Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 22 ноември 2010 г. - Страсбург

1. Възобновяване на сесията

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

(Заседанието се открива в 17,05 ч)

  Председател. – Възобновявам сесията на Европейския парламент, прекъсната в четвъртък, 11 ноември 2010 г.

2. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

3. Изявления на председателството

  Председател. – Изпитах огромно задоволство, когато получих новината за освобождаването от домашен арест на Aung San Suu Kyi, лидерката на опозицията в Бирма. Г-жа Suu Kyi беше една от първите носителки на наградата Сахаров, която се присъжда от Европейския парламент от 1988 г. Тя обаче не можа да я получи лично преди 20 години. Бих искал да ви информирам, че вече изпратих покана на г-жа Suu Kyi да посети Европейския парламент и да вземе участие в едно от нашите пленарни заседания.

25 ноември е Международният ден за премахване на насилието срещу жените, обявен за такъв от ООН преди 11 години. Всеки ден по света много жени стават жертва на изнасилване, унижение и домашно насилие. Особена жестокост, която се практикува в много области на света, е обрязването на млади жени. Приблизително 8 000 момичета стават жертва на насилие всеки ден. За да изразим солидарността си с кампанията за предотвратяване на този варварски ритуал, бих искал да ви насърча днес да носим розов лист като символ на това, че се противопоставяме на тази практика. Бих искал също така да подчертая, че в продължение на много години Европейският парламент продължава усилията си, насочени към призоваване за пълно прекратяване на физическото и психическо насилие над жените.

4. Състав на Парламента

  Председател. – Компетентните испански органи ме информираха, че Ramón Jáuregui Atondo е заменен от María Irigoyen Pérez, считано от 16 ноември 2010 г. Бих искал да приветствам нашия нов колега и да напомня, че на основание на член 3, параграф 2 от Правилника на дейността на Европейския парламент до проверката на пълномощията й или до произнасянето на решение по възникнал спор г-жа Irigoyen Pérez ще заеме мястото си в Парламента и в неговите органи и ще се ползва с всички произтичащи от това права, при условие че предварително е подала писмена декларация, че не заема длъжност, която е несъвместима с положението на член на Европейския парламент.

5. Състав на политическите групи

  Председател. – Бих искал да ви уведомя, че на 15 ноември 2010 г. Claudiu Ciprian Tănăsescu се присъедини към Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

Бих искал да ви уведомя също така, че на 18 ноември 2010 г. Pino Arlacchi се присъедини към Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

6. Подписване на актове, приети по процедурата на съвместно вземане на решение

  Председател. – С настоящото ви информирам, че в сряда председателят на Съвета ще подпише 14 законодателни акта, приети съгласно обикновената законодателна процедура в съответствие с член 74 от Правилника за дейността на ЕП. Заглавията на тези законодателни актове ще бъдат публикувани в протоколите от заседанието. Те ще ви бъдат предоставени и ще можете да ги прегледате по всяко време.

7. Получени документи: вж. протокола

8. Отпаднали писмени декларации: вж. протокола

9. Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола

10. Петиции: вж. протокола

11. Трансфер на бюджетни средства: вж. протокола

12. Ред на работа:

  Председател. – Окончателният проект на дневен ред, изготвен от Председателския съвет на негово заседание от 18 ноември 2010 г. съгласно член 137 от Правилника за дейността, е раздаден. Предложени са следните изменения:

Понеделник:

Политическите групи предлагат да премахнем от дневния ред разискването относно аспекти на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с гражданското, търговското, семейното и международното частно право. В резултат на това докладът ще бъде подложен на пряко гласуване утре, вторник. Докладът ще остане в дневния ред. Ще се проведе гласуване, но без разискване. Повтарям: всички политически групи се съгласиха с това решение и следователно то беше прието.

(Парламентът приема искането)

Вторник:

Няма предложени изменения.

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-н председател, в дневния ред за вторник има шест доклада от г-жа Matera относно мобилизирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в Нидерландия. Вземам думата по този въпрос, защото считам,че начинът, по който г-н Daul беше нападнат по този въпрос от пресата в Нидерландия е неправилен. На Председателския съвет г-н Daul повдигна въпроса, който беше обсъждан от ръководителите на различните групи, за това дали тези доклади не трябва да отпаднат с оглед на разискването за бюджета. Искам да направя два коментара по този повод.

Първо, тези доклади следва да останат в дневния ред. Следва също така да проведем гласуване по тях и да прехвърлим тези средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията на Нидерландия.

Второ, все пак г-н Daul предложи това, когато направи коментар в рамките на Председателския съвет. Ако то е било изнесено от Председателския съвет в публичното пространство, без дори да бъде дадена възможност на г-н Daul да отговори на въпросите и да даде обяснение, тогава в качеството си на председател на група човек всъщност трябва много да внимава какво казва на Председателски съвет. Това е първото съображение.

Другото ми съображение е, че не Европейският парламент твърди, че тук се пилеят пари, а правителството на Нидерландия – не цялото – което постоянно твърди, че в Европа се пилеят пари и следователно тя следва да получава по-малко средства. Докладите на г-жа Matera показват, че е точно обратното, средствата от този бюджет се използват разумно и, по мое мнение, за много важни проекти в Нидерландия. Следователно приемането на тези доклади ще покаже, че критиката в Нидерландия по отношение на този бюджет е неоснователна.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Запознат съм с въпроса и зная какво е излязло в пресата в Нидерландия. Бих искал обаче да ви уверя, че гласуването относно мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за Нидерландия ще се проведе утре, както е планирано. Нищо не се е променило. Гласуването ще се проведе утре.

Сряда:

Получих искане от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица относно разискването на положението в Западна Сахара, а именно, че гласуването на предложенията за резолюции по въпроса би трябвало да се проведе през тази сесия, а не по време на парламентарната сесия през декември, както понастоящем се планира.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, положението в Западна Сахара е достатъчно сериозно, за да не е необходимо Парламента да отлага заемането на позиция по този въпрос. Фактите са неоспорими и очевидни. Станахме свидетели на редица сцени на разрушения в лагерите Сахрави и знаем, че те доведоха до смърт и наранявания, а много хора все още липсват. Знаем, че един от нашите колеги от Парламента не беше допуснат да посети лагерите и беше изгонен от мароканските власти и знаем, че това се случва и с членовете на националните парламенти, журналистите и членовете на неправителствените организации (НПО). Знаейки всичко това, не можем просто да игнорираме този факт.

Ако не заемем позиция по въпроса, това би било равносилно на неразбираемо и неприемливо самодоволно отношение и дори на съучастничество, а това само би могло да накърни достойнството на тази институция и ценностите, които твърди, че отстоява. Следователно бих искал да призова всички да вземем разумното решение да подкрепим гласуването на резолюция по този въпрос по време на настоящото заседание, като гласуваме в подкрепа на предложението.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE) – (EN) Г-н председател, считам, че представените от групата на Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица аргументи са съвсем основателни, важни и необходими и следователно ще подкрепя тази позиция.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, трябва да помоля г-н Ferreira за минута внимание. Този въпрос беше подробно обсъден на Председателския съвет, както и по време на подготовката за него. От името на моята група, бих искал да кажа, че сме много обезпокоени от това, което се случва в Западна Сахара. Ако картините, които видяхме, са точни, те ще доведат не само до сериозни разисквания, но също така, ако е необходимо, ще имат и последици. Следователно обаче трябва да действаме правилно, което от своя страна означава, че трябва да обсъдим събитията през тази седмица. По наше искане министърът на външните работи на Мароко заяви, че е готов да присъства на заседание на комисията по външни работи. Не е необходимо да прави това. Министърът на външните работи на Мароко не е длъжен да се явява пред комисията по външни работи на Европейския парламент. Според мен ние във всички случаи трябва да се възползваме от факта, че той проявява такова желание, първо, за да го запознаем с отправените укори и едва тогава да приемем резолюция. Считам, че това е много по-подходящ начин за действие, отколкото първо да приемем резолюция и след това да го изслушаме. Нека приемем резолюцията в светлината на информацията и въпросите, които ще имаме възможността да зададем на министъра на външните работи на Мароко в комисията по външни работи. Лично аз считам, че е много по-правилно да процедираме по този начин. Освен това до днес следобед имаше консенсус по този въпрос между всички групи.

  Председател. – Искането е подкрепено с мнозинство. Следователно съгласно предложението на г-н Ferreira, гласуването ще се проведе през тази седмица.

(Парламентът приема искането)

Ще ви съобщя крайните срокове: гласуването ще се проведе в четвъртък. Крайните срокове са, както следва: предложенията за резолюции трябва да бъдат внесени до утре, 23 ноември, 12,00 ч.; а измененията и общите предложения за резолюции до сряда, 24 ноември, 13,00 ч. С други думи с един час по-късно. Повтарям: гласуването ще се проведе в четвъртък.

  Daniel Cohn-Bendit (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, бих искал да попитам нещо своите колеги.

Има извънредно положение в Тибет, както и безпокойство относно намерението на Китай да наложи китайския език в Тибет. Считам, че това е въпрос, който заслужава да бъде разискван на пленарно заседание в присъствието на баронеса Аштън. Всъщност, съвсем отделно от извънредното положение, проблематична е именно политиката, която се прилага в Тибет.

Извънредно положение? Много добре. Ако мнозинството иска да обсъдим този въпрос от тази перспектива – добре. От своя страна и тъй като дневният ред за декември е сравнително ясен, бих искал да проведем разискване по този проблем и по въпроса за политиката на Европейския съюз по отношение на Китай в присъствието на баронеса Аштън, както и да приемем резолюция. Считам, че това би било по-разумно.

  Председател. – Много Ви благодаря, г-н Cohn-Bendit. Това може да се предложи и на Председателския съвет. Като председател на група Вие можете да направите предложение по всяко време, г-н Cohn-Bendit. Благодаря Ви за коментара.

Четвъртък:

Няма предложени изменения.

(С това редът на работа е определен)

13. Годишен доклад на ЕЦБ за 2009 г. - Последно развитие на ситуацията с обменните валутни курсове на международния пазар (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– доклада на г-н Balz, от името на комисията по икономически и парични въпроси относно годишния доклад на ЕЦБ за 2009 г. (2010/2078(INI)) (A7-0314/2010), и

– изявлението на Комисията относно последното развитие на ситуацията с обменните валутни курсове на международния пазар (2010/2914(RSP)).

  Burkhard Balz, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, току-що бе отправено искане за малко тишина. Може би някои колеги ще се съобразят с него.

Госпожи и господа, докладът ми днес по същество е свързан с дейността на Европейската централна банка през 2009 г. – с други думи, в период, през който икономическите, финансовите и все по-често всички политически дейности се определяха най-вече от икономическата и финансова криза. Кризата, която в началото беше чисто финансова, се разпространи и втората й вълна засегна цялата реална икономика. Икономическата активност отбеляза спад в световен мащаб, а все по-ниските приходи от данъци и увеличаващите се в резултат от кризата разходи за социално обслужване доведоха до повишаване на публичните дефицити. Допълнителните мерки за стимулиране на икономиката също допринесоха за равнището на дълга. В резултат на нарасналите дефицити правителствата в Европейския съюз приеха обширни пакети от мерки за строги икономии. Според мен тези пакети бяха необходими, а в някои случаи закъсняха. Те обаче ограничиха възможностите за действие от страна на правителствата.

Въпреки че през втората половина на 2009 г. икономическата активност започна да се възстановява, тогава се появи заплахата от трета вълна, която да превърне финансовата и икономическа криза в криза на публичния дълг през 2010 г. По мое мнение, тази опасност все още не е преодоляна. Напоследък получихме много ясен знак от случая с Ирландия, че проблемът на свръхзадлъжнялостта на държавите-членки не е решен и следователно също така съм съгласен с председателя г-н Ван Ромпьой, че провал на еврото е немислим. Все пак това е положението в момента. Вместо това в моя доклад се разглежда 2009 г., през която можем да кажем, че ЕЦБ реагира подходящо – всъщност дори добре – на предизвикателствата. Мерките й доказаха, че имат широк успех и спасиха много финансови институции от фалит. Финансовите институции обаче не винаги прехвърлят изцяло ликвидността към реалната икономика, като в резултат не може да се използва целият потенциал на тези мерки за възстановяване.

Тъй като мерките включват извънредни стъпки, сега е важно оттеглянето им да става разумно и да бъде планирано внимателно. Проблемите в Гърция и други държави от еврозоната може отчасти да се дължат на вътрешни причини, но те също така извадиха на показ фундаментални проблеми, които съществуват в рамките на Икономическия и паричен съюз. Бяха нарушени принципите на Пакта за стабилност и растеж. В момента преживяваме последиците, сред които е и случващото се в Ирландия. Сега тези нарушения трябва да бъдат отстранени и не трябва да се допускат нови. Пактът за стабилност и растеж трябва да бъде укрепен, а Икономическият и паричен съюз трябва да е по-балансиран.

В миналото недостатъчно добрата координация на икономическите политики в рамките на паричния съюз доведе до появата на значителни икономически дисбаланси между държавите от eврозоната и остави последната без предварително определен механизъм за управление на кризи. Еврозоната ще трябва да намери решение за тези дисбаланси, ако иска да предотврати възникването на нова криза. В крайна сметка обаче процесът на извършване на структурна реформа – наред с прегледа на регулаторната рамка за финансовата политика – може да укрепи еврозоната. Въпросът за независимостта на Европейската централна банка също ще бъде съществен аспект от новото икономическо управление, особено по отношение на неотдавна създадения Европейски съвет за системен риск. Следователно Парламентът ще продължи да изпълнява задължението си да прави сериозен преглед на дейността на ЕЦБ.

Напълно съм убеден, че Европейският съюз и еврозоната ще намерят начин да преодолеят кризата и че ще излязат от нея по-силни от преди. През следващите месеци обаче ще трябва да извлечем правилните поуки от това, което се случи. Това е огромно предизвикателство, но в своята история до момента Европейският съюз постоянно е показвал, че се развива най-добре, когато трябва да се справя с предизвикателства. Следователно тази криза също така представлява възможност, която следва да използваме.

В заключение, бих искал да благодаря на докладчиците в сянка от другите групи за изключително приятното и ползотворно сътрудничество при работата по доклада. Това не е нещо, което се приема за даденост, и в случая заслужава да бъде подчертано.

  Жан-Клод Трише, председател на ЕЦБ. – (FR) Г-н председател, г-н Balz, госпожи и господа, имам честта да представя пред вас, както е предвидено в договора, Годишния доклад на Европейската централна банка за 2009 г. Тъй като се наложи известно изменение на програмата поради европейските избори, аз говорих пред вас през миналия март за предишния годишен доклад. Следователно през тази година се обръщам за втори път към Парламента.

Позволете ми преди всичко да изразя радостта си от подкрепата, която Европейският парламент отново изразява в предложението си за резолюция в подкрепа на годишните изслушвания пред комисията по икономически и парични въпроси и по-общо в подкрепа на това да се поддържат по-тесни отношения с Европейската централна банка. Приветствам това с още по-голяма сила, тъй като тази година Европейският парламент показа много убедително желанието и способността си да утвърждава преобладаващия европейски интерес особено по отношение на пакета от мерки за финансов надзор.

(DE) Бих искал в началото да направя кратък преглед на мерките в областта на паричната политика, предприети от Европейската централна банка по време на икономическата и финансова криза. Освен този кризисен период бих искал също така да се върна назад към дейността на ЕЦБ през първите дванадесет години от съществуването й. В заключение, искам да се спра на най-актуалните предизвикателства, които ни очакват през 2011 г.

− (EN) Г-н председател, позволете ми да започна, като спомена действията, предприети по време на кризата.

2009 г. беше най-предизвикателната година за паричната политика на ЕЦБ. Тя започна със силен икономически спад в световен мащаб, последвал в резултат от възникналата през есента на 2008 г. финансова криза. В условия на отслабващ инфлационен натиск ние продължихме да провеждаме политиката си на допълнително понижаване на нашите основни лихвени проценти. Като цяло за период от седем месеца – от октомври 2008 г. до май 2009 г. – понижихме основния си лихвен процент по рефинансиране с 325 базисни точки. Това го сведе до 1%.

За да гарантираме, че домакинствата и дружествата в еврозоната ще се възползват от тези благоприятни условия за финансиране, през 2009 г. продължихме и дори разширихме засилената си подкрепа за кредитиране на банките в еврозоната. Направихме това в отговор на недееспособните парични пазари, които отслабиха възможността паричната политика да влияе на прогнозите за ценовата стабилност само чрез решения относно лихвения процент. Най-важната сред тези „нестандартни мерки“, както ги наричахме, е предоставянето на ликвидност при пълно разпределение на заявките чрез операции по рефинансиране за банки от еврозоната срещу добро обезпечение и при преобладаващия в момента основен лихвен процент по рефинансиране за няколко матуритета, които далеч надхвърлят седмичните операции. През 2009 г. ние удължихме матуритетите и на нашите по-дългосрочни операции по рефинансиране до една година. Това, разбира се, бяха изключително важни решения.

Както правилно се подчертава във вашата резолюция относно годишния доклад на ЕЦБ, тази засилена кредитна подкрепа успя да предотврати това, което би се превърнало в депресия или много по-дълбока рецесия, ако се беше появило допълнително напрежение в резултат от недееспособността на пазарите. Позволете ми да подчертая, че всичките ни действия напълно съответстваха на нашия мандат за осигуряване на ценова стабилност в средносрочен план за еврозоната като цяло. Фактът, че успяхме надеждно да изпълним нашия мандат се отразява в благоприятните прогнози за инфлацията и твърдо стабилизираните инфлационни очаквания в еврозоната.

След някои подобрения на условията на финансовите пазари през 2009 г. отново се появи напрежение в редица сегменти на пазара на облигации в еврозоната. Тъй като гладкото функциониране на последния е важно за прехвърлянето на основните лихвени проценти на ЕЦБ, взехме решение да се намесим на пазарите на дългови ценни книжа в еврозоната с цел да помогнем да се възстанови по-нормалното функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика към икономиката. За тази цел въведохме нашата програма за пазарите на ценни книжа. За да гарантираме, че тази програма не оказва влияние върху текущата позиция на паричната ни политика, ние изтеглихме цялата „инжектирана“ ликвидност.

За да обобщя, позволете ми да подчертая, че всички нестандартни мерки, които приехме по време на периода на остър финансов стрес, са временни по своята същност и са изготвени със съображения за тяхното изтегляне. Някои от нестандартните мерки, създадени през 2009 г. и началото на 2010 г., вече са преустановени с оглед на подобрените условия на някои финансови пазари и предвид продължаващия процес на възстановяване на еврозоната.

Позволете ми да споделя с вас няколко мисли относно добрите постижения на еврото. Според мен има три основни елемента.

Първо, ЕЦБ постигна това, което се очаква от нея съгласно дадения й от договора мандат, а именно ценова стабилност. Действително средната инфлация за еврозоната през последните близо 12 години е на равнище 1,97%. Това е изцяло в съответствие с нашето определение за ценова стабилност, а именно, целта ни да поддържаме годишния темп на инфлацията в еврозоната под, но близо до 2% в средносрочен план. В този смисъл през последните 12 години Евросистемата функционира като котва на стабилност, което важи и в последно време, въпреки предизвикателната конюнктура, създадена от световната финансова криза.

Второ, и това е нещо, което се отразява благоприятно върху надеждността на паричната политика на ЕЦБ, инфлационните очаквания, както споменах, остават твърдо стабилизирани на равнища, съответстващи на ценовата стабилност.

Трето, надяваме се, че този успех се дължи на пълната независимост на ЕЦБ от политическо влияние, на първостепенната задача за осигуряване на ценова стабилност и на прозрачната комуникационна политика, особено по отношение на определението за ценова стабилност. Двата стълба на паричната стратегия на ЕЦБ дават възможност за далновиден и средносрочно ориентиран курс на действие, който е подкрепен от солидна аналитична рамка. Тази рамка включва задълбочен анализ на динамиката на парите и кредита, като се отчита паричното естество на инфлацията в средно- до по-дългосрочна перспектива.

Ние считаме, че този цялостен подход позволява да се вземат добре информирани и съгласувани решения, като в същото време запазваме устойчивост и поглеждаме отвъд краткосрочната колебливост.

Що се отнася до външното измерение на еврото, позволете ми да кажа само, че нашата валута се утвърди в международен план. През 2009 г. еврото възлизаше на близо 30% от общия размер на международните дългови книжа и от общия размер на световните валутни резерви.

Когато говорим за международни измерения на еврото, ще кажа нещо и за текущите проблеми с валутните курсове, области, в които призовавам за изключително благоразумие

Има две основни теми. Първата е връзката между основните конвертируеми валути с плаващи курсове на индустриализираните държави, като долара, еврото, йената, лирите стерлинги и канадския долар. След срива на системата „Бретън Удс“ в началото на 70-те години на ХХ век тези валути са с плаващ курс. Следва да подчертая силната позиция на международната общност, че излишната колебливост и неочакваните промени в обменните курсове имат неблагоприятни последици за икономическата и финансова стабилност.

Позволете ми да кажа, че ЕЦБ оценява направените напоследък изявления от американските органи, а именно от секретаря на министерство на финансите на САЩ и от председателя на Федералния резерв, които подчертават, че е в интерес на Съединените щати доларът да бъде силен спрямо останалите основни конвертируеми валути. Напълно подкрепям това становище. Долар, който е надежден сред основните валути на развитите икономики, е в интерес на САЩ, Европа и на цялата международна общност.

Вторият въпрос се отнася до валутите на икономиките с възникващи пазари, които имат излишъци по текущите сметки и обменни курсове, които не са достатъчно гъвкави. По този въпрос международната общност е съгласна – и това беше потвърдено в Корея миналата седмица – че преминаването към по-пазарно ориентирани системи на валутните курсове, засилващи стабилността на последните, е в интерес на засегнатите нововъзникващи икономики и на международната общност.

По-рано ЕЦБ казваше, че не е време за самодоволство. Сега това важи с по-голяма сила от всякога. Предизвикателствата пред нас са разнородни. Всички отговорни органи, както и частният сектор, трябва да поемат изцяло своите отговорности и това важи за изпълнителната власт, централните банки, регулаторните органи, надзорните органи, частния сектор и финансовата индустрия. По-конкретно, сегашната криза ясно показа, че прилагането на амбициозни реформи в областта на икономическото управление е в интерес и на страните от еврозоната, и на последната като цяло.

Внесените от председателя Ван Ромпьой и одобрени от Европейския съвет през октомври 2010 г. предложения за реформа на икономическото управление на ЕС подобряват съществуващата надзорна рамка на равнище на ЕС и като цяло изглеждат подходящи за държавите от ЕС, които не участват в паричния съюз. Що се отнася до конкретните изисквания за еврозоната обаче, според нас те не са достатъчни за това, което считаме за необходимо, за да се гарантира възможно най-доброто функциониране на икономиката с единна валута.

Убеден съм, че през идните месеци Европейският парламент ще помогне на Европа да превърне в реалност така необходимия гигантски скок в икономическото управление. Със законодателната си роля относно финансовия надзор и ЕССР Парламентът показа решителността си, когато става въпрос за важни въпроси.

Бих искал да се възползвам от възможността да ви благодаря за това и да изразя убедеността си, че влиянието на Парламента по време на разискването на икономическото управление ще бъде решаващо.

Друго важно предизвикателство е свързано с финансовото регулиране. Следва да се възползваме изцяло от уроците на кризата и да запазим инерцията на финансовата реформа. Както се посочва във вашата проекторезолюция, бързото прилагане на Базел III е от решаващо значение. Законодателните предложения на Комисията относно късите продажби и извънборсовите деривати също са задължителна предпоставка, за да направим финансовата система по-прозрачна и устойчива.

Предстои ни решаваща година. През 2011 г. трябва да се приеме преработената рамка за управление, трябва да се проведат задълбочени обсъждания относно рамката за управление на кризи и може би да се стартира процедура за промяна в договора. Трябва да проведем всички тези реформи правилно, за да гарантираме, че Европа като цяло и еврозоната могат да посрещнат бъдещите предизвикателства дори с още по-голям капацитет и убеденост.

2011 г. ще бъде също така първата година от съществуването на Европейския съвет за системен риск. Както призовавате във вашата резолюция, правим всичко по силите си, за да подкрепим новия орган. В същото време, разбира се, пълната независимост и първостепенната задача на ЕЦБ, записана в Договора от Маастрихт, остават непроменени и вече подчертах това пред Парламента.

Ще продължим да изпълняваме своята задача. Това се изисква от нас съгласно договора. Можете да ни вярвате, че ще осигурим на гражданите това, което очакват.

  Оли Рен, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми преди всичко да благодаря на докладчика, Burkhard Balz, за солидния и изчерпателен доклад относно годишния доклад на ЕЦБ за 2009 г. Комисията приветства доклада, който по правилно отразява основните въпроси. В доклада се признава и възхвалява работата, свършена от ЕЦБ при управление на кризата. Комисията споделя становището, че под ръководството на председателя Жан-Клод Трише ЕЦБ е управлявала умело и с твърда ръка в тази трудна ситуация.

Искам да използвам възможността да благодаря на Жан-Клод Трише за отличното сътрудничество, и по-специално за решаващата му роля в този период на сътресения. ЕЦБ чрез своя контрол и нестандартните си мерки имаше решаваща роля за потушаването на огъня, за да се преодолее кризата и така да се положат основите за устойчив растеж и създаване на работни места.

Във вашия доклад правилно се подчертава, че финансовата криза е разкрила необходимостта от засилване на икономическия надзор в еврозоната. Комисията е съгласна с това и точно поради тази причина направихме няколко законодателни предложения за засилване на икономическото управление в ЕС, особено в еврозоната.

Взехме предвид също така няколко предложения, направени в доклада на г-н Feio за укрепване и разширяване на икономическото управление в Съюза. Комисията по икономически и парични въпроси получи предложенията на Комисията и в момента работи по въпроса с цел да спази амбициозния краен срок – юни следващата година, което аз оценявам и одобрявам.

Позволете ми сега да премина към втората част от разискването, която засяга последните тенденции при международните валутни курсове. Вярно е, че колебливостта на валутните пазари се е повишила през последните седмици, като има съществени изменения в стойността на основните двустранни валутни курсове.

Еврото поскъпна спрямо долара от юни тази година поради по-добрите данни за икономиката на еврозоната и допълнителната експанзия на паричната политика на САЩ. Напоследък обаче еврото отслабва в известна степен спрямо повечето валути, тъй като по-голямото безпокойство, свързано с публичните финанси на държавите-членки и най-вече на Ирландия, засегна еврото. След като през тази година като цяло се понижи спрямо завишеното си равнище от края на миналата година, в момента еврото в реално ефективно изражение е близо до дългосрочната си средна стойност. В сравнение с началото на годината еврото е поевтиняло в реално изражение с около 7%.

Във връзка с бавното възстановяване на развитите икономики и големите капиталови потоци на икономиките с възникващи пазари много държави се стремят да отслабят своите валути или поне да прибегнат до запазване на конкурентна стойност. Следователно е важно, че на провелата се миналата седмица в Сеул среща на високо равнище лидерите на страните от Г-20 ясно и категорично поеха ангажимент да се въздържат от обезценяване на своите валути.

На срещата страните от Г-20 също така взеха решение да работят съвместно за възстановяване на баланса в глобалната икономика. Беше постигнато споразумение да се работи по примерни насоки. Ясно е, че гъвкавостта на валутния курс трябва да играе роля при необходимото възстановяване на баланса, така че обменните курсове да отразяват основните икономически показатели, както беше подчертано от председателя Трише. Комисията ще продължи да подкрепя това важно направление в работата на Г-20, което ще бъде и един от основните акценти на срещата на Г-20 под френско председателство през следващата година.

В заключение, трябва да ви информирам за една важна тенденция във връзка с еврозоната. Вчера, когато Съветът Екофин одобри искането на ирландското правителство за финансова помощ от ЕС, министрите се съгласиха с Комисията и ЕЦБ, че предоставянето на помощ за Ирландия е гаранция за опазване на финансовата стабилност в Европа. Финансовата подкрепа на ЕС може да бъде предоставена чрез програма със строги условия относно политиката, която в момента се договаря с ирландските органи и Комисията и МВФ в сътрудничество с ЕЦБ. Програмата ще бъде насочена към фискалните предизвикателства на ирландската икономика по решителен начин и програмата също така ще включва фонд за потенциални нужди от капитал за банковия сектор в бъдеще. За да облекчим стреса на банковия сектор, трябва да се изготви цялостен пакет от мерки, включително за намаляване на дълговото финансиране и преструктуриране, за да се гарантира, че ирландската банкова система изпълнява своята роля правилно при функционирането на икономиката като цяло.

В момента се провеждат технически разговори относно програма на ЕС и МВФ и преговорите може да приключат до края на ноември. Освен финансиране от ЕС и МВФ мога да ви информирам, че Обединеното кралство и Швеция дадоха знак, че остават в готовност да допринесат за програмата чрез двустранни заеми, което е благоприятно

В крайна сметка вчерашните решения са критична стъпка напред в съвместните ни опити да стабилизираме ирландската икономика и следователно да запазим финансовата стабилност е Европа.

  Jean-Paul Gauzès, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, г-н Трише, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз очевидно се присъединявам към хора от хвалебствия за работата на ЕЦБ и няма да повтарям какво е казал колегата г-н Balz в своята резолюция. За краткото време, което ми е отредено, бих искал просто да кажа, че трябва да вземем предвид и нашите граждани.

Защо казвам това по този начин днес? Защото вчера вечерта по всички френски телевизионни канали един бъдещ кандидат за президент направи спектакъл, като скъса банкнота от 10 евро, на която беше направил фотокопие и беше увеличил, и показа, че разкъсвайки тази банкнота, унищожава причината за всичките ни проблеми.

Това, разбира се, не е вярно. Всичко, което трябва да направим, е да полагаме усилия заедно и да общуваме. Работата, която се върши в областта на надзора, организацията и регулациите, които вече споменахте, г-н председател, е отлична. Знаете, че имате подкрепата на Парламента и сам посочихте това. Пред нас обаче стои истинска задача по отношение на онези наши граждани, които не разбират посланията, които се изпращат.

Всеки ден заглавията в пресата са за все по-мрачни решения и невероятни ситуации и мога да ви кажа, че в петък, когато бях „на терен“, както казваме ние в политиката, се срещнах с близо 100 – 150 души. Всички те ми задаваха един и същи въпрос: какво ще се случи с еврото? Страхът, който изпитват нашите граждани, не е в синхрон с това, което се прави – при това добре – от Европейската централна банка.

  George Sabin Cutaş, от името на групата S&D. – (RO) Г-н председател, преди всичко бих искал да благодаря на докладчика, г-н Balz, за неговото сътрудничество. Аз също приветствам факта, че Европейската централна банка е получила статут на институция на ЕС след влизане в сила на Договора от Лисабон.

Второ, бих искал да подчертая, че има значителни макроикономически различия между икономиките в еврозоната, което подчертава необходимостта от по-тясно хармонизиране на икономическата и паричната политика. Пактът за стабилност и растеж не е подходящ инструмент за справяне с настоящите икономически дисбаланси. Едно решение на тази безизходица може да бъде емитиране на държавни облигации на равнище на ЕС. Този механизъм за солидарност ще осигури устойчиво финансиране за държавите-членки в извънредно тежко положение, ще повиши ефективността на бюджетния надзор и ще подобри значително ликвидността. Единната валута следва да бъде допълнена от фискално затягане и съвместен дългосрочeн дълг.

Безпомощното поведение на финансовите оператори допринесе за икономическата и финансова криза. Освен това неотдавнашните спекулативни атаки срещи някои държави-членки затрудниха получаването на заеми от страна на последните на международните финансови пазари, което буквално засегна стабилността в цялата еврозона. Следователно считам, че е необходим постоянен механизъм за предпазване на еврото от спекулативни атаки. Задължение на Европейската комисия е да наблюдава дейността на съществуващите в момента агенции за кредитен рейтинг и да разработи структура за агенции за кредитен рейтинг на равнище на ЕС.

Не трябва също така да забравяме, че мерките за строги икономии, приети от националните правителства, могат значително да намалят шанса за европейско икономическо възстановяване. Ето защо е необходим модел за икономическо управление на равнище на ЕС, който да обединява фискалната консолидация със създаването на работни места.

Комисията трябва също така да предложи конкретни цели за намаляване на различията в конкурентоспособността между икономиките в ЕС и не на последно място, да продължи да инвестира в екологосъобразна енергия.

  Sylvie Goulard, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, преди всичко се присъединявам към хора във възхвала на нашия докладчик, който според мен е очертал въпроса много ясно.

В своя доклад той поставя акцент върху иновациите, предложени от Договора от Лисабон, и наистина искам да Ви благодаря, г-н Трише, за това, че тази вечер отново напомнихте на онези от нас, които изглежда не са запознати с факта, включително и тези, които по някаква случайност са го подписали и ратифицирали, че Договорът от Лисабон включва една основна новост: ще можем да разискваме публично – в тази зала – реформата на Пакта за стабилност.

Под ръководството на г-н Рен Комисията изготви набор от предложения, които са в правилната посока и са доста смели, особено онези, които приканват за по-строга дисциплина, като се отчитат макроикономическите дисбаланси, които г-н Balz всъщност споменава в доклада си. Освен това Вие, г-н Трише, на няколко пъти призовавате за „гигантски скок“, с други думи, за истинска стъпка напред в това управление.

Напълно съм съгласен с казаното от г-н Gauzès, че когато отидем „на терен“, се чудим дали внесените предложения от Комисията през септември са съвсем удачни, дали трябва да се вземе предвид кризата в момента, за да се постигне възможно по-голям напредък. Във връзка с това бих искал да посоча, че онези, които създадоха еврото, никога не са мислили, че ние просто ще координираме икономическите политики в дългосрочен план. Предвиждаше се политически съюз, а именно възможност да се вземат решения, като се упражнява надзор от Парламента.

Когато разговаряме с гражданите, аз лично намирам за твърде шокиращ факта, че в крайна сметка имаме „шофьори“ – държавите-членки, които едновременно се намират зад волана и отстрани на пътя в качеството си на полицаи. По такъв начин горе-долу функционира настоящата система; с други думи, ние едновременно сме шофьор, човек, който издава глоби, и човек, който би трябвало да контролира другите коли. Не мисля, че има и една държава с подобно движение по пътищата. Ето защо бихме искали да повишим малко размера на глобите и ще работим по този въпрос. Благодаря Ви, че ни напомнихте, че вече сме направили това на практика по отношение на реформата в областта на финансовия надзор в общия интерес на Европа.

  Sven Giegold, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, преди всичко от името на моята група бих искал да изразя благодарност към г-н Balz за духа на сътрудничество, в който протекоха разискванията. Успяхме да допринесем с някои предложения, за да се получи един още по-балансиран доклад. Периодът 2009-2010 г. се характеризира с извънредни мерки от страна на Европейската централна банка и с оглед на тези извънредни икономически тенденции бих искал отново да благодаря на г-н Трише за това, че предприеха тези мерки, особено предвид факта, че те не винаги бяха посрещани много добре в неговата собствена институция.

През този период видяхме, че Пактът за стабилност и растеж е неподходящ. Вместо това ние се нуждаем от ефективна координация на икономическата политика, при която се отчита не само публичният, но и частният дълг и която може да се справи с икономическите дисбаланси не само в държавите с дефицит, но и в тези, които трупат излишък. Когато става въпрос за цени, трябва да се съсредоточим не само върху цените на потребителските стоки, но и върху цените на жилищата, спекулативните тенденции при тях и създаването на балони.

Преди всичко – и ние постоянно настоятелно призоваваме за това – се нуждаем веднъж за винаги да се установи рамка за данъчна конкуренция в Европейския съюз. Неприемливо е да имаме обширни програми за строги ограничения по отношение на разходите, когато от страната на приходите в държавите все още се наблюдава неограничена данъчна конкуренция.

По-конкретно, не е приемливо, а също така е невъзможно да се обясни на нашите граждани, че в подобна ситуация на тази, в която се намираме в момента, ние спасяваме ирландски банки, но в същото време не гарантираме, че скандално ниската ставка на корпоративния данък от 12,5%, ще бъде коригирана до средното за Европа равнище от 25%. Трябва да поговорим открито по този въпрос.

Бих искал да помоля г-н Трише да коментира два въпроса от доклада: този за прозрачността, посочен в параграф 21, и въпроса за приеманото обезпечение, съгласно посоченото в параграф 39. Все още не сте се спрели на тези два въпроса. От името на всички докладчици и на докладчиците в сянка, ще Ви бъда благодарен, ако направите това.

  Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искала да поздравя г-н Balz за неговия доклад. Все пак в момент, когато еврото ежедневно се изправя пред нови кризи и се приема, че по принцип, за да оцелеем, се нуждаем от нови форми на управление и нови правила, за ЕЦБ е трудно да се намесва по външни световни въпроси.

И все пак точно в това може да се крие проблемът. Досега повечето от големите световни играчи успяваха да работят заедно, търсейки решения на проблемите, произтичащи от глобалната финансова криза. Координацията в областите на реформа на финансовите услуги, особено в области като дериватите, е безпрецедентна. Но когато се защитават националните валути, като се съпоставят с многонационални банки, има голяма опасност многостранната координация да се срине.

Ако ЕЦБ иска да предпази еврото на всяка цена, Федералният резерв да предпази долара, а Китай – йената, всички ние ще загубим.

От своето създаване ЕЦБ се справя с трудната задача да балансира между различни култури и методи на провеждане на парична политика. Надявам се, че дори когато се намира под прекомерен вътрешен натиск, тя може да използва експертните си познания в тези области, за да насърчи сътрудничеството извън ЕС на световно равнище.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: SILVANA KOCH-MEHRIN
Заместник-председател

  Jürgen Klute, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, преди всичко искам да изразя искрена благодарност към г-н Balz за конструктивното сътрудничество. Мога само да подчертая факта, че въпреки че сме на различни позиции, съвместната ни работа беше положително преживяване.

Много хора мислеха – и искам отново да акцентирам върху това, че кризата в еврозоната е приключила. Ирландия ни показа, че това не е вярно. Точно както преди, Европа доброволно се предлага на финансовите пазари. Държавите-членки на ЕС все още трябва да предлагат своите държавни ценни книжа на базара на финансови пазари и да се опитват да спечелят доверието на спекулантите, като приемат самоубийствени пакети от мерки за строги икономии. През уикенда отново разбрахме до какво води това. Този път причината не бяха гърците, за които се предполагаше, че са на път да измамят всички, а по-скоро Ирландия – отличният ученик – беше принудена да се обърне към европейския фонд за оздравителни мерки, за да спаси банковата си система, която дълго време беше сочена за ярък пример на дерегулация.

Междувременно финансовият сектор вече е очаква капитулацията на Португалия, тъй като лихвените й проценти продължават да се покачват. Европейската централна банка трябва да сподели отговорността за тази драма. Тя се провали и продължава неуспешно да използва еврооблигации, за да предлага цивилизована алтернатива на хазартния подход. Докато половин Европа се възстановява от кризата, ЕЦБ стои безучастно отстрани, докато останалата част продължава да затъва в бедност и несигурност. Разрушителните съкращения в националните икономики може и да са по вкуса на европейските инвестиционни и банкови гиганти, но те с нищо не помагат на Ирландия или на паричния съюз и ЕЦБ.

Моля Ви, г-н Трише, не обръщайте внимание на опростения финансов подход на г-жа Меркел. Ако искате да спасите Икономическия и паричен съюз, не оставяйте европейските държавни ценни книжа да висят във въздуха. Въведете еврооблигациите преди спекулантите да вземат следващата си жертва.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-жо председател, исках да попитам г-н Klute как неговото предложение за общоевропейски държавни ценни книжа и еврооблигации може да се съгласува с отношението на Германския федерален конституционен съд по тези въпроси и какъв би бил според него изходът, ако тези мерки се внесат в Германския федерален конституционен съд в Карлсруе.

  Jürgen Klute (GUE/NGL). – (DE) Г-жо председател, признавам, че е трудно да се направи такава оценка. Не мога да дам категоричен отговор точно сега. Несъмнено това е сложна ситуация, но считам, че нещата са се развили до такава степен, че вероятно въпросът може да бъде преразгледан. Съжалявам, но не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос.

  John Bufton, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, прочетох доклада на комисията по икономически и парични въпроси относно годишния доклад на Европейската централна банка с огромен интерес. В него се признава, че огромните несъответствия между държавите-членки на еврозоната са допринесли за проблемите, които наблюдаваме. В доклада се твърди, че „тези дисбаланси затрудняват значително провеждането на устойчива парична политика в еврозоната“ и се подчертава, че „финансовата криза в някои държави от еврозоната е сериозен въпрос, който касае еврозоната като цяло и отразява затруднения във функционирането й“.

Опитвам се да разбера какъв е смисълът да се призовава за по-задълбочена координация на икономическите политики в рамките на еврозоната. Автоматичната реакция беше да се подобри икономическото управление, но ограниченията от наложеното унифициране доведоха някои държави-членки до финансова криза, наред със странични фактори, които все още са извън нашия контрол. Вероятно системата не осигурява необходимата икономическа еластичност и самостоятелност на правителствата, за да могат те да се справят ефективно с характерни проблеми като темповете на инфлацията.

В доклада се хвърля светлина по този въпрос, като се посочва, че кризата и последващите спасителни мерки и пакети с икономически стимули „предизвика налагането на строги мерки с дългосрочни последици, които... силно ограничават възможностите за действие на правителствата“.

Един аргумент е, че не може да имате единна валута без допълнително хармонизиране, за да се изгладят различията между държавите-членки и степента на благосъстояние. И все пак всеки реалист знае, че това няма да се случи. Това е в противовес с човешката природа, която логично следва да процъфтява при демокрация, независимо от неудобството.

Готова ли е еврозоната да приеме Естония през януари? Повдигам вежди при твърдението, че „приемането на валутата от Естония показва статута на еврото“, като се предполага, че „това ще насърчи държавите-членки да се стремят към членство в еврозоната“.

Идеологическото вкопчване в еврото ще доведе до изплуване на повърхността на парични проблеми по време на подем и на рецесия. Единната валута работи само в тясно свързана федерална среда. Вероятно, ако това е крайното намерение на Комисията, те са сложили каруцата пред коня.

Въпреки че Обединеното кралство не е в еврозоната, ние страдаме от последиците от това, че допринасяме за спасителните мерки и от сложно заплетената икономика в рамките на Съюза, няма смисъл да чакаме момента, в който ще чуем: „Казах ви, че ще стане така“. Той вече отмина.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-жо председател, би било добре, ако докладът на г-н Balz може да се представи с възражение и то ще бъде във връзка със спомените. Смятам, че можем да научим много повече, ако представим главата за 2008–2009 г. от Ваша гледна точка, г-н Трише. При липсата на подобно познание в известна степен работим на сляпо и има основания да считаме, че има редица странични обстоятелства, с които в момента не сме запознати. Въпреки това, г-н Трише, Вие посочихте, че отново са били предоставени мерки за дългосрочно финансиране. Вероятно това е нещо добро. Историята ще покаже дали това е било толкова добра идея. Не трябва винаги да сочим с пръст към Алън Грийнспан.

Има нещо, което ме безпокои, и то е, че нашите граждани просто не получават информация за какво всъщност се използва тази ликвидна помощ, както и липсата на прозрачност по отношение на начина, по който – в очите на много хора – ирландците биват принуждавани да влязат под този чадър. Знаем, че Ирландия вече е получила 130 млрд. евро, 35 млрд. евро от които са отишли в дъщерно дружество на германско предприятие – „Хипориълестейт“ (Hyporealestate). Защо се упражнява такъв голям натиск в момента? Защо не сме в позиция да кажем кои са истинските кредитори на ирландските банки? Дали това не е моята застраховка живот в Алианц? Дали всъщност това са германските банки, както винаги се е твърдяло? Ако е така, дали не сме сбъркали с днешното разискване? В такъв случай следва да сме достатъчно искрени и да кажем на нашите граждани, че те са тези, които предоставят спасителни мерки, че вероятно това са собствените им средства, които те погрешно са инвестирали в Ирландия, в банков свят, изграден върху фалшиви основи. Оттук, разбира се, възниква въпросът и за това дали всяка ирландска банка наистина е важна за системата. Защо ни липсва смелост да приемем факта, че някой ще фалира? Решението за „Лемън Брадърс“ не е универсално. Необходимо е рисковете да бъдат равномерно разпределени, защото голям дял от натрупаните по-рано печалби несъмнено са отишли в частния сектор.

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE). – (HU) Г-жо председател, преди всичко искам да поздравя докладчика за свършената от него отлична работа. Тъй като Европейският парламент е основната институция, чрез която Европейската централна банка се отчита пред европейските граждани, се радвам, че председателят й, г-н Трише, присъства на пленарното заседание, както и че той редовно участва в обсъжданията относно паричната политика в рамките на комисията по икономически и парични въпроси.

Финансовата икономика е глобална по своята същност. Кризата също. Точно поради тази причина решенията на кризата също трябва да са в глобален мащаб. Не можем да пренебрегнем факта, че икономическите и финансови проблеми на държавите-членки все още засягат всички аспекти на еврото. И по този въпрос съм съгласен с докладчика. За съжаление, ИПС не беше спазен и не държа отговорни държавите-членки за съответствието с принципите на Пакта за стабилност и растеж. Ето защо говорим за нарастване на държавния дълг и сега сме свидетели на нова вълна на кризата, която се изразява в криза на държавния дълг.

Вярвам, че въпросите относно независимостта на ЕЦБ и отговорността й за процеса на вземане на решения ще бъдат решавани утвърдително, както и че това, наред с програмата за реформа, насочена към създаване на успешен икономически съюз, ще ни помогне да укрепим Европейския съюз и еврозоната в него. Убеден съм, че можем да се поучим от кризата и от своите грешки, както и в това, че тя ще ни предостави нови възможности.

  Robert Goebbels (S&D). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, еврото изпитва затруднения, но коя конвертируема валута не изпитва такива след системната криза, причинена от безразсъдното финансиране?

Държавният дълг е сериозен проблем. Нарастването на публичните дефицити обаче е резултат от публичните мерки за спасяване на частни банки. Нещо повече, икономиката трябваше да бъде съживена. Финансовата криза се разпространи бързо към реалната икономика, като доведе до остър икономически спад и безработица.

Изглежда, че светът на безразсъдното финансиране не си е извадил поука от кризата. Оцелелите от Уолстрийт и Ситито спекулират на валутните пазари и използват къси продажби за суапове за кредитно неизпълнение, с които дори не разполагат. Лихвите по кредитите за САЩ, за които се очаква да се сринат, трябва да бъдат повишени чрез косвено налагане на политика на строги ограничения върху тях, което допълнително ще затрудни възстановяването им.

Европейската солидарност се проявява трудно и пестеливо. Спасителните мерки за Гърция означават преди всичко спасителни мерки за френските и германските банки, притежаващи значителни портфейли от гръцки дълг. Подкрепата, която се предоставя на Ирландия, преди всичко е спасителна мярка за британските и германските банки, които сериозно ще пострадат, ако ирландските банки фалират.

Фактът, че курсът на еврото остава колеблив, не е знак, че единната валута е слаба. Това е отражение на напрежението на пазарите, особено на фона на валутната война между американците и китайците.

От началото на годината Китай вече не заема кредити в долари, а ги продава. Положението с данъците в Обединеното кралство е по-лошо от това в Европа. Освен федералните публични дефицити има и огромни частни дефицити. Четиридесет и осем от 50-те щата на Американския съюз имат бюджетен дефицит.

Г-н Ван Ромпьой говори за това как еврото се бори да оцелее. Той не е прав. Еврото, тази символ на стабилност, за който говори г-н Трише преди малко, ще надживее г-н Ван Ромпьой, защото Съюзът и неговата помощна структура – Еврогрупата, са най-важното икономическо звено в света. Въпреки реалните проблеми, на които Европа реагира с постоянна нерешителност, следва да се отбележи, че на световно равнище 27-те държави-членки са най-големите износители на стоки, най-големите вносители на стоки и най-големите износители на услуги.

Ние имаме най-платежоспособния вътрешен пазар в света. Освен това европейските дружества изнасят два пъти повече на вътрешния пазар в сравнение с износа за световните пазари. Съюзът е основна дестинация за инвестиции от трети държави. Дружествата в Съюза притежават най-големите инвестиционни портфейли в света.

С 500 милиона жители или 7% от световното население Съюзът генерира 30% от брутния световен продукт. Съединените щати генерират 25%, Япония 8% и Китай 8% от него.

Нашият Европейски съюз, който също така осигурява 55% от световната помощ за развитие, може да има много по-голямо влияние, ако нашите лидери имаха малко повече политическа смелост, ако използваха силата на Европа.

Накрая само ще добавя, че върху международното финансиране трябва да се наложи строга и прозрачна рамка. Трябва да работим заедно, за да преодолеем проблемите си.

  Sophia in 't Veld (ALDE). – (EN) Г-жо председател, както беше подчертано от нашия колега г-н Gauzès, някои хора мразят еврото; те виждат в него корена на всичко зло и се радват на възможността от разпадане на еврозоната. Но тези хора грешат и живеят в миналото. Настоящите проблеми не са причинени от еврото; напротив, еврото ни предпазва от дори по-лошото. Нуждаем се от единната валута, но също така и от подходящо управление на еврозоната. Слабото сътрудничество на изградено на базата на единодушието, вече не е приемлив вариант.

Колеги, ние се намираме на кораб с гигантска пробойна; в момента или потъваме, или плуваме. Националните правителства изглежда все още считат обаче, че е достатъчно да се създадат специални или работни групи и да говорим евентуално за това да се опитаме да подобрим сътрудничеството, а след това се отказват от идеята. Добрата новина е, че изглежда, че те действат по-решително и по-бързо в случая на Ирландия, защото бързите действия са необходими и много подходящи. Не става въпрос само за спасяване на отделните държави, но и за надеждността на еврозоната. Става въпрос за това, че светът ни изпитва.

Искаме ли и можем ли да действаме? Доверието на света в еврозоната е важно за стабилността на нашата валута; парите в джобовете ни зависят от доверието на другите в нас. Затова настоятелно призовавам националните политици да престанат с популистките прояви или всъщност публично да разкъсват евробанкноти, а вместо това да припознаят и да поемат отговорност за общата ни валута.

И накрая, няколко думи за мерките за строги ограничения. Те са остро критикувани и някои хора дори казват, че ще навредят на икономиката. Разбира се, трябва да действаме внимателно, но тези мерки са необходими, за да се прочистят публичните финанси в дългосрочeн план и също така са знак за солидарност между държавите в еврозоната. Считам, че не следва да говорим само за аспекта на разходите, а и за аспекта на приходите, защото и там реформите – били те на пазара на труда, в пенсионното или социалното осигуряване, са необходими и отдавна са закъснели.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-жо председател, от въвеждането на еврото насам Европейската централна банка не помни друга година, която да е толкова наситена със събития като 2009 г. Преодоляването на кризата коства огромни усилия и те продължават. Считам, че следва да имаме по-добър и по-силен подход за преодоляване на кризата. Създаването на Европейски фонд за извънредни положения не е структурно решение. Ние ще продължим да имаме огромни дългове, които държави като Гърция и Ирландия никога няма да могат да погасят. Това, което наистина помага обаче, е строгата бюджетна дисциплина и придружаващите я автоматични наказания. За щастие, докладът на г-н Balz е много ясен по този въпрос. Съветът следва да приеме същия подход при актуализирането на Пакта за стабилност и растеж. Съкращаването на разходите е необходимо, ако искаме да преодолеем кризата. Мнозинството в Парламента също трябва да прилага този принцип спрямо европейския бюджет. Приемането на увеличение на бюджета с 2,9% вече е много голям компромис. Нито един гражданин няма да разбере защо Парламентът продължава да иска все повече и повече компромиси. Затова не го правете!

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, според протокола от преговорите между министрите на финансите, проведени в началото на септември тази година и публикувани от агенция Ройтерс, Вие, г-н Трише, очевидно сте заявили, че ако сте знаели, че Словакия няма да се съгласи да предостави доброволно финансова помощ на гръцкото правителство, тя никога нямаше да получи съгласието Ви да бъде приета в еврозоната. Въпросният проект имаше за цел да защити финансовите институции от огромните загуби, произтичащи от неспособността на Гърция да погаси собствените си дългове, и, доколкото си спомням, Вие изрично подчертахте това като пример за доброволна солидарност.

Може би, г-н председател, при ежедневната Ви работа с милиарди евро Ви е убегнал фактът, че сумата, която получавате всеки месец, за да изпълнявате своята роля, е достатъчна, за да покрие месечните разходи на близо 100 семейства в моята страна.

Г-н Трише, ако Вие наистина мислите, че тези семейства, които живеят с от 600 до 700 евро на месец, или пенсионерите, които живеят с 300 на месец, следва да намалят ежедневния си прием на храна, само за да може вашите колеги от банките и финансовите фондове да задържат печалбите си, да си разпределят високи бонуси и да тънат в още по-големи количества хайвер, то моля Ви не наричайте това солидарност.

Зная, че положението в Европа е много сложно, но Словакия определено не е държава, която Вие сте в позиция да критикувате.

  Elisa Ferreira (S&D). – (PT) Г-жо председател, намесата в Ирландия в крайна сметка доказва, че ЕС трябваше да излезе с общо решение за европейските банки, по-конкретно за големите банки, преди да се занимае с каквито и да било други въпроси. На практика днес ние обсъждаме открито провала на държавите, а все още нямаме ясно предложение за решение относно европейските банки.

Намесата в Гърция и начинът, по който тя се развива, доказват, че Европа се нуждае от европейски решения, а решението, което е намерено до момента, по принцип се базира на двустранна помощ, при която всяка държава може да бъде критикувана от своите партньори въз основа на неясни и неустойчиви критерии. Европейската централна банка (ЕЦБ) действа като котва в тази ситуация, като запълва някои празнини, по-специално по отношение на уязвимостта на държавния дълг. Не се заблуждавайте обаче: ние не можем да продължим по този път в краткосрочна перспектива.

Ето защо бих искала да задам на председателя на ЕЦБ следните три въпроса. Първо, каква е позицията на ЕЦБ за стабилен модел за изграждане на истинска система на солидарност между държавите-членки по отношение на държавния дълг? Нуждаем се от нея и не трябва да се отказваме да се изправяме срещу реалността. Второ, какви бяха разликите, ако е възможно да ги установим, които накараха ЕЦБ да не приеме всички препоръки от доклада, изготвен от специалната група, ръководената от г-н Ван Ромпьой? Трето, счита ли ЕЦБ, че ЕС може да оцелее чрез увеличаване на различията в растежа, наблюдавани при държавите-членки, както и без общ инструмент, който в известна степен да възстанови сближаването между тези стратегии за растеж?

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо председател, като член на ЕП от Ирландия не мога да кажа, че съм горд от случващото се в момента в моята страна. Все пак съм сигурен, че повечето от нашите граждани искат да направят каквото е необходимо, за да се оправят нещата.

(EN) А за да стане това в Ирландия, са необходими две неща. Първо, за съжаление, трябваше да се обърнем за подкрепа от ЕЦБ и МВФ в краткосрочна перспектива. Второ, и по-важно, надзорната архитектура на органите в Европа трябва да работи ефективно, за да може „топлите“ отношения между ловките банки, дремещите регулаторни органи и слабите правителства да не се повтарят в бъдеще. Трето, искам само да помоля хората да отложат за известно време повишаването на корпоративния данък, защото, първо, това е въпрос на субсидиарност; второ, другите държави в ЕС имат подобни ставки; и трето, това ще влоши и без друго тежкото положение в Ирландия в момента.

(GA) И така, зная, че хората в Ирландия са нетърпеливи да се заемат за работа и че нещата ще се оправят своевременно.

  Proinsias De Rossa (S&D). – (EN) Г-жо председател, тази вечер г-н Рен и г-н Трише ни предоставиха повече информация, отколкото ирландското правителство, което ни подведе и ни лъжеше в продължение на месеци. Те бяха по-загрижени да защитят историческото си наследство, отколкото бъдещето и препитанието на хората, и всъщност ирландската и европейската валута.

Моят призив към члена на Комисията Рен и към г-н Трише тази вечер е те да гарантират, че графикът за помощта и целите за дефицита и дълга ще бъдат такива, че ще са съобразени със социалните цели на Европа, както и с необходимостта да се гарантира, че капацитетът за растеж на икономиката и за създаване на работни места в Ирландия няма да бъдат подкопани.

Ще потвърдите ли също така, че напълно разбирате, че повишаването на данъка върху корпоративните приходи над 12,5% не е решение на кризата в Ирландия, нито пък на настоящата криза в Европа, но всъщност може да превърне Ирландия в пустош по отношение на икономиката и работните места?

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-жо председател, бих искал да благодаря на г-н Рен и г-н Трише за отличната им работа в тези бурни времена. Имам конкретен въпрос и към двама ви. В моята страна, която не принадлежи към еврозоната, в момента се обсъждат следните въпроси: „Това е точен пример за казаното от нас, когато през 2001 г. гласувахме срещу еврото. Това показва, че сме били прави – еврото не може да проработи“.

Това, разбира се, е грешно твърдение. Следователно, уважаеми господа, ще ви задам един въпрос. Считам, че това е ключов въпрос и отговорността, която и двамата носите, за да обясните защо Европа и еврозоната преживяват тези трудности, е от решаващо значение. Дали защото еврозоната и единната валута имат проблеми? Или защото има множество политици в отделните държави, с други думи, в държави като Ирландия, Португалия, Испания и Гърция, които всъщност не са си свършили работата? Трябва да обясните това, уважаеми господа. В противен случай, аз никога няма да мога да направя това в моята страна.

  Joe Higgins (GUE/NGL). – (EN) Г-жо председател, искам да задам един въпрос на г-н Трише. Като председател на Европейската централна банка защо Вие и Европейската комисия напълно капитулирахте пред спекулантите и всевъзможните акули на международните финансови пазари? Позволихте им да предизвикат паника на пазарите по време на ирландката криза – паника, която имаше за цел да Ви накара да се намесите, за да осигурите на притежателите на облигации милиардите, които те разиграха с лоши дългове. Тъй като Ви заплашиха, че следващите им цели ще бъдат Португалия и Испания, Вие и г-н Рен напълно капитулирахте пред диктаторите на пазара, които не са избрани, които са без лице и не се отчитат пред никого.

Мога ли да Ви помоля да обясните това? Частните спекуланти и притежатели на облигации разиграват милиарди в частни сделки с частни предприемачи и частни банкери в Ирландия за частна печалба, а когато играта на покер не върви, Вие подкрепяте жалкото правителство на Ирландия да обремени трудещите се хора, пенсионерите и бедните с цената за тази хазартна игра. Сега изпратихте МВФ като отряд за бързо реагиране, за да може неолибералният капитализъм да накара ирландския народ да плати.

Морално и във всяко друго отношение те не трябва да плащат и трябва да удържат тази катастрофална атака срещу техните услуги, стандарта им на живот и демокрацията.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, моите избиратели в Лондон просто не могат да си позволят да отделят оцененият на 288 британски лири на семейство принос към мерките за спасяване на Ирландия, възлизащи на седем милиарда. Ирландците сами причиниха своето нещастие. Тяхното правителство се провали при икономическото управление и предизвика бум в жилищното строителство, който нямаше никаква връзка с реалността. Най-лошото от всичко е, че те се присъединиха към единната европейска валута.

Първата стъпка за решаване на техните проблеми е да се откажат от еврото; вместо това Ирландия избра да се подложи на финансовото управление на Европейския съюз. Колкото по-късно се откажат от еврото, толкова по-лоши ще са последиците при излизане от еврозоната. Същото, разбира се, се важи и за Португалия, Италия, Испания и Гърция и без съмнение и за останалите. Единственото разумно нещо, което последното и печално правителство на лейбъристите направи, беше да задържи Британия извън еврозоната. Единственото разумно нещо, което може да направи коалиционното правителство, е да престане да хвърля добри пари срещу лоши.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, г-н Batten е прав. Ирландското правителство управлява изключително неуспешно нашата страна и днес е тъжен ден за ирландския народ, тъй като нашето име се споменава при такива тъжни обстоятелства. Но ние се намираме в положение, при което се нуждаем от солидарност. Може би г-н Batten не разбира тази дума или Ирландия се нуждае от Англия толкова, колкото и Англия от Ирландия и нейната икономика.

Всички ние сме изключително свързани помежду си, нека не забравяме този факт.

Мога ли да задам няколко въпроса, тъй като в тези емоционални моменти се нуждаем от трезво мислене и ясна информация.

Къде са стрес-тестовете на банките тази вечер, когато излиза, че Ирландия е свръх натоварена и под огромен стрес?

Второ, ЕЦБ трябва да отговори на въпроса какъв е нейният мандат. Мисля, че това беше споменато във встъпителните бележки, защото всички банки са взаимно свързани. Банките от Германия и Франция и от останалите държави, които са инвестирали в ирландски банки, трябва погледнат какво са направили и защо са го направили.

И накрая, тази вечер в Ирландия има политическа нестабилност. Жалко е, но се налага да проведем общи избори.

  Liisa Jaakonsaari (S&D). – (FI) Г-жо председател, основателят на ЕС Робер Шуман, беше казал, че Европейският съюз ще се развива чрез поредица от кризи и това развитие днес е възможно силно да се ускори, тъй като сме свидетели на твърде много кризи. Това поставя огромни предизвикателства пред политическата система на Европейския съюз и на държавите-членки.

Трябва да се каже, че проблемите на Ирландия отчасти се дължат на факта, че правителството на страната е слабо. Управляващите политически кръгове трябва днес да внимават лекарството да не навреди повече от болестта. Например представителят на групата на Зелените/Европейски свободен алианс каза, че ставката на данъка върху корпоративните доходи в Ирландия следва да бъде повишена до европейското й равнище, но това всъщност може да представлява смъртоносен удар за Ирландия, за нейния растеж и заетост. Идеята е да се върнат парите обратно във вид на растеж и заетост за Ирландия, а не да се наказва страната. Необходимо е да помогнем на Ирландия, а не да я накажем.

  Wolf Klinz (ALDE). – (DE) Г-жо председател, г-н Трише, ние всички знаем, че основната задача на Европейската централна банка е да гарантира паричната стабилност и че най-добре можете да постигнете тази цел, когато сте политически независими. Ние винаги сме ви подкрепяли в това отношение.

Кризите от последните две години показват, че имате още една задача и тя е да се гарантира стабилността на финансовите пазари и на финансовата система. Тази задача вие изпълнявате също много професионално и убедително. Но за да вършите това, трябваше да приемете да бъдете в един впряг със засегнатите правителства. С други думи, тук вие не бяхте в състояние да действате напълно политически независимо; вместо това трябваше да работите заедно с правителствата.

Би ми било интересно да науча как точно бихте искали да организирате изпълнението на ролята си в бъдеще, за да гарантирате, първо, независимостта си и, второ, че ще продължите да изпълнявате точно задачата си, без правителствата да използват възможността фактически да накърнят вашата независимост.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, диспропорциите и разминаването между икономиките в еврозоната се засилват независимо от всички обещания и предложения и въпросът, който възниква, е следният: не смятате ли, че е време за преразглеждане на политиките? Не виждате ли, че настояването страни с толкова слаби икономики да изпълняват стриктно ирационалните критерии на Пакта за стабилност и растеж води до още по-голямо разминаване, неравенство, безработица и бедност?

Не смятате ли, че е време да се обърне внимание на социалната устойчивост? Пример за това е положението в Португалия, където тази седмица работниците провеждат обща стачка, протестирайки срещу т.нар. режим на строги икономии, означаващ орязване на заплатите и инвестициите, който още повече ще засили рецесията. Не мислите ли, че е време да се промени политиката, като се даде изцяло приоритет на социалната устойчивост и формирането на механизми за солидарност, по-конкретно...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Оли Рен, член на Комисията. – (FI) Г-жо председател, уважаеми членове на Парламента, преди всичко искам да ви изкажа благодарността си за отговорното разискване

Г-жа Jaakonsaari каза, че Европейският съюз винаги се е развивал чрез поредица от кризи. Като цяло това е вярно, така е и сега, когато, казано накратко, трябва да сме като пожарникари и да потушим огъня, който днес заплашва финансовата стабилност на Европа. Понастоящем ние работим главно в Ирландия, за да запазим стабилността на европейската икономика. Същевременно се опитваме да изградим по-дългосрочна европейска архитектура, която в действителност ще укрепи икономическия съюз и ще подсили паричния съюз, който към момента вече е силен, посредством един истински здрав икономически съюз, което, с други думи, означава постигането на първоначалната цел на икономическия и паричен съюз.

И двете са съществени задачи и не можем да си позволим пренебрегването на която и да е от тях. Вместо това през цялото време следва да сме като пожарна команда, която потушава горските пожари и същевременно създава новата европейска архитектура за по-добро регулиране на финансовите пазари и за по-успешно функциониране на икономическия съюз.

Ирландия има проблеми. Г-жа Jaakonsaari знае добре, че във Финландия имаме поговорка, която приблизително може да се преведе така: „Помогни на мъжа, когато има проблеми, не когато ги няма“, това, разбира се, се отнася и за жените. Днес е много важно всички да запазим хладнокръвие и да се опитаме да помогнем на Ирландия в нейното затруднено положение. Това се отнася не само за самата Ирландия, но и за икономическата стабилност на Европа, така че да не позволим първите признаци на възстановяването да бъдат попарени от това положение. Важно е да дадем възможност на европейската икономика за устойчив растеж, а на себе си – по-добри възможности за гарантиране на заетост. Това е същностният въпрос: устойчив растеж на европейската икономика и заетост.

(EN) Искам да изкажа благодарността си относно разискването по същество и действително съм съгласен с г-н Gauzès, че е необходимо по-добре да обясняваме защо правим това, което правим, и че трябва да успокоим нашите граждани. Това са трудни и смутни времена. Те ни тласкат към нервност и неразбиране и затова е необходимо всички да дадем своя принос, обсъждайки правилно проблемите. В това отношение, основна роля следва да играят Европейският парламент и всички вие като представители на гражданите.

Целта не е да се търси виновен, а да се укрепи европейската конструкция, която предпазва гражданите на Европа от много по-неблагоприятни последици. Всяко обсъждане на отказ от европейския проект е безотговорно. Без Европейския съюз и неговите защитни механизми всички държави-членки биха били в много по-трудно положение. Еврото е и продължава да бъде крайъгълният камък на Европейския съюз; то е не просто техническа парична договореност, а действително е сърцевината на политическия проект на Европейски съюз. Поради това е наистина от съществено значение да направим най-доброто от всичко, което можем, за да защитим и укрепим тази европейска конструкция.

Искам да завърша, като кажа, че г-жа Goulard много точно постави ударението, когато говореше за първоначалната цел на създателите на Икономическия и паричен съюз: да следват много ясно политическо измерение, всъщност един политически съюз. Председателят Трише може да потвърди това по-добре от мен, защото е присъствал тогава, но аз бих бил склонен да го приема и поради това в нашия законодателен пакет, който е във вашите ръце и в ръцете на Съвета, искаме да допълним здравия паричен съюз чрез окончателно формиране на истински здрав икономически съюз. Според мен вече наистина е крайно време в ИПС да изпълним „И“-то с живот и в крайна сметка това е смисълът на законодателният пакет за засилване на икономическото управление

член на Комисията. – (EN) (в отговор на г-н De Rossa, който се изказа при изключен микрофон.) Г-жо председател, както знаете, готов съм да обсъдим въпросите, свързани с Ирландия с членовете на Парламента от Ирландия, но, независимо колко важно и трудно е в момента положението в тази страна, настоящото разискване се отнася до Европейската централна банка и доклада на Парламента относно нея.

По време на обсъждането имаше толкова много въпроси, засягащи Ирландия, че е невъзможно да се отговори на всички. Както казах, готов съм да се срещна с ирландските членове на Парламента и се надявам да се срещнем с всички вас утре, за да можем да обсъдим въпроса по-подробно

  Жан-Клод Трише, председател на ЕЦБ. – (FR) Първо, позволете ми да кажа, че отправените към мен въпроси са изключително уместни и детайлно обхващат всички важни днес проблеми.

(EN) Ще отговоря едновременно и на членовете на Парламента, тъй като много от вашите въпроси се припокриват.

Преди всичко бих искал отново да заявя, че ние сме отговорни за „П“-то от ИПС, за паричния съюз. Имаме отношение към „И“-то, икономическия съюз, но сме отговорни за „П“-то и това, което ни е възложено от народите на Европа, от националните парламенти, които гласуваха Договора от Маастрихт, е да осигурим ценовата стабилност. Такива са нашите правомощия. Ние сме независими да осигуряваме стабилност на цените за 330 милиона европейски граждани.

Както обясних преди малко, ние осигуряваме ценова стабилност в съответствие с нашата дефиниция, която представлява продължение на най-добрата дефиниция в света, и позволете ми да кажа, че нашата дефиниция за ценова стабилност днес се явява като еталон за света. Ние осигурявахме ценова стабилност през почти 12-те години съществуване на еврото и според цялата информация, с която разполагаме, сме надежден партньор за следващите 10 години.

Така че искам това да е съвсем ясно, тъй като, както каза Оли Рен, много от отправените към мен въпроси се отнасят за икономическия съюз, който, разбира се, е част от ИПС, но самите ние не сме отговорни за него. Ние имаме своите идеи, препоръки, диагноза и анализи и аз, разбира се, ще се върна на тях по-късно в изложението си.

Втората ми важна бележка е, че в момента преживяваме най-сериозната от всички световни кризи след Втората световна война. Ако всички ние – централните банки, включително ЕЦБ, и правителствата – не бяхме реагирали бързо и дръзко, щяхме да усетим най-тежката криза не от Втората, а от Първата световна война насам, защото щяхме да сме в голяма депресия и този факт, че на световно равнище избегнахме голямата депресия, показва безграничната воля на правителствата и парламентите.

Според нашите анализи използваният за избягването на драматична депресия риск за данъкоплатеца спрямо БВП беше приблизително еднакъв от двете страни на Атлантика – около 27% от БВП. Разбира се, това не беше използвано по отношение на спестяванията и още по-малко по отношение на загубите, но, ако ми позволите да кажа, въпреки това бяха направени изключителни усилия. В противен случай кризата щеше да бъде драматична. Разбира се, това означава, че световните финанси и икономика са извънредно крехки и ние трябва да открием начини на световно равнище да преодолеем този проблем.

Но това не е европейска криза Това е последица за Европа, за управлението на Европа, от световната криза и поражда точно същия вид размишления и разсъждения относно това какво да се прави в САЩ или в Япония, да споменем само две други големи развити икономики. Те също имат проблеми от първостепенна важност и бих искал да не превръщаме обоснованата реакция по отношение на това как големите развити икономики да се справят по-добре в критичност спрямо еврото, което, както казах, осигурява точно това, което се очакваше.

Позволете ми също да спомена, че, разглеждайки финансовата позиция и бюджета на големите развити икономики, може да се каже, че Европа като цяло, и по-конкретно еврозоната, са в по-добро положение – г-н Goebbels го каза, – от Япония или САЩ по отношение на дефицита на публичните финанси. Може би нещо подобно на близо 6% и дори малко по-нисък размер на консолидираната фискална позиция през следващата година, когато е от порядъка на десет процента и повече в другите две големи развити икономики.

Казвам това и за да имаме представа за порядъка. Разполагаме с лоши навици в част от държавите, които създават проблеми в самите тях и пораждат финансова нестабилност. Заплашено е не еврото, а финансовата нестабилност, породена от неадекватната фискална политика, разбира се, при взаимодействието й с пазарите, което винаги е налице, тъй като имаме пазарни икономики. И още веднъж, по принцип нашата диагноза е, че ненормалното при функционирането на Европа е, че допуснахме слабо управление, лошо управление на икономическия съюз.

За съжаление, мога да кажа, че това не е изненада, тъй като Пактът за стабилност и растеж беше неправилно критикуван още от самото му създаване. Искам да ви припомня, че аз самият докладвах пред Парламента за нашата битка, тъй като ключови страни искаха да „взривят“ пакта или поне съществено да го отслабят. Със съжаление трябва да кажа, че това бяха големи държави от еврозоната и че малките и средните държави-членки противодействаха на тази тенденция. Това стана през 2004 и 2005 г. Ще си спомните тази ожесточена битка, защото тя стигна до Съда и Комисията – следва да отдам на последната дължимото – беше ясна, по-ясна по онова време от Съвета и ние изцяло я подкрепихме. Така че аз да напомня това на всички вас.

Към мен бяха отправени редица въпроси относно това как точно предвиждаме да се справим на този етап. Следва да повторя това, което вече казах, когато Комисията внесе своето предложение, че ние не го смятаме за достатъчно.

Имайки предвид това, което усещаме и наблюдаваме при функционирането на Европа като цяло – 27-те и 16-те (а от утре 17-те) – ние счетохме първото предложение на Комисията за твърде слабо по отношение на автоматичността и строгостта на управлението както при фискалния надзор, така и при показателите за конкурентоспособност и неравновесията.

Така че доколкото в сегашния си вид предложението, внесено от Съвета, е дори по-неефективно от това на Комисията, ние не можем да ви кажем нищо друго, уважаеми членове на Парламента, освен че се надяваме да се справим с изискванията на положението, а те са, че се нуждаем от много силни надзор и управление.

През 2005 г., от името на Управителния съвет, казах, че изобщо не сме удовлетворени от позицията на Съвета в онзи момент, която в крайна сметка беше приета.

Не искам да продължавам нататък, защото ще имаме още достатъчно случаи за контакти с Парламента. Разбира се, оценявам това, което г-жа Goulard каза по отношение на усилената работа на Парламента заедно със Съвета и Комисията за изработването на позицията, която ще стане окончателна позиция на Европа. И отново, по този въпрос нашето послание е съвсем ясно.

Сега позволете ми за още минута да се върна на въпроса за комуникацията. Ние, разбира се, сме длъжни постоянно да усъвършенстваме механизмите си за комуникация. Опитваме се да го правим. Позволете ми само да кажа, че, що се отнася до собствената ни комуникация, представяме ясна дефиниция за ценовата стабилност, която позволява на всеки неизменно и в реално време сам да прецени какво вършим.

Бих искал да кажа, че ние сме първата голяма ключова централна банка, която провежда пресконференции веднага след заседанията на Управителния си съвет. Бяхме и първите, които публикуваха встъпителни изявления, представящи нашата диагноза за положението. Така че се опитваме по отношение на механизмите за комуникация да се отчитаме толкова, колкото е възможно.

Единственото нещо, което не правим, е да публикуваме индивидуалните позиции на отделните членове на Управителния съвет. Смятаме, че е извънредно важно за институция, която емитира паричната единица на 16 обединени, но все още суверенни европейски държави, е по-добре, че като цяло Управителният съвет е уместния орган във връзка с нашите решения.

Досега бяха поставени редица много важни въпроси. Позволете само да отбележа, че ние сме отговорни за „П“-то, но в степента, в която „И“-то е в ръцете на правителствата и на Комисията, трябва, разбира се, винаги да се съобразяваме с „И“-то, както постъпва всяка независима централна банка: ако фискалната политика е стабилна и разумна, тежестта за паричната политика да постигне ценова стабилност не е голяма; но ако се провежда лоша фискална политика, тогава прекомерно натоварваме решенията, които трябва да бъдат взети от страна на централната банка.

Бих казал, че за нас няма разлика, що се отнася до взаимодействието с правителствата, но сме непоколебимо независими и, както обясних, фактът, че се наложи да предприемем редица нестандартни мерки трябваше да ни позволи да предадем импулсите на нашата парична политика възможно най-добре в условия, при които пазарите не функционираха адекватно и поради това решенията, които вземахме относно лихвения процент, не се предаваха адекватно към икономиката като цяло.

Това е същността на нестандартните мерки – да съдействат за възстановяване на по-нормално функциониращи канали за предаване на паричната политика, и ние много ясно направихме разграничението, което повторих на състоялите се неотдавна разговори с участието на Бен Бернанке, между стандартните мерки, които действително имат отношение към позицията по паричната политика, и нестандартните мерки, разработени да подпомогнат предавателния механизъм на паричната политика.

Сега ми позволете само да кажа, че отбелязах и съществения въпрос...

(FR) Във връзка с въпроса на г-н Gauzès относно комуникацията, който, считам, че и други колеги повториха, съществува тенденция в някои комуникационни канали да разглеждат Европа като един вид изкупителна жертва. Ако нещата не вървят, виновна е Европа. Ние знаем, че това не е вярно и Европейският парламент, разбира се, е запознат с това по-добре от всички.

Налице е също тенденция да се казва, че ако нещата не се развиват добре, това е по вина на Комисията, или на Европейската централна банка, или още по-добре – на еврото. Това е класическото явление „изкупителна жертва“. Еврото е валутата, която запази изключително успешно вътрешната и външната си стабилност. Още повече че не съм го казвал досега, но това е по-забележително от всичко, правено досега през последните 50 години от която и да е централна банка в държавите, създали еврото – ако ми позволите да кажа, бях си запазил това за финал. Считам, че разполагаме с парична единица, която всъщност е устойчива сега, както и в ретроспективен план. Поради това нека внимаваме с явлението „изкупителна жертва“.

Трябва да спомена, че всички ние трябва да работим упорито по отношение на комуникацията, но да отправим същото послание и към Европейската централна банка и Евросистемата като цяло, с други думи, към всички национални централни банки, които са част от еврозоната. Нещо повече, бих казал, че без съмнение това е проблем, пред който са изправени 27-те държави-членки, и следователно проблем за Европейския съюз като цяло.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Много благодаря, г-н Трише, за изчерпателния Ви отговор. Мисля, че по този въпрос беше необходимо да се даде по-подробен отговор, отколкото е обичайно за Парламента.

  Burkhard Balz, докладчик. – (DE) Г-жо председател, аз също бих желал да изкажа голямата си благодарност към г-н Трише, члена на Комисията Рен и преди всичко към членовете на Парламента за това открито и изчерпателно разискване. То беше изключително безпристрастно, макар и към края му уважаемите членове на Парламента от Ирландия на няколко пъти да показаха своите емоции, което е крайно разбираемо.

За краткото време, с което разполагам, бих искал да се спра на три въпроса. Първият е относно независимостта на Европейската централна банка. Считам, че беше правилно и от жизненоважно значение държавните или правителствените ръководители – под общото ръководство на Хелмут Кол, почетен гражданин на Европа и по онова време канцлер на Германия – да провокират независимостта на ЕЦБ. Европейската централна банка е пазителката на еврото. Считам, че еврото е толкова устойчиво, колкото беше през последните месеци на кризата, точно защото в крайна сметка имаме такава ЕЦБ. Поради това бих Ви помолил, г-н Трише, да продължите да действате колкото е възможно по-независимо и през следващите месеци. Ако хората изразяват пред Вас своето мнение, вслушайте се в тях на всяка цена; но в крайна сметка председателят и Управителният съвет на ЕЦБ трябва да запазят своята независимост.

Второ, трябва да бъдем по-открити спрямо гражданите на Европейския съюз. Това е важен момент. Преди всичко не винаги следва да им предоставяме информация на езика на Брюксел, във връзка с което в известна степен сме критикувани, а по такъв начин, че действително да бъде разбрана от тези, за които е предназначено посланието – гражданите на Европа. Доколкото съм запознат, това е твърде важен въпрос.

Накрая, г-н Трише, относно споменатия Базел ІІІ. Това е друг въпрос, който определено ми се ще да подчертая. Искаме спешно да приложим Базел ІІІ. Но аз искам да приложим спешно Базел ІІІ, ако едновременно го приложат всички на равнище на Г-20. Не може отново Европа да поеме инициативата и сама да проправя пътя, което ще е в голям ущърб на международната ни конкурентоспособност. Поради това аз бих оспорил, че Европа следва действително да го приложи едновременно със своите партньори от целия свят, или в противен случай, да прецени какви са алтернативите.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Аз също бих искала да поздравя г-н Balz за всичките му усилия по изготвянето на този доклад. Предложените като изход от кризата строги икономии не трябва да доведат до мерки, които могат да застрашат икономическото възстановяване. Считам, че е необходимо да се постигне баланс между процеса на икономическа консолидация и защитата на инвестициите чрез работни места и устойчиво развитие. Урокът, даден от държавите-членки, които влязоха в еврозоната, без да са готови за това, трябва да ни накара да помислим сериозно за определяне на реалистични крайни срокове с течение на времето. При сегашното положение забавяне от една или две години е приемливо. Разширяването трябва да продължи при предварително изискване за изпълнение на Маастрихтските критерии. В това отношение, считам, че приемането на еврото не следва да се разглежда като краткосрочно решение, а като част от една средносрочна всеобхватна политическа стратегия.

  Edward Scicluna (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам и подкрепям този доклад. Трябва да имаме предвид обаче, че след като приключат всички разговори за фискална консолидация, регулиране и макроикономическо управление, трябва да проучим какво е било тяхното въздействие върху икономическата активност, което е ключовият момент на всяко обсъждане. Истината е, че се нуждаем от добро и ефективно регулиране и от по-успешно икономическо управление, така че малките и средните предприятия, които са основният двигател на икономическия растеж, да се развиват и разрастват. Тъжната истина е, че тези предприятия са най-потърпевши през последните две години. В резултат наблюдаваме висока и увеличаваща се безработица. Политиката на ЕЦБ да налива милиони евро, за да помогне за спасяването на задлъжнелите банки, беше правилна, но много банки станаха прекалено зависими от предоставяната от нея ликвидност. Така че сега ние сме в положение, при което банки, които с твърде голямо желание предоставяха кредити в годините на разцвет, сега отказват да кредитират малките предприятия. Ако това продължи, няма да постигнем растежа, необходим за свиването на бюджетния дефицит и на равнищата на правителствения дълг. Безработицата ще нараства, а икономическите ни резултати ще стагнират. Нека действаме мъдро, ако не искаме отново да подведем гражданите на Европа.

14. Обща система на данъка върху добавената стойност и продължителност на задължението да се прилага минимална стандартна данъчна ставка (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Casa, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на продължителността на задължението да се прилага минимална стандартна данъчна ставка [COM(2010)0331 – C7-0173/2010 – 2010/0179(CNS)] (A7-0325/2010).

  David Casa, докладчик. – (MT) Г-жо председател, преди всичко бих желал да насоча вниманието на залата върху факта, че понастоящем се провежда важно гласуване в комисията по икономически и парични въпроси и поради това следва да извиня редица от членовете на Парламента, които няма да присъстват, тъй като закъсняваме и процесът на гласуване едва сега започна.

Както председателят правилно заяви, изготвеният от мен доклад е извънредно важен, тъй като разглежда системата на данъка върху добавената стойност (ДДС), която се опитваме да променим. Както всички знаят, от доста време са в ход преговори за осъвременяване на постоянната система на ДДС, без все още да е постигнат чувствителен напредък. Срокът на действие на преходната система, която се използваше след 1993 г., постепенно се удължава и всички знаем, че положението не е устойчиво и че трябва да намерим по-дълготрайно решение.

Сегашната преходна система не допринася за постигането на желаните резултати що се отнася до вътрешния пазар. Тя намалява ефективността на бизнеса и ограничава трансграничната му ефикасност. Обезпокоително е също, че тази система води до засилване на сложните схеми за измами, подобни на т.нар. верижни измами, които неотдавна обсъждахме тук в този Парламент. Те предизвикват сериозно неблагоприятно отражение върху дохода на държавите-членки. Решението, пред което сме изправени, не е лесно и правилно решение може да бъде прието само след задълбочени разисквания и продължителен период на провеждане на консултации.

Всички сме осведомени за неотдавна поетия от Комисията ангажимент в недалечно бъдеще да изготви Зелена книга, за да насърчи обсъжданията по този въпрос. В доклада, за който отговарям, се призовава настоятелно Комисията да гарантира, че процесът е ефективен и че вършим необходимото в рамките на своите правомощия, за да гарантираме, че: първо, новата система ще засили ефикасността на вътрешния пазар; второ, че тя облекчава тежестта върху бизнеса; и, трето, че тя се бори с измамите възможно най-ефикасно.

В настоящия доклад, който, както знаем, вече е приет от комисията по икономически и парични въпроси, също се призовава настоятелно Комисията да гарантира, че конкретните предложения ще бъдат оповестени до 2013 г. Позволете ми да подчертая последното съображение: не предлагам до 2013 г. да имаме система, която е приета и функционира, а само, че предложенията по нея трябва да бъдат оповестени до 2013 г.

Бих желал обаче, като считам, че изразявам гледната точка на членовете на Парламента, новата система да започне да функционира преди края на този законодателен мандат, така че да не трябва сегашната преходна система отново да се удължава. Макар, че ще одобрим удължаване на новата система, очакваме незабавно да бъдат предприети конкретни стъпки за отразяване на тези нови предложения.

Бих искал да благодаря на моите колеги, особено на докладчиците в сянка, за този доклад и предвиждам, че по този въпрос ще се състоят много по-разгорещени обсъждания, които ще дадат възможност за вземане на бързо решение.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

  Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на Европейския парламент, и по-конкретно на David Casa, за конструктивния и бързо изготвен доклад относно предложението на Европейската комисия за удължаване с пет години на съществуващите правила относно минималната стандартна ставка на ДДС. Това предложение е просто и непротиворечиво.

Бързо изготвеното становище на Европейския парламент относно предложението на Комисията ще позволи на Съвета да приеме предложението преди края на годината – тъкмо навреме, преди да изтече срока на действие на сегашния член. Предложението вече действително беше обсъдено в работна група на Съвета. Не се появиха пречки за бързото му одобрение.

Както бе заявено от David Casa, предложението на Комисията ще даде на предприятията необходимата им правна сигурност и ще даде възможност за допълнителна оценка на подходящото равнище на стандартната данъчна ставка на ДДС на равнище на ЕС.

Много скоро Комисията действително ще пристъпи към широко разискване на бъдещето на ДДС, за да се направи оценка и да бъде намерено решение на многобройните недостатъци на системата на ДДС в ЕС, като например нейната сложност, голямата административна тежест върху предприятията и измамите.

Преди края на годината ще предложа на колегите членове на Комисията да се публикува Зелената книга относно оценката на сегашната система и предпочитаните пътища за развитието й в бъдеще. Очаквам реакции по въпроси за това как да постигнем по-проста, по-стабилна и модерна система на ДДС и как да намалим разходите на предприятията по събирането на ДДС и по привеждането й в съответствие, по-конкретно на малките и средните предприятия, като същевременно се ограничат измамите и на държавите-членки се осигурят възможности за гъвкавост. Въз основа на получените резултати Комисията ще определи своята бъдеща политика в сферата на ДДС в съобщение относно по-нататъшните стъпки до края на 2011 г.

Внесените изменения ясно показват заинтересоваността на Парламента от участие в обсъждането относно бъдещата стратегия за ДДС. Аз приветствам тези признаци на заинтересованост и се надявам на по-късен етап да проведем с вас плодотворно обсъждане по този важен въпрос. Считам обаче, че тези изменения са извън обхвата на обсъжданото днес предложение, което се ограничава до удължаване на периода, през който се прилага минималната стандартна ставка. Нещо повече, някои от измененията изпреварват разискване, която следва да се проведе въз основа на Зелената книга. По-конкретно, това се отнася за изменението, в което се изисква от Комисията да излезе с предложение относно окончателните правила за ставките на ДДС до 2013 г.

На този етап Комисията не може да се ангажира с точна дата за внасяне на предложението за ставките на ДДС. Тя не може да предвиди и резултата от консултацията, чийто обхват ще бъде много по-широк, отколкото на ставките на ДДС. Надявам се, че тази консултация ще даде ясна представа за приоритетите относно бъдещето на ДДС. Поради това планирането от Комисията на бъдещите законодателни предложения ще зависи в голяма степен от резултата от тази консултация.

  Sari Essayah, от името на групата PPE. – (FI) Г-н председател, предложението на Комисията се фокусира върху това да се позволи на сегашната система да продължи да функционира до 2015 г. и върху опита да се ограничи диапазонът на данъчните ставки до 10%. Това е много важно, защото в противен случай в определени сектори конкуренцията между държавите-членки може да се наруши.

Централно място в този парламентарен доклад заема възгледът, че няма да мине много време, преди Комисията да предприеме мащабна програма за консултации по създаването на нова система на данъка върху добавената стойност. Според мен предложените от държавите-членки изменения, противоположно на вижданията на члена на Комисията, са изключително важни и дори и на този етап ние искаме да набележим посоката, в която се надяваме, че ще се развива тази нова система на ДДС. В бъдеще е необходимо да сме в състояние да облекчим административната тежест, свързана с ДДС, и да я направим колкото е възможно по-малка за малките и средните предприятия по-конкретно относно изготвянето на отчетите, като при това същевременно ефикасно се борим с измамите с ДДС.

Публичният сектор на икономиката в редица европейски държави понастоящем е затруднен и едно от предложените решения е да се пристъпи към увеличаване на ставките на ДДС. Но това никак няма да е от полза в държавите, в които е обичайно да се избягва плащането на ДДС. Във връзка с това бих искала да се позова на доклада на г-н Casa, приет по-рано тук. В него са разгледани по-конкретно начините за борба с измамите с ДДС във връзка със стоки и услуги, които са предразположени към такъв род злоупотреби. Надявам се, че в бъдеще Комисията действително ще започне да прави нещо по този въпрос.

  George Sabin Cutaş, от името на групата S&D. – (RO) Г-н председател, както личи от предложението на Съвета за директива, минималната ставка на ДДС помага системата да продължи да работи на едно приемливо равнище.

Считам, че трябва да обмислим възможността за обща регулаторна рамка, която би включвала изводи, достигнати в резултат от опита с бюджетните дисбаланси, откроени от финансовата криза. Необходима е нова европейска стратегия за ДДС, насочена към намаляване на бюрокрацията и бюджетните пречки, които вредят на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия. Трябва също да разгледаме необходимостта от предотвратяване на измамите и борбата с тях. Преди тази стратегия да бъде завършена, считам, че решението за удължаване до 31 декември 2015 г. на срока на действие на преходните разпоредби относно минималната ставка на ДДС предполага да успокоим деловите кръгове, да не допуснем структурни дисбаланси в Европейския съюз и да насърчим хармонизирането на бюджетното законодателство.

В очакване на Зелена книга на Комисията относно прегледа на системата на ДДС бих желал да изтъкна тенденцията на някои правителства, сблъскали се с рецесията, да увеличат ставката на ДДС до 24–25%, както се случи в Румъния и Унгария. Досега се съблюдаваше условният ангажимент да се запази максималната ставка на ДДС в рамките на диапазон от 10% над границата от 15%. Считам обаче, че в това отношение се нуждаем от абсолютна забрана, за да предотвратим всякакво прекрачване на прага от 25%. Нека не забравяме, че отвъд тази статистика имаме работа с обикновени граждани, чийто жизнен стандарт все повече е повлиян от политиката на строги икономии и прекомерно данъчно облагане.

Накрая бих искал да кажа, че прекомерното облагане с данъци не е лекарство за една болна икономика. То служи само за продължаване на агонията.

  Olle Schmidt, от името на групата ALDE. – (SV) Г-н председател, г-н член на Комисията, искам сърдечно да благодаря на докладчика. По принцип считам, че следва да избягваме да контролираме потреблението посредством ставките на ДДС. Но доколкото изключенията и намаляването на ставките на ДДС очевидно не се намесват на свободния пазар, досега бяхме избрали да приемем различията между държавите-членки на ЕС. Както добре знаете обаче, професор Монти заявява в доклада си за единния пазар, че сегашните различия също могат да повлияят неблагоприятно върху единния пазар. Поради това за нас е важно да призоваваме за окончателна система на ставките на ДДС, като ясно подчертаем, че при един преглед на Директивата за ДДС следва да се използва като насока по-скоро стратегията за единния пазар, отколкото интересите на отделните държави.

Както каза членът на Комисията, за нас е важно и да се фокусираме върху облекчаването на административните тежести, като бъдат премахнати данъчните бариери и се подобри бизнес средата, по-специално за малките и средните предприятия, като същевременно се гарантира създаването на система, непоколебимо противодействаща на измамите.

Разбира се, данъците са твърде национален въпрос и едно от нещата, които е важно страните сами да определят. Същевременно е важно да запомним, че един добре функциониращ вътрешен пазар вероятно изисква повече и по-тясно сътрудничество, включително по отношение на въпросите на данъчното облагане, отколкото наблюдаваме днес. Затова се надявам, че Комисията – и членът на Комисията – ще имат смелостта да се справят с тези въпроси в следващите си предложения и че тези предложения действително ще имат за отправна точка добре функциониращ вътрешен пазар, независимо от националното противопоставяне. В тежки времена трудните въпроси се нуждаят от подробен анализ.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, в предоставеното ни предложение Комисията предлага прилагането на минимална стандартна ставка на ДДС от 15% през следващите 5 години до 2015 г. Независимо че разбирам аргументите на Комисията, че с тази директива иска да осигури на предприятията правна сигурност, мисля, че анализът на ДДС изисква усилена работа. Според мен причината за това е, че много дружества и много случаи на загуби от данъци при трансграничната търговия сочат, че системата на ДДС в Европа е много зле организирана.

Това не е точно проблем на действащата ставка, а проблем на правилата, прилагани на националния пазар и при международната търговия, които позволяват на тези схеми да функционират в редица случаи напълно законно. Поради това бих желал да използвам изказването си, за да призова за преглед на цялата система на ДДС, което смятам, че е от интерес както за нашите икономики, така и за предприятията ни. Считам, че крайният срок през 2013 г. е напълно реалистичен и следва просто да се придвижим напред относно този проблем чрез класифициране не на ставките, а на разпоредбите.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, в най-добрия случай данъците са необходимо зло и винаги трябва да представляват отражение на потребността от извършване на разходи. Данъчната ставка, която е определена преди да се вземе решение относно необходимостта от разходи, е рецепта как да се вземат парите на хората и след това да се реши каква част от тях да се изхарчат. Това е рецепта за разточителство.

Хармонизирането на ставките на ДДС към единна стандартна и единна намалена ставка, каквото беше предложението на Комисията през 1993 г., ще отнеме допълнително правомощия от държавите-членки. Начисляването на данъци е една от безспорните характеристики на суверенната държава. Това ще бъде още една крачка към превръщането на Европейския съюз в суверенна държава, където държавите-членки са просто нейни безправни допълнения. Борбата с измамите и облекчаването на тежестите за малките и средните предприятия са за отвличане на вниманието от основния въпрос. Хармонизирането на ДДС представлява централизация и консолидация на властта на ЕС.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, целта на новата стратегия за ДДС трябва да бъде намаляването на административната тежест, премахването на бюджетните ограничения и подобряването на бизнес климата, по-специално за малките и средните предприятия. Съществуват значителни дисбаланси по отношение развитието на вътрешния пазар. По тази причина европейските предприятия са поставени в неблагоприятно положение. Освен това системата на ДДС, както е разработена и приложена понастоящем от държавите-членки, съдържа слабости, които мошениците използват в своя полза.

Бих искал да призова Комисията да представи резултатите от своите анализи. Тя освен това ще трябва да проведе консултации със заинтересованите страни по новата стратегия за ДДС. В това отношение, ще трябва да се намери решение по общите аспекти, като намаляването на ставките на ДДС, изключенията от схемата, възможността да се определи максимална ставка и не на последно място, мястото за облагане с данък на доставчиците в рамките на ЕС.

  Алгирдас Шемета, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да Ви благодаря за коментарите и възгледите, изразени по време на това разискване. Радвам се да видя, че Европейският парламент и Комисията споделят общи възгледи относно необходимостта да се преразгледа сегашната система на ДДС.

Както личи от встъпителните ми бележки, приветствам духа на промените, свързани с бъдещето на ДДС. Въпреки това Комисията счита, че това техническо предложение засяга само периодичното удължаване на действието на разпоредбата за минималното равнище на стандартната ставка на ДДС.

Резултатът от консултациите за новата стратегия за ДДС само се споменава, за да се обоснове причината, поради която е прибързано да се определи постоянно равнище на стандартната ставка. Поради това при тези условия и на този етап не е необходимо да се позоваваме на целите и рамката на новата стратегия за ДДС.

Повтарям също, че днес Комисията не може да се обвърже с подходяща дата за бъдещото си законодателно предложение относно ставките. Първо ще е необходимо да проведем разискване относно бъдещето на ДДС, което ще ни даде ясна представа за приоритетите на Комисията. Резултатът от тази консултация ще ръководи планирането от страна на Комисията на бъдещото й законодателно предложение.

Приключваме нашата работа по Зелената книга и през следващите седмици ще зададем действителните въпроси за разискването за всички участници: широката общественост, членовете на Европейския парламент, заинтересовани страни и държавите-членки. Въпросите, които ще бъдат повдигнати, очевидно са свързани с проблемите, които се откроиха при днешното разискване.

Очаквам с нетърпение плодотворното обсъждане през следващите месеци, за да се даде възможност на Комисията да разработи в бъдеще много по-добра стратегия за ДДС.

  David Casa, докладчик. – (MT) Г-н председател, наистина съм доволен, че членът на Комисията разбра, че призоваваме за незабавно изготвяне на Зелена книга, за да задълбочим разискването относно предложенията на Комисията. Както споменаха колегите ми в Парламента, трябва бързо да освободим системата от всички видове измами и да помогнем, колкото можем, на бизнес сектора да премахне бариерите, които сегашната система поставя. Искаме също да видим по-ефикасен вътрешен пазар.

Днес не обсъдихме какви решения са необходими. Изискваме Комисията да незабавно да излезе с предложения, така че да помогне за започването на истинско обсъждане относно новата система, което ще ни даде възможност да подобрим настоящата възможно най-скоро. Разбрах, че целта на този доклад е фактически да удължи периода от време. Бих искал обаче да привлека вниманието на Комисията върху факта, че очакваме с нетърпение възможно най-бързо да ни представи предложенията, тъй като това ще ни позволи в отговор да обменим идеи и в крайна сметка ще гарантира една по-справедлива система за всички.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 11,30 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) За повечето държави-членки на ЕС и трети държави с международно взаимосвързани пазари ДДС (или данък върху продажбите) е един от главните източници за финансиране на държавата. Поради това данъкът върху продажбите е поне толкова важен, колкото преките данъци. Поддържането на минимална стандартна ставка от 15% през следващите 5 години ще подпомогне конкуренцията на вътрешния пазар и ще осигури на предприятията правна сигурност. Що се отнася до намаляването на ставката на ДДС в ЕС, при намалена ставка на ДДС за определени услуги като ремонтни дейности, фризьорство или козметика, Комисията трябва да се погрижи и да се избегнат нарушения на конкуренцията. Подобни форми на данъчни облекчения имат отрицателно въздействие върху малките предприятия в Австрия, които например може да не са в състояние да противостоят на конкуренцията на доставчиците на услуги от Словакия или Унгария. Решението за това е следното: ДА на целевите субсидии за малките и средните предприятия, включително и посредством данък върху продажбите, НО като същевременно се избягват нарушения в конкуренцията между държавите-членки.

15. Спешна помощ за Хаити (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно спешна помощ за Хаити.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията е дълбоко загрижена от влoшаващoтo се положение с холерата в Хаити.

Броят на жертвите сред хоспитализираните случаи нараства рязко с всеки изминал ден. Броят на настанените в болници е повече от 20 000 души. В края на миналата седмица над 1 100 души са изгубили живота си. Съществува обаче и опасението, че тези цифри са сериозно занижени. Високият процент на смъртните случаи показва, че хората пристигат твърде късно в здравните центрове.

Лечението при холера е просто, но навременното му приложение е от решаващо значение за ограничаване на жертвите. Лечението на болни от холера пациенти изисква също така и значителни човешки ресурси. Системата на общественото здравеопазване в Хаити сега е сериозно пренатоварена въпреки съществената подкрепа от международната общност.

Международната хуманитарна здравна организация „Лекари без граници“ (Médecins Sans Frontières), от позицията си на медици от фронтовата линия, призовава всички групи и агенции в Хаити да увеличат размера и скоростта на усилията си.

Вече цялата страна е засегната. Епидемията се разпространява с обезпокоителни темпове в столицата Порт-о-Пренс. Бедняшките райони като Сите Солей са особено податливи на заразяване поради изключително лошите хигиенни условия и ограничения достъп до чиста вода.

Вниманието ни е насочено главно към спасяването на човешки животи чрез навременно лечение на засегнатите, увеличаване достъпа до чиста вода, насърчаване към по-добри хигиенни навици и подкрепа на епидемиологичното наблюдение, за да знаем къде и как се разраства епидемията.

Комисията засили своето хуманитарно присъствие със съответните медицински знания и опит и мобилизира средства – 12 млн. евро – в подкрепа на партньорите ни в Хаити.

Европейският механизъм за гражданска защита също беше активиран чрез Центъра за мониторинг и информация към Европейската комисия и вече съфинансира превоза на предоставената от Франция помощ в натура.

Друго предложение от Австрия предстои да бъде изпълнено. Очаква се рано тази седмица екип на гражданска защита и техническа поддръжка на ЕС заедно с експерти от държавите членки да бъдат разположени на място. Експерти от Европейския център за профилактика и контрол са изпратени от Генерална дирекция „Здраве и потребители“, за да се определи най-добрия начин за засилване на епидемиологичния надзор в Хаити, като се обмисля и по-нататъшно сътрудничество.

След последните инциденти, свързани с граждански безредици в Кап-Хаитиен и Порт-о-Пренс, следим отблизо положението със сигурността на нашите партньори и съответните агенции на ООН, особено в навечерието на президентските избори на 28 ноември.

Комисията беше в контакт със заместник генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и координацията на спешната помощ, баронеса Amos. Ние напълно я подкрепяме по отношение на това колко важно е да се предостави възможност на националните и международни хуманитарни работници да продължат животоспасяващата си дейност без прекъсване.

Като се има предвид сериозното и бързо влошаващо се положение с холерата, необходимо е спешно да се предприемат по-нататъшни действия, за да се запълнят празнините в здравеопазването, водата, хигиената и логистиката. Приоритетите включват медицински персонал и друг персонал, специализиран във водоснабдителните системи и хигиената, както и медицински консумативи, легла, водопречистващи инсталации и таблетки. Ето защо Комисията поддържа връзка с белгийското председателство и държавите-членки с цел насърчаване по-нататъшната подкрепа на ЕС в помощ на Хаити в този толкова критичен и труден момент. Подкрепата на ЕС може да се управлява от Механизма за гражданска защита на ЕС.

Безкрайните усилия на Хаити и международните хуманитарни работници да се отговори на настоящите предизвикателства на място са похвални, но е ясно че самият мащаб на кризата изисква дори повече средства и ресурси. Затова сега, заедно с нашите партньори, усилено работим върху оптимизиране способността ни да реагираме при извънредни ситуации, но със сигурност предстоят трудни времена поради бързо променящата се ситуация.

Продължаващата солидарност на международната общност с народа на Хаити остава от съществено значение. Ето защо призовавам всички вас да направите всичко възможно за увеличаване на подкрепата на държавите-членки, за да се избегне огромна хуманитарна катастрофа.

  Michèle Striffler, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, г-жо Даманаки, госпожи и господа, епидемията от холера вече отне над 1 200 живота и повече от 52 000 души са заразени. Следователно, въпреки силното присъствие на международните организации в Хаити, положението се влошава с всеки ден и епидемията може да зарази около 400 000 души през следващите месеци.

Аз, разбира се, съм възхитен от отпуснатите от Европейската комисия 12 млн. евро и подкрепям призива на г-жа Георгиева към държавите-членки да предоставят помощ в натура, така че водата да се пречиства, и да доставят оборудване. Осигуряването на питейна вода и санитарни помещения е единственият начин за намаляване броя на заразените хора.

Едно от приоритетните действия е да бъде успокоено населението, уплашено от тази неизвестна в страната болест. Общуването с населението е от съществено значение, за да се предостави информация за заболяването и как то да бъде избегнато, но и за да се предотврати разпространението на вътрешно насилие, особено след като в страната се провеждат избори.

Тази нова криза за пореден път подчертава неспособността на органите в Хаити, както и на здравната система, да се справят с тази криза. Страната е понасяла многобройни бедствия в продължение на години. Земетресението в Хаити показа почти пълната некомпетентност на местните органи. След земетресението имаше истинска политическа воля Хаити да бъде възстановено по различен начин и имаше много обещания за дарения. Почти година по-късно възстановяването едва е започнало, а хората, участващи в развитието, са настроени песимистично. Европейската комисия трябва да действа като движеща сила в процеса на възстановяване, така че Хаити най-после да излезе от този хаос.

  Corina Creţu, от името на групата S&D. – (RO) Г-н председател, още веднъж приветствам бързината, с която беше осъществена хуманитарната интервенция от страна на Европейския съюз. Същевременно обаче считам, че трябва да съсредоточим нашите усилия в тази страна върху изграждането на минимална действаща държавна структура в момент, когато държавата съществува чисто фиктивно. Тя не е в състояние да изпълнява основните си задължения, като например организиране на лагери за бежанци, поддържане на ред и осигуряване на хигиенни условия и питейна вода. Тази уязвимост е улеснила бързото разпространение на болестта и смъртта на повече от 1 200 души.

Хаити се нуждае от държавно управление, което може да направи нещо за своите бедни. Трима от всеки четирима жители на Хаити преживява с по-малко от два щатски долара на ден. Повече от 1,5 милиона граждани живеят в бежански лагери, които представляват сериозен източник на риск за общественото здраве и безопасност.

Считам, че в момента, слабостта на държавното управление на Хаити е основният рисков фактор. Липсата на власт означава, че недоволството на населението е насочено към силите на ООН. И наистина, неправителствените организации вече рискуват вече да не са в състояние да изпълнят своята мисия. Ето защо изборите на 28 ноември са от жизнено важно значение и не трябва да бъдат отлагани, въпреки призивите на някои кръгове.

  Charles Goerens, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, разбира се, че има съпътстващи фактори, които безспорно спомагат за разпространението на холера в Хаити. Това със сигурност не е отговор, но е обяснение. Трябва да удвоим усилията си в отговор на този бич.

За момента действащи на място хуманитарни работници потвърдиха пред нас, че са необходими сапун, вещества за направата на годна за пиене вода, както и провеждането на обучение по хигиена. Също така в настоящия момент се предвижда подготовка в дългосрочен план. В страна, в която всичко все още предстои да се направи или преправи, след земетресението е необходимо възстановяване и от приоритет трябва да е изграждането на инфраструктура, предназначена за подобряването както на индивидуалната, така и на колективната хигиена.

Надявам се че осем месеца след конференцията в Ню Йорк относно възстановяването на Хаити вече няма да е възможно липсата на средства да се цитира като извинение за отбелязания към този момент малък напредък, имайки предвид, че всички говорители се съгласиха, че хуманитарната фаза трябва да продължи за месеци напред. Също така ще бъде необходимо, без прекалено да се увърта, да се посочат отговорните за бавния напредък,.

  Franziska Keller, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, виждаме в Хаити една от най-големите операции за хуманитарна помощ на всички времена. Трябва да сме сигурни, че няма да изгубим в битката срещу тази катастрофа и че успяваме да постигнем резултати и да помогнем на хаитяните да изградят своето бъдеще.

Освен че би бил индивидуална катастрофа за милиони хора, един провал би представлявал засечка в усилията на международната общност и възможностите за провеждане на съвместни действия в областта на хуманитарната помощ. Считам, че трябва да вложим целия си опит, всички извлечени поуки в Хаити и на други места, както и достатъчно пари в тази насока. Ето защо искрено приветствам съобщението на Комисията, че ще вложи допълнителни 12 млн. евро в борбата срещу холерата.

Трябва да сме сигурни, че тази подкрепа веднага ще стигне до Хаити, че ще е пълна, а не частична, и че подкрепяме правилните инициативи, за да е ефективна. Също така трябва да сме сигурни, че не занемаряваме усилията за възстановяване след земетресението, защото без него борбата с болестта ще бъде невъзможна.

Имам два въпроса към Комисията. Първо, бих искала да знам дали заложените пари са преведени – парите, които са били обещани – и дали са били изплатени и усвоени. Второ, бих искала да знам какво мислите за отлагането на изборите, защото това отново е на дневен ред.

Революцията в Хаити никога не е успяла да влезе в учебниците по история. Да се надяваме, че настоящите трудни времена в Хаити ще влязат в учебниците по история като отправна точка за подготвяне на по-добро бъдеще за всички хаитяни. Надявам се, че ще е възможно да се спомене, че ЕС е изиграл положителна роля в това отношение.

  James Nicholson, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, преди два месеца аз съпредседателствах делегацията на държавите от АКТБ в Хаити и това е може би едно от най-великите и вълнуващи изживявания в моя живот. Първо, хората там са изключително отдадени, опитвайки се да помогнат на хаитяните, и, второ, в началото на това разискване следва да признаем, че народът на Хаити е един много горд народ.

Беше казано обаче от президента и министър-председателя какъв късмет са имали хаитяните, че са имали добри хигиенни условия и не са боледували, а тъжното сега е, че бяха засегнати от болест. Това не е ужасно трудна за лечение болест. Но трябва да сте там, за да видите условията, при които работят хуманитарните работници, и когато говорите за здравни услуги, съжалявам, г-н председател, Хаити все още не разполага със здравни услуги като всички нас и вие го знаете: те зависят от „Лекари без граници“, Британския Червен кръст и много други организации от цял свят.

Що се отнася до изборите, вярно е, че Хаити не се нуждае от избори в този момент. Но докато липсват президент и министър-председател, които да го управляват, Хаити няма да има шанс да продължи напред. Искам да поздравя – защото, докато бях там, видях с очите си – блестящите мъже и жени от Бюрото на Европейската комисия, които при ужасни условия се опитват да представляват европейското присъствие в Порт-о-Пренс и са свършили фантастична работа.

  Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, бих искала преди всичко да благодаря на всички мои колеги и особено на Председателския съвет, за това че се съгласиха на това разискване относно Хаити, предложено от моята група. Положението беше неотложно.

Миналия януари, след земетресението, международната общност се обедини в силна подкрепа за Хаити. Изглежда обаче има празнина, даже пропаст, между дадените обещания и помощта, която всъщност пристигна на място. Миналия март баронеса Аштън пое ангажимент от името на Европейския съюз да се предоставят помощи на стойност 1,235 млрд. евро за подпомагане народа на Хаити да изгради по-добро бъдеще.

От миналия юли неправителствените организации, и по-специално „Лекари без граници“ (MSF), г-жо член на Комисията, алармират и докладват за това как стотици хиляди хора живеят в условия, благоприятстващи зараза. Оттогава положението е почти непроменено и все пак хората се изумяват от бързото разпространение на епидемията от холера, и международната общност отново започва да изпитва състрадание. Вече има над хиляда смъртни случаи в Хаити, а броят на засегнатите хора се увеличава през цялото време, въпреки че специалистите твърдят, че е относително лесно да се предприемат мерки за предотвратяване на фаталния изход от болестта. Въпреки това здравните работници са слабо подготвени за тази болест и съществуват проблеми при набавянето на основни медикаменти, където те са необходими.

При тези обстоятелства, как е възможно да не е ясно защо са избухнали бунтове? Населението на Хаити се чувства съвсем безпомощно. То трудно би могло да продължи да вярва на международната общност. Затова моите въпроси ще бъдат лесни, г-жо член на Комисията:

Къде точно е обещаната от Европейския съюз помощ за Хаити, и не само хуманитарната помощ?

Ако помощта беше пристигнала по-рано, не смятате ли, че последвалата трагедия можеше да бъде избегната?

Как така, за пореден път, международните конференции изглежда доведоха само до неспазени обещания?

Защо усилията на президента Превал да превърне Мисията на ООН за възстановяване на Хаити (MINUSTAH) в подкрепа за възстановяване не среща отзвук?

И накрая, населението на Хаити иска изборите да се проведат, но при какви точно условия ще се провеждат и каква точно подкрепа ще предостави Европейският съюз?

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, въпреки всички отправени предупреждения да не се пренебрегва бъдещето на Хаити след земетресението през януари, новините от последните дни показват, че островът изглежда е изоставен от международната общност в най-критичния момент – възстановяването.

Действително холерата, за която малко хора в Хаити знаят и на която се приписва мистично, религиозно значение, сега се разпространява. Мироопазващите сили на Организацията на обединените нации са обвинени в разпространението на тази зараза. Необходимо беше да се зарази само един непалски войник и стотици хора, жени и деца, обсадиха Генералния щаб на мироопазващите сили. Застрашени се чувстват и хуманитарните работници и много от тях напускат страната.

Напрежението е изключително високо, а голяма част от причинените вследствие на изключително тежкото земетресение от 12 януари развалини са все още по улиците и градските площади. Получихме сведения, че няма достатъчно вода, вследствие на което е невъзможно за хората да се мият и предпазват от заразяване.

Холерният вибрион се разпространява бързо, а броят на мъртвите расте експоненциално. Данните вече са представени, но аз бих искала да ги повторя: до този момент жертвите са 1 130, а хоспитализациите са достигнали 18 000 за един месец. Ежедневно обаче хиляди други съобщават за симптоми на инфекцията.

Международната общност не може да отлага повече. Трябва веднага да намерим решение, в противен случай по-нататъшното разпространение на инфекцията завинаги ще тежи на нашата съвест.

  Michael Cashman (S&D). – (EN) Г-н председател, бих искал да започна, като поздравя члена на Комисията Георгиева за ефективната и координатна работа, с която тя се е заела, а всъщност и за проведените обсъждания с баронеса Еймъс в ООН.

Най-лесното и евтино нещо, което този Парламент може да направи в момента, е да критикува. Бих искал да сме позитивни и да насочим натиска където е нужно. Обръщам се към всички членове на Парламента. Трябва да окажем натиск върху собствените си държави-членки за предоставяне на повече помощи и повече помощи в натура. Ако разгледате списъка на страните, това са страни – като Испания, Ирландия, Италия, Франция, Австрия, Унгария – които в момента са в тежко икономическо положение, но все пак са се бръкнали дълбоко. Затова призовавам всеки един от нас да се свърже със собствените си правителства и да ги помоли да се ангажират. Ако има съмнение дали помощите стигат до предназначението си, нека изградим нужния капацитет, за стигат те където трябва.

И накрая, бих искал да благодаря на члена на Комисията и да я поздравя за ангажираността й с допълнителните 12 млн. евро. Земетресението е голяма трагедия. Сега дори по-голямата трагедия е епидемията от холера.

  Niccolò Rinaldi (ALDE). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, първо, епицентър на едно ужасно земетресение точно в най-бедния и най-зле управляван регион в американското полукълбо, а сега и холера в страната, която получава една от най-високите суми от международна помощ на глава от населението. Какво противоречие! Това не е просто ужасна комбинация от лош късмет: в Хаити, по препълнените с деца улици и палатки, сбутани сред боклук, никой не знае откъде да започне.

Местната политическа класа, често алчна и съсредоточена върху игри за власт, вместо да поеме контрола над възстановителните дейности, както и бюрократичната машина, опустошена от земетресението, има слаба административна култура, а в някои случаи дори пречи на разпределението на помощта. Има много, често зле управлявани международни организации и в действителност те не съумяха да предпазят населението.

При посещението ми в страната с делегацията на Европейския парламент през юни концентрацията от изоставени полета, отпадъците и непочистените отломки бяха ясен знак за това колко лошо може да стане положението. Сега има и холера.

Комисията и Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) до момента са направили нужното, но сега трябва да удвоят усилията си. Считам, че освен от силни възстановяващи действия, Хаити се нуждае и от по-голяма защита на международното политическо равнище.

  Nirj Deva (ECR). – (EN) Г-н председател, това е трагедия, за която трудно може да се говори. Когато бедствието връхлетя през януари миналата година, международната общност нахлу в Хаити с голям шум. Военни хеликоптери дойдоха да вдигат нападалите тежки парчета зидария. Сега ги няма. Изведнъж изчезнаха. Онези късове зидария блокират пътища и пречат на достъпа, а пътната мрежа се разпадна. Членът на Комисията Георгиева усилено се опитва да координира дейностите.

Защо се случи това? Защо всички тези хора, включително държавния секретар г-жа Клинтън, която изведнъж се появи там през януари – внезапно изчезнаха? Защо се иска от Организацията на обединените нации да изчезне? Кога ли ще поискат и ЕС да изчезне? Това е нелепо. Нуждаем се международната общност да бъде там на нивото, на което е работила, и следва да оставим обикновените хаитяни да се деполитизират от абсурдите, случващи се в столицата.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бих искала да Ви благодаря за доклада, който ни представихте, относно настоящото положение в Хаити. Избухването на нова епидемия в Хаити се очакваше. От началото на годината и от земетресението насам работим усилено, но не напредваме толкова бързо, колкото се надявахме. Често говорим за положението в Хаити преди земетресението.

Наистина щеше да е улеснение, ако Хаити беше функционираща държава, но тя не е и няма да бъде още дълго напред във времето. Има още много работа за вършене. Сега са необходими спешни действия, тъй като рискуваме появата на още епидемии и случаи на насилие.

Г-жо член на Комисията, трябва наистина да съберем заедно в Брюксел най-добрите здравни експерти и да изготвим стратегически план за помощ за Хаити. Трябва да се намерят решения в областите, засягащи сигурността, финансите и особено здравето.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-жо член на Комисията, и аз бих искал да започна, като Ви поздравя за изключителната работа по въпроса с Хаити и за всичко, което направихте в Пакистан. Знаем, че ще присъствате на всички спешни случаи.

Това наистина е значително бедствие. Става дума за над 1 000 убити и 15 000 болни и броят им продължава да расте. Нуждите са огромни и можем да видим, че парите, които са на Ваше разположение, не са достатъчни. Става все по-ясно, че се нуждаем от нови инструменти за финансиране; може би – и очевидно на първо място – данък сделка. Нуждаем се от други механизми за финансиране, които могат да подкрепят усилията ни да се справим с увеличаващите се хуманитарни нужди.

Следва да вземем предвид и какво може да се направи, за да се предотврати повторното предаване на болести от хората, работещи за ООН.

  Bastiaan Belder (EFD). – (NL) Г-н председател, този следобед получих най-актуалната информация от нидерландска агенция за помощи, която има присъствие в Хаити в продължение на много години, и тази информация всъщност потвърждава мрачната, но реалистична картина, описана от Комисията. В същото време от нидерландската агенция за помощи ми казаха, че те разчитат на Европа, по-специално, като основен донор. Какво е тогава това, което разчитат на нас да направим? Въпреки че на международната донорска конференция е била обещана огромна сума, само малка част от нея е получена. Сега Организацията на обединените нации е поискала допълнително финансиране, но голяма част от обещаните пари още не са получени. Затова се надявам, че Европейският съюз ще поеме инициативата да гарантира, че парите наистина ще бъдат преведени, защото положението в Хаити тежко. Разбира се, приоритетите са превенцията и чистата питейна вода. Надявам се Европейският съюз да поеме инициативата да се осигури добри доставки на вода за Хаити. От особено значение са експертите, изкопаването на кладенци, чистата питейна вода, както и медицинската помощ. Има недостиг на всички тези ресурси. Обръщам се към Нидерландия, но също така и към европейските институции, да гарантират, че в действителност незабавно ще се притекат на помощ на Хаити в този изключително критичен момент.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията Даманаки, първо, бих искал да поздравя Комисията за усилията, положени в Хаити.

Въпреки това положението изисква неотложен и много по-осезаем отклик. Нуждаем се от повече ресурси и по-голяма международна ангажираност, независимо от трудностите, свързани с мобилизирането на средства в настоящия икономически контекст. Не е възможно за някои проблеми да има средства на разположение, но не и за настоящата хуманитарна ситуация.

В момента съществуват редица здравни и хуманитарни приоритети: да се информира населението за конкретно заболяване, да се набавят палатки, да се подобри хигиената във всички райони и да се осигури достъп до чиста вода. Всички тези задачи са неотложни и трябва да положим много усилия от страна на Комисията и всички държави-членки.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, бих искал да изкажа благодарността си към члена на Комисията Георгиева за свършената от Комисията работа. Много е важно Европейският съюз да играе много силна и видима роля в Хаити. Все пак става дума за хора, за наши събратя по вид. Ние носим отговорност за тях, тъй като са станали жертва на една безпрецедентна катастрофа: първо земетресение, а сега и епидемия от холера.

Важно е когато там пращаме пари и помощи, те да достигат възможно най-бързо местоназначението си. Много християнски организации за помощи се справят добре с работата си там и се оказва, че те също така разполагат с ефективни канали за доставяне на помощи незабавно на нуждаещите се. В тази връзка се надявам, че Комисията ще се възползва от признатите хуманитарни и християнски организации, които така добре си вършат работата на място. По този начин ще е възможно помощите да достигнат желаното местоназначение за постигане на възможно най-добър резултат.

  Кристалина Георгиева, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, благодаря на всички за тяхната ангажираност и обсъждане на тема, с която, за съжаление, ще се занимаваме още доста време напред. Това не е лесна за решаване криза.

Получихме някои изчисления за мащаба на проблема през следващите месеци, включително и от нашите собствени специалисти, и в голяма степен съм съгласна с тези, които изказаха мнение, че трябва да използваме в Хаити експерти от Европейския център за контрол на природните бедствия. Прогнозите са, че някъде между половин милион и 720 000 души ще бъдат заразени преди края на тази вълна от епидемии.

Оценката за 400 000 на Панамериканската здравна организация е малко по-ниска, но в същия порядък. Така че ще трябва да се мобилизираме. Съгласна съм с всеки един от вас, който говори за незабавна мобилизация и необходимостта да се помогне веднага.

Позволете ми да отбележа четири неща. Първото е как най-добре можем да помогнем. Сега е време, когато трябва да разположим истински партньорски организации и да им предоставим средства за действие. Трябва също така да призовем държавите-членки да предоставят помощ в натура. От четвъртък, когато отправих обръщението си към държавите-членки, станахме свидетели на пристигащи помощи, но са необходими още усилия по отношение на здравни специалисти, таблетки за пречистване на вода и подкрепа на кампанията за осведомяване, защото, както много хора заявиха тук, съществува широкоразпространено погрешно разбиране за характера на това заболяване и как то да се лекува по най-добрия начин. В резултат на това ненужно умират хора, защото се страхуват да отидат в центровете за лечение: те се страхуват, че там ще се заразят с болестта, а няма да се излекуват от нея.

Второ, някои от изказалите се говориха за обещаните пари и какво се случва с възстановяването на Хаити. Обещаните от Комисията средства бяха отпуснати. Комисията се ангажира с 460 млн. евро и ги отпуска според обявения график, а върховният представител и заместник-председател Кати Аштън и членът на Комисията Пиебалгс се готвят да направят преглед с държавите-членки относно положението с парите, които обещахме да предоставим. Мога да ви уверя, че въпросът ще бъде разгледан много сериозно, защото е под въпрос репутацията на международната общност и то в един много тежък момент.

Въпреки това – и това е третата ми и много важна бележка – съществуват ограничения в капацитета на усвояване в Хаити, за които, считам, че съм говорила с някои от вас. Когато пристигнах в Хаити за първи път, си помислих, че колкото и да е ужасно това бедствие, то не е най-тежкият проблем на Хаити. Най-големият проблем на Хаити е липсата на развитие и липсата на функционираща държава в продължение на много десетилетия, които, наред с другото, говорят и за липсата на действаща здравна служба.

Видях хора, наредени в опашка пред един лекар не защото са болни, а защото не са виждали лекар през живота си и се възползваха от предоставените в лагерите здравни грижи.

Тази пълна липса на качествата и способностите на функционираща държава създава проблеми, които правят тази епидемия по-сериозна. Все още се борим да получим от правителството одобрен за премахването на мъртвите тела терен, без който, епидемията, разбира се, ще се разпростре, както и да се отделят отходни места, за да се подобри хигиенизирането. Така че не мога да подчертая достатъчно ясно колко важно е за нас да разберем, че проблемите на Хаити не са лесни за решаване, защото в основата на проблема е продължаващата от десетилетия липса на развитие и липса на функционираща държава.

Беше отправен въпрос за изборите и дали те все още трябва да бъдат проведени. Властите в Хаити предпочитат да се придържат към графика. Трудно ми е да отговоря. Все още не съм била в Хаити, но моето усещане е, че забавянето или отмяната на изборите може в действителност да дестабилизира една много трудна ситуация. Може и да се постигне нещо с провеждането на изборите, но, както казах, мнението ми се гради на нещо чуто, а не видяно.

Четвъртата ми бележка се отнася до ангажираността. Призовахте Комисията да бъде съвсем пряко ангажирана: ние сме и ще продължаваме да бъдем ангажирани. Баронеса Аштън най-вероятно ще бъде в Хаити утре, като и аз самата планирам да отида там, защото в този момент мобилизацията, добрата координация и, честно казано, вдъхването на надежда на местните хора и на нашите служители са важни. Нашите хора се борят с много трудна ситуация: те се намират на места, където от страх от заразяване длъжностните лица от здравните власти на Хаити просто са си тръгнали, оставяйки ги да се справят със значително увеличаващите се случаи.

Това, което трябва да направим сега, е да запазим хладнокръвие и да поддържаме курса за хората, което им дава най-голяма надежда. Един колега говори за това колко издръжливи са хаитяните. Те наистина са такива и заслужават цялата ни помощ в този толкова труден момент.

  Председател. – Разискването приключи.

16. Дългосрочен план за запаса от хамсия в Бискайския залив и за риболова, насочен към този запас – Многогодишен план за западния запас от атлантически сафрид и за риболова, насочен към този запас – Забрана за селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството и ограничения за риболова на писия и калкан в Балтийско море, проливите Белти и протока Оресунд – Използване в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общо разискване по следните доклади:

– доклад на Izaskun Bilbao Barandica, от името на комисията по рибно стопанство, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на дългосрочен план за запаса от хамсия в Бискайския залив и за риболова, насочен към този запас [COM(2009)0399 - C7-0157/2009 - 2009/0112(COD)] (A7-0299/2010),

– доклад на Pat the Cope Gallagher, от името на комисията по рибно стопанство, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за западния запас от атлантически сафрид и за риболова, насочен към този запас [COM(2009)0189 - C7-0010/2009 - 2009/0057(COD)] (A7-0296/2010),

– доклад на Marek Józef Gróbarczyk, от името на комисията по рибно стопанство, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета по отношение на забраната за селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството и ограничения за риболова на писия и калкан в Балтийско море, проливите Белти и протока Оресунд [COM(2010)0325 - C7-0156/2010 - 2010/0175(COD)] (A7-0295/2010) и

– доклад на João Ferreira, от името на комисията по рибно стопанство, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 708/2007 относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове [COM(2010)0393 - 2009/0153(COD)] (A7-0184/2010).

  Izaskun Bilbao Barandica , докладчик. – (ES) Г-н председател, най-напред бих искала да отдам дължимото, като благодаря и поздравя сектора на крайбрежния риболов в Бискайския залив за отговорното му поведение.

Г-жо член на Комисията, секторът спешно се нуждае от този план, за да постигне целта си, а именно да извършва печеливша дейност без да застрашава бъдещето на местата за риболов. Това налага поддържане на запаса от хамсия в Бискайския залив на равнище, позволяващо устойчивата му експлоатация от стопанска, екологична и обществена гледна точка. Това може да се направи много по-ефективно чрез изчисляване на улова въз основа на научни доклади, вместо да се допуска определянето на общия допустим улов (ОДУ) да става предмет на непрозрачни политически преговори.

Затова в плана следва да отдели внимание на правилата за експлоатация и това означава, че квотите за улов трябва да се установят въз основа на оценки за запасите, получени от научни доклади.

Г-жо член на Комисията, инициативата беше внесена от Комисията през юли 2009 г. Пристъпихме към работа през септември. Определихме ред на работа заедно с целите сектори в Испания и Франция, представени от организации на рибарите, научни институти и Регионалния консултативен съвет за югозападните води. Следвайки този метод разработихме общо предложение, което получи широка подкрепа в Парламента.

След като постигнахме високо равнище на консенсус и предвид предстоящото влизане в сила на Договора от Лисабон и несигурността относно това как той следва да се прилага при случаите, които вече се разглеждаха, на 30 ноември проведохме гласуване с информативна цел в комисията по рибно стопанство. Този открит и приобщаващ подход се сблъска с едно твърде различно отношение от страна на Съвета и Комисията.

Всъщност в процеса на нашата работа установихме, че се подготвя регламент за контрол, който ще се отрази на доклада, макар че получихме само ограничена информация по въпроса. Това ни постави в неловко положение по начин, който много лесно можеше да бъде избегнат. След гласуването в комисията по рибно стопанство и по време на испанското председателство проведох преговори по инициативата със Съвета. Решихме де свикаме заседание под формата на триалог, но за наша изненада, в самия ден на заседанието, испанското председателство неочаквано ни съобщи, че по искане на френското правителство испанското правителство е решило да отложи разискването на въпроса, тъй като не е сигурно в правното му основание. След месеци на работа стигнахме до задънена улица. Испанското председателство не даде съгласие и нямаше възможност за триалог.

Запитах новото председателство дали има желание да продължи преговорите. Казаха ми да не бъда нетърпелива, да не бързам. Предвид категоричното нежелание на Съвета за напредък, проведохме ново гласуване по съвет на правните служби.

На това второ гласуване бяха отхвърлени три изменения, които бяха приети на гласуването с информативна цел и които бяха от първостепенна важност за сектора.

Първото изменение се отнася за нивата за експлоатация и с него се предлага 0,4 като по-подходящо ниво.

Второто изменение е свързано с включването на живата стръв в ОДУ. Би било грешка тя да се брои като част от квотата за улов.

Най-накрая, третото изменение е свързано с преразглеждането на улова.

Ако научната комисия не е в състояние да даде оценка за биомасата в момента, тъй като не разполага с достатъчна информация, секторът не трябва да бъде два пъти наказван с 25% намаление на ОДУ спрямо предходната година. Комисията вече сметна за по-уместно в този случай да намали ОДУ с 10%, в никакъв случай под 7 000 т. Колкото до правомощията на нашата институция, те системно се пренебрегват от Съвета и Комисията. Фактът, че дори докато разискваме инициативата, чухме неофициално, че Съветът е поискал тя да бъде оттеглена, ясно говори за неговото отношение.

Вярно ли е това? Питам Ви сега, г-жо член на Комисията. Защо? Какво смятате да правите? Бих искала отговор днес. Бих искала също белгийското председателство да ми каже защо е поискало оттегляне на инициативата. Бих желала категорични отговори по тези въпроси. Работим от 14 месеца, а стигнахме до объркано положение.

Действията на Съвета и Комисията подкопават доверието към европейските институции в сектор, който е уморен от този начин на вършене на нещата и се нуждае от решения.

Засилете доверието си към този сектор! Или поне спечелете отново доверието, който изгубихте след септември 2009 г.!

Парламентът е решен да упражни правомощията си за съвместно вземане на решения, които са му предоставени съгласно Договора от Лисабон. Трябва да ги зачитате. Действията ви не подобават за водеща роля през XXI век. Досега ръководните ни принципи бяха прозрачност и участие. Моля да възприемете тези принципи. Ето как трябва да продължи да се развива европейският проект.

  Pat the Cope Gallagher, докладчик. – (GA) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, най-напред искам искрено да благодаря на всички, които ми помогнаха в подготовката на този важен доклад относно атлантическия сафрид: на докладчиците в сянка, секретариата на комисията по рибно стопанство, на Пелагичния регионален консултативен съвет, на политическия съветник на групата и на съветника от моя собствен кабинет. Бих искал също да благодаря на Комисията и Съвета за тяхната помощ и подкрепа. Сътрудничеството и обсъждането и внесените идеи от страна на всички тези хора спомогнаха да бъда в състояние да представя този доклад, който се надявам като цяло да бъде приет пред вас днес.

(EN) Западният запас от сафрид е един от най-важните запаси за сектора на рибарството в Европа. Предложението се основава на плана за изпълнение, договорен между Европейската комисия и срещата на ООН на върха за устойчиво развитие през 2002 г.

На тази среща на върха Комисията се договори рибните запаси да бъдат поддържани или възстановени до равнища, които могат да дават максимален устойчив улов. Последвалото предложение от Европейската комисия беше изготвено в тясно сътрудничество с Групата за оценка на пелагичните ресурси, която първоначално представи това предложение. На всеки три години от 1997 г. насам се провеждат проучвания на хайвера на сафрида. Събраните данни бяха недостатъчни, за да позволят на учените да направят пълна преценка за здравето на запаса.

В предлагания план за управление се отделя внимание на трудности, като се въвежда формула за корабите в риболова на сафрид, известна като правило за контрол на улова. Правилото предвижда механизъм за изчисляване на ежегоден таван за максималните допустими разтоварвания на сушата на сафрид, уловен от определена зона. Очакваше се планът да започне да се прилага в края на 2009 г., но той се забави поради приемането на Договора от Лисабон.

Разбира се, изцяло зачитам правата на Съвета да определя и разпределя възможностите за риболов. Преди приемането на моя доклад в Комисията по рибно стопанство се срещнах с представители на белгийското председателство. Те дадоха предложение, което би позволило на Съвета известна гъвкавост по отношение на общото извличано количество при определянето на общия допустим улов. Според мен предложението на белгийското председателство, което впоследствие беше възприето от комисията по рибно стопанство, защитава изключителното право на Съвета съгласно договорите да определя и разпределя възможностите за риболов.

Бих искал да се спра на измененията, предложени от политическите групи на Европейската народна партия (Християндемократи) (PPE), Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) и Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица (GUE/NGL) във връзка със Зона VIII C – с други думи Бискайския залив. Бих искал да уведомя залата, че като докладчик подкрепям изменението, внесено от социалистите, но не мога да приема измененията на PPE и GUE/NGL. Ще представя и съображенията си за това.

Научното становище е ясно. Става дума за запас, който е разпределен в цялата географска област. Ако Парламентът приеме предложението на PPE и GUE/NGL, това би обезсмислило чрез плана за управление да бъдат въведени две отделни отбелязани зони за един запас. Ако направим това, ще се създаде много опасен и много сериозен прецедент за бъдещите планове за управление на атлантическия сафрид. Не можем да се съгласим с разделянето на единния рибен запас.

Ако някой желае да подкрепи това, би го сторил от свои лични съображения и от съображения на неговата държава-членка, но тук става дума за обща политика в областта на рибарството и трябва да се държим на това. Давам си сметка, че нашите испански и португалски колеги може да имат опасения и отразих тези опасения в изменение 7 на проекта за доклад. В него се посочва, че планът ще бъде приложен, като се държи сметка за нестопанския риболов и историческите права.

В заключение, това изменение е приемливо за Съвета и Групата за оценка на пелагичните ресурси и взема под внимание изразените от испанските и португалските колеги мнения. Но нека запазим политиката в сегашния й вид.

  Marek Józef Gróbarczyk, докладчик. – (PL) Г-н председател, бих искал да започна изказването си, като изразя най-искрената си благодарност към всички, които помогнаха за подготовката на доклада: на Европейската комисия, всички докладчици в сянка и членовете на комисията по рибно стопанство, за помощта им за съставянето на доклада. Постигнахме пълно съгласие, тъй като докладът беше приет единодушно от комисията по рибно стопанство на Европейския парламент. Още веднъж, бих искал да изразя най-искрените си благодарности.

Докладът, който има за цел да регулира улова на писиеви риби в Балтийско море и да бъде прекратена практиката на изхвърляне в морето, като в същото време се запази моделът на управление на рибарството, известен като общ допустим улов (ОДУ) показва, че системата работи правилно и има практическо приложение при определени видове риби. Ето защо следва да се подчертае значението на включването на член 15a в Регламент (ЕО) № 2187/2005. Уловените риби могат да имат ниска пазарна стойност или изобщо да не са годни за консумация от човека. Следва също да се наблегне, че тази разпоредба позволява връщане в морето на уловена все още жива писия, която през забранения за риболов период няма никаква пазарна стойност. Ето защо този член ще позволи устойчива експлоатация на живите водни ресурси.

Планът за действие, приет въз основа на моя доклад, следва да премахне изхвърлянето на риба в Балтийско море, например чрез въвеждане, когато е целесъобразно, на пълна забрана за изхвърляне на риба в Балтийско море. Това трябва да доведе до устойчиво и по-ефективно управление на морските ресурси. Въвеждането на пълна забрана за изхвърлянето на риба за писията или други видове от сем. писиеви не е целесъобразно, тъй като това ще окаже отрицателно въздействие върху състоянието на техните запаси. Предвид необходимостта риболовът да остане стабилен и предвидим, както и експлоатацията на рибните запаси да бъде в определени граници, следва да се изрази загриженост, че въвеждането на забрана за изхвърляне на риба може да бъде използвано за легализиране на масовия улов на маломерни екземпляри треска в Балтийско море в рамките на промишления риболов. Поради липсата на достоверни научни данни, позволяващи оценка на приловите на треска при промишления риболов, е необходимо незабавно да се въведе пълно документиране на риболова, както и пълен мониторинг на корабите, извършващи такъв риболов. Необходим е 100% контрол на промишления улов при разтоварването, в противен случай функционирането на политиката на опазване на запасите в Балтийско море няма да бъде реално, а дългосрочният план за управление на треската ще се обезсмисли.

Съюзът трябва да предприеме незабавни действия в рамките на общата политика в областта на рибарството, с цел решаване на въпроса за промишления риболов в Балтийско море, като има предвид, че от екологична гледна точка този риболов нанася вреди на балтийската екосистема, още повече че Балтийско море има статут на „особено чувствителна морска зона“, предоставен му от Комитета за опазване на морската околна среда към Международната морска организация и следователно е сред най-ценните и най-чувствителни морски екосистеми в света. Предвид изменението на климата в Балтийско море, което кара различните видове риба да се приспособяват към него, а това означава промяна в схемите им на миграция и на хвърляне на хайвер, следва да бъдат преразгледани защитените зони в Балтийско море и да се приеме дългосрочен план за управление на писиеви риби в тази зона. При липсата на надеждни и актуализирани данни, въз основа на които може да бъде взето решение някои зони в Балтийско море да не бъдат защитени, настъпващите промени трябва да бъдат взети под внимание и да се извърши преразглеждане на защитените зони.

  João Ferreira, докладчик. – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, въвеждането на чужди видове е една от главните причини за нарушаване равновесието на екосистемите и един от най-важните фактори, отговорни за загубата на биоразнообразие в световен мащаб.

Както Комисията сама отбелязва, въвеждането на чужди видове в Европейските крайбрежни морета и вътрешни води се дължи в много случаи на практики за аквакултура и на създаване на запас. Предложението на Комисията за изменение на регламента относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове се основава на резултатите от научно изследване – проекта IMPASSE, което обедини различни европейски институции в съгласувано действие, насочено към екологичните въздействия от чужди видове в аквакултурата.

Проектът предлага оперативно определение на понятието „затворено съоръжение за аквакултура“, конкретизиращо и разширяващо използваното в момента определение. В съответствие с това определение и съгласно изводите на проекта „степента на риск, свързан с чужди видове, може да бъде значително намалена, евентуално до приемливо равнище, ако се вземат мерки спрямо потенциала за изпускане на целеви и нецелеви организми по време на транспортирането и чрез добре обусловени протоколи в приемното съоръжение“.

В светлината на резултатите от проекта Комисията предлага да бъдат улеснени излишните административни формалности, изисквани от операторите, като предлага отмяна на изискването за разрешително за въвеждане и преместване, свързани с употребата на затворени съоръжения за аквакултура. Тук следва да се подчертае, че макар процесът на оценка на риска да се основава на научни и технически анализи, преценката за приемливостта на риска е въпрос на политическо решение. Затова сме на мнение, че улесняването на процедурата по въвеждане на чуждоземни видове в аквакултурата трябва да върви ръка за ръка с възможно най-строго определяне на изискванията, на които ще трябва да отговарят затворените съоръжения за аквакултура, в съответствие с резултатите от проекта IMPASSE.

Следва да се утвърди и необходимостта от наблюдение на съоръженията, с цел да се гарантира, че всички предложени от специалисти технически изисквания, ще бъдат надлежно вземани под внимание и спазвани при тяхната експлоатация. Това важи също за мерките, които трябва да бъдат вземани, когато целеви и нецелеви видове се транспортира от или към съоръжения за аквакултура. Това бяха основните съображения при съставянето на доклада и предлаганите изменения по първоначалното предложение на Комисията.

Позволете ми да направя още една бележка: устойчивото развитие на аквакултурата се нуждае от значителна подкрепа в областта на научноизследователската дейност и технологичното развитие за целите на отглеждането на местни видове, така че да бъде възможно производството и диверсификацията в доставките на храни, както и подобряването на тяхното качество при гарантиране на по-висока екологична сигурност.

Ето защо предложената законодателна инициатива следва да бъде подкрепена от сериозни насърчителни мерки в тази област. Необходимо е да се изследва потенциалът на аквакултурата, но е необходимо и неговите ограничения да бъдат преодолени по екологично устойчив начин. Наред с другото, от жизнена важност ще бъде да се определят наново приоритетите на рамковата програма за научни изследвания, за да се обхване в достатъчна степен тази важна област на научните изследвания.

Остава ми само да изразя благодарността си към всички докладчици в сянка за тяхната помощ, благодарение на която стана възможно завършването на една плодотворна разработка и на службите на Комисията и на Съвета, включително на испанското председателство и сега на белгийското председателство за работата, която свършихме през тези месеци.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да кажа няколко думи за дългосрочния план за хамсията, но най-напред искам да благодаря на докладчика, г-жа Bilbao и на всички членове на комисията по рибно стопанство за работата им по предложението. Бих искала да кажа на г-жа Bilbao, че наистина имаше забавяне в приемането на предложението, но бих искала да кажа, че стана достатъчно ясно, че Комисията направи абсолютно всичко за деблокиране на положението.

Запасът от хамсия в Бискайския залив беше пред изправен пред срив и поради това през 2005 г. риболовът беше прекратен. Той беше подновен през януари 2010 г., само пет години по-късно. През юли тази година учени потвърдиха, че запасът е превишил предпазните равнища в достатъчна степен. Това ми позволи да предложа ОДУ от над 15 000 т, който е в сила в момента. ОДУ следва правилата за улов от плана и се радвам да видя, че предложението вече ни помага правилно да управляваме запаса.

Безспорно, дългото прекратяване доведе до сериозни финансови щети за ангажираните в този вид риболов. В никакъв случай не трябва да допуснем това да се повтори. Единственият начин да постигнем това, е да експлоатираме запаса в съответствие с максималния устойчив улов и да поддържаме нисък риска от прекратяване на риболова. Предложението ни показва, че това може да се направи, като в същото време се осигури устойчивост за бранша. Ако искаме да избегнем прекратяването, трябва да поддържаме равнището на експлоатация на 30%.

Бих искала да благодаря на комисията по рибно стопанство за подкрепата й както по същество, така и по отношение делегирането на правомощия на Комисията. Мога да подкрепя измененията. Мога също да подкрепя измененията, отнасящи се до привеждането на предложението в съответствие с новия регламент за контрола, който е в сила от месец януари 2010 г.

Има само едно изключение обаче. То е свързано с намаляването на срока за предварително уведомяване за влизане в пристанище от четири часа на един час. Изменението променя правилото за четири часа, което се съдържа в новия регламент за контрола. Знаете, че новият регламент за контрола е в сила от началото на настоящата година. Не подкрепям изменението му толкова скоро, особено защото самият регламент за контрола позволява на крайбрежните държави-членки да прилагат специфични изключения, когато е оправдано. Така че имаме този толеранс. Наистина не трябва да променяме регламента за контрола толкова скоро, но разбира се, вие ще решавате.

Сега преминавам към втория доклад, за многогодишния план за сафрида. Позволете ми да кажа, че г-н Gallagher, като докладчик и всички членове на комисията по рибно стопанство свършиха отлична работа по предложението и бих искала да изразя искрените си благодарности за всичката ви усърдна работа и градивния ви подход.

Западният сафрид е несравнено най-важният от трите запаса сафрид във водите на ЕС. Понастоящем запасът е стабилен на добро равнище, което означава, че ОДУ за 2011 г. е почти непроменен. Ежегодното вземане на решения за ОДУ от този запас, което се основава на скорошни научни становища, не отговаря на целта ни да имаме обвързващо, предсказуемо дългосрочно управление. Поради това държа на този план, както и на други дългосрочни планове, защото искам да се откъснем от ежегодните пазарлъци в Съвета за това, какви количества може да бъде уловът. Длъжници сме на бранша да му дадем повече планиране и стабилност, като се договорим за дългосрочни планове.

Общата ви подкрепа, както по същество, така и за делегирането на правомощия, показва че имаме една и съща основна цел. Мога да подкрепя вашите изменения и тези, свързани с привеждане на предложението в съответствие с новия контролен регламент, който е в сила от януари 2010 г. С изключение на това, в самия план не би следвало да се определят зоните за ОДУ, оставяйки възможност те да бъдат адаптирани в ежегодните решения относно ОДУ въз основа на съответните научни препоръки.

Има едно изменение, обаче, което не е в правилната посока, а именно приемането от ваша страна на компромиса на председателството на Съвета за около 5 000 т. Цифрата от 5 000 т просто не е научно обоснована. Как е била определена тя? Защо не 6 000 или 7 000? Не ми изглежда правилен подхода, при който има възможност за преценка за промяна на ОДУ в посока нагоре или надолу до точните равнища в една дългосрочна стратегия за управление.

Сега ще премина към третия доклад относно техническите мерки за Балтийско море. Искам да използвам възможността да благодаря на докладчика, г-н Gróbarczyk, за много добрата му работа по доклада, който беше приет единодушно. Още веднъж благодаря на комисията по рибно стопанство за пълната й подкрепа. С предложението ние осигуряваме правна приемственост на нашата политика относно селективното изхвърляне с цел повишаване на качеството, която беше въведена за Балтийско море миналата година, както и за ограниченията за риболова за някои видове.

Сега ще премина към последния доклад: използването в аквакултурата на чуждоземни и неприсъстващи в района видове. Бих искала да благодаря на докладчика, г-н Ferreira, за неговата работа и на комисията по рибно стопанство като цяло.

Както знаете Комисията е ангажирана с насърчаване на устойчивото развитие на аквакултурата в ЕС чрез новата стратегия за аквакултурата. Това предполага високо равнище на опазване на околната среда, но също и създаване на условия за улесняване на свързаните с аквакултурите дейности. Трябва да направим това. Изменението на регламента относно въвеждането на чужди видове в затворени съоръжения за аквакултура със сигурност ще улесни свързаните с аквакултурите дейности, като премахне излишното административно бреме, при осигуряване на достатъчна защита на водните местообитания. Това не е всичко, което можем да направим, разбира се, така че енергично приветствам предложението на г-н Ferreira да активизираме усилията си за провеждане на научни изследвания в областта на аквакултурите. Правим за това всичко възможно с нашия бюджет и чрез реформа на ОПОР (Общата политика в областта на рибарството).

Много се радвам, че обсъжданията в комисията по рибно стопанство имаха за резултат едно по-добро определение на „затворено съоръжение за аквакултура“.

Бих искала да наблегна, че първоначалното предложение беше прието от Комисията един месец преди влизането в сила на Договора от Лисабон, така че и тук имахме същия проблем. Комисията по рибно стопанство внесе изменения, имащи за цел да приведат основния регламент в съответствие с новите разпоредби за комитологията на Договора от Лисабон. Сметнахме за уместно да се направи привеждането в съответствие, както предложи Парламентът. От друга страна, беше необходимо формално да променим предложението си, за да се въведат толкова съществените изменения и това обяснява забавянето, за което говорим.

В заключение, бих искала още веднъж да благодаря на всички докладчици в комисията по рибно стопанство за техните доклади и за работата им по тези актуални въпроси.

  Carmen Fraga Estévez, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, много благодаря на авторите на докладите за отличната им работа. Бих искала да се спра на плановете за управление, макар че няма да нaвляза в съществени аспекти, тъй като те вече бяха подчертани от докладчиците. Вместо това ще се спра на значимите институционални предизвикателства, до които водят и които трябва да бъдат преодолени.

След повече от година преговори със Съвета Парламентът съвсем отговорно реши да постави докладите на първо четене, с цел да окаже натиск за излизане от сегашната задънена улица, в която се намират не само тези две предложения, но също и други, които трябва да ни бъдат представени в близко бъдеще.

Парламентът има желание да намери компромисно решение със Съвета и Комисията, но най-важното изискване, за да стане това, е Съветът да признае и приеме, че сърцевината на дългосрочните планове за управление трябва да попада в обхвата на обикновената законодателна процедура, т.е. на правното основание на член 43, параграф 2 от договора.

Няма обяснение фактът, че преди Договора от Лисабон, когато Съветът имаше и изключителна компетентност по въпросите на ОДУ и квотите, от Парламента се искаше консултативното му становище, докато сега Съветът претендира за изключителни правомощия по същите въпроси, макар че съгласно всички правни становища член 43, параграф 3 трябва да се тълкува ограничително.

Затова призовавам члена на Комисията да вземе под внимание позицията на Парламента, дори и ако някои предложения – и считам, че на въпроса на г-жа Bilbao по тази конкретна точка не беше даден отговор – трябва да бъдат оттеглени или заменени с нови текстове. Ако това не стане ще бъдем принудени да отнесем въпроса до Съда на Европейските общности и да блокираме бъдещите дългосрочни планове, което следва да се избегне, доколкото те са основно средство за управление в областта на рибарството.

  Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, в текстовете, които обсъждаме днес, има твърде много технически подробности. Обаче зад тях стои категорично послание: Европейският парламент призовава другите институции, Комисията и Съвета, да обръщат внимание на научните данни, когато приемаме решения по въпроси на рибарството и начина на риболов.

Не можем да преговаряме, като се изхожда от политически съображения, когато решаваме как да бъде ловен всеки вид риба. Съветът и Парламентът не могат да преговарят по въпроси, които трябва да бъдат решени въз основа на научни данни, като се изхожда от политически съображения. Само въз основа на научни данни можем да определяме излишъците в нашите морета и какво можем да уловим, без това да има необратимо въздействие както върху живота в морето, така и върху рибарството.

Пред нас е преразгледаната обща политика в областта на рибарството. Това, което искаме с тези доклади, е да действате смело, когато преразглеждате общата политика в областта на рибарството, като гарантирате, че решенията, целящи защитата на устойчивото бъдеще за нашите морета и рибарство, се вземат въз основа на научни данни.

  Carl Haglund, от името на групата ALDE. – (SV) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, ще се спра на доклада относно риболова, насочен към запаса от хамсия в Бискайския залив и мнението на нашата група по темата. Този въпрос е изключително важен и е пример за това как трябва да подхождаме към чувствителните въпроси, свързани с рибарството. Важно е да не се забравя, че рибарството, за което говорим, се срина през 2005 г. вследствие на прекомерната експлоатация.

Сега, когато вече риболовът отново е разрешен, той се извършва на основата на принципа за предпазливост и именно това е начинът. Той е единственият дългосрочен и устойчив начин за целта, което беше и мнението на нашата група по въпроса. Факт е, че секторът на риболова може и да се надява по начало на по-голямо количество риба, но в дългосрочен план е по-добре да се прави това, което вероятно ще изберем сега. Това е и начинът, по който нашата група смята, че трябва да решаваме такъв вид въпроси сега и в бъдеще.

  Isabella Lövin, от името на групата Verts/ALE. – (SV) Г-н председател, госпожи и господа, Договорът от Лисабон промени правомощията на Парламента, когато става въпрос за политиката в областта на рибарството. Плановете за управление, по които ще гласуваме утре, ще бъдат първата проверка колко добре Парламентът се справя с отговорността си. Считам, че в общи линии се справихме добре с предизвикателството, но не липсваха фалшиви тревоги. Вземащите решенията винаги са изкушени да направят компромис с научните препоръки, за да проявят криворазбрана грижа за сектора на рибарството. Нещо повече, хората имат къса памет. Въпреки факта, че риболовът на хамсия в Бискайския залив се срина през съвсем близката още 2005 г. и секторът на рибарството трябваше да спре риболова напълно, все още има недалновидни финансови стимули, които заплашват дългосрочната устойчивост на запасите. Обаче благоразумието надделя над хазартните игри при разглеждането в комисията.

Преброяването на рибите не е трудно; прилича на преброяването на дървета. Само дето рибите се движат и не се виждат. Така се шегуваше световно известният морски биолог Willy Kristensen във филма „Краят на редицата“ (The End of the Line), посветен на изчерпването на рибните запаси в световните океани. Той се опитваше да каже, че има голяма степен на несигурност в оценките на запасите. Важно е това да се помни сега, когато ЕС и светът са решили да постигнат максималния устойчив улов (МУУ) по отношение на всички видове риба с търговско значение след около пет години.

Бих искала да посоча, че е напълно невъзможна задача да се постигне МУУ за всички видове риба навсякъде едновременно. Поради това трябва да имаме защитни граници. Екосистемите трябва да се разглеждат като едно цяло и на МУУ трябва да се гледа като на горна граница, а не като на цел. Надявам се това да бъде взето под внимание в бъдещата политика в областта на рибарството и спазвано в плановете за управление както в Парламента, така и в Съвета. Трябва бързо да въведем дългосрочните планове за управление за всички морски екосистеми в Европа. Накрая бих искала само да кажа, че съм напълно съгласна с докладчика, г-н Gallagher, че разделянето на квотата за единния запас от сафрид е в пълен разрез с научните препоръки.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, повдигнатите в разискването въпроси не са специфични за определената зона. Има и въпроси, които засягат корабите в Северно море.

В петък се срещнах с рибари от Уитби в Йоркшир. Те са също толкова загрижени по проблеми, в резултат на които е вероятно оставащите кораби в британския флот да останат без работа. Непосредствената заплаха идва от предложеното за намаляване на броя дни, през които те имат право да ловят риба, от 135 дни евентуално на 90 дни. Попитах рибарите от траулерите какво намаляване биха могли да понесат, преди да трябва да се откажат от дейността си и те отговориха, че всякакво намаление би довело до това.

Политиката на принуждаване на траулерите да изхвърлят мъртвата и умираща риба, за да избягнат разтоварване на сушата на маломерни екземпляри или превишаване на квотите за видовете, е абсолютно чудовищна. Всичката риба, която е била уловена и няма да оживее, трябва да бъде разтоварена на сушата. Изхвърлянето не е опазване, а разхищение. Селективното изхвърляне с цел повишаване на качеството е отговор на несправедливата система на квотите. Реформирайте системата и то ще изчезне. Квотите се продават и купуват на свободния пазар и с тях спекулират богатите и силните. Това оскъпява квотите, които се продават на рибарите по изнудвачески цени. Спекулацията трябва да бъде прекратена изцяло.

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, що се отнася до доклада Gallagher и по-конкретно до многогодишния план за запаса от Атлантическия сафрид, от жизнено важно значение е да се подкрепи изменението, предложено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), което беше съставено от г-жа Patrão Neves и е насочено към трите цели на Зелената книга и реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР): екологичната цел, която е добре застъпена в доклада и икономическата и социалната цел, независимо дали са с акцент върху стопанската жизнеспособност или върху достойния поминък за занимаващите се с него.

Тук е много важно да се прави разграничение. Когато говорим за западния запас от атлантически сафрид, важно е да се разграничава между зона VIII C, районът около Бискайския залив, който по същество е свързан с непрофесионалния риболов и който се явява поминък за значителна част от португалското, испанското и френското население по-конкретно и зоната по-далеч на север, която е съсредоточена върху промишления риболов и по този начин по същество е свързана с икономическата рентабилност. Именно поради тази причина към доклада трябва да има изменение, така че той да бъде приведен в съответствие не само с основните цели на Зелената книга по ОПОР или на реформата на ОПОР, така и с препоръките, представени от Съвета по регламента относно общия допустим улов (ОДУ) за 2011 г., в който на атлантическия сафрид в Зона VIII C, определена от Международния съвет за изследване на морето, по принцип се гледа като на ориентиран към нестопанския риболов, докато северът, в рамките на тази западна зона, е ориентиран главно към промишления риболов. Този подход, който разглежда специфичното естество и предназначение на всяка област, в която живее западният запас от атлантически сафрид, е единственият, който наистина може да защити всички цели на ОПОР.

  Josefa Andrés Barea (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, поздравления за четиримата докладчици. Аз също ще се спра на въпроса за плановете за управление на запасите от хамсия и атлантически сафрид.

Предложението относно експлоатация на запасите от хамсия, което първоначално трябваше да бъде предложение за устойчива експлоатация на хамсията, се оказа сложно предложение, което понастоящем е блокирано от Съвета. Това е секторът, който претърпя най-големи щети. Ние сме в задънена улица, тъй като положението не е деблокирано поради пропуск да бъдат взети решения от страна на Съвета, а също и на Комисията.

Бих искала да подчертая позицията на испанската социалистическа делегация, която подкрепи единодушните искания на сектора през целия този процес, основаващи се на – и аз наблягам, основаващи се на – научни доклади и подкрепени от Регионалния консултативен съвет. Същата тази позиция се поддържа във връзка с новите въпроси, повдигнати от предстоящата реформа на общата политика в областта на рибарството.

Изправени пред тази безизходица, изискваме членът на Комисията да оттегли предложението, ако е необходимо, да отчете позицията на Парламента и да внесе ново предложение.

Що се отнася до атлантическия сафрид г-н Gallagher очерта няколко въпроса, по които също сме съгласни, като въвеждането на многогодишни програми, общия допустим улов и научните препоръки. Той също предложи изменение, което социалистическата група намира за значимо и което испанската социалистическа група също намира за значимо, тъй като Испания има традиционен сектор за риболов на сафрид, чиято продукция е за прясна консумация в същия ден, когато е бил уловен. Пропускът да бъде отчетен този сектор ще доведе до социално-икономически щети и със сигурност ще намали изгледите за по-добро управление.

Поради тази причина считаме, че г-н Gallagher трябваше да вземе предложението ни под внимание, разграничавайки случая на крайбрежния риболов.

  Britta Reimers (ALDE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, моите благодарности към докладчиците. Предвид големия внос на риба и рибни продукти в ЕС изключително важно е да запазим и подкрепим нашите местни рибари, както и местния сектор на аквакултурите. Спешно се нуждаем от по-добри методи за улов, за да осигурим дългосрочно благосъстояние както за нашите морета, така и за нашите рибари.

Също толкова важно е да дадем възможност на аквакултурата да продължи да се разширява. Спешно са необходими по-ефективно събиране на данни и по-интензивни научни изследвания, защото само когато знаем какво всъщност става ще бъдем в състояние да вземаме правилни решения за бъдещето.

Липсата на успех от наша страна да съчетаем икономиката с екологията – които всъщност не са толкова непримирими – често в крайна сметка се дължи на прекалена бюрокрация и недостатъчни знания.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Г-н председател, във връзка с разискването относно хамсията и аз бих искал да подчертая колко е важна тя, както и факта, че се намираме в преломен момент не само за сектора, а и за темата за хамсията по-специално, но също и за отношенията между Комисията, Парламента и Съвета.

Във връзка с това бих искал също да заявя най-категорично, че групата на Зелените/Европейски свободен алианс подкрепя предложенията, които бяха направени от Комисията от по-предпазлива гледна точка.

Основно подкрепяме предложенията по три точки:

първата е правилото за експлоатацията, за която ние – както и Комисията – считаме, че не трябва да превишава 0,3; втората е общият допустим улов (ОДУ), за който също смятаме, че трябва да се взема под внимание живата стръв; последната точка е намалението на ОДУ, което трябва да бъде поне 25%, ако се прецени за необходимо.

Подкрепихме Комисията по тези три въпроса и считаме, че това е разумно именно защото искаме да действаме, поне този път, като терапевти, които лекуват, а не като съдебни лекари, които просто установяват смъртния изход. Според мен е важно да заявим ясно това послание и мисля, че това е една добра възможност нещата да се вършат правилно.

  Werner Kuhn (PPE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, моето изказване е във връзка с регламента на Европейския парламент и на Съвета по отношение на забраната за селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството и ограниченията за риболова на писия и калкан в Балтийско море, проливите Белти и протока Оресунд. Това, за което сме загрижени сега, е не просто изменение на регламент, а два много важни и отлични вида риба, използвани за храна, които са ни неотложно необходими в Европа за нашия вътрешен пазар. Още веднъж е ясно, че науката и промишлеността трябва да работят заедно, за да се осигури, че техният опит – особено в области като изхвърляне на рибата и управление на запасите, но също и по отношение на това какво се случва с прилова – се разглежда и оценява разумно. Известни са ни всички възможности за налагане на ограничения тук; г-н Gróbarczyk ги е изложил отлично. Изключително важно е член 15a да бъде включен в регламента. Чухте защо – докладчикът отново го заяви съвсем ясно. Общата ни цел е да сведем до минимум приловите и изхвърлената риба и постигнахме това при разглеждането в комисията.

Обаче за някои видове риба – писията и калканът са сред тях – се случва млади и маломерни екземпляри да бъдат изхвърляни обратно, ако са били качени на борда заедно с улова. Естествено, тук също е важно да се работи с отлични риболовни средства, да се лови селективно и да се спазват периодите, забранени за риболов. Тези два вида риба постоянно променят местата на хвърляне на хайвера си, затова естествено местата за риболов също са ясно определени, а периодите и местата за хвърляне на хайвер са описани точно.

Пазарните параметри не трябва да се коригират в посока надолу, така че единствената оставаща възможност е от тези отлични запаси да се произвежда рибно брашно. Не това е нашата цел. Искаме да бъдем в услуга на пазара и ето защо изменихме регламента по този начин.

  Ulrike Rodust (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Даманаки, много съм доволна, че тази седмица сме в състояние да приемем четири важни регламента относно политиката в областта на рибарството и че съумяхме да постигнем съгласие помежду си, както и със Съвета и Комисията по докладите относно аквакултурата и техническите мерки в Балтийско море.

За съжаление, същото не може да се каже за двата регламента относно дългосрочните планове за управление. Правилната формула за управление на запасите от сардини винаги е била предмет на значителни спорове в комисията. Считам, че поставянето на въпроса в пленарна зала е много правилно и съм доволна, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) изглежда вече също е разбрала това, тъй като не е внесла други изменения. Предполагам, че утре ще гласувате „за“.

Имаме много по-сериозен проблем, когато става дума за Съвета обаче. В противоречие с препоръките на собствените им правни експерти, мнозинството от държавите-членки отказват да приемат правото на Европейския парламент на участие в съвместното вземане на решения – цяла година след влизането в сила на Договора от Лисабон! Според мен това е възмутително. Затова предложих на председателя на нашата комисия да бъде изпратено общо писмо до европейските министри по рибното стопанство.

Ще се радвам ако можем да постигнем съгласие в близките дни, за да можем заедно да докажем колко решително е настроен Парламентът. Няма да допуснем да бъдем залъгвани от Съвета толкова лесно.

  Ian Hudghton (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, подкрепям линията, възприета от г-н Gallagher в неговия доклад и ще гласувам по съответния начин утре, когато стигнем до това.

Принципът на многогодишното планиране е оправдан, ако позволява реално прогнозно планиране от страна на рибарите и също на преработващия сектор. Но като цяло остават някои твърде отрицателни аспекти на управлението на рибарството в ЕС, както знаете. Твърдо съм убеден, че самите риболовни нации – тези, които имат права върху конкретни морски зони – са тези, които следва да вземат решенията за съхранението и управлението на запасите.

Редица оратори отново споменаха за скандала с изхвърлената риба. В Шотландия все повече се осъзнава, че изхвърлената риба е пряк резултат от регулирането на ЕС и по-конкретно от плана за възстановяване на запасите от треска. Надявам се членът на Комисията да отбележи това и да предприеме действия за преодоляване на тази част от скандала с изхвърлената риба, която може да бъде избягната чрез промяна на някои от неработещите регламенти, които се прилагат в момента.

  Gabriel Mato Adrover (PPE). – (ES) Г-н председател, в изказването си аз ще се спра на два доклада, чиято процедура и окончателни резултати са пример за това какво трябва и какво не трябва да се прави. Имам предвид плана за запасите от хамсия и използването на чужди видове в аквакултурата.

Колкото до хамсията, пример за това, как не трябва да се вършат нещата, темата се обсъжда повече от една година и за съжаление се превърна повече в обсъждане на правомощията, предоставени на Парламента от Договора от Лисабон и за правното основание на предложението на Комисията, отколкото в обсъждане какво е по-добре за рибарите, преработвателите и рибарството. Това беше дълго и безплодно разискване, чиято жертва стана секторът, който с учудване гледаше как се изгубваме в дискусии, докато по дългоочаквания план за управление тепърва предстои да се постига напредък и има опасност той така и да не види бял свят.

Хората, които работят в сектора на хамсията, с основание се оплакват от административните пречки, пред които е изправен този план, докато той е толкова съществен за избягване на бъдещи прекъсвания в дейностите в този сектор на рибарството.

Искрено съм убеден, че на този фон на несигурност, Комисията следва да положи усилия да изпрати положителен сигнал на сектора днес в Парламента.

Точно обратното, по отношение на използването на чужди видове договореността, постигната от Парламента на първо четене, е един добър компромис. Комисията, Съветът и Парламентът успяха да стигнат до съгласие бързо и без големи различия от правно или фактическо естество.

Договореността не само въвежда строго определение за затворени съоръжения за аквакултура, но също и постига по-голяма правна яснота за предприятията в сектора и, което е по-важно, отстранява част от бюрокрацията, с каквато европейците достатъчно са се сблъсквали.

Убеден съм, че административните процедури трябва да бъдат сведени до необходимия минимум. Европейците са принудени да преодоляват прекомерна бюрокрация, което прави изключително трудно да се започне или развива дейност. Затова докладите като днешния, които премахват административните процедури, са добри новини не само за сектора на аквакултурата, а трябва да бъдат и трайна характеристика на начина ни на работа.

  Antolín Sánchez Presedo (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо Даманаки, аз ще се спра на докладите Gróbarczyk и Ferreira. Бих искал да поздравя докладчиците за постигането на договорености на първо четене със Съвета за преразглеждане на два регламента, които адаптират политиката в областта на рибарството към Договора от Лисабон и подчертават ангажимента на Европейския съюз към устойчиво управление на рибарството и опазването на биоразнообразието.

Забраната на селективното изхвърляне с цел повишаване на качеството и ограниченията за риболова на писия и калкан в Балтийско море са съществени мерки за ефикасно и адекватно управление на ресурсите. Уместно е те да бъдат постоянно включени в Регламента за техническите мерки за тези води. Тази насоченост може да бъде разширена и за останалите води на ЕС и да стане част от политиката срещу изхвърлянето на риба при предстоящата реформа на общата политика в областта на рибарството.

От съществена важност е и Европейският съюз да актуализира определението и условията за експлоатация на затворените съоръжения за аквакултура, да обмисли как да публикува списъка и да установи, в съответствие с Договора от Лисабон, процедурите за разработване или прилагане от ЕС на правилата, имащи за цел избягване на замърсяването от тези дейности, които биха могли да застрашат или засегнат нашите екосистеми.

  Alain Cadec (PPE) . – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, най-напред бих искал да поздравя нашите колеги, г-жа Bilbao и г-дата Gallagher, Gróbarczyk и Ferreira, за техните доклади.

Бих искал да кажа колко съм доволен като виждам, че Парламентът приключва първото си четене по двата дългосрочни плана за хамсията и сафрида. Всъщност с приемането на Договора от Лисабон Парламентът стана участник при вземането на решения по тези въпроси.

Относно запаса от хамсия съм много доволен от текста, приет от комисията по рибно стопанство, който е насочен към дългосрочното управление на вид, който е обект на усилен риболов. Планът ще позволи мерки за съвместно управление между основните риболовни страни.

Живата стръв ще се взема под внимание в квотите, което ще направи възможна проверката на уловените количества по най-справедлив начин. Нещо повече приветствам мерките за наблюдение и контрол на този вид риболовно поле. Системата за контрол на корабите трябва да бъде абсолютно еднаква в различните държави-членки, които експлоатират този запас.

Бих искал да поздравя г-н Gallagher за неговия доклад. Знам, че ще го приемем утре: той прави възможна устойчивата от социално-икономическа и екологична гледна точка експлоатация на запаса от сафрид. Този план идва с нов метод на вземане на решения по общия допустим улов, който ще направи възможно да се осигури устойчивостта на запаса в дългосрочен план. Бих искал също да ви припомня важността на принципа на относителната стабилност, който е особено скъп на сърцето ми.

Докладчиците наблягат на необходимостта да се занимаем с изхвърлената риба и това може само да се приветства. Обаче, както и моите колеги, намирам достойно за съжаление, че Съветът оспорва новото правомощие на Парламента при вземане на решенията относно дългосрочните планове за управление. Мисля, че въпросът за правното основание трябва да бъде решен, тъй като бави прилагането на плановете, което е съществено за опазването на ресурса и регулирането на риболова.

Трябва също да определим, веднъж завинаги, понятията нестопански риболов и промишлен риболов. Това ще позволи реформата на общата политика в областта на рибарството да бъде предприета на обоснована и здрава основа. Това се предлага също и в доклада на г-н Gróbarczyk, на когото благодаря за качествената работа. Освен това, пълна забрана на изхвърлянето на риба не е реалистична, както знаем. Надявам се Европейската комисия да подкрепи сектора, който въвежда селективни риболовни средства и осигурява риболов, устойчив в икономическо и екологично отношение.

  Guido Milana (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, една минута не е достатъчна, за да бъдат обхванати четири доклада. Поради това поздравявам другите трима докладчици, но ще се спра само на доклада на г-н Ferreira.

Спазването на принципите на биоразнообразието трябва да има централно значение в действията, които Европейският съюз предприема по отношение на риболова и аквакултурата. Компромисното изменение е резултат от добрата работа, извършена от г-н Ferreira, който добре е разбрал тези опасения.

Не трябва да имаме предварително оформени представи, когато търсим начини за подобряване на стандартите за развъждането на риба, но трябва да бъдем строги при контрола и прилагането на регламенти, които са възможно най-прецизни, за да бъде избягнат рискът от промяна на екологичното равновесие.

По този начин, най-голямата подкрепа за биологичното производство е решение, което се взема в общ интерес и което включва опазването на биоразнообразието. Това всъщност е най-добрият начин за оптимизиране на производството на местни видове.

Г-жо член на Комисията, надявам се, че като част от реформата на общата политика в областта на рибарството, тази по-нататъшна мярка по отношение на аквакултурата ще може да бъде включена в един опростен регламент. Това много ще опрости нещата и се надявам, че при единен регламент по аквакултурата процедурите ще станат като цяло още по-прости.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, бих искал да започна, като благодаря на г-н Gróbarczyk за неговата помощ. Много съм доволен, че беше възможно в доклада да бъде включена един много важен въпрос, призоваващ Комисията да подготви цялостен план за управление на писията във водите на Балтийско море.

Бих искал да се възползвам от възможността, за да привлека вниманието на члена на Комисията към факта, че полските власти от много години предлагат да бъде приет комплексен план за запасите от писиеви риби в Балтийско море и не са получили никакви осезаеми резултати от Европейската комисия.

Трябва да бъде въведена еднообразна система за управлението на писиеви риби, където и да се намира. Тя е от голямо икономическо значение за балтийските рибари, включително за тези от Полша и ето защо те заслужават по-голямо внимание от страна на европейските институции, отговарящи за рибарството, отколкото са получавали досега.

  Brian Crowley (ALDE). – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчиците за техните доклади и по-специално на г-н Gallagher. Две неща веднага изникнаха в съзнанието ми, докато слушах дискусията, която се води. Първото е, че самата идея за създаване на възможност да се допусне разделяне в рамките на ОДУ при един вид риболов е безотговорна във висша степен. Трябва категорично да се противопоставим на това.

На второ място, по въпроса за изхвърлената риба, може би сега е моментът да помислим за създаване на „сив“ пазар за тази изхвърлена риба. Тя е прилов в обичайните операции при риболова и вместо да бъде хвърляна обратно във водата, защо да не бъде позволено тя да се разтоварва на сушата и да се плаща себестойността на улова – не по пазарна цена, а себестойността на улова. Това ще може да стане заместител на хилядите тонове вносна риба, идваща от Далечния изток и други места, за доставка на други пазари в Европейския съюз.

Това може да бъде положение, при което всички печелят. Така може да се намали количеството на изхвърляната риба и също рибарите да не трябва да изхвърлят обратно ценен продукт.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, хубаво е, че ЕС се опитва да опази застрашените запаси от риба, но преди да прекалим с взаимните комплименти за тези предложения, не трябва да забравяме, че много от правилата на ЕС в миналото по риболова се провалиха с трясък. В собствените води на Британия риболовът доведе рибата почти до изчезване в изпълнение на европейските политики по рибарството. Истината е, че опазването на рибните запаси е най-добре да бъде оставено на местните рибари и експертите по морски въпроси към националните правителства, а не на бюрократите от ЕС.

Препоръката на мъжете, които работят на отломките от британския риболовен флот, е прост: премахване на системите от квоти, които водят до изхвърляне на риба и селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството и замяната им с ограничения на улова на база тегло, така че всички уловени риби да бъдат разтоварвани на брега за човешка консумация или за преработка във фуражи за животни и риби. Трябва да заменим системата на свободно търгувани квоти и да сложим край на спекулацията с поминъка на рибарите от страна на финансисти, супермаркети и свръхбогати. Квотите за всички видове – и независимо за кои морета – следва да се притежават от рибарите от пристанищата, традиционно свързани с тези води и да могат да се търгуват само между рибари, които също имат право на риболов по силата на лични, семейни и общностни връзки.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, аз не съм капацитет по въпроса, но тъй като идвам от островна държава знам, че риболовът е много важен за крайбрежните общности в цяла Ирландия.

(EN) Моят уважаван ирландски колега, г-н Gallagher, който е капацитет по тази тема не само в Ирландия но и извън нея, направи някои много уместни бележки, когато говореше за безсмислицата с разделената квота за две отделни зони за един и същи запас. Моята група, групата PPE, е на различно мнение. В същото време това, което казва г-н Gallagher, изглежда логично, тъй като сафридът е приходящ вид. Затова моля за отговора на члена на Комисията по този въпрос по-конкретно: не за личен отговор, а за такъв, основан на научни доказателства. Готов съм също да се съглася с колегите относно изхвърлената риба и бих искал също да развиваме аквакултурата в много по-голяма степен.

(GA) защото в бъдеще ще има все по-голямо търсене на риба и се надявам всички видове риба да бъдат достъпни за всекиго.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-н председател, неотдавна опитах да установя цената на общата политика в областта на рибарството за британската икономика. Най-добрата оценка само за пропуснат улов е най-малко 3,6 млрд. британски лири годишно; повишението на разходите за храна се оценява на около 4,7 млрд. британски лири годишно; цената на субсидиите, безработицата, прахосаните ресурси, бюрокрацията и така нататък, се оценява на около 2,8 млрд. британски лири годишно. Това прави обща годишна сума от над 11,1 млрд. британски лири.

Риболовната промишленост е опустошен, като над 97 000 работни места са загубени от 1973 г. насам в риболова и зависещите от него производства. Причинените разходи от икономическа и човешка гледна точка не могат да се изчислят; екологичното въздействие на общата политика в областта на рибарството е бедствено. Над 880 000 мъртви риби се изхвърлят в Северно море ежегодно. Решението за Британия е, разбира се, да напусне Европейския съюз, да си върне контрола върху своите териториални води и да върне здравия разум в един съживен национален риболов.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, риболовът на хамсия в Бискайския залив спря през 2005 г. поради лошото състояние на запасите. Целта на предложения план е да се осигури устойчив риболов чрез въвеждане на квоти, основани на научни критерии. Планът се подкрепя от сектора, който се нуждае от стабилност. Искам от Комисията да оттегли предложението и да вземе под внимание инициативата на Парламента.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на всички почитаеми членове на Парламента за изказванията им. Дискусията наистина беше много интересна.

Първо, бих искала да реагирам на бележките на г-жа Fraga, от името на групата EPP и на други членове на ЕП във връзка с институционалните проблеми, които имаме в момента, свързани с новата институционална среда, която се създаде съгласно Договора от Лисабон. Трябва да призная, че въвеждането в действие на Договора от Лисабон откри нова ера и бихме искали да се приспособим към нея. Бих искала да заявя по много категоричен начин, че Комисията разбира и подкрепя идеята, че Парламентът трябва да има думата по отношение на добивите: ролята на дългосрочния план за управление.

Мислим, че договорите са много ясни, когато третират този въпрос. Това е позицията ни, но както знаете има реакция в Съвета. Някои държави-членки реагираха много остро, но има също и обща реакция към този подход. Трябва да намерим решение за това, защото иначе не можем да продължим и да приложим дългосрочните планове за управление, а както разбирате, те са бъдещето ни. Не можем да продължим с нова политика, определяна от краткосрочни съображения и всичките политически пазарлъци, с които сме свикнали.

Така че трябва да намерим решение за деблокиране на ситуацията. Имам предвид да опитаме да намерим начин чрез тристранна среща. Ще предложа на Парламента и на Съвета всички да седнем заедно, за да намерим поне компромисно решение, от което се нуждаем възможно най-скоро, защото не можем да продължаваме така.

Всички дългосрочни планове за управление в момента са блокирани, а аз имам и нови предложения за някои от новите планове за управление, които са много важни, например за сьомгата и за пелагичните запаси. Това са много важни дългосрочни планове за управление. Те са готови и очакваме да намерим институционално решение за тези много чувствителни проблеми.

Колкото до изказванията от другите групи, бих искала да приветствам изказванията на г-н Arsenis, г-н Haglund и г-жа Lövin от името на техните групи и да се съглася с тях, че са необходими дългосрочни планове за управление и научни препоръки.

Разбирам и бих искала да съм съвсем категорична относно исканията на нашата рибна промишленост и проблемите на нашия сектор рибарство. Обаче бих искала да ви кажа, че сега обсъждаме нагледен пример за положението. Планът за хамсията и фактът, че трябваше да прекратим риболова й за няколко години е безспорно доказателство, че не можем да вървим напред, пренебрегвайки научните препоръки.

Разбирам проблемите и трябва да намерим синтез и решение. Моята идея – и това ще бъде една от основните теми на нашата реформа на политиката в областта на рибарството – е да продължим да се опираме на научните препоръки и също да опитаме да намерим решение, в случай че тези препоръки не са достатъчно ясни и нямаме достатъчно данни, за да възприемем ясно становище.

Бих искала също да кажа, че докладът на г-н Gróbarczyk е много важен и че техническите мерки относно това как да избегнем селективното изхвърляне на риба с цел повишаване на качеството са много важни за нашата политика. Бих искала също да подчертая, че е необходима политика относно писията и плоската риба, както вече казахме. Имаме намерение да разработим такава политика.

Необходима е много смела политика по отношение на изхвърлената риба, за което мнозина от вас споменаха. Не мисля, че можем да си позволим да изхвърляме рибата обратно в морето, когато тя е толкова ценна. Повече не можем да си позволяваме това. Това може и да е било решение, когато е имало изобилие от риба в нашите води, но вече имаме реални проблеми. Не можем да изхвърляме рибата обратно в морето.

Така че трябва да намерим решение за това и аз енергично приветствам предложенията, като това за компенсиране на рибарите за стойността на улова, по отношение на прилова. Можем да намерим решения, но това, което трябва да направим чрез реформата на нашата политика, е да си поставим за цел да спре изхвърлянето на риба. Разбира се, трябва да държим сметка за всички технически мерки, необходими за тази цел, но трябва да напредваме в това направление.

Една последна бележка за проблемите на аквакултурата. Трябва да намалим тежестите, които създават пречки в аквакултурата. С това мога да се съглася. Мога да се съглася с докладчика и г-н Milana и другите оратори, които се изказаха по темата.

Това, което мога да кажа, е че се опитваме да го постигнем като част от нашата реформа на ОПОР. Бих искала също да повторя, че ще разширим научните изследвания на видове аквакултури, защото наистина трябва да пристъпим към масово производство на продукти от аквакултури, ако наистина искаме аквакултурата да стане алтернатива за риболовния ни сектор.

  Izaskun Bilbao Barandica, докладчик. – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, най-напред, щях да съм благодарна за един категоричен отговор от Вас дали намерението Ви е да отстъпите пред исканията на Съвета, потвърждавайки – за което съм благодарна – проблемите във връзка с приемането на правомощията, които Договорът от Лисабон предоставя на Парламента.

Комисията по рибно стопанство гласува втори път и не е поискала от члена на Комисията да оттегли предложението. Това, което искаме от члена на Комисията да направи днес, е да ни даде отговор дали ще отстъпи пред искането на Съвета или не.

Секторът се нуждае от план. Секторът прояви отговорност и работи повече от две години с научни институти и с Комисията с цел да се въведе и определи правилото за експлоатация в предложението. Това е един отговорен сектор, който беше затворен в течение на пет години и нека не се забравя, че именно самият сектор поиска затварянето. В годината преди затварянето той успя да улови 7 000 т, като всеки ден той установяваше и определяше квотата, която може да бъде уловена с цел да се направи по-печеливша тази малка квота. Той тогава едностранно реши да уведоми Комисията, че спира риболова, защото е достигнал определената граница.

Ето такъв сектор имаме. Това е сектор, който неведнъж е искал от нас да вземем решение и да бъдем прозрачни и е такъв, за който аз лично мога да кажа, че работи отговорно и усърдно, за да получи този твърде необходим план.

Приемането на плана означава отказ от непрозрачните политически решения за квотите и общия допустим улов, чиято основа понякога не е известна. Живяхме много години при липса на прозрачност. XXI век не е векът на непрозрачността и не това заслужават народите на Европа, нито пък това заслужава един сектор, който се е доказал като отговорен.

За щастие, последният доклад, подготвен от AZTI (Баския научен институт) и проучването Juvena ни показват, че има значително по-големи запаси от хамсия за идната година. Бих искала обаче да получа, г-жо член на Комисията, по-еднозначен отговор.

  Pat the Cope Gallagher, докладчик. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на члена на Комисията и колегите за техните изказвания, както и на докладчиците в сянка, секретариата на Комисията по рибно стопанство, Съвета, Комисията, на политическия съветник на моята група и също на моя собствен съветник.

Разбирам, че Съветът, на техническо равнище, е разделен по въпроса дали решението по правилото за контрол на улова следва да бъде взето изключително от Съвета или не. Разбирам също, че 27-те министри тепърва предстои да обсъдят задълбочено тази тематика и по-конкретно този въпрос. Надявам се здравият разум да вземе връх.

Колкото до трудностите на члена на Комисията във връзка с +/-5 000 т бих искал да Ви кажа, г-жо член на Комисията, че това беше прагматично решение. Занимаваме се с тази тематика вече повече от година и това беше начинът да се продължи напред. Мисля, че понякога трябва да бъдем прагматични, за да преодолеем препятствие.

Бих искал да кажа на тези от групата S&D, че в позицията ми няма абсолютно никакво двусмислие по отношение на вашето изменение. Със сигурност ще препоръчам да подкрепим това изменение. Колкото до предложението на групата PPE бих казал, че би било добре да помисли върху това. Отделих голямо внимание, за да отразя опасенията им в изменение 7, което е посветено на Бискайския залив. То разглежда непрофесионалния риболов и историческите права.

Всеки, който подкрепя това, трябва да помни, че ще има много други доклади в Парламента. Ако сега подкрепите нещо, което е неправилно, лесно може да се окаже, че за да сте последователни, ще трябва да подкрепите нещо неправилно и в бъдеще. От научна гледна точка е изцяло погрешно да се дели ОДУ и това не е само мое лично мнение. Ако направим това сега, лесно може да се окаже, че трябва да го направим и в бъдеще за риболова на един запас. Многогодишните планове са жизненоважни, за да може секторът да планира бъдещето. Надявам се здравият разум утре да надделее и да приемем доклад, който да можем да защитаваме.

  Marek Józef Gróbarczyk, докладчик. – (PL) Г-н председател, още веднъж, бих искал да изразя най-искрените си благодарности към всички докладчици в сянка, особено към присъстващите – г-жа Ulrike Rodust, г-н Kuhn и г-н Ferreira и също на г-н Kuhn и г-н Alain Cadec, за техните топли и мили думи за моя доклад. Много ви благодаря.

И аз се надявам докладът да се яви продължение на приетите решения и преди всичко, като начало на работата по регионализация. Регионализацията е нашата цел и това, към което се стремим в общата политика в областта на рибарството. Именно това ще определи успеха на бъдещата обща политика в областта на рибарството на практика.

  João Ferreira, докладчик. – (PT) Г-н председател, бих искал да изразя благодарността си за бележките, които бяха дадени по доклада ми и да използвам времето си за изказване, за да направя някои бележки относно многогодишния план за западния запас от атлантически сафрид и предложеното изменение към доклада на г-н Gallagher, който представих от името на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица.

Целта на изменението, която не се постига изцяло с изменение 7 на докладчика, е да се изясни специфичното естество на различните флоти и да се изясни, че тези конкретни точки и крайното местоназначение на рибата следва да се вземат под внимание, когато се определя общият допустим улов (ОДУ). Дребният крайбрежен и непрофесионален риболов имат икономически и социални характеристики, които са различни от тези при промишления риболов, между другите аспекти. При определянето на ограниченията върху риболова, целящ доставка на прясна риба за широко потребление, те не трябва да се третират по същия начин, както промишления риболов, който е ориентиран към преработката на риба.

Що се отнася до различните флоти и техническия въпрос, който беше повдигнат, аз продължавам да не съм съгласен с позицията на докладчика. На практика ние говорим за същия запас, от същия източник, но както вече беше споменато, това е източник, който се развива в отделни риболовни зони. Крайбрежният и нестопанският риболов в идеалния случай действат в определена риболовна зона, а промишленият риболов в друга. Следователно говорим за зони, които имат ясно определени граници и смятаме, че това е съвместимо. Освен това смятаме, че ОДУ трябва да бъде приспособяван за всеки от тези различни риболовни зони, за да се гарантира, че запасът се управлява разумно. Това е така защото, както също беше отбелязано тук, разумното управление на запаса следва да взема под внимание не само екологични и биологични аспекти, но също и икономически и социални фактори. Нещата, които се различават съществено, не бива да бъдат третирани по абсолютно еднакъв начин.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (вторник, 23-и ноември 2010 г.).

Писмени изявления (член 149)

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Докладът относно забраната за селективното изхвърляне с цел повишаване на качеството и ограниченията за риболова на писия и калкан в Балтийско море, проливите Белти и протока Оресунд призовава за нови разпоредби в регламентите за риболова във въпросните райони. Балтийско море има статут на „особено чувствителна морска зона“ и е една от най-ценните, но в същото време и една от най-чувствителните морски екосистеми на нашата планета. Поради тази причина съм съгласен с докладчика, че е изключително важно да се откажем – и не само тук – от риболова в промишлени мащаби. Само чрез икономически и екологично балансиран риболов, с използване на правилните методи, ще можем да спомогнем за запазване на риболова и запазване на сегашното разнообразие на видовете риба на устойчиво равнище за идните поколения. Във връзка с изменението на климата настъпи голямо движение на рибата в Балтийско море и поради това е необходимо редовно да се преразглежда защитената морска зона. Затова бих искал да призова Комисията да прави това редовно. Освен това е важно риболовните предприятия да бъдат насърчени посредством законодателството да използват най-доброто оборудване, което има в момента от гледна точка на селективността и с това да се избегне улавянето на такива огромни количества маломерни екземпляри и риба от видове, различни от целевия или прилов. Европейският парламент следва да си постави за цел да включи това в предлаганата реформа на общата политика в областта на рибарството през 2011 г., за която аз ще се застъпвам като за неотложен въпрос.

17. Информация относно лекарствените продукти (Кодекс на Общността относно лекарствените продукти) – Информация относно лекарствени продукти (Процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– доклад на Christofer Fjellner, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба в частта й за лекарствените продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание (COM(2008)0663 – C6-0516/2008 – 2008/0256(COD)) (A7-0290/2010);

– доклад на Christofer Fjellner, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата по отношение на предоставянето на информация на широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание (COM(2008)0662 – C6-0517/2008 – 2008/0255(COD)) (A7-0289/2010).

  Christofer Fjellner, докладчик. – (SV) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, най-сетне настъпи моментът за парламентарното разискване по новото законодателство относно информация относно лекарствените продукти. Предстои да разискваме последната част от това, което определени хора наричат най-спорния въпрос в пакета относно лекарствените продукти, а именно информацията относно лекарствените продукти. Признавам, че само преди година не смятах, че ще съумеем в пленарна зала да постигнем съгласие по споразумение, което все пак успяхме да постигнем в Парламента. Фактът, че успяхме до голяма степен се дължи на моите докладчици в сянка. Именно техните конструктивни предложения и готовността им за компромис ни помогнаха да постигнем споразумение и се надявам да приемем този доклад със значителна подкрепа в пленарна зала.

Тук не става въпрос само за готовност за компромис. Считам, че, може би, по-важното тук е, че осъзнахме, че желаем същите неща и работим в същата посока и тук в Парламента. Първото и най-важното е, че всички ние желаем пациентите в Европа да имат по-добра и по-достъпна информация относно лекарствените продукти. Второто е, че никой от нас не желае реклама на лекарствени средства, отпускани само по лекарско предписание, и третото е, че информацията, която достига до пациентите и се разпространява от дружествата, трябва да бъде проверявана и одобрявана от съответните органи. Това са принципи, които се споделят от всички и които улесниха постигането на споразумение. Това обаче е и причината, поради която в известна степен се изкушихме да преработим предложението на Комисията.

Бих искал да подчертая пет аспекта, върху които съсредоточихме вниманието си при преработката на първоначалното законодателно предложение на Комисията. На първо място, се опитахме да променим гледната точка на законодателството – от акцента върху правото на фармацевтичните дружества да разпространяват информация към правото на пациентите да имат достъп до информация и по този начин задължихме предприятията да публикуват и да предоставят тази информация. На второ място, се опитахме да ограничим всички съществуващи изключения, за да избегнем евентуални вратички, разрешаващи реклама – нещо, което никой от нас не иска. На трето място, гарантирахме, че информацията относно лекарствените продукти, която подават дружествата, е проверена и надеждна, както и че би следвало да е проверена от някакъв фармацевтичен орган. На четвърто място, заявихме, че всяка информация, която може да дойде от фармацевтични дружества, не следва да бъде приемана от пациенти или широката общественост, без те първо да са я изискали. Никой не трябва да получава нежелана информация относно лекарствени продукти. Поради тази причина отхвърлихме така наречените „активни канали“, като например реклами по радиото, телевизията или във вестниците. Последният въпрос, който искам да подчертая, е че дружествата са само един от участниците в информационната верига. В много европейски държави системата на здравеопазването и обществото трябва да поемат много по-голяма отговорност от тази, която носят понастоящем.

Имаше въпроси, по които не постигнахме съгласие. В връзка с това искам просто да задам въпрос и да отправя призив към колегите действително да приемат изключението, свързано с информацията, която лекарите предоставят на лекуваните от тях пациенти, с други думи, да не е необходимо такава информация да преминава през същия процес на проверки, както останалата информация. Мога да посоча конкретен пример за възникването на проблем, в случай че такова изключение не бъде прието, а именно, лекар от Швеция например не би могъл да предостави листовка с упътване на английски на пациент, който не разбира шведски, поради факта, че тя никога не може да получи одобрение в Швеция, тъй като английският не е официалният език в тази държава.

В заключение, ще се обърна към Съвета, който, за съжаление, не е изпратил свой представител – нещо доста показателно в този случай. Изразявам съжаление за отсъствието на Съвета. Наистина ми се искаше да взема под внимание становищата и доводите на Съвета, за да се улесни разискването, но към момента в повечето случаи срещам единствено еднозначен отказ. Трудно е човек да се вслуша в някого, който не предоставя никаква информация.

Успяхме да постигнем споразумение по този въпрос. Изразявам убедеността си, че, ако започне подробно да разисква този въпрос, Съветът също ще открие повече или по-малко същите условия за съгласие като тези, които създадохме тук. Съветът обаче не трябва да се опитва да разпределя информация на парчета, за да спести пари. Не искаме това да се случва. Не считаме, че с по-лошо информирани пациенти може да се работи в каквато и да било степен по-добре или че е по-евтино да се спестява информация. Призовавам Съвета да поеме щафетата, така че заедно да можем да гарантираме, че Европа разполага с по-добра информация относно лекарствените продукти в името на пациентите.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, при изслушването ми като кандидат за член на Комисията ясно заявих, че информацията за пациентите е много важна за мен тема. Пациентите са много загрижени за своето здраве и благосъстояние. Днес обаче наличността на информация относно лекарствата в Европа е твърде различна: може да се каже дори твърде пристрастна.

Възможността на пациентите да получават съответна информация зависи от езици, умения за боравене с информационни технологии и често дори социална класа и социални мрежи. За Европа, която се стреми да преодолее съвременните неравенства по отношение на здравето, това не е устойчиво. Ето защо основната амбиция на първоначалното предложение на Комисията остава оправдана и поздравявам Парламента, и по-специално докладчика, г-н Fjellner, за това, че разработи това важно предложение.

Искам все пак да изразя твърдото си убеждение – както подчертах и по време на изслушването си – че трябва да разгледаме това досие от гледна точка на пациента. Трябва да попитаме каква информация е необходима на пациентите, а не каква информация иска да предостави промишлеността. Трябва да гарантираме, че няма да се отклоним и да започнем да правим реклама, насочена пряко към потребителите, която пациентите очевидно не желаят.

Искам отново да поздравя Парламента за това, че възприе именно тази позиция. Това ще даде възможност на Комисията да приеме много от основните ви изменения, когато представим нашите коригирани предложения. Това се отнася по-специално за задължението да се публикува информация, въпроса за вида на включената информация, каналите за разпространение на информацията и механизмите за контрол.

Първо, подкрепям изменението, в което се посочва, че секторът трябва да е задължен, а не просто да има право да предоставя определена информация относно лекарствени продукти. Това е много важна промяна.

Второ, що се отнася до вида на публикуваната информация, като цяло съм съгласен, че информацията не следва да обхваща сравнения между лекарствени продукти, тъй като това може да бъде счетено за реклама. Разбира се, тази информация е много важна за пациентите и здравните специалисти, но поради вероятността с нея да бъде злоупотребено с рекламна цел тя трябва да бъде поставена в строга рамка. Сътрудничим си с държавите-членки относно изготвянето на такава рамка в областта на оценките на здравните технологии.

Също така споделям становището, че предложенията следва да засягат информацията, която се предоставя от промишлеността, а не от трети страни, като например журналисти и учени. Все пак ни е известно, че има неясноти, които създават възможности за злоупотреба. Поради тази причина считам, че такива страни следва да бъдат задължени да декларират дали са получили финансови или други облаги от промишлеността.

Трето, що се отнася до информационните канали, съгласен съм отчасти с вашите изменения. Не всеки обаче използва интернет; трябва да избегнем задълбочаване на неравенствата, изключвайки онези, които не използват инструменти за цифрова комуникация, от достъп до медицинска информация. Ето защо считам, че следва да има възможност промишлеността да изготви печатни материали по своя собствена инициатива, а не само при поискване. Тази проектна информация може да се използва при поискване от обществеността или чрез здравните специалисти.

Четвърто, относно контрола на информацията, съгласен съм, че информация, която не е била одобрена по време на процеса по издаване на разрешение за пускане на пазара, трябва по принцип да бъде предварително одобрена от компетентните органи. Считам обаче, че Европа следва внимателно да проучи конституционалните съображения, които бяха изразени от някои държави-членки по отношение на съвместимостта на предварителния контрол със свободата на изразяване. Следва да има възможност тези държави-членки да осигурят открит контрол, независимо дали те вече имат създаден такъв открит контрол.

Няколко от измененията на Парламента са свързани с информацията от източници, различни от източници от промишлеността. Във връзка с това ми позволете да подчертая, че съм напълно съгласен с политическата амбиция да бъдат поставени предложенията, които обсъждаме днес, относно информация за лекарствата, изготвена от промишлеността, в по-широк и по-цялостен дневен ред относно информацията за пациента. Да, има други много важни източници, които трябва да бъдат използвани възможно най-пълноценно, но предложенията не са правилното средство, с което трябва да вземем мерки в това отношение.

Комисията вече има задължение да изготви доклад относно четимостта на листовката с упътванията в опаковката. Поради тази причина каквито и да било промени по отношение на този въпрос биха били прибързани. Също така не е приемливо за всяко отделно клинично изследване, посочено в обобщението на Европейския доклад за обществена оценка, да се поставя връзка към базата данни за клинични опити „Евридика“. Една обща връзка между двете бази данни би била достатъчна.

Публично достъпното обобщение на доклада за оценка не следва да бъде включвано като приложение към разрешението за пускане на европейския пазар, тъй като то вече е публично достъпно на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата. Признавам, че освен информацията, предоставена от промишлеността, вече има няколко европейски и национални бази данни и портали, които предоставят информация относно лекарствени средства. Липсва ни обаче връзка между тях. Предлагам бъдещият европейски уеб портал за лекарствата, неотдавна създаден съгласно Директивата за фармакологичната бдителност, да бъде използван като централна точка за достъп до информация.

Във връзка с това напълно признавам необходимостта за повече информация относно болестите и превенцията им. Пациентите се интересуват от всички различни възможности за лечение, а не само от повече факти за лекарствата. Този въпрос обаче не може да се реши чрез настоящите предложения, които са съсредоточени върху лекарствата. Въпреки това Комисията има добра позиция да работи, като насочва информацията на европейско равнище. Считам, че нашата роля би била да свързваме други надеждни източници на информация, като например държави-членки и пациентски организации. Действията в европейски мащаб могат да добавят стойност и вече има изготвени много информационни инструменти, като например здравният портал на ЕС.

Уважаеми колеги, няма да се изненадате, че има някои изменения, които Комисията след извършено внимателно обсъждане не може да подкрепи. Правото на гражданите да подават жалби например е основен принцип на Европейския съюз. Нито е целесъобразно, нито е необходимо това да бъде заявявано отново. Размерът на санкциите следва да се определя на национално равнище, а не на европейско законодателно равнище. На Парламента е предоставен списък с позициите на Комисията по всички предложени изменения.

Позволете ми в заключение отново да благодаря на Парламента и на г-н Fjellner, както и на докладчиците в сянка за важните предложения. Надявам се, че гласуването тази седмица ще спомогне за разширяване на достъпа на пациентите до информация и ще убеди Съвета, че трябва да започне задълбочено обсъждане на предложенията.

  António Fernando Correia De Campos, докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. – (PT) Г-н председател, госпожи и господа, г-н Дали, пациентите следва да имат право да знаят възможно най-много за своето заболяване и за лекарствата, които се предлагат за неговото лечение. Как обаче можем да различим информация от реклама? Къде и как може да бъде получена обективна и безпристрастна информация? Има различни тълкувания на действащите понастоящем текстове, като изводът е, че те трябва да бъдат хармонизирани, за да се укрепи независимостта на отделния човек. Информацията трябва да бъде надеждна, проверена от органите, да бъде независима, достъпна и насочена към средностатистическия гражданин, който не е специалист. Намерението е да се гарантира по-информирана и по-отговорна гражданска позиция от страна на крайния потребител. Крайният срок за мълчаливото приемане на Европейската агенция по лекарствата (EMA) следва да бъде удължен от 60 на 120 дни. Изискването да се посочват причините за отказ придават авторитет на такива откази и така се постига балансираност на крайния резултат. EMA играе жизненоважна роля като предпочитания източник на обективна информация. В заключение, искам да поздравя докладчика, г-н Fjellner, за неговата работа и да изразя задоволството си, че той прие почти всички предложения, внесени от мен като докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите.

  Cristian Silviu Buşoi, докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. – (EN) Г-н председател, искам да поздравя докладчика и останалите колеги, които допринесоха за това досие. Искам също така да поздравя г-н Дали. Считам, че постигнахме добър резултат и сега докладът в много по-голяма степен е ориентиран към пациента, отколкото беше първоначалното предложение.

Понастоящем пациентите все по-често търсят информация, свързана със здравето, за да могат активно да участват в решенията, засягащи тяхното здраве. Пациентите също така търсят информация онлайн. Тази информация е трудно да бъде контролирана в интернет, но рано или късно ще трябва да вземем мерки и по този проблем, който няма да изчезне, ако просто не правим нищо, защото е твърде сложен.

Поради тази причина подкрепям въвеждането на строги правила за регистрацията и мониторинга на уебсайтове, както и да се предостави списък на регистрираните уебсайтове, така че пациентите да бъдат сигурни в надеждността на своя източник. Необходими са и гаранции и докладът предвижда такива по-специално посредством ограничаване на информацията, която може да бъде предоставяна, до информация, която е одобрена от компетентните органи.

За тази цел ние в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приехме няколко изменения, обхващащи рекламата, насочени предимно към замяна на формулировката „разпространявам“ с „предоставям“ във връзка с непромоционална по характер информация в съответствие с „принципа на търсене“, при който пациентите имат достъп до информация, ако се нуждаят от нея.

  Horst Schnellhardt, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ако разгледаме как разисквахме това предложение от Комисията по време на последното парламентарно заседание – преминахме от пълно отхвърляне до възхвала на всички добри неща, които ни очакват – трябва да кажа, че съм доста оптимистично настроен за внесения документ. Ето защо дължим на докладчика и неговите съдокладчици огромна благодарност за това, че успяха да обединят толкова различни гледни точки в една последователна позиция. Считам, че основните думи тук са „ориентиран към пациента“. С други думи, не допуснахме вниманието ни да бъде отвлечено от странични въпроси, а вместо това попитахме от какво се нуждаят пациентите. Считам, че взехме правилното решение за това пациентите да имат възможност да получават информация по няколко канала, а не само по един. Искам обаче отново да подчертая, че лекарят трябва да остане за пациента надеждното лице за контакт и несъмнено трябва да влияе на решенията. Ще гарантираме това, като забраним рекламата и като гарантираме, че информацията, която получават пациентите, е проверена и одобрена от определен орган. Това означава, че изначално информацията се основава на научен факт и пациентите могат да разчитат на нея.

Разбира се, вярно е, че не всеки може да намери тези неща чрез интернет. Тъкмо поради тази причина обаче разполагаме с различни канали и считам, че интернет е толкова широко разпространен, че не трябва да се тревожим за това. Единствено се надявам, че Съветът сега най-сетне ще има смелостта да се заеме с този въпрос. Това е много важно; трябва бързо да бъдат предприети действия. Нашите пациенти го очакват. След това ще можем да се поздравим за добре свършената работа.

  Gilles Pargneaux, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в началото на 21-ви век пациентите изпитват все по-голяма необходимост от подходяща информация, за да могат пълноправно да участват в хода на лечението, да знаят къде да намерят лечение, да вземат решение за най-доброто лечение заедно със здравните специалисти и да следват стриктно планираното лечение.

Понастоящем пациентите изискват независима, сравнителна информация, която е съставена според индивидуалните нужди. За съжаление, предложението за преразглеждане на директивата, представена от Европейската комисия, не отговори подобаващо на очакванията, изразени от европейските граждани. Тези предложения отвориха пътя за реклама на фармацевтичните дружества, насочена пряко към потребителите, което считаме за абсурдно що се отнася до откликване на реалните нужди на пациентите.

Нито обществеността, нито държавите-членки могат да спечелят от това. Тъкмо обратното, това означава повече бюрокрация, увеличени разходи и рискове за пациентите.

Именно поради тези причини първоначално представихме предложение за отхвърляне на тези текстове, като по този начин изискахме от Комисията да преразгледа своите предложения. Този подход, който беше приет и от моя колега, г-н Schlyter, от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, даде възможност на нашия докладчик, г-н Fjellner – на който изказвам благодарност – да направи основно преразглеждане на предложенията на Комисията.

В същото време внесохме около 60 изменения с цел да се подобри защитата на здравето на нашите граждани и да се улесни достъпът на пациенти до независима, сравнителна информация, която е съставена според индивидуалните нужди. Приемането на тези изменения от комисията по околна средна означаваше, че можехме да поставим по-силен акцент върху правото на пациентите да получават информация, а не да предоставяме възможност за избор на фармацевтичните предприятия дали да предоставят тази информация.

В светлината на постигнатите компромисни изменения и предвид положителните промени, направени през последните месеци по съществото на текста, взехме решение да оттеглим предложението си за отхвърляне на текста. Проектодокладът, във вида, в който е изменен, успя да уравновеси първоначалните предложения на Европейската комисия.

Все пак ще останем на позицията си против това здравните специалисти да бъдат използвани да разпространяват сред пациентите брошури и информация, които се предоставят от фармацевтичните дружества, без да са били проверени от здравните органи. По сходен начин ще се противопоставяме и на предоставянето на разрешение на промишлени кампании, по-специално информационни кампании, във връзка с ваксините.

Информацията не трябва да бъде свободно разпространявана от фармацевтичните дружества. Опитът показва, че трябва да бъдем много бдителни – и случилото се с лекарствените продукти Mediator на практика показва колко бдителни трябва да бъдем – и да гарантираме, че сме постигнали равновесие, какъвто беше стремежът ни с този проектодоклад.

  Антония Първанова, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, от името на докладчика в сянка на моята група бих искала да поздравя г-н Fjellner за отличната работа.

Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа приветства този доклад, който най-сетне установява ясна рамка за предоставянето на информация на пациентите относно лекарствени продукти. Пациентите трябва да получават обективна информация и трябва да има ясна граница между информация и реклама. Ето защо информацията относно лекарствени средства, отпускани по лекарско предписание, следва да бъде строго регулирана.

Специално внимание е отделено и на новите медии – най-вече интернет уебсайтове – като се определят ясни гаранции, разработени са механизми за мониторинг на съдържанието и се гарантира конкретна разпоредба за подходящо прилагане.

Искам също така да изразя личното си мнение относно материалите, които се предоставят на здравните специалисти за разпространение сред пациентите. Няма обективна причина такива материали да бъдат изключени от разпоредбата, обхващаща останалото съдържание, още повече когато ни е известно, че лекарите са най-надеждните източници на информация за пациентите.

Ето защо аз лично ще гласувам против изменение 88 и изразявам надеждата си, че ще бъдем водени от съгласуваността, когато гласуваме, за да запазим същественото подобрение, което този доклад би представлявал за предложението на Комисията.

  Miroslav Ouzký, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, в началото искам да подчертая, че това е един от докладите, който напълно подкрепям. През цялата си кариера съм отстоявал позицията всеки гражданин да взема решенията за своето собствено здраве, но това може да се случи само при условие че хората са правилно информирани.

Както вече посочи Horst Schnellhardt, още от последната законодателна сесия провеждаме кампания за постигането на напредък по този стандарт. Вечните разисквания относно факта, че не можем да разграничаваме между реклама и информация днес ми се струват нелепи – простете за израза. Всички можем да направим разграничение между поискана информация и информация, която ни е натрапена. Следва да улесним максимално получаването на информация, която е поискана. Нека не забравяме, че всички живеем в глобализиран свят и нека не задължаваме европейските граждани да търсят информация от уебсайтове от Съединените американски щати.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател

  Jiří Maštálka, от името на групата GUE/NGL. – (CS) Г-жо председател, както и г-н Ouzký, аз също съм посветил професионалната си лекарска кариера на въпроса как по-добре да информирам моите пациенти. Традицията обаче е в началото да поздравя докладчика за добрата работа и искам да направя именно това, макар че по-късно ще споделя някои критични бележки.

Когато започнахме преговорите по това предложение, бяхме изправени пред два проблема след избирането на новия състав на Комисията. Първо, въпросът беше предаден на нов член на Комисията и второ, изправихме се пред проблема дали да продължим започната работа, или да хвърлим в кошчето съществуващия документ и да започнем отначало.

Както повечето от вас и г-н Дали, аз се съгласих, че първоначалното предложение на Комисията не беше добро, тъй като то не отговаряше на нуждите на пациенти и потребители. Ето защо не искахме да губим време и да работим заедно по стария документ. Приехме да отхвърлим масираната търговска кампания на фармацевтичните дружества. Изключихме печатните медии като канал за комуникация и се съгласихме, че пациентите имат право да знаят кой предоставя информацията и че дружествата носят отговорност за цялата информация, разпространявана от тях.

Доста съм изненадан, че на пленарно заседание г-н Fjellner отново внася предложение, което отхвърлихме в комисията и което би било крачка назад и е в противоречие с изменената формулировка на предложението. Ако такова предложение бъде прието, трудно бих гласувал в подкрепа на като цяло приемлив документ.

  Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-жо председател, г-н член на Комисията, съгласна съм с докладчика, че акцентът трябва да бъде върху безопасността на пациента и върху това на пациентите да се осигури информация. Пациенти, медицински сестри и лекари следва да имат достъп до възможно най-добрата информация относно даден лекарствени продукт. Лекарите, с които разговарям, искат по-голяма достъпност за себе си и за пациентите, както и за други специалисти, до обективна информация относно лекарствени продукти. Искат също така описанията на препаратите да бъдат стандартизирани, тъй като те използват предимно интернет за намирането на информация относно ефектите от лекарствените продукти. Тук те сравняват активните съставки на същия лекарствен продукт от различни производители от страната и от чужбина. Ето защо е изключително важно фармацевтичните дружества да осъзнават своята отговорност и колко е важно предоставяната от тях информация да бъде фактологично и технически вярна и да не бъде тълкувана като реклама. Фармацевтичните дружества трябва да продават продуктите си, това ни е ясно, но отчетността всъщност повишава доверието на потребителите в съответния препарат.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, благосъстоянието на пациентите е основният въпрос тук. За да се подсигурят, фармацевтичните дружества често включват всеки незначителен страничен ефект в листовките с упътвания в опаковката, което, разбира се, усложнява значително въпроса. Обърканите пациенти често променят дозировката на своя глава или спират да приемат медикамента.

Освен това огромният поток от информация чрез интернет, част от която е надеждна, а друга не е, допълнително задълбочава объркването и несигурността. Сертифицираните уебсайтове са стъпка в правилната посока, но само това не е достатъчно. По-нататъшен приоритет е да се направи информацията разбираема, дори за хората, които нямат медицинска или фармацевтична квалификация. Листовката с упътване в опаковката трябва да не съдържа неясноти и да бъде четлива. Размерът на шрифта следва да бъде увеличен, по-специално за възрастните хора.

Със съжаление трябва да заявя, че има трети държави, които извличат ползи от високото равнище на защита на европейския фармацевтичен сектор. По този начин както оригинални, така и фалшиви лекарствени продукти се разпространяват свободно в големи количества по турските базари. Ето защо трябва също така да предвидим задължения за тези трети държави, за да прекратим напълно съществуването на такъв черен пазар.

  Salvatore Tatarella (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, директивата, която разискваме, цели да хармонизира съдържанието и качеството на фармацевтичната информация, която е достъпна за всички граждани на Съюза. Макар тя да подчертава правото на реклама, в крайна сметка утвърждава правото на пациента да получава информация. На всички европейски граждани трябва да предоставим еднаква възможност за достъп до информация относно лекарствени продукти.

Основната цел на тази директива е да направи европейските пациенти по-информирани, за да подхождат осведомено към даден лекарствен продукт. Всеки от нас, и най-вече фармацевтичната промишленост, трябва да има една и съща цел, а именно да предоставя информация, която е точна и полезна и в същото време да е достъпна за всички граждани без изключение.

Считам, че директивата съдържа два изключително важни аспекта. Първо, на гражданите трябва да бъде предоставена възможността – посредством точна информация – да използват правилно лекарствените продукти, за да имат те по-благоприятен ефект върху здравето им, като в същото време рисковете, свързани с неправилното им използване, бъдат сведени до минимум. Второ, точната и полезна информация може да повиши осведомеността на гражданите относно тежестта върху публичните разходи, който представляват сумите, отделяни за фармацевтични продукти.

Във всеки случай трябва да бъде много внимателни и прецизни по определени въпроси. Имам предвид най-вече опасността от това информацията за лекарствен продукти да се превърне в скрита реклама. Трябва да избегнем риска информация, за която се предполага, че е научна, да служи за прикритие на далеч не толкова почтено намерение, което е да повлияе на пациентите и да ги насочи към закупуването на определен лекарствен продукт. Поради тази причина е от решаващо значение да разполагаме с ефективни инструменти за контрол на информацията, по-специално на тази, която пациентите могат да получат от интернет.

В заключение, искам да кажа, че предвид горепосоченото се надявам Комисията да предвиди такива начини за контрол на информацията, които да гарантират нейната точност. Тези контролни механизми следва да бъдат поверени на специализирани независими организации, за да се осигурят по-добри гаранции за безпристрастност.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в своето обръщение самият членът на Комисията Дали каза, че трябва да се съсредоточим върху пациента. Макар първоначалното предложение от Комисията да беше по-скоро съсредоточено върху пазара, сега успяхме – посредством широк набор от изменения, които приехме с голямо мнозинство – вместо това да се съсредоточим върху хората, като по този начин взехме под внимание казаното от члена на Комисията Дали.

Правото на пациента на висококачествена непромоционална по характер информация относно ползите и рисковете от лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, беше от неотложна необходимост. Нуждаем се от този регламент. Аз самата съм работила в областта на рекламата – професионалната ми кариера е в областта на рекламата и връзките с обществеността – и знам, че рекламата има една единствена цел и това е да продава. Нашата цел обаче е да предоставяме информация. Считам, че настоящият доклад и съответните изменения отразяват в достатъчна степен отговорността ни да предоставяме информация.

Г-н член на Комисията, тъй като цените на лекарствените продукти представляват съществен дял от разходите за здравеопазване, настоятелно Ви призовавам да работите за създаването на гаранции, че пациентите са добре информирани и да продължите да се стремите и да се съсредоточавате върху инициативите си, превенцията и насърчаването на здравословен начин на живот. Ще успеем, ако работим заедно.

  Marina Yannakoudakis (ECR). – (EN) Г-жо председател, колко често се случва да се питаме какви са страничните ефекти от лекарствата, които приемаме? Колко често ни се иска да имаме повече информация относно продукти и заболявания? Тези въпроси са разгледани в настоящия доклад, както и необходимостта на обществото от информация.

Промяната на акцента от първоначалните предложения на Комисията беше важна, както беше важен и акцентът върху правото на пациента на достъп до информация, а не върху възможността фармацевтичните предприятия да предоставят информация. Това беше постигнато посредством въвеждане на забрана на насочена пряко към потребителите реклама за лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание.

В допълнение, важен въпрос беше признаването на националния компетентен орган и на здравните специалисти като основен източник на информация. Това също беше постигнато.

Директивата относно информацията за пациентите изпраща ясно послание за правата на пациентите.

Поздравявам докладчика за работата му по едно сложно досие и за това, че изготви цялостна директива, която се надявам, че ще бъде подкрепена от всички.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, в Европейския съюз отстояваме принципа за информираността на потребителя, в случая пациентът, и се стремим гражданите отчасти да поемат отговорност за своето собствено здраве. Нашият дълг като политици обаче е да защитим пациентите от невярна и подвеждаща информация. Именно това и правим днес.

Що се отнася до обществения достъп до информация относно фармацевтични продукти, изглежда, че в различните части на Европейския съюз положението е различно. Границата между информация и реклама става все по-неясна. Ето защо подкрепям позицията на Парламента, която се стреми да посочи по-ясна дефиниция за информация и реклама. Важно е пациентите да получават надеждна, обективна информация на техния майчин език, която да бъде подходяща за неспециалисти и да бъде лесноразбираема и достъпна, като се взимат под внимание конкретните нужди на потребителите. Освен пациентите трябва да защитим и лекарите от скрита реклама, тъй като тяхната роля в процеса на лечение е особено важна.

Живеем в ера, в която границите изчезват и информацията може да се движи свободно, също както самите ние. Поради тази причина трябва да приложим определени защитни мерки, които да гарантират благосъстоянието на европейските пациенти. Ето защо поздравявам докладчика за отличната му работа и се надявам, че всички ще бъдем по-здрави и ще имаме по-лесен достъп до информация.

  Milan Cabrnoch (ECR). – (CS) Г-жо председател, Директивата относно лекарствените продукти не е била съществено изменяна почти 10 години и поради тази причина беше крайно време да бъде преработена. Напълно подкрепям предложението пациентите да бъдат подробно информирани и да бъдат равностойни партньори с лекарите, като участват във вземането на решения и поемат своя дял от отговорността за такива решения.

Достъпността на информацията без съмнение играе ключова роля за тази промяна. Такава информация ясно обхваща данни за лекарствени продукти, включително онези от тях, които се отпускат по лекарско предписание. Пациентите следва да имат достъп до информация относно продукт и не само под формата на печатни материали, но и в електронен формат. Те следва да имат достъп до информация, която е независима, обективна, цялостна, вярна и достъпна в разбираема форма и на разбираем език. Искам да благодаря на докладчика за добрата работа. Подкрепям неговото предложение.

  Anja Weisgerber (PPE). – (DE) Г-жо председател, искам да благодаря на докладчика, Christofer Fjellner, и на неговите докладчици в сянка. В трудни условия и въпреки съпротивата с този доклад беше постигнат един наистина добър резултат. Предложението на Комисията беше значително подобрено. Остава в сила строгата забрана за рекламата: няма да има никаква информация по радио, телевизия или в списания; вместо това пациентите трябва активно да търсят информацията. В основата на позицията ми стои разбирането, че пациентите са отговорни хора. Те искат да бъдат информирани и имам огромно желание да им помогна за това. Поради тази причина искам пациентите да бъдат и в центъра на информацията. Искам да насоча вниманието върху два ключови аспекта. Самата аз съм заявявала категорично – включително в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните – че ми се иска да видя здравни портали в интернет и сходна информация в печатните средства за масова информация. Гражданите ни често търсят информация в интернет, където често попадат на недостоверна и неконтролирана информация. Поради тази причина трябва се борим с това чрез алтернатива: контролирана информация. Фармакологичната бдителност беше първи успех с приемането на портали за безопасност на лекарствените средства, които включват листовки с упътвания в опаковката и информация относно лекарствените средства. Г-н член на Комисията, искам все пак да не се огранича само с това и ми се искаше да видя цялостни интернет портали, които предоставят и информация относно заболявания и превенция. Ако съм Ви разбрала правилно, Вие подкрепяте това по принцип, но вероятно все още не го посочили в това досие. Бих искала г-н членът на Комисията да декларира ясно дали подкрепя и това. Считам, че това е много, много важен въпрос.

  Françoise Grossetête (PPE) . – (FR) Г-жо председател, искам да поздравя нашия докладчик, г-н Fjellner, за отличната му работа в продължение на няколко месеца по тези два доклада. Казвам това най-вече защото очаквахме този текст от години. Най-дългогодишните членове на Европейския парламент сред нас ще си спомнят, че когато беше в ход преработката на законодателството в областта на фармацевтиката, искахме да говорим за обучение на пациентите за лекарствените продукти и леченията, но, за съжаление, имаше известно объркване между информация и реклама.

Днес не трябва да се позволява информацията да служи за прикриване на реклама и всъщност акцентът в тези доклади вече не е върху правото на дружествата да разпространяват информация, а върху правото на пациентите на достъп до нея. Следователно логиката е напълно различна и именно поради тази причина пациентите са приоритетът. Освен това казваме „не“ на нежеланата информация – стъпка, която ще намали каналите за разпространение, а оттам и рисковете от реклама.

Самите пациенти ще търсят информацията, която им е необходима, която няма да им се натрапва чрез радио, телевизия, вестници или списания. Именно това я отличава от рекламата. Ето защо определена информация ще трябва да бъде подлагана на предварителен контрол. Такъв предварителен контрол трябва да бъде извършван от национални органи и трябва да даде възможност за създаването на специализирани, обективни уебсайтове и използването на конкретни печатни материали, както разясни членът на Комисията Дали.

Следователно са налице всички условия за гарантирането на информация с добро качество, обективна информация, информация, която беше отдавна очаквана от пациентите. Именно поради тази причина Съветът обезателно трябва да изпълни задълженията си и да я приеме, защото не можем да позволим каква да е информация да се публикува по уебсайтовете. Чакахме 10 години: 10 години, през които Съветът трябваше да вземе своето решение.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-жо председател, г-н Fjellner също заслужава благодарности за доклада, защото отдавна се нуждаехме от предложение за това на пациентите да бъде предоставяна повече и по-добра информация относно лекарствените продукти, отпускани само с лекарство предписание, които им се предписват и се използват от тях. Качествената информация е много важна и спомага за подобрени условия за здравеопазване. Когато пациентите разполагат с достатъчна информация, има по-голяма вероятност да се придържат към необходимото лечение и по-добре да разбират решенията, свързани с тяхното лечение.

Трябва не само да хармонизираме европейските регламенти. Трябва също така да гарантираме подобряване на общественото здраве чрез предоставянето на правилна информация. Фармацевтичните дружества също играят важна роля за това. Трябва обаче да гарантираме и че няма прекомерно потребление на лекарствени продукти вследствие на търговска реклама.

Понастоящем в държавите-членки на Европейския съюз има множество проблеми с предоставянето на информация относно лекарствените продукти. В някои държави-членки пациентите трудно получават достъп дори до най-основната информация за лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Това създава сериозни неравенства в здравеопазването в ЕС. Освен информацията, налична в интернет, трябва да предоставяме и насоки чрез традиционните канали. Нашата цел обаче не е да гарантираме, че фармацевтичните дружества имат правото да предоставят информация, а да осигурим на пациентите възможността да получават информация. Трябва да направим разграничение между информация и реклама. Считам, че комуникацията между пациенти и лекари е също много важна, тъй като за пациента основният източник на информация трябва да бъде лекарят, който предписва лекарствения продукт. Останалите информационни канали следва да служат единствено като допълнение към тази информация.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-жо председател, сърдечно приветствам работата на докладчика по регламентите за подобряване на достъпността и качеството на информацията относно лекарствените средства за европейските пациенти. Като лекар мога да кажа, че информацията в листовките с упътвания в опаковката е надеждна и разбираема за лекарите. Сега тази информация трябва да се напише и по начин, който е разбираем за неспециалисти. Целта ни обаче е и да сложим край на подвеждащите реклами в интернет, които подтикват хората да купуват продукти, които не само не лекуват, но и може да са вредни за пациентите. Не е лесно обаче да бъде регулирано съдържание на уебсайтове в глобализирана цифрова среда. Искам да подчертая отново, че решението е да бъде приложено възможно най-скоро предложението за въвеждане на обозначения за надеждност за безопасни уебсайтове. Едва тогава ще бъде възможно да се гарантира надеждно съдържание, свързано с лекарствените продукти в интернет, независимо къде се намира централата на оператора на уебсайта. Такъв план беше включен и в доклада ми относно доверието на потребителите в цифровата среда.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, докладът, който обсъждаме, е изключително важен, тъй като ще даде възможност да бъде хармонизирано европейското законодателство в областта на достъпа до информация относно лекарствени продукти и преди всичко тъй като той ще гарантира, че пациентите ще получават повече информация относно лекарствените средства, отпускани по лекарско предписание.

Публикуването на такава информация на уебсайтове трябва да бъде прозрачно и независимо. За да се гарантира това, цялата информация трябва да бъде проучена от съответните национални или европейски органи, за да не се допусне тя да се превърне в скрита реклама на лекарствени продукти вероятно чрез действията на производителите.

В заключение, искам да призова същото внимание да бъде отделено и на информацията, съдържаща се в брошурите за лекарствените средства, отпускани по лекарско предписание. Във връзка с това искам да кажа, че предпочитам лекарите или фармацевтите да бъдат лицата, които да предоставят подробна информация на пациентите, за да се гарантира, че е налице необходимото цялостно разбиране за начина, по който се приема лекарственото средство.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, считаме, че регламентът е положителен, тъй като той се стреми да осигури хармонизирана законодателна рамка що се отнася до информацията относно лекарствени продукти, която е с непромоционален характер, която фармацевтичните дружества могат да предоставят на обществеността, без да се променя забраната за реклама.

В предложението се подчертава разликата между реклама и информация. Предоставянето на информация се основава на принципите на активното проучване. Лекарите трябва да продължат да бъдат основен източник на информация относно лекарствени продукти. Други източници, които се смятат за допълнителни и които включват списания и вестници, трябва да се запазят.

Основният акцент е правото на пациента на информация с активното участие на организации, които представляват гражданите, по-специално пациентите. Гласувахме в подкрепа на документа.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-жо председател, всички искаме пациентите да използват цялата съществуваща информация, до която имат достъп. Трябва да повишим осведомеността сред потребителите относно използването на информацията, която е налична към момента.

Подкрепям колегите, които казват, че не трябва да рекламираме продукти и искам да кажа на засегнатите дружества, че предоставянето на качествена информация на потребителите е най-добрата форма на реклама, защото ако даден продукт е ефективен за гражданите, това е ясно послание, че ще бъде използван, където е необходимо. Разбира се, трябва да има общопрактикуващи лекари, които да предоставят медицинска и научна информация на своите пациенти. Често това не се случва по възможно най-добрия начин.

В заключение искам да кажа, че трябва също така ясно да посочим как лекарствените средства се разпределят към гражданите от различни възрастови групи. В момента те се предписват, без да се направи преценка на случая в продължение на цяла година. Това е много опасно и трябва да извършваме много по-строга оценка за грижите, които се полагат за пациентите, като това трябва да се прави редовно. В противен случай ще имаме медицински проблеми.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Наистина е удоволствие да види човек толкова активно участие по такова важно досие и общото съгласие за доверието, което се оказва на основните принципи и концепции, въз основа на които предложението следва да продължи напред.

Както посочих по-рано, беше изключително важно да променим акцента на първоначалното предложение и да имаме предложение, ориентирано към пациента и основано на гледната точка на пациентите.

Следя разискването в Парламента много внимателно. Разговарях с много от вас, за да видя какво се обсъжда и считам, че разполагаме – както посочих в бележките си в началото – с много положителен документ, върху който сега следва да надграждаме, за да постигнем окончателно съгласие.

Искам да направя няколко кратки бележки относно казаното от вас. По отношение на предварителния контрол от страна на EMA, споменат от г-жа Correia, считам, че 120 дни са някак твърде дълъг период и всъщност ще предложим период от порядъка на 60 дни.

Интернет е предизвикателство, а контролирането на уебсайтове, съдържащи информация за пациенти, е от жизненоважно значение – но всички разбираме, че това е и трудно. Въпросите, поставени от г-н Buşoi и г-жа Grossetête, свързани със строгите правила по отношение на интернет, са много важни и именно в тази посока трябва да работим.

Основното място, което лекарите трябва да продължат да имат в отношението с пациентите, също е от огромно значение, както беше посочено от г-н Schnellhardt, и по един или друг начин и от г-н Pargneaux и г-жа Първанова.

Съгласен съм, че лекарите не трябва да бъдат превръщани в инструмент от фармацевтичната промишленост, но, от друга страна, лекарят следва да бъде добър посредник, чрез която да се разпространява информация. В този случай трябва да гарантираме, че информацията в ръцете на лекарите, както посочи г-жа Rosbach, също е обективна.

Последният въпрос, който искам да засегна, е свързан с порталът с изчерпателна информация относно заболявания, споменат от г-жа Weisgerber. Трябва да кажа, че в случая с лекарствените средства това вече е включено в законодателството в областта на фармакологичната бдителност, което предлагаме. В случая на заболяванията е малко по-трудно. Вече разполагаме с портал за редки заболявания, но по отношение на целия спектър от заболявания вече сме започнали и се опитваме да работим за решаване на този проблем. Той обаче се оказва доста сложен и, както разбирате, представлява доста трудоемка задача.

И така, искам да ви благодаря за работата по това досие. Искам отново да благодаря на докладчика и на съдокладчиците за работата им и изразявам надеждата си, както вече казах, че най-сетне ще разполагаме с документ, който да можем да разработим допълнително.

Позиция на Комисията относно измененията, внесени от Парламента:

(COM(2008)0663 – C6-0156/2008 – 2008/0256(COD))

Изменения:

Директно приемливи: 1, 3, 4, 10, 11, 12, 22, 26, 35, 39, 40, 42, 56, 60, 63, 64, 65, 67 и 69

Приемливи по принцип: 9, 13, 14, 16, 19, 20, 21, 23, 27, 32, 34, 36, 37, 41, 46, 48, 50, 52, 58, 62, 66, 72, 74, 75, 76, 77 и 78.

Приемливи, при условие че бъдат преформулирани: 5, 6, 7, 8, 15, 24, 25, 28, 33, 44, 49, 53, 59 и 70.

Частично приемливи: 2, 29, 31, 43, 54, 55, 61 и 79.

Неприемливи: 17, 18, 30, 38, 45, 47, 51, 57, 68, 71 и 73

(COM(2008)0662 – C6-0517/2008 – 2008/0255(COD))

Изменения:

Приемливи: 2 и 7

Приемливи по принцип: 6

Приемливи, при условие че бъдат преформулирани: 1

Частично приемливи: 9, 10 и 12

Неприемливи: 3, 4, 5, 8 и 11

  Christofer Fjellner, докладчик. – (SV) Г-жо председател, със задоволство отбелязвам, че Комисията още в началото посочи факта, че положението с достъпа до информация относно лекарствени продукти в момента е много различно в различните държави в Европа, защото много упорито се опитвахме да гарантираме, че всички ще имат добър достъп и да хармонизираме този достъп. В същото време имах едно лично изискване и то беше, че информацията не може да бъде по-лоша или по-оскъдна в никоя определена държава. Известно ми е, че в това отношение много хора изразиха загриженост в някои страни, включително Швеция, където отдавна имаме система, наречена Fass. Обръщам се директно към тези хора и заявявам, че начинът, по който гласува Парламентът, означава не само, че е възможно да бъде запазена Fass, но е възможно също така други страни да въведат сходни системи.

Разбира се, в други отношения правилата в Европа понастоящем са доста странни в смисъл, че всеки може да каже каквото пожелае за лекарствени продукти, които се отпускат по лекарство предписание, освен тези, които произвеждат такива продукти; с други думи, онези, които следва да са запознати най-много с тях. Ето защо изразявам задоволството си, че постановихме, че те не само имат правото, но на практика са длъжни да разпространяват определена основна информация. Те също трябва да допринасят, защото в крайна сметка те са хората, които разполагат с голяма част от информацията.

На г-н члена на Комисията искам просто да кажа, че съм изключително удовлетворен да видя, че Вие и аз изглежда сме съгласни по всички въпроси, които считам за основни в тази област. Считам, че Комисията и Парламентът сега са в съгласие. Това поставя Съвета под значителен натиск да се заеме с въпроса конструктивно и да работи върху него. Честно казано, дори що се отнася до въпросите в това предложение, по които Комисията заяви, че има възражения, считам, че основното, което искаме да постигнем, е доста сходно, например по отношение на печатните материали и възможността да се окаже помощ на държавите, които имат конституционни проблеми, включително Швеция, да ги решат в предложението.

В заключение, искам да се обърна към членовете на Парламента, които не считат, че следва да въвеждаме изключение за лекари и за информацията, предоставяна от лекари. Аз лично смятам, че лекар, който види клинично изпитване, публикувано от някое дружество, следва да има право да го предостави на пациента, ако лекарят счита, че информацията има отношение към случая, или че лекар, който установи, че листовката с упътване в опаковката е на език, различен от официалния в съответната държава-членка, следва да има право да разпечата тази информация и да я предостави на пациента. В този случай обаче трябва да гласуваме за това лекарят лично да може да вземе решение, а не за това тази директива да указва какво лекарите трябва да предоставят на пациентите. Отговорността винаги е на лекарите и не следва да я регулираме тук.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 24 ноември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  John Attard-Montalto (S&D), в писмена форма. – (EN) Информацията, свързана с потребителски продукти, придоби основно значение. Информацията относно лекарствени продукти е особено чувствителна. Важна разлика която следва да се прави, е тази между информация и реклама. В хода на обсъждането на доклада Европейският парламент предвиди гаранции по отношение на лекарствените продукти. Пример за това е, че печатните материали трябва да бъдат предавани в Европейската агенция по лекарствата (EMA) 90 дни предварително за извършването на анализи, преди да бъдат предоставяни на потребителите. Важен елемент, който не е споменат, е информацията относно цените. В хода на изготвянето на това законодателство подчертах високите цени на лекарствените продукти в Малта в сравнение със същите лекарствени продукти в други страни от Европейския съюз. Разликата не е минимална, а невероятна. Цената на някои лекарства в Малта е двойна или дори по-висока от тази в Европа. Когато представих въпроси в Комисията по тази тема, оттам винаги отговаряха, че това е грижа на националното правителство. Изразявам твърдото си убеждение, че EMA следва да действа не само като защита на потребителите що се отнася до информацията относно лекарствата, но когато от потребителите се иска да платят скандални цени за лекарства, а националните правителства са неспособни да решат проблема, EMA следва да може да се занимае с този въпрос.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. – (EN) Приветствам разпоредбите в доклада относно информацията относно лекарствени продукти, които подчертават правото на потребителите да бъдат информирани. Във връзка с това искам да насоча вниманието ви към публични онлайн консултации, стартирани от Европейската комисия във връзка с предстоящите изменения на Директивата за тютюневите изделия. Инициативата несъмнено заслужава поздравления и аз я подкрепям.

Искам обаче да знам позицията на Парламента и на Съвета, защото предвид факта, че съм запознат с предложенията, считам някои от тях за крайни, необосновани и до известна степен съм дори изненадан, че са включени в обсъждането. Имам предвид някои от предложените възможности, като например въвеждането на опростена единна опаковка без отличителни знаци, забрана за показване на продавани продукти и забрана за използване на добавки при производството на тютюневи изделия.

Считам, че при изготвянето на нови регламенти следва да отчитаме реалностите. Трябва да се подхожда внимателно към крайните забрани и ограничителните регулаторни мерки за тютюна. Това е нарастващ проблем и не ми се иска този сигнал да бъде подминат без обсъждане. Комисията предлага, но онова, което ни предлага не винаги е най-доброто за всички държави-членки. Задължително трябва да се проведе разискване по темата!

  Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма. – (ET) Приветствам факта, че в резултат на това предложение акцентът на директивата и регламента беше преместен от производителите на лекарствени средства към пациентите. Изключително важно е да се повиши осведомеността на пациентите за лекарствените средства, отпускани по лекарско предписание, за да се предотврати свръхпотребление на лекарствени продукти, което е в резултат на търговски съображения. За съжаление, в много държави-членки се е превърнало в норма фармацевтичните дружества да провеждат силна лобистка кампания, предлагайки множество облаги, които определено повлияват на решенията на лекарите. Безспорно търговските интереси не винаги съвпадат с интересите на пациентите и тъкмо поради това са необходими изменения на Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004 с цел да бъде създадена ясна рамка за начина на предоставяне на информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Една ясна рамка би спомогнала да се насърчи разумната употреба на лекарствени продукти и би била в интерес на пациентите. Определено следва да има ясно разграничение между реклама и информация, въпреки че рекламата за широката общественост на лекарства, отпускани по лекарско предписание, ще продължи да бъде забранена съгласно съответните предложения.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Комисията по околна среда подобри значително предложението на Комисията, което в своята първоначална форма не би възпрепятствало всички форми на реклама за широката общественост на лекарства, отпускани по лекарско предписание. Лекарствата, отпускани по лекарско предписание, не са обикновени потребителски стоки. Те следва да бъдат предлагани от клинични специалисти, а не да се продават като автомобили или козметика. Поради тази причина приветствам запазването на забраната за реклами на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, по телевизия, радио и в печатните средства за масова информация. Здравните специалисти остават най-достоверен източник на информация за лекарствени продукти. Ето защо не мога да подкрепя изменението на докладчика, което би разрешило на здравните специалисти да разпространяват допълнителни, неодобрени материали от фармацевтичните предприятия директно сред пациентите. Това би представлявало ясна възможност за реклама, което искаме да избегнем и което би било несъвместимо с позицията ни срещу рекламата, насочена пряко към пациенти. Това е изключително погрешно, защото в очите на пациента материалите, предоставяни директно от фармацевтичното дружество, биха имали авторитет, поради факта, че се разпространяват от лекар. Като цяло докладът представлява подобрение за пациентите в сравнение с предложението на Комисията, и следва да не подкопаваме тези подобрения, позволявайки на фармацевтичните предприятия да рекламират директно на пациентите в лекарския кабинет.

18. Ограничения за използването на някои опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Jill Evans, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно ограничения за използването на някои опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (преработка) (COM(2008)0809 – C6-0471/2008 – 2008/0240(COD)) (A7-0196/2010).

  Jill Evans, докладчик. – (EN) Г-жо председател, на първо място, бих искала да благодаря на всички мои колеги, които направиха възможно споразумението на първо четене – в частност, разбира се, всички докладчици в сянка, Комисията, както и испанското и белгийското председателство, както и комисията по околна среда и служителите и сътрудниците на групата. Успяхме да постигнем споразумение след много трудна, но конструктивна работа, включително някои много трудни компромиси.

За да поставим разискването в контекст, всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване в Европейския съюз се изчисляват на 9 млн. тона, като най-големият дял представляват големите битови уреди и информационно и далекосъобщително оборудване. Тъй като пазарът продължава да расте, това се превръща в най-бързо разрастващия се поток отпадъци в Европейския съюз, който се очаква да достигне огромното количество от 12,3 млн. тона до 2020 г. Това представлява много сложен поток отпадъци, който включва няколко опасни вещества.

Йерархията на отпадъците превръща предотвратяването на отпадъци в основен приоритет, което означава заместване на опасните вещества в продуктите, които не позволяват рециклиране или представляват риск за здравето и околната среда, когато отпадъците биват третирани. Според Комисията настоящата директива за ограничението на опасните вещества е довела до намаляване в размер на 100 000 тона на някои тежки метали и две групи бромирани забавители на пламъка в потока на отпадъците и евентуално в околната среда. Директивата за ограничението на опасните вещества създаде световен стандарт, но има нужда от повече яснота и затова имаме голяма отговорност с този преработен текст, за да се гарантира приемането на един по-ясен и амбициозен закон.

Смятам, че подобрихме настоящата директива по редица начини. Тя вече разполага с ясна методология, с критерии за вземане на решение за нови ограничения, в допълнение към и независими от системата за регистриране, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали (REACH). Обхватът беше разширен и вече включва всяко електрическо и електронно оборудване в рамките на осем години, освен ако не е изрично изключено. Ще бъде направен преглед на допълнителни изключвания в рамките на три години, заедно с проверка на три фталати и един бромиран забавител на пламъка, определени като приоритетни. Могат да се предоставят ограничения във времето въз основа на ясни критерии и срокове за кандидатстване. Наноматериалите ще бъдат специално разгледани при бъдещите прегледи на ограниченията.

Като се имат предвид амбициите ми за доклада, колегите няма да се изненадат, че не съм напълно удовлетворена от крайния резултат. Директивата за ограничението на опасните вещества беше създадена с цел да се обърне внимание на специфичните проблеми на конкретен поток на отпадъци и аз смятам, че пропуснахме една възможност да постигнем значителен напредък чрез добавяне на по-нататъшни ограничения. Ние обаче запазихме идентичността й и укрепихме предложението на Комисията по редица начини.

Относно таблиците на съответствие, групата ми подкрепя идеята те да станат задължителни за държавите-членки, но това представлява хоризонтален въпрос, който засяга цялото европейско законодателство и не може да бъде разрешено с едно единствено досие. С цел да се намери решение в изменение 105 предложих да приемем декларация, с която Комисията се призовава да докладва за настоящата практика на държавите-членки при предоставянето на таблици на съответствие и как това засяга работата на Комисията, вместо да се настоява за задължителни таблици на съответствие. Това ще ни предостави една много по-ясна картина за бъдещото разискване.

В обобщение, успяхме да укрепим едно доста неясно и неамбициозно предложение в рамките на директивата за ограничението на опасните вещества, което ще предостави едно по-високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда сега и в близко бъдеще.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, г-н Поточник, членът на Комисията, който отговаря за това досие, е тук с мен, но за съжаление той не може да се изкаже заради проблем с гърлото му. Знам, че той работи по въпроса от доста дълго време и затова ще се опитам да се изкажа вместо него.

Ние сме на прага на подписване на споразумение на първо четене на директивата за ограничението на опасните вещества в електрическото и електронното оборудване – споразумението RoHS. Нямаше да успеем да постигнем това, ако не беше усилената работа на Европейския парламент по това важно досие. Бих искала да поздравя и благодаря на докладчика, Jillian Evans, както и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, за отличната работа по това предложение.

Директивата за ограничение на опасните вещества е успешна част от законодателството след приемането й през 2003 г. Тя предотврати хиляди тонове забранени вещества да бъдат изхвърлени и евентуално освободени в околната среда. Това доведе до важни промени в дизайна на електронните продукти в Европейския съюз и в цял свят. Други държави, включително основните търговски партньори на Европейския съюз, последваха примера на Европейския съюз и въведоха подобно законодателство.

Използваме огромни и все по-големи количества електронно оборудване, което съдържа много метални суровини. Един компютър например съдържа над 60 суровини. Всеки гражданин на Европейския съюз средно произвежда по 25 кг електронни отпадъци всяка година. Този закон ще гарантира, че електронните продукти не съдържат много опасни вещества и ще позволи по-лесното рециклиране на този голям поток на отпадъци. Ето защо законът спомага и за постигане на по-голяма ефективност на ресурсите в Европейския съюз в съответствие със стратегията „Европа 2020“.

Промишлеността и държавите-членки обаче изтъкнаха риска от неадекватно и неефективно изпълнение и прилагане на директивата. Запазването на сегашното положение е недостатъчно не само от гледна точка на опазването на околната среда, но и по отношение на създаване на равни условия в рамките на Европейския съюз. Ето защо е важно законът да бъде изяснен и опростен. Ключов елемент за Комисията е да се гарантира съответствие с REACH, но реалните ползи за околната среда могат да възникнат, едва когато законът е правилно изпълнен и приложен на национално равнище. Надявам се, че въвеждането на общи определения и инструменти за оценка на новата законодателна рамка за предлагането на продуктите на пазара в рамките на този закон значително ще подобри това.

Освен това екологичната амбиция на директивата е подобрена чрез разширяването на обхвата на продуктите, от една страна, с две нови категории – медицински устройства и инструменти за наблюдение и контрол – а след осем години към всички електронни продукти. По-нататъшното разширяване на обхвата на закона още повече ще увеличи ползите за околната среда, но икономическите оператори, разбира се, трябва да разполагат с достатъчно време за приспособяване и всички промени в обхвата трябва да се основават на солидна информация. Ето защо Комисията ще преразгледа промените в обхвата по отношение на настоящото законодателство, на които все още не са извършени оценки на въздействието. Затова Комисията би искала да изясни въпроса, като излезе с две изявления.

Първо, по отношение на обхвата, според тълкуването на Комисията от член 2, параграф 1, точка а следва, че по време на преходния период от осем години държавите-членки са задължени да позволят електрическо и електронно оборудване, което е извън обхвата на Директива 2002/95/ЕО, но което попада в обхвата на новата директива, да продължи да се предлага на техния пазар.

Второ, по отношение на преразглеждането съгласно член 19 Комисията възнамерява да предприеме, не по-късно от три години след влизането в сила на директивата, оценка на въздействието с акцент върху промените в обхвата. В резултат на преразглеждането Комисията може да направи законодателно предложение в съответствие с правото си на законодателна инициатива в Договорите.

Също така бихме искали да направим следните декларации по отношение на наноматериалите. Отбелязваме, че работата за общо определение по отношение на наноматериалите все още продължава в рамките на Комисията. Възнамеряваме да приемем препоръка за едно такова определение за всички законодателни сектори в близко бъдеще. Комисията счита, че разпоредбата за ограничение на опасните вещества обхваща различни форми, включително наноформи на веществата, които са забранени в момента, както и тези, които в бъдеще ще бъдат предмет на приоритетно разглеждане в рамките на директивата за ограничение на опасните вещества.

И накрая, Комисията също така изразява съжаление за липсата на подкрепа за разпоредбата, включително в предложението на Комисията, с което създаването на таблици на съответствие става задължително. Комисията прие заместването на задължителната разпоредба със съображение, с което се насърчават държавите-членки да следват тази практика с цел улесняване на споразумението на първо четене, но заяви, че това не трябва да се разглежда като прецедент. Ние ще продължим да работим със съзаконодателите в опит да се намери хоризонтално решение на този хоризонтален институционален проблем.

Комисията може да приеме компромисния пакет с цел да се постигне споразумение по отношение на директивата на първо четене. Бих искала да насърча Парламента да възприеме същата позиция.

  Bogusław Sonik , от името на групата PPE. – (PL) Г-жо председател, за начало, бих искал да изкажа искрената си благодарност към докладчика, г-жа Evans, за отличната й работа при изготвянето на доклада. Без нейната ангажираност и решимост постигането на компромис между политическите групи и институциите на първо чете нямаше да бъде възможно. Директивата за ограничение на опасните вещества принадлежи към онези законодателни актове, които поставят околната среда и устойчивото развитие при правни условия с непрекъснатото движение на стоки. Нейните усилия в областта на опазването на околната среда до момента доведоха до изключително поставяне на ограничения на тежките метали в потока на отпадъците от електрическо и електронно оборудване и появата на технологични иновации.

Нашият приоритет по време на работата върху прегледа на директивата за ограничение на опасните вещества беше повишаване на стандартите на безопасност за електрическите уреди и електронните устройства на пазара в Европейския съюз. Новите правила ще изискват от всички производители на електрическо и електронно оборудване да използват вещества, които са били тествани и които са безопасни за здравето и за околната среда. Откритият обхват на директивата ще има положителен ефект върху хармонизирането на вътрешния общ пазар и движението на стоки и ще предостави правна сигурност на европейските предприемачи.

Смятам, че договореният компромис е добър, како е и полезен от гледна точка на опазването на околната среда и премахването на токсичните вещества от оборудването и отпадъчните продукти. От друга страна, изменената директива за ограничение на опасните вещества предоставя на промишлеността и предприемачите необходимия срок, в който да бъдат въведени промените и да се направят необходимите корекции. Предложената методология за определяне на веществата, предназначени за приоритетно разглеждане, се основава на REACH, като също така носи правна съгласуваност и последователност на законодателството на Европейския съюз.

  Jo Leinen, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, надявам се членът на Комисията да си върне гласа, защото се нуждаем от него на конференцията за климата в Канкун. Бях доста изненадан, че г-жа Даманаки взе думата по отношение на преразглеждането на директивата за опасните вещества, след като се изказа и за преработения текст относно риболова; благодаря Ви, че се притекохте на помощ.

Парламентът не получи всичко, което искаше. Приложение 3 отпадна, за което съжаляваме. Ние обаче ще продължим да следим тези вещества и когато текстът бъде преразгледан след три години ще трябва да дойдете отново в Парламента с оценките на въздействието и да представите доказателства за съществуващите проблеми за всяко отделно вещество. Разполагаме и с голям брой изключения, така че текстът прилича на швейцарско сирене. Също така трябва да проверим съществуващите пропуски и недостатъци по отношение на човешкото здраве и околната среда. Ще кажа само, че слънчевите панели представляваха силно противоречив въпрос. Искаме да не допускаме кадмий в околната среда, но тези панели изпускат 100 000 тона кадмий в околната среда. Това е въпрос, който трябва да следим внимателно.

Доволен съм, че Комисията е направила някои отстъпки по отношение на четирите си изявления, така че за момента ще се задоволим с постигнатия през 2010 г. напредък и ще се срещнем за преразглеждане отново след три години. Разбира се, също така бих искал да благодаря на докладчиците и докладчиците в сянка.

  Holger Krahmer, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, с настоящата директива разполагаме с изненадващо бързо изготвено законодателство. Много съм изненадан, че вече постигнахме компромис, който аз и моята група – и аз изрично подчертавам това – считаме за приемлив.

В края на краищата, този законодателен акт премина трудно през Парламента. Ние разширихме обхвата му, само за да го ограничим отново веднага. Ние съвсем безразборно се опитахме да обявим някои вещества за особено опасни; може би трябва да си зададем въпрос дали този законодателен акт е подходящият форум за едно такова разискване. Лично аз не смятам, че е добра идея да се включат поливинилхлорид (PVC) и наноматериали в директива за „опасните вещества“. Ето защо смятам, че е разумно, че в компромисния текст това вече не е така.

Предишният оратор вече каза това току-що, но е наистина забележително, че разглеждаме всеки грам опасно вещество толкова внимателно и след това понякога сме много ирационални в разискванията. Очевидно в Европа има промишлености, които разграничаваме по политически причини. Такъв изглежда е случаят с предприятията в сектора на възобновяемите енергийни източници. Фактът, че незабавно ги освобождаваме от обхвата на законодателството, като заявяваме, че трябва да се примирим със замърсяването на околната среда в името на опазването на климата и целите ни в областта на възобновяемите енергийни източници, е неразбираем. Това няма смисъл.

Надявам се само да не направим същото и в случая с електронните отпадъци – за което ще се вземе решение скоро – защото това би било още по-изумително.

  Julie Girling, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, бих искала да също да изкажа благодарност на докладчика и нейния екип. След много дълги преговори вече разполагаме със споразумение, което моята група може да подкрепи.

Бих искала обаче да използвам възможността да се спра на няколко област. Преработеният текст имаше за цел да подобри положението. По дефиниция смятам, че именно това е целта на преработения текст. Той имаше за цел да опрости изискванията и исканията към производителите. Ако погледнем резултата, на мен ми се струва, че представлява една стъпка напред и две назад. Приветствам премахването на Приложение III, което практически създаде „черен списък“ с голям брой вещества, но съжалявам, че не беше постигнато споразумение относно наличността като критерий. Това разискване отне много време.

На второ място, текстът имаше за цел създаване на правна сигурност. Тук не мога да не спомена отварянето на обхвата. От самото начало застъпих тезата, че това ще създаде несигурност и просто ще доведе до нови искания за освобождаване и изключване. Струва ми се, че най-малкото изискахме цялостна оценка на въздействието от Комисията преди да дадем съгласието си. Не съм си променила мнението, но приемам, че загубих спора. Проверките и балансите, които в момента се включват в разпоредбите, според мен ще доведат до редица предизвикателства и аз приветствам ангажимента на Комисията да разгледа въпроса след включването им. Според мен обаче щеше да е добре, ако това беше свършено предварително. Чудя се как това отваряне на обхвата действително спомогна за правна сигурност и яснота.

В заключение бих искала да спомена и реалната опасност от свръхрегулация. При гласуването на преработения текст на директивата за ограничение на опасните вещества ние практически продължаваме двойното следене на регулация и одобрение от страна на Европейския съюз за химическите – опасни – вещества. Разполагаме с действащи разпоредби на REACH и, както наскоро чухме в комисията, тяхното изпълнение се развива задоволително. В даден момент скоро ще трябва да действаме решително и да позволим на режима REACH да застане начело, както беше предвидено. Очаквам с нетърпение Комисията да вземе въпроса под внимание.

  Sabine Wils, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, бих искала да започна като изразя благодарността си към докладчика, който свърши добра работа и спаси каквото можа в условията на голяма съпротива от страна на Съвета и мнозинството в Парламента. Голям успех за новия вариант на текста е отвореният обхват. Този подход е за пример и аз съм доволна, че успяхме да постигнем съгласие по отношение на него. Погледнато от отрицателна страна е фактът, че списъкът със шест вещества, които вече бяха забранени, не беше разширен да включва вещества като хлорирани и бромирани забавители на пламъка, фталати и PVC. Въпреки че са налице достатъчно доказателства за риска за здравето, който тези вещества представляват, те няма да бъдат забранени през 2011 г., когато новият вариант влезе в сила.

Някои водещи производители на електроника вече доброволно предлагат продукти като мобилни телефони, телевизори и лаптопи, които не съдържат тези замърсители, на пазара в продължение на години и без значително увеличение на разходите. Пропуснахме голяма възможност да направим нарастващата електрическа и електронна промишленост по-екологично съобразна.

Водещите производители ни показват пътя. Вместо да подкрепим производителите с добри инициативи обаче, Европейският съюз изостава. В резултат на това ще бъдат засегнати бедните. В края на краищата, при тях изхвърляме милиони тонове електрически и електронни отпадъци всяка година. Бедните не могат да си позволят да плащат на лобисти в Европейския съюз.

  Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, ние се противопоставихме на предложението за директива в комисията, защото докладчикът беше променил коренно предложението на Комисията по един ограничителен начин чрез разширяване на обхвата му; предложение за постепенното премахване на още 33 вещества в Приложение III, включително бромирани и хлорирани забавители на пламъка, както и PVC и добавките му; ограничаване на обхвата за изключенията и времето, необходимо за коригиране; както и въвеждане на ограничителни разпоредби за наноматериалите.

Ако Парламентът беше гласувал в подкрепа на решението, което не е подкрепено от достатъчно научни доказателства, това би причинило големи щети за икономиката с големи последици за безработицата.

За щастие, благодарение на поредица тристранни срещи, в които участвах като докладчик в сянка, беше постигнат един особено задоволителен компромис, като беше поет ангажимент за извършване на преглед и евентуален преглед в рамките на три години.

Друг сложен въпрос беше подробното определение на наноматериалите, което беше спряно в очакване на предложение от страна на Комисията. Текстът, договорен по време на тристранните срещи, може да бъде подкрепен и приет.

  Anja Weisgerber (PPE). – (DE) Г-жо председател, искаме да изкажем сърдечни благодарности към докладчика. Директивата за електрическото и електронно оборудване е изключително спорна. Имаше големи различия в мненията по отношение на различни аспекти. Ето защо съм доволна, че беше постигнато споразумение, което считам за добър резултат от тристранните преговори.

По-специално бих искала да се спра на два въпроса. Единият от тях е въпросът за обхвата. Какво оборудване трябва в действителност да попадне в обхвата на директивата? Има едно нещо, което не трябва да забравяме: първоначално тя трябваше да обхваща битовите уреди – с други думи, бялата техника. Отвореният обхват вече включва много нови продуктови групи, които вече обхващат технологии за възобновяеми енергийни източници. Трябва да отбележа, че директивата в действителност имаше съвсем различна цел. Разбира се, трябва да се приложат по-строги и по-високи стандарти на защита в случая с битовите уреди, отколкото в случая с технологии, като тези, които се демонтират, рециклират и т.н. от специализиран персонал.

Ето защо аз, от своя страна, подкрепих изключването на възобновяемите енергийни източници. Не бях застъпник на разширяването на обхвата, но впоследствие видях, че мнозинството клони в тази посока. Смятам, че включването на възобновяемите енергийни източници в директивата щеше да има обратен ефект. Това щеше да доведе до по-неблагоприятно положение по отношение на конкуренцията и затова смятам, че това е правилното решение.

Искам да кажа нещо и за Приложение III: щях да имам опасения относно включването на още 37 вещества като приоритетни вещества, при условие че няма реална обосновка по отношение на здравето за бъдещата им забрана. Смятам, че това би представлявало мярка, свидетелстваща за паника, и затова смятам, че взетото решение е правилно и съм доволна и от този аспект на резултата.

  Kathleen Van Brempt (S&D). – (NL) Г-жо председател, позволете ми да започна като поздравя докладчика. Г-жа Evans има забележителна решителност, благодарение на която днес можем да постигнем компромис, който групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (групата S&D) може да подкрепи. Казвам „може да подкрепи“, защото в този важен законодателен акт бяха направени редица съществени подобрения. Последните се отнасят до разширяването на отворените области на приложение, въпреки че бихме предпочели да бъдат въведени по-бързо. Друг резултат от подобренията е, че все още разполагаме с отделна, независима директива – независима от REACH – очевидно с необходимата координацията между двете. Трето, и за мен това е изключително важно, благодарение на тези подобрения разполагаме с добра методология, която Парламентът трудно договори, която ще гарантира, че веществата отново ще бъдат разгледани, за да видим какви могат да бъдат възможните последици от тях. Освен това има редица вещества (HBCDD) – които трябва да погледна в моя документ – един от най-често използваните и най-спорните бромирани забавители на пламъка и три важни фталата – този въпрос трябва да бъде разгледан приоритетно. Разбира се, предприемат се действия и по отношение на наноматериалите. Бихме искали да отидем много по-далеч, но сме доволни, че все пак Комисията ще излезе с изявление. Това е много важно. Бихме ли искали да отидем по-далеч? Да, разбира се, не сме доволни от някои аспекти. Очевидно групата ни би искала някои допълнителни вещества да бъдат забранени, прегледът да се проведе по-бързо и да има по-малко изключения. По отношение на последното, наистина трябва да се върна към въпроса за слънчевите панели. Групата S&D беше единствената, която до край се противопостави на идеята слънчевите панели да не попадат в обхвата на текста. Около въпроса се формира специално лоби и то напълно неоправдано, ако ме питате, защото това ще позволи на кадмия – вещество, което е забранено от 2003 г. – да остане в обръщение още поне десет години. Намирам това за много жалко, особено за един сектор, който несъмнено трябва да поеме водеща роля в това отношение. Въпреки това групата S&D ще се радва да подкрепи този компромис. Надявам се само, че групата EFD не разполага с грешното досие, защото не видях да вземат голямо участие в тристранните срещи.

  Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, преработеният вариант на директивата би трябвало да подобри защитата както на потребителите, така и на околната среда. Смятам, че постигнахме това, защото създадохме реалистична рамка, която се основава на действителните рискове за потребителите и околната среда и която предлага на предприятията правна сигурност за инвестиции и иновации. Това е много важно за малките и средни предприятия, които провеждат изследвания в определени области. Хубаво е да се знае, че успяхме да постигнем съгласие относно отговарящи на риска насоки, свързани с този важен въпрос, и в това отношение бих искал също така да благодаря на докладчика и на докладчиците в сянка.

Чухме как няколко оратори изразиха съжаление, че панелите бяха оттеглени. Госпожи и господа, тук не става въпрос за кадмий, а за кадмиев телурид. Разглежданите тук въпроси са иновациите и инвестициите. В действителност трябва да разгледаме тези въпроси поотделно. Въпросните устройства не са електрически уреди, а оборудване за производство на електричество. Това е много важно разграничение. Не можем да възприемем общ подход и да кажем „всички тези вещества са отровни“. В крайна сметка собственото ми тяло съдържа определено количество сяра. Не, сярата не е нещо, което с готовност бих избрал да поема. Нещата обаче са доста различни, когато става въпрос за химически съединения. Ето защо съм доволен, че най-накрая успяхме да поставим въпроса за PVC зад нас. Предприятията, които произвеждат PVC, са направили множество изследвания през последните няколко години. Достатъчно е човек да разгледа последните разработки, за да осъзнае какво се случва по света. Не трябва отново да започваме обсъждане, което вече е на десет години.

Доволен съм от варианта, с който разполагаме. Сигурен съм, че той ще ни позволи да постигнем големи ползи за околната среда и за потребителите, както и да насърчим иновациите.

  Salvatore Tatarella (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, през последните години станахме свидетели на значителни опити от страна на общностните институции да се гарантира, че производството, употребата и унищожаването на електронни продукти защитава по-добре околната среда и човешкото здраве.

Директивата за ограничение на опасните вещества е ключов елемент от тази политика. Спазването на директивите със сигурност е предизвикателство и тежест за предприятията, но представлява и възможност. В действителност възможността за доставки на по-малко замърсяващи продукти е много важен отличителен фактор за предприятията ни в такава степен, че може да се счита за конкурентно предимство. Предприятията не трябва да считат регулациите и разпоредбите в директивата само като задължения, създадени да ги санкционират, а като възможности за подобряване на бизнес процесите и качеството на продуктите.

Все пак някои изключения бяха счетени за необходими – някои заради настоящата тежка икономическа криза, други, защото са предмет на друга конкретна директива. Такъв е случаят с наноматериалите, секторите на космонавтиката и безопасността, стационарните съоръжения, транспортните средства и самоходните машини, медицинските устройства, които се имплантират в човешкото тяло, фотоволтаичните панели и оборудването, предназначено за научноизследователски и развойни приложения.

В заключение бих искал да използвам възможността да изразя желанието си за по-голяма съгласуваност между директивата за ограничение на опасните вещества и регламента REACH, като се избегне всякакъв риск от объркване или припокриване, защото предприятията и операторите се нуждаят от ясни и определени правила.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, смятам, че основната цел на директивата трябва да бъде подкрепена. Комисията най-накрая пое задълженията си и значително подобри предложението на Комисията. Въпреки това има няколко въпроса, които все още трябва да бъдат обсъдени.

На първо място, не трябва да забравяме международното измерение във всичко, което правим. В крайна сметка, какъв е смисълът, ако Европейският съюз остане неопетнен, но вносът на опасни вещества все още е разрешен.

Второ, малките и средни предприятия трябва да бъдат в състояние да се справят с нашите регулации и преди всичко със свързаните с това бюрократични усилия.

Трето, предполагам, че започналият процес ще бъде по-скоро динамичен, отколкото статичен по своя характер, поради което този проблем ще трябва периодично да бъде разглеждан от Европейския парламент.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, въпреки че смятам, че това е само една малка крачка, то поне тя е в правилната посока. Внесеното изменение поне успява да обхване всички предвидени изключения. Смятам, че това ще предостави и някои полезни насоки на бизнес сектора.

Това, което е особено важно по отношение на тези насоки обаче, е, че потребителите трябва да бъдат информирани. Смятам, че в бъдеще все още ще бъде много важно потребителите да са наясно с потенциалните замърсители на околната среда, които могат да закупят при покупката на електроника или електрически уреди. Това е единственият начин да се гарантира, че правилните процедури ще бъдат последвани от следващата ни директива, а именно, по отношение на унищожаването на тези устройства.

За Комисията и държавите-членки е важно да предоставят тази информация сега, защото един преходен период от осем години е прекалено дълго време.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, в развитите индустриални държави, жизненият цикъл на електрическото и електронно оборудване намалява постоянно. Ето защо скоростта на подмяната на това оборудване се увеличава, като в резултат на това отпадъците от електрическо и електронно оборудване се превръщат в още по-голяма екологична тежест.

Това е вид отпадък, който е сложен и често съдържа опасни вещества, които все още не могат да бъдат унищожени по задоволителен начин. Ето защо е уместно да се разгледа възможността за замяна на тези вещества на етапа на производство на електрическото и електронно оборудване.

Според наличната информация постепенната ни цел по-специално трябва да бъде намирането на безвредни заместители на халогенните забавители на пламъка или на евтиния и широко използван поливинилхлорид (PVC). В случая с PVC по-специално обаче смятам, че ще бъде необходимо да се възприеме много внимателен подход за намиране на компромис между обективните изисквания на защитата на околната среда и интересите на производствения сектор.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, уважаеми членове на Парламента, бих искала отново да поздравя докладчика за усилената й работа, благодарение на която в Парламента изглежда се очаква споразумение. Това е много важно. Така вече разполагаме с набор от правила, определени от Парламента, благодарение на които държавите-членки могат да гарантират, че електронните продукти, които се предлагат на европейските пазари, не съдържат определени опасни вещества. Това предложение представляваше компромис, а всички знаем, че компромисите водят до компромиси. Това е очевидно, но също така е явно, че Парламентът, Комисията и всички заинтересовани страни показаха много добра воля. В резултат на това се получи нещо, което по-голямата част от нас можем да подкрепим.

Комисията има какво да каже по този въпрос. Искаше ни се компромисният текст и обхватът да бъдат по-ясни по отношение на задълженията на държавите-членки и икономическите оператори в рамките на осемгодишния преходен период. Изявленията на Комисията относно обхвата очертават начина, по който смятаме, че компромисният текст трябва се тълкува по отношение на обхвата. Ето защо бих искала да се гарантира, че тези изявления са включени в протокола на Парламента. Ние все пак се отнасяме много сериозно към задълженията си за извършване на оценка на въздействието на всички промени в обхвата в сравнение с предишната директива и ние ще започнем работа по това веднага щом преработената директива влезе в сила.

По отношение на прилагането смятаме, че разпоредбите за оценка на съответствието и маркировката ще са от съществено значение, защото те определят ясни задължения както за начина, по който икономическите оператори показват, че продуктите им са съвместими, така и за начина, по който държавите-членки би трябвало да направят проверка на съответствието.

Така че нашата работа не е приключила. Бих искала да благодаря на всички за участието и предложенията ви. Комисията ще ги вземе предвид.

  Jill Evans, докладчик. – (EN) Г-жо председател, първо, бих искала да благодаря на всички колеги за забележките им. На всеки, който слуша разискването, ще стане ясно какви бяха различията между групите и колко труден беше процесът понякога. Ние обаче разполагаме с подкрепата на всички групи и аз силно се надявам и вярвам, че това ще бъде отразено при гласуването в сряда.

Също така съм доволна да чуя, че Комисията се ангажира с директивата, понеже бъдещето на самата директива ще бъде изцяло в ръцете на Комисията, ако текстът се приеме в сряда. Няма да разполагаме с повече правомощия за вземане на решение и в бъдеще Комисията ще преразгледа обхвата и бъдещите ограничения. Затова бих искала да призова Комисията да даде приоритет на това становище за бъдещите ограничения, така че да можем допълнително да почистим този много важен поток на отпадъци, който все още създава толкова много проблеми за човешкото здраве и околната среда.

Както чухме някои колеги да казват тази вечер, превенцията е за предпочитане пред лечението и има много повече проблемни вещества от тези тежки метали и бромирани забавители на пламъка, които са ограничени съгласно директивата за ограничение на опасните вещества. Също така има много доказателства за необходимостта от бъдещи ограничения.

Разбира се, разискването се следеше с интерес от много хора, включително промишлеността и неправителствените организации. Смятам, че с този окончателен компромис не се отклонихме от първоначалните цели на директивата за ограничение на опасните вещества, както и че ще разполагаме с по-ефективен законодателен акт, ако Парламентът гласува „за“ в сряда.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 24 ноември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Според последни данни всяка година в Европейския съюз се продават 9,3 млн. тона електрическо и електронно оборудване, което се състои предимно от големи битови уреди и информационно и далекосъобщително оборудване. С разширяването на пазара и съкращаването на иновационните цикли оборудването се подменя по-често, като по този начин допринася за нарастването на количество отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Смята се, че този вид отпадъци ще достигне 12,3 млн. тона до 2020 г.

Директивата за ограничение на опасните вещества, приета през 2003 г., имаше за цел постепенно да премахне първата поредица от опасни вещества и даде възможност да намалява количеството вещества, които се изхвърлят и евентуално се освобождават в околната среда. Прегледът на директивата беше предприет с цел да се въведат по-строги регулации във връзка с ограничението на опасните вещества. Смятам, че компромисният пакет, който беше постигнат след продължителни преговори между Съвета и Парламента, представлява важна стъпка в посока на по-голяма яснота и опростяване на директивата. Един аспект от регламента, който е особено важен, е изключването от обхвата на директивата на тези вещества, които щяха да бъдат забранени без каквито и да било научни доказателства, което щеше да нанесе щети на голям брой предприятия, които развиват дейност на пазара.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Като се има предвид колко е важен прегледът на директивата, не трябва да се забравя, че основната й цел е да се въведат по-строги правила за ограничаване на употребата на опасни вещества. Е, смятам, че този компромисен пакет представлява значителен напредък към една по-голяма яснота и опростяване на директивата за ограничение на опасните вещества. От множеството аспекти, които трябва да се вземат предвид за целите на регламента, бих искала да обърна специално внимание на изключването от обхвата на директивата на тези вещества – като поливинилхлорид (PVC) и наноматериалите – чието производство щеше да бъде забранено. Не само щеше да бъде въведена забрана без каквито и да било обективни научни доказателства, но това би попречило и на технологичния напредък, свързан с производството на такива материали. Поради тази причина, в края на краищата, можем да сме доволни от договореното споразумение. От една страна, споразумението укрепва необходимостта от опазване на околната среда чрез забрана на вещества, които се считат за опасни след надеждни научни изпитания; от друга страна обаче, то не позволява на други материали, рисковете от които не са били доказани научно, да бъдат включени в „черен списък“ в ущърб на производителите и изследователите, но преди всичко в ущърб на потребителите.

  Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Възобновяемите енергийни източници имат за цел да спомогнат за опазването на околната среда. В пълно противоречие на тяхната цел е създаването на нови опасности за околната среда и за човешкото здраве. Директивата за ограничение на опасните вещества и Резолюцията на Съвета от 28 януари 1988 г. за програма за действие на Общността за борба със замърсяването на околната среда с кадмий са насочени основно срещу употребата на кадмий, защото Европа е регион, който е особено изложен на риск от тази натрупваща се канцерогенна отрова. Бих искал да изразя основната си опозиция срещу изменение №12. Това предложение изключва фотоволтаичните панели от обхвата на директивата за ограничение на опасните вещества. Изключването обаче за съжаление не подпомага слънчевите технологии. В действителност то узаконява производството на клетки въз основа на кадмиеви телуриди. Кадмиево-телуридните клетки позволяват на производителите да постигнат по-големи печалби, отколкото при силициевите клетки. Ето защо одобряването на предложението представлява подкрепа за производството на кадмиево-телуридни клетки за сметка на силициевите клетки, които разполагат с неограничено количество суровини и не съдържат токсични материали. Положението е още по-сериозно заради факта, че ако фотоволтаичните клетки са изключени от обхвата на директивата за ограничение на опасните вещества, то няма да бъде възможно решението да се преразгледа и преоцени за определен брой години. Изследванията в областта на нетоксичните фотоволтаични технологии ще се ускорят, само ако производителите на слънчеви панели трябва вече да спазват изискванията на директивата за ограничение на опасните вещества, както всички други.

  Richard Seeber (PPE), в писмена форма. – (DE) Преразглеждането на директивата за употреба на определени опасни вещества в електрическото и електронно оборудване представлява особено предизвикателство. Преработката обаче е спешно необходимо, за да се премахне несигурността по отношение на обхвата, липсата на яснота в правните разпоредби и определения, както и различията между държавите-членки и потенциалните процедурни припокривания с други правни актове на Европейския съюз, като например REACH. Първоначалното предложение на Комисията беше насочено прекалено много към големите предприятия. В настоящия вариант се обръща по-голямо внимание на икономическия капацитет на малките и средни предприятия. В крайна сметка въпросните малки и средни предприятия са гръбнакът на европейската конкурентоспособност. Процедурата за разрешаване на дерогация и съответните срокове за решение на Комисията също са ясно посочени. Поставеното изискване за преглед на директивата в рамките на следващите 10 години с цел да се адаптира към технологичния напредък също трябва да се подчертае. При извършването на този преглед, трябва да се обърне специално внимание на наличността и надеждността на алтернативните продукти, както и на социално-икономическото въздействие.

19. Искане за снемане на парламентарен имунитет: вж. протокола

20. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола

21. Едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост (член 150)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, аз искам да дам гласност на загрижеността си относно прекомерната политизация на присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство, която забелязвам напоследък.

Мисля, че не е справедливо да се смесват специфичните за реформата на съдебната система критерии с тези за присъединяване към Шенгенското пространство. Румъния е подготвена и отговаря на техническите условия, което в действителност трябва да бъде единственият критерий, въз основа на който да се извърши оценката.

Румъния не е и няма да бъде износител на престъпност. Не може да се приеме, че някои проблеми, които засягат конкретно имигрантски общности от румънски произход, следва да се отнасят за всички румънци. Ние сме наясно, че гласуването в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи следващата пролет ще бъде политическо. Въпреки това ние считаме, че това гласуване трябва да се основава на обективна и справедлива оценка, и в никакъв случай не на съображения с изборен подтекст.

  Maria Eleni Koppa (S&D). – (EL) Г-жо председател, новата стратегическа доктрина на НАТО, одобрена на срещата на най-високо равнище в Лисабон, открива нова ера в усилията на НАТО да отговори на новите предизвикателства. Важно е в това отношение да признаем уникалното партньорство между НАТО и Европейския съюз и необходимостта от по-съгласуван подход към всички аспекти на европейската сигурност. Във всеки случай сътрудничеството между двете организации трябва да се основава на прозрачност, допълване и уважение към независимостта на всяка от тях.

От жизненоважно значение е да действаме синергично и да избегнем припокривания, особено по отношение на политическите мисии, тъй като по този начин се разхищават човешки ресурси и енергия на държавите-членки на ЕС и на НАТО. Това е от решаващо значение, ако искаме да бъдем ефективни и да реализираме спестявания.

Начинът, по който е организирано институционалното сътрудничество между двете организации, и създаването на надежден механизъм за консултации, който бързо да определи начините и средствата за съвместно действие, са много важни въпроси. Искам да призова за задълбочено разискване по тази тема.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE) . – (RO) Г-жо председател, на 28 ноември в Република Молдова ще се проведат предсрочни парламентарни избори.

Мина доста повече от една година от управлението на Алианса за европейска интеграция и по отношение на реформирането на обществото и икономиката на Република Молдова е постигнат значителен напредък.

Алиансът за европейска интеграция показа също искрено желание да върви необратимо по пътя към Европа.

С оглед на тези усилия и напредък Европейският съюз подкрепи и продължава да подкрепя политически и финансово Република Молдова.

Искрено се надявам, че изборите в неделя веднъж завинаги ще потвърдят пътя на Молдова към пълна демокрация, принципите на правовата държава, ефективна пазарна икономика и в крайна сметка към европейското семейство, на което, надявам се, в близко бъдеще Република Молдова ще стане пълноправен член.

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, искам да се оплача от ужасното поведение на част от секретариата на Комитета на регионите във връзка с фотографска изложба, организирана от обречената на изгнание община Кирения, която понастоящем е окупирана от турски военни части в Кипър.

Изложените фотографии илюстрират графично разрушаването на църковни и други паметници, принадлежащи на три-хилядолетната история на Кирения. Това разрушаване е очевидно целенасочено: да се унищожат всички доказателства, че този град е бил населяван от народ, принадлежащ към гръцката култура и християнската вяра. Хората, които бяха изгонени от домовете си насила успяха, макар изтръгнати от корените си като бежанци, 36 години по-късно да се установят в Кирения.

Тази изложба трябваше да бъде открита от генералния секретар на Комитета на регионите, който в крайна сметка не се появи под натиска на турските окупационни сили, защото изложбата се отнася за нахлуването на Турция в Кипър през 1974 г. и за разрушаването на кипърското културно наследство от нашествениците. Всъщност секретариатът на Комитета на регионите поиска тази изложба да бъде отменена. Заклеймявам това неприемливо поведение.

  John Bufton (EFD). – (EN) Г-жо председател, ирландската криза с дълга едва ли ще е последната в еврозоната, въпреки възраженията в полза на обратното твърдение. Въпреки кризата с дългове, която мори европейската монетарна единица, длъжностните лица не спират да подчертават, че ирландският проблем е различен от този в Гърция седем месеца по-рано.

Докато случаят с Атина се отнасяше до фискална безотговорност и корупция в обществения сектор, дългът на Дъблин се дължи на безразсъдно банкиране. Португалия изглежда не страда тежко от никой от тези проблеми, но все още се бори да се задържи „над водата“, както и Испания.

Какво е общото между тези държави? Неподходящата за целта единна валута, основана на идеалистична идеология, а не на икономически разум. Старата поговорка за слагането на всички яйца в една кошница се оказва вярна.

Кои са най-процъфтяващите държави в Европа? Това са Норвегия и Швейцария. Те управляват собствените си ресурси и икономики, и все пак търгуват със съседите си от ЕС, знаейки, че могат да хвърлят мрежите си другаде, ако ЕС повлече целия проект към провал.

Спасяването на Португалия ще надуе общата сметка до 300 млрд. евро и ще изчерпа целия капитал на еврозоната. Със сигурност единственият разумен избор остава евтаназия на ЕС („EU-thanasia“).

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, аз също искам да кажа няколко думи за Ирландия. „Шпигел онлайн“ пише: „келтският тигър е приет в интензивно отделение“. Трябва да се запитаме защо се случва това? Няма много място за съмнение, че корените на финансовата криза са в нашата валутна система, с други думи – в начина, по който се генерират пари. Частните търговски банки помпат невероятни суми пари в системата. Това насърчава спекулации, подхранва инфлация и в крайна сметка води до огромен дълг на въвлечените. В резултат на това ние сме изправени пред системна криза, която не може да бъде решена чрез инвестиране на милиарди в разнебитена банкова система, дори ако го правим чрез отклоняване на средства към ирландската икономика. Това, от което се нуждаем, е форма на реално създаване на пари. Трябва да се върнем към генерирането на пари за публичния сектор. Това ще ни даде възможност да върнем стотици милиарди в европейските икономики. Такива грандиозни решения обаче ще изискват кураж и сила от нашите политици. Не е нужно да казвам, че повече не може да се позволява на банките да разиграват Парламента.

  László Tőkés (PPE). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, според мен Европейският парламент не може да не спомене 95-та годишнина от арменския геноцид в Турция. Спазвайки решението си от 18 юни 1987 г., Европейският парламент трябва да помни клането на 1,5 до 2,75 милиона невинни граждани и безусловно да заклеймява масовите престъпления срещу човечеството, извършени от Османската империя през 1915 г. срещу арменското малцинство и християнската общност.

До днес 22 държави са признали историческият факт за антиарменския холокост. Жалко е, че писменият доклад на Morten Messerschmidt по този въпрос през настоящата година в крайна сметка не получи необходимата подкрепа. С настоящото искам да предложа председателят Jerzy Buzek да поеме инициативата за постигане на единодушно признаване на арменския геноцид от всички държави-членки на ЕС и превръщане на отричането на този факт в наказуемо деяние, и освен това този въпрос да стане задължителна точка от дневния ред на преговорите за присъединяване на Турция.

  Rovana Plumb (S&D). – (RO) Г-жо председател, 91% от младите хора на възраст между 18 и 27 години считат, че икономическото положение в страната се влошава. Само 33% от младите хора не желаят да напуснат Румъния. Чрез своята политика на съкращения сегашното правителство в Букурещ насърчава изтичането на мозъци към чужбина.

Всеки месец ние установяваме, че младите хора, изпратени от румънското правителство на обучение, осигурено по програма, инициирана от социалдемократите през 2004 г., са освободени от администрацията или не може да им се намери работа, въпреки че те имат нужния опит и желание за ефективен принос към системата.

Аз поддържам мобилността на пазара на труда, но правителството в Букурещ трябва да създаде нови работни места, чрез които да се възползва от знанията и опита на тези млади хора.

Искам да предложа нашата пълна подкрепа за румънските студенти и студентски асоциации, като Лигата на румънските студенти в чужбина.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, риболовните кораби, с които се лови риба в Индийския океан, са подложени на вълна от пиратски нападения. През последните две седмици имаше десет нападения над Intertuna III, Demiku, Elai Alai, Playa de Anzoras, Albacan, Erroxape, Campolibre Alai и Playa de Aritzatxu.

Нападенията се случват все по-далече от брега, защото пиратите използват отвлечените кораби като снабдителни, за да подобряват своята логистика. Дори с частна охрана, тези кораби са много уязвими. Те докладват местоположението си и никой не ги прихваща.

Трябва да се подобри координацията, тъй като военноморските сили на Европейския съюз не са се намесили при нито едно от тези нападения. Ние не знаем как те реагират на тези тревожни сигнали.

Трябва да се спазва резолюцията, която приехме в Парламента през ноември миналата година, и да има повече ангажираност от страна на ООН. Към операция Аталанта трябва да се привлекат повече държави и да се насочат повече ресурси, заедно с по-ефективни блокади на сомалийския бряг и повече споразумения с крайбрежните държави за преследване на пиратите.

Пиратството има въздействие върху нашия риболовен и търговски флот, а също и върху държавите, с които подписваме споразумения, чието развитие или разваляне също зависи от безопасността на риболова в съответния регион.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, аз искам да докладвам пред Парламента какво се случи по отношение на изложбата „Насърчаване на културните ценности чрез опазване на културното наследство на окупиран Кипър“, проведена от 17 до 26 ноември чрез Комитета на регионите.

На 17 ноември, след откриването, началникът на отдел „Комуникации“ Волфганг Пецолд нареди на организаторите незабавно да отменят изложбата на основание, че на таблата са изобразени заглавия, различни от съгласуваните.

Поисках да ми бъде изпратена кореспонденцията, включително молбата за разрешение, и установих, че няма разлика между одобреното от самия офис и изложеното. Оказа се също, че същият началник на отдел е наредил на куратора на изложбата да махне термините „окупация“ и „турска инвазия“. Телефонирах на началника на отдела няколко пъти, за да изясним случващото се, но нито въпросният директор, нито членовете на неговия екип се съгласиха да разговарят с мен. Няколко часа след като докладвах тези подробности, изложбата беше открита отново.

Госпожи и господа, считам, че това, което се случи в Комитета на регионите, беше сериозно и вредно нарушение на правата на държава-членка на ЕС.

  Corneliu Vadim Tudor (NI). – (RO) Г-жо председател, за съжаление, Румъния стана дивата граница на Европа. При комунистическата диктатура нещата бяха зле, но положението стана безкрайно по-лошо при диктатурата на мафията.

Основните пипала на „октопода“ са съдебната система и полицията, които са поразени от рака на корупцията.

Извършителите на повече от 5 000 престъпления, извършени в Румъния след януари 1990 г., остават неизвестни. Румъния е рай за местните банди от подземния свят, покровителстван от съдебната система и полицията. Тя е също и фокусна точка за педофили, измамници и най-неопитните чужди агенти.

Хубаво е, че Берлинската стена падна, но не е хубаво, че падна върху нашите глави, на народите от Източна Европа.

През декември 1989 г. няколко запалени търсачи на силни усещания събудиха Дракула от неговия сън. Сега не знаем как да се отървем от него.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-жо председател, напоследък над Европа се разстила черен облак, който става все по-гъст. Електоралният ръст на крайно десни фанатични, ксенофобски и често расистки фракции и партии бележи политическото развитие на много държави-членки, дори на Швеция. Това е знак, който не можем да пренебрегнем.

Безпрецедентната икономическа криза и растящият имиграционен проблем се съчетават, за да оформят токсичен коктейл, който подхранва крайностите и ексцесиите. Това безспорно е изключително сложен проблем, който трудно ще бъде решен.

Ето защо дясноцентристките и социалдемократическите партии в Европейския парламент, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и социалистите имат сериозна отговорност и мисия: да разпръснат облака, преди да е донесъл буря. Те трябва да използват потенциала за споразумение и координация, така че да предприемат по-активни действия по отношение на конкретни проблеми, като имиграцията, които изискват екипни усилия. Тук, в Европейския парламент, ние трябва да поемем силна нова съвместна инициатива против ксенофобията и расизма в Европа, която се намира в условията на криза.

  Alan Kelly (S&D). – (EN) Г-жо председател, като член на Парламента от Ирландия аз добре осъзнавам, че точно сега погледът на Европа е съсредоточен в икономическите злочестия на моята родина. Кризата в моята страна беше причинена от алчност – чиста алчност – сред политическия и едрия бизнес елит. Тези хора пропиляха богатството, създадено от енергичен и иновативен народ, и те трябва да отговарят за това.

Кризата беше причинена също и от слабата регулация на банковия сектор. Този провал засяга и Европа. Трябва да си спомним стрес тестовете на банковата система през юли миналата година, когато Комисията ефективно се подписа за бъдещето на същите банки в Ирландия, които са в основата на кризата. Как можа това да се случи? Аз съм много ядосан, че моята страна достигна до тази точка – наистина съм много ядосан.

Горещо приветствам солидарността, показана от колегите в цяла Европа, особено при предоставянето на финанси за стабилизирането на нашата икономика. Въпреки това аз наистина считам, че сме на кръстопът за бъдещето на ЕС. Ирландия е напълно суверенна държава и всеки диктат от Европа относно данъчната политика на Ирландия според мен би прекрачил опасна граница във връзка с отношението към по-малките национални държави в Съюза.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-жо председател, аз също искам да говоря за настоящата икономическа криза, но от различна перспектива. Днес чухме Жан-Клод Трише и Оли Рен да говорят за необходимостта от фискална справедливост и да призовават Ирландия и Португалия и други държави да се придържат към Пакта за стабилност и растеж.

И все пак като част от проучването Евробарометър, резултатите от което се появиха днес, над 27 000 граждани в ЕС и 1 000 граждани на Ирландия са запитани за тяхното мнение относно това как би следвало да излезем от кризата.

Нека се фокусираме само върху два въпроса: в единия въпрос от гражданите е поискано да подредят според предпочитанията си бързи начини за излизане от кризата. Макар 29% от гражданите на ЕС и една трета от ирландските граждани действително да подкрепиха намаляване на публичните разходи, две трети от гражданите на ЕС и 57% от ирландските граждани предпочетоха преди всичко да се насърчи икономиката или да се съчетаят двата подхода.

Един въпрос относно политическите приоритети показа, че над 50% от гражданите на ЕС, а също и от гражданите на Ирландия мислят, че преди всичко трябва да се справим с бедността и социалното изключване. Така че е налице истинско разминаване между двете гледища. Ние не реагираме на опасенията на гражданите и аз мисля, че трябва да преразгледаме нашите приоритети.

  Gerard Batten (EFD). – (EN) Г-жо председател, утре, 23 ноември, е четвъртата годишнина от смъртта в Лондон на моя избирател Александър Литвиненко. Г-н Литвиненко беше убит от елементи на руската държава чрез спонсориран от държавата терористичен акт. Тримата главни заподозрени, търсени от столичната полиция – Андрей Луговой, Дмитри Ковтун и Вячислав Соколенко – все още са на свобода в Русия. Междувременно на достойната вдовица на г-н Литвиненко – Марина – се отказва правосъдие. Досега не е свикано съдебно заседание в Съдилище на коронерите за установяване на причините за смъртта, каквато би била обичайната практика в случай на насилствена смърт.

Ето защо се възползвам от тази възможност да призова британските органи да свикат съдебно заседание в Съдилище на коронерите за установяване на причините за смъртта възможно най-скоро и публично да обявят обстоятелствата и причината за смъртта и официално да идентифицира издирваните лица във връзка с полицейското разследване на убийство.

Г-н Литвиненко беше британски гражданин, убит на британска земя. Това е най-малкото, което той и семейството му могат да очакват или на което имат право.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, преди седмица бяха публикувани докладите относно присъединителния процес в държавите на Балканите. Не е справедливо да поставяме условия за началото на преговорите с държавите кандидатки за членство в ЕС, а след като те ги изпълнят, да не успеем да започнем преговори. Защо се отнасяме несправедливо с Македония?

Македония е държава, където реформите дават добри резултати. Повече от 80% от завършващите средно образование в тази държава постъпват в университет. Те започват да учат английски на шест годишна възраст.

Докладът на Комисията говори за напредък в борбата против корупцията, стабилно правителство и политически диалог. Македония изпълни всички критерии от Копенхаген. Тя заслужава шанса да започне преговори за приемане в ЕС. Можем да обсъдим нерешените проблеми по време на преговорния процес. Ако не направим това, ще подкопаем доверието в Европа.

  Estelle Grelier (S&D) . – (FR) Г-жо председател, в резултат на политиката по спестяванията, провеждана от правителството на Камерун, Обединеното кралство току-що реши да прекрати финансирането на големите влекачи, предназначени да подпомагат и спасяват кораби в Английския канал, едностранно решение, което беше заклеймено от пристанището, флота, търговските и политическите органи в региона.

Обявеното изтегляне на Обединеното кралство би могло да има трагични последици за морската безопасност в този сектор, който с над 250 000 плавателни съда годишно е най-натовареният търговски маршрут в света. През последните 10 години там са регистрирани почти 300 инцидента и експертите считат, че предварителното разполагане на мощни спасителни съдове предотвратява някои от тези инциденти и не позволява те да се превърнат в тежки злополуки.

Тъй като морската безопасност засяга безопасността на територията на ЕС и опазването на околната среда, спасителното теглене е отговорност на публичните органи с финансовата подкрепа на корабопритежателите и не трябва да се приватизира в полза на дружества, осигуряващи теглене на кораби.

Ето защо Европейската комисия е длъжна да разгледа този въпрос. В действителност Европа трябва да може да си позволи ресурсите за прилагане на главната интегрирана морска политика, за която официално призовава.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, искам да уведомя вас, гражданите и сдруженията, че ние внесохме писмена декларация № 0086/2010, с която искаме опазването на водата да стане публичен актив.

Водата не е само общ актив, но и универсално право на човека и управлението на водните услуги като местни комунални услуги е основата за правилни действия на правителството. Това са нашите ръководни принципи и те са същите, които подсказаха на хиляди граждани на Италия да подкрепят всички искания за референдум за изтеглянето на основен актив вън от обществената сфера.

В действителност ние считаме, че инициативата не просто принадлежи на тези, които са я предложили, а е битка, която трябва да се води от всеки. За да потвърдим това, следва да кажем, че декларацията беше внесена заедно с колеги от политическите групи на Зелените, Алианса на социалистите и демократите и Европейската левица, и привлича широка подкрепа в целия Парламент.

Целта е да съберем подписи от най-малко половината от членовете на Парламента, така че декларацията да стане официална позиция на Европейския парламент и да може да защити водата по-скоро като право, отколкото като благо.

  Monica Luisa Macovei (PPE). – (RO) Г-жо председател, в неделя в Република Молдова ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Изборите са между демократичните и комунистическите сили.

Победата на демократичните сили, обединени в Алианса за европейска интеграция, гарантира продължаването на постигнатия през последната година напредък – напредъкът към демократично правителство, права и благополучие на човека. Демократичните сили трябва да бъдат в съгласие както преди, така и след изборите.

Изборите в неделя трябва да бъдат свободни и справедливи и хората трябва да имат достъп до информация. Бурните събития от април 2009 г. не трябва да се повтарят. Демократични правителства не се установяват чрез измама, насилие и страх.

Разбира се, в неделя ще гласуват гражданите на Република Молдова, а не ние. Ние, членовете на Парламента, обаче подкрепяме онези, които носят демократични промени. Те имат нашата солидарност и насърчение.

  Luis de Grandes Pascual (PPE). – (ES) Г-жо председател, в последно време църквата „Дева Мария Спасителка“ (Our Lady of Salvation) в Багдад беше нападната и 58 души – главно жени и деца – бяха убити, просто защото са били християни. „Ал Кайда“ с гордост пое отговорността за това деяние. Това не е изолиран инцидент, а по-скоро кулминацията на преследванията и атаките против християните в държавите с преобладаващо мюсюлманско население. Имаше експулсирания от Мароко, заплахи в Турция и атаки в Индия и Нигерия. През януари шест християни бяха заклани пред вратата на църква в Кайро. Докога западните демокрации ще се съгласяват с това, като си мълчат?

За щастие, председателят, г-н Buzek, направи изявление от името на Парламента. Изявлението на върховния представител, баронеса Аштън, заклеймяващо атаката, се ограничи до осъждане на терористичния акт. Защо не е споменат мотивът, с други думи, фактът, че те са били християни, което беше безспорната причина за тази атака?

Аз не съм чул нищо от г-н Сапатеро, нито от премиера, г-н Ердоган. Какъв е смисълът от Алианса на цивилизациите? Срамувам се от лековерието и малодушието. Не мога да не си спомня покойната неразбрана Ориана Фалачи, която съобщи, че се задава Еврабия (Eurabia) и беше на практика замеряна с камъни заради смелостта да осъди случващото се в тази невротична Европа.

  Илияна Малинова Йотова (S&D). - Образованието и науката са основна приоритетна цел в икономическата стратегия "2020". От нас зависи дали програмата ще остане лист хартия или реални действия, за да се постигнат целите. За да успее, отговорността трябва да бъде и на европейските институции, и на страните-членки. Вместо това, правителството в България води не само антинационална, но и антиевропейска политика в областта на научните изследвания и образованието. От трите процента за научна и развойна дейност в Европа до 2020 година, в България скромно се стига едва до 0,6 процента.

След серия неудачни решения, днес се ликвидира Българската академия на науките - институция с повече от сто и четиридесетгодишна история, създадена в тежките години на османското робство, която днес формира 55 процента от научните изследвания в България, признати в целия свят. Получила е над 30 милиона евро за над 400 успешни европейски проекта.

Независимо от участието си на политическо и експертно ниво в европейските институции, властта в България очевидно не може да намери връзката между науката и изхода от кризата. Проблемът трябва да се постави в дневния ред на Съвета и на Комисията. Той е не само български, защото рискува изпълнението на стратегическата програма и европейските приоритети.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein (PPE). – (PL) Г-жо председател, аз бих искала да привлека Вашето внимание към неадекватните социални консултации, проведени от Европейската комисия относно Директивата за „осиротелите“ произведения. „Осиротелите“ произведения са произведения, чийто притежател на авторските права не може да бъде установен.

Миналата седмица аз организирах разискване в Парламента по тази тема. То показа колко много интерес има в тази област и колко много въпроси се задават относно директивата, по която понастоящем работи Комисията. Въпреки това процесът все още е обвит в тайнственост. Разбира се, експертите и органите, които са засегнати пряко, трябва най-малкото да знаят посоката, в която напредва работата. Около 40% от нашата художествена продукция в Европа е засегната от „сирачество“. Датата, когато ще бъде публикувана директивата, беше променена за първото тримесечие на следващата година, така че все още има известно време за консултации и ние трябва да положим повече усилия да ангажираме нашите граждани, включително експерти, в процеса на създаване на законодателството, така че то да бъде възможно най-добро.

  Matthias Groote (S&D). – (DE) Г-жо председател, демократичното участие на служители в бизнеса е един от крайъгълните камъни на социалната политика в Европейския съюз. От месец насам работниците в заводите „Атлас“ в Гандеркезее, Делменхорст и Вехта стачкуваха денонощно именно за тези права. Работниците се борят да осигурят колективно споразумение за възнагражденията, което да даде възможност за запазване на добри, сигурни работни места. За съжаление, ръководството категорично отказа да преговаря с Промишления съюз на металурзите и с работническия съвет. По време на промишления диспут служителите бяха крайно наплашени и притиснати от ръководството. Аз искам да призова ръководството, по-конкретно г-н Филипов, да започне обсъждания и да се върне на масата за преговори. Не може да се позволи демократичното участие да спре пред портите на фабриките. Системата за наемане на работа и уволнение поражда страх и сее семената на социалното недоволство. В Европа не следва да има място за такива системи, тъй като те вредят на нашата демокрация.

  Cristian Dan Preda (PPE) . – (FR) Г-жо председател, няколко думи за президентските избори в Кот д’Ивоар, тъй като аз съм председател на мисията на Съюза за наблюдение на изборите в тази държава. От началото на октомври ние фактически имаме 100 наблюдатели от 26 държави, които са разположени на територията на Кот д’Ивоар.

Първият тур премина доста добре на 31 октомври. Нямаше измами или насилие. Обявяването на резултатите леко се забави, но като цяло нямаше съществени инциденти.

Вторият тур е планиран за следващата неделя. Той обещава да бъде по-напрегнат, тъй като вече имаше улични сблъсъци и тонът на кампанията стана агресивен, дори по отношение на наблюдателите. Освен това на наблюдателите понякога се пречи да си вършат работата по наблюдение на подготовката за кампанията. Следователно страстите трябва да се охладят, така че гласуването да се проведе нормално. Изключително важно е да опазим нашите наблюдатели до неделя и след това.

  Председател. – Разискването приключи.

22. Публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Ivo Belet, от името на комисията по култура и образование, относно публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система (2010/2028(INI)) (A7-0286/2010).

  Ivo Belet, докладчик. – (NL) Г-жо председател, добър вечер, г-н член на Комисията, госпожи и господа, резолюцията, която се надяваме да приемем в четвъртък, според мен изпраща много важен сигнал – сигнал, който показва, че в Парламента е налице голяма подкрепа за нашия типичен медиен модел, който дава място както за търговските радио- и телевизионни разпространители, от една страна, така и на публичните разпространители, т.е. публичните медийни дружества, от друга. Този модел, г-жо председател, е типично европейски, защото почти никога няма да го намерите в САЩ или Япония, да не говорим за Китай. В повечето държави-членки на Европейския съюз този двоен медиен модел доказано предлагат най-добрите гаранции по отношение на медийния плурализъм, независимостта на материалите и свободата на печата като цяло. Този модел за съжаление обаче попада под тежък натиск в Европейския съюз. Този натиск идва от различни посоки. Той идва чрез големите съкращения, пред които са изправени националните и регионалните компетентни органи, но голям натиск се оказва и от частните медийни дружества върху публичните радио- и телевизионни разпространители. Те считат, че публичните разпространители представляват нелоялна конкуренция, особено в интернет. В резултат на това общо положение публичните радио- и телевизионни разпространители в редица държави-членки на Европейския съюз едва успяват да развиват дейност. Това поставя под въпрос деликатния баланс на двойната система, която е застрашена. Трябва да направим всичко възможно да гарантираме, че европейският ни медиен модел остава незасегнат в тези бурни времена, както и че му се предоставя стабилна основа за бъдеще. Необходими са редица интервенции, които сме формулирали в резолюцията. Първият въпрос, на който бих искал да се спра, и не съм сигурен дали този форум е наясно с него, е, че в един момент всички държави-членки на Европейския съюз официално поеха ангажимент да гарантират свобода на печата в рамките на Съвета на Европа. Това включва ясно определени компетенции и финансиране на публичното разпространение на радио- и телевизионни програми. Дългосрочното финансиране е важно. Време е ние, като Европейски парламент, да напомним на всички 27 държави-членки, че са поели този ангажименти и че трябва да го спазват. Втората ми точка е, че плурализмът в медиите, както и свободата на печата като цяло, са съществена част от нашата демокрация. Ето защо искаме да въведем ролята на наблюдението на медийния плурализъм. Това, г-н член на Комисията, е инструмент, разработен по инициатива на Комисията. Това е един много полезен инструмент, който може да послужи за пример в редица държави-членки, в редица региони, където медийното разнообразие и медийният плурализъм са застрашени от подлагане на натиск. Не на последно място, смятам, че най-голямото предизвикателство за всички медии е осигуряването на онлайн присъствие, цифрово присъствие в интернет. Нарастващата нервност – или би могло дори да се каже враждебност – по отношение на инициативите на публичните радио- и телевизионни разпространители в интернет е тревожна. Някои хора в политиката, и по-специално в националната политика, както и в медиите, изглежда забравят, че миналата година бяха сключени ясни споразумения за онлайн дейностите на публичните радио- и телевизионни разпространители, като е от съществено значение те да бъдат зачитани. Ако следваме тази аргументация, г-жо председател, смятам, че трябва да разработим модели, които ще позволят на интернет търсачките и доставчиците на интернет услуги да изиграят своята роля. В заключение, смятам, че не можем да си позволим да стоим в периферията още дълго, защото в противен случай един ден ще се събудим и ще разберем, че „Google“ и „YouTube“, както и „Apple“ са превзели медийната ни среда. Това, разбира се, би било напълно нежелателно.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, необходимо е да се предприемат стъпки в Европейския съюз, за да се гарантира баланс и плурализъм на мненията, за което много ще допринесе равновесието между обществените и търговските медии на пазара. По отношение на запазването на културното многообразие, свободата на изразяване и здравословната конкуренция, разбира се, не трябва да се възприема едно единствено универсално решение и затова трябва да зачитаме усилията на отделните държави-членки да разгледат въпрос за увеличаване на деля на обществените медии на национално равнище.

Според мен едно балансирано съотношение между обществените и търговските медии в интернет също трябва да бъде приоритет както за националните стратегии, така и за европейската медийна политика в близко бъдеще. Също така е необходимо да се насърчат заинтересованите страни да си сътрудничат продуктивно, за да се подобри качеството на предоставяната на медийния пазар информация, както и да се постигнат иновации в сектора. Бих искал да приключа като заявя, че медийният плурализъм и свободата са в основата на демокрацията.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, аз също съм на мнение, че двойната медийна система може да бъде успешна в Европа и че е важно да има публични радио- и телевизионни разпространители, от една страна, и частни канали, от друга, които да се конкурират свободно в една свободна пазарна икономика. За съжаление, нещата в действителност не стоят точно така. Има доказателства за наличието на голяма тенденция към монополизиране, особено в частния сектор. Трябва да предприемем стъпки, за да противодействаме на това. Тази тенденция е особено опасна, защото се случва на фона на сериозни икономически затруднения.

От друга страна, налице са публични радио- и телевизионни разпространители, които не изпълняват обществените си задължения, като позволяват на партийни пиари и политтехнолози да вземат решения относно тематиката и съдържанието на материали им. Разбира се, това не бива да се позволява. Позволете ми да дам пример с ORF в Австрия: този радио- и телевизионен разпространител работи като филиал на държавна служба, но не и от гледна точка на икономическа ефективност. Понастоящем не съществува либерализъм или плурализъм в медиите и редакционна независимост или поне не толкова, колкото трябва да бъде. Какво може да направи Европейският съюз по въпроса? Убеден съм, че системата за ранно предупреждение за определяне на монополите, която вече беше представена на Европейския парламент преди известно време, представлява добро решение на проблема.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-жо председател, бих искала да направя две други забележки относно разискването. Приетата по-рано директива за аудиовизуалните услуги подобрява сътрудничеството между надзорните органи и осигурява високо ниво на защита за децата срещу неподходящи програми и реклами. Държавите-членки обаче не са дисциплинирани относно начина на прилагането й. В моята страна например законодателството влезе в сила едва през юни. Също така е налице непълна хармонизация на закона на авторското право. Необходими са и двете с цел да се улесни получаването на трансгранични лицензии за аудиовизуалните произведения от колективни автори, както и освобождаването на архива от аудиовизуални произведения с неустановени авторски права в случая на така наречените „осиротели произведения“. Имам потвърждение, че Комисията ще представи ново законодателство през следващата година, но тя иска да ограничи законодателството само до музикални произведения, а не до аудиовизуални произведения. Ето защо призовавам Комисията да заяви дали ще коригира тази основна грешка или дали ние ще трябва да я коригираме като членове на комисиите. Този проблем е предмет на точка 33 от доклада.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, бих искал да започна като изразя подкрепата си за усилията на докладчика за иницииране на разискване в Европейския парламент относно медийната среда. Смятам, че това е една много полезна тема, особено при условията на цифровизация, когато в тази среда се наблюдават революционни промени.

Медийната среда определено се различава в отделните държави. Има държави, където медийната среда е доминирана от търговски медии, като обществените медии по същество представляват само фон. На някои места търговските медии са по-слаби или разпокъсани и неорганизирани, така че те не създават концентриран натиск или концентрирана медийна среда, а обществените медии в такъв случай са по-способни да предоставят повече информация и да влияят на общественото мнение в по-голяма степен.

Във всеки случай обаче виждаме, че политическите органи често се намесват в дейността най-вече на обществените медии, точно както собствениците се намесват в дейността на търговските медии, като тогава информацията и информирането на обществеността са повлияни в значителна степен.

За да се постигне свобода на медиите – истинска свобода, която е независима от пари, независимо дали става въпрос за частни или държавни пари, са необходими по-големи усилия за свобода на журналистите, които да не подлежат на някаква форма на контрол или самоцензура, които практически ги задължават да бъдат лоялни на работодателите си. Според мен това е най-големият проблем, пред който са изправени медиите в момента, и ние трябва да направим промени в тази област в бъдеще.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, Комисията приветства доклада на Европейския парламент, озаглавен „Публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система“. Докладът представлява добре балансиран текст, защото подкрепя съществуващата двойна система, която се основава на съвместно съществуване на публични и търговски радио- и телевизионни разпространители в Европа. Както директивата за аудиовизуалните медийни услуги припомня в едно от своите съображения, това съвместно съществуване е фактор, който отличава европейския аудиовизуален медиен пазар от другите и докладът напълно признава това.

Протоколът за системата на публично радио- и телевизионно разпространение в държавите-членки, приложен към договорите за Европейския съюз, признава свободата на държавите-членки да определят обществената функция за организиране на обществени медии и тяхното финансиране, при условие че това финансиране не засяга условията на търговия и конкуренцията в Общността. Затова държавите-членки определят формата и условията за финансиране на техните обществени медии, при условие че се спазват правилата на Европейския съюз за държавните помощи.

Съгласни сме с основната цел на доклада, т.е. публичните оператори да бъдат в състояние да използват възможностите, предлагани от цифровизацията и диверсификацията на платформите за разпространение в съответствие с принципа на технологична неутралност. Това беше потвърдено в преработеното съобщение на Комисията от 2009 г. относно прилагането на правилата за държавните помощи спрямо публичните радио- и телевизионни разпространители. Имаме някои забележки относно два елемента от доклада в частност.

Първо, по отношение на мониторинга на стандартите на Съвета на Европа, налице няма отговорност от страна на Европейския съюз за политическа независимост на обществените медии. Освен това държавите-членки на Европейския съюз не могат да дадат мандат на Европейската аудиовизуална обсерватория без съгласието на страните, които не са членки на Европейския съюз. Комисията също не може да направи това.

Второ, в доклада се казва, че определени държави-членки не са успели да предприемат действия за насърчаването на европейските произведения в радиото и телевизията. Това не се подкрепя от данните от скорошния доклад на Комисията за прилагането на разпоредбите на директивата. Според този доклад радио- и телевизионните разпространители в Европа се развиват добре като цяло от гледна точка на насърчаването на европейски програми.

Обществените оператори трябва да бъдат в челните редици на иновациите, като водят развитието на нови формати и качество по отношение както на самата програма, така и от техническа гледна точка, ако искат да не изостават от тенденциите и предизвикателствата от другаде. Изглежда, че напълно сме съгласни по тези въпроси и очаквам с нетърпение да си сътрудничим с Парламента като част от правната рамка, предвидена от договорите.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) По време на прехода от аналогова към цифрова телевизионна система, наред с нарастващото значение на новите медии, включително триизмерния формат, трябва да имаме предвид редица фактори в политиките, които изготвяме. Първо, смятам, че за нас е полезно да предприемем мерки за улесняване на прехода към цифровата система, като същевременно разгледаме възможността за предлагане на ваучери или други мерки за обезщетяване на обществеността. Друга важна мярка е организирането на стажове за журналисти и управители на обществени медии, като се имат предвид средствата, отделяни в тази област от частните медии. Освен това смятам, че си заслужава в бъдеще да разгледаме възможността за създаване на европейско обществено радио. В същото време смятам, че би било полезно публичните телевизионни оператори в държавите-членки да предоставят програми с европейска насоченост на каналите „Euronews“. Като се има предвид не само голямото разпространение на триизмерните (3D) предавания, но и предупрежденията от страна на лекарите относно здравето на зрителите, призовавам Европейската комисия да направи спешно проучване, което да разгледа възможните рискове от триизмерната телевизия на здравето на европейците при сегашните технически условия.

  Емил Стоянов (PPE), в писмена форма. – Уважаеми колеги, първо искам да поздравя Иво Белет за отличния доклад по тази толкова важна тема. Искам и да му благодаря за това, че прие моите идеи и предложения по този доклад. Мисля, че постигнахме един добре балансиран доклад, който цели да се гарантира лоялната конкуренция между обществените и частните медии.

По силата на една дългогодишна традиция държавните бюджети или данъкоплатецът подкрепят обществените телевизии, изхождайки от презумпцията, че обществените телевизии защитават само обществения интерес, а частните - само частни, търговски интереси. Практиката обаче и в България, и в цяла Европа отдавна показва, че това не е изцяло вярно нито за обществените, нито за частните медии.

Изхождайки от своя дългогодишен опит в медийния сектор, аз предложих няколко изменения по този доклад, чийто смисъл е да се постигне равнопоставеност между обществените и частните медии, за да могат те да произвеждат по-качествена и обществено значима информация. Европейските граждани имат право да получават най-добрата информация както по европейските, така и по своите национални въпроси. За тази цел са нужни усилията както на обществените, така и на частните медии, а регулаторните органи са длъжни да осигурят тяхната равнопоставеност. Благодаря ви за вниманието!

23. Гражданско-военно сътрудничество и развитие на гражданско-военен капацитет (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Christian Ehler, от името на комисията по външни работи, относно гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет (2010/2071(INI)) (A7-0308/2010).

  Christian Ehler, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, на международно равнище държавите-членки на Европейския съюз са поели ангажимент за сериозен принос за капацитета за управление на граждански и военни кризи в цял свят. В много случаи обаче това начинание, което е формулирано няколко пъти в приоритетната цел от Хелзинки и на други места, съществува само на думи. Нека заявя съвсем ясно: 25% от позициите, одобрени от държавите-членки за активните в момента граждански мисии на Европейския съюз като EULEX или EUPOL, са незаети. Целите и структурите за гражданско-военния капацитет на Европейския съюз, формулиран неколкократно от държавите-членки, едва ли може да бъде по-далеч от реалността. Ето защо Европейският парламент взе решение да изготви доклад по собствена инициатива относно развитието на гражданско-военните структури и сътрудничеството в Европейския съюз.

По-конкретно: Парламентът отново заявява в доклада, че гражданско-военният капацитет на Европейския съюз е един от най-важните инструменти във външната му политика и общата политика за сигурност и отбрана. Възприели сме един необичаен метод в отговор на задълженията на Парламента в контекста на Лисабонския процес. Не започнахме с доклад, а вместо това започнахме със създаването на емпирична основа за доклада. Формулирахме много конкретни предложения, въз основа на тези данни, и поради това разполагаме с подкрепата на по-голямата част от комисията по външни работи: на стратегическо ниво излязохме с конкретни предложения за създаването на структура на равноправно партньорство между военните и гражданските подразделения на новата Европейска служба за външна дейност, а на оперативно ниво взехме решение за създаването на постоянна европейска централа, със служители от държавите-членки, която да работи по въпроса за създаване на атрактивна система от стимули за участие на националните експерти в подобни дейности и изграждане на кадрови резерви за в бъдеще.

Направихме конкретни предложения за обучение на граждански и военни служители. Налице са конкретни предложения за начина на финансиране на първоначалните мисии, като например създаването на начален фонд в съответствие с член 41 от Договора. Внесени са предложения за инструментите за управление на кризи по-специално въпроса за по-голямо бъдещо сътрудничество между полицията и въоръжените сили. Пример за това е европейският полицейски отряд. Възниква обаче въпросът как тези два инструменти могат да бъдат свързани помежду си в конкретни оперативни дела и как да се разгледа въпросът за отделяне на чисто военни и граждански операции.

Направихме предложения за бъдещето на бойните групи. Призоваваме за нов подход по отношение на този въпрос. Бихме искали бойните групи да се финансират в съответствие с механизма „Athena“. Призоваваме за по-нататъшно развитие на капацитета на бойните групи в съответствие с директивите от Осло, засилване на способността на бойните групи да подсигуряват граждански мисии, както и разширяване на определението на мисии на бойните групи. Считаме въпроса за научните изследвания и технологиите, въпроса за двойната употреба, както и включването на граждански и военни мисии в научноизследователската програма за сигурност като част от програмата за научни изследвания на Европейския съюз. Разглеждаме конкретни въпрос във връзка с оборудването и складовите наличности, както и международното сътрудничество с ООН и НАТО. Основната ни загриженост е избягването на дублиране, подобряване на експлоатацията на съществуващите структури, въпроса за консолидиране на общия капацитет на въздушния транспорт и въпроса за прилагането на договореностите „Берлин плюс“ за по-добро сътрудничество между двете организации в случай на криза.

С други думи, Парламентът изпълни своите задачи и задължения. Докладът беше подкрепен от голямо мнозинство от всички групи в комисията по външни работи и според нас той представлява важен принос към бъдещото създаване на гражданско-военни структури в Европейския съюз.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, първият и най-важен момент, който трябва да се изясни, е дали считаме съответната съвместна работа на гражданските и въоръжените сили за важна. Лично за мен и партията ми Jobbik – Движението за по-добра Унгария – отговорът е недвусмислено „да“: считаме, че сътрудничеството между гражданските и военните органи е важно. Така много добър пример за това в Унгария беше унгарската гвардия (Magyar Gárda), която беше основана през 2007 г. и беше в състояние да работи добре – ако щете – с военните органи, независимо дали при защитата от наводнения, подпомагане на жертвите на наводнението от червена утайка, даване на кръв или доставки на хляб, с други думи, в социалната област. С право можете да попитате какво възнаграждение са получили те – държавни отличия или признаване, може би? Те не получиха нищо и вместо да им благодари за тяхната жертвоготовност унгарското правителство взе смайващото решение да разпусне унгарската гвардия. Поради тази причина, за да можем да дадем началото на сътрудничество между гражданските и въоръжените сили, трябва да почетем хората, които участват в организации като унгарската гвардия. На хората, които искат да вземат участие в такива организации от любов към своята страна и народ и за защита на околната среда, трябва да им се позволи да работят и да бъдат ценни членове на обществото.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, съчетанието от граждански и военни сили не е нищо ново. Вземете например командния център, който работи в Съвета вече известно време. Там вече са събрани военни и граждански данни. Ситуационният център вече ще премине към Службата за външна дейност. Смятам, че преди всичко е важно да се подчертае, че Европейският съюз се слави на международната сцена с гражданските си механизми – нещо, което донесе на Европейския съюз значително положително признание. Аз обаче смятам, че е необходимо ясно разделение между гражданските и военните сили.

Тук бих искал да се спра на нещо, което г-н Szegedi спомена току-що. Бих искал да изразя сериозните си опасения относно шествието, организирано неотдавна от унгарската партия Jobbik в австрийската провинция Бургенланд, на което се виждаха пушки и щикове. Смятам, че това е напълно неприемливо. Бих искал да изразя своята ясна опозиция на такива действия. Не може да има съмнение, че те са в противоречие на европейския дух.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, бих искал много, много кратък отговор. Казаното от моя колега е просто лъжа. Нито Jobbik – Движението за по-добра Унгария – нито унгарската гвардия не са извършили престъпление – това може лесно да се провери – и никога не са нарушавали закона — това е просто част от неолибералната политическа пропаганда, която се опитва да ги покаже в лоша светлина, защото нито унгарската гвардия, нито членовете на Jobbik някога са влизали в конфликт със закона, и ние възнамеряваме да продължим да действаме в съответствие със закона.

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-жо председател, не съм заявявал, че партията Jobbik е извършвала криминалния деяния. Твърдя обаче, че целенасочено се проведе мобилизация с пушки и щикове в Бургенланд. Не отрекохте, че това наистина е така.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, ще се съсредоточа върху доклада, защото това представлява един изключително полезен и важен доклад. Бих искала да благодаря на г-н Ehrenhauser за приноса му.

Докладът е полезен, защото с право е насочен към основния елемент на гражданско-военното сътрудничество, което е именно приоритетът на Комисията. Той разглежда основните точки, свързани с цялостния подход на Европейския съюз в сферата на управлението на кризи. Създаването на Европейска служба за външна дейност е точният израз на този приоритет. Самата идея за служба, въведена от върховния представител, следва насоките, посочени в доклада, по-специално чрез включването на структурите на Общата политика за сигурност и отбрана в Службата за външна дейност.

Ние напълно подкрепяме развитието на гражданския капацитет с цел установяване на добър баланс между ресурсите. Подходящите условия за наемане на работа вече са договорени и в Службата за външна дейност могат да бъдат наети подходящи експерти. Както знаете, това не беше възможно преди.

В доклада бяха взети предвид редица точки и бяха предприети конкретни мерки. Това се отнася по-специално за насърчаване на гражданско-военното взаимодействие, по-добрите условия за ползване на бойните групи на Европейския съюз, обучение, финансиране и сътрудничество с ключови партньори по-специално НАТО и ООН. Също така подкрепяме укрепването на отношенията между Европейския съюз и ООН.

Вече сме направили много заедно. Върховният представител отново се срещна с генералния секретар на ООН в Лисабон миналата събота. Отношенията между Европейския съюз и НАТО представляват важен въпрос, както беше засвидетелствано вчера на срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон. Също така подкрепяме прилагането на всички практически мерки, които могат да подсилят конкретното сътрудничество между Европейския съюз и НАТО, и в частност да гарантират сътрудничество, когато и двете страни са разположени на едно и също място.

Комисията и самият върховен представител очакват с нетърпение съвместната работа с Европейския парламент по този важен въпрос в областта на гражданско-военното сътрудничество.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 23 ноември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет е един от най-важните елементи на общата политика за сигурност и отбрана. За съжаление, много аспекти, свързани с този въпрос, остават на етапа на планиране. При обсъжданията на този въпрос държавите-членки са съгласни, че за тази цел трябва да се отделят значителни средства. В действителност плановете не са изпълнени и все още не разполагаме с напълно изградени структури. С оглед на нарастващата заплаха от природни бедствия, терористични нападения и конфликти извън границите на Европейския съюз се надявам, че докладът ще спомогне за експлоатацията на гражданско-военния капацитет и гражданско-военното сътрудничество. Докладът съдържа практически препоръки в тази област, включително по отношение на създаването на гражданско-военни структури в рамките на Европейската служба за външна дейност, употребата на бойни групи и Европейските жандармерийски сили, оптимизирането на управлението на кризи и усвояването на средства от следващата рамкова програма. Всичко това има за цел по-добро усвояване на средствата, така че гражданско-военното сътрудничество да може да се осъществи напълно. Друга важна цел е да се избегне дублирането на усилия по време на мисии, където НАТО участва заедно с европейските сили. Надявам се, че докладът ще бъде значителен стимул за започване на работата по създаването на ефективни гражданско-военни структури. Баронеса Аштън трябва да гарантира, че предложенията, които се съдържат в доклада, ще бъдат изпълнени възможно най-бързо.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз трябва да реагира бързо в кризисни ситуации, като това изисква по-ефективна координация на неговите граждански и военни структури. Създаването на постоянна оперативна централа на Европейския съюз, заедно със способностите за планиране и провеждане на цивилни мероприятия (СППЦМ), би увеличило ползите от гражданско-военното сътрудничество. По отношение на искането, съдържащо се в доклада, държавите-членки да предоставят граждански възможности за постигане на реален напредък възможно най-бързо, искам да подчертая, че в гражданската сфера Румъния активно спомага за изпълнението на гражданската приоритетна цел за 2010 г. В резултат на значителното участие в граждански мисии на Европейския съюз Румъния е на трето място в Европа по отношение на участие в такива мисии и предоставяне на добър и разнообразен опит чрез своите полицаи, военни полицаи, войници, дипломати, съдии и експерти по правата на човека. Румъния е и в напреднал етап в процеса на приемане на национална стратегия за граждански способности.

24. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

25. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 23,45 ч.)