Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, на този етап бих искал да похваля Европейския парламент и по-специално докладчика, г-н Böge, който постепенно се превърна в пазител на стабилната бюджетна политика в Европейския съюз. Според мен са важни следните аспекти. Първо, европейският бюджет все още ще се справи без да се налага да взема кредит и така трябва да бъде. Второ, Финансовите перспективи – с други думи седемгодишната финансова рамка – ще дадат на държавите-членки повече сигурност при планирането. Трето, ние и държавите-членки ще трябва да свикнем с факта, че има по-малко свобода на действие по отношение на финансите. Според мен това означава, четвърто, че когато държавите-членки прехвърлят допълнителни задачи на Европейския съюз, принципът, който трябва да следваме в бъдеще, е, че те трябва също така да осигуряват необходимото финансиране.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, запознати сме с известната метафора за колелото — идеята, че Европейският съюз трябва да се движи напред или ще се преобърне. Винаги съм мислел, че хищната акула би послужила като по-добро сравнение —трябва да продължава да плува, за да не се задави — но да оставим сравненията настрана.
Нека проучим въпроса защо това се оказва проблем. Истината е, че Европейският съюз стана механизъм за преразпределение на пари. Той трябва да продължи да абсорбира все повече и повече средства, за да награждава своята любима група клиенти. Ако спре да прави това, колелото наистина ще се преобърне, а акулата ще се удави. Затова имаме тази необичайна ситуация — във време, когато всички национални правителства се опитват да ограничат харченето, единственият бюджет, който продължава да расте, е този на Европейския съюз.
В моята страна бюджетът на всяко министерство се опитва да спести между 25 и 40 процента и единственият бюджет, който се увеличава с 60 процента, са нашите нетни вноски за Европейския съюз. Вместо да стимулираме икономиката, ние вземаме средствата и хората от производствения сектор и ги поставяме в бюрокрацията. Това просто ще потвърди мнението на хората, че Европейският съюз извършва грабеж.
Anna Záborská (PPE). – (SK) Обществената информираност за страничните ефекти от лекарствата далеч надхвърля въпроса за поведението на фармацевтичните дружества. Тя също не е ограничена само до въпроса за това какво е посочено в придружаващите листовки или в интернет.
Искам да подчертая личната връзка между лекаря и пациента. Практическият опит показва, че на пазара има група фармацевтични продукти, по отношение на които информацията относно страничните ефекти целенасочено се пренебрегва. Лекарствата често се предлагат свободно в аптеките и жените ги приемат, без да са получили предварителни указания. Малко са лекарите, които информират, че хормоналните контрацептиви повишават нивото на стресовия хормон, причиняват тромбоемболични заболявания, рак на гърдата, рак на матката и черния дроб, удар и трудности при зачеването, които се проявяват дори след спиране на контрацептивите. Нека бъдем честни и да информираме за всички фармацевтични продукти равнопоставено и открито.
Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Госпожи и господа, позволете ми като лекар да подчертая важността на новия регламент, приет днес, който дава възможност да бъде обменяна информация за страничните лекарствени ефекти в целия Европейски съюз. Макар здравеопазването да не е от компетентността на Европейския съюз, държавите-членки успяха да постигнат съгласие за необходимостта от и подробности за създаването на обща база данни относно клиничния опит при употребата на лекарства в Европейския съюз, в която ще се съхранява информация и след това ще бъде обменяна и оценявана. Това е добра новина за европейските пациенти и доказва също така ползите от допълнителната интеграция на европейските държави. Оценявам работата на докладчиците от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, защото постигнаха съгласие по всички точки от съдържанието, и изразявам особеното си задоволство, че проектът на комисията беше подобрен по отношение по-стриктна защита на личните данни.
Jens Rohde (ALDE). – (EN) Г-н председател, днешното гласуване по двете досиета относно фармакологичната бдителност ще ни осигури по-безопасна и по-ефективна система за мониторинг на лекарствените продукти. Компромисите, постигнати в двете досиета, са балансирани. Новата система ще вземе под внимание както рисковете, така и ползите от лекарствените продукти.
Тя също така взима под внимание необходимостта от контрол без това да води до излишна бюрокрация, като по-специално централната процедура за получаване на разрешение ще бъде по-опростена. Компромисът спомага за гарантиране на финансирането на системата, като има възможност Европейската агенция по лекарствата да събира такси за своите услуги. Разбира се, това е компромис, но в сравнение с големите различия в началните становища считам, че това е едно разумно решение.
Anna Záborská (PPE). – (SK) Искам да поздравя докладчика за текста, изготвен от нея, за изменение на двете директиви относно фармакологичната бдителност.
Важно е да бъдат пълноценно използвани всички възможности, които ни предлагат тези изменения. Единственият начин да се преборим с опасенията, които имат определени държави-членки по отношение на жизнеспособността на системата, е да има координирано докладване на страничните ефекти. Трябва да бъде сведено до минимум времето, необходимо за обмен на информацията между държавите-членки.
И още един коментар: статистиката показва, че от заболявания най-често страдат възрастни и стари хора. Това са хората, които най-често страдат от отслабващо зрение. Би било безсмислено придружаващите листовки да съдържат изчерпателна информация, често и излишна информация, ако пациентите не могат да я прочетат, дори и с помощта на обикновени очила, защото шрифтът е твърде ситен.
Michèle Rivasi (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, по темата на текста, който гласувахме, искам да насоча вниманието ви – и трябва да поздравя г-жа McAvan за отличната й работа – към пропуск, свързан с популациите на морски свинчета.
Всъщност има един аспект, който е пренебрегнат и който, тъй като има съгласие, постигнато на първо четене, не може да бъде въпрос за устно предложение за изменение: това е въпросът за използването на хора като морски свинчета за клинични тестове на лекарство или ваксина, които се провеждат преди получаването на разрешение с цел да се провери дали то е безвредно или да се провери съотношението между риска и ползата от него.
Тези хора може да са мъже, жени, деца или възрастни; в този контекст, загрижени сме за действията след възможните странични ефекти от лекарствата за хуманна употреба.
Всъщност трябва да се подчертае, че на хората, които участват в клиничните тестове, не се съобщава нищо по отношение на приеманото или инжектираното вещество и че има вероятност ефектите да се проявят десет, двадесет или тридесет години по-късно.
Тези морски свинчета са хора, за които фармакологичната бдителност не предвижда нищо и е важно да запомним това и да го посочваме.
Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, решително подкрепям доклада относно рационализирането на системата за фармакологична бдителност за лекарствени цели за хуманна употреба. Считам, че това е област, в която Европейският съюз определено може да добави стойност и в която, чрез съвместна работа, можем да гарантираме по-голяма безопасност на пациентите.
Дори и след като лекарствата получат цялостно разрешение, все още може да има странични ефекти и считам, че пълният профил на безопасност на лекарствата може да стане известен едва след пускането им на пазара. Поради тези причини не трябва да отслабваме бдителността си. Това предложение ще гарантира по-голяма безопасност на пациентите, посредством укрепване на системата на Европейския съюз за мониторинг на безопасността на лекарствата. Тя ще подобри Eudravigilance – базата данни за събиране на информация относно страничните лекарствени ефекти. Създаването на нов европейски уебпортал за безопасността на лекарствата ще даде възможност на гражданите да получат по-добър достъп до ясна и разбираема информация по въпроси, свързани с безопасността.
Това е първата част от пакета от три части, който да укрепи и да предприеме мерки за пропуските в законодателството на Европейския съюз в областта на фармацевтиката, и считам, че това представлява добра първа стъпка.
Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Въпреки факта, че биоцидите като дезинфектанти и консерванти са част от нашето ежедневие, неправилното им използване или липсата на разрешение може да представлява значителен риск за хората, животните и околната среда.
Ето защо в интерес на опазване на здравето и околната среда е необходимо продуктите на европейските производители и на тези извън Европа да съответстват на единни европейски стандарти. Следва да се подчертае, че ползите от пускането на пазара и използването на тези продукти далеч надхвърлят риска, въпреки че съществуващият риск следва да бъде премахнат, доколкото е възможно.
Лично аз подкрепям едно по-добро ниво на хармонизиране на националните процедури за признаване на продукти в рамките на ЕС и преди всичко, за да бъдат потребителите по-добре защитени и по-добре информирани. Гарантирането на ясно, кратко и разбираемо етикетиране е от съществено значение, на първо място, за хората, които влизат в контакт с такива продукти.
Anna Záborská (PPE). – (FR) Г-н председател, сърдечно приветствам тази резолюция. Планинските райони и слабо населените райони обогатяват географските характеристики, природата и качеството на живот.
Имам предвид, по-специално, словашките региони, и ви каня, госпожи и господа, да ни посетите във Високите Татри, за да се убедите сами в красотата на този регион.
Извън съдържанието на резолюцията, която трябва да се приложи незабавно, бих искала държавните органи да се ангажират с подпомагането на тези региони. В ежедневието градовете и градските общности са районите, които имат предимство. Обществените услуги се предоставят в градовете и градските райони, но често не се извършват в малките градове и селата, в слабо населените райони. Малките градове и села имат също свой собствен стандарт на живот и следва да не бъдат подценявани.
Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Радвам се, че можах да подкрепя този доклад, който считам за изключително важен. С оглед на високата гъстота на населението и международната мобилност ние трябва да обърнем особено внимание на предотвратяването на разпространението на патогени и болести. Макар че мерките, които вземаме, трябва да бъдат ефективни, също така трябва да се уверим, че те не са вредни за околната среда. С тези материали трябва да се работи с особено внимание. Биоцидите са необходими за постигане на високите ни стандарти за здраве и хигиена и също така те са неделима част от нашето ежедневие. Въпреки това считам, че е важно да се продължи диалога по този регламент и в бъдеще, като се има предвид, че разрешението и пускането на пазара на тези продукти трябва да подлежи на особено строги критерии.
Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, биоцидите се използват преди всичко в секторите на хигиената и почистването, но също така са открити и в секторите за производство на мебели и тъкани. Биоцидите предоставят защита срещу бактерии, паразити, насекоми, вредители по храните, съхранявани на склад, мишки и плъхове. В бъдеще биоцидите ще трябва да отговарят на минимални общоевропейски стандарти. Много съм благодарен на докладчика, г-жа Klaß, която заяви, че регламентът трябва да бъде еднакво приложим както за потребителите, така и за производителите. С други думи, подходящи разходи, справедливи рамкови условия и приемливи разходи за регистрация. Ако наистина успеем да направим това, ние ще сме постигнали още една стъпка към хармонизиране на европейския пазар в интерес на бизнеса, но, по-конкретно, и в интерес на нашите потребители.
Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, извинете ме, но аз се чувствам по-спокойна. Докладът, приет днес, съдържа положителни елементи, които, надяваме се, ще бъдат приложени скоро.
По-специално, бих искала да изразя своето задоволство от усилията за защита на малките и средните предприятия, особено по отношение на процедурите за получаване на информация за производството на продукти, достъпът до които често е ограничен за дребния бизнес и то не само по отношение на разходите.
Много усилия са положени за опростяване на процедурата за разрешаване на търговията на тези продукти, особено по отношение на сроковете, съгласно които компетентните органи вземат съответните решения. На последно място, надявам се да продължим в тази насока, при която хармонизирането на вътрешния пазар на Европа трябва да доведе до засилване значението на действителните характеристики на предприятията, както и до по-силна конкуренция.
Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Приветствам пакета от предложения относно създаването на по-ефективна, по-интегрирана и по-устойчива система за финансов надзор в рамките на ЕС, чийто цел е да се занимава с провалите на европейския финансов надзор, които станаха очевидни, за изненада на всички нас, по време на последната финансова криза.
Изцяло подкрепям предоставения проект за регламент, който ще определи нова структура за финансов надзор, защото по-ранният отрицателен опит ясно изтъкна необходимостта от регулиране, по-ефективен надзор и широкообхватна реформа в тази област. Смятам, че по-голяма конкуренция, която се основава на създаването на равни и прозрачни условия за всички, както и предоставянето на единно регулиране, ще помогнат да се гарантира подходяща защита на вложители, инвеститори и потребители в Европейския съюз.
Joe Higgins (GUE/NGL). – (GA) Г-н председател, гласувах с „въздържал се“ по въпроса за създаване на нов орган за европейската финансова система, тъй като новите мерки не променят съществено начина, по който финансовата система работи, и не поставят финансовите пазари под контрол. В частност мерките не спират спекулациите и забогатяването на големите банки и на спекулативните фондове, известни като хедж фондове.
Вчера в Ирландия например финансовият пазар отпусна кредит в размер на 1,5 милиарда евро на ирландското правителство, но с четири пункта по-скъпо, отколкото ако въпросната държава беше Германия. Това означава, че работната сила в страната ще трябва да плати допълнителни милиони на тези институции.
Създаването на новия съвет не променя нищо. Няма друг отговор на финансовите проблеми на Европа освен да се постави цялата система под публична собственост и демократичен контрол.
Edward Scicluna (S&D). – (EN) Г-н председател, искам да поздравя всички докладчици за тяхната работа по пакета от важни реформи по отношение на надзора на финансовия сектор в Европа. Преразглеждането на финансовата структура на ЕС беше сериозна задача за комисията по икономически и парични въпроси.
Кризата показа, че нашата регулаторна рамка не е достатъчно силна, че пазарите не винаги се справят сами и още по-лошо, че са изложени на ненаблюдавани системни рискове. Особено ме радва създаването на Европейския съвет за системен риск, чийто мандат е да действа като система за ранно предупреждение за системни рискове или дисбаланси.
По отношение на Европейските надзорни органи (ЕНО) съм доволен, че е постигнат баланс, който не отслабва ролята на държавите-членки. Сега трябва да се уверим, че трите институции разполагат с необходимия персонал и ресурси, за да могат да си свършат работата.
В заключение, Парламентът вложи огромни усилия и политическа воля за постигането на компромис със Съвета, за да гарантира одобряването на спешно необходимия пакет от реформи и влизането му в сила в началото на 2011 г.
Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, радвам се, че докладът беше приет. Една от стратегическите цели на европейските институции през следващите години е подемът на вътрешния пазар.
Икономическата криза показа колко недостижима е тази цел, докато имаме фрагментиран пазар на финансови услуги. Всички видове финансови посредници, инфраструктура и пазари са взаимозависими и потенциално ключови елементи на системата като цяло до такава степен, че провалът на един от тях може да има опустошителни последици на макроравнище.
Икономическото възстановяване, което всички европейци нетърпеливо чакат, се основава на финансов сектор, който е надежден и стабилен именно защото е налице подходящо регулиране и надзор.
Според мен приемането на пакета за финансов надзор, и в частност създаването на Европейския съвет за системен риск, е важна стъпка към постигането на хармонизирана система за надзор в Европа, с цел изграждане на доверие сред предприятията и гражданите.
Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, радвам се, че беше възможно да завършим създаването на условия за ефективен надзор над финансовите пазари, който се провали в началото на финансовата криза. Приветствам факта, че Европа създава инструменти, с които може да бъде възможно да се избегнат кризи в бъдеще, затова подкрепих всички доклади от пакета относно финансовия надзор над финансовите пазари. Целта следва да бъде по-строго придържане към правилата на доброто управление, а нито бюджетното разточителство, нито увеличаването на дълга за сметка на бъдещите поколения са примери за това. По тази причина отхвърлям предложението на председателя на Европейската комисия, г-н Барозу, за издаване на европейски облигации, което той споменава наскоро в Европейския парламент, когато говори за награди за държави, които поддържат правилата на доброто управление. Ставаше въпрос за награди под формата на европейски облигации.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, далечният тътен, който чуваме, е огън от ЕС, нападение срещу Лондонското сити, чийто просперитет поддържа икономиката на моя избирателен район.
Новата надзорна структура, която залата току-що гласува с огромна разлика, не е подходящо средство за справяне с установения проблем. Никой не доказа убедително – нито се опита да твърди категорично – че мерките, които въвеждаме, щяха да предотвратят финансовата криза преди две години. Това, което виждаме, са по-скоро мерки, породени от завист, от недоволство от позицията на Лондон и от враждебно отношение към капитализма.
Можете да обвинявате мнозина за кредитната криза – банките, регулаторите, правителствата, че са запазили лихвените проценти твърде ниски прекалено дълго – но не можете да обвинявате управителите на фондовете за дялово участие, които бяха сред жертвите и които приеха загубите си, без да дойдат да просят за спасяване.
Хората в тези отрасли няма да чакат г-н Барние да изпрати своите инспектори. Те вече емигрират в Швейцария, в Шанхай, в Сингапур – напускат Лондон и ЕС изобщо, бедните.
Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, като представител на Лондон в Европейския парламент, много от моите избиратели – както може да се очаква – са загрижени за последиците не само за най-големия финансов център на Европа, а за двата си най-големи финансови центъра: Лондон е дом на Ситито и на Кенъри Уорф.
Когато погледнем финансовата криза, е много лесно да попаднем в капана – в който попадат Парламентът и всички институции – че решението е повече регулиране. Забравяме ролята, която именно регулирането изигра за възникването на кризата с ипотечните кредити, казвайки на банките да кредитират неплатежоспособни клиенти. Когато всеки десети клиент спря да погасява задълженията си, се появи кризата с ипотечните кредити. Също така трябва да разберем разликата между регулиране и надзор. Някои твърдят, че регулаторите са разполагали с инструментите, но не са ги използвали правилно.
Едно от предимствата, които се изтъкват, е, че така ще се създаде единен правилник за Европа. Това е много интересно, но проблемът, както знаем, е, че много държави от ЕС често нарушават правилата и не си плащат глобите. Как можете да създадете равни условия, когато много от играчите няма да се подчиняват на правилата?
Antonio Masip Hidalgo (S&D). – (ES) Г-н председател, благодаря на докладчика, че се опита да приеме някои предложения и, разбира се, че защитава авторското право, с което съм съгласен. Въпреки това фактът, че някои видове обмен са посочени в доклада като нарушения, които са наказуеми, че се признава правото на доставчиците да налагат наказания и че масовият обмен се изключа като възможно нарушение, означава, че не можем да гласуваме в полза на нито един от двата противоположни доклада.
Докладът Gallo предизвика голям интерес и можеше да бъде подходящ, но дебатът, за жалост, се върти около аргументите за и против френския закон, известен като „Hadopi“, който включва спиране на достъпа до интернет на тези, които нарушават правилата. Все още няма истински европейски дебат, който да отчете промените в националното законодателство.
Надявам се, че ще постигнем обща позиция в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и ще имаме мнозинство в парламентарните разисквания и изменения на предложението за директива на Комисията, което, според г-н Барние, скоро ще пристигне в Парламента. По този повод ще се опитаме да постигнем по-балансирана позиция от днешната, която да отчита както правата на потребителите на интернет, така и необходимостта интелектуалната собственост да се зачита.
Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, докладът на г-жа Gallo раздели Парламента на три лагера. Никой доклад не предлага така необходимото балансирано регулиране на интелектуалната собственост. Докладът на г-жа Gallo разглежда пиратството в цифровите мрежи едностранчиво и пренебрегва мерките срещу фалшифицирането, които наистина съсипват нашата промишленост, макар комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по промишленост, изследвания и енергетика да предложиха практически мерки. Освен това той предлага един вид хармонизиране на санкциите за нарушаване на интелектуалната собственост, вместо да се занимае с факта, че професионалната общественост разбира наказателното право като изключителна компетентност на държавите-членки. Все пак оценявам факта, че докладът подчертава превенцията и информационната кампания. Оценявам, че проектът на резолюция на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа подхожда по-внимателно към правата и отговорностите, особено на доставчиците на интернет, но беше представен в последната минута. Очевидно е повлиян от предложението на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), но за съжаление не представи нови инициативи. Проектът на резолюция, представен от г-жа Castex и др., е по-сложен и актуален предвид срещата относно търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ТСБФ). Оценявам и по-целенасочените мерки срещу фалшивите лекарства. Но не съм съгласна с ограничаването на мандата на Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството. Поради това в крайна сметка не подкрепих нито един от трите проекта на резолюция.
Lena Ek (ALDE). – (SV) Г-н председател, моето мнение относно доклада Gallo. Нито един от докладите, поставени на гласуване в залата днес, не са добри и затова гласувах против всичките три. Има много проблеми с тях. Например нарушенията по отношение на търговските марки се бъркат с авторските права, призовава се за регулиране и надзор и се насърчава неприемлива системата за обезщетение, като в същото време се признава, че първо трябва да бъде проучено въздействието на съществуващото законодателство.
Считам, че вместо това основните права и свободният пазар могат да се съчетаят. Ако принципът на „свързващо звено“ бъде разклатен, ще застрашим динамичния характер на интернет, който познаваме днес. Ако доставчиците на интернет са отговорни за законността на съдържанието, това ще ги принуди да сведат до минимум риска чрез наблюдение и филтриране на трафика. Това ще доведе до предпазливи дружества, които не са в състояние да растат или да наемат персонал и до проблеми за новите предприятия при получаването на достъп до интернет.
Премахването на принципа на „свързващо звено“ ще превърне доставчиците на интернет в надзиратели. Никъде другаде в обществото куриерът не носи отговорност за съдържанието. Нито има друго място, където инструктираме нашите граждани да не нарушават закона всеки път, когато използват услугата. Представете си например, ако при продажбата на марки е задължително да се информира, че е забранено да се изпращат писма, съдържащи антракс.
Вместо това безрезервно подкрепям члена на Комисията, г-жа Крус, и нейната програма в областта на цифровите технологии. Нейната водеща инициатива демонстрира разбиране на начина, по който гледната точка на пазара може да се съчетае със зачитането на основните права, включително в интернет.
Китай е пример за това как интернет е съсипан от намесата в свободата на изразяване и от наблюдението. Нека не вървим по същия път. Държави в Северна Европа показаха пътя чрез доброволни споразумения и ефективна конкуренция. Трябва да погледнем на север, а не на изток.
Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, първо искам да благодаря на докладчика, г-жа Gallo, за доклада й. Много е важно сега да установим паневропейски, общи правила по отношение на правата върху интелектуалната собственост, защото истината е, че когато обмисляме положението в Европа, това, от което имаме нужда, са иновации. Нуждаем се от творчество. И двете създават истинска добавена стойност. За да можем да гарантираме притока на иновации и творчество, които водят до творчески решения, е повече от ясно, че те трябва да бъдат защитени и развити. Напълно очевидно е, че не можем да приемем нарушенията на правата на интелектуална собственост. Това е проблем в промишлеността, в много творчески сектори и в спорта.
Затова приветствам факта, че докладът на г-жа Gallo е първата стъпка в правилната посока. Като законодатели не можем да намерим никакво извинение за пиратството или кражбата, независимо дали онлайн или другаде. Трябва да се уверим, че творческите сектори са оставени на спокойствие. Те могат да създават и да въвеждат нововъведения и в резултат, ние можем да действаме срещу нарушаването на правата на интелектуална собственост и да налагаме наказания и по този начин да получим европейска добавена стойност с помощта на творческите сектори.
Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, както много колеги от целия политически спектър, аз също имах резерви към доклада, особено когато обърква споделянето на файлове с рисковете за здравето от фалшиви стоки, например от фалшиви лекарства. Двете не са сравними и трябва да бъдат ясно разграничени.
Също така трябва да разберем разликата между стоки и услуги в света на атомите и стоки и услуги в света на битовете – цифровата икономика. Трябва да разберем, че в свят на увеличен капацитет за обработка, в свят на по-евтино съхранение на данни, в свят на по-голям широколентов достъп това, което виждаме като цяло, е, че много от цифровите продукти клонят към нула.
За съжаление, това, което се случва, е, че докато много художници търсят други начини да печелят пари, като разпространяват част от произведенията си, музикалната индустрия като цяло изостава и сякаш иска хората да се върнат години назад към материалните носители. Време е музикалната индустрия да се събуди и да приспособи своите бизнес модели към цифровата икономика.
Edward Scicluna (S&D). – (MT) В качеството ми на член на ЕП, който представлява островите Малта и Гозо, тази тема е много важна за мен. Започвайки с Гозо, жалко е, че макар правителството на Малта да включи по време на преговорите за присъединяване на страната към ЕС Декларация 36, която целеше да се гарантира бъдещето на Гозо, специфичните средства така и не се появиха. И все пак, гражданите на Гозо следва да се чувстват успокоени от тази резолюция, която изисква една широка европейска мрежа за планинските региони и островите; не просто една политическа мярка, а редица политики на Съюза, които имат отражение върху развитието на островите. По-специално, в тази резолюция се изисква Комисията и държавите-членки да гарантират, че островите ползват специфични средства в рамките на новата финансова рамка за бюджетния цикъл 2014-2010 г. Преди всичко планинските региони и островите в Съюза имат общи фактори, които не са като тези в другите региони, понякога дори в рамките на самата държава. Много съм доволен, че тази резолюция изисква програми на Съюза и политика, които биха позволили на островите да станат конкурентоспособни и да се приспособят към предизвикателствата, с които се сблъскват. Доволен съм и защото в резолюцията се отбелязва, че държави-членки, включително Малта и Кипър, които се намират в южната част на Европа, заслужват регионални програми за развитието си. В резолюцията се декларира намерение за защита интересите на държавите-членки, особено на острови като Гозо. Затова аз я подкрепям.
Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Напълно подкрепям позицията на Парламента относно планинските региони, островите и слабо населените райони. Обикновено това са райони с особено природно значение, така че следва да бъдат полагани грижи за да се гарантира, че оказваната им подкрепа е съчетана с опазване на природните им предимства. Следва да подкрепим тези региони по начин, който им позволява максимално да използват техните най-добри свойства по един новаторски начин, но също така трябва да гарантираме, че техните природни богатства са подходящо защитени.
Бих искал също да привлека вниманието ви към трудното положение на земеделските стопани в тези райони, където обработката на земята може да бъде единственият или един от твърде малкото начини за осигуряване на поминъка. Следва да полагаме специални грижи за земеделските стопани. Тази солидарност не трябва да се основава само на финансова подкрепа, защото тя може също така да включва подкрепа за образованието на младите хора и подкрепа на новаторските технологии.
Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика за работата, която е свършил. Гласувах в подкрепа на този текст, защото вярвам, че при толкова трудни икономически условия като тези Европейският съюз не може да работи без гъвкави инструменти, а се оказа, че многогодишната финансова рамка не е такава.
Да не говорим и за това, че тесногръдието, което някои от институциите показват (Съвета и Комисията), със сигурност не е отговорът, който нашите европейски граждани очакват. Извън тази зала милиони работници останаха без работа. Те се нуждаят от нашата подкрепа. Бюджетът на ЕС трябва да бъде наистина европейски.
Всъщност убеден съм, че е необходимо, ако не и определящо, бюджетът да бъде по-гъвкав при трудни икономически условия, за да може ЕС по осезаем начин да отговори на текущите нужди, но и на тези, които не се предвиждат при приемането на бюджета. В заключение, настъпи моментът да предоставим на ЕС негови собствени ресурси.
David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Поради потенциалните дългосрочни последици от въпросното предложение и необходимостта допълнително да се обмисли европейският механизъм за финансово стабилизиране, съм съгласен със заключенията, до които е достигнал докладчикът. Ето защо реших да гласувам в подкрепа на този междинен доклад.
Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Böge, за да изразя неодобрението си към нежеланата финансова ситуация, в която се намираме в момента. Въпреки че Договорът от Лисабон дава нови права на Европейския съюз, а държавите-членки обявяват и призовават за редица европейски проекти, Комисията и Съветът отказват да преразгледат ограниченията за разходите, а това е неоснователно и разкрива колко тесногръда е представата им за европейския проект. За рецесията е нужна повече Европа. За да постигнем това, европейският бюджет трябва да бъде увеличен, като заменим съществуващата финансова рамка, която е ограничена и неуместна. Време е да се съобразим с договорите си, според които Съюзът трябва да разполага с ресурси, които са съизмерими с неговите цели. Заедно с едно значително мнозинство от членовете на Европейския парламент подкрепяме необходимостта от повече ресурси, като еврооблигации например. Държавите-членки трябва да признаят, че добавената стойност на европейските политики е важен инструмент за ограничаване на националните разходи.
Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Както е посочено в Договора за функционирането на Европейския съюз, ЕС трябва да си осигури необходимите ресурси за постигане на своите цели и за провеждане на политиките си. Освен това влизането в сила на Договора от Лисабон води след себе си нови области на дейност, една от които е Европейската служба за външна дейност. Ето защо считам, че само преразпределение на ресурсите или преформулиране на приоритетите в приложното поле на многогодишната финансова рамка няма да бъде достатъчно, за да отговори на новите нужди на ЕС. Това означава, че преразглеждането на многогодишната финансова рамка и механизмите за гъвкавост, включени в междуинституционалното споразумение, е от ключово значение. Европейският съюз се нуждае от повече гъвкавост, която да му позволи да създаде резерви и възможности за маневриране, за да може да реагира бързо и ефективно при спешни и непредвидени ситуации. Поради тази причина гласувам за доклада и неговите препоръки.
Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson and Marita Ulvskog (S&D), в писмена форма. – (SV) Считаме, че е важно да има възможност за осигуряване на достатъчно ресурси, например за новата стратегия на ЕС „Европа 2020“ за растеж и заетост, но също и за да може бюджетът на ЕС да отговори на необходимото търсене, когато става въпрос за нуждата от предоставяне на помощ и справяне с изменението на климата например. Освен това с Договора от Лисабон сега ЕС има редица нови области на компетентност, включително в областта на външната политика, спорта, изследването на космоса, енергетиката и туризма. Все пак считаме, че това трябва до голяма степен да се финансира чрез преразпределение на средствата, с който бюджетът на ЕС вече разполага, например от бюджета за селско стопанство, за да може размерът на бюджета на ЕС да не се повишава като цяло.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Ефективното планиране и последващите действия на Европейския съюз не са в унисон със скромен годишен бюджет. Вместо това ни е необходима многогодишна финансова рамка, която може да осигури на институциите достатъчно средства за изпълнение на техните задачи и задължения.
Междинната оценка на изпълнението на многогодишната финансова рамка доведе до изготвянето на доклада, който стои зад резолюцията, по която гласувахме. Резолюцията съдържа някои от усещаните в по-широк мащаб безпокойства, които споделям, относно неуспехите на многогодишната финансова рамка и финансовите възможности на Съюза към момента да постигне целите си.
Отправяните към Европейския съюз критики често са резултат от липсата на прозрачност относно неговите счетоводни отчети. Пълното разкриване на бюджетите на Съюза и многогодишното планиране, както и тяхната устойчивост и зачитането на всички заинтересовани страни в бюджетния процес, сред които включвам и Европейския парламент, разбира се, трябва да бъде средство за премахване на подобни съмнения и за насърчаване на гражданите и политическите участници да се включат по-активно в тази сфера на дейност.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма – (PT) Между 2007 г. и 2009 г. таваните на настоящата многогодишна финансова рамка са достигнати и надминати. Важни проекти, като Галилео, Инструмента за прехрана и Европейският план за икономическо възстановяване, се придвижиха напред едва през последните четири години от сегашната многогодишна финансова рамка, използвайки съществуващите резерви или инструментите, предоставени от междуинституционалното споразумение. Оставащите резервни маржове за настоящата финансова рамка са недостатъчни за останалата част от периода. Маржът по функция 1а (Конкурентоспособност за растеж и заетост) ще бъдат малко под 50 млн. евро на година, а общият наличен марж по всички функции ще бъде ограничен до 436 млн. евро за 2012 г. и 435 милиона евро за 2013 г. Този марж обаче ще бъде намален допълнително в резултат от съществуващите поети задължения, които все още не са включени в бюджета. С Договора от Лисабон има нови правомощия и нови органи, както и стратегията „ЕС 2020“, която вече беше приета и която предвижда интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, сега трябва да започнат да се прилагат, като се използват необходимите финансови ресурси. Ето защо ние призоваваме за спешно преразглеждане на настоящата многогодишна финансова рамка, както и за нейното гъвкаво управление.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена фирма. – (PT) Този доклад призовава необходимите инструменти за прилагане на бюджетните разпоредби на Договора от Лисабон да бъдат приети възможно най-бързо. Това означава бюджетът на Съюза да бъде подчинен още повече на нуждите на неолиберализма, федерализма и милитаризма – трите основни оси на извършващия се процес на европейска интеграция, които сега са залегнали и доразвити в този договор.
Тъй като нашата позиция по този въпрос е добре известна, нямахме друг избор освен да гласуваме против доклада. Винаги сме критикували скромното съдържание на настоящата многогодишна финансова рамка, което съкрати структурните фондове до 0,37% от брутния национален доход на ЕС. Това доведе до съкращения в социалните програми и в тези за околната среда, както и в областта на научноизследователската дейност, образованието и културата.
Ето защо призоваваме да се увеличат средствата в нея и да се извърши преориентация на нейните цели. Приканваме също така бюджетът на Съюза да бъде в услуга на истинското икономическо и социално сближаване, на заетостта на пълен работен ден със съответните права, на инвестициите и публичните услуги, на опазването на околната среда, сътрудничеството и мира.
Ето защо отхвърляме становището бюджетът на Съюза да бъде инструмент в услуга на комерсиализирането на все повече аспекти от социалния живот, либерализацията, липсата на сигурност относно работните места, структурната безработица, външната намеса и войната.
Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Бюджетът на ЕС е от жизненоважно значение за подкрепяне и подпомагане на доходите на земеделските стопани в селските райони на Ирландия. Приблизително 2 млрд. евро годишно от 2010 г. до 2013 г. ще отиват за подпомагане на ирландските земеделски стопани, селските общности и ирландския сектор на храните. В момента се водят решаващи бюджетни преговори, за да се постигне споразумение относно размера на средствата, които ще бъдат предоставени на сектора на селското стопанство след 2013 г.
От високото ниво на годишно финансиране за финансовия сектор в Ирландия се вижда, че тези преговори са изключително важни за Ирландия и по-конкретно за селските райони в страната
Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Докладът на г-н Böge дава ясна препоръка, че с цел улесняване на процеса на планиране финансовото структуриране на проектите на ЕС не трябва да зависи от неизползваните бюджетни средства. Неусвоените средства или тези, които не са заделени за извънредни ситуации в даден сектор, просто не трябва да се използват за други области, както често се случва в сектора на селското стопанство. Промените в бюджета на ЕС за селско стопанство не трябва да водят до косвени съкращения на бюджета за финансовата 2010 г. Ето защо подкрепям призива за създаване на резерви при прегледа на многогодишната финансова рамка. Използването на резервите трябва също така да бъде ясно определено предварително и те не трябва да бъдат преразпределяни в други области на политиката.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена фирма. – (FR) Този доклад призовава за нови ресурси за прилагане на новите политики на Европейския съюз. Тези политики произтичат пряко от Договора от Лисабон, чиято либерална слепота и антидемокрачен характер вече са извън всякакво съмнение. Гласувам против доклада.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон донесе нови правомощия за ЕС в няколко области, сред които са външната дейност, спортът, космосът и изменението на климата. ЕС трябва да си осигури необходимите ресурси, за да може да постигне своите цели и да прилага политиките си. Във връзка с това многогодишната финансова рамка, която одобрявам, се определя така, че да даде възможност на ЕС за адекватно финансово планиране с цел постигане на очертаните амбициозни политически цели.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С приемането на настоящата резолюция Европейският парламент иска Съветът и Комисията да вземат предвид следните препоръки: (a) да работят с Европейския парламент с цел бързо приемане на новите инструменти, необходими за изпълнение на бюджетните разпоредби на Договора от Лисабон, и да направят преглед на настоящата МФР с оглед предоставяне на необходимите допълнителни средства за изпълнението на инициативи, които не са били предвидени по време на приемането на настоящата МФР, и (б) да се придържат изцяло към член 312, параграф 3 от ДФЕС, който предвижда финансовата рамка да определя всички разпоредби, необходими за нормалното протичане на годишната бюджетна процедура, и член 312, параграф 5, според който „в хода на процедурата по приемането на финансовата рамка Европейският парламент, Съветът и Комисията вземат всички необходими мерки за улесняване на това приемане“, наред с много други.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) В настоящия доклад г-н Böge прави критичен преглед на различни проблеми пред съществуващата многогодишна финансова рамка и се позовава конкретно на рамковите условия, предвидени в членове 311 и 312 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Предвид настоящия икономически климат усилията трябва да бъдат насочени към евентуална промяна на приоритетите в рамките на бюджета, като се отчита европейската добавена стойност на бюджета на ЕС.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Сегашната нестабилност на пазара и характерната уязвимост на дадени държави-членки във връзка с техните финансови пазари напълно оправдават създаването на европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС). Макар че се надявам този механизъм да се използва колкото е възможно по-малко, което би означавало, че държавите-членки са способни сами да се справят с кризата, длъжен съм да подчертая важната роля, която механизмът може да изиграе в случаи на големи финансови затруднения.
Създаването на бюджетен ред, който позволява гаранциите по европейския механизъм за финансово стабилизиране да бъдат предоставени тази бюджетна година, дава предимство на ЕС, обогатявайки го със способността да действа солидарно и да отговаря своевременно на всеки възникващ проблем. Това действие също така изпраща послание на доверие към финансовите пазари, тъй като то е свързано с колективния ангажимент на ЕС към пазарна сигурност и стабилност и предлагане на помощ за разрешаване на ситуации на финансов срив.
Въпреки тези предимства смятам, че се изисква обстойна и много задълбочена оценка на влиянието на това действие върху финансовото състояние на Съюза, което вероятно ще бъде значително. Ако това е необходимо, нека намалим скоростта в името на стабилността.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Коригиращият бюджет е резултат от инициатива на комисията по бюджети и нейния председател, които предложиха да се използва коригиращ бюджет за въвеждане на изменение за създаване на ред със символичен запис за средствата по гаранциите, предвидени в европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС). За сведение, ЕМФС беше създаден през май 2010 г. с регламент на Съвета, приет съгласно член 122, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), без участието на ЕП, и представлява механизъм, който дава възможност на Съюза да заема средства на капиталовия пазар, които да използва за отпускане на заеми на държави-членки във финансови затруднения. Европейският бюджет следва да се намесва само в случай, че държавата-членка, получила заема, не може да го изплати. Затова коригиращият бюджет за финансова 2010 година обхваща създаването на нова бюджетна позиция 01 04 01 03 за гаранцията, предоставяна от Европейския съюз, и съответно нова статия 802 в приходната част. Предлага се създаването на символичен запис (p.m.) за бюджетни кредити за поети задължения и плащания, както и за приходите.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) През юли гласувах против европейския механизъм за финансово стабилизиране, съставен от Съвета, при който срещу отпускането на нови европейски заеми, се изисква прилагането на икономически и финансови реформи, наложени от Международния валутен фонд (МВФ). Видяхме драматичните последствия от това в Гърция. Днес бяхме помолени да гласуваме за учредяването на финансова структура, която потвърждава и следователно гарантира прилагането на този катастрофален механизъм. Несъмнено ще гласувам против внедряването на подобна структура.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Икономическата и финансова криза, която порази целия свят, включително Европейския съюз, доведе със себе си много предизвикателства, между които необходимостта Европейският съюз да отговори на спекулативните атаки на по-слабите икономики, които биха могли да застрашат единната валута. Затова бе необходимо да се създаде европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), който да осигури подкрепа за държавите-членки, които се чувстват заплашени от тези атаки. С цел механизмът да бъде внедрен в бюджета, налага се да бъде приет коригиращ бюджет, който е оправдан при наличие на изключителни, неизбежни или непредвидени обстоятелства.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Подкрепата, предоставена на Гърция, ни беше представена като изключение от забраната за прехвърляне на дълг въз основа на чл. 136. Обаче чл. 136 не дава основание за предоставяне на кредит на Гърция, тъй като той позволява мерки единствено в съответствие със съответните положения на Договорите. Не само че подобни не са предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз, но те всъщност са изрично забранени. Следователно законовите разпоредби не упълномощават по-нататъшни мерки. Финансовите министри на еврозоната решиха да подпомогнат Гърция, като предоставят кредит със средна лихва от 5%. Това означава, че този кредит е отпуснат с политически-мотивирана лихва, която е под пазарната и като такава представлява незаконна субсидия. В този смисъл помощта, предоставена на Гърция, беше изключително спорна от законова гледна точка, ако не и направо незаконна. Доколкото става дума за действителните последствия, страхувам се, че ако страните от еврозоната продължат да бъдат отговорни за дълговете на други държави-членки, то след 10 години еврото няма да съществува. Затова гласувах против доклада.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С приемането на резолюцията Европейският Парламент: 1. Приема за сведение проект за коригиращ бюджет № 7/2010; 2. Одобрява позицията на Съвета по проекта на коригиращ бюджет № 7/2010 без изменения и възлага на своя председател да обяви коригиращ бюджет № 5/2010 за окончателно приет и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз; и 3. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах против създаването на новия бюджетен ред, тъй като този „ред“ беше приет от Съвета и Комисията във връзка с пакета от мерки, които следва да запазят финансовата стабилност на еврозоната във връзка с т.н. „спешни въпроси“, без участието на Европейския парламент в каквото и да е обсъждане. Тъй като не става ясно откъде ще дойдат тези пари, дори и ако приемем хипотезата, че държава-членка ще се ангажира с това, при никакви обстоятелства не мога да поема отговорност за създаването на този бюджетен ред.
William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласуването за тази мярка не означава одобрение за системата на ДДС. Ясно е, че графикът, изготвен за въвеждане на електронна процедура за възстановяване и за подаване само на една молба за възстановяване, беше на практика нереалистичен — и в резултат на това много данъкоплатци и малки предприятия могат да загубят. Тази съществена мярка признава това и по този начин признава централната роля на държавите-членки — връща им правомощията по един не напълно безспорен начин, а и само за шест месеца. Тази мярка спира също така нереалистичния график, който причинява финансови страдания на малките и средните предприятия в Обединеното кралство и други държави-членки поради некомпетентността на ЕС. Поради тези причини гласуваме за нея.
John Bufton, David Campbell Bannerman, Derek Roland Clark и Nigel Farage (EFD), в писмена форма. – (EN) Гласуването за тази мярка не означава одобрение за системата на ДДС. Ясно е, че графикът, изготвен за въвеждане на електронна процедура за възстановяване и за подаване само на една молба за възстановяване, беше на практика нереалистичен — и в резултат на това много данъкоплатци и малки предприятия могат да загубят. Тази съществена мярка признава това и по този начин признава централната роля на държавите-членки — връща им правомощията по един не напълно безспорен начин, а и само за шест месеца. Тази мярка спира също така нереалистичния график, който причинява финансови страдания на малките и средните предприятия в Обединеното кралство и други държави-членки поради некомпетентността на ЕС. Поради тези причини гласуваме за нея.
David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Докладчикът приветства предложението на Комисията относно изготвянето на необходимите изменения, така че да се улесни възстановяването на ДДС в случаите, когато някои от страните, свързани с въпросните транзакции, са намират извън ЕС. Считам, че това беше една необходима и положителна стъпка и затова гласувах в подкрепа на доклада.
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) В края на годината, когато предприятията изготвят отчетите си, техните баланси показват интересни неща за работата, продажбите, платените данъци и много други неща.
Те описват точката на приключване една година по-рано и точката на започване дванадесет месеца по-късно и въпреки това не успяват да уловят пътя, който е бил извървян от едната точка до другата, което не е от значение за данъчни цели, но е изключително важно за самото оцеляване на предприятията. Не е нещо обичайно при оперативно управление да се изготвят междинен паричен поток и сметки, които да се засичат, което обаче премахва временно ликвидността.
Преди всичко, за да се възстановят ефективно предприятията, когато кризата, която всички ние изпитахме, приключи, не е правилно те предварително да плащат ДДС, когато не могат да плащат на своите служители и доставчици. Несъмнено това е най-добрият начин за борба с данъчните измами, тъй като по този начин работниците, които имат необходимост да харчат и да държат парите в обръщение, не са наказани. Следователно ускоряването на възстановяването на ДДС и опростяването на процедурите, както е предвидено в доклада, са добре дошли.
George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада, защото считам, че предложението за опростяване на процеса за възстановяване на ДДС посредством въвеждането на електронна процедура е полезно. Смятам, че моят глас е полезен за данъкоплатците, след като ще гарантира правото им на приспадане на ДДС.
Mário David (PPE), в писмена форма – (PT) Гласувам в подкрепа на препоръките в доклада. Опростяването на процеса на възстановяване на ДДС, разгледан в Директивата за възстановяване на ДДС, допринася за разрастващата се интеграция на вътрешния пазар. След като беше установено, че забавянията по отношение на крайния срок понякога се дължат на държавите-членки, които късно са отворили уебпорталите си или са имали други технически проблеми, аз много държа като резултат на това да не се рискува правото на данъкоплатеца да приспада ДДС. Запазване на правото на данъкоплатеца да приспада ДДС стана особено важно и уместно при сегашното икономическо положение в Европейския съюз. Забавяния на възстановяването на ДДС на дружества, които действат на вътрешния пазар, може да доведе до по-големи трудности за тези дружества, особено от гледна точка на техните финансови нужди. Това ще има верижни последствия върху възстановяването на икономиката на ЕС и функционирането на вътрешния пазар.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Смятам, че измененията, предложени в настоящата директива за възстановяването на ДДС и даването на възможност за възприемане на някои мерки за прилагане, са изключително важни за подобряването на функционирането на уебпорталите. За по-голяма ефикасност и опростяване на сегашните данъчни правила, намаляване на разходите и почтеност на вътрешния пазар от решаващо значение ще е мерките за електронно възстановяване на ДДС да се приложат незабавно от някои държави-членки.
Не мога да не се съглася напълно с докладчика, който отбелязва, че каквото и да е забавяне при възстановяване на ДДС може да има много сериозни финансови последици за дружествата в рамките на вътрешния пазар, особено при сегашното положение, когато всяко увеличение на финансовата тежест може да бъде катастрофално.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото смятам, че той има много положителен принос за подобряването на ефикасността и прозрачността на данъчните процедури в Европейския съюз. Искам да подчертая начина, по който докладът защитава правата на данъкоплатците, и по-конкретно правата им по отношение на приспадането и възстановяването на ДДС. Прилагането на мерките за подпомагане и облекчаване на бюрократичната тежест върху европейските дружества, действащи в различни държави-членки, заедно със стандартизирането на процедурите, е решаващо за консолидирането на вътрешния пазар и допринася за европейското икономическо възстановяване. Забавянето при прилагане на мерките относно електронното възстановяване на ДДС в някои държави-членки буди съжаление. Предвид настоящата икономическа ситуация е очевидно, че закъснението при възстановяване на ДДС има сериозни финансови последици за дружествата, които действат на вътрешния пазар.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Ако става въпрос за улеснение за дружествата да си възстановяват данъка, то мога да го приема. Не съм съгласен обаче, ако става въпрос за утвърждаване разширяването на действието на ДДС вместо данъчното облагане на доходи. Приемливо е да си предпазлив в либерална Европа. Ще се въздържа да гласувам.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Директива 2008/9/EО на Съвета (директива за възстановяване на ДДС) се опита да опрости процеса на възстановяване на ДДС и да намали административната тежест с въвеждането на електронен процес, който би позволил на данъкоплатците да подадат само една молба за възстановяване. Закъснението при прилагането на директивата в болшинството от държавите-членки обаче доведе до оплаквания от няколко дружества, така че сега е необходимо да се въведат някои промени в нея, за да се защитят интересите на данъкоплатците, като всички знаем, че закъснението при възстановяването на ДДС може да има сериозни финансови последици за дружествата, които действат на вътрешния пазар, а това означава по-бавно икономическо възстановяване на ЕС. Ето защо гласувах по този начин.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма – (LV) Гласувах „за“, защото смятам, че е необходимо да се разработи общ метод за прилагане на ДДС. Надявам се, че уеднаквяването на метода за прилагане на ДДС ще доведе до положение, където размерът на ДДС да зависи от показателя БВП за страната. Днес увеличената ставка на ДДС в Латвия спъва икономическото развитие, причинено от кризата, като се задълбочава все повече, а населението затъва в бедност. Всички данъци заедно с ДДС са събрани, което попречи на дружествата и икономиката като цяло да се развият. Надявам се, че разработването на логичен и ясен начин за прилагане на ДДС ще повлияе благоприятно на данъчната политика на ЕС като цяло.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Възстановяването на ДДС е изключително важно от финансова гледна точка, особено за малките и средните предприятия. Трябва да се страхуваме, че правото на приспадане от страна на данъчно-задълженото лице ще бъде поставено на риск в резултат на срив в компютърната система. Затова е желателно отлагането на крайния срок от септември 2010 г. на март 2011 г., както призовава докладчикът. Гласувах в подкрепа на доклада, защото той ясно показва резултатите от едно забавено плащане и икономическите му последици.
Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа, доколкото директивата ще опрости процедурата на възстановяване на ДДС и преди всичко ще намали административната тежест с въвеждането на електронна процедура, която позволява на данъкоплатеца да предяви само една молба за възстановяване в онази държава-членка, където е установено данъчното задължение. Необходимо е да се избягват забавени възстановявания на ДДС, тъй като те биха имали сериозни финансови последици за дружествата, които действат на вътрешния пазар, и това би довело до пагубни последици за икономическото възстановяване на ЕС и доброто функциониране на вътрешния пазар.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът съдържа подобрения на електронната процедура за възстановяване на ДДС. Освен това са решени техническите проблеми при възстановяване на данъка върху продажбите. Следователно гласувам в подкрепа на доклада.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Днес, Европейският парламент със своето гласуване: (1) одобрява предложенията на Комисията, както са изменени; (2) призовава Комисията да измени съответно предложението си, съобразено с член 293, параграф 2 на Договора за функционирането на Европейския съюз; (3) призовава Съветът да уведоми Парламента, ако възнамерява да се оттегли от текста, одобрен от Парламента; (4) моли Съветът да се консултира отново с Парламента, ако възнамерява да измени по същество предложението на Комисията; и (5) нарежда на председателя си да изпрати неговата позиция на Съвета, Комисията и националните парламенти.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Системата на Европейския съюз за фармакологична бдителност се промени през последните години по начин, при който има по-добра координация на работата на държавите-членки. Все пак обаче продължават да съществуват пропуски в действащото законодателство и поради тази причина Комисията предложи промени, чиято цел е да укрепят фармакологичната бдителност в Европейския съюз и да рационализира процедурите.
Докладът не само приема промените, предложени от Комисията, но и ги подобрява в някои области, включително: укрепване на ролята на Консултативния комитет за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, който трябва да има правомощие да препоръчва действия на Комитета по лекарствени продукти за хуманна употреба; засилване на ролята на здравните специалисти по отношение на доброволното докладване на страничните лекарствени ефекти; засилване на ролята на пациентите в прякото докладване на странични лекарствени реакции; изискването всички странични лекарствени ефекти (не само сериозните) да бъдат докладвани към базата данни Eudravigilance от страна на компетентните органи и дружествата, което означава, че за пръв път информация за всички странични лекарствени ефекти ще бъде събирана централно на едно място в Европейския съюз; и също така въвежда изискването листовките с упътване за пациента да съдържат ясна информация за основните характеристики на лекарствата.
Поради всички изброени причини гласувах в подкрепа на доклада. Без съмнение фармакологичната бдителност е приоритет за европейската политика в областта на общественото здраве.
Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Фармакологичната бдителност играе важна роля за европейското обществено здраве, предвид факта, че почти 200 000 смъртни случая всяка година се дължат на странични лекарствени ефекти. Клиничните тестове не са достатъчни, за да бъдат уловени всички странични ефекти на лекарствата, които предстои да бъдат пуснати на пазара. Случаите с лекарствата Thalidomide или Vioxx са все още ясни в съзнанието ни.
Приветствам предложението за изменение на разпоредбите на Европейския съюз относно задействането на спешни законодателни процедури, свързани с оповестяването на опасни ситуации с лекарства, пуснати на пазара, които изискват предприемането на бързи и координирани действия. Комисията взе правилното решение да замени съществуващата работна група по фармакологична бдителност с Консултативен комитет за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност (PRAAC). Повечето експерти потвърдиха, че съществуващата система с работна група функционира ad hoc, тъй като е насочена единствено към лекарства, разрешени по централната процедура, и няма необходимия статут, за да гарантира, че установените от нея факти са взети предвид от Комитета по лекарствените продукти за хуманна употреба, който наблюдава цялата система. Приветствам предложението за назначаването на двама допълнителни представители по PRAAC, които ще представляват пациентите и здравните специалисти.
Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Посредством мерките, гласувани днес, ще гарантираме по-добра защита на европейските пациенти, като същевременно ще им гарантираме повече аналитична информация относно нежеланите ефекти от определени лекарствени продукти.
Изразявам убедеността си, че създаването на централизирана база данни, свързана с национални бази данни, както предвижда докладчикът, представлява ефективен инструмент, който гарантира, че всички европейски граждани ще получават информация за нежеланите ефекти от лекарствените продукти, употребявани в Европейския съюз. Европейският съюз носи отговорността да предоставя на гражданите си възможно най-подробна информация, включително в областта на здравето: това е единственият начин те да направят най-добрия избор.
Изразявам също така убедеността си, че една разумна политика за фармакологична бдителност е ефективен инструмент за косвено предотвратяване на случаи на отравяне или неправилна употреба на лекарствени продукти. В тази връзка черният знак с формулировката „Този лекарствен продукт подлежи на допълнителен мониторинг“ върху лекарствени продукти, които подлежат на по-щателни проверки, може действително да гарантира по-голяма безопасност, както и да предостави по-точна информация на гражданите. Поради тези причини гласувах в подкрепа и на двата текста, внесени от докладчика, г-жа McAvan.
Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Подкрепих доклада, защото считам за неприемливо да има стремеж към спестяване на жълти стотинки за сметка на безопасността на пациентите и качеството на продуктите. Първоначалните предложения на Европейската комисия водеха до отслабване на настоящата система, предвиждайки основна роля за дружествата при публикуването, предупреждаването, анализирането и предоставянето на информация по отношение на страничните ефекти на техните лекарства. Все пак, крайъгълният камък на ефективността и безопасността на пациентите е независимостта на мрежите и комитетите за фармакологична бдителност. Компромисът със Съвета съдържа подобрения по отношение на прозрачността и, което е по-важно, предотвратява пускането на пазара на недостатъчно тествани лекарства, каквото беше първоначалното предложение на Европейската комисия.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение по отношение на фармакологичната бдителност за лекарствените продукти за хуманна употреба на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата. Подкрепих доклада, защото съгласието, постигнато със Съвета, ще даде възможност да се създаде ефективна и прозрачна европейска система за фармакологична бдителност по-специално посредством създаването на европейски уебпортал за безопасност на лекарствата и средства, чрез които пациентите да докладват странични ефекти на компетентните национални органи.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Фармакологичната бдителност е системата, която се използва за мониторинг на безопасността на лекарствените продукти, след като са получили разрешение за обществена употреба. В Европейския съюз общо 197 000 смъртни случая годишно се дължат на странични ефекти на лекарствени продукти. Следователно приоритет е създаването на добра система за фармакологична бдителност, в която основна роля имат здравните специалисти, дружествата и самите пациенти, които докладват всички странични ефекти. В регламента са посочени правилата, уреждащи централизираната процедура, която се отнася до нови лекарствени продукти или тези за борба с рака, HIV или дегенеративни заболявания, като същевременно Директива 2001/83/ЕО съдържа разпоредбите за централизираната система. Поради тези причини подкрепям засилването на сътрудничеството за фармакологична бдителност, което дава възможност за създаването на по-цялостен „фонд“ от нежелани лекарствени реакции и избягването на двойния мониторинг на едни и същи нежелани лекарствени реакции в други държави-членки. Приветствам предложените мерки за насърчаване на здравните специалисти доброволно да докладват за нежелани лекарствени реакции на техните компетентни органи. По-специално искам да подчертая създаването на уебпортал за всяка държава-членка (член 106 от директивата), на който ще бъде налична цялата съответна информация, свързана с лекарствените продукти за всеки, който желае да направи справка с нея. Тези национални уебпортали ще бъдат свързани с европейския уебпортал, който ще се поддържа от Европейската агенция по лекарствата (член 26 от регламента) и ще бъде достъпен на всички официални езици на Европейския съюз.
Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Понастоящем в Европейския съюз твърде много пациенти продължават да страдат от странични ефекти на лекарствени продукти. Това е причината да подкрепя доклада, който се стреми да реши този проблем. Текстът предвижда създаването на национални и европейски уебсайтове, на които пациентите ще могат да докладват за странични ефекти, като по този начин ще се създаде база данни. Също така, с цел постигането на прозрачност, ще бъде поставен черен знак на листовките на всички лекарства, които трябва да преминат допълнителни тестове. На кратко казано, текстът представлява значителна стъпка, насочена към постигане на условия на повишена защита на потребителите, като им предоставя практическа информация относно употребата на лекарствата и страничните им ефекти.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Фармацевтичната промишленост е един от най-важните сектори в съвременните общества на икономическо, социално и научно равнище. Европейският съюз не прави изключение, като този сектор му осигурява източник на икономически растеж и устойчива заетост, в допълнение към приноса му към общото благополучие на европейското общество. Все пак, въпреки съществуващото законодателство, данните показват, че в Европейския съюз приблизително 197 000 смъртни случая всяка година се дължат на странични ефекти от лекарствени продукти. Предвид тези факти, от жизненоважно значение е да има последователно, надеждно и секторно ориентирано законодателство. Основната цел на това предложение е да подобри процедурите за разрешаване и мониторинг за лекарствените продукти за хуманна и ветеринарна употреба, за да не се допусне хора и животни да пострадат от странични ефекти на лекарствени продукти, както се е случвало в миналото. Съгласен съм с приетите нови мерки, които в крайна сметка са добавена стойност, което означава практически решения за потребителите.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Здравето на населението е ключова политическа грижа и трябва да остане такава. Всяка година фармацевтичните дружества пускат на пазара множество нови лекарства, които подобряват живота и здравето. Докладчикът посочва, че всяка година 197 000 души умират в резултат на нежелани лекарствени реакции към такива лекарства. Поради тази причини има спешна необходимост възможно най-бързо да направим задълбочен преглед на процедурата за разрешаване на нови лекарства и да проучим подробната информация относно нежеланите лекарствени реакции. В допълнение, задължително трябва да бъде създадена възможност самите пациенти, посредством проста процедура, да докладват не само на фармацевтичните дружества, но и на националните институции. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че новите разпоредби в достатъчна степен гарантират безопасността на пациентите.
Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих доклада на г-жа McAvan, доколкото считам, че е необходима координация на европейско равнище на политиката в областта на общественото здраве. Мониторингът на лекарствените продукти означава да се гарантира безопасност на здравето и подобряване на ефективността на европейската здравна система.
Имаме дълг към гражданите на Съюза да следим за безопасността на лекарствените продукти след като бъдат пуснати на пазара, както и да подобряваме европейското законодателство по отношение на целите от доклада на г-жа McAvan. Одобрявам структурата и посланието на доклада, който се стреми към по-тясно сътрудничество между държавите-членки, създаването на Консултативен комитет за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност и по-голяма прозрачност в системата за фармакологична бдителност, чиято задача е да се вслушва в отделните граждани, за да улесни изтеглянето на опасни лекарствени продукти от пазара и да създаде основата за по-добра здравна система.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада, защото въпросът, който той засяга – фармакологичната бдителност – придобива все по-голяма важност в научно и технически развитите общества, по-специално във връзка с биомедицинските изследвания. Той укрепва предишните разпоредби на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, като ги актуализира според съвременните нужди.
В тази връзка искам по-специално да подчертая важността на сътрудничеството между държавите-членки. Тъй като то може да доведе до много по-голям „фонд“ от информация относно страничните ефекти, това означава, че по-редките случаи могат да бъдат улавяни по-бързо. С други думи, то прави фармакологичнта бдителност по-ефективна. Друг аспект в тази връзка, който следва да бъде подчертан, е фактът, че новата система предлага всички странични лекарствени ефекти да бъдат докладвани на Европейската агенция по лекарствата. Разширяването на критериите и централизацията на институциите ще подпомогне биомедицинските изследвания и ще осигури важни ползи за обществото.
Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Лекарствените продукти играят ключова роля за здравето на европейските граждани; те обаче могат да имат странични ефекти, които според Европейската комисия са причината за 5% от всички хоспитализации.
Фармакологичната бдителност е процедура и наука за наблюдение на безопасността на лекарствените продукти, включително събирането и управлението на информация за безопасността на продуктите, оценката на информацията, за да бъдат открити проблеми във връзка с безопасността, действията за решаване на евентуални проблеми, както и оценката на следваната процедура и получените резултати. Комисията желае да подобри настоящата система за фармакологична безопасност чрез опростяване на процедурите, увеличаване на прозрачността и по-ясно определяне на ролята и участието на заинтересованите страни.
Считам обаче, че има място за допълнителни промени по-специално що се отнася до защитата на потребителите и защитата на личните данни: например потребителите и здравните специалисти следва да имат пълен достъп до европейската база данни Eudravigilance, за да бъдат предотвратени повторни случаи на странични ефекти от лекарствени продукти и следва да могат да използват не само уебформата за съобщения, но и други инструменти, като например електронна поща, факс или телефон. Също така считам, че финансирането на системи за мониторинг следва да продължи да бъде публично с цел да бъде ясна отговорността на органите.
Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Фармакологичната бдителност е процес и наука за наблюдение на безопасността на лекарствата, който включва събирането и управление на данни, свързани с безопасността на лекарствата, оценка на съответните данни с цел да се установи проблем с безопасността, действията, предприети за решаване на проблема, което означава и предоставяне на информация за естеството на проблема и оценка на използваните процедури и получените резултати. Съгласно настоящото законодателство на Европейския съюз лекарствата могат да се разрешават за употреба по два начина: а) чрез централна процедура, при която фармацевтичното дружество кандидатства пред EMEA (Европейската агенция по лекарствата), както е предвидено в Регламент (ЕО) № 726/2004, или б) чрез система за взаимно признаване, при която една държава ръководи оценяването на новото лекарство и се координира с други държави-членки чрез взаимно признаване. Подкрепям доклада, защото потребителите и здравните специалисти също следва да имат пълен достъп до централната европейска база данни Eudravigilance, за да се предотврати повтарянето на предотвратими странични лекарствени ефекти, като се осигури лесен достъп до потвърдена информация. Това е ефективен начин за справяне с неравния достъп до информация относно страничните лекарствени ефекти в държавите-членки. Необходим е публичен достъп до базата данни Eudravigilance, за да се възстанови доверието на гражданите в способността на здравните органи да защитават общественото здраве.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Макар че предложенията, приети днес, ще внесат подобрения в общественото здраве, Зелените изразяват загриженост във връзка с разпоредбите относно разрешенията за продукти. Предложената централизация на одобренията на продукти на европейско равнище е специално насочена да отговори на исканията на промишленото лоби, като това евентуално ще бъде за сметка на стриктна оценка на продукта. Поради тази причина Зелените се въздържаха при окончателното гласуване. Одобренията от Европейския съюз не следва да водят до по-малко строги стандарти. Предложенията, приети днес, биха довели до одобрения на европейско равнище на биоцидни продукти, като така ще бъде дадена възможност на сектора да има пълен достъп до всички пазари на Европейския съюз без преди това да се гарантира, че са налице необходимите ресурси за управление на тези разрешения. Зелените изразяват загриженост, че Европейската агенция по химикалите ще разполага с ограничени средства и значително по-малко време, отколкото в момента, за да гарантира стриктност при предоставянето на разрешения. Все пак е успокоително, че членовете на Европейския парламент подкрепиха искането на Зелените да бъде предоставено право на държавите-членки да въведат допълнителни контролни мерки относно употребата на биоциди.
Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Въпреки изискването за изчерпателни клинични тестове и разрешение за пускане на пазара, лекарствата имат сериозни странични ефекти, които често налагат хоспитализация, но и често водят до смъртни случаи в Европейския съюз.
Изразявам задоволството си, че Европейският парламент прие законодателството относно фармакологичната бдителност, което укрепва разпоредбите в тази област, съдържащи се в европейското законодателство, свързано с лекарствата за хуманна употреба.
Занапред пациентите ще имат възможност да докладват пряко всички нежелани ефекти от дадено лекарство. Същевременно създаването на европейски уебпортал ще подобри информацията относно лекарствата. Приветствам разпоредбите, свързани със защитата на личните данни. Те ще повишат безопасността и качеството на лекарствата за пациентите.
Въпреки това е необходимо допълнително подобрение на финансирането на фармакологичната бдителност, което към момента продължава да зависи от таксите, плащани от лабораториите (и поради тази причина зависи от добрата им воля), а също и подобрение по отношение на гарантирането на независимостта на Консултативният комитет за оценка на риска спрямо Европейската агенция по лекарствата, която издава голям брой разрешения за пускане на пазара в Европейския съюз.
Сега е ред на Комисията по-специално що се отнася до подобряване на листовките с упътване за пациента.
Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приемането на този пакет е от първостепенно значение за повишаване безопасността на пациентите, тъй като те ще бъдат много по-добре информирани за лекарствата, които се предлагат на пазара и които са предназначени за хуманна употреба посредством базата данни, която се създава и която ще съдържа актуална, подробна информация, както и преводи на листовките с упътване за пациента на всички езици на Европейския съюз. Мерките, които се въвеждат чрез този пакет, значително ще подобрят положението в Европа по отношение на фармакологичната бдителност, което е основание да подкрепя доклада.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Системата на Европейския съюз за фармакологична бдителност се промени през последните години по начин, при който има по-добра координация на работата на държавите-членки. Все пак обаче продължават да съществуват пропуски в действащото законодателство и поради тази причина Комисията предложи промени, чиято цел е да укрепят фармакологичната бдителност в Европейския съюз и да рационализира процедурите.
Докладът не само приема промените, предложени от Комисията, но и ги подобрява в някои области, включително: укрепване на ролята на Консултативния комитет за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, който трябва да има правомощие да препоръчва действия на Комитета по лекарствени продукти за хуманна употреба; засилване на ролята на здравните специалисти по отношение на доброволното докладване на страничните лекарствени ефекти; засилване на ролята на пациентите в прякото докладване на странични лекарствени реакции; изискването всички странични лекарствени ефекти (не само сериозните) да бъдат докладвани към базата данни Eudravigilance от страна на компетентните органи и дружествата, което означава, че за пръв път информация за всички странични лекарствени ефекти ще бъде събирана централно на едно място в Европейския съюз; и също така въвежда изискването листовките с упътване за пациента да съдържат ясна информация за основните характеристики на лекарствата.
Поради всички изброени причини гласувах в подкрепа на доклада. Без съмнение фармакологичната бдителност е приоритет за европейската политика в областта на общественото здраве.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение по отношение на фармакологичната бдителност за лекарствените продукти за хуманна употреба на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата. Подкрепих доклада, защото съгласието, постигнато със Съвета, ще даде възможност да се създаде ефективна и прозрачна европейска система за фармакологична бдителност по-специално посредством създаването на европейски уебпортал за безопасност на лекарствата и средства, чрез които пациентите да докладват странични ефекти на компетентните национални органи.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам безопасността на потребителите за жизненоважна, по-специално когато потребителите са и пациенти, които гледат на лекарствата, приемани от тях, като на лечение или поне на значително подобрение на здравето си.
Поради тази причина считам, че компромисното споразумение, постигнато по отношение новите правила за фармакологична бдителност, е значително, тъй като то предоставя на Европейската агенция по лекарствата централизирани правомощия в тази област по-специално чрез създаването на база данни за фармакологична бдителност. По-широк, по-добър и по-интегриран достъп до информацията може да бъде от ключово значение за намаляване на сериозността и честотата на определени странични ефекти и за опростяване и ускоряване на процедурите за временно прекратяване на продажбите на лекарства, обозначени като такива, имащи сериозни странични ефекти, или за изтеглянето им от пазара.
Друг аспект, който считам за важен, е решението да се създаде леснодостъпен уебпортал, на който всички европейци ще могат да намерят листовката с упътвания за всяко лекарство на своя роден език. Считам, че правото на пациента на безопасност и информация е основно право и поради тази причина ще следя особено внимателно другите предложения от фармацевтичния пакет, които предстои да бъдат разисквани в Парламента.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Фармакологичната бдителност е системата, която се използва за мониторинг на безопасността на лекарствените продукти, след като са получили разрешение за обществена употреба. В Европейския съюз общо 197 000 смъртни случи годишно се дължат на странични ефекти на лекарствени продукти. Следователно приоритет е създаването на добра система за фармакологична бдителност, в която основна роля имат здравните специалисти, дружествата и самите пациенти, които докладват всички странични ефекти. В Регламент № 726/2044 са посочени правилата, свързани с новите лекарствени продукти или онези за борба с рака, HIV или дегенеративни заболявания, като същевременно настоящата директива съдържа разпоредбите за централизираната система. Поради тези причини подкрепям засилването на сътрудничеството за фармакологична бдителност, което дава възможност за създаването на по-цялостен „фонд“ от нежелани лекарствени реакции и избягването на двойния мониторинг на едни и същи нежелани лекарствени реакции в други държави-членки. Приветствам предложените мерки за насърчаване на здравните специалисти доброволно да докладват за нежелани лекарствени реакции на техните компетентни органи. По-специално искам да подчертая създаването на уебпортал за всяка държава-членка (член 106 от директивата), на който ще бъде налична цялата съответна информация, свързана с лекарствените продукти за всеки, който желае да направи справка с нея. Тези национални уебпортали ще бъдат свързани с европейския уебпортал, който ще се поддържа от Европейската агенция по лекарствата (член 26 от регламента).
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Фармакологичната бдителност, която означава оценката, откриването и предотвратяването на нежелани лекарствени ефекти, е изключително важна тема по-специално с оглед на факта, че тези ефекти са петата най-разпространена причина за смърт, настъпила в болница, което води до 197 000 смъртни случая годишно в Европейския съюз.
Целият процес трябва да протича при най-голяма прозрачност, като на компетентните органи трябва да бъдат осигурени достатъчни ресурси. Работата на тези органи трябва да бъде ръководена единствено от интересите на пациентите и общественото здраве и затова те трябва да са обществени структури, които са независими от каквито и да било търговски интереси.
От жизненоважно значение е да бъде създадена система, в която участват здравни специалисти и пациенти и чрез която нежеланите лекарствени ефекти могат да бъдат докладвани сигурно и надеждно.
Споделяме становището на докладчика, че държавите-членки трябва да продължат да бъдат ключови участници в системата за фармакологична бдителност на Европейския съюз. Поради тази причина компетентният орган във всяка държава членка следва да продължи да действа като филтър за всички спонтанни доклади за нежелани лекарствени реакции.
Съгласни сме също така, че държавите-членки следва да бъдат незабавно информирани, ако дадено дружество докладва в базата данни на Европейския съюз (Eudravigilance) за нежелана лекарствена реакция, установена на тяхна територия, а също и да бъде създадена предложената от докладчика система за едновременно известяване.
Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Въздържах се по отношение на доклада McAvan относно фармакологичната бдителност, защото основата за ефективност и безопасност на пациентите, приемащи лекарства, следва да бъде независимостта на комитетите за фармакологична бдителност. Това неизбежно изисква публично финансиране, което не се гарантира от текста, тъй като отсега нататък тези дейности ще бъдат финансирани предимно от лабораторни такси – система, която се оспорва и предизвиква съмнения. Макар компромисът, постигнат със Съвета, да доведе до подобрения на тестването на лекарства и прозрачността на процедурите, не намерих основания да подкрепя този текст.
Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на предложението, защото вече от доста време съществува ясна необходимост на пациентите да бъде предоставена точна информация. Смърт, настъпила в резултат на странични ефекти от лекарствени продукти, е петата най-разпространена причина за смъртни случаи в Европейския съюз през последните години и това е причината да не бъдат отлагани мерки, като предложените от Парламента.
Ето защо гласувах за гарантиране на качеството на живот на болните, да се даде сигурност на пациентите по отношение на евентуалните нежелани ефекти, да бъдат превърнати лекарствата в истински съюзник на хората, които страдат, и на последно място, да се създаде възможност лекарствени продукти да бъдат изтегляни от пазара незабавно, в случай че възникнат проблеми. В Европа създаването на единен уебпортал на всички езици представлява значително нововъведение и огромна подкрепа за всички европейски пациенти, които чрез него ще се почувстват с основание обединени в защитата на своето собствено здраве.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Фармацевтичната промишленост е един от най-важните сектори в съвременните общества на икономическо, социално и научно равнище. Европейският съюз не прави изключение, като този сектор му осигурява източник на икономически растеж и устойчива заетост в допълнение към приноса му към общото благополучие на европейското общество. Все пак, въпреки съществуващото законодателство, данните показват, че в Европейския съюз приблизително 197 000 смъртни случая всяка година се дължат на странични ефекти от лекарствени продукти. Предвид тези факти, от жизненоважно значение е да има последователно, надеждно и секторно ориентирано законодателство. Тъй като основната цел на това предложение е да подобри информацията, предоставяна на обществеността относно лекарствените продукти и съответните техни странични ефекти, и като се има предвид, че беше постигнато добро цялостно споразумение във връзка с измененията на първоначалното предложение, аз съм съгласен с приетите нови мерки. Те в крайна сметка са добавена стойност, което означава практически решения за потребителите.
Alexander Mirsky (S&D) , в писмена форма. – (LV) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като считам, че информацията трябва да бъде предоставяна на хората на техния майчин език. За над 40% от населението на Латвия руският е майчин език. Въпреки този факт лекарствата, които се продават в Латвия, не са придружени с информация на руски език. В моята страна има много възрастни хора, които въобще не говорят латвийски. Въпреки това латвийските органи целенасочено забраняват използването на руския, дори и за указания за употребата на лекарства. Подкрепих резолюцията с надеждата, че този въпрос ще бъде включен в текста на законодателния пакет.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Фармакологичната бдителност е наименованието на системата за мониторинг на безопасността на лекарствените продукти, след като са били разрешени. За да се гарантира на пациентите възможно най-добрата защита, информацията за нежеланите лекарствени реакции ще бъде събирана от целия Европейски съюз бързо и без бюрокрация. Само по този начин могат да бъдат предприети бързи действия и да бъде направена оценка на последващите действия. В допълнение, би било от огромна полза, ако пациентите имат възможност да получават информация за нежеланите лекарствени реакции от централна система. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той има за цел да бъдат предприети бързи и небюрократични действия в областта на фармакологичната безопасност.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Фармакологичната бдителност се използва за мониторинг на безопасността на лекарствените продукти, след като са получили разрешение, и следователно играе важна роля за общественото здраве. Странични ефекти от лекарствата, които се наблюдават рядко, проявяват се само след дългогодишна употреба или само при взаимодействие с други лекарства, могат да не бъдат уловени при клиничните тестове. Като резултат причината за 197 000 смъртни случая годишно в Европейския съюз е вследствие на нежелани лекарствени реакции. Ето защо система за докладване на странични ефекти и намирането на модели при тези реакции са важни елементи от една ефективна здравна политика. Посредством засилване на сътрудничеството за фармакологична бдителност на равнище Европейски съюз се увеличава „фондът“ от докладвани нежелани лекарствени реакции, което означава, че по-редките случаи могат да бъдат улавяни по-бързо, може да се избягва двойната работа по проследяването на едни и същи нежелани лекарствени реакции в различните държави-членки, а опасните лекарствени продукти могат да бъдат бързо изтегляни от пазара, когато се налага. Поради тази причина подкрепих доклада.
Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Фармакологичната бдителност е системата, която се използва за мониторинг на безопасността на лекарствените продукти, след като са получили разрешение за обществена употреба. Съгласно настоящото законодателство на Европейския съюз лекарствата могат да се разрешават за употреба по два начина: а) чрез централна процедура, при която фармацевтичното дружество кандидатства пред Европейската агенция по лекарствата (EMEA) или б) чрез система за взаимно признаване, при която едната държава ръководи оценяването на новото лекарство и се координира с други държави-членки чрез взаимното признаване. Правилата, които регулират процедурата за децентрализираната система, са описани в Директива 2001/83/ЕО. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като европейските пациенти ще бъдат по-добре защитени и информирани за употребата на лекарствата и техните странични ефекти. Новите разпоредби предвиждат създаването на национални и европейски уебсайтове, специално посветени на лекарствата, които могат да предложат повече информация на пациентите. Те ще имат възможност да уведомяват националните органи за страничните ефекти от лекарства.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Макар че предложенията, приети днес, ще внесат подобрения в общественото здраве, Зелените изразяват загриженост във връзка с разпоредбите относно разрешенията за продукти. Предложената централизация на одобренията на продукти на европейско равнище е специално насочена да отговори на исканията на промишленото лоби, като това евентуално ще бъде за сметка на стриктна оценка на продукта. Поради тази причина Зелените се въздържаха при окончателното гласуване. Одобренията от Европейския съюз не следва да водят до по-малко строги стандарти. Предложенията, приети днес, биха довели до одобрения на европейско равнище на биоцидни продукти, като така ще бъде дадена възможност на сектора да има пълен достъп до всички пазари на Европейския съюз без преди това да се гарантира, че са налице необходимите ресурси за управление на тези разрешения. Зелените изразяват загриженост, че Европейската агенция по химикалите ще разполага с ограничени средства и значително по-малко време, отколкото в момента, за да гарантира стриктност при предоставянето на разрешения. Все пак е успокоително, че членовете на Европейския парламент подкрепиха искането на Зелените да бъде предоставено право на държавите-членки да въведат допълнителни контролни мерки относно употребата на биоциди.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепям това предложение, което има за цел да подобри понастоящем действащите разпоредби относно производството и употребата на биоциди. Ограничената и отговорна употреба на биоциди е част от ежедневието ни, тъй като те помагат да се предотврати разпространението на болести и допринасят за високо ниво на здраве и хигиена. Въпреки това за законодателството е много важно да гарантира високо равнище на защита при тяхното производство и употреба. Това е възможно да се постигне чрез определяне на единни задължителни стандарти относно биоцидите за потребители и производители. За да се защитят потребителите, е необходимо да се гарантира, че е налице надеждна система за етикетиране на материали и продукти, която да е в съответствие с нивата на риск в зависимост от това дали биоцидите са произведени в Европейския съюз или извън него. Също така е необходимо да се определи по-ясно информацията, която следва да се съдържа в етикета, и да се посочи точното разположение, за да се гарантира валидна и подходяща информация.
George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, тъй като биоцидите, които се употребяват за борба срещу вредни организми и патогенни микроби, трябва да бъдат по-безопасни, което означава и екологосъобразни. Ще има опростена процедура за издаване на разрешения за пускането на нови биоциди на европейския пазар. Гласувах да се забранят най-токсичните химикали, особено тези, които са канцерогенни, имат отрицателно въздействие върху плодовитостта или въздействие върху гените и хормоните.
Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз е може би районът с най-голяма мобилност по отношение на населението, с голяма гъстота на населението, особено в агломерациите. Тези условия правят пренасянето на микроби и болести по-вероятно, което ще направи биоцидите необходима част от живота ни с цел да се запази високо ниво на здраве и хигиена. Биоцидите трябва да бъдат ефективни, поради което боравенето с тях също така може да стане опасно.
Въпреки това новият регламент относно биоцидите трябва да бъде прилаган справедливо към частните дружества, които ги произвеждат, така че те да не се озоват в крайна сметка в положение, при което не им достигат суровини за производството на биоциди. Положението ще бъде неблагоприятно във време, когато тези вещества са много необходими. Докладът, представен по време на пленарното заседание на Парламента, ясно показа, че предложението на Комисията за регламент изисква значителни подобрения, за да се даде възможност за постигане на целите, които тя също така предложи. Новият регламент трябва да отчете три съществени области: опазване на околната среда, защита на потребителите и безопасно и подходящо практическо изпълнение от страна на производителите.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Позицията относно биоцидите следва да допринесе за опазване на здравето, без да доведе до нежелани рискове. Настоящата резолюция представя изменения на предложението на Комисията относно биоцидите и има за цел да стандартизира съществуващите правни разпоредби, които са в сила на европейско равнище, както и да ги адаптира към новото техническо развитие, което обосновава неговото значение в самото начало.
Първо, считам, че е от жизненоважно значение да се гарантира защита на околната среда и животните, като се наблегне на прилагането на принципа на предпазливост. Резолюцията също така увеличава предоставянето на полезна информация за специалисти и потребители, както и значението на научноизследователската и развойна дейност, която бих искала да подчертая.
Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, тъй като биоцидите, които се употребяват за борба срещу вредни организми и патогенни микроби, трябва да бъдат по-безопасни, което означава и екологосъобразни. Ще има опростена процедура по издаване на разрешения за пускането на нови биоциди на европейския пазар. Гласувах да се забранят най-токсичните химикали, особено тези, които са канцерогенни, имат отрицателно въздействие върху плодовитостта или въздействие върху гените и хормоните.
Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Основната цел на това предложение за регламент е да се подобри безопасността на биоцидите, които се употребяват и пускат на пазара в Европейския съюз, и да се опрости процедурата по издаване на разрешения в целия Европейски съюз. За тази цел предложението на Комисията за регламент се стреми да обедини съществуващото европейско законодателство и да го актуализира в интерес както на потребителите, така и на производителите.
Следователно с него се възнамерява да се направи реформа на настоящата система чрез разширяване на обхвата й, за да се включат третирани с биоциди материали и изделия, чрез въвеждане на европейско разрешение за продукти, известни като „нискорискови“, чрез намаляване на опитите с животни, чрез привеждане на данните в съответствие, чрез разширяване на ролята на Европейската агенция по химикали (ECHA) и чрез гарантиране на единно прилагане на регламента в целия Европейски съюз.
Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Представеният доклад има за цел да обедини настоящото европейско законодателство и същевременно да го адаптира към техническото развитие. Биоцидите и веществата в обществото ни са крайно необходими, тъй като отговарят на строги изисквания за здраве и хигиена. Редица микроорганизми вече са станали устойчиви на оригиналните продукти, така че настоящите биоцидни вещества стават все по-опасни в резултат на тяхната повишена ефективност. Изцяло подкрепям целта на докладчика да се отчетат не само практиките на производителите, но особено защитата на потребителите, както и на околната среда. Разпоредбите за управление на биоцидите следва да обхванат производителите извън ЕС. За нас е неприемливо да изискваме по-високи стойности за защита на потребителите и околната среда от производителите ни за сметка на нарастващи разходи и да не изискваме нищо от другите производители извън ЕС и извън Европа, които внасят тези стоки в ЕС.
Потребителите, които закупуват биоциди на територията на ЕС, трябва да бъдат сигурни, че стоките отговарят на минималните стандарти по отношение на това дали са придобити в Полша или Германия, или дали първоначално идват от ЕС или от Китай. Докладът е ясно формулиран. Той изисква конкретни и осъществими законодателни промени и взема предвид въздействието върху околната среда. Поради тези причини ще гласувам в подкрепа на неговото приемане.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара и употребата на биоциди. Постъпих така, тъй като той увеличава строгостта на правилата относно разрешаването, търговията и употребата на биоциди в ЕС с оглед на защитата на здравето на хората и животните и околната среда в съответствие с принципа на предпазливост.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Високите норми на хигиена, към които цивилизацията ни все повече привиква, изискват все по-постоянна и интензивна употреба на биоциди. Същевременно изискваме тези продукти да са все по-ефективни и агресивни, което означава, че те са също така по-опасни за боравене.
Именно поради тази причина във връзка с подхода за регулиране на пускането на пазара и употребата на биоциди трябва да се обърне особено внимание на защитата на потребителите. Отново, както съм казвал по други поводи, правилата относно този въпрос трябва да бъдат единни и валидни за целия Европейски съюз или ние няма да можем ефективно да гарантираме защитата за всички европейски потребители или за околната среда, която е не по-малко важна.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият регламент се стреми да стандартизира съществуващите разпоредби на европейско равнище и да ги адаптира към последните технически развития. Потребителите следва да могат да предположат, че закупените от тях продукти отговарят на единните минимални стандарти в рамките на вътрешния пазар на ЕС, независимо в коя държава-членка е закупен продуктът. Това означава, че ясното обозначаване на третираните материали и продукти е също толкова необходимо, колкото съответното разрешаване на биоциди, независимо дали те произхождат от Европейския съюз или извън него. Пазарът на биоциди в Европа се оценява на около 890 млн. евро годишно, което представлява около 27% от световния пазар. Три големи компании държат близо 25% от европейския пазар. Следователно е необходимо да се създаде баланс между интересите на големите компании и тези на малките и средните предприятия (МСП). МСП се нуждаят от повече съдействие в този промишлен сектор, доминиран от няколко големи промишлени производители. Това може да се направи чрез освобождаване на МСП от годишна такса за пускане на пазара на биоциди. Освен това държавите-членки следва да създадат национални информационни бюра, които да допълват предоставените от Европейската агенция по химикали (ECHA) документи с указания.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Фактът, че се въздържахме на първо четене показва нашата загриженост за някои критични въпроси, които мнозина в този Парламент пренебрегват, с оглед на действителната необходимост на държавите-членки да защитят гражданите си от вредното въздействие върху здравето и околната среда на активните биоцидни вещества, които се използват на пазара.
Европейската агенция по химикалите, която ще отговаря за научната оценка дали употребата на биоцид на пазара може да бъде разрешена, сега ще разполага с три месеца, за да изготви становище въз основа на заключенията от оценката и да го представи на Комисията вместо предложените преди това девет месеца. Не считаме, че това намаляване ще помогне на строгия подход, който е необходим, за да се защити общественото здраве и околната среда. Надяваме се, че този въпрос може да бъде преразгледан отново в бъдещи преговори с Комисията и Съвета.
Изразяваме задоволството си от потвърждението, че държавите-членки ще могат да вземат предвид регионалните различия и местните въпроси във връзка с околната среда в националните си разрешения и също така по отношение на зачитането на принципа на субсидиарност. Също така приветстваме отчитането на предложените процедури за наноматериали и добавените равнища на защита в случай на по-уязвими групи като деца и бременни жени.
Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Текстът, относно който се гласува, съдържа значителни подобрения от първоначалното предложение и аз приветствам г-жа Klaß за ефективното посредничество, което е било извършено. Действително приветствам целите, които бяха постигнати за по-високо равнище на защита на данните за бизнеса и постепенното въвеждане на централизирана процедура за издаване на разрешения на европейско равнище за пускането на тези продукти на пазара.
Спецификацията на по-големи изисквания по отношение на етикетирането също така със сигурност ще помогне на потребителите да направят по-информиран и по-безопасен избор. Вървим в правилната посока, но все още имаме път пред себе си: регулаторната рамка относно научноизследователската и развойна дейност не е в съответствие с други регулаторни постижения в сектора като Директивата REACH.
Освен това необходимият финансов пакет за Европейската агенция по химикалите, за да поеме новата си отговорност за оценка, не беше съобщен. В това отношение, очаквам разяснения от страна на Комисията, като се има предвид също така вече приписаната натовареност на този орган от Директивата REACH.
Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на настоящия текст. Благодарение на това законодателство, което беше одобрено на първо четене от Европейския парламент, биоцидите, използвани срещу паразити и микроби, скоро ще станат по-безопасни и по-екологосъобразни.
Общата цел на предложението за регламент е да се актуализират правилата на Общността за управление на биоцидите, вариращи от препарати срещу насекоми с репелентен ефект до химични продукти за третиране на водата (селскостопанските пестициди са обхванати от отделно законодателство). За първи път ще бъдат регулирани и материали, третирани с биоциди.
Също така приехме забраната относно най-токсичните вещества, особено тези, които са канцерогенни, вредни за плодовитостта, или които влияят на гените и хормоните, като същевременно се добави изискването други опасни вещества да бъдат постепенно заменени с по-малко вредни алтернативи.
Бъдещата система за издаване на разрешения за биоциди, централизирана на равнище на Европейския съюз, ще бъде прилагана с нарастващи темпове и също така ще гарантира по-голяма съгласуваност на равнището на 27-те държави-членки и следователно подобрена безопасност.
Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Биоцидите са предназначени за защита срещу вредители, паразити и бактерии и се използват ежедневно, както и се прилагат в селското стопанство. За да се увеличи безопасността във връзка с употребата на биоциди и да се установи система за контрол, е логично тези вещества да бъдат предмет на едни и същи изпитвания и стандарти в целия ЕС. Като представител на земеделските стопани в Европейския парламент съм ангажирана с отговорната употреба на биоциди. Това предложение представлява добра основа за единни правила в ЕС. В интерес на справедливата конкуренция аз изразявам особена подкрепа за всички планирани нови разпоредби относно биоцидите, които също така се прилагат за внос от трети държави. Въпреки това селското стопанство трябва да продължи да изпълнява задълженията си за производство на безопасна храна и фураж на разумна цена. Предложенията, които оказват пряко въздействие върху производството и производствените разходи, трябва да бъдат оценявани особено внимателно. Използването на подходящи мерки за борба с вредителите не трябва да става по-трудно или скъпо чрез превръщането на мерките в икономически неизгодни. Във всеки случай новият регламент трябва да изпълни както желанията на потребителите, така и изискванията на производителите.
Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Ролята на биоцидите винаги е била до известна степен спорна, вероятно в резултат на факта, че тяхното идентифициране и определяне не винаги е лесно. Въпреки това е сигурно, че биоцидите имат много приложения в ежедневието ни и следователно е необходимо да се разбере тяхното действително въздействие върху безопасността и здравето на всички нас.
Поради тези причини гласувах в подкрепа на опростяването и хармонизирането на правилата за европейската промишленост и също така за държавите-членки, които ще разполагат с подновени правила, които отговарят на обществените потребности. Въвеждането на система за хармонизиране на критериите за одобряване ще позволи да се избегнат двойни оценки на рисковете, свързани с продукти, които вече са били разрешени. Това е допълнителна важна стъпка напред, която Парламентът предприе, която е насочена към защита на здравето на гражданите.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Всяка година близо 90 милиона тона биоциди, чието предназначение е да контролират вредители и микроби, се пускат на пазара. Загрижеността на Европейския съюз относно този въпрос следователно е напълно естествена, тъй като той подкрепя това, че биоцидите следва да бъдат по-безопасни и по-екологосъобразни. Съответно той се стреми да повиши защитата на човешкото здраве посредством забраната на най-токсичните химикали като канцерогените или вредните за плодовитостта. Също така се стреми да повиши защитата на животните и околната среда. Въпреки това в допълнение на приемането на това предложение считам, че също така следва да се изисква всеобхватно сертифициране на внесени в ЕС продукти. Ето защо гласувах по този начин.
Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Регламентът относно пускането на пазара и употребата на биоциди, който се гласува днес, ни позволява да направим друга стъпка към централизирана система за регистрацията на биоциди. Системата за регистрация за химически материали, въведена от Регламента REACH, показва, че отхвърлянето на отделни национални системи за регистрация действително е обосновано. Понастоящем често сме поставени в положение, при което конкретен продукт не може да бъде пуснат на пазара на държава-членка поради това, че държавата има сложни и прекалено скъпи процедури за регистрация. От друга страна, едновременно с опростяването на пускането на пазара на биоциди трябва да сме сигурни, че се поддържа високо равнище на защита поради конкретните рискове за здравето, които тези продукти крият.
Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Биоцидите представляват неразделна част от нашата цивилизация и са от основно значение за спазване на високите ни изисквания, свързани със здравето и хигиената: поради тази причина е необходимо оптимално управление на тези вещества.
Новият регламент относно употребата на биоциди трябва да гарантира, че производителите или по-скоро средните предприятия могат да прилагат тези изисквания в производството, без да бъдат поставени в неконкурентно положение. Освен това както потребителите, така и производителите на материали, които съдържат биоциди, трябва да могат да разчитат на минимални стандарти, приложими в целия Европейски съюз. По мое мнение, има значителна необходимост от подобряване и изменение на предложението на Комисията за регламент, за да бъдат постигнати поставените цели, като например отстраняване на слабостите на съществуващата директива, подобряване на процедурата по издаване на разрешения и опростяване на процедурата на вземане на решения при по-нататъшно развитие на високото равнище на защита.
Новите разпоредби трябва да отчетат три съществени области: опазване на околната среда, защита на потребителите и безопасно и подходящо практическо изпълнение от страна на производителите. Новият регламент ще предвижда опростена процедура за издаване на разрешение за продукт с цел избягване на ненужни разходи и прекомерни такси.
Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Бъдещият регламент предвижда опростена процедура за издаване на разрешение за продукт в съответствие с определени условия, с цел избягване на ненужни разходи и прекомерни такси. Това също така е преразглеждане на съществуващата директива от 1998 г. и установява фокуса върху разрешенията с Европейската агенция по химикали. Подкрепям постепенното въвеждане на централизирана процедура за издаване на разрешения: 2013 г. за нискорискови продукти и 2017 г. за всички видове биоциди. Критериите за отхвърляне за опасни активни вещества (канцерогенни, мутагенни, токсични за репродукцията, устойчиви, биоакумулиращи) могат да бъдат разглеждани, когато за тях вече е наличен план за замяна. Следователно, когато даден биоцид, съдържащ активно вещество, което е кандидат за замяна, е разрешен, срокът ще бъде ограничен до три месеца и ще трябва да има налични алтернативи, които не са вредни за околната среда или човешкото здраве. Новият регламент трябва да отчете три съществени области: опазване на околната среда, защита на потребителите и безопасно и подходящо практическо изпълнение от страна на производителите.
Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Новият европейски регламент относно биоцидите е не само въпрос на вътрешния пазар. Той също така е въпрос на защитата на здравето и околната среда. Това, накратко, е посланието, изпратено от Европейския парламент днес.
Разбира се, трябва да бъдат изпълнени няколко искания на производителите относно тези продукти за употреба срещу паразити като достъп до европейския пазар, времетраене на процедурите по одобряване, липса на дублиране на изпитвания и съответствие със законодателството в областта на пестицидите. Това по никакъв начин не представлява картбланш за производителите. Принципът на заместването за най-вредните вещества е ясно признат. Той засяга главно устойчивите, биоакумулиращите и токсични вещества (PBT вещества) и веществата, имащи свойствата да разрушават ендокринната система.
Признава се, че отговорността е на всички участници, включително производителите, които пускат на пазара изделия, третирани с биоциди. Да не забравяме историята с токсичните дивани! Въпреки това съжалявам за едно нещо и то е отхвърлянето на изменение, което определя, че производителите следва да плащат годишна такса, при намалени ставки за малки и средни предприятия (МСП), така че да позволи на Агенцията по химикалите в Стокхолм да изпълни задачата си. Едно нещо е ясно: с ограничени ресурси ще бъде трудно да се извършват надеждни изпитвания и по този начин да се намаляват рисковете за здравето на потребителите.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Въздържахме се относно този доклад, тъй като постигнатият напредък по отношение на защитата на човешкото здраве и околната среда беше заличен от подаръците, направени на промишлеността, които застрашават функционирането на Европейската агенция по химикалите. Може да се приеме, че във времето всички биоциди могат да преминат през централизираната процедура. Това обаче става неприемливо, ако позволеното време за научна оценка е драстично намалено, като същевременно финансовите им ресурси са намалени.
Не може да се очаква да бъде направено повече, по-бързо и с най-малко разходи, без да се компрометира качеството на труда. Това гласуване показва действителните намерения на представителите на десните и дясноцентристите: по-малко строга оценка за всички биоциди с директен достъп до целия вътрешен пазар за сметка на здравето на хората. Слабо облекчение е, че суверенното право на държавите-членки да ограничават или да забраняват употребата на биоцидни вещества ще бъде зачетено. От тях зависи да гарантират високо равнище на защита.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на следващия доклад, защото смятам, че това, от което Европа действително се нуждае, е финансов надзорен орган като комплексна, но ефикасна структура, която е способна да упражнява контрол над финансовите институции на Европейския съюз и да осигури правилното им функциониране. С оглед на това, аз съм много благосклонен към създаването на Европейски банков орган (ЕБО), Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), защото считам, че това е единственият начин да подобрим сегашното равнище на регулиране в рамките на европейския вътрешен пазар, което да гарантира както неподкупността, така и правилното функциониране на пазарите, докато запазва стабилността на финансовата система и осигурява координацията между европейския и международен контрол. Можем да идентифицираме рисковете за финансовата система само чрез по-добър мониторинг, който ще ни даде навременно предупреждение за кризи, подобни на тази, която опустоши света през 2008 г. Тази мощна криза ни накара да разберем необходимостта от реформиране на този сектор, така че да разширим в най-голяма степен конкуренцията чрез насърчаване на действително компетентни надзорни органи, които наистина са способни да направят така необходимата промяна в този важен сектор.
Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Предложението за регламент за създаването на ЕОЗППО представлява част от финансовия надзорен пакет. Този пакет създава три европейски органа за наблюдение на специфичните сектори на финансовата индустрия: наблюдение на банки, застрахователни и финансови пазари. Напълно подкрепям доклада и финансовия надзорен пакет като цяло, защото той представлява според мен значителна и най-вече необходима стъпка напред. Чрез него научаваме уроците от рецесията и нейните драматични последствия за икономиката и трудовата заетост, предизвикани от провалите на сегашната финансова система. С тази нова надзорна рамка се цели да се стабилизира финансовата система и да се гарантира нейната стабилност.
Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) ще отговаря за редица практически въпроси, такива като политики на животозастраховане и застраховане, различно от животозастраховане, които предоставят форма на инвестиране и професионално пенсионно осигуряване. Като имаме предвид, че застрахователният пазар в новите държави-членки е развит от чужди европейски инвеститори, комитетът на надзорните органи ще играе жизненоважна роля за такива трансгранични мрежи със способността си да предложи сигурност на гражданите на всички държави-членки. ЕОЗППО също ще може да се намесва на равнището на национален надзорен орган, когато тези органи последователно се сблъскват с проблеми при прилагането на техническите стандарти на ЕС.
Считам, че тази инициатива, заедно с възможностите на ЕОЗППО да разреши несъгласията между националните надзорни органи, където законодателството ги принуждава да сътрудничат или да постигнат споразумение, отбелязва стъпка напред в управлението на интеграцията на финансовите услуги в Европа. Накратко, това е балансирана система, която заслужава пълна подкрепа.
George Becali (NI), в писмена форма. – RO) Гласувах за доклада, защото трите нови Европейски надзорни органа (ЕНО) ще бъдат създадени, за да заменят сегашните комитети на надзорните органи. Те ще имат много по-големи правомощия в сравнение с полагащите им се консултативни функции по настоящата система. Благодарение на клаузата за анализ надзорните органи ще могат да получат също така допълнителни правомощия в бъдеще. Ще бъде също създаден Европейският съвет за системен риск (ЕССР), който да контролира и издава предупреждения за натрупване на рискове в европейската икономика.
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Действието на европейската финансова система зависи от грижливото управление на риска и точното оценяване на структурната стабилност на целия сектор. Новият надзорен орган предполага ясно поемане на отговорности от институциите на Съюза, за да е сигурно предпазването от кризи, да се обезкуражи авантюризмът и да се наблюдават поведението и начинът на мислене.
Поради непрекъснатото разширяване на интеграцията на нашите национални пазари, с неизбежното сваляне на защитните бариери, необходимо е да действаме заедно, за да се противопоставим на заплахите, било те вътрешни или външни.
Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Съгласна съм с предложението на Комисията да създаде три нови децентрализирани европейски агенции за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и считам, че тяхното създаване се приветства още повече на фона на настоящата икономическа и финансова криза, която засегна Европа през 2008 г.
Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Както и при предишните доклади за създаването на европейски финансови регулаторни органи, гласувам и за предложението за създаване на ЕОЗППО. Ще подчертая още веднъж значимостта от осигуряването на Европейския съюз, и най вече на вътрешния пазар, на европейски надзорни органи, така че да се минимизират икономическите и финансови въздействия на бъдещи ситуации, които подлагат на стрес нашите финансови пазари.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Ако има едно нещо, което да сме научили от последната криза, независимо от нашите политически убеждения или светоглед, то е, че е необходимо да реформираме институционалната надзорна структура, като създадем европейски органи и като го осъществим да преосмислим цялата концепция за макро- и микроикономически надзор.
Има безброй положителни точки в споразумението, което постигнахме и което днес бе подложено на гласуване. Една от тях е създаването на независими европейски органи за надзор на банките, застрахователните дружества и финансовите пазари. Тези органи няма да заменят националните надзорни органи, а ще работят с тях, като се стремят да осъществят мандата си на пруденциален надзор и анализ на системния риск, така че да предпазят европейския банков сектор и финансовите пазари да бъдат засегнати от друга криза с размери, подобни на тази, пред която бяхме изправени.
Както имах възможността да го кажа безброй пъти преди, лично аз не се страхувам от европейските надзорни органи. Смятам, че за тях е съществено да могат да осъществят мандата си както независимо, така и компетентно, така че да засилят доверието на пазарите и техните участници, в този случай най-вече в застрахователния и пенсионен сектор.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) За да се защити прозрачността и доверието на европейските пазари и институции лице в лице с обществеността, жизненоважно е да се заздравят силите, средствата и автономията на европейския надзор на застрахователния пазар и пазара на професионалното пенсионно осигуряване. Това ще осигури ефективността на сегашната реформа, при която институциите на ЕС в момента са ангажирани с надзора на финансовите пазари, за да се избегне бъдещ риск от криза, подобна на настоящата, която засяга глобалната икономика и имаше особено силно въздействие върху европейското общество. Комисията внесе пакет от предложения с намерението да основе по-ефикасна, интегрирана и устойчива система на финансов надзор в ЕС. Този подход се основава на Европейската система за финансов надзор. В тази връзка Комисията предложи създаването на три нови европейски децентрализирани агенции: Европейски банков орган, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейски орган за ценни книжа и пазари. Трябва да се отбележи, че въздействието на тези три органа върху европейския бюджет ще възлиза на около 59 699 000 евро за годините 2011-2013 г.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът е част от това, което е познато като пакет за финансов надзор. Когато гласуваме за него, отбелязваме начина, по който Съветът, Комисията и самият Парламент забавят мерките в тази област и се ограничават в приемане на решения, които не променят същината, което е финансова спекулация, включително въпросът за застраховането на държавния дълг, който действа като високо спекулативен дериватив. Ако не сложат край на това, създаването на европейски органи в тези области ще бъде фактически безполезно.
Нашето гласуване против доклада е преди всичко протест срещу факта, че все още ни предстои да видим някакви предложения, които да сложат край на данъчните убежища, облагането с данък движението на капитала или закриването на пазара на деривативи.
Това означава, че главният финансов спекулативен механизъм остава на пазара и че предприетите сега мерки са насочени повече към засилване на контрола върху държавите-членки с по-крехки икономики от страна на по-големите сили и техните финансови групи, отколкото да се заемат енергично и да се справят с въпроса за финансовата спекулация.
Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Европейският парламент призовава редовно за равни възможности за всички агенции, които действат на равнище ЕС. В същото време се видя, че ЕС понесе значителни неуспехи по отношение на своя надзор върху интегрираните финансови пазари. Гласувам в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Смятам, че трябва да има орган, който ще гарантира стабилността на финансовата система, платежоспособността и ликвидността на финансовите институции, прозрачността на пазарите и финансовите продукти, както и да предложи защита на вложители и инвеститори. Също така смятам, че този орган не може да действа, без да има достъп до съответна информация, която се изисква по отношение на транзакциите и икономическите агенции.
Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Създаването на ЕОЗППО е част от предложенията на Комисията, които се основават на препоръките на доклада Larosière от февруари 2009 г. Докладът Larosière предложи подсилването на надзорната рамка, за да се намали рискът и тежкият характер на бъдещи финансови кризи. Приветствам създаването на ЕОЗППО като европейски отговор за осигуряване на високо, ефективно и постоянно равнище на регулиране и надзор в цяла Европа. Този орган, който ще действа в цяла Европа, ще надзирава националните надзорни органи на застрахователния сектор и ще осигури съществуването на подходяща и адекватна защита за инвеститорите и застрахованите потребители в ЕС. Органът ще взима решения, които ще имат пряко приложение във финансовите институции, и той би могъл да предупреждава Комисията за опасни продукти или пазарни транзакции.
Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, защото го считам за необходим, за да запълни празнините, които съществуват днес по отношение на координацията, еднаквото прилагане на законодателството на ЕС и доверието между националните надзори.
Действително последната финансова криза показа неефективността на някои национални надзорни модели, които бяха неспособни да се справят ефективно с проблемните ситуации, които възникнаха на европейските финансови пазари. Следователно не мога да не приветствам и да не подкрепя решението за подсилване на надзорната рамка на основата на намеса, насочена да идентифицира инструментите, които могат да предпазят финансовата система от рискови действия, които ще се появят в бъдеще.
С новата финансова надзорна структура ще запълним празнотите в сектора, ще работим за подобряване на функционирането на вътрешния пазар и накрая ще осигурим еднакво високо равнище на регулиране и надзор, като винаги взимаме предвид нуждите на отделната държава-членка.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Системи за застраховане и професионално пенсионно осигуряване трябва да бъдат гарантирани от държавите-членки. Очевидно е, че Европа няма да тръгне в тази посока по време на намаляване на годишните държавни приходи и разходи. Зелената книга, публикувана от Комисията на 7 юли относно пенсиите при пенсиониране, има за цел да ни напомни за това. В този смисъл, немислимо е да си представим, че Европейският надзорен орган може да наблюдава такъв вид сектор. Гласувам против текста.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Последната финансова криза очерта основните слабости във финансовия надзор както при индивидуалните случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Моделите на надзор имаха национална перспектива и не се адаптираха към глобализацията, която се появи във финансовата система, където различни финансови групи провеждаха своята дейност през границите със системните рискове, които това влече след себе си. Следователно там нямаше сътрудничество, координация или каквато и да била последователност при прилагането на законодателството на ЕС. Затова целта на директивата е подобряване на функционирането на вътрешния пазар, като се осигурява високо равнище на надзор и разумно регулиране и защита на вложители, инвеститори и всички бенифициери. От решаващо значение е да се гарантира целостта, ефикасността и плавното функциониране на финансовите пазари, за да се поддържа стабилността и устойчивостта на обществените финанси и да се заздрави международната координация и сътрудничество в областта на надзора. Създаването на ЕОЗППО е крайно необходимо, за да се постигне ефективен надзорен модел, решението и внедряването на който, едновременно с много други механизми за мониторинг, е въпрос, който не търпи отлагане.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Финансовата криза фактически разкри доста слабости във финансовата система. Трябва да е сигурно, че рисковите финансови продукти и несигурните конструкции не се използват, особено в чувствителната област на застраховане, презастраховане и професионално пенсионно осигуряване. Например наскоро онлайн застраховател банкрутира, като остави исковете на своите клиенти без обезщетение. Вълната от оплаквания също разкрива сериозните недостатъци на даваните съвети, при които на клиенти са продавани рискови финансови пакети за сигурни условия за техните професионални пенсии. Ако искаме да приемем сериозно надзорните задължения, ще е необходимо да се занимаваме с такъв вид проблеми, които излязоха на повърхността в ЕС, и да създадем справедливи условия. Нуждаем се от по-строг финансов надзор. Създаването на ЕОЗППО не изглежда да е оптималното решение, но е по-добро от нищо, ето защо гласувам в негова подкрепа.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Във време, когато банките и застрахователните дружества провеждат своите операции през границите, чисто националната форма на надзор на тези дружества не е подходяща, както показа настоящата икономическа и финансова криза. Все пак трябва да се разглежда като положителен факта, че в случаи на сериозни бюджетни проблеми държавите-членки запазват правомощията си да взимат окончателните решения. Докладът обаче стига твърде далече в посока към европейско икономическо управление и затова се въздържам от гласуване.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласен с предложението на Комисията и с неговите изменения, внесени от Парламента.
Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Радвам се да отбележа ангажиментите, поети от моята политическа група по време на финансовата криза и решително подкрепяни от Европейския парламент. За нас е наложително да направим преглед на Европейската система за финансов надзор. Липсата на координация между националните надзорни органи увеличава бъдещия риск от слабости на финансовите институции. Учредявайки три нови европейски органа, които отговарят за надзора над начина, по който банките, финансовите пазари и застрахователни и пенсионните дружества функционират, създадохме една цялостна рамка за финансов надзор. Така банките ще бъдат регулирани от Европейския банков орган по един стандартен и координиран начин. Той ще има последната дума в случай на несъгласие с националните банкови регулаторни органи, като наистина ще може да налага решенията си. Като гарантира платежоспособността на финансови институции, както и по-голямата прозрачност на финансовите пазари и продукти, той ще допринесе и за по-добрата защита на инвеститорите, предприятията, вложителите и потребителите. Този нов инструмент няма да бъде привилегия на няколко финансови експерти, а ще бъде наистина от полза на всички.
Damien Abad (PPE) , в писмена форма. – (FR) Въвеждането на европейски финансов надзор беше предложено през септември 2009 г. от Европейската комисия въз основа на работата на групата, председателствана от Жак дьо Ларозиер. От 1 януари 2011 г. Съюзът ще разполага с „контролна кула“ за идентифициране на финансовите рискове и за предприемане на действия при необходимост. Тази роля ще бъде поверена на три нови надзорни органа, отговорни съответно за надзора върху банковия сектор, застрахователния сектор и пазарите, и на Европейския съвет за системен риск. Гласувах в полза на доклада, защото считам, че Европейският съюз се нуждае от орган, който да отговаря конкретно за пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система, да бъде в състояние да идентифицира рисковете за финансовата стабилност и когато е необходимо, да предупреждава и да формулира препоръки за справяне с подобни рискове. Защита на предоставянето на обществени услуги, насърчаване на иновациите, подобряване на финансирането на малките и средните предприятия: това са трите цели за постигането на устойчиво и осезаемо развитие.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в полза на доклада, защото считам, че сегашната система на ЕС има няколко недостатъка по отношение на финансовия надзор на макроравнище, и защото смятам, че този въпрос е твърде важен, за да бъде забравен. Следва да приветстваме инициативите за решаването му. Ако имаше нещо положително от финансовата криза, която опустоши света, то е, че тя определено привлече вниманието ни към уязвимостта на нашите икономически системи, към постоянния икономически риск, в който живеем, и към явната необходимост да създадем орган за икономически надзор на макроравнище в ЕС. Ето защо гледам положително на факта, че колеги от всички политически групи гласуваха в полза на доклада и че той беше приет с огромно мнозинство, което е добра илюстрация на общата загриженост за фискалния суверенитет. Считам, че е изключително важно новата система за финансов надзор да работи, без да пречи на финансирането на икономиката, като същевременно защитава единния пазар, дава на ЕС възможност да запази статуса си и своевременно предупреждава за рискови ситуации. Поради всички изброени причини подкрепям създаването на Европейския съвет за системен риск.
Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Настоящото предложение за регламент за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване е част от пакета за финансов надзор. Този пакет въвежда три европейски органа, които да контролират специфични сектори на финансовия отрасъл: банковия сектор, застрахователния сектор и финансовите пазари. Подкрепих настоящия доклад и пакета за финансов надзор като цяло, защото това според мен е основна и най-вече необходима стъпка напред. Чрез нея учим уроците от рецесията и драматичните последици за икономиката и заетостта, причинени от недостатъците на настоящата финансова система. Целта с новата рамка за надзор е да се гарантира стабилността на финансовата система.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Икономическата криза повдигна много въпроси, на които спешно трябва да отговорим, и показа, че макар Европейският съюз да разполага с многобройни инструменти за координиране на икономическата политика, досега те не са използвани напълно и в съществуващата система за управление има значителни пропуски. Създаването на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) е значително нововъведение, тъй като до настоящия момент не е предприеман макроикономически анализ на европейско равнище, чиято първа цел да бъде оценка на системните рискове. Тясното сътрудничество между ЕССР и тези, които притежават необходимата информация (националните надзорни органи и европейските органи, отговарящи за всеки сектор) е приоритет с цел създаване на последователен надзор на „макро-микро“ равнище.
George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Призовавам Европейският съвет за системен риск (ЕССР) да има по-големи правомощия, за да се гарантира бърза, ясна комуникация. ЕССР ще създаде общ набор от показатели, с които да се категоризират рисковете от различните трансгранични финансови институции. ЕССР ще разработи и система на „светофара“, която да отразява различните степени на риск. Консултативният научен комитет ще включва и експерти сред своите членове с цел да се повиши способността на ЕССР да преценява натрупването на рискове и да разполага с възможно най-голям опит. Председателят на Европейската централна банка ще председателства ЕССР през първите пет години, за да му осигури достатъчно висок рейтинг и необходимото доверие.
Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Гласувах в полза на реформата на финансовия надзор в ЕС, въпреки че имам много резерви по отношение на взетото решение. Прекалено много се настоява за необходимостта от регулиране за сметка на нуждата от свободна пазарна среда за банките и финансовия сектор. Надзорните органи на национално и европейско равнище са определени доста неясно и границите между тях са значително размити. В най-добрия случай това може да доведе до правна несигурност за всички участници на финансовия пазар, а в най-лошия случай – до злоупотреба с властта от страна на европейския регулатор, срещу който на участниците ще бъде практически невъзможно да се защитят ефективно.
При отсъствието на единен финансов пазар на ЕС, съществуването на силни наднационални надзорни органи, които разполагат с правомощията да решават отделни въпроси, свързани с финансовите пазари в държавите-членки, е със съмнителна легитимност. Ако сме толкова обсебени от регулирането в ЕС, както в случая с финансовите пазари, няма да можем да направим нищо, освен да наблюдаваме как Китай ни измества от световната сцена. Докато ние критикуваме нелоялната конкуренция, от известно време Китай не само се възползва от щедрите държавни субсидии, евтината работна ръка и неспазването на екологичните стандарти, но също така върви напред благодарение на иновации и модерни технологии. Това трябва да ни безпокои и да бъде предупреждение за нас.
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) По-голямата част от икономистите смятат, че прогнозите рядко се характеризират с достатъчна степен на сигурност, затова единственото средство, което остава, е мониторинг и самозащита. Европейският парламент, заедно със Съвета на министрите на икономиката и финансите и съответните членове на Комисията, свърши отлична работа.
Нека не се преструваме, че това е достатъчно, нито че може да компенсира миналото, но в бъдеще можем да си възвърнем доверието по отношение на банковия и финансовия сектор, ако макропруденциалният надзор бъде поверен на структура, която е отговорна за наблюдението на целия европейски пазар, на цялата еврозона, а не на нейните подразделения, които вече не са валидни.
Освен това наблюдението от страна на този орган ще обхване освен държавите от ЕС и всички други, чиято валута е по някакъв начин обвързана с еврото, а оттук и с нашите предприятия и с техните търговски партньори.
Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувайки в полза на доклада, призовавам Европейският съвет за системен риск (ЕССР) да има по-големи правомощия, за да се гарантира бърза, ясна комуникация. ЕССР ще създаде общ набор от показатели, с които да се категоризират рисковете от различните трансгранични финансови институции.
Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в полза на повечето предложения в доклада и за създаването на Европейски съвет за системен риск (ЕССР). Европейският парламент, осъзнавайки своите отговорности и възползвайки се от новите правомощия, предоставени му по силата на Договора от Лисабон, трябва да изиграе ключова роля за подобряване на надзорната рамка на ЕС. Тъй като е невъзможно да отстраним слабостите на съществуващата надзорна структура, подчертани от финансовата криза, стана още по-наложително да създадем механизми за макропруденциален надзор, които са в състояние да гарантират стабилността на европейските финансови пазари. Също така е важно да защитим единния пазар, както и да предоставим на ЕС инструменти, които да му позволяват да защити еврото и други международни валути на световно равнище. Искам да подчертая и важния принос на ЕССР, свързан с предложението за макроикономически анализ на европейско равнище, за да може да анализира потенциалните системни рискове. След като бяха разкрити слабостите в микропруденциалния надзор на равнище държава-членка, считам, че тясното сътрудничество между ЕССР, централните банки, надзорните органи и „реалната икономика“ не само ще легитимира действията на ЕССР, но също така ще допринесе значително за ефективността им.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Ако научихме нещо от кризата, то е, че е необходимо да реформираме системата за надзор чрез създаване на европейски структури и по този начин да преосмислим цялостната концепция на макро- и микроикономическия надзор.
Както повтарям безброй пъти, аз лично не се страхувам от европейски надзорни органи. Считам, че е от съществено значение да ги има и да могат да изпълняват своите задачи независимо и компетентно, за да се укрепи доверието на пазарите и на техните участници.
В конкретния случай създаването на Европейски съвет за системен риск има за цел да предостави на Европейския съюз ефективна система за надзор, без това да представлява пречка за икономическия растеж, да защити единния пазар от разпокъсване и чрез разработването на европейска перспектива за пруденциален надзор на макроравнище да се справи с проблема, произтичащ от отделните фрагментирани анализи на риска на национално равнище, да увеличи ефективността на механизмите за ранно предупреждение и да гарантира, че съответните органи прилагат в действие оценките на риска.
Следователно следва да приветстваме създаването на Европейския съвет за системен риск и се надявам, че върховите постижения при изпълнението на неговия мандат ще бъдат отправна точка за по-добър надзор в Съюза.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Създаването на структури за превантивна намеса, подкрепена от постоянна, внимателно обоснована оценка, следва да бъде приоритет в процеса на вземане на решения и изготвяне на политики в сегашната рамка на търсене на отговор на кризата, когато е наложително да се гарантира ефективността на макропруденциалния надзор на Съюза върху финансовата система. Тъй като Европейският съвет за системен риск може да наблюдава и оценява рисковете за финансовата система в периоди, когато се счита, че тя функционира нормално, той може да бъде гаранцията за финансова стабилност, която е абсолютно необходима за реалната икономика да се развива, създавайки растеж, богатство и работни места. Подчертавам старанието на докладчика да гарантира балансирано и реалистично предложение за ефективен надзор, който ще защити финансирането на икономиката, единния пазар и интересите и целите на ЕС.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Когато гласувахме настоящия доклад и останалите доклади, включени в пакета за финансов надзор, отчетохме начина, по който Съветът, Комисията и самият Парламент забавиха мерките в тази област и се ограничиха до приемане на решения, които не засягат основния проблем, а именно финансовите спекулации, включително и спекулациите с държавния дълг.
Вотът ни против доклада е преди всичко знак на протест срещу факта, че все още не сме видели никакви предложения относно спирането на данъчните убежища, облагането на движенията на капитали или затварянето на пазара на деривати.
Това означава, че основните механизми за финансови спекулации остават на пазара и че мерките, които се предприемат сега, са насочени повече към улесняване на контрола от страна на великите сили и техните финансови групи над държавите-членки с по-слаби икономики, отколкото към решително справяне с проблема, свързан с финансовите спекулации.
Прилагането на тези мерки може да има донякъде положителен ефект в началото, но техният обхват е твърде ограничен и ако основните мерки не бъдат приети, времето ще покаже, че спекулациите ще продължат.
Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам предложението на Европейската комисия за създаване на нов орган, наречен Европейски съвет за системен риск (ЕССР), в отговор на финансовата, икономическа и социална криза, която се разпространи из целия Европейски съюз. ЕССР ще работи под крилото на Европейската централна банка и ще наблюдава и оценява рисковете за стабилността на финансовата система като цяло. Освен това ЕССР ще предоставя на държавите-членки ранни предупреждения за системни рискове и при необходимост ще отправя препоръки за действия за справяне с тях. В ЕССР ще участват ръководителите на Европейската централна банка, на националните централни банки, на европейските надзорни органи и на националните надзорни органи. Така ЕССР, чрез макроикономическия си надзор, ще съдейства за предотвратяване на бъдещи кризи.
Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Сигурен съм, че експертната група, ръководена от Жак дьо Ларозиер, е анализирала отлично причините за кризата и справянето с нея на европейско равнище. Въпреки това имам някои резерви по отношение на законодателния пакет, предложен от Комисията. Мога да си представя създаването на Европейски съвет за системен риск. Такава институция според мен е донякъде обоснована. Съюзът се нуждае от подобен стратегически орган. Освен това считам, че поради естеството му не съществува опасност той да бъде поредната бюрократична структура. Но мнението ми за Европейската система за финансов надзор е съвсем различно. От предложението личи, че се изгражда тежка и сложна бюрократична структура и понастоящем не е ясно дали обширните й правомощия ще бъдат за сметка на правомощията на държавите-членки. За да не излиза Европейската система за финансов надзор извън първоначалните намерения, правомощията й трябва да се формулират толкова точно, че да няма дори и най-малко съмнение, че ежедневният надзор върху финансовите пазари ще остане в ръцете на държавите-членки и на техните независими вътрешни надзорни органи, като същевременно се запазва фискалната отговорност на отделните държави-членки. Тъй като законодателният пакет като цяло не отговаря на тези параметри, не мога да гласувам в негова полза.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Финансовата криза подчерта основните слабости на финансовия надзор и на микро- и макроравнище. Моделите за надзор не са приспособени към глобализацията във финансовата система, в която различни финансови групи извършват презгранична дейност със системен риск. Няма никакво сътрудничество, координация или съгласуваност при прилагането на законодателството на ЕС. Затова целта на настоящата директива е да се подобри функционирането на вътрешния пазар, като се гарантира пруденциален надзор и регулиране и като се защитят вложителите, инвеститорите и всички бенефициери. Единствената грешка е, че не стига достатъчно далеч. Изключително важно е да защитим целостта, ефикасността и безпроблемното функциониране на финансовите пазари, да запазим стабилността и устойчивостта на публичните финанси и да укрепим международната координация и сътрудничество в областта на надзора. Считам, че създаването на Европейския съвет за системен риск е от съществено значение за постигането на ефективен модел за надзор и за избягване на системния риск, причинен от трансграничния характер на големите финансови групи. Но трябва да предприемем още много стъпки, за да не позволим повтарянето на наистина неморалните ситуации от близкото минало, които навредиха на икономиките, акционерите, вложителите, данъкоплатците и доверието в системата.
Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Напълно подкрепям доклада и разпоредбите, насочени към постигане на по-голяма стабилност на пазара. Докладът е необходим за защита на единството на вътрешния пазар. Защитата на вътрешния пазар е от съществено значение.
Въпреки това имам съмнения относно мониторинга, който Европейската централна банка ще трябва да извършва. Често в миналото централните банки, които трябваше да извършват мониторинг, не го направеха и кризата е до голяма степен по тяхна вина. Бих предпочел различен орган за наблюдение. Затова гласувах в полза на доклада, но с „въздържал се“ по отношение на законодателната резолюция.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) При положение че банки и застрахователни дружества извършват задгранична дейност, не е подходяща чисто национална форма на надзор върху тях, както показа финансовата и икономическа криза. Все пак трябва да се разглежда като положителен фактът, че в случай на сериозни бюджетни проблеми държавите-членки запазват правомощията си да вземат окончателните решения. Докладът обаче стига твърде далеч в посока на европейско икономическо управление и затова гласувах с „въздържал се“.
Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах с „въздържал се“. От една страна, постигнатият компромис по отношение на макро- и микропруденциалния надзор е стъпка напред в сравнение със сегашната липса на оценка или регулиране на финансовия риск на равнище ЕС. От друга страна обаче, представените решения не са равностойни на проблемите. Предложението не отдава дължимото внимание на взаимозависимостта на хилядите участници и продукти, които съставят финансовата система, нито на връзката им с реалната икономика. Нищо от това не отговаря на сглобеното решение, което е в основата на надзорната архитектура.
Освен това не можем да избегнем факта, че самата Европейска централна банка може да бъде системен рисков фактор, тъй като приема банкови активи като обезпечение за кредитите, които отпуска. И накрая, Европейският съвет за системен риск се оказва слабото звено в система, която концентрира ефективна власт в договореностите между държави в техен интерес, като по този начин разширява междуправителствения подход, който понастоящем бележи европейската интеграция, към финансовата сфера.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в полза на резолюцията, защото съм съгласен с предложението на Комисията и с измененията, внесени от Парламента. Предвид интеграцията на международните финансови пазари е необходимо ЕС сериозно да се ангажира в световен мащаб. Европейският съвет за системен риск следва да почерпи експертен опит от научен комитет на високо равнище и да поеме всички необходими отговорности в световен мащаб, за да гарантира, че гласът на Съюза по въпроси на финансовата стабилност се чува, особено в тясно сътрудничество с Международния валутен фонд, Съвета за финансова стабилност и всички партньори от Г-20.
Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Гласувах в полза на доклада относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система и за създаване на Европейски комитет за системен риск, тъй като това е важна част от новата структура на финансовите пазари в ЕС и пакетът от мерки представлява важна стъпка към регулиране на финансовите пазари. Като докладчик по становището на комисията по правни въпроси относно Европейския съвет за системен риск, въпреки че исках повече и по-силни правомощия за намеса за ЕССР, считам създаването му за успех. В бъдеще следва да бъдат прехвърлени повече правомощия на европейските надзорни органи. Макропруденциалният надзор има смисъл само на наднационално равнище. Ще бъде трудно на двадесет и седем отделни надзорни органа да оценяват глобалните рискове за финансовия пазар.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Финансовата криза показа, че надзорът на микроравнище от страна на националните органи е недостатъчен за бързото откриване и предотвратяване на системния риск. Трябва да създадем ефективна европейска система за надзор, която да наблюдава, оценява и предотвратява потенциалните рискове за финансовата стабилност. Докладът ясно подчертава значението на запазването на единството на европейския пазар. Но също така е много важно да защитим вътрешния пазар от стоки от онези държави, които не държат на ценности като демокрация, екология и социални гаранции, което е и причината стоките и услугите от тези държави да стават все по-евтини и нашите европейски предприятия да не могат да се конкурират с тях. Съгласен съм с г-н Барозу, който каза по-рано този месец: „Разполагаме с хората, разполагаме и с предприятията. Това, от което се нуждаят и хората, и предприятията, е отворен и модерен единен пазар.“ Вътрешният пазар е най-големият актив на Европа, но ние не използваме пълния му потенциал. Едва 8% от 20-те милиона малки и средни предприятия в Европа се занимават с трансгранична търговия, а още малко – с трансгранични инвестиции. Европейският съвет за системен риск ще бъде основният стълб на надзорната структура на ЕС и по този начин ще допринесе за по-хармоничното функциониране на вътрешния пазар. Заедно с посочените ценности, единният европейски пазар беше една от основните причини за присъединяването на Литва и на други държави към Европейския съюз. Всяко голямо разделение или недоразумение ще подкопае усилията, полагани в течение на десетилетия, за премахване на границите и пречките.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада, защото финансовата криза разкри грешките на финансовите пазари на глобално равнище, като европейските пазари не бяха изключение, което означава, че те не останаха защитени във все по-интегрирана глобална икономика. Успоредно с предложенията за създаване на интегрирано ниво на надзор на микро- и макроравнища докладът предлага пакет за преразглеждане на секторните директиви, най вече в областите на банковото дело и застраховането, за да ги приспособи към нова банкова надзорна структура. След като Г-20 също се ангажираха да предприемат действия за изграждането на по-силен, по-глобално последователен надзор и регулаторна рамка за бъдещия финансов сектор, отговорът на ЕС трябва да бъде амбициозен, да се занимава с конкретни случаи, да предостави отговори относно надзора на макро- и микроравнище, а също и на глобалното регулиране, и да се съсредоточи върху хармонизирането и сътрудничеството на глобално равнище за системните рискове. Това е уникална възможност да представим нашите политически цели за интегриран надзор.
Sophie Auconie (PPE), в писмена форма – (FR) По този въпрос Европейският парламент твърдо застава в подкрепа на по-тясното интегриране на финансовия надзор на европейско равнище. Приветствам това, защото смятам, че Европа има задължение да действа подобаващо, за да покаже на европейските граждани, че предприемаме убедително и осезаемо действие в полза на стабилизирането на банковия сектор. Следователно подкрепих доклада и постигнатите компромиси със Съвета, защото целта е тези органи да започнат да действат на 1 януари 2011 г. Надявам се, от сега нататък тези органи да могат на практика да упражнят напълно предоставените им права.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на пакета за финансов надзор по причини, изложени по-долу. Създаването на трите органа трябва да бъде съпроводено от единен набор от правила, така че да се осигури последователното хармонизиране и еднакво приложение; това ще помогне на вътрешния пазар да функционира по-ефективно. Органите трябва да осигурят високо, ефективно и постоянно равнище на регулиране и надзор, като вземат предвид интересите на всички държави-членки и разнообразното естество на финансовите институции. Въпросите, които са обект на технически стандарти, трябва да са действително технически, като тяхното развитие изисква експертиза на надзорни експерти. Техническите стандарти, приети като делегирани актове, трябва да се развият по-нататък, да се посочат и определят условията за последователно хармонизиране и единно приложение на правилата, включени в основните инструменти, приети от Европейския парламент и Съвета, като допълват или изменят някои не толкова съществени елементи на законодателния акт. Директива трябва да идентифицира ситуации, където определен процедурен или съществен въпрос, в съответствие със законодателството на Съюза, може да е необходимо да се реши отново, а надзорните органи да не могат да го направят самостоятелно. При такива ситуации един от ангажираните надзорни органи би трябвало да може да отнесе въпроса към компетентния Европейски надзорен орган (ЕНО).
George Becali (NI), в писмена форма – (RO) Гласувах за доклада, защото защитата на потребителя е главната му цел. В отговор на сложното естество на съществуващите финансови услуги настоявах защитата на потребителя да бъде в основата на дейността на ЕНО. Те имат правомощията да разследват някои видове финансови институции, финансови продукти като токсични продукти или финансови дейности като „голи“ къси продажби, както и да оценят рисковете, които тези институции могат да породят на финансовите пазари, и ако е необходимо, да издадат предупреждение. В някои специфични случаи, предвидени във финансовото законодателство, ЕНО може да забранят или да ограничат някои рискови финансови продукти или дейности или дори да поискат от Комисията да представи законодателни предложения, които ще забранят завинаги тези дейности или продукти.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за доклада, в който Европейският парламент одобрява създаването на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО). Тази институция трябва да цели подобряването на функционирането на вътрешния пазар като осигури, преди всичко, високо, ефективно и последователно равнище на регулиране и надзор, като взима под внимание различните интереси на всички държави-членки, да предпазва осигурените и други бенефициери, да осигури целостта, ефективността и плавното функциониране на финансовите пазари, да предпазва стабилността на финансовата система и да подсили международното сътрудничество в областта на надзора в полза на цялата икономика, включително финансовите институции и други заинтересовани страни, потребители и работници. В този документ Европейският парламент призовава Комисията да проучи възможността за напредък в консолидирането на по-добра интегрирана структура за надзор на застраховане и професионално пенсионно осигуряване, като едновременно се стреми да създаде общ пазар на финансови услуги. Като се има предвид, че възникна действителен и сериозен риск за стабилността на вътрешния пазар поради финансовата и икономическа криза, в средносрочен аспект, Парламентът също така призовава за надзор на международните институции на равнище ЕС и за подготовката на европейски механизъм за преодоляване на кризи, пред които може да бъде изправен ЕС.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Взаимната връзка на националните пазари, мултинационалната или най-малко транснационалната същност на много от главните участници на финансовите пазари нараства, особено когато икономическата и финансова криза, усетена сега в целия свят, разкри необходимостта да премислим, преформулираме и дори да преработим начина, по който работи надзорът на европейско равнище.
В този смисъл на системни промени към настоящата ситуация трите европейски органа, които са обект на резолюцията, са особено важни, след като са им поверени специални отговорности в новата структура, която е замислена да бъде по-способна да посрещне предизвикателствата, които възникват днес и имат въздействие върху живота на всички в Европейския съюз.
Надявам се, че проектираната сега нова структура ще има успех в практическо отношение и че нашите съвместни усилия да намалим рисковете и да гарантираме прозрачността и коректността на пазарите няма да се задоволят с намерените сега решения. Надявам се, също така, че винаги ще искаме да се поучаваме от опита и да вземаме предвид най-добрите практики, за да се помогне за подобряването на това, което трябва да се подобри.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Дадените правомощия на трите така наречени Европейски надзорни орган (ЕНО) не са ограничени в смисъла, който предполага даденото име. Те следва да бъдат прикрепени към Съвета на държавите-членки. Те не би следвало да могат да въвеждат каквито и да е мерки без предварително съгласие от страна на Съвета, с изключение на промяна на пътната им карта, която изисква от тях да предпазват инвеститорите, вложителите и функционирането на вътрешния пазар в сътрудничество с международните институции. Гласувам против текста. Правомощията на ЕНО и техните цели трябва да бъдат преразгледани.
Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) От създаването на Плана за действие в областта на финансовите услуги Парламентът е главният конструктор при изграждането на единен пазар на финансови услуги, като активно съдейства за хармонизацията, прозрачността и справедливата конкуренция, осигурявайки инвестиционна и потребителска защита.
Много преди настъпването на финансовата криза Парламентът отправяше редовни призиви за засилване на реалната равнопоставеност на всички заинтересовани страни на европейско равнище, като същевременно обръщаше внимание на важните пропуски в осъществявания в Европейския съюз надзор на все по-интегрираните финансови пазари. Във всички свои доклади Парламентът призовава Европейската комисия да анализира как да се постигне напредък към по-интегрирана надзорна структура. Той отбеляза също така необходимостта от ефективен контрол на системните и разумни рискове на най-големите участници на пазара.
За да се постигне напредък към по-интегрирана надзорна структура, Комисията издаде законодателни предложения, насочени към създаването на нова мрежа от Европейски надзорни органи, основани на три стълба: първият е за банковия сектор, вторият — за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, а третият — за ценни книжа и пазари. В крайна сметка, следва да бъде създаден Европейски съвет за системен риск, който да наблюдава и оценява потенциални заплахи за финансовата стабилност.
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Създаването на един или повече органи е необходимо, но не е достатъчно, за да се открият сигнали за аномалии и да се прогнозира, че започват проблеми на финансовите пазари. Втората стъпка се състои от това, да се калибрират тези органи така, че да имат определени функции и задачи, които да не са прекалени, а конкретни и достижими.
Новите институции не са предназначени да посочат с пръст и да хванат тези, които са отговорни, и да ги накажат, а да изучават пазара, да отбелязват критични ситуации и да обръщат внимание на нежелателни тенденции и поведение и след това да предлагат решения. Целта не е санкциониране, защото никакво парично наказание не може да възстанови доверието. По-скоро трябва да се съсредоточим върху предотвратяването на проблема, върху превантивни решения и върху идентифицирането на тези индикатори, които — повече от другите — откриват възникването на възможни проблеми. Докладът анализира последвалите критични ситуации и търси разрешението им, като проектира механизъм, който е предварителен, основан е на нашето познание за финансовите механизми и има много голям шанс да работи добре.
Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) В отговор на сложното естество на съществуващите финансови услуги гласувах за това, защитата на потребителя да бъде в основата на дейността на ЕНО. Те ще имат правомощията да разследват някои видове финансови институции, финансови продукти като токсични продукти или финансови дейности като „голи“ къси продажби, както и да оценят рисковете, които тези институции могат да породят на финансовите пазари, и ако е необходимо да издадат предупреждение. В някои специфични случаи, предвидени във финансовото законодателство, ЕНО може да забранят или да ограничат някои рискови финансови продукти или дейности или дори да поискат от Комисията да внесе законодателни предложения, които ще забранят завинаги тези дейности или продукти.
Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване стана абсолютно необходим при възникването на икономическата и финансова криза. Това подчерта слабостите на инструментите за надзор на пазара и уязвимостта на гражданите на Европа, специално на вложителите, инвеститорите или други участници на финансовите пазари. Те се нуждаят от по-голяма защита. Един от начините да се направи това е да се надзирават институциите за застраховане и професионално пенсионно осигуряване с особено внимание, което смятам, че е необходимо, като надзорът се съсредоточи върху трансграничните агенции. Подкрепям доклада на своя колега Peter Skinner относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета, особено след като Парламентът предупреди дълго време преди избухването на кризата за повърхностната същност на контрола върху някои все по-интегриращи се финансови пазари. Считам, че представеният текст от Европейския парламент повече отговаря на необходимостта от предпазване и по-добро управление на други възможни кризи, особено с помощта на мерките, насочени към увеличаване на прозрачността на финансовите пазари.
Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувам изцяло в подкрепа на мерките, представени в доклада по отношение на правомощията на Европейските надзорни органи (ЕНО). Независимо от това, че се разкриха слабостите на финансовия пазар, настоящата ситуация на европейската и световна икономики дава добра възможност за ЕС да развие по-силна рамка за надзор и регулиране, която да е по-последователна по отношение на нуждите на глобализираната икономика. Отговорите на Съюза на кризата трябва да бъдат смели както на ниво пруденциален надзор и регулиране на макроравнище, така и на пруденциален надзор на микроравнище. Считам, че новата надзорна структура трябва да се основава на предпазния принцип, защото признавам сложността, която е в основата на проекта. Важно е също така ЕНО да имат ефективна способност да превишат надзора на системните рискове на националните финансови институции, така че да могат също да оценяват трансграничните и системни рискове на европейско равнище, както и международните системни рискове.
Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Нуждаем се от регулиране и надзор, за да се прекрати финансовата криза, която разтърси света, дестабилизира нашата икономика, влоши безработицата и ускори нашата задлъжнялост. Това е важно за нас, за да покажем подкрепата си и да гласуваме за шестте доклада, които предлагат амбициозна и широкообхватна реформа в управлението на икономиката. Това споразумение е първата стъпка към независими и силни органи, от които се нуждаем в интерес на европейците. С това гласуване ние поемаме нашата отговорност, че на 1 януари 2011 г. три органа ще бъдат създадени за надзор на пазарите, банковото дело и застраховането, както и Европейски съвет за системен риск, председателстван от председателя на Европейската централна банка.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Както е ясно сега, поради последиците от настоящата икономическа и финансова криза, продължителният успех на европейския процес на интеграция е абсолютно зависим от неговата способност да намира решения за засилване на правомощията на интегрираните надзорни структури на европейско равнище. Националният суверенитет е все по-зависим от наднационалната намеса на структурите на Съюза, които имат средства и правомощия, които им позволяват да действат и да излагат стратегии извън влиянието на изолирани национални желания и нужди. Затова повторно подкрепям консолидирането на правомощията на европейските структури, натоварени с действащи и надзорни дейности в различни европейски финансови сектори, какъвто е случаят с Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.
Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Трябва да се приеме предложението на Европейската комисия да актуализира серия от директиви, отнасящи се до банки и ценни книжа, така че да могат да се приспособят към новата европейска структура на финансов надзор. Новата финансова надзорна рамка трябва да е извън индивидуалния риск на финансовите институции, регулирани от национални надзорни органи, и да се съсредоточи върху по-широката граница на системен риск, като насърчава европейското сътрудничество за системен риск на международно ниво.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Последната финансова криза очерта основните слабости във финансовия надзор както при отделни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Надзорните модели не се приспособиха към глобализацията, появила се във финансовата система, в която различни финансови групи провеждаха трансгранично своите операции със системен риск. Там следователно нямаше сътрудничество, координация или каквато и да била последователност при прилагането на законодателството на ЕС. От това следва, че целта на директивата е цялостно подобряване на функционирането на вътрешния пазар, като се осигурява високо равнище на надзор и пруденциално регулиране и защита на вложители, инвеститори и всички бенефициери. Следователно е решаващо да се гарантира почтеността, ефикасността и плавното функциониране на финансовите пазари, за да се поддържа стабилност и устойчивост на обществените финанси и да се засили международната координация и сътрудничество в областта на надзора. Създаването на Европейска система за финансов надзор и определяне на неговите правомощия са важни, за да се постигне ефективен надзорен модел във всички сектори. Много други стъпки трябва да се предприемат обаче, за да се избегне повторение на наистина безнравствените ситуации от близкото минало, които навредиха на икономики, акционери, вложители, данъкоплатци и на доверието в системата.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Във време, когато банките и застрахователните дружества провеждат своите операции трансгранично, чисто националната форма на надзор над тези дружества не е подходяща, както показа настоящата икономическа и финансова криза. Все пак трябва да се разглежда като положително това, че в случаи на сериозни бюджетни проблеми държавите-членки запазват правомощията си да взимат окончателните решения. Докладът обаче стига твърде далече по отношение на европейското икономическо управление и затова се въздържам от гласуване.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Директивата трябва да посочва ситуации, в които процедурен или съществен въпрос, съответстващ на законодателството на Съюза, може да е необходимо да бъде решен, а надзорните органи да не могат да го решат самостоятелно. При такива ситуации един от ангажираните надзорни органи би трябвало да може да отнесе въпроса към компетентния Европейски надзорен орган (ЕНО). ЕНО трябва да действа съгласно процедурата, залегнала в регламента за създаването му и тази директива.
Доклад: José Manuel García-Margallo y Marfil (A7-0166/2010)
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Финансовата криза показа, че финансовият регламент е неадекватен и механизмите за пазарен надзор са слаби. Всички знаем, че сътрудничеството между националните органи за надзор не беше достатъчно за единния вътрешен пазар, който наистина е област без граници. Ето защо считам, че един нов европейски надзорен орган ще помогне за предотвратяване на бъдещи кризи, тъй като имаме нужда от по-гъвкави институции за по-бърза реакция. Считам, че Европейският съвет за системен риск ще играе основна роля при наблюдението и оценката на потенциалните рискове за нашата финансова стабилност. Нуждаем се от редица правила, създаващи условия за равнопоставеност, по-голяма и по-добра защита за вложителите, потребителите, данъкоплатците и малките и средните предприятия. Важно е да защитим позицията на най-засегнатите от тази криза и да осигурим кредитни улеснения при бъдещи кризи. Специално внимание трябва да се обърне на големите финансови институции, обикновено наричани „твърде големи, за да фалират“, които, както видяхме, може да предизвикат срив на цялата финансова система.
Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Това предложение за регламент за създаване на Европейски банков орган е част от пакета от мерки за финансов надзор. С този пакет от мерки се създават три европейски органа за контрол на специфични сегменти на финансовата сектор: банки, застраховане и финансови пазари. Изцяло подкрепям този доклад и пакета от мерки за финансов надзор като цяло, както и докладите на г-н Skinner и г-н Giegold за другите два надзорни органа, тъй като според мен това е огромна и преди всичко необходима стъпка напред (вж. обясненията на вота по доклада на г-н Skinner).
Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика за положените от него изключителни усилия и за постигнатия компромис. Вече е всепризнато, че първо финансовата, а след това и икономическата криза подчертаха колко е важно Европа да говори с един глас: в условията на глобална икономическа криза Европейският съюз не може да бъде разделен.
Видяхме, че европейското финансово законодателство се оказа недостатъчно, механизмите за надзор – неефективни. Поради това докладът се опитва да отстрани тези недостатъци: опитът да се създаде истински европейски орган с ясни отговорности заслужава похвала. Достойни за уважение са и усилията за създаване на механизъм за преодоляване на бъдещи кризи.
Наш дълг е преди всичко да защитаваме интересите на гражданите и инвеститорите, които в някои случаи станаха свидетели как спестяванията им се изпаряват. Ето защо е правилно да се създаде фонд на ЕС, който да бъде предварително финансиран от финансовите институции, който съгласно изменение 137 ще защити вложителите. Поради това считам, че целите в доклада са балансирани, включително при определянето на ясната роля на малките и средните предприятия (вж. изменения 169-170), които днес все още плащат най-високата цена за кризата. Затова гласувах „за“.
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Банковата система, която има изключителна социална и икономическа роля, обикновено си поставя множество цели и често причинява нежелани ефекти.
Ако основната цел на акционерите е създаването на богатство, то целта на някои от тях може да бъде подкрепа на системата на предприемачите, в която постоянно има недостиг на ликвидност, или използването на финансови механизми, подпомагащи спестяванията. Без да се засяга светостта на всяка от тези цели, не може да се пренебрегне влиянието на взетите в тези дружества управленски решения върху заобикалящата ги икономическа и социална среда.
Ето защо задължение на политиката е да защита исканията на отделните участници, като не иска от никого да пренебрегва своите морални и социални задължения. По тази причина Европейският съюз има задачата да осигури необходимия надзор, така че всеки да може да постигне своите цели, без да влиза в противоречия с другите участници. Създаването на орган, който може да окаже влияние за по-нататъшното развитие във връзка с тази цел, заслужава похвала.
Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на болшинството предложения, направени в доклада, и за създаването на Европейски банков орган. Финансовата криза разкри много слабости във финансовия надзор и особено в банковата система на Съюза. Предвид този факт гражданите на Европа осъзнаха, че Парламентът и Комисията са предприели спешни мерки. Следователно на този етап разработването на механизми за превенция, които ще дадат възможност за по-успешно адаптиране на европейската икономика при потенциални бъдещи сътресения, зависи от нас. За тази цел, създаването на Европейски банков орган има съществен принос за финансовия надзор, тъй като той ще носи отговорност за установяване на начин на действие и модел на управление по време на кризи – от необходимостта за ранна намеса до справянето с потенциални банкрути, когато е необходимо.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в полза на доклада, тъй като представи новаторски предложения по отношение на надзора на банковите институции и по-специално на трансграничните такива. Считам за важно, че големите финансови институции са обект на специално внимание в този документ, тъй като техният провал би довел до срив на цялата финансова система. Според мен създаването на Европейски фонд, предварително финансиран от финансовите институции, с цел защита на вложителите и спасяване на институции в затруднение, чийто банкрут би разрушил цялата система, е добро решение за запълване на пропуските и за намаляване на неефективността на системата, която ни доведе до тежката криза, която изпитваме в момента.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Ако има нещо, което всички ние научихме от кризата, то това е необходимостта от реформиране на структурата за надзор на институциите чрез създаването на европейски органи, преосмисляйки по този начин цялостната концепция на макро- и микроикономически надзор. В резултат на това се появи Европейският банков орган.
Доверието в банковата система сериозно пострада от световната финансова криза, в резултат на което и пазарите – а и европейците като цяло – спешно се нуждаят от възвръщане на доверието в надеждността и устойчивостта на банките, и най-вече от възвръщане на доверието в органите за надзор. Ето защо ролята, отредена на новия Европейски банков орган, е много съществена за бъдещето.
В едно отношение не може да има съмнение – не можем да продължаваме да бездействаме там, където има финансови институции, чийто банкрут би могъл да предизвика срив на цялата финансова система.
Моят колега, г-н García-Margallo y Marfil, който изигра важна роля за целия този пакет от мерки в областта на надзора, доста правилно отбеляза, че тук има само две възможности за избор: увеличаване на правомощията на националните надзорни органи или „повече Европа“; повече протекционизъм или повече вътрешен пазар. По този въпрос не изпитвам съмнения кой път трябва да поемем: това трябва да бъде „повече Европа” и повече вътрешен пазар с непосредствен и компетентен надзор.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският банков орган ще затвърди ефективността от задълбочената реформа на настоящата система за надзор над финансовите пазари, в които институциите на Европейския съюз вече участват. Това ще осигури основата за структурни интервенции с достатъчно правомощия, за да не се допусне да се повтори последната световна финансова криза, което би било непоносимо за обществото и световната икономика. Всъщност приемането на система за надзор на базата на усилията на националните органи е напълно неуместно, тъй като тяхната компетентност приключва в рамките на отделните държави, докато участниците на пазара са финансови институции, чиято дейност се развива в зона без граници – в еврозоната. Трябва да похваля докладчика, че е обърнал внимание на значението на малките и средните предприятия, и на европейската перспектива на предложението.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е още един доклад, включен в пакета с мерки за финансов надзор, който е базиран на предложение за регламент по създаването на Европейски банков орган като неразделна част от Европейската система за финансов надзор.
В един от членовете му се казва, че целта на Органа е да защитава обществения интерес, като допринася за краткосрочната, средносрочната и дългосрочната стабилност и ефективност на финансовата система за икономиката на Съюза, неговите граждани и предприятия.
И в този случай това са решения, които не променят основния проблем, а именно финансовата спекулация. Докато не сложат край на пазара на деривати и на данъчните убежища, създаването на европейски органи в тези области всъщност ще бъде безполезно.
Нашият вот против доклада преди всичко е протест срещу факта, че ние вече трябваше да видим някакви предложения, с които да се премахнат данъчните убежища, да се наложи данък върху движението на капитали или да се затвори пазарът на деривати.
Това, което става ясно като цяло от този финансов пакет, е, че се опитва да създаде илюзията, че проблемите на кризата се решени, без да разкрива основните въпроси, които позволяват на финансовите групи да реализират огромни печалби от спекулации, включително и спекулации с държавния дълг на държавите-членки с по-уязвима икономика.
Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Създаването на Европейски банков орган е част от предложението на Комисията, направено в резултат от препоръките на доклада „Ларозиер“ от месец февруари 2009 г. Приветствам създаването на този орган като отговор на Европа на финансовата и икономическа криза, породила реален и сериозен риск за стабилността на вътрешния пазар. Тази общоевропейска система за надзор е създадена, за да установи тясно сътрудничество и координация между националните и европейските органи и да осигури стабилността на финансовата система на Европейския съюз; тя ще отстрани някои несъответствия между различните национални режими. Нов съвет, съставен от ръководителите на европейските централни банки, ще наблюдава и действа срещу макроикономическите рискове при появата им в Европа. Европейският банков орган ще взема решения, пряко приложими към финансовите институции, и ще информира Комисията по отношение на опасни продукти или пазарни операции. Нещо повече, той ще има ключова роля при определянето на системния риск и ще участва в разрешаване на кризи.
Thomas Mann (PPE), в писмена форма. – (DE) Подкрепих отличния доклад на г-н Garcia-Margallo, който съставлява значителна част от пакета от мерки за финансов надзор. Нашите кристално ясни искания – две години след старта на световната финансова криза – определят един амбициозен проект. Бъдещият европейски банков орган ще обедини контролните органи на националните доставчици на финансови услуги. Това е много важна предпоставка за контролирането на тясно свързани финансови пазари. За да се създаде единен европейски законодателен орган, трябва да бъдат разработени задължителни технически стандарти. Целта е да се предотврати нарушаването на конкуренцията на финансовите пазари по ефективен начин и да се сложи край на прекомерната спекулация. Операциите на финансовите пазари трябва да станат по-прозрачни. За тази цел ние трябва да наблюдаваме рисковите продукти, като късите продажби и продажбите на деривати. Заради потребителите и малките и средните предприятия не е приемливо участниците масово да прикриват нерегистрирани дейности от надзора на финансовия пазар. Ние, членовете на Европейския парламент, добре използвахме политическата тежест, която получихме с влизането в сила на Договора от Лисабон от 1 декември 2009 г. Бяхме свидетели на разбирателство между отделните групи и намерихме решения с видима европейска добавена стойност. Кризата не може да бъде разрешена, ако държавите действат сами. Време е за ефективен банков надзор, който, както каза г-н Барние, по всяко време да предотврати превръщането на една криза в бедствие.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Последната финансова криза очерта основните слабости по отношение на финансовия надзор както в конкретни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Моделите за надзор имаха национална позиция и не бяха приспособени към процеса на глобализация, който настъпи във финансовата система, където различните финансови групи провеждат операциите си през граници, наред със свързаните с това системни рискове. Ето защо при прилагане на законодателството на ЕС липсваше каквото и да е сътрудничество, координация или последователност. Следователно целта на тази директива е да подобри функционирането на вътрешния пазар, като гарантира високо ниво на надзор и разумни регулации и като защити вложителите, инвеститорите и всички бенефициери. Ето защо е изключително важно да защитим интегритета, ефикасността и гладкото функциониране на пазарите, да поддържаме стабилност и устойчивост на публичните финанси и да засилим международното сътрудничество и координацията в областта на надзора. Считам, че създаването на Европейския банков орган е важно за постигане на модел за ефективен надзор. Предстои обаче да се предприемат редица стъпки, за да се предотврати повторната поява на истински неморалните ситуации от близкото минало, които навредиха на икономиките, акционерите, вложителите, данъкоплатците и надеждността на системата.
Sławomir Witold Nitras (PPE), в писмена форма. – (PL) От гледна точка на Полша, а и на Съюза като цяло, е от първостепенна важност да имаме еднакво законодателство. Редица регламенти, които са част от пакета от мерки за финансов надзор, днес са приведени в действие. Финансовата криза разкри редица слабости в световната финансова система, включително липсата на подходящ надзор на финансовите институции в Европа. В отговор на това ние приехме предложения, които са предназначени за засилване на надзора на финансовите пазари в ЕС.
От самото начало Полша подкрепя назначаването на силни и независими надзорни органи, които да имат възможността да издават обвързващи решения на наднационално равнище. За нас беше важно надзорните органи, които ще бъдат европейски по характер, да са много силни и с много широк спектър от компетентности.
Ние успяхме да постигнем тази цел до голяма степен. Също така следва да се отбележи, че решенията, които бяха намерени, са задоволителни. Това са решения, които съчетават националните интереси на 27-те държави-членки. Заслуга за това до голяма степен е на Европейския парламент. Членовете на Европейския парламент за първи път говориха единодушно по финансови въпроси и постигнаха съгласие по отношение на легитимността на взетите решения.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Във време, когато банките и застрахователните компании осъществяват презгранична дейност, чисто националната форма на надзор за тези дружества не е подходяща, както показва и сегашната икономическа и финансова криза. Все пак трябва да се разглежда като положителен фактът, че в случай на сериозни бюджетни проблеми държавите-членки запазиха правото си да вземат окончателни решения. Този доклад обаче стига твърде далеч по отношение на европейското икономическо управление и поради това се въздържах при гласуването.
Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Настоящата финансова криза разкри нещо, което Европейският парламент разкритикува преди много години: липсата на адекватно финансово регулиране и слабостта на механизмите за надзор на пазарите.
Парламентът предупреди, че за избягването на криза в системата е изключително важно да се преследват три цели: либерализация на пазарите, укрепване на механизмите за контрол и хармонизиране на данъчното облагане на спестявания. За запълване на нормативните пропуски, облекчаване и коригиране на слабостите в системата за надзор, Комисията препоръчва създаването на мрежа от национални надзорни органи и въвеждането на единен правилник за защита на вложителите, инвеститорите и потребителите в Европейския съюз.
„Европейското“ решение би означавало да се даде на колегиумите на надзорните органи правото да диктуват правилата, чието спазване ще бъде задължително, когато националните надзорни органи не могат да се споразумеят. Докладът на Парламента предлага също така създаването на Европейски фонд, финансиран чрез вноски от финансовите институции, с цел защита на вложителите и спасяване на институциите в затруднение, когато тяхната несъстоятелност би могла да разруши цялата система. Крайната цел на този доклад е да се създаде механизъм за разрешаване на бъдещи кризи, с който ще намалее вероятността да се налага европейските данъкоплатци да се справят с последиците от банкрута на финансовата система.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласен с предложението на Европейската комисия и със съответните изменения към него, внесени от Европейския парламент.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) В условия на финансова и икономическа криза Европейският съюз трябва да одобри строги мерки на европейско равнище за засилване на контрола над банковите институции и техните финансови пазари. Създаването на четири нови органа може да се окаже реална алтернатива, гарантираща тясно сътрудничество с националните надзорни органи.
Не става въпрос за органи, отговарящи за контрола на целия сектор в рамките на тяхната компетентност, а за конкретни финансови институции, съставени от представители на националните надзорни органи на най-високо равнище, които биха помогнали за хармонизиране на стандарти и правила между държавите-членки на ЕС. По-специално Европейският банков орган ще направи оценка на достъпа, наличността и цената на кредитите за потребителите и за малките и средните предприятия.
В края на срещата на Г-20 идеята за облагане на банките, която яростно беше поддържана от председателя Барозу и председателя Ван Ромпьой, дори не беше разгледана. В Европа, която все още е изложена на кризата, трябва да действаме заедно за изграждането на общи правила на европейско равнище.
Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Кризата разкри слабостта на надзорните рамки в Съюза, които бяха разделени по протежение на националните граници, а също така показа и необходимостта от по-добър контрол на международните финансови институции. Европейските ръководители считат за наложително въвеждането на хармонизирана система за финансов надзор В рамките на една година беше положен интензивен труд и усилия, за да бъде създадена европейската структура на системата за надзор. От самото начало Парламентът настоя за строг надзор на финансовите пазари на Съюза, убеждавайки Съвета и Комисията да одобрят неговата позиция. Ще бъдат установени три нови институции за надзор, чиито компетентности ще надхвърлят рамките на консултативния характер на настоящите надзорни комитети.
Функцията на четвъртия орган – Европейския съвет за системен риск, ще бъде да наблюдава внимателно състоянието на пазара и да предупреждава в случай на нарастващ риск в европейската икономика. Икономическият и паричен съюз изисква изграждането на европейска система за финансов надзор, която работи добре, и резултатът от днешното гласуване е важна стъпка в тази посока.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Госпожи и господа, липсата на достатъчно финансово регулиране в Европа и недобре развитият надзор над пазара проличаха по време на финансовата криза. Вероятно няма нужда да ви напомням, че Литва е една от страните, най-силно засегнати от световната финансова криза. В един момент растежът в Литва се основаваше почти изцяло на фондове за заеми, стимулирани от евтини кредити, най-вече от чужди кредитори, търсещи бърза печалба. Предприятията едва се крепяха, когато започна кризата. Очевидно е, че няма абсолютно никакъв смисъл да продължаваме да прилагаме механизми, чиято неефективност пролича по време на кризата. Сега се нуждаем от силна и амбициозна политика за създаване на по-ефективна, интегрирана и устойчива европейска система за надзор. За мен е удоволствие да видя измененията, направени във връзка с предложението на Комисията, което беше изготвено най-вече от гледна точка на банковото дело, без да се отчита позицията на кредитополучателите.
Важно е да включим малките и средните предприятия, защото в сравнение с големите предприятия тяхната дейност е по-зависима от банковото финансиране. Надявам се, че ще можем да създадем надеждна европейска институция с ясни правомощия и механизъм за управление при кризи, която ще гарантира, че данъкоплатците в Европа няма да бъдат тези, които ще понасят най-голямата тежест от някаква краткосрочна промяна във финансовата система.
Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Този доклад, както и свързаните с него доклади, по които се проведе гласуване като част от пакета с мерки за финансов надзор, въвежда една нова ера във финансовото регулиране, където банките вече няма да могат да се възползват от „сиви зони“ в регулаторните режими и ЕС ще бъде в състояние да осигури по-добра защита от рискови финансови продукти и дейности. Тези доклади трябва да бъдат приветствани най-вече от потребителите, тъй като създаването на нови европейски надзорни органи означава, че ЕС ще може да регулира презграничните дейности на финансовите институции и да гарантира, че интересите на потребителите са в челните редици на решенията, взети от банките.
Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Радвам се да отбележа ангажиментите, поети от моята политическа група по време на финансовата криза и решително подкрепяни от Европейския парламент. За нас е наложително да направим преглед на Европейската система за финансов надзор. Липсата на координация между националните надзорни органи увеличава бъдещия риск от слабости на финансовите институции. Учредявайки три нови европейски органа, които отговарят за надзора над начина, по който банките, финансовите пазари и застрахователни и пенсионните дружества функционират, създадохме една цялостна рамка за финансов надзор. Така банките ще бъдат регулирани от Европейския банков орган по един стандартен и координиран начин. Той ще има последната дума в случай на несъгласие с националните банкови регулаторни органи, като наистина ще може да налага решенията си. Като гарантира платежоспособността на финансови институции, както и по-голямата прозрачност на финансовите пазари и продукти, той ще допринесе и за по-добрата защита на инвеститорите, предприятията, вложителите и потребителите. Този нов инструмент няма да бъде привилегия на няколко финансови експерти, а ще бъде наистина от полза на всички.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в полза на доклада, защото считам, че европейският финансов пазар не може да оцелее или да функционира адекватно, ако механизмите за финансов надзор продължават да се различават в рамките на ЕС. Смятам, че е изключително важно ЕС да разработи нова финансова архитектура, която включва твърд финансов надзор, еднакъв в различните държави на Европа. По този начин ще създаде механизми за предотвратяване на кризи като настоящата, като реагира навреме и допринася за решаването на системните проблеми на нашите големи пазари. Жизненоважно е да се укрепят тези механизми, тъй като без тях Европа ще продължи да се намира в големи финансови затруднения, които пречат на стабилността на цените и на финансовите пазари, която искаме толкова много. Само с регулиране и надзор върху банковите и финансовите системи в целия ЕС и с обмен на данни по строг и поверителен начин можем да бъдем по-конкурентни и устойчиви на световния пазар и да утвърдим по-силна и по-сигурна икономика.
Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Още веднъж, подкрепям компромиса, постигнат със Съвета, по отношение на пакета за „финансов надзор“ (вж. обясненията ми относно докладите Skinner, Goulard, Sánchez Presedo, García-Margallo y Marfil и Giegold) и по въпроса за ролята на Европейската централна банка по-конкретно. ЕЦБ доказа способността си да се справи с финансовата криза ефективно и разумно. Тя трябва да играе централна роля в Европейския съвет за системен риск, тъй като надеждността и ефективността му са поставени на карта.
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейската централна банка (ЕЦБ) до момента показва, че знае как да върши работата си добре. На борбата срещу инфлацията беше обърнато сериозно внимание във Франкфурт и от появата на еврото никога не е регистрирано увеличение на цените, системно по-високо от заложената цел.
Всичко това се дължи на големия професионализъм на служителите на ЕЦБ, както и на постоянния обмен със света на финансите и академичните среди, за да се гарантира ефективен мониторинг на политиките и актуалност. Освен това репутацията, придобита от Евротауър, отчасти благодарение на впечатляващото наследство на Бундесбанк, гарантира, че мащабите на кризата в Европа могат да бъдат ограничени, и стана ясно, че съществуват признаци, въз основа на които никой все още нямаше властта да действа.
Европейската централна банка е следователно най-добрият кандидат да заеме ключова роля в новата система за европейски надзор. Без да повишаваме надеждите твърде много, със сигурност можем да очакваме отлична работа от организация, която до момента показва, че разполага с умения, компетентност и знания.
George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в полза на доклада, защото считам, че трябва да се създаде европейско измерение на финансовия надзор. Но не трябва да бъдем наивни по отношение на нашите очаквания. С нова финансова структура няма да можем да избегнем напълно икономически и финансови кризи. От друга страна, Европейският съюз ще разполага с правна рамка, която подкрепя по-бърза намеса. Европейската централна банка е институция, която се доказа по време на икономическата криза с бързите си и ефективни действия. Затова приветствам факта, че новосъздаденият орган – Европейският съвет за системен риск, е под крилото на ЕЦБ. Но съжалявам за решението да не се предоставят на ЕССР правомощия да налага санкции на държавите-членки или финансовите институции.
Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложената структура за финансов надзор и регулиране, която в момента се обсъжда в Съюза, няма да може да работи ефективно, ако надзорът продължава да бъде разпокъсан на национално равнище. Въз основа на този принцип гласувах в полза на доклада. Очевидно няма да е възможно да се избегнат бъдещи кризи. Но ще бъде възможно да се смекчат социалните и икономическите последици за Съюза чрез разработването на по-прецизни механизми за пруденциален надзор на микро- и макроравнище. Европейският съвет за системен риск, като орган за пруденциален надзор на макроравнище, следователно ще играе решаваща роля. Макар да не може да налага мерки или санкции на държавите-членки или на финансовите институции, доверието в неговите действия се гарантира не на последно място от престижа и добрата репутация на Европейската централна банка.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Ако научихме нещо от кризата, то е, че е необходимо да реформираме системата за надзор чрез създаване на европейски структури и по този начин да преосмислим цялостната концепция на макро- и микроикономическия надзор.
Както повтарям безброй пъти, аз лично не се страхувам от европейски надзорни органи. Считам, че е от съществено значение да ги има и да могат да изпълняват своите задачи независимо и компетентно, за да се укрепи доверието на пазарите и на техните участници. Европа спешно трябва да развие специализиран капацитет за макропруденциален надзор за откриване на системен риск – с други думи, за откриване на рисковете за финансовата стабилност на европейско равнище – и когато е необходимо, да предупреждава и да гарантира, че положението се следи.
Но надзорната структура, която приемаме, и по-специално Европейският съвет за системен риск (ЕССР), който няма да може да налага мерки или санкции на държавите-членки или на финансовите институции, разчита до голяма степен на това, Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде в състояние да изпълнява своята дейност и възложените й задачи. Считам, че престижът и репутацията на ЕЦБ ще имат добавена стойност за новия ЕССР.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Необходимостта да се осигурят условия за по-голям и ефективен надзор върху финансовите пазари доведе до твърд ангажимент от страна на Парламента, който стана още по-явен и ценен с напредването на настоящата финансова и икономическа криза. Системата на наблюдение на национално равнище, основана на индивидуалистичната представа на всяка държава-членка, се оказва все по-неизползваема и ненадеждна предвид глобалния обхват на финансовите пазари, които се развиват и се интегрират все повече. Затова подкрепям настоящото предложение за законодателна резолюция. Снабден с подходяща техническа поддръжка и използвайки капацитета и ресурсите на Европейската централна банка, Европейският съвет за системен риск несъмнено ще има решаваща роля, за да се даде възможност на ЕС да реагира по-рано и по-бързо, като анализира информацията за тенденциите в системата и идентифицира възможните рискове. Това ще бъде от съществено значение за предотвратяване на нови кризи или, ако те са неизбежни, за смекчаване на негативните последици и за бързо откриване на начини за обръщане на тенденцията.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Ако е логично да се опитваме да създадем надзорен орган по отношение на системния риск, много по-малко логично е да го поставяме под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ). Подобна структура би трябвало да бъде наистина междудържавна. Не такава е предложената. Структура, ръководена от председателя на ЕЦБ, която сляпо следва своята евролиберална доктрина в полза на частните субекти, никога няма да предложи нещо, което противоречи на интересите им. Гласувах против доклада, който подкрепя контрола на ЕЦБ над Европейския съвет за системен риск.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Необходимостта да се реагира на бъдеща финансова криза и новите модели на макро- и микропруденциален надзор доведе до създаването на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и на Европейската система за финансов надзор. Но само престижът на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще направи новата система ефективна, тъй като новият ЕССР няма да може да налага мерки или санкции на държавите-членки или финансовите институции, а отправяните от него предупреждения няма да са обвързващи. Мисията на новата надзорна структура, координирана от и подчинена на ЕЦБ, ще бъде да предвижда бъдещи кризи, за да могат да се вземат превантивни мерки. Също така ще бъде необходимо да се гарантира, че изборът на висши ръководители в системата се основава на действителни способности и качества, а не на разпределение на политическата власт между държавите-членки.
Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) ЕС създава рамка за запазване на финансовата стабилност. За да избегне риска от нови сериозни финансови кризи, Европа се нуждае от институционална рамка за справяне с несъстоятелността на важни финансови институции в системата.
Ще бъдат създадени нов орган за пруденциален надзор на макроравнище – Европейският съвет за системен риск (ЕССР), и нов орган за пруденциален надзор на микроравнище – Европейската система за финансов надзор. Тяхната ефективност е гарантирана от ръководството на ЕЦБ, тъй като новият ЕССР няма да може да налага мерки или санкции на държавите-членки или финансовите институции, а отправяните от него предупреждения няма да са обвързващи. Следователно тяхната ефективност зависи от високата репутация на ЕЦБ и признатия експертен опит на нейния персонал.
Основната цел на надзорната структура е да предотврати драматични ситуации като настоящата криза и да гарантира финансова стабилност. В основата на успеха на новата политика за регулиране и надзор върху финансовия пазар ще лежи именно взаимовръзката между надзора на микро- и макроравнище. Секретариатът на ЕССР ще играе важна роля за осигуряване на ефективен и бърз обмен на съответните данни.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото Европейският парламент винаги е играл доминираща и централна роля при изграждането на единния пазар за финансови услуги, като активно е насърчавал хармонизацията, прозрачността и конкурентността, за да осигури по-голяма и по-добра защита за онези, които най-много се нуждаят от нея, като дребните инвеститори и потребителите. Редовно призовавахме за създаване на подобни условия и посочвахме някои от грешките при надзора на финансовите пазари. Ето защо приканвам Европейската комисия да потърси възможно най-добрия начин да премине към по-интегрирана надзорна структура успоредно с деликатния процес на изграждане на все по-силен, интегриран единен пазар на финансови услуги. Надявам се, че с този доклад можем да допринесем за създаването на орган на Съюза, който ефективно да спомогне за бързия процес на европейско хармонизиране, както и че той ще бъде пример за света.
Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Предложението за регламент за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари е част от пакета от мерки за финансов надзор. С този пакет се създават три европейски органа за надзор на конкретни сегменти от финансовия сектор: банки, застрахователно дело и финансови пазари. Напълно подкрепям настоящия доклад и пакета от мерки за финансов надзор като цяло, както и докладите на г-н Skinner и г-н García-Margallo y Marfil за другите два надзорни органа, тъй като според мен той представлява основна и преди всичко необходима стъпка напред (вж. обяснението на вот по доклада на г-н Skinner).
Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Създаването на Европейски орган за ценни книжа и пазари е част от стратегията на ЕС, насочена към укрепване на ролята на изпълнителния орган за надзор на европейските пазари, за да се предотвратят ситуации, които възникват и биха могли да доведат до системни рискове, подобни на тези, които разклатиха финансовите пазари след септември 2008 г., а след това и икономиките на почти всички държави. Новото бъдеще на органа обаче не се състои в това, че той ще получи правомощия за централизиран надзор, тъй като в това отношение можем да включим всички останали органи, които са част от европейската система за финансов надзор, а в това, че за първи път европейски орган ще носи пряка отговорност за надзора на участниците на пазара, което предполага и че ще издава разрешителни, ще провежда разследвания и ще налага наказания.
Това се случва в момент, когато предишната система за надзор е ограничена само до регулиране и изготвяне на предложения, които впоследствие се предават на съответните органи в държавите-членки. Бих искал да изразя както признанието си, така и любопитството си относно справянето с това предизвикателство и очаквам да видя как ще бъдат приложени разпоредбите на директивите и какво ще се промени в резултат на създаване на тази агенция (с други думи, директивата относно агенциите за кредитен рейтинг, където основните участници са не само изключително важни, но също така функционират и на световно равнище).
David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Новият европейски надзорен орган сега ще формира част от европейската надзорна структура за финансов надзор. По-специално той ще носи отговорност за макропруденциалния надзор на конкретни институции. Европейският орган за ценни книжа и пазари ще играе особено значима роля при регулирането и надзора на агенциите за кредитен рейтинг. Много съм доволен от постигнатото в това отношение от комисията по икономически и парични въпроси. Гласувах в подкрепа на текста, изготвен от докладчика.
Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този доклад, въпреки че напредъкът в момента не отговаря на поетите обещания на срещите на високо равнище на Г-20 през 2009 г., на които европейските лидери се ангажираха да постигнат ефективно и строго регулиране на финансовите продукти и институции. Този законодателен пакет обаче не може да замени липсата на икономическо управление. Без фискално хармонизиране, без обща индустриална политика, без силни инициативи за растеж и заетост не можем да бъдем в позиция да устоим на пазарния натиск или да гарантираме, че постигнатото благосъстояние в Европа се разпределя справедливо между всички граждани.
Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувам „за“ създаването на Европейски орган за ценни книжа и пазари поради същите причини и защото за мен е също толкова важно, колкото и създаването на Европейски банков орган. Това е така, защото уязвимостта на пазарите към прекомерните спекулации, наблюдавани във финансовите центрове през последните години, и към срива на европейските дружества, както и произтичащите от това неблагоприятни последици за динамиката на икономиката и вътрешния пазар на Съюза, показаха необходимостта от по-строго регулиране на европейските и световни пазари. Това стана ясно и от случаи като този на „Лемън Брадърс“, които показаха слабостите на Съюза в един глобализиран свят. Считам също така, че предложението за създаване на Европейски фонд за стабилност, което се съдържа в доклада, може да има солиден принос за наблюдението на финансовите институции, които са изложени на риск в най-голяма степен.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото той призовава за реформа на финансовите пазари в ЕС, като гарантира надзор и създаване на по-ефективни правила за по-успешно установяване на рискове във финансовата система. Подкрепям тези мерки, тъй като те създават единен европейски надзорен орган за трансграничните институции на равнище ЕС и европейски механизъм за справяне с кризите, които ги засягат.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Ако има нещо, което всички ние научихме от последната криза независимо от политическите ни убеждения и възгледите ни за света, то това е необходимостта от реформиране на структурата за институционален надзор чрез създаване на европейски органи и следователно от преосмисляне на цялата концепция за макро- и микропруденциален надзор.
Споразумението съдържа редица положителни страни, които постигнахме и днес бяха поставени на гласуване. Една от тях е създаването на независими европейски органи, които да упражняват надзор над банките, застрахователните дружества и финансовите пазари. Тези органи няма да заменят националните надзорни органи, а ще работят заедно с тях с цел да изпълнят мандата си за пруденциален надзор и анализ на системния риск, за да предпазят европейския банков сектор и финансовите пазари от друга криза с подобни измерения на тази, която преживяваме в момента.
Тъй като финансовите пазари бяха засегнати тежко от кризата, има спешна нужда от възстановяване на доверието. До голяма степен това ще зависи от ролята на надзорните органи, които ще трябва да изпълняват мандатите си компетентно и ефективно, за да вдъхнат необходимото доверие на инвеститорите и предприятията.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма – (PT) За да съществува ефективно регулиране на финансовите и спекулативните пазари и предвид обстоятелствата, които доведоха до кризата, която има сериозни последици за Европа и развитите държави, от съществено значение е да се осигури ефективна и ефикасна намеса на равнището на транзакциите с ценни книжа успоредно с усилията, полагани от Парламента и останалите европейски институции. Целта е да се създаде структурна база за наблюдение, оценка, надзор и интервенция, която в контекста на една ефективна правна рамка да предотврати повторната поява на ситуации като тези, довели до възникването на настоящата икономическа, финансова и социална криза. Във връзка с това Европейският орган за ценни книжа и пазари ще трябва да получи не само подходяща правосубектност, но също така и правна, административна и финансова независимост, за да гарантира сигурността и стабилността на пазарите и прозрачността на транзакциите с цел избягване на системни рискове.
Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Новите агенции ще засилят съществуващото сътрудничество между националните регулатори и ще допринесат за по-съгласуван подход във връзка с надзора на сектора на финансовите услуги. Новите агенции ще могат да се справят със слабостите на сегашната надзорна система и да гарантират, че проблемите, които възникват в някои европейски държави от известно време насам, няма да се появят отново. Тези изменения на европейско равнище ще допълнят мерките, които вече са приложени от ирландското правителство за укрепване на регулирането на сектора на финансови услуги в Ирландия.
Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Тъй като отсъствах от Страсбург, защото представлявах Европейския парламент на годишната среща на междупарламентарната асамблея на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, която се проведе от 20 до 25 септември в Ханой, нямах възможност да гласувам за пакета от мерки за финансов надзор. Бих искал да почертая, че го подкрепям напълно.
Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Giegold за Европейския орган за ценни книжа и пазари, защото Европейският съюз има спешна нужда да се снабди с инструменти за надзор на финансовите пазари, за да се предотвратят нови финансови и икономически кризи. Създаването на този орган, както и на органите в останалата част от пакета от надзорни мерки, ни дава възможност да преминем от обикновеното координиране на националните органи, чиито интереси понякога са изключително разнородни, към истински европейски органи. По този начин от сега нататък дейността на агенциите за кредитен рейтинг, които до голяма степен са отговорни за финансовата криза, ще подлежи на пряк европейски надзор. Това безспорно е крачка в правилната посока, въпреки че все още да ни предстои да изминем дълъг път.
Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Създаването на Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA) като част от предложенията на Комисията след препоръките на доклада „Ларозиер“ от февруари 2009 г. трябва да получи одобрението ни. Този орган значително ще засили надзора над финансовия сектор в Европа. Европейският орган за ценни книжа и пазари ще издава решения, които ще бъдат директно приложими за финансовите институции, и ще уведомява Комисията във връзка с опасни продукти или пазарни транзакции. В допълнение той ще играе ключова роля при установяване на системните рискове и ще участва при разрешаването на кризи. Освен това при извънредна ситуация Европейският орган за ценни книжа и пазари може в рамките на своите правомощия да взема решения с обикновено мнозинство, които да задължават националните органи да предприемат конкретни мерки. Тези мерки трябва да допринесат за стабилността и правилното функциониране на финансовите пазари.
Mario Mauro (PPE), в писмена форма. – (IT) Положителният ми вот е резултат от това, че съм доволен от постигнатото споразумение с Европейския съвет. Създаването на Европейски орган за ценни книжа и пазари е много важен резултат за Европейския парламент, който използва експертните си познания, за да подобри качеството на регламента, но той е и повод за изключителна гордост на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).
Всъщност ние винаги сме борили за запълване на огромните нормативни пропуски в тази област и за коригиране на слабостите в системите за надзор. Беше много важно да гарантираме интегрирането на Европейския съвет за системен риск в европейските надзорни органи, както и да възложим по-голям мандат на новите органи. Това ще допринесе съществено за това, тези инструменти да получат подходящо европейско измерение.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Последната финансова криза очерта основните слабости по отношение на финансовия надзор както в конкретни случаи, така и по отношение на финансовата система като цяло. Моделите за надзор имаха национална гледна точка и не бяха приспособени към процеса на глобализация, който настъпи във финансовата система, където различните финансови групи провеждат операциите си през граници наред със свързаните с това системни рискове. Ето защо при прилагане на законодателството на ЕС липсваше каквото и да е сътрудничество, координация или последователност. Следователно целта на тази директива е да подобри функционирането на вътрешния пазар, като гарантира високо ниво на надзор и разумно регулиране и като защити вложителите, инвеститорите и всички бенефициери. Поради това е изключително важно да защитим интегритета, ефикасността и гладкото функциониране на пазарите, да поддържаме стабилност и устойчивост на публичните финанси и да засилим международното сътрудничество и координация в областта на надзора. Създаването на Европейски орган за ценни книжа и пазари е важно за постигане на ефективен модел за надзор. Предстои обаче да се предприемат редица стъпки, за да се предотврати повторната поява на истински неморалните ситуации от близкото минало, които навредиха на икономиките, акционерите, вложителите, данъкоплатците и надеждността на системата.
Alexander Mirsky (S&D) , в писмена форма. – (LV) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като считам, че Европейският съюз се озова в тази криза главно поради липса на достатъчен надзор над ценните книжа, ресурсите на банките и пенсионните фондове. Ние трябва не само да прилагаме надзор над финансовите пазари и да определяме рисковете, но също така да разработим механизъм за предотвратяване на спекулациите и измамите при финансовата отчетност.
Едва тогава Европейският съюз ще може да реагира своевременно на положението в различните държави-членки – тук имам предвид Латвия, Гърция и Унгария, където положението е близко до фалит. Също толкова необходимо е и да се установят имената на хората, които са предоставили невярна информация на равнище ЕС и са прикрили истинското вътрешно положение на различните държави от ЕС.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) При наличието на презгранични пазари чисто националната форма на надзор за тези дружества не е подходяща, както показва и сегашната икономическа и финансова криза. Все пак трябва да се разглежда като положителен фактът, че държавите-членки запазиха правото си да вземат окончателни решения в случай на сериозни бюджетни проблеми. Този доклад обаче стига твърде далеч по отношение на европейското икономическо управление и поради това се въздържах при гласуването.
Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въздържах се при гласуването. От една страна, системата за макро- и микропруденциален надзор е стъпка напред в сравнение със сегашната ситуация, при която надзорът е фрагментиран в различните държави. Законопроектът за европейските надзорни органи обаче не съдържа информация как да се процедира с финансови дружества, които вече са толкова големи и диверсифицирани, че Съюзът не може да им позволи да се сринат предвид системния риск, който носят към днешна дата. Трябва ясно да се заяви в този документ, че такива дружества следва да бъдат разформировани, а онези от тях, която работят с непрозрачни финансови продукти, да бъдат прекратени.
Освен това документът не разглежда достатъчно строго проблема за агенциите за кредитен рейтинг. Парламентът трябваше по-категорично да заяви, че цента на държавния дълг не може да се определя от рейтингов олигопол, който се класифицира като „пазар“.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласен с предложението на Комисията и с измененията към него, внесени от Парламента. Органът трябва да работи за подобряване на функционирането на вътрешния пазар, не на последно място чрез постигане на високо, ефективно и съгласувано равнище на регулиране и надзор, като отчита интересите на държавите-членки и различното естество на финансовите институции.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Европейският парламент прие днес законодателство, което създава нови финансови надзорни органи на ЕС (за банки, застраховане, пенсии, ценни книжа и пазари) и Европейски съвет за системен риск (ЕССР). Днешното гласуване не само създава финансов надзор на равнище ЕС, но и представлява решителен етап при създаването на нова финансова структура на ЕС и при по-строгото регулиране на европейските финансови пазари. Широкообхватното регулиране в цяла Европа е единственият жизнеспособен отговор на финансовите предизвикателства, с които се сблъскваме, и предотвратява завръщането към финансов хаос. Това подчертава колко е уместно съществуването на ЕС във време, когато национализацията надига глава. Надзорните органи ще играят по-важна роля от първоначално предвижданата и ще имат действителна сила, благодарение на настойчивостта на Европейския парламент.
Алианс на членове на Европейския парламент от различни политически групи работи за осигуряване на предоставянето на действителни правомощия на органите, въпреки опозицията на някои държави-членки, които отказват да приемат уроците от финансовата криза. За съжаление изглежда, че Парламентът трябва да продължи да се бори, за да осигури възможността на новите органи да провеждат смислен надзор. Това означава осигуряване на новите органи с достатъчно кадри и преки надзорни пълномощия над пазарната инфраструктура (такива като централните контрагенти и депозитари). Зелените вече работят в тази посока с другите основни политически групи.
Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Окончателното гласуване на „финансовия пакет“ отбеляза края на преговорите с Парламента за минимума на европейското регулиране по отношение на финансите. Гласувах против финансовия пакет, защото предложените отговори не са задоволителни по отношение на настоящата криза и още по-малко ще са способни да предотвратят бъдещи кризи.
Не е достатъчно да се създадат нови органи за регулиране на финансовия сектор, особено когато тези органи показват значителни недостатъци. Съставът на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) говори сам за себе си, като има представители само от Европейската централна банка, Комисията и националните централни банки.
Приетите мерки от Европейския парламент в най-добрия случай представляват първи етап към създаването на подходяща система за контрол над финансовите институции.
Време е да се изправим пред действителността и да видим същинската реална социална вреда, причинена от така наречения икономически и финансов реализъм. Предложените решения не са адекватни спрямо кризата и нямат никаква полза.
Damien Abad (PPE) , в писмена форма. – (FR) Докладът подчертава отрицателните последици от фалшифицирането и нарушаването онлайн на правата на интелектуална собственост (ПИС) в творческия сектор за работните места и за европейската икономика като цяло. Убеден съм, че за да се защити допълнително интелектуалната собственост, е необходимо да се направи правният онлайн текст по-привлекателен. Освен това като член на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите считам, че е от съществено значение потребителите да бъдат наясно с рисковете, които фалшивите стоки носят за здравето и безопасността. Затова гласувах в полза на доклада и продължавам да смятам, че усилията в борбата срещу фалшифицирането трябва да се вложат в информационни кампании, насочени особено към младите хора.
Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в полза на доклада на Marielle Gallo относно упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар. Това е доклад по собствена инициатива, т.е. незаконодателен, с подход, който според мен изглежда балансиран. За мен предизвикателството тук е следното: от една страна, трябва да защитаваме правата на интелектуална собственост, защото те гарантират динамично и процъфтяващо творчество и иновации, а от друга страна, трябва да разработим правни услуги, които дават възможност на възможно най-голям брой хора за лесен достъп до онлайн творческото съдържание. Сега очаквам от Европейската комисия да предложи варианти за комбиниране на двете изисквания – защитата на авторските права и гарантирането на широк достъп до творческото съдържание. Също като докладчика считам, че следва да се извършат проучвания с цел да се оцени развитието и възможните подобрения на цифровия пазар в Европа, чрез консултации със заинтересованите страни и продължаващо участие на Европейския парламент.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в полза на резолюцията. Нарушенията на правата на интелектуална собственост (ПИС) представляват реална заплаха за нашите икономики и общества, тъй като иновациите и творчеството имат значителна добавена стойност за европейската икономика. Явлението на нарушаване на ПИС онлайн е достигнало тревожни размери, особено в промишлените сектори с творческо съдържание, и действащата нормативна уредба не е способна да гарантира ефикасно защитата на титулярите на права в интернет, като същевременно гарантира баланса между всички интереси, в това число тези на потребителите. Приветствам предложението за създаване на Обсерваторията като механизъм за събиране и обмен на данни и информация относно всички форми на нарушенията на ПИС, което ще ни помогне да определим действителния мащаб на онлайн нарушенията на ПИС и да предприемем необходимите мерки на равнище ЕС за борба с фалшифицирането и други онлайн нарушения на ПИС.
Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Искам да изразя моята благодарност за положените усилия в рамките на комисията по правни въпроси и работата на докладчика, довели до приемането на доклада.
Макар и под формата на незаконодателна резолюция, Парламентът изпраща на Комисията посланието, че творците трябва да бъдат защитени, особено националните творци, които са изправени в най-голяма степен пред опасността от изчезване в резултат на пиратството в интернет.
Следва списък на румънските творци, които желаят докладът да бъде приет: TAXI, MORANDI, Elena Gheorghe, George Nicolescu, Florin Chilian, Cleopatra Strătan и Pavel Strătan, NICO, PROCONSUL, CLASS, Claudia Cream, HI-Q, VOLTAJ, Cristina Rus, DIRECŢIA 5, SMILEY, HARA, SIMPLU, SISTEM, Ştefan Hruşcă, Delia Matache, DJ PROJECT, Laurenţiu Duţă, Mihai Mărgineanu, DEEPCENTRAL, Cătălin Josan, XONIA, Z.O.B., PLANET MOLDOVA, KEO, NEXTEK, Andreea Bălan, Deepside Deejays, Aisa & DJ Yaang, Liviu Hodor, Arsenium, Andreea Bănică, BUG MAFIA, Leya, Sasha Lopez, Celia, David Deejay, GeoDaSilva, Giulia Anghelescu, SUNRISE INC, IMPACT, Alina Crişan, DJ LAYLA DYA, DJ Sava, No 7, Lili Sandu, Lavinia, Guess Who, Grasu XXL, Nelu Strătan, PARAZIŢII.
Радвам се, че успях да дам скромен принос за успеха на един балансиран доклад както чрез позициите в комисията по правни въпроси, така и в рамките на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Нарушаването на правата на интелектуална собственост представлява заплаха не само за здравето и безопасността на потребителите, но и за всички сектори на промишлеността, по-специално за творческите и иновационни производства.
Поради това е важно да бъдат приложени мерките, посочени в резолюцията, по-специално по отношение на подкрепата и обучението на предприятията относно получаването на патенти, борбата срещу фалшифицирането на продукти, както и информационните кампании на европейско, национално и местно равнище относно негативното въздействие на фалшифицирането и пиратството за икономиката и обществото. Съгласна съм и с необходимостта от повече информационни кампании, насочени към младите европейските потребители.
Също така подчертавам важността на предоставянето на по-добре адаптирани платежни средства с цел да се улесни законното придобиване на продукти, което ще доведе до повишаване на обема на законните електронни трансфери в ЕС.
Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против доклада, защото поставяйки под общ знаменател споделянето на файлове с нетърговска цел и фалшифицирането и кражбата, Marielle Gallo и европейската десница насърчават милиони интернет потребители, които слушат музика и гледат филми, да нарушават закона. По този начин те изправят творците срещу собствената им публика, без да гарантират и една стотинка повече за тях. Противно на това, което искат да ни внушат, европейската десница не защитава хората на изкуството, а по-скоро големите корпорации и техния остарял икономически модел. Настоящият доклад не е нищо друго освен продължение на политиката на френското правителство, което е по-притеснено за интересите на големите звукозаписни компании и света на шоубизнеса, отколкото за основните свободи на гражданите. С подобно отношение не можем да се изправим пред предизвикателствата за творчеството в цифровата ера.
Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Структурата на европейската производствена система и международното й конкурентно предимство са тясно свързани с иновациите и в по-широк смисъл с човешкия капитал. Научноизследователската и развойна дейност за нови решения – или нови процеси за решаване на проблемите, е в основата на благосъстоянието и просперитета на европейските държави-членки през следващите десетилетия.
Със сигурност ЕС успява да създава благосъстояние не благодарение на суровините и ниската цена на труда, а на създаването на идеи, на обучението на доставчици на услуги и на способността да излезе с нови идеи, полезни за пазара. Затова за постоянното ни присъствие на международната сцена е от основно значение да стимулираме създаването на интелектуална собственост чрез справедлива възвръщаемост, гарантирана от временно право на изключително ползване. В частност докладът правилно критикува фалшифицирането и пиратството, предлагайки мерки за борба с тях. В същото време подкрепям приемането на ad hoc мерки по отношение на интернет и на културния сектор, с цел да се избегнат масови явления, с които е трудно да се борим, и да се насърчи моралното поведение.
Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Интернет пиратството наистина доби тревожни размери, засягайки правата на интелектуална собственост. Въпреки това гласувах против предложението за резолюция, тъй като то не гарантира баланс между интересите на всички заинтересовани страни и поставя на риск правата на потребителите. Съществува опасност да се наложи цензура в област, придобила огромна роля в живота на гражданите именно благодарение на свободата на словото. Считам, че е необходим по-справедлив подход към въпроса, а не едностранен. Трябва да се обърне по-голямо внимание на възможностите за европейските потребители да купуват законно материали онлайн, вместо да ги изтеглят незаконно.
Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) В гласуването на доклада на г-жа Gallo относно упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар се съгласуваха две взаимно допълващи се права. Едното е конкретното право на интелектуална собственост на автора и/или редактора, а другото е по-общото право на осведоменост на потребителите по отношение на творбата.
Европейският съюз не може да бъде просто вътрешен пазар, на който предприятията работят и опазват стоките и услугите, които предлагат, а той е и общо пространство на гражданско съзнание и свобода, в което гражданите могат да изразят и да информират себе си и другите. Подчиняването на всичко на частните интереси, въвеждането на прекомерни, необосновани и несправедливи ограничения за свободното разпространение на интелектуални продукти може неоправдано да компрометира общото пространство, където изразяването придобива значението на публичен актив.
Следователно е важно интелектуалните продукти да бъдат защитени, но е също толкова важно методите за тяхната защита да не бъдат прекомерни, за да бъдат достъпни толкова лесно и бързо, колкото е разумно, за цялото общество, като се започне с интернет общността.
Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) За повечето хора понятието „собственост“ винаги касае материални придобивки. Много често обаче се забравя, че интелектуалните продукти също са обект на собственост: това е авторското право. Така художниците, писателите, композиторите, авторите и другите творци следва да получат заплащане срещу използването на техните произведения, а потребителите да имат законен и широк достъп до произведения в интернет. Докладът на г-жа Gallo, поставен на гласуване днес, сряда, 22 септември, прави едно нещо ясно: явлението на онлайн пиратството, срещу което притежателите на правата на интелектуална собственост изглеждат безсилни, се разпространява все повече. Следователно е необходима система за защита на авторското право по отношение на литературните и художествените произведения, която отчита правата и задълженията на потребителите, основните свободи и която насърчава иновациите в рамките на правна яснота в полза и на потребителите, и на притежателите на правата. Затова подкрепям текста, поставен на гласуване днес.
Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Във Франция, също както в Европа, творенето, научните изследвания и иновациите са в очакване. Трябва да се възстановят яснотата и доверието на всички заинтересовани страни. Ето защо въпросът за правата на интелектуална собственост е основателен. С вота си подкрепихме борбата срещу фалшификатите (особено при лекарствата), повишаването на информираността на младите хора по въпросите, свързани с интелектуалната собственост, и подкрепата на малките и средните предприятия. От друга страна, в крайна сметка гласувахме против доклада Gallo, за да потвърдим разликата между споделянето на файлове за лични цели между потребителите на интернет и фалшифицирането от страна на мрежи със стопанска цел.
Съжаляваме, че приетият доклад не отразява нашите позиции, защитени твърдо в Парламента и във Франция (пакета относно телекомуникациите и закона „Hadopi“), които призовават за съдебно решение преди налагането на санкции на интернет потребителите. По този много чувствителен въпрос заинтересованите страни трябва да намерят предложения, които са безпристрастни, технологично непредубедени и способни да гарантират основните свободи, като същевременно разясняват зачитането на правата на собственост и облекчават творчеството.
Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах против резолюцията, защото считам, че докладът на г-жа Gallo не гарантира принципа на неутралитет и защитата на личните данни, нито прави разлика между прехвърлянето на файлове за търговски и за лични цели. При създаването на правна рамка относно санкциите, които ще бъдат налагани за нарушаване на правата на интелектуална собственост, Комисията трябва да вземе под внимание сериозния характер и социално-икономическия ефект от съответното нарушение. В това отношение считам, че е недопустимо тежките нарушения, с потенциално голямо въздействие върху здравето и целостта на човека, да бъдат включени в същата категория като наказателните санкции за нарушения с ограничен икономически ефект, както и за пиратство с онлайн продукти.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах с „въздържал се“ по доклада, защото не считам, че е постигнал точния баланс между зачитането на правата на творците, необходимостта от борба с фалшифицирането и пиратството и свободата на достъп до интернет.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Художествените, научните, стопанските и културните творби заслужават защита и точно поради тази причина съществуват международно признатите права на интелектуална собственост (ПИС). Те гарантират целостта на творбата или изобретението и трябва да ги предпазят от фалшифициране и пиратство. Съвременните технологии обаче, и особено интернет, направиха пиратството и фалшифицирането по-лесни и по-достъпни.
Всички знаем колко лесно е незаконното сваляне или закупуването на фалшиви стоки онлайн и как такова поведение се отразява на творческите сектори в частност. Съгласен съм с докладчика, че е необходимо да научим потребителите да зачитат правата на интелектуална собственост и да отхвърлят фалшифицирането и пиратството, колкото и лесно и тривиално да им изглежда.
Считам също така, че е много важно да се създаде цифров вътрешен пазар за законно предоставяне на произведения онлайн като начин за борба с интернет пиратството. Това са активни и положителни мерки за борба с пиратството и фалшифицирането, в съответствие с подхода, който според мен трябва да предприемем по въпроса.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Защитата на правата на интелектуална собственост е кауза, която следва да мобилизира целия Европейски съюз в интерес на прогресивно и многообещаващо общество и развитие на конкурентоспособна икономика. С приемането на настоящия доклад Европейският парламент допринася значително за запълване на пропуските, които все още съществуват в нормативната уредба, така че да промени настоящата ситуация на чести нарушения на авторското право в интернет. Важно е да се създадат условията за ефективна намеса в европейското пространство чрез осигуряване на по-голямо сътрудничество между държавите-членки и националните органи относно обща рамка за интервенция, особено по отношение на пазара без граници, какъвто е в интернет. Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството трябва да играе ключова роля за постоянното повишаване на ефективността на борбата срещу нарушенията на авторските права на международния пазар.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът съдържа редица противоречия. Макар, от една страна, някои аспекти да заслужават пълната ни подкрепа, особено по отношение на защитата на авторските права, където дори се посочва, че насърчаването на творчеството и културата не може да бъде в противовес на интересите на творците, от друга страна, той навлиза неправомерно в областта на патентите и ТСБФ (търговското споразумение за борба с фалшифицирането), без да отчита спецификата на отделните сектори. Затова накрая гласувахме с „въздържал се“.
По този начин искаме да покажем, че признаваме, че има проблеми с авторските права и че те се нуждаят от защита в различни области, включително в интернет.
Знаем, че е необходимо да се борим с фалшифицирането и пиратството, но трябва да имаме предвид различията между отделните сектори и да не бъркаме авторското право с патентите, особено при софтуера или лекарствата.
Подкрепяме призива Комисията да потърси баланс между различните интереси, макар да не сме сигурни, че ще бъде постигнат такъв. Ще продължим да следим внимателно развитието, по-специално по отношение на защитата на авторското право и културните сектори в държави като Португалия, като не забравяме другите интереси, като например тези на групите и хората в неравностойно положение.
Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-жа Gallo относно упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар като цяло включва материал, вече посочен в съобщение на Комисията, в потвърждение на необходимостта от защита на въпросните права, от една страна, и на потребителите, от друга.
Това е важен доклад, преди всичко за малките и средните предприятия (много разпространени в моя регион), които често се оказват беззащитни срещу нарушенията на правата на интелектуална собственост. Подкрепям защитата, която докладът си поставя за задача да предостави на частния потребител с изключването на „копието за лично ползване“ от нарушенията и с подкрепата за информационни кампании, насочени към потребителите, относно законността (или незаконността) на продукти, придобити материално или по интернет. Предвид съдържанието му и отличната работа на г-жа Gallo, ще гласувам в полза на доклада.
Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Внесох предложение за изменение на настоящата резолюция за поставяне на по-голям акцент върху важните икономически сектори, от които въпросните общности са много зависими. Член 174 от Договора от Лисабон посочва териториалното сближаване като новата цел на Европейския съюз. Това означава, че Европейският съюз трябва да обърне по-голямо внимание на икономическите и социалните нужди на хората, които живеят в планински райони, на малки острови в морето и в отдалечени региони.
Твърдо считам, че ЕС трябва да отговори на тези потребности незабавно и да приложи решителни мерки за целта. От особено значение са рибарите, които работят по крайбрежието и около острови на малки плавателни съдове. Дребномащабният риболов е жизненоважен за отдалечените региони, където няма друга работа. В Ирландия повечето лодки са по-къси от 15 метра, а видът риба и размерът на улова не оказват съществено влияние върху общите рибни запаси.
Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) Категорично подкрепям защитата на правата на авторите и считам, че понастоящем техните права често се защитават по илюзорен начин – на хартия – докато технологията улеснява заобикалянето на законодателството относно авторското право. Също така се противопоставям на криминализирането на интернет потребителите, които обменят файлове за лична употреба – считам, че както в случая с организациите на потребителите, това е резултат от липсата на възможност, която е ясна, законна и лесна за използване. Би било добре да улесним законния достъп до защитен материал в интернет, например чрез платформа за целия ЕС и чрез предлагане на такъв материал безплатно или срещу символично заплащане, при което рекламодателите покриват разходите по лиценза. Мислейки творчески, трябва да приспособим законодателството към реалностите на XXI век. В нашата резолюция, която беше за съжаление отхвърлена, предложихме да подкрепим нови икономически модели, които да позволяват реалистично финансиране, както и ясни принципи за разпределение на приходите на авторите. Докладът Gallo е ограничителен по отношение на свалянето на файлове от интернет, наказвайки го наравно с производството на фалшиви лекарства или автомобилни части, което е напълно необосновано.
Предложените незаконодателни мерки за усъвършенстване на прилагането на законодателството ме тревожат във връзка с основните права. Считам, че с приемането на резолюцията на г-жа Gallo Парламентът изпрати много лошо послание към общественото мнение за това, как разбира баланса между правата на интелектуална собственост и основните права. Надявам се здравият разум да се завърне, когато обсъждаме предложения за конкретни законодателни актове.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Ясно е, че правата на интелектуална собственост трябва да се спазват. Ясно е, че нарушенията им трябва да се наказват, защото подкопават интересите на нашите творци, на нашите икономики и на нашите предприятия. Въпреки това не можем да одобрим доклада на г-жа Gallo, защото зад няколкото забележки относно фалшифицирането на материални стоки, с което Комисията се бори неохотно, действителната мишена е свалянето от интернет, което за съжаление засяга милиони хора.
Факт е, че г-жа Gallo е член на партията, която наложи закона „Hadopi“ във Франция. Нищо в нейния доклад не посочва, че мерките, които тя застъпва категорично, ще включват някаква гаранция за съдебна процедура и средства за правна защита при евентуални нарушения. Няма гаранция и за правото на възпроизвеждане за лично ползване. Не можем да криминализираме, да следим или да обвиняваме милиони европейски потребители на интернет с мотива, че културната индустрия се бори да се приспособи към новите технологии и да предостави на гражданите оферти на дребно, съответстващи на името.
Sylvie Goulard (ALDE), в писмена форма. – (FR) Докладът по собствена инициатива относно прилагането на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар беше приет с 328 гласа „за“, 245 „против“ и 81 „въздържал се“. Вярно е, че г-жа Gallo (групата на Европейската народна партия (Християндемократи) получи мнозинство, но разискването беше объркано; тя не успя да се справи с разделението, нито проправи път за законодателен акт. Гласувах „против“. Текстът не постига правилния баланс между зачитането на основните свободи и защитата на правата на интелектуална собственост; не е в крак с технологичната реалност. Макар да е вярно, че алтернативните резолюции, внесени от членове на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, също не бяха напълно задоволителни, те поне изключваха неправилните и неподходящи решения. За да бъда конструктивна, въпреки всичко подкрепих някои разпоредби в полза на борбата с фалшифицирането (в частност в областта на лекарствата), повишаването на информираността на младите хора по отношение на интелектуалната собственост и подпомагането на малките и средните предприятия. Време е за съществена, безпристрастна работа, без технологични предразсъдъци, така че основните свободи, творчеството и спазването на правата на интелектуална собственост на авторите и творците да бъдат окончателно съгласувани.
Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих измененията в полза на борбата с фалшифицирането, повишаването на осведомеността на младите хора по отношение на интелектуалната собственост и подпомагането на малките и средните предприятия, но гласувах против доклада по собствена инициатива относно прилагането на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар. Докладът поставя под общ знаменател споделянето на файлове за лични цели между интернет потребители и фалшифицирането, извършвано от структурирани стопански мрежи. Освен това съжалявам, че докладът не споменава основното изискване за съдебно решение преди налагане на санкции на интернет потребители. Гласувайки против доклада, исках да покажа неодобрението си за текста, който не успя да намери баланс между защитата на основните свободи и зачитането на правата на интелектуална собственост.
Matthias Groote (S&D), в писмена форма. – (DE) Гласувах против доклада Gallo, защото не мога да подкрепя мерки, които има макар и минимален шанс да спрат достъпа на хората до интернет или да отнемат неутралността на интернет. Освен това докладът не прави разлика между споделянето на файлове за търговски и за нетърговски цели, с което криминализира частните потребители на интернет. Не съдържа определение на понятието „пиратство“, което може да противодейства на такова прибързано криминализиране. Напротив, докладът се позовава на исканията на много противоречивото ТСБФ и на призива за ускоряване на преговорите. Не мога да подкрепя такъв доклад.
Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против доклада Gallo, който според мен насърчава истински „лов на пирати“ и който за съжаление напомня на чисто френския дебат относно закона „Hadopi“. Вдъхновен единствено от принуда, текстът, гласуван в Страсбург, смесва опасно фалшифицирането на материални стоки – по-специално на лекарства – и споделянето на цифрови файлове с нетърговски цели. Милионите интернет потребители, които използват споделяне на файлове от типа „peer-to-peer“, слушат музика и гледат филми, така стават потенциални престъпници. Аз и колегите социалисти защитихме алтернативна позиция в подкрепа на подход, който е приспособен към настоящите реалности, като по този начин защитава основните свободи на потребителите. Нашата стратегия нямаше да засегне авторските приходи, тъй като предложихме създаването на нови търговски модели, предлагащи заплащане на авторите за използването на творбите им онлайн. Като френски и европейски социалисти, ще трябва да продължим да бдим основните свободи да не бъдат допълнително подкопани.
Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Гласувах в полза на доклада Gallo относно прилагането на правата на интелектуална собственост. Позицията на комисията подкрепя иновациите, заетостта в творческия сектор и сигурността на потребителите. От друга страна, също така определя явлението фалшифициране в различните му форми и заплахата от пиратството. Счетох, че докладът е балансиран като цяло, и затова гласувах против алтернативните предложения за резолюция. Надявам се, че приетият днес доклад Gallo ще насърчи полагането на стабилна основа за справедливо и балансирано развитие на веригите на информационното общество за създаване на стойност.
Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Искам да благодаря на моята колега, г-жа Gallo, за задълбочения й доклад. Въпреки че съдържанието му раздели мнението сред групите, съществува безспорна необходимост да запознаем хората с въздействието на творчеството върху заетостта и икономиката, както и със зависимостта им от подходящи защитни механизми. Поради тази причина гласувах в полза на предложението. За да пребори страховете на изразилите тревога относно личната защита например, докладът Gallo не предлага ново законодателство, нито санкции, но се стреми да подчертае значението на интелектуалната собственост за икономиката на Европейския съюз. Той също така ни призовава да разработим подходяща и справедлива система в рамките на действащото законодателство за гарантиране на основните права, свързани със защитата на собствеността, свободата на словото и личната свобода.
Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Защитата и прилагането на правата на интелектуална собственост е наболял въпрос за много европейски предприемачи. Затова е необходимо да се оцени фактът, че Комисията отделя необходимото внимание на въпроса в своето съобщение. Въпреки това имам няколко възражения по отношение на съдържанието на доклада, предложен от Парламента. За разлика от доклада, аз съм съгласен с мнението на Комисията, че настоящата правна рамка за насърчаване на гражданските права в ЕС е достатъчно ефективна и хармонизирана за правилното функциониране на вътрешния пазар и че не е необходимо да се приемат по-нататъшни законодателни мерки в това отношение. Категорично се противопоставям на всяко искане за създаване на европейска правна рамка за въвеждане на евентуални мерки срещу нарушителите на правата на интелектуална собственост. Смятам, че по въпроса е правилно да се зачитат инструментите на държавите-членки. Ако Франция е създала своя инструмент, въплътен в цифровата гилотина, напълно го приемам. Но не искам този толкова противоречив инструмент да се разпростре на европейско равнище. Имам много резерви и по отношение на създаването на нови институции, като Обсерваторията за фалшифицирането и пиратството, както и по отношение на приноса на многостранното търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ТСБФ), без да включвам държавите, които са най-големият източник на нарушения на правата на интелектуална собственост. Поради тези и други причини гласувах против предложения доклад.
Isabella Lövin (Verts/ALE), в писмена форма. – (SV) Подобно на някои други членове на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, избрах да подкрепя доклада Gallo, защото като журналист и писател от артистично семейство считам, че е изключително важно да решим проблема с все по-честите нарушения на правата на интелектуална собственост. Без възможността за разумни доходи за художниците, писателите, композиторите, създателите на филми, фотографите и музикантите, ще имаме бедно в културно и интелектуално отношение общество, много далеч от зеления, културен потенциал за растеж, който смятам, че е основа на зелена идеология. Искам също да подчертая, че европейски организации, представляващи над един милион културни дейци в Европа, подкрепиха доклада, включително Европейската федерация на журналистите и Европейският съвет на писателите. Аз членувам в Съюза на шведските журналисти в Швеция почти от 25 години и съм получавала помощ много пъти да защитя авторските си права от неправомерна употреба и от нарушения с търговска и с артистична цел. В същото време съм член и на организацията „ALIS“ („Администрацията на литературните права в Швеция“). Първоначалното ми решение преди гласуването беше да подкрепя алтернативния доклад, внесен от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, който не призовава за общи наказателни мерки и като цяло е по-балансиран от доклада Gallo. Когато той беше отхвърлен при гласуването, докладът Gallo остана единствената възможност да се защити правото на притежателите на авторски права да получават възнаграждение за своя труд.
Mario Mauro (PPE), в писмена форма. – (IT) Фалшифицирането продължава да бъде огромен проблем в рамките на европейския пазар. За съжаление, въпреки че това е тема, която се обсъжда вече от много години, малцина осъзнават пагубното влияние от нарушаването на авторското право върху нашите икономики. Поради това е необходимо да започнем да повишаваме осведомеността на институциите, че те трябва внимателно да обмислят възможностите за намиране на конкретни, задоволителни решения.
Докладът подчертава, а всъщност и настоятелно призовава Комисията да предприеме реални стъпки за борба с онлайн пиратството. Не е лесно, но е необходимо да се намери баланс между свободния достъп до интернет и борбата срещу пиратството. Докладът на г-жа Gallo го прави отлично и затова гласувам в негова полза.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Настоящият текст признава правата на интелектуална собственост, създадени с Френската революция от 1789 г. Но той дава право на частни лица да раздават правосъдие, което е практиката на стария режим. В съответствие с противопоставянето ми на закона „Hadopi“ във Франция, гласувах против.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Винаги в историята правата на интелектуална собственост са били незачитани. Но техническият напредък в областта на информационните технологии, не на последно място в интернет, направиха проблема по-сериозен. Също така е важно да се подчертае, че всяко нарушение на правата на интелектуална собственост е много вредно за икономическия растеж и е основната причина за т.нар. „паралелна икономика“ и за всички вреди, произтичащи от нея. Само чрез стриктно прилагане на правата на интелектуална собственост е възможно да се развиват научни и технически иновации, да се откриват нови патенти и културната индустрия да расте; всички те имат голям принос за ръста на икономиките на ЕС. Считам, че с приемането на настоящия доклад допринасяме значително за постигането на посочените цели. Затова гласувах по този начин.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в полза на доклада Gallo, който несъмнено подкрепя защитата на правата на интелектуална собственост. Тези права са под заплаха на много фронтове или са третирани с презрение. Не само промишлеността е засегната, но и творческите сектори, спортът и музикалната индустрия. Неразрешеното качване на материали, защитени с авторски права, в интернет също се споменава. Тъй като се наблюдават, по-конкретно, все повече трансгранични случаи на нарушения на правата на интелектуална собственост, трябва да бъде създадена европейска правна рамка за справяне с тях.
Във връзка с това докладът гарантира, че всички мерки за прилагане на правата на интелектуална собственост трябва да бъдат необходими, пропорционални и подходящи в рамките на демократичното общество. Това е особено важно за мен. Така ще се гарантира, че, от една страна, авторското право ще бъде по-добре защитено, а от друга страна, че няма да бъдат създадени ненужни ограничения за частните потребители, действащи съобразно закона.
Vital Moreira (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз лично гласувах в полза на доклада Gallo относно прилагането на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар, защото считам, че приема справедлива, балансирана позиция по този важен въпрос.
Правата на интелектуална собственост (ПИС) заслужават защита не по-малко, отколкото другите права. Творците и научните изследователи, както и предприятията, които продават продуктите им, имат право на такава защита. Европейската икономика се основава и на творчеството, научните изследвания и иновациите.
Мълчаливото съгласие на някои анархисти от левицата с нарушенията на ПИС под претекст за свободата в интернет не може да бъде оправдано. Както клеветата или расовата омраза, те не престават да бъдат незаконни само защото се извършват в интернет.
Нарушенията на ПИС също не могат да станат приемливи. Правото на възпроизвеждане за лично ползване предоставя достатъчни гаранции за лицата да притежават копия на защитени произведения. Не трябва обаче да се съгласяваме с недействителността на правата на интелектуална собственост на създателите над техните произведения, не на последно място защото пиратството и фалшифицирането често застрашават здравето и безопасността на потребителите.
Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Напълно съм съгласна с това, което докладът Gallo казва относно усъвършенстването на прилагането на правата на интелектуална собственост, и се присъединявам към призива към Комисията незабавно да преразгледа законодателството, за да защити ПИС и на вътрешния, и на външния пазар.
В ерата на цифровизацията на нашето общество е важно да намерим законодателни и незаконодателни мерки, които да гарантират траен баланс между свободния достъп до интернет и борбата с фалшифицирането и пиратството. Само по този начин можем да улесним достъпа на европейската промишленост до цифровия пазар без географски граници, като разгледаме въпросите, свързани с мултитериториалните лицензи, които понастоящем възпрепятстват възможността нашите продукти да се продават законно и нашите потребители да имат достъп до необходимата информация, за да купуват онлайн безопасно.
Напълно съм съгласна с посоченото в доклада Gallo значение на ролята на европейските митнически служби, които в днешно време трябва да могат да предприемат конкретни мерки за спиране на стоките, за които съществуват подозрения, че нарушават ПИС, и поради това призовавам Комисията да разработи митническа политика, която обхваща проблемите, свързани с правата на собственост, и да активизира дебата и преговорите по търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ТСБФ).
Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в полза на доклада Gallo, защото интелектуалната собственост трябва да бъде защитена също толкова добре, колкото и материалната собственост. Независимо от формата, която приема, интелектуалната собственост е движещата сила за развитието, иновациите и икономическия растеж. Затова тя трябва да се радва на специално място в дневния ред. Този факт е особено валиден в Европейския съюз, който има определен потенциал за иновации. Няма съмнение, че когато липсва ефективна защита на интелектуалната собственост, експертите ще изберат да провеждат изследванията си в други държави.
Evelyn Regner (S&D), в писмена форма. – (DE) Гласувах против доклада Gallo поради следните причини: Според мен докладът е половинчат и небалансиран. Затова моята група изготви алтернативна резолюция. Тя представя по-добре обмислен и по-балансиран подход към дебата. По мое мнение безмилостното криминализиране на потребителите на интернет – в случая със свалянето на музика става дума най-вече за деца и млади хора – представлява реална опасност. Един от съществените аспекти, който липсва в доклада на г-жа Gallo, е разликата между споделянето на файлове с нетърговски цели и нарушенията на авторските права за търговски цели. Разбира се, идеите на творческите професии трябва да бъдат защитени и подходящо заплатени, а тези, които печелят незаконно от техните идеи, трябва да бъдат наказвани. Считам, че е необходимо да загърбим старомодните правни начини на мислене и да намерим баланс между равен достъп до знания и справедливо заплащане за услуги в областта на музиката, литературата и киното. Резолюцията, внесена от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, възприема този подход, но не и докладът на групата на Европейската народна партия (Християндемократи).
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Приетата днес резолюция предлага архаичен, посредствен отговор на нарушенията на правата на интелектуална собственост и не отчита промяната в реалността на интелектуална собственост. Жалко е, че колегите не поискаха да признаят очевидната разлика между фалшифицирането и нарушенията на авторското право. Абсурдно е свалянето на музика за лични цели например да се уеднаквява с фалшифицирането на търговски продукт от организирани престъпници. Трябва да намерим нови решения, които вземат предвид различните видове права на интелектуална собственост и отразяват тяхното въздействие върху безопасността и здравето на потребителите. Ясно е и че трябва да намерим нови модели за заплащане на творците в променената среда.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) В един глобален свят, в който се шири неконтролиран, незащитен интернет, фалшифицирането и пиратството са господари. Неоценяването на интелектуалната собственост – жизненоважен продукт за предприятията, означава обезсърчаване на иновациите и растежа, без гарантирано справедливо възнаграждение за извършената работа.
Фалшифицирането на марките е отделен въпрос, който освен че вреди икономически на предприятията, може също така да навреди и на безопасността на потребителите. Друга положителна страна на доклада е, че позволява законно изтегляне от интернет за лично ползване. Престъпление е да се прави това с цел печалба. Ето защо гласувахме „за“.
Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) Освен заради съдържанието, подкрепих доклада и заради балансирания му подход, въпреки натиска от страна на някои интернет играчи, натиск, поет от социалистите, тъй като демонстративното поведение ще трябва един ден да спре. Макар докладът да не е правно обвързващ, той полага основите на европейско мислене по отношение на интелектуалната собственост в цифровата ера и подчертава различни аспекти, които искам да потвърдя. Пиратството и споделянето на файлове от милиони потребители имат неблагоприятен ефект върху икономика на културата, творческите индустрии и заетостта. Въпреки че данните, с които разполагаме, са предмет на дебат, въпросът остава. Затова докладът призовава Европейската комисия да ни предостави надеждни данни. Някои твърдят, че има пазарен срив между цената на произведенията на културата в законната система и „свободното“ им предоставяне в интернет. Трябва да покажем отговорност. Незаконното изтегляне не може да стане законно само като „фундаменталистката десница“ развява ловко защитата на личните свободи. Културните индустрии също следва да положат усилия, като предложат наистина атрактивни цени, съобразени с новото търсене на цифрови продукти, и справедливо възнаграждение на авторите.
Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE), в писмена форма. – (PL) В доклада си относно прилагането на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар г-жа Gallo подчертава ролята и значението на правата на интелектуална собственост, патентните права, борбата срещу фалшифицирането в области, които са чувствителни по отношение на здравето и безопасността, създаването и разпространението на формати, които са достъпни за хората с увреждания, създаването на единен пазар в цифровата среда, интернет-базирания промишлен шпионаж и кражбата на данни, които са индустриална собственост. Всичко това са изключително важни въпроси, които изискват специфични мерки.
Г-жа Gallo подчертава колко важно е да се адаптира европейската законодателна рамка в областта на ПИС към настоящите тенденции в обществото, както и към техническото развитие. Тя предлага създаването на Европейска обсерватория за фалшифицирането и пиратството. Най-голямата причина за разногласията са разпоредбите относно нарушенията на ПИС и онлайн продажбата на фалшиви продукти. Г-жа Gallo призовава всички заинтересовани страни да приемат конкретни мерки да предупредят и информират хората относно значението на авторските права и въздействието на нарушенията на ПИС и фалшифицирането върху заетостта и растежа, и подчертава колко важно е да се информират младите хора в тази област. С оглед на горепосоченото реших да подкрепя доклада, тъй като допринася за по-добра защита на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар.
Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах против доклада Gallo, тъй като са необходими законодателни инструменти, а не „меки закони“ за допълване на правната рамка по отношение на правата на интелектуална собственост (ПИС). Иновациите и творчеството се насърчават чрез зачитане на ПИС. Осъществяването на Програмата в областта на цифровите технологии изисква както защита на правата на потребителите, така и зачитане на авторското право и свързаните с него права. Европейското законодателство трябва да се приспособи бързо към техническия прогрес и развитието на информационното общество. Считам, че Директива 2001/29/ЕО трябва да бъде преразгледана, за да се гарантира, че правната рамка на защитата на авторските права в информационното общество е хармонизирана на равнище ЕС. Преразглеждането е необходимо, тъй като в държавите-членки има случаи, в които разпоредбите на членове 5, 6 и 8 от Директива 2001/29/ЕО се прилагат по различен начин, което води до различни тълкувания и различни съдебни решения в държавите-членки. Комисията и държавите-членки трябва бързо да отговорят на необходимостта за развитие на вътрешния пазар чрез създаване на опростена, достъпна рамка за лицензиране на равнище ЕС. В рамките на становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, призовах за насърчаване на услугите, предлагани от цифровата телевизия, като например субтитрите, които дават възможност на лицензополучателите да разпространяват определен продукт на няколко езика, предоставяйки го по този начин в целия ЕС.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Противопоставянето ми на настоящия доклад по никакъв начин не следва да се счита за отхвърляне на законодателна инициатива относно защитата на интелектуалната собственост. Просто съм недоволна от начина, по който се подхожда към проблемите в тази област. Необходими са и трябва да бъдат взети ефективни мерки срещу нарушенията на правата на интелектуална собственост. Само поради тази причина начинът, по който се подхожда към въпроса, трябва да бъде значително по-различен. Обикновените граждани не трябва да се поставят под общ знаменател с организираната престъпност – това е неуместно и неоправдано.
Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Планинските региони и слабо населените райони са изправени пред специфични проблеми, поради което за тях е необходима специфична подкрепа въз основа на регионални програми. Брутният вътрешен продукт трябва да остане критерият за измерване на допустимостта за ползване на помощ и структурните фондове, така че по-слабо развитите държави да продължат да бъдат подпомагани и подкрепяни. Необходим е икономически растеж, който да доведе до подобряване на качеството на живот. Следователно една стратегия относно планинските региони, островите и слабо населените райони ще осигури добавена стойност на мерките, предприети за преодоляване проблемите, които стоят пред тези региони.
В резолюцията се призовава държавите-членки и Комисията да гарантират, че тези региони ще продължат да се ползват от специалните разпоредби като част от новата многогодишна финансова рамка, поради което аз я подкрепих.
Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Резолюцията отбелязва влизането в сила на Договора от Лисабон, признаването на принципа за териториално сближаване като основна цел на Европейския съюз и необходимото увеличаване на помощта, давана на районите, които са в необлагодетелствани поради географското си положение (планинските региони, островите и слабо населените райони). Основната разпоредба на резолюцията призовава за „установяване на конкретна интегрирана и гъвкава европейска политическа рамка, за третиране на планинските региони, островите и рядко населените райони въз основа на техните споделени характеристики“. В качеството ми на член на парламентарната комисия, отговаряща за европейската политика на сближаване, мисля, че следва да бъде направено повече за тези региони, както и да се планират специфични мерки, които да ги подпомогнат.
Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах „за“ предложението за резолюция, защото то съдържа полезни идеи за подпомагане регионите с географски и демографски недостатъци с цел справяне с предизвикателствата, пред които те са изправени. Тези региони постигат резултати под средните за ЕС, имат нисък БВП и висок процент на безработица. Политиката на сближаване е най-ефективният модел за развитие на регионите, намиращи се в трудни условия, като се подкрепя пряко техният обществено-икономически напредък.
Макар планинските региони и островите да имат някои общи проблеми, като например затруднен достъп или зависимост от малък брой стопански дейности, тези територии не са с едни и същи ограничения за развитието. Поради тази причина считам, че подкрепата на ЕС трябва да бъде адаптирана съобразно специфичните особености на всеки регион. С такива насочени стратегии ще бъде по-лесно да се постигне истинска конвергенция с останалата част от ЕС и ще се подобрят условията на живот на голям брой европейски граждани, 10% от които живеят в планински региони и 3% на острови. За регионите с природни недостатъци е важно също така да използват максимално финансовата подкрепа, отпускана от ЕС чрез структурните фондове и Кохезионния фонд. Някои държави-членки, включително Румъния, трябва осезаемо да подобрят системата си за достъп до и използване на европейските фондове.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Планинските региони, островите и слабо населените райони са изправени пред особени предизвикателства, които заслужават специално разглеждане; не на последно място сред тях са слабата достъпност, затрудненията при снабдяването с енергия и регионалната интеграция, както и изменението на климата и миграционните явления.
Гласувах за този доклад, защото считам, че важните характеристики, обособяващи тези региони от другите означават, че те трябва да се следват специални стратегии и програми за регионално развитие. Те трябва да се основават на специфичните им характеристики и потенциал.
Бих искала също да подчертая, че използваните статистически показатели трябва да се адаптират за всеки регион и да не бъдат ограничавани само до икономически фактори. Така ще стане възможно да се получи една по-точна картина за развитието на тези региони.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам факта, че Договорът от Лисабон поставя териториалното сближаване сред основните цели на Европейския съюз, наред с икономическото и социалното сближаване, тъй като това води към една по-видима и по-измерима проява на европейска солидарност. Политиката на сближаване на ЕС трябва да обхване всички региони на Съюза, особено онези, белязани със специални географски характеристики, като например португалските архипелази Мадейра и Азорските острови. Убеден съм, че ще можем да запълним празнините в развитието между и в рамките на държавите-членки и регионите, само ако имаме една специфична, гъвкава и интегрирана рамка на европейската политика, с правна и финансова обвързаност, която да може да се адаптира към възможно най-подходящата линия на намеса за съответния регион, като успоредно с това да предлага решения за общите предизвикателства като глобализацията, изменението на климата и демографските тенденции.
Подкрепям резолюцията и призовавам както Комисията, така и държавите-членки да гарантират, че тези региони могат да продължат да се ползват от специфичните разпоредби, по-специално във връзка с новата многогодишна финансова рамка, както и да създадат мерки и програми на ЕС, специално приспособени за всеки регион, имащи за цел постигане на структурно приспособяване на регионите и превръщането им в по-конкурентоспособни и в състояние да посрещат нови предизвикателства.
Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Един от всеки десет граждани на Европа живее в планински регион. Някои от тези региони, по-специално в новите държави-членки, са необлагодетелствани, при което бедността и липсата на инфраструктура сериозно се отразяват на условията на живот на хората. Тези региони трябва да останат приоритет на европейската политика на сближаване, чиито специфични инструменти трябва да бъдат приспособени в съответствие с конкретното естество и сериозността на проблемите, които стоят пред планинските региони. Гласувах „за“ резолюцията, защото считам, че ЕС трябва да предприеме ефективни действия, основавани на солидарност, за да се осигури, първо и най-важно, достъпът на местните жители до здравни и образователни услуги, както и да се използва туристическият и икономическият потенциал, който имат европейските планини, с цел създаване на работни места, без да се нарушава баланса на околната среда.
Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Принципът за териториално сближаване беше консолидиран в разпоредбите относно структурните фондове за периода 2007-2013 г. и е една от новите основни цели на Европейския съюз, въведена от Договора от Лисабон и насочена към хармоничното му развитие чрез намаляване на регионалните различия и отстраняване на пречките за развитие, включително пречките, свързани с неблагоприятни климатични и географски условия. В резолюцията се счита, че планинските региони, островите и слабо населените райони представляват хомогенна група региони и че споделят някои важни общи характеристики, които ги разграничават от останалите региони; че си заслужава за тях да бъдат разработени конкретни програми за регионално развитие и във връзка с това се подчертава също така особеното положение на островните държави-членки, разположени в периферните райони на Съюза. Действително бих могъл да добавя проблемите на рибарските и селските общности, включително тези от островите отвъд западния бряг на Ирландия, включително брега край Донегал. В резолюцията също така се призовава за включване на конкретна интегрирана и гъвкава европейска политическа рамка за третиране на планинските региони, островите и слабо населените райони въз основа на техните споделени характеристики.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно европейската стратегия за икономическо и социално развитие на планинските региони, островите и слабо населените райони, защото са необходими специфични мерки, насочени към преодоляване на недостатъците и за разработване потенциала на тези региони в съответствие с целта за териториално сближаване, въведена от Договора от Лисабон.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) От всички регионални асиметрии и различия в рамките на Европейския съюз едно положение, което заслужава специално отношение, е това на планинските региони, островите и слабо населените райони. Тези региони са изправени пред специфични затруднения във връзка с географските и демографските си параметри и именно поради тази причина заслужават да бъдат третирани по различен начин от политиката на сближаване и регионално развитие.
Политиките на сближаване, заложени в Договорите, не могат да бъдат само политическа цел, отразена в законодателствата на ЕС. Те трябва да бъдат конкретни, обективни политики, разработени с цел постигане на устойчиво развитие на всички региони, включително онези, които поради природни причини имат по-големи затруднения и териториално са по-отдалечени (в случая с островите) или по-недостъпни (в случая с планинските региони).
Този въпрос е особено важен за мен като португалец и затова се надявам, че Комисията ще приеме резолюцията и ще премине към изпълнение на предложенията, направени в нея.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Във въпросната резолюция можеше да бъдат представени накратко указания и препоръки, имащи отношение към региони със структурни и географски ограничения, които пречат на тяхното икономическо и социално развитие. Но тя едва докосва повърхността и изобщо не засяга наистина важните неща в анализа си по въпроса.
Като в резолюцията се споменава само териториалното сближаване, се подминава важността на основния стълб на икономическото и социалното развитие: икономическото и социалното сближаване. Документът „приветства включването на териториалното сближаване като нова цел на Съюза“ – което е разпоредба, съдържаща се в Договора от Лисабон.
Както вече неведнъж посочихме, новите цели на сближаване трябва да бъдат подкрепени с достатъчно нови финансови ресурси, за да не се допусне да се превърнат в „мъртви букви“ от Договорите или гола пропаганда. Това не се случи. Средствата, отделяни понастоящем за целите на конвергенцията, се доказаха като недостатъчни и политиките, следвани от ЕС, изостриха досегашните асиметрии, вместо да ги поправят.
Въпреки че планинските региони, островите и слабо населените райони имат общи ограничения и недостатъци, всеки от тях трябва да е обект на специфично третиране в съответствие с различията и конкретните свойства, които те имат. Можем само да съжаляваме, че най-отдалечените региони изобщо не са конкретно упоменати.
Salvatore Iacolino (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно европейската стратегия за икономическо и социално развитие на планинските региони, островите и слабо населените райони, защото считам, че е важно отново да се повдигне въпросът за териториално сближаване и хармонично развитие на всички географски действителности, които образуват Европейския съюз.
Считам, че само по-добрата координация и засиленото сътрудничество между европейските институции, държавите-членки и местните органи може да направи конкурентоспособни необлагодетелстваните в географско и демографско отношение територии. Необходимо е също така да не забравяме спецификата на всеки регион, за да бъдат разпределени ефективно ресурсите за регионално развитие. По-специално, Европейският съюз трябва да се погрижи за островите, за да ги измъкне от маргиналността, която често е свързана с островното положение.
За тази цел в политиката на сближаване следва да се използват и други политики, които могат да имат значително въздействие върху бъдещето на тези територии. Например, бих посочил въпроса за средствата за регулиране на потока на мигрантите, които на острови като Сицилия имат значим ефект върху социално-икономическото развитие на региона.
Rodi Kratsa-Tsagaropoulou (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на параграф 3 (изменение 1, внесено от групата на Зелените/Европейски свободен алианс) защото мисля, че БВП следва да бъде един от основните критерии, а не единственият критерий, по който се определя допустимостта за получаване на помощ по линия на регионалната политика.
Гласувах „против“ първата част на параграф 4 и „за“ втората част защото мисля, че за регионалната политика по отношение на планинските региони, островите и слабо населените райони е необходима законова и финансова рамка.
Erminia Mazzoni (PPE), в писмена форма. – (IT) Определянето на европейска стратегия за икономическо и социално развитие на планинските региони, островите и слабо населените райони навременно повдига въпроса за приспособяване на мерките за прилагане на политиката на сближаване въз основа на оценката на допълнителен критерий, „територията“. По мое мнение, тази намеса успява да насърчи „конкретното внимание“ към региони с териториални особености, въведено с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, без обаче да се компрометира основната роля на брутния вътрешен продукт на глава от населението като ориентир при разпределението на средствата.
Целта на изявлението на Комисията, наред с другото, е да се опрости организацията на управлението, иначе би възникнал риск да се похаби ефикасността на европейските мерки за намеса. Но това трябваше да е придружено от по-смел опит за облекчаване контролните процедури, които наистина спъват функционалността на системата.
Прозрачността на разходите не е цел, от която можем да се откажем, но тя трябва да бъде постигната чрез по-малко бюрократична система за контрол, която е по-добре пригодена да отговаря на потребностите на система, която все още не е хармонизирана, така че да не създава неравенства между европейските държави.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон направи принципа за териториално сближаване още по-преобладаващ и разкри конкретна загриженост по повод на асиметриите, съществуващи между различните региони. Планинските региони, островите и слабо населените райони следва да се ползват със специалния статут, който им позволява да преодоляват присъщите си ограничения. Следователно за да бъдат по-добре адаптирани тези региони, е от съществено значение да има европейска стратегия, подкрепяща социалното и икономическо развитие на най-необлагодетелстваните региони; това следва да бъде направено чрез използване на специфични програми, които позволяват на регионите да преодолеят своята изостаналост. Ето защо гласувах по този начин.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В различни документи постоянно се подчертава, че селските райони, най-отдалечените региони и в този случай планинските региони, островите и слабо населените райони, изискват специална стратегия или дори субсидии. В същото време обаче се предприемат многобройни мерки, които ускоряват напускането на тези райони. Само трябва да погледнем инфраструктурните проблеми като обществен транспорт или пощенски услуги, поради които отделните региони все повече биват изолирани от външния свят и обитателите трябва да прибягват до частни автомобили и подобни решения. Ако не желаем да има изоставени площи земя, лишени от обитатели, не е достатъчно да субсидираме тези райони поотделно, като например във връзка с опазването на забележителности. Вместо това трябва да бъде намерен постоянен баланс между географските и икономическите пречки. Имайки това предвид, идеите, съдържащи се в предложението за резолюция, трябва да бъдат подкрепени.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Планински региони има из целия ЕС и типичното за тях, и по-специално за Алпийския регион, е насочеността към селско и горско стопанство. Възникват проблеми, между другото, вследствие на все повече застаряващото население, както и проблеми във връзка с инфраструктурата, достъпността и наличието на услуги. По-специално земеделските стопани в планинските региони, са под голямо напрежение, тъй като разходите им са високи, а доходите относително ниски. Но те играят много важна роля за запазването на пейзажа, устойчивото управление, производството на биологични храни и туризма в Алпите. Трябва да се отдаде дължимото признание в това отношение, а специфичните проблеми на планинските региони трябва да бъдат проучени. ЕС трябва да направи необходимото за съхраняване бъдещето на планинското селско стопанство, а оттук и на целия Алпийски регион. Поради това аз гласувах в подкрепа на доклада.
Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Поради своите характеристики планинските райони са изправени пред специфични предизвикателства, включително, по-конкретно, бързо застаряващо население, затруднения при транспорта и енергийните доставки и липса на регионална интеграция. Като представител на френския Югозападен избирателен район в Европейския парламент и тъй като съм особено чувствителен към проблемите, пред който са изправени райони от Пиренеите, аз гласувах „за“ европейската стратегия за икономическо и социално развитие на планинските региони, островите и слабо населените райони. По-специално, в текста се призовава за установяване на специфична европейска политическа рамка за справяне с проблемите, пред които са изправени тези райони, с цел да им се даде възможност по-добре да преодоляват трайните си недостатъци и да адаптира техния модел на развитие така, че да се използват най-пълноценно техните предимства. Освен това в него се призовава за по-добра координация между четирите структурни фонда, Кохезионния фонд и другите европейски финансови инструменти, за да се увеличи до максимум тяхната ефикасност, а оттам да се улесни икономическото развитие на тези райони. Аз подкрепям тези цели.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) ЕП даде силна подкрепа на тази резолюция, с която ние приветстваме включването на териториалното сближаване като нова цел на Съюза, както и новия член 174. С неговото приемане ЕП е на мнение, че разпоредбите на член 174 следва да намерят практически израз в разработването на специфични стратегии за развитие и конкретни мерки, насочени към преодоляване на неблагоприятните условия и използване на потенциала на тези региони; и счита, че планинските региони, островите и слабо населените райони представляват хомогенна група региони и че споделят някои важни общи характеристики, които ги разграничават от останалите региони; изразява увереност, че за тях си заслужава да бъдат разработени конкретни програми за регионално развитие; в тази връзка подчертава също така особеното положение на островните държави-членки, разположени в периферните райони на Съюза.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепяме изявлението, защото е важно да определим една съвместна европейска стратегия за икономическо развитие на планинските региони, островите и слабо населените райони. Следва да насърчаваме инициативи по модела на Еврорегион, който обхваща зони с общи интереси между Италия и Франция. Именно заради географското си положение периферните зони създават затруднения за хората, живеещи там, но за икономиката на Европа е важно да ги запазим и защитим като важни райони от природна гледна точка.
Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото считам, че е необходимо на равнище на ЕС да има специфична европейска стратегия за развитие на планинските и островните региони: стратегия, която да взема под внимание аспекти като подпомагане на икономиката и структурите, политиката по заетостта, опазването на природните богатства, гражданска защита политиката за околната среда и енергетиката.
Принципът на териториалното сближаване е една от основните цели на Европейския съюз, въведена от Договора от Лисабон с цел намаляване на регионалните различия и отстраняване на природните или географски пречки. За да се осъществи това, са необходими конкретни действия и специфични стратегии за развитие. Необходимо е да се създадат еднакви възможности между тези региони и останалата част от Европейския съюз. Една такава възможност може да бъде насърчаването на устойчивия туризъм в планинските региони, създавайки по този начин една важна основа за поминъка на жителите на тези райони. Освен това същата тази декларация от Мадрид на европейските министри от 15 април 2010 г. набляга на по-ефективната координация на мерките, прилагани по отношение на политиката в туризма и на рекламата, насочена към по-новаторски, устойчив и социален туризъм в Европа.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) В Европейския съюз има много регионални различия, свързани с равнищата на развитие. Като израз на европейска солидарност, целта за териториално сближаване е насочена към преодоляване на тези различия и към насърчаване на хармонично развитие чрез финансови средства за структурно приспособяване на различни отраслови политики към специфичната природа на всеки регион.
Планинските региони, островите и слабо населените райони са региони в особено необлагодетелствано положение и тяхното социално и икономическо развитие е под влиянието на природните и географските им характеристики. Поради това е важно да им обърнем специално внимание не на последно място чрез отчитане на различни показатели за развитие в допълнение към брутния вътрешен продукт, които надлежно отразяват специфичните особености на всеки регион; чрез елиминиране на строгите критерии за допустимост в програмите за трансгранично сътрудничество, чрез координиране на различните източници на финансиране и чрез развиване на вертикален подход, включващ всички нива на управление.
В този смисъл същите съображения подсказват, че и най-отдалечените региони, които имат някои сходни черти с тези региони, също заслужават предложенията, съдържащи се в тази резолюция, да се прилагат и за тях, според специфичната природа на конкретно разглеждания регион.
Joachim Zeller (PPE), в писмена форма. – (DE) Не гласувах за предложението за резолюция, защото считам, че в момента виждаме да се надига вълна от „стратегии“ – за река Дунав, за Балтийско море, за Черно море и за Средиземноморието, за борба с изменението на климата и други подобни въпроси – до такава степен, че скоро ще ни трябва стратегия за стратегиите, ако искаме да запазим общ поглед върху всички тях. Подкрепата за отдалечените райони беше включена дори в Договора от Лисабон и поради това има свой собствен принцип на правото, както и е специален обект на внимание на политиката на сближаване, подкрепена от многобройни инициативи на Комисията и от решения, взети от Съвета и Парламента. Това, от което се нуждаем, са ясни решения на европейско равнище за продължаване на политиката на сближаване и регионалната политика след 2013 г. По този начин подкрепата за планинските региони, островите и слабо населените райони също ще бъде взета под внимание. Не ни трябва обаче порой от предложения за резолюции по отделни въпроси, които всъщност само подкопават действителната цел и за които в момента няма правно основание.