Председател. – Протоколът от 9 септември 2010 г. беше раздаден. Има ли забележки?
Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, искам да направя изказване по член 172 от Правилника относно точка 5.2 от протокола от заседанието на 9 септември и в същото време, макар че ще съчетая два елемента в изказването си, съгласно член 145 от Правилника — да направя лично изявление.
Г-н председател, беше гласувана много важна резолюция, осъждаща френското правителство за политиката му на разрушаване на незаконни лагери на пътуващи хора. Въпреки важността на това гласуване групите, които можеха да изпълнят задължението да изискат поименно гласуване, доста странно избраха да не го правят.
Сега се получава така, че макар колегите ми и самият аз да сме очевидно част от малцинството, което гласува против резолюцията, осъждаща френското правителство – бяхме част от малцинството от 245 членове, които гласуваха „против“ – някои членове, по-специално г-н Audy и г-жа Mathieu, твърдяха, че сме гласували „за“. Това, което може би беше досадна грешка, се превърна в официална лъжа, когато я повтори държавният секретар по европейските въпроси, г-н Pierre Lellouche, и от председателя на групата UMP във френския парламент г-н Jean-François Copé.
Все пак моето изказване в това разискване, обяснението на вота ми, опитът ми да се противопоставя на социалистическото изменение на г-н Swoboda, беше пределно ясно. Защо не беше проведено поименно гласуване? Пренебрегването на всички наши обичайни процедури, това очевидно беше опит от страна на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) да прикрие – почти приключвам, г-н председател – измяната в собствените си редици и да дискредитира опоненти, чиито гласове желае. Това са жалки политически фокуси.
Председател. – Разбирам забележката Ви относно протокола, но беше и лична забележка. Ще я счета за такава. Имахте предвид личното Ви изявление. Има ли други забележки по протокола?