Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 9 септември 2010 г. - Страсбург

10.1. Кения: неуспех за задържане на президента на Судан Омар ал-Башир

  Председател. − Следващата точка е разискването по шест предложения за резолюции относно Кения: неуспех за задържане на президента на Судан Омар ал-Башир⁽¹⁾.

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г-жо председател, президентът на Судан Омар ал-Башир е привлечен под отговорност по обвинение в геноцид от Международния наказателен съд (МНС) за предполагаемото издаване на заповед за извършване на ужасни престъпления в Дарфур.

Той едва ли е човек, когото бихте искали да направите почетен гост, а миналата година Турция трябваше да оттегли поканата си към него за участие в срещата на Организацията ислямска конференция (ОИК) в Анкара, поради възбуденото срещу него преследване от МНС.

За съжаление, това е точно каквото направи наскоро президентът на Кения на церемонията за отбелязване на провъзгласяването на новата конституция на Кения. Разбира се, много министри от крехкото коалиционно правителство на Кения, включително министър-председателят Одинга, бяха много разтревожени от присъствието на Башир, но вредата беше нанесена и името на Кения като регионален лидер сега е опетнено, въпреки че държавата е с демократично управление и подкрепя международното право.

Международният наказателен съд беше създаден именно за да може да се търси отговорност от високопоставени длъжностни лица, дори ръководители на суверенни държави, за техни предполагаеми престъпления срещу цялото човечество или геноцид, или за военни престъпления, и затова те попадат под всеобщата компетентност на държавите страни по Римския статут.

Затова отказът на Кения да спази нейните задължения като член на МНС е непростим. Въпреки това може да бъде приветствана неотдавнашната новина, че Кения изцяло ще съдейства на МНС като разследва трагичното насилие след изборите преди три години, въпреки че тази реакция е прекалено закъсняла и изглежда е последица от суматохата около случая с Башир.

  Marietje Schaake, автор. − (EN) Г-жо председател, както и други африкански държави, Кения е важен партньор на ЕС в редица основни области като сигурността, развитието и търговията.

Африка изигра решаваща роля в създаването на МНС и нейният ангажимент към Статута на Съда е също така закрепен в член 4 от Учредителния акт на Африканския съюз (АС).

Споразумението от Котону между държавите от ЕС и Кения определя условията за партньорство и в него ясно се посочва обвързаността на търговията и помощите със спазването на демократичните стандарти и правата на човека.

За съжаление, на 27 август Омар ал-Башир посети Кения като официален гост на правителството – висш държавен служител. Това се случи по време на издаването на заповед за арест на ал-Башир за неговата предполагаема роля в геноцида в Дарфур в Судан.

Ал-Башир може все още да не се признава за виновен пред МНС, но той първо трябва да бъде изправен пред съда в Хага. Кения беше задължена да го задържи, докато той е на нейна територия, но не успя да го направи. Проблемът е сериозен. Той е сигнал за това, че правителството не играе надеждна роля в спазването на споразуменията, които самото то е подписало, и това може да бъде сериозен проблем за ЕС.

Ние трябва да се погрижим за спазване на нашите собствени стандарти в борбата срещу безнаказаността и трябва да се борим срещу безнаказаността в Африка, за да създадем по-голяма стабилност и демокрация. Аз бих искала да помоля върховния представител да предприеме сериозни дипломатически действия срещу Кения и да напомни на нейните лидери за ангажимента им към Римския статут.

  Barbara Lochbihler, автор. – (DE) Г-жо председател, на конференцията за прегледа на Римския статут на Международния наказателен съд, проведена тази година в Кампала, стана пределно ясно, че съдът може да върши ефективно работата си само ако има подкрепата на държавите-членки, и по-специално на тези от тях, които са ратифицирали Римския статут. Това трябва непрекъснато да се напомня на държавите-членки на ЕС, тъй като страхът от дипломатически проблеми и възможна политическа вреда често се изпречва на пътя на принципните и последователни действия например във връзка с арестуването на заподозрени военнопрестъпници.

В нашето предложение за резолюция днес ние критикуваме действията на кенийското правителство, което покани президента на Судан Омар ал-Башир и след това не успя да го задържи. Заповеди за арест са издадени срещу Омар ал-Башир за военни престъпления и геноцид. В резултат на това Кения наруши международното право и публично ознаменува факта, че предполагаемата африканска солидарност между правителствата е по-важна от подвеждането под отговорност за сериозни престъпления като престъпленията срещу човечеството и справянето с тях. Това не е добър знак за милионите хора в Африка, които са претърпели зверствата, извършени от президента Омар ал-Башир, а също и за онези, които са изживели ужасни страдания в други, в граждански войни. Жертвите и техните семейства се нуждаят от справяне с проблема, имат потребност от справедливост и трябва да видят, че на престъпниците, дори да са високопоставени политически или военни фигури, им се търси сметка за извършените от тях зверства.

Фактът, че Африканският съюз говори открито срещу ареста на президента Омар ал-Башир също заслужава силна критика. Този съюз показва фалшива солидарност към членуващите в него държави, подкрепя безнаказаността на високопоставените политици и по такъв начин отслабва изключително важното добро управление на публичните дейности – управление, което трябва да основава своите решения на действащото и международното право. Разочароващ е и фактът, че Африканският съюз отказа да създаде регионална служба на Международния наказателен съд в Адис Абеба.

Това е причината за подновения призив към Комисията да постави въпроса за липсата на съдействие и отказа за сътрудничество с Международния наказателен съд в дневния ред на следващата среща на високо равнище между Европейския съюз и Африканския съюз.

  Marie-Christine Vergiat, автор. – (FR) Г-жо председател, мнозина от нас в Парламента съжаляват за решението на Кения, Африканския съюз и Лигата на арабските държави да откажат да изпълнят международната заповед за арест, издадена срещу Омар ал-Башир по обвинение в престъпления срещу човечеството. Така суданският президент се радва на пълна безнаказаност в почти всички африкански и арабски държави. Много от нас, въпреки че очевидно не чак толкова много, искат международното правосъдие да бъде равно за всички хора по света.

Ние знаем колко трудно беше да се създаде Международния наказателен съд (МВС). Знаем също така, че все още има да се извърви доста дълъг път преди съдът да започне да действа навсякъде по света. Ние обаче щяхме да заслужаваме повече доверие, ако всички наши държави-членки, особено Франция, не се колебаеха толкова много преди адаптиране на техните закони към международното правосъдие. Ние щяхме да заслужаваме повече доверие, ако значими държави като Съединените американски щати не се поставяха извън обсега на международното правосъдие.

Ще кажа дори, че европейските държави носят сериозна отговорност по отношение на Африка и ние не трябва да създаваме впечатление за наличие на двойни стандарти, защото, трябва да признаем, че международното правосъдие изглежда се прилага преди всичко към африканските държави, освен ако правителствата на някои европейски държави нямат големи интереси в тях.

Ето защо ние в Парламента съжаляваме, че решението на МНС не е изпълнено по отношение на Омар ал-Башир, който е отговорен за толкова много престъпления. Въпреки това, ние искаме равно правосъдие за всички, включително на територията на Европейския съюз. Само на основата на това условие – да бъде за пример – Европейският съюз може да бъде реално пространство на свобода и правосъдие и ние можем да напредваме стъпка по стъпка към постигане на всеобщност на правото, демокрацията и правата на човека.

Затова аз също се радвам, че тази сутрин голямо мнозинство от членовете на Парламента осъдиха всички форми на дискриминация срещу ромите, особено ксенофобските коментари на президента на Френската република, който все още се осмелява да се позовава на Всеобщата декларация за правата на човека.

Това, което трябва да направим сега, г-жо член на Комисията, е да превърнем думите си в дела, ако искаме нашите думи да продължават да будят доверие в света.

  Thijs Berman, автор. − (NL) Г-жо председател, нямаме почти никакви основания да вярваме, че е постигнат напредък. Ужасите на войната и преследванията от ХХ век ни заставят да бъдем сдържани през този век. Има обаче един момент, по който считам, че наистина можем да говорим за напредък, и това е международното наказателно право. Всичко започна с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, последван от Международния наказателен трибунал за Руанда и това доведе до Международния наказателен съд. Правораздаване се извършва не от победителите в една война, както все още би могло да се каже за Нюрнберг, а от независим международен съд. Най-тежките престъпления могат да се разследват там, в случай че самата държава, в която са били извършени, не успее, умишлено или по друг начин, да ги разследва. По този начин, чувството за справедливост на света може да бъде възстановено след извършване на големи престъпления и за жертвите бъде раздадена справедливост. Само тогава може да бъде постигнато помирение и траен мир. Наказателният съд действа като „спирачка“ за бъдещите военни престъпници. Безнаказаността действа като разрешително за извършване на нови насилия и тя не може, не трябва да съществува, особено в случай на огромни зверства, за каквито е обвинен Омар ал-Башир. Кения е страна по Римския статут. Pacta sunt servanda, с други думи, международните договори трябва да се спазват. В противен случай те биват подкопани и по тази причина е нетърпимо, че ал-Башир може необезпокоявано да празнува демокрацията в Кения, при положение че в собствената му страна Судан от негово име са били извършени най-груби нарушения на правата на човека. Нека това да бъде призив, като този, отправен от г-жа Vergiat, към държавите, на които предстои да подпишат Римския статут, главната сред които е Съединените американски щати. Какво чака Барак Обама? Укрепването на Международния наказателен съд ще ни доближи до световния ред, който искаме, ред, при който военните престъпления няма да остават безнаказани и който ни доближава до мира, и който се основава на правата на човека в целия свят.

  Tunne Kelam, автор. − (EN) Г-жо председател, считам, че въпросът за обсъждане днес е дали отговорността за престъпления срещу човечеството може да бъде приложена на практика.

Президентът на Судан ал-Башир е обвинен в такива престъпления от Международния наказателен съд и е издадена заповед за арест. Въпросът сега е дали ще има достатъчно международна политическа воля и координация, за предаване на извършителите на съда.

На 27 август кенийското правителство пропусна тази възможност. Те поканиха президента ал-Башир като гост. Добре е да се знае, че министър-председателят на Кения призна, че поканата е била грешка и е в нарушение на международните ангажименти на Кения.

Сега ние призоваваме държавите от Африканския съюз да се присъединят без изключение към международните усилия за предаване на президента ал-Башир на Международния наказателен съд в Хага, където той ще се ползва от всичките си права за защита. Аз много се радвам, че днес Парламентът отправя единодушно послание за предаване на президента Башир на Международния наказателен съд.

  Filip Kaczmarek, от името на групата PPE. – (PL) Г-жо председател, в Полша казваме, че никоя жена не може да бъде полубременна. Кения обаче се опитва да бъде точно такава. От една страна, тя кани и приветства президента ал-Башир, а от друга страна, е подписала Римския статут. Тези два факта не могат да съжителстват в мир. Кения трябва да реши какво да направи – дали да преследва престъпниците или да им позволи да си живеят на спокойствие. Да се претендира, че тези две алтернативи могат да бъдат помирени е направо казано нечестно. Аргументът на кенийските органи, че Западът не е сред съседите на Кения и че това е причината, поради която президентът ал-Башир е бил поканен, е неприемлив, защото не са взети под внимание поетите по-рано официални, политически и морални ангажименти. Органите на Кения, Чад и други държави, които са ратифицирали Римския статут, трябва да спазват неговите ясно определени принципи. Аз мога да разбера, че някои хора подкрепят безнаказаността за престъпниците, но не мога да разбира или приема, че има такива, които претендират, че искат да преследват престъпниците, но не го правят.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, от името на групата S&D. – (PL) Историята показва, че накрая правосъдието настига военнопрестъпниците, дори в началото да са се измъкнали от тежестта на закона и да са покрили следите си. Адолф Айхман – един от нацистите, които стоят зад нацистката операция за физическо унищожение на евреите, е бил задържан в Буенос Айрес, след като е бил търсен в продължение на 15 години. Радован Караджич беше заловен от сръбската полиция 13 години след клането в Сребреница.

Със сигурност същият сценарий очаква и президента на Судан Омар ал-Башир – архитект на етническото прочистване в Дарфур, когото Международният наказателен съд търси от март миналата година. Какво може да направи Европейският съюз, за да помогне за предаването на ал-Башир на съда? Преди всичко друго той може да упражни натиск върху държавите, които са страни по Римския статут, защото Статутът е правната основа на работата на Съда. Не трябва да се повтаря ситуацията от 27 август, когато президентът ал-Башир, необезпокояван от полицията, пристигна в Кения, държава, която е подписала Римския статут, за церемония във връзка с приемането на новата конституция на Кения, след което той благополучно се завърна в Судан. Необходимо е да се използват всички дипломатически канали, включително активното участие на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, за да бъдат използвани наличните инструменти като редовните срещи на високо равнище на Африканския съюз и Споразумението от Котону, за да се стигне накрая до задържането на ал-Башир, който е обвинен в геноцид.

  Frédérique Ries, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, фактът, че кенийските органи приветстваха президента на Судан с отворени обятия през август, накара Парламента, чрез нашата резолюция този следобед, да потвърди някои много твърди принципи, които са скъпи за нас.

Като всяка друга държава, Кения е задължена да спазва международното право. Като такава, тя трябва да улесни задържането на Омар ал-Башир – лидер, както вече беше казано, срещу когото Международният наказателен съд е издал международна заповед за арест за престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид в Дарфур. Необходимо ли е да припомняме, че в Дарфур има над 300 000 невинни жертви.

Казвайки това ще посоча, че и други африкански държави са имали абсолютно същото поведение към суданския президент – Либия, Катар и Саудитска Арабия, да спомена само някои от тях. Ето защо Европа трябва да следва единна твърда политика към фактическото съучастничество на Африканския съюз, който е посъветвал своите членове да не задържат президента. Парламентът трябва да остане бдителен и да призове Европейския съюз и по-специално баронеса Аштън, да поставят този въпрос на международното право и правата на човека преди всякакви други съображения, като разбира се го направят основна тема в дневния ред на предстоящата среща на върха между Европейския съюз и Африканския съюз, която ще се проведе на 29–30 ноември в Либия.

  Jaroslav Paška, от името на групата EFD. – (SK) Фактът, че суданският президент Омар ал-Башир пътува свободно в много държави в Африка и Азия, независимо че на 4 март 2009 г. Международният наказателен съд е издал срещу него международна заповед за арест за престъпления срещу човечеството, включително убийство, физическо унищожение, принудително преместване, изтезания и изнасилване, заедно с военни престъпления като умишлени нападения срещу гражданското население в провинция Дарфур, показва, че представителите на много африкански и азиатски държави не приемат съвсем сериозно техните международни задължения и че техният праг на търпимост по отношение на престъпления, извършени срещу беззащитно гражданско население, е различен от нашия в Европа.

Позицията на Африканския съюз от юли 2009 г., а също и на Лигата на арабските държави, които отказват да съдействат на Международния наказателен съд по този въпрос, е ясно доказателство за това, че много представители на тези държави просто не гледат на действията на суданския президент Омар ал-Башир като на деяния, които следва да бъдат отсъждани в Международния наказателен съд. С други думи, много от тях считат тиранията и геноцида, извършван над милиони цивилни граждани, за приемлив начин на действие, какъвто те биха могли да приложат, за да се справят с бунт на население, което съответно не е успяло да оцени тяхното управление и се е осмелило да бъде неудовлетворено.

Госпожи и господа, аз не съм сигурен дали е правилно цивилизованият свят да предоставя на такива управляващи финансова или материална помощ под каквато и да било форма. Вероятно би било уместно да се седне заедно с тези управляващи възможно най-скоро и да им се обясни, че нарушаването на сериозни международни ангажименти наистина е несъвместимо с финансовата и материална помощ, която получават от нас. Ако те не разберат това, по каквато и да било причина, ще бъде необходимо да приложим онези мерки, които се прилагат срещу други варварски режими. Неприемливо е в тези трудни времена нашите граждани да допринасят към помощта за управляващи, които помагат за осуетяване на раздаването на правосъдие от страна на Международния наказателен съд.

  Eija-Riitta Korhola (PPE). - (FI) Г-жо председател, държава, която е страна по Римския статут на Международния наказателен съд, трябва да гарантира своя ангажимент за изпълняване на задълженията си и за спазване на международното право. Пренебрегвайки тези принципи обаче, Кения не зачете решението на Съда да задържи суданския президент.

Положението е деликатно и тук играят роля както минали, така и бъдещи събития. Съседните на Кения държави са превърнали добрите отношения със Судан в приоритет, дори за сметка на международното право. Едновременно с това милионите жертви на конфликта в Дарфур заслужават справедливост и облекчение на страданията им. Освен това следва важен етап в прилагането на мирното споразумение, сключено през 2005 г. – гласуването за автономия на Южен Судан. Каквито и да са резултатите от референдума, трудно ще бъде да се избегнат вълненията. Може би с малко разумна помощ ще бъде възможно да се предотврати повторение на катастрофата в Дарфур.

Ето защо аз искам ролята на ЕС в Судан да бъде по-голяма, като се има предвид критиката на решението на Кения. Ние трябва да покажем, че ЕС силно и осезателно подкрепя прилагането на мирното споразумение. Едновременно с това, ЕС трябва да се ангажира с наблюдение на изборите и референдума през януари през целия процес – от регистрирането на гласовете до окончателните данни от преброяването на гласовете и да има готовност за извънредно положение в Судан.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Омар ал-Башир успя още веднъж да предизвика международната общност и аз осъждам решението на кенийските органи да поканят суданския президент на церемонията за обявяване на новата конституция и, преди всичко, да не го задържат.

Обяснението, което кенийските органи дават на основата на добрите съседски отношения, е напълно неуместно в този случай. Като страна по Римския статут, Кения има ясното задължение да съдейства на Международния наказателен съд. Освен това случаят с престъпленията, извършени в Дарфур, беше предаден на Съда въз основа на Резолюция 1593/2005 на Съвета за сигурност на ООН, приета на основание на член 7 от Статута. Текстът е обвързващ и задължава всички държави и международни организации да оказват пълно съдействие на Съда, в съответствие с параграф 2.

Кенийският министър на външните работи също така спомена решението, взето миналата година от Африканския съюз, да не съдейства на МНС, което беше повторено през юли на срещата в Кампала. Обяснението също е неприемливо, защото решението не съответства на международното право.

Считам, че държавите-членки на Африканския съюз следва да са първите, които да съдействат на МНС в борбата срещу безнаказаността, когато в Африка се извършват ужасни престъпления.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-жо председател, ние трябва силно да се противопоставим на поведението на правителството на Кения и да заплашим, че ще намалим нашата подкрепа за тази държава. Неприемливо е, че президентът на Судан Омар ал-Башир, който в момента е обект на две заповеди за арест, издадени от Международния наказателен съд по обвинения в престъпления срещу човечеството, убийство, физическо унищожение, изтезания и военни престъпления, следва да бъде канен и да получава пълни почести при държавни чествания. Отговорност на Кения, която е ратифицирала учредителния документ на Международния наказателен съд, е да арестува всяко лице, търсено на нейната територия или да му откаже влизане в страната. Искам да призова за промяна на позицията и за спазване на международните ангажименти. Призовавам всички африкански държави да поемат пълна отговорност за справяне с престъпленията срещу човечеството, които не трябва да остават безнаказани и чиито извършители следва да бъдат изправени пред съда в Хага.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Официалната церемония за отбелязване на провъзгласяването на нова конституция в модерен западен стил като едно от големите събития в историята на Кения след обявяването на нейната независимост през 1963 г. ще бъде завинаги опетнено от посещението на суданския военнопрестъпник Омар ал-Башир. Поканвайки човек, който е отговорен за клането на гражданско население в Дарфур и виновен за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, Кения показа, че новите усилия за укрепване на свободата, демокрацията и правовата държава са само празни думи.

По мое мнение безразличието на Кения към изпълнението на международните й ангажименти е много тревожно и аз бих искал да добавя гласа си към призива Кения да потвърди отново политическата си воля и решимост да изпълни своите ангажименти, произтичащи от Римския статут, учредяващ Международния наказателен съд.

  Ana Gomes (S&D). - (PT) Парламентът, Комисията, Съветът и правителствата на европейските държави трябва категорично да осъдят поканата и приемането от страна на кенийските органи на президента на Судан ал-Башир и неуспеха им да го задържат, независимо от издадената от Международния наказателен съд заповед за арест за военни престъпления и геноцид, извършени срещу собствената му страна в Дарфур. Кения не само наруши своите международни задължения като държава, която е страна по Римския статут на Международния наказателен съд, но също и задълженията си като страна по Споразумението от Котону, и затова трябва да си понесе последствията.

Кенийските органи опасно компрометираха интересите на техния народ като проявиха пълно незачитане на всички хора в Африка и по целия свят, които работят за прекратяване на безнаказаността на престъпници като президента ал-Башир. Кенийските органи с жалката подкрепа на Африканския съюз и Лигата на арабските държави позорят Африка като заговорничат с престъпник, който рано или късно ще бъде заловен и ще трябва да се изправи пред международното правосъдие.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). - (FI) Г-жо председател, геноцидът е сериозно престъпление. Тези, които го извършват, нареждат да бъде извършен или го планират, трябва да бъдат привличани под отговорност и съдени.

На предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и Африканския съюз ЕС трябва да постави този въпрос на първо място в дневния ред. Правата на човека и въпросът за геноцида, който е засегнал стотици хиляди, милиони хора, трябва да бъде разследван. Освен това заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд, трябва да бъде връчена. Европейският съюз следва да вземе пълно участие и да помогне това да се случи, както и да направи всичко възможно, за да го гарантира.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, според брошура на Регионалния информационен център на Организацията на обединените нации ЕС с готовността си да харчи пари от 2004 г. подкрепя Африканския съюз в разработването на африканска архитектура за сигурност. До 2007 г. финансовата помощ е възлизала най-малко на 300 милиона евро.

Въпреки това финансовата помощ има смисъл единствено ако Африканският съюз съдейства за гарантиране на мир в раздираните от кризи региони на Африка. Очевидно е обаче, че Африканският съюз никак не оказва голямо съдействие. На срещата на върха в Либия през юли 2009 г. беше взето решение държавите, членуващи в АС, да не предават президента на Судан, в случай че влезе на тяхна територия. Според една стара поговорка, „този, който плаща, поръчва музиката“. Не е много изискано, но съдържа известна доза истина. На простичък език това означава, че върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност трябва да обясни абсолютно ясно, че средствата на ЕС за миротворчески мерки в Африка могат да бъдат предоставени само ако Африканският съюз и Лигата на арабските държави съдействат на Международния наказателен съд, вместо да подкопават неговата работа.

  Кони Хедегор, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, системата на Римския статут е основен инструмент на международната общност в борбата й срещу безнаказаността за най-тежки престъпления. Както Парламентът добре знае, ЕС е дългогодишен поддръжник на Международния наказателен съд. Доказателство за това е всеобщността и прилагането на Римския статут на МНС в нашия политически диалог с държавите-партньори.

Преразгледаното споразумение от Котону е друг инструмент, с който трябва да насърчим укрепването на мира и международното правосъдие като се стремим да гарантираме, че нашите партньори – държавите от АКТБ, ще ратифицират Римския статут.

Ето защо ние отбелязваме с тревога, че на своята среща на високо равнище през юли Африканският съюз призова своите членове да не изпълняват международната заповед за арест, издадена срещу президента ал-Башир. Официалното посещение на президента ал-Башир в Чад през юли и поканата, която Кения отправи на ал-Башир да присъства на церемонията за провъзгласяване на нейната нова конституция, също са тревожни сигнали от нашите африкански партньори.

Европейският съюз поддържа позицията, че Кения трябва да балансира нейните правни и политически задължения и че трябва да спазва ангажиментите си към МНС като страна по Римския статут, както и задълженията си, произтичащи от международното право, особено от Резолюция 1593/2005 на Съвета за сигурност на ООН.

Като поддръжник на националното помирение в Кения, сключено чрез посредничеството на Кофи Анан, чийто основен елемент е борбата срещу безнаказаността за насилието след изборите, ЕС ще продължи да насърчава Кения да сътрудничи с МНС, включително в нашия диалог, основаващ се на член 8.

Ние оценяваме факта, че Кения спази ангажимента си да съдейства на МНС по вътрешни въпроси, както се видя по време на посещението на регистратора на МНС миналата седмица. Можем само да се надяваме, че Кения ще приеме същото поведение и по отношение на международните въпроси.

В съответствие с позицията на ЕС относно МНС от 27 август, говорителят на върховния представител и заместник-председател на Комисията публикува изявление, изразяващо загриженост относно неуспеха на Кения да задържи ал-Башир, а делегацията на ЕС беше инструктирана да направи демарш, за да предаде нашите послания на правителството. Това беше свършено вчера. Аз ще предам на върховния представител желанието, изразено по време на настоящото разискване, въпросът да бъде повдигнат в контекста на следващата среща между Африканския съюз и Европейския съюз.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе скоро.

Писмени изявления (член 149)

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз също осъждам решението на кенийските органи да не задържат президента на Судан, което е в разрез с техните задължения по силата на международното право и със задълженията им към жертвите, очакващи справедливост.

Нека си припомним, че ал-Башир е обвинен от прокурор на Международния наказателен съд (МНС) за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. В Южен Судан няколко милиона души бяха избити или преместени. Какво послание се изпраща на жертвите чрез избора, който направи Кения? И какво могат да очакват кенийските граждани и останалите от нас по отношение на съдействието, което Кения оказва на МНС в нейния собствен случай на сериозни престъпления, извършени след общите избори в Кения през 2007 г.? Аз имам само едно послание и призовавам: ние не приемаме безнаказаност. Ал-Башир трябва да бъде задържан и предаден на МНС.

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Европейският съюз следва да реагира решително на неприемливата позиция на органите в Кения, след като те не арестуваха президента на Судан, за който е издадена заповед за задържане в Кения. Омар ал-Башир е посочен от Международния наказателен съд като съучастник в геноцица, извършен в провинция Дарфур. Това е първият път, когато МНС излиза с обвинение срещу държавен глава, който все още е на поста си. Жестоките действия на Омар ал-Башир са довели до хиляди жертви, а много от оцелелите са били принудени да напуснат домовете си и да живеят в изгнание. Правителството на Кения взе съзнателно решение да пренебрегне международните си задължения. То не само беше домакин на Ал-Башир по време на честванията по повод обнародването на конституцията, но и не предприе никакви стъпки по задържането му. Това ясно свидетелства за факта, че местните интереси и съседската солидарност са по-важни от решенията на Международния наказателен съд. Никой обаче не трябва да бъде освободен от отговорност и особено не човек, извършил толкова сериозни престъпления. Президентът на Судан трябва да понесе последиците от делата си съгласно международното право, а органите в Кения трябваше да помогнат за постигането на тази цел. Европейският съюз трябва да положи необходимите усилия, за да убеди държавите от Африканския съюз в необходимостта от зачитане на принципите на универсална юрисдикция. Това не само е в интерес на органите, но предимно на гражданите на държавите-членки на Африканския съюз.

(1) Вж. протокола.