Председател. – Следващата точка е изявление на Съвета от името на заместник-председателя на Комисията/Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Световния ден за борба срещу смъртното наказание.
Преди да дам думата на г-н Шастел, ще прочета откъс от писмото, адресирано до членовете на Европейския парламент от децата на Сакине. То беше изпратено до мен чрез AKI International с цел да съвпадне с разискването относно Световния ден за борба срещу смъртното наказание.
Ето откъса: „Бихме искали да ви благодарим за усилията и вниманието, което отделихте на случая с нашата майка Сакине. Най-напред бихме ви помолили за морална подкрепа. Единствената ни надежда остава международната общност и поради това бихме искали да помолим Европейския парламент да се намеси решително с всички инструменти, с които разполага, за да помогне на нашата майка. Умоляваме ви да не ни изоставяте и да се вслушате в молбата ни за помощ. Накрая, като се надяваме, че примитивни наказания като смърт чрез пребиване с камъни и обесване ще бъдат премахнати завинаги в целия свят, ви изпращаме най-сърдечни поздрави“.
Оливие Шастел, от името на Катрин Аштън (заместник-председател на Комисията и Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, както спомена току-що председателят, говоря пред тази асамблея от името на Върховния представител, баронеса Аштън, по повод на световния, но също и на европейския ден за борба срещу смъртното наказание.
Както знаете, картината на прилагането на смъртното наказание в света все още не е еднородна. От една страна, мнозинството от държавите днес се обявяват за неговото премахване в правото или в практиката, а фактът, че броят на такива държави продължава да расте, е обнадеждаващ. Действително се наблюдава силна тенденция към премахване и ограничаване на смъртното наказание в повечето държави.
От друга страна, броят на екзекуциите и на процедурите за прилагане на смъртното наказание в света, за съжаление, буди безпокойство: 5 679 екзекуции, за които е докладвано през 2009 г., са 5 679 излишни екзекуции. А при наличието на 58 държави и територии, в които все още се прилага смъртното наказание, нашата работа далеч не е приключила.
Освен това всички знаем, че там, където смъртното наказание е в сила, съществуват сериозни проблеми, свързани със спазването на международните правила и стандарти, особено по отношение на ограничаване на смъртното наказание до най-тежките престъпления, изключване на непълнолетните правонарушители от обхвата му и гарантиране на справедлив съдебен процес.
Изводът е ясен: няма място за самодоволство по въпроса. Ето защо за постигането на нашата цел трябва да използваме всички налични средства, включително дипломатическите пътища и обществената осведоменост. Поради това Върховният представител превърна действията на Европейския съюз за премахване на смъртното наказание в свой личен приоритет.
Какво означава това на практика? Без съмнение бъдещата Европейска служба за външна дейност ще може да се опре на факта, че днес Европейският съюз вече е водещата институция в борбата срещу смъртното наказание, но службата ще представлява и нашата най-добра възможност за осъществяване на потенциала ни.
По-конкретно, службата ще повиши способността ни да говорим с един глас, като ни дава възможност да ангажираме и обединим заедно всички налични инструменти в Европа в борбата срещу смъртното наказание.
Освен това Европейският съюз продължава все по-успешно да съчетава усилията си с тези на други международни и многостранни организации, които работят за премахване на смъртното наказание.
В резолюцията, която се предвижда да бъде приета на 65-ата сесия на Общото събрание на ООН през есента, и в която се отправя призив за налагане на мораториум върху прилагането на смъртното наказание, следва да бъде отразен напредъкът към всеобщо премахване. Тя следва да засили и да разшири тенденцията към премахване, която се наблюдава във всеки регион на света. Тясното сътрудничество между Европейския съюз и Съвета на Европа е друго предимство в борбата ни срещу смъртното наказание.
Като конкретен пример в това отношение, ще обединим усилията си, за да насърчим Беларус да премахне смъртното наказание, по-специално, като по време на Световния ден организираме съвместни прояви в Минск.
Госпожи и господа, ние сме дълбоко убедени, че премахването на смъртното наказание е изключително важно за защитата на човешкото достойнство и зачитането на правата на човека и поради това се противопоставяме на прилагането на смъртното наказание във всички случаи и при всички обстоятелства и ще продължим да призоваваме за всеобщото му премахване.
Всеобщото премахване е и ще продължи да бъде основен приоритет на външната ни дейност в областта на правата на човека и аз потвърждавам тук от името на баронеса Аштън нашата решимост Европейският съюз да бъде на предната линия в борбата за всеобщото премахване на смъртното наказание.
Председател. – Трябва да поясня, че по предложение на Председателския съвет разискването ще се проведе само с един оратор от политическа група. Поради това няма да е възможно да се взема думата с вдигане на ръка. Това е жалко, тъй като разискването е много важно.
Eduard Kukan, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, Европейският съюз е основан на ценности и зачитането на правата на човека, които трябва непрекъснато да бъдат защитавани и отстоявани навсякъде по света. Правото на живот е в самата им основа. Световният ден за борба срещу смъртното наказание ни напомня, че по света все още има държави, които продължават да прилагат смъртното наказание. Ето защо ние трябва да продължим усилията си и да засилим борбата срещу тази практика.
Силното противопоставяне на ЕС срещу смъртното наказание ни поставя на предната линия на тази борба. Европейският парламент е първата институция на ЕС, която се включва в тези усилия, и поради това е наш дълг да окажем влияние върху други държави, за да постигнем всеобщо премахване на смъртното наказание.
Като казвам това, бих искал също да призова Върховния представител, Комисията и държавите-членки да продължат да насърчават държавите, които не са ратифицирали Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, да направят това. Тези държави-членки, които не са ратифицирали Протокол № 13 към Европейската конвенция по правата на човека относно смъртната присъда, следва също да направят това.
Със съжаление отбелязвам, че Беларус е единствената държава в Европа, която все още прилага на практика смъртното наказание. Следва да положим максимални усилия, за да променим това положение. По същия начин, по време на двустранни преговори и на международни форуми ЕС следва непрекъснато да повишава осведомеността за премахването на смъртното наказание.
В заключение, ЕС трябва да бъде вдъхновение за останалата част на света. Изглежда, че само няколко дни преди провеждането на Световния ден за борба срещу смъртното наказание е подходящият момент да потвърдим казаното като наша позиция.
Ana Gomes, от името на групата S&D. – (PT) Беларус, Китай, Иран, Саудитска Арабия и Судан: какво е общото между тези държави по отношение на зачитането на правата на човека и основните свободи? Те продължават да споделят една примитивна и отвратителна практика: смъртното наказание. Някои държави прилагат този варварски метод тайно, дори без да публикуват статистически си данни за смъртното наказание, като например Китай, Египет, Иран, Малайзия, Тайланд и Виетнам. Само една държава-членка на Европейския съюз все още има национално законодателство, което позволява налагането на смъртно наказание за някои престъпления при изключителни обстоятелства и в настоящата резолюция Парламентът призовава Латвия да предприеме бързо мерки за отмяна на това законодателство.
Парламентът счита, че Европейският съюз следва да използва всяка възможност за насърчаване на премахването на смъртното наказание, и по-специално по време на двустранни и многостранни срещи на високо равнище и особено в ООН, при договаряне на международни споразумения по време на официални посещения или диалог с трети държави в рамките на политиките в областта на външната дейност, сътрудничеството и финансовата помощ. Важно е държавите-членки на Европейския съюз да се борят за прилагането на Резолюцията на Общото събрание на ООН за всеобщ мораториум.
Върховният представител баронеса Аштън следва да даде указания на Европейската служба за външна дейност активно да насърчава всеобщото премахване на смъртното наказание. Все още остава дълъг път за изминаване. Въпреки всичко днес вече 154 държави са премахнали смъртното наказание в правото или в практиката.
Делегациите на Европейския съюз трябва да включват достатъчен брой длъжности лица, които са специалисти в областта на правата на човека и работят за премахването на смъртното наказание. Призовавам Върховния представител да популяризира система за идентифициране на всички граждани на ЕС, които са осъдени на смърт в която и да е държава в света и да мобилизира всички усилия за тяхното спасяване от екзекуция. По отношение на вътрешната политика на ЕС в тази област, Парламентът се надява, че предвиденият за следващата година преглед на директивите на Европейския съюз относно смъртното наказание, ще бъде извършен бързо.
Във външен план Съюзът не трябва само да изпълнява задължението си, произтичащо от Хартата на основните права, да гарантира, че нито едно лице не е депортирано или екстрадирано в държава, в която то е изложено на опасност от смъртно наказание, а трябва и да се увери, че всяка информация, изпратена на трета държава в рамките на международни споразумения за обмен на информация, не излага нито едно лице на опасност от смъртно наказание.
В резолюцията си Европейският парламент ясно изразява отвращението си спрямо най-бруталните форми на изпълнение на този вид наказание като пребиването с камъни. В нея се съдържат имената на някои мъже и жени, които очакват изпълнението на смъртната си присъда в техните страни: нека светлината на цивилизацията и състраданието да спаси техния живот. Поради това тази зала призовава Комисията да използва всички средства за действие за тяхното спасение.
Marietje Schaake, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, много съм горда от факта, че Европейският съюз като общност на ценности, в която смъртното наказание е премахнато, е силно ангажиран да действа като глобален фактор за повсеместното премахване на смъртното наказание.
По време на преговорите със страните кандидатки за членство, както и в диалога ни с останалите държави, независимо дали това са Съединените щати или Иран, непрекъснато настояваме за премахването de jure или de facto на това най-нечовешко наказание. Въздействието на смъртното наказание за предотвратяване на престъпността дори не е доказано. Поради това прилагането му все повече се оспорва. Въпреки че не следва да има безнаказаност за най-тежките престъпления, смъртното наказание само по себе си представлява нарушение на правата на човека, като се има предвид правото на живот, обявено във Всеобщата декларация за правата на човека.
Ние вярваме в преследването на престъпления съгласно международното право, но винаги при справедлив съдебен процес и законосъобразни процедури. Твърде често това не е така, но при всички положения Съединените щати са постановили, че престъпления, свързани с наркотици, не се квалифицират като най-тежки престъпления.
Съединените щати се обявиха и за мораториум върху смъртното наказание, а това е важно изявление. Същевременно ООН се бори за доверие, когато Иран е сред членовете на Съвета за правата на жените.
ЕС следва все още да говори с един глас и да действа по-стратегически, когато става дума за разглеждането на важни, свързани с правата на човека въпроси, като например премахването на смъртното наказание.
Днес, тук в Брюксел, докато говорим, се провежда среща на високо равнище ЕС-Китай по въпросите на културата. Следва да приветстваме тази важна стъпка, но в същото време не можем да пренебрегнем факта, че Китай държи рекорда за най-голям брой смъртни присъди, чийто истински брой не знаем поради липсата на прозрачност и факта, че някои хора се определят като „не-хора“. Единствено Иран бие Китай по отношение на екзекуциите на непълнолетни лица, а убийството на деца не може да бъде оправдано при никакви обстоятелства. Културните прояви ни напомнят за основната свобода на изразяване, но твърде много хора в целия свят подлежат на смъртно наказание и изпитват страх от него поради изразените от тях думи.
ЕС следва освен това да разшири отговорностите си, като предоставя закрила на хора от държави, в които се прилага смъртното наказание. Програмата „Градове подслон“ следва да започне да се изпълнява възможно най-скоро.
Barbara Lochbihler, от името на групата Verts/ALE Group. – (DE) Г-жо председател, годишната резолюция срещу смъртното наказание е наистина изключително впечатляващ пример за това колко много ЕС прави и е постигнал в борбата за премахване на смъртното наказание в целия свят. Наистина, все още има твърде много екзекуции – прекалено много екзекуции, както заяви представителят на заместник-председателят на Комисията. Не трябва да забравяме обаче, че борбата в световен мащаб срещу смъртното наказание е успешна. Понастоящем само 43 държави прилагат смъртното наказание. На международно равнище ЕС е един от най-важните и активни участници, който движи тази борба напред и я включва също така във всички двустранни взаимоотношения, и поради това ние не можем да си позволим да намалим усилията си.
Може би следва да помислим как да действаме по-целенасочено, тъй като различните държави и различните правителства са структурирани различно и може да се наложи да прилагаме диференцирани стратегии. Подходът ще бъде различен в Япония, където политици на най-високо равнище се борят по време на изборната кампания и прилагат смъртното наказание колкото се може по-често. Там ни трябва стратегия, която ще е различна от тази, която ще възприемем по отношение на Иран или Беларус. Може да се наложи да процедираме стъпка по стъпка; например, като стесним кръга на тези лица, на които може да бъде наложено смъртно наказание, така че да изключим непълнолетните и лицата, изпитващи затруднения в учебния процес; или като намалим обхвата на престъпленията, за които може да бъде наложено смъртно наказание. В Китай например все още могат да бъдат екзекутирани лица за нещо, което е чисто и просто престъпление против собствеността. Това могат да бъдат стъпки по пътя към нашата реална цел, която е пълното премахване на смъртното наказание. ЕС трябва да прояви по-голяма изобретателност в своя подход.
Това, което не можем да направим в никакъв случай, дори и да подходим различно към различните държави, е да прилагаме различни стандарти и да отправяме различни искания към държавите, които все още прилагат смъртното наказание.
В тазгодишната резолюция срещу смъртното наказание се поставя особено ударение, и то е върху Съединените щати. Като пример бих искала да ви представя тук един случай. Това е случаят на Мумиа Абу-Джамал, който очаква изпълнение на смъртното си наказание повече от 20 години. Той не е богат, афроамериканец е и когато е извършил престъплението е бил журналист, чийто убеждения и писмени материали са били политически радикални. Във връзка с неговия съдебен процес бяха разкрити основателни съмнения и пропуски. В този случай изисквам ЕС да направи всичко възможно и да използва всички възможни средства, с които разполага, за да не се изпълни смъртното наказание и Абу-Джамал да получи справедлив съдебен процес.
Sajjad Karim, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, макар че се изказвам от името на групата на Европейските консерватори и реформисти, коментарите ми се основават изцяло на личните ми убеждения. Приветствам разискването, което се провежда днес в тази зала, тъй като съвсем ясно изразява нашата ангажираност към една основна ценност на Съюза ни.
Миналата година най-малко 714 души са били екзекутирани в различни държави. В това число не влиза Китай, тъй като той не предоставя прозрачност по този въпрос. Много от държавите, прилагащи все още смъртното наказание като средство за наказание, нямат механизъм за осигуряване на справедлив процес за обвиняваните в престъпления, за които се предвижда смъртно наказание. Разграничението между тези държави, които имат смъртно наказание и го прилагат, и онези, които имат възможност, но не изпълняват на практика смъртното наказание, не е толкова съществено, колкото първоначално се предполага. В цифрата, която посочих преди малко, не се включват тези лица, които очакват да видят какво ще стане с тях, много от които всъщност са невинни и им е била отказана възможността за провеждане на справедлив съдебен процес.
И така, сега провеждаме това разискване, но то е и много лично. Не става въпрос не само за тези, които са с произнесена присъда и смъртно наказание, но, заедно с тях, всички други, които са засегнати, техните семейства и толкова много други хора в обществото, само защото тези хора могат да бъдат екзекутирани, без да имат никаква възможност за провеждане на справедлив съдебен процес. Следва да съсредоточим вниманието си върху разглеждането на тези случаи.
Søren Bo Søndergaard, от името на групата GUE/NGL. – (DA) Г-жо председател, предложението за резолюция, което обсъждаме днес, отразява категоричното ни противопоставяне на смъртното наказание. Просто няма извинения за държави, които хладнокръвно и умишлено убиват беззащитни хора, за които носят отговорност. Поради това смъртното наказание само по себе си е престъпление. Често обаче то е много повече от това. Когато хора, които са осъдени на смърт, чакат с години изпълнението на присъдата си в мизерни условия, смъртното наказание е също форма на изтезание. Когато смъртното наказание се използва, за да се надигнат изплашени хора срещу подтисничеството и диктаторския режим, както видяхме в Иран например, смъртното наказание е също форма на тероризъм.
Както г-жа Lochbihler съвсем правилно отбеляза, афроамериканският журналист Мумиа Абу-Джамал днес е символ в борбата за премахване на смъртното наказание – „гласът на безгласните“, както го нарекоха, когато беше обвинен за убийството на бял полицай през 1981 г. и осъден на смърт. Почти 30 години този мъж очаква изпълнението на присъдата си след съдебен процес, характеризиращ се с грешки и пропуски, както и с расистки намеци. Ето защо е подходящо в предложението за резолюция да се посочи случаят на Мумиа Абу-Джамал като един от специфичните случаи, върху които през предстоящия период следва да съсредоточат вниманието си по-специално представители на ЕС, които ще разгледат случая заедно със съответните органи на Съединените щати, администрацията на Съединените щати и, разбира се, с президента на Съединените щати. Този пример не е по-маловажен понеже е от Съединените щати, които, разбира се, са съюзник на ЕС в много области – всъщност случаят е може би по-важен, тъй като в борбата срещу смъртното наказание няма място за двойни стандарти. В борбата срещу смъртното наказание се прилага само един стандарт – категорично „не“ на смъртното наказание.
Mara Bizzotto, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, всички сме съгласни с факта, че Европа трябва да използва моралното си и политическо влияние, за да подпомогне каузата за премахване на смъртното наказание. Но за да не остане на етапа на абстрактните общи декларации, Европейският съюз трябва да започне да използва специфичните инструменти, с които разполага.
Например Европа трябва да не забравя, че много трети държави, които все още прилагат смъртното наказание по най-бруталните и варварски начини, са държави, с които Съюзът е сключил изгодни икономически и търговски споразумения. Преди всичко Европа трябва да напомни на тези държави, че с подписването на такива споразумения, те са се задължили да спазват минимални стандарти за основни права. Това изискване се пренебрегва системно, а Европа се прави, че не забелязва това.
Нека да започнем да говорим ясно за смъртното наказание с Китай, Египет, Индия, Пакистан, Йемен, Бангладеш и т.н., като принудим тези държави да изпълняват задълженията, които са поели във връзка със спазването на правата на човека. До момента Европа само е говорила. Можем единствено да се надяваме, че тя ще започне в най-скоро време да претворява думите си в дела, нещо, което, за съжаление, не успя да направи до момента в много случаи.
Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, във връзка със Световния ден за борба срещу смъртното наказание, който се провежда за осми път, с вълнение мисля за всички тези, които смъртта не пощади – за 200 000 невинни неродени деца, които Франция губи всяка година; за Наташа Мужел – 29-годишната жена, която беше убита преди няколко седмици, прободена с отвертка от рецидивист; за четиригодишното дете, чието гърло беше прерязано преди няколко дни близо до дома ми в Мейзиьо; за възрастния мъж, наръган с нож в Рокбрюн през януари от мъж, срещу когото вече е било повдигано съдебно преследване за нападения с нож; за 600-700 невинни граждани, които всяка година стават жертва на убийство във Франция и колко още хиляди други хора в Европа и в света; за Мари-Кристин Одо, Нели Кремел, Ан-Лорен Шмид и много други като тях, чиято единствена вина е била, че един ден са се оказали на пътя на един престъпник, който е бил освободен от закона, след като е извършил ужасно престъпление; за жертвите на всички убийци като Дютру, Еврар и Фурнире, чийто живот, ако не е изгубен, е окончателно разбит; за всички убити в Лондон, Мадрид и другаде – жертви на слепия тероризъм.
Мисля за тях, тъй като за жертвите не се организира световен ден, но такъв ден се организира за техните екзекутори, които, често, действително заслужават смърт.
В една държава, спазваща принципите на правовата държава, и единствено в една такава държава смъртното наказание не е държавно престъпление. То позволява да се защити обществото и гражданите срещу престъпниците, за които то също е понякога единственото средство за изкупление.
Оливие Шастел, от името на Катрин Аштън (заместник-председател на Комисията и Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, мога само да ви благодаря за изказванията, тъй като почти всички подкрепят нашите действия. За мен е ясно, че сме съгласни относно значението, което Европейския съюз трябва да отдава на действията за премахване на смъртното наказание.
Както казах преди малко и го повтарям още веднъж, Върховният представител, г-жа Аштън, превърна борбата срещу смъртното наказание в свой личен приоритет.
Искрено се надяваме, че заедно с нашите партньори Европейският съюз ще постигне удовлетворителен резултат, както казах, на 65-ото заседание на Общото събрание на ООН с резолюция, която ще укрепи още повече движението за всеобщ мораториум.
Дълбоко сме убедени, че премахването на смъртното наказание е изключително важно за защитата на човешкото достойнство и зачитането на правата на човека и поради това се противопоставяме на прилагането на смъртното наказание във всички случаи и, повтарям, при всякакви обстоятелства, и ще продължаваме да призоваваме за всеобщото му премахване.
Както казах по-рано, изводът по този въпрос е ясен: няма място за самодоволство. Ето защо ще използваме всички налични средства за постигането на нашата цел.
Председател. – Внесени са пет предложения за резолюции(1) съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.
Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в четвъртък, 7 октомври 2010 г.
Писмени изявления (член 149)
Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Смъртното наказание нарушава основното право на човека на живот и няма оправдание за това. Различни проучвания са показали, че смъртното наказание не оказва въздействие върху развитието на положението с тежките престъпления. Ето защо искам да подчертая, че Европа и целият свят трябва да предприемат единни действия, насочени към всеобщо премахване на смъртното наказание в държави, където то все още се прилага често, както и срещу повторното му въвеждане. Към края на 2009 г. правителствата в 43 държави запазват тази мярка, включително една държава в Европа. Действителното положение ни дава материал за размисъл. Ние имаме силата да убеждаваме правителства и граждани в световен мащаб да спрат прилагането на този акт на изтезание, който е неприемлив за държави, които зачитат правата на човека. Това е приоритетна цел, която може да бъде постигната единствено чрез тясно сътрудничество между държавите, повишаване на осведомеността и образование. Приветствам резолюцията на Европейския парламент относно Световния ден за борба срещу смъртното наказание, в която се подчертава, че пълното премахване на смъртното наказание остава една от основните цели на Европейския съюз в областта на правата на човека.
Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание. Наистина, нека не забравяме, че смъртното наказание засяга преди всичко лицата в неравностойно положение. Противопоставям се на смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелствата и бих искал да подчертая, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепване на човешкото достойнство и за по-нататъшното развитие на правата на човека. Настоящата резолюция беше програмирана така, че да съвпадне с Европейския и със Световния ден за борба срещу смъртното наказание, като и двата са на 10 октомври. ЕС е водещият институционален участник и основен донор в борбата срещу смъртното наказание в света и действията му в тази област представляват ключов приоритет на външната му политика в областта на правата на човека. В ООН от 1997 г. насам ЕС успешно подкрепя годишна резолюция в Комисията по правата на човека на ООН, в която се призовава за премахване и, междувременно, за установяване на мораториум върху прилагането на смъртното наказание. Настоятелно призовавам институциите на ЕС да удвоят усилията си и да използват всички средства на дипломацията и помощта за сътрудничество, с които разполагат, за да работят за премахването на смъртното наказание.
Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Смъртното наказание е необратимо, нечовешко наказание, което нарушава правата на човека. То е жестоко и унизително и е наказание, което може да бъде наложено на невинен човек. Не е доказано, че смъртното наказание предотвратява или намалява значително престъпността. Буди съжаление фактът, че то все още се прилага в 43 държави. Забраната на смъртното наказание е една от приоритетните области на политиката на ЕС, свързана с правата на човека. Радвам се, че на този ден – Световния ден за борба срещу смъртното наказание, Европейският парламент възприема твърда позиция срещу смъртното наказание, което следва да бъде забранено навсякъде по света. То в никакъв случай не може да се разглежда като истинско правосъдие. Благодаря ви.
Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. – (EN) Тъй като отбелязваме Световния ден за борба срещу смъртното наказание, припомням, че Парламентът е единен в противопоставянето си на смъртното наказание. Това е така, тъй като смъртното наказание подкопава основното човешко достойнство и противоречи на международното право в областта на правата на човека. Според проучванията няма доказателства, че смъртното наказание има значително възпиращо въздействие върху престъпността, въпреки че то засяга изключително граждани в неравностойно положение. Въпреки тези факти над 20 000 души в целия свят очакват изпълнение на смъртната си присъда: десетки от тях са европейски граждани. От Парламента трябва да продължим да се противопоставяме на екзекуциите във всички случаи и да подкрепяме безусловен международен мораториум върху смъртното наказание. Трябва освен това да насърчаваме държавите да предоставят точни официални статистически данни за прилаганото от тях смъртно наказание. Съгласно нашите договори Парламентът трябва да одобри сключването на международни споразумения с трети държави. Когато правим това, трябва да имаме предвид позицията на тези държави относно смъртното наказание.
Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (EN) Световният ден за борба срещу смъртното наказание е важна кауза, която ни напомня за тъжния факт, че 43 държави в целия свят са запазили и до днес смъртното наказание. Съгласна съм напълно с председателя Jerzy Buzek, който заяви при откриването на пленарната сесия, че смъртта никога не може да се смята за акт на справедливост. Приветствам резолюцията на Европейския парламент, в която се заявява още веднъж ангажираността на Европейския съюз към повсеместното премахване на смъртното наказание и се отправя призив към държавите, които прилагат смъртното наказание, да обявят незабавно мораториум върху екзекуциите. Въпреки това бих искала да видя как ангажираността на думи се отразява по-конкретно в реалните политики на Европейския съюз и на неговите държави-членки към трети държави. Заслужава си да се изтъква значението на въпроса всяка година на 10 октомври, но трябва да отидем по-далеч от това, за да видим действителен напредък. Европейският съюз трябва да действа последователно и да включи премахването на смъртното наказание като приоритетна точка в програмата, в съответствие с репутацията си на защитник на правата на човека и човешкото достойнство.
Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Понастоящем 43 страни прилагат смъртното наказание. Повечето смъртни присъди се изпълняват в Китай, Иран и Ирак. Само в Китай са изпълнени 5 000 смъртни присъди, което представлява 88% от всички екзекуции в света. Освен това в някои държави-членки на ЕС мнозинството от гражданите подкрепят смъртното наказание. Има дори много повече такива държави по света като цяло. Основните аргументи са, че такова наказание очевидно разубеждава потенциални престъпници и намалява престъпността. Въпреки това статистическите данни показват друго. Подкрепям резолюцията, тъй като считам, че инструментите на смъртното наказание трябва да отидат в музея. Силните призиви, отправяни към Беларус – последната държава в Европа, която прилага смъртното наказание, да го премахне при първа възможност, са основателни. В тази страна смъртното наказание е все още държавна тайна. Роднините на осъдените на смърт не знаят дали осъдените са все още живи или не са, тъй като телата на екзекутираните не се връщат на техните родители или деца.
Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Въпреки че кампанията срещу смъртното наказание е сред приоритетите на Европейския съюз в областта на правата на човека, създаването на нова Служба на Европейския съюз за външна дейност ни предлага добра възможност да подчертаем още веднъж значението, което отдаваме на този въпрос. За да можем да проведем ефективна кампания, е важно да направим разграничение, от една страна, между отбелязания в някои държави напредък, и от друга – критичното положение в други държави. Поради това, макар че сме обезпокоени от факта, че в Съединените щати смъртното наказание продължава да се прилага, трябва да признаем, че през последното десетилетие броят на екзекуциите в тази страна е намалял с 60%. Въпреки това трябва категорично да осъдим китайското правителство, което през 2009 г. е екзекутирало повече хора, отколкото са екзекутираните във всички останали държави, взети заедно. Изразявам дълбоко съжаление относно факта, че след като за първи път в съвременната история през 2009 г. не беше произнесена нито една смъртна присъда, беларуските органи осъдиха двама души на смърт и вероятно ще ги екзекутират тази година. В заключение, считам, както и председателят Buzek, че смъртното наказание не може да се счита в никакъв случай за акт на справедливост.
Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Прилагането на смъртното наказание се основава на погрешното убеждение, че строгостта на присъдата възпира други да извършват престъпления. На практика не строгостта на наказанието определя значението му в превенцията, а неговата неизбежност. Поради това е важно да има ефективна система за наказателно и съдебно преследване на престъпници. Изключително важно е тези, които нарушават закона, да съзнават, че ще бъдат арестувани и наказани.
През 2009 г. най-голям брой екзекуции са извършени в Китай, Иран, Саудитска Арабия, Северна Корея и Съединените щати. Не се наблюдава намаляване на броя на най-тежките престъпления в резултат от прилагането на смъртното наказание. Ето защо по време на социалното си развитие цивилизованите държави най-напред се отказаха от прилагането на особени форми на смъртно наказание като чупене на кости с помощта на специално колело, разчекване с коне, горене на клада и набиване на кол. Тъй като тези практики събуждат и освобождават най-низките инстинкти, а това води до оскотяване на обществото.
В Полша възстановяването на смъртното наказание се подкрепя от десните консервативните партии, които сравняват правителството със заплаха за обществото. Тези методи насаждат страх в обществото и несигурност за утрешния ден, а това на свой ред ги подтиква към по-голяма бруталност и престъпност. Поради това смъртното наказание предизвиква обратния на очаквания ефект. Ето защо е изключително важно да се образоват хората по този въпрос и да се накара обществото да осъзнае, че смъртното наказание не решава проблема с най-тежките престъпления.
Csaba Sógor (PPE), в писмена форма. – (HU) Смъртното наказание е отменено в държавите-членки на Съвета на Европа и следователно във всички 27 държави-членки на ЕС, но то все още е рутинна практика в редица държави по света. Тъжното е, че в много случаи смъртната присъда се произнася не за престъпления от общ характер, а за последователно и смело изразяване на политически или религиозни убеждения или за нарушаване на културни обичаи. Дойде време Европа да признае, че не може да приема закони, които позволяват да се сложи край на човешки живот с насилствени средства. Дойде време тя категорично да потвърди това мъдро признаване и да го отправи към тези държави по света, които понастоящем не мислят по този начин. Културното многообразие и различните възгледи за света са източник на обогатяване за човешката цивилизация и нито един закон не може да оправдае прилагането на смъртното наказание.
Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE), в писмена форма. – (PL) За съжаление, „човекът не е красиво животно“, ако мога да цитирам великия полски философ, Барбара Скарга. Има много хора сред нас – граждани на свободни и демократични държави-членки на Европейския съюз, които подкрепят смъртното наказание. Това е ужасяващо, но е истина.
За щастие, смъртното наказание не съществува в законодателството на Европейския съюз и няма ръководство на Съюза, дори и най-популисткото, което може да го въведе. Въпреки това Европейският съюз със своите ценности и начина, по който ги отстоява, следва да разшири влиянието си върху другите държави, както наистина възнамерява да направи. Поради това е необходимо да действаме на глобално равнище. Може би Световният ден за борба срещу смъртното наказание, предложен от белгийското председателство, е стъпка в тази насока. Надявам се, че той ще насочи нашето внимание върху този важен въпрос и ще укрепи зачитането на всяко живо същество, но и че ще засили нашата отговорност по отношение на стандартите в областта на правата на човека в Европейския съюз, както и в тези части на света, където се прилага смъртното наказание.
Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Европейският съюз въведе забрана за прилагане на смъртното наказание. Това е крайният резултат от процес, който протече в европейските държави, въпреки че на континента все още има много поддръжници на смъртното наказание. Не смятам, че ролята на Европейския парламент е да приема резолюция за възпиращия ефект на смъртното наказание, особено предвид факта, че много проучвания, извършени неотдавна главно в университети в Съединените щати показват, че смъртното наказание няма възпиращо действие. Нашата роля е да се постараем да гарантираме, че за нашите общества няма опасност.
По отношение на съществуващото законодателство в Европейския съюз, не трябва да забравяме, че точно както искаме да се уважават нашите решения, така и ние следва да уважаваме възгледите в другите демократични общества и да не налагаме нашето виждане за справедливост на тези общества. Обществата в Съединените щати, Япония и Северна Корея имат право да приемат такива закони, каквито смятат за подходящи. Ние в Европа обаче следва да не забравяме, че отказът от смъртно наказание не трябва да означава снизхождение към най-отвратителното престъпление – убийството. В такива случаи трябва да налагаме сурови наказания, които имат възпиращ ефект и изолират извършителя като доживотна присъда без възможност за условно освобождаване. Ако искаме да живеем в сигурно общество, трябва да имаме сурови закони срещу тези, които нарушават основно право на човека – правото на живот и които освен това често са готови да го нарушат отново и да убиват невинни хора.
Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (EN) Докато благодарение на нашите усилия напредваме към пълно премахване на смъртното наказание, е важно да признаем, че 58 държави в света все още прилагат смъртното наказание в резултат на постановяването на присъда по наказателни дела, а няколко други държави го прилагат в особени случаи, като например постановяване на присъди по време на война. Европейският съюз работи усърдно като цяло за премахването на тази нехуманна практика и нашите непрестанни усилия ще бъдат многократно възнаградени. Въпреки това ни предстои още много работа. Някои наши европейски съседи не са премахнали напълно тази практика и поради това нашите усилия трябва да бъдат насочени към пълното премахване. Аз съм убеден, че ще успеем, като общуваме непрекъснато и проявяваме решителност. Въпреки че е ясно, че тази практика нарушава основни права на човека, много култури по света имат закони, които се основават на други фактори като религия, традиция и контрол. Тези фактори затрудняват изключително много премахването на смъртното наказание, но наш дълг е не само като членове на Европейския парламент, но и като членове на човешката раса, да продължим да полагаме неуморно усилия, за да сложим край на тази практика.