Пълен протокол на разискванията

Сряда, 10 ноември 2010 г. - Брюксел

1. Възобновяване на сесията

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

(Заседанието се открива в 15,00 ч.)

  Председател. – Възобновявам сесията на Европейския парламент, прекъсната в четвъртък, 21 октомври 2010 г.

2. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

3. Изявления на председателството

  Председател. – Бих искал да направя няколко изявления в началото на настоящата месечна сесия.

На 6 ноември 2010 г. в Москва неизвестни нападатели нанесоха побой на журналиста Олег Кашин. Това жестоко нападение, което не е било с цел грабеж, трябва да бъде строго осъдено. Отбелязваме и приветстваме незабавната реакция на президента Медведев в тази ситуация и личния му ангажимент за намирането на извършителите и се надяваме взетите мерки да бъдат ефективни.

Второ, на 31 октомври, за пръв път от две години, на Триумфалния площад в Москва се проведе демонстрация на опозицията без намесата на полицията. Считаме това за положителен знак от страна на руските органи с надеждата, че призивите на Европейския парламент, направени през годините, за по-нататъшно демократизиране на обществения живот в Русия не са били пренебрегнати.

Трето, преди 10 дни в Багдад беше извършено нападение на християни, които са се молили в църквата си. Имаше загинали, а други бяха ранени. От името на Европейския парламент повтарям още веднъж призива си за зачитане на свободата на религията и за прекратяване на насилието на религиозна основа, на което ставаме свидетели в тази част на света.

Четвърто, на 10 декември в Стокхолм ще се проведе церемонията по връчването на тазгодишните Нобелови награди. Считаме за неприемливи опитите на китайските органи да окажат натиск върху държавите-членки на Европейския съюз да не участват в церемонията. Европейският парламент се стреми непрестанно към зачитане на основните и неотменими права на всеки човек в света и ние, разбира се, не правим изключения за Китай. На церемонията през декември ръководителят на делегацията на Европейския съюз в Норвегия ще представлява Европейския съюз, а по този начин и Европейския парламент.

  Luigi Berlinguer (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, през последните няколко дни италианският регион Венето беше засегнат от сериозни природни бедствия, и по-специално провинциите Виченца, Падуа и Верона. Тези катастрофални наводнения засегнаха по различен начин приблизително 500 000 души и причиниха щети на стойност стотици милиони евро. Тази трагедия имаше много сериозно отражение във всички производствени сектори, малките и средните предприятия и различни други сектори.

Бих искал да призова моите колеги и европейските институции да направят всичко възможно да помогнат на тези хора и да се намерят решения за реагиране на това бедствие в рамките на правилата, определени от Европейския фонд „Солидарност“ и Структурните фондове.

Също така бих искал да отбележа, че Италия има и друга причина за тъга днес, въпреки че става въпрос за нещо съвсем различно: срутването на Помпей. Исках само да го отбележа тук, за да подчертая значението и важността на едно такова събитие и необходимостта Европа да обръща внимание на тези неща.

  Председател. – Благодаря Ви за тази забележка. Също така, моля да използвате едноминутните изказвания за тази цел. Това е тема, която може да бъде повдигната в едноминутно изказване. Благодаря Ви, г-н Berlinguer, че повдигнахте този въпрос.

4. Състав на Парламента: вж. протокола

5. Поправка (член 216 от Правилника за дейността): вж. протокола

6. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола

7. Внесени документи: вж. протокола

8. Действия, предприети вследствие на позиции и резолюции на Парламента: вж. протокола

9. Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола

10. Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола

11. Трансфер на бюджетни кредити: вж. протокола

12. Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола

13. Ред на работа

  Председател. – Окончателният проект на дневен ред, изготвен от Председателския съвет на негово заседание от четвъртък, 21 октомври 2010 г., съгласно членове 130 и 131 от Правилника за дейността, е раздаден.

Предложени са следните изменения:

Сряда:

Разискването относно „Укрепване на ОССЕ – ролята на Европейския съюз“ ще се основава на изявление на Съвета от името на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Докладът Gauzès за лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, и изявлението на Комисията относно Акта за единния пазар ще бъдат разгледани в този ред след разискването за външната политика на Европейския съюз относно данните от досиетата на пътниците (PNR данни) и преди въпроса с искане за устен отговор относно партньорствата за целите на иновациите.

Двете препоръки на г-жа Griesbeck относно споразумението между Европейския съюз и Грузия бяха оттеглени от дневния ред.

Четвъртък:

Докладът на г-жа Lichtenberger относно искането за снемането на парламентарния имунитет на Krzysztof Lisek беше добавен към времето за гласуване в четвъртък.

Гласуването за предложението за решение на Европейския парламент относно приключването на отчетите на Европейския полицейски колеж (CEPOL) за финансовата 2008 година беше отложено за следващата месечна сесия.

Гласуването за предложенията за резолюция във връзка с Украйна беше отложено за втората месечна сесия през ноември в Страсбург.

  Marta Andreasen (EFD). – (EN) Г-н председател, нашата група е против отлагането на гласуването за приключването на отчетите на CEPOL, защото тази институция беше освободена от отговорност поради нередности. Считаме, че спешно трябва да бъдат взети решения и затова не можем да отложим гласуването.

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, няма да говоря много дълго. Европейският съюз от дълги години има неясна практика по отношение на своите счетоводни процедури. Разбирам, че Сметната палата е отказала да подпише бюджета за 14-и път. Обсъжданата в момента организация има подобна – и даже по-неясна, ако това е възможно – практика. Важно е този въпрос да бъде разгледан от Европейския парламент незабавно, ако той не иска да се изгуби всякакво доверие към него по тези въпроси.

  Véronique Mathieu (PPE). – (FR) Г-н председател, мога ли да Ви напомня, че точно аз бях докладчикът за доклада за освобождаването на Европейския полицейски колеж (CEPOL). Мога да Ви кажа, че, заедно с докладчиците в сянка, в комисията по бюджетен контрол на 30 ноември възнамеряваме да проведем изслушване относно освобождаването от отговорност и приключването на отчетите, за да се даде думата не само на директора на CEPOL, но и на председателя на управителния му съвет, както и че комисията по бюджетен контрол все още не е приключила с разследването на освобождаването от отговорност за 2008 г.

Бяха направени някои корекции на отчетите за 2008 г. с новия директор на CEPOL. Ще бъде жалко обаче, ако Парламентът не завърши това разследване и аз предлагам, преди всичко, да не приключвате отчетите, г-н председател, госпожи и господа. Наистина би било огромна грешка, ако приключим отчетите по време на тази месечна сесия.

(Парламентът отхвърля искането)

  Elmar Brok (PPE). – (DE) Г-н председател, от името на моята група бих желал да поискам гласуването да се проведе. То вече беше отложено веднъж преди изборите. Не трябва да го отлагаме сега до края на срещата на високо равнище между Европейския съюз и Украйна. В тази резолюция призоваваме срещата на високо равнище, както и Комисията и Съветът, бързо да напреднат по преговорите с Украйна по отношение на споразумението за свободна търговия, облекчаване на визовия режим и въпроса за споразумението за асоцииране. Също така обаче бихме искали да се проведе обсъждане на факта, че опозицията беше в неравностойно положение на регионалните и местни избори, че не беше в състояние да заеме определена позиция, както и че има все по-малко разделение между изпълнителната и съдебната власт.

Важно е да се изясни положителният ни подход към Украйна. Това е една европейска държава, която трябва да разполага с европейска перспектива. Ние не искаме тя да попадне в един авторитарен режим, който не позволява постигането на тази цел. Преди срещата на високо равнище трябва да приемем резолюция, защото в противен случай би могло да се изтълкува погрешно, че Европейският парламент не е против такива отрицателни позиции. Станахме свидетели как почти всички организации за наблюдение на изборите заключиха, че изборите са били проблематични. Ние фактически сме последните, които ще вземем отношение по този въпрос. Не трябва да спомагаме за загубата на доверие в самите нас.

  Gunnar Hökmark (PPE). – (EN) Г-н председател, тук става въпрос предимно за присъствието на Парламента преди и след това: преди срещата на високо равнище или след срещата на високо равнище. Става въпрос за опит да се окаже влияние или за ограничаване на коментарите след това. Може да се каже, че в Украйна някои неща се развиват в правилната посока, но има много неща, които се движат по погрешен път и ако продължат, ще отдалечат Украйна от европейското сътрудничество.

Когато изказваме своите тревоги и опасения, ние не се опитваме да създаваме пречки, а се опитваме да ги премахнем, ето защо искаме резолюцията да бъде приета веднага. Знаем, че украинското общество и украинското правителство имат силен интерес да чуят какво има да каже Европейският парламент по тези въпроси. Ако говорим, те ще ни изслушат и ще са наясно. Ако си замълчим, те ще отбележат и този факт. Ето защо подкрепяме решението за резолюцията на тази месечна сесия.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, аз съм малко изненадан, защото всички страни постигнаха споразумение, че една много внимателно изготвена резолюция ще бъде приета по време на втората сесия на Парламента през ноември в Страсбург. Разбира се, всеки има право да промени мнението си. Аз просто считам, на първо място, че би било разумно да се изчака докладът на наблюдателите на изборите, така че след като той бъде ясно представен, тогава ще можем да основем изявленията си на него. Второ, според нас несъмнено имаше проблеми с изборите; в някои случаи – сериозни проблеми. Ние не сме служебни защитници, но, госпожи и господа от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), моля ви, не бъдете служебни защитници на опозицията. Ако бяхте толкова критични към опозицията, колкото сме ние към правителството, тогава щеше да е възможно да се намери обща допирна точка.

Бих искал въпросите в Украйна да се разглеждат обективно, а не чрез партийни политически спектакли. Препоръчвам да вземем решение през ноември. Ако мнозинството обаче реши, че трябва да гласуваме днес, тогава бих поискал и приканил групата на Европейската народна партия (Християндемократи) да се присъедини към нас в опит да се намери общо, ключово решение по всички ключови въпроси, а не само срещу правителството.

(Парламентът отхвърля искането)

(Редът на работа е приет)

14. Предстояща среща на високо равнище между ЕС и САЩ и Трансатлантически икономически съвет – Споразумение за защита на данните между ЕС и САЩ (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по следното:

- изявленията на Съвета и Комисията относно предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ и срещата на Трансатлантическия икономически съвет, и

- изявленията на Съвета и Комисията относно споразумението между Европейския съюз и САЩ за защита на данните.

  Стефан де Клерк, действащ председател на Съвета. – (NL) Г-н председател, г-жо Рединг, г-н член на Комисията, уважаеми членове на Парламента, както знаете, дебатът за сътрудничеството между САЩ и Европейския съюз продължава вече доста време, по-конкретно получихме предложение на Комисията на 28 май 2010 г. с искане за одобрение за започване на преговори за сключване на споразумение между Европейския съюз и САЩ за защита на личните данни – тема, която е обсъждана няколко пъти преди това, включително в Европейския парламент.

В същото време Комисията разглеждаше работата на Контактната група на високо равнище ЕС-САЩ относно защитата на данните и обмена на информация, която през 2008 г. изготви доклад, който беше предоставен и на Европейския парламент. Защитата на данните, която се разглежда в този доклад, е, разбира се, основна тема по отношение на Европа. Тя е една от основните свободи, която е залегнала в член 16 от Договора и на която председателството отдава особено значение. Ето защо председателството подкрепя всички инициативи, насочени към подобряване на защитата на данните в трансатлантическите отношения и към гарантиране на адекватно ниво на защита на данните.

Споразумението трябва да вземе предвид принципите за защита на данни, установени в различни документи: Хартата на основните права на Европейския съюз, Директивата за защита на данните от 1995 г. и Рамковото решение от 2008 г. Заявих, че трябва да постигнем адекватно равнище на защита на данните и това трябва да се тълкува в смисъл, че не винаги е еквивалентно или идентично.

Трябва да има високо, адекватно ниво на защита на правата на личността, но начинът, по който тези права са гарантирани, може да се различава в отделните държави. Всяка система има специфични характеристики, включително по отношение на защитата на данни, и това не трябва да представлява съществен проблем. Важно е обаче да можем да гарантираме, че гражданските права, които се съдържат в бъдещото споразумение, могат да бъдат спазени, и то в полза на всички заинтересовани.

Как САЩ и Европейският съюз ще гарантират, че тези права могат да бъдат спазени конкретно? Всяка страна ще трябва да реши това сама за себе си. Ние сме на мнение, че по същия начин, по който една европейска директива може да бъде транспонирана различно от различните държави-членки, така и едно международно споразумение също може да бъде транспонирано по различни начини. Това, което е от значение във всеки случай, е крайният резултат: наличието на права, които могат да бъдат приложени в полза на засегнатите страни и от двете страни на Атлантическия океан.

И тъй като Съветът споделя загрижеността на Парламента по този въпрос, в решението си за започване на преговорите, той ще излезе с искане Комисията да представи доклад пред Съвета в хода на преговорите, насочен най-вече към конкретния въпрос за това, как ще бъде гарантирано на практика изпълнението по отношение на правата, посочени в споразумението.

В миналото вече са сключвани секторни споразумения с конкретни мерки за защита на данни, които бяха различни за всеки сектор; и, понастоящем, различните разпоредби на тези споразумения образуват един вид сложна плетеница, която наистина затруднява задачата на полицейските служители, отговорни за прилагането на разпоредбите за защита на данните. Преговорите по тези конкретни споразумения са под голям натиск по отношение на времето. Това се отнасяше за споразуменията за досиетата на пътниците (PNR) и за Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ); запознати сте с обсъжданията. По този начин, когато стане въпрос за всеобхватното споразумение за цялостна защита на данните, в което принципите на защита на данните трябва да бъдат заложени, трябва да се опитаме да се избегне необходимостта от многократно договаряне на нови секторни споразумения.

От друга страна, трябва да бъдем и реалисти и да разберем, че едно единствено всеобхватно споразумение със САЩ в областта на защитата на данните никога няма да бъде в състояние да премахне всички бъдещи проблеми. Ето защо трябва да се има предвид, че впоследствие все още е възможно сключването на допълнителни конкретни споразумения.

Ето защо трябва да се сключи така нареченото „рамково споразумение“, което определя основните права, но само по себе си не представлява основа за прехвърляне на данни. Данните трябва да се прехвърлят на основание на други съществуващи или бъдещи конкретни споразумения.

Ето защо, г-н председател, в заключение бих искал да подчертая, че председателството се стреми мандатът за преговори за това всеобхватно споразумение да бъде разгледан заедно с трите мандата за PNR споразуменията с Австралия, Канада и САЩ, както и че ние бихме искали да обсъдим въпроса на заседанието на Съвета на 2 и 3 декември. Благодаря ви за вниманието.

  Карел Де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, баронеса Аштън не може да бъде с нас днес, затова аз ще говоря и за срещата на високо равнище между Европейския съюз и САЩ и Трансатлантическия икономически съвет – често наричан ТИС. Както знаете, срещата на високо равнище ще се проведе в Лисабон на 20 ноември; тя трябва да покаже добавената стойност на партньорството между Европейския съюз и САЩ и продължаващата му значимост през XXI век.

Позволете ми да използвам тази възможност да приветствам активния принос на Европейския парламент за отношенията между Европейския съюз и САЩ и да информирам членовете на Парламента за нашите цели за срещата на високо равнище. Европейският съюз и САЩ продължават да търпят последиците от икономическата криза. Ето защо икономиката и работните места ще заемат централно място в обсъжданията на срещата на високо равнище.

Ще започнем с преглед на съответните резултати от срещата на Г-20 и ще обсъдим приноса си към устойчивото и балансирано глобално възстановяване. Също така искаме срещата на високо равнище да подчертае необходимостта от сключване на едно амбициозно, всеобхватно и балансирано споразумение в рамките на СТО за Програмата за развитие от Доха. Ще посочим общото ни намерение за противопоставяне на протекционизма на национално и международно равнище. Ще съсредоточим усилията си върху разширяване на икономическите области от трансатлантическата икономика. По отношение на Трансатлантическия икономически съвет горещо приветствам идеите ви, изразени в резолюцията.

Бих искал да подчертая по-специално три елемента: необходимостта от засилване на стратегическите компоненти на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС); необходимостта ТИС да подкрепя и насърчава сътрудничеството по всички въпроси, които засягат регулаторната среда за промишлеността и потребителите в Европейския съюз и САЩ; както и съществената роля на законодателите като пазители и участници в сближаването на нашите подходи.

Нека ви споделя някои от моите собствени виждания във връзка с отношенията между Европейския съюз и САЩ и защо считам, че ТИС е от значение. Европейският съюз и САЩ са най-интегрираните икономики в света; помежду си ние сме най-големите търговски и инвестиционни партньори; споделяме общи ценности и отговорности за справяне с глобалните предизвикателства по различни въпроси, независимо дали става въпрос за иновации или екологични предизвикателства, енергийна сигурност или достъп до суровини. Дори и ако подходите ни към икономическите и регулаторни въпроси продължат да се различават, безопасността на потребителите и защитата на данните са свидетелство за това.

Това, което ме утешава, е нашата доказана способност да работим заедно, когато сме изправени пред трудности. Обединихме усилията си много ефективно в борбата срещу икономическата и финансова криза; общото ни обещание на Г-20 и СТО спомогна за отблъскването на протекционистките мерки. Вече две години Европейският съюз и САЩ се придвижват към следващия етап: създаването на интелигентен и устойчив растеж и работни места, като същевременно са изправени пред сериозни предизвикателства и нарастваща конкуренция от страна на бързо развиващите се икономики.

Въпросът е: как може засиленото сътрудничество със САЩ да ни помогне в тази насока? Според мен Европейският съюз и САЩ трябва да преосмислят и вероятно да дадат ново определение на трансатлантическото партньорство, за да се приспособят към новата ситуация. Трябва да се запитаме днес как трябва да изглежда трансатлантическият пазар през 2020 г. Европейският съюз и САЩ ще бъдат ли водещи в областта на иновационните технологии, които могат да преобразят обществото, като например електрически автомобили и интелигентни мрежи? Ще успеят ли съвместно да насърчат отворени мрежи за ИКТ услуги и прозрачно регулиране? Нашите малки и средни предприятия ще бъдат ли успешни и ще имат ли достъп до новите пазари, като защитават правата си на интелектуална собственост? Потребителите ще се възползват ли от обмена на информация между САЩ и Европейския съюз по отношение на опасните продукти? Какъв ще е подходът ни към заплахите за сигурността и тероризма? Чрез едностранна активност или като разчитаме на по-ефективни и взаимно приемливи решения за насърчаване на сигурната търговия? Как трябва да подходим към икономическите предизвикателства, породени от възникващите икономики в области като правата на интелектуалната собственост, достъпа до суровини или субсидирането на националните отрасли? Подновяването на ТИС представлява опит за развитие на това стратегическо партньорство.

С моя колега, съпредседателя на ТИС от страна на САЩ, Майкъл Фроман, постигнахме съгласие за определяне на нови насоки. Предвиждаме ТИС да бъде основната политическа платформа, където можем да обсъждаме икономически въпроси, стратегически въпроси – включително такива, отнасящи се до трети държави – и регулаторни въпроси. В консултациите си с Комисията и държавната администрация на САЩ, законодатели, предприятия и потребители дадоха и ще продължат да дават своите становища и да намират възможни трансатлантически решения на съществуващи и потенциални проблеми.

Следващата среща на ТИС ще се проведе на 17 декември във Вашингтон. Тя трябва да обърне внимание на три основни теми: иновации и нови технологии; изграждане на трансатлантическия пазар и изграждане на стратегии за екологизиране на нашите икономики.

Относно енергийната политика: Енергийният съвет между Европейския съюз и САЩ ще заседава в навечерието на срещата на високо равнище; той ще продължи да работи за формиране на съвместни отговори на енергийната сигурност. Намерението ни е на срещата на високо равнище да се поиска от Енергийния съвет да засили сътрудничеството между Европейския съюз и САЩ по разработването и разгръщането на екологични енергийни технологии и да насърчи обмена на изследователи, което ще им позволи да участват свободно в енергийните научни изследвания на своите колеги. Тази дейност подкрепя усилията и на двете страни по отношение на борбата срещу изменението на климата и създаването на нови работни места.

Наясно сме с дълбоката загриженост сред гражданите ни относно въздействието на изменението на климата в световен мащаб. На срещата на високо равнище ще окажем натиск върху САЩ относно необходимостта конференцията в Канкун да доведе до голяма стъпка към цялостна глобална рамка за справяне с изменението на климата.

Относно развитието: Европейският съюз и САЩ са водещите доставчици на помощи в света. Наред с дейностите по изпълнение на целите на хилядолетието за развитие в областта на сигурността на хранителните доставки и помощ на най-бедните държави да се приспособят към изменението на климата, ние трябва да работим в тясно сътрудничество за координиране на усилията ни в държавите-бенефициери, за да се увеличи максимално ефективността и въздействието на нашите помощи и да се избегне дублиране на усилията.

Относно сигурността: като признаваме, че основните права и сигурността на гражданите се допълват и укрепват взаимно, трябва да се гарантира, че е налице добър баланс между двете във всичките ни дейности. Знам, че Вивиан Рединг ще разгледа с вас този важен въпрос, включително споразумението за данните на пътниците, по-късно днес. Също така Европейският съюз и САЩ трябва да работят заедно по един по-всеобхватен начин за справяне с новите заплахи за глобалните мрежи, като последиците в кибернетичното пространство и киберпрестъпленията.

И накрая, в областта на външната политика, ще подчертаем съвместните ни стратегии и ще повишим въздействието им. Трябва да поддържаме мирния процес в Близкия изток, с цел постигане на рамка за споразумение между Израел и Палестинската автономия в рамките на една година. По отношение на Иран Европейският съюз излезе с по-строги санкции, като същевременно се ангажира да търси диалог с Иран.

Така че като цяло срещата на високо равнище ще обхване широк кръг от въпроси, които стоят в основата на трансатлантическите отношения. Очаквам с нетърпение разискванията, които ще последват.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, на 26 май Комисията препоръча Съветът да упълномощи преговорите за споразумението между Европейския съюз и САЩ за защита на данните и внесе проект за насоки за преговорите. Тази препоръка за мандат сега се обсъжда в Съвета. Знам, че Европейският парламент споделя виждането ми: това е единствена по рода си възможност за постигане на високо ниво на защита на личните данни, като същевременно се постига нова динамика в трансатлантическото ни партньорство.

Споделянето на информация е съществен елемент от ефективното сътрудничество в борбата срещу престъпността не само в рамките на Европейския съюз, но също и в САЩ. Партньорството между Европейския съюз и САЩ в областта на сигурността е много важно: то е необходимо и ето защо трябва да се позволи то да функционира.

В миналото защитата на личните данни беше предмет на редовни обсъждания. Всеки път, когато обменът на данни през Атлантическия океан за целите на правоприлагането е бил обсъждан, въпросът беше повдиган. Считаме, че едно споразумение може да улесни преговорите за конкретни бъдещи споразумения, които изискват споделянето на лични данни. Едно такова споразумение ще ни даде и възможност за изграждане на обща основа и за намиране на задоволителни решения за бъдещо сътрудничество.

Нека бъда много ясна по този въпрос. Необходимо е общо споразумение, което предоставя последователна и правно обвързваща рамка, с цел защита на личните данни и спазване на правата на гражданите. Също така знаем, че понастоящем има много конкретни споразумения за споделяне на данни между САЩ и държавите-членки, както и между САЩ и Европейския съюз. Всяко от тях разполага със собствени специални правила за защита на данните. Това представлява по-скоро една смесица от различни предпазни мерки и разпоредби за обработка на личните данни. По този начин разполагаме с решение, което никак не е задоволително и което не е много оправдано, защото става дума за основно право – а правото на защита на данните е основно право.

С вашата подкрепа аз съм решена да сложа край на този непоследователен подход и да водя преговори за едно рамково споразумение, което:

(i) предлага последователен и хармонизиран набор от стандарти за защита на данните и включва основни принципи, като принципа на пропорционалност, минимизиране на данните, минимални периоди на запазване и ограничаване на целите;

(ii) е приложимо за всички бъдещи и съществуващи споразумения в областта на споделянето на информация за целите на правоприлагането;

(iii) съдържа всички необходими стандарти за защита на данните в съответствие със законодателството на Съюза за защита на данни и предлага приложими права за гражданите, административна и съдебна защита или клауза за недискриминация;

(iv) гарантира ефективното прилагане на стандартите за защита на данните и контрола върху тях от страна на независими публични органи.

Считам, че гражданите и предприятията очакват единен набор от правно обвързващи стандарти за защита на данните, което впоследствие ще бъдат прилагани еднакво в целия Съюз, както и към трансатлантическото сътрудничество за целите на правоприлагането. Също така считам, че трябва да бъдем по-амбициозни.

Аз съм решена да постигна целите си и съм уверена, че мога да разчитам на подкрепата на Европейския парламент, за да се постигне едно добро споразумение със САЩ, споразумение, което ще гарантира високо ниво на защита на данните за всички граждани и което ще ни позволи да постигнем необходимото и важно сътрудничество със САЩ за предотвратяване на тероризма и организираната престъпност.

  Elmar Brok, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н Де Клерк, г-жо Рединг, г-н Де Гухт, госпожи и господа, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) подкрепя предложението за обща резолюция и бихме искали да благодарим на всички изказали се до момента.

Ние трябва да разберем, в навечерието на срещата на високо равнище между Европейския съюз и САЩ и сега с провеждането на срещата на Г-20, че по много въпроси – не само икономически, но и въпроси, които се отнасят до мира и опазването на околната среда – само един съвместен отговор от Европа има шанс да бъде реализиран в световен мащаб. Поради тази причина бихме искали да имаме по-тясно сътрудничество тук и като Европейски парламент също се стремим да постигнем това с новото мнозинство в Конгреса на САЩ, който играе главна роля в този контекст. Г-н Де Гухт осъзнава това в случая с Трансатлантическия икономически съвет (ТИС), г-жа Рединг, в случая със защитата на данните, и видяхме също, че в случая със споразумението SWIFT парламентите играят важна роля, когато става въпрос за реализиране им. Заедно, европейците и американците – които все още представляват 60% от брутния вътрешен продукт в световен мащаб – имат шанс да определят такива стандарти и да дадат положителен отговор на предизвикателствата на тероризма, въпросите, свързани с Иран и Близкия изток, изменението на климата и на много други въпроси. Тук трябва да се положат необходимите усилия.

Затова се надявам, че можем да постигнем напредък по тези общи политически въпроси и че ще бъде постигнат напредък в рамките на ТИС, който беше възобновен от усилията на г-н Де Гухт. Надявам се, че първоначалната цел може да бъде постигната там, така че да можем да премахнем търговските бариери за постигане на един трансатлантически пазар, който може да генерира голям растеж за нас, като същевременно се избягват ненужните разходи – и също така, г-жо Рединг, да се постигне напредък по отношение на основните права, защитата на данните и други подобни въпроси. Необходимо е да се гарантира защитата на данните, но по различни причини, налице също трябва да има обмен на данни. Ето защо е много добре, че се опитваме да се споразумеем за общи стандарти, въпреки различните ни правни подходи.

Ако ми позволите да направя още една забележка, в този случай по въпросите, свързани с финансовите пазари, разбира се, трябва да се каже, че макар да беше прието законодателство, за да се гарантира, че събитията от преди две години не могат да се повторят, Федералният резерв на САЩ например сега реши да пусне 600 милиона щатски долара на пазара без консултации, което естествено доведе до опасения относно инфлация и други неща и известни сътресения на световната икономика. Няма да ни бъде от полза, ако обменните курсове не се развиват правилно един спрямо друг.

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, и аз бих искал горещо да благодаря на Съвета и Комисията за встъпителните им забележки. Особено бих искал да се спра на казаното от г-н Де Гухт, защото трябва да се отбележи, че САЩ се промени след 2 ноември. Не че сътрудничеството със САЩ беше идеално и преди, но трябва да се опасяваме, че сега ще бъде по-трудно.

Споменахте протекционизма, г-н Де Гухт. Считам, че трябва да действаме заедно, за да противодействаме на протекционизма. Той може да предложи решение за една или друга област в краткосрочен план, но като цяло не представлява решение, защото води до конкурентен протекционизъм, което определено не е в наш интерес. Споменахте въпросите в областта на енергетиката. Днес Комисията публикува документ в тази област – „Енергетика 2020“. Въпреки че имам критики към някои негови аспекти, заложените намерения в него са правилни. Аз обаче не мога да си представя, че САЩ ще публикува сходен документ със сходни насоки. Тази област ще бъде много трудна, особено след 2 ноември. Също така споменахте електрически автомобили и въпроса за разработването на интелигентни мрежи съвместно със САЩ и това наистина са неща, които трябва да се опитат. В същото време обаче трябва да кажем на САЩ, че имаме и други партньори. Можем също така да разработим подобни неща с Китай, Бразилия или други държави. Трябва да се остави у американците впечатлението, че не зависим непременно от тях. Бихме искали да работим с тях, но те не са единственият ни партньор – особено по въпросите за изменението на климата. Нека не забравяме поведението на САЩ и неспособността на президента Обама да действа, защото законодателството все още не е прието. Сега, с настоящото мнозинство в Конгреса, законът дори не се разглежда – в резултат на което трябва да приемем, че работата ще бъде по-трудна, освен ако не успеем да постигнем напредък по тези въпроси с държави като Китай, Индия или Бразилия. Трябва ясно да отчетем този факт.

Ще отговоря на забележките на г-н Brok, като кажа, че първоначално имаше голяма разлика, но сега тя е по-малка. Много е правилно и необходимо, от наша гледна точка, САЩ да се върне към балансиране на бюджета си. Нямам нищо против това; напротив, добре е, че САЩ се опитва отново да създава работни места – добре за Америка и добре за нас. Това обаче трябва да се направи по един координиран начин. Ето защо американците трябва да свикнат да приемат по-голямо световно сътрудничество в тази област и в частност сътрудничество с Европа.

  Sarah Ludford, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, трансатлантическите отношения са най-важни за Европа. Ние не само все още представляваме половината от световната икономика, но нашите демокрации са основните движещи сили за поддържането на правата на човека и принципите на правовата държава. Понякога обаче ние изглежда се вземаме едни други за даденост или позволяваме семейните ни дрязги да повлияят на първостепенните ни общи интереси.

Ето защо общата ни резолюция настоява за важността на едно стратегическо партньорство, което подчертава координацията и сътрудничеството за справяне с глобалните предизвикателства и регионалните въпроси и в което законодателите са основни и сериозни играчи. Това стратегическо партньорство трябва да се корени в икономическата и политическа свобода.

Доволна съм, че членовете на Европейския парламент повтарят искането ни за постигане на целта за свободен трансатлантически пазар до 2015 г. Това означава задействане на амбициите ни за премахването на търговските и регулаторните бариери. Една голяма – и нарастваща – част от трансатлантическите отношения се отнася до въпросите на правосъдието, правоприлагането и правата на човека. В миналото тя беше специален, а сега в действителност е един от основните елементи. Колкото повече основаваме партньорството си на споделено зачитане на общите ни ценности, толкова по-силно можем да действаме, за да резонират тези ценности в цял свят.

В този контекст актуализираната обосновка на бившия президент Джордж Буш на метода за симулиране на давене – което недвусмислено представлява изтезание – обобщава всичко, което не беше наред през осемте катастрофални години на неговото президентство, което направи Запада както по-малко свободен, така и по-малко сигурен. Появяващите се най-различни доказателства за явното малтретиране на задържани лица от иракски произход от страна на войските на Обединеното кралство и САЩ изискват разследване на най-високо равнище, включително на предстоящата среща на високо равнище и провеждането на независими разследвания.

С голямо задоволство изслушах речта на г-жа Рединг относно споразумението за защита на данните. Наистина е от жизненоважно значение да се постигне това „рамково споразумение“, както го нарече тя, защото в момента реагираме като при пожар за всяко отделно споразумение за споделяне на данни. Ако просто разполагахме със споразумение, рамка, в която отделните искания за споделяне на информация могат да бъдат разгледани, това би било изключително полезно, защото голяма част от вниманието и дрязгите ни са съсредоточени в тази област. Това е огромно постижение, което заслужава огромни усилия.

  Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, изборите от 2 ноември представляват един доста сериозен повратен момент в съвременната американска история и човек остава с впечатлението, че държавата е спряла да си поеме дъх. В една такава ситуация е още по-важно да дадем знак за надеждното ни сътрудничество и да определим ясни приоритети за бъдещата ни съвместна работа.

Благодарен съм на г-н Де Гухт, че повдигна въпроса за Трансатлантическия икономически съвет (ТИС) в началото на забележките си и за изказването му по въпроса. Трябва да вдъхнем нов живот на ТИС. До момента ТИС е направил много малко, но все още можем да се надяваме. Също така съм съгласен и подкрепям двата аспекта, които споменахте, г-н член на Комисията; двустранното сътрудничество – с оглед на стандартизацията и регулирането на нисковъглеродните технологии например – но и, над очакваното, стратегическия компонент. Надяваме се, че това е стъпка напред.

Жалко е, че политиката за климата няма да играе роля в срещата на върха в Португалия, която ще трае час и половина. Въпреки това е важно, че нашите представители, г-н Барозу и г-н Ван Ромпьой, дават да се разбере, че Европа няма да позволи да бъде възпрепятствана или задържана от това. Акцентът върху политиката за развитие е нещо добро и от европейска гледна точка също така би било добре да се опитаме да постигнем не само сътрудничество, а квалифицирано сътрудничество, като се наблегне на Целите на хилядолетието за развитие и политиката за климата.

И накрая, с оглед на факта, че председателството беше отслабено и че са налице нови изолационистки тенденции в САЩ, за Европа ще бъде важно независимо да поеме инициативата в международен план, като например в Близкия изток по отношение на палестинците, Сирия и Ливан. Трябва ясно да заявим на американците, че сме готови да направим това, както и че искаме да поемем тази отговорност.

  Timothy Kirkhope, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, никое двустранно партньорство не е по-важно за нас от това със САЩ. Навлизаме в един несигурен век, който ще се характеризира с основна промяна на глобалното икономическо равновесие на силите далеч от либералните демокрации в Европа и Северна Америка към държави, които все още не споделят нашите ангажименти по отношение на принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека.

Докато заемам настоящия си пост в Парламента, аз, разбира се, ще се боря за единство между северноатлантическите демокрации за насърчаване на обща визия за бъдещето. Така например, при опитите да постигнем споделените ни цели в областта на сигурността, трябва да търсим максимално сътрудничество, за да се избегнат излишни затруднения.

Ето защо приветствам работата относно рамката за защита на данните и споразуменията за използване на досиетата на пътниците (PNR), но призовавам за внимание при разглеждането на потенциално сериозно последици от прилагането със задна дата на ново законодателство към съществуващи законови решения както тук, така и в САЩ.

Също така трябва да признаем, че Европейският съюз не разполага с правна компетентност над собствените преговори на националните правителства с трети страни. Много се надявам, че – подобно на толкова много въпроси от общ интерес – и тук ще можем да намерим практично и приемливо решение.

  Takis Hadjigeorgiou, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-н председател, считаме, че сътрудничеството не трябва да изключва независимостта. Считаме, че Европейският съюз трябва да се научи на самоуважение. Считаме, че едно добро сътрудничество предполага зачитане на независимостта на другата страна. Считаме, че диалогът и отношенията между Европейския съюз и САЩ трябва да се извършват в дух на взаимно разбирателство и независимост.

От много сериозните въпроси, на които исках да се спра, бих подчертал следните въпроси, които са предимно наша отговорност: необходимостта да се окаже реален натиск на Израел за разрешаване на палестинския въпрос и на Турция за разрешаване на кипърския въпрос, спешната нужда от премахване на смъртното наказание в САЩ, факта, че президентът Обама не изпълни обещанието си за затваряне на базата в Гуантанамо, необходимостта да се защитят – и използвам термина съзнателно – личните данни и, накрая, големия въпрос за изменението на климата. Трябва да убедим САЩ да поемат реалните си отговорности.

  Fiorello Provera, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да се върна към един пасаж от речта на г-н Де Гухт за международното сътрудничество за развитие. Знаем колко важно е това за постигане на Целите на хилядолетието. Намаляването на различията между богатите и бедните държави е не само морално изискване, но и спомага за решаването на мотивите за международните конфликти и спорове, както и за подобряване на качеството на живот в обширни райони по света.

Ето защо препоръката, направена в предложението за резолюция, за отделяне на 0,7% от БВП на индустриалните държави за тази цел до 2015 г., може да бъде подкрепена, но по-нататъшните мерки са от съществено значение, ако искаме помощите да бъдат ефективни. Необходима е координация между Европа и САЩ относно политиката за помощи, за да се избегне припокриване на интервенции в различни географски райони. Най-добрите практики за осъществяването на плановете трябва да бъдат по-добре определени и те трябва да зачитат нуждите на бенефициерите, а не на дарителите. Доброто управление в държавите, ползващи се от помощта, е от съществено значение за увеличаване на ефективността на интервенцията и избягване на разпиляването на ценни ресурси чрез корупция, неправоспособност и липса на отговорност.

Последният въпрос, който искам да отбележа, е съгласуваността между политиката на сътрудничество за развитие и търговската политика. Така например няма смисъл да се финансират планове за икономическо развитие в селското стопанство и риболова, от една страна, и да се затваря вратата за продукти от развиващи се страни, от друга. Споразумението от Доха ще представлява значителна стъпка напред в този важен сектор.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, следващите месеци ще покажат какви ще бъдат последиците от отслабването на администрацията на президента Обама в собствената му държава вследствие на относително слабите резултати от неотдавнашните избори в Конгреса. Имам предвид, например, дали тенденциите към протекционизъм ще се увеличат и повлияят на търговската и икономическа политика или дали президентът Обама ще обърне вниманието си към областите от външната политика, като иранския конфликт, Близкия изток или конфликта в Афганистан. Ще видим.

За Европа, и за Европейския съюз в частност, това трябва да бъде само от ограничен интерес, защото Европейският съюз трябва да е в състояние да определи свои собствени акценти и цели, както и свои собствени интереси. Това важи особено за сферата на световната политика, където присъствието на Европейския съюз е доста ограничено. Достатъчно е човек да помисли за близкоизточния конфликт, където дори не разполагаме с място на масата за преговори. Както всеки знае, по всички актуални въпроси – независимо дали става въпрос за Иран, Афганистан или близкоизточния конфликт – ние обикновено сляпо следваме САЩ, без наше собствено становище. А в областите, където би било подходящо по-голямо сътрудничество със САЩ – като решаването на кипърския проблем, където САЩ може да окаже влияние върху своя съюзник, Турция – не се случва почти нищо. Въпреки че президентът Обама изглежда се интересува повече от тихоокеанския, отколкото от атлантическия регион, от наша гледна точка трябва да се обърне по-голямо внимание на Източна Европа и Близкия изток.

По-доброто сътрудничество или координация със САЩ несъмнено също се изисква и в Трансатлантическия икономически съвет. Няма съмнение, че Западът – с други думи, Европа и САЩ – трябва да запази позицията си на световен лидер в областта на научните изследвания, иновациите и развойната дейност. И накрая, не трябва да забравяме, че по-добрата защита на данните, както и поддържането и спазването на правата на гражданите, също трябва да играе важна роля на срещата на високо равнище.

  Ioannis Kasoulides (PPE). – (EN) Г-н председател, центърът на гравитацията в световен мащаб постоянно се премества от Запада към Изтока с появата на нови световни сили, като Китай и Индия. В този нов контекст, въпреки че Европейският съюз продължава да бъде основната търговска сила в света, а САЩ продължава да бъде основният търговски партньор на Европейския съюз, сътрудничеството ни е много повече от това: то е съществен елемент от международната система, защото се основава на общи ценности, исторически връзки и стратегически интереси, което не винаги е така с другите стратегически партньори.

От съюз по необходимост по време на Студената война трансатлантическото партньорство се превърна в един съзнателен съюз. Появата на един многополюсен свят диктува необходимостта от ново определение на условията на сътрудничество между двете страни по отношение на всички двустранни и световни въпроси.

Отново повтаряме заключенията на Съвета на Европейския съюз от миналия септември, в които се иска да бъде даден нов тласък на трансатлантическото партньорство, както и ново обсъждане на начините на създаване на едно истинско партньорство, основано на съответните ни силни страни и характеристики. Трансатлантическото партньорство трябва да се съсредоточи върху увеличаване на потенциалните ползи от икономическите ни отношения с укрепването на Трансатлантическия икономически съвет. Едностранните действия, като количественото облекчаване на федералния резерв, са също толкова тревожни, колкото амортизацията на юана.

  Stavros Lambrinidis (S&D). – (EL) Г-н председател, бурният интерес в Европейския парламент от страна на САЩ след отхвърлянето на първоначалното споразумение SWIFT вече донякъде утихна. Това обаче не означава, че всичко е постарому. Напротив. По-голямата компетентност на Европейския парламент в областта на икономиката, енергетиката, борбата с тероризма и основните права не е в рамките на обичайния сценарий. Настоящото усещане в САЩ, че Европейският парламент е от значение, за което трябва да поздравим г-н Кенард, американския посланик в Брюксел, не е в рамките на обичайния сценарий. Фактът, че пред нас имаме жизненоважни и съществени преговори по въпроси като тези, повдигнати от г-жа Рединг, по които Европейският парламент подкрепя Комисията, както поискахте, г-жо член на Комисията, не е в рамките на обичайния сценарий, нито фактът, че Европейският парламент откри бюро за връзка с Конгреса на САЩ.

Може би е добре, че първоначалните страсти се поуталожиха, защото вече спокойно можем да развием едни наистина силни дългосрочни отношения между Европейския парламент и Конгреса посредством новосъздадените структури.

  Alexander Alvaro (ALDE). – (DE) Г-н председател, г-н Де Клерк, г-н Де Гухт, г-жо Рединг, вече чухме достатъчно за това, колко важни са трансатлантическите отношения; не считам, че някой тук би оспорил това. САЩ са едни от най-важните ни търговски партньори и едни от основните ни съюзници и като германец напълно съзнавам, че САЩ са направили за нас нещо, за което никога не можем да им се отблагодарим. Въпреки това трябва също така да се каже, че не може да преговаряте очи в очи, ако се кланяте постоянно.

Ако ние, като Европейски съюз, искаме да имаме добри отношения на уважение със САЩ, тогава е време да покажем малко твърдост по отношение на позициите ни. Г-жо Рединг, отново дадохте да се разбере, че Вие сте правилният човек на правилния пост за това. Споменахте основните принципи на европейския закон за защита на данните и аз считам, че не можем да правим никакви отстъпки по отношение на тях във връзка със споразумението между Европейския съюз и САЩ за защита на данните. Тук не може да имаме „съревнование към дъното“ (race to the bottom), когато изготвяме споразумение, което е насочено най-вече към защита на гражданите ни. Тази защита – защитата на личните данни и защитата на неприкосновеността на личния живот – е установена по много начини в членовете, съдържащи се в Хартата на основните права, Европейската конвенция за правата на човека и Договора от Лисабон. Целта на споразумението между Европейския съюз и САЩ за защита на данните трябва да бъде осъществяването на това; поддържане, а не намаляване на ефективността на мерките, които сме предприели и приложили в Европейския съюз. Тук имам предвид правата, които споменахте по отношение на достъпа до информация, заличаване и коригиране на данните; за ограничаване на целите, за пропорционалност, за принципа на избягване и минимизиране на данните.

В същото време при преговорите по едно такова споразумение, ние, разбира се, трябва да се уверим, че това не става във вакуум. Това ще има последици за европейската директива за защита на данните, която предстои да бъде преразгледана, за директивата за защита на данните за електронните съобщения и за предаването на данните на пътниците, която се договаря от г-жа in ’t Veld. Всичко това трябва да се разглежда в контекст. Г-жо Рединг, считам, че когато Вашият мандат се договаря от Съвета на 2 и 3 декември, може да се предположи, че Парламентът ще Ви подкрепи. Желая Ви късмет и успех. Ние сме с Вас в това отношение.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Jan Philipp Albrecht (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, планираното споразумение е в съответствие с дългогодишното желание на тази уважавана институция най-накрая да се създадат обвързващи минимални стандарти и законови права за защита на данните със САЩ. Целта е да бъдат преодолени пропуските и да се постигне по-високо равнище на защита на данните за гражданите на Европейския съюз. Необходимо и правилно е тясно сътрудничество с партньорите ни от САЩ. Това обаче не трябва да доведе до застрашаване на конституционно гарантираните права на европейските граждани.

Предложеният мандат за преговори на Комисията за едно такова споразумение е добро и ни насочва в правилната посока. Като докладчик за Европейския парламент, за мен е удоволствие да използвам тази възможност да уверя Комисията, че настоящият проект има широка подкрепа от всички групи в Парламента. От наша гледна точка сега спешно е необходимо Съветът също да приеме предложението, така че преговорите да могат да започнат възможно най-скоро.

Не се съмнявам, че няма да бъде лесно да убедим партньорите си от другата страна на Атлантическия океан за нашите опасения подробно. Убеден съм обаче, че Съединените американски щати са основани на принципите на свобода, демокрация и основни права и споделят зачитането ни на индивидуалните права по отношение на държавните органи. Ето защо това не е невъзможност, нито въпрос на конфликт, а по-скоро съществува реална възможност за засилване на общата ни основа от двете страни на Атлантическия океан и създаване на нова основа за още по-тясно сътрудничество.

Бих искал да приключа обаче, като спомена още един аспект, който е особено важен за нас в Парламента: само когато успеем да създадем единна рамка в Европейския съюз, ще спечелим доверието на гражданите ни по отношение на трансатлантическата защита на данни. Ето защо е от първостепенно значение споразумението със САЩ за защита на данните да представлява рамка за всички споразумения, сключени от Европейския съюз и от държавите-членки със САЩ. По този начин, очаквам с нетърпение работата ми като докладчик във връзка със споразумението със САЩ за защита на данните и тясно сътрудничество с моите колеги в Парламента, с Комисията, Съвета, както и с Конгреса и правителството на САЩ.

  Geoffrey Van Orden (ECR). – (EN) Г-н председател, аз бях в САЩ по време на междинните избори и станах свидетел на част от политическото сътресение, което се случи там. Европейците могат да се поучат от това – както в родните ни страни, така и в Европейския съюз. Гражданите в САЩ и тук искат по-малка намеса от страна на правителството в живота си, контрол на дефицита и намаляване на държавните разходи, а за нас това трябва да означава по-малък бюджет на Европейския съюз.

Що се отнася до въпросите на отбраната, неотдавнашният стратегически преглед на отбраната и сигурността на Обединеното кралство ни напомня, че най-сериозните отношения в областта на отбраната и сигурността са със САЩ. Това трябва да се отнася за всички други европейски държави. Силно се надявам, че новата стратегическа концепция на НАТО ще демонстрира обновен ангажимент към съюза, който свързва САЩ със сигурността на Европа. Не трябва да се позволява объркването на амбициите за отбрана на Европейския съюз да подкопават или пречат на ефективността на това. Не можем да си позволим дублиране и объркване, особено в момент, когато бюджетите за отбрана се намаляват.

Предстоящата среща на високо равнище на НАТО на 19 ноември представлява добра възможност за 21-те съюзници на НАТО, които са и държави-членки на Европейския съюз, да демонстрират ангажимента си към новите реалности.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Време е да призовем САЩ да работи за мирно решаване на конфликтите, да се сложи край на военната окупация и войната, независимо дали става въпрос за Ирак, Афганистан или Близкия изток, да се прекрати ембаргото на Куба, да се спре поддръжката на агресивните политики на Израел, които са отговорни за хуманитарната криза в Газа и окупираните палестински територии, и да се работи за ядрено разоръжаване.

Трябва да стане ясно, че претекстът за борба с тероризма не може да продължи да се използва за подкопаване на международното право и зачитане на правата на човека и основните свободи. Сътрудничеството е от съществено значение, за да се намали бедността и да се сложи край на данъчните убежища и спекулативните капиталови трансфери.

Срещата на високо равнище съвпада със срещата на върха на НАТО в Лисабон, която иска да преразгледа стратегията си и в която САЩ се стреми да получи ангажимент от своите съюзници в Европейския съюз за военна ескалация в световен мащаб, с цел осигуряване на ресурси за експлоатация, контрол на пазара и политическо господство чрез заплахата от военна сила, което увеличава опасностите и заплахите за хората. Затова бихме искали да покажем нашата солидарност с борбата на движението за мир, с борбата на работниците и с големия брой организации, които участват в кампанията „Да на мира, не на НАТО“, включително чрез демонстрация, която ще се проведе в Лисабон на 20 ноември.

  Bastiaan Belder (EFD). – (NL) Г-н председател, стратегическото значение на Турция за трансатлантическите отношения е очевидно. С оглед на това аз съм много любопитен да чуя становището на Съвета за новата „Червена книга“ на турския национален съвет за сигурност. Логично, това ново издание следва стратегията на турския министър на външните работи.

Първият ми въпрос към Съвета, като се има предвид предстоящата трансатлантическа среща на високо равнище, е следният: споделя ли Съветът страха, че настоящата външна политика на Турция попада под влиянието на ревизионистките сили в региона – най-вече Ислямска република Иран – и по този начин в действителност подкопава стабилността в Близкия изток?

Вторият ми въпрос е дали наистина Съветът възнамерява да повдигне въпроса за Червената книга на трансатлантическата среща на високо равнище с оглед на важното положение на Турция като страна кандидатка за Европейския съюз и партньор на НАТО?

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, в дневния ред на заседанието на ТИС през декември ще стои въпросът за премахването на търговския бариери, което е свещена цел сред глобалистите, свързана повече с вярата, отколкото с разума. Икономическата теория не се уморява да ни казва, че международната търговия обогатява света като цяло. Тя е по-резервирана относно въпроса, дали всеки във всяка държава има полза от това или не.

Проблемите, пред които е изправен развитият свят, не са прекалено много търговски бариери, а прекалено малко. Тоест прекалено малко бариери срещу продукти от развиващи се държави като Китай, с нейното ниско заплащане на труда, силно обезценена валута и изкуствено обеднен вътрешен пазар. Това означава, че китайските стоки, които вече са с ниски цени заради ниските заплати, поевтиняват още повече заради ниската стойност на валутата. Бедният вътрешен пазар означава, че има незначително потребителско търсене на вносни стоки и още по-незначително търсене на китайски стоки, което прави Китай напълно зависима от износната й търговия.

Европа отговаря на тази заплаха, като заявява, че ще стане по-конкурентна, може би чрез научни изследвания и развойни дейности. Това можеше да представлява възможност, ако Китай зачиташе международните права на интелектуална собственост. Веднага след като на Запад се разработи ново подобрение обаче, Китай доста грубо и безцеремонно копира продукта и го произвежда за една малка част от цената. В дневния ред на срещата на високо равнище между Европейския съюз и САЩ ще стои въпросът за увеличаването на работните места и от двете страни на Атлантическия океан. Някои се надяват на това, ако продължим да подкрепяме глобализма.

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra (PPE). – (ES) Както вече беше казано, отношенията между Европейския съюз и САЩ се основават на принципи, идеи, споделена история и обща страст за свобода. Тези ценности обаче в крайна сметка могат да бъдат разводнени в реториката и да бъдат отслабени, ако не преминем от думи към действия. Един от най-надеждните документи, изготвени в Парламента относно състоянието на трансатлантическите отношения след президентските избори, е докладът на моя колега, г-н Millán Mon. Докладът е включен в настоящото предложение за обща резолюция, за което ще гласуваме утре, и съдържа редица конкретни инициативи, които са все още напълно валидни за създаване на истинско партньорство, по което трябва да се заловим за работа, г-жо член на Комисията.

Тук стана въпрос за значението на икономическите и търговски отношения, а само 15 държави-членки на Европейския съюз инвестират повече в Тексас, отколкото Япония инвестира във всичките 50 американски щата.

Трябва да се даде нов тласък на механизмите на срещата на високо равнище, да се създаде евро-американска асамблея и най-вече да се създаде механизъм за координация и консултация по глобалните въпроси и най-значимите части на света – Близкия изток, Иран, Афганистан – и отношенията с бързо развиващите се икономически сили.

Г-н председател, по време на неотдавнашната обиколка на президента Обама в Близкия изток го чухме да казва, че според тях най-важното партньорство е това между САЩ и Индия. Това ми напомни за един от основните аспекти на доклада на г-н Millán Mon, в който се обяснява как президентът Обама заявява в Берлин, че Европа е най-важният стратегически съюзник на САЩ. Предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ ще представлява чудесна възможност да се изясни този въпрос и ясно да се определи какво в действителност представлява стратегическото партньорство. Можем да започнем, като поискаме от САЩ да подкрепят Европейския съюз в исканията му за институционално присъствие, например в Общото събрание на ООН, въз основа на новите подходи, въведени с Договора от Лисабон.

  Adrian Severin (S&D). – (EN) Г-н председател, неотдавна Парламентът прие резолюция, отнасяща се до новите възможности за развитие на трансатлантическите отношения след избирането на президента Обама в САЩ. Предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ ще се проведе в донякъде различен контекст. Това обаче не означава, че възможностите не са налице. Просто контекстът вече е малко по-сложен.

Ето защо считам, че при подготовката за тази среща на високо равнище ще се изправим пред известни предизвикателства. Надявам се да успеем да убедим американските си съюзници да продължат многостранния си подход в международните отношения и да го покажат на практика в отношенията си с Европейския съюз. Трябва да настояваме за развитие на гражданското измерение на процеса на налагане на мир и мироопазващите мисии, както и на управлението на кризи и следкризисното възстановяване.

Също така е важно да се опитаме да координираме политиките си за помощите за развитие, за да бъдем по-ефективни в тази област. По отношение на неразпространението на ядрени оръжия трябва не само да запазим способността си да работим заедно, но и да действаме по един интелигентен начин. Част от този процес е ратифицирането на новия договор СТАРТ, който все още не е разгледан от Конгреса на САЩ. Надяваме се, че новите условия в Конгреса няма да възпрепятстват възможностите за гласуване за този договор.

САЩ обяви и вече започна преразглеждане на отношенията си с Русия. Считам, че това е много важно за нас и, ако погледнем напред, е много важно за тристранния диалог Русия, САЩ и Европейския съюз по отношение на най-важните въпроси в световен мащаб. Преди всичко се надявам, че по време на срещата на високо равнище можем да консолидираме нагласата на САЩ за партньорство с Европа. Необходим е действащ механизъм за постоянна комуникация, консултация и координация с американските ни съюзници.

  Marietje Schaake (ALDE). – (EN) Г-н председател, за да бъде надежден партньор и да действа като световна сила, Европейският съюз трябва да говори с един глас. Президентът Обама и администрацията му с право дадоха това да се разбере и ние трябва да сме в състояние честно да се критикуваме едни други по този начин. Това е необходимо, за да се гарантират надеждни трансатлантически отношения, които се характеризират с взаимно допълване и координация.

Как можем да работим заедно за защитата на правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията в света, когато Хилъри Клинтън държи реч за едно виждане за глобална интернет свобода, като същевременно САЩ настоява преговорите по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) да продължат да бъдат непрозрачни, което води до сериозни опасения за интернет свободата? Това си противоречи и подкопава доверието в нас. Защо трябва да научаваме от изтекли документи, че в Ирак са се извършвали и толерирали изтезания? Отправяме призив за независимо разследване.

Защо Комисията не може да отговори на въпроса ми за исканията, поставени от държавната администрация на САЩ по отношение на наказателните мерки срещу „Уикилийкс“? Счита ли тя трансатлантическите отношения по-важни от въпросите от страна на членовете на Европейския парламент? Защо САЩ оказва натиск върху европейски дружества за налагане на по-големи санкции на Иран от тези, предприети от Европейския съюз? САЩ трябва да зачита независимостта и допълващата роля на Европейския съюз.

Както Европейският съюз, така и САЩ трябва да работят прозрачно, да зачитат независимостта на другия и да позволяват демократичен контрол на действията им. Не е ли това, което ни различава – САЩ и Европейския съюз – от другите, най-вече по отношение на основните свободи и правата на човека?

  Eva Lichtenberger (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в трансатлантическия диалог има много неща, които ни обединяват – имам предвид основните ценности, основните права на свобода и демокрация – но има и някои неща, които ни разделят, а именно как тези права се прилагат и конкретизират по отношение на трансатлантическите отношения. В частност това противоречие многократно излиза на преден план по отношение на въпросите на сигурността. Защитата на данните е постоянен източник на недоразумения; отдавна сме наясно с това. Вследствие на това рамковото споразумение – ако успеем да изготвим много добро такова – ще бъде голяма крачка напред. Тук трябва да намерим решение, което позволява и на гражданите от двете страни на Атлантическия океан да защитят правата си по отношение на другия партньор.

Друга важна област, в която принципите ни са сходни, но подходите ни се различават, са въпросите за изменението на климата. Ето защо много бих искала да видя този въпрос в дневния ред и да бъде подробно обсъден. Не можем да позволим Европейският съюз да използва трансатлантическия диалог за отслабване на собствените си обещания и ангажименти.

  Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Г-н председател, един от основните принципи на сътрудничество в Европейския съюз е свободата на движение на хората. В качеството си на организация, призната от международното право, реформираният Съюз се стреми към равнопоставеност на всички граждани, което включва свободата на пътуване в целия свят. В очакване на предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ е необходимо да се напомни, че от 27 държави-членки четири, включително Полша, все още подлежат на ограничителен визов режим.

По време на срещата на високо равнище трябва да се даде приоритет на въпроса за равнопоставеността на държавите-членки на Европейския съюз в програмата за отмяна на визите. Това ще бъде първото изпитание за ефективността на председателя на Европейския съвет, г-н Ван Ромпьой. Също така ще разберем дали разговорите с президента Барак Обама се разглеждат като началото на конкретен диалог или са просто символични по повод срещата на високо равнище на НАТО, която ще се провежда по това време. Възприемането на твърда позиция по отношение на въпроса за визите ще покаже дали САЩ се отнасят към Съюза сериозно като организация, призната от международното право.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-н председател, подкрепяме общата резолюция на политическите групи. Ние, разбира се, трябва да обсъдим въпросите преди срещата на високо равнище между Европейския съюз и САЩ и преди срещата на Г-20. САЩ са естествените ни съюзници. Един съюз обаче означава равенство и затова истински съюз може да съществува само там, където отношенията са при равни условия.

Трябва да започнем по-тясно, институционализирано сътрудничество, преди всичко с цел да се насърчи демокрацията по света и правата на човека, едно общество на познанието и науката, глобална сигурност и стабилност и обмен на информация, и това трябва да се извърши при еднакви и взаимни условия, както заяви г-жа Рединг. В тази рамка, разбира се, трафикът на наркотици в световен мащаб и заплахата, което това представлява за международната политика, сигурност и стабилност, беше пренебрегнат.

Също така е необходимо сътрудничество в усилията за управление на кризи и разрешаване на конфликти и развитието на трети държави. Докато обаче Европа фактически подкрепя развитието на трети държави, САЩ не прави това. Ако искаме истински баланс, въпросите за развитие и сигурност трябва да бъдат разделени между САЩ и Европа в рамката на международните действия като цяло.

  Knut Fleckenstein (S&D). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, аз бих искал само да направя три кратки забележки от името и на някои мои колеги в комисията по транспорт и туризъм. Това са критични въпроси, които бих поискал от представителите на Комисията да разгледат по време на разискванията си.

На първо място, въпреки че вече беше приет, данъкът за насърчаване на пътуванията представлява неприемливо едностранно решение от страна на правителството на САЩ. Надяваме се, че можете да ги убедите да преразгледат въпроса.

Второ, изключването на Румъния, Полша, България и Кипър от програмата за отменяне на визите е нещо, което Европейският парламент не може да подкрепи, и според нас не трябва да се позволява да продължи.

Трето, приветстваме съвместните усилия за изготвяне на международни стандарти за сигурност и за разработване на идеи за интелигентна сигурност, но едностранните клаузи, като задължителното сканиране на контейнери, не представляват решение, защото са едностранни и несъразмерни. Разходите не отговарят на ползите и е неразумно да се очаква това от европейските пристанища и предприятия.

  Владко Тодоров Панайотов (ALDE). - Г-н Комисар, уважаеми колеги, след встъпването в длъжност на президента Обама отношенията между Европейския съюз и Съединените американски щати навлизат в нова ера на устойчиво сътрудничество. Срещата на върха в Канкун, която започва след две седмици, ще бъде прекрасен случай за САЩ и Европа да погледнат в една посока и да поведат останалите страни към трайно и задължаващо споразумение относно борбата с глобалните климатични промени.

Време няма. Киото изтича след две години, а ние имаме нужда от сигурност и време за адаптация. Необходимо е да дадем ясен сигнал към развиващите се страни, като осигурим сътрудничество за трансфер на технологии и съответната финансова подкрепа.

Сигурен съм, че както подчерта и посланикът на Китай на среща с нас днес, САЩ, Европейският съюз и Китай ще поемат своята отговорност, сядайки на масата за преговори и ще бъдат лидери в усилията за постигането на ново споразумение, гарантиращо сигурността на идните поколения.

  Godelieve Quisthoudt-Rowohl (PPE). – (DE) Г-н председател, САЩ и Европа са спътници по съдба на Запада. Достъпът до пазарите на трети държави е обща загриженост и е в интерес както на Европейския съюз, така и на САЩ, особено като се има предвид, че икономическият подем след финансовата криза вероятно ще започне в бързо развиващи се държави като Бразилия, Индия и Китай, където все още има значителни дискриминационни търговски бариери, както и нетарифни бариери пред търговията.

Убедени сме, че Трансатлантическият икономически съвет не само може, но и трябва да играе важна роля за насърчаване на общ подход от страна на Европейския съюз и САЩ по отношение на техните търговски отношения с трети държави. Настояваме този Трансатлантически икономически съюз да работи за един общ подход и обща стратегия за нови споразумения за свободна търговия между САЩ и Европейския съюз, въпреки че осъзнавам, че това няма да е безпроблемно. Освен това една такава хармонизация между САЩ и Европейския съюз с право се изисква спешно от промишлеността в контекста на Г-8 и Г-20, както и при преговорите в рамките на СТО. Нещо повече – и аз очаквам САЩ да споделят това желание – бихме искали кръгът от преговори за развитие от Доха да бъде приключен в най-кратки срокове. Ще бъде необходимо обаче не само ние да направим нови и съществени предложения, но и бързо развиващите се икономики да се приближат към нас. Тук също една обща стратегия от страна на САЩ и Европейския съюз би била от полза и за двете страни.

Ако мога да се обърна към Вас директно, г-н Де Гухт: когато става въпрос за сътрудничество, би било добре, ако Комисията и Парламентът могат да научат нещо от начина, по който Вашингтон работи заедно в областта на търговската политика.

  Corina Creţu (S&D). – (RO) Считам, че една от темите на обсъждане по време на трансатлантическия диалог на предстоящата двустранна среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ трябва да бъде премахването на визовите изисквания за четирите държави-членки на Европейския съюз, чиито граждани все още са предмет на това ограничаване на пътуванията, а именно Румъния, България, Полша и Кипър.

Изразявам съжаление за липсата на гъвкавост от страна на САЩ с оглед на последователния напредък, постигнат от тези държави, особено след приемането им в Европейския съюз. Считам, че на прекалената критика относно техническите подробности по отношение на приемането на програмата за премахване на визите трябва да се отговори по-строго и ефективно от представителите на Европейския съюз. Задължение на Европейския съюз е да покаже като цяло един по-активен и ясен израз на солидарност с гражданите на всички държави-членки.

Също така бих искала да подчертая необходимостта от сътрудничество относно помощите за развитие и хуманитарните помощи в момент, когато отношенията между САЩ и Европейския съюз са от първостепенно значение в настоящия икономически и геостратегически климат.

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-н председател, никой не може сериозно да дава уверения в Парламента, че мерките, предприети от двете страни на Атлантическия океан, ще предотвратят една бъдеща финансова криза. Ето защо въпросът трябва да бъде върнат на дневен ред и трябва да се постигне повече по отношение на надзора, собствения капитал на банките, забраната на някои финансови продукти и борбата срещу данъчните убежища.

Вторият ми коментар е, че всеки може да види, че сме напълно взаимнозависими по отношение на финансите, икономиката и валутата. Ето защо всяко решение, взето едностранно, без консултации, не върви в правилната посока. Аз, разбира се, имам предвид действията на Европейския фонд за развитие (ЕФР) преди няколко дни. Трябва да вървим напред заедно, за да реформираме например международната парична система.

Също така трябва заедно да предприемем действия, за да направим международните институции по-балансирани, по-прозрачни и по-демократични. Ако искаме гласът на Европа да бъде чут по отношение на основните въпроси обаче, тя наистина трябва да поеме инициативата и да говори с един глас. Именно това ще демонстрираме след няколко часа например, на срещата на Г-20, или поне се надявам да е така.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-н председател, най-важните стратегически отношения на Съюза са тези със САЩ. Трябва да поддържаме постоянен диалог по двустранните въпроси, както и глобалните въпроси, и да се опитаме да се осигурят възможно най-координираните действия. Според мен това е основното послание на утрешната резолюция.

Ето защо съжалявам за факта, че планираната среща на високо равнище през май не се проведе. Освен това считам довода, представен в този момент, че няма дневен ред, за абсурден. Винаги има дневен ред между двама партньори, които са толкова важни и които са изправени пред световна икономическа криза, както и когато са налице предизвикателства като тероризма, изменението на климата, енергийната сигурност или разпространението на ядрено оръжие.

Освен това са налице големи регионални конфликти, като например близкоизточния мирен процес, иранската ядрена програма или въпроса за Афганистан, които според мен заслужават координирани действия от страна на САЩ и Европейския съюз.

Надявам се, че предстоящата среща на високо равнище в Лисабон ще бъде успешна. Трябва да се разгледат множество въпроси, някои от които вече споменах. Освен това светът се променя. Азия е в подем; нека помислим за значението на Китай или Индия, която президентът Обама посети току-що. Дори се говори за един постзападен свят.

В този контекст на променящ се световен ред е необходимо тясно сътрудничество между Европа и САЩ. Имаме много общи интереси, идеали и ценности. Ще бъдем по-силни, ако действаме по един съгласуван начин.

Госпожи и господа, Договорът от Лисабон създаде и нови органи за укрепване на ролята на Съюза в света. Ето защо трябва и да подобрим механизмите си за диалог и координация със САЩ. Резолюцията, приета от Парламента през март миналата година, съдържа много идеи как да укрепим тези институционални механизми за диалог между Брюксел и Вашингтон.

Последната ми забележка е, че съжалявам за факта, че представителят на Съвета спомена само обмена на данни – той не дойде тук, за да говори за срещата на високо равнище, за която не чухме нищо. За съжаление, Комисията направи това само за кратко. Кой всъщност е дошъл тук, за да говори за срещата на високо равнище?

  Wolfgang Kreissl-Dörfler (S&D). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, международният тероризъм несъмнено е нещо, с което трябва да се борим заедно, това е безспорно. Тази борба обаче трябва да бъде въз основа на общите ни ценности и принципите на правовата държава, а не въз основа на строго индивидуалните тълкувания на закона, за които говори бившият президент на САЩ Джордж У. Буш в своята книга и в различни телевизионни предавания. Споменавам това и с оглед на новото мнозинство в Конгреса на САЩ.

За нас е от решаващо значение да увеличим нивото на защита на данните, да зачитаме правата на нашите граждани, защото има едно нещо, което трябва да бъде ясно, а именно че песента на свободата не може да се изсвири на инструмент на насилие. Не можем да казваме на хората в други държави какво очакваме от принципите на правовата държава, ако съвместно не спазваме същите стандарти и не действаме по съответния начин.

Много съм доволен обаче, че президентът Обама внесе глътка свеж въздух в САЩ, дори и ако неговата позиция може да изглежда малко по-слаба напоследък. Едно е ясно и то е, че ще бъдем на страната на тези, които защитават принципите на правовата държава.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) (Ораторът започва да говори с изключен микрофон) … което новите сили в света се придвижват, според мен трансатлантическата област продължава да бъде най-развитата и ефективна икономическа област на планетата.

Вярно е, че е налице широко разпространен и – донякъде разбираемо – бърз стремеж към търговско споразумение, например с държави като Китай. Аз обаче считам, че не трябва да забравяме факта, че съществуващите отношения между Европа и САЩ в продължение на много години бяха връзката, за която – повече от всяка друга – трябваше да се грижим и пазим ревниво.

Това съображение е резултат от историята както на Европа, така и на САЩ. В действителност тя се доказва от общата любов към демокрация, мир, права и пазарна икономика. Ускоряването на процеса на засилване на трансатлантическата икономическа интеграция наистина е необходимо, за да се насърчи глобалното развитие въз основа на съчетание от ценности, чиято цел е да се постигне приемлив жизнен стандарт за всички хора на света, след една справедлива и ефективна политика на многостранно сътрудничество, която спомага за изграждането на една по-демократична, а оттам и по-свободна, световна структура.

Ето защо отправям призив към онези, които в този момент ръководят външната политика на Европейския съюз. През годините ние отбелязахме как възможностите на държавните глави на САЩ – независимо кой беше президент – винаги имаха огромна роля в световните трансатлантически решения. За нас също е време да вземем положението в ръце. Ние черпим сили от волята на 500 милиона души и една нова, по-солидна институционална структура, която трябва да ни даде възможност да устоим на изкушението и вместо това да вземем съдбата на гражданите ни в собствените си ръце, като може да поискаме от приятелите ни в САЩ да изкажат позицията си за едно-единствено място за Европейския съюз в Организацията на обединените нации.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Приветствам споразумението между Европейския съюз и САЩ за защита на данните, което трябва да бъде подкрепено, за да се засили сътрудничеството в областите на борбата с престъпността и тероризма. Както Европейският парламент многократно заяви, липсата на американско законодателство за защита на данните, което да е съвместимо с европейското законодателство, повдига сериозни въпросителни за действителната защита, с която се ползват европейците в САЩ.

В този контекст бих искал да попитам Комисията и Съвета какви гаранции ще бъдат дадени на практика по отношение на правата на европейците да подават съдебни и административни искове, както и пропорционалност от гледна точка на различните американски органи и агенции, които обработват и имат достъп до данните им, и не на последно място, как ще бъде гарантиран контролът на целия процес от независим орган.

  Nuno Melo (PPE). – (PT) Светът преживява много труден момент. В тези трудни времена не трябва да имаме никакво съмнение за това, кой е наш съюзник и кой – наш враг. САЩ са един от основните съюзници на Европа. В световен мащаб се води борба с тероризма срещу субекти, които дори нямат лице, както във, така и извън общото ни пространство, и тази борба има за цел запазване на ценностите на цивилизацията, които искаме да защитим.

Въпреки това върховенството на тези ценности, които искаме да защитим, означава също, че в Парламента, Комисията и Съвета можем и трябва да настояваме за ясни правила за защита на данните, защита на личните права и правото на неприкосновеност на личния живот. Превенцията, разследването и съдебното преследване на престъпления не може да става за сметка на незачитането и нарушаването на правата на личността. Нито Европа, нито САЩ ще позволят това да се случи. Като отново подчертаваме първостепенната важност на трансатлантическите отношения и доброто сътрудничество на всички равнища между Европа и САЩ, затова трябва да подкрепим преговорите за едно бъдещо глобално споразумение, което определя правилата, гаранциите и на реципрочна основа не изисква от САЩ нищо по-малко от това, което сме готови да отстъпим на САЩ в контекста на тази обща цел.

  Edit Herczog (S&D). – (EN) Г-н председател, бих искала да приветствам Трансатлантическия икономически съвет на 15 декември, и особено разискването на въпросите за иновациите, програмата в областта на цифровите технологии и енергийните технологии. През последните две години разбрахме колко е трудно да се хармонизира съществуващото законодателство и дори подходите за отслабените индустрии и услуги. Ето защо това представлява чудесна възможност да оформим нашето законодателство в тези нови области, където все още не съществуват закони. Тези нови области са точно това, за което говорим – нови предизвикателства, като застаряването на обществото или изменението на климата, изискват по-нататъшно развитие на законодателството за съответните технологии.

И накрая, г-жо член на Комисията, крайно време е стане дума за енергийна сигурност и да се помисли за Трансатлантическия икономически съвет за в бъдеще. Желая Ви успех на срещата на 15 декември.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (EN) Г-н председател, програмата на Европейския съюз и САЩ както винаги е пълна и двете страни трябва да използват възможността да постигнат напредък по отношение на общите позиции по въпроси като финансовото регулиране, изменението на климата, укрепването на търговските връзки, разпространението на ядрено оръжие и борбата срещу тероризма. Икономическото възстановяване обаче трябва да бъде главният въпрос в дневния ред.

Трансатлантическите икономически отношения са от жизненоважно значение за световния просперитет, защото двустранната търговия на нашите две икономики се равнява на приблизително 4,3 трилиона щатски долара. Икономическото ни партньорство е основна движеща сила на глобалния икономически просперитет и представлява най-големите, най-интегрирани и най-дълготрайни икономически отношения в света. Заедно, нашите икономики съставляват половината от икономиката в световен мащаб. Ето защо трябва да се разработят общи стратегии за по-нататъшни действия, които ще предприемем, за да се гарантира стабилно възстановяване от кризата, включително регулиране на финансовите пазари, пакети от стимули и стратегии за ограничаване на валутните манипулации от страна на други големи световни икономики.

От друга страна, трябва да преразгледаме въпроса, дали провеждането на срещи на високо равнище между Европейския съюз и САЩ два пъти в годината е добра идея. Решението на президента Обама да не присъства на предишната среща в Мадрид по-рано тази година разкри прекомерното взаимодействие на Европейския съюз. Като настояваме за провеждането на чести двустранни срещи на високо равнище, рискуваме да ги обезценим до степен, в която те ще бъдат без значение.

  Françoise Castex (S&D). – (FR) Г-н председател, уважаеми членове на Комисията, бих искала да се върна към споразумението за борба с фалшифицирането, което се договаря в момента, по-конкретно със САЩ. Споразумението повдига и някои въпроси за САЩ, особено сред служителите на патентното ведомство на САЩ. Освен това 75 американски преподаватели по право неотдавна изпратиха писмо до президента Обама. Според тях Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), което представлява просто изпълнително споразумение, би било в противоречие с конституцията на САЩ.

Въпреки че Европейският парламент, както знаете, предстои да приеме резолюция за споразумението ACTA и това все още причинява значително безпокойство и е далеч от намирането на единодушна подкрепа от страна на съгражданите ни, аз считам, че за нас би било полезно да разполагаме с много ясен отговор от преговарящите от САЩ по два въпроса. Може ли ACTA да бъде ратифицирано от САЩ? Според тях ACTA обвързващо или доброволно споразумение е? И наистина, едно споразумение за борба с фалшифицирането, което не включва Китай, Индия и Бразилия и което няма да бъде изпълнено от САЩ, няма да бъде взето сериозно. Благодаря ви.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на г-н Де Гухт и г-жа Рединг за интензивния им, но реалистичен подход към срещата на върха между Европейския съюз и САЩ. Считам, че е време да се признае, че САЩ не могат да постигнат нито една от стратегическите си цели без Европа. По същия начин Европейският съюз не може да изиграе своята роля на световна сила без тясно сътрудничество с Америка. Парадоксът е, че глобализацията и подемът на незападните сили предоставя на САЩ и Европейския съюз не по-малко, а повече причини за засилване на тяхното сътрудничество. В същото време виждаме, че трансатлантическите различия не намаляват, а се увеличават.

Европа заема по-малка роля в сегашните американски планове и интереси. Ето защо е от съществено значение да се признае, че времето и възможностите за засилване на взаимното партньорство са ограничени. Вероятно през следващите 10 години САЩ и Европейският съюз ще имат възможност да създават международна програма за един стабилен свят, основан на ценности, но само при условие, че те действат заедно.

Това трябва да започне със завършване на трансатлантическата зона за свободна търговия, за която Европейският парламент настоява от няколко години, като се преодолеят вътрешните разделения в Европа и се спре протекционизмът.

  Simon Busuttil (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искал да поговоря за общото рамково споразумение за защита на данните, за което г-жа Рединг е започнала преговори. Не минава и седмица, без да чуем за нова терористична атака или опит за такава и това очевидно е вредно за благосъстоянието на нашите граждани. Необходим е ефективен инструмент за борба с тероризма. Това е една очевидна област, в която можем да си сътрудничим с нашите приятели отвъд Атлантическия океан. Очевидно има спешна необходимост от това рамково споразумение за защита на данните. Г-жо Рединг, разполагате с подкрепата ни за това споразумение.

Разбира се, ние искаме това споразумение не само заради борбата с тероризма, но и защото сме загрижени за защитата на данните. Бихме искали да защитим неприкосновеността на личния живот на нашите граждани и най-вече да защитим принципите на необходимост и пропорционалност. Това не е антагонистична игра. Не считаме, че има възможност за избор между сигурността и неприкосновеността на личния ни живот – считаме, че наистина можем да осигурим и двете.

Бих искал г-жа Рединг да започне преговорите с чувство на сигурност заради подкрепата на Европейския парламент и със спокойствие, като знае, че я подкрепяме за постигане на споразумение, което е от полза за гражданите ни, споразумение, което гарантира както нашата сигурност, така и неприкосновеността на личния ни живот.

  Danuta Jazłowiecka (PPE). – (PL) Г-н председател, преди две години, когато Барак Обама беше избран на поста президент на САЩ, изглеждаше, че след трудния мандат на неговия предшественик отношенията между Европа и Америка ще се нормализират. Изглеждаше, че времето, когато Вашингтон действаше едностранно на международната сцена, е към своя край. Всички смятахме, че изправени пред една огромна криза, САЩ и Съюзът ще работят заедно в опит да променят света, за да се гарантира икономическа сигурност.

Днес знаем, че това беше напразна надежда. След срещата на високо равнище в Копенхаген относно изменението на климата и след начина, по който г-н Обама пренебрегна испанското председателство, американците отново унижиха нас и останалия свят, като взеха едностранно решение за отпечатване на пари. Въпреки многобройните обещания, дадени на представителите на европейските правителства, те взеха това решение, без да се консултират с никого. Действайки в собствен интерес, те взеха решение относно мерки, които ще имат отрицателен ефект върху европейската икономика.

Предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ трябва да се използва, за да се изрази нашето неодобрение и да се отправи призив да бъдем третирани като партньори. Сътрудничеството не е само в наш интерес, но и в интерес на Вашингтон, особено с оглед на нововъзникващия нов геополитически ред.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Отношенията между Европейския съюз и САЩ са отношения между две велики сили, но въпреки това често си мисля, че прагматизмът бива отхвърлен от един вид тесногръда себичност.

Обсъждат се обаче някои много важни теми и ние трябва да решим тези важни въпроси заедно с нашите партньори от САЩ.

Срещата на високо равнище през ноември ще бъде първата среща между САЩ и Европейския съюз след влизането в сила на Договора от Лисабон. Предвид факта, че Европейският съюз и САЩ представляват половината от световната икономика, една много важна тема ще бъде икономиката. В момент на голяма криза е необходимо да се координира макроикономическата политика, да се постигне съгласие за регулирането на финансовия сектор и да се направи опит да се затворят данъчните убежища и подобни.

Необходимо е да се съсредоточим върху конкретни проблеми и да не правим едно нещо за сметка на друго, с други думи, двамата партньори за сметка на останалия свят, а да действаме по начин, който отговаря на две отговорни, водещи световни сили.

Освен срещата на високо равнище между Европейския съюз и САЩ през ноември, срещата на Трансатлантическия икономически съвет през декември също предоставя платформа за отговорни и прагматични политики.

  Malcolm Harbour (ECR). – (EN) Г-н председател, аз съм много доволен, че привлякох вниманието Ви, защото аз специално искам да благодаря на г-н Де Гухт за една според мен важна реформа на Трансатлантическия икономически съвет. През юли бях във Вашингтон на мисия като председател на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Аз го посетих след това, за да заявя, че трябва да накараме Икономическия съвет да разгледа дългосрочните стратегически технологични въпроси, върху които работят и двете страни, и особено да се работи въз основа на стандартите, по които моята комисия свърши доста работа през последните няколко месеца.

Това, което трябва да се направи, е да се създадат общи стандарти за бъдещите технологии, а не да се създават нови търговски бариери, като се работи независимо. Както той заяви в изявлението си, това ще ни помогне да се възползваме от общите изследователски програми, общите възможности за бизнеса и да засилим конкурентоспособността си с партньорите ни в САЩ.

Считам, че този елемент от изявлението Ви днес е много важен. Съжалявам, че толкова малко колеги говориха за него – знам, че г-н Herczog направи това – но се надявам, че можем да работим заедно, за да постигнем напредък в това отношение. Разочарован съм, че Elmar Brok вече не присъства, защото исках да му кажа, че тази нова ориентация означава, че ще са необходими нови хора да работят в неговия трансатлантически диалог на законодателите, защото сме изправени пред нови предизвикателства.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, искам да се спра на споразумението за защита на данните и бих искал да посоча, че всички съществуващи споразумения трябва да отговарят на европейските стандарти за защита на данните. Това се отнася не само до споразумението за предаване на банкови данни, но също и в областта на данните на пътниците. Комисията не може да се отклони от тази позиция при преговорите по споразумението със САЩ за защита на данните. Не можем да позволим стандартите на Европейския съюз да бъдат съобразени с тези на САЩ. Необходима е еднаква защита вместо фрагментирания подход, който съществува в момента, и всяко ново отделно споразумение за обмен на данни трябва да включва принципи като ограничаване на целите, минимален период на задържане и правото на гражданите на Европейския съюз на ефективни правни средства за защита по отношение на обработката на данни.

В никакъв случай не трябва да позволяваме Европейският съюз да се приближава до все по-гротескните системи за профилиране на САЩ или да предоставя личните данни на гражданите на Европейския съюз на САЩ. Независимо от това едно споразумение без адекватни гаранции няма шанс да издържи в Съда на Европейския съюз.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, като член на делегацията ЕС-САЩ, аз силно се интересувам от предстоящата среща на високо равнище и очаквам с нетърпение да посетя САЩ като част от делегацията през декември. Може да се каже, че САЩ са наш естествен съюзник и поради тази причина бих оспорил изявлението, направено тук тази вечер, че светът не е по-сигурен, а е по-малко сигурен в резултат от американската политика. Ако искаме прехвърляне на обвинения, трябва да погледнем държавите, където няма свобода, където няма демокрация и където се подслоняват терористи, преди да сочим Америка с пръст.

Въпреки това е важно да подходим към по-нататъшните заседания и срещи на високо равнище със САЩ като равни, защото именно това уважават те. В Копенхаген в частност видяхме, че към нас се отнасяха – както казаха някои – като към слабаци. Това не може да се случи отново, особено по въпроси като количественото облекчаване. Трябва да се утвърдим и гласът ни да бъде чут.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа от Комисията и Съвета, госпожи и господа, отношенията между Европейския съюз и САЩ трябва да се основават на максимална гаранция за сигурност, за да е успешно нашето сътрудничество. Трябва да премахнем всички проблеми тук, в рамките на Европейския съюз. Визовите изисквания за гражданите на четири държави, които са част от 27-те държави-членки, представляват сериозно ограничаване на свободата. Миналата седмица делегация на Парламента постави този въпрос пред канадските власти и изглежда, че те ще се заемат с него.

Търговията със САЩ е важна, защото укрепва нашето евро и поставя Европейския съюз в положение да се конкурира с големите пазари на Китай, Япония и Индия, и ние също така отбелязахме едно по-внимателно отношение в Канада към пазарите на САЩ и Мексико. Взаимодействието със САЩ по въпросите на изменението на климата, устойчивата енергетика и световния пазар е едно добро начало на преговорите.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, искам да се спра на споразумението за защита на данните. За мен няма съмнение, че след сключването на споразумението за защита на данните съществуващите споразумения между САЩ и Европейския съюз ще трябва да се проверят и актуализират в съответствие с това ново рамково споразумение. Това е истинската цел на споразумението, за което работим тук. Според мен ако не направим това, е налице риск от правна несигурност. В края на краищата основният ни приоритет трябва да бъде защитата на гражданите ни.

  Карел Де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми първо да отговоря на редица конкретни въпроси, които бяха зададени, като започна с изменението на климата. Новото мнозинство в Камарата на представителите на САЩ вероятно още повече ще ограничи свободата на действие на президента Обама. Трябва да се уверим, че САЩ няма да се откажат от ангажиментите си от Копенхаген и трябва да ги насърчим да спомогнат за успешен изход от срещата на Шестнадесетата конференция на страните (COP 16) в Канкун.

Междувременно можем да постигнем напредък по конкретни въпроси, като бързото финансиране, намаляване на емисиите от обезлесяването и улесняване на приспособяването към изменението на климата на бедните и развиващите се държави. По тези въпроси може да се работи без наличието на национално законодателство на САЩ, както и биологичните изследвания за чисти технологии.

Беше повдигнат и въпросът за програмата за САЩ за отмяна на визовия режим и фактът, че няколко държави-членки на Европейския съюз – България, Кипър, Полша и Румъния – все още не се допускат в тази програма. Отдаваме голямо значение на приемането им и ще продължим да работим с американските ни колеги за решаването на този въпрос.

Във връзка с въвеждането на такса за електронната система за разрешения за пътуване (ESTA) за пътници в рамките на програмата за отмяна на визовия режим, Комисията многократно изрази безпокойството си, че тези нови изисквания са в противоречие с ангажимента на САЩ за улесняване на трансатлантическата мобилност, както и че те представляват допълнителна тежест за европейските граждани, които пътуват в САЩ. Трябва да се уверим, че работата по въпросите на сигурността, като данните на пътниците (PNR), върви ръка за ръка с улесняването на трансатлантическите пътувания за законно пътуващите.

По отношение на въпроса за документите на „Уикилийкс“, в момента не сме в състояние да коментираме информацията, съдържаща се в станалите публични документи. Принципно обаче Европейският съюз е твърдо решен да поддържа абсолютната забрана на изтезания и жестоко, нечовешко и унизително отношение. Това е всичко, което можем да кажем в този момент.

Имаше въпрос от г-жа Quisthoudt относно възможността за споразумение за свободна търговия със САЩ. Този въпрос не е на дневен ред засега, защото, по отношение на търговските отношения между Европейския съюз и САЩ, едно по-ранно проучване на ГД „Търговия“ за нетарифните мерки показва, че нетарифните бариери продължават да бъдат основна пречка пред търговските отношения между Европейския съюз и САЩ, и заключава, че БВП на Европейския съюз и САЩ би се увеличил с приблизително 160 милиарда евро и износът ще нарасне съответно с 2,1% и 6,1%, ако не се премахнат нетарифните бариери и регулаторните различия. В действителност вече няма чак толкова много тарифи между САЩ и Европейския съюз. Въпреки това съществуващите бариери често се отстраняват трудно, но именно затова, в рамките на ТИС, настояваме за ранно сътрудничество „нагоре по веригата“, например преди приемането на разпоредби във важни области, по-специално нововъзникващите пазари и новите технологии.

По отношение на ТИС и естеството на дневния му ред, в момента работим с нашите американски колеги, за да определим окончателния дневен ред за следващото заседание на ТИС, като взимаме предвид приноса на експертите. Основните теми, които обсъждаме, са иновациите и новите технологии, както и стратегиите за екологизиране на икономиките ни и изграждане на трансатлантически пазар. В рамките на тези теми ще имаме възможността да обсъдим редица проблеми, включително електронното здравеопазване, оперативната съвместимост на електронните здравни досиета, сигурността на търговията, взаимното признаване на разрешени търговски стандарти и цялостния подход към регулирането, партньорството за иновационни дейности и обмена на информация за безопасността на потребителските продукти. Също така ще обсъдим съвместните отговори на икономическите предизвикателства. Освен това в края на ноември, съобразно искането на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, ще бъдат обсъдени и стандартите. Мисля, че точната дата е 29 ноември.

Последният въпрос беше относно цялостното сканиране на входящи товарни контейнери. Загрижени сме за изискването на САЩ, според което от юли 2012 г. всички морски контейнери, чиято крайна дестинация е САЩ, ще трябва да бъдат сканирани преди да бъдат поставени на плавателния съд на чуждо пристанище. Считаме, че това изискване няма да доведе до доказани ползи за сигурността и ще представлява пречка пред търговията. Поради тези причини Комисията не предвижда прилагането на цялостно сканиране на пристанищата на територията на Европейския съюз. Американският секретар по вътрешна сигурност, Джанет Наполитано, обяви планове за отлагане на крайния срок през юли 2012 г. за цялостно сканиране с две допълнителни години. Комисията се надява, че това забавяне ще накара Конгреса на САЩ да преразгледа политиката си и да одобри един основан на риска подход към сигурността на веригата на доставки.

Основните предизвикателства пред Европейския съюз през следващата година предполагат голямо взаимодействие и много възможности за сътрудничество със САЩ: справяне с икономическата криза, управлението, възстановяване на растежа и работните места чрез ускоряване на реформите, изграждане на зона на свобода, правосъдие и сигурност, и пълноценна работа на световната сцена. Изправени сме пред редица важни задачи с оглед на предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ и впоследствие. Една от тях е изграждането на едни по-отворени и ориентирани навън отношения между Европейския съюз и САЩ, които ще вземат предвид пълния обхват на отношенията, които Европейският съюз и САЩ изграждат с нововъзникващите сили, като Китай, Индия, Русия и Бразилия.

По отношение на икономиката работните места и растежът са в основата на дискусията. Ще се консултираме относно резултатите от Г-20, особено финансовите и банковите реформи и необходимостта от постигане на глобално споразумение за търговия, и ще потърсим добавена стойност от отношенията между Европейския съюз и САЩ. В същото време трябва да съсредоточим усилията си повече върху използване на цялостния потенциал на трансатлантическия пазар. Моята цел ще бъде да се насочи ТИС към трансатлантическата програма за заетост, растеж и иновации. С подкрепата на представителите на Европейския съюз и Сената на САЩ, ще очаквам с нетърпение това на предстоящото заседание на ТИС на 17 декември.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, след думите на моя колега, г-н Карел Де Гухт, за общото споразумение и отношенията със САЩ, позволете ми да се съсредоточа върху бъдещото рамково споразумение за защита на данните. Съвсем ясно е, че е необходимо да споделяме данни за целите на борбата срещу тероризма и организираната престъпност, но същевременно трябва да запазим правата на гражданите относно защитата на данните. Опитът да се постигнат и двете цели по един балансиран начин ще бъде съдържанието на тези преговори.

Както вече заявих, на 26 май тази година Комисията внесе предложение за мандат за водене на преговори. В момента очакваме Съветът да одобри този мандат – да се надяваме, в началото на декември – така че да можем да започнем истинските преговори. Напълно съм съгласна с казаното в Парламента. Трябва да съсредоточим усилията си върху правната сигурност в едно рамково споразумение, вместо – и тук ще цитирам един член на ЕП – „да реагираме като при пожар за всяко отделно споразумение за споделяне на данни“.

Ако ние, САЩ и Европа, успеем да установим общи стандарти, тогава тези общи стандарти рано или късно ще станат световни стандарти. Трябва да покажем, че тези стандарти са изградени въз основа на нашите ценности на правосъдие и основни права и на правото на реципрочност, които трябва ясно да бъдат включени в трансатлантическия дневен ред.

Беше повдигнат и въпросът за правата на личността в едно такова споразумение. Представеното от Комисията ще означава следното за нашите европейски граждани и за гражданите в САЩ: изпълними права за хората, като правото на достъп до лични данни, събрани за тях, и правото тези данни да бъдат коригирани и изтрити, административна и съдебна защита, независимо от националността или мястото на пребиваване, както и обезщетение за претърпени щети.

Ефективното прилагане на тези права ще бъде гарантирано чрез наблюдението и контрола на тези стандарти за защита на данните от страна на независими публични органи и, в този контекст, трябва да бъде включена и недискриминационна клауза, за да се гарантира, че всички лични данни са защитени, независимо от националността или мястото на пребиваване на лицето, като във всеки един момент се има предвид, че трябва да постигнем баланс между правата и сигурността, и – поне според мен – да не се позволява дискриминация на расова основа.

За да не се допусне това, Комисията със сигурност ще трябва да помогне на Парламента. Разбрах, че искате да създадете, или вече сте създали, конкретни нови двустранни отношения между Парламента и Конгреса на САЩ. Считам, че това също ще бъде много важно, за да се повиши информираността за тези споразумения за защита на данните от двете страни на Атлантическия океан, така че в тази област можете да бъдете от голяма помощ по време на преговорите.

  Стефан де Клерк, действащ председател на Съвета. – (NL) Г-жо председател, мога да бъда много кратък, защото аз, разбира се, съм съгласен с думите на заместник-председателя на Комисията, г-жа Рединг, а именно, че се получи добро разискване и че следващият етап ще бъде на 2 и 3 декември. Съветът наистина се надява да е в състояние да завърши мандата дотогава, така че Комисията най-сетне да може да започне обсъждането и преговорите наистина да могат да започнат.

Това представлява възможност да се подобри сътрудничеството между Европейския съюз и САЩ; възможност да се постигне баланс между сигурността и неприкосновеността на личния живот; възможност да се обедини една фрагментирана тема; реална възможност да се преведе едно изрично искане от страна на Европейския парламент в едно солидно рамково споразумение.

Предполагам, че днешното разискване даде възможност на Съвета да одобри мандата за водене на преговори на Комисията, при условие че Комисията осигури и обратна връзка на подходящи интервали, както и че разискването на конкретните подробности, на приложимия аспект на правата, продължи да се развива по такъв начин, че да се предоставя обратна връзка. Ето защо се надявам, че Комисията ще постигне добри резултати в краткосрочен план – да се надяваме, след заседанието на Съвета на 2 и 3 декември. Благодаря ви за разискването.

  Председател. – Бяха внесени четири предложения за резолюции⁽¹⁾ в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз и САЩ образуват най-голямото търговско партньорство, което се равнява на половината от световната икономика. От друга страна, и двамата партньори трябва да си сътрудничат по-тясно, за да се насърчи растежът и заетостта в собствените им икономики, особено след като през последните години 30 милиона работни места бяха заличени в световен мащаб от икономическата криза. В това отношение Трансатлантическият икономически съвет продължава да бъде най-подходящият механизъм за постигане на целта за създаване на единен трансатлантически пазар до 2015 г. Считам, че по време на срещата на високо равнище в Лисабон трябва да бъде обсъдена приоритетната тема за отменянето на визовия режим за всички държави-членки. Понеже свободата на придвижване е високоценено право в Европейския съюз, Комисията трябва да продължи политическия и технически диалог относно направения напредък и относно бъдещите начини на действие.

Трябва да отбележа, че румънското правителство неотдавна одобри законодателна рамка за създаване на национална система за визова информация, което ще улесни обмена на данни с други държави-членки по отношение на заявленията за визи. Тази ИТ система ще подобри контрола на границите на Румъния и външните граници на Европейския съюз. Това е необходима стъпка предвид присъединяването към Шенгенското пространство.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подписването на разширено споразумение със САЩ за защита на данните е от съществено значение и е наложително; то ще предотврати възможността тези въпроси да бъдат разглеждани от държавите-членки въз основа на отделни двустранни споразумения. Напълно осъзнавам трудностите, свързани с подписването на споразумението, защото има доста различни подходи към защитата на данните и от двете страни на Атлантическия океан. В Европейския съюз правото на защита на личните данни е изрично указано в член 8 от Хартата на основните права и член 16 от Договора от Лисабон. В САЩ няма общ закон за защита на неприкосновеността на личния живот, нито има изрично позоваване на основното право на защита на личния живот в конституцията на държавата. Има какво да се желае по отношение на достъпа до данни и тяхното коригиране, на реципрочността, на правната защита и на независимия контрол. Ето защо призовавам Съвета да приеме мандата за водене на преговори за това споразумение възможно най-скоро, за да се постигне напредък по отношение на преговорите, от какъвто има спешна нужда, както и транспонирането на тези резултати пред съответните законодателни органи възможно най-бързо.

  Kinga Gál (PPE), в писмена форма. – (HU) На първо място, бих искала да поздравя докладчика за чудесната работа, която е свършил. Приемането на доклада в навечерието на конференцията за преглед в Астана ще постави специален акцент върху него, изпращайки сигнал на лицата, които вземат решения в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Със задоволство отбелязвам, че посредством моите изменения препратките, свързани със защитата на националните малцинства, което е неразделна част от цялостната концепция за сигурността на ОССЕ и нейното човешко измерение, бяха включени в доклада, както и че докладът успя да привлече внимание към ролята на върховния комисар за националните малцинства на ОССЕ. Задачата и отговорността на върховния комисар са особено важни за насърчаването на мирно съвместно съществуване на националните малцинства и предотвратяването на евентуални малцинствени или етнически конфликти. Подчертаването на ролята на върховния комисар също е важно, за да се гарантира, че заинтересованите страни отдават необходимото значение на предложенията и вижданията на длъжностното лице при липсата на средства за налагането им.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) От години един значителен критерий, по който се измерват отношенията между Европейския съюз и САЩ, е политиката в областта на климата. Именно по този повод беше утвърден образът на САЩ като едностранна сила, която не се съобразява с другите. Време е обаче да преразгледаме този образ.

Вярно е, че САЩ се дистанцираха от челните позиции по отношение на политиката за климата, когато отказаха да ратифицират Протокола от Киото. С течение на времето обаче стана ясно, че цялото споразумение е неефективно и не е правилният начин за решаване на сложния проблем с изменението на климата. Като инвестират в солидни партньорства в областта на технологиите и в развитието на чиста енергия, агенциите, отговорни за големи обеми на емисиите, са избрали път, който е много по-обещаващ и е свързан с отварянето на нови хоризонти.

Време е Европейският съюз да осъзнае случващото се. САЩ няма да се включат в схема за търговия с емисии. Неотдавна президентът Обама заяви, че най-важно е да се предприемат правилните действия, които, разбира се, са полезни, независимо какво мислим за изменението на климата. Тези полезни действия включват инвестиране в чиста енергия и подобряване на енергийната самодостатъчност. Относно търговията с емисии г-н Обама заяви, че това представлява средство, а не цел, както и че има други начини да се постигне това.

Вече Европа ли е плашилото на политиката за климата, тя ли не оценява ситуацията и не се учи от грешките си? Ние взимаме работни места в чужбина и вдигаме цените на енергията; правим всичко по трудния начин, вместо да предприемем разумни действия. Трябва да предотвратим замърсяването, така както трябва и да инвестираме в чиста енергия и да съсредоточим усилията си върху енергийната самодостатъчност и обезлесяването. За разлика от това търговията с емисии не заслужава подкрепата ни. Бяхме убедени в нея като начин да се подготвим за една международна схема, която така и не се появи. Защо продължаваме да я използваме и да тормозим нашите граждани, като ги лишаваме от работа и препитание?

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ със сигурност ще потвърди изключителното значение на тези отношения. Постоянното напредване на глобализацията означава, че Европейският съюз и САЩ трябва да се стремят към политика на откритост, както и че не трябва да се позволява стратегическото значение на трансатлантическото партньорство да намалее. Поради тази причина е важно да се подходи към тези преговори с максимална откритост, което е основна предпоставка за оперативния характер на предстоящите срещи. През последните три дни три теми излязоха на преден план, върху които преговарящите от страна на Съюза трябва да насочат вниманието си: различните стратегии, с които Европейският съюз и САЩ подхождат към настоящата световна икономическа криза; различните подходи на политиката за реагиране на неблагоприятната екологична ситуация на планетата и на изменението на климата; както и въпросите в областта на сигурността. Едностранните решения на федералния резерв на САЩ да закупи 600 милиарда щатски долара в държавни облигации, решения, взети без консултации с Европейския съюз, ще отслабят икономическата позиция на Европа. Затова е от съществено значение Европейският съюз ясно да се обяви в полза на търсене на други валути, различни от щатския долар. Важно е Съюзът да настоява по отношение на ролята си на пионер на екологичните технологии и законодателството и съответно да оказва натиск както върху правителството на САЩ, така и върху Конгреса. Считам, че на предстоящата среща на високо равнище е необходимо да се приканят ръководителите на Европейския съюз да дадат ясен сигнал на Вашингтон за нашата подкрепа на усилията на президента Обама в областта на ядреното разоръжаване и на ратифицирането на новия договор СТАРТ, който беше подписан от президентите на Русия и САЩ тази година в Прага.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) След като президентът Барак Обама триумфира на изборите преди две години, позициите на Европейския съюз и САЩ се сближиха значително, особено по отношение на разоръжаването, борбата с изменението на климата и въпросите за обезвреждане на горещите точки на международни конфликти. Това представлява значителен капитал и тази политика трябва да се следва. За съжаление, някои неща все още трябва да бъдат изпълнени, за да се постигнат общите трансатлантически цели. Голяма част от американското общество не подкрепя действията за борба с изменението на климата. Един амбициозен проектозакон за ограничаване на емисиите от парникови газове все още чака да бъде разгледан в Сената. Няма напредък по отношение на въпроса за премахване на смъртното наказание, който е важен за Европейския съюз. Срещата на високо равнище между Европейския съюз и САЩ ще се проведе следващия месец в Лисабон. Надявам се, че Европейският съюз ще е в състояние да убеди своя партньор, САЩ, да продължи с напредъка по гореспоменатите общи цели. Също така е важно Русия все повече да бъде включвана в трансатлантическия диалог.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Тъй като обменът на данни между Европейския съюз и САЩ става все по-необходим и чест в контекста на борбата срещу тероризма и организираната престъпност, трябва да бъде изготвена и една цялостна и обща правна рамка за защита на личните данни. Тази рамка трябва да предвижда защита, еквивалентна на тази, с която се ползват европейските граждани в рамките на Съюза. Затова мандатът за преговори на Комисията е в правилната посока. По отношение на областта на приложение тази законова рамка трябва да се отнася и за съществуващите двустранни споразумения. Надявам се Съветът да приеме мандата във вида, в който беше представен, както и Парламентът да бъде изчерпателно и своевременно информиран за всяко развитие в преговорите, като се има предвид, че Парламентът ще има последната дума относно бъдещото споразумение.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Предстоящата среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ ще бъде първата среща на високо равнище след влизането в сила на Договора от Лисабон, една от целите на който беше да позволи на Европа да съсредоточи усилията си повече върху отношенията с трети държави. Предстоящата среща на високо равнище ще ни предостави възможност да се очертае рамка за трансатлантическо сътрудничество през следващите няколко години. С оглед на тяхната позиция в света и общите ценности, като например принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, Европейският съюз и САЩ играят ключова роля за справяне с предизвикателствата на XXI век. Необходимо е конструктивно, засилено сътрудничество в области като преодоляването на икономическата и финансова криза, борбата срещу тероризма, глобалната стабилност, мира в Близкия изток, неразпространението на ядрено оръжие, помощите за развитие и изменението на климата. Наближава следващата среща на високо равнище по въпросите на климата в Канкун. Надявам се, че САЩ ще покажат по-високо равнище на ангажираност по отношение на съвместните задължения в борбата срещу изменението на климата. Като важен играч на международната сцена, трябва да служим за пример на другите държави. Скорошната екологична катастрофа край бреговете на Мексиканския залив даде ясно да се разбере, че бедствията не познават граници, а последиците от тях се усещат в цял свят и в крайна сметка и от нашите граждани. От само себе си се разбира, че това, което е необходимо, е сътрудничество на световно равнище. На фона на изборите миналата седмица трябва да се отбележи, че тези избори могат да представляват отправна точка за нови, по-близки отношения между Европейския парламент и Конгреса. Един по-активен диалог ще е от полза и за двете страни.

(1) Вж. протокола.

15. Външна стратегия на ЕС относно данните от досиетата на пътниците (PNR данни) (разискване)

  Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно външната стратегия на Европейския съюз относно данните от досиетата на пътниците (PNR данни).

  Анеми Туртелбум, действащ председател на Съвета. – (NL) Г-жо председател, уважаеми колеги, считам, че важността и необходимостта от резервационни данни на пътниците (PNR данни) стана съвсем ясна през последните години. Трябва само да си припомним нападенията в Ню Йорк и неуспялото нападение на полета от летище „Шипхол“ до Детройт. Разбира се и през последните няколко дни ставаме свидетели на това, че нивата на заплахите се запазват изключително високи.

Трябва само да видим информацията, постъпваща от няколко държави-членки, и повишените нива на заплаха в няколко други страни, като например Франция и Испания. В моята страна също беше повишено нивото на заплаха за определени места, като беше получено и предупреждение за опасност при пътуване от страна на САЩ. Считам, че през последните няколко месеца Комисията и председателството работиха усърдно в областта на PNR данните.

В момента положението е следното. На 21 септември Комисията уведоми Съвета относно политика на Европейския съюз относно предаването на данни за пътници на трети страни. Тя също така представи три проектомандата за преговори за сключването на споразумения с Канада, САЩ и Австралия – и трите с идентично съдържание.

Поради тази причина Съветът проведе незабавно обсъждания на 7 октомври във връзка с тези проектомандати – методът и сроковете за трите мандата – и взе решение, че всичките три следва действително да имат идентично съдържание, че Съветът ще ги приеме едновременно, че те ще започнат едновременно и че преговорите със САЩ, Канада и Австралия следва да започнат най-късно през декември тази година.

Съдържанието на мандатите и PNR споразумението показва, че Съветът е наясно, че най-важният въпрос що се отнася до трите споразумения е да се гарантира достатъчно високо ниво на защита на данните. Считам, че от своя страна и нашите чуждестранни партньори трябва да получат гаранция, че предоставяните от тях лични данни също ще бъдат надеждно защитени. Всъщност винаги сме настоявали за това при сключването на споразумения с други страни. Европейският съюз винаги се стреми към това, включително при сключването на предишни споразумения с други страни.

Бих искала всъщност да подчертая, че едно от предишните споразумения – това с Австралия – беше наречено споразумение на годината, което в най-голяма степен защитава данните. Поради тази причина считам, че Европейският парламент основателно налага строги изисквания за защита на данните. Следователно Съветът ще гарантира, че изискванията относно защита на данните ще продължат да се спазват и също така определено и по-специално ще гарантира, че винаги ще бъде спазван принципът на пропорционалност, за да не се допусне нарушаване на неприкосновеността на личния живот.

Поради тази причина в текста на мандатите за водене на преговори Съветът категорично подчерта членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Освен това, тези мандати предвиждат срокове за съхраняване на данните и за продължителност на достъпа до PNR данни, които са пропорционални и ограничени.

Това изискване беше допълнително подчертано, като са взети под внимание различните начини, по които могат да бъдат използвани PNR данните. Данни за минали периоди могат да бъдат използвани само с цел реакция, текущи данни могат да бъдат използвани в реално време, като по-специално профилите на риска ще бъдат изготвяни с цел предприемане на изпреварващи действия.

Що се отнася до моделите за риск, наясно сме, че Европейският парламент е изключително загрижен по отношение на такова „профилиране“. Поради тази причина в своето предложение Комисията съвсем подробно ще посочи какво точно се има предвид под „профилиране“. Освен това, председателството ще гарантира, че оценките на риска никога няма да водят до стигматизация на лица от определен етнически произход.

Бих искала да добавя две забележки към краткото ми въведение: 1) PNR данните могат действително да бъдат използвани само от авиокомпаниите и следователно не от органите на самите държави-членки, като естествено за използването им от страна на авиокомпаниите е необходимо разрешение от Европейския съюз. 2) председателството също е наясно със значението, което има за Парламента общото споразумение между Европейския съюз и САЩ в областта на защитата на данните. Във връзка с това бих искала да ви припомня разискването, което преди малко проведохме в Парламента с моя колега, министърът на правосъдието.

В това кратко въведение бих искала ясно да заявя, че макар тези PNR данни да са реалният приоритет на Съвета, неговото действително желание е също така да се съобрази в най-голяма степен с основателните опасения на Парламента що се отнася до постигането на добър баланс между неприкосновеността на личния живот и сигурността, който трябва винаги да бъде налице. Считам, че неотдавнашните събития и заплахи ни принуждават да разгледаме фактите. Г-жо председател, разбира се, ще бъда на разположение на Парламента във всеки един момент – не само днес, но и през следващите няколко седмици – за да продължим разискването относно PNR данните и мандатите.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, на 21 септември Комисията публикува пакет с предложения относно обмяна на резервационни данни на пътници с трети страни, което включваше съобщение относно външната стратегия на Европейския съюз относно PNR данни с някои принципи, както поискахте по-рано във вашата резолюция от май тази година. Имаше и три препоръки относно воденето на преговори за директиви за нови PNR споразумения с Канада, Австралия и САЩ. Искам да благодаря на авторите на резолюцията от май за отличната екипна работа и за изключително конструктивното сътрудничество по това досие, както и за конструктивния ви подход при намирането на решения за продължаване на напредъка в обхвата на новата институционална рамка.

Целта на съобщението е да установи за пръв път набор от критерии и принципи, които да ни насочват при външните ни отношения, свързани с PNR данните. Можем да го използваме като начин на комуникация с трети държави, но и за да определим собствената си политика в това отношение. Разбира се, съобщението ще се стреми да постигне съгласуваност на резервационните данни на Европейския съюз, които ще бъдат представени на по-късен етап.

Директивата все още не е приета, с други думи, мандатът все още не е приет от Съвета, но разбира се, мандатите ще се придържат към структурата на общото съобщение.

Белгийското председателство постави и въпроса за профилирането. Оценката на риска е въпрос, за който знам, че се поставя често по време на разискванията и поради тази причина реших да го разгледам незабавно. Сама по себе си концепцията за профилирането не е дефинирана в нито един правен инструмент, но това не означава, че нямаме закони относно нея. Тя се разглежда в инструментите относно защитата на данните, но там тя е назована „забрана за автоматизирана обработка“: това означава, че законодателството на Европейския съюз в областта на защитата на данните не допуска за отделно лице да бъде взето решение, което има правни последствия за това лице, което води до значителни последици за него или нея и което се основава единствено на автоматизираната обработка на данни. Не е забранено данните да бъдат обработвани автоматизирано, но решения, които имат правни последици за отделните лица, не трябва да бъдат вземани автоматично.

Съобщението относно PNR данните подчертава тези принципи и предвижда ефикасни и ефективни мерки за защита на интересите на субектите на данни. По-специално всяко автоматизирано решение следва да бъде проверено от човек и да дава възможност на субекта на данни да обясни своята гледна точка. Това означава, че окончателното решение спрямо дадено лице никога няма да бъде взимано напълно автоматизирано. По този начин съобщението се стреми да гарантира, че обработката на данни няма да надхвърли границите на законното и че процесите спазват основните права, включително действащите в момента правила относно защитата на данните.

Изискахте от Комисията също така да даде разяснения относно положението с двустранните споразумения и меморандумите за разбирателство по отношение на програмата за безвизов режим. Ще се опитам да ви предоставя малко повече информация по въпроса. През август 2007 г. САЩ приеха Закона за изпълнение на препоръките на Комисията по атентата от 11 септември, като част от него разглежда осъвременяването на програмата за безвизов режим. Условията на този закон засягат всички членове на Европейския съюз, независимо дали са включени в програмата за безвизов режим, или не.

От страна на Европейския съюз този закон доведе до двупосочен подход, приет от Съвета през март 2008 г. Посоката, поета от Европейския съюз, е свързана с преговорите между Европейския съюз и САЩ относно условията за достъп до САЩ и на практика до програмата за безвизов режим. Това е от компетенцията на Европейския съюз – репатрирането на граждани на Съюза, повишен контрол на документите за задгранично пътуване и сигурност на летищата. В резултат на това беше сключено споразумение между Европейския съюз и САЩ, което потвърждава, че Европейският съюз отговаря на тези условия.

Налице е и двустранната основа: двустранни преговори между Европейския съюз и САЩ и държавите-членки с цел да бъдат изпълнени условията на САЩ за достъп до програмата за безвизов режим, която е от компетенцията на държавите-членки, а не на Европейския съюз. Това по-специално означава сътрудничество със САЩ по тежки престъпления, инициативи за борба с тероризма и обмен на информация в тези области.

Съгласно тази двустранна основа няколко държави-членки първоначално подписаха меморандум за разбирателство със САЩ. Този меморандум сам по себе си не беше предназначен да постави правна основа за обмен на данни. Те потвърдиха готовността на страните да водят преговори за споразумения относно информация за пътниците, наблюдателна информация относно известни или заподозрени терористи, информация за борба с тероризма и тежките престъпления, както и информационни въпроси и въпроси, свързани с миграцията и сигурността на границите.

Според информацията, която Комисията получи съвсем наскоро от държавите-членки, осем държави-членки са подписали такъв меморандум за разбирателство със САЩ.

След подписването на тези меморандуми САЩ и някои държави-членки са договорили два вида споразумения. Първият вид е относно засилване на сътрудничеството за предотвратяване и борба с тежката престъпност: това включва сътрудничество относно сравняване на пръстови отпечатъци и ДНК проби. Четиринадесет държави-членки имат идентични споразумения със САЩ.

Вторият вид споразумения засягат обмена на наблюдателна информация относно известни или заподозрени терористи; това включва обмен на конкретна информация относно лица, които са заподозрени или известни терористи, а именно пълните им имена, дата на раждане, паспорт и гражданство. Десет държави-членки са сключили такива споразумения. Позволете ми обаче да добавя, че нито едно от тези двустранни споразумения не предвижда нищо по отношение на PNR данните. Обменът на PNR данни се осъществява само съгласно споразумението между Европейския съюз и САЩ.

След влизането в сила на Договора от Лисабон и премахването на бившата стълбова структура всички условия за програмата на безвизов режим на САЩ сега са от компетенцията на Европейския съюз. Комисията в момента изготвя оценка дали двупосочният подход, възприет през 2008 г., следва да бъде осъвременен след влизането в сила на Договора от Лисабон. Разбира се, ще ви предоставя своевременно цялата информация по въпроса.

Резолюцията на Парламента се отнася и за сътрудничеството между Европейския съюз и САЩ в областта на проверката на едно гише по летищата. За това отговаря заместник-председателят Калас, който е член на Европейската комисия, отговарящ за транспорта. Той води преговори с администрацията на САЩ, отговаряща за транспортната сигурност, за това граждани, пътуващи от САЩ, да не бъдат подлагани на повторна проверка на летищата в Европейския съюз. Това би следвало да подобри ефективността на летищата в Европейския съюз без да е в ущърб на сигурността. Заместник-председателят Калас предоставя редовно информация по тези въпроси на комисията по транспорт и туризъм в Парламента.

Важно е да се подчертае, че този въпрос е коренно различен от PNR данните. Сътрудничеството в областта на проверката на едно гише по летищата не включва предаване на лични данни и не засяга обработката на информация по отношение на заподозрени престъпници или терористи и поради тази причина няма да го обсъждаме при преговорите за PNR данни.

В заключение искам да отбележа – и съжалявам, че отнемам малко повече време, но въпросът трябва да бъде изяснен – че Съветът, както каза и действащият председател от белгийското председателство, ще приеме мандатите за водене преговори много скоро. Както и досега поемам ангажимента да ви уведомявам своевременно относно напредъка във всички етапи на преговорите. Вече е взето решение да водим паралелни преговори с трите държави, но това не означава задължително, че те ще завършат едновременно.

Знам, че Парламентът се интересува живо от въпроса, затова сега оставам на ваше разположение, за да разискваме този въпрос, а също и със съответните комисии и с другите колеги, когато счетат за подходящо.

  Axel Voss, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, утрешното гласуване относно резервационните данни на пътниците нямаше да бъде необходимо, ако Комисията и Съветът бяха обърнали по-сериозно внимание на Парламента и го бяха информирали по-добре относно предаването на данни от Европейски съюз и неговите държави-членки на трети страни след приемането на решението относно СУИФТ. Ако междуинституционалните отношения продължават да се развиват по този начин, е налице опасност да се озовем в същата психологическа ситуация със САЩ по отношение на PNR данните, както се случи преди това със СУИФТ. Никой не желае подобно нещо и считам също така, че това би било изключително опасно. Въпреки всичко трябва да положим повече усилия, за да решим въпроса.

Ако говорим по същество, считам, че тук липсва ясна концепция за това какъв вид обмен на данни се изисква с цел предотвратяване на тероризъм; след това можем да приемем позиция относно основата на това. Първо СУИФТ, а след това PNR данните; след това беше подписан меморандумът за разбирателство с достъп до националните бази данни; след това беше сключено рамковото споразумение със САЩ; след това изменението на собствения ни акт за изменение на защитата на данните; сега искаме да въведем и тази програма за проверка на едно гише – струва ми се, че всичко се прави на парче.

Също така трябва да изясним или да определим веднъж завинаги какви данни всъщност са необходими на САЩ, за да предотвратяват тероризма, както и как можем да помагаме и да работим в тази област. До момента виждаме да се провеждат само откъслечни мероприятия, а това е не е от полза.

Знам, че беше направена стъпка напред в резултат на влизането в сила на Договора от Лисабон, но ние ще се озовем дори в още по-неизгодна позиция, ако Съветът и Комисията не ни предоставят редовно информация за тези процеси.

Поради тази причина искам пет неща от представителите на Съвета и на Комисията. Първо, моля ви да разработите логична концепция, която цялостно и изчерпателно да посочва какво включва обменът на информация за целите на борба с тероризма. Искам също така да постигнете съгласуваност в Европейския съюз по въпросите, свързани с предаването на данни, а да не ги разделяте на национални и европейски въпроси. Искам също така компетентността за вземането на решения по тези въпроси да бъде установена на общо европейско равнище и да има възможност да се взима под внимание вероятността да предпочетем да сключваме PNR споразумения с Канада и Австралия. В заключение, искам процесът да бъде ускорен, защото терористите непрестанно откриват пропуски в нашата сигурност – както това се случи неотдавна в случая на товарния транспорт.

  Birgit Sippel, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, за съжаление в един глобализиран свят тероризмът и престъпността също са организирани на глобално равнище и поради тази причина ни е ясно, че трябва да си сътрудничим в международен мащаб и да обменяме данни. Изразявам задоволството си да чуя, че както Комисията, така и Съветът считат правата на гражданите и защитата на данните за въпроси от първостепенно значение. Това обаче не означава, че Парламентът може да почива на лаврите си, тъй като въпроси като например периодите за съхраняване, обемите на данните и ограниченията на предназначението, както и контролът на действителното прилагане на защитни клаузи в областта на защита на данните остават критични аспекти. В тази чувствителна област не ни трябва безгранична свобода на действие, а повече доверие.

Следователно условията за обмен на данни също трябва да бъдат установени на изключително високо равнище, тъй като не става въпрос само за конкретни споразумения с Австралия и САЩ; няколко други страни, като например Корея и Индия, също желаят да сключат PNR споразумения с нас. Ето защо е и много важно да включим изключително високи стандарти за сигурност още на този етап. Същото се отнася и за предаването на данни на трети държави. Тук също трябва да проучим много внимателно условията, които искаме да включим в споразуменията.

В същото време, когато разискваме PNR данни трябва да погледнем нещата в перспектива. Какъв е смисълът да съхраняваме възможно най-малък обем от данни, когато преговаряме по PNR споразумения, ако отсрещната реакция на САЩ е да обявят, че желаят не само да събират такса за влизане в страната, но и допълнителни данни от пътниците?

Имаме проблем и вътре в Европейския съюз. Какъв е смисълът да договаряме възможно най-високите стандарти и да се опитваме да ограничим обемите от данни, ако в същото време се сключват двустранни споразумения, без да получаваме каквато и да било информация за тяхното съдържание и стандарти за сигурност? Г-жа Малмстрьом каза, че тук не става въпрос за PNR данни, а по-скоро за това, че всички данни, които се събират, очевидно следва да бъдат предназначени за борба с тероризма и престъпността. Поради тази причина в заключение бих искала да отправя още едно искане: нуждаем се не просто от добри разпоредби относно отделните мерки, а най-сетне да погледнем цялостно всички мерки, всички данни, които се предават от Европейския съюз и държавите-членки. Трябва съвсем ясно да кажем: никога няма да постигнем стопроцентова сигурност, независимо колко мерки предприемаме и колко данни събираме. Това е факт, който трябва да ни е пределно ясен.

  Sophia in 't Veld, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на члена на Комисията и на министъра за техните встъпителни думи. Горещо приветствам изключителния дух на сътрудничество на Комисията и на Съвета. В миналото сме били свидетели и на по-резервирано отношение. Считам, че този пример показва, че щом трите основни институции могат да постигнат съгласие, значи можем да говорим единно от името на 500 млн. граждани – при това с много силен глас.

Резолюцията е внесена съвместно от шест политически групи, което означава, че Парламентът изпраща много ясен политически сигнал. Искам също така да благодаря на всички докладчици в сянка от другите групи за отличното сътрудничество. Има един аспект, който не беше разгледан нито от члена на Комисията, нито от министъра по време на изявленията им: въпросът за пропорционалността и необходимостта. Съветът и Комисията продължават да твърдят, че масовото – не целенасоченото – събиране и съхранение на PNR данни е необходимо и пропорционално предвид борбата с тероризма. Склонна съм да им повярвам, но тези твърдения трябва да бъдат обосновани: трябва ни доказателство за необходимостта, доказателство за пропорционалността. Защо? Изпитанието за пропорционалност не е политическо изпитание, а правно.

Европейските закони за защита на данните изискват събирането и съхранението на данни да бъде пропорционално и необходимо. Това не е въпрос, по който можем да постигнем политическа договорка, а трябва да бъде доказано в съда. Ако някой отиде в съда и съдът постанови, че тези споразумения не са безупречни, тогава ще изглеждаме доста глупаво. От Европейския парламент не може да се изисква да приеме нещо, което може да бъде оспорено в съда. Това е ключов въпрос.

Има още няколко неща, които трябва да бъдат изяснени. Със задоволство научих, че Комисията се занимава с въпроса за профилирането, но считам, че трябва да проведем допълнителни разисквания по него. Някои държави-членки предлагат клауза за изтичане на срока на действие. Разбира се, бих подкрепила категорично това. Изразявам надеждата си, че Съветът ще вземе решение да я въведе. В заключение искам да кажа, че Европейската комисия посочва добри отношения с трети страни, но тези споразумения не могат да се разглеждат като инструменти на международната дипломация. Това са инструменти на международно сътрудничество при правоприлагането и защитата на гражданските свободи и принципите на правовата държава. Трябва този път да успеем, защото не само водим преговори със САЩ, Канада и Австралия, но и създаваме модел и даваме пример за споразумения с други страни.

  Jan Philipp Albrecht, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, г-жо Малмстрьом, госпожи и господа, утре в Парламента ще приемем обща резолюция, която за пореден път подчертава загрижеността ни по отношение на обмена на резервационни данни на пътниците. Защо го правим? Правим го, защото от няколко години отправяме критики, но имаме усещането, че не им се обръща достатъчно внимание при настоящите преговори, и защото за нас е важно критиките да бъдат взети под внимание още в самото начало, така че това споразумение поне да има шанса да получи окончателно одобрение в Парламента.

Има три основни забележки и г-н Voss вече посочи някои от тях. Първо, важно и необходимо е да осъзнаем, че искаме общ европейски подход, а не различни мерки за обмен на данни с различни разпоредби относно защитата на данните. Поради тази причина е важно да бъде ясно заявено, че на въпроса следва да бъде намерено единно решение с договарящите се страни на европейско равнище.

Втората забележка – и тя е дори по-важна – е, че всичко това е открито и в съответствие с правното основание на договорите. В Парламента многократно ясно сме заявявали, че отхвърляме използването на резервационни данни за пътниците с цел профилиране, а дългите периоди на съхранение са несъвместими с конституционното право. За нас това означава, че употребата на резервационни данни на пътници с цел изпреварващи действия и реакция въобще не стои като въпрос. Това трябва да бъде ясно посочено в мандата и при преговорите, за да може в крайна сметка Парламентът да даде одобрението си.

  Philip Bradbourn, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, както беше посочено, PNR данните са важен инструмент за национална сигурност. Те са ключов компонент в борбата за нашата сигурност не само по отношение на полетите, но и на земята. Все пак PNR споразуменията трябва да бъдат единствено инструмент за борба с тероризма. Те не трябва да се превръщат в безусловно разрешение за съхранение на данни от правителства или техни агенции.

Поради тази причина трябва задълбочено да обсъдим на кой даваме достъп до тези данни и защо, както и не само на коя държава, но и на кои агенции. Какви ползи ще имаме от техния достъп до данните? Как те ще ги пазят, и което е по-важно, как можем да сме сигурни, че данните ще останат защитени? Трябва също така да сме сигурни, че всички договорки с трети страни са взаимни, така че и ние да имаме полза. PNR споразуменията са важно средство, чрез което да гарантираме, че сме защитени от такъв тероризъм, но то не е единственото: прагматизмът и пропорционалността следва да бъдат ключ към всяко решение, което взимаме в Парламента. Темата за резервационните данни на пътниците не е изключение.

  Rui Tavares, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Когато разискваме споразумението за резервационните данни на пътниците (PNR), всички си спомняме какво се случи със СУИФТ; беше припомнено няколко пъти в хода на разискването. Случаят със СУИФТ беше показателен. Може и да сме на различни мнения по отношение на самия СУИФТ, и определено гласувахме различно в Парламента, но всички сме съгласни с едно: извлякохме си поуки какво трябва и какво не трябва да правим.

Относно какво трябва да правим: стана ни ясно, че Парламентът трябва много категорично да защити интересите на 500 млн. граждани по отношение на неприкосновеността на личния живот. Освен това, този път фактът, че шест политически групи си сътрудничат за изготвяне на резолюция, означава, че възнамеряваме гласът на Парламента да бъде чут по-ясно и да звучи по-единно.

Знаем обаче и много за това какво да не правим. На този етап от преговорите по PNR споразуменията все още можем да използваме наученото. Ясно е, че Съветът следва да подготви своя мандат, с който ще се запознаем много внимателно; Комисията следва да проведе преговори, тъй като тя е преговарящият; а Парламентът следва да вземе окончателното решение. В същото време обаче поуките са много повече от това. Очевидно Парламентът трябва бъде информиран редовно и на всички етапи, но на този етап се обръщам с призив директно към Комисията: Комисията може също да приема идеи на Парламента в хода на този процес. Припомням, че в случая на СУИФТ например именно Парламентът излезе с идеята да има надзорен орган във Вашингтон. В хода на този процес Парламентът със сигурност ще има много идеи, които следва да бъдат включени, без да погазват прерогативите на Комисията, но е факт, че Парламентът ще има последната дума, de facto и de jure, по тези преговори и определено ще се възползва от това.

Има още един аспект, който считам, че следва да не забравяме в този процес, но което се случва понякога, и по-точно това е, че тези данни са лични. Това означава, че боравим с данни, които са ни предоставени за използване от членове на обществеността, както посочваме в нашата резолюция, когато разглеждаме концепцията за информационно самоопределение. Това означава, че във всеки един момент от този процес и при употребата на данни в бъдеще те ще трябва да имат пряк достъп до начина, по който се използват техните данни.

  Jaroslav Paška, от името на групата EFD. – (SK) Понастоящем личните данни на нашите граждани се предават на САЩ въз основа на различни споразумения. От тях тъкмо двустранните споразумения и меморандуми за разбирателство, сключени между определени държави-членки и САЩ, дават сериозен повод за загриженост по отношение на нарушенията на правата на защита на личните данни на европейските граждани.

Поради тази причина приветствам факта, че Европейската комисия се обърна към Европейския съвет с искане за започване на разговори между Европейския съюз и САЩ относно изготвянето на ново рамково споразумение относно предаването и обработката на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или преследването на престъпления в рамките на полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

Г-жо член на Комисията, при преговорите с нашите американски приятели все пак трябва да настояваме това ново рамково споразумение да бъде балансирано и коректно по отношение на правата на гражданите на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Би било добре също така новото рамково споразумение да измени сега действащите двустранни споразумения, които са неточни и които в много случаи нарушават правата на защита на личните данни на гражданите ни.

  Daniël van der Stoep (NI). – (NL) Г-жо председател, нидерландската Партия на свободата (PVV) категорично подкрепя мерки, които могат да подпомогнат борбата с тероризма, и по-специално с ислямския тероризъм. За нидерландската Партия на свободата е много важно да бъде защитена личната неприкосновеност на нидерландските граждани и счита, че там, където тези интереси си противоречат, трябва да бъде направена внимателна преценка за тяхната важност.

САЩ могат да получат част от данните на нашите пътници, но при три условия. Първото е, че тези данни трябва да се използват единствено в борбата срещу тероризма. Второто е реципрочност. Американските авиокомпании също трябва да гарантират, че на европейските органи ще бъдат предавани такива данни, както това става от страна на тези органи. Данните следва да бъдат предоставяни не на европейска агенция, а на органите на европейската държава-членка, която е транзитна за въздухоплавателното средство или която е държава на неговото крайно местоназначение.

Третото условие е предаваните данни да не бъдат избирателни. САЩ и следователно европейските държави могат да поискат всички данни, които са били доброволно предоставени от пътниците. Подчертавам думата „доброволно“. Могат да се предоставят данни относно религия, идеология, адрес, телефонен номер, номер на кредитна карта и данни от паспорта на лицето, но моята партия счита, че данни, които не са предоставени доброволно от пътниците, като например данни за сексуална ориентация, етнически произход или увреждане, не трябва да бъдат предоставяни.

Г-жо председател, искам отново да подчертая защо тези мерки са необходими. Нека ясно да заявим, че те не са необходими за борба с християнски или будистки тероризъм. За съжаление, те са необходими поради заплахата за свободния свят, която представлява ислямът. Крайно време е членовете на Парламента да го осъзнаят.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra (PPE). – (ES) Г-жо председател, свободата и сигурността са ключови елементи за прилагането на която и да е настояща демократична правна структура, в която свободата използва сигурността като най-ценния инструмент за защита.

Предаването на резервационни данни на пътници (PNR данни) на трети страни е ключов елемент от международната борба с тероризма и организираната престъпност. То следва да се основава на стриктно спазване на правилата на Европейския съюз относно защитата на личните данни, както са предвидени в членове 7 и 8 от Хартата на основните права и член 16 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Поради тази причина трябва да приветстваме съобщението на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците на трети страни и препоръките му Съветът да разреши започването на преговори в тази област с Австралия, Канада и САЩ, тъй като и двата инструмента отразяват загрижеността на Парламента по отношение на сигурността, защитата на основните права и защитата на личните данни.

Следва да се отбележи обаче, че PNR данни не могат да се използват за профилиране и поради тази причина Комисията се опита да изясни – и считам, че го направи успешно – разликите между изразите „оценка на риска“ и горепосоченото профилиране.

Също така членът на Комисията каза, че проверките ще се извършват от хора, а няма да бъдат автоматизирани. Е, ще видим дали ще стане точно така.

Г-жо председател, необходимо ни е единно, общо, правно обвързващо споразумение за защита на личните данни. Споразумението на високо равнище трябва бъде приложено посредством секторни споразумения, за да се борим с тероризма и организираната престъпност.

Що се отнася до необходимостта, г-жо председател, то тя е очевидна. Що се отнася до пропорционалността, във всички случаи тя трябва да бъде неотменно изискване.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-жо председател, искам да се присъединя към хората в Парламента, които подкрепиха полезността и сроковете на тази препоръка от Комисията към Съвета за преговори за изготвяне на рамково споразумение за предаване на данни и защитата на личните данни между САЩ и Европейския съюз. Бих искал също така да изразя подкрепата си за подхода, при който бяха отчетени всички гледни точки, така че това рамково споразумение да обхване не само всички бъдещи споразумения относно предаването на данни между Европейския съюз и САЩ, но и двустранните споразумения между САЩ и всяка от държавите-членки в контекста на съдебното и полицейското сътрудничество.

На второ място, искам да се присъединя към хората в Парламента, които изразиха съжаление и несъгласие по отношение на мерките, приети от органите на САЩ, за въвеждане на административни такси съгласно Закона за насърчаване на пътуванията, което води до увеличаване на пътните разноски и като следствие потока от хора през електронната система за разрешения за пътуване.

На практика това означава облагане с данък и повторно въвеждане на визи в допълнение към изключването от програмата за безвизов режим на Румъния, Полша, България и Кипър и следователно означава двустепенна система и двойни стандарти при третирането на държавите-членки. Поради тази причина призоваваме Комисията да постави като приоритет отхвърлянето на тези мерки и да обсъди също така възможността за реципрочни действия.

На трето място, обаче бих искал да кажа, че важността на резервационните данни на пътниците и правното споразумение между Европейския съюз и САЩ се заключава именно във факта, че те трябва да съчетаят защита на данни с обмен на данни и следователно трябва да гарантират принципите, предвидени в резолюциите на Парламента и които ще бъдат част от резолюцията, която ще приемем утре: необходимостта от укрепване на принципа на пропорционалност и принципа на необходимост, намаляването до минимум на излишните данни и, разбира се, ограничението по отношение на целите на използване. Тези принципи гарантират, че е налице баланс между свобода и сигурност, защото свободата е един от ангажиментите на Парламента. В момента обаче сигурността е една от целите на Европейския съюз, както беше посочено и от члена на Комисията.

Поради тази причина ви призоваваме да включите този ангажимент за укрепване на гаранцията за личната неприкосновеност и основните права на човека в бъдещи действия в областта на сигурността на въздухоплаването, в защитата на резервационните данни за пътниците, при преразглеждането на проверките за сигурност и в настоящото разискване относно въвеждането на скенери за целите на сигурността на летищата.

  Judith Sargentini (Verts/ALE). – (NL) Г-жо председател, добре ни е известно, че винаги някак изоставаме от случващото се в обществото. Първо се случват събитията, а политиката и законодателството идват след това. Фактът, че сега форматът включва изисквания за граждански права, които трябва да бъдат спазвани в споразумението за резервационни данни за пътниците (PNR данни), е изключително разумно, но това показва, че продължаваме да изоставаме от събитията. Предишното разискване, свързано с рамковото споразумение относно защитата на данни, беше поредното доказателство за това.

Опасенията ми не са свързани с това, че този списък, който не е лош, вече съществува и се използва; опасенията ми са свързани със запазването на различните двустранни споразумения между държавите-членки и други държави. Във връзка с това имам въпрос към г-жа Туртелбум от Съвета, а именно, дали тя може да гарантира, че такива споразумения определено няма да бъдат сключвани повече? Искам да посъветвам преговарящите да вземат на преговорите екземпляр на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, да поставят тези основни права до себе си на масата в началото на преговорите и постоянно да правят справка с тях.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL). – (FR) Г-жо председател, ще повторя, че от нас се иска съгласие по отношение на защитата на данните на европейските граждани, когато те се предават на САЩ, което също така ще се прилага спрямо Канада и Австралия. В Парламента всички сме поели категоричен ангажимент да осигурим безопасността на нашите съграждани. Разискването не засяга този въпрос.

Да, нашите съграждани имат право на сигурност, но имат такова право във всички области, включително на правна сигурност. Известно ни е, че най-вече в името на борбата с тероризма множество гаранции, на които имат право гражданите, са застрашени и че често пъти количеството взима превес над качеството.

Искам да поздравя нашия докладчик за работата й, която е в правилната посока, по-специално когато тя подчертава въпросите за необходимостта и пропорционалността. С готовност бих прибавила към това и въпроса за реципрочността. Когато се разглежда защитата на правата на човека обаче САЩ далеч не могат да бъдат модел и знаем, че европейските граждани не се ползват със същата защита там, каквато имат в Европа, и че няколко от тях редовно са подлагани на нещо, което бих нарекла административен тормоз – и което е по-лошо – на основанието, че са заподозрени в тероризъм. Какво означава това? Нещо повече – какво ще се случи с тези гаранции, когато данните бъдат предадени на трети страни най-вече с оглед на предпазна мярка?

Известно ни е, че 80% от тези данни вече са в САЩ. За съжаление, изявленията, които току-що чухме, далеч не са убедителни.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Европейската стратегия относно предоставянето на лични данни за пътници е важна крачка към хармонизиране на законодателството в тази област. Наличието на няколко паралелни законодателни инициативи доказва необходимостта от последователност. Трябва все пак да се каже, че тази стратегия има няколко недостатъка по-специално в областта на защитата на личните данни, както беше посочено няколкократно и тук.

Документът на Комисията, който беше публикуван през септември, също критикуваше Европейския надзорен орган по защита на данните. Съгласна съм с критиките, свързани с равнищата на необходимост и предоставянето на разрешение във връзка с исканията за определен вид данни. Считам, че трябва да поставим строги ограничения за възможността данни да бъдат използван за създаване на профили и оценка на риска.

Такъв тип обработка на данни изисква по-широка обосновка, отколкото посочената в текста, и към момента трябва по-добре да определим как ще бъде предотвратена злоупотребата с данни.

Сега искам да посоча два примера от други споразумения, включително споразумението между Европейския съюз и САЩ, свързано с предоставянето на данни на пътници на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ. Споразумението съдържа спорно сравнение между тези данни и данните от базите данни за имигрантите. Не знам доколко съм права, но считам, че това условие не отговаря на целта на споразумението, която е да се бори с тероризма и тежката престъпност.

Поради тази причина за нас ще бъде много важно да избягваме такива спорни грешки, когато изготвяме тези споразумения в бъдеще, и се надявам, че Комисията ще успее да го направи, тъй като определено не можем да считаме, че настоящият документ е задоволителен по-специално в областта на защита на личните данни.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-жо министър, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, когато слушам важните предложения, които представят моите колеги, у мен не остава съмнение, че необходимостта от постигане на разумно и бързо разбирателство при определянето на това рамково споразумение относно резервационните данни на пътниците представлява силен стимул от Парламента.

Като започнем с факта, че в момента няма действаща хомогенна законодателна рамка – и това определено контрастира ярко с реалната и ясната необходимост да се борим с тероризма с активни, категорични мерки, стремейки се към баланс между личната неприкосновеност и сигурността – трябва да се счита, че действията, насочени към гарантиране на сигурността, трябва да бъдат ефективно осъществявани посредством международно сътрудничество. В същото време, както видяхме преди известно време в Парламента, когато одобрихме проекта СУИФТ, определено не трябва да забравяме мандата на Съвета за водене на преговори, но също така и важните предложения, които Парламентът може да представи в контекст, при който борбата срещу незаконната имиграция може да се гарантира посредством рамковото споразумение.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Във време на активна мобилност не можем да имаме сигурност без ефективен обмен на данни. Наш дълг е да защитаваме гражданите си от терористични нападения и организирана престъпност. Трябва все пак да бъде намерен баланс между сигурност и неприкосновеност на личния живот. Приветствам факта, че резолюцията на Европейския парламент подчертава, че PNR данни не могат да бъдат използвани за профилиране. Считам, че партньорството между САЩ, Канада и Австралия, от една страна, и Европейския съюз, от друга, може да предложи идеалното решение за борба с тероризма и организираната престъпност.

Считам, че и двете страни на първо място трябва да намерят общи позиции за това какво действително е необходимо за постигане на тази цел. Трябва да имаме предвид, че е в манталитета на европейците неприкосновеността на личния живот да бъде ревностно пазена. Европейският съюз не може да даде съгласието си за това, докато не бъдат изяснени всички подробности, свързани със сигурността на данните, които се предават между страните по споразуменията.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Предлаганата стратегия представлява крачка напред що се отнася до това какъв да бъде бъдещият подход спрямо споразумения в тази област. Важно е да бъде намерен баланс между неприкосновеността на личния живот и основните права и необходимостта за борба с тероризма. Ако стратегията бъде приложена във вида, в който е представена, тя ще осигури стабилни, изпълними гаранции за спазване на правата, които европейските граждани имат в Европейския съюз. Както ни увери г-жа Малмстрьом, профилирането няма да е възможно посредством автоматизирана обработка на предоставените данни. Надяваме се, че това е така, защото това беше едно от опасенията ни, както и срокът за съхранение на данните.

Макар да не става въпрос за лични данни, като цяло считам, че в крайна сметка това засяга неприкосновеността на личния живот на гражданите. Поради тази причина трябва да се предвиди процедура за административни и правни обжалвания за граждани, които са засегнати от злоупотреба с предоставени данни. Предаването на PNR данни на трети държави трябва да се извършва поотделно за всеки отделен случай и само с изричното съгласие на Европейския съюз.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, приветствам начина, по който Комисията представи за разискване глобалния си подход за предаване на резервационни данни на пътниците на трети страни по-специално преди да започнат преговорите с трети страни. Това показва, че си е извлякла поуки от миналите методи. Както беше посочено няколкократно във връзка с ACTA и СУИФТ, и в този случай изпитвам дълбока загриженост относно стандартите за защита на данните. В този случай обаче става въпрос най-вече за начина на боравене с данните, с помощта на които органите например възнамеряват да идентифицират съучастници на заподозрени лица. На пръв поглед това носи само ползи, но при по-задълбочено разглеждане представлява сериозно предположение, че европейските граждани ще бъдат обект на общо подозрение само въз основа на косвени доказателства. Нима действително ще предоставяме имената и данните за тази цел?

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, разбира се, ни най-малко не подкрепям идеята Европейският съюз да получи правото да сключва договори. Все пак ще се опитам да разгледам обективно ръководните принципи по отношение на договорите за PNR данни. Подходът, който е възприет, когато трябва да бъде намерен баланс между две понякога противоречащи си необходимости – от неприкосновеност на личния живот и от сигурност – като цяло е разумен. Хората имат право да запазят поверителността на подробностите за личния си живот, но органите имат не само право, но и задължение да пазят живота на гражданите. Де да можеше терористите и опасните престъпници да носят черни шапки и да се подсмихват зловещо, тогава тези две необходимости щяха да бъдат напълно удовлетворени.

Съюзът обаче позволява собствените му идеологически задръжки да спъват постигането на правилния баланс. Разбирам неохотата му да разкрива ненужна информация относно произхода или убежденията на хората. Макар това да няма нищо общо или дори косвена връзка с тероризма, тази задръжка е здравословна. Все пак в епоха, в която точно определена част от населението се занимава най-активно с тероризъм – и тази част може да се промени – не виждам какви възражения може да има против профилирането на това население.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, терористичната заплаха е все още съвсем реална и трябва да вземем мерки в тази насока. Разполагаме с множество инструменти за това, но промяната и обменът на информация са ключови в това отношение. Разполагаме с PNR споразумения. Вече имам безспорни доказателства, че PNR данните са от съществено значение за идентифицирането и предотвратяването на терористични нападения. Ще направим необходимото тези доказателства да бъдат предоставени на Европейския парламент с конкретни примери както от трите страни, които обсъждаме, така и от последващите PNR споразумения на Европейския съюз. Това е от съществено значение, за да можете да направите правилна преценка и да обсъдите този въпрос с вашите избиратели.

Следва да обменяме PNR данни, но това не трябва да се случва, без да има правила. Трябва да разполагаме със съответната информация, за да можем да сглобим пъзела и да имаме ясни правила. Трябва да определим обхвата, периодите за съхранение, да имаме високо равнище на защита на данните и възможността лицето да обжалва. Трябва да имаме ясни правила относно предаване на трети държави и трябва да има пропорционалност. Всичко това е посочено в съобщението от Комисията и изразявам огромното си задоволство, че макар да има известни различия в детайлите, вашето съобщение до голяма степен е в унисон с това.

Това са въпросите, които ще се разглеждат по време на преговорите с нашите трима партньори; ще бъде трудно, но сме амбицирани. Целта ми е да работим по въпроса заедно със Съвета и с останалите три институции на Европейския съюз, за да могат институциите да говорят единно и да бъдат стабилен партньор в процеса.

В самото начало се опитах да направя Парламента съпричастен и да започна открит и прозрачен диалог с него, със съответните негови комисии, докладчиците, докладчиците в сянка, координаторите и така нататък, и ще продължа в същия дух. Поемам ангажимента след започване на преговорите на всички техни етапи да ви осведомявам незабавно, да провеждаме открито разискване и да се вслушвам в становищата ви. Макар Комисията да води преговорите, с готовност ще разисквам с вас, ще ви уведомявам и ще си сътруднича с вас в тази област.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: EDWARD McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

  Анеми Туртелбум, действащ председател на Съвета. – (NL) Г-н председател, във всеки случай бих искала в началото да кажа, че като министър на вътрешните работи знам, че много често успяваме да предотвратим възможни нападения посредством обмена и тълкуването на информация. Разбира се, именно това прави настоящото разискване и сключването на разумно споразумение относно резервационните данни на пътниците (PNR данни) толкова важни.

Известно ми, че Комисията ще се изправи пред трудна задача веднага след като Съветът одобри мандатите; тя ще трябва да започне действителните преговори и да намери баланс между общото желание на всички тук – по което има широк консенсус – а именно, защитата на личните данни, от една страна, а от друга — ясно заявената позиция в Парламента, която гласи: нуждаем се от тези PNR данни, трябва редовно да получаваме информация, именно за да се защитим например от терористични нападения.

Все пак искам да изразя задоволството си, че Европейският парламент, Съветът и Комисията са на една и съща позиция и са се насочили към постигането на един и същ баланс: баланс между защита на данните и сигурност, за който всички носим отговорност. Считам, че вече сме на етап, когато можем да приемем мандатите. След това ни предстои сериозната работа по действителните преговори; трябва да гарантираме, че няма да се отклоним твърде много от мандата си и че ще продължим сами да определяме този баланс във всеки един момент.

Искам да разгледам няколко конкретни въпроса, като например коментара относно клаузата за изтичане на срока на действие. Действително е важно да се подчертае, че този мандат има срок седем години, че ще бъде подложен на оценка след четири години и че ако бъде сключено споразумение, и то бъде прието тук, удължаване на мандата може да стане възможно единствено след разискване в Парламента, което считам за логично. Това не е действителна клауза за изтичане на срока на действие, но в много отношения прилича на такава що се отнася до срока и оценката след четири години.

Освен това изводите на Съвета основателно посочват, че отдаваме огромно значение на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз – действително бяха направени коментари по въпроса – и трябва да продължим да ги гарантираме. Разбира се, за всички ни е важно – и това е посочено в мандата – да бъде създаден независим орган, към който да бъдат насочвани оплаквания от лица, ако забележат, че данните им са били използвани неправомерно или за други цели.

В заключение – и това ще бъде много труден аспект – въпросът за профилирането, и разбира се, всички искаме да се прави оценка на риска. В края на краищата оценките на риска могат да бъдат извършвани въз основа на събраните данни, за да подпомогнат вземането на правилните решения. Разбира се, от друга страна, е задължително да не се допуска стигматизиране на определени етнически групи, макар една група в Парламента да защитава подобно становище. Считам, че никой от нас не желае да има стигматизиране на етническа основа. Също така считам, че това е едно от основните права, от които се ползваме като европейски граждани, и по-специално в качеството ми на действащ председател на Съвета искам да направя всичко възможно да не се окажем в подобно положение.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, вторник, 11 ноември 2010 г., от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Парламентът се стреми да укрепи процедурите за предаване на резервационни данни на пътници (PNR данни) на трети страни. Специално внимание следва да бъде обърнато на защитата на личните данни на пътниците. Правоприлагащите органи могат да използват данните, предоставени от пътниците, за да разследват извършени престъпления и да изготвят оценка на риска. Поради тази причина в резолюцията Парламентът подчертава, че правото на хората на достъп до информация и правото им на неприкосновеност на личния живот трябва да бъдат гарантирани. Също така Парламентът желае предаването на данните да отговаря на европейските стандарти за защита на данните. От изключителна важност е да бъдат въведени изпълними стандарти относно защитата на личните данни, което би гарантирало защитата на основните права и свободи на човека. Независими държавни институции от двете страни на Атлантическия океан трябва да отговарят за прилагането на тези стандарти. Парламентът споделя препоръката на Комисията за започване на преговори за споразумение между Европейския съюз и САЩ относно защитата на личните данни, предавани или обработвани за целите на предотвратяването, разследването, откриването или преследването на наказателни нарушения, включително тероризъм. С оглед гарантирането на ефективно сътрудничество между институциите, Комисията следва да информира своевременно Европейския парламент на всеки етап от преговорите относно защитата на личните данни.

  Ágnes Hankiss (PPE) , в писмена форма. – (HU) Действително ли е способен Европейският съюз да получава разузнавателните данни, предавани от САЩ? Предложението за резолюция относно резервационните данни на пътниците (PNR данни) е добре дошло, тъй като то се стреми да насърчи споразумение между САЩ и Европейския съюз въз основа на баланс между сигурност и защита на данните. Има един аспект, който считам, че не е разгледан в достатъчна степен. Като изразявам съгласието си с г-жа Рединг, когато тя подчерта културата на реципрочност, искам да поставя следния въпрос: ако действително считаме за важно обменът на данни да бъде реципрочен – тоест че следва не само да предаваме, но и да получаваме от САЩ информация, свързана с предотвратяването на тероризъм – не е достатъчно просто да представим на САЩ списък с искания, а на практика да създадем или да посочим орган на Европейския съюз, който има възможностите да получава и обработва разузнавателните данни, получавани от САЩ, като в същото време гарантираме единен достъп до информацията за всички държави-членки. Този проблем вече беше изтъкнат по отношение на споразумението СУИФТ, в което са залегнали предаването на данни относно банкови трансакции, но оттогава не е намерено решение за него. Би било чудесно, ако предложението насочваше настоятелно вниманието и към тази неизбежна задача.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) През последните години все по-голям брой основни права биват ограничавани в името на борбата с тероризма. Често пъти основанията за това са неясни. От една страна, пътниците са събличани до бельо и са подлагани на претърсване, като не им се позволява в багажа си да носят пили за нокти или дезодорант, от друга страна, проверките на товари често са оставяни на самите транспортни предприятия. В случай че в бъдеще това се промени, балансът между свобода и сигурност трябва да бъде запазен, защото в случая на проверките на пътници той вече е нарушен и вследствие на това – с отшумяването на истерията около тероризма – изискванията отново се смекчават.

Също толкова спорен е и въпросът за това – какъвто е случаят с пътуванията до САЩ – дали ФБР трябва да знае нечие име, адрес, електронен адрес, номер на кредитна карта и номер на багажа и да има разрешение да съхранява тези данни до 15 години. В бъдеще ако някой предизвика дори и най-малкото подозрение в Обединеното кралство например – не поради религиозна принадлежност, при която има доказана връзка с тероризъм – а подозрение, защото е отпътувал твърде бързо, вероятно без багаж, и плаща в брой, то по отношение на предаването на резервационни данни на пътници и не само на САЩ, най-малкото следва да има принципно право да подаде оплакване и да предприеме правни действия, а данните не трябва просто да бъдат съхранявани вечно. Разбира се, данните трябва да бъдат съхранявани само за конкретна цел. Ако бъдат нарушени основни права, за да бъде създадено чувство за сигурност, нарушението трябва да бъде възможно най-незначително, а правата на засегнатите трябва да бъдат укрепени.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията представи набор от предложения относно обмена на резервационни данни на пътници (PNR данни) с трети страни и започването на преговори относно споразуменията с Австралия, Канада и САЩ. Установяването на общи принципи относно PNR данните е един от инструментите за предотвратяване на транснационалната престъпност и тероризма. Все пак възникват опасения за защитата на гражданските свободи и основните права. Базата с PNR данни се създава, когато пътниците правят резервации и при процеса на регистрация, която дава възможност на отговорните органи да разследват престъпления, извършени в миналото, да предотвратяват нови престъпления и да извършват анализи на риска. Този инструмент за сигурност сега се използва съвместно с трети страни, поради което възниква необходимостта да бъде гарантирана правната сигурност на данните. Предложенията акцентират най-вече на начините за предаване на PNR данни, на стандартите за проследяване на правилното прилагане на PNR споразумението и на неговата реципрочност. Парламентът подкрепя препоръките на Комисията и становището на Европейския надзорен орган по защита на данните, но в същото време подчертава, че личната неприкосновеност на пътниците не трябва да бъде нарушавана и че тези данни следва да бъдат използвани единствено по предназначение.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Общото предложение за резолюция доказва за пореден път, че Европейският парламент, както и всички институции на Европейския съюз, представлява сериозна заплаха за социалните свободи и демократичните права. Резолюцията използва претекста на тероризма и „необходимостта за сътрудничество срещу тероризма“ между Европейския съюз и САЩ, за да оправдае съхраняването на общи досиета за всички пътници, пътуващи от Европейския съюз до САЩ, Канада и Австралия. Празни думи за така наречените гаранции за защита на личните данни е извинението на Европейския парламент да одобри изпълнението на споразумение между Европейския съюз и САЩ относно досиетата на пътниците, което е измамно представено като неприемливо към момента. В своето съвместно предложение за резолюция политическият говорител на капитала, рамо до рамо с опортюнистите, правят на глупак обществеността с приказки за споразумение, което, както се твърди, щяло да съдържа гаранции за защита на личните данни. Никое споразумение и никакви гаранции не могат да осигурят защита на личните данни, когато се предоставят и са оставени на благоволението на тайните служби и на репресивния апарат на САЩ и други държави. Гръцката комунистическа партия гласува против тази неприемлива резолюция и призовава обществото да излезе на борба срещу Европейския съюз и неговата антисоциална и репресивна политика, която нарушава социални, демократични и основни права на човека.

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Една от най-големите заплахи, пред които е изправен светът през последните години, е несиметричната война срещу тероризма, както и заплахите, произтичащи от разпространението на международната организирана престъпност. Не е възможно да се изгради защитен чадър срещу тези опасности, без да е налице сътрудничество в тази насока между Европа и САЩ. Обменът на информация е ключов аспект от това сътрудничество и поради тази причина PNR данните са неразделен елемент от общата сигурност. Важно е да се има предвид обаче, че неговата ефективност зависи единствено от реципрочния обмен на данни със САЩ. Също така искам да изразя надеждата си, че приемането на споразумението ще ускори ратифицирането на споразуменията между САЩ и Европейския съюз относно програмата за безвизов режим, която ще даде възможност за премахване на визите за пътуване до САЩ, наред с другото, и за полските граждани.

16. Лица, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A7-0171/2010) на Jean-Paul Gauzès, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, и за изменение на Директива 2004/39/ЕО и Директива 2009/…/EО [COM(2009)0207 – C7-0040/2009 – 2009/0064(COD)].

  Jean-Paul Gauzès, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н Рейндерс, г-н член на Комисията, текстът, който обсъждаме тази вечер и който ще бъде подложен на гласуване в Парламента утре, е резултат на продължителна работа. На 30 април 2009 г. Европейската комисия публикува предложението си за директива относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции. Тя има за цел да създаде сигурна, хармонизирана рамка на равнище Европейски съюз за наблюдение и контрол на рисковете, породени от управляващите фондове лица по отношение на техните инвеститори, контрагенти, другите участници на финансовите пазари и финансовата стабилност, като в същото време се дава възможност на управляващите лица, които следва да спазват стриктни изисквания, да предоставят услуги и пласират средства на вътрешния пазар.

Г-н председател, може ли да прекъсна за малко; искам да знам дали предвид големия обем работа, която имаме да свършим, разполагам с неограничено време, тъй като виждам, че времето ми не е започнало да тече. Това не ме притеснява, но честно казано, исках да обърна вниманието Ви на този факт.

Парламентът получи текста преди около 14 месеца. Той предизвика явен интерес сред членовете на Европейския парламент, след като рекорден брой от 1690 изменения бяха внесени. Много активно участваха редица професионалисти, а докладчикът проведе около 200 дискусии по текста, без да броим тези с националните органи.

Финализирането на компромисния текст, който разисквахме днес, беше изключително трудна работа. Проведоха се няколко неофициални тристранни срещи по време на испанското председателство през първата половина на 2010 г., за да се улесни обменът на информация относно напредъка на работата. През този период не беше постигнато споразумение със Съвета.

На 17 май 2010 г. комисията по икономически и парични въпроси подкрепи доклада с голямо мнозинство, което беше резултат от колективното обсъждане, проведено от членовете на Парламента. Парламентът въведе пропорционалността, различни правила за различните категории фондове, регламентирана подкрепа на дяловото участие на придобиваните дружества и на работните места, както и система от паспорти за фондове и лица, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, които се намират извън Европейския съюз.

Последваха десетки тристранни срещи. Беше сформирана също така работна група между трите институции, която да работи по-конкретно по техническите аспекти на предложението на редица срещи с белгийското председателство и Комисията.

На 26 октомври 2010 г. се състоя тристранната среща, която трябваше да бъде заключителна, с активното участие на председателя на Екофин Рейндерс и члена на Комисията Барние, като беше постигнато споразумение относно компромисния текст, който по мнението на докладчика може да се подложи на гласуване в Парламента.

Няма да навлизам в подробности, касаещи този твърде дълъг технически документ, но ще очертая съществените въпроси. Директивата ще задължава лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции на територията на Европейския съюз, да получават разрешения и да бъдат регистрирани, да спазват оперативни и организационни изисквания, кодекси на поведение и правила за прозрачност, като по отношение на тях ще се прилагат правомощията на компетентните органи на държавите-членки и на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за упражняване на надзор и налагане на санкции.

Това ще им осигури достъп до вътрешния пазар на Европейския съюз чрез европейския паспорт за управление и реализиране на продуктите им. В крайна сметка и лицата, управляващи фондове извън Европейския съюз, ще могат да придобиват такъв паспорт, ако отговарят на същите изисквания, на които отговарят лицата, управляващи фондове със седалище в Европейския съюз. Големият брой срещи и интензивният обмен на мнения, както и преговорите между докладчика, докладчиците в сянка, председателството по това време и Комисията, обогатиха в значителна степен първоначалното предложение в редица аспекти.

Във връзка с това аз съм длъжен да изтъкна, че напредъкът, към който се стреми Парламентът, беше постигнат постепенно по време на преговорите, а не само, разбира се, по време на последната тристранна среща, когато бяха направени някои корекции, но на политическо равнище това беше от критична важност.

Аз бих желал сега да поставя акцент върху онези области, в които намесата на Парламента беше решаваща. Преди всичко ще се спра на два изключително политически въпроса, отнасящи се до отношенията с трети страни: беше одобрено създаването и реализирането на идеята за паспорт – всъщност сега аз наистина не разбирам какво става, защото обикновено разполагам с четири минути – на лица, управляващи фондове извън Европейския съюз. Бяха поставени конкретни условия за предоставянето на паспорт. По отношение на дяловото участие Парламентът успя да гарантира, че в директивата ще бъдат включени разпоредби, с които ще се избегне потенциално разпродаване на активи на придобитото дружество, както и конкретни правила относно свързаните с отчетността задължения по отношение на придобиваните дружества, техните служители или представители.

Поради грешното отчитане на времето няма да се връщам към някои от разпоредбите, които постигнахме в съответствие с желанията на Парламента. Просто ще напомня, че Парламентът би искал да отиде и по-далеч, но той успя да повлияе върху преговорите, за да бъде отдадено по-голямо признание на ролята на ЕОЦКП. Въпреки това решенията, които бяха подкрепени, представляват значителен напредък към одобряване на контрола на европейско равнище. Парламентът прояви усърдие в засилването на правомощията на Съвета и на Парламента в процеса на приемане на актовете, делегирани от Комисията.

Мнозинството в Парламента би искало да види изключително стриктен контрол върху пасивния маркетинг и дори пълната му забрана. Включването в текста на принципа, според който професионалните инвеститори се задължават да проявяват добросъвестност при инвестирането на средства извън Европейския съюз, представлява значителна първа стъпка в тази посока.

Това е всичко, г-н председател, г-н Рейндерс, г-н член на Комисията, което исках да кажа при откриването на разискването. Накрая, ще се възползвам от възможността и ще ви отнема две минути, за да благодаря на всички, които дадоха своя принос за постигнатия успех.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Г-н Gauzès, Вие разполагате с толкова време, колкото желаете, при условие че защитавате интересите на Лондонското Сити.

  Дидие Рейндерс, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н Gauzès, госпожи и господа, за мен е удоволствие отново да застана пред вас по време на разискването на допълнителната част от пакета от реформи, който ние искаме да въведем по отношение на финансовия сектор. Представеният пред вас доклад представлява част от надзорния пакет, който, както знаете, вече беше приет единодушно в Съвета.

Да повторя, що се отнася до инвестиционните фондове, ние в Съвета проявихме и в тази област същото единодушие, а вие приехте надзорния пакет с много голямо мнозинство. Надявам се, че ще можем да постигнем също такова голямо мнозинство и по отношение на раздела за инвестиционните фондове.

За първи път директивата въвежда регулация на европейско равнище, която засяга лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, и най-вече – на хедж фондове и дружества за дялово участие, които ние сме обсъждали много пъти. Тези дружества, които носят полза за европейската икономика, досега не са били предмет на надзор или конкретни регулации на европейско равнище. Настоящото предложение напълно съответства на желанието на члена на Комисията Барние, което е и мое желание, да се разшири обхватът на ефективното, оптимално регулиране и надзор на всички участници и финансови дейности, които пораждат сериозни рискове.

С настоящата директива Европа предприема още една стъпка в посока пълното осъществяване на приетите от Г-20 решения. В навечерието на срещата на високо равнище на Г-20 това е убедителен сигнал, който Европа изпраща към останалия свят. Както казах, този текст се вгражда изцяло в новата европейска надзорна рамка, засилвайки ролята, която ще играе ЕОЦКП за регулирането на дейността на лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции.

Благодарение на текста, който, надявам се, вие ще подкрепите, лицата, управляващи тези фондове, ще се подчиняват на последователни и напълно нови правила с оглед засилване на прозрачността по отношение на надзорните органи, инвеститорите, дружествата и работниците в предприятията, придобивани от някои от тези фондове. Дружествата за дялово участие ще са задължени да уведомяват за участието си в придобитите дружества, както и да предоставят информация на служителите по-специално относно бъдещата стратегия за дейността и евентуалните последици за работните места. Директивата има за цел също така да осигури по-голяма защита на инвеститорите. Например функциите на депозитарите ще бъдат засилени значително наред с управлението на рисковете. Ливъриджът, методът за определяне на възнагражденията и делегирането ще бъдат контролирани в бъдеще.

Директивата цели също така да разшири вътрешния пазар в този сектор по-конкретно чрез въвеждането на европейски паспорт, който ще улесни презграничните трансакции и ще донесе ползи за цялата икономика. Въвеждането на паспорт за трети страни цели осигуряването на условия на равнопоставеност в международен план, като се спазва принципът „еднакви права, еднакви задължения“. Аз съм удовлетворен от истински европейския характер на директивата, който гарантира високо равнище на защита и прозрачност, като в същото време продължава да насърчава инвестициите в Европа. Паспортната система, която се основава на стриктен контрол и предоставя на европейските надзорни органи централна роля, представлява надеждна и ефективна регулаторна база за сектора, чиято очаквана роля за възстановяването на растежа не бива да се подценява.

Подобно на другите елементи на програмата за реформи на финансовия сектор директивата има за цел на по-глобално равнище да предотврати или поне да ограничи размера на бъдещи финансови кризи. Аз искам ясно да заявя, че споразумението между Парламента и Съвета, което, надявам се, е възможно най-широкообхватно, се дължи в голяма степен на решителността на Европейския парламент, и по-специално на докладчика – г-н Gauzès, както и на сериозната работа, извършена от тях.

Г-н Gauzès, искам да Ви благодаря за Вашата непоколебимост, ангажираност и твърдост, без които приемането на директивата от Европейския парламента вероятно не би било възможно.

(EN) Г-н председател, бих желал да благодаря и на Sharon Bowles, председател на комисията по икономически и парични въпроси. Ние проведохме многократни обсъждания по време на тристранните срещи и другите форуми, посветени на директивата и на другите текстове. Полезна беше, както се оказа, възможността за осъществяване на процес на съвместно вземане на решения, при условие че е възможно да започнат преговори по едно и също време със Съвета, от една страна, и с Парламента, от друга. Много Ви благодаря, че успяхте да организирате това в Парламента. В Съвета не е лесно да се направи същото и аз съм сигурен, че не винаги е лесно и с членовете на Парламента.

(FR) В заключение, г-н председател, бих желал да благодаря на шведското и испанското председателство, на члена на Комисията Барние, който току-що се присъедини към нас, както и на докладчиците в сянка – г-н Goebbels, г-н Klinz, г-н Canfin, г-н Kamall и накрая г-н Lehne, за плодотворния и несъмнено конструктивен обмен на мнения по изменения доклад, който вие ще гласувате.

Отсега нататък, г-н председател, ще имаме надеждна и хармонизирана рамка на равнище Европейски съюз за контролиране и наблюдение на рисковете за инвеститорите и финансовата стабилност, които са породени от лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции. Аз съм убеден, че волята за постигане на резултати, която ни вдъхновяваше, ще продължи да стимулира преговорите по бъдещите текстове. Всеки път, когато идвам в Парламента, г-н председател, аз ви благодаря за вече свършената работа, но сега бих желал да Ви благодаря за работата, която ще извършим през следващите седмици.

Г-н Gauzès, надява се, че ще можем да работим заедно със същия темп, за да постигнем споразумение по въпроса за агенциите за кредитен рейтинг. От името на моите заместници в председателството на Съвета и предвид неотдавнашните преговори аз съм още повече уверен, че ще постигнем напредък по въпроса, както вероятно и по всички други въпроси в бъдеще. Датата вече е определена. Във всички случаи аз ви благодаря за свършената по доклада работа.

(Ръкопляскания)

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, първото нещо, което ще направя, е да ви помоля, госпожи и господа, да ме извините за закъснението с няколко минути.

Белгийското председателство работи с такава енергичност, че в същото време, когато тук се провежда настоящото важно разискване, посветено на директивата относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, в Съвета по конкурентоспособност ние обсъждаме и друга съществена тема – европейския патент, поради което аз току-що напуснах Съвета, за да се върна тук – не знам дали ще съм в състояние, но ще направя, каквото ми е по силите. Не мога да се клонирам.

Г-н Gauzès, чиито убеждения са ми познати, въпреки че не можах да чуя днес неговото изказване, несъмнено ще ме извини. Аз бих желал да му благодаря и да го поздравя, както и да благодаря на всички координатори и докладчици в сянка, и разбира се, както току-що каза г-н Рейндерс, на белгийското председателство и на целия екип за изключително важната и упорита работа, която беше извършена през последните няколко седмици, и преди това – от другите председателства.

Обсъждахме въпроса около 15-18 месеца и с гласуването в Парламента се приближаваме много близо до осъществяването на това приемливо споразумение. Парламентът се среща днес, за да го подложи на разискване, и ще се събере утре, за да приеме решение по него. Гласуването в пленарна зала, госпожи и господа, ще се състои в навечерието на срещата на високо равнище на Г-20 в Сеул и това представлява изключителна възможност да демонстрираме способността ни да действаме съвместно, да постигаме общи цели и да осъществяваме също така решенията, приети веднага след кризата – като тя все още не е преодоляна от гледна точка на финансовите, икономическите, човешките и социалните последици – решения, които са взети на най-високо международно равнище, на равнище Г-20.

След споразумението по надзорния пакет, което ние също дължим на ангажираността на Парламента и упоритостта на белгийското председателство, споразумението по настоящата директива относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, следва да покаже способността ни да извличаме поуки от кризата, да въвеждаме разумни регулации и ефективен надзор в областите, където е необходимо да бъдат въведени, по такъв начин, че те да се прилагат спрямо всички финансови участници и да бъдат надеждни и ефективни.

Държавите-членки единодушно подкрепиха последното предложение, както каза г-н Рейндерс. Госпожи и господа, искам да кажа това, което мисля: споразумението нямаше да бъде възможно без приноса на Парламента, който значително подобри предложенията, които разискваме.

Благодарение на решителността на г-н Gauzès и на докладчиците в сянка днес докладът съдържа много нови елементи, свързани с доклада, приет първоначално през май от Съвета Екофин, като приносът на Парламента подобрява качеството на предложението за директива в абсолютно реален смисъл. Аз бих искал да спомена конкретно някои от елементите, които по наше мнение са положителни и с високо качество.

Първият елемент е затягането на правилата за дяловото участие, които ще засилят прозрачността на тази дейност по отношение на служителите на придобиваните дружества и ще въведат надеждна защита срещу разпродаването на активи, както пожелаха много от вас, въпреки че, доколкото зная, някои от вас считат, че тези правила не са достатъчни.

Вторият елемент е истинското европейско решение по отношение на трети страни. Това решение, основано на подхода „еднакви права, еднакви задължения“, винаги е било подкрепяно от Комисията, като то в крайна сметка ще гарантира, че всички управляващи фондове лица, които развиват дейност в Европа, ще бъдат задължени да зачитат европейските правила.

Третият елемент е предвидената в разпоредбите ключова роля на ЕОЦКП, който ще спомогне надзорът над управляващите фондове лица да стане по-последователен и ще подобри функционирането на европейския паспорт и този на трети страни.

Четвъртият елемент са твърдите допълнителни правила, които ще защитават инвеститорите и пазарите. Във връзка с това аз бих желал да спомена ограниченията по отношение на ливъриджа, допълнителния капитал, професионалното осигуряване на управляващите фондове лица и правилата относно ролята и отговорността на депозитарите.

Госпожи и господа, Комисията споделя вашата загриженост относно липсата на правила за пасивния маркетинг. Тази празнота може да доведе до заобикаляне на нашите правила, поради което ние изпитваме същата загриженост.

Държавите-членки обаче почти единодушно се противопоставиха на каквито и да било правила в тази област и ние сме готови компромисно да приемем настоящия доклад, при условие че въпросът се преразгледа евентуално в контекста на директивата, като ние ще гарантираме това да се случи.

От името на Комисията бих желал още веднъж да благодаря на Парламента за изключително полезното сътрудничество и за приноса му за доклада и се надявам, подобно на г-н Рейндерс, че ние ще можем да постигнем възможно най-широкообхватно споразумение по този компромис, който по наше мнение остава динамичен компромис и ни позволява да спазим един от ангажиментите си, поети на срещата на Г-20 – да си извлечем поуките от финансовата криза.

  Evelyn Regner, докладчик по становище на комисията по правни въпроси. – (DE) Г-н председател, г-н Рейндерс, г-н Барние, ние вече свършихме огромна работа, както каза г-н Gauzès: 21 тристранни срещи и многобройни срещи между докладчиците и докладчиците в сянка от комисията по икономически и парични въпроси и комисията по правни въпроси. Преди всичко обаче работихме години наред, за да убедим останалите. Подобно на тибетско молитвено колело групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент се опитва изключително упорито години наред да приложи европейско законодателство спрямо хедж фондове, фондовете за дялово участие и всички други дружества със специална инвестиционна цел. На 26 октомври, когато е националният празник на Австрия, ние успяхме накрая да намерим компромис с държавите-членки. Ние не живеем в идеален свят и поради това компромисът далеч не е перфектен. Тази част от европейското законодателство обаче е засега най-важният елемент от гледна точка на регулирането на финансовия пазар. Понастоящем имаме алтернатива на стария неолиберален предкризисен убийствен аргумент, че „няма никаква алтернатива“, когато става въпрос за изглаждането на несъответствията на финансовия пазар и преструктурирането му.

Що се отнася до мен, следните два въпроса ми се струват особено значими. На първо място, съществуват правила за предотвратяване разпродаването на активи с цел придобитите резерви на дружествата да се запазят неприкосновени две години. Има правила и по отношение на отговорността, която носят депозитарите за предотвратяване формирането на дълги, объркани вериги на отговорност. Тези разпоредби представляват минимални стандарти, което означава, че всеки, който би желал, ще има възможност да ги усъвършенства. Разпоредбите обаче по отношение на лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, предоставят и друга възможност за установяването на нова култура в областта на хедж фондовете. По-конкретно, фондовете с малък обем на инвестиции досега извършваха изключително рискови трансакции, но много от тях понастоящем променят начина, по който развиват стопанската си дейност. Сега те имат шанса да се утвърдят, като използват устойчив стопански модел.

За да гарантираме действието на настоящата директива – трябва да отбележа, че нямам никакви илюзии в това отношение – Комисията трябва да следи стриктно и внимателно осъществяването и функционирането на директивата и ако е необходимо, да предложи ревизия по-рано, отколкото е предвидено.

Аз бих желала да изразя моите искрени благодарности на г-н Gauzès. Работихме съвместно в абсолютно конструктивен дух. Аз бих искала да благодаря и на г-н Bullmann и г-н Goebbels. По-конкретно иска ми се да спомена силния дух, истинската воля, проявена през цялото време, включително от страна на Комисията и в края на Съвета, за да достигнем до действително конструктивно решение.

  Burkhard Balz, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, с директивата относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, сега полагаме друг важен основополагащ камък по пътя към установяване на нова, стабилна структура на финансовия пазар в Европа. Призивът ни за последователно и по-ефективно предотвратяване на кризи ще даде максимални резултати, когато разширим обсега, за да бъде обхванат целият финансов сектор и следователно фондовете за алтернативни инвестиции, спрямо които по-рано се прилагаше само законодателството на национално равнище. Това е изключително разнороден сектор, включващ различни видове фондове, рискови профили, а също така инвестиционни стратегии.

Не беше лесно да се работи по предложението на Комисията за директива, но ние сега намерихме общ компромис, който не обединява всички фондове и управляващи фондове лица и в подхода си предвижда диференцирано виждане в съответствие със системния риск. Днес установяваме унифицирани стандарти в цяла Европа за одобряването на лицата, управляващи фондове. С това действие ние ще предоставяме част от отговорността на професионалните инвеститори и депозитарите. С допълнителните разпоредби, които се отнасят до дяловото участие, ние предотвратяваме разпродаването на активи на портфейлните дружества. Разбира се, не е оправдано да се очерня самият сектор на фондовете за дялово участие, тъй като той играе важна, а също така конструктивна роля – например за финансирането на малките и средните предприятия. Сега обаче ние ще предотвратим негативните практики, като запазваме същността на дружеството в критично важните първи няколко години след придобиването му.

Най-големият успех на Парламента е несъмнено въвеждането на общ европейски паспорт не само за управляващите фондове лица в Европа, но и извън границите на Европейския съюз. Последните ще получат достъп до европейския пазар, единствено ако има сключено споразумение за сътрудничество, осигуряващо обмен на информация между надзорните органи. В бъдеще ЕОЦКП също ще може да се намесва в сериозни случаи и това означава, че новото законодателство ще бъде водещ инструмент за нас. Ние не можем да използваме минал опит, особено по отношение на споразуменията, свързани с трети страни, но считам, че поставихме добро начало за създаване на ефективна надзорна рамка.

  Robert Goebbels, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, след разразяването на кризата европейската среща на високо равнище и впоследствие тази на Г-20 излезе с призив за регулиране на всички сегменти на финансовия пазар в областта на хедж фондовете. Комисията бързо внесе предложения, но необичайно интензивното лобиране накара някои хора, които вземат политически решения, да пристъпят с неохота към регулирането. Обединеното кралство се обяви в подкрепа на хедж фондовете, разположени на близки и отдалечени острови. Франция, самопровъзгласилият се шампион на международните регулации, изпадна в обичайния си протекционизъм.

В Парламента основно либералите се опитаха да се противопоставят на това законодателство. Групата на г-н Verhofstadt, която по принцип е силно проевропейски настроена, предложи абсолютно отхвърляне на предложението на Комисията. Благодарение на докладчика г-н Gauzès, както и на коалицията в комисията по икономически и парични въпроси, състояща се от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и групата на Зелените/Европейски свободен алианс, като тя беше подкрепена дори и от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, беше формирана позиция на огромното мнозинство. След проведените 21 тристранни срещи и благодарение на личната ангажираност на г-н Рейндерс и члена на Комисията Барние преговарящите членове на Парламента достигнаха до предложение за директива, което представлява знаменателна стъпка напред, особено в средносрочен план.

Това е така, защото трябва да изчакаме до 2018 г., за да имаме вътрешен пазар, който налага еднакви задължения и ангажименти, предоставяйки и еднакви права на всички фондове. Европейските регулации ще се прилагат от 2013 г. Ще има увеличаване на правомощията на европейския регулатор, наречен ЕОЦКП, чиито правомощия за намеса и надзор според директивата ще бъдат не по-малко от 72 на брой. Трябва да подчертаем, че директивата е първият европейски законодателен акт, който ще регулира хедж фондовете и дяловото участие. Тя ще гарантира сериозна защита на инвеститорите – не само професионалните, но и гражданите, инвестиращи спестяванията си във финансови продукти.

Ще имаме съвсем конкретни правила относно управлението на риска и паричните потоци. Ще имаме по-голяма прозрачност и повече информация за инвеститорите относно стратегиите, следвани от управляващите фондове лица. Ливъриджът ще се наблюдава, като управляващите фондове лица ще са задължени да оповестяват предварително ограниченията за използването на финансов ливъридж. Регулаторните органи ще имат право на намеса, ако се използва твърде рискова стратегия. Баснословните възнаграждения и премии за управляващите фондове лица ще бъдат ограничени и няма да се позволява незабавното им изплащане в брой в пълния им размер. Директивата ще наложи по-голяма прозрачност по отношение на фондовете за дялово участие. Добре ще се посрещне участието на тези фондове във финансирането на реалната икономика. Директивата обаче сериозно ще ограничи възможностите на „хищническите фондове“ да разделят дружества. Ще има период от две години, през който капиталът и някои от резервите на придобитото дружество няма да могат да се прехвърлят на нови собственици.

Освен тази забрана на персонала на дружеството ще бъдат предоставени консултации, а страната, в която е регистриран фондът, ще бъде информирана относно стратегията на купувачите за развитие на дейността. В обобщение, директивата може да бъде усъвършенствана, г-н председател, като социалистите и демократите ще дадат своята подкрепа, тъй като тя ще освети в голяма степен тъмните страни на международните финанси, символ на които досега бяха фондовете за алтернативни инвестиции.

(Ръкопляскания)

  Wolf Klinz, от името на групата ALDE. – (DE) Г-н председател, след няколко продължителни кръга на преговори Парламентът, Съветът и Комисията най-накрая постигнаха единодушие по общ текст относно регулирането на лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции. Приветствам това, но трябва да коригирам г-н Goebbels: ние искахме да върнем първоначалното предложение, защото считаме, че фондовете за алтернативни инвестиции – хедж фондове, фондове за частно дялово участие и фондове за инвестиции в недвижими имоти – са толкова различни, че всеки от тях трябва да бъде регулиран отделно. Въпреки това сега разполагаме с текст, който можем изцяло да приемем и подкрепим. Всеобхватният подход, който в началото намирахме за обезпокоителен, беше коригиран по отношение на ключови негови елементи. В резултат на това вече нямаме проблем с него.

Целта на директивата беше създаване на по-голяма прозрачност за надзорните органи, но преди всичко за инвеститорите, за да бъдат в състояние своевременно и в ранен стадий да идентифицират системните рискове и така да могат адекватно да реагират. Аз лично съм за правила, които са валидни за всички лица, управляващи фондове, които оперират в ЕС. Същевременно обаче не ми харесва идеята да превърнем Европа в крепост или дори затвор, или европейски институции да се чудят къде да инвестират, защото не са в състояние да го правят извън Европа. Ето защо първоначално не можахме да подкрепим предложението така, както беше представено в комисията. Компромисът, който постигнахме, решава проблема, давайки надежда, че ще държи пазарите отворени.

Друга причина за нашия първоначален отказ беше регулирането на частни дялови участия, което всъщност би довело до нарушаване на конкуренцията в тази сфера. Изискванията към частни дялови участия така, както бяха формулирани първоначално, биха поставили в определено неизгодно положение дори допуснати до регулиран пазар дружества. Постигнатият компромис отстранява тези недостатъци и предотвратява разпродаването на активи – нещо, което ние еднозначно приветстваме.

Ето защо, общо взето, сме удовлетворени от предложението. То създава ясни рамкови условия и правила за лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, ще гарантира по-голяма прозрачност за идентифициране на системните рискове и следователно ще осигури по-голяма стабилност, ще укрепи вътрешния пазар, защото въвежда европейския паспорт, който след един преходен период ще бъде въведен и за управляващи фондове лица извън Европа. То ще осигури ясна и недеформирана конкуренция, и накрая, ще постави нови ясни задачи пред ЕОЦКП.

В заключение бих искал да благодаря не само на моите колеги, но преди всичко на белгийското председателство, което с неуморните си усилия доведе въпроса до успешен край.

  Sven Giegold, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, регламентът относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, е преди всичко крачка напред към по-голяма прозрачност и въвеждане на правила в непроницаемата джунгла на хедж фондовете и фондовете за алтернативни инвестиции. За съжаление, правилата са непълни. Все още е възможно на вътрешния пазар да се пласират нерегулирани продукти, като се прибягва до пасивна дистрибуция. По същество достъпът на тези продукти до пазара не е ефикасно ограничен. По този начин Европа пропусна възможността да разпростре тези правила в световен мащаб и да постигне унифициране на регулациите.

На второ място, противно на желанията на Парламента, за съжаление на европейско равнище няма правило за ефективно балансиране бюджета на тези фондове. Националните правила все още са определящи до каква степен те могат да трупат дълг, а това означава също, че не сме си извлекли поуки от кризата. В резултат въз основа на регламента ще наблюдаваме междунационална надпревара за „спускане в пропастта“.

Това, което е решаващо за нас, отново е фактът, че предотвратяването на разпродаването на активи на дружества от фондове за дялово участие не е ефикасно. Разбира се, съществуват и частни дялови инвестиции, които са нужни на дружествата. Обаче правилата, които се установяват сега, за съжаление, са всичко друго, но не и адекватни. Правото на работниците на информация, което те съвсем справедливо очакват, също не е ефективно, нито пък защитата на малките и средните предприятия от разпродаването на активи. В случая е много трудно това положение да бъде обяснено на електората и за съжаление отговорен за това не е Парламентът, а в частност интензивното лобиране от страна на разглеждания сектор, което постигна особен успех сред правителството на Обединеното кралство, френското правителство и, колкото и да е тъжно, в определена степен и сред германското правителство. Това лоби беше представено и в Парламента от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа.

Не можем да подкрепим предложението, защото то ще създаде прецедент за провал в опит на Парламента да въведе ефективни правила. За нас е невъзможно да застанем пред нашия електорат с високо вдигната глава и да кажем, че сме успели да въведем ефикасно регулиране на този „отвъден свят“. Надяваме се да постигнем известен напредък при преразглеждането на директивата. Бих искал още веднъж горещо да благодаря, особено за сътрудничеството, на моите колеги от Парламента.

  Syed Kamall, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих ли могъл да започна с похвала за неуморните усилия на члена на Комисията Мишел Барние? Благодаря Ви, че дойдохте в Лондон и се срещнахте с лица, управляващи хедж фондове и фондове за дялови участия, и изслушахте техните съображения. Бих искал също да благодаря на белгийското председателство за свършената работа, както преди мен казаха някои колеги, а също и на г-н Gauzès и на останалите докладчици в сянка. Предвид това, че получих само минута, не бих могъл да благодаря на останалите, защото ще ми свърши времето.

Намирам за извънредно важно, че разгледахме проблема и видяхме какво сме постигнали за осемнадесет месеца. Що се отнася до първоначалния проект, аз бях един от най-яростните му критици. Особено когато става въпрос за обхвата, изглежда това е универсална директива, с еднакви правила за всички видове фондове – не само за хедж фондовете и фондовете за дялово участие, но и за инвестиционните тръстове в Обединеното кралство, които без системен риск съществуват от 150 години. Там положението е по-добро.

Доволен съм от постигнатото относно достъпа до трети държави: успяхме да запазим пазарите отворени и да дадем възможност на инвеститори от ЕС да продължат да инвестират във фондове извън Съюза. Имаме равнище на прозрачност, което не поставя фондовете за дялово участие в много по-неизгодна позиция в сравнение с държавните инвестиционни фондове, подобрихме положението във връзка със задължения към депозитарите, където не съсредоточаваме системен риск.

Въобще никой не би могъл да каже, че това е съвършена директива, но считам, че постигнахме работещ компромис. Надявам се мнозинството в Парламента да подкрепи докладчика г-н Gauzès и останалите докладчици в сянка за работата, която свършихме.

  Jürgen Klute, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, бих искал да направя два коментара. Първият се отнася до г-н Gauzès. Бих искал специално да му благодаря за отличната работа и сътрудничеството. Намирам и сътрудничеството с другите докладчици в сянка за извънредно добро и конструктивно. Исках да кажа това в самото начало, преди да премина към критичните бележки.

Общо взето, мога да приема и да подсиля това, което г-н Giegold току-що каза. Бих могъл да подкрепя първия компромис, който постигнахме през май тази година в комисията по икономически и парични въпроси. Наистина, бих могъл да се съглася с решението. Но това, което произлезе в резултат от по-нататъшните преговори, също и според мнението на моята група, вече е неприемливо и ние не можем повече да го подкрепяме. Така, както аз виждам нещата, всеки има право на собствено мнение по въпроса, но според мен Съветът изигра тук злополучна роля. Бих искал да дам на това по-ясен израз, отколкото един-двама изказващи се преди мен направиха. По мое мнение тук Съветът изпусна една възможност. Той в значителна степен се поддаде на лобито на финансовите пазари и използва всичко в негова власт, за да предотврати ефективното регулиране на европейско равнище.

Една сутрин ми се обади лобист и каза, че ако регулираме фондовете за дялово участие по този начин, ще попречим на Африка да получава помощ за развитие. Не би могло да се намери по-абсурден и неясен аргумент в това отношение. Тези неща нямат нищо общо помежду си. Всеки, който излага подобен вид аргумент, просто демонстрира факта, че няма интерес от целенасочено и ефикасно регулиране.

Това обаче не интересува Парламента. От името на Парламента – искам още веднъж да го подчертая – г-н Gauzès и останалите членове на Парламента се бориха за ефективно регулиране. То беше възпрепятствано от Съвета. Искам да го кажа още веднъж, това е пасивен маркетинг. Този проблем вече беше споменат от г-н Giegold. Това е както на някой да бъде забранено да продава развалени яйца на пазара, ако ги рекламира, но ако той не ги рекламира, а просто стои там и ги продава, това очевидно се приема като законно. Обаче това по нищо не се различава от формулировката в раздела за пасивния маркетинг. Тя отваря една пролука. Имаме европейски регламент, както вече беше казано, и аз считам, че това е нещо добро. Но когато вратата е широко отворена и може да бъде заобиколена през разни други вратички, тогава възниква въпросът колко ефективен е този европейски регламент в действителност?

Първоначално частните дялови инвестиции бяха регулирани по-добре. Сега те са регулирани сравнително слабо. Много важен аспект е – и тук отново искам да засиля казаното от г-н Giegold – въпросът за информацията, която се предоставя на работниците. Първоначалният компромис гласеше, че мениджърите са задължени да информират своите работници за намеренията си относно компаниите, в които инвестират. Това, което остава, е пресиленото изискване собствениците да информират своите работници и работническите съвети. Можете да си представите какво ще произлезе от това – нищо особено. Съветът пропусна тук една възможност и аз се надявам, че ние може би все още сме в състояние по-късно да внесем подобрения в тази насока.

  Marta Andreasen, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, аз съм по-малко благодарна от изказалите се преди мен. От самото начало директивата за лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, беше насочена към Лондонското Сити – една индустрия, която вече в достатъчна степен е регулирана от британските органи.

Както обикновено ЕС пропуска главното, а то е, че не фондовете за алтернативни инвестиции, а безразсъдното кредитиране от банките създаде страшния кредитен балон и финансовата криза. Ще предотврати ли този регламент бъдеща криза? Категорично не. Но той със сигурност ще прогони мениджърите от Лондон. Те за съжаление няма да отидат в Париж или Франкфурт, а по-далеч – в Ню Йорк или Сингапур.

Можем ли да си позволим подобна загуба на стопанска дейност? Разбира се, че не, но ЕС не го е грижа. Директивата ще доведе до значително нарастване на разходите на тези фондове и ще намали възвръщаемостта им, а по-малките фондове ще бъдат изхвърлени от бизнеса. Капиталовите изисквания ще изправят фондовете за дялово участие пред затруднения и новосъздаваните с рисков капитал компании ще понесат последствията.

Колкото и да е странно, Комисията твърди, че желае да насърчи изследванията, разработките и предприемачеството, за да възстанови растежа на европейската икономика. Но вместо да насърчава рисковия капитал, тя се доверява на публичното финансиране, което е твърде тромаво и безполезно за тази цел.

Удивително е да се види как ЕС проектира директивата в своята кула от слонова кост, оставайки глух за измененията при регулирането в останалия свят, и възприема един протекционистичен и арогантен метод, при който ЕОЦКП ще има последната дума кой да прави бизнес в Европа и къде да инвестират европейските фондове.

Но къде е г-н Камерън във всичко това? Той предаде Лондонското Сити – най-важната британска индустрия. Сега той допуска друго прехвърляне на власт към Брюксел, без да даде възможност на британците да изразят мнението си на референдум. От името на британските лица, управляващи алтернативни фондове, мога само да Ви благодаря много, г-н Камерън. Не ни идвайте на помощ, за да реактивираме британската икономика.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, как бих могъл да застана пред електората и да кажа: „Да, ние постигнахме големи неща. Да, накрая – в пълен контраст с това, което каза предният оратор – направихме пробив там, където според мнението на преобладаващото мнозинство европейци имаме нужда от ясни правила“.

За съжаление обаче отново беше пропусната съществена възможност. Ако, г-н член на Комисията, дори когато представяте това, вече заявявате, че директивата трябва да бъде преразгледана по-рано от планираното, и ако различни оратори заявяват сега „Това изцяло засяга Съвета, но ние, Европейският парламент, сме на правилната страна“, то тогава трябва да запитам: „Защо утре просто не кажем „не“? Защо позволяваме европейската структура на лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, да продължава да бъде пълна с пробойни точно поради тази пасивна комерсиализация? Защо да не приложим силно аплодираната крилата фраза на германския федерален канцлер: „Нито един продукт, нито един участник, нито една институция не трябва да останат нерегулирани“? Точно като реакция на това, което ще преживеем днес за сметка на утре, в Парламент ние трябва да обосновем защо става така, че се нуждаем от независима експертиза, от „financewatch.org“ – нещо, което за първи път беше изразено от много различни кръгове – редица членове на Парламента от най-различни групи. Направиха ни безпомощни пред лобистите. Защо нямаме мъжеството да посочим какво считаме, че можем да направим, казвайки „не“? Защо отново изоставяме в беда точно онези, които трябва да представляваме – с други думи, областта на фондовете за дялово участие и ерозирането на компаниите? Намирам това за крайно нечестно, като ще направи мечешка услуга на Европа и европейската идея, на която аз съм голям поддръжник.

  Gunnar Hökmark (PPE). – (EN) Г-н председател, разрешете най-напред да поздравя г-н Gauzès за отговорното и внимателно ръководство на този труден процес. Бих искал да повторя, не на последно място за благото на колегите, които заявяват, че утре ще гласуват против доклада – това би могло да изглежда толкова очевидно, че да не е нужно да се споменава, но понякога очевидните неща трябва да се казват – че фондовете за дялово участие и динамичните финансови пазари са не само важни за конкурентоспособността на икономиката, те са решаващи.

Нуждаем се от тях и те допринасят за силна икономика. По тази причина считам, че докладът, който ще гласуваме утре, заслужава нашата подкрепа. Когато обсъждаме фондовете за дялово участие, ние всъщност говорим за възможностите за растеж и развитие на МСП. Намерихме решение за фондовете за дялово участие, което няма да им навреди. То ни осигурява отвореност за трети страни и за инвестиции в други части на света, което не винаги е било така. В този смисъл ние подобрихме законодателството.

Считам за важно, че ограничихме обхвата, така че сега, когато правим отстъпки за холдинговите компании, нямаме работа с някогашните промишлени предприятия. Ако бяхме приели първоначалното предложение, това би означавало, че обикновените промишлени компании и структури в редица наши държави биха били третирани като финансови институции. Това би създало нови проблеми не само за инвестициите, но и за промишленото развитие. В крайна сметка, както винаги, нещата биха могли да бъдат по-добри, но важното е, че сега имаме предпоставки за динамични финансови пазари, което е добре за европейската икономика.

  Udo Bullmann (S&D). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, трябва да призная, че разискванията твърде много ми напомнят за разискванията във връзка с Директивата за услугите. Ще ви кажа защо. И в този случай моите колеги от групата на Зелените/Европейския свободен алианс и Конфедеративната група на Европейската обединена левица/Северна зелена левица заявиха, че за обсъждане в Парламента е представен регламент, който не е перфектен, не е пълен и все пак за години напред те ще са благодарни за факта, че групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент е успяла да го прокара в Парламента. Това е истината за регламента, който ще гласуваме утре. Всъщност направените подобрения на това, което Съветът и Комисията предложиха, в основата си трябва да се припишат на г-н Goebbels и г-жа Regner, които се бориха с опозицията за подобренията с подкрепата и чудесното сътрудничество на г-н Gauzès, за което бих искал да му благодаря.

В моята страна, Германия, това, за което се споразумяхме тук относно дружествата за дялово участие, би донесло реални ползи за работниците и за малките и средните предприятия, които вече не трябва да се опасяват, че просто ще бъдат изядени от негодниците в сектора за дялово участие, които не се съобразяват с никакви стандарти. Понастоящем, когато четем или слушаме пресата да ни казва, че фондовете пренасят фокуса от Карибите към Европа, защото това е важно за инвеститорите в дългосрочни проекти, че съществуват добри продукти, в които да се инвестира, това е в подкрепа на, а не в разрез с работата на Парламента.

Но преди да говорим твърде много за динамизъм, трябва да кажа, че моята група призовава за регламент от 2002 г. Възможно е да има свидетелства за динамизъм, но само през последните няколко седмици. Бих искал да благодаря на действащия председател на Съвета и на члена на Комисията, тъй като Вие лично създадохте този динамизъм. Моля, кажете на Вашите колеги в Съвета, че с този метод на забавяне, на „да, но...“ и на отказ от прокарване на по-добри регулации в Европа няма да успеем да сглобим останалите части на законодателството – за деривати и за късите продажби на ценни книжа. Положението трябва да се промени. Това е призив от Парламента.

  Sharon Bowles (ALDE). – (EN) Г-н председател, обсъжданията по директивата бяха много трудни – и в комисията, и по време на тристранните преговори, и в отделните държави-членки – както с медиите, така и с рисковите капиталисти и с лицата, управляващи фондове от всякакъв тип. Интересното е, че държавите-членки, които бяха най-много засегнати от дейността на хедж фондовете, бяха и онези, които всъщност нямаха никакви регулационни механизми за лицата, управляващи хедж фондове, нито пък бизнес правила, които да спрат продажбата на инвеститори на дребно на продукти, подходящи само за професионални инвеститори. По същия начин държавите-членки, които бяха най-много притеснени за източването на активи и тайни поглъщания, бяха тези с по-ниски предвидени прагове за дялово участие и без предвидени договори за разлики.

Сега, където и да се намирате в ЕС, ще бъдете защитени – така и трябва да бъде. В надзорната структура направихме една голяма стъпка към създаването на общи правила. Поуката от лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, е, че ние също следва да предприемем стъпки за обмен на най-добри практики.

Така че, казах на Ситито, на моята държава-членка, Обединеното кралство: когато насърчавате износа за Европа, внимавайте за всички механизми за регулиране на пазара, към които вече се придържате. Крайният продукт може би няма да бъде същият, поради което ще се наложи да коригирате позициите си, и се страхувам, че това ще доведе до известни разходи. Но споделянето на най-добри практики и на идеите на по-ранен етап е начин по-късно да се избегне приемането на законодателство, което да ощетява дружествата.

Смятам, че крайният резултат е открит и разумно балансиран текст, който не се отличава от законовите разпоредби на дружествата. Той не е съвършен и със сигурност не е толкова сбит, колкото бих искала, но имайки предвид всички обстоятелства, го оценявам като добър. Искам да благодаря лично на министър Рейндерс и на члена на Комисията Барние за важното им и активно участие в тристранните преговори.

  Kay Swinburne (ECR). – (EN) Г-н председател, директивата за лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, беше първият законодателен акт, с който се запознах след избирането ми за депутат преди 18 месеца. Затова сега, когато виждам, че най-сетне тази седмица тя минава през пленарна зала и че сме достигнали до споразумение, в действителност изпитвам облекчение. Въвеждането на режим на единен паспорт за фондовете за алтернативни инвестиции, който да работи в целия ЕС, заедно с единен правилник, регулиращ дейността им, следва да бъде друг важен елемент от създаването на истински единен пазар на финансовите услуги в Европа и в сегашния си модифициран вид следва да бъде приветстван от индустрията.

Като бивше лице, управляващо фонд в Обединеното кралство, сега се надявам, че това скоро ще се превърне в еталон за високо качество при регулирането на инвеститорите в световен мащаб, тъй като координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) съществуваха и продължават да съществуват в целия свят.

Все пак се надявам, че всички, които участваха в процеса, си взеха поука що се отнася до принципите за по-добро регулиране. Ясно е, че това не следва да бъде сочено за пример на по-добро регулиране, и имайки предвид разширения дневен ред относно финансовото законодателство през следващите месеци, се надявам, че можем да избегнем повторение на настоящия неефективен процес.

  Astrid Lulling (PPE). – (FR) Г-н председател, по време на трудното появяване на директивата относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, постоянно се изказвах в полза на еднаквото отношение към всички лица, управляващи фондове, независимо от това дали те са от Европейския съюз или не. Това може да звучи очевидно, но на практика има безброй трудности.

Представеният днес текст е задоволителен. Искам да благодаря на преговарящите, особено на докладчика г-н Gauzès, който, след като премина през едно толкова трудно сътворяване, със сигурност би следвало да има право на заслужен отпуск по бащинство.

Искам да подчертая, че отношението към трети страни може да се разглежда по два различни начина в зависимост от това дали човек се намира в Европейския съюз или извън него. До голяма степен в резултат от усилията на Европейския парламент всички фондове в Европейския съюз в действителност ще спазват еднакви правила. Така сега можем да кажем, че има повече или по-малко равнопоставеност.

Въпреки това по време на преходния период юридическите лица извън ЕС ще могат да прилагат националните правила за инвестиране, докато фондовете и лицата, управляващи фондове от ЕС, ще бъдат обект на директивата, която се стреми към по-голяма строгост. Ситуацията е различна за пазари извън територията на Европейския съюз: европейските фондове и техните управители ще бъдат обект на директивата, но фондовете от трети страни няма да бъдат. В резултат на това търгуването с европейски продукти в останалата част на света ще бъде много по-трудно, защото те ще бъдат по-малко гъвкави и по-скъпи. Трябва да сме наясно с това несъответствие, въпреки че в конкретния случай то е неизбежно.

Що се отнася до депозитарите, като се има предвид, че им налагаме и повече ограничения, по-специално под формата на нови отговорности, по-високите разходи би следвало да доведат до много важни промени в сектора. Г-н председател, не казвам това, защото съм против, а по-скоро за да подчертая, че новото законодателство не е лек за всички злини. То следва да бъде въведено, но трябва да признаем, че ще създаде и проблеми.

  Ivo Strejček (ECR). – (CS) Появата на хедж фондовете и фондовете за дялово участие е резултат от строгото регулиране на финансовите пазари още преди настъпването на финансовата криза. Финансовите институции избраха тези инструменти като начин да избегнат нормите на капиталовия пазар. Основната причина за това следователно не са алтернативните инвестиционни фондове, а съществуването на много разпоредби, ситуация, която разрешаваме с днешните още по-строги разпоредби. Капиталът може да реагира гъвкаво и е много динамичен. Намесата на правителството няма да го спре и ако разпоредбите са твърде груби, той или ще бъде принуден да излезе извън Европейския съюз, или да намери нови финансови пазари, които все още не се регулират така строго. Определено може да се каже, че материалът, който обсъждаме, е реакция на миналото, но това не намалява риска от бъдещи кризи. Все пак мисля, че г-н Gauzès и колегите му са свършили добра работа.

  Alfredo Pallone (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, очевидно е, че следва да благодаря на преговарящите, и особено на г-н Gauzès и на докладчиците в сянка, за отличната работа, постигната по отношение на директивата относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, гарантираща, че най-накрая фондовете в целия Европейски съюз ще се подчиняват на едни и същи правила.

Тези фондове са отговорни за управлението на значително количество инвестирани активи в Европа и могат да оказват съществено въздействие върху пазарите. До голяма степен въздействието им е полезно, но дейността им може да съдейства също и за разпределянето на риска по цялата финансова система.

Новите общи мерки заменят съществуващите днес 27 различни национални системи и съдействат за укрепването на възможностите на единния пазар. Ето защо алтернативните фондове се ползват с европейски паспорт, независимо от мястото им на регистрация. Освен това единната европейска система ще попречи на фондовете да се възползват от законодателството в държави с по-благосклонни регулаторни режими. В миналото подобна практика доведе до сериозен риск от спекулации за целия Европейски съюз. Също така съгласен съм с въвеждането на правила по отношение на така нареченото „разпродаване на активи“ и на забраната на къси продажби – две точки, които отсъстват в първоначалното предложение от Европейската комисия.

Накрая, с цел да се избегне изкривяването на конкуренцията, от съществено значение е фактът, че фонд от трета страна, действащ в Европейския съюз, се ползва с паспорт и може да осъществява дейността си, ако спазва същите условия, каквито спазват фондовете от ЕС.

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE) . – (RO) Преди всичко искам да поздравя докладчика г-н Gauzès. Без уменията и упоритостта на този господин и на тези, които му помагаха, както и без участието на Комисията и Съвета, настоящият проект за резолюция нямаше да бъде внесен за разискване днес. Ще гласувам за доклада, защото той ще допринесе дейността на фондовете да стане прозрачна по отношение на разходите, на инвестиционната политика и на рисковете, които носят. Много добре знаем, че без прозрачност не можем да говорим за поемането на отговорност от страна на лицата, управляващи въпросните фондове.

Освен това сме убедени, че въвеждането на надзор и контрол над тези фондове ще запълни един пропуск, който все още съществува в структурата на европейския финансов надзор, като по този начин отговори пряко на справедливите искания на европейските граждани, засегнати много тежко от световната финансовата криза.

  Diogo Feio (PPE). – (PT) Искам за започна с поздравления към члена на Комисията, представителите на Съвета, докладчиците в сянка и особено към докладчика на ЕП. Много добре зная какви усилия положи по тази тема и през какви трудности премина, за да може да бъде постигнато съгласие. Поздравления за г-н Gauzès.

Обръщайки се към работата, искам да подчертая три основни аспекта на представеното решение. Първо, съществува стремеж за обвързване с действителността, което може да се види в тенденцията различните неща да бъдат разглеждани по различен начин. Фондовете имат различни суми, различни характеристики и различни рискове, свързани с тях. Второ, съществува стремеж към финансова стабилност, което личи от определението за капиталовите равнища. Трето, съществува стремеж за преодоляване на тенденциите към протекционизъм, което ясно личи от споразумението, свързано с трети страни. Накратко, това е едно по-прозрачно решение, предлагащо по-голяма сигурност за пазара и по-голяма защита за потребителите. Това е едно по-европейско решение, което е по-добро за вътрешния пазар. По-доброто регулиране със сигурност означава, че ще имаме по-добър пазар.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Категорично смятам, че създаването на системна рамка за наблюдение и надзор върху фондовете за алтернативни инвестиции е нещо много важно. Регулирането на тези фондове е част от едно по-широко регулиране на финансовия сектор, насочено към предотвратяване на нова финансова криза.

Подкрепям направеното предложение и искам да подчертая, че по този начин не искаме да ограничаваме навлизането на фондовете за алтернативни инвестиции от трети страни в страните от Европейския съюз, а да определим еднакви условия, които следва да важат не само за фондовете за алтернативни инвестиции, но също и за третите страни, в които въпросните фондове се намират.

Тъй като публикуването на информация и надзорът са ключови елементи при изпълнението на целите на директивата, важно е да се въведе абсолютна прозрачност по отношение на надзорните органи. Ще завърша с поздравления към г-н Gauzes за отличната му работа.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Благодаря Ви, г-н председател. Първо искам да благодаря на представителите на Европейската комисия и на докладчиците за един много важен документ. Финансовата и икономическата криза разкри сериозни недостатъци в работата и контрола на финансовата ни система. Днес вече в Европа се приема законодателство, установяващо строга система на равнище ЕС, дейността на финансовите институции ще бъде наблюдавана и оценявана и, ако е необходимо, ще бъдат дадени подходящи препоръки и ще бъдат предприети действия. Що се отнася до алтернативните фондове, системата за надзор следва да се прилага и към тях. Ако искаме да постигнем по-голяма и по-добра стабилност във финансовата система и да повишим защитата на инвеститорите, т. е. на нашите граждани, то дейността на подобни фондове също следва да бъде контролирана и да подлежи на надзор на ниво ЕС. Правилата трябва да бъдат еднакви за всички, работещи в тази сфера, и не трябва да остава неконтролирана дейност. Трябва да се учим от миналите грешки и да не ги повтаряме. Смятам, че не само Европа се учи от тях, но и всички страни по света.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: RODI KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Говорим по един много важен въпрос, особено като се имат предвид проблемите, които се появиха във финансовия сектор с този тип фондове за алтернативни инвестиции. Обаче истината е, че настоящите решения не решават основните въпроси. Разпоредбите очевидно са недостатъчни и, както ще се разбере в бъдеще, остават значителни предпоставки за спекулативен риск. Не е достатъчно само да се говори за надзор и регулиране. Необходима е ясна позиция, която да сложи край на финансовите деривати и на хедж фондовете, като в същото време осигури ефикасен обществен и политически контрол над целия финансов сектор, особено по отношение на финансовите сделки, в това число и прекратяване на „данъчния рай“ на световно ниво. Европейският съюз следва да даде пример.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, подобно на другите оратори искам да поздравя члена на Комисията Барние, белгийското председателство и Jean-Paul Gauzès за добрата им работа. Jean-Paul даде пример за такава работа.

(EN) Той каза, че е имало 1170 изменения, 200 интервюта и шест-седем тристранни срещи. Работата със сигурност е трудна и да се надяваме, че ще даде резултат.

След Втората световна война лидерите – Шуман и други – казаха, че това никога не трябва да се повтаря. Сега, 60 години по-късно, казваме същото във връзка с икономическата криза и липсата на надзор и регулиране. За щастие новата надзорна структура ще играе важна роля в този случай. Надявам се, че днес с директивата относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, успешно ще допълним картината.

Имам следния въпрос: убедени ли сте, че реципрочността на достъпа до пазарите, за която говорихме, ще създаде равни условия за Европейския съюз?

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Искам да започна с благодарност към г-н Барние и г-н Gauzès за отличните резултати, които постигнаха по време на последните преговори. Една от ползите от приемането на настоящата директива ще бъде контролирането на системния риск. При това то ще се извършва благодарение на сътрудничеството между националните органи и Европейския съвет за системен риск. Друга важна форма на сътрудничество ще бъде осъществена между националните агенции и ЕОЦКП. Последният ще може да дава препоръки и да участва в контролирането на националните системи.

Също така смятам, че е важно да бъдат включени допълнителни разпоредби по отношение на прозрачността на операциите, извършени от лицата, управляващи фондовете. Освен това приветствам въвеждането на по-проста регулаторна схема за лицата, управляващи МСП, с цел увеличаване на достъпа до алтернативни източници за инвестиции.

  Othmar Karas (PPE). – (DE) Г-жо председател, регламентът за хедж фондовете не е резултат от кризата. Той запълва една законодателна празнина и е още една стъпка към европеизация на вътрешния пазар за финансови продукти. За какво става въпрос? Ще регистрираме и оторизираме всички фондове. Ще установим изискване за минимален капитал от 125 000 евро. Европейският орган за ценни книжа и пазари ще бъде надзорен орган. Принципът за прозрачност ще бъде прилаган към инвестиционната стратегия, инвестиционната политика, методите на плащане и към делегирането. Концепцията за единния пазар ще бъде осъществена на практика чрез паспорта. Няма да има европейски паспорт за фондове, 30% от инвестициите на които са извън ЕС. Допълнителният регламент, който въведохме за управителите на банки, ще бъде въведен и за лицата, управляващи хедж фондове, с цел да се гарантира устойчивост и да се минимизира рискът. Това е добър резултат.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Благодаря Ви, г-жо председател. Предполагам, че г-н Рейндерс също ще Ви благодари на свой ред. Бих искал да благодаря на Парламента, чийто подход при тези доста дълги преговори беше изключително конструктивен, както това стана очевидно при сега проведеното разискване.

Г-н Klinz говори преди малко за „повече прозрачност“. Винаги съм смятал, че прозрачността е същностна характеристика на отговорността в целия сектор на финансовите услуги. Ето защо в същия този сектор ние сега работим заедно, за да създадем прозрачност, извеждайки под светлината на прожектора хора, които вероятно не са навикнали с това.

За разлика от г-жа Andreasen не мисля, че прозрачността ще възпрепятства конкурентоспособността във финансовата индустрия. Мисля дори, че ще има противоположния ефект. На 13 януари вече изразих мнението си пред вас, че финансовата индустрия в Европа е заинтересована – и в това се състои нейното конкурентно предимство спрямо други региони на света – да бъде поставена занапред, елемент по елемент – понеже, госпожи и господа, ние още не сме свършили – върху по-здравите основи на прозрачността и отговорността, а честно казано, често и върху основите на малко повече етика.

Както ни припомни г-н Balz, ние за първи път въвеждаме европейско регулиране в този ключов сектор. Регулирането ще играе значима роля за постигането на редица амбициозни цели и реален напредък – за да повторя израза, който преди малко г-н Bullmann използва, за да опише работата, извършена от Парламента съвместно със Съвета и с Комисията.

Напредъкът означава подобряване надзора върху системния риск; той означава по-силна защита на инвеститорите, както посочи г-жа Bowles. Той означава значително увеличаване на прозрачността на фондовете за дялово участие. Г-н Hökmark подчерта значението на индустрията. И накрая, той означава създаването на реален единен пазар на фондовете за алтернативни инвестиции за институционалните инвеститори. Г-н Kamall изказа отново своето безпокойство, което споделям, че не бива да има неправомерно ограничаване на правата. Вместо това сега имаме набор от прости изисквания. Считам, че това е правилното решение.

Бих искал да напомня на всички, които се надяваха да отидем по-далеч, че това е компромис, динамичен компромис. Ние не живеем в съвършен свят, както и г-жа Regner току-що ни напомни. Това е вярно. Може да сме желали много по-голям напредък от този, който постигаме с компромисния текст, който ще гласуваме, но това е динамичен компромис и клаузите за преглед означават, че законодателството ще може да се развива в идните години. Мога да кажа на г-н Giegold и на г-н Klute, че ще има допълнителни обсъждания и че ще се върнем отново по-специално на въпроса за пасивния маркетинг и за ролята на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). Г-н Karas сега повдигна въпроса за ЕОЦКП, а преди това г-н Goebbels правилно ни припомни неговото значение. Г-н Goebbels, вие отбелязахте 72 специфични правомощия в 11 различни категории. Това означава, че ЕОЦКП ще има действителни правомощия и ние дължим това в голяма степен на усилията на Парламента.

Така че позволете ми да благодаря на всеки от вас поотделно. Преди малко почти всички оратори от всички групи, дори тези, които може би няма да гласуват за текста, отдадоха дължимото на докладчика г-н Gauzès за неговата отзивчивост, за неговата компетентност и за добрите взаимоотношения, които създаде. Не мисля, че той ще има време за родителски отпуск, защото има да се свърши още много работа в следващите седмици. И все пак бих искал да изразя благодарността си и към целия екип от Комисията, който работеше с мен и който е тук днес, а също така бих искал да се присъединя – от свое лично име, както и от името на Европейската комисия – към многократно изразените благодарности към докладчика г-н Gauzès заради неговата превъзходна работа.

(Ръкопляскания)

  Дидие Рейндерс, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, няма да повтарям току-що казаното от г-н Барние – аз говорих за това преди малко – но бих искал да благодаря на всички, които се изказаха в подкрепа на предложения текст, а също и на ораторите, направили коментари, които показват все пак, че този текст е нужен по същество и ще ни позволи да осъществим напредък на европейско равнище в регулирането на всички фондове за алтернативни инвестиции.

Това е в действителност първият европейски законодателен акт по въпроса, както вече казах. Трябва да признаем, мисля, че засилването на ролята на ЕОЦКП е крачка във вярната посока. Някои оратори споменаха също така и пасивния маркетинг. Ние предприемаме редица практически мерки по въпроса и за фондовете за дялово участие, мерки, основани на необходимостта от все повече информация и все повече прозрачност, включително и по отношение на персонала в предприятия, които понякога влизат в обсега на дейност на тези фондове.

В заключение бих искал да кажа две неща. Първо, когато чувам от някои оратори, че не сме отишли достатъчно далеч, а от други – че изобщо не е трябвало да тръгваме по пътя на регулирането, стигам до едно истинско белгийско заключение, че вероятно сме постигнали добър компромис. След като компромисът е критикуван от двете страни, основанията за нашите действия вероятно са разумни.

На г-н Bullmann бих искал само да кажа, че направихме крачка напред в структурата на надзора. Сега работим върху финансовите инвестиции, ще работим и върху инвестиционните фондове и финансовите групи.

Нека да поздравя още веднъж г-н Gauzès. Преди му казах, че бихме опитали да постигнем напредък и по отношение на рейтинговите агенции, и мога сега да му кажа, че и белгийското председателство, и Комисията са готови да се опитат да ускорят обсъждането на въпроса за дериватите. Имам уверенията и мога да потвърдя, че докладът ще бъде приет от парламентарната комисия през март следващата година.

Ако можем да изпълним задачите си предсрочно, ние сме готови да се опитаме да се придвижваме по-бързо. Моля, осведомете ни, ако това изглежда осъществимо. Доволен съм, че постигнахме съгласие по такъв тип текст. Ще работим и занапред, като приемаме и други текстове през следващите седмици. Още веднъж изказвам благодарността си към Вас. И тя е толкова по-искрена, г-н Gauzès, защото ни предстои още работа през следващите няколко дни.

(Ръкопляскания)

  Jean-Paul Gauzès, докладчик. – (FR) Г-жо председател, преди говорих за техническите подробности. Позволете ми да използвам последните си две минути, за да изкажа някои напълно заслужени благодарности: най-напред благодаря на всички членове на Парламента, които говориха днес. Моите специални благодарности към ораторите, които казаха, че ще подкрепят доклада, а що се отнася до хората, които няма да гласуват „за“, ще кажа, че не смятам за обида поставянето ми в една категория с г-н Камерън.

Бих искал да благодаря на докладчиците в сянка от групите: г-н Goebbels, г-н Bullmann, г-н Canfin, г-н Klute и г-жа Regner, докладчика по становището на комисията по правни въпроси. Изредих всички поименно, защото те ми оказаха невероятна подкрепа при първата фаза от процеса. Съумяхме да работим заедно плодотворно, като всеки изказваше своето гледище, и искам да им благодаря за това. Доволен съм, че групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и Европейските консерватори и реформисти се присъединиха към нас сега, когато беше постигнат компромис, и освен това съм доволен, че г-н Klinz и г-н Kamall подписаха заедно с мен изменението, което замени първоначалния доклад.

Специални благодарности на г-н Барние за това, че се зае толкова сериозно с това досие: той знае колко го ценя. Знам, че той знае, че Парламентът разчита на него и че ще го подкрепи, за да се реализират плановете, на които и той, и ние държим. Не е обичайно, но позволете ми да благодаря и на Ugo Bassi, с когото имах много плодотворни взаимоотношения през това време и така текстът е резултат от работата и на Комисията.

Що се отнася до Вас, г-н министър, преди малко усетих Вашата подкрепа, когато сред поздравленията попитахте дали ще продължим напред. Така че позволете ми първо да Ви благодаря, защото без Вас ние нямаше да постигнем нищо в работата с държавите-членки. Благодарността е искрена, не е жест на учтивост – смятам, че Вашият личен ангажимент беше ключът за напредъка, направен в Съвета, и за факта, че постигнахме споразумение. Вие освен това съумяхте да направите така, че всички големи групи да се идентифицират с части от текста, за да се постигне мнозинството, което и Вие, и аз желаехме за директивата.

Благодаря за приноса и на моите колеги отляво, без чиято подкрепа директивата нямаше да заслужи доверието, което, сигурен съм, тя ще спечели утре при гласуването с голямо мнозинство. Както изтъкнахте, доверието е съществено за надзора, но също така съществено е и за директивата. Признателност дължа и на Вашите екипи, г-н министър; моля, предайте им моите благодарности. Понякога разискванията бяха твърде оживени, но аз, макар сега да живея в Нормандия, съм южняк и от време на време южняшкият ми темперамент надделява над нормандската уравновесеност.

Бих искал още да кажа, г-н министър и действащ председател на Съвета Екофин, че действително се надявам да завършим работата относно рейтинговите агенции преди края на годината. От наша страна имаме гласуване в комисията на 22 ноември, гласуване в Страсбург през декември и тогава, ако Съветът е готов, и ние ще бъдем готови.

(Ръкопляскания)

  Председател . – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени изявления (член 149)

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Финансовата криза, която светът преживя, показа, че международните фондови борси трябва да бъдат обект на минимално регулиране. След като през септември заяви волята си за извършване на надзор върху пазарите, днес, 11 ноември, Европейският парламент излъчи още едно мощно послание към останалия свят. Отсега нататък фондовете за алтернативни инвестиции (хедж фондовете), които влизат в Европа, ще бъдат по-стриктно наблюдавани и регулирани от Европа. Нещо повече, те ще трябва да бъдат декларирани пред органите и администрирани в Европейския съюз. Липсата на регулиране на тези ресурси причини много фалити, сривове на фондовите борси и социални кризи. Франция ще поеме председателството на Г-20 за една година. Нейният главен приоритет ще бъде реформирането на международната финансова система. С този вот Европа проправя нов път.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Докладът относно администраторите на инвестиционни фондове предизвика много обсъждания както между различните групи в Европейския парламент, така и между Парламента и Съвета. Поддържам мнението, изразено и по време на обсъжданията преди вота в комисията по правни въпроси, че предложението на Комисията е сериозна грешка и говори за крещяща липса на разбиране за ролята на инвестиционните фондове (фондовете за дялово участие и хедж фондовете), както и за объркване между банките като институциите, виновни за предизвикването на финансовата криза, тези затворени инвестиционни фондове и отворените инвестиционни фондове (взаимните фондове).

Зад благовидните принципи, приети за жалост от моите колеги, които не разбират какво означава финансово управление и макроикономика, стои едно скрито регулиране, което не само няма нищо общо с предотвратяването на нова криза, но и всъщност ще предизвика само увеличаване на разходите по функционирането на фондовете за алтернативни инвестиции по един неправомерен и абсурден начин, което ще се отрази в намаляване на капитала, по-ниска възвръщаемост и по-слаби инвестиции. Искрено признавам, съвършено изумен съм, че тази съкрушителна позиция надделява в ЕС, което ми напомня 50-те години на 20 век, когато под гръмки лозунги бяха разрушени институциите в Източна Европа.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Икономическата и финансовата криза ни даде да разберем, че се нуждаем от по-строг контрол върху икономическите агенти. Те се излагаха на прекомерни рискове, които причиниха трус в световната финансова система. Според анализа на Европейската централна банка бизнесът, ръководен от лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, възлиза на близо 700 млрд. евро в активи в Европейския съюз и така играе важна роля във финансирането на неговата икономика.

Затова приветствам предложението на Комисията за даването на разрешения и за надзор на тези фондове и за въвеждането на европейски паспорт в тази сфера. Създаването на европейски вътрешен пазар за лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, ще спомогне за ограничаването на системните рискове и ще осигури по-добра защита на инвеститорите в съответствие с новата европейска структура за икономически надзор. Заедно с това Комисията трябва да представи своевременно оценка на резултатите от процеса на хармонизиране, за да гарантира, че той не е причинил никакви деформации на пазара.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям законодателния акт за регулиране на хедж фондовете и на фондовете за дялово участие. Макар да има още много какво да се прави в тази област, това е една важна стъпка към по-добро регулиране на дейността на лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, която предизвикваше възражения дори в разгара на кризата през 2008 г., най-вече от страна на г-н Чарли Макгрийви, тогавашния член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар. Когато новият Европейски надзорен орган започне да функционира пълноценно, лицата, управляващи фондове, няма да могат да продават своите продукти в Европейския съюз, ако не притежават европейски паспорт, удостоверяващ пълното спазване на директивата. Стриктната отговорност на депозитара ще гарантира, че инвеститорите могат винаги да търсят обезщетения и че ще бъдат информирани за причините за потенциално делегиране на отговорност. Много важни нови клаузи, за които ние настоявахме и които получиха отпор в Съвета, са разпоредбите, насочени срещу източването на активи. Служителите ще бъдат защитени от разбойнически фондове, извършващи краткосрочни спекулативни операции чрез разрушаване на жизнеспособни дружества. Предлагането на инвеститори и намаляването на капитала ще бъдат ограничени през първите две години след поглъщане и служителите ще имат достъп до информация за плановете, предвиждани за техните дружества.

  Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) Алтернативните фондове, като хедж фондовете и фондовете за дялово участие, може би допринесоха с дейността си за настоящата световна криза и въпросът за тяхното регулиране се дискутира сега не само в ЕС, но и в САЩ. Докладът е свързан с докладите на Rasmussen и Lehne, и двата от 2008 г., и разглежда предложението за директива относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции. Докладът представя обобщен анализ на проблема за алтернативните фондове, който включва описание на ключовите пунктове: регулиране на дейността на лицата, управляващи алтернативни фондове, включващо създаването на единен европейски паспорт; задължение на лицата, управляващи алтернативни фондове, да определят независим оценител на активите за всеки алтернативен фонд, който администрират; изискване за все по-голяма прозрачност на алтернативните фондове, степента на регулиране на пазара и регулиране на късите продажби. Директивата също така дава право на държавите-членки да разрешават на управляващите лица да предлагат алтернативни фондове и на непрофесионални инвеститори. От друга страна, има и възражения срещу предлаганото регулиране, като доклада „Дьо Ларозиер“, доклада „Търнър“ и реакцията на Асоциацията на дружествата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции. Приемането на директивата няма да доведе до значителни промени за алтернативните фондове в Чешката република поради високото равнище на съществуващото в Чехия регулиране в тази област. Общо взето считам, че докладът, внесен от моя колега г-н Gauzès, съдържа един прецизен анализ на въпроса, както и съответни препоръки относно алтернативните фондове, и ето защо препоръчвам неговото одобряване в предложената му форма.

  Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. – (FI) Госпожи и господа, първо бих искала да поздравя докладчика г-н Gauzès за неговата отлична работа по този сложен, технически и противоречив доклад. При появата си предложението на Комисията относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, предизвика много страсти, критики и похвали от различни страни. То беше критикувано силно и поради това, че беше изработено тайно. Лично аз мислех, че най-големият му недостатък се състои в това, че събира в една директива два продуктови бранша – различни по природа, а оттам и по рисковете, които носят. Това са фондовете за дялово участие и хедж фондовете. Едните се фокусират върху бързата възвръщаемост, докато при другите инвестициите се разработват за по-дълъг период. Рисковете се свързват най-вече с фондовете за дялово участие. Разискването на директивата в Парламента и в Съвета доведе до компромисно решение – не отлично, но все пак приемливо. Директивата за лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, съставлява важна част от новата система за финансово регулиране и надзор. Независимо от това ние трябва да помним, че финансовият надзор ще се нуждае от подобряване и след като директивата бъде приета.

  Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. – (NL) С утрешния вот ЕС ще въведе в практиката това, което беше прието от Г-20 в Лондон. Със споразумението за финансовия надзор Европейският парламент и белгийското председателство показаха, че мислят сериозно за реформиране на финансовата система. Постигнатото споразумение е балансирано в отговор на опасенията в три пункта: ограничаване на системния риск, защита на инвеститорите и гарантиране на еднородна конкурентна среда. Важно също така е, че ЕС не затваря своя пазар за капитали извън ЕС, което е предпоставка за възможността нашата европейска икономика да се съвземе. Новите хармонизирани правила ще осигурят прозрачност, правна сигурност и по-силен вътрешен пазар.

Европейският паспорт по-специално ще позволи на лицата, управляващи фондове, да оперират в целия Европейски съюз, без да трябва да бъдат регистрирани във всяка държава-членка поотделно. Следва да подчертая също така, че съм доволна от решението, което беше взето по отношение на дяловото участие. По-лекият режим, приложим спрямо лицата, управляващи малки фондове, ще насърчи създаването и финансирането на нови дружества – предимно малки и средни предприятия – в иновативни сектори. Ето защо трябва да подкрепим убедително политическото споразумение, постигнато след 14-месечни преговори.

17. Акт за единния пазар (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно Акта за единния пазар.

  Мишел Барние , член на Комисията. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, за мен е удоволствие да представя официално пред членовете на ЕП Съобщението относно Акта за единния пазар, което беше прието от Комисията на 27 октомври, и да го обсъдя тук с вас. На практика положихме началото на нашата дискусия вчера по инициатива на г-н Harbour и г-н Grech, на друго място, но с няколкостотин заинтересовани лица от политическата, икономическата и социалната сфера, действащи на европейско, национално и регионално ниво.

Това е важен документ. Важен е, госпожи и господа, защото считаме, че Европа дължи обяснения на много фронтове. Външният свят има въпроси относно причините за кризите. През последните две години преживяхме неимоверно тежка финансова криза, като във всички наши държави все още се усещат множеството й стопански и социални последици и въздействието й върху хората. Налице е икономическа криза, в общ план, а освен това има и други кризи, които не можем да си позволим да пренебрегнем – като продоволствената криза – макар за тях да се говори по-малко. Около един милиард души са застрашени от смърт поради глад или липса на вода. При това съществува и екологична криза, която вероятно е най-тежката.

Трябва да отговорим на тези въпроси, но освен тези външни въпроси има и вътрешни, най-важният от които несъмнено е този, задаван от европейските граждани, които не разбират, които често са обезпокоени, а понякога и гневни, които остават неубедени и които имат въпроси относно този голям единен пазар, който е и е бил крайъгълният камък от възникването на Европейската общност за въглища и стомана през 1950 г. – този обширен европейски пазар, който търпеливо градим заедно.

Въпросът, който задават нашите граждани, както и малките и средните предприятия е: какво може да ни предложи този единен пазар? Какво прави Европа за нас? Трябва да дадем положителен отговор на този въпрос, което не винаги правим.

Това е заключението на г-н Марио Монти в доклада, възложен от председателя Барозу – доклад, който сте разисквали многократно и който съдържа много полезни констатации. Например г-н Марио Монти посочва, че единният пазар е все по-необходим, но популярността му все повече намалява. Госпожи и господа, ние сме политици, всеки от нас има свой собствен кръг от задължения и когато чуем заключения от този род, трябва да се стремим да гарантираме, че онова, което се нуждае от популярност, ще придобие такава и че във всеки случай ще спечели подкрепа и ще бъде по-добре разбрано.

Ето защо, предвид всички тези кризи и въпроси и в съответствие с възложените ни задължения, искахме да изготвим и представим практическо продължение на констатациите на г-н Марио Монти, както всъщност и на логичните констатации, до които достигна и Парламентът под ръководството на г-н Grech, на когото благодаря, относно несъвършеното, непълноценно и понякога разочароващо функциониране на този обширен единен пазар.

Следователно документът, който ви представяме днес, г-жо председател, госпожи и господа, е оригинален. Той не е нещо, което можете да приемете или отхвърлите по собствено усмотрение. Той съдържа по-скоро план за действие, отколкото проект на законодателен акт – план за действие, който понастоящем включва 50 предложения, които предлагаме за обсъждане, като с всички тях се цели подобряване на начина на действие на единния пазар в полза на малките и средните предприятия, на растежа и гражданите. Този пазар е средство за стимулиране на растежа и социалния прогрес, а не обратното, както често съм казвал преди.

Преди малко обсъждахме директивата за хедж фондовете и дяловото участие. Нека отбележа, че имам много ясна стратегия, която възнамерявам да следвам упорито в продължение на пет години. Както ви казах на 13 януари, ние искаме и ще направим нужното, така че финансовите услуги и финансовите пазари, които са от жизнено значение, отново да служат на реалната икономика, а не обратното. По този начин ще гарантираме, че реалната икономика и единният пазар, на който тя се основава, ще служат на растежа и социалния прогрес.

Нашата стратегия за растеж, която е в съответствие със стратегията за периода до 2020 г., е разработена така, че да накара единния пазар да заработи по-добре. На този пазар следва да се гледа като на платформа, върху която се гради европейската икономика. Убедени сме, че ако има възможност да се подобри работата на тази платформа в сравнение с функционирането й днес – което е целта на плана за действие – то всичко, изградено върху нея – частни и публични инициативи, местни, регионални, национални и европейски инициативи, дейността на сдруженията и целият набор от други структури в рамките на пазара – също ще започне да функционира по-добре.

Искаме да откликнем на тези въпроси и предизвикателства, като работим със стопанските организации за възстановяване на силния, устойчив и справедлив растеж. Предлагаме редица мерки, насочени специално към иновациите и към малките и средните предприятия.

Актът за единния пазар включва важния въпрос за патентите, който обсъждаме в момента – оттук и усложненията в програмата ми, г-жо председател – в Съвета по конкуренция под председателството на Белгия. В по-общ план искаме да повишим гъвкавостта на цялата регулаторна и данъчна среда за стопанските организации и да улесним достъпа до финансирането, от което те се нуждаят, за да укрепят инвестициите си.

Накрая, по отношение на повишаването на европейската конкурентоспособност, искаме да подсилим нашата външна стратегия в дух на реципрочност и взаимна изгода.

За да се гарантира поставянето на европейските граждани в центъра на единния пазар, Комисията желае да демонстрира, че пазарът не е пречка за развитието на услугите от общ интерес и на мащабната инфраструктура. Ще изготвим съобщение, което несъмнено ще бъде подкрепено, задълбочено и усъвършенствано благодарение на приноса на Парламента – съобщение относно услугите от общ интерес и обществените услуги. Искаме да разясним, че единният пазар защитава социалните права, залегнали в Хартата на основните права, че той може да предложи нови възможности за развитие на напредничавите в социален план предприятия, които служат в еднаква степен на европейските работници и потребители.

Сега стигаме до третата глава на Акта за единния пазар. Този всеобхватен подход има смисъл само когато се поставя в контекста на усъвършенстваното управление, чрез засилен диалог и партньорство с нашите предприятия и съграждани, но също така и между европейските институции, държавите-членки, регионалните и местните органи на властта, както и чрез по-добър социален диалог. В хода на цялата ни съвместна работа се ръководим от убеждението, че за справянето с предизвикателството да сме конкурентоспособни, с предизвикателството да постигнем растежа, който европейските граждани очакват, се изисква помощта на всеки отделен гражданин и всяко отделно предприятие. Изисква се помощта на всяка отделна общност.

Ето защо това е целта на четиримесечния европейски обществен дебат, чието начало искаме да поставим съвместно с вас. Много членове на Комисията, 13 от нас, работиха по Акта за единния пазар – за което им благодаря – който беше одобрен от Комисията след продължителни вътрешни дискусии. Този въпрос е един от водещите ни приоритети и ние разискваме тези 50 предложения. Ще изслушаме внимателно онова, което имат да кажат различните институции и различните ни партньори и в края на нашите консултации, вероятно през февруари, ще изготвим окончателния списък с ангажиментите, по които съответните членове на Комисията ще поемат задължението да представят предложения в рамките на максимум две години. В резултат на това през 2012 г., когато ще отбележим 20-ата годишнина на единния пазар, 20-ата годишнина от поемането на ангажиментите и представянето на предложенията от страна на Жак Делор, този юбилей няма да бъде белязан от носталгия или меланхолия – в днешно време няма място за носталгия – а ще бъде по-скоро изпреварващо събитията и динамично честване.

Ето защо днес започваме да действаме така, както сторихме вчера. В продължение на четири месеца моите колеги и аз ще бъдем на разположение за координиране на европейския обществен дебат, който започна днес в Европейския парламент. Ще се стремим да играем градивна роля в него и да го следим с повишено внимание.

  Andreas Schwab, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, тази седмица, по време на така наречения Форум по въпросите на единния пазар, обсъдихме предложението на Европейската комисия, чиято цел е да доведе до силно конкурентоспособна социална пазарна икономика в Европа. И трите концепции – за конкурентоспособността, за социалната и пазарната икономика – са важни за нас в това отношение и ние изрично приветстваме факта, че членът на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар, г-н Мишел Барние, успя да възроди хоризонталния, или както г-н Grech го описа в своя доклад – холистичния подход, който искахме да приложим спрямо единния пазар. Считаме, че това е голяма крачка, но също така смятаме, че са нужни по-нататъшни малки стъпки, за да може действително да се завърши хоризонталният подход на този законодателен проект. Именно тук ще се включи Европейският парламент.

Това участие на Европейския парламент ще бъде успешно единствено ако се окажем в положение, в което можем да преодолеем техническите, институционните и политическите различия, които този вид законодателен проект води със себе си, защото само тогава ще можем да използваме напълно законодателния потенциал, който се съдържа в това предложение. Ето това искаме да направим.

Убеден съм, че общественото обсъждане с участието на гражданите и заинтересованите страни може да спомогне за ангажирането на всички с това законодателно предложение и да ги накара да почувстват, че могат да изиграят своята роля при вземането на решение относно крайния резултат от законодателното предложение. Г-н Барние, Парламентът ще изиграе своята роля за постигането на тази цел. Ние искаме да преработим програмата с 50-те предложения, искаме да определим приоритети, искаме да спомогнем за осигуряване на участието на всички комисии на Европейския парламент и за постигане на консенсуса между институциите, необходим за такова законодателство.

В крайна сметка, госпожи и господа, трябва да успеем да направим така, че всеки да има своето място на този единен пазар и всички да извлечем обща полза от сътрудничеството в рамките на този единен пазар. Искаме да покажем това нагледно към 2012 г. – за 20-ата годишнина от зараждането на единния пазар – и ще работим усилено, за да го постигнем.

  Evelyne Gebhardt, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, благодаря Ви, г-н Барние, за свършената от Вас работа. Задачата Ви не беше лесна и Вие включихте част от изложеното от професор Монти в неговия доклад и от онова,което г-н Grech изготви за Европейския парламент. Забелязваме и нещо от него там, както и опита да се възприеме холистичния подход, с който не беше постигнат успех точно така, както си го представяхме, но въпреки това посоката е правилна. Много важно е също така да покажете съвсем ясно, че се стремите да претворите в реалност социалните права на гражданите, които, разбира се, трябва да са в центъра на законодателството на Европейския съюз. От името на моята група обаче трябва да отбележа, че според нас някои неща в този текст са твърда неясни, твърде семпли или твърде незначителни, или изцяло липсват, тъй като едно от най-важните ни изисквания, с което и вие се съгласихте, беше да се включи социална клауза във всички значими области на европейската политика. Не намираме такава социална клауза. Бихме били удовлетворени, ако се поеме ангажимент за осъществяване на оценки на въздействието върху социалната среда. Една социална клауза обаче е значително повече от онова, което намираме тук, в този текст. Ще се постараем да ви помогнем, за да отбележим напредък в правилната посока, защото това е от голямо значение за нас.

Има още един момент, който считам за доста проблематичен и който също беше много важен за нашата група. Ние призоваваме за средства за колективна правна защита. Настояваме за средства за колективна правна защита на гражданите, за да могат те също истински да отстояват своите права за защита на потребителите. Обявихте от името на Европейската комисия, че предстои провеждането на още проучвания. В тази област се извършват проучвания от три години. Мисля, че е време да постигнем практически напредък в това отношение и действително да получим от вас законодателно предложение, а не просто поредното предложение за осъществяване на проучване, за да можем да преценим как да продължим напред оттук нататък.

Както виждате, има някои неща, които ни удовлетворяват, и други, от които не сме толкова доволни, и ние ще работим неуморно с вас, със Съвета и с колегите ни от другите групи, за да гарантираме, че в крайна сметка ще разполагаме с един наистина добър текст.

  Jürgen Creutzmann, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, г-н Барние, госпожи и господа, най-големият единен пазар в света от гледна точка на икономическата мощ прерасна, в ерата на глобализацията, в решаващо предимство за Европейския съюз поради своето местоположение. Ето защо е толкова важно да се противодейства на протекционистките тенденции и да се разширява още повече единният пазар. Предвид прекомерно обременените с дългове национални бюджети, на Европа не й остава нищо друго, освен да укрепи икономиката чрез структурни реформи. От създаването си през 1992 г. до настоящия момент единният пазар вече е генерирал допълнителен растеж в размер на 1,85%. С прилагането на обявените мерки се цели постигане на допълнителен растеж от 2 до 4%.

Можем да разделим 50-те предложения на Комисията за инициативи, свързани с единния пазар, в три категории: към първата се отнасят множеството конкретни предложения, които във всички случаи ще подобрят единния пазар за предприятията и гражданите. Тук попада създаването на напълно функциониращ вътрешен енергиен пазар, който е особено важен за Европа като икономически и промишлен център. Също така европейската професионална карта и европейският паспорт на знанията и уменията, с които се цели улесняване на мобилността в рамките на Европейския съюз, която ще придобива все по-голямо значение в бъдеще за поддържане на конкурентоспособността на Европа в един глобализиран свят, както и усъвършенстването на електронната търговия чрез по-добро управление на авторските права и нови насоки за ефективно прилагане на Директивата за услугите с цел разкриване на нови работни места.

Второ, има обаче и много предложения, които са формулирани твърде неясно, за да можем да ги оценим на този етап. Ето защо трябва да изчакаме още, докато Комисията представи конкретни предложения. Тук включвам преразглеждането на правилата на ЕС за обществените поръчки, мерките, касаещи услугите от общ интерес, както и – г-жо Gebhardt – разискванията относно европейски подход към колективните искове. Не знам дали трябва да поемем по същия грешен път, който следват Съединените американски щати.

Трето, в съобщението се съдържат и предложения, които според мен са вредни от гледна точка на укрепването на единния пазар, защото товарят предприятията с допълнителна бюрокрация. Затова трябва да обсъдим тези предложения и ние сме готови да го сторим.

  Emilie Turunen, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, тази вечер разискваме акт, който според мен може да се окаже най-важният за ЕС през идните години. Именно във връзка с реформирането на единния пазар имаме реалната възможност да превърнем Европа в по-социален и устойчив съюз, затова въпросът е: дали това съобщение успява да ни насочи към „по-зелен“ и социално справедлив вътрешен пазар?

Смятам, че все още не сме достигнали този момент. Нека ви дам два примера; първо, предложение 29. Тук трябва да Ви попитам, г-н Барние, къде е гаранцията за правото на стачка? Къде е гаранцията, че основните социални права няма да бъдат пренебрегнати заради пазарните свободи? Наясно съм, че в Комисията има различни позиции по този въпрос и бих искала да Ви попитам съвсем директно: вярно ли е, че наред с останалите, членовете на Комисията от Дания, Швеция, Германия и Великобритания са се борили против Вашето предложение да се въведе социална клауза? Ако това е така, г-н член на Комисията, трябва да знаете, че имате подкрепата на Парламента, защото постигането на такива гаранции би представлявало истинско помирение.

Втори пример за нещо, което трябва да се подобри, е предложение 19, въвеждането на обща консолидирана основа на корпоративния данък. Ние, Зелените, отдавна призоваваме за това и следователно би трябвало да сме доволни. Но за нас проблемът възниква, когато четем текста. Той гласи, че целта на общата консолидирана основа на корпоративния данък следва да бъде превъзмогването на разпокъсаността на бизнеса. Вижте, аз считам, че главният проблем с фирмените данъци в Европа не е разпокъсаността, а продължаващата нездравословна упадъчна конкуренция между държавите-членки. Тя продължава вече 15 години. Нищо чудно, че понастоящем имаме проблеми с финансирането на нашето битие.

Считам, че целта на общата консолидирана основа на корпоративния данък трябва да е прекратяването на нездравословната конкуренция в Европа. Това е истинският проблем. Освен това мисля, че трябва да излезем извън пределите на сегашното предложение за екологизиране на вътрешния пазар, например чрез използване на „зелени“ обществени поръчки. Считам, че в това отношение можем да постигнем много повече. Така че, г-н Барние, смятам, че ни предстои работа. Очаквам я с нетърпение и Ви благодаря за поканата да се включим в това много широко обсъждане. Оценяваме я.

  Malcolm Harbour, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, смятам, че е важно да се помисли върху факта, че идеята за изготвяне на амбициозна програма, посветена на завършването на единния пазар – или на действията ни в посока към завършването му, защото мисля, че това е дейност, която никога няма да приключи – не беше включена в стратегията за развитието на ЕС до 2020 г. Тя липсваше и във вашата програма, когато се явихте тук за вашето изслушване миналата година. Мисля, че тя е отражение на политическия стимул, лежащ в основата на необходимостта да се завърши и популяризира единният пазар и породен от решението на председателя Барозу да поиска от г-н Марио Монти да разгледа тази идея и паралелно с това да отправи искане за нейното разглеждане от нашата комисия под ръководството на г-н Louis Grech.

Много сме доволни, че поехте инициативата да я придвижите напред. Придобихте обща представа за някои от предстоящите разисквания. Мисля, че трябва да погледнем на този въпрос като на подходяща възможност да се заемем с онова, от което Европа отчаяно се нуждае: икономически растеж, работни места, динамичен сектор на малките предприятия, повече иновации, по-ефективни обществени поръчки – това са нещата, по които ще ни преценяват нашите граждани. Ако направим така, че по-голяма част от тях да се върнат на работа и повече дружества да заработят, това ще бъде най-голямото самостоятелно социално постижение, което ще реализираме с този акт.

  Kyriacos Triantaphyllides, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-жо председател, ние считаме, че новият документ на Европейската комисия относно единния пазар е в съответствие с философията на Лисабонската стратегия, която, както всички признават, претърпя неуспех. Нашето виждане е, че конкуренцията трябва да се подчинява на строги правила и, както доказа кризата, да бъде обект на държавна намеса. Потребителите трябва да са защитени срещу спекулации, които позволяват контролиране на пазарите от олигополите, а недостатъците на пазара следва да се компенсират от ефективни обществени услуги.

В предложението на Комисията умишлено не се обръща внимание на липсата на основна социална защита и се пренебрегва реалното положение в много европейски държави днес. Докато Европейската комисия е готова да одобри поредица от мерки, за да помогне на дружествата, не се постига никакъв напредък в областта на защитата на потребителите, за която повторно бяха направени предишните предложения за извършване на оценки на въздействието. И така, не е отбелязан напредък по отношение на потребителите. Тогава как можем да убедим гражданите, че тази директива ги засяга? Какво се е променило в сравнение с миналото?

Защитата на потребителите и работниците следва да е ключовият елемент във всички законодателни инициативи на ЕС. По-специално услугите от общ икономически интерес не трябва да са подчинени на конкурентното право, на правото на вътрешния пазар, на правилата за регулиране на субсидиите или на либерализацията на обществените поръчки. Основният политически критерий трябва да бъде всеобщият достъп до висококачествени обществени услуги.

  Matteo Salvini, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, бих искал да благодаря на члена на Комисията, като се надявам, че той отчита факта, че не европейците служат на пазара, а пазарът служи на хората – независимо от казаното от ораторите преди мен – и поради това пазарът трябва да отговаря на потребностите на хората.

Говоря от името на един от четирите двигателя на европейската икономика – Ломбардия. При нас малките и средните предприятия осигуряват няколко милиона работни места. Надявам се, че подписаният от г-н Барние амбициозен план, който прочетохме, не е в разрез с предложенията на някои от останалите членове на Комисията. Имам предвид премахването на митата върху текстилните изделия, пристигащи от Пакистан, което би причинило загубата на стотици хиляди работни места както в Ломбардия, така и в останалата част от Европа.

Готови сме да помогнем за разгласата в това отношение, но не знам дали четири месеца са достатъчни. Мисля си за предприятията в региона Венето, които в момента са наводнени. Не знам дали от настоящия момент до февруари те ще могат да се включат в достатъчна степен в един и без това амбициозен план, за чието усъвършенстване, както и реализация, надявам се, ние, групата „Европа на свободата и демокрацията“ и движението „Северна лига“, ще можем да спомогнем.

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, единният пазар е основна стратегическа цел на Европа, която трябва да се преследва с подновена политическа решимост. Постигнатите през годините показатели представляват изключителни резултати, но днес определено трябва да обърнем взор към бъдещето. Европа вече не е същата като през 1985 г. Установяващите се нови реалности действително и безусловно изискват нови отговори.

Настоящото европейско и международно положение, характеризиращо се с глобализация на търговията, с еволюция на технологиите и с поява на нови участници на световната сцена, определено изисква сериозно възобновяване на единния пазар и постигане на правилен баланс при защитата на всички ангажирани страни – предприятия, потребители и работници. Внесеният за обсъждане документ е добро начало, но сега той трябва да бъде подкрепен и популяризиран във възможно най-голяма степен.

Сред множеството цели, които се поставят в документа, бих искала да наблегна по-специално на значението на три аспекта. Преди всичко, напълно съм съгласна, че е необходимо да се усъвършенства нормативната база чрез стандартизация, която следва да се постигне посредством бъдещи преработки. Действително за пълната реализация на европейския единен пазар е нужна стандартизация, на която през последните години се гледа като на решаващ фактор за свободното движение на стоки и която допринесе за премахване на препятствията пред свободната търговия.

Не по-малко важно е съгласуването на националните фискални политики относно определянето на облагаемата данъчна основа. Работата ми през идните месеци ще бъде да разширявам осведомеността за този важен документ във възможно най-голяма степен и да разговарям с всички засегнати страни, за да бъде приета стратегия, която може да откликне на потребностите и очакванията на предприятията и на нашите граждани.

  Louis Grech (S&D). – (EN) Г-жо председател, репозиционирането на единния пазар трябва да бъде политически подкрепено, икономически жизнеспособно и социално приемливо за европейските граждани. Възраждането на единния пазар няма да се увенчае с успех, ако не убедим гражданите, че той действително представлява техните интереси. В това отношение оценявам високо силната ангажираност на члена на Комисията Барние с отчитането на тревогите и стремежите на гражданите. Всъщност г-н Барние положи допълнителни усилия за примиряване на противоположните мнения и намаляване на напрежението, както и за включването на различните приоритети на всевъзможните заинтересовани страни.

Но в сегашния си вид Актът за единния пазар не урежда в достатъчна степен социалния аспект, който би осигурил подходящия баланс между отворената икономика, стимулираща растежа и разкриването на работни места, и същевременната защита на потребителите и на правата на гражданите. Не бива да губим от поглед холистичната визия за единния пазар, не бива и да подхождаме пораженчески към този акт и тук съм съгласен с г-н Барние, че трябва да противодействаме на „умората от единния пазар”, особено когато тази умора произхожда от вътрешността на институциите.

По мое мнение единният пазар не получава политическата подкрепа, от която неотложно се нуждае, за да се гарантира, че той няма да се превърне в отживелица. Засиленото политическо ръководство на единния пазар от страна на председателите на Комисията и на Съвета би било от голямо значение за постигането на жизнеспособен единен пазар, който да послужи като катализатор за възстановяването на икономиката. Надяваме се, че г-н Барние ще вземе предвид нашите опасения през идните месеци на сериозни дискусии. Не бива да пропускаме този политически импулс и тази уникална възможност да съживим единния пазар. Отново заявявам, че интеграцията на пазара не е необратим процес и не бива да се приема за даденост; един слаб и крехък единен пазар би довел до по-засилена дезинтеграция, а не интеграция в рамките на европейския проект.

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-жо председател, вътрешният пазар на ЕС е може би най-важният инструмент за ново стимулиране на Европа. Онези, които се стремят да докажат, че глобализацията е заплаха, много грешат. Глобализацията е възможност за Европа. Ако не искаме Европа да бъде изолиран континент, трябва да продължим да рушим преградите и границите. За тази дейност имате моята пълна подкрепа, както и одобрението на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Трябва да направим повече за премахването на препятствията. Това е общо задължение на всички ни.

Ще ми се да бяхте стигнали по-далеч и вашият труд да се доближаваше повече до онова, което г-н Монти представи преди няколко дни. Той изложи много подробен анализ на онова, което би могла да направи Европа. Комисията трябва да придобие по-голяма смелост, но същото се отнася и за нас, в Европейския парламент. Трябва да сме далновидни. Европа може да преодолее кризата, но не като бездейства и продължава да стои там, където се намираме днес.

  Edvard Kožušník (ECR). – (CS) Г-н Harbour се спря на амбицията; аз бих искал да говоря за смелостта. Когато г-н Монти изготви своя прекрасен доклад – поне аз така го определих – го попитах дали счита, че политиците ще имат смелостта да приложат неговите препоръки на европейско ниво, както и в държавите-членки. Той отговори много умно, защото е умен политик: „Това зависи от Вас – Вие сте политик“. Бих искал да говоря и за смелостта да се подкрепят аспектите, които според мен са от значение за Европа, защото вътрешният пазар е един от най-важните инструменти за постигане на конкурентоспособност, но също така и за запазване на работните места в условията на една глобална Европа. Във връзка с това бих искал просто да призова члена на Комисията да прояви смелост в работата си с държавите-членки, с националните парламенти и с нас, защото това обсъждане определено няма да е леко. Несъмнено тук има въпроси, по които мненията ни ще са сходни и по които можем да постигнем съгласие, но ще има и такива, по които ще водим много напрегнати дискусии.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LÁSZLÓ TŐKÉS
Заместник-председател

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE). – (EN) Г-н председател, вчера германският канцлер, Ангела Меркел, сподели пред „Файненшъл таймс“, че най-голямата опасност, която ни застрашава, е протекционизмът. Във връзка с това инициативата на Комисията идва в подходящия момент – когато трябва отново да съсредоточим вниманието си върху реалната икономика, за да излезем от кризата.

Актът за единния пазар е историческа инициатива. Според мен той трябва да получи същия статус, който беше даден на Бялата книга на Делор преди 20 години. Искрено се надявам, че той ще привлече най-голямо политическо внимание в Комисията, в Съвета и в държавите-членки.

Благодарна съм на белгийското председателство, което вчера възприе моето тържествено обещание от името на Европейската народна партия да се свика Съветът по конкурентоспособността на министерско ниво, на който да се разгледа Актът за единния пазар. Поздравявам и члена на Комисията, г-н Барние, за неговата визия да се формира пазар, ориентиран към гражданите. За това ще са нужни партньорство и споделена отговорност. В това отношение мажете да разчитате на нас в групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Ще е необходимо партньорство с участието на всички институции на ЕС.

Също толкова важна е ангажираността на бизнеса, като ключът към успеха е саморегулирането. Идните четири месеца на обществено обсъждане трябва да се използват за изграждане на политическа подкрепа и за формулиране, заедно с гражданите и заинтересованите страни, на схематичното изложение на 50-те предложения в Акта за единния пазар.

Време е да се действа. Много бих искала днес да предизвикам у всички нас чувство на неотложност. Безработните не могат повече да чакат за работни места, гражданите – за по-добри възможности за избор и по-ниски разходи, бизнесът – за по-лоялна конкуренция. Като докладчик по въпросите на един по-ефективен и справедлив пазар на дребно, искам да подчертая, че търговията на дребно е стълб на единния пазар и средство за подобряване на живота на нашите граждани.

Все още има национални правила, които възпрепятстват свободното движение; все още съществуват нелоялни търговски практики и ограничения в достъпа до пазара; има играчки, които все още трябва отново да бъдат подлагани на изпитване, след като вече са сертифицирани в друга държава-членка. В това отношение бих искала да благодаря на белгийското председателство за неговата ангажираност с транспонирането. Светлината в края на тунела не е протекционизмът, а свободното движение и новият Акт за единния пазар притежава потенциала да подготви Европа за изпълнението на глобалната й роля.

  Stephen Hughes (S&D). – (EN) Г-н председател, миналогодишното възложително писмо, изпратено от председателя Барозу до професор Монти, съдържа изискването за „нов поглед върху това как пазарът и социалните измерения на една интегрирана европейска икономика могат да се подсилват взаимно“. На свой ред, професор Монти отправи в доклада силен призив за политически консенсус, като посочи, че „постигането на консенсус […] следователно ще бъде съществен елемент на новата стратегия за единния пазар. Усилията за постигане на консенсус ще трябва да демонстрират пълно осъзнаване на главните опасения във връзка с единния пазар днес“.

Според нас постигането на такъв консенсус изисква нов баланс между социалния и икономическия стълб на стратегията за вътрешния пазар. Сега знам, г-н Барние, че Вие действително осъзнавате това и Ви поздравявам за личните Ви усилия за постигане на такъв балансиран консенсус. Но, за съжаление, други членове на колегията не споделяха това разбиране и въпреки че в съобщението има добри елементи, както отбелязаха моите колеги, не считаме, че в момента то осигурява база за такъв консенсус. Надявам се, че нашите групи в Парламента ще могат да работят ефективно заедно в стремежа си да намерят точния баланс и да постигнат такъв консенсус, като също така се надявам, че в края на консултационния период колегията на Комисията ще вземе това предвид и ще изготви балансиран пакет, основан на консенсус.

Много бих искал, г-н член на Комисията, да видя текста във връзка с предложения 29 и 30 с активирана функция за проследяване на промените (track-changes); мисля, че би било любопитно да се види кой е отговорен за промените и какви конкретни формулировки са използвани в този случай. Някои членове на Парламента споменаха социалната клауза – предложение 29 – а аз мисля, че предложение 30 е много важно. Отбелязвам, че в него се споменава за необходимостта от „законодателно предложение, което може да съдържа или да бъде допълнено с обяснение за упражняването на икономическите свободи в контекста на единния пазар“. Един възможен прочит на този текст, г-н член на Комисията, е, че той касае така наречения Регламент Монти ІІ. Надявам се, че това е така, защото в такъв случай той директно разсейва опасенията ни относно социалната клауза. Ще работим с Вас по този въпрос през следващите месеци.

  Kay Swinburne (ECR). – (EN) Г-н председател, сред 50-те цели на Комисията, включени в съобщението за Акта за единния пазар, преброих 13, които имат отношение към работата ми в парламентарната комисия по икономически и парични въпроси, но всичките 50 засягат моите избиратели и хората, които бях избран да представлявам. По принцип много от тези проекти на ЕС, ако бъдат изпълнени добре, ще доведат до огромни положителни резултати за всички мои избиратели в Уелс. По-специално малките и средните предприятия са от решаващо значение за икономиката на Уелс и за Европа като цяло. Затова приветствам предложенията, касаещи както достъпа до финансиране посредством капиталовите пазари, така и осигуряването на възможност за фондовете за рисков капитал, установени в някоя държава-членка, свободно да развиват дейност и да инвестират в дружествата в ЕС.

Г-н Марио Монти ясно посочва в последната си разработка, че единният пазар e в застой. Необходимо е да възстановим процеса и по този начин да напомним на нашите избиратели, че ЕС не само регулира и създава бюрокрация на висока цена, а трябва и действително може да доведе до осезаеми ползи за предприятията и търговията, както и за потребителите и физическите лица. Именно в това се състои реалната добавена стойност на ЕС.

  Sandra Kalniete (PPE). – (EN) Г-н председател, групата на Европейската народна партия винаги е била голям поддръжник на единния пазар и мога тържествено да заявя, че ще направим всичко възможно, за да станем свидетели на превръщането на тази инициатива в живо дело, така че през 2012 г. да можем да честваме годишнината от зараждането на единния пазар с гордост, а не със съжаление.

Бих искала да повторя онова, което професор Монти каза вчера по време на първия Форум по въпросите на единния пазар. Той заяви, че инициативата за единния пазар не е водеща инициатива, тъй като самият пазар не е водещ. Но той създава необходимите предпоставки, за да напредват останалите водещи елементи. Убедена съм, че в своя доклад относно Акта за единния пазар Парламентът ще потърси подходящия баланс между неговото социално измерение и стимулирането на стопанската дейност и на растежа.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ще обърне особено внимание на бизнес средата на малките и средните предприятия и ще допринесе за разработката на конкретни идеи за управлението на единния пазар. Благодаря на г-н Барние за тази много навременна инициатива и за неговата визия. Той има пълната ни подкрепа.

  Małgorzata Handzlik (PPE). – (PL) Актът за единния пазар е добра вест за вътрешния пазар, както и за предприятията, потребителите и гражданите. Доволна съм, че Комисията представи такава амбициозна програма за завършване изграждането на общия пазар. По време на вчерашния Форум по въпросите на вътрешния пазар, на който членът на Комисията за пръв път представи програмата, състояща се от 50 предложения, бяха изразени различни мнения относно акта. Сред тях преобладаваше виждането за необходимостта от холистична визия за изграждането на общия пазар, която да спомогне за завършването на този проект, започнат преди повече от 20 години. Важно е да се създаде действително единен, ориентиран към гражданите пазар, където хората няма да се натъкват на проблеми при откриването на банкови сметки, регистрирането на автомобили, признаването на квалификацията им, прехвърлянето на пенсионни права или поръчката на стоки и услуги от други държави-членки по интернет.

Според мен обаче постигането на свободно движение на услуги продължава да бъде приоритет, а това, от своя страна, изисква по-нататъшни усилия за прилагане на Директивата за услугите. Все пак трябва да се съглася с изявлението, направено вчера от професор Марио Монти. Той посочи, че много от инициативите, съдържащи се в Акта за единния пазар, са ни известни отдавна, така че те не са нито нови проблеми, нито нови решения. Затова призовавам Европейската комисия, държавите-членки и уважаемите членове на ЕП да ускорят процеса и да въведат законодателството, което е от съществено значение за гражданите, потребителите и предприятията.

  Regina Bastos (PPE). – (PT) Бих искала най-напред да поздравя г-н Барние за представянето на този важен документ. Както се констатира в него, влиянието на кризата, което изпитваме в момента, се усеща във всички сектори на обществото и икономиката ни и всява страх и недоверие към единния пазар сред населението.

Същият този единен пазар обаче е едно от най-големите оръжия на Европа за противодействие на настоящата криза. Ето защо ние горещо приветстваме това съобщение, което показва наличие на нови амбиции за политики относно единния пазар и ни позволява да възстановим доверието в нашия модел на социална пазарна икономика. В сегашната ситуация Европейският съюз трябва да обърне особено внимание на своите 20 милиона малки и средни предприятия. Като се има предвид това, един от приоритетите на ЕС следва да бъде създаването на механизми, които да решат проблема с достъпа на тези дружества до кредити.

Бихме искали също така да откроим предложението на Комисията да се направи оценка на Акта за малките предприятия до края на 2010 г., за да се улесни функционирането на тези дружества, по-специално чрез опростяване на бюрократичните и данъчните процедури и поставяне на по-голям акцент върху социалната отговорност. Надяваме се, че 50-те мерки, внесени за разглеждане тук, могат да допринесат за по-нататъшното развитие на вътрешния пазар и за извличане на максимална полза от него, тъй като това може да се окаже източник на допълнителен растеж за европейската икономика.

  Sophie Auconie (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в момент, когато европейските граждани повече от всякога се нуждаят от една Европа, която проявява солидарност и демонстрира амбиция, от една социална, но динамична Европа, бих искала тук да отдам дължимото на подхода на г-н Барние. Този подход, Актът за единния пазар, е всеобхватен, общ подход към единния пазар, колективен подход. Вие, г-н Барние, успяхте да привлечете около дискусионната маса редица членове на Европейската комисия, заинтересовани от целия този документ, при това с открит подход, тъй като днес се явявате тук, за да откриете разискванията по документа, така че всеки един от нас да може да го обогати със собствените си мисли; това е „граждански“ подход, тъй като Вашето желание е отново да поставите гражданина в центъра на вътрешния пазар, както и предприятията, и аз мисля, че това ще бъде на практика главното предизвикателство през идните месеци и години.

Нещо повече, този подход се основава на политика, а аз считам, че преди всичко друго Европа се нуждае от повече политика, като това несъмнено е едно от задълженията на нашия Парламент. Що се отнася до съдържанието, г-н Барние, бих искала да се съсредоточа върху въпроса за услугите от общ интерес. Подобно на Вас считам, че изпитваме по-голяма потребност от правна сигурност, отколкото от законодателна уредба. В становището на Комисията по икономически и парични въпроси, което предстои да представя, аз говоря за пътна карта за организационните структури; вие говорите за инструментариум. Позициите ни вече се сближават, макар че на семантично ниво и двамата ще трябва да направим по една крачка. Мисля, че ще трябва да поработим по-специално върху този инструментариум, който ще бъде истинско предизвикателство, а също така и върху прозрачността по отношение на всички, които използват и се стремят към предоставяне на услуги от общ интерес.

  Damien Abad (PPE). – (FR) Г-н председател, Европа се намира в повратна точка и неин дълг е да проявява амбиция и инициативност в борбата с една икономическа и финансова криза, която, разбира се, засяга в значителна степен европейските граждани. Бих искал да приветствам инициативата на г-н Барние; той заслужава да бъде поздравен за използвания от него метод, който възнамерява да разгърне през следващите години. Приветствам и промяната в подхода на Комисията към вътрешния пазар. Усеща се целеустременост и воля за съвместна работа за успеха на този прекрасен проект за вътрешния пазар.

По отношение на съдържанието с радост забелязвам, че най-сетне се разглежда външният аспект на нашия вътрешен пазар както във връзка със стимулирането на нашите предприятия, така и от гледна точка на защитата на нашите граждани. Само ако сме вътрешно силни, ще сме в състояние да оказваме влияние във външен план. Вижте, аз, както и Вие, съм твърд привърженик на вътрешния пазар, но не в старите му варианти и затова в заключение ще припомня думите на Жак Делор, който заявява, че отказва да приеме една Европа, която би била просто пазар, зона за свободна търговия, без душа, без съвест, без политическа воля и без социално измерение. Благодарение на Акта за единния пазар имаме такава политическа воля и душа.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, позволете ми да приветствам този Акт за единния пазар, и по-специално включването на социалните и социално-икономическите концепции. Предполагам, че в това отношение не са липсвали трудности за участниците в настоящата Комисия. Позволете ми въпреки това да посоча три примера, по отношение на които продължавам да бъда изпълнен с очаквания, но на този етап се чувствам все още твърде неудовлетворен.

На първо място, нещо, което спомена и г-жа Gebhardt: колективните искове. Те са обект на консултации от 20 години насам. Комисията е в консултативен режим още от огласяването на инициативата на нейния член Ван Мирт. Несъмнено аз се надявам, че един ден ще станем свидетели на решаването на този проблем.

Следващият пример е свързан с пътниците. Вие се позовавате на изригването на исландския вулкан, за да внесете изменения поне в регламента относно пътниците, които използват въздушен транспорт, а ние от 10 години призоваваме за всеобхватен регламент относно правата на всички пътници. Кога ще разполагаме с такъв? Мисля, че в това отношение започва да се проявява основателно нетърпение.

Да не говорим за проблема с услугите от общ интерес. Очакваме рамкова директива. Какво ще получим? Твърдите, че ще има съобщение и действия.

Г-н член на Комисията, надявам се, че като прагматик ще превърнете този Акт за единния пазар в нещо повече от каталог на добрите намерения.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE). – (PL) Бих искала да споделя с вас едно преживяване, свързано с моя днешна среща с един млад журналист относно вчерашното изслушване, посветено на Акта за единния пазар. Журналистът беше силно впечатлен и говореше с голямо учудване за документа. Заяви, че това е сензационен и революционен документ и попита защо за него не се говори в по-широк план и защо не е в центъра на европейския дебат.

Всъщност ние сме тези, които трябва да поставим представения от члена на Комисията документ за общия пазар, състоящ се от 50 точки, в центъра на европейския дебат в нашия Парламент, в другите институции, в държавите-членки и в медиите. Документът е много важен и много конкретен. Всички знаем, че най-съществените въпроси са тези за мира, демокрацията и правата на човека, но по-пряко практическо значение за всеки един от нас има онова, което улеснява ежедневието ни – общият пазар. Твърди се, че това е нашата водеща програма. Но както отбеляза професор Монти, без самата тя да е водеща, тя създава необходимите предпоставки, за да напредват останалите водещи елементи. Ние сме тези, които трябва да помогнем на нашите граждани, като направим тези предпоставки благоприятни за тях.

  Bernadette Vergnaud (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, няколко месеца след доклада на професор Монти, в който беше отправен призив за необходимото възстановяване на ориентирания към гражданите вътрешен пазар, приветствам отговора на Комисията. Онова, което особено ярко се откроява в съзнанието ми, е усъвършенстваното признаване на професионалната квалификация, подкрепата за малките и средните предприятия, новото законодателство относно обществените поръчки и концесиите за услуги, както и правната сигурност за социалната икономика. Затова приветствам тази амбиция.

Със съжаление обаче констатирам, че сред 50-те предложения липсват ясно определени приоритети. Обезпокоен съм от стратегията на различните генерални дирекции и членове на Комисията да се действа „на парче“ и призовавам г-н Барозу да се ангажира в по-голяма степен, за да се избегнат несъвместимите предложения.

Накрая, изразявам неодобрение от липсата на каквато и да било реална ангажираност с услугите от общ интерес, като се има предвид, че от години настояваме за защитно законодателство, което сега е възможно по силата на Договора от Лисабон. Поради тази причина, г-н Барние, изчаквам да видя окончателните текстове, преди да взема решение и евентуално да Ви подкрепя в това голямо предизвикателство за бъдещето на Европа и всички нейни граждани.

  Pablo Arias Echeverría (PPE). – (ES) Г-н член на Комисията, бих искал да се възползвам от тази възможност, за да приветствам съобщението, което ни представихте. Мисля, че това е добра инициатива за продължаване на усилията за усъвършенстване на единния европейски пазар. Считам, че е от първостепенно значение да се проведе дебат по 50-те предложения, които споменахте във вашето изказване. Надявам се, че в рамките на Парламента ще мога да изиграя активна роля за подпомагане на премахването на пречките пред електронната търговия в Европа.

Много от сегашните препятствия пред електронната търговия вече са установени и дори има конкретни предложения за превъзмогването им. Може да се каже, че разчитаме на политическата воля за преодоляването на тези препятствия. Мисля, че това съобщение е добро начало и затова считам, че трябва да го подкрепим чрез активни действия.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, благодаря ви за посланието. Ще се опитам да отговоря на всеки един от вас, без претенции за изчерпателност. Сигурен съм, че ще имаме възможност да се срещаме отново. Ще започна отговора си с онова, което каза първият от вашите оратори, г-н Schwab, когато отбеляза първоначалната амбиция да възродим и останем верни именно на социалната пазарна икономика. Той добави – и аз съм съгласен с него – че отдаваме голямо значение на всяка от тези три думи: социална пазарна икономика. Това е важно и, естествено, тези три думи са включени в Договора от Лисабон, където те се съчетават с амбицията за много висока конкурентоспособност.

Уважаеми членове на ЕП, на практика това е амбиция, която лежи в основата на Акта за единния пазар – висококонкурентна социална пазарна икономика, а за да я постигнем, нашето убеждение, и по-специално моето убеждение, е, че – повтарям – за да постигнем конкурентоспособност и растеж, е необходима помощта на всеки гражданин, на всяко предприятие и на всяка общност.

Това няма просто да ни дойде даром; макар че ни предстои изготвянето на закони и създаването на рамки, именно от гражданите, предприятията и общностите зависи да се използват шансовете и възможностите, свързани с този вътрешен пазар. Това е амбицията. Разбира се, бих казал на г-н Schwab и на много от вас, че в края на това обсъждане определено ще трябва да вземем решение относно по-важните и по-конкретните приоритети от тези, които самите ние успяхме да определим, макар че вече сме идентифицирали 29 или 30 главни приоритета сред 50-те. Бих добавил, че в доклада на г-н Марио Монти имаше много повече идеи.

Бих искал обаче да изразя своето съгласие и с казаното по-рано от г-н Creutzmann и г-жа Corazza Bildt. Повтаряйки донякъде анализа, който направих по-рано в своето изказване, те отбелязаха, че трябва да се вгледаме в онова, което се случва в много от нашите страни поради кризата, поради липсата на разбиране и поради въпроса: „Какво ни предлага пазарът?“, на който се отговаря: „Не много“. Това създава чувство на страх и неразбиране, а зад всичко това виждаме възход на плурализма и протекционизма.

Действително първата жертва на протекционизма би бил единният пазар. Именно затова трябва да се противопоставяме на тези опити и изкушения за въвеждане на протекционистки мерки чрез действия, чрез динамичност, чрез инициативи.

Г-н Harbour посочи, че това е нов ангажимент. Г-н председател, спомням си, че по време на моето изслушване на 13 януари изрично отбелязах, че в рамките на петте години, които ще прекараме заедно, ще се постарая да съгласувам, заедно с някои от моите колеги – защото не съм единственият член на Комисията, вероятно има 15 или 16 членове на Комисията, които наследиха доста голям дял от законодателството – 1 500 текста, които трябва да бъдат приложени, при това интелигентно, спрямо пазара.

Хиляда и петстотин текста! Аз обаче споменах, г-н Harbour, че възнамерявам да работя, за да помиря гражданите и предприятията с този вътрешен пазар и Вие сте прав, като подчертавате възможността, която сами можем да си предоставим чрез това обсъждане и чрез предложенията на Комисията чрез изчерпателен и холистичен план за действие – тук повтарям насърчителните слова на г-н Grech.

Г-н Harbour спомена повишаването на конкурентоспособността. В Акта за единния пазар ще намерите множество практически предложения, по които ще работим във връзка с правната и данъчната среда на предприятията, и по-специално на малките предприятия – прегледът на счетоводните директиви през 2011 г., общата консолидирана основа на корпоративния данък – моят колега г-н Шемета работи по нея – новите стратегии за ДДС и взаимното свързване на търговските регистри.

Това са редица практически предложения, с които се цели опростяване на регулаторната, фискалната и финансова среда на малките и средните предприятия. В допълнение мога да посоча програмата в областта на цифровите технологии, по която работя заедно с моята колега Нели Крус, която проявява голяма решителност в своята дейност. Следва да спомена и сектора на търговията на дребно и много други идеи, които г-жа Handzlik вече засегна бегло.

Бих искал да се спра по-конкретно на въпросите, касаещи социалното измерение, с които също съм ангажиран. Г-н Triantaphyllides и г-н Hughes ги споменаха в самото начало на вашата дискусия, както и г-жа Gebhardt и г-жа Turunen. Г-жо Turunen, ние сме разисквали тази тема и сме заемали позиции, които, бих могъл да добавя, не са непременно такива, каквито се съобщават във вестниците. По мое мнение един такъв дебат в рамките на колегията е нещо нормално, напълно нормално. Всъщност обратното не би било нормално.

Защото ние сме 27 души с различни виждания и традиции и с различно гражданство, а когато работим всички заедно, ние се обединяваме около тези предложения. Полагаме усилия, за да открием центъра на тежестта на общия европейски интерес при изготвянето на предложенията, които впоследствие ще бъдат разисквани от вас тук, в Парламента, както и в Съвета на министрите, за да бъдат допълнени и подобрени.

Така че имали сме полемики, което е нормално, за да открием точния баланс между икономическите свободи, залегнали в Договора, свободното движение и легитимните свободи и права на социалните партньори, по-специално по отношение на колективните искове.

Считам за съвсем редно наетите лица, точно както предприятията, да имат ясна и надеждна рамка, която да съблюдават в своята работа.

Ето такъв ще бъде духът, в който ще се съгласуват мерките на Комисията. Ние ще се погрижим, въз основа на новата стратегия за прилагане на Хартата на основните права, да се зачитат правата, гарантирани от Хартата, включително правото на завеждане на колективни искове. Комисията ще приложи съвсем точно хоризонталната социална клауза, формулирана в член 9 от Договора, като извърши предварителен задълбочен анализ на социалното въздействие на всички тези законодателни предложения относно единния пазар. Във всички случаи продължавам да подкрепям идеята да се въведе при необходимост разпоредба, указваща как ще бъдат гарантирани колективните права във връзка с новото законодателство.

С други думи, това ще включва оценка, във всеки отделен случай, на необходимостта от такава клауза. Това е тема, която ще разискваме с вас през следващите няколко месеца с цел, ако е възможно, да се подобрят още повече предложенията на Комисията. Такъв ще бъде подходът, г-жо Vergnaud и г-жо Auconie, и към рамката за качеството, с която се ангажира председателят Барозу, по отношение на услугите от общ интерес.

Бих искал също така да кажа на г-н Grech, че предложенията относно потребителите все още не са завършени; работим по този въпрос с г-н Дали. С право предупреждавате, г-н Grech, за крехкостта на вътрешния пазар – нищо не е окончателно. Именно затова ни е необходима тази съпричастност, тази подкрепа от страна на гражданите, за да укрепим трайно този вътрешен пазар, защото той е една възможност; той трябва да е в много по-голяма степен зона на възможностите, отколкото зона на ограниченията.

Г-жо Gebhardt и г-н Tarabella, вие засегнахте бегло въпроса за колективните искове. Няма да се откажем от този въпрос. Той заслужава да бъде истински проучен, както показаха редица разисквания тук, в Парламента, както и в Комисията. Тримата ми колеги – г-н Дали, г-жа Рединг и г-н Алмуния – работят по този въпрос и ще формулират заключения въз основа на консултациите, които съвсем скоро започнахме, относно въвеждането на колективните искове в подходящия момент и възможно най-скоро.

Освен това бих искал да кажа на г-жа Comi, че съм съгласен с нея относно връзката, която трябва да установим между Акта за единния пазар и съобщението на г-н Таяни относно промишлената политика. Работим по това заедно, по-специално в областта на стандартизацията.

Г-н Salvini спомена регионите и по-специално своя собствен регион. Аз обаче бих искал да изразя твърдото си убеждение, че вие следва да пренесете дебата, който започваме тук, както обикновено, в регионите. Ще изпратя този документ на 23-те езика на Съюза на всеки излъчен национален представител във всяка една от вашите страни. Ще го изпратим до регионите, до синдикатите, както и до съсловните и стопанските организации, така че обсъждането да бъде възможно най-децентрализирано. Докато слушах г-н Salvini, се върнах мислено назад и към един голям ангажимент, поет от тогавашния председател – Делор, по същото време, когато се създава единният пазар. Това е ангажимент относно политика на сближаване, чийто радетел съм от дълги години, с която се цели недопускане на каквито и да било регионални различия на този вътрешен пазар. Така че тези неща вървят ръка за ръка.

Г-жа Thun Und Hohenstein спомена настоящото обсъждане; тя изразява преданост към него и по-специално към идеята за форума, която дължим на нея. Всяка година ние ще организираме такъв форум по въпросите на единния пазар и ще актуализираме класацията „Топ 20“, тоест двадесетте области, в които е постигнат реален напредък. Надявам се, че те няма да са едни и същи в продължение на пет години, че ще има промени и че можем да елиминираме някои от тях и да отбележим напредък, но във всички случаи ще организираме такъв форум.

Бих искал също така да откликна на това, което г-н Abad каза за външното измерение. Несъмнено трябва да сме вътрешно силни и издръжливи, за да тръгнем да завладяваме други пазари, да удовлетворяваме други потребности в останалата част от света, без да сме наивни и с желание за откритост и реципрочност. Моят колега, г-н Де Гухт, също изрече някои много силни слова вчера, с които съм съгласен, във връзка с изискването за реципрочност, което трябва да присъства в деловите ни взаимоотношения с главните региони и страни, които са партньори на Европейския съюз.

Накрая, няколко думи като отзвук на казаното по-рано от г-н Kožušník, когато ни призова да бъдем смели. Да, г-н Kožušník, аз ще ръководя това обсъждане с цялата сила, която притежавам, но не мога да го ръководя сам навсякъде, във всяка отделна страна. Ще го ръководя утре във Вашата страна, защото ще бъдем заедно в Прага и ще го ръководя по най-добрия начин, на който съм способен, във всички страни. Не можем да постигнем успех, ако сме сами; тук е важно да работим заедно. Тринадесетте членове на Комисията, които ще се ангажират с представянето на предложенията през февруари, също ще участват заедно с нас, както и всички други. Парламентът, регионите, икономическите и социални партньори, както и излъчените национални представители, трябва да вземат участие в това обсъждане.

Този документ не е нещо, което можете да приемете или отхвърлите по собствено усмотрение, госпожи и господа. Той все още може да бъде усъвършенстван. Ние считаме, че можем да го подобрим, да определим приоритетите в него и преди всичко да го представим заедно с вас, защото е налице неотложната потребност да възстановим растежа и конкурентоспособността заедно с гражданите и предприятията.

  Председател. – Разискването приключи.

  António Fernando Correia De Campos (S&D), в писмена форма. – (PT) 1. Положени са впечатляващи усилия за обединяване на 1 500 разпръснати законодателни акта. 2. В съобщението се прави общ преглед на 50 инструмента за изграждане на единния пазар, които до този момент са използвани нецеленасочено и откъслечно. За пръв път придобиваме представа за всичките средства, с които разполагаме. 3. Бъдещето следва да се определя от придобития опит. При някои мерки са постигнати големи успехи, докато други са все още наполовина реализирани или дори са на съвсем начален етап. На други може да се гледа като на неуспешни, когато се направи сравнение с техните цели. Сега повече от всякога можем да използваме онова, което в науката се нарича „естествен експеримент“. 4. Не можем да се оплачем от липса на технологични ресурси; електронната търговия, електронните обществени поръчки и всичко, свързано с Програмата в областта на цифровите технологии за Европа и с цифровия единен пазар, са инструменти, които все повече се използват. Съществува технологията, както и потребността от нея. Липсва единствено инициативата. 5. Налице е нещо уникално – стратегията „Европа 2020“ с индикатори и цели. Тя трябва да се използва добре. Кризата се задълбочава, а укрепването на вътрешния пазар може да спомогне за намирането на решение. 6. Това е много амбициозен проект. Готова ли е Комисията да се възползва максимално от този импулс? Готова ли е да признае, че изпълнението на този проект трябва да започне в сегашния му вид, без безразборни придатъци?

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Формулировките, с които членът на Комисията, г-н Барние, постави началото на настоящото разискване, са просветителски и поучителни от различни гледни точки. В крайна сметка пазарът е на практика основната причина и висшата цел на процеса на европейската интеграция, както той изрично ни напомни. Тази визия, която беше изразена тук по такъв прям и ясен начин, е доста показателна за капиталистическия характер на този интеграционен процес, който Договорът от Лисабон институционализира и засили. В момент, в който европейците търпят последиците от капиталистическата криза, за чието възникване спомогнаха Европейският съюз и неговите политики, Комисията се явява тук, за да представи по-нататъшното следване на същия път, който ни доведе до това затруднено положение, като решение на кризата. Засилването на вътрешния пазар, гарантирането на по-големи печалби за големите икономически и финансови групировки на европейските сили е коренът на растящото неравенство в ЕС – между държавите и в рамките на всяка държава. Това води до непрестанното отслабване на най-уязвимите икономики, до приватизацията на ключови отрасли от стопанството, до превръщането на все повече области от социалния живот в стока и до атакуване на обществените услуги. „Запазване на статуквото“ е преобладаващият повик в ЕС. „Сближаването“ все повече се превръща в обикновен лозунг без каквото и да е практическо значение.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) Съобщението на Европейската комисия „За Акт за единния пазар“, разработено въз основа на доклада на професор Монти, е изключително важен документ, в който са формулирани мерките, които следва да бъдат предприети от ЕС в областта на вътрешния пазар през следващите десетина години. Сред инициативите, представени от Комисията, искам да наблегна по-специално на онези, които са свързани със създаването на „цифров“ вътрешен пазар, тъй като считам, че това е бъдещето на европейската икономика. Без да омаловажавам добрите намерения на Комисията, оставам с впечатлението, че тя обръща повече внимание на „защитата“ на творческия потенциал, отколкото на отстраняването на препятствията за развитието на търговските услуги в интернет. Пример в това отношение е броят на планираните законодателни проекти. Съобщението съдържа не по-малко то 50 инициативи, касаещи вътрешния пазар в неговия най-широк смисъл, но въпреки това не открих никъде да се споменава една тема, по която работя от няколко години и която е свързана със създаването на единни условия за достъп до медийни услуги в общия пазар. Имам предвид насърчаване на използването на субтитри в телевизионните предавания в целия ЕС, което значително улеснява достъпа на хората с увреден слух до медиите, както и изучаването на чужди езици. Надявам се, че в близко бъдеще Европейската комисия ще насочи вниманието си към този въпрос.

  Othmar Karas (PPE), в писмена форма. – (DE) Факт е, че Актът за единния пазар е революционен. Той е най-значимата работна програма на настоящата Комисия. Това е третият ни голям проект след въвеждането на еврото и разширяването на ЕС. Нужна ни е по-голяма динамика, повече решителност, смелост и европейско съзнание, за да можем да осъществим 50-те предложения. Единният пазар трябва да се превърне във вътрешен пазар за 500 милиона души, защото той представлява нашият потенциал за растеж, заетост и конкурентоспособност. Има много съкровища, които все още не са открити. Освен това единният пазар ще превърне така наречените нетни вносители, каквито са Австрия и Германия, в големи нетни получатели. Оползотворяването на потенциала означава освобождаване на единния пазар от неговите окови, превъзмогване на протекционизма и национализма и предпочитание за възприемане на ЕС като континент. Дали ще бъде постигнат успех в това отношение зависи предимно от нас, политиците. Така че да се залавяме за работа!

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Всички можем да изразим съгласие с намерението на Европейската комисия да се постигне конкурентоспособна социална пазарна икономика. Докладът на Комисията съдържа конкретни предложения за засилване на единния пазар. Надяваме се, че те ще бъдат изпълнени. Според г-н Барние трябва да се възползваме от възможностите на единния пазар, които не са оползотворени до този момент. Действително могат да се изброят множество постижения, които са улеснили битието ни в рамките на ЕС. Но промените, които настъпват в света, изискват допълнителни мерки. Единният пазар може да се унифицира още повече. Оценявам идеята, че пазарите трябва да служат едновременно и на икономиката, и на гражданите на ЕС. Правата на гражданите и икономическите въпроси се уреждат в отделни документи. Надяваме се, че причината за това е стремежът да се уравновесят тези два полюса на пазара. Ролята на ЕС като инициатор и координатор на укрепването на единния пазар е неоспорима. Но без ангажимент за изпълнение от страна на държавите-членки ще трябва да чакаме дълго за добра социална система, високи образователни стандарти и конкурентни работни места. Въпреки че някои поставят под съмнение значението на общественото обсъждане, аз смятам, че всички заинтересовани страни трябва да имат възможност да изразят мнението си. Също така считам, че инициативата за обсъждане на въпроси, касаещи единният пазар, в рамките на ежегоден форум е положителна. Логично е участниците в този дебат да са институциите, държавите-членки, предприятията и гражданите – с други думи, всички, които са ангажирани с единния пазар. Освен това форумът ще спомогне за повишаване на осведомеността за единния пазар като част от нашето ежедневие.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Напълно подкрепям съдържанието и графика на Акта за малките предприятия. Единният пазар е най-интегрираната форма на общия пазар, тъй като е насочен предимно към премахването на пречките – физическите пречки (границите), техническите пречки (стандартите) и фискалните пречки – между държавите-членки. Това е ключът към интеграцията и устойчивия растеж в Европа. Настоящата икономическа криза отново подчерта голямото значение на единния пазар, когато става дума за осигуряване на успеха на европейския проект. Освен това ние призоваваме за нова политическа воля да се устои на изкушенията за икономически национализъм и да се използва целият потенциал на всички. Кризата увеличи риска от неправомерно използване на държавна помощ, предназначена за подпомагане на най-важните национални фирми. В замяна на това решението на проблема за съживяване на цялата европейска икономика (а това е решението за единния пазар) води до отстраняване на постоянните пречки за свободното движение на стоки, хора и услуги, както и до равно третиране на икономическите субекти и гражданите в целия ЕС.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Актът за единния пазар е инициатива, която силно приветствам и подкрепям. Бих искала обаче да спомена един проблем, който долавям тук и който съвсем не е периферен. Става въпрос за дългосрочната комуникационна стратегия не само за този документ, а за единния пазар като цяло. В точка 48 от доклада Комисията заявява, че води засилени консултации и диалог с гражданското общество, при които ще се обръща специално внимание на гаранциите за отчитане на мненията на потребителите. Ако Комисията действително държи на мнението на обикновените потребители, тя трябва да направи много повече от преди за популяризирането на този доклад в медиите. Например в Чешката република и в Словакия, за съжаление, липсва каквото и да е медийно отразяване на официалното представяне на този основополагащ документ. Сякаш тук това не е тема, заслужаваща внимание. Следователно информационната кампания за ползите от единния пазар не трябва да се провежда единствено на равнището на европейските институции, а да бъде по-децентрализирана както на национално, така и на регионално ниво. Следва да се акцентира предимно върху ползите, произтичащи от единния пазар и върху решаването на ежедневните проблеми на потребителите на вътрешния пазар, като например банковите такси, сравняването на цените на стоките и т.н. Затова призовавам Комисията да подобри комуникационната си стратегия, ориентирана към крайните потребители, така че гражданите да бъдат по-добре информирани за ползите от единния пазар.

18. Партньорства за целите на иновациите (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването по въпроса, изискващ устен отговор O-0158/2010, зададен от Judith A. Merkies, от името на групата S&D, Paul Rübig, от името на групата PPE, Jorgo Chatzimarkakis, от името на групата ALDE, Philippe Lamberts и Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE, Evžen Tošenovský, от името на групата ECR, и Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL, към Съвета относно партньорствата за целите на иновациите (B7-0560/2010)

  Judith A. Merkies, автор. – (NL) Г-н председател, 90% от хората считат, че иновациите ще ни дадат „зелена“, по-конкурентна икономика, и ние сме съгласни. Очевидно обаче, не е съвсем ясно доколко е належащ въпросът, тъй като Европейският съвет реши да не се обсъжда „Съюза за иновации“ до февруари-март следващата година.

Защо? Да не би всички належащи, сериозни предизвикателствата пред обществото вече да са преодолени? Решени ли са вече проблемите, свързани с енергетиката, ресурсите и застаряването? Не, не са и затова трябва спешно да обсъдим стратегията за иновации. Въпросите са многобройни. Какво точно представляват партньорствата за иновации? Стратегията за иновации на Комисията е ясна, но този въпрос остава отворен.

Ясно е, че не следва да има нови – или поне напълно нови – инструменти, а по-скоро по-добри инструменти. Дългосрочната сигурност е важна, но искаме добре функциониращ инструмент с визия до 2020 г. Важното е партньорствата за иновации да бъдат максимално ясно определени, да имат реално въздействие, да бъдат технологично неутрални, в близост до пазара и да имат ясен краен срок; както и да участват всички важни партньори, а също и промишлеността, правителствата, научноизследователските институти и най-вече гражданите, които са движещата сила за иновациите и техния успех.

Хубаво е, че се гради върху съществуващите силни страни с „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“ – всъщност по-скоро здравословен начин на живот, а не остаряване в добро здраве – и изглежда, че в действителност остаряването в добро здраве започва от зачеването. Всички партньорства трябва да се характеризират с ефективен и интелигентен подход към природните ресурси и трябва да започнат с най-неотложните проблеми: енергията и изчерпването на суровините. В това отношение, са необходими повече иновации.

Това изисква пълно ангажиране на Съвета и ентусиазъм, за да проработи стратегията за иновации. Скриването в рамките на националните граници не е вариант. Икономиката не е само еврото, банковият сектор или Пактът за стабилност и растеж. Става въпрос за работни места в Европа и за по-добра позиция на Европа в света, а как да се постигне това, ако не с помощта на иновациите?

  Amalia Sartori , автор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, предложението на Комисията в документа относно „Съюза за иновации“, приет на 6 октомври 2009 г., е неразделна част от стратегията „Европа 2020“. Целта на инициативата е да предложи стабилен, ефективен и устойчив отговор на основните проблеми в нашето общество.

Сред многото предложени мерки и различните цели, които Комисията си е поставила за постигането на истински „Съюз за иновации“, един от най-новаторските елементи са т. нар. „партньорства за иновации“. За постигането на заложените цели трябва да се изберат подходящите партньорства. За целта Комисията определи редица приоритетни предизвикателствата, пред които нашето общество ще трябва да се изправи през следващите години и десетилетия. В това отношение, Парламентът реши да изрази становището си в резолюцията, по която аз съм докладчик от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). След кратки преговори всички докладчици от различните политически групи подписахме резолюция, така че няма забележки, които да направим.

Считам, че е важно да подчертая големия ни принос да се гарантира, че двете партньорства, които ще бъдат стартирани след пилотната инициатива относно „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“, ще засягат „интелигентните градове“, за да могат да се проведат редица футуристични експерименти в различни европейски градове за постигането на целите 20/20/20 и за осъществяването на стратегията за неенергийните суровини, тъй като трябва да предоставим конкретни отговори на многобройните и сериозни проблеми, които засягат обществото в тази област.

През следващите месеци работна група на Комисията ще определи по-подробно управлението, финансирането, критериите за подбор и бюджета на инициативите, които ще бъдат предприети в рамките на първото партньорство.

  Jorgo Chatzimarkakis, автор. – (DE) Г-н председател, с какво точно се занимава европейската политика в областта на иновациите? С какво се занимава европейската научноизследователска политика? Ако си зададем този въпрос и ако трябва да попитаме гражданите на улицата, ще видим само празен поглед. Това е така, защото не е ясно каква е добавената стойност на европейските научни изследвания и иновации. Поради тази причина приветстваме факта, че предложението на члена на Комисията Гейгън-Куин започва с определението за иновации. Какво са иновациите? Иновациите са превръщането на познанията в пари, продукт или патент. Това е нещо ново. Радвам се, че Комисията върви по този път. Нуждаем се обаче и от проекти, които могат да бъдат разбрани от хората на улицата, така че европейските данъкоплатци да разбират какво правим тук с парите им. В това отношение, виждам голям потенциал в увеличаването на продължителността на здравословния начин на живот с две години. Това ще е проект, който всеки ще разбере. Затова се радвам, че първото предложено партньорство за иновации е посветено именно на постигането на тази цел. Още две години – това ще бъде разбрано от всички и е нещо, което трябва да направим. В това отношение, имате нашата подкрепа.

Искам да подчертая, както г-жа Merkies също спомена, че ако погледнем вече съществуващите инструменти, имаме Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ), Общностите за знание и иновации (ОЗИ), съвместните технологични инициативи (СТИ), т. нар. Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (CIP) – всичко това са вече съществуващи програми. Ако добавим още една програма, трудно ще се ориентираме в тази област. Не трябва да го правим. Партньорствата за иновации имат за цел да съдействат за въвеждането на ред и съчетаването на всичко в единна система. Затова ще го приемем само ако всичко стане по-ясно за данъкоплатците. Винаги трябва да знаем отговора на въпроса кое носи повече добавена стойност за Европа. Ако го знаем, ще дадем пълната си подкрепа.

  Evžen Tošenovský, автор. – (CS) Инициативата на Комисията за създаване на пилотна програма във връзка с партньорството за иновации на тема „Активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“ със сигурност е интересна стъпка от страна на Комисията. За мен фактът, че Комисията избра този пилотен проект, показва колко значим за целия Европейски съюз е проблемът, свързан със застаряването на населението. Като пилотен проект това е много трудна задача, защото методите за осигуряване на сигурност за по-възрастните граждани са много различни на територията на Европейския съюз. Причините за това могат да бъдат открити в различното историческо развитие на отделните държави и в различните начини, по които подхождат към въпроса. Затова ще ни бъде интересно да видим как Комисията ще намери наистина новаторски подход за решаване на сложния проблем. Надявам се, че решението няма да остане единствено под формата на общо описание, а ще бъде от реална помощ в тази област.

Два допълнителни въпроса по отношение на партньорствата за иновации се появиха в разискванията ни с колегите: „интелигентните градове“ и суровините. От гледна точка на настоящите перспективи и очакваните проблеми подобен подход в областта на суровините беше напълно оправдан. Дори и днес, а най-вероятно и през следващите години, държавите-членки ще бъдат под голям натиск да гарантират доставките на суровини. Това се отнася както за енергията, така и за промишленото производство. Проблемите по отношение на суровините са многобройни и много парламентарни комисии редовно се занимават с тях. Гарантирането на непрекъснатост на доставките и намирането на нови източници на суровини са сред основните условия за икономически растеж и за запазване на конкурентоспособността на европейските държави в бъдеще. Разбира се, това оказва влияние в много области, включително върху социалните условия за гражданите, живеещи в отделните европейски държави. Разпоредбите, пригодени по разумен начин, с акцент върху икономиите, когато става дума за наличието на суровини, със сигурност ще имат голямо значение в бъдеще.

  Marisa Matias, автор. – (PT) Днес обсъждаме тема, представена като един от основните приоритети на Комисията, а именно политиката в областта на иновациите, която най-накрая започва да се оформя чрез партньорствата за иновации и пилотния проект относно „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“. Има обаче много аспекти, които предстои да бъдат изяснени, особено по отношение на разясняването и определянето на бъдещи проекти и приоритети. Кой в крайна сметка ще определи приоритетите и въз основа на какви критерии? Мисля, че трябва да получим някои отговори.

Искам да споделя някои конкретни наблюдения, по-специално, по отношение на първия проект относно „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“, който ни беше представен. Бележките ми са в положителен дух, тъй като считам, че е добре да се съсредоточим върху сектор от населението, който е особено уязвим в Европа, която е все по-застаряваща и във все по-неравностойно положение.

Искам обаче да добавя още няколко въпроса, защото намирам противоречие във факта, че се представя проект по темата, а в същото време не можем да подкрепим тази иновация. Как ще я подкрепим? Каква ще бъде основата й? Възможни ли са иновациите в положение като настоящото, когато е налице постоянна и систематична атака срещу социалната държава, когато се ограничава достъпът до здравеопазване, когато услугите се съкращават системно и се спират инвестициите в тази област?

Заглавието на представеното съобщение, „Съюз за иновации“ за повече работни места, по-добро качество на живот и по-добро общество, е амбициозно. Дори бих казала, че няма да имам проблем да го подкрепя, но трябва да признаем, че противоречи на сегашната практика в държавите-членки за съкращения и строги икономии. Считам, че може да има устойчиви иновации само ако има стабилни, устойчиви и строги обществени политики. В противен случай това ще е само един несполучлив опит, от който няма да научим много и с който няма да предложим нищо на обществото.

  Беноа Серекс, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, уважаеми колеги, приветствам възможността да обсъдя с вас водещата инициатива „Съюз за иновации“, и по-специално новата концепция за европейски партньорства за иновации, която е със сигурност основен елемент от съобщението на Комисията, представено в началото на октомври.

Разбира се, на този етап Съветът все още разглежда въпроса и се подготвят заключенията за заседанието на Съвета по конкурентоспособност на 26 ноември.

Както си спомняте, на 17 юни Европейският съвет завърши стратегията „Европа 2020“ и една от основните цели, определени във връзка с това, се състои в, цитирам, „подобряване на условията за научноизследователска и развойна дейност“, по-специално, с цел равнището на комбинираните публични и частни инвестиции в този сектор да достигне 3% от БВП. Лично аз считам, че би било трудно да си представим по-малко от 3%, вече заложени в Лисабонската стратегия, и че сега въпросът е да си предоставим средствата за постигането на целта.

Водещата инициатива „Съюз за иновации“, представена от Комисията, е продължение на основната цел и белгийското председателство се стреми да разгледа този основен въпрос своевременно. Съветът обсъди за първи път въпроса неформално през юли, а след това официално на 12 октомври, когато председателството представи проект за заключения на Съвета, които са в процес на разглеждане и които, както вече казах, са в дневния ред на Съвета по конкурентоспособност на 25 и 26 ноември. Искам да подчертая, че председателството се увери, че секторите „научни изследвания“ и „промишленост“ работят в тясно сътрудничество по въпроса и това има отлични резултати – проведохме съвместно заседание през юли, което трябва да доведе до общи заключения в края на ноември.

Освен това съобщението на Комисията, както и работата на Съвета по конкурентоспособност, ще предоставят материал за подготовка на дебата относно научните изследвания и иновациите, който ще се състои на заседанието на Европейския съвет преди края на годината.

Ето защо разбирате, че в очакване на стратегически тласък от нашите държавни и правителствени ръководители, като председател на Съвета по конкурентоспособност, трябва да внимавам какво казвам. Независимо от това, позволете ми да подчертая, че темата за иновациите, или триъгълникът на знанието в по-широк смисъл (образование – научни изследвания – иновации), очевидно не е съвсем нова нито за Съвета, нито за Парламента.

Тази тема редовно се появява в дневния ред на Съвета по конкурентоспособност в рамките на по-общата тема за Европейското научноизследователско пространство. Имам предвид, по-специално, визията на Съвета от декември 2008 г. относно Европейското научноизследователско пространство до 2020 г. и по-новите заключения на Съвета, озаглавени „Създаване на иновативна Европа“, приети през май по време на испанското председателство. Ще спомена също, въпреки че това не е изчерпателен списък, някои основни насоки за действие от гледна точка на Съвета.

Първо, инициативите следва да засягат всички видове иновации в публичния и частния сектор.

Второ, трябва да положим основите за по-ефективни бюджетни позиции за научните изследвания, развитието и иновациите.

Трето, обществените поръчки разполагат с потенциала, въпреки че той остава до голяма степен неизползван, да подкрепят иновациите под формата на новаторски продукти, процеси и услуги.

Четвърто, нетехнологичните иновации, включително по отношение на дизайн, услуги и културно творчество, също са важни фактори.

Пето, възползването от научните изследвания изисква ефективно управление и защита на интелектуалната собственост, както и ефективно разпространение на научните и технологичните иновации.

И накрая, политиките и програмите в областта на научноизследователската и развойна дейност, както и всички свързани с тях инструменти, следва да бъдат опростени и рационализирани, като беше посочено отново днес. Радвам се да видя много широко съгласие тук със становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, представено в доклада на г-жа Carvalho. Партньорствата за иновации не следва да представляват допълнително усложнение, а да бъдат част от процеса на опростяване.

Регионалното измерение е също от голямо значение за иновациите. В това отношение, европейската политика в областта на иновациите следва да гарантира, че тези, които въвеждат иновации, включително малките и средните предприятия, получават съответната подкрепа и на регионално равнище.

Човешкият фактор е в основата на научните изследвания и иновациите. Европа трябва да стане по-способна да запазва своите изследователи и да привлича таланти от трети държави.

След тези общи съображения искам да отговоря на четирите конкретни въпроса, които ми зададохте.

По отношение на броя на темите за партньорства за иновации, макар че все още не е взел решение, Съветът е като цяло съгласен, че трябва да започнем с пилотен проект. В действителност Комисията предложи пилотният проект относно застаряването да стартира в началото на 2011 г. Освен това в съобщението на Комисията се споменават редица други теми, за които тя ще бъде готова да представи предложения през 2011 г., и някои от вас посочиха някои от тези теми. По дефиниция пилотен проект може да се започне на експериментална основа и без да е необходимо да се изчака всички условия да бъдат предварително определени.

Изборът на теми за бъдещи партньорства е един от основните въпроси, които обсъждаме в рамките на Съвета, и във връзка с това ще спомена инициативата, започната от Съвета през 2008 г., за съвместно планиране на научните изследвания в Европа в отговор на основните социални предизвикателства. По това време вече бяха определени критерии, които със сигурност ще бъдат полезни и по отношение на партньорствата за иновации: мащаб на предизвикателството на европейско равнище, истински ангажимент от заинтересованите страни, европейска добавена стойност и възможността за превръщане на резултатите от изследванията в ползи за европейските граждани и за европейската конкурентоспособност. Затова виждам голямо сходство между предишните насоки на Съвета и общите условия, предложени от Комисията в нейното съобщение.

Освен това в проведените на този етап обсъждания моите колеги често подчертават необходимостта от подход „отдолу нагоре“, по-специално, с цел да се определят теми, да се насърчат прости и разбираеми системи, да се отговори на необходимостта да се работи с частния сектор, особено с малките и средните предприятия, както и да се оптимизират съществуващите финансови инструменти.

Сега преминавам към сроковете и принципите на управление, които вероятно ще бъдат най-важните и най-деликатните въпроси. Ключовите думи несъмнено ще бъдат „добавена стойност“, „последователност“, „гъвкавост“ и „яснота“. Никъде не следва да се споменава предварително установен единен модел. Предприети са няколко инициативи за усъвършенстване на концепциите, включително и семинар, организиран преди няколко дни, на 27 октомври, от белгийското председателство в сътрудничество с Финландия и Комисията, и що се отнася до сроковете, понятието за спешност присъства в стратегията „Европа 2020“. Следователно присъства и в инициативите, които произтичат от нея. За целта Комисията представи някои амбициозни предложения, но нашите ресурси са ограничени и запазвайки амбицията, трябва да гарантираме, че можем да контролираме процеса и да учим уроците своевременно.

Завършвам, г-н председател, госпожи и господа, с идеята за по-добро управление на партньорствата на национално равнище. Въпросът е един от многото, свързани с управлението на партньорствата, за които няма предварително установен, и още по-малко единен, модел. Обективно различните положения в отделните държави-членки трябва да бъдат взети под внимание. Всички заинтересовани страни от държавите-членки също трябва да се включат: заинтересованите страни на европейско, национално и регионално равнище, включително публичният сектор и частният сектор.

Г-н председател, уважаеми колеги, убеден съм, че научните изследвания и иновациите не са вариант за Европа, а необходимост, ако искаме дългосрочно решение, което опазва нашия социален модел и устойчивостта на околната среда. Затова приветствам постоянния интерес на Парламента по отношение на тези въпроси, и по-конкретно първото изказване относно плана за иновации. Според мен вашият принос придобива още по-решаващо значение, тъй като настоящото положение принуждава държавите-членки да направят труден избор, където считам, че е изключително важно да защитим научните изследвания и иновациите като инвестиция в бъдещето, и мога да ви уверя, че ще информирам Съвета относно съдържанието на сегашното разискване и ще остана на ваше разположение.

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, искам да попитам дали времето за изказване на Съвета е по-дълго късно вечерта. Считам, че е твърде неучтиво от страна на действащия председател на Съвета да говори двойно по-дълго от г-н Барозу и г-н Ван Ромпьой, взети заедно, като знаем, че има още важни въпроси за обсъждане. Би могъл да е малко по-кратък.

  Ioannis A. Tsoukalas, от името на групата PPE. – (EL) Г-н председател, искам да насоча вниманието ви към огромната възможност, предоставена от партньорствата за иновации, за крайно необходимото икономическо и социално развитие на Европейския съюз и към съществуващата сериозна опасност неправилното използване на този инструмент да задълбочи допълнително разделението в областта на иновациите и научните изследвания между държавите-членки.

Имам предвид, по-специално, тежките икономически условия в различните държави-членки на ЕС, като се започне с моята страна, и ще направя същия коментар като г-жа Matias. Голям брой държави в Южна Европа и на други места са в бедствено икономическо състояние, а Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия изискват огромни съкращения на всички държавни разходи, повече или по-малко унищожавайки публичните инвестиции в научните изследвания. При такива обстоятелства очевидно сериозно ще бъдат възпрепятствани технологичното развитие и иновациите, тъй като те изглежда са последният приоритет в плановете за спасяване на националните правителства.

Съкращенията във всички области, които се налагат на държавите, заедно с изтичането на мозъци, с емигрирането на специализирани работници и недостатъчното финансиране на университетите и изследователските центрове означават, че триъгълникът на знанието, който споменахме по-рано, е всичко друго, но не и равнобедрен триъгълник.

Това се утежнява от конкретните обстоятелства, от действителното представяне на европейските университети. Например според притурката на „Таймс“ за висше образование, публикувана преди няколко дни, 82 от 200-те водещи университета в света са европейски, от които 80 са в северните държави и само 2 са на юг, в Испания.

Искам да попитам Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент как възнамеряват да преодолеят възникващото разделение между иновативна Северна Европа и Южна Европа.

  Teresa Riera Madurell, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, вярно е, че Комисията представи предложението си за „Съюз за иновации“ едновременно с предложението относно промишлената политика, тъй като за да гарантира интелигентен и устойчив растеж, който поражда заетост и конкурентоспособност, Европейският съюз трябва да повиши капацитета си за иновации.

Въз основа на това убеждение нашата група пое отговорност за двете инициативи. Като координатор аз съм убедена, че със сътрудничеството на всички Парламентът ще помогне да се намерят решения на новите предизвикателства: решения, които поддържат равновесие между икономическите, социалните и екологичните въпроси, за да се премине към една по-зелена, по-интелигентна Европа с по-голямо социално сближаване.

Приносът ни започва днес с резолюцията, която показва, преди Съветът да вземе решение, с кои теми следва да се заемем като приоритет, като сътрудничеството за иновации, и подчертава факта, че успехът ще зависи от способността ни да включим иновационни предприятия, университети и изследователски центрове.

  Zbigniew Ziobro, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, Европа трябва да се развива и иновациите са най-добрият начин за преодоляване на настоящата криза. Съществен фактор за започване на конструктивна промяна е обявяването на увеличение на финансирането на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност с 3% от БВП на Съюза. Освен гъвкавите правни разпоредби относно учредяването на дружества, данъчните облекчения и по-простите процедури при регистрацията на патенти, по-конкретно, финансовите фактори ще бъдат основните двигатели на развитието.

Без външна помощ предприятията няма да могат сами да финансират скъпите научни изследвания, които отнемат дълги години. Има обаче проблем – средствата, предоставени от бюджета на Европейския съюз, често не са достатъчни и предприятията са принудени да инвестират огромни собствени ресурси. При това положение предприятията от Централна и Източна Европа са в безизходно положение. Без собствени ресурси не могат да получат средства от държавния бюджет, нито да кандидатстват за пари от ЕС. Това положение, която се наблюдава и в други области, води до натрупване на средства в богатите региони на Европейския съюз и увеличава несъразмерности в областта на научноизследователската и развойна дейност.

Председателят на Европейската комисия заяви, че „без солидарност Европейският съюз няма да съществува“. Оттук и моят въпрос: как планира Комисията да укрепи иновациите в новите държави-членки на Съюза? Могат ли да разчитат на повече финансови средства, което ще им позволи да се изравнят с държавите-членки от стария Съюз по-бързо?

  Hermann Winkler (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, със „Съюза за иновации“ Европейската комисия върви в правилната посока. Бях много доволен да прочета, че Европейската комисия се е съгласила с многото искания, отправени в доклада относно иновациите през септември 2010 г., който беше приет от комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Съгласни сме, че Европейският съюз трябва да използва потенциала си за иновации много по-добре в бъдеще, не на последно място, за да не изостава от силните по отношение на иновациите държави като САЩ и Япония, а също и от бързо нововъзникващите икономики като Китай. Но „Съюзът за иновации“ ще има успех само ако се прилага съвместно с държавите-членки и регионите. За целта Комисията планира да използва, наред с други неща, партньорства за иновации, които в момента обсъждаме и които са предмет на въпроса, зададен от групите.

В това отношение, искам да предупредя да не се създават повече дублиращи структури. Идеята за партньорства за иновации все още не е съвсем ясно очертана. Изявленията на Съвета също не помогнаха за разясняването й. Но идеята за партньорства за иновации има определени сходства с вече съществуващи инструменти, като технологичните платформи на Седмата рамкова програма за научни изследвания и Общностите на знанието и иновациите в рамките на Европейския институт за иновации и технологии. Искам да подчертая, че в това отношение, е задължително да изградим и използваме взаимодействие и да предприемем единен подход.

  António Fernando Correia De Campos (S&D). – (PT) Приветстваме усилията на Комисията да постави научноизследователската дейност и иновациите начело на политическия дневен ред. Говорим за интегрирана стратегия да направим европейската иновационна екосистема по-ефективна и продуктивна, в служба на устойчива икономика. Европейските партньорства за иновации възникнаха като инструмент и сериозните предизвикателства, около които са организирани, са достатъчно широкообхватни, за да не бъдат спорни. Въпреки това остава неясно как ще бъдат определени допълнителните приоритети, а също и превесът им. Колко прозрачност може да се очаква, за да участват заинтересованите страни? Как ще се решава конфликтът на интереси? Каква ще е ролята на Комисията, държавите-членки и регионите? Как може да се гарантира отчетност в рамките на сложна структура? Какво ще бъде финансовото измерение на партньорствата? Г-н председател, Комисията и Съветът трябва да осигурят отлично изпълнение, което не е гарантирано, като се има предвид, че са отделени само няколко месеца за пилотно изпитване на първото партньорство.

  Cristina Gutiérrez-Cortines (PPE). – (ES) Г-н председател, приветствам факта, че има иновации, внимание към иновациите, както и партньорство, но искам да кажа и че не знаем какво представлява това, за което говорим. Обсъждаме инициатива, но никой не ни е казал какво е нейното съдържание, формула или модел.

Предлагам, на първо място, ако искаме да бъдем ефективни, както казаха някои колеги в залата, да преразгледаме резултатите от случилото се с институтите за европейско обучение и информация, партньорствата и платформите. След опита от Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие трябва да преценим нещата обективно, с външно оценяване, като обърнем внимание на резултатите.

В някои институти за европейско обучение и информация например видяхме, че накрая бяха контролирани от големи дружества и за пореден път малките предприятия нямаха думата.

Трябва да има политики и формули за иновациите, за да видим как можем да помогнем на малките предприятия да се включат, може би понякога чрез посредници, които да им помагат в заплащането или изпълнението на проектите. Не можем да продължаваме да изключваме малките предприятия.

Второ, трябва да разгледаме необходимостта от иновации в администрацията, с други думи иновации в управлението на иновациите. Защото пазарът направлява иновациите, а администрацията не следва пазара, който работи много по-бързо.

Затова трябва да изградим по-голям капацитет, да въведем иновации в изграждането на капацитета и в администрацията в областта на научните изследвания, за да успеем с изследванията и да помогнем на предприятията да се заемат с това много трудно и сложно начинание за бъдещето. Разбира се, трябва да включим и банковата система по отношение на съществуващите рискове, които не следва да се поемат само от хората в Европа.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека постановява, че всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите постижения. Европейските научни изследвания трябва да намерят решения на сериозните предизвикателства пред обществото: застаряване на населението, изменение на климата, енергийно снабдяване и енергийна ефективност, недостиг на суровини и устойчивост на икономическото и социално развитие.

За да позволим на Европейския съюз да развива капацитета си за иновации, който е от жизненоважно значение за конкурентоспособността му, трябва да развием и да обвържем политиката в областта на иновациите с промишлената политика на ЕС. Само с развитието на производствения капацитет и оттук със създаването на работни места в целия ЕС ще можем да запазим и да развием капацитета за иновации на ЕС в дългосрочен план. В същото време влиянието на иновациите върху обществото зависи от степента, в която се разпространяват ползите от научните постижения. Считам, че за да имаме Европейски съюз за иновации, се нуждаем от ново партньорство, което подкрепя образованието и достъпа на гражданите до ползите от научния напредък.

  Danuta Maria Hübner (PPE). – (EN) Г-н председател, през последните години се изговори много за иновациите. Те се превърнаха в символ на политически инструмент, който може да реши всичките ни проблеми, така че има големи очаквания и трябва да ги оправдаем. Но е време да бъдем по-прагматични.

Несъмнено иновациите могат да играят основна роля за съживяване на растежа на европейската икономика, но за целта се нуждаем от конкретни, твърди и обединени усилия от страна на публичния и частния сектор. Тези усилия следва да са насочени към подобряване на рамковите условия и достъпа до финансиране и към пренасочване на политиката в областта на иновациите. Но най-важното сега е времето; бързо и решително трябва да преминем от амбиция към действия, като идентифицираме и елиминираме факторите, които все още пречат на иновациите в Европа, но преди всичко, като разработим ефективни нови политически инструменти.

Европейските партньорства за иновации могат да бъдат такъв инструмент, и потенциално отличен инструмент. Незабавно следва да стартираме първото европейско партньорство за иновации и нашият подход следва да бъде да се учим в движение и да използваме добрите практики, които съществуват в Европа.

Днес иновациите обикновено се раждат в рамките на една добре функционираща иновационна система, в която регионите играят основна роля. Това означава, че можем да ускорим преминаването към икономика, основана на иновациите, като се възползваме изцяло от потенциала на съществуващите инвестиции на политиката на сближаване в областта на иновациите, които се равняват на 85 млрд. евро, както и от ангажимента й за интелигентен растеж след 2013 г. Политиката на сближаване може да спомогне иновациите във всички държави-членки и региони.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Политиката в областта на иновациите и технологичните постижения следва да се превърнат в решаващ фактор не само за изпълнението на стратегията „ЕС 2020“, но и за бъдещия растеж и конкурентоспособността на Съюза. Постигането на всички политически цели на Европейския съюз, като повишаване на енергийната ефективност, ограничаване на замърсяването от икономиката, смекчаване на неблагоприятните последици от изменението на климата и гарантиране на социалното благоденствие и създаването на работни места зависи пряко от ефективното прилагане на политиката в областта на иновациите. Европа се нуждае от интегрирана политика в областта на иновациите, която ще бъде успешна само ако може да се гарантира ефективно, координирано сътрудничество на регионално, национално и европейско равнище. Считам, че европейските партньорства за иновации са важна стъпка към по-добре координирана политика в областта на иновациите, която ще позволи постигането на много по-добри резултати по отношение на конкурентоспособността и ще допринесе за по-бърз напредък за цялата Общност в бъдеще.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, във време на ограничения в публичните финанси инвестициите в иновации могат да бъдат ключът за излизането на Европа от кризата.

В миналото Европа имаше водеща роля в областта на иновациите. В действителност много нововъведения, които промениха света, дойдоха от нашия континент, като например мобилните телефони. Големият технологичен потенциал и човешкият капитал на Европа следва да се използват пълноценно, чрез стабилна координация между Европейския съюз и държавите-членки, за да се избегне дублирането и да се оптимизират инвестициите. Трябва да предприемем по-стратегически и координиран подход към иновациите, за които технологичните партньорства са отлично средство.

Искам да попитам Съвета какви действия възнамерява да предприеме, за да направи партньорствата по-динамични и как те могат да се превърнат в ракетна площадка за реалната икономика.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, несъмнено сме изправени пред голямо предизвикателство и спешно трябва да потърсим нови начини за решаване на всички проблеми.

(EN) Преди няколко седмици имах привилегията да председателствам стартирането на „Барометъра на иновациите“ на „Дженерал електрик“, в рамките на който се проведе проучване на различните заинтересовани страни. Станаха ясни две неща: 90% от анкетираните считат, че иновациите са основният лост за постигането на по-голяма, по-конкурентоспособна и по-зелена икономика; 83% от анкетираните считат, че публично-частните партньорства са от съществено значение за развитието на по-иновативна Европа.

Повечето хора биха се съгласили с това, поради което приветстваме обсъждането. На този ден бях домакин на работен обяд, на който присъстваха членове на Съвета, Комисията и Парламента, точно на тема партньорства за иновации. Както беше казано, те са ключът към бъдещето, ако искаме да постигнем целите на стратегията 2020 – 3% от БВП и най-вече рисков капитал, който също е особено важен.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Приветствам предложението на Комисията за стартиране на първото европейско партньорство за иновации. За да може да включи всички държави-членки в областта на иновациите, ЕС следва да поеме по-активна роля в насочването на потока от инвестиции, необходими за преодоляване на различията между държавите-членки по отношение на инфраструктурата и управлението на ресурсите. Считам, че трябва да се обърне специално внимание на проектите за регионално развитие. Партньорствата за иновации също следва да се съсредоточат върху тази цел. Трябва да се гарантира висока степен на сближаване между структурните фондове на ЕС, публичните финанси в държавите-членки и участието на частния сектор.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, иновациите се превърнаха в паролата на днешния ден, във вид вълшебна пръчица. Не трябва да забравяме обаче, че те не могат мигновено да се справят със сегашното положение. Пускането на нови изобретения на пазара отнема средно десет години, а разходите за изобретяването на нови продукти и произвеждането им се увеличиха значително.

Това означава, че в Европа наистина трябва да инвестираме в съвместни научни изследвания и вътрешния пазар и да не очакваме твърде лесни резултати. Ще има иновации след време. Ако е осигурено подходящо финансиране на научните изследвания и изследователите са оставени да се заемат с тях, ще има резултати, но това не е вълшебна пръчица.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Предизвикателството тук е, че инициативата „Съюз за иновации“, която Комисията казва, че е водеща инициатива, трябва да бъде нещо повече; тя не следва да бъде неубедително знаме за пред избирателите, а да се интегрира в истинска политика на развитие и социален напредък, в която иновациите са важен инструмент, ако са подходящо подкрепени, включително финансово и в основните обществени политики.

От самото начало пилотният проект относно „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“ е добър пример за това, което искам да кажа. Той ще окаже значение само ако е съчетан с обществени политики, които гарантират достъп до качествено обществено здравеопазване за всички, достойни пенсии, социалната защита и услуги за подпомагане на по-възрастните хора, за да им се гарантира достоен живот. Без тях проектът ще бъде само един несполучлив опит сред неолибералните политики, наречени мерки за строги икономии, които възпрепятстват научните изследвания и качеството на живот на нашите хора, особено на по-възрастните. Въпросът е: какво ще направи Комисията, за да гарантира, че инициативата няма да бъде несполучлив опит?

  Iosif Matula (PPE). – (RO) Предвид целите на стратегията „ЕС 2020“, устойчива, интелигентна, приобщаваща икономика се постига чрез насърчаване на научните изследвания и иновациите. Инициативите в тази област трябва да идват от всички равнища, включително в трансграничното сътрудничество с други региони на ЕС.

Искам да подчертая значението на подхода „отдолу нагоре“ в областта на иновациите. Новаторските решения на образователни институции или дружества трудно се превръщат в реалност, поради липса на информация и финансови ограничения. Регионалните органи могат да популяризират тези „спящи новатори“, както ги наричат, и да им помогнат с програми за помощ и партньорство чрез политиката на сближаване. Партньорствата могат да бъдат насочени към подобряване на ефективността на иновациите, укрепване на отношенията между инициаторите и бенефициерите, както и към насърчаване на добрите практики в тази област.

По време на посещението на комисията по регионално развитие в Румъния миналата седмица ни бяха представени проекти в областта на научните изследвания и иновациите, разработени от образователни институции в Западния регион, който представлявам. Успехът на тези инициативи се постига именно чрез създаване на жизнеспособни партньорства.

  Беноа Серекс, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, искрено благодаря на Парламента за интереса по отношение на иновациите. Вашата подкрепа е изключително важна за незабавното прилагане на този план за иновации, за да отговорим по-добре на вътрешните предизвикателства и да повишим нашата външна конкурентоспособност.

Считам, че председателството работи при строги времеви ограничения, тъй като предложението на Комисията беше представено на 6 октомври 2010 г. и подготвяме нашите изводи за заседанието на Съвета на 26 ноември. Всички сме наясно, че научните изследвания и иновациите са от основно значение, особено за излизането ни от кризата.

По отношение на избора на партньорства, подчертах значението на първата тема като пилотен проект за определяне на приложимостта на модела и считам, че първият пилотен проект е наистина в състояние да получи обществена подкрепа в Европа, както беше казано по-рано.

Колкото до други възможни области, Комисията посочи около десетина, а Съветът наистина подчертава необходимостта от всеобхватен подход „отдолу нагоре“ с много ясни и точно определени гаранции от Съвета, че няма да има дублиране, усложняване или допълнителни програми. В никакъв случай. Това би било в противоречие с нашата цел за опростяване.

Що се отнася до проблема с бюджета, знаем, че бюджетите за научни изследвания са под натиск; по мое мнение, нашите приоритети следва да бъдат разделението между Севера и Юга, което беше подчертано по-рано, и върховите постижения. Те следва да бъдат постигнати с взаимодействие между европейските инструменти, по-специално, между рамковата програма и структурните фондове.

И накрая, в Съвета, разбира се, сме съвсем наясно, че малките и средните предприятия се нуждаят от по-голяма подкрепа. Те не разполагаха с подходящ достъп до предишната рамкова програма и затова правим всичко възможно да опростим процедурите и да улесним достъпа до финансиране и рамковите условия за малките и средните предприятия.

  Председател. – Внесени са седем предложения за резолюции⁽¹⁾ съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 11 ноември 2010 г.

(1) Вж. протокола

19. Укрепване на ОССЕ – ролята на Европейския съюз (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Съвета относно укрепването на ОССЕ и относно ролята на Европейския съюз.

  Оливие Шастел, от името на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, имам честта да говоря пред вас от името на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, баронеса Аштън.

Както знаете, след три седмици държавните и правителствените ръководители на 56-те държави участнички в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) ще се съберат на среща на високо равнище в Астана. Тази дата – 35 години след Заключителния акт от Хелзинки, 20 години след Парижката харта и 11 години след срещата на високо равнище в Истанбул – както и избраното място, Казахстан, потвърждават важността на събитието.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа търси нов политически тласък. Някои се усъмниха в практическата приложимост на тази организация. Споровете между държавите участнички в организацията, нейната неспособност да се справи с последните останки от периода след Студената война и т.нар „замразени конфликти“ постепенно я парализираха, подкопавайки доверието в нея. Призивът, отправен през юни 2008 г. от страна на президента Медведев, да бъдат преразгледани структурите на европейската сигурност и да бъдат изградени на основата на договор, не само срещна положителен отклик, но и вдъхна нови сили на диалога в ОССЕ и постави началото на процеса „Корфу“. Разискванията, водещи началото си от ОССЕ, без да се изключват и други тематично свързани форуми относно сигурността, помогнаха за възвръщане на доверието. Европейският съюз и неговите държави-членки изиграха централна роля в това отношение, а тази роля също беше изтъкната и подкрепена от предложението за резолюция на г-н Rouček. Конференцията относно преразглеждането, последният етап от която ще се проведе в Астана, послужи като основа, върху която да се изгради структурата на следващата среща на високо равнище.

Нашите представители във Виена са в процес на договаряне на окончателния документ, който ще внесат за разискване от страна на отделните държавни и правителствени ръководители. Този документ ще се състои от три части: първо, препотвърждаване на принципите, правилата и ангажиментите на ОССЕ; второ, общите предизвикателства, пред които сме изправени, и нашите приоритети; и накрая, един аспект от жизненоважно значение за Европейския съюз: план за действие. Окончателният документ трябва да бъде достатъчно ясен, за да може да бъде разбран от всички наши граждани.

Целта на Европейския съюз, към която се присъединяват останалите държави участнички, е възстановяването на ОССЕ като общност на сигурност, обхващаща обширния евроатлантически и евразийски регион – общност, която е единна, без никакво разделение, и чиито граждани живеят мирно и свободно, в която споровете се решават по мирен път и в която се зачитат всеобщите принципи, стандарти и ангажименти, съставляващи достиженията на правото на ОССЕ. Това е целта, която трябва да бъде поставена, и мандатът, който трябва да бъде възложен по време на срещата на високо равнище – а планът за действие е „пътната карта“, чрез която да постигнем това.

Както се подчертава в това предложение за резолюция, с цел да се защити всеобхватната концепция за сигурност в дух на сътрудничество, с която се отличава ОССЕ и която прави тази организация единствена по рода си, планът за действие трябва да поддържа баланса между трите измерения на ОССЕ. Европейският съюз ще гарантира, че планът за действие ще бъде отражение на приоритетите, очертани от министрите на външните работи по време на срещата им през юни 2010 г., и в трите измерения.

Що се отнася до политическо-военното измерение, беше постигнат обнадеждаващ напредък по време на разискването относно Виенския документ за мерките за укрепване на доверието и сигурността. Част от напредъка може да бъде отдаден на срещата на високо равнище. По отношение на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), наложително е той да бъде възобновен. Преговорите са вече в ход и от държавните и правителствените ръководители зависи да подсигурят тласъка, нужен за тяхното продължаване.

Трябва да се укрепят способностите на ОССЕ и в трите измерения, така че да й се даде възможност по-добре да изпълнява своята роля по отношение на ранното предупреждение, предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и възстановяването след конфликти.

Конкретните предложения, представени от страна на Съюза и неговите партньори, са внесени за разискване. Създаването на общност на сигурност означава решаване на проблема с конфликтите в Приднестровието, Нагорни Карабах и Грузия, които все още заплашват да се разпалят, както показаха събитията от 2008 г. Липсата на напредък подкопава доверието и сигурността, а срещата на високо равнище трябва да осигури възможност за поемане на съвместен политически ангажимент за решаване на тези конфликти, за по-интензивни усилия в тази насока и за укрепване на този ангажимент посредством пътна карта.

След като въпросът се реши, ОССЕ трябва вече да гледа напред към бъдещето и да обедини своите усилия с тези на останалите международни организации, имащи отношение към този въпрос, с цел да се противодейства на новите международни заплахи. Тези заплахи са достатъчно известни, за да не е необходимо да ги изреждам тук, а Европейският съюз се надява също и че в областта на решаването на конфликти ще бъде обърнато подобаващо внимание на проблема с енергийната сигурност.

В рамките на ОССЕ трябва да се даде нов тласък на икономическото и екологичното измерение; трябва да се поеме по-голям ангажимент към доброто управление и прозрачността; а отговорът на предизвикателствата към сигурността от страна на енергийното снабдяване в контекста на изменението на климата трябва да бъде по-убедителен.

Правата на човека, основните свободи, демокрацията и правовата държава са здравата основа на ценностите и принципите, върху които ще се основава общността на сигурност. Да обявяваме отново и отново тяхната валидност не е достатъчно. От жизненоважно значение е да ги утвърдим и да подкрепим тяхното осъществяване. Пред държавните и правителствените ръководители ще бъдат представени възможни пътища за постигане на напредък в тази област: по-ефективно преразглеждане и спазване на ангажиментите, както и по-добро наблюдение на изпълнението на препоръките от страна на институциите на ОССЕ. За Европейския съюз човешкото измерение е от особена важност: то е основата на „съвместното съществуване“ както за гражданите, така и за държавите-членки. Усилията на Съюза са съсредоточени върху увеличаване на свободата на печата и върху важността на свободните и демократични избори в региона, обхващан от ОССЕ. Ролята на Службата за демократични институции и човешки права следва да бъде засилена в това отношение, а автономията й – запазена. Трябва също така да бъдат гарантирани и ресурсите, необходими за активизиране на работата на върховния представител за насърчаване на свободата на медиите.

  Andrzej Grzyb, от името на групата PPE. – (PL) Г-н председател, получихме информация от страна на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, а от друга страна, разполагаме също и с проекта за резолюция, изготвен от г-н Rouček, който гласи, че процесът „Корфу“ е вдъхнал нови сили на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), което беше потвърдено и от г-н Шастел, изказал се от името на върховния представител.

Бих искал да кажа, че ОССЕ е и би могла да продължи да бъде много важна институция по отношение на решаването на регионални конфликти, като обръща подобаващо внимание на въпроси, свързани с националните малцинства, и като подкрепя процеса на демократизация в държавите-членки. Трябва също така и да поддържаме баланса между трите измерения на ОССЕ – политико-военното, икономическото и екологичното, и човешкото измерение. Традиционното разбиране на сигурността, в смисъл на т.нар. „груба сила“, което е свързано с гарантирането на сигурност чрез присъствие на военни или стабилизиращи сили, е също толкова важно, колкото и сигурността в икономически, социален, продоволствен и екологичен план. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа следва да обърне повече внимание на действията в тези области.

Тук бих искал да подчертая ролята на Службата за демократични институции и човешки права (СДИЧП) в областта на демократизацията. Тази служба всъщност беше спомената във връзка с ролята й в процеса на наблюдение на изборите и даване на препоръки в докладите. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ще започне да играе още по-значима роля именно след като я укрепим, например като окажем по-голяма подкрепа на СДИЧП.

Бих искал още и да подчертая, че положителната роля на ОССЕ не приключва с работата й на посредник, но трябва да бъде видима и там, където ръководи собствените си дейности. Освен това ОССЕ ни сближава с държавите, председателстващи на ротационен принцип. Ще спомена например настоящото председателство на Казахстан, което, наред с другото, доведе до преодоляване на кризата в Киргизстан, а също и до посредничество между Туркменистан и Узбекистан. Ние обаче разбираме, че има недостиг по отношение на зачитането на правата на човека в Казахстан – нещо, за което, наред с другото, се съобщава от страна на организации, наблюдаващи зачитането на правата на човека.

На срещите на високо равнище, които предстои да се състоят в Астана през декември, следва да бъде приет план за действие, който ще доведе до финализирането на харта за общност на сигурност в региона, обхващан от ОССЕ. Такъв един план е в интерес и на държавите-членки на Европейския съюз. Искам да изразя силната си подкрепа както за представената позиция, така и за проекта за резолюция, внесен от г-н Rouček.

  Libor Rouček, от името на групата S&D. – (CS) Тази година отбелязваме 35-годишнината от Заключителния акт от конференцията в Хелзинки. Хелзинкският процес е допринесъл за важни исторически промени в Европа. Континентът, който по-рано беше разделен от Втората световна война и Студената война, сега живее в мир и сътрудничество. Гражданите на повечето държави зад бившата Желязна завеса се радват пълноценно на своите основни права, граждански и демократични права и свободи.

Все пак не всички цели на Хелзинкския процес бяха постигнати в пълнота. В много региони все още има конфликти между съседи и етнически групи. Много държави имат затруднения с установяването на граждански права и демокрация. Нещо повече: всички държави участнички в ОССЕ са изправени пред нови предизвикателства и заплахи за сигурността, като тероризъм, организирана престъпност, трафик на хора, трафик на наркотици, енергийна сигурност и сигурност по отношение на околната среда и интернет.

Тридесет и пет години след Хелзинки и единадесет години след последната среща на високо равнище в Истанбул, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) се нуждае от нов тласък, обновяване и реформи. Подходяща рамка за обсъждане на тези реформи се осигурява от страна на процеса „Корфу“ и неговата връхна точка по време на предстоящата среща на високо равнище в Астана през декември.

В своята резолюция, която ще гласуваме утре, Европейският парламент е обединил поредица от предложения и идеи за тази среща на високо равнище. Например предлагаме по време на тази среща да бъде обсъден и приет специален план, имащ отношение към предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и възстановяването след конфликти, както и план за действие, който да очертае пътна карта към създаването на харта за сектора на сигурността в рамките на ОССЕ.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както вече беше казано, е уникална и неделима част от евроатлантическата и евразийска структура на сигурността с голям брой членове, обединяваща държави от Ванкувър до Владивосток. Уникалният характер на тази организация се състои във факта, че тя е свързващо звено между измеренията на сътрудничеството: политико-военното, икономическото и екологичното, както и измерението, свързано с правата на човека. Европейският съюз и неговата обща външна политика и политика на сигурност, укрепени чрез Договора от Лисабон, следва да разширят сътрудничеството между двете организации, тъй като единствено чрез такова сътрудничество могат да бъдат постигнати съвместните цели.

  Anneli Jäätteenmäki, от името на групата ALDE. – (FI) Г-н председател, Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) беше исторически значимо, а в наши дни ОССЕ е необходима и всепризната организация за сътрудничество. Днес ОССЕ често е организацията, допускана в регионите, намиращи се в криза, където същевременно други организации не биват допускани. Ето защо ОССЕ е изключително важна например в Централна Азия, където работи в подкрепа на полицията, превенцията на наркотиците и подобряването на сигурността по външните граници.

По-специално хуманитарната кошница на ОССЕ е уникална. В своето приложно поле организацията е създала работни модели в областта на правата на човека, действията за борба с незаконния трафик на хора и изграждането на капацитет в уязвимите държави. Европейският съюз, от своя страна, все повече се съсредоточава върху полицейските акции и използването на полувоенни сили в тях. Европейският съюз със сигурност има много силна политика за помощ за развитие. Освен това ОССЕ успя да установи всепризната връзка между околната среда и сигурността в политиката за развитие.

Европейският съюз трябва да си вземе поука от това, но преди всичко ЕС би могъл да научи нещо от действията на ОССЕ по отношение на собствените си действия. Общо взето ОССЕ е много по-напред в развитието си, защото има повече опит, умения и големи експертни познания. Тя е точно толкова силна, колкото държавите-членки искат да бъде. Сътрудничеството между ОССЕ и ЕС, взаимното уважение и признание са много важни.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник- председател