Пълен протокол на разискванията

Вторник, 19 октомври 2010 г. - Страсбург

15. Борба със забавяне на плащане по търговските сделки (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Weiler, от името на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработен текст) (COM(2009)0126 – C7-0044/2009 – 2009/0054(COD) (A7-0136/2010).

  Barbara Weiler, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да благодаря на екипа от докладчици в сянка от комисията по правни въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на моите колеги и на всички, които допринесоха за този блестящ резултат. Без конструктивното и лоялно сътрудничество с Комисията и с белгийското председателство определено не бихме постигнали такъв резултат.

Както можете да си представите, като докладчик съм изключително удовлетворена от резултата, на първо място, защото направихме значителни подобрения по отношение на старата директива и, второ, защото въведохме нови начини за насърчаване на по-добри практики по отношение на плащанията. Постигнахме целта. Е, бих предпочела да кажа, че е зададена посоката към подобряване на ликвидността на МСП, малките и средните предприятия, и за гарантиране на инвестициите в нови продукти, нови работни места и нови процеси.

Защо беше необходимо да подобрим тази директива? Законодателството от 2000 г. нямаше задължителен характер и не беше особено ефективно. През последните години практиките по отношение на плащанията в почти всички държави-членки се влошиха и това се случи дори преди финансово-икономическата криза. За реформата настояваха и малките предприятия, които изразиха желанията си в рамките на Законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act). Те настояваха практиките по отношение на плащанията в Европа да бъдат организирани по-ефективно.

Що се отнася до резултатите, мога да кажа, че, първо – проправихме нова пътека. Имаме строги правила. По принцип следва фактурите да бъдат плащани в срок от 30 дни с малки изключения, които следва да бъдат обосновани. Въвеждаме по-висока лихва за забавяне за плащане от 8%. Определихме разноските по събирането да възлизат на напълно небюрократичен фиксиран размер от 40 евро и направихме по-лесно получаването на правна защита за малките предприятия.

Вторият аспект от новата насока все пак са положителните стимули и новите инструменти, като например списъците на клиенти с добри практики по отношение на плащанията, по-добрата информация, която се предоставя на малките предприятия във връзка с правата им, разсрочено плащане и насърчаването на механизмите за алтернативно разрешаване на спорове.

Това законодателство е също така част от подхода на „по-добро регулиране“ и то ще се прилага и спрямо институциите на Европейския съюз. Особено се гордеем с това, защото – както съм убедена, че можете да си представите – не всеки го прие с ентусиазъм.

Разбира се, имаше и няколко конфликта и бих искала да спомена някои от тях. Първо, още в самото начало имаше съществени различия и разминавания в становищата в Парламента. Самият факт, че има 100 изменения, показва, че първо в Парламента трябваше заедно да се преборим и за това. Комисията определено не винаги беше удовлетворена от нашите усилия, включително от разширяването на обхвата до равнище между предприятия, но считам, че като цяло постигнахме добър резултат.

Проблемите създаваше Съветът. Буди съжаление фактът, че Съветът не винаги изпълняваше целта си да подпомага малките предприятия. Особено съжаление буди фактът, че това се случва в относително богатите и добре структурирани държави като Германия и Австрия.

Що се отнася до професионалните организации, мога единствено да кажа, че те бяха конструктивни, макар съвсем естествено не винаги да приемахме или да нямахме възможност да приемем техните становища.

В обобщение ще кажа, че като следващи стъпки след утрешното гласуване очакваме Съветът окончателно да гласува положително и след това държавите-членки да могат да приложат това законодателство. Не очакваме прилагането му да отнеме две години. Вместо това очакваме държавите-членки да започнат да го транспонират в националното си законодателство още през януари следващата година.

  Антонио Таяни, член на Комисията. – (IT) Г-жо председател, считам, че с това разискване приключва важен период на работа. Комисията, Парламентът и Съветът взеха решение да се обединят и да дадат конкретен отговор на малките и средните предприятия (МСП) като приложат част от Законодателния акт за малкия бизнес. Изразявам надеждата си, че утре ще бъде приета директива, която ще даде възможност на голям брой МСП в Европейския съюз да си отдъхнат.

Броят на неплатените фактури бележи увеличение от доста време насам: миналата година имаше увеличение от 8%, а към днешна дата лошите задължения възлизат на 300 млрд. евро. Този проблем създава изключителни трудности за МСП. Те често са изправени пред опасност от прекратяване на дейността си, защото не могат да оцелеят, поради това, че големи дружества, и по-специално държавни органи, не изпълняват ангажиментите си. Считам, че институциите на Съюза са готови да дадат отговор, който е в полза на икономиката на Европейския съюз. След като бъде приложено изцяло законодателството, което ще приемем, приблизително 180 млн. евро ще влязат отново в обращение, което означава стимулиране на растеж и на инициативи за иновации в полза на МСП.

Както ви е известно, достъпът до кредити е от основно значение за развитието и за повишаването на конкурентоспособността на нашите предприятия. Ето защо считам, че решението за подкрепа на тази директива, предложена от Комисията, е от изключителна важност за икономиката ни, защото тя най-сетне откликва на милиони европейски предприятия и дава надежда на работниците, които имат работа благодарение на съществуването на такива предприятия, които представляват гръбнака на нашата икономика.

Бих искал да благодаря на белгийското председателство за неговата важна роля при посредничеството и също така да благодаря на всички членове на Европейския парламент, които работиха усърдно през този етап – на първо място, на г-жа Weiler, г-н Baldassarre и г-н De Angelis, както и на всички докладчици в сянка, които направиха възможно намирането на положително решение.

Считам, че чрез хармонизирането на сроковете за плащане за публичните организации, които ще трябва да плащат фактурите си в срок от 30 дни, ще насочим значителен допълнителен паричен поток към дружествата. Тези правила също така ще дадат силен стимул за актуализиране на методите на управление на онези държавни органи, които забавят плащанията си. Всъщност когато публична организация получава стоки или услуги, тя вече е предвидила средства за тези разходи в своя бюджет. Следователно не би трябвало да изпитва трудности да заплаща своевременно задълженията си към своите кредитори. Следва да се подчертае също така, че по-кратките срокове за плащане ще доведат до спестявания за държавните органи.

Друг важен аспект в споразумението е, че самите предприятия ще трябва да плащат фактурите си в срок от 60 дни, освен ако не е уговорено друго между страните при условия, които не са в ущърб на кредитора.

В заключение трябва да подчертая, че държавите-членки остават свободни да решат дали да запазят, или да приемат разпоредби, които са по-благоприятни към кредитора, отколкото това се изисква съгласно директивата. Вследствие на това настоящият законодателен документ не пречи на държавите-членки да приемат по-кратки срокове за плащане или по-строги санкции.

Г-жо председател, уважаеми колеги, тази нова директива показва решимостта на Съюза да даде на европейските предприятия, и по-специално на МСП, решителен стимул за преодоляване на икономическата криза, по отношение на която Комисията възнамерява да предприеме набор от действия. Току-що внесохме съобщението относно иновациите и следващата седмица ще можем да внесем и съобщението относно новата промишлена политика, а иновациите и промишлената политика не могат да бъдат осъществени на практика, без да има достъп до кредити.

Утре Парламентът, след съгласуване с председателството на Съвета и Европейската комисия, ще даде ясен отговор на тези очаквания.

  Francesco De Angelis, докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, бих искал да благодаря на г-жа Weiler за отличната й работа. С тази разпоредба Европа слага край на процедура, която създаде огромни трудности за множество малки и средни предприятия (МСП). Парламентът предприема действия да защити МСП – предприятията, които са най-уязвими и са изложени в най-голяма степен на кризата – от проблемите на ликвидността и достъпа до кредити. Сегашната практика на забавяне на плащания тласка множество малки предприятия към фалит, което оказва негативно въздействие върху заетостта.

Това прави тази разпоредба толкова важна: тя определя максимален срок за плащане от 60 дни, увеличава лихвата за забавяне на плащане на 8% и забранява договорни клаузи, които са несправедливи по отношение на кредитора. С други думи, тя постановява конкретни срокове, стимули и което е най-важното не прави никакви изключения. Това са мерки, предназначени да защитят МСП, да стимулират нашата икономическа и производствена мрежа и да стимулират заетостта.

Сега е ред на държавите-членки да предприемат бързи и ефективни мерки, чрез които да приложат директивата, което потвърждава, че Европа я има, от нея има смисъл и че тя може да предприема реални действия.

  Raffaele Baldassarre, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (IT) Г-жо председател, г-н Таяни, г-жо Weiler, госпожи и господа, изразявам изключителното си задоволство и гордост от това, че имам принос за приемането на тази директива от името на комисията по правни въпроси. Това е жизненоважна антициклична мярка, която осигурява съвсем реална подкрепа на дружествата, по-специално на малките и средните предприятия (МСП), като определя конкретни срокове за плащане и съответни санкции, които да насърчат плащането в срок както от страна на държавните органи, така и от страна на частните предприятия в Европейския съюз. Ако всеки, за който е приложима тази директива, заплати задълженията си навреме, в европейската икономика ще се влеят парични средства на стойност 300 млрд. евро.

Пазарът ни не може да бъде общ и конкуренцията ни не може да бъде лоялна, докато не бъдат прилагани еднакви правила за всички. Това са мотивите за тази нова директива относно борбата със забавяне на плащане: тя принуждава държавните органи да бъдат по-ефективни и по-действени в работата си и спомага вътрешният пазар и свободната конкуренция да се развиват равномерно, което е от полза за МСП.

Парламентът успя да даде значителен принос за успешния резултат, като преодоля всички опити за натиск и разделение в името на общото благо на хората и на европейската производствена система.

  Małgorzata Handzlik, от името на групата PPE. – (PL) Г-н член на Комисията, уважаеми колеги, изразявам задоволството си, че днес можем да завършим обсъждането, което водим в последните месеци. Всички, които участваха в работата по директивата, знаят, че постигането на съгласие не беше лесно, макар всички страни да бяха наясно с важността на проблема.

Считам, че мерките, които ще гласуваме утре, са добра новина за предприятията, и по-специално за малките и средните предприятия, които ще могат да получат плащанията по фактурите си много по-бързо. Мащабът на проблема със забавянето на плащане не е еднакъв във всички държави-членки. Все пак следва да не забравяме, че предприятията работят на общия европейски пазар и често извършват дейността си в различни държави-членки. Предприятията следва да имат гаранции, че фактурите им ще бъдат платени навреме, независимо дали се намират в Полша, Испания, Франция или Малта.

Госпожи и господа, днес един журналист ме попита дали директивата е достатъчно категорична и какви са основните инструменти, предвидени в нея, които ще променят поведението на пазара. Е, считам, че категоричността й се заключава в максималния и не подлежащ на удължаване 60-дневен срок за плащане за държавните органи. От изключително важно значение е предприятията да бъдат запознати с основните инструменти на директивата. Трябва да знаят, че имат право на обезщетение за разноските по събирането на дължимите суми, че сроковете за плащане са по-къси и че договорни клаузи, които не предвиждат лихва за забавяне на плащане, не предвиждат обезщетение или съдържат неоправдано дълги срокове за плащане са просто несправедливи. Единствено по този начин предприятия ще могат да се възползват от разпоредбите на директивата и ще могат да изискват спазване на сроковете за плащане и на останалите права, които имат. Защото забавянето на плащане следва да бъде изключение, а не правило. Според мен директивата представлява ясен сигнал от европейските институции, че именно това е правилният начин на работа. Искам да благодаря на всички за сътрудничеството и вниманието.

  Bernadette Vergnaud, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, първо искам да поздравя нашия докладчик, г-жа Weiler, за нейната работа и забележителния компромис, постигнат със Съвета, тъй като първоначалното предложение на Комисията имаше съществени недостатъци.

Искам да се върна към четири важни неща, които се постигат чрез тази директива.

Първо, изразявам удовлетворението си, че тя предвижда гаранция за равно третиране на обществения и частния сектор. Комисията очакваше по-тежки санкции за публичния сектор, въпреки че той работи в името на общия интерес. Това беше резултатът от непознаването на реалното състояние на публичните средства на държавите-членки и можеше да доведе до неблагоприятни конкурентни условия за държавните дружества.

Друга важна стъпка напред е удължаването на сроковете за плащане до 60 вместо до 30 дни за системата на здравеопазването, която има сложни бюджетни процедури, което принуждава здравните заведения да се придържат към по-дълги срокове за плащане, за което те не носят отговорност.

И още нещо във връзка с клаузите, свързани с плащанията. От основно значение беше да се наложи забрана за договорни клаузи, представляващи злоупотреба, които засягат кредитори по договори между дружества, които са често срещани между голяма група и малки и средни предприятия.

В заключение – и това е свързано най-вече с малките и средните предприятия, които са най-тежко засегнати от забавянето на плащания – въвеждането на лихва от 8% в случай на забавяне и обезщетение за разноските по събирането може да насърчи тези дружества да предявят искове за обезщетение за вреди. До момента те често отказваха да го правят, поради риск това да не окаже отрицателно въздействие.

Поради тази причина изразявам задоволството си, че ще имам възможност да гласувам по този проект за директива, която, надявам се, ще представлява реален напредък към жизнеспособни и стабилни европейски предприятия; напредък, който е необходим не само за по-успешен вътрешен пазар, но и за по-справедлив такъв.

  Jürgen Creutzmann, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, г-н Таяни, госпожи и господа, утре Европейският парламент ще приеме директива относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки, която ще има историческо значение. Това е първата директива, която може да бъде обяснена само с три изречения: първо, по принцип в бъдеще държавните органи ще трябва извършат плащане в срок от 30 дни, ако не са договорени по-къси срокове и ако няма извънредни обстоятелства, които налагат плащането да се извърши в срок до 60 дни. Второ, когато се договарят сроковете за плащане, предприятията ще имат свобода да договорят срок до 60 дни, като срок от над 60 дни вече няма да е разрешен, освен ако това не е изрично договорено и ако не е в сериозен ущърб на кредитора. Трето, ако бъдат надвишени горепосочените срокове за плащане, без да е необходима покана, се дължат разноските по събирането в размер на не по-малко от 40 евро и може да се начислява лихва не по-малка от 8% над основния лихвен процент на Европейската централна банка.

Тази директива до голяма степен ще помогне на малките и средните предприятия в Европа да подобрят ликвидността си и вече да не трябва да са принудени да приемат толкова големи кредити от банките. Длъжници със силно пазарно присъствие вече няма да могат да принуждават малките и средните предприятия да предоставят по-дълги срокове за плащане, което е положително развитие. Също така отделните държави-членки не само ще могат да запазят по-къси срокове за плащане под формата, която се прилагаше и до момента; предполагаме, че всъщност те ще се запазят, защото не можем да си представим, че Директивата относно забавяне на плащане ще доведе до влошаване на практиките по отношение на плащанията в държавите-членки.

Предприятията, които развиват дейност в Европа, знаят, че в бъдеще вземанията им ще бъдат погасявани в срок от 60 дни. Това е важна стъпка към завършване на европейския вътрешен пазар. Можем да се гордеем с приемането на това законодателство. То ще подпомогне малките и средните предприятия и ще подкрепи европейския вътрешен пазар.

  Malcolm Harbour, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, от името на моята политическа група и в качеството си на председател на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, искам, по-специално, да благодаря на г-жа Weiler като докладчик, а така също и на многото колеги, които присъстват днес, за отличния пример за екипна работа. Тук имам предвид също и Съвета и Комисията.

В момента много се говори за интелигентно регулиране и считам, че това е класически пример за такова регулиране. На първо място, то е насочено към същината на проблемите, които имат много малки предприятия в икономика, в която за тях съществуват много трудни условия в момента. Трябва да настояваме държавите-членки да приложат това предложение възможно най-скоро.

Второ, Комисията правилно анализира проблемите и успехите на предишната директива и тук искам да отбележа, че това беше първата директива, в която цялостно беше изпълнено споразумението на координаторите на комисии да поканят Комисията да представи своята цялостна оценка за въздействието. Разполагахме с много подробна оценка на въздействието, която ясно посочи областите, в които беше необходима промяна.

Най-същественият аспект е въведеното изискване, че сега особено държавните органи трябва да спазват стандартите, прилагани спрямо частния сектор, и не могат да злоупотребяват с положението си спрямо малките доставчици благодарение на спазването на тези изисквания. Това е съществено постижение, и по-специално искам да благодаря на белгийското председателство – виждам, че тази вечер има негови представители – защото те устояха на исканията на някои държави-членки, които се опитаха да се измъкнат от изискването за 60-дневен срок.

На белгийското председателство заявихме, че директивата ще се обезсмисли напълно, ако това се допусне. От нея няма да има никаква полза, ако за държавните органи няма такова изискване.

Считам, че това е добър пример за интелигентно регулиране, но ми позволете накрая да споделя две окончателни наблюдения. Първо, трябва да приложим директивата правилно и последователно във всяка държава-членка, и, второ, тя трябва да доведе до промяна на културата, така че да стане неприемливо големите клиенти да експлоатират малките предприятия, като забавят плащанията към тях. Считам, че тази директива ще постигне именно това.

  Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, първо трябва да благодаря на г-н Таяни за неговото изявление, което напълно подкрепям.

Често пъти самите държавни органи са неизрядни платци и често те са причината иначе стабилни дружества да изпитват затруднения и нарушават конкурентоспособността на предприятията ни. По този начин държавните органи могат да предизвикат верижна реакция със сериозни социални последици, която в крайна сметка може да рикошира обратно в държавния орган, който е бил първопричината за тези вреди, чрез повишаване на цени, разходи и следователно – на изразходваните средства.

С оглед на посоченото съвсем не е изненадващо, когато малко предприятие е принудено да обяви фалит, поради липса на ликвидни активи, особено в периоди на икономическа криза и рецесия като тази, която изпитваме в момента. Поради тази причина беше взето решение да бъдат наложени строги санкции за такова забавяне на плащане. Новите параметри, предвидени в приетия доклад, включват запазването на свободата на договаряне при преговорите между частните предприятия, но въвежда времеви ограничения (30 + 30 дни); постановяване на срок от 30 дни, в рамките на който държавните органи трябва да заплатят на частните предприятия; и въвеждане на нови правила за големите корпорации – като например онези, които извършват пощенски услуги, както и от енергийния и транспортния сектор – които се конкурират с частните дружества, макар да са финансирани с публични средства, като сега се третират равнопоставено с частните дружества и следователно трябва да спазват правилата на частния пазар.

Сега е ред на държавите-членки да приложат тази разпоредба възможно най-скоро с цел да съживят дружествата, които и днес продължават да изпитват трудности, както беше подчертано от г-н члена на Комисията и от няколко мои колеги.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, предвид лавината от дългове, която влияе негативно и възпрепятства унгарската икономика, следва категорично да приветстваме регламент, който улеснява налагането на по-строга дисциплина по отношение на плащанията и предвидимостта на финансовите процеси, като по този начин допринася за подобряване на положението на финансовите оператори. От една страна, внесените изменения придават по-голяма яснота на първоначалното предложение, което е подобрение, и, от друга, в сравнение с първоначалните цели, отслабват възпиращите мерки, които бяха залегнали в първоначалното предложение, по-специално, от страна на органите. Дерогация от 30 дни е изрично забранена за случаите на държавни органи. Трябва за приложим контекстуален регламент, който дава практическа възможност за този срок. Що се отнася до санкциите, предприятията и органите трябва да бъдат третирани еднакво. Основната цел е възстановяването на икономиката и плащането в срок, за да се подобри финансовата стабилност на малките и средните предприятия. В предложението няма разпоредби, които да способстват за това.

Злоупотребявайки със своя значителен пазарен дял и господстващо положение, големите многонационални дружества принуждават вътрешните си партньори да сключват договори, които предвиждат срокове за плащане от 90 или 120 дни, като евентуално могат да бъдат наложени санкции, ако тези срокове не бъдат спазени. Все пак, уязвимият доставчик не се осмелява да приложи санкциите, дори когато законът му дава категорично право на това, от страх, че ще загуби поръчки. За да се избегне това, трябва за всеки случай да имаме законодателни разпоредби, които да предвиждат задължителни санкции за забавяне на плащане, като да бъдат налагани глоби дори на кредитора, когато такива санкции не се начисляват. Благодаря ви много за вниманието.

  Andreas Schwab (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, разбира се, напълно нормално е в Европейския парламент изказванията да започват благодарности към нашите колеги, но в случая на тази директива, считам, че е настина подходящо в началото да изкажа благодарности. Първо, искам да благодаря на члена на Комисията Таяни, който – както рядко се случва – успя да отговори на исканията и на основателните опасения на Парламента чрез своята работа в Комисията с изненадваща готовност. Това наистина е много положително събитие в сътрудничеството между Съвета, Комисията и Парламента. Във връзка с това мога само да подкрепя вече казаното по този въпрос: това е интелигентно регулиране и ни предоставя много възможности.

Все пак считам, че в Европейския парламент успяхме също така да се преборим директивата да постигне именно този резултат в Съвета, който вече беше оценен от колегите като положителен. Между комисията по правни въпроси и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите следвахме обща съвместна стратегия. Работихме заедно, включително въпреки разделението на групи, и трябва да кажа, че като представител на Европейската народна партия (Християндемократи) искам не само да благодаря, но и да изкажа уважението си към докладчика, г-жа Weiler, във връзка с факта, че – макар в началото тя да представи различно съдържание – като докладчик за Парламента, тя в крайна сметка представи гласуването, становището на мнозинството в комисията, по един много задълбочен и категоричен начин. Без това, този успех би бил невъзможен, въпреки мащабната работа на докладчиците в сянка.

В заключение бих искал да посоча един аспект. Има една област, която към момента сме разисквали само бегло и това са тези 40 евро, които ще могат в бъдеще да бъдат начислявани като фиксирана сума в случай на забавяне на плащане. Считам, че когато тази мярка бъде приложена в държавите-членки, когато потребителите се запознаят с нея, ще се наложи да даваме доста разяснения, защото при съвсем обичайните доставки на стоки 40 евро всъщност са доста добро средство за предотвратяване на такова забавяне на плащане в Европа. Считам, че Комисията и държавите-членки все пак ще трябва да използват влиянието си върху общественото мнение, за да могат потребителите да разберат защо това е необходимо в интерес на малките и средните предприятия в Европа.

  Alan Kelly (S&D). – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на г-н члена на Комисията за отличните коментари, които направи по-рано. Това е отлично законодателство, и по-специално искам да поздравя моята колега, Barbara Weiler, за начина, по който се справи със задачата. Това е безупречен доклад и пример за доброто законодателство, което можем да създаваме. То ще осигури по-добри парични постъпления в нашите икономики и следователно е добре за предприятията, малките предприятия и за обществото като цяло. Нещо повече, то ще ни помогне да решим големия проблем, пред който в момента сме изправени всички, а именно осигуряването на работни места.

Тази директива ще осигури ясни принципи, които да бъдат възприети на пазарите и в държавите-членки и според които вече няма да бъде допускано забавяне на плащане. Това следва да подобри ликвидността. Дружествата, които получават навреме дължимите към тях плащания, е по-вероятно да получат кредит, да разширят дейността си и да генерират и създават работни места. Също така ми е известно от неотдавнашните дела за несъстоятелност в моята родина Ирландия, и по-специално в строителния сектор, че често пъти забавянето на плащане в крайна сметка се превръща в лоши кредити и поставя нашите дружества на ръба на фалита. Това се случи на дружество, което ми е много близко и това доведе до масови уволнения.

Приветствам също така разпоредбата относно списъците на добрите платци. Считам, че това е добра идея. Тя възнаграждава добрата практика и създава стимули.

Да не забравяме земеделските стопани. Те са ощетявани от неизвършени навреме плащания от преработватели и супермаркети. Многонационалните дружества печелят до момента. Очакванията са, че тези закони ще им осигурят по силна позиция при воденето на преговори, така че и тази уязвима група от веригата на предлагането на храни да бъде по-добре защитена.

  Edvard Kožušník (ECR). – (CS) В началото считам, че трябва да благодаря на докладчика, г-жа Weiler, за добрата й работа, защото първоначално проблемите бяха много. Въпреки това считам, че можем да сме доволни от окончателния текст.

За разлика от предложението на Комисията, което ми се струва някак откъснато от практиката, това ново изменение успя да се доближи до реалността, която преобладава в търговските и договорните отношения. По-специално, предложението също така успя да опрости и да направи по-ясно онова, което считам за коренна промяна в посока към по-добра разбираемост на стандартите. Ако трябва да посоча нещо конкретно, то това е фактът, че, за разлика от първоначалното предложение на Комисията, успяхме да запазим принципа на свободата на договаряне при търговските и договорните отношения. В същото време е похвално, че успяхме да се преборим за разпоредба, която предвижда, че институциите на Европейския съюз ще имат същия статут като този на държавните органи на държавите-членки. И така, отсега нататък тези институции ще трябва да плащат навреме, което ще бъде особено полезно за бенефициерите на финансиране от европейските фондове. Изразявам също така задоволството си от факта, че успяхме да премахнем възмутителната разпоредба, според която държавните органи, които плащат с един ден забавяне, трябваше да заплащат и фиксирана санкция в размер на 5% от цялата дължима сума освен стандартната лихва за забавено плащане. Не е необходимо да подчертавам какви биха били последиците от една такава разпоредба върху и без това недостигащите публични бюджети.

Отново бих искал да благодаря на докладчика и на моите колеги за усилията, които положиха за намирането на общ компромис по формата на този доклад. Считам, че тези усилия си струваха.

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE). – (EN) Г-жо председател, искам също да се присъединя към благодарностите и поздравленията, които тази вечер не са обичайната формалност. Искам да благодаря на г-н Таяни за личната му ангажираност, на Съвета за проявената гъвкавост и, разбира се, на моите колегите за това, че постигнаха този компромис на първо четене, което е много важно за всички нас, които работим в реалната икономика. По-специално, искам да благодаря на моята приятелка Małgorzata Handzlik от групата на Европейската народна партия (Християндемократи).

Тъй като преди да стана депутат в Парламента, самата аз се занимавах със стопанска дейност, съм много добре запозната с факта, че забавянето на плащане представлява сериозен проблем за малките предприятия. Понякога това може да доведе до фалит. В други случаи най-малкото зло е несигурност и вреди за дейността.

Намаляването на срока за плащане на държавните административни органи до 60 дни е, разбира се, важно постижение, тъй като държавните органи, както посочи преди малко г-н Таяни, трябва просто да обработят плащанията и затова тук става въпрос за намаляване на бюрокрацията.

Изразявам също така задоволството си, че въведохме разпоредбата за плащанията между предприятия, тъй като сега вече малките предприятия разполагат с ясна правна рамка, която ще им даде възможност да предявят искове за забавяне на плащане към големите дружества, което те често не смееха да правят.

Считам, че постигнахме добър баланс между зачитането на свободата на договаряне – която е от изключително важно значение – и това да осигурим на малките предприятия необходимите инструменти, с помощта на които да не се оказват заложници на по-големите дружества или на публичната администрация. Вместо да губят време в опити да си получат вземанията, сега ще могат да насочат ресурсите си ефективно, като се възползват от правото да получат плащания, лихва и обезщетение.

Считам, че това споразумение следва да бъде по-скоро инструмент за избягване на забавянето на плащане, а не толкова механизъм за принудително събиране при забавяне на плащане, както посочи Malcolm Harbour, следва да създаде на практика култура на своевременно плащане, което ще спомогне за по-добро функциониране на вътрешния пазар и, разбира се, ще е от полза за всички заинтересовани страни.

Показахме, че Парламентът може да предприема конкретни мерки, които действително да променят положението, да създават работни места и да подпомагат малките и средните предприятия. Сега основният въпрос е Съветът и държавите-членки да поемат своята част от отговорността и да гарантират, че правилата се прилагат правилно.

  Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-жо председател, благодаря на г-жа Weiler, която считам, че подпомогна много малките и средните предприятия в цяла Европа, а следователно и самата Европа. В този критичен момент за икономиката на Съюза се предприемат сериозни и обосновани мерки за укрепване на малките и средните предприятия. Всички знаем, че забавянето на плащане често става причина за фалита на тези предприятия и за загубата на работни места. С цената на много усилия, съчетани с дори още по-голяма готовност за компромис в името на това да запазим работни места, успяхме да постигнем едно може би прекалено строго, но определено необходимо и справедливо споразумение.

Уверена съм разбирате, че като гъркиня, изпитвам силен личен интерес и съм особено загрижена за този проблем. Фактът, че Гърция прие срокове за плащане, които могат да бъдат определени като „кратки“, показва, че наистина сме решени да променим положението в моята страна. Общото правило за 30-дневен срок за плащане, най-просто казано означава, че трябва да бъдат променени процедурите ни за вътрешен одит за одобряване на плащания. Изключението за 60-дневен срок, особено за сектори като здравеопазване, ни дава пространство за извършване на процедури по плащания по веригата, които не винаги са лесни за одитиране.

Иска ми се да успеем – и считам, че ще можем – защото го дължим на работниците и представителите на деловите среди в Гърция и на работниците и представителите на деловите среди в Европа. Трябва да дадем шанс на малките и средните предприятия да работят с повече стимули и да се развиват стабилно.

  Janusz Wojciechowski (ECR). – (PL) Проблемът с плащането в срок при търговските сделки засяга също и земеделските стопани и доставчиците на селскостопанска продукция. Често пъти сроковете за плащане се отлагат напред във времето и това е една от причините за влошаване на икономическото положение на много стопанства. Земеделските стопани често не получават в срок плащанията за своята продукция.

В неотдавнашния доклад Bové Европейският парламент се обяви в подкрепа на земеделските стопани и изрази становище, че максималният срок за плащане по такъв вид сделки следва да е не по-дълъг от 30 дни. Следва да се стремим към ефективно прилагане на този срок в практиката във всички държави-членки на Европейския съюз. Земеделските стопани следва да бъдат защитени от нелоялните практики на търговските предприятия, и по-специално на големите вериги за търговия на дребно.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-жо председател, г-н Таяни, г-жо Weiler, директивата относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки е категоричен и важен акт на Парламента, който се превърна в говорител на справедливите искания на малките и средните предприятия (МСП) в Европа, които са ощетявани с години от забавянето на плащания по техните фактури. Това е много сериозен проблем, който възпрепятства развитието на дружествата и в някои случаи води до фалит на стабилни дружества, които вече са били под натиска на високите лихви, изисквани от банките.

Съгласно споразумението, постигнато на 13 септември между Парламента и Съвета, сега дружествата ще могат да разчитат на конкретни срокове, в рамките на които да очакват плащане на фактурите, като тези срокове ще трябва да бъдат спазвани както от държавните органи, така и от частния сектор. Предложената директива определено ще подобри паричния поток за европейските дружества, като по този начин ще им осигури важен правен инструмент, чрез който ще могат да упражняват правата си цялостно и ефективно. Иска ми се тази полза за МСП да намери отражение и върху покупните цени.

Изразявам надеждата си, че на държавите-членки им е ясно как да реагират на ясното послание, което изпраща Европейският съюз в този период на значителен икономически спад, и ще ускорят транспонирането на европейската директива в своите национални законодателства.

  Oldřich Vlasák (ECR). – (CS) Това необходимо предложение за преработка на Директивата относно борбата със забавяне на плащане, което разискваме днес, е категорично по-добро от първоначалното предложение. Изразявам обаче съжалението си, че в окончателния компромис не успяхме да гарантираме равнопоставеност на всички страни и да осигурим равни условия за публичните и частните институции. Макар принципно сроковете за плащане по договори между предприятията да следва да бъдат ограничени до 60 календарни дни – като този срок може да бъде удължен при извънредни обстоятелства – в случаите на договори с държавни органи, включително общини и градове, сроковете следва да не надвишават 30 календарни дни. Считам това за погрешно, защото всички участници следва да работят при еднакви условия.

Аргументът, че държавните органи имат предимството да получават финансиране при по-благоприятни условия, отколкото предприятията, или не са толкова зависими от създаването на стабилни отношения, може и да е основателен за националните органи или европейските институции, но определено не е основателен за повечето по-малки градове и селски общини, и то не само в Чешката република, но и в цяла Европа. Следователно така изготвеното предложение е доста дискриминационно по отношение на тези по-малки градове.

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, лично аз съм съгласна с необходимостта да бъде усъвършенствана Директива 2000/35/ЕО и да определим инструментите, необходими за прекратяване, или поне за значително намаляване, на забавянето на плащане по търговски сделки.

Икономическите и политическите последици, които има забавянето на плащане за националните пазари и особено за европейския пазар, са очевидни за всички. Продължаващата икономическа рецесия влоши положението, като доведе до влошаване на конкурентоспособността и намали приходите дори повече, създавайки значителна заплаха за оцеляването на малките и средните предприятия (МСП), които са основен елемент от европейския пазар, създават блага и играят важна роля за създаването на работни места.

Този политически избор на Европейската комисия е крачка в правилната посока – същата, която посочи и г-н Monti в своя доклад, когато разглеждаше необходимостта от намеса с цел да бъде създаден по-благоприятен бизнес климат за МСП. Що се отнася до това дали държавните органи ще спазват стриктно разпоредбите, или дали 8% ще действа възпиращо, не мога да премълча факта, че изпитвам известни съмнения за резултата по отношение на определени региони в моята страна и други държави-членки, които действително ще изпитват големи трудности при спазването на новите правила.

Изразявам надеждата си, че този нов подход ще бъде реална възможност за промяна. Сега е важно да следим транспонирането на директивата в различните национални правни системи с участието на регионалните и местните органи, така че да се гарантира еднаквото й прилагане навсякъде.

  Regina Bastos (PPE). – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, искам в началото да благодаря на моя колега, докладчика, за нейната работа, както и на всички, които работиха с нея по този доклад, който даде възможност за постигането на съгласие на първо четене.

Всички признават, че настоящата директива, която е преработен текст на старата директива от преди повече от 10 години, има за цел да прекрати широко разпространен проблем: Европейският съюз и забавянето на плащане. Такива забавяния са неоправдано продължителни в някои държави-членки, когато участва публична администрация. Тази практика оказва изключително отрицателен ефект върху икономическия живот, било то по отношение на малките и средните предприятия или на вътрешния пазар, и това не може да продължава така, особено предвид факта, че в момента се намираме в икономическа и финансова криза.

Това законодателно изменение внася последователност и логика в плана за възстановяване на европейската икономика и за прилагане на Законодателния акт за малкия бизнес. Директивата определено ще подобри ликвидността на дружествата. Кредиторите ще имат полезен и ефективен инструмент за упражняване на правата си спрямо „незадоволително поведение по отношение на плащанията“. С приемането на тази директива осъдителната практика на публичните институции ще се превърне в изключение. Органите на публичната администрация следва да дадат добър пример, като заплатят всички разходи по фактури за стоки и услуги в срок от един месец. Сега зависи от участващите институции, от Съвета и държавите-членки, да гарантират, че транспонирането на тази директива ще се осъществи възможно най-скоро.

  Sari Essayah (PPE). – (FI) Г-жо председател, г-н член на Комисията, малките предприятия често са ощетени вследствие на забавянето на плащане, а в настоящата икономическа ситуация забавянето на плащане може да означава дори фалит за доставчиците на стоки и услуги, поради лоша ликвидност.

Беше постигнато съгласие със Съвета за актуализиране на Директивата относно борбата със забавяне на плащане, която ще предвижда общ краен срок от 30 дни за плащания между предприятия и държавни дружества. Считам обаче, че е важно също така да бъде отчетена общата свобода на договаряне при търговските сделки между предприятията и поради тази причина считам, че е добра идея сроковете за плащане по търговските сделки между предприятията да могат да бъдат удължавани до 60 дни, ако това е приемливо и за двете страни.

Перспективата за удължаване на сроковете за плащане за държавните органи е по-ограничена, а забавянето на плащане, по-специално, в публичната администрация се е превърнало в огромен проблем в някои страни от Европейския съюз. В Гърция например средният срок за плащане трябваше да бъде удължен до 165 дни (макар нещата да се подобряват, както посочи нашият гръцки колега). В Испания срокът е 138 дни, а в Италия – 128.

Забавяне на плащане означава, че финансовите дружества извличат ползи, защото предприятията са принудени да продадат вземанията си, за да ускорят цикъла на приходи. Тези финансови услуги струват пари и трябва да подчертаем, че дружествата имат основно право да получават дължимите към тях суми, без да е необходимо да плащат на посредници и да натрупват допълнителни разходи.

Договорената лихва за забавяне на плащане – основният процент плюс 8% – е приемлива, но тези 40 евро като минимална сума на разноските по събирането могат да се тълкуват като твърде много за малки, например, циклични доставки. Трябва да си припомним, че неустойките за просрочие трябва да бъдат в разумен размер, с други думи, да са обвързани с разумните разходи, които кредиторът действително е направил. Въпреки тези странични забележки, Директивата относно борбата със забавяне на плащане определено ще бъде в най-голяма полза на малките и средните предприятия.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) В условията на нестабилна икономическа обстановка забавянето на плащане има отрицателно въздействие върху МСП. Подобряването на системата в това отношение представлява амбициозна цел, но също така трябва да се гарантира, че служителите и доставчиците ще получават парите си навреме. Новите разпоредби относно забавянето на плащане по търговските сделки следва да улеснят и да ускорят процеса на дружествата по събиране на дължимите им суми. Считам, че всички участници трябва да бъдат равностойни и правилата трябва да важат за всички.

През последните три години над 30 000 малки и средни предприятия са прекратили дейността си поради финансови проблеми. Една от причините е забавянето на плащания за продукти и услуги от страна на държавата.

В заключение, бих искала да изразя подкрепата си за това предложение за директива, която насърчава по-добрия контрол и оценка на системата за търговски сделки.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Нямам никакви съмнения, че утре ще приемем тази преразгледана директива и по този начин ще проправим път за нова предприемаческа култура, при която плащанията в срок ще бъдат общоприета практика, а забавянето на плащания ще води до тежки санкции. Малките предприемачи ще оценят най-вече факта, че държавните органи и институции, свързани с държавния бюджет, също вече няма да бавят плащанията си за стоки и услуги с месеци наред, а вероятно ще плащат в срок от 30 дни.

Изразявам удовлетворението си, че Съветът прие новата такса от 40 евро за събиране на дължими плащания и също така подкрепи увеличение от 1% на лихвата за просрочие в сравнение с прилаганата в момента. Считам, че това не е разумно, когато се събират минимални суми, които се дължат предимно на грешки и които нямат осезаеми последици за платежоспособността на дружествата. За щастие, това не се отнася до забавяне на плащане от страна на потребителите.

Изразявам задоволството си, че комисията, в която участвам, и Съветът се съгласиха с факта, че не е възможно да бъде въведена двойна система от санкции за частния и публичния сектор, както беше предложено от Комисията. Отбелязах парадокса, че болниците например ще трябва да плащат на своите частни кредитори санкции, които са по-високи от онези, които самите те могат да изискват от длъжниците си. Тази промяна създава един отличен инструмент, за което поздравявам г-жа Weiler.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Госпожи и господа, приветствам доклада на г-жа Weiler, който цели да отстрани пропуските и да създаде лоялни търговски отношения в Европейския съюз, но нека не се заблуждаваме. Това е необходима, но не и достатъчна мярка, тъй като на всички ни са известни начините, по които дружествата с господстващо положение упражняват натиск. Това е много важна и необходима мярка, но не е достатъчна. Много важен е последващият контрол, тъй като е добре известно, че малките предприятия, включително тези в селскостопанския сектор, са в особено неблагоприятно положение в рамките на веригата на предлагането на храни, както беше посочено и в доклада Bové. Те са изложени на господстващото положение на изкупвачи и големите търговски вериги. Докладът на г-жа Weiler представлява важен принос и в тази насока, но са необходими допълнителен мониторинг и контрол. Благодаря ви за вниманието.

  Luís Paulo Alves (S&D). – (PT) Г-жо председател, днес в много държави-членки се наблюдават огромни различия по отношение на сроковете за плащане към предприятията, по-специално в случаите, когато това е между държавата, малките и средните предприятия и големите дружества. Онези от нас, които са работили в предприятия, знаят, че в сегашната икономическа криза и при все по-големите трудности, свързани с финансирането, дружествата все по-често изпитват проблеми с ликвидността и че в много държави-членки те са изложени на увеличен риск от фалит.

Изглежда очевидно, че понастоящем действащата директива, с която се прави опит да се регулира тази област, имаше ограничен ефект и че предложението, което анализираме в момента, представлява важна стъпка, насочена към решаване на въпроса със сроковете за плащане не само в отношенията между дружествата и публичните органи, но също така – и това е от основно значение – в отношенията, които дружествата създават помежду си. Сега разполагаме със законодателство, което ни предлага по-голяма добавена стойност, с по-ясна система от санкции, и което също така представлява реално подобрение в борбата срещу злоупотребата от страна на държавата и на големите дружества с господстващото им положение.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Правната среда в държавите-членки в областта на събирането на дългове е различна. Следователно и опитът с плащането в срок за стоки и услуги също е различен в отделните държави-членки.

Все пак има една обща черта – забавянето на плащане води до огромни проблеми за малките и средните предприятия. В моята страна има две групи инвеститори, които често не спазват сроковете за плащане по фактури. Първата група включва публични органи на различни равнища – от местни органи до общински и регионални органи, по цялата верига до самата държава. Втората група са големите чуждестранни изпълнители, които често поставят малки подизпълнители в безизходно положение, по-специално в секторите на строителството и селското стопанство. Малките дружества обикновено нямат финансовите възможности, които биха им позволили да продължат да плащат на своите служители няколко месеца, без през това време да получат средствата за извършената от тях работа. Затова нека се надяваме, че новата директива ще донесе очакваните подобрения и че умишленото забавяне на средства ще остане явление от миналото на Европейския съюз.

  Giovanni Collino (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н Таяни, госпожи и господа, малките и средните предприятия (МСП) в Италия и в цяла Европа са ощетявани в огромна степен от последиците от кризата. Именно те изпитват най-големи трудности всеки път, когато трябва да се справят с голям дълг, тъй като за тях е най-трудно да осигурят обезпечение. Именно те се нуждаят в най-голяма степен от налични ликвидни активи, тъй като разполагат с по-малко капитал, който могат да увеличат. Винаги те са онези, които първи се оказват губещи в борбата с трудностите на пазара, тъй като не могат до такава степен да диверсифицират задълженията си. Именно и най-вече в техен интерес ще бъде утрешното гласуване по доклада относно предложението за директива относно борбата със забавяне на плащане.

Функцията на държавните органи е да служат на гражданите и техните интереси, които в този случай са икономически интереси. Именно в съответствие с тези интереси трябва да бъдат изготвяни, създавани и прилагани административните процедури и те трябва да зачитат усилията на хората, носещи отговорност за бъдещето на толкова семейства, колкото е и броят на работниците в едно дружество.

Благодарение на Европейския парламент считано от утре МСП ще бъдат по-добре защитени от аналозите им в публичния и частния сектори, които досега са разчитали твърде много на отлагане на плащанията си. В заключение, г-жо председател, бих искал да благодаря на докладчика и на г-н Таяни за тяхната ангажираност.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Всеки, който някога е работил в предприятия или е участвал в стопанска дейност, знае до какви усложнения може да доведе нещо толкова често срещано като забавянето на плащане.

Приветствам подхода, възприет от докладчика и съм съгласна с оценката й на предложението от Комисията, както и с възгледите й относно измененията и допълненията. От друга страна, вероятно би било от полза, ако бяха изготвени повече мерки, които да осигурят положителен стимул за участниците в търговските отношения и да ги насърчат да плащат в срок. Например следва да бъде оказана подкрепа на държавите-членки на Европейския съюз по отношение на използването на кодекси за плащане в срок или публикуването на някакъв вид бял списък на добрите платци. Просто не трябва да бъдат обсъждани единствено санкции в случай на забавено плащане, а и да има стремеж да се развие неформална култура на плащане в срок.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, с новия регламент относно забавяне на плащане по търговските сделки може да осигурим реално подобрение за всички предприятия в Европейския съюз. По-специално, за малките предприятия е неприемливо да чакат няколко месеца, за да получат плащане на фактурите си. Поради тази причина искам да изразя задоволството си, че днес имаме намерение да установим фиксирани срокове за плащане и такси за покана както за частните, така и за държавните органи, които са страни по договори. С тази хармонизация, която ще се прилага в цяла Европа, действително ще спомогнем за подобряване на търговските сделки в Европа, което ще бъде от полза най-вече за малките и средните предприятия.

Сега трябва да решим въпросите с черните овце в промишлеността. Черните овце са онези, които в момента, в който дадат поръчка, вече много добре знаят, че никога няма да я платят.

  Антонио Таяни, член на Комисията. – (IT) Г-жо председател, считам, че разискването демонстрира готовността на Парламента – въпреки множеството нюанси на становищата – да подкрепи новата директива, която ще даде конкретни отговори на малките и средните предприятия и на милиони европейци, които очакват институциите на Съюза да им помогнат да запазят работните си места.

Тъй като бях член на Европейския парламент дълги години, трябва да кажа, че съм удовлетворен от огромните, усилия, които положиха всички в Парламента, и по-специално докладчиците, да бъде прието с бързи темпове такова важно законодателство. Искам да благодаря на председателството и на всички, които сътрудничиха: служителите на Комисията, моята служба, служителите на белгийското председателство и на парламентарните сътрудници.

Все пак не можем да се отпуснем, както беше предложено от някои, а трябва да гарантираме, че тези правила ще бъдат бързо приети от държавите-членки, които имат срок от 24 месеца, за да го направят, въпреки че се надяваме някои от тях да успеят и по-рано. Искам също така да ви уверя, че Комисията ще продължи да следи отблизо начините, по които тази директива се транспонира и прилага, и ще се погрижи да представи доклад пред Парламента съгласно установения график.

Благодаря ви още веднъж за сътрудничеството с Комисията и за отличния резултат, който постигнахме в такива кратки срокове.

  Barbara Weiler, докладчик. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, когато разискваме тази тема, след като се завърнем в избирателните си райони, считам, че всички ще открием, че получаваме голяма подкрепа – нещо, което не може да се счита за даденост, когато говорим за европейски досиета – защото въпросът със забавянето на плащане като цяло не просто се критикува от всички в нашите страни; всеки по принцип предполага, че плащанията трябва да се правят в срок. Така стоят нещата, независимо от партийната принадлежност и независимо от бранша, за който става въпрос. Така че постигнахме широко съгласие. Искам да благодаря и на колегите си, които тази вечер декларираха съгласието си с постигнатия резултат.

Искам да посоча още три аспекта. Както казах в началото на разискването, утре ще задвижим процеса. Все пак ще трябва много подробно да проучим дали въведените от нас смекчени изисквания за микро-предприятията, за селскостопанските предприятия например и за занаятчийските предприятия, са на практика достатъчни, за да дадат възможност на тези предприятия да получат парите, които им се дължат. Трябва много внимателно да проучим как ще функционира ограничената свобода на договаряне. Това, което ще се опитаме да направим, е новост за европейския вътрешен пазар и което всички малко или много подкрепяме. Трябва да проучим дали е подходяща лихвата за забавяне на плащане в размер от 8%; Парламентът би желал тя да бъде 9%. Ще видим как ще сработи това и искам Комисията да следи това много внимателно, за да гарантира, че по време на процеса на прилагане никоя държава- членка няма да намали ефективността на директивата.

Също така определено виждам успех в близко бъдеще. Доколкото разбирам, Испания вече е подготвила ново национално законодателство, следвайки нашите методи, и знам, че това се прави и в други държави-членки. Във всеки случай нашата комисия ще следи положението или ще изготви оценка на въздействието съгласно директивата, така че държавите-членки също да знаят, че когато парламентарният мандат приключи, ще знаем, кой е приложим по-добри практики по отношение на плащането и кой не е. Искам да благодаря на всички, които допринесоха за този резултат, включително и на белгийското председателство, което може би не получи достатъчно признание за своя принос. Знаем колко ефективно и конструктивно проведохте преговорите – малка страна, но бих казала, че това е страна, която използва доста интелигентни и ефективни методи за постигане на резултати в Европа.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 20 октомври, от 12,30 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Директивата относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки е ключов инструмент за установяване на коректни и лоялни взаимоотношения между държавните органи и малките и средните предприятия. След влизането й в сила, тя ще налага санкции на органите, които са лоши платци и ще предложи на представителите на деловите среди важен инструмент за събиране на задълженията към тях.

Такова законодателство беше необходимо, за да бъде уравновесен пазарът и на частния сектор да бъдат предложени гаранции, че органите са равноправен участник, които могат да бъдат подреждани под отговорност, когато нарушават правилата. Директивата предвижда разумен срок от 30 дни за извършване на плащанията като може да има дерогации от това правило до 60 дни в извънредни случаи, като например за болници, а не трябва да забравяме и обезщетението и лихвата за забавяне на плащане.

Макар формата на гласуваната директива да е по-благосклонна спрямо органите, които са лоши платци, отколкото предвиждаше първоначалното предложение на Европейската комисия, тя предлага достатъчна подкрепа както на малките и средните предприятия, така и на големите дружества, които в много държави-членки на Европейския съюз изпитват трудности при събирането на дължимите им суми за предоставените от тях услуги.

Изразявам разочарованието си, че отпадна санкцията от 5%. Считам все пак, че тази крачка назад е стратегическо средство, насочено към завоюване на подкрепа от възможно най-много страни от Европейския съюз по време на разискванията в Съвета.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Докладът относно мерките срещу забавянето на плащане цели да подобри функционирането на вътрешния пазар, да подобри етиката по отношение на плащанията и да укрепи платежоспособността на малките и средните предприятия. Настоящата тенденция е фактурите да бъдат плащани непосредствено преди изтичане на срока или след като той е изтекъл. Мерките, предвидени в представеното предложение, могат да доведат до нова предприемаческа култура, при която плащанията в срок са правилото, а забавянето на плащане ще се счита за неприемлива злоупотреба спрямо клиента и нарушение на договора. Може да бъде наложена нова ставка от 1% за възстановяване на разходите по събиране при забавяне на плащане – за отделни лица, предприятия и държавни органи – при която, в случай на забавяне на плащане на отделни вноски по разсрочено плащане, лихвата и санкциите ще бъдат изчислявани изключително за забавяне на плащане. Предлага се фиксиран срок от 30 дни като срок за плащане. Изключения се допускат само при извънредни обстоятелства. Тук следва да се посочи ясно какво означава извънредно обстоятелство. Докладчикът предлага определянето на срок от 60 дни като максимален срок за плащане за държавните органи, което напълно подкрепям. Лихвата за забавяне на плащане следва да нараства прогресивно, за да бъде насърчен длъжникът да заплати дължимата сума възможно най-скоро. Законовият подход, включително санкции, според мен следва да бъде допълнен още чрез така наречените меки мерки от страна на държавите-членки: например насърчаването на електронни фактури, приспособяване на режимите на плащане за голям обем от дейности или услуги, или за положителна реклама.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията по устойчиво развитие отдавна води битка, за да превърне държавата в коректен гражданин, що се отнася до изпълнение на задълженията й. През февруари тази година Парламентът одобри проектозакон на тази комисия, който предвижда държавата да започне да заплаща лихва за забавяне на плащане, когато забавянето на плащането надвиши сроковете, предвидени в договора или в закона (30 или 60 дни). Комисията по устойчиво развитие защитаваше становището, че трябва да има възможност за обезщетение на искове между държавни задължения към дружества и задължения на предприятия към системата на социално осигуряване или към данъчни органи в продължения на няколко години, като по този начин се опита да улесни дружества, които поради това, че държавата не им плаща продължават да не изпълняват задълженията си, свързани с внасяне на социални осигуровки и данъци. Поради тази причина сме напълно съгласни с текста, който се приема и който ще установи среден срок от 30 дни, в рамките на който държавата трябва да плати задълженията си към доставчици. Този срок може да бъде удължен до 60 дни за специфични случаи. Текстът също така ще установи задължение за заплащане на лихва за забавяне на плащане. Тези правила са напълно справедливи и могат да спомогнат за подобряване на положението на много дружества, по-специално на малките и средните предприятия (МСП).

  Liem Hoang Ngoc (S&D), в писмена форма. – (FR) Бих искал да благодаря на г-жа Weiler за изключително качествения доклад и за резултата от преговорите със Съвета, тъй като съгласието на първо четене включва всички основни елементи, които бяха предложени от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и които бяха одобрени на гласуването в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.

Изразявам особеното си задоволството, че сега частните дружества и държавните органи са равнопоставени. Първоначалното предложение на Комисията съдържаше далеч по-строги санкции за държавните органи, а това беше неприемливо за нашата група, тъй като за разлика от частните предприятия, дейността на органите от публичния сектор не цели единствено печалба, а по-скоро е насочена в полза на общия интерес.

Фактът, че кредиторът има право на обезщетение за разноските по събирането също представлява реален напредък, защото до момента много дружества, включително малките и средните предприятия, бяха избрали да не предявяват искове за лихва за забавяне на плащане от длъжници, поради простата причина, че разходите по съответните процедури бяха по-големи от финансовата изгода.

В заключение, максималният срок за плащане от 30 дни, определен в текста, изглежда разумен, предвид факта, че предоставя известна гъвкавост, по-специално за държавните органи в сектора на здравеопазването, което нашата група счита за особено важен аспект.

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) В период на икономическа криза трябва да извършим реформи, за да подобрим условията за предприятията, тъй като това е нашата най-добра възможност да насърчим икономиката чрез най-преки средства и по този начин да създадем нови работни места. Директивата относно борбата със забавянето на плащане по търговските сделки е един от най-добрите примери от този род. Забавянето на плащане за получени стоки и услуги е практика, която се среща често в държавите-членки. Също така тя понякога се прилага именно от държавните органи, които не би следвало да имат трудности да плащат фактури. Това представлява значително препятствие за дейността на предприятия и затруднява тяхното развитие. Тази практика трябва да бъде прекратена. Най-големите печеливши от тази директива няма да са единствено предприятията, които работят изцяло само на територията на определена държава-членка, но също така и малките и средните предприятия, които ще могат да изнасят стоки и услуги към други държави-членки, без да се тревожат, че ще трябва да чакат няколко месеца, за да им се плати. От своя страна всички европейски потребители ще спечелят от увеличената конкуренция и предлагането, което ще осигурят новите правила. Директивата е значителна стъпка към подобряване на културата по отношение плащането в Европа. Чрез такъв род решения, изграждаме Европа, която е привлекателно място за инвеститори и за нашите предприятия. За нас също така е от основно значение да продължим по този път и да вземем смели решения, които да насърчат развитието.

  Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) В много държави-членки на Европейския съюз е честа практика публичният сектор и големите предприятия да изискват за фактури срок от деветдесет и повече дни. Поради тази причина малките и средните предприятия играят ролята на банки за публичните дружества или големите предприятия. Нарастват вътрешните дългове на малките и средните предприятия, което води до разпространяване на негативни икономически явления под формата на фактури с дълги срокове за плащане, които е трудно да се прилагат. Това създава икономическо неравенство и значително влошава конкуренцията. Малките и средните предприятия са принудени да обезпечават дълги срокове за плащане, вземайки кредит, който им се отпуска при по-неблагоприятни условия от банките, отколкото са условията за големи дружества или публичния сектор. Новите условия и правила за всички участници помагат значително на малките и средните предприятия да се защитят от този прикрит кредит. Фиксираният лихвен процент за забавяне на плащане – с предложена ставка от 8% – представлява достатъчен възпиращ фактор и за големите дружества, а фиксираният 30-дневен срок за плащане е балансиран за доставчика и купувача, а 30-дневният период за проверка на доставката предотвратява злоупотребата с процедурата по проверка за удължаване на срока за плащане. Преди всичко, що се отнася до европейските правила, те не допускат публичният сектор и големите дружества да нарушават законодателството, прието на национално равнище в държавите-членки. Изказвам искрената си благодарност на докладчика за изключително ценния и качествен резултат.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Приветствам предложението за директива, което представлява решителна стъпка по отношение на действащата директива. След като бъде транспонирана на национално, регионално и местно равнище, тя значително ще подобри плащанията, по-специално от държавните органи към дружествата и най-вече към малките и средните предприятия, които ще могат да разчитат на по-стабилен паричен поток.

В много европейски страни, когато държавните органи се намират в затруднено положение, се знае, че като цяло плащат със закъснение и често стават причина за фалити на дружества. Ярък пример за това е Италия, в която до края на 2009 г. държавните органи имаха задължения към дружества в размер на около 60 млрд. евро, а средното забавяне на плащане беше 186 дни, като имаше крайни случаи от по 800 дни. Човек само трябва да се замисли за дължимите суми към хотелите, които приютиха оцелелите от тежкото земетресение, което засегна района на Abruzzo през април 2009 г.