си за това, че е изразил открито мнението си срещу даден режим или някои лидери. Европейският съюз трябва активно да се включи в ролята си на износител на свобода и зачитане на хората и техните права.

  Andrew Henry William Brons (NI), в писмена форма. – (EN) Аз се въздържах от гласуване по предложението. Щях обаче да гласувам в подкрепа на предложението за резолюция (на групата ECR) B7-0499/2010. Разбира се, аз съм съгласен с мнението, че убиването с камъни (или каквато и да било друга смъртна присъда) за прелюбодейство е напълно неприемливо дори за мюсюлманските държави, които може би искат да забранят такъв вид поведение със закон. Въпреки че не подкрепям използването на наказателното право за налагане на морално поведение между възрастни, аз зачитам правото на другите държави да застават на различни позиции, при положение че не използват несъразмерни и варварски присъди. Аз също съм разтревожен от прилагането на наказателното право срещу политически разногласия, било то в Иран или онези държави в ЕС, които са виновни за това.

Всички подсъдими, изправени пред сериозно наказателно обвинение, трябва да имат право на правно представителство и са необходими мерки за защита срещу неуместно поведение от страна на полицията преди съдебния процес. Считам, че ЕС не е този, който да казва на Иран, че никога, при никакви обстоятелства не трябва да използва смъртната присъда. Ако това предложение не се окаже повече пречка, отколкото полза, то трябва да бъде добре обмислено и насочено към реформистки настроените членове на едно много консервативно общество. Предложението ще обиди дори прореформистки настроените иранци.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Sakineh Ashtiani е лицето на екзекуциите в Иран и символ на несправедливостта на съдебното производство в страната и нарушаването на основните права там. Искам да се присъединя към международните движения за солидарност, които настояват присъдата да бъде отменена и Sakineh Ashtiani да бъде освободена незабавно: настояването за нейното освобождаване представлява и борба за равноправие на жените, за свобода на изразяване и за активно участие в едно свободно общество. Решително подкрепям антидискриминационните каузи, и по-конкретно каузата на иранските жени, и бих искала да подчертая ролята на Sakineh Ashtiani начело на борбата за демокрация, равенство и права в Иран. Смелостта и решимостта на иранските жени са вдъхновение за всички нас.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Теократичната диктатура в Иран сее омраза и проповядва нетърпимост. Нейната подстрекателска реторика, подкрепяща унищожението на Израел, и нейната ядрена програма, която остава без контрол или международно наблюдение, са заплаха за световния мир. Ислямските съдилища прилагат варварски закони, които сами по себе си представляват отказ от справедливостта като поставят жените в истинско робско положение.

За съжаление, случаят на Sakineh Mohammadi-Ashtiani не е единствен и ние трябва да подкрепим всички други жени, осъдени на смърт, без зачитане на човешкото достойнство, на техните права на жени и човешки права. Бих искал да потвърдя своето противопоставяне на смъртната присъда и да призова иранските органи, в съответствие с резолюции № 62/149 и 63/138 на Общото събрание на ООН, да обявят мораториум върху екзекуциите, в очакване на премахване на смъртното наказание. Аз осъждам задържането на Zahra Bahrami и призовавам за незабавното освобождаване на тази нидерландска гражданка, която е задържана по време на протестите през Ашура на 27 декември 2009 г., докато е на посещение при семейството си в Иран, и е била принудена да направи самопризнания по телевизията като потвърди отправените срещу нея обвинения.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на общата резолюция относно състоянието на правата на човека в Иран, към която поставих името си, тъй като считам за етично задължение да се окаже натиск върху иранските органи да се откажат от извършването на това ужасно престъпление. Гордея се, че съм се родила в държавата, която застана начело в отменянето на смъртната присъда. Sakineh Mohammadi-Ashtiani не е извършила никакво престъпление, но въпреки това е арестувана и осъдена на смърт чрез убиване с камъни, постоянно е подлагана на унижения и на наказание с бой с камшик. Искам да изразя дълбоката си загриженост от постоянно постъпващите съобщения за преследвания, които иранските органи извършват срещу политическите противници и защитниците на правата на човека, особено срещу жени и млади студенти. Това е очевидно нарушаване на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и злоупотреба със съдебни правомощия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Неоправданото и прекомерно насилие не само обижда нашата европейска чувствителност, но е в пълен разрез с основните ценности и права, които произлизат от Запада и днес, за щастие, са част от световното наследство. Сред случаите изпъкват тези на насилие срещу жени, които в някои общества често се използват като бойно оръжие или военен трофей, като декоративни предмети или като същества без права или способност да действат самостоятелно, осъдени да бъдат своеобразно и незащитено малцинство.

За съжаление, все още има държави, в които продължават да се подкрепят ужасяващи практики срещу жените и да им се налагат жестоки, брутални и очевидно несъразмерни наказания. Тези практики подхранват култури на потискане, опозоряване и унижаване на жените само заради това, че са такива. Именно защото вярвам в допълващия се характер на половете на основата на техните естествени различия и равни права, аз не мога да не осъдя възможно най-силно тези презрени практики.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние се противопоставяме на смъртното наказание във всяка една държава, било то САЩ, Иран или която и да е друга държава в света. Ние също така сме против всички форми на изтезание, независимо от това, къде се извършва, включително в Иран и в затворите под контрола на ЦРУ. Затова призоваваме Иран да пощади живота на Sakineh Ashtiani и да спре с убийството с камъни на жени, младежи и всякакви други лица. Ето защо гласувахме в подкрепа на резолюцията.

Искаме обаче да подчертаем, че когато става въпрос за борба за зачитане на демокрацията в Иран, защитаването на правата на тези, които продължават да се борят за социална справедливост, напредък и демокрация в тази държава, не може при никакви обстоятелства да се използва срещу суверенитета и териториалната цялост на Иран, и неговото правомощие да определя своето бъдеще. Още по-малко те могат да се използват за оправдаване на намеса и вмешателство, при което не се зачита териториалния суверенитет на държавата.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Смъртна присъда чрез убиване с камъни не трябва никога да бъде приемана или подкрепяна. Аз призовавам иранските органи да отменят присъдата, наложена на Sakineh Mohammadi-Ashtiani, и да преразгледат случая.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) До края на 2010 г. все още остават три месеца, а за тази година съдебната система на Ислямска република Иран вече успя да произнесе 2 000 присъди за смъртно наказание. Ако направим оптимистичното предположение, че през последното тримесечие няма да има нито една такава присъда, и също така, ако допуснем, че знаем за всичките присъди, това означава, че всеки ден петима ирански граждани са информирани, че скоро ще загубят живота си. Сутринта това може да бъде Sakineh Mohammadi-Ashtiani, която през 2006 г. беше осъдена на смърт чрез убиване с камъни за прелюбодеяние. На обяд може да дойде редът на Mohammad Mostafaei – адвокат за правата на човека, който избяга от Иран поради страх от задържане и репресиране. Следобед следващата жертва на иранския режим може да бъде Nasrin Sotoudeh, който се бори за намаляване на броя на смъртните присъди срещу малолетни и непълнолетни, а следващото лице, което ще бъде задържано за участие в уличен протест вечерта, е нидерландската гражданка Zahra Bahrami.

Накрая, на пето място, иранските органи вземат следващата си, неизвестна за нас жертва през нощта, с тайно нахлуване.

Ето защо ние категорично изискваме премахване на смъртното наказание в Иран, отменяне на присъдата с убиване с камъни на Sakineh Mohammadi-Ashtiani и освобождаване от ареста на Zahra Bahrami. Искаме също така да отбележим, че Иран е страна по Международния пакт за граждански и политически права, в член 18 от който се казва: „Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието“.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно правата на човека в Иран, по-специално случаите на Sakineh Mohammadi Ashtiani и Zahra Bahrami, защото положението на тези две жени е трагично. Sakineh Mohammadi Ashtiani, която е осъдена на смърт от иранското правителство, всеки ден е застрашена от екзекуция посредством напълно варварския ритуал на пребиването на камъни. Коя държава, през XXI век, може да напише черно на бяло в наказателния си кодекс какъв размер трябва да бъдат камъните, които се хвърлят по осъден затворник, за да го убият? Тази държава е Иран. Единствено намесата на международната и политическа общност беше в състояние да предотврати убиването с камъни през последните няколко години и само тя ще бъде в състояние да накара иранското правителство да отстъпи. Длъжни сме като политици, като човешки същества, да предотвратим това, което не е нищо друго, освен убийство.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Гласувах в подкрепа за предложението за обща резолюция RC­B7­0494/2010 относно състоянието на правата на човека в Иран, защото считам, че Европейският съюз трябва да покаже ясно на света, че всяко лице, независимо от държавата, в която е родено, има право на подобаващо за човека съществувание, политически права и справедливо третиране. След като прочете резолюцията, всеки, който има чиста съвест и трезво мислене, ще може да разбере защо тази тема предизвиква силни чувства в Европа. Затова в този преглед не считам за необходимо да я разбия на отделни части.

Въпреки, че в момента е очевиден пример за лошо състояние на правата на човека и такова, което може да послужи като предупреждение за всеки, положението в Иран не може да ни позволява да пренебрегваме факта, че почти навсякъде в Третия свят съществуват подобни и дори по-сериозни проблеми. В региони, засегнати от закона Шариат, съществува потисничество в големи мащаби.

Аз зная, че от известно време насам позицията на Европейския съюз и на целия западен свят относно правата на човека е общо достояние, въпреки че по въпроса не е постигнат значителен напредък. По тази причина считам за важно Европейският съюз и в бъдеще да продължи да оказва натиск върху Иран и други проблемни държави по отношение на правата на човека.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Случващото се в Иран по отношение на правата на човека е абсолютно осъдително и Европейският съюз, като защитник на правата на човека по света, не може да остане безразличен и трябва да покаже в пълна степен своето отвращение към различните присъди чрез убиване с камъни, които се извършват в страната от няколко години. Европейският съюз трябва да изпрати ясен сигнал, че тази практика не може да се провежда в една държава, която иска да бъде уважавана и цели да запази нормални дипломатически отношения с всички държави-членки на Европейския съюз. Ето защо гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Гласувах в подкрепа на общата резолюция относно състоянието на правата на човека в Иран, защото с цялото си сърце подкрепям нейното съдържание. Диктатурата на Ахмадинаджад върна държавната система и държавната власт в Иран обратно в средновековието. Ние трябва да напомним на иранския режим, че Всеобщата декларация за правата на човека не представлява само красиви думи. Аз дадох гласа си за резолюцията, защото ислямските фанатици не искат да разберат значението на международното право. Ние трябва да постигнем премахване на смъртното наказание в Иран и да спасим Sakineh Mohammadi-Ashtiani и Zahra Bahrami от ръцете на религиозните терористи, които са изопачили правото, превръщайки го в инструмент за терор срещу собствения им народ.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, с надеждата че това варварство ще спре и че правата на всички жени и мъже, които са в положението на Sakineh Mohammadi-Ashtiani, ще бъдат зачитани. Искам да подчертая, че това, на което сме свидетели, произлиза от прилагането на фундаменталисткия ислямски закон, който някои лица биха искали да въведат в нашата демократична Европа.

Всъщност смъртното наказание чрез убиване с камъни е форма на изтезание. През последните години стотици жени са били пребити с камъни в Иран заради престъплението прелюбодеяние и най-малко още 40 души, които ги очаква същата съдба, се намират в затвора. А да не говорим за хилядите жени, задържани по политически причини, които са подлагани на изтезания и екзекутирани.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Всяка дума, произнесена в Парламента, трябва да бъде като камък, поставен в краката на онези, които извършват убийството с камъни, така че около тях да изникне стена на срама и те да бъдат зачеркнати от човешкото общество.

Sakineh трябва да бъде спасена, а заедно с нея и жените и мъжете по света, които все още са жертва на варварска жестокост, нечувана дори и сред най-дивите и свирепи животни. Днес звярът, с други думи Дяволът, е този, който движи ръцете и устните на недостойните лидери и привидно светите мъже, които Всевишният вече е проклел в ада без никакъв шанс за милост. Те трябва да разберат, че ако не спрат сега, тяхното време ще бъде белязано и за тях повече няма да има покой, сега или когато и да било.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на проекта на резолюция и съм доволен, че Парламентът гласува почти единодушно в нейна подкрепа. При такива поводи излиза наяве убедителната сила на демокрацията.

Мобилизирането на хора в цяла Европа, и особено в Италия, в подкрепа на Sakineh следва решително да се одобри и аз се надявам, че положението в Иран ще се подобри. Смятам, че основната роля на Парламента е да бъде символ на надежда за всички жертви на нарушения на правата на човека. Надявам се, че режимът в Иран ще преразгледа политиката си, ще зачита повече жените и ще създаде една по-прозрачна и не толкова средновековна съдебна система.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Понякога думите не са достатъчни, когато сме изправени пред варварство, унижение и пълно неуважение на най-основните човешки ценности. Изправени срещу тежките камъни на мракобесниците, на демократите в света се пада да спасят Sakineh Mohammadi-Ashtiani.

Откакто моллите въведоха отново убийството с камъни през 1979 г., 300 души бяха избити, няма друга дума за това, в резултат на съдебен фарс, а да не говорим за обесването на малолетни и непълнолетни, хомосексуалисти и политически противници. Сред тях са и последователите на бахаите, чието единствено престъпление е, че не изповядват същата религия като тази на управляващите в Техеран.

Ето я тежестта на нашите думи, след това тежестта на международното мобилизиране, към което Европейският парламент току-що добави гласа си този следобед. Сега красивото лице на Sakineh въплъщава борбата за правата на жените в Иран, а освен това и защитата на всички жертви на потисничеството.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Резолюцията, която приехме преди малко, дава ясен израз на острото ни порицание на осъждането на смърт чрез убиване с камъни на иранската гражданка Sakineh Mohammadi-Ashtiani. Независимо от деянията, за които е обвинена, невъзможно е да бъде оправдана или приета смъртна присъда чрез убиване с камъни. Освен това членовете на Парламента изискаха от иранските органи да отхвърлят присъдата и да преразгледат случая.

В текста, който беше приет с 658 гласа „за“, 1 глас „против“ и 22 „въздържали се“, от иранското правителство също така се иска да преразгледа случая на Zahra Bahrami и незабавно да й осигури достъп до адвокат и до консулска помощ, да я пусне на свобода и да й гарантира справедлив процес. Също така членовете на Парламента призовават Техеран да спре екзекуцията на 18-годишния Ebrahim Hamidi, обвинен в содомия.

Европейският парламент изразява своето изумление от факта, че наред с Афганистан, Сомалия, Саудитска Арабия, Судан и Нигерия, Иран продължава да бъде една от малкото държави, в които все още се практикува убиване с камъни. В този смисъл той призовава Иранския парламент да приеме законодателство, което да обяви за незаконна жестоката и нечовешка практика на убиването с камъни. Освен това иранското правителство следва да обяви мораториум върху екзекуциите в очакване на премахване на смъртното наказание.

8. Поправки на вот и намерения за гласуване

С това гласуването приключва.

(Заседанието, прекъснато в 13,10 ч., се възобновява в 15,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Gianni PITTELLA
Заместник-председател

9. Съобщение на председателството

  Председател. – Госпожи и господа, заседанието е възобновено. Доволен съм и дори се радвам да обявя една новина, която чух от някои информационни агенции, според които иранският външен министър е спрял изпълнението на екзекуцията на Sakineh Mohammadi Ashtiani. Преди няколко часа Парламентът изрази твърдо, обединено становище по този въпрос, с мнозинство, граничещо с единодушие. Радваме се, но битката продължава, защото сега е от съществено значение да се поиска делото да бъде преразгледано. Парламентът трябва да изиграе ролята си по отношение на това, което винаги е правил, а именно да защитава правата на човека в целия свят.

10. Одобряване на протокола от предишното заседание

11. Износ на оръжия (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно въпроса, изискващ устен отговор, зададен към Съвета от Arturs Krišjānis Kariņš, Tunne Kelam, Vytautas Landsbergis, Gunnar Hökmark, Bendt Bendtsen, Jacek Saryusz-Wolski, Ville Itälä, Sandra Kalniete, Inese Vaidere, Michael Gahler, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra и Laima Liucija Andrikienė, от името на групата PPE, относно износа на оръжия (O-0076/2010 - B7-0320/2010).

  Arturs Krišjānis Kariņš , автор. – (LV) Г-н председател, г-н министър, получили сте въпроса. Днес ще говоря за същината на въпроса. 200-метров хеликоптероносач, с възможност за превозване по едно и също време на 16 тежки хеликоптера, 40 танка, 900 души обслужващ персонал, десантен кораб, и оборудван с военна болница. Франция възнамерява да продаде четири от тези агресивни военни кораби на Русия, без да се консултира с другите държави-членки на Европейския съюз. Ще ви напомня, че преди 18 месеца Русия нападна съседна Грузия и все още не е отговорила на условията на примирието, договорено от президента на Франция. Освен това миналата есен Русия извърши военни упражнения на естонската граница, насочени към окупацията на балтийските държави. Бих искал да ви задам един въпрос. Какво представлява Европейският съюз и защо се нуждаем от него? През пролетта, когато Гърция беше сериозно засегната от финансовата криза, Европа имаше избор – да помогне или да остави Гърция да потъне. В знак на солидарност държавите в Европа решиха да помогнат на Гърция, защото държавите-членки бяха на мнение, че ако финансовото положение в Гърция се влоши, това ще окаже отрицателно влияние и върху другите държави-членки на Европейския съюз. Областта на външната сигурност не е изключение. Обвързани сме със споразумения да действаме в дух на солидарност и в тази област. Много държави-членки на Европейския съюз имат сериозни опасения за това къде и за какви цели Русия би разположила и използвала такива агресивни военни кораби. Работните места във Франция са важни. Те обаче не могат да се създават за сметка на сигурността на другите държави-членки на Европейския съюз. Госпожи и господа, призовавам ви да не позволявате продажбата на каквито и да било оръжия на трети държави, преди въпросът да е обсъден в Съвета и е налице абсолютна сигурност, че такава сделка ще послужи за укрепване, а не за отслабване на сигурността в целия Европейски съюз. Благодаря ви за вниманието.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, приветствам възможността, която имаме този следобед, да се съсредоточим върху контрола на износа на оръжия.

Тъй като баронеса Аштън не е в състояние да присъства на това заседание, тя помоли председателството да я замести по време на разискването и затова аз ще се опитам да отговоря на някои от въпросите, които получихме по тази тема.

Както знаете, вече няколко години Европейският съюз играе водеща роля в контрола на износа на оръжия както на регионално, така и на международно равнище, и нашата цел е ясна: искаме да предотвратим износа на военни технологии, които могат да бъдат използвани с нежелателни цели като вътрешна репресия или международна агресия.

Преди повече от 10 години Съветът прие Кодекс за поведение на Европейския съюз при износа на оръжие, който определи редица критерии за износа на конвенционални оръжия. Този кодекс беше заменен през 2008 г. от обща позиция, която въведе редица нови елементи, в резултат на което Европейският съюз сега разполага с най-стриктната система за контрол на износа на оръжия в света. Правнообвързващите разпоредби на общата позиция гарантират, че държавите-членки извършват износ на оръжия по един отговорен и прозрачен начин.

Целта на общата позиция е ефективно координиране на националните политики за контрол на износа на оръжия, по-специално с помощта на механизми за нотификации за отказ и за консултации. Този механизъм означава, че когато дадена държава-членка възнамерява да издаде лицензия за износ, която преди това е била отказана от друга държава-членка за идентична по същество сделка, то тя трябва да се консултира с въпросната държава-членка и да уведоми всички държави-членки за окончателното си решение. С други думи, държавата-членка, която издава лицензия за сделка, която преди това е била отказана от друга държава-членка, трябва да представи подробно обяснение за решението си на всички държави-членки.

Ето защо, в отговор на въпросите за консултации, положението е ясно: общата позиция очевидно призовава единствено за системни консултации, когато лицензия за идентична сделка е била отказана преди това.

Като цяло делегациите на държавите-членки в рамките на компетентните структури на Съвета редовно и често обменят информация за контрола на оръжия, и по-конкретно за така наречените „чувствителни“ дестинации. Държавите-членки често търсят мнението на другите членове на Съвета относно дестинации, които могат да бъдат повод за тревога или за които имат някакви съмнения. Този редовен обмен на информация образува основния стълб на политиката на Европейския съюз за контрола на износа на оръжие.

За ваше сведение, по време на консултациите между държавите-членки през 2009 г. са били разгледани общо 14 дестинации в трети държави. Държавите-членки след това съобщиха какво ги е накарало да решат дали да издадат или откажат лицензии за износ на тези дестинации.

Г-н председател, това е начинът, по който процедираме по отношение на информацията, контрола и взаимодействието между държавите-членки, за да се даде представа за начина, по който се разрешава износът на оръжие.

Ще се радвам да отговоря на всякакви други въпроси, повдигнати по време на разискването този следобед.

  Roberto Gualtieri, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, укрепването на промишлената и технологична основа на европейската отбрана е съществена част от разработването на обща система за отбрана.

Това, от което се нуждае обаче, са общи правила и координиран подход, за да се подобри развитието и конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост и същевременно, за да се гарантира, че това развитие съответства на принципите и международните ангажименти на Европа. За тази цел, заедно с Директивата за вътрешния пазар в областта на отбраната, общата позиция от декември 2008 г., която определя процедурите и критериите за износа за военни цели за трети държави, представляваше важна крачка напред.

Както знаем, тези процедури не включват общ механизъм за консултации. Общата позиция обаче не включва своевременна препратка за необходимостта от подобряване на сътрудничеството и сближаването в тази област в рамката на общата външна политика и политиката за сигурност. Докато не се постигне очакваният напредък на този фронт и докато създаването на обща отбранителна система не направи възможно да се приемат още по-обвързващи механизми, сътрудничеството и сближаването, посочени в член 7, не трябва да остават само на хартия и годишният доклад за военния износ трябва да бъде представен на Парламента.

Естествено, въпросът, внесен от членове от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), имплицитно изглежда – въпреки че това вече не е така – не се ограничава само до въпроси от общо естество. Като се има предвид, че щеше да е по-добре нещата да се назовават с истинските им имена от самото начало, не изглежда, че продажбата на френските кораби на Русия нарушава общата позиция от 2008 г. Напротив, този вид износ може да укрепи взаимоотношенията между Европа и Русия и сътрудничеството в областта на сигурността и да ги направи по-обвързващи. Тези взаимоотношения обаче не следва обаче да бъдат на двустранно равнище, а да бъдат разгледани, обсъдени и управлявани на европейско равнище.

  Elmar Brok, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, бих искал направя няколко забележки. Това се отнася до стария въпрос за европейските компетентности. На конституционните и правителствените конференции не успяхме да включим търговията с оръжия в общите европейски компетентности. Считам, че би било разумно да продължим опитите си да постигнем това, така че Кодексът на поведение и разпоредбите, внесени от Съвета през 2008 г., могат да бъдат направени по-обвързващи. Европейският парламент следва да работи в тази насока.

На второ място, струва ми се, че е ясно, че във връзка с това не би трябвало да има толкова малко контакт между държавите-членки, а отделните държави-членки да имат чувството, че износът на оръжие за трети държави се случва за тяхна сметка и заплашва тяхната сигурност. Независимо дали това е правилно или не, случаят е без значение. По тази причина считам, че трябва да намерим по-ефективни европейски решения.

На трето място, аз съм на мнение, че е необходимо по-голямо европейско сътрудничество, наред с други неща, от съображения за промишлената политика например чрез Европейската агенция по отбрана, по отношение на износа, проучването, планирането, производството и снабдяването, защото когато една държава има своя собствена оръжейна промишленост, това е свързано с нейната независимост. Ако една държава няма собствена оръжейна промишленост и трябва да купува цялото си военно оборудване от трети държави, то тя е зависима за сигурността си от други държави. Това засяга нашата свобода и не е свързано единствено с икономически фактори, въпреки че не мога да отрека, че последните също играят роля.

Трябва да сложим всичко в контекст и тогава ще бъдем в състояние да дадем на тази област много по-силно чувство на общност, без да възникват недоразумения между държавите-членки като това, което разбираемо се случи неотдавна сред балтийските държави.

  Johannes Cornelis van Baalen, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, искам да стане ясно, че наистина е допустимо една държава да се защитава; други държави са в състояние да се защитават сами; така че износът на оръжие не е табу. Това е позицията на групата ALDE.

Ние не следва обаче да изнасяме за региони на напрежение и война. Следва да се ограничим и ако не разполагаме с действителен, правнообвързващ режим за износ на оръжие, това означава, че няма да има равни условия за конкуренция сред 27-те държави на Европейския съюз. Те ще се съревновават и ще се борят за поръчки и няма да има реални консултации.

Затова смятам, че единственият начин да се реши този проблем е наличието на обвързващ общ режим и аз подкрепям казаното от моя колега, г-н Brok, по този въпрос.

  Indrek Tarand, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, това е важен въпрос и аз благодаря на колегите за тяхното разбиране за опасенията на моя регион относно едно конкретно решение на Франция за платформите от типа „Мистрал“.

Кодексът на поведение на Европейския съюз, който представлява правнообвързващ текст от 2008 г., е добра крачка, но не е достатъчен, както беше споменато от нашия колега либерал. Следва да продължим да работим за търговията на оръжия на световно равнище, защото Европейският съюз има голяма отговорност. Ние сме отговорни за една трета от обема на търговията с оръжие.

Ако твърдението е, че Русия е наш стратегически партньор и можем да си сътрудничим по военни въпроси с Русия, за мен става въпрос за логика. Защо приятелят ни се нуждае от оръжейна система за нападение? Да участва в опит да се организира някакъв вид добро управление в Афганистан? Не, Москва няма намерение да участва в тази операция. Да защитава правата на човека и на малцинствата в Киргизстан? Не, и в двата случая „Мистрал“ е безполезно, защото не може да се приложи за тези страни без излаз на море. Това ще промени ситуацията в Черно море – не за по-добро, за по-лошо – и ще засегне осем държави-членки на Европейския съюз около Балтийско море. Сигурността на тези държави – от Полша и Германия до Естония, Латвия и Литва – ще се влоши.

Съгласен съм с г-н Gualtieri, че сътрудничеството с нашия стратегически партньор е нещо добро, но, повярвайте ми, има и други средства за сътрудничество с Русия освен високотехнологични оръжейни системи. Помислете за автомобилите – това е нещо, с което руската промишленост също среща трудности. Помислете за сътрудничество между пожарникарите. Руските пожарникари това лято бяха в затруднено положение, когато пожар беше обхванал горски район с размера на Белгия.

Ceterum censeo [впрочем]. Продажбата на „Мистрал“ трябва да бъде отменена.

  Geoffrey Van Orden, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, моята група отдава голямо значение на правото на суверенните ни държави да решават дали да издават лицензия за износ на оръжие в съответствие с критериите в договорената обща позиция на Европейския съюз или не. Очевидно това не е въпрос от правомощията на Европейския съюз, нито пък трябва да бъде. Общата позиция, разбира се, настоява държавите-членки износителки да разгледат по-специално опазването на регионалния мир, сигурността и стабилността.

В случая, който се очертава като фокус на това обсъждане, следва да сме наясно с чувствителното естество на положението в регионите на Балтийско и Черно море. По отношение на Черно море, трябва да си припомним неотдавнашния конфликт в Грузия и факта, че от шестте черноморски държави три – България, Турция и Румъния – са членове на НАТО, а други две – Грузия и Украйна – са партньори на НАТО и страни кандидатки. Затова можем да поставим под съмнение решението за продажбата на амфибийните кораби за нападения на шестата: Русия.

Въпреки това съществуват добре установени механизми, които обхващат въпросите, свързани с износа на оръжие. Във връзка с Европейския съюз това е работната група на Съвета по износа на конвенционални оръжия – COARM – която заседава на всеки шест седмици в Брюксел. Тъй като е междуправителствена, тя е правилният форум за обсъждане на износа на оръжие; пленарната сесия в Страсбург не е. Трябва да оставим COARM да си свърши работата.

  Sabine Lösing, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, през 2000 г. Европейският съюз ясно посочи в Лисабонската стратегия своята цел да се превърне във водещата икономическа сила в света до 2010 г. Не успяхме да постигнем тази цел в много области, но не и по отношение на износа на оръжие от Европейския съюз.

В периода между 2005 г. и 2009 г. държавите-членки на Европейския съюз изпревариха САЩ и се превърнаха в най-големите износители на оръжие в света. Смятам, че това развитие е доста съмнително. Очевидно Кодексът на поведение при износа на оръжие, който никога не е бил правнообвързващ и който включваше ограничителна практика за лицензиране на износа, се състоеше от празни думи. Ето защо аз горещо приветствам факта, че Кодексът на поведение при износа на оръжие беше преобразен в обща позиция през декември 2008 г.

Въпреки това ние все още не разполагаме с ефективни механизми за санкции. Например, много преди 2008 г., Германия призна Кодекса на поведение като правнообвързващ. Въпреки това Германия в момента е третата по-големина страна-износител на оръжие в света и доставя оръжие до кризисни райони като Саудитска Арабия и Пакистан. Също така, отчетите за износ на оръжие, които държавите-членки предават на Съвета, са различни и често не са прозрачни. Спешно е необходима стандартизация в тази област, така че износът на оръжие да може да бъде проследен и подложен на критична оценка. За съжаление, почти никакви усилия не са положени за стандартизиране на тези отчети. Във всеки случай се съмнявам дали е възможно да има система на етичен износ на оръжие. Едно нещо обаче е сигурно и то е, че Европейският съюз в момента е много далеч от постигането на тази цел.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  Geoffrey Van Orden (ECR). – (EN) (началото на речта не се чува) ...Комисията, защото г-жа Lösing попадна в капан, който често чуваме в Парламента и на други места в Съюза, относно износа на оръжие от Европейския съюз.

Европейският съюз никъде не изнася оръжия. Европейският съюз не разполага с въоръжени сили. Всичко това принадлежи на държавите-членки на Съюза, така че не следва да използваме терминология, в която се казва „износ на оръжие на Европейския съюз“. Няма такова нещо.

  Sabine Lösing (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, аз казах държавите от Европейския съюз.

  David Campbell Bannerman, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, интересът на Европейския съюз при износа на оръжие явно е част от все по-голямата милитаризация на Европейския съюз след Лисабон.

Самият Тони Блеър преди няколко дни заяви пред журналисти, че иска Европейският съюз да придобие „военен характер“. Голяма част от това ще е от кого Европейският съюз взима оръжията си и на кого ги продава.

Вече се говори, че оборудването, произведено за войската на Европейския съюз, няма да бъде съвместимо с американското оборудване. Налудничавата идея Обединеното кралство да сподели самолетоносач с Франция би довело до мигновения отказ на достъп до стелт технологиите на САЩ.

Също така, това би затворило британския пазар за внос от САЩ и американския пазар за износ от Обединеното кралство, което ще доведе до загуба на работни места и от двете страни на Атлантическия океан.

Износът в областта на отбраната е на стойност 7 млрд. британски лири годишно от икономиката на Обединеното кралство, което представлява сумата, която плащаме на Европейския съюз в нетни вноски всяка година. Следва да се противопоставим на всички такива ходове.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, всички държави, които произвеждат оръжие, са изправени пред дилема по въпроса за износа на оръжие. Постоянните разходи сами по себе си са очевидни и неизбежно високи, което е икономически неизгодно за повечето – ако не и за всички – държави да произвеждат оръжия само за собствена употреба. Би било съблазнително за някои държави, произвеждащи оръжие, просто да имат политики на износ на оръжие до всички държави, с изключение на тези, за които има основание да се смята, че ще нападнат самите тях или техните интереси. Това би увеличило максимално интересите на държавата, която произвежда оръжия. Това обаче в най-добрия случай би представлявало аморална политика и в най-лошия – извънредно неморална политика.

Критериите, посочени в първоначалния въпрос за вземане на решение за износ на оръжие, са много и разнообразни. За различни видове оръжия могат да важат различни критерии. На държави, за които е известно, че нарушават правата на човека, като Иран – и дори онези държави от Европейския съюз, които арестуват хора за политическо несъгласие или еретично мнение, каквито са половината държави в Европейския съюз – трябва да им бъдат отказани малки оръжия, системи за наблюдение и обекти за задържане, но може да им бъдат разрешени оръжия за защита от външно нападение.

На държави, които са склонни към водене на агресивни войни, но зачитат правата на собствените си граждани, може да се продават малки оръжия и механизми за задържане, но не и оръжия за масово унищожение. По-конкретно, на САЩ – може би най-агресивната страна на планетата, която е водила безброй дестабилизиращи, агресивни и незаконни войни – не следва да се предоставят технологии, които могат да бъдат използвани за оръжия за масово унищожение.

Иран обаче, колкото и да я осъждаме за големи нарушения на правата на човека – аз със сигурност също попадам в това число – не е извършвала нападения срещу своите съседи. Тя например не беше агресорът в ирано-иракската война. Тя обаче може да бъде обект на агресия и планирано нападение, вероятно от страна на САЩ и вероятно Израел. Ние може да не желаем да има оръжия, които могат да бъдат използвани за извършване на нападение – аз със сигурност не желая това – но може би искаме тя да има достъп до ядрен щит за предотвратяване на възможно нападение.

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-н председател, обикновено не се намесвам и още повече в разискване с представители на Европейския парламент от Британската национална партия, но чак пък да се обвиняват държави-членки за задържане на хора за техните политически възгледи и мнения! Може да съм критичен към Европейския съюз, но не знам за държава-членка на Съюза, която да задържа хора за политическите им възгледи, в противен случай защо на подобни хора им се позволява да влизат в залата, за Бога?

(Възклицания: „Унгария“.)

Пълни глупости! Можете ли да назовете и порицаете тези държави, които задържат хора за политическите им възгледи?

(Възклицания от членове на Парламента, включително г-н Brons, на когото е предоставена думата)

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, заявих, че Унгария, при предишния режим, е задържала хора само заради политически разногласия. Има много държави в Европейския съюз, които задържат хора за еретически доктрини. Колкото и погрешна да е доктрината, не е оправдано да се задържат хора за мнения, които не представляват подстрекателство към насилие.

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-н председател, не искам да оказвам на предишния оратор честта да се позова на речта му, но в началото той каза нещо, което беше правилно. Той каза, че е много скъпо за много отделни държави с по-малки оръжейни промишлености да произвеждат оръжия по икономически ефективен начин. Разбира се, изводът, който си правя от това, е различен от неговия, а именно, че в рамките на Европейския съюз трябва да произвеждаме необходимото военно оборудване по-евтино чрез Европейската агенция по отбрана и чрез общите програми за възлагане на обществени поръчки.

Аз обаче първо бих искал да благодаря на действащия председател на Съвета за неговото изявление. Смятам, че от политическа гледна точка за нас е много важно да бъдем в състояние да заявим тук, че разполагаме с най-съвременните правнообвързващи критерии за износ на оръжие в света. Според мен Европейският съюз трябва да се гордее с това.

Във връзка с това имам един въпрос към действащия председател на Съвета. Разяснихте видовете случаи, в които се провеждат консултации, и явно това става, като идентична молба от дадена държава бъде отказана и друга държава възнамерява да разреши молба за износ. Обсъжданията по този въпрос ограничавали ли са се до работната група на Съвета или, и това е вторият ми въпрос, въпросът вече бил ли е обсъждан на политическо равнище в Съвета на министрите? В това отношение, това е друг въпрос, който ме интересува.

  Justas Vincas Paleckis (S&D). – (LT) Някои колеги вече споменаха, че въпросът, зададен от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), крие известни загадки и гатанки, като не успява ясно да обясни защо и как е възникнал проблемът. Щеше да е полезно да има повече яснота при повдигането на въпроса. От друга страна, трябва да признаем, че някои държави от Централна и Източна Европа са особено чувствителни и се чувстват по-несигурни от старите държави-членки на Европейския съюз. Общата позиция на Съвета от 8 декември 2008 г. изготви някои насоки в областта на износа на оръжия. Експертите признават, че държавата, за която говорим днес – Франция – не е надхвърлила границите на тези насоки, но това не означава, че при все по-голямото прилагане на политиката за сигурност и отбрана в практиката не трябва да подобрим и преразгледаме тези насоки и правила. Напълно споделям мнението на моя колега, Elmar Brok, че трябва да си сътрудничим повече в областта на оръжията. По отношение на износа на оръжия, трябва да гарантираме, че е налице по-голямо доверие и по-малко подозрение: понякога основателно, понякога безпричинно. Последното противопоставя големи и малки, стари и нови държави-членки на Европейския съюз една срещу друга в опасна степен. Необходимо е по-голямо доверие и солидарност, което няма да се появи от само себе си. Трябва да се провеждат повече разговори и конструктивни консултации и да се избягват разгорещени обвинения и изкуствени паралели с началото или средата на XX век, когато в Европа властваше закона на по-силния. Трябва да подобрим механизма на консултации в рамките на Европейския съюз, за да се постигне конкретен резултат. Тогава това обсъждане също ще бъде от някаква полза.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Тук се говорят хубави думи за сътрудничество и доверие, но аз оставам с впечатлението, че политиката за износ извън Съюза е в действителност свършен факт от страна на французите. Най-големите и богати държави-членки правят каквото си искат и не обръщат внимание на стандартите и правилата, за които толкова много се каза днес. Само през последните няколко дни отново чухме за продажбата на кораби за нападение от тип „Мистрал“ на Русия от страна на Франция. Ако сделката все още не е финализирана, то това е само защото Русия е започнала специални тръжни процедури, но във всеки случай знаем, че прехвърлянето ще бъде завършено. Междувременно, по повод на руската агресия срещу Грузия, неотдавна руски адмирал заяви, че ако Русия е разполагала с кораби за нападение от типа „Мистрал“, войната срещу Грузия е нямало да отнеме четири или пет дни, а само два часа. Наистина ли държавите-членки на Европейския съюз трябва да продават такива оръжия, когато е известно, че страните-купувачи няма да използват оръжията за отбрана, а за нападение? В същото време Грузия вече дълги години не може да закупи отбранителни оръжия от държавите-членки на Европейския съюз, защото е наложено специално ембарго за закупуването на тези оръжия. Това представляват двойни стандарти и трябва да се избягват.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, докато четях общата позиция и критериите, които трябва да бъдат изпълнени от страните, които изнасят оръжие, изникна образът на Израел. Израел е държава, която не зачита международните закони, която погазва правата на човека и която е нахлула в Газа, и в този момент бих желал да заявя на задалите въпроса, че предвид неотдавнашните събития не съм чул нито един призив за изготвяне на разпоредба за санкции за забраната на износ на военно оборудване и оръжия, заедно с другите санкции, които трябва да бъдат наложени на Израел, които не отговарят на критериите, санкции, които за останалите са споменати в общата позиция.

В рамките на политическата солидарност в Европа първият оратор даде за пример Гърция. Мога ли да ви напомня, че докато критерий 8 от общата позиция посочва, че когато една държава-членка на Европейския съюз желае да изнася оръжия за друга, то тя трябва да вземе предвид икономическото състояние на страната, за която изнася, в случая с Гърция, Франция и Германия оказват натиск за закупуване на техните оръжия, за да си осигури страната тяхната политическа подкрепа и правят това в момент, когато Гърция се намира в много затруднено финансово положение и е обект на множество проверки, в момент, когато в държавата пенсиите, заплатите и така нататък биват намалявани.

Тази позиция е лицемерна и показва, че в рамките на тази философия е факт, че приоритет имат печалбите от оръжейните промишлености, а не принципът за мир, който следва да бъде прилаган от Европейския съюз, вместо различията да се решават с военни средства.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) В много страни от Европейския съюз има седалища и представителства на големи производители на отбранителна техника. Много други държави по целия свят са силно заинтересовани от техните специфични продукти. Търговията на тези материали обаче представлява специфична дейност, която се различава от търговията на други стоки заради ограниченията в областта на сигурността и външната политика, свързани с оценката на търговските дружества и конкретните случаи на търговска дейност.

Въпросните дейности могат да бъдат извършвани само въз основа на разрешение, издадено от държавата, под формата на разрешително за търговия с военни материали или лицензия за вноса, износа или междуобщностния превоз на военни материали. Целият процес се извършва в съответствие с много прецизни правила и е обект на строги проверки от отделните държави, които са задължени да действат в съответствие с ангажиментите в областта на външната им политика. С оглед на спецификата и уникалността на всяка действителна сделка според мен тези дейности трябва да се координират на индивидуална основа на равнището на Съвета и най-вече в общи линии с особен акцент върху оценката на възможните конкретни последици за външната политика.

  Arnaud Danjean (PPE). – (FR) Г-н председател, ще направя три кратки забележки по въпроса. Първо, понеже става дума за позицията на Франция по отношение на продажбата на „Мистрал“, може ли да ви напомня, че все още не е постигнато твърдо съгласие, и че „Мистрал“ представлява плавателен съд, кораб, който ще бъде продаден без оръжие – което всъщност е един от основните въпроси при преговорите с Русия – както и че Русия не е започнала преговори с Франция единствено за закупуването на този вид техника. Така че, позволете ми да представя нещата в перспектива. Осъзнавам, че в някои държави се вихрят емоции, но емоцията е едно, а фактите са нещо съвсем друго.

Второ, както посочихте, г-н министър, Европейският съюз разполага с Кодекс на поведение за износа на оръжие, който се превърна в обща позиция по време на френското председателство през 2008 г.; този кодекс на поведение е един от най-стриктните в света. Ние сме повече от примерни в това отношение и, както ни напомни нашият колега, освен с кодекса на поведение разполагаме и с група, която заседава редовно като част от общата външна политика и политиката за сигурност и обсъжда не само прилагането на този кодекс, но и националните политики на държавите-членки по отношение на износа на оръжие. Следователно съществуват форуми, на които въпросът, свързан с „Мистрал“, може да бъде разгледан доста адекватно.

И накрая, позволете ми да кажа, че ако става дума за европейска солидарност по отношение на износа на оръжие и ако разглеждаме необходимостта от обща стратегия и обща отбранителна политика, трябва да разгледаме целия цикъл на търговия с оръжие и отбранителна техника. Това включва също вноса и очевидно отбранителната промишленост. От тази гледна точка считам, че много държави трябва да свършат много работа, преди да се гарантира, че Европа може да запази своите технологии, работни места, ноу-хау и истински стратегически капацитет във военните ни операции.

  Zoran Thaler (S&D). – (SL) Износът на модерни военни кораби за Русия има европейско и политическо измерение. Той има и измерение на солидарност, или липса на такава, защото се отнася до нашите държави-членки от региона на Балтийско море, както и партньорите ни в „Източно партньорство“: Грузия, Азербайджан, Украйна и така нататък.

Знаем, че Франция се намеси в руско-грузинската война и че в този момент Русия пое и подписа някои международни задължения. Те обаче бяха ли спазени? Страната позволи ли на наблюдатели от Европейския съюз да посетят Южна Осетия и Абхазия? Боя се, че досега не го е направила.

Знаем, че общата позиция на Съвета от 2008 г. е много категорична. Страната вносител трябва да спазва международните си задължения и правата на човека и трябва да запази мира, сигурността и стабилността в региона. Русия обаче прави ли всичко това?

Последният ми въпрос е следният: Франция, или по-скоро, президентът Саркози, в състояние ли е да получи, в замяна на тази съмнителна продажба на кораби за нападение на Русия, ангажиране от Русия, че тя действително ще започне да спазва международните си задължения?

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-н председател, промишлеността на конвенционални оръжия е важен фактор за икономиките на много държави-членки, включително и моята, Обединеното кралство. В условията на един нестабилен и опасен свят държавите-членки на Европейския съюз се нуждаят от възможността да защитят себе си, своите интереси и съюзници по света.

Въпреки това Европейският съюз, с единодушно съгласие в междуправителствен план в Съвета, е положил впечатляващи усилия и е постигнал напредък през последните години за ограничаване на производството и разпространението на определени оръжия и дори за забрана на доставката на оръжия до определени репресивни режими. С право можем да се гордеем с нашата подкрепа на Договора от Отава за забрана на противопехотните мини в цял свят. Надяваме се, че изготвянето на Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която влезе в сила миналия месец, ще бъде още една стъпка към премахването на тези противни оръжия в даден момент – въпреки че, трябва отбележа, че най-малко шест държави-членки на Европейския съюз все още не са я ратифицирали.

В съседните на Европейския съюз държави работим усилено по MPI за наблюдение на производството на оръжие и унищожаване на арсенала от ядрено оръжие и работата следва да бъде продължена и дори усилена.

Винаги трябва да бъдем бдителни срещу усилията на терористите за придобиване на оръжие от държави, където лицензионните режими за крайни потребители и износа на оръжия не са толкова строго контролирани и изпълнявани.

И накрая, Европейският съюз трябва да запази забраната си за износ на оръжия за Китай по две причини. Първо, заради сериозните нарушения на правата на човека срещу собствените й граждани, и второ, за да покажем подкрепата си за демократичния ни съюзник Тайван, който вероятно може пръв да попадне под ударите на Китай.

  Inese Vaidere (PPE). – (LV) Госпожи и господа, оръжията и военното оборудване не са просто търговски стоки; те представляват конкретен сектор, който оказва пряко въздействие върху националната сигурност. Износът на оръжия и военно оборудване за трети държави, особено за такива, които представляват съмнителни демокрации, където се нарушават правата на човека и които си сътрудничат със държави, където могат да бъдат наблюдавани признаци на тероризъм, може да представлява сериозна заплаха не само за Европейския съюз, но и за трети държави. Именно затова той трябва да се счита за важен инструмент на общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз. Как може да става дума за обща отбранителна политика, както направи г-н Барозу вчера, ако всяка държава може да осъществява собствена търговия с оръжия? Решението на Франция да продаде военен кораб от типа „Мистрал“ представлява пряко предаване на военни технологии на трета държава, която не е сключила военен съюз с Европа. Трябва да признаем, че предаването на технологии само по себе си със сигурност не означава, че въпросната държава е била или ще бъде по-приятелски настроена към Европейския съюз, както твърдят френският министър по европейските въпроси, г-н Льолуш, и някои уважаеми членове на Парламента, в днешното разискване. Нито една стратегия на Европейския съюз няма да бъде успешна, ако не се придържа към общоприетите принципи. Това важи в еднаква степен за солидарността между държавите от Европейския съюз и за признаването на общите интереси в процеса на вземане на решения. Договорът за Европейския съюз и общата позиция на Съвета, които определят общите правила за контрол на износа на военните технологии и оборудване, подчертават значението на солидарността. Индивидуалните краткосрочни икономически интереси не трябва да пречат на общите приоритети и цели на Европейския съюз. Решенията, които оказват въздействие върху външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, трябва да бъдат взимани съвместно след консултации с всички държави-членки на Европейския съюз и за тях трябва да бъде изготвен подходящ и правнообвързващ механизъм, при който да се анализират всички възможни последици в съответствие със съвместно разработени критерии. Благодаря ви.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-н председател, въпросът, внесен в Съвета днес, дава възможност да се повдигне друг важен въпрос, който много от нас подкрепиха по време на Европейската конвенция и в рамките на междуправителствената конференция, с което имам предвид цялостния въпрос за обраната и сигурността в Европа и създаването на агенция за производство на оръжия и обща агенция по отбраната.

Нека не забравяме, че в САЩ танкове се произвеждат само на една производствена линия, докато в Европа те се произвеждат на 16 различни производствени линии. Следователно бихме могли да имаме икономии от мащаба. Като се има предвид обаче общата позиция на Съвета от 2008 г. за контрола на износа на оръжия, трябва да признаем, г-н Шастел, че не съществува реален контрол. Нямам предвид Франция – имам предвид всяка държава в Европа, точно както не се извършва действителен контрол, за да се прецени дали държавите, за които се изнася, от своя страна, не изнасят за трети държави, с други думи, дали не са посредници, на които никога не бихме предоставили оръжия.

Оставам с впечатлението, че групата, създадена в рамките на ОВППС, не е в състояние да контролира държавите-членки с цел да се установи за къде точно се изнасят оръжията. Ако успеем да приложим тази обща позиция и ако са налице специфични ограничения, тогава ще сме направили успешна стъпка. Въпреки това ще постигнем истински успех при контрола на износа на оръжие само ако успеем да създадем една наистина обща агенция по отбраната и агенция за производство на оръжия, която да ни позволи да намалим разходите и същевременно да подкрепим нашите принципи и ценности и да ги приложим на практика в случай на производство и износ на оръжие.

  Alf Svensson (PPE). – (SV) Г-н председател, вчера, когато председателят на Комисията направи изказването си, беше подчертано, че Европейският съюз трябва да се застъпи за обща външна политика и политика на сигурност. Това е нещо, което сме чували много пъти. Г-н Барозу също говори за обща отбрана. Според мен обаче, политиката няма да бъде последователна, ако не включим и отбранителната промишленост и износа на оръжия. Както вече беше казано, Договорът за Европейския съюз включва – и това, разбира се, трябва да бъде даденост – принципа на солидарност и изисква държавите-членки да се консултират взаимно в рамките на Съвета и Европейския съвет по всички въпроси от областта на външната политика и политиката на сигурност. Може ли това да се каже по-ясно?

Общата позиция на Съвета от 8 декември 2008 г. определя общи правила за контрола на военните технологии и оборудване. Къде са сега тези общи позиции? Не са ли достигнали до Франция? Може би те не са достигнали и до нас? Държавите-членки на Европейския съюз Литва, Естония и Полша, както и Грузия, твърдят, че продажбата на кораб от типа „Мистрал“ на Русия е влошила сигурността на тези държави. Адмирал Владимир Висоцки, командващ на руския флот, е заявил, че ако Русия е разполагала с кораб от класа „Мистрал“ по време на конфликта с Грузия, руският черноморски флот е щял да завърши операцията си в рамките на 40 минути, вместо на 26 часа.

На големите държави-членки не трябва да се позволява да си правят каквото искат. Знаем, че големите държави много биха искали да имат монопол върху износа на оръжия, което очевидно е напълно неприемливо. Задача на държавата-председател, Белгия, трябва да бъде да започне обсъждания в рамките на Европейския съюз с цел да се постигнат ясни общи разпоредби по отношение на износа на оръжие.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, това разискване е за двустранността срещу общите политики и солидарността. В действителност гражданите на няколко държави-членки са сериозно разтревожени за предстоящия износ на модерни военни технологии за трети държави.

Само преди една година Русия проведе военни маневри в Североизточна Европа, чиито сценарии бяха насочени срещу държавите от региона на Балтийско море като обекти на военна инвазия. Разполагаме с прословутите думи на командващия руския флот за това, че ако Русия е разполагала с кораби от типа „Мистрал“ през август 2008 г., то тя е щяла да бъде в състояние да завърши операцията си за три часа вместо за три дни.

Аз съм доволен от изявлението на държавния секретар Шастел, което смятам за много положителна реакция на нашата загриженост, както и от декларацията на нашия колега, г-н Danjean, че няма да бъдат продадени никакви военни технологии. Руснаците обаче настояват – и ще продължат да настояват – да закупят именно тази военна технология.

Има още един въпрос, на който трябва да се отговори, който е: защо няма консултации и нормални разисквания в Съвета в случаите, когато дадена държава-членка възнамерява да продаде военна технология на трета държава? Това е посланието ни към Съвета. Ще обърнем внимание на необходимостта от редовно обсъждане в рамките на Европейския съвет на износа на военно оборудване за трети държави.

  Krzysztof Lisek (PPE). – (PL) Г-н председател, производството и износът на оръжия и военни технологии е било, е и ще бъде предмет на много разисквания и ще продължи да бъде трудна тема за обсъждане заради противоречивото й и спорно естество. Винаги е имало и все още може да има подозрения за разпалване на конфликти и дестабилизация на региони. Контролът върху износа на оръжия, както подчертаха предишните оратори, също е много труден. От друга страна, оръжейната промишленост е важна област от икономиката на много от държавите-членки на Европейския съюз. Оръжия се изнасят от Франция, Обединеното кралство, Германия, Полша, Чехия и много други държави-членки, както и от САЩ, Русия и други държави извън Европейския съюз. Ето защо сме много далеч от положение, при което производството и износът на оръжия е предмет на политиката на Европейския съюз. Днес държавите-членки имат голяма степен на автономност в тази област, но те трябва да хармонизират разпоредбите си в съответствие с общата позиция на Съвета от 2008 г.

И една кратка забележка за „Мистрал“ – колегите от Франция трябва да разберат тревогата на държавите от региона на Балтийско море и Полша. Руските генерали заявяват, че тези плавателни съдове могат да бъдат разположени в Балтийско море. С изключение на Русия, Балтийско море е заобиколено единствено от държави-членки на Европейския съюз.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, въпросът, зададен от г-н Kariņš е ясно обоснован и беше зададен няколко пъти на заседанието на комисията по външни работи. Членовете на Парламента не получиха задоволителен отговор. Във връзка с това Съветът трябва да предприеме конкретни стъпки в това отношение, за да се отговори на задалите въпроса, още повече защото въпросът разполага с контекст, който беше споменат тук няколко пъти, както от г-н Kelam, така и от г-н Czarnecki. Става дума за начина, по който командващите войски в Русия се отнасят към този вид оръжия, и по-конкретно факта, че военните кораби от типа „Мистрал“ са оръжия за нападение. Това трябва да подскаже, че тук не става въпрос само за осъществяване на продажба, а следва да повдигне и въпроси за това какви биха били последиците от тази продажба. Осъзнаваме, че директивата от 2008 г. е в сила, но също така трябва да приемем, че става въпрос за много повече, отколкото за разпоредбите на една директива и съществуващите разпоредби. Случаят с контрола на конфликта в Грузия, от който се интересува Европейският съюз и който все още не е решен, показва, че тук е необходимо такова решение.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D). – (EL) Г-н председател, Европейският съюз наистина изгражда обща външна политика, политика за отбрана днес и без съмнение трябва да има определени протоколи, които регулират взаимоотношенията на оръжейните промишлености с трети държави. Темата на това разискване обаче повдига моя въпрос и аз смятам за необходимо да го представя на пленарното заседание днес.

Как можем да оправдаем факта, че оръжейните промишлености, особено в Обединеното кралство, налагат търговско ембарго на Република Кипър, която е държава-членка на Европейския съюз, като същевременно позволяват на Турция за модернизира, премества и превозва военно и друго оборудване на територията на окупиран Кипър?

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Г-н председател, аз бях докладчик на Парламента в продължение на няколко години, по време на които Парламентът практически единодушно призова за превръщане на Кодекса на поведение от 1998 г. в обвързваща обща позиция, която беше приета през 2008 г. Тогава обаче заявихме, че това ще бъде по-нататъшна, макар и не окончателна, стъпка; стъпка, която е необходима, но не и достатъчна – факт, който стана ясен от днешното разискване.

Също така бих искал да напомня на Парламента, че всички държави-членки на Европейския съюз подкрепят международния договор за контрол на износа на оръжие в Организацията на обединените нации, както и че това е основният въпрос.

Износът на оръжия не е като износа на хладилници. Той има много сериозни последици, защото оръжията убиват; те унищожават и лишават от средства обществата. Европейският съюз спомага точно за това, когато изнася оръжия за Израел, когато изнася оръжия за Колумбия, когато изнася оръжия за Афганистан. Нашите действия следва да се водят именно от това чувство за отговорност.

Ето защо считам, че е необходимо да се напомни на Парламента, че при разглеждането на този въпрос става дума не само за вътрешния пазар, търговията или сигурността, но очевидно става въпрос за международна отговорност и аз се боя, че не правим точно това.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-н председател, с Договора от Лисабон разполагаме с по-добра координация на политиките и солидарност в много области, включително външната политика и политиката на сигурност. Също така, договорът съдържа и клауза за взаимно сътрудничество в случай че някоя държава-членка е застрашена във военно отношение.

С оглед това плановете на Франция да продаде четири военни кораба от клас „Мистрал“ на Русия и да сподели с нея технологията за корабостроене изглеждат много тревожни. Нещо повече, военните кораби от типа „Мистрал“ очевидно са офанзивни – подчертавам, офанзивни, а не отбранителни.

Ето защо, преди да започнем да правим нещо по отношение на разпоредбите за солидарност, предвидени в Договора от Лисабон, трябва да се уверим, че не намаляваме сигурността на другите държави-членки на Европейския съюз или тази на нашите съседи.

Настоятелно призовавам Съвета да направи всичко по силите си да започне широки обсъждания в рамките на Европейския съюз по отношение на необходимостта от разработване на обща дефиниция и актуализиран подход към продажбата на оръжия на трети държави.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-н председател, бих искал да обърна внимание на факта, че износът на оръжия винаги е свързан с политиката на сигурност на Европейския съюз. Износът на оръжия не е автономна или изолирана сфера. Тези въпроси не се ограничават само до военната или финансовата сфера, защото зад износа стои печалбата на съответните предприятия, а това винаги е свързано с политиката. Ето защо бих искал да подкрепя онези, които предлагат да се проведе обсъждане на пълния Съвет относно политиката на Съюза в областта на износа и военното сътрудничество. Например разполагаме със значителен брой забележки и съмнения по отношение на износа на военни кораби от типа „Мистрал“ за Москва, но ако погледнем на въпроса от друг ъгъл и помислим например за изграждането на европейска система за противоракетна отбрана, смятам, че би било в наш интерес да се включи и Русия. С други думи, накратко, тези въпроси не са толкова очевидни, колкото може да изглеждат.

  Katarína Neveďalová (S&D). – (SK) Аз в никакъв случай не съм експерт по въоръженията и прочее, но аз със сигурност съм днес тук като пацифист и бих искала да разгледам този проблем от гледната точка на обикновения гражданин на Европейския съюз. Като се има предвид, че в момента Европейският съюз произвежда непрестанно оръжия, както и че по света има близо 30 войни, както и безброй други конфликти, независимо дали става въпрос за регионални или местни, следва да осъзнаем също, че произвеждаме оръжия, чието пряко предназначение е унищожение и убиване.

Може би трябва да се замислим и за това дали бихме предпочели средствата, които всяка година предоставяме на бюджетите на отделните държави за въоръжаване и оборудване на войските им, да бъдат прехвърлени по някакъв начин за образование, което в действителност би било много полезно от оръжията в условията на икономическа криза. Би ме заинтересувало много как някои от вас биха отговорили на въпроса: колко отделни държави-членки са намалили бюджетите си за отбрана в този момент на икономическа криза и с колко? Може би всички трябва да се замислим за това, защото не смятам, че даваме добър пример на младите поколения, като считаме, че стрелбата например, която всъщност е вид унищожение, следва да бъде издигната на нивото на олимпийски спорт.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, това беше едно много интересно разискване и аз бих искал да разгледам отново две понятия малко по-подробно.

На първо място, бих искал да определя нова рамка на понятието за отговорност. Член 4, параграф 2 от общата позиция постановява, че решението за прехвърляне или отказът за прехвърляне на военни технологии или оборудване остава в правомощията на всяка държава-членка. Следователно тази отговорност е преди всичко на национално равнище и е ясно, че общата позиция не отнема тази отговорност от държавите-членки, но действително въвежда редица разпоредби, които да гарантират ефективна координация и обмен на информация между тях.

Второто понятие, към което искам да се върна, е понятието за прозрачност. Общата позиция постановява, че държавите-членки трябва да изготвят годишен доклад за осъществения от тях износ на оръжия. Доклад на Европейския съюз, изготвен въз основа на националните отчети, ще се публикува годишно и ще предоставя информация за финансовата стойност на издадените лицензи, категоризирани според дестинацията и категорията на военното оборудване, както и на броя отказани лицензи и всички последващи консултации с държавите-членки.

Освен годишния доклад на Европейския съюз, общата позиция изисква от държавите-членки да публикуват национални отчети относно износа на военни технологии и оборудване. Ето защо целта на търсената от общата позиция прозрачност важи както на равнището на Европейския съюз, така и на национално равнище, но е вярно, че Европейският съюз трябва да даде пример в това отношение.

Също така бих искал да кажа, че, както някои от вас посочиха, общата позиция представлява значителен напредък в сравнение с кодекса на поведение. Общата позиция беше приета през декември 2008 г., тоест преди по-малко от две години. За нас е логично да дадем повече време на новите разпоредби, въведени от общата позиция, да влязат в сила, преди да се премине към ревизия на нова такава система, въпреки че след като ви изслушах и разбрах какво казвате, може да изглежда съблазнително тя да се направи по-рестриктивна или да се свърже със система за санкции.

И накрая, за да се изясни един много конкретен въпрос, бих искал да кажа, бъдете сигурни, че общата позиция е била обсъждана много пъти на политическо равнище, по-специално в Съвета, особено във връзка с оръжейното ембарго над Китай.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-н председател, не разполагам с член от Правилника за дейността, на който да се позова. Аз просто исках да предам тази много важна новина: иранският министър на външните работи току-що обяви, че е прекъснал изпълнението на смъртната присъда чрез пребиване с камъни на г-жа Мохамади-Аштиани.

Всички ние в Парламента се борихме, а демократичните сили в света в момента се борят, да постигнат много повече от прекъсването на нейната присъда, така че присъдата да бъде отменена. Това е едно начало и ние ще продължим да предприемаме действия. Съжалявам, но смятам, че тази информация трябваше да бъде споделена.

  Председател. – Благодаря Ви, г-жо Ries. Точно това заявих в началото на заседанието, когато обявих новината, и се радвам, че я потвърждавате. Ще продължим да се борим за това съдебният процес да бъде преразгледан и като цяло правата на човека да бъдат зачитани в целия свят.

12. Проектозакон относно израелските неправителствени организации (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването по въпрос, изискващ устен отговор (O-0046/2010), зададен от Franziska Katharina Brantner и Nicole Kiil-Nielsen, от името на групата Verts/ALE, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Alexandra Thein, Ivo Vajgl, Baroness Sarah Ludford и Leonidas Donskis, от името на групата ALDE, Véronique De Keyser, от името на групата S&D, и Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL, към Комисията относно проектозакон за израелските неправителствени организации (B7-0319/2010).

  Franziska Katharina Brantner, автор. – (EN) Г-н председател, тук съм като приятел на демокрацията, а също така и като приятел на израелската демокрация. Именно защото се тревожа за израелската демокрация, внесохме въпрос преди лятото относно закон, който ще важи за израелски неправителствени организации (НПО) и който прилича на някои закони, които познаваме от други по-малко демократични части на този свят. Част от този закон се отнася до включването на НПО в регистъра на политическите партии и отнемането им на статута на организации, освободени от данъци. За нас това беше много тревожно.

За щастие забелязахме, че това е променено и премахнато, но за съжаление законът все пак предвижда проектозакон за по-нататъшно увеличаване на прозрачността по отношение на пари, които идват от външни политически организации. Не се изисква същото за частни дарители, което според нас е много тревожно и конкретно е насочено към Европейския съюз като един от донорите, когато става въпрос за хора, подкрепящи този закон.

ЕС е една от целите на новия закон, защото много хора в Израел, които, без да е необходимо да харесват демокрацията или правата на човека, считат, че ЕС подкрепя проекти на НПО, които са насочени против интересите на Израел, без всъщност да дефинират какви са тези интереси.

Силно сме разтревожени и бихме искали да знаем какво според Вас означава това за финансирането от ЕС? Как според Вас следва да реагираме? И не може ли поне да очакваме едни и същи правила за прозрачност за всички донори – частни или публични, от ЕС или от която и да е друга страна – когато става въпрос за НПО в Израел?

  Annemie Neyts-Uyttebroeck, автор. – (EN) Г-н председател, тъй като аз съподписах въпроса, изискващ устен отговор, към Комисията относно новия израелски „проектозакон за прозрачност на НПО“ – както е наречен от една израелска неправителствена организация, която се нарича NGO Monitor – проектозаконът е смекчен значително, както току-що обясни Franziska Brantner. Моята група и аз приветстваме тези промени. Вече не се изисква от всички получатели на чуждестранно финансиране за политическа дейност в Израел да се регистрират в регистъра на „политическите партии“. Изглежда, че тези организации вече не са изложени на риска да изгубят статута си на освободени от данъци и евентуалните нарушения на закона ще се наказват с глоба.

Както казах, тези промени трябва да се приветстват. Израелските органи и редица израелски НПО може и да не са харесали нашата реакция на първоначалания проектозакон, но както видяхме, нашите действия имаха ефект.

Предвид горното, целта на настоящия проектозакон продължава да поражда загриженост. Първо, той изглежда е предназначен за сплашване на ЕС и държавите-членки. В придружителната бележка, която получихме от НПО, която вече споменах (израелската организация NGO Monitor), прочетохме следното, цитирам: „ЕС и държавите-членки насочват десетки милиони евро ежегодно към малка група силно политизирани израелски НПО чрез непрозрачни процеси. Европейските държави използват финансирането на НПО за влияние върху израелските политически и обществени дебати в степен, която няма аналог в отношенията между демокрациите. Затова по-голямата прозрачност по отношение на чуждестранното държавно финансиране е от голямо значение за израелския демократичен процес и правото на информираност на обществеността“.

Излишно е да се казва, че редица от тези твърдения са абсолютно неверни, но те разкриват много. Те разкриват колко силно е недоверието между редица израелски влиятелни фигури и ЕС и ние трябва да направим нещо в това отношение. Те също така разкриват колко войнствено настроени са важни сегменти от израелското обществено мнение; това също е повод за загриженост. И двата елемента правят мирното решение в Близкия изток още по-трудно, отколкото е в момента. Въпросът ми към Вас, г-н член на Комисията, е: какво възнамерявате да направите в това отношение, за да подобрите положението?

  Véronique De Keyser, автор. – (FR) Г-н председател, докладът „Голдстоун“ имаше неочакван резултат.

Намерението беше да се установи истината за евентуални военни престъпления по време на операцията „Лято олово“ през декември 2008 г. и всъщност той предизвика протест в Израел. Съдията Голдстоун беше подложен на лични нападки, а НПО, които имаха смелостта да дадат показания, се превърнаха в мишени. Малко след тази медийна буря се появиха редица проектозакони, предназначени да засилят контрола върху НПО и да отслабят всякаква опозиция спрямо политиката на правителството.

Сред тях беше и проектозакон относно НПО, който първоначално се стремеше да ги третира като политически организации и затова да не ги освободи от данъци.

Второ, проектозакон за инкриминиране на бойкота на израелски стоки, дори стоки от селищата, включително бойкоти, за които призовава някое правителство, организация или чужд гражданин. Просто казано, ако някой французин призове в Интернет за бойкот на стоки от селищата, той би могъл да бъде наказан, и ако Палестинската власт направи това, тя ще бъде третирана по същия начин.

Трето, проектозакон за универсална юрисдикция, който дава на Израел правомощия да взема решения по подобни дела.

В ход са различни други проектозакони, които ограничават свободата на словото или свободата на движение. Не е възможно да се направи списък, но всички те са с една насоченост и са много обезпокоителни. Те представляват директна атака срещу свободата на словото, която е неотменимо човешко право и необходимо следствие от демокрацията.

Добре е, че Кнесетът измени закона относно НПО дотолкова, че той стана почти приемлив за самите НПО. Трябва да се надяваме, че другите проектозакони ще имат същата съдба, особено законът за бойкотите, който ще бъде внесен в Кнесета за първо четене на 15 септември.

Искам да привлека вниманието на Комисията към следното: ако вече не можем да кажем, че стоки, които са внесени незаконно според нашите споразумения, не могат да се купуват в Европа, все едно че забраняваме мнението да не се купуват примерно фалшифицирани стоки или крадени часовници от щанд на пазара. Парламентът ще следи отблизо въпроса.

В тази връзка бих попитала Европа: какво правим ние в Европа по отношение на израелско-палестинския мирен процес? Къде беше нашият върховен представител? Къде сме в този процес, който е толкова важен?

  Marie-Christine Vergiat, автор. – (FR) Г-н председател, в началото на тази година израелското правителство прие проектозакон, който директно поставя под въпрос финансирането, предоставяно от Европейския съюз на НПО в Израел.

Аз съподписах този въпрос и съм доволна, че това ни позволява да направим оценка на отличната работа на израелските НПО, които се борят ежедневно за мир, демокрация и в общи линии за правата на човека на територията на държавата Израел. Тези НПО твърде често са забравените в израелско-палестинския конфликт, макар че вършат забележителна работа, както вече казах, и са изложени на голям тормоз.

Израелското правителство леко се отдръпна под оказания натиск, особено от нас, но без да промени насоката на своята политика. Всъщност израелските органи се стремят да създадат истински юридически арсенал, за да предотвратят всякаква критика спрямо тяхната политика, включително от чужбина.

Аз също се спирам на разпоредбите, които се стремят да забранят бойкоти и, което е още по-лошо, които поставят под въпрос принципа за универсалната юрисдикция, заложен в много международни договори, по които Израел е страна. За съжаление обаче знаем, че израелското правителство понякога приема подход на „променлива геометрия“ спрямо международното право. Всъщност знаем, че тези предложения представляват реакцията на израелското правителство на доклада „Голдстоун“.

Г-н член на Комисията, Съюзът е установил привилегировано партньорство с Израел, което изглежда, че нищо не може да постави под въпрос. На нас в Парламента обаче ни се струва, че има граници. Трябва да прекратим тормоза на израелското правителство над НПО, които критикуват неговата политика, и да поискаме безусловно да оттегли предложенията, които са недостойни за държава, която претендира, че е демократична.

Можете ли да ни уверите, че дори ако това законодателство бъде прието, макар че се надявам това да не стане, въпреки всичко Европейският съюз ще продължи безусловно да финансира тези НПО в Израел? Можете ли да ни кажете какво възнамерява да направи Комисията, за да убеди правителството да оттегли тези мерки и да пази правото на свобода на сдружаване, което е основен стълб на демокрацията? Можете ли да ни уверите, че в Израел ще бъдат назначени служители за свръзка с отговорност за правата на човека като част от процеса на формиране на Европейската служба за външна дейност, така че НПО да имат посредници на място?

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, организациите на гражданското общество играят жизненоважна роля в отворените демократични общества. Израел има безусловна традиция на свободно, отворено и енергично гражданско общество, което играе положителна роля в много сектори, включително мониторинга на правата на човека и в Израел, и в окупираните палестински територии, както и по отношение на важни екологични и културни въпроси.

Европейският съюз си сътрудничи с израелски неправителствени организации от много години и е силно заинтересован да продължи това плодотворно сътрудничество, по-специално тъй като много израелски НПО имат репутацията на професионално съвършенство в своята област. Ето защо следихме със загриженост разискванията в Кнесета относно проектозакона за „разкриване на финансиране от чужбина“. Ние осведомихме съвсем ясно израелските органи за тази загриженост по много поводи.

Както беше посочено в доклада на Комисията за напредъка на Европейската политика за съседство, първата версия на проектозакона от миналия февруари съдържаше нови изисквания по отношение на дейностите на гражданското общество, които – ако бяха приети – щяха да затруднят значително работата на НПО в Израел.

Нова и значително преработена версия на проектозакона беше обсъждана през лятото от членовете на Кнесета, правителството и представители на гражданското общество. През август беше приет нов проект на първо четене в Кнесета.

От най-новата версия на проектозакона са извадени разпоредбите, които премахваха данъчните облекчения за НПО и включваха задължения за регистриране в регистъра на политическите партии. Тези промени определено се приемат много добре.

Обаче според нас задълженията за отчетност, наложени на НПО, пак ще станат ненужно строги, не на последно място защото настоящите административни изисквания по отношение на НПО в Израел вече осигуряват адекватна прозрачност на публичното финансиране. Освен това тези нови критерии за прозрачност ще обхващат само публично финансиране от чужбина, докато частните чуждестранни източници не е необходимо да бъдат разкривани – което беше подчертано съвсем правилно. Този подход би представлявал дискриминация срещу онези, които работят с чуждестранно публично финансиране, включително такова от ЕС.

В плана за действие на Европейската политика за съседство (ЕПС) Израел и Европейският съюз са се договорили да водят редовен диалог по въпроси на гражданското общество и да подкрепят връзките между гражданските общества в Израел и ЕС. Най-новата работна група ЕС-Израел по правата на човека се събра на 2 септември и също обсъди подробно въпроса за финансирането на НПО.

През следващите месеци проектозаконът ще премине през допълнителни обсъждания и четения в Кнесета. Ние ще продължим да следваме развитието на събитията отблизо.

  Hans-Gert Pöttering, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н Фюле, госпожи и господа, предложеното законодателство относно неправителствените организации (НПО) в Израел породи у нас голяма загриженост. Разтревожени сме, че способността на НПО в Израел да действат ще бъде значително ограничена.

По време на посещение на делегация от председатели на комисии от Европейския парламент, в която участвах като председател на работната група за Близкия изток, изразихме нашата загриженост пред колегите си от Кнесета в Ерусалим по-специално по време на една много позитивна среща със заместник министър-председателя Дан Меридор. Бих искал да видя умни, уравновесени хора като Дан Меридор да играят много по-забележима обществена роля, отколкото външния министър например, с чиято позиция не сме съгласни изобщо.

Както казаха всички оратори, проектът включва някои подобрения. Приветствам горещо това, което каза г-н Фюле, но все още има някои въпроси, които се нуждаят от отговор. Винаги, когато се налагат ограничения върху задачите и сферата на влияние на организации за права на човека и НПО, ние трябва да направим така, че гласът ни да бъде чут. Законодателството още не е прието и се очаква решение по време на сесията на Кнесета през октомври. Ще продължим да наблюдаваме ситуацията много внимателно.

Като истински приятел на Израел бих искал да кажа, че отношението към израелското правителство и израелския парламент трябва да бъде същото като към всяко друго правителство или парламент. Израел с право претендира, че е демокрация. Затова трябва да приема и критика, когато считаме, че е уместно да отправяме такава.

Бих искал да добавя, че не разбирам защо израелското посолство в Брюксел вчера издаде съобщение за пресата, в което се казва, че днес обсъждаме несъществуваща тема и че разискването не бива да се провежда заради мирния процес в Близкия изток.

Бих искал да призова израелското правителство и да заявя съвсем ясно, че се противопоставяме на всички изявления на президента на Иран по отношение на сигурността на Израел, че се противопоставяме на тероризма от всякакъв вид и че когато израелци бъдат убити в Хеброн, ние ще осъдим това решително. Обаче трябва също така да кажем, че изграждането на селища не бива да бъде възобновявано след 26 септември. Вместо това Израел трябва да положи основите за продължаване на мирния процес. Израел носи голяма отговорност в тази област и ние силно се надяваме, че ще има стабилен и траен мир, при който и Израел, и палестинската държава ще имат сигурни граници. Достойнството и на израелци, и на палестинци е важно.

(Ръкопляскания)

  Richard Howitt, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, през седмицата, когато ще бъдат възобновени преките преговори за мир, и в деня, когато се отбелязва началото на еврейската Нова година – като пожелавам shana tova на всички евреи в Европа и по света – дълбоко съжалявам, че израелският Кнесет все още възнамерява да наложи обременителни и неприемливи изисквания за отчетност на всички организации за права на човека, които получават чуждестранни средства, включително средства от Европейския съюз.

Чухме от засегнатите НПО, в нашата работна група за Близкия изток и в подкомисията по правата на човека на Парламента, че извършват добросъвестна работа по правата на човека, но че биват сплашвани и тормозени с обвинения в политическа пристрастност.

Такива ограничения за международната помощ за НПО по правата на човека съществуват в държави, включващи Бирма, Тунис и Руанда. Те не бива да бъдат въвеждани в държава като Израел и те са в противоречие със задълженията на Израел да подкрепя свободата на сдружаване съгласно конвенциите на Международната организация на труда.

Има твърде малко гласове в полза на мира и правата на човека от двете страни на конфликта в Близкия изток. Онези, които говорят открито, често биват побеждавани от други, които следват пътя на насилието.

Плуралистичните демократични общества, които действат в условия на мир и стабилност, ценят високо гражданското общество, дори когато посланието му понякога е трудно. Както казва Джордж Оруел: „свободата е правото да казваш на хората онова, което те не искат да чуят“.

  Chris Davies, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, искам да насоча вниманието към писмото на израелския посланик, г-н Curiel, до председателя на нашата подкомисия по правата на човека.

Намерението ми беше да приветствам и всъщност да одобря неговата декларация, че трябва да бъдем подготвени да подкрепим принципа на прозрачността във финансирането на организации. Бихме очаквали това тук, защо не и в Израел.

После погледът ми се спря на един от последните абзаци в неговото писмо, в който той изразява негодуванието си от всякакви сравнения между плуралистичното израелско гражданско общество и някои други страни. Той използва тези думи: „Тръгването по такъв погрешен път може да накара всички ни да се замислим за собствените минали и настоящи препоръки на Европа“. Ако това не е позоваване на Холокоста, не знам как да го нарека. Намекът е ясен: вие, европейците, нямате право да критикувате Израел заради вашето минало. Ръцете ви са изцапани с кръв.

Аз не съм отговорен за действията на нацистите. Не съм бил роден по онова време, повечето от нас тук не са били родени тогава и този Европейски съюз е създаден, за да се опита да осигури такова зло да не се случва никога вече. Възмущавам се от идеята, че трябва да не обръщаме внимание на отблъскващото поведение на Израел – в Газа, икономическата блокада, окупирането на палестинска територия и нарушенията на правата на човека – твърде често.

Възмущавам се от идеята, че трябва да бъдем принудени да не питаме защо един народ, който е страдал толкова много през миналите векове, сега трябва да причинява такива страдания на палестинския народ днес.

(Ръкопляскания)

  Nicole Kiil-Nielsen, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, някои казват, че днешното разискване вече не е актуално. Обаче, докато групите за оказване на натиск нападат европейското финансиране за израелските НПО от 2005 г. насам, условията за работа на гражданското общество в Израел продължават да се влошават.

След публикуването на доклада „Голдстоун“ много представители на организации бяха оклеветени, сплашени и арестувани. Понастоящем се обсъждат четиринадесет проектозакона. Всички те имат за цел да ограничат независимостта и свободата на сдружаване. Бих ви напомнила, че на израелските защитници на правата на човека вече не се позволява да влизат в окупираните територии без разрешително от армията.

Израелските демократи и пацифисти, които можеха да се възползват от Европейския инструмент за демокрация и права на човека са загрижени, защото дори в изменен вид този проектозакон е насочен конкретно към финансирането на международни организации, докато частното финансиране не е засегнато.

Повече няма да приемаме, че хората, които имат смелостта да осъждат ежедневните унижения, от които страдат палестинците, прогонването на семейства, разрушаването на домове, конфискацията на земя и лишаването от вода, трябва да бъдат накарани да замълчат.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, като всички суверенни държави Израел има абсолютно право да упражнява надзор, да наблюдава и да регулира както намери за добре дейността на национални и международни НПО, които действат на негова територия, особено ако са с политически характер и биха могли да оказват подкрепа на тероризма или са от държави, които подкрепят тероризма.

Израел е парламентарна демокрация, отличаваща се с енергично гражданско общество, в което всякакви нюанси на ненасилствени мнения могат да бъдат открито представени и обсъждани. НПО, работещи в Израел, имат свобода, която няма равна никъде другаде в Близкия изток, който като цяло представлява репресивна среда за гражданското общество. Русия прие драконовско законодателство срещу НПО, въпреки че е член на Съвета на Европа, но Русия е голяма и има нефт и газ, докато Израел е малък и беден на ресурси, което вероятно обяснява защо Русия не е обект на внимателно наблюдение в това отношение.

Затова днешното разискване подозрително прилича на поредно упражнение в критични нападки срещу Израел от обичайните заподозрени, такова, на каквото Парламентът се отдава твърде често – няма значение, че проектозаконът, предложен в Кнесета, е претърпял значителни промени и подобрения. След като преките разговори между Израел и палестинците бяха току-що възобновени, ние в Европейския парламент рискуваме да се обречем на неуместност с безполезни разисквания като това.

  Kyriacos Triantaphyllides, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-н председател, предложеният проектозакон е в съответствие с по-широката стратегия да бъде обявена извън закона борбата за защита на правата на човека в Израел, като бъдат заглушени гласовете на несъгласие в страната и чрез допълнителни подобни актове на сплашване като арести по време на демонстрации срещу войната в Газа в миналото.

Миналия май Генералната дирекция „Външни отношения“ установи, че условията за НПО в Израел са се влошили. Оттогава до сега обаче Европейският съюз нито веднъж публично не е осъдил решенията относно предложеното законодателство, нито е призовал публично Израел да спазва свободата на изразяване на своите граждани. Европейският съюз не може да декларира вярност към принципите на правовата държава, да признае опасностите и същевременно да си затваря очите, когато не се спазват правата на човека. Той трябва да заеме публична позиция, като призове Израел да оттегли проектозакона.

По време, когато НПО, финансирани от Европейския съюз, са подложени на атака и финансовата им подкрепа от Общността бива подкопавана, Европейският съюз не може да продължава да укрепва отношенията си с Израел. Той трябва да постави условия за продължаване на търговията и да суспендира споразумението за асоцииране, докато държавата Израел не започне да спазва свободата на изразяване и сдружаване. Освен това Израел трябва да спазва член 2 от споразумението за асоцииране относно правата на човека и да оттегли предложения проектозакон.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Stavros LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-н председател, това е любопитно разискване в няколко аспекта. Да го обобщя в едно изречение: въз основа на остарели парламентарни въпроси ние разискваме текуща израелска юридическа процедура, която цели да осигури израелските НПО да бъдат колкото е възможно по-прозрачни. Моля, имайте предвид, че проектозаконът, който се оспорва, претегля внимателно правата на организациите да действат свободно в демокрация срещу правото на израелските граждани да знаят кой финансира дейността на въпросните НПО. В продължение на много години прозрачността беше европейско политическо мото. Има ли някаква причина този толкова често проповядван принцип да не бъде правилно прилаган в ситуация, в която Европейският съюз и неговите държави-членки предоставят безвъзмездно значителни суми на израелски НПО? Ако Парламентът е против това, то според мен прави лош театър и тук в Парламента, и в еврейската държава. С такова политически съмнително отношение със сигурност ще отблъснете правилно мислещите граждани на Европа, а това означава данъкоплатците.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, аз съм силно объркана от мнението и тона на някои от участниците в разискването днес. Предвид несигурното начало на преките разговори между Израел и Палестинската власт, бих настояла Парламентът да бъде предпазлив в забележките си в момент на голяма чувствителност в Близкия изток.

От опита в моя избирателен район в Северна Ирландия мога да потвърдя колко деликатни са тези разговори. Външната намеса често е непродуктивна и дестабилизираща за напредъка. Това се изостря още повече от безогледната атака миналата седмица, при която бяха убити четирима израелски граждани. Сигурна съм, че колегите ще се присъединят към осъждането на тази атака, и всъщност към поздравленията за Израел за неговия ангажимент по отношение на разговорите.

Ако разгледаме въпросното законодателство, трябва да признаем, че израелското правителство е работило със своя парламент в подхода си към загрижеността. Проектозаконът, който ще бъде придвижен в Кнесета, е претърпял значителни промени. Тези промени са пример за израелската демокрация в действие и реакцията спрямо разумна и премерена критика. Останалите мерки са съсредоточени върху прилагането на принципите на откритост, отчетност и прозрачност спрямо сектора на НПО. НПО в цял свят редовно ги препоръчват като ключови принципи за здравословен обществен живот в демократично общество.

Освен това изискването чуждестранната държавна подкрепа да бъде потвърдена в публичните рекламни кампании и уебсайтовете е сравнимо с изискването на ЕС по отношение на финансирането да се потвърждава и подкрепя получаването на финансиране от ЕС. Бих казала, че това прави противопоставянето на НПО – и на някои в Парламента – на такива предложения и нелогично, и лицемерно.

Разискването представлява намеса във вътрешните работи на държава извън Европейския съюз и то по въпрос, който вече е разглеждан. Мнозина в Израел ще направят заключението, че мотивацията за това е породена от антиизраелски чувства, докато по време на мирни преговори ние трябва да бъдем източник на насърчение за преговарящите.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-н председател, благодаря на г-жа Dodds. Ще се съгласи ли уважаемата колега, че е относително нова в Парламента. Някои от нас, които сме били тук вече забележително дълго, изглежда сме преминали през редица преки израелско-палестински мирни преговори и сме установили, че да си мълчим не означава, че допринасяме по някакъв начин за процеса.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, разбира се, че съм съгласна, че съм относително нова в Парламента, но също така бих очаквала уважаемия колега да признае, че за мен не са нови ситуациите на конфликт или справяне със ситуация на тероризъм в собствения ми избирателен район в Северна Ирландия.

Всъщност имам личен опит с такъв тероризъм и след като съм участвала в преговорите, които доведоха до по-мирно демократично бъдеще за моя народ в Северна Ирландия, според моя опит външната намеса, и особено много изкривената външна намеса, е и неправилна, и безполезна.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE). – (EN) Г-н председател, като слушам разискването бих искала да споделя с Вас, че в продължение на много години бях генерален директор на полска НПО, която подкрепяше присъединяването на Полша към Европейския съюз, подкрепяше референдума и изпълни много програми за политическо обучение, демокрация и т.н.

Ние също имахме спонсори от Полша и от чужбина. Това бяха частни лица, предприятия и политически фондации, както и различни програми на Европейския съюз и, разбира се, ние бяхме задължени да декларираме източниците на нашите пари и получените суми. Това беше вярно и за всички пари, които получихме от бюджета на ЕС. Никога не бих си помислила да считам това за някакъв вид дискриминация или за нещо, което ни е възпрепятствало по какъвто и да било начин.

Що се отнася до това разискване, съжалявам, че се изгубваме в разисквания, които се основават на остарели документи. Изгубваме цялостната картина, а това е всъщност, което ни трябва. Става въпрос за стандарти, става въпрос за демокрация, демокрацията основана на активни граждани, често пъти организирани в жизнени, динамични НПО.

Прозрачността е стандарт на демокрацията и проектозакон или всякакъв юридически документ, който изисква прозрачност за каквото и да е частно или публично финансиране, трябва да бъде похвален, а не осъждан в Парламента.

Може би по-скоро трябва да насърчим отчетност и за частните донори. Защо трябва прозрачността да възпрепятства дейността, да отслабва положението на НПО, да дискриминира? Защо ни е необходима прозрачност? Това са въпросите, които трябва да си зададем за всяка организация в света, която подкрепяме.

Израел е демократична държава. В Кнесета имаше оживена дискусия по проектозакона, която доведе до проектозакона от миналия август. И така, като благодаря на члена на Комисията Фюле за цялата информация, която ни предостави, мога само да пожелая на него, на Комисията и на всички нас по-нататъшно продължаващо, развиващо се, добро сътрудничество между Европейския съюз и Израел.

  Proinsias De Rossa (S&D). – (EN) Г-н председател, мога ли първо да отговоря на представата, че външната намеса по някакъв начин вреди на мирните процеси. Ако се следва тази логика, Европейският съюз, а всъщност и светът като цяло, трябва да обърне гръб на всеки един конфликт по света и да се преструва, че това не му влиза в работата. Аргументът е безсмислен, г-жа Dodds, и настоявам да преразгледате становището си по въпроса.

Напълно законно е Парламентът да проучва потенциалните заплахи за свободата на словото и свободата на сдружаване в която и да е държава, с която имаме търговски отношения. Нашите договори ни задължават да водим търговия на етична основа. Израел, който има много тесни търговски отношения с ЕС, не може да бъде изключен от такова внимателно наблюдение.

Приветствам промените, направени до сега в проектозакона за финансиране на НПО от правната комисия на Кнесета, които несъмнено се дължат на международния натиск, който беше оказан, но той все още е на първия етап. Трябва да бъде върнат в комисията и да премине през втори и трети етап. Още не знаем каква ще бъде окончателната версия.

Обаче такъв, какъвто е, проектозаконът е драконовски и небалансиран, който ще дискриминира в полза на частните дарения от чуждестранни лица, които няма да е необходимо да разкриват източника или целта на тези дарения. Проектозаконът или е за прозрачност, или не. Ако е, тогава трябва да бъде пълна прозрачност.

Аз съм скептично настроен по отношение на крайния резултат и считам, че Парламентът, Комисията и Съветът трябва да запазят бдителността си и да заявят ясно, че законодателството, ако бъде прието такова, което надхвърля балансираните изисквания за прозрачност, ще сложи отпечатък върху нашите отношения.

Бих искал да коментирам накратко предложеното законодателство относно бойкота, което ще се опита да инкриминира всеки, който подкрепя бойкот на продажбата в Европа на стоки, произведени незаконно в незаконните селища. Бих счел това за нарушение на правото на политически действия.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Bastiaan Belder (EFD). – (NL) Г-н председател, само преди малко колегата г-н De Rossa каза, че разискване по проектозакона, който се оспорва, вече е било проведено и са направени промени в проектозакона. Мога ли да изтъкна, че разискването все още продължава? Като председател на делегацията за връзки с Израел аз бях информиран за това по-рано тази седмица, но това, което ме учуди – и в тази връзка имам въпрос към Вас – е, че Вие казвате, че промените са резултат от външен натиск. Нима искате да кажете, че нашите колеги в Кнесета нямат право да променят мнението си, както направи председателят на въпросната комисия, когато предложи частните дарители също да бъдат обхванати от закона за прозрачността? Нима това не е обратното на външен натиск? С други думи, считате ли, че външният натиск е единственото, което може да накара членовете на израелския Кнесет да променят мнението си? Според мен това убеждение е доста пристрастно.

  Proinsias De Rossa (S&D). – (EN) Г-н председател, не бих направил безсмисленото изявление, че само външен натиск може да насърчи парламентаристите да променят мнението си, но е очевидно, че международният натиск помага за промяна на мнението. Знам, че така е в Ирландия. В мирния процес в Ирландия той помогна да бъде променено мнението на ИРА и на Sinn Féin. Очевидно в Ирландия ние също оказахме вътрешен натиск върху тях, но международният натиск също е, разбира се, важна част от демократичния процес. В края на краищата всички живеем в един свят.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-н председател, понякога се учудвам от насоката на някои наши разисквания в Парламента. Такъв е случаят днес.

За какво говорим? Какво е на дневен ред? Не доклада „Голдстоун“. Не селищата. Не операция „Лято олово“. Не, заглавието на разискването е „Проектозакон относно израелските НПО“, проектозакон, който все още се разисква в Кнесета, който още не го е гласувал.

Затова нашият Парламент поиска още през април да разисква този въпрос веднага, след като той беше повдигнат от израелското правителство и дори преди израелските членове на парламента да имат възможност да го разискват. Изглежда още по-покровителствено – съжалявам, но това е единствената дума за него – като се има предвид, че проектозаконът, и това вече беше споменато, вече е изменен съществено. Наистина, обидно е за работата на нашите колеги в Кнесета да мислим, че нашият въпрос, изискващ устен отговор в Парламента, е променил нещата. Това показва пълна липса на разбиране за израелския манталитет и за жизнеността на демократичния процес, на НПО и на израелските членове на Парламента.

Г-н Pöttering спомена посещение, което току-що е направил в Израел. Аз също се върнах от Израел, върнах се в събота. Срещнах се с избрани представители от Кадима, от лейбъристката партия и с някои от Ликуд и мога да ви уверя, че те са работили с НПО в продължение на месеци по въпроса. Не са чакали нас. И така, не разбирам: всяка демокрация по света – и това също беше казано – се стреми към повече прозрачност, етично поведение и отчетност на публичните длъжности. Това важи за правителства, политически партии – очевидно – публичната администрация и за държавите-членки, за Комисията и нашия Парламент; всички те следват същия процес на прозрачност, процес, който е още по-необходим и разбираем в случая с един толкова размирен регион като този, поради трагичния конфликт в него.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Nicole Kiil-Nielsen (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, бих искала просто да помоля г-жа Ries, след като тя не счита, че е имало въздействие върху Кнесета или израелските органи, да обясни официалното съобщение от израелското посолство, за което току-що говорихме, и да обясни някои имейли, които получихме през последните няколко дни.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-н председател, не казах, че не са били повлияни, така както г-н De Rossa несъмнено е считал, че нашата работа и само нашата работа е променила посоката на събитията в тази страна. Казвам само, след като обсъждах въпроса едва миналата седмица с членовете на парламента на тази страна, че те са започнали процеса на разискване и променяне на проектозакона много преди и независимо от нашата намеса. Считам, че някои от забележките, които правим тук, са особено покровителствени и с много голяма неохота бих говорила вместо посланика, който е изпратил официалното съобщение вчера. Не считам, че е моя работа да правя това.

  Heidi Hautala (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, аз лично съм посветила голяма част от политическата си кариера на подкрепа за прозрачността при вземането на политически решения, но също така мога доста лесно да видя, че проектозаконът е доста избирателен в опитите си да създаде прозрачност.

В подкомисията по правата на човека през юни ние всъщност се срещнахме с НПО от Израел и ги питахме за закона. Те бяха загрижени. Чухме и техните мнения и лично аз имах преписка с израелския посланик в Европейския съюз относно проектозакона.

Така че бих казала, че работата, която свършихме в Парламента по въпроса, изискващ устен отговор, в подкомисията, помогна за създаване на условия за разумен обществен дебат, който ще окаже въздействие.

Но преди всичко това, което ме впечатли в изслушването в подкомисията, беше добрият дух, в който израелските и палестинските НПО работят помежду си. Считам, че трябва да намерим нови начини да подкрепим тяхното сътрудничество, защото то може да изиграе много важна роля в мирния процес.

  Fiorello Provera (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, разискването затвърждава много предразсъдъци по отношение на Израел, които продължават да влияят на политиката на Европейския съюз в Близкия изток.

Днес разискваме проектозакон в Кнесета, който всъщност вече не съществува, тъй като е бил значително променен. Новият проектозакон призовава за пълна прозрачност по отношение на финансирането от чужбина за неправителствени организации (НПО), които работят в Израел, някои от които, трябва да се каже, са ангажирани повече с политика, отколкото с хуманитарна помощ.

Този призив за прозрачност не ми изглежда да ограничава свободата на хората да се сдружават, но днес го обсъждаме така, като че ли го прави. Тогава не бива да се учудваме на неувереността на израелските политици по отношение на Европейския съюз и това може да обясни защо не седим на масата за преговори между израелци и палестинци, въпреки че сме главният донор в региона.

Вместо това следва да обсъждаме как да повишим прозрачността и проследяемостта на нашите процедури за финансиране на НПО и агенциите на ООН, действащи в региона. Така бихме премахнали всякакви съмнения относно нашите политически позиции.

Ще приключа с едно предложение: вместо да обсъждаме проектозакона защо не организираме разискване относно нарастващия антисемитизъм в Европа, особено след изявленията на г-н Де Гухт?

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, през февруари 2010 г. Кнесетът прие закон, който премахва данъчните облекчения, от които се ползваха всички организации, които работеха с чуждестранни групи. Той беше последван през април от проектозакон, насочен към забрана на всички неправителствени организации (НПО), участващи в съдебни производства в чужбина срещу длъжностни лица на Израел. Очевидно критиците на системата скоро станаха обществен враг номер едно в Израел. Фондът „Нов Израел“ (New Israel Front) е публично обвиняван, че е разрушил основите на израелската държава, просто защото е помогнал за изготвянето на доклада „Голдстоун“.

ЕС трябва да заеме ясна позиция по отношение на своята нетолерантност. В Израел и в палестинската държава НПО са важна част от участието на гражданите в политиката и следователно заслужават защита като част от една демократична система. Очакваме всяка страна като Израел, която иска да се асоциира по-тясно с ЕС, да играе по европейските правила и да спазва европейските стандарти.

  Ria Oomen-Ruijten (PPE). – (NL) Г-н председател, научих, за мое учудване, че Израел е започнал опити да задържи този въпрос извън европейския дневен ред. Винаги съм се придържала към принципа, че ако вярваш в собственото си законодателство, не бива да се страхуваш от разискване, и че разискването може да създаде атмосфера, в която НПО, които са залогът в случая, могат да продължат със своята работа в Израел без ограничения. Затова едно разискване в Парламента може само да помогне за разсейване на тревогите.

Г-н председател, със задоволство отбелязвам, че са се случили много неща в периода между внасянето на въпрос, изискващ устен отговор, от г-жа Heidi Hautala на 27 април и днешното разискване. От писмото на посланика и от превода на проектозакона разбирам, че са направени важни промени. Доволна съм от това. Обаче това, което ме тревожи, е, как ще бъде прилагано новото законодателство и дали ще бъде прилагано избирателно или не. Моето мнение е, че прозрачността на НПО е неделима част от всяка демокрация, ето защо е важно, че Израел също гарантира, че няма неоснователни пречки за тяхната дейност. Задавам следния въпрос на г-н Фюле: имаме ли гаранции, че отношението към всички НПО в Израел ще бъде равнопоставено и че това ново законодателство няма да доведе до рестриктивни мерки спрямо НПО, които са изцяло или частично финансирани от чужбина?

Третата ми точка се отнася до прозрачността, която се използва като аргумент – и това е добре и е добро – но това, което не разбирам, е защо частните дарения не са обхванати от това законодателство. Така, както го виждам, това е съществен пропуск.

Г-н председател, във всяко друго отношение съм съгласна с коментара на колегата г-н Pöttering по отношение на политиката за селищата.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Трябва да кажа, че съм изненадана от тона на обсъждането. Днес се предполагаше, че ще обсъждаме нашите предложения и нашите виждания относно проектозакон, който все още се изменя, като бихме могли да кажем на нашите колеги от израелския Кнесет, които са избрани също както ние сме избрани в Европейския парламент, нашите евентуални добри съвети или нашия ценен опит в приемането на такъв тип закони.

За съжаление, обсъждането се изроди до някаква битка между една част от Парламента срещу Израел като цяло. Не бива да забравяме, че Израел се намира в много трудно положение и в трудна ситуация, че той е единствената демократична държава в региона и че е подложен на нападения от почти всички свои съседи. Това е първото нещо и за да разсея всякакви съмнения, през предишния избирателен период бях заместник-председател на делегацията на Европейския съюз за връзки с Израел. Следователно имам известен опит, и при това трябва да кажа много добър опит с колеги от израелския Кнесет, и никога не съм имала усещането, когато сме посещавали Израел и сме задавали въпроси, които вероятно не са им харесвали, че не искат да отговорят на тези въпроси. Накрая, мнозина от вас, които сте на разискването, работихте заедно с мен в тази делегация или работите дори и днес. Затова нека да продължим, да направим някои добри предложения и според мен нашите колеги от Кнесета ще се възползват от тези предложения и ще се радват да приемат закона по този начин.

  Margrete Auken (Verts/ALE). – (DA) Г-н председател, предишното изказване ми напомни за един имейл, който получихме неотдавна от една организация за американо-израелско приятелство, в който се казваше, че вече е крайно време хората да започнат да се отнасят към Израел като към демокрация. Това ми напомня за добре известната история за Ганди, когото попитали веднъж какво мисли за западната цивилизация. Той отговорил: „Това би било добра идея“. Считам, че трябва да се отнасяме към Израел като към демокрация и да отправяме искания, които са необходими, за да бъде добра демокрация.

Днес тук беше заявено съвсем ясно, че не можем просто да се задоволим с прозрачност по отношение на публичното финансиране, ако няма такава по отношение на частното финансиране, дори ако всички знаят откъде идват големите частни фондове. Не можем да възприемем Израел сериозно, ако се позовават на преследването на евреите и Холокоста като извинение за лошо отношение към другите. Това омаловажаване на страданията на евреите според мен е едно от най-срамните неща, които чухме в разискването. Извършените актове на насилие не бива да се използват като абсурдно оправдание за неспазване на важните основни правила на демокрацията. Трябва да отправим подходящи искания към Израел и да не се отнасяме към него като към лагер за нежни деца или да правим отстъпки за него, като че ли има някакъв недъг.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Въпросът, зададен към Комисията от колегите отляво, е, така да се каже, несъгласуван и следователно безсмислен. Не само, че проектозаконът, който Кнесетът ще гласува следващия месец, понастоящем има друга форма. Твърдо съм убедена, че една демократично функционираща страна, каквато е Израел, има право да приема закони, доколкото те не противоречат на международното право, а случаят не беше такъв дори при първоначалното предложение на правителството. Бих искала да ви напомня, че в моята страна е стандартна практика доброволческите организации да назовават източниците си, включително източници от чуждестранни и частни спонсори.

Европейският съюз съфинансира неправителствени организации по цял свят и не винаги сме сигурни евентуално за какво се използва подкрепата. От друга страна, затова трябва да аплодираме факта, че израелското правителство и парламент се опитват да постигнат по-голяма прозрачност по отношение на финансовите средства, които идват от чужбина към политически движения и политически активни неправителствени организации. Трябва по-скоро да сме загрижени, че някои от тях използват ресурси от терористични организации в чужбина, за да подкопават усилията за мир и да заплашват сигурността на израелските граждани.

Съжалявам, че някои колеги отляво са разтревожени от идеята за добри отношения между Израел и Европейския съюз. Наш приоритет обаче е мирното съвместно съществуване между Израел и бъдещата палестинска държава, а не разпространението на предразсъдъци и клюки. Но това, което ме тревожи, е фактът, че Комисията не беше поканена на междуправителствените преговори, и въпросът ми към Комисията е: Способни ли сте да промените това положение?

  Pier Antonio Panzeri (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, някои вероятно ще възразят срещу причините, които накараха Европейския парламент да разисква и да се произнася по законодателен акт, който се приема от демократично избран парламент, какъвто е израелския Кнесет.

Тези възражения са разбираеми, но има поне две основни причини защо това разискване е необходимо. Първата е уникалното естество на ситуацията в Близкия изток, която е резултат от конфликт, който продължава твърде дълго, като в него е въвлечен не само Израел. Втората е важната роля, която изпълняват неправителствените организации (НПО) в тази област и по отношение на хуманитарната помощ, и във връзка с политики за сътрудничество за развитие. Освен това самите израелски органи трябва внимателно да оценят ролята, защото без работата, извършена от всички НПО, напрежението в региона би било по-голямо и много по-сериозно.

Поради тази причина ще бъде съвсем естествено да се предложи на Кнесета, когато възнамерява да приема законодателство по въпроса, да очертае две ясни цели в допълнение към вече направените промени: да осигури прозрачност на финансирането, приложение без пристрастия спрямо всички, включително организации като НПО на заселниците например; и да направи възможно в практическо отношение всички НПО да работят, тъй като тяхната работа е важна не на последно място за бъдещето на самите мирни преговори.

  Sari Essayah (PPE). – (EN) Г-н председател, принципът на проектозакона е, че финансирането на НПО от чуждестранни правителства трябва да бъде напълно прозрачно.

Имаме ли проблем с прозрачността? Надявам се, че не. В повечето държави-членки на ЕС имаме законодателство относно финансирането на НПО и неговата прозрачност, както и за финансирането на политическите партии. Във Финландия например току-що приехме закон относно финансирането на политическите партии, чрез който искахме да забраним всякакво чуждестранно финансиране освен от европейски побратимени партии. Не искаме чуждестранни сили да могат да си купуват влияние във финландския политически живот.

Всички ние, политиците, бихме били много изненадани, ако правителството на някоя държава-членка на Съюза започне да финансира нашите национални НПО за политически кампании. Поне бихме искали да знаем източника на парите и евентуалните мотиви.

Представителят на Четворката, Тони Блеър, изтъкна двойните стандарти, които толкова често се прилагат в отношението на Европа спрямо Израел, в изказването си миналата седмица в Herzliya. Той каза да не прилагаме правила спрямо правителството на Израел, каквито никога не бихме си помислили дори да прилагаме в нашата собствена страна.

Така че Европейският парламент трябва да подкрепи израелските законодатели при осигуряването на прозрачност, вместо да напада с неверни обвинения и да се намесва в един демократичен законодателен процес.

Осъзнаваме ли ние, като европейци, че проекти на НПО, финансирани от ЕС, не винаги подкрепят мира, а по-скоро работят против взаимното разбирателство и създават повече недоверие и враждебност между израелци и палестинци?

Така че това ново законодателство е важно и за европейските данъкоплатци, за да знаем как се харчат нашите пари в тази област.

  Marek Siwiec (S&D). – (PL) Г-н председател, казват, че преди да подпишете споразумение с банка, трябва да прочетете напечатаното с дребен шрифт в долната част на листа. Във въпроса, който обсъждаме днес тук, е важно да прочетем какво се казва в самия край на въпроса. Авторите питат как този въпрос ще засегне бъдещето на отношенията между ЕС и Израел. Отговорът ми е, че ще има много благоприятно влияние, защото днес ние казваме, че имаме партньор в Близкия изток, който е демократичен, и че там има хора, които искат да бъдат внимателни с европейските пари и които искат да се погрижат за това как се харчат тези пари. Това е единствената страна в региона, където са толкова внимателни по отношение на европейските пари. Недалеч от тази страна милиони евро изчезват без следа и ние не знаем как се харчат тези пари. Ако днес можем да почувстваме момент на удовлетворение, то е защото подпомагаме демокрацията в Израел. Казваме, че това е демократична страна и че тя изгражда демокрация в съответствие с нашите стандарти. Европейският парламент постигна нещо изключително по време на разискването. Ние добросъвестно защитихме неправителствените организации в Израел – организации, които не считат, че са в опасност – и ги защитаваме от законодателство, което още не е влязло в сила. Бих искал това да се възприеме като добро послание от това разискване.

  Zoran Thaler (S&D). – (SL) Тенденцията към рестриктивно законодателство в Израел сочи към все по-разширяващата се пропаст между идеала на Израел да бъде единствената истинска демокрация в Близкия изток, както ние гордо обичаме да изтъкваме, и действителното положение, което въпреки цялата тази неоспорима демокрация включва и потискане на легитимните права на съседното палестинско население на самоопределение, на собствена държава и свобода.

Тъй като това е политиката на израелското правителство, всеки, който й се противопостави, било то отделно лице или неправителствена организация, рано или късно става враг на нейната диктатура. Трудно е, невъзможно е да има демокрация зад високи стени, докато същевременно се потискат останалите. Това е илюзия.

Ето защо Израел ще трябва да направи избор между това да остане демокрация и да се развива демократично – в смисъл да признае и да позволи на съседното население, палестинците, да упражнява своите демократични права – или да запази настоящата си политика на подкопаване на тези права и понякога да се хлъзга към недемократично поведение, липса на отвореност, тесногръдие, ксенофобия и потискане на своето гражданско общество. За съжаление, неизбежната цена на една такава политика спрямо палестинците ще бъде разрушаването на собствената демокрация на Израел.

  Ulrike Lunacek (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на члена на Комисията Фюле за думите, които много ясно изрази по отношение на израелското гражданско общество – което е много енергично, както всички знаем – но също и за неговата критика към закона, който е бил променен.

Един от пунктовете, които считам за много позитивни в продължаващия процес, е, че някои от много лошите части на закона всъщност са променени. Обаче все още има някои въпроси, които може би се нуждаят от по-внимателен преглед от членовете на Кнесета. Вие споменахте един от тях – фактът, че частното финансиране не е част от закона, където се изисква прозрачност. Знаем много добре – и в нашите страни – че има частно финансиране и че трябва да има прозрачност. Някой каза, че политическите партии трябва да са открити за това кои частни лица, търговски дружества и т.н. ги финансират. В моята страна има проблеми в това отношение.

Това е въпрос, който при цялото приятелство с Израел и Кнесета, се надявам, че все пак ще бъде променен, така че гражданското общество в Израел да бъде така прозрачно, както е по-голямата част от него, но също така и да бъде активно в бъдеще за мира в региона.

  Ivo Vajgl (ALDE). – (SL) Няма съмнение, че Израел е демократична държава, но никоя демократична държава не е имунизирана срещу недемократични действия или натиск.

В този случай, който се касае до натиск, оказван върху неправителствените организации в Израел, имаме налице недемократични действия и наистина ние бяхме предупредени за тях, когато посетихме Израел като делегация. Освен това сега, след като говорих с редица лица за контакт в Брюксел, аз съм твърдо убеден, че такива е имало.

Днес разискваме един конкретен закон. Но всъщност има три закона, които всеки по свой начин, по същество поставя НПО и всеки работещ в тях в съмнително положение. Това не е добро за никоя демокрация. Тъй като нашето разискване ще окаже въздействие и върху мирните преговори, трябва да кажа, че засега най-голямата вреда, причинена на мирните преговори, е изявлението на външния министър на Израел Либерман, че Израел ще продължи да изгражда селища в окупираните територии.

  Alexandra Thein (ALDE). – (DE) Г-н председател, първо, бих искала да благодаря на Израел, че прие сериозно множеството тревоги във връзка с предложеното законодателство и че поне малко смекчи разпоредбите.

От неправителствените организации (НПО) се изисква от години да разкриват своите източници на финансиране по напълно прозрачен начин и дори да публикуват тази информация на своите уебсайтове. Планираното законодателство, дори в смекчената си форма, в крайна сметка е насочено само към конкретни НПО: първо, към организациите за права на човека, и второ, към онези, които получават публично финансиране. Това включва например публични средства от ООН или от Европейския съюз. За разлика от тях крайно десните групи или неправителствени организации, които получават частно финансиране и които например подкрепят изграждането на незаконни селища, не са обект на никакви законови ограничения и не трябва да разкриват своите източници на финансиране. Проблемът с предложеното законодателство се крие в това неравнопоставено отношение.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, разискването днес показа отново голямото значение, което придаваме всички ние в Европейския съюз на гражданското общество. Едно свободно и активно гражданско общество поддържа развитието на здравословна демокрация.

Записах си многото забележки, които направихте днес, и ще ги предам на нашите израелски партньори. Също така ще намеря начин да информирам върховния представител и заместник-председател за определени аспекти на нашето разискване, тъй като тя е наш представител в Четворката и на практика осигурява това Европейският съюз да продължава да играе много важна роля в мирния процес в Близкия изток.

Преди да приключа, позволете ми да се спра на два много важни пункта. Първият е, че ние ще продължим да предоставяме финансиране на НПО за приемливи проекти, които отговарят на нашите цели. Вторият е, че ще продължим диалога с израелските органи в рамките на съществуващите политически договорености. Диалогът трябва да остане открит с този много важен партньор на всички нива и по всички канали.

Позволете ми да ви уверя в заключение, че Комисията ще продължи да следи въпроса и ще продължи да пледира пред нашите израелски партньори да подкрепят и улесняват допълнително, вместо да ограничават, работата на един активен сектор на НПО.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Доброволните организации са легитимен и съществен компонент на гражданското общество в една нормална демократична страна. Обаче също така легитимно е да се изисква прозрачност по отношение на техните финанси, по отношение и на публичните, и на частните източници. Следователно въпросът, който трябва да се реши, е нивото и конкретното законодателство за осигуряване на тази прозрачност. Затова би било добре да се подходи към въпроса безпристрастно, без предразсъдъци и с известно доверие в работата на нашите демократично избрани колеги в израелския Кнесет.

13. Положението на река Йордан, особено по отношение на областта по долното течение на реката (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването по въпрос, изискващ устен отговор (O-0092/2010), зададен от Paolo De Castro, Véronique De Keyser, Jo Leinen и Adrian Severin, от името на групата S&D, към Комисията относно положението на река Йордан, особено по отношение на областта по долното течение на реката (B7-0452/2010).

  Paolo De Castro, автор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, река Йордан е важен актив не само с екологично, но и селскостопанско и икономическо значение за Йордания, Израел и палестинските територии и замърсяването й не може да не ни тревожи.

Важно е да се отбележи, че приблизително 98% от 1,3 милиарда кубически метра вода в долното течение на реката се отклоняват всяка година и големи участъци от реката са изложени на риск от пресъхване. Това е опустошително не само по отношение на биологичното многообразие, но преди всичко по отношение достъпа на местните общности до водоизточници. Няколко международни участници, включително Eвро-средиземноморската парламентарна асамблея и Сенатът на САЩ, са се заели с положението на силно замърсената река Йордан.

Ние също трябва да изискаме намеса не само от местните правителства и органи, но и от Съвета, Комисията и държавите-членки, за да се осигурят техническа и финансова помощ за възстановяването на реката. По-специално, както е заявено в съвместната резолюция, подписана от всички политически групи, на които искам да благодаря за искрената подкрепа, трябва да поискаме от Комисията да добави ясно, конкретно споменаване на този проект в плановете за действие на политиката за съседство с Израел, Йордания и Палестинската автономия.

Първоначална стъпка би могло да бъде да се организира съвместно проучване на положението на река Йордан. Всички знаем, че водата е ценен, неотемен актив, затова бих искал да изтъкна, че справедливото разпределение на водата означава да се обръща еднакво внимание на потребностите на всички общности в региона. Това е въпрос от голямо значение, ако искаме да постигнем траен мир и стабилност в Близкия изток.

Наблюдавахме възобновяването на мирните преговори между израелци и палестинци през последните дни с известна надежда, тъй като тези преговори определиха управлението на водните ресурси като една от важните точки. Надяваме се, че правителствата, местните общности и организациите на гражданското общество в засегнатите страни и територии ще започнат да си сътрудничат ефективно колкото е възможно по-скоро, за да се спаси долното течение на река Йордан. Това е дълг не само поради голямата символична стойност на тази река, но и преди всичко, за да се подобрят условията за живот на местните общности.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, искам да ви благодаря за тази възможност да обсъдим критичното положение с водата в Близкия изток.

Европейският съюз счита водата за предмет на сериозна загриженост в региона и аз напълно споделям загрижеността на уважаемите колеги в Парламента, тъй като регионът се характеризира с недостиг на вода, воден стрес и влошаване на качеството на водата, които вероятно ще бъдат допълнително задълбочени от ефектите на изменението на климата.

Осъзнаваме ефектите, които това може да има по отношение на хората в региона, околната среда и регионалната сигурност. Европейският съюз счита водата за приоритет на мира в региона и това регионално предизвикателство изисква регионално решение.

Както много добре знаете, Европейският съюз участва в насърчаването на неотложни стъпки към цялостно мирно споразумение между Израел и палестинците, като водата е един от „въпросите на окончателния статут“, които трябва да бъдат решени, наред с граници, бежанци, Ерусалим и сигурността.

Европейският съюз признава специфичното положение на долното течение в басейна на река Йордан и необходимостта от по-ефективно управление на водите, включително на нейните притоци. Затова сме се ангажирали с редица дейности на национално, субрегионално и регионално равнище с всички съседни страни. Ние подкрепяме реформите и политиките в областта на водите, които насърчават прилагането на устойчиво управление на водите.

Чрез Европейската политика за съседство и други мерки Европейският съюз подкрепя мерки за изграждане на доверие, насърчаване на трансгранично сътрудничество и срещите на общности с водни ресурси, които имат обща загриженост.

Дейностите на Европейския съюз са насочени към изграждане на капацитета на различни органи за управление на водите и на потребителите, събирането и споделянето на данни, наличието на преработени отпадъчни води, мерки за опазване на водите, включително водоснабдителни мрежи и ефективни напоителни системи.

Усилията на Европейския съюз са насочени и към търсенето, и към предлагането във водния сектор, и към установяване на условия, които дават възможност за цялостно управление на водните ресурси в бъдеще.

Европейският съюз не е сам в своите усилия. Държавите-членки и други донори са активни и ние съгласуваме тясно нашата дейност с тях, за да осигурим взаимно допълване.

  Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, от името на групата PPE. – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, Европейският парламент прави много положителна крачка като насочва вниманието към предизвикателството, което представлява река Йордан днес. Евро-средиземноморската парламентарна асамблея изготви проект за специално проучване на река Йордан и Йорданската долина и призова в своите резолюции те да бъдат защитени, тъй като река Йордан е паметник на нашето световно наследство, религиозен и културен символ за милиони хора по света и екологичен, туристически и стопански капитал за областта.

Затова целта днес е да бъде насочено вниманието към проблемите й и необходимостта от действия, за да бъде защитена, да се засилят усилията на Европейския съюз – Комисията спомена тези усилия и ние ги засегнахме по други поводи по време на работата по общата позиция – и да призовем за регионално сътрудничество за справедлив достъп на народите от държавите по бреговете на река Йордан и за споделена отговорност за нейната защита.

Предложението за резолюция насочва вниманието и към най-добри практики като специалния генерален план, изготвен от Израел, който призовава за обмен на най-добри практики и обмен на опит, тъй като река Йордан е колективен въпрос за областта. Важно е, че са подчертани и реалните рискове: не само липсата на вода, не само замърсяването, но и загубата на биологичното разнообразие и риска от пресъхване, ако не бъде направено нещо.

За да подчертае това международно и регионално сътрудничество, предложението включва специална комисия за Йорданската долина, в която могат да участват пряко засегнатите страни (Израел, палестинските територии, Йордания), заедно с други страни от областта, където извира Йордан, които също носят дял от отговорността, като Ливан и Сирия. Считам, че резолюцията ще получи подкрепата на пленарната зала и посланието, което ще изпрати Европейският парламент, ще бъде добре формулирано, насочено и силно послание.

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, както беше казано, положението на Мъртво море и река Йордан е изключително тревожно, тъй като се прогнозира, че ако нищо не се промени през 2011 г., реката просто ще пресъхне.

Ако не бъдат предприети действия на международно и регионално равнище за спиране на това развитие, положението ще доведе до изключително важна загуба за културното наследство, за биологичното разнообразие – г-жа Kratsa-Tsagaropoulou спомена този момент – а също така и за сигурността и икономиката на региона.

Бих искала да представя на вниманието ви една НПО, която е поела според мен една абсолютно забележителна инициатива. Тази НПО, „Приятели на земята в Близкия изток“, е решила да събере палестински, йордански и израелски кметове, които живеят по поречието на реката, да ги обедини и да ги насърчи да помислят какво биха могли да направят, за да подобрят донякъде нещата.

Асоциацията и кметовете са провели някои интересни проучвания по отношение на мерките, които всяка страна би могла да предприеме, и въздействието на тези мерки. Те обхващат от безводни тоалетни до промени в селскостопанските методи, промяна във видовете отглеждани култури, тъй като те поемат твърде много вода, и т.н. Има широка гама мерки, които биха могли да бъдат предприети. Така че това не е политически дебат, независимо че много добре осъзнаваме, че щом заговорим за вода в региона, нещата стават политически.

Считам, че всеки би могъл да подкрепи това, и бих желала Европа и Комисията да се вдъхновят от много ясните заключения на доклада и отношенията им с тези страни, особено чрез плановете за действие.

Има обаче един кратък параграф, на който отдавам голямо значение – параграф Д – в който се казва, че има свръхексплоатация на вода от израелски заселници. Това е вярно; това е потвърдено от доклади на Световната банка и Амнести Интернешънъл. Това ни връща към същността на политиката, но това е истина, която понякога трябва да бъде казана. Ние не сме я поставили в центъра на резолюцията, но отдаваме голямо значение на нея.

  Антония Първанова, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, като заместник-председател на комисията по енергетика, околна среда и води на Асамблеята на Евромед имах възможност да видя конкретната и драматична екологична реалност в областта на река Йордан по време на посещение на място, което беше осъществено миналия февруари.

Специалният доклад за положението в Йорданската долина, за който бях докладчик, подчерта факта, че всички засегнати страни – по-специално Израел, Палестинската автономия и Йордания, но също така Ливан и Сирия – трябва да намерят общо решение на два най-неотложни проблема: равнопоставено разпределение на водата, което съблюдава потребностите на всички хора в региона, и здравословна и защитена околна среда за бъдещите поколения.

Първата стъпка, посочена в нашия доклад, е, че Израел и Палестинската автономия трябва заедно да се споразумеят за общи данни относно разпределението на наличната вода и демографията като начална точка за по-нататъшни преговори, тъй като и двете страни, както и независими доклади, досега представят различни цифри.

Едно от нашите главни заключения беше, че за да се реши водният проблем чрез сътрудничество, е необходимо да бъдат реализирани планове за обща администрация, равнопоставено вземане на решения и съвместно управление на водните ресурси в региона. Считам, че препоръките в нашия доклад съответстват на области, в които Европейският съюз има реален опит и би могъл да участва като активен участник и да прокарва пътя за бъдещо партньорство между засегнатите страни.

В заключение бих искала да ви напомня, че докато се полагат усилия за възобновяване на разговорите за цялостно мирно споразумение, ние носим отговорността да не се използва положението в Йорданската долина за политически и идеологически цели.

Надявам се нашето разискване днес да послужи на интересите на всички страни в региона и да доведе до конкретни и непредубедени заключения за активно участие на Съюза за бъдещи устойчиви решения.

  Margrete Auken, от името на групата Verts/ALE. – (DA) Г-н председател, напълно съм съгласна с предишните оратори, но бих искала да използвам възможността да кажа, че съм убедена, че много хора тук не виждат колко невъзможно е да се настоява палестинците да поемат своя дял от отговорността. Те нямат възможността да направят това. Колко хора тук знаят, че от 1967 г. насам 50% от бреговете на Йордан на Западния бряг са окупирани от израелски селища? 50%! Отгоре на всичко 45% са били реквизирани като военни зони и природни резервати. Те просто са били изгонени. Ужасното за палестинците – особено в Йорданската долина – е, че понеже не сме виждали съпротива със сила от тяхна страна, те просто са били забравени. Ако няма военни действия, ако не се случва нищо драматично, те са просто забравени.

Това, разбира се, е ужасен урок, който преподаваме по-специално на бедните палестинци – че е необходимо да направят така, че да бъдат забелязани – и дори това да стане шумно. Проблемът трябва да бъде решен. Не бива да забравяме обаче, че ако е възможно – ако е възможно – страданието на палестинците е дори по-тежко в тази област, отколкото в останалата част на Западния бряг, и че при сегашното положение те нямат възможност да оправдаят отговорността, която би трябвало да поемат. Затова е необходимо цялостно решение и затова е необходимо да вземем предвид и политическата картина. Не само Израел, не само Сирия, не само Йордания – не! Обаче палестинците не могат да участват, докато нямат възможност да участват.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, водата е наистина чувствителен и потенциално подстрекателски проблем в Близкия изток. Делегации на високо равнище от Израел и Палестинската автономия понастоящем обсъждат правата върху водата като част от цялостната рамка за мир.

Като член на Четворката ЕС подкрепя двудържавно решение като основен гарант за мир и стабилност в региона. Затова трябва да бъдем много внимателни да не повлияем на деликатните преговори, които се водят понастоящем във Вашингтон. Обвиняването на израелските заселници, което изглежда прави г-жа De Keyser, по-конкретно за свръхизползване на вода от река Йордан, изпраща точно погрешен сигнал за народа на Израел – нашия демократичен съюзник – относно предполагаемата позиция на ЕС като честен посредник.

Запазването на басейна на река Йордан е важен регионален въпрос, който, разбира се, не се ограничава само до Израел и палестинците, и все пак противниците на Израел в Парламента и другаде се стремят явно да използват въпроса като част от кампанията си да подкопаят еврейската държава.

Като се поддаваме отново на тази антиизраелска програма, има опасност Израел да възприеме ЕС като недостоен за неговата привилегирована роля на партньор за мир.

  Willy Meyer, от името на групата GUE/NGL. – (ES) Г-н председател, няма проблем в това г-жа De Keyser да направи конкретна преценка, съвсем никакъв проблем не е. Факт е обаче, че съгласно Договора за мир, подписан между Израел и Кралство Йордания през 1994 г., беше постигнато споразумение за сътрудничество за екологично възстановяване на река Йордан по протежение на общите граници и за опазване на нейните водни ресурси.

Това беше споразумение в допълнение към другите, които Израел подписа през 1994 г., което той не спазва. Това е проблемът с Израел: не спазва споразуменията, които подписва.

Ето защо е изключително важно инициативата, подета от президента Ширак през 2008 г., призоваваща за инициатива за басейна на река Йордан, да се материализира и да бъде подкрепена от Европейския съюз.

Считаме, че е много важно да бъде създадена комисия за басейна на река Йордан като тристранен форум за сътрудничество за възстановяването на реката, който форум да изготвя и прилага политики за опазване и възстановяване на водите. Вярно е, че в резултат от неспазването на Договора за мир от 1994 г. палестинците бяха изключени от зоната за сигурност на Израел, установена на Западния бряг по протежение на долното течение на река Йордан, и че заселниците незаконно заемат земя, която не им принадлежи. Като се има предвид, че окупацията се придружава от неправилно и незаконно използване на вода, към политическия проблем се добавя още един и това е проблемът за устойчивостта на околната среда.

Тъй като 2011 г. е определена за въвеждане в експлоатация на нови инсталации за пречистване на отпадъчни води, надявам се, че Европейският съюз ще поддържа, подкрепя и насърчава необходимостта да се създаде тази комисия за басейна на река Йордан.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Днешното разискване относно положението на река Йордан е изключително важно за групата, към която принадлежа, и бих искал, ако може, да приветствам по-специално в залата участието по въпроса на нашата колега, Rodi Kratsa, заместник-председател на Европейския парламент.

Бих искал също така да подчертая, тъй като добре знаете, че организациите за опазване на околната среда отдавна предупреждават за критичното екологично състояние, в което е река Йордан. Това е река, която изглежда умира от нещо, което е равносилно на общо безразличие.

От друга страна, прочетох в пресата, че въпреки изключително критичните условия християни, и по-специално православни, продължават да бъдат кръщавани в река Йордан.

Обаче съществува опасност реката да пресъхне през 2011 г., което ще има драстични последици за вече крехката екосистема на региона, особено за Мъртво море. Това означава, че стотици хиляди палестинци, йорданци и израелци ще бъдат засегнати от екологична катастрофа.

Отделно от екологичния аспект обаче – както други мои колеги също подчертаха – който определено трябва да бъде решен неотложно с помощта на ЕС, положението с река Йордан е също така особено важно като фактор за насърчаване на регионалното сътрудничество.

Убеден съм, че трябва да избегнем ситуация, при която водите й се използват едностранно, с пълно пренебрегване на сигурността на водоснабдяването на региона.

Сътрудничеството между държавите, граничещи с реката, и местните общности следователно е от решаващо значение за възстановяването на ресурса, който е жизнено важен за икономическото развитие. Това може да позволи Йордан отново да стане символ на сътрудничество и съвместно съществуване, включително от културна гледна точка, ако има силна политическа воля за това.

Накрая, ситуацията с река Йордан е важна и по отношение на възобновяването на палестинско-арабските преговори, тъй като контролът върху водните ресурси фигурира сред нерешените въпроси.

  Proinsias De Rossa (S&D). – (EN) Г-н председател, мога ли да кажа на г-н Tannock, че не е от полза да пренебрегва реалността, че заселниците преднамерено избират места, където имат добро водоснабдяване, и че това на свой ред лишава палестинците от водоснабдяване. Те не са единственият проблем по отношение на водата в областта, но определено играят роля за това.

Река Йордан, за съжаление, е лишена от приблизително 98% от дебита си, защото е отклонен от други държави, включително Израел. Тя е трансгранична река, която минава край приблизително четири държави, включително палестинския Западен бряг. Евентуално ако се подходи правилно и ако Европа изиграе правилно ролята си в областта, тя може да бъде източник на помирение чрез насърчаване на съвместно управление на важен културен, религиозен и всъщност икономически ресурс за региона.

Да се възприеме линията, която Вие възприемате, г-н Tannock, че всичко, което включва някаква незначителна критика към Израел, е по някакъв начин нападка срещу Израел, означава просто да се игнорира реалността. Има и други, които отклоняват вода. „Приятелите на земята“ например посочиха на неотдавнашен семинар, организиран от моята група, социалистите и демократите, че река Йордан някога е имала среден отток 1,3 милиарда кубически метра сладка вода към Мъртво море. Това сега е намалено до 20-30 милиона годишно. До края на следващата година тя може да стане мъртва река, ако не вземем мерки.

  Alexandra Thein (ALDE). – (DE) Г-н председател, първо, искам да отхвърля многобройните обвинения, идващи отвън, а в някои случаи и отвътре от Парламента, които твърдят, че обсъждаме темата в неподходящо време, след като са започнали мирните преговори. Парламентарният въпрос, който помогнах да бъде изготвен, беше внесен по време, когато никой от нас не считаше, че преки разговори за мир биха започнали отново. Аз съм ангажирана в тази област от началото на 1990-те години и тази тема се обсъжда в Парламента отдавна.

В крайна сметка всичко това е, за да се предотврати окончателното пресъхване на долното течение на река Йордан. Долната част на реката вече е намаляла до тънка струйка. Тя се състои главно от отпадъчни води и не съдържа изобщо сладка вода. Всички учени са съгласни, че долното течение на река Йордан ще бъде мъртво след една или два години.

Намирам за смущаващо, че резолюцията е насочена равнопоставено към Израел, Йордания, Сирия и Палестинската автономия. Областта на долното течение на река Йордан се намира изцяло в зона „В“, което означава, че Палестинската автономия дори няма право на достъп до областта, да не говорим за административни права или изобщо някакво влияние върху нея. Вече беше казано, че Палестинската автономия не може да направи нищо в тази област. Затова резолюцията трябва да бъде насочена към други страни.

Когато една държава, в случая Израел, използва 75% от наличната вода в долното течение на река Йордан, въпреки че част от водата вече е взета от други страни, и не оставя почти никаква вода, с която да живеят палестинците, това е политически въпрос. Проблемът се предполагаше, че е решен в споразумението Осло II, като ние не сме постигнали никакъв напредък оттогава насам.

Конкретната трудност в момента е, че палестинците постоянно се опитват да правят сондажи, които биват незабавно разрушавани, и че израелското управление на водите, което е монопол, не прави сондажи за палестинците, а само за незаконните селища.

  Nicole Kiil-Nielsen (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, искам да започна, като отдам дължимото на коалицията от еколози, която приветствахме преди няколко месеца в Брюксел — една асоциация на израелци, йорданци и палестинци. Тя изготви няколко отлични доклада за положението в региона, за състоянието на река Йордан и за риска от изчезването й.

Европейският съюз, който отделя значителни средства за проекти за развитие в Близкия изток, трябва да играе по-голяма роля в изготвянето и реализирането на спасителен план за реката с участието на всички страни в региона. Държавите, граничещи с реката, като Сирия, Йордания и Израел отклоняват по-голямата част от нея, докато палестинците – както някой току-що каза – получават само около 5% от ресурса.

В Йорданската долина израелските заселници потребяват шест пъти повече вода от палестинците по-конкретно чрез замърсяващото интензивно земеделие, предназначено за износ на земеделски продукти за Европа. Разширяването на тези селища с тяхната изобилна растителност трябва да спре, както и разрушаването на бедуинските лагери и техните водни резервоари, както се случи отново това лято, преди няколко седмици. Това е лудост!

Опазването и справедливото разпределение на водите в региона трябва да бъдат приоритет за нас.

  Mário David (PPE). – (PT) Екологичната катастрофа, която обсъждаме днес, засяга всички ни като европейци, макар че се случва извън територията на Европейския съюз.

Концепцията за устойчиво развитие, в която вярваме, е концепция без административни граници или религиозни убеждения. Тя възприема планетата като цяло, не като сбор от частите й. Затова река Йордан е проблем за цялото човечество, не само за хората и общностите, които са пряко засегнати от недостиг на вода или от лошото качество на водата. Нашият добър разум ни казва „да мислим глобално, да действаме локално“. Затова днес сме тук: за да мислим глобално.

Като Европейски съюз ние трябва да допринесем за локалните действия, като начин за свеждане до минимум и пълна промяна на постоянната деградация на оттока и качеството на река Йордан. ЕС вече има законодателна и институционална рамка и инструменти на свое разположение, за да действа или да помогне да се действа. Говоря за Съюза за Средиземноморието, неговия секретариат и Механизма за Евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (FEMIP), управляван от Европейската инвестиционна банка. Това очевидно е въпрос, който парламентарната делегация, чиито председател съм, ще следи отблизо в нашите отношения със страните от Близкия изток.

Ясно е, че всяко действие, водещо до решаването на тази екологична трагедия, трябва, на първо място, да бъде предприето от държавите и местните органи, чиито хора ще се възползват директно от него. С оглед на това бих искал да подчертая две идеи, които са включени в резолюцията. Първата от тях е създаването на комисия за управлението на басейна на цялата река Йордан, съставена от представители на държавите или органите, които използват водите й. Европа може да помогне за това, например като сподели опита на Международната комисия за опазване на река Рейн. Второ, най-добрата практика може да бъде подкрепена и разпространена в съвместни проекти на Съюза, включващи йорданци, израелци и палестинци, особено такива, които са подкрепени от „Приятели на земята в Близкия изток“, които г-н De Rossa вече призова днес да помогнат за ефективното и правилно управление на водните ресурси в басейна на Йорданската долина.

Накрая, г-н председател, и в още по-широк контекст, бих искал да подчертая примера на сътрудничеството и мирното съвместно съществуване, който този план представлява. По време, когато приветстваме и насърчаваме завръщането на новия процес на пряк диалог между Израел и Палестинската национална автономия, макар и да съжаляваме за отсъствието на ЕС в процеса, ние приветстваме прякото участие и на двете страни.

  Olga Sehnalová (S&D). – (CS) Въпросът за пресъхването на река Йордан несъмнено е сериозен регионален екологичен проблем, който засяга екосистемата на цялата област и живота и здравето на нейните обитатели. Продължителното прекомерно източване на вода, наред със замърсяването и сушата, са основните причини за положението, както и неспособността да се осигури ефективно управление на водите.

Както вече казаха някои колеги, повече от 90% от оттока на реката се извлича за доставяне на питейна вода и особено за земеделско напояване и за промишлеността. Годишният отток е спаднал от предишно ниво от 1,3 милиарда кубически метра до около 100 милиона кубически метра. Политическият конфликт очевидно затруднява още повече решаването на този екологичен проблем.

Водата обаче не бива да бъде източник на конфликт. Тя може да бъде и пример за положително практическо сътрудничество в региона и може да изиграе ключова роля за изграждане на взаимно доверие. Мирът, основан на ежедневно сътрудничество и споделени ценности, има по-голям шанс от всякакво решение, взето на кръгла маса.

  Malika Benarab-Attou (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, постепенното пресъхване на река Йордан е пряка последица от трагедията, която преживява Палестина. Водата е силно политизиран въпрос. Нека не забравяме това.

Да си припомним някои факти: Световната банка ни информира, че в продължение на две години един и половина милиона жители на ивицата Газа са били без хлор, който е от съществено значение за дезинфекциране на водата; 50% от домакинствата не са имали достъп до вода преди бомбардировките от януари 2009 г., така че представете си положението сега. Според Médecins sans Frontières сега, след нападенията на израелската армия срещу инфраструктурата, 90% от водата, подавана за населението, е негодна за човешка консумация. Всеки ден 80 милиона литра отпадни води, които не могат да бъдат пречистени, се изхвърлят в нашето Средиземно море в резултат на разрушенията, нанесени на инфраструктурата в Газа.

Вярно е, че баронеса Аштън посети Газа по няколко повода, но къде е политическата смелост да бъдат приложени същите стандарти, които имаме в Европа? Трябва ли чистата вода, като земята, да бъде монополизирана от израелските заселници? Затова Европейският съюз трябва да суспендира споразумението за асоцииране с настоящото израелско правителство, което остава глухо за всички наши искания, докато съществуват окупацията и селищата, които са незаконни. Без справедливост няма да има мир.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Както вече чухме много пъти в днешното разискване и със сигурност ще чуем отново, река Йордан има невъобразимо културно, екологично и икономическо значение, както и политическо и стратегическо значение, разбира се. Затова експлоатацията и злоупотребата с реката е недопустима. От 1964 г. насам течението й е отклонено към Израел и към други държави: тук бяха споменати Йордания, Ливан, Сирия и други държави. Много от тези държави унищожават реката и я замърсяват. Според природозащитниците злоупотребата с река Йордан почти е унищожила цялата й екосистема. Възстановяването от сегашното й състояние ще отнеме десетилетия.

Според разчетите река Йордан е едно от стоте най-застрашени места в света от екологична гледна точка. Разбира се, този факт се дължи и на ситуация, при която Израел и съседните арабски държави не могат да се споразумеят за опазването и защитата на реката, и затова аз съм твърдо убедена, че Европейският съюз следва и трябва да се ангажира много активно в този процес, като предоставя финансова помощ за проекти за развитие в близкоизточните райони в зависимост от възстановяването на долното течение на реката например.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, конкуренцията за вода може да изостри – или дори да разпали – конфликт, било то заради намаляващите ледници на Джаму и Кашмир, напрежението между държавите в Централна Азия заради пресъхващото Аралско море, враждуващи племена, които си оспорват едни и същи води между Судан и Сомалия, или всъщност тук, в това разискване относно долината на долното течение на река Йордан.

Възстановяването на река Йордан и сътрудничеството, необходимо за постигането му, могат просто да подобрят и перспективите за мир. Тази река е обезсмъртена в свещените книги на юдаизма, християнството и исляма, като се споменава във връзка с пророците Мойсей и Илия, и е мястото, където са погребани четирима сподвижници на пророка Мохамед. Река Йордан е прекосена от израилтяните, водени от Исус Навин, и тук се случва чудото с ходенето на Исус Христос по водата.

Не ни е нужно друго чудо, за да бъдат защитени нейните води в полза на народите от региона днес и за бъдещите поколения, за да живеят в мир и благоденствие.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Считам, че едно пристрастно решение или подход към положението на река Йордан са неуместни в контекста на възобновяването на мирните преговори между Израел и Палестинската автономия.

Водните ресурси са деликатна тема в Близкия изток и следва да бъдат обсъждани към края на преговорите, за да се избегне евентуална вреда на мирния процес. ЕС трябва да избягва излишното превръщане на тази тема в политически въпрос и да насърчи подписването на регионално споразумение за възстановяването на река Йордан.

Що се отнася до река Йордан като регионален въпрос, приветствам продължаващото сътрудничество между израелските и палестинските органи за управлението на водите. Съвместният принос на двете държави доведе до неотдавнашното одобрение на 61 от 96 проекта, предложени на тази основа. Независимо от това проблемът за недостатъчните водни ресурси остава нерешен.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Възстановяването на река Йордан е многоаспектен въпрос, тъй като тя има универсално историческо и религиозно значение. Проблемите, свързани с нея, включват взаимосвързани екологична и хуманитарна загриженост и загриженост за международната сигурност.

Считам, че настоящото разискване трябва да се занимава главно с това как да се спаси реката физически, а не да се критикува една или друга от засегнатите страни. Ако проектът за спасяване успее, това ще има последващ ефект за всички останали аспекти. В това отношение считам, че параграф „Д“ от проекторезолюцията не е пряко свързан с темата, което може да породи нежелано объркване.

Европейският съюз може и трябва да направи значителен принос за предвиждане на неблагоприятния ефект от пълната деградация на прочутата река и в крайна сметка от пълното й изчезване. Европейският съюз трябва да поеме много по-активна роля в преговорите между засегнатите страни, като помогне за постигане на известен баланс.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, знаем, че река Йордан играе важна роля в близкоизточната политика поради своето местоположение по границите на различни държави. Въпреки че реката е помогнала за постигане на мир между Израел и Йордания в резултат от договора, който позволява на Йордания да черпи по-големи количества вода, в случая със Сирия положението е обратно. Публична тайна е, че страхът на Израел да не му бъде отнета водата от Сирия, е истинската причина за отказа на Израел да върне Голанските възвишения.

Ако река Йордан действително се е превърнала в струйка отпадни води поради непрекъснатото източване на вода, и това вероятно е цената, която трябва да се плати за озеленяването на пустинята, положението в Близкия изток несъмнено ще се влоши в близко бъдеще, особено след като някои от лидерите на Хамас говорят за освобождаване на целия регион между Средиземно море и река Йордан като морален и религиозен дълг.

Но недостигът на вода в река Йордан има и по-широки последици, тъй като с пресъхването на Йордан количеството вода, което достига до Мъртво море, също намалява. Затова, потенциалът за конфликт и зоната на конфликта ще се разраснат. Трябва да имаме предвид това в нашата стратегия за Близкия изток.

  Véronique De Keyser (S&D). – (FR) Г-н председател, благодаря Ви, че ми позволихте да поясня една точка, която изглежда не съм имала възможност да представя убедително преди малко.

По въпроса за експлоатацията на водите и свръхексплоатацията на водите от селищата, бих искала да спомена пред моите колеги специалния доклад за положението в Йорданската долина от Парламентарната асамблея на Евромед, който сам по себе си цитира отново доклада на Световната банка, озаглавен „Оценка на ограниченията в развитието на палестинския воден сектор“, и доклада на Амнести Интернешънъл „Проблемна вода“, и т.н. Тези доклади посочват точни цифри за свръхексплоатацията, която е четири до пет пъти по-голяма сред израелците. Имам цифри от едно до шест. Така че това са фактите; извинявам се, но те не са документирани от мен.

  Мария Неделчева (PPE). – Европейският съюз е отговорен партньор и в рамките на своята външна политика носи споделена отговорност за случващото се в света. Като донор във финансирането на проекти за развитие в Близкия изток, както и активен участник в близкоизточния мирен процес, Европейският съюз и в частност Европейският парламент трябва да определят своята стратегия и възможен принос за възстановяването на река Йордан, така че тя да запази своето значение като източник на живот за региона.

Само преди месеци от неправителствената организация „Приятели на земята“ в Близкия изток предупредиха, че река Йордан може да пресъхне до една година, ако страните от региона не предприемат действия. Спадът на нивото на реката води след себе се и последици за цялостния климат и пейзаж в региона. Ситуацията е реална заплаха за осигуряването на прехраната на населението от региона, където напояването е затруднено. Освен чисто прагматичния поглед към тези проблеми нека не забравяме, че река Йордан е силен духовен символ.

Основна черта на Европейски съюз е балансът между ценностите и прагматизма. В този смисъл нека продължим да бъдем отговорни политици и чрез грижа за река Йордан още веднъж покажем нашия уникален европейски подход.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, трансграничните предизвикателства изискват общи усилия. Европейският парламент с право привлече вниманието към необходимостта от кооперативен подход в тази област. Европейският съюз подкрепя духа на сътрудничество, необходим за справяне със сериозните предизвикателства, свързани с водата в региона на Близкия изток, и пледира за лечение на проблемите при източника, а не само на симптомите по течението.

Позволете да приключа, като потвърдя, че Европейският съюз ще продължи да допринася към усилията за облекчаване на недостига на вода в този регион и за осигуряването на чисти водни ресурси, като се опазва околната среда и се защитава питейната вода за хората от региона. Европейският съюз ще продължи да подкрепя дейности, които способстват за бъдещото възстановяване на река Йордан и за евентуалното бъдещо установяване на съвместно и цялостно управление на речния басейн, ако такъв е изборът на страните от региона.

Европейският съюз ще продължи да подкрепя диалога и да насърчава трансграничното сътрудничество по въпросите на водата между различните съседи в този регион, като съдейства за изграждане на доверие. Необходими са сериозни усилия и политическа ангажираност на самите съседи, за да балансират наличните ресурси и потребностите. Това включва не само правителствата, но и гражданското общество. Както в Европа, отделните лица, търговски дружества и местни общини е необходимо да допринесат за устойчивото управление на водните ресурси. Това е предизвикателство пред всички нас.

  Председател. – Внесени са 5 предложения за резолюция⁽¹⁾съгласно член 115, параграф 5.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе на 9 септември 2010 г.

(Заседанието, прекъснато в 17,55 ч., се възобновява за времето за въпроси в 18,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Diana WALLIS
Заместник-председател

(1) Вж. протокола.

14. Време за въпроси (въпроси към Съвета)

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси (B7-0454/2010).

Бяха внесени следните въпроси към Съвета.

Въпрос № 1, внесен от Vilija Blinkeviciute (H-0355/10)

Относно: Хората с увреждания и стратегията "Европа 2020"

Приетата от Европейския съвет стратегия за работни места и растеж през следващото десетилетие има за цел да помогне да Европа да се възстанови от кризата и чрез насърчаване на конкурентоспособността, производителността и социалното приобщаване да засили ролята на Европа на европейско и международно равнище. Много е жалко въпреки това, че хората с увреждания, които понастоящем представляват 12 % от населението на ЕС, са забравени в тази стратегия. Въпреки че когато работи по въпроси в областта на уврежданията, Съветът постоянно призовава да се обръща по-голямо внимание на приобщаването на хората с увреждания, в „Европа 2020“ не са поставени конкретни задачи, цели или ангажименти, които може да формират основа за подобряване на живота на над 65 милиона европейци с увреждания. Почти 78 % от хората с увреждания не са интегрирани на пазара на труда и нямат възможност да изкарват прехраната си. Повечето от тях зависят от помощи, които, за съжаление, бяха намалени в резултат на рецесията.

Как Съветът възнамерява да гарантира работни места за хората с увреждания и участието им на пазара на труда при равни условия? Не счита ли Съветът за необходимо да приеме конкретни насоки за политиката в областта на уврежданията през следващото десетилетие или специализирана стратегия с ясно определени цели и ангажименти?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Съветът е ангажиран да увеличи възможностите за работа и участие на пазара на труда за всички граждани, включително хората с увреждания.

Някои от основните цели, заложени в стратегията „Европа 2020“, одобрена от Европейския съвет на 17 юни 2010 г., са насочени специално към хората с увреждания: те са насочени към стимулиране на заетостта, повишаване на образователното ниво и насърчаване на социалното приобщаване, не на последно място чрез намаляване на бедността.

Стратегията „Европа 2020“ засяга специално хората с увреждания и чрез водещата инициатива „Европейска платформа срещу бедността“. Инициативата ще окаже въздействие както на равнище ЕС под формата на предложения и програми на Комисията за борба срещу дискриминацията, включително дискриминацията срещу хора с увреждания, така и на национално равнище. Държавите-членки ще трябва да определят и приложат целенасочени мерки за групите, изложени на особен риск, като например хората с увреждания.

В съответствие със заключенията на Европейския съвет от юни 2010 г. държавите-членки трябва да действат сега, за да приложат тези приоритети на национално равнище. Всички общи политики също трябва да подкрепят стратегията. Целта на този цялостен подход е да се намали социалното изключване на хората с увреждания – цел, която се съдържа и в резолюцията за нова Европейска рамка за хората с увреждания, приета от Съвета през юни. Резолюцията призовава държавите-членки и Комисията да включат въпросите за уврежданията като неразделна част от всички водещи инициативи в рамките на стратегията „Европа 2020“ и да оползотворят човешкия потенциал на хората с увреждания, не на последно място чрез установяване на подходящи мерки за обучение и заетост.

Освен това в резолюцията си Съветът прикани Комисията да изготви нова Европейска стратегия за хората с увреждания за следващото десетилетие, като работят в сътрудничество с хората с увреждания и представляващите ги организации, използвайки като основа стратегията „Европа 2020“ и други основни документи.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-н министър, благодаря Ви за отговора, но все пак искам да отбележа, че мнението на тези 65 милиона лица с увреждания в Европейския съюз все още не се чува достатъчно. Ето защо искам да задам и следния въпрос: не следва ли да ускорим приемането на директивата относно борбата с дискриминацията във всички държави-членки на ЕС, за да направим необходимото хората с увреждания да живеят като пълноправни граждани? Така че въпросът ми е следният: какво е състоянието на директивата относно борбата с дискриминацията?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Понастоящем работната група по социални въпроси към Съвета разглежда предложението на Комисията за нова директива относно прилагане на принципа на равно третиране без оглед на различията по отношение на религиозна принадлежност или убеждения, увреждания, възраст или социална ориентация.

Директивата трябва да бъде приета единодушно от държавите-членки. Няколко председателства работиха усилено по това предложение и на този етап председателството не е в състояние да предвиди колко дълго ще продължат обсъжданията, нито какъв ще бъде резултатът.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Искам да Ви благодаря за информацията, но за съжаление тя беше много обща. Засегнахте правни аспекти, но аз искам да задам конкретен въпрос: предвиждат ли се допълнителни средства за обучението на хора с увреждания и колко финансови средства ще бъдат предоставени? Без допълнително финансиране, без финансова помощ в европейски мащаб ще бъде много трудно да помогнем на тези хора.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Искам да Ви попитам какви са сроковете и какви са намеренията на Съвета по отношение на регламента относно правата на пътниците в автобусния транспорт. Имам предвид специално хората с увреждания и намалена мобилност.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) По отношение на финансирането ще има общо разискване по въпросите на бюджета, на което ще се засегне въпросът за това, как бъдещите бюджети могат да обхванат водещите инициативи и промените в законодателството, приети като част от стратегията „Европа 2020“. Тъй като стратегията съдържа няколко нови политики в полза на хората с увреждания, ще трябва да обмислим как могат да бъдат използвани бюджетните ресурси, за да се вземат под внимание тези нови политики.

Във връзка с промените в законодателството трябва да обмислим какъв може да бъде приносът на Комисията по отношение на съществуващото законодателство. Съветът полага сериозни усилия да осигури активна защита на хората с увреждания в съответствие със своята компетентност, предвидена в Договорите. Например преди 10 години Съветът прие директива за премахване на дискриминацията на работното място, включително дискриминацията, основана на увреждане. Съветът определено възнамерява да продължи да работи по този въпрос.

  Председател. – Въпрос № 2, внесен от Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (H-0358/10)

Относно: Приспособяване на бюджета и частен дълг

Усилията за извършване на икономически реформи на европейско равнище са насочени към подобряване на публичните финанси и постигане на равновесие в бюджетно отношение в държавите-членки. Успоредно с това се провеждат дейности за заздравяване на по-широкия финансов сектор и в частност банковия сектор, който е в пряка връзка с реалната икономика. Въпреки това тези усилия засягат единствено държавния дълг, а не частния дълг, който е вторият компонент на общия дълг на една страна. Какви отражения има частният дълг върху социалното положение във всяка държава-членка и кои са връзките, които свързват държавния дълг с частния дълг? Какви мерки счита да предприеме Съветът в случай че: а) частният дълг е по-голям от държавния дълг и б) в случай че частният дълг нараства. С какви средства възнамерява Съветът да противостои на тази тенденция, като се има предвид, че Пактът за стабилност и растеж не предвижда начина за справяне с проблема, свързан с частния дълг?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Настоящите процедури за макроикономически и бюджетен надзор, предвидени в членове 121 и 126 от Договора, представляват основата за координация на икономическата политика.

На Европейския съвет през март 2010 г. беше създадена работна група под председателството на действащия председател на Съвета, съставена от всички държави-членки, Европейската комисия и Европейската централна банка. Задачата на работната група беше да анализира мерките, необходими за създаване на усъвършенствана рамка за преодоляване на кризи и по-добра бюджетна дисциплина, като се проучат възможностите за укрепване на правната рамка.

Работната група представи доклад за напредъка на Европейския съвет през юни. В доклада беше подчертана необходимостта от разширен бюджетен надзор, който да обърне специално внимание на нивата на дълга и тенденциите, но същевременно да вземе под внимание цялостната устойчивост на дълга в светлината на Пакта за стабилност и растеж.

Също така работната група се застъпи за приемането на по-ефективни процедури за макроикономически надзор с цел макроикономическите дисбаланси да се установяват на по-ранен етап и след това да се изготвят препоръки с цел да се предотврати влошаване на положението и избягване на вторични въздействия.

Накрая, ще трябва да определим конкретни показатели, въпреки че частният дълг без съмнение ще бъде главна тема. На заседанието на Съвета на 8 юни и на Европейския съвет на 17 юни бяха одобрени препоръките на работната група. Очаква се работната група да представи своя окончателен доклад и заключения на заседанието на Европейския съвет през октомври. След това ще можем да започнем процеса на приемане на нови законодателни текстове на ЕС или да правим изменения на съществуващо законодателство по целесъобразност. Председателството със сигурност ще превърне всички подобни инициативи в приоритет.

  Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (PPE). – (EL) Благодаря на министъра, че се опита да отговори на въпроса ми, но за съжаление не разбрах нещо, което казахте в отговор на моя въпрос: частният дълг взет ли е под внимание в новите планове – имам предвид, г-н министър, плановете, за които взехте решение през октомври – и в рамката на планираното икономическо управление има ли възможност за ново тълкуване на Пакта за стабилност, методите за приложение и частния дълг? Ще бъда благодарна, ако можете да отговорите на въпроса ми.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Както казах, процесът беше задействан, работната група заседава и всъщност имаше заседание преди два дни. Ще има още едно или две заседания преди заседанието на Съвета през октомври и е много рано да започнат да се обсъждат подробностите за това, как критериите за дълга ще се прилагат в бъдеще във връзка с Пакта за растеж и стабилност. Когато имаме заключенията на работната група относно икономическото управление, която ще представи доклада си на заседанието на Съвета през октомври, ще можем да започнем процеса на приемане или съответно изменение на европейското законодателство и в него могат да се разгледат въпросите за частния дълг.

  Председател. – Въпрос № 3, внесен от Silvia-Adriana Ticau (H-0361/10)

Относно: Ревизиране на мрежата TEN-T

В периода 7-8 юни 2010 г. в Сарагоса се състоя министерска конференция, организирана от Европейската комисия и имаща за цел да лансира процеса на преразглеждане на мрежата TEN-T. Този процес ще се осъществи основно през втората половина на настоящата година и началото на следващата година, и ще има за цел развитие на методология за определяне на ядрото на мрежата TEN-T и на възлите за взаимносвързването им с транспортната инфраструктура на съседните на ЕС държави. В резултат на този процес, всеки вид транспорт би следвало да увеличи приноса си към трансевропейския транспорт, за да бъде осигурена интермодалност между различните видове транспорт и, най-вече, да бъдат установени механизми за подходящо финансиране.

Като има предвид, че този процес в голямата си част ще съвпадне с периода на белгийското председателство на Съвета на ЕС, бих искала да попитам Съвета какъв е графикът и какви са планираните действия от страна на белгийското председателство на Съвета на ЕС по отношение на процеса на ревизиране на мрежата TEN-T?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) В заключенията на Съвета от юни 2009 г. беше приветствано публикуването на Зелена книга на Комисията относно прегледа на политиката за TEN-T за по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика, а Комисията беше призована да представи на институциите предложение за изменение на насоките за TEN-T.

Основният нов елемент в предложението е подходът на двустепенно планиране: отново ще има основа на TEN-T, съставена от сравнително гъсти мрежи от железопътни линии и пътища, вътрешни водни пътища, пристанища и летища, които съставляват общата мрежа, като повечето от тях са част от национални мрежи, които ще бъдат включени в централна мрежа. Тази централна мрежа ще позволи истинско европейско планиране, което ще се концентрира върху стабилно увеличаване на ефективността на ресурсите на мрежата и постигане на значително цялостно намаляване на емисиите на парникови газове, свързани с транспорта.

През юни Съветът разгледа информацията, предоставена от председателството и Комисията относно резултатите от дните на TEN-T, годишна министерска конференция, посветена на трансевропейската транспортна мрежа, която се проведе в Сарагоса на 8 и 9 юни 2010 г. Обсъжданията бяха насочени предимно към начините за преработване на рамката за планиране и изпълнение на бъдещата мрежа TEN-T и за ефективно мобилизиране на финансови средства.

Понастоящем Комисията участва в инициатива за обществени консултации относно бъдещата политика за трансевропейската транспортна мрежа с цел разработване на критерии и условия за цялостно и централно планиране на мрежата. Процедурата за консултации ще приключи на 15 септември и резултатите ще бъдат представени на финансовата комисия за TEN-T на 30 септември.

След това вариантите за планиране ще бъдат обсъдени както двустранно – от Комисията и въпросните държави-членки – така и на многостранна основа под формата на заседания на комисии за обсъждане на преразглеждането на насоките за TEN-T.

В началото на 2011 г. Комисията ще започне оценка на въздействието на предложеното преразглеждане на насоките за TEN-T. Проектът за насоки за TEN-T следва да бъде на разположение през май или юни 2011 г.

Тъй като проектът за насоки все още не е представен и с оглед на настоящата инициатива за обществени консултации и многостранните и двустранните обсъждания, насрочени за края на 2010 г., очевидно белгийското председателство не е в състояние понастоящем да ускори преразглеждането на TEN-T.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Една от целите на преразглеждането на мрежата TEN-T е обединяването на трансевропейската мрежа с транспортната мрежа в съседните държави.

Мисля, че за нас е важно да ускорим този процес, тъй като средносрочното преразглеждане предстои тази година и в началото на следващата година, и за нас е важно да можем да осигурим финансови ресурси и до 2013 г., а също, разбира се, да планираме бъдещата финансова перспектива.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Очевидно проблемът, който посочвате, е значителен и без съмнение ще бъде един от факторите, свързващи настоящото проучване и плановете, които се прилагат по отношение на начина, по който мрежите ще бъдат преобразувани, приспособени и проектирани.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, г-н министър, неотдавна беше публикувано писмо на председателя на комисията по транспорт и туризъм към Европейския парламент, в което той посочва, че във връзка с ограниченията на разходите, наложени на Гърция съгласно Меморандума за разбирателство с Международния валутен фонд и Европейския съюз, гръцкото правителство възнамерява да закрие няколко железопътни линии, които са част от мрежата TENT-T и които неотдавна получиха финансиране от Структурните фондове с цел да бъдат модернизирани.

Тъй като това решение не е правилно от екологична гледна точка, от гледна точка на намаляването на пътния трафик, както и поради нарушаване на законодателството на ЕС, искам да попитам дали Съветът възнамерява да разгледа жалбите, представени от председателя на комисията, и дали възнамерява да поиска отменянето на това решение.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Искам да засегна въпроса, който беше зададен преди малко. Изграждането на мрежата TEN-T е от основно значение за европейската интеграция. То е много скъпо. Поради това трябва да се извършва много последователно.

Във връзка с това имам въпрос: в предварителните бюджетни оценки за периода 2014—2020 г. планира ли се увеличение на финансовите средства, предвидени за тази цел?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) По отношение на първия въпрос – за намаляването на капацитета на Гърция да инвестира в мрежите, от една страна, считам, че Комисията е компетентна да се справи с проблема, но ние можем да го разгледаме. От друга страна, нямам конкретен отговор как да се преодолее намаленият капацитет на Гърция. Въпреки това можем да се свържем със службите на Комисията, за да установим как по-конкретно можем да реагираме във връзка с този въпрос.

Що се отнася до загрижеността за сближаването и финансовите средства, които да бъдат осигурени, моля да направите справка с финансовата рамка за периода 2010—2014 г. и отправям този въпрос към Парламента. И от вас ще се изиска да изразите становище по въпроса, в съответствие с принципа за съвместно вземане на решения по бюджетни въпроси, като разчитам на вас да включите в дневния ред бъдещи разисквания по бюджета във връзка със средствата, които ще ни позволят да постигнем въпросното сближаване по отношение на транспортните цели.

  Председател. – Въпрос № 4, внесен от Georgios Papanikolaou (H-0362/10)

Относно: Оценка на отворения метод на координация

В областите от компетентността на държавите-членки (трудова заетост, социална защита, социална интеграция, образование, младеж и обучение) Съветът въведе през 2000 г. понятието за отворен метод на координация (Open Method of Coordination) за по-добро сътрудничество между държавите-членки и обмен на опит посредством най-добрите практики, с цел постигането на сближаване между политиките на отделните държави.

Въпросът към Съвета е следният:

Счита ли, че гореспомената стратегия е успешна? В състояние ли е да представи конкретни резултати?

Счита ли председателството, че е необходимо преразглеждане или преосмисляне на понятието за отворен метод на координация?

  Olivier Chastel, действащ председател на Съвета. – (FR) В заключенията си от 20 ноември 2009 г. Съветът посочи факта, че отвореният метод на координация е допринесъл активно за гладкото функциониране на пазарите на труда, както и за социалното приобщаване. Обменът на най-добри практики в областта на заетостта се оказа и за в бъдеще ще се доказва като изключително полезен. Това ще наложи ефективно наблюдение на насоките за заетостта, които ще бъдат приети скоро от Съвета след предоставяне на съвети от страна на Парламента – каквито вече предложихте днес – и нова роля на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в контекста на новото управление, за което Европейският съвет следва да вземе решение, по-специално в рамките на Европейския семестър.

Освен това миналата година, когато Съветът прие нова стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението, новите членове признаха, че за постигането на главните стратегически цели, определени в рамката, е използван ефективно отвореният метод за координация, което доказва, че те продължават да поддържат този изключително полезен метод в областите, които попадат в обхвата на тяхната национална компетентност.

В неотдавнашния съвместен доклад на Съвета и на Комисията от 2010 г. относно напредъка по изпълнението на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ се подчертава постигнатият значителен напредък благодарение на отворения метод на координация по отношение на европейската координация в областта на образованието и обучението.

Също така, в заключенията си от 7 юни 2010 г. Съветът насочи вниманието към интереса, изразен на общите обсъждания, които се провеждат понастоящем във връзка със стратегията „Европа 2020“ към развитието на интегрирания подход изцяло чрез съвместна работа на европейско равнище, като се използва рамката, предвидена с отворения метод на координация в областта на социалната защита и приобщаване като механизъм, който е доказал своя значителен потенциал.

Въпреки това, изправен пред новите предизвикателства и перспективи, предлагани във връзка с изпълнението на стратегията „Европа 2020“, по-специално по отношение на наблюдението на изпълнението на целта, определена от Европейския съвет за намаляване на бедността и на социалните аспекти на насоките относно заетостта, по-конкретно насока № 10, на неофициалното заседание на министрите на социалните въпроси на 9 юли председателството прикани държавите-членки да започнат процес на обсъждане на идеи с цел укрепване на отворения метод на координация.

В резолюцията си от ноември 2009 г., която установява нова рамка за европейско сътрудничество в областта на младежта за периода 2010—2018 г., Съветът вече определи някои общи принципи, които трябва да се спазват във всички политики и дейности, свързани с младите хора, в рамките на обновен и по-интегриран метод на координация. Във връзка с това на 14 септември председателството ще организира конференция, а на заседанието на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси на 21 октомври следва, по инициатива на председателството, този въпрос да се обсъди отново и да се направят заключения по въпросите на заетостта и социалното приобщаване.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Благодаря Ви за отговора, но искам да ми изясните следния въпрос: вярно ли е, че отвореният метод на координация в значимите области – които също изброихте: образование, заетост, обучение, въпроси, свързани с младите хора – е много важен инструмент, с който разполагаме в рамките на принципа за субсидиарност и правомощията, предоставени на Европейския съюз.

Въпросът ми е: можем ли периодично да получаваме доклад за този метод, за да можем да обменяме становища и за да бъдем и ние информирани на политическо равнище? Освен това как може Европейският парламент да участва по-активно в тази процедура, за да можем да я оползотворяваме по-добре?

  Oливие Шастел, действащ председател на съвета. – (FR) Ще Ви насоча към последната част на отговора ми. Както казах, на 21 октомври по инициатива на председателството Съветът EPSCO ще обсъди въпроса отново и следва да направи някои заключения по темата за заетостта и социалното включване, които разбира се ще ви бъдат представени.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-н министър, благодаря Ви за отговора относно значението на отворения метод на координация, но искам да отбележа, че 2010 г. беше обявена за Европейска година за борба с бедността и се случва така, че когато в Европейския съюз има огромна безработица и нарастващо социално изключване, трябва да се борим с бедността. Колко голямо въздействие мислите, че има отвореният метод за координация върху намаляването на бедността, и достатъчно ли е например да обменяме добри практики и да наблюдаваме как скандинавските държави обръщат голямо внимание на борбата срещу бедността и социалното изключване? Това ще намали ли бедността в балтийските държави?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Би следвало по-ефективната взаимна координация и обучение наистина да имат положително въздействие. Току-що подчертахте един от аспектите по отношение на постигането на общите цели по социалните въпроси. В общи линии е вярно, че по отношение на растежа, заетостта и борбата срещу бедността – която е водеща тема през 2010 г. – политиките за активно приобщаване могат не само да намалят бедността, но и да увеличат предлагането на работна ръка. Реформите в пенсионната система могат също да повишат равнищата на заетост и да подпомогнат публичните финанси. Това се отнася и за системите на здравеопазване.

Поради това се надявам, че през 2010 г., която е посветена на борбата срещу бедността, ще можем да приложим принципа на взаимната координация и обучение.

  Председател. – Въпрос № 5, внесен от Nikolaos Chountis (H-0366/10)

Относно: Меморандумът за взаимно разбирателство Гърция - ЕС - МВФ и инфлационният бум

В подписания от Гърция меморандум с МВФ и ЕС изрично се посочва, че едно от задълженията на гръцкото правителство, с оглед стимулирането на конкурентоспособността на икономиката, е и намаляването на инфлацията под средните за еврозоната равнища. За месец май обаче инфлацията в Гърция достигна 5,4%, докато в същото време инфлацията в еврозоната беше 1,6%, нещо което бележи още по-големи загуби за наличните приходи на трудещите се и значително занижаване на конкурентоспособността на гръцката икономика. Това огромно увеличение на инфлацията се дължи както на увеличенията на преките и косвени данъци, които бяха наложени от самия ЕС и от МВФ, както и на безконтролните спекулации, които си остават все така безцеремонни. Въпросът към Съвета е следният: Съгласен ли е с констатацията, че данъчните мерки, наложени от ЕС, заедно с МВФ, допринесоха в голяма степен за инфлационния бум, който допълнително подкопава конкурентоспособността на гръцката икономика? Какви коригиращи мерки възнамерява да предложи на гръцкото правителство с оглед ограничаване на инфлационния бум?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Съветът често е подчертавал дългосрочните структурни проблеми на гръцката икономика в различни многостранни дейности за надзор. Заедно с процедурата за прекомерния дефицит, на 16 февруари 2010 г. Съветът препоръча на Гърция да приложи редица мерки за подобряване на функционирането на стоковите пазари и на корпоративната среда, за подпомагане на растежа на производителността и заетостта, за подобряване на ефективността и степента на усвояване на структурните фондове на Съюза, за коригиране на прекомерния бюджетен дефицит на държавата и за осигуряване на дългосрочна жизнеспособност на публичните й финанси.

Гърция представи първия доклад относно изпълнението на тези мерки на 16 март, а втория – през май. През юни Комисията и Международният валутен фонд (МВФ) извършиха предварителен анализ в рамките на механизма за финансово стабилизиране на стойност 110 милиарда евро, предоставени на Гърция съвместно от държавите-членки от еврозоната и МВФ. Анализът приключи през август, но окончателният доклад на Комисията не е представен официално на Съвета.

Комисията нотифицира държавите-членки от еврозоната за предварителните резултати от анализа и ако според оценката на Комисията икономиката се развива в съответствие с прогнозите, които съставят основата на програмата за приспособяване, допълваща механизма за финансово стабилизиране, увеличаването на темпа на инфлацията ще има отрицателно въздействие върху стоковите пазари. Поради това Съветът ще следи внимателно положението и ще продължи да предприема подходящи мерки в помощ на гръцките органи с цел насърчаване на икономическия растеж и поддържане на стабилна бюджетна политика.

Ако Комисията счете, че промените в икономиката отговарят на прогнозите, които се съдържат в програмата за приспособяване, допълваща механизма за финансово стабилизиране, увеличаването на темпа на инфлацията, както казах, вероятно ще има отрицателно въздействие върху пазарите. Това се отнася и за състоянието на бюджета, което Съветът ще наблюдава внимателно.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н министър, струва ми се, че не отговорихте на въпроса, който Ви зададох. Мерките, наложени на Гърция съгласно Меморандума за разбирателство – процедурата, която описахте в Меморандума за разбирателство с Международния валутен фонд и Европейския съюз – са противоречиви. От една страна, в усилията да се генерират приходи за държавата бяха наложени данъци, но те не могат да бъдат събрани, тъй като работниците, както и малките предприятия, нямат други доходи и докато говорим за намаляване на инфлацията, се планира ново данъчно облагане с цел увеличаване на приходите чрез увеличаване на ДДС за луксозните стоки и за горивата.

Въпросът, който искам да Ви задам, е следният: според мои източници на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) вчера Гърция е била насърчена да въведе нови данъци с цел увеличаване на приходите, а тези мерки водят до рязко увеличаване на инфлацията. Ето защо искам да Ви попитам дали на заседанието на ECOFIN са обсъждани, дали Европейският съюз е предложил коригиращи мерки за предотвратяване на рязкото нарастване на инфлацията в Гърция извън данъчното облагане с цел увеличаване на приходите?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Не мога да Ви кажа точно какво решение е взел Съветът по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) през последните часове, но Съветът действително многократно е критикувал дългосрочните структурни проблеми на Гърция в различни многостранни дейности за надзор. В препоръките си относно изпълнението на общите насоки за икономическата политика от страна на държавите-членки през 2009 г. Съветът отбеляза, че Гърция трябва да увеличи усилията си за преодоляване на макроикономическите дисбаланси и за отстраняване на структурните недостатъци в своята икономика, в съответствие с Лисабонската стратегия за растеж и заетост.

Съветът препоръчва Гърция да повиши своята конкурентоспособност в сектора на професионалните услуги, както и да увеличи инвестициите си в научноизследователска и развойна дейност, да използва структурните фондове по-ефективно, да реформира публичната администрация и да предприеме редица мерки на пазара на труда в рамките на интегрирана стратегия за съчетаване на гъвкавост и сигурност.

Това, което мога да кажа, е че гръцките органи потвърдиха, че са определили като приоритет няколко планирани структурни реформи в редица различни области и те напълно осъзнават трудностите, които това ще създаде в държавата.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н министър, уважаваният от мен г-н Chountis посочва във въпроса си, че през юли инфлацията е била 5,4%, а според данните за август е била 5,5% и изглежда, че с предприетите нови мерки, които – както уважаемият колега, г-н Chountis, съвсем правилно отбеляза преди малко – засягат луксозните стоки, ще бъде много трудно да се намали инфлацията. Същевременно Вие ни казвате, че в Съвета отново се говори за мерки и нови данъци.

Въпросът ми е: имаме повече конкретни мерки за насърчаване на растежа, както от страна на Съвета, от страна на Европа и механизма за подкрепа, така и от страна на Гърция. Имаме ли конкретни срокове?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Макар да разбирам, че прекомерната инфлация създава редица проблеми и че ако инфлацията продължи, някои финансови механизми ще трябва да бъдат коригирани, мога само да ви кажа, че тъй като Гърция е член на еврозоната, тя споделя с другите държави-членки отговорността за поддържане на стабилна еврозона и че икономическата политика на Гърция, както и тази на всяка друга държава-членка, е важна за целия Европейски съюз. Всички държави-членки следва да провеждат стабилни национални политики в съответствие с Пакта за стабилност и растеж и общите насоки за икономическата политика. Ето защо Гърция следва да поеме отговорност за ефективно преодоляване на тези проблеми, така че да намали риска от застрашаване на правилното функциониране на икономическия и паричен съюз.

  Председател. – Въпрос № 6, внесен от Laima Liucija Andrikiene (H-0368/10)

Относно: Приоритети на белгийското председателство относно ООН и нейните органи

Какви са приоритетите на белгийското председателство на ЕС по отношение на ООН като цяло и в частност, на Съвета по правата на човека на ООН? Сляха ли се вече представителствата на Съвета на ЕС и на Европейската комисия в Женева или процесът все още продължава?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) В подготовка за 65-ата сесия на Генерална асамблея на Организацията на обединените нации Съветът, на заседанието си на 14 юни 2010 г., прие приоритетите на Европейския съюз.

Искам да подчертая, че след влизането в сила на Договора от Лисабон върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност представлява Съюза по въпроси, свързани с общата външна политика и политиката на сигурност пред международните организации.

Приоритетите, приети от Съвета, се концентрират върху следните теми.

На първо място, за по-силна Организация на обединените нации – Европейският съюз ще допринесе за изграждането на усъвършенствана многостранна система, по-специално чрез засилване на представителността, прозрачността, отчетността, ефикасността и ефективността на Организацията на обединените нации.

Вторият приоритет ще бъде да допринасяме за международния мир и сигурност. Европейският съюз възнамерява да популяризира своите позиции и принос за управлението на кризи в съответните форуми на ООН, по-специално в Съвета за сигурност.

Темата на третия приоритет ще бъде околната среда и устойчивото развитие, по-специално с оглед на постигането на целите на хилядолетието за развитие.

Четвъртият приоритет засяга правата на човека. От създаването си Европейският съюз винаги е бил един от най-ревностните защитници на правата на човека и един от най-изтъкнатите участници в системата на Организацията на обединените нации в тази област. Европейският съюз ще насърчава активно включването на правата на човека във всички области на дейност на ООН, като отново потвърждава, че правата на човека са неразривно свързани с останалите цели на ООН в областта на сигурността и на развитието.

И накрая, петият приоритет е реформирането на системата на Организацията на обединените нации с оглед подобряване на функционирането на системата, нейната ефективност, прозрачност и представителност. По отношение на прегледа на Съвета по правата на човека Европейският съюз участва в процеса на официални и неофициални консултации. Съюзът ще продължи да подкрепя възможностите за работа на Третия комитет в качеството му на единствен световен орган, който има правомощията да прилага стандартите за правата на човека. Тези правомощия следва да се запазят изцяло.

По отношение на въпроса за дипломатическите представителства, от 1 декември 2009 г. всички делегации на Европейската комисия извън ЕС станаха делегации на Европейския съюз. В случая с Женева делегацията на Съюза и Бюрото за връзка на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз приеха временни работни мерки, докато изчакват създаването на Европейската служба за външна дейност.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Позволете ми първо да отбележа, че продължаващата неяснота за това, как Европейският съюз е представен в Женева и в Ню Йорк, поражда риск от подкопаване на способността на ЕС да действа ефективно и да работи конструктивно с партньори.

Второ, след обширни вътрешни обсъждания на приоритетите по отношение на прегледа на Съвета по правата на човека през 2011 г. белгийското председателство и върховният представител сега трябва да гарантират предоставянето на достатъчно ресурси и политическо внимание за представяне на дейността пред други държави-членки на ООН.

Също така е необходимо лидерство във връзка с редица важни резолюции, особено резолюцията относно смъртното наказание, и допълнителна работа по преговорите за международен договор за търговията с оръжия.

Ще се радвам да чуя Вашите коментари по този въпрос.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Искам само да Ви кажа, че Белгия, която председателства Съюза в момента, е член на Съвета по правата на човека и със сигурност ще предприеме стъпки да предаде Вашата загриженост.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, днес проведохме сравнително обширно разискване за това, как можем да подкрепим Съвета в усилията му да постигне икономии в бюджета за 2011 г. и, наред с другото, разбира се, разгледахме подробно и наскоро преструктурираната Европейска служба за външна дейност.

Мислите ли, че следва да положим усилия да направим длъжностите в ООН по-ефективни, за да може Европейският съюз да изразява единно мнение там и за да можем да спестяваме ресурси, които биха могли да бъдат използвани много ефективно в други области? Белгийското председателство има ли готовност да представи предложения за икономии в тази област с цел да се гарантира постигането на целта за по-голяма ефективност в общото европейско представителство?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Допълнителен капацитет вече беше организиран както в Ню Йорк, така и в Женева. Чрез Вашия въпрос обаче мога само да насоча вниманието върху неотложната нужда от започване на работата на Европейската служба за външна дейност и върху най-малкото общата роля на Парламента, по-специално по отношение на финансовите съображения за създаването на тази служба.

  Председател. – Въпрос № 7, внесен от Liam Aylward (H-0373/10)

Относно: засилване на биологичното разнообразие в ЕС

Съветът може ли да очертае своите приоритети във връзка с опазването и засилването на биологичното разнообразие предвид факта, че 2010 г. беше определена за Международна година на биологичното разнообразие и предвид предстоящата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие в Нагоя? Какво е настоящото положение по отношение прилагането на плана за действие на ЕС относно биологичното разнообразие и как вижда Съветът ролята на биологичното разнообразие в Стратегията „ЕС 2020”?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Въз основа на съобщението на Комисията, озаглавено „Възможни варианти за визия и цели на ЕС по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г.“ на 15 март 2010 г. Съветът прие заключения, озаглавени „Биологичното разнообразие в периода след 2010 г. – концепция и цели на ЕС и в световен план и международен режим на достъп и поделяне на ползите“.

В заключенията си Съветът изрази сериозна загриженост поради факта, че целите за 2010 г. в областта на биологичното разнообразие не са постигнати нито на равнище Европейски съюз, нито в световен мащаб, че загубата на биологично разнообразие продължава с неприемлива бързина и че това води до изключително сериозни екологични, икономически и социални последици. Въпреки това Съветът изтъкна, че тези цели са изиграли решаваща роля за създаването на полезни мерки, благоприятстващи биологичното разнообразие.

Съветът установи дългосрочна концепция, според която до 2050 г. биологичното разнообразие в Европейския съюз и предоставяните от него екосистеми услуги, неговото природно богатство, ще бъдат защитавани, ценени и подходящо възстановени заради истинската стойност на биологичното разнообразие и заради съществения им принос за благоденствието на човека и икономическия просперитет, така че да се предотвратят катастрофалните промени, предизвикани от загубата на биологично разнообразие.

Освен това Съветът определи приоритетната цел да бъде спряна загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемите на Европейския съюз и техните функции до 2020 г. и да се осигури тяхното възстановяване, доколкото това е възможно, като същевременно се разшири приносът на Европейския съюз за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб.

По отношение на приоритетите на Европейския съюз за защита и укрепване на биологичното разнообразие Съветът отбеляза, че унищожаването, разпокъсването и влошаването на местообитанията, са най-голямото предизвикателство за биологичното разнообразие. Що се отнася до причините за това състояние на местообитанията, Съветът отбеляза, че това са пагубните промени в земеползването, свръхексплоатацията и неустойчивото използване на природните ресурси, инвазивните чужди видове, незаконната търговия със застрашени от изчезване видове, увеличаването на киселинността на океаните и, разбира се, замърсяването. Осен това във все по-нарастваща степен изменението на климата може дори да засили някои от последиците, като например броя на видовете, застрашени от изчезване.

По отношение на стратегията „Европа 2020“ общите насоки на Съвета за икономическата политика призовават държавите-членки и Съюза да въведат мерки, да превърнат екологичните предизвикателства във възможности за растеж и да използват природните ресурси по-ефективно, като по този начин допринасят и за гарантиране на биологичното разнообразие.

Ролята на биологичното разнообразие беше подчертана ясно и от Европейския съвет в заключенията му от март 2010 г., в които той посочи, че съществува неотложна необходимост от спиране на продължаващите тенденции на загуба на биологично разнообразие и на влошаване на екосистемите. Европейският съвет одобрява дългосрочната концепция за биологично разнообразие до 2050 г. и целта до 2020 г., определени в посочените по-горе заключения на Съвета от 15 март 2010 г.

  Liam Aylward (ALDE). – (EN) Силно съм разочарован, че в отговора на министъра чух за липсата на напредък в постигането на целите, определени по отношение на биологичното разнообразие.

Въпреки това, като се има предвид, че мерките за развитие на селските райони и общата селскостопанска политика могат да окажат значителен принос за подобряването на биологичното разнообразие, какви мерки може да въведе Съветът, за да подпомогне европейските земеделски стопани, които са най-добрите защитници на околната среда, в тяхната жизненоважна роля за бъдещото опазване на околната среда и биологичното разнообразие?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Според мен най-добрата мярка, която може да бъде предприета в защита на качественото земеделие, е да продължи неговото подпомагане. Разчитам на всички присъстващи държави-членки – въпреки слабото присъствие – на следващо разискване по въпросите на бюджета, да предоставят финансова подкрепа за общата селскостопанска политика с решенията, които Парламентът ще вземе.

  Председател. – Въпрос № 8, внесен от Mairead McGuinness (H-0375/10)

Относно: Неформален съвет по въпросите на селското стопанство през септември 2010 г.

Какви са заключенията, които Белгийското председателство направи след Конференцията на високо равнище по въпросите на ОСП, преведена през месец юли в Брюксел? Може ли то да коментира предстоящия неформален съвет по въпросите на селското стопанство в периода от 19 до 21 септември? Какви ще бъдат предложенията, които Председателството ще отправи към държавите-членки по отношение на ОСП в периода след 2013 г.?

Освен това може ли Съветът да даде актуална информация на членовете относно постигнатия напредък на равнище Съвет във връзка с текущите преговори на Меркосур?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) На първо място, искам да поздравя Комисията за успеха на проведените от нея обществени консултации по въпросите на общата селскостопанска политика (ОСП) в периода след 2013 г. Принос имаха почти 6 000 участници от средите на широката общественост, заинтересовани страни, неправителствени изследователски организации и други научноизследователски институти. Тези консултации спомогнаха за изпълнението на нейните ангажименти.

Освен това обобщената информация за участието показа, че цялото общество е заинтересовано от бъдещето на европейското селско стопанство. Земеделските стопани със сигурност не са единствените, които се интересуват от ОСП.

Както знаете, обществените консултации станаха повод за конференцията за ОСП в периода след 2013 г., която Комисията проведе на 19 и 20 юли. Като цяло всички участия, кръгли маси и обсъждания по време на конференцията изиграха важна роля за по-нататъшното подобряване на акцентите на обсъжданията.

По отношение на Съвета вероятно знаете, че през последните две години министрите на земеделието провеждаха консултации, ръководени от последователните председателства: Франция, Чешката република, Швеция и Испания. Сега, когато процесът наближава своя край, председателството се стреми да ускори разискванията във възможно най-голяма степен. Действително е изключително важно състоянието на настоящата ОСП и предизвикателствата на бъдещата ОСП да бъдат взети под внимание изцяло в другото важно разискване, това за бюджетната рамка на ЕС за периода 2014—2020 г.

Както знаете, бъдещето на ОСП ще бъде основен въпрос в дневния ред на неофициалното заседание на министрите на земеделието на държавите от ЕС, което ще се проведе в периода 19—21 септември в Белгия. Председателят на комисията по земеделие и развитие на селските райони, г-н De Castro, също е поканен да вземе участие в заседанието и да ръководи нашите неофициални обсъждания. Това лято председателството разгледа задълбочено резултата от конференцията през юли и изготви обобщителен документ, който ще бъде завършен през следващите няколко дни.

Докладът, който председателството изготви и който възнамеряваме да разгледаме по-подробно на предстоящите обсъждания, потвърждава значението на целите на ОСП, определени в Договора от Лисабон: да се гарантира осигуряването на безопасни и висококачествени хранителни продукти за европейските граждани, да се стимулира устойчивото селско стопанство в цяла Европа, да се опазва околната среда и ландшафта и да се допринася за развитието на селските райони, както отбелязахме в предходния въпрос.

Освен това в доклада, изготвен от председателството, се потвърждава и действителната добавена стойност на общата селскостопанска политика на европейско равнище и значението на ОСП в контекста на стратегията „Европа 2020“.

След предстоящите обсъждания през октомври ще се проведе последно политическо разискване по въпросите на бъдещето на ОСП на Съвета по селско стопанство. Така Съветът, както и Европейският парламент, ще има значителен принос за процеса на консултации. Уверен съм, че Комисията също признава усилената работа, свършена от Съвета и от Европейския парламент, и съм убеден, че тя ще положи усилия да представи съобщение, което да получи подкрепата на двете институции. Когато съобщението бъде на разположение, председателството ще започне обсъждане в Съвета.

По отношение на преговорите за споразумение за свободна търговия с държавите от Меркосур първо искам да отбележа, като призная изключителното икономическо значение на подобно споразумение, че комисията по селско стопанство и развитие на селските райони към Европейския парламент и министрите на земеделието като цяло споделят еднакво становище относно потенциалните рискове, които подобно споразумение може да има за „чувствителните“ сектори на селското стопанство на ЕС. Вероятно знаете, че през май Съветът отрази безпокойството, изразено от значителен брой държави-членки в съвместен меморандум.

Второ, искам да отбележа, че Комисията трябва да спазва мандата за преговори. Освен това през май членът на Комисията Чолош увери Съвета, че Комисията ще гарантира, че преговорите с Меркосур съответстват на ОСП и на основните интереси на селското стопанство на ЕС.

В обобщение искам да подчертая, че Съветът ще продължи да наблюдава отблизо обсъжданията с Меркосур, по-специално в рамките на комисията по търговска политика. Следващият кръг от преговори е насрочен за октомври и мога да ви уверя, че председателството ще се погрижи мандатът за преговори да се спазва стриктно.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Отговорът беше подробен, тъй като въпросът беше такъв. Благодаря Ви за това и особено за коментарите за Меркосур. Надявам се, че Комисията, както и Съветът, са отбелязали загрижеността на Парламента в нашето разискване по въпроса.

Отговорът Ви на моя колега, г-н Aylward, относно биологичното разнообразие, както и коментарите Ви относно бюджета за селското стопанство, ме накараха да Ви попитам за становището на Съвета. Разбирам, че седем членове на Съвета искат да намалят бюджета за следващата година, което не е положителен фактор за бъдещето на бюджета за селско стопанство за периода след 2013 г. Бих се радвала да чуя Вашия коментар.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Няколко държави-членки искат да се намали бюджетът за следващата година, но доколкото знам, Съветът изобщо не одобрява това. Вероятно вчера сте чули представянето на бюджета за 2011 г. от страна на белгийския министър на бюджета и ако е така, сигурно сте разбрали и бюджетната перспектива за 2011 г., тъй като обсъжданията с Парламента вече започнаха. Трябва да ви кажа, че не съм съгласен с вашия анализ на промените в европейския бюджет.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, в момента обсъждаме бюджета за 2011 г. и във връзка с това Съветът и Комисията предложиха съвместно средства от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, която включва програмата „Интелигентна енергия – Европа“, програмата за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии и програмата за предприемачество и иновации, както и средства от Седмата рамкова програма и от фондовете за селското стопанство да се предоставят за научния проект за термоядрен синтез ITER. Каква е първоначалното становище на белгийското председателство по този въпрос?

  Liam Aylward (ALDE). –(EN) Г-жо председател, предвид необичайното решение на Комисията да поднови преговорите с Меркосур, може ли министърът да посочи дали Съветът извършва анализ или оценка на пагубното въздействие, което тези решения ще имат за европейските земеделски стопани, и по-специално за земеделските стопани в моята страна, Ирландия, които зависят от 90% износ на своите продукти от говеждо месо, които се произвеждат по най-строгите стандарти, наложени от Комисията, и които не се прилагат в държавите от Меркосур?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) По първия въпрос в момента мога да ви предоставя само обща информация за бюджета. Разбирам, че Парламентът има предвид редица проекти в областта на иновациите, конкуренцията и технологиите. Разискването обаче започна едва наскоро, а от 1 декември вие имахте възможността да измените някои аспекти на предварителния бюджет за следващата година в тяхната цялост. Поради това ви насочвам към разискването относно бюджета, за да можете да определите какво членовете на Европейския парламент искат да подчертаят и поставят като приоритет в този бюджет.

По отношение на втория въпрос, относно Меркосур, председателството, както отбелязах, е съвсем наясно с безпокойството, изразено от комисията по селско стопанство и развитие на селските райони във връзка с решението за подновяване на преговорите.

Искам само да отбележа, че на тези преговори Комисията е обвързана със своя мандат за преговори и че всеки положителен резултат от тях следва да бъде в полза на селскостопанското производство на ЕС, например посредством популяризиране и защита на европейските селскостопански продукти, по-специално в областта на географските указания.

  Председател. – Въпрос № 9, внесен от Ryszard Czarnecki (H-0379/10)

Относно: Изгледи за присъединяването на балканските държави към ЕС

Как преценява Съветът изгледите за присъединяването към Европейския съюз на държавите от Балканския регион, от Югоизточна Европа? Вижда ли Съветът възможност някои от тези държави да влязат в Европейския съюз в рамките на следващата финансова перспектива, т.е. в периода 2014 – 2020 г.?

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Целта на нашата политика по отношение на Западните Балкани е да се окаже принос за стабилността в региона и да се помогне на държавите от региона да установят мир, демокрация, стабилност и просперитет в дългосрочен план.

През 1999 г. Европейският съюз реши да приложи процеса за стабилизиране и асоцииране – рамката за процеса на присъединяване, завършващ с евентуалното присъединяване на тези държави – с цел по-добро организиране на тяхната подготовка за членство в ЕС. Подготовката се оказва важна за стабилността, помирението и бъдещето на региона. Тя се развива и се определя в съответствие с Дневния ред от Солун и с подновения консенсус относно разширяването, който установява справедливи и строги условия.

Поради това Съветът многократно потвърди твърдата ангажираност на Европейския съюз към подготовката на държавите от Западните Балкани за членство в ЕС, включително на неотдавнашния Съвет по външни работи на 14 юни след срещата в Сараево на 2 юни.

През годините ЕС е подписал шест споразумения за стабилизиране и асоцииране с държавите от региона, като четири от тях вече са влезли в сила. През октомври 2009 г. Комисията предложи започването на преговори за присъединяване с бившата югославска република Македония. От своя страна преговорите за присъединяване на Хърватия, които започнаха през 2005 г., са в последните етапи. ЕС остава политически ангажиран с процеса чрез всички свои инструменти: три мисии на общата политика за сигурност и отбрана – две в Босна и Херцеговина и една в Косово – и трима специални представители в Скопие, Прищина и Сараево.

Финансовата помощ ще надхвърли 900 милиона евро през 2010 г. и ще достигне 1 милиард евро през 2010 г. От 1991 г. Европейският съюз е предоставил на държавите от региона общо над 13 милиарда евро финансова помощ.

Що се отнася до датите за присъединяване, те зависят изцяло от изпълнението на критериите от Копенхаген и на условията, предвидени в процеса на стабилизиране и асоцииране. Този процес установява ясно определена процедура: споразумение за стабилизиране и асоцииране, становище на Комисията относно кандидатурата за членство, статут на страна-кандидатка, преговори за присъединяване и накрая – присъединяване.

Съветът с нетърпение очаква напредъка към следващите етапи на процеса, но зависи от правителствата на държавите в региона да спазят определените условия, да поддържат – и дори да ускорят – темпа на необходимите реформи и да преодолеят основните предизвикателства. Държавите от региона следва да увеличат усилията си по отношение на борбата срещу корупцията и организираната престъпност, изграждането на административен капацитет и преодоляването на нерешените проблеми.

Целите на процеса на стабилизиране и асоцииране няма да бъдат изпълнени, ако хората и правителствата в региона не покажат решителност и отговорност да възприемат активна роля. Бъдещето на района в крайна сметка зависи от хората и правителствата там. Регионалното сътрудничество и политиката на добросъседство са основни фактори за помирението и решаването на двустранните спорове. Тези политики стоят в основата на подхода на ЕС към региона и се поддържат последователно от ЕС от 1995 г. Във връзка с това на 14 юни Съветът прикани въпросните държави да преодолеят нерешените проблеми със съседните държави.

Искам да завърша, като отбележа, че през ноември 2009 г. Съветът взе решение да разреши безвизово пътуване за гражданите на три от държавите в региона и понастоящем работи по идентично решение за гражданите на Албания и Босна и Херцеговина. Надявам се, че Европейският парламент и Съветът ще вземат и това решение тази година.

И накрая, понастоящем Съветът не е в състояние да коментира въздействието на разширяването върху настоящия бюджет на ЕС и бюджета за периода 2014–2010 г., тъй като все още очаква предложението на Комисията за следващата финансова перспектива.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-жо председател, благодаря Ви за доброто председателстване на разискванията. То може да послужи за пример на другите. Г-н Шастел, може би и аз трябва да си съблека сакото, за да се почувствате по-удобно. Получава се известно несъответствие между нас.

Откровено казано, това, за което говорихте, е добре известно в залата и аз очаквах по-конкретен отговор. Коя държава е най-близо до присъединяване към Европейския съюз: Сърбия, която е много важна в политическо и добре развита в икономическо отношение, Черна гора или може би Македония? Моля, г-н Шастел, дайте ни конкретен отговор.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Знаете ли, ако Ви кажа коя от трите държави е най-близо до присъединяване, ако посоча една от тях – тази, която е постигнала най-голям напредък в подготовката – това не означава, че тази държава ще бъде следващата, която ще се присъедини към ЕС. Необходим е още по-голям напредък, а той се постига с различни темпове.

  Председател. – Въпросите, останали без отговор поради липса на време, ще получат писмен отговор. (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

(Заседанието се прекъсва в 19,00 ч. и се възобновява в 21,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Alejo VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

(Заседанието се прекъсва в 19,00 ч. и се възобновява в 21,00 ч.)

15. Свободно движение на работници – временни ограничения за румънски и български граждани на пазара на труда в Европейския съюз (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването по въпроса, изискващ устен отговор (O-0096/2010), зададен от Rovana Plumb, Илияна Малинова Йотова, Pervenche Berès, Stephen Hughes, Alejandro Cercas, Gianni Pittella и Jutta Steinruck, от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, към Комисията относно свободното движение на работници – временни ограничения за румънски и български граждани на пазара на труда в Европейския съюз (B7-0455/2010).

  Rovana Plumb (S&D). – (RO) В своето изказване относно състоянието на Съюза председателят на Комисията Барозу подчерта, че увеличаването на заетостта в цяла Европа е приоритет.

Освен това всички ние сме ангажирани с постигането на целите на стратегията на Европейския съюз за следващите десет години за увеличаване на заетостта и намаляване на бедността. На днешното пленарно заседание Парламентът прие насоките за трудовата заетост и ние изискваме от Съвета да ги вземе предвид.

Ако наистина желаем да постигнем целите, с които сме ангажирани, ако наистина желаем Европа да бъде водеща по конкурентоспособност, ако наистина желаем да имаме справедлива Европа, която да гарантира благополучието на своите граждани, необходимо е да се зачита правото на движение на работниците.

Свободното движение на работници е една от основните свободи на ЕС. Силен вътрешен пазар може да бъде постигнат единствено чрез пълното отваряне на пазара на труда.

Според съобщението на Комисията през ноември 2008 г. потоците на мобилност са оказали значително положително въздействие върху икономическия растеж в ЕС. Мобилността на работна сила от Румъния и България е имала благоприятен ефект върху икономиките на приемащите държави-членки, без да е повлияла сериозно на трудовите възнаграждения и работните места на местните граждани.

Икономическата криза не може повече да бъде използвана като извинение за налагане и поддържане на ограничения на трудовия пазар. Поддържането на ограниченията е мярка, която обезсърчава работниците от Румъния и България да упражняват доходна трудова дейност в съответните държави-членки. Този фактор принуждава работниците да заобикалят правните разпоредби за задължително получаване на разрешително за работа, с което нарастват случаите на нелегален труд. Пряката последица от нелегалната работа е блокирането на достъпа до правата, произтичащи от европейската система за координация на схемите за социална сигурност.

Румъния и България считат, че в настоящия европейски икономически климат премахването на бариерите, възпрепятстващи свободното движение на работниците в целия ЕС, до голяма степен ще помогне за засилване на способността на Съюза да отговори на новите предизвикателства.

Г-н член на Комисията, искам да задам следния въпрос, защото бих искала Европейската комисия да бъде наш съюзник и да окаже пълна институционална помощ: Какви мерки ще предприемете, с които да насърчите държавите-членки, все още прилагащи ограниченията, да отворят напълно своите трудови пазари?

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, свободното движение на работници е основен принцип в ЕС. Заедно със свободното движение на стоки, услуги и капитали то представлява един от стълбовете на единния пазар и допринася за успеха на европейската интеграция.

Както добре знаете, през първите седем години на членство в ЕС България и Румъния, българските и румънските работници, не могат да се възползват пълноценно от свободното движение на работници. Това се дължи на преходните разпоредби в сила, както е предвидено в договорите за присъединяване, които позволяват на другите държави-членки да отложат прилагането на законодателството на ЕС относно свободното движение на българските и румънските работници за период от максимум седем години.

Когато България и Румъния се присъединиха към ЕС през 2007 г., десет от 25-те държави-членки решиха да отворят трудовите си пазари за българските и румънските работници. Днес този брой е нараснал на 15 и само десет страни продължават да прилагат ограничения. Заслужава да се отбележи, че от десетте държави-членки няколко от тях прилагат по-малко строги условия или процедури в сравнение с онези, които бяха в сила преди присъединяването на България и Румъния към ЕС.

Важно е да се има предвид, че решението за това дали да прилага преходните разпоредби и да ограничава достъпа до пазара на труда е отговорност единствено на заинтересованата държава-членка. Комисията няма официална роля в премахването на ограниченията.

По принцип обаче Комисията подкрепя пълното прилагане на свободното движение на работници. В допълнение, Комисията винаги е работила, за да се гарантира, че държавите-членки, прилагащи ограниченията, правят това в съответствие с условията, залегнали в договора за присъединяване.

Комисията многократно е подчертавала, че преходните разпоредби по дефиниция са временни и че държавите-членки трябва постепенно да отворят своите трудови пазари, а не да отлагат прилагането на свободното движение на работници за края на седемгодишния период.

Докладите на Комисията от 2006 г. и 2008 г.относно функционирането на преходните разпоредби показват, че мобилността на работната сила след разширяванията през 2004 г. и 2007 г. е имала положително въздействие върху икономиката и е помогнала да се отговори на търсенето на работна ръка. Тези резултати остават в сила дори и при настоящата икономическа криза. Комисията ще продължи да насърчава държавите-членки да преразгледат позициите си относно достъпа до пазара на труда, включително като се позовава на резултатите от докладите.

Липсва подробна информация относно броя или социалното положение на незаконно пребиваващите работници, идващи от новоприсъединили се към ЕС държави-членки. Това се дължи именно на скрития характер на тяхното присъствие в съответните държави-членки.

В докладите от 2006 г. и 2008 г. Комисията подчертава, че ограниченията на свободното движение на работници не е задължително да доведат до защита на националните пазари на труда и могат да забавят тяхното адаптиране. Нещо повече, преходните разпоредби могат да засилят случаите на недеклариран труд. Доказано е, че разширяването допринесе за изваждането на светло на част от сивата икономика, състояща се от недекларирани работници отпреди присъединяването на новите държави-членки.

Има и убедителни доказателства, че граждани от новите държави-членки са имали недекларирана заетост поради ограниченията, пред които са били изправени при достъпа до пазара на труда на „старите“ държави-членки. Това е в съответствие с констатациите, че потоците на мобилност са повлияни основно от фактори, свързани с условията на търсене и предлагане, и че ограниченията на свободното движение на работници забавят адаптирането на пазара на труда.

Комисията не възнамерява да разработи специално изследване относно условията на живот и труд на незаконно пребиваващите работници от България и Румъния или за въздействието върху местните пазари на труда, главно поради липса на информация и затруднения, свързани със събирането на такива данни. Въпреки това въпросът за „нередовните работници“ от България и Румъния ще бъде обхванат, доколкото е възможно, във всеки бъдещ анализ на Комисията относно функционирането на преходните разпоредби за България и Румъния, ако, според предвиденото в преходните разпоредби, една от двете страни поиска това. В допълнение, Комисията ще продължи да насърчава конкретни дейности за борба с недекларирания труд в сътрудничество с държавите-членки.

Комисията е наясно с факта, че сблъскването на български и румънски работници с все още съществуващите ограничения, може да се възприеме като дискриминация.

Искам да подчертая, че преходните разпоредби в областта на свободното движение на работници бяха приложени при повечето от предишните разширявания. Нещо повече, преходните разпоредби са в сила не само по отношение на български и румънски работници, но и за работници от осем от десетте държави-членки, присъединили се към ЕС през 2004 г.

Важно е да се посочи още, че настоящите преходни разпоредби предлагат повече гъвкавост на държавите-членки, като им позволяват да решат кога да започнат да прилагат законодателството на ЕС относно свободното движение на работници в течение на седемгодишния период с оглед на положението на собствените си пазари (предходните преходни разпоредби просто отлагаха въвеждането на законодателството на ЕС за свободно движение на работници с няколко години).

Дискриминацията, възприемана от българските и румънските работници, които не могат да работят свободно в десетте държави-членки, все още прилагащи ограниченията, не представлява дискриминация в юридическия смисъл на думата. Въпреки че член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз забранява дискриминация, основана на национална принадлежност, това е така по силата на специални клаузи, съдържащи се в други договори на ЕС. Преходните разпоредби, предвидени в Договора за присъединяване, са част от тези клаузи.

Следователно временното ограничаване на достъпа до пазара на труда за български и румънски работници въз основа на преходните разпоредби не противоречи на правото на ЕС.

  Thomas Mann, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, съгласно формулата 2+3+2 Германия и Австрия използват пълноценно седемгодишния преходен период преди да има пълна свобода за движение за работници от държавите-членки, присъединили се през 2004 г. В случая с България и Румъния Германия също използва цялото позволено време за втората фаза от 2009 г. до 2011 г.

Г-н Дали каза, че има десет държави-членки, които все още са обект на ограничения. Има основателна причина за това, тъй като държавите-членки имат различна опитност. Тези ограничения никога не са дискриминационни — Вие правилно се позовахте на член 18 в тази връзка — и имат конкретни срокове. Възможността за постепенно свикване с промяната е важен и основен политически избор. Нашият опит показва, че прекалено ранното предоставяне на свободно движение на работници излага пазара на труда на големи рискове. Това засяга различни целеви групи, като например дългосрочно безработните и ниско квалифицираните работници, а в моята страна например районите в Източна Германия. Ние ще трябва да продължим да регулираме достъпа до работни места в ЕС поради различната квалификация в различните области, но, разбира се, това ще претърпи промени в близко бъдеще. Въпреки това ние все още не сме добре подготвени за тези промени.

Призивът към Комисията да проведе изследване на така нареченото положително влияние на нелегалните работници от България и Румъния е напълно погрешен подход. Нарушаването на закона от нелегални работници не може да бъде омаловажено със статистически данни, колкото и положителни да изглеждат те. Твърдо подкрепям строгия контрол, който ще ни позволи да се борим с нелегалния труд. Дължим това на хората, наети законно на работа.

Има и друга важна задача, върху която трябва да работим заедно, и това е подробното разглеждане на пълната свобода на движение от 2012 г. нататък. Това включва както възможности, така и рискове. Само като ги разграничим и като работим с факти, и само с информирана, подробна дискусия ще можем да попречим кабинетната политика да превземе положението, ще предотвратим изключването и ще гарантираме, че работим заедно, а не един срещу друг. Това е позицията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

Още през декември 2009 г. попитах Комисията дали съществува налична информация относно ефекта от пълната свобода на движение за работници. Отговорът беше, че свободното движение на работници има положително въздействие върху икономиката и няма отрицателен страничен ефект върху пазара на труда. Съжалявам, г-н Дали, но това не е достатъчно. Вие не заемахте поста по онова време и точно затова е още по-важно за Вашия отдел да разберете опасенията на хората и да участвате с голяма част от информацията си в обсъждането, което е необходимо да проведем относно промяната и придаването на смисъл на аргументите на старите и новите държави-членки.

  Ивайло Калфин, от името на групата S&D. – Уважаеми г-н, комисар, бих искал с този дебат да апелираме към правителствата на страните-членки, в които все още съществуват различни ограничения за пазара на труда за български и румънски граждани, да ги премахнат възможно най-бързо. Основанията за това са свързани не само с принципите на Европейския съюз, единият от които е свободното движение на хора.

От икономическа гладна точка отвореният пазар на труда осигурява много по-висока стойност От една страна, това е заради по-голямото предлагане на специалисти в области, в които на националния пазар няма достатъчно желаещи кадри. Мога да дам за пример българските лекари и медицински работници, които работят в региони, в които страните членки просто нямат на разположение собствени кадри. Това създава проблем в българските отдалечени региони, но решава проблемите, например, на английските или френските райони. Това означава по-малко разходи и по-добри публични услуги за данъкоплатците. В областта на икономиката заетите от новите страни-членки обикновено са или специалисти с висока квалификация, които всяка икономика би желала да използва, или са работници, които запълват дефицити на пазара на труда, увеличават конкурентоспособността и предотвратяват изнасянето на предприятия извън Европейския съюз.

Тезата, че гражданите от новите страни-членки на Европейския съюз изместват местните работници с по-ниски трудови възнаграждения е напълно несъстоятелна и популистка. Един български гражданин, който отива на работа в друга страна има нужда от средства за жилище, за издръжка на семейството си, за да изпраща децата си на училище. Опитва се и да спестява с перспективата да се върне един ден у дома. Освен това съществува и проблемът с езиковата бариера. На колко ниска заплата би се съгласил да работи този гражданин, това е мит за вътрешна употреба. Това се потвърждава и от данните на Европейската комисия, според които мигриращите работници от новите страни-членки са се увеличили от 0,2 на 0,5 % от населението на старите страни-членки след разширяването на Европейския съюз. Очевидно няма мигрантска вълна, напротив проблемът е, че мигриращите работници от страните-членки са много по-малко от имигрантите от трети страни.

Ограниченията на трудовия пазар не могат да бъдат обосновани с обективни аргументи. Равното отваряне на пазарите води до много повече прозрачност, носи икономически ползи и е благотворно за социалните системи на страните-членки. Очакваме от Комисията, г-н комисар, много строго да следи процесите и да информира страните-членки за ползите от отварянето на пазара.

  Adina-Ioana Vălean, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, не съм напълно удовлетворена, че г-н Барозу обяви във вторник, че задълбочаването на единния пазар стои начело в неговия дневен ред. Двадесет и четири години след Единния европейски акт и осемнадесет години след като трябваше да бъде завършен единният пазар все още не е пълноправна реалност. Цитирайки г-н Барозу: „Само 8% от 20 млн. европейски малки и средни предприятия участват в трансгранична търговия“.

Докладът Monti посочва 150 препятствия в ЕС, които пречат на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Така нареченият „единен пазар“ повече ми прилича на френско сирене грюер.

Г-н Барозу сега ни предлага идеята за акт за единния пазар и призовава за възобновяване на европейската идея на г-н Делор. Позволете ми да припомня знания по европейска история: ако искаме ефективно да създадем единен пазар, основан на принципа на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги; ако искаме да избегнем икономическия национализъм като реакция срещу икономическата криза; ако искаме да бъдем най-конкурентоспособната икономика и да повишим конкурентоспособността, като създадем повече работни места и растеж, тогава нашият най-важен приоритет трябва да бъде премахването на пречките пред свободното движение на работници, наложени на Румъния, България и десетте нови държави-членки, основаващи се на неоправдани страхове, които не са доказано обосновани.

Комисията трябва да се отнася с изключителна строгост към държавите-членки, които предпочитат да запазят преходните ограничения. Оправданието за тях ще трябва да се основава на солидни икономически данни. Предполагаемата уязвимост или сериозни смущения на националните пазари на труда ще трябва да бъдат доказани с рационални числа и ще трябва да бъдат внимателно разгледани въз основа на статистически данни и факти.

Ако г-н Барозу желае да се възобнови единният пазар, тогава е време да действаме в съответствие с нашите думи. Време е да се разрушат позорните стени на икономически протекционизъм и национализъм.

  Rui Tavares, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Тази седмица станахме свидетели на много обсъждания в Парламента относно свободата на движение, особено от страна на Румъния и България, не само по въпроса за работниците, но вчера също така и по въпроса за ромските или циганските малцинства. Ние често се губим в правната информация по въпроса и забравяме, че законът трябва да бъде само основна рамка за духа на Европейския съюз, който е съсредоточен върху свободата на движение.

Законът е минималният праг за свободата на движение. Понастоящем правителствата на различни държави-членки използват закона като начин за противодействие на конституционния дух на ЕС. В Парламента ние сме прекалено затънали в правния анализ, забравяйки че сме политически състав, а не правно консултантска фирма.

Необходимо е да бъдем носители на визия за Европа и трябва по-настоятелно да подчертаваме, че свободата на движение е цел на ЕС. По същия начин считам, че Комисията силно се разминава с този идеал. Ролята на Комисията се промени в последно време. Членът на Комисията ни казва, че държавите-членки имат правото да налагат ограничения и че Комисията няма нищо общо с това. Напротив! Комисията е пазител на Договорите и считам, че тя трябва по много по-категоричен и ангажиран начин да отстоява свободата на движение. Ние знаем, че големи регионални звена като САЩ или Бразилия или нашите конкуренти, които подобно на тези две страни имат вътрешна свобода на движение, реагират много по-добре на кризи, защото тяхната работна сила може да търси работа там, където се намира. Ние в Европа още от самото начало имаме затруднения в намирането на бърза реакция на кризата.

Действайки в собствен национален интерес в тази област, държавите-членки забравят за обществения интерес. Когато те действат по този начин спрямо капиталовия пазар, Комисията се изказва твърдо; защо тогава не може да направи същото, когато става въпрос за свободата на работниците?

  Gerard Batten, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, този въпрос започва с изявление, че свободното движение на работници е от полза за икономиките на държавите-членки и няма сериозни негативни странични ефекти върху техните пазари на труда.

Икономистът от САЩ, професор George Borjas, е на друго мнение. Той казва, че „от имиграцията няма полза, ако не води до намаляване на местните трудови възнаграждения“. През 2003 г. едно изследване, публикувано от правителството на Нидерландия, посочва, че „БВП ще се увеличава, но това увеличение до голяма степен ще се полага на имигрантите под формата на трудови възнаграждения. Общата нетна печалба като доход за местните жители по всяка вероятност ще бъде малка и дори отрицателна.“ Доклад на специалната комисия по икономически въпроси към Камарата на лордовете през 2008 г. заявява, че, въпреки че теоретично е възможно, не виждаме системни емпирични доказателства, показващи, че нетната имиграция създава значителни динамични ползи за местното население на Обединеното кралство“.

Неконтролираната и неограничена имиграция в Обединеното кралство означава, че трудовите възнаграждения на местните работници се движат надолу, а разноските за живеене се увеличават, поради допълнителното търсене на жилища. Хората, намиращи се на дъното на икономическата скала, пряко изпитват това.

Мащабната имиграция на евтина работна ръка може да има благоприятно влияние върху една разширяваща се и развиваща се икономика в страна с огромни, неизползвани природни ресурси, каквато например е Америка през ХІХ век, но ще има обратен ефект върху развитите постиндустриални икономики, какъвто е случаят с Великобритания.

Правителствата трябва на първо място да защитават интересите на своите граждани и след това да помагат на другите страни да развиват своите икономики чрез приемане на разумни международни търговски политики, както правеше Обединеното кралство преди да се присъедини към Европейския съюз. Ето защо единствената разумна политика за Великобритания е тази на Партията за независимост на Обединеното кралство, която е за излизане от Европейския съюз.

  Traian Ungureanu (PPE). – (EN) Г-н председател, сегашната икономическа криза изисква решителни действия по отношение на ефективното завършване на вътрешния пазар. Ако не сме готови да отворим нашите пазари, включително пазара на труда, за всички европейски граждани, загубите ще бъдат по-големи от ползите. Неотдавнашни изследвания, предприети от Европейската комисия, доказаха, че отварянето на нашия трудов пазар ще бъде от полза и че опасенията относно загубата на работни места поради миграцията на работна ръка са напълно неоснователни.

Подобно всяване на паника нееднократно е било доказано погрешно. През 2006 г. британски експерти изчислиха, че 300 000 румънци ще залеят Великобритания в търсене на работни места. Те все още ги търсят. Нищо подобно не се случи. Истината е, че няма разумна причина за поддържане на бариера пред трудовата мобилност на румънски и български работници. Миналият опит показва, че работниците от източните държави-членки запълват празнини в пазара на труда и заемат работни места, които не са желани или не са обхванати изцяло от местната работна сила.

Освен това няма как румънци и българи да пристигнат в Западна Европа, за да се възползват от щедрата система за социално осигуряване. Румъния и България имат висок процент на записвания в средната и висшата степен на образование. И двете страни имат висококвалифицирана, гъвкава работна сила. Ако ЕС иска да се възползва пълноценно от своите ресурси в тези времена на криза, трябва да се създаде политическо доверие и икономическа отвореност между държавите-членки. Както каза председателят Барозу в речта си преди два дни в залата — или ще плуваме заедно, или ще потъваме поотделно. Перифразирано това означава — или ще работим заедно, или ще бъдем безработни поотделно.

  Евгени Кирилов (S&D). – (EN) Г-н председател, докладът на Комисията ясно посочва, че търсенето и предлагането на работна ръка определят обема и посоката на работниците, а не ограниченията на пазара на труда. Освен това той твърди, че бъдещи имиграционни потоци към ЕС от България и Румъния са малко вероятни.

Ограниченията стимулират създаването на лоши практики поради уязвимостта на нелегалните работници, които са лесен обект на експлоатация. Както каза членът на Комисията Де Гухт, този поток от хора няма да се промени, ако бъде официално разрешен, но резултатът ще е, че те ще плащат социални вноски и данъци.

Потоците от България и Румъния след разширяването са в значителна степен надвишени от неотдавнашната имиграция на граждани от държави извън ЕС. Очевидно е, че недискриминирането и свободата на движение са основни права на всеки работник от ЕС, и е жалко, че някои държави-членки на ЕС, както беше посочено в доклада, са решили да не се съобразят с тези основни принципи.

Искам да подчертая нещо много важно: толерирането на второкласно европейско гражданство поставя под въпрос почтеността на Съюза като цяло.

  Антония Първанова (ALDE). - Уважаеми, г-н комисар, уважаеми колеги, когато говорим за единен Европейски съюз и единен европейски пазар, не можем да поддържаме изкуствено създадени ограничения за упражняване на гарантираното право на всеки гражданин на Съюза да работи в друга държава-членка, без да бъде дискриминиран на основата на гражданството, което би било грубо нарушение по отношение на българските и румънските граждани на пазара на труда. В духа на Хартата на основните права на Европейски съюз трябва да предотвратим създаването на отделна категория, както каза и колегата ми Кирилов, не желаем да бъдем втора класа граждани на Европейския съюз. И за това трябва да премахнем временните ограничения по отношение на свободното движение на български и румънски работници.

В този смисъл се обръщам към Комисията да предложи конкретни мерки, с които да бъде постигнат значителен напредък към по-голямо отваряне на пазарите на труда от страна на държавите-членки по отношение на редовните работници от България и Румъния, без да бъдат нарушавани разпоредбите на местното трудово законодателство в съответните европейски държави.

Последните събития в Европа, свързани с миграцията на ромското малцинство от нашите две страни, възползвайки се от възможността за свободно движение с цел намиране на по-добро бъдеще ясно показват, че е време за действие от страна на Комисията. Имайки предвид доказания положителен ефект от мобилността след разширяването на Съюза и за по-ефективното функциониране на вътрешния пазар, апелирам Комисията да предложи комплекс от убедителни действия за насърчаване на държавите-членки по отношение на промени в политиката на пазара на труда, както и поемането на ангажимент от страна на националните правителства за неудължаване на настоящите ограничения за български и румънски граждани.

В заключение искам да подчертая, че за съществуването на най-мощната движеща сила на европейската интеграция, именно европейските граждани, трябва да бъде премахната всякаква дискриминационна основа в трудовите отношения.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, за съжаление Франция е една от десетте държави-членки, наложили ограничения на свободното движение на румънски и български работници. Ако информацията ми е вярна, точно Франция е изискала мерките, наложени по време на присъединяването на първите осем източноевропейски държави, да обхванат също Румъния и България. Трябва да се каже, че правителството на Франция по онова време не е било много по-различно от това, което управлява в момента, и е имало особено недоверие към гражданите на тези две страни. По това време е приет огромен обем законодателство, за да се предотврати влизането на граждани от тези две страни, защото според френските органи зад румънците и българите стоят хората от ромски произход.

Както ни казахте, г-н член на Комисията, свободата на движение е основен принцип на ЕС. В залата често говорим за нашите общи ценности, за нашата ангажираност към правата на човека. Защо тогава, г-н член на Комисията, мъже и жени са третирани по-неблагоприятно от капитали и стоки?

Вие ни казвате, че мобилността на работниците има положителен ефект върху икономиката и че това е така дори при сегашните икономически обстоятелства. Защо тогава, г-н член на Комисията, Комисията не отделя същата енергия, за да убеди държавите, че тези ограничения трябва да бъдат премахнати, каквато отделя за други икономически области?

И накрая, г-н член на Комисията, Вие ни казвате, че не държавите са тези, които дискриминират тези работници. Като французойка аз наистина не мога да се съглася с вас по въпроса.

  Илиaна Ивaнова (PPE). - Уважаеми колеги, Европейският парламент с работата си винаги е подчертавал ролята си на изразител на интересите на европейските граждани. Мисля, че повечето от нас ще се съгласят, че дискриминация на каквато и да е било основа няма място в Европейския съюз, такъв какъвто искаме да го виждаме, такъв в какъвто искаме да растат нашите деца. Ограниченията за работници от България и Румъния, макар и юридически обосновани с присъединителните договори на двете страни, са по същество дискриминация на базата на националност. Не можем да говорим за неравностойно отношение към ромите и в същото време да си затваряме очите за различното третиране на работници от две пълноправни страни-членки на Съюза.

Присъединявам се към това, което казаха колегите: изследванията и препоръките на Европейската комисия наистина доказват, че ефектът от разширяването на трудовите пазари е положителен и полезен за цялостното развитие на единния европейски вътрешен пазар. Факт е обаче, че все още десетте страни-членки продължават да запазват ограничен достъпа до своите пазари на труда до 2013 година.

Уважаеми колеги, Европа е на кръстопът и в този момент трябва да избираме накъде. Към повече или по-малко интеграция. За мен безспорно посоката е една – за единна и силна Европа, но този път минава и през ясната воля на всички нас за респект към основните европейски ценности, каквото е свободното движение на хора и работници. Искрено се надявам протекционизмът да не надделява при определянето на националните политики, защото заедно ще сме много по-силни пред света, отколкото разединени. Искам да призова Европейската комисия с подкрепата, разбира се, и на Европейския парламент да си сътрудничи наистина по-активно и по-решително с държавите, които все още налагат ограничения, за да бъдат те премахнати предсрочно. Това ще спомогне, според мен, и за по-бързото възстановяване на европейската икономика от кризата, за да можем всички ние с чиста съвест да погледнем гражданите в очите и да им кажем, че в Европейския съюз, в 21-и век няма дискриминация.

  Илияна Малинова Йотова (S&D). - Уважаеми г-н председател, г-н комисар, колеги, очевидно е, че България и Румъния опровергаха страховете на европейците за огромни работнически потоци, които биха застрашили трудовите пазари. Статистиката на Европейската комисия сочи, че по-малко от 1 процент българи търсят работа в старите страни-членки. Дори в условията на тежка финансова и икономическа криза и на нови страхове от бум на безработицата, тенденцията не се промени. Ясно е, че работниците биха мигрирали там, където се търси работна ръка, а цифрите сочат, че в някои от тези десет страни безработицата е по-голяма отколкото в България и Румъния.

Запазването на ограниченията стимулира сивата икономика и недекларирания труд. Знаете ли, че само в Холандия с 8 процента са се увеличили българите и румънците, които работят на черно и това се толерира от работодателите, от холандците, защото намалява разходите им. Да не говорим за сезонните работници без трудови договори, без никакви социални права. Ограниченията няма да решат проблема с безработицата в Европа.

Сигурна съм, г-н комисар, че Европейската комисия разполага с механизми да лобира сред десетте страни за преразглеждането на ограниченията за български и румънски работници. Да, вие се позовахте на договорите, и това е така. Но нека не забравяме, че договорите бяха подписани в друга ситуация, а сега тя е нова и нейното име е криза. Крайно време е за нова дискусия и в Съвета по този въпрос и вие бихте могли да я инициирате. Очакваме от вас не само да ни бъдете съюзници, но да предложите и конкретни действия. Вие бдите над договора на Общността и не допускайте прилагането на двойни стандарти по отношение на България и Румъния, каквито тенденции очевидно има и те се чуват дори в тази зала.

  Renate Weber (ALDE). – (EN) Г-н председател, признавам, че би било по-добре да говоря на собствения си език, но слушайки отговора на члена на Комисията, реших да не взимам под внимание предварително подготвените си бележки и да говоря на английски. На първо място, това е, защото мисля, че бихме искали членът на Комисията да ни чува пряко, а не чрез преводачите; и второ, защото в противен случай предполагам, че ще слушаме предимно румънски и български език по време на това късно разискване в залата тази вечер.

Г-н член на Комисията, Вие споменахте, че няколко изследвания са показвали, че след присъединяването на държавите от Източна и Централна Европа проблемите не са били страните, където работниците са приети. В действителност било точно обратното: всъщност те са оказали положително въздействие, като БВП се е увеличил, поради това няма опасения от наплив на работници от тези страни. Фактът, че освен Румъния и България споменахте също и други държави, не е никакво успокоение за нас. Всъщност тъкмо обратното: това показва, че е налице дискриминация срещу още повече граждани на ЕС.

Трябва да призная, че се изненадах, когато казахте, че държавите-членки трябва сами да решават. Ако не можем да говорим за единен пазар, без да споменаваме пазара на труда, и ако всички признаваме, че това е основно право, как тогава държавите-членки ще трябва да решават сами? Знаем, че прилагането на основните права е в сферата на отговорност на ЕС, така че принципът на субсидиарност не може да бъде приложен в този случай.

Ето защо откровено мисля, че Комисията трябва да свърши много повече работа, за да убеди държавите-членки да премахнат ограниченията, които дискредитират Европейския съюз.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Свободното движение на хора е един от основните принципи на ЕС. Осъществяването на вътрешния пазар се основава на свободното движение на работници, а мобилността на работната сила е важна предпоставка за намаляване на безработицата в ЕС.

Икономическата криза не трябва да бъде използвана като извинение за продължаване на налагането на временни мерки, ограничаващи свободното движение на румънски и български работници.

Искам също да подчертая факта, че държавите-членки трябва да дадат приоритет на гражданите от държавите-членки на ЕС пред работната сила, идваща от страни извън ЕС.

Сегашните бариери, възпрепятстващи свободното движение на румънски и български работници, могат да доведат до недеклариран труд и социален дъмпинг. Премахването на бариерите ще защити еднакво както мигрантите, така и местните работници.

Като се има предвид, че в страните, в които се прилагат бариерите, има отправени искания от бизнес общността за пълното отваряне на пазара на труда, това показва, че шефовете и синдикатите са осъзнали, че премахването на бариерите означава равен доход за равен труд и знания. Преди всичко, това означава, че всеки работник не само ще плаща такси и данъци, но и ще допринася за социалното осигуряване и здравеопазване.

Европейският съюз преди всичко има смисъл за неговите 500 млн. граждани и зачитането на техните права. Призовавам Комисията и държавите-членки да покажат политическа воля за премахване на бариерите, възпрепятстващи свободното движение на работници.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D). – (RO) Тази вечер разискваме един проблем, решение и отношение от страна на Комисията, което ми е трудно да разбера.

Недостигът на работна ръка в Западна Европа и застаряващото население се компенсират с работна ръка от Източна Европа. Тези хора са граждани на ЕС, които пътуват хиляди километри да дойдат да работят, макар и за кратко, в западноевропейските страни.

Има работни места, които испански, италиански или френски граждани не желаят да заемат и които се заемат от тези работници. От практическа гледна точка, проблемите на Западна Европа се решават от работниците от източноевропейските страни. Въпреки това е трудно да се разбере отношението на Комисията, тъй като тези въпроси следва да бъдат регламентирани, а правата на тези работници — зачитани.

В момента на никого не е много ясно какво е положението например по отношение на социалните вноски, направени от тези, които работят в Испания или Италия, след завръщането им в собствената им страна на произход.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Както вече беше споменато в залата, почти четири години след присъединяването към ЕС ние сме свидетели на това разделение, което представлява предизвикателство не само за проекта на интеграция, но също така и за реалността, обобщена в препоръката на Европейската комисия, която само преди две години подчертаваше положителното въздействие на мобилността на пазара на труда след присъединяването на Румъния и България.

Свободното движение на работници е основен принцип и сегашното състояние на нещата идва само да потвърди колко абсурдно е ограничението, наложено върху румънци и българи. Европейската икономика изпитва въздействието на застаряващото население и недостига на работна ръка в някои области, като по този начин прави миграцията на работници необходимо решение.

Същевременно тази седмица разисквахме кризата с ромите във Франция, която би могла да бъде избегната, ако тези европейски граждани можеха да намерят работа, вместо да бъдат държани в периферията на обществото и при наличието на забрани върху заетостта. За съжаление, вместо да изяснят причините, някои хора си въобразяват, че могат да решат нещата с прилагане на полицейски мерки. Това говори за липса на реализъм, което за съжаление е преплетено с лицемерието на двойните стандарти.

Проституцията, просенето и престъпността също са последици от бедността, изострена от липсата на възможности за работа. Единственото приложимо решение е справедливо, недискриминационно отношение към всички граждани на ЕС.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Много доклади и статистически данни показват, че свободното движение на работници е от полза за икономиката и няма сериозен неблагоприятен ефект върху пазарите на труда. Лично аз вярвам, че възможно най-високата степен на свобода на движение, включително възможността за работа в друга държава-членка — отнасяща се за всички хора в рамките на Съюза — е съществена предпоставка за оптималното и хомогенно функциониране на вътрешния пазар.

Като се има предвид равенството на всички граждани на ЕС, подкрепям отварянето на пазарите на труда за работна ръка от всички държави-членки, а следователно и за граждани на ЕС от Румъния и България, и призовавам Комисията да не допуска ненужно удължаване на съществуващите мерки, засягащи тези работници. Такава стъпка по мое мнение няма да съответства на духа и целите на Договора за Европейския съюз и на Договора за функционирането на ЕС, нито е в съответствие с правно обвързващата Харта на основните права на ЕС, която ясно заявява в член 45, че всеки гражданин на ЕС има право на свобода на движение и свободно пребиваване на територията на държавите-членки.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Искрено се надявам, че ограниченията, възпрепятстващи достъпа на румънски и български работници до европейския пазар на труда, няма да бъдат запазени след 2011 г.

Считам, че не трябва да допускаме определени страхове, лишени от каквото и да било икономическо и социално основание, да бъдат експлоатирани за политически цели и в крайна сметка да ограничават свободното движение на работници.

Трудовата миграция от новите държави-членки стимулира икономическия растеж в ЕС и има ограничено въздействие върху трудовите възнаграждения и безработицата в дерегулираните пазари. В допълнение, по време на кризата мобилните работници са засегнати много по-силно, отколкото работниците от приемащата страна, тъй като те първи биват съкращавани от работа.

Накрая, на фона на разискванията по проблема с ромите във Франция считам, че е необходимо да се проведе анализ на степента на интеграция на мигриращите работници от новите държави-членки. Приспособяването на тези работници към местните разпоредби също трябва да бъде следено, там където достъпът до трудовия пазар е дерегулиран.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Абсолютно наложително е политиките на ЕС относно свободното движение на работници да признаят основните социални права на европейските граждани и на онези, които наскоро се присъединиха към ЕС, както в собствените им страни на произход, така и в приемащите страни.

Европейският съюз трябва незабавно да приеме рамка за общи стандарти, която да регламентира допускането на работници от новите държави-членки до пазара на труда.

Докато социалните политики не предлагат никакви гаранции в тези области, на много граждани и работници в целия ЕС ще им бъде трудно да приемат всякакво законодателно предложение за насърчаване на законни канали, подкрепящи свободното движение на работници в Европа.

Комисията трябва да наложи по еднакъв начин правата и задълженията, произтичащи от статута на гражданин на ЕС, както за старите, така и за новите държави-членки. В този случай имам предвид правото на свобода на движение на румънските и българските работници.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Неотдавнашното масово експулсиране на румънски и български граждани, проведено от правителството на Франция, показва сериозните последици от временните ограничения, засягащи гражданите на новите държави-членки на ЕС. Освен тежкия характер на проявите на расизъм и ксенофобия на държавно равнище, насочени към гражданите от ромски и цигански произход по неприемлив начин, това, което правителствата на Франция и другите държави-членки на ЕС се опитват да скрият с тези мерки, е провалът на техните неолиберални политики, които водят до безработица и бедност.

Затова ключовият въпрос тук е да се установи дали Европейската комисия, Съветът и националните правителства са готови да се съсредоточат върху политиката на увеличаване на работни места с права и социален напредък, които могат да осигурят благосъстоянието на всички и да сложат край на дискриминацията между граждани, които всички са европейци. Това е предизвикателството, пред което сме изправени, г-н член на Комисията.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, това е интересен въпрос. Свободата на движение трябва да бъде основно право за всички европейци. Много работници от целия Европейски съюз са се възползвали от тази свобода и много държави са се възползвали по съответен начин.

В моята собствена страна през годините на „Келтския тигър“ ние извънредно много се възползвахме от притока на работна ръка, особено от източните страни. Те допринесоха много и помогнаха за създаването на „Келтския тигър“, но сега той е мъртъв и на Ирландия се гледа негативно. Много хора напускат страната и много, предимно млади хора, не могат да намерят работа.

Погледнато в дългосрочен план, единственият начин да се гарантира истинска свобода на движение на работници ще бъде определяне на общи ставки на възнаграждение в целия Европейски съюз, както и общи социални помощи. Това е в много далечна перспектива и особено сега във времето на рецесия е почти глупаво да се говори така. В крайна сметка това е начинът, с който да се гарантира положението и свободата, която копнеем да постигнем.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, вярно е, че свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз е важен показател за вътрешното съвършенство на ЕС. Вярно е също, че в близко бъдеще свободното движение на работници е нещо, което ще приемаме за даденост.

Въпреки това, когато съществуват големи разлики между равнищата на доходи, и по-специално в регулаторните системи в държавите-членки, необходимо е да се въведат подходящи преходни периоди. Става дума за създаване на доверие между хората. Преходните периоди са съществен начин, даващ възможност на хората да се сближат на приятелска основа. Но преходните периоди траят ограничен период от време. Ние ги подкрепяме, но също така е необходимо да имаме информирано обсъждане относно удължаването на тези периоди.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, за да обобщя, преходните разпоредби са за това да се помогне на държавите-членки да избегнат смущения на пазара на труда след присъединяването на новите държави-членки, а не просто да се забави прилагането на свободното движение на работници от тези народности до края на преходния период.

Както каза г-жа Първанова, най-ценното, което имаме, са нашите граждани и трябва да продължим да настояваме за свободно движение, за да можем да постигнем ефективен единен пазар в сектора на труда.

Г-н Калфин също спомена здравните работници като пример за движението на работници. Трябва да кажа по този въпрос, че сме свидетели как здравни работници от новите държави са отнемани от страните, поддържащи ограниченията, и това понякога е в ущърб на новите държави-членки. Ето защо съм съгласен с г-н Калфин, че трябва да апелираме към държавите-членки да премахнат ограниченията колкото е възможно по-скоро.

Комисията не само ще продължи да следи как държавите-членки прилагат преходните разпоредби, но също така ще продължи да насърчава конкретни дейности за борба с недекларирания труд в сътрудничество с държавите-членки.

По-важното е, че ще продължи да насърчава държавите-членки да преразгледат своите решения за ограничаване достъпа до пазара на труда за български и румънски работници в светлината на положението на собствените им трудови пазари.

  Председател. – Разискването приключи.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Докладът на Комисията от ноември 2008 г. показва, че потоците на мобилност след разширяването на ЕС през 2007 г. са оказали положително въздействие като цяло. В момента държавите-членки, запазили ограниченията на вътрешния пазар на труда, трябва да преразгледат позицията си. Въпреки че според преходните разпоредби в договора за присъединяване, подписан от Румъния и България, ограничаването на правото на работа не представлява акт на дискриминация, сега, след като е изминало толкова време от присъединяването, не е нормално и морално запазването на такива ограничения в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Време е Комисията да предприеме действия, за да убеди държавите-членки, които все още поддържат ограниченията, да ги премахнат. Как ще обясним на румънските и българските граждани на ЕС, че в Парламента ние, избраните техни представители, можем да предлагаме равни трудови права на всички легални имигранти, но не можем да направим нищо за тях? Комисията и държавите-членки трябва да действат в духа на ЕС и да приведат в действие свободното движение на техните граждани.

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Свободното движение на работна ръка е дългогодишен, труден за разрешаване въпрос в ЕС. Защо трябва Комисията да разглежда мерки за отваряне на пазара по-специално в случая за България и Румъния? В сегашната икономическа криза със сигурност ще е далече по-добре да се намерят извинения, „оправдаващи“ отварянето на пазара на труда.

Добре известен факт е, че всички така наречени нови държави-членки на ЕС са населени с втора класа граждани. Въпросът към Комисията по-скоро трябва да бъде: Какво възнамерявате да направите в това отношение? Между другото, при набирането на персонал, който да се грижи за техническата страна на управлението на институциите на ЕС, изискването все още е отлично владеене на два от 11-те езици от първоначално 15-те. Или има промяна в това правило? Ако погледнем, госпожи и господа, нашите парламентарни пропуски, все още виждаме — повече от шест години след разширяването на ЕС с присъединяването на страните от Централна Европа — само 11-те езици от „старите“ 15. Това не е ли също дискриминация срещу новите държави-членки? Това дали е в съответствие също така с Договора от Лисабон и с Хартата на основните права на ЕС?

16. Продукти от клонирани животни в хранителната верига (разискване)

  Председател. – Следващата точка е Изявление на Комисията относно продукти от клонирани животни в хранителната верига.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, радвам се, че имам възможността да обясня позицията на Комисията относно чувствителната тема във връзка с клонирането на животни за производство на храни.

Първо, следва да подчертая, че липсват доказателства за каквито и да било опасения за безопасността на храните по отношение на храните, получени от клонирани животни. Налице са обаче някой въпроси, свързани с хуманното отношение към животните, които изискват допълнително разглеждане. Въпреки това е вероятно тези опасения да намалеят във времето, тъй като техниката се развива и подобрява. Този въпрос разбира се има етично измерение, което, следва да добавя, се простира отвъд границите на законодателството на ЕС. Други съображения в общото разискване относно този въпрос са правата на потребителите да бъдат наясно с производствените процеси и вероятните въздействия върху търговията от предприемането на мерки в областта.

Най-важният въпрос за Комисията е да оцени необходимостта, пригодността и пропорционалността на възможните мерки за регулиране на употребата на техника за клониране и на клонирани животни и продукти от тях. Естествено съм изцяло наясно с позицията на Парламента относно употребата на технологии за клониране за производство на храни в Европа. Уважаемите колеги биха искали забраната да обхване и потомството на клонираните животни.

Позицията на Комисията е, че храните от клонирани животни не следва да се пускат на пазара без предварително разрешение, тъй като се считат за нови храни и действително понастоящем са обхванати от Регламента относно новите храни. Имайки предвид стойността на клонираните животни, си струва да добавя, че е малко вероятно те да се използват пряко за хранителни цели.

Положението по отношение на потомството на клонираните животни обаче е доста различно. Тези животни не могат да се разграничават от животните с традиционно потекло. Този аспект следва също да се вземе предвид при всяка серия от действия, която Комисията може да предложи.

Що се отнася до настоящата позиция, Комисията признава, че Регламентът относно новите храни не е подходящата правна рамка за регулирането на всички аспекти на въпросите, свързани с клонирането. По-специално производството и пускането на пазара на продукти, различни от храни, като яйцеклетки, семенна течност или ембриони, не може да бъде обхванато от Регламента относно новите храни, в който се разглежда най-вече разрешението преди пускане на пазара на хранителните продукти.

Както уважаемите колеги знаят, понастоящем изготвяме доклад, който ще обхване всички аспекти на употребата на клониране за производство на храни Този доклад ще е на разположение през ноември. и ще бъде полезна основа за бъдещи разисквания сред институциите.

С нетърпение очаквам обсъждането заедно с Парламента и Съвета да продължи с оглед постигане на съвместно споразумение.

  Pilar Ayuso, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, бих искала да благодаря на члена на Комисията за обяснението му относно клонирането на животни с цел употребата им като храна.

Както Парламентът, така и Комисията са съгласни, че Регламентът относно новите храни действително не е подходящата рамка за регулиране на този въпрос. Ние сме съгласни с горепосоченото, като това обяснява защо въпросът беше оттеглен от приложното поле на регламента.

Също така сме наясно, най-малко съгласно всички научни комитети, че месото от клонирани животни и това от тяхното потомство отговаря на всички изисквания за безопасност на храните. Единствено тук виждам проблем. А именно, че е невъзможно да се разграничи дали месото произхожда или не от клонирано животно или от потомството на клонирано животно или от животно, което не е било клонирано. Следователно е необходимо, а това е основна необходимост, да се използва обозначаване или проследяемост, за да се информира потребителя.

Потребителите искат и имат правото да знаят, че месото, което консумират, произхожда или не от клонирано животно, независимо дали са наясно или не, че то е здравословно, тъй като те могат да откажат да го консумират поради въпросите, които обяснихте, като хуманно отношение към животните или поради етични причини.

Следователно като се има предвид това положение, изглежда, че производството и потреблението на клонирани животни в Европа вероятно ще бъде забранено, по-конкретно тяхното производство. По този начин ще забраним на нашите производители да използват нова техника, която е добра за възпроизводството на животните и освен това може да е от полза, тъй като е очевидно, че животно се клонира поради това, че притежава много специфични характеристики, нещо, което беше направено с бикове за борба в Испания, където както знаете, бяха клонирани два бика за борба.

И ще го забраним! Ще им откажем ли възможността да използват тази техника? Ако това се случи, нашите фермери и животновъди ще загубят своята конкурентоспособност. Би било чудесно, ако бихме могли да забраним вноса в Европа от други държави на месо от клонирани животни и тяхното потомство. Ще го забраним ли все пак? Не можем да го направим. Световната търговска организация няма да приеме забраната ни. Следователно ще се окажем в абсурдното положение, в което животновъдите ни няма да могат да използват нова техника, която ще им позволи да станат по-конкурентоспособни, като въпреки това ще консумираме такива храни в Европейския съюз с или без етикет.

Ето кое ме тревожи и считам, че трябва да се намери решение. Защо ще го забраним? Защо ще попречим на животновъдите ни да използват тази техника, като по-късно ще внесем тази храна отвън, тъй като не можем да забраним вноса й?

  Luis Manuel Capoulas Santos, от името на групата S&D – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да благодаря за информацията, която ни предоставихте. Госпожи и господа, всички форми на биотехнология пораждат страх сред обществото, което е особено чувствително към тези въпроси. Клонирането на животни не е изключение от това правило. От нас, както и от политиците зависи да насърчат разискване, което е достатъчно информирано, така че да ни позволи да направим безпристрастен анализ на въпроса. Тук е важно да отбележа, че говоря за клонирането на животни за производство на храни. От гледна точка на безопасността на храните, клонирането е обхванато от съществуващата нормативна уредба и преразглеждането на новите храни е било предмет на обширни обсъждания в Парламента.

Събитията, които се случиха наскоро това лято в Обединеното кралство направиха въпроса публично достояние и разкриха очевидното несъответствие между европейското законодателство и прилагането му на национално равнище. Изготвените от Европейския орган за безопасност на храните научни доклади сочат заключението, че единствено за говедата и свинете са налице патологии, свързани с развитието на клонинги, които повдигат въпроси относно хуманното отношение към животните. Европейската група по етика ги разгледа достатъчно сериозно и счете клонирането на животни за производство на храни за неоправдано.

От гледна точка на безопасността на храните, същите научни доклади заключават, че липсва установима разлика между краве мляко, говеждо и свинско месо от здрави клонинги и тяхното потомство и същите продукти от нормални животни. Въпреки това тези доклади сочат, че се разполага единствено с ограничената налична информацията и че не е било възможно да се извършат обширни проучвания по време на цялата продължителност на живота на клонингите и тяхното потомство. Този факт води до известна несигурност що се отнася до вече получените заключения и означава, че не е необходимо да се продължи това основано на науката разискване, за да се предоставят отговори на въпросите на обществото, без да се забраняват безотговорно възможностите на науката.

Ето защо приветствам факта, че членът на Комисията присъства тук и с нетърпение очаквам доклада, който той ще ни предостави, относно регулирането, което трябва да се приложи за технологията на клониране, както и за вече получените продукти.

  George Lyon, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, считам, че е важно, както другите посочиха и действително членът на Комисията също посочи в своето изказване, че при производството от потомство на клонирани животни изобщо липсва риск за човешкото здраве. Тук наблягам на думата „потомство“ на клонирани животни, отколкото на специалния въпрос за самите клонирани животни, тъй като това са два отделни въпроса.

Тук днес бих искал да повдигна въпроса, както вчера г-н член на Комисията, го направих по време на неофициалната ни среща, за положението, в което се оказа семейство Innes от Шотландия по-рано това лято. Членовете на семейството са дългогодишни земеделски производители в Шотландия, те са много динамични и напредничави и винаги са търсели да използват най-добрата генетика от цял свят. Те закупили бик, отгледан в Съединените щати, който се оказал, че има клонинг в рода си. Семейството задало всички правилни въпроси за използването на животното и дали то би могло да се използва във фермата. Те не разбрали, че има проблем с него, тъй като бикът бил потомък на клонирано животно, а не клонирано животно. Понастоящем притежават 90 крави от този специален бик, отгледани във фермата, които струват около 200 000 британски лири.

Когато семейството започнало да обмисля да продава млякото от тези животни, тъй като те станали достатъчно възрастни, за да го произвеждат, земеделските производители открили, че има проблем. Тълкуването от Обединеното кралство на настоящата нормативна уредба е, че не само продукцията от клонирано животно, но и продукцията от потомството му не са разрешени в хранителната верига на Обединеното кралство. Това тълкуване е извършено от Агенцията за стандарти при храните. Това означава, че тези животни са без стойност, разбира се освен ако ги преместите в друга държава-членка, където е налице различно тълкуване по отношение на тях и където може да се разреши млякото им да влезе в хранителната верига или ако действително ги върнете обратно в САЩ.

Този е проблемът, който имаме по отношение на липсата на съответствие в държавите-членки. Считам, че е в интерес както на потребителите, така и на земеделските производители, да получим сигурност по този въпрос. По отношение на позицията на Парламента считам, че сме отишли твърде далеч като казваме, че месото, млякото и продуктите от потомство на клонирани животни следва да се забранят от системата. Считам, че това е погрешно и трябва да има развитие по въпроса. Изглежда трябва да приемем, че всички научни доказателства сочат, че няма разлика между животните, които са потомство на клонирани животни и всички останали животни и те следва да се разрешат в хранителната верига.

Надявам се, че в определен етап през идните месеци можем да постигнем компромис и да въведем сигурност, която ще вдъхне увереност както на потребителите, така и на земеделските производители относно този така чувствителен и емоционален въпрос.

  Bart Staes, от името на групата на Verts/ALE. – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, предоставихте ни много изчерпателно и интересно обяснение, но съм учуден, че всъщност не казахте нищо относно случая това лято, който до известна степен провокира това разискване. Говоря за инцидента, който се случи в Шотландия: няколко ембриона на бик и крава, внесени от Съединените щати, дават сведения, че месото на поне един от биковете определено е влязло в хранителната верига и част от това месо е достигнало моят избирателен район в Белгия. Не казахте нищо в тази връзка и действително бих искал да чуя ваши коментари по този въпрос, тъй като все пак това е значителен инцидент. Самите вие посочихте, че част от въпроса засяга потребителите, които имат право да са наясно от къде идва храната, която консумират. Всъщност на някои жители от моят избирателен район не им е предоставена тази информация. Те са консумирали месо от бикове, родени в Шотландия от внесени ембриони. Ето защо бих искал да чуя какво имате да кажете в тази връзка.

Наясно сте, че цялото разискване е свързано с процедурата за помиряване по отношение на регламента относно новите храни, която започнахме онзи ден заедно с г-жа Kartika Liotard в качеството й на докладчик. Знаете, че по отношение на този въпрос сме в конфликт със Съвета. Смея да кажа, че също сте наясно с факта, че по време на процедурата за помирение, която следва да приключи през ноември, може би в началото на декември, но в никакъв случай по някое време от тази част на годината, взетата от Комисията позиция ще определи резултата. По време на предходното разискване през юли вие съобщихте, че ще изготвите доклад и тук ще ви цитирам на английски като казвате: „до ноември 2010 г.“. Сега обаче казвате „през ноември“, което означава в самия край на процедурата за помирение. Следва да се надявам, г-н член на Комисията, че Вие и Вашият персонал ще бъдете малко по-активни при заемането на позиция относно този въпрос, тъй като ние в качеството си на преговарящи, ще се нуждаем от позицията Ви, за да постигнем споразумение със Съвета.

Освен това, Вие не казахте нищо или поне не много относно позицията на Парламента, която подкрепя мораториум. Има членове на Комисията, Ваши колеги, които, колкото и да говорим, се опитват да въздействат на наши колеги да не подкрепят мораториум, тъй като това би предизвикало огромна търговска война, може би в по-широк мащаб от банановата война, която започнахме с други държави в областта на търговията. Бихте ли могли да коментирате този въпрос?

Накрая към колегите, които твърдят, че това изобщо не застрашава общественото здраве, казвам „Да“, бих искал да считам, че това е така, но нека се придържам още малко към препоръката на ЕОБХ, съгласно която, научните доказателства за това са все още доста неоснователни, въпреки че може да липсва причина за съмнение, че това е така. Съгласен съм с вас, че тази препоръка е от 2008 г. Следва да разполагаме с нови препоръки, които ще ни бъдат предоставени скоро, но бих предпочел да ги видя, преди да се осмеля да произнеса някоя окончателна присъда.

  Janusz Wojciechowski, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, размяната на мнения днес показва, че разискването относно правното регламентиране на клонирането на животни ще бъде трудно. Считам, че с новите технологии за производство на храни, ние, както и преди, скачаме в басейн, без преди това да сме проверили дали има вода в него. Това засяга генетичните изменения, отглеждането на генетично модифицирани растения и клонирането. Науката не е казала последната си дума по тази тема и отваря огромни възможности, но ние нямаме пълна картина на значителните въздействия от използването на новите технологии, какво ще е въздействието от това върху биоразнообразието, равновесието между видовете и здравето на хората и животните. Съществуват сигнали, които сочат, че клонирането не е добро за здравето на включените в него животни, че те не са здрави животни и клонирането често им причинява страдание.

По тази причина нека бъдем внимателни по тези въпроси. Все още не знаем достатъчно за поемането на такъв огромен риск. Ето защо подкрепям забраната за клониране на животни за производство на месо в Европейския съюз.

  Kartika Tamara Liotard, от името на групата GUE/NGL. – (NL) Г-н председател, още през май направих публично изявление относно опасенията ми, че месото от клонирани животни би могло се окаже на европейския пазар. Тогава всъщност Комисията омаловажи този проблем. От две години и половина и отново на 7 юли, този Парламент, който е тук, за да представлява европейските граждани, подкрепи с преобладаващо мнозинство молбата ми за забрана на месо от клонирани животни. Ето защо, както предположи членът на Комисията, няма да е лесно за гражданите да разпознаят месото от клонирани животни, ако то се окаже в техните чинии. Все пак е налице фактът, че месо от клонирани животни е влязло в хранителната верига. Не чух нищо от члена на Комисията относно намеренията му за предотвратяване на повторен случай в бъдеще. Единственото, което той посочи е че ще трябва да изчакаме още веднъж, този път до ноември. Изцяло съм отегчена от цялото това чакане.

Също имам въпрос към Вас, г-н Дали: нали няма да приемете поражение без съпротива на тайното разпространение от члена на Комисията де Гухт, че исканата от Парламента забрана на клонирани животни в хранителната верига ще доведе до търговска война със Съединените щати, Бразилия и Аржентина. По-скоро предпочитам търговска война, отколкото война с ненужни кръвопролития. Клонирането не е етично и е изключително жестоко за животните. Резултатите от него се изразяват в широкомащабни раждания на мъртво потомство или в животни, които трябва да се изтребят поради малформации. Също така докато Комисията чака, резултатът от неяснотите в законодателството ще бъде разпространение на тази практика в Европейския съюз. Комисията следва незабавно да представи законодателство и в същия този ден да наложи искания от Парламента мораториум за продуктите от клонирани животни и тяхното потомство.

Накрая бих искала да призова г-н де Гухт да спре да сервилничи пред Съединените щати и тяхната биотехнологична промишленост. За Бога, г-н член на Комисията, вие сте назначен да представлявате общия интерес на Европейския съюз и неговите граждани и в качеството си на член на Комисията, от Вас не се изисква да приемате наставления от което и да е правителство, институция или орган и всичко, което правя е да се позовавам на Договора за Европейския съюз. Действително ли се опорочиха нещата до степен, в която Европа позволява да се въздейства върху политиката ни в ущърб на гражданите ни без страх от въздействие от Световната търговска организация? Ако това е така, тогава се срамувам от състоянието на Европейския съюз.

  John Stuart Agnew, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, с удоволствие ще разберете, че изказването ми ще продължи една минута. Ние сме изправени пред ситуация, подобна на тази със спора относно генетично модифицираните култури. Във всеки случай, обективните научни изпитвания за безопасност бяха преминати успешно, но имаше субективна и емоционална реакция, във връзка с която не може да се законодателства въз основа на качествено изпитване.

В случая с генетично модифицираните култури, Комисията понастоящем е позволила избраните правителства на държавите-членки да вземат решения, където разбира се трябва да се вземат всички решения. Това развитие се е случило след много години на патово състояние и прехвърляне на отговорности между институциите на ЕС. Не е изненадващо, че настоящото законодателство на ЕС е объркано по отношение на търговската употреба на потомството на клонирани животни и определено не този парламент трябва да увеличава объркването с повече регламентиране на ЕС.

Правилната процедура тук е да се позволи на държавите-членки с техните толкова различни култури да решат сами дали да позволят или не производството с търговска цел на тези продукти. Тези държави, които вземат решение да не разрешат производството, трябва да имат пълна свобода за решение относно метода на етикетиране на вноса без намеса от страна на ЕС. Употребата на системи за гарантиране в тези държави ще създаде възможности за техните земеделски производители.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, приветствам изявлението на члена на Комисията по този въпрос тази вечер. Както г-н George Lyon посочи, наскоро в Обединеното кралство възникнаха няколко въпроса във връзка с пускането на пазара на продукти от потомство на клонирани животни. Липсата на последователно съобщение между насоките на Комисията и тези на Агенцията за стандарти при храните в Обединеното кралство причини голямо объркване. Трябва да отбележа, че този факт изобщо не е по вина на Комисията, но причини много затруднения на производителите и определено въздейства върху доверието в безопасността на храните.

Неустойчиво и нелогично е Агенцията за стандарти при храните в Обединеното кралство да счита продуктите от потомството на клонирани животни за нови храни в Обединеното кралство, докато това не е така в другите държави на територията на Европа. С удоволствие научавам, че са се провели обсъждания между Комисията и Агенцията за стандарти при храните, на които е направен опит да се изясни въпроса за производителите и потребителите.

Естеството на новите храни в контекста на клонираните животни и потомството на клонирани животни трябва да се изясни. С общ подход към този въпрос в Европа и действително извън Европа по отношение на вноса от трети държави, противоречивото мнение в Обединеното кралство, представяно досега, трябва да спре. Както всички знаем, доверието в източника и безопасността на храната е основно. Приветствам опита на Комисията да запази доверието в безопасността на храните

  Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Дали, по време на обсъждането във връзка с Регламента относно новите храни, което се проведе преди прекъсването през лятото, ние решихме да включим въпроса за месо от клонирани животни в този регламент, вместо да призовем Комисията да приеме допълнителен регламент. Ето защо приветствам факта, че г-н Дали прави предложения днес относно посоката, в която този регламент следва да върви. Виждам днешното обсъждане като основа за регламента, който очакваме Комисията да ни предостави през ноември. Поради тази причина е много важно да проведем това обсъждане тук днес.

Всички сме наясно, че времето не е достатъчно и днес това вече беше посочено няколко пъти. Например в САЩ най-малко 150 клонирани говеда се запазват за целите на развъждането. Именно тогава, по време на прекъсването през лятото се случиха събитията в Обединеното кралство. Все още никой не е изяснил дали това е просто глупава сезонна история или действително има истина в нея. Въпреки това бих искал да припомня на всички причината, поради която се нуждаем от този специален регламент.

От една страна, посочихме, че не е напълно ясно дали месото от клонирани животни е действително безвредно. Това се подкрепя от факта, че досега са извършени единствено сравнения на различен материал, с други думи сравнения на месо от неклонирани животни и месо от клонирани животни. Следователно все още не разполагаме с подходящо доказателство, както също посочи и Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Трябва да проведем повече тестове и да изчакаме резултатите.

Все пак също посочихме втори аспект на въпроса, който включва етичното измерение и хуманно отношение към животните. Не е правилно да кажа, че в тази област нямаме права. Договорът от Лисабон обхваща въпроса с хуманното отношение към животните и можем да се позовем на него в случай на нарушения или ако животните са изложени на постоянен риск. Разбира се, трябва да изясним този въпрос и да получим съответното доказателство, ако следва да се обявим в подкрепа на забрана. Считам, че това е необходимо.

Ако отидете в супермаркет и погледнете етикетите на говеждата плешка, няма да можете да докажете, че това, което е посочено на тях е правилно. Това означава, че на етикета е възможно да се добави информация, която посочва, че месото е от клонирано животно. Разполагаме с регистър на животни, който ни позволява да проследим от къде идва животното, без това да е обозначено върху етикета. Можем да проследим назад всеки детайл за предшествениците на животното. Следователно разполагаме с лесен достъп до средства, които могат да докажат дали месото произхожда от клонирано животно или от животно, което не е било клонирано. Според поговорката човек може да изчезне, но животно не може, тъй като всички подробности са записани.

Разполагаме със средства и следва да ги използваме, ако решим да разрешим продажбата на месо от клонирани животни. Възможно е да се докаже дали месото е от клонирано животно или не, но трябва да разполагаме с изцяло проследяемо и точно етикетиране в интерес на потребителите. Освен това не трябва да забравяте въпроса относно хуманното отношение към животните. Считаме, че това е изключително важно.

  Linda McAvan (S&D). – (EN) Г-н председател, питам се дали члена на Комисията, г-н Дали би могъл да изясни точно какво възнамерява да ни предостави през ноември. Той говори за доклад, но това, което чухме тук е действителна вратичка в законодателството, която е поставила земеделските производители в невъзможно положение, тъй като липсва яснота по отношение на това какво гласи приетото понастоящем законодателство. Искаме повече от обсъждане и доклад през ноември. Дори Комисията да представи нови предложения, биха могли да минат 18 месеца преди да приемем какъвто и да е нов закон.

Междувременно, преди да разполагаме с нов закон и нова яснота по въпроса, силно бих препоръчала мораториум за хранителните продукти от клонирани животни. Бих искала да повторя това, което г-н Schnellhardt каза току що във връзка с твърдението на члена на Комисията, че не можем приемем етичните въпроси в законодателството. Това не е така. В Договора от Лисабон има разпоредба, която твърди, че всички политики на ЕС трябва да вземат предвид хуманното отношение към животните. Питам се дали членът на Комисията е прочел доклада на Европейската група по етика. За колегите, които не са наясно какво е това, това е група, създадена от председателя на ЕК, г-н Барозу, която разглежда етичните аспекти на политиките на ЕС. Този доклад ясно постановява, че съществуват важни опасения относно страданието на животните във връзка с клонирането и храните. В доклада се посочва, че следва да се извършат допълнително проучвания в дългосрочен план относно хуманното отношение към клонингите и тяхното потомство.

Друго опасение, което членът на Комисията не посочи, е биоразнообразието. Ако има стада от животни, всички от които са от същото семейство клонирани животни, докладът посочва, че това би могло да създаде големи проблеми с кръстосването и да увеличи уязвимостта на веригата за доставка на храни. В него също така се посочва, че е налице проблем с месото от клонирани животни, който води до увеличаване на консумацията на месо със сериозни последствия за околната среда. Заключението на комитета по етика, който е комитет по етика към Комисията, е че се нуждаем от по-широко обществено обсъждане, преди да разрешим пускането на пазара на храни от клонирани животни.

Г-н член на Комисията, ние се нуждаем от това разискване. Трябва да спрете сега, а не да поставяте земеделските производители в това невъзможно положение, както и да направите законодателството ясно. Не можем да чакаме две или три години докато това стане. Трябва да действате бързо, сега с мораториум, след което с подходящо разискване относно подходящото законодателство.

  Martin Häusling (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-н Дали, госпожи и господа, много съм изненадан от това, което казахте г-н Дали. Държахте се по начин, сякаш нищо не се е случило. През юли Парламентът зае много ясна позиция и Ви призова да наложите мораториум. От тогава нищо не е направено. Призовахме за изготвянето на проектозаконодателство, но и там нищо не се случи. Въпросът, който представих през май и с който питаме колко клонирани животни и колко животни от потомството на клонирани животни са в системата, изясни добре, че Вие изобщо нямате представа от случващото се. Във Вашия отговор посочвате, че не сме наясно, не можем да кажем нищо в тази връзка и нямаме представа. С други думи, Вие не сте наясно с това, което се случва, но се държите така, сякаш е възможно да чакаме до ноември, когато ще изготвите Вашия доклад. Това не е много добре. Ние Ви призовахме да действате и досега не сте направили нищо.

Това, което каза г-н Leinen не е правилно. Парламентът се обяви много ясно в подкрепа на мораториум във връзка с второто поколение. Сега не можем просто да отречем това. Трябва да изясним много добре, че това също представлява проблем, тъй като всички проучвания сочат, че тази технология просто не е била подложена на достатъчно изпитвания. Не се провеждат проучвания в дългосрочен план. Очевидно е, че в светлината на случилото се досега, при клонирането на животни са извършени значителни нарушения на законодателството в областта на хуманното отношение към животните, включително на законодателството на ЕС. Фактът, че само 15% от животните оцеляват и са способни да оцелеят е очевидно нарушение на директивата на ЕС за хуманно отношение към животните. В рамките на ЕС разполагаме с принципа на предпазливост и трябва да го приемаме сериозно. Докато съществуват рискове за здравето и технологията не е напълно развита, не трябва да си правим експерименти с това.

Обществото категорично се противопоставя на клонирането с цел производство на храни. Нито хората в Европа, нито земеделските производители очакват да се произвежда месо от клонирани животни. Напротив, обществото възприема критична позиция за всичко това и в крайна сметка ние не трябва да поставяме критичното съзнание на потребителите в риск. Обществото очаква много повече от нас. От нас се очаква да работим по тази тема с особено внимание, а не само да посочваме, че това е нова, иновативна технология и ще вървим напред и ще я използваме. Трябва да възприемем силно критичен подход към новите технологии, но подозирам, че Комисията не е подготвена да направи това. Тъй като това е така и в други области, Комисията има непоклатима вяра в напредъка. Въпреки това, следва да попитаме: На правилен път ли сме? Действаме ли в интерес на потребителите и земеделските производители? Считам, че не. Ето защо следва да погледнете сериозно на налагането на мораториум и представянето на проектозаконодателство, тъй като точно това очакваме. Случаят в Шотландия подчерта неспособността на Комисията да действа и показа всъщност колко малко прави в случаи като този. Изобщо не е предприето действие.

Да се върнем на въпросите в областта на търговията, ние в Европейския съюз се обявихме ясно против употребата на хормони. Ние се придържаме към нашата позиция и можем да направим същото в случай на други въпроси. Това не включва излагането ни на риск да бъдем принудени да приемем търговски ограничения.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Европейският парламент разисква клонирането на животни за осигуряване на източник на храна през септември 2008 г. Резолюция, с която членовете на ЕП искаха пълна забрана на клонирането на животни, определени за преработка на хранителни продукти в Европейския съюз, както и забрана за внос на клонирани животни и продукти от клонирани животни, беше подложена на гласуване.

Приетият текст на резолюцията разгледа опасенията на много европейски специалисти, по-конкретно доколко са засегнати здравните рискове, свързани с употребата на клонирани животни в хранителната промишленост. Клонирането създава сериозни проблеми във връзка с високата степен на влошено здраве и смъртност на клонираните животни, по-специално в ранна възраст.

Научните и технически открития на Световната организация за здравето на животните предполагат, че само 6% от клонираните ембриони се развиват впоследствие като здрави животни. Това се дължи основно на факта, че от своето начало клонингът притежава генетичната възраст на неговия оригинал. Ето защо ако оригиналът е седемгодишна крава, клонингът ще бъде теле, което притежава гени на възраст седем години. Клонингът също така уврежда генома на индивида, което прави клонинга по-податлив на болести и паразити.

Проблемите на клонинга са свързани не само със здравето и добрите условия на живот на животното, но разбира се също така с доверието на потребителя в храната, която може да произхожда от такива източници. Въпреки че Администрацията по храните и лекарствата на САЩ посочва, че месото и млечните продукти от клонирани животни, свине, овце, говеда и тяхното потомство според нея са толкова надеждни, колкото продуктите, произведени от отгледани по стандартния начин животни, не бих счел за разумно, г-н член на Комисията, единствено поради търговски причини да отваряме вратата за тези продукти и да излагаме европейското общество на неоправдан риск от последствията в резултат от пускането на пазара на продукти от клонирани животни и тяхното потомство.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, несъмнено е доказано, че пускането на пазара на месо от клонирани животни увеличава риска за човешкото здраве, по-специално поради това, че клонираните животни и тяхното потомство са по-податливи на много повече болести. Следователно настоящата забрана за продукти от клонирани животни трябва да се разшири и да обхване тяхното потомство. Също така можем да изложим етични причини, за да направим това и да използваме доводи във връзка с хуманното отношение към животните.

Освен това за нас е важно да се гарантира възможно най-бързо, че на потребителите е предоставена изчерпателна информация относно произхода на месото, което купуват. Потребителите трябва да имат възможността за избор да не закупят определен продукт. Преди всичко трябва да се уверим, че на хората не се пробутват продукти от този вид.

Както вече чухме, продуктите от потомството на клонирани животни са намерили своя път в хранителната верига на Обединеното кралство. Въпреки това е възможно, случаят в Обединеното кралство да не е единствен. За съжаление е вероятно гражданите на европейските държави да ядат месо от клонирани животни, без да са наясно с това. Това не е приемливо.

  Renate Sommer (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Дали, силно подкрепям екологичното генно инженерство, но клонирането е нещо различно. Двете неща не могат да се сравняват. Клонирането включва жестокост по отношение на животните, както много мои колеги вече посочиха. По време на обсъждането, което се проведе преди лятното прекъсване, обясних, че само малка част от клонингите са способни да оцелеят. Много от тях, които първоначално оживяват, умират в ранна възраст в голяма агония. Те имат деформирана външност и органи, отслабена имунна система и са податливи на болести. Това води до болка, страдание и мъчителна смърт. Можем ли да поемем отговорност за това? Ако действително подкрепяме хуманното отношение към животните, следва ли да подкрепяме такива методи? Не. Именно поради тази причина през юли взехме решение, че не искаме месо или продукти от клонирани животни. Това е съгласуван подход.

Действително сме наясно, че продуктите от клонирани животни и тяхното потомство вероятно не вредят на човешкото здраве и лично считам, че те са подходящи за консумация от човека, но липсва недостиг на месо, произведено по традиционните методи. Защо тогава трябва да използваме клонинги? Изцяло ненужно е животните да се третират жестоко. Хората в Европа не искат това и не искат тези продукти. Ние нямаме нужда от тях. Няма довод за въвеждане на месо от клонирани животни в Европейския съюз.

Поради тази причина искаме ясно законодателство, което се прилага специално за клонираните животни и тяхното потомство. Бих искала да видя забрана за клониране и продукти от клонирани животни в Европейския съюз и считам, че можем да я приемем бързо. Разбира се, забраната също така трябва да се приложи за вноса. Бих искала да съм сигурна, че не съм залъгвана тихомълком с месо от клонирани животни, поради това, че няма етикет, какъвто беше случаят в Шотландия. Не считам, че произходът на всичкото месо може да се проследи. Това може да е възможно в случая с говеждо месо. Въпреки това не е възможно да се каже дали е имало клонирано животно в родословието на дадено прасе, поради количеството произведено свинско месо.

Това е основен, етичен въпрос. Другите колеги посочиха, че трябва да работим по етичните въпроси, тъй като отговаряме за тях. Това разбира се е въпрос за хуманното отношение към животните, но също така засяга друг въпрос. Опитът показва, а аз съм животновъд и съм изучавала този въпрос, че всички методи на възпроизводство, които са доказали, че функционират при отглеждането на добитък, евентуално откриват своя път в хуманитарната медицина. Следователно днес трябва да си зададем въпроса дали искаме и сме способни да приемем клониране на човека в не толкова далечно бъдеще. Аз не искам и не мога да го приема. Дори ако се създаде мой клонинг, за да ми предостави резервни части и в бъдеще да е в състояние да ми дари жизненоважен орган, отново не бих искала това да се случи. Не считам, че това е преувеличен разказ на ужасите. Считам, че ако разрешим да се извършва клониране, в не много далечно бъдеще това е възможно да се случи.

Ето защо незабавно се нуждаем от забрана не само за клонирането, но също така за клонираните животни и тяхното потомство на територията на ЕС. Не се страхувам от Световната търговска организация (СТО). Можем бързо да приемем забраната. Не трябва да подражаваме на всичко което САЩ правят, въпреки нашите трансатлантически отношения.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н член на Комисията, познавам Ви от миналата година, откакто станахте член на Комисията, като личност, която защитава здравето на европейските потребители и европейските граждани. Г-жа Linda McAvan и г-жа Sommer, които се изказаха преди мен, както и моят колега, г-н Capoulas Santos, говориха по този въпрос. Представени бяха доводи. Чухме доводите във връзка със здравеопазването, че макар и да е проведено изследване в САЩ ние бихме искали обективно изследване на европейско равнище, което да не е повлияно от американските групи по интереси, които понастоящем посочват, че тези продукти не са вредни за здравето. Все пак, дори тези продукти да не са вредни за здравето, научните изследвания могат да продължат. Обаче аз също чух да се казва, че няма причини, поради които да се продължи изследването. В качеството си на пълноправен член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, считам, че няма нещо в рамките на европейския аграрно-промишлен сектор, което да оправдае наличието на хранителни продукти от клонирани животни по рафтовете в магазините ни.

Също така беше посочено, с което съм изцяло съгласен, че има вратички в системата. Припомням скорошния случай във връзка с марокански плодове и зеленчуци, когато се свързах с Вас. Това сочи, че също така трябва да защитаваме пазарите ни от внос. Г-жа Linda McAvan и другите повдигнаха въпроса за загрижеността във връзка с хуманното отношение към животните и съм изцяло съгласен, с тези които се изказаха преди мен относно това, че науката не може да се спира. Въпреки това трябва да поставим граница в определен момент и да ограничим клонирането, тъй като нито аз, нито асистентите ми биха искали да се натъкнат на моя клонинг. Това е незащитимо от етична гледна точка и призоваваме Комисията да обяви мораториум.

  Françoise Grossetête (PPE). – (FR) Г-н председател, обсъждането, което провеждаме тази вечер, ясно показва колко е чувствителен този въпрос. Разисквахме го неотдавна, все още го разискваме тази вечер и ще го разискваме отново, когато, г-н член на Комисията, представите Вашето съобщение по този въпрос. Въпреки това считам, че следва да се приеме много строг подход, когато се работи по толкова чувствителен въпрос като продукти от клонирани животни във веригата на предлагане на храни.

Чувала съм да се казват много неща относно рисковете за здравето. Само бих искала да посоча, че позицията ни е основана на това, че Европейският орган по безопасност на храните казва, че понастоящем липсва каквото и да е доказателство, сочещо, че продуктите с произход от клонирани животни или тяхното потомство предполагат нови или допълнителни рискове за здравето или околната среда в сравнение с продуктите от традиционно отглежданите животни.

Поради тази причина трябва да бъдем предпазливи. Нека не заемаме несъзнателно едната или другата страна, преди да разполагаме с всички научни факти. Трябва да внимаваме да не заемем защитна позиция или, по-лошо, непоклатима позиция относно този въпрос, който е толкова сложен, както показаха обсъжданията ни, и който заслужава задълбочено разглеждане, по-специално по отношение на правилата за международна търговия.

В действителност, г-н член на Комисията, Вие бяхте прав, когато казахте, че рискът в Европа е ограничен. Разполагаме с традиционен животновъден сектор, който определено е достатъчен. Какво се случва обаче, когато земеделските стопани внасят сперма, която може да е с произход от САЩ и да е получена от клонирани животни? Във връзка с това също се нуждаем от всяка възможна защита, така че да гарантираме, че са спазени правилата на Световната търговска организация и че липсват възможности за създаване на условия за нелоялна конкуренция. Нашите земеделски стопани очакват тези отговори и в крайна сметка, те са тези, които днес се намират в затруднено положение.

Съгласна съм с колегите, когато ни казват, че потребителите определено не желаят да консумират месо, получено от тези животни. Въпреки това изобщо не се съмнявам в желанието на члена на Комисията Дали да хвърли светлина по този въпрос и да отговори на множеството въпроси, които днес остават без отговор. Още от сега имам доверие в това, което членът на Комисията, г-н Дали, може да ни каже и очаквам неговият доклад.

Потребителите в ЕС трябва да са наясно с това, което консумират, и проследяемостта е от решаващо значение. Ако искаме да гарантираме това обаче, се нуждаем от подробен научен анализ, който ще ни позволи да действаме информирано, за да сме в състояние да открием подходящо решение за въпроса с вноса на храни от клонирани животни и тяхното потомство във веригата на предлагане на храни.

Ето защо ще чакам съобщението на члена на Комисията Дали, планирано за ноември, преди да взема своето решение.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (RO) Неотдавна бях разтревожена от новините във връзка с продукти с произход от клонирани животни от Северна Америка, които са влезли в европейската хранителна верига.

Европейският парламент изрази по повече от един случай гледната си точка, че тези храни следва да се забранят поради множество причини, основани на етични и екологични съображения. Ще продължим да приемаме силна, единна позиция по този въпрос, когато се провеждат преговорите относно разпоредбите за новите храни.

Доказателството, предоставено от Европейския орган по безопасност на храните и Европейската група по етика, посочва, че съществуват сериозни здравни проблеми, засягащи едновременно клонираните животни и техните приемни майки.

Същевременно, по отношение на опазването на околната среда, въздействието от увеличаването на консумацията на месо би могло да има опустошителни последици и големият брой клонирани животни биха засегнали биоразнообразието чрез увеличаване на уязвимостта на животните към епидемии и застрашаване на безопасността на храните.

Вече чухме доводите, свързани с търговията и разпоредбите на Световната търговска организация. Беше ни казано, че не можем да наложим забрана на влизането на тези храни в Европейския съюз, без да нарушим задълженията, установени от СТО. Все пак Европейският съюз реши да спре навлизането на пазара на някои продукти, когато съществуват съмнения за ползите за потребителите или опасения, че потребителите са подведени. Ще разгледаме всяка правна възможност за налагане на такава забрана.

Освен това предвид цялостното положение ние следва да настояваме в разпоредбите на СТО също да бъдат взети предвид подобни етични съображения и съображения за опазване на околната среда.

Съществуват сериозни доводи срещу храните от клонирани животни. От друга страна, липсва ясно доказателство за ползите, които те предлагат. Време е Комисията да предложи конкретно решение във връзка с този въпрос, което също ще вземе предвид гледната точка на нашия форум, представляващ европейските граждани. Не можем да си позволим експерименти, които ще застрашат здравето на гражданите или околната среда.

  Anne Delvaux (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искала да изразя своите сериозни резерви по отношение на този въпрос.

От една страна, ние, ЕС, се застъпваме за по-голяма прозрачност за потребителите по отношение на храните, като се стремим да създадем система за проследяване на месото от стопанството до потребителя и по този начин да наложим на животновъдите много строги стандарти за животновъдството и клането и определени проверки за гарантиране, доколкото е възможно, на произхода и качеството на храната. От друга страна обаче, научихме, че това лято британските потребителите са консумирали месо от клониран бик, без да са знаели това. В моята държава, Белгия, дори е възможно да е консумирано месо от трето поколение животно, за което ни е казано, че изобщо не е месо от клонирано животно. В крайна сметка какво точно имаме предвид, когато говорим за „проследяемост“?

Позволете ми да се пошегувам леко: що се отнася до мен, не искам в чинията си говеждо от клонирано животно с вино и лук и генетично модифицирани моркови! И особено, ако не съм избрала да ги консумирам. Това изглежда е преобладаващото мнение в Европейския съюз, тъй като всички проучвания, извършени от Евробарометър във връзка с въпроса за клонираните животни за храни, потвърждават още веднъж ясното противопоставяне на европейските граждани.

Това е първият довод, който искам да посоча срещу наличието на продукти от клонирани животни във веригата на предлагане на храни: не можем, от една страна, да призоваваме за предоставяне на по-голяма отговорност на потребителите и да искаме те да бъдат по-добре информирани относно това, което консумират, а, от друга страна, да пренебрегваме желанието им да не консумират месо от клонирани животни.

Вторият ми довод е свързан със здравето. Истина е, че няма научно изследване, което да е предоставило доказателство за каквото и да е потенциално отрицателно въздействие от консумацията на месо от клонирано животно, месо от потомството на клонирано животно или дори мляко от клонирано животно. Нищо не е доказано и това включва дългосрочната безопасност на този вид потребление. Поради тази причина считам, че принципът на предпазливост следва все още да се прилага.

Третият ми и последен довод е етичен и самият Вие го повдигнахте в началото на Вашето изказване. ЕС иска да бъде водещ в областта на защитата на животните. Този следобед Парламентът още веднъж гласува за ограничението относно опитите с животни, за да се сведат до минимум причиняваните на животните болка и страдание. Въпреки това не може да се отрече фактът, че клонирането причинява страдание на животните. Трябва само да си спомним за Доли и Научното становище на ЕОБХ от юли 2008 г., в което се посочва, че здравето и благосъстоянието на значителна част от клонираните животни е неблагоприятно засегнато, често сериозно и с фатални последици.

Г-жа McAvan също се позова на становището на Европейската група по етика в науката и новите технологии, в което е изразено съмнение, че клонирането на животни за храни е етично обосновано, по-конкретно, поради това, че не може да се обоснове с необходимост от диверсификация на храните. Напротив, няма причина за опасение, че насърчаването на храните от клонирани животни ще има непряк ефект върху генетичното разнообразие в резултат от прекомерната употреба на ограничен брой животни в програмите за отглеждане. Точно това се случи в другите хранителни сектори, например изчезнаха множество сортове домати. През 1990 г. е имало 7 000 вида; днес са останали само 150, 70 от които са налични на пазара и голям брой от тях са генетично модифицирани.

Този ли е напредъкът, който искаме? Това е въпросът, който трябва да си зададем.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н член на Комисията, действително не мога да си спомня да е имало такова единодушие в Парламента по време на което и да е друго разискване. Защо? Поради простата причина, че е налице пълно единодушие сред гражданите на Европейския съюз, пълно единодушие против продуктите от клонирани животни. Вие и моите уважаеми колеги се изказахте относно опасността от Световната търговска организация. Този довод, който сме чували неведнъж в Парламента, е политически довод.

Все пак това, което Комисията и нейните юридически съветници трябва да направят, е не да изтъкват тези опасения, а да проучат как можем да постигнем търсения от Парламента мораториум, без да се натъкваме на подобни проблеми. Действително трябва да решим кое е по-важно: Световната търговска организация или Договора от Лисабон, който въвежда принципа на предпазливост, където има разпоредба за забрана на движението на продукт на европейския пазар, ако научната информация относно този продукт не е достатъчно ясна, за да гарантира неговата безопасна търговия, а ние не знаем какво точно е валидно за продуктите от клонирани животни.

Поради тази причина се нуждаем от този мораториум, тъй като всички ние в Парламента сме съгласни, г-н член на Комисията, че не можем да си правим опити със здравето на европейските граждани.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, лично аз изобщо не съм убеден в необходимостта, морала, безопасността или проследяемостта на клонираните животни.

По отношение на необходимостта, от години се опитваме да насърчим по-скоро екстензивното, отколкото интензивното производство и съществуват достатъчно начини, за да се гарантира естественото възпроизводство, както и други начини за гарантиране на растежа на популациите от животни, ако това се изисква. По отношение на морала, както г-н Sommer посочи, ако наличието на клонирани животни е морално приемливо, в този случай ще бъде единствено въпрос на време наличието на клонирани човешки същества да е морално приемливо. В света вече има достатъчно чудаци, без да клонираме повече!

Г-н Staes посочи безопасността и аз съм съгласен с него. Как е възможно някой да каже убедено, че потомството на клонирани животни е безопасно за консумация от човека? Не мисля, че някой може. Накрая, относно проследяемостта, едно от най-големите ни постижения в Европейския съюз, както посочи Anne Delvaux, е, че сме в състояние да проследим храната от стопанството до потребителя. Какво ще направим сега: ще гарантираме, че можем да проследим храната от клонинга до потребителя? Не считам, че следва да правим това. Целта ни следва да е премахване на клонирането, а не неговото улесняване.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Дали, първият случай с месо от клонирано животно, достигнало до супермаркетите, е в Обединеното кралство. Случаят получи широк медиен отзвук и доведе до несигурност у потребителите, от една страна, и до необосновани обвинения, от друга. Тъй като Британската агенция за стандарти при храните не беше в състояние да даде обяснение, вината беше стоварена незабавно върху навиците на земеделските стопани да отразяват събитията.

Г-н Дали, вината за резултата от отлаганията в законодателната процедура на ЕС не трябва да се стоварва върху земеделските стопани. Досега в Европа се е изисквал единствено лиценз за продукти от клонирани животни, а не за продукти от тяхното потомство. Европейският парламент изрази ясно своето становище в Регламента относно новите храни. Принципът на предпазливост трябва, по-специално, да се прилага в случая с храните.

Независимо от етичните съображения, ние не се нуждаем от месо от клонирани животни заради сигурността на снабдяването с храна. Очевидно има сериозни междуинституционални различия в становището относно боравенето с храни от клонирани животни. Поради това трябва да призовем Комисията неотложно да постигне споразумение в интерес на потребителите и производителите и да предприеме подходящи мерки.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Дали, научната информация формира основата за вземане на политическо решение. Както разбирам обаче, ние бихме пренебрегнали политическите си отговорности, ако научната оценка, че нещо е осъществимо гласеше, че трябва да го направим. Работата ми не е да правя това, което е технически осъществимо, а да представлявам интересите на моите избиратели. Мнозинството от тях, и това важи за целия ЕС, не искат месо от клонирани животни в своите чинии.

Въпросът не е само относно факта, че не се вреди на човешкото здраве. Яйцата от отглеждани в клетъчни батерии кокошки не представляват риск за човешкото здраве, но въпреки това в този случай ЕС действа бързо и ефективно. Очаквам същия вид действие в случай на месо и месни продукти от клонирани животни, включително от второ поколение на клонирани животни.

Както хуманното отношение към животните, така и етичните опасения ясно говорят против месото от клонирани животни. Ще видим какво имат да ни кажат в бъдеще учените в областта на здравето. Нуждаем се от мораториум, който обхваща и продуктите от второ поколение животни. Трябва да кажем ясно не на продуктите, произведени от месо от клонирани животни.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, поддържането на възможно най-високи стандарти за производство на храни в Съюза означава, че можем да осигурим високо качество на продуктите и да оправдаем очакванията на потребителите. Резултатите от научното изследване, с които разполагаме днес, показват, че по отношение на качеството, месото от клонирани животни не се различава по никакъв начин от месото на животните, отгледани по традиционен начин. Въпреки това въпросът за самото клониране и употребата на тази технология в производството на храни са много сериозни проблеми. При условие че разполагаме с модерни техники за производство на храни, необходимо ли да прибегнем до клониране? Ето защо е в интерес на земеделските стопани, производителите на храни и потребителите тези въпроси да бъдат регулирани не само за да не застрашават продоволствената сигурност, здравето на потребителя или конкурентоспособността на европейското земеделие. Етичната и моралната дилема, които възникват, когато гражданите на обединена Европа се сблъскат с храна, приготвена с месо от клонирани животни, следва също да се вземат предвид.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, отбелязах си четири причини против месото от клонирани животни, но ние не можем да решим всички от гледна точка на науката.

Първата причина е, че хората от Европейския съюз не искат да консумират месо от клонирани животни. Това важи и за продукти от потомството на клонирани животни. Второ, не е достигнато до заключение дали консумацията на месо от клонирани животни представлява риск за човешкото здраве. Трето, доказано е, че клонирането на животни уврежда здравето на самите животни. Четвърто, поради етични причини следва да се противопоставим на клонирането на животни за производство на храни.

Поради тази причина ние трябва да се противопоставим категорично на практиката за клониране на животни за производство на храни и употребата на месо от клонирани животни. Сега във възможно най-кратък срок трябва да въведем разпоредби за контрол на месото от клонирани животни. Ето какво очакват от нас хората от Европа. Най-малкото месото от клонирани животни трябва да бъде ясно обозначено.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, неразрешеното, неидентифицирано и незабелязано влизане на продукти от клонирани животни във веригата на предлагане на храни не може да не представлява повод за безпокойство. Особено обезпокоително е, че този факт достигна до вниманието ни само няколко седмици след като Парламентът гласува още веднъж в подкрепа на забрана за пускане на пазара на ЕС на тези продукти. Тогава това ни изглеждаше правилната и подходяща предпазна мярка.

Действията на ЕС в тази област следва да се ръководят, на първо място, от желанието да се гарантира обществения интерес, да се поддържа високо равнище на защита на човешкото здраве и да се осигури продоволствената сигурност и екологичната защита чрез насърчаване на хуманното отношение към животните. Тези ценности следва да са с предимство спрямо всички други. Ако пускането на пазара на тези продукти бъде разрешено в бъдеще, ще е необходимо също така да се спазват принципите на прозрачност, информация и потребителски избор. За съжаление, понастоящем това не е така, например с храните, които са съставени отчасти от генетично модифицирани организми или животни, които са били хранени с тези организми.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Тази сутрин разисквахме широко защитата на животните, използвани за научни цели и опити, които могат да помогнат при откриването на лекарства за сериозни заболявания при човека. Мнозинство, преобладаващо мнозинство от членове отхвърлиха страданието на животните, които биха били използвани за тези цели. Същевременно е ясно, че клонирането причинява сериозни страдания на животните. Повече от 95% от опитите в областта на клонирането се провалят. Появяват се сериозни заболявания и психологически увреждания и тези животни умират млади. Повечето потребители са против наличието на такова месо във веригата на предлагане на храни.

Както посочи моят колега, г-н Sommer, това е един по-сериозен проблем. Развитието на възпроизводството на животни чрез клониране дава възможност за възпроизводството на човешки същества чрез клониране. Това не е разрешено нито от природните закони, нито от Договора от Лисабон. Бих искала да попитам дали някой сега би желал да измени Договора от Лисабон в тази връзка. Г-н член на Комисията, позицията на Европейската комисия трябва да е ясна.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, не съм изненадан, че този въпрос предизвика такова голямо внимание и разискване и благодаря на всички за това, че изразихте вашите гледни точки. Различните въпроси, които бяха повдигнати, сочат необходимостта от дълбоко разбиране на тези въпроси, за да можем да вземем информирани и пропорционални решения.

Както посочих в своето въвеждащо изказване, Комисията планира да приеме по-късно през тази година изчерпателен доклад, определящ ключови въпроси, които ще допринесат за разискването относно клонирането. Надявам се, че докладът ще послужи за допълнително изясняване на този сложен въпрос и ще послужи като основа за институционалните разисквания и обсъждания, които ще последват.

Подчертавам, че подобрение на настоящото положение може да се постигне единствено чрез консенсус между всички институции на ЕС. Това разискване продължава от януари 2008 г. и очаквам с нетърпение съвместния напредък във връзка с този въпрос с крайна цел постигане на съгласие относно практически път напред, който ще ни служи добре през следващите години.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Вече посочихме в Европейския парламент етичните, медицински или икономически доводи срещу консумацията на храни, произхождащи от клонирани животни, които винаги са валидни. Съществува и друг довод, който е не по-малко важен: европейските граждани не искат продукти от клонирани животни в техните чинии. Те се противопоставят на идеята да дават на децата си храна, която е създадена в лаборатория за генетични опити. Извършеното от Евробарометър проучване през 2008 г. относно този въпрос показва, че повечето европейци се противопоставят на клонирането на животни, по-специално на клонирането с цел производство на храни. Според 84% от анкетираните, ние не разполагаме с достатъчно опит по отношение на дългосрочното въздействие върху здравето и безопасността на храните от употребата на клонирани животни за производство на храни. 75% считат, че храните от клонирани животни за консумация са неприемливи от етична гледна точка. Тези проценти са значителни и предават много ясно съобщение. Хората не желаят да консумират продукти, получени от клонирани животни, те нямат доверие в тях и не са съгласни с тези методи. Ние трябва да допълним и подобрим законодателството на ЕС, за да премахнем завинаги възможността за упражняване на натиск или заобикаляне на принципите или решенията, в които вярваме.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Регламентът относно използването на нови технологии при производството на храни е желана стъпка напред. Все пак, докато насърчаваме нововъведенията, не трябва да забравяме и опасностите. Една от тях е пускането на пазара на клонирани животни, тяхното потомство и на продукти, получени от клонирани животни. Досега този въпрос е причинил значителни проблеми в няколко различни аспекти. Те включват изискванията за хуманно отношение към животните, залегнали в Договора от Лисабон, правото на потребителите да бъдат информирани за произхода на продуктите, които консумират и етичните въпроси. Досега във всеки от тези аспекти бяха зададени повече въпроси, отколкото дадени отговори. Следователно преди обсъжданията, провеждани от институциите на Европейския съюз, да наберат инерция, ние трябва внимателно да разгледаме пускането на пазара на тези животни, тяхното потомство и продуктите, произведени от тях.

17. Европейският сектор на картофеното нишесте след 2012 г. (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно въпроса, изискващ устен отговор, към Комисията, зададен от Esther de Lange и Albert Deß, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), и от Thijs Berman и Jo Leinen, от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, относно Европейския сектор на картофеното нишесте след 2012 г. (O-0097/2010 - B7-0456/2010).

  Esther de Lange, автор. – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, двете най-големи групи в Парламента, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, предприеха съвместно инициативата да се организира това разискване с вас, Европейската комисия, относно бъдещето на сектора на картофеното нишесте в Европа. Финансовата криза изложи бъдещето на сектора на такава опасност, че той може да бъде напълно заличен от лицето на континента ни. Да, секторът може в крайна сметка да играе важна роля при прилагането на целите ни на „Европа 2020“. Както знаете, г-н член на Комисията, плащанията към сектора като част от проверката на състоянието са отчасти свързани и отчасти отделени. Положението ще приключи през 2010 г. с пълно отделяне. Нека да бъда ясна: това е процес, който аз подкрепям, но в настоящото положение се призовава за подходящ подход. Ако оцелее и се конкурира с други сектори на нишесте, секторът на картофеното нишесте ще трябва да се наложи на нови пазари след пълно отделяне и има огромен потенциал за това, особено в биоикономиката, която със сигурност е една от водещите в стратегията на Европейския съюз за 2020 г. Да вземем например пластмаси въз основа на картофено нишесте вместо масла или химични елементи за промишлеността. Въпреки това финансовата криза изложи на опасност подготовката за преминаването и налагането на нови пазари, тъй като, за съжаление, евентуалните инвеститори и новатори не са имали друг избор освен да не предприемат действия. Ето защо през 2012 г. ще сме застрашени от „принудително кацане“ на сектора, и в случай че това се случи, наблюденията показват, че 40% от пазара на Европейския съюз могат да бъдат заличени. Говорим за около 6 000 преки работни места, най-малко толкова непреки работни места и 15 000 земеделски стопани, които ще бъдат пряко засегнати, тъй като извършват доставки за сектора. Ще станем свидетели на това не само в моя район, Северна Нидерландия, но също и в държави като Дания, Германия, Полша и Франция. Ето защо, г-н член на Комисията, алармираме тази вечер и искаме Комисията да гарантира, че секторът има меко, отколкото принудително кацане.

Въпросите ми към вас са: Европейската комисия подготвена ли е да предприеме временни мерки например за период от две години и без те да окажат влияние върху бюджета, като се използват неизползвани фондове за картофено нишесте или земеделски фондове? Европейската комисия например подготвена ли е да учреди доброволен фонд за преструктуриране, който ще подпомага производителите, които желаят да намалят производството по собствено желание?

Г-н член на Комисията, ще приключа с това, което, разбира се, е основен въпрос зад цялото това разискване: Европейската комисия споделя ли становището ни, че секторът на картофеното нишесте може да играе важна роля в биоикономиката, и следователно дали би си заслужавало да подпомогнем временно сектора, за да извърши преминаването?

  Thijs Berman, автор. – (NL) Г-н председател, промишлеността в областта на картофеното нишесте е изложена на сериозен риск през новия период, който започва през 2012 г., след десетилетия на зависимост от субсидии, която беше рискова сама по себе си. Хиляди работни места са заложени вече на карта само в Северна Нидерландия, уязвима област от икономическа гледна точка без много други големи работодатели. Въпреки това всички тези хора, в Гронинген и на други места, искат да продължат да живеят и работят в региона си. Балансираното разпределение на работни места е важно във всички европейски региони и това включва процъфтяваща Северна Европа. Следователно се нуждаем от преходни правила. Отговорност на ЕС е да гарантира, че те са въведени. Не е задължително това да означава допълнителни разходи. Имаме малко запазени средства от предходните години в този сектор, тъй като реколтата през тези години беше незадоволителна. В допълнение възможно е да се направят корекции в бюджета за селско стопанство. Разбира се, субсидиите за картофено нишесте трябва да приключат през 2012 г. Никой оспорва това и самият сектор се е примирил с този факт. Въпреки това тази промишленост трябва да има бъдеще, тъй като е промишленост в основата на селскостопанските ни общности, която предлага нови алтернативи на производителите на масла и следователно скоро ще се превърне в необходимост.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, благодаря ви за въпросите ви относно бъдещето на сектора на картофеното нишесте. Комисията приветства възможността да изрази становището си относно този сектор.

Реформата на сектора на картофеното нишесте беше част от „проверката на състоянието“ и по искане на сектора Съветът реши, че отделянето на всички помощи следва да съвпадне с приключването на системата на квоти. Всъщност Комисията предложи по-постепенен подход, постепенно въвеждане в отделянето на два етапа. Основният аргумент на сектора беше, че допълнителното отлагане, преди помощите да бъдат отделени, ще позволи на производителите на картофено нишесте да се подготвят за пазар без квоти и без помощи за преобразуване.

Искането за фонд за преструктуриране като този в захарната промишленост е трудно да се приспособи в бюджета, предвиден за сектора на картофеното нишесте. Дори ако всички настоящи бенефициери, включително производителите на картофи за нишесте, се съгласят да се откажат от свързаните си помощи, за да се учреди фонд за преструктуриране, за да се финансира демонтиране на заводи за картофено нишесте, наличният бюджет е малко вероятно да предостави достатъчно силен стимул.

За да се учреди фонд за преструктуриране в рамките на настоящата правна рамка, се изисква регулиране, което ще влезе в сила най-рано на 1 юли 2011 г., като оставя период за преструктуриране от само една година с много ограничен бюджет, който ще бъде недостатъчен, за да се справи със свръхкапацитет, който според представители на сектора, може да възлиза на 40% от общия капацитет за производство.

Както споменах по-рано, връщане относно решенията, взети като част от проверката на състоянието, не е опция. Понастоящем разискваме бъдещето на ОСП след 2013 г. За селскостопанския сектор като цяло искаме да има ОСП, която е силна, ефективна и добре балансирана. Секторът на картофеното нишесте, точно както всички други сектори, може да участва в това разискване.

  Peter Jahr, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика измени правилата на ЕС относно схемата за единно плащане и допълнително отдели финансовото подпомагане, което по-рано беше свързано с производството.

Има две премии в сектора на картофеното нишесте, които понастоящем все още са свързани с производството. Това са помощта за производство за производители на картофи за нишесте, с други думи, плащания към земеделски стопани, и премията за картофено нишесте, с други думи, плащанията към предприятия и заводи. След тази промяна в правото на ЕС и двете премии ще бъдат отделени от производството и включени съгласно правилата за управление на схемата за единно плащане. Това ще се случи най-късно до 2012 г. Помощта за производство за производители може да бъде отделена от 2010 г. и следващите години, което зависи от взетите от държавите-членки решения. Това означава, че секторът на картофеното нишесте понастоящем е подпомагано от свързана с производството, всеобхватна система за организация на пазара на ЕС, но че, в резултат на резолюциите относно проверката на състоянието, използването на тези инструменти за управление на пазара ще бъде прекратено най-късно до 2012 г.

Стъпките, за които беше взето решение, ще представляват сериозно поражение за този сектор. Само бъдещето ще покаже дали отглеждането на картофи за нишесте може да остане конкурентоспособно съгласно новите правила. Дори ако няма алтернатива за по-голяма насоченост на пазара и по-малка намеса на държавата, трябва да разгледаме подходящите преходни периоди, за да се позволи организирано преминаване. В допълнение трябва да подпомогнем земеделските стопани, които искат да продължат да отглеждат картофи за нишесте, да увеличат конкурентоспособността си и да намерят нови пазари и възможности за продажба. Следва обаче и да предоставим подпомагане за земеделски стопани, които решават да спрат да отглеждат тази култура, като посочим алтернативи.

Най-важно за Комисията е да вземе бързо решение и да излезе с ясно изявление относно проблема. В света на бизнеса доброто решение винаги е добро, а лошото решение е предизвикателство, но най-лошото е въобще да не се вземе никакво решение. Липсата на вземане на решение означава запазване на съществуващото положение, а за бизнеса бездействието може да бъде фатално. Следователно бих искал да помоля Комисията още веднъж да разгледа положението и да намери подходящи средства и възможности, които са в интерес на земеделските ни стопани.

  Jan Mulder, от името на групата ALDE. – (NL) Г-н председател, в един идеален свят нещата щяха да се случват точно както предвидихме по време на проверката на състоянието. За съжаление, случаят със сектора на картофеното нишесте не е такъв. Ако в момента трябваше да изпълним плановете си в положението, в което се намираме понастоящем, тогава щяхме да имаме много предприятия, изпадащи в несъстоятелност, тъй като цените са твърде ниски. Големият въпрос е: заслужава ли си цената да бъде платена? Не мисля. Считам, че европейският сектор на картофеното нишесте е специален сектор. Постигнахме огромен напредък в областта на биохимията с всички видове нови продукти, които са разработени, и не считам, че следва да прекъсваме този процес.

Отговорите на Комисията не ми дават причина за твърде много оптимизъм. Бих искал да помоля Комисията да преразгледа положението още веднъж, за да се инициира интензивен диалог с този сектор. Присъединявам се към мнозина от вас, като призовавам за меко кацане, и действително ние трябва да гарантираме, че е осигурено меко кацане, тъй като считам, че секторът на картофеното нишесте трябва да оцелее, тъй като е специален сектор. За да се осъществи това, Комисията ще трябва да предприеме специални мерки.

  Janusz Wojciechowski, от името на групата ECR. – (PL) В предишния парламентарен мандат бях два пъти докладчик за регулирането, което установи размера на квотите за нишесте. По това време имах много срещи с представители на сектора и се опитах да взема предвид желанията на държавите, които не бяха удовлетворени от твърде ниските квоти. Обърнахме внимание на факта, че секторът беше до голяма степен извън синхрон и че не можехме да се намесваме, тъй като в противен случай целият бранш щеше да има огромни проблеми. Днес научаваме, че секторът е в опасност и дори може да изчезне напълно, а силно се опасявам, че това може да се случи. С тъга разглеждам проблемите, пред които се изправиха други големи сектори на свой ред: проблеми в млечната промишленост, почти пълното изкореняване на промишлеността за производство на тютюн, а преди това реформата на пазара на захар, която също приключи с катастрофални последици за земеделските стопани. Понастоящем тези проблеми оказват влияние върху сектора на картофеното нишесте. Считам, че е крайно време да обмислим промяната на курса в селскостопанската политика в Европейския съюз, тенденция, която беше установена при условия, които малко се различаваха от днешните. Имам съмнения що се отнася до това дали принципът, който е бил следван досега, все още е актуален.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, произвеждахме картофено нишесте в стопанството ми много години и, както много десетки хиляди земеделски стопани в Европейския съюз, опасявам се, че приключването на квотите за производство на нишесте и оттеглянето на подпомагането за неговото производство както от производителите, така и от преработвателите, ще причини драстично влошаване на икономическото им положение през 2013 г. Във връзка с това подкрепям поддържането на системата на квоти за производство на картофено нишесте и гарантираната минимална цена и допълнителните плащания за селскостопанските производители. Ако тези инструменти бъдат отменени в сектора на нишестето, това трябва да се съчетае с мерки, за да се осигури подходящо финансово подпомагане за преструктуриране. Позоваването на г-н Дали на реформата на пазара на захар е неудачно, тъй като тя се оказа бедствие за Европа и всъщност само помогна на едрите земевладелци в Южна Америка. Не е това посоката, г-н член на Комисията. Все още има време за здрав разум.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, 20% намаление при емисиите на парникови газове, 20% дял за енергията от възобновяеми източници с 10% горива, получени от възобновяеми енергийни източници. Това са предизвикателните цели, определени от Европейския съюз за борба с изменението на климата и постигане на независимост при енергийните доставки.

Въпреки това остава отворен въпросът как можем да постигнем тези цели. Това важи с особена сила, ако оставим секторите, които могат да допринесат в това отношение, да изчезнат. Селското стопанство може и ще допринесе значително за целите на 2020 г. Въпреки това в специфични области на селското стопанство политиката все повече се отдръпва от управлението на пазара. В резултат на проверката на състоянието ще има промени в сектора на картофеното нишесте, които ще причинят масов спад в производството. Постепенното прекратяване на системата на квоти и минималната цена подложиха сектора на огромен натиск. Трябва да се уверим, че мекото кацане е възможно.

Трябва да призовем Комисията да установи мерки, за да се запази производството на картофено нишесте, по-специално в региони, където няма алтернативи. Продуктите от промишлеността в областта на картофеното нишесте ще бъдат от голямо значение в бъдеще.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, рано пиле рано пее, а закъсняло пиле гласува с вдигане на ръка, така че ви благодаря, че ме улеснявате.

Аз съм от Ирландия, където картофите са много скъпи на хората, тъй като преди Големия глад са изхранвали населението. Когато картофите са унищожени от мана през 1847 г., четири милиона от осем милиона умират в резултат на това. Оттогава нито едно ястие не е цяло без картоф или „spud“, както го наричаме в Ирландия. Така че всичко, което застрашава бъдещето на земеделските стопани на картофи, ще накара ирландския народ да потрепери.

Някои говориха – и аз споделям загрижеността им – за бъдещето на картофената промишленост и, както г-н членът на Комисията посочи, в новосъздадената ОСП, след 2013 г., секторът на картофите ще трябва да бъде внимателно разгледан. Това е съвсем правилно.

В заключение, г-н председател, просто искам да Ви благодаря за председателството на сесията тази вечер. Ако не бях против клонирането, мисля, че щеше да си заслужава самият Вие да бъдете клониран!

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на Парламента за това интересно разискване. Споделям становището, че промишлеността в областта на картофеното нишесте може да играе важна роля в бъдещото разработване на биопластмаси и други екологосъобразни химически продукти. Също така мога да разбера изразените опасения, че краят на отделното подпомагане и на системата на квоти могат да причинят известни проблеми при приспособяването на производителите на картофено нишесте. Въпреки това трябва да вземем предвид бюджетната рамка, в която оперираме, предоставената правна рамка и времевата рамка.

ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ скоро ще получи проучване за оценка на сектора на картофеното и зърненото нишесте в ЕС и обсъжданията относно бъдещето на ОСП след 2013 г. продължават. Убеден съм, че в тази рамка, по-добро, може да бъде намерено по-ефективно и по-устойчиво решение, отколкото каквито и да било мерки ad hoc биха могли да постигнат съгласно настоящата рамка.

  Esther de Lange, автор. – (NL) Г-н председател, имам три бележки. Отправям първата си бележка към г-н Kelly и прочувствената му реч в подкрепа на картофите. Тук говорим за картофи, които малко се различават от тези, които се сервират на масата ви, именно картофи за нишесте. Въпреки това тези проблеми са свързани, разбира се, тъй като, едновременно със сриващата се промишленост в областта на картофеното нишесте производството в промишлеността за потребление на картофи се увеличава и това причинява проблеми на пазара.

Втората ми бележка се отнася до г-н члена на Комисията, който просто продължава да повтаря: няма да проработи, но промишлеността в областта на картофеното нишесте предложи решения за това как бихме могли да намерим решение. Посланието, което изпращаме, е: моля, уверете се, че се отнасяте към тези предложения безпристрастно, тъй като дори това разискване да е за периода след 2013 г., да се посочва постоянно положението след 2013 г. не помага. Точно това правеше г-н членът на Комисията. Тогава ще бъде твърде късно. Съществува риск секторът да се срине през 2012 г. Необходима ни е преходна схема през 2012 г. и 2013 г., така че секторът може още веднъж да бъде включен в редовната селскостопанска политика, която следва да влезе в сила през 2014 г.

Това е искреният ми призив към члена на Комисията.

  Председател. – Разискването приключи.

18. Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността):вж. протокола

19. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

20. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 23,20 ч.)