Пълен протокол на разискванията

Вторник, 21 септември 2010 г. - Страсбург

11. Многогодишна финансова рамка за периода 2007–2013 г. (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Böge – от името на комисията по бюджети, относно предложението за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2007–2013 г. (COM(2010)0072 – 2010/0048(APP)) (A7-0248/2010).

  Reimer Böge, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н Левандовски, госпожи и господа, в момента сме изправени пред трудната задача да консолидираме публичните бюджети на Европейския съюз и това неминуемо ще се отрази на разискването.

Съгласно условията на член 81 от Правилника за дейността на ЕП днес ви представяме междинен доклад относно предложението за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2007–2013 г. Искам да обясня на Съвета, че все още не са проведени преговори по корекцията на многогодишната финансова рамка въз основа на Договора от Лисабон. Въпросната корекция се основава на точка 4 от съществуващото междуинституционално споразумение, която гласи, че ако от преразглеждане на договор възникнат бюджетни последици, то в съществуващото междуинституционално споразумение ще бъдат внесени съответните корекции. За това е необходим консенсус между институциите.

Освен това в член 6, параграф 4 от Договора от Лисабон се казва: „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на неговите цели и успешното изпълнение на неговите политики“.

В действителност бюджетът на Европейския съюз не беше приет добре на общественото обсъждане. Повечето хора не знаят, че не ни е позволено да правим дългове. Повечето хора забравят, че през периода 2000–2008 г. бюджетите на 27-те държави-членки годишно бяха увеличени с 4,4%. Увеличението на бюджета на Европейския съюз за този период беше 4,5%, т.е. почти същото. Обаче през този период трябваше да се приспособим и към финансовото разширяване на Европейския съюз от 15 на 27 държави-членки. Дори при тази финансова перспектива, винаги оставахме под горната граница на многогодишната финансова рамка както по отношение на задълженията, така и по отношение на плащанията, особено в приетите бюджети. В бюджета за 2010 г. бяхме с около 12 милиарда евро под многогодишната бюджетна перспектива. Няма нужда да ни говорите за разумна и умерена бюджетна политика.

Комисията и Съветът предпочитат да гледат на необходимите изменения, свързани с Договора от Лисабон, като на технически. Обаче трябва ли да позволим да бъдем обвързани без необходимите политически промени? Не мисля, че трябва. Искаме да бъдат направени необходимите политически промени, за да се гарантира, че през следващите няколко години Съюзът има възможност да действа както във вътрешен, така и във външен план.

Както всички знаем, Договорът от Лисабон възложи нови задачи на Европейския съюз, като се започне от Службата за външна дейност до космическата политика. В момента търсим и допълнително финансиране за проекта ITER. Освен това Европейският съвет на държавните и правителствените ръководители взе решение по механизма за финансово стабилизиране, който заобикаля бюджетния орган. В същото време Съветът непрекъснато обещава, че агенциите, споразуменията за бананите и ITER ще бъдат финансирани. Стана една бъркотия, която никой не може да приеме.

В настоящия междинен доклад стигаме до общото заключение, че е необходима промяна в многогодишната финансова рамка, включително и на механизма за гъвкавост в съществуващите регламенти. Също така трябва да бъде ясно, че не можем да имаме нови агенции без съответното допълнително финансиране. Трябва ясно да покажем, че не бива да се провеждат преговори без минималната гъвкавост в бюджета. Това ще ни позволи да гарантираме, че са налице гъвкави решения на мнозинството, така както беше преди приемането на Договора от Лисабон, що се отнася до първия етап от преразглеждането на финансовото програмиране до 0,03% от брутния национален доход. Като цяло, нуждаем се от по-голяма степен на гъвкавост и от създаване на подходящи резерви за всяка функция.

Бих искал Комисията да не приема такъв скептичен подход. Това не променя факта, че трябва да достигнем до споразумение по време на годишната бюджетна процедура. Обаче алтернативите за Съвета по отношение на всички тези многогодишни проекти и нови приоритети в крайна сметка са следните: Искаме ли да има спорове и трудни преговори в продължение на три поредни години по един и същи въпрос? Това наистина е загуба на човешки ресурси. Или искаме да се намери разумно цялостно решение на въпросите, които отбелязах? Призовавам на базата на Договорите да поставим началото на наистина сериозни политически преговори между Комисията, Съвета и Парламента.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, искам да обърна внимание на предложението за резолюция на Европейския парламент относно предложението на Комисията за регламент, определящ многогодишната финансова рамка за периода 2007–2013 г.

Във всеки случай днес искам да ви кажа, че на този етап единствено ще ви уведомя – и това не е изненада – ще ви уведомя за втори път за мнението на Съвета по този въпрос. И така, искам да заявя, че Съветът счита, че така наречения лисабонски законодателен пакет в областта на бюджета, включващ и настоящия регламент, трябва да бъде строго ограничен до техническото изпълнение на Договора от Лисабон. С други думи, транспонирането на настоящата многогодишна финансова рамка в регламент не е нищо повече, освен едно обикновено транспониране на съществуващата финансова перспектива. Предложението на Комисията е точно за това и на този етап Съветът не желае да обсъжда преразглеждането на многогодишната финансова рамка.

От това, което казвам, разбирате, че позициите ни са твърде различни, но съм убеден, че през следващите седмици и месеци ще постигнем съгласие по този регламент, по-точно най-късно по време на преговорите за съгласуване на бюджета, които трябва да приключат до края на ноември.

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми членове на ЕП, Комисията приветства доклада и се надява, че това е стъпка напред към реални преговори и постигането на окончателно споразумение по Лисабонския бюджетен пакет.

Дискутираният днес регламент е само част от пакет, така както предвижда член 312 от Договора, а именно регламентът за многогодишната финансова рамка да бъде включен в регламента на Съвета, като бъде приет с единодушие след одобрение от Парламента. Сега имаме само остатъчно междуинституционално споразумение и преработка на Финансовия регламент. Взети заедно, те образуват Лисабонския бюджетен пакет и мисля, че това е ясен набор от правила.

Сега е необходимо да постигнем съгласие по пакета и считам, че следващата помирителна процедура през октомври/ноември е най-добрият повод, за да поставим бюджетните процедури на солидна основа в съответствие с Договора от Лисабон.

Основното послание от доклада на Парламента, посочено и от г-н Böge, е много ясно. Парламентът иска да има повече правомощия по бюджета, докато Комисията иска само да се транспонират правилата, като направи толкова промени, колкото изисква новата методология за привеждане на Договора в съответствие, така че да не възникнат допълнителни проблеми. Това е съзнателен избор.

Мога да се съглася с докладчика, че има нови изисквания пред различните институции, произтичащи от Договора от Лисабон, и че въздействието върху бюджета трябва да бъде оценено внимателно, така че ако се стигне до необходимостта от допълнителни бюджетни кредити, Комисията е готова да представи предложения, както при случая с Международния експериментален термоядрен реактор (ITER). Това евентуално може да бъде обсъдено.

Ние приветстваме позицията на Парламента за повече гъвкавост, поне такава, каквато имаше досега. Това е необходимо, както беше доказано от процедурата, затова мисля, че двата клона на бюджетния орган следва да се ангажират с намирането на решение, което да не е юридически спорно и да зачита ролята на институциите.

Разбира се, както винаги, аз съм готов на компромис. Ще повторя, че помирителната процедура през октомври/ноември би трябвало да предостави подобна възможност, защото ние наистина се нуждаем от една стабилна основа за новите процедури. Това е безспорно от правна гледна точка и е в съответствие с Договора от Лисабон.

  Salvador Garriga Polledo, от името на групата PPE. – (ES) Г-жо председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, искам да започна с един съвет към действащия председател на Съвета. Не мисля, че е политически препоръчително толкова много да се разчита на помирителната процедура през октомври и ноември, когато ще тръгнете от същата позиция, която излагате и в пленарната зала и която е толкова различна. Откровено казано, вероятността за споразумение при толкова различна позиция като тази, която току-що представихте, е много малка.

Във всеки случай, като имам предвид и доводите, изложени от моя колега г-н Böge, през всичките години в Съвета Вие имахте навика да създавате политически приоритети, без да се съобразявате с бюджетната рамка. Като резултат правихме финансов инженеринг на програмата „Галилео“, на Европейския план за икономическо възстановяване, на Инструмента за прехрана, а в последно време и на Механизма за финансово стабилизиране и на Международния експериментален термоядрен реактор, което е доста далеч от парламентарния контрол и прозрачност, за които вие, като управляващи, настоявате във вашите национални бюджети. Бюджетът на ЕС заслужава същото внимание, както и националните бюджети. Ако се забрави това, със сигурност ще възникнат проблеми.

Нямаме резерви, не сме наясно с реалните очаквания за изпълнението на редица многогодишни програми и отхвърляме общата практика на повторно вписване в бюджета като алтернатива на изчерпването на тези резерви.

Повторното вписване в бюджета не пести пари, то по-скоро е пример за лоши бюджетни практики и нулево планиране.

Един истински средносрочен бюджетен преглед следва, както казва членът на Комисията, да доведе до разглеждане на гъвкавостта и някои суми. След двегодишно отлагане това е най-малкото, което Парламентът заслужава и е готов да приеме.

  Eider Gardiazábal Rubial, от името на групата S&D. – (ES) Г-жо председател, днес се срещаме още веднъж в пленарната зала, за да напомним на Комисията и на Съвета нещо, което те знаят още от 2006 г., когато приехме настоящата финансова рамка на Европейския съюз: бюджетът на ЕС не разполага с достатъчно средства за финансирането на политиките, определени от Съвета и Комисията, политики, които ние в Парламента също подкрепяме.

Всички знаехме това, когато приемахме финансовата рамка за 2007–2013 г. Знаехме, че бюджетът няма необходимото финансиране в приоритетни области, но я приехме, за да избегнем дискусия в Съвета, от която не би имало изход. Обаче условието за приемането й беше, че финансовата рамка ще бъде преразгледана през 2008 и 2009 г., но независимо от това споразумение вече сме 2010 г., а Комисията не е предложила нищо.

Понякога ни се извиняваха с икономическата криза, но средствата, които искахме, бяха точно за възстановяването на европейската икономика. През юни ви казах, че обсъждаме такива важни въпроси като стратегията „Европа 2020“. Това трябваше да ни предпази от изоставане по отношение на научните изследвания, развитието и иновациите, създаването на работни места и опазването на околната среда. Искам отново да ви попитам дали наистина смятате, че ще можем да постигнем всички тези цели без увеличаване на бюджета на ЕС, или вместо това още веднъж ще правим декларации, които звучат добре. Все още не съм чул отговор на този въпрос.

Например днес в Ню Йорк нашите държавни и правителствени ръководители се стремят да гарантират, че целите на хилядолетието за развитие са изпълнени и че Парламентът категорично ги подкрепя. За съжаление обаче, нашата подкрепа не е достатъчна и затова е необходимо министрите, отговорни за бюджета, да поемат тези ангажименти и да се съгласят да предоставят необходимите ресурси на Европейския съюз.

Имаме нужда от тези пари сега, в бюджета за тази и следващата година, например за да финансираме Международния термоядрен експериментален реактор, без да се налага да намаляваме финансирането на програма, която вече е одобрена, като например Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие.

Разискването на следващия бюджет може да бъде провалено, ако Съветът се противопостави на преразглеждането на финансовата рамка, така както за пореден път постъпи днес. Бюджетната процедура, предвидена в Договора от Лисабон, може да стане сериозен източник на конфликт между Съвета и Парламента, ако не се движим в една и съща посока.

Поради всичко това приканваме Комисията и Съвета да работят с Парламента за преразглеждане на настоящата финансова рамка, така че да можем да финансираме всички инициативи, които вече бяха споменати. Без подобно преразглеждане Европейският съюз няма да може да отговори на очакванията на обществото. Няма да можем да изпълним поетите ангажименти по отношение на конкурентоспособността, растежа и заетостта или в областта на външните отношения.

Ето защо ви приканваме да мислите за проблемите, които имахме, когато приемахме всички бюджети при настоящата финансова рамка. Трябваше да използваме наличните маржове и инструмента за гъвкавост, за да финансираме такива важни приоритети като програмата „Галилео“, Инструмента за прехрана и Европейския план за икономическо възстановяване.

Приканваме ви към гъвкавост не само за да се справим с текущите изисквания, но и за да имаме достатъчно маржове за бъдещи нужди. Накратко, приканваме ви към поемане на задължения и амбиция, към обединяване на усилията, мобилизиране на ресурсите и предприемане на действия, така че Европейският съюз наистина да получи тласъка, от който се нуждае.

  Anne E. Jensen, от името на групата ALDE. – (DA) Г-жо председател, искам да изкажа благодарността си на г-н Левандовски и на Съвета за това, че много ясно посочват разликата между вашите и нашите възгледи. За разлика от предишния оратор, искам да подчертая, че в нашия доклад преди всичко искаме не повече пари, а ЕС да избегне безпорядъка и хаоса. Точно това ще получим, ако не се придържаме към сключените споразумения и към текста на Договора. Това се отнася до параграф 4 от настоящото междуинституционално споразумение, както и до членове 311 и 312 от Договора.

Няколко души вече отбелязаха, че Договорът от Лисабон предвижда нови правомощия, например в областта на външната политика, на космическата и енергийната политика, а през последните години сме свидетели на нови потребности, за които трябва да бъде намерено финансиране. Вече бяха споменати програмата „Галилео“, Инструментът за прехрана и Европейският план за икономическо възстановяване. Парламентът подкрепя новите инициативи, но не ние ги измислихме. Измислихте ги вие – в Комисията и Съвета. Трябва да кажа, че нежеланието на Съвета и Комисията да бъде преразгледана финансовата рамка е в абсолютен контраст с факта, че винаги идвате с нови предложения и самите вие настоявате за нови ресурси, например във връзка със Споразумението за бананите, а сега и във връзка с енергийния проект за съоръжението за термоядрен синтез ITER.

На всичко отгоре свидетели сме на една тревожна тенденция – държавите-членки успешно да плащат за съвместни проекти, при условие че това е извън бюджета на ЕС. Това създава допълнителна бюрокрация и не гарантира демократичен контрол върху използването на средствата. Ето защо спокойно мога да кажа, че настоящото разискване не е само за повече или по-малко пари за ЕС; то е за подходящ контрол и за избягването на безредици и хаос.

  Helga Trüpel, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, много Ви благодаря. Считам, че трябва да отделяме различните проблеми един от друг. Когато приемахме настоящата финансова перспектива, Съветът ни обеща, че ще има промяна или преразглеждане и че заедно подробно ще разискваме проблемите на този бюджет. Има две групи проблеми. Нашата система на собствени ресурси, която определя откъде ще дойдат парите за европейския бюджет, не е в крак с времето, нито е далновидна, както би трябвало да бъде. Ние не искаме никакви нови данъци на ЕС, които ще бъдат в тежест на гражданите на Европа. Вместо това ние от групата на Зелените/Европейски свободен алианс искаме система за собствени ресурси с повече екологични данъци и данък върху финансовите сделки, което ще доведе до намаляване на текущите плащания на държавите-членки. Мисля, че това е много важно. Ето защо искаме не просто европейски данъци, които ще бъдат допълнителна тежест за гражданите. Точно обратното, търсим нов, по-справедлив и по-екологосъобразен модел на финансиране.

Навремето бяха обещани други неща, защото, разбира се, всички ние знаем, че настоящият бюджет е твърде строг. Има твърде малко възможности за преразпределение на перата в рамките на бюджета. Изправени сме пред нови политически предизвикателства и в момента европейският бюджет не е в състояние да реагира адекватно на тях. Ето защо Съветът и Комисията постоянно предлагат нови неща, които се нуждаят от финансиране и които бюджетът не може да финансира. Трябва да намерим изход от тази бъркотия, а Съветът все още не е показал, че наистина е готов за това. Считам, че това е голям политически проблем за Европейския съюз, защото по този начин не можем да осъществим контакт с гражданите на Европа.

От друга страна, има неща, които трябва да направим и които включват и Договора от Лисабон. Искаме да се предприемат повече съвместни действия на европейско ниво по отношение на енергийната политика, искаме по-ефективен подход за борба с изменението на климата, искаме да направим повече за космическите пътувания, туризма и външната политика. Обаче ако искаме да направим всичко това и да се отнесем сериозно, трябва да приспособим европейския бюджет. В това отношение Съветът трябва да предприеме решителни действия. Това означава не само повече пари, но по-голяма гъвкавост вътре в бюджета и нова стратегическа насоченост, която да гарантира, че европейската политика наистина е далновидна, и която ще ни даде възможност да финансираме нещата, които искаме да постигнем в рамките на стратегията „Европа 2020“. Сега не можем да направим това с настоящия бюджет. Ето защо необходими са ни нови стратегически решения, за да подготвим Европейския съюз за бъдещето. Разбира се, като членове на Европейския парламент ние искаме да запазим нашето влияние, искаме да използваме правомощията, дадени ни от Договора от Лисабон, което означава, че Парламентът трябва да участва по подходящ начин. Ето за това призоваваме. Благодаря ви много.

  Jacek Włosowicz, от името на групата ECR. – (PL) Европейският съюз се намира на опасен завой на финансовия път. Запазването на финансовата стабилност е застрашена както никога досега в историята на Съюза. Ние трябва да определим средствата, необходими за продължаването на тези проекти на ЕС, които вече са започнали, както и други средства, които ще ни позволят ефективно преминаване към изпълнението на новите функции, възложени ни от Договора от Лисабон. Също така трябва да включим средства за нови случаи, които не можаха да бъдат придвижени по-рано.

Бюджетната дисциплина е едно, но животът е друго. Настоящата икономическа ситуация ни принуждава да преразгледаме приоритетите си, за да се гарантира правилното поддържане на бюджетната дисциплина. Трябва да помним основните принципи на Съюза. Тук се сещам например за премахването на разликите между старите и новите държави-членки, разделение, което, за съжаление, все още съществува. Молбата ми към Съвета и към члена на Комисията е да не забравяме основните неща, създадени от основателите на Съюза, както и постиженията на ЕС в продължение на повече от 50 години. Нека да отстраним пречките, да опростим процедурите и да улесним живота на гражданите на Европа, като се грижим за всяко похарчено от общия бюджет евро.

  Miguel Portas, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, считам, че действащият председател на Съвета беше съвсем ясен в изказването си. Преди всичко той не иска да обсъжда преразглеждането на многогодишната финансова рамка. Трябва да се каже обаче, че още през май 2006 г., когато бяха приети междуинституционалните споразумения за финансовата рамка, беше ясно, че едно междинно преразглеждане трябваше да бъде осигурено още тогава.

Целта на това преразглеждане беше да подтикне към нови разисквания и преразглеждане на глобалния образ на Европа, то трябваше да обхване всички страни на разходите и ресурсите на Съюза.

Между 2006 и 2010 г. обаче възникна кризата, а бюджетите ни не отразиха веднага новите потребности и новите приоритети. Новите договори също влязоха в сила, но правителствата не се опитаха да предвидят последиците от това на бюджетно ниво. Влезе в сила и Европейският механизъм за финансово стабилизиране, превръщайки 50% от европейския бюджет в гаранция за отговорност към трети лица, но не бяха направени изводи относно случаите на неспазване.

Въпросът е, че правителствата просто не се интересуват от преразглеждане, въпреки че са обещали такова, а искат Европейският парламент да приеме регламент, който само продължава статуквото.

Докладът, който разискваме днес, отхвърля този опит Парламентът да бъде лишен от права и аз много се надявам, че пленарната зала ще застане на твърди позиции.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, бюджетът за 2011 г. е обвит в мъгла. Два въпроса ми се струват важни. От една страна, Договорът от Лисабон изисква Съюзът да се снабди с необходимите средства, за да използва предоставените му правомощия и да постигне целите си. Това е посочено в член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това гарантира, че годишната бюджетна процедура ще върви гладко. От друга страна, важно е приоритетите да се определят с оглед на настоящата икономическа ситуация и да се вземат всички необходими мерки, за да се гарантира, че процесът на приемането на многогодишната финансова рамка функционира ефективно.

Искам да обърна внимание на още един въпрос във връзка със съществуващия икономически климат. Не разбирам защо се извършват драстични съкращения в образованието, програмата за обучение през целия живот и в областта на социалните услуги. Пари могат да се пестят в административните сфери, например когато е възможно да се идентифицира и използва полезното взаимодействие с държавите на произход на производителя. Реализираните икономии биха могли да бъдат използвани например за финансиране на растежа и заетостта.

В заключение, искам да поставя един въпрос, който би могъл да бъде предмет на задълбочена дискусия. От много голямо значение за държавите-членки е гарантирането на широка прозрачност по отношение на разходите им за европейските фондове. Това ще позволи на нас, с други думи на Европейския парламент и на Комисията, да имаме възможно най-голям контрол и право за съвместно вземане на решения, ще ни позволи да постигнем и необходимото ниво на ефективност.

  José Manuel Fernandes (PPE). – (PT) Г-жо председател, мисля, че е лесно да се докаже неотложната необходимост от преразглеждане на текущата многогодишна финансова рамка. Мисля, че е лесно да се докаже неотложната необходимост тя да стане по-гъвкава. Това е единственият начин да изпълним мисиите на Европейския съюз и да осъществим целите си, както и да оправдаем надеждите, които европейските граждани са ни възложили.

Надявам се, че Съветът няма да застане на пътя ни. Надявам се, че Съветът няма да пречи на развитието и на очакванията на Европейския съюз.

Между 2007 г. и 2009 г. максимално допустимите граници на финансовата рамка бяха достигнати или надхвърлени. Важни проекти, като „Галилео“, Инструментът за прехрана, Европейският план за икономическо възстановяване, могат да продължат напред само като се използват съществуващите маржини. Въпреки че в края на периода тези маржини вече са незначителни, те ще бъдат намалени още повече, защото са поети ангажименти, които не са включени в бюджета.

Всички сме наясно, че Договорът от Лисабон ни даде нови правомощия и нови агенции в областта на външните дейности, спорта, промяната на климата, енергетиката, туризма и гражданската защита. Това означава, че Европейският съюз трябва да си набави достатъчно средства, за да изпълнява политиките си и да достигне целите си.

Трябва да се борим с кризата. За да направим това и за да намалим безработицата, се нуждаем от далновидни европейски политики, а това означава, че бюджетният орган трябва точно да определи и да оцени последващите действия и приоритети, като се има предвид добавената стойност на бюджета на ЕС.

Освен това не можем да забравяме стратегията „Европа 2020“, която беше приета. Тя се стреми към интелигентен, устойчив и всеобхватен растеж, който трябва да започне веднага, а за да се постигне това, са необходими финансови ресурси.

  Göran Färm (S&D). – (SV) Г-жо председател, искам да кажа едно голямо благодаря на г-н Böge, който взе под внимание идеите на другите групи и подготви отличен доклад. Мисля, че всички сме съгласни, че Договорът от Лисабон се нуждае от редица технически изменения, но важното е, че проблемът не е просто в техническото приспособяване. За нас в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент сега ще стане ясно дали вярваме или не вярваме в Европа.

Европейското сътрудничество не е остатъчна позиция, която трябва да бъде разглеждана след като националните политики са били приети. Ако се отнасяме сериозно към Договора от Лисабон, трябва да бъдат финансирани нови задачи. Ако се отнасяме сериозно към това, Европа да стане световен лидер в научноизследователската и развойна дейност, в политиката в областта на климата, в енергетиката и създаването на „зелени“ работни места, и към това, Европа да има нещо повече от обща външна политика и политика за сигурност, не можем просто така да елиминираме този тип разходи веднага щом се появят проблеми в националните бюджети. Проекти като ITER, политиката в областта на климата, нова обща външна политика, внушителните водещи проекти в рамките на стратегията „Европа 2020“ или за бъдещо разширяване – всичко това в настоящата финансова рамка не може да бъде финансирано.

Разходите в бюджета на ЕС не са просто разходи; те осигуряват важна добавена стойност за държавите-членки. Ако се възползваме от потенциалните възможности, те дори могат да намалят натиска върху националните бюджети и тогава бюджетът на ЕС може да се превърне във възможност, а не просто в проблем. Затова е много важно, че Комисията и Съветът сега имат смелостта да направят междинно преразглеждане на таваните в настоящия дългосрочен бюджет на ЕС – нещо, което те отдавна са обещали, но все още не са направили.

Впрочем искам да завърша с един въпрос към Съвета и Комисията. Вие наистина трябва да обясните как може да не зачитате междуинституционалното споразумение, което изисква сериозно междинно преразглеждане на дългосрочния бюджет. Това не вдъхва доверие към предстоящите преговори. Какви са мотивите ви да не зачитате международното споразумение? Това е моят въпрос.

  Carl Haglund (ALDE). – (SV) Г-жо председател, ще започна оттам, където завърши моят колега от Швеция. Имах намерение да започна с това, че възникналата ситуация е неразбираема и мислех да задам същия въпрос, така че очаквам отговора. Като нов член на Европейския парламент също съм изненадан от това, което става.

Във връзка с това искам да подчертая, че не само преразглеждането, както отбеляза г-н Färm, закъснява. Погледнато в по-широк план, междинните доклади, предварителните доклади за оценка, докладите относно научноизследователската дейност и др. също закъсняват. В дългосрочен план това се отразява на цялостната картина на работата, която сме започнали, за периода до 2014 г. и след това, отразява се и на начина, по който работим, и на това, как можем отново да разгледаме какво трябва да се случи през следващите няколко години, тъй като 2014 г. е доста далеч.

В няколко предишни изказвания бяха приветствани предизвикателствата, пред които сме изправени във връзка със стратегията „Европа 2020“. Те наистина изискват сериозно преразглеждане на настоящата финансова рамка. Тук има какво да се направи и разбирам, че в това отношение Комисията трябва да се справи с една трудна ситуация. Въпреки това, ако искаме да отговорим на предизвикателствата, пред които сме изправени, би било разумно да имаме предвид един много по-дълъг период, отколкото сме имаме предвид досега. Ето защо сега е необходимо съответно преразглеждане. Също така очаквам разумни инициативи от страна на Комисията.

  Hynek Fajmon (ECR). – (CS) Г-жо председател, госпожи и господа, Европейският парламент е избран от хората в държавите-членки на Европейския съюз и трябва да споделя тяхната съдба. След като икономиките на повечето европейски държави се намират в криза и хората са принудени да затягат коланите, Парламентът не може да се движи в обратната посока и да иска повишаване на собствените си разходи, както и на разходите на целия ЕС. Подобна политика ще подкопае важността и авторитета на Европейския парламент в очите на нашите избиратели. Докладът Böge, който обсъждаме днес, предоставя на Европейския съюз възможности за повече средства, като се позовава на Договора от Лисабон и на други споразумения. Лично аз не мога да се съглася с това. Да, Договорът от Лисабон дава на ЕС нови правомощия и нови отговорности, но Европейският съюз може и трябва да използва тези правомощия по такъв начин, че общата сума на парите, разпределяна от него, да остане същата. Категорично смятам, че финансите на ЕС трябва да се основават на одобрената бюджетна перспектива до 2013 г., а ако са необходими някакви изменения, то те следва да отразяват състоянието на европейската икономика и на икономическата криза, в която се намираме.

  Monika Hohlmeier (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, отбелязвам, че Съветът не желае да разисква многогодишната финансова рамка. Мога ли да кажа на Съвета, че Европейският парламент много иска да разисква този въпрос и че Съветът не се намира в детска градина, за да казва, че няма да отговаря на нашите въпроси или да коментира нашите предложения.

Второ, във връзка с това се налага да попитам Съвета дали той иска да се съобразява с Договора от Лисабон или не. Договорът от Лисабон не е обикновен технически коригиращ документ; той възлага повече правомощия, а това означава и поемане на повече отговорности – и това включва да се носи отговорност и за съответните финансови въпроси. Нещо повече, Съветът взе решения, които водят до нови финансови разходи. Това беше споменато от много мои колеги. Ако Съветът желае да реализира тези решения и ако не иска да бъдат харчени повече пари, тогава той трябва да определи съвсем ясно къде и как да бъдат направени спестявания, точно откъде тези средства могат да бъдат пренасочени – а не просто да предложи какви общи проценти да бъдат преразпределени и да остави на Парламента и Комисията неприятната задача да решават откъде може да бъдат взети тези пари, особено откакто нашите възможности за преразпределяне и за преразглеждане на бюджета са изключително ограничени.

Допълнителните отговорности, които ни възложихте, са такова предизвикателство, че не включват малки непредвидени суми – бих споменала само сферата на финансовата солидарност на нашите държави-членки и съответните им финансови затруднения. Ако програмата ще се прилага, тогава няма защо да мислим за малки суми, които могат да бъдат преразпределяни без по-нататъшни разсъждения. Същото се отнася за ITER, за въпроси на вътрешната сигурност, за значими въпроси, свързани с научните изследвания, отнася се и за въпроси, засягащи области, приоритетни за Парламента, като обучението на младежта и научните изследвания. Ние сме длъжни да се занимаваме не само с недостатъците при прилагането, но също и с липсата на прозрачност, когато става въпрос за изразходването на средства. Трябва да разискваме и да работим във всички области много грижливо; Съветът не може просто да си мълчи по тези въпроси.

  Estelle Grelier (S&D). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, какво накратко стои зад предложението на Европейската комисия?

Първо, крещяща липса на амбиция. Комисията, подкрепяна от Съвета, отказа да преразгледа многогодишната финансова рамка и за успокоение на съвестта предложи само технически корекции – корекции при всички случаи неизбежни, доколкото са свързани с прилагането на Договора от Лисабон.

Второ, нарушаване на ангажименти, поети към Парламента. Наистина, ако трябва да напомня, през 2006 г. Парламентът прие, макар и „под сурдинка“, нещо, което още тогава – и съвсем правилно – схващаше като остаряла финансова рамка, без пространство за маневриране, накратко, овехтяла рамка. Затова той даде подкрепата си, при условие че се гарантира задълбочен преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) на междинен етап. Отлична демонстрация на това, че Комисията и Съветът не отдават никакво значение на решенията на Парламента, е, че не им обръщат никакво внимание – на един парламент, нека да помним, който е суверенен и представлява народа.

Трето, това предложение разкрива един парадокс, а именно парадокса на увеличените правомощия, възложени на Съюза от държавите-членки, относно широка гама от проекти, предимно европейски, с бюджетна рамка, която Съветът и Комисията няма да разрешат да бъде развита, макар да знаят, че е негодна за целта. Те предпочитат да призовават за преразпределяне – едно чудодейно лекарство в техните очи, а според мен един тесногръд възглед за европейския проект.

Нещо повече, как ще обясним на народите на Европа, без да се червим, че ключови проекти или изобщо не се финансират, като механизма за финансово стабилизиране, независимо от солидното му медийно отразяване, или се финансират като Международния експериментален термоядрен реактор (ITER), засегнат във функция 1a, която се занимава с конкурентоспособността, растежа и заетостта, всички видове политики, откликващи на обществените очаквания?

Летим право към пропастта, макар да натискаме клаксона. Парламентът знае това и едно от качествата на доклада на г-н Böge е, че го казва.

  Ivars Godmanis (ALDE). – (EN) Г-жо председател, искам да кажа три неща. Ако говорим за бъдещата финансова рамка, много важно е да се разбере как структурираме добавената стойност, защото ако не анализираме изпълнението на бюджета при тази финансова перспектива, няма да добием добър резултат и при следващата.

Тук са важни три неща. Първо, ние трябва да разгледаме изпълнението на структурните фондове, защото към днешна дата имаме система относно парите в структурните фондове, която не е изпълнен бюджет. Тези пари са използвани за други цели. Това не е добре планирана система и тя няма да ни помогне да създадем нова структурна система за следващата финансова перспектива.

Второ, въпроси повдига например това, че се вземат парите и плащанията на селското стопанство за развитие на селските райони през 2009 г., похарчват се за плана за възстановяване и сега се прави опит да си връщаме този дълг.

И накрая, искам да кажа само едно нещо. Един анализ на структурните фондове, направен от Генерална дирекция „Регионална политика“, вече показва, че в някои случаи добавената стойност при използването на структурни фондове е отрицателна, и същият анализ е направен и от селските стопани. После ще се види дали парите, които сега даваме в системата за годините 2007–2013, наистина ще произведат добавена стойност.

  Giovanni La Via (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, госпожи и господа, смятам, че обсъждането, което г-н Böge предизвика с доклада, представен днес, дава добър повод да разсъждаваме ясно за бъдещето на Европейския съюз.

Не можем да продължаваме да мислим, че различните и непрестанно разширяващи мащаба си мерки могат да бъдат предприемани в рамка от ресурси, която е по същество окончателна. Затова изцяло подкрепям доклада, който разискваме тук, и приветствам инициативата на г-н Böge.

Ясно е, че Междуинституционалното споразумение не беше спазено от Съвета и от Комисията. Остава да се запитаме защо този междинен преглед не е бил планиран и защо продължаваме да действаме по този начин, както правим с проекта за Международния експериментален термоядрен реактор (ITER), както направихме преди – миналата година – с Европейския план за икономическо възстановяване, и както направихме по-рано с „Галилео“ и с други проекти. Вместо да се извърши сериозен преглед на финансовата рамка, бяха използвани маржове.

Днес имаме и допълнително предизвикателство: имаме прерогативи, които са прехвърлени на Европейския съюз от държавите-членки съгласно Договора от Лисабон. Аз наистина не считам, че можем да продължаваме по този начин. Ние трябва да престанем да си служим с обикновеното преразпределяне на текущи ресурси и с използването на съществуващите механизми за гъвкавост.

Затова ще изтъкна, че едно усилие, направено в противоположната посока, може да бъде по-плодотворно. С други думи, усилие, чиято цел е да създаде резерви и маржове, които ще позволят на Европейския съюз да отговаря на практика не само на текущите нужди, но също и най-вече на бъдещите нужди – както по отношение на самата финансова рамка, така и по отношение на отделните функции на бюджета.

И накрая, бих искал да изтъкна значението на разискването за частта от доклада, в която се призовава да се отдели по-нататъшно внимание на Европейския механизъм за финансово стабилизиране. Той трябва да бъде насочен към анализ и прогнозиране, и оттам към управление на въздействието, което би имал върху бюджета на ЕС.

  Georgios Stavrakakis (S&D). – (EL) Г-жо председател, аз също твърдо подкрепям доклада, който разискваме. При настоящата рецесия сегашната многогодишна финансова рамка още веднъж доказа, че е неадекватна, когато става въпрос за финансиране на редица важни политически приоритети.

Преглед на финансовата рамка и по-голяма гъвкавост са необходими за бъдещето на Съюза, ако наистина искаме ЕС да бъде способен да даде гаранции на своите граждани във време, когато близо 25 милиона от тях са засегнати от безработицата.

Както е обичайно, и Европейската комисия, и Съветът се забавиха да поемат своите отговорности. Вървим към края на 2010 г., а Парламентът още чака другите две институции да изпълнят ангажимента, който трябваше да са изпълнили миналата година.

Финансовата и социалната криза поставиха цяла Европа на колене. Затова единственият възможен отговор е отговорът на Европа чрез бюджета на Общността, който има всички необходими средства на свое разположение.

  Ingeborg Gräßle (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, днес вие много ни улеснихте – благодаря ви за това – защото Парламентът рядко е толкова единен в своите възгледи. Изключителната надменност, която показахте, допринесе за постигането на този единен фронт. Като политик не съм сигурна дали да ви поздравя за това, защото то едва ли е нарочно хрумване. Всъщност съм много доволна, че залата е съвсем празна, защото мисля, че нашите граждани заслужават много повече от това, да гледат тези недомислици. Следователно смятаме, че вие следва да премислите вашата позиция.

Нарушени обещания – вие не удържахте на думата си и това е сериозният проблем. Комисията няма смелостта да отстоява убежденията си. Г-н Левандовски, трябва ви малко повече храброст. Ние изобщо не искаме да говорим за пари, нито за повече пари – нито би трябвало. Ние следва да говорим по същество. Погледнете положението със структурните фондове например, където неусвоената ликвидност се натрупва и достига шеметни висоти, и продължава да се трупа, така че е крайно време да се заловим сериозно за работа, вместо да пилеем времето си с безсмислици.

Сега Комисията е почти в отчаяние, защото парите не могат да бъдат разпределени. Нови инструменти бяха разработени точно заради това – Съветът и Комисията разработиха нови инструменти – и разискването сега е насочено именно към тях. Невероятното в процеса е, че спазването на онези обещания в крайна сметка щеше да ни позволи да намерим решение за обстоятелствата, които нито един национален парламент не би приел в своя бюджет.

Какво правим ние сега? Бих искала Съветът да удържи на думата си и Комисията също да удържи на думата си. Ние взехме решение какво да правим и трябва да се придържаме към него. Второ, бих искала да се върнем към съществото на нещата. Ако не направите всичко това, ние знаем как да се противопоставим. Единственото нещо, което можем да направим тогава, е да замразим тематичните досиета. Вземането на заложници не е законно политическо средство, но ако не ни оставите избор, ние ще трябва много сериозно да размислим по въпроса.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D). – (RO) Аз също искам да изразя подкрепата си за докладчика и колегите в изясняването на трудното положение, в което се намира сега Европейският съюз и което изглежда нито Съветът, нито Комисията осъзнават. Четирите години, които изминаха от установяването на многогодишната финансова рамка, икономическата криза и влизането в сила на новия Договор, са все предизвикателства пред Европейския съюз. Ето защо за всички е пределно ясно, че се нуждаем от по-голяма бюджетна гъвкавост.

Затова смятам, че един чисто технически преглед на многогодишната финансова рамка, какъвто е предложен от Съвета, не е решение и напълно се разминава с реформата за следващата една или три години, от която Европейският съюз се нуждае и която днес предизвиква сериозни дискусии. Трябва да помним, че сегашната многогодишна финансова рамка и прегледът на рамката трябва да подготвят обсъждането на новата многогодишна финансова рамка, която ще влезе в сила през 2014 година.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, финансовата рамка представлява предизвикателство във времена на криза. Къде бихме могли да покажем повече енергия, по-големи цели, повече ангажираност? Къде се нуждаем от спестяване, къде се нуждаем от оптимизиране, къде дейностите се нуждаят от реформиране? Ключов момент сега е да приспособим нашите дейности на европейско равнище към съществуващите потребности. По-специално в областта на инвестициите – когато мислим за трансевропейските мрежи, за научните изследвания, за образованието – това са основните предизвикателства по време на криза. Надяваме се, че сега направихме добър нов старт и сме на път да изградим нови устои. В това отношение все пак Европейският съюз има съвсем конкретна отговорност.

Когато виждаме, че в бюджета за 2011 г. Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации трябва да бъде съкратена с 60%, че има съкращаване в области на научните изследвания, с които можем да постигнем по-голяма ефективност и конкурентност в световен мащаб в кратки срокове за сметка на проекти, които ще се изплатят може би за срок от 30–50 години, тогава трябва да размислим отново къде има място оптимизирането и да размислим къде управлението може да бъде подобрено – и най-вече къде можем да реагираме по-бързо и ефективно. Времето ни изтича и следователно администрацията трябва бързо да се залавя за работа.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D). – (PL) Близо година след влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз е изправен пред бюджетен парадокс. Членовете на Съвета, които преди работиха здраво, за да постигнат ратифицирането на Договора, днес изглежда не отбелязват факта, че политиките, заложени в него, са сериозно недофинансирани. И което е по-лошо, Съветът вече не позволява по-щедро финансиране на водещи инициативи на Съюза, като програмата „Галилео“ или Европейската служба за външна дейност.

Би трябвало да се припомни, че сегашната финансова рамка беше договорена преди пет години, когато например общоевропейската дипломация беше абсолютна политическа фикция. Преразглеждането на многогодишната финансова рамка е от съществено значение и финансирането на важни политики само с резерви няма да позволи практическото осъществяване на идеите на Договора от Лисабон. За да бъде плодотворен новият Договор, трябва да се направи преглед на сегашната финансова рамка и на инструментите, приети от Съвета, за действия на основание бюджетните разпоредби на Договора от Лисабон, а в бъдеще ние се нуждаем от по-голяма предпазливост, когато формираме други задължения, така че основанието за финансиране на дадена политика да бъде обосновавано всеки път за всеки отделен случай. С други думи, един амбициозен бюджет на Европейския съюз се нуждае не от съкращаване, а от по-голяма гъвкавост. Не можем да имаме повече Европа за по-малко пари.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, мисля, че двете най-уместни думи в обсъждането тук тази вечер са гъвкавост и добавена стойност. Ако се концентрираме върху тях, ще постигнем някакъв напредък.

Има, разбира се, огромни предизвикателства, особено ако искаме да се справим със задачите от стратегията за 2020 г., и затова трябва да бъде извършена гигантска работа. Независимо от всичко обаче, има някои големи възможности. Първо, Договорът от Лисабон ни дава възможност да работим успешно на световната сцена чрез службата за външна дейност – нещо, което не можехме да правим преди. Трябва да имаме това предвид.

Също така и новите банкови и застрахователни органи са жизненоважни, ако искаме да работим успешно за Европа, поучени от кризата, и да установим контрол там, където цари абсолютен хаос.

Все пак бих искал да отправя един призив и той е, че когато правим финансови пакети за тези институции, ние трябва да устояваме на всички изкушения да начисляваме бонуси за тези ситуации. Те бяха коренът на злото и на човека, който търси бонуси, ще му бъде задаван въпросът: „Какво не бихте направили в работата си, ако не получите бонус?“

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Договорът от Лисабон, който е в сила отскоро, дава на Европейския съюз много нови и значителни прерогативи в областта на външната дейност, изменението на климата, енергетиката, туризма и други важни области. Това ни задължава да приемем новите инструменти, необходими за изпълнение на бюджетните разпоредби на Договора от Лисабон, и да преразгледаме настоящата финансова перспектива.

Следователно по-голяма бюджетна гъвкавост е задължителна за сегашната многогодишна финансова рамка, ако искаме Европейският съюз да бъде способен да изпълни ангажиментите, които е поел, и да реагира по-ефективно при неотложни случаи и непредвидени събития.

Що се отнася до перспективите, необходимо е да се преразгледат бюджетните приоритети, да се осигури адекватно финансиране за приоритетните области и да се предоставят достатъчно бюджетни ресурси за подкрепа на дългосрочни инвестиции, които са предпоставка за икономическото възстановяване и растеж на Европейския съюз.

  Alain Cadec (PPE). – (FR) Г-жо председател, Договорът от Лисабон възлага правомощия на Европейския съюз в нови области. Той предписва Съюзът сам да предоставя средствата, необходими за постигането на неговите цели и за провеждането на неговите политики.

И все пак от въвеждането на сегашната многогодишна финансова рамка не беше възможно да се състави годишен бюджет без прибягване до съществуващия марж. Както ни напомни докладчикът, маржът се стесни значително и няма да се разшири преди 2013 г.; появи се кризата. Това не дава възможност да се отговаря на непредвидени потребности. Такава ситуация е опасна, ако не и неуправляема.

Затова е жизненоважно да преразгледаме многогодишната финансова рамка с цел да осигурим ресурсите, необходими за упражняването на новите правомощия, предоставени съгласно с Договора от Лисабон. Освен това е важно да предвидим финансирането на приоритетните политики, дефинирани в стратегията „Европа 2020“, както току-що каза и г-н Kelly.

Следва да ви припомня, г-н член на Комисията, че Договорът от Лисабон предоставя на Парламента равни правомощия с тези на Съвета по бюджетни въпроси. Ето защо Парламентът трябва да изложи своите възгледи при разискването на бюджета, както предлага г-н Böge, и аз го поздравявам още веднъж за неговия доклад.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (EN) Г-жо председател, значението на бюджета на ЕС за подкрепа на земеделските приходи в селските райони на Ирландия е огромно. Ирландските земеделски стопани, техните семейства, селските общини и ирландската хранително-вкусова промишленост ще продължат да се ползват от близо 2 млрд. евро годишно за периода 2010–2013 г.

Тази седмица нашият министър на земеделието Брендън Смит оповести, че ирландското правителство е поискало авансиране на единното плащане на стопанство, така че да увеличи паричните потоци за селските стопани от днешна дата до края на годината. Това е много навременно и много прагматично развитие. Разбирам, че искането на правителството ще бъде одобрено от Съвета – или може би е подобрено от Съвета на днешното заседание – и се очаква плащанията да започнат на 18 октомври, с втори транш на 1 декември.

Високото равнище на годишно финансиране, насочено към селскостопанския сектор в моята страна, подчертава важността на тези преговори за Ирландия, и особено за селските райони.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Бих искал да благодаря за информацията, дадена от г-н члена на Комисията. Аз обаче съм разтревожен от нещо друго. Говоря за проблема за приходите на Европейския съюз до 2013 г. Ако правим преглед, оставете ни да го направим истински, т.е. да не обсъждаме само разходите и дали те могат да бъдат покрити, но си мисля, че ние следва да говорим също така и за това, дали приходите, планирани за ЕС до 2013 г., са изпълними и дали можем да ги смятаме за сигурни.

Приетият бюджет освен всичко беше приет в съвършено различна икономическа и финансова обстановка. За две години ние се сблъскахме със съществен, значителен спад на БВП в държавите-членки на ЕС. Във връзка с това бих искал да попитам члена на Комисията има ли някакви подробни оценки, дали бюджетните приходи на ЕС до 2013 г. може да бъдат по-ниски от планираните понастоящем.

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, за мен е съвсем ясно, докато слушах разискванията, че позициите на Парламента и на Съвета са много раздалечени. Това може да бъде проблем, тъй като помирителната процедура ще бъде съвсем скоро.

Въпросите, които трябва да бъдат обсъдени на масата на преговорите – не само стойностите за 2011 г., защото това е Лисабонският пакет, – тези въпроси са многоизмерни, както и днешното обсъждане. Те не се отнасят само за законодателството, както г-жа Helga Trüpel използва случая да оспорва европейското данъчно облагане. Helga, знаете, че това не влиза в мандата. Ние трябва да проучим безпристрастно приходната част, а не само разходите и нищо повече; безпристрастно проучване, без предварително мнение дали имаме нужда от нови собствени средства или не.

Тук беше изразена отчетлива критика, че ние много се забавихме с прегледа на финансовата перспектива. Това беше обмислено решение на Съвета. Мисля, че беше мъдро решение и то беше продиктувано от демократичната отчетност. Въпросът беше възложен на новата Комисия. Комисията сега се е заела здраво с икономическото управление, което беше най-големият урок, научен от кризата. Октомври наближава и това притеснява и мен, защото не е добре да се бавим толкова с прегледа.

Основното мнение при обсъждането беше, че предвид новите отговорности ние се нуждаем от реално преразглеждане на бюджета. Аз най-добре осъзнавам новите потребности и отговорности, защото те обикновено се предават чрез Комисията. Обикновено ние се ориентираме към общ набор от политики, когато става дума за нови потребности или нови големи проекти, и тази набор от политики ще ви бъде представен за мнение, за преговори.

Аз съм оптимист, че независимо от моето усещане за раздалеченост на позициите помирителната процедура през ноември/октомври ще донесе положителен резултат.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Diana WALLIS
Заместник-председател

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, добре чух как редица от вас настояват върху необходимостта от преразглеждане на бюджета, особено там, където се засягат новите отговорности на Европейския съюз. Това е важно разискване и аз го приемам с охота.

Може би не бях съвсем ясен при първото си изказване. Не съм казвал, че Съветът никога не е искал да има разискване върху бюджета, но аз искрено вярвам, че ние следва да имаме едно разискване в дългосрочен план и затова очакваме, както някои от вас казаха, документа на Комисията за прегледа на бюджета.

Ще става въпрос за първата фаза от процеса на преглед на бюджета на Съюза. Съветът не отхвърля това, той не се противопоставя да започне разискване, съсредоточено изцяло върху бъдещата финансова перспектива.

Г-жо председател, позволете ми да се върна за минутка специално на предложението на Комисията за изпълнение на допълнителните изисквания на Международния експериментален термоядрен реактор (ITER). Съветът действително обърна голямо внимание на плана за финансиране на ITER за 2012 г. и 2013 г., поставен на обсъждане от Комисията в края на юли, и понастоящем проучва грижливо тези предложения.

  Reimer Böge, докладчик. – (DE) Г-жо председател, аз ще започна с ITER. Това, което става тук, е забележително. Съветът взе решение – прие позиция – че към 2013 г. ще бъде необходимо допълнително финансиране в размер на 1,4 млрд. евро, и сега беше оказан силен натиск бюджетните органи да изяснят позицията си към края на септември с цел да се спазят международните ангажименти. Съветът на ITER вече заяви, че тези фондове ще бъдат утвърждавани от бюджетните органи. Не бива да се гледа така на бюджетните органи, не бива да се гледа така и на Европейският парламент.

Г-н Шастел, очаквам да определим заедно един общ пакет за ITER, а не както Комисията предлага, да разпределим 540 милиона евро за следващите няколко години. Нима искаме да пропилеем три години в спорове за ITER или искаме да работим заедно, за да осъществим един може би водещ международен изследователски проект? Надявам се, че можем да намерим някои допирни точки.

Докладът, който ще бъде гласуван утре, и разискването изпратиха много ясно послание. Комисията следва да се опита да подсили съществуващите предложения за коригиране на междуинституционалното споразумение въз основа на това разискване. Би било добре, ако Съветът може да покаже някакво развитие на първия тристранен диалог в началото на октомври.

Имам впечатлението, че Съветът и държавите-членки понякога сякаш се завръщат в предлисабонски времена и не осъзнават, че сега има ново равновесие на силите и че пред нас стоят нови политически предизвикателства.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (сряда, 22 септември 2010 г.).

Писмени изявления (член 149)

  Edit Herczog (S&D), в писмена форма. – (HU) Трябва да признаем, че през четирите години от приемането на сегашната финансова рамка, дори преди въвеждането на новите лисабонски изисквания, ние можехме само да приемаме годишните бюджети при прибягване до необичайни финансови инструменти. Затова е разбираемо, че един преглед на многогодишната финансова рамка не може да бъде отлаган повече и допълнителните източници са неизбежни за инициативи, които не са били предвидени по времето на приемането на тази рамка. Органите за вземане на финансови решения в ЕС имат повелителния дълг да осигурят необходимите средства за достигането на целите на ЕС и за провеждането на политиките на ЕС, вземайки предвид новите области на дейност, определени от Договора от Лисабон, като външната дейност, спорта, космическите изследвания, измененията на климата, енергетиката, туризма и гражданската защита. Трябва също да имаме предвид европейската добавена стойност в бюджета на ЕС, който показва солидарност и ефективност, като събира и предназначава за общо използване финансови ресурси, разпръснати на най-различни равнища – национални, регионални и местни. По-голямата част от тези средства са в подкрепа на дългосрочните инвестиции, които стимулират икономическия растеж на Съюза. Трябва да се направят всички необходими стъпки, за да се създадат допълнителни фондове, достъпни за Европейската служба за външна дейност и за другите приоритети на Договора от Лисабон, особено за инициативите, включени във функция 1a, „Конкурентоспособност за растеж и заетост“, които създават добавена стойност за ЕС и му позволяват да изпълнява задълженията си и да отговаря на очакванията на своите граждани.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Европейският парламент се отнася сериозно към демократичния надзор и в този доклад призовава Съвета и Комисията да проведат задълбочен преглед на многогодишната финансова рамка. Подкрепям всички препоръки в доклада, които ще улеснят планирането и ще доведат до по-голяма ефективност в използването на финансовите ресурси на ЕС. Само че много често Комисията неочаквано поставя на обсъждане нови предложения за използването на неизползвани ресурси. Френският проект ITER е тъкмо пример за това, как пари – в този случай от предназначените за земеделие – се отклоняват предварително за използване в други области. Земеделските фондове, които не са използвани или които не са заделени за непредвидени нужди, не може просто така да се използват в други области. В земеделието е изключително важно да се натрупват резерви. Гъвкавостта е важна, но следва при всички случаи да бъде прилагана в съответната област на политиката. Използването на резервите следва да бъде предварително точно определено и да бъде достъпно за съответния сектор при всички случаи.