Пълен протокол на разискванията

Сряда, 10 ноември 2010 г. - Брюксел

23. Изпълнение на рамковите програми за научни изследвания (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A7-0274/2010) на Maria Da Graça Carvalho, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания (2010/2079(INI)).

  Maria Da Graça Carvalho, докладчик. – (PT) Науката, образованието и иновациите са стълбът на икономическия растеж и създаването на работни места. Европа трябва да инвестира повече в наука, да отвори своите научни системи, да насърчава свободното движение на изследователи и да увеличава и насърчава високи научни постижения. Всъщност днес живеем в един все по-многополюсен свят във всички сектори, включително и науката. Няколко цифри са достатъчни да илюстрират този факт: на световно равнище например 80% от изследователите работят извън Европа, а 69% от патентите се регистрират извън Европа.

Европа инвестира по-малко в наука в сравнение с Япония, Южна Корея и САЩ, като тази разлика се дължи основно на инвестиции от частния сектор. Системата ни за наука и иновации има слабости, които трябва да бъдат отстранени – от недостатъчното финансиране до разпокъсаността, липсата на условия за развитие на иновации и прекомерната бюрокрация. Европейската научна система трябва да бъде по-ефективна, като се започне с опростяване на правилата за финансиране. В този контекст имах честта да бъда определена за докладчик за опростяването на правилата за участие в настоящите и бъдещите европейски програми за наука и иновации.

Докладът може да изиграе важна роля в Европа и се представя в подходящия момент предвид това, че започваме преразглеждането на Седмата рамкова програма и подготовката на осмата програма. Като докладчик реших да сложа начало на разискването по въпроса и да проведа обществено обсъждане. Изпратих над 8000 покани до различни органи. Бяха получени огромен брой предложения, което показва важността на темата за нашите институции и общество.

Докладът предлага опростяване на финансовия мониторинг и контрол и укрепване на техническата и научната оценка посредством партньорски проверки, основаващи се на високи научни постижения. Целта на доклада е по-високо равнище на толериране на риска, опростяване на бюрократичните механизми за мониторинг и изграждането на по-голямо доверие в научната общност и деловите среди. Все пак докладът само маркира началото на процес, който не е лесен. Комисията ще отговаря за изпълнение на препоръките и ще се нуждае от контрол и политическа подкрепа от Парламента и Съвета, за да може да изпълни успешно тази задача.

В бъдеще процесът на опростяване може да обхване и други европейски програми по-специално структурните фондове. Програми, които имат опростени правила, ще бъдат и по-прозрачни и ефективни. Искам също така да благодаря за съдействието на моите колеги от белгийското председателство, Комисията и всички, които участваха в общественото обсъждане. Задължително трябва да опростим достъпа до средства за научни изследвания и да развием култура на оценка, основана на партньорство на доверие между всички участници, за да укрепим научните изследвания и иновациите в Европа, като по този начин ще я превърнем в привлекателно място за живот, работа и развитие.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) В началото искам да поздравя докладчика за работата й, тъй като е необходимо опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания, и както беше подчертано от докладчика, това е само една от многото реформи, които са необходими с цел подобряване на финансирането на научните изследвания в Европейския съюз, за да бъде по-ефективно и по-полезно при насърчаването на развитие и социален напредък.

Докладът предлага да бъде разширен обхватът на първоначалното предложение на Комисията, което считаме за правилно по-специално по отношение на важни аспекти, като например финансовите правила и представянето на конкретни предложения за опростяване на изчисляването на средните разходи за персонал и отказ от механизмите за водене на отчет, като например график за използваното време. В същото време е важно и Комисията да разреши възстановяването на разходите, възникнали след представянето на проект, при условие че той е успешен, с цел да се улесни участието на партньори от промишлеността, и по-специално на малките и средните предприятия.

За да може науката, иновациите и образованието да бъдат стълбове на икономически растеж и създаване на работни места, от жизненоважно значение е да не забравяме предложенията, съдържащи се в доклада, и да се съсредоточим повече върху науката и научните изследвания.

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-н председател, искам да благодаря на г-жа Carvalho, която се е справила отлично, както и на Европейската комисия. Г-жо член на Комисията, искам да Ви помоля да предадете благодарностите ми на г-жа Гейгън-Куин, която вникна в този процес на опростяване и комуникация. Трябва да опростим бъдещето, но и да решим проблемите от миналото. Одиторите на Комисията въобще не трябваше да прилагат правила, които са по-строги от вече одобрените, и поради тази причина, г-жо член на Комисията, трябва да решим проблемите от миналото.

Едва успяхме да избегнем катастрофа с изследователски институти, които изпитваха недоверие към Европейския съюз. Днес, подхождайки по-зряло и съобразявайки се с доброто управление, използвайки допустими рискове от грешки, но и вземайки под внимание независимите контрапроверки, а ако не успеем по този начин – както предложих и беше прието – ще включим независим медиатор, като, разбира се, ще предвидим и съответния контрол и европейско финансиране. След това на основата на отношение на доверие между държавите-членки и Европейския съюз ще започнем преговори за следващата финансова перспектива, за да установим по-добре централната точка на нашите научни изследвания и да й придадем по-европейски дух.

  Marisa Matias (GUE/NGL). – (PT) В началото бих искала да поздравя г-жа Carvalho за отличния доклад, представен днес от нея, а също и за демократичния начин, по който тя проведе процеса – както вътре, така и извън Парламента. Считам, че това заслужава признание и й благодаря за това.

Седмата рамкова програма е най-голямата и най-широкообхватната програма, с която разполагаме на глобално равнище, що се отнася до научни изследвания и в това отношение предложеното от Комисията опростяване е добре дошло. Все пак предложението, което представя Парламентът, значително подобрява предложението на Комисията. Подобряването се състои в отчитането на факта, че само опростяване не е достатъчно, че се прави ясно и ключово разграничение между научни изследвания и иновации, че се отдава значение на различните области на научни изследвания, че те са посочени по-ясно, стават по-прозрачни, увеличават се възможностите за участие и демократичността им, гарантират се равни възможности за достъп до наличното финансиране, избира се модел, който акцентира в по-малка степен върху бюрокрацията и бюрократичния контрол, а е ориентиран по-скоро към високи постижения в научните изследвания, признава се важността на различните научни области и се защитава тезата, че партньорите трябва да бъдат избирани и трябва да бъдат създавани партньорства при равни условия.

Ето защо, г-н председател, искам в заключение да кажа, че изпълнението на предложението ще доведе до осезаемо подобряване на условията на работа на всички изследователи в Европа, както и до по-голям престиж и допълнителни подобрения за научните изследвания в Европа. Именно поради тази причина трябва да работим съвместно.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, огромна част от безспорно добрите постижения на Европейския съюз се обезсмислят, защото съществуват множество примери за усложнения по-специално при хора, които се опитват да получат финансиране, но не получават достъп до такова, въпреки че полагат огромни усилия, като например наемането на служители на пълен работен ден в продължение на няколко месеца, за да изготвят заявление, а след това тези им усилия не се увенчават с успех. Запознат съм с няколко примера в това отношение.

Същото се отнася и за заявления за финансиране по културни и образователни програми. Трябва поне да успеем да постигнем целта за намаляване на бюрокрацията с 25% до 2020 г. Всъщност тази цел следва да бъде увеличена до намаляване с 50%, ако успеем да я постигнем, защото – както беше посочено – по отношение на подаването на заявления и одита голяма част от успехите ни се помрачават от примери за трудности, които се дължат на прекомерната сложност.

Опростяването е крачка в правилната посока.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, искам да поздравя г-жа Carvalho за този изключително изчерпателен доклад. Тя насочва вниманието към основната загриженост в областта на европейските научни изследвания: въпросът за сложността на правилата за бенефициерите и изключително голямата административна тежест.

През април тази година Комисията прие съобщение по въпроса, представяйки дълъг списък с краткосрочни и дългосрочни възможности за опростяване. Това сложи началото на много важно междуинституционално разискване. Комисията изразява огромната си благодарност, че Парламентът отдаде приоритетно значение на въпроса. Комисията също така изказва голяма благодарност, че докладът подкрепя по-голямата част от предложенията и дори съдържа предложения на самия Парламент, които са много интересни.

Сходна подкрепа беше заявена и от Съвета и въз основа на изключително широк междуинституционален консенсус сега следва да пристъпим към действия. Декларираме категоричната си решимост да постигнем опростяване и да се придържаме към принципите за опростяване, както се посочва в доклада ви: простота, прозрачност, правна сигурност, последователност, високи постижения и, разбира се – както посочи г-н Audy – подход, основан на повече доверие спрямо нашите изследователски институти, е важна насока за управление на дейностите.

Някои от предложенията в доклада ви и в заключенията на Съвета могат да бъдат приложени в настоящата рамка. Службите на Комисията в момента търсят решения, които могат да бъдат приложени бързо. Обсъждаме решения за разширяване на приемането на методиките относно средните разходи и по-гъвкав подход спрямо лихвите по предварителното финансиране и възможност за обща сума за разходи за персонала на собственици-управители на малките и средните предприятия.

Също така се отнасяме много сериозно към изразената загриженост по отношение на несъгласуваното тълкуване на правилата и процедурите от различните служби, когато се изпълнява Седмата рамкова програма. Работим усилено по прилагането на мерки, които гарантират по-единно тълкуване и прилагане на правилата.

Ще работим също така и по допълнителното намаляване на забавянията при предоставянето на безвъзмездни средства и изплащането им. Не трябва да забравяме, че по-дълбоките промени налагат преразглеждане на Финансовия регламент и правилата за прилагането му. Едва тогава ще сме в състояние да отстраним някои от големите пречки.

Настоящата стратегия за контрол на разходите за научни изследвания е предназначена да открива и да коригира грешки с цел да сведе равнището на остатъчните грешки под 2%. Комисията приема становището, че това е свързано с разходи и представлява огромна административна тежест както за бенефициерите, така и за Комисията. Ето защо – както се подкрепя и в доклада ви – по-висока степен на допустим риск от грешки би дала възможност на Комисията да регулира контрола, да оптимизира ефективността на разходите и да балансира необходимостта от ефективен контрол с установяването на отношение с изследователите, което е в по-голяма степен основано на доверието.

Благодаря ви много за доклада и на всички, които участваха в изготвянето му. Той поставя добра основа за качествена и важна работа в бъдеще.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, четвъртък,11 ноември 2010 г., от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Иновациите и научните изследвания в момента представляват елементи от решаващо значение за новата стратегия за развитие на нашия континента: стратегията „ЕС 2020“. Ангажиментът за научни изследвания и развитие има конкретно въздействие върху икономическата активност, тъй като единствено иновациите гарантират бъдещо производство с голяма добавена стойност, а следователно и все по-ускорено създаване на работни места и повишаване на конкурентоспособността на Европейския съюз на международно равнище. Винаги съм защитавал тезата, че регионалното равнище е най-подходящо за насърчаване на научните изследвания и иновациите, защото то благоприятства съвместната работа на университети, държавни научноизследователски органи, големи дружества, малките и средните предприятия, както и регионални и местни публични органи по-конкретно в рамките на клъстъри. В моя регион – Азорските острови – този факт намира доказателство в преобладаващите океански и морски научни изследвания, провеждани от департамента по океанография и риболов на университета на Азорските острови. Насърчаването на иновациите на регионално равнище допринася също така за намаляване на социалните и регионалните различния, което от своя страна прави политиката на сближаване ключов елемент за продължаване на финансирането на тези дейности в най-отдалечените региони, като например Азорските острови.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) С оглед на средносрочния преглед на Седмата рамкова програма и на изготвянето на бъдещите правила за предстоящата рамкова програма трябва да обсъдим и да намерим решения, които ще ни дадат възможност да премахнем определени пречки, които затрудняват достъпа на заинтересованите страни до финансиране от Европейския съюз.

За да създадем европейска икономика, основана на знания и иновации, трябва да инвестираме в научни изследвания, като по този начин ще дадем възможност на малките и средните предприятия, на университети, на държавните научноизследователски органи, както и на регионалните и местните органи, да се възползват от финансовите ресурси, осигурявани от Европейския съюз.

Все пак достъпът до финансиране в областта на научните изследвания изисква значителни технически възможности и задълбочено познаване на административните и финансовите процедури. От друга страна, той се характеризира и с тенденция в полза на проекти, основаващи се на резултати, което означава, че е налице ниско равнище на толериране на риска, което обезсърчава стартирането на проекти с висока степен на иновативност.

Това положение възпира частния сектор от участие и превръща научните изследвания по-скоро в един сбор от безинтересни проекти, което от своя страна намалява конкурентоспособността на Европа в глобалната икономика.

Подкрепям предложенията, съдържащи се в доклада, които призовават Европейската комисия да насърчи „съсредоточен върху потребителя“ подход, за да подобри достъпа до финансиране и до документи с насоки, които следва да бъдат обединен в наръчник и преведени на официалните езици на Европейския съюз, а също така да се увеличи доверието в научната общност и деловите среди.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Научните изследвания и иновациите са два елемента, които стоят в основата на стратегията „Европа 2020“ за повишаване на конкурентоспособността, насърчаване на устойчив икономически растеж и създаването на нови работни места. В този контекст изпълнението на Седмата рамкова програма за научни изследвания трябва да бъде подобрено по-специално посредством ускоряване и опростяване на съответните административни процедури, чрез съкращаване на времето за очакване и рационализиране на управлението на заявления.

Бих искал обаче да подчертая, че що се отнася до новите държави-членки, недостатъците на рамковата програма не се ограничават до строго административната и управленската компетентност. Основният проблем в тези държави е свързан с липсата на изследователска инфраструктура, което от структурна гледна точка прави невъзможен достъпа до средства, предвидени по тази програма. Ето защо Комисията следва да включи в бъдещото предложение относно опростяването и конкретни мерки с оглед създаването на инфраструктурата за развитие в новите държави-членки, която да им осигури равностойни възможности за достъп до изследователските програми.

  Edit Herczog (S&D), в писмена форма. – (HU) Преди няколко дни с моите колеги приехме с огромно мнозинство резолюцията, внесена от г-жа Maria da Graça Carvalho, относно опростяването на финансовите правила на рамковите програми за научни изследвания. Резолюцията съдържа мерки в много добра посока, но са необходими още по-решителни действия. Настоящата ни регулаторна система изисква толкова мащабна административна подготовка, че изключва именно ИТ инициативи, малките и средните предприятия и по-малките изследователски институции от възможностите за получаване на финансиране. Вследствие на това финансовата подкрепа не се получава от най-добрите изследователи, а от институтите с най-добрите счетоводители. Към момента финансовият контрол изглежда не може да се справи с какъвто и да било риск, а това е недопустимо що се отнася до научноизследователската и развойна дейност, която често предполага инвестиции без гарантиран успех. Рискът трябва да бъде управляван, а не изключван. Има подходящи регулаторни решения за това и те трябва да се спазват стриктно. Все пак разпоредби, които са структурно несъвместими с естеството на научните изследвания, трябва да бъдат променени. Друг също толкова важен недостатък е географската несиметричност при разпределянето на средствата по рамковата програма за научни изследвания. Възможността на изследователи от новите държави-членки да получат подкрепа в сравнение с тази на изследователите от старите държави-членки е почти равна на нула. Докато целта на рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания е да осигурява възможност на всички талантливи европейци да имат високи постижения, тя не може да позволи такова разграничаване при изпълнението на програмата.

  Richard Seeber (PPE), в писмена форма. – (DE) В съвременното общество, основаващо се на знания, експертните познания са от ключово значение по-специално с оглед на най-тежката икономическа криза в най-новата история. Научните изследвания, развойната дейност и иновациите са изключително важни, за да може Европа да запази позицията си като участник в световната икономика, както и за запазването на конкурентоспособността й. Европейските инициативи за публично финансиране на програми за научни изследвания все още са твърде бюрократични и са свързани с големи административни разходи. Поради тази причина опростяването на седмата рамкова програма (РП7), която понастоящем е най-мащабната публично финансирана програма за научни изследвания и технологично развитие, е от ключово значение с цел създаването на достатъчни стимули за научни изследвания. Финансирането на научноизследователската дейност следва да бъде в по-голяма степен основано на доверието и толерантно към риска по отношение на участниците, за да позволи дори и на по-рискови проекти да бъдат привлекателни и да създаде условия за работа в областта на научни изследвания от най-високо равнище.