Пълен протокол на разискванията

Сряда, 20 октомври 2010 г. - Страсбург

14. Помощ за Пакистан и възможни последици за европейския промишлен сектор (разискване)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е изявлението на Комисията относно помощ за Пакистан и възможни последици за европейския промишлен сектор.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми членове на Европейския парламент, Европа е сериозно загрижена по повод на опустошителните наводнения в Пакистан, които унищожиха поминъка на хората и цели общности из цялата страна.

Мащабът на бедствието е безпрецедентен в историята на Пакистан. Разходите за хуманитарни нужди и за и без това крехката икономика, са огромни. Сериозността на кризата изисква незабавен и адекватен отговор, при който да се отчита и стратегическото значение на развитието, сигурността и стабилността на Пакистан за региона.

На 16 септември Европейският съвет призова за приемане на цялостен пакет от мерки с краткосрочен, средносрочен и дългосрочен характер, които ще спомогнат за възстановяването и бъдещото развитие на Пакистан. Първоначалната реакция на ЕС във връзка с наводненията беше бърза и щедра. Общият ни принос към усилията за оказване на хуманитарна помощ досега възлиза на 320 млн. евро от държавите-членки и Европейската комисия както в парични средства, така и в натура. Това представлява повече от 60% от първоначалния световен призив за помощ от страна на ООН.

Европейският съвет признава, че в допълнение към незабавната и значителна хуманитарна помощ и помощта за развитие от съществено значение за икономическото възстановяване и растеж е предприемането на мащабни търговски мерки. Следователно развитието на търговията е част от дългосрочния отговор на настоящата криза. За тази цел на 7 октомври Комисията прие предложение за едностранна отмяна на вносните мита за някои важни експортни стоки от Пакистан. Предложението е предадено на държавите-членки и на Европейския парламент.

Комисията предлага да се либерализират 75 тарифни линии във връзка с вноса от Пакистан, което представлява 27% от вноса от Пакистан в момента или почти 900 млн. евро. Това ще доведе до увеличение на вноса от Пакистан в ЕС с около 100 млн. евро.

Целта на мярката е да се подкрепят усилията на Пакистан за възстановяване в средносрочен план. Следователно специалните отстъпки ще бъдат ограничени във времето – Комисията предлага три години. Като имаме предвид характера на промишлената база на Пакистан и обхвата от експортни стоки, където делът на текстила възлиза на повече от 60%, голям брой от продуктите, предлагани за обект на либерализация, са в категорията на текстила. Включени са и други промишлени продукти като етанол.

Ако Парламентът и Съветът действат бързо по този въпрос, мерките ще влязат в сила на 1 януари 2011 г. Паралелно с това, ние работим с други членове на Световната търговска организация, за да получим необходимото разрешение – освобождаване от СТО – което трябва да бъде гарантирано, преди мерките да влязат в сила.

Търговските отстъпки следва да бъдат икономически значими за Пакистан, но в същото време трябва се вземат предвид особеностите на отделните промишлени сектори в Европейския съюз. Ето защо при изготвянето на предложението ние се опитахме да вземем предвид особеностите на отделните промишлени сектори в Европейския съюз, особено що се отнася до текстила. Нашият анализ показа, че въздействието върху производството в ЕС вероятно ще бъде скромно.

Потенциалното увеличение на вноса в ЕС от Пакистан (100 млн. евро) представлява по-малко от 0,5% от производствената стойност на либерализираните артикули в ЕС, която всъщност възлиза на 24 млрд. евро. Подкрепата на Европейския парламент за осъществяването на предложението е от съществено значение за представянето на цялостна картина на солидарността на ЕС в момент на безпрецедентни нужди.

Търговията може да бъде важна част от дългосрочното икономическо решение за Пакистан. Имаме доста натоварен график, според който трябва да работим. Можете да разчитате на мен и на моите сътрудници, ако се нуждаете от обяснения във връзка с нашия подход, както и за разсейване на все още съществуващи опасения, които имате.

  Nuno Melo, от името на групата PPE. – (PT) Г-жо председател, трябва да кажа, че напълно разбирам положението на хората в Пакистан, но искам също да кажа, че това решение е трагично за Европа, и по-конкретно за някои държави, които вече изпитват сериозни трудности, като например, Португалия, Испания и Гърция.

Например промишленият сектор на текстила и облеклата представлява 11% от общия износ на Португалия, 22% от производствената промишленост; 80% от производството на някои продукти дори се извършва в Португалия. Тогава, може би, тези 80%, пресметнати спрямо 27-те държави-членки, са незначителни за Европейската комисия, но са огромна сума за Португалия.

Европа не може да изисква изключително сурови, но разбираеми мерки за контрол на публичния одит и за борба с дефицита и в същото време да взема решения, които вредят на центровете на производство и възможностите за създаване на богатство и работни места в същите тези държави.

Трябва да кажа също, че решението е също така неразбираема атака срещу обикновените правила на пазара. Не защитавам никакви форми на пазарен протекционизъм, но настоявам за ясна защита на истинските правила на пазара – онези, които за здравословни и справедливи.

Моля да разберете, че това решение ще даде възможност продукти, произведени в Пакистан, да навлязат на Европейския пазар, и то с производствени разходи, по-ниски от възможните за нашите предприятия, просто защото в Пакистан не се изискват същите условия на производството; моите извинения, но аз наричам това нелоялна конкуренция. Наистина е нелоялна конкуренция, защото пакистанските дружества нямат социални разходи, свързани с работниците, нямат екологични разходи, не са особено загрижени по отношение на борбата срещу използването на детски труд, което се случва там, и нямат същите ограничения при използването на основни продукти по съображения, свързани с общественото здраве.

Дори бих попитал: как е възможно да се вземе такова радикално решение, без първо да бъде внесен доклад, в който да се конкретизира отрицателното въздействие върху различните държави-членки?

Въпреки това ще си позволя да посоча някои последици още сега и те са свързани със затварянето и фалита на предприятия в Европейския съюз, особено в Португалия, както и с увеличаването на броя на безработните. Добре е да разберете това, защото ще дойде момент, когато някой ще трябва да поеме отговорност.

Ако в крайна сметка можем да направим извода, както някои със сигурност ще направят, че предложението е неизбежно, моля ви поне предварително да помислите за някои неща, които още не се обсъждат. Например въвеждането на тарифна квота, която е предвидена по отношение на етанола, но не и за текстила. Освобождаването следва да бъде за максимум една година, защото помощта е временна. Повярвайте ми, нито едно европейско дружество няма да оцелее три години в условията на пряка конкуренция с пакистанските дружества.

Г-жо председател, вече приключвам: последно, необходима е разпоредба относно основните материали, така че Пакистан да не блокира достъпа на европейските дружества до подобни материали, за да се възползва от това производство.

  David Martin, от името на групата S&D. – (EN) Г-жо председател, разбирам казаното от г-н Melo, но не мога да се съглася. Приветствам предложението на Комисията за отмяната на вносните мита за основни вносни продукти от Пакистан в Европейския съюз.

Първо, общото в нашата позиция е, че Пакистан, чиято история от самото му създаване като нация не е била лесна, преживява възможно най-лошия си период. Той се намира на предната линия във войната с тероризма, която, според изчисленията, досега е струвала 40 млрд. щатски долара. Ние сме съвсем запознати с наводненията, чието общо въздействие е по-лошо от цунамито в Азия през 2004 г. и наводненията в Хаити по-рано тази година. Това е значителен удар за всяка една държава.

Приветствам факта, че в предложението на Комисията на Пакистан се дава възможност да преодолее някои от затрудненията си посредством търговия. Това е интелигентно предложение. Първо, както каза членът на Комисията, 75-те тарифни линии, които ще помогнат за увеличаването на търговията с Пакистан с приблизително 100 милиона на година, не се вредят особено на инвестициите на ЕС. Това няма сериозно да навреди на която и да е промишленост в Европейския съюз и – което е също толкова важно, а вероятно и дори по-важно – също така няма да навреди и на развиващите се страни, които са в същата позиция като Пакистан, защото нито една от тарифните линии не засяга списъка на ПРД (Програма за развитие от Доха), свързан с ерозията на преференциите. Това е много положително.

Второто разумно нещо в предложението на Комисията е, че е ограничено във времето и не прави опит едностранно да измени резолюцията за ОСП (Обща система от преференции). Приветствам това, защото по този начин Пакистан получава стимул да се адаптира към социалните стандарти и стандартите за правата на човека в периода до 2014 г., с цел да отговори на условията за ОСП+ през 2014 г. Следователно предложението предоставя неотложната помощ, от която се нуждаем сега, но то не дава картбланш на пакистанското правителство. В него се казва „дългът към вас самите е да въведете ред в държавата си, ако искате да продължите да кандидатствате за тези помощи“.

Това е истинско изпитание за щедростта на Европа и аз се надявам, че ние в Парламента ще сме подготвени да се справим с него.

  Niccolò Rinaldi, от името на групата ALDE. – (IT) Г-жо председател, г-н Де Гухт, госпожи и господа, нашето разискване днес разграничава два принципа от решаващо значение. От една страна, е дългът за солидарност към държава, която е преживяла природни бедствия, поставящи на колене едно общество, което и без това има структурни проблеми. От друга страна, съществува необходимостта за балансирана политика в областта на търговията. С предложението на Европейската комисия за отмяна на вносните мита за Пакистан, Европейският съюз правилно избягва политика на просто предоставяне на хуманитарна помощ, като позволява на Пакистан да укрепи икономиката си и респективно обществото си.

Фактът, че включените 74 тарифни линии са свързани със сектора на текстила и облеклото е почти неизбежен за държава, която може да изнася продукти само от този сектор. Ние, либералните демократи, определено предпочитаме прибягването към подобна мярка, отколкото решението за оказване на хуманитарна помощ, която не би могла истински да насърчи развитието на държавата. Все пак, както г-н Melo подчерта преди малко, не трябва да бъдем наивни и искаме Комисията, преди всичко, да не прави грешка, като прояви наивност.

Членът на Комисията е съвсем наясно с критичното положение, в което се намират някои текстилни райони, като например, Прато. Прато е специален случай. Положението там излезе извън контрола на националните компетентни органи и се наблюдават повсеместни незаконосъобразни действия и това положение се задълбочава от кризата в текстилния сектор в Европа.

Тъй като считаме, че не само текстилният сектор следва да плаща за нашата основателна хуманитарна солидарност с Пакистан, ние настояваме да бъдат направени три неща: 1) Да се изработят регулаторни инструменти, за да се избегнат всички възможни триангулации с други държави, които биха могли да се възползват от митата, предназначени за Пакистан; 2) Да не се задълбочава кризата в текстилния сектор в Европа, а, напротив, секторът да се подкрепи чрез въвеждане на мерки, като например, намаляване на цената на електроенергията; и 3) Да се избегне създаването на прецедент за други държави, пострадали от природни бедствия. Смятам, че като работим по този начин, помощта за Пакистан е споделена и значителна, а тази държава се нуждае точно от това.

  Jacek Włosowicz, от името на групата ECR. – (PL) Събрали сме се тази вечер, за да обсъдим предложението на Комисията за оказване на помощ на Пакистан след наводненията. Следва да имаме предвид, че почти 14 милиона души пострадаха от наводненията, които наистина имаха библейски измерения. Те причиниха невероятни разрушения в самия Пакистан, а последиците скоро ще се почувстват по целия свят. Защо? Реколтата от памук, който се счита за бяло злато, а Пакистан е един от основните производители на продукта, беше доста слаба тази година, а на всичко отгоре голяма част от нея беше унищожена. Производителите на облекла и водещите световни марки вече прогнозират, че ще има увеличение на цените на изделията от памук. Памукът е суровина, която се среща навсякъде и се използва за производството на облекла, банкноти, филтри за кафе машини, палатки, рибарски мрежи, при изработването на подвързии на книги, както и на много други продукти за ежедневна употреба. Използва се за най-различни цели. Намираме се в криза, а се прогнозира увеличение на цените на стоки от първа необходимост. Това означава, че проблемът наистина е изключително сериозен.

  Miguel Portas, от името на групата GUE/NGL. – (PT) От една страна, имаме едри европейски вносители, които ще спечелят от пакистанските продукти, които ще влязат в Европа. От друга страна, имаме друг малък брой големи текстилни предприятия в Пакистан, които се намират извън районите, пострадали от бедствието, и които също ще реализират значителни печалби от предложението на Комисията.

Това е действителността. Печеливши са не болните, разселените, нито пък децата или възрастните, чиито домове бяха разрушени: печеливши са богатите представители на деловите среди. Това, което се случва е, че бедствието се употребява: екстремалните природни явления се използват, за да обслужват интересите на големия бизнес.

Именно това е абсолютно неприемливо в предложението на Комисията. Добре ще направят, ако го оттеглят.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, в миналото доста често остро съм критикувал британския министър-председател, г-н Камерън. Той обаче беше напълно прав да помоли за предоставянето на търговски преференции за Пакистан. Използвам думата „помоли“ много прецизно. Британският министър-председател трябваше именно да моли.

От присъединяването си към ЕС Обединеното кралство, петата по големина икономика в света, няма автономното право да определя търговската си политика, дори с държава от Британската общност. Въпреки това националните интереси на Обединеното кралство изискват Пакистан да получи търговски преференции. Рядко споделям мнението на David Martin, но тук съм съгласен с него. Пакистан е не само развиваща се държава с население от 170 милиона жители и стратегическа граница с Афганистан; това е държава, разполагаща с около тридесет ядрени бойни глави.

Евентуален крах на държавата в Пакистан ще има трагични последици за сигурността на всички развити държави. Търговските преференции за Пакистан точно в този момент биха могли да предотвратят подобно развитие.

  Daniel Caspary (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, смятам, че следва да си спомним отново колко критична беше обстановката в Пакистан преди две седмици и продължава да бъде така на много места. Цели региони бяха наводнени, които са по-големи от много от нашите държави-членки. Десетки, по-точно, стотици хиляди хора са в крайна нужда. Разрушена е инфраструктурата: пътища, болници, университети, детски градини, училища, предприятия. Поминъкът на много хора беше унищожен. Не мисля, че дори можем да си представим всичко това. Всички сме съгласни, че трябва да помогнем. Проблемът обаче се състои в това, което на немски бихме нарекли „измий ме, но без да ме намокриш“. Какво имам предвид? Пряката финансова помощ струва пари, които, разбира се трябва да се вземат от някое друго перо от бюджета. Комисията предлага непряка помощ, а именно улесняване на търговията, и във връзка с това също се изразява безпокойство от страна на онези, които могат да бъдат засегнати. Ето защо съвсем правилно е да обсъждаме тази тема днес.

Комисията не предлага да се използва Общата система от преференции. Това според мен е добре. В основни линии смятам, че предложеното решение да се действа чрез СТО и да се опитаме да помогнем на хората сами да си помогнат, е разумно. Има обаче много въпроси без отговор, като например, какво ще бъде на практика въздействието върху промишленостите в Европейския съюз? Когато погледна документа на Комисията, предложението за регламент, виждам, че в самото начало на обяснителния меморандум се казва, че работната предпоставка е, че нетният внос в ЕС ще нарасне със 100 млн. евро годишно. Дали това е наистина значителна, трайна помощ за Пакистан? Наистина ли това ще помогне да задействаме значителните суми, за които всъщност говорим? От друга страна, предложението ще доведе до загуби на постъпления от тарифи в размер на 80 млн. евро в нашия бюджет. Това съотношение също ли е разумно? Има ли смисъл да се лишим от 80 млн. евро от митнически постъпления, за да получим 100 млн. евро увеличение на вноса? Тези цифри правилни ли са? Бих искал да получа наистина открита и ясна информация от Комисията относно целия въпрос.

Изразявам твърдо убеждение, че трябва да помогнем на Пакистан. Готов съм също да обясня на гражданите на Европейския съюз и на хората от моя избирателен район, че сме длъжни да направим нещо и че помощта за другите трябва да се плати от някого. Изразявам твърдо убеждение обаче, г-н Де Гухт, че Вие следва да използвате възможността тази вечер и през следващите дни и седмици наистина да убедите 736-те членове на Европейския парламент, че предложените от Вас мерки са правилни и разумни. Следва също така да използвате възможността, преди всичко, ясно да посочите как работниците в предприятията, които вероятно ще бъдат засегнати в държави като Португалия, Италия и Испания и в Европейския съюз като цяло, биха могли да открият перспективи за себе си. Считам, че това са истинските задачи, които трябва да се изпълнят, за да може предложението Ви да получи мнозинство в Парламента след няколко седмици или месеци. Считам, че предстои доста работа на ангажираните лица във връзка с убеждаването на хората и предоставянето на информация.

  Gianluca Susta (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, смятам, че трябва да не забравяме кризата, която преживяват Европейският съюз и неговите държави-членки в световен мащаб. В условията на криза, която засяга работата, заетостта и растежа, не мога да не се учудвам на логиката, която вдъхновява някои европейски държави, и най-вече Комисията, що се отнася до международните отношения. Предложението на Комисията, което обсъждаме, ще накаже сериозно някои промишлени сектори, особено текстилния, и в положение като днешното трябва да се запитаме дали това е разумно.

Някои хора се страхуват, че решенията са продиктувани от желанието Европа да играе водеща роля на световната сцена. В действителност знаем, че това не е така и че усилията да се намали натискът, включително от терористична дейност, в рамките на или във връзка с някои политически или институционални системи, са още по-малко свързани с това. Истината е, че дори последните наводнения нямат връзка с това предложение, тъй като основната част от пакистанската текстилна промишленост е съсредоточена в региони, незасегнати от бедствието.

Истинската причина е, че отново целта е да се накаже един сектор в полза на финансирането на европейската икономика и да се даде предимство на широкомащабната търговия на дребно, а не на интересите на промишлеността, разположена в някои европейски държави. Това е напълно погрешно от гледна точка на растежа, работата и заетостта по време на сериозна икономическа криза и при необходимостта за действителен растеж на ЕС на световните пазари по отношение на износа и възможностите за иновации и качество.

  Sajjad Karim (ECR). – (EN) Г-жо председател, мога ли най-напред да благодаря на члена на Комисията и на колегите Martin и Caspary за полезните им коментари. След наводненията аз всъщност пътувах до Пакистан, за да се убедя сам в степента на разрушенията. Разрушенията, причинени от наводненията, са най-голямото природно бедствие в историята на Пакистан. Това, което видях, надмина очакванията и въображението ми.

Разбира се, когато, на 22 септември се срещнах с министър-председателя на Пакистан, той високо оцени реакцията на ЕС, която характеризира като много решителна, така както ни я описа и членът на Комисията Де Гухт. Трябва да сме напълно сигурни, че ще продължим да реагираме по адекватен начин. Комисията сега излезе със законодателно предложение за премахване на тарифите за 75 тарифни линии, покриващи 27% от износа на Пакистан в ЕС, което ще увеличи износа на Пакистан с около 100 млн. евро годишно. Това наистина ще бъде изпитание за доверието към ЕС.

Трябва да гарантираме, че политическото споразумение, постигнато от лидерите на ЕС, ще бъде превърнато в реални действия, което наистина ще промени нещата и ще даде на пакистанската икономика глътка въздух в момент на крайна нужда. Все пак, ние сме техният най-голям търговски партньор. Изслушах опасенията на колегите и смятам, че е съвсем правилно да бъдем не само справедливи, но и амбициозни в нашия отговор. Предоставените на Пакистан търговски отстъпки трябва да отразяват сериозния ангажимент на ЕС и да доведат до истински икономически ползи за Пакистан, като се вземат предвид обаче особеностите на отделните промишлени сектори на ЕС и на другите членове на СТО, и по-конкретно на най-слабо развитите държави.

Мисля, че с това предложение ние доказваме, че сме амбициозни, решителни и най-вече честни към себе си и към народа на Пакистан.

  Joe Higgins (GUE/NGL). –(EN) Г-жо председател, очевидно е, че 20-те милиона души, пострадали от последните катастрофални наводнения в Пакистан, се нуждаят от незабавна и значителна помощ, особено 100-те хиляди деца, останали без дом след наводненията и застрашени от гладна смърт, просто поради липсата на хранителни продукти.

От изключителна важност за производството на храни на достъпни цени са милионите дребни земеделски стопани, както и безимотните селяни, оставени днес на милостта на едрите земевладелци. Разпределението на безплатни семена, екологично съвместими торове и други комунални услуги биха могли да поставят основата на бързото възстановяване на доставките на храни, но ликвидирането на едрото частно земевладение в Пакистан и оземляването на безимотните селяни е ключ към устойчивото производство и снабдяване с храни.

Още преди 140 години ирландските селяни водиха тежка борба за унищожаване на едрото частно земевладение, така че тук борбата е много закъсняла. Намаляването на тарифите трябва да бъде в полза на работниците и бедните, а не на едрите земевладелци, корумпираните държавни чиновници или да увеличава печалбите на индустриалците. Дребните земеделски стопани следва да печелят от справедливите цени на селскостопанските си продукти на световния пазар, а не безсъвестните спекуланти на стоковите борси.

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, всички ние сме загрижени по повод на опустошителните наводнения в Пакистан и сериозните последици за икономиката, но също така сме загрижени по повод на предложението на Европейската комисия, независимо че то е изработено по инициатива на държавните и правителствените ръководители.

В регламента, предложен от Комисията, поставя акцент, преди всичко, върху отмяната на митата в секторите на текстилните и кожените изделия, което представлява 60% от пакистанския износ с оборот от почти 200 млн. евро за текстилните изделия и 510 млн. евро за кожарската промишленост, като и двата сектора се характеризират с производство, което е разположено в райони, незасегнати от наводненията.

Смятаме, че политическите решения трябваше вместо това да бъдат насочени към избор на политика за оказване на помощ, която не вреди на структурни сектори от европейската икономика. Отмяната на митата ще има сериозни последици за сектора на текстилната и кожарската промишленост и вероятно ще доведе до загуба на хиляди работни места за трите години от планирания период на действие на регламента. Мерките ще бъдат интегрирани и утежнени от Общата система от преференции, в която през 2013 г. ще бъде включен и Пакистан.

Г-н член на Комисията, разбираме, че се приемат изключителни и едностранни мерки, защото искаме да помогнем на една голяма, бедна държава, която е в затруднение поради сполетялото я бедствие, което допълнително се задълбочава от икономическата криза и неуспешното приспособяване към правилата на Световната търговска организация. Наистина, действащите правила благоприятстват по-скоро държави, които са вече развити като Китай и Индия, отколкото по-бедните страни. При все това, изключителните мерки в полза на една държава не следва да причиняват криза в други държави.

Ето защо предложението изисква значителни корекции, за да се диверсифицират засегнатите сектори, включително производството и износа на Пакистан, като се приеме различна визия и сериозно се разгледат въпроси като зачитането на правата на човека и борбата срещу тероризма. Трябва да помогнем на Пакистан, но само посредством ясни споразумения, включително такива, свързани с политическата обстановка в региона.

  Josefa Andrés Barea (S&D). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, наводненията през месец юли и август тази година причиниха смъртта на 1 800 души в Пакистан и засегнаха 20 милиона души, като 12,5 милиона от тях се нуждаят от хуманитарна помощ.

Европейският съюз определи хуманитарна помощ в размер на 320 млн. евро, както споменахте, а приносът на Испания е 11 млн. евро. Сега обсъждаме не търговско споразумение, а подкрепа за стратегическото развитие на Пакистан.

Комисията, с мандата на Съвета, либерализира 70 продукта за срок от три години. Несъмнено, износът от Пакистан ще има различно въздействие върху отделните държави в ЕС, като се имат предвид специфичните особености на всяка държава. Продуктите, които Пакистан може да внася, са етанол, текстил и кожени изделия.

Комисията твърди, че не може да промени списъците с продукти, които ще влязат в конфликт с текстилното производство. Делът на Испания в текстилния сектор е 16%. Делът на провинция Валенсия в текстилната промишленост на Испания е 18%. Валенсия осигурява и 17% от заетостта в Испания. Пазарът за текстилния сектор на Валенсия е Европа, а в рамките на Европа – Франция, Италия и Германия. Следователно вносът на текстилни продукти от Пакистан ще намали този пазар както в Европа, така и в самата Испания.

Казахте, че има стратегическо проучване, но дали е оценен промишленият капацитет на Пакистан? Разгледана ли е възможността да се съкрати списъкът с текстилни продукти? Предвижда ли се годишна оценка на въздействието на споразумението?

  Christofer Fjellner (PPE). – (SV) Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих искал да кажа, че отмяната на търговските митата и бариери като начин за предоставяне на помощ на Пакистан във връзка със сериозното бедствие може само да се приветства. Вероятно за пръв път в този Парламент ще кажа, че съм впечатлен от бързата реакция и решимостта на Комисията и Съвета по този въпрос.

Със сигурност са необходими средства. Все пак, какъв е смисълът да се предоставя помощ и финансови средства, освен да успокоим съвестта си, ако в същото време чрез налагане мита и бариери върху търговията, пречим на хората да се възстановят с помощта на собствените си усилия.

Това, което правим в момента, а именно пълната и бърза отмяна на митата и бариерите за търговия за 75 различни тарифни линии, които покриват 27% от износа на Пакистан, е много добър отговор на бедствието, сполетяло държавата. Все пак, ние в Парламента носим отговорност. Нашата отговорност е да действаме бързо. С други думи, не трябва да се превръщаме в пример колко дълго може да продължи политическият процес. Пакистан се нуждае от финансови средства и помощ сега, а не след година. Трябва да покажем, че разбираме това.

В същото време съм разочарован, че виждам такова сериозно противопоставяне на предложението. Получих петиция от европейските производители на текстил, в която те изразяват несъгласието си, тъй като се страхуват, че Пакистан ще увеличи вноса си в Европа, а те не искат това.

Това ли обаче е всичко, за което става въпрос? Целта не беше ли да им дадем възможност да търгуват с нас, за да се измъкнат от бедността? Нима ще бъде проблем, ако европейските потребители си купуват малко по-евтини текстилни изделия?

Свободната търговия и солидарността са често пропагандирани тук, докато не се наложи да вземем решение по отношение на тях. Нека покажем тук и сега, че тези ценности са най-важни за нас, когато има най-голяма нужда от тях. Може би няма да намерим по-добра възможност да защитим свободната търговия и солидарността от подкрепата на това предложение.

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, с това кратко изказване искам да покажа несъгласието си с възможната отмяна на вносните мита в полза на Пакистан за период от три години и във връзка със 74 тарифни линии, като почти всички от тях са в сектора на текстила и облеклата.

Моята загриженост е продиктувана от отрицателните последици за европейската промишленост, и по-конкретно за промишлеността в Италия, както и във връзка със загубата на работни места в Европа и то в сектор, който сериозно пострада от икономическата криза. Имам предвид, по-специално, малките и средните предприятия в сектора, на които и без това се опитваме да помогнем и които ще бъдат сериозно засегнати.

Също така фактът, че Пакистан определи 15% мито върху износа си на памуково влакно в началото на тази година с цел да постави бариера пред доставките на суровини, не е за пренебрегване. Очевидно, целта е да се запазят суровините, за да се постигнат по-изгодни цени за износа. Напълно разбирам необходимостта да се помогне на държава със сериозни проблеми, особено след ужасното бедствие, което я засегна. При все това, аз бих подкрепил оказване на помощ за строителството на пътища и инфраструктура чрез използване на местна работна сила.

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н Де Гухт, не е лесно да се води безпристрастно разискване, когато говорим за 100 000 бездомни деца, милиони земеделски стопани, останали на улицата, и хора, живеещи в наистина ужасяваща бедност. Мисля, че е правилно да действаме бързо и да предоставим незабавна помощ. Големият въпрос, който възниква, когато говорим за предлаганите мерки, е дали насочваме помощта си там, където е необходимо, или помагаме на не на този, на когото трябва? Ето това искам да ми се обясни по-подробно, тъй като е напълно справедливо да се каже, във връзка с текстилната промишленост, че помощта е в полза за Пакистан като цяло, но дали стига до истински нуждаещите се? Аз, лично, не съм убеден в това.

Второ, бих искал да кажа, че ако този вид помощ помага на хората да си помогнат сами, очевидно е, че е необходимо да вземете предвид последиците от съответните мерки за Европа. Все пак, мисля, че положението вече е бедствено и сме длъжни да предоставим помощ, като се надявам, че тя ще достигне до хората, които наистина се нуждаят от нея.

  Jean Lambert (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, искам само да отговоря на някои от направените коментари.

Понастоящем Пакистан се опитва да се измъкне от ужасното положение, в което се намира след опустошителните наводнения. Ако предприятията бяха в засегнатите от наводненията райони, те не биха могли да произвеждат, така че не е изненадващо, че въпросните предприятия не са разположени в засегнатите от наводненията райони.

Пряката помощ, която можем да предоставим, е нищожна в сравнение с действителните нужди. Разпределението на приходите от допълнителния износ е важно например за инфраструктурата, енергоснабдяването, училищата, пътищата и т.н, докато наистина има отговорности, които са в компетентностите на демократично избраното правителство на Пакистан и са свързани с неговата ефективност, доходи, приходи от данъци и др.

Тук говориха също и за необходимостта от повече диверсифициране. Ако Пакистан имаше по-голямо разнообразие от промишлени сектори, нямаше да се съсредоточим до такава степен върху текстила. Призовавам колегите да предоставят на тази държава възможността да си помогне сама в преодоляването на последиците от бедствието.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, г-н Де Гухт, трагедията в Пакистан изисква Европа да демонстрира солидарност, но това не може да бъде повод да се постави под заплаха текстилната промишленост в някои държави-членки, като например, Португалия. Има други начини за изразяване на солидарност: по-ефективни видове помощ, които целят възстановяването на засегнатите райони и подобряването на условията на живот на местните жители, които са и по-справедливи начини за оказване на помощ.

Търговските отстъпки не са дългосрочни мерки, както вече споменах. Те са в полза преди всичко на големите европейски вносители, тъй като така се удовлетворяват отдавна заявените им искания. За съжаление, по този начин се нанасят щети на текстилната промишленост, както и на държавите и регионите, които са най-зависими от нея. И всичко това се случва в условията на сериозна криза и висока безработица.

Истина е, че мерките, предложени от Комисията, при никакви обстоятелства не могат да бъдат повод за нови съкращения на работници и все пак, не можем да пренебрегнем обективните трудности, създавани от същите тези мерки. Необходими са мерки за защита на европейския текстилен сектор и на работните места, свързани с него.

По предложение на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица в бюджета за 2010 г. е предвиден бюджетен ред, предназначен за създаване на програма на Европейския съюз за сектора на текстила и обувната промишленост. Къде е тази програма, г-н член на Комисията? Какви са основните й елементи? Тези въпроси са към Вас.

  Claudio Morganti (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, мисля, че е парадоксално, че вместо да защитава собствените си работни места, Европейският съюз ги застрашава, като се опитва да скрие възможните последици от добронамерената реторика за хуманитарна помощ. При евентуално намаляване на вносните мита върху текстила и облеклата от Пакистан през следващите три години има риск от дори по-дълбока криза в промишления сектор от тази, в която понастоящем се намираме, като в цяла Европа са загубени 120 000 работни места, а 40 000 от тях само в Италия.

Трябва да се помогне на Пакистан, но не можем да приемаме мерки за облекчаване на търговския режим, когато моята страна, Италия, както и други държави-членки, вече изпитват последиците от фалшифицирането на текстилни продукти, особено от азиатските държави, и по-конкретно от Китай. Комисията не може да се занимава с благотворителност за сметка най-вече на Италия, чийто дал в европейския текстилен сектор възлиза на 30%. Считам, че наред с Пакистан, нашите малки и средни предприятия трябва да бъдат подпомогнати да излязат от кризата, като се наложат мита и квоти за азиатските продукти. От Прато съм и ние с моите съграждани доста сме се напатили от подобни мерки.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо председател, що се отнася до промишлеността, бих искал да напомня на Парламента, че Пакистан е на четвърто място в света по производство на памук с дял от 9% от световното производство, като след него се нарежда Европейският съюз с малко под 5,5%. Очевидно е, че поради тази причина проблемът е много сериозен. Ние, разбира се, не искаме протекционизъм, който нанася щети на здравословната конкуренция, а напротив, искаме свободна и открита международна търговия. От друга страна обаче, колегите вече повдигнаха този въпрос. Г-н Melo, който е от Португалия, държава с крехка икономика, беше много красноречив. Колегите споменаха Италия. Бих добавил и Гърция; всички знаете за проблемите, пред които е изправена. Естествено, трябва да подкрепим Пакистан, но трябва и да наблюдаваме процеса и именно това е моето питане към Комисията: имаме ли механизми, гарантиращи, че помощта ще бъде правилно насочена и няма да се използва за други цели или за определени промишлености в ущърб на европейските дружества и работници?

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, не претендирам, че познавам ситуацията в детайли, но съм наясно със стратегическото значение на Пакистан. По тази причина подкрепям казаното от г-н Karim, че е в наш общ интерес да има стабилен режим в държава, намираща се в изключително нестабилен регион.

Трябва също да кажа, че Съюзът, основан на принципите на мира и благоденствието на нашите граждани, следва да бъде в челните редици на борбата за мир и благоденствие в другите части на света. Ето защо подкрепям предложенията тази вечер, но искам Комисията да отговори изчерпателно на съображенията, изразени от г-н Higgins, както и на другите от левицата.

Могат ли да гарантират, че нашата помощ ще стигне до тези, за които е предназначена, а не до едрите търговци и земевладелци? Това е основният въпрос тази вечер.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-жо председател, трудно е да си представим хуманитарните последици от наводнението в Пакистан. Считам, че е дълг на Европейския съюз да гарантира, че помощта ще стигне бързо до хората в Пакистан. Мерките, предназначени за укрепването на икономиката и заетостта в дългосрочен план, са важен принос от страна на ЕС, като целта е да се помогне на тази сериозно пострадала държава да излезе от кризата. Аз обаче се съмнявам, че единствено с намаляването на митническите тарифи ще се постигне желаният ефект. Трябва да изясним дали от преференциите за Пакистан няма да се възползват трети държави чрез странични канали и така да установим дали мерките имат желания ефект. Тук имам предвид не само текстилната промишленост, но и областта на биоетанола.

Конкретният ми въпрос към Комисията е дали определянето на тарифна квота за етанол наистина представлява устойчива и ефективна възможност, която ще помогне на хората в Пакистан. Може ли да се направи оценка дали се спазват задължителните критерии за устойчивост на вноса в ЕС при производството на биоетанол.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-жо председател, не ми е ясно дали ораторът оценява факта, че точно в този случай, не обсъждаме помощта, а само търговските преференции. Това ще даде възможност на Пакистан да реши проблемите си благодарение на собствените си усилия и воля. Не разбирам дали ораторът оценява това.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-жо председател, наистина считам, че това е основният елемент на нашето обсъждане. Мерките трябва да бъдат много добре премислени, за да се гарантира устойчива помощ. Преди всичко винаги стои въпросът за степента, в която съотношението между разходите и ползите в крайна сметка носи резултати за Европа.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, няма съмнение, че трябва да се помогне на Пакистан след наводненията. Въпросът, който обаче следва да си зададем днес, е от каква помощ най-много се нуждае тази държава и каква е най-добрата помощ, която Европейският съюз може да предостави. Трябва да действаме бързо, но и ефективно.

Всъщност най-много ме безпокои ефективността на предложението на Европейската комисия. Считам, че предложението е нехармонично и чрез намесата предимно в текстилния сектор и кожарската промишленост рискува да не бъде достатъчно ефективно, тъй като помощта може да доведе до ново напрежение поради новата бедност, която ще създаде и допълнително ще подкопае европейския текстилен сектор, който и без това е в сериозен упадък.

Освен това трябва да вземем предвид факта, че като благоприятстваме износа на предприятията производители, всъщност помагаме на незасегнатите от наводненията райони на Пакистан, докато нашата помощ следва да насърчава конкурентоспособността и развитието с цел са се подпомогне възстановяването на производството в засегнатите от катастрофата райони. Поради всички тези причини считам, че премахването на митата е напълно неподходяща мярка и ние отказваме да я подкрепим.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих искал много ясно да представя цифрите, за които става дума. Говорим за търговски обем от 900 млн. евро. В резултат ще имаме 100 млн. евро от допълнителен внос на европейския пазар от Пакистан, но общата разлика за Европейския съюз ще бъде само 50 млн. евро, защото в резултат от по-благоприятната позиция на Пакистан по отношение на износа на европейския пазар ще има известно разместване в търговията, което означава, че други вносители ще загубят някои от възможностите си на европейските пазари. Следователно общото въздействие ще бъде около 50 млн. евро годишно.

Казвам това, защото по време на разискването отново чух, ще бъдат загубени 120 000 работни места. Всички имате калкулатори в мобилните си телефони; ако Европа ще загуби 120 000 работни места заради допълнителен внос на европейския пазар от 50 млн. евро, то европейската текстилна промишленост има наистина сериозни проблеми, независимо от това какво се случва в Пакистан. Не е сериозно да се изтъква подобен аргумент.

Това беше първата ми бележка. Второ, надлежно взехме под внимание особеностите на европейската текстилна промишленост и трудното положение, в което тя може да се намира. Спалното бельо не е включено в предлаганите от нас тарифни линии, както и облеклата или домакинското бельо, които са три от най-чувствителните продуктови линии за Европа.

Напротив, включени са много недовършени продукти. Щом са недовършени продукти, това означава, че ще бъдат довършени в Европа, което всъщност създава по-евтин внос за дружествата, които се занимават с окончателната обработка на такива продукти. Следователно това не ни ощетява непосредствено. Дори бих казал, че е тъкмо обратното. Ние наистина много внимателно проучваме как да изработим добро предложение за Пакистан, без да засегнем сериозно европейската промишленост в момент, когато тя също излиза от икономическата криза, което също не е лесно.

Имаше коментар и за износа на памук. Съществува недостиг на световния пазар на памук и Пакистан е наистина един от основните производители на памук. Мисля, че когато сключим това споразумение, когато видим, че действително имаме някакъв напредък, следва да поискаме от Пакистан да гарантира, че нашата текстилна промишленост получава достатъчно памук, за да произвежда съобразно търсенето на пазара. Тъй като съществува дефицит на памук или поне на определени видове памук, можете да попитате защо не ги внасяме от Африка. Това е, защото те не произвеждат видовете памук, които ни трябват, а също така, не е лесно да се премине към друг вид производство на памук от днес за утре, така че се налага да отделяме специално внимание на този въпрос.

Позволете ми да завърша с това, че що се отнася до Пакистан, се нуждаем от повече помощи и повече търговия; нуждаем се и от двете. Европейският съюз вече предостави 320 млн. евро, което е 60% от първоначалното искане на ООН. Ще продължим да правим същото, т.е. да предоставяме още помощи.

Търговията не е помощ, както беше казано на пленарното заседание. Търговията дава възможности на икономиката на Пакистан да произвежда и да изнася, да създава работни места за хората, нуждаещи се от тях. Смятам, че това е важен инструмент за възстановяване на икономиката и че следва да предоставим допълнителни възможности за търговия на Пакистан. Тук не говорим за помощи, които е възможно да не стигнат до онези, които ще бъдат, така да се каже, бенефициерите. По-лесно се направлява процесът при търговията и въпреки че знаем, че търговията има своите слаби страни, не можем да възстановим една икономика с помощи.

Мисля, че се нуждаем и от двата компонента: помощи и търговия, и по тази причина ние работим върху двете възможности. Вярно е, че следва да не забравяме, както вече беше казано тук, че говорим за жестоко опустошен регион. Изказаха се много членове на ЕП от Италия, а пострадалата от наводненията територия на Пакистан е колкото територията на цяла Италия. Ето за това говорим, затова смятам, че следва да им помогнем, но следва да имаме предвид и това, че става въпрос за един чувствителен и много важен от геостратегическа гледна точка регион. Той е важен за нас и за нашата сигурност. Би било много опасно за Европа, ако регионът се дестабилизира, следователно следва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че стабилността на региона няма да пострада от случващото се в Пакистан.

Така че сме включили пълен набор от мерки. Водим политически обсъждания с Пакистан; неотдавна проведохме среща на високо равнище и ще продължим да провеждаме обсъждания. Няколко служители на ЕС посетиха страната във връзка с хуманитарната помощ, като например, членът на Комисията Георгиева. Имаме и пакет от помощи, който е значителен, а също така прилагаме и икономически подход, като увеличаваме търговията. Мисля и се надявам, че това ще бъде от голямо значение за Пакистан. Също така съм убеден, че като помагаме на Пакистан, в някаква степен помагаме и на себе си.

  Председател. – Разискването приключи.