Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 9 септември 2010 г. - Страсбург

2. По-добро законотворчество

  Председател. – Първата точка е докладът (A7-0215/2010) на г-жа Geringer de Oedenberg, от името на комисията по правни въпроси, относно „по-доброто законотворчество“ – 15-ти доклад на Европейската комисия относно прилагането на принципите субсидиарност и пропорционалност съгласно член 9 от Протокола (2009/2141(INI)).

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, докладчик. – (PL) Г-н председател, съгласно принципа на субсидиарност създаваме законодателство на Съюза, където е необходимо. Това законодателство трябва да бъде правилно приложено в правните системи на държавите-членки и трябва да бъде ясно, прозрачно и разбираемо за гражданите. На практика обаче нещата не са толкова прости. Европейското законодателство често се описва като объркано, неточно и позволяващо прекалено много тълкувания.

Общите закъснения, свързани с транспонирането на законите, доведоха до създаването на член 260 от Договора от Лисабон, разпоредба, която дава възможност на Европейската комисия да наказва държавите-членки за неизпълнение на задължението за прилагане на законодателството на Съюза по подходящ начин или в рамките на определения срок. Във връзка с това с голям интерес изслушах идеята за „интелигентно регулиране“, която г-н Барозу представи в политическите си насоки миналата година. Въпреки че насърчавам Комисията да приложи програмата за „интелигентно регулиране“, бих искала да се възползвам от факта, че представителят на Комисията е тук с нас днес, за да попитам какво става с тази идея? Какво прави Комисията по отношение на тази идея? Надявам се, че това не е било просто модерен технократски лозунг. Друго нещо, което г-н Барозу обеща, бяха последващи оценки. Споделям мнението, че е необходимо много внимателно да се следи какво става със законодателството на Съюза след приемането му. Прилага ли се правилно и ако не – каква е причината за забавянето на правилното прилагане? Могат ли гражданите да разберат новото законодателство? Ако европейското законодателство не оказва благоприятно въздействие върху икономиката, околната среда и обществото, нашата работа губи смисъл. Което обяснява следващия въпрос към Комисията: какво се случва с последващите оценки? По какво се различават те от съществуващите механизми, които се използват за наблюдение на прилагането на законодателството? Друг въпрос се отнася до оценката на въздействието, която придружава предложението за всеки нов закон.

Парламентът нееднократно е обръщал внимание на факта, че когато Комисията предлага нови законодателни актове, тя трябва да извърши подробен анализ на тяхното прилагане въз основа на достоверни данни.

В доклада разгледах проблема на оценките на въздействието от две гледни точки: първо, съдържанието, или какви последици на предложените законодателни актове следва да бъдат разгледани от Комисията. Тук се призовавам Комисията да обърне особено внимание на проучването на социалните последици от нейните инициативи. Отговорите на въпроси, като например какви последици би имало дадено законодателно предложение върху европейския пазар на труда и заетостта при определени възрастови групи и сектори, са особено важни в условията на икономическа криза. Смятам, че този аспект все още не е бил предмет на достатъчен анализ. От друга страна, бих искала да се спра на въпроса за независимостта на оценките на въздействието, който е пряко свързан с проблема за по-доброто законотворчество.

В доклада подчертавам необходимостта да се гарантира пълна независимост и подходящи ресурси за органа, които следи за качеството на оценките на въздействие и който, както знаете, беше създаден в отговор на исканията на Парламента. Тук имам предвид Съвета за оценка на въздействието, който е съставен от най-високопоставените длъжностни лица на Комисията и който се отчита пред председателя на Комисията.

В същото време съм много предпазлива в подхода си към въпроса за ангажирането на външни експерти за извършване на оценки на въздействието, защото в действителност Парламентът не е в състояние да потвърди тяхната независимост. В доклада разглеждам и програмата за намаляване на административната тежест. Общественото мнение твърде често свързва Европейския съюз с усложнена и излишна бюрокрация. Ето защо приветствам факта, че Комисията възнамерява да намали тази тежест с до 33% до 2012 г. Научих обаче за данни, според които в определени случаи освобождаването на бизнеса от административни задължения е довело до намаляване на стандартите, например във връзка с безопасността на труда. Затова призовавам Комисията да разгледа проблема в глобален мащаб. Намаляването на административните разходи не трябва да се осъществява за сметка на понижение на социалните стандарти в Европейския съюз.

В доклада разглеждам и работата на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни, която се оглавява от г-н Stäuber. Смятам, че работата на групата на високо равнище към днешна дата е много ефективна и аз приветствам новината, че нейният мандат ще бъде удължен до 2013 г. Надявам се, че Парламентът ще бъде информиран за начина, по който групата оценява осъществяването на програмата за намаляване на административната тежест на равнището на Европейския съюз.

В заключение бих искала да се спра на въпросите, свързани с влизането в сила на Договора от Лисабон, и по-специално какво на практика ще представлява укрепването на контактите с националните парламенти и реализирането на гражданските инициативи. Надявам се, че сътрудничеството между парламентите ще включва не само въпроси, свързани с наблюдение на принципа на субсидиарност, но и ще спомогне за по-доброто транспониране на европейското законодателство. По отношение на гражданските инициативи, смятам, че милиони граждани очакват да чуят позицията на Парламента по този въпрос. Знам, че комисията по конституционни въпроси работи усилено по този въпрос и се надявам, че първото четене на този документ ще се състои преди края на годината. Сега се надявам на плодотворно обсъждане.

  Марош Шевчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, позволете ми да започна, като благодаря на г-жа Geringer de Oedenberg за отличния доклад. От уводните ми забележки тя ще види, че Комисията е напълно съгласна с по-голямата част от него. Ние много харесваме усилията и силния акцент, който Европейският парламент поставя на интелигентното регулиране, защото това със сигурност е пътят напред.

С изключително задоволство обявявам днес пред вас, че във вторник Комисията предприе окончателните стъпки за оттегляне на 59 висящи предложения, изброени в работните програми от 2010 г., по които вече няма да работим, защото осъзнаваме, че са остарели или са надживели първоначалната си цел. По този начин изпълняваме и ангажимента, който поехме в преговорите си за рамково споразумение.

Също така бих искал да потвърдя пред вас, че Комисията ще приеме съобщение за интелигентното регулиране на 6 октомври, както и годишния доклад за по-доброто законотворчество, където подробно ще се занимаем с въпросите, свързани със субсидиарността. Смятам, че тези документи ще дадат подробен отговор на въпросите, повдигнати от г-жа Geringer de Oedenberg в нейния доклад, затова ще се огранича само с някои основни точки.

Първата точка, по която смятам, че всички сме съгласни, и финансовата криза е ясно доказателство за това, е, че регулирането играе положителна и необходима роля, за да се гарантира, че пазарите работят за устойчиво благоденствие на всички. В същото време изобщо не съм съгласен с г-жа Geringer de Oedenberg, че трябва да бъдем много внимателни за начините, по които се създават законите, защото не искаме да обременим бизнеса и в частност малките и средните предприятия с излишна административна тежест. Правим всичко възможно за намаляване на административната тежест в съществуващото законодателство, както и в законодателството, което се изготвя в момента.

Ще работим усилено в областта на четирите основни дейности, свързани с интелигентното регулиране. Ще продължим с оценките за въздействието. Ще направим всичко възможно за по-нататъшно подобряване на качеството. Ще опростим законодателството, което вече е влязло в сила. Ще продължим усилията си за намаляване на административната тежест за бизнеса и ще направим оценка на разпоредбите, които вече са влезли в сила, за да се види колко ефикасно е въпросното законодателство.

Трябва да кажа, че имаме някои разногласия и ще се огранича до два въпроса. Първият е свързан с независимия орган, който се отчита пред Парламента. Доволни сме от начина, по който се извършват оценките на въздействието в рамките на Комисията. Както много добре знаете, Комисията е отговорна пред Европейския парламент, така че Парламентът като законодател е органът, който в крайна сметка контролира качеството на законодателството.

Вторият въпрос е преработването. Знаете, че има обмен на мнения между Комисията и Парламента, отразени в кореспонденцията на писма между нашите председатели, където виждаме, че настоящата ситуация, която възникна след измененията на Правилника за дейността на Европейския парламент, повдигна въпроси за използването на техниката за преработване. В крайна сметка, ако това продължи дълго, използването на преработването за инициативи за опростяване и за изменение на съществуващото законодателство вече няма да има смисъл.

Иначе смятам, че сме постигнали силно съгласие по други въпроси и нашата обща цел е да се законодателства интелигентно, ефикасно и по начин, който е много добър за нашите граждани и предприятия.

  Tadeusz Zwiefka, докладчик по становището на комисията по конституционни въпроси. – (PL) Г-н председател, на първо място, бих искал да поздравя докладчика и да й благодаря за нейната отлична работа в екип по време на изготвянето на този доклад. Също така съм доволен, че мнението ми, което беше изготвено в комисията по конституционни въпроси, е било включено в голяма степен в окончателния вариант на документа. През дългите години на съществуването, първо, на Европейските общности и след това Европейския съюз научихме, че един единствен регламент на Европейския съюз за всички държави-членки работи по-ефективно в света на свободното движение на стоки, услуги и хора, отколкото обърканото и често изключително сложно законодателство на равнището на 27-те държави-членки.

Новото и съществуващото законодателство обаче не трябва да създава допълнителни пречки за хората, които го използват. То трябва да регулира области от живота, а не да пречи на действията. Основната идея е за опростяване на законодателството на Общността и за създаването на регулаторна среда, която има за цел да улесни гражданите в европейската регулаторна джунгла. Това обаче по никакъв начин не трябва да води до понижаване на съществуващите стандарти в тази област, а напротив – следва да води до повишаване на стандартите. Тазгодишният доклад обръща внимание на редица изменения в Съюза, представени от Договора от Лисабон, които ще окажат значително въздействие върху целия законодателен процес на Съюза.

По-голямата роля на Европейския парламент, както и европейската законодателна инициатива и по-нататъшното намаляване на административната тежест за малките и средните предприятия, по един естествен начин ще насочи вниманието на гражданите на Европейския съюз към самия процес и към неговото качество и ефективност. По-голямото участие на Парламента в законодателния процес на Съюза, разбира се, носи със себе си по-голяма отговорност. Ето защо гражданите ще възприемат Парламента като институция, която има реално влияние върху законодателството, което се създава, и затова ще следи по-внимателно нашата работа като членове на Европейския парламент. Ето защо друг важен въпрос се отнася до гарантирането на независима и всеобхватна оценка на въздействието. В комисията сме на мнение, което в момента се различава от това на докладчика. Това, което всички искаме обаче, е да разполагаме с обективна и надеждна основа, която ще ни позволи да начертаем курса си и да вземем решения за бъдещето законодателство. Също така, не трябва да забравяме, че доброто законодателство е една от гаранциите за ефективното изпълнение и последващото прилагане на разпоредбите на правото на Европейския съюз в държавите-членки, което, за съжаление, все още представлява сериозен проблем за целия Европейски съюз.

  Raffaele Baldassarre, от името на групата PPE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът на г-жа Geringer de Oedenberg подчертава един основен въпрос за процеса на интеграция на Европейския съюз: необходимостта от създаване на прости, ясни закони, които гражданите на Европейския съюз могат да разберат.

Не мога да не се съглася с основните цели, определени от докладчика, и по-конкретно зачитането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и значението, което се отдава на оценките на въздействието и на намаляването на административната тежест.

По отношение на оценките на въздействието, много искам да подчертая, че комисията по правни въпроси работи усилено, за да може Европейската комисия да разработи механизми за предоставяне на гаранции и за гарантиране на независимостта на извършваните анализи. Това е основен въпрос: гарантирането на по-високи стандарти за безпристрастността на оценките би осигурило на законодателните предложения на Европейския съюз по-голямо доверие и би опростило процеса на тяхното приемане.

Освен това считам, че е изключително важно да се работи за ясно намаляване на административната тежест, произтичаща от законодателството на Европейския съюз. Европейската комисия би искала да намали тази тежест с 25% до 2012 г., което би довело до увеличение на равнището на БВП на Европейския съюз с 1,4%, което се равнява на 150 млрд. евро.

Значителна част от административните тежести на Европейския съюз в действителност произтичат от неефикасността и неефективността на административните процедури, които се прилагат на национално равнище. За да дам един пример: 72 законодателни акта на Европейския съюз са наложили 486 задължения за информиране, които са довели до приемане на повече от 10 000 актове за изпълнение в държавите-членки.

Въпреки че, от една страна, е необходимо по-голямо наблюдение по време на транспонирането на законодателството на Съюза, от друга страна, по-голямото сътрудничество между Съвета и отделните държави-членки е от съществено значение.

В заключение смятам, че, като оставим настрана въпросите, свързани с принципа на субсидиарността, по-тясното сътрудничество с националните правителства може да даде решаващ принос за по-голямата ефективност на законодателството на Европейския съюз и привеждането му в по-голямо съответствие с потребностите на гражданите на Европейския съюз.

  Evelyn Regner, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, нашият докладчик, г-жа Geringer de Oedenberg, е внесла един амбициозен доклад. Ако всички, които участваха в изготвянето на европейски закони, се придържаха към това, вече щяхме да сме постигнали много. В крайна сметка става въпрос за доверието в европейското законодателство. Целта е да се подобри значително регулаторната среда. Става въпрос за по-голяма прозрачност, последователност и ефективност на европейското законодателство.

Два елемента от доклада са особено важни. Опростяването на законодателството – по-доброто законотворчество – не трябва да води до понижаване на европейските стандарти, заложени в настоящото законодателство. В това отношение, по-доброто законотворчество трябва да се разглежда в тясна връзка с една друга инициатива – тази за интелигентното или по-добро регулиране. Всяка законодателна инициатива следва да включва подходящи консултации със заинтересованите страни, особено ако ще окаже влияние върху заетостта и социалната политика.

Освен това една отлична система за оценка на въздействието е особено важна за мен, както и за всеки, който е работил по този доклад. Необходима е система, която ясно посочва, че се гарантира независимостта и доверието в прилаганите мерки. В края на краищата в миналото сме имали някои особено лоши преживявания. Имам предвид Директивата за услугите и едностранчивата оценка на въздействието по това време, особено от страна на Комисията.

Сега Договорът от Лисабон съдържа хоризонтална социална клауза. Що се отнася до мен, това е и основата на факта, че в системата за оценка на въздействието се обръща особено внимание – както вече беше споменато – на гарантирането, че се извършват задълбочени консултации със социалните партньори по отношение на въздействието върху околната среда и социалните въпроси.

  Alexandra Thein, от името на групата ALDE Group. – (DE) Г-н председател, какво означава „по-добро законотворчество“? Искаме да направим законите по-прости и прозрачни, така че гражданите и дружествата на Европейския съюз да могат да ги разбират. В това отношение, преди всичко е важно да се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност. Искаме на европейско равнище да се регулира само това, което не може да се регулира на национално или местно равнище.

Важен елемент от по-доброто законотворчество преди всичко е да е налице ясна идея за въздействието на планираните регулации. Само така можем да постигнем възможно най-добрия резултат и същевременно да запазим възможните отрицателни последици до миниум. Затова оценката на въздействието трябва да се изготвя от Комисията възможно най-щателно. Вярно е, че под натиска на Европейския парламент беше създаден независим съвет за проследяване на качеството на оценките на въздействието. Този съвет обаче се отчита само пред Европейския парламент.

За дружествата, органите и гражданите, регулациите са свързани с разходи, независимо дали това е свързано с предоставяне на информация, етикиране на продукти или спазване на задълженията за наблюдение. Ако разходите са прекалено големи, това неутрализира ползата от политика. Затова сме си поставили амбициозната цел, която е и правилна, за намаляване на административните разходи чрез намаляване на бюрокрацията с 25% до 2012 г. За да се постигне тази цел са необходими действия на европейско равнище и шансовете тя бъде постигната са добри. На този етап обаче следва да се спомене, че една трета – според някои става въпрос за две трети – от административните тежести, които произтичат от Европейския съюз, се дължат на факта, че държавите-членки просто приемат твърде много излишни административни и бюрократични регламенти при транспонирането на законодателството на Европейския съюз. Затова органите на Европейския съюз и държавите-членки следва да работят заедно за предотвратяване на излишната бюрокрация. Транспонирането на законодателството на Общността трябва да бъде основно и активно контролирано. Преди всичко националните парламенти също трябва да изпълнят задължението си за участие в съответствие с Договора от Лисабон.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ако 27 правни системи излязат една срещу друга и искат да работят заедно, може единствено да се очаква, че ще възникнат трудности. Затова и съществуват множество критики срещу европейското законотворчество, на които трябва да се отговори. Този отговор трябва да включва съществени елементи като оценки на въздействието, които да бъдат наистина независими и които взимат предвид всички заинтересовани страни, а не само икономическите, промишлените и лобистките групи. Считам това за въпрос от жизненоважно значение.

Втората точка, която беше предмет и на особено силни критики, е прилагането на законодателството на Общността на национално равнище. Голям брой трудности възникват именно по време на този етап от транспонирането, или може би липсата на транспониране, на европейското законодателство в националното законодателство. Ето защо най-вече в този етап на транспониране се налага да направим нови подобрения и да отговорим на опасенията на гражданите по един ефективен, прозрачен и ясен начин. Оплакванията на гражданите представляват най-големият тласък на иновациите в европейското законодателство.

  Sajjad Karim, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, преди всичко бих искал да благодаря на моята колега, докладчика, за този доклад и за всичко, което е включила в него.

По-доброто законотворчество е предизвикателство от жизненоважно значение за бъдещото на един Европейски съюз, който е важен за гражданите на нашите държави-членки. Голяма част от доброто законотворчество, което вършим в Парламента обаче, за съжаление, се обезсилва първо от големия брой напълно излишни регламенти, които продължават да съществуват в нашия устав, както и от административната тежест върху гръбнака на икономиката на Европейския съюз, тоест малките и средните предприятия. Доволен съм, че Комисията днес призна това в Парламента. Второ, налице са донякъде налудничави инициативи, които от време на време ни се представят от Комисията, които не постигат нищо, освен да позволят действителната ни работа да бъде пренебрегвана и тези налудничави идеи с право да бъдат разкритикувани.

След Договора от Лисабон обаче е важно да се съсредоточим върху много от въпросите, които бяха повдигнати от моята колега. На първо място, като постоянен докладчик за наблюдение на субсидиарността и пропорционалността мога да ви кажа, че със сигурност е от съществено значение националните ни парламенти да изиграят точната си роля в процеса на законотворчество тук, но без подходящи способности за тълкуване, тази част от нашата работа не се извършва по най-добрия възможен начин.

Приветствам развитието по отношение на оценките на въздействието. Консултациите с всички заинтересовани страни и спазването на субсидиарността също следва да бъдат изпитани. Приветствам призива на доклада за определяне на интелигентно регулиране. Оценките на въздействието следва да бъдат представени в комисията от самото начало, така че Парламентът да може да сподели мнението си с Комисията, преди да се извърши каквато и да е оценка.

Накратко, моята група подкрепя силно факта, че се постигна напредък по отношение на следните основи: европейските институции следва да зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност; всички законопроекти следва да съдържат заключението, че това ниво е най-доброто, на което се изготвя регламентът; всички законодателни предложения следва да бъдат придружени от оценка на въздействието с по-голяма степен на независимост; Комисията следва да представи всички оценки на въздействието на комисията в самото начало; и трябва да се гарантира, че решенията се взимат възможно най-близо до гражданите.

  Morten Messerschmidt, от името на групата EFD. – (DA) Г-н председател, благодаря на докладчика за отличната работа по документа, който съдържа много важни точки. Особено съм благодарен за факта, че е обърнато толкова голямо внимание на принципите на субсидиарност и пропорционалност. За съжаление, трябва да съжаляваме за факта, че намеренията, определени в Договора от Лисабон, далеч няма да бъдат изпълнени от това, което предлага Комисията. Жалко е да се види, че целият раздел за националния парламентарен контрол, който е свързан изцяло с принципа на пропорционалност, е бил премахнат, и е също толкова жалко, че с Договора от Лисабон не сме стигнали до край и не сме заявили, че ако една голяма част от парламентите желаят да спрат даден законодателен акт, защото той нарушава принципа на субсидиарност, те, разбира се, трябва да имат възможността да направят това. Единственото нещо, което успяхме да произведем, са жълти и оранжеви карти – нещо, което в действителност е напълно неефективно, и по отношение на самостоятелността и суверенитета на националните парламенти е по-скоро шега, отколкото реален правен инструмент.

Това е достойно за съжаление, но аз смятам, че е удовлетворително, че вече започнахме това разискване, че поставихме акцента върху тези важни елементи, както и че в процеса, които в момента се започва от Комисията, да се надяваме, ще достигнем до момент, в който се показва уважение на държавите-членки и в който не само е отбелязано, ако националните парламенти чувстват, че е налице нарушение на принципа на субсидиарност, а всъщност да спрем да помислим, че в този случай трябва да намерим друг начин.

  Димитър Стоянов (NI). - Искам да продължа това, което предишните двама колеги, които говориха преди мен, казаха, особено по отношение на новите правомощия, които имат националните парламенти според Лисабонския договор, да се намесват, когато те смятат, че даден акт не отговаря по-специално на принципа на субсидиарност. Това беше една от хубавите страни на Лисабонския договор, беше много рекламирана, но сега е дошъл вече моментът да видим дали това не беше само един популизъм, с цел да се спечели по-голяма обществена подкрепа за Лисабонския договор.

Ако наистина сте били честни, когато казахте че националните парламенти трябва да имат роля в определянето на това дали даден акт отговаря на принципа на субсидиарност, то тогава в момента трябва да бъде изработена една процедура, по която националните парламенти да могат да се стиковат помежду си, да могат да действат заедно. Защото изискването за две трети от националните парламенти да вземат решение против даден акт, защото той не отговаря на субсидиарността, е изискване за много високо мнозинство. И в момента, за да може наистина да бъде приложен този принцип, трябва действително да бъде изградена една единна процедура за всички национални парламенти, които да я следват. Само тогава действително ще може да бъде приложена тази норма. За това призовавам белгийското председателство, което ще бъде домакин на конференцията КОСАК на националните парламенти, да предприеме необходимите мерки в тази посока.

  Antonio Masip Hidalgo (S&D). – (ES) Г-н председател, това е тема, която неуморно и непрестанно сме обсъждали година след година по един или друг начин и аз бих искал да припомня работата на г-жа Frassoni и г-н Medina Ortega в предишните парламентарни мандати.

Смятам обаче, че това, което трябва да извлечем от доклада на г-жа Geringer – който е отличен и за който поздравявам докладчика – е не само буквата, която е много важна, и целите, но също и духа, в който е написан докладът и с който трябва да се споделя от всеки, който участва в Европейския съюз. В противен случай отново ще започнем неуморно и непрестанно да изнасяме речи за това какво се случва и колко лошо се случват някои неща.

Затова считам, че забележките на члена на Комисията днес не само показват политическа воля, но и са достойни за доверие. Вярвам Ви, г-н член на Комисията, и смятам, че този доклад и усилията Ви ще са от голяма полза за постигане на 25-процентните цели и другите цели, които са ясно посочени в доклада като част от духа на доклада.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-н председател, бих искал да кажа няколко думи за принципа на субсидиарност. Разбира се, принципно трябва политиките да се осъществяват на регионално или местно равнище. Единствено там политиките са наистина разбираеми за гражданите и този важен инструмент на пряка демокрация е възможно да се осъществи единствено на това равнище. Това е целият смисъл от принципа на субсидиарност и именно затова принципът на субсидиарност има и изискване за изложение на мотивите. По този начин трябва да представим аргументи въз основа на количествени и качествени показатели за това защо политиката се осъществява на равнището на Европейския съюз, а не на местно равнище.

Случаят в момента обаче е – и аз бих искал да се спра на този въпрос сега – че именно това изискване за изложение на мотивите постоянно бива пренебрегвано. В някои случаи е възможно да се намери информация в доклада на Комисията, която показва, че тези задачи вече са били извършени на национално равнище. По този начин се представят недостатъчни аргументи, които да показват защо е по-добре регламентът да бъде осъществен на равнището на Европейския съюз.

Правото на контрол над субсидиарността, което беше въведено с Договора от Лисабон, според мен е недостатъчно; националните парламенти не разполагат с достатъчно правомощия и въпросното право на контрол в крайна сметка е фиктивно право. Затова призовавам, по-конкретно, Комисията да продължи много по-внимателно съгласно принципа на субсидиарността и преди всичко да се съобразява адекватно с изискването за изложение на мотивите.

  Edvard Kožušník (ECR). – (CS) Благодаря на докладчика за един качествен доклад. През последните години Комисията предприе редица стъпки, които доведоха до подобряване на нормативната уредба и лично аз горещо подкрепям това. Това е въпреки факта, че със собствените си очи виждам, че тя не винаги работи, както бих желал. Понякога имам чувството в тази уважаема институция, че дясното полукълбо вижда съдържанието на „по-доброто регулиране“ диаметрално различно от лявото полукълбо. Също така бих искал да повдигна въпроса за резултатите от работата на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести, с председател Edmund Stoiber.

Не мога да се съглася с доклада по един въпрос, тоест, с призива за увеличаване на броя на служителите на Съвета за оценка на въздействието. Според мен би било по-добре да се помисли как да се помогне на съвета по този въпрос. Например в рамката на настоящия капацитет тук в Европейския парламент можем да създадем комисия за премахването на бюрократичната тежест, която в рамката на дейността си ще разглежда оценката на въздействието, както и ще оценява намаляването на административната тежест на предложените правни норми. Дейността на една такава комисия би улеснила трудната задача на Комисията, без да оказва влияние върху оперативните разходи на Европейския парламент.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Бих искал да поздравя докладчика и също така да благодаря на члена на Комисията за неговата подкрепа. В резултат на Договора от Лисабон започна нова епоха на европейско сътрудничество и на Парламента. Нашата роля стана по-значима, но това изисква по-голяма отговорност. Важно е да се възползваме от всяка възможност за представяне на препоръки за подобряване на качеството на законодателството. Точките на доклада, които призовават за по-ефективно включване на малките и средните предприятия в оценката на въздействието, са от особено значение. Подкрепата за предприятията включва представянето на разумна регулаторна рамка и опростена администрация. По отношение на обобщенията на оценките за въздействие, те помагат на Парламента в работата му. Законодателството на Европейския съюз е насочено в правилната посока, като се отделя особено значение на ефективното сътрудничество между институциите и националните парламенти. Нашето решение, прието през февруари, гарантира цялостна и равна законодателна за Европейския парламент.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, искаме да създаваме по-добро законодателство, но протоколът на субсидиарност не работи: участието на регионалните и националните парламенти не се осъществи на практика.

След влизането в сила на Договора от Лисабон Комисията – според собствената си статистика – е изпратила 26 законодателни инициативи на националните парламенти на 27-те държави-членки на Съюза. Едва 52 от общо 702 възможни отговора обаче са получени, или малко над 7%.

От получените 52 становища, 10 са от Австрия, две са от чешкия сенат, едно е от испанския конгрес, едно е от френския сенат, 18 са от сената на Република Италия, три са от италианската камара на представителите, две са от полския сенат и 15 са от народното събрание на Република Португалия.

Освен това Комисията не разполага с информация за участието на националните парламенти при изготвянето и приемането на тези становища, което е определено като възможност в Договора от Лисабон.

  Alfreds Rubiks (GUE/NGL) . – (LV) Благодаря Ви, г-н председател. Като цяло с удоволствие подкрепям това, което се изразява в доклада, защото, ако Парламентът и Европейският съюз като такива се застъпят за спазването на правата на човека и гражданските права извън границите на Европейския съюз, още по-важно е ние самите да ги зачитаме. Според мен често е налице липса на надзор за това как тези европейски документи, включително тези в областта на правата на човека, се прилагат на практика. Ще се позова само на един факт. В Латвия, която представлявам тук, на 2 октомври ще се проведат парламентарни избори. Правото да се гласува на тези парламентарни избори ще бъде отказано на повече от...

(Председателят отнема думата на оратора, тъй като е превишил времето на изказване)

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Като начало бих искал да приветствам факта, че Европейската комисия, заедно със съответните комисии на Европейския парламент – комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси – са забелязали, че правната уредба на Европейския съюз е изключително сложна, в много случаи до степен на непрозрачност, както и че е необходимо да се предприемат всеобхватни мерки за нейното подобряване и опростяване. Наясно съм с трудния характер на тази задача, защото различията между административните и съдебните системи на различните държави-членки създават много разнородни и често несъвместими структури. Това положение обаче по никакъв начин не трябва да е в ущърб на правната сигурност за нашите граждани или да се намесва в правото им на справедливо и компетентно решаване на проблемите им.

В интерес на по-доброто разбиране на взаимната зависимост на европейските и националните правни уредби Европейският съюз трябва да положи по-големи усилия, за да се гарантира, че процесът на създаване на законодателството и последващото изпълнение на разпоредбите и законите е просто, прозрачно и разбираемо за гражданите на всички страни от Европейския съюз.

Друга важна задача е да се гарантира и създаването на мрежи от висококачествени акредитирани институции, специализирани обучения на експерти…

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-н председател, законодателният процес, както се извършва от Парламента, изглежда е предназначен да не позволи на отделните членове да вземат индивидуални решения.

Законодателните предложения и изменения се преработват и преразпределят на различни партиди от изменения или се разделят в последния възможен момент. Онези членове на големи партийни групи, които желаят да се подчиняват, без да се замислят, не е необходимо да се занимават с това, защото те сляпо следват указанията на лидерите на техните партии или групи.

Членовете на Европейския парламент, способни на независимо мислене, независимо дали принадлежат към големи или малки групи, които искат да вземат независими решения, преди да гласуват, трябва понякога да решат дали да присъстват на сутрешно разискване преди гласуването и да оставят важните решения на техните сътрудници, или да отсъстват от тези разисквания, за да могат лично да вземат решение.

Това не е начин да се управлява една демократична институция.

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE). – (PL) Г-н председател, бих искала да поздравя докладчика за нейния доклад. В доклада с право се подчертава жизненоважното значение на създаването на прости, ясни закони, които гражданите на Европейския съюз могат да разберат. Въпреки че отправяме призив за това, самите ние, тук в Европейския парламент, изготвяме доклади, декларации и резолюции на език, който е много сложен и труден за разбиране от обикновените граждани. Много от документите, които изготвяме, са написани на неразбираемия език на закона. Резолюциите, в които предоставяме информация на трети държави за техните ценности и говорим за нарушения на правата на човека, също са написани на този вид език. Ето защо смятам, че Парламентът следва да се присъедини към кампанията „Ясно писане“ на Комисията. Кампанията показва на хората как да изготвят ясно написани документи.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Проследих това особено важно и интересно разискване от моя офис и бих искала да благодаря на г-жа Geringer de Oedenber и нас Вас, г-н заместник-председател на Европейската комисия. Смятам, че е много добре, че Европейската комисия е създала група на най-високо равнище, която ще ръководи Европейската комисия за намаляване на бюрокрацията.

Всяка държава има своя собствена култура, но фактът, че за председател на групата на най-високо равнище сте избрали германския политик Edmund Stoiber е много добра новина, защото именно Германия може да даде пример за намаляване на бюрокрацията в политиката, който се прилага както на национално, така и на европейско равнище.

  Марош Шевчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, ще се опитам да отговоря на възможно най-много въпроси в определеното време, но първо бих искал да благодаря на всички членове на Европейския парламент за техния ясен, силен ангажимент за по-интелигентно и по-добро регулиране. Смятам, че Европейският съюз и държавите-членки се нуждаят именно от това. Също така бих искал да благодаря на докладчика, че подчерта значението на работата с оценките на въздействието, които се изготвят за Комисията.

Бяха създадени много положителни прецеденти от страна на комисията по вътрешния пазар и защитата на потребителите и ние се надяваме, че други комисии също ще работят по един такъв редовен и подробен начин с нашите оценки на въздействието, подобно на тази комисия. Разбира се, ние ще се опитаме да направим всичко възможно за по-нататъшно подобряване на качеството на оценките на въздействието и за осигуряване на предложение за законодателни мерки.

Фактът, че е необходимо да се проучи въздействието на предложените изменения е много важен. Останах доволен, че това беше подчертано в доклада. Много често се предлага законодателство и ние го променяме със значителни изменения, които често се приемат по един прибързан начин. Това наистина може да подобри законодателството, но може и да го влоши, и ние трябва да имаме това предвид.

Напълно съм съгласен с тези членове на Парламента, които заявиха, че е необходима безпристрастна оценка. Точно това се опитваме да постигнем в Комисията. Работим в тясно сътрудничество с групата, оглавявана от г-н Stoiber. Разполагаме с много силен съвет за оценка на въздействието, който наистина тласка напред една нова култура от гледна точка на начина, по който работи Комисията вътрешно. Езикът е много скучен и мога да ви кажа, че над 30% от предложенията, изпратени на съответните отдели, се отхвърлят от съвета за оценка на въздействието и се връщат за по-нататъшно подобряване с оглед на повишаване на качеството на законодателството.

По отношение на малките и средните предприятия, смятам, че преди два дни обсъдихме колко е важно да се намали тежестта, особено за малките и средните предприятия, така че те да могат да се възползват от единния пазар. Щастлив съм да ви съобщя, че целта за намаляването на административната тежест с 25% до 2012 г. със сигурност ще бъде надхвърлена.

Виждам, че времето ми свършва и затова бих искал отново да благодаря на докладчика за доклада й с много високо качество, както и на всички членове на Европейския парламент за техния ангажимент за едно по-интелигентно и по-добро законодателство.

  Председател. − Г-н Шевчович, всъщност Комисията не разполага с ограничение във времето, а се ръководи по собствена преценка. Може би не трябва да Ви казвам това, защото е добре членовете на Комисията да считат, че времето им е ограничено и затова речите им не са толкова дълги, но във всеки случай това е така.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, докладчик. – (PL) В края на това разискване бих искала да изразя искрената си благодарност на всички колеги и на г-н Шевчович за ползотворното обсъждане. Радвам се, че имах възможността да работя по доклада за по-добро законотворчество тази година, която беше първата година след влизането в сила на Договора от Лисабон и годината, в която Европейският съвет прие стратегията „ЕС 2020“. И двата документа ще окажат влияние върху множество аспекти, свързани с по-доброто законотворчество, а докладът представляваше добра възможност да се разгледат тези въпроси. В хода на изготвянето на доклада се срещнах с много различни групи и се опитах да изслушам мненията както на групите на бизнеса, така и на работниците, синдикатите и на организации като Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) например.

Смятам, че пълният консенсус при гласуването на комисията по правни въпроси свидетелства за факта, че сме успели да намерим разумен компромис между очакванията на всички политически групи. Във връзка с това бих искала да благодаря на всички колеги за отличното им сътрудничество и да добавя, че сътрудничеството беше изключително, защото то беше от страна на всички политически групи, което рядко се случва в Парламента. Също така се надявам на благоприятен изход от гласуването в днешното заседание.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Оценките на въздействието, извършвани от Комисията, следва да имат за цел да гарантират, че произвеждаме качествено законодателство и затова всички имаме голям интерес да се уверим, че те самите са с добро качество.

Основните принципи, които ръководят тези оценки на въздействието, следва да бъдат: че те действат като насоки за изготвяне на законодателство и не трябва да заменят или пречат на ролята на политическата отговорност при вземането на решения; както и че всеки анализ на разходите и ползите следва да съдържа не само икономически съображения, но също и социални, здравни и екологични последици.

По отношение на въпроса за съществуването на независим Съвет за оценка на въздействието (СОВ), считам, че най-добрият метод би бил да се гарантира, че той съдържа множество заинтересовани страни, които са обявили своите интереси, за да се избегне конфликт на интереси. Съгласна съм с докладчика, че високият процент на оценките (над 30%), които първоначално биват отхвърлени от съвета, свидетелства за необходимостта от по-нататъшно подобряване на работата на отделите на Комисията. Разбира се, съветът трябва единствено да информира процеса и да не взема никакви политически решения. В заключение ще призова председателя на съвета да се явява пред комисията по околна среда на годишна база след публикуването на годишния доклад на СОВ.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Всяка година разискваме как да създаваме по-добри закони в Съюза, защото само ясното, последователно и лесно за разбиране законодателство може да гарантира ефективно изпълнение в държавите-членки. В областта на намаляване на административната тежест, особено важна информация се съдържа в рамката „Стратегия за електронна Комисия за 2006-2010“, както и в стратегията „e-2010“, която има за цел да модернизира администрацията в Европа. Електронната комуникация е вече факт в нашия живот, както ще бъде и в бъдеще. Благодарение на електронните комуникации ние ще спестим време, ще премахнем множество административни пречки и ще намалим употребата на природни ресурси, като по този начин ще опазим по-ефективно околната среда. Ето защо трябва да съсредоточим усилията и средствата си, за да направим употребата й по-широко разпространена, като не забравяме да предоставяме помощ на хората с увреждания и възрастните хора, като направим нещата по-лесни за тях. Редовно отправяме призив към Европейската комисия да опрости и ускори процедурите за използването на допълнителни инструменти на Европейския съюз, като Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Реакцията на институциите на Европейския съюз при природни бедствия и сериозни икономически трудности в държавите-членки все още не е достатъчно гъвкава и бърза. Крайно време е да разработим нови инструменти без да възпроизвеждаме по-ранните пропуски. Ефективността на законодателството изисква не само то бъде написано по един ясен и разбираем начин, но се влияе и от начина, по който се рекламира в обществото и бива прилагано.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Изправени сме пред голямо предизвикателство, което напълно съответства на темата на доклада. Предизвикателството е да предоставим Европейската гражданска инициатива – инструмент, който дава възможност на хората да имат пряко въздействие върху дневния ред на Европейския съюз – в ръцете на гражданите. В продължаващото разискване по тази тема всички говорим за необходимостта от възможно най-голямо опростяване на този инструмент, така че гражданите наистина да почувстват, че имат реална възможност техните предложения да влязат в сила, а не да затънат в сложността на процедурите на Европейския съюз. От друга страна обаче, ние искаме да защитим този инструмент от злоупотреба, както и да защитим Европейската комисия от прекалена натовареност. Тук е налице напрежение между идеята за максимално опростяване и поддържането на определени стандарти, а нашата роля в това отношение е да се намери точният баланс между двете.