Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/0108(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0112/2010

Внесени текстове :

A7-0112/2010

Разисквания :

PV 21/09/2010 - 3
CRE 21/09/2010 - 3

Гласувания :

PV 21/09/2010 - 5.4
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0322

Разисквания
Вторник, 21 септември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

3. Сигурност на доставките на природен газ (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Vidal-Quadras, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО (COM(2009)0363 - C7-0097/2009 - 2009/0108(COD)) (A7-0112/2010).

 
  
MPphoto
 

  Alejo Vidal-Quadras, докладчик. (ES) Г-н председател, през последните години станахме свидетели на многократни примери за уязвимостта на държавите-членки по отношение на въпроси от областта на енергетиката, особено по отношение на доставките на газ.

Прекъсванията на доставките в северните и източните части на Европейския съюз през зимите на 2005-2006 г. и 2008-2009 г. се превърнаха в истински кошмар. Суровите зими през последните години в Европа още повече изискват от нас да направим всичко възможно, за да избегнем подобни ситуации в бъдеще.

По-голямата част от енергийните доставки на Съюза представлява внос; затова дипломацията може да играе важна роля в тази стратегическа област. Всички сме запознати с усилията на Комисията в тази област, които високо ценим, но трябва да разполагаме с по-пряко ефективни механизми.

Трябва да имаме предвид, че при кризите в снабдяването, които преживяхме, правилата на националния пазар и липсата на връзки не позволиха да се предоставят напълно задоволителни помощи на засегнатите държави-членки.

Регламентът, за който ще гласуваме, има за цел да бъде сериозна крачка напред при решаването на този проблем. Прекарахме дълго време в опити да се постигне напредък по този въпрос, като се преодолеят трудностите, произтичащи от различните национални гледни точки. Това беше един дълъг и труден процес на преговори.

Споразумението, за което ще гласуваме днес, показва, че държавите-членки не са се ограничили до собствените си национални интереси, за да се приеме един по-европейски акцент. След като регламентът бъде приет, ще разполагаме с мощен инструмент, с който сигурността на доставките на газ в Европейския съюз ще се повиши като цяло.

Регламентът беше единодушно приет от комисията по промишленост, изследвания и енергетика след успешния край на тристранните диалози със Съвета.

Бих искал да се възползвам от тази възможност, за да благодаря на всички докладчици в сянка за отличната им работа, надлежно отразена в текста, както и на всички членове на комисията, които предоставиха своите становища, голям брой от чиито важни изменения бяха включени в текста.

Също така, бих искал да благодаря на Европейската комисия за ценната подкрепа, предоставена на съзаконодателите, както и да призная щедрото сътрудничество на испанското председателство на Съвета, което ни информираше за напредъка на работата си.

Настоящият регламент обезпечава сигурността на всички европейски граждани, които от сега нататък ще бъдат по-добре защитени в случай на криза. Освен това той предоставя на държавите-членки известна доза гъвкавост, като им дава възможност да включват допълнително защитени потребители, като например обществените услуги.

Въпреки това легитимното желание на дадена държава-членка, когато става въпрос за защита на потребителите на националния си пазар, трябва да бъде балансирано с гаранция за солидарност с гражданите на други държави-членки на Съюза.

В случай на криза регламентът задължава дружествата за доставка на газ да обслужват защитени клиенти за минимален непрекъснат период от 30 дни. Освен това държавите-членки трябва или да изградят, или да обновят, инфраструктурите си с цел подобряване на интеграцията на вътрешния енергиен пазар и намаляване на съществуването на „енергийни острови“.

Едно от най-важните постижения на този регламент е фактът, че налага обратен поток на връзките за газ на всички държави-членки, като по този начин се отговаря на критериите като необходимост и жизнеспособност. Обратният поток, посредством инвестиции в краткосрочен план и на приемлива цена, ще даде възможност за безпрецедентно диверсифициране на доставките в рамките на Европа. В този смисъл газопроводът „Ямал“ е очевиден пример, като се има предвид, че той доставя газ на Полша, Чехия, Словакия и Германия през Беларус.

Друго постижение на Парламента е важната роля, предоставена на Комисията, която придобива правото на вето по отношение на конкретни мерки, ако се прецени, че те могат да застрашат сигурността на доставките към други държави-членки.

Освен това Комисията ще играе решаваща роля при координацията между държавите-членки във всяка кризисна ситуация под егидата на групата за координация на въпросите по доставка на природен газ. Настоящият регламент предвижда реално решение на реален проблем. Той укрепва сигурността на доставките на газ и задължава всички участници на пазара да си сътрудничат при възникване на сериозни проблеми с доставките в бъдеще.

Правилното и ефективно функциониране на пазара, изграждането на междусистемни връзки и диверсифицирането на доставчиците и маршрутите са най-добрата защита срещу бъдещи кризи.

Г-н председател, регламентът относно сигурността на доставките на газ представлява сериозна качествена промяна на начина, по който държавите-членки преминават от чисто националните схеми към цялостно включване в един амбициозен европейски подход.

Вярно е, че бяха необходими две кризи с опасни последици, за да се събуди съвестта на някои държави-членки по отношение на Европейския съюз, но тяхното покаяние в добре дошло, ако то има същите последици като разкаянието.

В заключение, г-н председател, настоящият регламент представлява исторически крайъгълен камък по пътя на сигурността в Съюза и е неопровержимо доказателство за значимостта на големия ни интеграционен проект. Правилното и бързо прилагане на регламента ще изпрати категорично послание на нашите доставчици, които почти винаги са наши приятели; че по отношение на доставките на газ в Съюза, мотото „всеки за себе си“ вече не важи. То беше заменено от „всички за един и един за всички“.

 
  
MPphoto
 

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията.(DE) Г-н председател, госпожи и господа, природният газ играе важна роля в енергийната ни политика и стратегията за тази област е ясна. На първо място, е необходима ефективна европейска правна рамка за гарантиране на доставките на газ. Второ, следва да диверсифицираме нашите източници и маршрути на доставки на вносен газ. Също така, е необходимо по-нататъшно развитие и укрепване на необходимата инфраструктура и възприемане на общ подход за европейските интереси при контактите с енергийните ни партньори и транзитните държави. Всичко това трябва да се основава на един добре функциониращ вътрешен пазар.

Газовата криза през януари миналата година и събитията, които се случиха през юни между Москва и Минск, потвърдиха, че сме на прав път с нашата стратегия за газа. По тази причина аз съм благодарен, че преговорите в Парламента и с държавите-членки въз основа на предложението на Комисията бяха доведени до конструктивно заключение в разстояние само на една година. Това е добра новина за бизнеса и за гражданите на Европейския съюз. Бих искал да благодаря, по-специално, на Европейския парламент и на г-н Vidal-Quadras, че демонстрираха ангажимента си по този въпрос. Вие бяхте сигурни за резултатите, които могат да бъдат постигнати, и доведохте процеса до убедително заключение. Също така бих искал да изразя благодарността си към държавите-членки за тяхната готовност да се откажат от някои свои правомощия и да станат част от една европейска рамка.

Проектът на регламент е първият законодателен акт, основан на всеобхватния член относно областта на енергетиката в новия Договор от Лисабон. Навлизате в нова територия и използвате новопридобитите си всеобхватни правомощия. Никой не може да гарантира, че няма да има прекъсвания на доставките на газ. Това прави още по-наложително да се предприемат необходимите предпазни мерки. Считаме, че тясното сътрудничество с държавите-членки по въпроса за природния газ е по-важно от всякога. Понастоящем съветваме Полша да гарантира от самото начало, че новият й договор за доставки на газ със Русия е съвместим с европейското законодателство и не изисква формално нарушение на договорните процедури.

Приветстваме призива на Парламента за общ европейски подход, по-бързи превантивни действия, нови технически възможности, като например способност за обратен поток, разширяването на инфраструктурата и обща европейска външна енергийна политика. Подкрепяме и предложението на Парламента за наблюдение и установяване на вътрешен пазар. Задължителните минимални стандарти за всяко частно домакинство са показател за солидарност и за отговорността, която Европа поема по отношение на своите граждани. В цяла Европа ще има задължително съхранение на 30-дневни доставки в случай на екстремни условия, например липса на инфраструктура, температурни вариации или повишаване на търсенето. Тридесетдневната обезпеченост все още не представлява истинска „предпазна мрежа“, но поставя една основа, върху която можем да подходим към зимата и възможни бъдещи кризи с по-голяма увереност.

Ние следва все повече да говорим с един глас, да изградим позицията си вътрешно, както правим в момента, и да представим единна позиция пред външния свят.

Много от мерките, които са част от регламента, вече са били изпълнени, включително тези, свързани с газовата инфраструктура и възможността за обратен поток. В момента се предоставя подкрепа на 31 проекта в областта на природния газ чрез използване на средства, отделени от Парламента. Общо 1,4 млрд. евро спомагат за отпускане на обществено и частно финансиране. През последните месеци постигнахме голяма част от това, което регламентът се опитва да изпълни. Все още обаче остава да се направи много. Сигурен съм, че регламентът няма да бъде последната дума по този въпрос. Ето защо бих искал да видя едно временно преразглеждане и евентуално продължаване на регламента и фина настройка и разширяване на съответните планове в рамките на две до три години.

Бихме искали този регламент да бъде приложен бързо след приемането му. Комисията иска да предприеме действия на един ранен етап, за да се гарантира, че разполагаме с общ подход към външните ни отношения в областта на енергетиката. Групата за координация на въпросите в областта на природния газ, която се ръководи от Комисията и заседава веднъж месечно, ще изиграе по-сериозна роля вследствие на регламента. Приветстваме факта, че ще има сътрудничество не само на европейско, но също и на регионално равнище. Един пример за това е пилотният проект с участието на трите балтийски държави Естония, Латвия и Литва като част от Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP). Накратко, необходими са регионални решения в рамките на цялостното европейско измерение.

Мога да ви уверя, че Комисията иска да види едно всеобхватно разискване относно инфраструктурата. Инфраструктурният пакет, който възнамеряваме да ви представим през ноември, представлява подходяща възможност за това, заедно със следващия финансов период.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Sonik, докладчик по становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.(PL) Гражданите на Европа очакват мерки и решения от Европейския съюз, които видимо и конкретно изразяват желанието ни наднационалната инфраструктура да бъде управлявана колективно. Регламентът отговаря на тези очаквания. По-конкретно, това засяга транспорта и възможността за бързо пътуване до всяка дестинация в Европа с помощта на бързи железопътни линии, пътища и въздушни връзки, и се отнася и до сигурността, включително енергийната сигурност.

В продължение на няколко години заявявахме пред Парламента, че енергийните доставки следва да се разглеждат като стратегическа политическа тема. Европа не трябва да бъде зависима от един единствен доставчик, но такова е положението в Централна и Източна Европа, която получава голяма част от доставките си от Русия. „Газпром“ многократно показва, че разглежда природния газ като стратегическо оръжие за засилване на влиянието на Москва чрез създаване на трудности в областта на доставките на газ. Ние, като поляци, като полски членове на Европейския парламент, сме обръщали внимание на егоистичния характер на Северния газопровод, инвестиция, която беше предприета без консултации с държавите-членки на Европейския съюз.

Днешният регламент за солидарност в областта на газа е израз на европейското съзнание, че само заедно можем да изградим ефективна и взаимно изгодна система за доставката и разпределението на природен газ. Система, в която нито една държава, в случай, че бъде лишена от газ, няма да бъде оставена сама. За да влязат разпоредбите на този регламент в сила обаче, е необходима политическата воля на правителствата, както и финансовото усилие на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Sandra Kalniete, докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защитата на потребителите. (LV) Благодаря Ви, г-н председател. Това е един много важен доклад и аз се радвам да видя, че регламентът на Парламента отразява опасенията на онези държави-членки, които са изолирани в областта на енергетиката, защото са силно зависими от доставки от трети държави и им липсва инфраструктура, която да ги свърже с други държави-членки на Европейския съюз. Надявам се, че приемането на този регламент ще даде възможност за развитието на общи проекти в областта на енергийната политика. От името на комисията по вътрешния пазар и защитата на потребителите, с удоволствие отбелязвам различни точки, където Парламентът е подобрил предложението. Първо, категорията на потребителите, на които доставките на газ се гарантират в крайни обстоятелства, е направена по-конкретна и ясно определена. Второ, работата на европейския принцип на солидарност е бил отклонен, засилен и направен по-конкретен, с акцент върху регионалното сътрудничество и разширяването на правомощията и отговорностите на Комисията. И накрая, по един недвусмислен начин е дадено предимство на пазарно-ориентираните инструменти вместо на непазарните механизми с цел разрешаване на прекъсванията на доставките. Те ще бъдат приложени единствено в случаи, в които пазарът не е в състояние да гарантира доставки на защитените потребители. В заключение, бих искал да благодаря на г-н Vidal-Quadras за отличното му сътрудничество.

 
  
MPphoto
 

  Jacek Saryusz-Wolski, докладчик по становището на комисията по външни въпроси.(EN) Г-н председател, енергийната сигурност е един от основните елементи за обезпечаване на бъдещето. Тя представлява обществено благо, което Европейският съюз е длъжен да осигури на гражданите си. Въпросът не е дали, а как Общността трябва да действа, за да предостави сигурност на държавите-членки в областта на енергетиката. За тази цел са необходими два елемента: първо, подходящи законодателни инструменти, и, второ, политическа визия и воля за прилагане на тези инструменти.

По отношение на законодателния пакет, който се договаря по един много ефективен начин от докладчика, г-н Vidal-Quadras, смятам, че в сравнение с първоначалните амбиции две трети от целта за обезпечаване на енергийната сигурност на Европейския парламент като цяло са били постигнати. Пакетът ни предоставя амбициозни правила по отношение на инфраструктурата, въвежда системата за реагиране на Общността при извънредни ситуации, и включва принципа на солидарност, както се предвижда в член 194 от Договора, като обвързваща разпоредба.

Налице са обаче някои важни пропуски, особено във външното измерение на енергийната политика на Европейския съюз. Регламентът пропуска ролята на върховния представител и само бегло се позовава на южния коридор, „Набуко“ или сътрудничеството с нашите партньори от ЕПС.

Цялостният текст обаче представлява огромен напредък – или по-скоро би могъл, ако бъде надлежно изпълнен.

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Herbert Reul, от името на групата PPE.(DE) Г-н председател, госпожи и господа, първо, бих искал да благодаря на членовете на Парламента, които работиха усилено по този проект и най-вече на г-н Vidal-Quadras. Това доказва, че европейската политическа система е в състояние да реагира в случай на криза и да представи полезни решения.

На няколко пъти сме ставали свидетели на такива ситуации в областта на доставките на газ. В резултат на това проблемът за сигурността на доставките сега е много по-ясен. Бяхме принудени да действаме и предприехме необходимото действие. Открихме решения, които не са ясни, които включват нови инструменти, и които, и това е най-интересният аспект от всичко това за мен, не само установяват инфраструктурни стандарти в Европа, не само създават общи правила за планове за превенция и извънредни ситуации, не само предоставят сигурността, която с право беше спомената от г-н Йотингер, че можем да предложим на гражданите си 30-дневна сигурност в бъдеще, но и показват, че сме в състояние да постигнем компромиси, които водят до жизнеспособни резултати. Процесът беше труден, но вече е ясно, че акцентът е върху ролята и отговорностите на дружествата, които изграждат и управляват мрежите. Друг важен фактор изисква да се гарантира, че политиките са гъвкави, както и да се даде да се разбере, че не се налагат изисквания, които не дават резултат, или вече не са интелигентни или разумни например чрез вграждане на гъвкавост за възможност за обратен поток. Не казваме, че всичко трябва да се постигне на всяка цена, но си оставяме поле за оценка на отделните случаи и подобряване на сътрудничеството в регионите.

Също толкова важно е и позоваването на факта, че въпреки че държавите-членки трябва да са наясно със собствените си отговорности, ако те не могат да намерят необходимите решения, Комисията ще трябва да свърши допълнителна работа. Ролята на Комисията беше засилена, но тя не е единствената, която взима решения. Тя е отговорна за вземане на решение, когато други решения вече не са възможни, и има последната дума. Необходима е гъвкавост и системи, които свеждат тежестта в разумни граници. Не на последно място, трябва да се гарантира, че са въведени решения. Това е добрата новина от Брюксел за населението на Европа.

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D.(DE) Г-н председател, бих искал да започна, разбира се, като благодаря горещо на г-н Vidal-Quadras за положителния му доклад и, преди всичко, за продуктивното сътрудничество между него и докладчиците в сянка. Също така бих искал да изразя благодарността си на председателя на комисията, който организираше срещите с испанското председателство.

Постигнахме добър резултат. Разбира се, става въпрос за солидарност на европейско равнище, което е основният въпрос, за съвместното развитие на газопроводите, за възможността за обратен поток, и най-вече за защита на уязвимите потребители. Както беше казано, всичко това попада в обхвата на прякото законодателство. Някои хора отправиха критики, но то е много важно, защото ни позволява да изпратим ясен сигнал.

Г-н Йотингер вече е отправил поглед в бъдещето и заяви, че това не е краят. Бих искал да го подкрепя в това отношение. Следва да отидем малко по-далеч. Неотдавна групата на г-н Делор излезе с доклад за възможността да се създаде европейска енергийна общност. Зная, че нашият председател горещо подкрепя тази идея. Радвам се, че той мисли така, защото считам, че това би представлявало много важен принос за напредъка и продължаването на процеса на обединяване на Европа, ако се създаде обща европейска общност по въпросите на енергетиката, без да се изменя Договорът. Също така е важно да не затъваме в обсъждания за преработване на Договора. Солидарността трябва да има приоритет.

Втората ми забележка се отнася до обединения ни фронт както във вътрешен, така и във външен план. Какво имам предвид под „вътрешен план“ тук? Става въпрос за това от каква допълнителна инфраструктура се нуждаем и г-н Йотингер спомена и това. Колкото повече преминаваме към слънчева и вятърна енергия, толкова повече ще трябва да развием инфраструктурата си, защото, наред с по-големия капацитет на съхранение, ще е необходимо да се гарантира, че други производители на енергия ще могат да се включат, когато няма достатъчно слънчева или вятърна енергия на разположение. В резултат на това общата инфраструктурна мрежа в Европа е от съществено значение.

Разбира се, необходимо е и да представим обединен фронт пред външния свят. Ние все повече разполагаме с общ пазар, докато това не е така при другите държави. Русия не разполага с общ, отворен пазар. Вместо това там има държавен монопол. Ако искаме да се изправим срещу тази система, трябва да направим това заедно въз основа на една обща европейска външна енергийна политика, но може би и въз основа на общ подход от страна на европейските газови дружества, за да се постигнат по-добри цени и по-добри условия, както и, разбира се, развитието на инфраструктурата като „Набуко“. За мен това е причината за преминаване към обща европейска енергийна политика днес.

 
  
MPphoto
 

  Adina-Ioana Vălean, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, преди всичко трябва да поздравя докладчика, г-н Vidal-Quadras, за отличната му работа по този важен доклад. Всяка зима ни напомня, че Европа е зависима от доставките на газ от Русия, Украйна и други държави. Сигурността на енергийните доставки вече е приоритет на Европейския съюз и това трябва горещо да се приветства.

Този законодателен акт е положителна стъпка към ограничаване на уязвимостта на Европа и гарантиране на гражданите ни, че ще има доставки на газ в случай на сериозно прекъсване; цените ще бъдат приемливи и солидарността ще победи. Трябва обаче да се направи повече. Трябва да продължим да диверсифицираме маршрутите на доставка на енергия и източниците на доставка. Сигурността на енергийните доставки има различно значение, в зависимост дали става въпрос за Румъния, Холандия или Финландия. Нашите различни геополитически ситуации изискват европейски подход, а европейският подход изисква цялостно завършване на енергийния пазар.

На всички е известно, че множество протекционистки пречки продължават да съществуват в рамките на Европейския съюз. Протекционизмът е в ущърб на пазара, а оттам и на потребителите, чрез поддържане на високи цени и подкопаване на сигурността на доставките. Изненадващо е обаче един политик да заяви, че политиката не следва да се намесва в енергийната политика, и аз заявявам това категорично. Всеки ден чуваме за неясни договори, задкулисни сделки, монополи и политически договорености.

В Румъния, оформянето на енергийната ни стратегия е в ръцете на няколко души от Съвета по сигурност, оглавяван от президента. Отчетност? Не и за румънците. Демокрация? Не и за румънците. И все пак, последиците от тази политика се усещат именно от гражданите на Румъния, когато получат високите си сметки за газ в края на годината.

Време е да поискаме повече прозрачност, отчетност и демокрация по отношение на начина, по който нашите държави-членки разглеждат енергийната политика. В противен случай няма да бъдем в състояние да подобрим ситуацията за потребителите. Нека свободният пазар да регулира цените – той несъмнено ще свърши по-добра работа от политиците. Необходимо е Комисията да премахне протекционистките пречки и манталитети.

 
  
MPphoto
 

  Claude Turmes, от името на групата Verts/ALE.(DE) Г-н председател, поздравления на г-н Vidal-Quadras и на всички, взели участие в преговорите. Също така, бих искал да поздравя испанското председателство, което наистина ни помогна да постигнем бърз напредък в тази област. Постигнахме добър баланс между вътрешния пазар и бъдещото планиране и между регионалното равнище и Европа като цяло. Доволен съм също и че областта, в която постигнахме най-голям напредък, възможността за обратен поток, играе съществена роля в регламента.

Бих искал да отправя три забележки с цел поглед към бъдещето. Първо, по отношение на инфраструктурата, можем да видим потенциал за развитие на връзките „север-юг“, по-конкретно в Полша, Унгария и Словакия. За нас е много важно да разполагаме с повече връзки „север-юг“. По отношение на съхранението на газ, трябва да разгледаме въпроса, подчертан от г-н Swoboda. Ако повече природен газ навлезе на пазара на електричество, което изглежда вероятно, ще е необходимо съхранение с бърз цикъл.

Второ, според мен изобщо не разполагаме с добри данни като основа за оценка на бъдещото търсене на газ. Какво въздействие има Директивата на Европейския съюз за сградите? Какъв резултат има изявлението на държава като Германия, че от 2050 г. всички сгради, стари и нови, ще бъдат сгради с енергиен баланс, равен на нула? Моделът PRIMES не е достатъчно подробен или независим, защото е създаден от същия човек, който разработи сценариите за EURELECTRIC. Това означава, че са необходими по-добри данни, за да не позволим инвестицията да бъде напразна.

Трето, държавните ръководители ще заседават на 4 февруари 2011 г. Преди тази среща на високо равнище на 4 февруари смятам, че Комисията следва да ни предостави документ, съдържащ преоценка на световния газов пазар. Намирането на шистов газ в САЩ доведе до увеличение на количеството втечнен газ. Какво ще означава за нас, ако намерим шистов газ в Европа? Необходим е документ от Комисията, който да предостави на държавни ръководители оценка на настоящото състояние на световния газов пазар. Според мен то е много по-положително, отколкото от преди две или три години.

 
  
MPphoto
 

  Konrad Szymański, от името на групата ECR.(PL) Поздравленията със сигурност са заслужени, защото г-н Vidal-Quadras е не само в основата на компромиса, който постигнахме със Съвета, но и в основата на изключително широкия консенсус между политическите сили в Парламента. Това е много важно. Европейските консерватори и реформисти подкрепят този компромис, въпреки че Парламентът първоначално предложи мерки, които бяха много по-амбициозни, особено по отношение на изграждането на инфраструктурата, но и в областта на политическото участие на Европейския съюз при решаването на кризи, включително кризи, които имат международно измерение.

Може да се каже, че първоначалният вариант на резолюцията предвиждаше много повече задължения както за дружествата, така и за държавите-членки. Текстът, с който разполагаме днес, съдържа много повече възможности. Остава само да се надяваме, че това няма да бъде претекст за продължаване на политиката на безразличие – както от страна на държавите-членки, така и на дружествата – политиката на безразличие към руската злоупотреба на природния газ като оръжие в Централна Европа. Остава да се надяваме, че Европейската комисия ще покаже решителност при борбата срещу злоупотребата на „Газпром“ на нейния монопол, защото „Газпром“ има и политически причини за желанието си да запази не само пълен контрол върху газопроводите, включително тези на територията на Европейския съюз, но и пълен контрол върху суровината, включително след продажбата й на пазара на Европейския съюз. Това се случва за сметка на общия пазар, случва се за сметка на конкуренцията и правата на потребителите и се случва за сметка на развитието на модерните технологии в газовата промишленост.

Разбира се, регламентът може да бъде по-добър, но той все пак представлява най-значимата възможност и най-голямата гаранция на енергийната политика на Съюза пред лицето на кризата с доставките на газ и затова при гласуването днес трябва да бъде подкрепен възможно най-широко от Парламента.

 
  
MPphoto
 

  Jacky Hénin, от името на групата GUE/NGL.(FR) Г-н председател, трябва ли да гарантираме енергийната сигурност и независимост? Да, трябва. За да гарантираме напълно сигурността и независимостта обаче е изключително важно да премахнем природния газ и другите енергийни източници от сериозните проблеми, причинявани от спекулативните пазари, да ги обявим за обществени активи и да сключим тарифни споразумения, които зачитат хората от държавата-производител и предоставят сигурност на европейските потребители. Това може да бъде мисията на Европейска агенция по енергетика под контрола на Парламента и Съвета.

Съюзът не трябва да действа като представител на многонационалните газови и нефтени дружества, особено след бедствието, на което станахме свидетели край бреговете на Флорида. Многонационалните дружества не се интересуват от интересите на потребителите. Те обслужват само интересите на своите акционери и не обръщат никакво внимание на правата на хората, които живеят в държавите-производителки на газ, да се разполагат с продуктите на собствената си подпочва.

За разлика от докладчика, аз не съм убедена, че свободното действие на пазара и частните дружества, които развиват дейност в газовата промишленост, ще гарантират доставките на газ в Съюза. За да се гарантират доставките на газ за всички граждани на Съюза е необходимо да национализираме големите газови групировки и от тях да се създаде европейска група по интереси под многонационален и преди всичко публичен контрол.

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela, от името на групата EFD.(EL) Г-н председател, г-н Vidal-Quadras, позволете ми да Ви поздравя за един отличен доклад, който въвежда ред на вътрешния ни пазар. Бих искала обаче да разясня следното: Европа в никакъв случай не е обезпечила или решила основния проблем с алтернативните доставчици на газ.

Напротив, разглеждайки доставчиците, необходими за жизнеспособността на газопроводите, които планираме в Европа, на мен ми се струва, че все още има само един доставчик. За да ви дам представа за това колко ефективно ни е обкръжила, Русия е сключила споразумения за доставки на природен газ с всеки потенциален европейски доставчик – дори Иран. Аз нямам възражения, но следователно, г-н член на Комисията, е необходимо предложение за търговските връзки въз основа на взаимните интереси с Русия, формулирани в сътрудничество с г-н Таяни, ако и ние искаме да обвържем от икономическа гледна точка.

Въпросът ми е следният: мислили ли сте за ускоряване на плана за действие за ВПГ? Има доставчици в Северна Африка и Залива. Възнамерявате ли да увеличите ВПГ терминалите в региона на Средиземно море? Алтернативни доставчици съществуват и аз бих искала от Вас да вземете този въпрос предвид.

 
  
MPphoto
 

  Béla Kovács (NI).(HU) Госпожи и господа, глобалната експанзия и интернационализация на търговията с природен газ доведе със себе си риска конфликти, били те международни, политически или икономически, да имат пряко или косвено въздействие върху единния пазар на газ, като застрашават функционирането му и впоследствие и сигурността на доставките. Всеки модел на пазара на газ по дефиниция е в състояние да се справи само с краткосрочен капацитет, управление на доставките, технически и технологични проблеми и ценови разлики, и опит разходите на услугите да се сведат то минимум като цяло. Затова сигурността на доставките трябва да се определи като гаранция, че потребителите, които се нуждаят от непрекъснати доставки, ще разполагат постоянно с необходимото количество газ на достъпни цени. При формулирането на политиката за сигурността на доставките трябва да се обърне специално внимание на температурно зависимите битови абонати, които не могат да преминат към други енергийни източници. Тези потребители не са в положение да се борят за собствената си сигурност на доставките. В условията на днешния напълно либерализиран пазар на газ е задължение на държавата, правителството и регулаторните органи да гарантират, че общият договор за обслужване включва всички приемливи изисквания на услугата.

 
  
MPphoto
 

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE).(LV) Г-н председател, г-н член на Комисията, всички сме зависими. В Европа сме зависими от енергийните доставките от трети държави. Особено сме зависими в газовия сектор и, разбира се, налице е голяма зависимост пряко от една държава-доставчик, а именно – Русия. Знаем, че като държава-доставчик Русия може да създаде проблеми. Например в резултат на спора между Русия и Украйна няколко държави-членки на Европейския съюз останаха без доставки на природен газ през януари 2009 г. Какво е решението? Решението, разбира се, е двустепенно. Първо, както заявиха и други колеги, диверсификация на доставките. Второ, развитие на вътрешния пазар с междусистемни връзки. Така че, когато всъщност говорим за обща европейска политика в областта на енергетиката, имаме предвид необходимостта от развитие на функциониращ вътрешен пазар, който би ни предоставил сигурност. Къде е проблемът? Проблемът е, че в Европа понастоящем има няколко държави и региони, които са напълно откъснати от останалата част на Европейския съюз. По-конкретно, балтийските държави са напълно откъснати и изцяло зависими от доставките на газ от Русия. Вследствие на този факт например потребителите в Балтийските държави в момента плащат 30% повече за природен газ от същите потребители в Германия. Ето защо категорично считам, че регламентът, който беше започнат от Комисията и който беше завършен от г-н Vidal-Quadras, е стъпка в правилната посока. Това е правилната посока, но трябва да успеем да го доведем до успешен край. Трябва да сложим край на изолацията на различни държави-членки с инвестиции в инфраструктурата, така че да може да имаме общ пазар и да разполагаме с предпоставките за свободен вътрешен пазар, който би обезпечил сигурността на доставките на газ. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Teresa Riera Madurell (S&D).(ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, днес беше напомнено на Парламента, че кризата от януари 2009 г. разкри нещо повече от енергийната ни зависимост. Научихме, че една значителна част от проблема се намира в собствените ни граници. Испания например не може да помогне на засегнатите нови държави-членки, въпреки че разполага със средства.

Бих искала да ви напомня, госпожи и господа, въпреки че може да изглежда очевидно, че вътрешната солидарност изисква газът да може лесно да се пренася в Съюза без технически или договорни пречки и, преди всичко, посредством трансгранични междусистемни връзки, които понастоящем далеч не са най-добрите.

В това е стойността на регламента, който ясно свързва изграждането на междусистемни връзки със сигурността на доставките, като подчертава необходимостта от диверсифициране на източниците и премахване на енергийните острови.

Г-н председател, позволете ми да завърша речта си, като поздравя Комисията, г-н Vidal-Quadras и испанското председателство, че за рекордно кратко време спомогнаха за развитието на солидарността по енергийните въпроси.

 
  
MPphoto
 

  Jorgo Chatzimarkakis (ALDE).(DE) Г-н председател, първо, бих искал да благодаря на г-н Йотингер и да поздравя г-н Vidal-Quadras за доклада му. С помощта на испанското председателство беше възможно да се изготви един много добър документ. Природният газ е важен и значението му расте. В изказването си г-н Turmes заяви, че трябва да променим гледната си точка за положението. В държавата, която представлявам, половината от домакинствата са зависими от природния газ, но 40% от него идва от Русия.

Ето защо добавянето на законодателство към съществуващата директива е важно. Това е и правилният ход. Това ще ни предостави планове за превантивни действия, превантивни мерки и планове за действия при извънредни ситуации с три кризисни нива. Не искаме повторение на случилото по време на газовата криза през зимата на 2009 г. Не искаме европейските ни партньори и съседните на Европа държави да замръзнат. Поради тази причина докладът е част от общата ни европейска отговорност, която обхваща не само държавите-членки на Европейския съюз, но и съседните държави.

Госпожи и господа, законодателството е добро, но трябва да поемем и други пътища. По тази причина приветствам съобщението на г-н Йотингер, че всички инфраструктурни мерки, някои от които бяха споменати тук, включително „Набуко“, „Северен поток“ и „Южен поток“, ще получат подкрепа. Това ще ни позволи диверсификация и ще гарантира, че не сме зависими от един единствен доставчик. Това, от което се нуждаем, са съоръжения за съхранение. Определено се нуждаем от повече възможности за съхранение. В Германия разполагаме със 70-дневен резерв, а това не е така във всяка държава. Трябва да повишим стандартите във всяка държава в това отношение. Другият въпрос е енергийният баланс. Това продължава да бъде най-голямото ни предизвикателство, за чието преодоляване трябва да работим заедно. Много ви благодаря и се надявам, че новото законодателство ще бъде успешно.

 
  
MPphoto
 

  Evžen Tošenovský (ECR). (CS) Г-н председател, г-н член на Комисията, през януари 2009 г. Европа беше разтърсена от проблема с ограничените доставки на газ от Русия, който познаваме като газовата криза от януари 2009 г. Трябва обаче да бъдем внимателни, защото тази ситуация не засегна цяла Европа, а от проучванията изглежда, че е била по-скоро структурен проблем. Затова не следва да правим необмислени опити за крайна регулация, защото големият и дори прекалено големият брой съоръжения за съхранение или регулации в отговор на доставките би довел до по-високи цени на газа и може да усложни ситуацията за крайния потребител, разбира се, както и за подкопаване на конкурентоспособността.

Според мен докладът произведе един много разумен извод в интерес на запазване на гъвкавостта на цялото решение. Също така съм доволен от становището на г-н Йотингер, че след време ще бъде необходимо да се направи оценка на въздействието на доклада върху цените на газа и да се разгледа цялостното въздействие на приетите мерки върху пазара на газ.

 
  
MPphoto
 

  Fiorello Provera (EFD).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, производството на газ в Европа спада трайно и търсенето на енергия ще се увеличи, преди всичко в близко бъдеще, за да съвпадне с икономическото възстановяване, която всички очакваме.

Затова е много важно да се приложат всеобхватни и безопасни политики на доставки, особено в условията на криза, когато доставките на газ зависят от външни геополитически фактори.

Регламентът значително ще подобри координацията между участниците в газовия сектор и ще предотврати повторение на ситуации, като тези, които се случиха по време на руско-украинската криза, без обаче да се поставят под съмнение прерогативите на всяка отделна държава-членка в областта на енергетиката.

Поздравявам докладчика, г-н Vidal-Quadras, и му благодаря, че е разгледал някои от измененията, които са толкова важни за нас. Също така отбелязвам с удоволствие призива на члена на Комисията за по-тясно регионално сътрудничество в сектора и му благодаря за загрижеността.

 
  
MPphoto
 

  Nick Griffin (NI).(EN) Г-н председател, адвокатите гонят линейки: където има произшествие винаги се появява паразит, който търси печалба от нещастието на другия. Адвокатите на Европейския съюз са изключителни преследвачи на линейки: от измислицата за причинено от човека глобално затопляне, до земетресенията и горските пожари, всяка криза се превръща в извинение за взимане на повече власт.

Руско-украинската газова криза беше изкуствен проблем, създаден от намесата на неоконсерваторите в политиката на Източна Европа. Отговорът е да се сложи край на „дразненето на лъва“ и да се оставят хората в Европа свободно да купуват газа, която Русия ни продава. Вместо това кризата се използва като извинение за Европейския съюз да получи контрол над доставките на газ и да ни оплете в мрежа на взаимозависимост, с цел да наложи насила Съюза, който гласоподавателите никога няма да одобрят.

Тук не става въпрос за доставките на газ. Става дума за настъпващата тирания на една социалистическа супердържава, която използва измама, за да вземе това, което не може да получи по демократичен път. Когато свали маската на обоснована необходимост ще бъде наложен новият й фашизъм не чрез рициново масло, а чрез студа. Ето защо всички, които обичат свободата, ще гласуват против този доклад.

 
  
MPphoto
 

  Amalia Sartori (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала да благодаря на г-н Vidal-Quadras за отличния му доклад и за неговата много добра и всепризната способност да посредничи, която доведе до гласуване на един широко приет регламент на неговото първо и единствено четене.

Аз също, заедно с моята делегация и моята група, с готовност ще гласуваме за регламента, защото той със сигурност отбелязва значителен напредък в сравнение с политиките, провеждани досега, въпреки че представлява само една малка част от пътя, по който непрекъснато ще се ангажираме с нови и амбициозни политики, както вече беше обявено от члена на Комисията.

Приветствам обществения и официален избор, направен в Парламента, за политика на солидарност на вътрешния пазар, която служи и като предупреждение към онези, които през последните години твърде често спекулираха в тази област. Следва обаче да диверсифицираме коридорите, източниците и качеството на ресурсите. В този смисъл смятам, че трябва да се отдели повече внимание на въпроса за южния коридор.

Аз подкрепям и напълно споделям мнението, че пазарът е единствената истинска гаранция за борба с рисковете, свързани с доставките. Пазарът ще продължи да съществува и затова трябва да се стремим да гарантираме конкурентоспособен пазар и така да въведем регламенти, директиви, финансиране, множество мрежи и различни източници, за да се гарантира, че вече няма монопол в този сектор по отношение нито на източниците, нито на мрежите.

 
  
MPphoto
 

  Marek Siwiec (S&D).(PL) Сигурността на доставките на газ е един изключителен и стратегически въпрос. Общо четири комисии са работили по него. Вие казвате, че комисиите са работили за кратко, но като цяло е било доста дълго време – дадени са становища и са били обменени мнения. Това е един изключителен въпрос, защото засяга геополитиката, технологията и инженерството, но също, и най-важно, засяга характера на европейската солидарност. Колко далеч искаме да стигнем при изграждането на общ пазар в тази област? Колко далеч искаме да стигнем в съвместните си действия? Колко далеч силните и добрите са готови да вземат слабите и неподготвените под крилото си в положение на криза?

Беше договорен компромис. Компромис, който е добре дошъл, както всеки компромис. Добре е, че има компромис. Когато обаче се връщам обратно към амбициозните първоначални намерения, си спомням, че искахме да постигнем повече. За групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент най-важната дума от заглавието на доклада е „сигурност“. Става въпрос обаче за сигурност с малко „с“, сигурността на обикновените хора, които си плащат сметките, четат вестници и разбират, че някой може просто да им спре газа. Смятам, че от гледна точка на техните интереси, от гледна точка на хората, които се страхуват – които всяка зима се страхуват, че някой ще им спре газа или че ще трябва да плащат повече – това е един доклад, който намалява страха им в известна степен, и е много добре, че беше предложен по този начин.

Нека обаче заявим откровено, че когато стана въпрос за обсъждането кой ще може да обяви извънредна ситуация по отношение на доставките на газ и при какви условия, по този въпрос не беше постигнато съгласие. Беше направено предложение държава, която е изложена на риск, да може да направи това. Когато първото предложение посочи, че две държави могат да направят това, то също отпадна. Днес разполагаме с неясно определение, според което неуточнени органи ще разгледат този въпрос. Така че, в обобщение, това е малка крачка, но в правилната посока.

 
  
MPphoto
 

  Norica Nicolai (ALDE).(RO) Бих искала да подчертая две неща: значението на доставчиците на газ и транзитните държави. В същото време бих искала да поздравя докладчика, че ни предостави възможността да обсъдим този въпроси, както и за начина, по който въпросът беше разгледан.

Като докладчик за Туркменистан, считам че страната е един от основните доставчици за Европейския съюз, като се има предвид резервите, с които разполага, както и възможностите за отваряне към Европейския съюз, както е правила и за други азиатски държави, и по-специално Китай. Смятам, че всички европейски проекти, включително „Набуко“ и „Бял поток“ зависят от отношенията с тази държава. В това отношение смятам, че подобряването на отношенията със държавите-доставчици е изключително полезно, като същевременно се запазят стандартите, наложени от Европейския съюз. Ангажиментът, показан от тези държави не само при едно икономическо, но също и демократично, стратегическо партньорство с Европейския съюз, е отношение, което трябва да се поддържа от външната политика на Европейския съюз.

Второ, бих искала да подчертая значението на родната ми страна, Румъния, като транзитна държава. Смятам че, и Румъния, и България, мога да играят стабилизираща роля.

 
  
MPphoto
 

  Adam Bielan (ECR).(PL) Енергийната сигурност днес е едно от най-важните условия за суверенитет. Ето защо Европейският съюз трябва да постигне една последователна политика в тази област възможно най-бързо. Директивата от 2004 г. за газовите кризи, която е в сила в момента, е напълно недостатъчна за рисковете, които съществуват днес, защото не е в състояние да защити държавите, по-конкретно държавите в Централна и Източна Европа, от намаляване на доставките на газ в продължение на няколко седмици. Въпреки че това беше болезнен опит, разбрахме колко сериозна заплаха е това по време на двете газови кризи между Русия и Украйна през 2008 г. и 2009 г.

Може да се каже „по-добре късно, отколкото никога“. Трябва да се приветства, че при приемането на новия регламент най-сетне започваме да изграждаме обща политика в областта на енергетиката. Регламентът трябва да спомогне за създаването на механизми, които дават възможност за координиране на действията в случай на друга газова криза, както и с цел подобряване на мрежовата инфраструктура, която ще свързва газовите системи на държавите-членки. Компромисът, договорен със Съвета, със сигурност не е идеален. Според мен мерките, предложени първоначално от Европейския парламент, бяха значително по-добри. Въпреки това, като се има предвид настоящото, несъвършено състояние на закона, смятам, че внесените предложения следва да бъдат подкрепени.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Регламентът за сигурността на доставките на газ е в отговор на един проблем, който осъзнахме благодарение на енергийната и газова криза в началото на миналата година.

Моделът за регламент, изготвен от Комисията, предлага пакет от мерки, които имат амбициозната цел да постигнат по-високо ниво на енергийна сигурност за целия Европейски съюз. Трябваше обаче да конкретизираме или подобрим първоначалния текст по много въпроси, попадащи в обхвата на предложението, в парламентарните комисии. Парламентът трябваше да конкретизира ролята на предприятията при справянето с извънредни ситуации, да преработи обхвата на използването на обратен поток и да разреши пропорционалното разпределение на разходите по отношение на новите, трансгранични инвестиции в инфраструктурата. Той конкретизира условията на общностния механизъм за автоматично обявяване на извънредно положение, свързвайки го с превенцията и плановете за извънредни ситуации на държавите-членки. Парламентът предложи и споразумение за разглеждане на чувствителна търговска информация, за да се предотврати злоупотребата с нея. Въпреки огромните усилия на докладчика и парламентарните комисии обаче, много въпроси останаха нерешени. Те включват предимно определянето на защитени потребители и прилагането на инфраструктурните стандарти N-1. Ще трябва да разгледаме тези въпроси отново след приемането на директивата.

 
  
MPphoto
 

  Romana Jordan Cizelj (PPE). (SL) Днес разискваме може би един от най-важните документи на това пленарно заседание. Много от гражданите ни бяха оставени да мръзнат по време на най-студената част от зимата на 2009 г., защото радиаторите им останаха студени. Именно при такива случаи на извънредни ситуации, когато има сериозни прекъсвания на доставките на газ в Европа, можем да демонстрираме европейска солидарност.

Регламентът, който разискваме, е доказателство, че поставяме благосъстоянието на отделните граждани в основата на нашата работа. Регламентът определя всички домакинства, свързани към мрежа за разпределение на газ, като „защитени потребители“. Съгласно този регламент, трябва да се предприемат действия и за да се гарантира достатъчно количество доставки при извънредни условия. Това означава, че трябва да укрепим инфраструктурата както в рамките на държавите-членки, така и между самите тях. Трябва да гарантираме правилното функциониране на газовите серпентини, а това означава обратни потоци. Също така, трябва да изготвим ефективен план за превантивни мерки в случай на извънредна ситуация.

Тук бих искала да насърча Европейската комисия да призове настоятелно държавите-членки своевременно да се съобразят с изискванията на регламента. За мен е удоволствие да отбележа, че докладчикът се е вслушал в доводите на отделните държави-членки и е взел конкретните им обстоятелства предвид. Затова тези решения се отнасят и за Словения, където съществуващата мрежа, която комбинира доставки на газ от Русия и Алжир, е достатъчна, за да отговори на стандарта на търсене, въпреки недостатъците на стандарта N-1.

И накрая, бих искала също да поздравя докладчика, Alejo Vidal-Quadras, който умело ръководи преговорите в Парламента и между институциите. Той свърши наистина отлична работа и аз се надявам, че докладът ще бъде подкрепен с преобладаващо мнозинство от гласове.

 
  
MPphoto
 

  Anni Podimata (S&D).(EL) Г-н председател, позволете ми да започна, като поздравя г-н Vidal-Quadras за важния му принос към подробния компромис, постигнат със Съвета на първо четене.

Новият регламент ще разгледа сериозно присъщи слабости в сигурността на доставките на природен газ за Европейския съюз чрез укрепване на мерките на европейско равнище, чрез даване на по-големи правомощия на Газовата координационна група, чрез приемане на критерии за ранно предупреждение и оповестяване, и, разбира се, чрез въвеждане на клаузи за защита на потребителите и предоставяне на по-добро обслужване, особено на най-уязвимите членове на обществото, които трябва да бъдат наш основен приоритет.

Бих искала да посоча обаче – както многократно беше подчертано от Парламента – че трябва да преодолеем фрагментирания подход към въпроса за сигурността на енергийните ни доставки и да приемем съгласувана европейска политика в енергийния сектор, като се започне от разширяване на регионалното сътрудничество и насърчаване на проектите за диверсифициране на енергийните източници и канали като газопроводите „Набуко“ и „ITGI“, които са проекти, които се допълват, а не си противоречат, и които могат да играят ролята на катализатор в областта на сигурността на доставките за Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Ivo Strejček (ECR). (CS) Г-н председател, миналогодишната енергийна криза беше неприятна, но не и показателна за структурен крах на пазара. Ето защо не е необходимо да има някакво прекомерно регулиране на пазара на газ или на пазара на доставки на газ, защото в крайна сметка това ще доведе единствено до по-високи цени на газа за крайния потребител. В това отношение бих искал да направя три забележки: на първо място, е необходимо да се определи категорията на така наречените „защитени потребители“ много внимателно, за да се избегне изключително широко определение, което със сигурност би довело до по-високи цени на газа за крайните потребители. Второ, трябва да подходим много предпазливо при определянето на задължителен период, в който доставчиците ще са задължени да осигурят газ, и той трябва да бъде не 60 дни, а може би само 30, защото ще трябва да се изградят огромни съоръжения за съхранение, разбира се, и това би оказало въздействие върху цените за крайния потребител. Трето, разбира се, е необходимо да се даде точно определение на така наречения „най-студен период“.

 
  
MPphoto
 

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE).(PL) Бих искал да изразя моите поздравления към докладчика, г-н Vidal-Quadras, който преди една година се изправи пред изключително трудното предизвикателство да изготви доклад по въпросите на енергийната сигурност в областта на защитата на доставките на газ за Европейския съюз. И Европейският парламент, и Съветът са наясно със съвместно постигнатия компромис. Регламентът относно сигурността на доставките на газ трябва да бъде инструмент, по силата на който Европейската комисия, държавите-членки и техните органи и газови предприятия ще трябва да предприемат действия достатъчно по-рано, за да се предотвратят последиците от едно прекъсване на доставките на газ. Както вече чухме тук, докладчикът заяви, че това представлява законов акт в отговор на реален проблем, пред който е изправен Европейският съюз.

Бих искал да се позова на настоящото положение и да кажа, че в момента може би виждаме началото на една нова криза. Това се отнася до случващото се въз основа на договор между Полша и Русия. Европейската комисия е изправена пред ново предизвикателство. Понастоящем Полша се е превърнала в бойно поле между Европейската комисия и Руската федерация за изпълнението на третия пакет за либерализация на газовия пазар. Ако Комисията иска да провери положението, то тя трябва да направи това, като използва примера на държава, която разполага с диверсифицирана структура на доставки на газ, а не Полша, която е много ограничена в тази област. В момента Полша е изложена на риск от сериозна енергийна криза под формата на дефицит на доставките на газ в размер на 1,7 милиарда кубични метра. Ето защо съществува риск от срив на полската икономика. Очакваме подкрепа от страна на Европейската комисия за решаване на възникналите проблеми. Следва да се каже, че Полша играе ролята на транзитна държава и не представлява края на руската система. Надявам се, че развитието на положението на източната граница на Европейския съюз ще накара повечето държави-членки да оценят значението и важността на обезпечаването на сигурността на доставките на газ.

 
  
MPphoto
 

  George Sabin Cutaş (S&D).(RO) Европейският съюз не може да си позволи да бъде зависим от външни монополни източници на доставки на газ. Газовата криза между Русия и Украйна през 2009 г. ни показа колко сме уязвими без подходяща обща европейска стратегия.

Последиците от това се видяха ясно от въздействието върху европейската икономика и върху групите потребители, които вече бяха уязвими. Тази външна за Европейския съюз криза в същата степен подчерта нивото на взаимна зависимост между нейните държави-членки. Ето защо считам, че трябва да бъде създадена една обща стратегия, която насърчава диверсифицирането на маршрутите и източниците на доставки на газ за Европейския съюз, така че в крайна сметка да разполагаме с достатъчен капацитет за реагиране в случай на криза.

Солидарността между държавите-членки, добре известен принцип в Договора от Лисабон, е от жизненоважно значение за осигуряване на европейски механизъм за доставки на газ. Проектът „Набуко“ придобива голямо стратегическо значение като част от този механизъм. Той трябва да бъде подкрепен, по-конкретно, от Европейския съюз, защото той предлага единствената възможна алтернатива на монопола на Русия в областта на енергетиката.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Rodi KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Paweł Robert Kowal (ECR).(PL) Бих искал горещо да благодаря на докладчика за постигнатия компромис – нещо, което е особено трудно по въпросите, свързани с енергетиката. Също така, бих искал да благодаря на г-н Йотингер за неговото участие в споразумението за доставките на газ между Полша и Русия. Ние високо ценим факта, че Европейската комисия играе основна роля в тази област.

Днес в Европа енергетиката е факторът, който определя независимостта на много държави и затова с удивление чувам гласове в залата, които казват, че ние говорим само за енергетика, че това представлява само икономически въпрос, както и че обсъждането ни разглежда само тези две неща. Не – много държави в Европа разглеждат въпроса за енергетиката като фактора, който определя тяхната независимост, и то с право, защото случаят действително е такъв. Ако някой има нужда да бъде убеден в това, трябва само да прочете който и да е руски документ по въпроса.

По въпросите на енергетиката, руснаците са възприели два различни подхода. Единият е свързан с икономически въпроси и нищо друго, а вторият е пряко свързан с въпроси от областта на политиката и сигурността. Ето защо, ако нещо ни липсва днес, то е по-голямо участие и това включва участието на агенциите на Европейската комисия, които са отговори за външните отношения, така че ние също да можем да използваме два подхода в това отношение.

 
  
MPphoto
 

  András Gyürk (PPE). (HU) Съгласен съм с онези членове на Парламента, които смятат, че ще бъдем в състояние да предотвратим прекъсванията на доставките на газ по-ефективно посредством регулиране на доставките на газ. Затова благодаря на докладчика. Считам за особено важни разпоредбите, свързани със защитените потребители. Доволен съм, че вместо първоначалното рестриктивно определение, топлофикационните мрежи и малките и средните предприятия също ще се ползват от специална защита. Тук не става дума за нищожен брой потребители: само в Унгария 600 000 домакинства разчитат на топлофикационните мрежи. Защитата на малките и средните предприятия също е важна, защото, както видяхме в началото на 2009 г., тези дружества лесно могат да се окажат на ръба на фалита, ако има прекъсвания на доставките на газ.

Госпожи и господа, позволете ми да ви припомня, че въпреки че приемането на регламента за доставките на газ представлява значителна стъпка, то тя не може да замени енергийните инвестиции. Миналата седмица четири нови държави-членки изпратиха писмо до члена на комисията, отговарящ за енергетиката, Гюнтер Йотингер, в което призоваха Европейския съюз, от името на Вишеградската група, за укрепване на финансовите средства за енергийни инвестиции, особено с оглед на следващия седемгодишен финансов план. Можем само да се съгласим с посоченото в писмото. В действителност начинът да се гарантират задоволителни доставки на газ е Европейският съюз да започне да изгражда алтернативни пътища на доставка. И това намерение според мен следва най-после да бъде отразено и в бюджета.

 
  
MPphoto
 

  Eija-Riitta Korhola (PPE). (FI) Г-жо председател, искам искрено да благодаря на моя колега, г-н Vidal-Quadras, за отличната работа, която е свършил. Независимо дали ни харесва или не, Европа е все по-зависима от газ, за да функционира, и именно Русия ни снабдява с този газ. Ето защо не е достатъчно отношенията на Европейския съюз с доставчика на газ да бъдат наред. Също така са необходими промени във вътрешната инфраструктура и законодателство на Европейския съюз, за да сме подготвени в случай на независещи от нас кризисни ситуации. Държавите-членки трябва да определят ролите на всички участници на пазара и областите на отговорност с цел обезпечаване на сигурността на доставките. Неотдавнашните събития показват, че има необходимост от това.

Степента на зависимост на Европа е тревожна. Вносът в момента представлява над 40% от потреблението на природен газ в Европа, а прогнозите сочат, че зависимостта може да се увеличи до ниво от 70% до 2020 г. Последиците от това ще бъде както икономическа, така и политическа зависимост, а това не е здравословно. В бъдеще положението може да се подобри с производството на втечнен природен газ, чиито цени са се понижили, както по-скоро произведения шистов газ, който беше открит в различни части на света, включително Полша. Да се надяваме, че те ще подобрят сигурността на доставките и ще предоставят повече възможности за закупуване на газ. Разработването на ефективни форми на възобновяема енергия също ще помогне.

Неотдавнашните спорове между Русия и съседните й държави показаха колко е несигурно положението по отношение на вътрешната ни сигурност на доставките. Ето защо са важни конкретни действия, като например да се гарантира, че газът тече и в обратна посока между държавите-членки или, съгласно принципа на солидарност, да се гарантира наличието на достатъчно количество газ в собствените ни резерви за нашите съседи при кризисни ситуации. Също така е важно да сме запознати с различните обстоятелства в държавите-членки и да ги признаем.

 
  
MPphoto
 

  Zigmantas Balčytis (S&D). (LT) Първо, бих искал да поздравя докладчика за изготвянето на този много важен документ. Увеличаването на зависимостта от вноса на енергия, по-конкретно природен газ, е едно от новите предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз в областта на политиката на сигурност, и преодоляването му ще изисква съгласувани усилия от страна на Европейския съюз и от всички нас.

Европейската комисия трябва да играе особено важна роля, не само когато е изправена пред кризисни ситуации, но при изготвянето на енергийната политика на Европейския съюз като цяло и особено когато става дума за договор за доставка на газ с доставчици в трети държави.

Г-н член на Комисията, наистина не бих искал условията, предвидени в договора между Полша и Русия относно газопровода „Ямал“, или начинът, по който беше подписан, да дадат лош пример за всички нови и бъдещи енергийни стратегии по отношение на разисквания днес документ. Само като бъдем сплотени, като координираме действията на всички държави-членки на Европейския съюз и като покажем солидарност, можем да спомогнем за създаването на желания вътрешен енергиен пазар, който е сигурен, единен и справедлив за потребителите.

 
  
MPphoto
 

  Tunne Kelam (PPE).(EN) Г-жо председател, днешното разискване показва, че Европа си е извлякла поука от многобройните кризи с доставките. Първият опит на независимост на Естония беше през декември 1992 г., когато Русия спря всички доставки на природен газ и нефт. Това обаче ни направи по-силни.

Днес сме свидетели на окуражаващо сътрудничество, преди всичко, между Парламента и Комисията. Бих искал да Ви благодаря, г-н Йотингер, за активната Ви и отговорна позиция спрямо тези предизвикателства. Това представлява обещаващ опит да се въплъти солидарността в практични механизми на Европейския съюз. И което е по-важно, ще осигурим общ набор от стандарти в областта на инфраструктурата и доставките, с по-голяма отговорност и координация от страна на Комисията. Преди всичко обаче, все още се нуждаем от интегрирана европейска мрежа от доставки. Бих искал да обърна внимание на предложението на г-н Turmes за подобряване на нашите връзки „север-юг“ и осигуряване на съоръжения за съхранение за в бъдеще.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). (HU) Важно е Европейският съюз да реагира на общностно равнище в интерес на енергийната сигурност, а държавите-членки, които все още не са нормализирали двустранните си политически отношения с Русия, също трябва да вземат мерки. Осемдесет процента от вноса на газ в Унгария идва от Русия и затова зависимостта на унгарските потребители е крайно висока. Потребителите на топлофикация са особено уязвими. По тази причина Унгария определено би искала да диверсифицира както източниците на доставка, така и транспортните маршрути. Ние недвусмислено подкрепяме и ще продължим да подкрепяме изграждането на „Набуко“ и на „Южен поток“, наред с използването на източници от Европейския съюз. Най-евтиният начин за нас обаче би било насърчително и стабилно разрешение на транзита през Украйна. Искаме от Комисията да се увери, че Европейският съюз действа на общностно равнище и изисква система от гаранции по отношение на украинския транзитен маршрут.

 
  
MPphoto
 

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE).(DE) Г-жо председател, бих искал да подчертая две точки на вниманието на г-н Йотингер, които вече бяха споменати от други членове на Парламента по време на разискването. Първо, г-н Turmes подчерта въпроса за предвидимостта на търсенето на газ. Във връзка с доставките на газ ние разглеждаме този въпрос само от една гледна точка.

Г-н Йотингер, бих искал да Ви попитам как възнамерявате да включите тази втора основна гледна точка в стратегията, когато гледате към бъдещето. Второ, като продължение на забележката на г-н Swoboda, бих искал да се спра на идеята за енергийна общност в Европейския съюз. Мозъчният тръст „Notre Europe“, който беше основан от г-н Делор, неотдавна подчерта този въпрос, както направи и бившият член на Комисията Михаеле Шрайер преди няколко години. Смятате ли това за положителна цел на работата Ви, г-н Йотингер?

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL).(PT) Г-жо председател, в това разискване за сигурността на доставките на природен газ бих подчертала, че глобалните доставки на природен газ вече са много диверсифицирани; в действителност това трябва да бъде наистина признато.

По-важният въпрос по отношение на бъдещето обаче е очакваната нефтена криза, заради която Европейският съюз следва активно да насърчава замяната на рафинирани петролни продукти в своите автопаркове, а най-добрият заместител за тях е природния газ.

Все пак не трябва да се забравя, че съществува природен газ от неизкопаем произход: биометанът, който се произвежда от отпадъци. В действителност, няколко европейски държави го произвеждат, по-специално Швеция и Швейцария и дори Испания. Това е път, който следва бъде стимулиран по отношение на инвестициите на Европейския съюз, и следва да имаме предвид този въпрос в разискването.

 
  
MPphoto
 

  Andreas Mölzer (NI).(DE) Г-жо председател, по-голямата част от доставчиците на газ са обявили значителни увеличения на цените вследствие на по-голямото търсене на газ. Говори се за удвояване на цената на едро на газа. Ето защо според мен е вероятно Москва да провокира още една газова криза тази зима. В миналото Европейският съюз вероятно не е бил достатъчно категоричен в ролята си на посредник. В случая с настоящите спорове за отговорностите между новите водещи представители на Европейския съюз, засегнатите държави-членки отново ще се почувстват оставени на произвола на съдбата.

Лошото управление на кризата от страна на Европейския съюз обаче има и други последици. Атомните електроцентрали, които бяха затворени, отново биват въвеждани в експлоатация, а в Полша има планове да се инвестира в терминал за втечнен газ, който пряко ще се конкурира с балтийския газопровод. Въпреки че снабдителната кооперация, която беше обявена вчера, може да изглежда като разумно решение, това не променя основния проблем. Когато възникне следващия газов спор, ще видим дали европейската енергийна система за ранно предупреждение си струва хартията, на която е написана, и дали объркването по отношение на отговорностите след Договора от Лисабон може да бъде решено. Факт е, че не можем просто да сложим край на зависимостта от руския газ и дори проектът „Набуко“ няма да промени ситуацията коренно.

 
  
MPphoto
 

  Andrzej Grzyb (PPE).(PL) Г-н Йотингер заяви, че това е първият документ в областта на енергетиката след влизането в сила на Договора от Лисабон. Наистина, енергийната солидарност беше една от основните цели на много държави, включително моята собствена, Полша, във връзка с Договора от Лисабон. Газовите кризи обаче – по-конкретно кризата от 2009 г., но също и по-ранните кризи – показаха, че без енергийния пазар, без инфраструктурата, включително междусистемните връзки, новите мрежи и новите източници на доставка, без координиращата роля на Европейската комисия и, преди всичко – нещо, което бих искал да подчертая силно – без политическата воля от страна на Комисията и Съвета и на държавите-членки, няма да предотвратим кризите с газа. В момента Полша възнамерява да сключи споразумение за доставката на близо 2,5 милиарда кубически метра газ.

Регламентът може да бъде по-добър – по-близо до идеала – особено по отношение на задълженията, включително във връзка с Европейската комисия и по отношение на ролята на Върховния представител на Съюза по външните работи и политиката на сигурност и ролята на държавите-членки. Г-н Йотингер потвърди, че след две или три години ще бъде необходимо да се извърши оценка на регламента, за да се оцени неговата ефективност. Това също свидетелства, че не сме включили всичко в него.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Енергийната сигурност на Европейския съюз зависи от диверсификацията на енергийните източници и пътищата на доставка. Считам, че Европейският съюз следва да направи повече инвестиции в енергийната инфраструктура и енергийната ефективност. По отношение на енергийната инфраструктура в газовия сектор – в това отношение имам предвид създаването на нови газопроводи, и аз бих искала тук да подчертая колко важен е проектът „Набуко“ за енергийната сигурност на Европейския съюз – би било важна стъпка за Европейския съюз да инвестира в нови газови находища, в подобряване на междусистемните връзки между държавите-членки, в осигуряването на обратен поток, както и в производствени съоръжения за производство на газ от възобновяеми енергийни източници.

Бих искала да подчертая, че Договорът от Лисабон създаде нова рамка за насърчаване на солидарността между държавите-членки в случай на енергийна криза. Също така бих искала да похваля докладчика, г-н Vidal-Quadras, за неговите усилия, защото този регламент в действителност представлява стъпка напред за увеличаване на енергийната сигурност на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Alajos Mészáros (PPE). (HU) Г-н Vidal-Quadras и г-н Йотингер заслужават благодарности, че направиха този важен доклад възможен. Регламентът ще бъде особено благоприятен за държавите от Централна Европа, някои от които са 100% зависими от вноса на газ от Русия. Това не само създава състояние на зависимост, но и представлява опасност като политически инструмент. В сравнение с изкопаемите горива, газът произвежда най-малко емисии от въглероден диоксид, поради което играе значителна роля в борбата на Европа срещу изменението на климата. Идеята за извънредни ситуации на Европейския съюз трябва обаче да бъде преразгледана, защото тя е свързана с 10-процентно намаление на вноса. В действителност това може да представлява общия внос на газ на държава-членка, като например Словакия. Би било по-разумно Европейският съюз да обяви извънредно положение за конкретен географски регион. Обезпечаването на непрекъснатост на доставките на газ на приемлива цена трябва да бъде приоритет дори и в кризисна ситуация. Според мен този доклад може значително да спомогне за постигането на тази цел.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Enciu (S&D).(RO) Преди всичко, аз също бих искал да поздравя г-н Vidal-Quadras за всичките му усилия при изготвянето на този важен документ. Всички сме наясно колко важни са енергийните доставки за Европейския съюз. Комисията и г-н Йотингер трябва да продължат да вземат активно участие за решаване на проблемите, които определят напредъка, свързан с диверсификацията на източниците на доставка на газ, и да излязат както с политически решения, така и с най-благоприятните финансови ресурси.

Ключът към обезпечаването на сигурността на енергийните доставки на Европа се състои в подобряване на енергийната инфраструктура, междусистемните връзки и възможността за обратен поток, съоръженията за съхранение и най-вече наблюдение и управление въз основа на солидарността между държавите-членки. Също така би било важно да се продължи разискването за бъдещата Европейска енергийна общност.

 
  
MPphoto
 

  Danuta Jazłowiecka (PPE).(PL) Регламентът, който гласуваме днес, е крайъгълен камък в изграждането на обща енергийна политика. Разпоредбите, свързани с енергийната солидарност, несъмнено са свидетелство за това. Те гарантират действието на правните инструменти, които ще дадат възможност за обща, обединена реакция в случай на извънредна ситуация. Текстът, който ще гласуваме днес, наистина се различава от амбициозната идея, предложена от Парламента. Той обаче дава надежда за ефективната работа на механизъм за извънредни ситуации в бъдеще. Самият факт, че бързо постигнахме споразумение със Съвета, където имаше конфликт между различните интереси на държавите-членки, трябва да се разглежда в положителна светлина.

Тук бих искал да изразя своята благодарност към докладчика, г-н Vidal-Quadras, който от самото начало беше отворен за мерките, предложени от другите членове на Парламента, и който беше отворен за постигане на споразумение, което би било приемливо за всички. Регламентът показва също, че Европейският парламент е ключов участник в междуинституционални конфликти, както и че е достатъчно смел, за да се бори за мерки, които често изглеждат нереалистични, заради липсата на съгласие между държавите-членки.

 
  
MPphoto
 

  Edit Herczog (S&D). (HU) Поздравявам члена на Комисията и Парламента за съвместната им работа по изготвянето на този широкомащабен документ. Въпреки че представлява стъпка в правилната посока, също така е ясно, че законът представлява единствено предпоставка за инвестиции. Създаването на мотивация за европейски инвестиции може също да ни помогне в условията на криза. Регламентът може и да свидетелства, че сътрудничеството не означава отказ от националния суверенитет, а представлява разширяване на свободите на европейските граждани. В момента в Унгария се провеждат големи разисквания. Унгарските социалисти настояваме за създаването на европейска енергийна сигурност. Преди една година ръководителят на унгарското правителство обеща да направи страната напълно независима по отношение на енергетиката. Като членове на Парламента-социалисти се радваме, че промени мнението си и че той също вижда бъдещето от гледна точка на енергийната сигурност и сътрудничеството в рамките на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Mircea Paşcu (S&D).(EN) Г-жо председател, от 2006 г. насам, когато се случи първото прекъсване на доставките на газ от Русия, енергийната сигурност се превърна в основна точка от дневния ред на дейността на Европейския съюз. Въпросът е не само икономически, но също и политически, защото оказва голямо въздействие върху външната политика на Европейския съюз, а оттам и на международната му позиция. Въпреки факта, че това е широко признато, на практика Европейският съюз не е в състояние да спре своята нарастваща зависимост от енергийните доставки от страна на участници със силни политически програми, които не се колебаят да се възползват от все по-голямата уязвимост на Европейския съюз. Това се дължи на съпротивата на някои нови важни членки.

В заключение обаче, би било погрешно да се каже, че в момента няма система за енергийна сигурност – има такава, но тя е индивидуална и не колективна, като всяка държава-членка на Европейския съюз иска да се защити чрез преференциални отношения с отделните доставчици, за чието благоразположение те понякога са готови да се конкурират ожесточено.

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela (EFD).(EL) Г-жо председател, тъй като някои от нас в залата посочиха газопровода „Набуко“ като много важен проект за енергийната сигурност в Европа, бих искала да поискам от члена на Комисията, да ни каже ако може, какъв етап е достигнат и какъв е напредъкът по отношение на проекта „Набуко“.

 
  
MPphoto
 

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията.(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, това разискване, което започна с темата за газа и съхранението на газ, придоби по-общ характер и сега обхваща цялата енергийна политика. Разбира се, вярно е, че сме зависими от газа. Това обаче важи не само за газа, но и за други енергийни източници, включително нефт до същата степен, въглища от световния пазар и ядрени суровини. Дори в случая с възобновяемата енергия, нашата зависимост от държавите със съоръжения за съхранение, като Швейцария и Норвегия, нараства. Европа е зависима от други държави. По тази причини темата за енергийната ефективност, с други думи, използването на енергията ни по по-целенасочен начин и спиране на загубите, ще става все по-значима. През следващите месеци ще искаме да обсъдим подробно заключенията си с вас.

Беше повдигната и темата за енергийната общност и аз смятам, че Европейският съюз трябва да стане по-ефективна енергийна общност въз основа на солидарността. Подходът, възприет от г-н Делор, ни показва посоката, в която трябва да вървим. Моят съвет обаче е, че трябва да използване новите инструменти през следващите няколко години; с други думи, трябва да се възползваме максимално от член 194 като наше правно основание, както и да използваме други възможности, за да се създаде един вътрешен пазар. Все още не разполагаме с истински вътрешен пазар за електричество и газ. Държавите-членки, някои от тях повече от останалите, излизат с красиви речи за вътрешния пазар, но в действителност не правят нищо конкретно, а вместо това поставят акцент върху собствената си национална промишлена политика. Те трябва да използват тези инструменти. След четири или пет години ще бъдем в подходящо положение да говорим с държавите-членки и обществеността за по-нататъшно развитие на правното ни основание.

По отношение на енергийната общност, считам, че Швейцария, Норвегия, Сърбия, Хърватия – и държавите от бивша Югославия като цяло – заедно с Мароко, държавите от Магреб, Близкия изток, Грузия, Молдова и Украйна, заедно принадлежат към една сплотена енергийна общност, както и Турция, по-конкретно.

Имаше призиви за прогноза за енергийния и газовия пазар. Искаме да представим поредица от различни алтернативи като част от пътната карта за 2050 г. Ясно е, че докато енергийният баланс е предимно въпрос за държавите-членки, ние сме зависими от сумите, изготвени от политиците в държавите-членки, за прогнозата ни за това колко газ ще бъде използван за производство на електричество и какви са газовите ни изисквания. Няма сами да носим отговорност в тази област. Независимо от това, искаме да излезем с предложения по отношение на употребата на газ през идните десетилетия. В момента използваме над 400 милиарда кубични метра газ. През 2030 г. или 2040 г. дали тази цифра ще е достигнала 500 или 600 милиарда, или ще се е понижила до 300 милиарда? Това е много важен въпрос, когато става въпрос за прогнозиране на инфраструктурните ни изисквания и зависимостта ни от други държави.

По въпроса за зависимостта, не трябва да забравяме, че все още разполагаме със собствени големи газови находища. Те обаче ще се изчерпят през следващите 15-20 години. Нидерландия е типичен пример в това отношение. Вярно е, че сме зависими предимно от Русия, която понастоящем контролира 25% от европейския пазар на газ. Една четвърт от газа идва от руски находища. Това е голямо количество, но все още представлява управляема цифра. Ясно е обаче, че съответните данни за Латвия, Литва, България, Полша и Румъния варират от над 50% до 100%, докато цифрата за Португалия е нула. Налице е разделение между Изтока и Запада в зависимост от близостта или отдалечеността на всяка държава от местоположението на газовите находища в Сибир. Получаваме значителни доставки от Алжир и от Норвегия и също така трябва да подчертаем доставките на втечнен природен газ (ВПГ), който идва от Катар в Близкия изток, посредством кораби или терминали.

По отношение на зависимостта от Русия, въпреки всичките й проблеми, аз считам Русия за партньор. Десетгодишният енергиен диалог между Европейския съюз и Русия ще се проведе през ноември. Факт е, че сме взаимно зависими. Защо ли? Тъй като руснаците са отговорни за над 50% от финансирането на газопровода „Северен поток“, който включва инвестиции в размер на над 4 млрд. евро, в техен интерес е по него да преминава газ или в противен случай инвестицията няма да бъде рентабилна за тях. Също така, руснаците искат да ни продават газ, така че да разполагат с европейска валута за закупуване на автомобили, промишлени инсталации, машини, високотехнологични стоки и опит за развитието на руската икономика. Ето защо считам, че ако действаме заедно, ще бъдем в положение на взаимна зависимост, вместо да сме уязвими на изнудване.

Следващата област, която трябва да разгледаме, е диверсифицирането и намаляването на зависимостта ни от други държави. От една страна, трябва да гарантираме, че съществуващите газопроводи се обновяват, така че техническата ни зависимост да не се увеличава. От друга страна, трябва да насочим вниманието си към нови области. Считам, че следва да бъдем зависими от Русия по отношение на руския газ. Руснаците следва да бъдат наши партньори, когато става въпрос за продажба и търговия на собствения им газ, но не и в случай на газ от трети държави. Най-големите газови находища се намират в Каспийския регион. Въпреки че смятам, че руският газ е тясно свързан с нашия партньор Русия, не считам, че доставките ни на газ от Каспийския регион следва да преминават през Русия. Руснаците следва да ни продават собствения си газ, но не и да търгуват с газ от трети държави. Газ от Алжир и от Норвегия не ни се доставя през Русия. Ето защо Европейският съюз трябва да установи пряка връзка с Каспийския регион, която е възможно най-кратка, не се отклонява и не ни прави ненужно зависими от руската търговска система. За да се постигне това обаче е необходима солидарност. Затова бих искал да задам въпрос на всички държави-членки, включително Австрия, Унгария, Румъния, България и Полша: готови ли сме да работим заедно, за да се намери решение на южния коридор, което е в интерес на Европа? Или сме разделени? Това е критичният момент. Ако сме единни и не сме готови да приемем други предложения, които до голяма степен не са в интерес на Европа, можем да постигнем напредък в Каспийския регион. Работим усилено по проекта „Набуко“. Провеждат се работни сесии всяка седмица, а на 1 октомври ще има среща на високо равнище с Туркменистан и Азербайджан. Не можем да вземем решението сами. То ще бъде взето от инвеститорите. Ние можем обаче да направим всичко възможно, за да гарантираме, че действаме като посредници за решението, свързано с държавите-членки и съседните ни държави, включително Турция, Азербайджан и Грузия. Продължавам да съм на мнение, че „Набуко“ е на прав път.

Вие казвате, че са необходими повече инвестиции. Това може и да е така, но аз мога да ви уверя, че използваме правилно всяко евро, отпуснато от Парламента и държавите-членки в европейския бюджет за съфинансирана инфраструктура, в области, където за нас не би било рентабилно да действаме сами. Вие ще вземете решението за периода на финансиране в близко бъдеще. Трябва да се спрем на приоритетите в това отношение. Ако искаме да отделим повече средства за инфраструктура, ние трябва или да осигурим повече пари, което не изглежда напълно постижимо, или трябва да отделим по-малко пари в други области. Интересно ми е да видя как ще работи този процес между различните области, включително тези в Парламента.

Благодаря ви още веднъж за подкрепата. Постигнахте напредък в тази област и заедно успяхме да убедим държавите-членки. Доволен съм, че мога да ви кажа, че регламентът ще бъде приложен бързо, а в доклада, който се планира за период от четири години, ще анализираме предимствата и недостатъците и ще представим окончателните си заключения дали има смисъл от по-нататъшно развитие на регламента и разширяване на съдържанието му.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес, вторник, 21 септември, от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма.(RO) Приемането на този доклад значително подобрява законодателната рамка за политиката на Европейския съюз в областта на енергийната сигурност. Диверсифицирането на енергийните източници е приоритет, с оглед на енергийната криза, с която се сблъска Европа. Смятам, че е от жизненоважно значение да се даде подкрепа на алтернативни надеждни проекти в сектора на доставките на газ в региона на Каспийско море. Като се има предвид, че пълният капацитет на газопровода „Набуко“ ще може да се използва едва през 2018 г., това прави проекта AGRI още по-необходим. Газопроводът ще свърже европейския пазар с газовите ресурси в Каспийския регион чрез енергийния коридор Азербайджан-Грузия-Румъния. Политическите лидери на четирите участващи държави подписаха декларацията от Баку миналата седмица. Първите доставки на газ от Азербайджан се очаква да бъдат направени само след три години, особено след като Румъния вече е започнала проучване на възможността относно терминала в Констанца. Освен това разходите за осъществяването му са наполовина на тези за газопровода „Набуко“. Като се имат предвид гаранциите, предвидени в споразумението, надявам се, че Европейският съюз ще му отдели необходимото внимание.

 
  
MPphoto
 
 

  George Becali (NI), в писмена форма.(RO) Темата на днешното ни разискване е сигурността на доставките на газ. Обсъждаме този въпрос, докато наближава зимата. През януари 2009 г. кризата с природния газ между Русия и Украйна подчерта, че зависимостта от доставките се в увеличила в цяла Европа. Този път рисковете, свързани с доставките и транзита, също са се увеличили. Ето защо все още се нуждаем инвестиции в инфраструктурата в Европа. Колко дълго ще отнеме изпълнението на тези инфраструктури? Със сигурност няколко години. Можем ли да си позволим този период от време, когато всяка зима означава нова газова криза? Колко още отстъпки ще дадем на Украйна и Русия дотогава? Считам, че трябва да определим и изберем алтернативно решение не само по отношение на източника, но също и по отношение на мрежата, което ще съчетае както вътрешни, така и външни аспекти. Като казвам „алтернативни“ имам предвид газопровода, наричан от експертите „Бял поток“, който минава през Азербайджан, Грузия, Черно море, Румъния и България. Освен това, всички мерки, които имат за цел да гарантират правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар, трябва да бъдат придружени от активна дипломация в областта на енергетиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Jolanta Emilia Hibner (PPE), в писмена форма.(PL) Бих искала да изразя уважението си към г-н Vidal-Quadras за неговата работа и отдаденост на регламента относно сигурността на доставките на газ. Доволна съм, че беше възможно да се постигне такъв добър компромис в този изключително важен документ. Интересите на всички държави-членки по най-значимите въпроси бяха уважени, благодарение на което Европейският съюз ще е в състояние да реагира бързо и в солидарност при възникване на прекъсвания на доставките на газ. Докладът обхваща най-важните въпроси по отношение на защитата на държавите-членки от възможни прекъсвания на доставките на газ и доброто сътрудничество относно превантивни и извънредни мерки.

Една важна промяна е задължението от страна на Комисията и държавите-членки да работят съвместно на общностно равнище с цел предотвратяване на потенциална извънредна ситуация. Съгласно регламента Европейската комисия вече ще бъде в състояние да обяви извънредно положение в регион, засегнат от прекъсвания на доставките на газ по искане само на една държава. Компромисът, който беше предложен, увеличава ролята на Европейската комисия чрез нови инструменти за бързо реагиране. В тази си форма регламентът представлява гаранция за сигурността на доставките на газ, дори в особено чувствителни региони. От съществено значение обаче са инвестициите в развитието на инфраструктурата, така че разпоредбите, посочени в регламента, не са само вариантът на хартия.

 
  
MPphoto
 
 

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE), в писмена форма.(PL) Говори се много за влизането в сила на Договора от Лисабон по отношение на Европейската служба за външна дейност. Трябва обаче да се обърне внимание на мерките, предприети в областта на енергийната политика. Член 194 от Договора от Лисабон установява ясни приоритети в тази област: създаване на единен енергиен пазар, обезпечаване на сигурността на доставките на газ, енергийна ефективност и енергоспестяване, както и насърчаване на междусистемните връзки между енергийните мрежи и мерки с цел намаляване на зависимостта от внос на енергия. Докладът на г-н Vidal-Quadras относно сигурността на доставките на газ е важна стъпка към постигане на целите на Договора. Това отразява духа на европейска солидарност, която е от толкова голямо значение днес. Този вид документ представлява особено важен сигнал за гражданите в момента, когато много се говори за национални интереси и тенденции за децентрализация, които разделят Съюза. Докладът показва, че Европейският парламент, съвместно с Европейската комисия, прилага европейските ценности на сътрудничество и солидарност на практика. Следващата стъпка в тази посока е документът на Европейската комисия, озаглавен „Разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011-2020 г.)“. Това е поредната стъпка към една всеобхватна политика в областта на енергетиката във връзка със стратегията „ЕС 2020“, но и по-нататъшна стъпка към постигане на целите от Договора от Лисабон. Изготвеният от мен доклад, по който работя в момента в Парламента, показва също, че общностният метод е особено важен в областта на енергетиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма.(RO) Сигурността на доставките в бъдеще ще зависи от еволюцията на енергийния баланс, развитието на производството в Европейския съюз и в трети държави-доставчици на Европейския съюз, както и от инвестициите в съоръжения за съхранение и в диверсифициране на пътищата на доставка и източниците в и извън Европейския съюз. Доволен съм, че Европейският парламент беше в състояние да измени предложението за регламент за въвеждане на член специално за проекта за газопровод „Набуко“. Това действие потвърждава, че институциите на Европейския съюз в бъдеще ще отделят по-голямо внимание и на проекта за газопровод „Набуко“ по отношение на неговия политически аспект и финансиране. По-конкретно, регламентът гарантира, че европейските битови потребители ще бъдат снабдявани с газ дори и по време на криза, за да се избегнат ситуации като тази през януари 2009 г., когато никакъв газ не се доставяше на редица държави-членки. Европейската комисия ще трябва да координира тези възможни сценарии при бедствия и да гарантира, че всяка държава-членка е защитена.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма.(LV) Ясно е, че Европейският съюз не следва да разчита на това от коя страна на леглото е станал президентът на Украйна или Беларус. Ясно е, че Европейският съюз не трябва да разчита на машинациите на излишни посредници, които искат да припечелят от спекулации и манипулации в областта на доставките на газ. Ясно е, че доставките на газ не могат да се превърнат в политическо оръжие за преследване на тесни национални интереси. Въпреки това какво можем да кажем за факта, че природният газ в Латвия струва три пъти повече, отколкото в Германия? Оказва се, че Латвия и Германия, и двете държави-членки на Европейския съюз, имат различни възможности за развитие на своите икономики. Фактът, че Република Латвия е изправена пред сериозна криза и че нейният БВП на човек от населението и доходите са една десета от тези в Германия повдига въпроса дали всички държави-членки на Европейския съюз имат същите условия на развитие. От съществено значение е да се намери неотложно решение на този въпрос, поне по отношение на общите цени на газ за всички държави-членки на Европейския съюз. В противен случай изразът „Обединена Европа“ остава под въпрос.

 
  
MPphoto
 
 

  Algirdas Saudargas (PPE), в писмена форма. (LT) Бих искал да се съглася с моите колеги и да приветствам факта, че един толкова важен регламент ще бъде одобрен в такъв кратък срок. Това само още веднъж свидетелства, че когато е налице реален проблем, Европа е в състояние да действа бързо и ефективно.

Регламентът за сигурността на доставките на газ укрепва принципа на солидарност между държавите-членки и това е още една стъпка към една обща политика в областта на енергетиката. Вероятно всички се надяваме, че кризата от 2009 г. няма да се повтори и че няма да е необходимо да прибягваме до механизмите, предвидени в регламента, но това, което се случва в действителност, е друг въпрос. Не толкова отдавна, през юни, доставките на газ за Литва бяха намалени наполовина заради разногласия между Русия и Беларус и това ни убеди в уместността на момента на приемане на този регламент.

Често отбелязвах, че за изолирани газови пазари, които зависят от един доставчик, каквито сме ние например в балтийските държави, този регламент ще бъде ефективен единствено когато тези пазари се присъединят към една обща газова мрежа на Европейския съюз. Частните инвестиции често не са достатъчни за полагането на необходимите нови газопроводи и затова е необходимо допълнително финансиране.

Бих искал да благодаря на моите колеги, които разбраха това и го взеха предвид при договарянето на регламента, и на Комисията, която пое официален ангажимент да реши проблема с „енергийните острови“ в пакета от мерки във връзка с енергийната инфраструктура. Остава само да се призоват държавите-членки правилно да приложат регламента.

 
  
MPphoto
 
 

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE), в писмена форма.(PL) Приемането на регламента относно сигурността на доставките на газ открива пътя за създаване на общ газов пазар на равнището на Европейския съюз в бъдеще. Сред важните разпоредби, които се съдържат в този документ, са въвеждането на задължение за изготвяне на планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации във всяка държава-членка, задължението за обявяване на извънредно положение в Съюза, когато две държави-членки обявят извънредно положение, и прилагане на критерия за геополитически риск в цялостната оценка на риска по въпроса за сигурността на газа в Европейския съюз. Като се има предвид придобиването на способността да се пренася газ и в двете посоки, държава, която се окаже в опасност от намаляване на енергийните доставки, ще получи необходимата помощ от друга държава, която в този момент разполага с достатъчни резерви от газ. Това несъмнено е началото на използването на мерки, въз основа на идеята за сътрудничество и солидарност. Препратката към въпроса за диверсифицирането на енергийните източници ще позволи ускоряване на дейността в тази област от страна на държавите-членки и ще помогне на вече започнати проекти, като „Набуко“ например. Накратко, благодарение на мерките, предложени в доклада, и сериозни инвестиции в инфраструктурата, ние сме в състояние да се защитим или да се подсигурим по-ефективно срещу ситуацията, което възникна през 2008 г. в Украйна. Постигането на пълна независимост от руските доставки на газ е илюзия, но ние поне можем да укрепим позицията си при преговорите с Русия. Бих искала да благодаря на всички, които спомогнаха за намиране на компромис по един въпрос, който е така важен за целия Съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма.(PL) Компромисът, договорен от Европейския парламент, е реална стъпка в посока на изпълнението на разпоредбите на Договора от Лисабон. Той създава първоначалните условия за практическо прилагане на солидарността на държавите-членки в случай на прекъсвания на доставките на газ и ние считаме това за наш успех. Разпоредбите относно преносната инфраструктура, системата за реагиране при кризи на равнището на Съюза, общата оценка на риска и въз основа на това създаването на планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации, както и включването на геополитическия аспект в оценката, показват не само успеха на преговорите на членовете на Европейския парламент, но полагат и основите за постигането на една по-общностно ориентирана политика в областта на енергетиката, и това е нещо, което Парламентът вече се е опитвал да постигне по време на предходния мандат.

 
  
MPphoto
 
 

  Владимир Уручев (PPE), в писмена форма. Уважаеми колеги, Само 1,5 години минаха от прекъсването през януари 2009г. на газовите доставки по маршрута Русия, Украйна, ЕС. Тогава България беше най-пострадалата страна, а целия ЕС разбра колко уязвими са най-вече страните от централна и източна Европа в сигурността на газовите доставки. Затова приветствам приемането доклада на г-н Видал Квадрас, представляващ законодателен общоевропейски отговор срещу възникването и последствията от подобни газови кризи. Освен пълнотата на законодателната резолюция за сигурността на газовите доставки, бих искал да подчертая следното: - изграждането на интегрирана газопреносна мрежа на ЕС, в която се осигуряват двупосочно движение на газ между отделните страни, - гарантирането на трансграничен достъп до съоръжения за съхранение и поддържане на трансграничен пренос на газ в случаите, когато е задействано най-високото кризисно ниво "извънредна ситуация". За моята страна България изпълнението на тези изисквания означава най-после да се построят връзките със съседните страни, да се разширят възможностите за съхранение на газ на територията на страната, но също така да се създаде алтернатива на нашата зависимост от един-единствен външен доставчик на газ. Да, това ново законодателство на ЕС предопределя прекратяването на монопола на доставките от ГАЗПРОМ за нашата страна и това трябва да се случи в близките четири години. Благодаря за вниманието.

 
  
MPphoto
 
 

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма.(PL) Поздравявам докладчика за един много добре изготвен документ. След дълги и трудни преговори беше възможно да се постигне компромис в цяла Европа. За особено важни елементи от споразумението считам задължението за изготвяне, в рамките на две години, на планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации във всяка държава членка, както и задължението за обявяване на извънредно положение в Съюза, ако две държави обявят извънредни положения. Друг успех на преговорите е задължението за даване на възможност на двупосочен поток в газопроводите три години след влизане в сила на регламента. Отново поздравявам докладчика. Този документ е стъпка в посока на една истинска европейска енергийна общност.

 
Правна информация - Политика за поверителност