Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 октомври 2010 г. - Брюксел

11. Действия на ЕС в областта на проучванията на находищата на нефт на извличането на нефт в Европа (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването на въпроса, изискващ устен отговор, към Съвета, зададен от Jo Leinen, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно последиците за Европейския съюз от разлива на петрол от платформата „Дийпуотър хърайзън“: действия по отношение на петролните проучвания и добив във Европа (O-0122/2010) (B7-0470/2010), и разискването относно въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Jo Leinen, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно последиците за Европейския съюз от разлива на петрол от платформата „Дийпуотър хърайзън“: действия по отношение на петролните проучвания и добив във Европа (O-0123/2010) (B7-0551/2010).

  Jo Leinen, автор. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, Мексиканският залив вероятно е претърпял една от най-големите екологични катастрофи през последните години, и ние в Европа – в Европейския съюз – трябва да направим всичко възможно, за да се гарантира, че подобно бедствие не може да се случи тук. Считам, че всички сме съгласни с това. Имаме четири морета в съседство или в рамките на Европейския съюз: Северно море, Балтийско море, Средиземно море и Черно море. В тези европейски води се извършва добив на нефт. В това отношение, този въпрос е и проблем за Европейския съюз.

Дълбоководното сондиране, по-специално, представлява особен риск. Това стана ясно от петролния разлив в Мексиканския залив. Тук са налице проблеми, които са извън нашия контрол. Възникнаха множество нерешени въпроси, на които все още не разполагаме с отговори. Госпожи и господа, г-н член на Комисията, ето защо в нашата резолюция препоръчваме, че би било уместно да има мораториум поне за новите приложения за дълбоководно сондиране, докато не се сдобием с пълен преглед на това, което е необходимо, и как могат да се премахнат различията и да се поправят недостатъците.

Считам, че гражданите на Европа очакват от нас да гарантираме еднакво високо ниво на сигурност за всички 27 държави-членки, а оттам и за четирите морета на Европейския съюз, както и че няма различия между държавите, които вече правят много – и това трябва да се признае – и тези, които може би не са толкова стриктни в тази област. Тук се обръщам и към съседните ни държави. Разполагаме с политика на съседство и в региона на Средиземно море, по-конкретно, разбира се, се извършват сондажи от държави, които не са членове на Европейския съюз. Г-н Йотингер, мисля, че поемате инициативи – и това е нещо, които наистина трябва да направите – за разговори, по-специално с Либия, но също и с другите, относно нашите стандарти и подходи.

Въпросът е: Европейският съюз ще бъде ли готов за едно такова бедствие? С какви механизми за контрол и намеса разполагаме в случай на подобно бедствие? Необходими са отговори и на този въпрос. Разполагаме с агенцията в Лисабон, Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), която беше създадена след бедствие, свързано с авария на супертанкери. По този начин агенцията извършва проверки на безопасността на плавателните съдове, но не и за безопасността на моретата – с други думи, това, на което станахме свидетели по отношение на дълбоководното сондиране. Според нас би било добра идея да се разшири мандата на ЕАМБ, за да се позволи на тези въпроси също да попаднат в нейните компетентности. Това най-малкото би било подходящо решение на проблема. Предполагам, че за това ще са необходими нови средства. Това винаги е проблем, разбира се. Ако искаме обаче да решим този важен въпрос, тогава ще трябва да се намерят средства.

Също така бих искал да спомена за отговорността за такива важни събития. Какво в действителност е положението със застраховките? Какви са възможностите за получаване на необходимите средства? Трябва да се добие обща представа за законодателството, свързано с отговорността и застраховането по отношение на дълбоководното сондиране, и това е нещо, което обсъждаме. Естествено, ние също така и преди всичко трябва да видим как се прилага това за малките дружества, които развиват дейност в тази област. Не всички дружества, работещи в тази област, са многонационални дружества; има и много малки дружества. Как ще се справят те? Как могат да се застраховат? Необходими ли са фондове за солидарност? Необходими ли са колективни решения, за да се гарантира, че пострадалите ще бъдат компенсирани – рибарите и другите, които бъдат засегнати от подобни бедствия?

Също така, искаме да узнаем дали Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, която изисква оценки на въздействието върху околната среда за дейности на сушата, се отнася и за дълбоководното сондиране и свързаните с това области. Все още не знаем много неща за открито море. Какви условия на труд и социални стандарти са ефективни там? В крайна сметка, човешкият фактор също може да играе важна роля. Разполагаме с добри технологии, но ако човешкият фактор не успее, тогава това би могло да доведе до подобни бедствия.

Г-н член на Комисията, Вие принципно сте отговорен по въпросите за енергетиката. Офшорният петрол е проблемен – разположените край брега вятърни инсталации биха били по-добър вариант. Считам, че това разискване по един естествен начин проправя пътя за една различна енергийна политика в Европейския съюз – а това също попада във Вашите компетентности.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, при липсата на нови предложения от Комисията по отношение на петролните проучвания и добив – липса, за която веднага следва да посоча, че е основателна, защото Комисията в момента провежда консултации с отрасъла и множеството засегнати регулаторни органи – тук само мога отново да изразя дълбоката ни загриженост вследствие на бедствието в Мексиканския залив и твърде многобройните човешки и екологични жертви. Това бедствие показва, че не може да има твърде много предпазни мерки в този сектор, както и че трябва да направим всичко възможно, за да се предотврати друга такава катастрофа.

Можем единствено да се надяваме, че след аварията с „Ексон Валдес“ през 1989 г. и аварията с „Ерика“ през 1999 г. регулаторната рамка на Европейския съюз и САЩ за дейностите по проучване на находищата на нефт и извличането на нефт в морски райони този път също ще бъде засилена. Целта очевидно е да не се изготви рамка, която е толкова трудна за изпълнение, че тези дейности да не носят печалба, но да се гарантира, че те се извършват безопасно, особено в момент, когато земните ресурси се изчерпват.

Докато чакаме законодателни предложения, очевидно продължаваме да сме загрижени по отношение на този въпрос и въпреки че подобно на другите останахме доволни, когато петролният кладенец „Макондо“ беше спрян през юли и окончателно затворен на 19 септември, като се има предвид мащаба на възстановителните работи, които трябва да се извършат, считаме, че това е само един етап от един по-дълъг процес. Ето защо председателството искаше от г-н Йотингер да сподели с нас първоначалните си оценки на последната неформална среща на министрите на енергетиката, която се проведе между 6 и 7 септември.

Според нас има две неща, които си заслужават вниманието от казаното от него на тази среща. На първо място, разпоредбите за безопасност, които вече са в сила в Европейския съюз, са най-строгите в света. На второ място, поради факта, че петролните дейности попадат в различни регулаторни области, всички предложения, планирани от Комисията, ще трябва да обхванат тези различни области: първо – тъй като превенцията е за предпочитане пред лечението – ще трябва да подобрим стандартите за безопасност, приложими за всички европейски води, но ще трябва и да затегнем режима на отговорност, да укрепим регулаторния надзор и да засилим международното сътрудничество, например с нашите партньори от ОПЕК, както вече направихме през юни.

Първоначално съобщение от Комисията се очаква от сега до средата на октомври и заради огромния брой области, които трябва да обхване – които споменах току-що – въпросът ще трябва да се обсъди от няколко формации на Съвета, а вероятно и от няколко парламентарни комисии. Не трябва обаче да позволяваме сложният характер на този въпрос да бъде извинение за отлагане на нашия отговор. Възнамеряваме да се гарантира, че това съобщение ще бъде проучено веднага след получаването му, така че то да може да бъде внесено на равнището на Съвета възможно най-бързо.

По-отношение, по-специално, на опазването на околната среда, Европейският съюз вече разполага с доста напреднала законодателна рамка. Принципът на предпазливост и принципът „замърсителят плаща“ са основни принципи на политиката на Европейския съюз за околната среда и всъщност са предвидени в Договора.

Бедствието с разлива на петрол, причинено от платформата в Мексиканския залив, може да представлява и възможност за комисията и държавите-членки да направят повторна оценка на определени аспекти от настоящото законодателство в областта на околната среда. Във връзка с това не следва да се забравя например, че Директивата Севезо II в момента се преработва, както и че очакваме предложение от Комисията преди края на годината.

Също така бих искал да посоча, че Комисията в момента разглежда възможността на Европейския съюз за реагиране при бедствия, по-специално с оглед на нейното подобряване. Очакваме с нетърпение да получим това съобщение от сега до края на ноември.

И накрая, бих искал да потвърдя, че председателството ще направи всичко възможно, за да гарантира, че предложенията, които ще ни представи Комисията, ще бъдат придвижени напред.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, г-н Шастел, уважаеми членове на Европейския парламент, всички сме съгласни по отношение на размера на бедствието в Мексиканския залив. Бяха нанесени щети, които ще имат дълготраен неблагоприятен ефект върху околната среда, природата, културата, туризма и в областта на рибарството, и те могат само частично да бъдат смекчени чрез финансови средства. Въпреки това трябва да сме благодарни, че тук става дума за способно дружество като „Бритиш петролиум“, от което може да очакваме да направи всичко възможно за предоставяне на финансови компенсации, където е уместно.

Ние сме в процес на финализиране на съобщението. В рамките на две седмици Комисията официално ще се консултира по този въпрос и ще представи съобщението си. Днес аз съм тук, за да чуя очакванията ви, под общото ръководство на г-н Leinen и специализираната му комисия, заедно с г-н Reul. Мога да ви кажа, че ще включим очакванията на Парламента и становищата на експертите в съобщението, което ще бъде представено в рамките на две седмици.

Преди няколко дни получихме становище от „Бритиш петролиум“, което поне съдържаше достатъчна самокритика и което също така предложи и обяви доброволни мерки и коригиращи действия, които могат да бъдат предприети от отрасъла. Следим внимателно случващото се във Вашингтон, което в момента е донякъде забавено от предизборната кампания, но отбелязваме, че правителството във Вашингтон желае този много сериозен инцидент да има трайни последици за американското законодателство и политика. Целта ни е да формулираме най-високите стандарти за сигурност в световен мащаб за водите на наша територия: Северно море, Северния Атлантически океан, Балтийско море, Черно море, Средиземно море и Атлантическия океан край бреговете на Западна Африка. Имаме компетентности в собствените ни териториални води, но също така се опитваме да приемем стандарти за райони извън нашите граници. Г-н Leinen косвено посочи Либия. Също така сме загрижени за сондажите, които засягат нашите брегове и морета, но които не се извършват директно в наши води.

Става дума за петрол, както и за природен газ. В общи линии става въпрос за проучванията и извличането на въглеводороди край бреговете ни и възможно най-доброто ниво на техническа сигурност. Отбелязваме, че може да се счита, че Обединеното кралство и Норвегия имат най-голям опит, както и високи, приемливи стандарти, и затова считаме за особено важно сътрудничеството с правителството в Лондон и с норвежкото правителство. Първо, искаме да се проверят предпазните мерки за сигурност на бъдещите лицензи; с други думи, какви по-високи или най-високи стандарти са възможни за нови разрешения. Второ, искаме да проучим модернизацията на съществуващите съоръжения, някои от които са на повече от 20 години. Стандартът, който е бил приемлив по това време, не може да се сравнява с това, което е политически възможно и се очаква днес.

Налице е и въпросът за редовните проверки. Трябва да увеличим плътността на мрежата ни за контрол, както и да увеличим честотата и качеството на проверките. Налице са и въпроси, свързани с осигурителното право, като въпроса за това до каква степен можем да направим цялостната застраховка задължителна за дружествата, които се занимават с извличане, за да се отстранят и сведат до минимум щетите – поне от икономическа и финансова гледна точка – доколкото е възможно, в случай на най-лошия сценарий.

Друг въпрос, който ме притеснява, е как можем да изнесем стандартите си за сигурност в други части на света. Ако „Бритиш петролиум“ сега възнамерява да извършва добив и да изгражда платформи край бреговете на Либия, тогава това ни дава възможност да се обърнем към европейската енергийна промишленост – а именно „Бритиш петролиум“, „Шел“, „Тотал“ – и да получим доброволни ангажименти, че те доброволно ще приемат и приложат едни и същите строги стандарти, които са задължени да приемат на територията на Европейския съюз и в тези съседни райони. По-конкретно, това означава, че офшорната платформа край бреговете на Либия, която се строи и експлоатира от „Бритиш петролиум“, или може би платформата край бреговете на Западна Африка, която се експлоатира от европейско енергийно дружество, следва и трябва да поддържа същите стандарти като тези в Северно море, където те са залегнали в закона.

Тогава като цяло ни дайте две седмици. Ние сме на път да постигнем целите на нашето съобщение. Всякакви други очаквания, които вие, уважаеми членове на Парламента, ни предадете днес, ще бъдат взети предвид и ние със сигурност ще представим законодателни предложения за това, което се съдържа в съобщението ни през първата половина на 2011 г.

  Richard Seeber, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, първо, бих искал да благодаря на г-н Йотингер, че пое юздите и реагира толкова скоро след възникването на петролното бедствие. Естествено, трябва да вземем предвид факта, че отправната точка в САЩ е различна от тази, с която разполагаме в Европа. Все пак, аз считам, че е необходимо да се действа и тук в Европа и да се извърши подробен анализ както на реалните условия в Европа, така и на правното положение, за да можем да направим съответните предложения. Трябва да имаме предвид, че правното положение, разбира се, е усложнено от факта, че отчасти става въпрос за международни води и отчасти за води, принадлежащи на държавите-членки. Считам, че трябва да разгледаме въпроса за това къде точно Общността може да действа като общност и да внесе законови предложения за подобряване на положението.

Отправната ни точка винаги трябва да бъде създаването на най-високите възможни стандарти за сигурността на хората и на околната среда, за да се предотвратят подобни бедствия от самото начало. Въпреки това аз смятам, че е важно да продължим да правим проучвания на находищата на нефт и газ в цяла Европа с цел по-нататъшно диверсифициране на енергийните ни източници. Винаги трябва да имаме това предвид. Както споменах обаче, сигурността трябва да е с предимство. Тук виждам три области, по които можем да работим. Първата е да видим къде трябва да се промени правното положение в Европейския съюз. Тук се сещам за Директивата Севезо II, Директивата за екологичната отговорност и третия пакет от мерки за морска безопасност. Те със сигурност са области, които Комисията трябва да разгледа, и ние очакваме с нетърпение вашите предложения.

Втората област е финансовата рамка. Считам, че застрахователните решения биха предложили необходимата сигурност, която да позволи да се предостави финансова компенсация след бедствия. Третата област е управлението на извънредни ситуации в рамките на Европейския съюз. Наистина ли е необходимо всяка държава-членка да поддържа пълния капацитет за справяне с такива бедствия? Не може ли тук да се намери начин за сътрудничество на равнището на Европейския съюз и засилването му, с цел известно облекчаване на натиска върху държавите-членки?

  Zigmantas Balčytis, от името на групата S&D. – (LT) Екологичното бедствие в Мексиканския залив подчерта липсата на безопасност и сигурност на дейностите по добива на нефт. Сърцераздирателната трагедия, която коства човешки животи и нанесе неизброими щети на околната среда, трябва да бъде и важен урок за нас в Европа.

Приветствам инициативата на Комисията за извършване на проверка на безопасността на крайбрежните нефтени платформи, работещи на територията на Европейския съюз. За да се гарантира това напълно обаче, е необходимо да се предприемат мерки в по-широк мащаб. Преди всичко, Комисията трябва да разгледа капацитета на Европейския съюз за незабавна и ефективна реакция при аварии и разработване на европейски план за действие.

В настоящия регламент ясно отсъства съдържание и обхват както от гледна точка на безопасността, така и по отношение на отговорността за нанесените щети. В Европейския съюз в момента се изпълняват огромни инфраструктурни проекти, чиято безопасност може би не е била оценена достатъчно изчерпателно и подробно. Това включва небезизвестният газопровод „Северен поток“ и други инфраструктури за нефт и газ, които са необходими на Европа за постигане на енергийна сигурност, но които трябва да отговорят на най-високите екологични изисквания.

Ето защо въпросът за отговорността трябва да бъде решен ясно: замърсителят компенсира нанесените щети и освен това е необходимо да се приемат задължителни общоевропейски застрахователни схеми. За да се избегнат подобни бедствия, следва да се обърне специално внимание на превантивните мерки. Ето защо според мен Комисията трябва на анализира създаването на ефективна система за наблюдение, да укрепи методите на проверка и да затегне минималните задължителни правила по безопасност в рамките на Европейския съюз.

Съгласен съм с предложенията, направени от нашите колеги към Комисията, за представяне на годишни отчети, които биха ни позволили както да направим оценка на реалното състояние, така и да предприемем мерки навреме, както и когато е необходимо.

В заключение, бих искал да благодаря на Комисията и на члена на Комисията за факта, че ще разполагаме със съобщение толкова скоро и ще бъдем в състояние да започнем да проучваме по-подробно това, от което Европа наистина се нуждае.

  Corinne Lepage, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, аварията в Мексиканския залив е повратен момент.

Както, за съжаление, показват събитията, случващи се в този момент в Унгария, Европа явно не е имунизирана срещу големи промишлени аварии. Общата ни задача е да се предвиждат бедствията, а не само да се чакат да възникнат и тогава да търсим средствата, необходими за справянето с тях.

Какво имам предвид под „предвиждат“? Първо, да е налице подходящо, превантивно законодателство. Такова все още не съществува. Трябва да проведем разумни предварителни проучвания и аз се радвам да чуя за плановете за прилагане на Севезо II за крайбрежните платформи. Също така трябва да извършим подробни оценки на въздействието и – това е от особена важност – да създадем система от отговорности, която да има възпиращ ефект, така че гарантирането на безопасността да бъде в икономически интерес на операторите.

И накрая, трябва да разполагаме с технически средства, за да се гарантира, че можем да се справим с всяка ситуация в рамките на няколко дни или дори няколко часа. Това не означава просто да можем да реагираме на хартия; това означава да можем да реагираме в реалния свят. Не смея да си представя какво би станало, ако възникне ситуация, подобна на тази в Мексиканския залив в затворено море като Средиземно море, която да продължи няколко седмици или дори месеци.

Разбира се, също така е необходима – както споменахте – справедлива система за отговорност за компенсиране на щетите. Спомням си, че Директивата за екологичната отговорност не обхваща икономически щети. Ето защо смятам, че за нас е от съществено значение да последваме примера на САЩ, които без колебание въведоха мораториум върху изграждането на нови съоръжения, така че споменатите току-що условия да могат да бъдат изпълнени.

Това не означава спиране на текущата дейност, а спиране на издаването на нови лицензии, с цел да се гарантира, че всички обществени и частни заинтересовани страни имат една и съща цел: да се създадат възможно най-бързо законодателството и техническите средства за защита от бедствия от мащаба на това в САЩ.

Смятам, че всички тези действия биха представлявали стъпка в правилната посока; въпреки че аз бих посочил, че общата ни цел е обществото постепенно да спре използването на петрол, а не да се гарантира нашата зависимост от него.

  Bart Staes, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-жо председател, съгласен съм с изказването на г-жа Lepage, и по-конкретно с последната част. Преди пет месеца, на 20 април, се случи немислимото под формата на ужасното бедствие в Мексиканския залив. Необходими бяха пет месеца, за да бъде спрян разлива за постоянно. Ето защо ние, европейският законодател, трябва да гарантираме, че едно такова бедствие не може да се случи в европейски води. Ето защо провеждаме това разискване. Ето защо предприемаме действия.

Резолюцията, която гласувахме в комисията по околна среда, обществена среда и безопасност на храните, до голяма степен отговаря на анализа и на политиката и желанието на г-н Йотингер. Г-н Йотингер вече се появи в пленарната зала няколко пъти, за да заяви позицията и намеренията си. Резолюцията ни е в съответствие с това. Изразявам съжаление относно намерението на Съвета да изчака предложения от Комисията, преди да реагира. В действителност аз очаквам Съветът да реагира на предложенията, представени от Парламента в настоящото разискване.

Тези предложения, които никак не са малко, са важни. В действителност ние призоваваме държавите-членки да наложат мораториум, докато не стане възможно да се изключат евентуални аварии; докато не се гарантира спазването на съответните правила за безопасност. Искаме да бъде наложен мораториум, докато не се уверим, че законодателството по отношение на отговорността е напълно в ред. Искаме да разгледаме положението във връзка с надзора на надзорните органи. Искаме да се гарантира, че се предприемат стъпки за извеждане от експлоатация на съоръженията, които все още функционират и които може да се наложи да бъдат изведени от експлоатация в кратък срок. Искаме мандатът на Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) да бъде удължен. Искаме организацията да отговаря за замърсяването на водната среда, причинено не само от морските кораби, но и от нефтените платформи в случай на бедствие.

Това са все осезаеми неща, посочени в резолюцията. Г-н Шастел, съжалявам, че се въздържате да отговорите на предложенията на Парламента в залата и очаквате предложенията да бъдат представени от г-н Йотингер, първото от които се очаква още следващата седмица под формата на стрес-тест на съществуващото законодателство. Сърдечни поздравления към Комисията и известна резервираност към Съвета.

  Struan Stevenson, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, разливът на петрол в Мексиканския залив беше тревожен сигнал за петролния сектор. В това няма съмнение. Всички сме наясно с този факт, но нека внимаваме да не прекаляваме.

Съгласен съм с идеята, че трябва да разполагаме с подходяща компенсация за всичко това, особено в сектора на рибарството, в който хората губят препитанието си заради разлив на петрол или катастрофа от този род, която – Бог да ни е на помощ – се надявам да не се случва в наши води.

Трябва да създадем или компенсационен фонд, или осигурителна каса, които могат да се финансират от самите петролни дружества. Когато обаче чуя добри колеги като г-жа Lepage да призовават за мораториум върху проучвателните сондажи, наистина смятам, че това е прекалено. Това е прекалена реакция. Имаме опит от 20 години, две десетилетия, в областта на дълбоководното сондиране в Северно море и край бреговете на Шотландия – две десетилетия, в които сме изнасяли някои технологии с най-високото ниво на безопасност в света. Разполагаме с над 315 дълбоководни кладенци, т.е. кладенци на дълбочина от над 300 метра, като някои от тях са с дълбочина до 1 600 метра.

Прекалено е рано да се разглежда анализа на случилото се в Мексиканския залив, но от доказателствата изглежда, че ако нашата технология, която използваме вече две десетилетия в Северно море, е била използвана там, нямаше да има разлив на петрол или той щеше да бъде ограничен много по-бързо.

Така че нека да не затваряме внезапно вратата на една от най-безопасните и сигурни промишлености в Европа, когато само през тази година вече инвестирахме 6 млрд. британски лири в проучвателни дейности в Северно море и край бреговете на Шетландските острови. Нека да не преувеличаваме и да не изпращаме съобщение на света, че в Европейския парламент смятаме, че европейската промишленост вече не е безопасна. На нея се дължат едни от най-големите ни доходи от износ.

  Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EL) Г-жо председател, бих искала да поздравя г-н Leinen и члена на Комисията за техните изказвания. Също така бих искала да изразя недоволството си от факта, че комисията по промишленост, изследвания и енергетика, която отговаря за промишлеността и научните изследвания, не присъства в резолюцията. Заради отсъствието й според мен имаме параграфи, които са нереалистични или създават огромни проблеми за добивните промишлености. Казахме, че ще ги контролираме, а не унищожим.

Ето защо сме напълно съгласни с изменението, внесено от г-н Callanan, за заличаване на параграф 17 и също така бих отбелязала, че параграф 22 налага финансова тежест върху добивните дружества, с които трябва да сме внимателни. Също така ще отбележа, че е налице сериозен пропуск в текста: в него изобщо не се посочва насърчаването на научноизследователската и развойна дейност в сектора на извличане на нефт. Тук бихме могли да работим с американците за развитие на изследванията и технологиите, които ще ни помогнат да се справим с този вид криза.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-жо председател, пропускаме реалната значимост на бедствието с „Дийпуотър“. Истинският въпрос е защо „Бритиш петролиум“ извлича нефт през 5000-метрова скала, на морска дълбочина от 1500 метра, в средата на ураганна зона.

Отговорът е връхната точка на петрола – точката, в която сме използвали половината от световните запаси, които са лесни, безопасни и евтини за производство, и сега разчитаме на свиващи се запази, които стават все по-недостъпни, опасни и скъпи, както от финансова гледна точка, така и по отношение на околната среда. „Дийпуотър“ е просто симптом на връхната точка на петрола. Използването му като извинение за поредното вземане на власт от страна на Европейския съюз няма да спре достигането на тази връхна точка или да пострадаме от потенциално катастрофалните му последици.

Вместо да говорим за симптоми, е време сериозно да погледнем болестта: фактът, че сме използвали целия леснодостъпен нефт и все още сме зависими от него. През последните месеци тази реалност е започнала да бъде осъзнавана от – наред с други – президента Обама, британското правителство и германската армия. Време е Европейският съюз да извади главата си от пясъка, да спре да говори единствено за изменението на климата и да проучи и разгледа истинската криза: връхната точка на петрола.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: RODI KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, госпожи и господа, това беше голямо бедствие, а има различни начини да се реагира на бедствия. Може прибързано да се предприемат действия и да се правят нови декларации всяка седмица или може да се разследва положението внимателно и след това да се помисли в кои области нещата трябва да се променят. По отношение на отправната точка например, беше установено, че положението в САЩ не може действително да се сравни с това в Европа.

Г-н Йотингер е избрал втория начин: да се подходи по един трезв, обективен начин, стъпка по стъпка. Така се прави политика и така се получава подкрепа от гражданите ни. Преди всичко съм благодарен, че членът на Комисията е избрал този подход и, второ, че е включил всички комисии. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по промишленост, изследвания и енергетика заедно участваха в заседанията и двете взеха участие в разискванията с члена на Комисията, където бяхме в състояние да разгледаме фактите по-подробно. За съжаление, трябва да посоча – както вече спомена г-жа Tzavela – че комисията по околна среда тогава сметна, че трябва да представи резолюция едностранно. Считам това за напълно неприемливо. Освен това бързото представяне на някакъв стар, прибързан документ не спомага за целите на парламентарното сътрудничество и не служи за правилното решаване на този въпрос.

Научихме – както всъщност всички знаехме – че Комисията ще представи съобщение следващата или по-следващата седмица, която анализира последиците от случилото се. Както с право посочва Съветът, тогава ще бъдем в състояние да обмислим интелигентно какви следва да бъдат последиците. Комисията по околна среда счете, че трябва бързо да представи предложение за резолюция по този въпрос, така че сега разполагаме с резолюция, която според мен е изготвена прекалено прибързано. Според мен тя съдържа грешки и изцяло пренебрегва множество аспекти, свързани с изследванията и технологиите, както току-що посочи г-жа Tzavela. Кого го е грижа? От значение е само да се представи нещо, дори ако се решава само от една гледна точка. Това е напълно неприемливо. Освен това изготвянето на заключение, че трябва да се наложи мораториум, представлява успешен опит да се насочи вниманието върху Европа като център на промишлеността.

Госпожи господа, това не е начинът да се подходи към този въпрос. Благодарен съм, че ми се позволява да взема думата. Поне тук все още е позволено да се говори. Моята комисия не взе никакво участие в изготвянето на резолюцията.

  Pavel Poc (S&D). – (CS) Експлозията на нефтената платформа „Дийпуотър“ определено беше голямо бедствие. Това беше предупреждение както за САЩ, така и за Европа. Имаше обаче едно предупреждение, което пренебрегнахме. По същото време, когато комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните обсъждаше „Дийпуотър хърайзън“ в Мексиканския залив, имаше разлив на петрол от платформата „Джебел ал-Заит“, която се намира на няколко километра от брега на Египет, и ние научихме за разлива от туристи. Дори не чухме за него от масмедиите и когато попитах представителя на Комисията по време на заседанието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните дали разполага с информация за това малко, но все пак близко бедствие, или по-скоро разлив на петрол, той нямаше такава. Никой не разполагаше с тази информация. Затова, освен другите теми, които колегите обсъдиха тук, бих искал да спомена още една, а именно, че винаги е необходимо да разполагаме със своевременна и висококачествена информация, която няма да бъде предадена погрешно по политически причини, какъвто беше случаят, когато египетското правителство предаде невярна информация за разлив на петрол в „Джебел ал-Заит“.

Според мен мораториумът е едно от възможните решения, въпреки че очевидно не можем да забраним и ограничим енергийната промишленост, ако искаме да ни снабдява с това, което ни е необходимо. Трябва да разполагаме с единни стандарти за безопасност, защото стандартите на Европейския съюз в Северно море са много високи, но в Черно море те вече не се прилагат. Такъв различен подход е неприемлив и ние трябва да гарантираме, че са налице единни стандарти за безопасност за защита на цялата европейска брегова линия.

  Gerben-Jan Gerbrandy (ALDE). – (NL) Г-жо председател, обстоятелствата в Мексиканския залив не могат да се сравнят с тези в наши води, разбира се, но аз се радвам, че Европейският съюз все пак се възползва от възможността да разгледа собственото си законодателство. В крайна сметка, това е наложително.

Според мен налице са два много важни елемента. Първият се отнася до проверките. Някои колеги говориха вече за това. Тези проверки са от съществено значение. Според мен още по-важен е елементът на отговорността; и, ако бъда честен, за мен беше шокиращо, че няма добра организация, дори в собствените ни европейски води. Защо отговорността е толкова важна? Добрата регулация ще бъде основният стимул за нефтените дружества сами да предприемат множество мерки за намаляване на рисковете – ето защо считам този въпрос за важен. Поради тази причина аз категорично подкрепям идеята да не се издават нови лицензи, докато отговорността не се регламентира.

  Bas Eickhout (Verts/ALE). – (NL) Г-жо председател, бих искал да се обърна, по-специално, към моите колеги, г-н Stevenson и г-н Reul, според които комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните е реагирала прекалено прибързано. Нека бъдем честни; това действие се случи преди пет месеца, а Европа едва сега излиза с резолюция: това изобщо не е прибързано. Ние в комисията по околна среда работим по този въпрос от доста отдавна.

Също така бих искал да изразя горещата си благодарност към Комисията, защото беше активна и призна, че законодателството по отношение на отговорността не е ясно и че просто съществуват различия между европейското и националното законодателство. Тези неща не са добре регламентирани. Докато не видим, че тази област се регулира правилно, трябва просто да спрем всички нови дълбоководни сондажи. Този мораториум ще се прилага не за целия сектор, а само за новите дълбоководни сондажи. Това не е преувеличаване; това е много спокойна реакция. Също така сме наясно, че в момента се провежда разследване на случилото се в Мексиканския залив. Резултатите от него трябва да станат обществено достояние и дотогава не трябва да има нови дейности.

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Г-жо председател, катастрофите и много зрелищните събития като разлива в Мексиканския залив много често представляват стимул за обща промяна в политиката и големи схеми на реформи в нормативната уредба. Действия, които са продиктувани от емоции обаче, не винаги са рационални и затова искам да отправя призив да се подходи много внимателно към налагането на нови задължения за дружествата, независимо дали в областта на застраховането, екологичните стандарти или стандартите за безопасност, защото в Европейския съюз тези стандарти все пак са най-високите в света. Ние се намираме на различен етап на развитие в тази област на законодателството.

Единствената последица от такава хипер-регулация може да бъде отслабване на конкурентоспособността на Европа и по-силна позиция на добивната промишленост навсякъде извън Европейския съюз. Подобно е положението в случая с мораториума върху офшорните сондажи – един такъв мораториум ще доведе до последици, които най-вероятно ще бъдат напълно противоположни на желаните последици. Един мораториум означава повече кораби, плаващи за европейските брегове, а оттам и по-голяма опасност за околната среда. Ето защо отправям призив и в двата случая – по отношение на законодателството и по отношение на мораториума – да се действа по-внимателно.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-жо председател, това вече е третото разискване в Европейския парламент, което свидетелства за голямото значение, което отдаваме на безопасността при извличането на суров петрол в европейските морета. Не искаме повторение на катастрофата, която настъпи в Мексиканския залив, да бъде възможно по крайбрежието на нашия континент. Само през първите три месеца на тази година имаше 175 прекъсвания на работата на сондажните платформи в Северно море, осем от които бяха описани като много сериозни аварии. В 32 случая работата на тези съоръжения е била спряна. Друг проблем е, че тези платформи се експлоатират сериозно. От 103 платформи, които са били пуснати в експлоатация в Северно море в началото на седемдесетте години на XX век, 44 ще са достигнали така наречената „техническа смърт“ в рамките на пет години, а 26 вече са надвишили допустимия период на експлоатация, но са получили удължаване на правото да извличат нефт.

Също така, съоръженията са сменили собствениците си през последните 30 години, а новите администратори не винаги споделят същата култура на експлоатация от гледна точка на безопасността. Натискът за увеличаване на добива не върви ръка за ръка с мерките, насочени към подобряване на безопасността, или с правилната оценка на риска. Ето защо подкрепяме работата на члена на Комисията, насочена към изготвяне на подробен анализ на законодателството в областта на добива на петрол в европейските морета, и, ако възникне такава необходимост, за въвеждане на нови и съществени разпоредби, с цел да се обхванат рисковете, свързани с добива на петрол в моретата, както и за укрепване на принципите на отговорност в случай на аварии, които водят до замърсяване със суров петрол.

От съществено значение е да се установят най-високите стандарти на безопасност за дълбоководни сондажи в европейските морета и да се приложат за всички страни, работещи в европейските териториални води. Това трябва да се приложи и за предприятията, които идват от държави извън Европейския съюз. Например, ако експлоатацията на находищата в Арктика се поеме от Норвегия и Русия, не трябва да позволяваме положение, в което една от тези държави използва технологии, които не включват най-високите стандарти на безопасност, използвани от предприятията, принадлежащи към Европейския съюз.

  George Lyon (ALDE). – (EN) Г-жо председател, както вече много оратори заявиха, бедствието в Мексиканския залив беше сигнал за тревога за отрасъла.

Аз обаче слушах много внимателно това, което членът на Комисията каза в увода и забележките си, и съм съгласен с поетите от него ангажименти, че трябва да подобрим стандартите, трябва да подобрим качеството и трябва да гарантираме, че Европейският съюз може да бъде лидер в тази област, както и че можем да изнасяме системите ни за безопасност по целия свят и че другите следват примера ни. Също така приветствам факта, че в речта си той призна, че в Северно море Обединеното кралство и Норвегия вече работят с едни от най-високите стандарти в света.

Ние в Шотландия сме претърпели едно бедствие в Северно море – при аварията „Пайпър алфа“, преди малко повече от 20 години, когато загинаха над 100 души. Това доведе до широкомащабно преразглеждане на стандартите за безопасност, което доведе до много високите стандарти, с които разполагаме днес.

Подкрепям голяма част от съдържащото се във въпроса на Jo Leinen, но не считам, че откритото искане за мораториум е пропорционален и разумен отговор на предизвикателството, пред което сме изправени. Надявам се, че Парламентът ще обмисли добре дали да се стигне толкова далеч.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, няма съмнение, че безопасността на добива и превозът на суровини трябва да се наблюдава от Европейската комисия. Основен въпрос, освен този за оптималните стандарти за безопасност, трябва да бъде и готовността на предприятията, които извличат и превозват суровини, за извънредни случаи, които могат да причинят замърсяване на околната среда в широк мащаб. Не трябва да забравяме необходимите финансови средства, които трябва да бъдат отделени от предприятията, които развиват такъв вид икономическа дейност.

Скоро ще бъде въведен в експлоатация газопровод, който изпомпва огромни количества газ по дъното на Балтийско море. Смятам, че това е идеалната възможност да попитаме дали Европейската комисия е направила нещо, за да защити интересите на милиони европейци, които живеят на брега на Балтийско море и които може да станат жертви на безпрецедентна екологична катастрофа вследствие на експлозия или теч от този газопровод. Трябва да си припомним и че резолюцията на Европейския парламент, изготвена преди две години по отношение на подготовката за екологичните последици от тази инвестиция, беше напълно пренебрегната, а инвестицията е вече в ход. Какво ще направи Европейската комисия по този въпрос, така че да не съжаляваме за пропиляното време, когато възникне авария?

  Catherine Soullie (PPE). – (FR) Г-жо председател, мащабът на бедствието в Мексиканския залив очевидно изисква политическите представители от Европейския съюз да си зададем въпроси за безопасността на собствените ни нефтени съоръжения. В действителност, един от ключовите фактори за опазване на морската среда е да се гарантира, че нефтените платформи са възможно най-безопасни.

Въпреки това идеята за мораториум върху настоящите и бъдещи сондажи за нефт в наши води очевидно е преждевременно и неуместно. Преждевременно, понеже резултатите от разследването на бедствието в Мексиканския залив все още не са известни, а някои предварителни заключения потвърждават, че то се дължи на съчетание от поведенчески, организационни и технически грешки. Неуместно, защото – както беше казано няколко пъти – съществуват различни регулации в Северно море, в Средиземно море и в Мексиканския залив.

Трябва ли тук да изтъкваме сериозните икономически и социални последици, които би имал един мораториум, да не говорим как би могъл да застраши енергийната ни независимост?

Миналата седмица Норвегия и Русия сложиха край на 40-годишен спор и 30-годишен мораториум, като потвърдиха принципа на обща морска граница в Баренцово море и Арктика. Вследствие на това споразумение, на практика двете държави ще споделят една богата на въглеводороди област. Тогава как може изпълнителната власт на Европейския съюз същевременно да иска тези нефтени дейности да бъдат спрени и те самите да се поставят в неблагоприятно от гледна точка на енергетиката и икономиката положение?

  Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Г-жо председател, безпрецедентната екологична катастрофа в Мексиканския залив трябва да убеди държавите-членки на Европейския съюз да извършват внимателно наблюдение на нефтените платформи, където се извлича суров петрол. Често ставаме свидетели на появата на предложения за въвеждане на мораториум върху нови сондажи, докато не бъде изключен рискът от опасност за околната среда. Тези предложения се основават на предположението, че тъй като морските басейни нямат граници, екологично бедствие в един от тях би засегнало всички.

Един такъв подход е в съответствие с резолюцията, приета от Европейския парламент преди две години относно екологичния риск за Балтийско море във връзка с проекта „Северен поток“. Надяваме се, че Европейската комисия ще приеме един също толкова решителен и разумен подход за наблюдение на газовите инвестиции на морското дъно на Балтийско море и че тогава ще използва всички налични инструменти. Също така, следва да се помисли дали не трябва да се подкрепят алтернативните технологии като извличането на шистов газ.

  János Áder (PPE). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, чухме много за това нефтено бедствие и всички видяхме шокиращите кадри на телевизионните си екрани. Знаете ли обаче, госпожи и господа, че през последните години 97%, повтарям, 97% от всички преднамерени нарушения на разпоредбите за безопасност на американските нефтени дружества са били извършени от „Бритиш петролиум“? Знаехте ли, че през последните десет години множество аварии са били причинени от това дружество? Знаехте ли, че „Бритиш петролиум“ значително са намалили своя бюджет за безопасност и поддръжка с цел поддържане на печалбите? Това също е изиграло роля за все по-големия брой произшествия.

Г-жа Lepage току-що спомена, че най-важното нещо е предвиждането и предотвратяването на бедствия. Всички знаем, че превенцията е най-важното нещо. Тя е права за това. Аз обаче смятам, че американското бедствие в Мексиканския залив, подобно на други промишлени или природни бедствия от последните години, или катастрофалното събитие от онзи ден в Унгария, ясно показва, че природни и промишлени аварии могат да се случат навсякъде и по всяко време. Ето защо считам, че компенсациите за щети, както и бързото и ефективно овладяване на положението, са много важни.

Говорим много за екстремните климатични условия и техните последици и рискове и как те увеличават риска от промишлени и природни бедствия. Смятам, че това е вярно, и ако това е така, тогава трябва да се мисли в перспектива. Също така не трябва да пренебрегваме предупредителните сигнали, като унгарската авария преди два дни или бедствието в Мексиканския залив през пролетта. Ето защо предлагам на моите колеги и на Парламента да се създаде европейски фонд за бедствия за ефективна борба с авариите.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Бедствието в Мексиканския залив е ужасяващо. То подчерта липсата на стандарти за безопасност и неподходящите действия, предприети в резултат на разлива на петрол. Въпреки че то се случи в САЩ, тоест при американските регулаторни изисквания и стандарти, всички трябва да си извлечем поука и да предотвратим подобни аварии.

Същевременно обаче трябва да вземем предвид какво е действителното положение тук. Доколкото знам, европейските закони вече разполагат с механизми за предотвратяване на подобни аварии в Европейския съюз, защото те са по-строги и по-стриктни от еквивалентните им американски закони.

Ето защо според мен ние в Съюза не трябва да бързаме. Нека не бързаме и извършим подробни експертни анализи на причините и последиците от бедствието в Мексиканския залив. Чак тогава въз основа на това може да формулираме нови изисквания и мерки. Безпокоя се заради част от формулировките в резолюцията, които създават чувство на паника, като например „възможно най-рано“, и аз съм и против налагането на мораториум върху добива на нефт. От друга страна, споделям мнението, че трябва да се гарантира, че нашите закони се прилагат в съответствие с най-високите стандарти, както и че предлагаме справедливо обезщетение в случай на авария.

Преди всичко, трябва да се предприемат действия и извън нашите граници. Няма значение кое море е било замърсено – американско, европейско или кое да е друго море. В такива случаи светът като цяло ще бъде по-замърсен и животни и растения ще измират, а хората ще страдат вследствие на замърсяването. Ето защо трябва да направим най-трудното нещо, тоест да постигнем високи международни стандарти, а не само да засилим разпоредбите в границите на Европа.

От друга страна, смятам, че трябва да се предприемат неотложни действия в случая с аварията в Унгария, защото е възникнала в нашите граници. Необходими са неотложни отговори на въпросите: какво представлява това плътно червено вещество – наистина ли е опасно за здравето? Наистина ли е вярно, че не е включено в списъка на опасните отпадъци на Европейския съюз? И как трябва да се предотвратят подобни инциденти?

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) На първо място, бих искала да благодаря на онези колеги, които спомогнаха за изготвянето на проекта на резолюцията, и също бих искала да благодаря на члена на Комисията, който ни даде много надежда и радост с днешното си изявление относно мерките, които възнамерява да предприеме Комисията. И наистина, страховете, че резолюцията е прибързана и може би не достатъчно проучена… все пак смятам, че тя представлява гласът на Европейския парламент и послание към обществото, Съвета и Комисията.

Вече измина известно време след аварията и е много важно, че поне гласът на Европейския парламент вече се чува. Смятам, че, както заявиха и други, наистина е много важно да се преразгледа действащото законодателство в Европейския съюз и законодателството, свързано със стандартите за безопасност и качество. В действителност тук не става въпрос за спиране на проучванията на находищата на нефт като цяло, а просто за наблюдаване на положението и преценяване какви по-нататъшни мерки трябва да се предприемат, за да се предотврати повторение на авария или бедствие като това в Мексиканския залив.

Лично аз съм много доволна от разпоредбите в резолюцията относно отговорността на трети държави. Като цяло Европейската комисия и Европейският съюз трябва да засилят диалога си с трети държави по отношение на определени проекти в областта на енергийната инфраструктура. Това не означава непременно Балтийско море, нефтените платформи или газопровода „Северен поток“, но също и Черно море, Средиземно море и конфликтните ситуации със Северна Африка. Смятам, че е много важно трети държави да бъдат включени в тази резолюция.

  Jolanta Emilia Hibner (PPE). – (PL) Г-жо председател, опитът, натрупан от събитията през последните месеци, и опасенията ни за усложненото положение на пазара на горива, което е следствие на бедствието в Мексиканския залив, трябва да ни накара да предприемем ефективни и решителни стъпки за опазване на околната среда и най-вече за предотвратяване на подобни бедствия в бъдеще. Всички усилия следва да бъдат насочени за увеличаване на безопасността на добива на суров петрол.

Експертите се опитват да ни убедят, че правилните превантивни мерки означават по-малко аварии за нефтените дружества – да, това е вярно. Фактите, че не се спазват процедурите и се търсят начини за намаляване на разходите за сметка на безопасността обаче означават, че катастрофи като тази в Мексиканския залив могат да се случат в бъдеще и в Европа.

В света понастоящем има близо 1 600 действащи нефтени платформи и този брой непрекъснато се увеличава. Нови, още по-големи и по-мощни нефтени кладенци и сондажни платформи продължават да бъдат пускани в експлоатация. Извличането достига все по-дълбоки части на морските басейни в области, които се намират все по-навътре в морето. Ето защо значението на класическите нефтени кладенци намалява, докато това на сондажните платформи продължава да расте. Разискването относно безопасността на добива е неизбежно, а едно сравнение на теоретичните стандарти за безопасност с тези, които се прилагат в действителност, може да се окаже изненадващо. От съществено значение е нефтените дружества да бъдат подложени на допълнителни ограничения и да бъдат въведени нови разпоредби, които могат да подобрят безопасността. Зная, че някои държави вече са започнали проверка на сондажните платформи по собствена инициатива. Първите проверки вече разкриха някои нарушения на нормите за безопасност. Оказва се, че много платформи в Северно море са работили в нарушение на основните принципи на безопасност.

Смятам, че незабавно следва да се предприемат превантивни действия за налагане на подходящи разпоредби и контрол на сондажните платформи и всички находища, където се извличат суровини от морското дъно. От съществено значение е да се въведат нови стандарти и принципи на безопасност, които ще трябва да бъдат спазени от всички страни, които участват и носят обща отговорност за извличането на суров петрол. Притежаването на валидни сертификати е основно изискване.

  Gaston Franco (PPE). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, Европа с основание се пита дали едно петролно бедствие като случилото се в Мексиканския зали би могло да се случи в наши води.

Тъй като нефтените разливи унищожават бреговете ни и в миналото многократно са оставяли траен отпечатък върху нас, ние с основание считаме, че опазването и защитата на морските екосистеми, животинското биологично разнообразие и икономическите сектори на риболова и туризма са от първостепенно значение. Ние трябва обаче да не прибързваме и да не приемем крайната позиция, която би представлявала въвеждането на мораториум върху всички по-нататъшни дълбоководни нефтени сондажи в Европа.

Първо, защото разполагаме с много строги стандарти за безопасност за експлоатация и проучване на находищата в Европа. Освен това националните регулаторни органи и нефтените дружества в Европа сами са поели ангажимента да изменят правилата и процедурите за експлоатация и безопасност, ако резултатите от разследването на САЩ изисква това.

Второ, с оглед на изискването ни за енергийна независимост би било крайно рисковано от стратегическа гледна точка да се преустанови сондажната дейност в Северно море. В крайна сметка, застрашаваме именно бъдещето на нефтената промишленост, ако спрем дейностите по проучване и добив на нефт. Как можем да оправдаем последиците от увеличаването на безработицата в условията на криза?

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, смятам, че всички бяхме шокирани от ежедневния разлив, който се случваше в Мексиканския залив, и екологичните щети, настъпили в резултат на него. Ето защо вследствие на това ние с основание разискваме този въпрос тук, за да намерим начини да се гарантира, че то няма да се повтори.

Смятам, че възникват няколко забележки. Първо, стандартите за сигурност и безопасност, с които разполагаме, трябва стриктно да бъдат прилагани с цел предотвратяване на аварии, вместо борба с техните последици, и със сигурност в момента има добри стандарти, които трябва да бъдат приложени навсякъде.

Второ, напълно съм съгласен с члена на Комисията, когато той заяви, че трябва да пренесем стандартите си за безопасност в цял свят, защото ако нещо се случи в Мексиканския залив или някъде другаде, ние също може да пострадаме. Не може да се постави желязна завеса около водите в Европа и да се каже, че нищо няма да се случи, ако се придържаме към високи стандарти, така че има голяма необходимост от глобално управление в това отношение. Също така е необходим фонд за управление на бедствия. Това вече беше споменато и аз съм съгласен с него.

Беше споменат мораториум и със сигурност в този момент на мен не ми се струва, че това е възможен вариант, защото ако направим това, е налице огромен риск да се превърнем в богаташа, който решава да раздаде всичките си пари и в крайна сметка се налага да проси от тези, на които е дал парите си. Ние ще се окажем в същата позиция, като другите държави продължат с добива на нефт, без да използват строгите стандарти, прилагани от наша страна.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE). – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, след екологичната катастрофа, случила се в Мексиканския залив, за Европейския съюз е важно да се гарантира, че бреговете му са защитени чрез неговата възможност за предотвратяване и реагиране на този вид проблем. Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), със седалище в Лисабон, предлага помощи и техническа подкрепа в областта на безопасността и защитата на моретата от замърсяване, причинено от кораби.

През юни тази година изпратих писмено предложение на г-н Йотингер, г-н Калас и г-жа Георгиева за разширяване на правомощията на ЕАМБ за създаване на механизми за надзор на безопасността на европейските нефтени платформи и предотвратяване на екологични катастрофи. Това предложение предвижда икономии от мащаба по отношение на финансовите, човешките и техническите средства. Приветствам отговора на членовете на Комисията, които доказаха, че са готови да обмислят идеята за преразглеждане на регламента за разширяване на правомощията на ЕАМБ.

Призовавам Комисията още веднъж да анализира този въпрос и да разшири правомощията на агенцията със седалище в Лисабон, така че да се гарантира ефективна защита на бреговете на Европа.

  Diana Wallis (ALDE). – (EN) Г-жо председател, бедствия като това трябва да ни накарат да се замислим. Те ме карат да се замисля за Арктика – една област, където Европейският съюз не разполага с преки компетентности, но има голямо влияние.

Г-н член на Комисията, Вие с право заявихте, че дружествата на Европейския съюз, които развиват дейност извън Европейския съюз, трябва да изнасят стандартите на Съюза. Надявам се, че това ще се случи по отношение на района на Арктика. Той е много по-труден и враждебен от Северно море и за мен представлява загадка. Ние, като Европа, се застъпваме за преход от икономика, основана на петрола, и подкрепяме възобновяемите енергийни източници. Същевременно косвено насърчаваме добива на нефт в най-уязвимата и крехка част на планетата, където последиците могат да бъдат ужасяващи. Може би следва много внимателно да се замислим какво се случва в района на Арктика.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-жо председател, госпожи и господа, не съм съгласен с казаното в Парламента по отношение на корпоративния протекционизъм. В момента Китай се съревновава, като предприема мерки, прилага необходимите договорености, изготвя петгодишен план за начина, по който възнамерява да промени промишлеността си чрез затваряне на замърсяващите промишлености, защото се конкурира с нас на един огромен пазар, а именно пазарът на чиста енергия на стойност 13 млрд. щатски долара. Това е едно предизвикателство, на което трябва да отговорим не с протекционизъм, а със смели мерки.

Г-н член на Комисията, да, следва да наложите мораториум, който да бъде постоянен, а не временен, и който ще бъде следващата стъпка към чиста енергия. Също така, г-н член на Комисията, трябва да разгледаме екологичната отговорност, която Вие и други членове на Парламента споменахте, която ще трябва да обхване цялата изключителна стопанска зона, защото това е зоната, в която работят дружествата.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Трябва да си вземем поуки от разлива на нефт в Мексиканския залив и последвалата екологична катастрофа. Тези поуки със сигурност ще включват по-взискателен, по-строг и по-редовен контрол на условията за безопасност при подобни инфраструктури в Европа, но трябва да отидат още по-далеч. Звучи предупредителен сигнал, който не трябва да се пренебрегва. Ограниченията на световните нефтени запаси са относително добре известни днес. Налице са и множество други неща, за които човечеството е силно – прекалено силно – зависимо от тези запаси. Ето защо тези запаси трябва да се управляват изключително разумно, което, преди всичко, означава, че те трябва да се използват много пестеливо.

Вече обърнахме внимание в Парламента на значението на плана, който има за цел да управлява тези ресурси добре и справедливо, като се намалява все по-големият им недостиг и се преминава към източници на първична енергия по един контролиран начин. Имам предвид протокола за намаляването на петрол, предложен в Упсала през 2002 г. и в Лисабон през 2005 г. от група от специалисти по връхната точка на петрола.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, ако сме научили нещо от петролната криза, то е, че в условия на високи цени на петрола става изгодно да се разработват слабо достъпни залежи и да се добива нефт при най-неблагоприятни условия, като например от все по-големи дълбочини. Ако приемем, че експертите са прави при прогнозирането на големи увеличения на цената на нефта, трябва да приемем, че в близко бъдеще ще се извършват дори още по-рискови проучвания на находищата нефт.

Въпреки че по силата на международните споразумения щеше да е уместно да се засилят предпазните мерки за сигурността на добива на нефт от дълбочина по-голяма от 200 метра след бедствието в Мексиканския залив, както знаем, държавите в съседство на североизточните части на Атлантическия океан не успяха да постигнат споразумение. Дълбочините, на които се работи във въпросната област, и рисковете са напълно сравними с тези в Мексиканския залив. Подобряването на стандартите за сигурност и обезпечаването на финансова отговорност са въпроси, които трябва да бъдат разгледани – особено след като Комисията очевидно планира въглеводородна тръбопроводна мрежа и иска да продава емисии от европейските електроцентрали на нефтената промишленост в Северно море. Все още не сме постигнали начин за обезвреждане на ядрени отпадъци – въпреки че технологията се използва в продължение на десетилетия – и сега, изведнъж, опасните парникови газове ще се изхвърлят в Северно море. Ето защо според мен е крайно време да се помисли за разпоредбите за сигурност.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D). – (EL) Г-жо председател, общото мнение е, че този вид авария, като последната и като редица аварии преди нея, ни дават сигнал, и особено докладчика, когото поздравявам, за необходимостта от определени разпоредби във връзка с бъдещето на добива, който се извършва в момента и който се е извършвал в миналото.

Факт е, че нивото на контрол на тези съоръжения е много важен фактор и като такова трябва се увеличи и да се извършва на по-кратки интервали. Също така е факт, че отговорността трябва да се разпредели и следва да бъде възможно да се разпределя изключително. Това неизбежно ще доведе до промяна на застрахователния закон и впоследствие също така неизбежно ще доведе до положение, в което тези дружества се застраховат срещу всички фактори, които могат да причинят щети в резултат на една такава авария.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-жо председател, бедствието от април 2010 г. е една от най-сериозните екологични катастрофи, които някога са възниквали в света. Ако същото нещо се случи в затворено море като Средиземно море, животът на десетки милиони европейски и неевропейски граждани ще бъде застрашен безвъзвратно.

И все пак, в Италия – както „Lega Ambiente“ протестира по отношение на зле замислената енергийна политика – ставаме свидетели на извънредно увеличение на молбите за проучване и разрешителните, издавани от министерството, за идентифициране и добив на нефтени ресурси, които биха били достатъчни да отговорят на италианските енергийни потребности за малко повече от година. Очевидно е, че жертвата не си заслужава. Всичко това се усложнява и от загрижеността за факта, че „Бритиш петролиум“ обяви споразумение с Либия за офшорен добив само на 500 км южно от Сицилия.

Надявам се, че чрез тази вече непосредствена мярка Комисията ще се ангажира да защити живота в района на Средиземно море срещу атаките на многонационалните дружества и правителствата, които са съучастници и не ги е грижа за колективното ни благополучие.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, резолюцията разглежда един проблем, а именно въпросът за рисковете, свързани с дълбоководните сондажи, независимо от свързания с това проблем, че лесно достъпния нефт се изчерпва.

Може вече да сме преминали точката, в която сме използвали повече от половината световни запаси. Тези, които искат да спрат или забавят дълбоководните сондажи, трябва да обяснят как ще намерят енергиен заместител на нефта. Или те биха искали бъдещите поколения да се върнат към едно не-промишлено общество?

Няма място за сравнение между рисковете от извличане в плитките води на европейския континентален шелф и водите в Мексиканския залив. Авторите на тази резолюция с основание са ужасени от екологичните и други щети на трагедията на „Бритиш петролиум“ в Залива. Те обаче трябва да са наясно и с цената на един мораториум върху дълбоководните сондажи.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, за съжаление, никой от нас не може да промени случилото се с „Дийпуотър хърайзън“. Ето защо трябва да предприемем всяка необходима стъпка, за да се гарантира, че една такава екологична катастрофа никога не може да се случи във водите на Европейския съюз. Смятам, че за да се постигне тази цел, от съществено значение са три неща. Първо, трябва да предприемем всички необходими мерки, с други думи, трябва да преценим всички рискове на офшорния добив на нефт. Второ, трябва да гарантираме най-високото ниво на сигурност и да създадем задължителни разпоредби на Европейския съюз за минимална сигурност. Трето, трябва да гарантираме най-високите стандарти за опазване на околната среда.

Считам, че е от изключително значение да се проучи капацитета ни за реагиране при аварии и да се създаде общоевропейска и, надявам се, световна система, за да се избегнат подобни екологични катастрофи.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, уважаеми членове на Европейския парламент, г-н представител на председателството на Съвета, бих искал да изразя благодарността си за ангажираните ви, фактически и многобройни мнения по отношение на последиците и мерките, които трябва да бъдат предприети. Това важи за многобройните ви парламентарни въпроси през последните седмици, на които трябваше да дадем отговор, както и за днешното разискване, което следихме внимателно и което ще оценим и вземем предвид в съобщението ни, което ще представим в рамките на следващите две седмици.

Съгласен съм с много от направените предложения и добавям подкрепата си за тях. Например водим интензивен диалог с „Бритиш петролиум“, за да се гарантира – и има голяма вероятност за това – че „Бритиш петролиум“ не само ще приеме най-високите стандарти за безопасност, които са по-високи от действащите в момента, в европейски води, но и ще пренесе тези стандарти, ако мога да се изразя така. „Бритиш петролиум“ са готови да приложат същите стандарти за подобни сондажи и платформи край бреговете на Либия, както в Северно море, въпреки че по силата на либийските закони това не е необходимо за получаване на разрешение и може да не е застъпено в законодателството.

След това трябва да се занимаем с въпроса за това къде искаме само да представим предложения за спазване на стандарти в националното законодателство и къде искаме да създадем европейско законодателство. То ще бъде по-ограничено при нефтените плавателни съдове, отколкото при мобилния транспорт, но в момента не съществува изобщо по отношение на стационарните съоръжения. Бяха отправени призиви да преминем от нефт към възобновяеми енергийни източници. Ние също подкрепяме тази идея. Нека не се залъгваме обаче. Европейската ни икономика и общество ще продължат да се нуждаят от големи количества нефт за транспорт най-малко през следващите 20 до 30 години. Не е възможно самолетът да ви пренесе от Брюксел от родните ви страни – до Мадрид, Лисабон, София, Рига или Мюнхен – без помощта на нефта през следващите 20 до 30 години.

Като членове на една мобилна общност, която се предвижва по въздух, ние се нуждаем от нефт, ако не искаме Европа да стигне до застой. Същото важи за междуселищните автобуси и превоза с тежкотоварни автомобили и, въпреки разработването на електрически автомобили, това ще важи и за индивидуалния транспорт, за автомобилите, за дълго време напред. Понастоящем в държавите от Европейския съюз са регистрирани малко над 200 милиона автомобила. Ако Полша и новите държави-членки постигнат същата гъстота като съществуващата във Франция и Германия, тогава след 15 години ще има 300 милиона автомобила. Въпреки че те могат да бъдат енергийно ефективни, по-голямата част от тях все пак ще се движат на нефт. С други думи, преходът от нефт към възобновяеми енергийни източници е дългосрочна политика, но през следващите 10 до 30 години търсенето на нефт в Европа няма да намалее. Като се има предвид необходимостта от повишаване на гъстотата на автомобилите, то даже ще се повиши в известна степен – независимо каква ефективност постигнем. Това важи с още по-голяма сила в световен мащаб.

Ето защо се нуждаем от най-високото възможно ниво на сигурност: за необходимия добив на нефт за нашата икономика и общество, както вече изтъкнах.

Ще се върнем отново на този въпрос и аз разчитам на подкрепата ви. Също така бих искал да благодаря на държавите-членки, които бяха много конструктивни в тази област. Въпреки това бих искал да ви приканя да работите върху националните си правителства със същата интензивност, каквато показахте днес, така че Съветът да бъде готов да одобри едно такова законодателство за по-високи стандарти с единодушие или с изразено мнозинство. Все още не съм убеден, че всички държави-членки са готови в момента да се приемат европейски стандарти от вас и от Съвета след предложенията на Комисията.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, аз от своя страна искам да ви благодаря за това интересно разискване. Наистина, на моменти изказванията разкриха много различни гледни точки. На моменти чух абсолютно противоположни възгледи от една и съща политическа група. Това е много поучително.

Искам да се спра на три точки. Първо, необходими ли са повече законодателни мерки за подобряване на безопасността на офшорната промишленост? Както посочих в речта си, извършената оценка до момента показва, че вече са налице строги мерки – това беше доказано. Комисията, която бих искал да ви напомня държи монопола върху инициирането на действия, в момента приключва с оценката, но вече отбеляза, че за да може промишлеността да е по-безопасна, първо, трябва да има по-добро наблюдение и по-добро прилагане на съществуващата законодателна рамка. Ето защо ще видим какво възнамерява да предложи в тази област.

Освен това, както вече казах веднъж днес, Комисията разглежда способността на Европейския съюз за реагиране при бедствие с цел подобряване на безопасността на офшорната промишленост, което е важен фактор в тази област. В очакване на законодателните предложения бих искал да посоча, че, за разлика от казаното от някои членове на Парламента днес, този въпрос очевидно е все още въпрос за Съвета. На неформалната среща на министрите на енергетиката на 6 и 7 септември председателството поиска да се извършат, съобщят и обсъдят първите оценки.

Вторият въпрос: може ли един мораториум да бъде оправдан? Ясно е, че е трудно да се отговори на този въпрос директно. Във всеки случай смятаме, че първото изискване за всеки законодателен акт е той да бъде действително приложен. Също така отбелязване, че промишлеността изглежда, че не чака да се създаде тази бъдеща регулаторна рамка; самата промишленост преразглежда редица мерки, свързани с безопасността на превантивните и оперативни етапи.

И накрая, трябва да се разбере, че материалното положение в Европа е доста различно, тъй като повечето сондажни дейности в Мексиканския залив се извършват на дълбочина от 1500 метра, което очевидно затруднява спирането на дейността в случай на авария, като тази, на която станахме свидетели. Повечето сондажни дейности в Европа се извършват на дълбочина от не повече от 200 метра, което позволява много по-голяма възможност за действие, или, във всеки случай, улеснява предприемането на действия.

И накрая, г-жо председател – и членът на Комисията току-що говори за това – тази авария ще ускори ли политиката на Европейския съюз в областта на енергетиката и възобновяемите енергийни източници? Разбира се, тази политика вече е много амбициозна, но ние ще продължим да се стремим към още по-високи цели. Политиката със сигурност ще ни помогне да намалим зависимостта си от нефт и, най-общо казано, да преминем към едно нисковъглеродно общество. Както членът на Комисията заяви току-що, не можем просто да махнем с вълшебна пръчица и да спрем да използваме нефт през следващите 10 години. Убеден съм, че енергийната стратегия за периода 2011-2020 г., която се очаква да бъде приета в началото на следващата година, ще ускори този преход към икономика без нефт.

  Председател. – Беше внесено едно предложение за резолюция⁽¹⁾ в съответствие с член 115, параграф 5 от Правилника за дейността, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Благодарение на резолюцията, която няма законодателен характер и която беше приета с огромно мнозинство, Европейският парламент изпрати много ясен сигнал както на Комисията, така и на нефтените дружества, по-специално, за да вземат необходимите мерки за премахване на съществуващите недостатъци от гледна точка на стандартите за безопасност и отговорност в областта на добива на нефт. Лицензите за дълбоководни сондажи трябва да бъдат строго контролирани. Необходими са допълнителни мерки с цел предотвратяване на нефтени разливи, истински екологични катастрофи, които Европейският съюз не може да толерира.

Като се има предвид все по-трудното намиране на нефт и увеличаването на потенциално опасните дейности по дълбоководно производство на нефт, трябва да се обърне внимание на мерките, които трябва да се предприемат в бъдеще. Усилията за насърчаване на опазването на околната среда трябва да бъдат продължени със стабилни темпове и Европейският съюз трябва да изпълни ролята си да защитава своите граждани и природа, с която всички трябва да живеем в хармония, чрез регулиране на дейностите по добива на нефт. Всички нефтени разливи, които са се случили дори в миналото, ще окажат катастрофално въздействие върху околната среда, като същевременно ще нанесат щети и на рибарството и туризма. Затова европейското законодателство в областта на отговорността за опазване на околната сред също трябва да включва щетите, причинени на морските води.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Приветствам възгледа на моя колега, Jo Leinen. Европа трябва да заеме позиция по отношение на една от най-големите катастрофи на века. Аварията на нефтената платформа „Дийпуотър хърайзън“ в Мексиканския залив и огромното количество нефт, изтекло в Атлантическия океан има и ще продължи да има огромно въздействие върху климата в световен мащаб. Температурата на северноатлантическото течение се променя значително, което ще доведе до по-ниски минимални температури в Европа тази зима. Съветът и Комисията трябва да предприемат точни, прозрачни действия, които ще гарантират безопасността и сигурността на дейностите по добив на нефт, както и високо ниво на опазване на околната среда и предотвратяване на екологична катастрофа в Европейския съюз. Европейският съюз трябва и да заеме позиция относно изменението на климата, като в същото време защитава и спомага за правилната експлоатация на находищата на нефт с цел гарантиране на изискванията в областта на изкопаемите горива. Парламентът, Комисията и Съветът трябва да си сътрудничат за изработването на ефективен план за действие.

  András Gyürk (PPE) , в писмена форма. – (HU) Госпожи и господа, бих искал да благодаря на Гюнтер Йотингер за това, че се опита, след аварията на американската нефтена платформа, да анализира дали разпоредбите на Европейския съюз биха били достатъчни за предотвратяване на подобни екологични катастрофи. Може би можем да заключим, че общностните правила поставят по-голям акцент върху мерките в случай на бедствие, а не върху предотвратяването му.

Този недостатък беше болезнено изваден наяве от една сериозна екологична катастрофа. В понеделник възникна авария в язовирната стена на унгарски завод за алуминий. Калта, която съдържа силни токсични химикали, наводни намиращите се в съседство полета и села. Бедствието доведе до смъртни случаи и може да причини замърсяване на почвата и водата от все още неизвестна величина. Освен това тежките метали могат да доведат до сериозно замърсяване на въздуха. Отговорността принадлежи на дружеството, което управлява завода, но то едва ли ще бъде в състояние само да осигури обезщетения за неизчислимите щети.

Поуката е очевидна. Първо, трябва да се отправи искане и на общностно равнище националните органи стриктно да прилагат на вид строгите разпоредби. Второ, съответните разпоредби трябва да бъдат засилени, като се изисква от дружествата да разполагат с подходящо застрахователно покритие, дори и за инциденти от такъв мащаб. Докато не постигнем напредък в тези области, разходите за обезщетения ще се поемат от невинните данъкоплатци.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Г-жо председател, нефтеното бедствие в Мексиканския залив служи като напомняне относно специфичните рискове, свързани с морския добив на нефт. Разследванията на случилото се в американски води трябва да бъдат цялостни и строги и Европейският съюз следва да обърне специално внимание на поуките, които трябва да се извлекат. Въпреки това исканията за мораториум върху дълбоководните сондажи в териториалните води на Европейския съюз са преждевременни и изцяло непропорционални. Действащите разпоредби в шотландски води не са същите като тези в Мексиканския залив и ние разполагаме с дългогодишен опит в тази промишленост. Шотландският добив на нефт не е без инциденти и катастрофата „Пайпър алфа“ показа, че някои цени за добив на нефт са прекалено високи. От „Пайпър алфа“ обаче бяха извлечени поуки и разпоредбите бяха засилени. Ако от бедствието в Мексиканския залив може да се научи още нещо, тогава могат да бъдат внесени съответните изменения. Тези изменения обаче трябва да бъдат отговорност на демократичните институции на Шотландия – а необмислените реакции от страна на Европейския парламент едва ли ще решат някакви проблеми.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Европейският съюз спешно трябва да изготви стратегия, за да може лесно да се предотвратят бъдещи екологични катастрофи като бедствието, причинено от „Бритиш петролиум“ в Мексиканския залив. Аварията на „Дийпуотър хърайзън“ е едно от най-големите бедствия в последно време, като близо 4,4 милиона барела суров нефт изтекоха в морето по време на разлива. Дори спасителната операция беше под въпрос заради трудностите при определянето на вида технология, която да се използва, и как да се процедира. В същото време нефтът, бликащ от морското дъно унищожи всички живи твари. Според британски екологични химици не е могло да се направи друго, освен да се поддържа петролното петно далеч от брега. Морски биолози заявиха, че изгарянето на петролните петна и използването на дисперсанти за премахване на замърсителите нанася повече вреда на дивата природа от самия нефтен разлив, като се има предвид сравнително бързото разграждане на въпросния нефт. В този момент бих искал да припомня случилото се в Унгария преди няколко дни, когато няколко тона разяждащо червено вещество покри жителите на три общности в област Везпрем след спукване на язовирната стена на завод за алуминий в близост до Айка. Бих искал да призова Европейската комисия да предостави подходяща материална помощ от Европейския съюз за подпомагане на жертвите на бедствието и за почистване на района. Благодаря ви.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Абсолютно задължително е да се вземат всички възможни мерки, за да се гарантира, че бедствие като „Дийпуотър хърайзън“ няма да се повтори в европейски води. Преразглеждането на законодателството в областта на околната среда, както и по отношение на здравеопазването и безопасността, което регулира дълбоководния добив на нефт е добре дошъл и необходим процес. Съветът и Комисията трябва да положат усилия за изготвяне на стратегия, която ще гарантира хармонизацията между нивата на защита в целия Европейски съюз. В противен случай несъответствията между стандартите на експлоатация и добив в държавите-членки ще позволяват на дружествата да осигурят високи нива на защита само когато и където са принудени да направят това. Невъзможно е да се измерят човешките, социални и екологични последици от бедствието „Дийпуотър хърайзън“ от финансова гледна точка. Дейностите за добив на нефт обаче трябва да бъдат подходящо застраховани срещу най-лошия възможен сценарий. Това е единственият начин да се гарантира, че данъкоплатците няма да бъдат задължени да поемат разходите за дейности по почистване, докато местните дружества и общности, засегнати от нефтени разливи, могат да получат дължимите им обезщетения.

  Salvatore Tatarella (PPE), в писмена форма. – (IT) Разливът на петрол от „Дийпуотър хърайзън“ в Мексиканския залив трябва да остане като предупреждение и за Европа. Трябва да направим всичко възможно, за да се предотврати възникването на този вид бедствие в нашите морета. Считам, че одобрената днес резолюция е стъпка в правилната посока, за да се осигури защитата на морските и крайбрежните местообитания в Европа. Също така считам, че е от съществено значение държавите-членки спешно да преразгледат всички аспекти на проучванията и добива на нефт в Европейския съюз. Опазването на нашата планета трябва да бъде приоритет, преди всичко, за да се гарантира устойчива околна среда за бъдещите поколения. Ето защо трябва да се одобри строго законодателство в този сектор възможно най-бързо, за да се гарантира прилагането на високи стандарти за безопасност за всички съществуващи нефтени платформи и да се ограничи добива занапред.

(1) Вж. протокола.