Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 20 септември 2010 г. - Страсбург

19. Търговски и икономически отношения с Турция (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Метин Казак, от името на комисията по международна търговия, относно търговските и икономически отношения с Турция (A7-0238/2010).

  Метин Казак, докладчик. − Г-н председател, уважаеми г-н комисар, уважаеми колеги, основната причина за изготвянето на този доклад е, че Турция е един от най-важните търговски партньори на Европейския съюз. Според официалните статистики Турция е 17-тата по големина икономика в света и 6-та в Европа, както и 7-ми търговско-икономически партньор на Европейския съюз. Търговският стокообмен между Европейският съюз и Турция през 2008 г. достига своят най-висок връх от 100 милиарда евро годишно.

В този смисъл основните акценти и насоки за действие, посочени в този доклад на Комисията по международна търговия, биха могли да се обобщят в няколко пункта:

На първо място, въпреки че действащият от 1996 г. митнически съюз е безспорен успех за икономическата и търговска интеграция между Европейския съюз и Турция, все още съществуват нетарифни ограничения, прекомерно усложнена бюрократична система и тежки процедури, за преодоляването на които Турция трябва да предприеме незабавни действия.

Второ, Комисията следва да продължи ангажимента и диалога си с Турция в областта на търговията, особено в рамките на Съвместния консултативен комитет и Съвместния комитет за митническия съюз. По-ефективното използване на тези платформи е необходимо за бързото разрешаване на оставащите проблеми.

Турция следва да преустанови дискриминационните си практики по отношение на чуждестранни предприятия, като дава 15-процентно ценово преимущество на турските участници в търгове в областта на обществените поръчки.

Европейският съюз има сключени споразумения за свободна търговия с трети страни, с които Турция все още не е успяла да сключи подобни споразумения. Това има отрицателно въздействие върху турската икономика, като позволява едностранен привилегирован достъп до турския пазар за партньорите на Европейския съюз.

Признавайки трудностите, пред които е изправена Турция при сключването на такива споразумения, Комисията и Съветът се призовават да осигурят включването на Турция в проучванията на оценка на въздействието на предстоящите за сключване споразумения за свободна търговия с трети страни, както и за предаване на информация относно позицията на Европейския съюз и състоянието на преговорите по тези споразумения.

На пето място, фалшифицираните стоки представляват сериозен проблем в двустранните търговски отношения и намаляват привлекателността на Турция за преки чуждестранни инвестиции. Затова Турция трябва да приложи ефективно новото си законодателство в областта на правата на интелектуална собственост.

На шесто място, Турция е влиятелна регионална сила и играе изключително важна роля в Черноморския и Кавказки регион, в Средиземноморския басейн, Близкия изток и Централна Азия. Тези регионални платформи могат да бъдат от голяма полза за Европейския съюз, понеже предоставят достъп до нови пазари, създават нови възможности, които ще допринесат за укрепването на икономическите връзки между Европейския съюз и тези региони.

На седмо място следва да се отбележи, че ниската степен на участие на жените на пазара на труда и наемането им в сивата икономика са главно предизвикателство пред Турция в областта на трудовия пазар, затова тя следва да постави заетостта сред жените в центъра на своята икономическа и социална политика.

Комисията и Съветът трябва да преразгледат визовите процедури, които ограничават движението на турски бизнесмени и водачи на камиони и създават пречки пред търговията. В същото време Комисията трябва да следи дали държавите-членки спазват решенията на Съда на Европейския съюз по този въпрос.

Докладът включва и други аспекти, по които беше постигнат компромис между политическите групи в Европейския парламент, но освен това аз си позволих да внеса две изменения, свързани с актуализация на статистически данни относно бедността и безработицата в Турция, както и кратък коментар относно референдума в подкрепа на конституционната реформа, който се очаква да подпомогне процеса на демократизиране в Турция и да доведе до по-ефективно прилагане на принципите на свободния пазар.

Надявам се, уважаеми колеги, че предстоящият дебат в пленарна сесия ще отрази същия дух на сътрудничество и конструктивност, на който бяхме свидетели по време на обсъждането в Комисията по международна търговия.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, бих искал да благодаря на г-н Казак, че е изготвил настоящия балансиран и справедлив доклад относно търговските и икономическите отношения с Турция. Също така искам да благодаря на членовете на комисията по международна търговия за ценния им принос към доклада.

Въпреки че в основата на този доклад е митническият съюз между Европейския съюз и Турция, в него са разгледани и други въпроси – като автомобилния транспорт, квотите и визите – върху които предпочитам да не се спирам като член на Комисията, отговарящ за търговията.

Не е нужно да напомням на Парламента, че Турция е много важен икономически и политически партньор на Европейския съюз. В действителност Турция е седмият по големина търговски партньор на Европейския съюз, а Европейският съюз е основният търговски партньор на Турция. Освен това Турция е единствената държава с голям обем на търговията, с която Европейският съюз е в митнически съюз. В допълнение към това, Турция е страна кандидатка. Всичко това представлява едни наистина уникални двустранни взаимоотношения.

Правната рамка на търговските отношения между Европейския съюз и Турция е митническият съюз. Както се отбелязва в доклада, митническият съюз има основна роля в развитието на двустранната търговия в полза и на двете страни. Продължават обаче да съществуват редица трудности, много от които се дължат на неспособността на Турция правилно и пълно да приложи митническия съюз, като по този начин причинява големи и растящи търговски проблеми, които са останали нерешени в продължение на много години. За сметка на това Европейският съюз е изпълнил изцяло митническия съюз.

Преди няколко години Комисията предложи на Турция възможност за задълбочаване на митническия съюз и за сключване на допълнителни споразумения, които, наред с другото, ще обхващат услуги и обществени поръчки, но това предложение беше отхвърлено от Турция.

Комисията е готова да предприеме необходимите стъпки за по-нататъшно развитие на двустранните търговски отношения с Турция. Аз съм готов да разгледам с Турция начини за разсейване на турските опасения, свързани със споразуменията за свободна търговия, сключени от Европейския съюз с трети държави. На техническо равнище се действа усилено, за да се предостави на турските ни партньори информация за напредъка на преговорите относно търговските споразумения с други държави. Също така включихме и препратка към митническия съюз между Европейския съюз и Турция в съответните проучвания за оценка на въздействието. Редовно насърчаваме Турция своевременно да ни информира за нейните чувствителни въпроси и опасения. Освен това ние информираме нашите партньори, с които сме сключили споразумения за свободна търговия (ССТ) за митническия съюз със Турция и настояваме те също да сключат ССТ с Турция. Този ангажимент от партньорите по ССТ на Европейския съюз е включен в съответното споразумение или като цял член, или като декларация.

Вярно е, че сме изправени пред проблеми с някои държави-членки, които не са склонни такъв език да бъде включен в нашите ССТ. Съжалявам за това, но мога да ви уверя, че ще продължа да правя всичко възможно, за да гарантирам, че митническият съюз между Европейския съюз и Турция продължава на функционира добре.

Позволете ми да заявя ясно, че сме изправени пред определена съпротива и нежелание за пълно изпълнение на митническия съюз от страна на Турция. В доклада са подчертани ясно областите и мерките, предприети от Турция, които не са в съответствие с митническия съюз. Считам, че този доклад ще спомогне да се мотивира Турция да предприеме необходимите положителни стъпки за подобряване на цялостното функциониране на митническия съюз и за започване на преговори по допълнителни споразумения, които ще засилят двустранните ни търговски и икономически отношения.

Също така бих искал да се възползвам от възможността да ви информирам, че лично поемам ангажимент за подобряване на търговските отношения между Турция и Европейския съюз. През юни тази година турският държавен министър на външната търговия се свърза с мен и ние се съгласихме да поддържаме редовна връзка. Неотдавна той ме покани на среща в Анкара през следващите месеци – покана, която ще приема с надеждата да постигнем напредък за бързо, устойчиво и приятелско решаване на продължаващите търговски проблеми.

Благодаря ви за вниманието.

  Godelieve Quisthoudt-Rowohl, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи господа, Турция е сериозен търговски партньор на Европейския съюз, а също и обратно. Въпреки че Турция значително разшири търговията си през последните години, ние, като Европейски съюз, все още сме най-големият търговски партньор на Турция. Все пак, добрите неща винаги могат да бъдат подобрени и това е целта на настоящия доклад.

Ето защо призоваваме Турция да намали високите си тарифи например върху селскостопанските продукти и да премахне оставащите нетарифни пречки пред свободното движение на стоки. Опростяването на процедурите и намаляването на бюрокрацията също биха подобрили търговията. Разбира се, Турция също успя наскоро да направи някои подобрения, както спомена членът на Комисията. Независимо от това, щеше да има по-голям поток от чуждестранни инвестиции, ако беше възможно да се подобрят законите, свързани с интелектуалната собственост, и ако Турция действително спазваше правилата в това отношение. Законите в Турция не се прилагат ефективно. Също така, призоваваме Турция да приложи изцяло допълнителния протокол към споразумението за асоцииране. Все още съществуват пречки пред свободното движение на стоки, които трябва да бъдат премахнати.

Всеки път, когато обсъждаме Турция в Парламента – включително в комисията по международна търговия – много често разискването е много емоционално. Затова бих искала специално да благодаря на докладчика, че със своето открито и чудесно сътрудничество с всички докладчици в сянка успя да изготви този текст по начин, който отразява вижданията на всички нас, нещо, което беше видно и при гласуването в комисията. Много Ви благодаря, г-н Казак.

  Francesca Balzani, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, госпожи господа, Европейският съюз и Турция имат силни търговски връзки. Митническият съюз даде възможност обемът на търговията между Европейския съюз и Турция да достигне внушителната цифра от 100 млрд. евро на година.

Преди всичко, географското положение на Турция я прави важна връзка между Средиземноморския регион, Близкия изток, Азия, както и регионите на Кавказ и Черно море. Турция е и държава, която е в противоречие с Европа, защото има напълно различна демографска динамика и защото е млада страна, която първа започна борба с кризата и трудните реформи, изисквани от тази динамика.

Ето защо тя е допълваща държава, защото е различна от Европейския съюз в много аспекти и затова съществува голяма степен на взаимен потенциал: именно върху това трябва да се съсредоточим. Трябва да внимаваме да не пропилеем този потенциал, а да го превърнем в плодотворни инвестиции.

Вярно е, че Европейският съюз е важен търговски партньор, но Турция все по-често обръща поглед към Русия, Африка и Близкия изток. Освен това митническият съюз все още не включва обществените поръчки или услугите, а там все още са налице сериозни пречки пред международната търговия.

Ето защо трябва да работим за премахване на пречките пред този потенциал – и аз смятам, че докладът, който обсъждаме днес, и за който ще гласуваме през следващите няколко дни, се движи в тази посока – защото съществуват области, в които наистина трябва да повишим този потенциал: енергетиката, околната среда, мрежите от услуги и инфраструктурата. Ето защо този доклад представлява важна стъпка и аз смятам, че работата на г-н Казак следва да бъде подкрепена, и аз бих искала да му благодаря за нея.

  Niccolò Rinaldi, от името на групата ALDE. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи господа, приветствам доклада на г-н Казак, който фактически ни казва, че Европейският съюз разполага с един забележителен инструмент за по-нататъшно развитие на своите отношения, включително политическите си отношения, с Турция: търговската политика.

Значимото геостратегическо положение на Турция за Средиземноморския регион, Близкия изток, Централна Азия и Кавказ вече беше отбелязано. Има една прекрасна поема от турския поет Назъм Хикмет, която гласи: „тази страна с форма на глава на кобила, галопираща от далечна Азия към Средиземноморието“. Бихме искали кобилата, тоест Турция, да бъде истинска опорна точка на отношенията с тези региони, един от центровете на които е Турция.

За да стане това обаче, трябва да бъдат установени политически и търговски отношение с Армения, въпросът за Кипър трябва да бъде решен, и аз бих подчертал параграф 11 от доклада на г-н Казак относно задействането и прилагането на митническия съюз по отношение на частта от Кипър, окупирана от Турция. Така че не всичко е идеално. Г-жа Balzani също посочи, че има някои проблеми, особено в областите на фалшифицирането, отбраната и защитата на интелектуалната собственост, и прилагането на митническия съюз към сектора на услугите и обществените поръчки.

Бих искал да благодаря на г-н Казак. Средиземноморският регион няма как да не се промени и ние искаме да го променим заедно с Турция, която според Международния валутен фонд се очаква да отчете ръст от близо 37% за периода до 2020 г., което ни казва всичко, което трябва да знаем.

  Franziska Keller, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, аз също бих искала да поздравя докладчика за този много добър доклад, който показва също колко важен търговски партньор е Турция за Европейския съюз и обратно, и колко важен е митническият съюз.

Все още съществуват много проблеми, с които трябва да се справим и от двете страни, в Турция и Европейския съюз. В Турция има голяма необходимост от укрепване, наред с други неща, на правата на работниците. Съществуват обаче и проблеми, които трябва да разгледаме тук в Европейския съюз, като един от тях е либерализирането на визовия режим: следва да либерализираме визовия режим не само за шофьорите на камиони и бизнесмените, но и за студентите, туристите и други хора, за да се засили сътрудничеството не само между държавите, но и между хората. По отношение на споразуменията за свободна търговия, трябва да включим Турция изцяло на масата за преговори, защото тя също е засегната в голяма степен от споразуменията за свободна търговия.

В общи линии отношенията ни с Турция трябва да се ръководят от справедливост и това включва ясното становище, че Европейският съюз се ангажира да изпълнява обещанията си и ще приветства Турция като член на Европейския съюз веднага след като критериите от Копенхаген бъдат изпълнени.

  Kyriacos Triantaphyllides, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-н председател, референдумът за конституционната реформа в Турция имаше положителен резултат, но това е само крачка към развитието на универсални лични, политически и синдикални свободи.

Част от кюрдите и много други се въздържаха от гласуване или гласуваха против референдума, именно защото искат по-всеобхватни подобрения и явни права. Жалко е, че все още няма законодателство в съответствие със стандартите на Международната организация по труда, които биха въвели пълно зачитане на правата на профсъюзните организации, колективните договори и правото на стачка.

Като политическа група искаме да подчертаем, че напредъкът не може да се измерва само въз основа на търговските и икономически отношения с дадена държава. Приветстваме факта, че Европейският парламент използва този доклад, за да изпрати на Турция едно съгласувано послание. Избирателното прилагане – или по-скоро липса на прилагане – на допълнителния протокол към споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Турция, без сериозни последици върху преговорите за присъединяване, е неприемливо.

Ето защо, ако Турция иска търговия между общността на кипърските турци и Европейския съюз, вместо да търси косвени начини за признаване на образувание, което въз основа на международното право и резолюциите на ООН е незаконно, нека приеме предложението на президента на Република Кипър, Димитрис Христофиас, за връщането на Фамагуста, посредством ООН, на законните му обитатели, а търговията на пристанището в града да бъде поставена под егидата на Европейския съюз.

Настоящото предложение, което няма скрит мотив, би могло да помогне значително за укрепването на икономиката на общността на кипърските турци и същевременно би могло да бъде отправна точка за по-големи усилия за помиряване на двете общности на острова.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, докладът описва Турция като шестата по големина икономика в Европа. Факт е обаче, че общата площ на Турция е над 300 000 квадратни мили и от тях само три и половина процента – по-малко от 10 000 квадратни мили – всъщност се намират в Европа. Само Европейският съюз може да категоризира Турция като европейска държава!

Европейският съюз има този митнически съюз със Турция от 1995 г. Това е изключително необичайно. В действителност, Монако и Андора са единствените други такива държави. Позволете ми да направя една важна забележка. Наличието и в действителност успехът на митническия съюз прави членството на Турция в Европейския съюз, което води до пълен политически съюз – с всички трайни последици, които произтичат от това – изцяло и напълно ненужно. Това е нещо, за което ще се спори в Европа доста дълго време.

  Laurence J.A.J. Stassen (NI) . – (NL) Г-н председател, пред нас имаме доклад за свободните търговски и икономически отношения с Турция. От създаването на митническия съюз с държавата през 1996 г. търговията между Турция и държавите в Европа значително се разрасна.

Нидерландската „Партия на свободата“ (PVV) счита свободната търговия за нещо, което трябва да бъде приветствано, и ние подкрепяме предложенията за премахване на техническите пречки пред търговията и бюрократичните пречки. Свободната търговия е от полза за всички нас както за Турция, така и за държавите в Европа. В същото време нека бъде ясно, че сътрудничеството с Турция трябва да се ограничи само до търговските отношения. PVV е против присъединяването на държавата към Европейския съюз. Европа може да прави бизнес с целия свят, с държави като САЩ, Израел и Япония, но това не означава, че тези държави също трябва да станат членове на Европейския съюз.

Свободната търговия с Турция по никакъв начин не трябва да се разглежда като трамплин за членството на Турция в Европейския съюз. PVV няма каквито и да е възражения за това Турция да бъде търговски партньор на Европейския съюз, но категорично отхвърля широкообхватната европейска интеграция и членството на Турция в Европейския съюз.

  Ria Oomen-Ruijten (PPE). – (NL) Като докладчик на Парламента за Турция, бих искала да поздравя автора на този доклад за яснотата на неговите предложения. Съгласна съм с него: митническият съюз е от голяма полза както за турските, така и за европейските предприемачи.

Както каза членът на Комисията обаче, този митнически съюз все още не е завършен и по редица въпроси никак не е добър. Възможностите и предизвикателствата за търговските ни отношения с Турция са очевидни. Останалите пречки пред търговията и техническите пречки трябва да бъдат премахнати незабавно, а напредъкът по отношение на достиженията на правото на Общността също ще спомогне за по-нататъшна хармонизация. Освен това е от съществено значение да се започне борба срещу фалшифицираните продукти, защото това е голям трън в очите на много европейски маркови производители, а фалшифицираните продукти, включително играчки, могат да бъдат наистина опасни, не на последно място за турските граждани.

Трябва да се кажат и няколко неща по въпроса за социалната икономика, особено по отношение на синдикалните права. Ако искаме тази социална икономика, най-малкото беше предприета една малка крачка. По отношение на енергетиката, имаме общи интереси в тази област и затова трябва да съсредоточим вниманието си върху тях. Съществува и въпросът за визовото пътуване. Прекалено често съм виждала как хората в Турция срещат трудности, защото се отнасят към тях различно и аз бих искала да насоча вниманието на члена на Комисията към един друг въпрос.

От решаващо значение е Турция да изпълни изцяло допълнителния протокол към споразумението за асоцииране. Неговата ратификация би премахнала огромно препятствие пред по-нататъшните търговски отношения, което ще е от полза както за Турция, така и за Европа. Добре е, че вече разполагаме с този доклад и ще повдигнем всички политически въпроси и отговори още веднъж в предстоящия доклад, който ще бъде изготвен от комисията по външни работи.

  Kader Arif (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи господа, преди всичко, моля, позволете ми да направя обща забележка за този доклад, който според мен е отражение на нашите отношения с Турция. Въпреки че трябва да поздравя докладчика и докладчиците в сянка за свършената от тях работа, бих искал да кажа, че той е двусмислен. Той отразява нашата нерешителност по отношение на тази държава.

С постепенното приемане на измененията в комисията по вътрешна търговия започна да изниква един основен – почти сублимен – въпрос, който обаче попада извън обхвата на темата за икономическите и търговски отношения с Турция: ние за или против присъединяването на държавата към Европейския съюз сме?

Те отразяват един вид колебание, което не е взето предвид: трябва ли Турция да се счита само за още една трета държава, с която могат да се развият търговски отношения, или за страна кандидатка за присъединяване, което води след себе си определени задължения, които трябва да бъдат изпълнени и от двете страни?

Наистина е трудно днес да се каже дали този доклад отразява точно реалността на отношенията ни с тази държава и особено дали в действителност определя стратегия на Европейския съюз в това отношение. Зависи от коя страна на оградата се намираме: само привилегировано партньорство ли желаем, или всъщност искаме Турция да се присъедини?

Аз просто искам да отправя предупреждение срещу противоречивите сигнали, които изпращаме. Не можем да поддържаме един нееднозначен подход по отношение на общата ни съдба и същевременно да се тревожим, че Турция изглежда се дистанцира от Европейския съюз. Едно партньорство изисква откровеност, но също и доверие. Изисква се откровеност, защото Турция в действителност все още трябва да положи големи усилия, за да гарантира цялостна реформа и изпълнение на ангажиментите си. То обаче изисква и доверие, което само по себе си изисква изпращане на положителни сигнали и насърчение.

Когато турците гласуваха за реформиране на конституцията преди няколко дни, те направиха и това, което Европейският съюз искаше от тях: те постепенно привеждат законодателството си в съответствие с нашите стандарти, така че да могат да станат пълноправни членове на Европейския съюз. Все още има да се извърви дълъг път, но нека не създаваме допълнителни пречки и отклоняваме отношенията си от целта им, тоест членство.

(Ораторът се съгласява на отговори на въпрос, зададен с вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, на оратора хрумвало ли му е, че реформираната конституция, на която се позова, също така значително ограничи независимостта на съдебната власт или това е нещо, което той одобрява?

  Kader Arif (S&D). – (FR) Г-н председател, аз все пак виждам само появата на добри неща от реформа като тази, която винаги е много сложна. Сигналът, че войската има по-малко правомощия и че демокрацията се движи напред, за мен, е важен сигнал за Европейския съюз.

Винаги може да се критикува и да се счита, че определени неща не са били постигнати, но крачка напред си е крачка напред. Аз не съм песимист по природа и смятам, че действията, предприети от Турция, са в правилната насока, както и че това изразява желание за присъединяване. Затова нека се опитаме да го подкрепим.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, искам да поздравя докладчика, г-н Казак. Това е един отличен доклад и, за разлика от предишния оратор, г-н Arif, аз не смятам, че следва да се отнася до абсолютно всичко, защото специално това е доклад за търговските и икономически отношения. Единственият проблем на Европейския съюз е, че при изготвянето на доклада в него се изброява всичко, което е възможно, и не се казва нищо за нищо. В случая въпросите, свързани с доклада, са ясно посочени, и за това искам да благодаря на г-н Казак.

Митническият съюз, сключен през 1996 г. между Европейския съюз и Турция, свърза Турция с европейските пазари и държавата е сериозен търговски партньор на всички европейски държави и Европейския съюз. Все пак е жалко, че митническият съюз изглежда е изправен пред редица проблеми. Турските органи често изискват разрешителни и лицензи за вноса на стоки, което противоречи на споразумението. Разбира се, знаем, че държавите от Европейския съюз също правят това. Това изисква действия за решаването на проблема и от двете страни.

В случая докладчикът споменава фалшифицираните продукти. Това изисква много повече работа. Единственият проблем на Турция, очевидно, е сивата икономика. Тя е на стойност до 50­70% от цялата икономика на държавата и това, разбира се, оказва влияние върху търговията и икономиката и е нещо, върху което Турция трябва да работи.

В бъдеще трябва да се отдели специално внимание на търговските и икономически отношения между Турция и Европейския съюз, а митническият съюз трябва да се направи по-приложим на всички нива. Турция се нуждае от Европейския съюз, но Европейският съюз също се нуждае от Турция.

  Niki Tzavela (EFD). – (EL) Г-н председател, аз също бих искала да поздравя г-н Казак за обективния му доклад. Позволете ми обаче да направя две реалистични забележки.

Първата се отнася до параграф 26 относно енергийните доставки. Считам, че както Комисията, така и Европейският парламент, са надценили значението на Турция в енергийния сектор. Турция не произвежда енергия. Турция е един изключителен канал за енергийните мрежи. Това не решава никакви конкретни проблеми за нас; има и други мрежи, посредством които може да се пренася енергия.

Следва да бъдем реалисти и да видим, че в енергийния сектор всичко, което обсъждаме („Набуко“ и така нататък) са упражнения на хартия, защото самата държава не може да снабдява с енергия. Напротив, тя е има голяма промишленост, която се нуждае от енергия и трябва да я разглеждаме именно от тази гледна точка.

Вторият въпрос, върху който искам да се спра, се отнася до търговията: не може да става дума за отваряне на търговията с Турция, когато пазарът на имитации на европейски стоки процъфтява в тази държава. Където и да отидете, ще видите едни наистина добри имитации на европейски стоки по витрините и в турските базари. Освен това Турция е страна, през която навлизат имитациите от Далечния изток. Освен ако не решим търговските си проблеми с Турция, проблеми, които са в ущърб на европейския пазар, няма да бъдем в състояние да постигнем напредък в други области на обсъждане.

  Georgios Papastamkos (PPE). – (EL) Г-н председател, съзнаваме значението на търговските отношения между Европейския съюз и Турция. Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) поддържа една отговорна позиция, като спомага във възможно най-голяма степен за постигане на баланс в първоначалния текст на доклада, който разискваме.

Призоваваме Турция да изпълни изцяло и незабавно всичките си задължения, произтичащи от допълнителния протокол към споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Турция, по един недискриминационен начин и напомняме, че в противен случай това би се отразило сериозно на процеса на преговори.

Аз също искам да се присъединя към г-н Rinaldi и г-жа Tzavela и да подчертая факта, че Турция е една от водещите държави, които произвеждат имитации на стоки, конфискувани в Европейския съюз – повтарям, една от водещите държави – както и че тя прилага ефективно правилата относно защитата на интелектуалната собственост.

Външната дейност на Европейския съюз, включително общата търговска политика, има за цел да защити демократичните принципи и зачитането на принципите на основополагащата харта на ООН и на международното право, както и да изгради партньорства с трети държави, които споделят тези ценности.

Основният декларативен принцип на Договора от Лисабон трябва се приложи напълно. Винаги трябва да имаме предвид, че Европейският съюз не води преговори с Турция – Турция води преговори за присъединяването си към Европейския съюз. Тежестта на адаптирането принадлежи само на Турция. Quod erat demonstrandum [което трябваше да се докаже].

  George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Турция е седмият по-големина търговски партньор на Европейския съюз и единствената страна кандидатка за членство в Европейския съюз, която се възползва от митнически съюз със Европейския съюз.

В резултат на това Турция и Европейският съюз поддържат специални отношения, където търговското и икономическо взаимодействие играе основна роля. На този фон и двата партньора трябва да работят заедно за съгласуване на търговските си политики, особено по отношение на подписването на споразумения за свободна търговия с трети държави.

Митническият съюз също трябва да бъде укрепен чрез включване в споразумението селскостопанските продукти, услугите и обществените поръчки, както и чрез решаване на визовия въпрос с турските търговци, желаещи да влязат в Европейския съюз.

В момент, когато последиците от икономическата криза все още се усещат, това прави по-тясното сътрудничество между двете регионални сили на икономическо и търговско равнище още по-необходимо. Европейският съюз трябва да даде на Турция ясен сигнал, за да може да й предаде основните ценности на Европа.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Турция е държава, която отдавна води преговори за присъединяване към Европейския съюз. Преговорите са продължителни и сложни, отчасти защото културните традиции в Турция са много отдалечени от цивилизованите ценности на днешна Европа.

Едно истинско търговско партньорство може да спомогне за развитието на сътрудничество в области, в които турските граждани и турското общество намират общ език с европейците, чрез създаване на взаимно изгодна работа или търговски връзки. Въз основа на такива добри отношения е възможно да се развият по-добри междуличностни отношения и да се изгради взаимно доверие. Ето защо е необходимо да се говори открито с турските ни приятели по всички въпроси, които засягат европейците като съседи и търговски партньори на Турция. Например трябва категорично да им обясним, че всеки, които предлага фалшифицирани стоки на пазара, е обикновен крадец, който грубо се възползва от собствениците на авторски права, патенти или други права на интелектуална собственост. Също така е необходимо да обясним, че в един митнически съюз няма място за увъртане или създаване на някакви технически или митнически пречки за търговския партньор. Ето защо изразявам твърдо убеждение, че е необходимо търпеливо да насърчаваме турските ни приятели да се държат по един цивилизован и коректен начин.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) На първо място, бих искал да благодаря на докладчика, г-н Казак, за добрите му намерения и усилията му да напише един обективен доклад за търговските отношения с Турция. Докладът обхваща най-спорните въпроси, свързани с отрицателните аспекти на двустранните отношения, и затова смятам, че докладът има своите предимства.

Най-важното е да се гарантира, че Турция продължава да адаптира икономическото си законодателство към стандартите на Европейския съюз. Практики като 15-процентната преференция в цената за местни участници в търгове за обществени поръчки дискриминират чуждестранните инвеститори. Усложнените процедури и формалности, пречките пред свободното движение на стоки или тарифните пречки, както и продължаващото забавяне по отношение на изпълнението на допълнителния протокол възпрепятстват диалога. Единственото пълното изпълнение на всички приети споразумения ще спомогне за развитието на положителни търговски отношения и ще благоприятства за процеса на присъединяване към Европейския съюз. Надявам се, че Турция ще успее в тази задача и й пожелавам успех при изпълнението на по-нататъшни реформи.

  Mara Bizzotto (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи господа, от икономическа гледна точка е добре за Европа да задълбочи търговските си отношения с бързо развиващи се съседни държави. Европейският съюз обаче, поне на теория, винаги е провеждал търговска политика с трети държави, в която са взети под внимание социалните и хуманитарните аспекти.

Ето защо е необходимо тези клаузи да бъдат стриктно приложени за Турция, държава, която отново става все по-ислямска, където положението на жените постепенно се влошава, като над 1500 жени са били убити в случаи на домашно насилие през 2009 г. и където християните живеят в страх от нападения от страна на ислямски екстремисти. Сетете се само за бруталното убийство на монсеньор Падовезе.

В доклада Парламентът насърчава Турция да поеме водеща роля в насърчаването на отворена и лоялна търговия. Едно нещо е ясно: трябва да бъдем загрижени за водещата политическа роля, която Турция се стреми да постигне в арабския свят, както и за приятелството, което Турция култивира с Иран и терористични групировки като „Хамас“.

Във всеки случай, ако трябва да има търговска политика, така да бъде. Това обаче не трябва да се превръща в „троянски кон“, който да улесни влизането на Турция в Европа.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, Европейският съюз и Турция имат много добри икономически отношения и, разбира се, е важно да се развият по-нататъшни търговски отношения с Турция, което ще доведе до устойчив икономически растеж за Европейския съюз, от една страна, и за Турция, от друга. На този фон приветствам доклада, изготвен по собствена инициатива, който разглежда настоящото развитие на търговските отношения, въпреки че то не е само положително. Във връзка с това бих искала да спомена въпроси като борбата с фалшифицирането, ограниченията за вноса на фармацевтични продукти, както и несъответствията в областта на обществените поръчки, които трябва да разгледаме критично.

По-специално обаче, бих искала да спомена протекционистките мерки, предприети от страна на Турция в областта на търговията на селскостопански продукти, които противоречат на разпоредбите на митническия съюз. В селскостопанския сектор Турция има ниво на заетост от над 26%. Затова е разбираемо, че се отделя специално внимание на селскостопанския сектор и земеделските стопани, заети в него. Това при никакви обстоятелства не трябва да е в ущърб на европейските земеделски стопанства или в противоречие на насоките на митническия съюз. Съществуващите пречки и протекционистки мерки в Турция трябва да бъдат премахнати възможно най-бързо в рамката на съществуващите споразумения. Износът на висококачествени селскостопански продукти от Европейския съюз не трябва да бъде възпрепятстван от нелоялни мерки, които възпрепятстват търговията. В това отношение е важно това да бъде заявено ясно.

  Danuta Jazłowiecka (PPE). – (PL) Отношенията между Европейския съюз и Турция са от преди близо 50 години и са имали своите възходи и падения с периоди както на тясно сътрудничество, така и на криза. В продължение на повече от десетилетие Турция и Европейския съюз са свързани чрез митнически съюз, който предоставя основата за взаимна търговия и икономическо сътрудничество и който, както се посочва в доклада на г-н Казак, все още не е изпълнен напълно. Съществуват пречки и от двете страни и ние трябва да призовем както Турция, така и държавите-членки, да премахнат тези пречки.

Турция бавно се превръща в основен участник в един считан за ключов регион и без нея усилията за диверсифициране на източниците и доставките на газ или за постигане на стабилност в Близкия изток никога няма да бъдат плодотворни. Тясното сътрудничество с Турция ще става все по-важно за нас. Китай проявява все по-голям интерес към ролята на Турция като портал към Близкия изток и Кавказ. Ако не успеем да преодолеем пречките пред търговските взаимоотношения, може да загубим Турция, точно както загубихме Африка.

Постепенно виждаме признаци, че хората вече се уморяват от многократното отлагане на решението за присъединяването на Турция и от двусмислени изявления. Турското общество губи интерес от присъединяване към Европейския съюз, както е видно от наскоро проведени проучвания на общественото мнение. Един цялостен митнически съюз може да се превърне в инструмент за установяване на по-тесни отношения и да създаде силни търговски и икономически връзки, особено с оглед на трудностите за определяне на точна времева рамка за присъединяването на Турция към Европейския съюз.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). – (EN) Г-н председател, търговските и икономически отношения на Европейския съюз със Турция са и въпрос от политическо значение. Въпреки признаването на този факт обаче, Европейският съюз все по-трудно може да избегне впечатлението, че играе на „кой ще мигне пръв“ с Турция. Нежелаейки да плати цената за прекъсване на преговорите за присъединяване, той очаква Турция да направи това, изтощена от тяхната продължителност и сложност.

Добрата новина е, че според последните данни турците са все по-недоволни от Европейския съюз и въпреки водещата му роля на основен икономически партньор на Турция, други партньори като Русия, Китай, Обединените арабски емирства, САЩ и Иран наваксват бързо. Ето защо успехът на търговските ни отношения с Турция не трябва да пречи на необходимостта най-накрая да вземем решение за това дали да приемем Турция в Европейския съюз или не, като се има предвид значението на това решение за международната позиция на Европейския съюз.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи господа, ние със сигурност не можем да подкрепим една мярка, която още повече либерализира търговията между Европейския съюз и Турция, особено в сектора на селското стопанство.

Там цената на труда е много по-ниска от нашата и затова отварянето на границите ни за техни продукти би означавало загуби за европейските предприятия; би означавало нелоялна конкуренция. Идеята, че влизането на Турция в Европейския съюз ще спомогне за опростяване на търговията, е погрешна.

Смятаме, че тяхната политическа, административна и социална система е прекалено отдалечена от нашата. От гледна точка на зачитането на религиозните свободи, също сме на светлинни години един от друг. В Турция да си християнин означава да си различен. Религиозната нетърпимост, съществуваща в столицата и големите градове, се превръща в правило в предградията и селските райони. Ето защо ние отказваме да дадем предимство на Турция чрез опростяване на търговията с нашите държави.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, когато в Парламента става дума за жизнеспособни търговски отношения и подобряване на митническия съюз със Турция, това, естествено, трябва да се разглежда като част от процеса на сближаване на държава с Европейския съюз, както и като част от процеса, който, с оглед на вижданията на голямо мнозинство в Парламента, трябва да доведе до присъединяването на Турция към Европейския съюз. Знаем също, че тези, които критикуват присъединяването, винаги говорят за привилегировано партньорство, което трябва да бъде алтернатива на присъединяването, и аз трябва да кажа, че Турция фактически вече има такова привилегировано партньорство чрез съществуващия митнически съюз, което, разбира се, трябва да заслужи и на други – политически – равнища. Ако разгледаме все още съществуващото нежелание от страна на Турция по отношение на признаването на арменския геноцид, ако разгледаме факта, че Турция все още не желае да реши кипърския въпрос за благото на Европа и ако разгледаме факта, че все още има дискриминация срещу кюрдския народ, тогава ще осъзнаем, че само подобряване на търговските отношения няма да даде възможност за европеизацията на Турция.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Бих искала да започна, като приветствам положителния резултат от конституционния референдум, проведен на 12 септември. Това подчертава ангажимента на турското население към демократичната система, която е единственият приемлив вариант в Европа.

Съдържанието на доклада потвърждава необходимостта от хармонизация на търговските политики на Турция и Европейския съюз. Прилагането на ефективни мерки, насочени към премахване на оставащите технически пречки в рамките на митническия съюз, би подкрепило Турция по европейския й път. Тази държава показа огромен потенциал за възстановяване в условията на икономическа криза. Докато търсенето в световен мащаб намаля, обемът на външната й търговия и темповете на икономически растеж се оценяват на 7% през следващите години.

Трябва да подчертая, че отношенията между Румъния и Турция са се разширили значително през последните няколко години. И двете държави са най-големите търговски партньори в балканския регион, чиито годишен обем на търговията надхвърля 7 млрд. щатски долара. Турция има и ключова роля при изпълнението на проектите за развитие на енергийната инфраструктура на Европейския съюз като цяло, като например „Набуко“.

  Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EL) Г-н председател, Турция имаше полза от дългогодишния си митнически съюз със Европейския съюз. За да бъде един митнически съюз още по-функционален, множество нерешени въпроси трябва да бъдат разгледани незабавно.

Турция трябва да направи повече за привеждане в съответствие на търговските си политики и регионална търговия: трябва да намали бюрокрацията, имитациите на продукти и нарушенията на правата на човека на синдикалните организации и малцинствата; трябва да разгледа ниското ниво на участие на жени на пазара на труда, и трябва да насърчи заетостта сред младите хора.

По-важното обаче е, че тя трябва да изпълни в пълна степен допълнителния протокол към споразумението за асоцииране, да вдигне ембаргото над кипърските корабоплавателни и въздухоплавателни съдове, да признае Република Кипър, да хармонизира законодателството си с достиженията на правото на Общността и да зачита конвенциите на Международната организация на труда по отношение на професионалните съюзи, правото на стачка и колективните договори.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-н председател, аз също бих искал да поздравя г-н Казак за неговия много добър и обективен доклад.

В действителност, търговските отношения между Европейския съюз и Турция са изключително важни и затова трябва да подходим към тях с голяма предпазливост. Също така обаче трябва да подчертаем въпросите, които трябва да бъдат подобрени.

Бих искал да се спра на два от тези въпроси: разгледахме въпроса и разискването за това дали Турция е европейска държава или не продължава. Ние със сигурност искаме Турция да бъде европейска държава, така че в даден момент тя да може да стане член на европейското семейство. По отношение на пиратските продукти, имитациите на продукти и липсата на защита на интелектуалната собственост обаче, Турция със сигурност е по-скоро азиатска, отколкото европейска държава.

Вторият въпрос, на който бих искал да се спра, се отнася до митническия съюз: митническият съюз е в основата на европейските усилия, усилия за постигане на обединението на Европа. Немислимо е за страна кандидатка да не прилага напълно митнически съюз и да има държава-членка, която Турция отказва да присъедини към митническия съюз, какъвто е случаят с Република Кипър.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Stavros LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, от казаното до тук става ясно, че е налице сериозен консенсус по отношение на този доклад. Аз само бих искал кажа няколко думи по следните теми: проблемите, пред които е изправена Турция при сключването на споразумения за свободна търговия с партньорите на Европа; въпросът за визовия режим; и прилагането на правата на интелектуална собственост (ПИС).

Ако започнем с последния въпрос, прилагането на ПИС и фалшифицирането бяха споменати многократно по време на разискването. Аз също съм загрижен и Комисията ще продължи да оказва натиск по тези въпроси. След повече от две години на многократни искания неотдавна Турция най-сетне се съгласи да създаде работна група за обсъждане на въпросите в областта на ПИС. Това е положителна първа крачка и аз се надявам, че работната група ще спомогне за постигане на напредък по тези важни въпроси.

Второ, по отношение на проблемите, пред които е изправена Турция при сключването на споразумения за свободна търговия (ССТ), от години Турция настоява, че е подложена на отрицателни последици заради трудностите при сключване на ССТ с някои от търговските партньори на Европейския съюз. Следва обаче да се подчертае, че броят на критичните трудности в областта на ССТ са много ограничени. Освен това, въпреки многократните искания от страна на службите на Комисията, Турция не предаде съответните данни, които доказват твърденията за отрицателни последици за икономиката на Турция.

Също така, следва да се посочи, че Комисията е действала изцяло в рамките на споразумението за митнически съюз и дори е надхвърляла задълженията си, като е помагала на Турция да започне преговори за ССТ със своите търговски партньори. Готови сме за по-нататъшни обсъждания с Турция относно начините за справяне с турските опасения в това отношение; разбира се, дали това ще доведе до това турското правителство да бъде поканено на масата на Европейския съюз за преговори по отношение на споразумения за свободна търговия с трети държави е съвсем друг въпрос.

По отношение на въпроса за визовия режим, то той не попада в обхвата на митническия съюз. Комисията разглежда начини да се ангажира в процеса за по-нататъшно опростяване на движението на хора между Европейския съюз и Турция, по-специално, чрез бързо прилагане на новия визов кодекс на Европейския съюз, който ще предложи практически подобрения за турските кандидати за визи. Също така, Комисията ще подчертае, че е решена да се ангажира с диалог, който може да доведе до по-нататъшно подобряване на мобилността след одобрение от страна Съвета. Това обаче ще изисква финализирането на споразумението за реадмисия между Европейския съюз и Турция.

  Метин Казак, докладчик. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на всички колеги, докладчици в сянка и на г-н Де Гухт за изключително положителните препоръки и становища, които помогнаха на разискването относно доклада за търговските и икономически отношения с Турция.

.

Считам, че от обсъждането можем да заключим, че отношенията между Турция и Европейския съюз наистина са много важни и за двете страни, както и че няма съмнение по отношение на необходимостта от тяхното изграждане. Считам, че по отношение на въпроса, внесен от някои колеги, за това дали тези отношения са свързани с евентуалното членство на Турция в Европейския съюз, моята позиция е, че колкото по-задълбочено и успешно се развият търговските и икономически отношения, толкова по-успешно ще напреднат преговорите за членство на Турция.

Турция и Европейският съюз очевидно трябва да свършат много повече работа, преди разпоредбите на митническите съюз да бъдат действително и изцяло въведени и приложени, но във връзка с това считам, че основното изискване е добра воля и честност в равни количества както от страна на Европейския съюз, така и от страна на Турция.

Бих искал отново да благодаря на всички, които дадоха своя принос за това обсъждане, и считам, че повдигнатите въпроси ще бъдат внимателно разгледани от комисията, както и че ще дадат реален тласък, ново измерение и нов дух на всички нерешени въпроси в консултативния механизъм на митническия съюз, за да се даде възможност аз тяхното разрешаване в близко бъдеще.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, вторник, 21 септември, от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Решително подкрепям доклада за търговските и икономически отношения с Турция. Разширяването на взаимосвързаността между Европейския съюз и Турция чрез засилване на търговските и икономически връзки ще бъде от голяма полза и за двете страни. Беше подчертан тежкият характер на кризата с безработицата сред младите хора в Турция; премахването на ненужните пречки пред търговията и тромавите процедури ще доведе до увеличаване на обема на търговията, което от своя страна ще окаже положително влияние върху равнището на заетост. Предприетите усилия за завършване на митническия съюз трябва да бъдат подкрепени и най-вече по отношение на неговото задълбочаване, за да бъдат включени селскостопанските продукти. Едно такова развитие би представлявало знак за турския ангажимент за завършване на необходимите реформи. Също така, в резолюцията се призовава за мерки, които биха вдъхнали елемент на динамика, която е благоприятна за отношенията между Европейския съюз и Турция.