Пълен протокол на разискванията

Сряда, 22 септември 2010 г. - Страсбург

10. Трансатлантически отношения: пътническа такса в САЩ (разискване)

  Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно трансатлантическите отношения: пътническа такса в САЩ.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, този следобед отново имам честта да говоря от името на върховния представител, баронеса Аштън, а не от името на Съвета, както е изписано на екрана.

Европейският съюз и САЩ считат за изключително важно да гарантират, че техните граждани могат да пътуват лесно от едната страна на Атлантическия океан до другата. Трансатлантическата мобилност може да бъде улеснена в голяма степен, ако хората могат да пътуват, без да получават визи и без да заплащат такса. Докато гражданите на САЩ могат да влизат в Шенгенското пространство, без да е необходимо да получат виза, това не се отнася за гражданите на ЕС, които искат да влязат в САЩ.

Четири държави-членки все още не могат да се възползват от програмата на САЩ за премахване на визите: България, Кипър, Полша и Румъния. Можем обаче с радост да отбележим факта, че Гърция беше включена в програмата на 5 април. Този положителен резултат се дължи на Комисията, която прави всичко възможно, за да осигури възможността всички държави-членки да могат да се възползват от програмата за освобождаване, както и на усилията на последователните председателства за предвижване на този въпрос.

Във връзка с това всяка година от 2006 г. насам Комисията изготвя доклад за всички трети страни, които продължават да изискват визи от нашите граждани в нарушение на принципа на реципрочност, тъй като Европейският съюз придава огромно значение на наличието на пълна реципрочност в тази област. Когато Европейският съюз предостави освобождаване на някои трети страни, те следва да направят същото за нашите граждани.

Освен това от съображения за сигурност, които разбираме напълно, в началото на 2009 г. САЩ решиха да въведат eлектронната система за разрешения за пътуване (ESTA), която може да се използва само за пътници от страна, включена в програмата за премахване на визи, които влизат в Северна Америка. От 8 септември всеки един от тези пътници трябва да плаща такса от 4 щатски долара за покриване на административните разходи, произтичащи от прилагането на ESTA. Тази сума се прибавя към таксата от 10 щатски долара, която същите пътници вече трябва да плащат съгласно Закона за насърчаване на туризма. Във връзка с него на един орган беше възложена задачата да развива туризма, като той се финансира от фонд, в който се плащат тези такси от 10 щатски долара.

След тези последни събития поискахте от Комисията без отлагане да приеме становище. Още през декември 2008 г. тя изготви доклад по въпроса дали ESTA следва да се счита за равностойна на виза или не и заключението й – неокончателно по това време – беше, че не следва да се счита за равностойна. Веднага щом органите на САЩ публикуват окончателната наредба относно ESTA, Комисията ще ни представи своя окончателен доклад по въпроса. Ясно е, че плащането на тази такса ще бъде важен елемент в нейната оценка. Докладът ще бъде разгледан от Съвета, който след това ще предприеме необходимите мерки и ще направи препоръките, които счете за целесъобразни.

Както сигурно сте разбрали, въвеждането на тази допълнителна такса ще бъде осъдено. Освен това председателството споделя загрижеността, изразена от Парламента по въпроса в няколко случая, по-специално в точка 18 от резолюцията си от 22 октомври. Въпреки че на пръв поглед таксата може да изглежда малка, не бива да се забравя, че тя трябва да се заплаща от всеки един пътник, което понякога може да се окаже много утежняващо за семействата.

Поради това считам, че тази политика противоречи на обявеното желание на САЩ да улеснят мобилността между двата континента и че тя ще бъде истинска пречка за гражданите на ЕС, които искат да пътуват до САЩ.

В заключение искам да потвърдя, че председателството ще направи всичко, което е в рамките на неговите правомощия, за да помогне на Комисията да постигне пълно реципрочно премахване на визите от страна на САЩ. Благодаря ви за вниманието.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, аз също искам да благодаря на г-н Шастел за неговите бележки и за предложената помощ от страна на Съвета, тъй като по въпрос от такава важност подкрепата на Съвета е изключително решаваща.

По отношение на позицията на Комисията относно таксата за ESTA искам да подчертая, че веднага след публикуването на информацията за тази такса на 6 август моята колега, членът на Комисията Малмстрьом, представи изявление, в което отбеляза разбирането, че това решение е взето в съответствие с правните задължения на Закона за насърчаване на пътуванията (TPA), но изрази голямо съжаление от въвеждането на таксата.

Комисията изрази много ясно загрижеността си, че таксата не съответства на многократно изразявания ангажимент от страна на САЩ за улесняване на трансатлантическата мобилност и че тя ще бъде допълнителна тежест за европейските граждани, които пътуват до САЩ.

ЕС изрази сериозната си загриженост пред Конгреса и администрацията на САЩ по различни поводи в периода на приемане на Закона за насърчаване на пътуванията. Комисията представи няколко декларации заедно с председателствата на Съвета и с трети страни. В декларациите си Комисията критикува и факта, че таксите се прилагат само за пътници, които са обхванати от програмата на САЩ за премахване на визите, и поради това тя е дискриминационна. Освен това изглежда странно, че се изисква от чужденци да насърчават туризма в САЩ, тъй като е възможно това да доведе до по-малко, а не повече пътувания до САЩ.

Понастоящем Комисията разглежда други възможни мерки, които могат да бъдат предприети по отношение на САЩ в рамките на механизма на ЕС за реципрочност. Комисията ще представи на САЩ официално становище в рамките на общественото допитване, организирано от САЩ във връзка с междинната наредба. Окончателна оценка на настоящата система ESTA ще бъде издадена веднага след публикуването на окончателната наредба за ESTA във Федералния регистър на САЩ, като се вземат под внимание евентуалните промени.

Комисията поиска този проблемен въпрос да се обсъди с всички държави-членки на предстоящия Съвет по правосъдие и вътрешни работи на 7 и 8 октомври. След това въпросът за таксата за ESTA ще бъде поставен на следващата среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС и на САЩ през декември. Разбира се, Комисията ще продължи да държи Парламента в течение на всички етапи от процеса, както и за предприетите стъпки.

Министър Шастел също заяви отново важността на равното третиране от страна на САЩ на всички държави-членки на ЕС по отношение на задължението за виза. Във връзка с това искам да ви припомня, че през последните две години беше постигнат значителен напредък по отношение на механизма за визова реципрочност.

В резултат на усилията на Комисията за постигане на пълна реципрочност със САЩ още осем държави-членки се включиха в програмата на САЩ за премахване на визите – седем държави-членки в края на 2008 г. и Гърция през април 2010 г. На политическо и техническо равнище Комисията продължава да изтъква значението, което ЕС придава на възможно най-скорошното включване на останалите четири държави-членки на ЕС – а именно България, Кипър, Полша и Румъния – в програмата за премахване на визите.

Мога да ви уверя, че Комисията, в сътрудничество със Съвета и върховния представител, ще настоява за включване на този въпрос в дневния ред на всички бъдещи срещи между ЕС и САЩ.

  Ernst Strasser, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, трябва да заявим ясно – като Парламент, но това, разбира се, се отнася специално за моята група – че сме против тази такса за пътуване от 14 щатски долара, че сме против необоснованите мерки от страна на американците за сметка на европейците и че сме против едностранното обтягане на европейско-американските отношения. Не трябва да сме доволни от сведенията, които чухме. Съвсем открито трябва да заявя, че по отношение на този въпрос съжалението не е достатъчно. Заявяването, че това е дискриминация, не е достатъчно.

Тази сутрин самият председател Ван Ромпьой заяви, че един от основните принципи на съвместната работа като партньори е реципрочността. Не искам да поставям изискването да постъпим с американците по съвсем същия начин, по който те постъпват с нас. Трябва обаче да се отбележи много ясно, че в това отношение е необходима еднозначна реакция от страна на Европа и че това е нещо, което също трябва да изискаме от Комисията и Съвета под формата на реални мерки. Призовавам ви да представите практически предложения и да обсъдите с Парламента как възнамерявате да подходите към този въпрос. Американците трябва да приемат, че имаме сериозно отношение към въпроса – както и към други въпроси – и че искаме с нас да се отнасят като с партньор, а не като с някой, който се подчинява с готовност, когато му заповядват нещо.

  Juan Fernando López Aguilar, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, присъединявам се към разискването с ясното съзнание, че този въпрос все още не е приключил от европейска гледна точка. Парламентът обаче трябва да отбележи, че САЩ са взели решение. Това е решение, което противоречи на желанието за трансатлантически диалог за продължаване на напредъка в разширяването не само на търговския обмен, но също и на всички области на социалния и човешкия обмен въз основа на взаимно доверие и реципрочност.

Не можем да отстъпим, като приложим дискриминационна такса, която открито противоречи на насърчаването на тези видове обмен, която разграничава държавите-членки на Европейския съюз и оказва пряко въздействие върху обществеността. Освен това тя противоречи на отношението на Европа към САЩ и към техните граждани, отношение, което не винаги е отразявало желанието за разширяване на човешките и търговските връзки, но което винаги е насърчавало въпроса за трансатлантическата мобилност в отношенията между хората от двете части на света.

Поради това считам, че е много важно Парламентът да изпрати ясно послание, че очаква Комисията да защити непоколебимо европейската позиция и при необходимост да приложи условието за реципрочност. Това разбира се не е добро развитие на трансатлантическия диалог, но то ще покаже ясно, че не сме готови просто да приемем липсата на реципрочност в насърчаването на човешкия и социалния обмен, който се извършва чрез връзката, осигурена от европейските и американските авиокомпании, да не говорим, разбира се, за икономическото въздействие, което това ще окаже върху сериозната криза, която вече преживява сектора на въздушния транспорт от двете страни на Атлантическия океан.

  Alexander Graf Lambsdorff, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, има сериозни причини администрацията и Конгресът на САЩ да отстъпят и да отменят така наречения Закон за насърчаване на пътуванията.

На първо място, странно е – и Комисията също отбеляза това – да се въвежда такса за насърчаване на туризма. Ако пътуването до САЩ се оскъпи, сигурно ще има по-малко хора, които ще пътуват до тази държава; за семейство от четирима души става дума за 40 щатски долара – за много хора това не са малко пари. Освен това изглежда малко абсурдно, че единствено САЩ от всички страни налагат такса на хора, които не участват в разискването. Мисля, че налагането на такси без представителство е изиграло определена роля в американската история, поради което считам, че следва да разгледат въпроса отново.

Второ, Америка ще стане ли по-привлекателна, като кара хората да плащат повече? Не мисля, че е така. Съединените щати са атрактивна дестинация, там има изключително популярни обекти: Йосемити, Гранд каньон, Евърглейдс, залива Чесапийк, Бостън, Ню Йорк, Вашингтон и Сан Франциско. Хората ги посещават така или иначе; не е необходимо да насърчават туризма по начина, който се предлага.

Освен тези теми обаче има няколко сериозни въпроси, политически въпроси, които според нас трябва също да бъдат засегнати. Считам, че е абсолютно неприемливо това, че за да се плати таксата, трябва да се използват само кредитни или дебитни карти на дружества, които са регистрирани в САЩ. Не мисля, че това е приемливо. Освен това запазването и проверяването на тези данни в САЩ би могло да бъде приемливо, ако то се ограничаваше само до специфичната цел за контрол над пътуванията, но Министерството на вътрешната сигурност е упълномощено при поискване да предоставя тези данни на други американски органи, на чуждестранни органи и дори на предприятия, които се занимават с транспорт. От гледна точка на защитата на личните данни това също е просто неприемливо.

Комисията и Съветът трябва да намерят сега подходящи отговори. Считам, че този въпрос следва да бъде разгледан на предстоящата среща на върха между ЕС и САЩ. Мисля, че реципрочността е добра възможност, макар и неприятна в настоящия случай, и според мен и двете страни следва да работят за увеличаване на контактите между хората, а не да ги затрудняват.

  Jan Philipp Albrecht, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, днес обсъждаме общата такса от 14 щатски долара за всеки, който влиза в САЩ. Преди всичко, изглежда противоречиво, от една страна, да има програма за премахване на визи за улесняване на пътуването на лица между Европейския съюз и САЩ, а от друга страна, да съществува задължение за всички европейски граждани да предават своите лични данни чрез ESTA и да заплащат допълнителна такса при пътуване.

Разбира се, трябва да зачитаме решенията на нашите американски партньори и особено на Конгреса, но това не изглежда като признак на доверие и сътрудничество. Когато става въпрос за защита на границите и ефективни мерки за сигурност, Европейският съюз многократно е показвал, че желае да организира нещата добре, понякога с големи затруднения по отношение на собствените ни ценности и граждани. Но какво се случва с правото на свободно движение, когато става въпрос за граничен контрол? Какво се случва с правото на презумпция за невинност, когато става въпрос за мерки за сигурност? А какво случва с правата за защита на данните и на средства за правна защита в случаите на събиране на лични данни?

Ако ставаше въпрос само за плащането на 14 щатски долара, това не би представлявало толкова голям проблем, но Министерството на вътрешната сигурност на САЩ не само получава данните от ESTA, събрани от пътниците, а именно многобройни координати и данни за самоличност, включително чувствителна информация. Те искат достъп и до данни от досиетата на пътниците (PNR) в системите на пътническите агенции за резервации, които едва ли не съдържат информация кой с кого спи. Изключително неудовлетворяващо е, че членът на Комисията Малмстрьом все още не е осъзнала, че използването на събрани PNR данни сериозно нарушава правата на гражданите и не може да бъде оправдано съгласно правото на ЕС.

Проблемът става още по-голям, когато отбележим, че таксата от 14 щатски долара трябва да се заплаща с един от четирите основни вида кредитни карти, чиито дружества са установени в САЩ. Питам се как ще гарантирате, че тези масови събирания на данни няма да бъдат предмет на разследвания, които нямат връзка с пътуванията, поне в периода на действие на Патриотичния закон (Patriot Act)? Отправям въпрос към Комисията и Съвета дали сте наясно с факта, че съществуващото право на ЕС вече е подкопано чрез начина, по който приемаме наредба на САЩ да се налага на европейските граждани?

Обръщам се към Комисията и към Съвета, както и към вас, уважаеми колеги – поемете задължението да защитавате правата на гражданите на ЕС и европейското право. Това се отнася и за трансатлантическите отношения със САЩ.

  Marek Henryk Migalski, от името на групата ECR. – (PL) Не искам да се концентрирам върху темата на разискването; имам предвид въпроса за плащането, въпроса за самата такса или въпроса за възможността за използване на данните и информацията, които могат да бъдат получени по този начин. Искам да обсъдя най-важното. Имам предвид факта, че в Европейския съюз, както и в Парламента, полагаме усилия да гарантираме, че всички държави-членки на Европейския съюз са третирани равностойно. За съжаление по този въпрос, в тази област, американската страна не ни третира така, поради което някои държави-членки на Европейския съюз все още са засегнати от задължението за виза, докато повечето от тях не подлежат на това задължение. Считам, че ролята на Парламента, но също и на всички останали институции на Европейския съюз, е да гарантира, че всички държави-членки, независимо от това кога са се присъединили към Съюза, са третирани равностойно. Заявявам това от името и в интерес на гражданите на моята държава, но също и на всички държави, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г.

  Rui Tavares, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, госпожи и господа, това наистина е необичаен случай. Свидетели сме на реципрочност, която е несиметрична. Следователно, след като е несиметрична, тя не е истинска реципрочност. Свидетели сме на регистрация, която е излишна. Все пак вече искаме от европейците данни от досиетата на пътниците и данни от СУИФТ, а сега искаме от европейците, които пътуват до САЩ, първо да се регистрират и разбираме, че има такса за туризма, която, както току-що отбеляза г-н Lambsdorf, напълно противоречи на целта за увеличаване на туристическите връзки със САЩ.

Няма смисъл обаче да критикуваме САЩ, че правят това. В крайна сметка САЩ – които между другото са държава, която познавам и на която се възхищавам изключително много – правят това, което техните избрани представители решават, че трябва да се направи. Според мен проблемът произтича в много по-голяма степен от нас, отколкото от страна на САЩ.

Считам, че проблемът преди всичко е в манталитета на нашата дипломатическа служба. Неотдавна, когато посетихме Вашингтон с делегацията по въпроса за СУИФТ, видяхме, че европейската мисия във Вашингтон изразходва повече време, за да се прикрива и извинява за гласуването на Европейския парламент относно СУИФТ, отколкото за да обясни основанията, които засягат 500 млн. европейски граждани.

Проблемът е в липсата на солидарност, тъй като ако една държава-членка не е включена в програмата за премахване на визи, останалите държави-членки следва да се борят с нея. Проблемът е и в реципрочността, но в различен смисъл от този, който беше използван тук.

Тук говорихме за реципрочност, сякаш тя ни се подарява, сякаш е трябвало да молим за нея. Да, но ние също можем да приложим реципрочност. Други държави го правят. На Коледа 2007 г., когато в САЩ бяха въведени по-строги изисквания за сигурност по отношение на бразилските граждани, Бразилия също въведе незабавно по-строги изисквания за сигурност за гражданите на САЩ, които влизат в Бразилия, и САЩ отстъпиха веднага.

Европа трябва да постъпва по-често така, ако иска да бъде уважавана в трансатлантическия диалог.

  Elmar Brok (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, искам да направя само няколко допълнителни коментара. Както знаете, аз съм председател на делегацията за отношения със САЩ и сме разговаряли много за отмяната на визите. Обсъждали сме отмяната им и за Румъния и България, както и за други държави. Вместо тях беше създаден друг вид виза, във връзка с която сме толкова любезни да предоставяме на американците данни на нашите граждани в огромни обеми и на всичкото отгоре сега плащаме и такси за това. Тези такси ще бъдат използвани и за създаване на реклама за американския туристически отрасъл. Според мен това е уникален бизнес модел, който американците ни представят, а именно, потребителите да бъдат принуждавани също да заплащат пряко за рекламата. И аз ще предложа това като бизнес модел на туристическите агенции в моя регион. Считам този подход за невероятен.

Разбира се, това е свързано и с факта, че все още няма достатъчно контакти между Европейския парламент и Конгреса, така че подобни явления да могат да се избягват чрез разумен диалог. Може би проблемът се състои и в това, че Съветът и Комисията не подхождат решително към тези въпроси и според мен – в това отношение съм съгласен със становището, изразено от другите колеги – понякога дори споменаването на реципрочността може да е от полза.

Позицията ни отслабва с това, че идваме тук и със съжаление отбелязваме факта, че това не ни харесва и че сме направили много постъпки, тъй като така никой няма да ни възприема сериозно. В действителност в крайна сметка се оказва, че започваме да действаме смело, но завършваме позорно. Ето защо отново призовавам Съветът и Комисията, както и върховния представител/заместник-председател на Комисията, да се заемат с въпроса по такъв начин, че Вашингтон също да може да разбере, че Европейският съюз е истинска сила.

  Saïd El Khadraoui (S&D). – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, мисля, че сте твърде предпазливи. Не искате да правите окончателни изявления, тъй като все още не е изготвено окончателно решение, но междувременно нашите граждани вече плащат тази такса. Това разбира се е неприемливо. Трябва да се намесите и то по много активен начин.

Както вече беше казано многократно от моите колеги преди мен, с удивление установяваме, че американските органи не са намерили по-добро решение на въпроса как да привличат повече посетители, освен чрез принуждаването на самите посетители да плащат допълнителна такса от 14 щатски долара. Всъщност 4 щатски долара от тях ще покриват разходите за ESTA. С други думи, те не искат да натоварват допълнително с редовни разходи данъкоплатците в САЩ: вместо това те ги прехвърлят на европейците.

Това е първото сериозно отклоняване от всички различни такси във въздухоплаването или от летищните такси, които ние също сме въвели в редица държави-членки, като например неотдавна в Германия. Съжалявам за тези едностранни мерки от страна на няколко държави-членки; всъщност аз подкрепям идеята за европейски подход към този въпрос, който в най-добрия случай трябва да включва и аспекти като външните разходи за въпросните полети. Тук обаче става въпрос за нещо съвсем различно. В Европа не става въпрос за дискриминация: всички заплащат таксата, докато в случая със САЩ я плащаме само ние. А европейците, които се регистрираме отново всеки месец чрез ESTA, сме 900 000.

Освен това трябва да разгледаме задълбочено въпроса дали мярката не противоречи на буквата и духа на програмата за премахване на визи. Същността на програмата е, че хората от двете страни не трябва да кандидатстват за виза и да правят всички свързани с това разходи. Системата ESTA постепенно става еднозначна на виза. Това каза преди малко и г-н Brok. Поради това искам да не проявявате колебание по този въпрос, да не отлагате, а да изпратите много ясен сигнал на нашите партньори в САЩ, че това е неприемливо, че взаимните ни отношения не трябва да бъдат такива. Поради това трябва да се разгледат всички варианти и ако американците не проявят гъвкавост скоро, разбира се, ще трябва да помислим за реципрочни мерки.

Във връзка с това ще отбележа накратко усилията, които полага г-н Таяни за активизиране на европейската политика в областта на туризма. Договорът от Лисабон ни предоставя повече правомощия в тази област на европейско равнище. Може би няма да бъде лоша идея да обменим становища по въпроса през следващите месеци.

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-н член на Комисията, мисля, че г-н Brok забрави още, че от полските граждани също се изискват визи, за да пътуват до САЩ и това е много трудно да се разбере. Искам оттук да призова за предприемането на действия по въпроса, тъй като той е сериозен. Разглеждането на визите обаче само като процедурен въпрос, възприемането на проблема с визите и другите странни необосновани такси като възможност да се опитаме да демонстрираме сила в Парламента в протест срещу САЩ според мен също не е правилният подход.

Ако хората възприемат визите само като процедурен въпрос или като причина за политически спорове, те не разбират какво означават визите в съвременния свят. Нито един инструмент за сътрудничество не би могъл да има по-голямо политическо значение. Поради това призовавам както члена на Комисията, така и членовете на Парламента да подобрят отношенията с Конгреса. Като членове на Европейския парламент имаме правото да отправяме възражения към Конгреса и да оказваме натиск, за да възприемат съвсем различен подход към визите. Визите са пречка между гражданите и всъщност са една от най-сериозните политическите бариери, които възпрепятстват трансатлантическото сътрудничество. Докато не осъзнаем това, усилията ни няма да доведат до положителни резултати.

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL). – (CS) Госпожи и господа, имало е времена, когато корабите с пътници за САЩ са били посрещани на пристанището. По това време, в края на 19 век, моят дядо също е плавал натам. Когато в наше време искам да посетя САЩ, аз плащам някаква странна такса. Трябва да има някакво основание за тази такса, но подозирам, че я плащам, за да може да бъда наблюдаван. Колкото по-настойчиво преговарящите лица от САЩ изискват предаването на често чувствителни данни на лица, които идват от Европейския съюз, толкова по-силно става това подозрение. Не става въпрос буквално за наблюдение, проверки или издаване на визи. Но в действителност по този начин човек се оказва сред милионите, които са наблюдавани без адекватна защита на информацията, която се предава. Какво се случва тогава с чувствителните данни? Само Господ знае. Това просто е обичайното състояние на отношенията между така наречените равностойни партньори.

САЩ предприемат определени мерки, а Европейският съюз се затруднява да определи дали и по какъв начин да реагира изобщо. Както обикновено резултатите от тези преговори не са особено задоволителни, а например споразумението „Открито небе“ със САЩ е силно едностранчиво. Разбирам, че икономическите интереси на двамата партньори често се отразяват съвсем пряко в споразуменията, които се сключват или не се сключват в различни области. Не разбирам обаче защо нямаше предварителни консултации относно предприетите мерки и ми е трудно да разбера как тези мерки могат да бъдат в полза на гражданите на Европейския съюз. Надявам се, че в резултат на преговорите няма да има въвеждане на визи или въпросници, които проучват подробно семейното положение на моите предшественици.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) След като се освободихме от бетонните стени и оградите от бодлива тел, които отделяха Западен от Източен Берлин и разделяха континента Европа на източен резерват и западна част, ние наивно допуснахме, че това е краят на периода на параноидните режими, които пречат на свободните хора да комуникират свободно, да опознават света и да пътуват.

Знаем, че свободата да се пътува и взаимното познаване помагат на хората от различни краища на Земята, на различните цивилизации и различните култури да преодоляват предразсъдъците и да се освободят от страха от непознатото и така се насърчава развитието на доверие между хората. Не зная какво се е случило с нашите американски приятели. Те винаги са защитавали свободата и демокрацията, но може би са загубили разсъдъка си. На южната си граница с Мексико са започнали да строят онези огради, които ние, европейците, успяхме да премахнем съвсем наскоро. Те въвеждат още повече административни и технически пречки за посетителите на тяхната държава. До къде води това, госпожи и господа? Може би президентът Обама не го осъзнава, но отстрани изглежда, че американската администрация се опитва да превърне САЩ в едно обградено, напълно изолирано пространство, пълно с хора, които са щастливи по задължение, както при режима на Ким Джонг Ил в Северна Корея. Иска ми се да вярвам, че случаят не е такъв, и поради това може би следва да обясним на нашите американски приятели, че таксата и личните данни, чрез които ни наблюдават и които искат в замяна на посещение на тяхната държава, са несъмнено огромен срам за една суперсила на свободата и демокрацията като САЩ.

  Simon Busuttil (PPE). – (MT) Аз съм от тези държави, по отношение на които изискването за виза за пътуване в САЩ беше отменено преди известно време. Съвсем скоро след отмяната на визите в няколко държави станахме свидетели на въвеждането от страна на САЩ на друг вид виза, под друго име – виза под името ESTA, за която хората пак се задължават да плащат. Първоначално ни беше казано, че тя ще струва десет долара; сега ни се казва, че ще струва 14 долара, но няма гаранция, ще тази сума няма да се увеличи още. Това е неприемливо, тъй като става въпрос за друга виза. Надявам се, че Европейската комисия ще осъзнае, че това е виза и ще я счита за такава. Има обаче и втора причина да определяме това като отрицателно решение и събитие: то се случи в много неподходящ момент. То се случи по време, когато в залата току-що бяхме гласували по споразумението СУИФТ и предложихме нашето сътрудничество на САЩ. Струва ми се, че вместо да бъде положителна, реакцията на САЩ се оказа отрицателна предвид тази разпоредба и такса. Искам да отбележа, че има редица въпроси, като PNR и общото споразумение за защита на данните, които все още предстои да бъдат решени в Европейския парламент. Според мен е важно сътрудничеството между нас и САЩ да се основава на доверие; ако то не се основава на доверие, не можем да постигнем задоволителни и положителни резултати за гражданите на двете страни.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Аз също считам, че въвеждането на входна такса за САЩ е осъдително. Това е мярка, която противоречи на ангажимента на САЩ да улесни трансатлантическата мобилност. Не мисля обаче, че Европейският съюз ще реагира с реципрочно действие срещу гражданите на САЩ. Лошото не се поправя с лошо. Поради това се надявам, че решението трябва да бъде намерено чрез разширяване на двустранния диалог. Във връзка с това именно Европейската комисия е длъжна да положи повече усилия за подобряване на отношенията със САЩ.

За съжаление тази несправедлива такса се прибавя към друга дискриминационна мярка, наложена едностранно от САЩ по отношение на някои държави-членки на Европейския съюз, което се отразява на трансатлантическото сътрудничество и доверие. От гражданите на четири държави от ЕС все още се изискват визи, за да пътуват до САЩ: Румъния, България, Полша и Кипър. За съжаление гражданите на нашите държави не могат да пътуват свободна до САЩ. Жалко е, че по силата на действащото от юли 2009 г. законодателство на САЩ възможността за включване на някои от тези държави в програмата за премахване на визи става все по-безнадеждна в период, когато делът на отхвърлените заявления продължава да бъде основна пречка за премахване на задължителното изискване за виза. Предвид факта, че делът на отказите зависи, ако трябва да бъдем точни, от решението на представителите на САЩ, считам, че от страна на САЩ са необходими допълнителни усилия за подобряване на прозрачността в процеса на предоставяне на визи. Ето защо аз също подкрепям това, което каза заместник-председателят, и искам да отправя отново призива към Комисията да настоява за гарантиране на равно недискриминационно третиране на всички граждани на Европейския съюз, включително на тези от държавите, от които все още се изискват входни визи за САЩ. Колеги, погрешно и жалко е, че държавите, които решиха въпроса с визите, забравиха обсъждането на тази тема и официалните отношения на Европейския парламент с органите на САЩ. Аз също считам, че е необходима по-голяма солидарност, а не проявяване на местен егоизъм.

  Jim Higgins (PPE). – (EN) Г-н председател, съгласен съм с всички коментари по отношение на отрицателното въздействие на тази необичайна мярка. Таксата от 14 щатски долара, която се заплаща веднъж на всеки две години, се прилага по отношение на държави, които са в добри отношения със САЩ. Имахме много успешни преговори относно „Открито небе“, обмена на информация за пътници и т.н., но таксата оказва изключително неблагоприятно въздействие, тъй като всъщност това, за което говорим, е въвеждане на нова виза.

Става въпрос за виза, както отбеляза г-н Busuttil: изисква се дори бебета без билет да имат одобрено разрешение за пътуване. В това отношение съм съгласен с Комисията, че това е осъдително и несъответстващо на ангажимента на САЩ за улесняване на трансатлантическите пътувания.

Това, което се постигна по този начин, всъщност е да се създават нови пречки в период, когато ние на практика премахваме пречките, а САЩ въвеждат таксата в опит да бъде обърната тенденцията за намаляване на броя на посетителите в тяхната държава. По-голямата част от тези пари ще се използват за фонд за популяризиране на САЩ като туристическа дестинация. Аз обаче считам, че това ще накара хората да не пътуват там.

Моята страна например има дълготрайна връзка със САЩ: 40 млн. души, живеещи в САЩ, са от ирландски произход, а обемът на търговията между двете държави е много голям. В повечето случаи хората няма да платят тази сума.

Основната цел на наредбата е просто да подпомага министерството на финансите и да подобри привлекателността на САЩ като туристическа дестинация. Президентът Обама заявява, че чуждестранните туристи харчат 120 млрд. щатски долара и поддържат един милион работни места и че тази мярка ще осигури още 4 млрд. щатски долара и 40 000 нови работни места.

Според мен ще се случи точно обратното, тъй като допитване в интернет, извършено от „Telegraph Travel“ показа, че 44% от читателите са заявили, че таксата ще ги разубеди да пътуват в САЩ. Въз основа на това проучване считам, че таксата ще има неблагоприятно въздействие, че ще доведе до отрицателни резултати и че всъщност ще навреди на САЩ и на туристическия отрасъл.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Трансатлантическите отношения са приоритет на Европейската външна политика. Мобилността е в основата на идеята за европейското гражданство, както се предвижда в Хартата на основните права и в Договорите. Всички европейски граждани се ползват с правото, при равни условия, на свободно движение в Шенгенското пространство и на движение по отношение на трети страни, като следователно това включва и гражданите на новите държави-членки. Предвид всичко това продължаваме да изразяваме нашето разочарование от необоснованото изключване на милиони европейски граждани от четири държави-членки, включително Румъния, от специалното партньорство за мобилност между Европейския съюз и САЩ.

Колегите изразиха своята загриженост във връзка с популяризирането на системата ESTA, която всъщност въвежда един вид виза за всички европейски граждани. Таксата не е свързана само с плащането на 14 щатски долара, но също и със събиране на лични данни на граждани на Европейския съюз. Министерството на вътрешната сигурност на САЩ понастоящем разглежда прилагането на таксата/визата. Комисията, заедно с администрацията на САЩ, трябва да намери начин за решаването на този въпрос. Искам да отбележа, че запазването на това решение може да окаже непредвидимо въздействие върху други области, свързани с трансатлантическите отношения за сигурност и мобилност, които се развиват, като например споразумението между ЕС и САЩ за PNR данните. Ако администрацията на САЩ не се откаже от таксата, ние подкрепяме Комисията да предприеме необходимите мерки за прилагане на реципрочност по отношение на всички граждани на САЩ, които пътуват в Европейския съюз, в съответствие с основния принцип на визовата политика на Европейския съюз.

  Wim van de Camp (PPE). – (NL) Г-н председател, във връзка с изказването на моя колега г-н Brok, също искам да подчертая отново, че ние сме ангажирани да поддържаме добри отношения със САЩ. Европа си сътрудничи със САЩ в много области и можем да се гордеем с това.

Вторият ми въпрос: съгласен съм с всички колеги и одобрявам всички въпроси, които вече бяха зададени; наистина няма какво много да добавя. Важно е Комисията и евентуално Съветът да отговорят на тези въпроси бързо. Във всеки случай изразяваме съжаление, че правителството на САЩ предприе това едностранно действие и наистина можем да помислим за това дали проблемът всъщност е в тези 14 долара. Едва ли проблемът е в това дали туристите ги плащат за своята виза или за кока-кола във Вашингтон: проблемът е, че в отношението към Европа се усеща известно неуважение. Имаше много разговори за СУИФТ и на други теми, но последва това едностранно действие.

Днес Комисията трябва да посочи ясно какво е направила. В този период обявяването на разглеждане на политиката вече не удовлетворява Европейския парламент. Ние просто искаме да знаем какво заявихте на правителството на САЩ и дали не успяхте да го възпрете. Ще повторя, че действително се чувствам обиден, че това ни беше наложено едностранно, като се има предвид степента, в която си сътрудничим със САЩ. Въпросът за начина на плащане вече беше зададен, но преди всичко не трябва да го задавате, ако не желаете тази такса.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) При настоящата ситуация в залата има членове на Европейския парламент от държави-членки, от чиито граждани не се изискват входни визи за пътуване в САЩ. За съжаление обаче в залата има и членове на Парламента от държави-членки като Полша, които трябва да кандидатстват за американска виза. В Полша тази виза се получава чрез дълга процедура, която за съжаление понякога е и унизителна. Гражданите на моята държава плащат над 100 щатски долара за получаване на виза, но трябва да плащат и когато им е отказана виза. Следователно за нас най-важното нещо е европейската солидарност. За нас е важно Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът да заявят много ясно, че гражданите на всички държави, които съставят Съюза, трябва да бъдат третирани по съвсем еднакъв начин. Доволен съм, че Европейската комисия и Съветът не говорят за това само тук в Европа, но че това становище се представя все по-често в контактите с администрацията на САЩ.

Заслужава си обаче да си зададем следния въпрос в Парламента: като членове на Европейския парламент какво можем да направим заедно, за да решим проблема на гражданите на тези държави-членки? Мисля, че в това отношение най-важни са контактите ни с Конгреса на САЩ, тъй като в правната система на САЩ определяща роля във визовата и данъчната политика играе Конгресът. Искам също да изразя моето голямо удовлетворение от това, че за първи път представителите на Комисията и Съвета заявяват, че виждат светлина в тунела и че има възможност съвсем скоро от гражданите на държави като Полша да не се изискват визи за САЩ.

  Monika Hohlmeier (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, по-късно ще посетим приема за задълбочаване на отношенията между Европейския съюз и САЩ. Фактът, че това се случва точно днес, е изключително важен. Така всеки от нас ще има възможността да каже на посланика какво сме подчертали току-що на пленарното заседание. Трябва да се възползваме от възможността да го направим лично.

САЩ не улесняват особено нашата работа сега, те не улесняват и нашето приятелство. В много случаи имам впечатлението, че по-скоро наблюдаваме слон в стъкларски магазин, отколкото изпълнение на деликатната политическа сцена.

Единствено сумата от 14 щатски долара със сигурност не е решаващ фактор. Въпреки това, ако семейство с три деца иска да посети САЩ, тогава сумата става значителна и в крайна сметка може да разубеди семейството от пътуване до САЩ. Освен това, ако ви се налага да давате подробни данни в интернет за това с коя авиокомпания пътувате, за къде пътувате, в кой хотел ще отседнете и в допълнение трябва да дадете номера на кредитната си карта, се пораждат редица въпроси защо е необходимо всичко това. Ако освен това после чуете за разказа на ваши добри познати, които е трябвало да чакат часове на американски летища и да бъдат подложени на груб контрол за сигурност, понякога се запитвате дали САЩ действително са наясно, че в много отношения сега се отнасят към своите приятели твърде недружелюбно и вероятно, в някои аспекти по отношение на това от какво всъщност се нуждаят хората и какво трябва да направят, са в съвсем погрешна посока.

Също така, по отношение на нашите близки трансатлантически отношения трябва да кажа, че наистина имаме близки отношения със САЩ. Това обаче следва да означава също, че и отношението към нас е съответстващо. Призовавам Комисията и Вас, г-н Шефчович, да изискате ясно гарантирането на безвизово пътуване за държавите-членки, които понастоящем не се възползват от тази възможност, и ако не последва подходяща реакция, моля тогава да изискате и въвеждане на реципрочност. Въпросът не е „око за око“, но трябва да преговаряме в условия на равнопоставеност и не трябва да позволяваме отношението към нас да бъде като на феодален господар към слугите си. Ние не сме слуги; ние сме в равностойно положение.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) В заключенията от последното заседание на Европейския съвет се посочи, че трансатлантическите отношения се основават на общи ценности. Действителността е следната: гражданите на САЩ могат да влизат свободно на територията на ЕС. Европейският съюз прие PNR и СУИФТ, както и споразумението относно личните данни на европейските граждани. От някои европейски граждани все още се изискват визи за пътуване в САЩ. Освен това от всички европейски граждани се вземат пръстови отпечатъци, когато влизат в САЩ, независимо от това дали са с виза, или не. Европейските граждани трябва да заявят в интернет намерението си за пътуване, а отскоро трябва да заплащат такса от 14 щатски долара, за да влязат в САЩ.

Не разбирам къде са общите ценности. Според мен на следващата среща на върха през ноември Европейският съюз трябва да представи искане за отмяна на визите за всички европейски граждани и да осигури равно третиране от двете страни на Атлантическия океан.

  Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, таксата от 14 щатски долара за пътуване в САЩ оказва отрицателно въздействие върху трансатлантическите отношения и следва да бъде отхвърлена по няколко причини. Тя ще оскъпи пътуването. Тя е дискриминационна и просто изразява неприятелско отношение.

Изключително неприятно е, че тези разходи могат да се плащат само с кредитна карта на уебсайта на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ. Какво да правят хората, които нямат кредитни карти? Само на притежателите на кредитни карти ли се позволява да пътуват до САЩ? Като много от предходните оратори имам смесени чувства по отношение на факта, че ще се предават данни от кредитните карти на граждани на ЕС.

Тази тема със сигурност тревожи европейските граждани. Те очакват Европейската комисия и Съветът да демонстрират решителност в това отношение. Моля да действате като уверени европейци и при необходимост да приложите принципа на реципрочност.

  Alfreds Rubiks (GUE/NGL) . – (LV) Благодаря Ви, г-н председател. Не мисля, че администрацията на САЩ, която ежедневно изразходва милиарди долари за войни, се нуждае от пари. Не пари, а достъп до нови, допълнителни данни, които бяха и са достъпни чрез програмата СУИФТ – данни за нашите граждани. Определено усещам желанието от страна на администрацията на САЩ и на Конгреса да покажат кой е господарят в нашите двустранни отношения. Имам личен опит: по време на обсъждането на програмата СУИФТ в Европейския парламент съветник на посланика на САЩ в Латвия си позволи да покани мен, член на Европейския съюз, на Европейския парламент, да се срещна с него, за да обсъдим някои въпроси и да ми въздейства как да гласувам. Имам основания да се съмнявам, че не става въпрос за пари. В Латвия има много хора, които имат роднини, живеещи в САЩ. Те са и мои избиратели. Те няма да бъдат доволни, ако не отстояваме интересите си тук. Благодаря ви.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, благодаря ви за становищата и изразената подкрепа за това, което се надяваме да бъде конструктивно приключване на нашите обсъждания със САЩ по този много сложен въпрос.

Първо, искам да уверя членовете на Парламента, че проучваме всички възможни мерки по отношение на САЩ в рамките на механизма за реципрочност на ЕС, включително възможността за въвеждане на ESTA на ЕС, за която, както знаете, понастоящем се извършва проучване за осъществимост. Разбира се, ще бъдете уведомени за резултатите и възможните предложения за бъдещето.

По отношение на това дали тази такса може да се разглежда като прикрита виза, трябва да кажа, че според предварителната оценка, извършена от Комисията през декември 2008 г. относно настоящата система ESTA, предвидена в междинната окончателна наредба, на този етап ESTA не може да се разглежда като еквивалент на процеса за кандидатстване за шенгенска виза, както се определя в Общите консулски инструкции – които сега са известни като Визов кодекс.

По отношение на реакцията на Комисията към новите правила на ESTA в САЩ отново искам да ви уведомя, че ще издадем официално становище и окончателни оценки, след като окончателната наредба за ESTA бъде публикувана във Федералния регистър на САЩ. Разбира се, ние сме наясно с изключително чувствителния характер на събирането на лични данни и защитата на личните данни и това е много важен приоритет в списъка на Комисията.

Що се отнася до бъдещите дипломатически и политически действия, искам да ви уведомя, че Комисията вече изиска от председателството да постави въпроса на следващото заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи през октомври, и съм сигурен, че въпросът за таксата ще бъде повдигнат на следващата среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС и на САЩ през декември.

Взел съм под внимание и напълно разбирам загрижеността на уважаемите колеги от държавите, чиито граждани все още трябва да кандидатстват за визи, когато пътуват до САЩ, и искам да ги уверя, че ще настояваме безкомпромисно за възможно най-скорошно включване на останалите четири държави-членки на ЕС в програмата на САЩ за премахване на визи.

Въпросът беше поставен от члена на Комисията Малмстрьом в Мадрид през април тази година на последната министерска среща между ЕС и САЩ. Въпросът беше тема и на нейния разговор във Вашингтон два месеца по-късно и това, разбира се, е въпрос, който ще бъде поставян на всички политически равнища и ние ще настояваме за бързо решаване на проблема.

Моля да ми позволите да завърша, като коментирам становището на г-н Brok. Наистина искам да подчертая, че ще бъде много полезно, ако Парламентът действително разшири комуникацията си със своите колеги от САЩ, тъй като, както всички знаем, проектът за такса за ESTA и визовите политики се определят в голяма степен от Конгреса на САЩ и вашата подкрепа и помощ по въпроса наистина ще бъде много ценна.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, няколко думи, за да завърша и да ви кажа, че след нашето разискване сега е дори още по-очевидно, че Европейският съюз трябва да продължи да работи съвместно с американските органи, за да подобри трансатлантическата мобилност. Във връзка с това съм доволен, г-н председател, че посланикът на САЩ в Европейския съюз присъства на много от нашите разисквания. Надявам се това означава, че САЩ са слушали разискването, което проведохме.

Все още имаме, и Комисията ще ни припомни това в доклада си относно визовата реципрочност, четири държави-членки, от чиито граждани се изисква да получат виза, за да посетят САЩ. Това положение не може да се толерира предвид факта, че самите американски граждани се ползват от премахването на визи, когато посещават Шенгенското пространство. Поради това председателството ще направи всичко възможно, за да подкрепи Комисията в мерките, които продължава да предприема за прекратяване на това положение.

Освен това трябва да направим всичко възможно за запазване на разходите за пътувания до САЩ на възможно най-ниско равнище независимо дали те са с туристическа цел, командировки или с цел изпълнение на мисии. Моля да бъдете уверени, че председателството ще продължи да подкрепя каузата на Съюза по отношение на американските органи.

Когато Комисията представи доклада си относно визовата реципрочност тази есен, и предвид нейната окончателна оценка на ESTA, и когато американските органи публикуват окончателната наредба, Съветът ще реши какви съответни мерки следва да бъдат предприети.

(Заседанието, прекъснато в 17,20 ч., се възобновява в 18,00 ч.)

Писмени изявления (член 149)

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) В резолюцията на Европейския парламент от 22 октомври 2009 г. САЩ бяха призовани да третират еднакво всички граждани на ЕС в съответствие с принципа за пълна реципрочност. Въпреки това четири държави останаха извън програмата на САЩ за премахване на визите: Румъния, България, Полша и Кипър. Освен това САЩ въведоха такса за издаване на разрешение за пътуване на гражданите на ЕС, считано от 8 септември 2010 г. Според мен задължение на Европейската комисия е да определи въпроса за реципрочността при издаването на визи като по-сериозен приоритет в отношенията си със САЩ и същевременно да положи усилия за постигане на равно третиране за всички граждани на ЕС.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Miguel Angel MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател