Пълен протокол на разискванията

Вторник, 23 ноември 2010 г. - Страсбург

9. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: David Casa (A7-0325/2010)

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, бихте ли повярвали на експерт по икономическите прогнози, който неотдавна каза следното: „Еврото е направило повече за налагане на бюджетна дисциплина в останалата част на Европа, отколкото всички увещавания от МВФ или ОИСР“? Или следното: „Еврото вече осигури огромна вътрешна стабилност в еврозоната“? Или следното: „Ако се освободим от лирите стерлинги и приемем еврото, ще се освободим и от кризите с лирите стерлинги и от завишения курс на лирата. Това ще ни даде възможност за истински контрол над икономическата конюнктура.“

И трите цитата са от бивши членове на този Парламент – Nick Clegg и Chris Huhne, – които в момента са министри в британското правителство, а това е тревожен факт. Ние, от друга страна, които се противопоставяме на еврото – няма как да изразя това по-меко – се оказахме напълно прави. Винаги сме казвали, че курсът на ЕЦБ, определян от нуждите на ядрото, ще бъде катастрофален за периферията.

Не очаквам смиреност от онези, които го разбраха катастрофално погрешно. Убеден съм, че те все още ще бъдат определяни от „Би Би Си“ като незаинтересовани експерти и съм сигурен, че ние ще продължим да бъдем изобразявани като тесногръди хардлайнери. Повярвайте ми, не ми е приятно да злорадствам. Един приятел току-що ми каза, че няма нищо по дразнещо от това да остроумничиш, когато нещо се случва. Но моля ви, следващия път се вслушайте в думите ни. Единната валута кара нациите да приемат погрешна парична политика с пагубни последици и за тези, които приемат спасителни мерки, и за онези, които плащат.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, споделям изразеното от колегата току-що безпокойство относно манията с хармонизацията. Ако разгледаме стъпките към създаване на обща данъчна основа за ДДС, ще чуем членовете на Парламента да спорят за по-голямо и по-голямо хармонизиране, когато става дума за данъци, като забравят, че това, от което наистина се нуждаем тук на равнище ЕС, е данъчна конкуренция. Нуждаем се от нея и на световно равнище, за да гарантираме, че когато остава въпрос за икономика и икономическа конкурентоспособност, не облагаме с данъци нашите граждани заради липса на производствени възможности и мощности – това, което правим в действителност, е да гарантираме, че имаме достатъчно предприемачи и иноватори в една държава, а един от най-добрите начини да постигнем това е чрез данъчна конкуренция.

Тази мания с хармонизацията ни доведе до единната валута, която не отчита националните различия и различията в икономическите цикли. Ето защо държавите страдат. Отчасти поради това страда и Ирландия и е време да преминем към конкуренция, а не към общи данъчни основи.

Доклад: Burkhard Balz (A7-0314/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в доклада е направен преглед на годишния доклад и на дейностите, провеждани през годината. Икономическите и финансовите и във все по-голяма степен политическите действия все още се определят от международната финансова криза.

Събитията в Гърция и в другите държави от еврозоната, естествено, са резултат от комплексни причини. Проблемите до голяма степен са вътрешни, защото произтичат от липсата на структурни реформи.

Без никакво съмнение може да се каже, че Европейският паричен съюз не функционираше така, както беше предвидено. Принципите на Пакта за стабилност и растеж не винаги бяха зачитани и нарушенията, които първоначално изглеждаха незначителни, с времето се оказаха сериозна заплаха за пакта като цяло.

Следователно трябва да извлечем поука от ситуацията. Необходимо е Европейският паричен съюз отново да бъде балансиран, да има по-голяма прозрачност и по-ефективно управление на кризата на финансовите пазари, както и отново да изградим обществено доверие, като започнем от нулата. Това е огромно предизвикателство, но също така и възможност, която сме длъжни да използваме.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, свидетели сме на това как Република Ирландия стигна до сегашното затруднено положение благодарение на еврото. Още от 2001 г. ирландските икономисти отправяха тревожни предупреждения, че Ирландия отчаяно се нуждае от повишаване на лихвения процент, за да предотврати спекулативния подем. Ирландия, разбира се, нямаше лихвени проценти. Съществуваше само Европейската централна банка, която, като предоставяше на основните членове това, от което се нуждаеха, даваше на членовете от периферията двойна доза от това, от което те не се нуждаеха, а именно от средства с изкуствено занижена стойност.

Проблемите на Ирландия ще продължат дотогава, докато тя използва единната валута. Спасителните мерки може да й позволят да се влачи до следващия път, когато ще се наложи паричната й политика да се разграничи от тази на еврозоната. Странно е в момент като този, когато страната ми вече дължи 850 млрд. британски лири, да вземаме друг заем на стойност 7 млрд. британски лири за Ирландия. Тези пари не само ще бъдат безполезни, но и ще нанесат много вреда, защото ще вкарат Република Ирландия в капана на недоволството, в който се намира в момента.

Ако искаме да бъдем полезни, можем да предложим на нашите приятели и съседи много по-непосредствена и практична помощ, като им позволим временен паричен съюз с лирите стерлинги, като им дадем възможност заемите им да бъдат деноминирани в британски лири и след това им позволим отново да възстановят своя растеж.

Доклад: Christian Ehler (A7-0308/2010)

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, бих искала да подчертая значението на обучението. От друга страна, предложението за резолюция е отлично, но бих искала да посоча, че по отношение на пола Европейският съюз и другите страни, които участват в тези граждански дейности по управление на кризи, трябва да погледнат на север и да се поучат от Швеция и Финландия по отношение на обучението.

Също така бих искала да подчертая, че е много важно сътрудничеството наистина да работи и да провеждаме проучвания и изследвания на степента на успех на тези дейности. В момента все още има недостатъци в системата.

Доклад: Pat the Cope Gallagher (A7-0296/2010)

  Jim Higgins (PPE). – (EN) Г-н председател, искам да обясня причината, поради която гласувах „против“ изменения 30 и 31 на член 5 от доклада Gallagher: поради съвсем простата причина, това би отделило ОДУ за Бискайския залив от останалата част от зоната. Обосновката беше само, че в този конкретен регион има голям брой малки местни риболовни съдове, които нямат голямо въздействие върху запасите от сафрид в тези води.

Аргументът, който аз бих посочил е, че всяка крайбрежна общност, на практика във всяка страна, би могла да използва същия аргумент, за да защити интересите на своите рибари. Научно-техническият и икономически комитет по рибарство май не предполага, че можем да разделяме рибните запаси във водите. Рибите са приходящи видове, те се движат и такова разделяне не е в съответствие с Договора от Лисабон.

С плана за дългосрочното управление на запасите в северната част на Атлантическия океан не бива да се играе. След като имаме обща политика в областта на рибарството, тя следва да бъде обща за всички, без изключения, без освобождаване от задължения, тъй като дългосрочните последици от това са доста сериозни.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, гласувах за изменения 30 и 31, защото както разпределението по площ на общия допустим улов (ОДУ), така и определянето на ОДУ трябва да отчитат характеристиките и целите на различните флоти – малките и промишлените флоти – така че да могат да бъдат запазени възможностите за риболов, които имаха до момента.

Промяната им би могла да означава промени в рамката на риболова и дори да предизвика спорове с местните риболовни предприятия, които използват сафрида основно за предлагане на качествена риба на пазара.

ОДУ трябва да бъдат разграничени по зони, както в случая на сафрида, така и за други рибни популации, които също са обхванати от общата политика в областта на рибарството.

Доклад: Marek Józef Gróbarczyk (A7-0295/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, проблемът с намаляващите рибни запаси засяга не само нас, европейците, но и рибарите и потребителите от целия свят. Липсата на подходящи риболовни райони е заплаха за продоволствената сигурност. Тя може също да наруши равновесието на водните екосистеми и, като следствие, на цялата околна среда на нашата планета.

Във връзка с изменението на климата Балтийско море е особено изложено на риск от изчезване на определени видове риби и грешките в европейското законодателство в областта на рибарството, което налага забрани върху риболова, усложняват положението. Ето защо е толкова важно да се проведе подходящ преглед на общата политика в областта на рибарството, който да гарантира устойчив риболов във водите на нашия регион. Това бяха съображенията да подкрепя доклада.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, гласувах в подкрепа на доклада. И аз съм загрижен, че трябва да осигурим рибните запаси да бъдат трайни и риболовът наистина да бъде устойчив, също и в региона на Балтийско море. Намаляването на рибните запаси понастоящем е сериозен повод за загриженост. Тук явно вниманието е било насочено основно към писията и калкана и това безспорно беше техническа реформа в основата си, каквато беше необходима след влизането в сила на Договора от Лисабон. С други думи, старата система беше утвърдена.

Сега обхватът на това разискване следва да бъде разширен. Опасявам се за запасите от дива сьомга, особено в Балтийския регион и считам, че следва да осигурим тези запаси да могат също да бъдат възстановени там и че би трябвало да започнем да отделяме сериозно внимание, за да се уверим, че риболовът в Балтийско море да се осъществява по един устойчив начин.

Доклад: João Ferreira (A7-0184/2010)

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, предложението на Комисията дейностите по въвеждане и преместване, свързани с употребата на затворени съоръжения за аквакултура, да бъдат освободени от изискването за разрешително, се налагаше да бъде придружено от по-строго определяне на изискванията, които тези съоръжения трябва да изпълняват. Затова дадох пълната си подкрепа за доклада на г-н Ferreira.

При все това бих искал да използвам възможността да наблегна на липсата на адекватна подкрепа за научните изследвания и технологичното развитие в областта на отглеждането на местни видове. По-голямата подкрепа за този сектор е от съществено значение за устойчивото развитие на европейското селско стопанство. Само по този начин ще бъдем в състояние да диверсифицираме производството и доставката на храни, гарантирайки подобряване на качеството и по-голяма екологична безопасност.

Доклад: Bernhard Rapkay (A7-0324/2010)

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, единният пазар е един от стълбовете на Европейския съюз. Несъмнено е, че съгласно същите общи условия предприятията могат да произвеждат и продават техните продукти и услуги без държавна подкрепа, но не всички сектори и не всички райони работят при условия на равнопоставеност. Ето защо е справедливо, както в конкретния случай, да се поправят икономически неблагоприятните положения и да се позволи на продуктивните предприятия да останат на пазара и да поддържат равнищата на заетост, като например в Сулчис, където 500 семейства щяха да останат без работа, без доход и без достойнство.

Ние трябва да осъзнаем, че когато говорим за въглища, ние говорим за райони, които нямат алтернативи на мините и следва да им бъде разрешена възможността да приемат производствени технологии, които са конкурентоспособни и са в съответствие със свободния пазар и околната среда. Логично, отлагането на крайния срок до 2018 г. трябва да представлява неотложна необходимост, за да се гарантира, че институциите и предприятията предприемат незабавни действия, за да развият технологични, финансови и екологични условия за съвместимост в съответствие с предизвикателствата, които ни очакват.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-жо председател, когато говорим за държавна помощ, ние трябва да помним, че в определени случаи тя може да наруши конкуренцията.

Когато в контекста на единния пазар има разискване конкретно относно въглищните мини и помощта за тях, трябва да се посочи, че ние в Европа следва да гледаме към по-устойчиво бъдеще. Понастоящем въглищата са едни от най-вредните изкопаеми горива: в действителност те убиват стотици хиляди животни през годината в резултат от различните емисии. Поради тази причина се надявам, че в Европа ще постигнем положение, в което бихме могли постепенно да намалим употребата на въглища като източник на енергия и да преминем към възобновяеми енергийни източници. Разбирам, че това означава, че ще има някакъв преходен период в райони, където производството на въглища е тясно свързано със заетостта, но всъщност ние следва да се придвижваме повече в посока на възобновяемата технология и енергия.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). – (FI) Г-н председател, не мисля, че ЕС следва да подкрепя замърсяващите въглищни мини. Ние следва да подкрепяме придобиването на възобновяема енергия и нейното производство. Не можем едновременно да натискаме педала на газта и педала на спирачките. Аз подкрепям групата на Алианса на демократите и либералите за Европа по този въпрос, но по време на окончателното гласуване направих грешка. Официално я поправих, но исках и тук да спомена за това.

  Bogusław Liberadzki (S&D). – (PL) Г-н председател, изказвам се, тъй като Полша е една от държавите, които трябваше да се изправят пред най-големите проблеми по отношение на внезапното намаляване на разходите и на добивния потенциал във въгледобивната промишленост. Преди десет години ние въведохме радикална програма за закриване на мини, но за да се заместят полските въглища, трябваше да бъдат внесени 10 милиона тона руски въглища. Бих искал да ви уверя, че емисията на въглероден диоксид от полски въглища е същата като от руските въглища. Въпреки това е добре, че разполагаме с програма за национална помощ и Комисията позволява това. Аз одобрих този доклад. На мнение съм обаче, че ние трябва да поддържаме баланс. Целта не е да закриваме мини само заради закриването на мини; целта е да се гарантира енергийна сигурност – и ние разглеждаме мините като предприятия.

Доклад: Eva Joly (A7-0315/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ-ЕС успя да се наложи като основен участник в сътрудничеството между Севера и Юга заради качеството на своята дейност.

Засилването на парламентарното измерение на сътрудничеството е от основно значение за правилното използване на финансовите средства, така че това да води до задоволяване на потребностите на хората и да спомага за постигането на Целите на хилядолетието за развитие в областта на здравеопазването и образованието. Европейската комисия въведе практиката да представя националните и регионални стратегически документи за парламентарен контрол както от страна на Европейския парламент, така и от страна на националните парламенти.

Гласувах в подкрепа на доклада, защото смятам да подкрепя работата на залата, извършена до момента, роля, която е още по-важна днес, когато следим преговорите по споразуменията за икономическо партньорство.

През 2009 г. Европейската комисия и държавите от АКТБ предложиха второ преразглеждане на споразумението за партньорство и се надявам, че можем да гарантираме оцеляването и развитието на Съвместната парламентарна асамблея като съществена институция в процеса на сътрудничество и демократизация на останалата част от света.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, първо, искам да поздравя г-жа Joly за доклада й.

Живеем в свят, в който човешката история изглежда върви в различни посоки. В някои континенти се радваме на иновации, технологии и благополучие, докато в други хората от сутрин до здрач отчаяно търсят минималните средства за оцеляване.

През 2009 г. Съвместната парламентарна асамблея направи опит да гарантира, че нейните многобройни предложения могат да се превърнат в сериозни ангажименти и цели. Европейският съюз показа решимостта си да предприеме своевременни, целенасочени и координирани действия в подкрепа на най-засегнатите държави, особено на най-бедните и най-уязвимите.

На 1 декември в Киншаса ще се проведе двадесетата пленарна сесия АКТБ-ЕС. На нея ще се обсъди важен доклад относно Целите на хилядолетието за развитие. Като докладчик и заместник-председател на Асамблеята ще гарантирам, че приетите мерки няма да останат само празни думи, а ще се превърнат в сериозен ангажимент да се продължи по пътя към по-справедлив свят и преди всичко към свят без бедност.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ-ЕС е съществен инструмент за изграждане на открит и демократичен диалог, който успешно включва националните парламенти, местните органи и неправителствени организации на страните от АКТБ.

Съгласен съм с подхода на доклада като цяло и считам за особено полезен призива към Комисията да предостави по-голяма информация на парламентите на страните от АКТБ. Съществено важно е тези парламенти да се ангажират активно при изготвянето на националните стратегии за развитие.

Подкрепям г-жа Joly. Но преди да говорим за данък върху международните финансови операции, трябва да проучим потенциалното му въздействие.

Доклад: Luigi Berlinguer (A7-0252/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, целта на Програмата от Стокхолм, приета от Европейския съвет през декември миналата година, е създаването на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие в следващите пет години, за да се гарантира, че гражданите могат да се ползват от всички основни права.

Крайната цел на правото на Съюза трябва да бъде да се улесни мобилността и да се гарантира, че гражданите могат да създадат европейско съдебно пространство възможно най-бързо.

Планът за действие, предложен от Европейската комисия, предвижда набор от мерки, които произтичат от новите инструменти, предоставени от Договора от Лисабон, за съчетаване на нуждите на гражданите на единния пазар с различните съдебни традиции на държавите-членки.

Гласувах в полза на доклада, защото след като посочва необходимите условия, призовава държавите-членки да се ангажират активно с прилагането, като набляга на секторите, които трябва да бъдат считани за приоритет, а именно, гражданските аспекти, взаимното признаване на официалните документи и съдебните решения, обща референтна рамка, имуществото на длъжниците и общото съдебно обучение.

Отново подчертавам моето убеждение, че Европейският парламент трябва да участва в процеса на хармонизация след внимателно проучване на действащите правни системи на национално равнище. В днешно време хармонизирането на правните системи и на съответните приложни полета на гражданското и наказателно право е свързано и се превърна в неразделна част от международните търговски преговори, защото повдига редица правни въпроси, които все още не са уредени.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, европейското сътрудничество в пространството на свобода, сигурност и правосъдие е чувствителен въпрос, който трябва да бъде разгледан внимателно. Сътрудничеството между съдебните органи може да е необходимо за предотвратяване на престъпността и за осигуряване на правосъдие и правна сигурност на европейския вътрешен пазар. Но сътрудничеството в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие носи скрит риск Европа да се занимава с въпроси, които са в действителност национална компетентност. Параграф 40 от доклада Berlinguer подчертава взаимното признаване на брака и семейното право, без да се позовава на член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който всяка държава-членка запазва суверенитета си в областта на семейното право с трансгранично значение. Отказах да подкрепя доклада, защото този европейски принцип не е спазен и защото изменението на Европейските консерватори и реформисти в това отношение беше отхвърлено.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, гласувах с „въздържал се“, защото не съм убеден, че принципът на субсидиарност е спазен в областта на семейното право. Европейският съюз трябва изцяло да зачита разделението на правомощията между Съюза и държавите-членки в законотворчеството. По тази причина напълно подкрепям подход, който отчита различните правни подходи и конституционни традиции въз основа на специфичните условия в отделните държави, особено в области, свързани с основните ценности на дадено общество, като ценностите в семейното право.

Целта на подхода на ЕС трябва да бъде да се разберат по-добре и да се посрещнат нуждите на всички граждани във всички държави, а не да се създаде един вид едноцветно общество. Затова е важно да не се престъпват насила рамките на мярката, която може да застраши основните ценности на държавите-членки в специфични области на гражданското и семейно право.

Доклад: Bernhard Rapkay (A7-0324/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, бих искал да кажа, че въглищата са суровина, която е много важна за благоденствието на обществото и енергийната сигурност. Въпреки изследванията, които бяха проведени, и въпреки търсенето на алтернативни енергийни ресурси, търсенето на въглища продължава да нараства. Ето защо е очевидно, че следва да бъдат положени усилия, за да се гарантира постоянен достъп до въглищни запаси.

Въпреки това, когато мина стане нерентабилна, продължаването на нейното функциониране чрез използването на държавна помощ застрашава равновесието на пазара, предизвиква смущения в конкуренцията и в резултат от това дестабилизира икономиката на съответната държава. Следователно това, което е необходимо, е подходящо законодателство, което позволява ефективното, а също и безопасното закриване на такава мина. Проектът на регламент осигурява постигането на тези цели като гарантира поддържане на конкурентоспособността на енергийния пазар и насърчаване на развитието на тясно свързани промишлени отрасли. Не е нужно да казвам, че подкрепих доклада.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Reimer Böge (A7-0328/2010)

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на моя колега от Германия, г-н Böge, относно предложението за решение относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в размер на 13 млн. евро с цел подпомагане на Ирландия, която беше сериозно засегната от наводненията през ноември 2009 г. Размерът на помощта ми се струва незначителен (2,5% от общите щети, оценени на 500 млн. евро) и идва твърде късно. Предлагам да се запитаме дали вместо да отпускаме нищожни суми не трябва да използваме част от тях, за да финансираме Европейски сили за гражданска защита, които да помагат на държавите, пострадали от бедствия, за справянето с които те не разполагат с необходимото оборудване (пожари, наводнения, природни бедствия, погранични бедствия и т.н.), или да полагат усилия в областта на международното сътрудничество в случай на сериозни бедствия като това в Хаити например.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Напълно съм съгласен с казаното в доклада по въпроса за това да подкрепим решението на Комисията да се отпуснат 13,02 млн. евро от фонд „Солидарност“ на ЕС в полза на Ирландия за възстановяване на инфраструктура и прилагане на мерки за предотвратяване на наводнения в засегнатите райони.

Наводненията в Ирландия от ноември 2009 г. нанесоха значителни щети на жилищни сгради, земеделски стопанства, предприятия, инфраструктура, пътища и водоизточници в засегнатите области. Тези средства от Комисията ще помогнат да се покрият част от разходите, възникнали по време на кризисната ситуация. От съществено значение е и степента, в която тези средства се насочват към инвестиции за въвеждане на мерки за предотвратяване на наводнения във въпросните райони

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за предоставяне на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС за Ирландия. През 2009 г. проливни валежи доведоха до тежки наводнения, които причиниха сериозни щети на селскостопанския сектор, жилищни имоти, предприятия, пътната мрежа и друга инфраструктура. Подкрепата за Ирландия беше одобрена по изключение, тъй като степента на причинените от наводнението щети не отговаря на изискванията на фонд „Солидарност“. С изменението на климата в Европа и света нараства броят на природните бедствия, които причиняват загуба на човешки живот и огромни щети. Следователно Европейският съюз трябва да създаде мерки за предоставяне на необходимото финансиране своевременно, когато настъпи подобно бедствие. В резолюцията си от март Европейският парламент ясно изрази позицията си, че за по-ефективното решаване на проблемите, причинени от природни бедствия, е необходим нов регламент за фонд „Солидарност“. Считам, че прегледът на регламента трябва да е насочен към създаването на по-добри и по-гъвкави мерки, чието прилагане трябва да ни даде възможност да реагираме по-ефективно на новите предизвикателства, свързани с изменението на климата, и да предоставяме по-бързо помощ на жертвите на природни бедствия.

  Gerard Batten, John Bufton, David Campbell Bannerman, Derek Roland Clark, Trevor Colman и Nigel Farage (EFD), в писмена форма. – (EN) Що се отнася до нелегитимността, недемократичната структура, корупцията и неясната мегаломанска мотивация на Европейския съюз като цяло и в частност на Комисията, ние от Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) не можем да намерим извинение за монополизирането от страна на Комисията на публични средства за каквато и да било цел и следователно считаме, че всички средства, които тя насочва за възстановяване на щетите от миналогодишното наводнение в Ирландия няма да бъдат използвани целесъобразно и само ще прикрият необходимостта от правилното разпределение на финансовата помощ от демократично избрани правителства.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) От създаването си преди осем години фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, който има за цел да помага на държави, принудени да се справят с природни бедствия, е мобилизиран 33 пъти. Ползата от него е доказана, а мобилизирането на средства за наводненията от Ирландия през 2009 г., което всички помним, според мен е напълно оправдано.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, бих искал да дам пояснение по положителния вот, който дадох за това предложение. Считам, че е абсолютно задължително ние да проявяваме разбиране към подобен род проблеми, тъй като това нещо може да се случи на всеки един от нас. Подобни действия показват нашата единност и съпричастност към проблемите, породени от природните стихии. Сигурен съм, че оказаната от нас помощ ще бъде разходвана по най-правилния начин и ще помогне за преодоляване на последствията от наводненията в Ирландия.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Считам, че подаденото от Ирландия заявление за помощ от фонд „Солидарност“ след ураганните дъждове, довели до огромни наводнения през ноември 2009 г., е важно и целесъобразно. Наводненията нанесоха тежки щети на селскостопанския сектор, жилищните имоти и предприятия, пътната мрежа и друга инфраструктура.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Като цяло гласувах в подкрепа на доклада предвид факта, че Ирландия е поискала помощ и мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, за да се справи с бедствието, причинено от сериозни наводнения през ноември 2009 г., и тъй като наводнението нанесе съществени щети на много жилищни сгради, селски стопанства, пътни и водоснабдителни мрежи, както и поради факта, че предоставената чрез Фонда финансова помощ ще позволи на ирландските органи да компенсират част от разходите, възникнали при справянето с извънредното положение.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Ирландия след наводненията, нанесли сериозни щети на сектора на селското стопанство, жилищни сгради и предприятия, пътната мрежа и друга инфраструктура. Въпреки че общите загуби остават под нормалния праг, отправеното от Ирландия искане попада в критерия за „изключително регионално бедствие“, който предвижда условията за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ „при изключителни обстоятелства“. Желателно е Съветът да деблокира новия регламент относно фонд „Солидарност“, който беше одобрен от Парламента.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Както казах и преди, считам, че солидарността сред държавите-членки на ЕС, и по-конкретно европейската подкрепа за държави, засегнати от бедствия, е ясен знак, че ЕС вече не е просто зона на свободна търговия. В момент, когато много хора поставят под въпрос стабилността на общия ни проект, инструментите за специална помощ като фонд „Солидарност“ на Европейския съюз показват, че можем да останем обединени в нещастието, дори в ситуации, които ни изправят пред голямо търсене на човешки и материални ресурси. Наводненията от ноември 2009 г. сериозно засегнаха Ирландия и нанесоха значителни щети, които се оценяват на над 520 млн. евро. Следователно считам, че мобилизирането на средствата е напълно оправдано, за да помогнем на онези, които са пострадали най-сериозно от това природно бедствие, и поздравявам председателя на комисията по регионално развитие за бързината, с която публикува становището си, като по този начин се избягва неоправдано забавяне на парламентарната процедура.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът позволява мобилизирането на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, за да се помогне на Ирландия да се справи с бедствието, причинено от проливните дъждове и наводненията през 2009 г. Те нанесоха големи щети на сектора на селското стопанство, жилищните имоти и предприятията, пътната мрежа и друга инфраструктура. Въпреки че общите загуби остават под нормалния праг, отправеното от Ирландия искане попада в критерия за „изключително регионално бедствие“, който предвижда условията за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ „при изключителни обстоятелства“

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът одобрява мобилизирането на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) с цел да се подпомогне Ирландия да се справи с бедствието, причинено от дъждовете и наводненията от 2009 г. През последните години държавите-членки на ЕС бяха сериозно засегнати от значителен брой бедствия. През първите шест години от съществуването на ФСЕС Комисията получи 62 искания за финансова помощ от 21 държави. Разбира се, приблизително една трета от тях попадат в категория „големи бедствия“. По много от исканията не беше предоставена помощ. Други бедствия не доведоха до искане за предоставяне на средства, макар да имаха значителни и в много случаи дълготрайни последици за засегнатите хора, околната среда и икономиката.

Правилата за мобилизиране на Фонда трябва да бъдат актуализирани, за да позволят по-гъвкаво и своевременно мобилизиране на средства, да се обхванат повече бедствия със значителни неблагоприятни ефекти и да се намали времето, което минава между бедствието и момента, в който се отпускат средствата. Важно е също така да се посочи, че преди всичко трябва да има ангажимент за преодоляване на бедствия, като се приложат на практика одобрените наскоро от Парламента препоръки.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Приветствам решението на Европейския парламент да одобри заявлението на ирландското правителство за финансова помощ от фонд „Солидарност“ на ЕС за справяне с наводнението. Наводненията в Ирландия нанесоха огромни щети на страната, особено в северозападната част. В рамките на фонд „Солидарност“ на ЕС Ирландия ще получи 13 млн. евро. Тези средства ще бъдат използвани, за да се покрият част от разходите, които местните органи са направили по време на кризата в края на 2009 г.

Общите разходи от нанесените щети са 520,9 млн. евро и — вярвате или не — сумата е под прага, който е в сила за фонд „Солидарност“. Европейската комисия дава одобрението си за 13 млн. евро за Ирландия, тъй като Комисията призна, че наводнението, което сполетя Ирландия в края на 2009 г., беше уникално регионално бедствие.

  Seán Kelly (PPE), в писмена форма. – (EN) С радост подкрепих предложението и бих искал да изразя благодарността на моята страна за отпускането на средства от фонд „Солидарност“ за нашата страна за наводненията от ноември 2009 г. Участвах във форума за наводненията в Ирландия миналата седмица и бяха изразени множество благодарности, когато споменах, че предстои гласуване на помощта днес в Парламента.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на фонд „Солидарност“ на ЕС. Всъщност считам, че Фондът е ценен инструмент, който дава възможност на ЕС да изрази своята солидарност с населението на засегнатите от природни бедствия региони, като осигурява финансова подкрепа, за да се гарантира бързото възстановяване на нормалните условия на живот.

Одобреното при днешния вот заявление беше подадено от Ирландия и е свързано с проливните дъждове, причинили сериозни наводнения през ноември 2009 г. Наводненията нанесоха значителни щети на сектора на селското стопанство, жилищните имоти и предприятия, пътната мрежа и друга инфраструктура. Ирландските органи оценяват всички преки щети, причинени от бедствието, на 520,9 млн. евро.

Въпреки че то е под определения в регламента праг, Комисията разгледа заявлението въз основа на т. нар. критерий за „изключително регионално бедствие“. Съгласно този критерий отделен регион може да се ползва от помощта на Фонда, ако е бил засегнат от природно бедствие, предимно природно, засягащо значителна част от неговото население, със сериозни и дълготрайни последици върху условията на живот и икономическата стабилност на региона. И накрая, ще добавя, че бяха мобилизирани средства в размер на 13 022 500 евро.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада, с който се одобрява отпускането на средства на ЕС, за да се помогне на пострадалите от наводнението в Ирландия. Ирландия подаде заявление за предоставяне на помощ от фонд „Солидарност“ на ЕС след проливните валежи, които доведоха до сериозни наводнения през ноември 2009 г. Наводненията нанесоха щети на сектора на селското стопанство, жилищните имоти, предприятията, пътната мрежа и инфраструктурата. След оценка на заявлението Комисията предложи да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в размер на 13 022 500 евро. Тази сума не е нищо, тъй като тя е първото одобрено предложение за мобилизиране на средства през 2010 г., като във фонд „Солидарност“ на ЕС ще останат налични поне 98%, които да се разпределят до края на 2010 г.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е зона на солидарност и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е част от нея. Тази подкрепа е от съществено значение за подпомагане на безработните и на жертвите на изнасянето на дейността на предприятията в света на глобализацията. Все по-голям брой дружества, възползвайки се от евтината работна ръка, изнасят дейността си в редица страни, най-вече в Китай и Индия, като това оказва пагубен ефект върху държавите, в които се зачитат правата на работниците. Целта на ЕФПГ е да помогне на работниците, станали жертва на изнасянето на дейността на предприятията, като той е от съществено значение за улесняване достъпа до заетост в бъдеще. ЕФПГ беше използван от други държави на ЕС в миналото и сега е редно да предоставим тази помощ на Ирландия, която е поискала помощ от Фонда след проливните дъждове, причинили наводненията през ноември 2009 г. Те нанесоха тежки щети на сектора на селското стопанство, жилищните имоти и предприятията, пътната мрежа и друга инфраструктура.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) През последните години сме свидетели на нарастващ брой на природните бедствия. По-конкретно, обилните валежи често са причина за наводнения, които имат разрушителни последици за околната среда и водят до щети, за чието възстановяване се правят разходи в огромни размери.

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизира, за да се възстановят щетите, причинени от наводненията в Ирландия от 2009 г. (в сектора на селското стопанство, жилищните имоти и предприятията, пътната мрежа и друга инфраструктура). Общите разходи за покриване на щетите, причинени от бедствието, се оценяват на близо 520 млн. евро. Приносът от 13 млн. евро от бюджета на ЕС ще помогне за възстановителните работи. Гласувах в подкрепа на предоставянето на помощта.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Комисията постъпи правилно, като мобилизира 13 022 500 евро от фонд „Солидарност“ успоредно с внасянето на проект на коригиращ бюджет (DAB № 8/2010) след подаване на заявление от Ирландия за предоставяне на помощ във връзка с наводненията от ноември 2009 г., които нанесоха огромни щети на националната инфраструктура, възлизащи на близо 520,9 млн. евро. Националните бедствия и катастрофи трябва да бъдат приоритет и се надявам в бъдеще Европейската комисия да предприема по-своевременни и непосредствени действия.

Наводненията в Ирландия бяха през ноември 2009 г., а Парламентът даде одобрението си едва днес – повече от година след събитието. Регионът Венето наскоро претърпя наводнение и наистина се надявам Комисията да действа по-бързо и своевременно, отколкото в миналото.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Böge, защото считам, че Европейският съюз има задължението да предоставя помощ и подкрепа на региони, засегнати от природни бедствия и катастрофи.

Считам, че понятието за солидарност е свързано с идеята и ценностите, залегнали в основите на Европейския съюз. Това е една от ключовите ценности, довели до възникването на Съюза и гарантиращи просперитета и разширяването му във времето. Ето защо разпределянето на тези средства е не само оправдано и добре обосновано, но също така е и дълг.

Във връзка с това се надявам, че подобна помощ ще бъде предоставена и на регионите в Италия, които бяха сериозно засегнати от последните наводнения, които сринаха местните икономики.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласен съм с г-н Böge, когото поздравявам, относно необходимостта от мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в полза на Ирландия въз основа на точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 март 2006 г. Последното позволява мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в рамките на годишния таван от 1 млрд. евро. Това е първото предложение за мобилизиране на Фонда през 2010 г.

Подкрепям и подчертавам препоръките на докладчика към Комисията и предвид трудната икономическа ситуация в Европа, и по-специално в Ирландия, съм съгласен, че трябва да покажем солидарност.

И накрая, тук бих искал да подчертая, че като се има предвид фактът, че бедствие сполетя и Северна Италия, трябва да предприемем незабавни действия, за да помогнем и на тези засегнати региони.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подкрепихме резолюцията, която се основава на факта, че Комисията предлага да се мобилизира фонд „Солидарност“ на ЕС в полза на Ирландия въз основа на точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. Споразумението позволява мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в рамките на годишния таван от 1 млрд. евро. Това е първото предложение за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ през 2010 г.

Успоредно с това предложение Комисията представи проект на коригиращ бюджет (DAB № 8/2010 от 24 септември 2010 г.) с цел да включи в бюджета за 2010 г. съответните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания, съгласно предвиденото в точка 26 от Междуинституционалното споразумение. Ирландия подаде заявление за предоставяне на помощ от Фонда след проливните валежи, довели до сериозни наводнения през ноември 2009 г. Наводненията нанесоха значителни щети на сектора на селското стопанство, жилищните имоти и предприятия, пътната мрежа и друга инфраструктура.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС е посветено на необходимостта за предоставяне на помощ за Ирландия поради наводненията от ноември 2009 г., които причиниха огромни загуби в сектора на селското стопанство и промишлеността, и по-специално на инфраструктурата на пътища и водоснабдяване, както и на жилищните райони. Във връзка с това и като припомням бедствието, което сполетя остров Мадейра през февруари 2010 г. и ефектите от бурята „Синтия“ за Европа, одобрявам предложението на Комисията да се предостави помощ на обща стойност 13 022 500 евро за Ирландия въз основа на критерия „изключително регионално бедствие“. Този критерий се използва, за да се покаже, че нанесените щети засегнаха по-голяма част от населението на региона и че има сериозни и дълготрайни последици върху условията на живот и икономическата стабилност във въпросния регион. Бих искал да подчертая обаче, че е необходимо да се направи преглед на сега действащата система на фонд „Солидарност“ на ЕС, за да стане по-бърз и ефективен при смекчаване на трайните ефекти от природните бедствия.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на фонд „Солидарност“ на ЕС: Ирландия – наводнения от ноември 2009 г. Както и в случая на моята страна – Полша – опустошителните наводнения навредиха на толкова много общини и семейства, че е от жизнено важно значение да предоставим помощ на нашите приятели в Ирландия Средствата ще дойдат от фонд „Солидарност“, който се разпределя за големи катастрофи като тази. Средствата ще отидат в онези общини, които бяха най-тежко засегнати, ще осигурят подкрепа за най-сериозно засегнатите от тези наводнения семейства и предприятия и ще помогнат за възобновяването на сградите и възстановяването на част от загубените приходи в резултат на това, че предприятията са били унищожени. Важно е страните от ЕС да подкрепят държавите-членки в нужда и да реализират на практика идеята за солидарност.

Доклад: Barbara Matera (A7-0318/2010)

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Като член на комисията по заетост и социални въпроси трябваше да гласувам в подкрепа на шестте резолюции, внесени от г-жа Matera, за подпомагане на работници в Нидерландия, чието съкращаване е пряк резултат от глобалната икономическа криза. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е ефективен инструмент, който се съсредоточава върху дългосрочното повторно интегриране на работници, засегнати от неблагоприятните ефекти на глобализацията. Ето защо считам, че използването на този инструмент в определени случаи е напълно обосновано. По време на дискусиите относно бюджета някои хора искаха използването на ЕФПГ да се прекрати незабавно. От примера се вижда, че той все още е много полезен в определени случаи, тъй като последиците от световната криза се усещат и днес.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Ето обяснението на моя вот. Предвид факта, че Нидерландия поиска помощ във връзка с 821 случая на съкращения в 70 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в два граничещи региона Nord Brabant и Zuid Holland по NUTS II, гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласна с предложението на Комисията и с измененията към него, внесени от Парламента. Съгласна съм и с искането институциите, участващи в процеса, да положат необходимите усилия за ускоряване на мобилизирането на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС)

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените в резултат на преструктуриране и изнасяне на дейността работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да се прилага бързо и ефективно. В светлината на структурните промени в международната търговия е важно европейската икономика да може ефективно да прилага инструменти за подпомагане на засегнатите по този начин работници и да ги задържи с цел улесняване на бързото им, повторно интегриране на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да бъде предоставяна на индивидуална основа. Важно е също така да се подчертае, че тази помощ не е заместител на дейностите, които нормално са присъщи на дружествата, нито е предназначена да финансира и преструктурира последните. Предвид поисканата от Нидерландия помощ във връзка с 821 случая на съкращения в 70 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в региони Nord Brabant и Zuid Holland, гласувам в подкрепа на доклада.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Тези 821 случая на съкращения в 70 предприятия, развиващи дейност в графичния сектор в региони Nord Brabant и Zuid Holland в Нидерландия, показват, че световната икономическа и финансова криза не подмина и сектори, които на пръв поглед изглеждаха по-защитени от нейното въздействие. Това е знак за обезпокоителното намаляване на броя на предприятията, занимаващи се с печатна и издателска дейност в Нидерландия, и следователно за същинския спад на икономиката като цяло. Европейската комисия счита това искане за помощ за предприятията, развиващи дейност в печатането и възпроизвеждането на записани носители, за основателно и то беше подкрепено с голямо мнозинство от съответната парламентарна комисия. Поради това считам, че са налице всички условия, които ми позволяват да подкрепя мобилизирането на ЕФПГ за този случай. Надявам се, че тази временна помощ ще помогне на съкратените работници за тяхното по-успешно интегриране на пазара на труда.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното влияние на глобалната икономическа криза, която засегна в особено голяма степен заетостта, правилното използване на ЕФПГ е от основно значение за облекчаване на страданията на много европейски граждани и семейства, като допринася за повторната им социална интеграция и за професионалното им развитие и в същото време развива нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на нуждите на предприятията и да стимулира на икономиката. Този план за намеса и оказване на помощ на 821 съкратени работника от 70 предприятия, развиващи дейност в региони Nord Brabant и Zuid Holland в Нидерландия, попада в същата рамка. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят ефекта от прилагане на мерките за ускоряване и подобряване на степента на усвояване на толкова важни ресурси като ЕФПГ, който в момента има много ниски равнища на мобилизиране. Тази година са поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Още шест заявления за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ бяха изготвени във връзка със закриването на още стотици дружества в Европа. Общо над 3000 работника бяха съкратени. Изготвените при създаването на Фонда първоначални оценки за броя на хората, които биха се възползвали от него, отдавна са надхвърлени. Това, което е необходимо извън системното мобилизиране на този инструмент, е категорично скъсване с неолибералните политики, водещи до икономически и социални бедствия в страните от Европейския съюз буквално пред очите ни. Временните средства наистина са необходими за преодоляване на бедствието, но преди всичко усилията трябва да бъдат насочени към причините за него.

Всяко ново заявление за мобилизиране на Фонда повишава спешността на мерките, които подкрепихме и които са предназначени за ефективна борба с безработицата, и насърчава икономическата активност, премахва несигурните работни места и намалява работните часове, без това да води до намаляване на заплащането. Това са мерките за справяне и с изнасянето на дейността на предприятията. Накрая, както и в други случаи, не можем да не отбележим несправедливостта на нормативен акт, който отрежда по-големи надбавки за страни с по-високи доходи, особено такива с по-високи заплати и помощи при безработица.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на ЕФПГ в полза на Нидерландия, защото считам, че този инструмент е ценен ресурс за подкрепа на работниците, изпаднали в затруднения в резултат от икономическата криза.

ЕФПГ беше създаден през 2006 г., за да осигури практическа подкрепа на работници, съкратени или по причини, свързани с промяна на местонахождението на техните предприятия, или, след изменението от 2009 г. поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Днешното гласуване е посветено на искането за предоставяне на помощ във връзка с 821 съкратени работници от 70 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в два граничещи региона Noord Brabant и Zuid Holland по NUTS II, възлизаща на сумата от 2 890 027 евро, отпусната от ЕФПГ. В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен източник за справяне с безработицата, произтичаща от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Одобрявам доклада, който подкрепя предложението на Комисията за мобилизиране на средства в размер на 2 890 027 евро от ЕФПГ, за да се подпомогне повторното интегриране на пазара на труда на работниците, съкратени в резултат на икономическата криза. Това заявление се отнася за 821 случая на съкращения в 70 предприятия („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) за период от девет месеца. ЕФПГ беше създаден, за да смекчи последиците от такива злополучни събития.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е зона на солидарност и ЕФПГ е част от нея. Тази подкрепа е от съществено значение за подпомагане на безработните и на жертвите на изнасянето на дейността на предприятията в света на глобализацията. Все по-голям брой дружества, възползвайки се от евтината работна ръка, изнасят дейността си в редица страни, най-вече в Китай и Индия, като това оказва пагубен ефект върху държавите, в които се зачитат правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, станали жертва на изнасянето на дейността на дружествата, и е от съществено значение за улесняване на достъпа до заетост в бъдеще. ЕФПГ беше използван в миналото от други държави в ЕС, така че е уместно да бъде осигурена помощ за Нидерландия, която подаде заявление за помощ във връзка с 821 случая на съкращения в 70 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в двата граничещи региона Nord Brabant и Zuid Holland по NUTS II.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) ЕФПГ беше създаден, за да подпомага повторното интегриране на пазара на труда на работниците, съкратени в резултат на процеса на глобализация на световния пазар. Заявленията за помощ от ЕФПГ се оценяват от Комисията, която в този случай одобри тези, отговарящи на условията. Сега се изисква одобрението на бюджетния орган.

Разгледаното в доклада заявление, което е деветнадесетото за бюджет 2010, се отнася за мобилизиране на средства от ЕФПГ за сума от 453 632 евро (отбелязваме, че годишните средства на фонда не трябва да надхвърлят 500 млн. евро), поискана от Нидерландия за 140 случая на съкращения в сферата на печатните издания в регион Drenthe. Икономическата криза постави много дружества в трудно положение и все повече хора губят своята работа. Ние трябва да защитим тези работници. Мога да гласувам единствено в подкрепа на доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Мобилизирането на средства от ЕФПГ ще бъде от полза за 70 различни предприятия и би запазило 821 работни места. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Отново тук – в Парламента – се намираме в ситуация, при която одобряваме извънредно разпределение на бюджета в рамките на собствените си граници. Само по време на днешното заседание ние одобряваме шест разпределения. Казвам това със съжаление, тъй като тези мерки са свързани с кризи и множество проблеми, които имат последици за икономиката, пазара на труда, работниците и техните семейства. За щастие обаче този ресурс е на наше разположение.

Точно в този тип ситуации Европейският съюз демонстрира своите ценности и качествата, които го отличават. Европейската солидарност и отстояването на европейските нужди са ценности, които трябва да пазим и защитаваме. Това е посланието, което Европейският парламент и Европейският съюз искат да отправят, и се надявам, че при предаването му ще има по-голямо разбиране. Не на последно място, трябва да се борим срещу ленивата антиевропейска демагогия и вместо това да покажем колко важна е подкрепата и помощта на европейско равнище в действителност.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Подаденото от Нидерландия заявление за помощ в рамките на ЕФПГ във връзка с 821 случая на съкращения в 70 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в двата граничещи региона Nord Brabant и Zuid Holland по NUTS II, отговаря на всички правно установени критерии за допустимост.

По същество, съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на ЕФПГ, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, включвайки намеса в ситуации като тази, в която в резултат на световната икономическа и финансова криза има „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или два граничещи региона на ниво NUTS II“. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията и се надявам, че мобилизирането на ЕФПГ ще допринесе за успешното интегриране на тези работници на пазара на труда.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за резолюцията на Парламента за мобилизиране на средства от ЕФПГ за предоставяне на помощ на съкратените работници. През декември 2009 г. Нидерландия подаде заявление за помощ от ЕФПГ във връзка с извършените съкращения в осем региона в предприятия, развиващи дейност в графичния сектор. Заявлението за помощ се отнася за 821 случая на съкращения в 70 предприятия, занимаващи се с печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители. Съкращенията бяха извършени в периода между 1 април и 29 декември 2009 г. в два граничещи региона – Nord Brabant и Zuid Holland.

Икономическата и финансова криза доведе до спад на търсенето в печатния и издателски сектор с около 32% за печатните рекламни материали и между 7,5% и 18,2% за списанията и вестниците. Печатната и издателска индустрия в Нидерландия премина през голям процес на преструктуриране, за да остане конкурентоспособна на подобни сектори в Турция, Китай и Индия. Считам, че процедурата за разпределение на тези средства трябва да бъде опростена, за да се улесни достъпът на засегнатите предприятия до ЕФПГ.

Доклад: Barbara Matera (A7-0321/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Ето обяснението на моя вот. Предвид факта, че Нидерландия поиска помощ във връзка със 140 случая на съкращения в две предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в региона Drenthe по NUTS II, гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласна с предложението на Комисията и с измененията към него, внесени от Парламента. Съгласна съм и че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки че давам подкрепата си за всички представени от Нидерландия заявления за мобилизиране на средства от ЕФПГ относно жестоката вълна от съкращения, обхванала двете подразделения на графичния сектор – печатна дейност, възпроизвеждане на записани носители и издателска дейност – считам, че нидерландските органи можеха да предоставят повече информация за обхвата на мерките и тяхната точност, за да може да бъдат оценени по-ефективно. Надявам се, че секторът може да се възстанови и че съкратените работници, особено по-възрастните, са способни да възстановят живота си отново и да възвърнат местата си на пазара на труда.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното влияние на глобалната икономическа криза, която засегна в особено голяма степен заетостта, правилното използване на ЕФПГ е от основно значение за облекчаване на страданията на много европейски граждани и семейства, като допринася за повторната им социална интеграция и за професионалното им развитие, и в същото време развива нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на нуждите на предприятията и да стимулира икономиката.

Този план за намеса в Нидерландия и оказване на помощ на 140 съкратени работника от 2 предприятия в регион Drenthe попада в същата рамка. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят ефекта от прилагане на мерките за ускоряване и подобряване на степента на усвояване на важни ресурси като ЕФПГ, който в момента има много ниски равнища на мобилизиране. Тази година са поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на ЕФПГ за Нидерландия, тъй като считам, че този инструмент е ценен ресурс за подпомагане на работници в затруднено положение вследствие на икономическата криза.

ЕФПГ беше създаден през 2006 г., за да осигури практическа подкрепа за работници, съкратени или по причини, свързани с изнасянето на дейността на дружествата, или, след изменението от 2009 г. поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Днешният вот се отнася до заявлението за помощ във връзка със 140 съкратени работници в 2 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в региона Drenthe по NUTS II, възлизащо на сумата от 453 632 евро, финансирани от ЕФПГ. В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен източник за справяне с безработицата, произтичаща от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада, подкрепящ заявлението за мобилизация на ЕФПГ относно 140 случая на съкращения в 2 предприятия („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) за период от девет месеца в окръг Drenthe в Нидерландия. То е част от пакет от шест взаимосвързани заявления, които се отнасят до съкращения в осем различни региона в Нидерландия. В резултат на икономическата криза се наблюдава значителен спад в търсенето в отрасъла на печатната и издателска дейност. Приветствам солидарността, която показваме към работниците в тежко положение.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за проектодокладите на Barbara Matera за мобилизирането на ЕФПГ за добавки за Нидерландия, тъй като смятам, че Европейският съюз трябва да предложи подкрепа на съкратените работници, осигурявайки им динамична и ефективна финансова помощ На фона на настоящата икономическа и социална криза нашите действия трябва да бъдат насочени към осигуряването на помощ за тези, които се нуждаят от нея. Всички сме наясно, че приоритетът ни трябва да бъде да защитим гражданите на ЕС от последиците от глобализацията и икономическата рецесия. Мисля, че Съюзът може да има значителен принос в борбата с негативните последици от икономическата криза и намаляването на безработицата сред неговите граждани.

В случая бих искал да обърна внимание на факта, че държавите-членки на ЕС могат и трябва да търсят помощ, осигурявана от ЕФПГ. В връзка с това искам да посоча, че моята страна – Румъния – е пример за дух на солидарност в Европейския съюз по време на кризисна ситуация, независимо от това дали говорим за Гърция, Нидерландия и т.н., и потвърждава факта, че ние заедно сме едно голямо семейство: семейството на обединена Европа.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е зона на солидарност и ЕФПГ е част от нея. Тази подкрепа е от съществено значение за подпомагане на безработните и на жертвите на изнасянето на дейността на предприятията в света на глобализацията. Все по-голям брой дружества, възползвайки се от евтината работна ръка, изнасят дейността си в редица страни, най-вече в Китай и Индия, като това оказва пагубен ефект върху държавите, в които се зачитат правата на работниците.

Целта на ЕФПГ е да помогне на работниците, станали жертва на изнасянето на дейността на предприятията, и той е от съществено значение за улесняване достъпа до заетост в бъдеще. ЕФПГ беше използван в миналото от други държави в ЕС, така че е уместно да бъде осигурена помощ за Нидерландия, която подаде заявление за помощ във връзка със 140 случая на съкращения в две предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в региона Drenthe по NUTS II.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Броят на безработните нараства като резултат от мерките за глобализация. През деветмесечния референтен период от 1 април 2009 г. до 29 декември 2009 г. имаше 140 случая на съкращения в две предприятия в регион Drenthe, Нидерландия. Сега ЕФПГ се мобилизира, за да осигури принос от 453 632 евро. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той дава възможност ЕФПГ да изпълни своите задължения.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Мобилизирането на средства от ЕФПГ ще бъде от полза за две различни предприятия и би запазило 140 работни места. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Заявлението се основава на член 2(в) от Регламента за ЕФПГ и е част от по-голям пакет от шест взаимосвързани заявления, които се отнасят до съкращения в осем различни региона по NUTS II в Нидерландия, в предприятия, извършващи дейност в графичния сектор, който беше силно засегнат от световната икономическа и финансова криза. По-конкретно, то се отнася за 140 случая на съкращения в две предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в региона Drenthe по NUTS II, – провинция, която е изправена пред много трудна ситуация, защото е на трето място по най-висок процент на безработица в Нидерландия (7,5%) и защото е с доходи на глава от населението далеч под средните за страната. Ето защо считам, че в този случай са налице всички условия за мобилизиране на средства от ЕФПГ, и се надявам, че помощта ще бъде предоставена на съкратените работници бързо и ефикасно.

Доклад: Barbara Matera (A7-0323/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Ето обяснението на моя вот. Предвид факта, че Нидерландия е поискала помощ във връзка със 129 случая на съкращения в девет предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в региона Limburg по NUTS II, гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласна с предложението на Комисията и с измененията към него, внесени от Парламента.

Съгласна съм също така с предложението на Комисията вместо неусвоените средства от Европейския социален фонд като алтернативен източник на бюджетни кредити за плащания да се мобилизират средства от ЕФПГ, което беше направено след честите напомняния от страна на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители, които са част от графичния сектор в Нидерландия бяха особено засегнати, което личи от различните заявления за мобилизация на средства от ЕПФГ. Регионът Drenthe, който е на трето място по най-висок процент на безработица в страната, не остана незасегнат от тази тенденция. Струва си да се подчертае необходимостта Фондът да бъде мобилизиран бързо и ефективно без излишна бюрокрация, за да допринесе за по-добрата подготовка на съкратените работници и по този начин да улесни тяхното повторно интегриране на пазара на труда при по-добри условия в сравнение с тези, при които са напуснали.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното влияние на глобалната икономическа криза, която засегна в особено голяма степен заетостта, правилното използване на ЕФПГ е от основно значение за облекчаване на страданията на много европейски граждани и семейства, като допринася за повторната им социална интеграция и за професионалното им развитие, и в същото време развива нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на нуждите на предприятията и да стимулира икономиката.

Този план за намеса и оказване на помощ на 129 съкратени работника от 9 предприятия, развиващи дейност в региона Limburg в Нидерландия, попада в същата рамка. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят ефекта от прилагане на мерките за ускоряване и подобряване на степента на усвояване на важни ресурси като ЕФПГ, който в момента има много ниски равнища на мобилизиране. Тази година са поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Нидерландия, тъй като считам, че този инструмент е ценен ресурс за подпомагане на работници в затруднено положение вследствие на икономическата криза.

ЕФПГ беше създаден през 2006 г., за да осигури практическа подкрепа на работници, съкратени или по причини, свързани с промяна на местонахождението на техните предприятия, или, след изменението от 2009 г. поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Днешният вот се отнася до заявлението за помощ във връзка със 129 съкратени работници от девет предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в региона Limburg по NUTS II, възлизащо на сума от 549 946 евро, финансирани от ЕФПГ. В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен източник за справяне с безработицата, произтичаща от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям тази мярка на европейска солидарност със 129 съкратени работника от 9 предприятия (занимаващи се с печатна дейност и възпроизвеждане). Сумата от 549 946 евро ще осигури помощ за повторното им интегриране на пазара на труда.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е зона на солидарност и ЕФПГ е част от нея. Тази подкрепа е от съществено значение за подпомагане на безработните и на жертвите на изнасянето на дейността на предприятията в света на глобализацията. Все по-голям брой дружества, възползвайки се от евтината работна ръка, изнасят дейността си в редица страни, най-вече в Китай и Индия, като това оказва пагубен ефект върху държавите, в които се зачитат правата на работниците.

Целта на ЕФПГ е да помогне на работниците, станали жертва на изнасянето на дейността на предприятията, и той е от съществено значение за улесняване достъпа до заетост в бъдеще. ЕФПГ беше използван в миналото от други държави в ЕС, така че е уместно да бъде осигурена помощ за Нидерландия, която подаде заявление за помощ във връзка със 129 случая на съкращения в девет предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в регион Limburg по NUTS II.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Дългосрочните ефекти от глобализацията се изразяват в непрекъснато нарастващия брой на хората, които губят своята работа. Съкращенията се превръщат във всеобщо явление. В периода 1 април 2009 г. и 29 декември 2009 г. производител на машини и оборудване в регион Limburg, Нидерландия, съкрати 129 работника. Сега е подадено заявление за предоставянето на средства от ЕФПГ в размер на 549 946 евро като помощ за засегнатите работници. Гласувах в подкрепа на доклада, който ще предпази съкратените хора от допълнителни финансови проблеми.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Мобилизирането на средства от ЕФПГ може да запази 129 работни места в девет различни предприятия. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Заявлението се основава на член 2(в) от Регламента за ЕФПГ и е част от по-голям пакет от шест взаимосвързани заявления, които се отнасят до съкращения в осем различни региона по NUTS II в Нидерландия, в предприятия, извършващи дейност в графичния сектор, който беше силно засегнат от световната икономическа и финансова криза. По-конкретно то се отнася за 129 случая на съкращения в девет предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в региона Limburg по NUTS II – провинция, която е изправена пред много трудна ситуация, защото е на второ място по най-висок процент на безработица в Нидерландия (8 %) и тъй като е с доходи на глава от населението далеч под средните за страната. Ето защо считам, че в този случай са налице всички условия за мобилизиране на средства от ЕФПГ, и се надявам, че помощта ще бъде предоставена на съкратените работници бързо и ефикасно.

Доклад: Barbara Matera (A7-0322/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Нидерландия поиска помощ във връзка с 650 случая на съкращения в 45 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в два граничещи региона Gelderland и Overijssel по NUTS II, гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласна с предложението на Комисията и с измененията към него, внесени от Парламента. Съгласна съм и с позицията на Парламента, осъждаща сериозните пропуски на Комисията при изпълнението на програмите за конкурентоспособност и иновации, особено в условия на икономическа криза, засилваща нуждата от такава подкрепа.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Шестстотин и петдесет работника от 45 предприятия, развиващи дейност в графичния сектор в областта на печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители, бяха съкратени в нидерландските региони Gelderland и Overijssel, добавяйки тяхното затруднено положение към това на други работници и предприятия в цялата страна. Предвид всички заявления за мобилизиране на средства от ЕФПГ е важно да проверим как тези работници ще бъдат насочени и до каква степен новите работни места и стимули за започване на самостоятелна заетост са устойчиви или дали те ще поемат същия риск като онези, които се провалиха в същото. Дълго време находчивостта и предприемачеството бяха характерно качество на нидерландското общество и си заслужава да не ги забравяме и да ги съживим в трудните времена, които преживяваме.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното влияние на глобалната икономическа криза, която засегна в особено голяма степен заетостта, правилното използване на ЕФПГ е от основно значение за облекчаване на страданията на много европейски граждани и семейства, като допринася за повторната им социална интеграция и за професионалното им развитие, и в същото време развива нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на нуждите на предприятията и да стимулира икономиката.

Този план за намеса и оказване на помощ на 650 съкратени работници от 45 предприятия, развиващи дейност в региони Gelderland и Overijssel в Нидерландия, попада в същата рамка. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят ефекта от прилагане на мерките за ускоряване и подобряване на степента на усвояване на важни ресурси като ЕФПГ, който в момента има много ниски равнища на мобилизиране. Тази година са поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Нидерландия, тъй като считам, че този инструмент е ценен ресурс за подпомагане на работници в затруднено положение вследствие на икономическата криза.

ЕФПГ беше създаден през 2006 г., за да осигури практическа подкрепа на работници, съкратени или по причини, свързани с промяна на местонахождението на техните предприятия, или, след изменението от 2009 г. поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Днешният вот се отнася до заявлението за помощ във връзка с 650 съкратени работници в 45 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в два региона Gelderland и Overijssel по NUTS II, възлизащо на сумата от 2 013 619 евро, предоставени от ЕФПГ. В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен източник за справяне с безработицата, произтичаща от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Одобрявам доклада, който подкрепя предоставянето на планове за отпускане на 2 013 619 евро за подпомагане на съкратени в резултат на срива в печатната индустрия работници в Overijssel. Тази подкрепа от ЕФПГ трябва да помогне за повторното интегриране на работниците на пазара на труда и съм доволен да видя европейската солидарност в действие.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е зона на солидарност и ЕФПГ е част от нея. Тази подкрепа е от съществено значение за подпомагане на безработните и на жертвите на изнасянето на дейността на предприятията в света на глобализацията. Все по-голям брой дружества, възползвайки се от евтината работна ръка, изнасят дейността си в редица страни, най-вече в Китай и Индия, като това оказва пагубен ефект върху държавите, в които се зачитат правата на работниците.

Целта на ЕФПГ е да помогне на работниците, станали жертва на изнасянето на дейността на предприятията, и той е от съществено значение за улесняване достъпа до заетост в бъдеще. ЕФПГ беше използван в миналото от други държави в ЕС, така че е уместно да бъде осигурена помощ за Нидерландия, която подаде заявление за помощ във връзка с 650 случая на съкращения в 45 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в двата граничещи региона Gelderland и Overijssel по NUTS II.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) През деветмесечния референтен период от 1 април 2009 г. до 29 декември 2009 г. бяха съкратени 650 работника от 45 предприятия в два нидерландски региона – Gelderland и Overijssel. Съкращенията са последица от икономическата криза и структурните промени в моделите на световната търговия. За да се подобрят бъдещите перспективи за хората, които са загубили работата си, беше създаден ЕФПГ с годишно финансиране от 500 млн. евро, който да се намесва в случаи като тези. Гласувах в подкрепа на доклада, защото съкратените работници заслужават подкрепата на ЕФПГ.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Мобилизирането на средства от ЕФПГ може да запази 650 работни места в 45 различни предприятия. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Подаденото от Нидерландия заявление за помощ в рамките на ЕФПГ във връзка с 650 случая на съкращения в 45 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в двата граничещи региона Gelderland и Overijssel по NUTS II, отговаря на всичките правно установени критерии за допустимост. По същество, съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на ЕФПГ, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, включвайки намеса в ситуации като тази, в която в резултат на световната икономическа и финансова криза има „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или два граничещи региона на ниво NUTS II“. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията и се надявам, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще допринесе за успешното интегриране на тези работници на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0319/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Нидерландия поиска помощ във връзка със 720 случая на съкращения в 79 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в два граничещи региона Noord Holland и Utrecht по NUTS II, гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласна с предложението на Комисията и с измененията към него, внесени от Парламента.

Съгласна съм също така с предложението на Комисията вместо неусвоените средства от Европейския социален фонд като алтернативен източник на бюджетни кредити за плащания да се мобилизират средства от ЕФПГ, което беше направено след честите напомняния от страна на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Кризата в графичния сектор в Нидерландия засегна множество региони в страната, сред които Noord Holland и Utrecht. В този случай бяха съкратени 720 работника в 79 предприятия. Това е едно от шестте заявления, които бяха подадени от Нидерландия и заслужиха подкрепата на Европейската комисия и на комисията по бюджети. И аз го подкрепям и се надявам, че секторът ще може да се реорганизира и че съкратените работници ще могат да си намерят нови работни места, независимо дали те ще са в същата сфера – печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители – или в други области, за които са или биха могли да станат подходящи. Отпуснатата помощ може да бъде стъпка напред в тази посока.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното влияние на глобалната икономическа криза, която засегна в особено голяма степен заетостта, правилното използване на ЕФПГ е от основно значение за облекчаване на страданията на много европейски граждани и семейства, като допринася за повторната им социална интеграция и за професионалното им развитие, и в същото време развива нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на нуждите на предприятията и да стимулира икономиката.

Този план за намеса и оказване на помощ на 720 съкратени работници от 79 предприятия, развиващи дейност в регионите Noord Holland и Utrecht в Нидерландия, попада в същата рамка. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят ефекта от прилагане на мерките за ускоряване и подобряване на степента на усвояване на важни ресурси като ЕФПГ, който в момента има много ниски равнища на мобилизиране. Тази година са поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Това е един от докладите относно шестте заявления, подадени от Нидерландия за мобилизиране на средства от ЕФПГ в подкрепа на повторното интегриране на пазара на труда на работници, съкратени в резултат на икономическата и финансова криза. Има някои специфични аспекти на шестте заявления, които е важно да посочим в допълнение към забавянето на процеса на одобрение от Европейската комисия, което обаче за съжаление се е превърнало в норма в момента. Тези специфични аспекти са свързани със съдържанието на шестте заявления, като всички те се отнасят до съкращения в осем различни региона на Нидерландия в малки предприятия в графичния сектор, и по-специално в областта на печатната дейност, възпроизвеждането на записани носители и издателската дейност. Този път в полза на Нидерландия се мобилизират средства на обща стойност 2 266 625 евро от ЕФПГ.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Имаме случай на странно съвпадение. От Парламента беше поискано днес да представи становището си относно шест заявления за помощ от ЕФПГ, внесени от Нидерландия, а в същото време преговорите за бюджета за финансовата 2011 г. са в застой заради отказа на Нидерландия и други две държави-членки да вземат участие в отговорен и конструктивен диалог относно бъдещето на европейския бюджет. Ето защо според мен днешното гласуване е възможност да покажем, че европейският бюджет не е само счетоводен инструмент, който всички намират за внушителен, но той преди всичко е сила зад Европейския съюз, която му дава възможност да работи ежедневно, за да защити гражданите си, и по-специално чрез ЕФПГ да защити безработните.

Гласуването относно разпределянето на помощ от ЕФПГ за нидерландските работници можеше да се използва като протестен вот срещу правителството на Нидерландия, която, от една страна, критикува това, което получава, от друга. Вместо това то беше възможност Европейският парламент да припомни, че принципът на солидарност трябва да бъде основата, върху която се вземат всички решения в ЕС.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Нидерландия, тъй като считам, че този инструмент е ценен ресурс за подпомагане на работници в затруднено положение вследствие на икономическата криза.

ЕФПГ беше създаден през 2006 г., за да осигури практическа подкрепа на работници, съкратени или по причини, свързани с промяна на местонахождението на техните предприятия, или, след изменението от 2009 г. поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда. Днешният вот се отнася до заявлението за помощ във връзка със 720 съкратени работници в 79 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в два региона Noord Holland и Utrecht по NUTS II, възлизащо на сумата от 2 266 625 евро, предоставени от ЕФПГ.

В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен източник за справяне с безработицата, произтичаща от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Доволен съм, че са мобилизирани 2 266 625 евро от ЕФПГ в подкрепа на повторната интеграция на пазара на труда на съкратени работници от печатната индустрия в резултат на световната икономическа криза. Това заявление се отнася за 720 случая на съкращения в 79 предприятия в Noord Holland и Utrecht Division в Нидерландия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е зона на солидарност и ЕФПГ е част от нея. Тази подкрепа е от съществено значение за подпомагане на безработните и на жертвите на изнасянето на дейността на дружествата в света на глобализацията. Все по-голям брой дружества, възползвайки се от евтината работна ръка, изнасят дейността си в редица страни, най-вече в Китай и Индия, като това оказва пагубен ефект върху държавите, в които се зачитат правата на работниците.

Целта на ЕФПГ е да помогне на работниците, станали жертва на изнасянето на дейността на предприятията, и той е от съществено значение за улесняване достъпа до заетост в бъдеще. ЕФПГ беше използван в миналото от други държави в ЕС, така че е уместно сега да бъде осигурена помощ за Нидерландия, която подаде заявление за помощ във връзка със 720 случая на съкращения в 79 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в двата граничещи региона Noord Holland и Utrecht по NUTS II.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Мобилизирането на средства от ЕФПГ ще бъде от полза за 79 различни предприятия и би запазило 720 работни места. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Подаденото от Нидерландия заявление за помощ в рамките на ЕФПГ във връзка със 720 случая на съкращения в 79 предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в двата граничещи региона Noord Holland и Utrecht по NUTS II, отговаря на всички правно установени критерии за допустимост. По същество, съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на ЕФПГ, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, включвайки намеса в ситуации като тази, в която в резултат на световната икономическа и финансова криза има „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или два граничещи региона на ниво NUTS II“. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията и се надявам, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще допринесе за успешното интегриране на тези работници на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0320/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Нидерландия поиска помощ във връзка с 598 случая на съкращения в 8 предприятия, развиващи дейност по разделение 58 („Издателска дейност“) на NACE Revision 2 в два граничещи региона Noord Holland и Zuid Holland по NUTS II, гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласна с предложението на Комисията и с измененията към него, внесени от Парламента. Съгласна съм и с искането институциите, участващи в процеса, да положат необходимите усилия за ускоряване на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Всеки, който наблюдава данните и географското разпределение на съкращенията в графичния сектор в Нидерландия, довели до различните заявления за мобилизиране на средства от ЕФПГ, със сигурност ще бъде обезпокоен от големия брой и широкото разпространение на съкращенията. Само в граничните региони Noord Holland и Zuid Holland 598 работника загубиха работата си в сферата на издателската дейност за период от девет месеца. Конкуренцията с трети страни, наред с финансовата и икономическа криза, която разорява цяла Европа, е решаващ фактор за случващото се, като става ясно, че трябва да се потърсят решения за непосредствените проблеми на хората: тяхното повторно интегриране на пазара на труда и осигуряване на препитание в средно- и дългосрочна перспектива. ЕФПГ има смекчаваща обстоятелствата роля и може да послужи като стимул, но той сам по себе си е твърде недостатъчен, за да се решат сериозните проблеми, засягащи много семейства.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното влияние на глобалната икономическа криза, която засегна в особено голяма степен заетостта, правилното използване на ЕФПГ е от основно значение за облекчаване на страданията на много европейски граждани и семейства, като допринася за повторната им социална интеграция и за професионалното им развитие, и в същото време развива нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на нуждите на предприятията и да стимулира икономиката.

Този план за намеса и оказване на помощ на 598 съкратени работници от 8 предприятия, развиващи дейност в региони Noord Holland и Zuid Holland в Нидерландия, попада в същата рамка. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят ефекта от прилагане на мерките за ускоряване и подобряване на степента на усвояване на важни ресурси като ЕФПГ, който в момента има много ниски равнища на мобилизиране. Тази година са поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Нидерландия, тъй като считам, че този инструмент е ценен ресурс за подпомагане на работници в затруднено положение вследствие на икономическата криза.

ЕФПГ беше създаден през 2006 г., за да осигури практическа подкрепа на работници, съкратени или по причини, свързани с промяна на местонахождението на техните предприятия, или, след изменението от 2009 г. поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда. Днешният вот се отнася до заявлението за помощ във връзка с 598 съкратени работници в 8 предприятия, развиващи дейност по разделение 58 („Издателска дейност“) на NACE Revision 2 в два региона Noord Holland и Zuid Holland по NUTS II, възлизащо на сумата от 2 326 459 евро, предоставени от ЕФПГ.

И накрая, трябва да подчертая, че одобряването днес на шестте доклада показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен източник за справяне с безработицата, произтичаща от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Одобрявам доклада и предоставянето на помощ от ЕФПГ на съкратени работници. Това предложение е за 2 326 459 евро, с които да се помогне на 598 работника от 8 предприятия, занимаващи се с печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители, които губят работата си заради икономическата криза. Това е важен пример за европейска солидарност.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е зона на солидарност и ЕФПГ е част от нея. Тази подкрепа е от съществено значение за подпомагане на безработните и на жертвите на изнасянето на дейността на дружествата в света на глобализацията. Все по-голям брой дружества, възползвайки се от евтината работна ръка, изнасят дейността си в редица страни, най-вече в Китай и Индия, като това оказва пагубен ефект върху държавите, в които се зачитат правата на работниците.

Целта на ЕФПГ е да помогне на работниците, станали жертва на изнасянето на дейността на предприятията, и той е от съществено значение за улесняване достъпа им до заетост в бъдеще. ЕФПГ беше използван в миналото от други държави в ЕС, така че е уместно да бъде осигурена помощ за Нидерландия, която подаде заявление за такава във връзка с 598 случая на съкращения в 8 предприятия, развиващи дейност по разделение 58 („Издателска дейност“) на NACE Revision 2 в двата граничещи региона Noord Holland и Zuid Holland по NUTS II.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) През деветмесечния референтен период от 1 април 2009 г. до 29 декември 2009 г. бяха съкратени 598 работника от общо 8 предприятия в Noord Holland и Zuid Holland. Всеки един от тези работници е жертва на глобализацията. ЕФПГ беше създаден, за да смекчи ефекта от този вид социална несправедливост. Гласувах в подкрепа на доклада, защото са изпълнени всички изисквания за мобилизиране на средства от ЕФПГ.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Мобилизирането на средства от ЕФПГ ще бъде от полза за 8 различни предприятия и би запазило 598 работни места. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Подаденото от Нидерландия заявление за помощ в рамките на ЕФПГ във връзка с 598 случая на съкращения в 8 предприятия, развиващи дейност по разделение 58 („Издателска дейност“) по NACE Revision 2 в двата граничещи региона Noord Holland и Zuid Holland по NUTS II, отговаря на всички правно установени критерии за допустимост. По същество, съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на ЕФПГ, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, включвайки намеса в ситуации като тази, в която в резултат на световната икономическа и финансова криза има „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или два граничещи региона на ниво NUTS II“. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията и се надявам, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще допринесе за успешното интегриране на тези работници на пазара на труда.

Доклади: Barbara Matera (A7-0318/2010), (A7-0319/2010)

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) ЕФПГ получава годишно финансиране в размер на 500 млн. евро за осигуряване на финансова подкрепа на работници, засегнати от съществените структурни промени в световната търговия. Очакванията са, че между 35 000 и 50 000 работника биха могли да се възползват от тази подкрепа всяка година. Финансовите средства могат да се използват за намирането на нова работа, специални програми за обучение, помощ за стартиране на дейност на самостоятелно заети лица или дружества, мобилност и подкрепа за работници в неизгодно положение или по-възрастни работници. Гласувах в подкрепа на доклада, защото мобилизирането на средства от Фонда е напълно оправдано.

Доклади: Barbara Matera (A7-0328/2010), (A7-0318/2010), (A7-0321/2010), (A7-0323/2010), (A7-0322/2010), (A7-0319/2010), (A7-0320/2010)

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) По отношение на внесеното от Нидерландия заявление за предоставяне на помощ във връзка със 140 случая на съкращения в две предприятия, развиващи дейност по разделение 18 („Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители“) на NACE Revision 2 в региона Drenthe, се позовавам на всички аргументи, посочени в моята декларация за вота във връзка с доклад A7-0318/2010, за да обоснова вота си в подкрепа на доклада.

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Въздържах се при гласуването по всички доклади на г-жа Matera относно мобилизирането на ЕФПГ за подпомагане на различни нидерландски региони не защото се противопоставям на тези планове, а за да отправя предупреждение към правителството на Нидерландия, което провежда популистка и антиевропейска политика. Нидерландия се противопостави на увеличаването на европейския бюджет, но не се колебае да приеме европейска помощ. Нещо повече, Нидерландия е основният бенефициер след Германия от вътрешния пазар. Време е политиците в Нидерландия да се върнат към корените си. В крайна сметка Нидерландия е сред държавите, основали ЕС.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Както и при няколко случая в миналото, подкрепихме текста, който: 1. отправя искане към заинтересованите институции да положат необходимите усилия за ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ; 2. припомня ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемането на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работници, които са засегнати от съкращения в резултат от глобализацията и финансовата и икономическа криза; подчертава ролята, която ЕФПГ може да играе при повторното интегриране на съкратени работници на пазара на труда; 3. подчертава, че съгласно член 6 от Регламента за ЕФПГ следва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда; отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Пакетът от шест заявления от Нидерландия за мобилизиране на средства от ЕФПГ получи подкрепата на Парламента. Разбира се, гласувах в подкрепа на заявленията от Нидерландия, защото за нас е важно бързо да предоставим подкрепа за гражданите на държава-членка, загубили работните си места — с тази цел е създаден ЕФПГ. В светлината на изключително обструктивното отношение на правителството на Нидерландия по време на преговорите за бюджета, проведени миналия понеделник в Брюксел, давам своята подкрепа за шестте заявления неохотно. Според мен да се отказва категорично възможност на Парламента да проведе сериозно обсъждане във връзка с участието му в бъдещата финансова рамка и в същото време да се отправя искане към него да гласува за финансова подкрепа за Нидерландия са две напълно несъвместими неща.

Доклад: Paolo De Castro (A7-0305/2010)

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, в докладите на Комисията не се установява каквото и да е нарушение на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар от страна на монопола. Затова и аз съм за това предложение. Освен това, чрез този доклад се изтъква значението на тези разпоредби за икономиката в селските райони в Германия, по-специално по отношение на дребномащабните дестилерии.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Предвид значението за дребномащабните дестилерии на тяхното участие в германския алкохолен монопол и необходимостта от допълнителен преход към интегрирането им в пазара, както и с оглед на факта, че в представените доклади не се установява нарушение на конкуренцията в рамките на единния пазар, считам, че периодът на удължаване на съществуването на монопола трябва да приключи най-късно до 2013 г., датата на влизане в сила на новата обща селскостопанска политика (ОСП).

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада, защото считам, че трябва да се отпусне повече време за адаптиране на германските дребномащабни дестилерии, за да могат да оцелеят на свободния пазар. Съгласна съм с предложението на Европейската комисия срокът да се удължи с още няколко години, за да бъде завършен процесът на премахване на монопола и отпадане на помощта и да се предостави възможност за постепенното окончателно прекратяване на помощта през 2017 г.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Подобно на докладчика съжалявам, че общата селскостопанска политика след 2013 г. ще трябва да наследи стари положения, като например специалната договореност в рамките на Общия регламент за ООП по отношение на помощта за германския алкохолен монопол. Въпреки това разбирам необходимостта от удължаване на срока с оглед на икономическите потребности на икономиката в селските райони в Германия по-специално в някои от провинциите. Европейските разпоредби трябва да бъдат предсказуеми и безпристрастни, но и достатъчно гъвкави да отговорят на специфичните нужди на пазарите и на европейските граждани, в случая – на собствениците на дестилерии в Германия.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм със становището на Комисията, тъй като не се установява нарушение на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Съветът единодушно подкрепя предложението, което е важно за икономиката на селските райони в Германия. Предложението на Комисията е придружено от график за намаляване на количествата произведен в рамките на монопола алкохол до пълното му премахване на 1 януари 2018 г.

Съгласно член 182, параграф 4 от Общия регламент за ООП и като изключение от правилата за държавните помощи Германия може да предоставя държавна помощ в рамките на германския алкохолен монопол за продукти, които се предлагат на пазара от монопола след допълнителна преработка във вид на етилов алкохол от земеделски произход. Общата сума, която е разрешено да се предоставя под формата на държавни помощи, се ограничава до 110 млн. евро на година и се отпуска предимно за земеделски стопани, които доставят суровини, и дестилерии, които ги използват. При все това размерът на средствата, които се усвояват, е по-малък от тази сума и от 2003 г. насам той постоянно намалява. Освен това голям брой дестилерии вече са положили усилия да се подготвят за излизането си на свободния пазар, като създават кооперативи, инвестират в оборудване с по-ниска консумация на енергия и все по-често продават алкохола си директно.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на доклада въпреки несъгласието ни с доводите на Комисията и докладчика, оправдаващи удължаването на помощта. Те считат, че няколкото съществуващи мерки за намеса трябва да бъдат напълно премахнати и селското стопанство да излезе на „свободния пазар“. Така се ограничават до твърдението, че „е необходимо повече време, за да бъде улеснен процесът на адаптация и да се позволи на дестилериите да оцелеят на свободния пазар“. За разлика от докладчика ние считаме, че намесата на пазара и инструментите за регулиране трябва да бъдат по-скоро правило, отколкото изключение.

Това е единственият начин да се гарантира доходът на земеделските стопани, особено на малките и средните производители. Това е единственият начин да се гарантира бъдещето на малките и средните стопанства, както и правото да се произвежда, и правото на всяка държава на сигурност и независимост по отношение на храните. Вместо да се прави изключение за Германия за даден продукт трябва да се помисли за намеса и в други държави и при други продукти.

  Peter Jahr (PPE), в писмена форма. – (DE) Първо искам да изкажа искрена благодарност на председателя на комисията, г-н De Castro, и на докладчика в сянка на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), г-жа Jeggle, за свършената работа. Окончателното удължаване на срока на германския алкохолен монопол, прието днес, представлява важна стъпка напред. То позволява по-специално на нашите дестилерии за плодове да планират бъдещето след 2010 г.

Важно е, защото им позволява да се подготвят за прехода към свободния пазар и да опазят един от уникалните културни пейзажи на Германия. Сега е от съществено значение да се използва този период от време да се въведат необходимите мерки за адаптиране, тъй като няма да има повече удължения. Това е посланието на днешния доклад.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Искам да изразя подкрепата си за доклада, главно защото германската правителствена помощ за алкохолния монопол се отпуска предимно за земеделски стопани и дребномащабни дестилерии. Помощта не нарушава конкуренцията и е форма на подкрепа за най-малките предприятия. Макар че помощта се отпуска по подходящ начин, подкрепям предложението да се предоставя информация във всички случаи. Не трябва да има никакви нарушения, защото това би било несправедливо към други, често много по-слаби и по-бедни производители. Имам обаче някои съмнения дали дадена държава-членка, подкрепяйки икономиката си по този начин, не отслабва стабилността на европейския пазар. Този инструмент трябва да се използва и от останалите държави-членки, за да могат и те да подкрепят икономиките си.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Германският алкохолен монопол като понятие трябва да се премахне. Въпросните земеделски стопани са подготвени за отварянето на пазара. Помощта вече не се използва в пълен размер и са предприети мерки, като например създаване на кооперации и промени в директното продаване на алкохола, в подготовка за отварянето на пазара. Необходимо е обаче достатъчно време за предприемането на мерките. В крайна сметка тази договореност не касае големи предприятия, а много дребномащабни земеделски стопани в селските райони. По тази причина подкрепям удължаването на срока.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада. Понастоящем като изключение от правилата за държавните помощи германските органи могат да предоставят държавна помощ в рамките на германския алкохолен монопол за продукти, които се предлагат на пазара във вид на алкохол от земеделски произход. Срокът на действие на дерогацията изтича на 31 декември 2010 г. Проектът за регламент удължава срока и предлага постепенно намаляване на производството/продажбите в рамките на монопола до окончателното му премахване на 1 януари 2018 г. Приветствам постепенното прекратяване.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Постоянното преследване на функциониращ единен пазар е несъвместимо с наличието на монопол в който и да е сектор. В конкретния случай на германския алкохолен монопол има някои смекчаващи обстоятелства, които му позволяват все още да съществува. В съответствие с препоръките на доклада трябва да вървим към пълното премахване на селскостопанските дестилерии след 2013 г. и на дребномащабните дестилерии на фиксирана ставка след 2017 г.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Дали и под каква форма ще се запази германският алкохолен монопол и какви промени ще бъдат направени, това са фактори, които ще окажат влияние основно върху малките и средните предприятия (МСП). ЕС постоянно твърди, че иска да предостави по-голяма подкрепа на МСП, които са двигателят на икономиката и осигуряват най-много работни места. В този контекст се нуждаем от правна сигурност и следователно от удължаване на срока на монопола. Само по този начин малките и средните предприятия могат да си позволят да направят необходимите покупки, за да се подготвят за предстоящата дерегулация например чрез създаване на кооперации, модернизиране на оборудването или разширяване на директните продажби. Разбира се, въпросът за монопола можеше да се съчетае с отпадането на разпоредбите на общата селскостопанска политика и новите разпоредби, които ще се прилагат от 2013 г.

Нямаше належащи основания за това. Важното е да се гарантира, че процесът на адаптиране има за цел да позволи на дестилериите да оцелеят след премахването на монопола. Съгласен съм с докладчика по въпроса. Но не подкрепям вътрешната процедура, която не отговаря на изискванията за прозрачност и демокрация. По тази причина се въздържах при гласуването.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям предложението, но считам, че трябва да бъдат отчетени редица фактори.

Първо, считам, че е трябвало да се извършва редовна оценка на въздействието и че периодът на удължаване на съществуването на монопола не е трябвало да надхвърля 2013 г., датата на влизане в сила на новата обща селскостопанска политика.

При все това, имайки предвид значението за дребномащабните дестилерии на тяхното участие в монопола и необходимостта от допълнителен преход към интегрирането им в пазара, както и с оглед на факта, че в представените доклади не се установява нарушение на конкуренцията в рамките на единния пазар, подкрепям удължаването.

Надявам се обаче, че всичко това ще бъде взето под внимание в реформата на новата ОСП и че ще бъде намерено балансирано решение за отварянето на пазара, като в същото време се защитят традиционните местни дейности.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че потребностите на икономиката в селските райони в Германия оправдават удължаването на първоначалния срок на изключението, предвидено в член 182, параграф 4 от Общия регламент за ООП, за да се осигурят максимално добри условия за дребномащабните дестилерии да се подготвят подходящо за излизането им на свободния пазар.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Нашата група подкрепи текста и становището на докладчика, т.е. подкрепя внесеното предложение, като отбелязва, че някои неща трябва да бъдат взети под внимание при прилагането на регламента. Докладчикът счита, че е трябвало да се извършва редовна оценка на въздействието и че периодът на удължаване на съществуването на монопола не е трябвало да надхвърля 2013 г., датата на влизане в сила на новата ОСП. При все това, имайки предвид значението за дребномащабните дестилерии на тяхното участие в монопола и необходимостта от допълнителен преход към интегрирането им в пазара, както и с оглед на факта, че в представените доклади не се установява нарушение на конкуренцията в рамките на единния пазар, докладчикът е готов да подкрепи предложението.

Доклад: Vital Moreira (A7-0316/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, който разрешава добавянето на още 718 фармацевтични и химични продукта към съществуващия списък с 8 619 продукта, които се ползват от задължително освобождаване от мито при внос в ЕС, от 1 януари 2011 г., защото считам, че е изключително важно освобождаването от мито да започне веднага следващата година, тъй като САЩ са обвързали прилагането на актуализацията с влизането в сила от 1 януари.

Искам да поздравя докладчика за отличния му доклад, който показва колко значимо е четвъртото преразглеждане (Pharma IV), започнало през 2009 г., за да бъдем в крак с бързо променящата се продуктова среда във фармацевтичната промишленост. Като се има предвид, че списъците се изготвят от отрасъла и решенията за тях се приемат с единодушие от участниците, приветствам постигнатото споразумение между всички държави-членки, които са подкрепили предишните прегледи и подкрепят обхвата на продуктите в рамките на четвъртото преразглеждане.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика, г-н Moreira, който подчертава необходимостта от извършване на периодични прегледи на списъка с фармацевтични и химични продукти, които влизат в Европейския съюз освободени от мито.

Подкрепям мярката – гласувах в нейна подкрепа – тъй като производството във фармацевтичната промишленост се развива много бързо и поради това е важно да се актуализира списъкът, който понастоящем включва повече от 8 000 продукта. Всички държави-членки, които подкрепиха предишните корекции, се съгласиха с предложението списъкът да включи нови 718 продукта. И накрая подкрепям механизма, който защитава интересите и здравето на европейските потребители.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз съм „за“, при условие че се провеждат необходимите научни изследвания и се разшири списъкът на лекарствата, междинните продукти и активните съставки, включени в споразумението за освобождаване от мито.

Предложението изпраща ясен сигнал към пазарите. Най-вече потвърждава ангажимента на определени важни членове на Световната търговска организация към свободния пазар. Също така разширява границите на потенциалния пазар за резултатите на някои научноизследователски сектора, като по този начин насърчава инвестициите в тези сектори, а с тях и борбата с болестите, за които все още не съществува ефективно лечение. И накрая, предложението дава пример на държавите, за които фармацевтичните продукти представляват необходимо разходно перо, за да гарантират бъдещето на новите поколения, и призив да подкрепят приемането на политики за развитие и благоденствие.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада, защото подкрепям добавянето на още 718 фармацевтични и химични продукта към списъка с продукти, които се ползват от задължително освобождаване от мито при внос в ЕС. Прегледът на списъка е необходим с цел създаване на благоприятни условия за бързо променящата се продуктова среда във фармацевтичната промишленост.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид значението на фармацевтичната търговия не само за общественото здраве, но и за икономиката, приветствам решението за включване на 718 нови вещества към списъка на продуктите, които могат да бъдат освободени от мито. Тази договореност се подкрепя единодушно от целия отрасъл, тъй като премахва митата върху входящи материали и посредниците, на които трябва да се заплаща дори за търговска дейност в рамките на дружеството, и по този начин улеснява международната търговия с тези продукти и е в полза на фармацевтичните предприятия. Това в крайна сметка може да се отрази в цената на дребно на лекарствените продукти.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) С настоящото предложение Съветът и Парламентът се приканват да разрешат добавянето на още 718 фармацевтични и химични продукта към вече съществуващия списък с 8 619 продукта, които се ползват от задължително освобождаване от мито при внос в ЕС. Въпросът не предизвиква противоречия, тъй като е налице консенсус между заинтересованите страни и подкрепа от държавите-членки.

Списъците се изготвят от отрасъла и решенията за тях се приемат с единодушие от участниците. Добавянето на продукти е необходимо, за да се отговори на бързо променящата се продуктова среда във фармацевтичната промишленост. Предвидената дата за прилагане е 1 януари 2011 г. САЩ са обвързали прилагането на актуализацията с прилагането на 1 януари. Очаква се другите участници да последват този пример, с изключение на Япония, която е обявила очаквано забавяне от шест месеца по отношение на прилагането.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Разпоредбите на СТО относно безмитния внос на фармацевтични съставки се поддържат от фармацевтичната промишленост навсякъде. Това е важен отрасъл за Шотландия, в който са заети около 5 000 души. ЕС е основен производител и потребител на фармацевтични продукти и с готовност подкрепих доклада.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) С настоящото предложение Съветът и Парламентът се приканват да разрешат добавянето на още 718 фармацевтични и химични продукта към вече съществуващия списък с 8 619 продукта, които се ползват от задължително освобождаване от мито при внос в ЕС. Гласувах за доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Търговията с фармацевтични продукти е важна част от световната търговия. Включването на още 718 продукта към списъка с продукти, които се ползват от задължително освобождаване от мито, е полезна мярка както за икономиката, така и за общественото здраве. Решението за добавянето на тези продукти към вече съществуващия списък с 8 619 продукта може също така да се отрази на крайната цена на лекарствата, което е от полза за всички.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Като страни по споразумение в рамките на Световната търговска организация (СТО) ЕС, САЩ, Япония, Канада, Швейцария, Норвегия и Макао (Китай) взеха решение да намалят до нула митата върху определени фармацевтични продукти и активни съставки. Разбира се, списъкът на продуктите непрекъснато се изменя и разширява, за да бъде в крак с резултатите от научните изследвания във фармацията. Списъкът на продуктите, които се ползват от задължително освобождаване от мито, първоначално съдържащ 6 000 продукта, съставен от отрасъла и преразглеждан от въпросните държави, ще се разшири и ще включва повече от 8 600 фармацевтични и химични продукта.

Важно е да се обоснове освобождаването от мито на фармацевтични и химични продукти и активни съставки. Цялата система изглежда доста сложна и ще доведе до допълнителна бюрокрация за митническите органи. С постепенното разширяване на списъка, вече с повече от една трета, в даден момент митническите системи ще достигнат предела на своя капацитет по отношение на данните. Затова призовавам за опростяване на основния принцип и се въздържах при гласуването.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика, г-н Moreira, с който съм съгласен относно необходимостта от периодични прегледи за актуализиране на списъка на фармацевтичните продукти, които могат да бъдат освободени от мито. Трябва да отбележа, че благодарение на новия механизъм полза ще имат крайните потребители.

Гласувах в подкрепа на документа, защото считам, че е важно да се извършва периодичен преглед на списъка на фармацевтичните продукти, които са освободени от мито, с оглед на бързо променящата се продуктова среда във фармацевтичната промишленост. Всички държави-членки са подкрепили предишните прегледи и подкрепят обхвата на продуктите в рамките на четвъртото преразглеждане. Затова изказвам похвала за свършената работа и потвърждавам подкрепата си.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Добавянето на още 718 продукта към вече съществуващия списък с 8 619 продукта, които се ползват от задължително освобождаване от мито при внос в ЕС, е прието единодушно от фармацевтичната промишленост и други заинтересовани страни в процеса на преразглеждане и затова го подкрепям.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) По същество с настоящото предложение Съветът и Парламентът се приканват да разрешат добавянето на още 718 фармацевтични и химични продукта към вече съществуващия списък с 8 619 продукта, които се ползват от задължително освобождаване от мито при внос в ЕС. Текстът е технически. Нашата група го подкрепи.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепяме предложението за регламент за освобождаване от мито на определени активни съставки, защото те се отнасят до фармацевтични и химични продукти, които са от съществено значение за фармацевтичната промишленост. Прегледът е необходим, за да се включат нови продукти и да се премахнат други. Решението беше взето с единодушното съгласие на всички участници и всички държави-членки.

Доклад: Herbert Reul (A7-0306/2010)

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Съгласна съм, че Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Украйна следва да бъде подновено за следващ период от пет години. Това решение ще даде възможност както на Общността, така и на Украйна да продължат да засилват и укрепват сътрудничеството в области от общ научен и технологичен интерес. Целта на това сътрудничество е да помогне на Украйна да се ангажира по-активно по отношение на Европейското научноизследователско пространство. Подобно сътрудничество ще помогне на Украйна да подкрепи своите системи за управление на науката, а също реформата и преструктурирането на изследователските си институции, и по този начин да създаде условия за сформиране на конкурентно икономическо общество и общество на знанието.

Както Украйна, така и Европейският съюз ще получат взаимни облаги от своя научен и технологичен напредък при реализирането на специални изследователски програми. Прилагането на това решение ще осигури възможност за обмен на специфични познания и предаване на практически опит, който ще е от полза за изследователската общност, промишлеността и гражданите. Ето защо аз съм напълно съгласна, че Украйна и Европейският съюз следва да продължат да си сътрудничат тясно в тази област.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Научното и технологичното сътрудничество между Европейската общност и други държави е жизненоважно за технологичното развитие с всички негови предимства, включително по отношение на подобряване на качеството на живот на хората. Поради това аз гласувах в подкрепа на подновяването на споразумението между Съюза и Украйна.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Украйна беше подписано в Копенхаген на 4 юли 2002 г. и влезе в сила на 11 февруари 2003 г. Като се има предвид важността на научния и технологичния сектор за ЕС, неговите възможности в тези области и важната роля, която той може да играе рамо до рамо с Украйна, считам, че подновяването на споразумението е в интерес на Съюза с оглед по-нататъшното насърчаване на сътрудничеството с Украйна в научни и технологични области, които са споделени приоритети и които са от полза и за двете страни. Надявам се, че споразумението, което току-що беше подновено, ще продължи да бъде полезно и за двете страни.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Украйна беше подписано в Копенхаген на 4 юли 2002 г. и влезе в сила на 11 февруари 2003 г. с цел насърчаване, развиване и подпомагане на общи дейности в области от взаимен интерес, като например изследванията и развитието в областта на науката и технологиите. Аз гласувах в подкрепа на това споразумение, тъй като считам, че неговото подновяване ще допринесе за укрепване на установяването на общото Европейско научноизследователско пространство, тъй като то служи за катализатор на стратегическото партньорство между ЕС и Украйна. Поради това се надявам, че това подновяване ще бъде от полза и за двете страни.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, който засяга провеждането на нова консултация в Парламента по предишни решения на Съвета, свързани с подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Украйна. На среща в Украйна през ноември 2008 г. и двете страни потвърдиха своя интерес от подновяване на споразумението за следващ период от пет години и аз приветствам това.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Приветствам одобрението от страна на Европейския парламент на проекта на решение за подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество с Украйна. Важността на тези сектори за икономическото и социалното развитие както в Европейския съюз, така и в Украйна, се потвърждава чрез сътрудничеството в различни области от взаимен интерес: околна среда и изменение на климата, здраве, зелена енергия, информационно общество, промишленост и земеделие и т.н. Не само достъпът до изследователска инфраструктура, но също и обменът на опит – двустранен и многостранен – между изследователите в ЕС и Украйна може да спомогне за увеличаване на финансовата ефективност на реализираните проекти и с това да се намали дублирането на усилия и ресурси.

Академичната общност на Украйна трябва да оцени сериозно конкурентните предимства, които получава от сътрудничеството с ЕС, и да използва европейските фондове като средство за развитие на своите силни страни, а не само като алтернативен източник на финансиране. Научното сътрудничество несъмнено е основен елемент от Европейското научноизследователско пространство и ще проправи пътя към глобалните мрежи в този сектор.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Украйна, което влезе в сила през февруари 2003 г., се оказа успешно и изигра важна роля и за двете страни. Във връзка с това неговото подновяване потвърждава успеха му и ние се надяваме, че той ще продължи и в бъдеще.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Години наред Украйна се намираше в състояние на конституционен и политически хаос. Най-накрая тя има президент, който е в състояние да взема решения. Подкрепям стремежа на г-н Янукович за въвеждане на ред в Украйна. Трябва да използваме всички съществуващи възможности, за да помогнем на промишлеността на Украйна да се интегрира с Европейския съюз възможно най-скоро. В този контекст Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Украйна е от полза и за двете страни. На второ място, то представлява важен политически сигнал за всички политически сили в Украйна, че ние подкрепяме политиката на въвеждане на ред и законност.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В днешния модерен свят, където техническите разработки имат толкова кратък живот, улесняването на сътрудничеството в научната и технологичната област ще е от полза и за двете страни. Тъй като подновяването на споразумението очевидно носи икономически и социални преимущества и за двете страни, то е също и в интерес на Европейския съюз. Разходите за прилагане на споразумението под формата на работни групи, семинари, срещи и т.н. ще се покрият от съответните бюджетни линии на конкретните програми от бюджета на ЕС.

За да се насърчи техническият прогрес в условията на конкуренция в един глобализиран свят и в светлината на ползите, които технологичните разработки носят не само за ежедневния живот, но и например в областта на медицината, аз подкрепих подновяването на Споразумението за научно и технологично сътрудничество с Украйна.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото считам, че подновяването на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Украйна ще позволи на страните да постигнат значителен напредък и да получат взаимни ползи.

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) Подновяването на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Украйна е изключително важно, за да продължи да се улеснява сътрудничеството в областите от общ приоритет както в областта на науката, така и на технологиите, които носят социално-икономически ползи и за двете страни. Поради това на пленарното заседание дадох на Парламента своята подкрепа за одобряване на подновяването на споразумението съгласно нашето решение в комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

Това споразумение следва да даде възможност на Украйна и на ЕС да почерпят взаимни ползи от научния и технологичния напредък, постигнат чрез техните изследователски програми, и едновременно с това да позволи предаването на знания в полза на научната общност, промишлеността и европейските граждани.

По отношение на конкретните резултати подновяването на споразумението ще позволи продължаването на обмена на информация относно научните и технологичните политики между ЕС и Украйна. То също така ще даде възможност на Украйна да вземе участие в определени области от Европейската рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и ще даде възможност да се проведе обучение чрез програми за мобилност за изследователи и специалисти и от двете страни, наред с другото.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Това гласуване беше много лесно. Просто трябваше да се съгласим и ние го направихме.

Доклад: Herbert Reul (A7-0303/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Научното и технологичното сътрудничество между Европейската общност и други държави е жизненоважно за технологичното развитие с всички негови предимства, включително по отношение на подобряване качеството на живот на хората. Поради това аз гласувах в подкрепа на подновяването на споразумението между ЕС и Фарьорските острови.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС и Фарьорските острови приключиха своите преговори за сключване на Споразумение за научно и технологично сътрудничество, които започнаха на 13 юли 2009 г. Споразумението се основава на принципите за взаимна полза, реципрочни възможности за достъп до програмите и дейностите, свързани с целите на споразумението, недискриминация, ефективна защита на интелектуалната собственост и справедливо разпределяне на правата върху интелектуалната собственост. Това споразумение за научно и технологично асоцииране ще спомогне за структуриране и подобряване на сътрудничеството по тези въпроси между ЕС и Фарьорските острови чрез регулярни заседания на неговата съвместна комисия, на които могат да се планират специфични дейности за сътрудничество. Надявам се, че споразумението, което току-що беше прието, ще се окаже от полза и за двете страни.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС и Фарьорските острови приключиха своите преговори за сключване на Споразумение за научно и технологично сътрудничество с цел улесняване на свободното движение и пребиваването на изследователи, участващи в дейности, част от обхвата на това споразумение, и с цел улесняване на трансграничното движение на стоки, използвани за тези дейности. Гласувах в подкрепа на това споразумение, защото считам, че неговото подновяване допринася за подпомагане на установяването на общо Европейско научноизследователско пространство. Поради това се надявам, че подновяването на споразумението ще бъде от полза и за двете страни.

  Elie Hoarau (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах против Споразумението между Европейския съюз и правителството на Фарьорските острови за научно и техническо сътрудничество не защото съм против научното сътрудничество между Съюза и Фарьорските острови, а защото считам, че върху Фарьорските острови следва да започне да се оказва натиск, за да може продължаващото унищожаване на черни делфини — близо 1 000 биват убивани всяка година — да спре веднъж завинаги. Докато това избиване продължава, аз ще продължа и в бъдеще да гласувам срещу всяка спогодба или споразумение за финансова помощ между Европейския съюз и Фарьорските острови.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Комисията договори от името на Съюза споразумение с правителството на Фарьорските острови за научно и техническо сътрудничество през юни 2010 г. Аз гласувах в подкрепа на този доклад, който одобрява предложението.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението между Европейския съюз и правителството на Фарьорските острови за научно и техническо сътрудничество, в сила от юли 2009 г., се указа успешно и изигра важна роля и за двете страни. Във връзка с това неговото подновяване потвърждава успеха му и ние се надяваме, че той ще продължи и в бъдеще.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Влизането в сила на Споразумението между Европейския съюз и правителството на Фарьорските острови за научно и техническо сътрудничество ще даде възможност на Фарьорските острови да вземат цялостно участие в Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. Въпреки че Фарьорските острови разполагат с малка изследователска общност, техните изследователи вече са взели успешно участие в проекти, финансирани от ЕС. Те притежават експертни познания в изследователски области, свързани с географското местоположение на Фарьорските острови, по-специално морските ресурси и околната среда. Споразумението ще позволи на тези изследователи да работят в други области, като например енергетика, храни, земеделие, рибарство и биотехнологии. Регулярните заседания ще помогнат за определянето на общи приоритети по отношение на изследванията, както и на областите, в които съвместните усилия могат да се окажат от полза и за двете страни. Освен това споразумението ще насърчи мобилността на студенти и изследователи от сферата на висшето образование.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Европейският съюз си е поставил амбициозни цели в областта на технологиите, и то не само в контекста на Лисабонската стратегия. Тези цели сега се подсилват в краткосрочен план, стратегията „Европа 2020“. Това прави още по-важно сътрудничеството в областта на науката и технологиите. На този фон ние следва да приветстваме факта, че бяха сключени поредица от споразумения с други страни за насърчаване на това сътрудничество, например чрез работни групи, заседания и семинари. Този въпрос е от особено голяма важност за ЕС и поради това бяха осигурени възможности за субсидиране по линия на Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности.

Сега сме на път да подновим нашето споразумение с група острови в Северния Атлантически океан, Фарьорските острови. За разлика от Дания, Фарьорските острови не членуват в Европейския съюз и не съставляват част от митническия съюз. Вместо това те създадоха единно икономическо пространство с Исландия. С цел насърчаване на технологичния прогрес аз гласувах в подкрепа на подновяването на споразумението за научно и технологично сътрудничество с Фарьорските острови.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на сключването на Споразумението между Европейския съюз и правителството на Фарьорските острови за научно и техническо сътрудничество, защото съм убеден, че обединяването на нашите усилия в тези стратегически области може да бъде от полза и за двете страни.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – Европейският парламент, като взе предвид проекта за решение на Съвета (11365/2010), проекта за Споразумение между Европейския съюз и правителството на Фарьорските острови за научно и техническо сътрудничество, асоцииращо Фарьорските острови към Седмата рамкова програма на Съюза за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.) (05475/2010), и искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 186 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0184/2010),

като взе предвид също и член 81, член 90, параграф 8 и член 46, параграф 1 от Правилника за дейността и препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0303/2010),

1. дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Фарьорските острови.

Доклад: Herbert Reul (A7-0302/2010)

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, по целия свят иновациите и глобализацията са двата основни източника на икономическо развитие. Те пряко влияят на производителността, на създаването на работни места и на благосъстоянието на гражданите и дават възможност за решаване на някои от глобалните предизвикателства, като например здравеопазването и околната среда. Тъй като тяхната роля е все по-видима, характеристиките им стават по-ясни, а политиките трябва да бъдат адаптирани към тях. Япония е страна с традиции в областта на науката и технологиите, затова аз гласувах за сътрудничеството с тях.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Научното и технологичното сътрудничество между Европейската общност и други държави е жизненоважно за технологичното развитие, и всички негови предимства, включително по отношение на подобряване на качеството на живот на хората. Поради това гласувах в подкрепа на сключването на споразумението по този въпрос между ЕО и правителството на Япония.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Значимостта на науката и технологиите за развитието на Европа и на Япония, и фактът, че и двете са изправени пред подобни предизвикателства по отношение на икономическия растеж, промишлената конкурентоспособност, заетостта, устойчивото развитие и изменението на климата означава, че както ЕС, така и Япония са изразили своето желание за подобряване и засилване на съвместното сътрудничество в области от взаимен интерес, като науката и технологиите. През 2003 г. започнаха преговори за бъдещо споразумение за научно и технологично сътрудничество, които доведоха до появата на проекта на текст, който ние току-що гласувахме. Не бива да забравяме, че това партньорство може да бъде от огромна полза за Европа, тъй като Япония е една от водещите държави по отношение на инвестициите за изследвания, които възлизат на 3,61 % от брутния вътрешен продукт през 2008 г., като над 81,6 % от тях идват от частния сектор. Надявам се, че споразумението, което току-що беше прието, ще се окаже от полза и за двете страни.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз и Япония са изправени пред общи предизвикателства по отношение на икономическия растеж, промишлената конкурентоспособност, заетостта, социалното и регионалното сближаване, устойчивото развитие и – вероятно най-важното – необходимостта от приспособяване на техните икономики към застаряващите им общества и настоящата финансова криза.

Освен това те имат подобни изследователски приоритети, като естествените и комуникационните науки, така че това споразумение ще послужи за засилване на сътрудничеството в области от взаимен интерес, като например естествени науки, информационни и комуникационни технологии, и екологични технологии, свързани с изменението на климата и възобновяемата енергия. Гласувах в подкрепа на това споразумение, защото считам, че неговото приемане допринася за укрепване на установяването на общото Европейско научноизследователско пространство, тъй като то служи за катализатор на стратегическото партньорство между ЕС и Япония, която вече е една от водещите държави по отношение на инвестициите за изследвания (които са достигнали 3,61 % от брутния вътрешен продукт през 2008 г., като над 81,6 % от тях идват от частния сектор).

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Комисията договори Споразумение за научно и технологично сътрудничество с Япония, подписано на 30 ноември 2009 г. Приветствам този доклад, който одобрява споразумението, но считам, че ЕС трябва да работи за активизиране на своите отношения с Япония.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Япония е обект на преговори от 2003 г. насам и беше сключено едва сега. Като се има предвид особената значимост на Япония по отношение на научните и технологичните изследвания, споразумението, което беше сключено, е от особена важност и за двете страни.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Това споразумение дава зелена светлина на Европейския съюз да използва технологии от Япония, която е една от най-напредничавите индустриални нации. Това е значителна крачка напред за Европейския съюз. Иска ми се да се надявам обаче, че това сътрудничество ще е двустранно, тъй като опитът от работата с японски дружества сочи, че японската страна не винаги спазва този принцип. Гласувам в подкрепа с надеждата, че не само Япония, но и Европейският съюз ще има ползи от това сътрудничество.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Япония е пример за подражание в областта на технологичното развитие. Японските технологии винаги са авангардни, независимо дали става въпрос за хибридни системи за задвижване или за развлекателни продукти. Държавата е известна не само заради износа си на високотехнологични продукти; те са от особено значение също и за нейните граждани. Например в Япония вече е възможно да се плаща за стоки и услуги, като се използва мобилен телефон. Недостигът на така наречените редкоземни елементи, които са изключително важни за електронните компоненти на най-новите технологични продукти, е резултат от стратегията на Китай за осигуряване на недостига на тези вещества и за изкуствено поддържане на високи цени за тях. Всичко това ще ускори търсенето на алтернативи.

Сътрудничеството в областта на науката и технологиите и подновяването на съответното споразумение заслужават нашата подкрепа не само поради тези причини. Изискванията на Лисабонската стратегия и на стратегията „Европа 2020“, в която Европейският съюз си постави амбициозни цели в областта на технологиите, също играят своята роля тук.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз и Япония са изправени пред общи предизвикателства по отношение на икономическия растеж и устойчивото развитие, поради това сключването на настоящото споразумение трябва да бъде отбелязано подобаващо, тъй като то позволява засилване на сътрудничеството помежду им в областта на науката и технологиите, със значителни ползи и за двете страни.

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) ЕС и Япония са изправени пред доста подобни предизвикателства по отношение на икономическия растеж и промишлената конкурентоспособност.

Освен това необходимостта от социално икономическо приспособяване в резултат от застаряването на населението и настоящата икономическа криза означава, че те се намират в подобна ситуация и имат подобни приоритети по отношение на изследванията, развитието и иновациите.

Гласувам в подкрепа на тази препоръка, която дава одобрението на Парламента за изготвянето на споразумение между ЕС и Япония за сътрудничество в областта на науката и технологиите, поради необходимостта от максимално увеличаване на потенциала за сътрудничество между тези две страни в областта на науката и технологиите.

Споразумението, което е с предвидена продължителност пет години, е насочено към взаимни ползи и за двете страни и предвижда редовни срещи между ЕС и Япония с оглед планиране на специфични дейности за сътрудничество, включително координирани конкурси за предложения. Всичко това би следвало да подпомогне ЕС и Япония, които вече си сътрудничат по значими проекти, като например Международния термоядрен експериментален реактор, за допълнително консолидиране на тяхното сътрудничество в области от взаимен интерес, сред които естествени науки, информационни и комуникационни науки, производствени технологии и околна среда, включително изменение на климата и възобновяеми източници на енергия.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С това гласуване Европейският парламент, като взе предвид проекта за решение на Съвета (11363/2010), като взе предвид проекта на Споразумение между Европейската общност и правителството на Япония за сътрудничество в областта на науката и технологиите (13753/2009), като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 186 и член 218, параграф 6, алинея 2, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0183/2010), като взе предвид член 81, член 90, параграф 8 и член 46, параграф 1 от своя правилник, и като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0302/2010), 1. дава своето одобрение за сключване на споразумението; 2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Япония.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че той е правилен и необходим за мобилизиране на фонд „Солидарност“ за жертвите на наводнения, станали през предходни години. В този случай със средствата на ЕС ще се подпомогнат пряко засегнатите.

Доклад: Herbert Reul (A7-0304/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Научното и технологичното сътрудничество между Европейската общност и други държави е жизненоважно за технологичното развитие и всички негови предимства, включително по отношение на подобряване на качеството на живот на хората. Поради това аз гласувах в подкрепа на сключването на споразумението в тази област между ЕС и Хашемитско кралство Йордания.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), писмено. – (RO) Научното и технологичното сътрудничество между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания е един от приоритетите в сътрудничеството между ЕС и средиземноморските държави в рамките на европейската политика за съседство и на стратегията на ЕС за укрепване на връзките със съседни държави. То е в съответствие и с изпълнителната програма на правителството на Йордания за насърчаване на устойчив процес за социално-икономическа реформа в държавата. Мисля, че е от полза и за двете страни да си сътрудничат за съвместни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в различни области от общ интерес, а резултатите от това сътрудничество да се използват в съответствие с техните общи икономически и социални интереси.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС поощрява тясното сътрудничество с Йордания – държава, която се стреми да е стабилизиращ и реформиращ фактор в един политически турбулентен регион. ЕС се стреми да подкрепя Йордания в усилията й посредством взаимоотношения с акцент върху тясното сътрудничество за демократична реформа и икономическо модернизиране. Като председател на Делегацията за връзки с държавите от Машрек с радост гласувах в подкрепа на този доклад, чиято цел е засилване на сътрудничеството в областта на науката и технологиите между Европейския съюз и Йордания.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) От 2008 г. насам ЕС и Йордания водят преговори за споразумение за научно и технологично сътрудничество, което сега трябва да бъде прието. Партньорството с Йордания е от огромен интерес в контекста на Евро-средиземноморското сътрудничество, тъй като в допълнение към своя огромен потенциал държавата може да бъде платформа за научно сътрудничество с останалите държави от региона. Освен това Йордания има добре развита мрежа от университети и институции за висше образование, както и добре оборудвани изследователски и технологични приложни центрове в области, които са изключително актуални за Европа, като например земеделие и агрономство. Освен това държавата е добре интегрирана в международни и регионални научни мрежи. Надявам се, че споразумението, което току-що беше прието, ще се окаже от полза и за двете страни.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Научното и технологичното сътрудничество между Европейския съюз и Йордания е един от приоритетите на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране, което е в сила от 2002 г. Гласувах в подкрепа на това споразумение, тъй като считам, че неговото подновяване допринася за укрепване на установяването на общото Европейско научноизследователско пространство, тъй като то служи за катализатор на стратегическото партньорство между ЕС и Йордания, която поради своето стратегическо местоположение в Близкия изток може да окаже въздействие върху насърчаване на научното сътрудничество с държави в този регион.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Комисията договори споразумение между ЕС и Йордания за научно и технологично сътрудничество. То беше подписано на 30 ноември 2009 г. Аз гласувах в подкрепа на доклада, който одобрява споразумението.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Хашемитско кралство Йордания е обект на преговори от 2008 г. насам и беше сключено едва сега. Споразумението е важно с оглед на възможностите, които предоставя за обмен между Европа и това кралство от Близкия изток. Заслужава също така да се отбележи, че в Йордания се наблюдава осезаемо развитие по отношение на висшето образование, което може да допринесе значително за успеха на това сътрудничество.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Независимо от факта, че екологичните проблеми са засенчени от конфликта в Близкия изток, вероятно съществува необходимост от по-напреднали технологични решения в тези региони. Стратегиите за питейна вода както на Йордания, така и на Израел постепенно водят до спадане на нивото на река Йордан и до увеличаване на замърсяването на водата. При тези обстоятелства необходимостта от технологично развитие значително ще се увеличи, например в областта на водите и пречиствателните станции за отпадни води.

Научното и технологичното сътрудничество е важно, за да се даде възможност за споделяне на знания и да се поставят основите за нови технологични разработки. Поради това аз гласувах в подкрепа на подновяването на споразумението с Хашемитско кралство Йордания.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Сътрудничеството за научни и технологични изследвания между Европейския съюз и Йордания се определя като приоритет в Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, което е в сила от 2002 г. Поради това вярвам, че сключването на споразумението за научно и технологично сътрудничество между ЕС и Йордания трябва да се приветства, тъй като то представлява една следваща стъпка към укрепване на това партньорство. Надявам се, че синхронизирането на усилията в тези стратегически области ще е от полза и за двете страни.

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) Научното и технологичното сътрудничество между ЕС и Йордания е посочено като приоритет в Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между двете страни, което влезе в сила през 2002 г.

Преговорите за сключване на споразумение между ЕС и Йордания за научно сътрудничество започнаха през 2007 г. Одобрението на Парламента за сключване на споразумението е стъпка в правилната посока. Моята подкрепа за сключване на споразумението е основана на убеждението ми, че то ще доближи Йордания, която разполага със значителни възможности в областта на науката и технологиите, до ЕС. Йордания разполага с голяма мрежа от университети и изследователски центрове.

Освен това надеждата е, че Йордания ще действа като катализатор за научно сътрудничество в своя регион. Тя има стратегическо планиране за изследвания и е в състояние да си сътрудничи на международно ниво в сектори като енергетика, устойчиво развитие, здраве и земеделие, наред с другото.

Тези области съответстват на европейските приоритети, посочени в седмата рамкова програма. Ето защо е важно това споразумение да бъде одобрено, тъй като то ще даде възможност на ЕС да се доближи до своя средиземноморски партньор в областта на науката и технологиите, като по този начин създаде взаимни ползи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С това гласуване Европейският парламент, като взе предвид проекта за решение на Съвета (11362/2010), като взе предвид проекта на Споразумение между Европейския съюз и Хашемитско кралство Йордания за научно и технологично сътрудничество (11790/2009), като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 186 и член 218, параграф 6, алинея 2, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0182/2010), като взе предвид член 81, член 90, параграф 8 и член 46, параграф 1 от своя правилника, като взе предвид препоръката на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0304/2010), 1. дава своето одобрение за сключването на споразумението; 2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки на Европейския съюз и на Хашемитско кралство Йордания.

Доклад: Maria do Céu Patrão Neves (A7-0292/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като тя се позовава на резолюцията, приета от Парламента на 25 февруари и Зелената книга относно реформата на общата политика в областта на рибарството, по отношение на необходимостта от сътрудничество на регионална основа и постигането на устойчивост извън водите на ЕС. Резолюцията отменя споразумението за партньорство в областта на рибарството, което влезе в сила на 9 октомври 2006 г. за срок от три години и създава възможност за непрекъснато на риболовните дейности от кораби на Общността, което е от особен интерес за ЕС, тъй като допринася за жизнеспособността на неговия сектор за риба тон в Тихия океан. То допуска и рязко намаляване на възможностите за риболов на риба тон в Източния Атлантически океан поради мерките за опазване и управление, приети от Междуамериканската комисия по тропическа риба тон (IATTC).

Освен това следва да бъде отбелязано, че споразумението ще осигури гарантиран приход за Соломоновите острови, който ще бъде използван за подкрепа на прилагането на националната им политика в областта на рибарството, допринасяйки по този начин за принципа на устойчивост и добро управление на рибните ресурси.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам г-жа Patrão Neves за това, че привлече вниманието на залата към подновяването на споразумението за партньорство със Соломоновите острови.

С новия Договор от Лисабон Европейският парламент получи по-големи правомощия по отношение споразуменията за партньорство в сектора на рибарството, а в контекста на реформата на общата политика в областта на рибарството новите споразумения включват ангажимент за насърчаване на отговорно и устойчиво рибарство във всички части на света.

Аз гласувах „за“, защото споразумението предвижда насърчаване на сътрудничеството на подрегионално равнище, като по този начин се зачита европейската цел за укрепване на рамката на регионалните организации за управление на рибарството като средство за насърчаване на управлението на рибарството.

Убеден съм също, че отношенията на Европейския съюз със Соломоновите острови, където морето е пълно с риба тон, представляват и значителен икономически интерес. По този начин е възможно да бъде подкрепена икономическата ефективност на веригата на доставка за Европейския съюз на риба тон от Тихия океан, гарантирайки достъп до 4 000 т риба, което е значително количество за този бранш и за европейския пазар и частично ще компенсира очакваното намаляване възможностите за риболов на риба тон в източната част на Атлантически океан.

  Ole Christensen, Dan Jørgensen, Christel Schaldemose и Britta Thomsen (S&D), в писмена форма. – (DA) Ние, четирима социалдемократи от Дания в Европейският парламент, избрахме да гласуваме против споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Соломоновите острови. Решението ни е продиктувано от истински страх, че рибата тон ще стане жертва на прекомерна експлоатация. Два вида по-конкретно – жълтоперият тунец и големоокият тон – са застрашени и поради това уловът на тези видове следва, доколкото е възможно, да бъде прекратен. Това риболовно споразумение заплашва запасите от риба тон, тъй като дава зелена светлина на всякакъв улов на риба, стига европейските рибари да плащат финансова компенсация за всеки тон уловена риба тон. Много е вероятно това да доведе до безконтролна прекомерна експлоатация и, в най-лошия вариант, може да застраши оцеляването на рибата тон в региона.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон засилва правомощията на Европейския парламент по отношение споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР), чрез изискването за предварително одобряване от Парламента. В този контекст гласувах за доклада относно СПОР между ЕС и Соломоновите острови, защото считам, че той подкрепя целта за насърчаване на отговорен, устойчив риболов, като с това служи на законните интереси на двете страни.

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson и Marita Ulvskog (S&D), в писмена форма. – (SV) Ние, социалдемократите, избрахме да гласуваме против споразумението за партньорство в областта на рибарството със Соломоновите острови. Считаме, че контролът върху споразумението е недостатъчен и че то не държи сметка в необходимата степен за околната среда от гледна точка на свръхексплоатираните запаси.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС понастоящем има 16 действащи споразумения за партньорство в областта на рибарството (СПОР). Посредством тях флотата на ЕС има достъп до рибни запаси, които поради една или друга причина партньорите не могат или не възнамеряват да използват. Сега имаме за цел да подновим СПОР със Соломоновите острови за още три години. Както казва докладчикът, „ЕС предлага да се предвиди в това ново споразумение същата финансова помощ за Соломоновите острови като в предишното, въпреки намаляването на броя на предоставените лицензи за риболов и намаляването на обема на риболов, разрешен за улов“. Това е особено уместно, като се има предвид, че съгласно предишната версия на СПОР, четири португалски кораба с повърхностни парагади ловяха риба в изключителната икономическа зона на Соломоновите острови, което вече не е възможно, защото не са договорени възможности за риболов за кораби с повърхностни парагади. Вярно е, обаче, че е включена клауза, допускаща въвеждането на нови възможности за риболов при необходимост.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) от 2002 г. въведе понятието „партньорство“ с цел подпомагане развитието на националните сектори на рибарството в страните-партньори. От 2004 г. споразуменията се наричат „споразумения за партньорство в областта на рибарството“ (СПОР). Договорът от Лисабон предостави на Парламента по-големи правомощия във връзка със СПОР. Съгласно член 218, параграф 6, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Парламентът вече трябва да дава предварителното си съгласие за сключването на такива споразумения.

През февруари 2004 г., Соломоновите острови и Европейската общност подписаха тригодишно СПОР, което влезе в сила на 9 октомври 2006 г. Съгласен съм, че споразумението трябва да бъде отменено и заменено от нова версия, която спада към групата от три споразумения с региона на Западния и Централния Тихи океан, който включва още споразумения за партньорство с Кирибати и Федералните микронезийски щати. Съгласно споразуменията с африканските и тихоокеанските страни, част от финансовото участие на ЕС е предназначена за подкрепа на националните политики за рибарство, основани на принципа за устойчивост.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Подписването на двустранни споразумения в областта на рибарството между ЕС и трети страни гарантира достъп за флотите на ЕС до източници на риба, които са значителни в количествено и качествено отношение, докато в същото време се насочват финансови ресурси към тези страни, които често предоставят голям дял от техните бюджети за развитие на политики в различни области, а не само на политиката в областта на рибарството. Същото важи и за това споразумение. Ние гласувахме за доклада, но все още имаме сериозни резерви по начина, по който споразумението се е прилагало до този момент, някои от които съвсем основателно се споделят от докладчика.

Имам предвид, наред с другото факта, че Смесеният комитет така и не се събра, докато споразумението беше в сила; фактът, че условията, при които отговорните риболовни практики биха били прилагани в изключителната икономическа зона на Соломоновите острови, не бяха определени; и пропускът да се установи как ще се контролират обемите на улова. Тези пропуски излагат постигането на целите на споразумението на сериозен риск и те не трябва да бъдат повторени, когато то се поднови. Комисията се ангажира да направи всичко, за да не допусне това да се повтори: сега тя трябва да изпълни ангажимента си.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах за предложението за Споразумение за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Соломоновите острови, но със сериозни резерви. Политиката на ЕС на сътрудничество за развитие и общата политика в областта на рибарството трябва да бъдат поставени в последователна, допълваща се и съгласувана връзка, така че заедно да могат да допринесат за намаляване на бедността в страните, разполагащи с неизползвани рибни ресурси, които те се стремят да използват по устойчив начин, като същевременно се опитват да развият местните си общности.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС има няколко споразумения за партньорство в областта на рибарството, които му дават достъп до различни риболовни зони в замяна на финансиране, насочвано към икономиката на страните, с които той сключва тези партньорства. Това е начин за ЕС да помага на развиващите се страни, като в същото време прави достъпни за рибарите от ЕС висококачествени риболовни зони и с това подкрепя стопанската им дейност от жизненоважно значение за икономиката на ЕС.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) В този конкретен случай има два проблема, които трябва да бъдат решени методично и целенасочено. Първият е квотите за риболов, а вторият – обменът на знания и опит в технологиите за преработка и консервиране на улова и производството в Тихия океан. Надявам се всички изброени в споразумението аспекти да бъдат съсредоточени върху насърчаването на сътрудничеството и взаимния обмен на опит.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Двустранните споразумения в областта на рибарството между Европейския съюз и трети държави са от значителна икономическа полза за ЕС. В момента се договаря ново споразумение между ЕС и Соломоновите острови. Недостатъците на новото споразумение са в увеличаването на вноската, която трябва да плащат корабособствениците, в по-ниската рентабилност за ЕС, отколкото при други споразумения в областта на рибарството относно рибата тон и в непроменената финансова подкрепа от ЕС в замяна на по-ниски квоти за улов.

Според докладчика, сред ползите от споразумението е фактът, че Соломоновите острови имат нужда от резерви в чуждестранна валута, за да поддържат макроикономическа стабилност, че референтната стойност от 4 000 т риба е относително голяма за ЕС и че е необходимо да се използва сътрудничеството на регионална основа с цел постигане на устойчивост извън водите на ЕС. Аз се въздържах, защото ползите за ЕС не са достатъчно ясни, когато се съпоставят с разходите.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за споразумение за партньорство между Европейския съюз и Соломоновите острови, защото считам, че това споразумение е главно в интерес и на двете страни. Мисля, че сътрудничеството на регионална основа е отличен начин за постигане на устойчивост извън водите на ЕС и за насърчаване на управлението на рибарството.

И наистина, в допълнение към осигуряването на стабилна правна рамка за двете страни, споразумението ще осигурява на островите гарантиран приход за период от поне три години и част от него ще бъде използвана за подкрепа на прилагането на националната им политика в областта на рибарството. Поддържането на отношения в областта на рибарството със Соломоновите острови представлява голям интерес за ЕС, като допринася за жизнеспособността на сектора на риба тон в Тихия океан, като осигурява достъп до голямо количество риба.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам г-жа Patrão Neves за това, че привлече вниманието на залата към подновяването на споразумението за партньорство със Соломоновите острови.

Гласувах „за“, защото съгласно споразумението сътрудничеството следва да се насърчава на подрегионално равнище, което е в съответствие с европейската цел за укрепване на регионалните организации за управление на рибарството и оттам за насърчаване управлението на рибарството. Накрая, подкрепям препоръките на докладчика към Комисията, по-специално да се гарантира, че Европейският парламент и Съветът ще бъдат третирани еднакво по отношение правото да бъдат надлежно информирани, за да бъдат в състояние правилно да контролират и оценяват изпълнението на международните споразумения в областта на рибарството.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на сключването на това споразумение за партньорство в областта на рибарството защото считам, че то е в интерес и на двете страни, от една страна, като дава на ЕС достъп до 4 000 т риба тон годишно – доста значително количество за промишлеността и пазара на ЕС и, от друга страна, като осигурява за Соломоновите острови съществени финансови ресурси, които да бъдат частично насочени към изпълнението на тяхната собствена секторна политика в областта на рибарството. Считам, обаче, че трябва да се направи всичко за отстраняване на проблемите, съвсем основателно подчертани в доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Споразумението в областта на рибарството между Европейската общност и Соломоновите острови изтече през октомври миналата година. Новият протокол е валиден от 9 октомври 2009 г. до 8 октомври 2012 г. и вече се прилага временно, докато тече процедурата за одобрение от Европейския парламент. Съгласно член 43, параграф 2 и член 218, параграф 6, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз, Европейският парламент може да даде или да не даде съгласието си. Макар и мнозинството от ЕП да гласува „за“, нашата група – на Зелените/Европейски свободен алианс – гласува „против“.

Доклад: David Casa (A7-0325/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Споделям безпокойството на докладчика, че Комисията трябва да провери не само конкретния въпрос за стандартните и други ставки на данъка върху добавена стойност (ДДС), но също така и по-широкия въпрос за новата стратегия за ДДС, включително нейното приложно поле и дерогациите. Предвид повишената сложност по отношение на ставките системата на ДДС не е в унисон с развитието на вътрешния пазар и поставя предприятията, по-конкретно малките и средните предприятия, неизгодно положение. Следва да се припомни, че Парламентът предупреди Комисията, че системата на ДДС така, както е устроена и се прилага в момента в държавите-членки, има слабости, от които измамниците се възползват, което води до милиарди евро загуби от данъчни приходи. Одобрявам намерението на Комисията да започне изготвянето на Зелена книга относно прегледа на системата на ДДС с цел създаване на по-благоприятна среда за предприятията и на по-опростена и по-стабилна система за държавите-членки.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. В своето предложение Комисията предлага удължаване с 5 години на действащото понастоящем изискване държавите-членки на ЕС да прилагат минимална стандартна ставка на ДДС от 15%. Следователно предложението няма да окаже въздействие върху данъчните ставки. Комисията предлага удължаването да влезе в сила на 1 януари 2011 г. за срок, който приключва на 31 декември 2015 г. За да се запази постигнатото равнище на хармонизация на данъчните ставки, Комисията на два пъти представи предложения за прилагане на стандартна данъчна ставка в определени граници – минимална данъчна ставка 15% и максимална данъчна ставка 25%. Тези граници са определени въз основа на данъчните ставки, които се прилагат на практика в държавите-членки, където стандартните данъчни ставки винаги са се движили в интервала между 15% и 25%. И в двата случая предложенията за сближаване на ставките бяха изменени от Съвета, който запази само принципа за минималната данъчна ставка. Съгласен съм с Комисията, че целта на разширяването на обхвата не е само да се даде на предприятията необходимата им правна сигурност, но също така да се даде възможност за допълнителна оценка на подходящото равнище на стандартната ставка на ДДС на равнище на ЕС. Считам, че в бъдещата Зелена книга относно прегледа на системата на ДДС Комисията следва не само да проучи специфичния въпрос за стандартната ставка на ДДС и другите ставки, но също така и по-обширния въпрос за нова стратегия относно ДДС, включително обхвата на ДДС и дерогациите.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика, г-н Casa, че е изготвил този доклад, който ни дава възможност за свеж поглед по толкова важен въпрос като този за ДДС и хармонизирането на данъчното облагане.

Подкрепям твърдението на докладчика, че сега действащата система на ДДС, отчасти поради своята сложност, не е в унисон с растежа на вътрешния пазар и всъщност поставя дружествата и малките и средните предприятия в неизгодно положение, като сериозно засяга тяхната конкурентоспособност. В действащите в момента закони за данъчно облагане също така има множество вратички, от които могат да се възползват данъчни измамници.

Следователно подкрепям предложението на Комисията да се отложи създаването на обща система на ДДС с цел да се осигури на предприятията необходима правна сигурност, но същевременно призовавам Комисията да приключи анализа си възможно най-бързо и да изготви Зелена книга относно прегледа на системата за ДДС с участието на Парламента.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласна с предложението на Комисията и с измененията към него, внесени от Парламента. Съгласна съм с предложението на Комисията да се удължи с пет години сега действащото изискване към държавите-членки на ЕС за минималната стандартна ставка за данъка върху добавената стойност (ДДС) от 15% въз основа на член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Що се отнася до измененията, внесени от Парламента, считам, че е особено уместно новата стратегия за ДДС да е насочена към намаляване на административната тежест, премахване на данъчните пречки и подобряване на бизнес средата, по-специално за малките и средните предприятия и за предприятията с голяма концентрация на работна ръка, като същевременно се гарантира надеждността на системата срещу измамите.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Считам, че е необходим строг контрол над минималната ставка за ДДС, когато предстои преходното споразумение за равнище от 15% отново да бъде удължено. Освен това считам, че следва да сме по-обезпокоени от факта, че броят на правителствата на държавите в ЕС, които повишават ставката по ДДС до максималната граница, за да се справят с предизвикателствата, произтичащи от икономическата криза, непрекъснато нараства. Тази мярка доказва, че има липса на осъществими решения и задушава икономиката и живота на хората. Във връзка с това настоятелно призовавам да не се допуска прекомерно данъчно облагане с оглед на приемането на окончателна система за хармонизиране на данъчното облагане.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, тъй като считам, че Европейския съюз се нуждае от нова стратегия за ДДС. ЕС трябва да го използва с цел намаляване на бюрокрацията и отстраняване на финансовите пречки, блокиращи развитието на малките и средните предприятия. Считам също така, че удължаването на преходното споразумение за минималния ДДС до 31 декември 2015 г. може да предотврати структурните дисбаланси в Европейския съюз.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложеното от Комисията подновяване на минималната стандартна данъчна ставка за данъка върху добавената стойност (ДДС) от 15% в държавите-членки, се основава на правната сигурност. В никакъв случай не се противопоставям на този принцип и поради това гласувах за предложението. Трябва да подчертая обаче колко е спешно да се предприемат по-задълбочени мерки във връзка с този данък. Те трябва да са насочени към фискалната конкурентоспособност на Европейския съюз и необходимата защита за малките и средните предприятия. Става все по-ясно, че данъчните политики не са неутрални. Успехът на ДДС не може и не трябва да попречи на адаптирането му към новото време.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В това предложение, което се базира на член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Комисията предлага да се удължи с пет години сега действащото изискване за минимална стандартна ставка от 15% за данъка върху добавената стойност (ДДС) и следователно то няма да се отрази върху данъчните ставки.

Комисията предлага удължаването да влезе в сила на 1 януари 2011 г. за срок, който приключва на 31 декември 2015 г. Целта на разширяването на обхвата е не само да се осигури на предприятията необходимата им правна сигурност, но също така и да позволи изготвянето на по-добра оценка за подходящото равнище на стандартната ставка на ДДС на равнище на ЕС. Настоящата система на ДДС с повишената си сложност, и то не само по отношение на ставките, не е в унисон с развитието на вътрешния пазар и поставя европейските предприятия, по-конкретно малките и средните предприятия, в неизгодно положение. Освен това, както Парламентът посочи, системата на ДДС така, както е устроена и се прилага в момента в държавите-членки, има слабости, от които измамниците се възползват, и това води до милиарди евро неосъществени данъчни приходи.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се отнася за предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно минималния стандарт за ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) от 15%, с което сегашният период, който изтича през 2010 г., се удължава с още пет години, защото не може да се стигне до споразумение за окончателно стандартизиране на ставките на ДДС.

Докладчикът обаче използва възможността да даде на Съвета някои предложения, по-конкретно за нова стратегия за ДДС, които според него са насочени към „премахване на данъчните пречки и подобряване на бизнес средата, по-специално за малките и средните предприятия и за предприятията с голяма концентрация на работна ръка, като същевременно се гарантира надеждността на системата по отношение на измамите“. Той използва възможността и да настоява, че Съветът следва да предприеме стъпки за преминаване към окончателна система преди 31 декември 2015 г., като Комисията следва да внесе законодателни предложения, които да заменят сегашната преходна ставка до 2013 г.

Ще наблюдаваме този въпрос изключително внимателно предвид възможността от отрицателни последици, до които би могло да доведе това предложение през 2013 г.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за този доклад, който прави преглед на предложението на Комисията за удължаване с 5 години до 31 декември 2015 г. изискването към държавите-членки на ЕС да прилагат минимална стандартна ставка на ДДС от 15%. Това е желателно в нормално време, но при сегашната икономическа криза е дори по-необходимо. Данъчната конкуренция, която доведе до понижаване на ставките на ДДС, ще има пагубни последици за държавите, които се опитват да поддържат приемливо равнище на публичните услуги.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Не следва да забравяме, че сегашната система за ДДС, с все по-голямата си сложност, и то не само по отношение на ставките, не е в унисон с развитието на вътрешния пазар. Тя поставя европейските предприятия, и по-специално малките и средните предприятия в неизгодно положение.

Освен това, както преди време Парламентът посочи, системата на ДДС така, както е устроена и се прилага в момента в държавите-членки, има слабости, от които измамниците се възползват и това води до милиарди евро неосъществени данъчни приходи. Ето защо новата стратегия за ДДС следва да бъде насочена към реформа на правилата за ДДС по начин, който активно насърчават постигането на целите на вътрешния пазар. Новата стратегия за ДДС следва да е насочена към намаляване на административните тежести, премахване на данъчните пречки и подобряване на бизнес средата, по-специално за МСП и за предприятията с голяма концентрация на работна ръка, като същевременно се гарантира надеждността на системата срещу измамите.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Това е изключително важен въпрос за развитието на европейското предприемачество като цяло. Трябва да има хармонизирана система от ставки за ДДС, приложима за всички държави в Европейския съюз. Трябва да има всеобхватна дългосрочна система за данъчно облагане по отношение на всички видове предприемачество и промишленост. Само тогава ще можем да разчитаме на успех във фискалната политика. В момента в Латвия някои политици не могат да преценят опасността от нестабилна данъчна система, когато се опитват да решат проблема с бюджетния дефицит чрез постоянни изменения на данъчното законодателство. Това застрашава в голяма степен бъдещото понижаване на данъчната тежест и води до масово закриване на дейността на малките и средните предприятия. Считам, че инициативата на Европейската комисия е навременна.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Минималните ставки на данъка върху добавената стойност са само един аспект от опитите за хармонизиране на европейските данъчни ставки. Трябва обаче да се противопоставим на тази стъпки към хармонизиране. От една страна, те може да доведат до опити за незабележимо въвеждане на данъчна независимост за ЕС, а от друга страна, подобен вид регулации са груба намеса в суверенитета на държавите-членки. Държавите-членки трябва да запазят правомощията си да определят свои собствени данъчни ставки, защото всяка държава трябва сама да взема решения за собствените си приоритети, тъй като това зависи от степента, в която държавата изразходва средства в различни области. Всичко това също така е израз на историческото развитие на Европа. Трябва да отхвърлим призивите за минимални данъчни ставки, за да намалим и натиска за сближаване, бюрокрацията в ЕС и централизма на Брюксел.

Твърдо се противопоставям на удължаването на задължителния налог с минимална стандартна ставка на ДДС от 15% за още пет години. ЕС трябва да се концентрира върху сътрудничеството си в областта на данъчните измами, тъй като точно в системите за данъка върху добавената стойност се губят милиарди евро. Има някои подходи в тази област, по които се заслужава да се проведат допълнителни обсъждания.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) В доклада е удължена преходната система, въведена от Директива на Съвета 92/77/ЕИО, която въведе минимална ставка на ДДС, като поставя изискване стандартната ставка да не бъде по-ниска от 15%.

Сега има всеобща практика да се определят минимални ставки, защото все още не е постигната постоянна система за хармонизиране на данъците в Съюза за косвените данъци. Що се отнася до ДДС, това ни дава възможност да попречим на все по-големите различия между стандартните ставки, прилагани в държавите-членки, да доведат до структурни различния и нарушаване на конкуренцията. Разликите между стандартните ставки, които се прилагат в момента, са между 15% и 25% и са достатъчни, за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар.

Отлагането ще даде възможност да осигурим на дружествата необходимата правна сигурност, но също така и да се направят допълнителни оценки за целесъобразното равнище на стандартните ставки на ДДС в рамките на ЕС. В доклада също така се призовава Комисията да публикува Зелена книга относно нова стратегия за ДДС възможно най-бързо и да започне консултации относно бъдещото хармонизиране на данъчното облагане. Гласувах в подкрепа с надеждата, че системата за хармонизиране на данъчното облагане ще доведе до единна ставка за ДДС в Съюза.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада от г-н Casa, когото поздравявам за свършената работа и за сътрудничеството в рамките на комисията по икономически и парични въпроси.

Целта е да се удължи с 5 години действащото понастоящем изискване държавите-членки на ЕС да прилагат минимална стандартна ставка на ДДС от 15%. Освен че подчертава значението на минималната стандартна ставка, докладът стига по-далеч и в него се поставя акцент върху необходимостта от изготвяне на нова стратегия за ДДС, тъй като сегашната система с повишената си сложност, и то не само по отношение на ставките, не е в унисон с развитието на вътрешния пазар.

Както подчерта и г-н Монти в своя доклад за рестартирането на единния пазар, липсата на единни ставки и разликите в разходите за живот в отделните държави-членки могат да създадат условия, които да подкопаят духа на единния пазар. Това поставя европейските предприятия, и по-специално малките и средните предприятия, в неизгодно положение.

Освен това европейската система на ДДС така, както е устроена и се прилага в момента в държавите-членки, често е обект на трансгранични измами – нещо, което струва милиарди евро неосъществени данъчни приходи.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика, г-н Casa, за изготвянето на този доклад, който ни дава възможност отново да разгледаме основния въпрос за ДДС и хармонизирането на данъчното облагане.

Съгласен съм с разгледаните от докладчика въпроси, а именно, че сегашната система на ДДС не е в унисон с развитието на вътрешния пазар, но от друга страна, тя поставя предприятията и МСП в неизгодно положение, като засяга съществено тяхната конкурентоспособност.

Следователно подкрепям предложението на Комисията за удължаване, за да се създаде обща система на ДДС с цел да се осигури на предприятията необходима правна сигурност, но същевременно призовавам Комисията да приключи анализа си възможно най-бързо и да изготви с помощта на Парламента Зелена книга относно прегледа на системата за ДДС.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (IT) Гласувам в подкрепа на доклада. Въпреки това трябва да посоча, че последователното отлагане на окончателен регламент за данъка върху добавената стойност (ДДС) е показателно за безизходицата, в която се намира европейската интеграция. Дори ако Комисията бързо внесе предложение за преразглеждане на системата на ДДС, всички ние добре знаем, че отделните държави-членки имат различни интереси, които бяха изразени в Съвета, и това ще доведе до блокиране на предложението за унифициране на ставките. Би било добре да не забравяме, че, независимо че ДДС е регресивен данък, той е и продължава да бъде извънредната данъчна мярка, въведена в услуга на политиките за строги ограничения, наложени от Съвета и Комисията.

Натискът за т.нар. „бюджетна консолидация“ на държавите-членки сега е основна пречка пред сближаването на ставките на ДДС. Ако си припомним, че предложението за европейски ДДС, внесено от Комисията, като източник на приходи за Съюза, беше незабавно отхвърлено от няколко държави-членки, ще трябва да признаем, че искането към Комисията да изготви нова стратегия за ДДС е лишено от смисъл.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който се концентрира върху предложението на Комисията за удължаване с пет години на сега действащото изискване към държавите-членки за минимална стандартна ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) от 15%. В съответствие с изложеното от докладчика е важно да признаем, че системата за ДДС трябва да се ревизира изцяло, за да допринесе активно за постигане на целите на вътрешния пазар, като това ще допринесе за създаване на по-благоприятна бизнес среда, особено за малките и средните предприятия. Ето защо най-сърдечно приветствам заявеното от Комисията намерение да започне изготвянето на Зелена книга относно прегледа на системата на ДДС.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние сме от мнозинството в Парламента, гласувало в подкрепа на текста, според който Европейския парламент, като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM (2010)0331); като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C70173/2010); като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет; като взе предвид член 55 от своя Правилник за дейността, и като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0325/2010), одобрява предложението на Комисията, както е изменено; приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС; приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това; призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията; възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

  Vilja Savisaar-Toomast (ALDE), в писмена форма. − (ET) Настоящият доклад относно общата система на данъка върху добавената стойност и продължителността на задължението да се прилага минимална стандартна данъчна ставка може само да бъде приветствано. То ще фиксира минималната стандартна ставка на 15% до края на 2015 г. Въпреки че Европейската комисия на няколко пъти направи предложение за въвеждане на максимална ставка от 25%, Европейският съвет не го подкрепи. Същевременно в момента стандартната ставка не надвишава 25% в нито една държава-членка. Естония, в която стандартната ставка на ДДС е 20%, е сред 19-те държави-членки, в който ставката е 20% или повече процента. Във връзка с това бих искала да подчертая, че твърдо подкрепям удължаването на изискването за минимална ставка от 15%, която ще даде на всяка държава-членка възможност да реши колко висока трябва да бъде ставката. Освен това докладът гарантира правна сигурност за нашите предприемачи, които ще знаят, че през следващите пет години европейското законодателство няма да позволи повишаване на стандартната ставка на ДДС.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението на Европейската комисия предвижда удължаване с пет години на сега действащото изискване към държавите-членки за минимална стандартна ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) от 15% до 15 декември 2015 г. Идеята е да се поддържа хармонизирана фискална структура с две задължителни ставки на ДДС и хармонизиране в рамките на 10%: с други думи между 15% и 25%. Държавите-членки се опитват да избегнат разширяването на сегашния интервал над най-ниската стандартна ставка. Съгласен съм с докладчика, че с повишената си сложност, съществуващата в момента система на ДДС не е в унисон с развитието на вътрешния пазар. Надявам се също така, че в бъдеще Европейската комисия ще анализира не само този въпрос относно стандартната ставка на ДДС, но също така и основния въпрос за преразглеждането на сегашната система, включително приложното й поле и дерогациите, както и че ще поеме ангажимент да изготви нова стратегия за този данък. Гласувах в подкрепа на доклада поради изброените по-горе причинни.

  Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. – (NL) Очевидно гласувах в подкрепа на доклада на г-н Casa. Освен това съм съгласна не само с позицията на докладчика относно директивата, но също така с тона на неговия доклад. Още от 1993 г. Европейският съюз поддържа преходна система на ДДС. До този момент опитите да се премине към т.нар. окончателна система са неуспешни. Това обаче не е причина да се откажем да опитваме.

Системата на ДДС не е само въпрос на ставки и диапазони, но и на една опростена и правно сигурна схема, която работи добре на вътрешния пазар, която е съобразена с МСП и е устойчива на измама. Фактът, че Комисията планира да вземе предвид тези елементи, е добра новина. Бих искала да насърча компетентния член на Комисията да се заеме с този сложен въпрос.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Считам, че в новата стратегия за ДДС следва да се обърне по-специално внимание на реформиране на правилата за ДДС, като се спазват принципи, които активно допринасят за целите на вътрешния пазар. Както посочва докладчикът, сега действащата система за ДДС, с повишената си сложност, и то не само по отношение на ставките, не е в унисон с развитието на вътрешния пазар. През януари 2009 г. ставката на ДДС в Литва се повиши от 18-19% до 21% през септември. Важно е бъдещите изменения да не накърняват интересите на чуждестранните инвеститори в Литва. Трябва да предложим благоприятни възможности за данъчно планиране.

Според новата стратегия за ДДС трябва да се стремим към намаляване на административната тежест, премахване на данъчните пречки и подобряване на бизнес средата, по-специално за малките и средните предприятия. Преди да се приеме окончателно решение Комисията, следва да проведе подробни консултации с публичния и частния сектор. По време на тези консултации следва да се обсъдят ставките на ДДС, както и по-широкообхватни въпроси като целта за определяне на максимална ставка и на алтернативи за оперативна рамка и структура на ДДС. Ето защо очаквам Зелената книга на Комисията относно прегледа на системата на ДДС.

Доклад: Burkhard Balz (A7-0314/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ), защото считам, че мерките за поддържане на нисък темп на инфлация близо до 2%, като едновременно с това се повишава ликвидността на пазарите, предотвратиха срива на много финансови институции. Признавам обаче, че не е разгърнат пълният потенциал на мерките на ЕЦБ за възстановяване, защото предоставената ликвидност не винаги се вливаше в реалната икономика. Необходимо е да припомним, че в началото кризата беше финансова, а по-късно прерасна и в икономическа.

Правителствата на държавите-членки и ЕЦБ трябваше да предприемат действия в отговор на най-сериозната криза от 30-те години на XX в. насам. Станахме свидетели на свиване на брутния вътрешен продукт, на спад на икономическата активност и на повишаване на бюджетните дефицити, намаляване на данъчните приходи и създаване на неустойчив публичен дълг: беше трудно да се достигнат стойности, съпоставими с тези преди възникване на кризата. Тази ситуация е резултат от липсата на структурни реформи в ЕС, като ярък пример за това са Гърция и други държави от еврозоната. Следователно мисля, че е важно да се справим със слабостите на финансовата система на световно равнище и да извлечем поука от кризата, като повишим качеството на управление на риска и прозрачността на финансовите пазари.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Годишният доклад на Европейската централна банка показва, че Европейският парламент е неизменен защитник и поддръжник на атаката на капитала срещу работниците в целия Европейския съюз. Той като цяло повтаря насочените срещу обикновените хора решения, взети на срещата на високо равнище на ЕС през октомври, за създаване на механизъм за контролирани фалити, който да въведе по-строги условия в Пакта за стабилност и да ги прилага стриктно, както и да наложи санкции на държавите-членки, които не спазват тези условия. Той одобрява пакета от средства, който се предоставя на равнище ЕС и държави-членки за фондовите борси и другите сектори на капитала, за да гарантира, че ще останат рентабилни в условията на капиталистическа криза. Той подкрепя варварските мерки срещу работническата класа и обикновените хора, които се прилагат от буржоазните правителства във всички държави-членки в ЕС. За да изведат ЕС от капиталистическата икономическа криза, политическите представители, обслужващи целите на капитала, предлагат да се ускори темпът на капиталистическо преструктуриране във всички държави-членки, за да се поддържа рентабилността на монополистични групировки за сметка на работниците, които биват призовавани да плащат цената на кризата. Ирландия е най-неотдавнашният и, разбира се, няма да бъде последният пример за трагичните последици, които очакват работниците, в резултат от насърчаването на суверенитета на монополистите и увеличаването на доходите им.

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно доклада на Европейската централна банка въз основа на отличния доклад от моя колега от Германия, г-н Balz. След като стана европейска институция с влизането в сила на Договора от Лисабон, ЕЦБ, въпреки че е независима, не може да остане безучастна към желанията на гражданите на Европа, представлявани от националните парламенти или от правителствата на държавите-членки. Следователно подкрепям искането за прозрачност на работата и процеса на вземане на решения на ЕЦБ. По време на кризата ЕЦБ коригира лихвените си проценти, като ги понижи до 1% и продължи да прилага безпрецедентни нестандартни мерки в подкрепа на кредитирането през цялата 2009 г. Тези мерки дадоха плодове. Подкрепям идеята, че оттеглянето на тези мерки трябва да бъде навременно и координирано с националните правителства. По-конкретно, за ЕЦБ щеше да бъде от полза, ако беше извършила глобална, а не регионална оценка на инфлацията при своята парична политика за определяне на интервенционен курс за изход от кризата.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) В резолюцията на Европейския парламент относно годишния доклад на ЕЦБ за 2009 г. се отбелязва, че в миналото принципите на Пакта за стабилност и растеж не винаги бяха стриктно съблюдавани и следователно е необходимо да се гарантира, че в бъдеще този пакт ще се прилага по-съгласувано и ефективно в държавите-членки. Подкрепих тази резолюция и считам, че паричният съюз се нуждае от добре координирани икономически политики и от преодоляване на съществуващите пропуски в пруденциалния надзор на макроравнище чрез създаване на Европейски съвет за системен риск (ЕССР). Считам, че в рамките на концепцията, съгласно която ЕССР отправя само предупреждения и препоръки, без те да се прилагат на практика, няма да бъде възможно да се постигне съответствие с принципите за ефективното прилагане и отговорност и ЕССР няма да може да обявява сам извънредно положение. Ето защо трябва да бъдат предоставени по-големи правомощия на ЕССР. Особено важно е да приканим Европейската комисия да не се ограничава само до изменението на Регламента за агенциите за кредитен рейтинг, но и да представи предложение за създаването на Европейска агенция за кредитен рейтинг, която да допринесе за обективната оценка на икономическата и финансова позиция на държавите-членки.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като съм съгласна, че финансовата криза в някои държави от еврозоната е сериозен въпрос и отразява определени затруднения във функционирането й. Считам също, че това е знак за необходимостта от реформа и от по-добра координация между различните икономически политики. Съгласна съм и с призива за неограничено и по-съгласувано прилагане на Пакта за стабилност и растеж, тъй като считам, че той следва да бъде допълнен чрез разработване на система за ранно предупреждение за установяване на евентуални дефицити, например под формата на „европейски семестър“ с цел не само подобряване на надзора и укрепване на координацията на икономическата политика за осигуряване на фискална консолидация, но и – отвъд бюджетното измерение – за преодоляване на други макроикономически дисбаланси и укрепване на процедурите за привеждане в действие.

За да бъде стабилен, паричният съюз се нуждае от силна и подобрена координация между икономическите политики. Бих искала да призова Комисията да представи предложения за укрепване на Пакта за стабилност и растеж чрез въвеждане на конкретни цели за преодоляване на различията в конкурентоспособността на европейските икономики с цел да се стимулира растеж, създаващ работни места.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Високо ценя усилията на Европейската централна банка. Всъщност считам, че ЕЦБ показа, че може да постигне целите, които са й поставени, и че равнището на техническите познания и опит винаги се оказват на нивото на ситуациите, с които трябва да се справя, включително в условия на тежка криза като тази, която преживяваме в момента.

Самият факт, че съществуват неочаквани колебания на основните макроикономически показатели обаче трябва да ни накара да спрем и да помислим за непосредствените механизми, които сработват между паричната политика и реалната икономика. Ето защо считам, че е необходимо не само да се създадат други органи за надзор и контрол, които да подкрепят дейността на ЕЦБ, но и преди всичко да обхванат онези области на отговорност, които до този момент не бяха считани за важни.

По-специално, предстоящото присъединяване на Естония към еврозоната е източник на безпокойство. Един разширен политически съюз всъщност изисква по-голяма степен на вътрешно сближаване. Като оставим настрани макроикономическите показатели на тази балтийска държава, в съответствие със стандартите, установени от ЕС, държавите от еврозоната трябва да постигнат по-голяма степен на сближаване и не на последно място да увеличат възможностите за действие от страна на институциите, които защитават стабилността и стойността на еврозоната.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на годишния доклад на ЕЦБ за 2009 г. ЕЦБ продължи да провежда политиката си от 2008 г., като определи целево равнище на инфлацията близо до 2% и в същото време увеличи ликвидността на пазарите. Ето защо ЕЦБ коригира лихвените си проценти, като ги понижи до 1% и продължи да прилага нестандартните мерки, въведени през 2008 г. и 2009 г. Петте ключови елемента на засилената кредитна подкрепа бяха пълно разпределение при фиксиран лихвен процент, разширяване на списъка на обезпеченията, по-дълъг матуритет на операциите по рефинансиране, предоставяне на ликвидност в чуждестранна валута и подкрепа за финансовите пазари чрез премерена, но значителна по размер програма за закупуване на обезпечени облигации. Необходима е тясна координация с националните правителства на държавите в ЕС във връзка с техните програми, особено в светлината на кризата, която порази Гърция, а сега и Ирландия, и предвид мрачната прогноза за разпространението й.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на годишния доклад на ЕЦБ за 2009 г., тъй като считам, че той предлага редица мерки, които биха могли да бъдат от полза за Европейския съюз. Сред тях са създаването на постоянен механизъм за предпазване на еврото срещу спекулативни атаки, наблюдение на дейността на съществуващите в момента агенции за кредитен рейтинг и евентуално създаване на Европейска агенция за кредитен рейтинг. В качеството ми на докладчик за моята политическа група, подчертах също ограниченията на Пакта за стабилност и растеж в сегашния му вид. Той трябва да бъде допълнен от система за ранно предупреждение, която да насърчи координацията на икономическите политики в рамките на Европейския съюз.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото подкрепям реформата и по-доброто координиране на икономическите политики в еврозоната предвид предизвиканите от финансовата криза затруднения във функционирането на съществуващата система. Предложенията, които имат за цел да укрепят Пакта за стабилност и растеж, трябва да вземат предвид различията в конкурентоспособността на европейските икономики с цел да се стимулира растеж, като се отдели особено внимание на създаването на работни места.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Кризата, която преживяваме, е възможност да преразгледаме и да подобрим нещата, които сме правили погрешно в миналото. Укрепването на Пакта за стабилност и растеж и надзорът за спазването му са важни за предотвратяване на дисбалансите в еврозоната в бъдеще. Създаването на Европейски съвет за системен риск и замяната на надзорния комитет с три нови надзорни органа са мерки, които ще допринесат за по-добър икономически надзор. Съгласен съм с докладчика, когато говори за необходимостта от благоразумие във връзка с инициативите за регулиране на финансовите пазари. Както твърдяхме, по-добро регулиране не означава непременно повече регулиране.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон даде на Европейската централна банка (ЕЦБ) статут на институция на ЕС, което повишава отговорността на Парламента в качеството му на институция, чрез която ЕЦБ се отчита пред европейската общественост. Годишният доклад на ЕЦБ за 2009 г. разглежда основно реакцията на ЕЦБ в отговор на кризата, стратегията за изход и въпроси, свързани с управлението. Финансовата криза, която започна преди около две години с кризата на високорисковия ипотечен пазар в САЩ, бързо се разпространи в ЕС и се превърна в икономическа криза, като засегна и реалната икономика. Реалният БВП в еврозоната се сви с 4,1% през 2009 г., средното съотношение на дефицита на сектор „държавно управление“ се повиши с близо 6,3%, а съотношението публичен дълг/БВП до 78,7% през 2009 г. спрямо 69,4% през 2008 г.

ЕЦБ предприе правилни действия, като намали лихвените проценти до 1% и продължи да прилага съществени и безпрецедентни нестандартни мерки в подкрепа на кредитирането. Това предотврати фалита на много финансови институции. Ликвидността обаче не винаги се вливаше в реалната икономика. Тази криза ясно показа необходимостта от по-голяма прозрачност и по-добро управление на риска, устойчиви публични финанси и спешната нужда от възстановяване на доверието.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Международната финансова система наистина е лишена от морал. Последните развития във връзка с кризата в Ирландия отново успокоиха банките, че те ще могат да продължат щедро да възнаграждават акционерите си и да поемат рискове в дългосрочен план, тъй като държавите-членки и европейските данъкоплатци винаги ще бъдат насреща, за да ги спасят. Приватизиране на печалбите и държавната собственост с огромни загуби… Ези – печеля, тура – губя… Парадоксално е, дори скандално, че сътресенията на фондовата борса, причинени от държавния дълг на Ирландия, са пряка последица от помощта, която страната предостави на своите банки – помощ, която влоши дефицита й по-сериозно от всякога и го тласна стремително нагоре. Освен това банките, които Ирландия спаси, или техните „сестрински“ банки, са онези, които днес спекулират в ущърб на страната. Все пак основната поука, която трябва да извлечем от всичко това, е, че еврото е воденичен камък на врата на държавите-членки, които са го въвели, и че политиката на Европейската централна банка, като тази за валутния курс, е предназначена единствено за Германия. Държавите-членки, които спечелиха най-много, са тези, които запазиха известна гъвкавост по отношение на собствената си валута и валутни курсове. Тези, които запазиха собствената си валута! Време е всички да се поучим от това.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Тази инициатива на Парламента е от специално значение през настоящата година, тъй като дава възможност на членовете на ЕП да изразят становището си относно начина, по който Европейката централна банка е реагирала на банковата криза. Нашият вот също ни дава възможност да изразим мнението си по някои други аспекти на икономическата конюнктура в момента, като последиците от кризата, икономическото управление и реформата на финансовите пазари. Важно е по един толкова важен въпрос да бъде чут гласът на хората в Европейския съюз.

  Thomas Mann (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2009 г., тъй като в него ясно са очертани последователните действия, предприети от ЕЦБ, и нейната първостепенна задача за поддържане на ценова стабилност. По време на кризата през 2009 г. ЕЦБ реагира и предприе ефективни действия. Чрез своята независимост и решителност тя положи основите за трайна атмосфера на доверие. Най-важното ни предложение за подобрение следва да се въведе на практика последователно. С други думи, ЕЦБ трябва да направи дейността си по-прозрачна, за да повиши допълнително своята легитимност. Новият Договор от Лисабон, който влезе в сила на 1 декември 2009 г., направи ЕЦБ орган на Европейския съюз. Одобрявам това, защото ЕЦБ преди всичко е отговорна пред Парламента – факт, с който много хора не са запознати. Тя трябва да продължи да е в състояние да взема решенията си относно финансовата политика независимо от политическо влияние и да ги обосновава пред гражданите, които представляваме.

ЕЦБ беше и остава надежден партньор в търсенето на баланс между стабилните публични финанси и необходимото понижение на дълга в държавите-членки. Тя постоянно подчертаваше факта, че еврозоната се нуждае от Пакт за стабилност с пълномощия. Той трябва да се прилага стриктно и не трябва да се заобикаля или подкопава.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, в който се прави преглед на годишния доклад на ЕЦБ за 2009 г. Моята група (групата S&D) използва доклада, за да насърчи основните ни макроикономически политики, сред които са координирането на макроикономическите политики на държавите-членки; постоянна рамка за управление на кризи; засилване на Пакта за стабилност и растеж; възможност за създаване на Европейска агенция за кредитен рейтинг; кредити за МСП и гъвкаво оттегляне на мерките за държавна подкрепа след кризата.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Сериозната икономическа криза, която се разпространи в целия свят, се почувства много остро в ЕС. Действията на Европейската централна банка в отговор на кризата бяха ефикасни, въпреки че на моменти тя действаше със закъснение и се наблюдаваше липса на увереност, особено по отношение на политиката за понижаване на лихвените проценти, която беше по-радикална и ефективна в Обединеното кралство и Федералния резерв на САЩ.

Трябва да се поучим от грешките си, за да ги избегнем в бъдеще. Ето защо финансовата криза в някои държави от еврозоната е сериозен въпрос за последната и отразява затрудненото й функциониране. Това показва необходимостта от реформа и по-задълбочена координация на икономическите политики в рамките на еврозоната. Тази задача трябва да се изпълнява от всички държави от еврозоната, за да може тя най-накрая да се консолидира и бързо да се измъкне от натиска, на който е подложена в момента.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Докладът от г-н Balz не успя да даде яснота по въпроса за начина, по който Европейската централна банка упражняваше надзор и регулираше трансакциите и паричната политика по време на кризата. Той е просто опит операциите на банката да се обвият в неясни и внимателно подбрани фрази. В действителност е важно не само да установим актуалното състояние на нещата, но също така да се предотвратят симптомите, които застрашават развитието на икономиката. Едва тогава необходимите подготвителни дейности ще могат да се извършат навреме и ще бъдат избегнати изцяло финансови дългове като този на Гърция от 110 млрд. евро бюджетен дефицит, на Унгария – 28 млрд. евро бюджетен дефицит и на Латвия – 7,8 млн. евро бюджетен дефицит. Въпреки това считам, че като цяло докладът на ЕЦБ е положителна стъпка.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада от г-н Balz, с когото имах възможността да работя по въпроса в рамките на комисията по икономически и парични въпроси.

Европейската централна банка изигра важна и основна роля по време на икономическата криза през последните години и нейните представители често имаха решаваща роля за очертаване на проблемите в еврозоната. Държавите-членки не винаги се вслушваха, но координацията, която се ръководеше от разположената във Франкфурт институция, може да се разглежда само в положителна светлина. Изготвеният и предоставен на Гърция пакет от помощи, точно както и бързите действия, не биха били възможни без орган и структура като ЕЦБ.

Освен това с последното одобрение на пакета относно европейските надзорни органи ЕЦБ ще получи по-големи правомощия и право да наблюдава и очертава аномалиите в системата. Това е толкова важно, колкото и фактът, че ЕЦБ трябва да бъде независима и да не бъде под влиянието на която и да е държава-членка.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Годишният доклад на ЕЦБ обхваща реакцията към и стратегията за излизане от кризата, приложена от Банката през 2009 г. От друга страна, в своя доклад, който аз подкрепих при гласуването, Европейският парламент отделя специално внимание на постепенното оттегляне на извънредните мерки на ЕЦБ, приложени през 2008 г. в резултат от финансовата криза (лихвена ставка от 1%, количествено разхлабване и инфлация под 2%).

Това е изключително важно за Гърция и за другите държави от еврозоната, тъй като в тези случаи рецесията не само не приключи през 2009 г., а точно обратно, тя се превърна в сериозна бюджетна криза. Следователно всяка промяна в текущата политика на ЕЦБ ще трябва да отчете новата ситуация и да се прилага в тясно сътрудничество с държавите-членки, които в момента са засегнати от кризата с дълга.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувам против доклада. В него се пренебрегва или поне се подценява рецесивният ефект на политиката за намаляване на публичните разходи, която се провежда едновременно от повечето държави-членки на ЕС, точно както когато ЕС излизаше от голямата рецесия, която започна през 2008 г. Приемането на този доклад означава гласуване в подкрепа на отказа от политика на съгласувани стимули, която беше прилагана през 2009 г. Неолибералната идеология, която преобладава в Европейската централна банка (ЕЦБ) и означава, че има постоянно надвиснала опасност от инфлация, дори когато има значителен неоползотворен производствен капацитет, превръща еврозоната в заложник на финансовите пазари. Тази идеология се завърна, за да ни напомни, че политиката на строги ограничения не е достатъчна и трябва да има номинално понижаване на заплатите и допълнително дерегулиране на пазара на труда.

Тъй като спадът на съвкупното търсене ще се отрази на изпълнението на бюджета от Гърция и Ирландия през 2011 г., ЕЦБ ще излезе и ще ни каже, че политиката на строги ограничения е правилна, но тя не стига достатъчно далеч или не е достатъчно задълбочена. Този доклад е пример за истинска интелектуална измама.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящата икономическа и финансова криза ясно показа, че е необходимо да се проведат реформи в ЕС, които могат да засилят надзора и координирането на икономическите политики в еврозоната и да възстановят доверието в европейските публични финанси.

Предприемат се важни стъпки в тази посока, особено чрез създаването на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), с чиято помощ ще се преодолеят съществуващите пропуски в пруденциалния надзор на макроравнище във финансовата система на ЕС, но е от жизненоважно значение да продължим напред с предложения за укрепване на Пакта за стабилност и растеж с цел да се гарантира бюджетна консолидация, а също да се преодолеят макроикономическите дисбаланси и да се укрепят процедурите за привеждане в действие. В доклада, който подкрепих при гласуването, също така се насочва вниманието към факта, че пакетите от строги мерки, приети от правителствата на държавите-членки, не трябва да компрометират възможността им да насърчават икономическото възстановяване, като се поставя акцент върху гарантиране на баланс между процеса на консолидиране на публичните финанси и посрещане на нуждата от инвестиции в създаване на работни места и устойчиво развитие и използването на мерки и инструменти, които биха могли да осмислят жертвите, които понася обществото, както и да дадат надежда за изход от кризата.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В настоящия доклад се прави оценка на годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2009 г. и на дейността на банката през годината. Тъй като изявлението на Европейския парламент относно годишния доклад на ЕЦБ за 2008 г. се забави поради проведените през 2009 г. избори, не измина много време от последното изявление на Европейския парламент относно дейността на ЕЦБ. Докладът относно 2008 г. разглеждаше предимно дейността на ЕЦБ във връзка с финансовата и икономическата криза. За съжаление, оттогава положението не се е променило. Все още икономическите и финансовите, и до голяма степен политическите действия се определят най-вече от кризата. Следователно годишният доклад на ЕЦБ за 2009 г. продължава да разглежда основно реакцията на ЕЦБ в отговор на кризата, стратегията за изход и въпроси, свързани с управлението.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) В последно време работата на Европейската централна банка се концентрира върху финансовата криза и върху опитите за възстановяване на стабилността на Икономическия и паричен съюз. Справянето с последиците от подобна сериозна криза налага отделните държави да приемат нов модел на икономическо управление. Европейската централна банка следва да подкрепи мерките, водещи до възстановяване на бюджетния баланс, като насърчи изплащането на съществуващите заеми, вместо да отпуска нови на икономики, които вече са сериозно задлъжняли.

Финансовата криза в отделните държави-членки на Европейския съюз е съществена заплаха за стабилността на еврото. Тя също така очертава недостатъците при функционирането на еврозоната и насочва вниманието към необходимостта от реформи и по-ефикасно консолидиране в държавите от Съюза. Необходимо е и да се разработят механизми за превенция, които да се задействат в случай на задълбочаване на настоящата криза или при преминаването й в нова фаза. Европейският съюз и еврозоната биха могли дори да излязат от кризата по-силни, отколкото са в момента, но ние трябва да направим правилните изводи от натрупания през последните месеци опит. Убеден съм, че ролята на Европейската централна банка и на правителствата на отделните държави-членки ще бъде от решаващо значение в този процес.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Годишният доклад на Европейската централна банка в своята същност представлява преглед на начина, по който ЕЦБ е отговорила на финансовата и икономическа криза. ЕЦБ реагира бързо и намесата й беше успешна. Като предприе сериозни извънредни мерки, тя успя да намали недостига на ликвидност на пазарите. Сега обаче тези мерки трябва да бъдат оттеглени внимателно и поетапно, защото по дефиниция „извънредните мерки“ не трябва да се превръщат в правило. Банките и, между другото, държавите-членки, които поради загубата на доверие сред участниците на финансовите пазари започнаха да разчитат на намесата на ЕЦБ като посредник, за да си осигурят достъп до финансиране, трябва да възвърнат своята независимост. Централната банка постоянно подчертава факта, че е независима, но по време на последната криза се оказа, че само това вече не е недостатъчно, за да бъде такава. В резултат от огромните капиталови „инжекции“ в Ирландия под формата на извънредни кредити за ирландската банкова система и покупката на държавни облигации сега самата ЕЦБ разчита на това Ирландия да приеме пакета от оздравителни мерки на ЕС, за да може отново да обслужва заемите си от ЕЦБ. ЕЦБ трябва да се противопостави на всеки опит да бъде превърната в политически орган.

Доклад: Christian Ehler (A7-0308/2010)

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът на Европейския парламент за развитието на гражданско-военните способности на Европейския съюз подчертава отвратителното империалистическо лице на Европейския съюз и на политическите представители на капитала. Той представлява зловещо ръководство за прилагане на империалистическите интервенции на Европейския съюз и извършване на престъпления срещу човечеството. Той открито подкрепя „новата доктрина“ на НАТО, която „преплита вътрешната и външна сигурност“, като призовава Европейският съюз да организира и планира своите граждански и военни сили, за да може да се намеси пряко, като използва комбинирани граждански и военни средства във всяка част на планетата в името на така нареченото „управление на кризи“ и „запазване на мира“. Политическите представители на монополите безцеремонно предлагат поредица от мерки за увеличаване на ефективността на военните мисии на Европейския съюз с цел да се засили позицията му в борбата между империалистите, която бушува с безпрецедентна сила както на световно равнище, така и в рамките на Европейския съюз. Предложенията включват постоянен оперативен център на Европейския съюз под формата на „обща централа за управление на кризи“, нови „интегрирани полицейски части“, по-добро използване на Европейските жандармерийски сили, нови „граждански екипи за реагиране“, по-тясно сътрудничество с НАТО, гаранции, че НАТО може да разчита на „гражданските способности на Европейския съюз“ и хармонизиране на „способностите за развитие“ на Европейския съюз със стандартите на НАТО.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Става ясна все по-голямата взаимозависимост между вътрешната и външната сигурност. При тези обстоятелства изготвянето на политики и възможности за управление на кризи и предотвратяване на кризи всъщност представлява инвестиция в сигурността на гражданите на Европейския съюз. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) трябва да бъде основен участник при разработването на един наистина цялостен европейски подход към гражданско-военното управление на кризи на европейско равнище и към предотвратяването на кризи, като предостави на Европейския съюз достатъчно структури, човешки и финансови ресурси за изпълнение на глобалните му отговорности. При създаването на ЕСВД структурите на ОПСО трябва да бъдат прехвърлени, включително дирекцията за планиране на управление на кризи, Способностите за планиране и провеждане на цивилни мероприятия, Военния състав на Европейския съюз и Ситуационния център на ЕСВД под прякото ръководство и отговорност на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Пряко задължение на върховния представител е да гарантира, че тези структури ще бъдат интегрирани и ще работят съгласувано. Необходимо е тясно сътрудничество между ЕСВД и всички други звена в рамките на Комисията, за да се насърчи развитието на един цялостен подход на Европейския съюз, особено с тези, занимаващи се с въпроси, свързани с развитието, хуманитарните помощи, гражданската защита и общественото здраве.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика, г-н Ehler, че обърна вниманието на Парламента към един въпрос, който е от съществено значение за Европейския съюз, а именно, гражданско-военното сътрудничество.

Гласувах в подкрепа на доклада, защото подкрепям необходимостта от по-тясно сътрудничество между гражданско-военните способности, за да може да се реагира ефективно на днешните кризи и заплахи за сигурността, включително природните бедствия.

Също така одобрявам идеята за изготвяне на Бяла книга на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната въз основа на редовни и изчерпателни прегледи на сигурността и отбраната, извършвани от държавите-членки в съответствие с общи критерии и общ график, които ще определят целите, интересите и нуждите на Съюза в областта на сигурността и отбраната по-ясно по отношение на наличните средства и ресурси.

Скорошното бедствие в Хаити също подчерта необходимостта Европейският съюз да предложи по-добра координация и по-бързо разгръщане на военните сили в контекста на помощта при бедствия, по-специално способностите за въздушен транспорт. Като се има предвид важността на тези мисии, според мен е необходимо решенията за финансиране да се вземат по-бързо и в името на прозрачността за всяка мисия да бъде създаден един бюджетен ред.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладчикът успешно изтъква необходимостта от по-добро сътрудничество и разпределение на задачите между гражданските и военните сили при управлението на кризи. Разликата между стратегическите и оперативни измерения в момента е все още неясна. Ето защо подкрепям предложението на доставчика за създаването на постоянен щаб, който да отговаря за оперативното планиране и провеждане на военни операции. По отношение на развитието на гражданско-военните способности, държавите-членки трябва да определят цели, които отговарят на техните ресурси от гледна точка на разполагане на персонала. Също така би било добра идея да се създаде действителна финансова солидарност между държавите-членки. На последно място, по-голямото взаимодействие между гражданските и военните научни изследвания би представлявало голямо предимство, защото по този начин ще се избегне повтарянето, дублирането, а оттам и ненужните разходи.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) „Si vis pacem, para bellum“ („Ако искаш мир, готви се за война“) гласи древната поговорка. За щастие дните на надпреварата във въоръжаването вече отминаха. Въпреки това принципът, който вдъхновява латинския израз, все още е в сила и днес. Не може да има сериозен и истински ангажимент за мир, ако няма условия за прилагането му съобразно сериозни, обективни правила.

По-специално, без да се търси намеса във всеки спор, който може да възникне, Европейският съюз, като основна икономическа и политическа сила, трябва да вземе активно участие в случаите на интереси от всякакъв вид или естество, ако е необходимо и чрез използване на военни средства за възстановяване на реда и мирни условия като предпоставка за разрешаване на конфликти. От това следва, че по-голямата автономия, заедно с по-тясна връзка с НАТО и с другите съществуващи органи, може единствено да увеличи авторитета, сближаването и доверието в Европа.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Искаме създаването на ЕСВД да допринесе за изготвяне на един наистина всеобхватен европейски подход към гражданско-военното управление на кризи на европейско равнище, както и към предотвратяването на конфликти и укрепването на мира, като предоставя на Европейския съюз достатъчни структури, човешки и финансови ресурси за изпълнение на глобалните му отговорности в съответствие с Устава на ООН. Като се има предвид, че Съветът за сигурност на ООН носи главната отговорност за запазването на международния мир и сигурност, трябва да се създаде тясно сътрудничество между Европейския съюз и ООН в областта на гражданско-военното управление на кризи, и по-специално в хуманитарните операции, които се ръководят от службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (UNOCHA). В същото време е желателно това сътрудничество да бъде засилено, особено в онези области, където една организация ще поеме отговорностите на друга по-специално в светлината на смесения опит в Косово.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада, защото според мен ефективният отговор на днешните кризи и заплахи за сигурността, включително природните бедствия, често трябва да идва от страна на гражданските и военните способности и изисква по-тясно сътрудничество между тях.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Живеем в свят, в който, от една страна, се очакват все по-малко конвенционални нападения на Европейския съюз или дадена държава-членка, а от друга, заплахите все по-често са разпръснати по света, независимо дали става въпрос за международен тероризъм, кибер-атаки над жизненоважни ИТ системи, нападения с ракети с широк обхват на европейски цели или пиратство в международни води. Като организация, посветена на запазването на мира, предотвратяването на конфликти и възстановяването впоследствие и укрепването на международната сигурност, е от съществено значение Европейският съюз да бъде в състояние да действа като световна сила в тази област и да може да гарантира сигурността на своите граждани на територията си. Ето защо смятам, че е от съществено значение за Европейския съюз да се ангажира да сътрудничи в рамките на ООН, а в евроатлантическата зона с НАТО, която тази година одобри новата си стратегическа концепция, насочено към укрепване на способността на Алианса да се справи с неконвенционални заплахи и засилване на връзките й с Европейския съюз; това включва подобряване на „практическото сътрудничество при всякакъв вид операции, от координирано планиране до взаимна подкрепа в областта“.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз пое ангажимент да определи и проведе общи политики и действия за опазване на мира, предотвратяване на конфликти, консолидиране на следвоенното възстановяване и укрепване на международната сигурност в съответствие с принципите на Устава на ООН. Посредством гражданското си управление на кризи Европейският съюз вече прави ясен принос за глобалната сигурност, като отразява неговите основни ценности и принципи. Създаването на ЕСВД трябва допълнително да допринесе за развитието на един наистина всеобхватен европейски подход към гражданско-военното управление на кризи, предотвратяването на кризи и укрепването на мира и да предостави на Европейския съюз достатъчни структури, персонал и финансови ресурси за изпълнение на глобалните му отговорности. В това отношение бих искал да подчертая необходимостта от ускоряване на разпоредбата за финансиране на гражданските мисии и за опростяване на процедурите по вземане на решение и мерките за прилагане. Това означава, че Съветът трябва бързо да вземе съответните решения за създаване на начален фонд, както се посочва в член 41 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), след консултация с Парламента.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът представлява добро отражение на кризата на капитализма и „дипломацията на канонерките“, с която Европейският съюз иска да й отговори, в партньорство с НАТО и САЩ.

От самото начало говорителите на интересите на едрия капитал – по-голямата част от членовете на Парламента – искат да скрият историческите и настоящите отговорности на Европейския съюз за съществуващите проблеми със сигурността по света. Ето защо резолюцията поддържа тезата за превантивните войни с подвеждащия аргумент, че „сигурността“ на гражданите на държавите на Европейския съюз се гарантира от една политика на интервенции, нарушаване на суверенитета на държавите и народите и водене на война, където и когато интересите и икономическите групи на Европейския съюз са засегнати; това само ще се увеличи със създаването на ЕСВД.

В действителност става все по-ясно, че Европейският съюз вече представлява част от заплахата, надвиснала над хората. Във време, когато се отнемат важни права на работниците и на хората се налагат драконовски мерки под претекст на липса на ресурси, насочването на средства за закупуване на оръжия и засилването на военната промишленост трябва да бъдат осъдени.

  Richard Howitt (S&D), в писмена форма. – (EN) По отношение на гласуването за доклада на г-н Ehler, членовете на Европейския парламент от лейбъристката партия с радост бяха в състояние да дадат подкрепата си. Аз и колегите ми от лейбъристката партия с радост подкрепят положителното гражданско-военно сътрудничество и изграждане на по-голям капацитет с цел да се помогне за опазване на мира, предотвратяване на конфликти и консолидиране на следвоенното възстановяване. В условията на финансови затруднения в цяла Европа ние обаче поставяме под въпрос необходимостта от създаване на постоянен оперативен щаб на Европейския съюз и каква добавена стойност ще има той по отношение на вече свършената положителна работа.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам някои аспекти от доклада, занимаващи се с гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет. Особено приветствам сътрудничеството в областта на хуманитарните кризи и природните бедствия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Необходимо е да се предостави ефективен отговор на настоящата криза и заплахите за сигурността, включително природните бедствия, затова често трябва да бъдем в състояние да използваме както гражданските, така и военните възможности, и да изискваме по-тясно сътрудничество между тях. Развитието на всеобхватния подход на Европейския съюз и неговите общи гражданско-военни способности при управлението на кризи са отличителни черти на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО)) и представляват основната й добавена стойност. Създаването на ЕСВД още повече спомага за развитието на един наистина всеобхватен европейски подход към гражданско-военното управление на кризи, предотвратяването на конфликти и укрепването на мира и предоставя на Европейския съюз подходящи структури, персонал и финансови ресурси за изпълнение на глобалните му отговорности в съответствие с Устава на ООН.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах против доклада за гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет. Докладът много подробно описва настоящото развитие на политиката за сигурност. Според мен обаче той не предоставя ясни, решителни и положителни отговори на важните въпроси, като например дали Европейският съюз ще бъде в състояние да се справи сам в дългосрочен план или дали ще запази близките си отношения с НАТО, като по този начин предаде отговорностите си в областта на външната политика на САЩ.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (EN) След като гражданските и етническите войни постепенно замениха междудържавните войни и вече доминират в сцената на конфликти през XXI век, линията между опазване на мира и изграждане на мира става все по-размита. Променящото се естество на конфликтите изисква по-задълбочено сътрудничество между гражданския и военния капацитет. Изключително успешната наблюдателна мисия в Аче (НМА), водена от Европейския съюз от 2005 г. до 2006 г., служи за важен пример и напомняне за това как гражданско-военното взаимодействие може да укрепи мира и да изгради доверие в една нестабилна среда по един навременен и ефективен начин. Докато екипът по извеждането от експлоатация, ръководен от военни експерти, наблюдаваше бързия и успешен процес по разоръжаване, гражданският екип на НМА работи за превръщане на процеса в платформа за по-нататъшен политически диалог, така че двете страни наистина да се ангажират за постигането на траен мир. Прилагането на гражданско-военна експертиза не трябва да се ограничава от техническото етикиране на естеството на операциите, а вместо това трябва да се решава въз основа на целесъобразността и ефективността на разходите. Гласувах в подкрепа на доклада, защото смятам, че той играе жизненоважна роля в помощ на по-нататъшното развитие на един неагресивен, но все пак последователен и компетентен имидж на външните политики на Европейския съюз.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Ehler, защото смятам, че това е важен въпрос, както и че докладът се занимава с него сериозно и взема предвид редица аспекти.

Сътрудничеството във вида, предвиден в доклада, е типична дейност на мироопазващите операции, в обхвата на който военният елемент си сътрудничи с гражданския елемент (местни органи, национални, международни и неправителствени организации и агенции), за да се възстановят приемливи условия на живот и да се започне възстановяването. Тези дейности помагат да се гарантира и поддържа пълно сътрудничество между въоръжените сили, цивилното население и местните институции с цел да се създадат необходимите условия, за да се постигнат определените цели. Ето защо за Европейския съюз е важно да подкрепи и насърчи този вид сътрудничество.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото споделям мнението, че за да може Европейският съюз да изпълни отговорностите си за опазване на мира, предотвратяване на конфликти, засилване на международната сигурност и подпомагане на населението, изправено пред бедствия, е от съществено значение да се насърчи по-добрата координация между гражданските и военните ресурси и да се гарантира, че са налице необходимите ресурси за засилване на глобалните възможности за управление на кризи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Ние се въздържахме от гласуване по доклада, защото продължаваме да виждаме как се отделя прекалено много внимание върху военния капацитет и твърде малко върху гражданския капацитет и превантивните дейности.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) За пореден път Парламентът изрази силната си подкрепа за развитието на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, независимо от факта, че постоянно му беше отказвана активна роля за изготвянето на тази политика. Всички сме наясно, че добавената стойност на политиката преди всичко представлява възможност за съчетаване на военния и гражданския капацитет, въпреки че на практика, както е подчертано в доклада, има още какво да се свърши. Подкрепям интегрирането на институционалните структури на политиката в ЕСВД, въпреки че ще повторя думите на докладчика, като подчертая необходимостта от тясно сътрудничество между ЕСВД и останалите структури в рамките на Комисията.

  Geoffrey Van Orden (ECR), в писмена форма. – (EN) Въпреки че очевидно подкрепяме принципа на по-добро гражданско-военно сътрудничество в определени дейности, целта на доклада е съвсем различна. Той по същество се отнася за постигане на амбициите на Европейския съюз в областта на отбраната с цел да се насърчи европейската интеграция. Ние не подкрепяме тези цели. В частност: идеята за Бяла книга на Европейския съюз в областта на отбраната, която „е изрично определяне на възможностите за обединяване на ресурсите за отбрана на равнището на Европейския съюз“, искането за увеличение на персонала за попълване на дублиращите се военни структури на Европейския съюз, създаването на постоянен „оперативен щаб на Европейския съюз, отговорен за оперативното планиране, и провеждане на военните операции на Европейския съюз“, както и идеята за челна група от държави за продължаване на интеграцията на отбраната посредством механизма за „постоянно структурирано сътрудничество“ от Договора от Лисабон. Налице са още много примери. Поради тези причини гласувахме против резолюцията.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Договорът от Лисабон направи създаването на обща отбранителна политика — една от конкретните цели на Европейския съюз. Целта е да се подобри способността на Европейския съюз за действия в сферата на управлението на кризи, като се позволи да бъдат предоставени финансови, граждански и военни ресурси и да се използват по-ефективно. Военният капацитет ще се развие на равнището на Европейския съюз сред онези държави-членки, които желаят това, посредством постоянното структурирано сътрудничество (ПСС). Докладът на г-н Ehler призовава за определяне на условията за военно сътрудничество и за ясно определение на ПСС. За мен като австриец по-ясните определения са от голям интерес по-специално по отношение на прилагането на клаузата за солидарност, както е посочено в член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и клаузата за взаимно подпомагане, както е посочено в член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз, за което също се призовава в доклада. По-конкретно, в клаузата за взаимно подпомагане се посочва, че тя няма да засяга конкретното естество на политиката за сигурност и отбрана на определени държави-членки, което гарантира запазването на неутралитет.

Както и преди, клаузата за солидарност оставя на националните органи решението за това дали и под каква форма трябва да се поиска подпомагане от Европейския съюз. Гражданите на Австрия обаче са много загрижени след редица различни материали в медиите и затова е необходима ясна и пълна информация за тези нови военни елементи на Европейския съюз.

Доклад: Izaskun Bilbao Barandica (A7-0299/2010)

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах за доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на дългосрочен план за запаса от хамсия в Бискайския залив и за риболова, насочен към този запас, защото той би трябвало да спомогне за поддържането на запасите от биомаса на равнища, които ще позволят устойчивата им експлоатация въз основа на научни препоръки.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид значението на риболова на хамсия в Бискайския залив щетите, причинени от прекратяването на риболова за групите, ангажирани с него (рибари, всички, които поправят мрежите, консервната промишленост и други) и факта, че загубата на доходи не беше компенсирана от помощите, отпуснати от държавите-членки, от съществено значение е да бъде създаден дългосрочен план за възстановяване на запаса от хамсия, така че рибарите да могат да започнат използването на тези ресурси, без да бъде застрашен този вид от жизнена важност за европейската риболовна и консервна промишленост. Що се отнася до намалението от 10% на квотите за риболов и как се изчислява експлоатацията намирам, тези мерки за прекалени, тъй като не отчитат икономическото и социалното въздействие, което биха могли да имат върху ангажираните производства и население.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на предложението за регламент е да бъде създаден дългосрочен план за запаса от хамсия в Бискайския залив и за риболова, насочен към този запас. Риболовът на хамсия в Бискайския залив беше прекратен през 2005 г. поради лошото състояние на запаса от хамсия. За да бъде увеличен запасът от хамсия в Бискайския залив до равнище, което позволява той да бъде експлоатиран устойчиво, е необходимо да бъдат въведени дългосрочни мерки за управление, за да се гарантира, че експлоатацията на запаса е съвместима с устойчивата експлоатация, осигурявайки по този начин, доколкото е възможно, стабилността на риболова при запазване на нисък риск от срив на запаса. Приветствам одобряването на дългосрочен план в доклада, вместо ежегодните ad hoc мерки за разпределяне на възможностите за риболов, с цел да се осигури стабилността на сектора рибарство и да се засили контролът и прилагането. Съгласен съм с подкрепата за компетентните регионални администрации за дейността им, свързана с контрол, проверка и наблюдение, тъй като те са по-близо до това, което се случва и с необходимостта преди началото на риболовния сезон да бъде изготвян и публикуван доклад.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Тревожният консервационен статус на запаса от хамсия в Бискайския залив доведе до прекратяването на риболова през 2005 г. Резултатът от прекратяването – което имаше неизбежни трагични икономически и социални последици и винаги трябва в този и в други случаи да се избягва и да се облекчава възможно най-много – беше, че запасите от хамсия се възстановиха и това направи възможно да се поднови експлоатацията им. Считаме, че решенията за прекратяването на риболова, за подновяването му и за определяне на условията за експлоатация на техните ресурси трябва винаги да се основават, преди всичко, върху научни знания и препоръки за състоянието на ресурсите. Поради това от съществено значение е тези знания да са възможно най-точни и актуални, което означава, че за целта следва да има достатъчно финансиране, конкретно по финансовите инструменти на общата политика в областта на рибарството.

Дългосрочните планове са важни лостове в управлението на рибарството, позволявайки опазване по същество на ресурсите на рибарството на устойчиви равнища, в съчетание с гарантирани средносрочни перспективи за експлоатация на ресурсите, което е задължително за осигуряване на икономическа и социална стабилност на рибарството и местните общности, които зависят от него.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Риболовът на хамсия в Бискайския залив беше прекратен след 2005 г. поради лошото състояние на този запас. В доклада подробно се описват целите на плана за поддържане на биомасата на запаса от хамсия в Бискайския залив на равнище, което позволява неговата устойчива експлоатация в съответствие с максималния устойчив улов, въз основа на научни препоръки и при осигуряване възможно най-голяма стабилност и рентабилност на риболовния сектор, доколкото е осъществимо на практика. Планът е подобен на други дългосрочни планове за пелагичните рибни видове (като този, договорен неотдавна за запаса от херинга западно от Шотландия) по отношение на това, че осигурява правило за контрол на улова при експлоатация с висок дългосрочен добив, като в същото време предпазва от риска от срив на запаса.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Временното спиране на риболова на хамсия в Бискайския залив през 2005 г. създаде големи трудности за стопанските оператори, чийто поминък зависи от тази стопанска дейност. Днес, пет години след спирането на риболова запасът от този вид в Бискайския залив се възстанови до приемливи равнища, така че вече е възможно да бъде подновен уловът му, но въз основа на дългосрочен план за поддържане на запаса от хамсия над равнището, на което би бил застрашен от изчезване, така че тази дейност отново да може да се включи в този стопански сектор в района.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Макар да бяха въведени квоти за риболова на хамсия в Бискайския залив, това не важи за пелагичните видове и рибата тон. Броят на риболовните кораби в района намаля от 391 кораба през 2005 г. на 239 кораба през 2009 г., което оказа сериозно влияние върху икономиката на района. Въпреки това според докладчика запасът от хамсия още не е възстановен. Необходим е нов план за управление за решаване на този проблем, който да е свързан със запаса от хамсия и да не трябва да бъде предоговарян всяка година.

Докладчикът счита, че новият план следва също да определи механизмите за контрол, използвани за проверка на равнищата на улова. Аз се въздържах, тъй като докладчикът обясни, че е вероятно членовете в плана, свързани с мерките за контрол, да бъдат изменени от новия контролен регламент на Съвета и тя не е наясно какво точно ще означава това.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Риболовът на хамсия в Бискайския залив е от значително социално и икономическо значение. Той беше спрян временно през 2005 г., а флотата намаля от 391 кораба през 2005 г. на 239 кораба през 2009 г., което пряко засегна повече от 2 500 семейства. Спирането причини сериозни щети на групите, ангажирани с този риболов (рибари, всички, които поправят мрежите, консервната промишленост и други). Загубата на доходи не беше компенсирана от помощите, отпуснати от държавите-членки.

Въвеждането на плана ще направи възможно изваждането на управлението на хамсията от политическите преговори през декември всяка година и поставянето му в процеса за постигане целите за управление на европейските ресурси в дългосрочен план, като по този начин се гарантират устойчивост и максимален улов.

Правилото за експлоатация определя ДОУ (или общия допустим улов) за всяка риболовна година (от юли до юни следващата година) веднага след оценката на запаса в съответствие с риболовните сезони през май всяка година, като по този начин информацията се използва веднага в максимална степен. Всички ангажирани производствени и местни предприятия очакват подновяването на този риболов и са допринесли значително за съставянето на документа. Поради тези причини реших да гласувам в подкрепа на разпоредбата като цяло.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Риболовът на хамсия в Бискайския залив е от голямо социално-икономическо значение. Риболовът, обаче, беше временно прекратен за пет години и това пряко засегна рибарите и техните семейства, както и доходите, свързани с този сектор на заетост, включващ всички, които поправят мрежите и консервната промишленост. За съжаление помощта, отпусната от държавите-членки, не компенсира сериозната загуба на доходи. Поради това временното прекратяване следва да бъде преразгледано и да се въведе дългосрочен план за намиране на решение, което да взема под внимание различните искания.

Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Bilbao Barandica. Постъпих така най-вече защото той въвежда правило за експлоатация, което ще увеличи максимално улова на основата на принципа за предпазливост и ще предостави очакваните максимални икономически равнища за този вид риболов.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Риболовът на хамсия в Бискайския залив е от голямо социално-икономическо значение и временното му спиране през 2005 г. причини големи щети на групите, ангажирани с него (рибари, всички, които поправят мрежите, консервната промишленост и други). Аз гласувах в подкрепа на доклада тъй като мисля, че създаването на дългосрочен план ще отговори на необходимостта от рационализиране експлоатацията на този ресурс, осигурявайки дългосрочна устойчивост на риболова при намаляване на риска от срив на запаса от хамсия.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Разискването относно положението на запасите от хамсия и плана за възстановяване е, както беше посочено, повратен момент както за вида, така и за отношенията между Съвета, Парламента и Комисията.

По този въпрос нашата група от самото начало подкрепи предложенията за предпазливост, внесени от Комисията, особено що се отнася до: 1) правилото за експлоатация (за което ние настояваме, че не трябва да превишава 0,3); 2) фактът, че живата стръв следва да се взема под внимание при общия допустим улов (ОДУ); и 3) фактът, че всяко намаляване на ОДУ, ако бъде сметнато за необходимо, следва да бъде най-малко 25%.

Тези три въпроса бяха най-накрая приети от мнозинството на членовете на комисията по рибно стопанство и вярвам, че това ще се повтори и когато гласуваме в пленарна зала. Това безспорно е христоматиен пример и според мен ще сме научили урока си и поне веднъж ще действаме като терапевти, които лекуват, а не като съдебни лекари.

Доклад: Pat the Cope Gallagher (A7-0296/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като считам, че мерките, представени от Комисията за контрол и наблюдение на риболовните зони, са необходими. Резолюцията е опит за справяне с липсата на информация за запасите от сафрид, като установява формула за съдовете, които участват в риболова на сафрид, по отношение на годишна горна граница за максимално допустимо разтоварване и улов от определени области.

Засегнатите от този план главни елементи на сектора са собствениците, операторите и екипажите на корабите за риболов на пелагични видове, действащи в зоната на разпространение на западния запас от атлантически сафрид, а именно Северно море, районите на запад от Британските острови, западната част на Ламанша, водите западно от Бретан, Бискайския залив и водите край северна и северозападна Испания, като основната цел е експлоатация на живите водни ресурси, осигуряваща устойчиви икономически, екологични и обществени условия. Важно е също да се отбележи, че Португалия е успяла да запази интересите си в риболова и да упражнява историческото си право да извършва риболов в тези области. Бих искал да наблегна на положителното решение в полза на дребните крайбрежни рибарски предприятия, което е напълно съвместимо с опазването на ресурсите.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, западният запас е най-важният в икономическо отношение запас от сафрид, обитаващ водите на ЕС. Поради това трябва едновременно да мислим както по отношение на дългосрочната експлоатация на живите водни ресурси, която да създава условия за необходима устойчивост и развитие, така и от обществена гледна точка – за собствениците, стопанските оператори и екипажите на риболовните кораби. Затова съм съгласен с предложението на Комисията за установяване на дългосрочен план за западния запас от атлантически сафрид и за риболова, насочен към този запас.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада относно предложението за създаване на дългосрочен план за западния запас от атлантически сафрид и за риболова, насочен към този запас, защото той допринася за осигуряване на устойчива в икономическо, екологично и социално отношение експлоатация на запаса. Предложението, което е в интерес на Португалия, взема също под внимание специфичните характеристики и предназначение на участващите флоти, не на последно място съдовете за нестопанския риболов с оглед доставка на висококачествена прясна риба за обществеността.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Защитата на риболова, заедно с ангажираните икономически и социални интереси – свръх и извън тези във връзка с прехраната – не означава защита на право да се лови риба без правила или ограничения. Знаем, че рибните ресурси са ограничени и интензивният риболов означава, че експлоатираните популации нямат време за възпроизводство в достатъчен брой. Затова е важно да се създадат планове за поддържане и опазване на рибните запаси, стремейки се към съчетаване на заложените икономически и социални интереси с опазването на видовете, което е от съществено значение за дългосрочното поддържане на възможностите за риболов. С измененията, които бяха внесени и приети, докладът защитава традиционния риболов на сафрид и по-специално дава възможност на 30 португалски кораба да продължат да извършват риболовна дейност в Бискайския залив, което е от ключово значение за националния интерес, както ясно посочва г-жа Patrão Neves, докладчик в сянка на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за доклада.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението е един опит за справяне с липсата на информация относно запаса от сафрид като установява формула за съдовете, които участват в риболова на сафрид, като се вземат под внимание годишна горна граница за максимално допустимо разтоварване и улов на сафрид от определени зони. Формулата се основава на най-надеждните налични понастоящем научни и биологични показатели за развитието на запаса. Приветствам включването на зачитането на дейността на флотите за нестопански риболов, които традиционно са специализирани в този вид риболов за местна консумация на прясна риба, така че зоните не следва да се определят твърде далеч от брега. Бих искал да подчертая важната роля, която Парламентът изигра при отмяната и изменянето на делегираните актове на Комисията по този въпрос.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Многогодишните планове са важни лостове за управление на рибарството, позволявайки опазване по същество на ресурсите на рибарството на устойчиви равнища в съчетание с гарантирани средносрочни перспективи за експлоатация на ресурсите, което е задължително, за да се осигури икономическа и социална стабилност на рибарството и местните общности, които зависят от него. Затова приветстваме приемането на доклада, както и на изменението, внесено от нашата група, относно разпределението по зони на общия допустим улов (ДОУ), което смятаме за ключово за един справедлив в икономическо и социално отношение подход към управлението на запасите. Когато се определят ограниченията за риболовната дейност, крайбрежният и нестопанският риболов, чиято цел е снабдяването на обществеността с прясна риба за консумация, не следва да се третират по същия начин като промишления риболов, който е ориентиран към промишлена преработка и износ.

За да може управлението на рибните ресурси определено да вземе под внимание биологичните и екологичните съображения, както и икономическите и социалните такива, спецификата на флотите и местоназначението на рибата трябва да бъдат заложени като аспекти, които ще се вземат под внимание при определяне на ОДУ.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Докладът ми осигурява дългосрочен план за управление на един от най-важните рибни запаси в Европа. Дългосрочният план за сафрида ще гарантира, че този запас ще може да достигне максимално устойчиво равнище в бъдеще. Предложението първоначално беше направено от Пелагичния регионален консултативен съвет, предложение, очертаващо значението на европейския пелагичен сектор за устойчивото управление на рибните запаси.

Колеги от Испания и Португалия искаха да бъдат създадени две зони за общия допустим улов; тази препоръка е безсмислена и би била във вреда на ирландския пелагичен флот. Успях да променя тези изменения при окончателното гласуване.

Докладът е една от първите законодателни инициативи в областта на рибарството, приети съгласно Договора от Лисабон и поради това се стигна до известно процедурно забавяне.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Значението на Атлантическия сафрид за моя собствен избирателен район нарасна и през изминалата година само чуждестранни кораби разтовариха в шотландски пристанища риба от този вид на стойност 2 млн. британски лири. Цифрата показва, че той е от значение за редица държави и е важно запасът да бъде управляван правилно. Напълно съм съгласен с г-н Gallagher, че западният запас трябва да бъде разглеждан като единен запас и смятам, че ангажираните риболовни нации следва да имат правото да сътрудничат за управлението на този важен ресурс.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Предложението цели да гарантира експлоатация на живите водни ресурси, която осигурява устойчиви икономически, екологични и социални условия. Доколкото то е все още на етап първо четене, има възможност за внасяне на изменения впоследствие. Общата насоченост на предложението е положителна и затова трябва да се даде време и на други да изразят мнението си по него.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Предложението създава дългосрочен план за западния запас от атлантически сафрид и за риболова, насочен към този запас. Комисията установи правен инструмент за управление за запаса от сафрид в съответствие с наличните референтни точки за съхраняването на вида и съображенията за дългосрочна устойчивост. Предложението има за цел да гарантира такава експлоатация на живите водни ресурси, която да създава устойчиви икономически, екологични и социални условия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Създаването на дългосрочен план за западния запас от атлантически сафрид и за риболова, насочен към този запас е от ключово значение за ефективното и правилно използване на ресурсите на рибарството. По този начин и при условие, че правилата се спазват, рибните запаси няма да се сринат и ще е възможно ресурсите да се експлоатират устойчиво. В доклада е важно също така, че Португалия има възможността да запази предишните си равнища на улов, тъй като това е жизненоважно за запазване на рентабилна риболовна промишленост –промишленост, която напоследък понесе много удари.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В момент, когато свръхексплоатацията на запасите се разраства, са необходими повече дискусии за въвеждането на квоти за улов и следователно, също за това как те могат да бъдат прилагани и контролирани. Учените обаче засега не са успели точно да определят равнището на рибните запаси, в случая от атлантически сафрид. Като следствие всички вземани мерки се основават на оценки. При все това, оценките трябва да се използват за определяне на общия допустим улов. Аз се въздържах, защото в доклада не разглеждат достатъчно подробно икономическите аспекти на риболова на сафрид.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за доклада на г-н Gallagher, защото подкрепям неговото съдържание и послание.

Всъщност считам, че с развитието на науката стойностите, които се използват за определяне на биологичните референции, могат да станат предмет на нови и различни научни препоръки. При тези обстоятелства е явно, че планът следва да предвижда възможността за адаптиране на референтните фактори.

Съгласен съм с докладчика по отношение на достъпа до зоната за корабите, извършващи риболов на сафрид. Препоръчително е да бъде създадено по-гъвкаво правило от предлаганото от Комисията. Трябва да бъде възможно кораби, извършващи риболов в една зона, да разтоварват улова в пристанище в друга зона. Считам, следователно, че би била осъществима и справедлива система, при която капитанът на риболовния кораб да води записи за улова и местата за риболов.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Многогодишните планове са основен лост за гарантиране, че експлоатацията на рибните ресурси се извършва при устойчиви икономически, екологични и социални условия. Затова подкрепих доклада по предложението за създаване на многогодишен план за управление на западния запас от атлантически сафрид и приветствам факта, че внесеното от г-жа Patrão Neves изменение беше прието, тъй като то е от съществено значение за гарантиране, че непрофесионалният риболов е защитен, както и интересите на Португалия по този въпрос.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Спорът между институциите се върти около това, каква част от плана за управление на рибарството е свързана с определянето на ОДУ и следователно е отговорност единствено на Съвета. Няколко държави-членки мислят, че Съветът сам следва да решава по целия план, но това мнение няма широка подкрепа, дори и от правната служба на Съвета. Повечето са на мнение, че математическото правило, по което се изчислява ОДУ, следва да бъде определено от Съвета, вместо чрез съвместно вземане на решение. На 1 декември 2009 г., денят, в който Договорът от Лисабон влезе в сила, комисията по рибно стопанство проведе „гласуване с ориентировъчна цел“ по изменението, което беше внесено от г-н Gallagher и други, но не и окончателно гласуване по проекта за доклад с внесените изменения. Целта беше да дадем на докладчиците (г-н Gallagher по сафрида и г-жа Bilbao Barandica по хамсията) политически мандат за преговори със Съвета. Най-накрая, след почти цяла година на игра на нерви от страна на Съвета, комисията по рибно стопанство реши да пристъпи към окончателно гласуване в комисия, за да окаже натиск върху Съвета, за да действа.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) От икономическа гледна точка, западният запас от сафрид е най-важният във водите на ЕС. С предложението на Европейската комисия се създава дългосрочен план за запаса, както и рибарските дейности, които го експлоатират. Желателно е да бъде осигурена експлоатация на живите водни ресурси, която да създава устойчиви икономически, екологични и социални условия. Предложението би могло дори да стане образец за многогодишните планове в бъдеще, свързани с регулирането на възможностите за риболов във водите на Европейския съюз. Подкрепям измененията, внесени в комисията по рибно стопанство на Парламента с цел създаване на по-голяма гъвкавост при определяне на биологичните референтни фактори и как да се изчисляват общите обеми улов чрез определяне на горни и долни граници, както и по-голямата координация със законодателството за създаване на общностна контролна система за гарантиране спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството. Затова гласувам в подкрепа на доклада.

Доклад: Marek Józef Gróbarczyk (A7-0295/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Балтийско море има статут на „особено чувствителна морска зона“ (ОЧМЗ), предоставен му от Комитета за опазване на морската околна среда към Международната морска организация. Това нарежда Балтийско море сред най-ценните и най-чувствителните морски екосистеми в света. Гласувах за разпоредбите, съдържащи се в документа, които дават възможност за устойчива експлоатация на рибните запаси, без да се налага да се понижават стандартите за продажба. За да бъде ефикасно ограничено изхвърлянето на твърде голям брой млади и маломерни екземпляри от целевия или нецелевия вид, е важно да се насърчава риболовният сектор да използва най-добрите от гледна точка на селективността риболовни средства и да не се извършва риболов в районите, в които се срещат големи количества маломерна риба и различни от целевия видове. Трябва да започнем преразглеждане на системата за изхвърляне на риба в морето и мисля, че това ще е един от най-важните въпроси през 2011 г. при обсъждането на реформата на общата политика на ЕС в областта на рибарството.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, всички ние следим с голяма загриженост последиците за природата от човешката дейност и масовия улов на риба и споделяме загрижеността относно намаляващите запаси и безконтролния промишлен риболов. Поради това гласувам за въвеждането на уравновесена експлоатация на живите водни ресурси и преразглеждане на защитените зони в Балтийско море.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за доклада, защото той призовава за ограничения върху риболова на писия и калкан в Балтийско море. Спешно е необходимо промишленият риболов в Балтийско море да бъде спрян. Тъй като липсват достоверни научни данни, въз основа на които уловът на риба в промишления риболов да може да бъде оценен, от съществено значение е незабавно да се въведе пълна документация за уловите, заедно с пълен контрол на корабите, извършващи такъв риболов. Съгласна съм с позицията на Европейския парламент, че е необходимо да се вземат незабавни мерки в рамките на общата политика в областта на рибарството, за да се реши въпросът за промишления риболов в Балтийско море, имайки предвид, че от екологична гледна точка този риболов е вреден за екосистемата на Балтийско море.

Трябва да държим сметка за факта, че Балтийско море е сред най-ценните морски екосистеми в света и че регионът на Балтийско море има статут на „особено чувствителна морска зона“ (ОЧМЗ). Освен това климатът в Балтийско море се изменя, като различните видове се приспособяват към това, което означава, че също се променят схемите за миграцията им и за хвърляне на хайвер. Поради тази причина съм съгласна с призива на Парламента Комисията да преразгледа защитените зони в Балтийско море.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) За Европейския съюз и особено за страна като Португалия, за която морето и риболовът са призвание, както и големите риболовни и консервни производства, е от съществено значение риболовът да бъде запазен като рентабилна и устойчива стопанска дейност. Португалия се нуждае от риболова и, следователно, се нуждае морето да остане в състояние да ни снабдява с риба и от видове, способни да се възпроизвеждат. Именно поради тази причина съм съгласен с докладчика, който казва, че „за да се предотврати успешно приловът и да се ограничи изхвърлянето на твърде голямо количество млади и маломерни екземпляри от целевия и нецелевия вид, от изключително значение е да се насърчава риболовният сектор да използва най-добрите от гледна точка на селективността риболовни средства и да не се извършва риболов в зоните, в които се срещат големи количества маломерна риба и различни от целевия видове“.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) За да бъде избягнато селективното изхвърляне с цел повишаване на качеството и да се ограничи изхвърлянето на твърде голямо количество млади и маломерни екземпляри, от изключително значение е да се насърчава риболовният сектор да използва най-добрите от гледна точка на селективността риболовни средства и да не се извършва риболов в зоните, в които се срещат големи количества маломерна риба и различни от целевия видове.

Считам, че не е целесъобразно да се въвежда пълна забрана на изхвърлянето на риба за писията или видовете от сем. писиеви, тъй като това ще окаже отрицателно въздействие върху състоянието на техните запаси. Забраната за изхвърляне на риба би могло също да има обратния ефект да бъде използвано за легализиране на масовия улов на маломерни екземпляри треска в Балтийско море. Заслужава да бъде посочено, че Балтийско море има статут на „особено чувствителна морска зона“ (ОЧМЗ), предоставен му от Комитета за опазване на морската околна среда към Международната морска организация.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах за доклада, който обосновава предложение, имащо за цел да опрости администрирането, но не внася съществени промени в ограниченията върху риболова на писия и калкан в Балтийско море.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Риболовът трябва да бъде устойчива стопанска дейност в дългосрочен план и това е възможно само при внимателно управление на рибните ресурси. Затова опасенията, изразени от докладчика, са оправдани и вземат под внимание необходимостта от защита на видовете и опазване на биоразнообразието. Следователно съм съгласен със забраните и ограниченията, приети тук.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Предвид ограничените рибни запаси в Балтийско море трябва строго да регулираме улова на ценните видове риба. За тази цел е важно ясно да се определят задачите на компетентните организации от Европейския съюз, така че да може да бъде прилаган мониторинг и да бъдат налагани ограничения върху нелогичната експлоатация на морските ресурси. Съществено е да бъдат наложени квоти, за да се даде възможност на рибните ресурси в Балтийско море да се възстановят. До всички ангажирани с риболова страни трябва да се изпрати ясен сигнал, че нерационалната експлоатация на рибните ресурси би могла да има тежки последици.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Все повече видове риба в Балтийско море са непосредствено застрашени. Например, в Балтийско море се лови по-малко треска, отколкото преди 15 години, а рибите са по-дребни и с по-лошо качество. Един от важните фактори, допринасящи за този упадък, е промишленият риболов и начинът, по който се третират приловите. Традиционните, дребните и крайбрежните риболовни стопанства при определени обстоятелства са в състояние да гарантират, че рибните запаси ще се управляват устойчиво. Аз се въздържах, защото в доклада категорично се заявява, че няма достоверни научни данни по темата.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията.

Опитът, натрупан при прилагането на системата за изхвърляне на риба в Балтийско море показва, че системата работи добре и е практична за някои видове риба. Видовете, представляващи прилов, могат да имат ниска пазарна стойност, изобщо да не са годни за консумация от човека или пък тяхното разтоварване на сушата да е незаконно. Следователно така се полагат основи за устойчива експлоатация на рибните запаси, без да се налага да се понижават стандартите за продажба. За да бъде предотвратен успешно приловът и да се ограничи изхвърлянето на голям брой млади и маломерни екземпляри, от изключително значение е да се насърчава риболовният сектор да използва най-добрите от гледна точка на селективността риболовни средства и да не се извършва риболов в зоните, в които се срещат големи количества маломерна риба и различни от целевия видове.

Следва също така да се въведат променливи периоди, през които риболовът е забранен, които да съответстват на циклите на хвърляне на хайвер. Климатът в Балтийско море се изменя, като различните видове се приспособяват към това, което означава, че също се променят схемите за миграцията им и за хвърляне на хайвер. В светлината на изложените съображения изглежда необходимо да бъдат преразгледани защитените зони.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада тъй като смятам, че е от жизнена важност да се насърчава устойчивото управление на морските ресурси, за да бъде в съответствие с целта за запазване на рибните запаси в Балтийско море, което е една от най-ценните и най-чувствителни екосистеми в света.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Подробните технически правила за риболова в Балтийско море (отвор на мрежата, затворени зони и други) са включени в Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета. Преди влизането в сила на Договора от Лисабон обаче Съветът често прибягваше до опростени мерки за ускорено приемане на такива правила, като ги включваше в регламента относно квотите. Например, в Регламент (ЕО) № 1226/2009 на Съвета за определяне на квотите за 2010 г. се съдържат разпоредби, свързани с техническите мерки, по-специално член 7 за забрана за селективно изхвърляне с цел повишаване на качеството и Приложение III относно ограниченията върху риболова на писия и калкан. След Лисабон това вече не е законно, така че Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета трябва да бъде изменен. Това е единствената цел на предложението и то беше прието единодушно в комисията по рибно стопанство.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Догодина Европейският парламент ще обсъжда реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР). Съгласен съм, че този процес трябва да включва мерки за подобряване на устойчивата експлоатация на рибните ресурси и ефективното управление на морските ресурси. Както посочи Международната морска организация Балтийско море е „особено чувствителна морска зона“. Това нарежда Балтийско море сред най-чувствителните морски екосистеми в света, но не трябва да забравяме и човешката страна на въпроса, която не е спомената в доклада. Риболовната промишленост има дълбоко вкоренени традиции в Литва. Макар на сектора рибарство да се пада относително малък дял от БВП на Литва, той е особено важен за икономиката на страната. Регионите в Литва, които са зависими от риболова, понесоха значителни икономически и социални трудности през последните години вследствие спадащите равнища на риболова и политиката за опазване на запасите.

Днес в Литва става все по-трудно да се осигури поминък от дейности, свързани с риболова. Поради ниското заплащане тази дейност не е привлекателна за млади хора. Следователно Литва и други държави-членки на ЕС трябва да продължат да прилагат повечето политики, определени съгласно Европейския фонд за рибарство. Това съдействие ще ни помогне да създадем нови работни места, ще увеличи стойността на продуктите на рибарството, ще насърчи екотуризма и други.

Доклади: Izaskun Bilbao Barandica (A7-0299/010), Pat the Cope Gallagher (A7-0296/2010), Marek Józef Gróbarczyk (A7-095/2010), João Ferreira (A7-0184/2010)

  Andrew Henry William Brons и Nick Griffin (NI), в писмена форма. – (EN) Ние се въздържахме по докладите Bilbao Barandica, Gallagher и Ferreira на основание, че в тях се съдържат както полезни, така и вредни предложения в един и същ инструмент. Обаче ние гласувахме в подкрепа на доклада Gróbarczyk въпреки, че имаме опасения за част от съдържанието му (например внушението в него, че системата за изхвърляне на риба би могла да работи добре за някои видове риба – ние сме изцяло против система за изхвърляне на риба). Ние гласувахме в подкрепа на доклада, защото в него се обещава преразглеждане на системата за изхвърляне на риба в морето. Това е може би всичко, на което можем да се надяваме в рамките на общата политика в областта на рибарството.

Доклад: João Ferreira (A7-0184/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Като цяло съм съгласен с предлаганите изменения предвид това, че въвеждането на чужди видове е една от главните причини за нарушаване равновесието на екосистемите и, наред с унищожаването на естествени местообитания, един от най-важните фактори, отговорни за загубата на биоразнообразие в световен мащаб, както отбелязва Комисията. Затова подкрепям предложенията, определящи условия за въвеждането на чуждоземни и неприсъстващи в района видове, чрез строго определяне на изискванията, на които ще трябва да отговарят затворените съоръжения за аквакултура, както и необходимостта да бъдат наблюдавани съоръженията, с цел да се осигурят всички предложени от специалисти технически изисквания.

Особено в момент, в който се лансира нова европейска стратегия в тази област, аквакултурата се нуждае от значителна подкрепа в областта на научноизследователската дейност и технологичното развитие за целите на отглеждането на местни видове, така че да е възможна по-голяма диверсификация. Съгласен съм с измененията за осигуряване участието на Парламента в тази област, чрез адаптиране на старите разпоредби по комитология към Договора за функционирането на Европейския съюз.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Най-напред бих искал да поздравя докладчика, г-н Ferreira, за изготвянето на доклада, в подкрепа на който гласувах.

Неотдавнашни проучвания установиха необходимост от развитие на европейския сектор на аквакултурата и засилване на научните изследвания в областта на развъждането на местни видове. По този начин ще стане възможно да се гарантира по-добра безопасност, качество и диверсификация на продуктите, предлагани на потребителите и с това да се осигури по-добро опазване на околната среда.

Що се отнася до въвеждането на чужди видове в затворени системи за аквакултура, което според Комисията в много случаи се дължи на „практики за аквакултура и на създаване на запас“ считам, че тази практика трябва да се придружава от строго наблюдение на тези съоръжения, на системите и дейностите за превоз на тези животни, за да не се позволяват изпускания, които биха могли да доведат до смущения на местните екосистеми и естествени местообитания, явявайки се един от най-важните фактори, отговорни за загубата на биоразнообразие в световен мащаб.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах за доклада относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове, тъй като той ще направи възможно затягането на изискванията, на които следва да подлежат затворените съоръжения за аквакултура и превозът на видове, с цел свеждане до минимум на въздействието върху екосистемите и биоразнообразието.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският сектор на аквакултурата наброява повече от 16 500 предприятия, има общ годишен оборот от над 3,5 млрд. евро и осигурява работа на около 64 000 души, пряко и косвено. Освен това, предвид намаляването на рибните запаси, аквакултурата създава безброй възможности за европейските производства. Улесняването на процедурата по въвеждане в аквакултурата на чуждоземни и неприсъстващи в района видове, както се предлага, трябва да бъде балансирано със строго определяне на изискванията, на които трябва да отговарят затворените съоръжения за аквакултура, както и с необходимото наблюдение на съоръженията с цел да се гарантира, че всички предложени от специалисти технически изисквания ще бъдат надлежно вземани под внимание и спазвани.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предлаганото от Комисията изменение на настоящия регламент се базира на резултатите от проекта IMPASSE, който представлява съгласувано действие по отношение на екологичното въздействие от чужди видове в аквакултурата. Проектът предлага работно определение на „затворени съоръжения за аквакултура“, конкретизира и разширява използваното понастоящем определение, съгласно което „степента на риск, свързан с чужди видове, може да бъде значително намалена, евентуално до приемливо равнище, ако се вземат мерки спрямо потенциала за изпускане на целеви и нецелеви организми по време на транспортирането и чрез добре обусловени протоколи в приемното съоръжение“. Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм съгласен с необходимостта от освобождаване от изискването за разрешително за въвеждане и преместване, свързани с употребата на затворени съоръжения за аквакултура, като с това тази административна формалност би била спестена на операторите.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Що се отнася до основния въпрос на доклада, както посочихме при разискването – улесняването на процедурата по въвеждане на чужди видове в аквакултурата, в „затворени съоръжения“ – то трябва да върви ръка за ръка с възможно най-прецизното определяне на изискванията, на които тези съоръжения трябва да отговарят, съобразно актуалната техническа и научна информация. Наблюдението на съоръженията трябва да бъде осигурено както преди да бъдат отворени, така и докато са в експлоатация. Устойчивото развитие на аквакултурата изисква значителна подкрепа в областта на научноизследователската дейност и технологичното развитие за целите на развъждането на местни видове. Тези видове трябва да имат предимство пред чуждите такива, така че да бъде възможно диверсификацията на производството и доставките на хранителни продукти, както и подобряването на тяхното качество, като в същото време се постига по-висока екологична сигурност.

Колкото до процеса на съставяне на доклада приветствам факта, че Комисията включи предложенията, приети от Комисията по рибно стопанство, в предложението си за регламент. Единственото нещо, което намирам за достойно за съжаление, е че беше сметнато за належащо официално да се внесе ново предложение, което доведе до забавяне в официализирането на договореното на първо четене.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Макар аквакултурата да е важен източник както на работни места, така и на храна, важно е околната среда в по-широк смисъл да бъде предпазена от потенциални заплахи. Съществуващото законодателство се стреми да постигне това и днешното предложение не подкопава тези усилия. Съответно подкрепих доклада.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Макар рибните запаси в световните океани бавно да се изчерпват и уловeните количества да са на предела, развъждането на риба и ракообразни в аквакултурата увеличава значението си през последните години. Следователно производството в аквакултурата е сектор на растеж, който се радва на необходимото внимание в доклада. Делът на съоръженията за аквакултура, установени във вътрешността, като езерно рибовъдство или системи с проточна вода, показват по-високи темпове на растеж, отколкото другите сектори за производство на храни и производството в тези съоръжения вече превишава това в морските съоръжения. Езерното рибовъдство по-конкретно има дълга традиция: риба и ракообразни се развъждат от векове, предимно в изкуствени водоеми. Затворените системи за аквакултура безспорно дават огромни екологични предимства, както и предимства във връзка с проблема за антибиотиците. Подкрепям доклада, който призовава за важни рамкови условия, свързани с употребата на затворени съоръжения за аквакултура и строго определя предпоставките за въвеждане на чужди видове риба. За да не се допуснат смущения в местните екосистеми, чрез оптимално въвеждане на чужди видове, важно е да бъде подкрепено развъждането в затворени системи.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът Ferreira разглежда изменението на Регламент (ЕО) № 708/2007 на Съвета, с който се въведе рамка за практиките в аквакултурата относно чуждоземните и неприсъстващи в района видове. Тази рамка сега е в процес на преразглеждане след приключването на така наречения проект IMPASSE, чиято цел беше да се разработят указания за екологично обосновани практики по въвеждането и преместването в аквакултурата. Аз гласувах за доклада.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Въвеждането на чужди видове е една от главните причини за загубата на биоразнообразие в световен мащаб и за нарушаване на екосистемите на Земята. Поради това въвеждането на чужди видове в аквакултурата трябва да доведе до точно определяне на изискванията, на които затворените съоръжения за аквакултура трябва да отговарят и до наблюдение на съоръженията. Транспортирането на целеви и различни от целевия видове също следва да се подчинява на строги правила и контрол. Поради тези причини аз гласувах за доклада. Считам, обаче, че научните изследвания и развойната дейност с цел развъждане на местни видове следва да бъдат разширени, за да се намалят рисковете, свързани с въвеждането на чужди видове и да се насърчи по-устойчиво производство.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Въвеждането на чужди видове е една от главните причини за нарушаване равновесието на екосистемите, наред с унищожаването на естествени местообитания и е един от най-важните фактори, отговорни за загубата на биоразнообразие в световен мащаб. Улесняването на процедурата за въвеждане в аквакултурата на чужди видове трябва да бъде балансирано със строго определяне на правилата, на които трябва да отговарят затворените съоръжения за аквакултура, в съответствие с резултатите от проекта IMPASSE, както и същите да бъдат предмет на наблюдение с цел да се гарантира, че всички предложени от специалисти технически изисквания ще бъдат надлежно вземани под внимание и спазвани.

Устойчивото развитие на европейската аквакултура изисква значителна подкрепа в областта на научноизследователската дейност и технологичното развитие за целите на развъждането на местни видове, така че да бъде възможно диверсифицирането на производството и доставките на храни, както и подобряването на тяхното качество при гарантиране на по-голяма екологичната сигурност.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Успоредно с унищожаването на естествените местообитания въвеждането на чужди видове в нашите екосистеми е една от причините за загубата на биоразнообразие в световен мащаб. Все повече видове измират в аквакултурите, което води до дългосрочни щети за цялата екосистема. Аз се въздържах, защото в доклада не се разглеждат достатъчно подробно действително съществуващите проблеми.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Въвеждането на чужди видове е една от главните причини за нарушаване равновесието на екосистемите и, наред с унищожаването на естествени местообитания, един от най-важните фактори, отговорни за загубата на биоразнообразие в световен мащаб. Въвеждането на чужди видове в европейските крайбрежни морета и вътрешни води в твърде много случаи се дължи на „практики за аквакултура и създаване на запас“.

Улесняването на процедурата по въвеждане на чужди видове в аквакултурата трябва да върви ръка за ръка с точно определяне на изискванията, на които трябва да отговарят затворените съоръжения за аквакултура и с необходимото наблюдение на съоръженията, с цел да се гарантира, че всички предложени от специалисти технически изисквания ще бъдат надлежно вземани под внимание и спазвани.

Устойчивото развитие на европейската аквакултура изисква значителна подкрепа в областта на научноизследователската дейност и технологичното развитие с цел развъждането на местни видове, така че да бъде възможно диверсифицирането на производството и доставките на храни, както и подобряването на тяхното качество, като в същото време се постига по-висока екологична сигурност. Ето защо се надявам, че ще има енергично насърчаване това да се постигне.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада предвид факта, че резултатите на проекта IMPASSE показаха, че „степента на риск, свързан с чужди видове, може да бъде значително намалена, евентуално до приемливо равнище, ако се вземат мерки спрямо потенциала за изпускане на целеви и нецелеви организми по време на транспортирането и чрез добре обусловени протоколи в приемното съоръжение“. Затова е съвсем разумно да се отмени изискването за разрешително за въвеждането на чужди видове в затворените съоръжения за аквакултура.

Намаляването на тази административна тежест и на разходите за заявления за разрешителни е важен стимул за сектора на аквакултурата. При условие че то да върви ръка за ръка със строгото определяне на изискванията, на които ще трябва да отговарят затворените съоръжения за аквакултура, както и с адекватно наблюдение на съответствието, то няма да се отрази неблагоприятно върху необходимата защита на биоразнообразието и околната среда.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Предложението на Комисията разглежда изменения в регламента за използването в аквакултурата на чужди видове, съобразно резултатите от проекта IMPASSE, който проучи въздействието на чуждите видове върху околната среда. Проектът даде работно определение за „затворени съоръжения за аквакултура“, което конкретизира и разширява използваното в момента определение и олицетворява подход, при който степента на риск, свързан с чужди видове, може да бъде значително намалена. В светлината на горепосочените резултати Комисията предлага въвеждането и преместването, свързани с употребата на затворени съоръжения за аквакултура, да бъде освободено от изискването за разрешително, облекчавайки от тази формалност предприятията. Както отбелязва докладчикът, въвеждането на чужди видове е една от главните причини за нарушаване равновесието на екосистемите и, наред с унищожаването на естествени местообитания, един от най-важните фактори, отговорни за загубата на биоразнообразие в световен мащаб. В много от случаите въвеждането в европейските крайбрежни морета и вътрешни води се дължи на „практики за аквакултура и създаване на запас“. Имайки това предвид докладчикът внесе изменение, за да посочи, че „затворени съоръженията за аквакултура“ е ограничено до тези на сушата, за да се намали възможността за оцеляване на евентуално изпуснати екземпляри. Другите изменения са свързани с процедурите по комитология.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове уврежда естествените екосистеми, които се нуждаят от защитата на ЕС, като по-конкретно причиняват загуба на биоразнообразие в световен мащаб. Проектът IMPASSE представлява съгласувано действие по отношение на екологичните въздействия от чужди видове в аквакултурата, който показа необходимостта да се предотврати изпускане на тези видове и на биологичен материал по време на транспортирането. Приветствам този доклад на Европейския парламент, защото е ангажиран с биологичната сигурност и, в същото време, с ускоряването на административните формалности относно изискването за разрешително за въвеждане и преместване, свързани с употребата на затворени съоръжения за аквакултура. Ясното и строго определяне на „затворени съоръжения за аквакултура“, както и редовната актуализация на списъците на всички такива съоръжения от държавите-членки, ще доведе до устойчиво развитие на сектора. Държавите-членки трябва сами да наблюдават съоръженията и средствата, с които се превозват видовете. Подкрепям също ангажимента за научни изследвания и технологично развитие като средство за намаляване на вредното въздействие на този сектор върху естествените екосистеми. Накрая, бих подчертал факта, че регламентът беше изменен, прилагайки обикновената законодателна процедура на съвместно вземане на решение, както е предвидено в Договора от Лисабон.

Доклад: Bernhard Rapkay (A7-0324/2010)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD), в писмена форма. – (EN) Британската партия на независимостта (UKIP) се противопоставя на всяко управление на промишленостите ни от страна на ЕС, тъй като би следвало да зависи от националните избрани правителства да решават относно бъдещето и всяко потенциално субсидиране на въглищни мини. В този случай обаче ЕС изготвя специални споразумения за правителствата извън обикновените правила за държавна помощ за по-голяма гъвкавост, за да се управляват субсидиите за въглищни мини. Изменения 25 и 36 искат по-голям период на такава гъвкавост, преди да се приложат обикновените закони за държавна помощ, което UKIP може по някакъв начин да подкрепи. UKIP се е въздържала относно тези две изменения и окончателното гласуване, въпреки че не подкрепяме каквито и да било закони за държавна помощ на ЕС (тъй като би следвало да зависи от националните правителства да решават какви да са нивата на субсидиране), предоставянето на по-голяма гъвкавост на държавите-членки и удължаването на този период е от полза и много по-демократично отговорно, като правомощията се връщат обратно в ръцете на правителствата, за да вземат те тези решения.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този доклад. Въпреки че все още представлява само малка част от енергийния пазар на ЕС, въгледобивната промишленост гарантира работни места за гражданите на ЕС, които работят в нея, и икономическо развитие в слабо населените и отдалечените региони, в които са разположени повечето минни предприятия. Съгласих се с измененията, съгласно които крайният срок за закриването на неконкурентоспособни въглищни мини ще бъде удължен до 2018 г., като има възможност да се запазят мините отворени, ако не успеят да станат конкурентоспособни в определения период. Когато се закриват неконкурентоспособни мини, е важно да се гарантира, че необходимото дългосрочно финансиране е отпуснато, за да се гарантира опазване на околната среда и да се преустроят бивши мини. В някои региони мините са единствената форма на промишленост и закриването им ще означава, че много хора ще бъдат съкратени. Следователно е от съществено значение да се гарантира, че им се предоставя помощ на многогодишна основа и различни мерки за пазара на труда като преквалификация, изпълнявана, за да се създадат условия за връщането им на пазара на труда. Следователно подкрепих предложението на Европейската комисия да се отпуска такава помощ до 2026 г.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада на г-н Rapkay, тъй като подкрепям, наред с други мерки, удължаването на срока за закриване на неконкурентоспособни въглищни мини. В това отношение, считам, че това ще бъде опит да се избегне масивна вълна от загуба на работни места като Румъния, Испания и Германия са държавите-членки на ЕС, които са най-тежко засегнати от новия регламент. Считам, че функционирането на неконкурентоспособни мини следва да бъде прекратено в съответствие с плана за закриване, само ако не успеят да станат рентабилни до определения краен срок.

Искам да насърча помощта, която следва да бъде предоставена регресивно за покриването на производствените загуби като част от ясно определен план за закриване на мините. От 1 януари 2011 г. половината от мините, които функционират в Румъния, ще бъдат включени в план за закриване. При тези обстоятелства считам, че помощта ще трябва да бъде насочена повече към покриване на социалното и екологично въздействие.

  Gerard Batten, John Bufton, Derek Roland Clark, Trevor Colman и Nigel Farage (EFD), в писмена форма. – (EN) Британската партия на независимостта (UKIP) се противопоставя на всяко управление на промишленостите ни от страна на ЕС, тъй като би следвало да зависи от националните избрани правителства да решават относно бъдещето и всяко потенциално субсидиране на въглищни мини. В този случай обаче ЕС изготвя специални споразумения за правителствата извън обикновените правила за държавна помощ за по-голяма гъвкавост, за да се управляват субсидиите за въглищни мини. Изменения 25 и 36 призовават за по-голям период на такава гъвкавост, преди да се приложат обикновените закони за държавна помощ, което UKIP може по някакъв начин да подкрепи. UKIP се е въздържала относно тези две изменения и окончателното гласуване, въпреки че не подкрепяме каквито и да било закони за държавна помощ на ЕС, тъй като би следвало да зависи от националните правителства да решават какви да са нивата на субсидиране, предоставянето на по-голяма гъвкавост на държавите-членки и удължаването на този период е от полза и много по-демократично отговорно, като правомощията се връщат обратно в ръцете на правителствата, за да вземат те тези решения.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Като се консултира с Комисията, Европейският парламент беше призован да предостави решението си на 23 ноември тази година, вторник, относно въпроса за държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини. Основната спънка беше крайната дата за тази държавна помощ. Комисията предложи 1 октомври 2014 г. Поради съображения, свързани с околната среда, считам, че е важно да се разнообразят източниците ни на производство на енергия и да се насърчат устойчивите производствени методи. 2014 г. следователно би изглеждала като разумна крайна дата. Предвид социалното въздействие обаче от закриването на мините и затрудненията при пренасочването на миньорите трябва да бъде предоставена подкрепа по време на процеса на закриване. Мнозинството от Европейския парламент реши следователно да удължи предоставянето на държавна помощ до 31 декември 2018 г. Реших да се въздържа от това окончателно гласуване, тъй като считам, че най-важното е да се даде приоритет на устойчивите енергийни източници, но същевременно също така е важно да се имат предвид икономическите и социалните последици от закриването на мините.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Реших да гласувам „за“ доклада на Bernhard Rapkay относно „Държавна помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини“. В този доклад се предлага забавяне на крайния срок за закриване на неконкурентоспособни въглищни мини с четири години: от 2014 г., както първоначално беше предвидено в предложението на Европейската комисия, до 2018 г.

В доклада също така се насърчава Европейската комисия да разработи стратегия за преквалификация на работниците, които ще бъдат засегнати от това закриване. Трябва да имаме предвид, че някои региони в Европейския съюз са изцяло зависими от минния сектор от икономическа и социална гледна точка, който също така включва Валеа Жиулуи в Румъния. Минният сектор предоставя 100 000 работни места в Европейския съюз.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Настоящата икономическа и финансова криза, която засяга сериозно икономиките на „развитите“ държави от Запада, показва, че икономическата парадигма на ефективността и способността за саморегулиране на пазарите вече не се основава на действителност, тъй като действителността призовава всички икономически и пазарни участници, по-специално пазарните участници, да действат отговорно и етично, нещо, което те изобщо не успяха да направят в последно време. Прекъсването, причинено във финансово отношение на цялата икономика, показва, че промишленият сектор изисква огромен размер на помощта, тъй като той все още е сектор от основно значение за икономиката, особено реалната икономика. Когато се вземат предвид конкурентоспособните и сравнителните предимства и недостатъци между регионите, особено на международно равнище, не трябва да забравяме, че минната промишленост присъства в области, в които разработването на добри икономически и професионални алтернативи следва да бъде насърчавано като предварителна стъпка, и при което разпоредбите за социална подкрепа следва да бъдат засилени, за да се предотврати болезнено увеличение при безработните работници, за които е трудно да се пренасочат. Докладът относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини, относно който гласувахме, ми изглежда поне отчасти в този смисъл.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че неконкурентоспособните въглищни мини трябва да могат да се възползват от дела държавна помощ, като се има предвид, че без това мините ще се закрият, което следователно ще доведе до огромна вълна съкращения и много сериозни социални проблеми. Преходният период, предоставен, за да се направят тези мини рентабилни или да се закрият, е важен. Ролята му, от една страна, е да гарантира осигуряването на професионална преквалификация за населението, заето във въгледобивната промишленост и, от друга страна, да гарантира постепенно преминаване към по-чисти енергийни източници.

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson и Marita Ulvskog (S&D), в писмена форма. – (SV) Ние, шведските социалдемократи считаме, че е неразумно от съображения, свързани както с околната среда, така и с конкуренцията, да се задържат субсидии за неконкурентоспособни въглищни мини. Същевременно считаме, че е необходимо да се прилагат всеобхватни инициативи за заетост и околна среда в тези региони, засегнати от закриването, което вероятно ще последва от прекратяването на субсидиите. Като цяло считаме, че предложението на Комисията относно този въпрос е балансирано и отчита в значителна степен и двата аспекта. Субсидиите ще бъдат прекратени, но това ще бъде внимателно управлявано, като се вземат предвид както работните места, така и околната среда. Следователно избрахме да гласуваме принципно в подкрепа на доводите на Комисията.

По отношение на въпроса да се позволи възможността за продължаването на дейността на мините, които стават рентабилни по време на периода на закриване, считаме като Комисията, че ще бъде неправилно да се включи тази възможност. За да се използва помощта, която е отпусната по правилния начин, тя трябва да се основава на окончателен план за закриване. По отношение на точната година, в която помощта за закриване следва да се прекрати, нямаме силни предпочитания, но въпреки това считаме, че предложението на Комисията за 2014 г. е по-подходящо от предложението на докладчика за 2018 г.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) При липсата на специфичен регламент относно отпускането на държавна помощ за въгледобивната промишленост, тъй като действието на приложимия регламент изтича на 31 декември 2010 г., правилата трябва да бъдат определени, като се позволява на някои държави-членки, които са били принудени да закрият своите въглищни мини, да сведат до минимум социалното и икономическото въздействие от това закриване. Тъй като въглищните мини са концентрирани в определени региони (в Германия, Испания и Румъния), социалното въздействие от едновременното закриване на мините може да бъде значително. По отношение на заетостта, работните места на около 100 000 миньори могат да бъдат застрашени; те могат да не са в състояние да намерят работа в други сектори толкова бързо, колкото е необходимо и са изложени на риск да останат безработни в дългосрочен план. Именно порази тази причина целта на предложението е да предостави на държавите-членки правна рамка, която им позволява да се справят по-ефикасно с възможните вредни последици от закриването на мините, които могат да се появят след постепенното спиране на субсидиите, по-специално социалните и екологичните последици. Целта му е също така нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар да се сведат до минимум.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за европейската въгледобивна промишленост се урежда с Регламент (EО) № 1407/2002 на Съвета от 23 юли 2002 г., чието действие изтича на 31 декември 2010 г. При липса на нова правна рамка, с която се разрешават някои специфични видове държавна помощ за въгледобивната промишленост, държавите-членки могат да отпускат помощи само в границите, предвидени в общите правила за държавна помощ, които се прилагат за всички сектори. В сравнение с Регламента за въгледобивната промишленост общите правила за държавна помощ значително намаляват възможностите за отпускане на държавна помощ за въгледобивната промишленост. Поради това е вероятно някои държави-членки да бъдат принудени да закрият своите въглищни мини и да се справят със социалните и регионалните последици от това решение. Разбирам, че поради регионалната концентрация на въглищни мини социалното въздействие от едновременното закриване би могло да бъде значително. Като се вземат предвид работните места в свързаните с въгледобива промишлености, това може да застраши до 100 000 работни места. Ето защо съм съгласен, че планът за закриване следва да бъде удължен до 31 декември 2018 г. заедно с окончателното закриване на производствените единици, ако те не станат конкурентоспособни до тази дата и при условие че потребностите на ЕС от енергия не изискват от тях да съществуват.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В настоящия доклад се правят оценка и положителни промени в предложението на Европейската комисия за изменение на този регламент, който самият промени периода за отпускане на държавна помощ за въгледобивната промишленост. Без това изменение периодът би следвало да е изтекъл на 31 декември 2010 г.

Сега новото предложение на Европейската комисия предлага удължаване на помощта до 2014 г. Европейският парламент обаче прие предложение, за което гласувахме, за удължаване на помощта до 2018 г. Целта е да се вземат предвид социалния проблем – като се предотвратят съкращения на работници и затруднения за интегрирането им на пазара на труда – и екологичния проблем заедно с помощта, която се препоръчва, за да се решат тези проблеми.

Ангажиментът за запазването на въгледобивни промишлености, които са станали конкурентоспособни по време на този процес, като също така се гарантира, че аспектите, свързани с околната среда и с общественото здраве, са защитени, също е положителен.

Подчертана е също и необходимостта от преустройство на бивши въглищни мини, по-специално: премахването на старото минно оборудване от мината, като тя се обезопасява, почистване на обекта и отвеждане на отпадните води.

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада Rapkay и на държавните субсидии за въгледобивната промишленост. Въглищата остават основна част от световния енергиен микс. Ако повече не могат да бъдат добивани въглища в Европа, ще трябва да ги внасяме от Съединените щати или Австралия.

  Peter Jahr (PPE), в писмена форма. – (DE) Трябва време и голямо доверие за адаптиране към промените в социалните структури. Следователно Европейският съюз и Германия възнамеряват да прекратят субсидиите за неконкурентоспособни въглищни мини. Периодът от настоящия момент до 2018 г. ще бъде използван, за да се въведат необходимите мерки за преструктуриране. Това е успешен компромис, който е доказателство за далновидния подход на всички участващи страни.

Като се има предвид големия брой хора, заети в промишлеността, важно е за Европейския съюз и държавите-членки да направят всичко необходимо, за да смекчат отрицателното социално и регионално въздействие от тази промяна и да сведат въздействието до минимум. Ето защо се радвам много, че Европейският парламент показа подкрепата си за това становище днес. Това ще позволи на трудните, но необходими процеси на адаптиране да бъдат приложени в Европа и в Германия, по-специално по балансиран начин и на солидна политическа основа.

  Karin Kadenbach (S&D), в писмена форма. – (DE) Относно въпроса за продължаване на субсидиите за нерентабилни въглищни мини съм против линията, възприета от групата ми, и се въздържах. По мое мнение, гласуването в Парламента се основава на националистически рефлекс и мислене в краткосрочен план. Противопоставям се на субсидиите, тъй като считам, че използването на въглища и придружаващите емисии на въглероден диоксид по принцип са в разрез с всичките ни усилия за борба с изменението на климата. Парите, които бихме могли да инвестираме във възобновяеми източници на енергия, буквално се хвърлят в бездънна яма. По мое мнение, следва да търсим устойчиви алтернативи в областта на производството на енергия.

Също така се нуждаем обаче от алтернативни решения относно пазара на труда. Очевидно е, че са били допускани грешки в миналото и е имало недалновиден подход към политиката по заетостта. Като се има предвид, че много работни места са застрашени, бих предпочела да бъде предоставено финансиране за преквалификация на работниците, които са засегнати, отколкото да бъдат продължени субсидиите за добива на въглища. Поради тази причина реших да се въздържа, вместо да гласувам против доклада.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като съм съгласен с основната точка, че следва да има „преходен“ регламент в този сектор. Макар че въглищата и добивът им допринасят значително за замърсяването, в някои държави те също така предоставят значителна заетост. Следователно прекратяването на някои от тези помощи толкова рязко може потенциално да има сериозно въздействие върху някои от държавите-членки в ЕС, но е важно за сектора да осъзнае, че те не следва да разчитат единствено на тези помощи в бъдеще.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Предвид недостига на местни енергийни източници в Съюза считам, че подкрепата за въгледобивната промишленост е оправдана в рамките на политиката на Съюза за насърчаване на възобновяемите горива и изкопаемите горива с по-ниски емисии на въглерод за производство на електроенергия. Не считам обаче, че това оправдава безкрайната подкрепа за въглищни мини, които доказват, че са неконкурентоспособни. В контекста на сериозните социално-икономически последствия от закриването на мини, особено в слабо населените региони, следва да се обмисли възможността за предоставяне на помощ и подкрепа.

За да бъдат сведени до минимум нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар, произтичащи от помощта, Комисията ще трябва да гарантира, че са създадени, поддържани и спазвани точни и ефективни условия за конкуренция. Колкото до опазването на околната среда, държавите-членки следва да представят програма с подходящи мерки за смекчаване на отрицателното въздействие от използването на въглища върху околната среда в областта на енергийната ефективност, възобновяемите енергии или улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

  Jean-Marie Le Pen (NI), в писмена форма. – (FR) Проевропейците искат улесняване на закриването на последните останали въглищни мини в Европа посредством краткосрочна държавна помощ. Като се има предвид, че Германия и Румъния генерират повече от 40% от електроенергията си от горенето на въглища, това означава, че повече от 100 000 души ще бъдат пожертвани на олтара на ултралиберализма под претекста на справедлива конкуренция и „зелена“ политическа коректност, която би ни генерирала електроенергия от вятърна енергия. В своето търсене на „възобновяеми“ енергии тези държави няма да се поколебаят да заменят въглищата със закупуването на електроенергия, произведена в атомни електроцентрали, от техните съседи.

Като бивш миньор по-скоро с известна емоция си спомням за всички френски и европейски въглищни мини, които бяха закрити, което причини големи страдания и доведе до рухването на цели региони, региони, които по този начин се превърнаха в изоставени земи от икономическа и социална гледна точка и често не бяха възстановявани. Ето защо единствено със съжаление мога да заключа, че в тази област, както и в толкова много други, Европа от Брюксел не се опита да защити промишленостите ни, а оттам и работните ни места, предпочитайки вместо това да пилее огромни суми пари относно глобалистки проекти, които нямат отношение към проблемите на нашите съграждани.

  Thomas Mann (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Rapkay, тъй като планът за прекратяване на субсидиите за въгледобивната промишленост до 2018 г., за щастие, е подкрепен от широко мнозинство във всички групи. Примерът на Германия показва как пакт за въглищата между централното правителство, федералните провинции, съюзите и управлението може да доведе до ефикасно производство на въглища, без да са необходими съкращения. Понастоящем съществува по-голяма сигурност за 100 000 работни места в Европа. За да се избегнат всякакви недоразумения, е важно да се осъзнае, че това не са постоянни субсидии и целта не е да се подкрепят неконкурентоспособни предприятия. Става въпрос да се използва отговорен подход към традиционна европейска промишленост. Използването на въглища може лесно да бъде обосновано като гориво за генериране на електроенергия или като суровина в химическата промишленост, по-специално когато ресурси като нефт и газ са във все по-недостатъчно количество. Производството на минимални количества въглища допринася за нашата енергийна сигурност и ни предпазва от това да зависим от вноса. Погрешно е да се каже, че прекратяването на субсидиите за въгледобивната промишленост ще помогне за опазването на околната среда.

От гледна точка на климата е без значение дали използваме местни или чуждестранни суровини. Трябва да продължим да подкрепяме екологосъобразните технологии за въглища и сигурни доставки на енергия, които използват местни продукти. Активната промишлена политика не е отживелица, а задача за бъдещето въз основа на последователна конкурентна стратегия и разумна социална политика, включваща сигурност на работното място.

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) С изтичането на срока на действие на Регламента за въгледобивната промишленост на 31 декември 2010 г. някои държави ще бъдат задължени да закрият своите въглищни мини. Гласувах за удължаване на срока на действие на този регламент до 31 декември 2030 г. за разлика от 31 декември 2026 г., предложен от Европейската комисия. За съжаление, това изменение не получи необходимото мнозинство. Подкрепа обаче беше предоставена на точката, в която рязката низходяща тенденция се намалява за общия размер на помощта за закриване, отпусната от държава-членка. Освен това функционирането на съответните производствени единици ще бъде част от постоянен план за закриването им с краен срок, който е трябвало да бъде определен за 31 декември 2020 г., тъй като 2020 г. е годината, която е включена в контекста на улавянето на въглероден диоксид, проектите за пренос и съхранение, които понастоящем се разработват в няколко държави-членки.

Крайният срок, който произтече от мнозинството от гласове, беше 31 декември 2018 г. Бих искал да посоча, че този краен срок, получен за субсидиране, въпреки това е постижение от страна на Европейския парламент да се удължи първоначалният краен срок през 2014 г., както беше предложено от Европейската комисия, с четири години.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини. Въглищата бяха освободени от правилата за държавната помощ в продължение на общо 35 години. Комисията предложи прекратяване на това освобождаване, което ще позволи държавна помощ само за въглищни мини, които са определени за закриване до 2014 г. Всяка въглищна мина, която не бъде закрита до тази дата, трябва да възстанови държавната помощ и всички държави, които отпускат държавна помощ, трябва да предоставят план за намаляване на въздействието от изменението на климата. Германия планира да закрие неконкурентоспособните мини до 2018 г. и докладчикът предложи изменение да се удължи предложението до 2018 г. Изглежда ми разумно да се подкрепи неговото предложение.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като, въпреки че се отнася до важни екологични въпроси като енергийните източници и изменението на климата и икономически въпроси като устойчивостта на неконкурентоспособните производствени единици в икономиката, в период на икономическа и социална криза е важно да се застъпят социалните въпроси. Мерки не следва да бъдат предприемани, ако те изострят кризата. Отговорът на кризата е чрез инвестиции и защита на обществото, което в този случай означава да се гарантират условия, които позволяват закриването на тези мини за определен период от време след очакваното решаване на кризата, като по този начин се осъществява защита на работните места и борба с безработицата.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта, предвидена в този доклад, е от жизненоважно значение, за да се съдейства за подпомагането на тези, които потенциално ще загубят работните си места в тази промишленост. Веднага трябва да бъде организирана преквалификация за работници, засегнати от затварянето на мините, и следва да бъдат проучени всички възможни средства за финансиране от регионални, национални фондове и фондове на ЕС.

В дългосрочен план финансирането на мерки, насочени към опазването на околната среда, и разходите, възникващи от закриването на мините, следва да бъдат продължени след 2014 г. Ранното прекратяване на субсидиите за въгледобивната промишленост от страна на държавите-членки може да причини огромни екологични и финансови проблеми в засегнатите региони и може да стане дори по-скъпоструващо, отколкото постепенното прекратяване на тези субсидии.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) От основно значение е, че продължаваме да подкрепяме въгледобивната промишленост в Европа, за да се позволи неконкурентоспособни въглищни мини да бъдат постепенно закрити. Предложението на Комисията обаче не отива достатъчно далеч. Въгледобивът е концентриран само в няколко региона, които ще трябва изцяло да преструктурират икономиките си през следващите няколко години. Виждали сме достатъчно често в миналото, че минните региони, които са станали неконкурентоспособни, страдат от сериозен социален и икономически спад за кратък период от време. Преди това много от тези региони са били „черните перли“ на икономическите показатели в Европа.

Ако им дадем време да се приспособят към промяната в обстоятелствата, те могат да продължат да бъдат икономически двигатели. Ако ги изоставим обаче, ще причиним значителни разходи в резултат на безработицата и банкрутите. Доводът, изтъкнат от Зелените, че този процес е вреден за околната среда, е чиста измислица. Въглищата от собствени залежи са много по-екологосъобразни от вносните въглища. Поради тази причина гласувах в подкрепа на този доклад, който е много ясно формулиран.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като съдържащите се в него мерки ще помогнат, ако бъдат одобрени от Съвета, за да се избегнат сериозни социални последици в много от държавите-членки на Европейския съюз. Предложеният краен срок от Европейската комисия е твърде скорошен и нереалистичен. Ето защо субсидиите за добива на антрацитни въглища трябваше да бъде удължен до 2018 г. Румъния, държавата-членка от която съм, има опит с такова огромно социално предизвикателство и считам, че удължаването на крайния срок е необходима и благоприятна стъпка.

  Sławomir Witold Nitras (PPE), в писмена форма. – (PL) Изразявам задоволството си от позицията, приета днес от Европейския парламент, относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни мини.

Следва да се отбележи, че държавната помощ, отпускана в такива случаи, трябва да бъде от извънреден характер и следва да има съответствие с правилата, които в действителност позволяват на мините да не бъдат закрити в резултат на помощта и не изискват изрично държавните помощи да бъдат върнати, ако мините не бъдат закрити. Не можем да се окажем в положение, при което средства от държавния бюджет се използват от мини за постигане на рентабилност. Днес предложихме механизъм, за да се принудят държавите-членки да прилагат принципни граници относно държавните помощи, както и постепенен преход към общите разпоредби, които се прилагат за всички сектори на икономиката.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Rapkay, тъй като съм съгласен с удължаването на крайния срок до 2018 г. Предложеният от Комисията краен срок през 2014 г. не е оправдан дори от оценката за въздействие, направена от Комисията.

Въз основа на оценката на въздействието, направена от Комисията, а също и като логично следствие от Регламент (EО) № 1407/2002, срокът 2018 г. е подходящ, като гарантира и социално приемливо решение без масови съкращения на работни места в редица държави-членки. В тези времена на криза не считам, че мините следва да бъдат закривани и хиляди работници да бъдат съкращавани в Европа.

Още повече, проблемът със замърсяването не следва да се разглежда като част от този въпрос. Действително закриването на тези въглищни мини няма да реши проблема, тъй като вместо въглищата да постъпват от тях, те ще бъдат внасяни от чужбина. Ако искаме да намерим решение за предотвратяване на изменението на климата, трябва да го намерим в заводите, които използват въглища. Само чрез преобразуването на тези видове заводи емисиите ще бъдат намалени.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Благодарен съм на г-н Rapkay за отличната му работа и подкрепям внесените изменения. Гласувах в подкрепа, тъй като одобрявам мерките, които се изискват за предотвратяването на сериозни социално-икономически последствия от закриването на мини, особено в слабо населените региони.

Предвид недостига на местни енергийни източници в Съюза подкрепата за въгледобивната промишленост е оправдана в рамките на политиката на Съюза за насърчаване на възобновяемите горива и изкопаемите горива с по-ниски емисии на въглерод за производство на електроенергия. Ето защо подкрепям положените усилия, които са в съответствие с по-широката стратегия „20-20-20“.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Основан на становището на Европейския парламент относно предложението за регламент, крайният срок за субсидиране на производството на въглища се удължава до 31 декември 2018 г. (с четири години повече, отколкото в предложението на Комисията) и е предназначен само за антрацитни въглища. Въгледобивният сектор осигурява приблизително 100 000 работни места. Мините, чието функциониране зависи от помощта, са разположени по-специално в региона Рур в Германия, Северозападна Испания и във Валеа Жиулуи в Румъния. Приблизително 40% от производството на електроенергия се основава на въглища, повечето от които са антрацитни въглища. Срокът от 2014 г. (предложен от Комисията) за плана за закриване на мини е произволен и не е оправдан въз основа на оценката за въздействие, извършена от Комисията. Следователно 2018 г. гарантира приемливо решение, като се има предвид тази оценка на въздействието.

Докладчикът подкрепя постепенно намаляване на помощта. Годишното намаляване не трябва да бъде по-малко от 10% от помощта, отпусната през първата година, и да се основава на наблюдаван много внимателно план за закриване. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като прилагането на регламента под предложената от Европейския парламент форма ще смекчи неблагоприятните социални последици от такова закриване на мини, предвид това, че мините във Валеа Жиулуи също са сред засегнатите от тази мярка.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като, въпреки че се отнася до важни екологични въпроси като енергийните източници и изменението на климата и икономически въпроси като устойчивостта на неконкурентоспособните производствени единици в икономиката, в период на икономическа и социална криза е важно да се застъпят социалните въпроси. Мерки не следва да бъдат предприемани, ако те изострят кризата. Отговорът на кризата е чрез инвестиции и защита на обществото, което в този случай означава да се гарантират условия, които позволяват закриването на тези мини за определен период от време след очакваното разрешаване на кризата, като по този начин се осъществява защита на работните места и борба с безработицата.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Действието на Регламент (EО) № 1407/2002 на Съвета от 23 юли 2002 година относно държавните помощи за въгледобивната промишленост изтича на 31 декември 2010 г. Това ще принуди някои държави-членки да закрият своите въглищни мини на тази дата и да се изправят пред значителните социални и регионални последици от това едновременно закриване. Предложението на Комисията, което предоставя на държавите-членки правна рамка, за да им позволи да удължат предоставяната подкрепа до 31 декември 2014 г., като Парламентът удължава този краен срок до 31 декември 2018 г., така че да се гарантират условията за разрешаване на този проблем по устойчив начин на социално и екологично равнище.

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) Прекратяване на помощта за закриването на неконкурентоспособни въглищни мини през 2014 г. – датата, предложена от Комисията, ще има сериозни социално-икономически последствия в някои региони на ЕС, в които въгледобивът продължава да бъде значителен източник на заетост. Ето защо позицията на Парламента, която изисква то да бъде отложено до 2018 г., е толкова важна.

Моят вот отразява убеждението ми, че закриването на тези мини следва да бъде отложено с цел да се предостави на съответните региони и държави-членки – основно Испания, Германия и Румъния, времето, което им е необходимо, за да извършат изискваното преструктуриране в настоящия период на криза.

Това преструктуриране трябва да включва, от една страна, преход към устойчиви икономически дейности, които създават висококачествени работни места и, от друга страна, когато е възможно, установяване на по-конкурентоспособен и устойчив въгледобив и използване на въглища, което води до по-малко замърсяване.

За тази цел комисията по промишленост, изследвания и енергетика трябва да подкрепи научни изследвания и иновации в области като улавяне и съхранение на въглероден диоксид и постигане на по-екологосъобразни методи за изгаряне.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Следва ли Европейският съюз да продължи да субсидира промишлени сектори, чиято съдба е накрая да изчезнат от Европа? Това е трудният въпрос, на който трябва да отговорим с приемането на доклада на г-н Rapkay относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини. Европейската комисия предложи краен срок за прекратяване на субсидиите през октомври 2014 г. Това е разумно предложение, което взема предвид отрицателното въздействие върху околната среда на помощта за въгледобивната промишленост и на необходимостта за държавите-членки да представят план с подходящи мерки например в областта на енергийната ефективност, възобновяемите енергии или улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

Фактите са изобличаващи: с помощта от 1 288 млн. евро за производство, което прави общо 2,9 млрд. евро субсидии за въгледобивната промишленост между 2003 и 2008 г., не беше направено нищо, за да се ограничи загубата на пазарен дял, нито да се гарантира, че 100 000 работници от промишлеността ще получат полезна подкрепа, за да им се помогне да се преквалифицират. Ето защо съжалявам, че Европейският съюз нямаше смелостта по обед днес да каже „не“ на удължаването на помощта за въглищни мини до края на 2018 г. или да се обърне решително към нови енергийни ресурси, които биха предоставили работни места за европейското население.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Днешното гласуване е в противоречие с икономическите интереси на ЕС в областта на икономиката, енергетиката и изменението на климата. Субсидирането на неконкурентоспособни въглищни мини е пилеене на милиарди евро публични средства, по-специално в контекста на настоящия натиск върху публичните финанси. Удължаването на оперативната помощ за въглищните мини не води до успешно справяне с основателните опасения на работниците от въгледобивната промишленост за тяхното бъдеще. Вместо това има риск да се забави прехода към „зелена“ икономика – с бъдещ енергиен сектор, основан на енергийна ефективност и възобновяеми енергии – която ще гарантира създаването на хиляди нови, устойчиви работни места в региони, в които преди това са се произвеждали въглища.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Въпреки че въгледобивната промишленост няма голямо отношение към икономиката на Литва, настоящият доклад е важен за моята страна. С изтичането на действието на Регламент (EО) № 1407/2002 някои държави-членки ще бъдат принудени да закрият своите въглищни мини незабавно и да се изправят пред огромни социални и регионални последици, свързани със закриването. Литва е твърде наясно с вида на проблемите, пред които трябва да се изправи след такова закриване. Закриването на Игналинската атомна централа в Литва доведе до загубата на стопанска дейност и работни места. Също така нанесе удар на независимостта ни в областта на енергетиката, така че не трябва забравяме, Европейският съюз се основава на солидарност в областта на енергетиката. Понастоящем Литва и Балтийските държави са „енергийни острови“, отделени от мрежите на Европа за газ и електроенергия. С удоволствие този месец разбрах от доклади, че Европейската комисия подкрепя Плана за взаимосвързаност на балтийския енергиен пазар.

Надявам се, че проекти като тези, свързани с атомната централа във Висагинас и литовско-полската газопреносна мрежа за взаимосвързаност, ще получат финансова помощ от ЕС. Това би било от полза за цяла Европа. В крайна сметка е важно за нас да вземем предвид безопасността на миньорите и работниците в други клонове на енергийната промишленост. Неотдавнашните инциденти в Чили и Нова Зеландия няма да ни позволят да забравим това.

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Въгледобивът в Европа не е ефективен и трябва да бъде субсидиран. Така наречените алтернативни енергийни източници обаче са също толкова, ако не и повече, неефективни. Електроцентралите, които работят на въглища, следователно имат едно общо нещо със соларните или вятърните инсталации. Енергията, която произвеждат, е просто прекалено скъпа. Затова държавите субсидират въгледобива или купуват електричество, произведено на по-висока цена от цената, плащана от крайния потребител. Всеки метод на производство на електричество има своите плюсове и минуси. Опитът обаче ни е научил, че не е добре да се разчита на един източник на енергия. Ако енергийната сигурност на Европа е приоритет за нас, то би било грешка да се изостави един от възможните енергийни източници. Държавата не следва да използва парите на данъкоплатците, за да подкрепя нефункциониращи предприятия. Не всички мини, които понастоящем не са в състояние да оцелеят на пазара без субсидии, са неизбежно обречени. Някои от тях стават конкурентоспособни, ако им бъде предоставено време да се преобразуват. В доклада на г-н Rapkay личи желанието това да стане възможно за тях. Аз съм от района Привидза, в който има силна традиция в областта на въгледобива. Знам колко много семейства ще изпаднат в бедност, ако бащите загубят работа в мините. Гласувах в подкрепа и от тяхно име на доклада, с който се създава възможност да се спасят хиляди работни места в един традиционен миньорски район в Словакия.

Доклад: Eva Joly (A7-0315/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея (СПА) на групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ЕС през 2009 г., тъй като считам, че е жизненоважно да продължи да играе роля за наблюдението на преговорите по споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и да насърчава взаимодействието между парламентаристите с цел постигане на по-голяма прозрачност във всички процеси.

С оглед на това считам, че е от съществено значение да се засили парламентарното измерение на сътрудничеството, признавайки, че създаването на Африканския съюз и нарастващата сила на Съвместната парламентарна асамблея са несъмнено предизвикателство за сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС и следователно за Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ-ЕС. Като се има предвид, че през 2009 г. Комисията и държавите от АКТБ предложиха второ преразглеждане на споразумението за партньорство от Котону, е важно СПА да наблюдава развитието на събитията, за да гарантира своето оцеляване и по-нататъшно развитие като институция. Сътрудничеството между Европейския парламент и СПА започна през 2007 г. и доведе до създаването през 2009 г. на пълноправна делегация за връзки със СПА.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за резолюцията, която оценява дейността на Съвместната парламентарна асамблея на групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ЕС през 2009 г. Дейността на Асамблеята е особено важна за укрепването на демократичните процеси в тези страни и затова съм съгласен с изказаното в резолюцията мнение, че е необходимо тясно ангажиране на парламентите в демократичния процес и в националните стратегии за развитие. Считам, че преразглеждането на Споразумението за партньорство от Котону ще помогне за отразяване на промените, настъпили в десетилетието след първоначалното му подписване, и ще повиши участието на националните парламенти, гражданското общество и частния сектор в политическия и икономически живот на тези държави. Съгласен съм и с позицията, че Европейският фонд за развитие трябва да бъде включен в бюджета на ЕС, за да се засили последователността, прозрачността и ефективността на политиката на сътрудничество за развитие, както и за да се гарантира нейният демократичен контрол.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея на групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ЕС. Положителният отговор на члена на Комисията, отговарящ за търговията, на искането на държави от АКТБ за преразглеждане на спорни въпроси, повдигнати по време на преговорите по Споразумението за икономическо партньорство (СИП), е добре дошъл. Бъдещите преговори по СИП, както и евентуалното прилагане, трябва да бъдат предмет на по-голям парламентарен контрол. Парламентите на държавите от АКТБ трябва да настояват да участват в приемането и изпълнението на националните и регионални стратегически документи, тъй като това са основните програмни инструменти на помощта за развитие. За да отговорим на загрижеността на Парламентарната асамблея по отношение на въздействието на настоящата финансова криза в развиващия се свят, трябва да проучим допълнителни източници на финансиране, особено данък върху международните финансови операции. Правителствата на държавите от АКТБ, от друга страна, трябва да покажат по-голям ангажимент за борба с данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитали. Създаването в началото на сегашния мандат на постоянна делегация на Европейския парламент за връзки с Панафриканския парламент е много положителна стъпка, която ще допринесе за укрепване на нарастващия политически характер на Парламентарната асамблея АКТБ-ЕС.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането на доклада, защото чрез качеството на своята дейност Съвместната парламентарна асамблея успя да се наложи като основен участник в сътрудничеството между Севера и Юга. Асамблеята е играла и продължава да играе основна роля за наблюдението на преговорите по споразуменията за икономическо партньорство (СИП). Освен това са приети някои важни изменения, като например насърчаване на СПА да проучва допълнителни и новаторски източници на финансиране за развитието, като данък върху международните финансови операции, и призив да се занимае с въпроса за изкореняването на данъчните убежища.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в полза на доклада относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС през 2009 г., защото считам, че Асамблеята продължава да осигурява важна рамка за отворен, демократичен и задълбочен диалог между Европейския съюз и групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ). За да бъде процесът на сътрудничество по-ефективен и демократичен, е необходимо по-голямо участие на парламентите на страните от АКТБ при съставянето и изготвянето на стратегическите планове за сътрудничество и в преговорите по споразуменията за икономическо партньорство с европейските органи.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Без да поставям под съмнение значението на дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС през 2009 г. или безспорния й принос за сътрудничеството за развитие, не мога да не изкажа своята загриженост по отношение на съдържанието на параграф 6 от доклада Joly: „насърчава СПА да продължава да работи в тази област и да проучва допълнителни и новаторски източници на финансиране за развитието, като например данък върху международните финансови транзакции“. Не считам, че данък върху международните финансови транзакции ще има полза за групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Съвместната парламентарна асамблея (СПА) проведе две срещи през 2009 г. Комисията и групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ) предложиха второто преразглеждане на споразумението за партньорство от Котону да бъде договорено през 2010 г. Тъй като процесът на СИП придава по-регионален характер на групата на страните от АКТБ, е важно СПА да наблюдава развитието на събитията изключително внимателно, за да гарантира своето оцеляване и по-нататъшно развитие като институция. Искам да подчертая загрижеността на СПА по отношение на въздействието на настоящата финансова криза, приемането в Луанда на резолюция относно въздействието на финансовата криза в страните от АКТБ и резолюциите относно въздействието на кризата върху страните от АКТБ и нейното преодоляване.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) За да може Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС да изпълнява правилно своята роля – спомената от докладчика – в сътрудничеството между Севера и Юга и укрепването на парламентарния аспект на сътрудничеството, трябва да бъдат защитени някои от основните й характеристики. Широчината на представителството е както най-големият й актив, така и важно изискване, за да изпълнява правилно своята роля. Затова всеки опит да се ограничи представителството с цел намаляване на разходите трябва да се отхвърли, като се защити плуралистичният характер на Асамблеята, без който някои от принципите й ще се деформират сериозно и някои от основните й цели ще бъдат сериозно компрометирани. Трябва да се осигурят всички необходими средства да се постигне по-голямо участие на всички парламентаристи, независимо дали представляват ЕС, или групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ).

Загрижени сме, че многократно ставаме свидетели на неуспеха да се осигурят необходимите условия за постигането на това участие по-специално по отношение на устния превод. Официални езици на ЕС и страните от АКТБ често отпадат, както се случва няколко пъти с португалския. Това е сериозна грешка, която е важно да бъде поправена.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Като член на Съвместната парламентарна асамблея на групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ЕС гласувах категорично в полза на доклада относно дейността на Асамблеята през 2009 г. СПА е уникална институция, която успя да се наложи като основен участник в отношенията между Европа и Африка и между Севера и Юга. Успя да докаже високото качество на дейността си, която се основава на принципите на сътрудничество, консултации, прозрачност и демократичен диалог, както и на все по-голямо взаимодействие между парламентаристите от Европа и АКТБ. В навечерието на 20-ата сесия на Асамблеята в Киншаса искам да насърча СПА да продължи работата си и това сътрудничество. По-конкретно гласувах в полза на параграфа, призоваващ за въвеждане на данък върху международните финансови операции и за изкореняване на данъчните убежища.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Подкрепям доклада Joly относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС през 2009 г. Въпросът, който трябва да анализираме по-подробно, касае регионалните срещи на СПА. Няма съмнение, че тези срещи са необходими. Но считам, че трябва да доразвием и изясним формулата им.

Трябва да определим по-ясно работните методи, които се използват по време на регионалните срещи. Значението на тези срещи произлиза от факта, че позволяват по-голяма концентрация върху регионалните проблеми. По-доброто определяне на процедурите ще утвърди възможностите на регионалните срещи на СПА да окажат влияние. Именно затова трябва да се занимаем с този въпрос. Благодаря.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Групата, чийто член съм в Европейския парламент, измени значително първоначалния доклад. Сега той призовава правителствата от АКТБ да включат по-твърди клаузи за недопускане на дискриминация и подпомагане на борбата срещу укриването на данъци и данъчните убежища. Необходимо е по-голямо участие на националните парламенти и гражданското общество в АКТБ – чрез финансова и техническа подкрепа – за да се засили сътрудничеството между АКТБ и ЕС.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в полза на доклада относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС през 2009 г., защото считам, че има основен принос за сътрудничеството между Севера и Юга. В действителност СПА е играла и продължава да играе основна роля за включването на местните органи и структури в преговорите по споразуменията за икономическо партньорство.

По тези причини се присъединявам към призивите на колегите към Комисията да положи всички усилия да осигури своевременна информация относно преговорите, за да гарантира и подпомогне пълното участие на Парламента в наблюдението на споразуменията. И накрая, считам, че е жизненоважно Европейският парламент да играе информирана роля – не само по отношение на преговорите в тази област – тъй като той е институция, способна да гарантира прозрачността на процеса и да изрази гласно нуждите на местните общности.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС през 2009 г. Засилването на парламентарния контрол е от основно значение за правилното използване на средствата на ЕС за развитие и спомага за постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Асамблеята е играла и продължава да играе основна роля за наблюдението на преговорите по споразуменията за икономическо партньорство (СИП), позволявайки на членовете на ЕП да чуят от първа ръка притесненията на парламентаристите от АКТБ и допринасяйки по този начин за по-голям надзор от страна на Европейския парламент над преговорите на Комисията и прилагането на СИП.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Съвместната парламентарна асамблея на групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ЕС проведе две срещи през 2009 г. и взе важни решения по различни въпроси, в частност относно продоволствената и финансовата криза, положението в Сомалия, изменението на климата и положението в Мадагаскар. Няколко работни групи също обсъдиха редица свързани теми, сред които: обучение за по-добро управление, строителни проекти и градско жилищно настаняване, лицата с увреждания, селски туризъм и правата на малцинствата в Чешката република. Редовните срещи придобиха значение поради тяхното многообразие и обсъждането на важни въпроси и за двете страни с цел да се намерят решения на проблемите, пред които са изправени най-необлагодетелстваните региони.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в полза на отличния доклад на г-жа Joly относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, която е – повтарям – уникална институция в света заради своята структура и готовност за съвместна работа за насърчаване на взаимозависимостта между Севера и Юга не само със законодателни средства, но и чрез демократичен диалог и сътрудничество. Използвам възможността да подкрепя предложението за данък върху международните финансови операции, което да помогне на определени донори да спазят поетите ангажименти по отношение на официалната помощ за развитие и на развиващите се страни да направят необходимите промени за справяне с изменението на климата. Искам да подчертая, че консенсусът от Монтерей от 2002 г., действията след срещата в Доха през 2008 г. и пленарното заседание на високо равнище относно Целите на хилядолетието за развитие, проведено в Ню Йорк през септември 2010 г., излязоха с положително становище по отношение на новаторските и алтернативни източници на финансиране за развитието и подчертаха необходимостта от баланс между икономическите, социални и екологични аспекти на развитието.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах против доклада относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС през 2009 г., защото е много неясен и формулировката му е неточна. Освен това не съдържа никакви планове за по-ефективно сътрудничество за развитие с групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ) в бъдеще. Помощта за развитие в сегашната й форма е провал в 80% от случаите. Тя просто увеличи зависимостта на въпросните държави от външна помощ. Трябва да помогнем на тези държави да си помогнат сами. Те трябва да могат постепенно да изградят функционираща национална икономика. Възможността да се изхранват сами играе важна роля в този контекст. Но докладът упорито подкрепя статуквото, поради което гласувах против него.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Сътрудничеството със страните от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн е един от най-важните аспекти на външната политика на Европейския съюз. Затова съжалявам за финансовите проблеми на групата държави от АКТБ. Независимо от проблемите Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС днес е един от най-важните форуми за диалога между Севера и Юга. Приветствам регионалната интеграция на африканските държави и Карибските острови, която улеснява ефективния диалог между Европейския парламент и Юга. Заради това, и тъй като напълно подкрепям развитието на диалога между ЕС и страните от Юга, реших да гласувам в полза на доклада относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС през 2009 г.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, защото считам, че Асамблеята има основна роля и търси решения на често сложни проблеми. Въпреки че ролята й е на консултативен орган, тя е важен форум и място, където се обсъждат и търсят начини да се отговори на различните изисквания.

От всички важни доклади и резолюции, които са приети, е достатъчно да споменем само положението в Мадагаскар, изменението на климата, положението в Нигер и второто преразглеждане на Споразумението от Котону. И накрая, внимание заслужава резолюцията относно въздействието на финансовата криза върху държавите от АКТБ, в която се посочва, че тези страни, въпреки че не носят никаква отговорност за световната криза, за съжаление плащат най-високата цена: повишени разходи, намалена помощ от богатите държави и по-скъпи стоки.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея (СПА) на групата държави от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и ЕС през 2009 г. Важно е да се подчертае ролята на СПА, тъй като тя успя да се наложи като основен участник в сътрудничеството между Севера и Юга, допринасяйки за укрепването на открит и демократичен диалог между ЕС и групата държави от АКТБ.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес гласувахме предложение за резолюция относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС през 2009 г.

Съвместната парламентарна асамблея проведе две срещи през 2009 г. Бяха приети десет резолюции и Декларацията от Луанда относно второто преразглеждане на Споразумението за партньорство от Котону. През същата година бяха проведени и две регионални срещи — в Гаяна (в района на Карибско море) и в Буркина Фасо (в района на Западна Африка).

Годината 2009 беше помрачена от решението, взето от Съвета на министрите на страните от АКТБ през декември 2008 г., за предприемане на значителни съкращения на бюджета на секретариата за командировки на служители, което се отрази значително върху възможността да гарантират обслужването на заседанията на СПА извън Брюксел.

През декември 2009 г. Съветът на министрите на страните от АКТБ внесе необходимите промени за гарантиране, че бюджетното финансиране за 2010 г. ще обезпечи две пленарни заседания, една регионална среща и до две допълнителни мисии. Предвид посоченото е уместно да продължим да работим в тази област и да проучим допълнителни и новаторски източници на финансиране за развитието, а именно данък върху международните финансови операции.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Приветствам резолюцията на колегата Eva Joly, която приветства факта, че през 2009 г. СПА продължи да осигурява рамка за отворен, демократичен и задълбочен диалог между Европейския съюз и страните от АКТБ, и призовава за засилен политически диалог; приветства положителния отговор на новия член на Комисията, отговарящ за търговията, на искането, отправено от няколко държави и региони от АКТБ за преразглеждане на спорни въпроси, повдигнати по време на преговорите за СИП, в съответствие с изказванията на председателя на Комисията; подчертава необходимостта от строг парламентарен контрол върху преговорите за СИП и тяхното прилагане.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Като член на делегацията в Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС подкрепих доклада относно дейността на СПА през 2009 г. Имам високо мнение за работата на Асамблеята през тази година, включително за приетите резолюции относно въздействието на световната криза върху социалните условия и относно изменението на климата.

Следващата седмица по време на 20-ата сесия на СПА ще се занимаем, наред с други въпроси, с постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Като член на комисията по социални въпроси и околна среда на СПА считам, че е важно да се извърши цялостен анализ и да се започне голямо разискване следващата година относно околната среда и социалното положение в държавите от АКТБ. Прегледът на съществуващите мерки ще ни позволи да планираме целите за следващите години по-ефективно. В съответствие със становището на Европейския икономически и социален комитет аз също съм за по-голяма подкрепа и признание за африканската социална икономика.

Интеграцията на африканската социална икономика в програмата на ЕС може да доведе до засилване на сътрудничеството с международни организации като Международната организация на труда и Световната банка и до по-голяма подкрепа от страна на общественото мнение в Европа за увеличаване на външната помощ на ЕС чрез по-голямо участие на основните играчи в европейската социален икономика. Считам, че СПА може да проучи по-задълбочено ролята на африканската социална икономика за елиминиране на бедността. Надявам се, че СПА ще участва активно в прилагането на стратегията ЕС-Африка.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, който разглежда свършената работа със страните от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ). С доклада Европейският парламент обръща внимание на факта, че успехът на Съвместната парламентарна асамблея е свързан с открит, демократичен и задълбочен диалог между Европейския съюз и страните от АКТБ.

Докладът също така потвърждава отново принципа на универсалността на правата на човека и напомня на Съвета, че Европейският парламент многократно призовава за включване на по-строга клауза за недопускане на дискриминация при преразглеждането на Споразумението от Котону.

Особено силно приветствам гласуването на изменение, призоваващо за въвеждане на данък върху финансовите операции като възможен отговор на кризата, макар да съм наясно, че Европейският парламент ще бъде разединен по въпроса. С изменението Европейският парламент призовава да се проучат допълнителни и новаторски източници на финансиране за развитието, като например данък върху международните финансови операции, и „призовава СПА да се занимае сериозно с въпроса за изкореняването на данъчните убежища“.

Да се надяваме, че докладът няма да бъде напълно пренебрегнат и че всички европейски институции ще могат да го използват, за да изградят и други взаимоотношения със страните от АКТБ.

Доклад: Luigi Berlinguer (A7-0252/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Одобрявам доклада, в който се набляга върху член 67 относно различните правни системи и практики и достъпа до правосъдие – въпроси, по които взаимното признаване следва да допринесе за по-доброто познаване на различните правни системи и практики. Считам, че вече е постигнат огромен напредък в областта на гражданското правосъдие в ЕС и че този амбициозен план за приемането на подход към гражданското право, който е по-стратегически и не е толкова разпокъсан, следва да отразява действителните потребности на гражданите и на предприятията. В него трябва освен това да се вземат под внимание трудностите при изготвянето на законодателство в област на споделена юрисдикция, като се предвиди възможност за хармонизация в случаите на припокриване.

Следователно трябва да се запази привързаността към различните правни подходи и конституционни традиции на отделните държави-членки, като едновременно с това е необходимо да се обмисли подход на равнище на ЕС с цел решаване на общите въпроси. Трябва да се спомене необходимостта от гарантиране на ефективност на вече осъществените на практика мерки и затвърдяване на постигнатия напредък, за да можем да се движим последователно и съгласувано напред към правилно и функционално изпълнение на Програмата от Стокхолм.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Програмата от Стокхолм установява амбициозни европейски политики в областта на правосъдието и сигурността с оглед на изграждане на Европа на гражданите.

Целите включват законодателно предложение за засилено сътрудничество по отношение на приложимото право при развод. В Европа 20% от разводите се отнасят за международни бракове. Процесът при такива разводи понякога е помрачен от безкрайна бюрокрация и липса на ясни отговори от националните системи. В много случаи децата и по-уязвимите съпрузи страдат предимно от емоционалния стрес и напрежението, преживени по време на съдебните действия. Най-доброто решение би било, ако е възможно, да се създаде система за медиация, а именно да се постигне приятелско споразумение между страните. За тази цел би било целесъобразно да се използват понятията, определени в Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси и в Европейския кодекс за поведение на медиатори.

Важно ще бъде освен това всички граждани да получат достъп до актуализирана и висококачествена информация, понастоящем налична в базата данни на Комисията, по основни аспекти на националното и европейското право и процедури, свързани не само с раздялата и развода, но и с медиацията.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Програмата от Стокхолм цели създаването на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което да гарантира основните права на гражданите, включително правото на свобода на стопанска инициатива, за да се развива предприемачеството във всички сектори на икономиката. След като Съюзът най-напред постигна компетентност в областта на правосъдието и вътрешните работи и впоследствие създаде пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в областта на гражданското право беше постигнат огромен напредък, а хармонизирането на разпоредбите на международното частно право бързо напредна. Този факт е много важен, тъй като тази област на правото е средство par excellence за постигане на взаимно признаване и зачитане на правните системи. Считам, че представеният от Комисията план за действие е амбициозен, но в същото време е необходимо правилно да се оцени ефективността и съответствието на наложените вече мерки с набелязаните цели, за да се задоволят потребностите на гражданите, предприятията и практикуващите юристи.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Колеги, подкрепям предложението на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите да бъде включен в резолюцията за гражданското, търговското, семейното и международното частно право текстът за единния европейски пазар. По мое мнение единният пазар подпомага европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие и допринася за укрепването на европейския модел на социална пазарна икономика, но в същото време и защитава потребителите. България, която е граница на ЕС, често е застрашена от вноса на опасни или потенциално опасни фалшифицирани стоки. Неотдавна бе открито 20-годишно агнешко месо, което бе пуснато на българския пазар. И това е само един от случаите. Създаването на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие ще укрепи единния пазар, и по-специално защитата на потребителите, и призовавам, колеги, да подкрепим комисията да вземе под внимание това и да осигури законодателство за правилното функциониране на единния пазар в защита на потребителите.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като Европейският парламент призовава Комисията да гарантира по възможно най-ефективен и бърз начин, че планът за действие от Стокхолм действително отразява потребностите на европейските граждани, по-специално по отношение на свободното движение в целия Европейски съюз, заедно с трудовите права, потребностите на бизнеса и равните възможности за всички. Бих искала да подчертая, че правото на Съюза трябва да служи на всички граждани, и по-специално в областта на семейното и гражданското право. Ето защо изпитвам задоволство от факта, че в областта на гражданското право беше постигнат огромен напредък, след като Съюзът най-напред постигна компетентност в областта на правосъдието и вътрешните работи и впоследствие създаде пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП).

Следва да се посочи, че Програмата от Стокхолм цели създаването на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което да гарантира основните права на гражданите, включително правото на свобода на стопанска инициатива, за да се развива предприемачеството във всички сектори на икономиката. Тогава ще е назрял моментът да се обмисли бъдещото развитие на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Поради това Европейския парламент призовава Комисията да започне широкообхватен дебат с участието на всички заинтересовани страни, включително по-специално съдии и практикуващи юристи.

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) В доклада се съдържат редица препоръки в областта на гражданското, търговското и семейното право, както и международното частно право. В него се разглеждат преди всичко мерки, насочени към повишаване на правоприлагането при трансгранични спорове и в духа на Програмата от Стокхолм, мерки, целящи засилено сътрудничество между съдебните органи на държавите-членки. В плана за действие освен това се предлага законодателна инициатива за изготвяне на разпоредба с цел повишаване на ефективността на изпълнението на съдебни решения, свързани с прозрачността на дейностите на длъжници, както и подобни разпоредби относно замразяването на банкови сметки. Разглеждам въпроса за стандартизирането на информация относно личното положение в документите на гражданите на държавите-членки на ЕС като естествена стъпка, тъй като по този начин ще се премахнат пречките при пътуване.

В доклада също така се призовава Комисията, която е създала работна група за арбитраж, да се консултира по всяко законодателно предложение, преди да бъде внесено, тъй като въпросите, свързани с арбитража, имат значително въздействие върху международната търговия. Предложените в настоящия доклад мерки ще спомогнат за засилване на правоприлагането в ЕС и поради това гласувах в подкрепа на доклада.

  Carlo Casini (PPE), в писмена форма. – (IT) Въздържах се при окончателното гласуване на резолюцията на г-н Berlinguer, тъй като изменение 2 беше отхвърлено. Това беше много важно, за да се изключат възможни погрешни тълкувания на точка 40, която гласи, че Парламентът „силно подкрепя плановете, чрез които да се осигури взаимното признаване на действията на актовете за гражданско състояние“. Този израз би могъл да предлага например задължение в целия Европейски съюз да се признава съюз между хора от един и същи пол, регистриран в държава-членка, в която такъв съюз е разрешен.

В действителност трябва да правим разлика между действието на извършено правно действие (при сключване на граждански брак) от действието на официален документ за регистрация. С него се удостоверява това, което е документирано (например, че в Нидерландия е сключен хомосексуален брак) и това публично удостоверяване е действието на официалния документ за семейно положение. Въпреки това действието на официалния документ за регистрация е нещо различно и признаването му (например пенсия на преживял съпруг) не е разрешено в държава-членка, която не го признава. Въпросите на семейното право са във всеки случай част от идентичността на всяка държава и не могат да се разглеждат от правото на ЕС. Възможността за различно тълкуване ме накара да се въздържа при гласуването.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам огромния напредък, постигнат в областта на гражданското право, след като Съюзът най-напред постигна компетентност в областта на правосъдието и вътрешните работи и впоследствие създаде пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Освен това бих искал да поздравя Комисията за изключително амбициозния й план, който отговаря на отправяните от Парламента многобройни искания. Изключително важно е да бъде възприет по-стратегически и по-неразпокъсан подход, основаващ се на действителните потребности на гражданите и предприятията, при упражняване на правата и свободите им на единния пазар.

Планът за действие от Стокхолм трябва да отразява тези потребности по отношение на мобилността, трудовите права, потребностите на предприятията и равните възможности, наред с другото, като същевременно насърчава правната сигурност и достъпа до бързо и ефективно правосъдие. Не може да пренебрегваме трудностите при изготвянето на законодателство в област на споделена компетентност, където хармонизирането само понякога е възможност и припокриването трябва да се избягва. Различията между правните подходи и конституционните традиции могат да послужат за източник на вдъхновение за една европейска правна култура, но не следва да представляват пречка за бъдещото развитие на европейското право.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Понастоящем съществуват известни различия в гражданското право на 27-те държави-членки и на тези страни, които се предвижда да се присъединят към ЕС в близко бъдеще. Представеният план за действие е стъпка напред – в него са посочени сходствата и се подчертават различията, за да се наблегне върху необходимостта от намаляване на тези различия.

По-конкретно, във връзка с темите, разглеждани от комисиите, на които съм член, считам, че създаването на общи правила и прилагането на интегрирана съдебна система са от съществено значение за гарантиране оцеляването на единния пазар. Макар че правните традиции и специфичните характеристики на всяка държава следва да се зачитат, предизвикателствата изискват на практика общи усилия за хармонизиране на европейските закони.

Ето защо приветствам доклада, в който Европейската комисия е призована да положи усилия за премахване на пречките пред упражняване на правата в държавите-членки и за намаляване на отрицателното въздействие върху гражданите на тези пречки, свързани с трансгранични правни въпроси. Двете цели са съществени условия за установяване на „европейска съдебна култура“, която сама може да гарантира създаването на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие в Европа.

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE), в писмена форма. – (SV) Обяснение на вот: на 23 ноември 2010 г. шведските консерватори гласуваха в подкрепа на доклада (A7-0252/2010) относно аспекти на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с гражданското, търговското, семейното и международното частно право. Въпреки това бихме желали да подчертаем нашето мнение, че следва да се отдели специално внимание на хармонизирането на различните форми на обучение за юридическите професии в държавите-членки и че това хармонизиране не попада в обхвата на Програмата от Стокхолм. Освен това считаме, че владеенето на два езика не следва да бъде изискване за практикуване на професията адвокат. Накрая, бихме искали да посочим, че автономията на страните е изключително важно в търговското и договорно право и това не трябва да се променя.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Програмата от Стокхолм е съществена стъпка в развитието на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие в посока към отделяне на по-голямо внимание на хората – по-голямо внимание, което допринася не само за създаване на по-цялостна перспектива за гражданството, включително зачитането на човека и на човешкото достойнство, но също и перспектива за правото и правосъдието, чрез която те стават достъпни в целия Съюз и гражданите могат да упражняват правата си без вътрешни граници. Внимание, отделяно на хората, което трябва да бъде гарантирано и отвъд границите, включително във връзка с разрастващото се явление имиграция и търсене на убежище, макар и при пълно спазване на правилата за мирно съжителство и сигурност. Планът за действие на Комисията е логично въплъщение на Програмата от Стокхолм. Въпреки това при разработването на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие винаги трябва да се спазва принципът на субсидиарност, насърчаващ зачитането на хората и традициите, които са неразделна част от тяхната история. Считам, че докладът относно аспекти на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с гражданското, търговското, семейното и международното частно право, който гласувахме, съответства на тези насоки.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че правилното изпълнение на предвидените в Програмата от Стокхолм мерки е от първостепенно значение за подобряване на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Това може да се постигне чрез усъвършенстване на съдебното сътрудничество между държавите-членки, насърчаване на европейска съдебна култура и решаване на редица въпроси, свързани с несъвместимостта между съществуващите в държавите-членки различни модели на процесуалното право. В плана за действие на Комисията за изпълнение на Програмата от Стокхолм трябва да се вземат под внимание всички споменати в доклада аспекти.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като в него се препоръчват конкретни мерки за насърчаване на правната сигурност, както и достъпа до бързо и ефективно правосъдие. Съгласно плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм е необходимо да се гарантира, че при обмена на най-добри практики се отделя особено внимание на потребностите на отделните граждани и предприятия, по-специално на малките и средните предприятия, като се улеснява мобилността в ЕС, трудовите права, и равните възможности.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Гражданското право, търговското право, семейното право и международното частно право представляват едни от най-чувствителните области на правото, приложимо във всяка държава-членка на ЕС. Поради това считам, че всяка промяна в тези области следва да се извършва особено внимателно, като се отчита в максимална степен принципът на субсидиарност. Европейските законодатели трябва винаги да зачитат различните правни системи, постигнатия по тях консенсус във всяка съответна политическа общност и техните легитимни възможности. Те не могат и не трябва да пренебрегват факта, че става въпрос за хора и за нации със стабилни, установени и дълбоко вкоренени правни системи. Ето защо препоръчам да се извършват подходящи и пропорционални на действителните потребностите на хората промени, както и строги проверки на предложените планове и инициативи. Внимателно наблюдавам приемането на мерки в това отношение, като същевременно съзнавам, че съществуват правни отношения, които, поради своето естество, е много вероятно да поставят под въпрос законите на повече от една страна. Признавам, че повечето от предложенията са положителни и са насочени към обмен на най-добри практики и осъществяването на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) В приетата от Съвета през декември 2009 г. Програма от Стокхолм се определят приоритетите за развитието на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие през следващите пет години. Правото на Съюза улеснява мобилността и дава възможност на гражданите да упражняват правото си на свободно движение, като по този начин се укрепва доверието в европейското съдебно пространство. Планът за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм включва използването на средства, предоставени в резултат на влизането в сила на Договора от Лисабон, за да се улесни всекидневният живот и стопанската дейност на гражданите на ЕС, съвместявайки потребностите на гражданите и на единния пазар с разнообразните традиции на държавите-членки. Подкрепям доклада, но бих искал да отбележа, че някои области трябва да имат предимство, като гражданскоправните въпроси и взаимното признаване на официални документи.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В доклада по собствена инициатива се разглеждат различни комплексни въпроси въз основа на аспекти на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с гражданското, търговското, семейното и международното частно право. Поради това нашите мнения по предложенията на докладчика са също разностранни.

Считаме, че някои от предложенията са положителни, по-специално това, в което се посочва необходимостта от насърчаване на дебат по проблемите, свързани с морското, търговското и семейно право. В Португалия има също един нерешен проблем, свързан със специализацията на магистратите в тези области. Естествено, поради вида на поставените въпроси, магистратите се нуждаят от конкретно обучение, за да работят в брачни колегии.

Съществуват редица проблеми в търговските области и вероятно би било по-важно да се гарантира защита на търговската марка чрез гражданска юрисдикция, а не чрез наказателна юрисдикция. И в тази област в Португалия има големи забавяния, като всепризнат факт е, че много магистрати смятат, че е трудно да вземат решение по много конкретни въпроси.

  Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark and Anna Ibrisagic (PPE), в писмена форма. – (SV) Обяснение на вот: на 23 ноември 2010 г. шведските консерватори гласуваха в подкрепа на доклада (A7-0252/2010) относно аспекти на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с гражданското, търговското, семейното и международното частно право. Бихме желали да подчертаем нашето мнение, че следва да се отдели специално внимание на хармонизирането на различните форми на обучение за юридическите професии в държавите-членки и че това хармонизиране не попада в обхвата на Програмата от Стокхолм. Освен това считаме, че владеенето на два езика не следва да бъде изискване за практикуване на професията адвокат. Накрая, бихме искали да посочим, че автономията на страните е изключително важна в търговското и договорно право и това не трябва да се променя.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Гласувахме против доклада. Неприемливо е да се създава в някои области на гражданското право 28-ми режим, макар и незадължителен, за да се заобикалят националните системи. Нещо повече – върховно лицемерие е да се твърди, че многообразието на тези системи е предимство, при положение че се препоръчва „регулаторно взаимстване“ с цел тяхното сближаване т.е., с други думи, евентуалната им стандартизация. Особено неприемливо е свободното движение на хора и недискриминационният достъп до обезщетения за социална сигурност на страните на пребиваване да се използват като претекст за искане за взаимно признаване на актовете за гражданско състояние, тъй като действителната цел на това предложение не е да се улесни животът за европейските семейства, които са се преместили в друга държава в ЕС. Целта е да се наложат хомосексуалният брак и осиновяването от хомосексуални двойки на тези държави, които не ги признават в своето законодателство. Семейното право е строго и изключителна отговорност на държавите-членки и това трябва да продължи да бъде така. Въпреки това трябва да сложим край на едностранните решения на германското правосъдие по отношение на попечителството над деца в случаите, когато се развеждат двойки от различна националност, както и на прекомерната абсолютна власт на Службата по проблемите на младежта в Германия (Jugendamt), която беше изобличена в изпратените до нас петиции.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Удовлетворена съм от приемането на доклада, в който се приветства планът за действие от Стокхолм, и по-специално съдържащите се в него елементи в областта на гражданското право, търговското право, семейното право и международното частно право. Европейският съюз работи за създаването на „европейско съдебно пространство“, като това пространство се основава на идеята, че съдебните решения, както и хората трябва да могат да се „движат“ в Съюза, за да се помогне на европейските граждани да получат достъп до правосъдие. Това „общо съдебно пространство“ се основава на принципа на взаимното признаване на съдебни решения от държавите-членки и въпросът за взаимното признаване е от решаващо значение за области като семейното право, договорите, наследствата и завещанията, съпружеската имуществена общност и т.н. Тези области са от решаващо значение в живота на всеки човек. В нашия доклад се подчертава, наред с другото, значението на съдебното обучение, юридическото образование, създаването на мрежи между магистрати и въвеждането на програми за обмен. Изцяло подкрепям тези цели.

  Martin Kastler (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на измененията и против доклада Berlinguer, тъй като не съм сигурен, че в него се предоставя адекватна подкрепа за субсидиарността. Не считам, че следва да заличаваме важни подробности само защото това е голям пакет с директиви. Това е стратегия, която ще има обратен ефект. За мен основният проблем е параграф 40, който, в приетата днес редакция, заедно с други елементи на Програмата от Стокхолм, ще доведе до конфликти на юрисдикции. По-конкретно, има съмнения относно това дали следва да използваме семейното право за взаимно признаване на актове на гражданско състояние, т.е. брачни свидетелства и следователно дали ще вземем под внимание правото за вземане на решение на държавите-членки по отношение на определението за брак съгласно процедурата, предвидена в член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Докато това все още не е ясно, съществува риск от конфликт между простите процедури на гражданското право и сложните процедури на трансграничното семейно право. Изречение, съответстващо на изменение 3, би било достатъчно за разсейване на конфликта. Това е подробност, която, за съжаление, днес не беше подкрепена от мнозинството в Парламента. Оставам на мнение, че бракът и семейният живот са обект на специална защита от страна на държавата. Те са въпрос от изключителната компетентност на държавите-членки. Поради това гласувах против доклада по собствена инициатива.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) С настоящата резолюция се призовават Комисията и Съветът да гарантират, че ще проведат консултации с Парламента относно организацията и подготовката на съдебното обучение. Инициативата ще подпомогне концепцията за европейска съдебна култура с цел всички граждани на ЕС да бъдат третирани справедливо и с достойнство.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, тъй като считам, че е постигнат съществен напредък по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. На практика от създаването му насам е осъществен огромен напредък в областта на правосъдието, включително гражданското правосъдие.

Считам, че трябва да се зачитат различните правни подходи и конституционни традиции на държавите-членки, но считам също така, че наличието на такива разлики следва да се разглежда като преимущество, върху което следва да се наблегне, за да се постигне целта за по-нататъшно развитие на европейското право. В този смисъл европейската съдебна общност трябва да бъде ангажирана чрез споделяне на знания и изследване на сравнителното право, като нейният принос следва да затвърди идеята за европейска правна култура.

Ето защо подкрепям изцяло предложението за създаване на форум, на който съдии, които често разглеждат трансгранични въпроси като морски, търговски, семейни дела и такива, свързани с телесни повреди, биха могли да провеждат обсъждания и да разширяват познанията си. Накрая, считам, че въз основа на тези предпоставки Планът за действие от Стокхолм следва да бъде насочен към пълно удовлетворяване на искането за европейско правосъдие, поставено от гражданите и предприятията, при упражняването на техните права и свободи.

  Marine Le Pen (NI), в писмена форма. – (FR) Програмата от Стокхолм (2010-2015 г.), погледната през призмата на сътрудничеството в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в действителност поставя бъдещите основи на европейското господство в много области с цел да се премахнат съществуващите пречки пред „свободното движение“ между държавите-членки на ЕС. Независимо дали става въпрос за основните права, личния живот, правата на малцинствата „гражданството на Европейския съюз“, или политиката в областта на имиграцията и убежището, тази объркана смесица на практика служи като претекст за насърчаване на федералистката амбиция на една европейска бюрократична свръхдържава. Твърдя, че правото и законът, както и всички традиции и обичаи, съставляват основна част от духа и идентичността на един народ и една суверенна нация. Поддържането на идеята за неясна европейска хармонизация, особено в областта на гражданското право и семейното право, ще е равносилно на отричане на всички саможертви и постигнати през вековете достижения. Франция, която все още притежава едни от най-високите стандарти на правна и социална защита в света, няма да се възползва от какъвто и да напредък, като остава жертва на проевропейското, глобалисткото и ултралибералното упорство.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам приемането на доклада относно Програмата от Стокхолм, в който се подчертава необходимостта от осигуряване на взаимно признаване на официални документи, издадени от национални администрации. Това ще включва еднополови бракове, което означава, че партньорите от еднополови бракове могат да действат като родственици при злополука в чужбина и, ако е целесъобразно, да имат равни права на данъчни облекчения, докато живеят или работят в друга държава-членка.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Целите на Програмата от Стокхолм и плана за нейното изпълнение са положителни. Според мен една от главните причини е фактът, че програмата има за цел да се създадат основа и условия, при които гражданите на ЕС могат пълноценно да упражняват правата и свободите си. При изпълнението на Програмата от Стокхолм понастоящем има, а и в бъдеще ще има трудности. От една страна, съществува обективна необходимост да се унифицира законодателството (например в областта на правото на свободно движение), а, от друга страна, има опасност от злоупотреба поради различните тълкувания на унифицираните правни норми. Може да се приветства инициативата на Програмата от Стокхолм, която има за цел да гарантира признаването на официални документи от държавите-членки. Въпреки това този механизъм не трябва да влиза в пряк конфликт с основните нормативни актове на държавите-членки, особено в областта на семейното право. С оглед на факта, че семейното право отразява дългогодишна традиция и трудно постигнат социален консенсус, не е приемливо суверенността на държавите-членки в тази област да бъде нарушена, макар и със схеми за добронамерено унифициране. По-нататъшното развитие следва да има за цел да гарантира, че унифицирането на нормативните актове няма да доведе до снижаване на стандартите по отношение на правата (граждански, социални и др.), които съществуват в държавите-членки на различни равнища. Освен това е необходимо да се гарантира, че унифицирането на нормативните актове няма да създаде възможност за предявяване на искове за собственост и за нарушаване на целостта на държавата, като същевременно трябва ясно да бъде определено как и кой ще осигурява правоприлагането на унифицираните европейски нормативни актове.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Гражданското право, търговското право, семейното право и международното частно право са едни от най-чувствителните области на приложимото в различните държави-членки право. Гласувах „въздържал се“ по този доклад, тъй като считам, че е изключително важно принципът на субсидиарност винаги да присъства в такива дела, особено в дела, които се отнасят до семейното право, както и при решаването на въпроси като взаимното признаване на брачното и семейното право.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Какво възнамеряваме да направим, за да повишим равнището на европейското съдебно сътрудничество, както понастоящем е известно? В приетия документ се изясняват най-важните части от плановете на Комисията. В него се посочват задачите пред нас за следващия период от гледна точка на гражданите. Като политик и преподавател съм съгласен, че е необходимо по-нататъшно подобряване на комуникацията между висшите учебни заведения, за да може новото поколение юристи сами да се запознаят с многообразието на европейската правна култура по време на следването си в университета. В интерес на държавите-членки е да се усъвършенства съдебното пространство. Трябва да положим усилия, за да гарантираме, че навсякъде има необходимите за обучението ресурси. Професионалистите, които са придобили опит в чужбина, съчетан със съответни езикови познания, могат да допринесат в най-голяма степен за премахване на пречките пред трансграничното сътрудничество. Като изучаваме системите на държавите-членки, доверието в тях може да се повиши. Студентите трябва да бъдат насърчавани да участват в програмите за обмен на чуждестранни студенти.

Изключително важно е да се подкрепят форуми за развитие на професионален диалог. Представителите на юридическите професии трябва да имат възможност непрекъснато да изразяват мнението си относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие, тъй като именно те на практика са изправени пред съответните проблеми и към тях отправяме въпросите си за резултатите от предприетите до момента мерки. Като представители на интересите ние трябва да се стремим да гарантираме, че ЕС не извиква в съзнанието на гражданите представа за законодателен хаос. Законодателството за потребителите и предприятията трябва наистина да бъде за тях.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Параграф 40 от доклада относно аспекти на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с гражданското, търговското, семейното и международното частно право представлява сериозно вмешателство в националното право, като се призовава еднополовите бракове и партньорства, които са сключени в конкретна държава-членка, да бъдат признати във всички останали държави-членки. Използван е добре обмислен текст, за да се вкара през задната врата тази мярка. Съгласно немската версия на предложението и, подозирам, в много други езикови версии, действителната цел на този параграф съвсем не е толкова ясна, колкото трябва да бъде. По принцип съм против брака между хомосексуалисти, и по-специално против този измамнически стил в политиката и затова гласувах против този параграф и против доклада. Докладът би могъл да се превърне в стимул за туризъм с цел сключване на партньорства, по същия начин, както това стана с осиновяването и изкуственото оплождане.

Сключването на партньорство в страна, в която правата и претенциите, приравнени на тези на гражданския брак, имат силата на закон, ще даде възможност на партньорите да предявяват претенции в тяхната страна на произход, в която те важат само при брак. В крайна сметка тази резолюция ще направи напълно абсурдно съществуването на различни нормативни актове в различни страни.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) В доклада се разглежда тема от изключителна важност, а именно по какъв начин ЕС удовлетворява потребностите на гражданите и търговските дружества, по-специално във връзка с трансгранични граждански и търговски спорове. Въпреки това съжалявам, че в съдържанието на доклада не се споменават действията, които са необходими за уведомяване на гражданите или администраторите на дружествата относно възможностите, които им предлага европейското законодателство за защита на техните интереси в съдебно производство. Не се знае достатъчно за тези възможности и поради това те не се използват пълноценно. Важно е да се обърне внимание на магистратите и адвокатите, но това не гарантира, че гражданите ще имат пълен достъп до тази информация.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на доклада относно аспекти на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с гражданското, търговското, семейното и международното частно право. След като ЕС придоби правомощия в областта на правосъдието и вътрешните работи и след създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, за която понастоящем ЕС и държавите-членки имат споделена компетентност, беше постигнат значителен напредък в областта на гражданското право. В Съобщението на Комисията „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“ (COM(2009)0262) се предлага амбициозен план за развитието на посоченото по-горе пространство за периода 2010-2014 г.

Не може да има съмнение, че по-нататъшният напредък в тази област ще изисква по-стратегически подход, насочен преди всичко към потребностите на гражданите и предприятията във връзка с упражняването на правата и свободите на единния пазар. Необходими са постепенно хармонизиране, сближаване и стандартизация, например в областта на защитата на потребителите. От само себе си се разбира, че при осигуряване на функционалността на осъществените вече мерки, трябва да се зачитат и съгласуват радикално различните правни системи и традиции. Въпреки това считам, че едновременното им съществуване следва да се разглежда по-скоро като предимство и вдъхновение при създаването на общи решения за европейско законодателство, отколкото като пречка. За да посрещне предизвикателствата, Комисията следва да проведе открит дебат с различни представители на съдебната система, включително по-специално правни специалисти.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада Berlinguer, тъй като в него се анализират аспекти от основно значение за преминаването към Европа на гражданите и насърчаване на развитието на европейска съдебна култура.

По-специално, в доклада се разглеждат по балансиран и изчерпателен начин въпроси, свързани с обучението на съдии; сътрудничеството между съдебни органи; европейското договорно право; основните права, включително свобода на стопанска инициатива, за да се развива предприемачеството във всички сектори на икономиката; и взаимно признаване на издадените от националните администрации официални документи, включително действията на актовете за гражданско състояние.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Целта на Програмата от Стокхолм е да гарантира основните права на гражданите в пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Въпреки това различията в отделните правни системи на държавите-членки създават пречки пред развитието на европейското законодателство. Ето защо гласувах за резолюцията на Европейския парламент, в която се предлага сближаване и хармонизиране на гражданското право, търговското право, семейното право и международното частно право и се набляга на сътрудничеството между различните правни системи на държавите-членки чрез:

• изграждане на обща европейска съдебна култура;

• образование и обучение на съдии, прокурори и други съдебни служители с оглед на изграждане на взаимно разбиране на правните системи на други държави-членки и решаване на трансгранични спорове;

• създаване на редовен форум с цел съдии в области от правото, в които възникват трансгранични проблеми, да могат да разглеждат области на правни спорове или трудности с цел да се изгради климат на взаимно доверие;

• въвеждане на европейско договорно право;

• въвеждане на сътрудничество между съдилищата на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) В приетата през декември 2009 г. Програма от Стокхолм се определят приоритетите за развитие на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие през следващите пет години. В тази връзка е важно да се отбележат постигнатите значителни резултати и да се изрази надежда, че препоръчаните мерки могат да спомогнат за посрещане на действителните потребности на гражданите и предприятията, като се улесняват тяхната мобилност и упражняването на правата и свободите им на единния пазар, без да се нарушават изискванията на принципа на субсидиарност и при зачитане на многообразието на правните подходи и конституционни традиции на различните държави-членки.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес гласувахме на пленарна сесия предложение за резолюция относно положителните аспекти на Плана за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм, свързани с правото, с други думи – приоритетите на Европейския съюз за развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие за периода 2010-2014 г., като се отделя специално внимание на гражданското, търговското и международно частно право.

В документа се призовава Комисията да подобри представеното предложение, като се опита да преодолее някои проблеми и критични области, които възникват по-специално в международната съдебна практика. Подпомагане на националните съдии във връзка с техническите аспекти на предложените мерки по време на изготвянето на законодателството и установяването на независим европейски инструмент за искове, който, наред с другото, би спомогнал за решаването, поне частично, на проблемите, породени от различията в преценката в националното процесуално право, са конкретни примери на конструктивен и положителен подход, какъвто би бил спрямо европейското законодателство общото и подробно обсъдено предложение за резолюция.

В толкова важна за гражданите област като гражданското право е необходимо да се зачитат и съгласуват радикално различаващи се правни подходи и конституционни традиции, но е необходимо и да се посрещнат отрицателните правни последици за гражданите, произтичащи от тези различия.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Tова е добър регламент, призоваващ преди всичко за използване на всички възможни средства, за да се изгради европейска съдебна култура, особено чрез правно образование и обучение.

  Marco Scurria (PPE), в писмена форма. – (IT) Надявам се, че набелязаните в плана за действие мерки ще бъдат изпълнени в определения срок предвид тяхната важност за подобряване на живота на европейските граждани. По-специално, Италия винаги е подкрепяла необходимостта от изграждане на взаимно доверие между държавите-членки на Съюза и се обявява за по-нататъшно разширяване на обхвата на регламентите на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи.

В този смисъл категорично подкрепяме подхода на целия план за действие, който се основава на принципа на взаимно признаване на решения и ще бъде осъществен чрез укрепване на взаимното доверие. Бих подчертал освен това необходимостта от използване на всички възможни средства за насърчаване на европейска съдебна култура, особено чрез правно образование и обучение.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Бих искала да изразя задоволството си от важността, която се отдава на въпроси, свързани с гражданското право, като законодателното предложение за засилено сътрудничество в областта на брачното право и признаването и изготвянето на официални публични документи, свързани с наследяването. Особено удовлетворена съм от факта, че акцентът се поставя върху необходимостта от въвеждане на конкретни действия и програми за насърчаване на ефективна европейска съдебна култура въз основа на мерки за осигуряване на обучение, което ще се проведе по схемите на програмата „Еразъм“ за съдии и всички специалисти юристи.

Предвидените в плана действия са много важни за повишаване гаранциите на европейските граждани по отношение на правото, но е необходимо да бъде възприет по-стратегически и по-неразпокъсан подход, основаващ се на действителните потребности на гражданите и предприятията при упражняване на техните права. Докато, от една страна, трябва да се вземат предвид трудностите при изготвянето на законодателство в област на споделена компетентност, от друга страна, трябва да разширим обхвата на регламентите на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи. По този начин параметрите на правната сигурност ще бъдат все по-ясни и ще получат по-голяма подкрепа, а ние ще създадем условия за истинска обща правна теория и практика с един Европейски съюз.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Благодарение на Програмата от Стокхолм гражданите на държавите-членки ще могат да предявяват правата си в целия Европейски съюз в областта на гражданското, търговското и трудовото право. Програмата предлага възможности и по-голяма прозрачност на гражданите. Освен това тя повишава съгласуваността на нашата система от нормативни актове в Европейския съюз.

Въпреки това, за да се изградят по-унифицирани системи, изключително важно е да се подобри координацията на действията ни, както и да се обменя опит между държавите в Съюза. Това се отнася в голяма степен до съдебната система, включително изключително важните въпроси за миграцията и борбата с организираната престъпност. Много важен въпрос, особено по време на настоящите икономически проблеми ще бъде разработването на ефективни механизми за действие с цел укрепване на единния пазар и икономическата интеграция, като имам предвид по-либерални принципи на търговски обмен между държавите на Европейския съюз и създаването на законодателство за търговски обмен с трети държави. От гледна точка на участниците в икономическия процес е необходимо преди всичко да се определят правата на предприятията и на потребителите на защита и да продължи ефективното наблюдение на изпълнението и прилагането на регламентите в областта на единния пазар.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Огромен напредък беше постигнат, след като Европейският съюз придоби споделена компетентност в областта на правосъдието и вътрешните работи. В член 67 от Договора за функциониране на Европейския съюз се посочва значението на зачитането на различните правни системи и традиции в ЕС, като докладът на г-н Berlinguer подчертава този факт като едно от предимствата на ЕС. Един от основните принципи на правото на ЕС е субсидиарността, която се основава на условието, че подчиненият член може да реши сам проблемите и да изпълни задачите. Правосъдието и вътрешните работи традиционно са били от отговорността на държавите-членки. Всяка държава-членка има свои специфични характеристики и традиции, които отразяват културното многообразие на Европа. Въпреки това, за да бъдем в крак с променящата се действителност, е необходима споделена отговорност на Европейския съюз.

Понастоящем договорите с трансгранични последици са правилото, а нещо обичайно са партньорства или семейства, в които партньорите са от различни държави-членки. Това обаче поражда предизвикателства за националното гражданско законодателство, които ще трябва да преодолеем. Както препоръчва докладчикът, сега е време да изградим европейска съдебна култура, наред с националните съдебни култури.

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Жалко е, че Парламентът реши просто да оттегли разискванията по Програмата от Стокхолм от дневния ред. Когато няма възможност за разискване, няма възможност за поставяне на въпроси. Освен това, ако не позволяваме критичен обмен на мнения по процеса на интеграция, това само ще засили тревогите на гражданите на много държави-членки. Една от тези тревоги е свързана със слуховете за създаване на гражданскоправен статут на брака. Много семейни асоциации във всички държави-членки посочват, че от механизма на Програмата от Стокхолм могат следователно да се възползват еднополови двойки. Този въпрос може да бъде решен само в рамките на граждански производства и международно частно право, но също и чрез комплексна процедура на семейното право съгласно член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Ако Програмата от Стокхолм се използва неправилно за тази цел, това ще доведе до непряка промяна в законодателството – нещо, срещу което Съюзът се бори отдавна. Ето защо Комисията и Съветът трябва да обяснят, че нито социално-правните механизми, нито Протоколът от Стокхолм ще доведат някога до създаването на брачен статут за еднополовите двойки. Ако искаме да изградим един силен Съюз, това не трябва да бъде с цената на ограничаване на правомощията на държавите-членки или на общественото благо. Групата на Европейските консерватори и реформисти внесе предложения за изменение, които изтъкват правомощията на държавите-членки. Освен ако тези предложения не се приемат, ще гласувам против внесения доклад.