Пълен протокол на разискванията

Сряда, 10 ноември 2010 г. - Брюксел

18. Партньорства за целите на иновациите (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването по въпроса, изискващ устен отговор O-0158/2010, зададен от Judith A. Merkies, от името на групата S&D, Paul Rübig, от името на групата PPE, Jorgo Chatzimarkakis, от името на групата ALDE, Philippe Lamberts и Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE, Evžen Tošenovský, от името на групата ECR, и Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL, към Съвета относно партньорствата за целите на иновациите (B7-0560/2010)

  Judith A. Merkies, автор. – (NL) Г-н председател, 90% от хората считат, че иновациите ще ни дадат „зелена“, по-конкурентна икономика, и ние сме съгласни. Очевидно обаче, не е съвсем ясно доколко е належащ въпросът, тъй като Европейският съвет реши да не се обсъжда „Съюза за иновации“ до февруари-март следващата година.

Защо? Да не би всички належащи, сериозни предизвикателствата пред обществото вече да са преодолени? Решени ли са вече проблемите, свързани с енергетиката, ресурсите и застаряването? Не, не са и затова трябва спешно да обсъдим стратегията за иновации. Въпросите са многобройни. Какво точно представляват партньорствата за иновации? Стратегията за иновации на Комисията е ясна, но този въпрос остава отворен.

Ясно е, че не следва да има нови – или поне напълно нови – инструменти, а по-скоро по-добри инструменти. Дългосрочната сигурност е важна, но искаме добре функциониращ инструмент с визия до 2020 г. Важното е партньорствата за иновации да бъдат максимално ясно определени, да имат реално въздействие, да бъдат технологично неутрални, в близост до пазара и да имат ясен краен срок; както и да участват всички важни партньори, а също и промишлеността, правителствата, научноизследователските институти и най-вече гражданите, които са движещата сила за иновациите и техния успех.

Хубаво е, че се гради върху съществуващите силни страни с „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“ – всъщност по-скоро здравословен начин на живот, а не остаряване в добро здраве – и изглежда, че в действителност остаряването в добро здраве започва от зачеването. Всички партньорства трябва да се характеризират с ефективен и интелигентен подход към природните ресурси и трябва да започнат с най-неотложните проблеми: енергията и изчерпването на суровините. В това отношение, са необходими повече иновации.

Това изисква пълно ангажиране на Съвета и ентусиазъм, за да проработи стратегията за иновации. Скриването в рамките на националните граници не е вариант. Икономиката не е само еврото, банковият сектор или Пактът за стабилност и растеж. Става въпрос за работни места в Европа и за по-добра позиция на Европа в света, а как да се постигне това, ако не с помощта на иновациите?

  Amalia Sartori , автор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, предложението на Комисията в документа относно „Съюза за иновации“, приет на 6 октомври 2009 г., е неразделна част от стратегията „Европа 2020“. Целта на инициативата е да предложи стабилен, ефективен и устойчив отговор на основните проблеми в нашето общество.

Сред многото предложени мерки и различните цели, които Комисията си е поставила за постигането на истински „Съюз за иновации“, един от най-новаторските елементи са т. нар. „партньорства за иновации“. За постигането на заложените цели трябва да се изберат подходящите партньорства. За целта Комисията определи редица приоритетни предизвикателствата, пред които нашето общество ще трябва да се изправи през следващите години и десетилетия. В това отношение, Парламентът реши да изрази становището си в резолюцията, по която аз съм докладчик от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). След кратки преговори всички докладчици от различните политически групи подписахме резолюция, така че няма забележки, които да направим.

Считам, че е важно да подчертая големия ни принос да се гарантира, че двете партньорства, които ще бъдат стартирани след пилотната инициатива относно „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“, ще засягат „интелигентните градове“, за да могат да се проведат редица футуристични експерименти в различни европейски градове за постигането на целите 20/20/20 и за осъществяването на стратегията за неенергийните суровини, тъй като трябва да предоставим конкретни отговори на многобройните и сериозни проблеми, които засягат обществото в тази област.

През следващите месеци работна група на Комисията ще определи по-подробно управлението, финансирането, критериите за подбор и бюджета на инициативите, които ще бъдат предприети в рамките на първото партньорство.

  Jorgo Chatzimarkakis, автор. – (DE) Г-н председател, с какво точно се занимава европейската политика в областта на иновациите? С какво се занимава европейската научноизследователска политика? Ако си зададем този въпрос и ако трябва да попитаме гражданите на улицата, ще видим само празен поглед. Това е така, защото не е ясно каква е добавената стойност на европейските научни изследвания и иновации. Поради тази причина приветстваме факта, че предложението на члена на Комисията Гейгън-Куин започва с определението за иновации. Какво са иновациите? Иновациите са превръщането на познанията в пари, продукт или патент. Това е нещо ново. Радвам се, че Комисията върви по този път. Нуждаем се обаче и от проекти, които могат да бъдат разбрани от хората на улицата, така че европейските данъкоплатци да разбират какво правим тук с парите им. В това отношение, виждам голям потенциал в увеличаването на продължителността на здравословния начин на живот с две години. Това ще е проект, който всеки ще разбере. Затова се радвам, че първото предложено партньорство за иновации е посветено именно на постигането на тази цел. Още две години – това ще бъде разбрано от всички и е нещо, което трябва да направим. В това отношение, имате нашата подкрепа.

Искам да подчертая, както г-жа Merkies също спомена, че ако погледнем вече съществуващите инструменти, имаме Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ), Общностите за знание и иновации (ОЗИ), съвместните технологични инициативи (СТИ), т. нар. Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (CIP) – всичко това са вече съществуващи програми. Ако добавим още една програма, трудно ще се ориентираме в тази област. Не трябва да го правим. Партньорствата за иновации имат за цел да съдействат за въвеждането на ред и съчетаването на всичко в единна система. Затова ще го приемем само ако всичко стане по-ясно за данъкоплатците. Винаги трябва да знаем отговора на въпроса кое носи повече добавена стойност за Европа. Ако го знаем, ще дадем пълната си подкрепа.

  Evžen Tošenovský, автор. – (CS) Инициативата на Комисията за създаване на пилотна програма във връзка с партньорството за иновации на тема „Активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“ със сигурност е интересна стъпка от страна на Комисията. За мен фактът, че Комисията избра този пилотен проект, показва колко значим за целия Европейски съюз е проблемът, свързан със застаряването на населението. Като пилотен проект това е много трудна задача, защото методите за осигуряване на сигурност за по-възрастните граждани са много различни на територията на Европейския съюз. Причините за това могат да бъдат открити в различното историческо развитие на отделните държави и в различните начини, по които подхождат към въпроса. Затова ще ни бъде интересно да видим как Комисията ще намери наистина новаторски подход за решаване на сложния проблем. Надявам се, че решението няма да остане единствено под формата на общо описание, а ще бъде от реална помощ в тази област.

Два допълнителни въпроса по отношение на партньорствата за иновации се появиха в разискванията ни с колегите: „интелигентните градове“ и суровините. От гледна точка на настоящите перспективи и очакваните проблеми подобен подход в областта на суровините беше напълно оправдан. Дори и днес, а най-вероятно и през следващите години, държавите-членки ще бъдат под голям натиск да гарантират доставките на суровини. Това се отнася както за енергията, така и за промишленото производство. Проблемите по отношение на суровините са многобройни и много парламентарни комисии редовно се занимават с тях. Гарантирането на непрекъснатост на доставките и намирането на нови източници на суровини са сред основните условия за икономически растеж и за запазване на конкурентоспособността на европейските държави в бъдеще. Разбира се, това оказва влияние в много области, включително върху социалните условия за гражданите, живеещи в отделните европейски държави. Разпоредбите, пригодени по разумен начин, с акцент върху икономиите, когато става дума за наличието на суровини, със сигурност ще имат голямо значение в бъдеще.

  Marisa Matias, автор. – (PT) Днес обсъждаме тема, представена като един от основните приоритети на Комисията, а именно политиката в областта на иновациите, която най-накрая започва да се оформя чрез партньорствата за иновации и пилотния проект относно „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“. Има обаче много аспекти, които предстои да бъдат изяснени, особено по отношение на разясняването и определянето на бъдещи проекти и приоритети. Кой в крайна сметка ще определи приоритетите и въз основа на какви критерии? Мисля, че трябва да получим някои отговори.

Искам да споделя някои конкретни наблюдения, по-специално, по отношение на първия проект относно „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“, който ни беше представен. Бележките ми са в положителен дух, тъй като считам, че е добре да се съсредоточим върху сектор от населението, който е особено уязвим в Европа, която е все по-застаряваща и във все по-неравностойно положение.

Искам обаче да добавя още няколко въпроса, защото намирам противоречие във факта, че се представя проект по темата, а в същото време не можем да подкрепим тази иновация. Как ще я подкрепим? Каква ще бъде основата й? Възможни ли са иновациите в положение като настоящото, когато е налице постоянна и систематична атака срещу социалната държава, когато се ограничава достъпът до здравеопазване, когато услугите се съкращават системно и се спират инвестициите в тази област?

Заглавието на представеното съобщение, „Съюз за иновации“ за повече работни места, по-добро качество на живот и по-добро общество, е амбициозно. Дори бих казала, че няма да имам проблем да го подкрепя, но трябва да признаем, че противоречи на сегашната практика в държавите-членки за съкращения и строги икономии. Считам, че може да има устойчиви иновации само ако има стабилни, устойчиви и строги обществени политики. В противен случай това ще е само един несполучлив опит, от който няма да научим много и с който няма да предложим нищо на обществото.

  Беноа Серекс, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, уважаеми колеги, приветствам възможността да обсъдя с вас водещата инициатива „Съюз за иновации“, и по-специално новата концепция за европейски партньорства за иновации, която е със сигурност основен елемент от съобщението на Комисията, представено в началото на октомври.

Разбира се, на този етап Съветът все още разглежда въпроса и се подготвят заключенията за заседанието на Съвета по конкурентоспособност на 26 ноември.

Както си спомняте, на 17 юни Европейският съвет завърши стратегията „Европа 2020“ и една от основните цели, определени във връзка с това, се състои в, цитирам, „подобряване на условията за научноизследователска и развойна дейност“, по-специално, с цел равнището на комбинираните публични и частни инвестиции в този сектор да достигне 3% от БВП. Лично аз считам, че би било трудно да си представим по-малко от 3%, вече заложени в Лисабонската стратегия, и че сега въпросът е да си предоставим средствата за постигането на целта.

Водещата инициатива „Съюз за иновации“, представена от Комисията, е продължение на основната цел и белгийското председателство се стреми да разгледа този основен въпрос своевременно. Съветът обсъди за първи път въпроса неформално през юли, а след това официално на 12 октомври, когато председателството представи проект за заключения на Съвета, които са в процес на разглеждане и които, както вече казах, са в дневния ред на Съвета по конкурентоспособност на 25 и 26 ноември. Искам да подчертая, че председателството се увери, че секторите „научни изследвания“ и „промишленост“ работят в тясно сътрудничество по въпроса и това има отлични резултати – проведохме съвместно заседание през юли, което трябва да доведе до общи заключения в края на ноември.

Освен това съобщението на Комисията, както и работата на Съвета по конкурентоспособност, ще предоставят материал за подготовка на дебата относно научните изследвания и иновациите, който ще се състои на заседанието на Европейския съвет преди края на годината.

Ето защо разбирате, че в очакване на стратегически тласък от нашите държавни и правителствени ръководители, като председател на Съвета по конкурентоспособност, трябва да внимавам какво казвам. Независимо от това, позволете ми да подчертая, че темата за иновациите, или триъгълникът на знанието в по-широк смисъл (образование – научни изследвания – иновации), очевидно не е съвсем нова нито за Съвета, нито за Парламента.

Тази тема редовно се появява в дневния ред на Съвета по конкурентоспособност в рамките на по-общата тема за Европейското научноизследователско пространство. Имам предвид, по-специално, визията на Съвета от декември 2008 г. относно Европейското научноизследователско пространство до 2020 г. и по-новите заключения на Съвета, озаглавени „Създаване на иновативна Европа“, приети през май по време на испанското председателство. Ще спомена също, въпреки че това не е изчерпателен списък, някои основни насоки за действие от гледна точка на Съвета.

Първо, инициативите следва да засягат всички видове иновации в публичния и частния сектор.

Второ, трябва да положим основите за по-ефективни бюджетни позиции за научните изследвания, развитието и иновациите.

Трето, обществените поръчки разполагат с потенциала, въпреки че той остава до голяма степен неизползван, да подкрепят иновациите под формата на новаторски продукти, процеси и услуги.

Четвърто, нетехнологичните иновации, включително по отношение на дизайн, услуги и културно творчество, също са важни фактори.

Пето, възползването от научните изследвания изисква ефективно управление и защита на интелектуалната собственост, както и ефективно разпространение на научните и технологичните иновации.

И накрая, политиките и програмите в областта на научноизследователската и развойна дейност, както и всички свързани с тях инструменти, следва да бъдат опростени и рационализирани, като беше посочено отново днес. Радвам се да видя много широко съгласие тук със становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, представено в доклада на г-жа Carvalho. Партньорствата за иновации не следва да представляват допълнително усложнение, а да бъдат част от процеса на опростяване.

Регионалното измерение е също от голямо значение за иновациите. В това отношение, европейската политика в областта на иновациите следва да гарантира, че тези, които въвеждат иновации, включително малките и средните предприятия, получават съответната подкрепа и на регионално равнище.

Човешкият фактор е в основата на научните изследвания и иновациите. Европа трябва да стане по-способна да запазва своите изследователи и да привлича таланти от трети държави.

След тези общи съображения искам да отговоря на четирите конкретни въпроса, които ми зададохте.

По отношение на броя на темите за партньорства за иновации, макар че все още не е взел решение, Съветът е като цяло съгласен, че трябва да започнем с пилотен проект. В действителност Комисията предложи пилотният проект относно застаряването да стартира в началото на 2011 г. Освен това в съобщението на Комисията се споменават редица други теми, за които тя ще бъде готова да представи предложения през 2011 г., и някои от вас посочиха някои от тези теми. По дефиниция пилотен проект може да се започне на експериментална основа и без да е необходимо да се изчака всички условия да бъдат предварително определени.

Изборът на теми за бъдещи партньорства е един от основните въпроси, които обсъждаме в рамките на Съвета, и във връзка с това ще спомена инициативата, започната от Съвета през 2008 г., за съвместно планиране на научните изследвания в Европа в отговор на основните социални предизвикателства. По това време вече бяха определени критерии, които със сигурност ще бъдат полезни и по отношение на партньорствата за иновации: мащаб на предизвикателството на европейско равнище, истински ангажимент от заинтересованите страни, европейска добавена стойност и възможността за превръщане на резултатите от изследванията в ползи за европейските граждани и за европейската конкурентоспособност. Затова виждам голямо сходство между предишните насоки на Съвета и общите условия, предложени от Комисията в нейното съобщение.

Освен това в проведените на този етап обсъждания моите колеги често подчертават необходимостта от подход „отдолу нагоре“, по-специално, с цел да се определят теми, да се насърчат прости и разбираеми системи, да се отговори на необходимостта да се работи с частния сектор, особено с малките и средните предприятия, както и да се оптимизират съществуващите финансови инструменти.

Сега преминавам към сроковете и принципите на управление, които вероятно ще бъдат най-важните и най-деликатните въпроси. Ключовите думи несъмнено ще бъдат „добавена стойност“, „последователност“, „гъвкавост“ и „яснота“. Никъде не следва да се споменава предварително установен единен модел. Предприети са няколко инициативи за усъвършенстване на концепциите, включително и семинар, организиран преди няколко дни, на 27 октомври, от белгийското председателство в сътрудничество с Финландия и Комисията, и що се отнася до сроковете, понятието за спешност присъства в стратегията „Европа 2020“. Следователно присъства и в инициативите, които произтичат от нея. За целта Комисията представи някои амбициозни предложения, но нашите ресурси са ограничени и запазвайки амбицията, трябва да гарантираме, че можем да контролираме процеса и да учим уроците своевременно.

Завършвам, г-н председател, госпожи и господа, с идеята за по-добро управление на партньорствата на национално равнище. Въпросът е един от многото, свързани с управлението на партньорствата, за които няма предварително установен, и още по-малко единен, модел. Обективно различните положения в отделните държави-членки трябва да бъдат взети под внимание. Всички заинтересовани страни от държавите-членки също трябва да се включат: заинтересованите страни на европейско, национално и регионално равнище, включително публичният сектор и частният сектор.

Г-н председател, уважаеми колеги, убеден съм, че научните изследвания и иновациите не са вариант за Европа, а необходимост, ако искаме дългосрочно решение, което опазва нашия социален модел и устойчивостта на околната среда. Затова приветствам постоянния интерес на Парламента по отношение на тези въпроси, и по-конкретно първото изказване относно плана за иновации. Според мен вашият принос придобива още по-решаващо значение, тъй като настоящото положение принуждава държавите-членки да направят труден избор, където считам, че е изключително важно да защитим научните изследвания и иновациите като инвестиция в бъдещето, и мога да ви уверя, че ще информирам Съвета относно съдържанието на сегашното разискване и ще остана на ваше разположение.

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, искам да попитам дали времето за изказване на Съвета е по-дълго късно вечерта. Считам, че е твърде неучтиво от страна на действащия председател на Съвета да говори двойно по-дълго от г-н Барозу и г-н Ван Ромпьой, взети заедно, като знаем, че има още важни въпроси за обсъждане. Би могъл да е малко по-кратък.

  Ioannis A. Tsoukalas, от името на групата PPE. – (EL) Г-н председател, искам да насоча вниманието ви към огромната възможност, предоставена от партньорствата за иновации, за крайно необходимото икономическо и социално развитие на Европейския съюз и към съществуващата сериозна опасност неправилното използване на този инструмент да задълбочи допълнително разделението в областта на иновациите и научните изследвания между държавите-членки.

Имам предвид, по-специално, тежките икономически условия в различните държави-членки на ЕС, като се започне с моята страна, и ще направя същия коментар като г-жа Matias. Голям брой държави в Южна Европа и на други места са в бедствено икономическо състояние, а Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия изискват огромни съкращения на всички държавни разходи, повече или по-малко унищожавайки публичните инвестиции в научните изследвания. При такива обстоятелства очевидно сериозно ще бъдат възпрепятствани технологичното развитие и иновациите, тъй като те изглежда са последният приоритет в плановете за спасяване на националните правителства.

Съкращенията във всички области, които се налагат на държавите, заедно с изтичането на мозъци, с емигрирането на специализирани работници и недостатъчното финансиране на университетите и изследователските центрове означават, че триъгълникът на знанието, който споменахме по-рано, е всичко друго, но не и равнобедрен триъгълник.

Това се утежнява от конкретните обстоятелства, от действителното представяне на европейските университети. Например според притурката на „Таймс“ за висше образование, публикувана преди няколко дни, 82 от 200-те водещи университета в света са европейски, от които 80 са в северните държави и само 2 са на юг, в Испания.

Искам да попитам Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент как възнамеряват да преодолеят възникващото разделение между иновативна Северна Европа и Южна Европа.

  Teresa Riera Madurell, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, вярно е, че Комисията представи предложението си за „Съюз за иновации“ едновременно с предложението относно промишлената политика, тъй като за да гарантира интелигентен и устойчив растеж, който поражда заетост и конкурентоспособност, Европейският съюз трябва да повиши капацитета си за иновации.

Въз основа на това убеждение нашата група пое отговорност за двете инициативи. Като координатор аз съм убедена, че със сътрудничеството на всички Парламентът ще помогне да се намерят решения на новите предизвикателства: решения, които поддържат равновесие между икономическите, социалните и екологичните въпроси, за да се премине към една по-зелена, по-интелигентна Европа с по-голямо социално сближаване.

Приносът ни започва днес с резолюцията, която показва, преди Съветът да вземе решение, с кои теми следва да се заемем като приоритет, като сътрудничеството за иновации, и подчертава факта, че успехът ще зависи от способността ни да включим иновационни предприятия, университети и изследователски центрове.

  Zbigniew Ziobro, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, Европа трябва да се развива и иновациите са най-добрият начин за преодоляване на настоящата криза. Съществен фактор за започване на конструктивна промяна е обявяването на увеличение на финансирането на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност с 3% от БВП на Съюза. Освен гъвкавите правни разпоредби относно учредяването на дружества, данъчните облекчения и по-простите процедури при регистрацията на патенти, по-конкретно, финансовите фактори ще бъдат основните двигатели на развитието.

Без външна помощ предприятията няма да могат сами да финансират скъпите научни изследвания, които отнемат дълги години. Има обаче проблем – средствата, предоставени от бюджета на Европейския съюз, често не са достатъчни и предприятията са принудени да инвестират огромни собствени ресурси. При това положение предприятията от Централна и Източна Европа са в безизходно положение. Без собствени ресурси не могат да получат средства от държавния бюджет, нито да кандидатстват за пари от ЕС. Това положение, която се наблюдава и в други области, води до натрупване на средства в богатите региони на Европейския съюз и увеличава несъразмерности в областта на научноизследователската и развойна дейност.

Председателят на Европейската комисия заяви, че „без солидарност Европейският съюз няма да съществува“. Оттук и моят въпрос: как планира Комисията да укрепи иновациите в новите държави-членки на Съюза? Могат ли да разчитат на повече финансови средства, което ще им позволи да се изравнят с държавите-членки от стария Съюз по-бързо?

  Hermann Winkler (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, със „Съюза за иновации“ Европейската комисия върви в правилната посока. Бях много доволен да прочета, че Европейската комисия се е съгласила с многото искания, отправени в доклада относно иновациите през септември 2010 г., който беше приет от комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Съгласни сме, че Европейският съюз трябва да използва потенциала си за иновации много по-добре в бъдеще, не на последно място, за да не изостава от силните по отношение на иновациите държави като САЩ и Япония, а също и от бързо нововъзникващите икономики като Китай. Но „Съюзът за иновации“ ще има успех само ако се прилага съвместно с държавите-членки и регионите. За целта Комисията планира да използва, наред с други неща, партньорства за иновации, които в момента обсъждаме и които са предмет на въпроса, зададен от групите.

В това отношение, искам да предупредя да не се създават повече дублиращи структури. Идеята за партньорства за иновации все още не е съвсем ясно очертана. Изявленията на Съвета също не помогнаха за разясняването й. Но идеята за партньорства за иновации има определени сходства с вече съществуващи инструменти, като технологичните платформи на Седмата рамкова програма за научни изследвания и Общностите на знанието и иновациите в рамките на Европейския институт за иновации и технологии. Искам да подчертая, че в това отношение, е задължително да изградим и използваме взаимодействие и да предприемем единен подход.

  António Fernando Correia De Campos (S&D). – (PT) Приветстваме усилията на Комисията да постави научноизследователската дейност и иновациите начело на политическия дневен ред. Говорим за интегрирана стратегия да направим европейската иновационна екосистема по-ефективна и продуктивна, в служба на устойчива икономика. Европейските партньорства за иновации възникнаха като инструмент и сериозните предизвикателства, около които са организирани, са достатъчно широкообхватни, за да не бъдат спорни. Въпреки това остава неясно как ще бъдат определени допълнителните приоритети, а също и превесът им. Колко прозрачност може да се очаква, за да участват заинтересованите страни? Как ще се решава конфликтът на интереси? Каква ще е ролята на Комисията, държавите-членки и регионите? Как може да се гарантира отчетност в рамките на сложна структура? Какво ще бъде финансовото измерение на партньорствата? Г-н председател, Комисията и Съветът трябва да осигурят отлично изпълнение, което не е гарантирано, като се има предвид, че са отделени само няколко месеца за пилотно изпитване на първото партньорство.

  Cristina Gutiérrez-Cortines (PPE). – (ES) Г-н председател, приветствам факта, че има иновации, внимание към иновациите, както и партньорство, но искам да кажа и че не знаем какво представлява това, за което говорим. Обсъждаме инициатива, но никой не ни е казал какво е нейното съдържание, формула или модел.

Предлагам, на първо място, ако искаме да бъдем ефективни, както казаха някои колеги в залата, да преразгледаме резултатите от случилото се с институтите за европейско обучение и информация, партньорствата и платформите. След опита от Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие трябва да преценим нещата обективно, с външно оценяване, като обърнем внимание на резултатите.

В някои институти за европейско обучение и информация например видяхме, че накрая бяха контролирани от големи дружества и за пореден път малките предприятия нямаха думата.

Трябва да има политики и формули за иновациите, за да видим как можем да помогнем на малките предприятия да се включат, може би понякога чрез посредници, които да им помагат в заплащането или изпълнението на проектите. Не можем да продължаваме да изключваме малките предприятия.

Второ, трябва да разгледаме необходимостта от иновации в администрацията, с други думи иновации в управлението на иновациите. Защото пазарът направлява иновациите, а администрацията не следва пазара, който работи много по-бързо.

Затова трябва да изградим по-голям капацитет, да въведем иновации в изграждането на капацитета и в администрацията в областта на научните изследвания, за да успеем с изследванията и да помогнем на предприятията да се заемат с това много трудно и сложно начинание за бъдещето. Разбира се, трябва да включим и банковата система по отношение на съществуващите рискове, които не следва да се поемат само от хората в Европа.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека постановява, че всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите постижения. Европейските научни изследвания трябва да намерят решения на сериозните предизвикателства пред обществото: застаряване на населението, изменение на климата, енергийно снабдяване и енергийна ефективност, недостиг на суровини и устойчивост на икономическото и социално развитие.

За да позволим на Европейския съюз да развива капацитета си за иновации, който е от жизненоважно значение за конкурентоспособността му, трябва да развием и да обвържем политиката в областта на иновациите с промишлената политика на ЕС. Само с развитието на производствения капацитет и оттук със създаването на работни места в целия ЕС ще можем да запазим и да развием капацитета за иновации на ЕС в дългосрочен план. В същото време влиянието на иновациите върху обществото зависи от степента, в която се разпространяват ползите от научните постижения. Считам, че за да имаме Европейски съюз за иновации, се нуждаем от ново партньорство, което подкрепя образованието и достъпа на гражданите до ползите от научния напредък.

  Danuta Maria Hübner (PPE). – (EN) Г-н председател, през последните години се изговори много за иновациите. Те се превърнаха в символ на политически инструмент, който може да реши всичките ни проблеми, така че има големи очаквания и трябва да ги оправдаем. Но е време да бъдем по-прагматични.

Несъмнено иновациите могат да играят основна роля за съживяване на растежа на европейската икономика, но за целта се нуждаем от конкретни, твърди и обединени усилия от страна на публичния и частния сектор. Тези усилия следва да са насочени към подобряване на рамковите условия и достъпа до финансиране и към пренасочване на политиката в областта на иновациите. Но най-важното сега е времето; бързо и решително трябва да преминем от амбиция към действия, като идентифицираме и елиминираме факторите, които все още пречат на иновациите в Европа, но преди всичко, като разработим ефективни нови политически инструменти.

Европейските партньорства за иновации могат да бъдат такъв инструмент, и потенциално отличен инструмент. Незабавно следва да стартираме първото европейско партньорство за иновации и нашият подход следва да бъде да се учим в движение и да използваме добрите практики, които съществуват в Европа.

Днес иновациите обикновено се раждат в рамките на една добре функционираща иновационна система, в която регионите играят основна роля. Това означава, че можем да ускорим преминаването към икономика, основана на иновациите, като се възползваме изцяло от потенциала на съществуващите инвестиции на политиката на сближаване в областта на иновациите, които се равняват на 85 млрд. евро, както и от ангажимента й за интелигентен растеж след 2013 г. Политиката на сближаване може да спомогне иновациите във всички държави-членки и региони.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Политиката в областта на иновациите и технологичните постижения следва да се превърнат в решаващ фактор не само за изпълнението на стратегията „ЕС 2020“, но и за бъдещия растеж и конкурентоспособността на Съюза. Постигането на всички политически цели на Европейския съюз, като повишаване на енергийната ефективност, ограничаване на замърсяването от икономиката, смекчаване на неблагоприятните последици от изменението на климата и гарантиране на социалното благоденствие и създаването на работни места зависи пряко от ефективното прилагане на политиката в областта на иновациите. Европа се нуждае от интегрирана политика в областта на иновациите, която ще бъде успешна само ако може да се гарантира ефективно, координирано сътрудничество на регионално, национално и европейско равнище. Считам, че европейските партньорства за иновации са важна стъпка към по-добре координирана политика в областта на иновациите, която ще позволи постигането на много по-добри резултати по отношение на конкурентоспособността и ще допринесе за по-бърз напредък за цялата Общност в бъдеще.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, във време на ограничения в публичните финанси инвестициите в иновации могат да бъдат ключът за излизането на Европа от кризата.

В миналото Европа имаше водеща роля в областта на иновациите. В действителност много нововъведения, които промениха света, дойдоха от нашия континент, като например мобилните телефони. Големият технологичен потенциал и човешкият капитал на Европа следва да се използват пълноценно, чрез стабилна координация между Европейския съюз и държавите-членки, за да се избегне дублирането и да се оптимизират инвестициите. Трябва да предприемем по-стратегически и координиран подход към иновациите, за които технологичните партньорства са отлично средство.

Искам да попитам Съвета какви действия възнамерява да предприеме, за да направи партньорствата по-динамични и как те могат да се превърнат в ракетна площадка за реалната икономика.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, несъмнено сме изправени пред голямо предизвикателство и спешно трябва да потърсим нови начини за решаване на всички проблеми.

(EN) Преди няколко седмици имах привилегията да председателствам стартирането на „Барометъра на иновациите“ на „Дженерал електрик“, в рамките на който се проведе проучване на различните заинтересовани страни. Станаха ясни две неща: 90% от анкетираните считат, че иновациите са основният лост за постигането на по-голяма, по-конкурентоспособна и по-зелена икономика; 83% от анкетираните считат, че публично-частните партньорства са от съществено значение за развитието на по-иновативна Европа.

Повечето хора биха се съгласили с това, поради което приветстваме обсъждането. На този ден бях домакин на работен обяд, на който присъстваха членове на Съвета, Комисията и Парламента, точно на тема партньорства за иновации. Както беше казано, те са ключът към бъдещето, ако искаме да постигнем целите на стратегията 2020 – 3% от БВП и най-вече рисков капитал, който също е особено важен.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Приветствам предложението на Комисията за стартиране на първото европейско партньорство за иновации. За да може да включи всички държави-членки в областта на иновациите, ЕС следва да поеме по-активна роля в насочването на потока от инвестиции, необходими за преодоляване на различията между държавите-членки по отношение на инфраструктурата и управлението на ресурсите. Считам, че трябва да се обърне специално внимание на проектите за регионално развитие. Партньорствата за иновации също следва да се съсредоточат върху тази цел. Трябва да се гарантира висока степен на сближаване между структурните фондове на ЕС, публичните финанси в държавите-членки и участието на частния сектор.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, иновациите се превърнаха в паролата на днешния ден, във вид вълшебна пръчица. Не трябва да забравяме обаче, че те не могат мигновено да се справят със сегашното положение. Пускането на нови изобретения на пазара отнема средно десет години, а разходите за изобретяването на нови продукти и произвеждането им се увеличиха значително.

Това означава, че в Европа наистина трябва да инвестираме в съвместни научни изследвания и вътрешния пазар и да не очакваме твърде лесни резултати. Ще има иновации след време. Ако е осигурено подходящо финансиране на научните изследвания и изследователите са оставени да се заемат с тях, ще има резултати, но това не е вълшебна пръчица.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Предизвикателството тук е, че инициативата „Съюз за иновации“, която Комисията казва, че е водеща инициатива, трябва да бъде нещо повече; тя не следва да бъде неубедително знаме за пред избирателите, а да се интегрира в истинска политика на развитие и социален напредък, в която иновациите са важен инструмент, ако са подходящо подкрепени, включително финансово и в основните обществени политики.

От самото начало пилотният проект относно „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“ е добър пример за това, което искам да кажа. Той ще окаже значение само ако е съчетан с обществени политики, които гарантират достъп до качествено обществено здравеопазване за всички, достойни пенсии, социалната защита и услуги за подпомагане на по-възрастните хора, за да им се гарантира достоен живот. Без тях проектът ще бъде само един несполучлив опит сред неолибералните политики, наречени мерки за строги икономии, които възпрепятстват научните изследвания и качеството на живот на нашите хора, особено на по-възрастните. Въпросът е: какво ще направи Комисията, за да гарантира, че инициативата няма да бъде несполучлив опит?

  Iosif Matula (PPE). – (RO) Предвид целите на стратегията „ЕС 2020“, устойчива, интелигентна, приобщаваща икономика се постига чрез насърчаване на научните изследвания и иновациите. Инициативите в тази област трябва да идват от всички равнища, включително в трансграничното сътрудничество с други региони на ЕС.

Искам да подчертая значението на подхода „отдолу нагоре“ в областта на иновациите. Новаторските решения на образователни институции или дружества трудно се превръщат в реалност, поради липса на информация и финансови ограничения. Регионалните органи могат да популяризират тези „спящи новатори“, както ги наричат, и да им помогнат с програми за помощ и партньорство чрез политиката на сближаване. Партньорствата могат да бъдат насочени към подобряване на ефективността на иновациите, укрепване на отношенията между инициаторите и бенефициерите, както и към насърчаване на добрите практики в тази област.

По време на посещението на комисията по регионално развитие в Румъния миналата седмица ни бяха представени проекти в областта на научните изследвания и иновациите, разработени от образователни институции в Западния регион, който представлявам. Успехът на тези инициативи се постига именно чрез създаване на жизнеспособни партньорства.

  Беноа Серекс, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, искрено благодаря на Парламента за интереса по отношение на иновациите. Вашата подкрепа е изключително важна за незабавното прилагане на този план за иновации, за да отговорим по-добре на вътрешните предизвикателства и да повишим нашата външна конкурентоспособност.

Считам, че председателството работи при строги времеви ограничения, тъй като предложението на Комисията беше представено на 6 октомври 2010 г. и подготвяме нашите изводи за заседанието на Съвета на 26 ноември. Всички сме наясно, че научните изследвания и иновациите са от основно значение, особено за излизането ни от кризата.

По отношение на избора на партньорства, подчертах значението на първата тема като пилотен проект за определяне на приложимостта на модела и считам, че първият пилотен проект е наистина в състояние да получи обществена подкрепа в Европа, както беше казано по-рано.

Колкото до други възможни области, Комисията посочи около десетина, а Съветът наистина подчертава необходимостта от всеобхватен подход „отдолу нагоре“ с много ясни и точно определени гаранции от Съвета, че няма да има дублиране, усложняване или допълнителни програми. В никакъв случай. Това би било в противоречие с нашата цел за опростяване.

Що се отнася до проблема с бюджета, знаем, че бюджетите за научни изследвания са под натиск; по мое мнение, нашите приоритети следва да бъдат разделението между Севера и Юга, което беше подчертано по-рано, и върховите постижения. Те следва да бъдат постигнати с взаимодействие между европейските инструменти, по-специално, между рамковата програма и структурните фондове.

И накрая, в Съвета, разбира се, сме съвсем наясно, че малките и средните предприятия се нуждаят от по-голяма подкрепа. Те не разполагаха с подходящ достъп до предишната рамкова програма и затова правим всичко възможно да опростим процедурите и да улесним достъпа до финансиране и рамковите условия за малките и средните предприятия.

  Председател. – Внесени са седем предложения за резолюции⁽¹⁾ съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 11 ноември 2010 г.

(1) Вж. протокола