Пълен протокол на разискванията

Сряда, 24 ноември 2010 г. - Страсбург

7. Резултати от срещата на високо равнище на Г-20 (разискване)

  Председател – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно резултатите от срещата на високо равнище на Г-20.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, уважаеми членове на Европейския парламент, на 20 октомври 2010 г. председателството на Съвета и Европейският парламент вече имаха възможност да обсъдят срещата на Г-20. Това беше в навечерието на срещата на министрите на страните от Г-20 и очаквахме да видим как ще се развият нещата в Сеул.

Като европейци бяхме добре подготвени за тези срещи както на равнище министри, така и на равнище държавни и правителствени ръководители. Осъзнахме, че липсата на сближаване сред европейците бързо ще ни доведе до изчерпване на доверието в Европейския съюз на международната сцена. Трябва да се подчертае също, че срещата на високо равнище в Сеул е получила смесени реакции по света. Аз лично считам, че трябва да продължим да бъдем оптимисти независимо от всичко, дори и ако резултатите не са били толкова впечатляващи, колкото сме очаквали.

Преди срещата на високо равнище в Сеул бяхме убедени, че най-трудният и най-важен тест ще бъде да успеем да поддържаме инерцията. Не трябва да допускаме грешката да мислим, че вече не се нуждаем от сътрудничество в световен мащаб с извинението, че вече не сме в критичната ситуация, в която се намирахме преди 18 месеца или дори преди 6 месеца. Все още считаме, че политическите лидери носят отговорност за решенията, които вземат. Това е същността на политиката. Мисля обаче, че те имат и друга, дори още по-важна отговорност: да се уверят, че решенията няма да останат на хартия, а ще имат конкретни резултати и ще бъдат приложени изцяло.

Срещата на високо равнище в Сеул показа, че реалното предизвикателство за Г-20 и следователно за всички нас е да разберем как да продължим и всъщност да ускорим прилагането на решенията. Трябва да превърнем добрите намерения в практически резултати и всичко това е важно най-малко по две причини. Преди всичко, пазарите не се задоволяват само с изявления. Те наблюдават тенденциите, които се случват два, десет и тридесет дни след срещата на високо равнище, след като медиите са си отишли. Състоянието на европейската икономика трябва да бъде разбрано като цяло. То не е просто резултат от постигнатия по време на двудневната среща на върха напредък. Напредъкът, към който се стремим, може да се постигне единствено чрез непрекъсната, ежедневна работа и като членове на Европейския парламент вие знаете това по-добре от всички останали.

Втората причина е също толкова важна, колкото и първата, и ви засяга пряко. Считам, че Парламентът и националните парламенти могат да изпълнят задачата за упражняване на контрол, но също така и за осигуряване на политически стимули за европейската и международна икономическа програма, като се уверят, че имаме съответно изпълнение между поредните срещи на високо равнище, като Г-20 все повече ще се превръща в процес, а няма да бъде просто поредица от срещи.

По същество приносът на Съюза за силен, траен и балансиран растеж сега е ясен и се базира на няколко принципа: планове за фискална консолидация, насочени към устойчив, диференциран растеж; стратегията „Европа 2020“ за структурни реформи, необходими по-конкретно за устойчив темп на разкриване на работни места; програмата за реформи във финансовия сектор и пазарите; и накрая, укрепване на икономическото управление в ЕС. Бих добавил, че Съюзът е много заинтересован от процеса на провеждане на партньорски проверки в контекста на Г-20. Като европейци сме свикнали да правим това и знаем колко полезно може да бъде такъв вид упражнение. Несъмнено всеки трябва да изпълни своята част от работата и да засвидетелства подновена воля да даде принос към действията за постигане на растеж.

Още веднъж, в духа на мои предишни коментари бих искал да кажа, че битката срещу протекционизма не може да бъде спечелена веднага, а само чрез ежедневно поддържане на необходимото равнище на бдителност в световен план.

Освен това бих искал да подчертая три важни тенденции от миналия месец. Първата е реформата на Международния валутен фонд (МВФ), тъй като ЕС ясно показа, че е готов да поеме своя дял, за да може новият МВФ да отразява по-добре новата международна икономическа реалност и следователно гласът на бързо развиващите се икономики да бъде чут, а те да играят по-голяма роля. Съгласихме се да намалим присъствието си в изпълнителния комитет на МВФ и направихме значителни отстъпки по отношение на акциите. Считам, че успяхме да задържим това, което ни е най-близо до сърцето, и че международната общност като цяло спечели от това.

Втората тенденция се отнася до споразумението Базел III. Считам, че по отношение на капиталовите изисквания за банките сме на прав път и, разбира се, е жизнено важно всички заинтересовани държави-членки да спазват ангажимента си за въвеждане на Базел III. Очевидно въпросът за прилагането му ще остане в политическия дневен ред и на ЕС, и на Г-20.

Ако се спрем на случилото се през последните седмици във връзка с така наречената валутна война, считам, че Европейският съюз свърши добра работа и успя да защити балансирана позиция, което означава, че валутните курсове трябва да отразяват основните икономически показатели и че не е нужно да прибягваме към „конкурентно обезценяване“.

И накрая, след срещата в Сеул Франция пое отговорността за председателството на Г-20 и считам, че това е уникална възможност за европейците и Европейския съюз. За нас ще бъде много важно да работим съвместно и координирано, за да гарантираме, че през следващата година — и с оглед на срещата на високо равнище в Кан през ноември 2011 г., както и след това — Г-20 ще отговори на очакванията, които създаде.

Реалното предизвикателство пред нас е да покажем, че един форум, създаден с цел преодоляване на кризи, може също така да даде необходимия принос и стимули за постигане на средносрочните цели като по-ускорен, по-устойчив и по-балансиран растеж в световен мащаб; ясни, справедливи правила за международния финансов пазар; и международни организации, които отразяват в по-голяма степен днешния свят и разполагат с повече възможности, за да помагат на националните правителства и на европейските институции да се справят с процеса на глобализация. Г-н председател, считам, че Г-20 трябва да покаже през следващите години, че процесът на глобализация не е само икономически, а всъщност предимно политически.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, преди срещата на високо равнище в Сеул този месец имаше безпокойство, че след като натискът в резултат от кризата, който обедини страните от Г-20, отслабне, Г-20 няма да може да изпълни своята роля като форум от първостепенно значение за координиране на икономическата политика в световен план. След срещата на високо равнище от този месец в Сеул мога да ви уверя, че отрицателният сценарий не беше потвърден. Видяхме как Г-20 премина от режим за действие при кризи към по-стабилен подход към световното управление.

Въпреки трудните въпроси, които бяха обсъждани, и факта, че по някои други въпроси като облагането с данъци на финансовия сектор не беше постигнато споразумение, Г-20 отново изпрати важно послание за световната решителност. Той постигна истински устойчив напредък при справяне с глобалните икономически предизвикателства. Зная, че резултатите бяха посрещнати с известен скептицизъм, защото няма зрелищна новина от последния момент, която да влезе във вечерните новини. Това, което скептиците не разбират обаче, е, че самият процес Г‑20 е забележителна новина; той не прилича на нашия европейски интегриран процес, при който всеки около масата споделя обща култура на преговори и компромиси.

Освен Европейския съюз и някои от неговите държави-членки Г‑20 включва държави като САЩ и Китай, Русия, Бразилия и Япония, Аржентина и Саудитска Арабия, Корея и Южна Африка. Самият факт, че те са ангажирани в съвместен процес за справяне с глобалните дисбаланси и договаряне например на финансов регламент, трябва да бъде признат като огромен напредък, който просто би бил невъзможен преди няколко години, а срещата на високо равнище в Сеул е важна стъпка напред в този процес и при стартирането на новия дневен ред — това не е еднократно зрелищно събитие.

И така, да, това беше успех и считам, че Европейският съюз, представляван от мен и председателя на Европейския съвет, може да бъде доволен от заключенията на срещата на високо равнище. Всъщност ние дадохме много важен принос и на срещата на равнище министри на финансите, на която Европейският съюз беше представен от Оли Рен, членът на Комисията, отговорен за тази област. Като цяло заключенията отразяват приоритетите на Европейския съюз, определени преди срещата в Сеул, и Европейският съюз трябва да се гордее с изключителния си принос към този процес.

Позволете ми да очертая някои ключови постижения: преди всичко Европейският съюз искаше на тази среща на високо равнище да се постигне напредък относно съвместните действия за стимулиране на растеж и заетост в световен план и да даде отговори на въпроса как да се справим с глобалните дисбаланси и напрежението на валутните пазари. Всички ние знаехме, че битката да открием общоприет метод за справяне с глобалните дисбаланси няма да е лека, но след дълги, тежки преговори Г‑20 избра кооперативното решение за създаване на механизъм и определяне на срокове, които да сближат икономиките ни и да се справят с този проблем.

Партньорите на Г20 поеха ангажимент да намалят излишните дисбаланси и да поддържат дисбалансите по текущите сметки на устойчиви равнища. Не подценявайте значението на това. Разискванията в рамките на Г‑20 относно начините за преодоляване на дисбалансите показаха, че ЕС е едни гърди напред. Резултатите от собственото ни схващане за справяне с вътрешните дисбаланси в Европейския съюз вдъхновиха лидерите от Г-20 като най-добър начин за справяне с глобалните дисбаланси. Нашият метод за използване на показатели за оценка на макроикономическите дисбаланси и причините, довели до тях, е в основата на новия механизъм на Г‑20. Той ще бъде готов до средата на 2011 г., като първата оценка ще се изготви преди следващата среща на високо равнище през ноември 2011 г.

Ние ще се съсредоточим върху укрепването на този механизъм доколкото е възможно и ще гарантираме, че се прилага правилно по време на френското председателство на Г‑20 през 2011 г. И така, заключенията бяха важни, но съм съгласен, че сега трябва да видим как ще бъдат приложени.

Второто постижение е свързано с валутните курсове. Възстановяването на равновесието при растежа би било невъзможно, ако не се справим с напрежението на валутните пазари. Още веднъж Европейският съюз допринесе за постигане на компромис за съвместни решения в рамките на Г‑20. Споразумяхме се да преминем към по-пазарноопределяни системи на валутните курсове, които отразяват основните икономически показатели. Споразумяхме се също така да се въздържаме от сравняване на оценките и да останем бдителни за прекалена колебливост или неочаквани промени във валутните курсове.

Това решение осигурява политически тласък на френското председателство на Г‑20, което ще предприеме задълбочена реформа на международната парична система. Доволен съм също така да видя, че на срещата на високо равнище на Г‑20 беше одобрена и историческата реформа на МВФ. Всъщност очакванията ни от Питсбърг относно прехвърлянето на квотните дялове и представителството на бързо развиващите се икономики бяха надминати. Благодарение на открития и издържан в дух на сътрудничество подход на държавите-членки на ЕС, направените от нас съществени отстъпки и способността ни да споделяме отговорност, сега Фондът разполага с легитимността, от която се нуждаеше, за да се заеме с предизвикателните задачи, особено по отношение на преодоляване на дисбалансите и напрежението на валутните пазари. Бързо развиващите се икономики сега трябва да докажат, че в отговор на увеличения брой на техните представители те изразяват готовност да поемат нарастващата отговорност за глобалното икономическо управление.

Четвъртото постижение на срещата на високо равнище беше да се запази инерцията за глобална реформа в областта на финансовото регулиране, като се поставя ясен акцент върху нейното осъществяване. Приветстваме приемането на реформата Базел III и факта, че Г‑20 ще продължи да работи върху системно важните финансови институции. Усилията на Г‑20 за финансова реформа ще продължат в области като рамка за макропруденциална политика, банкиране в сянка, пазар на деривати на суровини и цялост и ефективност на пазарите.

Европейският съюз е постигнал напредък по много от тези точки и вътрешната ни работа ще допълни процеса на Г‑20. Сега е важно да се гарантира строго и последователно изпълнение на всички тези ангажименти съгласно договорените срокове, за да се гарантират равни условия на световно равнище. Получихме категорични уверения от САЩ, че те ще споделят решителността ни за постигане на тази цел. Срещата на високо равнище в Сеул даде нов тласък за приключване на кръга от преговори Доха и подчерта ангажимента на Г-20 да се бори срещу всички форми на протекционизъм.

Едно от постиженията, което ми носи лично удовлетворение, е, че с консенсуса за развитие от Сеул, включващ развитие, търговия и инвестиции, твърдо поставихме развитието в дневния ред на Г-20. Този нов подход, ориентиран към растеж, ще допълни съществуващите дейности, съсредоточени върху донорството и системата на ООН. Той ще насърчи усилията ни за постигане на Целите на хилядолетието за развитие и е изцяло в унисон с внесените наскоро предложения на Комисията в Зелената книга относно бъдещето на политиката за развитие. В момента тече процес на консултации по Зелената книга и очаквам принос от Парламента.

И накрая, одобрявам ангажимента на Г-20 към Плана за действие на Г-20 срещу корупцията, към бъдещата работа по енергийни въпроси и към полагане на всички усилия, за да се постигне балансиран и успешен изход от преговорите за климата в Канкун.

−(FR) Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, все по-големият интерес, който представителите на дружествата и профсъюзите показват, е ясно доказателство за това, че процесът Г-20 се утвърди като основен форум за глобална икономическа координация. Взех участие и в бизнес срещата на върха в рамките на Г-20, където подчертах значението на социалната отговорност на дружествата. Приветствах също така делегациите от представители на профсъюзните организации в Европа, Северна и Южна Америка и Азия. Съгласен съм с тези делегации, събрани от Европейската конфедерация на профсъюзите, че заетостта трябва да се превърне в приоритет, и подчертах факта, че всъщност Европа предлага заетостта и социалното измерение да бъдат включени в заключенията.

След срещата на високо равнище в Сеул започнахме да концентрираме вниманието си върху следващото председателство на Г-20 и срещата на върха в Кан през ноември 2011 г. Трябва максимално да се възползваме от възможността, че една от нашите държави-членки заема председателското място. Трябва да определим позицията си незабавно и чрез координирани действия активно да подкрепим формирането на дневния ред на Г-20.

Комисията е готова да предостави пълната си подкрепа за всички приоритети на френското председателство. Един от тях е реформирането на Международния валутен фонд (МВФ), във връзка с което ще трябва да изготвим редица съгласувани предложения, най-вече с цел повишаване на стабилността и намаляване на колебливостта на валутните курсове.

Друг приоритет е колебливостта на цените на суровините. През следващите месеци Комисията ще изготви оценка на първичните пазари на всички суровини.

Необходимо е да видим френското председателство като една уникална възможност Европа да остави следа в програмата на Г-20 в световен мащаб. Ако продължим да работим съвместно на равнище Г-20, Европа ще консолидира позицията си в центъра на глобалното икономическо и финансово разискване и ще играе ключова роля при формиране на действията ни в отговор на глобалните предизвикателства.

  Jean-Paul Gauzès, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, ако това, което ми казаха, е вярно, разполагам с една минута.

Г-н действащ председател на белгийското председателство, г-н председател на Комисията, госпожи и господа преди всичко бих искал да кажа, г-н министър, колко ценя недвусмислената Ви оценка за последната среща на Г-20 и подкрепям предложенията Ви за бъдещето.

Считам, че трябва да се отбележи, че резултатите наистина са слаби, въпреки одобрението на Базел III и реформата на МВФ. Ние, както и председателят на Комисията, можем само да се надяваме, че срещата на върха в Сеул ще положи основите за изпълнението на амбициозните предложения на френското председателство, обосновани от непосредствените нужди и трудните обстоятелства, в които все още се намираме. Европейският съюз ще трябва да бъде последователен, ако иска да получи това, което заслужава.

Конкретните резултати са важни и съм съгласен с Вас, г-н председател на Комисията, когато казвате, че нашите граждани очакват действия, а не само думи и изявления. Глобализирането на икономиката и финансите ни налага да постигнем истински напредък при международното хармонизиране на регулациите. Пазарите реагират много по-бързо, отколкото политиците. Европа не трябва да бъде наивна и следва да гарантира наличието на реципрочност.

  Udo Bullmann, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в своето изказване тази сутрин г-жа Harms постави въпроса защо искрата вече не се прехвърля от срещите на високо равнище към хората и защо дискусиите, провеждани по време на тези срещи, не пораждат нова смелост и ново доверие. Докато Ви слушах тази сутрин, а и сега, г-н Барозу, г-н Ван Ромпьой или Съвета, добих представа защо тази искра не се предава. Това не се случва дори в Парламента. Огледайте се наоколо. Важно е, разбира се, да присъстват повече членове на ЕП. Защо ли ги няма? Не е редно да отсъстват. Все пак те няма да чуят нищо ново. Съобщавате ни неща, които вече многократно бяха изписани по вестниците, и не отговаряте на конкретните въпроси, които Ви бяха зададени. Какво се случва по отношение на данъка върху финансовите транзакции? Г-н Schulz зададе този въпрос многократно. Къде е отговорът? Липсваше в дневния ред на срещата на върха на Г-20 в Сеул. Искам обяснение.

Бих искал също така да знам защо Европейският съвет (белгийското председателство) каза, че подкрепя този данък, но на последните си три срещи на високо равнище само заявява, че препоръчва проучване на възможността за въвеждането му на глобално, но не и на европейско равнище. Защо не? Не вижда ли Съветът бездънната улица, към която води този въпрос? Ще Ви попитам още веднъж, г-н Барозу: кога г-н Шемета ще се съобрази с поставеното от Парламента в началото на тази година искане, а именно, да се проведе проучване на възможността за провеждането му в Европа? Ако представите становище по този въпрос, Парламентът ще бъде пълен и ще Ви изслуша. Все пак не избягвайте въпроса твърде дълго. Само за Европа става дума за около 200 млрд. евро годишно. Попитайте колегите, които са част от комисията по бюджети, за какви тривиални малки суми спорят в момента със Съвета. Ще постигнем напредък с инициатива. Трябва да вдъхнем живот в ролите. Едва тогава искрата ще се предава отново. Това очакваме от Вас.

  Marielle De Sarnez, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, можем да си провеждаме безброй срещи на високо равнище и заседания, но ако Европа не приеме общ офанзивен подход, няма да има никакво влияние, а следващата среща на Г-20 ще бъде просто един сблъсък между Китай и САЩ, от който неизбежно ще излезем като губеща страна. Все пак проблеми не липсват.

Докато еврозоната изпитва трудности, което налага решителни ответни действия вътре в нея, международната парична система преживява критичен период, който само влошава трудностите ни и създава конкуренция за Европа, която е толкова дестабилизираща, колкото и нелоялна. Това е първият въпрос. Европейците трябва да внесат в плановете на Г‑20 нов световен паричен ред, който се основава на разчетна единица, съставена от кошница от валути, включваща по-конкретно долара, еврото и йената.

По същия начин ще трябва да преразгледаме въпроса за финансовия регламент. Ангажиментите за борба срещу данъчните убежища все още не се изпълняват на практика и дейността на агенциите за кредитен рейтинг все още не се контролира. Още по-жалко е, че има други предизвикателства като регулирането на пазарите на суровини: изкопаеми горива, минерали и селскостопанска продукция. Във връзка с това ще направя едно предложение. Считам, че по този въпрос европейците трябва да предложат да се създаде световна организация за суровините.

Всъщност съществува реален риск за световната икономика поради недостига, предвиден от някои държави производители, и тук става въпрос за Китай. Освен това спекулацията със селскостопански продукти е напълно неморална, тъй като към рисковете от изменение на климата добавя и допълнителен риск от глад в развиващите се страни.

По всички тези основни въпроси, които определено са свързани с глобалното равновесие, считам, че френското председателство ще бъде от истинска полза, ако още от самото начало се разположи в европейска рамка.

  Patrick Le Hyaric, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, степента на развитие на световната криза и социалните и екологични необходимости налагат решителни действия от страна на Европейския съюз на равнище Г‑20 на база на декларациите за намерение за регулиране на международните финанси.

Първо, преговорите със Световната търговска организация не трябва да превръщат света в капиталистическа джунгла, а да прилагат социални и екологични стандарти и стандарти за създаване на работни места в търговската система. Те трябва да се справят с проблема с безработицата, който в момента засяга над 250 млн. души на планетата, като сложат край на политиките за строги съкращения.

От друга страна, данъчните убежища трябва да се закрият и да се създаде механизъм за данъчно облагане на капиталовите потоци; трябва да се създаде международен фонд за стабилизиране на цените на суровините, като се започне с тези в селското стопанство; международната парична система трябва да бъде ревизирана с новата роля на Международния валутен фонд в областта на заетостта и устойчивото развитие на човека, а със създаването на универсална световна валута да отправи предизвикателство пред господството на долара.

По същия начин това скандално състояние на нещата, при което агенциите за кредитен рейтинг са съдии по собственото си дело единствено в полза на банките, трябва да бъде прекратено. Хората трябва да имат възможност да изразят мнението си по всички въпроси, които ги засягат.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, съобщенията за резултатите от срещата на високо равнище на Г-20 несъмнено са важни, но при второ четене по някои точки възникват важни въпроси.

За да бъда по-точен, двадесет развити държави изпращат строго предупреждение до всяка страна, която прилага некоординирана икономическа политика, и всичко това се случва в момент, когато САЩ прилага една икономическа политика с количествено разхлабване, държавите-членки на Европейския съюз — друга, като в момента налагат строги икономии, а Китай прилага трета, при която поддържа валутата си обезценена.

Ето защо това, което се опитвам да разбера, е следното: какъв е смисълът да се прави подобно изявление и за кого в крайна сметка е предназначено? Много ми е трудно да повярвам, че това съобщение се отправя към страни със слабо значение за глобалната икономика. Ако Г-20 обаче са направили подобно изявление в тяхна полза, тогава наистина трябва да отчетем, че съществува сериозен проблем с политическа конспирация в момент, когато икономиката се нуждае от незабавни реакции.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-н председател, въпросът ми първоначално беше насочен към г-н Барозу, но тъй като той не е тук, бих искал да го отправя към белгийското председателство.

Днес е възможно да се упражнява търговски дъмпинг, без да се нарушават антидъмпинговите правила на Световната търговска организация (СТО). Всъщност с валута, която е хронично обезценена, постигате същия резултат. Дори и да се заемем, макар и постепенно, с проблема за конкурентното обезценяване на валутите, остава въпросът за това, какво е приемливо за Европейския съюз.

Въпросът ми към белгийското председателство е следният: ако Г-20 не може да прекрати паричния безпорядък, считате ли, че преговорите на Световната търговска организация ще останат незасегнати?

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, срещата на високо равнище на Г-20 през ноември според мен не постигна съществени резултати. Тя още веднъж доказа, че САЩ заема съществена позиция и че Китай се опитва да си осигури място на международната сцена.

Както всички знаем, глобалната икономическа криза започна през 2007 г., когато една по една инвестиционните банки в Обединеното кралство бяха поразени от проблеми с ликвидността. Както видяхме, и това е известно на целия свят, администрацията на САЩ беше принудена да отпечата повече пари: 700 млрд. щатски долара на първи етап, а наскоро и допълнителни 600 млрд. щатски долара на втори етап.

Противно на този метод за преодоляване на паричните проблеми от страна на САЩ Европа по принцип, и в частност еврозоната, остават верни на принципа за бюджетна дисциплина, за строго контролирана парична политика, като по този начин оставя възможност на пазарите да играят спекулативни игри за сметка на по-слабо развитите икономики от Европа като цяло, и в частност в еврозоната.

Предлагам да се обмисли въпросът за емитиране на нови пари в Европа или под формата на банкноти, или под формата на еврооблигации.

  Michel Dantin (PPE). – (FR) Г-н председател, нашите уважаеми граждани имат очаквания към нас, имат очаквания към Европа по въпроса за световното управление. Трябва да бъдем проактивна, решителна сила. Няколко оратора тази сутрин казаха, че френското председателство на Г‑20 може да бъде възможност за Европа. Категорично споделям това становище и считам, че нашият Парламент трябва да бъде редовно информиран за напредъка по работата на Г‑20 от самото председателство. Разбирам, че президентът на Френската република би изявил желание да дойде и да направи обръщение. Г-н председател, считам, че трябва да го поканите.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Г‑20 определено е много практично формирование, където всички решения трябва да бъдат взети с консенсус. Но както подчертаха председателят на Комисията и председателят на белгийското председателство, процесът продължава и ще се спра само на един въпрос, а именно, облагането с данъци на финансовия сектор.

Дори и да не е постигнат напредък, страните се споразумяха да продължат работата си по иновативното финансиране под френското председателство. Европейският съюз изразява готовност да подкрепи работата в рамките на Г‑20, за да проучи и разработи данък върху финансовите транзакции на световно равнище. Както казах, Г‑20 работи с консенсус, а на този етап много от партньорите му не споделят нашето виждане по въпроса, но ние ще продължим да работим за постигане на консенсус.

Междувременно трябва да работим и по други начини за гарантиране на равностоен принос на финансовия сектор чрез мерки като данък върху финансовата дейност. На 7 октомври 2010 г. Комисията очерта възгледите си по този въпрос и ще преследва следните цели. Първо, трябва да гарантираме справедлив принос от страна на финансовия сектор към публичните финанси. Това е особено важно предвид подкрепата, която получи по време на кризата. Второ, трябва да се уверим, че всеки данък, който въвеждаме, предлага реални ползи и ще повиши съществено приходите, без да подкопава конкурентоспособността на ЕС. Трето, трябва да гарантираме, че сложната схема от различни национални данъци върху финансовия сектор не създава нови пречки пред единния пазар.

Въз основа на това Комисията очерта двупосочен подход за данъчно облагане на финансовия сектор. Данъкът върху финансовите дейности изглежда е най-добрият начин да се справим с този въпрос в ЕС. Облагането с данък на печалбите и възнагражденията във финансовия сектор може да гарантира, че това става справедливо, като в същото време се генерират нужните приходи. Освен това данъкът върху финансовите дейности може би ще постави конкурентоспособността в ЕС в по-малка степен на рискове, отколкото други инструменти за данъчно облагане, ако се въведе едностранно.

Необходимо е да се насърчи въвеждането на данък върху финансовите транзакции в световен мащаб. Данък върху международните транзакции за глобализирания финансов сектор е най-добрият начин да финансираме международни цели в области като помощ за развитие и изменение на климата. С правилния избор на данък и надлежното му прилагане можем да си осигурим важен нов източник на приходи, като все още поддържаме нашата конкурентоспособност.

Комисията има за цел да продължи работата по тези варианти, за да предложи политически инициативи през 2011 г. Първата стъпка ще бъде оценка на въздействието от облагането с данъци на финансовия сектор, която ще обхване идеите, които очертахме. Във връзка с това ще вземем предвид и анализите на държавите-членки. Оценката на кумулативното въздействие от новия финансов регламент върху институциите от финансовия сектор, евентуалните налози и данъци върху банките ще бъдат от съществено значение преди да се направи каквото и да е предложение.

Аз лично бих споменал също така нещо много важно: в своята програма Г‑20 много ясно очерта целите на политиката за развитие. Считам, че е добър знак, че процесът Г‑20, с необходимата решителност от страна на Европейския съюз, може да доведе до ползи в интерес на гражданите.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, за да приключа разискването, бих искал да започна, като кажа още веднъж, че в навечерието на срещите на Г‑20 ние наистина бяхме наясно с факта, че за Съюза е много важно да се стигне до задоволителен изход по огромен брой въпроси и че трябва да работим, за да гарантираме, че Г‑20 ще остане преди всичко надежден и легитимен форум, който може да постига конкретни резултати, както казах преди малко, и да даде координиран политически тласък на глобализацията, така че в частност да може гласът на Съюза да бъде чут в този контекст. Считам, че без да прикриваме трудностите, на които много от вас се спряха, Съюзът изпълни задълженията си, както и че работата на европейските институции и на държавите от Съюза, които участваха в тези обсъждания в рамките на Г‑20, може да се оцени като задоволителна.

В Сеул се проведе петата среща на върха за две години и бяха разгледани редица колективни ангажименти. По много от тях са постигнати положителни резултати във връзка с икономическия растеж и световната финансова стабилност, въпреки че работата в тази сфера далеч не е приключила.

В рамките на Съюза и в унисон с казаното току-що от Комисията за банковите налози и данъка върху финансовите транзакции заключенията на Европейския съвет от 29 октомври ясно заявяват, че работата по тези два въпроса трябва да продължи както в рамките на Съюза, така и на международно равнище. По въпроса за налозите все още съществува голям консенсус за основата и духа на тези налози. Все още няма консенсус нито за целта, нито за използването на тези приходи.

Междувременно държавите-членки са в процес на създаване на национални системи, които се различават значително помежду си. Следователно в краткосрочен план ще трябва да въведем минимално равнище на координация, а в средносрочна перспектива ще трябва да преминем към рамка за преодоляване на кризи, която хармонизира в много по-голяма степен със споразуменията за преодоляване на кризи, и по-специално въз основа на законодателните предложения от Комисията. Въз основа на това на заседанието си през октомври Европейският съвет достигна до заключението, че съществуващите в момента различни системи за данъчно облагане трябва да се координират в по-голяма степен, и Съветът Екофин беше поканен да се яви на заседанието на Европейския съвет през декември с готови заключения.

И накрая, що се отнася до данъка върху финансовите транзакции, споменат преди малко от Комисията, Европейският съвет призова Съветът и в последствие Екофин да проучат начини, по които днес можем да обсъдим различните варианти за предотвратяване на данъчни убежища и укриване на данъци, а Съветът Екофин възложи на експертната група на високо равнище по финансови въпроси на Съвета задачата да проучи тези сложни въпроси.

  Председател – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Ioan Mircea Paşcu (S&D), в писмена форма. – (EN) Нашата международна институционална икономическа и финансова структура, датираща от времето на войната, в момента е подложена на силен натиск. Променящата се изцяло международна система и световната криза я разпъват до крайност и я принуждават да се адаптира към новите обстоятелства. В допълнение, в отговор на това се създават нови институции като Г‑20. По своята същност обаче това е междуправителствен организъм, чиито решения засягат всички и трябва да се прилагат на равнище отделна държава. Ето защо е важно решенията му да вземат предвид интересите не само на неговите членове, но и на всички нас.

От тази гледна точка, окуражаващо е да видим, че срещата на върха в Сеул подчертава сътрудничеството и взаимодействието между членовете, като по този начин гарантира изпълнението на решенията. Беше даден и знак за решение във връзка с въвеждане на основни структурни промени и за насърчаване на растеж чрез създаване на работни места, без да се пренебрегват нуждите на развиващия се свят, Да се надяваме, че ЕС като такъв ще извлече полза от решенията на даден орган, в който участват само част от неговите членове, и че онези, които са извън еврозоната, също ще извлекат полза.

(Заседанието е прекъснато в 11,55 ч.)

(От 11,55 ч. до 12,10 ч. Парламентът заседава по повод връчването на наградата LUX)

(Заседанието е възобновено в 12,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател