Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 9 септември 2010 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Miguel Angel MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

(Заседанието се открива в 10,00 ч.)

2. По-добро законотворчество

  Председател. – Първата точка е докладът (A7-0215/2010) на г-жа Geringer de Oedenberg, от името на комисията по правни въпроси, относно „по-доброто законотворчество“ – 15-ти доклад на Европейската комисия относно прилагането на принципите субсидиарност и пропорционалност съгласно член 9 от Протокола (2009/2141(INI)).

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, докладчик. – (PL) Г-н председател, съгласно принципа на субсидиарност създаваме законодателство на Съюза, където е необходимо. Това законодателство трябва да бъде правилно приложено в правните системи на държавите-членки и трябва да бъде ясно, прозрачно и разбираемо за гражданите. На практика обаче нещата не са толкова прости. Европейското законодателство често се описва като объркано, неточно и позволяващо прекалено много тълкувания.

Общите закъснения, свързани с транспонирането на законите, доведоха до създаването на член 260 от Договора от Лисабон, разпоредба, която дава възможност на Европейската комисия да наказва държавите-членки за неизпълнение на задължението за прилагане на законодателството на Съюза по подходящ начин или в рамките на определения срок. Във връзка с това с голям интерес изслушах идеята за „интелигентно регулиране“, която г-н Барозу представи в политическите си насоки миналата година. Въпреки че насърчавам Комисията да приложи програмата за „интелигентно регулиране“, бих искала да се възползвам от факта, че представителят на Комисията е тук с нас днес, за да попитам какво става с тази идея? Какво прави Комисията по отношение на тази идея? Надявам се, че това не е било просто модерен технократски лозунг. Друго нещо, което г-н Барозу обеща, бяха последващи оценки. Споделям мнението, че е необходимо много внимателно да се следи какво става със законодателството на Съюза след приемането му. Прилага ли се правилно и ако не – каква е причината за забавянето на правилното прилагане? Могат ли гражданите да разберат новото законодателство? Ако европейското законодателство не оказва благоприятно въздействие върху икономиката, околната среда и обществото, нашата работа губи смисъл. Което обяснява следващия въпрос към Комисията: какво се случва с последващите оценки? По какво се различават те от съществуващите механизми, които се използват за наблюдение на прилагането на законодателството? Друг въпрос се отнася до оценката на въздействието, която придружава предложението за всеки нов закон.

Парламентът нееднократно е обръщал внимание на факта, че когато Комисията предлага нови законодателни актове, тя трябва да извърши подробен анализ на тяхното прилагане въз основа на достоверни данни.

В доклада разгледах проблема на оценките на въздействието от две гледни точки: първо, съдържанието, или какви последици на предложените законодателни актове следва да бъдат разгледани от Комисията. Тук се призовавам Комисията да обърне особено внимание на проучването на социалните последици от нейните инициативи. Отговорите на въпроси, като например какви последици би имало дадено законодателно предложение върху европейския пазар на труда и заетостта при определени възрастови групи и сектори, са особено важни в условията на икономическа криза. Смятам, че този аспект все още не е бил предмет на достатъчен анализ. От друга страна, бих искала да се спра на въпроса за независимостта на оценките на въздействието, който е пряко свързан с проблема за по-доброто законотворчество.

В доклада подчертавам необходимостта да се гарантира пълна независимост и подходящи ресурси за органа, които следи за качеството на оценките на въздействие и който, както знаете, беше създаден в отговор на исканията на Парламента. Тук имам предвид Съвета за оценка на въздействието, който е съставен от най-високопоставените длъжностни лица на Комисията и който се отчита пред председателя на Комисията.

В същото време съм много предпазлива в подхода си към въпроса за ангажирането на външни експерти за извършване на оценки на въздействието, защото в действителност Парламентът не е в състояние да потвърди тяхната независимост. В доклада разглеждам и програмата за намаляване на административната тежест. Общественото мнение твърде често свързва Европейския съюз с усложнена и излишна бюрокрация. Ето защо приветствам факта, че Комисията възнамерява да намали тази тежест с до 33% до 2012 г. Научих обаче за данни, според които в определени случаи освобождаването на бизнеса от административни задължения е довело до намаляване на стандартите, например във връзка с безопасността на труда. Затова призовавам Комисията да разгледа проблема в глобален мащаб. Намаляването на административните разходи не трябва да се осъществява за сметка на понижение на социалните стандарти в Европейския съюз.

В доклада разглеждам и работата на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни, която се оглавява от г-н Stäuber. Смятам, че работата на групата на високо равнище към днешна дата е много ефективна и аз приветствам новината, че нейният мандат ще бъде удължен до 2013 г. Надявам се, че Парламентът ще бъде информиран за начина, по който групата оценява осъществяването на програмата за намаляване на административната тежест на равнището на Европейския съюз.

В заключение бих искала да се спра на въпросите, свързани с влизането в сила на Договора от Лисабон, и по-специално какво на практика ще представлява укрепването на контактите с националните парламенти и реализирането на гражданските инициативи. Надявам се, че сътрудничеството между парламентите ще включва не само въпроси, свързани с наблюдение на принципа на субсидиарност, но и ще спомогне за по-доброто транспониране на европейското законодателство. По отношение на гражданските инициативи, смятам, че милиони граждани очакват да чуят позицията на Парламента по този въпрос. Знам, че комисията по конституционни въпроси работи усилено по този въпрос и се надявам, че първото четене на този документ ще се състои преди края на годината. Сега се надявам на плодотворно обсъждане.

  Марош Шевчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, позволете ми да започна, като благодаря на г-жа Geringer de Oedenberg за отличния доклад. От уводните ми забележки тя ще види, че Комисията е напълно съгласна с по-голямата част от него. Ние много харесваме усилията и силния акцент, който Европейският парламент поставя на интелигентното регулиране, защото това със сигурност е пътят напред.

С изключително задоволство обявявам днес пред вас, че във вторник Комисията предприе окончателните стъпки за оттегляне на 59 висящи предложения, изброени в работните програми от 2010 г., по които вече няма да работим, защото осъзнаваме, че са остарели или са надживели първоначалната си цел. По този начин изпълняваме и ангажимента, който поехме в преговорите си за рамково споразумение.

Също така бих искал да потвърдя пред вас, че Комисията ще приеме съобщение за интелигентното регулиране на 6 октомври, както и годишния доклад за по-доброто законотворчество, където подробно ще се занимаем с въпросите, свързани със субсидиарността. Смятам, че тези документи ще дадат подробен отговор на въпросите, повдигнати от г-жа Geringer de Oedenberg в нейния доклад, затова ще се огранича само с някои основни точки.

Първата точка, по която смятам, че всички сме съгласни, и финансовата криза е ясно доказателство за това, е, че регулирането играе положителна и необходима роля, за да се гарантира, че пазарите работят за устойчиво благоденствие на всички. В същото време изобщо не съм съгласен с г-жа Geringer de Oedenberg, че трябва да бъдем много внимателни за начините, по които се създават законите, защото не искаме да обременим бизнеса и в частност малките и средните предприятия с излишна административна тежест. Правим всичко възможно за намаляване на административната тежест в съществуващото законодателство, както и в законодателството, което се изготвя в момента.

Ще работим усилено в областта на четирите основни дейности, свързани с интелигентното регулиране. Ще продължим с оценките за въздействието. Ще направим всичко възможно за по-нататъшно подобряване на качеството. Ще опростим законодателството, което вече е влязло в сила. Ще продължим усилията си за намаляване на административната тежест за бизнеса и ще направим оценка на разпоредбите, които вече са влезли в сила, за да се види колко ефикасно е въпросното законодателство.

Трябва да кажа, че имаме някои разногласия и ще се огранича до два въпроса. Първият е свързан с независимия орган, който се отчита пред Парламента. Доволни сме от начина, по който се извършват оценките на въздействието в рамките на Комисията. Както много добре знаете, Комисията е отговорна пред Европейския парламент, така че Парламентът като законодател е органът, който в крайна сметка контролира качеството на законодателството.

Вторият въпрос е преработването. Знаете, че има обмен на мнения между Комисията и Парламента, отразени в кореспонденцията на писма между нашите председатели, където виждаме, че настоящата ситуация, която възникна след измененията на Правилника за дейността на Европейския парламент, повдигна въпроси за използването на техниката за преработване. В крайна сметка, ако това продължи дълго, използването на преработването за инициативи за опростяване и за изменение на съществуващото законодателство вече няма да има смисъл.

Иначе смятам, че сме постигнали силно съгласие по други въпроси и нашата обща цел е да се законодателства интелигентно, ефикасно и по начин, който е много добър за нашите граждани и предприятия.

  Tadeusz Zwiefka, докладчик по становището на комисията по конституционни въпроси. – (PL) Г-н председател, на първо място, бих искал да поздравя докладчика и да й благодаря за нейната отлична работа в екип по време на изготвянето на този доклад. Също така съм доволен, че мнението ми, което беше изготвено в комисията по конституционни въпроси, е било включено в голяма степен в окончателния вариант на документа. През дългите години на съществуването, първо, на Европейските общности и след това Европейския съюз научихме, че един единствен регламент на Европейския съюз за всички държави-членки работи по-ефективно в света на свободното движение на стоки, услуги и хора, отколкото обърканото и често изключително сложно законодателство на равнището на 27-те държави-членки.

Новото и съществуващото законодателство обаче не трябва да създава допълнителни пречки за хората, които го използват. То трябва да регулира области от живота, а не да пречи на действията. Основната идея е за опростяване на законодателството на Общността и за създаването на регулаторна среда, която има за цел да улесни гражданите в европейската регулаторна джунгла. Това обаче по никакъв начин не трябва да води до понижаване на съществуващите стандарти в тази област, а напротив – следва да води до повишаване на стандартите. Тазгодишният доклад обръща внимание на редица изменения в Съюза, представени от Договора от Лисабон, които ще окажат значително въздействие върху целия законодателен процес на Съюза.

По-голямата роля на Европейския парламент, както и европейската законодателна инициатива и по-нататъшното намаляване на административната тежест за малките и средните предприятия, по един естествен начин ще насочи вниманието на гражданите на Европейския съюз към самия процес и към неговото качество и ефективност. По-голямото участие на Парламента в законодателния процес на Съюза, разбира се, носи със себе си по-голяма отговорност. Ето защо гражданите ще възприемат Парламента като институция, която има реално влияние върху законодателството, което се създава, и затова ще следи по-внимателно нашата работа като членове на Европейския парламент. Ето защо друг важен въпрос се отнася до гарантирането на независима и всеобхватна оценка на въздействието. В комисията сме на мнение, което в момента се различава от това на докладчика. Това, което всички искаме обаче, е да разполагаме с обективна и надеждна основа, която ще ни позволи да начертаем курса си и да вземем решения за бъдещето законодателство. Също така, не трябва да забравяме, че доброто законодателство е една от гаранциите за ефективното изпълнение и последващото прилагане на разпоредбите на правото на Европейския съюз в държавите-членки, което, за съжаление, все още представлява сериозен проблем за целия Европейски съюз.

  Raffaele Baldassarre, от името на групата PPE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът на г-жа Geringer de Oedenberg подчертава един основен въпрос за процеса на интеграция на Европейския съюз: необходимостта от създаване на прости, ясни закони, които гражданите на Европейския съюз могат да разберат.

Не мога да не се съглася с основните цели, определени от докладчика, и по-конкретно зачитането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и значението, което се отдава на оценките на въздействието и на намаляването на административната тежест.

По отношение на оценките на въздействието, много искам да подчертая, че комисията по правни въпроси работи усилено, за да може Европейската комисия да разработи механизми за предоставяне на гаранции и за гарантиране на независимостта на извършваните анализи. Това е основен въпрос: гарантирането на по-високи стандарти за безпристрастността на оценките би осигурило на законодателните предложения на Европейския съюз по-голямо доверие и би опростило процеса на тяхното приемане.

Освен това считам, че е изключително важно да се работи за ясно намаляване на административната тежест, произтичаща от законодателството на Европейския съюз. Европейската комисия би искала да намали тази тежест с 25% до 2012 г., което би довело до увеличение на равнището на БВП на Европейския съюз с 1,4%, което се равнява на 150 млрд. евро.

Значителна част от административните тежести на Европейския съюз в действителност произтичат от неефикасността и неефективността на административните процедури, които се прилагат на национално равнище. За да дам един пример: 72 законодателни акта на Европейския съюз са наложили 486 задължения за информиране, които са довели до приемане на повече от 10 000 актове за изпълнение в държавите-членки.

Въпреки че, от една страна, е необходимо по-голямо наблюдение по време на транспонирането на законодателството на Съюза, от друга страна, по-голямото сътрудничество между Съвета и отделните държави-членки е от съществено значение.

В заключение смятам, че, като оставим настрана въпросите, свързани с принципа на субсидиарността, по-тясното сътрудничество с националните правителства може да даде решаващ принос за по-голямата ефективност на законодателството на Европейския съюз и привеждането му в по-голямо съответствие с потребностите на гражданите на Европейския съюз.

  Evelyn Regner, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, нашият докладчик, г-жа Geringer de Oedenberg, е внесла един амбициозен доклад. Ако всички, които участваха в изготвянето на европейски закони, се придържаха към това, вече щяхме да сме постигнали много. В крайна сметка става въпрос за доверието в европейското законодателство. Целта е да се подобри значително регулаторната среда. Става въпрос за по-голяма прозрачност, последователност и ефективност на европейското законодателство.

Два елемента от доклада са особено важни. Опростяването на законодателството – по-доброто законотворчество – не трябва да води до понижаване на европейските стандарти, заложени в настоящото законодателство. В това отношение, по-доброто законотворчество трябва да се разглежда в тясна връзка с една друга инициатива – тази за интелигентното или по-добро регулиране. Всяка законодателна инициатива следва да включва подходящи консултации със заинтересованите страни, особено ако ще окаже влияние върху заетостта и социалната политика.

Освен това една отлична система за оценка на въздействието е особено важна за мен, както и за всеки, който е работил по този доклад. Необходима е система, която ясно посочва, че се гарантира независимостта и доверието в прилаганите мерки. В края на краищата в миналото сме имали някои особено лоши преживявания. Имам предвид Директивата за услугите и едностранчивата оценка на въздействието по това време, особено от страна на Комисията.

Сега Договорът от Лисабон съдържа хоризонтална социална клауза. Що се отнася до мен, това е и основата на факта, че в системата за оценка на въздействието се обръща особено внимание – както вече беше споменато – на гарантирането, че се извършват задълбочени консултации със социалните партньори по отношение на въздействието върху околната среда и социалните въпроси.

  Alexandra Thein, от името на групата ALDE Group. – (DE) Г-н председател, какво означава „по-добро законотворчество“? Искаме да направим законите по-прости и прозрачни, така че гражданите и дружествата на Европейския съюз да могат да ги разбират. В това отношение, преди всичко е важно да се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност. Искаме на европейско равнище да се регулира само това, което не може да се регулира на национално или местно равнище.

Важен елемент от по-доброто законотворчество преди всичко е да е налице ясна идея за въздействието на планираните регулации. Само така можем да постигнем възможно най-добрия резултат и същевременно да запазим възможните отрицателни последици до миниум. Затова оценката на въздействието трябва да се изготвя от Комисията възможно най-щателно. Вярно е, че под натиска на Европейския парламент беше създаден независим съвет за проследяване на качеството на оценките на въздействието. Този съвет обаче се отчита само пред Европейския парламент.

За дружествата, органите и гражданите, регулациите са свързани с разходи, независимо дали това е свързано с предоставяне на информация, етикиране на продукти или спазване на задълженията за наблюдение. Ако разходите са прекалено големи, това неутрализира ползата от политика. Затова сме си поставили амбициозната цел, която е и правилна, за намаляване на административните разходи чрез намаляване на бюрокрацията с 25% до 2012 г. За да се постигне тази цел са необходими действия на европейско равнище и шансовете тя бъде постигната са добри. На този етап обаче следва да се спомене, че една трета – според някои става въпрос за две трети – от административните тежести, които произтичат от Европейския съюз, се дължат на факта, че държавите-членки просто приемат твърде много излишни административни и бюрократични регламенти при транспонирането на законодателството на Европейския съюз. Затова органите на Европейския съюз и държавите-членки следва да работят заедно за предотвратяване на излишната бюрокрация. Транспонирането на законодателството на Общността трябва да бъде основно и активно контролирано. Преди всичко националните парламенти също трябва да изпълнят задължението си за участие в съответствие с Договора от Лисабон.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ако 27 правни системи излязат една срещу друга и искат да работят заедно, може единствено да се очаква, че ще възникнат трудности. Затова и съществуват множество критики срещу европейското законотворчество, на които трябва да се отговори. Този отговор трябва да включва съществени елементи като оценки на въздействието, които да бъдат наистина независими и които взимат предвид всички заинтересовани страни, а не само икономическите, промишлените и лобистките групи. Считам това за въпрос от жизненоважно значение.

Втората точка, която беше предмет и на особено силни критики, е прилагането на законодателството на Общността на национално равнище. Голям брой трудности възникват именно по време на този етап от транспонирането, или може би липсата на транспониране, на европейското законодателство в националното законодателство. Ето защо най-вече в този етап на транспониране се налага да направим нови подобрения и да отговорим на опасенията на гражданите по един ефективен, прозрачен и ясен начин. Оплакванията на гражданите представляват най-големият тласък на иновациите в европейското законодателство.

  Sajjad Karim, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, преди всичко бих искал да благодаря на моята колега, докладчика, за този доклад и за всичко, което е включила в него.

По-доброто законотворчество е предизвикателство от жизненоважно значение за бъдещото на един Европейски съюз, който е важен за гражданите на нашите държави-членки. Голяма част от доброто законотворчество, което вършим в Парламента обаче, за съжаление, се обезсилва първо от големия брой напълно излишни регламенти, които продължават да съществуват в нашия устав, както и от административната тежест върху гръбнака на икономиката на Европейския съюз, тоест малките и средните предприятия. Доволен съм, че Комисията днес призна това в Парламента. Второ, налице са донякъде налудничави инициативи, които от време на време ни се представят от Комисията, които не постигат нищо, освен да позволят действителната ни работа да бъде пренебрегвана и тези налудничави идеи с право да бъдат разкритикувани.

След Договора от Лисабон обаче е важно да се съсредоточим върху много от въпросите, които бяха повдигнати от моята колега. На първо място, като постоянен докладчик за наблюдение на субсидиарността и пропорционалността мога да ви кажа, че със сигурност е от съществено значение националните ни парламенти да изиграят точната си роля в процеса на законотворчество тук, но без подходящи способности за тълкуване, тази част от нашата работа не се извършва по най-добрия възможен начин.

Приветствам развитието по отношение на оценките на въздействието. Консултациите с всички заинтересовани страни и спазването на субсидиарността също следва да бъдат изпитани. Приветствам призива на доклада за определяне на интелигентно регулиране. Оценките на въздействието следва да бъдат представени в комисията от самото начало, така че Парламентът да може да сподели мнението си с Комисията, преди да се извърши каквато и да е оценка.

Накратко, моята група подкрепя силно факта, че се постигна напредък по отношение на следните основи: европейските институции следва да зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност; всички законопроекти следва да съдържат заключението, че това ниво е най-доброто, на което се изготвя регламентът; всички законодателни предложения следва да бъдат придружени от оценка на въздействието с по-голяма степен на независимост; Комисията следва да представи всички оценки на въздействието на комисията в самото начало; и трябва да се гарантира, че решенията се взимат възможно най-близо до гражданите.

  Morten Messerschmidt, от името на групата EFD. – (DA) Г-н председател, благодаря на докладчика за отличната работа по документа, който съдържа много важни точки. Особено съм благодарен за факта, че е обърнато толкова голямо внимание на принципите на субсидиарност и пропорционалност. За съжаление, трябва да съжаляваме за факта, че намеренията, определени в Договора от Лисабон, далеч няма да бъдат изпълнени от това, което предлага Комисията. Жалко е да се види, че целият раздел за националния парламентарен контрол, който е свързан изцяло с принципа на пропорционалност, е бил премахнат, и е също толкова жалко, че с Договора от Лисабон не сме стигнали до край и не сме заявили, че ако една голяма част от парламентите желаят да спрат даден законодателен акт, защото той нарушава принципа на субсидиарност, те, разбира се, трябва да имат възможността да направят това. Единственото нещо, което успяхме да произведем, са жълти и оранжеви карти – нещо, което в действителност е напълно неефективно, и по отношение на самостоятелността и суверенитета на националните парламенти е по-скоро шега, отколкото реален правен инструмент.

Това е достойно за съжаление, но аз смятам, че е удовлетворително, че вече започнахме това разискване, че поставихме акцента върху тези важни елементи, както и че в процеса, които в момента се започва от Комисията, да се надяваме, ще достигнем до момент, в който се показва уважение на държавите-членки и в който не само е отбелязано, ако националните парламенти чувстват, че е налице нарушение на принципа на субсидиарност, а всъщност да спрем да помислим, че в този случай трябва да намерим друг начин.

  Димитър Стоянов (NI). - Искам да продължа това, което предишните двама колеги, които говориха преди мен, казаха, особено по отношение на новите правомощия, които имат националните парламенти според Лисабонския договор, да се намесват, когато те смятат, че даден акт не отговаря по-специално на принципа на субсидиарност. Това беше една от хубавите страни на Лисабонския договор, беше много рекламирана, но сега е дошъл вече моментът да видим дали това не беше само един популизъм, с цел да се спечели по-голяма обществена подкрепа за Лисабонския договор.

Ако наистина сте били честни, когато казахте че националните парламенти трябва да имат роля в определянето на това дали даден акт отговаря на принципа на субсидиарност, то тогава в момента трябва да бъде изработена една процедура, по която националните парламенти да могат да се стиковат помежду си, да могат да действат заедно. Защото изискването за две трети от националните парламенти да вземат решение против даден акт, защото той не отговаря на субсидиарността, е изискване за много високо мнозинство. И в момента, за да може наистина да бъде приложен този принцип, трябва действително да бъде изградена една единна процедура за всички национални парламенти, които да я следват. Само тогава действително ще може да бъде приложена тази норма. За това призовавам белгийското председателство, което ще бъде домакин на конференцията КОСАК на националните парламенти, да предприеме необходимите мерки в тази посока.

  Antonio Masip Hidalgo (S&D). – (ES) Г-н председател, това е тема, която неуморно и непрестанно сме обсъждали година след година по един или друг начин и аз бих искал да припомня работата на г-жа Frassoni и г-н Medina Ortega в предишните парламентарни мандати.

Смятам обаче, че това, което трябва да извлечем от доклада на г-жа Geringer – който е отличен и за който поздравявам докладчика – е не само буквата, която е много важна, и целите, но също и духа, в който е написан докладът и с който трябва да се споделя от всеки, който участва в Европейския съюз. В противен случай отново ще започнем неуморно и непрестанно да изнасяме речи за това какво се случва и колко лошо се случват някои неща.

Затова считам, че забележките на члена на Комисията днес не само показват политическа воля, но и са достойни за доверие. Вярвам Ви, г-н член на Комисията, и смятам, че този доклад и усилията Ви ще са от голяма полза за постигане на 25-процентните цели и другите цели, които са ясно посочени в доклада като част от духа на доклада.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-н председател, бих искал да кажа няколко думи за принципа на субсидиарност. Разбира се, принципно трябва политиките да се осъществяват на регионално или местно равнище. Единствено там политиките са наистина разбираеми за гражданите и този важен инструмент на пряка демокрация е възможно да се осъществи единствено на това равнище. Това е целият смисъл от принципа на субсидиарност и именно затова принципът на субсидиарност има и изискване за изложение на мотивите. По този начин трябва да представим аргументи въз основа на количествени и качествени показатели за това защо политиката се осъществява на равнището на Европейския съюз, а не на местно равнище.

Случаят в момента обаче е – и аз бих искал да се спра на този въпрос сега – че именно това изискване за изложение на мотивите постоянно бива пренебрегвано. В някои случаи е възможно да се намери информация в доклада на Комисията, която показва, че тези задачи вече са били извършени на национално равнище. По този начин се представят недостатъчни аргументи, които да показват защо е по-добре регламентът да бъде осъществен на равнището на Европейския съюз.

Правото на контрол над субсидиарността, което беше въведено с Договора от Лисабон, според мен е недостатъчно; националните парламенти не разполагат с достатъчно правомощия и въпросното право на контрол в крайна сметка е фиктивно право. Затова призовавам, по-конкретно, Комисията да продължи много по-внимателно съгласно принципа на субсидиарността и преди всичко да се съобразява адекватно с изискването за изложение на мотивите.

  Edvard Kožušník (ECR). – (CS) Благодаря на докладчика за един качествен доклад. През последните години Комисията предприе редица стъпки, които доведоха до подобряване на нормативната уредба и лично аз горещо подкрепям това. Това е въпреки факта, че със собствените си очи виждам, че тя не винаги работи, както бих желал. Понякога имам чувството в тази уважаема институция, че дясното полукълбо вижда съдържанието на „по-доброто регулиране“ диаметрално различно от лявото полукълбо. Също така бих искал да повдигна въпроса за резултатите от работата на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести, с председател Edmund Stoiber.

Не мога да се съглася с доклада по един въпрос, тоест, с призива за увеличаване на броя на служителите на Съвета за оценка на въздействието. Според мен би било по-добре да се помисли как да се помогне на съвета по този въпрос. Например в рамката на настоящия капацитет тук в Европейския парламент можем да създадем комисия за премахването на бюрократичната тежест, която в рамката на дейността си ще разглежда оценката на въздействието, както и ще оценява намаляването на административната тежест на предложените правни норми. Дейността на една такава комисия би улеснила трудната задача на Комисията, без да оказва влияние върху оперативните разходи на Европейския парламент.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Бих искал да поздравя докладчика и също така да благодаря на члена на Комисията за неговата подкрепа. В резултат на Договора от Лисабон започна нова епоха на европейско сътрудничество и на Парламента. Нашата роля стана по-значима, но това изисква по-голяма отговорност. Важно е да се възползваме от всяка възможност за представяне на препоръки за подобряване на качеството на законодателството. Точките на доклада, които призовават за по-ефективно включване на малките и средните предприятия в оценката на въздействието, са от особено значение. Подкрепата за предприятията включва представянето на разумна регулаторна рамка и опростена администрация. По отношение на обобщенията на оценките за въздействие, те помагат на Парламента в работата му. Законодателството на Европейския съюз е насочено в правилната посока, като се отделя особено значение на ефективното сътрудничество между институциите и националните парламенти. Нашето решение, прието през февруари, гарантира цялостна и равна законодателна за Европейския парламент.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, искаме да създаваме по-добро законодателство, но протоколът на субсидиарност не работи: участието на регионалните и националните парламенти не се осъществи на практика.

След влизането в сила на Договора от Лисабон Комисията – според собствената си статистика – е изпратила 26 законодателни инициативи на националните парламенти на 27-те държави-членки на Съюза. Едва 52 от общо 702 възможни отговора обаче са получени, или малко над 7%.

От получените 52 становища, 10 са от Австрия, две са от чешкия сенат, едно е от испанския конгрес, едно е от френския сенат, 18 са от сената на Република Италия, три са от италианската камара на представителите, две са от полския сенат и 15 са от народното събрание на Република Португалия.

Освен това Комисията не разполага с информация за участието на националните парламенти при изготвянето и приемането на тези становища, което е определено като възможност в Договора от Лисабон.

  Alfreds Rubiks (GUE/NGL) . – (LV) Благодаря Ви, г-н председател. Като цяло с удоволствие подкрепям това, което се изразява в доклада, защото, ако Парламентът и Европейският съюз като такива се застъпят за спазването на правата на човека и гражданските права извън границите на Европейския съюз, още по-важно е ние самите да ги зачитаме. Според мен често е налице липса на надзор за това как тези европейски документи, включително тези в областта на правата на човека, се прилагат на практика. Ще се позова само на един факт. В Латвия, която представлявам тук, на 2 октомври ще се проведат парламентарни избори. Правото да се гласува на тези парламентарни избори ще бъде отказано на повече от...

(Председателят отнема думата на оратора, тъй като е превишил времето на изказване)

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Като начало бих искал да приветствам факта, че Европейската комисия, заедно със съответните комисии на Европейския парламент – комисията по правни въпроси и комисията по конституционни въпроси – са забелязали, че правната уредба на Европейския съюз е изключително сложна, в много случаи до степен на непрозрачност, както и че е необходимо да се предприемат всеобхватни мерки за нейното подобряване и опростяване. Наясно съм с трудния характер на тази задача, защото различията между административните и съдебните системи на различните държави-членки създават много разнородни и често несъвместими структури. Това положение обаче по никакъв начин не трябва да е в ущърб на правната сигурност за нашите граждани или да се намесва в правото им на справедливо и компетентно решаване на проблемите им.

В интерес на по-доброто разбиране на взаимната зависимост на европейските и националните правни уредби Европейският съюз трябва да положи по-големи усилия, за да се гарантира, че процесът на създаване на законодателството и последващото изпълнение на разпоредбите и законите е просто, прозрачно и разбираемо за гражданите на всички страни от Европейския съюз.

Друга важна задача е да се гарантира и създаването на мрежи от висококачествени акредитирани институции, специализирани обучения на експерти…

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-н председател, законодателният процес, както се извършва от Парламента, изглежда е предназначен да не позволи на отделните членове да вземат индивидуални решения.

Законодателните предложения и изменения се преработват и преразпределят на различни партиди от изменения или се разделят в последния възможен момент. Онези членове на големи партийни групи, които желаят да се подчиняват, без да се замислят, не е необходимо да се занимават с това, защото те сляпо следват указанията на лидерите на техните партии или групи.

Членовете на Европейския парламент, способни на независимо мислене, независимо дали принадлежат към големи или малки групи, които искат да вземат независими решения, преди да гласуват, трябва понякога да решат дали да присъстват на сутрешно разискване преди гласуването и да оставят важните решения на техните сътрудници, или да отсъстват от тези разисквания, за да могат лично да вземат решение.

Това не е начин да се управлява една демократична институция.

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE). – (PL) Г-н председател, бих искала да поздравя докладчика за нейния доклад. В доклада с право се подчертава жизненоважното значение на създаването на прости, ясни закони, които гражданите на Европейския съюз могат да разберат. Въпреки че отправяме призив за това, самите ние, тук в Европейския парламент, изготвяме доклади, декларации и резолюции на език, който е много сложен и труден за разбиране от обикновените граждани. Много от документите, които изготвяме, са написани на неразбираемия език на закона. Резолюциите, в които предоставяме информация на трети държави за техните ценности и говорим за нарушения на правата на човека, също са написани на този вид език. Ето защо смятам, че Парламентът следва да се присъедини към кампанията „Ясно писане“ на Комисията. Кампанията показва на хората как да изготвят ясно написани документи.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Проследих това особено важно и интересно разискване от моя офис и бих искала да благодаря на г-жа Geringer de Oedenber и нас Вас, г-н заместник-председател на Европейската комисия. Смятам, че е много добре, че Европейската комисия е създала група на най-високо равнище, която ще ръководи Европейската комисия за намаляване на бюрокрацията.

Всяка държава има своя собствена култура, но фактът, че за председател на групата на най-високо равнище сте избрали германския политик Edmund Stoiber е много добра новина, защото именно Германия може да даде пример за намаляване на бюрокрацията в политиката, който се прилага както на национално, така и на европейско равнище.

  Марош Шевчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, ще се опитам да отговоря на възможно най-много въпроси в определеното време, но първо бих искал да благодаря на всички членове на Европейския парламент за техния ясен, силен ангажимент за по-интелигентно и по-добро регулиране. Смятам, че Европейският съюз и държавите-членки се нуждаят именно от това. Също така бих искал да благодаря на докладчика, че подчерта значението на работата с оценките на въздействието, които се изготвят за Комисията.

Бяха създадени много положителни прецеденти от страна на комисията по вътрешния пазар и защитата на потребителите и ние се надяваме, че други комисии също ще работят по един такъв редовен и подробен начин с нашите оценки на въздействието, подобно на тази комисия. Разбира се, ние ще се опитаме да направим всичко възможно за по-нататъшно подобряване на качеството на оценките на въздействието и за осигуряване на предложение за законодателни мерки.

Фактът, че е необходимо да се проучи въздействието на предложените изменения е много важен. Останах доволен, че това беше подчертано в доклада. Много често се предлага законодателство и ние го променяме със значителни изменения, които често се приемат по един прибързан начин. Това наистина може да подобри законодателството, но може и да го влоши, и ние трябва да имаме това предвид.

Напълно съм съгласен с тези членове на Парламента, които заявиха, че е необходима безпристрастна оценка. Точно това се опитваме да постигнем в Комисията. Работим в тясно сътрудничество с групата, оглавявана от г-н Stoiber. Разполагаме с много силен съвет за оценка на въздействието, който наистина тласка напред една нова култура от гледна точка на начина, по който работи Комисията вътрешно. Езикът е много скучен и мога да ви кажа, че над 30% от предложенията, изпратени на съответните отдели, се отхвърлят от съвета за оценка на въздействието и се връщат за по-нататъшно подобряване с оглед на повишаване на качеството на законодателството.

По отношение на малките и средните предприятия, смятам, че преди два дни обсъдихме колко е важно да се намали тежестта, особено за малките и средните предприятия, така че те да могат да се възползват от единния пазар. Щастлив съм да ви съобщя, че целта за намаляването на административната тежест с 25% до 2012 г. със сигурност ще бъде надхвърлена.

Виждам, че времето ми свършва и затова бих искал отново да благодаря на докладчика за доклада й с много високо качество, както и на всички членове на Европейския парламент за техния ангажимент за едно по-интелигентно и по-добро законодателство.

  Председател. − Г-н Шевчович, всъщност Комисията не разполага с ограничение във времето, а се ръководи по собствена преценка. Може би не трябва да Ви казвам това, защото е добре членовете на Комисията да считат, че времето им е ограничено и затова речите им не са толкова дълги, но във всеки случай това е така.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, докладчик. – (PL) В края на това разискване бих искала да изразя искрената си благодарност на всички колеги и на г-н Шевчович за ползотворното обсъждане. Радвам се, че имах възможността да работя по доклада за по-добро законотворчество тази година, която беше първата година след влизането в сила на Договора от Лисабон и годината, в която Европейският съвет прие стратегията „ЕС 2020“. И двата документа ще окажат влияние върху множество аспекти, свързани с по-доброто законотворчество, а докладът представляваше добра възможност да се разгледат тези въпроси. В хода на изготвянето на доклада се срещнах с много различни групи и се опитах да изслушам мненията както на групите на бизнеса, така и на работниците, синдикатите и на организации като Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) например.

Смятам, че пълният консенсус при гласуването на комисията по правни въпроси свидетелства за факта, че сме успели да намерим разумен компромис между очакванията на всички политически групи. Във връзка с това бих искала да благодаря на всички колеги за отличното им сътрудничество и да добавя, че сътрудничеството беше изключително, защото то беше от страна на всички политически групи, което рядко се случва в Парламента. Също така се надявам на благоприятен изход от гласуването в днешното заседание.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Оценките на въздействието, извършвани от Комисията, следва да имат за цел да гарантират, че произвеждаме качествено законодателство и затова всички имаме голям интерес да се уверим, че те самите са с добро качество.

Основните принципи, които ръководят тези оценки на въздействието, следва да бъдат: че те действат като насоки за изготвяне на законодателство и не трябва да заменят или пречат на ролята на политическата отговорност при вземането на решения; както и че всеки анализ на разходите и ползите следва да съдържа не само икономически съображения, но също и социални, здравни и екологични последици.

По отношение на въпроса за съществуването на независим Съвет за оценка на въздействието (СОВ), считам, че най-добрият метод би бил да се гарантира, че той съдържа множество заинтересовани страни, които са обявили своите интереси, за да се избегне конфликт на интереси. Съгласна съм с докладчика, че високият процент на оценките (над 30%), които първоначално биват отхвърлени от съвета, свидетелства за необходимостта от по-нататъшно подобряване на работата на отделите на Комисията. Разбира се, съветът трябва единствено да информира процеса и да не взема никакви политически решения. В заключение ще призова председателя на съвета да се явява пред комисията по околна среда на годишна база след публикуването на годишния доклад на СОВ.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Всяка година разискваме как да създаваме по-добри закони в Съюза, защото само ясното, последователно и лесно за разбиране законодателство може да гарантира ефективно изпълнение в държавите-членки. В областта на намаляване на административната тежест, особено важна информация се съдържа в рамката „Стратегия за електронна Комисия за 2006-2010“, както и в стратегията „e-2010“, която има за цел да модернизира администрацията в Европа. Електронната комуникация е вече факт в нашия живот, както ще бъде и в бъдеще. Благодарение на електронните комуникации ние ще спестим време, ще премахнем множество административни пречки и ще намалим употребата на природни ресурси, като по този начин ще опазим по-ефективно околната среда. Ето защо трябва да съсредоточим усилията и средствата си, за да направим употребата й по-широко разпространена, като не забравяме да предоставяме помощ на хората с увреждания и възрастните хора, като направим нещата по-лесни за тях. Редовно отправяме призив към Европейската комисия да опрости и ускори процедурите за използването на допълнителни инструменти на Европейския съюз, като Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Реакцията на институциите на Европейския съюз при природни бедствия и сериозни икономически трудности в държавите-членки все още не е достатъчно гъвкава и бърза. Крайно време е да разработим нови инструменти без да възпроизвеждаме по-ранните пропуски. Ефективността на законодателството изисква не само то бъде написано по един ясен и разбираем начин, но се влияе и от начина, по който се рекламира в обществото и бива прилагано.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Изправени сме пред голямо предизвикателство, което напълно съответства на темата на доклада. Предизвикателството е да предоставим Европейската гражданска инициатива – инструмент, който дава възможност на хората да имат пряко въздействие върху дневния ред на Европейския съюз – в ръцете на гражданите. В продължаващото разискване по тази тема всички говорим за необходимостта от възможно най-голямо опростяване на този инструмент, така че гражданите наистина да почувстват, че имат реална възможност техните предложения да влязат в сила, а не да затънат в сложността на процедурите на Европейския съюз. От друга страна обаче, ние искаме да защитим този инструмент от злоупотреба, както и да защитим Европейската комисия от прекалена натовареност. Тук е налице напрежение между идеята за максимално опростяване и поддържането на определени стандарти, а нашата роля в това отношение е да се намери точният баланс между двете.

3. Пощенските услуги (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването по въпрос, изискващ устен отговор (O-0114/2010), зададен от Brian Simpson, от името на комисията по транспорт и туризъм, към Комисията относно прилагане на Директива 2008/6/ЕО по отношение на доизграждането на вътрешния пазар на пощенски услуги (B7-0458/2010).

  Brian Simpson, автор. − (EN) Г-н председател, говоря от името на комисията по транспорт и туризъм, на която имам честта да съм председател.

Онези от нас, които са следили процеса на либерализация на пощенските услуги, знаят колко продължителен беше той. От самото начало в края на 80-те години парламентът се стреми да гарантира, че процесът на либерализация по никакъв начин няма да повлияе негативно върху условията на труд и ще гарантира универсална пощенска услуга за всички граждани на Европа.

Модерните технологии радикално промениха начините на общуване между хората, но в крайна сметка хората все още искат всеки ден да виждат пощенските раздавачи, които им донасят пощата.

Следователно изходната точка трябва да бъде не единствено печалбата от пощенските услуги, но и това, че те представляват социална услуга, която трябва да бъде подкрепена.

Именно от тази основна изходна точка трябва да преценим Директива 2008/6/EО, която ще доизгради вътрешния пазар на пощенски услуги до 31 декември тази година.

Целта на въпроса, изискващ устен отговор, зададен от комисията по транспорт и туризъм, е принудително да напомни на Комисията за защитните мерки в областта на социалната закрила и на изпълнението и финансирането на универсалната услуга, предвидени от Парламента в директивата, и да припомни на държавите-членки, че те имат задължението да защитят тези две области, а не просто да пренебрегнат законодателството, както направиха с либерализацията на железниците.

В това се крие дилемата, пред която е изправен Парламентът. Първо, налице е подозрение, че Комисията няма да приведе в действие тези важни аспекти на Директива 2008/6/EО, а с голямо усърдие ще налага частта за икономическата либерализация на директивата; и второ, държавите-членки ще се движат със скоростта на охлюви, няма да направят нищо, за да защитят пощенските работници и услуги, и няма да се справят с адекватното финансиране на универсалната услуга.

Така се очертават четири ясни въпроса, които изискват четири ясни, недвусмислени отговора от Комисията. Тези въпроси се съдържат в настоящия въпрос, изискващ устен отговор.

Ние не искаме технически отговори в стила на Комисията или цитати от различни договори и т.н. Моята комисия е добре запозната с въпросните договори. Искаме гаранции, че договореното в Директива 2008/6/EО ще бъде изпълнено, включително закрилата на пощенските служители във всички сектори.

Искаме гаранция за универсалната услуга. Искаме да видим проучванията, които се изискват от директивата относно цената на предоставянето на тази универсална услуга или поне дата за завършването на тези проучвания. Искаме Комисията да извърши пълна оценка на въздействието на либерализацията на пазара на пощенските услуги и на ефекта, който ще има върху целия сектор, а не само по отношение на неговите икономически аспекти.

В заключение, някой може да запита защо този въпрос, изискващ устен отговор, се поставя пред Парламента сега. За жалост отговорът се крие в едно подозрение — дори в едно недоверие — че след като след много години е постигната пълната либерализация на този сектор, държавите-членки ще пренебрегнат социалните разпоредби и предоставянето на обслужване, които се съдържат в директивата, и че Комисията ще им позволи да направят това.

Това просто не може да се допусне. Ние като Парламент не сме готови да посрещнем същия разгром в пощенските услуги, който преобладаваше в железопътния сектор. Държавите-членки трябва до приемат всички разпоредби на Директива 2008/6/EО и Комисията трябва да бъде бдителна по отношение на тяхното изпълнение.

Неуспехът да постигнем това, по наше мнение, би бил отстъпление от нашия дълг.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, г-н Simpson, госпожи и господа, аз съм член на Европейската комисия от около седем или осем месеца. Често сте ме чували да заявявам, включително и в тази зала по време на моето изслушване на 13 януари, личния ангажимент, който имам и ще продължа да имам към запазването и защитата на обществените услуги и към привеждането на вътрешния пазар в съответствие — аз съм един от хората, отговорни за него — с интересите на гражданите.

Аз ще имам възможността да повторя това при представянето на Акта за единния пазар през октомври. В този контекст ние — вие — искаме да развием и придвижим напред този вътрешен пазар. Това е възможност за заетост, тъй като се придава сериозно значение на неговото човешко и социално измерение, и, доколкото се отнася до мен, на закрилата на обществените услуги и услугите от общ интерес. Ето защо, г-н Simpson, приветствам въпроса, който Вие задавате от името на своите колеги.

Този много важен проект за реформиране на пощенските услуги е в ход от доста дълго време. Работата по него започна отдавна. Пазарът ще бъде напълно отворен до 1 януари 2011 г. в 16 държави-членки, които отчитат 95% от обема на пощенските услуги в ЕС. Повтарям: това е проект за реформа, която е добре обмислена. Това е постепенна реформа, която беше обявена през 1992 г. със Зелената книга. Нещо повече, тази воля за реформиране е въплътена в не по-малко от три директиви и потвърдена от множество последователни демократични процеси.

Искам да изтъкна също, че третата и най-нова директива, която Вие, г-н Simpson, по много причини добре познавате, беше приета през 2008 г. с подкрепата на Европейския парламент и с голямо мнозинство в Съвета на министрите. Двадесет и пет държави-членки гласуваха за тази реформа, която се извършва по твърде прозрачен начин. Тя не се извършва тайно или произволно; извършва се, защото отговаря на необходимостта да се даде възможност на този сектор, който във всяко отношение е много важен — да цитирам някои цифри: той генерира оборот от 95 млрд. евро и пряко или косвено засяга пет милиона служители — да се развива, да се обновява, да се движи в крак с времето и по-добре да отговаря на очакванията на потребителите — както на гражданите, така и на стопанските субекти. Доизграждането на този вътрешен пазар, при условие че той е структуриран и има подкрепа, според мен е гаранция за обновяване, за адаптиране към промяната и следователно за икономически растеж и по-добро обслужване, предназначено напълно да задоволи потребностите на гражданите.

Операторите са изправени пред очевидни предизвикателства, дължащи се на нашите развиващи се икономически и социални практики, но ние в Съюза сме щастливи, че имахме възможност дълго да се подготвяме за развитието на пощенския сектор, като предприемем според мен последователна, обмислена и постепенна реформа. Секторът се развива бързо. Новите технологии радикално променят начините, по които общуваме. Явлението електронни заместители печели територия и е просто резултат от новите модели на поведение на част от самите европейци. Освен това са налице ефектите от различните икономически и финансови кризи, през които преминаваме.

Като имаме предвид това, госпожи и господа, честно казано, кой би помислил наистина, че внезапно, рязко отлагане на този процес, който ние внимателно сме наблюдавали, би било желано решение? Не и Комисията по най-малко три причини. Първо, постигането на целите на Зелената книга от 1992 г. е един важен път за излизане на Европейския съюз от кризата, засегнала този сектор: имаме нужда от ефективни оператори, които се нареждат сред най-добрите в света, висококачествени пощенски услуги и здрава, ефикасна регулаторна рамка.

Второ, с тези директиви създадохме здрава регулаторна рамка, която разчита на участието на компетентните национални регулаторни органи, които постоянно ще работят заедно и по много по-продуктивен начин. Следователно либерализацията се осъществява контролирано. По-конкретно, тези национални регулатори ще имат задачата да гарантират, г-н Simpson, че задълженията по отношение на универсалната услуга, с която аз съм силно ангажиран, наистина се изпълняват правилно и се финансират.

И накрая, всяко колебание в този напреднал етап на реформата би породило широка правна несигурност, от която никой няма полза. Тя би навредила не само на новодошлите на тези пазари на пощенски услуги, но и на всички други оператори в сектора. Отлагането на този процес по наше мнение би поставило сектора в ситуация просто да чака и да наблюдава какво се случва, без да може да действа.

Напълно разбирам всички изразени тревоги по въпросите на заетостта и условията на труд. Знам колко е важна пощенската услуга в контекста на европейската заетост, госпожи и господа. Нека ви припомня, че третата директива, която предлага на държавите-членки значителна възможност да съгласуват либерализацията и социалните изисквания, гласи, че — и това е моето единствено позоваване на текста, г-н Simpson — социалните съображения трябва надлежно да се вземат предвид при подготовката за либерализирането на пазарите на пощенските условия.

Съгласен съм, г-н Simpson, че сме длъжни да гарантираме, че всички тези изисквания и всички тези условия са напълно спазени. През 2013 г., когато всички държави-членки на ЕС са завършили реформата, Комисията ще представи официален доклад за оценка пред Парламента и пред Съвета. Преди това ще бъдат публикувани други проучвания. Освен това, за да ви покажа колко важни са за мен лично, като член на Комисията, и за председателя на Комисията Барозу вашите притеснения, искам да ви уведомя, че макар да не съм задължен да го правя, възнамерявам през 2011 г. да създам потребителска група за диалог. Групата на регулаторите е в процес на създаване. Освен това и заедно с тази група искам да създам група на потребители, така че стопанските субекти и гражданите-потребители, профсъюзите, които имат много важна роля и, разбира се, Парламентът да могат да се съберат около една маса и да обсъдят какво се случва по места, да чуят доклада на оценяващата комисия и редовно — точно колко редовно предстои да решим — да извършват оценки и да провеждат диалог, за да проверят дали тези различни реформи в пощенския сектор се осъществяват правилно.

Това е гаранцията, която ви давам, и лично Ви уверявам, г-н Simpson, госпожи и господа, че тази потребителска група за диалог ще функционира правилно и прозрачно.

  Markus Ferber, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, като докладчик за втората и третата директива за пощенските услуги, разбира се, съм особено доволен, че тази тема също е в дневния ред през този парламентарен сезон, защото мисля, че е важно също да покажем какво сме постигнали, откакто през 1992 г. внесохме Зелената книга, както спомена и г-н членът на Комисията.

Успяхме значително да подобрим качеството на пощенските услуги в цяла Европа. Все още си спомням, че преди два парламентарни мандата казах в залата, че беше обичайно по празниците хората да се прибират в къщи преди пощенските картички, които са изпратили на любимите си хора. Тази ситуация се промени. Постигнахме значително повишаване на качеството на трансграничните пощенски услуги. Постигнахме значително подобряване на качеството на пощенските услуги в държавите-членки. Със задължението за еднаква универсална услуга в цяла Европа ние успяхме също и значително да увеличим наличността на пощенските услуги, а в районите, където тя беше добра, успяхме да поддържаме това ниво. Това също е важно и беше споменато и от г-н члена на Комисията, и от председателя на нашата комисия.

Разбира се, при прилагането на третата директива, която за мнозинството от държавите-членки определя 1 януари 2011 г. като срок за пълна либерализация, е важно да защитим тази универсална услуга за постоянно. Искам да подчертая изложеното във въпроса относно изискването за едновременност — и това беше Conditio sine qua non (условие, без което не може) за третата директива — това да не доведе до влошаване на условията на труд, а и след 1 януари 2011 г. да продължи прилагането на съществуващите социални стандарти и защитни механизми в държавите-членки. Естествено ние ще осигурим изпълнението на това условие.

Ние не само имаме днешния въпрос, изискващ устен отговор, но и Комисията има задължения да ни предоставя доклади. Ние ще четем тези доклади много внимателно, г-н член на Комисията и ако е необходимо, ние също ще формулираме съответни заключения.

  Saïd El Khadraoui, от името на групата S&D. – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря за Вашия отговор и за стремежа Ви да установите диалог между потребителите. Нашата група обаче счита, че е необходимо повече. Сигурен съм, че знаете, че ние винаги сме се отнасяли критично към директивата за пощенските услуги. Повишаването на ефективността и динамизма на сектора би изглеждало похвална цел, но има два основни елемента, които според мен не са достатъчно разработени или достатъчно гарантирани. Това са социалният аспект — условията на труд — и финансирането на универсалната услуга, върху които трябва да се продължи да се работи поне според директивата. Тези два аспекта са тясно свързани.

По отношение на социалния аспект отбелязваме, че топката е в полето на държавите-членки, но че възможностите за изравняване на терена за предишните монополи и новите играчи в сектора почти не са използвани. Това е голяма грешка, тъй като конкуренцията не се осъществява на базата на иновации и иновативни концепции, а по-скоро въз основа на свиването на разходите в сектора, където разходите за труд възлизат на 70 % от производствените разходи. На практика виждаме замяна на пощенските служители от хора със съмнителни договори, по-ниски заплати и по-малко сигурност. Това не е Европа, каквато искаме да я виждаме.

Универсалната услуга — задължението да гарантираме доставка до дома във всеки работен ден, включително в рядко населени райони — досега се финансираше от монопола. С други думи, големите клиенти допринасяха за осигуряването на услугата за обикновените граждани. На практика сега това трябва да се замени от държавната помощ и при това в много труден бюджетен контекст през следващите няколко години, като е налице повод за страх, че такова финансиране е изложено на риск.

Следователно, г-н член на Комисията, искам да Ви попитам следното. Съгласен ли сте с мен, че една от най-важните цели на директивата, а именно постигането на по-голямо социално и териториално сцепление, ще бъде трудно да се постигне в този контекст? Второ, Вие се позовавате на доклад от 2013 г., но не можете ли да предприемете в кратки срокове подробен анализ на транспонирането на директивата в държавите-членки, като специално обърнете внимание на двата аспекта, които цитирах: социалният аспект и универсалната услуга? И накрая, как възнамерява Комисията да засили социалния диалог в сектора на европейско равнище и да поеме инициативи за изравняване на условията в социалната сфера за всички служители в сектора?

  Gesine Meissner, от името на групата ALDE. – (DE) Г-н председател, живеем в Европа, където искаме хората да могат да живеят заедно щастливо и да имат достъп до всички области от живота, които са важни за тях. Както Вие много добре знаете, преживяваме демографска промяна в Европа. В бъдеще в много райони ще живеят по-малко хора, отколкото сега. Въпреки това ние искаме всички граждани да получават услугите, които желаят и от които се нуждаят. Това включва — много важно — пощенската услуга, която ще се гарантира чрез универсалната услуга.

На първо място стои въпросът как да осигурим предоставянето на услугата в отдалечените селски райони с малко пари от хазната и на достъпни цени. Нуждаем се също и от хора, които да доставят пощата, на които да се плаща приемлива заплата за това. Това не е проста задача за държавите-членки. Ние обаче взехме решение, че това е, което искаме, и Вие, г-н член на Комисията, показахте, че голямо мнозинство от държавите-членки са съгласни с това. Сега трябва да дадем възможност на потребителите също да подават и жалби. Виждам проблем с това. Той още не е споменат. Директивата обаче казва, че ако нещо не е както трябва, следва да има организация, където гражданите да се оплачат. Не е толкова лесно обаче да се поддържа подходяща инфраструктура в това отношение особено там, където няма много хора.

Г-н член на Комисията Барние, Вие споменахте, че сте още нов на тази длъжност и че поне ще вземете всичко предвид. Вярвам Ви. Вие обаче трябва да разберете, че ние сме изключително скептични, особено в комисията по транспорт и туризъм. Г-н Simpson каза, че същото нещо се случи с пакета за железниците — предходната Комисия отговаряше за наблюдението на неговото прилагане — на практика нищо не беше приложено и нищо не се случи. В други области нещата също не винаги са протичали по начина, по който на нас би ни се искало. Зная това, защото преди това бях в политиката в Германия. Вземат се изключително добри решения, с които всички са съгласни, а след това никой не се сеща да провери дали те се прилагат и дали се прилагат бързо в интерес на хората в Европа и в интерес на работниците. Това е, което искаме от Вас. Ето защо, покажете ни, че можем да Ви се доверим. Ще бъдем много доволни, ако това доверие се оправдае.

  Isabelle Durant, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, естествено не оспорвам демократичната и прозрачна същност на процеса, който доведе до приемането на няколкото директиви относно либерализацията на пазара на пощенски услуги. Нито оспорвам факта, че е важно да се следи за тяхното прилагане. Мисля обаче, че е наистина демократично и прозрачно да се оцени в някакъв момент ефекта от една директива и ефекта от нейното прилагане. Мисля си всъщност, че има известни разлики между държавите-членки, но не считам, че можем да говорим за подобряването на пощенските услуги или повишаване на достъпността им за европейските граждани.

Говорите за разумно и подкрепящо отношение. Мисля, че с основание можем да кажем, че сме свидетели по-скоро на концентрация на частни оператори и следователно на някакъв частен олигопол, отколкото на разрушаването на държавния монопол и на въвеждането на конкуренция, както се планираше. Не съм сигурна, че това беше очакваният резултат.

Говорите за подкрепа на процеса. Какви регулаторни практики се прилагат? Доволна съм, че има група регулатори, но искам ясно да разберем какво представлява добрата регулаторна практика, тъй като в системата има много недостатъци.

И накрая, по въпроса за европейската заетост, ще се присъединя към моя колега г-н El Khadraoui и ще подчертая, че новите работни места, които се създават, са твърде несигурни и че всъщност загубата на работа е установен метод.

Доволна съм, че организирате кръгла маса, така че всички засегнати страни да могат да участват в диалог. Ако искаме, както Вие искате, да приведем вътрешния пазар в съответствие с интересите на гражданите, отварянето на пощенските услуги е наистина упражнение по учебник, за да покажем, че това е възможно. Това обаче днес изисква първо оценка на резултатите и ефекта по места за всеки отделен случай. Това не са целите, които поставихте или които други са поставили. Време е да оценим ситуацията преди да продължим напред и действително да създадем дори още по-голяма пропаст между европейските граждани и техните пощенски услуги.

  Cornelis de Jong, от името на групата GUE/NGL. – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията Барние, както споменахте преди минути, когато поемахте длъжността, Вие заявихте, че ще придадете на вътрешния пазар по-социално измерение. В своя доклад професор Monti също поставя силно ударение върху това и това трябва да се приветства. Каква е действителната ситуация обаче? Вчера, по време на демонстрация на стотици пощенски служители пред тази сграда, нидерландска пощенска служителка ми каза, че тя е вече на 55 години, работила е в пощите само 20 години и следователно допуска, че ще бъде една от първите съкратени от TNT Post през следващата година. Не е само тя. TNT Post в Нидерландия съкращава всички свои пощенски служители просто защото сега трябва да се бори с конкуренцията — от своя собствен филиал, забележете — и да наема временни „гъвкави“ служители, които да доставят пощата за много по-ниско заплащане. Ние говорим за около 15 000 съкращения на професионални пощенски служители, които са надеждни, на които може да се повери нашата поща и които в много случаи са вършили тази работа в продължение на десетилетия. Г-н член на Комисията, защо никога не сте правили проучване на социалното въздействие на либерализацията на пазара на пощенски услуги; или по-скоро защо криете от Европейския парламент проучването, което вече финансирахте, което може да се намери в интернет на адрес pique.at? Либерализацията ще има драматични последици за всеки, който изпраща или получава поща. В Нидерландия виждаме няколко компании, които доставят поща по няколко пъти на ден или посред нощ, а в следващите дни не доставят въобще, затваряне на пощенски клонове — почти всички — и най-новата идея за развитие на услугата, възникнала сред групата на регулаторите, която споменахте, но която не е обсъдена с Парламента, а именно да се въведат извънредно високи такси за хората, които живеят на острови или в планински райони.

Г-н член на Комисията, можете ли да ни изпратите пълното проучване на всички последствия от либерализацията за пощенските служители и за услугата като такава в дългосрочен план и можете ли незабавно да ни представите предложение за отлагане на датата на либерализацията — т.е. за мораториум — докато ние не се сдобием с тези данни? Това би придало на вътрешния пазар социално измерение.

  John Bufton, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, когато ЕС разпореди секторът на пощенските услуги да се отвори за конкуренция, той разруши една услуга от жизнено значение във Великобритания. Като суверенна нация нашите пощенски служби се управляваха от Royal Mail и бяха свързани с националните системи за спестяване, лицензиране, социално и пенсионно осигуряване, за да спомена само някои.

През 1975 г., имахме 25 000 пощенски служби. Сега имаме по-малко от 12 000 въпреки ръста на населението. След като бяха принудени да продадат печелившите си дейности, пощенските служби не можеха да продължат да работят без държавна подкрепа. Хиляди бяха затворени, а някои населени места — лишени от достъп до жизнено важни услуги.

Пощенската реформа в ЕС предвижда пощенски услуги с добро качество да са налични навсякъде в Съюза. Точно това имахме ние във Великобритания. Предоставяните от консолидирано предприятие услуги бяха ефективни, цените управлявани и всеки имаше достъп до тях. Сега секторът е съсипан, както и вярата на хората в него. Позор е Великобритания да бъде лишена от ефективна обществена услуга, само за да се удовлетвори законът за конкуренцията. Искате ли като следваща стъпка да приватизирате и нашето национална здравно обслужване? На Обединеното кралство трябва да се позволи напълно да се оттегли от тази директива.

  Georges Bach (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, моите поздравления към г-н Simpson, че е задал правилните въпроси. Процесът на либерализация все още предстои да покаже, че може да изпълни целите за по-добро покритие и по-добро качество при достъпни цени. В миналото традиционните пощенски предприятия също предоставяха качествени услуги на добри цени. Трябва обаче да признаем и факта, че доставчиците на традиционни пощенски услуги претърпяха процес на модернизация, който чрез съществено преструктуриране им позволи да повишат своята ефективност.

Според мен е изключително важно да се вземат предвид различни обстоятелства. Жизнено важно е например да продължи да се спазва трудовото законодателство, т.е. условията на труд и заплащането. Това може да се контролира само чрез колективни трудови договори. Това е единственият начин да предотвратим социален дъмпинг.

Универсалната услуга беше спомената вече много пъти: доставянето на писма и колети навсякъде в Европа. Аз също очаквам Комисията да проведе проучване относно универсалната услуга. Още повече, вяска държава трябва да изпълни задължението си да учреди независим регулаторен орган. Освен регулаторните изисквания този орган трябва да наблюдава и условията на труд за персонала и да се занимава с жалбите на клиентите. За да бъде това възможно, такъв орган трябва да разполага с нужния екип.

Тъй като електронната поща и търговията чрез интернет стават все по-широко разпространени, а банки, застрахователни и рекламни компании все по-често се възползват от пощенската инфраструктура, в краткосрочен план това трябва да се засили. Очаквам Комисията да предостави оценка за въздействието, която отчита и социалните аспекти. Аз също поздравявам Комисията за създаването на потребителска група за диалог за профсъюзи, клиенти и оператори, което беше обявено от г-н Барние.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Либерализацията на пощенските услуги е планирана за 2011 г., като държавите-членки, които се присъединиха след 2004 г., и тези, които имат специфични топографски особености, имат възможност да отложат отварянето на своите пазари на пощенски услуги за конкуренция до 2013 г.

Жизнено важно е обаче в сектора на пощенските услуги държавите-членки да гарантират събирането, сортирането, транспорта и доставката на пощата до всички европейски граждани независимо къде живеят, веднъж на ден, най-малко пет дни в седмицата, на едни и същи цени в цялата държава-членка в изпълнение на задължението за предоставяне на универсална услуга.

Искам да подчертая необходимостта, дори през този кризисен период, държавите-членки да продължат да поддържат пощенските мрежи работещи, с достатъчен брой пунктове за достъп, включително в селските и рядко населени райони.

Директивата относно доизграждането на вътрешния пазар на пощенските услуги на Общността вменява на държавите-членки задължението да определят свои собствени методи за финансиране на универсалната услуга, като им предоставя значителна гъвкавост. Това финансиране определя качеството на пощенските услуги, осигуряването на достойни условия на труд за пощенските служители и гаранции относно работните места, обучението и доходите на служителите.

Мисля, че е изключително важно до края на тази година Комисията да ни представи проучване за въздействието на либерализацията на пощенските услуги в държавите, които напълно са отворили този сектор за конкуренцията.

И накрая, искам да изтъкна необходимостта пощенските оператори да диверсифицират дейността си, като предлагат услуги, подходящи за информационното общество.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). - (EN) Г-н председател, вътрешният пазар в пощенските услуги ще бъде изграден до месец декември тази година. Много хора, които живеят в селски райони — много от които аз представлявам — и много, заети в тези услуги в Ирландия и в Европа, изпитват действителни, искрени тревоги. Пощенските служители играят жизнено важна роля в ирландския живот. Възползвам се от възможността да им благодаря и да отдам дължимото им почитание за ролята, която играят, като често надхвърлят служебните си задължения.

Пощенските услуги, както всички знаем, са повече от икономически сектор. Те са неразделна част от нашата социална същност в селските райони, особено в моята страна, където 40 % от населението живее в такива селски райони. Пощенските служители са важен източник на социални контакти за много възрастни хора и за тези, живеещи в отдалечени селища. Ето защо е жизнено важно Комисията да гарантира, че задължението за универсалната услуга, което се съдържа в това законодателство, ще бъде напълно спазено. Отбелязвам коментара от страна на члена на Комисията по отношение на задължението на националните регулатори.

Комисията трябва да гарантира, че пощата ще се събира от и ще се доставя на клиентите навсякъде в Съюза, включително и в най-селските райони, пет дни в седмицата в съответствие със законодателството. Доволен съм да чуя коментара на члена на Комисията относно групата за диалог на потребителите, която разбира се ще включи гражданите, стопанските субекти, профсъюзите и Парламента.

Имахме посещение тук от делегация на европейски пощенски служители преди известно време. Мисля, че ние сме длъжни да ги представляваме и още по-важно — да представляваме гражданите и да гарантираме, че те ще получават универсалната услуга, която са имали в продължение на много години, далеч преди икономическия напредък на Съюза.

  Eva Lichtenberger (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, досега за жалост виждам много малко от обещаното подобрение в резултат на тази следваща стъпка в процеса на либерализация. Обратното, информацията, която ние, членовете на Европейския парламент, получаваме, показва влошаване на ситуацията. Ние вече виждаме оредяването на пощенските услуги в селските райони. Достъпът до пощенски услуги в селските райони вече не е гарантиран, особено в области, където достъпът до селищата е труден.

Въпреки че има допълнителни работни места те на са на пълно работно време. Не е възможно човек да се издържа от тях и в най-добрия случай те могат да представляват само източник на допълнителен доход за семейството. Ако обаче единственият потребител на пощенски услуги, който вземаме под внимание, е рекламната индустрия, разбира се, че вече можем да отчетем успех, защото без съмнение тази индустрия подобри основата на своя бизнес. Универсалната услуга, която фактически е предназначена да гарантира основната услуга, сега трябва да се заплаща от държавите-членки, които от друга страна са под голям натиск, защото вече няма бюджетен излишък, с който чрез субсидия да се гарантира предоставянето на услугата в селските райони. Г-н член на Комисията, при това положение в оценката за въздействието се отдава съвсем малко внимание на косвените последици в тази сфера, като това ще доведе до влошаване на ситуацията за потребителите и за пощенските служители.

  Sabine Wils (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, две фази от либерализирането на пощенските услуги вече са завършени. Засега Комисията не е публикувала нито едно проучване, посветено изцяло на социалните условия и въздействието на отварянето на пазара върху пощенските служители. Моят въпрос към Вас, г-н член на Комисията Барние, е кога такова проучване най-сетне ще бъде предоставено на Парламента?

Вчера чухме от много пощенски служители от няколко държави-членки на ЕС, че цялата работна сила вече е освободена от новите пощенски компании и пренаета при по-лоши условия. Конкуренцията и конкурентната политика не трябва да са за сметка на служителите.

Ако Комисията и Парламентът наистина искат да направят нещо в борбата с бедността и изключването в Европейския съюз, третата фаза на либерализацията на пощенските услуги трябва сега да се спре. Последствията за пощенските служители и качеството на универсалната услуга трябва първо да се проучат. Ето защо призоваваме за мораториум за третата фаза на либерализацията на пощенските услуги в името на клиентите и на пощенските служители.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE). – (PL) Г-н председател, ние тук обсъждаме много важна стъпка — важно решение по отношение на пощенските услуги в Европейския съюз и по отношение на здравословната конкуренция. Директивата относно конкуренцията на вътрешния пазар на пощенските услуги е такова решение. Трябва да положим всички усилия директивата да се прилага правилно и своевременно във всички държави-членки. Отговорът на г-н Барние ясно показва, че той ще работи за това в тясно сътрудничество с държавите-членки. Горещо приветствам решението на Комисията да назначи група на европейските регулатори на пощенски услуги, която да се състои от националните регулаторни органи в тази област. Сигурна съм, че това ще помогне за консолидирането на пощенските услуги. Отварянето на пощенските пазари на държавите-членки за независими оператори е друга изключително важна тема и аз с оптимизъм отбелязвам всички конкретни мерки на Комисията, за които ние чухме и тук. Тези мерки са предназначени да дадат възможност на независими оператори да работят свободно във всяка държава-членка. Намирам за много добри плановете относно постоянния мониторинг на прилагането на директивата. Има и един друг въпрос: европейската идентичност изисква отличителни символи. Такива символи са общата валута, флагът и химнът, но също такъв символ би била и нулевата тарифа за роуминг в Европейския съюз и общата пощенска марка. Не си ли струва да обмислим такива мерки?

  Debora Serracchiani (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, доизграждането на вътрешния пазар на пощенските услуги до края на тази година е важна стъпка, но както изтъкнаха и някои оратори преди мен, Комисията трябва да извърши оценка на въздействието на либерализацията на пазара на пощенски услуги, за да се разберат по-добре изискванията на гражданите.

Наистина, как възнамерява Комисията да защити правата на Европейските граждани, които живеят в трудно достъпни райони като планински или селски, така че да могат да получават пощата си редовно, и какви инструменти смята да приеме Комисията, за да гарантира, че това се случва?

Още повече, не мисля, че трябва да използваме директивата, която вече съществува, за да оправдаем социалния дъмпинг. Държавите-членки са тези, които трябва да приложат директивата и които имат всички средства да направят това.

  Sari Essayah (PPE). - (FI) Г-н председател, въпросът за отварянето на пощенските услуги за конкуренция породи тревоги в много държави-членки относно запазването на тяхното покритие и качество.

Например в голяма, но рядко населена държава като Финландия има опасност конкуренцията да е в интерес само на най-гъсто населените градски райони, където може да се извлече икономическа изгода. От друга страна, цената за доставяне на пощата в нерентабилни, слабо населени райони ще трябва да се посрещне от обществото.

Разходите за доставка в рядко населени райони са средно четири пъти по-високи от тези в застроените райони. В крайни случаи разликата би могла да бъде някъде до 10 пъти повече. Въпреки това във Финландия някои пощенски услуги също вече са отворени за конкуренция.

Директивата се стреми да защити стандарта на услугите чрез наложените задължения на доставчика за предоставяне на универсална услуга (ЗПУУ). Искам да чуя мнението на члена на Комисията относно това как конкуренцията би могла да бъде действителна и на равна основа, ако изискванията относно качеството и стандарта на услугата, наложени на доставчика на ЗПУУ, са значително по-строги, отколкото тези към конкурентите му. Как ще се посрещат разходите за доставката на универсалната услуга?

Директивата предлага възможности за финансиране, като най-обикновената от тях е да се финансират загубите от данъци. Това вероятно няма да се приеме като разумна стъпка предвид настоящото състояние на публичните финанси. Ситуацията във Финландия заплашва да се превърне в абсурд. Доставчикът на задължения за предоставяне на универсална услуга (ЗПУУ) там е печеливша държавна фирма, чиято годишна печалба от около 100 милн. евро ще се трансформира в разход от държавния бюджет в приблизително същия размер, за да могат няколко фирми да трупат печалби от рентабилните пазари в градовете. Това ще се окаже много трудно за обяснение пред данъкоплатците.

И накрая, искам да попитам члена на Комисията дали ще бъде възможно в рамките на тази директива да се приеме национално законодателство например относно таксите за доставяне на пощенските услуги, платими от всички оператори в сектора, за да се гарантира безпристрастното доставяне на услугите включително в нерентабилни райони.

  José Manuel Fernandes (PPE). – (PT) Г-н председател, пощенските услуги са основен инструмент за комуникация. Те играят важна роля в конкурентоспособността и в постигането на целите за социално, икономическо и териториално сближаване. Следователно не е приемливо тези, които живеят в селски райони, да нямат достъп до услуги със същото качество, каквито имат други хора. Най-онеправданите и изолирани жители имат право на качествени пощенски услуги. Налице е намаление на пощенските пунктове за достъп в селските райони и понижаване на качеството на услугата в Португалия и в други държави-членки. Качеството на тези услуги трябва да се повиши или поддържа, но в никакъв случай да не се понижава.

Трябва също да предотвратим прилагането на европейското законодателство да доведе до негативно въздействие върху условията на труд и заплатите на пощенските служители. Не можем да приемем, че тези, които се конкурират да доставят услугите, възнамеряват да изяждат месото и да оставят на всички останали само кокалите. За да обясня, ще спомена например онези, които възнамеряват да предоставят услуги само на места, където разпространението им носи печалба, т.е. в райони с по-голяма гъстота на населението.

Ето защо е необходимо Комисията да намери решения, за да предотврати тези проблеми, които току що споменах, като освен това се стреми да осигури завършването на законодателството по въпроса и при необходимост усъвършенстването му.

  Sophie Auconie (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в нашите модерни общества ефективните комуникационни услуги са от решаващо значение както за стопанските субекти, така и за европейските граждани като цяло.

От тази гледна точка, отварянето на пазара на пощенските услуги представлява истинско предизвикателство за сектора във време, когато технологичното развитие и икономическата криза са отслабили фирмите, които традиционно са превозвали пощенските пратки.

Както много от моите колеги, аз съм много привързана към икономическото и социално сближаване, от което в крайна сметка тези пощенски услуги са част. Като заместник-председател на групата за пощенски услуги аз съм наясно със страховете, които съществуват по отношение на бъдещето на услугите от общ икономически интерес: наистина, около стотина пощенски служители участваха в демонстрация вчера в Страсбург.

Според мен критично важно е да се гарантира, че пощенският пазар не се отваря за сметка на условията на труд и качеството на услугата. Целта на директивата от 2008 г. е да се гарантира качествена услуга на конкурентни цени и създаване на нови работни места. За да се постигне тази цел, трябва стриктно да се прилага законодателството по отношение на задълженията за предоставяне на универсалната услуга. Освен това доставчиците на пощенски услуги трябва да се развиват като диверсифицират дейността си и в същото време източниците си на доходи.

Г-н член на Комисията, ние разчитаме на Европейската комисия да бъде стриктна и от близо да наблюдава развитието в този икономически сектор. Вие успешно извършихте голяма структурна реформа в областта на координацията на валутната политика, на финансовия надзор. Сигурна съм, че ще можете да ангажирате всеки един от нас, така че да придвижим напред тази важна реформа.

  Председател. – Сега е време за изказвания по процедурата с вдигане на ръка.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Декември 2010 г. е важен крайъгълен камък в създаването на общ пазар на пощенските услуги в държавите от Европейския съюз, които се отварят за всички доставчици на пощенски услуги, като с това се стимулира конкуренцията в сектора. Европа обновява този сектор от 1992 г., като най-новата директива е от 2008 г. Считам, че това е много важна стъпка с оглед на мощната монополистична организация на националните пощенски пазари в повечето държави-членки, която води до постоянно повишаване на цените за пощенски услуги и има негативно въздействие върху потребителите като цяло.

Напълно подкрепям либерализацията и приватизацията на европейския пазар на пощенски услуги и разчупването на държавните монополи, което ще доведе не само до по-ниски цени, но и до по-добро качество на пощенските услуги за обикновения потребител и се надявам това да стане с минималния възможен ефект върху заетостта.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, самият аз през юни зададох въпрос към Комисията относно негативното въздействие на либерализацията на обществените услуги върху потребителите, като подчертах, че многобройните проучвания разкриха сериозни недостатъци, най-очевидни в пощенските услуги, като повишаване на цените, понижаване на качеството на услугите и липсата на прозрачност.

Още веднъж призовавам Комисията да анализира не само пазара на електроенергия, както започнахме в началото на 2010 г., но и пощенските услуги, за да определим степента, до която потребителите имат полза от свободния пазар по отношение на избор, цени и качество. Призовавам също Комисията да анализира качеството на работа в пощенските услуги. Искам това, защото времето за красиви изявления относно ползите от либерализацията изтече. Сега е време да се направят преценки въз основа на действителни доказателства преди да се предприемат следващи стъпки, така че грешките, допуснати при либерализацията на други сектори, да не се повтарят в пощенските услуги.

Отдавам дължимото на създаването на потребителска група за диалог, но както г-н El Khadraoui каза преди мен, трябва да се постигне по-голям напредък; очакваме повече от Вас, г-н член на Комисията. Комисията трябва да спре равнодушно да бърза напред.

  Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-н член на Комисията, Вие ни казахте, че директивата предвижда гратисен период за държавите-членки при прилагането й, за да се изпълнят социалните изисквания, но аз Ви моля, г-н член на Комисията, да се уверите, че тези социални изисквания са напълно спазени.

Вчера в Парламента гласувахме насоки относно заетостта и призовахме за достоен труд. Навсякъде в Европа са изгубени добри работни места в областта на пощенските услуги. Те се заменят със съмнителни, ниско платени работни места и ние знаем, че двигател на този процес е либерализацията на пощенските услуги. Съществува истинска загриженост сред гражданите и сред пощенските служители относно загубата на работни места и аз не мисля, че ние в Парламента и Комисията можем да продължим да пренебрегваме този факт.

Като представител на голям селски избирателен район получих много запитвания относно задължението да се гарантира събирането и доставянето на пощенските пратки пет дни в седмицата. Още веднъж, Вие имате отговорност в тази област.

И накрая, аз съм съгласна с много от другите оратори, че наистина се нуждаем от мораториум над пълното прилагане на директивата. Междувременно…

(Председателят отне думата на оратора)

  João Ferreira (GUE/NGL). - (PT) Г-н член на Комисията, навсякъде в Европа хората и служителите в сектора са единодушни относно една безспорна реалност: либерализацията на пощенските услуги, обратно на прокламираното от тези, които я насърчаваха и я насърчават, доведе до значителна деградация на предоставяните услуги и до безпрецедентна атака на правата на работниците в сектора.

Както в други сектори, либерализацията води до приватизация, а това би било монопол в европейски мащаб. Последствията са видими дори в държави, където процесът не е много напреднал: намалено географско покритите и честота на доставки, по-високи цени и социален и трудов дъмпинг. По тези причини служителите и хората се обединяват в обща борба против приватизацията и разрухата на тази важна обществена услуга. Ние искаме да ги поздравим, да признаем техния пример и да подчертаем значението на тяхната борба. Комисията трябва да им обърне повече внимание.

  Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, току-що участвах в разискване относно по-добро законотворчество. Либерализацията на пазара на пощенски услуги е пример за случай, при който много от негативните последствия нямаше да се случат, ако — както е отбелязано и в доклада относно по-доброто законотворчеството, представен по-рано — беше извършена независима, надеждна оценка на въздействието.

Комисията не е публикувала нито едно изследване, посветено единствено на социалните условия и въздействието на либерализацията на пазара на пощенски услуги. Комисията само подкрепя националните регулаторни органи, за да гарантира реална, освободена от окови конкуренция. Вие сте наясно с последствията от това: ненадеждни доставки, ниско платени и ниско квалифицирани служители, доставки само в три дни, различни цени за различни райони. Ето защо имам личен въпрос към Вас, г-н член на Комисията. Не Ви ли се къса сърцето като гледате La Poste във Франция да се приватизира против волята на ръководството на компанията, профсъюзите и населението като цяло?

  Inés Ayala Sender (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, в държавите, които са в предните редици на либерализацията като Финландия, Обединеното кралство и Германия, имаше поредица от провали, сривове на оператори и масова загуба на работни места без ясна социална алтернатива.

Третата пощенска директива беше приета с три основни условия. Първото е гарантиране на универсалната пощенска услуга като задължение за предоставяне на пощенски услуги на цялата територия на една и съща цена и най-малко в пет дни от седмицата като гаранция за социално и териториално сближаване. Второто е оценяване и мониторинг на социалното въздействие и качеството на работните места, като конкуренцията не може да се основава на социален дъмпинг. Ето защо ние призоваваме г-н Барние да ни докаже, че директивата има желаните от Парламента ефекти. Последното условие е относно правата на потребителите, които не са основни права, но са права, които им обещахме за новото време: информация за пунктовете за достъп, за капацитета на новите пощенски услуги, правото да подават жалби…

(Председателят отне думата на оратора)

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията Барние, госпожи и господа, преминаването от пощенски услуги, управлявани от отделни държави, към пощенска услуга за цяла Европа е инициатива, която ще подсили някои райони, и аз я подкрепям.

Независимо от това ще призова за внимателна оценка на разходите, времевите рамки и действителните ползи. Трябва да осигурим бърза доставка на поща, като вземем предвид селските и провинциалните райони. Трябва да се подсилят мрежите, които свързват различните държави и региони. Трябва да осигурим стабилна заетост — не несигурни работни места — и да разколебаем всяко отдръпване. Разходите за пощенски услуги не трябва да се повишават и трябва…

(Председателят отне думата на оратора)

  Председател. – Изненадан съм, че съгласно Правилника за дейността авторът на въпроса няма специално време за отговор и трябва да използва процедурата за изказване с вдигане на ръка.

Ето защо, г-н Simpson, съгласно моята интерпретация на ръководната роля на председателя, аз ще Ви дам две минути, за да отговорите на всички направени изказвания.

  Brian Simpson, автор. − (EN) Г-н председател, мисля, че фактът, че имаше много желаещи да участват в разискването с изказване по процедурата с вдигане на ръка, показва значението на този въпрос за Парламента, и именно това искам да подчертая пред члена на Комисията.

Изслушах отговора на члена на Комисията и в някои отношения съм удовлетворен от чутото, но у Парламента остава дълбоката загриженост, че с либерализацията на пощенските услуги социалните и трудови условия, както и условията на обслужване, които се съдържат в универсалната услуга, ще бъдат разводнени в името на либерализацията и приватизацията.

Ето защо считам за уместно да му обърнем внимание на това и се надявам, че той ще се върне на въпроса в своя отговор.

Вторият въпрос, който исках да повдигна, е в отговор на оратора от групата EFD по отношение на Обединеното кралство и факта, че той обвиняваше процеса на либерализация за затварянето на пощенски клонове в страната.

Трябва много силно да заклеймим тази лъжа. Затварянето на пощенски клонове в Обединеното кралство беше решение на Обединеното кралство. Това беше решение, което се оформи, защото правителството на Обединеното кралство намали субсидията за пощенските клонове и промени плащането на помощи в метод от преки плащания. Това, заедно със съкращенията в Royal Mail, беше една от главните причини, поради която бяха затворени пощенските клонове в Обединеното кралство.

И накрая, идеята за оттеглянето на Обединеното кралство е едно от най-веселите неща, които съм чувал през живота си по отношение на пощенските услуги. Защо? Най-правоверното, пролиберално, „да го направим по-бързо от всяко друго правителство“ правителство в Европа по отношение на либерализацията беше собственото правителство на Обединеното кралство — от Тачър до Мейджър, до Блеър…

(Председателят отне думата на оратора)

  Мишел Барние, член на Комисията. − (FR) Г-н председател, госпожи и господа, това разискване е много важно и аз Ви благодаря, г-н Simpson, за това, че го инициирахте.

Искам да отбележа две-три неща преди да отговоря малко по-задълбочено.

Първо, казах по-рано и, както всеки би трябвало обективно да признае, тази реформа, тази контролирана либерализация на пощенските услуги не се извършва тайно, прибързано или произволно; тя се извършва в съзвучие с легитимните демократични процеси и с подкрепата на всички правителства. Много от вас играха изключително важна роля в това: г-н Simpson, Вие сте един от тези хора, г-н Ferber е друг такъв човек и мога да спомена още много имена.

Ето къде сме днес. Това е постепенна реформа. Както ми изтъкнаха от моя екип, проведени са около 20 секторни проучвания. Г-н de Jong, не е имало прибързаност или тайнственост. Г-н Tarabella, не е имало и равнодушно бързане. Нещата се извършваха постепенно и на етапи. Това е първата точка.

Моята втора точка е, че знам какво е записано в Договорите и в текстовете. Г-жа Auconie спомена много важно понятие: териториално сближаване. Като един от авторите на старата конституция и на новия Договор от Лисабон аз се борих — по това време бях член на Европейската комисия, отговарящ за институционалната реформа — думите „териториално сближаване“ да бъдат записани в Договора. Не беше лесно. Това са думи, които имат значение, точно както и Договора от Лисабон съдържа нови думи относно сигурността и закрилата на обществените услуги.

Това са думи, на които придавам значение над моите лични схващания, което искам да очертая в едно изречение: не мисля, че Европа може да се сумира като голяма зона за свободна търговия. Европа не е само вътрешният пазар. Тя е обща зона на икономически, социален и човешки живот. Аз се върнах в Европейската комисия с това твърдо убеждение. То ще е в основата на работата, която ще изпълнявам през всичките пет години, през които ще имам честта да изпълнявам тази роля. Това е в Договора. Не съм го забравил и ако има нужда, ще го припомням на всички, които са го забравили.

А ето и текстовете на директивите, госпожи и господа. Честно казано, не мисля — казах това на г-жа Wils и на други — че мораториум или внезапно спиране на процеса ще помогнат. От моя гледна точка, това ще създаде несигурност, която ще навреди на стопанските субекти и на потребителите, и като се вземат предвид всички съображения, би било безотговорно. И след като казахме това, след като така потвърдихме, че процесът се развива, ние имаме задължението да проверим дали той се развива правилно и в съответствие с написаното в текстовете на директивите и в Договора за Европейския съюз.

Г-н Bach и г-жа Auconie споменаха универсалната пощенска услуга; в текстовете се съдържат важни думи, предназначени да укрепят предоставянето на универсалната услуга. Има много механизми, които защитават предоставянето на тази услуга, и ние трябва да потвърдим тяхното използване; това се отнася за компенсационния фонд, за назначенията в областта на обществените договори и за други инструменти. Тези обещания също не съм забравил.

Включването на условията на труд също е заложено като основно изискване, което трябва да се вземе предвид при лицензирането или одобряването на пощенските оператори. Доколкото се отнася до социалната закрила — г-н de Jong, г-жа Durant и г-жа Serracchiani повдигнаха този въпрос — в третата директива за пощенските услуги ясно е заявено, че държавите-членки имат достъп до инструменти от трудовото законодателство, чрез които да предотвратят евентуален социален дъмпинг, и държавите-членки имат задължението да спазват принципа на субсидиарност и да намерят най-добрия начин да гарантират добро ниво на заетост и социална закрила.

Мога да цитирам безброй други примери на фрази и слова, които представляват изисквания към държавите-членки, към стопанските субекти и към Комисията под надзора на вашия Парламент и на Съвета.

Искам също да кажа нещо по въпрос, който ме засяга лично, защото в продължение на 20 години аз бях избиран да представлявам селски и изцяло планински райони, а ние знаем колко важни са обществените услуги именно за най-изолираните и най-слабите хора, които живеят в такива райони. Г-н Gallagher повдигна този въпрос, както и г-н Fernandes, г-жа Auconie и г-жа Harkin току-що. По въпроса за селските райони ще изтъкна, че където държавите-членки не успеят да изпълнят минималните изисквания, Комисията ще използва всички инструменти, с които разполага, за да гарантира, че те осигуряват основните пощенски услуги, особено в селските райони, по пътя към целта за териториално сближаване.

Признавам, че трябва да постигаме напредък не като бързаме равнодушно, а наистина трябва да се уверим, че клаузите в текстовете, от Договора се зачитат. Ето защо, г-н председател, етапите на оценка, проучване, докладване и при необходимост корекция трябва да се използват правилно. Г-н El Khadraoui, г-жа Ticău и г-жа Wils споменаха началните проучвания. Мога да потвърдя, че през тази година ще предприемем първо проучване — в края на годината, г-н El Khadraoui — което ще предостави на всички засегнати страни анализ на развитието на пазарите на пощенски услуги в последно време и ще обхване също и последните тенденции при заетостта.

Не трябва да спираме там: длъжни сме да представим официален доклад пред Парламента и Съвета през 2013 г., когато директивата ще е приложена в цялост във всички държави-членки. Следва и потребителската група за диалог, в която вие ще участвате заедно с профсъюзите, стопанските субекти и самите потребители. Групата ще изслуша групата на регулаторите и ще проучи оценките за въздействието, предоставени от Комисията.

Госпожи и господа, за да завърша — и тук се обръщам към г-жа Thun Und Hohenstein, г-жа Durant и други — аз съм също толкова отдаден, колкото и вие на това да се гарантира правилното прилагане на директивите без гражданите и потребителите да страдат от това. Ще бъда също толкова отдаден, колкото и вие на това да се гарантира, че оценките за въздействието ще бъдат обективни, точни и честни. Освен това, тъй като говоря за искреност, ще повторя казаното от г-н Simpson: „Трябва да бъдем справедливи към Европа“. Именно за това тези проучвания и публичността, която ще им дадем, разискванията, които ще организираме около тези проучвания — особено в потребителската група за диалог — са важни. Аз се ангажирам да гарантирам, че ние сме справедливи към Европейския съюз и към решенията, които взехме заедно.

Какво въздействие имат европейските решения, когато става дума за работни места при пощенските услуги, когато става дума за качество на разпространението, когато става дума за териториално сближаване, когато става дума за социална закрила,? Какво въздействие имат решенията, взети от стопанските субекти? Какво въздействие имат политическите решения на правителствата? Трябва да кажем кой за какво е отговорен, а не да държим Европейския съюз отговорен за всичко, което се случва на негова територия.

Това е и една от причините да искам да видя това разискване и работата по оценяването завършени и затова, г-жо Durant, госпожи и господа, аз лично ще следя създаването на потребителската група за диалог. Ще го направя, за да покажа искреността и целенасочеността на Комисията в тази област, която е в сърцевината на вътрешния пазар, като територия на общ икономически и социален живот, към която аз съм ангажиран и за която съм отговорен.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след 10 минути.

Писмени изявления (член 149)

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Срокът за реализирането на вътрешния пазар за пощенските услуги наближава. Колкото и много допълнителна конкуренция да създаде тази директива в градовете, без съмнение тя силно ще влоши услугите, предоставяни в селските райони. Четиридесет процента от хората в Ирландия са селски жители и е много важно на онези от тях, които живеят в отдалечени райони, да се предоставят пощенски услуги. Пощенските услуги в такива райони често са непосилно скъпи.

Как Комисията ще гарантира, че основните услуги за малки и отдалечени селища няма да бъдат прекратени и че събирането и доставянето на поща в отдалечени райони ще продължи в съответствие със задълженията за предоставяне на универсална услуга? Предвид факта, че доставките на стопанските субекти и пощенските услуги в градовете носят най-висока печалба, какво може да се направи, за да се гарантира, че новите организации няма да пренебрегнат клиентите и услугите в отдалечените или нерентабилни райони? Директива би могла да има съществено социално въздействие върху някои общности и върху пощенските служители. На тези въпроси трябва да се обърне внимание преди да се приложи директивата.

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) Силата на Европейския съюз е в единството. Европейският съюз е водещият регион в света, който сега действа съгласно принципи, дефинирани преди повече от 50 години. Ние сме силни, защото сме обединени и проявяваме солидарност. По-големите държави-членки на Съюза зачитат интересите на по-малките държави, а икономически по-силните държави подкрепят икономически по-слабите. Не трябва да отстъпваме от тези принципи, докато вървим напред. Намерението на Франция да продаде бойни кораби от клас „Мистрал“ на Руската федерация, която преди две години нападна Грузия — държава, партньор на ЕС и НАТО — породи възмущение сред населението на няколко държави-членки. Не искам да поставям под въпрос правото на Франция да осъществи такава сделка. Независимо от това призовавам Франция да спазва тези принципи на ЕС и НАТО, които е спазвала в миналото и които по мое убеждение тя ще продължи да спазва и в бъдеще. Тази сделка буди тревога у партньорите на Франция от НАТО и ЕС, които винаги са съблюдавали принципа на взаимна солидарност. В краткосрочен план тази сделка може да е финансово изгодна, но в дългосрочен план тя ще намали европейската сигурност и ще влоши отношенията между държавите-членки, с което ще ни направи по-слаби. Партньорската гледна точка не трябва да се пренебрегва, особено по толкова важен въпрос като военната сигурност на държавите-членки от ЕС. Ние не трябва да позволяваме на други държави да отслабват нашето единство със сделки от този род. Нека не забравяме, че нашите най-близки приятели и съюзница не са на изток, а в границите на Съюза. Нека продължим да спазваме принципите, които сме спазвали до днес. Ако останем обединени, ще останем силни.

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE), в писмена форма. – (PL) Искам да започна с Полша, която е в привилегировано положение, защото има право на двугодишен преходен период. Обръщам внимание на това обстоятелство, защото по този начин ние получихме възможността да прецизираме някои решения и механизми, които се прилагат в други държави-членки. Трябва да се изтъкне, че писма с тегло до 50 грама — като такива са повечето писма, които се изпращат по пощата — ще бъдат напълно дерегулирани, въпреки че често това са писма с официален или съдебен характер, които се изпращат като част от отговорностите, вменени на държавните органи. Следователно възниква въпросът как Комисията възнамерява да надделее над държавите-членки, така че като част от либерализацията да дадат възможност толкова важни услуги да се предлагат от различни оператори, като в същото време поддържат стабилността и сигурността на държавата и нейните граждани. Значителни страхове буди и самото споменаване на въпроса за адекватна социална закрила.

Предприятията, които предоставят пощенски услуги, обикновено са огромни фирми със значителни човешки ресурси. Няма ли в такъв случай една агресивна ценова политика, като политиката за ограничаване на разходите, която я съпътства, да доведат до решително намаляване на броя на служителите? Междувременно, от гледната точка само на качеството на услугите, възниква въпросът дали ценовият фактор няма да доведе до снижаване на стандартите на услугите. Начинът, по който се извършват пощенските услуги, зависи също и от мястото, където може да се изпраща и събира поща, колко такива пункта съществуват и доколко са достъпни. В случая с големите урбанизирани територии, аз нямам притеснения. Въпреки това малките градове и особено селските райони могат да се окажат почти напълно лишени от достъпа до пощенски услуги.

  Jutta Steinruck (S&D), в писмена форма. – (DE) Опитът на държавите, където либерализацията вече се е състояла, показва, че либерализацията на пощенските услуги е спирала, която води надолу. Конкуренцията не трябва да се разиграва за сметка на служителите, с други думи — въз основа на условията за заплащане и труд. Трябва да запазим високото качество на работните места в европейските пощенски услуги, защото това е единственият начин, по който да гарантираме универсалната услуга за всеки. Пощенските услуги трябва да са еднакво достъпни за всички независимо къде живеят — това трябва да бъде основно право.

Работата на Комисията е да защити гражданите на Европейския съюз от социален дъмпинг и да поддържа стандартите на труд. Досега обаче не е направено нищо. Отварянето на европейските пазари не трябва да върви ръка за ръка с премахването на правата за социална закрила. Ние отхвърляме конкуренцията между социалните системи на държавите-членки. Призовавам за мораториум, докато не бъде проучено социалното въздействие, не бъдат осигурени социалните условия на целия пазар на пощенски услуги, не бъде осигурено финансирането на универсалната услуга и не е намерен начин конкуренцията да се основава на качество и иновации на пазара. Държавите-членки трябва да предоставят правни гаранции за пълната достъпност на пощенските услуги.

(Заседанието, прекъснато в 11,50 ч., се възобновява в 12,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

4. Изявление на председателството

  Председател. − Уважаеми колеги, имам тъжна новина за вас, искам да кажа няколко думи.

Г-н Анджело Васало, 57-годишен, кмет на град Полика в италианския регион Кампания, беше убит на път за вкъщи в неделя вечерта от Камората. Той беше известен като „екологичния кмет“ заради големите си усилия за подобряване на естествената околна среда в своя регион.

Г-н Васало винаги се бореше срещу проникването на организираната престъпност в неговата община. Отношенията му с гражданите бяха белязани от човещина. Не трябва да подценяваме ролята на организираната престъпност в някои от нашите държави-членки. Заедно и в солидарност трябва да изкореним това зло от нашето общество, за да не бъде напразна смъртта на Анджело Васало.

Да запазим едноминутно мълчание в негова памет.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Libor ROUČEK
Заместник- председател

5. Време за гласуване

  Sajjad Karim (ECR). - (EN) Г-н председател, след 48 часа, когато милиони мюсюлмани все още ще празнуват Курбан и светът ще си спомня за терористичните актове от 11 септември, във Флорида, САЩ, е планирано изгаряне на Корана. Тази проява е осъдена от администрацията на САЩ и от Ватикана. Надявам се залата да направи същото.

(Ръкопляскания)

Изгарянето на Корана е крайна проява от страна само на един човек и на неговите последователи. Неговите действия не следва да се отъждествяват със Запада или с християнството. Трябва да кажем на мюсюлманите в света, че чрез изгарянето на Корана този пастор няма да постигне нищо. Той е изолиран в неговата държава и от неговата религия. Само с реакция може да спечели някакво погрешно усещане за успех.

(Продължителни ръкопляскания)

  Gerard Batten (EFD). - (EN) Г-н председател, независимо от основателността на забележките на г-н Karim, не виждам как това е процедурен въпрос. Ако някой друг беше поискал думата, щяхте да го попитате съгласно кой член се изказва. Можете ли да ми кажете как това е процедурен въпрос?

  Председател. − Г-н Batten, това беше процедурен въпрос, информация за залата.

5.1. По-добро законотворчество (A7-0215/2010, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg) (гласуване)

5.2. Положението на ромите в Европа (гласуване)

– След гласуването на параграф 8:

  Hannes Swoboda (S&D). - (EN) Г-н председател, предлагам следното изменение да се оформи като нов параграф 9а, зачитам: „Счита, че положението на ромите в Европа не може по никакъв начин да окаже влияние върху предстоящото присъединяване на Румъния и България към шенгенската зона или върху правата на техните граждани“. Надявам се, че залата ще подкрепи изменението.

– След гласуването:

  Gerard Batten (EFD). - (EN) Г-н председател, забелязах, че имаше много хора с плакати. Разбирам, че това е против правилата, но не казахте нищо. Ако те могат да издигнат своите плакати, мога ли и аз да издигна своя? Той гласи: „Кажете „не“ на Европейския съюз“.

(Ръкопляскания от групата EFD)

Може ли да имаме еднакви правила за всички? Възможно ли е това?

  Председател. − Разбрахме Ви. Всички знаят и забелязват, че казвате „не“ на Европейския съюз.

5.3. Дългосрочни грижи за възрастни хора (гласуване)

5.4. Положението на река Йордан особено по отношение на областта по долното течение на реката (гласуване)

6. Липса на прозрачен процес за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) - Създаване на Европейска година за борба с насилието срещу жените (писмени декларации): вж. протокола

  Председател. − Колеги, имам още две съобщения. Текстът е на чешки, така че ще го прочета на чешки.

  Председател. − Писмена декларация (член 142) 0012/2010, внесена от Françoise Castex, Zuzana Roithová, Alexander Alvaro и Stavros Lambrinidis, относно липсата на прозрачен процес за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и потенциалната оспоримост на съдържанието му, е подписана от мнозинството от членовете на Парламента.

В съответствие с член 123 от Правилника за дейността писмената декларация ще бъде предадена на съответните адресати и ще бъде публикувана в Приетите текстове от настоящото заседание. Имената на подписалите я ще бъдат посочени в протокола.

Писмена декларация (член 142) 0020/2010, внесена от Marc Tarabella, Barbara Matera, Marije Cornelissen, Ilda Figueiredo и Антония Първанова, относно създаването на Европейска година за борба с насилието срещу жените, е подписана от мнозинството от членовете на Парламента.

В съответствие с член 123 от Правилника за дейността писмената декларация ще бъде предадена на съответните адресати и ще бъде публикувана в Приетите текстове от настоящото заседание. Имената на подписалите я ще бъдат посочени в протокола.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). - (PT) Г-н председател, просто искам да приветствам факта, че колегите подписаха искането за създаването на Европейска година за борба с насилието срещу жените. Считаме, че това е много важно, и се надяваме, че Европейската комисия ще го вземе под внимание. Благодаря на всички, които взеха участие.

  Председател. − Колеги, стигаме до обяснение на вот. Тези от вас, които не желаят да обяснят своя вот, моля да напуснат залата тихо, за да можем да продължим с обясненията.

7. Обяснение на вот.

Доклад Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (A7-0215/2010)

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-н председател, (…) стъпка към по-добро разбиране на текстовете, които приемаме, от страна на гражданите на Европейския съюз. Все още има много неща, които трябва да се направят, но е важно постоянно да предприемаме тези стъпки.

Очевидно, трябва да намерим начин за балансиране на двете различни правни системи: англосаксонската система и континенталната система, която се основава на римското право.

Текстът по отношение на оценките на въздействието обаче също е важен. Той представлява жизненоважен текст, който трябва да бъде отразен и в националното законодателство. В тази връзка трябва да изтъкна, че те имат значителни недостатъци. Ще бъде важно да се върнем към този въпроси и аз считам, че ще направим това скоро.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, едно просто, ясно законодателство, което е разбираемо за хората, е изключително важно за приемането на Европейския съюз. Разумното законодателство обаче е от съществено значение и за функционирането на Европейския съюз. Затова опростяването на процеса на законотворчество на Европейския съюз следва да бъде една от основните задачи на европейските институции. Един много важен аспект от това е намаляването на административната тежест върху нашите предприятия. Това ще даде нов тласък за икономическо развитие и иновации. Европа обаче не винаги се намира там, където й се полага да бъде, или поне такива са наблюденията ми в собствената ми страна. Комисията трябва да положи специални усилия да гарантира, че държавите-членки приемат разпоредби, които не надхвърлят изискванията на Европейския съюз.

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-н председател, има моменти в Парламента, когато документът за реда на гласуване е абсолютна пародия. Докладът относно „по-доброто законотворчество“ е изготвен от същите институции, които превърнаха тази част на света в най-свръхрегулирания и най-малко конкурентоспособен блок на планетата и които създадоха бюрократичния кошмар на общата селскостопанска политика и екологичното бедствие на общата политика в областта на рибарството.

Но нека се опитам да бъда конструктивен. Ето една идея за по-добро законотворчество: нека не бъдем патетични при изготвянето на законодателството. Нека се опитаме да не използваме устава на Парламента като начин да покажем, че сме добри хора, че ни е грижа за безработицата, че ни е грижа за ромите, удълженото работно време и така нататък. Сериозната държавна намеса обикновено не е най-добрият начин за решаване на проблеми. Ще е по-добре, ако позволяваме решенията да бъдат взимани възможно най-близо до хората, които засягат.

Ето защо скромното ми предложение за по-добро законотворчество е да закрием експериментално Парламента за следващите шест месеца, да не приемаме никакво законодателство и да видим дали избирателите ни имат нещо против.

Предложение за резолюция (B7-0492/2010) - Предложение за обща резолюция (RC-B7-0493/2010)

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Днес в Словакия отбелязваме ден в памет на жертвите на Холокоста. По времето на словашката държава повече от 100 000 евреи, роми, хомосексуалисти и хора с физически увреждания са депортирани от Словакия в концентрационни лагери. Именно поради тази причина днес подкрепих предложението за резолюция – на което, по съвпадение, бях и преводач – тъй като смятам за изключително важно Европейският парламент да излъчи сигнал, че не желаем подобно нещо в Европа – нито сега, нито в бъдеще. В Европа сме преминали през две големи войни и е крайно време, особено след като Франция пристъпи към широкомащабни депортации на румънски роми обратно в страната им, да покажем, че тези неща просто не са приемливи за нас и гласуването по предложението за резолюция ще помогне посланието да бъде предадено. Г-н председател, бих желала да благодаря на всички колеги, които подкрепиха нашата резолюция.

  Joe Higgins (GUE/NGL). - (EN) Г-н председател, аз подкрепих резолюцията, сред вносителите на която беше и Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица.

Набелязвайки ромската общност във Франция за гонения и експулсиране, френският президент Саркози и неговото правителство проявиха най-отвратителен цинизъм. Всъщност нескопосаното използване на малцинствената общност от потиснати хора има за цел да отклони вниманието от пагубните икономически и социални политики.

Политиките на г-н Саркози доведоха до масова безработица във Франция и обедняване на много групи от работническата класа. Сега правителството на г-н Саркози систематично действа в ущърб на жизнения стандарт на френските работници и накърнява пенсионните права на френския народ. Г-н Саркози и правителството му са агенти на френската буржоазия и едрия международен бизнес и отчаяно се опитват да направят от една уязвима общност изкупителна жертва, за да отклонят вниманието от огромната си непопулярност.

Поздравявам десетките хиляди французи, които демонстрираха срещу тази политика миналата събота, и призовавам френските работници да проявят толкова силната си традиция на солидарност с всички малцинствени общности и трудови хора, заставайки заедно в защита на правата на човека и гражданските права, и за едно по-добро бъдеще – и да не допуснат да бъдат подведени от това цинично действие.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Аз гласувах сред първите в полза на резолюцията на моята собствена политическа група, защото тя предложи решения, а не заклеймяване на една политическа възможност. За съжаление, предложението за резолюция не мина.

Колкото до предложението за резолюция, внесено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и симпатизиращите на техните политики, аз гласувах „за“ някои точки от текста, които сметнах за конструктивни, основно в устното изменение, подкрепящо липсата на връзка между положението на ромите в Европа и присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство.

Гласувах също „за“ втората част от параграф 10, която призовава за силна хоризонтална координация, с която да се гарантира навременен и ефективен отговор при такива случаи в бъдеще и за втората част от параграф 16, която призовава както Комисията, така и държавите-членки да зачитат правата на ромите и тяхното упражняване.

Гласувах също „за“ съображение Л, което сочи необходимостта от повишено представителството на ромите в правителствените структури и публичната администрация в държавите-членки. Обаче не бях в състояние да гласувам „за“ предложението за резолюция в цялост, защото го намирам за демагогско.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Външната миграция е възлов проблем за Европа. Всяка година 900 000 нови имигранти идват в Европа. Въпросите на ромите са вътрешен проблем за Европа, тъй като миграцията на роми между държавите-членки не е от порядъка на стотици хиляди, а на хиляди. Обаче това не означава, че тя не представлява сериозен проблем.

Подкрепям предложението за резолюция на Европейския парламент относно положението на ромите в Европа. Намирам за положително, че тя определя проблема като общоевропейски. Проблемът с ромите не може ефективно да бъде решен изолирано. За решаването му е необходимо да бъдат привлечени европейски ресурси и eвропейски знания и опит, особено за страните със значително ромско население.

Миграцията и репатрирането на ромите не трябва да стават политически въпрос. Правата на малцинствата не следва да се накърняват. Обаче правата и задълженията трябва да важат не само за държавите-членки, а и за самите малцинства.

  Tunne Kelam (PPE). - (EN) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейската народна партия (Християндемократи), защото текстът на резолюцията предложи градивно и цялостно европейско решение на проблема за по-доброто социално приобщаване на ромите.

Вместо да използва сериозното им социално и икономическо положение като средство за политически мотивирани нападки срещу спазващи закона правителства, като тези на Франция и Италия, Европейската народна партия (Християндемократи) предлага европейска стратегия за ромите.

Изместването на проблема от една държава-членка към друга не ни помага да намерим необходимите ресурси. Можем да го направим само заедно, в дух на градивен подход.

  Jens Rohde (ALDE). - (DA) Г-н председател, ние от Датската либерална партия избрахме да гласуваме в подкрепа на предложението за обща резолюция относно ромите не защото не мислим, че текстът в големи части от резолюцията съдържа като че ли прекалено голям емоционален заряд и че нападките в него са необосновани, а по-скоро защото мислим, че има основание да се постави под въпрос начинът, по който Франция изведнъж избра да изгони ромите. В тази връзка не смятаме, че има какво да се разследва във връзка с депортациите от Дания или Германия. Дания действаше изцяло в съответствие с правилата и ако Германия не може да върне у дома им бежанци от война, която вече е свършила, схващането за статут на бежанец ще изчезне и тогава ще се изправим пред един изцяло нов правен статут в света. Трябва да кажа, че в борбата си срещу неоправданите критики на Дания и Германия Датската либерална партия остана неловко самотна. Нито Социалдемократите, нито Социалистическата народна партия ни подкрепиха. Не, те предпочитат тяхната собствена и една съседна страна да бъдат очернени от спорове, за които няма поддаващо се на документиране основание. Наистина мисля, че това е смущаващо. Бих искал да завърша, като подчертая, че и последната изрична следа от така наречената критика на Дания и Германия окончателно отпадна при гласуването днес.

  Gerard Batten (EFD). - (EN) Г-н председател, аз не гласувах в подкрепа на нито една от резолюциите, защото принципно не признавам демократичната легитимност на Европейския съюз и никога няма да я призная.

Обаче трябва, разбира се, да бъде право на суверенните нации да решават кой може и кой не може да влиза на техните територии и на какво основание. Държавите от ЕС са се отказали от това право, признавайки предимството на правото на ЕС и, по-конкретно, приемайки Директива 2004/38/ЕО за свободното движение на хора.

Французите не могат да имат и двете. Те не могат да бъдат пълноправни членове на Европейския съюз, а същевременно да дискриминират румънските цигани.

Ако на французите това не им харесва, предлагам те да възприемат политиката на Партията за независимост на Обединеното кралство, а именно да напуснат Европейския съюз и да си възвърнат суверенитета.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Чрез приемането на предложението за резолюция относно ромите Европейският парламент и Европейската комисия, по мое мнение, правилно признаха отговорност за положението на ромите в Европейския съюз. Въз основа на личния ми опит от собствената ми страна обаче, бих искал да посоча, че когато се търсят ефективни решения за интеграцията на ромите, не е достатъчно само да се осигури финансова помощ или материални блага в опит да бъде подобрено материалното им положение. Далеч по-важно е ромите да бъдат научени, че поддържането на жизнен стандарт изисква полагане на много повече усилия за получаване на възможно най-добро образование и запазване на постоянно работно място. Само чрез образование и социална интеграция ромите ще се освободят от бремето на унизителното положение в нашето общество. Задачата ще бъде трудна и се надявам да успеем да се справим.

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на това, всички членове на Европейския съюз да имат равни права. Това включва и ромите.

Разбирам, че някои – например в Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) – смятат, че предложението за резолюция е в прекалено голяма степен средство за политическо действие срещу Франция. Съвсем вярно е, че трябва да гледаме на нещата така, че да не използваме политиката като средство, а тъй като Европейският съюз е общност на ценности, да покажем, че сме наистина ангажирани със схващането, че трябва да поемаме отговорност за най-уязвимите групи от нашето население.

Знаем, че понастоящем равнищата на обществено участие сред ромското население в много европейски страни са ниски, ето защо решаването на този проблем е общо предизвикателство за европейците, за гражданите на Европейския съюз. Ние няма да внушаваме доверие, когато обясняваме извън Европа как трябва да се действа във връзка с правата на човека, ако самите ние не се справим както трябва с положението на ромите в Европейския съюз.

Надявам се на това да се погледне като на конкретно действие в Европейския парламент. Парламентът, разбира се, е организирал различни, малки по мащаб пилотни проекти, които целят да насърчат интеграцията на ромите в обществото, чрез образование и така нататък. Понякога обаче изглежда, че този Парламент не е склонен да дава пари за такива проекти и от своя бюджет, по-скоро би ги дал на Гърция или някоя друга държава, или дори на държави извън Европа.

Сега трябва да решим веднъж завинаги ромския въпрос вътре в Европейския съюз. По този начин ще демонстрираме заслужено доверие и основните ценности, в името на които работи Европейският съюз.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, аз внимателно изслушах казаното от г-н Takkula, но всъщност са на разположение няколко много сериозни източници на средства, в размер на няколко десетки милиарда евро, а до момента от тях са усвоени само 9 млн. евро.

С това предложение за резолюция мисля, че г-н Саркози и г-н Хортефо, френският министър на вътрешните работи – които впрочем някога бяха членове на Парламента – днес жънат това, което посяха. Те подкрепиха отварянето на нашите граници; те сключиха тези договори; те дори понякога ги писаха или прокарваха; и те със сигурност трябва да си дават сметка днес, че крехките бариери, които бяха издигнати – временните решения, които позволиха на ромите да дойдат и да се установят във Франция чак след 2013 г. – всички те отидоха зад борда.

В заключение, това, което намирам за най-неприятно в нагласите на нашите колеги, е, че под предлог за борба с дискриминацията всъщност е налице систематична дискриминация – или заклеймяване, ако използваме техния израз – на коренните населения на мнозинството. Много е хубаво да се защитават малцинства, но не мислите ли, че понякога могат да възникнат проблеми – културни, поведенчески или други видове проблеми – в поведението на някои малцинства, които всъщност не допускат интеграцията им? Няма ли да е по-добре за тези малцинства, ако бъдем честни, като поставим и тези проблеми на масата? Поне веднъж това не би навредило.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, изумен съм от лекомислието, с което левицата в залата жонглира с термини като „колективно експулсиране“, когато говорим за досиета във Франция, които се оценяват индивидуално, за всеки отделен случай и за хора, които са получили помощ доброволно да се върнат в страната, от която са дошли. Една държава-членка наистина има правото и задължението да прилага правилата на държава, която спазва правовия ред, и да взема мерки срещу незаконната имиграция и съпътстващите я неудобства. Във всеки случай основната роля за решаването на проблемите се пада на самите ромски общности. Бих искал да припомня един меморандум на бившия нидерландски министър на жилищното настаняване, общностите и интеграцията, Ван дер Лан, социалист, в който наред с другото се посочва, че сред ромите процентът на престъпност е непропорционално висок, броят на непосещаващите училище е много голям, а с децата се злоупотребява за включването им в просия и престъпни дейности. При това положение, според социалиста Ван дер Лан, ромите сами се изключват от нидерландското общество. Поради това има работа за вършене. Г-н председател, знам, че не е популярно това да се казва тук, в Парламента, но ромите, както всички други хора, имат не само права, а и задължения.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ние не подкрепихме предложението за резолюция от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), което със сигурност е по-балансирано, поради една възлова точка, към която желаем да привлечем вниманието ви: призивът Европейската комисия, Европа, да ускорят процеса за присъединяване на Румъния и България към Шенгенското пространство.

Ние смятаме – и вече предупредихме по време на разширяването – че тези страни още не са приели строги политики за контрол при издаване на карти за самоличност и придобиване на гражданство.

Наясно ли са Комисията и Парламентът, че в тези страни удостоверения могат да бъдат получени много лесно от неевропейски страни, което позволява, благодарение на свободата на движение, незаконно влизане в Шенгенското пространство? Трябва много да внимаваме по този въпрос и е напълно безотговорно, че това не е направено и се настоява за разширяване на Шенгенското пространство, в разрез със здравия разум.

Най-накрая, искам да изкажа надеждата си, че когато отново се срещнем, поне един от благодетелните членове на ЕП, които толкова подкрепят ромите, ще съобщи, че е приел – ще могат да си го позволят със заплатата на член на ЕП – едно добро ромско семейство и че изхранват няколко допълнителни гърла. Не е трудно да се докаже с дела, а не само с думи, че си готов да сториш добро.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Аз не подкрепих одобреното предложение за резолюция, защото не мисля, че то ще спомогне за решаване на ромския въпрос в Европа, като в същото време ще вгорчи политическата атмосфера между отделните държави от Европейския съюз. Отговорността ни за решаването на проблемите на ромската общност може да бъде обобщена в едно изречение: Знаем какво не искаме, но не знаем какво искаме. Не искаме никой да бъде наказван заради нарушенията на друг само защото и двамата спадат към една етническа група. Обаче не искаме също някои хора да си мислят, че законът не важи за тях. Не искаме да караме никого да се отказва от културата си, но също така не искаме да търпим нарушаване на основните принципи на съвместно съществуване в името на етническата принадлежност. Френското правителство знае какво не иска. Докато не е нарушило закона, основание за упреци няма. Ако е нарушило закона, съдилищата трябва да вземат отношение по въпроса. Една кратка бележка за срещата в Париж през тази седмица: щях да съм изключително удовлетворена, ако страните, от които се очаква да дадат положително решение на ромския въпрос, бяха сред първите канени на такива срещи.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-н председател, предложението за резолюция, което събра мнозинството от гласовете на Парламента, получи и моя глас. Резолюцията третира една съществена черта на закона и много ясно казва, че никоя санкция не може да се свързва с националност. Отговорността трябва винаги да бъде индивидуална по характер и това е основополагащ принцип на правото. Ромите трябва да бъдат третирани по същия начин, както и останалите граждани на Съюза. Това означава също, че те се подчиняват на закона и ако го нарушат, трябва да носят отговорност на същото основание, както и останалите. Не можем да допуснем положение, при което националността да се сочи като причина за освобождаване от отговорност за нарушаване на закона. Въпросът е, че националността не следва да бъде основание за решението, какви санкции да се приложат, тъй като санкциите следва винаги да се определят на индивидуална основа.

Предложение за резолюция (B7-0491/2010)

  Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-н председател, бих искала само да заявя, че напълно подкрепям предложението за дългосрочните грижи за възрастни хора.

Предвид сегашните демографски данни въпросът за дългосрочните грижи за възрастни хора определено е европейски въпрос и макар че въпреки това той до голяма степен е отговорност на държавите-членки, поради естеството и значимостта на положението, въпросът е европейски и в действителност е признат за такъв.

Един от въпросите, подчертани в резолюцията, който аз подкрепям напълно, е необходимостта да се вземат под внимание потребностите на лицата, полагащи неформални грижи. Те предоставят значителен дял от грижите, от които се нуждаят възрастните хора. Държавите-членки трябва да предприемат практически стъпки за подкрепа и опазване на този безценен ресурс и те трябва да сторят това посредством обучение, отдих и други мерки, които ще спомогнат за балансиране на работата и семейния живот.

Друга точка от резолюцията, на която бих искала да обърна внимание, е искането за въвеждането на гаранции, които да защитават основните права на лицата, получаващи грижи в дългосрочен план, и не само въвеждането на такива гаранции, но и държавите-членки да гарантират изпълнението и спазването на критериите за качество на предоставянето на услуги

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, във връзка с предложението за резолюция относно дългосрочните грижи за възрастни хора бих желал да изразя пълна подкрепа за вниманието, което се обръща на този въпрос. С оглед на неблагоприятните демографски промени, които тревожат Европа незабавното действие в тази сфера е особено важно. Освен че трябва да помагаме на възрастните хора да бъдат активни и да гарантираме, че за тях ще се полагат подходящи грижи, ние не трябва да забравяме хората, които предоставят тези грижи. Често пъти това са хора, които не получават друга помощ, защото освен че се грижат за възрастен човек, те също ходят и на работа. Съвместяването на тези две роли не е лесно. Тук имам предвид семейства в селски райони, които в повечето случаи поемат сами грижите за немощни членове на семейството. Правният статут на тези хора следва да бъде регулиран. Това ще насърчи и други лица да започнат да полагат грижи за възрастни хора, които искат да остаряват достойно. Мисля, че всички ние искаме това.

Предложение за обща резолюция (RC-B7-0484/2010)

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, за съжаление, предложението за резолюция според мен е едностранчиво. Когато разглеждаме ситуацията в Близкия изток, трябва да помним, че там има една демократична държава, с която ние в Европа споделяме едни и същи ценности: Израел. Демокрация, права на човека и свобода на мнението там са важни ценности.

Поради това е важно, когато разглеждаме ситуацията в региона, да погледнем и цялостната ситуация и да не се стремим по един или друг начин да се опитваме да навредим на единствената демокрация там.

За съжаление, такава представа възникна, когато обсъждахме положението на река Йордан. Всички знаем, че водните ресурси в региона са ограничени. Знаем също така, че чрез създаване на системи за напояване и събиране на вода Израел е положил огромни усилия да осигури хората да имат достъп до вода и в Израел, и в така наречените палестински територии, и че там е възможна селскостопанска дейност.

Надявам се, че нашето отношение ще бъде конструктивно. Да се надяваме, че ще постигнем напредък на мирния фронт в резултат от започналите мирни преговори. Нашето отношение към този регион трябва да бъде конструктивно и подкрепящо, а не такова, което стоварва вината върху Израел.

Писмени обяснения

Доклад Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (A7-0215/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Как може някой да не гласува за доклад с такова заглавие? Как може да не се подчертае необходимостта от изготвяне на законодателство, което е просто, прозрачно и разбираемо за европейските граждани? По-точно, аз очевидно напълно подкрепям този доклад по собствена инициатива на Парламента, на първо място, защото трябва постоянно да се стремим да предлагаме по-добро законодателство, и, на второ място, защото то посочва редица важни проблеми. Един от тях е оценките на въздействието на Европейската комисия, чиято независимост и надеждност трябва да бъдат гарантирани.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) По-доброто законотворчество се превърна в предпоставка за ефективното функциониране на Европейския съюз и може да играе важна роля за излизане от икономическата криза и постигане на икономически растеж. Необходимо е дейността на институциите да отговаря на очакванията на гражданите, дружествата, които развиват дейност на вътрешния пазар, и националните и местни органи, както и да се гарантира, че решенията се вземат, като се имат предвид във възможно най-голяма степен интересите на гражданите. Подкрепям разпоредбите, предвидени в резолюцията, в които се посочва, че трябва да подкрепим процеса на по-добро регулиране с цел по-голяма прозрачност, ефикасност и съгласуваност на законодателството на Европейския съюз. В качеството си на институция с правомощия за законодателна инициатива Комисията има основна роля в този процес при изготвянето на качествени законодателни предложения, при намаляването на административната тежест и разходите на предприятията и сътрудничеството с държавите-членки с цел да се гарантира правилното прилагане на законодателството на Европейския съюз.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. − (PT) Тази инициатива има за цел да анализира прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, като гарантира, че тези принципи се зачитат в предложенията на Европейския съюз. Субсидиарността е динамична и развиваща се идея, която позволява дейността на Европейския съюз да бъде разширена при необходимост и ограничава действията, когато те престанат да бъдат оправдани.

Пропорционалността е водещ пример при упражняването на правомощията на Европейския съюз, независимо дали става въпрос за изключителни или споделени права, които не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на целите. Открояват се две големи иновации в тази област: създаването на Съвет за оценка на въздействието и факта за влизането в сила на Договора от Лисабон, който придава важна роля на националните парламенти при оценяването на начина, по който тези два принципа се прилагат – предварителен политически контрол, който може да доведе до преразглеждане или евентуално премахване на предложението, или последващ съдебен контрол, при който се прибягва до Съда на Европейския съюз, ако се смята, че тези принципи са били нарушени. Тази система за оценка позволява на Съюза да законодателства по-добре, като анализира и обосновава своите предложения, и позволява на Съюза да подобри качеството, точността и прозрачността. Приветствам факта, че системата за оценка на въздействието работи правилно и подкрепям подсилването на процеса на анализ.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) –Докладът на г-жа Geringer de Oedenber се отнася предимно до оценката на 15-тия и 16-тия доклад на Европейската общност за подобряването на регламентите, обхващащи периода 2007-2008 г., третото стратегическо проучване за подобряване на регулирането от януари 2009 г. и Програмата за действие относно намаляването на административната тежест от октомври 2009 г. Докладчикът цели по-строго прилагане на субсидиарността и пропорционалността като основни изисквания на европейското законодателство, за да се даде възможност на държавите-членки да упражнят собствените си законодателни правомощия и да гарантират, че очакванията на техните граждани са изпълнени. По отношение на въпроса за оценката на въздействието на законодателството и намаляването на административната тежест обаче, са необходими по-нататъшни усилия. В доклада се обръща внимание на факта, че 32% от административните тежести в Европейския съюз са причинени от прекалено строго прилагане на европейските закони от страна на държавите-членки, което надхвърля изискванията на европейското законодателство.

В новите държави-членки се сблъскваме с тези проблеми доста често. Приветствам факта, че е направена препратка към новите възможности за Европейската гражданска инициатива. С влизането в сила на Договора от Лисабон за пръв път на гражданите на Европейския съюз е дадена възможност да участват активно в създаването на европейско законодателство. Докладът като цяло е принос към нашата законодателна дейност и аз подкрепям одобряването му.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. − (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно по-доброто законотворчество, защото подкрепям необходимостта от създаване на законодателство, което е просто, прозрачно и разбираемо за европейците. Важно е обаче да се гарантира, че административната тежест ще бъде намалена, а икономическите, социалните и екологичните въздействия на всички нови предложения на Комисията ще бъдат внимателно оценени от независим орган, който трябва да се отчита пред Парламента.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Напълно подкрепям продължаващите усилия за развитието на законодателство, което е просто, прозрачно и разбираемо за европейците. Въпреки добронамерените декларации, строги проучвания и ясни доклади от множество институции, истината е, че европейското законодателство продължава да бъде наситено с проблеми, които се посочват често: прекомерен обем, неподходяща сложност, неразбираемост и множество изключения.

Този факт не само отдалечава европейците от решенията, взети на европейско равнище, но и разпалва разискването – не винаги много разумно или строго – относно европейската намеса във въпроси, по които нямаше да се произнася или изготвя закони, ако се обръщаше повече внимание върху спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Затова тази резолюция е на прав път.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Тази резолюция разглежда въпроса за „по-доброто законотворчество“, който обхваща принципите на субсидиарност и пропорционалност, които са абсолютно необходими за правилното функциониране на Европейската комисия, и включва например необходимостта от оценки на въздействието на процеса на законотворчество, както и от опростяване и кодифициране на съществуващото законодателство, и намаляване на административните разходи, произтичащи от европейското законодателство, с 25% до 2012 г.

Най-важните аспекти на тази област са Европейската гражданска инициатива, въведена с Договора от Лисабон, която ще даде възможност на гражданите да участват активно в процеса на създаване на европейските закони, фактът, че Европейският парламент вече е на равна основа със Съвета по отношение на обикновената законодателна процедура, както и включването на националните парламенти в контрола на прилагането на принципа на субсидиарност. Във връзка с това, съгласно условията на член 225 от Договора от Лисабон и защото считам, че това е пример за „по-добро законотворчество“, аз предложих в доклад по собствена инициатива да се изготви конкретна директива за биологичните отпадъци, която беше приета с мнозинство в Парламента през юли: надявам се, че Комисията ще даде своя отговор скоро.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Признавам значението на ясното законодателство, намаляването на административната тежест за предприятията, качеството на проучванията на въздействието, факта, че те трябва да бъдат взети предвид (което, изглежда, не винаги се случва) и преди всичко стриктното спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при всеки законодателен акт, излизащ от Брюксел. От друга страна, смятам, че е жалко, че макар докладът многократно да сочи с пръст това, което нарича „прекомерно регулиране“ (gold-plating) на законодателството от страна на държавите-членки, в него не се споменава много интересната информация, която се съдържа в изложението на мотивите. От хилядите законодателни актове в сила само 72 са наложили цели 486 задължения за информиране, което е довело до над 10 000 актове за прилагане в държавите-членки. Струва ми се, че тази информация разкрива точно обратното: че корените на проблема са в свръхрегулирането от страна на Комисията. По принцип се чудя дали има нещо извън формалното зачитане на принципа на субсидиарност, тъй като в Договорите се предвиждат области, в които Европейският съюз има изключителни правомощия и които не могат да бъдат поставени под съмнение, докато във всички други области изглежда, че определени национални парламенти не са в състояние напълно да упражнят правата си по този въпрос.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. − (FI) Философът Шопенхауер казва, че трябва да използваме обикновени думи и да казваме необикновени неща. Много хора, политици и законодатели, по-конкретно, правят точно обраното, вероятно без да съзнават това. Именно поради тази причина продължаващото разглеждане на законодателната практика и нейното подобрение винаги ще бъдат от съществено значение за работата на Европейския съюз. Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Geringer de Oedenberg относно по-доброто законотворчество, защото той повдига важни въпроси за начините, по които законодателството може да бъде подобрено. На първо място, Парламентът не трябва да забравя собствената си отговорност: твърде често търсенето на внимание от страна на законодателите на Европейския съюз води до положение, в което жизнеспособна директива е затънала в подробни изменения по време на парламентарното разискване. Според правилото на Шопенхауер простото, прозрачно законодателство не означава, че то не е толкова добро по отношение на съдържанието си: сложността и казуистиката често представляват начин да се скрие липсата на идеи. На второ място, искам да повдигна въпроса за оценките на въздействието на законодателството. Няколко важни законодателни инициативи като историята на Директивата за търговия с емисии показаха, че са налице сериозни пропуски в оценките на въздействието. Хората трябва да бъдат точни, особено при изготвянето на законодателство в областта на околната среда: проблем, решен на едно място, може да създаде нов проблем някъде другаде. Както се посочва в резолюцията, Комисията трябва редовно да се консултира със заинтересованите страни и да направи обстойна обективна оценка. Смятам, че текстът за малките и средните предприятия, включен от Комисията във вътрешните си насоки, е добре дошъл. На трето място, трябва да осъзнаем, че националните органи често са важни за облекчаването на административната тежест. Аз идвам от страна, където официалният апарат е толкова педантичен в прилагането на законите, че често това води до допълнителна тежест. Отговорността на държавите-членки не може се пренебрегва по отношение на този въпрос.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Единственото достойнство на този текст е призивът за удължаване на периода за консултации за социалните партньори на законодателните предложения на Комисията. Останалото е ужасяващо: той приветства работата на групата, оглавявана от Edmund Stoiber, клуб от бизнесмени, които подкрепят дерегулацията под претекст за намаляване на административната тежест; той предлага ограничаване на правото на гражданската инициатива, нищожен инструмент, оставен на суверенните народи от Договора от Лисабон, и потвърждава осемседмичният срок за получаване на становищата на националните парламенти по отношение на предложенията на Комисията.

Освен това, въпреки че в текста се настоява относно необходимостта от разбираемо европейско законодателство, в него не се посочва никаква загриженост, че по-голямата част от текстовете на Комисията и работните групи са достъпни единствено на английски език. Какво друго може да се очаква от едно народно събрание, в което повечето членове не настояват за правото то да бъде истински парламент?

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Голямата сложност на темите, разглеждани от Европейския съюз, означава, че през по-голямата част от времето приеманото законодателство е прекалено сложно и не достатъчно разбираемо за по-голямата част от европейската общественост. Ето защо е налице необходимост от изготвяне на законодателство, което е просто, прозрачно и разбираемо за европейците от всички държави-членки. В същото време, с оглед на кризата, в която се намираме в момента, трябва да бъдат разработени механизми за значително намаляване на високите разходи на законодателния процес на Европейския съюз, така че да бъдем първите, които дават добър пример по отношение на използването на бюджета на Европейския съюз.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) В доклада се изтъква, че ролята на националните парламенти се засилва от Договора от Лисабон, но в действителност държавите-членки трябваше да предоставят още повече правомощия на Брюксел. Има и фактически ситуации в ежедневието, които показват, че все още съществуват проблеми в правната сфера в трансграничен план.

Например в случая с разводите, където двойките са граждани на две различни държави-членки, където някои държави-членки на Европейския съюз поне бяха в състояние да постигнат съгласие по отношение на регламентирането на правомощията, дадени на съдилищата, или в областта на европейската оценка на въздействието върху околната среда, където държавите-членки забавиха изпълнението, за да избегнат изискването за големи проекти, като например разширяването на АЕЦ „Темелин“. Сега може да изглежда разумно да се изготви оценка на въздействието, а целта за намаляване на административните разходи и опростяване на закона също трябва да бъде приветствана, но Европейският съюз вече прави това от много години и досега гражданите и предприятията не са видели много резултати. Този доклад едва ли ще промени това положение и поради тази причина аз се въздържах от гласуване.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Гласувах за доклада за по-добро законотворчество, защото считам, че по-доброто законотворчество е предпоставка за ефективното функциониране на Европейския съюз и едно от правата на нашите граждани, което не може да бъде постигнато без ясни закони, които могат да бъдат разбрани от обществеността. По-доброто регулиране в Европейския съюз обхваща редица въпроси като извършването на оценки на въздействието, намаляване на административната тежест и опростяване и кодифициране на съществуващото законодателство. По-специално, съгласен съм с програмата на Комисията, насочена към намаляване на административната тежест вследствие на законодателството на Европейския съюз, която е в сила от 2005 г. и която има за цел да намали тази тежест с 25% до 2012 г. Много важно е да се намалят разходите за предприятията, които развиват дейност в рамките на Европейския съюз, за да им се даде възможност да функционират ефективно при трудни икономически условия и да са конкурентоспособни в цял свят, както и да се оптимизират обществените административни процедури. Трябва да се съсредоточим върху излишните изисквания за предоставяне на информация и да приложим принципа за „еднократност“, посочен в документа за малките предприятия. Електронната комуникация представлява отличен инструмент за намаляване на административната тежест. Институциите на Европейския съюз трябва да си сътрудничат активно с държавите-членки, за да се избегнат несъответствие при тълкуването и „прекомерно регулиране“ (gold-plating) на законодателството. Според Комисията 32% от административните тежести на Европейския съюз са вследствие на решения на определени държави-членки, които надхвърлят изискванията на законодателството на Европейския съюз, както и на неефективността на техните административни процедури. Освен това не трябва да забравяме, че консултациите с всички заинтересовани страни, по-конкретно социалните партньори, е от основно значение при изготвянето на законопроекти.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Решително подкрепих доклада, в който се подчертава изключителното значение да се правят прости и ясни закони, които гражданите на Европейския съюз могат да разберат, и се подчертава, че европейските институции трябва да зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност при формулирането на предложения. В доклада се подчертава основната роля на Комисията, в качеството й на институция с правомощия за законодателна инициатива, при изготвянето на висококачествени законодателни предложения.

Парламентът се ангажира да положи всички усилия за своевременно разглеждане на тези предложения в съответствие с подходящата законодателна процедура. Също така, той подчертава значението на сътрудничеството с държавите-членки, за да се гарантира, че законодателството се прилага правилно.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. − (IT) Ние решително подкрепяме доклада на Комисията за прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, защото той предвижда оценки на въздействието на издадени директиви.

Тези оценки, които трябва да бъдат извършени посредством сериозни, независими проучвания на разходите и ползите, са изключително важни, за да се избегне вземането на решения, които налагат прекомерна тежест върху гражданите и предприятията. По-специално, трябва да не позволим на новото законодателство на Европейския съюз да доведе до появата на нови административни тежести.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. − (PT) По-доброто законотворчество се превърна в съществено условие за доброто функциониране на Европейския съюз и правилното прилагане на европейското законодателство въз основа на по-голяма прозрачност, ефикасност и съгласувани решения. Правилното прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, вече с нови определения след влизането в сила на Договора от Лисабон, трябва да спомогне за едно по-опростено и съгласувано законодателство за европейската общественост, така че да могат да се вземат решения на европейско равнище, които са в най-добрия интерес на европейците. Договорът от Лисабон посочва, че Европейският парламент трябва да действа в партньорство със Съвета и да насърчава по-тясно сътрудничество на националните парламенти при контрола на прилагането на принципа на субсидиарност.

Освен това регулаторната среда на Европейския съюз трябва да продължи да подкрепя оценките на въздействието и да намалява административната тежест. Както се посочва в доклада, за който гласувах, единствено чрез значително намаляване на административната тежест и ефективно прилагане на европейските закони към вътрешното правно планиране, както и ефективните оценки на въздействието по отношение на икономическите, социалните и екологични сфери, законодателството наистина ще бъде подобрено.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Geringer de Oedenberg, защото в него се подчертава необходимостта да се изготвят прости, ясни закони, които гражданите на Европейския съюз могат лесно да разберат.

Затова зачитането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, значението на подходящите оценки на въздействието върху законодателните предложения, намаляването на административната тежест и опростяването и кодифицирането на законодателството са основните цели на доклада за „по-добро законотворчество“. Също така трябва да отбележим, че по-простите, лесноразбираеми закони са от съществено значение за напредъка при определянето на бъдещата икономическа и социална политика на Европейския съюз.

Предложение за резолюция(B7-0492/2010) – Предложение за обща резолюция (RC-B7-0493/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент относно положението на ромското население в Европа, защото съм дълбоко загрижен от действията на Франция срещу тази общност и категорично подкрепям незабавното прекратяване на този процес. През август Франция започна колективно експулсиране на европейски граждани, принадлежащи към това малцинство. Ромската общност е най-многобройното етническо малцинство в Европейския съюз, с население, установено се в няколко държави-членки на Съюза.

Правото на всички граждани на Европейския съюз да пътуват и да живеят свободно навсякъде в Европа е един от стълбовете на европейското гражданство, както е определено в Договорите. И затова не разбирам оглушителното мълчание на Европейската комисия. Комисията трябваше да реагира, като обясни, че за да бъде законно експулсирането на европейски граждани от държава-членка, то трябва да се основава на съображения за обществен ред, трябва да бъде анализирано индивидуално и да бъде пропорционално на съответната заплаха за обществения ред, и в никакъв случай да не води до колективно наказание на етническо малцинство. Също така можем да се запитаме дали използването на пари за оправдаване на „доброволни отпътувания“ не е манипулация на свободата на гражданите и не е незаконен начин да бъде избягнато окачествяването им като експулсиране.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) По отношение на разискването относно ромите, посланието, което искам да изпратя, е ясно: трябва да се сложи край на неуместните спорове, които засягат единствено Франция, и вместо това да говорим като европейци за един европейски въпрос, който изисква европейски отговор. Настоящото разискване показва трудностите, с които все още се сблъскваме днес при разглеждането на европейски въпроси като европейци, а не като граждани на една или друга държава-членка. Европейската интеграция означава преди всичко споделяне на определени ценности, които пораждат определени свободи, включително свободата на движение, и определени задължения, включително зачитането на условията, произтичащи от упражняването на правото на пребиваване. Днес трябва да се отзовем на страданията на едно население, което се нуждае от интеграция. Страдания, които биват експлоативани от редица мафиотски мрежи и които не предлагат никакви средства на издръжка освен просия, кражби и проституция. Това е основният въпрос, който трябва да бъде решен днес.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Абсолютното двуличие на политическите сили, които не допускат алтернативен европейски път за развитие, се проявява в предложенията за резолюции, внесени за обсъждане в Европейския парламент, в които се ронят крокодилски сълзи за положението и гоненията срещу ромите. Европейската комисия е решила, изправена пред всеобщата реакция, да организира специална работна група за проучване на проблема. Те си мислят, че това ще успокои всеобщите протести относно политиката на дискриминация и ще ограничи решенията на италианското и френското правителства да депортират ромите. Политическите говорители на капитала, които се редуват в управлението на държавите-членки и заедно вземат решения в ЕС, вярват, че осъждането на тези правителствени решения ще освободи тях самите и ЕС от отговорност за постоянната и систематична дискриминация срещу ромите.

Обаче политиката на дискриминация е в самата природа на империалистическия, наднационален съюз на капитала. Колкото по-уязвима е социалната група и колкото по-добра е печалбата за капитала, толкова по-остра ще е дискриминацията. Ромите все повече се опълчват срещу ЕС, неговите органи и силите, които го подкрепят. Само съвместната борба заедно с трудещите се за победа над обществото на експлоатацията и борбата срещу ЕС и тези, които го подкрепят, ще доведе до зачитане на техните права и удовлетворяване на техните съвременни нужди.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) Предложението за обща резолюция, внесено за обсъждане от левицата, се опитва да тълкува Директива 2004/38/EО по начин, който аз смятам за напълно погрешен от политическа гледна точка и за незаконен. Текстът на директивата е ясен: има ограничения на свободата на движение в държавите-членки и ако намери за оправдано, правителството има право да репатрира и граждани на ЕС. Нещо повече, резолюцията напълно игнорира основен факт: през последните години Европа вече е изразходвала стотици милиони евро по програми за социална интеграция на ромите, но без положителен резултат предвид това, че основният проблем е изключително слабата способност на ромското население да се интегрира в тъканта на местното общество. Резолюция, която пренебрегва потребността от сигурност, за която ни призовават нашите граждани от ЕС и която, напротив, прокарва пътя на изключително широко тълкуване на принципа за свободно движение на хората и се явява следваща стъпка към изграждане на една Европа без връзка с мненията и нуждите на хората. Ето защо аз гласувах „против“ предложението за обща резолюция.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Неотдавнашната вълна от експулсиране на етнически цигани от Франция, кокетно представена като доброволна репатриация, отново възпламенява дебата в Европа по един нерешен проблем. Експулсирането на тези хора в техните страни на произход очевидно няма да реши нищо. Те ще се върнат при първа възможност и никой не може да ги спре, защото всеки един от тях е европейски гражданин, свободен да отиде където пожелае, доколкото се спазват разпоредбите на Директива 38/2004. Начинът, по който гласувах, изразява на първо място леката ми резервираност относно предложението за резолюция от групата на Европейската народна партия (Християндемократи)/Европейските консерватори и реформисти, свързано с подразбиращото се допускане, че експулсирането не се изключва като възможно решение. Аз обаче категорично не съм съгласен с предложението за обща резолюция, внесено от другите политически групи, което – под въздействието на неблагоприятната политическа реакция към правителството на Саркози – се опитва да направи от циганското малцинство жертва на мнозинството и да го оневини за положението, в което благополучно е просъществувало в течение на векове.

Събитията, станали във Франция и Италия, трябва да напомнят на Европа за съществуването на малцинство от 10-12 милиона души, което е вече общоевропейско и е с големи проблеми при интегрирането си. Обаче да ги крием зад националните граници е погрешно решение. Единственото жизнеспособно решение, което може да доведе до дългосрочни резултати, е едно общо европейско усилие за интегриране на това малцинство.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) – Връщането на повече от 8 хиляди роми от Франция в страните им на произход – особено Румъния и България – със сигурност е тема, която заслужава вниманието на Европейския парламент. Не съм привърженик на прибързаните наказания и заплахи и предпочитам пътя на задълбочените проучвания на ситуацията и нейната последваща оценка. Нека поемем по пътя на диалога с френската страна. Нека й дадем възможност да обясни всичко и едва тогава да правим изводи, дали това е случай на нарушаване на правата на човека или подходът към ромите се прилага в рамките на европейското право. Очаквам активни преговори от страна на Европейската комисия в духа на мисията й на пазител на Договорите.

Би било грешка, ако за по-удобно възприемам стратегия на умишлено замъгляване на въпроса и опити да се остави проблемът да изчезне от само себе си. Бих искал също да добавя, че според мен единственият начин за постигане на напредък по ромския въпрос е чрез приемане на уеднаквена европейска стратегия, обхващаща всички заинтересовани държави, която да е пряко свързана с Европейския социален фонд, както и с други финансови източници от бюджета на ЕС. Но на първо място и най-важно, е ние да приемем, че проблемите на ромите са европейски проблеми.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) относно положението на ромите в Европа. Мисля, че свободата на движение е основно право на европейските граждани, в съответствие с Директива 2004/38/ЕО. Директивата също така определя условията за тази свобода, които важат за целия Европейски съюз: хората, пребиваващи в една държава-членка повече от три месеца, трябва да могат да представят доказателства, че имат работа или достатъчно средства да посрещат нуждите си или да преминат курс на обучение.

Следователно е важно да разглеждаме социалната и икономическата интеграция на ромите като европейски въпрос и да намерим за него европейско решение. За това призовавам държавите-членки и Европейската комисия да се занимаят с този въпрос, за да могат да му намерят европейски политически отговор.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Подкрепям един конструктивен подход, основан на диалога за културното многообразие и какво представлява то от гледна точка на човешкото благосъстояние. Образованието е от съществено значение за процеса на интеграция. Като предлагаме образование и обучение, ние се борим с изключването, безработицата и дискриминацията. Също така гарантираме едно общество, което е по-справедливо, по-градивно и по-динамично. Важно е да се интегрират етническите малцинства не само на пазара на труда, но и във всички други сфери на обществото. Защитата на основните права и създаването на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие са цели на европейската интеграция. Приветствам всички, които насърчават интеграцията на местно равнище, включително политиците, учителите и сдруженията. Това е така, защото често пъти именно тези хора са отговорни за достъпа до жилищно настаняване, здравеопазване, образование, култура и подобряване на качеството на живот.

  Carlo Casini (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на г-жа Weber относно ромите в Европа заради неговото балансирано, конструктивно съдържание.

Не е достатъчно да крещим срещу дискриминацията, при което може би да използваме истински и изключително сериозни проблеми за целите на теснопартийните политически препирни. Естествено, че трябва решително отново да потвърдим принципите на недискриминация, на свободното движение и на произтичащите права и задължения – което е направено в резолюцията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) – но дори още по-важно е да се приложат практически реформи за решаване на проблемите, за да бъдат упражнени основни права на човека. Имиграцията е европейски въпрос и дойде времето, както се призовава в резолюцията на г-жа Weber, да се заемем с него на европейско равнище.

Въпросите, свързани с ромите, само отчасти се застъпват с въпроса за интеграцията и във всеки случай те имат специфични особености, на които също трябва да бъде обърнато внимание на европейско равнище. Структурата на ЕС бе замислена, предпоставяйки териториална стабилност на държавите-членки. Номадският начин на живот може да е характерен за един народ, което също трябва да бъдат уважавано, но приобщаването трябва да става в дух на солидарност, в съответствие с европейските правила, без някои държави-членки да действат според обстоятелствата. Това е предложението от резолюцията, което спечели нашата подкрепа.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Приветствам одобряването на предложението за обща резолюция относно положението на ромите в Европа. Предвид инерцията на Комисията и мълчанието на нейния председател, Жозе Мануел Барозу, Европейският парламент се противопостави на политиката, осъществявана от правителството на френския президент срещу ромската общност.

Трябва да отбележа, че политиката на г-н Саркози е в разрез с принципа за свободно движение на хора, гарантирано от Европейския съюз. Румъния е държава-членка, а Европейският съюз забранява всякаква дискриминация сред гражданите, основаваща се на етнически или национален произход. Нещо повече, след влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г. Хартата на основните права стана правно обвързваща. Резолюцията изисква отговор на тяхното положение да бъде даден с европейска политика.

Резолюцията бе необходима, защото действията на г-н Саркози, също като тези на г-н Берлускони в Италия, са типични за десницата в Европа. Те искат Европа, която да е удобна за банките и многонационалните организации. Съгласни са със свободното движение на капитали, но когато се отнася до бедните и потиснатите, те затварят границите си и ги изхвърлят.

  Carlos Coelho (PPE) , в писмена форма. − (PT) За разлика от моите колети, аз не поставям под въпрос законността на решенията за експулсиране, взети от френските органи. Всички държави-членки имат право да го сторят, позовавайки се на законните съображения за вътрешна сигурност и опазване на обществения ред. Това, което аз намирам за достойно за съжаление, са свързаните с тях разсъждения, които изглежда имат за цел да бъде обвинена една етническа група и да се предизвикат неприемливи ксенофобски реакции. Ако един европеец извърши за престъпление, не можем да обобщим, че всички европейци са престъпници. Ако един ром открадне, не можем да обобщим, че всички роми са престъпници.

Важно е да бъдат засилени механизмите за подкрепа на приобщаване на ромите и за борба с всякакви форми на дискриминация, като се стимулират децата от ромски произход да посещават училище и са защитават основните им права. Никой не е над закона – нито хората, водещи номадски начин на живот, нито правителствата – и всеки трябва отговорно да съдейства за решаването на проблемите, а не да драматизира или да засилва напрежението.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. − (EN) Подкрепям тази резолюция, която изразява дълбока загриженост по отношение на мерките, предприети от френските органи и от органите на други държави-членки, насочени към ромите и странстващите лица, които имат за цел тяхното експулсиране, и която призовава тези органи незабавно да прекратят експулсирането на ромите. Тя също така подчертава, че колективното експулсиране е забранено от Хартата за основните права и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и че тези мерки нарушават Договорите на Европейския съюз и европейското право, защото представляват дискриминация на основание на раса и етнически произход и нарушават Директивата за свободното движение на гражданите и техните семейства в Европейския съюз. Приветствам закъснелия, но решителен отговор на члена на Комисията Рединг, в който тя посочва, че е убедена, че Комисията няма друг избор освен да започне процедура за нарушение срещу Франция за нарушения на Директивата за свободно движение. Ромите са единствената най-дискриминирана общност в Европа. Те продължават да са подложени на сериозна дискриминация по отношение на образованието, жилищното настаняване, заетостта и равния достъп до здравеопазване и други обществени услуги. Ромите граждани на Европейския съюз обаче имат пълното и равноправно право да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Тази резолюция има две цели: първата е да се посочи трудното положение на ромите, които са подложени на дискриминация в цяла Европа, във всички области на обществения и икономически живот, и втората е да се отхвърли все по-голямото заклеймяване на тези хора в няколко държави, които, по юридически причини, имащи малко или никакво основание съгласно европейското право, им отказват правото да се движат свободно в рамките на Европейския съюз. Време е вече всички да поемем своята отговорност, като се въздържаме от всякакви популистки, дискриминационни изказвания и чрез провеждане на ефективни и активни политики, насочени към улесняване на интеграцията на ромите. На първо място, това се отнася до техните държави-членки на произход, които трябва да усвоят по-добре средствата, отпуснати от Европейския съюз, но също и до транзитните държави. По този начин, с цел да се справи с този общ проблем, резолюцията призовава да се приложи един всеобхватен план за интеграция на ромите на равнището на Европейския съюз.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Провежданото в Парламента разискване относно въпросите на ромите се превърна в твърде политизиран дебат между левица и десница. Никое от гласуваните предложения за резолюции не даде отговор на неотложния въпрос, как най-добре да посрещнем нуждите на ромите. Съвсем ясно е, че ромската общност е социално и икономически дискриминирана в голямото мнозинство от държавите-членки, които не винаги се възползваха от методите за интеграция, които Съюзът постави на тяхно разположение. Ако ромската общност има права, които явно се игнорират, тя безспорно има и задължения, както всички други европейски граждани.

Същото важи за държавите-членки, които имат задължението да осигурят на тези европейски граждани място за живеене и възможност да изкарват поминъка си. Колкото до събитията, за които Франция беше критикувана, и докато още чакаме решението на Комисия относно незаконността на проведените операции, аз осъждам всякакво масово експулсиране, което не е основано на европейското право. Аз обаче отказвам се забърквам в съмнителните внушения, съдържащи се в предложението за обща резолюция, като се сравняват събитията от това лято с депортиранията. Връзките с нацисткия период са напълно неприемливи.

  Harlem Désir (S&D), в писмена форма. – (FR) Предложението за резолюция относно положението на ромите е голям укор към г-н Саркози и язвително търсене на сметка от страна на Европейския парламент. Заклеймяването на ромите от президента по време на речта му за несигурното положение, изказванията на неговия министър на вътрешните работи срещу румънците и безочливото експулсиране на няколкостотин от тях в нарушение на закона, е обида не само за ценностите на Френската република, но и за основните ценности на Съюза. През цялата история ромите са системно маргинализирани, дискриминирани и използвани като изкупителна жертва. Независимо дали са французи, румънци или българи, днес те са европейски граждани. Унизителното отношение, проявено към тях, не бива да се търпи в общност, основана на принципите на правовата държава, свободата, равенството и недискриминацията, които са същността на Договора за Европейски съюз и неговата Харта на основните права. Резолюцията е следователно едно твърде недвусмислено осъждане на действията на френското правителство и на дискриминационната риторика, която ги съпътства. Тя осъжда експулсиране, което е в нарушение на закона. Тя изисква правителствата на Европа и Комисията да координират действията си по интегриране на ромите, използвайки средства, отпуснати от Парламента.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Приветствам одобряването на предложението за резолюция относно положението на ромите в Европа и нарушаването на правото по свободата на движение. Мисля, че позицията на Европейския парламент е изключително полезна в социалния и икономически климат на Европа. Мерки като тези, предприети от френското правителство, трябва да бъдат заменени от отговорна, обща европейска позиция, която ще вземе под внимание както характеристиките на малцинството, така и правото на свободно движение, което им се полага като на европейски граждани. Надявам се приетата позиция от Европейския парламент да засили и създаде прецедент в прилагането на рамковото решение за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия със средствата на наказателното право, както и план за действие с цел прилагане на Програмата от Стокхолм. Комисията трябва да предприеме спешни действия съгласно препоръките, одобрени в резолюцията, и да осъди дискриминационните действия, предприети срещу ромската етническа група. Комисията също така трябва приеме сериозно ролята си на координатор на държавите-членки в прилагането на стратегиите и плановете на ЕС за интегриране на европейските роми.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах по предложението за резолюция относно положението на ромите и свободата на движение в Европейския съюз, защото осъждам стъпките, предприети от френските органи и от органите на властта в други държави-членки, засягащи ромите и тяхното експулсиране. Надявам се, че тези органи ще прекратят експулсирането на роми, което е забранено от Хартата на основните права и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Припомням ви, че тези стъпки са в противоречие с Договорите и със законодателството на ЕС.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Предложението за резолюция се внася в момент на противоречиви изказвания относно експулсирането на членове на ромската етническа група от френска територия. Мисля, че тази тема е твърде сериозна, за да бъде обсъждана по начин по-скоро емоционален, отколкото рационален, и заслужава различен политически климат, позволяващ дебат без клишета. Затова съм на мнение, че залата не трябваше да избира този неподходящ момент.

Като казвам това, аз отхвърлям и винаги ще отхвърлям всякакви политически, военни или полицейски реакции срещу членове на която и да е етническа група само защото те спадат към нея. Историята на ХХ век за съжаление изобилства от ситуации, в които хората са били осъждани не за това, което са направили, а за това, кои са били. Бруталното наследство на нацизма и комунизма доказа това без всякакво съмнение. Мисля, че държавите-членки на Съюза имат несравними постижения, що се отнася до отношението им към етническите и религиозните малцинства.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. − (IT) Свободата на движение е благородна идея, но е заплашена да остане абстрактна, освен ако бъде придружена от строгост и законност. Който отрича тези принципи в името на лицемерна филантропия носи отговорност за подхранване на враждебни чувства срещу ромите.

Свободата на движение не може да означава свобода за незаконно установяване, за принуждаване на жени, деца и непълнолетни, които живеят в позорни хигиенни условия, да крадат, да проституират, да просят, като пътят им към интеграция в образователните заведения и на пазара на труда често бива затворен. ЕС се е снабдил с подробни правила за свободно движение на европейските граждани, определяйки гаранции, изисквания и санкции. Но на практика се доказва, че тези правила са остарели след влизането на Румъния и България в ЕС и масовото заминаване на десетки хиляди роми на Запад.

Следователно ние спешно трябва да направим по-строги действащите разпоредби на Директива 2004/38/ЕО, предвиждащи експулсиране на граждани на ЕС, които след период от три месеца в друга държава-членка не успяват да се издържат законно. Експулсирането, което днес е неприложимо, освен ако няма икономически мотиви и не е на доброволна основа, трябва да бъде заменено от понятието за принудително експулсиране и репатриране, както е за гражданите на страни извън ЕС. Освен това трябва да бъдат въведени задължителни механизми за задържане на граждани, експулсирани от друга държава-членка, в нарушение на Директива 2004/38/ЕО, в тяхната страна на произход.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Експулсирането на ромите от френското правителство и от други правителства от Европейския съюз е осъдителен акт. За съжаление, този расистки и ксенофобски акт, целящ да отвлече вниманието ни от сериозната социална криза, която преживяваме, и да намери изкупителна жертва, не беше незабавно отхвърлен от Европейската комисия и от Съвета. Не храним никакви илюзии относно двуличната роля, играна от институциите на ЕС при целия този процес, особено ако си припомним колко старателни са те в критиките си и в намесата си в трети страни.

Но в този случай, когато имат работа с граждани на държави-членки на ЕС, те скръстват ръце или правят само несъществени изказвания. Къде е, когато се наложи, Европейският съюз, който се кълне, че е един от най-големите защитници на правата на човека в света? В този случай не можем да приемем нищо друго, освен порицание. Опитът ни показва, че когато трябва се занимаваме с Франция – един от лидерите на ЕС, това винаги се прави дискретно.

Това, което е необходимо тук, е да се скъса с неолибералните политики, които консерваторите и социалдемократите продължават да практикуват. Спешно се нуждаем от нови политики, за да допринесем за работни места с права, социално осигуряване и обществен напредък за всички. Това е начинът да не допуснем правителства като френското да превърнат расизма и ксенофобията в държавна политика и ЕС да се превърне в полицейска сила за държавите-членки, както някои биха направили, възползвайки се от осъдителните действия на някои правителства.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Общото предложение за резолюция, внесено от членовете на Парламента от левицата, се характеризира с многократни призиви във връзка с идеята за равенство, но си противоречи на няколко места.

Трябва да се отбележи, че аз съм против внесения документ с оглед на факта, че той настоява за равноправие между ромските общности и гражданите на приемащите държави, без обаче по същество да се посочва равенство между задълженията на двете страни. Също така не мога да се съглася с него, защото не създава правно положение, а се ограничава до критика по отношение на политиката, провежданата от правителствата на Италия и Франция.

Освен това документът напълно пренебрегва потвърдените проблеми на реда и законността, които някои държави-членки се опитват да контролират посредством предвидените от закона средства, с които разполагат.

  Charles Goerens (ALDE), в писмена форма. – (FR) Макар че гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция, все пак бих искал да отбележа следното. Подкрепата ми за тази резолюция изобщо не се явява одобрение за някои крайни коментари, направени по време на разискването във вторник следобед. Отчитайки цялата чувствителност на темата, опитите да се сравнява връщането на ромите с концентрационните лагери и лагерите на смъртта от Втората световна война е все едно да се обяви Холокостът за нещо незначително. Това е най-сигурният начин да се опорочи дебатът. Това, което е нужно в този случай, е едно спокойно, делово, отговорно разискване. Това сравнение прилича или на двуличие, или на незрялост. Каквото и да е, то изобщо не е от полза за ромите.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) След като бях ужасена от мерките, предприети от Франция за експулсиране на ромите (мерки, които вече са предприети и от други държави), аз незабавно подписах резолюцията на Парламента и приветствам приемането й. Събитията, които понастоящем се случват във Франция, са неприемливи. При пълно познаване на фактите, Франция провежда една дискриминационна политика, която противоречи на основополагащите и основни ценности и принципи на Европейския съюз. На първо място, принципите на европейско гражданство и на свободно движение в рамките на Европейския съюз: ромите също са европейски граждани. На второ място, принципите на недопускане на дискриминация и на зачитане на малцинствата: в никакъв случай не трябва да се предприемат такива мерки единствено въз основа на принадлежност към дадена малцинствена група. Днес са ромите, утре ще са арабите, а вдругиден евреите, а защо не и жените и след това бедните? Всички тези принципи са в основата на нашия Съюз и са задължителни за всички нас, и по-конкретно за отделните държави-членки. Освен това е крайно време да разполагаме с европейска стратегия за приобщаването на ромите. Европейският съюз се нуждае от силна политическа воля: социалната интеграция, жилищното настаняване, образованието и борбата срещу дискриминацията са все области, където Европейският съюз трябва да предприеме действия.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно положението на ромите в Европа, защото текстът изрично осъжда мерките, предприети от френските органи. Резолюцията ни напомня за правото на всички европейски граждани да се движат и пребивават свободно в целия Европейски съюз, както и за основния принцип на равно третиране на гражданите и на недопускане на дискриминация. Никола Саркози и правителството грешат, ако си мислят, че могат да пренебрегват ценностите на Съюза, европейското право и Хартата на правата на човека напълно безнаказано: Европейският парламент отправи сериозно предупреждение и ще направи същото спрямо всяка държава-членка, изкушена от подобна практика. Резолюцията също така кара Европейската комисия да изпълни отговорностите си, като я призовава да спре да се двоуми и най-накрая да приложи ясна и решителна стратегия за приобщаването на ромските общности във всички области – достъп до жилищно настаняване, заетост, образование и здравеопазване – за да се сложи край на неприемливото им изключване.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Подкрепям предложението за обща резолюция, защото съм убедена, че незабавно трябва да осъдим политиката на френското правителство, което целенасочено опетни една етническа група, като я свърза пряко с престъпността с единствената цел да отклони вниманието от трудностите, които има във вътрешната си политика. Експлоатирането на темата за ромите е неприемливо от моя гледна точка и Парламентът трябва да реагира. Членовете на ЕП от Прогресивния алианс, включително социалдемократите, искат да се сложи край на дискриминационната риторика и на колективното експулсиране, докато европейската десница като цяло подкрепя френското правителство в неговия десен уклон. Спешно е необходимо да приложим глобална стратегия, за да се заемем с този въпрос, засягащ 10-12 милиона граждани на ЕС. Резолюцията отбелязва със съжаление липсата на всякаква реакция от Комисията, която би трябвало всъщност да е пазител на Договорите и в тази си роля да осъди действията на френското правителство. Колективното експулсиране всъщност е подигравка с Хартата на правата на човека и с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. – (HU) Предложението за резолюция, внесено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и групата на Зелените, както и от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, съдържа също някои неоснователни и дори неприемливи изказвания. Както вече посочих по време на разискването във вторник по въпросите, отправени към Европейския съвет и Комисията, политическите мнения и правната оценка са две различни неща и дори и да намираме експулсирането за нежелателно или отиващо твърде далеч, само Европейската комисия има компетентността да оцени законността на стъпките, предприети от Франция. По мое мнение да се обвинява държава в сериозно нарушение, само въз основа на непотвърдена информация, преди извършваната в момента оценка от Комисията и без да се знаят резултатите, намалява авторитета на Парламента. Аз обаче, като докладчик за Европейската стратегия за ромите на Парламента, прецених, че в сегашната ситуация е наложително Европейският парламент да формулира прогресивните препоръки, направени в предложението, като официална резолюция.

Следователно е важно да се отбележи, че ЕС и неговите държави-членки споделят отговорността за интеграцията на ромите, която изисква една всеобхватна стратегия на равнище ЕС. Тя трябва да бъде разработена с участие на ромските общности, като се започне от обикновените хора и се стигне до международните неправителствени организации, да включва всички аспекти на планирането, прилагането и контрола. Следва също да отбележим, че трябва да бъде създадена комплексна програма за развитие, която да бъде насочена едновременно към всички имащи отношение политически области и да улеснява пряката намеса в районите на гетата, които се борят със сериозни структурни недостатъци.

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, направено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), защото мисля, че трябва да приемем и осъществим съвместна Европейска стратегия по въпросите на ромите, която би преодоляла социалното и икономическото им изключване. Проблемите на малцинствата в Европа са сложни и чувствителни и често биват използвани за теснопартийни политически цели. Аз намирам за неприемлива политическата манипулация, която по същество не успява да реши проблемите в корена им и усложнява интеграцията на малцинствата. Подходящото финансиране от ЕС и сътрудничеството между държавите-членки за осъществяването му са необходими за насърчаване на социалната интеграция на ромите. Документите, които могат да бъдат използвани за преодоляване на изключването на ромите, включително възможността да се използва Европейският социален фонд, са вече на разположение на ЕС. Те ще бъдат допълнени от възможността да се използват до 2% от общото финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) на разходи по жилищно настаняване на социално изолирани общности. Ето защо е важно да се уверим, че са предприети практически действия за интеграцията на ромите, започвайки с онези държави-членки, чиито граждани те са. В същото време, разбира се, ние трябва да гарантираме свободата на движение в рамките на Съюза и когато се експулсират граждани на ЕС от държава-членка, всеки случай трябва да бъде разглеждан по същество и решението за експулсиране трябва да се базира на съответно решение на съда

  Timothy Kirkhope (ECR), в писмена форма. − (EN) Ние с колегите ми от групата на Европейските консерватори и реформисти сме съгласни до голяма степен с резолюцията и оставаме изцяло ангажирани с осигуряването на еднакви права, възможности и свободи, залегнали в основите на законите на ЕС, за всички хора, независимо от раса, религия, пол или сексуална ориентация.

Обаче ние, макар изцяло да подкрепяме интеграцията на ромите в Европейския съюз, сме на мнение, че Европейската комисия, като пазител на Договорите, трябва да извърши задълбочено правно разследване по въпроса, преди Парламентът да вземе окончателното си решение. Поради тези причини ние се въздържахме по тази резолюция.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Крайно необходимо е да се въведе малко ред в това разискване, в което цари едно скандално объркване. Някои от забележките, направени в залата и включени в предложението за резолюция, са неприемливи. Залата трябва да престане да бъде форум за трупане на политически актив за сметка на вътрешните политики на държавите-членки. Франция е била стриктна в прилагането на правото на Общността и Комисията то потвърждава. Нещо повече, аз се обръщам към Комисията с призив да се заеме с тази проблематика възможно най-скоро и да предложи конкретни мерки за подпомагане на интеграцията на ромите в Европейския съюз.

Времето да се декларират добри намерения свърши, сега трябва да се приложи една наистина европейска стратегия за интеграция на ромите в Европа. Какво стана с 20-те милиарда евро, одобрени от членовете в тази зала и разпределени от държавите-членки по линия на кохезионната политика? Тези пари не носят полза на хората, за които са предназначени. Трябва да сложим край на това положение и да поемем по-добър контрол върху доброто управление на европейските средства.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз трябва да предприеме енергични действия срещу дискриминационната и брутална политика, на която са подложени ромите във Франция. Свободата на движение не е изключително право на капитала. На еврократите може да не им харесва, но тя е право, споделяно от всички европейски граждани. Задължение на всички европейци е да защитят правата на ромските граждани, които бяха превърнати в изкупителна жертва от сегашното френско правителство. ЕС трябва да даде пример и да осъди ксенофобските политики на правителството. Ако не го направи, ще насърчи ексцесии от страна на правителства, които вече сериозно са сбъркали.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) От няколко десетилетия Франция е образцова страна, което се проявява в интегрирането на граждани, идващи от целия свят и избрали държавата за тяхна дестинация. Трябва да бъде запомнено, че румънските граждани ще се радват на пълна свобода на движение само в 10 държави от ЕС, включително Франция, считано от месец януари 2014 г. Нещо повече, всички граждани на ЕС могат да бъдат задължени да представят доказателство, че притежават достатъчно средства за съществуване, ако пребивават по-дълго от три месеца в държава, различна от собствената им. Ако се окаже, че са твърде голямо бреме за системата за социална сигурност на приемащата държава-членка, тя ще реши какви мерки да приложи съгласно параграфи 9 и 10 от Директива 2004/38/ЕО. Макар и масовото експулсиране на румънски граждани от ромски произход да може да бъде оспорвано, хората, протестиращи бурно срещу него, трябва да се тревожат и за много друг неща и със същата енергия. Трябва да се тревожат за децата, чиито семейства масово не ги пускат на училище;за децата и жените, които се използват за просия; за просията, възприета като начин на живот; и за отказа да работят, като вместо това се обръщат за помощ към системите за социално подпомагане на трети страни. Ето защо гласувах по този начин.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах против предложението за обща резолюция, направено от левицата, левоцентристите и либералите в Парламента, защото от френското правителство на президента Саркози трябва да бъде изискано веднага да прекрати експулсирането на ромското население. Обръщаме се към Комисията и към Съвета да действат по същия начин. Осъждаме не само депортациите във Франция, но и тези в Германия, Австрия, Швеция, Белгия и Италия. Необходима е европейска стратегия за борба с бедността и дискриминацията, от която страдат ромите в Европа. Ромите са част от Европейския съюз след разширяването през 2004 г. и 2007 г. Поради това те имат право, както всеки гражданин на Европа, на свободно движение и пребиваване навсякъде в ЕС.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) В настоящото разискване за ромите в края на краищата гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, направено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). То представя проблема по един обективен начин и също така предлага разумни предложения. Предложението, внесено от Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, от друга страна, показва колко далече от реалността са подходите на тези политици. Те говорят за „сериозна систематична дискриминация“ и за общи антицигански настроения и така напълно пренебрегват факта, че от ромите също се изисква да спазват закона, както от всички други европейски граждани.

Съвсем очевидно става дума за трън в очите на левицата, когато се оплакват от взимането на пръстови отпечатъци от експулсираните роми. Това според тях е несправедлива дискриминация. Същите тези хора обаче нямат проблем с изискването всички други хора да дават пръстови отпечатъци при издаването на паспорт. Това е логиката на левицата. Дори и правителството на Саркози да е действало опортюнистично, реакцията му въпреки всичко е благоразумна и необходима, за да защити Франция собствените си граждани. Ето защо гласувах „против“ предложението за резолюция, внесено от левицата.

  Jan Mulder (ALDE), в писмена форма. − (NL) Делегацията на нидерландската Народна партия за свобода и демокрация (VVD) гласува в подкрепа на предложението за резолюция B7-0504/2010 относно експулсирането на ромите. Това обаче не променя факта, че съгласно директивите хора винаги могат да бъдат репатрирани принудително в държавите им на произход на индивидуална основа, ако разпоредбите на тези европейски директиви го разрешават.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), защото то предлага постоянни, дългосрочни мерки, насочени към решаване на проблемите на ромите в Европейския съюз. Предложението за резолюция на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) отразява също изрично и пряко искането присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство да не се свързва с въпроса за ромите. След отхвърлянето на това предложение, аз гласувах „за“ предложението за обща резолюция от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и други, което, макар и по-кратко, предлага като цяло обективна гледна точка.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и групата на Европейските консерватори и реформисти относно положението на ромите в Европа поради следните причини: 1) то е насочено към действия (Европейска стратегия: план за действие, обръща внимание на ресурсите, сътрудничеството между държавите-членки и другите, участието на ромите и така нататък), което трябва да се вземе предвид, за да се обърне тенденцията към изключване на ромската общност в различни европейски държави; 2) то не се ограничава с разпределянето на отговорността, 3) то не отклонява общественото внимание от същността на проблема: досегашният неуспех на политиката за интегриране на ромите, 4) то не допринася за безполезна политическа конфронтация.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Задължението на държавите-членки и на европейските институции да развиват и подкрепят прилагането на мерките налага създаване на политическа и обществена среда, която да е благоприятна за практическите мерки за интеграция на ромите в сферите на образованието, здравеопазването, социалната защита и включването на пазара на труда. В същото време положението на ромските жени има друг интересен аспект, тъй като те са жертви на двойна дискриминация: поради своя пол и поради това, че спадат към малцинствена група.

Призовавам Европейската комисия да създаде една приобщаваща европейска стратегия, която да е насочена към специфичните проблеми на презграничната малцинствена общност на ромите. Институциите на ЕС би трябвало да проявят минимално ниво на институционален интерес към контрола на борбата срещу дискриминацията и подпомагането на интеграцията на ромите.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Групата на Зелените/Европейски свободен алианс приветства вота на Парламента, който изпълни изцяло ролята си на гарант на основните ценности в ЕС. Той отказа да премълчи случилото се във Франция и също така не пропусна да разкритикува закъснелия и ограничен отговор на Комисията. Наистина, експулсирането е решаващо доказателство за Европа от гледна точка на нейния капацитет да спазва собствените си правила, заложени в Хартата на основните права. Задължение на Комисията е да предприеме подходящи мерки, като се започне възможно най-скоро с приключването на аналитичния доклад, като се посочат ясно правителствата, които носят отговорност.

Днешното гласуване слага началото на критичен етап по отношение на доверието към нашата институция. Обаче борбата за зачитане на правата на малцинствата не е приключила. Сега повече от всякога е нужно да бъдат признати всички права на малцинствата в ЕС и да се гарантира, че тези права се спазват на практика.

  Catherine Soullie (PPE), в писмена форма. – (FR) Дълбоко съжалявам, че Парламентът прие предложението за резолюция, внесено от социалистите, либералите, зелените и комунистите, относно положението на ромите в Европа.

Смятам, че е неприемливо да се критикува по такъв начин Франция, тъй като тя не е единствената държава-членка, върнала роми в собствената им страна. Изграждането на някои ромски лагери е определено в ущърб на обществения ред и понякога дори нарушава правото на частна собственост и бремето, което то стоварва върху нашата система за социална сигурност, дава право на френското правителство да предприеме такива мерки в съответствие с разпоредбите на европейските Договори. Връщането в Румъния и България беше извършено в съответствие с френското и европейското право и при стриктно спазване на правата на човека.

Приветствам решението на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) да организира работна група относно интеграцията на ромите с цел да се намери европейско решение за въпроса с номадството. Трябва да намерим конструктивен подход към тази тема.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. − (IT) Въздържахме се при гласуването на предложението за резолюция, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и групата на Европейските консерватори и реформисти, тъй като не можем да се съгласим с параграфа, в който се прави опит да се съдейства за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство, тъй като тези държави не са в състояние да гарантират равни социални и икономически условия и равна сигурност. Позицията ни е последователна с ясното „не“ за присъединяването им към ЕС, което обявихме в миналото.

От друга страна, гласувахме твърдо „против“ резолюцията, внесена от левицата, защото тя подкопава автономията и правото на преценка на страни като Франция и Италия, които решиха да предприемат твърда линия срещу хора, неспазващи закона. Статистиката, която трябва да ни даде повод за размисъл, показва, че след последните пристигнали във Франция многобройни роми от страните от Източна Европа броят на кражбите с взлом е нараснал с повече от 200%.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма, относно предложение за резолюция B7-0492/2010. − (PT) Етническата група на ромите е малцинство, повечето от членовете на което са граждани на държава-членка на Съюза. Европейските граждани имат право да се движат свободно и да се установяват в която и да е държава-членка, доколкото спазват разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО. Ограничаване на тази свобода обаче е възможно от съображения за опазване на обществения ред, сигурността или общественото здраве. При все това не бива да забравяме, че мярка като експулсиране на граждани на ЕС следва да се прилага индивидуално за всеки случай и да не се свързва с групи или общности.

Решението на проблема е в прилагането на стратегия в полза на ромите, позволяваща сътрудничество между държавите, институциите и други страни и включване на ромските общности в нейното планиране и изпълнение, както и чрез организиране на програма за намеса в маргиналните райони със структурни недостатъци. Имам предвид възможността, която предлага нормативната база за Европейския фонд за регионално развитие, относно допустимостта на мерки в областта на жилищното настаняване в полза на маргинализираните общности и нуждата от по-добри действия от страна на Европейската платформа за приобщаване на ромите. Също толкова важно е да се развива конструктивен диалог между държавите и членовете на ромските общности. Поради причините, споменати по-горе, гласувам в подкрепа на предложението за резолюция.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма, относно предложение за обща резолюция RC-B7-0493/2010. − (PT) Етническата група на ромите е малцинство, повечето от членовете на което са граждани на държава-членка на Европейския съюз. Всички европейски граждани имат правата и задълженията, посочени в Директива 2004/38/ЕО относно правото на свободно движение в Европейския съюз, съгласно предвидените там условия. Държавите-членки обаче имат правото да ограничат свободата на движение и имиграцията на граждани от Европейския съюз на тяхна територия, независимо от националността, от съображения за опазване на обществения ред, сигурността или общественото здраве.

Държавите-членки не са длъжни да информират Европейската комисия преди да приложат клаузата за опазване на обществения ред, което остава тяхно суверенно право. Макар да споделям убеждението, че Европейският съюз и неговите държавите-членки носят еднаква отговорност за поощряване за приобщаването на ромската общност чрез интегрирана стратегия и чрез сътрудничество между държавите-членки, Европейската комисия, другите европейски институции и други заинтересовани страни в съответствие с принципа на недискриминация, не съм в състояние да гласувам в подкрепа на осъждането на закъснялата и ограничена реакция на Комисията във връзка с положението на ромите в Европа и проверката на спазването на правата на човека, тъй като това е отговорност на всички. Поради тези причини се въздържам от гласуване по това предложение за резолюция.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция относно положението на ромите и свободата на движение в Европейския съюз, тъй като считам, че положението на около 10-12 милиона роми изисква европейска стратегия за интеграцията им. Свободното движение на хора е един от основните принципи на ЕС. Европейските граждани от ромски произход, независимо от тяхната националност, също имат право да се движат свободно в рамките на ЕС. И те като всички европейски граждани имат както права, така и задължения. Ако даден човек, независимо от неговия етнически или национален произход, извърши престъпление, ще бъде изправен пред цялата строгост на закона. Но няма националност или етническа група, която да се свързва с престъпността. Мисля, че една цяла етническа група или населението на една държава не може и не бива да бъдат опозорявани от действията, свързвани с някои от техните членове. Договорът от Лисабон дава обвързваща правна сила на Хартата на основните права на Европейския съюз. В член 2 от документа ясно се посочва, че ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, принцип на правовата държава, както и зачитане на правата на човека, включително правата на лица, принадлежащи към малцинствата. Мисля, че ЕС и държавите-членки имат еднаква отговорност да осигурят интеграция на ромите чрез една европейска стратегия за ромите.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах „против“ предложението за обща резолюция, внесено от левицата, защото документът поставя въпроса за ромското малцинство в Европа на грешен път. Резолюцията, приета по време на пленарното заседание, е по-скоро един идеологически текст, отколкото конкретен план за действие. Резолюцията, внесена от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, е по същество демонстрация на лицемерие, прикрито от „прогресивни“ политически разсъждения. Резолюцията е опит да ни накарат да повярваме, че сега вече всички сме расисти.

Политиците от левицата са изключение, разбира се. Резолюцията е съставена и гласувана без добро познаване на положението на ромите, било то в Източна или в Западна Европа. Въпросите на ромите не са национален проблем, нито пък могат да бъдат описвани от гледна точка на расистка политика. Въпросите на ромите отдавна са част от европейската история и все още не са решени. Използването на клишета и политически дневен ред, основно под формата на сблъсъка на социалистите с администрацията от десницата във Франция, няма да реши нищо, освен да помогне за предизборните цели на левицата. Гласувах в подкрепа на резолюцията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) именно защото този документ предлага мерки и призовава за координация на европейско равнище. Въпросите на ромите не са обект на расизъм, а на реализъм. Ако въпросите на ромите бъдат решавани при условията, определени от левицата, те бързо ще изплуват отново и ще се стигне до нова криза в една или друга държава-членка. Изходът от днешното гласуване е достоен за съжаление и безполезен.

Предложение за резолюция (B7-0491/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. − (PT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно дългосрочните грижи за възрастни хора, тъй като считам, че е от огромна важност да се гарантират условия за активно стареене с по-голяма подкрепа за осигуряване на по-добро качество на живот за всички възрастни хора в ЕС. Настоящото предложение за резолюция има за цел да намали неравенствата по отношение на здравето и да защити възрастните хора в Европейския съюз и, по отношение на предоставянето на здравна помощ, да се бори с неадекватното лечение, на което често пъти са подложени възрастните хора, като се приемат по-ефективни стратегии за човешките ресурси с цел намаляване на недостига на персонал, допринасяйки за разпространението на информационни и комуникационни технологии и насърчавайки грижите в семейството и самостоятелността на възрастните хора.

Надявам се, че с това предложение Европейската комисия ще събере информация за добри практики за дългосрочни грижи, които могат да бъдат добавена стойност за Европейската година за активно стареене на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.) с цел намаляване на всякакъв вид дискриминация, подобряване на дългосрочните грижи и обхвата на бедността сред възрастните хора. Аз също така препоръчвам създаването на обсерватория за активно стареене на възрастните хора за насърчаване на най-добри практики.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Макар че е по-вероятно някои държави като Италия и Германия да бъдат засегнати, отколкото други, на всички държави-членки на Европейския съюз се налага да се справят със застаряващи населения. Ние трябва да се заемем с това предизвикателство. И все пак, твърде често все още действаме в краткосрочен план и забравяме да предвидим промяната, която се случва в нашите общества. Това е една отлична резолюция, тъй като тя предвижда кратък и доста широкообхватен преглед на начините, по които трябва да се адаптираме (инфраструктура, здравни системи, междуличностни взаимоотношения и така нататък). От жизненоважно значение е да продължим да действаме по този въпрос. Трябва днес да избегнем потенциалните трудности на утрешния ден.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Аз подкрепям този доклад. В съответствие с насоките на политиката по заетостта държавите-членки трябва да положат всички усилия за постигане на най-важната цел – гарантиране на устойчив растеж и подкрепа за създаването на работни места. Също така ние трябва да решим дългосрочните проблеми на държавите-членки: демографската промяна, глобализацията и създаването на нови технологии. За тази цел трябва да инвестираме в устойчив растеж, който да насърчи запазването на съществуващи работни места и появата на нови работни места, като се обърне особено внимание на малките и средните предприятия, които създават повечето от работните места в Европа. Освен това ние трябва да преследваме следните социални цели на заетостта: насърчаване на качествено образование и учене през целия живот сред съществуващите и бъдещите работници; борба с безработицата, обръщане на специално внимание на насърчаването на заетостта на младите хора, на възрастните, на хората с увреждания и на жените и по-благоприятно разглеждане на нестандартните трудови договори.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) С оглед на демографските промени, протичащи в Европейския съюз, броят на възрастните хора нараства с бързи темпове и ние трябва да се справим с основни предизвикателства: да задоволим по-голямото търсене на здравни грижи, да пригодим здравните системи към потребностите на застаряващото население, като същевременно ги поддържаме устойчиви в обществата с по-малко работна сила. В момента бедността е много широкоразпространена сред възрастните хора, тъй като в много държави-членки на ЕС пенсиите и останалите социални надбавки бяха намалени драстично, поради това е важно да се планират системи за устойчиво финансиране за предоставяне на дългосрочна грижи за финансиране на предоставянето на грижи за възрастни лица. Ние също така трябва да определим минимални стандарти за всички сектори, свързани с полагане на грижи, включително минимално заплащане.

Бих желала да отбележа, че ние трябва да намалим неравенствата в здравеопазването и да защитим възрастните хора в обществото и в условията на полагане на грижи. Също така трябва да се борим със социалното изключване на възрастни хора и с всеки вид дискриминация на основание на възраст. Трябва да защитим условията за активно стареене на възрастните хора и да осигурим достоен и задоволителен живот за възрастните хора.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Качественото образование и обучение са задължителен фактор по отношение на личното удовлетворение на отделния човек, равенството, борбата със социалното изключване и бедността, активното гражданство и социалното сближаване. Призовавам държавите-членки да регулират изискванията за квалификация за социалните работници, полагащи грижи за възрастни хора, и да създадат и прилагат системи за задълбочено обучение, с които да се подпомогне повишаването на степента на образование на лицата, работещи в системата за грижи за възрастните хора, и по този начин да се подобри качеството на предлаганите услуги.

  Ole Christensen, Dan Jørgensen, Christel Schaldemose и Britta Thomsen (S&D), в писмена форма. − (DA) Датските социалдемократи не считат, че минималното заплащане, посочено в параграф 12 от предложението за резолюция, ще бъде въведено. Въпреки това датските социалдемократи избраха да гласуват в подкрепа на резолюцията, тъй като освен призива за въвеждане на минимално заплащане тя съдържа редица възгледи и инициативи, които ние подкрепяме.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Решението на Европейския парламент да приеме предложение за резолюция относно дългосрочните грижи за възрастни хора е полезно, защото тези хора, като европейски граждани, трябва да продължат да упражняват своите права и свободи, да запазят мястото си в обществото и да продължат да поддържат връзка с останалите поколения. Считам, че ЕС и държавите-членки трябва да вземат под внимание застаряването на населението с цел създаване на сътрудничество, насочено към въвеждането на устойчива система за финансиране на предоставянето на грижи за възрастните хора, както и за предоставяне на подходящо професионално обучение за персонал, който работи в този сектор, като им предложат подходящо ниво на заплащане, което ще помогне за подобряване на качеството на предоставяните услуги. Освен това службите за градско и пространствено развитие трябва да въведат мерки за улесняване на достъпа за възрастните хора и лицата с намалена подвижност където те се нуждаят от това: социални услуги, адаптирани за техните потребности, социални и културни дейности. Съответните органи трябва редовно да информират възрастните хора за техните права и за промени в законодателството, които ги засягат.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма − (PT) Аз гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция, защото съм застъпник на достъпа до качествени здравни услуги и подходящи грижи за възрастните хора. В светлината на демографските промени от последните години, по-специално застаряването на населението, възрастните хора трябва да бъдат подкрепяни, за да могат да живеят достойно и независимо в своите собствени домове.

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson и Marita Ulvskog (S&D), в писмена форма. − (SV) Ние трябва да поддържаме висок стандарт на полагане на грижи за възрастните хора и тези грижи трябва да бъдат приоритетна част от системата за социално подпомагане, която се разработва в съответствие с демографските промени. Ние напълно разбираме определянето на изисквания за минимални социални стандарти за всички договори в сектора за полагане на грижи, но според нас не е уместно определянето на минимално заплащане, нещо, което ние в Швеция не винаги имаме, тъй като социалните партньори определят нивата на заплащане. Освен това определянето на нивата на минимално заплащане не попада в компетентностите на ЕС. Ние не считаме, че положението следва да се промени по някакъв начин, но въпреки това избрахме да гласуваме в подкрепа на предложението за резолюция, тъй като считаме, че основният въпрос е много важен.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) С увеличаването на продължителността на живота и нарастващата уязвимост на положението на възрастните хора поради тяхната зависимост от социални услуги, които често пъти са неадекватни и предизвикват разпадане на семейните отношения, сме изправени пред ситуация, в която много хора в този най-труден етап от своя живот се оказват сами и без финансови средства за издръжка и в много случаи в състояние на трагична бедност, което налага националните правителства да се заемат с осигуряването на основни грижи.

В Европа, както и в Португалия, въпросът за непрекъснатите грижи е много важен за Демократичния и социален център – Народна партия (CDS-PP) и от няколко години насам ние твърдо подкрепяме създаването на подходящи мрежи за предоставяне на този вид грижи и подкрепа за семейства, включително за възрастни хора, и за частни доставчици на услуги за полагане на грижи. С удовлетворение забелязвам, че предложението за резолюция предлага националните правителства да подкрепят неформалните доставчици на непрекъснати грижи, които често пъти са членове на семейството, и на тези лица, полагащи грижи, които поемат ролята, която при други обстоятелства би била роля на държавата, да се осигуряват условия, необходими за полагане на грижи за техните по-възрастни роднини, без това да е в техен ущърб, например, от професионална гледна точка.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) В последните години в ЕС беше отчетена демографска промяна в посока към застаряване на населението. Това явление създаде сериозен бюджетен натиск и доведе до повишено търсене на допълнителна инфраструктура на здравното обслужване и социални услуги. Затова са необходими политики за приобщаването на възрастните хора и за борба с всички форми на дискриминация, основана на възраст. Изненадан съм, че с годините в много държави-членки беше намалено финансирането и осигуряването на специализирана гериатрична медицина. Предоставянето на грижи за възрастното население следва да бъде висококачествено.

Затова държавите-членки следва да имат политики за подобряване на специализираното обучение. Бих ви припомнил също така за огромния принос на доброволческите структури, религиозните организации и благотворителните прояви в тази област. Държавите-членки следва да бъдат особено бдителни по отношение на гарантирането на защита на основните права на хората, получаващи грижи за продължителен период от време. Държавите-членки следва приоритетно да осигурят подкрепа за създаването на структури за предоставяне на палиативни грижи в домашна среда и да създадат и прилагат системи за задълбочено обучение, с които да се подпомогне повишаването на степента на образование на лицата, работещи в системата за грижи за възрастните хора. Комисията следва да изготви проучване, което ще даде ясна представа за нарастващите изисквания по отношение на грижите за възрастните лица, както и прогноза за предвижданото осигуряване на специалисти за периода до 2020 г.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Научният и техническият прогрес и положителната еволюция на цивилизациите позволиха продължителността на живота на хората да бъде удължена. Сега обаче с неолибералните предложения и постоянната цел на капитализма за все по-големи печалби правителствата отдават все по-малко значение на ролята на възрастните хора и считат застаряващото население за тежест; това е неприемливо.

В това предложение за резолюция, макар то да не разглежда първоизточника на проблема, а именно причините за обезценяването на социалната подкрепа, се съдържа призив за борба срещу социалното изключване на възрастните хора и срещу всички форми на дискриминация на основание на възраст.

То също така порицава намаляването на заетостта в специализираната гериатрична медицина, липсата на ангажираност за обучение на лицата, специализирани в полагане на грижи за възрастните хора, и липсата на обществена инфраструктура и на инфраструктура за домове за полагане на грижи, както и за полагане на грижи за възрастните хора в условия, достъпни за всички.

Поради това ние одобряваме този призив, но ще продължим да се борим с причините за това положение и за реална промяна в политиките в интерес на възрастните хора.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Четейки предложението за резолюция от комисията по заетост и социални въпроси, за което гласувахме, си спомням за болезнения и срамен епизод на топлинната вълна от 2003 г., при която във Франция загинаха над 15 000 възрастни хора. Липсата на персонал в домовете за възрастни хора и вредната тенденция в нашите общества, особено в моята страна, която оставя много от нашите възрастни хора сами и мизерстващи, са в основата на тази трагедия. Не мога да забравя обаче и огромната отговорност, поета от Европейския съюз, за разпадането на нашите системи за социална сигурност посредством икономическата и търговската политика, която той прилага, бюджетното малтусианство, което се опитва да наложи, и неговият изцяло актуален възглед за социалната сигурност, който той споделя с нашите политически ръководители. За мен той е солидарно отговорен заедно с правителствата, които го подкрепят за ниските нива на заплащане, покупателната способност и пенсиите. Не мога да забравя и „културата на смъртта“, която предават много от текстовете, разисквани в тази зала. Честно казано, не считам, че е уместно на Брюксел да се дават каквито и да било правомощия във връзка с политики относно възрастните хора, дори и правомощия за изготвяне на статистика.

  Anna Ibrisagic (PPE), в писмена форма. − (SV) Обяснение на вот: днес ние гласувахме в подкрепа на предложението за резолюция (B7-0491/2010) относно дългосрочните грижи за възрастни хора. Бихме искали обаче да подчертаем, че не сме съгласни с всичко в резолюцията. Основното ни опасение е призивът за въвеждане на минимално заплащане. В това отношение, ние поддържаме принципа на субсидиарност. Gunnar Hökmark, Christofer Fjellner, Anna Ibrisagic, Anna Maria Corazza Bildt.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. − (PT) Това е проблем, който ние в нашата група изтъкваме и който считаме за изключително важен, за да могат възрастните хора със сериозни здравословни проблеми да изживеят последната част от живота си във възможно най-добрите условия. Затова е необходимо, въпреки кризата, да насочим възможно най-много ресурси към постигането на възможно най-добрата подкрепа за всички онези, които получават дългосрочни грижи, за да могат възрастните хора да имат добро качество на живот. Тази позиция застъпваше моята партия в Португалия и ние внесохме за разглеждане в португалския парламент няколко предложения по въпроса.

  Willy Meyer (GUE/NGL)), в писмена форма. – (ES) Демографската промяна през последните години, особено застаряването на населението, доведе до увеличаване на натиска върху бюджета и увеличено търсене на по-добра здравна инфраструктура и инфраструктура за социални грижи. Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно дългосрочните грижи за възрастни хора, което насърчава държавите-членки да се борят срещу социалното изключване на тези хора и срещу всички видове дискриминация, основаваща се на възраст, тъй като държавите-членки трябва да гарантират достъп до подходящи услуги в областта на здравеопазването и социалните грижи като основен принцип на европейския модел на солидарност.

Важно е да се потвърди значимостта на качеството и непрекъснатостта на грижите и поради това държавите-членки трябва да въведат програми за осигуряване на подкрепа и грижи за възрастни хора у дома или да ги продължат в държавите, където те вече съществуват, под управлението на общинските и местни органи съгласно техните съответни области на компетенция. Трябва да се установят гаранции във всички държави-членки за защита на основните права на хората, получаващи дългосрочни грижи.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Аз напълно подкрепям това предложение за резолюция. Надявам се, че декларацията на Европейския парламент ще бъде последвана от допълнителни действия. Особено важно е да реагираме остро и ефективно на всеки един случай на дискриминация срещу възрастните хора. Особено важно е да се изготви директива, която да е правнообвързваща за националните правителства, която ще постановява юридически действия срещу актове, насочени към намаляване на пенсии и неспазване на задълженията на държавата по отношение на възрастните хора. През 2009 г. в моята страна, Латвия, за да „запуши дупка“ в бюджета, правителството намали пенсиите и с това унищожи надеждите на хората за социална стабилност и справедливост. Аз гласувам за тази резолюция с надеждата, че подобни нарушения и злонамерено упражняване на права няма да се повторят.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) В продължение на много години ние наблюдаваме, че вече не е възможно финансирането на краткосрочни или дългосрочни грижи. Въпреки това всички мерки в това отношение бяха загърбени, а засегнатите лица и техните роднини бяха пренебрегнати. Подобно на случая с отглеждането на деца, услугите на роднини и работници доброволци, полагащи грижи в общността, са твърде подценявани и социалните мрежи се унищожават в името на капитализма. Вместо това хората биват убеждавани, че необузданата масова имиграция е необходима, за да се гарантира поддържането на социалните системи, а с това също и грижите за възрастните хора.

Всъщност истината е точно обратната. Това само ускори предстоящия финансов колапс. Разискването относно финансовата жизнеспособност и финансовата тежест на грижите е твърде закъсняло. Ако сега ние искаме да дадем приоритет на развитието на палиативни грижи и медицински грижи у дома, едва ли ще е възможно да променим съзнанието си и да направим обратен завой по този въпрос. Във всеки случай желанието за справяне с посегателствата върху възрастните хора, за които се полагат грижи, трябва да се приветства. Списъкът на исканията е закъснял с години. Въпреки това аз гласувах в негова подкрепа.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Изразявам голямо задоволство от приемането на тази резолюция, която в общи линии: призовава държавите-членки да вземат под внимание демографските промени през последните години, особено застаряването на населението, които са свързани с увеличена тежест за бюджета и сериозна необходимост от по-добра инфраструктура в областта на здравните и социалните грижи; насърчава държавите-членки да водят борба срещу социалното изключване на възрастните хора и срещу всеки вид дискриминация, основаваща се на възраст; и припомня на държавите-членки, че гарантирането на достъп до подходящи услуги в областта на здравеопазването и грижите е основен принцип на европейския модел на солидарност.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) Приемането на това предложение за резолюция още веднъж демонстрира, че Европейският парламент и неговите членове са особено ангажирани с въпроса за здравеопазването за възрастни хора. В едно застаряващо общество защитата и подобряването на нашите „сребърни години“ стават все по-важни.

Непрекъснатото обучение за лица, работещи в тази сфера, призивът към всички държави-членки да започнат информационни кампании, насочени към възрастните хора относно избора на диета и превенцията на обезводняването, разработването на така нареченото „електронното здравеопазване“ с цел повишаване на производителността и ефективността на предоставянето на грижи са само някои от мерките, предложени от тази резолюция.

Никоя държава-членка няма право да заобикаля основното задължение за подобряване на условията за тези мъже и жени, които често пъти са оставени да се грижат сами за себе си. Поради това се надявам, че имайки за цел наистина създаване на „общество за всички“, приемането на тази резолюция може да осигури свеж стимул за държавите-членки, за да могат хората от различни възрасти да разполагат с възможността да участват активно в обществения живот, без обществото да ги оставя да се справят сами.

  Alf Svensson (PPE), в писмена форма. − (SV) Днес аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция (B7-0491/2010) относно дългосрочните грижи за възрастни хора. Има обаче един параграф в резолюцията, който не подкрепям. В параграф 12 резолюцията призовава за определянето на минимални стандарти за всички договори в сектора на грижите, включително на минимално заплащане. Шведските християндемократи се противопоставят на това. Освен това то е неприсъщо за шведския модел на колективни трудови договори. Нашият шведски модел се доказа като модел, който е в интерес както на работниците, така и на работодателите. Изразявам твърдо убеждение, че заплащането е въпрос, който следва да се решава посредством споразумение между социалните партньори, и не е нещо, за което политиците следва да се опитват да наддават помежду си.

Предложение за обща резолюция (RC-B7-0484/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция относно положението на река Йордан, и по-специално на региона на долното течение на реката, тъй като считам, че е важно да се привлече вниманието към унищожаването на тази река, особено на долното й течение. Предложението изисква от правителствата на Израел и Йордания, както и Палестинската автономия, и с подкрепата на Европейския съюз, да бъде създадена Комисия за басейна на река Йордан, която да бъде отворена за други крайречни държави.

Считам, че е необходим план за управление, който да може да поправи опустошението, причинено на река Йордан, наред с предоставянето на финансова и техническа помощ за възстановяването на реката по-специално на долното течение. Въпросът за управлението на водните ресурси, с равнопоставено споделяне на водите и зачитане на потребностите на всички хора, живеещи в региона, е от изключително значение за установяването на траен мир и стабилност в Близкия изток. Затова считам, че трябва да се засилят усилията по отношение на допълнителна финансова и техническа помощ за проекти за управление на водите, с насърчаване на равнопоставеното им използване и трансфер на необходимите технологии за страните в региона.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. − (EN) Подкрепям резолюцията относно положението на река Йордан, защото тя призовава за конкретни действия по въпрос, който има пряко въздействие върху икономическото, социалното и културното благоденствие на народите в региона. Силната деградация на река Йордан влияе на всички аспекти на препитанието на общностите, зависими от водните ресурси на реката. Като призовава за съвместно планирани, трансгранични решения на въпросите на замърсяването и свръхексплоатацията на водните ресурси, резолюцията подчертава резултатите, свързани с доверието и изграждането на мира, които могат да последват от сътрудничеството между израелци, палестинци и йорданци за преодоляване на проблема с деградацията на река Йордан.

Резолюцията правилно подчертава необходимостта от включване на планове и предложения за възстановяване на река Йордан в отношенията на Съюза с крайречните държави. Аналогично, предвид неотложния характер на проблема, ЕС трябва да даде приоритет на възстановяването на река Йордан в своите проекти за развитие на региона.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на о предложението за обща резолюция относно положението на река Йордан, защото нейната ценност по отношение на екологично значение, природна красота, в културно, историческо, селскостопанско и икономическо отношение трябва да бъде запазена. Правилното управление на водните ресурси със зачитане на потребностите на всички хора в региона също е от голямо значение за стабилността в Близкия изток.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Проблемите на река Йордан надхвърлят обичайната загриженост за екологичната деградация на водните течения. Както се потвърждава от резолюцията, която приехме, река Йордан не е просто река. Значението й е много по-обхватно от състоянието на реката и влияе върху политическите, символични и религиозни сфери на държави, нации и народи от различни географски ширини.

Конкретното значение, което й е придадено от историята на човечеството, оправдава загрижеността на Европа, и по-специално на Парламента, по отношение на съдбата й. Надявам се и желая държавите, граничещи с река Йордан, да могат да оставят настрана своите традиционни различия и недоверие и да се обединят, за да бъде избегната по-нататъшна деградация на тази река.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Река Йордан, и по-специално областта по долното й течение, е културен район от световно значение с голямо историческо, религиозно и екологично значение За съжаление, тя е опустошена от свръхексплоатация, замърсяване и лошо управление на течението й, като резултатът от това е 50% загуба на биологичното разнообразие. Рехабилитацията на река Йордан, и по-специално областта по долното й течение, е от голямо значение за израелските, йорданските и палестинските местни общности, които са изправени пред подобни предизвикателства, свързани с водните ресурси.

Също така тя предлага огромни икономически ползи и изграждане на взаимно доверие. Съществуването на активно сътрудничество между правителствата, гражданските организации и засегнатите местни общности може да спомогне много за усилията за изграждане на мира в региона. Ето защо призоваваме органите на съответните държави да си сътрудничат и рехабилитират река Йордан, като изготвят и приложат политики, насочени към постигане на трайни резултати в областта на националното и селскостопанското управление на търсенето на вода и опазването на водните и природните ресурси. Също така призоваваме Съвета, Комисията и държавите-членки на Европейския съюз да насърчат и подкрепят един всеобхватен план за възстановяване на река Йордан.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Както вече беше казано в предложението за резолюция, басейнът на река Йордан, особено областта на долното й течение, представлява културен ландшафт с универсално значение и с голямо историческо, символично, религиозно, екологично, селскостопанско и икономическо значение, и за Близкия изток и отвъд него. Настоящото състояние на екологична деградация на реката и достигнатите нива на замърсяване са сериозна причина за загриженост.

Желаното и необходимо възстановяване на река Йордан – екологичен, социален и културен императив – е, разбира се, неотделимо от геополитическия контекст на региона. Трябва да се признае, че палестинското население на Западния бряг вече е изправено пред сериозен недостиг на вода поради това, че голяма част от нея се използва от Израел и еврейските селища на Западния бряг, а също така и поради продължаващата окупация от Израел на част от Голанските възвишения, където се намират много важни извори. Равнопоставено разпределение на водните ресурси, зачитане на потребностите на всички народи от региона са от основно значение за установяването на траен мир и стабилност в Близкия изток, а това на свой ред е неотделимо от необходимото възстановяване на долното течение на река Йордан.

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. − (CS) Положението в Близкия изток е сложно от много години и в политическо, и в икономическо, и в екологично отношение. Тук никога не е имало много реки, а оттокът им е много непостоянен, дори в древни времена горите са отстъпили пред земеделската земя и пасищата, като всяка година са унищожавани храсти, дървета и друга растителност. Оттокът на река Йордан вече е малък и водата е замърсена, а Мъртво море постепенно пресъхва. Осигуряването на достатъчен приток на вода в реката е голям технически проблем, който може да бъде решен само в мирен политически климат. Европейският съюз действа отдавна чрез поредица от проекти, чиято главна цел е да подкрепят мирното развитие на цялата област.

Затова е желателно също така да подкрепим ключовата програма, а именно възстановяване на разумен воден режим в средното и долното течение на река Йордан. Тъй като местните органи са изправени пред сродни проблеми на редица места в Сахел и Азия, не само отговорът на Комисията ще осигури ценно вдъхновение за решаването на сродни проблеми на редица други места, а предприемането на конкретни корективни мерки. Подкрепям приемането на общата проекторезолюция.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Достъпът до питейна вода е основно човешко право. Всъщност през юли ООН прие резолюция, произтичаща от срещата на високо равнище на народите в Кочабамба, с която се изисква признаването му. Река Йордан е опустошена, а палестинският народ е лишен от достъп до питейна вода поради отклоняването на практика на целия отток на реката от Израел, Йордания и Сирия. Споразуменията за сътрудничество между държавите за възстановяване на реката и подобряване на начина на споделяне на водни ресурси в региона трябва да бъдат подкрепени безусловно от Европейския съюз.

Въпреки това този изключителен интерес към река Йордан, когато толкова много други реки биват унищожавани, е шокиращ. Това е, за което пледира тази резолюция. Гласувам в подкрепа на резолюцията с надеждата, че ще има подобна загриженост и за други реки по света.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на предложението за обща резолюция относно положението на река Йордан, защото всички държави по протежение на реката трябва да бъдат насърчени да я възстановят. Областта на долното течение на река Йордан е изцяло деградирала: лошото управление е довело до сериозно замърсяване, в резултат от което са загубени 50% от биологичното разнообразие.

В Договора за мир, подписан през 1994 г., Израел и Кралство Йордания се споразумяват да си сътрудничат за екологичното възстановяване на река Йордан по протежение на общата граница и да опазват нейните водни ресурси. Но палестинците са изключени от израелската зона за сигурност, създадена на Западния бряг в цялата област на долното течение на река Йордан, която е незаконно заета от израелски заселници, които напояват земята с вода, която принадлежи на палестинците.

Това означава, че палестинското население на Западния бряг изпитва сериозен недостиг на вода, затова настояваме Израел да сложи край на политиката за изграждане на селища, включително в областта на долното течение на река Йордан. Държавите по протежение на реката трябва с подкрепата на ЕС да създадат комисия за река Йордан, за да възстановят реката и да гарантират, че има достатъчно количество вода за снабдяване на населението, което живее по протежението на реката.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Аз гласувах за предложението за резолюция. В резолюцията се казва, че днес река Йордан е в катастрофално състояние. Нивото на Мъртво море спада с 30 см всяка година. Крайречните държави, особено Сирия и Йордания, експлоатират ресурсите на реката, като същевременно не правят никакви инвестиции за разработване на оборудване за пречистване на отпадни води и оборудване за обработване на питейна вода. Ако ЕС не засили съвсем скоро натиска си върху всички потребители на водни ресурси, екологичната катастрофа е неизбежна. В това отношение резолюцията е съвсем навременен сигнал към правителствата на Сирия, Йордания и Израел. Важно е да се накарат всички правителства в Близкия изток да разберат, че ЕС не е пожарна, която може да реши всичките им проблеми. Трябва да принудим правителствата на Сирия, Йордания и Израел да мислят за бъдещето. Трябва да им помогнем да планират действия за тази цел, но при никакви обстоятелства не бива да раздаваме средства на онези, които експлоатират природните ресурси неразумно, за да постигнат егоистичните си цели.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Приветствам важното гласуване днес на резолюция, която привлича вниманието към и изразява загриженост от опустошението на река Йордан, и особено на областта на долното течение на реката. Тя призовава органите от всички крайречни държави да си сътрудничат и да възстановят река Йордан, като изготвят и реализират политики, съсредоточени върху постигането на реални резултати в областта на управлението на потреблението на вода в бита и селското стопанство, опазването на водите и управлението на отпадните води от канализацията, селското стопанство и промишлеността, и за осигуряване на адекватен отток на сладка вода към долното течение на река Йордан. Резолюцията приветства сътрудничеството между израелски, йордански и палестински местни общности, изправени пред сродни предизвикателства във връзка с водата в областта на долното течение на река Йордан, и призовава Израел и Йордания да изпълнят изцяло своите ангажименти, поети в техния договор за мир, по отношение на възстановяването на река Йордан.

8. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 12,50 ч., се възобновява в 15,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Diana WALLIS
Заместник-председател

9. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

10. Разисквания по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (разискване)

10.1. Кения: неуспех за задържане на президента на Судан Омар ал-Башир

  Председател. − Следващата точка е разискването по шест предложения за резолюции относно Кения: неуспех за задържане на президента на Судан Омар ал-Башир⁽¹⁾.

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г-жо председател, президентът на Судан Омар ал-Башир е привлечен под отговорност по обвинение в геноцид от Международния наказателен съд (МНС) за предполагаемото издаване на заповед за извършване на ужасни престъпления в Дарфур.

Той едва ли е човек, когото бихте искали да направите почетен гост, а миналата година Турция трябваше да оттегли поканата си към него за участие в срещата на Организацията ислямска конференция (ОИК) в Анкара, поради възбуденото срещу него преследване от МНС.

За съжаление, това е точно каквото направи наскоро президентът на Кения на церемонията за отбелязване на провъзгласяването на новата конституция на Кения. Разбира се, много министри от крехкото коалиционно правителство на Кения, включително министър-председателят Одинга, бяха много разтревожени от присъствието на Башир, но вредата беше нанесена и името на Кения като регионален лидер сега е опетнено, въпреки че държавата е с демократично управление и подкрепя международното право.

Международният наказателен съд беше създаден именно за да може да се търси отговорност от високопоставени длъжностни лица, дори ръководители на суверенни държави, за техни предполагаеми престъпления срещу цялото човечество или геноцид, или за военни престъпления, и затова те попадат под всеобщата компетентност на държавите страни по Римския статут.

Затова отказът на Кения да спази нейните задължения като член на МНС е непростим. Въпреки това може да бъде приветствана неотдавнашната новина, че Кения изцяло ще съдейства на МНС като разследва трагичното насилие след изборите преди три години, въпреки че тази реакция е прекалено закъсняла и изглежда е последица от суматохата около случая с Башир.

  Marietje Schaake, автор. − (EN) Г-жо председател, както и други африкански държави, Кения е важен партньор на ЕС в редица основни области като сигурността, развитието и търговията.

Африка изигра решаваща роля в създаването на МНС и нейният ангажимент към Статута на Съда е също така закрепен в член 4 от Учредителния акт на Африканския съюз (АС).

Споразумението от Котону между държавите от ЕС и Кения определя условията за партньорство и в него ясно се посочва обвързаността на търговията и помощите със спазването на демократичните стандарти и правата на човека.

За съжаление, на 27 август Омар ал-Башир посети Кения като официален гост на правителството – висш държавен служител. Това се случи по време на издаването на заповед за арест на ал-Башир за неговата предполагаема роля в геноцида в Дарфур в Судан.

Ал-Башир може все още да не се признава за виновен пред МНС, но той първо трябва да бъде изправен пред съда в Хага. Кения беше задължена да го задържи, докато той е на нейна територия, но не успя да го направи. Проблемът е сериозен. Той е сигнал за това, че правителството не играе надеждна роля в спазването на споразуменията, които самото то е подписало, и това може да бъде сериозен проблем за ЕС.

Ние трябва да се погрижим за спазване на нашите собствени стандарти в борбата срещу безнаказаността и трябва да се борим срещу безнаказаността в Африка, за да създадем по-голяма стабилност и демокрация. Аз бих искала да помоля върховния представител да предприеме сериозни дипломатически действия срещу Кения и да напомни на нейните лидери за ангажимента им към Римския статут.

  Barbara Lochbihler, автор. – (DE) Г-жо председател, на конференцията за прегледа на Римския статут на Международния наказателен съд, проведена тази година в Кампала, стана пределно ясно, че съдът може да върши ефективно работата си само ако има подкрепата на държавите-членки, и по-специално на тези от тях, които са ратифицирали Римския статут. Това трябва непрекъснато да се напомня на държавите-членки на ЕС, тъй като страхът от дипломатически проблеми и възможна политическа вреда често се изпречва на пътя на принципните и последователни действия например във връзка с арестуването на заподозрени военнопрестъпници.

В нашето предложение за резолюция днес ние критикуваме действията на кенийското правителство, което покани президента на Судан Омар ал-Башир и след това не успя да го задържи. Заповеди за арест са издадени срещу Омар ал-Башир за военни престъпления и геноцид. В резултат на това Кения наруши международното право и публично ознаменува факта, че предполагаемата африканска солидарност между правителствата е по-важна от подвеждането под отговорност за сериозни престъпления като престъпленията срещу човечеството и справянето с тях. Това не е добър знак за милионите хора в Африка, които са претърпели зверствата, извършени от президента Омар ал-Башир, а също и за онези, които са изживели ужасни страдания в други, в граждански войни. Жертвите и техните семейства се нуждаят от справяне с проблема, имат потребност от справедливост и трябва да видят, че на престъпниците, дори да са високопоставени политически или военни фигури, им се търси сметка за извършените от тях зверства.

Фактът, че Африканският съюз говори открито срещу ареста на президента Омар ал-Башир също заслужава силна критика. Този съюз показва фалшива солидарност към членуващите в него държави, подкрепя безнаказаността на високопоставените политици и по такъв начин отслабва изключително важното добро управление на публичните дейности – управление, което трябва да основава своите решения на действащото и международното право. Разочароващ е и фактът, че Африканският съюз отказа да създаде регионална служба на Международния наказателен съд в Адис Абеба.

Това е причината за подновения призив към Комисията да постави въпроса за липсата на съдействие и отказа за сътрудничество с Международния наказателен съд в дневния ред на следващата среща на високо равнище между Европейския съюз и Африканския съюз.

  Marie-Christine Vergiat, автор. – (FR) Г-жо председател, мнозина от нас в Парламента съжаляват за решението на Кения, Африканския съюз и Лигата на арабските държави да откажат да изпълнят международната заповед за арест, издадена срещу Омар ал-Башир по обвинение в престъпления срещу човечеството. Така суданският президент се радва на пълна безнаказаност в почти всички африкански и арабски държави. Много от нас, въпреки че очевидно не чак толкова много, искат международното правосъдие да бъде равно за всички хора по света.

Ние знаем колко трудно беше да се създаде Международния наказателен съд (МВС). Знаем също така, че все още има да се извърви доста дълъг път преди съдът да започне да действа навсякъде по света. Ние обаче щяхме да заслужаваме повече доверие, ако всички наши държави-членки, особено Франция, не се колебаеха толкова много преди адаптиране на техните закони към международното правосъдие. Ние щяхме да заслужаваме повече доверие, ако значими държави като Съединените американски щати не се поставяха извън обсега на международното правосъдие.

Ще кажа дори, че европейските държави носят сериозна отговорност по отношение на Африка и ние не трябва да създаваме впечатление за наличие на двойни стандарти, защото, трябва да признаем, че международното правосъдие изглежда се прилага преди всичко към африканските държави, освен ако правителствата на някои европейски държави нямат големи интереси в тях.

Ето защо ние в Парламента съжаляваме, че решението на МНС не е изпълнено по отношение на Омар ал-Башир, който е отговорен за толкова много престъпления. Въпреки това, ние искаме равно правосъдие за всички, включително на територията на Европейския съюз. Само на основата на това условие – да бъде за пример – Европейският съюз може да бъде реално пространство на свобода и правосъдие и ние можем да напредваме стъпка по стъпка към постигане на всеобщност на правото, демокрацията и правата на човека.

Затова аз също се радвам, че тази сутрин голямо мнозинство от членовете на Парламента осъдиха всички форми на дискриминация срещу ромите, особено ксенофобските коментари на президента на Френската република, който все още се осмелява да се позовава на Всеобщата декларация за правата на човека.

Това, което трябва да направим сега, г-жо член на Комисията, е да превърнем думите си в дела, ако искаме нашите думи да продължават да будят доверие в света.

  Thijs Berman, автор. − (NL) Г-жо председател, нямаме почти никакви основания да вярваме, че е постигнат напредък. Ужасите на войната и преследванията от ХХ век ни заставят да бъдем сдържани през този век. Има обаче един момент, по който считам, че наистина можем да говорим за напредък, и това е международното наказателно право. Всичко започна с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, последван от Международния наказателен трибунал за Руанда и това доведе до Международния наказателен съд. Правораздаване се извършва не от победителите в една война, както все още би могло да се каже за Нюрнберг, а от независим международен съд. Най-тежките престъпления могат да се разследват там, в случай че самата държава, в която са били извършени, не успее, умишлено или по друг начин, да ги разследва. По този начин, чувството за справедливост на света може да бъде възстановено след извършване на големи престъпления и за жертвите бъде раздадена справедливост. Само тогава може да бъде постигнато помирение и траен мир. Наказателният съд действа като „спирачка“ за бъдещите военни престъпници. Безнаказаността действа като разрешително за извършване на нови насилия и тя не може, не трябва да съществува, особено в случай на огромни зверства, за каквито е обвинен Омар ал-Башир. Кения е страна по Римския статут. Pacta sunt servanda, с други думи, международните договори трябва да се спазват. В противен случай те биват подкопани и по тази причина е нетърпимо, че ал-Башир може необезпокоявано да празнува демокрацията в Кения, при положение че в собствената му страна Судан от негово име са били извършени най-груби нарушения на правата на човека. Нека това да бъде призив, като този, отправен от г-жа Vergiat, към държавите, на които предстои да подпишат Римския статут, главната сред които е Съединените американски щати. Какво чака Барак Обама? Укрепването на Международния наказателен съд ще ни доближи до световния ред, който искаме, ред, при който военните престъпления няма да остават безнаказани и който ни доближава до мира, и който се основава на правата на човека в целия свят.

  Tunne Kelam, автор. − (EN) Г-жо председател, считам, че въпросът за обсъждане днес е дали отговорността за престъпления срещу човечеството може да бъде приложена на практика.

Президентът на Судан ал-Башир е обвинен в такива престъпления от Международния наказателен съд и е издадена заповед за арест. Въпросът сега е дали ще има достатъчно международна политическа воля и координация, за предаване на извършителите на съда.

На 27 август кенийското правителство пропусна тази възможност. Те поканиха президента ал-Башир като гост. Добре е да се знае, че министър-председателят на Кения призна, че поканата е била грешка и е в нарушение на международните ангажименти на Кения.

Сега ние призоваваме държавите от Африканския съюз да се присъединят без изключение към международните усилия за предаване на президента ал-Башир на Международния наказателен съд в Хага, където той ще се ползва от всичките си права за защита. Аз много се радвам, че днес Парламентът отправя единодушно послание за предаване на президента Башир на Международния наказателен съд.

  Filip Kaczmarek, от името на групата PPE. – (PL) Г-жо председател, в Полша казваме, че никоя жена не може да бъде полубременна. Кения обаче се опитва да бъде точно такава. От една страна, тя кани и приветства президента ал-Башир, а от друга страна, е подписала Римския статут. Тези два факта не могат да съжителстват в мир. Кения трябва да реши какво да направи – дали да преследва престъпниците или да им позволи да си живеят на спокойствие. Да се претендира, че тези две алтернативи могат да бъдат помирени е направо казано нечестно. Аргументът на кенийските органи, че Западът не е сред съседите на Кения и че това е причината, поради която президентът ал-Башир е бил поканен, е неприемлив, защото не са взети под внимание поетите по-рано официални, политически и морални ангажименти. Органите на Кения, Чад и други държави, които са ратифицирали Римския статут, трябва да спазват неговите ясно определени принципи. Аз мога да разбера, че някои хора подкрепят безнаказаността за престъпниците, но не мога да разбира или приема, че има такива, които претендират, че искат да преследват престъпниците, но не го правят.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, от името на групата S&D. – (PL) Историята показва, че накрая правосъдието настига военнопрестъпниците, дори в началото да са се измъкнали от тежестта на закона и да са покрили следите си. Адолф Айхман – един от нацистите, които стоят зад нацистката операция за физическо унищожение на евреите, е бил задържан в Буенос Айрес, след като е бил търсен в продължение на 15 години. Радован Караджич беше заловен от сръбската полиция 13 години след клането в Сребреница.

Със сигурност същият сценарий очаква и президента на Судан Омар ал-Башир – архитект на етническото прочистване в Дарфур, когото Международният наказателен съд търси от март миналата година. Какво може да направи Европейският съюз, за да помогне за предаването на ал-Башир на съда? Преди всичко друго той може да упражни натиск върху държавите, които са страни по Римския статут, защото Статутът е правната основа на работата на Съда. Не трябва да се повтаря ситуацията от 27 август, когато президентът ал-Башир, необезпокояван от полицията, пристигна в Кения, държава, която е подписала Римския статут, за церемония във връзка с приемането на новата конституция на Кения, след което той благополучно се завърна в Судан. Необходимо е да се използват всички дипломатически канали, включително активното участие на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, за да бъдат използвани наличните инструменти като редовните срещи на високо равнище на Африканския съюз и Споразумението от Котону, за да се стигне накрая до задържането на ал-Башир, който е обвинен в геноцид.

  Frédérique Ries, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, фактът, че кенийските органи приветстваха президента на Судан с отворени обятия през август, накара Парламента, чрез нашата резолюция този следобед, да потвърди някои много твърди принципи, които са скъпи за нас.

Като всяка друга държава, Кения е задължена да спазва международното право. Като такава, тя трябва да улесни задържането на Омар ал-Башир – лидер, както вече беше казано, срещу когото Международният наказателен съд е издал международна заповед за арест за престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид в Дарфур. Необходимо ли е да припомняме, че в Дарфур има над 300 000 невинни жертви.

Казвайки това ще посоча, че и други африкански държави са имали абсолютно същото поведение към суданския президент – Либия, Катар и Саудитска Арабия, да спомена само някои от тях. Ето защо Европа трябва да следва единна твърда политика към фактическото съучастничество на Африканския съюз, който е посъветвал своите членове да не задържат президента. Парламентът трябва да остане бдителен и да призове Европейския съюз и по-специално баронеса Аштън, да поставят този въпрос на международното право и правата на човека преди всякакви други съображения, като разбира се го направят основна тема в дневния ред на предстоящата среща на върха между Европейския съюз и Африканския съюз, която ще се проведе на 29–30 ноември в Либия.

  Jaroslav Paška, от името на групата EFD. – (SK) Фактът, че суданският президент Омар ал-Башир пътува свободно в много държави в Африка и Азия, независимо че на 4 март 2009 г. Международният наказателен съд е издал срещу него международна заповед за арест за престъпления срещу човечеството, включително убийство, физическо унищожение, принудително преместване, изтезания и изнасилване, заедно с военни престъпления като умишлени нападения срещу гражданското население в провинция Дарфур, показва, че представителите на много африкански и азиатски държави не приемат съвсем сериозно техните международни задължения и че техният праг на търпимост по отношение на престъпления, извършени срещу беззащитно гражданско население, е различен от нашия в Европа.

Позицията на Африканския съюз от юли 2009 г., а също и на Лигата на арабските държави, които отказват да съдействат на Международния наказателен съд по този въпрос, е ясно доказателство за това, че много представители на тези държави просто не гледат на действията на суданския президент Омар ал-Башир като на деяния, които следва да бъдат отсъждани в Международния наказателен съд. С други думи, много от тях считат тиранията и геноцида, извършван над милиони цивилни граждани, за приемлив начин на действие, какъвто те биха могли да приложат, за да се справят с бунт на население, което съответно не е успяло да оцени тяхното управление и се е осмелило да бъде неудовлетворено.

Госпожи и господа, аз не съм сигурен дали е правилно цивилизованият свят да предоставя на такива управляващи финансова или материална помощ под каквато и да било форма. Вероятно би било уместно да се седне заедно с тези управляващи възможно най-скоро и да им се обясни, че нарушаването на сериозни международни ангажименти наистина е несъвместимо с финансовата и материална помощ, която получават от нас. Ако те не разберат това, по каквато и да било причина, ще бъде необходимо да приложим онези мерки, които се прилагат срещу други варварски режими. Неприемливо е в тези трудни времена нашите граждани да допринасят към помощта за управляващи, които помагат за осуетяване на раздаването на правосъдие от страна на Международния наказателен съд.

  Eija-Riitta Korhola (PPE). - (FI) Г-жо председател, държава, която е страна по Римския статут на Международния наказателен съд, трябва да гарантира своя ангажимент за изпълняване на задълженията си и за спазване на международното право. Пренебрегвайки тези принципи обаче, Кения не зачете решението на Съда да задържи суданския президент.

Положението е деликатно и тук играят роля както минали, така и бъдещи събития. Съседните на Кения държави са превърнали добрите отношения със Судан в приоритет, дори за сметка на международното право. Едновременно с това милионите жертви на конфликта в Дарфур заслужават справедливост и облекчение на страданията им. Освен това следва важен етап в прилагането на мирното споразумение, сключено през 2005 г. – гласуването за автономия на Южен Судан. Каквито и да са резултатите от референдума, трудно ще бъде да се избегнат вълненията. Може би с малко разумна помощ ще бъде възможно да се предотврати повторение на катастрофата в Дарфур.

Ето защо аз искам ролята на ЕС в Судан да бъде по-голяма, като се има предвид критиката на решението на Кения. Ние трябва да покажем, че ЕС силно и осезателно подкрепя прилагането на мирното споразумение. Едновременно с това, ЕС трябва да се ангажира с наблюдение на изборите и референдума през януари през целия процес – от регистрирането на гласовете до окончателните данни от преброяването на гласовете и да има готовност за извънредно положение в Судан.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Омар ал-Башир успя още веднъж да предизвика международната общност и аз осъждам решението на кенийските органи да поканят суданския президент на церемонията за обявяване на новата конституция и, преди всичко, да не го задържат.

Обяснението, което кенийските органи дават на основата на добрите съседски отношения, е напълно неуместно в този случай. Като страна по Римския статут, Кения има ясното задължение да съдейства на Международния наказателен съд. Освен това случаят с престъпленията, извършени в Дарфур, беше предаден на Съда въз основа на Резолюция 1593/2005 на Съвета за сигурност на ООН, приета на основание на член 7 от Статута. Текстът е обвързващ и задължава всички държави и международни организации да оказват пълно съдействие на Съда, в съответствие с параграф 2.

Кенийският министър на външните работи също така спомена решението, взето миналата година от Африканския съюз, да не съдейства на МНС, което беше повторено през юли на срещата в Кампала. Обяснението също е неприемливо, защото решението не съответства на международното право.

Считам, че държавите-членки на Африканския съюз следва да са първите, които да съдействат на МНС в борбата срещу безнаказаността, когато в Африка се извършват ужасни престъпления.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-жо председател, ние трябва силно да се противопоставим на поведението на правителството на Кения и да заплашим, че ще намалим нашата подкрепа за тази държава. Неприемливо е, че президентът на Судан Омар ал-Башир, който в момента е обект на две заповеди за арест, издадени от Международния наказателен съд по обвинения в престъпления срещу човечеството, убийство, физическо унищожение, изтезания и военни престъпления, следва да бъде канен и да получава пълни почести при държавни чествания. Отговорност на Кения, която е ратифицирала учредителния документ на Международния наказателен съд, е да арестува всяко лице, търсено на нейната територия или да му откаже влизане в страната. Искам да призова за промяна на позицията и за спазване на международните ангажименти. Призовавам всички африкански държави да поемат пълна отговорност за справяне с престъпленията срещу човечеството, които не трябва да остават безнаказани и чиито извършители следва да бъдат изправени пред съда в Хага.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Официалната церемония за отбелязване на провъзгласяването на нова конституция в модерен западен стил като едно от големите събития в историята на Кения след обявяването на нейната независимост през 1963 г. ще бъде завинаги опетнено от посещението на суданския военнопрестъпник Омар ал-Башир. Поканвайки човек, който е отговорен за клането на гражданско население в Дарфур и виновен за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, Кения показа, че новите усилия за укрепване на свободата, демокрацията и правовата държава са само празни думи.

По мое мнение безразличието на Кения към изпълнението на международните й ангажименти е много тревожно и аз бих искал да добавя гласа си към призива Кения да потвърди отново политическата си воля и решимост да изпълни своите ангажименти, произтичащи от Римския статут, учредяващ Международния наказателен съд.

  Ana Gomes (S&D). - (PT) Парламентът, Комисията, Съветът и правителствата на европейските държави трябва категорично да осъдят поканата и приемането от страна на кенийските органи на президента на Судан ал-Башир и неуспеха им да го задържат, независимо от издадената от Международния наказателен съд заповед за арест за военни престъпления и геноцид, извършени срещу собствената му страна в Дарфур. Кения не само наруши своите международни задължения като държава, която е страна по Римския статут на Международния наказателен съд, но също и задълженията си като страна по Споразумението от Котону, и затова трябва да си понесе последствията.

Кенийските органи опасно компрометираха интересите на техния народ като проявиха пълно незачитане на всички хора в Африка и по целия свят, които работят за прекратяване на безнаказаността на престъпници като президента ал-Башир. Кенийските органи с жалката подкрепа на Африканския съюз и Лигата на арабските държави позорят Африка като заговорничат с престъпник, който рано или късно ще бъде заловен и ще трябва да се изправи пред международното правосъдие.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). - (FI) Г-жо председател, геноцидът е сериозно престъпление. Тези, които го извършват, нареждат да бъде извършен или го планират, трябва да бъдат привличани под отговорност и съдени.

На предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и Африканския съюз ЕС трябва да постави този въпрос на първо място в дневния ред. Правата на човека и въпросът за геноцида, който е засегнал стотици хиляди, милиони хора, трябва да бъде разследван. Освен това заповедта за арест, издадена от Международния наказателен съд, трябва да бъде връчена. Европейският съюз следва да вземе пълно участие и да помогне това да се случи, както и да направи всичко възможно, за да го гарантира.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, според брошура на Регионалния информационен център на Организацията на обединените нации ЕС с готовността си да харчи пари от 2004 г. подкрепя Африканския съюз в разработването на африканска архитектура за сигурност. До 2007 г. финансовата помощ е възлизала най-малко на 300 милиона евро.

Въпреки това финансовата помощ има смисъл единствено ако Африканският съюз съдейства за гарантиране на мир в раздираните от кризи региони на Африка. Очевидно е обаче, че Африканският съюз никак не оказва голямо съдействие. На срещата на върха в Либия през юли 2009 г. беше взето решение държавите, членуващи в АС, да не предават президента на Судан, в случай че влезе на тяхна територия. Според една стара поговорка, „този, който плаща, поръчва музиката“. Не е много изискано, но съдържа известна доза истина. На простичък език това означава, че върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност трябва да обясни абсолютно ясно, че средствата на ЕС за миротворчески мерки в Африка могат да бъдат предоставени само ако Африканският съюз и Лигата на арабските държави съдействат на Международния наказателен съд, вместо да подкопават неговата работа.

  Кони Хедегор, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, системата на Римския статут е основен инструмент на международната общност в борбата й срещу безнаказаността за най-тежки престъпления. Както Парламентът добре знае, ЕС е дългогодишен поддръжник на Международния наказателен съд. Доказателство за това е всеобщността и прилагането на Римския статут на МНС в нашия политически диалог с държавите-партньори.

Преразгледаното споразумение от Котону е друг инструмент, с който трябва да насърчим укрепването на мира и международното правосъдие като се стремим да гарантираме, че нашите партньори – държавите от АКТБ, ще ратифицират Римския статут.

Ето защо ние отбелязваме с тревога, че на своята среща на високо равнище през юли Африканският съюз призова своите членове да не изпълняват международната заповед за арест, издадена срещу президента ал-Башир. Официалното посещение на президента ал-Башир в Чад през юли и поканата, която Кения отправи на ал-Башир да присъства на церемонията за провъзгласяване на нейната нова конституция, също са тревожни сигнали от нашите африкански партньори.

Европейският съюз поддържа позицията, че Кения трябва да балансира нейните правни и политически задължения и че трябва да спазва ангажиментите си към МНС като страна по Римския статут, както и задълженията си, произтичащи от международното право, особено от Резолюция 1593/2005 на Съвета за сигурност на ООН.

Като поддръжник на националното помирение в Кения, сключено чрез посредничеството на Кофи Анан, чийто основен елемент е борбата срещу безнаказаността за насилието след изборите, ЕС ще продължи да насърчава Кения да сътрудничи с МНС, включително в нашия диалог, основаващ се на член 8.

Ние оценяваме факта, че Кения спази ангажимента си да съдейства на МНС по вътрешни въпроси, както се видя по време на посещението на регистратора на МНС миналата седмица. Можем само да се надяваме, че Кения ще приеме същото поведение и по отношение на международните въпроси.

В съответствие с позицията на ЕС относно МНС от 27 август, говорителят на върховния представител и заместник-председател на Комисията публикува изявление, изразяващо загриженост относно неуспеха на Кения да задържи ал-Башир, а делегацията на ЕС беше инструктирана да направи демарш, за да предаде нашите послания на правителството. Това беше свършено вчера. Аз ще предам на върховния представител желанието, изразено по време на настоящото разискване, въпросът да бъде повдигнат в контекста на следващата среща между Африканския съюз и Европейския съюз.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе скоро.

Писмени изявления (член 149)

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз също осъждам решението на кенийските органи да не задържат президента на Судан, което е в разрез с техните задължения по силата на международното право и със задълженията им към жертвите, очакващи справедливост.

Нека си припомним, че ал-Башир е обвинен от прокурор на Международния наказателен съд (МНС) за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. В Южен Судан няколко милиона души бяха избити или преместени. Какво послание се изпраща на жертвите чрез избора, който направи Кения? И какво могат да очакват кенийските граждани и останалите от нас по отношение на съдействието, което Кения оказва на МНС в нейния собствен случай на сериозни престъпления, извършени след общите избори в Кения през 2007 г.? Аз имам само едно послание и призовавам: ние не приемаме безнаказаност. Ал-Башир трябва да бъде задържан и предаден на МНС.

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Европейският съюз следва да реагира решително на неприемливата позиция на органите в Кения, след като те не арестуваха президента на Судан, за който е издадена заповед за задържане в Кения. Омар ал-Башир е посочен от Международния наказателен съд като съучастник в геноцица, извършен в провинция Дарфур. Това е първият път, когато МНС излиза с обвинение срещу държавен глава, който все още е на поста си. Жестоките действия на Омар ал-Башир са довели до хиляди жертви, а много от оцелелите са били принудени да напуснат домовете си и да живеят в изгнание. Правителството на Кения взе съзнателно решение да пренебрегне международните си задължения. То не само беше домакин на Ал-Башир по време на честванията по повод обнародването на конституцията, но и не предприе никакви стъпки по задържането му. Това ясно свидетелства за факта, че местните интереси и съседската солидарност са по-важни от решенията на Международния наказателен съд. Никой обаче не трябва да бъде освободен от отговорност и особено не човек, извършил толкова сериозни престъпления. Президентът на Судан трябва да понесе последиците от делата си съгласно международното право, а органите в Кения трябваше да помогнат за постигането на тази цел. Европейският съюз трябва да положи необходимите усилия, за да убеди държавите от Африканския съюз в необходимостта от зачитане на принципите на универсална юрисдикция. Това не само е в интерес на органите, но предимно на гражданите на държавите-членки на Африканския съюз.

(1) Вж. протокола.

10.2. Правата на човека в Сирия, по-специално случаят Haythan Al - Maleh

  Председател. − Следващата точка е разискването по шест предложения за резолюция относно правата на човека в Сирия, по-специално случаят Хайтам ал-Малех⁽¹⁾.

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г-жо председател, миналата година аз се срещнах със сина на Хайтам ал-Малех в Брюксел. Той търсеше подкрепа за освобождаването на неговия баща. Г-н ал-Малех има забележителна история като защитник на правата на човека и юрист. Често през последните години той е критикувал диктатурата на лидера на Баас и президент на Сирия Ал-Асад. Г-н ал-Малех е болнав възрастен господин и трябва да бъде освободен по хуманитарни причини – не че е извършил някакви престъпления, освен че е попаднал под ударите на Закона за извънредното положение и на репресивните закони срещу дисидентите в Сирия, които са в сила в продължение на повече от 40 години.

За съжаление, Сирия е проблемна държава, която приютява известни терористи с подозрителни оръжейни връзки със Северна Корея, включително възможни ядрени амбиции, а на политическа основа стои близо до тази толкова измамническа държава Иран. Аз призовавам ръководството на Сирия и нейния президент да подобрят печалната й слава във връзка с правата на човека и да освободят г-н Ал-Малех.

  Heidi Hautala, автор. − (EN) Г-жо председател, тази резолюция дойде в последния момент. В продължение на дълго време аз следях със загриженост случая Хайтам ал-Малех. Доста често ми се струваше, че на неговия случай не се обръща достатъчно внимание. Нямаме време за губене – той е 80-годишен и от неговия син, който посети Парламента, научих, че здравето на баща му се влошава. Г-н ал-Малех страда от артрит, диабет и има проблеми с щитовидната жлеза, а разбирам, че му е отказан достъп до лечение.

Г-н Ал-Малех беше произволно задържан от Главното разузнавателно управление на 14 октомври 2009 г. Той беше държан в изолация и осъден от Втория военен съд на Дамаск, независимо от факта, че военни съдилища не следва да съдят цивилни лица.

На 4 юли 2010 г. г-н Ал-Малех беше осъден на три години затвор по обвинение в „разпространяване на фалшиви и преувеличени новини, отслабващи националните чувства“. Колеги, ние трябва да бъдем наясно, че за съжаление много държави в днешно време използват такива изрази за обвинения в престъпление. Това е напълно неприемливо. Било е извършено по силата на членове 285 и 286 от Сирийския наказателен кодекс. Тези обвинения очевидно са прекалено неясни и с тях лесно може да се злоупотреби. Те нямат място в правораздаването на никоя съвременна държава.

Съществува и сериозна загриженост относно справедливостта на съдебния процес на г-н ал-Малех. Моето основно послание е, че г-н ал-Малех е жертва на репресия от страна на органите в отговор на неговата работа в областта на правата на човека, която е много обхватна и впечатляваща. Той трябва незабавно да бъде пуснат на свобода.

Бих искала да посоча, че г-н ал-Малех е отличен кандидат за наградата „Сахаров“. Аз ще се погрижа той да бъде един от кандидатите.

  Marisa Matias, автор. − (PT) Г-жо председател, днес разискваме още един случай на нарушаване на правата на човека – този за лишаването от свобода на сирийския активист Хатам ал-Малех, 80-годишен мъж, адвокат, обвинен в разпространяване на фалшива и преувеличена информация, отслабваща националните чувства в неговата страна. Освен нарушаването на международните договори и конвенции, лишаването от свобода на този мъж, който е защитник на правата на човека, е също така в разрез със законодателството на държавата, в което се посочва, че военните съдилища не са с компетентност да съдят цивилни лица.

Решението, взето относно този човек и други сирийски затворници, задържани по подобни причини, различните задържания, ограничаването на свободата на придвижване и произволните мерки, прилагани от сирийските органи, са практики, които противоречат на важната роля на Сирия в целия регион, и те не отразяват усилията, които се правят в държавата за подобряване на социалното положение.

Повтарям, че днес обсъждаме още един случай на нарушаване на правата на човека. Не е възможно той да бъде отделен от големия брой обсъждания, който правим тази седмица. Бих наблегнала на две – първото е осъждането на смъртната присъда чрез убиване с камъни, наложена на Sakineh Ashtiani. Обединиха се много гласове и това даде някакви резултати. Все още не е време да се говори за победа, а още по-малко е време да мълчим. Второто е, че днес приехме важна резолюция срещу нарушенията, извършени от правителството на президента Саркози срещу румънските и българските граждани. Защитата на правата на човека няма граници и не е борба, която може да се води само вън от нашата къща.

Днес имаме добър пример за това, как да се борим и в нашата собствена къща. Неоправданото лишаване от свобода на Хайтам ал-Малех днес обедини всички ни. Той е защитник на правата на човека. Защитниците на правата на човека трябва да бъдат свободни и това нашето искане към сирийските органи. Ние, които също сме защитници на правата на човека, не трябва да го изоставяме.

  Véronique De Keyser, автор. – (FR) Г-жо председател, добавям гласа си към онези мои колеги, които поискаха г-н ал-Малех да бъде незабавно освободен.

Както беше казано, той е възрастен човек. Обвинен е в престъпление, но по силата на членове от наказателния кодекс, които ни се струват прекалено пресилени. Той преди всичко е следван от други защитници на правата на човека, адвокати и лекари, които добре познаваме, защото те са идвали в Европейския парламент и впоследствие са били хвърляни в затвора. Те са политически затворници, а ние не можем да приемем това от Сирия.

Тъй като винаги е важно да се споменават имена, аз бих искала да спомена името на г-н ал-Хасани, на г-н ал-Абдуллах, както и на г-н Labouani, които ни посетиха тук. Почти всички те са приятели.

Искам твърдо да кажа, че в Сирия има много неща, които бих искала да видя навсякъде другаде. В думите ми няма нищо нередно. Налице е истинска свобода на съвестта и религията. Полагат се реални усилия в областта на образованието и здравеопазването. Полагат се усилия за добро приемане на иракски и палестински бежанци. Това е държава с потенциал и, което не е маловажно, на международната сцена, а ние не можем да пренебрегнем това.

Бих искала да кажа на президента Башар ал-Асад, когото добре познавам: „Г-н президент, на Вас не Ви е необходимо тези политически затворници да бъдат силни във Вашата страна и да участват на международната сцена. Вие можете да си позволите лукса да защитавате също така и правата на човека.“

Считам, че когато си представяме Сирия, ние не трябва да си спомняме само за репресиите. Те съществуват, госпожи и господа, и ние не можем да отречем този факт. В Сирия обаче има много други неща и по тази причина ние толкова високо ценим споразумението за асоцииране между Европейската общност и Сирийската арабска република, г-жо член на Комисията. Знаем, че за момента Сирия го отхвърля. Моля Ви, дръжте ни информирани относно напредъка на преговорите. Ние или поне много от нас бихме искали Сирия да играе положителната роля, която е способна да играе на международната сцена и в мирния процес в Близкия изток.

  Bernd Posselt, автор. – (DE) Г-жо председател, нашето предложение за резолюция изпраща няколко ясни послания. Първото е, че ние искаме незабавно и безусловно освобождаване на г-н Хайтам ал-Малех, на всички други защитници на правата на човека и на всички политически затворници. Що се отнася до нас, ние не приемаме никакви компромиси по въпроса за правата на човека. Въпреки това, в нашата резолюция, включително в съображение А и параграф 9, ние посочваме, че искаме диалог със Сирия. Като вземем предвид всичко, ние искаме споразумението със Сирия да бъде подписано възможно най-бързо, но не безусловно, като инструмент в областта на правата на човека и сътрудничеството.

Ние определено признаваме факта, че, както каза г-жа De Keyser, в Сирия има и положителни, и отрицателни събития. Никъде на Арабския полуостров или по земите на Машрик към християните и другите малцинства не се отнасят така добре, както в Сирия. Ливански християни, и то наистина видни фигури, ми казват, че могат да оцелеят само защото Сирия им протяга ръка за закрила.

Сирия не е нито лакей на Иран, г-н Tannock, а е важен противовес срещу господството на Иран. Ето защо ние се нуждаем от стабилна Сирия, но Сирия също трябва да вземе мерки, за да постигне това.

  Frédérique Ries, автор. – (FR) Г-жо председател, човек може да се чуди дали накрая Сирия не е свикнала с критиките, които й отправяме почти всяка година относно нарушенията на правата на човека в страната. Нека обаче да не се отказваме от надеждата да бъдем разбрани и нека продължим да очакваме напредък – аз разбирам, че там се постига известен напредък, тъй като всички сирийски граждани се стремят към повече свобода, особено свобода на изразяване.

Нашето предложение за резолюция днес се отнася специално до г-н Хайтам ал-Малех – неуморен защитник на правата на човека. Този адвокат беше осъден на три години затвор в края на една пародия на съдебен процес, по обвинение в, цитирам: „разпространяване на фалшиви и преувеличени новини, отслабващи националните чувства“. Ето какво се казва. Затова в нашата резолюция се изисква незабавно освобождаване на г-н Хайтам ал-Малех, поради причините, които току-що посочих, също поради неговата възраст и сериозните му здравословни проблеми, за което вече се спомена.

Разбира се, по-важното е, че ние искаме да привлечем вниманието към нарушенията на правата на човека в Сирия като екзекуциите, за които споменаваме в нашето предложение за резолюция, арестите и ограниченията на редица свободи. Всичкото това е заради извънредното положение, което по дефиниция е временна ситуация, но което там продължава непрекъснато в продължение на повече от 40 години.

Ние призоваваме Европейския съюз да защити тези искания, които са потвърдени от баронеса Аштън и са от решаващо значение, и преди всичко да ги използваме, за да упражним натиск по време на разговорите и преговорите във връзка с подписването на споразумението за асоцииране.

Ние се отдалечаваме от това, което преди повече от 10 години беше наречено „Пражка пролет“, когато Башар ал-Асад току-що беше дошъл на власт. Само за няколко месеца се създаде бързо впечатление за по-светло бъдеще за сирийското гражданско общество. Считам, че ако Сирия иска да покаже имидж, достоен за голямата роля, която се надяваме и искаме да видим, че играе в региона, за нея сега е време да продължи да изпълнява всички тези необходими реформи.

  Monica Luisa Macovei, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, г-н ал-Малех критикува сирийските органи в медиите и беше осъден за разпространяване на фалшива информация, която отслабвала националните чувства. Неговото арестуване, задържане, осъждане и лишаване от свобода от военен съд са в нарушение. Тези действия представляват заплаха за всички защитници на правата на човека в страната.

Смисълът на свободата на изразяване се състои във възможността да се критикува правителството, да се споделя публично информация и да се изказват мнения без страх от затвор. Човек не влиза в затвора заради същността на изказване, което е направил, за изразяване на мнения и идеи, които слушателят не споделя.

Ето защо аз се присъединявам към колегите си в призива към Сирия за незабавно освобождаване на г-н Ал-Малех. Искам Комисията да повдигне този въпрос като неотложен пред сирийското правителство.

  Corina Creţu, от името на групата S&D. – (RO) Сега ние разискваме един скандален случай на нарушаване на правата на човека, показващ начина, по който една авторитарна държава възнамерява да третира своите граждани.

Основните свободи на жертвата са били нарушени, а и други негови права не са били зачетени, като правото на презумпция за невинност, справедлив съдебен процес, включително правото на избор на собствен адвокат.

Въпреки това, настрана от всички тези изключително сериозни нередности, същината на случая е подвеждането под отговорност на Хайтам ал-Малех – ветеран активист за правата на човека, който вече е лежал в затвора заради дейността му в подкрепа на конституционните реформи през 80-те години, когато е бил осъден на седем години лишаване от свобода.

Този път Хайтам ал-Малех е осъден на три години затвор за престъпление, състоящо се в изразяване на мнение, и е обвинен в рушене на морала и чувствата на нацията чрез критика, насочена специално към извънредното положение, което е в сила в продължение на четири десетилетия и ограничава основните права на гражданите.

Резултатът е, че този тежко болен осемдесетгодишен старец е в опасност от това животът му да приключи в затвора, защото е упражнил законното си право на свободно изразяване, гарантирано от Международния пакт за граждански и политически права, който Сирия е ратифицирала.

Като се има предвид, че отправените срещу него обвинения нарушават правото на свободно изразяване и че здравословното му състояние става все по-нестабилно, ние също подкрепяме призива към сирийските органи да снемат обвиненията и да освободят Хайтам ал-Малех и другите политически затворници.

Първите стъпки към нормализиране и демократизиране на режима трябва да бъдат обща амнистия, спиране на тормоза и наказването на активистите за правата на човека, спиране на арестите на политическите противници, както и гарантиране на независимост на съдебната система.

  Marietje Schaake, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, Сирия е основен участник в събитията в Близкия изток. Миналата година, когато посетих Дамаск, аз бях силно впечатлена от потенциала на амбициозното младо поколение на Сирия.

За напредъка на самата държава и връзките й с международната общност е необходима промяна към повече откритост и спазване на основните права.

В своята встъпителна реч президентът ал-Асад говори за творческо мислене, прозрачност и демокрация. Затворите на Сирия обаче бързо се напълниха отново с политически затворници, журналисти и активисти за правата на човека, както неотдавна, когато двама водещи адвокати за правата на човека – Хайтам ал-Малех и Моханад ал-Хасани бяха осъдени за критикуване на репутацията на Сирия по отношение на правата на човека.

Писателят Али Абдуллах също остава в затвора, въпреки че вече е излежал присъдата си. Няма свобода на изразяване, включително по интернет.

Съществува много голяма и болезнена пропаст между самопровъзгласените амбиции на ал-Асад и реалното постигане на демокрация. Това не служи добре на страната и особено на младото поколение.

Европейският съюз трябва да използва всички необходими налични средства, за да насочи Сирия в правилната посока и за да може тя да подобри репутацията си по отношение на правата на човека.

  Paweł Robert Kowal, от името на групата ECR. – (PL) Г-жо председател, г-жа Schaake е права, че в Сирия има много хора, които искат страната да се промени. Когато бях в Сирия, аз самият видях тези хора и чух какво казват. Говорейки за този случай, считам, че ние трябва да се върнем обратно към разискването във вторник относно състоянието на Съюза, когато лидерът на една от политическите групи каза, че при важни въпроси ние не трябва да бъдем като факс и да бълваме изявления относно световните събития. Трябва да преодолеем тази бариера и да вършим повече от това само да говорим – а в Парламента говорим много, – но бихме искали обсъжданията да засилят ефективността на нашата работа. Аз съм обезпокоен от положението на известния правозащитник Хайтам ал-Малех, който е осъден на три години лишаване от свобода за това, че е защитавал правата на човека и е изразявал открито мнението си. Той често е преживявал репресии в ръцете на органите, обвиняван и преследван. Независимо от това, никога не е спирал своята дейност и продължава последователно да разобличава незаконните действия на органите. В това той не е сам. Много сирийци казват, че искат тяхната страна да се промени.

Една от най-важните цели на Европейския парламент е да участва в защитата на правата на човека. Това е една от онези ситуации, в които ние не трябва да бъдем факс и да печатаме изявления. Хайтам ал-Малех е политически затворник и е в затвора само защото е упражнил правото си на изразяване на мнение. Ние не трябва да стоим безучастно, защото тези, които са ни избрали именно за да изразяваме свободно нашето мнение, очакват от нас да призовем за същите права и за другите. Ако днес ние не се застъпим за ал-Малех, какъв смисъл би имало в това да сме избрани, какъв авторитет бихме имали като членове на Парламента, как бихме могли да гледаме в очите нашите избиратели след няколко години? Аз искам да подчертая, че когато призоваваме за равенство, справедливост, правова държава и за всичко, за което никога не спираме да говорим в обединена Европа, когато говорим за приятелство и мирно сътрудничество, ние не трябва да се крием от проблемите. А тези проблеми изискват огромно ангажиране на дипломацията на ЕС, изискват разработване на форми за упражняване на натиск, което ще позволи на сирийците да се радват на свободата на словото, която искат, и на която ние се радваме. Нека да споделим свободата на словото и нека призовем институциите на ЕС да бъдат особено ефективни по тези въпроси, защото репутацията на Европейския съюз зависи от това.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Аз осъждам факта, че все още има случаи на ограничаване на свободата на изразяване в Сирия – държава с установени икономически и социални процеси през последните 10 години.

Въпреки че по принцип сирийската конституция гарантира основните права на човека, случаят на г-н ал-Малех е част от поредица произволни арести и задържания.

Той не е получил справедлив съдебен процес, отказано му е правото да се защити и продължава да бъде държан в сурови условия. Аз съм особено загрижена относно тежкото здравословно състояние на г-н ал-Малех. Затова призовавам сирийските органи да го освободят безусловно и да поемат твърд ангажимент да зачитат правата на човека.

Накрая бих искала да поощря Сирия да подпише споразумението за асоцииране. Споразумението съдържа важни аспекти относно гражданските и политическите права, гарантирани от международното законодателство. Спазването на споразумението за асоцииране ще ускори процеса на установяване на демокрация и провеждане на реформи.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Аз, разбира се, също искам да се присъединя към тези, които днес призоваха в Парламента за незабавното освобождаване на г-н Хайтам ал-Малех. Както вече беше казано, той е 80-годишен възрастен мъж с крехко здраве и случаят непременно трябва да се отсъди от хуманитарна гледна точка.

Извън чисто хуманитарния аспект на случая, ние трябва да вземем под внимание факта, че г-н Хайтам ал-Малех е осъден от военен съд след процес, на който основните права са били напълно пренебрегнати, и че присъдата, както вече беше напомнено, е в нарушение на международните норми. Защо се случва това? Само защото г-н Хайтам ал-Малех е вършел това, което е вършил цели четири десетилетия – да говори много сериозно, ясно и критично за търсената свобода, за да подобри положението на хората в държавата.

Считам, че сирийските органи трябва да обърнат внимание на перспективата за подписване на споразумението за асоцииране с ЕС като стимул за подобряване на общото състояние на правата на човека. Затова е време Сирия да покаже, че ангажиментите, които е поела по отношение на правата на човека, не са само на структурно равнище, но също така се прилагат на практика в това общество.

  Tadeusz Zwiefka (PPE). – (PL) Г-жо председател, ние искаме правителството и президентът на Сирия да отменят присъдата, излежавана от известен адвокат и защитник на правата на човека, и да го оправдаят. Това е правилният начин да поставим нашето искане, защото органите, които вземат решенията, са тези. Въпреки това аз искам да припомня нещо: неотдавна, към края на миналия парламентарен мандат, Парламентът беше домакин на главния мюфтия на Сирия, който по време на пленарното заседание говори за това, че в Сирия има граждански свободи и че се подкрепят принципите на демокрацията и свободата на словото. Вероятно ние трябва да се обърнем към него, защото той е голям авторитет в Сирия и се радва на подкрепа в обществото. Може би той ще успее да повлияе на правителството и президента. Вероятно следва да го помолим да се присъедини към борбата за освобождаване на защитника на правата на човека, който в края на краищата е несправедливо осъден.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, Законът за извънредното положение от 1963 г. все още е в сила в Сирия. В резултат на това свободата на изразяване, свободата на печата и свободата на сдружаване са изключително ограничени в държавата. Политическите затворници не са нещо необикновено в Сирия, като един от тях е г-н Хайтам ал-Малех. Той вече е лежал няколко години в затвора, поради участието му в дела, свързани с правата на човека. През октомври 2009 г. осемдесетгодишният мъж беше арестуван отново и осъден от военен съд на лишаване от свобода. В диалога си с трети държави ЕС трябва да играе силна роля за прекратяване на преследването и репресирането на политически активисти и членове на техните семейства.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Последните присъди, издадени срещу видни адвокати за правата на човека за упражняване на тяхната свобода на изразяване, показват, че Сирия все още си служи с неточно и изкривено тълкуване на Международния пакт за граждански и политически права, по който е страна. Преследването, ограниченията на свободата, несправедливите арести и възпрепятстването на дейността на защитниците на правата на човека, както и отказване на правото на справедлив съдебен процес в Сирия са причина за вътрешно дестабилизиране на тази държава, която иначе има потенциал за разпространение на мира и стабилността в региона.

По мое мнение Комисията трябва да използва изцяло желанието на Сирия да сключи споразумение за асоцииране с Европейския съюз, за да притисне Сирия да поеме ангажимент за отстраняване на постоянните нарушения на правата на човека.

  Eija-Riitta Korhola (PPE). - (FI) Г-жо председател, присъдата лишаване от свобода, наложена на г-н Хайтам ал-Малех, е ясно отражение на настоящото състояние на правата на човека в Сирия. Разширяването на съдебната власт на военните съдилища до обхващане и на гражданските е много съмнителен ход, който рядко, или изобщо никога не може да бъде оправдан.

Без да искам по никакъв начин да омаловажа неприемливото третиране, на което е бил подложен г-н Хайтам ал-Малех, аз искам да подчертая, че истинските проблеми са дълбоко вкоренени в структурите на сирийското общество. Извънредното положение, което е ограничило много конституционни права, продължава да бъде в сила от момента на обявяването му през 1963 г. Първоначалното основно оправдание за неговото продължаване – конфликтът между Сирия и Израел – отдавна не съществува.

Никое правителство не може да остане на власт в продължение на десетилетия и да твърди, че функционира в съответствие с демократични принципи. Призовавам Европейския парламент да осъди решително продължаващото извънредно положение и да подкрепи всички мерки за създаване на възможност за връщане на истинската демокрация в Сирия.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Тревожно е да се види как сирийските органи извършват арести, характерни за диктаторските режими, и преследват известни защитници на правата на човека. Съдебният процес на г-н Хайтам ал-Малех не е отговарял на международните норми за справедливост, включително правото да бъде считан за невинен и правото на защита. Помилването на г-н Хайтам ал-Малех и на други защитници на правата на човека, на които не е било дадено правото на подходящ съдебен процес, ще свидетелства за промяна в курса на политиката на органите и за придвижване напред в подкрепата на международните норми за правата на човека и принципите на справедливия процес. Освен това, подписването на споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Сирия, основната черта на което е зачитането на правата на човека, беше отложено по искане на Сирия през октомври 2009 г. Във връзка с настоящото положение, Европейската комисия трябва да докладва на Европейския парламент относно състоянието на разговорите по подписването на това споразумение.

  Кони Хедегор, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, неотдавнашната вълна от арести и издадени присъди срещу защитници на правата на човека, адвокати, журналисти и кюрди предизвиква голяма загриженост в Европейския съюз.

Напоследък три важни случая приковаха вниманието на ЕС: тези на г-н Моханад ал-Хасани и г-н Хайтам ал-Малех, които много от вас споменаха днес, не на последно място г-н ал-Малех, а така също и г-н Али Абдуллах – писател, който беше задържан отново след излежаване на присъдата си.

Европейският съюз е предприел редица действия. Въпросът за тези случаи е повдигнат – включително от върховния представител – пред сирийските органи на съответните равнища. Европейският съюз настоява много крехкото здравословно състояние на осемдесетгодишния г-н ал-Малех да бъде взето под внимание от хуманитарна гледна точка. За начало бяха направени демарши при най-голяма предпазливост, но при липса на какъвто и да било отговор от органите, върховният представител публикува изявление на 27 юли, като припомни за ангажиментите на Сирия по силата на международното право и призова за освобождаване на политическите затворници.

Независимо от липсата на положителен отговор до този момент, действията на ЕС трябва да продължат и ще продължат. Европейският съюз работи едновременно на различни фронтове, за да придвижи напред състоянието на правата на човека в Сирия. Европейският съюз и делегации на държавите-членки ще продължат да следят положението и да наблюдават съдебните процеси. Г-н ал-Хасани и г-н ал-Малех са подали жалби.

Ще бъде оказвана подкрепа на защитниците на правата на човека и на техните семейства и адвокати. Едновременно с това въпросът за зачитането на правата на човека периодично ще се повдига във всеки диалог между ЕС и сирийските органи на всички равнища.

Г-жа De Keyser попита за състоянието на споразумението за асоцииране. Сирия все още не е отговорила на поканата на ЕС да подпише споразумението, което стои неподписано от октомври 2009 г. Сирия посочва, че все още не е приключила оценката на неговото политическото и икономическото въздействие. Споразумението безспорно ще донесе няколко ползи и за двете страни, но за Европейския съюз това също ще бъде най-добрият начин за установяване на редовен и открит политически диалог със Сирия, включително по въпросите за правата на човека.

Друга важна възможност е напредъкът в помощта на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията. Проектите за изграждане на тръбопроводите включват модернизиране на съдебната система и укрепване на капацитета на сирийското гражданско общество.

  Bernd Posselt, автор. – (DE) Г-жо председател, наистина се извинявам, но този път моята група поиска, както правим всеки път, поименно гласуване при окончателното гласуване на последния от неотложните въпроси, а именно въпроса относно Сирия. Поради технически пропуск обаче тази информация може да не е стигнала до Вас. Ще Ви помоля, от името на нашата група, и другите групи сигурно няма да имат възражения, да бъдете така любезна да позволите поименно гласуване на резолюцията относно Сирия.

  Председател. − Г-н Posselt, не е необходимо да ме молите, това ще стане.

Разискването приключи.

Следващата точка е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Приветствам факта, че въпросът за нарушенията на правата на човека в Сирия се обсъжда днес в Европейския парламент. Не можем да останем безразлични към този проблем. Призовавам правителството на Сирия и президента за незабавното и безусловно освобождаване на Хайтам Ал-Малех. Делото срещу този 80-годишен сирийски адвокат не отговаря на международните стандарти за справедлив процес, включително правото на презумпция на невинност и правото на защита. Освен това отправените срещу него обвинения нарушават правото на свобода на словото, гарантирана от Международния пакт за граждански и политически права, по който Сирия е страна. Също така призовавам сирийските органи да прекратят преследването на защитниците на правата на човека и техните семейства, както и да им гарантират правото да вършат работата си свободно без пречки или сплашване. Призовавам сирийските органи да зачитат международните стандарти на правата на човека и международните задължения, които страната им е приела и които гарантират свобода на словото и изразяване и правото на справедлив процес, както и да се гарантира, че задържаните лица са добре третирани и не са подложени на изтезания или други форми на малтретиране и им се предоставя бърз, редовен и неограничен контакт с техните семейства, адвокати и лекари.

(1) Вж. протокола.

11. Време за гласуване

11.1. Кения: неуспех за задържане на президента на Судан Омар ал-Башир (гласуване)

11.2. Правата на човека в Сирия, по-специално случаят Haythan Al - Maleh (гласуване)

12. Поправки на вот и намерения за гласуване

13. Трансфер на бюджетни кредити

14. Искане за защита на парламентарен имунитет

15. Решения относно някои документи

16. Позиция на Съвета на първо четене

17. Писмени декларации, вписани в регистъра (член 123 от Правилника за дейността)

18. Предаване на текстове, приети на настоящото заседание

19. Внесени документи

20. График на следващите заседания

21. Прекъсване на сесията

  Председател. − Сесията на Европейския парламент се прекъсва.

(Заседанието се закрива в 16,05 ч.)

В рамките на цел № 7 от Целите на хилядолетието за развитие се предвижда до 2015 г. процентът на хората, които нямат устойчив достъп до питейна вода и основна канализационна инфраструктура, да се намали наполовина. Този въпрос е пряко свързан с правото на здравеопазване, на образование, на прехрана, облекло, жилище и труд. Въпреки това близо един милион души все още нямат достъп до питейна вода, над 2,5 милиарда души нямат достъп до канализационна инфраструктура, а на всеки осем секунди умира дете от заболявания, свързани с водата. Според Световната банка, през 2030 г. търсенето ще превишава предлагането на вода с 40% в световен мащаб.

Счита ли Съветът, че признаването на всеобщото право на човека на достъп до питейна вода и основна канализационна инфраструктура може да допринесе за подобряване на положението?

Възнамерява ли Съветът да подкрепи и да положи усилия за приемането на резолюцията, озаглавена „Правото на човека на вода и канализационна инфраструктура“, която се разглежда от Общото събрание на Организацията на обединените нации?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през септември 2010 г. в Страсбург.

(FR) Европейският съюз е твърдо ангажиран да гарантира, че на потребностите от вода и канализационна инфраструктура се отделя по-голямо внимание по цял свят. Като съзнава съществуващите проблеми, по-специално в областта на общественото здраве в развиващите се страни, ЕС изпълнява този ангажимент от много години и по различни начини, като началото бе поставено през 2002 г. с мащабната инициатива за водата. Целта на инициативата е да осигури рамка за създаването и финансирането на стратегически партньорства с развиващи се държави в тази област, като първият договор за партньорство беше подписан през същата година в Йоханесбург между ЕС и Африка. Създаденият от държавите от АКТБ фонд за водата (Water Facility) ще има бюджет от 500 млн. EUR, който ще се използва специално на местно равнище, където е най-необходим.

Предвид това Европейският съюз ще подкрепи работата на Съвета по правата на човека на Организацията на обединените нации по въпросите, свързани с достъпа до вода и канализационна инфраструктура.

С резолюция 7/22 на Съвета по правата на човека от 23 март 2008 г. беше създаден мандат на независимия експерт по въпроса за задълженията в областта на правата на човека във връзка с достъпа до питейна вода и канализационна инфраструктура. Този мандат е за срок от три години и продължава до 2011 г. Оттогава работата на г-жа de Albuquerque е насочена към изясняване на съдържанието на тези задължения чрез проучвания и доклади, както и посещения на място за установяване на добри практики. Съветът по правата на човека прие няколко резолюции, в които се признава тази дейност. Нещо повече, през февруари 2010 г. ЕС създаде много тесни работни отношения с независимия експерт в рамките на работната група „Права на човека“ на Съвета.

По повод на Световния ден на водата на 22 март 2010 г. ЕС си постави за цел да отбележи значението на този въпрос, като подчертае задълженията на държавите-членки в областта на правата на човека, свързани с достъпа до безопасна питейна вода, която трябва да се намира в наличност, да е физически и икономически достъпна и с приемливо качество.

Европейският съюз смята, че задълженията в областта на правата на човека по отношение на достъпа до безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура са тясно свързани с индивидуалните права на човека, като например правото на жилище, храна и здраве.

ЕС подхожда в този дух към дискусиите в Женева и това бе приетата позиция в Ню Йорк. През юли тази година ЕС не успя да постигне обща позиция относно резолюцията от Боливия, с която правото на вода и канализационна инфраструктура се признава като основно право на човека. ЕС се ангажира да гарантира, че независимият експерт ще продължи своята дейност в Женева, като се надява, че като изясни обхвата и характеристиките на произтичащите от това право задължения, може да успее да постигне обща позиция по този въпрос. ЕС остава ангажиран да гарантира постигането на консенсус по тези въпроси с цялата международна общност и ще продължи да работи в тази насока със своите партньори.

Извън тези дискусии, в рамките на своята политика за развитие, ЕС продължава да има важен принос за усилията за подобряване на реалния достъп до вода и канализационна инфраструктура.

Може ли Съветът да представи актуализирана оценка, която да посочи размера на хуманитарната криза в Хаити?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през септември 2010 г. в Страсбург.

(FR) Както знаете, Европейският съюз реагира незабавно на извънредната ситуация след земетресението в Хаити на 12 януари, като още на следващия ден след бедствието прие пакет от спешни мерки за помощ на стойност 3 млн. EUR. Той беше последван от пакет за помощ в размер на 8 млн. EUR. На 13 януари спасителният екип вече беше на мястото на инцидента в Хаити и на 18 януари Комисията предостави още 19 млн. EUR спешна хуманитарна помощ, за да позволи на партньорите от Организацията на обединените нации, Червения кръст и неправителствените организации по места да помогнат на жертвите. Дотогава държавите-членки вече бяха обявили предоставянето на 92 млн. EUR спешна хуманитарна помощ. Като цяло, само за няколко седмици на Хаити бяха отпуснати повече от 300 млн. EUR, за да се отговори на най-належащите потребности на страната.

На състоялата се на 31 март в Ню Йорк международна конференция на донорите на министерско равнище „Към ново бъдеще за Хаити“ ЕС обеща повече от 1,2 млрд. EUR, които да бъдат предоставени в продължение на 10 години за възстановяването и реконструкцията на Хаити, като по този начин отново потвърди дългосрочния си ангажимент към тази държава. Гражданите на Европа и европейското гражданско общество също предприеха инициативи за събирането на повече от 600 млн. EUR, за да подкрепят усилията за оказване на помощ и възстановяване.

Мисля, че в крайна сметка можем с основание да се гордеем с действията, които ЕС предприе като цяло, за да подкрепи хаитяните в този особено труден момент.

Що се отнася до настоящата хуманитарна ситуация, вярно е, че около седем месеца след земетресението на 12 януари хуманитарната ситуация все още е нестабилна за стотици хиляди хора, въпреки огромната помощ, която беше предоставена на Хаити от широката международна общност. Не разполагаме с достатъчно време, за да изброим бъдещите нужди и предизвикателства. Най-важните аспекти на предстоящите трудности са описани достатъчно точно в доклада за ситуацията, който редовно се актуализира от генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Комисията (ECHO). Отбелязах с интерес и поучителните заключения в доклада от мисията на делегацията на Европейския парламент, водена от г-жа Striffler, която посети Хаити в края на юни.

Както беше посочено и в доклада от мисията на Европейския парламент, важно е да се наблегне на положителните аспекти на извършената до този момент хуманитарна дейност, най-вече на факта, че тази дейност, макар и наистина да не е съвършена, засега е помогнала да се избегнат сериозна здравна криза и епидемии. Осъществяването на тази възможност непосредствено след бедствието пораждаше големи страхове.

Очевидно трябва да бъде свършена огромна работа, но бих искал да уверя членовете на ЕП, че Европейският съюз, разбира се, остава мобилизиран.

Сега в държавата трябва да започне процес на възстановяване в условията на напрегна предизборна обстановка, характеризираща се с тревожното ниво на несигурност. Една от трудностите, с която ще трябва да се справим във връзка с това, е свързана, както знаете, със състоянието на възможностите на самата държава Хаити.

Предвид забавянето в изпълнението на стратегията за изграждане на временни жилища през следващите шест месеца ще се наложи да се поддържат места за подслон при извънредни ситуации. Вътрешното разселване на хора извън пряко засегнатите зони заплашва оцеляването на приемащите жертвите семейства. Ще бъде важно през следващите месеци да се осигури подходяща подкрепа за тези семейства.

Сезонът на ураганите започна в началото на юни. В средносрочен план националните органи и международната общност ще трябва да се подготвят, доколкото е възможно, за тази допълнителна обозрима заплаха.

Както ще разберете, решенията и ангажиментите на ЕС и държавите-членки се осъществяват по места най-вече от представители на Европейската комисия и на държавите-членки. Поради тази причина приканвам уважаемия колега да се обърне и към Комисията, за да получи повече информация за текущата хуманитарна ситуация в Хаити.

Възнамерява ли Съветът да публикува заключенията от своите заседанията на ирландски език?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през септември 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съгласно езиковия режим на Европейския съюз ирландският език е един от 23-те официални и работни езика на институциите на Съюза. Въпреки това от практически съображения и като преходна мярка в съответствие с предвидената в член 2 от Регламент (ЕО) № 920/2005 дерогация⁽¹⁾, институциите на Европейския съюз не са обвързани със задължението да съставят всички актове на ирландски език и да ги публикуват на този език в Официален вестник на Европейския съюз. Независимо от това регламентите, които се приемат съвместно от Европейския парламент и от Съвета, се съставят на всички официални езици и следователно и на ирландски език.

Заключенията на Съвета не са включени в тази категория документи и поради тази причина няма изискване те да бъдат публикувани на ирландски език. Въпреки това Съветът би желал да отбележи, че полага всички усилия, за да гарантира, че ирландският език се използва в документите на Съвета.

Действително след приемането на Регламент (ЕО) № 920/2005 Съветът и Генералният секретариат полагат непрекъснати усилия, за да създадат достатъчно голям екип от преводачи с ирландски език, които да предоставят възможно най-много преводи. От 1 януари 2009 г. този екип е независимо звено в езиковата служба на Генералния секретариат на Съвета и включва 14 преводачи, национален експерт на звеното и 7 асистенти. Тъй като конкурсите на Европейска служба за подбор на персонал (EPSO) не дадоха задоволителни резултати, 10 от тези преводачи и 7 асистенти бяха наети като временен персонал чрез тестове за подбор, организирани от Генералния секретариат на Съвета.

Жителите на островите Чагос бяха изселени от домовете си, Британските територии в Индийския океан, от правителството на Обединеното кралство между 1968 и 1973 г., за да може всичките 65 острова от архипелага да бъдат изчистени от населението си. Целта на Обединеното кралство беше да предостави един от тези острови, Диего Гарсия, на военните сили на САЩ за военноморска и военновъздушна база, чието изграждане започна през март 1971 г. В резултат на това цялото население беше принудително качено на товарни кораби и свалено на Мавриций и Сейшелските острови, отдалечени на над 1000 км от родината му. Оттогава това население и потомците му живеят в изгнание на Мавриций и Сейшелските острови. Общността понастоящем се състои приблизително от 5000 души, от които 750 оцелели възрастни от местното население на Чагос. Всички са британски граждани и, следователно, граждани на Европейския съюз. Някои са емигрирали и сега живеят в Обединеното кралство и Франция.

Счита ли Съветът, че би било правилно и справедливо да бъде позволено на жителите на Чагос да се завърнат в родината си, и какво е готов на направи за намиране на подходящо решение на този отдавна отворен въпрос?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през септември 2010 г. в Страсбург.

(FR) Благодаря на уважаемия колега за този въпрос. Въпросът обаче не е поставян пред Съвета и поради това той не е в състояние да даде отговор. Както уважаемият член знае, въпросът за населението на островите Чагос е сложен и в момента е предмет на съдебно производство пред Европейския съд по правата на човека. В съответствие със своята установена практика Съветът не коментира дела, докато по тях се води съдебно производство.

Какви мерки предприема Съветът с цел по-нататъшно засилване на сигурността на външните граници, развитие на Frontex и, ако е възможно, въвеждане на допълнителни мерки за действително европейско управление на границите?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през септември 2010 г. в Страсбург.

(FR) Целта на граничната политика на Европейския съюз, залегнала в програмата от Стокхолм, е постепенното развитие на интегрирано управление на външните граници. Европейският съюз вече прие няколко важни мерки за постигането на тази цел. Те включват на законодателно равнище приемането на Кодекс на шенгенските граници, на оперативно равнище създаването на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) и на финансово равнище създаването на Фонд за външните граници.

В съответствие с тази цел в заключенията си от 25–26 февруари 2010 г. Съветът посочи 29 мерки за засилване на защитата на външните граници и борбата с незаконната имиграция. Според мерките основните предизвикателства, които в обозримо бъдеще стоят пред Съюза в тази област, са подобряването на ефективността на FRONTEX, развитието на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR) и солидарността и интегрираното управление на външните граници на държавите-членки.

Съветът следи отблизо дейността на FRONTEX в областта на оказването на помощ и координацията на оперативното сътрудничество по отношение на извършваните от държавите-членки дейности за защита на външните граници. В момента се разглежда предложението за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004, което има за цел преразглеждане на мандата на агенцията, за да се подобри нейната роля и оперативен капацитет.

Съветът също така ще разгледа законодателните предложения, които се изготвят от Комисията във връзка с въвеждането на нови технологии в управлението на границите, по-специално въвеждането на система, която позволява електронно регистриране на датите на влизане и излизане на граждани от трети държави и система за предоставяне на статут на регистриран пътник за добросъвестни пътници.

През януари 2011 г., с подкрепата на ЕС, се предвижда провеждането на референдум в Судан с цел откъсване на южната част на страната. Важна роля в тези планове играят големите нефтодобивни дружества от различни държави. По-конкретно, съществува обвинението, че шведското дружество „Lundin Petroleum“ има връзка с улесняването на извършването на акции от суданските въоръжени сили и с разселването на част от населението на Южен Судан с цел осигуряване на контрол върху залежите на нефт.

Продължава ли Съветът да подкрепя идеята за провеждане на референдум в Южен Судан? Какво е отношението на Съвета във връзка с обвиненията относно дейността на европейски нефтодобивни дружества в Судан?

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през септември 2010 г. в Страсбург.

(FR) Съветът активно подкрепя провеждането на референдум за самоопределение на Южен Судан (през януари 2011 г.), който е смятан за основен елемент от Всеобхватното споразумение за мир от 2005 г., прилагането на което твърдо се подпомага от ЕС. Съветът отдавна подкрепя тази позиция и я е потвърждавал многократно в свои публични декларации. На заседанието си на 26 юли 2010 г. Съветът подчерта, че ЕС е готов да подпомогне референдумите, които ще се проведат в Южен Судан и областта Абией, като предостави значителна техническа и финансова помощ, а също така и мирното прилагане на Всеобхватното споразумение за мир, като постигне споразумение по въпросите от периода след референдума и работи за дългосрочната стабилност в региона.

Съветът също подкрепя работата на групата на високо равнище на Африканския съюз по изпълнението на договореностите за Судан. Той насърчава изграждането на капацитет и подпомагането на Судан да преодолее предизвикателствата, пред които е изправена държавата, както и усилията за борба с несигурността и за сключване на трайно мирно споразумение за Дарфур. Съветът също така подкрепя работата на Международния наказателен съд и продължаващото предоставяне на хуманитарна помощ и помощ за развитие на територията на цялата държава.

Решени сме да работим в тясна координация със суданските партии, Африканския съюз, ООН, Междуправителствения орган по развитие (IGAD), САЩ и други национални, регионални и международни партньори.

За организирането на референдума ще бъдат използвани средства от инструмента за стабилност. ЕС също така е готов да отговори положително на всяка покана от суданските власти да изпрати мисия на ЕС, която да наблюдава процеса на референдума, включително, ако е възможно, регистрацията на гласоподавателите.

Съветът взе под внимание започването на разследване по обвинения, че някои лица, работещи за шведски консорциум от петролни компании с участието на LUNDIN PETROLEUM по време на гражданската война в Судан в нарушение на международното право, са били замесени в нарушения на правата на човека. Не е уместно обаче Съветът да изразява становище по въпрос, по който се води съдебно разследване.

Какви действия предприема Комисията в момента, за да се бори с дългосрочната безработица и с безработицата сред младежта в Европейския съюз?

(EN) Държавите-членки и ЕС е необходимо да предприемат спешни мерки за подобряване на ситуацията със заетостта сред младите хора и преодоляване на дългосрочната безработица и това категорично се признава в стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“. Една от петте водещи цели на „Европа 2020“ е насочена към увеличаване на равнището на заетост на жените и мъжете на възраст 20–64 г. от сегашните 69% до най-малко 75% до 2020 г. Комисията смята, че независимо от настоящата икономическа ситуация, е реалистично тази цел да бъде постигната до 2020 г., ако държавите-членки изпълнят необходимите структурни реформи на пазара на труда.

Водещата цел относно заетостта отразява едно от стратегическите предизвикателства, пред които Европейският съюз ще бъде изправен през следващото десетилетие: застаряването на населението, което е свързано с навлизането на все по-голям брой хора в пенсионна възраст, които ще трябва да бъдат издържани от по-малочислено активно работещо население.

Ключовите инструменти на стратегия „Европа 2020“ за изпълнение на водещите цели са интегрираните насоки и поредица от седем водещи инициативи. Интегрираните насоки, и по-специално насоките за заетостта, установяват редица приоритети на политиката във връзка с изпълнението на „Европа 2020“ в областта на борбата с младежката и дългосрочната безработица. Насока 7 има за цел да увеличи участието в пазара на труда и да намали структурната безработица чрез подходящи политики за гъвкава сигурност, подобряване на качеството на работните места, преразглеждане на данъчните/осигурителните системи, прилагане на концепцията за „стареене, оставайки активни“, равенство на мъжете и жените, политики за съвместяване на професионалния и личния живот и борба с младежката и дългосрочната безработица. Насока 8 е свързана с развитието на квалифицирана работна сила в отговор на нуждите на пазара и насърчаване на обучението през целия живот. Насока 10 призовава за насърчаване на социалното приобщаване и подкрепа за групите в риск, включително по-възрастните жени и мъже.

На равнище държави-членки и ЕС вече се предприемат различни действия, например чрез програмата за взаимно обучение в рамките на Европейската стратегия за заетост. Те включват обмен на добри практики на равнище ЕС и подобряване на възможностите за прехвърляне на най-ефективните политики, по-специално тези, които са насочени към дългосрочната и младежката безработица. Допълнителни мерки за оказване на подкрепа на уязвими групи, включително на младите хора, чрез стабилизиране и намаляване на въздействието на кризата върху тях, бяха въведени чрез координирания отговор, който последно беше обсъден на заседанието на Съвета по заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите (EPSCO) на 7 юни 2010 г.

Заетостта заема едно от челните места и в програмата на лицата, отговарящи за създаването на политиката на ЕС в областта на младежта. Тройното председателство (Испания, Белгия и Унгария) избра заетостта сред младите хора за свой общ приоритет до средата на 2011 г. и това е основната тема на структурирания диалог с младите хора. През май 2010 г. Съветът прие резолюция⁽¹⁾ относно „активното приобщаване на младите хора: преодоляване на безработицата и бедността“.

През септември 2010 г. Комисията ще представи съобщение относно водещата инициатива „Младеж в действие“. В нея ще бъдат подробно описани действията, които е необходимо да се предприемат през следващите години, за да се подобри положението на младите хора в Европа, като ще бъдат обхванати по-специално дейности за подобряване на прехода на младите хора от образованието към пазара на труда. Този период поражда особено безпокойство за хората с малък или никакъв трудов стаж, които търсят своето първо работно място. В съобщението също така ще бъде посочено как тези дейности, които до голяма степен попадат в областта на компетентност на държавите-членки по отношение на образованието и политиката на заетост, могат да бъдат финансирани от Европейския съюз, по-специално от Европейския социален фонд (ЕСФ).

ЕСФ играе активна роля за оказването на подкрепа на младите хора. Когато са насочени към младежката безработица, финансираните от ЕСФ дейности поставят фокус върху различни проекти в държави-членки и региони, за да улеснят прехода от образование към заетост или да помогнат на младите хора да се върнат в образователната система с цел да повишат своите умения или да се вземат мерки за борба с преждевременното напускане на училище. Според последните налични данни около една трета от бенефициерите на ЕСФ са млади хора (през 2008 г. ЕСФ е помогнал на 2,5 млн. млади хора). ЕСФ също така отпуска пряко 8,3 млрд. EUR за провеждане на реформи в системите за образование и обучение на държавите-членки, които са насочени основно към младите хора: това представлява около 11% от общия бюджет на ЕСФ.

Сред приоритетите на ЕСФ е и борбата с дългосрочната безработица и фондът предприема действия в тази насока, като увеличава достъпа до заетост за търсещите работа и неактивните лица и насърчава тяхното устойчиво включване в пазара на труда. Дейностите за предотвратяване на дългосрочната безработица и улесняване на реинтеграцията на дългосрочно безработните лица в пазара на труда са част от оперативните програми на национално или регионално равнище. През текущия програмен период около 30% от общия бюджет на ЕСФ (21,7 млрд. EUR) са посветени на подобряването на достъпа до устойчиви работни места, като това обхваща програми за дългосрочно безработните лица.

Какви действия предприема Комисията с цел подкрепа за малките земеделски стопанства в Африка, които се характеризират със семейни стопанства и селски общности, като по този начин намали обезлюдяването и опустиняването на обширни области?

(EN) Повече от 70% от бедните и гладните хора в Африка живеят в селски райони, където земеделието представлява основна икономическа дейност. В тези области преобладават малките стопанства, като около 80% от селскостопанските производители в Африка, много от които са жени, обработват по-малко от два хектара земя.

В своето неотдавнашно съобщение относно сигурността на прехраната в развиващите се страни⁽¹⁾ Комисията изрично посочва, че инвестициите в сектора на дребните производители следва да имат приоритет, тъй като водят до най-голяма възвращаемост с оглед на намаляването на бедността и постигането на растеж. По-големите инвестиции в развитието на селските райони могат да играят ключова роля за намаляване на неравенствата и конфликтите и за забавяне на миграцията от селските райони към градовете.

Като отдава приоритет на оказването на подкрепа на дребните селскостопански производители, за да увеличат производството си по устойчив и ефективен начин, Комисията се стреми да намали бедността и глада, както и опустиняването и обезлюдяване на големи площи. Този подход се подкрепя от Европейския парламент и от Съвета⁽²⁾.

Една от целите на инструмента за прехрана на стойност 1 млрд. EUR – инициатива на ЕС, която има задачата да реагира бързо на покачващите се цени на храните в развиващите се страни през периода 2007–2008 г. – е да мобилизира фермерите и дребните производители в целеви държави, с което да доведе до повишаване на производителността. От 1 млрд. EUR, които вече изцяло са поети като задължение, до този момент са отпуснати 625 млн. EUR. Много голяма част от тези средства са насочени към подпомагане на малките селскостопански производители.

Добър пример за това е проект в Зимбабве, където инструментът за прехрана е помогнал за снабдяването на 176 000 малки селскостопански производители с 26 000 т семена и торове на стойност 15 млн. EUR. Друг пример може да бъде видян в Лесото, където ЕС помага на над 36 000 земеделски производители с над 715 т семена. Тази помощ ще донесе допълнителна реколта от 10–18 000 т, което е значително повишение в сравнение с общото производство на зърнени култури през 2009 г. в размер на 86 000 т.

Помощ може да бъде получена обаче и от други видове проекти, като например програмата „Инициатива за пестициди“ (ПИП), която помага на малките селскостопански производители от държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) да изпълнят европейските норми и стандарти. До момента 100 000 малки стопанства в държавите от АКТБ са получили съдействие, което им е помогнало да запазят своите пазари в държавите от ЕС.

Комисията е убедена, че като подкрепя малките селскостопански производители и им предоставя подходящите ресурси, за да увеличат своята производителност по устойчив начин, тя може да даде реален принос към общата цел да се катализира „зелена“ революция в Африка.

От 79-те държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), свързани с ЕС чрез Споразумението от Котону, 49 криминализират хомосексуалността, като налагат наказания до 14 години затвор и по-малко от 5 страни наказват лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица със смърт.

Все пак преразгледаното Споразумение от Котону не включва специално принципа за недискриминация въз основа на сексуалната ориентация, въпреки засилването на хомофобията, подкрепяна от държавата.

Като се има предвид непростимата липса на права на ЛГБТ в Споразумението от Котону, как възнамерява Комисията чрез изпълняването на задълженията във връзка с общите права на човека, записани в това споразумение, да гарантира защитата на човешките права на ЛГБТ в страните от АКТБ, с които ЕС поддържа партньорство?

(EN) Комисията отхвърля и осъжда всяка проява на хомофобия като грубо нарушение на човешкото достойнство. ЕК също така води целенасочена политика на противопоставяне на хомофобски действия и кампании за декриминализиране на хомосексуалните отношения както в Организацията на обединените нации, така и в не по-малка степен в държавите партньорки. Комисията и ЕС ще продължат да оказват натиск върху държавите партньорки тяхното законодателство да бъде в съответствие с международните принципи на недопускане на дискриминация на основата на сексуална ориентация.

Чрез изменението на Споразумението от Котону, макар и то несъмнено да не е безупречно, ЕС успя да осигури изменение на член 8.4 в положителна посока, като въведе понятието „дискриминация от всякакъв вид“ на няколко основания, сред които, наред с други, „пол или друг признак“. Тази формулировка се основава буквално на Всеобщата декларация за правата на човека и по-рано не съществуваше в Споразумението от Котону. Сега ЕС ще се възползва от тези промени чрез всички процеси на политически диалог с държавите партньорки.

Като пример за ангажираността с принципа на недопускане на дискриминация Комисията може да посочи активната роля, която върховният представител/заместник-председател и членът на Комисията, отговарящ за развитието, изиграха по-рано през 2010 г. в съдебен процес срещу малавийска двойка от един и същи пол, както и ролята на службите на Комисията, които осъществиха многократни контакти на всички равнища с малавийското правителство и общество. Двойката по-късно беше помилвана от президента на Малави, като това поне отчасти се дължи на европейската намеса.

Освен това комитетът по политика и сигурност на ЕС на 18 юни 2010 г. одобри Инструментариум за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ), който вече ще се използва от всички делегации и географски служби на ЕС.

Гражданското общество в държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) очевидно е фактор от решаващо значение и то се подкрепя по линия на Европейския фонд за развитие и на Европейския инструмент за демокрация и права на човека. Гражданското общество може да се превърне в действаща сила за политически реформи и защита на правата на човека.

В края на м. май в проучване на Комисията беше изведено заключението, че намаляването на емисиите на парникови газове в ЕС с 30% (в сравнение с 1990 г.) е финансово и технически осъществимо. Въпреки това Комисията, представлявана от члена на Комисията, счита, че все още не е дошло времето да се пристъпи едностранно към изпълнението на тази по-амбициозна цел. Но на 15 юли трите най-големи държави-членки призоваха Комисията за завишаване на целта на ЕС за намаляване на емисиите до 30%. Това е необходимо за стимулиране на необходимите инвестиции в „зелени“ технологии и за запазване на достатъчно висока стойност на търгуваните права за емисии, с цел да се насърчи промяна в поведението.

С оглед на международните преговори за климата в Канкун, счита ли Комисията, че в момента обстоятелствата са благоприятни за постигане на стабилен напредък по отношение на целта за намаляване на емисиите с 30%? Какви мерки възнамерява да предприеме? И каква роля смята, че системата за търговия с емисии може да играе в този процес?

(EN) Подкрепата на министрите на Франция, Германия и Обединеното кралство за решението за допълнително намаляване на емисиите над целта от 20% е много навременен принос към дебата, който Комисията откри със съобщението си от май 2010 г.⁽¹⁾

Тя показва все по-честото признаване на факта, че въпросът се свежда не само до поемането на задължения и тежести и международни преговори, а засяга и основите, върху които Европа като общество ще гради своето бъдещо благополучие и растеж.

Нека бъдем ясни: въпреки че някои други държави все още не са поели достатъчно амбициозни цели в международен план, някои от тях във всеки случай предприемат много бързи действия. Например през юли 2010 г. беше обявено, че през следващото десетилетие Китай може да изразходва 738 млрд. USD за развитие на чиста енергия.

Що се отнася обаче до международните преговори понастоящем ЕС е единственият голям източник на емисии, който е въвел законодателство със задължителна сила, предвиждащо цели за периода след 2012 г. за намаляване на емисиите в ЕС с до 20% до 2020 г. За съжаление изглежда е малко вероятно другият ключов индустриализиран партньор – САЩ – да приеме амбициозно законодателство в скоро време.

Ясно е обаче, че ЕС трябва да се подготви за ситуацията, когато Комисията, Съветът и Парламентът преценят, че са налице подходящите условия за увеличаване на целта над -20%.

Целта от 20% до 2020 г. винаги е била междинна и според Комисията емисиите несъмнено ще трябва да бъдат намалени в определен момент с 30% и дори с много повече – въпросът е само докога и кога ще вземем това решение.

За да се отговори на този въпрос, трябва да се види не само какво правят другите лица, участващи в международните преговори, но и какъв е интересът на самия ЕС.

На това равнище Комисията силно приветства изявленията на тримата министри. Подобно на посоченото в анализа на Комисията те акцентират на елементи като възможни бъдещи скокове на цените на петрола, енергийна сигурност, „зелен“ растеж и др. С други думи, те са съгласни с обосновката от съобщението на Комисията, че въпросът засяга интересите на самия ЕС.

Комисията се надява, че съобщението и направеният в него обстоен анализ ще получат същото внимание и в Парламента. Би било добре Парламентът да даде своя принос, като предостави информация относно вида на политиките, които следва да бъдат взети предвид от Комисията при последващата оценка на ефекта от преминаването към цел от -30%.

Що се отнася до последиците от схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, някои от тях са описани в съобщението. Един от възможните варианти, по които ЕС може да използва СТЕ, за да изпълни решението за 30%, е да се понижи таванът на емисиите за периода 2013–2020 г. чрез заделяне на квоти на стойност 1,4 млрд. EUR, които в противен случаи биха били изтъргувани. Това би гарантирало икономически ефективния принос на секторите от СТЕ за постигането на тази цел. Тези усилия биха били допълнени с намаляване на емисиите в отраслите, които не участват в СТЕ.

Политиката на ЕС относно климата и енергийната сигурност на Съюза представляват основните цели, дефинирани в зелената книга, озаглавена „Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика“, от 8 март 2006 г.

За държавите, чийто енергиен „микс“ е основан на значително използване на въглищата като източник на енергия, прилагането на единен стандарт за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид води до увеличаване на зависимостта от вноса на природен газ. За разлика от западноевропейските държави, в страните от Централна Европа не се наблюдава диверсификация и балансираност на енергийните източници, а на практика е налице монопол на руското предприятие Газпром във връзка с енергийните доставки. Като последица от това енергийната сигурност на Съюза е чувствително намалена.

Как смята Комисията да се справи с този проблем? Цели ли се да се прилагат единни стандарти за ограничаване на емисиите на въглероден диоксид спрямо зони от общия пазар, които са напълно различни една от друга? Признава ли Комисията, че политиката за енергийна сигурност и целите на Съюза във връзка с климата са еквивалентни по своята същност?

(EN) Комисията признава важността на енергийната сигурност. Една от последиците от пакета за климата и енергията от 2008 г. и от другите допълнителни мерки ще бъде намаляването на енергийната интензивност на европейската икономика, като това ще допринесе за повишаване на енергийната сигурност.

Засега и до 2012 г. държавите-членки от Източна и Централна Европа трябва да постигнат не толкова амбициозните цели по Протокола от Киото.

Освен това не е задължително да съществува пряка връзка между целта за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и по-голямата зависимост от природния газ. Политиката на ЕС в областта на климата предлага гъвкавост на държавите-членки, които могат да избират между различни варианти за намаляване на своите емисии. Освен чрез насърчаване на използването на природен газ съществуват и алтернативни възможности за постигане на целта за намаление, в това число производство на енергия от възобновяеми източници (включително биомаса), улавяне и съхранение на въглерод за електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, международни кредити или енергийна ефективност.

По отношение на схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС от 2013 г. се въвеждат хармонизирани правила, за да се избегнат нарушения на конкуренцията на вътрешния пазар, включително в сектора на електроенергията.

Въпреки това в пакета за климата и енергията в голяма степен са взети предвид гледните точки на новите държави-членки – при някои от които е налице голяма зависимост от въглища – чрез:

– възможност за дерогация до 2019 г. от цялостно отдаване на търг в енергийния сектор за съществуващи централи (за да се избегнат нарушения на конкуренцията, това не важи за нови инсталации, процесът на инвестиране в които на практика е започнал към 31.12.2008 г.) Съгласно тази разпоредба новите държави-членки инвестират съответни суми за преоборудване и подобряване на инфраструктурата и за чисти технологии, а също така и за разнообразяване на използваните видове енергия и източници за доставка;

– преразпределение на 12% от правата за търговия на новите държави-членки, което ще увеличи приходите на правителствата от отдадени на търг квоти (тези приходи могат да се използват за комбинация от инвестиции в спестяване на енергия, подобряване на енергийната ефективност, увеличаване на използването на биомаса и други възобновяеми енергийни източници);

– не толкова настоятелни усилия с оглед на намаляването на емисиите извън СТЕ (решение за споделяне на усилията) и цели за възобновяема енергия.

В заключение, Комисията напълно осъзнава тясната връзка между дейностите в областта на климата и аспектите на енергийната сигурност. Специфичното положение на някои държави-членки от Централна и Източна Европа беше взето предвид при приемането на пакета за климата и енергията от 2008 г., включително чрез определяне на диференцирани цели за емисиите на въглероден диоксид и специални мерки за засегнатите държави. Поради тази причина не съществува необходимост от допълнителни мерки. Приоритетът е по-скоро пакетът за климата и енергията да бъде приложен изцяло и в срок.

Дали, при положение, че използването на купюри от 500 и 200 евро е възпрепятствано поради съображения за сигурност, не е обосновано да се откажем от посочените по-горе банкноти и да ги изтеглим от обращение? Още повече, че това представлява голяма пречка в ежедневието на гражданите на ЕС?

(EN) Решенията относно емисиите на евробанкноти или техните различни купюри са от изключителната компетентност на Европейската централна банка. Решението за настоящите купюри на евробанкнотите беше взето след внимателно обмисляне и задълбочени консултации с различните категории потребители на пари в брой и не се планира никоя от тях да бъде изтеглена от обращение. Банкнотите с висока номинална стойност се използват предимно от местни лица в еврозоната, а също и от лица извън еврозоната, като средство за съхранение на стойност. Освен това досегашният опит не показва особени проблеми във връзка със сигурността при банкнотите от 500 и 200 евро, които всъщност са едни от най-рядко фалшифицираните купюри банкноти.

Скоро ще честваме две години от създаването на Съюза за Средиземноморието. Вследствие отлагането за ноември 2010 г. на срещата на високо равнище в Барселона, предвидена първоначално за 7 юни 2010 г. под испанското председателство, Съюзът за Средиземноморието изглежда отслабен, а последните събития в Близкия Изток само задълбочиха това явление.

Каква равносметка може да направи Комисията за тези две години на съществуване на Съюза за Средиземноморието?

От 2008 г. сме посочили областите на намеса и структурите на Съюза за Средиземноморието.

Счита ли Комисията, че настоящия начин на функциониране на Съюза за Средиземноморието е оперативен? Финансирането на проектите осигурено ли е към днешна дата? Каква е степента на ангажираност със Съюза за Средиземноморието: еднаква ли е тя от двата бряга на Средиземно море и как се конкретизира?

Какви инициативи във връзка със Съюза за Средиземноморието предвижда Комисията?

(EN) Съюзът за Средиземноморието (СзС) е приоритет за Европейския съюз. От създаването си през юли 2008 г. и въпреки трудните политически условия в Близкия Изток 43-те партньори в крайна сметка успяха успешно да завършат подготвителната и преходната фаза за създаването на секретариата в Барселона. Неотдавна секретариатът подписа договор за безвъзмездна помощ с Комисията, който покрива 100% от неговия предварителен бюджет и дава възможност секретариатът да започне процедура за набиране на персонал и подготвителна работа по насоките на проекта.

Във връзка с това трябва да се признае, че Съюзът за Средиземноморието не работи в политически вакуум. Политическите неуспехи в мирния процес в Близкия изток очевидно представляват сериозна пречка за регионалната интеграция и за СзС като такъв процес. Следователно намирането на решение на конфликта в Близкия изток е от съществено значение, ако искаме да отбележим напредък към постигането на регионална интеграция и траен мир.

От 2008 г. ЕС предоставя подкрепа на СзС. През юли 2009 г. ЕС реши да предостави финансиране (60 млн. EUR) за пет проектни приоритета, определени на срещата на високо равнище в Париж. Всички ние имаме пряк интерес да развиваме институционалния капацитет на Съюза за Средиземноморието, по-специално на неговия секретариат, за насърчаване на проекти за регионална интеграция и за стимулиране на инвестициите. Комисията е решена да помогне на секретариата да изпълни своята мисия. Финансирането беше осигурено още през 2010 г., като за следващите години може да бъдат предостави допълнителни средства, след като секретариатът достигне своя нормален ритъм на работа. Комисията прави всичко възможно, но финансовата подкрепа от другите партньори на СзС също ще бъде от значение.

Организаторите на Олимпиадата през 2012 г. в Лондон заявиха, че любителите на спорта, желаещи да закупят билети за събитието с карта на официалния уебсайт на лондонската олимпиада или да заплатят с карта продукти по време на Олимпиадата, ще могат да използват единствено платежната система Visa. Това явно е част от сделка за ексклузивно спонсориране, сключена между Visa и Олимпийските и Параолимпийските игри. При все това, сделката ще има дискриминационни последици върху любителите на спорта от Обединеното Кралство, ЕС и от другаде, разполагащи с друга платежна система, като например Mastercard или Amex и желаещи да купят билети или продукти. Няма как да приемем за правилно, че хората са възпрепятствани да закупуват билети за това значимо спортно събитие само защото имат погрешния вид карта в портфейла си. Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. следва да се ръководят от принципа на равнопоставеност и възпрепятстването на равния достъп до игрите по такъв начин е изцяло в разрез с този дух, като освен това нарушава правилата на конкуренция. Ще се съгласи ли Комисията да разгледа този проблем?

(EN) Уважаемата колега проявява загриженост за съвместимостта на организацията на продажбата на билети за Олимпиадата в Лондон през 2012 г. с конкурентното право на ЕС, като насочва вниманието на Комисията към будещия безпокойство факт, че поради договорните отношения между VISA и организаторите на Олимпийските и Параолимпийските игри в Лондон през 2012 г. почитателите на спорта, които купуват билети през уебсайта за билети за Лондон 2012 г., може да бъдат принудени да използват карта VISA.

Комисията е наясно с изложения по-горе проблем. Въпросът в момента се проучва от Комисията и органа по конкуренция на Обединеното кралство, Office of Fair Trading, които обсъждат какви действия следва евентуално да бъдат предприети. При разглеждането на проблема Комисията взема предвид случаи в миналото, при които е била правена оценка на договорености за изключителни права при плащания с кредитни карти, свързани със спортни събития, а именно договореностите за Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и за световното първенство по футбол в Германия през 2006 г. И в двата случая Комисията следваше принципа, че потребителите в европейското икономическо пространство следва да разполагат с подходящи възможности за достъп до билети чрез алтернативни канали за продажба, които приемат други платежни средства.