Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 октомври 2010 г. - Брюксел

15. Базел II и преразглеждане на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Karas, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно Базел II и преразглеждането на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4) [2010/2074(INI)] (A7-0251/2010).

  Othmar Karas, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н Барние, госпожи и господа, по отношение на доклада за „Базел III“ Европейският парламент има ясна позиция относно разискванията на Базелския комитет. Бихме искали да обърнем внимание на нерешените въпроси и проблеми пред Европа и поставяме пред Комисията набор от искания във връзка с изготвянето на проектодирективата. Въпреки че в комисията докладът беше приет с тридесет и осем гласа „за“ и нито един глас „против“, за което искам да благодаря на всички докладчици в сянка, все пак като докладчик считам за необходимо да внеса шест допълнителни изменения, като три от тях целят актуализиране на доклада в съответствие с тенденциите, които се появяват на срещите на Базелския комитет, а останалите три се отнасят до коефициента на задлъжнялост и стандартите за ликвидност.

Считаме, че не е подходящо коефициентът на задлъжнялост да бъде въведен автоматично по стълб 1 от 2018 г. Вместо това, първо, трябва да има процес на оценяване. Второ, съществуват няколко нерешени въпроса в „Базел“ във връзка със стандартите за ликвидност, на които трябва да обърнем внимание, за да бъдем актуални.

Деветте държави-членки на ЕС в Базелския комитет малко ме изненадват, тъй като позволиха процесът да се счита за завършен, въпреки факта, че ние не виждаме да се осигуряват условия на равнопоставеност между икономическата структура на САЩ и европейските икономически и банкови структури, нито пък между класическото банкиране на дребно и инвестиционното банкиране. Освен това все още нямаме определение за ликвидност.

Икономическата криза, разбира се, ни показа, че се нуждаем от промяна на рамката. Ето защо е редно да се заемем с този въпрос и да внесем предложения. Кризата обаче също така ясно показа, че всъщност това е предимно криза на ликвидността, а не на капиталовите ресурси, макар че наистина имаме нужда да увеличим последните. За да разберете това, е нужно само да си припомните „Лемън Брадърс“, които поддържаха капитал от едва 11%.

От наша гледна точка има пет нерешени въпроса. Първият е, че няма проучване на въздействието на договорените сега стойности за растежа и заетостта в Европейския съюз. Искам Комисията да проведе и предаде такова проучване незабавно. Второ, не сме проучили подробно кумулативните ефекти на всички регулации, които се разглеждат в момента. Ключови примери тук биха били рамката „Базел III“, защита на депозитите, банковите налози, данъците върху транзакциите и др. Трето, липсва равнопоставеност между ЕС и САЩ, например когато става въпрос за счетоводните регулации, и все още няма споразумение относно графика за въвеждането им. Четвърто, при определянето на капитала липсва равнопоставеност между банкирането на дребно и инвестиционните банки. Пето, има нерешени въпроси като тези за коефициента на задлъжнялост, определението за ликвидност и ролята на агенциите за кредитен рейтинг в светлината на взетите от САЩ решения.

Тези въпроси трябва да бъдат разрешени преди Комисията да внесе проектодирективата и не трябва да бъдат решени окончателно на срещата на Г20, а да бъдат изяснени преди да се финанлизират от Базелския комитет. Оставаме в готовност.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо председател, г-н Karas, госпожи и господа, само няколко дни след постигнатото в Базелския комитет споразумение считам, че е изключително важно Парламентът да заяви готовността си за реформа в областта на банковото дело и да даде ясен знак, че поведението на Европа е съобразено със световната й позиция. Искам да благодаря на г-н Karas и на членовете на комисията по икономически и парични въпроси за тяхната ангажираност и за отличния доклад.

Г-н Karas, Вие поставяте редица важни въпроси, които ще бъдат проучени много внимателно преди приемането на нашето предложение за преразглеждане на директивата за капиталовите изисквания през следващата пролет.

Преди всичко искам да кажа, че споделям Вашето мнение, г-н Karas, за значението на проблемите с европейска специфика – нашата банкова икономика в Европа се различава във всички аспекти от тези в другите райони на света – на необходимостта, г-н Karas, от задълбочена оценка на въздействието и от поддържане на равнопоставеност на международно равнище.

Трябва, разбира се, да подчертаем, че по-голямото капитализиране на банките е необходимо предварително условие за допълнителното стабилизиране и укрепване на финансовия сектор, но то не е достатъчно. Както знаете, госпожи и господа, тъй като работите по този въпрос, трябва също така да имаме по-строг надзор, по-строго корпоративно управление, надзор над спекулативните финансови дейности и рамка за управление и преодоляване на банкови кризи. Toва е нашата пътна карта. Благодарение точно на вас вече е постигнат значителен напредък в тази посока. Мисля си за споразумението за надзор и Зелената книга относно управлението на финансовите институции.

От своя страна, Комисията си върши работата и ще го прави така, че до края на следващата пролет ще сме внесли в Парламента и в Съвета всички текстове, които се очакват от нас за изпълнението на препоръките на Г20. В този ред на мисли, преди няколко години внесох проекти на регламенти относно дериватите и късите продажби. След няколко дни ще внесем нов документ относно инструментите за управление и преодоляване на кризи от банките.

Връщайки се към днешното разискване обаче, искам да се спра на три въпроса, по отношение на които споделям безпокойството на г-н Karas. Първият е признаването на капиталови инструменти, емитирани от кооперативни банки или взаимни фондове съгласно определението за „капитал от първи ред“. Постигнатото в Базел споразумение ще ни позволи да отчетем специфичните обстоятелства, свързани с тези невключени банки, които играят важна роля при финансиране на европейските предприятия. В момента моите служби работят съвместно с експерти от държавите-членки за определяне на техническите подробности за правилното въвеждане на тези нови принципи в европейското законодателство.

Второ, по отношение на правилата за ликвидност и определението за „ликвиден буфер“, комисията е напълно наясно с поставения проблем – по-конкретно за Дания и Австрия. Всъщност изразеното в този контекст наистина сериозно безпокойство от страна на Комисията е причината, поради която по въпроса все още не е постигнато споразумение. Имахме известни резерви и моите служби ще продължат да работят с нашите партньори в Базел, за да намерят решение, особено по отношение на признаването на обезпечените облигации.

Третият въпрос касае коефициента на задлъжнялост. Не можем да се откажем от ангажиментите, поети по този въпрос на срещата на Г20. Доволни сме обаче от постигнатото в Базел споразумение, което превръща коефициента на задлъжнялост в част от стълб 2 по време на отчетен период, като, както спомена г-н Karas преди малко, целта е да се прехвърли по стълб 1. Прехвърлянето не може да бъде автоматично и в нашия проект на предложение за директива за капиталовите изисквания ще включим клауза за преразглеждане на въпроса.

Искам да кажа няколко думи и за въвеждането на споразумението от Базел в Европейския съюз. Финансовата криза разтърси света. Тя ни даде няколко урока, които не трябва да забравяме. Глобалните правила за благоразумие не бяха съобразени с реалните условия. Освен направените вече реформи с цел заздравяване на съществуващите правила, сега имаме споразумение, изготвено наскоро в Базел от групата на управителите на централните банки и органите за банков надзор.

Според мен това споразумение е добра новина. То е важна стъпка за укрепване на правилата и глобалната финансова стабилност, като това ново споразумение от Базел ще ни помогне да установим общи правила за банковия сектор в международен план, което е изключително важно. То също така дава възможност за балансирано решение, при което предприятията печелят от периода за адаптиране, осигуряващ достатъчно време, за да изпълнят тези нови изисквания, които според нас ще допринесат за това жизнеспособността на банковата система постепенно да се подобри, без да се излага на риск икономическият растеж.

Госпожи и господа, моите служби, моите колеги, на които искам да благодаря, положиха огромен труд в Базел, за да достигнат до обща позиция с нашите партньори извън Европа. Надявам се държавните и правителствените ръководители на Г20 да одобрят това ново споразумение от Базел по време на предстоящата среща на високо равнище в Сеул през ноември. Въпреки това ние няма да спрем дотук.

Следващата стъпка ще бъде да реформираме основите на банковата система на нивото на Съюза. При въвеждането на нови международни правила винаги отчитаме специфичните за нашия Съюз обстоятелства и, госпожи и господа, Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4) няма да бъде изключение. И тук ще вземем предвид специфичните особености на Европейския съюз. Освен това в този контекст ще направим по-специално макро- и микроикономически анализ, който формира част от това споразумение от Базел, и естествено Вие и вашите колеги ще бъдете уведомени за това, г-н Karas.

Нашата цел е да приемем предложението за директива през първото тримесечие на 2011 г. Това означава, че държавите-членки трябва да я транспонират преди 1 януари 2013 г. Така те ще имат достатъчно време да постигнат съответствие с новите разпоредби.

Въпреки това трябва да останем реалисти. Постигнатото в Базел споразумение е много съществен напредък, но – повтарям – все още ни предстои много работа. Ще работим заедно с вас и с държавите-членки през следващите месеци, за да въведем една от важните реформи на следкризисния период. Искам това да бъде пределно ясно. Ще бъдем много внимателни и бдителни, когато става въпрос за това да се гарантира, че основните ни глобални партньори – най-вече американците, но не само те – също ще проведат тази важна реформа правилно и своевременно. Това е въпрос, който ще поставя по време на второто си посещение в САЩ, предстоящо в края на този месец.

Накрая, съгласен съм с Вас, г-н Karas, че е важно за Европейския парламент да играе дори по-съществена роля в този процес. Ето защо в заключение обещавам редовно да Ви информирам — Вашата комисия и пленарното заседание — за всички бъдещи промени в Базелския комитет.

  Jean-Paul Gauzès, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих желал преди всичко да поздравя г-н Karas за отличната работа. Аз бях един от хората, които подкрепяха изготвянето на доклад по собствена инициатива преди Комисията да направи своите предложения относно рамката за транспониране на споразумението от Базел, и съм доволен, че свършената от г-н Karas работа с помощта на различните докладчици очерта основните въпроси, които трябва да бъдат разгледани.

Няма да ги повтарям, г-н Барние, и, разбира се, приветствам изразеното от Вас становище и решителността Ви да гарантирате, че тази регулаторна рамка е ефективна и приложима и преди всичко, че не нарушава конкуренцията на международно равнище.

Преминавайки нататък, не мога да не забележа, че често има голяма разлика между изявленията, които се правят публично, и ангажимента към тях на практика. Забелязвам също, че държавите извън Европейския съюз и по-конкретно САЩ имат досадната склонност да дават оценки на това как действаме ние, а самите те не са въвели на практика системите, както би следвало.

Що се отнася до Базел, от решаващо значение е европейските дружества да бъдат третирани при равни условия и да не им се налагат по-строги наказания, отколкото на дружествата в САЩ. В САЩ едва няколко банки се съобразяват с тези директиви или с Базелския комитет и в момента всъщност нищо не е въведено. Не би ми харесало да видя, че приетите през юни разпоредби за регулиране на финансите в САЩ – направените във връзка с тях изявления преувеличават реалното им въздействие – се използват като правна основа за прилагане на разпоредби, които може да са въведени от органи извън САЩ.

Г-н член на Комисията, вярвам, че Вашата готовност и бдителност ще спомогнат да гарантирате, че това няма да доведе до нарушаване на конкуренцията за френските банки, за европейските банки и за онези, които финансират икономиката като цяло. Вярно е, че трябва да насочим банките да се завърнат към основната си роля – финансиране на икономическото развитие — но трябва да се уверим, че няма да има прекомерни наказания.

  Udo Bullmann, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, позволете ми да кажа нещо преди да започна. Базелският комитет е група от малко или много интелигентни централни банкери и представители на надзорни органи, но със сигурност не е безгрешен съвет от мъдри мъже и определено не е закон. Законодателният орган е Парламентът – г-н Барние, Вие сте наясно с това и ние знаем, че е така – и този законодателен орган ще следи отблизо какво се предлага и кога то има смисъл, както и това, което се предлага тук.

Разбира се, ние искаме тези правила относно изискванията за капитала да бъдат затегнати. Как да не искаме това предвид икономическата криза, в която все още се намираме? Между 20 и 30% от брутния национален продукт на нашите национални икономики е заложен като пакет от мерки за спасяване на банки. Хората очакват от нас, разбира се, да изготвим добри банкови правила, за да не се окажем отново в криза като тази. Несъмнено ние искаме да има антициклични елементи в мерките за предпазване на банките, като например тези в Испания, които години наред доказват ефикасността си. Макар че и там те трябваше да бъдат въведени въпреки опозицията, днес се берат плодовете от тях, защото бяха прилагани на един достатъчно ранен етап и не влошиха банковата система, а я направиха по-стабилна.

Има ключови въпроси обаче и аз наистина съм благодарен на докладчика, г-н Karas, че постави тези ключови въпроси в центъра на своя доклад по собствена инициатива, който ние изцяло подкрепяме. Първият от тях е, че, да, всъщност ние наистина се нуждаем от проучване на въздействието, по-конкретно от задълбочено проучване на въздействието, което да даде яснота за това какво е то, от една страна, върху всички сегменти на финансовия сектор, но също така, разбира се, какво е то в частност върху реалната икономика. Какво е въздействието по отношение на това какво крие бъдещето относно условията за заемното финансиране на малките и средните предприятия?

Вторият въпрос е, че този път, за разлика от миналото, трябва да сме сигурни, че споразуменията ще се прилагат и в други територии. Трябва да знаем това преди да приемем законодателство, тъй като в противен случай ще възникне нова асиметрия, за която не можем да носим отговорност.

Третият въпрос е, че не може да има дискриминация по отношение на правните форми. Онези форми сред разнообразието на европейската банкова система, които са се доказали особено по време на финансовата криза, а това означава онези банки, които се грижат за сектора на малките и средните предприятия и банките, които се фокусират над частните клиенти и така не предизвикват презгранични рискове, не трябва да бъдат наказвани само заради това, че съществуват. Внесеното в момента предложение не е достатъчно, за да гарантира това. Ето защо считаме, че сега предложенията трябва да бъдат подобрени и че е необходимо да помислим върху това как да се справим с този въпрос на практика. Като цяло значението на публичното банкиране е огромно при наличие на възможност да се извършва разумно. Трябва също така да попитаме – и тук си мисля за резервите за мълчаливо партньорство – как това всъщност ще се приложи в бъдеще, ако приемем регламентите така, както се предвижда в Базел. Това не може да бъде последната дума, нито пък е окончателният вариант, който ще приемем.

Както докладчикът твърди в своя доклад, капиталовите инструменти трябва да се измерват, за да се види степента, до която осигуряват задоволително качество без фалшиви провизии, дали могат да поемат загуби, дали са трайни и гъвкави по отношение на плащанията. Това е разумна стартова позиция, която бихме могли да заемем. Искаме ливъридж ефектите да бъдат ограничени и да се даде разумен толеранс за различните рискови профили. Ето защо ще разгледаме предложението Ви, г-н Барние, и се надяваме на отлично сътрудничество с Парламента.

  Sharon Bowles, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, мога да кажа на г-н Барние, че когато гласувахме по мерките в областта на надзора, споменах, че нашето законодателство е като швейцарско сирене с дупки и ниши – местенца, до които единният сборник от правила никога няма да достигне.

След това миналата седмица банкерите от ЕС се събраха за Еврофи, за да обсъдят Базел III. Думата, която беше на устата на всеки един, беше „национален“: национална гъвкавост, национални правила, национални изключения; беше се развихрил звярът на погрешните стимули. Веднага, след като рамката за хармонизиране и стабилност бъде договорена, започва увъртането и придумването да се направят дупките и честно казано тук нещата не стоят по-добре. Омръзна ми от това. Защо Европа трябва да бъде ревливото дете на Базел? Не това целяхме с надзорната инфраструктура. Това не е целта и на „Базел III“. Фактите са ясни. Г20 изложи позициите си ясно. Банките трябва да устояват на кризи, подобни на тази, която преживяваме в момента, а за тази цел капиталът е от огромно значение.

Не съм сляпа за проблемите на реалната икономика и нуждите на банките да кредитират и, както много други, очаквам макроикономическите оценки и оценките за кумулативния ефект не само на Базел, но и на цялото финансово регулиране след кризата, за което Вие, г-н Барние, заедно с г-н Рен поехте ангажимент пред мен по време на изслушванията за установяване на вашата компетентност.

На банките бих казала: не можем да придадем тежест на вашите протести, когато обобщените ви данни са обвити в тайнственост и поставяте гриф „поверително“ върху всичко. Следователно що се отнася до мен, удълженият от Базел график е достатъчно отклонение – друго не е нужно.

А сега, г-н член на Комисията, мерките за ликвидност, както отбелязаха и други, не са определени окончателно и се опасявам от още погрешни стимули във връзка с все по-сериозното концентриране върху държавния дълг и краткосрочните инструменти. Тук трябва да внимаваме. Трябва да мислим и да не копираме същите мерки във всички разумни регулации, в които те може да не са подходящи и ще разрушат инвестициите в капиталови инструменти и реалната икономика.

  Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, „Базел III“ би трябвало да бъде отправната и при никакви обстоятелства това не трябва да е крайната точка, до която Европейският съюз трябва да стигне. На онези, които казват, че ако отидем по-далеч от Базел, може да изложим на опасност конкурентоспособността на нашите банки на международната сцена, ще кажа, че основната ни грижа е и ще бъде жизнеспособността на нашата икономика. И ако това означава по-строги правила, то нека има такива. Искам също да добавя, че тук слушаме толкова много за равни условия и все пак САЩ не се колебаят да действат сами където и когато това им е удобно. Ето защо не искам да ставаме свидетели на това как Европа просто стои и чака някакво съгласие, което никога няма да се материализира.

Второ, всеки преходен период трябва непременно да бъде ограничен във времето и мога да Ви кажа, че осемте години, които ние предвиждаме за себе си, са твърде много. В допълнение, и това е нещо, което не беше взето предвид, по време на този преходен период трябва да бъдат въведени строги условия за изплащането на дивиденти и бонуси. За нас би било недостойно и неприемливо, ако в момент, когато банките твърдят, че е трудно да съберат наложените съгласно новите правила капиталови резерви, техните акционери и управители продължават да се подкрепят от общия фонд.

Последното си послание отправям директно към банките. На онези от тях, които се оплакват, че вече няма да могат да реализират такива печалби като тези през златните години, ще кажа, че всички предприятия в промишления сектор и търговията на дребно в реалната икономика трябва да се справят с нетна годишна печалба между два и пет процента и в това няма нищо срамно. Ето защо е време да осъзнаят, че партито приключи.

  Vicky Ford, от името на групата на ECR. – (EN) Г-жо председател, добре съм запозната с факта, че краят на икономическата криза все още е далеч и че икономиката като цяло се нуждае от кредитиране. Все пак миналата седмица в Ирландия видяхме, че банките все още разчитат да бъдат спасени от данъкоплатците.

Не може да продължаваме с тази практика. Нуждаем се от банки, които са готови да поемат рискове, a те от своя страна се нуждаят от капитал и ликвидност, за да може да покрият загубите си, когато нещо с тези рискове се обърка. Това е сложна работа, за която бих желала да благодаря на г-н Karas, и това е само част от нея, а се нуждаем и от подходящи механизми за решаване на проблеми.

От броя на предложените изменения става пределно ясно, че членовете на Европейския парламент искат да се запознаят с подробностите и с въздействието. Трябва да се уверим, че подобен подход се прилага и за обезпеченията в езика на дериватите. Първо, оценка на въздействието има и тя е изготвена за Базел, но е обвита в поверителност и ние не можем да се запознаем с нея. Предлагам да бъде оповестена и да я използваме.

Когато сключваме международно споразумение, трябва да сме сигурни, че то ще се прилага в световен мащаб – не само тук и на Уолстрийт, а навсякъде по света. Има редица места в този текст, които позволяват заобикаляне – параграф 24 относно малцинственото участие и отсрочените данъци, параграф 40 с описанието си на Pfandbriefe и новият параграф 43A.

Да, Базел трябва да помисли за създаване на мрежи за малките банки, които да се подкрепят помежду си, и го прави. Моето тълкуване на английския текст е, че може би те считат, че по някакъв начин ние застрашаваме техните решения.

Освен това беше постигнато съгласие, че ще има мигриране към пълен и задължителен коефициент на задлъжнялост. Нека не се отказваме от това. Съгласна съм, че там, където имаме добри местни практики, трябва да им позволим да се запазят, но нека да ги разгледаме публично и да не внасяме тайничко изключения. Пазарът ще приеме, че това е начин за насърчаване на лошите, а не на добрите практики.

  Astrid Lulling (PPE). – (FR) Г-жо председател, искам да започна, като благодаря на г-н Karas за отличната работа. Напълно подкрепям подхода му по този сложен въпрос. Въпреки това чувствам, че е важно да използвам своите две минути, за да поставя акцент върху един въпрос, който се споменава в доклада, но заслужава да бъде разгледан по-задълбочено. Имам предвид ипотечните облигации, или Pfandbriefe на немски, в контекста на стандартите за ликвидност.

Новите европейски стандарти за ликвидност, по чието преформулиране работим, трябва да осигурят по-голямо признание на техния икономически правен и оперативен характер. Ипотечните облигации се използват за дългосрочно финансиране и инвестиции в икономиката като цяло. Настоящото предложение на Базелския комитет относно тези облигации обаче би имало отрицателен и несъразмерен ефект върху европейската икономика в сравнение с други големи икономически зони като САЩ например.

Със сигурност приветствам факта, че постигнатото на 26 юли 2010 г. споразумение от Базелския комитет признава ипотечните облигации като високо ликвидни активи в контекста на изчисляване на коефициента на покритие на ликвидността. Въпреки това призовавам Базелския комитет и Комисията, г-н Барние, да дадат по-широко признание на този финансов инструмент с оглед насърчаване на необходимото диверсифициране на допустимите за ликвидните буфери активи и избягване на сътресения на пазара. Трябва да се осигури среда за добро развитие на този нискорисков финансов инструмент.

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-жо председател, всички знаем, че днешното разискване относно постигнатото от Базелския комитет споразумение е още една стъпка, продиктувана от последната криза, която по драматичен начин очерта недостатъците и слабостите в регулирането на и надзора над финансовата система, промени посоката на преобладаващата до този момент доктрина за дерегулиране на пазарите и постави акцент върху необходимостта от по-строги правила както за капиталовата адекватност, така и за надзора над финансовите институции.

Във връзка с това Базелският комитет постигна споразумение, което включва някои основни принципи и промени, които трябва да бъдат въведени по отношение на правилата за капиталовата адекватност, за да се подобрят гаранциите за банковата система. Що се отнася до приложението на това споразумение в Европа, докладът на г-н Karas очертава редица важни аспекти, на които трябва да се обърне сериозно внимание, като особеностите на европейския пазар, на който 80% от кредитирането се базира на банкови кредити, освен другото, необходимостта от демократизиране на базелския процес с по-активно участие от страна на Европейския парламент и, разбира се, предложението за включване на държавния дълг на всички държави-членки на еврозоната като висококачествени ликвидни активи независимо от техния кредитен рейтинг, за да се намали въздействието на агенциите за кредитен рейтинг.

Искам обаче да повторя, че новите мерки за капиталова адекватност са минимален преглед и все още има нужда от по-генерална реформа в по-дългосрочен период. Както каза г-н Барние, Европа вече предприе важна стъпка за приемане на нова европейска система за надзор. Сменяме посоката и насърчаваме подобряването на координацията като основен предпазен инструмент Въпреки това не трябва да спираме дотук. Трябва да предприемем допълнителни стъпки, като въведем надзорна и регулаторна рамка за агенции, които до този момент са функционирали без контрол, като агенциите за кредитен рейтинг и алтернативни фондове.

Г-н Барние, в центъра на представеното от Вас наскоро предложение трябва да приемем правила за регулиране на транзакциите, които са изключително неясни и като такива носят по-голям системен риск, като пазара на извънборсови деривати и опции без покритие. Накрая, г-н член на Комисията, тъй като се позовахте на срещата на високо равнище на Г20 в Сеул, трябва да застанем начело на усилията за въвеждане на данък върху финансовите транзакции, и разбира се, да не си отмъщаваме или да не наказваме банките, а да ограничим спекулациите и да изпратим силно послание на гражданите на ЕС, които в момента плащат цената на кризата, че очакваме по-справедливо разпределение на тежестта.

  Wolf Klinz (ALDE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, когато банките поддържат повече капитал за заеми и финансови инструменти, способността им да понасят загуби се повишава. Последните предложения от Базелския комитет се основават на този подход за стабилност. За съжаление Базелският комитет все още не се е справил с проблема за системноважните банки. Ето защо приветствам призива на г-н Karas всички изисквания за стандартите за ликвидност да бъдат независими от системната важност. С други думи, необходимо е да се прилагат достатъчно строги изисквания към банките, които поради размера си или взаимосвързаността си с глобалната финансова система трябва да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците при кризисни ситуации.

Към фактора за дълговата задлъжнялост ще приемем по-диференциран подход. Само когато е емпирично доказано, че този инструмент не води до арбитраж и нарушаване на конкуренцията и не позволява прекомерно кредитиране, можем да обмислим постоянното му включване в стълб 1.

Във всеки случай тези предложения трябва да се прилагат на световно равнище. Не можем да позволим американските органи да оказват решаващо въздействие върху предложенията на Базел, а след това да не ги прилагат. Срещата на високо равнище на Г20 в Сеул през следващия месец ще покаже дали и до каква степен можем да постигнем тази цел.

  Sławomir Witold Nitras (PPE). – (PL) Г-жо председател, първо, искам да кажа, че съм изключително доволен от факта, че Европейският парламент се зае с този въпрос, и най-вече от това, че докладът беше изготвен по инициатива на Парламента. Искам горещо да поздравя г-н Karas.

През последното десетилетие станахме свидетели на безпрецедентни тенденции при различните видове финансови иновации и на наличието на нови инструменти. Всъщност често точно тези инструменти определят характера на пазара днес. Считам, че важно условие за ефективния надзор в тази ситуация е, да разполагаме с наистина надеждна информация за това, което се случва на пазарите. Междувременно финансовите инструменти, които станаха толкова популярни, се усложниха до такава степен, че затрудняват сериозно надзорните органи при изготвяне на подходяща оценка на риска, свързан с тях.

Освен тези нови инструменти не трябва да забравяме, че пазарът се променя и глобализира много бързо и при съпоставянето на глобализирания, възникващ пазар и националните надзорни органи тези инструменти са напълно неподходящи, а надзорът – неуспешен. Разрастването на финансовите институции също в известен смисъл води до липса на наблюдение на това къде се извършва надзорът и следователно последният се затруднява.

С всичко това искам да кажа, че всъщност липсва цялостен обзор на сектора както по отношение на географския аспект, така и във връзка с дейността му. Считам, че разбирането на отношенията между участниците, които осъществяват дейност в този сектор, както и присъщата му склонност да се развива, са от решаващо значение за сигурността на финансовата система в световен мащаб. Струва ми се, че до момента това отсъства.

Сегашните регулации на Базел всъщност се отнасят до капитала и се радвам, че новите мерки въвеждат изисквания, свързани с аспектите на ликвидността, както и с механизмите за ациклична политика. Предложените в тази сфера мерки, трябва да бъдат одобрени. На фона на ниската ефективност на капиталовите показатели като мярка за определяне на напредъка, стабилността на системата и опитът за стандартизиране на коефициента за покритие на ликвидността трябва да бъдат оценени положително както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива, защото в крайна сметка проблемите с ликвидността наложиха мерките за спасяване на банките, на които станахме свидетели.

  Olle Ludvigsson (S&D). – (SV) Г-жо председател, в много отношения това, че работата по новите правила за капиталовата адекватност напредва, е положителен знак. Фактът, че процесът „Базел III“ върви към успешно приключване, е предварително условие реалното възстановяване на стабилността на финансовия сектор да стане възможно. Докладът, по който предстои да гласуваме сега, е и балансиран, и добре написан, но въпреки това искам да обърна внимание на три въпроса, по които можеше да бъде и по-ясен.

Първо, само по себе си е важно да не упражняваме прекален натиск върху банките, като определяме твърде кратък период за прилагане, но в същото време е поне толкова важно този процес да не е прекалено бавен. Целта трябва да бъде банките да имат достатъчно стабилност, за да могат да се справят при следваща рецесия. Определянето на краен срок за постигане на целта през 2017/2018 г. крие риск много банки да не постигнат тази цел.

Второ, трябва да гарантираме, че въвеждането на реформите се провежда в тясно и положително сътрудничество със САЩ и други участници. Ясната цел трябва да бъде стабилизиране на целия международен банков сектор, а не просто на части от него. Зоните с по-слаби регулации или по-бавен темп на въвеждане на реформите може да изложат глобалната система на рискове.

Трето, редовното провеждане на стрес-тестове е отличен начин непрекъснато да се гарантира, че банковата система е стабилна. Следователно това е нещо, което трябва да използваме като ефективен инструмент за допълване на правилата за капитала. Както честотата, така и равнището на изпълнение на изискванията, което трябва да бъде достигнато при тези тестове, следва да бъдат завишени. Кризата показа, че някои неща могат да се случат изключително бързо. Ето защо е важно тенденциите във финансовия сектор да бъдат постоянно наблюдавани много внимателно.

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-жо председател, г-н член на Комисията, новите правила от Базел ще определят необходимите условия за стабилност и устойчив растеж. Кризата ни научи, че банките се нуждаят от повече и по-добър капитал, а регулациите трябва да насърчават разумното банкиране и поемане на риск. Правилата относно коефициента на задлъжнялост трябва да се определя по такъв начин, че банките, които кредитират с нискорисков капитал, да не бъдат наказвани. Съществува риск правилата да засегнат особено сериозно банките в скандинавските държави, тъй като те разполагат с огромни портфейли от нискорискови жилищни кредити. Това буди безпокойство.

Всички директиви и нови правила трябва да бъдат добре обмислени, но като цяло рискуваме да имаме твърде много правила, които от своя страна могат да попречат на растежа. Съгласен съм с г-жа Bowles, че Комисията трябва да изготви анализ на въздействието на всички тези нови банкови правила върху растежа в Европа. Отговорът не винаги се крие в правилата и новите закони. Нека не се задоволяваме с доброто, ако можем да постигнем най-доброто.

  Antonio Cancian (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, искам да благодаря на г-н Karas за отличната работа. Считам, че ние стояхме отстрани и гледахме този жесток световен икономически и финансов срив безсилно през последните две години, въпреки че някои твърдят, че е можело да бъде и по-лошо

Днес Европейският съюз се сблъсква с едни от най-сериозните неблагоприятни последици и Вие, г-н Барние, правите революция, целяща стабилност, която да ни осигури необходимите гаранции. По време на последното пленарно заседание внесохме положителна промяна по отношение на икономическите сили, за да защитим Европа. Както споменахте неотдавна, предложенията за деривативни продукти и къси продажби вече са изготвени, а също така обсъждаме облагането с данъци на банките и налозите върху финансовите транзакции, като изчакваме от Комисията окончателното предложение за преразглеждане.

Г-н Барние, трябва много да внимаваме, за да не допуснем, както често се случва, да отидем от една крайност в друга с правила и закони, които биха могли да попречат или да забавят икономическото развитие и възстановяване. Считам, че липсата на гъвкавост и бюрокрацията винаги дебнат в засада. Вярно е, че в момента се нуждаем от стабилност, но с още по-голяма сила важи и фактът, че се нуждаем от много, много по-голям растеж, както посочи и председателят Барозу в Парламента.

Базел III бележи началото на процес, който изисква всички ние да бъдем отговорни, но трябва също така да гарантираме конкурентоспособност и равни условия и да обърнем внимание на МСП, от една страна, и на спестовните и кооперативни банки, от друга, които са по-близко до обикновените хора.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, считам, че всички ще се съгласят, че трябва да засилим устойчивостта на банковата система. Благодарение на г-н Karas знаем, че в предложенията от Базел липсват условия на равнопоставеност, а в този случай няма как да има конкуренция. Всъщност съществува голяма опасност да си вкарате много автоголове.

Фактът, че САЩ и Европа са коренно различни, беше споменат, но са необходими повече уточнения по въпроса. Икономиката на САЩ се финансира предимно чрез капиталовите пазари. Европа разчита главно на възможностите за кредитиране на банковия сектор, а ние в Ирландия знаем това най-добре от всички. Нашите банки просто не могат да предоставят кредити на малките и средните предприятия, а жизнеспособните иначе МСП фалират ежедневно само защото изпитват глад за кредити. Както спомена и Вики, данъкоплатците спасяват тези банкери и финансират пакетите за помощи при съкращения, пенсионните фондове и „златните“ ръкостискания на бездействащите регулаторни органи и т.н.

Следователно предстои много работа, за да се постигне подходящия баланс, и считам, че в това се крие решението на проблемите. Окуражен съм от отговора на г-н Барние, който каза, че ще работи с нас и ще се опита да постигне подходящ баланс и да установи условия на равнопоставеност. Тогава ние ще отбелязваме голове, а няма да признаваме тези, които сме вкарали в собствената си врата.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Благодаря Ви, г-жо председател. Благодаря и на всички за направените предложения, за подкрепата, за исканията, които аз и моят екип надлежно си записахме.

Г-н Gauzès първи спомена въпроса за постигане на подходящия баланс, а върху него акцентираха г-н Schmidt, г-н Klinz, г-н Ludvigsson, а току-що и г-н Kelly. Да, нашата цел ще бъде да постигнем подходящия баланс. Всъщност той ни е необходим в три конкретни области, на които ще обърна специално внимание:

Постигане на разумен баланс в самите мерки на Базел и в начина, по който ги транспонираме в нашето законодателство. Ще използвам възможно най-ефективно преходните периоди и възможностите за маневриране, които споразумението от Базел ни дава, а и вие ще дадете своя принос.

Втората област, в която трябва да се постигне баланс, е между мерките от Базел и всички останали мерки, които въвеждаме в контекста на дневния ред на Г20 за предотвратяване и управление на кризи, на които ще се върна след малко.

Третата област, която г-н Kelly току-що спомена, се отнася до САЩ. Г-н Kelly, осъзнавам, че европейският банков сектор е ангажиран в много по-голяма степен с финансирането на икономиката, отколкото този в САЩ, и ще отчетем това различие. Това е трансатлантическото равновесие. Трябва да се погрижим за това – обръщам се по-конкретно към г-н Lamberts, без да чакаме САЩ. Ще се върна в САЩ, за да се срещна с Tim Geithner и други представители на надзорния орган и не отивам там да се размотавам, а да се уверя, че се движим в една посока по „Базел II“, „Базел II и половина“, „Базел III“, „Базел IV“ – простете, „Базел III“ и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4) – и по още един изключително чувствителен въпрос, който може да се превърне в повод за различия между американци и европейци, а именно счетоводните стандарти. Следователно ние не сме наивни в отношенията си със САЩ, но и не бихме искали да осъждаме предварително намеренията им.

Ето защо мога да уверя г-н Gauzès и всички останали многоуважавани членове на ЕП, че ще следим много внимателно тези три области, в които трябва да се постигне баланс. Г-н Cancian също така много правилно спомена финансовата нестабилност, която всъщност е най-големият враг на растежа. Поради това трябва да създадем условия, които ще насърчават по-голяма финансова стабилност, а с оглед на разискването, което провеждаме в момента с Китай, бих добавил също така и парична стабилност.

Взех под внимание коментарите на г-н Bullmann, който ни призова да проведем задълбочени макро- и микроикономически проучвания. Ще използваме ефективно и преходните периоди, които не са неопределени, като Вие сте прав, г-н Bullmann, като казвате, че европейските закони трябва да се коват тук и в Съвета, а не където и да било другаде, не в Базел. Тук се намира европейският законодателен орган и точно поради тази причина ще изготвим предложение за Директива за капиталовите изисквания (ДКИ 4), което ще бъде законодателно предложение, за което ще искаме вашето одобрение, дори преди да е достигнало до етап разискване и внасяне на предложение.

Г-жо Bowles, Вие сте абсолютно права да ни задавате въпроси и да твърдите, че не може да се запази статуквото. Чувам също така тук-там някои банкери с къса памет да ни казват, че икономическата криза е приключила и че трябва да се върнем към нормален темп на работа. Не можем да си позволим къса памет и няма да се върнем към обичайната си дейност. Сериозно сме се заели с провеждане на реформи.

Бих добавил също така, г-жо председател, че подобреното капитализиране, за което говорим в „Базел“, и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4) не са единственият инструмент или единственото решение. Съществуват много други решения за управление на кризи, които споменах по-рано при първото си изказване, сред които всичко, което правим, за да регулираме хедж фондовете, разбира се, и което, надявам се, ще можем да завършим през следващите няколко дни; както и действията ни относно частните капиталови инструменти, дериватите и късите продажби. Има и други инструменти, които също са важни. Преди малко г-н Ludvigsson говори за стрес-тестовете. Те трябва да се провеждат редовно. И така, това е нашият подход в момента.

Г-н Lamberts, само ще спомена друг важен въпрос, който повдигнахте: плащането на дивиденти от банки, които не прилагат изискванията за минимално капитализиране на практика. Този проблем намира ясно обяснение чрез един от така наречените буфери – в конкретния случай буферът за запазване на капитала – според което банката не може да плаща дивиденти, ако не е изпълнила изискванията за минимално капитализиране. Това е една от разпоредбите, които ние, разбира се, ще включим в нашето законодателно предложение.

Г-жо Ford, наистина трябва да защитим данъкоплатците. Убеден съм, че ще следите внимателно предложенията, които ще направим след няколко дни относно управлението и предотвратяването на кризи и относно създаването на фонд за разрешаването им във всяка държава-членка, надяваме се, което ще гарантира, че банките, а не данъкоплатците плащат за банки.

Г-жа Lulling зададе много специфичен въпрос. Да, при разговорите в Базел моите колеги и аз отделихме особено внимание на този въпрос и постигнахме съгласие, че 40% от ликвидните буфери може да бъдат съставяни от Pfandbriefe или ипотечните облигации, за които говорихте. Според мен това е положителен резултат и ние изцяло подкрепяме диверсифицирането на ликвидните активи.

Г-н Klinz постави въпроса за така наречените „твърде големи, за да фалират“. И тук отново, когато този въпрос беше поставен в САЩ, отговорих, че е невъзможно да правим сравнения, защото банковите системи в САЩ и в Европа се различават както по отношение на приноса им към икономиката, така и на тяхната структура. Това обаче, г-н Klinz, е въпрос, който все още не е решен на международно равнище, нито в контекста на Г20, нито в този на Съвета за финансова стабилност. Наблюдаваме ситуацията внимателно, за да се уверим, че данъкоплатците няма и не могат да бъдат призовани да оказват помощ.

Г-н Nitras, нуждаем се от по-строг надзор по отношение на сложните финансови инструменти. Ето защо, благодарение най-вече на Парламента, новият Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) ще играе ключова роля при разглеждане на възможността да се забранят някои токсични продукти и ще видите, че в близко бъдеще ще допринесем за засилване ролята на ЕОЦКП.

В заключение, искам да кажа на г-жа Podimata, че що се отнася до агенциите за кредитен рейтинг, тук отново ще има трети кръг от действия. Това, което направихме до сега заедно с вас, не е достатъчно и в момента работя по този трети кръг от действия за регулиране на агенциите за кредитен рейтинг и диверсифициране на пазара на последните, който, меко казано, е концентриран в прекалено малко ръце. На заседанието на Екофин миналия петък, на което присъстваше и председателят на Вашата комисия, г-жа Bowles, отправихме въпроси към министрите. Ще подготвя консултации за подобряване на регламента.

Г-н Schmidt също така постави въпроса за кумулативния ефект. Отговорих на този въпрос чрез обяснението си за трите области, в които трябва да постигнем баланс, и това е нещо, което ще наблюдаваме много внимателно.

  Othmar Karas, докладчик. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, разискването беше ясно, компетентно и отговорно. Изградихме много добра представа за себе си като последователни и решителни хора. Г-н Барние, искам да благодаря също така на всички, които взеха участие в него, и на Вас включително. Не поставяме процеса под съмнение, но той не е завършен. Ние също така повдигнахме един болезнен въпрос, който касае преди всичко различията между банковите и икономическите структури на Европа и на САЩ. Тук трябва да заявим нещо категорично и то е, че макар законодателният процес все още да не е започнал, процесът в Базел влияе и ограничава нашата свобода на действие при вземане на политически решения. Какво щеше да се случи, ако ние самите не си бяхме изготвили доклада по собствена инициатива? Днес нямаше да има разискване. Следователно трябва да внесем демократичност и парламентаризъм в процеса в „Базел“, в процеса на Г20, в новосъздадените световни институции и в същото време трябва да участваме в него така, че да не ни поставят винаги пред свършен факт.

„Базел III“ и защитата на депозитите трябва да бъдат свързани, тъй като между тях съществува зависимост. Нужна ни е връзка между нашия процес на вземане на решения и прилагането на последните в глобален мащаб, в частност в САЩ. Нуждаем се от определение за ликвидност преди да изготвим проекта на директивата. Междувременно законът „Дод-Франк“ в САЩ ни изправя пред поредната трудност. Тъй като американците ще имат проблеми при прилагането на стандартите за ликвидност, сега те отново се опитват да въведат допълнителни критерии наред с външните оценки за рейтинг. Нашата максима трябва да бъде, че като основа за извършване на оценката трябва да се използват или външни рейтинги, или алтернативни критерии като ценовата стабилност. И все пак категорично не трябва да имаме два критерия за Европа и само един за САЩ.

Трябва да бъдем бдителни и също така заедно да гарантираме, г-н Барние, че министрите на финансите и икономиката на отделните държави ще запознаят националните си парламенти с това, което отчита Комисията в своето проучване на въздействието. Националните парламенти знаят много по-малко за това какво правим тук и какви са причините и въздействието върху държавите-членки, отколкото ние в Парламента. Трябва да предприемем действия и в това отношение. Нека включим националните парламенти в процеса на комуникация.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се състои утре.

Писмени изявления (член 149)

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Считам, че последната икономическа и финансова криза или най-голямата рецесия от времето на голямата депресия, подчерта необходимостта от един радикален преглед на настоящата регулаторна рамка „Базел II“. Искам да напомня тук – в Парламента, че споразумението „Базел II“ определя критериите за достъп до кредити, като принуждава банките да оценяват обективно кредитния статус на дружеството, отчитайки риска, свързан с евентуално състояние на неплатежоспособност, гаранциите и експозициите в случай на несъстоятелност. Въпреки че целта на тези критерии е да се подобри конкурентоспособността на фирмите и да се засили финансовата система, те налагат прекомерни наказания за малките и средните предприятия, които движат икономиката на Съюза. По-конкретно, тъй като европейските предприятия не са с постоянна финансова стабилност, прилагането на споразумението често пъти означава по-малък достъп до кредити и по-високи лихвени проценти. Макар да намирам усилията на Базелския комитет за подобряване на общата регулаторна рамка за окуражаващи, аз съм изключително обезпокоен от появилите се в хода на преговорния процес недостатъци. Поради тази причина съм съгласен, че е препоръчително Парламентът да бъде по-ангажиран в преговорите, за да направи необходимите промени, които да гарантират, че европейската индустрия и европейската икономика не са в неблагоприятно положение.

  Giovanni Collino (PPE), в писмена форма. – (IT) Новият пакт за стабилност на Европа трябва да включи банковата система – другата страна на процеса на използване на собствените ресурси, които са двигателят на европейската икономика. С други думи дългът, който държавите-членки от Европейския съюз натрупват през годините, за да създадат национално богатство, което да разпределят на своите граждани, е финансиран и управляван от банките, които трябва да могат да реализират печалби чрез него.

Макар да е вярно, че все още ще е нужно много време на държавите-членки, за да стандартизират финансовите си закони, а също и за да постигнат подходящо ниво на уеднаквяване в рамките на своите данъчни системи, да определят подходящи маржове на ликвидност и да настояват за надеждни ливъридж ефекти, за да гарантират спестяванията и техните дългосрочни тенденции, то ние трябва да гарантираме, че можем да намерим правилните действия в отговор на кризата дори и в краткосрочен план.

Собственият капитал, до който Европейският съюз ще има все по-голям достъп, ще гарантира, че целта на управлението на ресурсите на ЕС е все по-малко системни рискове и все повече усилия за създаване на набор от стимули, подпомагащи националните икономики, които не само ревниво се пазят в рамките на националните граници, но и са интегрирани, за да се оптимизира използването на съответните сравнителни предимства.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Силните и стабилни финансови институции са изключително важни за устойчивостта на пазара на капитали, достъпа до кредити, конкурентоспособността и икономическата и финансова стабилност. Затова приветствам приемането на настоящия доклад – по-конкретно защото съдържа внесените от мен важни мерки за справяне със ситуацията в националните финансови институции. По-специално имам предвид необходимостта Базелският комитет и Комисията да изяснят третирането на споразуменията за реципрочни финансови кръстосани участия; значението на определянето на критерии за висококачествени ликвидни активи, като се вземе предвид определението на Европейската централна банка за допустими активи за операциите по паричната политика (механизъм за обратно изкупуване); включването на държавния дълг на всички държави-членки от еврозоната като висококачествени ликвидни активи независимо от конкретния им рейтинг, за да се намали диспропорционалното въздействие на дейността на рейтинговите агенции.

  Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) Представеният доклад е изготвен сравнително точно. Той анализира ясно въпроса за предложеното ново банково регулиране, което е в процес на преразглеждане („Базел II“), и прави детайлен анализ на основни въпроси от него, които понастоящем се обсъждат на практическо и академично ниво. По конкретно, той включва въвеждането на мерки, които трябва да допринасят за по-голяма финансова стабилност в банковия сектор и за намаляване на вероятността от други кризи, като се фокусира върху следните пет области: качеството на капитала (подобряването на качеството на капитала несъмнено е желателно), по-стриктни стандарти за ликвидност (по време на кризата се оказа, че има значителен ликвиден риск), антициклични мерки (създаването на допълнителен банков капитал през добрите времена би ограничило прекомерния ръст на кредитите и последващото създаване на ценови балони, както например в Испания), въвеждането на коефициент на ливъридж (този нов показател ще допринесе за по-голямата стабилност на банките, но ще включва не само финансови показатели, съдържащи се в баланса на банките, но и задбалансови позиции като деривати и условни задължения на банката), и не на последно място, създаването на централен контрагент за сетълмент на извънборсови транзакции, най-вече във връзка с осигуряване на по-голямата прозрачност при дериватите. Въз основа на горепосоченото считам, че представеният доклад съдържа подробен анализ, както и подходящи препоръки в областта на предложеното банково регулиране, поради което препоръчвам предложеният текст да бъде приет.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Считам, че наличието на динамични и ясно определени финансови пазари, способни да финансират огромни инвестиции, е абсолютно задължително условие за възстановяването на европейската икономика. Твърдо подкрепям поетия по време на срещата на Г20 ангажимент за генериране на по-голям размер на капитала и изготвяне на стандарти за управление на ликвидността. Тези високи стандарти за ликвидност са ключов елемент при действията в отговор на кризата.

Считам също така, че една по-голяма степен на гъвкавост на допустимите активи, налични в Европейския съюз, която може да бъде постигната чрез определяне на сигурните източници на финансиране и техните специфични характеристики, ще създаде финансова стабилност при появата на кризисни ситуации както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Финансовата и икономическата криза от последните няколко години разся заблудите, че банките най-добре разбират собствения си риск и могат сами да определят изискванията за сигурност. Огромното невежество на някои хора, отговорни за банките, придаването на първостепенно значение на плановете за продажби и пренебрегването на рисковите фактори, наред с пасивността на системата за финансов надзор, са основните грешки на банковия сектор и пряк катализатор на световната рецесия.

„Базел II“ не се оказа много ефективен механизъм за предотвратяване на кризи. При тези обстоятелства е важно възможно най-бързо да се създаде нов сборник от капиталови стандарти – „Базел III“, който вече няма да включва оптимистични допускания относно възможността банките да се саморегулират.

Повишаването на капиталовите изисквания определено допринася за подобряване на сигурността в банковия сектор чрез увеличаване на ликвидността. Такива мерки обаче носят риск от прехвърляне на разходи към клиентите на банките – поскъпване на кредитите и други финансови услуги – и вредят на икономиката. Ето защо е необходимо да се гарантира подходяща защитна рамка, която би ни предпазила от този нежелан ефект или поне би го свела до минимум. От друга страна обаче, трябва да сме наясно, че финансовата сигурност също е свързана с разходи. Въпросът е колко сме готови да платим за нея?

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Кризата ясно показа, че дори банковият капитал се оказа недостатъчен по отношение на платежоспособността. Поради това съществуващата регулаторна рамка трябва да бъде преразгледана из основи и следователно усилията на Базелския комитет за нейното подобряване като цяло трябва да бъдат приветствани, по конкретно да се приемат единни, ясни и прозрачни регламенти. Рамката в сегашния си вид обаче има някои недостатъци и би поставила европейската икономика в по-неблагоприятно положение по отношение на конкурентоспособността. Европейските предприятия разчитат на кредит от банките. Осемдесет процента от инвестициите и кредитирането се базират на отпускане на кредити от банките. В този смисъл е особено важно да осигурим финансирането за малките и средните предприятия. Различията трябва да се вземат предвид, без да бъдат санкционирани определени бизнес модели. В противен случай съществува риск европейската икономика да пострада.