Пълен протокол на разискванията

Вторник, 19 октомври 2010 г. - Страсбург

12. Позиция на Парламента относно проектобюджета за 2011 г. във вида, в който е изменен от Съвета – всички раздели – Проект на коригиращ бюджет 3/2010: Раздел III – Комисия – съпътстващи мерки за търговията с банани (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по следните доклади:

- доклада на г-жа Jędrzejewska и г-жа Trüpel – от името на комисията по бюджети, относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година – всички раздели, и писма за внасяне на корекции № 1/2011, 2/2011 и 3/2011 в проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година

(12699/2010 - C7-0202/2010- 2010/2001(BUD)) (A7-0284/2010); и

- доклада на г-н Surján – от името на комисията по бюджети, относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 3/2010 на Европейския съюз за финансовата 2010 година, раздел ІІI – Комисия – съпътстващи мерки за търговията с банани

(13472/2010 - C7-0263/2010 - 2010/2048(BUD)) (A7-0281/2010).

  Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, докладчик. – (PL) Събрали сме се днес да говорим за бюджета на Европейския съюз за 2011 година. Тази година е необичайна от гледна точка на бюджета по няколко причини. Преди всичко 2011 г. е петата година на многогодишната финансова рамка за 2007–2013 г., така че ние знаем много за това, как многогодишната рамка беше приведена в действие, кои елементи от нея бяха успешни и кои – не, и много от нейните програми са вече на много напреднал етап по отношение на своя жизнен цикъл.

Междувременно се случиха много неща в Европейския съюз, защото приехме Договора от Лисабон, който налага или възлага нови области на компетентност на Европейския съюз. Ще си позволя тук да спомена някои от тях, по-специално скъпоструващите, а именно новите области на компетентност в политиката по изменението на климата и енергията. Договорът възлага и нови компетентности на Европейския съюз на световната сцена, така че ние говорим за изграждането на общосъюзна дипломация, а имаме и нови компетентности по отношение на космическите изследвания, на спорта и туризма. За съжаление, нито една от тези нови роли не е придружена с достатъчни финансови средства. В известна степен може да се каже, че Европейският съюз има нови амбиции и нови планове, но няма достатъчно нови финансови ресурси, необходими за осъществяването на тези планове и амбиции. Ето така изглежда 2011 година.

Според становището на Европейския парламент Европейската комисия планира разумно дейностите в своя проект и разпредели достатъчни ресурси за 2011 г. Съветът – както вече обсъждахме това тук – намали тези ресурси. Бих искала накратко да представя какво се случи в комисията по бюджети по време на нашето четене. Искам само да напомня, че новият Договор от Лисабон също така въведе и нова бюджетна процедура. Ние вече нямаме две възможности. Както Съветът, така и Европейският парламент сега нямат второ четене. Имаме само по едно четене и затова и двете направления на бюджетния орган се нуждаят от особени усилия и дисциплина, защото всъщност всеки от нас има само по една възможност. Повтарям: вече нямаме второ четене.

Утре ще гласуваме и ще насочим вниманието си върху позицията, разработена от комисията по бюджети. Важно е да се подчертае, че проектът на комисията по бюджети представлява позиция, съобразена с многогодишната финансова рамка. В противовес на предходни години Европейският парламент ще приеме нейния вариант, който не надхвърля многогодишната финансова перспектива по отношение на планираните суми. Тази позиция е новаторска, но същевременно е и позиция, която включва и държи сметка за загрижеността и за ситуацията, в която се намира Съветът. Ситуацията, в която в Съвета седем държави-членки отхвърлиха позицията на Съвета, беше взета под внимание от Парламента. Ние чухме и взехме предвид опасенията на някои държави-членки, а също и на Съвета. Обърнахме особено внимание на позицията на Съвета и затова вариантът на Парламента е дисциплиниращ и не надхвърля многогодишната финансова рамка. От друга страна обаче, ние, разбира се, не можем да останем равнодушни към фактите, за които говорих преди, а именно, че Европейският съюз има отговорности в нови области, но тези нови области не са подсигурени с достатъчно финансиране. Нещо повече, Съветът пое ангажименти за значителен брой мерки, свързани например с търговията с банани, с компенсирането за производителите на банани, свързани с ITER и с други програми, които изискват нови финансови ресурси, но за които не са предвидени нови финансови ресурси. Изглежда така, сякаш те ще се финансират с текущи средства. Точно тук ние като Европейски парламент имаме съмнения.

Това, което също така искаме да споделим при нашето четене, е най-вече да подчертаем още веднъж приоритета на „триъгълника на знанието“, свързан с младежта, образованието и мобилността. Европейският парламент каза през март 2010 г., че това ще бъде нашият набор от приоритети за 2011 г. и че бихме искали тези бюджетни редове, които са предназначени за младежта, образованието и мобилността, да бъдат достатъчно финансирани, а да се намерят и ресурси за новаторски инициативи в полето на мобилността, младежта и образованието. Същото се отнася и за програмите, свързани с научните изследвания и иновациите. Знаем, че няма достатъчно средства по настоящата финансова рамка, ето защо направихме болезнени – но все пак по наше мнение важни – съкращения на ресурсите по програмата ITER. Бих искала това четене в Парламента да бъде разглеждано като дисциплиниращо, но също и като четене, което позволява финансирането на ангажиментите, поети от Европейския съюз за 2011 г.

  Helga Trüpel, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, чухме мнението на докладчика за бюджета на Комисията относно най-големите предизвикателства, които стоят пред нас. Сега аз ще говоря като докладчик за бюджета на Парламента и на други, главно по-малки институции.

Конфликтът относно политиките, с който трябва да се справим – и това се отнася не само за бюджета на Парламента, но също така и за бюджета на Комисията, – се състои в следното: с Договора от Лисабон Парламентът придоби компетентности във връзка с енергийната и външната политика и правомощия за съвместно вземане на решения по отношение на селското стопанство. Ние имаме повече правомощия в областта на политиката, свързана със спорта и космическите изследвания. Общо взето, нашите компетентности се увеличиха и това е хубаво. Ние винаги сме се борили за това като предани на идеята европейски парламентаристи. В същото време обаче имаме ситуация в държавите-членки, която ги принуди да предприемат политика на мерки за строги икономии и намаляване на дълга и поради това между тези две най-важни цели – от една страна, ние имаме нови задачи, а от друга, трябва да разбираме на какъв натиск са подложени публичните бюджети – ние трябва да намерим политическата линия. Тъкмо това се опитах да направя като докладчик за бюджета на Парламента, а именно, да намеря един истински, справедлив баланс между новите компетентности, и следователно нашите нови работни потребности и потребностите от допълнителен персонал, и необходимостта да изпратим сигнал на гражданите на Европейския съюз и на правителствата, че ние също се стремим към самоограничаване и самодисциплина.

Бюрото издигна предложения, в съответствие със задълженията си, за това, кои разходи следва да бъдат увеличени в бюджета на Парламента, така че той да може да работи както трябва. В комисията по бюджети сме взели решения, засягащи бюджетните кредити, чиято сума, възлизаща на близо 25 милиона евро, е по-ниска от първоначално предложената от Бюрото. Това означава, че ние възнамеряваме да ограничим нашите пътни разноски, сумата, предназначена за проучвания, средствата за мерките за сигурност в сградата на Парламента и за информационни технологии, и ще разкрием по-малко нови длъжности в библиотечните служби. Имаме конфликт и той е свързан с въпроса, колко повече пари следва да има в близко бъдеще за сътрудници на членовете на Парламента. Предложението е за 2011 г. тези пари да се увеличат още веднъж с 1500 евро. Бих искал да кажа като член на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, че не подкрепям това предложение. Смятам, че то е прекомерно за този момент. В комисията по бюджети мнозинството прие, че ние се нуждаем от повече информация и че тези пари отначало ще бъдат държани в резерв, тоест няма да бъдат използвани, но че трябва да бъдат взети повече политически решения по отношение на това, дали ние сега искаме да отпуснем тези пари, или смятаме, че е по-разумно да не ги отпускаме за 2011 г.

Нещо повече, и това е много важно за мен – защото ние, разбира се, сме силно заинтересовани нашите европейски институции да щадят околната среда и доколкото е възможно, да променим собственото си поведение – ние призоваваме за нов, екологосъобразен подход към мобилността. Например предвижда се билет за градския обществен транспорт в Брюксел и по този въпрос предстои да се преговаря допълнително. Ще бъде изключително хубаво, ако можем значително да ограничим нашите транспортни разноски, но това означава също и че тук, в сградата на Парламента в Страсбург, ние трябва да набавим повече велосипеди за членовете на Парламента и за персонала, така че да щадим околната среда и ние тук, в Страсбург.

Втори пункт, който е изключително важен за мен, е фактът, че се опитахме да намерим добрия баланс с мнозинството от комисията по бюджети. Ние не разсъждавахме само от гледна точка на собствените си интереси като представители на Парламента, за да увеличаваме съответно и нашия бюджет, а, разбира се, погрижихме се и за другите, малките институции: Комитета на регионите, Икономическия и социален комитет, Сметната палата, Европейския надзорен орган по защита на данните, както и Европейския омбудсман. В това отношение ние заехме отговорна позиция, така че поставихме на разположение повече персонал и ресурси не само на себе си, но и по един много целенасочен начин предоставихме на Комитета на регионите и на Икономическия и социален комитет известно увеличение на средствата, макар и не всичко, което те искаха, защото, разбира се, те също имат по-големи потребности от персонал и средства поради допълнителните компетентности, произтичащи от Договора от Лисабон. По-конкретно за една малка институция, като Европейския надзорен орган по защита на данните, чието важно значение се вижда при много от нашите сегашни разисквания за това, как да се справяме със защитата на данните в дигиталния свят – при това тази важна институция е още в процес на доизграждане – правилно е да я подпомогнем, като й предоставим две нови позиции. В това отношение, госпожи и господа, трябва ясно да кажем, че комисията по бюджети се стремеше да държи една съвсем отговорна линия между обосновани увеличения, които ние подкрепяме и които ще защитаваме в Съвета, защото искаме добре да си свършим работата, и разбирането на факта, че известна степен на самоограничение е абсолютно наложителна в днешно време.

  László Surján, докладчик. – (HU) Г-н председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, моята задача е да изясня въпроса за бюджета за 2010 г., доколкото е възможно, и да направя оценка на предложение за корекции, коригиращ бюджет. Този въпрос включва едно обещание, направено от Комисията преди няколко години, да предостави разумно компенсиране за страните производителки на банани, и ние трябва да спазим това обещание. Единственият малък проблем тук е, че когато Комисията взе това решение и го оповести, тя не го обсъди с което и да е от направленията на бюджетния орган на подходящи равнища, а и досега още не е успяла да направи предложение, приемливо за всички засегнати страни. Включената сума е 300 милиона евро, от които 75 милиона евро би трябвало да бъдат платени от бюджета за 2010 г. Въпросът е: откъде следва да дойдат те? Именно тук Съветът и Парламентът още не постигат съгласие, след две неуспешни тристранни срещи.

За съжаление, не беше възможно да се сближат гледните точки, макар и със съзнанието, че компромис е абсолютно необходим, защото тези плащания следва да бъдат направени на страни, които са в такава ситуация, че, говорейки по съвест, ясно се нуждаят от това компенсиране. Ние не можем да стигнем до споразумение със Съвета обаче, защото по наше виждане това в действителност е нова задача, която не е включена в предварителния проектобюджет, и ние създадохме един инструмент, наречен инструмент за осигуряване на гъвкавост, точно за такъв тип ситуации. Той за това е предназначен, да решава проблеми като този, и има подходяща правна рамка, както и средства, готови за мобилизиране. Съветът обаче беше на мнение, че предвид текущата ситуация държавите-членки не са склонни да бъде мобилизиран този инструмент, защото това би изисквало допълнителни плащания, а националните бюджети не са в състояние да ги реализират. Ние в Парламента пък бяхме на мнение, че съществуващите ни програми, които вече са в ход, не позволяват отклоняването на средства от тях, и така не успяхме да стигнем до компромисно решение. Ето защо за мое голямо съжаление и с подкрепата на голямото мнозинство от комисията по бюджети трябва да ви предложа Парламентът също да отхвърли коригиращия бюджет № 6, предложението на Комисията за компромис, внесено при нас, което не беше прието от Съвета.

Г-н председател, при това разискване се очаква да говоря и от името на комисията по регионално развитие. Нека да съчетая двете си изказвания и да отдам дължимото на Комисията, защото тя работи както трябваше, в пълно съответствие с правилата и с по-високите тавани, определени в бюджета за 2011 г. Всички знаем, че бюджетът на Европейския съюз не е достатъчно финансиран. Средствата, необходими за изпълнение на задачите, следва да бъдат увеличени. Нужно е да знаем обаче и това, че не ни достигат средства и трябва да управляваме наличните средства по по-добър начин. Що се отнася до регионалното развитие, с неудовлетворение отбелязахме, че Съветът е оттеглил или е орязал разходи и за регионално развитие. Бяхме свидетели на най-голямото съкращаване на бюджетни кредити за плащания през последните десет години. По наше виждане така няма да може да се работи. Ето защо ще последва повторно помирително заседание, където се надявам, че позициите ще се сближат, а също и че ще имаме адекватен бюджет за страните производителки на банани. Благодаря ви за вниманието.

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, това е първият бюджет по разпоредбите на Договора от Лисабон, както спомена докладчикът, и той предизвиква основателен интерес, който се дължи не толкова на числовите стойности в бюджета, колкото на институционалното измерение, свързано с годишната бюджетна процедура.

Ние приветстваме, разбира се, това, че между вота на Парламента и вота на Съвета Парламентът възстановява общото ниво на проектобюджета и при поетите задължения, и при плащанията – т.е. недостига от почти 8,62 милиона евро при поетите задължения и около 3,6 милиона евро при плащанията.

Според ревизираните предвиждания ние сме почти сигурни, че програмирането ни е добро, че специалните кохезионни фондове са задвижени стабилно на този етап от финансовата перспектива и сметките ще бъдат плащани през следващата година, затова ние потвърждаваме предвижданията си за 2011 г. След като казах това, бих искал да привлека вниманието ви върху необходимостта от възстановяване на проектобюджета за уравняването на сметки в селското стопанство. Ако той се ореже, това би означавало да се оставят непокрити част от предвидените разходи за селско стопанство.

Ние приветстваме също така и измененията, направени от парламентарните комисии в това отношение. Линията, подета от Парламента, както беше посочено от докладчика, г-жа Jędrzejewska, е съвсем ясна. Тя се отнася за хоризонтални корекции и политически приоритети, залегнали във функция 3б за младежта и за мобилността на младежта.

Други корекции в проектобюджета също са предложени и някои от тях биха могли да бъдат въведени, ако има правно основание. Ние ще изпратим нашето писмо за изпълнимостта и за двете изменения, а също и за пилотните проекти и за парламентарните подготвителни дейности, които бяха гласувани в парламентарната комисия.

Съжаляваме, че Парламентът включи значителен брой резерви. Както размерът на резервите при възнагражденията (75 милиона евро, от които 41 милиона евро не са свързани с корекцията на възнагражденията с 1,85 %), така и броят на условията, с които те са свързани – понякога нямащи нищо общо с труда и работната заплата – са обезпокоителни.

Правим всичко възможно да изпълним условията и резервите биха могли да бъдат намалени най-късно при помирителната процедура.

И накрая, Комисията оценява високо подхода на Парламента да не надхвърля таваните на многогодишната финансова рамка. Това е направено с цената на някои съкращения, например за ITER, където ни трябват повече, а не по-малко пари, и за външни дейности, където също ни трябват повече, а не по-малко пари.

Приемам това като покана за разискване и то ще се състои при помирителната процедура за целия пакет.

По този повод се връщам и на коригиращия бюджет № 3, вече обсъждан от докладчика, г-н Surján. Става дума за мерките, съпътстващи търговията с банани, и до този момент докладчикът на Парламента потвърждава отново позицията на Парламента, която е много далеч от позицията на Съвета. Съветът е за преразпределяне, Парламентът е за по-голямо използване на инструментите за гъвкавост и тук отново е застрашено доверието на държавите от АКТБ в нашите институции. Затова следва да търсим компромисно решение при предстоящата помирителна процедура.

Както обикновено, проектобюджетът ще бъде придружен, или вече е придружен, не само от последния коригиращ бюджет за тази година и от коригиращия бюджет с мерките за търговията с банани за следващата година, но и от писмо за внасяне на корекции за Европейската служба за външна дейност и писмо за внасяне на корекции за новите надзорни органи, които вече са приети на политическо равнище, и утре Комисията ще приеме и ще предаде на Парламента писмо за внасяне на корекции, което е обичайното актуализиране на оценките на споразуменията за селското стопанство и риболова.

И накрая, знам, че институционалното измерение следва да играе важна роля при предстоящата помирителна процедура. Ние сме длъжни пред нашите граждани да намерим компромисно решение и да докажем, че Договорът от Лисабон работи в тяхна полза, като заличава различията, използвайки сложния механизъм на Европейския съюз. Ето затова сега играя ролята на честен посредник в очакване на крайното споразумение.

  Мелхиор Ватлет, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, на първо място бих искал да се извиня за това, че малко закъснях заради задръстванията по улиците, с които всички се сблъскваме напоследък.

Чух края на речта на г-н члена на Комисията. Запознат съм и с изказването на докладчика. Всъщност ще се огранича да ви информирам за основните точки от позицията на Съвета, а е очевидно, че при помирителната процедура, която следва да се проведе при вота на вашето събрание за всички изменения – човек никога не знае – ние ще съумеем да доизгладим всички политически позиции. Затова ще говоря сега за измененията на Парламента и за измененията, които Парламентът се подготвя да гласува.

И все пак ще използвам възможността да ви запозная с някои предварителни реакции и също така да ви напомня опасенията на Съвета по отношение на бюджетната процедура за 2011 г. На първо място, трябва да подчертая, че тази бюджетна процедура се осъществява в период, когато излизаме от икономическа криза и макар че европейският бюджет може и трябва да ни помогне да излезем от кризата, ние не бива да забравяме значителните бюджетни ограничения, които засягат нашите национални бюджети. Това очевидно ни призовава за строг контрол върху разходите. В този контекст Съветът отдава най-голямо значение не само на придържането към таваните на различните функции в многогодишната финансова рамка, но също така и преди всичко на поддържането на адекватни маржове, с капацитет да се справят с непредвидени обстоятелства.

Ето защо Съветът приветства ограничението, което Комисията си постави във връзка с бюджетните кредити за поети задължения в нейния проектобюджет. От друга страна, ние сме обезпокоени, разбира се, че измененията на Европейския парламент могат значително да намалят някои маржове.

По същия начин Съветът изразява съжаление за увеличението в равнището на бюджетните кредити за плащания, което Парламентът възнамерява да гласува, още повече че това равнище на бюджетни кредити надхвърля проектобюджета на Комисията. Равнището на бюджетните кредити за плащания трябва да бъде достатъчно, но не и завишено, и трябва да държи сметка за опита от миналото и за реалните нужди за 2011 г. Ние на всяка цена трябва да избегнем изпращането на грешен сигнал във време, когато публичните финанси на държавите-членки се възстановяват. Бих искал да ви припомня също така, че поради тези затруднения в Съвета е възможно да се запази балансът с много малко мнозинство само при увеличение на бюджетните кредити за плащания от 2,91 % в сравнение с 2010 г.

Бих искал сега да привлека вашето внимание по-специално върху някои въпроси. Съветът отбеляза намерението на Европейския парламент да се придържа към таваните по различните функции на многогодишната финансова рамка, но не мога да приема, че подходът във връзка с бюджетните кредити за поети задължения следва да бъде в ущърб на важни програми, особено по функция 1a, засягащи конкурентоспособността за растеж и заетост, а също и в ущърб на въпроси по функция 4, засягащи ролята на Европейския съюз като фактор от световно значение.

Във връзка с това мога да кажа, че съм изненадан от предложеното от Европейския парламент намаляване на бюджетните кредити за общата външна политика и политиката на сигурност във време, когато се прави всичко възможно за бързо изграждане на Европейската служба за външна дейност.

По същия начин Съветът е изненадан от намаляването на бюджетните кредити за проекта за международния експериментален термоядрен реактор (ITER) през 2011 г., докато ние все още работим по това, как да освободим средства, за да посрещнем финансовите затруднения по този проект през 2010 г., 2012 г. и 2013 г. Съветът обаче отбелязва приоритетите на Европейския парламент за младежта, образованието и мобилността и може да разглежда тези приоритети в контекста на общо споразумение. Предложения ще бъдат направени при предстоящите обсъждания.

Що се отнася до бюджетните кредити за плащания, искам да изразя пред вас загрижеността на Съвета за сегашния капацитет за усвояване по функция 1б във връзка със сближаването за растеж и конкурентоспособност. Ако измененията на Европейския парламент възстановят проектобюджета и така увеличат бюджетните кредити, това ще породи въпроси за усвояването на тези различни бюджетни кредити. Всъщност искам да изтъкна, че Съветът прие едно увеличение от 14 % при бюджетните кредити за плащания след внимателно обсъждане на предложенията на Комисията и вземайки предвид нормата на усвояване на бюджетни кредити за 2010 г., тъй като това е най-добрата база.

Бих искал да повдигна един последен въпрос, засягащ намерението на Европейския парламент да създаде осем нови бюджетни редове без никакви бюджетни кредити за тях, от една страна, разходи във връзка с прилагането на Договора от Лисабон, и от друга страна, приходи във връзка със собствените средства. Мисля, че бюджетът за 2011 г. не е мястото за превръщане в бюджетни инструменти на заключенията от тези важни разисквания и трудни решения, които предстои да бъдат взети за бъдещото финансиране на Европейския съюз, когато се водят преговорите за следващата многогодишна финансова рамка. Това е дълго и сложно разискване и решението няма да бъде намерено в следващите няколко седмици в относително ограничения контекст на бюджетната процедура за 2011 г.

Отбелязвам обаче, и това е съвсем разбираемо и очаквано предвид новите правомощия на Парламента, че различни други теми бяха включени в обсъждането на политиката, засягащо бюджета за 2011 г. Някои от тях са пряко свързани с бюджета за тази година или за следващите години до края на многогодишната финансова рамка 2007–2013 г. По-специално ITER е застрашен, както и завършването на процеса на приемане на правилата за администриране на многогодишната финансова рамка съгласно разпоредбите на Договора от Лисабон, и по тези два въпроса ние трябва да постигнем споразумение. Комисията направи предложения, които бяха в общи линии приети от Съвета. Много накратко ще бъде обсъдено предложение от председателството по деликатния въпрос за гъвкавостта, въпрос, който смятам за важен.

По отношение на други въпроси, като например този да се използва приспособяването като възможност за забележимо увеличаване на бюджетните ресурси в многогодишната финансова рамка, вземайки предвид новите кредити, произтичащи от Договора, в реалистичен план трябва да ви кажа, че това не може да надхвърли финансовото равнище на държавите-членки. Необходимостта да излезем от кризата и националните бюджетни политики, които до голяма степен са повлияни и контролирани от Европейския съюз, не позволяват това.

Ще има и други въпроси, както знаем, в хода на преговорите. Комисията ще ги подчертае в съобщението си за прегледа на бюджета. Съветът по самата си природа е орган, който слуша, разсъждава и се опитва да намира отговори. И разбира се, той няма да постъпи другояче в контекста на това обсъждане. Той ще изслуша предложенията и ще сформира свое становище. Тогава, разбира се, ще дойде времето за отговор на тези въпроси и за вземане на решения. И защото въпросите са комплексни и ще изискват съществени механизми и ресурси, ние знаем, че отговорите няма да бъдат намерени само при обсъждането на бюджета за 2011 г., но ще бъдат намерени в разискването относно следващата многогодишна рамка. Естествено обаче по отношение на някои от тези проблеми може да се очаква Съветът да е готов да въведе някои инициативи или да даде своя коментар.

Бих искал да завърша, като изтъкна колко важно е да достигнем до споразумение за бюджета за 2011 г. в следващите няколко седмици. За тази цел председателството ще продължи активно да допринася за прекрасния климат на сътрудничество, който преобладаваше досега, и мисля, че ще бъде изключително вредно за образа на Европейския съюз пред неговите граждани, ако той не постигне съгласие този първи бюджет да стигне до гласуване във времето на новия Договор от Лисабон.

Г-н председател, уважаеми колеги, благодаря ви за вниманието.

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, докладчик по становището на комисията по външни работи. – (ES) Г-н председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз бих желал преди всичко да изразя своята благодарност за работата, извършена от главния докладчик по бюджета.

Въпреки че в комисията по външни работи проявихме умереност и сме наясно, че бюджетните кредити по функция 4 се увеличават чувствително над средното равнище, ние считаме, че те са недостатъчни за гарантиране на последователна, ясна и ефективна външна политика, която е в унисон с целите, начертани от Договора от Лисабон.

Ние сме учудени също така, че Съветът изразява своята изненада във връзка с тактическите съкращения, предложени от Парламента, имайки предвид значимостта на тези съкращения както от гледна точка на компромисните бюджетни кредити, така и от гледна точка на бюджетните кредити за плащания, които самият Съвет въведе.

Аз бих желал да благодаря на комисията по бюджети, която е представена тук от своя председател, за това, че остави в резерв бюджетните кредити за новите позиции в Европейската служба за външна дейност.

Естествено, г-н председател, това не означава, че ние не трябва да имаме положителен и конструктивен подход, но очевидно по време на помирителната процедура Парламентът трябва да прояви твърдост, голяма твърдост при отстояването на приоритетите си, като целта и стремежът му са насочени към подготовката на бюджета за 2011 г., както току-що каза действащият председател на Съвета.

  Thijs Berman, докладчик по становището на комисията по развитие. – (NL) Г-н председател, средствата, които се предоставят за сътрудничеството за развитие, всъщност трябва да служат на целите на развитието, така че ние да можем да помогнем на бедните държави да омекотят ударите на финансовата и икономическата криза, за която те не бива да бъдат обвинявани.

Ако ние гарантираме тяхното интегриране в световната икономика, те ще се превърнат в един нов пазар и следователно ще станат част от решението на проблема. Средствата за развитие, които се отпускат по Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), са предназначени за тази цел; за борба с бедността, а не за сътрудничество на Европейския съюз с индустриализираните държави.

Не бива също така отпускането на средства за реформата на производството на банани, а именно съпътстващите мерки за търговията с банани, да бъде за сметка на настоящите програми за развитие. Освен това трябва да се запазят средствата за укрепване на демокрацията и правата на човека по Европейския инструмент за демокрация и права на човека.

Неотдавнашните наводнения в Пакистан отново показаха, че е необходима бърза, ефективна реакция – но не като се взема от бюджета под формата на спешна мярка, а чрез структурни фондове за хуманитарна помощ. Европейският съюз трябва да е в състояние да действа бързо и да продължава да дава своя принос.

  Bogusław Liberadzki, докладчик по становището на комисията по бюджетен контрол. – (PL) От името на комисията по бюджетен контрол бих желал да привлека вниманието ви към следните въпроси. Първият е свързан с нивото на грешките по време на бюджетирането и реализацията на бюджета. Две особено важни области са външната дейност и структурните фондове. Друг въпрос, който за нас е от решаващо значение, са сумите, които се заделят по традиционен начин с прилагането на критерий на основата на оценяване на последиците от използваните средства. Третата област е хармонизираният бюджет, например кохезионният фонд и трансевропейските транспортни мрежи. Изглежда, че при изготвянето на бюджета ние използваме твърде малко европейска методология и твърде много национално фрагментиране на бюджета. Последният фактор, свързан с бюджета, е искането да се вземе под внимание информацията, която се съдържа в националните доклади по реализирането на бюджетните цели за миналата година. Понастоящем по-малко от половината от държавите-членки представят такива доклади, като те са подготвени на основата на много различни методологии.

  Pervenche Berès, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (FR) Г-н председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, във връзка с бюджета за 2011 г. комисията по заетост и социални въпроси със задоволство отбелязва, че комисията по бюджети възстанови бюджетните кредити за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Ние считаме, че това е абсолютно необходимо през настоящия период на криза и призоваваме Съвета да следва разумния подход на Парламента предвид настоящия климат.

Ние призоваваме също така да се обърне специално внимание на степента на усвояване на бюджетните кредити за Европейския социален фонд, защото в противен случай той няма да може да постигне целите си.

Ние призоваваме да бъдат отделени и повече средства за социалния диалог, защото опитът, натрупан въз основа на днешните процеси на преструктуриране, ни научи, че при наличието на социален диалог има повече хармония и се намират по-добри решения. Това е важен въпрос.

На последно място, ние сме доволни, че комисията по бюджети одобри инициативата „Твоята първа работа с EURES“, тъй като това представлява действителен принос на Европейския парламент към водещата инициатива „Младежта в движение“, а също така инструмент в подкрепа на социалните иновации, който ние трябва да развиваме.

  Jutta Haug, докладчик по становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. – (DE) Г-н председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в качеството ми на докладчик по становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните аз няма да кажа на присъстващите тук нищо ново. Въпреки това бих желала да посоча отново, че комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните отговаря за по-малко от 1% от общия бюджет, по-малко от 1% за всички действия в областта на защитата на околната среда, на биологичното разнообразие и борбата срещу изменението на климата. Комисията е отговорна за цялата област на общественото здраве, безопасността на храните и фуражите, и за ветеринарните мерки, както и за изключително важната работа на пет европейски агенции. Един процент! Е, добре, в този случай наистина не е възможно да говорим за изобилие от пари. Ето защо ние отчаяно се нуждаем от малкото отпуснати пари, за да изпълняваме нашата работа. Следователно няма да е изненада за никого, че няма да можем да приемем съкращенията, предложени от Съвета. Ние се нуждаем от тези средства.

  Heide Rühle, докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. – (DE) Г-н председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, бих желала да подкрепя думите на предходния оратор. Като комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите ние отговаряме за тясна област, свързана с митниците, вътрешния пазар и защитата на потребителите. Ние се опитахме много внимателно да разгледаме цифрите и да заложим само толкова, колкото е действително необходимо. Разбира се, по време на криза обаче са необходими пари за защитата на потребителите, митниците, обучението на митническите служители и др. Ето защо ние сме на мнение, че трябва да се възстановят предишните цифри.

Ние бихме желали да благодарим на комисията по бюджети за отличното сътрудничество, което имахме досега, и се надяваме, че то ще продължи и в бъдеще.

  Mairead McGuinness, докладчик по становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони. – (EN) Г-н председател, аз бих желала да благодаря на докладчика за усърдната работа върху бюджета за 2011 г.

Нека мина направо към един конкретен въпрос, който засяга бюджета за земеделие, а именно счетоводното уравняване. В качеството ни на комисия ние отново предложихме изменение и призоваваме Парламента да го подкрепи единодушно. Съветът подходи творчески и намери 420 млн. евро. Ако нашето предложение не бъде одобрено, ние ще се изправим пред огромен проблем с бюджета през следващата година и ще се наложат съкращения във всички бюджетни редове за селското стопанство.

Ние не можем да позволим да се случи това в Парламента и трябва да призовем за вашата подкрепа в политическите групи относно изменението. Искам да благодаря на комисията по бюджети за проявеното разбиране и подкрепа на предложените от комисията по земеделие изменения относно млечния фонд, относно финансирането на схемата за мляко и схемата за плодове в училище, популациите на пчелите и програмата за нуждаещите се лица.

Аз се надявам, че Комисията е права в оптимизма си по отношение на пазарите на млечни продукти. Моята загриженост е свързана с нестабилността на тези пазари.

  Morten Løkkegaard, докладчик по становището на комисията по култура и образование. – (DA) Г-н председател, в качеството ми на докладчик по бюджета за комисията по култура и образование аз съм горд, че мога да заявя, че ние в Парламента успяхме да направим това, което Комисията не можа, а Съветът не пожела да направи, а именно да вземем предвид задълженията в новата стратегия „ЕС 2020“ и да осигурим финансовата подкрепа за постигането на целите, заложени в стратегията.

Жизненоважно е да инвестираме в образованието и обучението през целия живот, за да се развият „нови умения за нови работни места“, като тези цели заемат централно място в стратегията. Ето защо ние бихме желали да видим подкрепата на Съвета за позицията относно бюджета за 2011 г., която се очаква ние в Парламента да приемем утре. Разбира се, тя включва по-конкретно допълнителните 18 млн. евро за програмата за обучението през целия живот. Тя ще позволи на повече от 3500 европейски студенти да се възползват от програмата за обмен „Еразъм“. Ние искаме да увеличим броя на участниците в професионалното обучение, които могат да получат стаж. Ние искаме повече възрастни да се включат в допълнителното обучение, финансирано от Европейския съюз. Освен това има и 10 млн. евро за програмата „Хора“, която има за цел да увеличи мобилността на кандидат-докторантите и докторантите, да предостави възможност за по-тясно сътрудничество с промишлеността, да модернизира университетите в Европейския съюз и да осигури средства за комуникация. Ние ще оценим високо подкрепата на Съвета в тази област.

  Juan Fernando López Aguilar, докладчик по становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. – (ES) Г-н председател, аз бих искал да представя кратка информация относно приноса на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи за разискването по бюджета, който е добре известен на Парламента. Ще засегна четири въпроса.

Първият се отнася до Европол, тъй като нашата комисия възстанови бюджета му след предложените от Съвета съкращения, като ние предложихме също така увеличение от 500 000 евро, така че той да може да се справи с отговорностите, които произтичат от влизането в сила на втория вариант на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма.

На второ място, поискахме освобождаване на бюджетните кредити в резерв и предоставяне на предложеното увеличение за Европол.

Решихме също така да поставим в резерв бюджетните кредити, предназначени за Шенгенската информационна система от второ поколение, при условие че те ще бъдат освободени веднага щом получим необходимата информация относно стъпките, които трябва да се предприемат в бъдеще.

Тъй като считаме, че те са от изключително голямо значение за пространството на свобода, сигурност и правосъдие, ние предложихме и възстановяването на бюджетните кредити за трите фонда, насочени към имиграцията и интеграцията: Европейския фонд за външните граници, Европейския фонд за завръщания и Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни.

Накрая, ние възстановихме бюджета, планиран за агенцията Евроюст, чиито функции в последно време се разшириха, тъй като тя е важен инструмент за развитието на съдебното сътрудничество в Европа.

  Algirdas Saudargas, докладчик по становището на комисията по конституционни въпроси. – (LT) Аз бих желал да поздравя докладчика за намирането на балансирана позиция. Мисля, че предложението относно бюджета за 2011 г., което ще гласуваме утре, поддържа перфектен баланс между икономиите в бюджета и икономическото стимулиране и удовлетворява приоритетите на Европейския парламент, въпросът за които се повдига нееднократно. Аз разбирам стремежа на държавите-членки да съкращават разходи, като се опитват да намаляват бюджетния си дефицит във възможно най-голяма степен, но много от предложените от Съвета съкращения са необосновани. Не трябва да забравяме, че целите на бюджета на Европейския съюз са различни. Парите от бюджета на ЕС са предназначени за бъдещите ни инвестиции. Начинът на преодоляването на кризата ще зависи от това, доколко правилно се разпределят и използват тези пари. Енергия, иновации, научноизследователска дейност, образование и мобилност – те са в основата на нашия икономически растеж и създаването на нови работни места. Ето защо ние не трябва единствено да гарантираме, че вече съществуващите ефективни програми ще бъдат продължени, но и да намерим адекватно финансиране за новите области на политиката, включени в Договора от Лисабон. Аз призовавам колегите си да одобрят проектобюджета.

  Peter Šťastný, докладчик по становището на комисията по международна търговия. – (EN) Г-н председател, Договорът от Лисабон даде на Европейския парламент нови правомощия в областта на споразуменията за международна търговия и комисията по международна търговия възнамерява да се възползва максимално от тях.

Инструментът за гъвкавост в рамките на съпътстващите мерки в сектора на бананите ще помогнат на страните производителки да посрещнат новите предизвикателства и ще облагодетелстват потребителите в Европейския съюз и най-слабо развитите държави. Подпомагането в областта на търговията, като споразуменията за икономическо партньорство и помощта за търговията, ще стимулира растежа посредством търговията не само с Европейския съюз, но и търговията в рамките на регионите.

В заключение, ще спомена нашия акцент върху парламентарното измерение на Световната търговска организация и интересите на чуждестранните предприятия в Индия, АСЕАН и Китай. Отношенията с бързоразвиващите се страни чрез тези центрове ще бъдат от полза за нашите икономики като цяло, както и по-специално за малките и средните предприятия.

  Dominique Riquet, докладчик по становището на комисията по транспорт и туризъм. – (FR) Г-н председател, комисията по транспорт и туризъм, която направи много разумни предложения в настоящия период на криза, ще напомни, че транспортът и туризмът безспорно генерират над 10% от БВП на Европейския съюз и са важни сектори за високия растеж на добавената стойност в Европа.

По-конкретно, три въпроса заслужават да бъдат изтъкнати и ние бихме желали те да бъдат подкрепени. Първо, финансирането на агенциите. Всъщност защо да ковем закони, без да имаме начални критерии или крайни инструменти за оперативното им реализиране? Тези изменения имат за цел да предоставят на агенциите средства, от които те се нуждаят за осъществяване на правомощията си и следователно правомощията на Европа.

На второ място, туризмът, за който Европейският съюз е дестинация номер едно в света, се превърна в действителна отговорност с влизането в сила на Договора от Лисабон, но той няма собствена бюджетна функция. Не е достатъчно просто да продължим с двете съществуващи подготвителни действия. Ние искаме да разширим действията си, поне символично, чрез подпомагането на новите пилотни проекти, засягащи по-конкретно индустриалния и културния туризъм.

Накрая, избухването на исландския вулкан ни показа колко е важно въвеждането на единен европейски интерфейс за информация и резервации за всички видове транспорт, като това е предмет на нашето последно искане.

  László Surján, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. – (HU) Г-н председател, благодаря Ви, че ми дадохте думата. Съветът сви бюджета с 4 млрд. евро и предизвика икономическата криза. Какви проблеми решиха те с тези средства? Със сигурност не кризата. Това обаче може да разруши солидарността между държавите-членки и да направи невъзможни прилаганите програми. Г-н председател, г-н министър, това не си струва да се прави. Ето защо по мнението на нашата комисия в глава 1Б от бюджета за 2011 г. ние следва да се върнем към предложенията на Комисията, имам предвид Европейската комисия, тъй като те се основават на прогнозите на държавите-членки. Държавите-членки не бива да залагат на две противоречиви решения. Благодаря ви за вниманието.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, аз бих желал да попитам защо не беше представено становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Именно в тази област бяха направени най-големите съкращения. Защо не беше излъчен оратор от тази комисия?

  Председател. – Това е добър въпрос, г-н Rübig. Настоящият доклад не предвижда становище на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Тук аз имам списък на всички комисии, които трябва да дадат становище, и аз не виждам комисията по промишленост, изследвания и енергетика в този списък.

Във всеки случай ние ще установим причината, г-н Rübig.

  Salvador Garriga Polledo, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, оптималната бюджетна политика не е тази, която предвижда повече средства в бюджета, а която го прави добре, или интелигентно, както изтъкна членът на Комисията в изявлението си.

Аз харесвам начина, по който Европейската комисия състави бюджета за 2011 г., но има какво да се усъвършенства. Аз не харесвам и никога не съм харесвал начина, по който Съветът процедира по отношение на европейските бюджети. Орязването на средства по всеки проект, който идва от Комисията или Парламента, не е бюджетна техника, а истински пример на финансова разправа.

Ние бихме желали между другото да попитаме представителя на Съвета дали е слушал речта на члена на Комисията г-н Левандовски относно необходимостта от кредити за плащания.

Моята група счита, че е възможно да се намери балансът между строгите икономии в бюджета и европейския тласък. Очевидно е, че групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент не счита, че е възможно да се постигне този баланс и поради това тя предлага изменения, които ще надвишат бюджетните тавани и ще направят битката със Съвета неизбежна.

Ето защо моля Парламента да не бъде страна в тази стратегия и да подкрепи единодушно позицията на докладчика, която вече спечели подкрепата на мнозинството в комисията по бюджети миналата седмица.

  Göran Färm, от името на групата S&D. – (SV) Бих искал да изкажа голяма благодарност на докладчика, г-жа Jędrzejewska. Тя свърши отлична работа и в основните неща всъщност постигнахме консенсус в комисията по бюджети, въпреки че има някои области – и аз ще се върна на това – по които ние от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент имаме малко по-различно виждане.

Ние си даваме ясна сметка за кризата във финансите на държавите-членки. Въпреки това ние по същество защитаваме бюджета на Европейския съюз независимо от това, че сега се придържаме към много ниски равнища, особено когато става дума за новите предизвикателства на политиката през следващата година, когато за Парламента също се предвижда увеличение под 1%. Това е много малко.

При плащанията процентът на увеличение е по-голям и това също е разумно. Сега опитът да запазим плащанията по структурните фондове би засегнал пряко онези държави, които имат най-големи проблеми от гледна точка на работните места и растежа. Ние трябва да напомним, че държави като Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Латвия са нетни получатели на средства от бюджета на Европейския съюз. Съкращаването на бюджета няма да е от полза за тях. Не бива да забравяме това.

На първо място, ние сме ограничавани. Ако разгледаме последните 20 години, бюджетът на Европейския съюз действително се увеличава по-бавно, отколкото бюджетите на държавите-членки. Това е факт, който не трябва всъщност да забравяме.

На второ място, ние, социалдемократите, не приемаме виждането, че мерките на строги икономии са единственият начин за справяне с кризата. Ето защо ние се борим за увеличаване на бюджета, особено в категория 1а, която включва инвестициите, изследванията и развитието, както и инициативите на трудовия пазар. Тук трябва да има увеличение. Ние обаче не сме напълно съгласни със Съвета и Комисията по отношение на проекта ITER. Ние одобряваме този проект, но той не трябва да бъде единственият приоритет, когато говорим за изследвания и развитие. Не бива да се позволява да се изместват други проекти. Следователно ако искаме да продължим проекта ITER, ще трябва да направим преглед и ще са необходими повече средства.

Трето, също толкова важно, ние следва да поддържаме солидарността по време на настоящата криза. Ако най-сериозните съкращения в структурните фондове засягат онези, които действително се нуждаят от помощ, в такъв случай политиката е неприемлива.

Четвърто, ние считаме също така, че е оправдано известно увеличение поради Договора от Лисабон. Европейският съюз ще има редица нови задачи, свързани с Европейската служба за външна дейност, новите финансови институции, енергетиката и климата. Ние не можем да възложим нови задачи на Европейския съюз и после да не плащаме за тях.

На последно място, бих желал да спомена бюджета за външна политика, който очевидно страда от недостатъчно финансиране. Ако ние сме в състояние да си позволим да предоставим помощ на Палестина и да намерим необходимите средства за разширяване, ние се нуждаем от повече пари. Ето защо за нас, социалдемократите, беше важно също така да обвържем бюджета за 2011 г. с разискване, което има по-дългосрочна перспектива: относно собствените средства, бюджетните тавани за 2012 г. и 2013 г., както и финансирането на новия механизъм за финансова помощ. За да се постигне това, аз приветствам посочената от члена на Комисията гъвкавост като възможно решение. Аз съм абсолютно убеден, че няма да постигнем успех по време на настоящите преговори по бюджета, ако не можем по някакъв начин да преразгледаме бюджетните тавани или да оползотворим инструмента на гъвкавостта. Считам, че това е абсолютно наложително.

  Anne E. Jensen, от името на групата ALDE. – (DA) Г-н председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, драстични съкращения са надвиснали над публичните бюджети в повечето държави-членки. И така, не трябва ли да наложим ограничения и в бюджета на Европейския съюз? Да, би трябвало и именно това правим ние в някаква степен. Това е обща тема, заложена в предложението на Парламента за бюджета през следващата година. Ние се ръководехме от таваните, определени в многогодишната финансова рамка, но това ще бъде възможно единствено ако направим съкращения в определени приоритети и международни ангажименти. В противен случай няма да можем да отпуснем достатъчно бюджетни кредити за изследователска дейност, енергетика и помощ за Палестина. По-конкретно, налага се да направим съкращения в бюджетните кредити за проекта „ITER Fusion“, за общата външна политика и политика на сигурност, както и за държавите производителки на банани, и сътрудничеството с новите индустриализирани държави. Аз считам, че всичко това се дължи на факта, че многогодишната финансова рамка е твърде рестриктивна, и бих желала днес още веднъж да изразя съжалението си, че Комисията не е предоставила според обещанията си истински средносрочен преглед на рамката. Ние следва да направим преглед на финансовата перспектива до 2013 г. В противен случай ще си навлечем проблеми. Комисията току-що ни изпрати съобщение относно прегледа на бюджета, в който са заложени бюджетните редове за следващите няколко години, но тя не обяснява по какъв начин ще се вържат сметките през 2011 г., 2012 г. и 2013 г.

От името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа бих желала да благодаря на г-жа Jędrzejewska за умелото ръководене на гласуването по бюджета. Доволни сме от резултата. Ние бихме желали да видим няколко различни цифри в частта от бюджета, посветена на земеделието. Ние не искахме 300 млн. евро за млечния фонд. Също така бихме помогнали да се изчисти проблема със счетоводното уравняване. Ние гласувахме неправилно в това отношение. Има също така няколко пера в бюджета на Парламента, в които бихме желали също да видим икономии, но като цяло сме доволни от това, което ни се предлага сега, и аз с нетърпение очаквам конструктивните преговори със Съвета.

  Isabelle Durant, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н министър, г-н член на Комисията, аз също бих желала да похваля докладчиците, и по-конкретно г-жа Jędrzejewska и г-жа Trüpel. Аз считам, че г-жа Trüpel е свършила огромна работа, наистина изключителна работа, давайки възможност на ветераните в съставянето на бюджета, които са подготвяли проектобюджети в Парламента години наред, да работят съгласно новите условия, наложени от Договора от Лисабон – одобряване само с едно четене. Във всеки случай беше свършена отлична работа – благодаря ви.

Това беше също така маратон, в който председателите на нашите групи, в момента виждам само един от тях в залата, взеха участие на някакъв етап. На моменти ние бяхме малко уплашени, че нещата ще тръгнат на зле, но за щастие това не се случи благодарение на нашите докладчици и на председателя. Може да е нетрадиционно, но бих искала да похваля и неговата работа. Ние имаме полза от факта, че председателите на групите желаят да ни предложат амбициозен бюджет и преди всичко да го свържат с последващ контрол, с резултатите, които ще дойдат после в специалната комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г. (SURE), както и в контекста на предстоящата бюджетна перспектива, защото очевидно бюджетът за 2011 г. е едната страна, но това, което ще дойде след това, е по-важно. Аз съм доволна, че ние, заедно с председателите на групи и комисията по бюджети, постигнахме споразумение.

Ще видим! Остава фактът, че за момента ние имаме парламентарна позиция и след като чухме това, което трябваше да каже г-н Ватлет относно вижданията на Съвета, аз несъмнено имам някои опасения относно очакващото ни в помирителния комитет. Няма да бъде лесно, защото между исканията на Съвета и исканията на Парламента ние ще се борим да стигнем до споразумение. Аз разчитам на вас да ни помогнете в това отношение и да постигнем действително амбициозен бюджет.

Онези, които критикуват в Съвета увеличението на бюджетните кредити за плащания например, са несправедливи по отношение на бюджета. Това са минали ангажименти, въпрос на доверие: когато плащаме това, което сме обещали, ние просто правим това, което е нужно, дори когато то излиза от рамките на бюджетните кредити за плащания. Аз считам, че следва да сме внимателни и да не изпуснем най-главното тук.

Въпреки че ние ще подкрепим решението утре, аз смятам, че има някои непоследователности в настоящия бюджет и бих искала да посоча две по-значителни от тях по мое мнение.

Преди няколко месеца гласувахме по основното решение относно програмата до 2020 г., в която решихме да включим такива точки като зелената икономика, подпомагане на възобновяемите енергийни източници, зелени технологии и т.н., както и всичко, което създава заетост и работни места. Именно от тази гледна точка с цел формализиране на нашите намерения ние предложихме изменение, което да гарантира по-конкретно, че критериите за устойчиво развитие се вземат от програмата LIFE и се прилагат във всички други области. Считам, че това изменение ще бъде отхвърлено утре. Независимо от това аз ви призовавам да подкрепите нашето изменение, така че критериите за устойчиво развитие да започнат да се прилагат на практика, а не само на думи.

Сега стигам до второто противоречие: Международния експериментален термоядрен реактор (ITER). Неговият бюджет се намалява с 45 млн. евро. Това поне е нещо. Преди всичко обаче имаше опити да се вземат тези пари от селскостопанската политика; за щастие не бяха взети оттам, а от изследванията, което не е много по-добре. Тук аз отново ще се позова на това, което ни каза тази сутрин Бан Ки-Мун. Той призова ние, европейците, да бъдем пионерите в областта на възобновяемата енергия, да насърчаваме активно новите видове енергия, както и тези от миналото, но не такива, които осигуряват най-вече пари за акционерите и не помагат на европейските потребители или на бъдещите поколения европейци, на които ще се наложи да продължат да се справят с проблема с отпадъците. Стратегията „всичко или нищо“ по отношение на програмата ITER, която ще струва в крайна сметка 1,5 млрд. евро, е по мое мнение една голяма грешка и аз считам, че ние не правим това, което заявихме, че ще правим в решението за 2020 г.

В заключение, има още няколко проблема на дневен ред: ние имаме също така икономическо управление, ликвидиране на специалната група на Съвета и предложенията на Комисията; ще се изисква изключително много работа, за да се обвърже настоящия бюджет с бъдещите бюджети и финансовата перспектива.

  Michał Tomasz Kamiński, от името на групата ECR. – (PL) Настоящото разискване по бюджета и цялата серия от разисквания, които започваме, е голям тест за европейския елит. Ние дадохме на Европа Договора от Лисабон, а той даде на гражданите една по-солидарна Европа. Бих желал да кажа много ясно, че ние не бива да заявяваме, че искаме по-солидарна Европа, а в същото време да не даваме повече пари за нея. Това е отправната точка, с която искам да започна. Не можем честно да заявяваме, че искаме по-солидарна Европа, а да не искаме да плащаме за нея. За Европа са нужни пари и ако разгледаме структурата на разходите в европейския бюджет, структурата на разходите в държавите с най-голям принос, ще видим, че разноските за Европа не са най-значителното разходно перо. Като представител на Полша и на Централна и Източна Европа бих желал да повдигна и един друг въпрос: всички средства, които отиват за развитието на нашия регион, който представлява значителен потребител на стоките, разработени и произведени в Западна Европа, както и всички пари, инвестирани в новите държави на Европа, са пари, инвестирани в бъдещето на Европа. Една по-богата Централна и Източна Европа и по-голямото благоденствие в новите държави на Европа ще бъдат от полза и за онези държави от Западна Европа, към които ние се отнасяме с огромно уважение и които имат основен нетен принос за бюджета на Европейския съюз. По време на настоящото разискване също имаме нужда от по-голяма европейска солидарност.

  Miguel Portas, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, бих искал да бъда напълно откровен при това разискване. Това не е обсъждане между счетоводители, а въпрос на планове и избор за бъдещето.

Становището на правителствата е много просто: всички те са съгласни с новия консенсус от Брюксел. На национално равнище бюджетите се подчиняват на един единствен девиз: строги икономии. На европейско равнище резултатът от това е съвсем обикновен – остатъчен бюджет.

Бих искал да кажа на Съвета, че кризата все още не е приключила, но междувременно всъщност всички социални мерки на национално равнище се изтеглят. Кризата не е приключила, но всички национални бюджети сочат, че заплатите са намалени или замразени, пенсиите са понижени и най-несправедливият от всички данъци – ДДС – е увеличен.

На този фон правителствата отказват да дадат и едно евро повече за европейския бюджет. Тяхното предложение е с 3 млрд. евро по-малко от това, което сме се събрали да обсъдим днес. Въпреки това ние трябва да знаем, че предложението, за чието обсъждане сме се събрали, е скромно и му липсва смелост.

В действителност това, от което се нуждаем, е европейски бюджет, който може да компенсира за политиките на национално равнище с ясни инвестиции, насочени към създаване на работни места. Нуждаехме се от европейски бюджет, които да противодейства на неблагоприятните ефекти от бюджетните политики на национално равнище.

Това не беше вариант. Правителствата прехвърлят нови компетентности на Европа, без да прехвърлят ресурси, като по този начин се режат връзки, и все пак те могат да предложат повишения, които да бъдат обяснени единствено с това, че са платени от лобитата. Такъв е случаят с 350 млн. евро при предложеното финансиране за Института за ядрен синтез – инвестиция, която е много съмнителна при сега съществуващия климат.

Истинското основание, което е заложено на карта обаче, е едно. На национално равнище бюджетната дисциплина се основава на глупави наказания като тези, които франко-немското комюнике се опитва да заяви и да ратифицира днес. На европейско равнище това е остатъчният и посредствен бюджет, който хронично страда от недостатъчно финансиране.

Следователно на този етап е изключително важно да обсъдим собствените ресурси на Европейския съюз и необходимостта от данък върху финансовите транзакции на европейско равнище, който ще внесе частица справедливост в икономиката. Европа е отчаяна. Това е Европа, в която се провеждат общи стачки в Гърция, Испания и Франция дори и днес. Португалия и Италия също ще станат свидетели на стачки през следващия месец. Дължим на Европа, Европа, която се бори и е отчаяна, отговор, основан на справедливост, инвестиции и създаване на работни места.

  Marta Andreasen, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, този Парламент се присъедини към Европейската комисия в искането за увеличаване на бюджета за 2011 г. с приблизително 6 % в момент, когато националните правителства предлагат значителни съкращения на собствените си бюджети.

Онези, които защитаваха повишението, твърдяха, че допълнителното финансиране трябва да покрие новите компетентности, произтичащи от Договора от Лисабон. Всъщност не си спомням да съм чула или някой да е споменал по време на ратифицирането, че ще има някакви разходи, свързани с Лисабон, или какви ще бъдат тези разходи. Дори днес нямаме ясна представа за това, какво ще струва на данъкоплатеца прилагането на Договора от Лисабон.

Твърди се също така, че строгите икономии не са точното решение по време на криза и че е необходимо да се изразходват повече средства за обучение, възобновяема енергия и т.н. Ако разгледаме неизпълнението за предишните няколко години, става ясно, че ЕС не успява да изготви ефективен бюджет. Този неуспех се дължи на установяваните всяка година от Европейската сметна палата нередности. Въпреки това най-голямото увеличение, което се предлага – 17 % – отива за кохезионните фондове – областта, в която одиторите отчитат най-голям брой нередности.

Ако намирам за странно, че във време на криза ЕС иска да увеличи собствения си бюджет, още по-трудно мога да си обясня факта, че Европейският парламент иска да удвои собствения си бюджет за представителни разходи. Да не би да казваме, че Обединеното кралство прави драстични бюджетни съкращения на детски надбавки и финансиране на университети, отлага схеми за изграждане на училища или прави други болезнени съкращения само за да финансира повече шампанско и стриди за Европейския парламент? Разумно ли е Обединеното кралство да съкращава военните разходи, като в същото време нетният принос към Европейския съюз ще се увеличи от близо 6 млрд. британски лири на 8 млрд. британски лири през следващите две години? За британския народ това е просто неприемливо.

(Ръкопляскания от групата „Европа на свободата и демокрацията“)

  Lucas Hartong (NI). – (NL) Г-н председател, когато слушам коментарите на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), и особено на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент по бюджета за финансовата 2011 година, ме обзема унизителното чувство, че не искам да бъда част от Европейския парламент. Докато хората у дома изпитват несигурност за работните си места и доходи, а ние чакаме вдъхновяващи политици да правят икономии където е възможно и да инвестират където няма никаква нужда от това, Комисията и Парламентът всъщност успяха почти повсеместно да увеличат разходите за всякакви безполезни и ненужни хобита.

Когато членът на комисията г-н Барозу призовава държавите-членки да правят икономии, неговата Комисия и Европейският парламент увеличават бюджета за 2011 г. Това не може да бъде приемано сериозно и все пак се случва. Явно Парламентът не осъзнава какви са грижите на гражданите в отделните страни. С едно единствено положително изключение това е едно тъжно, сиво и скъпо съществуване.

Да, някои хора в тази зала си мислят, че това са непрестанните приказки на тази странна Партия на свободата – и е вярно, г-н председател, че изправяме огледалото и задаваме следните въпроси: „Необходимо ли е да пилеем парите на нашите граждани за скъпи официални коли, включително за лично ползване. Необходимо ли е да наливаме пари за празненства, когато Европа се намира в условия на най-сериозната икономическа криза? Нужно ли е да създаваме скъпа Служба за външна дейност, когато всички държави-членки могат отлично да се справят с тази дейност и сами? Нужно ли е да поддържаме скъпи комисии и да изпращам още средства в Йемен и палестинските територии?“

Тези въпроси се задават само от Партията на свободата (PVV). И все пак не оставайте с погрешно впечатление. тази партия вече не е сама в Европа. Ние се борим за гражданите и искаме нашият глас да се чува в този скъпоструващ цирк. Гордея се с моята държава и с нейните граждани и ще продължа да говоря на висок глас, тъй като всичко това трябва да се каже и аз искам да го правя. Ето защо ще гласуваме против бюджета за финансовата 2011 година.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Gerben-Jan Gerbrandy (ALDE). – (NL) Г-н председател, можем да кажем, че нидерландската Партия на свободата (PVV) е антиевропейска партия, ако съдим по аргументите на г-н Hartong и от предложените от нея изменения. Твърди се също така, че това е партия, която се бори срещу престъпността и иска да върне хората обратно по родните им места. Въпросът ми към г-н Hartong е, как бихте могли да направите това, ако сведете целия бюджет на Европол до нула, ако сведете разходите за Шенгенската информационна система до нула и ако напълно премахнете 113 млн. евро от Европейския фонд за връщане?

  Lucas Hartong (NI). – (NL) Г-н председател, благодаря на моя колега за поставения въпрос. Както г-н Gerbrandy добре знае, борбата срещу тероризма и свързаната с нея политика е проблем на държавите-членки и ние не считаме, че попада в областите на компетентност на Европейския съюз. Освен това съм сигурен, че моят многоуважаван колега също така знае, че има голяма честота на измамите в рамките на Европол през последните години – въпрос, който обсъждахме наскоро в Парламента, и това за мен е достатъчна причина да върнем политиката в областта на полицейските въпроси обратно сред компетентностите на държавите-членки.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, аз също имам въпрос към г-н Hartong. Много бих искал да знам дали във връзка с тази критика на финансите на ЕС неговата партия, която, разбира се, в момента играе ключова роля в нидерландския парламент по отношение на подкрепата за правителството, не иска държавата Нидерландия, която също така има нетен принос в бюджета, да намали сумата, която внася към него.

  Lucas Hartong (NI). – (NL) Това е много интересен въпрос и е тема, по която ще има още много обсъждания в този Парламент. Новото правителство на Нидерландия всъщност очерта като свой приоритет намаляване на вноската в бюджета на Европейския съюз – нещо, което одобрявам и за което съм благодарен. Освен това със сигурност ще дадем своя принос към обсъжданията по Многогодишната финансова рамка на Парламента. Следователно можете да бъдете сигурни, че ще бъдем много критични относно допълнителното увеличение на бюджетите за 2011 г. и за следващите години.

  José Manuel Fernandes (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бюджетът за 2011 г., който Парламентът предлага, е амбициозен, интелигентен и съобразен с ангажиментите, поети много стриктно и реалистично. Добре зная, че интелигентната амбиция е възможна, тъй като бюджетът на ЕС продължава да възлиза на близо 1 % от брутния национален доход.

Този бюджет също така ясно показва необходимостта от преразглеждане на многогодишната финансова рамка, предвид тесните маржове на показателите от бюджета и най-вече на показатели 1А, 3Б и 4. Ясно е също така, че трябва спешно да се проведе разискване относно необходимостта от нови ресурси за бюджета на Съюза.

Прилагането на политиките и програмите, договорени от институциите на ЕС, е гарантирано срещу волята на Съвета, който предлага безпощадни и произволни съкращения както на бюджетните кредити за плащания, така и на бюджетните кредити за поети задължения, които не са съобразени с финансовото и бюджетното управление. Най-лошото от всичко е, че те поставят под въпрос изпълнението на инициативи и инвестиции, които носят печалба и добавена стойност за ЕС.

Справедливо е също така – и поздравявам докладчика за това – че определяме политиките за младите хора, образованието и мобилността като приоритет. Увеличихме финансирането за Програмата за обучение през целия живот, Оперативната програма за заетост и професионално обучение (PESSOA), Програмата за мобилност на изследователите, програмата „Еразъм Мундус“ и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации. Що се отнася до мобилността при заетостта на младежта, бих искал да подчертая пилотния проект, в който аз лично взех участие: „Вашата първа работа в чужбина“.

Освен това не мога да пропусна да подчертая целта на Парламента за отлична законодателна работа, съчетана с точността, която личи от съкращаването на този бюджет с 25 млн. евро в сравнение с първоначалното предложение, направено преди срещата с Бюрото.

  Derek Vaughan (S&D). – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчиците за работата, която свършиха по бюджета. Всеки бюджет е труден, но на фона на съкращенията в държавите-членки вероятно този бюджет е по-труден от нормалното.

Всъщност коалиционното правителство в Обединеното кралство утре ще обяви жестоки съкращения от близо 83 млрд. британски лири, което ще засегне всеки един човек в страната. Считаме, че това решение е взето твърде бързо, идва твърде скоро и съкращението е прекалено голямо.

Всички ние обаче знаем, че трябва да внимаваме с разходите на ЕС и следователно трябва да се уверим, че парите на ЕС се изразходват разумно. Необходимо е също така да гарантираме, че ЕС и Европейският парламент могат да понесат своите отговорности и че ние можем да финансираме приоритетите си – приоритети като Структурните фондове и научноизследователската и развойна дейност, които са в полза на гражданите, общностите и малките и средните предприятия в целия ЕС. Всички тези неща ще ни помогнат да се справим и с дефицита и дълга. Тези позиции не трябва да се разглеждат като ненужни разходи, а като инвестиции в нашето бъдеще.

Докато държавите-членки искат да съкратят пътя си за излизане от кризата, ние считаме, че можем да помогнем за създаването на различна стратегия – стратегия, базирана на способността ни да се справим с трудности като дълга, дефицита и нарастващата безработица. Тъй като трябва да намерим финансиране за тези приоритети, разбира се, е необходимо да контролираме ненужните и административните разходи. Когато допълнителните разходи са оправдани, трябва да ги подкрепяме. Нека не забравяме, че някои от извънредните разходи на ЕС в момента са резултат от решения, подкрепени от държавите-членки, като например Службата за външна дейност и създаването на три нови агенции за финансово управление.

Когато допълнителните разходи не са необходими, трябва да им се противопоставим. Това важи за общия бюджет, както и за бюджета на Европейския парламент. Докладчикът вече даде някои примери за области, в които вече сме положили усилия за реализиране на спестявания в бюджета на Парламента. Ще посоча само един – освобождаването на резерва за втория транш от 1500 евро на месец на член на ЕП. Трябва да включим всички разходи за наемане на допълнителен персонал, преди да обмислим отпускането на резерва и се надявам членовете на ЕП да подкрепят това становище.

Надявам се също така, че когато утре гласуваме, членовете на ЕП внимателно ще се вгледат във всяко изменение, за да гарантираме, че сме постигнали подходящия баланс между инвестиции и поемането на нашите отговорности като Парламент и добре планирани публични разходи. Сигурен съм, че всеки член на ЕП би искал да гарантира, че ЕС ще има добавена стойност за разходите на държавите-членки, както и за гражданите и териториалните общности.

В заключение се надявам, че на заседанията за съгласуване Съветът ще признае, че трябва да разгледа не само съкращенията, но също и инвестициите и увеличаването на работни места в ЕС, от които отчаяно се нуждаем.

  Carl Haglund (ALDE). – (SV) Бих искал да благодаря на докладчика, който е свършил отлична работа. Бих искал също така да благодаря на докладчика за комисията по бюджети, който води преговорите изключително добре.

В момента преживяваме неблагоприятен икономически период – факт, който беше отчетен от моите колеги. От името на моята група бях отговорен за така наречените „други части от бюджета“. В трудни икономически времена е лесно в крайна сметка да се окажем със символично разискване относно собствените разходи на Парламента и увеличаване на разходите. Лесно е това да се интерпретира като популизъм, но както моите колеги от Обединеното кралство отбелязаха, тъй като разходите за асистентите и разходите на представителството на председателя със сигурност не са големи на фона на голямата картина и бюджета на ЕС, значението им е символично. Вероятно трябва да разгледаме собствените си разходи и да се въздържаме от увеличаването им при неблагоприятна икономическа конюнктура.

По отношение на проектобюджета като цяло бих искал да изразя критиката си към Съвета. Разбирам, че Съветът иска да направи известни съкращения в бюджета за тази година. За нас например е напълно логично да искаме 6 % увеличение, но в същото време не би било много последователно от наша страна да правим съкращения в научноизследователската и развойна дейност и иновациите, тъй като едва миналата пролет се споразумяхме за стратегията „Европа 2020“, която се съсредоточава главно върху тези области. Ето защо приоритетите на Съвета за бюджета за финансовата 2011 година изглеждат малко нелогични.

И накрая, по отношение на разискването за собствените ресурси, много от нас в групата на Алианса на либералите и демократите за Европа го одобряват. То е необходимо. В момента сме свидетели на нещо като ръкопашна борба относно финансирането на бюджета, което не е особено конструктивно. Добре е, че сега можем да обсъдим други модели за гарантиране на бъдещия бюджет на ЕС.

  François Alfonsi (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, бюджетът за 2011 г. е първият бюджет на Съюза съгласно новите разпоредби на Договора от Лисабон. Нашите докладчици свършиха много добра работа от името на европейските институции, за което им благодаря. Нашият Парламент успя да устои на натиска да наложи бюджетни ограничения на разходите за нашите приоритети, особено в областта на устойчивото развитие. Приветстваме някои от одобрените изменения.

Като член на ЕП от Корсика приветствам факта, че отсега нататък европейските фондове ще бъдат достъпни за застрашените езици в Европа независимо от статута на държавата-членка, в която се говорят. Считаме също така, че този бюджет на ЕС поставя началото на разисквания, които са важни за бъдещето на Европа. Според нас вотът в подкрепа на бюджета за 2011 г. е първата стъпка. Работата на Парламента едва сега започва.

Първо, нашите правомощия трябва да заработят. Комисията и държавните ръководители получиха интересни сигнали в това отношение, главно по отношение на проекта ITER.

Второ, трябва да започнем разискване и следователно да установим баланс на силите, за да бъдат увеличени нашите ресурси при предстоящата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г. Необходимо е Съюзът да разполага със свои собствени ресурси, като данъци върху финансовите транзакции или въвеждането на европейски данък за въглеродните емисии.

Следователно бюджетът за 2011 г. несъмнено предизвиква полемики, дори те да са изразени само символично. Чрез този бюджет Парламентът осигурява средства за новите си отговорности и се подготвя за разисквания, които ще определят бъдещето на Съюза.

  Lajos Bokros (ECR). – (EN) Г-н председател, бюджетът на ЕС за 2011 г. е първият бюджет, който се изготвя съгласно Договора от Лисабон, но не е първият във века на ограниченията. Глобалната финансова криза разкри дълбоките структурни слабости на европейския модел за развитие, основан на високи данъци, голямо фискално преразпределение, липса на гъвкави пазари на труда и ненужно разширени социални разпоредби. Сега е време да преосмислим и преструктурираме фискалната политика не само на национално, но и на европейско равнище.

Бюджетът на ЕС за финансовата 2011 г. показва някои признаци за строги икономии, но не навлиза достатъчно навътре в структурните промени. Това се дължи на факта, че много хора мислят, че количеството означава качество, а именно, колкото по-големи са разходите, толкова по-добър е ефектът върху европейската икономика и общество. Нещо повече, те изискват допълнително финансиране, защото Договорът от Лисабон и стратегията „Европа 2020“ възложиха нови мандати на Общността.

Но в това схващане има фундаментално неразбиране. Бюджетът на ЕС е малък в сравнение с националните бюджети и така трябва да бъде. Той не трябва да се увеличава, за да изпълнява функциите си. Това, което е от значение, е структурата на бюджета и ефективността на разходите. Необходим е ясен фокус върху иновациите, научноизследователската и развойна дейност, висшето образование, избрани области на енергопреносни мрежи, селско стопанство и развитие на селските райони. Нашият бюджет напълно се различава от националните бюджети, които имат твърде малко дискреционни разходи. При нас те са много. Бюджетът на ЕС трябва да се разглежда като бюджет от капиталовложения, а не като текущ бюджет. Той трябва да се концентрира само върху инвестициите в общото европейско бъдеще.

Ето защо нашата група има отчетливото усещане, че бюджетът на ЕС не трябва да се увеличава. Той никога няма да замени националните бюджети, които са знак за национален суверенитет. Няма нужда от данък на ЕС. Данъците на равнище ЕС няма да заменят, а неизбежно ще допълнят националното данъчно облагане, като по този начин допълнително ще увеличат данъчните недостатъци на европейската зона в сравнение с останалия свят.

Групата Европейски консерватори и реформисти казва „не“ и на емитирането на облигации. Дълговите ценни книжа означават дълг, както и отворена врата за натрупване на по-голям дълг чрез дефицитите. Имаме достатъчно дългове на национално равнище и дори още повече нефинансирани задължения. Не се нуждаем от допълнителни пластове дълг, който ще разруши бъдещето на европейската младеж и ще превърне трайния спад в Европа в необратим процес. Групата Европейски консерватори и реформисти е съгласна с приоритетите на бюджета за финансовата 2011 година, посочени от докладчика – младеж, образование и мобилност – но ако приемем тези цели сериозно, би било логично, че това, от което младите хора имат нужда, не е по-голяма фискална тежест във век на неблагоприятно демографско развитие, а повече солидарност и инвестиции в общото ни бъдеще.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, този бюджет, както много други, се определя от ограниченията на една изключително тясна многогодишна финансова рамка, която на практика пречи на всяко възможно икономическо и социално сближаване. Следователно е необходимо да се направи спешен преглед на финансовата рамка, както вече беше посочено. Предложеният бюджет обаче отново е под размера, определен в многогодишната финансова рамка. Изправени пред постоянно задълбочаващата се криза, безработицата и условията на живот на милиони хора, всички ние отново се сблъсквам с това, какво наистина означава за някои прехвалената европейска солидарност.

Или бюджетът е инструмент за солидарност, намаляване на неравнопоставеността, насърчаване на икономическото и социално сближаване и по този начин служи на интересите на работниците и хората, или по-скоро е инструмент за създаване на неравнопоставеност, задълбочаване на причините за неолиберализма, за несигурност в областта на заетостта, безработица, външна намеса и война, и следователно е в ущърб на интересите на хората и работниците.

Това е и посланието, с което са пропити и непрекъснатите боричкания в Европа. Още от самото начало малкият размер на бюджета компрометира ролята му за преразпределение на средствата, лишава го от справедливост и влошава вредните ефекти от политиките, които ЕС провежда.

Следователно ние искаме да кажем, че има алтернатива на този бюджет и тя не само е възможна, но и все по-необходима. Във връзка с това сред различните предложения, които направихме, е и това за създаването на Европейска програма за заетост и устойчиво развитите, засягаща 1 % от брутния вътрешен продукт на ЕС, с допълнителен капитал от държавите-членки. Целта е да се постигне реална конвергенция, стимулиране на потенциала на всяка държава, устойчиво използване на собствените й ресурси, инвестиции в производството и създаване на работни места с права.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: DIANA WALLIS
Заместник-председател

  Bastiaan Belder (EFD). – (NL) Г-жо председател, икономическата криза ни принуди да правим икономии, което е пределно ясно от бюджетите на държавите-членки. От една страна, Европейският парламент се опитва да увеличи бюджета за 2011 г. Няма оправдание за факта, че докладчиците на високо политическо равнище все още биват обвинявани за това, че са се противопоставили на извънредно малкото количество средства.

В допълнение Парламентът изрази желанието си Европейският съюз да бъде по-независим при събирането на собствените си ресурси. Ето защо принципът за финансиране на Европейския съюз от държавите-членки е под обстрел. Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент се противопоставя на данъка върху финансовите операции, приходите от който ще влизат в бюджета на ЕС. Въвеждането на данък на ЕС обаче би било нежелателно. Ако ще се въвежда данък върху банките, приходите ще трябва да отиват за изплащане на огромни публични дългове в държавите-членки. В крайна сметка те трябва да изразходват огромно количество средства за спасяване на банките.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, бюджета на ЕС за 2011 г. е предизвикателство за всички: Парламента, Съвета и Комисията. От влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент има повече отговорности и законодателна работа. Преди всичко бих искал да посоча, че бюджетът на ЕС понастоящем възлиза на малко над 1 % от брутния национален доход.

Искам да се спра по-конкретно на три въпроса.

Първо, бюджетът на ЕС за финансовата 2011 година определя приоритети, които трябва да бъдат засилени в светлината на икономическите проблеми в Европа след структурната криза от последните години. Преди всичко намалението на текущото равнище на безработицата в Европа трябва да остане в центъра на усилията, например чрез инвестиции в икономиката, промишлеността, туризма, енергетиката и политиката за климата, и чрез запазване на съществуващите работни места и създаване на нови. Във връзка с това имам предвид по-конкретно приоритетите като младежта, обучението и мобилността. Трябва да отделим внимание на програми като тази за обучението през целия живот и програмата „Младежта в действие“. Те подкрепят стратегията на ЕС за икономическо възстановяване и стратегията „ЕС 2020“. С по-добро обучение – по-конкретно обучение, което им осигурява квалификация, пред младите хора се разкриват значително по-добри възможности на пазара на труда. „Еразъм“ не само улеснява усвояването на езици, но и стимулира мобилността, което е важно във век на глобализация. По отношение на мобилността от младите хора също така се изисква да поемат отговорност и тази програма трябва да се използва доста по-широко.

Второ, основаната цел на общата селскостопанска политика трябва да продължи да бъде поддържане на стабилността на пазара и сигурността на хранителните доставки.

Не на последно място, третата ми бележка е, че в тези трудни икономически времена средствата са ограничени. Както съм казвала много пъти преди, трябва да намалим бюрокрацията във всички възможни области и да осъществим взаимодействие с държавите-членки и да усвояваме тези средства.

  Alain Lamassoure (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, приемайки тези изменения към проектобюджета за финансовата 2011 г., комисията по бюджети искаше да действа отговорно. Г-н министър, ние разбираме позициите на правителствата.

Във всички държави се провеждат смели и непопулярни политики за намаляване на дефицитите, които станаха неприемливи. Европейският парламент даде подкрепата си за тези политики. На фона на това не можем да искаме от държавите-членки да увеличат данъците или дълговете си, за да финансират същественото повишаване на европейския бюджет.

Ето защо за първи път от 20 години Европейският парламент няма да гласува никакви изменения, които да надвишават таваните на сегашната финансова перспектива. Аналогично там, където Съветът е достигнал символично нарастване от 0,2 % от бюджетните кредити за поети ангажименти, комисията по бюджети предлага 0,8 % в евро, което всъщност е намаляване на обема. Що се отнася до плащанията, г-н министър, Европейският парламент ще се вслуша внимателно в Съвета, чието ясно послание беше разбрано.

В замяна Европейският парламент очаква същото чувство на отговорност от страна на Съвета. Договорът от Лисабон дава нови или по-големи правомощия на Европейския съюз: обща енергийна политика, обща външна политика и политика на сигурност, обща имиграционна политика, обща космическа политика и т.н. Дали би било отговорно да караме гражданите да вярват, че тези политики ще бъдат провеждани, без да се задели и едно евро за тях преди втората половина на това десетилетие. Амбициозната програма „Европа 2020“ беше приета единодушно миналия юли от Европейския съвет. Отговорно ли е след шест месеца да се окажем без ни най-малка представа за това, как ще бъде финансирана тази стратегия? Свидетели сме как финансирането на европейския бюджет от данъци върху националните бюджети доведе до политическа и финансова безизходица. Дали би било отговорно да откажем да продължим да развиваме тази система?

Според нас преговорите относно бюджета за 2011 г. – първият бюджет съгласно разпоредбите на Договора от Лисабон, трябва също така да бъде придружен и от политическо споразумение за гарантиране на бъдещото финансиране на политиките на Съюза, споразумение относно прегледа на финансовите перспективи от 2012 г. за допълване на финансирането на проекти, които вече се изпълняват, като ITER или Галилео, и да започне да финансира новите правомощия, произтичащи от Договора от Лисабон и приоритетите на стратегията „Европа 2020“, както и от споразумение за открито разискване относно реформата за собствените ресурси. Парламентът призова за тази реформа преди три години. Радваме се, че Комисията предприема някакви скромни първи стъпки и внася някои от възможните предложения.

Нека се споразумеем трите институции да работим заедно по този въпрос с помощта на националните парламенти. Нуждаем се от споразумение относно процедурата и графика в рамките на това глобално споразумение, което ние, както и Съветът, горещо подкрепяме.

  Ивайло Калфин (S&D). - Както мои колеги вече споменаха, бюджетът на Европейския съюз за 2010 г. се приема в условията на нова процедура, по която Европейският парламент и Съветът трябва да търсят общо съгласие. Европейският парламент напълно отчете тази особеност.

В обсъжданията в бюджетната комисия ние подходихме много отговорно и не направихме това, което е най-обичайното за всеки един депутат във всеки един парламент – да поискаме повече средства, като влезем в противоречие с представителите на изпълнителната власт.

Напротив, ние отчитахме, че в условията на икономическа криза, в които националните бюджети са под непрекъснат натиск за ограничения, бюджетът на Европейския съюз трябва да даде пример в това отношение. Призивът на страните членки, който съвпада с този на европейските граждани, е да се търсят всички възможности за пестеливост и увеличена ефективност при изразходването на публичните средства.

Ние потърсихме всички възможности за увеличаване на ефективността. Резултатът е това, което предложихме. За първи път Европейският парламент е толкова отговорен още от самото начало на обсъждането на бюджета. В същото време очаквам, че Съветът също ще прецени още един път своите позиции.

Не трябва да забравяме, че повишената ефективност има своите граници. Намаляването на средства означава намаляване на политическите амбиции. Какъв сигнал дава Съветът като предлага драстично намаляване на средствата по параграф 1а? Именно тези средства отиват за иновации, за интелигентен растеж, което е и в основата на всички национални програми за изход от кризата и в стратегията "Европа 2020".

Как да се постигнат тези цели като се намалява бюджетът? Това на практика означава, че ние се отказваме от редица европейски приоритети. Кога сме искрени пред европейските граждани? Когато Съветът тържествено обявява нови политики, възлага на европейските институции нови функции или когато не се съгласява за това да се отпускат средства?

През последните години европейският бюджет е все по-малка част от икономиката на Съюза. Същевременно функциите, които се възлагат на Европейския съюз са повече. Следователно, тук става въпрос за това, че бюджетът е основен инструмент за постигането на определени политически цели. Той не е цел сам по себе си. Европейският бюджет носи добавена стойност на данъкоплатците. Той постига много повече отколкото могат да постигнат същите средства, ако се изразходват от 27 страни членки.

Не може да се прави пряка връзка между европейски и националните бюджети. Днешното свиване на разходите в националните бюджети е следствие на увеличаването му през миналата година. Това не се случи с европейския бюджет, той е много по-стабилен.

  Alexander Alvaro (ALDE). – (DE) Г-жо председател, бих искал по-конкретно да благодаря на двама докладчици. Както много други мои колеги вече споменаха, изглежда сякаш използваме формулата „повече пари е равно на по-добри политики“. Считам, че точно обратното е вярно, с други думи, че по-добрите политики заслужават повече средства. Необходимо е парите, които осигуряваме, да се използват ефективно. Ако отчитаме това като важен критерий заедно със съответните механизми за контрол, ще постигнем успех. Няма смисъл да финансираме свещени крави, като бюджета за селско стопанство и структурната и кохезионна политика, ако в същото време не ги реформираме и модернизираме. Много от моите колеги казаха – и аз напълно съм съгласен с тях, че трябва да се концентрираме върху области като изследване и развитие, възобновяеми източници на енергия, енергийна сигурност и образователна мобилност.

По въпроса за дисциплината, позволете ми отново да се върна към постигнатото в Довил споразумение, защото дисциплината е нещо, което също така трябва да очакваме от държавите-членки. Новинарската агенция Франс Прес цитира френски представител: „В Германия има аятоласи, които заемат твърда пруска позиция по въпроса“, казва той, като има предвид непреклонната позиция на германското правителство. Лично аз се съмнявам френският представител на Европа да има такава житейска философия, че раздаваме свободно парите, които и без това нямаме, и бъдещите поколения да бъдат принудени да плащат натрупаните днес дългове. Не мога да повярвам, че държавите-членки искат да направят подобно нещо и е крайно време да покажем това по време на съответните преговори за бюджета чрез дисциплината, за която призовахме и засвидетелствахме през май.

  James Elles (ECR). – (EN) Г-жо председател, поздравявам докладчиците за това, което са се опитали да направят предвид много трудните финансови обстоятелства, както чухме по време на разискването днес следобед.

В момент, когато британското правителство предлага най-широкообхватните съкращения за едно поколение, ние, като представители на Консерваторите, призовавахме за замразяване на европейските разходи. Ние считаме, че бюджетът на Европейския съюз трябва да се използва, за да се добави истинска стойност в области като гарантиране на икономическия растеж в момента и възстановяване в бъдеще, стабилност в ЕС и по света, намаляване на бедността в световен план и борба с общото предизвикателство, свързано с изменението на климата.

Освен това ние внесохме изменения към решението за бюджета, в коeто искаме да се изяснят три конкретни области: относно разходите, например за външните офиси на Парламента в държавите-членки; безпокоим се за финансирането на неправителствените организации, за които бихме искали Европейската комисия да изготви доклад; и не на последно място, щедрите пенсионни схеми в Правилника за длъжностните лица, включително тези за членовете на Комисията, които се пенсионират. Това са въпроси, по които искаме уточнения през следващите месеци.

Във връзка с един по-широк поглед днес следобед беше публикувано прессъобщение от Европейската комисия.

Първо, считаме, че моментът не е подходящ да мислим за допълнителни собствени ресурси в разгара на най-тежката финансова криза през последните 70 години.

Второ, г-н член на Комисията, като казваме „да“, нуждаем се от повече гъвкавост, и „да“ – ние искаме да се постави по-голям акцент върху резултатите и да се види доколко това е съвместимо с призива за 10-годишна финансова перспектива, когато виждаме, че резултатите от средносрочния преглед са напълно безполезни при задачата, с която се занимаваме. Не можем да определим числата за десет години напред, когато дори не знаем как ще изглежда европейската икономика след две години.

И накрая, що се отнася до моята страна, нашият нетен принос се увеличава с 60 % през следващите две години, но без промяна в общата селскостопанска политика. Защо тази година да е по-различно? Трябва да поискаме нетен таван за нашия принос, докато създадем справедлива система за формиране на бюджета на ЕС.

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, знаем, че бюджетът на ЕС е основният инструмент, използван за прилагане на политическите ориентации и приоритети. Знаем също така, че естеството на бюджета се определя по същество от финансовата рамка за периода 2007-2013 г. Следователно от политическа гледна точка това не е гъвкав инструмент. Това, което не успяхме да разберем, ако мога така да се изразя, е следният абсурд: по време на най-голямата финансова криза, жертва на която са домакинствата и работниците, малките и средните предприятия и младите хора, всички предложения, направени от Комисията до Съвета, се свеждат до инициативи за дружествата от частния сектор. През всичките тези години догматизмът на така наречения свободен пазар и амбициозната Лисабонска стратегия беше сочен като причина за острата безработица и увеличаването на бедността и ниската заетост. Защо през всичките тези години поставяхме акцент върху инструментите и стратегическия подход към международните регулации, които се използват в предложения бюджет? Ако съществуващият модел е провал, защо да не предложим смела социална промяна?

Накрая, бих искал да привлека вниманието ви към проблема за хората, които изчезнаха в Кипър след турската инвазия и събитията между 1963 г. и 1967 г., които доведоха до разделянето на острова. Приветстваме факта, че Европейският парламент отново одобри бюджетни кредити в размер на 3 млн. евро за комитета за изчезналите лица в Кипър. Това е въпрос, който засяга както кипърските турци, така и кипърските гърци. Все пак трябва да подчертая, че Турция следва да позволи съдбата на липсващите ни сънародници да се изясни по систематичен и ясен начин и да се предостави цялата документация, класифицирана като военна тайна.

  Frank Vanhecke (NI). – (NL) Г-жо председател, в този Парламент аз представлявам народа с най-голям нетен принос от средства на данъкоплатци в Европейския съюз. Всеки фламандец внася нетно приблизително 290 евро годишно, за да гарантира функционирането на европейските институции. Ние, фламандците, сме шампиони сред европейските данъкоплатци.

Следователно считам за особено неприемлив факта, че още в първите си параграфи настоящият доклад размахва пръст на хората, които се осмеляват да задават въпроси, основателни въпроси за размера на приноса в Европейския съюз и за ползите от голяма част от разходите на Европейския съюз. Не е сигурно, че парите на данъкоплатците се изразходват по-ефективно на европейско равнище, отколкото на равнищата, които са по-близо до тях. Всъщност вярно е точно обратното.

За мен начинът, по който административният колос на ЕС продължава да се разширява, също е неприемлив, особено сега, когато във всички тези европейски институции се плащат толкова щедри заплати. Да не споменаваме европейските субсидии, например 1 млн. евро годишно за неправителствени организации, към които едва ли се прилагат ефективни критерии.

Всички държави-членки на ЕС трябва да положат огромни фискални усилия и да правят икономии. Може да очакваме и много по-големи усилия от страна на Европейския съюз, но явно си мислим, че сме по-висока класа. Това е още една пропусната възможност за Парламента и Европейския съюз.

  Reimer Böge (PPE). – (DE) Г-жо председател, по отношение на казаното от г-н Vanhecke се изкушавам да отбележа колко ниска застрахователна премия е това за фламандските граждани на ЕС, защото ЕС гарантира мира, свободата и просперитета и, за щастие, също така уважението и толерантността към всеки гражданин в ЕС.

Обсъждаме бюджета за 2011 г. в момент, когато се консолидират публичните бюджети. Независимо че структурата на европейския бюджет, разбира се, изобщо не е съпоставима със структурите на националните бюджети, ние също трябва да си наложим ограничения и въпреки това трябва да говорим за области с фокус в бъдещето. Всъщност в това се крие и балансът. Отказът от страна на Комисията и Съвета да се направи преглед и преразглеждане де факто ще доведе до по-късното влизане в сила на бюджетните аспекти на Договора от Лисабон. В момент на глобализация, когато става въпрос за икономическото и политическо оцеляване на Европейския съюз, това не е адекватен отговор на въпросите, засягащи бъдещето. При съгласуването най-накрая ще имаме възможност, надявам се, да говорим разумно и на равни начала за добавената стойност и субсидиарността, за положителните и отрицателните приоритети, за спешните политически изисквания.

Наред с това трябва също така да обсъдим актуализирането на Междуинституционалното споразумение (МИС) относно бюджета. Трябва да постигнем съгласие относно процедурата, по която в бъдеще заедно ще обсъждаме и ще вземаме решения относно многогодишната финансова рамка. Нуждаем се от по-голяма гъвкавост на базата на точки 21 и 23 от МИС. Освен това, моите извинения към г-н члена на Комисията, но ако вашият документ твърди, че усвояването на бюджета на ЕС за механизма за стабилизиране е иновативно използване на бюджета на ЕС, аз бих казал, че по принцип това означава заобикаляне на Парламента. Това също е въпрос, върху който трябва да поработим.

Накрая, искам да отправя една много важна бележка към Съвета. Оплаквате се, че сме направили съкращения във връзка с ITER. Ние обаче искаме надеждно многогодишно решение за ITER, но вие не трябва да се оплаквате от сегашните съкращения, тъй като управленските структури на ITER са много слаби. Първо трябва да се реши този въпрос и след това ние ще намерим разумно решение, но не такова, което да се разделя на малки части и да се разпределя в период от три години.

  Eider Gardiazábal Rubial (S&D). – (ES) Г-жо председател, прилагаме нови политики, приемаме нови предизвикателства, поемаме ангажименти към трети страни, но когато настъпи моментът на истината, не искате да ги финансирате със свежи пари.

Изглежда инструкциите от Съвета и Комисията са да се грижим за новите приоритети, но да се откажем от предишните. Не сме съгласни с това отношение. Освен това считам, че може да има само две обяснения: или липсва отговорност за реалните решения, които се вземат, или можем да считаме, че повече или по-малко се проявяват антиевропейски настроения.

За тези в първата категория мога да кажа, че когато някой поеме ангажимент, той трябва да го изпълни. Следователно не можем да се съгласим последните нужди да бъдат удовлетворени на 100 % и в същото време да забравяме тези, които не са текущи.

Що се отнася до онези, чиято единствена цел е да съкратят бюджета на Европейския съюз, бих ги помолила да помислят два пъти. Зная, че някои хора правят това, защото не вярват в европейската интеграция. Всъщност някои хора, както за съжаление видяхме в Парламента, не харесват идеята да изграждаме каквото и да е заедно. Те предпочитат да работят за себе си, без да се интересуват от съседите си. За сега обаче те са малцинство.

Във всеки случай помирителният комитет ще трябва да вземе решение и ние се споразумяхме по основните въпроси. Искаме също така да финансираме международния експериментален реактор за термоядрен синтез (ITER). Въпросът е как? Дали ще финансираме новите приоритети, като намалим средствата за предишните, както искат Съветът и Комисията, или ще го направим както е редно?

Постигнахме споразумение и намерихме 1,8 млрд. евро за Европейския план за икономическо възстановяване. Защо трябва сега да съкращаваме рамковата програма за изследвания, за да финансираме ITER? Нека бъдем последователни.

Не можем шумно да обявим стратегията „Европа 2020“ в търсене на устойчив растеж от икономическа, социална и екологична гледна точка и да се опитваме да постигнем това, което Лисабонската стратегия не успя да постигне, а веднага след това да преминем към съкращаване например на разходите за изследвания, за да се финансират разходи за други изследвания. Те оправдават това, като казват, че се намираме в епоха на съкращения.

Все пак те режат бюджета всяка година, а сегашната финансова рамка беше приета през 2005 г., когато бяхме в период на икономически разцвет! Ето защо ние се борим за няколкостотин милиона евро – заради липсата им на амбиция през 2005 г. и защото се намираме в кризисен период.

Не е редно да ни казват, че министерствата на финансите на държавите-членки ще банкрутират в резултат от усилията, които искаме да положат. Искам само да спомена, че става дума за бюджетни усилия, възлизащи на 0,003 % от брутния национален продукт на Съюза. Мисля, че това е доста приемливо.

  Riikka Manner (ALDE). – (FI) Г-жо председател, г-н член на Комисията, докато бюджетът беше в процес на изготвяне, ние чухме от няколко места, че Европейският съюз трябва да затегне колана с оглед на сегашния икономически водовъртеж. Не можем обаче да се задоволяваме със съкратен бюджет, в който ще трябва да се откажем от нашите общи, а вероятно и от международните си ангажименти.

Това, което буди особено безпокойство по отношение на съкращенията на Съвета, е фактът, че както беше споменато по-рано, те са насочени, наред с другото, към изследванията и развитието. Нямаме право да захвърлим приоритетите си само защото държавите-членки искат да видят икономически растеж и по-малък публичен дълг. Когато бурята се усилва, трябва да можем да гледаме по-решително в бъдещето. Това се оказа добра формула например за моята държава – Финландия.

В целите от Лисабон се споменава цифрата 3 % от БВП като цел за изследванията и развитието. В момента тя е около 1,9 % в ЕС като цяло. Очаква се повишението от 1 % да създаде няколко милиона работни места. Трябва да се опитаме по всякакъв начин да постигнем тази много важна и амбициозна цел.

Според мен бюджетът за финансовата 2011 г., който ще бъде поставен на гласуване утре, показва, че комисията по бюджети счита за важно също така в бъдеще да се опитаме да създадем растеж чрез регионите. Ето защо съкращенията на Съвета за регионалното развитие са напълно необосновани. Надявам се, че Съветът също оценява значението на регионалната политика и силната й връзка със стратегията „Европа 2020“.

  Hynek Fajmon (ECR). – (CS) Бих искал да отправя три бележки по подготовката на европейския бюджет за следващата година. Според мен трябва да се опитаме да предприемем следните действия. Първо, Европейският парламент трябва да отчете реалната икономическа ситуация в държавите-членки – фактът, че в повечето държави от Европейския съюз икономиката или се забавя, или остава на същото равнище и че само в няколко държави тя бележи растеж. Не трябва да забравяме този факт и следователно не можем да искаме повишаване на европейските разходи, при положение че разполагаме с оскъдни ресурси. Второ, Европейският парламент трябва да продължи традицията на балансирано управление на европейските бюджети. Добре е, че имаме балансирани бюджети и не се налага да изпитваме необходимост от финансиране на дълговете си като почти всички държави-членки. Трето, Европейският парламент трябва да обсъжда бюджета така, че да можем след това както обикновено да го одобрим на последното пленарно заседание преди Коледа. Сигурността на одобрения бюджет е важна за икономическата стабилност в Европа и ние трябва да я подкрепим по този начин.

  Giovanni La Via (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, преди всичко бих искал да благодаря на г-жа Jędrzejewska и на останалите колеги за отличната работа, която свършиха през последните месеци и благодарение на която стана възможно да се определи позиция относно бюджета за финансовата 2011 година – първо за бюджета на Комисията, а утре и за този на Парламента.

Според мен отправната точка за действие във връзка с бюджета трябва да бъде понятието „европейска добавена стойност“, което, както знаете, означава, че европейските разходи трябва да генерират ясни, видими ползи за Съюза и неговите граждани. Във връзка с това трябва да се подчертае, че въвеждането на нови политики и увеличаването на правомощията, които вече са признати в Съюза, като резултатите от влизането в сила на Договора от Лисабон, показа по-ясно от всякога, че е необходим подходящ бюджет.

Следователно считам, че европейският бюджет трябва да остане достатъчно голям, за да се постигнат резултатите, които не могат да бъдат постигнати чрез разходи на национално или местно равнище. Това е дори по-важно в момент на криза като този, когато държавите-членки са се посветили на трудната задача да задържат разходите под контрол и да балансират собствените си бюджети и когато комисията по бюджети представи множество доказателства за внимателната си и отговорна политика, като за първи път от 20 години успя да ги задържи в границите на многогодишната финансова рамка.

Парламентът реши да следва първоначалната позиция на Комисията в много отношения, като в същото време осигури увеличаване на финансирането по редица от своите приоритети, предложени след март 2010 г., като младежта, мобилността, изследванията и иновациите. Следователно той премахна предложените от Съвета съкращения, които често се прилагаха безразборно и дори в основни бюджетни редове, както в случая със счетоводното уравняване по функция 2, който показа, че липсва ясна и обоснована процедура за вземане на политически решения в подкрепа на предложението.

Считам също така, че бюджетът за общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да остане на сегашното си равнище, особено с оглед на следващия преглед на ОСП, който предстои да се извърши след 2013 г. и за който ще е необходимо подходящо ниво на финансиране, което да бъде съобразено с размера, предвиден в настоящия бюджет.

  Edit Herczog (S&D). – (EN) Г-жо председател, не знам какво се случи в действителност, но бих искала да се изкажа като докладчик за комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Радвам се, че мога да предложа на групата на социалистите в Европейския парламент време, защото се случва рядко европейските социалисти, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, и комисията по бюджети да постигнат единодушно съгласие. И така, каквото и да кажа, е без значение. Единодушното съгласие е налице.

По отношение на глава 1а и глава 5 относно управлението на научноизследователската и развойна дейност всички ние считаме, че въведеното от Съвета съкращение просто е неприемливо в сравнение с проектопредложението на Комисията. Съкращенията просто не са приемливи в области като икономическо възстановяване и икономически стимули, всички политики относно предприемачите и политиките за малките и средните предприятия, в програмата за цифровите технологии, иновативните политики, политиките за научноизследователска и развойна дейност, космическите политики и програмите като ITER.

Бюджетът трябва да съответства на добрия тон на нашия договор и на нашите политики, като „ЕС 2020“, чудесния „Съюз за иновации“, цифровия достъп за всички, мрежата от следващо поколение и т.н.

Нашите думи трябва да отговарят на цифрите в бюджета. Следователно бюджетът трябва да е съобразен с предизвикателствата на глобалния свят през XXI век.

Можем да спрем Европа, но не можем да спрем развитието на света. Ето защо в нашата комисия постигнахме единодушно съгласие, че първо трябва да поискаме бюджетът да се възстанови до предложението на Комисията, което вече си беше компромис, тъй като ни трябваха повече средства, и след това да намерим допълнителни ресурси за новите политики съгласно Договора от Лисабон, а именно космическата политика и ITER.

Шоуто трябва да продължи. Готови сме по време на съгласувателната процедура да намерим възможно най-добрия компромис за европейските граждани, живеещи в XXI век.

  Gerben-Jan Gerbrandy (ALDE). – (NL) Г-жо председател, моята партия не счита за необходимо бюджетът за 2011 г. да бъде по-голям от този за 2010 г. – това не е нужно. Това, което наистина искаме обаче, е средствата да се изразходват много по-разумно, по начин, който ни дава възможност наистина да постигнем европейска добавена стойност.

За съжаление, Съветът не направи това. Напротив, той държеше на областите, които не са важни за бъдещето – селско стопанство и сближаване – и съкращаваше средства за знания, иновации, устойчивост и енергия, т.е. инвестициите, които ще определят конкурентната ни позиция в бъдеще. Ето защо не се изненадвам, че поне седем държави-членки гласуваха против общата позиция на Съвета.

Както знаете, бюджетът е окончателен и ние, Парламентът, буквално не разполагаме с достатъчна гъвкавост за маневриране между отделните глави. Съветът също вече се оплака от това. Жалко е, че прегледът на сегашната финансова перспектива е готов едва днес – прекалено късно, за да въведем тази гъвкавост. Резултатът от всичко това е, че – поне според мен – Парламентът няма избор. Трябва да повишим необходимите инвестиции в образованието, иновациите, устойчивостта и енергията, което ще доведе до по-голям бюджет, но Съветът не ни дава възможност за избор.

В заключение, г-жо председател, трябва да ни бъдат предоставени собствени ресурси, тъй като това е единственият начин да накараме Съвета да размисли.

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Говорим за новия бюджет на Европейския съюз на фона на кризата в публичните финанси в редица държави-членки и в контекста на твърде сериозните съкращения в националните бюджети, така че не е странно, че и ние търсим подобни съкращения в бюджета на Съюза. Искам само да привлека вниманието ви към факта, че най-ефективният и най-силният антикризисен инструмент, с който разполагаме, е общият пазар. Устойчив общ пазар може да се постигне по-бързо чрез използване на инвестиции в областта на политиката на сближаване и със структурни инвестиции. Следователно ви моля да не се опитвате да правите съкращения в области, в които не става въпрос за политиката за социално подпомагане или за прахосване на средства, а за инвестиции, които ни помагат да извлечем всички ползи от общия пазар – пазар, който разширихме през 2004 г. и 2007 г.

Има още нещо. Днес говорим за нов бюджет в контекста на изграждане на дипломатически институции. Моля, не очаквайте членовете на Европейския парламент от Централна Европа да дадат безусловната си подкрепа за увеличаване на разходите за Службата за външна дейност в ситуация, при която техните интереси и техните държави няма да бъдат представени на равни начала в тези нови институции.

  Ingeborg Gräßle (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в бюджета за 2011 г. най-важното нещо е общественото мнение в държавите-членки и трябва да отдадем дължимото на Съвета за това – справихте се много добре в това отношение. Представихте число от минус 2,77 %, но това е чисто безумие за националните парламенти, които не са запознати с въпроса. С други думи направихте съкращения там, където така или иначе има прекалено много средства по бюджетния ред, а след това Европейският парламент, който се опитва добросъвестно да отхвърли тези съкращения, така да се каже, се превръща в злодей и му се вменява вина. Всичко това е много изобретателно, но твърде плоско, за да завърши във ваша полза. Като член на комисията по бюджетен контрол не виждам признаци за това, че Съветът е заинтересован от един по-добър бюджет в дългосрочна перспектива. Къде са тогава съвместният мониторинг и съвместният бюджетен контрол? Що се отнася до Съвета, този план няма да проработи.

Бих искала да помоля – обръщам се по-конкретно към своите колеги, тъй като утре също ще обсъждаме резервите – да подобрим механизмите си за контрол. Безпокойството ми тук преди всичко е свързано с административния бюджет, просто защото и в държавите-членки се поставя сериозен акцент върху този въпрос. От 2007 г. въведохме наблюдение на персонала в областта на администрацията и координацията Трябва да продължим да извършваме това наблюдение. Отново създадохме резервен фонд за тази цел. Комисията има 100 официални позиции за генерални директори – 100 са от лятото. Според собствения й контролен показател обаче, тя има право само на 87. Друг резерв ще се използва, за да се изиска от Комисията да се върне на определения от самата нея брой от 87 такива позиции. Казахме, че се нуждаем от по-добро наблюдение на прилагането на законодателството на ЕС в държавите-членки, тъй като спазването на закона е крайъгълният камък на Европейския съюз. Има резерв и за това. Трябва да си зададем въпроса, какво ще се случи с Генерална дирекция „Развитие“ след създаването на Службата за външна дейност и какво ще се случи със службата за сътрудничество „ЮръпЕйд“. Там има много хора и ако не внимаваме, в делегациите от Службата за външна дейност ще останат също толкова, колкото и в тези от Комисията. До момента успяхме единствено да подобрим ефективността на Службата за външна дейност с 1 %, а целта е 10 %. И тук ще имаме полезна обща задача и горещо приканвам Съвета да се заеме с нея.

  Jens Geier (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, мисля, че всички сме съгласни, дори господинът и няколкото дами сред фракциите на евроскептиците и антиевропейците в Парламента, че ЕС изпълнява важни задачи, което са истинска европейска добавена стойност, защото отделните държави или не могат да ги изпълняват, или крайните бенефициери не могат да получат тези средства от отделните държави. Последният сценарий се дължи по-конкретно на факта, че държавите-членки не биха инвестирали в спестявания, а биха ги използвали, за да намалят дълга, докато европейският бюджет в по-голямата си част се използва за инвестиции. Ето защо, ако искаме да постигнем целите, които се определят тук ежеседмично, се нуждаем от амбициозен бюджет и това не означава по-малко, а повече пари в бъдеще. Във връзка с това считам, че е важно да се подчертае, че националните бюджети и европейският бюджет се допълват взаимно.

Съветът и държавите-членки се държат така, сякаш парите, които влизат в европейския бюджет, повече или по-малко изчезват в огромна черна дупка. Това съвсем не е така. Те се инвестират в цели, по които преди това тук сме постигнали съгласие. Следователно ние, както предлага г-н Böge, се нуждаем от критичен преглед на средносрочната финансова програма. Това, разбира се, само би могло да послужи да покажем на Съвета, че не може да одобрява Договора от Лисабон, като в същото време изнася на преден план един или друг проект за финансиране, а след това да казва, че няма да получим средства за изпълнението му. Ако това се окаже невъзможно, тогава ще прибегнем до необходимото премахване на бюджетни редове, които Парламентът не счита за приоритети.

Госпожи и господа, ще провеждаме това обсъждане отново и отново, докато ЕС не си осигури достатъчно собствени средства. Това, което е важно, не – от критична важност – е, че тези собствени ресурси не налагат допълнителни тежести върху обикновените работници. Като социалдемократ подкрепям въвеждането на данък върху финансовите транзакции, защото по принцип това няма да засегне обикновените работници и ще помогне да се сложат „спирачки“ на финансовия пазар. Твърдо сме убедени, че онези, които предизвикаха невиждана до този момент криза, разходите по която се покриват от всички нас чрез публичните бюджети на нашите собствени държави-членки, трябва да бъдат накарани да компенсират тези загуби.

  Oldřich Vlasák (ECR). – (CS) Всички равнища на управление, като се започне от местните органи на властта, трябва да спестяват. Всички европейски правителства без изключение са принудени да намаляват държавните разходи. Това важи не само за широко обсъжданата ситуация в Гърция, която успя да намали бюджетния си дефицит за първите шест месеца на тази година с 46 %, но и за Чешката република, Германия, Ирландия и всички останали. Между другото, самата Европейска комисия често казва на държавите членки: „Успокойте публичните си финанси бързо!“

Следователно считам, че е твърде необосновано по време на трайна икономическа криза Европейската комисия отново да предлага европейският бюджет за 2011 г. да бъде увеличен. В крайна сметка Европа също трябва да пести. По очевидни причини, разбира се, няма договореност за това, къде трябва да се правят спестявания. Според мен това не трябва да се случва в областта на регионалната политика, а по-скоро в европейската администрация, разходите за повишения и разходите, свързани с бюрокрацията в Брюксел, които възлизат на близо 7 %. Обикновено административните разходи предизвикват най-голямо несъгласие и за съжаление моето становище по този въпрос се различава от това на мнозинството в Парламента.

  Véronique Mathieu (PPE). – (FR) Г-жо председател, за да предприемем действия във връзка с решението на Парламента от миналата седмица, с което се отказва освобождаването от отговорност във връзка с бюджета на Европейския полицейски колеж (CEPOL) за 2008 г., сега Парламентът ще втвърди позицията си, като замрази част от бюджета на CEPOL.

Ще се опитаме да гарантираме, че предложеният от комисията по бюджети резерв ще постигне своята цел. С други думи, ще се опитаме да гарантираме, че част от бюджета на CEPOL ще бъде размразена в зависимост от отговорите, които агенцията ще даде на нашите въпроси във връзка с освобождаването от отговорност. Следователно гласуването ни в сряда е допълнителен инструмент, с който Парламентът разполага, за да задължи колежа да представи доказателство за надеждността си.

Тук бих искала да подчертая увеличението с 610 % в периода 2000–2010 г. под формата на допълнителни помощи за децентрализираните агенции. Така вноските се увеличиха от 95 млн. евро на 579 млн. евро, въпреки че броят на служителите в тези агенции е нараснал с близо 271 %. През 2000 г. броят на служителите в агенциите беше 1219, а днес той е 4794.

Когато Европа е изправена пред бюджетни ограничения на национално равнище, рационализирането на агенциите по отношение на правомощията, ефективността и оценката на областите им на компетентност трябва да бъдат обсъдени и Парламентът трябва да внесе предложения. Въпросът днес е дали при съществуващите обстоятелства CEPOL трябва да продължи да съществува.

Като политици ние трябва да определяме европейските правила така, че бюджетът, който се разпределя на агенциите на Общността, да се изразходва възможно най-ефективно.

  Roberto Gualtieri (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, много е важно тази бюджетна процедура да бъде успешна – не само защото това е първият бюджет съгласно Договора от Лисабон с нова процедура и нови функции за Европейския съюз, но най-вече защото той се съставя в изключително важен момент за бъдещето на Европа, засегната от жестока криза.

Изправени пред кризата, много правителства мислят за модел на икономическо управление, базиран изцяло на механизми за стабилност, което означава съкращаване на националните, а вероятно и на европейския бюджет. От друга страна, ние считаме, че по-големият европейски бюджет, допълнен от собствени ресурси, а също и от данъка върху финансовите транзакции, е необходимо условие за ефективно европейско икономическо управление и за по-голяма дисциплина в националните бюджети. Следователно трябва да решим по кой път да поемем и във връзка с това измененията, които действащият председател на Съвета счита за неподходящи, всъщност са изключително важни.

Разбира се, най-големите разногласия са свързани с цифрите. Във връзка с това приканвам Съвета да вземе решение, защото не може да иска да се придържа стриктно към маржовете и в същото време да очаква Парламентът да се откаже от собствените си приоритети. По този въпрос Договорът от Лисабон е доста категоричен: Съветът има върховенство за количеството, а Парламентът има последната дума за качеството на разходите. По отношение на функция 4 ние не сме против финансирането на общата външна политика и политика на сигурност или против Инструмента за индустриализираните страни (ИИС), но не искаме те да бъдат финансирани за сметка на нашите приоритети – на първо място Палестина, а след това сътрудничеството за развитие.

Следователно Съветът може да избира между три възможности: той може да приеме приоритетите на Парламента или може да се съгласи да се преразгледат маржовете, или може да приеме по-голяма гъвкавост на и в бюджета, като не забравя, че Парламентът ще се обедини в защита на прерогативите и приоритетите си.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE). – (PT) Г-жо председател, г-н министър, г-н член на Комисията, икономическото възстановяване на Европа може да се постигне само чрез амбициозен бюджет, който укрепва основни области, като образованието, младежта и научноизследователската дейност и иновациите.

Доволна съм от обсъждания днес проектобюджет на Парламента за 2011 г., защото той се съсредоточава върху точно определени приоритети и поздравявам докладчика за това. За първи Парламентът и Съветът са равнопоставени при вземането на решения по тези въпроси. Това е първият бюджет след влизането в сила на Договора от Лисабон. Поради тази причина и поради кризата, която Европа преживява в момента, е важно процесът на съгласуване да завърши успешно.

Изключително важно е ЕС да получи бюджет за работа в приоритетните области и за прилагане на новите правомощия, възложени му от Договора, като енергетика, космическа политика и външна политика. Важно е да се борим за убежденията си, за далновиден бюджет по време на криза. Предложението на Парламента отразява тази амбиция. Само чрез укрепване на области като наука и иновации и чрез стимулиране на икономическия растеж и постигане на повече и по-добри работни места можем да направим Европа по-привлекателно място за живеене и работа.

  Estelle Grelier (S&D). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, както разискването ни отново показва, всички сме съгласни по един въпрос: колкото повече се разширява Европа, толкова повече правомощия й се възлагат, тя показва още по-голяма амбиция и разполага с все по-малко ресурси за реализиране на своите цели. Следователно всички са единодушни за диагнозата, но е ясно, че липсва съгласие за това, какво трябва да направим, за да се измъкнем от финансовата безизходица. Тъй като това, с което разполагаме в краткосрочен план, привърши, бюджетът на Съюза се превърна в заложник на националните вноски в него, възлизащи на близо 75 % от неговите ресурси.

Ако днес решим да повишим тавана на разходите до максималния праг, позволен от Договорите, това би означавало допълнителни вземания от над 5 млрд. евро за държави като Франция и Германия. Всички тук несъмнено са съгласни, че това е невъзможно. Не става въпрос за подобряване на дисциплината, тъй като хората, и по-принцип най-бедните хора, плащат най-високата цена за последиците от тези национални политики на строги съкращения.

Предвид факта, че финансовият сектор понася основната отговорност за кризата и скокообразния ръст при публичния дълг, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент предлага да се създаде бюджетен ред за собствени ресурси, финансиран от данъци върху финансовите транзакции. Това предложение беше отхвърлено в комисията по бюджети от представителите на дясното крило, което може би ще бъде поправено утре и те ще приведат действията си в съответствие с редицата изявления, които направиха в медиите в подкрепа на тази мярка.

Изминаха малко повече от две години след фалита на „Леман Брадърс“ и Парламентът не трябва да пропуска историческата възможност за полагане на основите на нов модел на развитие, базиран на по-дълготрайни ресурси, които със сигурност са по-оправдани с оглед на преразпределението на богатството и солидарността.

Тъй като това е първият бюджет, който ще се гласува след влизане в сила на Договора от Лисабон, той трябва да изпрати силен политически сигнал от нашия Парламент, който не възнамерява да се справя с бедността, като използва новите си правомощия за съвместно вземане на решения, т.е. да избира между две еднакво лоши възможности. Осигуряването на средствата за увеличаване на размера на бюджета на Съюза, като се започне от утре, означава да се осигурят средствата за провеждане на амбициозно икономическо възстановяване и за политиката в областта на изследванията, промишлеността и заетостта. Нека не пропускаме възможността, която европейските граждани, а във всички случаи и финансовите оператори, очакват от нас.

  Georgios Stavrakakis (S&D). – (EL) Г-жо председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ние сме съгласни, че при сегашната икономическа криза съществуващата финансова рамка многократно доказа, че не е подходяща, когато става въпрос за финансиране на редица важни политически приоритети. Преговорите за бюджета за финансовата 2011 година се провеждат в изключително сложна обстановка. От една страна, няколко държави-членки упражняват натиск за съкращаването му поради икономическата криза, а от друга страна, вече има значителен недостиг във важни бюджетни сектори, като растеж, заетост и външни отношения. Икономическата и социална криза засегна тежко цяла Европа и следователно единственият възможен отговор е европейският – чрез бюджет на Общността, който разполага с всички необходими средства.

Ето защо ние, социалистите, внесохме предложения за по-амбициозен подход в сравнение с приетия от Съвета по отношение на ангажиментите, особено в областта на заетостта, иновациите и изследванията. Ангажиментите са израз на степента на политическата амбиция на ЕС. Неговият бюджет е бюджет, подкрепящ инвестициите. Той не може да се разглежда като бреме за националните бюджети. Напротив, той е добавена стойност за бюджетите на държавите-членки. Той е израз на солидарността между държавите-членки, особено по време на криза, когато бюджетът на ЕС може да играе решаваща роля за справяне с икономическата ситуация в целия Европейски съюз, особено в държавите-членки, изпитващи най-големи трудности.

  Vladimír Maňka (S&D). – (SK) В моята страна аз стоя начело на регионален орган на властта. В резултат на икономическата криза регионалният ни бюджет за тази година е с 25 % по-нисък от този за миналата. Следователно не бива да се изненадваме от изказванията от страна на регионите, че бюджетът на Европейския съюз също трябва да се съкрати.

Все пак всички ние със сигурност знаем, че финансирането на много политики е по-евтино и по-ефективно, ако не допускаме фрагментиране на нашите сили и ако ги финансираме от общия европейски бюджет, а не от бюджетите на държавите-членки. Това са ресурсите, които търсим. Госпожи и господа, Договорът от Лисабон оказва влияние върху работата на няколко европейски институции. Още при преговорите за бюджетната процедура за 2010 г. се споразумяхме, че ще използваме с предимство резерва по функция 5 за финансиране на разходите, произтичащи от Договора от Лисабон.

Като основен докладчик за бюджета за Европейския съюз за 2010 г. за другите институции посках при тристранните разговори на 30 юни Съветът да заеме позиция относно коригиращия бюджет, свързан с последиците от Договора от Лисабон, за Европейския икономически и социален комитет и за Комитета на регионите. До този момент Съветът не е изразил становище по този бюджет. Този подход създава сериозни проблеми по отношение на изпълнението на ролите на институциите. Решението, което за съжаление ще се вземе на някоя бъдеща дата, може да бъде в полза на преразглеждане на финансовите инструменти, тъй като към коригиращите бюджети и към общия бюджет трябва да се прилага един и същ подход.

  Andreas Schwab, докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси. – (DE) Г-жо председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, г-н Левандовски, през този парламентарен мандат бях докладчик за комисията по икономически и парични въпроси по отношение на бюджета и мога да ви кажа, че не мога да проявя разбиране към някои от изказванията, които чух току-що.

Разбира се, като членове на Европейския парламент ние считаме, че сме солидарни с държавите-членки, които трябва да се справят със собствените си бюджети и да обявят мерки за значителното им съкращаване. Естествено ние сме готови да поемем по този труден път на обявяване на подобни решения. Ако разгледате бюджета за новите европейски агенции например, ще откриете, че не можете да правите съкращения, а точно обратното – предстои ни да се справяме допълнителни разходи.

Що се отнася до вторият въпрос – за европейската статистика, Съветът се опитва от години да го отлага до известна степен или да го избегне. Днес можем да видим, че влагането на повече пари в европейската статистика би било разумна инвестиция.

Не казвам това, за да прехвърля вината изцяло на вас. Аз обаче считам, че през следващите няколко седмици се нуждаем от разискване по всяка отделна конкретна точка, което няма да се съсредоточи върху процентните пунктове на спестяванията в Европа, защото в крайна сметка нашата цел трябва да бъде народите на Европа да извлекат полза от общата бюджетна политика на държавите-членки и Европейския съюз. Очакваме предложенията ви по този въпрос.

  Giovanni Collino (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Парламентът се подготвя да гласува първия бюджет от ерата на Лисабон. Този мощен инструмент, който Договорът ни предостави, съвпада с най-лошата икономическа ситуация, на която Европа е свидетел от 1929 г. насам. Трябва да се уверим, че тази тежка икономическа криза няма да се превърне в още по-тежка политическа криза.

Ако тристранните срещи не бяха успешни и ако наличните суми в бюджета за 2011 г. бяха сумите от 2010 г., разделени на 12, разпределението и управлението на структурните фондове щеше да стане доста сложно и дори успехът на Европейската служба за външна дейност щеше да бъде застрашен. Всичко това трябва да ни накара да се замислим.

Одобряваме важната работа, свършена от докладчика, г-жа Jędrzejewska, на която сме благодарни и за усилията, които положи да концентрира ресурсите на Европейския съюз върху младежта, изследванията и иновациите. Никога не трябва да забравяме обаче колко важно е за нас преди всичко да дадем пример за разумно, дисциплинирано управление на нашите финанси, да избягваме, доколкото е възможно, неоправдани разходи и може би структурно удвояване, което нашите граждани не биха разбрали и което със сигурност няма да бъде от полза за бъдещето на Европа.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, в доклада се казва, че бюджетът на ЕС не трябва по никакъв начин да се приема като тежест за националните бюджети. За държави като Обединеното кралство, които са принудени да съкращават разходите си у дома, всяко увеличаване на бюджета на ЕС би било неподходящо, а какво остава за предложеното първоначално увеличение с 5,9 %. Вероятно по-подходящо би било средствата да се съкратят или да се замразят.

Обединеното кралство пое двойна доза от горчивото хапче. Станахме свидетели как нашата отстъпка беше намалена с една трета само през последната година, като по този начин нетният ни принос се увеличи още повече. Беше споменато, че ЕС е нетен вносител, а новите държави-членки са нетни получатели, за което, разбира се, не може да се обвиняват хората в тях. Няма ли да бъде лудост, на фона на този неопровержим факт, да продължим да настояваме ЕС да се разширява, като включва още по-бедни държави, които безспорно имат проблеми, като Турция, и които дори и във въображението ни не са европейски?

  Milan Zver (PPE). – (SL) Разбирам, че бюджетът трябва да бъде приет, както и аргумента, че не трябва да нараства неограничено и трябва да бъде разумен. Все пак това, което не разбирам, е защо на този етап, след като Договорът от Лисабон беше ратифициран, Съветът не положи усилия да координира бюджета, т.е. позициите от него, с Парламента.

Мога също така да разбера съкращенията, които бяха направени в някои области на общата ни политика, но не разбирам защо точно образованието и мобилността трябва да бъдат жертви на съкращенията при така наречената „мека политика“.

Както знаете, програмата Еразъм стартира през 1987 г., когато в нея взеха участие 3000 студенти. До 2012 г. обаче този брой ще нарасне до 3 милиона, а за 2020 г. предвиждаме възможности за обмен на близо 15 милиона студенти.

Мобилността ни позволява да засилим европейското измерение и следователно да подобрим качеството на системите за обучение и знанията като цяло.

И така, как бихме могли да постигнем основните цели, които сме си поставили в стратегията „Европа 2020“, когато в същото време съкращаваме финансирането в тези области?

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, искам накратко да отговоря на г-жа Andreasen, г-н Hartong, г-н Belder, г-н Vanhecke, г-н Fajmon, г-н Vlasák и г-н Brons,– които не са съгласни с позицията на Парламента относно бюджета и с предложението на Комисията.

Деветдесет процента от скромното увеличение на бюджета за 2011 г. са концентрирани в областта, спомагаща за растежа и заетостта. Това са сметки, които трябва да бъдат платени – един вид правно задължение. Освен това то попълва липсата от инвестиции – недостиг на кредитния пазар на национално равнище, където първото нещо, което се съкращава, са инвестициите. Следователно считам, че тези скромни увеличения имат добавена стойност и мярката за отговорностите във връзка с проекта е с 4 млрд. евро под договорения през 2005–2006 г. таван за финансовата 2011 година.

Трябва да се знае, че 6 % от общото увеличение са административни разходи от бюджет, равен на 1 % от БВП. Това означава, че 94 % се предоставят на бенефициерите. Това трябва да се има предвид, когато се обсъжда бъдещето на европейския бюджет.

Приканвам и двата клона на бюджетната власт да сближат позициите си през следващите седмици, когато навлезем в процедурата по съгласуване, и да докажем, че Договорът от Лисабон е механизъм за постигане на компромиси.

  Мелхиор Ватлет, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, не е възможно да отговоря на всички въпроси, отправени към Съвета. Просто ще подчертая някои принципи, на които трябваше да се спра при разискването, когато представих бюджета на Съвета. Трябва още веднъж да се подчертае, че всички бюджетни кредити, приети от Съвета, се основават на изпълнението на бюджета за 2010 г. и че всъщност за всички бюджетни редове бяха направени разпоредби за редица изменения чрез писма за внасяне на корекции в рамката на изпълнението на бюджета за 2011 г.

Преживяваме трудни времена, в които увеличението в бюджета е ограничено и, както знаете, увеличението с 2,91%, за което се договорихме в Съвета, беше прието с много малко мнозинство. Възможността за допълнително или друг вид мнозинство буквално не съществува. Следователно трябва да можем да запазим отворена възможността през годината да развием бюджета чрез писма за внасяне на корекции по време на изпълнението му.

Функция 1б беше споменавана често. Напомням ви, че в свое изявление Съветът заяви, че ще гарантира, че беше извършена оценка на изпълнението на бюджет 1б и поради това искаме да се придържаме към нея и да видим реализирането и изпълнението му.

Както казах при встъпителното си изказване обаче, разискването относно бюджета за финансовата 2011 година няма да бъде свързано само със самия бюджет за 2011 г. Останалите елементи, свързани с него, също ще бъдат разисквани. Ще имаме разискване относно прегледа на бюджета. Очевидно всички въпроси, поставени при прегледа на бюджета, и по-конкретно тези, засягащи собствените ресурси, ще бъдат във фокуса на разискванията, които трябва проведем заедно. Друг въпрос в рамките на прегледа на бюджета – този за гъвкавостта например, ще бъде тема, която трябва да обсъдим.

Надявам се, че като осигурим това глобално разискване, ще можем да покажем, че бюджетът за 2011 г. на базата на тази нова лисабонска процедура ще бъде успешен и просто ви напомням, че ако не успеем да постигнем съгласие относно бюджета за финансовата 2011 година, перспективите за допълнителни разходи за 2011 г. ще бъдат още по-малки и няма да постигнем и това, което Съветът предлага днес. Трябва да бъдем добре запознати с всички тези елементи, за да гарантираме, че тази първа лисабонска процедура за бюджета за 2011 г. ще бъде успешна и че заедно ще постигнем това.

  Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, докладчик. – (PL) Бих искала да поставя акцент върху нещо, което може да обобщи казаното от онези, които говориха подробно по въпроси в тяхната област на компетентност. Преди всичко четенето на бюджета за 2011 г., който Европейският парламент ще приеме утре, премина много дисциплинирано. За първи път от много години Европейският парламент не предлага нищо повече от планираното през 2006 г. в многогодишната финансова рамка. Трябва да се подчертае, че в известен смисъл ситуацията е извънредна и е знак за дисциплината в Европейския парламент. Разбираме също така и съмненията на Съвета. Бих желала да подчертая, че бюджетът на Европейския съюз не е същият като националните бюджети. Той е насочен към инвестициите и е инструмент за справяне с кризи. Заслужава си да се възползваме от възможността, която ни дава. Като главен докладчик искам също така да посоча, разбира се, че се надявам чрез съвместна работа да приемем бюджета за 2011 г. успешно и ефективно и се надявам, че ще го приемем по такъв начин, че да можем да провеждаме политиката на Съюза от началото на януари в съответствие с решенията от 2006 г., а също и с това, върху което работихме през цялата година.

Съветът трябва да вземе предвид въпросите, на които отделихме особено внимание при четенето на бюджета. Спорен е въпросът, дали трябва да добавяме нови роли и нови амбиции, ако липсва готовност да поемем нови финансови задължения. Що се отнася до Съвета, приканвам председателя, който присъства тук днес от името на Съвета, да отчете добрата воля на Европейския парламент, показана при нашето четене на бюджета. Надявам се, че по време на белгийското председателство Съветът ще успее да получи по-голяма подкрепа за първоначалната идея на Европейската комисия относно бюджета за 2011 г. и за направените от нея предложения. Това, за което става въпрос и което Европейският парламент предлага, не е измислено от нищото, а е резултат от свършената по-рано от нас работа и считам, че до голяма степен скептицизмът на Съвета всъщност е резултат от факта, че Съветът прие четенето на бюджета с писмена процедура, защото е много по-лесно да изразяваш негативно становище в писмена форма, отколкото по време на устно разискване. Надявам се на открит и пряк диалог, който ще ни даде възможност да приемем разумен и приемлив бюджет за 2011 г.

  Helga Trüpel, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н Ватлет, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да благодаря на всички колеги от Парламента, които допринесоха за разискването, и отново да благодаря на колегите в комисията по бюджети за готовността им за компромис, която за бюджета на Парламента и за другите институции ни осигури възможност да постигнем съгласие за един много отговорен въпрос относно новите нужди от финансиране, възникнали от Договора от Лисабон, наред с новите компетентности и целевите самоограничения. Бих искала отново да спомена, че считам за правилно, че заявихме готовността си да поставим собствените си разходи под микроскоп, но че ние, разбира се, трябва да поискаме това, от което се нуждаем, за да изпълним новите изисквания с пълна увереност и да се борим за това, за да получим и необходимото финансиране. Ако ми позволите, бих искала да добавя едно политическо послание. След гласуването, което ще се състои утре, ще бъдем в началото на период на триседмични консултации със Съвета, по време на които се надяваме да постигнем споразумение.

Разбира се, това е първият път, когато следваме тази нова процедура след влизането в сила на Договора от Лисабон, но считам, че всички ние, дори и истински антиевропейски настроената фракция, и скептиците, трябва да имаме ясното съзнание, на фона на цялата критика, включително критиката по конкретни въпроси, че Европейският съюз ни прави по-силни. Всеки от нас и всички държави-членки печелят от факта, че имаме Европейски съюз, особено с оглед на промените в предизвикателствата на глобално равнище. На всички ни е ясно, че всяка отделна държава-членка сама по себе си би била по-слаба с оглед на глобалната ситуация. Това трябва да бъде общата ни отправна точка и заради това е правилно да се борим за повече ресурси в Европейския съюз и заедно много внимателно да обмислим как можем да направим нашия бюджет по-устойчив и как той може да стане по-социален и по далновиден.

Надявам се, че като Парламент можем да постигнем споразумение със Съвета, като използваме такъв подход, както и че това ще окаже благоприятно въздействие върху европейските граждани.

  László Surján, докладчик. – (HU) Бих искал да раздам по един банан на всеки, който понесе тежестта на тази работа. Преди всичко на водещите ни докладчици, които са отговорни за проекта на бюджет за 2011 г., но бих поднесъл с любов банан и на Съвета с надеждата, че докато го похапват, не само ще изпитат удоволствие и наслада, но също така и подходящо желание за компромис, за да може най-накрая да приключим с този въпрос с бананите. Януш Левандовски също заслужава един голям вкусен банан за това, че представи бюджет, който е много по-близък до начина на мислене на Парламента. Не прекарахме случайно пет години заедно. Благодаря Ви, г-н член на Комисията! Ораторите, които много ясно очертаха позицията на Парламента, също заслужават благодарност. Позицията не беше изцяло единодушна, но имаше ясна посока. Искаме по-добър и по-ефективен бюджет, за да не се налага да прекарваме няколко месеца или полугодия в обсъждане на въпроси като този, дали можем да си позволим да похарчим 75 млн. евро за компенсации за страните производителки на банани.

Считам, че същността на нашето разискване е в това, че според нас, както беше посочено в бюджета за 2010 г., европейският бюджет е средство за справяне с кризата, а не някакъв вид причина за нея. Точно по този въпрос трябва да постигнем споразумение и приканвам Съвета да разбере какъв е залогът. Става въпрос за намерението на Парламента да си сътрудничи с Комисията да накарат държавите-членки да работят по-продуктивно. Подобна работа всъщност трябва да бъде насочена към постигане на целите, увеличаване на производството и на броя на работните места. Ако случаят е такъв, си заслужава да поддържаме бюджета на Европейския съюз на подходящо равнище Благодаря за вниманието. Наслаждавайте се на бананите!

  Göran Färm (S&D). – (EN) Г-жо председател, бих искал да посоча проблема с разпределянето на времето за изказвания по време на това разискване. Г-жа Herczog каза, че комисията по промишленост, изследвания и енергетика не е получила време за изказвания. Причината за това е, че те внесоха предложенията си за бюджета под друга форма, а не под формата на истинско официално становище. Няма основания комисията да бъде наказвана за това, че е избрала по-ефективен начин за работа от внасяне на официално становище.

Имаше и някакво объркване и между двете части на разискването – това за 2011 г. и разискването за прегледа на бюджета, което предстои сега. Както вероятно сте забелязали, от последните петима оратори при предишното разискване четирима са от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент. При предстоящото разискване ще има само един оратор от тази група, но ми се струва, че тези от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) са половин дузина. Има някакво объркване между секретариата, председателя и политическите групи. Не знам кой е допуснал грешките – вероятно ние, но нека в бъдеще имаме това предвид, за да имаме по-разумно разпределение на времето за изказвания при тези разисквания.

  Председател. – Благодаря ви за коментарите. Положихме всички усилия да проверим позицията по отношение на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и нямаше официално становище, но бележката ви ще бъде взета предвид. Що се отнася до времето за изказвания, решението за разпределението му трябва да се вземе от политическите групи.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда.

Писмени изявления (член 149)

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Бюджетната процедура за 2011 г. започна с разочароващо предложение от Комисията. Докладчикът, г-жа Jędrzejewska, обаче ни обеща, че ще бъде амбициозна и ще се бори да постигне бюджет, който ще защити приоритетите на Парламента, особено тези, насочени към младите хора.

Сега Съветът представи позицията си, която показва пълна липса на амбиция от негова страна или, по-точно казано, популисткия си подход, който, от една страна, представя амбициозни стратегии като „Европа 2020“, а в същото време отказва да разпредели достатъчно ресурси, за да гарантира, че има някакъв шанс тази стратегия да се изпълни.

Все пак днес разглеждаме позицията на Парламента. Свидетели сме и на това, че на него също му липсва амбициозна визия за бюджета за финансовата 2011 година. Отчитаме факта, че се намираме в рецесия. Не може обаче да изплуваме от нея със слаб проектобюджет, а с въображение, политическа смелост и като си осигурим необходимите средства, за да постигнем истинска промяна.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Ефективността на Европейския съюз изцяло зависи от неговия бюджет. Подкрепям тези предложения за бюджета за финансовата 2011 година, защото в него са взети предвид важните области на политиката и отделните становища. Трябва да е ясно, че ЕС няма да може да изпълни разширените цели в бъдеще с по-малко финансови ресурси. Като представител на земеделските стопани аз твърдо се противопоставям на това, да се вземат пари от селското стопанство. Финансовото възстановяване трябва да се използва, за да има сигурност на планирането за нашите земеделски стопани, вместо да преразпределяме средствата в други области на политиката. В момента средствата трябва да се вземат от селското стопанство и да се използват за финансиране на проекта за изследователския проект в областта на термоядрения синтез ITER. Този пример показва, че финансирането на мащабни изследователски проекти зависи от възстановяването на средства от други области, чийто размер е трудно да бъде определен предварително. Не трябва да се допуска да не се обмислят дългосрочни и внимателно обмислени планове за финансирането на европейските изследвания. Селскостопанската политика също така е свързана с дългосрочни съображения и планове и подобен вид сигурност е нещо, което трябва се предложи за разглеждане на селскостопанските предприятия. Като най-слабата брънка във веригата на предлагането на храни, земеделските стопанства се нуждаят от сигурност, за да могат да правят планове и за да съществуват. Поставянето на ограничения за финансовите ресурси, предоставени за тази цел, е необходимо, за да се засили конкурентоспособността на селското стопанство в ЕС. Инвестициите в изследвания в областта на селското стопанство и зелената технология са инвестиции в бъдещето и те ще създадат нови работни места.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Схемата за осигуряване на плодове в училищата, която започна в началото на академичната 2009 година, е специфична европейска инициатива и положителните й и преки резултати за нашите граждани трябва да бъдат подчертани.

Подкрепата за финансирането на тази схема е ефективен начин да инвестираме в здравето на младите европейци. Всъщност нарастващите проблеми с наднорменото тегло сред децата в Европа е доста тревожен факт. Независимо от повишаването на стандарта на живот, плодовете трябва да останат основна част от храненето на децата в целия Европейски съюз. Подобряването на хранителната стойност на тяхната диета също така предлага защита срещу сърдечно-съдови заболявания, рак и диабет.

Схемата за осигуряване на плодове в ЕС е пример за една Европа, която е по-близо до своите граждани и обръща внимание на техните ежедневни трудности, и аз й пожелавам дълъг живот.