Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2108(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0313/2010

Внесени текстове :

A7-0313/2010

Разисквания :

PV 24/11/2010 - 13
CRE 24/11/2010 - 13

Гласувания :

PV 25/11/2010 - 8.9
CRE 25/11/2010 - 8.9
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0441

Разисквания
Сряда, 24 ноември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

13. Разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011-2020) (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Kolarska-Bobińska, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011–2020) (2006/2212(INI)) (A7-0313/2010).

 
  
MPphoto
 

  Lena Kolarska-Bobińska, докладчик.(PL) Г-н председател, г-н член на Комисията, неотдавна говорихме много за институционалните промени вследствие на Договора от Лисабон. Те включват Службата за външна дейност (ЕСВД) и процедурите за работа по бюджета, но Договорът от Лисабон съдържа и препратка към политиките на Съюза. Днес обсъждаме първата стратегия в областта на енергетиката след Лисабон, която Комисията е изготвила за периода 2011-2020 г.

Трябва да се подчертае, че както стратегията на Комисията, така и докладът на Парламента, отразяват духа на Договора от Лисабон – това, което казва за енергийната солидарност и загрижеността му за енергийната сигурност и доставките. Стратегията на Комисията и докладът на Парламента поставят акцент и върху укрепването на енергийната политика и по-голямото и европеизиране. Можем да го постигнем, като предприемем определени мерки.

Първо, трябва бързо да приложим съществуващото европейско законодателство в областта на енергетиката в държавите-членки. Ето защо напълно подкрепяме Комисията при приемането на строги мерки срещу правителствата и предприятията, които не предприемат действия в тази област. Второ, за да се постигнат общите ни цели, общият енергиен пазар също трябва да работи добре. Това се отнася и до необходимостта да се изгради пазар на възобновяемите енергийни източници в Европа. Ето защо, за да постигнем целите си, е от съществено значение да разширим и модернизираме европейската и трансграничната енергийна инфраструктура. На това често се противопоставят монополите и правителствата, които ги защитават. Без една общоевропейска мрежа обаче основните цели на Европейския съюз няма да бъдат постигнати.

Съществуват две основни пречки, които трябва да се преодолеят тук: администрацията и финансирането. По въпросите на администрацията е необходимо да определим ясни приоритети и правила за избора на ключови проекти. Без тези критерии и без ясни правила изборът на проекти ще доведе до сериозни конфликти и раздори, както и съмнение вместо надежда. На национално равнище обаче регулаторните мерки са от съществено значение, особено в контекста на трансграничните проекти.

Нека сега преминем към най-важния проблем – финансирането на инфраструктурата. Знаем какво напрежение придружава в момента одобрението на бюджета за следващата година, но още по-голямо напрежение ще засегне финансовата рамка след 2013 г. Разходите, които планираме обаче, трябва да отразяват целите на политиката на Европейския съюз, с което имам предвид енергийната сигурност на гражданите. Също така ще трябва да намерим нови начини за привличане на инвестиции от страна на предприятията и банките. В доклада става дума за това.

Днес политиката в областта на енергетиката е все по-тясно свързана с външната политика на Европейския съюз. Отношенията ни с външните енергийни партньори трябва да се определят от принципите на вътрешния пазар на Европа. Чуждестранните предприятия, които навлизат на европейския пазар, трябва да развиват дейност по един прозрачен начин и в съответствие със закона и трябва да се управляват в рамките на прозрачно споразумение. Това се отнася както до тръбопроводите, които ще бъдат изградени в бъдеще, така и до тези, които се изграждат в момента.

Г-н член на Комисията, ценя помощта, която дадохте на Полша при преговорите ни с Русия относно газопровода „Ямал“. Бих искала обаче да видя подобни действия и за другите газопроводи, включително „Северен поток“. Бих искала да подчертая, че прозрачността трябва да важи за всички настоящи и бъдещи проекти, а не само за някои от тях.

В обобщение, г-н председател, Съюзът се нуждае от дългосрочна визия за енергийната политика. Необходима е европейска енергийна общност. Ако Комисията иска да ускори действията от страна на предприятията и държавите-членки, тогава на нея също трябва да се има доверие и тази много добра стратегия, както и инфраструктурен пакет, да влязат в сила. В бъдеще Европейският парламент ще иска да наблюдава изпълнението на стратегията, защото той трябва да има реално влияние върху ситуацията, а не да бъде само израз на пожелателното ни мислене.

И накрая, нещо, което е много важно, е отношението на държавите-членки към целите, съдържащи се в стратегията на Европейската комисия и в моя доклад. Ще бъдат ли готови да ограничат националните си интереси в полза на общото, европейско благо? Ще се противопоставят ли на дейността на големите групи по интереси и ще вземат ли предвид сигурността и благото на потребителите? Ние, като членове на Европейския парламент, настояваме за това. Поздравявам Ви, г-н член на Комисията, за енергийната стратегия за следващите 10 години.

 
  
MPphoto
 

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията.(DE) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да започна с това, че съм впечатлен от броя и качеството на Вашите идеи, критични забележки и конструктивен принос по отношение на това, което беше представено от Комисията като проект за енергийна стратегия за периода 2011-2020 г. Бих искал да благодаря на г-жа Kolarska-Bobińska за представянето й, за това, че обедини приноса на своите колеги по един интелигентен начин, както и за създаването на приоритети, което лично според мен е много важно. Ще се радваме да включим доклада Ви в работата ни през следващите седмици, защото следващите няколко седмици ще бъдат доста натоварени по отношение на енергийната политика. На 3 декември Съветът по енергетика, следван от уникалната възможност държавните и правителствени ръководители да разгледат въпроса за енергетиката на 4 февруари, ще даде тласък за общите ни цели и за европеизацията на енергийната политика. Според мен Парламентът е партньор от съществено значение в тази насока.

Позицията, от която започваме, може да се опише като изключително трудна. Разполагаме с единен пазар, който все още не е завършен. В продължение на 12 години той е законът за електричество и газ, но все още не е реалност. Имаме повече по-малки пазари и регионални граници и трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че в следващите пет години единният пазар може да бъде приложен за промишлеността и потребителите с цел по-голяма конкуренция и прозрачност.

Второ, не разполагаме с патентна инфраструктура. Ако погледнете основите, които съществуват на единния пазар за други продукти, стоки и услуги – пътища, железници, писти, летища, цифровия свят, водните пътища – можете да видите, че все още сме далеч от това, което ни е необходимо по отношение на инфраструктурата за преноса на енергия в частност газ и електричество, за да се постигнат целите на европейската ни енергийна политика, а именно, подобряване на сигурността на доставките, солидарност, конкуренция и на интересите на потребителите. Необходимо е да наваксаме през следващите две десетилетия от гледна точка на развитието през последните два века при пътищата и железниците и през последните десет години при цифровия свят. Това е свързано с приемане от хората и прозрачност. Необходима е прозрачност, за да се постигне по-голямо приемане за развитието на инфраструктурата за електричество и газ, и се нуждаем от съответните финансови ресурси, които трябва да се осигурят от потребителите чрез цените на енергията, но които са и обществена отговорност на европейския бюджет по отношение на европейските интереси.

Трето, разполагаме с голям неизползван потенциал в областта на енергийната ефективност. Всеки, който подобно на нас е зависим от вноса и същевременно иска да постигне напредък по отношение на устойчивото развитие, опазването на климата и на околната среда, трябва да се противопостави на пилеенето на енергия и да посочи пътя с целеви енергийни инициативи, енергоспестяване и по-голяма енергийна ефективност в обществения, промишления и частния сектори. Ето защо енергийната ефективност ще бъде следващата точка от дневния ред и на двете институции. Очаквам с голям интерес доклада по собствена инициатива на Парламента, който скоро ще бъде завършен и въз основа на който стратегията ни за енергийна ефективност ще бъде представена на широката общественост, на вас и на Съвета през пролетта.

Друга част от стратегията ни е въпросът за достъпната енергия. Белгийското председателство с право посочва, че по-специално електричеството може да доведе до разделение на обществото вследствие на факта, че енергията става все по-скъпа и следователно вече не е достъпна за всички. Това означава, че трябва да разширим сигурността на доставките в стратегията и да включим областта на достъпната енергия за промишлеността, работните места и за домакинствата. Изследователската дейност е друг важен аспект. Европа не може да се грижи за всичко, но научните изследвания в областта на енергетиката могат да бъдат фокусна точка за европейския бюджет през следващите няколко години, както и за партньорство между публичните органи и промишлеността, които провеждат изследванията.

Налице е и въпросът за външните отношения, външното измерение: г-жа Kolarska-Bobińska вече насочи вниманието ни към това. Необходима е обща, координирана европейска стратегия във външната ни енергийна политика по отношение на основните интереси на Европа. Ние все още сме най-големият пазар на енергия от гледна точка на потреблението преди Китай и САЩ. Ако концентрираме покупателната си способност и инфраструктурните си стратегии, ще имаме власт. Ако започне да действа старият принцип на „разделяй и владей“, за другите ще бъде по-лесно да ни се противопоставят. Не искаме това да се случи. С оглед на това бих искал да ви благодаря за разнообразното и интелигентно съдействие и за доклада ви. Той ще ме води в работата по нашата стратегия, която впоследствие ще представим преди Европейския съвет.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Pilar del Castillo Vera, от името на групата PPE.(ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искала да започна, като поздравя докладчика, който е свършил отлична работа. Нейният доклад, разбира се, е толкова амбициозен, колкото и изчерпателен, и трябва да кажа, че е резултат от трудните и успешни преговори, които доведоха до единодушното му приемане от страна на комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

Без да се отклонявам от темата, бих искала и да посоча нещо, с което всички сме наясно, но не е лошо да се каже: енергийната ситуация в Европа не е точно оптимална. Ние не само сме все по-зависими от вноса на енергия от страни извън Европа, но трябва да се справим и с огромните инвестиции, необходими в енергийните ни инфраструктури, в момент, когато Европа все още страда от последиците от кризата. Всичко това е в контекста на факта, че все още не сме успели да приложим собственото си законодателство в областта на енергетиката.

В този парламентарен мандат вече разполагаме с инструмент, който не беше на разположение при предишния. Договорът от Лисабон не само предоставя редица ясни цели като вътрешния енергиен пазар, сигурността на доставките, енергийната ефективност и насърчаването на енергийните мрежи, но и предоставя на Европейския съюз правна рамка и стабилна правна основа – член 194 – за действия в областта на енергийната политика.

В този нов контекст, в който се провежда разискването, моля, всички колеги да подкрепят доклада, който предлага редица мерки, насочени към гарантиране на енергийните доставки и пълното прилагане на съществуващото законодателство и програми. Той също така подчертава необходимостта от инвестиции в научни изследвания, насърчава развитието на общоевропейски енергийни мрежи и дава заслужено предимство на създаването на вътрешния енергиен пазар.

Много Ви благодаря и моля всички да подкрепите доклада утре.

 
  
MPphoto
 

  Marita Ulvskog, от името на групата S&D. – (SV) Г-н председател, бих искала да благодаря на докладчика, г-жа Kolarska-Bobińska, за нейното отлично и отворено сътрудничество. За мен, като социалдемократ, беше важно да се постигне една енергийна политика и стратегия за енергийните доставки, която има ясна потребителска перспектива и която също така предоставя прозрачност на пазара за търговия с енергия и гарантира, че кризата с климата има последици за всички наши решения за преминаване към възобновяеми, устойчиви и безопасни енергийни източници и енергийни системи. В това отношение сме постигнали известен успех, от което съм доволна. Текстът относно правата на потребителите беше подобрен и изяснен, и както заяви членът на Комисията, това стана и по отношение на правото на закупуване на енергия на разумни цени, така че домакинствата да могат да го позволят. Нещо трябва да се направи по отношение на енергийната бедност. Текстът относно въпроса за климата също беше изяснен, дори и да има какво още да се свърши в тази насока.

Също така смятам, че отговорността на държавите-членки по отношение на енергийния микс например е ясно посочена в стратегията. Най-голямото разочарование е, че докладът не съдържа никакви обвързващи цели за енергоспестяване и увеличаване на ефективността – жалко. Държавите-членки вероятно няма да постигнат целта от 20%, което представлява голям провал по нашите стандарти, защото енергоспестяването е един от най-добрите начини да се намали зависимостта ни от вноса, да се увеличи конкурентоспособността ни и да се създадат нови работни места. Ще се върнем към този въпрос в Парламента в различен контекст и тогава се надяваме да получим силна подкрепа както от целия състав на Парламента, така и от Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Jens Rohde, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, на първо място, позволете ми да поздравя и благодаря на г-жа Kolarska-Bobinska за отличния доклад и след това нека започна със ситуация от реалния свят. Преди десет години Китай не произвеждаше нито един вятърен генератор – днес в Китай работи едно от десетте най-големи дружества за производство на вятърна енергия. След две години се очаква две техни дружества да са в челната петица. Преди десет години нямаше нищо. Днес Китай представлява 50% от световното производство на вятърна енергия. Китай се развива и то бързо.

В тази връзка, съжалявам да кажа, че новата енергийна стратегия на Комисията е обезкуражаваща поради липсата на амбиция за едно по-зелено бъдеще. Необходима е амбициозна енергийна стратегия за Европа и не само в резолюция на Шестнадесетата конференция на страните (COP-16), която никой не чете така или иначе. Трябва да приложим амбициозни, конкретни цели на политиката в Европа. Изглежда, че стратегията на Съвета и Комисията гласи: „Когато е дошло времето, можем да бъдем амбициозни“. Е, времето е дошло и не можем да седим спокойно и да чакаме някакво голямо, международно обвързващо споразумение преди да предприемем действия.

За да постигне енергийната стратегия целите по отношение на климата, растежа и работните места, е необходим много по-амбициозен и пазарен подход, така че да бъдем в състояние да използваме пазарния механизъм в наша полза. От нас зависи да дадем тласък на пазара, да покажем на пионерите къде искаме да отидем, така че те да могат да ни отведат там. Ето защо групата ALDE призовава Европейският съюз да премине към 30% цел за намаляване на емисиите от въглероден двуокис. Въглеродният пазар, основният механизъм за намалението на емисиите ни от въглероден двуокис и зелени инвестиции, не върши работа. Той е наводнен с квоти и цената е твърде ниска, така че няма стимул за инвестиране в зелени технологии. Смятаме, че Европейският съюз трябва да предприеме този ход в името на икономическия ни растеж, климата и енергийната сигурност. Хайде Европа, хайде Комисия – нека превърнем думите в реалност.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Claude Turmes, от името на групата Verts/ALE.(EN) Г-н председател, първо, бих искал да изкажа своята благодарност и тази на моята група за работата, постигната от Lena Kolarska-Bobińska, както и от всички докладчици в сянка. Вероятно не е било лесно да ни съберете заедно – като пастир овце – но го направихте.

Първото ми послание е, „изпълнение, изпълнение, изпълнение“. Не се нуждаем от нова енергийна политика. Трябва да изпълним пакета за климата, третия пакет за вътрешния пазар и сигурността на доставките на газ. След това трябва да добавим целенасочени политики. Споменахте енергийната ефективност. Това е от съществено значение и ние очакваме доклада на г-н Bendtsen, който ще се спре по-подробно на този въпрос.

Второто послание се отнася до вътрешния пазар. Г-н член на Комисията, смятам, че сте свършили отлична работа по инфраструктурния пакет, но се надявам, че няма да има забавяне, в известен смисъл, относно политиката на конкуренция. Имаме добри резултати през последните пет години по отношение на мерките срещу господството на пазара и това трябва да бъде основен акцент на европейската ни енергийна политика.

По отношение на възобновяемите енергийни източници, докладът ни е много по-прям, а Вашата стратегия на Европейския съюз и стратегията „Европа 2020“ са много неясни. Jens Rohde е прав. Възобновяемите енергийни източници ще съставляват 70% от всички енергийни инвестиции в Европа през следващите десет години. Възобновяемите технологии представляват най-големият ни износ от всички енергийни технологии. Не смятам, че смекчаването на възобновяемите енергийни източници в стратегията „ЕС 2020“ изпраща правилното послание. Ще е необходима специална глава за това, което ще бъде най-голямата инвестиция през следващите десет години.

В нашия доклад сме също така много по-предпазливи относно възобновяване на обсъждането на националните системи за хармонизация и други системи. Правителствата искат национални схеми за подпомагане и ние не трябва да създаваме объркване чрез възобновяването на това разискване.

В бъдеще газът и нефтът ще бъдат важни суровини. Имам два конкретни въпроса към Вас. Един от тях е да Ви попитам как виждате пазара на газ в енергийния сектор през следващите десет години. Второ, на пресконференцията бяхте много ясен по отношение на връхната точка при добива на петрол и за риска от достигане на 200 щатски долара на барел, така че каква е връзката с транспортната политика на равнището на Комисията?

 
  
MPphoto
 

  Konrad Szymański, от името на групата ECR.(PL) Г-н председател, разбира се, първо, бих искал и аз да благодаря на докладчика за отличното й сътрудничество при изготвянето на този много труден доклад. Докладът подчертава всички най-важни предизвикателства, пред които е изправена европейската енергийна политика. Смятам, че преди всичко Съюзът трябва да се справи с клаузите против пазара в споразуменията с трети държави. Това е една от най-големите пречки.

По-специално, Русия налага ограничения в достъпа до газопроводи, както и забрани за реекспорта, като ограничава правата на собственост на европейските предприятия във връзка с вече закупения газ. Това стана в случая с полския договор, с който членът на Комисията е запознат. Целта на руската политика е да запази монопол над пазара на газ за възможно най-дълго време. Монополът на „Газпром“ в Централна Европа се поддържа за сметка на общия пазар, за сметка на конкуренцията, и накрая, за сметка на правата на потребителите. В такива случаи Съюзът трябва да реагира много решително и не трябва да изключва дипломатическия фактор и ролята на върховния представител за външната политика. В противен случай реакцията ни просто няма да бъде балансирана.

Дипломацията на Съюза като цяло трябва да отдели повече внимание на въпросите, свързани със суровините. Това е тема, чието значение нараства, и е голямо предизвикателство за нашите служби, като се има предвид компетенциите в областта на търговската политика на Европейския съюз. В енергийната ни политика със сигурност трябва да дадем пълната си подкрепа на съвременните технологии, съоръженията за втечнен газ, геотермалната енергия и шистовия газ. Докато не осигурим сигурност и разнообразие на доставките на газ, не можем да си позволим да се откажем от въглищата толкова бързо. В противен случай само ще увеличим зависимостта си от газ, особено в Централна Европа, където въглищата все още играя изключително важна роля.

Имам и един последен въпрос: смятам, че трябва да се отбележи един институционален проблем. Всички теми, по които г-жа Kolarska-Bobińska говори в доклада си, не получиха съответното внимание в съобщението на Европейската комисия, което явно е било изготвено, без да се вземе предвид позицията на Парламента. Това е много лошо съвпадение –процесът беше зле проведен. Не смятам, че трябва да действаме по този начин.

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela, от името на групата EFD.(EL) Г-н председател, бих искала да поздравя г-жа Kolarska-Bobińska за отличната и усилена работа. Понеже чухме много амбициозни цели – и уважаемият ми колега г-н Turmes посочи приложението няколкократно – смятам, че всички трябва да поздравим Комисията за скорошното съобщение, с което излезе през ноември, по отношение на въпросите за стратегията в областта на енергетиката. Това е първата реалистична стратегия, която видяхме. Комисията се спира по-конкретно и ясно на трудностите – определя ги и посочва какви са трудностите и къде има място за изпълнение на целите, които сме си поставили.

Г-н член на Комисията, след като ни представихте реалистична стратегия в областта на енергетиката, и аз наистина приветствам това, бих искала да предложа практическо и реалистично решение на „Южен поток“. Разполагаме с два малки газопровода: ITGI и TAP. Те са готови, завършени. Можете да продължите напред. „Набуко“ представлява голям, а оттам и сложен проект, който може да има забавяне. Затова продължете напред с двата по-малки газопровода.

 
  
MPphoto
 

  Димитър Стоянов (NI). – Искам да изкажа своята подкрепа за направения доклад, особено в неговата последна част, която призовава интересът на гражданите да бъде слаган пред политическите аргументи.

Защото има един много прост пример. В момента се разработват два големи проекта: "Южен поток" и "Набуко". В България има някои радикални фактори, които казват, че тези проекти са несъвместими един с друг. Едва ли не или "Южен поток", или "Набуко". Аз мисля, че конкуренцията между тези два проекта е единственият възможен начин да се осигури сигурна и евтина енергия за европейските граждани.

Друг много важен въпрос, който в никакъв случай не трябва да бъде пренебрегван, е ядрената енергетика и нейното развитие, по отношение на политизирането на този въпрос. Защото решението да бъдат затворени реакторите на българската електроцентрала в Козлодуй беше политическо. И сега, вместо те да генерират милиарди евро, част от които да влизат и в европейския бюджет, страните-членки трябва да изплащат компенсации за това, че политическото решение беше тези реактори да бъдат затворени.

Освен това, напоследък забелязваме една истерия по въпроса с ядрените електроцентрали и аз бих искал да ви призова да се противопоставим на такива партизанстващи организации, които прилагат партизански мерки, за да се противопоставят на този въпрос; най-вече защото те не предлагат никаква алтернатива. А ядрената енергетика е тази, която може също да осигурява сигурна, евтина енергия.

 
  
MPphoto
 

  Herbert Reul (PPE).(DE) Г-н председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, аз също бих искал да благодаря на г-жа Kolarska-Bobińska за нейната много конструктивна и интензивна работа. И понеже изказвам благодарност, аз също подкрепям доклада, за разлика от някои мои колеги, които хвалят доклада, но чрез някои основни изменения ще се опитат да внесат радикални промени в някои от текстовете утре. Ето защо бих искал да се спра на искането, представено многократно, да бъдем по-амбициозни. Не съм сигурен дали казаното в това отношение е амбициозно или прекомерно.

Много съм благодарен на г-жа Kolarska-Bobińska, че представи една реалистична политика, защото имаме нужда от това в момент на икономическа и финансова криза. Не е необходимо да разкриваме нови блянове, а да представим нещо, което ще ни позволи след една, две, три или четири години да покажем, че сме го постигнали.

Много съм й благодарен, че спомена значението на енергийния микс и отговорността на държавите-членки, които след това сами ще решат какво искат. Няма да настояваме, че има само една гледна точка, а именно, възобновяемите енергийни източници. Гледната точка включва възобновяемите енергийни източници, въглищата, нефта, газа, ядрената енергия, както и ядрения синтез. Бих бил много доволен, ако действително се запази всичко, написано от г-жа Kolarska-Bobińska, което получи подкрепата на голямо мнозинство.

Тя разгледа въпроса за финансовата отговорност, необходимостта да се развие и създаде инфраструктура, а не само да се поставят искания и да си кажем, че парите трябва да дойдат отнякъде. Тя посочи и отговорността на предприятията.

Това ни води до единния пазар. В това отношение не е необходимо да се иска нов пакет и ново законодателство. Вместо това трябва да искаме изпълнението и прегледът да бъдат реалистични, така че създадените от нас резултати да бъдат приложени и на практика. Не на последно място, не трябва просто да добавяме нови неща и накрая да се учудваме, ако цените на енергията са толкова високи, че гражданите вече не могат да ги плащат. Дали е амбициозно или неотговорно просто да натрупваме нови неща, да увеличаваме цените и след това да се оплакваме за енергийната бедност сред гражданите?

Понякога разискването се фокусира само върху промишлеността, но именно гражданите ще бъдат засегнати най-силно през следващите няколко месеци и години. При някои разисквания бих искал още в началото да помислим какъв ще бъде крайният резултат.

 
  
MPphoto
 

  Teresa Riera Madurell (S&D).(ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, на първо място, поздравления за г-жа Kolarska-Bobińska, както и на докладчика в сянка от моята група, г-жа Ulvskog, и другите докладчици за отличната им работа.

Като се има предвид стратегическия му характер, това е един изчерпателен доклад, който разглежда подробно различните аспекти от енергийната политика на Европейския съюз чрез изграждане на стратегия въз основа на значителното количество закони, които приехме през последните години. В краткото време, с което разполагам, бих искала да подчертая два много важни аспекта от доклада: междусистемните връзки и данъчното облагане.

В този момент много спешно трябва решително да приложим законодателните и финансови механизми, с които разполагаме, с цел укрепване на слабите звена в трансевропейските енергийни мрежи в правилния срок, което е много важно.

По отношение на данъчното облагане смятам, че за да достигнат пазарно равнище, ефективността, енергоспестяването и възобновяемите енергийни източници се нуждаят не само от конкретни данъчни мерки, но и от данъчни облекчения под формата на съответните намаления или освобождаване от данъци.

 
  
MPphoto
 

  Lena Ek (ALDE).(EN) Г-н председател, имаме огромни проблеми с енергийния пазар и мрежата в Европа, да не говорим, че производството на енергия се основава предимно на изкопаеми източници. Ако някой каже „изпълнение, изпълнение, изпълнение“, то аз ще кажа „съсредоточаване, съсредоточаване, съсредоточаване“ и ще спомена някои примери.

Все още не разполагаме с 50% от финансирането за стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan). Налице са бюджетни преговори, които отиват в съвсем различна посока от тази енергийна стратегия. Трябваше да се борим – извинете, не искам да бъда изгонена от залата – зверски за Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), енергийната ефективност и алтернативните горива и имаме същия проблем при научните изследвания.

В същата седмица, в която обсъждаме, признавам, отчасти една добра стратегия, г-н член на Комисията, гласуваме за доклада относно субсидиите за въглища, в който се посочва, че Испания субсидира въглищата на един неконкурентен пазар на въглища на стойност 50 000 евро на работно място, като средната стойност е 17 000 евро. Как можем да бъдем конкурентоспособни и съвременни, ако вземаме такива решения? Това подкопава цялата стратегия.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Г-н председател, опитът от предишни години, когато прекъсването на доставките на газ от Украйна и спирането на тока в редица държави на Европейския съюз доказаха, че енергийната ни система не разполага с резервите, необходими за справяне в кризисни ситуации, показва, че всяко решение ще изисква значителни инвестиции. Ето защо при вземането на решение за необходимите промени ще трябва да действаме по един координиран и внимателен начин, за да използваме най-ефективно инвестираните средства.

Представеният доклад отговаря на това състояние на нещата по един обстоен начин, като взема предвид практически всички въпроси, които трябва да бъдат разгледани, за да се разрешат енергийните ни проблеми. Това включва всичко, от законодателната основа и разпределението на правомощията до правилата за търговия, модернизирането на мрежата и финансирането.

Освен гарантиране на енергийна сигурност и помощи за изследвания и развитие, необходимостта от по-голяма енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници не е забравена. С цялостния си и балансиран подход според мен докладът представлява добра отправна точка за по-нататъшна работа за подобряване на европейската енергийна система.

 
  
MPphoto
 

  Bendt Bendtsen (PPE).(DA) Г-н председател, на първо място, бих искал да благодаря на докладчика за отличната работа и за добре балансирания доклад. Няма съмнение, че е налице все по-голяма необходимост от нова енергийна стратегия за Европа и европейските предприятия също нямат съмнения по този въпрос. Ставаме все по-зависими от газа от Русия и нефта от Близкия изток. Енергийната стратегия вече е част от външната политика и политиката за сигурност на Европа и въпрос на сигурност на доставките. Решенията ни в Европа са от съществено значение за конкурентоспособността. Налице е необходимост от огромни инвестиции в бъдещето, които да ни позволят да постигнем един цял и сплотен енергиен пазар, както и необходимост от големи инвестиции в енергийната ефективност. Малко по малко ще постигнем много. Енергийната ефективност е и най-евтиният начин за намаляване на емисиите от въглероден двуокис.

Бих искал да благодаря на г-н Йотингер за забележките му днес по отношение на енергийната ефективност. По отношение на енергийната ефективност – независимо дали целите са обвързващи или не – аз съм доволен от съобщението на Комисията, което изброява голям брой области, в които можем да направим повече. Също така съм отворен към идеята да се даде на Комисията повече правомощия за отхвърляне на националните планове за действие, ако те не са достатъчни за постигането на целта ни от 20% до 2020 г.

Освен това САЩ и Китай правят сериозни инвестиции в области, които ще увеличат енергийната ефективност. Всеки е напълно наясно, че цената на енергията ще се увеличи в бъдеще и Европа в момента страда от липса на конкурентоспособност в един глобален свят. С помощта на разумни инвестиции в енергийната ефективност, инфраструктурата, интелигентните мрежи и така нататък, затова трябва да дадем на нашите предприятия възможност да постигнат по-голяма конкурентоспособност. Допълнително предимство ще бъдат новите работни места и иновативните предприятия в Европа, която в момента губи хиляди работни места.

 
  
MPphoto
 

  Ivari Padar (S&D).(ET) Г-н председател, поздравявам докладчика и колегите за този успешен доклад. Създаването на общоевропейски енергиен пазар е в интерес на всички европейци. При отварянето на енергийните пазари обаче пренебрегнахме въпросите за прозрачността и обхвата на пазара.

Притеснен съм от факта, че въпреки че на пазарите се търгуват квоти от емисии на въглероден двуокис, електричество и газ на стойност стотици милиони евро, налице са явни надзорни и законодателни пропуски. Ето защо приветствам инициативата на Европейската комисия за запълване на пропуските. Надявам се, че съобщението на Комисията, което скоро ще бъде прието, ще се съсредоточи върху защитата на потребителите и ще е определено ясна общоевропейска регулаторна рамка, която установява недвусмислени права и определения, за да се избегне търговията с вътрешна информация, манипулирането на пазара и да се увеличи ликвидността на пазара.

Смятам, че ACER, органът на Европейския съюз за регулация на енергийния пазар, създаден от третия пакет за вътрешния пазар, трябва в крайна сметка да осъществява надзор над търговията с емисии, електричество и газ и аз предлагам надзорът на тези три пазара да се осъществява под егидата на един-единствен регулаторен орган в държавите-членки.

 
  
MPphoto
 

  Fiona Hall (ALDE).(EN) Г-н председател, доволна съм, че енергийната стратегия на Европейския съюз за 2020 г. се отнася до текущия преглед по отношение на въздействието на непреките промени в земеползването. От съществено значение е Комисията да изпълни задължението и да се излезе с предложение до края на годината както за да се разсеят обществените страхове, че някои биогорива, които се предлагат на пазара в момента, може да не водят до нетно намаление на емисиите от парникови газове, така и заради промишлеността, която разработва иновативни процеси, чиято добавена стойност заслужава да бъде призната.

На въпроса за енергийната сигурност, аз също така бих поискала от Комисията да преосмисли своите забележки за хармонизирането на националните схеми за подпомагане на възобновяемите енергийни източници. Аз съм изцяло за действие на европейско равнище, когато това добавя стойност, но държавите-членки едва наскоро представиха своите национални планове за действие в областта на възобновяемите енергийни източници и в момента работят по прилагането им – това би представлявало прекалена степен на хармонизиране.

 
  
MPphoto
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE).(PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искала да започна, като поздравя докладчика за отличната й работа по доклада. Енергийният сектор е движещата сила зад икономическия растеж. Европа разполага със стратегия в областта на енергетиката и за борба с изменението на климата от 2008 г. Осъществяването на тази стратегия е от съществено значение, но Договорът от Лисабон ни дава възможност да отидем още по-далеч, като ни позволява да създадем една истинска енергийна общност в Европа.

Необходимо е да задълбочим вътрешния енергиен пазар, да изградим и установим връзки между мрежите, да гарантираме солидарност в областта на енергетиката и да се съсредоточим върху интересите на потребителите. Налице е необходимост от увеличаване на публичното финансиране и развитие на инструментите и програмите за насърчаване на енергийната ефективност. Научните изследвания и технологиите играят ключова роля за постигането на тези цели.

С оглед на това приветствам стартирането на различни европейски индустриални инициативи в рамките на Европейския стратегически план за енергийните технологии и призовавам Комисията да приложи останалите мерки в този план на практика. Осмата рамкова програма трябва да направи и изследванията, и развитието на иновативни технологии в приоритет в областта на енергетиката. Ето защо е от жизненоважно значение да има подходящо финансиране в подкрепа на чистите и устойчиви технологии. Това е единственият начин, по който ще бъдем в състояние да запазим конкурентоспособността на нашата промишленост, да насърчим икономическия растеж и да създадем работни места.

 
  
MPphoto
 

  Kathleen Van Brempt (S&D).(NL) Г-н председател, думата, която чухме най-много днес, е „стратегия“ и с право. Ето защо приветстваме стратегията на Комисията. Въпреки това я намираме за донякъде разочароваща, г-н член на Комисията, защото една добра стратегия включва извършване на задълбочена оценка – оценка на проблемите с доставките, и по-специално на екологичните и социални проблеми – и именно въз основа на тази стратегия определяме приоритетите. Отдавам много голямо значение на думата „приоритет“, защото това означава подреждането на нещата по важност. Енергийната ефективност е в началото на тази подредба. Вие споменахте това, но защо, ако смятаме енергийната ефективност за толкова важна, е толкова трудно да изготвим цели, които искаме да приложим в нашите държави-членки? Това е от съществено значение. Знаем, че върши работа и е начин да постигнем желаното. Ето защо бих искала да поискам от члена на Комисията действително да се заеме с този приоритет, както и наистина да го представи в подготовката Ви за срещата на високо равнище през февруари.

 
  
MPphoto
 

  Romana Jordan Cizelj (PPE).(SL) Г-н председател, г-н член на Комисията, днес определяме хода на развитие на енергетиката до 2020 г., но този период е твърде кратък. Необходими са много години, за да влязат енергийните съоръжения в експлоатация. Изграждането на мрежи и електроцентрали също отнема доста време. Срокът на експлоатация на тези съоръжения е няколко десетилетия. Ето защо инвеститорите се нуждаят от сравнително стабилни политически насоки за много по-дълъг период. Ако искаме да постигнем нашите цели в областта на изменението на климата и енергийната устойчивост, трябва да разработим политическа рамка за много по-дълъг срок в бъдещето. Необходим е стратегически документ за развитие на енергетиката най-малко до 2050 г.

Ядрената енергия все повече се превръща в един от енергийните източници на бъдещето и затова бих подчертала три задачи, пред които смятам, че сме изправени в това отношение. На първо място, необходимо е да се предприемат законодателни действия, за да се гарантира безопасното извеждане от експлоатация на атомните електроцентрали и погребването на радиоактивните отпадъци в съответствие с принципа „замърсителят плаща“.

На второ място, посредством ефективни и прозрачни процедури трябва да се гарантира, че новите електроцентрали ще бъдат изградени в съответствие с най-високите възможни стандарти за безопасност. Това може да се постигне, като се въведат минимални стандарти за одобрение и потвърждение на конструкцията на новите атомни електроцентрали. Освен това трябва да се обмисли възможността за лицензиране на новите видове атомни електроцентрали на европейско равнище. Това би ни помогнало да се възползваме от комбинираните знания и да помогнем на държавите, които едва сега въвеждат ядрената енергия, и на тези, които са с относително малки административни органи.

На трето място, процесът по вземане на решения по ядрените въпроси трябва да се направи по-демократичен. Ядрената енергия е само един от възможните енергийни източници и затова процедурите по вземане на решение трябва да бъдат същите като тези за въглищата, възобновяемите енергийни източници, газа и нефта. Европейският парламент трябва да получи правомощия за съвместно вземане на решение. Не трябва да преразглеждаме Договора за Евратом, защото това може да се постигне посредством междуинституционално споразумение.

 
  
MPphoto
 

  Adam Gierek (S&D).(PL) Г-н председател, енергията съставлява около 40% от разходите за производство, докато трудовата заетост възлиза на едва 15%, но добивът на суровини за производството на енергия само по себе си изисква енергия. Ето защо конкурентоспособността на икономиката ще зависи от енергетиката. Догмата за последиците върху глобалния климат и насърчаването на така наречената икономика „без въглеродни емисии“ е глупост. Затъването в обвързващи въглеродни цели е пример за предложения, които са социално и икономически безотговорни, точно както технологията за улавяне и съхранение на въглероден двуокис, която беше наложена върху въглищните електроцентрали – но защо не върху другите горива? Защо движещата сила на напредъка не е ефективността?

Трябва да отправя предупреждения за социалното недоволство по отношение на създаването на енергийна бедност. В новите държави-членки енергията съставлява около 40% от разходите на домакинствата. Трябва да отправя и предупреждение за загубата на енергийна сигурност вследствие на наложеното законодателство, и в частност на пакета за климата и енергетиката. И още нещо – защо държавите-членки не могат сами да решат как да намалят собствените си емисии от въглероден двуокис, както могат да вземат решение за енергийния си микс?

 
  
MPphoto
 

  Lambert van Nistelrooij (PPE).(NL) Г-н председател, новият Договор от Лисабон направи енергетиката споделена отговорност на Европейския съюз и държавите-членки. Вторият енергиен пакет, който всъщност е в основата на тази стратегия, ясно заслужава допълнения и докладът представя добър анализ в това отношение. Въпреки това държавите-членки и техните частни и публични партии трябва да вземат участие. Оперативните програми между и в рамките на държавите-членки стават все по-важни. Беше определено достатъчно количество цели както по отношение на климата, така и на енергетиката. Няма нужда от нови допълнителни обвързващи цели. Както вече беше казано, това, което има значение, е изпълнението и привличането на гражданите – потребителите – към нас. Навярно Комисията трябва да подобри своята оценка на тези национални програми и ресурсите ни, вероятно еврооблигации трябва да бъдат зависими от това. Все още съществува разлика между думи и дела. Първият акцент е енергийната ефективност: една голяма възможност. Това спомага за конкурентоспособността на нашите дружества, както и за заетостта – в инсталациите и строителството например. Обърнете внимание и на собствената си страна: вследствие на това в Германия бяха създадени десетки хиляди работни места. Вторият акцент е – да, казахте го – инфраструктурата между и в рамките на държавите и интелигентните мрежи. Ето тук са необходими еврооблигациите. Имам въпрос към члена на Комисията: ще бъде ли постигнат напредък по отношение на тези еврооблигации през декември? Става дума за нови ресурси – нуждаем се от средства – и аз бих искал да ни кажете дали наистина ще набирате средства по този начин? Действия – ето от това има нужда.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Г-н председател, енергийната стратегия на Европейския съюз трябва да се съсредоточи върху енергийната ефективност, намаляването на потреблението на първична енергия и енергийната бедност, както и върху насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и енергийната сигурност на Съюза. Абсолютно наложително за енергийната стратегия на Съюза обаче е тя да бъде и свързана с индустриалната политика, транспортната политика, политиката в областта на изследванията и иновациите, както и с политиката за борба срещу изменението на климата.

Призоваваме Комисията и държавите-членки да разработят финансови и фискални инструменти, необходими за енергийната ефективност, особено в сектора на строителството, както и да направят енергийната ефективност и интелигентната енергийна инфраструктура приоритет в бъдещата многогодишна финансова рамка.

Съюзът трябва да отдаде по-голямо значение на Източното партньорство, и в частност на Черноморския регион, който е от особено геополитическо значение за енергийната сигурност и диверсификацията на маршрутите на доставка на енергия за Съюза.

Също така призоваваме Комисията и държавите-членки да продължат проекта „Европейски южен газов коридор“, особено проекта „Набуко“, който значително ще увеличи сигурността на енергийните доставки.

 
  
MPphoto
 

  Alajos Mészáros (PPE).(HU) Г-н председател, както г-жа Kolarska-Bobińska, така и г-н Йотингер заслужават похвала за работата си, която представлява едно наистина важно усилие. В резултат на Договора от Лисабон енергийната стратегия на Европейския съюз ще бъде изградена на четири нова стълба: единния енергиен пазар, сигурността на доставките, енергийната ефективност и взаимната свързаност на европейските енергийни мрежи.

При съставянето на новата ни енергийна стратегия трябва да имаме предвид няколко предизвикателства. Въпреки че доставките ни от изкопаеми горива постепенно намаляват, можем да увеличим наличните доставки чрез намирането на нови обекти за добив на суровини, както и чрез изследвания и развойна дейност. Зависимостта на Европа от енергия се увеличава пропорционално с увеличението на населението й. До 2030 г. Европа ще бъде принудена да осигурява 65% от вноса си на енергия от източници извън Европейския съюз. При доставките от природен газ тази цифра може да достигне 80%. Трябва да се стремим допълнително да диверсифицираме маршрутите на доставка и източниците на добив. Рехабилитацията на електроцентралите в експлоатация в момента също може да бъде от ключово значение.

Не е достатъчно да се отделят значителни средства за извеждането от експлоатация на остарели електроцентрали – трябва да обърнем внимание и на поддръжката им. Държавите-членки трябва да извършат всеобхватен преглед на позицията в областта на ядрената енергетика. Трябва да продължим усилията си в областта на развитието на ядрената енергия, в противен случай няма да бъдем в състояние да постигнем целите си по отношение на изменението на климата. Препоръчвам да бъдем внимателни в тази област, за да се гарантира, че амбициозните ни планове не представляват заплаха за индустриалната и търговската ни конкурентоспособност. В този смисъл виждаме един балансиран доклад, който съдържа ангажименти, които могат действително да бъдат изпълнение и именно затова аз горещо го подкрепям.

 
  
MPphoto
 

  Mario Pirillo (S&D).(IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, гарантирането на устойчива, безопасна и достъпна енергия със сигурност представлява едно от основните предизвикателства за Европа през следващите няколко години.

Целите на политиката на Европейския съюз изисква редица действия, които не могат да бъдат пренебрегнати. Пълното осъществяване на вътрешния енергиен пазар е цел, която може да бъде постигната, единствено ако настоящото законодателство по отношение на енергийния пакет бъде приложен от всички държави-членки.

Смятам, че за да бъдат постигнати целите на стратегията, не можем да се страхуваме да инвестираме в съвременна и интелигентна инфраструктура, особено в изследванията и използването на енергия от възобновяеми източници. Именно тези инвестиции не само представляват най-икономически полезното решение за намаляване на енергийната зависимост на Европейския съюз, но и спомагат за борбата срещу изменението на климата.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda (S&D).(DE) Г-н председател, бих искал да изразя искрената си благодарност на докладчика и докладчиците в сянка и на Вас, г-н Йотингер, защото представеното от Вас през последните дни и седмици е от съществено значение за развитието на Европейския съюз. Подобно на г-жа Van Brempt, г-н Turmes и други обаче, аз съм на мнение, че трябва да отидем още по-далеч, защото – ако мога да кажа така – една разумна, екологосъобразна енергийна политика е в основата на „зелен“ растеж и „зелени“ работни места.

Вчера обсъдихме въпроса отново с председателя на Комисията. За съжаление, много малко се каза по темата днес. Въпреки това трябва да предприемем тези допълнителни стъпки. Разбира се, голяма част от съдържанието на една енергийна политика, насочена към опазване на околната среда, все още е много скъпо. Ако вземем предвид обаче ползата за околната среда и това, какво означава за европейската промишленост да играе водеща роля, виждаме, че това е много важно и за работните места.

Г-н Reul е прав: нуждаем се от много енергийни източници. Вероятно не от всички тях – в това отношение сме на различно мнение по много точки. Трябва обаче да знаем посоката, в която отиват енергийната ефективност, енергоспестяването и възобновяемите енергийни източници. Това са движещите сили зад една ориентирана към бъдещето европейска икономика.

 
  
MPphoto
 

  Petru Constantin Luhan (PPE).(RO) Г-н председател, въпросът за енергетиката е основен приоритет, който не можем да си позволим да отлагаме. Важно е за бъдещия план за действие за периода 2011-2020 г. да се направи значителен принос за укрепване на общата политика на Европейския съюз.

Необходимо е тясно сътрудничество, особено в областта на енергийната инфраструктура, както и подходящо финансиране от Европейския съюз. Смятам, че освен получаване на публично и европейско финансиране, за да се изготви една стратегическа инфраструктура на Европейския съюз, която ще включва разширяване и интегриране на всички местни, регионални и европейски енергийни пазари, ние трябва да обърнем по-голямо внимание на частния сектор и инвестициите от там.

Смятам, че добър начин това да се постигне е да се насърчат публично-частните партньорства, като се предложи необходимата политическа и административна подкрепа, определено ниво на финансиране и някои публични гаранции. Това ще ни помогне успешно да получим финансиране, което е от жизненоважно значение за бъдещето на всяка енергийна политика.

 
  
MPphoto
 

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE).(LV) Г-н председател, г-н член на Комисията, днес бих искал накратко да се спра на благосъстоянието на нашите граждани и на островите. Обикновено имаме приятна представа за островите и обичаме да ги посещаваме – слънцето, топлината. Уединението на южните острови дори е от полза за благосъстоянието на техните жители, защото привлича туристи, но по отношение на енергетиката, изолацията или положението на острова е особено вредно за населението. Точно от това няма нужда. Защо? Изолацията в областта на енергетиката означава, че нормално даден монопол преобладава на пазара и за засегнатите хора това от своя страна означава както несигурност на доставките, така и високи цени. Докладът съдържа решението. Инфраструктура, инфраструктура, инфраструктура. Нека да се изградят връзки в Европейския съюз, да се свържем всички, така че гражданите ни да се възползват от прилични цени и сигурност на доставките. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Francesco De Angelis (S&D).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да изразя благодарността си към резолюцията, която е отличен текст в четири аспекта.

Първо, тя потвърждава, че енергийната ефективност и енергоспестяването са икономически изгодни приоритети за намаляване на енергийната зависимост на Европа и за борба срещу изменението на климата. Второ, тя подчертава интелигентната инфраструктура. Трето, тя ни призовава за пълно прилагане на настоящото европейско законодателство. Четвърто, тя се стреми да доведе до енергийна политика със стабилно и последователно международно измерение.

И накрая, бих искал да подчертая значението на енергийната сигурност и инвестициите в изследвания, развойна дейност и иновации с цел възможно най-добра защита на интересите на потребителите, предприятията и гражданите.

 
  
MPphoto
 

  Zigmantas Balčytis (S&D).(LT) Г-н председател, наистина смятам, че всички държави-членки на Европейския съюз вече изпитват най-голямото главоболие заради енергетиката си и преди всичко наистина бих искал да благодаря на докладчика и на докладчиците в сянка за факта, че практически всички ние, представителите на всички държави-членки, имахме възможността да представим собствените си предложения и благодарение на някои интелигентни компромиси беше съставен един много добър документ. Също така смятам, че не е толкова важно да имаме амбициозни планове, колкото да имаме реални планове, т.е. реални инфраструктури, междусистемни връзки, реална възможност хората да изберат доставчика на енергия, от когото да купуват енергия, и разбира се, реални пазарни цени. Смятам, че ако постигнем това, ще сме постигнали много. Считам, че в бъдеще също трябва да имаме по-добър контрол над желанията и интересите на държавите-членки, защото ако създаваме общ енергиен пазар, тези интереси трябва да бъдат съгласувани. Г-н член на Комисията, аз също така бих искал да Ви благодаря, че реагирахте много бързо на подписването на определени споразумения, и съм благодарен, че принципът на солидарност е дълбоко застъпен на равнището на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Sonia Alfano (ALDE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, прочетох доклада внимателно и като цяло го подкрепям. Останах обаче доста озадачена от различните препратки към бъдещето на въглищата в европейската стратегия по-специално в параграф 52, в който от Комисията се иска да изготви правни разпоредби за улесняване на изграждането на въглищни електроцентрали.

Преди няколко години в САЩ беше създадено едно политическо и гражданско движение, което фактически доведе до един вид мораториум над изграждането на въглищни електроцентрали. Наред с емисиите от въглероден двуокис това решение също се основава на проблема с пепелта, която съдържа много токсични вещества. Ето защо аз в никакъв случай не подкрепям защитата на въглищните електроцентрали и бих отбелязала, че така наречените „чисти въглища“ в много случаи е по-скоро лозунг, отколкото реалност.

Също така чух няколко колеги да защитават яростно ядрената енергия от гледна точка на разходите и безопасността. За съжаление, тези, които казват това, показват, че не знаят какво говорят. Съществуват алтернативи, те са възобновяеми, те са истински и Европейският съюз трябва да проправи пътя през следващото десетилетие в тази насока.

 
  
MPphoto
 

  Oreste Rossi (EFD).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът предлага някои много интересни точки, а именно, като се започне от основната идея, че Европа трябва да си осигури общи енергийни политики, внимателно да анализира както методите, така и сроковете.

Говорейки лично на Европейския енергиен форум, организиран от г-н Buzek, сред представители на 27-те държави-членки и Европейския парламент, аз изразих положително становище по отношение на общия енергиен план, който ще даде възможност за равни условия на достъп до енергия за частните лица и предприятия, като по този начин се премахнат понякога забележителните различия в цените днес.

Съжалявам, че вече неизбежните препратки към отговорността на Европейския съюз за борбата срещу изменението на климата бяха включени в един толкова добър доклад. Налице са конкретни документи по тази тема и според мен е излишно да се продължава да добавяме препратки, за да задоволим определени екологични екстремисти.

Що се касае до нас, втори период на ангажимент към Протокола от Киото може да стане единствено в един глобален контекст с участието на всички основни икономики с правно обвързващо споразумение.

 
  
MPphoto
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE).(LT) Г-н председател, бих искала да изкажа поздравления към докладчика и да благодаря на члена на Комисията, който разглежда енергийната стратегия и политика с такова желание. Имаме амбициозни цели за намаляване на процеса на изменение на климата. По отношение на опазването на околната среда, енергетиката може да бъде партньор, но може да бъде и враг. В Европейския съюз сме зависими от изкопаемите горива, които се използват за добив на енергия. С изчерпването на ресурсите на Европейския съюз ние ставаме все по-зависими от трети държави и затова не е само важно да се разработят възобновяемите енергийни източници, но и да се инвестира в изследвания за увеличаване на енергийната ефективност. По време на предишната месечна сесия разисквахме предоставянето на допълнителни средства за енергетика съобразно Европейския план за икономическо възстановяване. Вероятно ще бъде подходящо и да сме в състояние да отделим средства от други финансови механизми на Европейския съюз, предназначени за енергийната ефективност като цяло. Възобновяемите енергийни източници са важни за нас не само заради изменението на климата, но и заради енергийната сигурност. Двустранните споразумения на някои държави-членки за изпълнение на проекти като „Северен поток“ предизвиква недоверие не само по отношение на въпросите на околната среда, но и на принципите на солидарност, и затова трябва да има прозрачност в тази област.

 
  
MPphoto
 

  Elena Băsescu (PPE).(RO) Г-н председател, според мен повишаването на потенциала на Европейския съюз в областта на възобновяемите енергийни източници е един от основните елементи на доклада. Ето защо искам да припомня, че регионът на Добруджа в Югоизточна Румъния ще се превърне в най-големия вятърен парк в Европа след няколко години. Построяването на 522 турбини ще бъде завършено през 2011 г. Това ще позволи на Добруджа да доставя 50% от националното потребление на енергия.

Инфраструктурата е друг ключов елемент за един ефективен енергиен пазар. Европейският съюз трябва да избере измежду онези проекти, които успеят да докажат своята ефективност и икономическа рентабилност. Свързващият електропровод AGRI, който е един от основните приноси на Румъния към развитието на енергийната инфраструктура, изисква ниски разходи и предлага алтернатива.

Диверсифицирането на източниците на енергийни доставки е задължително и в петролния сектор. Тръбопроводът P8 е добър пример за това. Румъния и Сърбия неотдавна възобновиха предпроектните проучвания за изграждането на първия участък от тръбопровода между Констанца и Панчево.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Enciu (S&D).(RO) Г-н председател, диверсификацията на източниците, нова енергийна инфраструктура и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници са важни за енергийното бъдеще на Европейския съюз. В същото време обаче не трябва да спрем да използваме и старите енергийни източници, които със сигурност могат да бъдат подобрени посредством иновативни технологии в съответствие с възможностите и нуждите на всяка държава-членка.

За мен и за гражданите, които представлявам обаче, най-важният фактор е, че трябва да запазим достъпни цени за всички потребители, както и да запазим и дори създадем нови работни места в тази област.

Не трябва да се окажем в положение, в което на европейския енергиен пазар ще има излишък на енергия, защото тя няма да бъде закупена в резултат на високите цени.

 
  
MPphoto
 

  Kyriakos Mavronikolas (S&D).(EL) Г-н председател, считам, че след Договора от Лисабон се подразбира, че Европейският парламент ще бъде в състояние да допринесе много повече за енергийната политика.

Съгласен съм с всичко, казано от докладчика, и бих подчертал факта, че в днешно време енергийната политика е пряко или косвено много по-свързана с външната политика както в държавите-членки, така и в самия Съюз. Съгласен съм, че днес е налице необходимост от строителни работи, изграждане на инфраструктурата, както и от разпоредби, които регулират начина, по който се изпълняват споразуменията.

Днес искаме ясни договори, прозрачност и конкретно позоваване на възобновяемите енергийни източници. Това, на което сме свидетели обаче, г-н член на Комисията, е необходимост от общ енергиен пазар. Това би помогнало по-специално на малките островни държави в Съюза, така че в един голям пазар можем прозрачно да разгледаме големия въпрос за енергетиката.

 
  
MPphoto
 

  Nick Griffin (NI).(EN) Г-н председател, бих искал да кажа на члена на Комисията, че новият доклад за стратегията в областта на енергетиката пренебрегва очевидната близка опасност: връхната точка в добива на петрол. Поне Комисията най-сетне осъзна тази гигантска и непосредствена заплаха. В момента, в който се признае връхната точка на петрола, по-голямата част от този до голяма степен добронамерен доклад за съжаление става само за подпалки.

Огромната разлика в областта на енергетиката не може да се запълни от съмнителни възобновяеми източници или шистови въглероди. Въглищата, ядреният синтез – и в дългосрочен план ядреният синтез плюс делене – са единствените енергийни източници, които са достатъчно компактни, за да ни спасят след края на нефтената епоха.

Г-н член на Комисията, след като това беше признато, може ли да очакваме нов, сериозен подход към енергетиката? Трябва да се откажем от всички глупости за мрежи от вятърна енергия и глобално затопляне и да се съсредоточим върху реални научни решения на кризата по отношение на връхната точка на петрола.

 
  
MPphoto
 

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията.(DE) Г-н председател, госпожи и господа, тук навлизаме в разискването и ако взема предвид точките, върху които се спряха ораторите, разполагаме с широк енергиен микс в Европейския съюз, в държавите-членки и в Парламента. Дочух разговори за всичко от 100% енергия от възобновяеми енергийни източници до ядрен синтез, атомна енергия и въглища. Това означава, че горещият въпрос ще бъде: ще постигнем ли съгласие по една дългосрочна стратегия? Ще постигнем ли консенсус в Европа? Ако го направим, в какво ще се състои консенсусът?

В момента се работи по стратегията, която включва трите цели за 20% енергия от възобновяеми енергийни източници, 20% намаление на въглеродния двуокис и 20% увеличение на ефективността. Това е стратегията за новото десетилетие. С право се нуждаем от дългосрочна стратегия. Пътната карта, която ще ви представим като проектен текст през следващата пролет, ще включва това. С тази Пътна карта възнамеряваме през следващата година да разгледаме следващите 40 години с вас и държавите-членки и да представим прогнози за енергийните изисквания, енергийния микс, екологичните цели и сигурността на доставките за четири десетилетия. Това не е лесна задача. Представете си за момент, че се намираме през 1970 г. преди нефтената криза, преди падането на Берлинската стена и само с няколко държави-членки, и трябва да използваме експертизата, която имаме през 1970 г., за да се хвърли светлина върху 2010 г. и настоящото състояние на енергийния сектор. Оценките ни биха били напълно погрешни. Знаем ли какви технически възможности ще се появят през следващите 40 години? Какви ще са политическите интереси на държавите-членки? Въпреки това подкрепям опита да се представи Пътна карта за 2050 г.

След това беше повдигнат въпросът защо се нуждаем от задължителни цели за намаляване на въглеродния двуокис и защо държавите-членки не могат да направят това. Това е просто - защото така беше решено. Приемам 20% цел за CO2 и 30%, ако намерим други партньори по света. Това е решение на Парламента, към който принадлежите, и на Съвета и аз го прилагам. Ако искате нещо различно, кажете ми. Смятам, че ако нямаше задължителни цели, държавите-членки просто нямаше да ги спазват. Ако отхвърлим задължителните цели, държавите-членки ще правят по-малко или нищо, особено в тези трудни времена за икономиката.

Беше спомената темата за енергийната ефективност. В нашата стратегия ние само създаваме заглавията за това. Подробности за начина, по който ще бъде осъществена на практика, а инструментите, мерките и финансовият коридор ще последват през пролетта, когато ще трябва да представим стратегията за енергийна ефективност, която разисквате в момента.

Имаше въпроси за вътрешния пазар. Моля, доверете се на мен и на г-н Алмуния. Ние ще гарантирам пълно съответствие с втория и третия пакет за вътрешния пазар, ще се занимаем с процедурите за установяване на неизпълнение на Договорите и ще направим всичко възможно да гарантираме, че през следващите пет години газът и електричеството ще постигнат вътрешен пазар с конкурентоспособност и прозрачност. През последните няколко седмици консултирахме държавите-членки – полското правителство по отношение на „Ямал“, българското правителство относно „Южен поток“ и по отношение на доставките на газ за България. В действителност държавите-членки не винаги са готови или в състояние сами да гарантират спазване на правилата на вътрешния пазар в двустранните споразумения. В случаите, когато се иска нашият съвет, ние го предоставяме, но се изисква и участието на държавите-членки. Налице са и големи държави-членки, в които вътрешният пазар не работи. Една от тях не се намира далеч от тук и може би е дори държавата, в която се намираме в момента. Така, бих попитал членовете на Парламента от Франция: готови ли сте да работите с мен, за да се създаде вътрешен пазар във Франция и в други държави? Имам нужда от вашата подкрепа по въпроса – не на национално, а на европейско равнище.

Във връзка с „Южния коридор“, според мен решението по отношение на „Набуко“, TAP или ITGI ще бъде взето през първото тримесечие на следващата година. Една газова инфраструктура обаче налага да си зададем въпроса за това колко газ ще ни е необходим за отопление и преобразуване на електроенергия през следващите десетилетия? В момента количеството се равнява на 500 млрд. кубични метра на година. По-малко ли ще бъде или повече? Този въпрос също ще бъде разгледан в Пътната карта за 2050 г.

Г-н Rohde спомена примера с Китай. Според мен Китай е винаги добре да се използва за сравнение, но за предпочитане не като пример за подражание. Прав сте, че в Китай бяха направени големи инвестиции във вятърна енергия. Това е вярно, но не споменахте факта, че в момента Китай изкупува световните запаси на въглища и инвестира много повече във въглища. През последната година Китай е инвестирала повече във възобновяеми енергийни източници, отколкото Германия, това е така. Въпреки това делът на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници, намалява, защото се инвестира много повече в атомна енергия и въглища. Освен това Китай счита ядрената енергия за вид възобновяем енергиен източник. Не съм съгласен с това. Следователно едно сравнение с Китай е важно, но не смятам, че Китай трябва да се счита за пример за подражание в Европа.

Благодаря ви още веднъж. Нуждая се от вас по отношение на европейския бюджет. Бяха отправени призиви да се направи повече и да бъдат отделени повече средства за изследвания и инфраструктура. Подкрепям това. Ще взема всяко евро, което ми предоставите, но бюджетът се решава от Съвета и Парламента. Въз основа на добрия ни опит с плана за енергийни технологии (SET-Plan), с финансирането на изследванията в областта на енергетиката и с плана за икономическо възстановяване смятам, че ще изготвим едно добро предложение за инфраструктура, както и че вие ще го подкрепите, така че през следващото десетилетие да бъде осигурено достатъчно европейско финансиране с добавена стойност за съответните европейски мерки в областта на инфраструктурата и изследванията. С оглед на това ние със сигурност разполагаме с достатъчно възможности за ползотворно сътрудничество.

 
  
MPphoto
 

  Lena Kolarska-Bobińska, докладчик.(PL) Г-н председател, както се вижда, темите на обсъждане и становищата, изразени в Европейския парламент, са много разнообразни и различни. Ето защо докладът е резултат от компромиса, който искахме да постигнем. Смятам, че представлява един много добър доклад, защото изградихме консенсус.

Бих искала да изразя благодарността си към докладчиците в сянка – г-жа Ulvskog, г-н Rohde, г-н Turmes, г-н Szymański и другите – за факта, че изградихме този консенсус по такъв приятен начин. Също така бих искала да благодаря на г-жа Castillo Vera за нейното сътрудничество, помощ и подкрепа, на г-жа Toth от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за нейната помощ, на г-н Hillman, както и на члена на Комисията и служителите на Комисията, които отговориха на многобройните ми въпроси и се отзоваха на различните ми идеи.

В Брюксел днес се води битка между поддръжниците на идеята за междуправителствения подход и онези, които искат да действат въз основа на идеята за солидарност. Както Европейският парламент, така и Комисията са изправени пред необходимостта да се гарантира, че солидарността ще надделее над отделните национални интереси на бъдещите заседания на Европейския съвет. Постигнахме определен консенсус. Разполагаме със стратегия и, както заяви г-н Turmes, с оглед на това трябва да я приложим, като се защитим срещу различните частни интереси.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 26 ноември, от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D) , в писмена форма. (PT) Смятам, че новата енергийна стратегия е от особено значение за създаването на конкурентоспособна, устойчива и сигурна стратегия. В момента, когато Европа се оказва все по-зависима от вноса на енергия, смятам, че е от съществено значение да продължи да играе водещата си роля по въпросите на енергетиката, като съсредоточи усилията си върху иновациите и технологиите. Постигането на по-голяма устойчивост по отношение на стратегията в областта на енергетиката ще изисква продължителни усилия относно възобновяемите енергийни източници чрез въвеждането на по-голяма конкуренция в сектора, така че да сме в състояние ефективно да приложим вътрешния пазар в областта на енергетиката. Това ще доведе до намаляване на разходите и увеличение на конкурентоспособността на икономиката и ще създаде благосъстояние и работни места, които са от значение за един здравословен баланс на търговията. Аз идвам от отдалечен регион, който понастоящем има ниво на енергийно самоосигуряване от близо 27%, като целта е да се постигне 75% до 2012 г. Азорските острови са определили по-амбициозни цели от Европейския съюз, в резултати, които вече се признават на европейско равнище, особено по отношение на геотермалната енергия, посредством една амбициозна енергийна политика на партньорства между региона и най-добрите национални и международни изследователски центрове. Съюзът трябва да разгледа тези примери и да увеличи подкрепата си в областта на изследванията, иновациите и развитието на проекти.

 
  
MPphoto
 
 

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. (RO) Време е да поговорим за една истинска европейска енергийна стратегия. В момента са налице пропуски при изпълнението на законодателството на Европейския съюз в областта на енергетиката. Разпоредбите на Договора от Лисабон предоставят на Европейския съюз стабилна правна рамка за развитие на ефективен единен вътрешен пазар, който ще гарантира сигурност на доставките, устойчивост, взаимно свързване на мрежите и солидарност. В този контекст новите държави-членки, които са много по-уязвими към външни смущения на доставките си на енергия, се нуждаят от подкрепата на Европейския съюз, за да се справят с тези предизвикателства.

Освен това бих искал да Ви призова да се запази възможността за субсидиране на въглищните мини от страна на държавите-членки поне до 2018 г. В един капиталистически свят думата „неконкурентен“ е синоним на социален бич. Трябва да вземем предвид човешкия фактор и да помислим за отрицателните социално-икономически последици от затварянето на въглищните мини, които представляват основен източник на работни места, преди дадена мина да се нарече „неконкурентна“.

 
  
MPphoto
 
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Докладът има за цел да допринесе за един нов енергиен план за действие в рамките на стратегията „Европа 2020“. По принцип един нов план може да се окаже важна инициатива, при условие че грешките и недостатъците на предишните планове се вземат предвид. Няма смисъл да се настоява за подхода и предложенията, заради които изостанахме от мястото, където трябва да бъдем.

Стратегическите недостатъци на европейската енергийна политика, които трябва да бъдат взети предвид, включват следните точки.

Енергийната политика беше поставена като приложение към една „екологична“ политика, чиято крайна цел е да се отворят нови области на финансови спекулации, като се направят разрешенията за търговия с емисии от парникови газове печеливши. Въпросът за енергетиката обаче заслужава индивидуален подход въз основа на подобрението на конкретни показатели като енергийната интензивност или недостига на енергия.

В областта на енергетиката също така се предполага, че чрез прилагане на функционирането на пазарите, на които частните инвеститори развиват дейност, всичко ще се реши като с магия. Вече бяха представени три последователни законодателни пакета, бяха изразходвани публични средства и все още не разполагаме с конкурентни пазари, инвестиции в инфраструктурата или по-достъпна енергия за потребителите. Това представлява провал във всички аспекти на поставените цели.

Доводът, че биогоривата биха донесли само ползи за околната среда и биха предложили голямо селскостопанско и промишлено развитие, беше опроверган.

 
  
MPphoto
 
 

  András Gyürk (PPE), в писмена форма. (HU) Доволен съм да видя, че е налице все по-голям ангажимент в Европа за осъществяване на единния енергиен пазар. За това свидетелства фактът, че докладът на г-жа Kolarska-Bobińska и последната енергийна стратегия и инфраструктурните приоритети на Европейската комисия призовават за структурни промени. Най-сетне започваме да виждаме, че забележителният успех изисква значителни инвестиции, конкретни планове за действие и премахването на административните тежести. Това е единствената възможност за всички държави-членки да постигнат основните цели на Договора от Лисабон: единния пазар, сигурността на доставките, енергийната ефективност и разширяването на енергията от възобновяеми енергийни източници.

Според мен важна стъпка напред е фактът, че посочените по-рано документи разглеждат усилията за развитие в областта на енергетиката в Централна и Източна Европа като неотложен приоритет. Миналогодишната газова криза също даде ясно да се разбере на западните държави, че държавите-членки в нашия регион са силно зависими от един-единствен източник на газ, както и че единният пазар не работи тук. Европа осъзна, че достъпът до алтернативни източници на газ, създаването на северния и южен газов коридор и премахването на изолираните пазари увеличават сигурността на регионалните доставки, като същевременно правят значителна крачка към постигането на единен пазар.

В същото време укрепването на електроенергийните мрежи и регионалните връзки на нефтопроводите също увеличават гъвкавостта на нашия регион. Нивото на ангажираност обаче не може да спре само със създаването на стратегия. Убеден съм, че структурните промени в подкрепа на ефективното осъществяване на единния пазар ще бъдат изпълнени скоро, както и че ще постигнем бърза и прозрачна процедура на лицензиране, ще създадем регионални инициативи и ще предоставим достъп до нови финансови инструменти.

 
  
MPphoto
 
 

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма.(EN) След няколко драматични случки с енергийните доставки стана ясно, че енергетиката е ключов фактор за сигурността на Европейския съюз. Необходимостта от дългосрочна стратегическа визия в областта на енергетиката е очевидна. Предложената нова енергийна стратегия има за цел да отговори на тази необходимост. На първо място, Европа се нуждае от последователен и хармонизиран вътрешен енергиен пазар, който трябва да включва различните енергийни мрежи и да ги свърже помежду им. Това е абсолютен приоритет за стабилността и сигурността на Европейския съюз. Днес все още съществуват изолирани региони на Европейския съюз, които зависят почти изцяло от външни енергийни доставки. В случая с вноса на газ това е така за трите балтийски държави-членки. Те зависят от вноса на газ от Русия, който Москва използва за свой инструмент от външната политика. Вследствие на това балтийските държави, които са непосредствени съседи на Русия, плащат с 30% повече от Германия за същия руски газ. Новата Стратегия за региона на Балтийско море има за цел развитието на интегрирани мрежи около Балтийско море. Подкрепям отделянето на по-голям дял от бюджета за общата енергийна политика. Развитието на съвременна и ефективна енергийна инфраструктура ще се нуждае от приоритетни инвестиции. Подобряването на енергийната ефективност означава по-големи инвестиции в научни изследвания и развойна дейност и в нови технологии в областта на енергетиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. (RO) Предложената енергийна стратегия трябва да насърчи в дългосрочен план разнообразна комбинация от енергийни източници, включително не само възобновяеми енергийни източници, но и ядрена енергия. Тази стратегия обаче няма да може да бъде целесъобразна, докато преносната мрежа не бъде укрепена, така че да е в състояние да спомогне за интеграцията на пазара и развитието на мащабно устойчиво производство на енергия.

Освен това укрепването на взаимните връзки и връзките с трети страни е от първостепенно значение. Разпределителните мрежи трябва спешно да бъдат разширени и модернизирани, за да бъдат в състояние да интегрират все по-честите случаи на децентрализирано производство. От само себе си се разбира, че пазарната интеграция изисква и по-добра експлоатация на съществуващите и работещи мрежи въз основа на трансграничното хармонизиране на пазарната структура и чрез създаването на общи европейски модели за управление на връзките. Не на последно място, друг изключително важен фактор е създаването на „интелигентна“ мрежа на Европейския съюз, която е в състояние да управлява, разпределя и измерва в реално време всички различни модели на производство и потребление, с цел да се гарантира безопасната и ефективна експлоатация на бъдещата електроенергийна система.

 
  
MPphoto
 
 

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Бих искал да приветствам доклада, по-специално препратките към развитието на потенциала на сектора на енергия от биомаса. Потенциалът на този сектор в Европа е неизползван. Важен фактор в този контекст е, че някои държави-членки са изправени пред ситуация, в която огромни площи земеделски земи остават необработени всяка година. Тази изоставена земя може да се използва от гледна точка на възобновяемите енергийни източници. Положението в Румъния, с което съм най-добре запознат, дава ясен пример за това: приблизително 3 млн. хектара земя остава неизползвана, като същевременно загубата на електроенергия в тази област е около 187 теравата на час. Смятам, че въпросът трябва да бъде разгледан по време на разискванията за бъдещето на общата селскостопанска политика. Искането, отправено към Комисията, да предложи политическа рамка и да подкрепи по-нататъшното насърчаване на разгръщането на устойчиви биогорива от второ поколение в Европа, е навременно и се надявам, че ще бъде прието от Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма.(PL) Производството на енергия е едно от най-важните предизвикателства пред света днес. Много отдавна Европейският съюз подкрепи една политика за получаване на енергия посредством технологии, които гарантират ниско ниво на емисии на въглероден двуокис. Признаването от страна на докладчика на тази идея като стратегическа цел не е изненадващо и има пълната ми подкрепа. Втората стратегическа цел – да се гарантира енергийна сигурност на всички държави-членки – също има пълната ми подкрепа. Докладчикът свързва тази цел със създаването на икономика с ниски емисии. Този въпрос е особено важен за Полша. Не е тайна, че енергийната сигурност на Полша се основава на въглища. Ето защо, за да бъде постигната целта ефективно, е от съществено значение да имаме сериозна финансова подкрепа от страна на Европейския съюз. Полша – и много други държави-членки – признават необходимостта от изграждане на икономика с ниски емисии, но тя обаче не е в състояние да постигне това без европейска помощ. И накрая, бих искал да изразя задоволството си от признаването от страна на докладчика на необходимостта да се осигури енергия на гражданите на достъпни цени като една от стратегическите цели на новата енергийна стратегия за Европа. С включването на трите основни стратегически цели на новата енергийна стратегия на Европа бих искал да изразя категоричната си подкрепа за предложението за резолюция относно „Разработването на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011-2020).

 
  
MPphoto
 
 

  Indrek Tarand (Verts/ALE), в писмена форма. (SV) Много съм доволен, че отново имаме възможност днес активно да обсъдим въпросите, свързани с енергийната сигурност в Европейския парламент. Нека няма недоразумения тук – тази тема е също толкова деликатна, колкото и темата за газа. През последните няколко години Европейският съюз като цяло увеличи зависимостта си от внос на енергия от определени трети страни. На пазара съществува неизбежен риск не само заради икономическия аспект, но и заради липсата на демократични права и права на човека и участието на дружества без добри бизнес идеи. За съжаление, трябва да признаем, че докладът на г-жа Kolarska-Bobińska, който е отличен документ, се обсъжда и гласува малко късно. Европейската комисия вече представи своята стратегия за Европа в областта на енергетиката за периода 2011-2020 г. на 10 ноември, така че вероятно е твърде късно да й повлияе. По-добре късно, отколкото никога обаче. Затова ще добавя към днешните становища факта, че Франция е решила да продаде военен кораб от клас „Мистрал“ на Русия. Предполагаме, че те искрено ще съжаляват за решението си.

 
  
MPphoto
 
 

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма.(PL) Внесеното предложение за резолюция все още не съдържа изрични препратки към два важни въпроса. Първият от тях е финансовата подкрепа от бюджета на Европейския съюз за търсене на алтернативни източници на горива като шистов газ. Използването на шистов газ вече даде възможност на САЩ да гарантира своята независимост от гледна точка на енергийните доставки. Учените и геолозите отчитат, че за Европейския съюз подобна възможност за енергийна автономност става очевидна. Смятам, че е важно да се промени политиката на Съюза по този въпрос в подкрепа на проучването и използването на шистов газ. Също така е важно да се гарантира финансова подкрепа за институциите, които участват в разработването на технологии за добив и пренос на шистов газ – включително използването на въглероден двуокис в процеса на раздробяване на шистите. Вторият въпрос е липсата на изрична препратка към отделянето на конкретни инвестиции в проекти за пренос на горива. Това е още един документ, който няма никаква връзка със стратегията. Европейският парламент трябва най-сетне да определи енергийните проекти, които са важни за неговата сигурност и начините, по които ще бъдат финансирани. Независимо от направените декларации както в Източното партньорство, така и в програмите „Черноморско взаимодействие“ изграждането на газопровода „Набуко“, който ще свърже залежите в Азия с потребителите в Европа, продължава да се отлага. Също така стратегията не включва препратка към използването на залежите в Африка и Арктическия регион. Последният въпрос, който беше пропуснат, е липсата на ясно обяснение на термина „енергийна сигурност на Европейския съюз“. Какво всъщност означава? Това трябва да се отнася до Съюза като цяло или до състояние на сигурност на доставките за отделните държави-членки, които днес съставляват Европейския съюз?

 
Правна информация - Политика за поверителност