Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 октомври 2010 г. - Брюксел

16. Санкции от страна на Комисията при дела за нарушаване на антитръстовите правила (разискване)

  Председател – Следващата точка е изявлението на Комисията относно санкции от страна на Комисията при дела за нарушаване на антитръстовите правила.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо председател, както винаги, голямо удоволствие е да бъдем тук с Вас и денем, и нощем, а сега говоря от името на моя колега и приятел, г-н Алмуния, който беше задържан на работната вечеря между Китай и Европейския съюз. Вашата администрация помоли Комисията да изрази своята политика относно санкциите в борбата против антиконкурентните практики. Затова имам удоволствието, от името на Комисията, да представя това изявление.

Както знаете, Комисията е задължена да се бори срещу антиконкурентните практики и да ги санкционира, когато те са нанасят щети на фирмите и потребителите на международния пазар.

Основното средство, което имаме на разположение, е нашата власт да налагаме санкции върху фирмите, включени в тези картели, които възприемат рестриктивни бизнес практики или злоупотребяват със своето господстващо положение. Тези санкции са определени в съответствие с нашите указания върху метода за определяне на санкции. Версията, която е валидна в момента, беше възприета само преди четири години.

Също така предлагаме и ограничени санкции за фирми, желаещи да съдействат в нашите разследвания например — когато те ни обърнат внимание върху съществуването на картел, както и за фирми, които са съгласни да постигнат споразумение с Комисията. Това спестява много време и ресурси на всички страни. Във всички случаи фирмите не могат да бъдат принуждавани да отделят повече от 10% от техния общ годишен оборот, който е таванът за нивото на глобите, които могат да бъдат наложени.

Така че, уважаеми колеги, санкциите са нашият основен инструмент. Обаче налагането на глоби на отделни фирми не е задължително да прерасне в бъдеще във въвеждане на административни санкции. Редица държави-членки наистина одобряват такива санкции. Искаме отблизо да проследим законовите и политически последици от този вид развитие.

Има ли нужда от формална законова база? Чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета предоставя законова база за санкции, налагани от Комисията, но не дава указания върху метода за определяне на санкции. Чл. 23 указва основните принципи, включително тавана на оборота, който аз току що споменах, докато ръководните указания предоставят детайли, свързани с тяхното прилагане.

Сравнително стандартна практика в много европейски законови системи е да прилагат широк обхват от възможни санкции, постановени от законодателството, както и административни указания върху метода за определяне на окончателната санкция. Това е характерно за Германия, за Обединеното кралство и Нидерландия, когато става дума за прилагане на правилата за конкуренцията. Въз основа на тази ситуация не виждаме причина да предлагаме ново законодателство във връзка със санкциите, налагани от Европейския съюз при дела за нарушаване на антитръстовите правила.

Вторият въпрос е дали указанията трябва да бъдат преработени преди да разглеждаме нивото на наложените санкции. Искам да ви опиша колко струват картелите на европейската икономика. Според нашите изчисления вредата, предизвикана от осемнадесетте картела, които бяха прекратени между 2005 г. и 2007 г., достига почти 8 млрд. евро. Проучванията показаха също, че картелите доведоха увеличение в цените между 10 и 30%, изкушаваща перспектива, на която би било трудно да се устои, ако не беше стриктното прилагане на законодателството за конкуренцията, което ние трябва да осигурим.

Нашите санкции са определени на ниво, което справедливо наказва минало незаконно поведение. Те са високи, но отразяват предизвиканите щети и незаконните придобивки, получени от членовете на картела. Нашите санкции трябва също така ефективно да възпрат фирмите от ангажирането им с такива антиконкурентни практики за в бъдеще. Затова, повтарям, не виждаме причина да поправяме ръководните указания от 2006 г. върху метода за определяне на санкции.

Третият и финален въпрос е дали санкциите могат да бъдат намалени по време на кризата. Бъдете сигурни, че ние анализираме много внимателно финансовата ситуация на фирмите, които в някои случаи изтъкват своята неспособност да плащат, и значително сме намалили санкциите за доста от тях. Например във връзка с наскоро взети решения за санитарно оборудване за бани или за стомана за голяма издръжливост, приложихме намаления в обхват от 25 до 75%.

Не е в наш интерес, уважаеми колеги, да изключим фирмите от пазара. Всъщност е точно обратното. Правилата за конкуренция често се прилагат така, че да позволят на нови фирми да пробият на пазара и да развиват своя обичаен бизнес при равни условия.

  Klaus-Heiner Lehne, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, преди всичко искам да благодаря на Комисията за гъвкавостта, която тя току що демонстрира. Членът на Комисията Барние се позова на факта, че в дадени отрасли като строителството, като вземем предвид факта, че имаше значителен икономически спад в този сектор, в голяма степен има и промяна на санкциите и подпомагането – не бихме казали „отпускане на помощи“, по-скоро – опции за разсрочено плащане. Считам, че това е разумна реакция от страна на Комисията, като имаме предвид специфичната икономическа ситуация, в която много страни се намират. Независимо от тази чудесна гъвкавост от страна на Комисията обаче, все пак възниква категоричната необходимост да зададем основния въпрос дали системата за определяне на санкциите, която в момента все още разглеждаме, при всички случаи съответства на принципите на правовата държава.

Бих се осмелил да кажа, че възникват някои съмнения във връзка с това. Причината е, че формулирайки такава широко–определена рамка без определяне на специфични критерии чрез самия законов инструмент, Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета недвусмислено предоставя на Комисията толкова свобода, че основателно бихте могли да подозирате, че решенията, които се вземат на тази основа, не са непременно основани на закона, а вместо това по-скоро съдържат определени елементи на случаен избор. За съжаление Общият съд на ЕС стигна доста далеч с тази практика и този метод на определяне и не е бил критичен към нея.

Бих могъл да си представя обаче сега, когато ние се сблъскваме с променена ситуация, тъй като много скоро ще се присъединим към Европейската конвенция за правата на човека, а Договорът от Лисабон направи Хартата на основните права задължителна, че потенциално съдебната практика би могла да се промени в тази връзка. Затова считам, че тези неща трябва да бъдат обмислени, и приветствам факта, че Комисията мисли върху изменение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета в този смисъл по отношение на критериите и други видове санкции, като детайлизираме разпоредбите и поставим по-строги критерии, включително във връзка с мерките за санкциониране, които трябва да бъдат формулирани. Лично аз считам, че това е необходимо, за да отговорим на недостига в принципите на правовата държава, какъвто много експерти откриват в Европа.

  Antolín Sánchez Presedo, от името на групата S&D. – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, темата за санкциите е изключително важна. Тя е свързана с нашия отговор на антиконкурентното поведение, а този отговор трябва да бъде ефективен и твърд. Несигурен и неподходящ отговор би послужил като стимул и би окуражил нарушенията. Така че санкциите трябва да възпрат тези, които нарушават правилата, но също така и да послужат като основно средство за възпиране на всички нарушители. Трябва да стане ясно, че незаконната конкуренция няма да донесе никакви предимства или ползи за тези, които участват в такава.

Вярно е че при прилагането на санкциите Комисията има доста голяма свобода. Но свобода не означава да действаме произволно, защото има правила, лимити и критерии, има процедура с гаранции и при всички случаи има съдебен контрол.

Договорът, Регламент (ЕО) № 1/2003, насоките от 2006 г. и съобщението относно програмата за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер – също от 2006 г. – всички тези документи съставляват рамка, която работи доста добре.

Системата обаче би могла да бъде усъвършенствана. Опитът от прилагането на системата, препоръките от експертите и загрижеността, изразени основателно от институциите и от действащи организации, могат да ни помогнат да разрешим определени проблеми. Прозрачността и предсказуемостта могат да бъдат подобрени и тяхното влияние върху малкия и средния бизнес, заетостта и устойчивостта на стопанските субекти също могат да бъдат дискутирани. Също така трябва да се обмисли гъвкавост по отношение на сумите и плащанията във връзка с програмата за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер и дори как да се преодоляват разликите между системите в различните държави-членки.

Освен това системата би била завършена, ако се добавят други подходящи инструменти: например за подчертаване на индивидуалните задължения; за обмисляне на други видове съдебна защита – не само с цел да сложим край на антиконкурентното поведение, а да възпрепятстваме повторната му поява, както и лансирането на частни практики за компенсиране и на частни лица, и на групи.

По всички тези проблеми трябва да се работи ревностно, системно и с позитивен дух, без да се пораждат съмнения относно начина, по който работи политиката в областта на конкуренцията.

  Sophia in 't Veld, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, съгласна съм с голяма част от казаното от предишните оратори, приветствам изказването на члена на Комисията, тъй като, ако съм слушала внимателно, Комисията наистина споделя искането на Парламента, което беше включено в миналогодишния доклад относно политиката в областта на конкуренцията, за по-прецизен инструментариум във връзка с антитръстовите политики.

Акцентът беше предимно върху санкциите и техния размер, но трябва да внимаваме това да не се превърне в идеологическо разискване. Въпросът е да съставим пакет от инструменти, който е ефективно средство, възпиращо антиконкурентните практики. Както Вие вярно посочихте, щетите за нашата икономика, както и за потребителите, са значителни. Мисля, че санкциите трябва да бъдат разумни, но ако фирмите се оплакват от тях, тогава единственото, което не трябва да правят, е да не се включват в картели. Това е най-добрата гаранция, че те няма да бъдат обложени с непоносими санкции.

Миналата година помолихме Комисията за предложения за по-усъвършенствани инструменти. Помолихме ви да дадете предложения, които да засегнат въпроси като индивидуалната отговорност (която Вие споменахте), прозрачност и отчетност на фирми, по-бързи процедури, правото на защита и съответния процес, както и механизми за осигуряване на ефективното прилагане на приложенията на програма за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер, а също така и за корпоративни програми за съответствие и разработване на европейски стандарти. Искам да знам дали Комисията смята да излезе с такива предложения. Осъзнаваме, че това е много сложно, тъй като трябва да съвместим националните компетенции и компетенциите на ЕС. Но мисля, че споделяме една обща цел – да помогнем на пазара да функционира правилно.

  Jean-Paul Gauzès (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, спомням си, че преди няколко години, когато попитах тогавашния член на Комисията, отговарящ за конкуренцията, запозната ли е дали е извършвана оценка на ефективността за потребителите от определените санкции, тя посочи в началото на срещата на нашата комисия, че е успяла да върне милиони евро във вид на санкции. Така че отговорът беше, че такава оценка не е била обмисляна. Изглежда, че оттогава насам Вие сте извършили проучване, за да разберете какви щети наистина са понесени.

Но аз искам да насоча Вашето внимание върху два проблема. Първият е, че цените са определени на основата на груповия оборот. Обаче фирмата, която може да е нарушила правилата за конкуренция, и аз не бих я оневинил, може да е сравнително малка фирма в рамките на групата. Това е, което ме притеснява, особено когато говорим за участващи отделни юридически лица.

Второ, г-н член на Комисията, а именно Вие, не Вашият колега, казахте така, Вие често говорите за нуждата от превенция, като изтъквате, че превенция е по-добре от наказание и при всички случаи по-ефективно. Така че въпросът, който задавам, е дали тези огромни санкции, които винаги са на първа страница на вестниците, в които са обявени, наистина играят някаква роля по отношение на превенцията. Чудя се дали няма да бъде по-ефективно от гледна точка на превенцията, ако акцентуваме по-скоро върху броя на проверките, отколкото върху нивото на санкциите.

Както в скорошно съдебно дело във Франция, може да има присъди за парични суми, при които са нужни 4 или 5000 години, за да бъдат изплатени. Мисля, че не трябва да фиксираме вниманието си единствено върху тези цифри. Трябва да погледнем в частност последиците за фирмата, особено във време на несигурни икономически обстоятелства.

Изкривяването на правилата за конкуренция не е правилно. Абсолютно вярно е, че се прилага санкция, но тази санкция трябва да бъде истински пропорционална, затова искахме да знаем дали Комисията би искала да измени своите правила. Мисля, че Вие казахте, че това не би могло да стане, което е жалко.

  Peter Skinner (S&D). – (EN) Г-жо председател, аз не знам за фирми, които имат нужда от 400 години, за да си платят глобите, но това звучи като доста „драконовска“ мярка. Въпреки това, г-н член на Комисията, осъзнавам, че Вие не сте в състояние тази вечер да вземате светкавични политически решения. Затова ще поставя няколко въпроса, свързани с въпросите, които обсъждаме днес, на члена на Комисията Алмуния.

Искам да направя две кратки изказвания. Първо, бих помолил Комисията да се произнесе относно оценките за въздействие на насоките за 2006 г. Разбирам, че колегите на г-н Алмуния вече посочиха, че това може да бъде направено. Аз очаквам да ги видя. Вероятно просто имам нужда да осъвременя информацията, която имам по този въпрос, и ако е така – бих се чувствал по-сигурен.

Второ, чухме тази вечер, че всички акценти са поставени върху санкциите и че същите са наложени върху фирми, които нарушават условията на конкуренцията. Може да има изчисляване на глобите, но изглежда, че това не възпира фирмите. Те все още го правят.

Трябва да подходим творчески към това, което ще направим. В случай на определяне на постоянни цени например доста често малки предприятия по-нататък могат да бъдат засегнати от последствията, причинени от фирмите, които са направили това, и без своя собствена вина да станат жертва на тези санкции.

А не трябва ли Комисията за момент да се замисли за социалното въздействие? Не трябва ли Комисията да се замисли за прилагането на различни подходи? Във Великобритания например споразуменията дават възможност да се дисквалифицират директори, вместо да се налагат санкции, по този начин наистина борбата е срещу виновните, а персоналът и фирмата могат да оцелеят – ето една интелигентна стратегия, която бихме могли да заемем като модел, който бихме могли да прилагаме или просто като пилотен вариант.

Има и други примери — каквито ние сме чували в заседателната зала, от други страни — в които аз съм сигурен, че може да се направи същото. Ако ние вложим малко разум в това, можем да направим много, за да осигурим, че работната ръка във фирмите не е еднакво засегната от лошите практики на директорите, които възприемат идеята за картелите.

  Catherine Stihler (S&D). – (EN) Г-жо председател, ще бъда кратка. Искам да приветствам това, което колегите казаха тази вечер. Властта, която имаме във връзка със санкциите при дела за нарушаване на антитръстови правила, е истинска власт за прекратяване на картели, за предотвратяване на антиконкурентни практики и за поставяне на потребителя на първо място.

Има три въпроса, които искам да задам на Комисията, като г-н Gauzès и другите. Първо, какво можем да направим по-добре от гледна точка на превенцията? Второ, проучваме ли, както каза г-н Skinner, добрите практики в различните държави-членки? Предложението на г-н Skinner, засягащо сложността на ръководството, и това, което можем да направим с директорите, е съществено. Трето, можем ли да имаме времеви график за перспективните предложения?

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, чл. 81, 101 и 102 уреждат всички въпроси, свързани с картелите, с определянето на постоянни цени, с хищническото ценообразуване и др. Определено това са проблеми, за които трябва да се тревожим, но често е трудно да се докаже, че те наистина са налице. Например тук имаме заглавие, което гласи „Антитръст: цените на колите паднаха слабо през 2009 г.“, докато цените за ремонт и поддръжка продължават да растат въпреки кризата, въпреки намалението на заплатите и въпреки наличието по-скоро на дефлация, отколкото на инфлация. Това картел ли е?

В моята страна, ако има проливен дъжд, цената на добитъка автоматично пада. Мисля, че наистина е необходимо да разгледаме насоките както от гледна точка на установяването на тенденции за дългосрочен период от време, така и във връзка с фактическите санкции, които вие смятате да приложите. Считам, че г-н Skinner направи много интересно предложение, когато каза „да накараме директорите да плащат“. Бих казал, че трябва да има и санкция: да направим и двете. Има със сигурност доста неща, които трябва да бъдат свършени, но вървим в правилната посока.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-жо председател, сега чух всички доводи и искания и ще ги изложа подробно на моя колега г-н Алмуния, който ви казва чрез мен, че не той вижда причини сега да предлагаме напълно ново законодателство относно санкциите, тъй като настоящият Регламент (ЕО) № 1/2003, който аз вече споменах, може да бъде от голяма полза в предвидимото близко бъдеще.

Относно насоките, Комисията постоянно следи тяхното прилагане и е открита за предложения за тяхното подобряване и, от тази гледна точка – това, което беше казано от някои от вас, ще бъде изключително полезно.

Г-н Lehne, г-н Gauzès, г-н Skinner, нямаме нищо против определена степен на гъвкавост в нашите практики, които контролират прилагането на нормативните разпоредби, в рамките на лимитите, поставени от насоките на съдебната практика, за да вземем предвид икономическата ситуация, която все още е предизвикателство. Обаче засега, повтарям, г-н Алмуния не вижда причина да се редактират насоките от 2006 г. Той е доволен от начина, по който насоките работят. Те са доказали своята разумна гъвкавост по време на настоящата криза, давайки ни възможност да вземем предвид трудната финансова ситуация, пред която някои фирми се изправят, както беше споменато от някои от вас.

Комисията е обвързана с тези насоки относно метода за определяне на санкции. Това означава, че те дават на фирмите законова сигурност, тъй като Комисията не може да се откаже от тях без основателни причини. Ако Комисията се откаже от насоките, това води до риск съдилищата да анулират своите решения.

Г-жо In ’t Veld, относно налагането на различни санкции вместо глоби, ние трябва да оценим до каква степен това би било възможно и ако е необходимо, да ги интегрираме в нашата настояща законова рамка. Макар че алтернативни санкции се прилагат в държавите-членки, изглежда, че те се използват в малко случаи, като основната форма на санкциониране си остават глобите.

Разискването трябва да бъде направлявано от два принципа. Първо, индивидуалните санкции не трябва да оспорват нашата настояща система за контролиране на нарушенията, в частност – програмата за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер. Второ, фактът че директорите или служителите на фирма са били индивидуално санкционирани, което принципно е възможно, по никакъв начин не намалява отговорността на фирмата, в случай че тя е нарушила правилата за конкуренция.

Накрая, Комисията счита, че настоящото ниво на санкции и еднакво прилагане на правото в областта на конкуренцията на ЕС са добро средство за възпиране на антиконкурентното поведение на международния пазар.

Още нещо, г-н Lehne. Имаме административна система за осигуряване на правилното прилагане на правилата в областта на конкуренцията. Освен това тази система има много преимущества. Също така имаме съдебната практика на Съда на ЕС, който подкрепя системата.

Г-н Sánchez Presedo спомена прозрачност и това не ме изненадва, имайки предвид другите разисквания с него във връзка с надзора. Има възможни подобрения. Имаме гъвкави насоки, както току-що споменах, и особено тази година видяхме прилагането на най-добри практики.

Накрая, г-жа In ’t Veld и г-жа Stihler поставиха въпроса за по-усложнени програми и по-усложнени инструменти. Можем да поставим този въпрос чрез програмите за съответствие. Те са добре дошли. Аз съм наясно, че от наша гледна точка, фирмите вземат програмите за съответствие на сериозно и това може да помогне на превенцията, което всъщност, г-н Gauzès, все пак си остава по-евтино от компенсация или санкциониране.

В заключение – г-н Skinner и г-н Kelly говореха за фирмите, които понякога страдат като резултат от тези санкции и социалните проблеми, които това може да предизвика. С голям интерес следим развитието на държавите-членки, особено на малките и средни предприятия. Затова имаме желание да предложим, така както е указано в нашата Бяла книга, че ще действаме върху действия, свързани с щетите, за да проверим колко ефективни са те и да оценим тяхното влияние. По тази причина Комисията скоро ще обяви публична консултация по въпроса.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Европейската комисия налага все по-често и все по-големи санкции върху картелите и фирмите, което застрашава тяхната позиция на пазара. Сумата на глобите, наложени от Комисията през 2009 г., превиши 2 млрд. евро. Приветствам бързия отговор от европейските изпълнителни органи. В същото време трябва да се запитаме дали наличната система от санкции е достатъчно подробна. Комисията играе двойствена роля на прокурор и съдия. Освен това неблагоприятните ефекти от наложените санкции засягат и служителите на фирмите, които са санкционирани, губейки своите работни места. Това означава, че хората, които не са нарушили закона, стават случайни жертви. Затова считам, че трябва да бъде създаден пакет от по-усложнени мерки за дела за нарушаване на антитръстовите правила, които целят както да насърчат по-прозрачните процедури чрез ангажиране на независими съдебни власти, така и да въведат опцията за санкциониране на индивидуална база на директорите, отговорни за незаконното поведение на фирмите.