Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 октомври 2010 г. - Брюксел

9. Тържествено заседание – Източен Тимор

  Председател. – Добре дошъл в Европейския парламент, г-н президент. Добре дошъл отново след 18 години.

Следващата точка е приветствието на президента на Демократична република Източен Тимор, Жозе Рамош Орта.

За мен е голяма чест и удоволствие да приветствам президента Жозе Рамош Орта. Някои от вас тук в залата си спомнят посещението му преди 18 години. Тогава той говори за положението в Източен Тимор в нашата подкомисия по правата на човека. По това време свободен Източен Тимор беше все още в сферата на плановете и само малцина смели хора, водачи на опозицията, можеха да подкрепят такива идеалистични планове. Като представител и активен член на опозицията за нас тук, в Европейския парламент, той беше първият пропагандатор и визионер на свободен Тимор. Имаше мирен план от пет точки: оттегляне на индонезийските войски, възстановяване на правата на човека, освобождаване на политическите затворници, разполагане на силите на ООН и, накрая, референдум, планиран за 1999 г. Демократичната общност одобри този велик план. През 1996 г. президентът Жозе Рамош Орта и Карлош Фелипе Шименеш Бело получиха Нобеловата награда, а три години по-късно настоящият министър-председател на Източен Тимор, Шанана Гужмау, беше отличен с нашата награда „Сахаров“.

През 1999 г. референдумът в Източен Тимор даде резултат, който беше в полза на независимостта на Тимор. Това беше началото на трудния път към премахване на бедността и улесняване на помирението в Източен Тимор, което не беше лесно, а също и към създаване на надеждни институции и в крайна сметка — действия в полза на гражданите и развиване на гражданско общество. Европейският парламент решително подкрепи работата на президента и органите в Източен Тимор. Пълните права на независимост бяха възстановени три години по-късно, през 2002 г. Идеите и опитът на г-н Рамощ Орта са важни, и то не само в Източен Тимор. Днес г-н Рамош Орта пътува и посещава много развиващи се държави в различни континенти и показва на хората, че има път, има изход за бедните държави и те могат да поставят ново начало и да осигурят на гражданите по-добър живот и по-добро бъдеще.

Г-н президент, за мен е голямо удоволствие да Ви приветствам сърдечно и бих желал да Ви поканя да говорите.

  Жозе Рамош Орта, президент на Демократична република Източен Тимор. – (EN) Г-н председател, госпожи и господа, ще започна с бележки на английски език, след което ще премина на португалски и после отново на английски.

Бих могъл да се обърна към вас на пет от европейските езици, но няма да го направя, защото ще се объркам, така че ще се придържам към два: английски и португалски.

Благодарен съм за възможността да се обърна към тази величествена институция, въплъщението на богатото културно многообразие на Европа, нейната демократична политическа култура и институции. Моето възхищение към Европа и към институциите, които сте създали, към пътя, който сте изминали от разединение, съперничество и войни до единство, партньорство и мир, демокрация, приобщаване и благоденствие, както и към дълбоката ви вяра в солидарността между хората, ме накара като лауреат на Нобеловата награда през 2008 г. да номинирам Европейския съюз и Европейската комисия за Нобеловата награда за мир.

От едната страна на планетата съществува повсеместното влияние и сянка на единствената оцеляваща свръхсила. От другата страна е Азия, със сянката на два нововъзникващи азиатски гиганта, надвиснали над останалата част от региона. Между тях може да бъде европейският мост – мост, който може да свързва всички в едно ново партньорство за мир и благоденствие. Тази Европа на приобщаването се простира от красивото крайбрежие на Атлантика, чийто води мият бреговете на Португалия, до края на стария континент, където започва Азия.

Говорейки пред вас, съм особено благодарен на тази величествена институция, на много от нейните изтъкнати членове, на Европейската комисия, и по-специално на нейния председател, нашия приятел Жозе Мануел Дурау Барозу, който ни подкрепя вече над три десетилетия в нашето дълго търсене на свободата.

Като млад политик и дипломат, най-напред като държавен секретар, след това като външен министър и по-късно като министър-председател на Португалия, той беше мъдър и пламенен защитник на Източен Тимор, както и на Африка, Азия и Латинска Америка.

Но аз няма да изпълня дълга си, ако пропусна да благодаря на многобройните други членове на Европейския парламент, някои от които вече не са тук поради необратимия процес на стареене, от който никой от нас не може да избяга.

Това, което открихме в тази институция от целия спектър, от левицата и от десницата, беше това, че ни предоставихте форум, когато никъде другаде не ни позволяваха да говорим.

Например португалските членове на Европейския парламент от всички партии бяха тези, които през деветдесетте години на миналия век дадоха част от собствените си заплати на човека, който днес е наш външен министър, д-р Закариас да Коста. Той беше тук пет години в ролята на представител на тиморската съпротива и именно португалските членове на Европейския парламент от левицата и от десницата бяха тези, които всеки месец ни оказваха известна финансова подкрепа, за да поддържаме дейност тук в Брюксел.

Пак тази институция за първи път изобщо в света ни издаде пропуск, карта за самоличност, представлявайки Източен Тимор в Парламента, в защита на каузата на Източен Тимор.

Така че, идвайки отново тук, аз съм изпълнен с огромно чувство на благодарност към всички вас.

Позволете ми сега да се обърна към португалците, като ще разгледам въпроса за Целите на хилядолетието за развитие, как се справяме ние в моята страна и какво очакваме международната общност да направи, за да подпомогне нас и останалите.

(PT) През 2000 г. Източен Тимор не беше независима държава и едва когато представихме своя първи доклад за Целите на хилядолетието за развитие през 2004 г., ние определихме първите цели, които да се постигнат.

През последните три години Източен Тимор наистина живее в мир, който позволи постигането на стабилен икономически растеж с повече от 12% годишно; намаляване с 9% на нивата на бедност през последните две години; намаляване на детската смъртност и смъртността на деца под петгодишна възраст, като целите за 2015 г. дори вече са постигнати; записванията в училище се увеличиха от 65% през 2007 г. на 83% през 2009 – 2010 г.; а неграмотността сред възрастните постепенно бива елиминирана благодарение на съвместна програма между Източен Тимор и Куба.

Ние очакваме премахване на неграмотността в Източен Тимор в рамките на две или три години, считано от сегашния момент. Около 30% от бюджета на държавата е предназначен за обществено здраве и образование. Този обрат е резултат от агресивното публично финансиране на социални програми, като например преки парични трансфери за стари хора, вдовици, хора с увреждания и ветерани, както и от решителните усилия за разширяване на обработваемите площи и увеличаване на производството на храни.

В процес на финализиране сме на картата за нашия план за стратегическо развитие 2010 – 2030 г., който ще ни позволи да освободим народа си от вековната бедност и да повишим техния стандарт на живот до нивото на горна средна класа през 2030 г.

По отношение на управлението на нашите петролни ресурси, съм доволен, че мога да отбележа, че в своя доклад от 1 юли 2010 г. Инициативата за прозрачност в добивната промишленост класира Източен Тимор на първо място в Азия и на трето в света по отношение на сила, прозрачност и ефективност на управлението на приходите от газ и петрол.

Около 30% от членовете на нашия Парламент са жени. В администрацията имаме жени, ръководители на основни министерства, като например на финансите, правосъдието, социалната солидарност и т.н., както и жена прокурор на републиката. Имаме постоянен младежки парламент със 130 членове, които току-що бяха избрани от цялата страна. Младите хора, избрани в този парламент, са на възраст между 12 и 17 години. Винаги сме искали да съществува равновесие между половете в младежкия парламент. Въпреки това очакванията ни бяха надминати: младежкият парламент се състои от 68 жени и 62 мъже членове.

Източен Тимор се гордее, че е приел една от най-хуманните конституции в света, в която смъртното наказание е забранено и максималната присъда за лишаване от свобода е 25 години: ние нямаме доживотни присъди. Ратифицирахме всички основни международни договори за правата на човека. Вече сме представили два доклада за Договорите на съответните институции и ще продължим да инвестираме своите усилия в още по-значително укрепване на зачитането на правата на човека, свободата и достойнството за всички. Конституцията ни признава върховенството на международното право пред националните закони; с други думи, нашите закони трябва да бъдат в съответствие с международното законодателство.

С ваше позволение сега ще премина на английски език.

(EN) Сега ще разгледам въпроса за изменението на климата – очевидно твърде бегло поради времевите ограничения тук.

Макар да е факт, че богатите и силните допринесоха най-много за упадъка на световната околна среда, ние признаваме, че напредъка на науката, технологията и промишлеността през последните 200 години донесоха огромни ползи за всички, макар тези ползи да бяха разпределени неравномерно.

Но ние от развиващите се държави не бива да хвърляме цялата вина върху богатите и влиятелните за вредата, причинена на нашата планета. Ние трябва да признаем своя дял от отговорността за унищожаването на нашите гори, езера, реки и морета. Азия е също толкова отговорна, колкото и САЩ и Европа, за промяна в посоката на климатичното бедствие. Ние сме почти половината от жителите на планетата. Това само по себе си означава, че ние оказваме огромен натиск върху земята, минералните ресурси, горите и водите. За да модернизираме своите икономики и за да подобрим живота на стотици милиони бедни в Азия, ние използваме все повече енергия, добита от планетата Земя. Много от нововъзникващите сили в Азия сега също пресичат океани в търсене на енергия другаде – в Африка и Латинска Америка.

Следователно Източен Тимор – работейки заедно с Малдивите, две от най-малките държави в Азия – призовава за обща програма за устойчиво развитие, основана на опазване и възстановяване на околната среда, на управление на замята и водите, на здраве и образование за всички и на премахване на бедността и неграмотността.

Имам молба към богатите и влиятелните. Те следва да се запитат дали са спазили обещанията, направени пред телевизионните камери, и дали старите политики се оказаха ефективни по отношение на слаборазвитите райони и крайната бедност.

Твърде често ръководителите на развиващите се държави биват обвинявани за липсата на подобрения в живота на техните народи, въпреки щедрата помощ за развитие, която се предполага, че сме получили от богатите.

Донорите обаче следва също така да извършат справедлив и критичен анализ на политиките. Знаем, че съществува искрено чувство на солидарност от мъжете и жените на улиците – в САЩ, Европа и Япония – по отношение на хората в по-бедните региони на света, но донорите трябва да увеличат ефективността също и на дългата, тежка, прекомерна, разточителна, излишна и бюрократична канцеларска работа, която залива и обезсърчава всеки в нашите държави.

(Ръкопляскания)

Донорите трябва да инвестират по-голяма част от всеки долар, който обещават, в развитие на селските райони, селско стопанство, продоволствена сигурност, води и канализация, пътища, здраве и образование. За да укрепят националните институции и демократично избраните ръководители, донорите трябва да осигурят повече пряка бюджетна подкрепа за определени сектори, за да им позволят да осигуряват услуги и развитие на хората.

Обезсърчаващо е, че само шепа богати държави са постигнали целта от 0,7% брутен национален продукт за помощ за развитие. Същевременно щедрите обещания, направени в центъра на вниманието на международните конференции – рамо до рамо с филмови звезди и рок певци – до голяма степен се забравят в момента след падането на холивудската завеса и загасването на светлините от прожекторите.

Още по-обезкуражаващо е да се гледа колко бързо и лесно се намират десетки милиарди долари за спасяване на фалирали банки, застрахователни дружества, измамни агенции за недвижими имоти и излизащи от употреба автомобилни промишлености и как десетки милиони долари се плащат под формата на бонуси на некомпетентни лица и мошеници, отговорни за финансовия разгром – а в същото време десетилетните молби към богатите за увеличаване на помощта за чуждестранно развитие се посрещат със значителна съпротива.

Считаме, че един мъдър и справедлив начин за подпомагане на държавите, страдащи от последствията от финансовия крах, е опрощаването на дълга на най-слаборазвитите държави и на малките островни развиващи се държави и преструктуриране на дълга на страните длъжници, които са изправени пред огромни вътрешни и външни предизвикателства – като например нестабилност, изменение на климата и екстремизъм – в много части на света, по-специално в Южна Африка и региона на Големите езера в Африка.

Източен Тимор е привилегирован с това, че ние нямаме нито един цент външен дълг, така че нашата молба към вас не е мотивирана от собствени интереси. Всъщност, ако отворите икономическия годишник за 2010 г. – джобната версия – там ще откриете някои интересни данни. Понастоящем Източен Тимор има най-високия активен баланс в света като процент от своя БВП и нито един цент външен дълг. Въпреки това ние сме солидарни с онези държави, които в продължение на десетилетия са трупали дългове, които днес не са в състояние да платят и което поставя в капан стотици милиони хора в света. Щом е възможно да се мобилизират милиарди долари почти за една нощ, за да се спасят фалирали банки и застрахователни дружества, значи трябва да съществува и морално задължение и политическа мъдрост за намиране на много по-малка сума, за да се изпълнят задълженията на развитите държави към бедните от третия свят, да се ратифицират някои от дисбалансите, широко разпространени в света днес.

Говорейки тук днес с дълбоко чувство на благодарност към вас – към Европейския парламент, към европейските ръководители и към всички наши партньори за развитие – бих искал със смирение да призная също и нашите собствени грешки и нашите ограничения. Ние в Източен Тимор и в по-голямата част от развиващия се свят не следва да сменяме ролите си и да поучаваме Запада – като възмездие за това, че Западът ни поучаваше в продължение на десетилетия – но следва да се огледаме в огледалото и да отговорим на собствените си въпроси по съвест. Какво направихме самите ние, за да освободим стотиците милиони хора от нашето население от крайна бедност? Ние можем да го направим. Всички ние можем да се справим по-добре и в Източен Тимор, и другаде.

През последните три години ние постигнахме огромен напредък. Нашата страна е независима едва от осем години. Аз споделих с вас някои от цифрите, но има много други области на постижения, които не могат да се определят количествено. Те не са измерими, но са също толкова важни. Ние успяхме да излекуваме раните на нашето общество, да помирим разделените общности и да излекуваме раните между нас и Индонезия, с която споделяме 24-годишна трагична история. Днес Източен Тимор и Индонезия се радват на възможно най-добри взаимоотношения между две съседни държави. Ние успяхме да изградим мостове с целия регион. Установихме дипломатически отношения в над 100 страни. Това са постижения, които не могат да се определят количествено и са неизмерими. Нашият народ, въпреки дълбоките рани вследствие от 24 години окупация, не таи ненавист към никого.

Това са нашите вярвания и убеждения. Ние сме решени да оправдаем очакванията на нашия народ и да го поведем към едно мирно и благоденстващо бъдеще.

Нека всевишният и милостив бог благослови всички нас.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Много Ви благодаря, г-н президент.

Преди осемнадесет години, като лидер на опозицията в Източен Тимор, Вие показахте голяма решителност и далновидност. Днес сте президент на свободна, демократична, независима държава.

Поздравления, г-н президент, и най-добри пожелания към Вашата страна и Вашия народ. Благодаря Ви за речта.

(Ръкопляскания)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател