Пълен протокол на разискванията

Вторник, 21 септември 2010 г. - Страсбург

12. Проект на коригиращ бюджет № 7/2010: гаранция, предоставена от Европейския съюз в съответствие с разпоредбите на чл. 122 на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) – финансова помощ за държавите-членки (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на László Surján, от името на комисията по бюджети, относно позицията на Съвета относно проекта на коригиращ бюджет № 7/2010 на Европейския Съюз за финансовата 2010 година, раздел III — Комисия (13476/2010 - C7-0261/2010 - 2010/2120(BUD)) (A7-0250/2010).

  László Surján, докладчик. – (HU) Уважаеми представители на Съвета, г-н член на Комисията Левандовски, госпожи и господа, Комисията предложи и Съветът прие седмото изменение на бюджет 2010. Какво е в основата на това изменение?

И така, ако искаме да се пошегуваме, това би било добра тема. Създадохме празен ред, нов ред в бюджета, в който няма да сложим дори и цент, да не говорим за милиарди. В същото време журналисти, вълнувайки се, докладват, че става дума за 60 млрд. евро. Тези 60 млрд. евро, както показва заглавието, не са нищо друго освен гаранция и Комисията счита, че вероятността да се наложи да използва тази гаранция и наистина да я изплати се равнява на нула.

Сценарият за най-лошия случай едва ли би ни се харесал, но основното е, че има много малка вероятност да се наложи да придвижваме същински суми през тази бюджетна позиция. Тогава защо изобщо ни е нужна тя? И защо толкова рано – още в бюджет 2010? Защото това, за което говорим, е всъщност част от плана, съставен от Европейския съюз за справяне с финансовата криза на страни, които биха се сблъскали с трудности в бъдещето.

Това е позиция, която засяга преди всичко Парламента и бюджета на Европейския съюз и има горна граница, която не може да надхвърли 60 млрд. евро за период, завършващ през 2014 г. Тези 60 млрд. са фиксирана горна граница. Защо трябва да правим това сега? Трябва да го направим, защото това е послание. Послание към пазара. Послание към онези, които се съмняват, че искаме да спасяваме страни, които могат да си имат проблеми в бъдещето. В момента няма нужда от това, така че не е необходимо да влагаме средства в тази позиция, но си струва да добавим реда, за да имаме възможност да действаме навременно, в случай че това се наложи за в бъдеще.

Празният ред е и послание към държавите-членки, които се тревожат, че вземаме повече средства от тях; за да ги уверим, че не това е въпросът. Тази история не е за Гърция. Тя е преди всичко за бъдещето. Затова не е правилно за държава-членка да се опитва да избегне своя дълг към солидарността, позовавайки се на предполагаеми или фактически грешки на гърците. Предложението пред нас е план за солидарност на държавите–членки, а без солидарност, госпожи и господа, няма Европейски съюз.

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, проектът на коригиращ бюджет № 7 е следствие от решението да се установи европейски механизъм за финансово стабилизиране, което на свой ред дойде в отговор на драматичния развой на събитията на финансовите пазари през март, април и май. Затова европейският механизъм за финансово стабилизиране — до 60 млрд евро — беше създаден в допълнение към вече съществуващия механизъм за платежния баланс с повече или по-малко една и съща философия.

В отговор на въпроса на László Surján, при обичайните желателни обстоятелства, дори ако е задействан европейски механизъм за финансово стабилизиране, това не би трябвало да окаже въздействие върху бюджета на Европейския съюз. При нормални обстоятелства, т.е. такива, при които държавата бенефициер, която взема заемите, ги изплаща, този механизъм се активира като гаранция, но без да окаже финансово влияние върху бюджета.

При един твърде неправдоподобен вариант — не с нулева вероятност, за съжаление, но все пак доста неправдоподобен — държава-членка да просрочи своите задължения, трябва да сме сигурни, че Европейският съюз е готов своевременно да изпълни своите законови задължения към заемодателите.

Така че трябва да сме готови за този неправдоподобен лош сценарий. Казано по–просто, именно той стои зад проекта на коригиращ бюджет № 7. Затова, както и при механизма за платежния баланс, предложихме създаването на структура за новата бюджетна позиция на разходната страна на бюджета и съответстваща нова бюджетна статия на приходната страна на бюджета. Това са символични записи, така както се случи и с механизма за платежния баланс, и зад тях стои същата логика. Идеята зад всичко това е, че трябва да бъдем готови, в случай че се наложи да действаме.

Затова съм доволен, че проектът на коригиращ бюджет № 7 беше обсъждан и вече формално приет от Съвета на 13 септември. Сега се надяваме и Парламентът да вземе същото решение.

  Francesca Balzani, от името на групата S&D. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, коригиращият бюджет, който обсъждаме днес и който ще бъде гласуван идващите дни, е важен документ. Той обозначава последната стъпка за внедряването на европейския механизъм за финансово стабилизиране, от който отчаяно се нуждаехме през май, за да успокоим силната буря, която засегна еврото, а оттам — ЕС.

Един несъмнен факт се открои вследствие на бурята — вече няма отделни проблеми на държавите-членки, тъй като отделните проблеми неизбежно станаха проблеми на всички тях, затова е необходим и един общ отговор. Европа намери куража и силата да даде този общ отговор, който всъщност обсъждаме днес.

Новият бюджетен ред отбелязва ясна граница. Той е първата стъпка към нов единен подход към финансовите политики, както и за в бъдеще — към икономическите политики на държавите-членки във връзка с европейския бюджет. Бюджетният ред е първата стъпка към тази интегрирана система, в която бюджетните решения на отделните държави-членки и бюджетът на ЕС ще бъдат съпоставяни много по-детайлно.

Така че бюджетът отново се явява един инструмент — какъвто винаги е било основното внедряване на политики на ЕС — инструмент, който заема централно място и който се доказа като основното средство за изграждане на Европа след Договора от Лисабон. Освен това той привлича нашето внимание към важността на устойчивото и отговорно управление на обществените ресурси като предпоставка за истинско развитие и за бъдещето на истински европейски растеж.

  Isabelle Durant, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, вярно е, че ние тук обсъждаме спокойно корекцията на бюджет 2010 и добавянето на един ред в записа, един коригиращ бюджет, който наричаме „технически“. Всички знаем обаче, че спокойствието на това разискване, в сравнение с предишното, което беше малко по-неспокойно, също се дължи на смелото и взаимно решение за подкрепа, което беше взето миналия май, когато в еврозоната напрежението беше достигнало върха си.

Всъщност това се случи един уикенд, в който държавните и правителствени ръководители създадоха първокласен европейски механизъм за финансово стабилизиране, който позволява на Съюза да заема средства на капиталовите пазари, за да предоставя заеми на държави-членки, които изпитват затруднения, при определени условия.

Точно духът на солидарност дава възможност да се предоставят гаранции за интересите на Европа като цяло и придава истинска добавена стойност към европейския бюджет. Именно това е добрият пример.

За съжаление настоящият таван на собствените ресурси, който е фиксиран на 1,23% от брутния вътрешен продукт, не се оказа достатъчен, за да създаде независим механизъм. Бюджетният дял представлява не повече от 60 млрд. евро, а останалата част от 444 млрд. евро се предоставя от междуправителствената система, наречена „дружество със специална инвестиционна цел“, което се гарантира от държавите-членки в еврозоната; система, от която, между другото, Словакия наскоро се възползва.

Така че днешното спокойствие със сигурност ни дава възможност да проведем обсъждане, но то, освен всичко друго, ни задължава да стигнем по-напред и да постигнем повече в рамките на бъдещите финансови перспективи. В този смисъл считам, че трябва да вдигнем тавана на собствените ресурси, така че да отредим истинска макроикономическа роля за европейския бюджет, който в същото време би могъл да послужи като буфер за европейските инвестиционни планове и/или да предоставим повече механизми за гаранции, в зависимост от състоянието на европейската икономика.

Трябва също така да разработим нови финансови инструменти. В този контекст например еврооблигации, издадени в партньорство с Европейската инвестиционна банка, биха били много добър инструмент.

Накрая, трябва спешно да приложим нови собствени ресурси като данъка върху финансовите сделки, данъка върху въглеродните емисии или данъка върху икономическата дейност, които биха ни дали възможност както да намалим вноските от държавите-членки, изчислени на основата на БВП, така и да прекратим недостойното обсъждане за нетните вносители.

Така че имаме сериозна задача за решаване, особено в специалния комитет, но г-н член на Комисията, това също са проблеми, с които трябва да имаме готовност да се ангажираме.

  Marta Andreasen, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, утре ще гласуваме проекта на коригиращ бюджет № 7, който покрива гаранцията, която ЕС беше помолен да осигури за европейския механизъм за финансово стабилизиране. Този механизъм, който дава възможност на Съюза да заема средства на капиталовия пазар и после да ги предоставя като заем на държави-членки във финансово затруднение, предполага, че ако държава-членка не е в състояние да върне заема, европейският бюджет би могъл да се използва за покриване на дълга.

Колеги, искам да насоча вашето внимание към факта, че гарантите на пакета за финансово стабилизиране са всъщност държавите-членки, много от които сами по себе си са в ситуация на финансова криза. Говорим за около 60 млрд. евро. Това не е символично понятие. Къде смятаме да намерим тези пари, ако се наложи да платим гаранцията?

Как можем да гласуваме в подкрепа на подобен коригиращ бюджет, след като Комисията не е установила приоритети за оползотворяване на бюджета, в случай че Европейският съюз бъде призован да плати гаранцията? Ако работим отговорно в защита на интересите на избирателите — дори да знаем, че рискът е малък — би трябвало да гласуваме против резолюцията.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, подкрепата, предоставена на Гърция, ни беше представена като изключение от забраната за прехвърляне на дълг, въз основа на чл. 136. Обаче чл. 136 не дава основание за предоставяне на кредит на Гърция, тъй като той позволява мерки единствено в съответствие със съответните разпоредби на Договорите. Не само че подобни не са предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз, но те всъщност са изрично забранени. Следователно законовите разпоредби не упълномощават по-нататъшни мерки, каквото беше и заключението на Центъра за европейска политика или накратко ЦЕП, в доклада му по тази тема. Финансовите министри от еврозоната решиха да подпомогнат Гърция, като предоставят кредит със средна лихва от 5%. Обаче експертите от ЦЕП доказаха, че кредит, отпуснат с политически-мотивирана лихва, която е под пазарната, представлява незаконна субсидия. Помощта, предоставена на Гърция в този смисъл, беше изключително спорна от законова гледна точка, ако не и направо незаконна.

Доколкото става дума за действителните възможни последици, г-н член на Комисията, бих искал да Ви представя оценката, направена от немския експерт икономист Joachim Starbatty, която, страхувам се, за съжаление е вярна — ако страните от еврозоната продължат да бъдат отговорни за дълговете на други държави-членки, то след 10 години еврото няма да съществува. Трябва да изкореним заболяването, а не само да сложим балсам на раната. Страните от еврозоната, които повече не могат да обслужват своите дългове, трябва да станат отново конкурентоспособни, напускайки валутния съюз. В противен случай считам, че еврото няма бъдеще.

  Reimer Böge (PPE). – (DE) Г-жо председател, Съветът вече се отказа да обсъжда — вероятно поради силната критика, с която се сблъска при обсъждането на предходната тема, макар че идеята на доклада Surján беше да предприеме мерки, с които да поправи решеното от Европейския съвет по пакета за стабилизиране през тази трудна дълга нощ. Сега членът на Комисията се произнесе върху твърде малката вероятност тези гаранции да бъдат използвани във връзка с европейския бюджет. Ако сме оптимисти, засега ще приемем това базово предположение.

Все пак трябва да имаме предвид, че по отношение на гаранциите вече имаме три неправдоподобни случая в европейския бюджет: фонд за заеми за инвестиционната банка с гаранции само от 100 млн. евро. Преди въвеждането на еврото имахме ситуация, в която всички държави-членки можеха да получат подпомагане с подкрепа на техния платежен баланс, по това време с таван от 16 млрд. евро. След въвеждането на еврото този ангажимент беше ограничен до страните, които не са въвели еврото, и в навечерието на финансовата криза от 2009 г. таванът за държавите-членки, които не са въвели еврото, беше увеличен на 50 млрд. евро, от които около 9-10 млрд. евро понастоящем се използват като гаранции.

Сега, с Договора от Лисабон, имаме ситуацията, която чл. 143 изрично определя за страните, които не са въвели еврото. Несъмнено чл. 352 би бил най-подходящата законова база, но това би означавало да е необходимо и участието на Парламента, както и на някои национални парламенти, може би затова беше трудно да възразим в трудните обстоятелства, в които беше взето това решение. В този смисъл, тогава, чл. 122 определено не беше най-правилната законова база, но беше политически най-целесъобразната и най-лесната за прилагане без участието на Парламента.

Определено имаше пропуски в нашите разпоредби в това отношение, но това не направи Европейския съюз неспособен да действа във време на криза. Мога да приема това. Въпреки това решението на Европейския съвет по този труден правен въпрос означава да прибегнем, ако това е необходимо, до разликата между лимита на собствените ресурси на Съюза и максималното ниво на многогодишната финансова рамка.

Чл. 310 от Договора ясно указва, че не следва да се приемат никакви законови актове, ако това е свързано с превишаване лимита на собствените ресурси на Съюза или на многогодишната финансова рамка. Ако това е необходимо, то ще се наложи преработка. В този смисъл Съветът сам по себе си направи голяма крачка, без да въвлича бюджетните органи по отношение на бъдещото разискване върху проблема: „Какъв е горният лимит на финансовата перспектива?“. Е, нека да кажа, че бъдещият горен лимит на многогодишната финансова рамка ще бъде лимитът на собствените ресурси на Съвета и нищо повече.

Мисля, че трябва да одобрим доклада въз основа на политическото благоразумие, но трябва да насърчаваме и да се борим да осигурим, че в бъдеще ще разискваме по правилния начин върху всеки друг пропуск, който наистина съществува в разпоредбите, както и как да включим Парламента и да отстраним тези пропуски. Това също трябва да формира част от общото междуинституционално споразумение по бюджета, базирано на Договора от Лисабон.

  Jacek Włosowicz (ECR). – (PL) Днес говорим за механизъм за финансово стабилизиране в Европа и за коригиращ бюджет. Това са стъпки, предназначени да увеличат сигурността и надеждността на финансовата система в Европа. Тези мерки несъмнено са необходими в момента, за да не се озовем в дори по-големи финансови трудности за в бъдеще. Надявам се, че мерките, за които говорим днес, ще бъдат ефективни и ще бъдат нужното лекарство, с което да излекуваме симптомите. Но това лекарство със сигурност няма да отстрани причините, а те са нашият основен проблем от последните месеци. Без основни промени в европейската финансова система мерките, които сега разглеждаме, ще се окажат само временна помощ.

Следователно трябва да започнем с въвеждането на основни промени, така че финансите на Европа да бъдат по-стабилни и прозрачни и така че ние — в качеството ни на Парламент — да не бъдем използвани толкова често като пожарникари, призовавани на помощ единствено за гасене на пожари. Такива мерки могат да послужат само като подпомагане, а не като основа за постоянни бъдещи действия.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, за да осигурим финансовата стабилност на еврозоната, сега въвеждаме пакет от мерки. Въпросът, който ме притеснява във връзка с този бюджетен ред, е дали тези средства наистина ще бъдат предоставени, в случай че обратно на очакваното държава-членка трябва да използва това приложение.

Вие говорите за предпазливост, г-н член на Комисията. За да може този случай да остане само хипотетична ситуация, аз наистина бих призовала настоятелно Комисията да прокара мерки, които предоставят достатъчно „спирачки“, за да осигурят, че държавите-членки наистина правят всичко възможно в рамките на своите пълномощия, за да гарантират, че няма да се озоват никога в подобна ситуация.

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, някои малки уточнения за г-жа Andreasen по въпроса. Проектът на коригиращ бюджет № 7 не засяга гаранциите на държавите-членки; те са с друго предназначение. Това, което се гарантира от държавите-членки, е сумата от 440 млрд. евро по двустранни заеми. Относно структурата на бюджета — това е копие на инструмента за платежния баланс и отново — това е въпрос, който е бил вече задаван.

Това е типично подреждане на бюджетните позиции, свързано със заемни операции без точно изчислен гаранционен фонд. Така че това е символичен запис. Ако се появи нужда от свежи средства, активирани досега в инструмента за платежния баланс на Унгария, Латвия и Румъния до сумата от 14,6 млрд. евро, то Комисията ще представи предложение за необходимите бюджетни кредити чрез прехвърляне или чрез коригиращ бюджет.

Това е организацията, но в нея няма нищо ново — просто е израз на продължението на съществуващия инструмент за платежния баланс в държавите-членки от еврозоната и аз съм съгласен с Reimer, че това е много свободна интерпретация на Договора от Лисабон.

  László Surján, докладчик. – (HU) Преди всичко дължа благодарност на политическите групи, които подкрепят доклада, и считам, че докладът наистина служи на интересите на сигурността. Но критичните забележки, които указват, че имаме 800 млрд. евро пакет, от които Парламентът може да разглежда или да работи с 60 млрд., са също оправдани.

До някаква степен това създава впечатление, че Парламентът не работи в рамките на Договора от Лисабон или все едно че изобщо не е съществувал. Обаче нашата работа е да работим с тези 60 млрд. евро и в това отношение бих искал да поясня отново, че задълженията са само върху държавите-членки в еврозоната. Така че, ако думите на оратор, който казва „не“, защитавайки интересите на своите избиратели, могат да бъдат счетени за знак, че Обединеното кралство скоро ще се присъедини към еврозоната, то този ден заслужава да бъде весело отпразнуван и вписан с червени букви в аналите на Европейския съюз.

Тъй като аз, за разлика от много други, вярвам в еврозоната и бих искал да видя моята страна също скоро да бъде призована да поеме финансова отговорност в този спасителен план. Надявам се вероятността този залог да се окаже необходим да е нулева или почти нулева, тъй като държавите-членки поемат огромен риск, в случай че залогът не съответства на финансовите им задължения след спасителната инициатива.

Ако си спомням вярно, Договорът от Лисабон предвижда и възможността за изключване при дадени обстоятелства. Несъобразяването с финансови задължения би могло да се окаже такава сериозна грешка, че да се наложи обмислянето дори и на тази санкция. Считам, че това е гаранцията, която друг оратор поиска. В заключение, искам да ви благодаря още веднъж за вашето внимание и да помоля моите колеги да подкрепят доклада утре. Нека това бъде още един източник на сигурност за гражданите на Европа.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре на обяд (сряда, 22 септември 2010 г.).

(Заседанието, прекъснато в 18,35 ч, се възобновява в 19,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател