Показалец 
Разисквания
PDF 4121k
Вторник, 21 септември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ
1. Откриване на заседанието
 2. Действия, предприети вследствие на резолюции на Парламента: вж. протокола
 3. Сигурност на доставките на природен газ (разискване)
 4. Среща на високо равнище ЕС–Китай, 6 октомври 2010 г. (разискване)
 5. Време за гласуване
  5.1. Проект на коригиращ бюджет № 5/2010: Европейска служба за борба с измамите и преглед на собствените ресурси (A7-0249/2010, László Surján) (гласуване)
  5.2. Доизграждане на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия (A7-0226/2010, Pablo Arias Echeverría) (гласуване)
  5.3. Разследване и предотвратяване на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване (A7-0195/2010, Christine De Veyrac) (гласуване)
  5.4. Сигурност на доставките на природен газ (A7-0112/2010, Alejo Vidal-Quadras) (гласуване)
  5.5. Споразумение за реадмисия между Европейската общност и Пакистан (A7-0231/2010, Csaba Sógor) (гласуване)
  5.6. Търговски и икономически отношения с Турция (A7-0238/2010, Метин Казак) (гласуване)
  5.7. Законодателство на ЕС за опазване на биологичното разнообразие (A7-0241/2010, Esther de Lange) (гласуване)
  5.8. Превенция на природни и причинени от човека бедствия (A7-0227/2010, João Ferreira) (гласуване)
  5.9. Ограничаване на бедността и разкриване на работни места в развиващите се страни (A7-0192/2010, Eleni Theocharous) (гласуване)
 6. Обяснение на вот
 7. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола
 8. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
 9. Фармакологична бдителност за лекарствените продукти (изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004) – Фармакологична бдителност (изменение на Директива 2001/83/ЕО) (разискване)
 10. Пускане на пазара на биоциди (разискване)
 11. Многогодишна финансова рамка за периода 2007–2013 г. (разискване)
 12. Проект на коригиращ бюджет № 7/2010: гаранция, предоставена от Европейския съюз в съответствие с разпоредбите на чл. 122 на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) – финансова помощ за държавите-членки (разискване)
 13. Време за въпроси (въпроси към Комисията)
 14. Европейска стратегия за икономическо и социално развитие на планинските региони, островите и слабо населените райони (разискване)
 15. Включване на въздухоплавателните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (разискване)
 16. Използване на търговските марки на Общността на вътрешния пазар (разискване)
 17. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола
 18. Закриване на заседанието


  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

 
1. Откриване на заседанието
Видеозапис на изказванията
  

(Заседанието се открива в 09,05 ч.)

 

2. Действия, предприети вследствие на резолюции на Парламента: вж. протокола

3. Сигурност на доставките на природен газ (разискване)
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Vidal-Quadras, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО (COM(2009)0363 - C7-0097/2009 - 2009/0108(COD)) (A7-0112/2010).

 
  
MPphoto
 

  Alejo Vidal-Quadras, докладчик. (ES) Г-н председател, през последните години станахме свидетели на многократни примери за уязвимостта на държавите-членки по отношение на въпроси от областта на енергетиката, особено по отношение на доставките на газ.

Прекъсванията на доставките в северните и източните части на Европейския съюз през зимите на 2005-2006 г. и 2008-2009 г. се превърнаха в истински кошмар. Суровите зими през последните години в Европа още повече изискват от нас да направим всичко възможно, за да избегнем подобни ситуации в бъдеще.

По-голямата част от енергийните доставки на Съюза представлява внос; затова дипломацията може да играе важна роля в тази стратегическа област. Всички сме запознати с усилията на Комисията в тази област, които високо ценим, но трябва да разполагаме с по-пряко ефективни механизми.

Трябва да имаме предвид, че при кризите в снабдяването, които преживяхме, правилата на националния пазар и липсата на връзки не позволиха да се предоставят напълно задоволителни помощи на засегнатите държави-членки.

Регламентът, за който ще гласуваме, има за цел да бъде сериозна крачка напред при решаването на този проблем. Прекарахме дълго време в опити да се постигне напредък по този въпрос, като се преодолеят трудностите, произтичащи от различните национални гледни точки. Това беше един дълъг и труден процес на преговори.

Споразумението, за което ще гласуваме днес, показва, че държавите-членки не са се ограничили до собствените си национални интереси, за да се приеме един по-европейски акцент. След като регламентът бъде приет, ще разполагаме с мощен инструмент, с който сигурността на доставките на газ в Европейския съюз ще се повиши като цяло.

Регламентът беше единодушно приет от комисията по промишленост, изследвания и енергетика след успешния край на тристранните диалози със Съвета.

Бих искал да се възползвам от тази възможност, за да благодаря на всички докладчици в сянка за отличната им работа, надлежно отразена в текста, както и на всички членове на комисията, които предоставиха своите становища, голям брой от чиито важни изменения бяха включени в текста.

Също така, бих искал да благодаря на Европейската комисия за ценната подкрепа, предоставена на съзаконодателите, както и да призная щедрото сътрудничество на испанското председателство на Съвета, което ни информираше за напредъка на работата си.

Настоящият регламент обезпечава сигурността на всички европейски граждани, които от сега нататък ще бъдат по-добре защитени в случай на криза. Освен това той предоставя на държавите-членки известна доза гъвкавост, като им дава възможност да включват допълнително защитени потребители, като например обществените услуги.

Въпреки това легитимното желание на дадена държава-членка, когато става въпрос за защита на потребителите на националния си пазар, трябва да бъде балансирано с гаранция за солидарност с гражданите на други държави-членки на Съюза.

В случай на криза регламентът задължава дружествата за доставка на газ да обслужват защитени клиенти за минимален непрекъснат период от 30 дни. Освен това държавите-членки трябва или да изградят, или да обновят, инфраструктурите си с цел подобряване на интеграцията на вътрешния енергиен пазар и намаляване на съществуването на „енергийни острови“.

Едно от най-важните постижения на този регламент е фактът, че налага обратен поток на връзките за газ на всички държави-членки, като по този начин се отговаря на критериите като необходимост и жизнеспособност. Обратният поток, посредством инвестиции в краткосрочен план и на приемлива цена, ще даде възможност за безпрецедентно диверсифициране на доставките в рамките на Европа. В този смисъл газопроводът „Ямал“ е очевиден пример, като се има предвид, че той доставя газ на Полша, Чехия, Словакия и Германия през Беларус.

Друго постижение на Парламента е важната роля, предоставена на Комисията, която придобива правото на вето по отношение на конкретни мерки, ако се прецени, че те могат да застрашат сигурността на доставките към други държави-членки.

Освен това Комисията ще играе решаваща роля при координацията между държавите-членки във всяка кризисна ситуация под егидата на групата за координация на въпросите по доставка на природен газ. Настоящият регламент предвижда реално решение на реален проблем. Той укрепва сигурността на доставките на газ и задължава всички участници на пазара да си сътрудничат при възникване на сериозни проблеми с доставките в бъдеще.

Правилното и ефективно функциониране на пазара, изграждането на междусистемни връзки и диверсифицирането на доставчиците и маршрутите са най-добрата защита срещу бъдещи кризи.

Г-н председател, регламентът относно сигурността на доставките на газ представлява сериозна качествена промяна на начина, по който държавите-членки преминават от чисто националните схеми към цялостно включване в един амбициозен европейски подход.

Вярно е, че бяха необходими две кризи с опасни последици, за да се събуди съвестта на някои държави-членки по отношение на Европейския съюз, но тяхното покаяние в добре дошло, ако то има същите последици като разкаянието.

В заключение, г-н председател, настоящият регламент представлява исторически крайъгълен камък по пътя на сигурността в Съюза и е неопровержимо доказателство за значимостта на големия ни интеграционен проект. Правилното и бързо прилагане на регламента ще изпрати категорично послание на нашите доставчици, които почти винаги са наши приятели; че по отношение на доставките на газ в Съюза, мотото „всеки за себе си“ вече не важи. То беше заменено от „всички за един и един за всички“.

 
  
MPphoto
 

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията.(DE) Г-н председател, госпожи и господа, природният газ играе важна роля в енергийната ни политика и стратегията за тази област е ясна. На първо място, е необходима ефективна европейска правна рамка за гарантиране на доставките на газ. Второ, следва да диверсифицираме нашите източници и маршрути на доставки на вносен газ. Също така, е необходимо по-нататъшно развитие и укрепване на необходимата инфраструктура и възприемане на общ подход за европейските интереси при контактите с енергийните ни партньори и транзитните държави. Всичко това трябва да се основава на един добре функциониращ вътрешен пазар.

Газовата криза през януари миналата година и събитията, които се случиха през юни между Москва и Минск, потвърдиха, че сме на прав път с нашата стратегия за газа. По тази причина аз съм благодарен, че преговорите в Парламента и с държавите-членки въз основа на предложението на Комисията бяха доведени до конструктивно заключение в разстояние само на една година. Това е добра новина за бизнеса и за гражданите на Европейския съюз. Бих искал да благодаря, по-специално, на Европейския парламент и на г-н Vidal-Quadras, че демонстрираха ангажимента си по този въпрос. Вие бяхте сигурни за резултатите, които могат да бъдат постигнати, и доведохте процеса до убедително заключение. Също така бих искал да изразя благодарността си към държавите-членки за тяхната готовност да се откажат от някои свои правомощия и да станат част от една европейска рамка.

Проектът на регламент е първият законодателен акт, основан на всеобхватния член относно областта на енергетиката в новия Договор от Лисабон. Навлизате в нова територия и използвате новопридобитите си всеобхватни правомощия. Никой не може да гарантира, че няма да има прекъсвания на доставките на газ. Това прави още по-наложително да се предприемат необходимите предпазни мерки. Считаме, че тясното сътрудничество с държавите-членки по въпроса за природния газ е по-важно от всякога. Понастоящем съветваме Полша да гарантира от самото начало, че новият й договор за доставки на газ със Русия е съвместим с европейското законодателство и не изисква формално нарушение на договорните процедури.

Приветстваме призива на Парламента за общ европейски подход, по-бързи превантивни действия, нови технически възможности, като например способност за обратен поток, разширяването на инфраструктурата и обща европейска външна енергийна политика. Подкрепяме и предложението на Парламента за наблюдение и установяване на вътрешен пазар. Задължителните минимални стандарти за всяко частно домакинство са показател за солидарност и за отговорността, която Европа поема по отношение на своите граждани. В цяла Европа ще има задължително съхранение на 30-дневни доставки в случай на екстремни условия, например липса на инфраструктура, температурни вариации или повишаване на търсенето. Тридесетдневната обезпеченост все още не представлява истинска „предпазна мрежа“, но поставя една основа, върху която можем да подходим към зимата и възможни бъдещи кризи с по-голяма увереност.

Ние следва все повече да говорим с един глас, да изградим позицията си вътрешно, както правим в момента, и да представим единна позиция пред външния свят.

Много от мерките, които са част от регламента, вече са били изпълнени, включително тези, свързани с газовата инфраструктура и възможността за обратен поток. В момента се предоставя подкрепа на 31 проекта в областта на природния газ чрез използване на средства, отделени от Парламента. Общо 1,4 млрд. евро спомагат за отпускане на обществено и частно финансиране. През последните месеци постигнахме голяма част от това, което регламентът се опитва да изпълни. Все още обаче остава да се направи много. Сигурен съм, че регламентът няма да бъде последната дума по този въпрос. Ето защо бих искал да видя едно временно преразглеждане и евентуално продължаване на регламента и фина настройка и разширяване на съответните планове в рамките на две до три години.

Бихме искали този регламент да бъде приложен бързо след приемането му. Комисията иска да предприеме действия на един ранен етап, за да се гарантира, че разполагаме с общ подход към външните ни отношения в областта на енергетиката. Групата за координация на въпросите в областта на природния газ, която се ръководи от Комисията и заседава веднъж месечно, ще изиграе по-сериозна роля вследствие на регламента. Приветстваме факта, че ще има сътрудничество не само на европейско, но също и на регионално равнище. Един пример за това е пилотният проект с участието на трите балтийски държави Естония, Латвия и Литва като част от Плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP). Накратко, необходими са регионални решения в рамките на цялостното европейско измерение.

Мога да ви уверя, че Комисията иска да види едно всеобхватно разискване относно инфраструктурата. Инфраструктурният пакет, който възнамеряваме да ви представим през ноември, представлява подходяща възможност за това, заедно със следващия финансов период.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Sonik, докладчик по становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.(PL) Гражданите на Европа очакват мерки и решения от Европейския съюз, които видимо и конкретно изразяват желанието ни наднационалната инфраструктура да бъде управлявана колективно. Регламентът отговаря на тези очаквания. По-конкретно, това засяга транспорта и възможността за бързо пътуване до всяка дестинация в Европа с помощта на бързи железопътни линии, пътища и въздушни връзки, и се отнася и до сигурността, включително енергийната сигурност.

В продължение на няколко години заявявахме пред Парламента, че енергийните доставки следва да се разглеждат като стратегическа политическа тема. Европа не трябва да бъде зависима от един единствен доставчик, но такова е положението в Централна и Източна Европа, която получава голяма част от доставките си от Русия. „Газпром“ многократно показва, че разглежда природния газ като стратегическо оръжие за засилване на влиянието на Москва чрез създаване на трудности в областта на доставките на газ. Ние, като поляци, като полски членове на Европейския парламент, сме обръщали внимание на егоистичния характер на Северния газопровод, инвестиция, която беше предприета без консултации с държавите-членки на Европейския съюз.

Днешният регламент за солидарност в областта на газа е израз на европейското съзнание, че само заедно можем да изградим ефективна и взаимно изгодна система за доставката и разпределението на природен газ. Система, в която нито една държава, в случай, че бъде лишена от газ, няма да бъде оставена сама. За да влязат разпоредбите на този регламент в сила обаче, е необходима политическата воля на правителствата, както и финансовото усилие на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Sandra Kalniete, докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защитата на потребителите. (LV) Благодаря Ви, г-н председател. Това е един много важен доклад и аз се радвам да видя, че регламентът на Парламента отразява опасенията на онези държави-членки, които са изолирани в областта на енергетиката, защото са силно зависими от доставки от трети държави и им липсва инфраструктура, която да ги свърже с други държави-членки на Европейския съюз. Надявам се, че приемането на този регламент ще даде възможност за развитието на общи проекти в областта на енергийната политика. От името на комисията по вътрешния пазар и защитата на потребителите, с удоволствие отбелязвам различни точки, където Парламентът е подобрил предложението. Първо, категорията на потребителите, на които доставките на газ се гарантират в крайни обстоятелства, е направена по-конкретна и ясно определена. Второ, работата на европейския принцип на солидарност е бил отклонен, засилен и направен по-конкретен, с акцент върху регионалното сътрудничество и разширяването на правомощията и отговорностите на Комисията. И накрая, по един недвусмислен начин е дадено предимство на пазарно-ориентираните инструменти вместо на непазарните механизми с цел разрешаване на прекъсванията на доставките. Те ще бъдат приложени единствено в случаи, в които пазарът не е в състояние да гарантира доставки на защитените потребители. В заключение, бих искал да благодаря на г-н Vidal-Quadras за отличното му сътрудничество.

 
  
MPphoto
 

  Jacek Saryusz-Wolski, докладчик по становището на комисията по външни въпроси.(EN) Г-н председател, енергийната сигурност е един от основните елементи за обезпечаване на бъдещето. Тя представлява обществено благо, което Европейският съюз е длъжен да осигури на гражданите си. Въпросът не е дали, а как Общността трябва да действа, за да предостави сигурност на държавите-членки в областта на енергетиката. За тази цел са необходими два елемента: първо, подходящи законодателни инструменти, и, второ, политическа визия и воля за прилагане на тези инструменти.

По отношение на законодателния пакет, който се договаря по един много ефективен начин от докладчика, г-н Vidal-Quadras, смятам, че в сравнение с първоначалните амбиции две трети от целта за обезпечаване на енергийната сигурност на Европейския парламент като цяло са били постигнати. Пакетът ни предоставя амбициозни правила по отношение на инфраструктурата, въвежда системата за реагиране на Общността при извънредни ситуации, и включва принципа на солидарност, както се предвижда в член 194 от Договора, като обвързваща разпоредба.

Налице са обаче някои важни пропуски, особено във външното измерение на енергийната политика на Европейския съюз. Регламентът пропуска ролята на върховния представител и само бегло се позовава на южния коридор, „Набуко“ или сътрудничеството с нашите партньори от ЕПС.

Цялостният текст обаче представлява огромен напредък – или по-скоро би могъл, ако бъде надлежно изпълнен.

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Herbert Reul, от името на групата PPE.(DE) Г-н председател, госпожи и господа, първо, бих искал да благодаря на членовете на Парламента, които работиха усилено по този проект и най-вече на г-н Vidal-Quadras. Това доказва, че европейската политическа система е в състояние да реагира в случай на криза и да представи полезни решения.

На няколко пъти сме ставали свидетели на такива ситуации в областта на доставките на газ. В резултат на това проблемът за сигурността на доставките сега е много по-ясен. Бяхме принудени да действаме и предприехме необходимото действие. Открихме решения, които не са ясни, които включват нови инструменти, и които, и това е най-интересният аспект от всичко това за мен, не само установяват инфраструктурни стандарти в Европа, не само създават общи правила за планове за превенция и извънредни ситуации, не само предоставят сигурността, която с право беше спомената от г-н Йотингер, че можем да предложим на гражданите си 30-дневна сигурност в бъдеще, но и показват, че сме в състояние да постигнем компромиси, които водят до жизнеспособни резултати. Процесът беше труден, но вече е ясно, че акцентът е върху ролята и отговорностите на дружествата, които изграждат и управляват мрежите. Друг важен фактор изисква да се гарантира, че политиките са гъвкави, както и да се даде да се разбере, че не се налагат изисквания, които не дават резултат, или вече не са интелигентни или разумни например чрез вграждане на гъвкавост за възможност за обратен поток. Не казваме, че всичко трябва да се постигне на всяка цена, но си оставяме поле за оценка на отделните случаи и подобряване на сътрудничеството в регионите.

Също толкова важно е и позоваването на факта, че въпреки че държавите-членки трябва да са наясно със собствените си отговорности, ако те не могат да намерят необходимите решения, Комисията ще трябва да свърши допълнителна работа. Ролята на Комисията беше засилена, но тя не е единствената, която взима решения. Тя е отговорна за вземане на решение, когато други решения вече не са възможни, и има последната дума. Необходима е гъвкавост и системи, които свеждат тежестта в разумни граници. Не на последно място, трябва да се гарантира, че са въведени решения. Това е добрата новина от Брюксел за населението на Европа.

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D.(DE) Г-н председател, бих искал да започна, разбира се, като благодаря горещо на г-н Vidal-Quadras за положителния му доклад и, преди всичко, за продуктивното сътрудничество между него и докладчиците в сянка. Също така бих искал да изразя благодарността си на председателя на комисията, който организираше срещите с испанското председателство.

Постигнахме добър резултат. Разбира се, става въпрос за солидарност на европейско равнище, което е основният въпрос, за съвместното развитие на газопроводите, за възможността за обратен поток, и най-вече за защита на уязвимите потребители. Както беше казано, всичко това попада в обхвата на прякото законодателство. Някои хора отправиха критики, но то е много важно, защото ни позволява да изпратим ясен сигнал.

Г-н Йотингер вече е отправил поглед в бъдещето и заяви, че това не е краят. Бих искал да го подкрепя в това отношение. Следва да отидем малко по-далеч. Неотдавна групата на г-н Делор излезе с доклад за възможността да се създаде европейска енергийна общност. Зная, че нашият председател горещо подкрепя тази идея. Радвам се, че той мисли така, защото считам, че това би представлявало много важен принос за напредъка и продължаването на процеса на обединяване на Европа, ако се създаде обща европейска общност по въпросите на енергетиката, без да се изменя Договорът. Също така е важно да не затъваме в обсъждания за преработване на Договора. Солидарността трябва да има приоритет.

Втората ми забележка се отнася до обединения ни фронт както във вътрешен, така и във външен план. Какво имам предвид под „вътрешен план“ тук? Става въпрос за това от каква допълнителна инфраструктура се нуждаем и г-н Йотингер спомена и това. Колкото повече преминаваме към слънчева и вятърна енергия, толкова повече ще трябва да развием инфраструктурата си, защото, наред с по-големия капацитет на съхранение, ще е необходимо да се гарантира, че други производители на енергия ще могат да се включат, когато няма достатъчно слънчева или вятърна енергия на разположение. В резултат на това общата инфраструктурна мрежа в Европа е от съществено значение.

Разбира се, необходимо е и да представим обединен фронт пред външния свят. Ние все повече разполагаме с общ пазар, докато това не е така при другите държави. Русия не разполага с общ, отворен пазар. Вместо това там има държавен монопол. Ако искаме да се изправим срещу тази система, трябва да направим това заедно въз основа на една обща европейска външна енергийна политика, но може би и въз основа на общ подход от страна на европейските газови дружества, за да се постигнат по-добри цени и по-добри условия, както и, разбира се, развитието на инфраструктурата като „Набуко“. За мен това е причината за преминаване към обща европейска енергийна политика днес.

 
  
MPphoto
 

  Adina-Ioana Vălean, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, преди всичко трябва да поздравя докладчика, г-н Vidal-Quadras, за отличната му работа по този важен доклад. Всяка зима ни напомня, че Европа е зависима от доставките на газ от Русия, Украйна и други държави. Сигурността на енергийните доставки вече е приоритет на Европейския съюз и това трябва горещо да се приветства.

Този законодателен акт е положителна стъпка към ограничаване на уязвимостта на Европа и гарантиране на гражданите ни, че ще има доставки на газ в случай на сериозно прекъсване; цените ще бъдат приемливи и солидарността ще победи. Трябва обаче да се направи повече. Трябва да продължим да диверсифицираме маршрутите на доставка на енергия и източниците на доставка. Сигурността на енергийните доставки има различно значение, в зависимост дали става въпрос за Румъния, Холандия или Финландия. Нашите различни геополитически ситуации изискват европейски подход, а европейският подход изисква цялостно завършване на енергийния пазар.

На всички е известно, че множество протекционистки пречки продължават да съществуват в рамките на Европейския съюз. Протекционизмът е в ущърб на пазара, а оттам и на потребителите, чрез поддържане на високи цени и подкопаване на сигурността на доставките. Изненадващо е обаче един политик да заяви, че политиката не следва да се намесва в енергийната политика, и аз заявявам това категорично. Всеки ден чуваме за неясни договори, задкулисни сделки, монополи и политически договорености.

В Румъния, оформянето на енергийната ни стратегия е в ръцете на няколко души от Съвета по сигурност, оглавяван от президента. Отчетност? Не и за румънците. Демокрация? Не и за румънците. И все пак, последиците от тази политика се усещат именно от гражданите на Румъния, когато получат високите си сметки за газ в края на годината.

Време е да поискаме повече прозрачност, отчетност и демокрация по отношение на начина, по който нашите държави-членки разглеждат енергийната политика. В противен случай няма да бъдем в състояние да подобрим ситуацията за потребителите. Нека свободният пазар да регулира цените – той несъмнено ще свърши по-добра работа от политиците. Необходимо е Комисията да премахне протекционистките пречки и манталитети.

 
  
MPphoto
 

  Claude Turmes, от името на групата Verts/ALE.(DE) Г-н председател, поздравления на г-н Vidal-Quadras и на всички, взели участие в преговорите. Също така, бих искал да поздравя испанското председателство, което наистина ни помогна да постигнем бърз напредък в тази област. Постигнахме добър баланс между вътрешния пазар и бъдещото планиране и между регионалното равнище и Европа като цяло. Доволен съм също и че областта, в която постигнахме най-голям напредък, възможността за обратен поток, играе съществена роля в регламента.

Бих искал да отправя три забележки с цел поглед към бъдещето. Първо, по отношение на инфраструктурата, можем да видим потенциал за развитие на връзките „север-юг“, по-конкретно в Полша, Унгария и Словакия. За нас е много важно да разполагаме с повече връзки „север-юг“. По отношение на съхранението на газ, трябва да разгледаме въпроса, подчертан от г-н Swoboda. Ако повече природен газ навлезе на пазара на електричество, което изглежда вероятно, ще е необходимо съхранение с бърз цикъл.

Второ, според мен изобщо не разполагаме с добри данни като основа за оценка на бъдещото търсене на газ. Какво въздействие има Директивата на Европейския съюз за сградите? Какъв резултат има изявлението на държава като Германия, че от 2050 г. всички сгради, стари и нови, ще бъдат сгради с енергиен баланс, равен на нула? Моделът PRIMES не е достатъчно подробен или независим, защото е създаден от същия човек, който разработи сценариите за EURELECTRIC. Това означава, че са необходими по-добри данни, за да не позволим инвестицията да бъде напразна.

Трето, държавните ръководители ще заседават на 4 февруари 2011 г. Преди тази среща на високо равнище на 4 февруари смятам, че Комисията следва да ни предостави документ, съдържащ преоценка на световния газов пазар. Намирането на шистов газ в САЩ доведе до увеличение на количеството втечнен газ. Какво ще означава за нас, ако намерим шистов газ в Европа? Необходим е документ от Комисията, който да предостави на държавни ръководители оценка на настоящото състояние на световния газов пазар. Според мен то е много по-положително, отколкото от преди две или три години.

 
  
MPphoto
 

  Konrad Szymański, от името на групата ECR.(PL) Поздравленията със сигурност са заслужени, защото г-н Vidal-Quadras е не само в основата на компромиса, който постигнахме със Съвета, но и в основата на изключително широкия консенсус между политическите сили в Парламента. Това е много важно. Европейските консерватори и реформисти подкрепят този компромис, въпреки че Парламентът първоначално предложи мерки, които бяха много по-амбициозни, особено по отношение на изграждането на инфраструктурата, но и в областта на политическото участие на Европейския съюз при решаването на кризи, включително кризи, които имат международно измерение.

Може да се каже, че първоначалният вариант на резолюцията предвиждаше много повече задължения както за дружествата, така и за държавите-членки. Текстът, с който разполагаме днес, съдържа много повече възможности. Остава само да се надяваме, че това няма да бъде претекст за продължаване на политиката на безразличие – както от страна на държавите-членки, така и на дружествата – политиката на безразличие към руската злоупотреба на природния газ като оръжие в Централна Европа. Остава да се надяваме, че Европейската комисия ще покаже решителност при борбата срещу злоупотребата на „Газпром“ на нейния монопол, защото „Газпром“ има и политически причини за желанието си да запази не само пълен контрол върху газопроводите, включително тези на територията на Европейския съюз, но и пълен контрол върху суровината, включително след продажбата й на пазара на Европейския съюз. Това се случва за сметка на общия пазар, случва се за сметка на конкуренцията и правата на потребителите и се случва за сметка на развитието на модерните технологии в газовата промишленост.

Разбира се, регламентът може да бъде по-добър, но той все пак представлява най-значимата възможност и най-голямата гаранция на енергийната политика на Съюза пред лицето на кризата с доставките на газ и затова при гласуването днес трябва да бъде подкрепен възможно най-широко от Парламента.

 
  
MPphoto
 

  Jacky Hénin, от името на групата GUE/NGL.(FR) Г-н председател, трябва ли да гарантираме енергийната сигурност и независимост? Да, трябва. За да гарантираме напълно сигурността и независимостта обаче е изключително важно да премахнем природния газ и другите енергийни източници от сериозните проблеми, причинявани от спекулативните пазари, да ги обявим за обществени активи и да сключим тарифни споразумения, които зачитат хората от държавата-производител и предоставят сигурност на европейските потребители. Това може да бъде мисията на Европейска агенция по енергетика под контрола на Парламента и Съвета.

Съюзът не трябва да действа като представител на многонационалните газови и нефтени дружества, особено след бедствието, на което станахме свидетели край бреговете на Флорида. Многонационалните дружества не се интересуват от интересите на потребителите. Те обслужват само интересите на своите акционери и не обръщат никакво внимание на правата на хората, които живеят в държавите-производителки на газ, да се разполагат с продуктите на собствената си подпочва.

За разлика от докладчика, аз не съм убедена, че свободното действие на пазара и частните дружества, които развиват дейност в газовата промишленост, ще гарантират доставките на газ в Съюза. За да се гарантират доставките на газ за всички граждани на Съюза е необходимо да национализираме големите газови групировки и от тях да се създаде европейска група по интереси под многонационален и преди всичко публичен контрол.

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela, от името на групата EFD.(EL) Г-н председател, г-н Vidal-Quadras, позволете ми да Ви поздравя за един отличен доклад, който въвежда ред на вътрешния ни пазар. Бих искала обаче да разясня следното: Европа в никакъв случай не е обезпечила или решила основния проблем с алтернативните доставчици на газ.

Напротив, разглеждайки доставчиците, необходими за жизнеспособността на газопроводите, които планираме в Европа, на мен ми се струва, че все още има само един доставчик. За да ви дам представа за това колко ефективно ни е обкръжила, Русия е сключила споразумения за доставки на природен газ с всеки потенциален европейски доставчик – дори Иран. Аз нямам възражения, но следователно, г-н член на Комисията, е необходимо предложение за търговските връзки въз основа на взаимните интереси с Русия, формулирани в сътрудничество с г-н Таяни, ако и ние искаме да обвържем от икономическа гледна точка.

Въпросът ми е следният: мислили ли сте за ускоряване на плана за действие за ВПГ? Има доставчици в Северна Африка и Залива. Възнамерявате ли да увеличите ВПГ терминалите в региона на Средиземно море? Алтернативни доставчици съществуват и аз бих искала от Вас да вземете този въпрос предвид.

 
  
MPphoto
 

  Béla Kovács (NI).(HU) Госпожи и господа, глобалната експанзия и интернационализация на търговията с природен газ доведе със себе си риска конфликти, били те международни, политически или икономически, да имат пряко или косвено въздействие върху единния пазар на газ, като застрашават функционирането му и впоследствие и сигурността на доставките. Всеки модел на пазара на газ по дефиниция е в състояние да се справи само с краткосрочен капацитет, управление на доставките, технически и технологични проблеми и ценови разлики, и опит разходите на услугите да се сведат то минимум като цяло. Затова сигурността на доставките трябва да се определи като гаранция, че потребителите, които се нуждаят от непрекъснати доставки, ще разполагат постоянно с необходимото количество газ на достъпни цени. При формулирането на политиката за сигурността на доставките трябва да се обърне специално внимание на температурно зависимите битови абонати, които не могат да преминат към други енергийни източници. Тези потребители не са в положение да се борят за собствената си сигурност на доставките. В условията на днешния напълно либерализиран пазар на газ е задължение на държавата, правителството и регулаторните органи да гарантират, че общият договор за обслужване включва всички приемливи изисквания на услугата.

 
  
MPphoto
 

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE).(LV) Г-н председател, г-н член на Комисията, всички сме зависими. В Европа сме зависими от енергийните доставките от трети държави. Особено сме зависими в газовия сектор и, разбира се, налице е голяма зависимост пряко от една държава-доставчик, а именно – Русия. Знаем, че като държава-доставчик Русия може да създаде проблеми. Например в резултат на спора между Русия и Украйна няколко държави-членки на Европейския съюз останаха без доставки на природен газ през януари 2009 г. Какво е решението? Решението, разбира се, е двустепенно. Първо, както заявиха и други колеги, диверсификация на доставките. Второ, развитие на вътрешния пазар с междусистемни връзки. Така че, когато всъщност говорим за обща европейска политика в областта на енергетиката, имаме предвид необходимостта от развитие на функциониращ вътрешен пазар, който би ни предоставил сигурност. Къде е проблемът? Проблемът е, че в Европа понастоящем има няколко държави и региони, които са напълно откъснати от останалата част на Европейския съюз. По-конкретно, балтийските държави са напълно откъснати и изцяло зависими от доставките на газ от Русия. Вследствие на този факт например потребителите в Балтийските държави в момента плащат 30% повече за природен газ от същите потребители в Германия. Ето защо категорично считам, че регламентът, който беше започнат от Комисията и който беше завършен от г-н Vidal-Quadras, е стъпка в правилната посока. Това е правилната посока, но трябва да успеем да го доведем до успешен край. Трябва да сложим край на изолацията на различни държави-членки с инвестиции в инфраструктурата, така че да може да имаме общ пазар и да разполагаме с предпоставките за свободен вътрешен пазар, който би обезпечил сигурността на доставките на газ. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Teresa Riera Madurell (S&D).(ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, днес беше напомнено на Парламента, че кризата от януари 2009 г. разкри нещо повече от енергийната ни зависимост. Научихме, че една значителна част от проблема се намира в собствените ни граници. Испания например не може да помогне на засегнатите нови държави-членки, въпреки че разполага със средства.

Бих искала да ви напомня, госпожи и господа, въпреки че може да изглежда очевидно, че вътрешната солидарност изисква газът да може лесно да се пренася в Съюза без технически или договорни пречки и, преди всичко, посредством трансгранични междусистемни връзки, които понастоящем далеч не са най-добрите.

В това е стойността на регламента, който ясно свързва изграждането на междусистемни връзки със сигурността на доставките, като подчертава необходимостта от диверсифициране на източниците и премахване на енергийните острови.

Г-н председател, позволете ми да завърша речта си, като поздравя Комисията, г-н Vidal-Quadras и испанското председателство, че за рекордно кратко време спомогнаха за развитието на солидарността по енергийните въпроси.

 
  
MPphoto
 

  Jorgo Chatzimarkakis (ALDE).(DE) Г-н председател, първо, бих искал да благодаря на г-н Йотингер и да поздравя г-н Vidal-Quadras за доклада му. С помощта на испанското председателство беше възможно да се изготви един много добър документ. Природният газ е важен и значението му расте. В изказването си г-н Turmes заяви, че трябва да променим гледната си точка за положението. В държавата, която представлявам, половината от домакинствата са зависими от природния газ, но 40% от него идва от Русия.

Ето защо добавянето на законодателство към съществуващата директива е важно. Това е и правилният ход. Това ще ни предостави планове за превантивни действия, превантивни мерки и планове за действия при извънредни ситуации с три кризисни нива. Не искаме повторение на случилото по време на газовата криза през зимата на 2009 г. Не искаме европейските ни партньори и съседните на Европа държави да замръзнат. Поради тази причина докладът е част от общата ни европейска отговорност, която обхваща не само държавите-членки на Европейския съюз, но и съседните държави.

Госпожи и господа, законодателството е добро, но трябва да поемем и други пътища. По тази причина приветствам съобщението на г-н Йотингер, че всички инфраструктурни мерки, някои от които бяха споменати тук, включително „Набуко“, „Северен поток“ и „Южен поток“, ще получат подкрепа. Това ще ни позволи диверсификация и ще гарантира, че не сме зависими от един единствен доставчик. Това, от което се нуждаем, са съоръжения за съхранение. Определено се нуждаем от повече възможности за съхранение. В Германия разполагаме със 70-дневен резерв, а това не е така във всяка държава. Трябва да повишим стандартите във всяка държава в това отношение. Другият въпрос е енергийният баланс. Това продължава да бъде най-голямото ни предизвикателство, за чието преодоляване трябва да работим заедно. Много ви благодаря и се надявам, че новото законодателство ще бъде успешно.

 
  
MPphoto
 

  Evžen Tošenovský (ECR). (CS) Г-н председател, г-н член на Комисията, през януари 2009 г. Европа беше разтърсена от проблема с ограничените доставки на газ от Русия, който познаваме като газовата криза от януари 2009 г. Трябва обаче да бъдем внимателни, защото тази ситуация не засегна цяла Европа, а от проучванията изглежда, че е била по-скоро структурен проблем. Затова не следва да правим необмислени опити за крайна регулация, защото големият и дори прекалено големият брой съоръжения за съхранение или регулации в отговор на доставките би довел до по-високи цени на газа и може да усложни ситуацията за крайния потребител, разбира се, както и за подкопаване на конкурентоспособността.

Според мен докладът произведе един много разумен извод в интерес на запазване на гъвкавостта на цялото решение. Също така съм доволен от становището на г-н Йотингер, че след време ще бъде необходимо да се направи оценка на въздействието на доклада върху цените на газа и да се разгледа цялостното въздействие на приетите мерки върху пазара на газ.

 
  
MPphoto
 

  Fiorello Provera (EFD).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, производството на газ в Европа спада трайно и търсенето на енергия ще се увеличи, преди всичко в близко бъдеще, за да съвпадне с икономическото възстановяване, която всички очакваме.

Затова е много важно да се приложат всеобхватни и безопасни политики на доставки, особено в условията на криза, когато доставките на газ зависят от външни геополитически фактори.

Регламентът значително ще подобри координацията между участниците в газовия сектор и ще предотврати повторение на ситуации, като тези, които се случиха по време на руско-украинската криза, без обаче да се поставят под съмнение прерогативите на всяка отделна държава-членка в областта на енергетиката.

Поздравявам докладчика, г-н Vidal-Quadras, и му благодаря, че е разгледал някои от измененията, които са толкова важни за нас. Също така отбелязвам с удоволствие призива на члена на Комисията за по-тясно регионално сътрудничество в сектора и му благодаря за загрижеността.

 
  
MPphoto
 

  Nick Griffin (NI).(EN) Г-н председател, адвокатите гонят линейки: където има произшествие винаги се появява паразит, който търси печалба от нещастието на другия. Адвокатите на Европейския съюз са изключителни преследвачи на линейки: от измислицата за причинено от човека глобално затопляне, до земетресенията и горските пожари, всяка криза се превръща в извинение за взимане на повече власт.

Руско-украинската газова криза беше изкуствен проблем, създаден от намесата на неоконсерваторите в политиката на Източна Европа. Отговорът е да се сложи край на „дразненето на лъва“ и да се оставят хората в Европа свободно да купуват газа, която Русия ни продава. Вместо това кризата се използва като извинение за Европейския съюз да получи контрол над доставките на газ и да ни оплете в мрежа на взаимозависимост, с цел да наложи насила Съюза, който гласоподавателите никога няма да одобрят.

Тук не става въпрос за доставките на газ. Става дума за настъпващата тирания на една социалистическа супердържава, която използва измама, за да вземе това, което не може да получи по демократичен път. Когато свали маската на обоснована необходимост ще бъде наложен новият й фашизъм не чрез рициново масло, а чрез студа. Ето защо всички, които обичат свободата, ще гласуват против този доклад.

 
  
MPphoto
 

  Amalia Sartori (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала да благодаря на г-н Vidal-Quadras за отличния му доклад и за неговата много добра и всепризната способност да посредничи, която доведе до гласуване на един широко приет регламент на неговото първо и единствено четене.

Аз също, заедно с моята делегация и моята група, с готовност ще гласуваме за регламента, защото той със сигурност отбелязва значителен напредък в сравнение с политиките, провеждани досега, въпреки че представлява само една малка част от пътя, по който непрекъснато ще се ангажираме с нови и амбициозни политики, както вече беше обявено от члена на Комисията.

Приветствам обществения и официален избор, направен в Парламента, за политика на солидарност на вътрешния пазар, която служи и като предупреждение към онези, които през последните години твърде често спекулираха в тази област. Следва обаче да диверсифицираме коридорите, източниците и качеството на ресурсите. В този смисъл смятам, че трябва да се отдели повече внимание на въпроса за южния коридор.

Аз подкрепям и напълно споделям мнението, че пазарът е единствената истинска гаранция за борба с рисковете, свързани с доставките. Пазарът ще продължи да съществува и затова трябва да се стремим да гарантираме конкурентоспособен пазар и така да въведем регламенти, директиви, финансиране, множество мрежи и различни източници, за да се гарантира, че вече няма монопол в този сектор по отношение нито на източниците, нито на мрежите.

 
  
MPphoto
 

  Marek Siwiec (S&D).(PL) Сигурността на доставките на газ е един изключителен и стратегически въпрос. Общо четири комисии са работили по него. Вие казвате, че комисиите са работили за кратко, но като цяло е било доста дълго време – дадени са становища и са били обменени мнения. Това е един изключителен въпрос, защото засяга геополитиката, технологията и инженерството, но също, и най-важно, засяга характера на европейската солидарност. Колко далеч искаме да стигнем при изграждането на общ пазар в тази област? Колко далеч искаме да стигнем в съвместните си действия? Колко далеч силните и добрите са готови да вземат слабите и неподготвените под крилото си в положение на криза?

Беше договорен компромис. Компромис, който е добре дошъл, както всеки компромис. Добре е, че има компромис. Когато обаче се връщам обратно към амбициозните първоначални намерения, си спомням, че искахме да постигнем повече. За групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент най-важната дума от заглавието на доклада е „сигурност“. Става въпрос обаче за сигурност с малко „с“, сигурността на обикновените хора, които си плащат сметките, четат вестници и разбират, че някой може просто да им спре газа. Смятам, че от гледна точка на техните интереси, от гледна точка на хората, които се страхуват – които всяка зима се страхуват, че някой ще им спре газа или че ще трябва да плащат повече – това е един доклад, който намалява страха им в известна степен, и е много добре, че беше предложен по този начин.

Нека обаче заявим откровено, че когато стана въпрос за обсъждането кой ще може да обяви извънредна ситуация по отношение на доставките на газ и при какви условия, по този въпрос не беше постигнато съгласие. Беше направено предложение държава, която е изложена на риск, да може да направи това. Когато първото предложение посочи, че две държави могат да направят това, то също отпадна. Днес разполагаме с неясно определение, според което неуточнени органи ще разгледат този въпрос. Така че, в обобщение, това е малка крачка, но в правилната посока.

 
  
MPphoto
 

  Norica Nicolai (ALDE).(RO) Бих искала да подчертая две неща: значението на доставчиците на газ и транзитните държави. В същото време бих искала да поздравя докладчика, че ни предостави възможността да обсъдим този въпроси, както и за начина, по който въпросът беше разгледан.

Като докладчик за Туркменистан, считам че страната е един от основните доставчици за Европейския съюз, като се има предвид резервите, с които разполага, както и възможностите за отваряне към Европейския съюз, както е правила и за други азиатски държави, и по-специално Китай. Смятам, че всички европейски проекти, включително „Набуко“ и „Бял поток“ зависят от отношенията с тази държава. В това отношение смятам, че подобряването на отношенията със държавите-доставчици е изключително полезно, като същевременно се запазят стандартите, наложени от Европейския съюз. Ангажиментът, показан от тези държави не само при едно икономическо, но също и демократично, стратегическо партньорство с Европейския съюз, е отношение, което трябва да се поддържа от външната политика на Европейския съюз.

Второ, бих искала да подчертая значението на родната ми страна, Румъния, като транзитна държава. Смятам че, и Румъния, и България, мога да играят стабилизираща роля.

 
  
MPphoto
 

  Adam Bielan (ECR).(PL) Енергийната сигурност днес е едно от най-важните условия за суверенитет. Ето защо Европейският съюз трябва да постигне една последователна политика в тази област възможно най-бързо. Директивата от 2004 г. за газовите кризи, която е в сила в момента, е напълно недостатъчна за рисковете, които съществуват днес, защото не е в състояние да защити държавите, по-конкретно държавите в Централна и Източна Европа, от намаляване на доставките на газ в продължение на няколко седмици. Въпреки че това беше болезнен опит, разбрахме колко сериозна заплаха е това по време на двете газови кризи между Русия и Украйна през 2008 г. и 2009 г.

Може да се каже „по-добре късно, отколкото никога“. Трябва да се приветства, че при приемането на новия регламент най-сетне започваме да изграждаме обща политика в областта на енергетиката. Регламентът трябва да спомогне за създаването на механизми, които дават възможност за координиране на действията в случай на друга газова криза, както и с цел подобряване на мрежовата инфраструктура, която ще свързва газовите системи на държавите-членки. Компромисът, договорен със Съвета, със сигурност не е идеален. Според мен мерките, предложени първоначално от Европейския парламент, бяха значително по-добри. Въпреки това, като се има предвид настоящото, несъвършено състояние на закона, смятам, че внесените предложения следва да бъдат подкрепени.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Регламентът за сигурността на доставките на газ е в отговор на един проблем, който осъзнахме благодарение на енергийната и газова криза в началото на миналата година.

Моделът за регламент, изготвен от Комисията, предлага пакет от мерки, които имат амбициозната цел да постигнат по-високо ниво на енергийна сигурност за целия Европейски съюз. Трябваше обаче да конкретизираме или подобрим първоначалния текст по много въпроси, попадащи в обхвата на предложението, в парламентарните комисии. Парламентът трябваше да конкретизира ролята на предприятията при справянето с извънредни ситуации, да преработи обхвата на използването на обратен поток и да разреши пропорционалното разпределение на разходите по отношение на новите, трансгранични инвестиции в инфраструктурата. Той конкретизира условията на общностния механизъм за автоматично обявяване на извънредно положение, свързвайки го с превенцията и плановете за извънредни ситуации на държавите-членки. Парламентът предложи и споразумение за разглеждане на чувствителна търговска информация, за да се предотврати злоупотребата с нея. Въпреки огромните усилия на докладчика и парламентарните комисии обаче, много въпроси останаха нерешени. Те включват предимно определянето на защитени потребители и прилагането на инфраструктурните стандарти N-1. Ще трябва да разгледаме тези въпроси отново след приемането на директивата.

 
  
MPphoto
 

  Romana Jordan Cizelj (PPE). (SL) Днес разискваме може би един от най-важните документи на това пленарно заседание. Много от гражданите ни бяха оставени да мръзнат по време на най-студената част от зимата на 2009 г., защото радиаторите им останаха студени. Именно при такива случаи на извънредни ситуации, когато има сериозни прекъсвания на доставките на газ в Европа, можем да демонстрираме европейска солидарност.

Регламентът, който разискваме, е доказателство, че поставяме благосъстоянието на отделните граждани в основата на нашата работа. Регламентът определя всички домакинства, свързани към мрежа за разпределение на газ, като „защитени потребители“. Съгласно този регламент, трябва да се предприемат действия и за да се гарантира достатъчно количество доставки при извънредни условия. Това означава, че трябва да укрепим инфраструктурата както в рамките на държавите-членки, така и между самите тях. Трябва да гарантираме правилното функциониране на газовите серпентини, а това означава обратни потоци. Също така, трябва да изготвим ефективен план за превантивни мерки в случай на извънредна ситуация.

Тук бих искала да насърча Европейската комисия да призове настоятелно държавите-членки своевременно да се съобразят с изискванията на регламента. За мен е удоволствие да отбележа, че докладчикът се е вслушал в доводите на отделните държави-членки и е взел конкретните им обстоятелства предвид. Затова тези решения се отнасят и за Словения, където съществуващата мрежа, която комбинира доставки на газ от Русия и Алжир, е достатъчна, за да отговори на стандарта на търсене, въпреки недостатъците на стандарта N-1.

И накрая, бих искала също да поздравя докладчика, Alejo Vidal-Quadras, който умело ръководи преговорите в Парламента и между институциите. Той свърши наистина отлична работа и аз се надявам, че докладът ще бъде подкрепен с преобладаващо мнозинство от гласове.

 
  
MPphoto
 

  Anni Podimata (S&D).(EL) Г-н председател, позволете ми да започна, като поздравя г-н Vidal-Quadras за важния му принос към подробния компромис, постигнат със Съвета на първо четене.

Новият регламент ще разгледа сериозно присъщи слабости в сигурността на доставките на природен газ за Европейския съюз чрез укрепване на мерките на европейско равнище, чрез даване на по-големи правомощия на Газовата координационна група, чрез приемане на критерии за ранно предупреждение и оповестяване, и, разбира се, чрез въвеждане на клаузи за защита на потребителите и предоставяне на по-добро обслужване, особено на най-уязвимите членове на обществото, които трябва да бъдат наш основен приоритет.

Бих искала да посоча обаче – както многократно беше подчертано от Парламента – че трябва да преодолеем фрагментирания подход към въпроса за сигурността на енергийните ни доставки и да приемем съгласувана европейска политика в енергийния сектор, като се започне от разширяване на регионалното сътрудничество и насърчаване на проектите за диверсифициране на енергийните източници и канали като газопроводите „Набуко“ и „ITGI“, които са проекти, които се допълват, а не си противоречат, и които могат да играят ролята на катализатор в областта на сигурността на доставките за Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Ivo Strejček (ECR). (CS) Г-н председател, миналогодишната енергийна криза беше неприятна, но не и показателна за структурен крах на пазара. Ето защо не е необходимо да има някакво прекомерно регулиране на пазара на газ или на пазара на доставки на газ, защото в крайна сметка това ще доведе единствено до по-високи цени на газа за крайния потребител. В това отношение бих искал да направя три забележки: на първо място, е необходимо да се определи категорията на така наречените „защитени потребители“ много внимателно, за да се избегне изключително широко определение, което със сигурност би довело до по-високи цени на газа за крайните потребители. Второ, трябва да подходим много предпазливо при определянето на задължителен период, в който доставчиците ще са задължени да осигурят газ, и той трябва да бъде не 60 дни, а може би само 30, защото ще трябва да се изградят огромни съоръжения за съхранение, разбира се, и това би оказало въздействие върху цените за крайния потребител. Трето, разбира се, е необходимо да се даде точно определение на така наречения „най-студен период“.

 
  
MPphoto
 

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE).(PL) Бих искал да изразя моите поздравления към докладчика, г-н Vidal-Quadras, който преди една година се изправи пред изключително трудното предизвикателство да изготви доклад по въпросите на енергийната сигурност в областта на защитата на доставките на газ за Европейския съюз. И Европейският парламент, и Съветът са наясно със съвместно постигнатия компромис. Регламентът относно сигурността на доставките на газ трябва да бъде инструмент, по силата на който Европейската комисия, държавите-членки и техните органи и газови предприятия ще трябва да предприемат действия достатъчно по-рано, за да се предотвратят последиците от едно прекъсване на доставките на газ. Както вече чухме тук, докладчикът заяви, че това представлява законов акт в отговор на реален проблем, пред който е изправен Европейският съюз.

Бих искал да се позова на настоящото положение и да кажа, че в момента може би виждаме началото на една нова криза. Това се отнася до случващото се въз основа на договор между Полша и Русия. Европейската комисия е изправена пред ново предизвикателство. Понастоящем Полша се е превърнала в бойно поле между Европейската комисия и Руската федерация за изпълнението на третия пакет за либерализация на газовия пазар. Ако Комисията иска да провери положението, то тя трябва да направи това, като използва примера на държава, която разполага с диверсифицирана структура на доставки на газ, а не Полша, която е много ограничена в тази област. В момента Полша е изложена на риск от сериозна енергийна криза под формата на дефицит на доставките на газ в размер на 1,7 милиарда кубични метра. Ето защо съществува риск от срив на полската икономика. Очакваме подкрепа от страна на Европейската комисия за решаване на възникналите проблеми. Следва да се каже, че Полша играе ролята на транзитна държава и не представлява края на руската система. Надявам се, че развитието на положението на източната граница на Европейския съюз ще накара повечето държави-членки да оценят значението и важността на обезпечаването на сигурността на доставките на газ.

 
  
MPphoto
 

  George Sabin Cutaş (S&D).(RO) Европейският съюз не може да си позволи да бъде зависим от външни монополни източници на доставки на газ. Газовата криза между Русия и Украйна през 2009 г. ни показа колко сме уязвими без подходяща обща европейска стратегия.

Последиците от това се видяха ясно от въздействието върху европейската икономика и върху групите потребители, които вече бяха уязвими. Тази външна за Европейския съюз криза в същата степен подчерта нивото на взаимна зависимост между нейните държави-членки. Ето защо считам, че трябва да бъде създадена една обща стратегия, която насърчава диверсифицирането на маршрутите и източниците на доставки на газ за Европейския съюз, така че в крайна сметка да разполагаме с достатъчен капацитет за реагиране в случай на криза.

Солидарността между държавите-членки, добре известен принцип в Договора от Лисабон, е от жизненоважно значение за осигуряване на европейски механизъм за доставки на газ. Проектът „Набуко“ придобива голямо стратегическо значение като част от този механизъм. Той трябва да бъде подкрепен, по-конкретно, от Европейския съюз, защото той предлага единствената възможна алтернатива на монопола на Русия в областта на енергетиката.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Rodi KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Paweł Robert Kowal (ECR).(PL) Бих искал горещо да благодаря на докладчика за постигнатия компромис – нещо, което е особено трудно по въпросите, свързани с енергетиката. Също така, бих искал да благодаря на г-н Йотингер за неговото участие в споразумението за доставките на газ между Полша и Русия. Ние високо ценим факта, че Европейската комисия играе основна роля в тази област.

Днес в Европа енергетиката е факторът, който определя независимостта на много държави и затова с удивление чувам гласове в залата, които казват, че ние говорим само за енергетика, че това представлява само икономически въпрос, както и че обсъждането ни разглежда само тези две неща. Не – много държави в Европа разглеждат въпроса за енергетиката като фактора, който определя тяхната независимост, и то с право, защото случаят действително е такъв. Ако някой има нужда да бъде убеден в това, трябва само да прочете който и да е руски документ по въпроса.

По въпросите на енергетиката, руснаците са възприели два различни подхода. Единият е свързан с икономически въпроси и нищо друго, а вторият е пряко свързан с въпроси от областта на политиката и сигурността. Ето защо, ако нещо ни липсва днес, то е по-голямо участие и това включва участието на агенциите на Европейската комисия, които са отговори за външните отношения, така че ние също да можем да използваме два подхода в това отношение.

 
  
MPphoto
 

  András Gyürk (PPE). (HU) Съгласен съм с онези членове на Парламента, които смятат, че ще бъдем в състояние да предотвратим прекъсванията на доставките на газ по-ефективно посредством регулиране на доставките на газ. Затова благодаря на докладчика. Считам за особено важни разпоредбите, свързани със защитените потребители. Доволен съм, че вместо първоначалното рестриктивно определение, топлофикационните мрежи и малките и средните предприятия също ще се ползват от специална защита. Тук не става дума за нищожен брой потребители: само в Унгария 600 000 домакинства разчитат на топлофикационните мрежи. Защитата на малките и средните предприятия също е важна, защото, както видяхме в началото на 2009 г., тези дружества лесно могат да се окажат на ръба на фалита, ако има прекъсвания на доставките на газ.

Госпожи и господа, позволете ми да ви припомня, че въпреки че приемането на регламента за доставките на газ представлява значителна стъпка, то тя не може да замени енергийните инвестиции. Миналата седмица четири нови държави-членки изпратиха писмо до члена на комисията, отговарящ за енергетиката, Гюнтер Йотингер, в което призоваха Европейския съюз, от името на Вишеградската група, за укрепване на финансовите средства за енергийни инвестиции, особено с оглед на следващия седемгодишен финансов план. Можем само да се съгласим с посоченото в писмото. В действителност начинът да се гарантират задоволителни доставки на газ е Европейският съюз да започне да изгражда алтернативни пътища на доставка. И това намерение според мен следва най-после да бъде отразено и в бюджета.

 
  
MPphoto
 

  Eija-Riitta Korhola (PPE). (FI) Г-жо председател, искам искрено да благодаря на моя колега, г-н Vidal-Quadras, за отличната работа, която е свършил. Независимо дали ни харесва или не, Европа е все по-зависима от газ, за да функционира, и именно Русия ни снабдява с този газ. Ето защо не е достатъчно отношенията на Европейския съюз с доставчика на газ да бъдат наред. Също така са необходими промени във вътрешната инфраструктура и законодателство на Европейския съюз, за да сме подготвени в случай на независещи от нас кризисни ситуации. Държавите-членки трябва да определят ролите на всички участници на пазара и областите на отговорност с цел обезпечаване на сигурността на доставките. Неотдавнашните събития показват, че има необходимост от това.

Степента на зависимост на Европа е тревожна. Вносът в момента представлява над 40% от потреблението на природен газ в Европа, а прогнозите сочат, че зависимостта може да се увеличи до ниво от 70% до 2020 г. Последиците от това ще бъде както икономическа, така и политическа зависимост, а това не е здравословно. В бъдеще положението може да се подобри с производството на втечнен природен газ, чиито цени са се понижили, както по-скоро произведения шистов газ, който беше открит в различни части на света, включително Полша. Да се надяваме, че те ще подобрят сигурността на доставките и ще предоставят повече възможности за закупуване на газ. Разработването на ефективни форми на възобновяема енергия също ще помогне.

Неотдавнашните спорове между Русия и съседните й държави показаха колко е несигурно положението по отношение на вътрешната ни сигурност на доставките. Ето защо са важни конкретни действия, като например да се гарантира, че газът тече и в обратна посока между държавите-членки или, съгласно принципа на солидарност, да се гарантира наличието на достатъчно количество газ в собствените ни резерви за нашите съседи при кризисни ситуации. Също така е важно да сме запознати с различните обстоятелства в държавите-членки и да ги признаем.

 
  
MPphoto
 

  Zigmantas Balčytis (S&D). (LT) Първо, бих искал да поздравя докладчика за изготвянето на този много важен документ. Увеличаването на зависимостта от вноса на енергия, по-конкретно природен газ, е едно от новите предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз в областта на политиката на сигурност, и преодоляването му ще изисква съгласувани усилия от страна на Европейския съюз и от всички нас.

Европейската комисия трябва да играе особено важна роля, не само когато е изправена пред кризисни ситуации, но при изготвянето на енергийната политика на Европейския съюз като цяло и особено когато става дума за договор за доставка на газ с доставчици в трети държави.

Г-н член на Комисията, наистина не бих искал условията, предвидени в договора между Полша и Русия относно газопровода „Ямал“, или начинът, по който беше подписан, да дадат лош пример за всички нови и бъдещи енергийни стратегии по отношение на разисквания днес документ. Само като бъдем сплотени, като координираме действията на всички държави-членки на Европейския съюз и като покажем солидарност, можем да спомогнем за създаването на желания вътрешен енергиен пазар, който е сигурен, единен и справедлив за потребителите.

 
  
MPphoto
 

  Tunne Kelam (PPE).(EN) Г-жо председател, днешното разискване показва, че Европа си е извлякла поука от многобройните кризи с доставките. Първият опит на независимост на Естония беше през декември 1992 г., когато Русия спря всички доставки на природен газ и нефт. Това обаче ни направи по-силни.

Днес сме свидетели на окуражаващо сътрудничество, преди всичко, между Парламента и Комисията. Бих искал да Ви благодаря, г-н Йотингер, за активната Ви и отговорна позиция спрямо тези предизвикателства. Това представлява обещаващ опит да се въплъти солидарността в практични механизми на Европейския съюз. И което е по-важно, ще осигурим общ набор от стандарти в областта на инфраструктурата и доставките, с по-голяма отговорност и координация от страна на Комисията. Преди всичко обаче, все още се нуждаем от интегрирана европейска мрежа от доставки. Бих искал да обърна внимание на предложението на г-н Turmes за подобряване на нашите връзки „север-юг“ и осигуряване на съоръжения за съхранение за в бъдеще.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). (HU) Важно е Европейският съюз да реагира на общностно равнище в интерес на енергийната сигурност, а държавите-членки, които все още не са нормализирали двустранните си политически отношения с Русия, също трябва да вземат мерки. Осемдесет процента от вноса на газ в Унгария идва от Русия и затова зависимостта на унгарските потребители е крайно висока. Потребителите на топлофикация са особено уязвими. По тази причина Унгария определено би искала да диверсифицира както източниците на доставка, така и транспортните маршрути. Ние недвусмислено подкрепяме и ще продължим да подкрепяме изграждането на „Набуко“ и на „Южен поток“, наред с използването на източници от Европейския съюз. Най-евтиният начин за нас обаче би било насърчително и стабилно разрешение на транзита през Украйна. Искаме от Комисията да се увери, че Европейският съюз действа на общностно равнище и изисква система от гаранции по отношение на украинския транзитен маршрут.

 
  
MPphoto
 

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE).(DE) Г-жо председател, бих искал да подчертая две точки на вниманието на г-н Йотингер, които вече бяха споменати от други членове на Парламента по време на разискването. Първо, г-н Turmes подчерта въпроса за предвидимостта на търсенето на газ. Във връзка с доставките на газ ние разглеждаме този въпрос само от една гледна точка.

Г-н Йотингер, бих искал да Ви попитам как възнамерявате да включите тази втора основна гледна точка в стратегията, когато гледате към бъдещето. Второ, като продължение на забележката на г-н Swoboda, бих искал да се спра на идеята за енергийна общност в Европейския съюз. Мозъчният тръст „Notre Europe“, който беше основан от г-н Делор, неотдавна подчерта този въпрос, както направи и бившият член на Комисията Михаеле Шрайер преди няколко години. Смятате ли това за положителна цел на работата Ви, г-н Йотингер?

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL).(PT) Г-жо председател, в това разискване за сигурността на доставките на природен газ бих подчертала, че глобалните доставки на природен газ вече са много диверсифицирани; в действителност това трябва да бъде наистина признато.

По-важният въпрос по отношение на бъдещето обаче е очакваната нефтена криза, заради която Европейският съюз следва активно да насърчава замяната на рафинирани петролни продукти в своите автопаркове, а най-добрият заместител за тях е природния газ.

Все пак не трябва да се забравя, че съществува природен газ от неизкопаем произход: биометанът, който се произвежда от отпадъци. В действителност, няколко европейски държави го произвеждат, по-специално Швеция и Швейцария и дори Испания. Това е път, който следва бъде стимулиран по отношение на инвестициите на Европейския съюз, и следва да имаме предвид този въпрос в разискването.

 
  
MPphoto
 

  Andreas Mölzer (NI).(DE) Г-жо председател, по-голямата част от доставчиците на газ са обявили значителни увеличения на цените вследствие на по-голямото търсене на газ. Говори се за удвояване на цената на едро на газа. Ето защо според мен е вероятно Москва да провокира още една газова криза тази зима. В миналото Европейският съюз вероятно не е бил достатъчно категоричен в ролята си на посредник. В случая с настоящите спорове за отговорностите между новите водещи представители на Европейския съюз, засегнатите държави-членки отново ще се почувстват оставени на произвола на съдбата.

Лошото управление на кризата от страна на Европейския съюз обаче има и други последици. Атомните електроцентрали, които бяха затворени, отново биват въвеждани в експлоатация, а в Полша има планове да се инвестира в терминал за втечнен газ, който пряко ще се конкурира с балтийския газопровод. Въпреки че снабдителната кооперация, която беше обявена вчера, може да изглежда като разумно решение, това не променя основния проблем. Когато възникне следващия газов спор, ще видим дали европейската енергийна система за ранно предупреждение си струва хартията, на която е написана, и дали объркването по отношение на отговорностите след Договора от Лисабон може да бъде решено. Факт е, че не можем просто да сложим край на зависимостта от руския газ и дори проектът „Набуко“ няма да промени ситуацията коренно.

 
  
MPphoto
 

  Andrzej Grzyb (PPE).(PL) Г-н Йотингер заяви, че това е първият документ в областта на енергетиката след влизането в сила на Договора от Лисабон. Наистина, енергийната солидарност беше една от основните цели на много държави, включително моята собствена, Полша, във връзка с Договора от Лисабон. Газовите кризи обаче – по-конкретно кризата от 2009 г., но също и по-ранните кризи – показаха, че без енергийния пазар, без инфраструктурата, включително междусистемните връзки, новите мрежи и новите източници на доставка, без координиращата роля на Европейската комисия и, преди всичко – нещо, което бих искал да подчертая силно – без политическата воля от страна на Комисията и Съвета и на държавите-членки, няма да предотвратим кризите с газа. В момента Полша възнамерява да сключи споразумение за доставката на близо 2,5 милиарда кубически метра газ.

Регламентът може да бъде по-добър – по-близо до идеала – особено по отношение на задълженията, включително във връзка с Европейската комисия и по отношение на ролята на Върховния представител на Съюза по външните работи и политиката на сигурност и ролята на държавите-членки. Г-н Йотингер потвърди, че след две или три години ще бъде необходимо да се извърши оценка на регламента, за да се оцени неговата ефективност. Това също свидетелства, че не сме включили всичко в него.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Енергийната сигурност на Европейския съюз зависи от диверсификацията на енергийните източници и пътищата на доставка. Считам, че Европейският съюз следва да направи повече инвестиции в енергийната инфраструктура и енергийната ефективност. По отношение на енергийната инфраструктура в газовия сектор – в това отношение имам предвид създаването на нови газопроводи, и аз бих искала тук да подчертая колко важен е проектът „Набуко“ за енергийната сигурност на Европейския съюз – би било важна стъпка за Европейския съюз да инвестира в нови газови находища, в подобряване на междусистемните връзки между държавите-членки, в осигуряването на обратен поток, както и в производствени съоръжения за производство на газ от възобновяеми енергийни източници.

Бих искала да подчертая, че Договорът от Лисабон създаде нова рамка за насърчаване на солидарността между държавите-членки в случай на енергийна криза. Също така бих искала да похваля докладчика, г-н Vidal-Quadras, за неговите усилия, защото този регламент в действителност представлява стъпка напред за увеличаване на енергийната сигурност на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Alajos Mészáros (PPE). (HU) Г-н Vidal-Quadras и г-н Йотингер заслужават благодарности, че направиха този важен доклад възможен. Регламентът ще бъде особено благоприятен за държавите от Централна Европа, някои от които са 100% зависими от вноса на газ от Русия. Това не само създава състояние на зависимост, но и представлява опасност като политически инструмент. В сравнение с изкопаемите горива, газът произвежда най-малко емисии от въглероден диоксид, поради което играе значителна роля в борбата на Европа срещу изменението на климата. Идеята за извънредни ситуации на Европейския съюз трябва обаче да бъде преразгледана, защото тя е свързана с 10-процентно намаление на вноса. В действителност това може да представлява общия внос на газ на държава-членка, като например Словакия. Би било по-разумно Европейският съюз да обяви извънредно положение за конкретен географски регион. Обезпечаването на непрекъснатост на доставките на газ на приемлива цена трябва да бъде приоритет дори и в кризисна ситуация. Според мен този доклад може значително да спомогне за постигането на тази цел.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Enciu (S&D).(RO) Преди всичко, аз също бих искал да поздравя г-н Vidal-Quadras за всичките му усилия при изготвянето на този важен документ. Всички сме наясно колко важни са енергийните доставки за Европейския съюз. Комисията и г-н Йотингер трябва да продължат да вземат активно участие за решаване на проблемите, които определят напредъка, свързан с диверсификацията на източниците на доставка на газ, и да излязат както с политически решения, така и с най-благоприятните финансови ресурси.

Ключът към обезпечаването на сигурността на енергийните доставки на Европа се състои в подобряване на енергийната инфраструктура, междусистемните връзки и възможността за обратен поток, съоръженията за съхранение и най-вече наблюдение и управление въз основа на солидарността между държавите-членки. Също така би било важно да се продължи разискването за бъдещата Европейска енергийна общност.

 
  
MPphoto
 

  Danuta Jazłowiecka (PPE).(PL) Регламентът, който гласуваме днес, е крайъгълен камък в изграждането на обща енергийна политика. Разпоредбите, свързани с енергийната солидарност, несъмнено са свидетелство за това. Те гарантират действието на правните инструменти, които ще дадат възможност за обща, обединена реакция в случай на извънредна ситуация. Текстът, който ще гласуваме днес, наистина се различава от амбициозната идея, предложена от Парламента. Той обаче дава надежда за ефективната работа на механизъм за извънредни ситуации в бъдеще. Самият факт, че бързо постигнахме споразумение със Съвета, където имаше конфликт между различните интереси на държавите-членки, трябва да се разглежда в положителна светлина.

Тук бих искал да изразя своята благодарност към докладчика, г-н Vidal-Quadras, който от самото начало беше отворен за мерките, предложени от другите членове на Парламента, и който беше отворен за постигане на споразумение, което би било приемливо за всички. Регламентът показва също, че Европейският парламент е ключов участник в междуинституционални конфликти, както и че е достатъчно смел, за да се бори за мерки, които често изглеждат нереалистични, заради липсата на съгласие между държавите-членки.

 
  
MPphoto
 

  Edit Herczog (S&D). (HU) Поздравявам члена на Комисията и Парламента за съвместната им работа по изготвянето на този широкомащабен документ. Въпреки че представлява стъпка в правилната посока, също така е ясно, че законът представлява единствено предпоставка за инвестиции. Създаването на мотивация за европейски инвестиции може също да ни помогне в условията на криза. Регламентът може и да свидетелства, че сътрудничеството не означава отказ от националния суверенитет, а представлява разширяване на свободите на европейските граждани. В момента в Унгария се провеждат големи разисквания. Унгарските социалисти настояваме за създаването на европейска енергийна сигурност. Преди една година ръководителят на унгарското правителство обеща да направи страната напълно независима по отношение на енергетиката. Като членове на Парламента-социалисти се радваме, че промени мнението си и че той също вижда бъдещето от гледна точка на енергийната сигурност и сътрудничеството в рамките на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Mircea Paşcu (S&D).(EN) Г-жо председател, от 2006 г. насам, когато се случи първото прекъсване на доставките на газ от Русия, енергийната сигурност се превърна в основна точка от дневния ред на дейността на Европейския съюз. Въпросът е не само икономически, но също и политически, защото оказва голямо въздействие върху външната политика на Европейския съюз, а оттам и на международната му позиция. Въпреки факта, че това е широко признато, на практика Европейският съюз не е в състояние да спре своята нарастваща зависимост от енергийните доставки от страна на участници със силни политически програми, които не се колебаят да се възползват от все по-голямата уязвимост на Европейския съюз. Това се дължи на съпротивата на някои нови важни членки.

В заключение обаче, би било погрешно да се каже, че в момента няма система за енергийна сигурност – има такава, но тя е индивидуална и не колективна, като всяка държава-членка на Европейския съюз иска да се защити чрез преференциални отношения с отделните доставчици, за чието благоразположение те понякога са готови да се конкурират ожесточено.

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela (EFD).(EL) Г-жо председател, тъй като някои от нас в залата посочиха газопровода „Набуко“ като много важен проект за енергийната сигурност в Европа, бих искала да поискам от члена на Комисията, да ни каже ако може, какъв етап е достигнат и какъв е напредъкът по отношение на проекта „Набуко“.

 
  
MPphoto
 

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията.(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, това разискване, което започна с темата за газа и съхранението на газ, придоби по-общ характер и сега обхваща цялата енергийна политика. Разбира се, вярно е, че сме зависими от газа. Това обаче важи не само за газа, но и за други енергийни източници, включително нефт до същата степен, въглища от световния пазар и ядрени суровини. Дори в случая с възобновяемата енергия, нашата зависимост от държавите със съоръжения за съхранение, като Швейцария и Норвегия, нараства. Европа е зависима от други държави. По тази причини темата за енергийната ефективност, с други думи, използването на енергията ни по по-целенасочен начин и спиране на загубите, ще става все по-значима. През следващите месеци ще искаме да обсъдим подробно заключенията си с вас.

Беше повдигната и темата за енергийната общност и аз смятам, че Европейският съюз трябва да стане по-ефективна енергийна общност въз основа на солидарността. Подходът, възприет от г-н Делор, ни показва посоката, в която трябва да вървим. Моят съвет обаче е, че трябва да използване новите инструменти през следващите няколко години; с други думи, трябва да се възползваме максимално от член 194 като наше правно основание, както и да използваме други възможности, за да се създаде един вътрешен пазар. Все още не разполагаме с истински вътрешен пазар за електричество и газ. Държавите-членки, някои от тях повече от останалите, излизат с красиви речи за вътрешния пазар, но в действителност не правят нищо конкретно, а вместо това поставят акцент върху собствената си национална промишлена политика. Те трябва да използват тези инструменти. След четири или пет години ще бъдем в подходящо положение да говорим с държавите-членки и обществеността за по-нататъшно развитие на правното ни основание.

По отношение на енергийната общност, считам, че Швейцария, Норвегия, Сърбия, Хърватия – и държавите от бивша Югославия като цяло – заедно с Мароко, държавите от Магреб, Близкия изток, Грузия, Молдова и Украйна, заедно принадлежат към една сплотена енергийна общност, както и Турция, по-конкретно.

Имаше призиви за прогноза за енергийния и газовия пазар. Искаме да представим поредица от различни алтернативи като част от пътната карта за 2050 г. Ясно е, че докато енергийният баланс е предимно въпрос за държавите-членки, ние сме зависими от сумите, изготвени от политиците в държавите-членки, за прогнозата ни за това колко газ ще бъде използван за производство на електричество и какви са газовите ни изисквания. Няма сами да носим отговорност в тази област. Независимо от това, искаме да излезем с предложения по отношение на употребата на газ през идните десетилетия. В момента използваме над 400 милиарда кубични метра газ. През 2030 г. или 2040 г. дали тази цифра ще е достигнала 500 или 600 милиарда, или ще се е понижила до 300 милиарда? Това е много важен въпрос, когато става въпрос за прогнозиране на инфраструктурните ни изисквания и зависимостта ни от други държави.

По въпроса за зависимостта, не трябва да забравяме, че все още разполагаме със собствени големи газови находища. Те обаче ще се изчерпят през следващите 15-20 години. Нидерландия е типичен пример в това отношение. Вярно е, че сме зависими предимно от Русия, която понастоящем контролира 25% от европейския пазар на газ. Една четвърт от газа идва от руски находища. Това е голямо количество, но все още представлява управляема цифра. Ясно е обаче, че съответните данни за Латвия, Литва, България, Полша и Румъния варират от над 50% до 100%, докато цифрата за Португалия е нула. Налице е разделение между Изтока и Запада в зависимост от близостта или отдалечеността на всяка държава от местоположението на газовите находища в Сибир. Получаваме значителни доставки от Алжир и от Норвегия и също така трябва да подчертаем доставките на втечнен природен газ (ВПГ), който идва от Катар в Близкия изток, посредством кораби или терминали.

По отношение на зависимостта от Русия, въпреки всичките й проблеми, аз считам Русия за партньор. Десетгодишният енергиен диалог между Европейския съюз и Русия ще се проведе през ноември. Факт е, че сме взаимно зависими. Защо ли? Тъй като руснаците са отговорни за над 50% от финансирането на газопровода „Северен поток“, който включва инвестиции в размер на над 4 млрд. евро, в техен интерес е по него да преминава газ или в противен случай инвестицията няма да бъде рентабилна за тях. Също така, руснаците искат да ни продават газ, така че да разполагат с европейска валута за закупуване на автомобили, промишлени инсталации, машини, високотехнологични стоки и опит за развитието на руската икономика. Ето защо считам, че ако действаме заедно, ще бъдем в положение на взаимна зависимост, вместо да сме уязвими на изнудване.

Следващата област, която трябва да разгледаме, е диверсифицирането и намаляването на зависимостта ни от други държави. От една страна, трябва да гарантираме, че съществуващите газопроводи се обновяват, така че техническата ни зависимост да не се увеличава. От друга страна, трябва да насочим вниманието си към нови области. Считам, че следва да бъдем зависими от Русия по отношение на руския газ. Руснаците следва да бъдат наши партньори, когато става въпрос за продажба и търговия на собствения им газ, но не и в случай на газ от трети държави. Най-големите газови находища се намират в Каспийския регион. Въпреки че смятам, че руският газ е тясно свързан с нашия партньор Русия, не считам, че доставките ни на газ от Каспийския регион следва да преминават през Русия. Руснаците следва да ни продават собствения си газ, но не и да търгуват с газ от трети държави. Газ от Алжир и от Норвегия не ни се доставя през Русия. Ето защо Европейският съюз трябва да установи пряка връзка с Каспийския регион, която е възможно най-кратка, не се отклонява и не ни прави ненужно зависими от руската търговска система. За да се постигне това обаче е необходима солидарност. Затова бих искал да задам въпрос на всички държави-членки, включително Австрия, Унгария, Румъния, България и Полша: готови ли сме да работим заедно, за да се намери решение на южния коридор, което е в интерес на Европа? Или сме разделени? Това е критичният момент. Ако сме единни и не сме готови да приемем други предложения, които до голяма степен не са в интерес на Европа, можем да постигнем напредък в Каспийския регион. Работим усилено по проекта „Набуко“. Провеждат се работни сесии всяка седмица, а на 1 октомври ще има среща на високо равнище с Туркменистан и Азербайджан. Не можем да вземем решението сами. То ще бъде взето от инвеститорите. Ние можем обаче да направим всичко възможно, за да гарантираме, че действаме като посредници за решението, свързано с държавите-членки и съседните ни държави, включително Турция, Азербайджан и Грузия. Продължавам да съм на мнение, че „Набуко“ е на прав път.

Вие казвате, че са необходими повече инвестиции. Това може и да е така, но аз мога да ви уверя, че използваме правилно всяко евро, отпуснато от Парламента и държавите-членки в европейския бюджет за съфинансирана инфраструктура, в области, където за нас не би било рентабилно да действаме сами. Вие ще вземете решението за периода на финансиране в близко бъдеще. Трябва да се спрем на приоритетите в това отношение. Ако искаме да отделим повече средства за инфраструктура, ние трябва или да осигурим повече пари, което не изглежда напълно постижимо, или трябва да отделим по-малко пари в други области. Интересно ми е да видя как ще работи този процес между различните области, включително тези в Парламента.

Благодаря ви още веднъж за подкрепата. Постигнахте напредък в тази област и заедно успяхме да убедим държавите-членки. Доволен съм, че мога да ви кажа, че регламентът ще бъде приложен бързо, а в доклада, който се планира за период от четири години, ще анализираме предимствата и недостатъците и ще представим окончателните си заключения дали има смисъл от по-нататъшно развитие на регламента и разширяване на съдържанието му.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес, вторник, 21 септември, от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма.(RO) Приемането на този доклад значително подобрява законодателната рамка за политиката на Европейския съюз в областта на енергийната сигурност. Диверсифицирането на енергийните източници е приоритет, с оглед на енергийната криза, с която се сблъска Европа. Смятам, че е от жизненоважно значение да се даде подкрепа на алтернативни надеждни проекти в сектора на доставките на газ в региона на Каспийско море. Като се има предвид, че пълният капацитет на газопровода „Набуко“ ще може да се използва едва през 2018 г., това прави проекта AGRI още по-необходим. Газопроводът ще свърже европейския пазар с газовите ресурси в Каспийския регион чрез енергийния коридор Азербайджан-Грузия-Румъния. Политическите лидери на четирите участващи държави подписаха декларацията от Баку миналата седмица. Първите доставки на газ от Азербайджан се очаква да бъдат направени само след три години, особено след като Румъния вече е започнала проучване на възможността относно терминала в Констанца. Освен това разходите за осъществяването му са наполовина на тези за газопровода „Набуко“. Като се имат предвид гаранциите, предвидени в споразумението, надявам се, че Европейският съюз ще му отдели необходимото внимание.

 
  
MPphoto
 
 

  George Becali (NI), в писмена форма.(RO) Темата на днешното ни разискване е сигурността на доставките на газ. Обсъждаме този въпрос, докато наближава зимата. През януари 2009 г. кризата с природния газ между Русия и Украйна подчерта, че зависимостта от доставките се в увеличила в цяла Европа. Този път рисковете, свързани с доставките и транзита, също са се увеличили. Ето защо все още се нуждаем инвестиции в инфраструктурата в Европа. Колко дълго ще отнеме изпълнението на тези инфраструктури? Със сигурност няколко години. Можем ли да си позволим този период от време, когато всяка зима означава нова газова криза? Колко още отстъпки ще дадем на Украйна и Русия дотогава? Считам, че трябва да определим и изберем алтернативно решение не само по отношение на източника, но също и по отношение на мрежата, което ще съчетае както вътрешни, така и външни аспекти. Като казвам „алтернативни“ имам предвид газопровода, наричан от експертите „Бял поток“, който минава през Азербайджан, Грузия, Черно море, Румъния и България. Освен това, всички мерки, които имат за цел да гарантират правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар, трябва да бъдат придружени от активна дипломация в областта на енергетиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Jolanta Emilia Hibner (PPE), в писмена форма.(PL) Бих искала да изразя уважението си към г-н Vidal-Quadras за неговата работа и отдаденост на регламента относно сигурността на доставките на газ. Доволна съм, че беше възможно да се постигне такъв добър компромис в този изключително важен документ. Интересите на всички държави-членки по най-значимите въпроси бяха уважени, благодарение на което Европейският съюз ще е в състояние да реагира бързо и в солидарност при възникване на прекъсвания на доставките на газ. Докладът обхваща най-важните въпроси по отношение на защитата на държавите-членки от възможни прекъсвания на доставките на газ и доброто сътрудничество относно превантивни и извънредни мерки.

Една важна промяна е задължението от страна на Комисията и държавите-членки да работят съвместно на общностно равнище с цел предотвратяване на потенциална извънредна ситуация. Съгласно регламента Европейската комисия вече ще бъде в състояние да обяви извънредно положение в регион, засегнат от прекъсвания на доставките на газ по искане само на една държава. Компромисът, който беше предложен, увеличава ролята на Европейската комисия чрез нови инструменти за бързо реагиране. В тази си форма регламентът представлява гаранция за сигурността на доставките на газ, дори в особено чувствителни региони. От съществено значение обаче са инвестициите в развитието на инфраструктурата, така че разпоредбите, посочени в регламента, не са само вариантът на хартия.

 
  
MPphoto
 
 

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE), в писмена форма.(PL) Говори се много за влизането в сила на Договора от Лисабон по отношение на Европейската служба за външна дейност. Трябва обаче да се обърне внимание на мерките, предприети в областта на енергийната политика. Член 194 от Договора от Лисабон установява ясни приоритети в тази област: създаване на единен енергиен пазар, обезпечаване на сигурността на доставките на газ, енергийна ефективност и енергоспестяване, както и насърчаване на междусистемните връзки между енергийните мрежи и мерки с цел намаляване на зависимостта от внос на енергия. Докладът на г-н Vidal-Quadras относно сигурността на доставките на газ е важна стъпка към постигане на целите на Договора. Това отразява духа на европейска солидарност, която е от толкова голямо значение днес. Този вид документ представлява особено важен сигнал за гражданите в момента, когато много се говори за национални интереси и тенденции за децентрализация, които разделят Съюза. Докладът показва, че Европейският парламент, съвместно с Европейската комисия, прилага европейските ценности на сътрудничество и солидарност на практика. Следващата стъпка в тази посока е документът на Европейската комисия, озаглавен „Разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011-2020 г.)“. Това е поредната стъпка към една всеобхватна политика в областта на енергетиката във връзка със стратегията „ЕС 2020“, но и по-нататъшна стъпка към постигане на целите от Договора от Лисабон. Изготвеният от мен доклад, по който работя в момента в Парламента, показва също, че общностният метод е особено важен в областта на енергетиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма.(RO) Сигурността на доставките в бъдеще ще зависи от еволюцията на енергийния баланс, развитието на производството в Европейския съюз и в трети държави-доставчици на Европейския съюз, както и от инвестициите в съоръжения за съхранение и в диверсифициране на пътищата на доставка и източниците в и извън Европейския съюз. Доволен съм, че Европейският парламент беше в състояние да измени предложението за регламент за въвеждане на член специално за проекта за газопровод „Набуко“. Това действие потвърждава, че институциите на Европейския съюз в бъдеще ще отделят по-голямо внимание и на проекта за газопровод „Набуко“ по отношение на неговия политически аспект и финансиране. По-конкретно, регламентът гарантира, че европейските битови потребители ще бъдат снабдявани с газ дори и по време на криза, за да се избегнат ситуации като тази през януари 2009 г., когато никакъв газ не се доставяше на редица държави-членки. Европейската комисия ще трябва да координира тези възможни сценарии при бедствия и да гарантира, че всяка държава-членка е защитена.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма.(LV) Ясно е, че Европейският съюз не следва да разчита на това от коя страна на леглото е станал президентът на Украйна или Беларус. Ясно е, че Европейският съюз не трябва да разчита на машинациите на излишни посредници, които искат да припечелят от спекулации и манипулации в областта на доставките на газ. Ясно е, че доставките на газ не могат да се превърнат в политическо оръжие за преследване на тесни национални интереси. Въпреки това какво можем да кажем за факта, че природният газ в Латвия струва три пъти повече, отколкото в Германия? Оказва се, че Латвия и Германия, и двете държави-членки на Европейския съюз, имат различни възможности за развитие на своите икономики. Фактът, че Република Латвия е изправена пред сериозна криза и че нейният БВП на човек от населението и доходите са една десета от тези в Германия повдига въпроса дали всички държави-членки на Европейския съюз имат същите условия на развитие. От съществено значение е да се намери неотложно решение на този въпрос, поне по отношение на общите цени на газ за всички държави-членки на Европейския съюз. В противен случай изразът „Обединена Европа“ остава под въпрос.

 
  
MPphoto
 
 

  Algirdas Saudargas (PPE), в писмена форма. (LT) Бих искал да се съглася с моите колеги и да приветствам факта, че един толкова важен регламент ще бъде одобрен в такъв кратък срок. Това само още веднъж свидетелства, че когато е налице реален проблем, Европа е в състояние да действа бързо и ефективно.

Регламентът за сигурността на доставките на газ укрепва принципа на солидарност между държавите-членки и това е още една стъпка към една обща политика в областта на енергетиката. Вероятно всички се надяваме, че кризата от 2009 г. няма да се повтори и че няма да е необходимо да прибягваме до механизмите, предвидени в регламента, но това, което се случва в действителност, е друг въпрос. Не толкова отдавна, през юни, доставките на газ за Литва бяха намалени наполовина заради разногласия между Русия и Беларус и това ни убеди в уместността на момента на приемане на този регламент.

Често отбелязвах, че за изолирани газови пазари, които зависят от един доставчик, каквито сме ние например в балтийските държави, този регламент ще бъде ефективен единствено когато тези пазари се присъединят към една обща газова мрежа на Европейския съюз. Частните инвестиции често не са достатъчни за полагането на необходимите нови газопроводи и затова е необходимо допълнително финансиране.

Бих искал да благодаря на моите колеги, които разбраха това и го взеха предвид при договарянето на регламента, и на Комисията, която пое официален ангажимент да реши проблема с „енергийните острови“ в пакета от мерки във връзка с енергийната инфраструктура. Остава само да се призоват държавите-членки правилно да приложат регламента.

 
  
MPphoto
 
 

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE), в писмена форма.(PL) Приемането на регламента относно сигурността на доставките на газ открива пътя за създаване на общ газов пазар на равнището на Европейския съюз в бъдеще. Сред важните разпоредби, които се съдържат в този документ, са въвеждането на задължение за изготвяне на планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации във всяка държава-членка, задължението за обявяване на извънредно положение в Съюза, когато две държави-членки обявят извънредно положение, и прилагане на критерия за геополитически риск в цялостната оценка на риска по въпроса за сигурността на газа в Европейския съюз. Като се има предвид придобиването на способността да се пренася газ и в двете посоки, държава, която се окаже в опасност от намаляване на енергийните доставки, ще получи необходимата помощ от друга държава, която в този момент разполага с достатъчни резерви от газ. Това несъмнено е началото на използването на мерки, въз основа на идеята за сътрудничество и солидарност. Препратката към въпроса за диверсифицирането на енергийните източници ще позволи ускоряване на дейността в тази област от страна на държавите-членки и ще помогне на вече започнати проекти, като „Набуко“ например. Накратко, благодарение на мерките, предложени в доклада, и сериозни инвестиции в инфраструктурата, ние сме в състояние да се защитим или да се подсигурим по-ефективно срещу ситуацията, което възникна през 2008 г. в Украйна. Постигането на пълна независимост от руските доставки на газ е илюзия, но ние поне можем да укрепим позицията си при преговорите с Русия. Бих искала да благодаря на всички, които спомогнаха за намиране на компромис по един въпрос, който е така важен за целия Съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма.(PL) Компромисът, договорен от Европейския парламент, е реална стъпка в посока на изпълнението на разпоредбите на Договора от Лисабон. Той създава първоначалните условия за практическо прилагане на солидарността на държавите-членки в случай на прекъсвания на доставките на газ и ние считаме това за наш успех. Разпоредбите относно преносната инфраструктура, системата за реагиране при кризи на равнището на Съюза, общата оценка на риска и въз основа на това създаването на планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации, както и включването на геополитическия аспект в оценката, показват не само успеха на преговорите на членовете на Европейския парламент, но полагат и основите за постигането на една по-общностно ориентирана политика в областта на енергетиката, и това е нещо, което Парламентът вече се е опитвал да постигне по време на предходния мандат.

 
  
MPphoto
 
 

  Владимир Уручев (PPE), в писмена форма. Уважаеми колеги, Само 1,5 години минаха от прекъсването през януари 2009г. на газовите доставки по маршрута Русия, Украйна, ЕС. Тогава България беше най-пострадалата страна, а целия ЕС разбра колко уязвими са най-вече страните от централна и източна Европа в сигурността на газовите доставки. Затова приветствам приемането доклада на г-н Видал Квадрас, представляващ законодателен общоевропейски отговор срещу възникването и последствията от подобни газови кризи. Освен пълнотата на законодателната резолюция за сигурността на газовите доставки, бих искал да подчертая следното: - изграждането на интегрирана газопреносна мрежа на ЕС, в която се осигуряват двупосочно движение на газ между отделните страни, - гарантирането на трансграничен достъп до съоръжения за съхранение и поддържане на трансграничен пренос на газ в случаите, когато е задействано най-високото кризисно ниво "извънредна ситуация". За моята страна България изпълнението на тези изисквания означава най-после да се построят връзките със съседните страни, да се разширят възможностите за съхранение на газ на територията на страната, но също така да се създаде алтернатива на нашата зависимост от един-единствен външен доставчик на газ. Да, това ново законодателство на ЕС предопределя прекратяването на монопола на доставките от ГАЗПРОМ за нашата страна и това трябва да се случи в близките четири години. Благодаря за вниманието.

 
  
MPphoto
 
 

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма.(PL) Поздравявам докладчика за един много добре изготвен документ. След дълги и трудни преговори беше възможно да се постигне компромис в цяла Европа. За особено важни елементи от споразумението считам задължението за изготвяне, в рамките на две години, на планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации във всяка държава членка, както и задължението за обявяване на извънредно положение в Съюза, ако две държави обявят извънредни положения. Друг успех на преговорите е задължението за даване на възможност на двупосочен поток в газопроводите три години след влизане в сила на регламента. Отново поздравявам докладчика. Този документ е стъпка в посока на една истинска европейска енергийна общност.

 

4. Среща на високо равнище ЕС–Китай, 6 октомври 2010 г. (разискване)
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е изявления на Съвета и на Комисията относно срещата на високо равнище ЕС – Китай на 6 октомври 2010 г. [2010/2862(RSP)].

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията.(EN) Г-жо председател, за мен е удоволствие да бъда днес тук, за да обсъдим подготовката на 13-ата среща на високо равнище ЕС–Китай. Тази година срещата на високо равнище е особено важна, тъй като честваме 35 години от установяването на дипломатически отношения между ЕС и Китай и за първи път използваме предвидената в Договора от Лисабон структура.

На проведеното миналата седмица заседание на Европейския съвет държавните и правителствените ръководители обсъдиха предизвикателствата и възможностите за ЕС при преговорите със стратегически партньори като Китай. Заседанието беше подготвено на неформалната среща тип Гимних на външните министри на държавите-членки на ЕС, на която присъствах заедно със заместник-председателя и върховен представител Аштън и с други членове на Комисията миналата събота и неделя. Съществува необходимост и желание да се работи по-единно и последователно. Трябва да знаем по-добре какво искаме от стратегическите партньори и да имаме еднакво послание с 27 гласа.

През последните 35 години отношенията между ЕС и Китай се развиха значително, особено в икономическата област. Ние сме важни търговски партньори един за друг. Европейските дружества извличат полза от непрекъснатия растеж на Китай, но трябва да се направи повече, за да се отвори по-широко китайският пазар и да се подобри прилагането на правилата, например в областта на обществените поръчки и правата върху интелектуална собственост.

Тринадесетата среща на високо равнище ЕС–Китай е първата по структурата след Лисабон. Искаме да възприемем ориентиран към бъдещето подход и да действаме като партньори, за да посрещнем глобалните предизвикателства, като изменението на климата, необходимостта от поддържане на отворени пазари и равен достъп до суровини, международната стабилност и принципите на правовата държава.

Ние ще разгледаме ролята на различните политически и секторни диалози между ЕС и Китай. Ще бъде обсъдено Споразумението за партньорство и сътрудничество, и по-специално възможността то да осигури правна и институционална рамка за по-нататъшното развитие на нашето партньорство.

Правата на човека са основна тема на външната политика на ЕС. Макар да продължават да съществуват значителни различия в тази област, важно е на предстоящата среща на високо равнище да обсъдим въпроси, свързани с правата на човека и принципите на правовата държава. Можем освен това да надграждаме върху някои конкретни положителни примери, като Университета по право, създаден съвместно от Китай и ЕС.

Тринадесетата среща на високо равнище ЕС–Китай се провежда няколко седмици преди две ключови международни събития, а именно срещата на високо равнище на Г–20 в Сеул през ноември и срещата на високо равнище по въпросите на изменението на климата в Канкун през декември. Важна цел на тази среща на високо равнище ще бъде намирането на обща основа с Китай, за да може тяхната позиция да се доближи до нашите приоритети.

Необходимо е освен това да се преодолеят погрешните възприятия и да се установяват връзки между народите. Във връзка с това за първи път в рамките на срещата на високо равнище ще се проведе Културен форум. Поради същите съображения 2011 г. ще бъде определена за Година на младежта в Европа и Китай с цел да се укрепи взаимното разбирателство между европейската и китайската младеж и да се насърчи междукултурният диалог. Тази тема ще бъде застъпена и през 2012 – Година на междукултурния диалог между Европа и Китай.

Срещата на високо равнище е продължение на една много богата на политически диалог година, съпътстван от няколко проведени по-рано тази година важни срещи на високо равнище, между които посещението на колегиума начело с председателя Барозу и посещението на Кати Аштън в началото на септември във връзка с първия кръг на стратегическия диалог. През ноември се предвижда да се проведе заседание на икономическия и търговски диалог на високо равнище. Делегацията на ЕС ще бъде водена от членовете на Комисията Алмуния, Рен и мен самия и ще включва и няколко други членове на Комисията.

Уважаеми колеги, всички ние споделяме целта китайската държава да продължи да се развива, да става по-отворена и прозрачна, да спазва международните стандарти, свързани с правата на човека, да приема международните и европейските предприятия при равни условия и да работим заедно за справяне с глобалните предизвикателства. За постигането на тази цел трябва да продължим да осъществяваме и задълбочаваме нашето сътрудничество. Това ще ни позволи да доразвием нашите взаимоотношения и в хода на този процес да решаваме трудни за нас и за Китай въпроси.

Срещата на високо равнище през октомври ни дава поредна възможност да направим равносметка на нашите взаимоотношения и да обсъдим в каква посока бихме желали те да се развиват през следващите години.

 
  
MPphoto
 

  Ioannis Kasoulides, от името на групата PPE.(ЕN) Г-жо председател, глобализираният многостранен свят заедно с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, сигурността на енергийните доставки, неразпространението на ядрени оръжия, Иран и Северна Корея, въпросите за колективната сигурност, като тероризма и пиратството, и усилията за постигане на мир в нестабилни региони като Близкия изток, изискват стратегическо партньорство между Китай и ЕС.

ЕС е най-големият търговски партньор на Китай и Китай е вторият по значимост търговски партньор на ЕС. Китай е най-големият износител на промишлени изделия. Търговският дефицит в полза на Китай се дължи отчасти на затрудненията при достъпа до китайските пазари. Главните усилия за усъвършенстване на Споразумението за партньорство и сътрудничество трябва да са насочени към нетарифните бариери на пазарите, правата върху интелектуална собственост и достъпа до обществени поръчки.

Във взаимоотношенията ни с Китай ние преследваме взаимните си интереси, но и нашите ценности. В контекста на политическия диалог и при равни условия ЕС насърчава прехода на Китай към отворено общество на основата на принципите на правовата държава и спазването на правата на човека. Ние се застъпваме за зачитането на правата на човека в Тибет и в други китайски провинции, но при пълно зачитане на териториалната цялост на Китай. Приветстваме неотдавна сключените с Тайван споразумения, но по отношение на политиката на Китай. Световната икономическа криза доказа глобалната взаимозависимост.

Приветстваме икономическия напредък и възстановяване на Китай като фактор за стабилността и настоятелно призоваваме за по-нататъшно поскъпване на юана с цел постигането на световен валутен ред без нарушения.

 
  
MPphoto
 

  Libor Rouček, от името на групата S&D. (CS) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, държавите-членки на ЕС и Китай са изправени пред много от общите глобални предизвикателства и проблеми, като преодоляване на световната икономическа криза, изменението на климата, тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение, неконтролираната миграция и много други предизвикателства. Не можем сами да се справим с нито едно от тези предизвикателства или проблеми. Трябва да сътрудничим, да търсим партньори за общи решения, а в това отношение Европейският съюз и Китай са естествени стратегически партньори. Поради това очакваме на предстоящата среща на високо равнище партньорите да съзнават глобалната си отговорност и да предложат конкретни стъпки и решения поне за някои от тези предизвикателства и проблеми.

Днес, когато в Ню Йорк под егидата на ООН се провежда срещата на високо равнище по въпросите на бедността, считам, че е редно да се подчертае, че Европейският съюз и Китай са и особено подходящи партньори по отношение на премахването на бедността в световен мащаб. Членовете на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент очакват освен това на срещата на високо равнище ЕС–Китай на 6 октомври европейските представители да направят ясни изявления относно някои двустранни проблеми, свързани с развитието и подкрепата на двустранната търговия, достъпа на европейски стоки и услуги до китайския пазар, включително, разбира се, обществените поръчки, защитата на авторското право, защитата на стандартите за трудово законодателство, правата на човека, развитието на туризма, обмена на студенти и младежи и т.н.

 
  
MPphoto
 

  Niccolò Rinaldi, от името на групата ALDE.(IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, срещата на високо равнище между Китай и Европейския съюз е образцова проява на двама приятели, които имат еднакви основания за задоволство. В някои отношения те са изминали дълъг път, тъй като и Европа, и Китай са допринесли за един по-сигурен и благоденстващ свят.

В тези съвместни усилия търговската политика е основен фактор, дори ако някои елементи не функционират правилно и дори да е вярно, че през последните пет години търговският дефицит на Европа е нараснал три пъти. Това не е устойчива тенденция за Европейския съюз, но може би е неизбежна поради непрекъснатия социален и екологичен дъмпинг на Китай, фалшифицирането на лекарствени продукти, с което е известен в целия свят, затворения му за услуги пазар, нежеланието му да участва в Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и инстинктивната му реакция да води затворена политика, дори спрямо правата на човека: от потисничеството на Тибет в културно, духовно и етническо отношение, до упорития отказ да признае de facto суверенитета на Тайван, потъпкването на свободата на изразяване в средствата за масово осведомяване и по интернет и възмутителното системно прилагане на смъртното наказание.

Всичко това са стари политически проблеми – и ние сме длъжни да кажем това на китайските ни приятели – защо да засягаме интелигентността на един народ, чиято цивилизация винаги е вървяла в крак с времето? Нямаме много на какво да научим Китай. Точно обратното – цялото конкурентно влияние, което притежава Китай, включително в търговската политика, произтича от факта, че Китай има 1,5 милиарда жители и един външен министър, 1,5 милиарда жители и една данъчна политика, 1,5 милиарда жители и една валута, докато Европа на 27 + 1, която винаги действа колебливо в контактите си с Китай, все още има много да научи от Китай и трябва да възстанови единството си.

 
  
MPphoto
 

  Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE.(DE) Г-жо председател, г-н Де Гухт, съгласен съм с основното Ви твърдение, че Европейският съюз трябва да работи за стратегическо партньорство с Китай. Ако обаче след като сме казали това, следващата ни стъпка е почти винаги да говорим отново за китайския пазар, считам, че стесняваме кръгозора си в подхода си към тези стратегически взаимоотношения. Ние подценяваме Китай и собствената ни европейска отговорност.

Поради това бих желал да се обсъдят някои въпроси, които надхвърлят несъмнено изключително важните икономически взаимоотношения между нас и китайците. По време на неотдавнашното си посещение във Виетнам държавният секретар на Съединените американски щати, Хилъри Клинтън, предприе изненадваща стъпка по отношение на сигурността в Южнокитайско море и зае позиция, която следва да се хареса на европейците. Тя предвижда въвеждането на стратегия за управление на многостранен конфликт в този сложен регион, който е и от икономическо значение и за нас. Има ли Европа позиция по този въпрос? Споделяме ли този подход или имаме собствено становище?

Следващата среща на високо равнище по въпросите на климата ще се проведе скоро в Канкун. На последната среща на високо равнище Китай не изигра особено полезна роля и казвам това с лека ирония. В това отношение бихме могли да бъдем още по-критични и към нас самите. Има ли европейска стратегия за работа с китайците с цел нещата да се придвижат напред на срещата на високо равнище в Канкун и след нея? Ясно ли е, че понастоящем не съществува американски принос за решаването на този въпрос поради вътрешни политически проблеми.

Разбира се, ние трябва да разгледаме въпроси, свързани с икономическата политика. Когато обаче говорите за суровини и редкоземни елементи, за Парламента би било интересно да чуе Вашата стратегия в тази област. Искаме ли да заплашваме китайците със санкции на Световната търговска организация (СТО)? Считате ли, че това е правилната посока на действие? Стремим ли се към стратегия за сътрудничество, която ще включва например подпомагане на китайците да решат проблемите си в тази област чрез трансфер на технологии? Бих искал да говорим не само за стратегическо партньорство, но и за стратегията и стратегическите европейски цели, които ще използваме за неговото осъществяване.

 
  
MPphoto
 

  Jaromír Kohlíček, от името на групата GUE/NGL.(CS) Госпожи и господа, вече повече от 30 години чуждестранните наблюдатели не престават да се удивляват от темпа на растеж на китайската национална икономика. През този период една развиваща се страна, в която по-голямата част от жителите й зависят от немеханизирано селско стопанство, навакса вековното си изоставане от развитите страни в света чрез отдавна невиждан темп на икономическо развитие. Някои държавници и политически коментатори забравят, че все още говорим за развиваща се страна, в която около 70% от населението все още изхранват семействата си чрез немеханизирано селско стопанство, което означава, че когато реколтата е добра, семействата имат храна, но когато тя е лоша – настъпва глад. Следователно етапът на развитие на Китай днес може да се сравни с този на индустриализираните държави през втората половина на XIX век. Само като отчитаме този основен фактор, ще можем да постигнем на срещата на високо равнище взаимноизгодни споразумения, без да се плъзгаме по тънкия лед на историческото развитие през последните години, да не говорим за натиск върху нашите партньори да направят огромен скок в някоя от обсъжданите области. В такъв случай китайците биха били крайно недоволни да отстъпят пред натиска от ЕС. Всеки, който помни последиците от гигантския скок през 60-те години на миналия век, със сигурност ще разбере какво имам предвид.

 
  
MPphoto
 

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. (NL) Китайският пазар е привлекателен за европейските предприятия. Въпреки това често променяните и прилагани със задна дата нормативни актове създават объркване и блокират пътя на европейските предприятия към този примамлив пазар.

Това се посочва пределно ясно в становището на Европейската търговска камара в Пекин, съдържащо 647 страници и 380 препоръки, отправени към китайското правителство. То беше публикувано в началото на септември, т.е. съвсем неотдавна. Ето защо очаквам Съветът и Комисията да гарантират включването на този изключително важен за подобряването на отношенията между ЕС и Китай документ в дневния ред на предстоящата среща на високо равнище ЕС–Китай. Европейската търговска камара с основание изисква от Съвета и Комисията единен, ясен европейски глас, който на практика ще представлява и защитава интересите на европейските предприятия в тази страна.

 
  
MPphoto
 

  Lucas Hartong (NI). (NL) Г-жо председател, категорично искам да обърна Вашето внимание върху ролята на Китай по отношение на Северна Корея. По време на неотдавнашното посещение на диктатора Ким Джонг-Ил в Китай, китайският президент Ху Цзинтао заяви, че желае да се задълбочат търговските връзки със Северна Корея. Това буди голяма загриженост сред членовете на моята група – нидерландската Партия на свободата.

На практика Китай подкрепя Северна Корея, докато ние желаем да бъде свален възможно най-бързо този нехуманен режим. Понастоящем в Китай живеят като бежанци известен брой изключително изплашени севернокорейци, и по-точно севернокорейски християни. Веднага щом китайската полиция ги намери, те биват изпращани незабавно обратно в Северна Корея в трудови лагери, а сред тях има и много деца. В момент, когато Северна Корея извършва ядрени опити и населението й гладува, тя получава политическа подкрепа от Китай.

Бих искал да чуя коментара на Комисията как Европейският съюз ще поддържа търговските си връзки с Китай, който погазва правата на човека по такъв начин и непрекъснато репатрира севернокорейски бежанци. Във връзка с това призовавам ЕС да включи въпроса за Северна Корея сред приоритетните политически въпроси в дневния ред на предстоящите преговори.

 
  
MPphoto
 

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra (PPE). (ES) Г-жо председател, в днешното разискване действително се поставя въпросът за това, как да изградим стратегическо партньорство с Китай въз основа на икономическия му потенциал и нашата ценностна система, особено по отношение на правата на човека, които трябва да имат всеобщ характер.

Както посочва Гартън Аш, блестящ британски анализатор, отношенията с Китай поставят четири проблема, като всеки от тях започва с буквата „т“: търговия, Тайван, Тибет – и тук бих искал да припомня на залата прекратяването на срещата на високо равнище ЕС–Китай през 2008 г. – и на последно място Тянанмън, във връзка с въпроса за правата на човека.

Очевидно е, както каза г-н Kasoulides, че нито едно от предизвикателствата, пред които е изправен днес светът, като глобализацията, цифровата икономика, реформата на финансовата система, въпросът за сигурността, борбата срещу разпространението на ядрените оръжия – погледнете само случая с Иран, запазването на екологичните и природните ресурси или сигурността на енергийните доставки – не могат да бъдат решени без сътрудничеството на Китай.

Съединените американски щати успяха да установят структурирани взаимоотношения с Китай, макар това да беше съпроводено с проблеми. Президентът Буш удостои Далай Лама със златен медал на Конгреса; въпреки това отношенията между двете страни продължават да съществуват.

Г-н член на Комисията, като имаме предвид значението на Китай на световната сцена, в Съвета за сигурност на ООН, в Г-20 и в държавите от групата BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай), ще може ли Европейският съюз да изгради и да стабилизира тези взаимоотношения? По-важното е, г-жо председател, ще съумеем ли ние, от Европейския съюз, да улесним пътя към свободата предвид уникалния характер на такава система, каквато е китайският държавен капитализъм.

Считам, г-жо председател, че това е най-важният въпрос и бих искал Вие, г-н член на Комисията, на предстоящата среща на високо равнище да защитавате нашата ценностна система, като същевременно проявявате известен прагматизъм.

 
  
MPphoto
 

  Henri Weber (S&D). (FR) Г-жо председател, предвид важността на разискването бих желал да присъства баронеса Аштън или поне един член на Съвета.

Браво на Китай! Той реши да заеме водеща позиция в зелените технологии – 38% от средствата за мащабния му план за възстановяване са инвестирани в тези нови промишлености. Китай е вече производител и износител номер едно на слънчеви панели и вятърни турбини в света.

Ние можем единствено да бъдем изключително доволни от тази нова насока, която може да спомогне за намаляването на равнищата на замърсяване в Китай и в света, ако производството се извършва в съответствие с правилата на СТО. Това обаче не е така.

Китайските предприятия износители получават огромна помощ от държавните банки и местните органи. Въпреки че някои пазари на екологосъобразни технологии са отворени за чуждестранни предприятия и инвестиции, много остават ограничени поради въвеждането на квоти, а други са дори затворени. Предвид нелоялната конкуренция съществува опасност за европейските промишлени предприятия.

Г-н член на Комисията, Китай е подписал споразуменията на СТО. Европейският съюз трябва да гарантира, че Китай стриктно спазва правилата.

 
  
MPphoto
 

  Marielle De Sarnez (ALDE).(FR) Г-жо председател, считам, че е крайно време да се постави въпросът за отношенията на Европа с Китай и дори да се определи нова стратегия. Имам три предложения.

Първо, както посочи председателят на Съвета, ние се нуждаем от реципрочност. Например китайските дружества да не могат да продължават да се установяват в Европа, когато на европейските предприятия се отказва достъп до техния публичен пазар. Трябва да се направи избор. Очаквам да бъдат предприети мерки в тази посока.

Второ, Съюзът не може повече да проявява търпимост, без да реагира, относно дъмпинга в областта на социалното осигуряване, здравеопазването и околната среда, тъй като именно на него се дължат твърде многобройните случаи на изнасяне на производството извън Европа. Освен това Комисията трябва да престане да разглежда изключително ниската цена на работната ръка и окаяните условия на труд като „естествени конкурентни предимства“. По този въпрос, г-н член на Комисията, настоявам Комисията да промени доктрината си.

И трето, не можем повече да си затваряме очите за въпроса с правата на човека, а откритата подкрепа на Пекин, например за режимите в Иран, Северна Корея или Бирма, представлява проблем. Европейският съюз винаги се е стремял да насърчава възникването на демокрация и демокрации. Следователно по този въпрос ние не трябва да отстъпваме от нашата позиция.

 
  
MPphoto
 

  Heidi Hautala (Verts/ALE). (FI) Г-жо председател, напоследък стана ясно, че Европейският съюз е силно объркан от нарастващата сила на Китай. Това също беше отразено и в нашия диалог по правата на човека. Бих искала да кажа, че започнатият от нас диалог с Китай по правата на човека се намира до известна степен в криза, на която трябва да намерим решение.

Искам да обърна внимание върху факта, че министър-председателят на този все по-силен участник в световната политика съвсем наскоро заяви, че икономическите постижения на Китай могат да се окажат напразни, ако няма политически реформи. Той стигна доста далеч, като заяви, че гражданите следва да имат право на достъп до информация, право да участват в процеса на вземане на решения, да изразяват своето мнение, както и да контролират работата на местните органи.

Бих искала на срещата на високо равнище ЕС–Китай тези въпроси да бъдат задълбочено обсъдени. Тъй като винаги чуваме от китайските представители, че страната действа в съответствие с потребностите на мнозинството, ние трябва да можем да покажем, че смели хора, някои от които се намират в затвора поради убежденията си, са в действителност именно тези хора, които говорят от името на мнозинството, тъй като разкриват информация за злоупотребите, които привличат вниманието на всички. Сред тях са скандалът с млякото, некачествено построените училища и скандалът с ХИВ/СПИН. По този начин ние бихме могли вероятно да установим нов диалог с Китай по правата на човека.

Следва също да признаем, че бяха извършени положителни реформи в съдебната система в Китай и че изтезанията предизвикват все по-голямо неодобрение. Можем да използваме този факт, за да се захванем с решаването на този сериозен проблем. Следва освен това да отбележим, че напоследък в Китай се отчита намаляване на броя на престъпленията, за които е поискано смъртно наказание. Всичко това ни дава по-голямо основание за продължаване на активен диалог с Китай по правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Joe Higgins (GUE/NGL).(EN) Г-жо председател, срещата на високо равнище ЕС–Китай е много важна за базираните в Европа транснационални корпорации, които искат по-голяма гъвкавост, за да извличат по-големи печалби от дейността си в Китай – по-големи печалби, постигнати на гърба на китайските работници, десетки милиони от които се експлоатират безогледно, мигранти в собствената си страна, които не могат да упражняват правата на човека или правата на работниците. Разходите на големите предприятия за такава работна ръка представляват 2,7% от разходите за работна ръка на американските предприятия.

Срещата на високо равнище е от значение и за китайския режим, който желае да засили търговския си обмен с Европа. Въпреки дипломатичния език на члена на Комисията, отговарящ за търговията – това е един жесток репресивен режим, който системно погазва правата на човека, политическите права и правата на работниците. Въпреки това китайските работници днес се борят за свободни и независими синдикати с цел защита на реалните си интереси.

През последните месеци предимно млади китайски работници застанаха начело на вълна от стачки, която заля цялата страна. По този начин те заявиха на режима и на западните големи предприятия, че повече няма да бъдат колелца в безмилостната машина на капиталистическото производство, от които големите западни предприятия извличат печалба. Нека европейските работници да подкрепят всички тях в борбата им за справедливост.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Caspary (PPE).(DE) Г-жо председател, подкрепям всички предходни оратори, които говориха за ценностите, свободата и правата на човека в условията на комунистическа диктатура в Китай. Днес обаче бих искал да се спра на някои икономически въпроси. Китай вече не е развиваща се страна. Понастоящем тя е втората най-развита икономика в света.

През 2009 г. – годината на икономическата криза, икономическият растеж на Китай достигна 9%, а през първата половина на 2010 г. надхвърли 11%. Поради това ние трябва разгледаме редица въпроси, тъй като икономическите отношения между ЕС и Китай продължават да бъдат затруднени от съществуващите търговски бариери и по-специално на китайския пазар. През последните седмици и месеци получавам все повече съобщения от представители на бизнеса, които се оплакват от влошаването на бизнес климата в Китай. Много пазари, например в строителната промишленост или финансовия сектор, остават затворени. Има проблеми с преките инвестиции, а защитата на интелектуалната собственост е все още крайно недостатъчна. Нетарифните бариери са широко разпространени, а задължителното сертифициране в Китай, например в областта на ИТ, затруднява дейността на европейските дружества. Липсата на достъп до системата на обществените поръчки, на свободен пазарен достъп до суровини и растящият брой на антидъмпинговите дела, субсидирането на износа, ограниченията за износ, пиратското производство и фалшифицирането на продукти са допълнителни примери за незадоволителното състояние на сегашния етап на сътрудничеството ни с Китай.

Въпреки това Китай е равноправен партньор и трябва да поеме отговорност за ефективното функциониране на глобалната икономика. Не трябва да се допуска Китай да затваря пазарите си за чуждестранни дружества. Г-н Де Гухт, на заседанието в комисията Вие ни казахте, че Европейският съюз следва да бъде „отворен, но не наивно отворен“. Аз напълно споделям Вашето мнение и бих искал категорично да заявя, че одобрявам ясния начин, по който често се изразявате. Моля, говорете по този начин и в Китай.

Комисията трябва да наблюдава по-внимателно интересите на европейските дружества и да ги представлява по-ефективно. Освен това Комисията трябва да принуди Китай най-после да изпълни задълженията си като член на Световната търговска организация. Аз съм силно заинтересован от постигането на добро партньорство между Китай и Европа. За тази цел обаче е необходимо и двете страни да имат поведение на партньори.

 
  
MPphoto
 

  Emilio Menéndez del Valle (S&D). (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, Китай е предприел експортна и инвестиционна офанзива практически на всички континенти. Търговията и инвестициите значително са се увеличили. Съгласно предвижданията през 2014 г. Китай ще задмине Европа и ще стане вторият най-голям пазар за износа на продукти от Латинска Америка, а към 2015 г. Латинска Америка ще купува повече от Китай, отколкото от Европа.

Независимо от това считам, че трябва да се направи една интересна уговорка, а именно, че Европейският съюз може да задържи този процес, ако нашите споразумения за партньорство с Централна Америка, Многостранното търговско споразумение между ЕС, Перу и Колумбия, както и бъдещото споразумение с Меркосур, стимулират двустранната търговия между Европейския съюз и Латинска Америка.

На последната среща на високо равнище ЕС–Китай през 2009 г. и двете страни подкрепиха тристранния диалог между Европейския съюз, Китай и Африка и се договориха да се проучат възможни области на сътрудничество. Не счита ли Комисията, още повече при отсъствието на представител на Съвета, че на следващата среща на високо равнище подобен диалог между Европейския съюз, Китай и Латинска Америка трябва да се насърчи?

 
  
MPphoto
 

  Charles Goerens (ALDE).(FR) Г-жо председател, днес Китай е изключително богата страна, подпомагана от икономически растеж, който, независимо дали годината е добра или лоша, е между 8-15%. Икономическите резултати на Китай му спечелиха прозвището „световна работилница“, докато от няколко десетилетия Съединените американски щати се явяват краен потребител.

Китай произвежда и продава, като стимулира американското потребление поради факта, че заедно с продаваните продукти Китай предоставя на САЩ потребителски кредити. Следователно Китай насърчава американското потребление в по-голяма степен, отколкото собственото си, като в резултат на това той е затрупан със заявки от всички краища на света.

Такава е стратегическата взаимозависимост между САЩ и Китай, като всяка реална промяна в това странно партньорство ще засегне не само тези две страни, а много повече. Що се отнася до отношенията между Съединените американски щати и Китай, макар и да са жизненоважни, двете страни имат по-малко допирни точки в по-важните области.

Докато Китай и САЩ имат интерес износът от Европа да е ограничен, като се поддържа изключително силно еврото, ние сме в слаба позиция. Същевременно, откакто Китай стана член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето, той се превърна и в сила, с която трябва да се съобразяваме в областта на международните отношения.

Китай, който тази година стана втора военна сила в света, изисква нашето внимание в повече от едно отношения. Стабилността сега зависи и от Китай. Поради всичките тези съображения и всички тези въпроси бих добавил също така, че ние спешно се нуждаем от европейска стратегия в областта на външните отношения.

 
  
MPphoto
 

  Crescenzio Rivellini (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, на срещата на високо равнище ЕС–Китай ще бъдат обсъдени редица важни въпроси. Считам, че един от основните въпроси е насърчаването на свободна и справедлива търговия и последният етап от постепенното интегриране на Китай на световната икономическа сцена като отговорен и надежден партньор.

Въпреки че Китай е член на СТО от около 10 години – от 11 ноември 2001 г., за да бъда точен, и е ползвал значителни предимства, към днешна дата той не е поел реципрочни ангажименти и не е осъществил подобрения за подобряване на достъпа на международни инвеститори до някои сектори от пазара си.

Не са извършени съществени промени по-специално по отношение на отварянето на пазара на обществени поръчки, интелектуалната собственост и фалшифицирането, субсидиите за износ и валутния пазар, докато трудностите за международните компании фактически са същите, а дори и по-големи. Повтарям: Китай се присъедини към СТО много отдавна.

Китайският пазар продължава да се разраства. Агресивните политики, осъществявани от Китай по отношение на субсидиите за износ, активното им използване, улеснено от стойността на китайската валута и сафаритата в Африка, провеждани с цел да се грабят суровините й, са факти, които будят загриженост в тези, които се опасяват от настъпването на глобален икономически дисбаланс, който може да подкопае световния мир.

Поради това е редно да си зададем някои въпроса: добра идея ли беше да се приеме Китай в СТО на 11 ноември 2001 г., без най-напред да се договорят задълженията му? Питам се дали членът на Комисията, отговарящ за търговията, ще се съгласи да отговори на следния въпрос: какво стана с преговорите за ново споразумение за партньорство и сътрудничество, за които беше постигнато съгласие през декември 2005 г. и които започнаха през януари 2007, а след това, доколкото виждам, не продължиха по отношение на икономическите му аспекти?

Възможно ли е срещата на 6 октомври 2010 г. да бъде възможност за сключването на споразумения, предоставящи свободен достъп на международните дружества до пазара? Ще бъде ли възможно на предстоящата среща да се обсъди сертифицирането на лицензии за достъп до китайския пазар, особено за обществени поръчки и търгове, без да се изисква международните дружества да предават своето ноу-хау?

Очаквам да чуя конкретни отговори на всички тези въпроси от члена на Комисията, отговарящ за търговията, както и неговата гледна точка за предстоящата среща.

 
  
MPphoto
 

  Derek Vaughan (S&D).(EN) Г-жо председател, срещата на високо равнище ще бъде от голямо значение за ЕС. Ние трябва да се уверим, че тя е важна и за Китай. Не се съмнявам, че Китай иска силна и интегрирана Европа. Той иска многополюсен, а не двуполюсен свят, и ние следва да приветстваме това.

Ето защо трябва да гарантираме, че ЕС прилага стабилен и координиран подход към много важни въпроси, като например търговските връзки и правата върху интелектуална собственост, за да се улесни достъпът ни до огромния и разрастващ се китайски пазар, но също и въпроси като изменението на климата и енергетиката. Поради това считам, че сътрудничеството в такива области като чистите енергийни технологии е важна тема за нас, която следва да се обсъди. Сред разискваните въпроси следва да бъде и обменът на технологии, като технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид („CCS“). Това ще допринесе за подобряване на околната ни среда, както и ще бъде от полза за енергийната ни политика.

 
  
MPphoto
 

  Elmar Brok (PPE).(DE) Г-жо председател, г-н Де Гухт, в стратегическото партньорство участват двaма партньори, които говорят с един глас. Единият от тези партньори – Европейският съюз, за съжаление не може да постигне това в много области и по-специално по икономическите въпроси. Знаем, че съвместната отговорност е част от стратегическото партньорство. Поради това от огромно значение е въпросът за партньорство в областта на външната политика и политиката на сигурност, регионалната сигурност, както и по отношение на теми като Иран и Северна Корея. Във връзка с последните два въпроса по-специално, събитията напоследък показват, че Китай поема все по-голяма отговорност.

Въпреки това ние трябва да видим съвместна отговорност и по отношение на търговията и икономическите стандарти, универсалните права на човека, както и по отношение на екологични и социални въпроси. Считам, че по тези въпроси Китай не трябва да се крие зад развиващите се страни, тъй като той става политически и икономически все по-силен. Огромният икономически растеж на Китай от 1980 г. насам заслужава нашето възхищение. През XVIII век брутният национален продукт на Китай представляваше една трета от световния БНП и, трябва честно да признаем, Китай е на път да си възвърне позицията. Такъв е понастоящем случаят с 8% от населението. Това е драматична промяна в ситуацията, която ще доведе до икономическа промяна на силата в икономическо отношение. Финансовата криза показа това много ясно.

Това означа също така, че нещата ще заработят единствено когато Китай е готов наистина да отвори пазарите си. Той трябва да престане да използва такъв подход към обществените поръчки и лицензирането, при който се изключват други заинтересовани участници, трябва да започне да прилага закона за авторското право, и то правилно, както и да прекрати практиката на сключване само на такива договори, които включват съответното прехвърляне на знания в полза на Китай.

Считам, че нашата задача на срещата на високо равнище е да се опитаме да определим статута на Китай по отношение на пазарната икономика, тъй като смятам, че това е ключов въпрос за по-нататъшното развитие.

 
  
MPphoto
 

  Edite Estrela (S&D).(PT) Г-жо председател, трябва да се използва срещата на високо равнище, за да договорят Европейският съюз и Китай общи позиции във връзка със срещата на високо равнище в Канкун по въпросите на изменението на климата. Необходимо е да се извлекат поуки от събитията в Копенхаген. Буди недоумение фактът, че САЩ постигнаха минимални договорености с Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка, докато амбициозното предложение на Европейския съюз беше пренебрегнато.

Европа трябва отново да застане начело на борбата с изменението на климата и да окаже положително влияние върху решенията на стратегическите си партньори. В тази борба Китай има изключително важна роля, не само поради факта, че е страната с най-многобройното население в света и цветуща икономика, но и поради това, че вече е най-големият източник в света на емисии на парникови газове и най-големият потребител на въглища.

Китай предлага да намали емисиите си на въглероден диоксид до 2020 г., като същевременно увеличи използването на възобновяеми енергийни източници и гористите си области. Това е начало, но не е достатъчно. Трябва да бъдем по-амбициозни, ако искаме да спасим нашата планета.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). (HU) Госпожи и господа, Европейският съюз определи правилно някои цели. Има и други, които са анахронични, и аз считам непризнаването на статут на пазарна икономика на Китай за една от тях. Няколко оратори изтъкнаха значението на пазарния достъп. Бих искал да привлека вниманието на члена на Комисията, г-н Де Гухт, върху факта, че по-голямата част от европейските хранителни продукти могат да стигнат до китайския пазар само чрез Хонконг. Добре ще бъде Комисията да предприеме стъпки и в тази област. Няколко оратори повдигнаха въпроса за сътрудничество в областта на изменението на климата. Да, липсата на сътрудничество допринесе за неуспеха на срещата на високо равнище в Копенхаген. Накрая, по въпроса за правата на човека: правилно е да се говори за независимостта на Тибет, за каузата на малцинствата, но нека да не забравяме, че 700 милиона жители на селските райони и 200 милиона чуждестранни работници са лишени от здравни грижи, социално осигуряване и пенсии, а проблемът с достъпа на децата им до училище все още не е решен.

 
  
MPphoto
 

  Victor Boştinaru (S&D).(EN) Г-жо председател, днес бих искал отново да повторя нещо, което винаги съм казвал: отношенията между ЕС и Китай са изключително важни – както за двете страни, така и за целия свят. Това важи с още по-голяма сила днес, когато Китай продължава бързия си растеж, а ЕС все още се бори с кризата.

ЕС се нуждае от Китай и Китай се нуждае от ЕС. До момента ЕС и Пекин не са постигнали реално стратегическо споразумение. Аз се надявам, че именно предстоящата среща на високо равнище ще представлява благоприятна възможност да говорим с един глас и да установим стратегически подход към отношенията ни с Китай.

Г-н член на Комисията, предвид факта, че срещата на високо равнище е толкова близо и дневният ред е толкова важен, за тази есен и следващата пролет следните въпроси придобиват изключително значение в рамките на стратегическото партньорство. Първо, на срещата на високо равнище на Г-20 Европа и Китай трябва да изградят стабилно и ефективно партньорство. Второ, предстои срещата на високо равнище в Канкун с направените изводи от неуспеха на ЕС на срещата на високо равнище в Копенхаген по въпросите на изменението на климата. Трето, по въпроса за международната помощ и развитието – не само за Африка, трябва да работим съвместно, за да осъществим на практика Целите на хилядолетието за развитие, за да не останат само обещание.

 
  
MPphoto
 

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE).(DE) Г-жо председател, бих искал да поставя процедурен въпрос. През цялото време се надявах, че може да се появи евентуално представител на Съвета. Сега разискването почти приключи и Съветът, за съжаление, се отличи с отсъствието си. Означава ли това, че Съветът не счита за необходимо да разисква с Парламента стратегическите взаимоотношения с Китай – как трябва да разбираме този факт? Как можем ясно да обясним на Съвета, че Парламентът има право да играе роля в тези стратегически взаимоотношения?

 
  
MPphoto
 

  Elmar Brok (PPE).(DE) Г-жо председател, бих искал още веднъж да се позова на постигнатото споразумение между Европейския парламент и върховния представител/заместник-председател на Комисията. В него се посочва, че член на Комисията може изцяло да представлява заместник-председателя и да говори от нейно име, включително по въпроси, засягащи споделени компетентности и в качеството й на председател на Съвета на министрите на външните работи. Предполагам, че точно това направи г-н Де Гухт. Това означава, че отново въвеждаме механизма за съвместяване на две длъжности („две шапки“) от страна на Съвета. Считам г-н Де Гухт за представител на баронеса Аштън с пълна дееспособност.

 
  
MPphoto
 

  Petru Constantin Luhan (PPE).(RO) Всички знаем, че не само Европейският съюз оценява възможностите, предлагани от една интелигентна и зелена икономика за повишаване на конкурентоспособността и благосъстоянието.

Китай е една от страните, които са си поставили подобни цели и инвестират във възникващи промишлени отрасли, зелени технологии, информационни и комуникационни технологии и интелигентни мрежи. Считам, че освен осъществяването на тясно сътрудничество, друга приоритетна област, която трябва да бъде разгледана, е търговията. Тя е една от движещите сили на растежа, заетостта и инвестициите както в ЕС, така и в Китай. В рамките на двустранното сътрудничество трябва да вземем мерки за намаляване на бариерите пред търговския и инвестиционен поток и за насърчаване на търговията въз основа на ясно определени стандарти.

Освен това следва да затвърдим икономическите и политически връзки, които сме установили с Китай – един от основните ни стратегически партньори.

 
  
MPphoto
 

  Katarína Neveďalová (S&D). (SK) Китай е важен икономически и търговски партньор на Европейския съюз.

Аз, естествено, съм за по-тясно партньорство, но то трябва да се основава на доверие и взаимност. Въпреки това не трябва да пренебрегваме социалните условия в Китай в стремежа ни да установим добри търговски отношения, да осъществяваме съвместни научни изследвания, съвместни мерки за опазване на околната креда и други дейности. Населението на Китай представлява една четвърт от населението на света и въпреки подобряването на положението, настъпило в резултат на извършените през последните 20 години в Китай социални промени, ние не трябва да омаловажаваме интервенцията, която е необходима, за да бъде Китай една истински отворена и демократична страна.

Ние говорим за 1,5 милиард души, които заслужават да им бъдат гарантирани основните права и свободи. Въпреки това трябва да помним, че следващата година е годината на младежта в рамките на отношенията Европа – Китай, а в Европейския съюз тя ще бъде година на доброволчеството. Ето защо смятам, че е необходимо да се стремим да разработим проекти, които да са максимално вазимосвързани и да подкрепят по-специално обмена на младежи, тъй като младото поколение е бъдещето на всички нас. Ако създадем условия за сътрудничество сега, то ще бъде по-добро в бъдеще.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-жо председател, в КНР властва жестока комунистическа диктатура, но всеки ден капиталистически Китай отбелязва нов икономически рекорд. Той е на път да задмине Япония като втора икономическа сила в света и вече е, изненадващо, твърдо най-големият търговски партньор на Бразилия, тъй като експанзията на Китай е наистина в световен мащаб.

Всички знаем за масовата надпревара за природни ресурси в Африка и позорната подкрепа за президента на Судан, Башир, срещу когото има повдигнато обвинение за военни престъпления, и диктатора Мугабе в Зимбабве. Тревожа се за опасността от подклаждане на война в Судан, като Китай подкрепя севера, а американците – юга в стремежа му към независимост.

Надявам се, че на срещата на високо равнище ще бъде повдигнат въпросът за ратифицирането на Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), както и въпросът за реформата на известните трудови лагери лаогай. Една добра новина, по мое мнение, е – говоря като председател на Групата за приятелство ЕП–Тайван – че Китай се отнася с повече уважение към Тайван и се наблюдава разведряване на обстановката отвъд проливите.

 
  
MPphoto
 

  Roberta Angelilli (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, членът на Комисията правилно определи Китай като стратегически партньор, но нека да бъдем честни: тази връзка е еднопосочна!

Европа е от стратегическо значение за Китай, което означава, че Китай има ясно и много агресивно отношение към нас: той знае какво иска от Европа и получава каквото иска от Европа. Китай изготвя правила, които са благоприятни за него.

Всъщност ние зависим от волята му. Ние сме избрали да не избираме, да не определяме истински и дългосрочни условия по отношение на икономиката, търговията и още по-малко по отношение на правата на човека. Ние премълчаваме снизходително въпросите, свързани с правата на човека, за да не обсъждаме фактите за Тибет, данните, отнасящи се до смъртното наказание в световен мащаб и постиженията в областта на правата на човека по принцип. Дори когато плахо определяме някои условия, оставяме Китай системно да ги потъпква.

Бих искала да завърша, като попитам: членът на Комисията изрази идеята много по-добре от мен, като зададе един основен въпрос: какво искаме от Китай? Какво Европа иска от Китай? Може би е време сериозно да си зададем този въпрос!

 
  
MPphoto
 

  Enrique Guerrero Salom (S&D). (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, през следващите няколко седмици Европейският съюз ще проведе три изключително важни срещи на високо равнище: първата с Китай, втората със Съединените американски щати, а третата – с Африка. По това време вече ще е изминала една година от влизането в сила на Договора от Лисабон, а Европейската служба за външна дейност предстои да започне да функционира.

Дошло е времето Европа да започне да играе своята роля на глобален фактор на световната сцена, като създава не само икономически, но и политически партньорства по въпроси, свързани с неразпространяването на ядрени оръжия, изменението на климата, сигурността и ролята на Китай в Африка и Латинска Америка.

Следователно е дошъл моментът да проведем среща на високо равнище, която е различна от предходните. Това е тринадесетата среща на високо равнище, но първата, на която Европа трябва да говори с един глас.

 
  
MPphoto
 

  Rachida Dati (PPE).(FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, първо, съгласна съм с позицията на моя колега във връзка с отсъствието на Съвета от това заседание на Парламента. Държа освен това да кажа, че намирам това за малко несериозно от страна на Съвета.

С наближаването на следващата среща на високо равнище на 6 октомври, Китай и Европейският съюз трябва задължително и решително да постигнат заедно напредък по въпроса за изменението на климата. По това време миналата година, в същата тази зала, ние призовахме Европа да направи всичко възможно за постигането на амбициозно и обвързващо споразумение в Копенхаген. Видяхме, че постигнатите резултати не отговориха на нашите очаквания и надежди. Една година по-късно тревогите са същите, ако не и по-сериозни.

За да можем днес да принудим или да убедим нашите партньори, трябва да покажем същата непоколебима решителност, да покажем например, че ще направим всичко необходимо, за да изпълним ангажиментите си към южните страни. За тази цел въвеждането на новаторско финансиране – и вчера чух речта на президента Саркози пред ООН – е вече очевидна необходимост.

Не следва да се изключва например въвеждането на данък върху въглеродните емисии на нашите граници. Той ще има стимулиращ ефект за страните, които не са поели достатъчни ангажименти по отношение на изменението на климата; всъщност данъкът ще бъде много повече от заплаха, тъй като ще допринесе за защитата на работните ни места и предприятията, и ще ни помогне да се справим по-добре през периода след кризата.

 
  
MPphoto
 

  Andrew Henry William Brons (NI).(EN) Г-жо председател, през първото тримесечие на миналата година Обединеното кралство внесе от Китай стоки на стойност четири пъти по-висока от тази на изнесените за Китай.

ЕС като цяло е изправен пред подобна заплаха в резултат на развиващата се китайска икономика. През 2009 г. общата стойност на внесените от Китай стоки в ЕС възлизаше на 215 милиарда евро, докато тази на изнесените стоки беше едва 82 млрд. евро. Можехме да се надяваме, че търговският дефицит ще бъде компенсиран чрез излишък в търговията с услуги, но излишъкът се оказа незначителната сума от 5 милиарда евро. Разрешаваме на китайците да разрушават предприятията и работните места в европейските страни, като приемаме глобализма и отваряме пазарите си за евтини стоки, с които просто не може да се конкурираме. Трябва да спрем да внасяме стоки, които разрушават предприятията ни и работните места на хората.

 
  
MPphoto
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE).(PL) Подготовката за предстоящата среща на високо равнище е много важна, тъй като темите, които ще бъдат обсъдени, ще определят насоката на политиката, както и приоритетите за следващия период на сътрудничеството ни. Изключително важно е да се спазват изискванията, свързани със стандартите за качество в опазването на околната среда, което включва опазване на климата, но също и във връзка със социални и социално-политически въпроси и, накрая, във връзка със спазването на правата на човека.

Необходимо е да се анализират много сериозно трудностите, свързани с достъпа до китайския пазар, както и спазването на правата върху интелектуалната собственост и принципите на обществените поръчки, прилагани от китайското правителство. Следва да се приветстват диалогът и сътрудничеството в областта на културата, както и Годината на младежта в Европа и Китай. Необходимо е по-голямо единство между държавите-членки в подхода ни към Китай. Само тогава нашата политика ще бъде ефикасна.

 
  
MPphoto
 

  Josefa Andrés Barea (S&D). (ES) Г-жо председател, Европа е изправена пред важно предизвикателство в отношенията си със страни с бързоразвиващи се икономики: нашите отношения трябва да бъдат организирани.

Европейският съюз има търговски, политически, стратегически и хуманитарен интерес от вай-важния си партньор – Китай.

Износът на Испания за Китай възлиза на 500 милиона евро, а вносът й от Китай – на 580 милиона евро. Износът на област Валенсия за Китай е на стойност 60 милиона евро, а вносът й – на стойност 25 милиона евро. Това представлява положително салдо от 240%.

Област Валенсия е голям износител за Китай, като нейният дял представлява 12% от общия износ на Испания. Тя внася обувки, детски играчки и електроуреди. Китай е третият най-важен клиент на област Валенсия. Той внася кожени изделия, обувки и пластмасови изделия.

Ето защо е необходимо да се направи опит да се отвори пазарът, да се подобрят гаранциите за качество на вноса, да се подобри износът, да се помогне на нашите предприемачи по въпроси, свързани с търговията и заетостта, заедно с това, което трябва да бъде добавено към едно споразумение, а именно подобрения на средата, спазването на правата на човека и борбата с бедността.

 
  
MPphoto
 

  Hans-Peter Martin (NI).(DE) Г-жо председател, г-н Де Гухт, съгласен съм до голяма степен с това, което каза председателят на делегацията за връзки с Китайската народна република, г-н Rivellini. Въпреки всички критики към извършената от Европейския съюз работа, които винаги разглеждам като градивни, считам, че срещите на високо равнище с Китай е от ключово значение и че ние винаги следва да имаме предвид какво се случи по време на процеса от Хелзинки. Станахме свидетели на промени, които настъпиха в резултат на сближаването. Все още има важни въпроси, свързани с търговията и Световната търговска организация (СТО), по които мисля, че имаме различни мнения. Независимо от това бих искал да обърнете особено внимание на въпроса за Африка. За съжаление, китайците правят умишлени опити да подкопаят стандартите за правата на човека в областта на строителството по важни проекти в Африка. Надявам се, че Вие можете да повдигнете този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Без съмнение Китай е значителен търговски партньор на Европейския съюз и на неговите държави-членки, като през последните години търговските връзки се задълбочиха благодарение на забележителния растеж на китайската икономика.

За бъдещите отношения между Съюза и Китай е важно да се създаде реално партньорство въз основа на приемането, но и на споделените ценности. ЕС е защитник на правата на човека в целия свят и поради това трябва активно да популяризира програмата си за правата на човека и упорито да настоява за спазването на правата на човека и човешките ценности.

Лично аз считам, че в тази област би трябвало да избягваме компромиси от съображения, че бихме могли да нарушим търговията. ЕС има моралното задължение да упражни натиск върху китайското правителство, за да поеме ангажименти, водещи към значително подобряване на спазването на правата на човека в тази страна и, преди всичко да приеме незабавно и безусловно мораториум върху смъртното наказание, с което все още се злоупотребява с цел премахване на политически опоненти в Китай.

 
  
MPphoto
 

  László Tőkés (PPE).(ЕN) Г-жо председател, както знаем, ЕС е най-големият търговски партньор на Китай и ние подкрепяме икономическите реформи, но нека не забравяме, че тези реформите не могат да напредват без реформи в областта на правата на човека.

Европа успешно приключи почти петдесетгодишния си опит с комунистическия тоталитаризъм, който лиши хора от тяхната идентичност, като обърка естествения ход на толкова много съдби. Ето защо в диалога с Китай, както и на предстоящата среща на високо равнище, трябва непрекъснато да поставяме акцента върху неспазването на правата на човека в комунистически Китай.

Нашите изявления трябва да отразяват една по-силна и по-ясно определена обща позиция, за да се осигури съдържателен ангажимент по въпроси като свободата на пресата и религията, дискриминацията на етническите малцинства, въпроса за Тибет, уйгурите и смъртното наказание. Поради това бих искал представителите на ЕС да гарантират по-добро интегриране на въпроса за правата на човека в отношенията ЕС–Китай.

 
  
MPphoto
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D). (SK) Преди предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и Китай е важно Комисията и Съветът да разберат естеството на взаимоотношенията между тези участници от гледна точка на международната политика.

От европейска гледна точка нарастващото влияние на Китай се разглежда все повече като заплаха, отколкото като възможност и сега констатираме с разочарование, че не сме успели да осъществим първоначалната ни цел –да окажем положително въздействие върху развитието на Китай във вътрешен план и върху международното му поведение.

От гледна точка на Китай Европейският съюз се разглежда преди всичко като икономическа и технологична сила, а Китай няма амбиция да се намесва в дейността на Съюза, въпреки че е чувствителен към изявленията на представители на ЕС относно насоката, в която следва да се развива. Напрегнатата динамика на отношенията ЕС–Китай произтича от факта, че освен общите прагматични, стратегически и геополитически интереси, ЕС се опитва да упражнява влияние върху Китай от позицията на нормативна сила. Следователно Съюзът не само се нуждае от Китай заради своята сигурност и икономически интереси, но също се нуждае от това, Китай да подкрепя и осъществява идеите на Съюза, свързани с международните отношения и правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Helga Trüpel (Verts/ALE).(DE) Г-жо председател, Китай бележи огромен растеж, съпроводен с противоречия. Това е страна, която става все по-богата в световен мащаб.

Вярно е, че се нуждаем от своя европейска стратегия, за да бъдат набелязвани действия, които следва да предприемем. Трябва ясно да заявим интересите си и да обясним, че искаме многополюсни глобални взаимоотношения. Заинтересовани сме да намерим решение на проблемите, свързани с политиката в областта на климата. Искаме да видим цялостна устойчивост, а не разискване в колониален стил. Бихме искали взаимоотношенията ни с Китай да бъдат поставени на равноправна основа. Въпреки това бих искала ясно да заявя, че правата на човека са универсални. Китай все още не спазва стандартите в областта на правата на човека и в страната няма свобода на пресата. Ето защо трябва да продължим да критикуваме китайското правителство. Считам, че не трябва да вдигаме оръжейното ембарго. Трябва да осъдим системата Лаогай, или трудовите лагери. Трябва да призовем за премахване на забраната на профсъюзите, както и за културна автономия на редица малцинства, по-специално на тибетците и на уйгурите.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-жо председател, приветствам преговорите, които ще се проведат между Китай и Европейския съюз, и се надявам, че те ще бъдат много успешни.

EN) Считам, че като пренебрегваме Китай, се излагаме на риск, и че ние ще загубим повече от него. Имаме голяма възможност да установим паритет, особено по отношение на взаимните договорености в областта на търговията с Китай, от която изключително се нуждаят нашите предприятия и граждани.

Знам, че има проблеми, свързани с правата на човека, правата на работниците, Северна Корея и др., но само като поддържаме взаимоотношения със страните, можем да окажем влияние върху тях. Ако нямаме взаимоотношения, губим своето значение. Считам, че за нас това е голяма възможност да покажем, че Европа може да говори с един глас – с един силен глас. Ако това се случи на предстоящата среща на високо равнище, то ще бъде забелязано в целия свят и по този начин значението и влиянието на Европейският съюз ще се увеличат.

Преди две години имах удоволствието да присъствам на Олимпийските игри в Пекин. Китай е хубаво място, а хората са прекрасни. Колкото по-активни са взаимоотношенията ни, толкова по-добре за тях и за нас.

 
  
MPphoto
 

  Olga Sehnalová (S&D). (CS) Г-н член на Комисията, госпожи и господа, правилните отношения между ЕС и Китай, основани на взаимно уважение, предполагат включването и разбирането на различията между двете култури. Решението е да се направи честен и задълбочен опит за взаимно признаване. Личният опит и развитието на човешките способности, включително премахването на езиковите бариери, са главно предварително условие за постигането на тази цел. Ето защо приветствах съвместната декларация от 12-ата среща на високо равнище ЕС–Китай, която се проведе в Нанцзин през ноември 2009 г. В нея се говореше за укрепване на сътрудничеството в областта на образованието, като се подкрепят талантът, съвместните научни изследвания и преподаването на чужди езици, включително ангажимент за полагане на максимални усилия за съществено увеличаване на обмена на студенти. Тъй като не знам дали и в каква степен е постигнат конкретен напредък в тази насока на равнище на ЕС или на китайско равнище, бих искала отново да призова за съществено засилване на усилията в тези области, като главно предварително условие за ефективен мултикултурен диалог.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Mircea Paşcu (S&D).(EN) Г-жо председател, факт е сега, че Китай, който е вече втора икономическа и експортна сила в света, върви към придобиване на статут на суперсила, като принуждава Съединените американски щати да му отделят все по-голямо внимание. Ето защо Европа ще трябва в скоро време да се състезава с Китай за благосклонността на САЩ, докато притегателната й сила отслабва.

При тези обстоятелства на отношенията на ЕС с Китай се придава още по-голяма тежест не само в търговско и икономическо отношение, но и в политическо, а може би и във военно отношение. За да се постигне това обаче, трябва да преодолеем очевидното разделение на работата между институциите на ЕС, на които често се пада ролята на „лошото ченге“ в отношенията с Китай, и отделните държави-членки, които се конкурират за ролята на „доброто ченге“ във взаимоотношенията му с тази нововъзникваща суперсила.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Във връзка със съобщението, което получих от Съвета, бих искала да поясня, че членът на Комисията г-н Де Гухт ще говори от името на г-жа Аштън и че съгласно споразумението с Европейския парламент г-жа Аштън представлява Европейския парламент и Съвета. Това разяснение е в отговор на коментарите на членовете на Парламента относно отсъствието на Съвета.

 
  
MPphoto
 

  Карел де Гухт, член на Комисията. – Г-жо председател, благодаря Ви за направеното разяснение, че днес всъщност нося две шапки (между другото имам най-малко две шапки: една зимна, от тъмнокафяво кадифе, и една лятна панамена шапка). Вие казахте, г-жо председател, че това е споразумение с Парламента. Всъщност то произтича от Договора от Лисабон. За да се избегнат недоразумения, когато вземам думата на такова разискване, е важно да се посочва „заместник-председателя/върховен представител“ вместо „Комисията“. по този начин на всички членове на Парламента ще стане ясно какво е конкретно ми качество (или на всекиго другиго) на такъв вид разискване. След като казах това, разискването беше наистина много пълноценно. Преди да започнете да гласувате, ще се опитам през оставащите минути да отговоря на някои от въпросите.

Нека да започна с въпроса за изменението на климата, който г-н Bütikofer спомена. Всъщност е много важно да постигнем с Китай споразумение по отношение на изменението на климата. Въпросът е включен в дневния ред на срещата на високо равнище, която ще се проведе на 6 октомври.

Това ме кара да направя по-общ коментар за стратегическото партньорство. Много членове на Парламента попитаха какво представлява на практика това стратегическо партньорство. За мен то означава, че Китай, като една от водещите икономики в света, най-голямата страна в света, суперсила, член на Съвета за сигурност на ООН, икономически център, а също и все по-важна военна сила, заедно с Европейския съюз, Съединените американски щати и други, има споделена отговорност за световните дела. Това е, което считам, че трябва на практика да означава. То е свързано не само с въпроси в областта на политиката, икономиката, изменението на климата или суровините, но и със споделената отговорност за управлението на световните дела. Ние сме отворени да осъществяваме това заедно с тях.

Бяха споменати също така няколко съществуващи проблеми в икономическия сектор. Например г-н Belder насочи вниманието към Европейската търговска камара, която публикува – не за първи път, между другото те правят това ежегодно – доклад за съществуващите проблеми в областта на търговията. Има по-кратка версия от пълното издание, съдържащо 627 страници, която представлява обобщение. Ние имаме много контакти с Камарата. Когато неотдавна посетих Китай, проведохме задълбочени обсъждания с тях. Взехме участие и в среща с китайското ръководство, на която европейските предприемачи имаха възможност да задават въпроси на китайското ръководство. Така че ние сме много добре информирани за това, което става по този въпрос. Има проблеми, а именно задължителното сертифициране, проблемът с местните иновации и много обширният проблем за суровините, който засяга не само добивната промишленост, но и памука, хартията и т.н. Това е обширна тема, която ще продължим да следим много внимателно.Тя ще бъде сред основните теми, които ще обсъдим на икономическия диалог на високо равнище, който ще проведем с Китай през ноември.

Бяха поставени няколко въпроса по отношение на реципрочността, по-специално от г-жа De Sarnez. За края на октомври подготвяме съобщение относно търговията. В него ще предложим нов инструмент, сходен с инструментите за защита на търговията, чрез който ще бъде възможно, въз основа на доклад, да се намесим по такъв начин – и това не е конкретно насочено срещу Китай, но към всеки – ако дадена страна затвори пазарите си за обществени поръчки за наши продукти и предприемачи, ние бихме могли да отвърнем, като направим абсолютно същото с нашите пазари и ги затворим за тях. Аз горещо подкрепям отвореността, но отвореността предполага също така реципрочност. Европейската комисия ще предприеме действия в това отношение – повтарям: те не са насочени конкретно срещу Китай, но Китай със сигурност е в тази орбита.

Дъмпингът също беше споменат. Не се наблюдава рязко увеличаване на дейностите, свързани с дъмпинга, но следим много внимателно този въпрос. Ако е необходимо, ще вземем необходимите мерки. Например миналата седмица взехме мерки по отношение на алуминиевите джанти и ще продължим да следим случая много внимателно.

Г-н Brok зададе въпрос, свързан със статута на пазарна икономика. Това е наистина много интересна тема. Един от въпросите, които трябва да си зададем, е дали трябва да променим подхода си към статута на пазарна икономика. Статутът на пазарна икономика е на практика техническа оценка, която се извършва въз основа на изпълнението на пет критерия. Статутът на пазарна икономика винаги е бил едно от ключовите искания на Китай към нас и е имало идея да се използва статутът на пазарна икономика като разменна монета, за да предяви ЕС дръзките си интереси. Китай обаче никога не е заявявал какво е готов да ни даде като насрещна престация за статута на пазарна икономика. Ясно е, че не е в наш интерес да предоставим статута безвъзмездно. Ние се сблъскваме с все повече проблеми, свързани с достъпа до пазара, възможностите за инвестиции за нашите дружества, обществените поръчки и достъпа до суровини. За да променим подхода ни към статута на пазарна икономика, трябва да видим подобряване на положението в тези области. Нека добавя, че в резултат на влизането си в СТО те автоматично ще придобият статут на пазарна икономика, считано от 2016 г.

Имаше и въпрос за споразумението за партньорство и сътрудничество, от г-н Rivellin по-специално. Разговорите продължават. На търговския фронт – миналата седмица бяхме в Пекин. На политическия фронт – сведохме въпросите до правата на човека, Тайван и миграцията. Това е, между другото, непрекъснат процес и, както уважаемият член на Европейския парламент, бих приветствал своевременното сключване на споразумението.

Позволете ми да завърша, като кажа няколко думи за правата на човека – въпрос, който повдигнаха много членове на Европейския парламент. Въпросите в областта на правата на човека се разискват по време на редовните ни политически контакти, и по-специално по време на диалога ни с китайските органи по въпросите на правата на човека, като последното заседание се състоя на 29 юни в Мадрид. На 12-ата среща на високо равнище ЕС–Китай в Нанцзин например тези въпроси бяха поставени и по време на обсъжданията и по време на пресконференцията. Разбира се, правата на човека и принципите на правовата държава ще бъдат обсъдени и на срещата на високо равнище в Брюксел.

ЕС признава, че Китай е отбелязал напредък в областта на икономическите и социалните права. Ние оценяваме постиженията на китайското ръководство в подобряването на икономическото положение на милиони граждани, както показа начинът, по който Китай се справи с икономическата рецесия. Това обаче не беше съпроводено с подобен напредък в областта на гражданските и политическите права. Предвид глобалната роля на Китай и задълженията му съгласно Всеобщата декларация за правата на човека, очакванията на международната общественост са, че Китай ще се издигне до международно признатите стандарти във всички области на правата на човека. Ние призоваваме Китай да ратифицира Международния пакт на ООН за граждански и политически прав, който би бил най-ясният знак за ангажираността на Китай към зачитането на правата на човека.

Накрая, по въпроса за Тибет, ЕС зачита суверенитета и целостта на Китай, включително на Тибет, но правата на човека са универсални, а положението в Тибет буди основателна загриженост сред международната общност. Ние сме загрижени, тъй като понастоящем срещу голям брой тибетски интелектуалци и писатели са предявени наказателни обвинения. Ние настоятелно призоваваме Китай да позволи на тибетския народ да упражнява напълно основните си политически, религиозни и културни права, в съответствие с китайската конституция и китайските правни разпоредби за местна автономия.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

(Заседанието се прекъсва за няколко минути.)

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

 

5. Време за гласуване
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е време за гласуване.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

 

5.1. Проект на коригиращ бюджет № 5/2010: Европейска служба за борба с измамите и преглед на собствените ресурси (A7-0249/2010, László Surján) (гласуване)

5.2. Доизграждане на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия (A7-0226/2010, Pablo Arias Echeverría) (гласуване)
 

- Преди гласуването:

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt (PPE).(DE) Г-н председател, искам да се извиня. Оставих картата си в комисията по външни работи. Сега ще ми я донесат. Точките за гласуване са малко, а съм тук от първата. Само исках да обясня това.

 

5.3. Разследване и предотвратяване на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване (A7-0195/2010, Christine De Veyrac) (гласуване)

5.4. Сигурност на доставките на природен газ (A7-0112/2010, Alejo Vidal-Quadras) (гласуване)

5.5. Споразумение за реадмисия между Европейската общност и Пакистан (A7-0231/2010, Csaba Sógor) (гласуване)
 

- Преди гласуването:

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sógor, докладчик.(HU) Г-н председател, позволете да изкажа благодарност за изявлението на Европейската комисия, което ще бъде приложено към Споразумението между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан, което гласуваме в момента, във връзка с предложението за решение на Съвета относно обратното приемане на пребиваващи без разрешение лица.

 

5.6. Търговски и икономически отношения с Турция (A7-0238/2010, Метин Казак) (гласуване)
 

- Преди гласуването:

 
  
MPphoto
 

  Димитър Стоянов (NI). - Г-н председател, взимам думата на основание чл. 175, параграф 2 от правилника и правя искане този доклад да бъде върнат в комисията за ново разглеждане.

Мотивите ми са следните: докладчикът Казак е в конфликт на интереси, тъй като той е завършил своето висше образование в Сорбоната на разноски на турското правителство и при това положение смятам, че съставеният от него доклад е необективен и той трябва да бъде върнат обратно в комисията и да бъде назначен нов докладчик, който да изготви доклад, който да бъде обективен и точен.

И затова отправям апел моите колеги да ме подкрепят в това искане за връщане на предложението в комисията.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Благодаря. Подобно искане може да бъде внесено само от политическа група. Случаят не е такъв и не можем да обсъдим искането.

- Преди гласуването на изменение 2, част 2:

 
  
MPphoto
 

  Димитър Стоянов (NI). - Г-н председател, точка 2 казва: „връщането за ново разглеждане в комисията може да бъде поискано от политическа група или от най-малко 40 членове на Европейския парламент”. Моля да поискате да видите дали моето предложение се подкрепя от 40 депутати и тогава ще разберем дали можем да продължим нататък с доклада.

 
  
 

(Искането за връщане на доклада за ново разглеждане в комисия се отхвърля)

 

5.7. Законодателство на ЕС за опазване на биологичното разнообразие (A7-0241/2010, Esther de Lange) (гласуване)
 

- Преди гласуването на параграф 67:

 
  
MPphoto
 

  Esther de Lange, докладчик.(EN) Г-н председател, само да поискам окончателното гласуване – гласуването на резолюцията като цяло – да бъде поименно.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – От името на политическа група ли отправяте искането?

 
  
MPphoto
 

  Esther de Lange, докладчик.(EN) Да, г-н председател, и е обсъдено и с докладчиците в сянка.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Времето напредна, но можем да проведем поименно гласуване, ако няма възражения. Някой против? Г-н Batten, против ли сте?

 
  
MPphoto
 

  Gerard Batten (EFD).(EN) Г-н председател, възразявам не защото съм против провеждането на поименно гласуване, а защото – както съм казвал много пъти в залата – трябва да имаме едни и същи правила за всички. Ако един от нас се изправи и попита дали можем да проведем поименно гласуване на нещо друго, ще му бъде отказано. Ако имаме правила, трябва да ги спазваме.

 
  
 

(Искането се отхвърля)

- След гласуването:

 
  
MPphoto
 

  Esther de Lange, докладчик.(EN) Г-н председател, с цялото ми уважение, имаме такава процедура. Можем да поискаме поименно гласуване по време на гласуването и ако 40 членове на ЕП са против, няма да го проведем, но засега виждам само един.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Искам да обясня въпроса спокойно. Процедурата, за която говорите, засяга устните предложения за изменения, защото няма краен срок за внасянето им. Ако поискате поименно гласуване, принципът е друг – никой в залата не може да възрази срещу искането. В случая беше определен краен срок за внасяне на предложения за изменения и не отправихте искането в рамките на този срок. Можете да намерите тези принципи в нашия Правилник за дейността. Когато е определен краен срок за внасяне на предложения за изменения, никой не може да възрази. Резолюцията е приета. Искам да поздравя г-жа de Lange за работата й по резолюцията.

 

5.8. Превенция на природни и причинени от човека бедствия (A7-0227/2010, João Ferreira) (гласуване)

5.9. Ограничаване на бедността и разкриване на работни места в развиващите се страни (A7-0192/2010, Eleni Theocharous) (гласуване)
 

- Преди гласуването на параграф 84:

 
  
MPphoto
 

  Eleni Theocharous , докладчик.(EL) Искам да внеса следното устно предложение за изменение, изготвено на английски език.

(Ораторът продължава на английски език)

докладчик.(EN) Ще прочета текста: „Призовава Европейския съюз и Г-20 да предприемат конкретно действие за изкореняване на злоупотребите с данъчни убежища, отклонението от данъчно облагане и незаконното изтичане на финанси от развиващите се страни и да съдействат тези ресурси да бъдат инвестирани в развиващите се страни.“ Искаме да добавим фразата „и Г-20“ след първите три думи и да заменим думата „позволи“ със „съдействат“.

 
  
  

(Устното предложение за изменение се приема)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – След малко ще получите информация за четвъртък по електронната поща.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Rodi KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

 

6. Обяснение на вот
Видеозапис на изказванията
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Pablo Arias Echeverría (A7-0226/2010)

 
  
MPphoto
 

  Alajos Mészáros (PPE). (HU) Електронната търговия се е превърнала в неразделна част от интернет, но, за съжаление, все още се забелязват недостатъци, особено що се отнася до трансграничната търговия. Некоординираните национални разпоредби могат сериозно да затруднят свободното движение на стоки в цяла Европа. Според проведените през 2009 г. проучвания всеки трети европейски потребител е закупил по електронен път някаква стока, но само 7% са го направили от друга държава-членка. Друго проучване ясно показва, че 60% от трансграничните опити за пазаруване са неуспешни, защото продавачът отказва да извърши транзакцията или доставката. Европа може да се похвали с повече от 500 милиона потребители, но присъствието им в интернет не се забелязва. Трябва също така да направим всичко по силите си, за да създадем условия за един обединен, функциониращ електронен пазар. Затова аз подкрепих доклада.

 
  
MPphoto
 

  Syed Kamall (ECR).(EN) Г-жо председател, благодаря Ви, че ми предоставяте възможноста да обясня своите виждания относно този вот. Мисля, че всички ще се съгласят, че това е много важно: все още съществуват прекалено много препятствия пред електронната търговия. Важно е да можем да си закупим както цифрови, така и физически стоки през интернет в рамките на ЕС. Приветствам всяка инициатива, която, за да постигне това, унищожава пречките в самия ЕС. Това е може би една от положителните страни на Европейския съюз.

В същото време обаче голяма част от търговията засяга останала част от света и се надявам, че в такъв случай не търсим законодателство в световен мащаб, а по-добра координация между различните юрисдикции, за да се гарантира, че ще разрушим препятствията, така че гражданите на държавите в Европейския съюз да могат да се възползват от по-ниските цени, предлагани в други части на света, и да си закупят продукти, стоки и услуги от останалата част на света чрез интернет.

В същото време следва да сме наясно, че предвид наличното изобилие на честотна лента, съхранение и данни, цените ще започнат да падат, а с течение на времето, цените на някои цифрови продукти ще паднат до нула.

 
  
MPphoto
 
 

  Daniel Hannan (ECR).(EN) Г-жо председател, мои избиратели, занимаващи се с бизнес, биха погледнали на този доклад с примирена досада. Налице са всички банални, клиширани фрази, които асоциираме с директивите на ЕС: „електронната търговия играе голяма роля в интернет“, „важен катализатор за постигане целите на стратегията на ЕС за 2020 г.“, „е важно всички заинтересовани страни да си сътрудничат“. Това с нищо не помага за улесняването на действителната търговия и освободения обмен. Не са ни необходими директиви и разпоредби, за да позволим на предприятията да купуват и продават помежду си: те това и правят, без да бъдат изрично задължени по закон.

Когато един от моите избиратели продава чрез интернет на дружество, намиращо се от другата страна на света, в Австралия или Нова Зеландия, те съумяват да го постигнат без регулаторната свръхструктура на единния пазар на ЕС. Всъщност те често го правят с много по-малко проблеми, отколкото, когато се опитат да проправят пътя си през плетеницата от европейски правила, което може би обяснява защо през годините на членството ни в Европейския съюз нашата търговия бележи излишък с всеки един континент по света освен с Европа. Това може би обяснява защо сега, с развитието на технологичната революция, моите избиратели преоткриват своя глобален поминък.

 
  
  

Доклад: Christine De Veyrac (A7-0195/2010)

 
  
MPphoto
 

  Alfredo Antoniozzi (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, както става съвсем ясно от доклада, през последните години е налице постоянно увеличаване на въздушния трафик. Въпреки огромния напредък в областта на безопасността, това увеличение неизбежно води до повишен риск от произшествия.

Европейските нормативи относно разследването на авиационни произшествия са заложени в директива от 1994 г., изготвена преди създаването на ЕААБ – Европейската агенция за авиационна безопасност. Поради тази причина напълно подкрепям целта на докладчика да бъде създадена ясна правна рамка посредством нов регламент, който възлага на ЕААБ основна роля за авиационната безопасност в Европа.

 
  
MPphoto
 

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). (ES) Г-жо председател, регламентът подобрява разследването на авиационни събития по отношение на начина за предотвратяване на такива произшествия в бъдеще, координация посредством създаването на мрежа и съдействие за жертвите и техните семейства, но искам да изразя разочарованието си, че не са включени два въпроса: първо, принципът на културата на справедливост, така че да не бъде наказван персонал за решения, взети според опита и обучението, което имат, без да е налице престъпна небрежност, умишлени нарушения или толериране на унищожаване при каквито и да било обстоятелства; второ, искането за кодекс за саморегулиране, за да се избегне оповестяването на чувствителна информация, която може да се окаже в ръцете на медиите, и по този начин да се избегне безпричинното страдание на семейства.

 
  
MPphoto
 

  Oldřich Vlasák (ECR). (CS) Г-жо председател, известно ни е, че съществуващата система на Общността за разследване на произшествия в гражданското въздухоплаване не е достатъчно добра. През последните няколко години е налице драстично увеличение в сектора на транспорта и разширяване на Европейския съюз, а вече има и по-добри методи на разследване. Целта на регламента следователно е да отговори на новото положение и да гарантира по-ефективно предотвратяване на произшествия.

Предложеният регламент ще даде възможност на ЕААБ – която съществува от 2002 г. и отговаря за сертифицирането на въздухоплавателни средства – да участва в процеса на разследване на произшествия, да бъде създадена европейска мрежа на органите за разследване в гражданското въздухоплаване и да предложи промени в естеството и обхвата на подадените доклади за разследване, включително изискване за предоставяне на списъци на пътниците на борда на въздухоплавателни средства, претърпели произшествие. Разискваният текст е резултат на компромис между Парламента и Съвета. Чешката република прие да направи компромис със Съвета. Докладът е с технически характер и ще допринесе за повишаване на безопасността в авиацията. Поради тези причини гласувах в подкрепа на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Liberadzki (S&D).(PL) Изригването на вулкана в Исландия през април показа, че на практика цяла Европа има проблем с въздухоплаването. Към момента няма други варианти. Нито железопътният транспорт, нито който и да било друг вид транспорт успя да замени въздухоплаването, което поставя въпроса за неговата безопасност и надеждност. Що се отнася до инцидентите във въздухоплаването – именно върху това сме се съсредоточили – или авиационните произшествия, е от ключова важност да бъдат ефективно установени причините, така че, на първо място, да бъде определена отговорността. Дори още по-важно е обаче да можем да предотвратяваме инциденти по-специално опасните сближения и произшествията в този изключително важен транспортен сектор.

Искам да изразя благодарност както към докладчика, така и към докладчиците в сянка за това, че обхванаха цял набор от въпроси. Те подчертаха области на отговорност и начини за решаване на проблемите. Това е добър регламент и аз го подкрепям.

 
  
  

Доклад: Alejo Vidal-Quadras (A7-0112/2010)

 
  
MPphoto
 

  Alfredo Antoniozzi (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, през последните години много държави-членки преживяха чести прекъсвания на доставките си на газ, които показаха, че все по-голямата зависимост на Европейския съюз от енергийни доставки от чужбина може да навреди на дългосрочните икономически и политически интереси на държавите-членки.

Напълно подкрепям идеята, че енергийната сигурност трябва да се счита за съществен фактор в глобалната сигурност на Европейския съюз, както и че гаранцията за запазване на доставките на газ в Европейския съюз, особено по време на кризисни ситуации, от своя страна трябва да се счита за стратегическа цел.

По тази причина гласувах в подкрепа на доклада и подкрепям думите на докладчика с надеждата, че регламентът ще бъде приет бързо.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Газовата криза между Русия и Украйна миналата зима имаше отрицателно въздействие върху европейските граждани и европейската икономика, като в същото време разкри степента на уязвимост и зависимост на Европейския съюз от доставки от чужбина.

Съюзът следва да създаде своя собствена политика в областта на енергетиката в дух на солидарност, като по този начин гарантира сигурността на енергийните доставки в целия Европейски съюз в съответствие с новите правомощия, предвидени в Договора от Лисабон. По отношение на внезапните прекъсвания на доставките на газ, аз споделям мнението на докладчика, който засили разпоредбите на члена, свързан с възможностите за обявяване на извънредно положение в Общността за определена географска област, с други думи, в държава, която например преживява криза с пълен срив на доставките на газ, дори и ако намалението на равнището на Европейския съюз не е достигнало прага от 10%. Също така считам за правилно установяването на конкретен общностен механизъм, който ще бъде изпълняван на регионално равнище.

 
  
MPphoto
 

  Jarosław Kalinowski (PPE).(PL) Сигурността на доставките на газ е и ще продължи да бъде за дълго време въпрос, който е от съществено значение за международното политическо положение, но който преди всичко е от съществено значение за гарантирането на подходящи условия на живот за жителите на Европа чрез гарантиране на подходящото количество от този основен природен ресурс. Идеите, предложени от автора на доклада, като подобряване на системата за обявяване на извънредно положение чрез отнасяне на критериите за определен географски район, определяне на изрични прагове, което ще позволи на държавите-членки да се намесят на пазара, както и централизацията и повишаването на защитата на данни, свързани с доставките, и търговска информация несъмнено ще подобри сигурността на доставките и ще гарантира тяхната непрекъснатост. Този проблем е особено значим за икономиките, които разчитат на природен газ за източник на енергия, а такива има много в Европа. Естествено, аз подкрепих доклада.

 
  
MPphoto
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE).(PL) Приехме един важен доклад относно сигурността на доставките на газ. Мерките, предложени в доклада, са стъпка в правилната посока, но те не дават на обществото или икономиката пълно чувство на сигурност. Опитът от последните години показва, че редица държави-членки са преследвали собствените си интереси и не са се опитвали да изготвят една истинска, координирана и взаимно изгодна европейска политика в тази област.

Следва да се стремим да постигнем разделение на добива от преноса и следва да спрем монопола и да премахнем газа от арената на международната политика. Диверсифицирането на източниците и пътищата на доставка на газ, развитието на инфраструктурата, сътрудничеството между участниците на газовия пазар и съвместната работа на наднационално равнище са съществени стъпки, които трябва да бъдат взети. Според мен документът е началото на изграждането на една обща политика в областта на енергетиката.

 
  
MPphoto
 

  Inese Vaidere (PPE).(LV) Благодаря Ви, г-жо председател. Сигурността на доставките на газ е един от най-важните аспекти от икономическата и стратегическа сигурност на Европа. Способността да се говори единодушно по въпросите на енергийната политика с доставчиците на енергия е една от основните ни цели. Високо ценя постигнатото от г-н Йотингер, но считам, че петте или седемте години, които той спомена, за обсъждане с държавите-членки, е прекалено дълъг период. Обща политика в областта на енергетиката е необходима спешно. От съществено значение да се осигури разнообразие на източниците на доставка, особено за балтийските държави, защото един единствен доставчик – Русия – се възползва от монополната си позиция, за да се намесва в политическия живот на държавите, които зависят от нея. Трябва да бъдат създадени междусистемни връзки за доставка на газ в Европа въз основа на принципа на солидарност, който е основополагащ за политиката на Европейския съюз. Положение, в което бихме разполагали с диверсифицирани доставчици на газ, но в което той все още трябва да преминава през Русия, би било недопустимо. Европа трябва да развие пряко сътрудничество с държавите от Централна Азия и Задкавказието, както и да проучи проектите за шистов газ и газ в плътни породи [tight gas] и алтернативни източници на енергия. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Vito Bonsignore (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, аз също гласувах в подкрепа на тази мярка. Време е Европейският съюз да регулира енергийната сигурност и доставките на енергия с яснота: миналогодишният спор ни показа високата степен на зависимост от енергия от трети държави.

Одобреният в Парламента регламент най-накрая разглежда този проблем в опит да се предотвратят по-нататъшни кризи, като се прави важна крачка към енергийна сигурност. Държавите-членки се призовават да обезпечат необходимото количество енергия за семействата и защитените потребителите, с други думи, за основните структури и услуги. Те се призовават и да изготвят планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации.

Затова се постига напредък по отношение на принципа на държавна субсидиарност, който е толкова скъп за Съюза и за моята парламентарна група. Аз, по-специално, подкрепям изменение 62. На последно място, ако ми позволите, бих искал да насоча вниманието ви към далновидността на моята страна за отварянето на множество канали на комуникации с държавите, които притежават големи резерви на газ.

 
  
MPphoto
 
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). (LT) Днес Европейският парламент прие регламент за обезпечаване на сигурността на доставките на газ. Това е много важна стъпка към въвеждането на обща политика на Европейския съюз в областта на енергетиката. Това е стъпка към енергийна солидарност сред държавите-членки на Европейския съюз и по-голямо регионално сътрудничество.

Гласувах за този документ, защото смятам, че регламентът ще ни позволи да гарантираме, че енергийните острови на Европейския съюз, като балтийските държави например, ще разполагат с газ, когато онези, които едностранно монополизират доставките, спрат кранчето.

Също така, регламентът проправя пътя за финансиране от страна на Европейския съюз на енергийни инфраструктурни проекти, допринасящи за премахване на енергийната изолация. Разпоредбите в регламента за планиране на по-строго наблюдение на дейностите на доставчици от трети държави, като „Газпром“, най-вече в областта на конкуренцията обаче бяха отхвърлени, а регламентът се ограничава до общи разпоредби.

Вторият също толкова важен аспект е опазването на околната среда. Като се има предвид, че регламентът предвижда възможността проекти на трети държави да бъдат финансирани от фондовете на Европейския съюз, надявам се, че Европейската комисия ще побърза да приложи независими инструменти за оценка на въздействието върху околната среда.

 
  
  

Доклад: Csaba Sógor (A7-0231/2010)

 
  
MPphoto
 

  Clemente Mastella (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, целта на споразумението е да се засили сътрудничеството между правителствата на съответните държави, за да се ускори процесът на обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица, като се определят ясно всички необходими технически разпоредби: заявления за обратно приемане, доказателствени средства, срокове, условия за предаване и начини на транспортиране.

Гласувах „за“, защото съм убеден, че споразумението е необходимо като основен инструмент в борбата с незаконната имиграция в Европейския съюз.

Споразумението съдържа клауза за незасягане по отношение на международното право и правилата за защита на личните данни: държавите трябва да спазват съответните задължения, произтичащи от международното право, като например принципа на забрана за връщане, и ще носят отговорност за случаите на експулсиране пред своите национални съдилища.

Принципът на забрана за връщане има също процедурни последици, тъй като от държавите се изисква да извършват оценка на рисковете от малтретиране, включително в случаите на непряко извеждане към държава посредник.

Споразумението също така създава – с това приключвам – Съвместен комитет за обратно приемане и искам да подчертая, г-жо председател, че Европейският парламент, за съжаление, няма да участва в него. Затова призовавам Европейската комисия да представя пред нас редовни отчети.

 
  
MPphoto
 

  Joe Higgins (GUE/NGL).(EN) Каква ирония, Европейският парламент гласува днес споразумение да се изритат бедните и безпарични пакистански граждани от Европейския съюз обратно в родината им, опустошена от катастрофално наводнение. Многострадалните бедни селяни и работници от Пакистан бедстват повече от всякога сега, когато 20% от територията на държавата им е опустошена от наводненията, реколтата и добитъкът са унищожени, децата гладуват и 20 милиона души са пострадали.

Много по-подходящо би било да обсъдим как можем да атакуваме, да намалим и да премахнем бедността в Пакистан, например като накараме Международния валутен фонд да отмени смазващата тежест на дълга на Пакистан, като по този начин облекчим личните дългове на работниците и бедните в Пакистан, както и да увеличим помощта за облекчаване на страданията, като оставим разпределението й не на корумпирано правителство, а на демократичния контрол на селяните, работниците и бедните, които са истинските потърпевши от това положение. Това би бил много по-подходящ отговор на страданията на народа на Пакистан.

 
  
MPphoto
 

  Gerard Batten (EFD).(EN) Г-жо председател, гласувах с „въздържал се“ относно Споразумението между Европейския съюз и Пакистан. Споразумението сякаш подкрепя националните държави, или държавите-членки, да връщат незаконни имигранти в Пакистан. На пръв поглед това изглежда добре дошло за Обединеното кралство, но единствено Великобритания, като независима суверенна държава, следва да решава кой може и кой не да влиза на нейна територия.

Да гласувам в полза на споразумението би значело да отстъпя това право на Европейския съюз – нещо, което не мога да направя. Великобритания трябва да получи контрол над своята имиграционна политика, а не да го отстъпва на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Jens Rohde (ALDE).(EN) Това, което искам да кажа, е, че датските либерали са много доволни от днешното гласуване на Споразумението за реадмисия между ЕС и Пакистан. Най-накрая, след няколко години на преговори между Комисията и Пакистан, е постигнато споразумение, което ще позволи обратното приемане на мигрантите, които вече не отговарят на условията за влизане и пребиваване на територията на държава-членка на ЕС.

Споразумението е важен инструмент в борбата с незаконната имиграция в Европейския съюз, най-вече защото Пакистан е важна държава на произход и транзит на мигранти. С това споразумение Пакистан се съгласява да приеме обратно свои граждани и, при определени условия, също граждани на трети страни. Споразумението ще засили сигурността на европейска територия.

 
  
  

Доклад: Метин Казак (A7-0238/2010)

 
  
MPphoto
 

  Cristiana Muscardini (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада Казак относно отношенията между Европейския съюз и Турция както в комисията по международна търговия, така и в пленарната зала. Въпреки че преди време Турция премахна митническите ограничения с Европа, пред търговията между двете страни все още съществуват много пречки.

Ако се стремим към относително и абсолютно увеличаване на търговията, Турция трябва да вземе предвид позицията на Парламента и да осигури по-голямо съгласуване на турското законодателство с достиженията на правото на Общността по отношение на свободната търговия, трябва да приложи специфични процедури за борба с фалшифицирането – което засяга и сектори, важни за общественото здраве, като например фармацията – и трябва да гарантира свободното движение на стоки в митническата зона, като премахне тягостните процедури при внос, които вредят на европейското производство и на селското стопанство.

Също така тя трябва да избягва дискриминационните практики срещу европейското производство по отношение на обществените поръчки и да действа съгласно споразуменията, приети от Световната търговска организация.

 
  
MPphoto
 

  Димитър Стоянов (NI). - Г-жо председател, аз разбира се, гласувах „против” доклада Казак, тъй като аз изложих пред залата своите аргументи. Аз не мога да гласувам за един доклад, съставен от докладчик, който дължи на практика цялото си образование, огромни суми пари, директно финансирани за него от турското правителство. Това за мен е конфликт на интереси, това за мен означава, че докладът не е обективно съставен и затова аз гласувах против него.

И още повече. Ние виждаме, че в този доклад има точки, които нямат нищо общо нито с търговията, нито с икономиката. В този доклад се говори и се хвали последното изменение на конституцията на Турция, което за мен не е нищо повече от триумф на ислямистите над хората, които желаят Турция да бъде една светска държава. Да, уви, военните бяха тези, които – и съдебната система, нека да добавя – гарантираха светския характер на Турция.

Турция залитна, все повече и повече залита в ислямистка посока и аз гласувах против този доклад, защото не съм съгласен да хвалим това положение.

 
  
MPphoto
 

  Clemente Mastella (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, ролята на Турция като участник в световната търговия през последните години нарасна, особено след като тя използва добре уникалното си геополитическо положение.

Създаването на митнически съюз с Европейския съюз през 1996 г. позволи задълбочаването на икономическите отношения. Оттогава беше постигната значителна степен на интеграция на пазара, най-вече по отношение на свободното движение на стоки. Заслужава да се отбележи особеният напредък в интеграцията, постигнат след приемането на нов турски Митнически кодекс и въвеждането на Общата система за преференции.

Не можем да отречем, че през последните години Турция стана основен търговски партньор на Европейския съюз. В действителност тя се нарежда на седмо място сред най-важните пазари на ЕС по отношение на вноса и на пето място по отношение на износа.

Тя се превърна в инвестиционна база за европейските дружества с увеличаваща се интеграция във веригата за доставки и производство на ЕС, често в сегментите с добавена стойност.

Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, г-жо председател, защото споделям идеята, че преди всичко трябва да направим митническия съюз по-функционален. Ето защо подкрепих връзката между Турция и Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-жо председател, между Европейския съюз и Турция има всестранни търговски взаимоотношения. От 1996 г. е в сила и митнически съюз, но въпреки всичко все още пред търговията има редица пречки. Ето защо аз съм особено доволен, че днес Парламентът призова Република Турция да премахне прекалено сложните си процедури за внос и да приведе в съответствие системата за безмитни квоти за преработени селскостопански продукти, тъй като те не отговарят на условията на митническия съюз.

Второ, ние трябва да работим заедно, за да гарантираме, че селскостопанските продукти, внесени от Република Турция, отговарят на същите стандарти като тези, произведени в Европейския съюз.

Днес гласувах в подкрепа на доклада. Обаче истината е, че трябва да се направи още много. Да се захващаме за работа!

 
  
MPphoto
 

  Vito Bonsignore (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, поздравявам докладчика за работата му и преди всичко за подхода му към въпроса, тъй като от много години водим преговори с Турция за присъединяването й към Европейския съюз. Следователно това е труден момент.

От само себе си се разбира, че Турция е отличен търговски партньор за Европа, подпомагана от благоприятното си положение на естествен вход към Азия. Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Турция. Статистическите данни са добри; те са успокоителни.

Тези търговски отношения трябва да бъдат подобрени и затова съм съгласен с параграфи 16 и 20, в които Турция се призовава да премахне лицензиите за внос на стоки и да отмени забраната върху вноса на някои фармацевтични продукти.

Накрая, съгласен съм и с това, че митническият съюз трябва да бъде направен по-силен и по-мащабен, така че търговията да става все по-печеливша.

 
  
MPphoto
 

  Peter van Dalen (ECR). (NL) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на доклада Казак, защото той ще подобри икономическите и търговските отношения с Турция. Ще засили междусъседските връзки между Европейския съюз и Турция. Точно от това имаме нужда.

Въздържах се при гласуването на изменение 1 на групата „Европа на свободата и демокрацията“. Споделям мнението им, че Турция не следва да се присъединява към Европейския съюз, но в доклада Казак този въпрос не е поставен. Ето защо се въздържах при гласуването на това изменение. Гласувах в подкрепа на доклада, защото в крайна сметка трябва да насърчаваме добросъседските отношения с Турция.

 
  
MPphoto
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE).(PL) Въпреки подобряването на отношенията между Европейския съюз и Турция, все още съществуват трудности под формата на тарифни и нетарифни бариери, които, наред с други формалности и процедури, трябва да бъдат опростени. Има неясни въпроси и от двете страни. Сред тях са неспазването на правата върху интелектуалната собственост и проблема с подправените продукти от страна на нашия партньор.

Ние наистина искаме да бъдем партньори с Турция, така че трябва внимателно да разгледаме причините за смущенията в търговията, преди да са се превърнали в по-сериозен проблем. Възможно ли е, заради дългото очакване Европейският съюз да приеме обща позиция относно членството на страната, сега Турция да започне да търси нови съюзници? Също така отношенията между Европейския съюз и Турция следва да бъдат анализирани в светлината на демографската структура на двете страни и на прогнозите за бъдещето.

 
  
MPphoto
 
 

  Philip Claeys (NI). (NL) Аз, разбира се, гласувах в подкрепа на изменението на групата „Европа на свободата и демокрацията“ и срещу доклада Казак, защото е напълно възможно да се поддържат добри търговски отношения с Турция, без да е необходимо тя да се присъединява към Европейския съюз.

Изглежда докладчикът си затваря очите пред някои проблеми, тъй като пише, че резултатите от последния референдум в Турция ще насърчат демократизацията в страната. Точно обратното, безспорно е, че ислямистите от АКП окончателно привлякоха политическите си поддръжници на своя страна. След като ислямизираха ежедневния уличен и обществен живот, сега те си проправят пътя за тотална ислямизация на турските държавни институции. Нека няма никакво съмнение: измененията на турската конституция, които бяха приети, не са нищо друго освен открита атака срещу армията и Конституционния съд като последните светски институции в Турция.

 
  
  

Доклад: Esther de Lange (A7-0241/2010)

 
  
MPphoto
 

  Licia Ronzulli (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, докладът, одобрен днес, е стъпка в правилната посока за опазване на биологичното разнообразие и екосистемите. Концепцията за биологичното разнообразие най-сетне се свързва с отговорното управление.

Трябва незабавно да приемем прилагането на политики за еко-съвместимостта, ако искаме да съхраним нашата планета за бъдещите поколения. След неуспеха в постигането на нашата цел да спрем загубата на биологично разнообразие до 2010 г. трябва да използваме това 10-годишно отлагане, за да проведем сериозна процедура за повишаване на осведомеността от страна на държавите и институциите.

Екологичното наследство на Европейския съюз, от вечнозелени храсти до иглолистни гори, на практика представлява едно уникално богатство от флора и фауна от гледна точка на биологичното разнообразие. Предотвратяването на загубата на това природно наследство, в заключение, е дълг, който имаме към себе си и към бъдещите поколения.

 
  
MPphoto
 

  Romana Jordan Cizelj (PPE). (SL) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно прилагането на законодателството на ЕС за опазване на биологичното разнообразие.

В доклада са предложени много похвални изисквания, но основното заключение е, че резултатите не са постигнати поради липсата на политическа воля. Това е и причината, поради която законодателството не се прилага правилно; има липса на данни, наблюдението и финансирането са недостатъчни, а интеграцията в секторните политики е слаба.

Необходимо е много по-ясно да се докладва както за добри практики, така и за държави, които не са постигнали успех в тази област. Във връзка с това Европейската комисия следва да не упражнява политическа, а строго професионална роля. Трябва да защитаваме природата и бъдещето на човечеството, а не правителствата на отделните държави-членки.

 
  
MPphoto
 

  Clemente Mastella (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, опазването на биологичното разнообразие и екосистемите, както и борбата за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на тяхното състояние, са изключително ценни предизвикателства, поставени пред нашето общество. Предотвратяването на загубата на биологичното разнообразие е не само наше морално задължение, но също и политически и икономически дълг: опазване на планетата, така че тя да може да поддържа бъдещите поколения.

В зависимост от обичайната практика в европейската политика в областта на околната среда директивите в тази област позволяват необходимата гъвкавост, за да се изготвят мерки за прилагане, съобразени с местните обстоятелства. Този подход е безспорно оправдан от принципите на субсидиарност и пропорционалност, но различията между държавите-членки често са толкова големи, че в резултат на това страда ефективността на директивите.

Съгласен съм с докладчика, която посочва, че често пъти в резултат на секторния подход към биологичното разнообразие бюджетът на ЕС за финансиране на биологичното разнообразие и мерките за екосистемите е и силно фрагментиран.

Макар че разпокъсаното финансиране може да окаже положително влияние във връзка с това, че могат да бъдат използвани редица източници, задължителното съфинансиране и избирателният подход в политиката за селските райони и структурната политика например означават, че само държавите-членки, които вземат това съзнателно решение, всъщност използват тези средства за целите на биологичното разнообразие.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) В Европейския съюз, заплахата от изчезване виси над 42% от бозайниците, 43% от птиците, 30% от земноводните, 45% от влечугите и 52% от рибите и равнището на загубите се очаква да нарасне десетократно до 2050 г.

За съжаление, гражданите на Европейския съюз не разбират неотложността на ситуацията, а Европейската комисия има неубедителен подход по отношение на тези цифри. Това се вижда от липсата на решителност по отношение на последователното и надлежно прилагане на екологичните директиви, както и нежеланието за започване на производство срещу държавите-членки за нарушение на разпоредбите. Ако ние действително сме загрижени за това да предадем на нашите деца и на бъдещите поколения среда, която поне от части прилича на тази, която имаме днес, не можем да отлагаме или да избягваме предприемането на действия. Ето защо подкрепям предложените стъпки, които могат да помогнат за предотвратяването на необратимите щети, нанесени на околната среда.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-жо председател, разнообразието на растителни и животински видове съставлява основата за снабдяване на нарастващото световно население с храни и суровини. От съществено значение за усилията ни е също да се адаптираме към изменението на климата. Биологичното разнообразие по целия свят е застрашено, по-специално от страна на човешката раса. Ето защо трябва да спрем загубата на биологичното разнообразие и да се опитаме да поправим причинените щети. Най-добрият начин за защита на биологичното разнообразие е устойчивото му използване. Това означава, че в този случай, земеделските стопани в Европа следва да бъдат наши съюзници, а не противници. Следва все повече да ги възприемаме като наши съюзници в бъдеще.

Позволете ми да завърша на положителна тема. В региона, който представлявам, свободната провинция Саксония, успяхме повторно да въведем вълка след 200 годишно отсъствие. Това е един добър пример и трябва да бъде последван от други такива.

 
  
MPphoto
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D). (SK) Околната среда и нейното биологично разнообразие са изправени пред особен проблем в момента, тъй като методите на производство и начинът на живот третират природата като стока и средство за задоволяване на човешките потребности.

Тъй като, за съжаление, игнорираме етичното и екологично значение на биологичното разнообразие, следва поне да бъдем последователни и да му отдадем съответната важност. Икономическата стойност на природата е слабо отразена, ако изобщо е отразена, в настоящата система на ценообразуване. За да предотвратим финансови и други загуби, следва да приемем подходящи закони, както и да популяризираме значението на биологичното разнообразие сред гражданите на Европейския съюз. Повечето граждани несъмнено считат загубата на биологично разнообразие за сериозен проблем, но, за съжаление, не разбират, че този проблем засяга и тях. Една от важните причини за пасивността на обикновените хора в борбата срещу загубата на биологично разнообразие е липсата на познания за това какво могат да направят.

Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада и съм съгласна с докладчика, че е налице неотложна необходимост от кампания за повишаване на обществената осведоменост в тази област.

 
  
MPphoto
 

  Jarosław Kalinowski (PPE).(PL) Природните ресурси са най-голямото богатство, което човечеството притежава. За съжаление, като хора ние правим много неща, които водят до загубата на това богатство. Създаването на програми като „Натура 2000“ е стъпка, която предприехме за опазване на природата от самите нас. Особено внимание трябва да се обърне на по-строгото законодателство и високите глоби за хора или дружества, които съзнателно допринасят за унищожаването на разнообразието на природни ресурси в Европа.

Също така подкрепям тази част от доклада на г-жа de Lange, в която се говори за общата селскостопанска политика за възнаграждаване на земеделските стопани за предоставяните от тях допълнителни екосистемни услуги. Земеделските стопани обичат земята и опазват природата, като правят това дори когато не получават никакви допълнителни бонуси. Финансовата подкрепа е от съществено значение, така че самите земеделски стопани да не поемат всички разходи, свързани с опазването на биологичното разнообразие.

 
  
MPphoto
 
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). (LT) Опазването на биологичното разнообразие е свързано с много други политики на Европейския съюз. Риболовният, енергийният и селскостопанският сектор оказват въздействие в този случай върху влошеното състояние на Балтийско море. Съгласно проведено изследване, това море, което на практика е вътрешно море в рамките на Европейския съюз, е едно от най-замърсените.

Европейската комисия изразява загриженост по отношение на намаляването на биологичното разнообразие, но същевременно не са достатъчни усилията, които се полагат в борбата с факторите, които причиняват този процес. От гледна точка на Европейския съюз, вероятно трябва да се посочи, че всяка от държавите-членки трябва да напише домашното си. Всички трябва да положат усилия, за да се гарантира една устойчива политика в областта на рибарството, както и правилното функциониране на „Натура 2000“, за да се намали замърсяването с емисии на въглероден диоксид, както и замърсяването с канални нечистотии, а също и да се намали количеството на пестицидите и фосфатите.

Именно тези фактори в случая допринасят значително за еутрофизацията на Балтийско море, която е причина за намаляване на биологичното разнообразие. Безотговорното изпълнение на така наречените търговски енергийни проекти в Балтийско море, както и липсата на критика по отношение на тяхното изпълнение, допринасят значително за това замърсяване.

 
  
  

Докладчик: João Ferreira (A7-0227/2010)

 
  
MPphoto
 

  Giommaria Uggias (ALDE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, нашето гласуване по доклада беше много разнородно и богато на идеи по отношение на подобряването на действията ни за превенция на екологични бедствия.

То се основава на съображението, че, за съжаление, текущите превантивни мерки се оказаха неподходящи или не се прилагат. Това означава, че сме изправени пред двойна необходимост: да приложим определени подобрени национални и европейски мерки с изискването да се променят условията за достъп до фонд „Солидарност“ и също толкова важната необходимост регионите и местните органи да обърнат по-голямо внимание на превенцията на бедствия. В този доклад те са призовани да подобрят включването на превенцията на бедствия в програмните инструменти и оперативните програми. Това е стъпка напред, една от многото, които правим към по-добри политики за консервация на земята.

 
  
MPphoto
 
 

  Mario Pirillo (S&D).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, обезлюдяването на селските райони, опустиняването и увеличения брой бедствени събития – прекомерни дъждове, суши, градушки, пожари и т.н. – принуждават държавите-членки да се намесват с ограничени ресурси и ограничени средства. Най-важният въпрос, който бих желал да подчертая тук, е оцеляването на селското стопанство, тъй като често пъти природните бедствия намаляват приходите на земеделските стопанства.

Поради това Европейската комисия трябва да се заеме с организирането на Европейска публична селскостопанска застрахователна схема, която да обслужва по-добре риска и нестабилността на доходите на земеделските стопани, свързани с природни и причинени от човека бедствия, както е посочено в параграф 37 от предложението на г-н Ferreira, в чиято подкрепа аз току-що гласувах.

 
  
  

Доклад: Eleni Theocharous (A7-0192/2010)

 
  
MPphoto
 

  Jarosław Kalinowski (PPE).(PL) Подпомагането на бедните е една от най-основните функции на Европейския съюз. В това няма съмнение и аз поздравявам автора на доклада, че се е заела с този въпрос. Въпреки това, като член на комисията по земеделие и развитие на селските райони се чувствам длъжен да обърна внимание на параграф 54 от доклада, в който докладчикът препоръчва преразглеждане на политиките на субсидиране в рамките на общата селскостопанска политика.

Съгласен съм, че преразглеждането на системата за подпомагане е необходимо, но не можем да допуснем повторение на ситуацията, настъпила след реформата на пазара на захар. Тази реформа трябваше да подкрепи най-бедните производители в трети страни, но от нея се облагодетелстваха големите земевладелци от Южна Африка, а не собствениците на най-малките плантации. Затова нека бъдем внимателни и да проведем точни анализи преди да вземем решение за въвеждане на каквато и да била реформа. Гласувах против параграф 54, но подкрепих доклада като цяло.

 
  
MPphoto
 

  Frank Vanhecke (NI). (NL) Настоящият доклад наистина е напълно балансиран, но независимо от това гласувах против него. Макар и балансиран, докладът се основава на предпоставката, че ако ние просто продължим да даваме все повече пари и помощ на Африка, по-специално на Африка на юг от Сахара, рано или късно този континент ще получи тази помощ. Казано така може да е политически коректно, но се опасявам, че не отразява реалността.

Когато погледнем колко средства сме инвестирали в Африка на юг от Сахара от 40-те години на миналия век до момента, можем да видим, че става дума за стотици милиарди долари или евро, а резултатът днес е още повече бедност и още по-голяма мизерия. Мисля, че трябва да продължим да развиваме спешната помощ и че в други отношения трябва системно да съкратим дългосрочната помощ.

Преди всичко трябва да гарантираме, че не подкрепяме системното изтичане на капитали от Северна Африка към богатите страни. Нелегалното изтичане на капитали през последните четиридесет години възлиза на около 1,8 трилиона щатски долара. Не можете да си представите какво бихме могли да направим за Африка на юг от Сахара с тези средства.

 
  
MPphoto
 

  Vito Bonsignore (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, моите поздравления към докладчика за нейната работа. Европейският съюз винаги е бил ангажиран с подпомагането на развиващите се страни и докладът, който гласувахме днес, ни напомня, че все още имаме да свършим много, много работа.

За да се подобрят условията в тези страни, трябва да насърчим изработването на стандарти на трудовото законодателство, на стандарти на професионална безопасност – по този въпрос бих искал да подчертая моята висока оценка на параграф 38 от доклада, който изтъква значимостта на равенството между половете за икономическия успех на държавите. Ние трябва наистина да гарантираме справедлив достъп на жените до пазара на труда.

Както правилно подчертава докладчикът в параграф 37, Европейският съюз трябва да използва всички инструменти, с които разполага, за да се ангажира с изкореняването на детския труд, който е една от най-големите пречки за ограничаването на бедността. Докладът обхваща някои основни и важни точки. Ето защо гласувах в негова подкрепа.

 
  
MPphoto
 

  Syed Kamall (ECR).(EN) Г-жо председател, мисля, че ще има консенсус в Парламент. Не мисля, че някой може да се противопостави на идеята за ограничаване на бедността и разкриване на работни места в развиващите се страни.

Преди няколко години проведох семинар в Кот д'Ивоар, на който разговарях с млади африкански политици. Попитах ги как ние от Европейския съюз можем да им помогнем. Те ми дадоха няколко насоки. На първо място, казаха, че трябва да сме сигурни, че помощта, която им изпращаме, не подпомага задържането на корумпирани правителства на власт. Твърде често проблемът е точно такъв.

На второ място, казаха, че трябва да насърчим отворените пазари и либерализацията, като се уверим, че са отделени от държавните монополи, които им предоставят лоши услуги. На трето място, необходимо е да реформираме общата селскостопанска политика – или да я премахнем – както и да премахнем онези субсидии, които позволяват на земеделските производители в ЕС да подбиват цените на земеделските производители в развиващите се страни. Казаха също, че трябва да изоставим идеите за гранични мерки за адаптиране, което в основата си е зелен империализъм, с който се спира вносът на стоки от развиващите се страни.

На последно място, ние обсъждаме Директивата за управляващите фондове за алтернативни инвестиции. Европейската народна партия, социалистите и Зелените очакват забрана на инвестициите в развиващите се страни. Трябва да се справим с този икономически абсурд.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-жо председател, за мен беше удоволствие да гласувам за доклада и това показва, че не забравяме бедните хора по света независимо от съществуващата рецесия.

В същото време трябва да кажа, че преди няколко години бях в Африка като доброволец; всеки ден купувах вестник и ме учудваше броят на статиите, критикуващи неправителствените организации. Не заради това, че не вършеха добра работа, а заради това, че се опитваха да пренесат собствената си култура, възгледи и становища относно света и да ги наложат на местните хора.

Време е да проведем разискване. Като част от разискването трябва не само да осъществим контакт с правителствата на тези страни, но по-важното да разговаряме с местните лидери, социалните организации, министри, партии и т.н. и да свършим добра работа с парите, които изразходваме в тези бедни държави.

 
  
  

Писмени обяснения на вот

 
  
  

: László Surján (A7-0249/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  George Becali (NI), в писмена форма (RO) Гласувах за доклада, за да се осигурят финансовите ресурси, с които да се посрещнат промените в щатното разписание на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), и тази корекция да бъде включена в бюджет 2010.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) извършва достойна за похвала работа в борбата си с измамите на европейско равнище. Увеличаването нa средствата, с които тя разполага, и работната й сила оправдава увеличаването на нейния бюджет, което аз с готовност подкрепям. Очевидно бих предпочел това да не беше необходимо и ОЛАФ да беше имала точно сега повече средства и служители на разположение, което да и даде по-добра възможност да изпълнява важната мисия, която й е поверена. Една по-силна, независима и по-активна ОЛАФ е от значение за ЕС, който желае да бъде прозрачен и разбираем за европейската общественост.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Проектът на коригиращ бюджет № 5 на общия бюджет за 2010 г. (№ 5/2010) включва промените в щатното разписание на ОЛАФ, преразглеждането на прогнозата за традиционните собствени ресурси, базите на ДДС и брутния национален доход (БНД), бюджетирането на съответните поправки за Обединеното кралство, както и тяхното финансиране, преразглеждане на финансирането на намаленията в плащанията по БНД в полза на Нидерландия и Швеция през 2010 г., което води до промяна в разпределението между държавите-членки на вноските по собствените ресурси в бюджета на ЕС. Правилата за изчисляване на собствените ресурси са посочени подробно в съответното законодателство. Що се отнася до ОЛАФ, Комисията предлага допълнителни 20 постоянни поста на администратори (AD), тъй като службата сега има възможност да доведе до край адаптирането на щатното си разписание, като наеме съответния брой лауреати на конкурси на постоянни длъжности.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Искам да изразя силното си несъгласие по отношение на начина, по който функционира ОЛАФ понастоящем. Колкото и да е необходимо да се води борба с измамите, това следва да се извършва по начин, който да е от полза за европейските граждани, и следователно по независим и действен начин, при който личните данни на всички граждани са защитени.

При сегашното положение ОЛАФ не е в състояние да отговори на тези изисквания. Текстът обаче се отнася до преобразуването на временните трудови договори в постоянни трудови договори. На никой работник, без оглед къде работи той, не следва да бъде отказано правото на справедлив договор. По тази причина ще се въздържа от гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) Целта на ОЛАФ е да защитава финансовите интереси на Европейския съюз и да води борба срещу измамите, корупцията и всякакви други незаконни действия, включително тези, които се извършват в европейските институции. Затова, след като тя изпълнява толкова важна роля, следва да й се осигурят материалните и човешки ресурси, необходими за постигане на нейните цели. Въпреки кризата, която ЕС изпитва, приемането на коригиращия бюджет е оправдано с това, че следва да се осигурят на ОЛАФ средствата, необходими за правилното й функциониране.

 
  
MPphoto
 
 

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. (IT) Въздържах се от гласуване, защото, въпреки че подкрепям създаването на допълнителни 20 постоянни поста за служители, наети по временни договори в Европейската служба за борба с измамите, не считам, че бюджетният дефицит на Обединеното кралство следва все още да бъде коригирано днес. Отстъпката беше предоставена на Обединеното кралство през 1984 г., защото то се смяташе за зона в депресия. Нещо повече, не считам, че е честно, че от 2002 г. Германия, Нидерландия, Швеция и Австрия плащат само 25% от това, което дължат.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) За да съживи икономиките на държавите от Западните Балкани, Европейският съюз, посредством Регламент (ЕО) № 2007/2000 на Съвета, предоставя привилегирован безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички продукти с произход от държавите и териториите, които са се възползвали от процеса на стабилизация и асоциация. След многобройни изменения регламентът беше кодифициран в Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета.

Търговските преференции бяха предоставени за периода, свършващ на 31 декември 2010 г., като в момента се прилагат към Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово за всички продукти, влизащи в обхвата на гореспоменатия регламент. Прекратяването на търговските преференции ще отнеме от бенефициерите едно обективно икономическо предимство в търговията с ЕС.

В тази връзка, целта на предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета е да се внесе изменение в Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета, с което да се позволи продължаването на действието му до 31 декември 2015 г., и да се направят определени поправки, които са обвързани с влизането в сила на споразуменията за стабилизиране и асоцииране с Босна и Херцеговина и със Сърбия.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма – (EN) Това е важно гласуване — за бюджета. Всъщност като се има предвид, че позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 5/2010 г. включва промени в щатното разписание на ОЛАФ, без допълнителни финансови разпоредби, както и преразглеждане на прогнозата за традиционните собствени ресурси (ТСР, т.е. мита и налози в сектора на захарта), базите на ДДС и БНД, бюджетирането на съответните корекции за Обединеното кралство, както и тяхното финансиране, и преразглеждането на финансирането на намаленията в плащанията по БНД в полза на Нидерландия и Швеция през 2009 г., което води до промяна в разпределението на вноските по собствените ресурси на държавите-членки в бюджета на ЕС; като се има предвид, че целта на проекта на коригиращ бюджет № 5/2010 е официално внасяне на тази бюджетна корекция в бюджета за 2010 г.; като се има предвид, че Съветът прие своята позиция на 13 септември 2010 г., ние взехме под внимание проект на коригиращ бюджет № 5/2010 и одобрихме позицията на Съвета по коригиращ бюджет № 5/2010 без изменения, с уведомление до председателя да обяви, че коригиращият бюджет № x/2010 е бил окончателно приет, и да организира неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. (DE) Комисията предлага допълнителни 20 постоянни администраторски поста AD за ОЛАФ, тъй като службата сега има възможност да доведе до край процеса на адаптиране на щатното си разписание, като наеме съответния брой лауреати на конкурси на постоянни длъжности.

Напоследък Европейският парламент на няколко пъти, и последно на 5 май 2010 г., изрази становището си, че ОЛАФ би следвало да върви постепенно в посока към пълна и неограничена институционална независимост, за да се гарантира, че дейностите й не могат да бъдат умишлено или неволно ограничени поради факта, че нейните служители и ръководство са част от структурата на Европейската комисия.

 
  
  

Доклад: Pablo Arias Echeverría (A7-0226/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че електронната търговия не може да остане в периферията на вътрешния пазар, тъй като тя е важен, напредничав сектор за икономически растеж на Европа.

Електронната търговия може да допринесе за икономиката на знанието, да предостави добавена стойност и възможности за европейските дружества и потребители, както и да подобри конкурентоспособноста на нашата икономика по отношение на стратегията „ЕС 2020“, включително чрез развитието и насърчаването на нови форми на предприемачество за малките и средните предприятия. През последната година всеки трети потребител в Европа е закупил поне един артикул по интернет, но едва 7% от европейските потребители са се престрашили да сторят това в друга държава-членка.

Трябва да променим тази тенденция, а подкрепената от докладчика идея за създаване на Европейска марка за доверие, може да бъде полезна в тази насока. Необходимостта от разработването на сигурен и новаторски метод за онлайн плащания може също така да допринесе за повишаване на доверието на европейските потребители в електронните услуги на други държави-членки. Естествено, интернет достъпът трябва да се разшири и демократизира в рамките на ЕС. Задачата на Комисията е да не позволи разнообразните правила за защита на потребителите да се превърнат в пречка за развитието на електронната търговия в рамките на Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. (GA) Тъй като широкото разпространение на електронната търговия в цяла Европа е от решаващо значение за целите на стратегията на ЕС „Европа 2020“, аз подкрепям казаното в доклада за прилагането на мерки за насърчаване и укрепване на електронната търговия на вътрешния пазар.

Електронната търговия е от особено значение за предприемачите и малките и средните предприятия (МСП). Електронната търговия и онлайн европейски вътрешен пазар ще помогнат на предприемачите и малките предприятия да предоставят подходящи за потребителите иновативни услуги с високо качество, а това ще подсили тяхната кокурентоспособност в глобалната икономика.

Трябва да бъдат постигнати целите за широколентов достъп и всички в ЕС трябва да имат достъп до основни широколентови услуги до 2013 г. Приветствам казаното по въпроса в доклада.

Също така подкрепям казаното за рекламирането в електронната търговия и за насърчаването на клиентите да се информират за правата си. Важно е европейските клиенти да имат доверие в системата, когато пазаруват онлайн.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Потенциалът на вътрешния пазар за електронна търговия не е напълно разкрит по много причини. Потребителите нямат доверие в сигурността на електронния пазар и много от тях не пазаруват онлайн, защото има значителна разлика между правилата за защита на потребителите и нивото на защитата. Считам, че трябва да повишим доверието на потребителите в онлайн пазара, като ги информираме за техните права, гарантираме методите за плащания, както и защитата на потребителите в областта на сигурността и защитата на личните данни.

Съгласен съм с предложението за създаване и прилагане на Европейска марка за доверие, която да вдъхне на купувачите повече вяра в интернет. Някои предприятия също не успяват да се възползват от икономическия пазар заради някои неудобства. Затова трябва да развием инициативи, с които да стимулираме предприемачите да търгуват в интернет, като подобрим ползваните в интернет механизми за плащания, например като опростим отчетните задължения по отношение на данък добавена стойност (ДДС), уеднаквим пощенските и банковите разходи и като по-ефективно решим конфликтите между доставчици и потребители.

 
  
MPphoto
 
 

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. (PT) В момента положението на електронната търговия непрекъснато се мени. Тя вече не е нова технология, a все по-широко разпростираща се реалност. Тя е много важно средство за насърчаването на трансграничната търговия, за подобряването на достъпа до по-голямо разнообразие от висококачествени продукти и конкурентно ниски цени.

Въпреки това 10 години след приемането на Директивата за електронна търговия, трансграничната електронна търговия не показва същия бърз растеж като вътрешната електронна търговия с оглед на 60% неуспешни опити за трансгранични интернет поръчки, провалени вследствие на технически и правни причини.

Гласувах в подкрепа на този доклад, защото той посочва проблемите, които засягат европейската електронна търговия, като също така предлага насоки за създаването на истински, единен онлайн пазар за Европа. За постигането на това е необходимо по-добро прилагане на европейското законодателство в полза на всички европейски потребители и търговци на дребно; полагане на повече усилия за постигане на високо ниво на защита за потребителите на електронна търговия; предоставяне на тези потребители увереността да проучат единния пазар в целия му потенциал и на информация за правата им относно електронната търговия и как да ги защитават.

 
  
MPphoto
 
 

  George Becali (NI), в писмена форма. (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад заради ползите, придобити от МСП, и заради развитието на цифровото общество, както и за да се противодейства на раздробяването на пазара и да се стандартизират разпоредбите.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Създаването на подходящ единен онлайн пазар за Европа е едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени днес. Все по-важно става за Европа да положи усилия, за да премахне пречките пречки за електронната търговия, особено при настоящата икономическа криза. В момента ЕС е пазар с близо 500 милиона потребители. Въпреки това положение изобщо не отговаря на обема от извършени онлайн транзакции. Причината за това не е защото европейските потребители не се интересуват от електронната търговия, а защото щом веднъж са решили да направят онлайн покупка, те са изправени пред проблеми от всякакво естество и в крайна сметка се оказва, че транзакцията не може да бъде осъществена. Посочените в доклада данни са от значение във връзка с това.

Понастоящем между държавите-членки съществуват прекалено много различия що се отнася до електронната търговия, положение, което може само да предизвика недоволството на потребителите. Предвид това, че в доклада също се посочва, че тази форма на търговия, заедно с иновативните услуги и екологичните промишлености, притежава най-големият потенциал за растеж и заетост за бъдещето и следователно представлява нова област за единния пазар, предложените от Комисията мерки, в допълнение с предложените от Европейския парламент, трябва да се приложат незабавно.

 
  
MPphoto
 
 

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. (FR) Електронната търговия представлява важен принос на интернет за икономическата активност. Ето защо е важно да се премахнат всички пречки пред единния пазар в този сектор, тъй като раздробеният набор от национални разпоредби възпрепятства стабилността на този доходен сектор. Съгласен съм с докладчика относно посочените недостатъци на електронната търговия по отношение на потребителите. Жалко е че 61% от трансграничните транзакции не могат да бъдат осъществени, защото онлайн магазините не обслужват държавата на потребителя. Добавете към това и страха относно сигурността на плащанията. Възможноста да се изпълнят онлайн покупки обикновено зависи от качеството на интернет връзката. Приоритет следва да бъде повишаването броя на интернет потребителите, и по-специално, като се подобри качеството на връзката и се определят по-атрактивни цени. Също така е важно да се повиши доверието на потребителите, докато пазаруват онлайн. И аз като докладчика съм за създаването на Европейска марка за доверие, както и за повишен контрол над мрежата, особено от гледна точка на защитата на личните данни. Специални усилия следва да се положат и за защитата на непълнолетните, които ползват интернет.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Вътрешният пазар за електронна търговия е от решаващо значение за Европа, особено ако се придържа към целите, заложени в стратегия „ЕС 2020“. Все още обаче съществуват пречки за преодоляване. Настоящият доклад изважда на преден план мерки, целящи точно това. Тези, които считам за особено интересни, са контролът над нарушенията на авторските права в интернет и развитието на безопасна и новаторска система за онлайн плащания, която не включва такси, които може да стеснят или ограничат избора. Така по-лесно ще се борим с пиратството, ще насърчаваме предприятията да търгуват през интернет и същевременно ще улесним достъпа на потребителите до и доверието им в интернет.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Електронната търговия е от основно значение за ЕС в XXI век, както и за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Изправени сме пред огромното предизвикателство да създадем истински единен пазар за Европа, който ще позволи на ЕС да бъде конкурентоспособен на световния пазар. Доверието на европейските предприятия и потребители в цифровата област е ограничено заради ненужни пречки пред електронната търговия като разпокъсаният европейски пазар, липсата на сигурност за потребителите, липсата на сигурност при транзакциите, липсата на механизми за обезщетение и др. От особено значение е да се опростят трансграничните правила и да се открият практически решения на проблеми като авторските права, защита на потребителите, да се създадат класифицирани и специфицирани за различните сектори правила, такси за рециклиране и електронни отпадъци и онлайн отчитане и фактуриране.

От основно значение е за действащото законодателство, като например Директивата за услугите, да бъде напълно транспонирано и приложено. В същото време Комисията трябва да завърши своята оценка за приложимостта на законодателството на ЕС към единния цифров пазар и да представи необходимите според нея инициативи за преодоляване на основните пречки. Подкрепям тринадесетте препоръки на Комисията, имащи за цел разработването на политики и практики в областта на трансграничната електронна търговия.

 
  
MPphoto
 
 

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. (IT) Електронната търговия е от жизнено важно значение за развитието на вътрешния пазар: тя премахва информационните бариери, доближавайки се до идеала за съвършена конкуренция в полза на потребителите. Тя е в състояние да разшири потенциалния пазар за малките вътрешни производители, които не биха били в позиция да търгуват в други държави на ЕС, да ги защити и да насърчи създаването на работни места в производствения сектор.

Освен това се намалява дистанцията между централните и крайните райони, което ще подобри качеството на живот в селските райони благодарение на увеличеното предлагане на продукти и ще насърчи единни стандарти за продажбите на стоки чрез предлагането им на няколко пазара. Затова е от жизнено важно значение да разгледаме и преодолеем основните пречки пред употребата на интернет за продажбата на стоки: сигурност и гаранции. Тази задача, предвид липсата на физически граници, трябва да се поеме от съответните наднационални органи, които на нашата територия са европейските институции.

Настоящият доклад предоставя на търговците рамка от правила за ръководене и планиране на инвестициите им, той предоставя на потребителите сигурност относно предлаганите им гаранции и поставя производителите на по-предни позиции в борбата с кризата. Най-после!

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) В резултат на процента от онлайн измами, който все още е сравнително висок, продължава да съществува силно недоверие към онлайн пазаруването. Ето защо аз гласувах в подкрепа на тази резолюция, в която Комисията бива призована да създаде европейска система за ранно известяване, включително и база данни, с цел прекратяване на незаконните търговски практики, борба с измамите и повишаване на потребителската сигурност по време на онлайн транзакции, включително по отношение на защитата на личните данни. Според мен особено внимание трябва да се обърне на дистанционните договори, за да се защитят правата на потребителите в момент, когато се наблюдава нарастване на онлайн закупуването на стоки и услуги, като например в туристическия и транспортния сектор.

 
  
MPphoto
 
 

  Mário David (PPE), в писмена форма. (PT) Аз гласувах за приемането на този доклад. При вътрешен пазар от над 500 милиона потребители насърчаването на по-гъвкава електронна търговия и по-голямо потребителско доверие в онлайн транзакциите не само ще ни позволи да се възползваме от икономическия потенциал на единния цифров пазар, но също така ще насърчи развитието на нови пазарни ниши за малките и средните предприятия, създавайки по този начин потенциална заетост. Установените несъответствия между вътрешната и трансграничната електронна търговия означават, че потребителите, и по-специално живеещите в крайните или най-отдалечени райони и тези с ограничена подвижност, са лишени от възможноста да се възползват от тази търговия, предлагаща богат асортимент от стоки и услуги. Бих искал обаче да отбележа, че е налице неотложна необходимост Директивата за услугите – средството, с което единния цифров пазар може да бъде завършен – да бъде успешно приложена във всички държави-членки, и по-специално е необходимо да бъде сериозно укрепен що се отнася до недопускането на дискриминация на клиентите, основана на тяхната националност. Бих искал да подчертая, че обслужването на „едно гише“ трябва да е напълно действащо, за да приложим единния цифров пазар за електронна търговия. Също толкова важни са обаче и мерките като хармонизирането на пощенските и банкови такси в Европейския съюз, опростяването на декларациите за ДДС за продажбите от разстояние или нарастването на регистриране на имена на домейни „.eu“.

 
  
MPphoto
 
 

  Cornelis de Jong (GUE/NGL), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото по принцип го подкрепям. Бях особено щастлив да отбележа, че в комисията приеха повечето от предложенията ми за изменения. По този начин малките и средните предприятия ще получат подкрепа, за да станат по-активни участници в пазара за електронна търговия. В същото време, по мое мнение, докладът ненужно повдига въпроса за либерализация на пощите, срещу която възразих в комисията. Възразявам и ще продължа да възразявам по въпроса с либерализацията, като в същото време отново решително отправям призив към Комисията за мораториум върху либерализацията на пощенските услуги.

 
  
MPphoto
 
 

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. (RO) Аз гласувах в подкрепа на този доклад. Като докладчик в сянка по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика подкрепям развитието на електронната търговия, която е неразделна част от европейския електронен бизнес. За в бъдеще изграждането на единен пазар на ИКТ в ЕС ще помогне да преодолеем проблемите, с които електронната търговия се сблъсква в момента. Европа трябва да заеме основна позиция в този сектор в глобален мащаб. За да постигнем това, трябва спешно и с единен метод да преодолеем трудностите.

В това отношение имам предвид различните ставки на ДДС, закона за защита на потребителите и най-вече премахването на дискриминацията на клиенти на електронната търговия в редица държави-членки, която се демонстрира от някои търговци и доставчици на услуги. Европа трябва да подкрепя своите граждани, които искат активно да участват в света на интернет, като им предостави достъп до образователни програми и европейски фондове, предназначени специално за закупуване на хардуер, софтуер и достъп до интернет.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия. Една от целите на стратегия „ЕС 2020“ е да насърчи икономиката на знанието. За пълното постигане на тази цел е необходимо Европейската комисия да представи мерки, целящи увеличаване на скоростта на широколентовите услуги и чувствителното рационализиране на цените им в рамките на ЕС. Необходимо е да уеднаквим правилата и практиките, за да гарантираме, че търговците от разстояние могат да достигнат до пазари извън техните национални граници.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) В съобщението от 19 май 2010 г относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа Комисията демонстрира желанието си да опрости онлайн транзакциите и те да могат да вдъхват повече доверие в цифровите технологии. Според включените в доклада данни една трета от европейците са направили онлайн покупка, но само 7% са се престрашили да изберат трансгранична транзакция и само 12% са изразили доверие в този вид транзакции. Ето защо е наложително да подобрим сигурността на потребителите (или възприятието им за нея) във връзка с тези транзакции, за да насърчим развитието на пазар, който е с огромен потенциал, чрез по-лесни, по-удобни и в много от случаите по-евтини за потребителите транзакции. За един истински единен електронен пазар е от жизнено важно значение потребителите да се чувстват сигурни, когато пазаруват онлайн, както и дружествата да осъзнаят огромния потенциал на онлайн търговията, да се увеличи онлайн наличността и да се премахнат трансграничните пречки.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. (PT) Свободното движение на стоки в Европа е сериозно затруднено от раздробеността на наборите от национални правила. Данните за състоянието на електронната търговия в ЕС показват, че през 2009 г. всеки трети потребител в Европа е закупил поне един артикул по интернет, но едва 7% от европейските потребители са се престрашили да сторят това в друга държава-членка. Дискретните проучвания на ЕС относно практиките на електронна търговия показват, че 60% от опитите на потребителите за закупуване на стоки в трансграничен план на територията на ЕС се провалят, тъй като продавачът е отказал да извърши транзакцията или доставката, въпреки че купувачът би бил в състояние да спести поне 10% при пазаруване в чужбина (дори с включването на разходите за доставка) в половината от изследваните 11 000 случая. Затова бих искал да подчертая необходимостта от изчерпателна правна и регулаторна рамка, която може да преодолее трансграничните пречки, да повиши добавената стойност и да регулира рисковете от дейност, която непрекъснато търпи промени и почти винаги е в състояние на развитие. Затова е необходимо постоянно внимание и наблюдение, като с приоритет е надеждността на съобщенията и транзакциите. За укрепването на електронната търговия е от съществена необходимост да се работи за подобряване на сигурността и доверието на предприятията и потребителите, особено по отношение на плащания и на услуги, свързани с доставки и връщания.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Докладът относно електронната търговия съдържа някои противоречия и прекалена настоятелност за създаването на вътрешен пазар. Признаваме важността на електронната търговия, но има какво още да се направи, за да се гарантира, че тя няма да се превърне в предпоставка за сериозни нови проблеми.

Както подчертахме по време на разискването, важно е да се изяснят много въпроси, а именно: защитата на авторските права, защитата на правата на децата, както и правата и сигурността на потребителите.

Наистина, докладът представя поредица от предложения за подобряване на доверието на всички участници в пазара за електронна търговия, но не всички от тях са толкова подходящи, колкото биха могли да бъдат, или дори вземат предвид в необходимата степен всички интереси и права, изложени на риск от един процес, който може да се окаже много сложен.

Вярно е че веригата за доставки на електронната търговия трябва да е по-прозрачна, така че потребителят да знае винаги самоличността на доставчика, както и името на съответното дружество, географския адрес, данни за връзка и номер на данъчна регистрация. Правата на децата и младите обаче, както и на хората с различни зависимости, трябва да бъдат гарантирани по всяко време.

 
  
MPphoto
 
 

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. (GA) Електронната търговия създава пазарни възможности, особено за МСП. Тя може да изиграе важна роля за подобряването на конкурентоспособноста на ирландската и европейската икономика.

 
  
MPphoto
 
 

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. (EN) Аз гласувах в подкрепа на този важен доклад, защото той представлява важна стъпка към пълното прилагане и интегриране на единния европейски пазар. Във време на глобализация и цифровизация Европейският съюз не може да си позволи да изостане в създаването на ефективен вътрешен пазар за електронна търговия, който също така следва да стане конкурентоспособен на световната сцена. Изразявам надежда, че този доклад ще бъде последван от допълнителни стъпки, с които да се стимулира създаването на общоевропейски цифров пазар. Подобно развитие ще допринесе и за преосмислянето и обновяването на научноизследователските и развойни дейности, които са от жизнено важно значение.

Преди всичко, това, от което се нуждаем, е да контролираме и следим изпълнението на доклада за електронна търговия, за гарантираме, че гражданите на ЕС ще получат по-лесен достъп до процесите на цифровия бизнес както като предприемачи, така и като клиенти. Предвидените в този доклад мерки би следвало да улеснят значително осъществяването на стопанска дейност на територията на държавите-членки, при положение че националните правителства започнат да отбелязват истински напредък в уеднаквяването на правилата относно договорите и се справят с противоречивите закони.

 
  
MPphoto
 
 

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. (EN) Приветствам призива за извършването на повече електронна търговия в рамките на ЕС. ЕС обаче трябва да насърчи това да бъде постигнато в съответствие с европейското законодателство и е от жизнено важно значение да се постигне по-високо ниво на защита на потребителите.

 
  
MPphoto
 
 

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. (FI) Бих искала да благодаря на моя колега, г-н Echeverría, за отличния доклад, за който с радост гласувах. Електронната търговия е нов и международен сектор и в резултат от това Европейският съюз трябва да заеме важна роля в хармонизирането на нормите и практиките. Искам специално да спомена точките в доклада, в които настоятелно сме призовавани да гарантираме, че доброто качество и широкообхватните широколентови връзки са достъпни в целия Европейски съюз. Тази цел е от решаващо значение, ако искаме електронната търговия да процъфтява.

Осигуряването на широколентов достъп на всички граждани на ЕС до 2013 г. и изключително бърз широколентов достъп до 2020 г. са амбициозни цели, но те са от жизнено важно значение за подобряване на качеството на живот на хората. Искам да благодаря на докладчика и за неговите наблюдения по отношение на защитата на потребителите и правото на неприкосновеност на личния живот в света на електронната търговия. Това е въпрос, който изисква внимателно разглеждане за в бъдеще, особено ще се отнася до услугите за деца.

 
  
MPphoto
 
 

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. (CS) Въпреки че днес интернет е най-бързо развиващият се канал за търговия на дребно, а броят на покупките през интернет се увеличава ежегодно, броят на трансграничните транзакции, извършени между държави-членки, за съжаление, е в застой. Почти може да се каже, че няма вътрешен пазар в Европейския съюз в областта „от предприятие за потребител“ (B2C). По мое мнение, пълното хармонизиране на потребителското право и премахването на националните изключения, заедно с либералната концепция за защита на потребителите, ще предоставят важен стимул за трансграничните продажби на стоки чрез електронната търговия. Въпреки това виждам сериозен проблем при ограничаването на достъпа до онлайн услуги въз основа на IP адрес от някои държави. По принцип в тази област не съществуват законодателни пречки и все пак, вътрешният електронен пазар е ограничен в този сегмент.

Споделям мнението, че в този случай Комисията следва да използва всички свои инструменти за изпълнение и да се намеси срещу създаването на изкуствени пречки за вътрешния пазар под формата на блокиране на IP адреси. В доклада също така се говори за цели за 2020 г. в областта на достъпа до високоскоростен широколентов достъп. Лично аз не съм привърженик на подобни неприкрити цели, особено в динамично развиващ се сектор, където следователно е прекалено трудно да предвидиш посоката, която той ще поеме през следващите 10 години. Въпреки тази критика, считам, че докладът е балансиран и затова гласувах в негова подкрепа.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах за доклада на г-н Arias Echeverría, тъй като вярвам, че електронната търговия е основен пазар в политиката на ЕС, където някои интервенции за повишаване на конкурентоспособноста на икономиката на ЕС по отношение на стратегия „ЕС 2020“ може и трябва да бъдат взети предвид.

Действително считам, че за да се възползваме напълно от предлаганите от единния европейски пазар възможности, следва допълнително да развием електронната търговия, която има потенциала да окаже положително въздействие както върху потребителите, така и върху конкурентоспособноста на дружествата. В същия дух подкрепям и включената в доклада Европейска марка на доверие, необходима, за да гарантира надеждността и качеството на стоките, предлагани на трансграничния електронен пазар.

В момент на криза и финансови затруднения като тези, при които в момента работим, трябва да поддържаме инструменти, които могат да отразят положително на заетостта и растежа, сред които можем да включим и електронната търговия. Ето защо смятам, че в тази връзка докладът, който приехме днес, е положителен резултат не само за дружествата и малките и средните предприятия, но също така най-вече за потребителите.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма.(PT) Единният пазар винаги е бил една от големите цели, които Европейският съюз се стреми да постигне. В наши дни трансграничната електронна търговия може са има важен принос за по-нататъшното развитие на единния пазар. Пазаруването онлайн е широко разпространено сред потребителите на национално равнище, но същото не важи при електронната търговия между държавите-членки главно заради липсата на взаимно доверие между купувачи и продавачи. Следователно, за да развием пазара за електронна търговия, е от решаващо значение да повишим доверието на всички участници. Европейското законодателство в тази област трябва да бъде приложено, за да се създадат условия за по-голямо доверие. Ето защо гласувах по този начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. (IT) Аз гласувах в подкрепа, защото считам, че електронната търговия и преодоляването на пречките, които все още възпират нейното развитие, са от основно значение за икономиката. Свободното движение на стоки в Европа е сериозно затруднено от раздробените набори от национални правила и 60% от опитите на потребителите за закупуване на стоки извън националните граници се провалят.

Целта е да се създаде истински онлайн европейски единен пазар. Благодарение на изменението, внесено от групата „Европа на свободата и демокрацията“ (Северна лига), в доклада се споменават трудностите, свързани с достъпа до интернет, с които се сблъскват хората, живеещи в островни и планински райони.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Настоящият доклад се използва с цел да се продължи с по-обширна хармонизация на данъчните закони, както и на колебанията на цените в секторите за пощенски и финансови услуги на равнище на ЕС. Ето защо аз гласувах „против“ този текст.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) В последното съобщение на Комисията бяха определени бъдещите стратегии, насочени към намаляване на раздробеността и към стимулиране на растежа на електронната търговия.

Въпреки че всъщност електронната търговия отчита покачване на национално равнище, нивата на трансграничните покупки са все още ниски, достигащи едва 7% през/за 2009 г. Основни пречки за това са свързани с езика и практичните и правните проблеми.

Изразявам съгласието си с предложения в доклада подход, който определя пет приоритета в опит да се стимулира сектора: подобряване на достъпа до интернет, преодоляване раздробеността на онлайн пазара, повишаване на доверието на потребителя, насърчаване на предприятия да предлагат продуктите си в интернет и гарантиране безопасността на децата, ползващи интернет. Изброеното следва да намери своето място в една ясна и единна правна рамка, предназначена преди всичко да служи на обществото. Считам, че основният стимул за това ще се яви под формата на публично доверие, което следва да бъде оправдано и засилено.

 
  
MPphoto
 
 

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. (EL) Интернет се превърна в най-разпространената форма на продажби от разстояние Според предоставената от Комисията информация в отговор на моят въпрос (Е 4969/2010) повече от една трета от потребителите на ЕС (37%) са ползвали интернет през последната година, за да закупят или поръчат стоки и услуги за лично ползване. Това представлява завишаване с 5 процентни пункта в сравнение с 2008 г. и 10 процентни пункта в сравнение с 2006 г. Въпреки това потребителите все още не показват достатъчно доверие в трансграничното пазаруване, а коренно различните национални правила разубеждават предприятията да инвестират в трансграничната търговия. Затова има значителна разлика в степента на навлизане на продажбите от разстояние в държавите-членки. Увеличението в този вид търговия обаче е от съществено значение в настоящата рецесия. В този конкретен доклад целта е да се разгледа въпроса с раздробяването на вътрешния пазар за електронна търговия чрез предложения като приемането на еднакви правила и практики, които ще дадат възможност на продавачите от разстояние да търгуват извън националните им граници. Във време, когато традиционните търговски транзакции са в застой, новите технологии и предлаганите от тях възможности може да се окажат важни за развитието на нови и алтернативни търговски инициативи, което е и причината да гласувам в подкрепа на този доклад.

 
  
MPphoto
 
 

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Аз гласувах с „въздържал се“ за този доклад, макар да считам, че е важно насърчаването на електронната търговия и че е необходимо добрите интернет мрежи и услуги да обхванат цялото население, дори в най-отдалечените райони.

Съгласен съм също и че е от съществено значение да се борим с дискриминацията, от която страдат много членове на обществото, които искат да направят покупка онлайн без значение в коя държава-членка се намират или какъв електронен адрес използват, за да извършат транзакцията.

Съгласен съм с много от направените в този доклад предложения. Въпреки това не изразявам съжаление относно факта, че Директивата за услугите не е изцяло транспонирана в някои държави-членки, не подкрепям политиката на Комисията за сектора на пощенските услуги и не приветствам стратегията „ЕС 2020“: тези основни решения са до голяма степен причината за тежкото социално положение, с което ЕС се бори в момента.

Бъдещите модели в сектора на комуникациите и дори в електронната търговия със сигурност ще бъдат по-добре изградени в рамките на перспектива, съсредоточена върху хората и техните права, а не просто подчинена на търговските интереси.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. (FR) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Arias Echeverría относно електронната търговия: електронната търговия е един от секторите с най-голямо въздействие по отношение на растежа и заетостта за десетилетия напред и Европейският съюз трябва максимално да изследва нейния потенциал.

Не забравяйте, че електронната търговия улеснява и насърчава развитието на нови пазарни ниши за някои малки и средни предприятия, които иначе не биха съществували.

Нещо повече, подкрепям идеята, че за развитието на нашите политики и правни рамки в областта на електронната търговия отделихме специално внимание на потребностите на уязвимите потребители, които иначе не биха имали достъп до богатия избор от потребителски стоки. Имам предвид тези, които са изолирани или по-малко подвижни, за гражданите с ниски доходи или за лицата, живеещи в труднодостъпни, отдалечени и периферни райони.

И накрая, измених текста в комисията, за да подчертая необходимостта от разработване на образователни инструменти за онлайн потребителите: трябва да подобрим цифровите умения на колкото може повече хора и да ги информираме по-добре за правата и задълженията им (основни права на потребителите в интернет, електронна търговия, и по-специално правилата за защита на данните).

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) В този важен доклад относно електронната търговия, наред с други неща, подчертаваме важността да се повиши доверието в трансграничните интернет системи за плащане (например кредитните и дебитни карти и „електронните портмонета“), като популяризираме различни методи на плащане, повишим оперативната съвместимост и общите стандарти, премахнем техническите пречки, окажем подкрепа на най-сигурните технологии за електронни транзакции, хармонизираме и укрепим законодателството в областта на личната неприкосновеност и сигурността, борим се с измамните практики и информираме и образоваме обществеността.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. (IT) Наясно сме с броя и вида недостатъци, особено в Италия, за тези, които живеят и пребивават в планински и островни общности. Изграждането на вътрешен пазар за електронна търговия ще улесни достъпа до интернет и повиши качеството в държавите и регионите на ЕС с лоши връзки.

Важно е да се разработят инициативи, предназначени да стимулират предприятията във връзка с извършването на търговия на продукти чрез интернет, като в същото време защитават потребителите, особено децата, с адекватни гаранции за сигурност. Не можем да позволим нечестни търговци да мамят потенциални потребители; следователно са необходими целенасочени и чести проверки.

 
  
MPphoto
 
 

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма.(PL) Надявам се, че този доклад е ясен сигнал към Европейската комисия да предприеме по-нататъшни стъпки за подобряване на онлайн търговията в рамките на Европейския съюз. Призоваваме за хармонизиране и опростяване на административните процедури, които в настоящия си вид ефективно ни възпират да направим покупка от чуждестранни интернет страници, дори ако предлагат нещо интересно. Искаме и гаранция, че широколентовия достъп до интернет ще е на разположение на цялата територия на ЕС до 2013 г. Това предложение отдавна вече не е просто фантазия. Не само е все по-възможно, но и освен това не е необходимо да убеждаваме когото и да било в положителното въздействие от всеобщия интернет достъп върху вътрешния пазар.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Не мога да се насиля да гласувам за този доклад, въпреки че той съдържа редица положителни елементи, особено защитата на интересите на потребителите и отчитането на интересите на малките и средните предприятия на пазара за електронна търговия.

По-конкретно, осъждам тези, които поздравяват Комисията за прилагането на Третата директива за пощенските услуги, целяща либерализацията на пощенските услуги, която в резултат ще нанесе допълнителни щети върху пощенските услуги в ЕС и няма, както се твърди в доклада, да намали цените или подобри услугите.

Нито пък мога да изразя съжалението си относно факта, че някои държави-членки все още не са транспонирали Директивата за услугите, тъй като искам Комисията бързо да изготви доклад, отчитащ климатичното въздействие от прилагането на този текст.

Изразявам съжаление, че този текст като цяло е в духа на откритост към конкуренцията, който осъдихме с отхвърлянето на Договора от Лисабон.

 
  
  

Доклад: Christine De Veyrac (A7-0195/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той се стреми да подобри предотвратяването на авиационни произшествия и съдействието на жертвите и техните семейства. Безрезервно подкрепям подхода, възприет от докладчика, който призовава за анализ на инцидентите на европейско равнище – нещо, което не е правено до момента. Докладът също така предлага подобрения при съдействието на жертвите и техните семейства, като например въвеждането на максимално забавяне от два часа, в които трябва да бъдат уведомени семействата за имената на пътниците на борда. Сега имат думата министрите на транспорта, които, надявам се, ще приемат това законодателство възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. (GA) Подкрепих доклада. Въздушният трафик става все по-интензивен и рискът от произшествия също нараства, въпреки подобренията в стандартите за безопасност, и поради тези причини в европейското законодателство в областта на разследването на произшествия трябва да бъдат внесени изменения и то да бъде осъвременено.

Приветствам казаното в доклада относно правата на жертвите и техните семейства. Семейството на жертва има право да получи съответната информация възможно най-бързо. Авиокомпаниите трябва да имат ефективен работен план в случай на криза. Важна практическа мярка би било да се задължат авиокомпаниите да посочват лице, което да е основното лице за контакт за координационни цели, за предоставяне на важна информация и за оказване на подкрепа на семействата на пътниците.

Практическите мерки, за които се призовава в доклада, ще бъдат полезни в случай на произшествия, по-специално предвиденото по отношение на съдействието, което се предоставя на жертвите и техните семейства и на групите, които действат от тяхно име. В сектора на гражданското въздухоплаване в Европа трябва да бъдат гарантирани високи стандарти за безопасност и трябва да направим всичко възможно да намалим броя на произшествията.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Подкрепям предложението. Действащата в момента директива на Европейския съюз, която урежда разследването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване, беше одобрена през 1994 г. Все пак пазарът на въздухоплаването и положението са променени и затова трябва да приемем нов регламент на Европейския съюз, който е в съответствие с текущото положение. Първо, трябва да бъде създадена мрежа на органите за разследване на авиационни събития. Те ще включват институции на национални правителства и институции на Европейския съюз (Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ)) и ще отговарят за подобряване на качеството на разследванията, класификацията и анализа на информацията, ще насърчават сътрудничеството между институциите на националните правителства и ще допринасят за подобряване на безопасността на въздухоплаването. Също така правата на пътниците и техните семейства трябва да бъдат по-ясно определени.

Регламентът има за цел да разшири изискването авиокомпаниите да изготвят списък на пътниците възможно най-бързо и в срок от два часа след произшествието, което ще се отнася не само за авиокомпании, които извършват полети до Европейския съюз, но и за такива, които извършват полети до Европа. Целта е да бъде въведено задължение за авиокомпаниите да изискват от пътниците да предоставят информация в момента на резервиране на полета за лице за връзка в случай на произшествие. Трябва да създадем условия, при които семействата на жертвите да се ползват с предимство във връзка с информацията относно протичането на разследването на авиационно събитие.

 
  
MPphoto
 
 

  George Becali (NI), в писмена форма. (RO) Подкрепих доклада, защото той предлага решения за проблемите, причинени наскоро от авиационни произшествия, но не само от техническа гледна точка, а и по-специално що се отнася до осигуряване на подкрепа на жертвите на семействата. Той също така изяснява ролята на ЕААБ и на националните органи в справедливото и безпристрастно разследване на причините за произшествията.

 
  
MPphoto
 
 

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. (IT) Въздушният трафик става все по-интензивен и въпреки напредъка в областта на безопасността докладите все още посочват продължаващо повишаване на броя на авиационните произшествия. Време е Европейският съюз да регулира този сектор по-прецизно и категорично.

Поради тези причини решително подкрепям целта на докладчика да предотврати ужасяващи авиационни произшествия и да подобри разследванията на произшествия. Всъщност законодателството в тази област е от 1994 г., когато все още не беше създадена Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ).

Поради тези причини гласувах в подкрепа на регламента, който се стреми да предостави на ЕААБ водещо роля по отношение на авиационната безопасност, и по-специално съм съгласен с целта да бъде предоставен общ достъп до чувствителна информация.

 
  
MPphoto
 
 

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. (FR) Има драстично увеличение на въздушния трафик през последните няколко години. Въпреки множеството технологични подобрения рискът от произшествия се е увеличил. Поради тези причини е от ключово значение да бъде адаптирано Европейското законодателство в тази област. Ето защо приветствам предложенията на г-жа De Veyrac да адаптира директивата от 1994 г. относно предотвратяването на произшествия към текущото положение на авиационния пазар. Чрез създаването на мрежа на националните органи за разследване ще бъде възможно да се намалят различията, които съществуват между държавите-членки, по-специално посредством обединяването на ресурси и обмен на най-добри практики. Правата на жертвите и техните семейства трябва също да бъдат защитени. Подкрепям искането на докладчика задължението на авиокомпаниите да предоставят списък на пътниците в срок от един час след съобщаването за настъпило произшествие да се отнася не само към авиокомпании от Европейския съюз, а за всички авиокомпании, които извършват полети в Европа. В заключение, приветствам предложението на докладчика Европейската агенция за авиационна безопасност да играе ролята на „съветник“, когато участва в разследвания на авиационни събития. За регламента е важно да не предвижда агенцията да бъде едновременно съдник и страна в разследванията на авиационни събития.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE) , в писмена форма.(PT) Жизненоважно е да се гарантира безопасността в сектора на гражданското въздухоплаване и да се намали броят на произшествията и инцидентите посредством процедури за разследване и предотвратяване. Подкрепих регламента, тъй като считам, че той стимулира среда, която насърчава доброволно докладване за инциденти, призовавайки разследването на авиационни събития, свързани с авиационната безопасност в Европа, да бъдат провеждани ефективно, своевременно и висококачествено. Съгласна съм, че разследванията трябва да бъдат провеждани от национален орган или други органи, отговарящи за разследвания на авиационни събития. Считам, че е важно също така да бъде изградена европейска мрежа от органи, за да се повиши качеството на методите на разследване и на обучението на разследващите. Друг аспект, който считам за важен, е, че следва да бъдат създадени стандарти за своевременно предоставяне на информация относно лицата и опасните товари, намирали се на борда към момента на произшествието, и следва да бъде подобрено съдействието на жертвите и техните семейства.

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. (PT) Увеличаването на въздушния трафик доведе до повишен риск от авиационни произшествия. Въпреки направените подобрения в областта на безопасността все още има пропуски в текущата система за разследване на произшествия. Системата на безопасността в тази област се основава на коментари и изводи, които са в резултат от произшествия и инциденти. Важно е да бъде укрепена координацията между органите, отговарящи за разследванията на авиационните събития, по-конкретно чрез създаването на европейска мрежа. За да бъдат открити вероятни пропуски в безопасността и да бъдат предприети коригиращи мерки, тази мрежа трябва да гарантира пълната независимост на разследванията, както и висока степен на ефективност, цялостност и качество.

Важно е да се гарантират ефективни превантивни действия и високо равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа и да бъде направено всичко възможно да се намали броят на произшествията и инцидентите, така че да се гарантира общественото доверие във въздушния транспорт. Освен на разследванията на авиационни събития специално внимание трябва да се обърне и на въпроса за подобряване на съдействието на жертвите на авиационни произшествия и техните семейства, като затова всички европейски авиокомпании трябва да разполагат с план за кризисни ситуации и за съдействие.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Вече е обичайно да бъдем шокирани от новини за поредната авиационна катастрофа. Надявам се, че новият регламент относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване ще успее да отговори на нуждите на пътниците за безопасност под формата на по-прецизна мярка, отколкото Директива 94/56/ЕО, която той заменя. Считам, че вниманието трябва да бъде основно съсредоточено върху мерките за контрол, сътрудничеството и обмена на информация с цел предотвратяване на произшествия. Също така резултатите от проведени разследвания на авиационни събития следва да бъдат съхранявани централно и да бъдат анализирани с оглед подобряване на безопасността на въздушния транспорт и по-ефективно управление на критичните ситуации. По този въпрос считам, че европейските пътници следва да имат възможност да посочат лице за контакт в случай на произшествие, каквато е практиката в САЩ. Не на последно място, считам, че трябва да има по-добра координация и надзор на службите за помощ, участващи в действията и осигуряващи съдействие на жертвите и техните семейства.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване, защото той въвежда нови правила, които ще дадат възможност да бъде подобрено предотвратяването на произшествия, да бъде повишена прозрачността и скоростта на разследванията в случай на произшествие.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Предвид факта, че броят на полетите и пътниците в гражданското въздухоплаване години наред се увеличава с бързи темпове, и макар това да е съчетано със спад в броя на авиационните произшествия и инцидентите, безопасността трябва да остане основна грижа сега и за в бъдеще. Предвид също така, че директивата, регулираща разследванията на авиационните произшествия, е от 1994 г. и че има толкова много промени в гражданското въздухоплаване от тогава, струва ми се, че трябва да бъде направен спешен преглед на регламента.

Съгласен съм с докладчика, когато тя посочва необходимостта от по-голяма координация и интеграция в разследването на авиационни произшествия. Предвид това, че Европейският съюз става все по-интегриран и взимайки под внимание факта, че последиците от дадено авиационно произшествие не засягат само една държава-членка, не е логично да продължава да има твърде ограничен контакт между националните авиационни органи.

В този контекст, считам, че на Европейската агенция за авиационна безопасност трябва да бъде отредена нова роля.

В заключение искам да кажа, че ми се струва, че това е една от областите, в която е особено важно Европейският съюз да действа по координиран и интегриран начин, за да гарантира безопасността на всички пътници в европейското въздушно пространство.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма.(PT) Въздушният транспорт днес несъмнено играе ключова роля за мобилността на хората и динамиката на световната икономика. Неговата важност и влияние несъмнено ще продължат да нарастват в общество, което е все по-глобализирано и което поставя като свой приоритет печелившото използване на времето и пространството. В сегашните условия на световна криза и силен натиск за ограничаване на разходите е необходима ефективна рамка за регулация и проверка, която да защити интересите на потребителите. Безопасността е областта, която предизвиква най-голяма загриженост у потребителите и има ключово влияние върху размера на таксите. Ето защо подчертавам приноса на доклада за качеството и независимостта на разследванията на произшествията и инцидентите в гражданското въздухоплаване, като хармонизира капацитетите за разследване на държавите-членки и в същото време гарантира, че европейското законодателство в тази област е добре адаптирано и е актуално с оглед настъпващите промени в този сектор и появата на нови участници, като например Европейската агенция за авиационна безопасност. Бих подчертал обаче, че следва да бъде дадено приоритетно значение на предотвратяването на произшествия и именно това следва да бъде насоката на разследванията, като инструмент за посочване на проблеми и откриване на решения.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Гласувахме в подкрепа на доклада, защото признаваме важността на разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване.

Считаме за положителен факта, че държавите-членки участват активно по-специално посредством своите съответни разследващи органи, които ще бъдат част от европейската мрежа на националните органи в тази област. Тази мрежа се създава с конкретни цели: формулиране на предложения към компетентните национални органи, обмен на информация относно методите на разследване, координиране и организиране на обучение за разследващите лица от всяка държава-членка, разработване на общи методологии на разследване за Европейския съюз и развиване и управление на рамка за обмен на ресурси.

Ще следим бъдещето на тази мрежа, защото считаме, че нейната работа трябва да се ограничава само до горепосочените цели и да не излиза от рамките на схемата на участие от страна на държавите-членки, предвидена в предложението, посредством отговорни национални органи.

 
  
MPphoto
 
 

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. (FR) Повече независимост при разследване на авиационни събития в случай на авиационно произшествие, подобрено съдействие за семействата на жертвите и оптимална защита на данните и личната неприкосновеност по време на разследване са всички мерки, които ще подобрят авиационната безопасност и представляват фактори, които ми дадоха основание да подкрепя доклада. С удоволствие гласувах за този текст, който предвижда авиокомпаниите да изготвят списъка на пътниците в срок от два часа след произшествието, за да могат да бъдат уведомени семействата. Също така създаването на европейска мрежа на органите, които отговарят за разследването на авиационни събития, е много добра идея, защото ще позволи да бъдат представяни регламенти и препоръки относно политиката за въздухоплаването, и което е по-важно, ще даде възможност да бъдат споделяни ресурси и да бъдат обменяни добри практики. Това е важен текст и приветствам тази важна стъпка, гарантираща все по-високи стандарти на безопасност на пътниците.

 
  
MPphoto
 
 

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) През последните години въздушният трафик бележи постоянен растеж. Това съвсем естествено води до повишени рискове от произшествия и е от жизненоважно значение да са налице процеси, които да минимизират тези рискове. Докладът до известна степен подобрява законодателната рамка и затова го подкрепих на гласуването.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Приемам доклада, защото въздушният трафик всяка година бележи ръст. Най-важната цел е безопасността на полетите и сигурността на въздухоплаването. Днес е от ключова важност да гарантираме безопасността на полетите за пътниците, да защитим пътниците, екипажа, наземния екипаж, обществеността и собствеността от авиационни произшествия и да гарантираме безопасността и сигурността на въздухоплавателните средства. В случай на авиационни катастрофи произшествията трябва да бъдат разследвани независимо, за да се открият пропуски в безопасността и да се даде възможност за предприемането на мерки по отстраняването им. Различията между капацитетите за разследване на държавите-членки трябва да бъдат намалени. Законодателството, което в момента урежда разследването на произшествия, е директива на Европейския съюз от 1994 г. Следователно с промените и повишената сложност на авиационния пазар възниква необходимост да бъде изготвено ново законодателство относно новите структури, като например Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ). Новият регламент трябва да предвижда ясна правна рамка за участието на агенцията в разследването на авиационни събития. В същото време създаването на мрежа на националните служби за разследване на авиационни събития би трябвало да позволи да се намалят съществуващите различия в капацитета на разследване на Европейския съюз. Тя би могла също така да подобри качеството на разследванията и да предостави нормативна рамка за сътрудничеството между националните органи, отговарящи за разследванията на авиационни събития. Също така е важно и необходимо да приложим на европейско равнище всички предложения, насочени към подобряване на безопасността на полетите и механизмите за разследване. Най-важно е да се гарантира авиационната безопасност и подходящо съдействие за жертвите на авиационни произшествия и техните семейства. Това би било важна подкрепа за близките на жертвите, които често са объркани, след като трябва да се справят с множеството контакти и процедури, като същевременно трябва да превъзмогнат болката, свързана със загубата на близък човек.

 
  
MPphoto
 
 

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. (EN) След включването на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) ще има по-голяма структура между националните органи, отговарящи за разследванията на авиационни събития. Това ще помогне на агенциите в цяла Европа да обединят ресурсите и заключенията си, като надеждата е това да спомогне за предотвратяването на бъдещи произшествия.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Подкрепих доклада на г-жа De Veyrac, тъй като считам, че безопасността на гражданското въздухоплаване в Европа е един от най-важните текущи въпроси от дневния ред на Европейския съюз. Целта, която си поставяме с новия регламент, е да намалим броя на авиационните произшествия до минимум, да подобрим стандартите за безопасност, напълно да защитим гражданите, като в същото време се стремим да изградим у тях доверие във въздушния транспорт.

Важна част от мярката, към която имам удоволствието да насоча вашето внимание, е насочена към разследванията на авиационните произшествия, които трябва да бъдат провеждани без какъвто и да било натиск, за да се даде възможност на компетентните органи да вземат решението си напълно безпристрастно. Също така съгласен съм в решението да бъде включен набор от разпоредби, свързани със своевременното предоставяне на информация относно всички лица (и опасни стоки) на борда на въздухоплавателното средство, които са претърпели произшествие, както поради очевидни причини, свързани с безопасността, така и за подобряване на съдействието, което се предоставя на жертвите и техните семейства. В заключение искам да посоча, че текстът предвижда също така възможността да бъде посочено името на лице за контакт в случай на необходимост.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че неговата окончателна версия представлява отличен компромис. Правата и предоставянето на съдействие на жертвите и техните семейства ще бъдат гарантирани от факта, че всяка държава-членка ще трябва да изготви национален план за спешни действия в случай на произшествие в гражданското въздухоплаване и да се увери, че всяка авиокомпания, регистрирана на нейна територия, има план за оказване на съдействие на жертвите на произшествия в гражданското въздухоплаване. Новото законодателство ще гарантира, че разследванията на авиационни произшествия се провеждат, без да има натиск от страна на регулаторните или сертифициращите органи, от страна на авиационните оператори или други органи, при които може да има конфликт на интереси. Декларациите от разследващия орган и записите на гласовете или снимките, направени в пилотската кабина или от звената за контрол на въздушното движение, ще бъдат използвани единствено за разследванията, с изключение на случаите, при които е налице интерес за оповестяване на тази информация на съдебните органи. Това ще даде възможност на участващите да разговарят открито с разследващите лица. Оценявам усилията на докладчика по това досие и се надявам, че в бъдеще Европейският съюз ще подпише споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване и с държави, които не са членки на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма.(PT) Европейското законодателство, което понастоящем регламентира разследванията на авиационни произшествия, се съдържа в директива от 1994 г. Предвид съществените промени, които са настъпили в сектора през последните години, това законодателство вече не отговаря на съвременните нужди. Въпреки мащабните подобрения на авиационната безопасност, които са постигнати през последните години, постоянното увеличаване на въздушния трафик предполага и повишен риск от авиационни произшествия. Поради тази причина трябва да бъдат увеличени инвестициите не само в областта на безопасността, но и в областта на предотвратяването и да се изиска от авиокомпаниите – по-специално от нискотарифните – равнищата на печалба да не бъдат постигани за сметка на безопасността. Изключително важно е също така да бъдат поставени като приоритет нуждата на жертвите от подкрепа и съдействието на семействата на жертвите. Именно поради тази причина гласувах по този начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (LV) Това е много важна инициатива, поради което я подкрепих. Изразявам надежда, че с развитието на проекта инцидентите, при които ситуацията не е довела до произшествие или катастрофа, ще бъдат взети под внимание. Имам предвид изключителна ситуация, при която пътниците са изложени на риск, дължащ се на човешки фактор. Аз самият станах очевидец на един такъв инцидент, когато през януари 2010 г. самолетът на Air Baltic, в който пътувах, се опита да излети три пъти от летището в Рига. След третия опит самолетът беше насочен за „допълнителни проверки“. В регламента трябва да предвидим начин, по който пътниците да могат да подават оплаквания за инциденти, при които авиокомпаниите искат да прикрият повреда на въздухоплавателно средство или извънредни ситуации.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. (DE) Днес въздушното пространство става все по-пренаселено. В резултат на това инцидентите, свързани с авиационната безопасност, се случват все по-често. Инциденти от този вид трябва да бъдат разследвани задълбочено и най-вече бързо в рамките на Европейския съюз.

Трябва да помислим и за семействата на жертвите, които в миналото често бяха оставяни сами с мъката си. Гласувах в подкрепа на доклада, защото ефективното сътрудничество на всички държави-членки на Европейския съюз по отношение на авиационната безопасност и разследването на инциденти е от първостепенно значение.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Създаването на мрежа на националните разследващи органи има за цел да създаде възможност в бъдеще да се намалят различия в капацитета за разследване в Европейския съюз. Намерението е чрез съвместна работа да успеем да подобрим качеството на разследванията и да осигурим нормативна рамка за сътрудничество между националните органи, отговарящи за разследванията на авиационни събития, която да подобри безопасността на гражданското въздухоплаване. Тези планирани мерки следва да допринесат за подобряване на авиационната безопасност. Поради тези причини подкрепих доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа De Veyrac, защото считам, че той представлява значителна стъпка напред в този сектор. Целта на предложението за регламент относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване е да повиши прозрачността на информацията, която се предоставя на националните органи за гражданско въздухоплаване. Той също така представлява необходимо актуализиране на стандартите, които се прилагат в момента и които са създадени през 1994 г.

Мерките, предвиждащи създаването на ефективна комуникационна система между националните органи с цел да бъде насърчена координацията и по-добрият обмен на събраните данни, също трябва да бъдат отбелязани. Достъпът до чувствителна информация е регулиран с оглед да се създаде възможност на компетентните органи да разчитат на сътрудничеството на лицата, които са пострадали от инциденти и произшествия.

 
  
MPphoto
 
 

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. (IT) От няколко години въздушният трафик бележи постоянен растеж през годините, но въпреки значителните подобрения на безопасността този растеж е довел единствено до повишен риск от авиационни произшествия. В такава ситуация от ключово значение е да гарантираме, че по произшествията ще бъдат провеждани независими разследвания, които могат да определят ясно пропуските в безопасността и да дадат възможност за приемането на коригиращи действия.

Европейското законодателство, което понастоящем регламентира разследванията на произшествия, се съдържа в директива от 1994 г.: трафикът вече е по-интензивен и по-сложен от въвеждането на текста. Също така създаването на нови структури, като например Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), подчерта различията в капацитета за разследване на държавите-членки и наложи създаването на ново и по-ефективно законодателство.

Създаването на мрежа на националните служби за разследване на авиационни събития би трябвало да позволи да се намалят съществуващите различия в капацитета за разследване на Европейския съюз. Тя би могла също така да спомогне за подобряване на качеството на разследванията и да осигури нормативна рамка за сътрудничество между националните органи. Считам, че такова действие би допринесло значително за подобряване на авиационната безопасност.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. (FR) Подкрепих доклада на г-жа De Veyrac, който има за цел да подобри стандартите за безопасност в гражданското въздухоплаване. Именно на този основен фон трябва да бъдат изяснени точните причини за инцидентите и произшествията. За да се случи това, трябва да се гарантира независимо разследване; с други думи, разследванията трябва да бъдат провеждани без да има натиск от органите, които отговарят за регулирането или сертифицирането на авиационните дейности и които може да носят известна отговорност за случилото се. Свързването в мрежа на органите, отговарящи за стандартите за безопасност в гражданското въздухоплаване в Европа, ще създаде също така възможност за насърчаване на най-добрите практики посредством обмен на информация, а препоръките, изготвени от мрежата, ще подобрят европейските нормативи в този сектор. В заключение, този текст включва разпоредби, насочени към подобряване на начина, по който се третират семействата на жертвите в случай на произшествие, като например изискването авиокомпаниите да изготвят пълен списък на пътниците в срок от два часа след произшествието и забраната този списък да бъде оповестяван публично преди да бъдат уведомени семействата и само при условие, че нямат възражения. Това са две важни стъпки напред и аз ги приветствам.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Групата на Зелените/Европейски свободен алианс внесе няколко изменения в комисията по транспорт и туризъм, като например определението за „предварителни доклади“, по-голяма независимост на разследванията, включително и от финансови интереси, по-добра достъпност до записите от полетите, повече информация за роднините на жертвите, преглед на настоящия регламент в близко бъдеще, включително оповестяването на чувствителна информация относно безопасността на съдебните органи и най-добрите практики на държавите-членки и разследващите органи. Повечето от тези изменения бяха приети, макар формулировките да бяха смекчени чрез постигнатите компромиси. Предвид факта, че по време на гласуването в пленарна зала не настъпиха сериозни промени, поддържаме положителното си становище както по отношение на законодателната резолюция, така и по отношение на измененото предложение.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. (PT) Наблюдава се драстично увеличаване на въздушния трафик откакто през 1994 г. беше приета европейската директива, регламентираща разследванията относно авиационните произшествия. Въпреки че бяха направени значителни подобрения, това увеличаване съвсем естествено доведе до повишена вероятност от произшествия. То беше придружено и от по-голяма техническа сложност и появата на нови участници, като например Европейската агенция за авиационна безопасност.

Считам, че е изключително важно авиационните произшествия да бъдат предмет на независими и прозрачни разследвания с цел да бъдат отстранени пропуските от гледна точка на безопасността и да бъдат защитени пътниците. Насърчаването на мрежа на равнище Европейски съюз, която да обхваща националните органи, отговарящи за разследванията, също би могло да спомогне за намаляване на различията в капацитета за разследване на държавите-членки.

Съдействието за жертвите и техните семейства трябва също да бъде приоритет за всяка държава, което от своя страна прави наложително да се гарантира, че всички авиокомпании, регистрирани във всяка отделна държава, имат планове за съдействие. Изразявам задоволството си от работата на докладчика на комисията по транспорт и туризъм, както и от съгласието, постигнато със Съвета на Европейския съюз в края на юни, и поради тези причини подкрепих доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той има за цел да направи разследванията на авиационни произшествия по-независими и по-прозрачни.

Изразявам задоволството си, че този текст беше приет. Той следва да ускори процеса на разследване и да подобри информацията, предоставяна на семействата на жертвите, като в същото време гарантира неприкосновеността на личния живот, благодарение на тези правилни мерки. Ето защо текстът ще даде възможност да се откликне на исканията на семействата на жертвите, които стават част от разследвания, които често ги карат да се чувстват безсилни.

Това ново законодателство на Европейския съюз следва да даде възможност да бъде предоставяна по-добра информация на семействата на жертвите на произшествия. Разпоредбите ще защитят в по-голяма степен неприкосновеността на личния живот, тъй като информацията първо ще бъде съобщавана на семействата в срок от два часа, а авиокомпаниите (както тези от Общността, така и тези извън нея) ще трябва да предоставят на органите списък на пътниците на борда на въздухоплавателното средство.

Приетият текст също така ще спомогне и ще ускори разследванията, без да има натиск от органите, отговарящи за регулиране и контрол на авиационния сектор. Това е възможно благодарение на наличието на различни документи за полетите и въведеното задължително публикуване на окончателния доклад за разследването не по-късно от 12 месеца след инцидента или произшествието със съответното въздухоплавателно средство.

 
  
MPphoto
 
 

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма.(PL) С удоволствие научих резултатите от днешното гласуване по доклада на г-жа De Veyrac. Разбира се, одобрявам приемането на документа. Настоящата система за разследване на произшествия в гражданското въздухоплаване е вече на 16 години. През този период въздушният трафик в небето на Европа се увеличи значително. Повиши се и рискът от произшествия. На комисиите, разследващи произшествията, трябва да се гарантира, че няма да има намеса на заинтересовани страни и че няма да има натиск по отношение на срокове, политика, както и от страна на медии и съдебни структури. Първият приоритет следва да бъде търсенето на причините за произшествието и начини за предотвратяване на подобни събития в бъдеще, а не да бъдат хвърляни обвинения.

Ключова роля за гарантиране на безопасността има и разследването на причините за произшествията, които биха могли да се случат. Ето защо е важно да бъдат въведени възможно най-скоро системите за управление на безопасността и програмите за култура на справедливост на Международната организация за гражданско въздухоплаване, които предвиждат доброволно докладване без риск от наказания от пилотите, кабинния екипаж, ръководителите на полети и наземния персонал на всяка нередност, която бъде забелязана. За съжаление, поради страх от дисциплинарни или наказателни мерки, много сериозни проблеми и инциденти никога не биват оповестявани.

 
  
  

Доклад: Alejo Vidal-Quadras (A7-0112/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Всички си спомняме газовите кризи от 2006, 2008 и 2009 г. Те доведоха до недостиг на газ за милиони европейци, които попаднаха в кръстосания огън между Русия и Украйна. Приветствам работата, свършена от членовете на Парламента по този въпрос. Резолюцията дава възможност за междусистемно свързване на мрежите и по-добро управление на кризи. Според мен това е един отличен пример за това, което европейската солидарност може да направи. Заедно, рамо до рамо, ние сме много по-силни.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Потреблението на природен газ се е увеличило драстично в Европа през последното десетилетие. С намаляването на обема на вътрешния добив на газ и увеличаването на търсенето, зависимостта от вносен газ също се е увеличила. През септември 2009 г., когато говорих пред комисията по промишленост, изследвания и енергетика по времето, когато проекта на регламент беше представен, аз подчертах, че ще бъде невъзможно да се създаде сигурен и единен енергиен пазар, докато в Европейския съюз съществуват енергийни острови, които са напълно зависими от един единствен външен доставчик на газ и които нямат достъп до европейската инфраструктура. Въпросът за сигурността на доставките на газ ще продължи да бъде актуален и в бъдеще. Ето защо аз гласувах за доклада, който цели подобряването на сигурността на доставките на газ за отделните държави-членки и Европейския съюз като цяло. Особено важно е, че в документа се отбелязва, че някои държави-членки се превръщат в така наречени „газови острови“, защото е налице липса на инфраструктурни междусистемни връзки с други държави-членки и това не позволява създаването на един ефективно функциониращ вътрешен газов пазар. Считам, че с този документ сме направили първата крачка към истинска европейска енергийна интеграция, съсредоточена върху изграждането на трансгранични междусистемни връзки, различни източници на енергийни доставки и маршрути и прилагането на инициативи за енергийна ефективност.

 
  
MPphoto
 
 

  George Becali (NI), в писмена форма. (RO) Европейският съюз се нуждае от устойчив пазар на природен газ, диверсифициране на мрежите, прозрачен, стимулиращ вътрешен пазар и надеждно наблюдение на доставките от трети държави.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Политиката на Европейския съюз в областта на енергийната сигурност би трябвало да позволи да се предвиждат кризисни ситуации, подобни на газовата криза от 2009 г., а не само да се реагира на тях. Все по-голямата зависимост на Европейския съюз от външни енергийни източници, идващи най-вече от политически нестабилни държави, които се държат непредвидимо, може да засегне икономическите интереси на държавите-членки. Заради уязвимостта на Европейския съюз в областта на енергетиката трябва да се приеме глобална енергийна политика, която ще съчетае вътрешните и външните аспекти. Всички мерки, които имат за цел да гарантират, че вътрешният енергиен пазар работи правилно, трябва да бъдат придружени от активна дипломация, насочена към засилване на сътрудничеството с основните производители, транзитни държави и държави потребители.

Гарантирането на непрекъснати доставки на газ за държавите от Европейския съюз, особено в кризисни ситуации, трябва да бъде обща стратегическа цел. Абсолютно наложително е да се изготвят национални планове, съдържащи превантивни и извънредни мерки. Координирането на тези планове на равнището на Европейския съюз ще гарантира тяхната ефективност. В средносрочен план развиването на дейност на един голям, конкурентен вътрешен пазар, използването на добре развити връзки и инфраструктури, се счита за най-ефективния метод на защита срещу прекъсвания на доставките.

 
  
MPphoto
 
 

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. (FR) Сигурността на доставките на газ за Европейския съюз е съществен фактор в необходимото развитие на една европейска стратегия в областта на енергетиката. В настоящия контекст на енергийна зависимост е важно производителите, дистрибуторите, потребителите и обществени органи да бъдат единодушни и да се гарантира, че Съюзът не е слабото звено в енергийната геополитика.

В тази връзка се присъединявам към докладчика и приветствам предложението за регламент за гарантиране на сигурността на доставките на газ. Този регламент, заедно със законодателството за вътрешния енергиен пазар, ще спомогне за намаляване на уязвимостта на Съюза към външни прекъсвания на доставките на газ. Също така ще засили и водещата роля на европейските газови дружества в света.

Докладчикът посочва съществената роля, която играят предприятията при управлението на газови кризи. Подкрепям искането му за засилване на тяхната роля в рамката на една система за ранно предупреждение. По отношение на обявяването на извънредно положение в Общността, споделям мнението на докладчика, че 10-процентовият праг, предложен от Комисията, не обхваща възможния сценарий за 100-процентови прекъсвания на доставките на газ в някои области. Затова би трябвало да бъде възможно да се обяви извънредно положение в Общността за определен географски район.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE) , в писмена форма.(PT) Настоящият регламент допринася за решаване на кризата с доставките на газ в Европа. От съществено значение е да се установят правила за гарантиране и подобряване на управлението на доставките на газ в Европа. За да се подобри управлението на извънредни положения в Съюза, смятам, че е изключително важно да се гарантира по-голям капацитет на междусистемните връзки между държавите-членки, както и по-добра координация на действията. По същия начин споделям мнението за важността, която регламентът придава на създаването на планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации от страна на държавите-членки и Комисията. Също така, реагирането при извънредни ситуации трябва да даде възможност за по-голяма гъвкавост, за да може да се преодолеят кризи, които се различават по продължителност и интензивност.

 
  
MPphoto
 
 

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. (RO) Въпросът за доставките на газ за Европейския съюз представлява стратегически приоритет, особено в момент, когато зависимостта от вноса се е увеличила значително. Газовата криза между Русия и Украйна и продължаващата висока степен на непредсказуемост по отношение на поведението на тези източноевропейски партньори принуждават Европейския съюз да предприеме действия за диверсифициране на своите източници и пътища за доставка на газ. За съжаление, въпреки многобройните разисквания на този въпрос, основни проекти като „Набуко“ все още си остават на първоначалния етап, което означава запазване на зависимостта, а оттам и на уязвимостта на Европа във връзка с този въпрос. Надявам се, че регламентът, който е по-ефективен от Директива 2004/67/ЕО, която заменя, защото може да бъде приложен пряко, ще даде тласък на проекта „Набуко“ и другите алтернативни решения, като същевременно даде възможност за реагиране по един бърз, добре координиран и ефективен начин в случай на прекъсване на доставките.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Намаляването на енергийната зависимост на Европейския съюз трябва да бъде основният приоритет на общата ни политика в областта на енергетиката. Всички знаем какво трябва да се направи, за да се постигне това, и то съответства на ангажиментите за борба срещу изменението на климата: трябва да постигнем енергоспестяване в размер на 20% предимно чрез увеличаване на енергийната ни ефективност, и да увеличим дела на възобновяемите източници на енергия до 20% до 2020 г., като същевременно диверсифицираме енергийните си източници. Също така, Европа трябва да гарантира солидарността с всеки от своите членове в сектора на енергетиката, чрез подобряване на управлението на запасите от нефт и природен газ в държавите-членки и стъпки за изграждането на инфраструктури за пренос на енергия до държавите, изправени пред недостиг. Необходима е европейска обществена политика, финансирана съвместно от Европейския съюз и държавите-членки, ако искаме да се изправим пред предизвикателството в областта на енергетиката и опазването на околната среда и да спомогнем за създаване на растеж през следващите десетилетия.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент по отношение на мерките за обезпечаване на сигурността на доставките на газ, защото смятам, че са необходими по-координирани действия на европейско равнище, така че възможните бъдещи кризи да бъдат управлявани по-добре.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Природният газ в момента представлява повече от една четвърт от доставките на енергия за Европейския съюз и над половината от тях идват от доставчици извън Европейския съюз. През 2020 г. над 80% от използвания газ ще се внася и дори днес някои държави-членки са 100% зависими от вноса на газ.

Това повдига сериозни въпроси за сигурността на доставките, както показаха неотдавнашните кризи. Естествено, то прави европейските мерки необходими, за да се гарантира наличието на достатъчна инфраструктура, способна да предотврати и разреши неочаквани проблеми с доставките на газ. Също така трябва спешно да се разгледат проблемите, които възникват по отношение на сигурността на доставките на природен газ в Европа и рисковете, свързани с техния пренос.

Настоящото предложение – и то с право – се основава на три основни въпроса, които оправдават положителния ми вот: (i) пряката приложимост на новия регламент на Европейския съюз; (ii) създаването на превантивни планове за действие в случай на прекъсване на доставките; и (iii) засилването на ролята на Европейската комисия за координиране на спешните действия и обявяване на извънредно положение на равнището на Европейския съюз или на регионално равнище, за налагане на принципа на солидарност между държавите-членки.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма.(PT) Регламентът относно сигурността на доставките на газ и отмяната на Директива 2004/67/ЕО предвижда конкретен отговор на реален проблем, пред който е изправен Съюзът. Това положение стана ясно по време на газовата криза между Русия и Украйна миналата зима, когато милиони европейци и икономиката ни бяха сериозно засегнати. Предпазните мерки по отношение на енергийните доставки, и по-специално природен газ, са от съществено значение за икономическата и социална стабилност и благоденствие. С оглед на кризите, на които станахме свидетели в Европа, които обикновено възникват в момент, когато хората най-много се нуждаят от енергия за справяне с изключително студеното време, новото европейско законодателство гарантира възможност за реагиране, която се гарантира на европейско равнище, с цел предоставяне на услуги на потребителите и справяне с прекъсванията на доставките от чужбина. Ето защо прилагането на този регламент ще спомогне за значително намаляване на уязвимостта на Европейския съюз към външни прекъсвания на енергийните доставки и ще засили доминиращата световна роля на европейските газови дружества и геополитическата позиция на Съюза като глобална стратегическа сила. Също така, приветствам изискването за превантивни планове за действие.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Признаваме изразените опасения относно сигурността на доставките на газ, във връзка с което държавите-членки трябва да играят активна роля, по-специално чрез съответните им компетентни органи, но смятаме въпроса за газа от Русия преувеличен. Ако се боите от проблеми, решението са преговори и диверсифициране на източниците на доставка и производство, а не да се използва претекста за задълбочаване на европейската интеграция и постигане на по-голяма концентрация и централизация на решение, не на последно място по отношение на инфраструктурните проекти, които спомагат за интеграцията на вътрешния пазар на газ.

Както казах по време на разискването, най-важният въпрос от гледна точка на бъдещето е очакваната нефтена криза, заради която Европейският съюз трябва активно да насърчи замяната на рафинирани петролни продукти в своите автопаркове, а най-добрият заместител за тях е природният газ.

Освен това, не трябва да се забравя, че има природен газ от неизкопаем произход: биометан, който се произвежда от отпадъци. В действителност няколко европейски държави вече го произвеждат, по-конкретно Швеция, Швейцария и Испания. Това е едно решение, което трябва да бъде стимулирано с инвестиции от страна на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. (GA) Основните въпроси в доклада са регионална прозрачност, солидарност и сътрудничество. Сигурността на доставките на газ трябва да се гарантира за икономическото развитие и политическата стабилност на Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма.(PL) Сигурността на доставките на газ зависи от диверсифицирането на маршрути и източници на доставка, за да се избегне монопола от трети държави, да се използват пазарните механизми и да се премахнат последиците от авариите по маршрутите на доставка. Необходимо е да се направи ясно разграничение между различните потребители на газ: битовите потребители, газовите електроцентрали и промишлеността. В регламента се поставя акцент върху възможност за бърза смяна на горивото от страна на големите потребители. Не трябва обаче да се забравя, че газовите турбини не позволят лесно да се използват други горива. Друг проблем е липсата на яснота по отношение на връзката между солидарност и пазарни принципи.

Има неотложна необходимост да се конкретизират принципите за определяне на цените на природния газ в случай на извънредни доставки. Европейският съюз не разполага с голямо количество собствен газ, но преминава именно към това гориво, докато въглищата, с които Европейският съюз разполага, скоро няма да се използват – дори и в такива ситуации – заради вярата на Европейската комисия в малко вероятната хипотеза за антропогенните последици от въглищата върху климата. Русия не се притеснява от това и, разчитайки на голямо търсене от чужбина, приспособява собствената си енергийна система към въглища и ядрена енергия. Аз одобрих регламента, но трябва да разберем, че той решава само една малка част от проблема с енергийната сигурност.

Вредните разпоредби на пакета в областта на климата и енергетиката неминуемо ще доведат до загуби за моята страна, Полша, на енергийната сигурност, с която разполага днес. Скоро Полша може да бъде изправена пред недостиг в рамките на 10% на енергийните си потребности.

 
  
MPphoto
 
 

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма.(PL) Регламентът относно сигурността на доставките на газ е важна стъпка към прилагане на принципа на солидарност на държавите-членки на практика във връзка с въпроса за политиката по сигурността на доставките на газ. Нашият регион, по-конкретно, който до голяма степен е зависим от един доставчик, ще се възползва от мерките, договорени като част от регламента. Този въпрос е и от съществено значение за правилното функциониране на вътрешния пазар. Регламентът ще спомогне за избягване и разрешаване на газовите кризи, като по този начин ще се гарантира, че вътрешният пазар ще е в състояние да функционира правилно и ще продължи да се развива. Полша ще се възползва от една обща политика в областта на природния газ.

Благодарение на разпоредбите на регламента, Полша ще бъде в състояние да разчита на подкрепа от страна на Съюза в случай на извънредни ситуации и, което е по-важно, ще участва в политиката на Европейския съюз по този въпрос благодарение на мерки като плановете за превантивни действия и плановете за действия при извънредни ситуации, които ще бъдат изготвени във всяка държава-членка. От особено значение са разпоредбите относно задължението за обявяване на извънредно положение в Съюза (ако две държави-членки обявят извънредно положение) и включването на критерия за геополитически риск в общата оценка на риска по въпроса за сигурността на доставките на газ.

 
  
MPphoto
 
 

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. (LT) Съгласих се този доклад, защото днес гарантирането на различни, непрекъснати доставки на газ и защитата на потребителите имат все по-голямо значение. Милиони европейски граждани и икономиката на Европейския съюз пострадаха тежко по време на газовата криза между Русия и Украйна. Енергийната сигурност е един от най-важните приоритети на Европейския съюз. За да я има, трябва да има единна позиция по отношение на политиката на Европейския съюз и координирани действия. Ето защо трябва да има сътрудничество на регионално и трансгранично равнище, а решенията трябва да се взимат по един гъвкав начин. И накрая, политиката в областта на енергетиката, която преди беше основана единствено на национални интереси, се измества на европейско равнище. Областта на енергетиката трябва да се основава на конкурентоспособността, устойчивостта и най-вече на сигурността на доставките. Регламентът значително ще намали уязвимостта на Европейския съюз към външни прекъсвания на доставките и ще засили водещата роля на европейските газови дружества в света и геополитическата позиция на Съюза. В същото време Литва трябва да положи усилия за диверсифициране на енергийните източници: обсъжданията на изграждането на нова атомна електроцентрала трябва да имат подходящи основни и да не си остават само приказки, защото това несъмнено също засяга енергийните мостове за Запада и изграждането на терминали за втечнен природен газ. Колкото повече алтернативи се създадат по отношение на енергийните източници, толкова по-сигурна ще бъде Литва. Трябва да положим всички усилия, за да се гарантира, че в бъдеще няма да сме потребители на руска енергия, а бизнес партньори, обезпечавайки канали за пренос на енергия от Изтока към Запада.

 
  
MPphoto
 
 

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. (EN) Понеже има определено количество природен газ в света, сигурността на доставките му до най-нуждаещите се е от жизненоважно значение. С това решение може да бъде обявен „план за Съюза за действия при извънредни ситуации“ за конкретно засегнат географски регион. Това ще помогне на онези, чиито доставки на газ бъдат засегнати внезапно и които представляват уязвими енергийни потребители.

 
  
MPphoto
 
 

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. (IT) Гласувах за доклада на г-н Vidal-Quadras относно предложението за регламент, защото смятам, че усилията, положени за разширяване на координацията на държавите-членки за установяване на мерки за обезпечаване на сигурността на доставките на газ, си заслужават.

Потреблението на газ в Европа се е увеличило бързо пред последните 10 години и, като се има предвид по-ниското вътрешно производство и свързаното с това увеличение на вноса, е възникнала необходимост да се разгледат въпросите, свързани с този сектор, по един координиран начин. Предвид новия контекст, Европейската комисия смята, че са необходими повече усилия извън в момента действащите разпоредби на Директива 2004/67/ЕО, за да се постигне по-голяма хармонизация на националното законодателство.

Съгласен съм с основната идея на регламента, чрез който се цели да се предоставят на предприятията и потребителите сигурни доставки на газ, включително в случай на прекъсване на доставките, чрез стимулиране на инвестициите, особено в инфраструктурата.

Считам, че е от съществено значение да разполагаме с достатъчна и диверсифицирана газова инфраструктура, особено в регионите, които са изолирани от източниците на енергийни доставки. И накрая бих искал да подчертая изискването за изготвяне на национални планове за действия при извънредни ситуации и за активиране на механизмите за солидарност в случай на извънредни ситуации на равнището на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. (RO) В един свят, който в последно време е доминиран от колебания на цените на петрола и прекъсвания на доставките на природен газ, има нарастваща загриженост в Европейския съюз относно липсата на енергийна сигурност. Ние все повече осъзнаваме колко сме уязвими към тези проблеми. В резултат на това трябва да се предприемат конкретни стъпки за приемане на една ефективна енергийна политика.

Гласувах за доклада, защото считам, че енергийната сигурност трябва да се разглежда като основен компонент от сигурността на Европейския съюз като цяло и гарантирането на непрекъснати доставки на газ е стратегическа цел на Европейския съюз. Трябва да бъдат изготвени превантивни мерки и мерки в случай на извънредна ситуация като част от националните планове, като в същото време се вземе предвид необходимостта тези планове да бъдат координирани на равнището на Европейския съюз.

Освен това аз подкрепям предложението за регламент относно доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО. Пълното и незабавно прилагане на един такъв регламент, наред със законодателството, свързано с вътрешния пазар, значително ще намали степента на уязвимост на Европейския съюз в световен мащаб.

 
  
MPphoto
 
 

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Сигурността на доставките на газ за Европейския съюз следва да гарантира на всички европейци достъп до енергия за основните им потребности, като готвене и отопление, и да осигури достъп за основните обществени услуги, като болници и училища. Също така, трябва да се гарантира запазването на работните места.

Това трябва да бъдат приоритетите и за изпълнението им са необходими обществени политики. Сигурността на гражданите не трябва да се оставя на пазара или на борбата за контрол на ресурсите. В тази връзка превенцията е от съществено значение, както и солидарността между държавите-членки във време на енергийна криза или бедствие.

Енергийната сигурност е доказателство за значението на децентрализацията, разнообразието и близостта на процесите на производство на енергия, както и за интеграцията на националните мрежи. Ето защо микропроизводството на енергия се счита за най-добрата гаранция за сигурността на доставките на газ за нуждите на населението.

 
  
MPphoto
 
 

  Mario Mauro (PPE), в писмена форма. (IT) Докладът на г-н Vidal-Quadras, който определя нов регламент на Европейския съюз относно сигурността на доставките на газ, със сигурност е ефективен инструмент за избягване на риска от прекъсване на доставките на газ в случай на криза.

Той представлява механизъм, който да осигури висока степен на защита за семействата, без да доведе до някаква форма на изкривяване на пазара, който ще продължи да управлява доставките. Докладът заслужава и положителен вот за конкретния начин, по който разглежда досега неясните основни точки. Имам предвид превантивните мерки и мерките в случай на извънредна ситуация. Доставчиците, които се възползват от недостатъците на системата ни по време на криза занапред ще бъдат изправени пред много по-трудно за преодоляване препятствие.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Текстът прави от природния газ битова стока. Природният газ не е битова стока. Той е енергиен ресурс и следователно общ актив за човека. Той се отличава с факта, че представлява изкопаемо гориво. Поради тези причини трябва да се използва с умереността, която е необходима за защита на нашата екосистема и в съответствие с общия интерес на европейските граждани и на човечеството.

Излагането на природния газ на конкурентната и спекулативна логика на вътрешния пазар на газ и опитите да се увеличат неговите входни и изходни пунктове е чиста лудост и от това ще се възползват само акционерите на газовите дружества. Опитът да се наложи продължаването на тази логика дори в случай на прекъсвания на доставките е подигравка на хората в Европа. Крайно време е да се създаде обществен енергиен център в полза на европейските граждани.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма.(PT) Газът е все по-важен източник на енергия в целия Европейски съюз. Случилото се показва значението на сигурността на доставките на газ, след като Европейският съюз е силно зависим от газа от Източна Европа, и по-специално Русия. Затова трябва да се приемат конкретни мерки за създаване на вътрешния пазар за газ и ефективна конкуренция в рамките на този пазар, така че Европейският съюз да можем да постигне най-високите нива на сигурност на доставките във всички държави-членки. За да се постигне тази цел, трябва да се приеме общ, ефективен подход към сигурността на доставките на това гориво, който трябва да се основава на правилата за прозрачност и солидарност и политиките, съвместими с работата на вътрешния пазар. Ето защо гласувах по този начин.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. (LV) Гласувах за резолюцията, защото Европейският съюз не трябва да разчита на настроението, в което се намират ръководителите на транзитните държави, Украйна и Беларус. Убеден съм, че с това гласуване изпращаме ясен сигнал на онези, които искат да извлекат допълнителна печалба от преминаващите транзитно въглеводороди чрез спекулации и изнудване. Също така, бих искал да бъде разгледан въпроса за общата цена на петрола за всички държави-членки на Европейския съюз във връзка с този регламент. Понастоящем Германия получава газ на една трета от цената, която плаща Латвия.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. (DE) Важно е Европейският съюз да постигне независимост от гледна точка на доставките на газ от трети държави и затова сътрудничеството със Съюза е важно, където това има смисъл. От друга страна, основните компетентности по отношение на политиката в областта на енергетиката трябва да останат на национално равнище и тук, в някои отношения, докладът отива твърде далеч. Поради тази причина аз се въздържах от гласуване.

 
  
MPphoto
 
 

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. (LT) Гласувах за доклада, защото споделям мнението, че Европейският съюз трябва да извлече поука от новата история и да бъде готов в случай, че кризата с доставките на газ се повтори. Както можем да видим, единствено националните мерки не винаги помагат за справяне с прекъсванията на доставките.

Държавите-членки на Европейския съюз трябва да се подготвят и да координират планове за управление на кризи както на регионално, така и на общностно равнище. За съжаление, междувременно, някои държави-членки на Европейския съюз са зависими от един доставчик на газ. В случай на криза ситуацията би била особено опасна за тези региони, които все още не част от трансевропейската газова мрежа. Тези „енергийни острови“ особено се нуждаят от финансовата подкрепа на Общността за свързване на газовите мрежи към единната система на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Искрено подкрепям доклада на г-н Vidal-Quadras. Доставките на газ и следователно на енергия, са от съществено значение за Европейския съюз и за неговото развитие и благоденствие.

Ето защо е изключително важно да се приеме европейски подход и стратегия. Залогът е твърде висок и ние не можем да оставим отделните национални системи да се управляват този въпрос. Аз подкрепям общата енергийна стратегия с цел създаване на ясна и устойчива енергийна система, способна на укрепване на възможните доставки.

Един общ подход обаче не трябва да означава един партньор за доставките. Станахме свидетели на това каква роля играе енергийният въпрос на геополитическата сцена и как е в състояние да оказва въздействие върху отношенията между държавите. Ето защо, за да се предотвратят кризи и извънредни ситуации, считам, че е препоръчително да се договорят и разгърнат всички канали на доставки от Изтока, от Кавказ или от другия бряг на Средиземно море. Това би попречило на Европейския съюз отново да стане уязвим от гледна точка на енергетиката и нашата международна геостратегическа роля ще бъде потвърдена.

 
  
MPphoto
 
 

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. (RO) От всички налични видове изкопаеми горива газът е този, който отделя най-малко въглероден диоксид, което му придава основна роля в преминаването на Европа към нискоемисионна енергийна система. В момента една четвърт от консумираната първична енергия в Европа е газ, като близо 60% от обема на консумирания газ идва от внос. Въпреки че целите на стратегията „ЕС 2020“ за възобновяеми източници, енергийна ефективност и намаляване на емисиите от парникови газове могат да спомогнат за стабилизиране на увеличеното търсене на газ, спадът на вътрешната продукция може обаче да доведе до положение, в което зависимостта на Европейския съюз от внос на газ ще остане на същото равнище или дори ще се увеличи. Газовата криза между Русия и Украйна през януари 2009 г., която доведе до 30-процентно намаление на вноса на газ за Европейския съюз в продължение на две седмици, ясно подчерта факта, че в настоящата ситуация, в която зависимостта от внос на газ и рисковете, свързани с доставките и преноса, се увеличават, настоящата директива в сила относно сигурността на доставките на газ трябва да бъде преразгледана и трябва да бъде завършено създаването на напълно дерегулиран вътрешен енергиен пазар, което го прави неотложно изискване за приемане на мерки, които ще увеличат сигурността на доставките на газ в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. (FR) Всички си спомняме прекъсванията на доставките на газ от Русия за Украйна през зимата на 2008/2009 г., в резултат на което 17 държави-членки нямаха доставки на газ и много граждани останаха без отопление, докато температурите навън достигаха най-ниското си ниво. Трябва да направим всичко възможно, за да не позволим това да се случи отново. Гласувах в подкрепа на доклада на моя колега, г-н Vidal-Quadras, относно предложението за регламент за гарантиране на сигурността на доставките на газ в Европа. Приветствам въвеждането в новото законодателство на гаранция за сигурността на доставките на газ от газовите дружества за „защитени“ потребители (за домакинства и основни услуги като болници) за 30 дни в случай на криза. Това е реален напредък. Също така, способността на Европейската комисия да обяви „извънредна ситуация в Съюза“ или „регионална извънредна ситуация“ ще улесни разгръщането на бързи, координирани мерки за решаването на бъдещи кризи възможно най-бързо.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Приетото днес законодателство е добре дошла, макар и закъсняла, стъпка към преодоляване на цикличните прекъсвания на нашите доставки на газ. Окончателният текст отива много по-далеч от първоначалната идея. От съществено значение е, че Комисията вече е отговорна за координацията в целия Европейски съюз по време на извънредни ситуации. Той също разглежда нуждите на отделните потребители като гарантира, че има минимални резерви за 30 дни за всички европейски домакинства в случай на прекъсвания на доставките и изисква технология за „обратен поток“ за всички газови междусистемни връзки, което ще позволи гъвкавост при реагиране на кризи. За съжаление обаче, Европейският съюз не разполага с последователна стратегия за ролята на газа в европейската политиката в областта на енергетиката.

Газът очевидно ще играе роля в преминаването на Европейския съюз към икономика, основана на възобновяеми източници на енергия и Европейският съюз трябва да бъде по-стратегически по отношение на начина, по който се занимава с този въпрос. Пейзажът на природен газ се променя, независимо дали заради новите източници и ресурси на доставки (като шистов газ), или заради новите мерки, които оказват въздействие върху търсенето, като законодателството на Европейския съюз относно енергийните характеристики на сградите. Зелените считат, че Комисията трябва да вземе предвид тези развития и да извърши адекватен анализ на доставките на газ и ролята на газа преди „енергийната среща на върха“ на Европейския съюз, която ще се проведе през февруари.

 
  
MPphoto
 
 

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. (IT) Ние подкрепяме доклада относно доставките на газ, защото той има за цел да намали уязвимостта на Европейския съюз, като в същото време гарантира доставки на газ за вътрешните потребители и малките и средните предприятия и доставчиците на основни социални услуги, дори в трудни ситуации.

Също така, текстът подчертава въпроса за прозрачността, защото единствено чрез осигуряване на адекватна информация ще бъде възможно да се вземат ефективни решения. На последно място, той подчертава духа на солидарност, необходим, за да се гарантира, че всички държави-членки имат достъп до достатъчно количество газ за техните потребители в случай на криза. Това е и подходът, възприет от г-н Buzek, който организира срещата между 27-те национални парламента в Съюза и Европейския парламент за създаването на европейска енергийна общност.

 
  
MPphoto
 
 

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. (EN) През последните години имаше няколко прекъсвания на доставките на газ в целия Европейски съюз, причинени от спорове между доставчиците и транзитните държави, включително газовия спор между Русия и Украйна през януари 2009 г. Тези прекъсвания показват належаща необходимост Европейският съюз да диверсифицира доставките си на енергия. Особено приветствам призива на доклада за оценка на ползите от инсталациите за втечнен природен газ. В Уелс разполагаме с модерно съоръжение в Саут Хук, Милфорд Хейвън, което може значително да спомогне за намаляване на зависимостта на Европейския съюз от внос на газ, който често идва от нестабилни и недемократични части на света.

 
  
  

Доклад: Csaba Sógor (A7-0231/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. (IT) Всички знаем за неотдавнашната екологична катастрофа, поразила Пакистан, за масивните щети върху земята, унищожената реколта, повече от 10 милиона разселени лица и хиляди мъртви. Задачата ни е да помогнем на държавата и да разработим инициативи, основани на солидарност и координация, за да улесним бързото възстановяване.

Не трябва обаче да забравяме необходимостта европейското пространство да бъде сигурно, защото, за съжаление, от много години то е застрашено от несекващи потоци от незаконни имигранти и нелегален трафик. Споразумението за процедури на реадмисия, постигнато след осемгодишни преговори между Европейската комисия и Пакистан, очертава по-ясна рамка на сътрудничество и съвместна отговорност и се разглежда като средство да възпрепятстване на незаконната търговия и трафик на хора. Споразумението ще предотврати случаи на репатриране, в които липсва надзор от страна на ЕС.

Държавите-членки първо трябва да спазват съответните задължения, произтичащи от международното право, като например принципа на забрана за връщане, който ще има процедурни последици, тъй като от държавите се изисква да извършват оценка на рисковете от малтретиране в страната на произход.

Ще предоставим на Пакистан нашето дълготрайно сътрудничество и стимули за програми за техническа помощ и за програми в областта на икономическото и социалното развитие и в борбата с безработицата и социалното изключване.

 
  
MPphoto
 
 

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. (IT) Сключването на споразумение с Пакистан е положителна стъпка, която Европа трябва да предприеме, към една целенасочена политика за справяне с нелегалната имиграция. Днес европейците искат от нас по-голяма сигурност и стриктна политика за контрол на миграционните потоци, които засягат нашите държави. Всеки текст, който, като настоящия, улеснява процедурите за връщане на лица, които вече нямат законно право да останат на територията на ЕС, следва да бъде приветстван като колективен отговор на Европа на исканията на нашите граждани.

По отношение на коментарите на някои мои колеги относно условията на живот, в които завръщащите се в Пакистан могат да попаднат, считам, че макар въпросът да е важен, той не трябва да попречи на сключването на споразумение, което във всеки случай включва ангажимент от страна на ЕС да получи от Пакистан необходимите минимални гаранции по отношение на правата на човека и третирането на бежанците в бъдеще. Европа ще трябва да насочи своите дипломатически и политически усилия към тази цел, но това не означава, че не трябва да гарантира в собствената си територия онова, което хората искат: сигурност и спазване на закона. Ето защо гласувах в полза на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. (FR) Европейският парламент одобри Споразумение за реадмисия между ЕС и Пакистан, което ще улесни експулсирането на голям брой пакистански граждани, пребиваващи без разрешение в Европа. Въпреки че ни трябват споразумения с трети страни за определяне на процедурите за реадмисия на лица, пребиваващи без разрешение в Европа, Пакистан е специален случай. Исламабад все още не е ратифицирал Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. Споразумението касае и лицата, които преминават през Пакистан, много от които са афганистанци, които сега ще бъде по-лесно да се изпратят обратно в разкъсваната от войни държава, от която са избягали. Това е недопустимо. Освен това наводненията това лято изправиха Пакистан пред една от най-тежките кризи в историята му. Положението е такова, че не е възможно безопасно връщане в държавата, която вече има проблеми с огромния брой разселени лица. Формирането на хуманна и разумна имиграционна политика е едно от основните предизвикателства пред обществото и трябва да става при пълно спазване на принципите на правовата държава. Ето защо докато Пакистан не ратифицира Женевската конвенция, не мога да подкрепя Споразумението за реадмисия.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Добре известно е, че Пакистан е страна на произход на много нелегални имигранти. Затова си струва да се създаде бързо и ефективно средство за установяване на контакт с нейните органи.

Наясно съм с резервите на левицата в залата по отношение на споразумението, но считам, че бъркат нелегалната имиграция с правото на убежище и добрите лични чувства с добрата публична политика.

Съгласен съм със смисъла на резолюцията. Споразумението между ЕС и Пакистан засяга не само това, което наричаме реадмисия: хубавото е, че то е и двустранно споразумение за екстрадиция или експулсиране на нелегални имигранти от съответните територии.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма.(PT) Целта на споразумението е да се засили сътрудничеството между правителствата на държавите-членки на ЕС и Пакистан, за да се ускори процесът на обратно приемане. За тази цел споразумението постановява задължението, изцяло на реципрочна основа, за обратно приемане на собствени граждани и, при определени условия, на граждани на трети държави и лица без гражданство. Определя и необходимите технически разпоредби относно процедурата за обратно приемане. Пакистан е важна държава на произход или транзит на мигранти, които не изпълняват или вече не изпълняват действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на държава-членка на ЕС. Въпреки че преговорите отнеха 10 години, приветствам приемането на споразумението, което е за предпочитане пред предишните ad hoc споразумения и ще има положително въздействие не само върху отношенията между ЕС и Пакистан, но за целия регион.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Вотът ни против подписването на Споразумението за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица е оправдан, първо защото поражда ситуация на правна несигурност. Но по-важната причина е критиката ни към имиграционната политика на Европейския съюз.

Правната сложност на споразумението не гарантира зачитането на правата на имигрантите: то ги криминализира, за което се осъжда от много организации; задължава Пакистан да приеме гражданите си, които са нелегални имигранти, и да поеме отговорност за всички афганистанци, преминали през територията му.

Второ, споразумението е поредният крещящ пример за лицемерието, което доминира в решенията на ЕС, който иска да се освободи от отговорност за влошаващото се положение както на афганистанския народ след нахлуването на САЩ и продължаващата окупационна война на НАТО, така и на пакистанците, също обхванати от войната.

За ЕС хората, които бягат от война, глад и нищета в търсене на достойни условия на живот за самите тях и за техните семейства, са нелегални имигранти или дори терористи. За ЕС имигрантите, които бягат от престъпленията на НАТО, привлечени от престъпни банди и експлоатирани като евтина работна ръка в условия, близки до робство, са нелегални имигранти и трябва да бъдат експулсирани. Това е недопустимо.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма.(FR) Гласувах против Споразумението за реадмисия между ЕС и Пакистан. Това споразумение е дванадесетото по рода си, но първото, което трябва да бъде утвърдено от Европейския парламент. Въпреки многобройните искания до Европейската комисия, тя не предостави оценка или доклади относно предишните споразумения, които щяха да ни дадат ясна представа за условията, при които се прилагат такива споразумения. В случая с Пакистан конкретно, където политическата обстановка е изключително крехка, споразумението подлежи на множество възражения. Пакистан, който не е известен с добросъвестно спазване на правата на човека, не е подписал международните конвенции за бежанците и лицата без гражданство. Това трябваше да бъде sine qua non в преговорите. Освен това има много неясноти в споразумението: няма гаранция, че непълнолетните лица са изключени от приложното поле и процедурите и сроковете са малко неясни. С одобряването на споразумението Европейският парламент създава неудачен прецедент и пропуска възможност да се докаже като институция, която е загрижена за спазването на правата на човека и която изисква по-голяма прозрачност в подобни споразумения.

 
  
MPphoto
 
 

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма.(EN) Гласувах против препоръката. Пакистан приема повече бежанци от всяка друга държава в света, а не е подписал Женевската конвенция за бежанците. ЕС не трябва да депортира хора, нехаейки за основните им права; трябва да се уверим, че правата на човека са гарантирани.

 
  
MPphoto
 
 

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Гласувах против доклада, защото Споразумението за реадмисия между ЕС и Пакистан ще позволи изпращането на хора в държава, която не е подписала Женевската конвенция от 1951 г., която не спазва правата на човека и в която настоящото положение не позволява безопасно завръщане.

ЕС няма да зачита правото на убежище, ако изпраща в Пакистан граждани на други държави – на Афганистан например – които са пристигнали в ЕС през Пакистан, при което даденото лице може да се превърне в субект на поредица от действия за експулсиране от една държава в друга, върху което ЕС няма да има контрол. Освен това Споразумението за реадмисия не включва гаранции или механизми за мониторинг, пълно е с правни вратички и неясноти и не защитава адекватно личните данни.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Европейският парламент осъжда неколкократно Пакистан за дискриминационните му политики и преследванията, особено на афганистански бежанци. Едва преди месец страшни наводнения оставиха милиони пакистанци без дом.

Настоящото споразумение се подиграва с човешката действителност. То противоречи не само на член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека, както всички подобни споразумения, но дори и на принципите за защита на бежанците. Вотът в полза на текста отрича международното право и хуманизма, които ЕС все още твърди, че застъпва. Гласувах против.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма.(PT) Борбата с нелегалната имиграция винаги е била приоритет за ЕС. Преговорите по току-що приетото споразумение с Пакистан продължиха много години и ми се струва, че то е балансиран документ, който има за цел да екстрадира единствено лицата, които са незаконно в ЕС. Не засяга лица, които търсят убежище или чиято цел е да се установят в ЕС и поради това искат органите на приемащата страна да уредят положението им. Не бива да бъркаме незаконните имигранти с хората, целящи да се установят законно в ЕС. Ето защо е много важно да продължим да оказваме натиск върху Пакистан да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма.(DE) Борбата с незаконната имиграция трябва да бъде нещо естествено за всяка държава, а не да се води под натиск. Споразуменията за реадмисия са от съществено значение за гарантиране, че процедурите по прехвърляне са ясни, когато е отхвърлена молба за убежище. Опитът показва, че в противен случай последващите дела могат да продължат с години и незаконните имигранти могат да се възползват от това забавяне и да изчезнат. Трябва да се борим срещу злоупотребите със системата за убежище и престореното търсене на убежище в целия ЕС и да предоставим по-големи правомощия на агенцията за сигурност на външните граници Фронтекс. Икономическите мигранти трябва да бъдат връщани в страната на произход, което означава, че трябва да се създаде и да се приложи последователна европейска програма за репатриране. Подкрепям споразумението с Пакистан, което е поредната стъпка към спирането на все по-неконтролируемия поток от икономически имигранти, заблудени от мечти за рая.

 
  
MPphoto
 
 

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма.(DE) Споразуменията за реадмисия с трети страни са важен инструмент за борба с нелегалната имиграция в Европейския съюз и помагат за гарантиране на сигурността на Съюза. Пакистан е важна държава на произход или транзит на мигранти, които не изпълняват или вече не изпълняват действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на ЕС. Целта на споразумението е да засили сътрудничеството между администрациите на запитаните и запитващите държави и така процесът на обратно приемане да се ускори и да стане по-ефективен. Затова гласувах в полза на доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Гласувах против доклада, защото Споразумението за реадмисия между ЕС и Пакистан ще позволи изпращането на хора в държава, която не е подписала Женевската конвенция от 1951 г., която не спазва правата на човека и в която настоящото положение не позволява безопасно завръщане. ЕС няма да зачита правото на убежище, ако изпраща в Пакистан граждани на други държави – на Афганистан например – които са пристигнали в ЕС през Пакистан, при което даденото лице може да се превърне в субект на поредица от действия за експулсиране от една държава в друга, върху което ЕС няма да има контрол. Освен това Споразумението за реадмисия не включва гаранции или механизми за мониторинг, пълно е с правни вратички и неясноти и не защитава адекватно личните данни.

Неотдавнашните наводнения в държавата представляват още една причина за безпокойство за съдбата на хората, върнати там. Само преди две седмици Европейският парламент изрази своята загриженост относно хуманитарната ситуация в Пакистан, породена от бедствието. Лицемерието на десницата ще проличи, ако това неприемливо споразумение за реадмисия бъде прието; не и с моя глас.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. (FR) Също като 385 от членовете на ЕП, гласувах в полза на Споразумението за реадмисия между ЕС и Пакистан, уреждащо връщането на пребиваващите без разрешение лица в ЕС.

След осемгодишни преговори между Комисията и Пакистан този инструмент допълва останалите 11 споразумения за реадмисия, които значително подобряват политиката в областта на убежището и имиграционната политика, които Европа възнамерява да създаде. Следователно споразумението е правна рамка, основана на международното право и по-конкретно на принципа на забрана за връщане: не може да се експулсира лице в държава, „в която свободата му е застрашена поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения“.

На противниците на споразумението ще кажа, че то е най-малкото последователно и ефективно на равнище ЕС, защото нищо не може да спре държавите-членки да сключват двустранни споразумения. Имиграционната ни политика е изчерпателна и включва борбата срещу нелегалната имиграция, с която трябва да се борим при всяка възможност.

Това е най-добрият начин да защитим имигрантите, които искат да стигнат до „европейския Елдорадо“ и които все по-често стават жертва на безскрупулни контрабандисти, всякакъв вид трафик и икономическа експлоатация.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (FR) Дълбоко съжалявам за вота в полза на споразумението. Пакистан е държавата, която приема най-голям брой бежанци в света, а дори не е подписала Женевската конвенция за бежанците. С това споразумение държавите-членки се прицелват предимно в афганистанските граждани: върховен израз на цинизъм и непристойност е да връщаме жертвите на война, в която държавите-членки участват.

Освен това нито Европейската комисия, нито пакистанските органи ни обясниха приложимостта и въздействието на споразумението: никой няма представа за това. Безотговорно е от страна на членовете на ЕП да се отказват от новите правомощия, предоставени ни от Договора от Лисабон, и сляпо да приемат съмнителните гаранции на Европейската комисия относно споразумение, което потенциално нарушава правата на човека.