Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 11 ноември 2010 г. - Брюксел

5. Кризата в животновъдния сектор в ЕС (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно въпроса, изискващ устен отговор, към Комисията, зададен от Esther Herranz García, Albert Deß, Mairead McGuinness, Giovanni La Via, Michel Dantin, Véronique Mathieu, Gabriel Mato Adrover, Herbert Dorfmann, Georgios Papastamkos, Мария Неделчева, Filip Kaczmarek, Jarosław Kalinowski, Béla Glattfelder, Czesław Adam Siekierski, Rareş-Lucian Niculescu, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Elisabeth Köstinger, Milan Zver, Peter Jahr и Maria do Céu Patrão Neves, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), James Nicholson, от името на Европейските консерватори и реформисти, и Luis Manuel Capoulas Santos, Paolo De Castro, Stéphane Le Foll и Iratxe García Pérez, от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, относно кризата в животновъдния сектор на ЕС (O-0141/2010/rév. 1) – B7-0559/2010).

  Esther Herranz García, автор. – (ES) Г-н член на Комисията, много Ви благодаря, че сте тук сред нас и показахте такава чувствителност по отношение на тази много важна инициатива на Европейския парламент, която е толкова необходима за европейския животновъден сектор.

Секторът е особено уязвим към кризите, които оказват въздействие върху селското стопанство на ЕС като цяло, поради многобройни фактори: високите разходи за суровини, спадът на цените на пазара, дисбаланси на правомощия в хранителната верига и настоящото повишаване на цените на зърнените култури.

Европейското животновъдство трябва да реши тези проблеми също както други селскостопански сектори, но с утежняващ фактор: големите инвестиции, които са специфични за този вид производство.

Тъй като на Европейската комисия й предстои да представи съобщението си относно реформата на общата селскостопанска политика (ОСП), считам, че това е много подходящо време да се изпрати послание на солидарност и загриженост към тази група производители. В моята държава, Испания, както в други държави-членки на ЕС, говорим за структурна криза и увеличението на цените на зърнените култури само утежни положението, което продължава вече няколко години.

Статистиката показва, че нарастващ брой стопанства са изоставяни. Въпреки това не трябва да бъде така във връзка със световното търсене, което ще нарасне през следващите няколко години благодарение на предполагаемото подобрение на жизнения стандарт на хората.

С оглед на предстоящата реформа на ОСП какви мерки предвиждат членът на Комисията или Европейската комисия, като вземат предвид специфичния характер на животновъдния сектор? Говоря за пазарни мерки и други инициативи, за да се предотврати ощетяването на моделите на интензивно производство, които спазват екологичните стандарти на ЕС, от бъдещата система за подпомагане, наред с други вредни последици. Следва да се изпълняват разумни мерки, които гарантират по-голяма безопасност на доставките на фураж за животновъдството, установяването на достатъчни запаси от зърнени култури и ускоряването на освобождаването на тези запаси.

Накрая, в заключение, бих искала да приветствам факта, че в това предложение за резолюция специално се споменават свиневъдството и птицевъдството – сектори, които не получават пряка помощ от ЕС, но за които могат също така да бъдат установени пазарни и търговски мерки, за да се облекчи тяхното положение.

  James Nicholson, автор. – (EN) Г-жо председател, първо, приветствам факта, че този въпрос се обсъжда тук днес. Мисля, че е много навременно. Понастоящем животновъдният сектор в ЕС изпитва затруднения, причинени от редица фактори, включително покачващи се производствени разходи, конкуренция от страна на вноса от трети държави и, разбира се, различни въпроси, които допринасят за покачващите се разходи за фуражи.

Въпреки че нямаме контрол върху сушите в Австралия или тежките метеорологични условия, които засягат зърнената реколта в Русия, считам, че Европа спешно се нуждае да се справи със своята липса на самостоятелно задоволяване на потребностите по отношение на протеиновите култури. Твърде сме зависими от трети държави за фуражите си и трябва самите ние да започнем да отглеждаме повече. Въпреки това положението понастоящем е, че сме принудени да внасяме много от фуражите си и съм казвал много пъти преди, че силно вярвам, че процесът за одобряване на нови видове ГМО зърнени култури за внос продължава твърде дълго и фуражите от соя спешно трябва да бъдат увеличени. Ако това не се случи, животновъдите в Европейския съюз ще трябва да се справят с нарастващите цени, нестабилността и несигурността за дълъг период от време.

Бих искал също така накратко да спомена как положението се отразява сектора на свиневъдството и птицевъдството. Земеделските производители в този сектор усещат кризата съвсем осезаемо, тъй като разходите им нарастват и цената на свинското месо се понижава. Бих искал да помоля Комисията да наблюдава положението отблизо и да използва всички инструменти, с които разполага за коригиране на въпросите.

Производители на говеждо месо, производители на овче месо, производители на свинско месо, производители на птиче месо – всички са в положение, при което регистрират загуби. Трябва ли да продължавам да казвам на Парламента, че всички тези области действително страдат? Но трябва да кажа, че в крайна сметка потребителят ще бъде този, който ще плати, тъй като, ако всички земеделски производители прекратят производството, ще трябва да внасяте тези фуражи от чужбина с всички проблеми, които произтичат от това. Така че трябва да имаме сигурност за доставките ни на фуражи в Европа. Ако не направим това, то ще бъде на наш риск.

  Iratxe García Pérez , автор. – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, рентабилността на животновъдството е пряко свързана с разходите за фуражи. В нарастващия контекст на променливите цени на суровините вземането на решения става много сложно за производителите на фуражи и животновъдите, както видяхме в началото на политическата година.

Секторът на месото, който е в най-затруднено положение, понастоящем е секторът на свиневъдството. Затова ще съсредоточа изказването си върху сериозните проблеми, пред които той е изправен: увеличението на разходите за фуражи, които представляват 60% от производствените разходи, и следователно е от решаващо значение по отношение на рентабилността за производителите.

В рамките на два месеца цените на зърнените култури са се повишили с 50% не поради дисбаланс между предлагане и търсене, тъй като има достатъчно производство, но поради спекулации извън сектора.

Следователно трябва да се предприемат действия срещу спекулациите, наред с политика, която насърчава притежаването на стратегически запаси, за да се избегнат спекулациите.

Приветстваме факта, че запасите от зърно от интервенционните складове са пуснати на пазара. Просто трябва да се надяваме, че крайната им дестинация ще бъде пазарът на ЕС, в противен случай те няма да помогнат на животновъдния сектор. Данък върху износа на европейски зърнени култури, както в случая с пшеницата през 1994 г., би могъл да бъде евентуално решение.

Друг проблем е натискът на масовата дистрибуция с намаляващи цени, което означава, че увеличението на производствените разходи не може да бъде компенсирано от продажната цена.

Организациите на производителите трябва да бъдат насърчавани, че могат да се позиционират на пазара, като концентрират доставките. Комисията е много добре запозната с проблема, но липсват специфични мерки, които се надяваме, че ще се материализират в бъдещата обща селскостопанска политика чрез ефикасни и гъвкави механизми за управление на пазара за борба и действия срещу проблемите. Това означава борба със спекулациите и използване на специфични мерки за насърчаване на конкурентоспособността на сектора на пазара и увеличаване на тежестта му в стойностната верига.

Също така бих искала да използвам тази възможност, за да поискам активиране на пазарните мерки, приложими за свинското месо, възстановяванията при износ и частното складиране. Комисията не счита, че положението в сектора обосновава това. Въпреки това през последните месеци имаше продължителен спад на цените и цените, получени от животновъдите, са под средните за последните пет години.

Считам, че е обосновано за Комисията да даде импулс на съществуващите мерки за управление на пазара, както някои държави-членки са поискали в Съвета.

  Дачиан Чолош, член на Комисията. – (FR) Г-жо председател, отговорът ми ще бъде в две части, тъй като проблемът в животновъдния сектор е свързан най-вече с положението с храните, а оттам с положението на пазара на зърнени култури и след това също така ще се позова на механизмите, с които разполагаме за животновъдния сектор.

Комисията следи положението на пазарите на зърнени култури и последиците от него за земеделските производители много отблизо. Цените на зърнените култури се увеличиха рязко през лятото поради недостиг на доставките, по-специално в черноморските държави. Следователно наблюдавахме увеличение на цената на ечемика и овеса до 200 евро на тон. Понастоящем, въпреки че цените са много променливи, те все още са под рекордните цени от 2008 г. Силата на еврото спрямо долара, която прави износът на ЕС по-малко конкурентоспособен в момента, е също така разрушителен фактор на европейския пазар.

В световен мащаб, въпреки недостига, отбелязан в Русия и Украйна, равнището на добити зърнени култури е нормално и запасите са били попълнени благодарение на последните две реколти. В Европейския съюз средните стойности на производство на зърнени култури се оценяват на 276 милиона тона и ако добавим към това запасите от началото на реколтата, имаме почти 60 милиона тона повече от това, което очаквахме да се използва.

Запасите от зърно от интервенционните складове, които се състоят главно от ечемик, понастоящем се запазват на 5,6 милиона тона. Неотдавна беше заделена партида от 2,8 милиона тона за изпълнението на програмата за 2011 г., за да се помогне на най-бедните граждани, а останалата част ще бъде продадена скоро на вътрешния пазар. Решението всъщност вече е взето и зърнените култури ще бъдат пуснати на пазара в края на този месец.

Натискът върху пазара е намалял до известна степен, след като Комисията съобщи за тази мярка, която неотдавна съобщих на Съвета. Следователно, по отношение на положението на пазара на зърнени култури, неотложните мерки не могат да бъдат обосновани, тъй като, както ви обясних, проблемът не е снабдяването на европейския пазар със зърнени култури, след като високата цена на зърнените култури на европейския пазар не се дължи на липса на доставки на пазара.

Комисията отделя особено внимание на пазарните тенденции в животновъдния сектор, и по-специално в секторите на производството на свинско месо и птиче месо. Маржовете в този сектор са всъщност силно зависими от разходите за фуражи. Цените в птицевъдния сектор са над дългосрочната средна стойност и изглежда поне частично компенсират повишилите се разходи за фураж. Цената на свиня, предназначена за клане, следва сезонната тенденция към намаляване. Тя е много малко под равнището от миналата година. Производството се поема понастоящем добре от вътрешния пазар и износа. Между юни и август 2010 г. износът на свинско месо се е увеличил с 10% и износът на птиче месо с 21% в сравнение със същия период миналата година. Следователно въпреки тези въпроси за цената, производителите на свинско месо и птиче месо все още са могли да изнасят известно време.

Комисията очевидно ще продължи да наблюдава тенденциите на пазара и ще използва средствата, с които разполага, за да се намеси на пазара, ако това се окаже необходимо и полезно. Действително, две мерки понастоящем са налични за животновъдния сектор: възстановявания при износ и частно складиране.

По отношение на възстановяванията, при износ тази мярка няма да бъде ефективна понастоящем, тъй като световната цена е по-скоро висока; следователно субсидии при износ не могат да бъдат обосновани. Съотношението между долара и еврото означава, че проблеми при износ и липса на конкурентоспособност са възможни, но този проблем не е характерен единствено за селскостопанския сектор. Ще видим как курсът на долара и еврото се променя и в зависимост от тази промяна, ако имаме излишъци на вътрешния пазар, след това можем да обсъждаме мерки за частно складиране. За момента няма излишъци от свинско месо на вътрешния пазар и поради това мерки за частно складиране не могат да бъдат обосновани понастоящем. Въпреки това искам да разгледам възможността за прибягване до тези мерки в зависимост от това как се развиват пазарите.

Относно въпроса за нестабилността, той ще бъде разгледан в реформата на общата селскостопанска политика за 2013 г. Предвижда се, че тази реформа ще включва предложения за все още несъществуващи механизми за разглеждане на въпроса за нестабилността на доходите. Що се отнася до въпроса за прозрачност в хранителната верига, понастоящем го проучвам с члена на Комисията Таяни, за да видим как предоставянето на повече информация в тази област би могло да помогне да се изясни начинът, по който се разпределя добавената стойност. Това са отговорите, които мога да предоставя на този етап.

  Albert Deß, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-н Чолош, госпожи и господа, днешното предложение за резолюция ще помогне да се определи правилният курс на европейския животновъден сектор. Бих искал да благодаря на г-жа García за тази инициатива. Целта на предложението е не да се откъсне Европа от останалия свят или да не се зачитат пазарните правила. Целта му е да се въведат справедливи пазарни условия за европейския животновъден отрасъл, които ще помогнат да се гарантира продоволствена сигурност за повече от 500 милиона души в бъдеще. Трябва да гарантираме, че европейският селскостопански сектор не е изправен пред нови и много подробни производствени разпоредби ежедневно и от земеделските производители не се изисква постоянно да предоставят сертификати за компетентност, докато се поддържат стандарти за хуманното отношение към животните и околната среда. Правила от този вид очевидно не се прилагат за внесени селскостопански продукти.

Затова съм благодарен на всички 534 членове на Парламента, които гласуваха в Страсбург в подкрепа на изискването вносът на селскостопански продукти да бъде в съответствие с европейската защита на потребителите, хуманното отношение към животните и стандартите за опазване на околната среда в бъдеще. Г-н Чолош, Парламентът е готов да Ви предостави цялата си подкрепа. Тези стандарти трябва да бъдат прилагани за вноса и поради това групата ми приветства и подкрепя това предложение.

  Paolo De Castro, от името на групата S&D. – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, тук сме днес, за да призовем Комисията да приложи подходящи ефективни и гъвкави пазарни инструменти за борба с кризата, в която е изпаднал европейският животновъден сектор.

Надяваме се, че предложението, което Комисията скоро ще представи относно пазарните инструменти за сектора на млякото и млечните продукти, също така ще включва предложения, за да се ограничи въздействието на нестабилността на цените върху селскостопанския сектор като цяло.

Много действия все още биха могли да бъдат разгърнати, за да се изпрати ясен сигнал до европейските животновъди. Считаме например, че би било много полезно за животновъдния сектор да преразгледа настоящата забрана относно използването на животинско брашно за непреживни животни, например за птицевъдния и рибарския сектор. Както знаете, тази забрана беше въведена след случаите на спонгиформна енцефалопатия по говедата (BSE), но сега, няколко години по-късно, научната общност се съгласи да определи, че забраната би могла да бъде обоснована само за непреживни животни. В случай на непреживни животни, напротив, няма опасност за здравето на хората и околната среда и следователно се надяваме, че тази забрана може да бъде отменена с цел да се предложи на тези животни по-голяма възможност за високоенергийни диети.

  Liam Aylward, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, животновъдният сектор е важен традиционен селскостопански сектор, който представлява препитание за хиляди производители в ЕС. Този сектор е от основно значение за социално-икономическия принос на селското стопанство за селските райони на Европейския съюз. Той е ключова аграрна промишленост в Европа и още повече в Ирландия, тъй като Ирландия е четвъртият най-голям износител на говеждо месо в света.

По-специално, високите цени на зърнените култури открояват още по-ясно проблемите за рентабилността сред производителите, отглеждащи говеда през зимата, които имат по-голяма зависимост от вноса на фуражи на основата на зърнени култури. Има три въпроса, по-специално, които бих искал да подчертая: първо, необходимостта Комисията да въведе ефикасни и гъвкави маркери и мерки, за да се контролират изключително непостоянните пазарни цени. Също така са необходими действия, за да се запълни празнината между цените, плащани от потребителите, и цените, получавани от производителите.

Второ, от съществено значение е Комисията да увеличи мерките за подпомагане на животновъдния сектор, по-специално, в необлагодетелствани райони. Следващата реформа на ОСП трябва да се съсредоточи върху специалната уязвимост на някои животновъдни сектори и значителните производствени разходи, които земеделските производители поемат. В рамките на следващата ОСП прекомерната бюрократична тежест за животновъдите трябва да бъде разгледана и намалена.

На последно място, европейските производители спазват най-строгите правила в света по отношение на безопасността и качеството на храните, околната среда, както и здравето на животните и хуманното отношение към тях. Тези високи стандарти не трябва да ги поставят в неблагоприятно положение в сравнение с конкуренти от трети държави. От решаващо значение за дългосрочната жизнеспособност на животновъдния сектор като цяло е Комисията да гарантира, че действията й в търговията и селското стопанство не компрометират европейските земеделски производители, а подкрепят устойчивостта и жизнеспособността на европейския животновъден сектор в бъдеще.

  José Bové, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, точно както през 2007 г., световните цени на зърнените култури се покачват и земеделските производители наблюдават рязко покачване на производствените им разходи, както преди две години. Фуражите за добитъка представляват 60-80% от разходите им и приходите им драстично намаляват: те оцеляват средно със 700 евро на месец. Трябва ли да чакаме последователни кризи да разрушат дребното селско стопанство, преди да действаме? Потребителите плащат 17 евро на килограм ребра в супермаркетите, докато производителите получават 3 евро на килограм – това правилно ли е?

На 7 септември Парламентът даде присъдата си, като гласува в подкрепа на доклада относно справедливи доходи за земеделските производители. Той настоятелно призова Комисията да действа бързо и да забрани да се продава под покупната цена. Членовете на ЕП взеха отношение в Страсбург, така че да се укрепят организациите на производителите, да се прекратят спекулациите на международните пазари и да се контролира влиянието на предприятията в преработвателния сектор и сектора на дистрибуцията.

Земеделските производители очакват дори повече: те искат да видят установени или засилени общи организации на пазара, тъй като те са единствените средства за стабилизиране на разходите и предоставяне на дългосрочна икономическа видимост. Следващата седмица г-н Чолош ще представи предложението си за реформа на общата селскостопанска политика; той ще трябва да предостави някои ясни отговори на земеделските производители. Доверието в Европа е заложено на карта. Европа се нуждае от всеки един от земеделските си производители.

  Janusz Wojciechowski, от името на групата ECR. – (PL) Г-жо председател, изключително приветствам факта, че разглеждаме положението в животновъдния сектор, тъй като то е сериозно. Бих искал да обърна внимание на проблема, който е предмет на параграф 15 от предложението, а именно проблемът с хуманното отношение към животните.

Стандартите за хуманно отношение към животните следва да бъдат задължителни и следва да бъдат подобрени. Изрично подкрепям да се гарантира, че добитъкът има най-добрите възможни условия на живот. Въпреки това хуманното отношение към животните включва разходи и тези разходи се поемат от земеделските производители, а има проблем с нелоялната конкуренция, при която месни продукти се внасят в Европа от пазари и трети държави, в които не се поддържат никакви стандарти за хуманно отношение към животните. Това трябва да се промени. Следва да въведем тези стандарти тук, но също така следва решително да изискваме високи стандарти, същите, каквито имаме в Съюза, от всички, които изнасят месото и животинските си продукти към европейския пазар.

  Patrick Le Hyaric, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, действително трябва да бъдат извлечени поуки, които да се приложат спрямо действащите политики. Трябва да бъде взето решение да се прекрати либерализацията в голям мащаб на селскостопанските пазари, която води до доход за земеделските производители, както някой спомена току-що, между 700 и 800 евро на месец – 700 и 800 евро на месец! – докато продажната цена на месото се е увеличила с 40%.

Вземете решение, за да се прекрати този прекомерен внос и прекратете преговорите относно това ужасно споразумение за внос на 400 000 тона говеждо месо от държавите от Меркосур, тъй като то ще унищожи цели райони. Имайте куража вместо това да защитите европейското селско стопанство и престанете да позволявате на Световната търговска организация да решава съдбата на всичките ни стопанства.

Приложете нови инструменти за регулиране на производството. Кажете „не“ на „смъртоносната“ конкуренция в рамките на Европейския съюз и въведете справедливи, стабилни основни цени чрез насърчаване на селскостопанска дейност, основана на паша. Предприемете действия, за да се прекратят ужасните спекулации относно зърнените култури. Г-н член на Комисията, въпросът не търпи отлагане; положението започва да приема трагичен обрат в селските ни райони. Въздържаща се от намеса политика дискредитира самия европейски проект.

  Giancarlo Scottà, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, нестабилността на цените на зърнените култури има тежки последици за всички животновъдни сектори, но също така и за потребителите.

Износът на зърнени култури е блокиран поради въздействието на горещината, пожарите, сушата и наводненията, както се случва понастоящем в Италия. За да утежни положението, Канада е намалила производството след тежките проливни дъждове това лято. Цените са повлияни не само от изменението на климата, но също така от спекулациите на международните пазари. Производителите на зърнени култури, които очакват увеличение на цените, изчакват, преди да продадат произведеното от тях, и го складират, като резултатът от това е, че тези селскостопански продукти се развалят. Спекулациите и сериозното изменение на климата доведоха до голямо увеличение на цените на зърнените култури, използвани като фуражи, и последващо увеличение на цените на месото.

Считам, че е от съществено значение за Комисията да гарантира навременно целенасочени действия за справяне с нестабилността на цените на селскостопанските продукти чрез иновативна намеса на пазара в рамките на новата ОСП. Комисията трябва да предотврати спекулативни практики в селското стопанство, за да запази предприятията на земеделските производители и животновъдите и да гарантира на потребителите автентични качествени продукти на справедливи цени.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-жо председател, настоятелно призовах Парламента да подкрепи това изключително важно предложение пред нас тази сутрин. Очевидно е за тези от нас, които са от селски избирателни райони, и тези, които участват в комисията по земеделие и развитие на селските райони, че настоящата позиция, в която много животновъди се намират, е просто неустойчива.

Това не е опит да се вдига фалшива тревога, но ако не решим проблемите, идентифицирани в предложението, впоследствие ще сме изправени пред по-високи цени на хранителните стоки и ще зависим в по-голяма степен от вноса от трети държави. Държави като Китай и Съединените щати осъзнават във все по-голяма степен значението на сигурността на снабдяването с храна и в резултат продължават да увеличават подкрепата, която предоставят за селското стопанство.

В Северна Ирландия цената на говеждото месо е доста под производствените разходи. Ако разходите за суровини продължават да се покачват и допълнителните регулаторни изисквания продължават да се увеличават, то много земеделски производители ще напуснат сектора, което ще доведе до изоставяне на земя, липса на икономическа дейност в селските райони и намаляване на производството на храни в ЕС. Крайно време е да признаем значението на продоволствената сигурност и стойността на труда, извършван от земеделските производители в Европа.

В крайна сметка текущите търговски преговори с блока Меркосур имат дестабилизиращ ефект върху сектора. Съчетан с трудни пазарни условия и нарастващи разходи, животновъдният сектор е обременен с допълнителна несигурност, породена от възобновяването на преговорите.

Комисията продължава преговорите и независимо от изказванията на члена на Комисията, отговарящ за търговията, производителите в Северна Ирландия досега считат, че резултатите могат да бъдат единствено отрицателни за европейските земеделски производители и качеството на храните, които се предоставят на гражданите на Европа.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Считам, че трябва да кажем от самото начало, че именно потребителите са основните жертви на кризата, която разискваме днес, а не земеделските производители. Известно е, че в селското стопанство цените на зърнените култури оказват влияние върху приблизително 80% от цената на фуражите. Това от своя страна оказва влияние върху приблизително 70% от производствените разходи. Невъзможно е да се увеличи пропорционално продажната цена на месото спрямо производителя. Животновъдите нямат контакт с крайните потребители, но имат работа с преработвателите, които винаги имат възможността да внасят. Същевременно преработвателите прехвърлят широкия си марж на печалба, към който са привикнали до този момент в продажната цена. За съжаление, този период съвпада с обща икономическа криза и спадът в покупателната сила на населението също така оказва влияние върху животновъдството.

Има друг фактор, който следва да се разгледа. Във време, в което на земеделските производители ще бъде трудно да предоставят фуражи за животните си през зимата, много от тях ще изберат да заколят животните си, което ще помогне да се удължи кризата с повече години в бъдеще. За да се поддържат цените на вътрешния пазар на разумно равнище и да се гарантира, че животните получават фуражите, от които се нуждаят, интервенционните складове трябва да бъдат освободени. Затова съм доволен от съобщението, направено от члена на Комисията Чолош днес. Споделям виждането на колегите си, които подчертаха значението да се отглеждат нови генетично модифицирани организми, за да се предоставят евтини фуражи за животните и да се намали зависимостта от вноса.

Не на последно място, днешното разискване е тясно свързано с бъдещето на общата селскостопанска политика. Необходима ни е силна обща селскостопанска политика, която е добре финансирана и добре управлявана и която може да се приспособи както към структурното развитие, така и към мерките за модернизация, както и пазара и мерките за пряко подпомагане.

  Luís Manuel Capoulas Santos (S&D). – (PT) Всички сме наясно с огромните трудности, през които преминава европейският животновъден сектор, по-специално, секторът на свиневъдството. За това положение има редица причини, които са много ясно посочени в текста на резолюцията, която разискваме днес, най-важната от които е свързана с високите разходи за зърнени култури.

Европейският парламент не може да остане безразличен към това положение. Следователно е необходимо да се действа незабавно, като се използват наличните механизми и относно този въпрос приветствам решението на Комисията да освободи 2,8 милиона тона зърнени култури – мярка, която е положителна, но очевидно недостатъчна. Трябва да бъдат намерени нови инструменти в краткосрочен и средносрочен план за борба със спекулациите, по-специално; всъщност членът на Комисията току-що каза, че това е същината на проблема. Ще трябва да бъдат намерени дългосрочни решения във връзка с разискването, което ни предстои да започнем относно новата обща селскостопанска политика. Затова призовавам Комисията да вземе предвид направените в резолюцията препоръки, подписани от няколко политически групи, включително моята, тъй като действия са необходими, всъщност са необходими много бързо, г-н член на Комисията.

  Martin Häusling (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, г-н Чолош, не подлежи на съмнение, че кризата трябва да бъде решена. Въпреки това предложението предлага решения, които не можем да подкрепим. Улесняването на вноса на генетично модифицирана соя няма да помогне да се реши кризата в животновъдния сектор. Напротив, трябва да започнем да разработваме отново ресурсите ни на растителен протеин в Европа. Около 75% от растителния ни протеин се внася. Това не е приемливо и трябва спешно да въведем промени.

Също така не разбирам защо много хора се съмняват относно компромиса, който е договорен от всички групи, и защо те искат да се разреши вносът на генетично модифицирана соя. Това не е решение. Също така трябва да обсъдим какъв вид животновъдство искаме в Европа. Още веднъж, малките стопанства пострадаха най-много от кризата. От друга страна, в Европа се развива животновъдство в промишлен мащаб, което не е хуманно по отношение на добитъка и справедливо по отношение на селското стопанство. В крайна сметка трябва да направим нещо и в тази област.

Последната ми бележка е, че съм много изненадан, че 450 млн. евро от бюджета за селското стопанство са прехвърлени към проекта ITER (международен експериментален термоядрен реактор). Бих искал г-н Чолош да обясни какво би трябвало да мислим за това.

  Bairbre de Brún (GUE/NGL). – (GA) Г-жо председател, резултатът от значителното увеличение на разходите във връзка с фуражите е нестабилност в европейското селско стопанство. Колебанията на цените оказват неблагоприятно въздействие върху вече уязвимото животновъдство. Увеличението на цените на комбинирани фуражи повишава производствените разходи в животновъдния сектор и е необходима по-голяма гъвкавост във връзка с помощта за този сектор.

Време е Комисията да предложи мерки за намаляване на нестабилността на цените и стабилизиране на цените на фуражите. Радвам се да чуя от члена на Комисията, че разглежда нов инструмент за справяне с нестабилността на цените след 2013 г. Необходими са понастоящем и подходящи мерки и инструменти.

  John Stuart Agnew (EFD). – (EN) Г-жо председател, подкрепям забележките на г-н De Castro за месното и костното брашно; дерегулирането в тази област е абсолютно необходимо. Британският животновъден сектор се бори с високи разходи за фуражи понастоящем и това не се подпомага от пречките, които поставя пред нас Комисията. В началото на списъка е индивидуалната електронна идентификация на овце – правило, което не се прилага за много държави-членки, нито е изискване за внос на овче месо от трети държави.

Предстоящата забрана на групови клетки води до голямо нарушаване на функционирането на пазара ни на яйца, тъй като груповите клетки от държави-членки, които не са в съответствие, могат да конкурират по-скъпите ни произведени яйца в колония. Имаме производители в тази област, които управляват двете системи едновременно, преди срокът да се опита да компенсира част от 400-те милиона британски лири, които сме похарчили за привеждане в съответствие с вашите правила, което, разбира се, е да се пуснат повече яйца на пазара.

Надвиснали над целия британски животновъден сектор като оловен балон е „призракът“ на откриването на двустранните търговски преговори на ЕС с Меркосур. Британските животновъди ще бъдат „жертвеното агне“ в това споразумение и ние не сме доволни от това.

  Béla Glattfelder (PPE). – (HU) Има много причини за кризата в животновъдния сектор. Тези, които казват, че една причина е нелоялната конкуренция, причинена от вноса, и посочват опасностите от преговорите с Меркосур, са прави. Бих искал да повдигна въпроса за повишаването на цените на зърнените култури. Беше предвидимо, че цените на зърнените култури ще се увеличат и съм казвал и това неколкократно тук в Европейския парламент. Европейската комисия не направи нищо, за да предотврати това. Едната причина за този проблем е намаляването на намесата, което беше сериозна грешка. Трябва да осъзнаем факта, че световната търговия със зърнени култури е съсредоточена в ръцете на все по-малко дружества. Между другото, същото се случва в много държави-членки на ЕС. Европейският съюз реши да не запазва спешни запаси – решение, което допълнително ще увеличи спекулациите в бъдеще.

Колебанията на цените на зърнените култури причиняват загуби не само на производителите на зърно, но също така на животновъдите и потребителите. В допълнение на това разходите също така се поемат от европейските данъкоплатци. Спомнете си, че Европейският съюз продаде интервенционните складове от 2004-2005 г. с огромна печалба. Цените на зърното бяха ниски през изминалия период. Ако Европейският съюз се беше намесил тогава, понастоящем би могла да бъде реализирана огромна печалба от продажбата на зърно, която също така би помогнала на животновъдите. Въпреки това нямаме такива запаси и това е лошо не само за производителите и потребителите, но също така означава, че Европейският съюз е лишен от възможността да предостави помощ за държавите, засегнати от глада, като Пакистан.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Първо, усилията на г-н Чолош Европейският съюз да установи най-накрая подходящ механизъм за защита срещу нестабилността на цените на хранителните стоки в световен мащаб заслужават пълна подкрепа. Второ, високите цени на зърното и фуражите посочват появата на недостиг на протеин в Европейския съюз, относно който г-н Häusling ще изготви доклад. Трето, фактът, че системата на общата селскостопанска политика е изопачена, тя субсидира твърде много производителите на зърно и не подкрепя свиневъдите нито птицевъдите или животновъдите като цяло, е друг фактор, който допринася за настоящата криза в животновъдството. Четвърто, животновъдите са в неблагоприятно положение във веригата на предлагане на храни в сравнение с преработвателите и търговците. Пето, животновъдите са принудени да правят непропорционално големи инвестиции за опазване на околната среда. Това е особено сериозно в новите държави-членки. И това трябва да бъде разгледано и поправено.

  Herbert Dorfmann (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н Чолош, госпожи и господа, бих искал да благодаря много на г-жа García за тази инициатива и също така бих искал да се позова, по-специално, на положението на животновъдството в планинските области. В много райони на Европейския съюз има селскостопански алтернативи на животновъдството, но като цяло това не е така по отношение на планинските райони. Ако нямаше тревопасен добитък в планините, тогава много от селскостопанските райони щяха просто да бъдат безполезни и щяха да бъдат изоставени. Това не само би ограничило бизнес възможностите в планинските райони, но също така би променило ландшафта и впоследствие би намалило биологичното разнообразие.

Млечният сектор играе специална роля в това отношение, тъй като създава работни места и генерира приходи в планинските райони и в други области. Ето защо считам, че трябва да се съсредоточим, по-специално, върху трите въпроса в реформата на селскостопанската политика. Необходима ни е обща селскостопанска политика (ОСП), която взема предвид животновъдството в планинските райони и предоставя субсидии за животновъдите там. Второ, необходим ни е гъвкав втори стълб на ОСП, който позволява да се предоставя специална подкрепа за животновъдните стопанства в планинските области. Трето, необходима ни е качествена политика, която се съсредоточава, по-специално, върху продуктите от планинските райони и предоставя възможности за специално етикетиране, така че добавената стойност може да бъде получена на пазара за тези продукти от животновъдния сектор в планинските области.

  Luís Paulo Alves (S&D). – (PT) Вероятно отново сме в процес на създаване на стоков балон. Цените на международния пазар са се увеличили средно с повече от 16% от юни. Никога не е имало толкова много преговори относно пазара на фючърси, нито са били замесени толкова много пари. Изключително ниските лихвени проценти и твърде многото пари в търсене на добри сделки водят до увеличаване на финансовите спекулации при фючърсните договори без никакъв контакт с реалната икономика. Цифрите за най-голямата борса на зърнени култури в света, Чикагската търговска борса, са впечатляващи и се чупят рекорди на трансакциите за закупуване на соя, царевица и пшеница. Практическият резултат е прехвърлянето на това увеличение към реалните пазарни цени, дори в година, в която зърнените култури са налични в големи количества. Увеличението на цените на фуражите вреди ужасно на вече трудното положение на много от животновъдните ни стопанства, които няма да могат да прехвърлят увеличението на това, което продават, поради кризата, и е малко вероятно да са в състояние да го поемат. Следователно е време да се предприемат действия и да се защити храната ни от финансови спекулации. Бих искал да знам тогава какво възнамерява да направи Комисията по въпроса.

  Michel Dantin (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, какъв забавен свят е светът на селското стопанство! Преди година в този Парламент всички се оплаквахме от общото положение във връзка с производството. Днес един производствен сектор, секторът на зърнените култури, се справя по-добре от другите и считам, че трябва все пак да приветстваме този факт. Въпреки това успехът му, за съжаление, има много сериозни последици за друг сектор – животновъдният сектор.

Истинският въпрос днес е неспособността на селското стопанство да прехвърли разходите, които трябва да понесе, на потребителите. Следователно, както вече беше казано тази сутрин, трябва да помогнем на производителите да се организират, така че присъствието им да се усеща в отношенията им с потребителите, и по-специално в отношенията им с големия по мащаб сектор на дистрибуцията.

Въпреки това веригата, функционирането на пазарите, е по-вредна. Как можем да обясним факта, че години, десетилетия наред, казвахме, че южноамериканските държави са поставяли щам върху производството и са намалявали цените? Как можем да обясним, че, въпреки че цените понастоящем отново се увеличават в тези държави, не можем да прехвърлим това увеличение на производителите ни, тъй като, да, има увеличение на разходите, но – и това също така трябва да бъде казано – няма увеличение на производствените цени?

Как можем да пропуснем да посочим разликите в разходите, които съществуват между държавите ни? Наистина това отчасти е въпрос на национални отговорности. Въпреки това дъмпингът, който продължава понастоящем между различните ни държави, помага да се дестабилизират пазарите и считам, че Европа трябва да се справи с този проблем.

Да, решения трябва да бъдат намерени. Европейските производители на зърнени култури са наясно, мисля, с положението, пред което са изправени основните им потребители – земеделските производители. Те са готови да сключат договорно споразумение. Готов ли сте, г-н член на Комисията, да подкрепите това споразумение?

  Alan Kelly (S&D). – (EN) Г-жо председател, отново сме тук, за да проведем разискване относно доходите на земеделските производители, съсипани от пазарите, които, за да бъда напълно откровен, не функционират много правилно като цяло и също така не могат да се справят с големи сътресения като повишаването на цените на зърнените култури, което наблюдаваме. Несъмнено е време системата ни на земеделските предприятия и пазара да бъде по-силна и се надявам Комисията и членът на Комисията да отбележат още веднъж, че политическите групи в този Парламент допълнително призовават за адекватен бюджет за ОСП след 2013 г.

Разходите за суровини и твърде строгите правила правят земеделските стопанства на ЕС неконкурентоспособни и жизнеспособността на селскостопанския ни сектор се влошава. Пасищната ни система на качествено и екологично устойчиво производство на говеждо месо се конкурира от внос от трети държави. Трябва да дадем на земеделските ни производители справедлив шанс и според опита ми това е всичко, което те искат. Липсата на ЕС на самостоятелно задоволяване на потребностите във връзка със зърнените култури се превръща в сериозен проблем не само за сектора на говеждото месо, но също така за секторите на свиневъдството и птицевъдството. Това предложение е изявление за сериозността, с която Парламентът приема текущите тенденции на селскостопанските ни пазари. Ние като Парламент трябва да се намесим, когато усетим, че положението е спешно и, за да бъда напълно откровен, г-н член на Комисията, секторите ни на говеждо месо, птицевъдство и свиневъдство незабавно се нуждаят от положителна намеса. Очаквам с нетърпение отговора Ви.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, положението тази година ни учи, че наличието на подходящо равнище на запаси от зърнени култури е от основно значение, за да се гарантира сигурността на храните и стабилността на пазара. Тази сигурност следва да бъде гарантирана от подходящи решения на равнище на ЕС.

Друг много важен въпрос е търсенето на нови източници на протеин – това е много добър път към независимостта на европейското селско стопанство. Трябва следователно да насърчим отглеждането на богати на протеин култури. Да си припомним въпреки това, че е наше безусловно задължение да гарантираме на земеделските производители постоянен достъп до фуражи. Поради тази причина подкрепям предложението, в което се призовава Европейската комисия да установи минимален праг за равнището на неразрешени разновидности на ГМО, допустими при вноса на соя. Продължаването на политиката на нулева толерантност представлява заплаха за цялата верига за производство на храни.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-жо председател, понастоящем има две заплахи за животновъдството и храните в световен мащаб. От една страна, имаме монополи на зърнени култури и видяхме катастрофалните последици от модифицирани семена в този сектор в Индия. От друга страна, имаме игрите, които играят финансовите организации с цените на основните продукти.

През 2008 г. имахме най-голямото производство на зърнени култури в световен мащаб. През 2008 г., и тук се крие абсурдността, освен ако не е обяснена от финансовите игри, имахме най-голямата криза с хранителни стоки, която причини социални проблеми и загуба на много човешки животи. Трябва да наблюдаваме тези два въпроса. Трябва да увеличим местните ресурси, да гарантираме, че земеделските производители имат свободен достъп до семена и че животновъдите също така плащат по-ниски цени, както и да регулираме действията на финансовите организации.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, животновъдните стопанства страдат от последиците от кризата. Освен това те трябва да отговорят на най-строгите стандарти в света, като увеличат производствените си цени, имайки предвид неблагоприятното положение, в което това ги поставя в сравнение с трети държави. Затова мисля, че в рамките на общата селскостопанска политика първо трябва да се обезпечи достатъчно финансиране след 2013 г., за да се гарантира жизнеспособността на селскостопанските производители и животновъди. Второ, трябва да се приемат специфични мерки за животновъдите, които използват устойчиви мерки за защита. Трето, трябва да се засилят мерките за подпомагане на животновъдния сектор в най-необлагодетелстваните райони. Четвърто, трябва да се определи, че вносът от трети държави отговаря на стандартите на ЕС, за да се предотврати нелоялната конкуренция.

Накрая, моля Комисията да защити интересите на европейските производители във всички търговски преговори, за да не се застраши производството на животновъдния сектор. Неуспехът да се приемат тези мерки би могъл да означава, че Европа се превръща в район без сектор, който е зависим от вноса и трети държави.

  Struan Stevenson (ECR). – (EN) Г-жо председател, кризата в животновъдния сектор на ЕС е засегнала сериозно земеделските производители в Шотландия и има много неща, които бихме могли да направим, за да помогнем. Първо, бихме могли да намалим регулаторната тежест. Безумие е, че прилагаме по-строга бюрокрация и правила за производителите ни от ЕС, отколкото прилагаме за конкурентите ни извън ЕС. Земеделските ни производители са силно свързани с бюрокрацията и все още внасяме големи количества фуражи, произведени при условия на хуманно отношение и хигиена, което би представлявало престъпление в ЕС.

Високите разходи за привеждане в съответствие с цялата тази бюрокрация не са отразени в цените на производителите ни на говеждо месо, които те имат за добитъка си. Британското говеждо месо понастоящем се продава доста под производствените разходи; изчисленията на производителите на равнинни крави с бозаещи телета са, че те губят около 260 британски лири на крава; производителите ни от млечния сектор претърпяват дълъг спираловиден спад. Трябва да спрем „гниенето“.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Увеличението на цените на зърнените култури е друг фактор, който се добавя към и изостря кризата в животновъдния сектор. Настоящата обща селскостопанска политика и търговските политики на ЕС не гарантират справедливи доходи за земеделските производители, по-специално малките и средните производители, нито предотвратяват последиците от нарастващите разходи за производствените фактори и нестабилността на цените на селскостопанските продукти: вместо това ги влошават. За тази променливост има причини, които не са само или дори в по-голямата си част естествени: сред тях са спекулациите относно храни. Всякакви мерки, които се предприемат в тази област, винаги ще бъдат ограничени по обхват, ако не включват забраната на инструментите, които я правят рентабилна, по-специално дериватите. Гарантирането на производството, правото за производство и независимостта и сигурността по отношение на храните изискват прекратяване на подчиняването на селското стопанство и производството на храни на пазара и конкурентоспособността. Изискват се ефективни мерки за регулиране и намеса на пазарите, без които нестабилността на цените ще се влоши и ще настъпят процеси на концентрация, които ще бъдат издържани само от малък брой големи производители.

  Дачиан Чолош член на Комисията. – (FR) Г-жо председател, много съм доволен от проявения интерес, включително в Европейския парламент, относно сектор, който е основен не само за доставките за пазара, но също така и за стабилността на регионите ни: говоря за животновъдния сектор.

Отговорите на много от повдигнатите въпроси и проблеми несъмнено ще бъде открит в предложенията, които скоро ще представи Комисията относно бъдещето на общата селскостопанска политика. Парламентът също така ще е в състояние да обсъди тези предложения най-рано следващата седмица. Несъмнено в тях ще разгледаме проблема със справедливото разпределение на помощта в различните сектори, включително в животновъдния сектор. Също така ще разгледаме въпросите относно подкрепата за животновъдния сектор в по-специфичните и по-трудни области и механизмите за управление на нестабилността на доходите. Бяха зададени обаче някои конкретни въпроси, на които аз бих искал да отговоря. Първият засяга проблема с цените на зърнените култури и интервенционните складове.

Вярно е, че вече не разполагаме с интервенционните складове, които имахме в миналото, но това е така защото сега цените са по-високи. Пазарната намеса не може да бъде оправдана, когато цените са високи. Считам, че ние трябва да разгледаме другите видове механизми и въпреки че складовете могат да изпълняват роля, ние следва да разгледаме видовете складове, различни от интервенционните складове на пазара, с които разполагахме в миналото. Този въпрос може би трябва да бъде разглеждан на дори по-широко равнище, отколкото само на европейско, като се има предвид, че понастоящем пазарът е по-отворен отколкото в миналото.

Относно проекта ITER, г-н Häusling, само защото част от бюджета за 2010 г. не е била използвана за селското стопанство и отива за проекта ITER, не означава, че ние не разполагаме с ресурси за намеса в селскостопанския сектор. Мога да Ви уверя, че допълнителните фондове, които отиват за проекта ITER, не са взети от механизмите на ОСП; тези пари са все още налични и не са били използвани, тъй като не е било необходимо да се използват. Дори с този трансфер обаче, мога да Ви уверя, че разполагаме с бюджета, който ни е необходим, за да можем да приложим необходимите мерки.

В заключение ще кажа, че въпросът относно нестабилността и въздействието, което спекулацията на пазара оказва върху нестабилността, е въпрос, който Комисията разглежда по-задълбочено както по отношение на подобни отделени продукти, така и на стоки. Аз работя с моя колега, г-н Барние по този въпрос. Комисията ще представи предложения.

Що се отнася до разпределението на добавената стойност по цялата хранителна верига, заедно с члена на Комисията Таяни ще организираме първата среща по този въпрос на групата на високо равнище не по-късно от следващата седмица.

  Председател. − Бяха внесени четири предложения за резолюции⁽¹⁾ съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след малко.

Писмени изявления (член 149)

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) Понастоящем европейските животновъди изпитват затруднения, които трябва да превъзмогнем заедно, за да позволим на животновъдния сектор да развие и генерира достатъчно доходи за земеделските производители. През последните няколко месеца имаше значително увеличение на цените на зърнените култури, което допълнително се обостри от извънредни събития като наводненията в Пакистан и горските пожари в Русия например. Разбира се, ние нямаме влияние върху тези климатични бедствия, но е във възможностите ни да изготвим законодателни предложения, които биха подпомогнали европейските земеделски производители да преодолеят последствията от тези катаклизми. Това, което е сигурно, е, че ние можем и трябва да ограничим спекулацията със зърнените култури, която е също една от причините за тези затруднения. Недопустимо е подобни нечестни сделки да причиняват загуби за сектора, който е един от основните за европейското селско стопанство. Освен това бих искала да ви припомня, че е от съществено значение Комисията да защитава интересите на европейските земеделски производители в своите обсъждания с държавите от Меркосур относно новото търговско споразумение и да гарантира условия за справедлива конкуренция. Аз призовавам Комисията да започне да работи активно, за да помогне на европейските земеделски производители да преодолеят съществуващите трудности в животновъдния сектор, тъй като нашата подкрепа е от жизненоважно значение за тях.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Животновъдният сектор поставя много проблеми пред европейските земеделски производители, включително покачващи се цени на суровини, конкуренция от страна на вноса от трети държави, големи колебания в разходите за фураж и относително ниски цени на месото. Ако ние въведем дългосрочна политика за животновъдния сектор, трябва да вземем предвид всички заинтересовани страни, включително земеделските производители, потребителите и самите животни. Целта трябва да бъде преминаване от промишлено животновъдство към по-естествено и уважително третиране на животните в малките стопанства. Всичко това трябва да бъде съчетано с възможно най-високите равнища на безопасност за потребителите под формата на всеобхватни здравни услуги за животните и ясно етикетиране на всички продукти от животни, по-специално по отношение на техния произход и начина, по който те са отгледани. ЕС трябва да въведе основните условия, необходими за гарантиране на бъдещето на земеделските ни производители, които да могат да останат конкурентоспособни в международен план и техните предприятия да са в състояние да останат икономически жизнеспособни, въпреки факта, че ние разполагаме с най-строгите стандарти в света за хуманно отношение към животните.

  Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Увеличението на цените на зърнените култури представлява също така заплаха за животновъдния сектор на ЕС поради неговата зависимост от вноса на фураж от трети държави. Положението е критично в областта на производство на свинско месо, където фуражът представлява 60% от производствените разходи, а покачващите се цени могат постепенно да застрашат всички отрасли на животновъдството в ЕС. Ето защо Европа следва да намали зависимостта си от внос на фураж от трети държави.

Не е решение да се премине към генетично модифициран фураж, внесен от САЩ. В ЕС са необходими две и половина години, за да се одобрят тези фуражи, в Аржентина около три години, в Бразилия от три до пет години, а Китай също приема строги мерки в тази област. От друга страна, в САЩ одобрението отнема само 15 месеца. Кризата в животновъдния сектор на ЕС не трябва да се използва за търговските цели на предприятията на САЩ, които виждат значителен потенциал на европейския пазар.

Европейският съюз следва да има за цел намаляване на производствените разходи, за да гарантира, че третите държави спазват стандартите на ЕС и да гарантира, че производителите получават прилична цена за техните продукти. Не е приемливо потребителите да понасят последствията от по-високите цени, производителите да получават все по-малко пари, а дистрибуторите да реализират все по-големи печалби.

Не съм съгласен с мнението на Комисията, че не са необходими спешни мерки, тъй като ние сме изправени пред структурна криза, която трябва да се реши и то не само от гледна точка на продоволствената сигурност.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Напоследък европейските животновъди са изправени пред все по-нарастващи затруднения. Те намират за трудно да се справят с конкуренцията от трети държави, тъй като последните не спазват високите стандарти, които местните производители трябва да спазват, и винаги стават жертви на търговските преговори на Европейския съюз. Ние се надяваме обаче, че в бъдеще ще видим различно поведение, възприето от Европейската комисия, тъй като не е нормално европейските земеделски производители винаги да губят в резултат от търговските споразумения. Комисията също трябва да участва повече в укрепването на организациите на производителите във всички животновъдни сектори, за да им позволи да договарят по-добри цени за техните продукти, като същевременно вземат предвид производствените разходи. В същото време призовавам комисията да освободи възможно най-бързо зърнени култури от интервенционните складове, за да подкрепи този сериозно засегнат от кризата сектор.

(Заседанието се прекъсва за няколко минути)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

(1) Вж. протокола.