Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2764(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B7-0616/2010

Внесени текстове :

B7-0616/2010

Разисквания :

PV 24/11/2010 - 14
CRE 24/11/2010 - 14

Гласувания :

PV 25/11/2010 - 8.10
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0442

Разисквания
Сряда, 24 ноември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

14. Подготовка за конференцията в Канкун относно изменението на климата (29 ноември — 10 декември 2010 г.) (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е изявления на Съвета и на Комисията относно подготовка за конференцията в Канкун относно изменението на климата (29 ноември — 10 декември 2010 г.)

 
  
MPphoto
 

  Joke Schauvliege, действащ председател на Съвета.(NL) Г-н председател, уважаеми колеги, след конференцията в Копенхаген Европейският съюз доста бързо взе решение да продължи с един поетапен, прагматичен подход в бъдеще. Прилагането на подход от вида „всичко или нищо“ вече не е възможно. Трябва да бъдат изградени постепенно елементите на рамката за периода след 2012 г. Даваме си сметка, че преговорите за създаване на амбициозен режим за борба с изменението на климата след 2012 г. напредват много бавно. Гледните точки на участниците твърде много се разминават – нещо, което стана очевидно съвсем наскоро на последния официален кръг на преговорите в Tianjin, на който беше постигнат твърде ограничен напредък.

Уважаеми колеги, именно на този фон Съветът по околна среда и Европейският съвет определиха окончателно позицията на Европейския съюз за конференцията в Канкун. Позициите на другите институции и естествено вашето предложение за резолюция бяха отбелязани в процеса. Вече е установено, че в Канкун няма да се стигне до правно обвързваща рамка за периода след 2012 г. Тъй като съдържанието на пакета от мерки за Канкун още не е ясно, позицията на Европейския съюз, която ще предостави на преговарящите от страна на Европа и необходимата гъвкавост, предлага различни елементи. Във всички случаи е ясно, че пакетът от мерки за Канкун трябва да бъде балансиран, а именно да съдържа елементи, които правят възможно съгласуването на гледни точки както на развиващите се, така и на развитите страни. В такъв случай кои са основните елементи на позицията на ЕС?

Преди всичко, необходимо е да се постигне балансиран резултат; да бъдат балансирани правата за преговаряне в контекста на Протокола от Киото и на Конвенцията от една страна и вътре в самите рамки от друга.

Второ, условията за втори период на поети ангажименти в контекста на Протокола от Киото.

Трето, общите черти на съществените компоненти на плана за действие от Бали, а именно общо виждане, смекчаване на последиците, приспособяване, технологии и финансиране. ЕС поддържа мнението си, че най-добрият начин за оформяне на рамката за периода след 2012 г. е да се приеме единен правно обвързващ инструмент. Предвид факта, че миналата година тази позиция породи много недоразумения и това също е много важно в международните преговори, ЕС възнамерява да възприеме гъвкава позиция: гъвкава по отношение на втория период на поети ангажименти, но обвързано с изпълнението на определени условия. Кои са тези условия? Всички големи икономики трябва да бъдат включени в рамката за периода след 2012 г. Рамката трябва да бъде амбициозна и ефикасна, трябва да се гарантира екологичният интегритет и да се постигне напредък в реформата на съществуващите пазарни механизми и във въвеждането на нови механизми. Освен това развитите страни трябва да докажат, че наистина изпълняват финансовите си ангажименти, особено по отношение на ускореното финансиране. Европейският съюз и неговите държави-членки представиха първия задълбочен, прозрачен доклад за изпълнението на финансовите ангажименти и ще предоставят 2,2 млрд. евро през 2010 г. Надявам се докладът да спомогне за възстановяване на доверието между страните.

Белгийското председателство е на мнение, че за да се отговори на очакванията на страните и за да се осигури доверие в многостранния процес, осъществяван в съответствие с Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), са необходими осезаеми, конкретни мерки. Ще положим всички усилия, за да допринесем за постигане на целите на Европейския съюз. В това отношение както винаги ще разчитаме и на вас, колеги, да помагате за разпространението и, разбира се, за утвърждаването на това послание.

 
  
MPphoto
 

  Кони Хедегаард, член на Комисията.(EN) Г-н председател, разбира се напълно споделям това, което току-що чухме от белгийското председателство. И аз очаквам да работя с вас в Канкун. Напълно ясно е, че резултатът от Канкун за съжаление няма да бъде правно обвързващата договореност, за която ЕС беше готов миналата година и за която продължаваме да сме готови, но не заради нас, а защото други не са готови за нея. Вярно е, че сме се насочили към пакет, който е балансиран, но бих казала също и съществен и амбициозен.

Всъщност ние бяхме първите тази пролет, през февруари/март, които излязоха с идеята за прилагане на поетапен подход, с цел да продължим да градим върху Споразумението от Копенхаген и да запазим инерцията, която сега продължава в Канкун. Но макар да изглежда, че има съгласие, че именно с това следва да се върнем от Канкун – един балансиран пакет – лесно е да се каже, че именно това е нещото, което всяка от страните би желала, но е по-трудно да се постигне съгласие по това, какво означава.

Какво е балансиран пакет по същество? Аз бих казала тук, че от европейска гледна точка е ясно, че ще настояваме върху необходимостта да се заложат ангажименти за смекчаване на последиците, да се въведе разширена система за ИДУ (измерване, докладване и удостоверяване) и да се насърчават пазарите на въглеродни емисии. Би следвало, разбира се, да вземем също решения по механизма REDD+ (намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите), приспособяването, технологиите, финансирането и изграждането на капацитет. Всички тези аспекти ще трябва да бъдат отразени в пакет, който смятаме за балансиран.

Нещото на което искам да наблегна е, че ние, Европейският съюз, трябва да останем категорични за условията си за втори период на поети ангажименти съгласно Протокола от Киото. Трябва да използваме тези условия, за да повишим равнището на амбиция и да накараме другите да се раздвижат. Условията, свързани с евентуален втори период на поети ангажименти, са много важни за екологичния интегритет и амбицията на бъдещия режим по отношение на климата. Да се окаже ЕС сам в един втори период на поети ангажименти нито е достатъчно, нито буди доверие. Затова трябва да се придържаме към нашите условия, за да получим положителни отговори от нашите партньори. Трябва да кажа, че съм с ясното впечатление – също от подготвителното заседание преди Конференцията на страните – че има нарастващо разбиране за нашите аргументи по тези въпроси.

Проектът за резолюция, който е пред нас, разглежда всички въпроси, които току-що споменах. Комисията енергично приветства насоките, предложени от Парламента, дори и ако не може всички те да бъдат изцяло възприети.

Давам само един пример: някои от вас предлагат да приемем друга цел, различна от тази за 2°С. Основен приоритет за нас в Канкун ще бъде да не започнем да отваряме отново Споразумението от Копенхаген и да не започнем да отстъпваме от това, което вече сме постигнали.

Бих искала също да използвам възможността да наблегна, че ЕС трябва да изпълни ангажиментите си от Копенхаген за ускорено финансиране. Днес мога честно да ви кажа: почти успяхме. Но все още са ни необходими 200 млн. евро от държавите-членки, за да изпълним точно това, което обещахме в Копенхаген. Мисля, че можете да усетите разликата между възможността да кажем в Канкун от името на Европейския съюз: „Изпълнихме“ или да кажем: „Почти изпълнихме“. Наистина мисля, че следва да използваме оставащите до Канкун дни, за да се опитаме да изпълним всичко, което обещахме в Копенхаген.


Не споменах за цели: не защото не са важни, тъй като те определено са и ЕС тази година, както и миналата, би казал, че все още сме готови да отидем на 30% при условие, че и другите направят същото. Тук няма промяна. Ако сега не се говори толкова много за цели според мен причината е, че много други страни не са достатъчно готови – по причини, които са ви известни – да обсъждат цели в Канкун. Мисля, че е важно да включим ангажиментите от Споразумението от Копенхаген в официалния текст. Като стъпим на това, ще можем да подобряваме нещата.

Обаче трябва също да кажа, че независимо какъв ще е изходът от Канкун мисля, че за нас ще е от ключово значение след Канкун да продължим да имаме интелигентна политика по отношение на климата с амбициозни цели, като същевременно се справяме с енергийните предизвикателства пред нас, които преди малко обсъдихте. Можем да полагаме усилия за иновации и създаване на работни места и можем да си поставяме амбициозни цели.

Последната ми бележка е, че работим за осигуряване прилагането на Договора от Лисабон – очевидно – и мога да ви уверя, че на всички етапи ще информираме делегацията на Парламента за всеки етап от напредъка на преговорите. Разбира се, ще има ежедневни брифинги с делегацията на Парламента и ще се стараем да работим в много тясно сътрудничество.

Енергично приветстваме подкрепата, изразена в предложението за резолюция, да се гарантира единната позиция на ЕС. Мисля, че това е едно от основните предизвикателства в Канкун: независимо кой говори от името на Европейския съюз партньорите ни извън Европа могат да са сигурни, че ще бъдат посрещнати със същите приоритети и същите послания. Това е начинът приоритетите ни да бъдат чути най-добре.

 
  
MPphoto
 

  Karl-Heinz Florenz, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, ако трябва да извлечем някакъв урок от Копенхаген където Вие, г-жо член на Комисията, бяхте разбира се председател, той трябва да е, че Европейският съюз трябва да бъде единен на такива конференции в бъдеще. Можем да имаме различни мнения тук по една или две точки, но ако като европейци не сме единни в това, което говорим там, няма да имаме авторитет, а ако нямаме авторитет другите няма да ни последват. И наистина, защо да го правят? Затова е правилно числата, за които взехме решение при канцлера Меркел по същество да се запазят и да станат основа за тези преговори. Споделям мнението Ви, че амбициозните цели за 2°С не следва сега да бъдат сериозно поставяни под въпрос и да се обмисля значително по-ниска стойност, защото това много ще отслаби способността за постигане на целите и хората ще се отдръпнат от нас.

Много съм загрижен, че излагаме интелектуалната си собственост на риск. Нашата промишленост влага пари и работна сила в развойна дейност. Ако сега вземем и свалим оградата около тази интелектуална собственост и ако оставим дупките в оградата, които съществуват понастоящем, ще изгубим ценните елементи, а именно нашата интелектуална собственост. Изцяло подкрепям обмена на технологии, но и нашите предприятия трябва да виждат смисъл да инвестират в това и следователно интелектуалната ни собственост не трябва да бъде разводнявана.

Колкото до ангажиментите, също съм склонен да изисквам сериозни ангажименти от партньорите ни по света. Те трябва обаче да бъдат убедителни и да е възможно за тези страни да ги изпълнят. В противен случай те ще направят точно обратното на това, което желаем, с други думи, ще се дистанцират от нас. Затова представянето ни по авторитетен начин в Канкун е важно. Значимите решения след това ще бъдат взети по-късно в Йоханесбург, но трябва да подготвим почвата в Канкун. По професия съм земеделец. Ако почвата не бъде добре подготвена, няма да има реколта. Да се съсредоточим върху подготовката на добра почва.

 
  
MPphoto
 

  Marita Ulvskog, от името на групата S&D.(SV) Г-н председател, преди срещата на върха в Копенхаген имахме много големи очаквания. Резултатът не беше толкова добър. В деня, в който си тръгнахме от Копенхаген, валеше силен сняг и в заседателните зали беше изключително студено. Не само Копенхаген преживя мразовити температури, а и цялото разискване по околната среда. Би могло да се каже, че климатът сега е по-назад в политическия дневен ред, отколкото беше преди Копенхаген. Това е достойно за съжаление, но е факт, че задачата ни е да осигурим срещата на върха в Канкун да се постигнат по-добри резултати и да разгледаме и да подобрим резултата от Копенхаген. Как ще направим това? Ще го направим, като представители на Европа, като поемем водеща роля. Именно за това призова ръководителят на Обединените нации по въпросите на климата, Кристина Фигерес, когато разговаря чрез видеовръзка с тези от нас от Европейския парламент, които ще отидат в Канкун. Трябва да поемем водеща роля и ще го направим, наред с другото, като осъществим на практика всичко, което обещахме в Копенхаген – не само почти всичко, а абсолютно всичко.

След това разбира се трябва да направим необходимото, за да приобщим повече хора. Заедно с другите конкретни решения в Канкун относно обезлесяването, обмена на технологии и пътя към втори период на поети ангажименти в рамките на Протокола от Киото, това може да подготви почвата за международно споразумение за климата през 2011 г. Не мисля, че очакванията ни трябва да бъдат прекалено ниски преди Канкун.

 
  
MPphoto
 

  Chris Davies, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, в момента няма кой знае какъв ентусиазъм за борба с глобалното затопляне, а по-скоро широк обществен скептицизъм. В началото на годината имаше сняг по земята, но ако погледнете данните ще видите, че първите шест месеца от годината са били най-топлите по цял свят, откакто се води статистика. Това е просто факт.

Искам възможно най-скоро да бъде прието международно споразумение, но съм загрижен за естеството му. Разграничението между развити и развиващи се страни ми изглежда странно. Питам се колко ли време ще е необходимо, преди някои от развиващите се страни да изпреварят най-бедните европейски страни. Гледам конференциите относно изменението на климата и ентусиазма, с който Саудитска Арабия подкрепя идеята за включване на въпроса за улавянето и съхранението на въглерод в CDM (Механизъм за чисто развитие). Саудитска Арабия със сигурност може да вложи малко от собствените си пари за осъществяване на тези неща. Защо трябва да помагаме за постигането на това?

Опасявам се Европейският съюз да не изостане от темпа на изменението и мисля, че инициативите, свързани с изменението на климата и способността ни да се заемем с глобалното затопляне предлагат големи възможности. Китай планира да намали своето относителния въглероден интензитет на икономиката си с 45% през следващото десетилетие. Това означава да инвестира в нови енергийни централи, които да заместят старите; това означава да подобри енергийната си ефективност. Истинското затруднение тук е, че ако не можем да се конкурираме с китайците сега, как ще се конкурираме с един Китай с подобрена енергийна ефективност през идните години?

Искам да вдигнем определената граница. Искам да отидем нагоре от 20% на 30%. Искам цените на въглерода да се вдигнат, за да засилим инвестициите в производства с ниски емисии на въглерод в бъдеще. Иска ми се да бъда по-сигурен, че в рамките на Комисията има съгласие, че това наистина трябва да бъде разгледано и направено. Просто не считам, че това се случва в момента. Знам за ентусиазма по темата на присъстващия член на Комисията. Не съм сигурен, че тя има пълната подкрепа на колегията. Или може би ни трябва резервна позиция?

Не ни трябва резервна позиция и по принцип това трябва да движи напред енергийната ни ефективност. Само преди няколко минути чухме плановете на члена на Комисията Йотингер да внесе законодателство през новата година. Това законодателство трябва да бъде амбициозно. Трябва да пестим ресурсите си. Трябва да станем по-конкурентоспособни.

 
  
MPphoto
 

  Yannick Jadot, от името на групата Verts/ALE.(FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих могъл да огранича изказването си до просто припомняне на кадрите от това лято в Русия или южна Азия, до това да ви напомня за абсолютно спешната необходимост от борба с изменението на климата и, след като говорим за Европа, да преминем незабавно или възможно най-скоро към цел за намаляване с 30% до 2020 г. на емисиите на парникови газове. Сега и да не направим промени, ще постигнем 19%. На практика вече сме постигнали целта, която сме си поставили, затова повече не може да се говори за европейска амбиция, ако имаме предвид 20%.

Що се отнася до мен, аз не съм отявлен почитател на пазара на въглеродни емисии, но ако останем на 20% можем да бъдем сигурни, че ще третираме пазара на въглеродни емисии като вид, застрашен от изчезване, а не като лост в борбата срещу изменението на климата. Възприемането на цел от 30% би могло да донесе 8 млрд. евро за европейските бюджети от продажба на квоти на търг. Знаем, че 30% е осъществимо. По-конкретно обвързваща цел за енергийната ефективност от 20% би означавала един милион работни места в Европа. Това представлява икономия от 1 000 евро на домакинство в Европа и тъй като членът на Комисията Йотингер спомена проект „Набуко“, тя е равностойна на 15 проекта като „Набуко“.

А дали ще убием европейските предприятия, ако преминем към 30%? Очевидно не. Всяко проучване потвърждава това. Някои потенциално изложени на риск сектори ще са засегнати, но има средства и до момента секторите, които заплашват Европа с изчезване, са секторите, които са бенефициери на европейската енергийна политика. Те спечелиха милиарди евро благодарение на европейската политика в областта на климата.

Преминаването към 30% би означавало категорично да застанем на страната на тези, които носят промяна, на тези, които създават света на утрешния ден. Бих искал също да цитирам някои цифри. Според барометъра на Ernst & Young за 2010 г. Китай и Съединените щати са най-привлекателните страни за развитие на енергия от възобновяеми източници. Според неотдавнашно проучване, само три от 50-те предприятия, определени за световни лидери в „зелените“ технологии, се намират в Европа; останалите са в Азия или Съединените щати.

Поради това е абсолютно задължително да се премине към 30% и ще завърша, като се присъединя към думите на Барак Обама, когато той каза, че бихме могли да оставим работните места на бъдещето на нашите конкуренти или бихме могли да се възползваме от възможността на века, както те вече са започнали да правят. Според него държавата, която бъде първа при енергията на бъдещето, ще бъде първата държава-пионер на XXI век. Той загуби изборите. Нека поемем водачеството в прехода към тази енергия и новата икономика.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Ouzký, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, макар и да съм сред подписалите резолюцията във връзка с предстоящата конференция по климата, имам също и някои критични бележки и резерви относно нашата резолюция. Знаете ли, доволен съм, че оптимизмът, който винаги излъчвахме към света преди всяка конференция в миналото и който след това се превръщаше в огромен скептицизъм, този път не е толкова изразен. Радвам се, че сме наясно – тази конференция няма да доведе до глобално споразумение, а всички в залата знаят, че без глобално споразумение Европа сама, дори и ако амбициозно увеличи собствените си планове с 100%, не би имала и най-малко влияние върху изменението на климата в световен мащаб.

Сляпото затягане на нашите стандарти може да има за последица излагането на Европа на риск и признавам, че изцяло не одобрявам скритото въвеждане на европейски данъци под предлог за борба с изменението на климата.

За да не бъда изцяло негативен, намирам за много обещаваща подкрепата за сътрудничеството с развиващите се страни и по-специално за опазване на питейната вода, както и на усилията ни да осигурим достъп до питейна вода за всички граждани, особено в развиващите се страни. Макар и да имам критични бележки, не възнамерявам да оттеглям подписа си и се надявам, че предстоящата конференция в крайна сметка ще доведе до някакъв допълнителен напредък.

 
  
MPphoto
 

  Bairbre de Brún, от името на групата GUE/NGL. (GA) Г-н председател, не можем да повтаряме грешките, които вече допуснахме миналата година в Копенхаген. Необходими са истинско водачество и политическа воля, за да запазим като граница на покачването на температурата 1,5oC. Тази цел е важна.

ЕС трябва да действа едностранно и да повиши целта за намаляване на емисиите за 2020 г. и да убедим другите развити страни да се съгласят с обща цел за намаляване на емисиите с между 80% и 95% до 2020 г. Това не само ще помогне на преговорите в Канкун, но и трябва да го направим за наше собствено добро.

Развитите страни също трябва да предоставят адекватно финансиране във връзка с климата; също така и да пристъпят към ускорено финансиране, при ясен политически ангажимент и пълна прозрачност. Има необходимост и от нови източници за дългосрочно финансиране. Сред тези възможности следва да бъдат предвидени международни данъчни и финансови мерки и финансиране от международното въздухоплаване и корабоплаване.

Призовавам ви да гласувате „против“ измененията, които имат за цел да отслабят посланието, което ще изпрати Парламентът. Необходимо е категорично послание. Световната икономическа криза не може да се използва като извинение да не се прави нищо или да се отказва справедливост в областта на климата. Изменението на климата е проблем, който трябва да бъде решаван в световен мащаб, а за да се направи това, е необходимо да изграждаме взаимно доверие.

 
  
MPphoto
 

  Oreste Rossi, от името на групата EFD.(IT) Г-н председател, госпожи и господа, въпреки факта, че както при разглеждането в комисия, така и в залата предсказах провала на конференцията в Копенхаген относно изменението на климата и на документа, внесен от залата, този опит не ни е научил на нищо.

Ако продължим да отправяме едностранни искания Европа да продължи да намалява емисиите си с много по-големи количества, отколкото е предвидено в Протокола от Киото, следващата среща на върха в Канкун – COP 16 (шестнадесета Конференция на страните по РКОНИК) – също ще бъде провал и отново Парламентът ще направи лошо впечатление.

В приетата в комисия резолюция не само се набляга, че вноските за страните с бързо развиващи се икономики следва да бъдат не по-малко от 30 млрд. евро годишно към 2020 г., но и се поощрява ЕС да улесни създаването на „Зелен фонд за климата“, като се заделят 100 млрд. щатски долара годишно от 2020 г.

Документът ни казва също и как да намерим средствата, а именно чрез облагане с данъци на всички възможни източници, като например налагане на данък върху финансовите транзакции, международни данъци върху търговията и налози върху самолетните билети, главно като се измъкват пари направо от джобовете на гражданите и предприятията.

След това докладът се впуска в утопични искания. Дори ни призовава да намалим емисиите на CO2 в атмосферата с 30% вместо с 20% към 2020 г. и призовава Комисията да внесе предложение, с което ЕС да си постави тези цели едностранно.

Да искаме от нашите народи и предприятия да правят такива жертви по време на икономическа криза като сегашната е най-новото от дългата поредица европейски слабоумия. Позицията ни е същата като на Съвета, а именно, че преди да е налице глобално, правно обвързващо споразумение Европейският съюз ще бъде в състояние да разгледа втори период на поети ангажименти съгласно Протокола от Киото, само ако това стане в обща рамка, включваща основните икономики.

 
  
MPphoto
 

  Nick Griffin (NI).(EN) Г-н председател, изборът на слънчево Мексико за COP 16 беше сполучлив ход. Трябва да ни бъде спестено повторение на миналогодишното неловко положение, когато привържениците на глобалното затопляне зъзнеха през най-студения за Копенхаген месец декември от десетилетия. По същия начин, използването на измамно двусмисления термин „изменение на климата“ вместо „глобално затопляне“ може да скрие от неколцина британски данъкоплатци иронията, че Конференцията се проведе, точно когато необичайно студеното лято беше отстъпило мястото си на подранила, люта зима. Още по-хитър номер би било такива прояви да се провеждат през пролетта: вижте, с всеки изминал ден се затопля.

Още колко дълго може фашисткият ЕС да налага все по-наказателни данъци и мерки за контрол върху обикновените граждани под предлог за предизвикано от човека глобално затопляне, когато все по-голям брой истински учени отхвърлят теорията като необоснована и опровергана? АГЗ (антропогенно глобално затопляне) е безпочвена пропаганда, голяма лъжа, достойна за Йозеф Гьобелс, на „зеления“ промишлен комплекс, който подкрепя значителни трансфери на богатство от обикновените хора към мошениците, търгуващи с въглерод, като Ал Гор и Goldman Sachs. И тя се експлоатира от политически елити от левицата, с цел да бъде завършена деиндустриализацията на запада, защото безгръбначните консерватори са прекалено сплашени от истерията покрай глобалното затопляне, за да се противопоставят и да кажат всъщност неудобната истина: предизвиканото от човека изменение на климата е най-доходоносната измама в историята.

Тазгодишната конференция на клуба „Билдерберг“, проведена през юни в Испания, включваше и сесия, посветена на опасностите от глобалното захлаждане. Кога новият реализъм на хората, които наистина насочват световната политика, ще стигне дотук, при хората, които само си мислят, че правят това?

 
  
MPphoto
 

  Richard Seeber (PPE).(DE) Г-н председател, госпожи и господа, истински съм шокиран от идеите, които хора като г-н Griffin разпространяват тук в името на изменението на климата. Какво общо има фашизмът с изменението на климата е пълна загадка за мен. Мисля освен това, че това, заявява тук, е скандално и такива заявления нямат място в залата, защото проблемът наистина е прекалено сериозен за това.

Загрижен съм също, че наистина се повишава темпът на емисиите на парникови газове в атмосферата ни. Погледнете данните, изнесени от Световната метеорологична организация. Шокиран съм и от ниското равнище на възприемане сред населението. Г-н Griffin също е яхнал тази вълна и намирам също за шокиращо, че главните емитенти на емисии, като Съединените щати и Китай, не са готови да сключат такова международно споразумение.

Спомнете си, ако обичате, разискването, което проведохме тук миналата година преди Копенхаген. Ако не сме свръхамбициозни и встъпим в тези преговори с реализъм ние, като Европа – по-малко значим емитент – все още можем да постигнем нещо.

Как можем да направим това? Г-жо член на Комисията, ценя вашия ентусиазъм, но считам, че комуникацията с гражданите е изключително важна. Хората не разбират проблема. Защо е така? Защото данните на Световната метеорологична организация са ясни – това са средни стойности. Вярно е, че в момента в Европа е по-студено, отколкото беше преди няколко години, но като цяло все пак има покачване на температурите в целия свят. Това трябва да бъде разгласено и ако не успеем да го направим, няма да получим подкрепа от нашите граждани и това ще позволява на хора като г-н Griffin да вкарват фашизъм във въпроса за изменението на климата. Това е проблемът. Поради това, г-жо член на Комисията, бих Ви помолил да се опитате да внесете подобрения в тази насока.

Второ, нека постигнем преминаването към устойчиви източници на енергия със стимулите, които ценим. Колегите ми представиха данните. Най-добрите предприятия са в Китай, а тук в Европа ние не сме толкова добри. Поради това трябва да предложим добри идеи, за да могат нашите предприятия реално да осъществят прехода. Тези обвързващи цели наистина ли са вълшебното лекарство, за каквото винаги биват представяни тук?

Разбира се, трябва да има и честност на пазарите. Нещата, които се случват във връзка с Механизма за чисто развитие – 60% от парите да отиват в Китай – не следва да се допускат. Прикриването зад чисто правни аргументи в тази връзка не е достатъчно добра идея. Нека подходим към разискването честно, защото въпросът е прекалено важен. Имате нашата подкрепа, г-жо член на Комисията.

((Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен по процедурата с вдигане на синя карта (член 149, параграф 8))

 
  
MPphoto
 

  Lucas Hartong (NI).(NL) Г-н председател, г-н Seeber каза, че обществеността не разбира дебата относно климата. Бих искал да го запитам следното: дали няма да се окаже, че обществеността всъщност го разбира, но просто е на различно мнение от това на моя колега?

 
  
MPphoto
 

  Richard Seeber (PPE).(DE) Г-н председател, не съм сигурен дали разбрах въпроса правилно. Важното е просто да водим този дебат с нашите граждани открито и – както казах – въз основа на данните на Световната метеорологична организация. Това са само средни стойности за света, които сочат, че температурата се покачва с 0,63 С, но в Европа нашите стойности са други. Това е защото метеорологичните условия са местно явление, а ние говорим за климат, който е дългосрочно световно явление. Затова нека вземем това решение. Ако казваме, че става все по-студено и зимите започват по-рано, трябва и да съобщим това по правилен начин. Ето защо призивът ми за по-добра комуникация е важен.

 
  
MPphoto
 

  Jo Leinen (S&D).(DE) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, загрижен съм, че се хвърляме от едната крайност в другата. Преди Копенхаген бяхме може би прекалено амбициозни, а сега, преди Канкун, се опасявам, че не сме достатъчно амбициозни. Затова намирам за добре, че в резолюцията си Парламентът разглежда всички въпроси, които считаме за необходими, за да има напредък и да можем да постигнем резултати още в Канкун.

Имаме едно голямо искане и то е ЕС да промени стратегията си. Преди Копенхаген сами се поставихме в зависимост от това, какво се прави в Съединените щати и може би какво се прави в Китай. Това не даде резултат там, няма да даде резултат и в Канкун. Затова би следвало да вземем мерки за опазване на климата в защита на нашите собствени интереси. Оттук и призивът от мнозинството в комисията и надявам се и утре в пленарна зала, да завишим нашите цели от 20% на 30%. Това във всички случаи ще бъде необходимо в хода на процеса. Трябва да постигнем тази цел най-малкото преди да тръгнем за Южна Африка. Мисля също, че продължаваме да сме на грешен път по отношение на Протокола от Киото. И тук разчитаме на всички останали. Мисля, че предложението ни трябва да бъде да се приеме Протокол от Киото II. Няма да имаме проблем да направим това; ние ще го постигнем.

Най-накрая, по отношение на това ЕС да бъде единен: видях как изглежда това в Нагоя. За ЕС имаше един микрофон. Имаше възможност да говорят различни хора, но те трябваше да отправят едно и също послание. Това е, което искам да видя от Съвета и от Комисията и в Канкун.

 
  
MPphoto
 

  Corinne Lepage (ALDE).(FR) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, поне едно нещо е сигурно след Копенхаген и то е, че кампанията за дезинформация, която беше проведена преди Копенхаген, се провали, а информацията, дадена ни от Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) напълно се потвърди от всички експерти, които са на разположение на Обединените нации. Това е първата точка, на която искам да наблегна.

Това показва важността и неотложността на това, което трябва да направим. Трябва да си направим извода от неуспеха, който претърпяхме в Копенхаген и в резултат на това е абсолютно съществено Европейският съюз да си поставя цели по своя собствена неограничена свободна воля. Именно поради тази причина е съществено значение както за климата, така и за нашите производства и икономики, посочена в резолюцията цел за намаление от 30%, да бъде гласувана утре.

Както подчерта току-що един от колегите, целта от 20% вече е на практика постигната. Ако искаме да дадем тласък на нашите производства, ако искаме да останем лидерите или да станем лидери в нови сектори, били те енергийна ефективност или енергия от възобновяеми източници, изключително важно е в Съюза да си поставим тази цел.

Втората бележка е за авторитета. Трябва да спазваме ангажиментите си към страните от Юга, като правим разграничение между различните категории страни от Юга, защото реално Китай и Африка не могат да бъдат поставени в една и съща кошница. Ето защо по мое мнение – и сега изказвам лично мнение и то не е непременно на цялата ми група – е съществено да бъде наложен данък върху финансовите транзакции, който ще ни позволи да набавим 100-те млрд. щатски долара, които сме предвидили за 2020 г.

И накрая надявам се като минимум споразумението по горите, Споразумението за намаляване на емисиите от обезлесяването и деградацията на горите (REDD), да може да бъде сключено в Канкун, защото това вече би било голяма крачка напред. Да не забравяме, че обезлесяването причинява 20% от емисиите на парникови газове.

 
  
MPphoto
 

  Satu Hassi (Verts/ALE).(FI) Г-н председател, госпожи и господа, съгласна съм с всички, които изразиха подкрепата си за по-мащабно намаляване на емисиите в ЕС в размер на 30%. Става дума не само за бъдещето на човешката раса: в наш собствен интерес е да останем конкурентоспособни през революцията на енергийните технологии, която вече започна.

За да бъде ЕС авторитетен лидер по въпросите на климата, той трябва да популяризира в Канкун истинска стратегия за опазване на климата, а не да отваря нови вратички. За съжаление, ЕС като че ли действа по друг начин, когато се стигне до правилата за отчитане на горите, поглътители на въглерод. Изглежда, че за горите, поглътители на въглерод, ЕС дава одобрението си за прогнози за бъдещето като отправна точка, които неизбежно са произволни. Това би означавало ново затруднение за индустриалните страни, и то не малко. Затруднението, което имам предвид, може да бъде на стойност между 3% и 5% от всичките им емисии – същата стойност като на общото задължение за намаляване на емисиите за всички индустриални страни съгласно Протокола от Киото към 2012 г.

Друг недостатък на политиката на ЕС е изнасянето на намаленията на емисиите в развиващите се страни чрез Механизма за чисто развитие (CDM). Би било недалновидно, но също и неразумно от гледна точка на лоялната конкуренция, ако използваме CDM в подкрепа на тези промишлени сектори в Китай, които се оплакват тук от риска от изтичане на въглерод, например. Кредитите в подкрепа на проекти следва да бъдат ограничени до най-бедните развиващи се страни.

 
  
MPphoto
 

  Zbigniew Ziobro (ECR).(PL) Г-н председател, борбата с глобалното затопляне без съмнение стана една от най-важните цели на Европейския съюз. Според мен значим фактор за това е рационалната политика за намаляване на емисиите на въглероден двуокис и парникови газове в атмосферата. В предложението за резолюция на Парламента, което беше изготвено преди конференцията в Канкун има част, в която се посочва значително намаление – с повече от 20% – на емисиите на CO2 от държавите-членки. Изглежда, че като предлага политика от такъв вид, Съюзът не държи сметка за сериозните последици за икономиките на неговите държави-членки.

Това толкова голямо намаление от страна на Съюза се съпровожда с едно немощно заявление на позицията му по отношение намаляването на емисиите на газове в Съединените щати или страните от Азия. Това е огромна грешка. Днес, когато Европа преживява икономически спад, трябва да се съсредоточим повече върху мерките, имащи за цел да укрепят икономиката на Съюза, а не да я натоварят с допълнителни разходи. Не държавите-членки на Европейския съюз са големите източници на емисии, а бързо растящите икономики на развиващи се страни като Китай и Индия, а те нямат намерение да намаляват емисиите. Следователно промишленото производство и като последица работните места могат да се окажат изнесени в страни извън Европейския съюз. Икономиката ни ще бъде отслабена, а емисиите няма да намалеят, а ще се увеличат. Тази политика не води до никъде. Следователно това направление на политиката в сферата на борбата с глобалното затопляне следва да бъде преразгледано.

 
  
MPphoto
 

  Sabine Wils (GUE/NGL).(DE) Г-н председател, конференцията по климата в Канкун трябва да упражни положителен натиск върху нашите държави, за да се постигне напредък по отношение на международното сътрудничество и националното право по опазване на климата. Като част от съюза на отговорност, ЕС трябва да докаже политическо лидерство, независимо какво ще направят Съединените щати и да позволи да бъде преценяван въз основа на принципа за справедливост в областта на климата. Това означава, че трябва да има втори период на поети ангажименти за индустриалните страни в рамките на Протокола от Киото. За финансиране на мерките във връзка с климата трябва да бъдат предоставени допълнителни средства. Що се отнася до дългосрочното финансиране, ЕС трябва да сложи картите си на масата в преговорите. ЕС трябва да представи амбициозни цели за намаляването на парниковите газове. Глобалната температура не трябва при никакви обстоятелства да се покачва с повече от 1,5°C. Тази цел ще има като резултат технически иновации и създаване на работни места по време на икономическа криза.

 
  
MPphoto
 

  Anna Rosbach (EFD).(DA) Г-н председател, през декември всички – длъжностни лица, политици, журналисти, активисти и много други – ще се отправят към срещата на върха в Мексико. Парламентът също ще участва дори и при хаоса, който винаги цари при определянето колко членове на ЕП в крайна сметка ще участват.

Когато отиваме на срещата на върха относно климата има едно важно нещо, което не трябва да забравим да вземем с нас: реализмът. Напълно си давам сметка, че това не е от най-популярните неща за казване, но то е важно, за да ни имат доверие хората по света. ЕС би следвало да бъде водач на колоната, както много сполучливо е казано – с други думи той трябва да поведе и да дава добър пример. Всичко това е много добре, но трябва да внимаваме да не се откъсваме толкова далеч напред, че никой да не ни последва. Няма смисъл да се преследва политика, която само малък брой страни имат желание или са в състояние да следват. С това ще постигнем само едно нещо, а именно да преместим нашите собствени трудоемки производства от Европа по посока на страни с далеч не толкова строго законодателство, по-ниско заплащане и по-лоши условия на труд. Ще се лишим от работни места и това ще е във вреда на нашите европейски икономики. Затова трябва да работим за решения, които страните с бързо развиващи се икономики като Китай, Индия и южноамериканският континент да могат да приемат. Надявам се, че ще се поучим от опита на миналогодишната среща в Копенхаген и че тази година ще се стремим към постижими цели, а не към невъзможното.

 
  
MPphoto
 

  Lucas Hartong (NI).(NL) Г-н председател, следващата седмица ще станем свидетели на Конференцията на Обединените нации в Канкун относно изменението на климата. Пълна пародия е, че ЕС ще участва в това нещо, тъй като на нашия климат всъщност му няма нищо. Това, на което сме свидетели, са нормални температурни колебания. Мога ли да се спра накратко върху реалните факти на тази ненужна конференция? Другата седмица стотици участници ще се качват на самолети за Мексико, които ще произведат емисии на CO2. Все пак, каква беше целта на конференцията относно изменението на климата? А, да, тя беше да се намалят емисиите на CO2. Понастоящем 11 000 хектара гора от мангово дърво се изсича в Канкун. Още веднъж, каква беше целта на конференцията относно изменението на климата? О, да, тя беше опазване на горите. Г-н председател, мога ли да предложа на ЕС един скромен съвет? Оставете политиката относно климата на наистина независими специалисти, тъй като всичко, което тя прави, е да струва на данъкоплатеца огромни суми пари; през последните десетилетия тя не е довела до нищо, освен до необективни доклади от Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) и от нейния председател – шарлатанинът Rajendra Pachauri.

 
  
MPphoto
 

  Pilar del Castillo Vera (PPE).(ES) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, бих искала да започна, като кажа, че според мен двете изявления на действащия председател на Съвета и на члена на Комисията очертаха едно съвсем различна гледна точка за конференцията в Канкун спрямо гледната им точка за конференцията в Копенхаген. Това е по-реалистична, много по-жизнеспособна гледна точка и следователно има много по-голям потенциал да бъде ефикасна.

Ако в Копенхаген срещата беше от вида „всичко или нищо“ – както каза действащият председател на Съвета – в Канкун тя трябва да бъде среща, която дава широк набор от жизнеспособни и ефективни варианти.

Борбата с изменението на климата има две основни особености: първо, тя трябва да бъде световна и в нея да са включени всички големи източници на замърсяване, от Съединените щати до Бразилия, Китай и Индия. Второ, тя трябва да представлява поредица от мерки, които да са ефективни в своето въздействие върху изменението на климата, трябва да сме в състояние да измерваме въздействието и те не трябва да бъдат вредни за икономическия растеж.

В това отношение трябва също да имаме смирението да признаем, че глобалното предизвикателство за справяне с изменението на климата предлага набор от технологични и политически варианти.

Има и може да има обвързващи споразумения, има секторни споразумения, има трансфер на технологии и подкрепа за научните изследвания. Трябва да бъдат задействани всички възможности, съчетано с рязко повишаване на енергийната ефективност във всички сектори на икономиката и обществото. Това е единственият начин, по който ще можем ефективно да се справим с проблемите на изменението на климата. В този смисъл ако Канкун бъде срещата на върха, която произведе набор от жизнеспособни и ефективни споразумения, тя ще се окаже огромен успех.

 
  
MPphoto
 

  Kriton Arsenis (S&D).(EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бих се съгласил с г-н Leinen, че наистина се хвърлихме от едната крайност в другата. Имахме много големи очаквания в Копенхаген и може би следва да имаме много ниски очаквания в Канкун.

Исканията ни са свързани основно с два въпроса: споразумението относно REDD и финансирането. Ако не постигнем напредък по тези два въпроса, има опасност да няма напредък в преговорите и те може би ще бъдат изложени на риск. Ако не се постигне напредък в Канкун, целият процес на преговори ще бъде застрашен. Ето защо разчитаме на вашите усилия, на усилията на Европейския съюз, за да се постигне напредък, дори и да е само по тези два въпроса и като цяло преговорите да бъдат вън от опасност.

Мнозина от колегите казаха, че в действителност сме постигнали 17,3% намаление на емисиите през 2009 г. Целта от 20% към 2020 г. е съвсем близо; бихме могли да я постигнем през следващите няколко години. Няма причина защо да не се придвижим нагоре към 30% или повече, ако искаме да модернизираме нашата икономика, да създадем работни места и отново да станем конкурентоспособни.

Г-жа Hassi говори също за ЗПЗГС (земеползване, промени в земеползването и горското стопанство). Тя е абсолютно права. Позицията на ЕС, че не следва да сравняваме емисиите, свързани със ЗПЗГС, с 1990 г., а следва да използваме обичайните нива, прекомерните емисии и това, колко по-малки са емисиите ни, отколкото биха били целите, е абсурдна позиция.

Разчитаме на Вас да постигнете резултати по тези два възлови въпроса при преговорите в Канкун.

 
  
MPphoto
 

  Bas Eickhout (Verts/ALE).(NL) Г-н председател, много благодаря на члена на Комисията и на белгийския действащ председател за встъпителните им изявления и все пак бих искал да напомня на залата, че Споразумението от Копенхаген беше изключително слабо и че дори това, което е казано в него, понякога се забравя. Целта за 2ºC или дори целта за 1,5ºC, се споменава в Споразумението от Копенхаген и, ако желаем да я постигнем, сега наистина трябва да се заловим за работа за намаляване на собствените ни емисии – с повече от 20% – и за предоставяне на средствата за първите три години. В Споразумението от Копенхаген се заявява съвсем ясно, че тези средства трябва да дойдат от нови и допълнителни източници. Г-жо член на Комисията, Вие казахте, че почти сме постигнали целта, но средствата не са нови и допълнителни и за това сме далеч от изпълнение. Нека бъдем честни за това. След това идва въпросът за ролята на ЕС, за водещата роля. Всъщност, това е въпрос за белгийския действащ председател: как ще постигнем това в Канкун? Вече получихме мандат от Съвета, но в Канкун ще бъдат необходими преговори. Ако внесем корекции в него, ще се изисква ли отново единодушие на всички държави-членки или промяната ще бъде направена с квалифицирано мнозинство? Все пак, едва тогава наистина ще можем да направим реалност водещата роля. Необходими са повече амбиция, повече средства и по-добри преговори.

 
  
MPphoto
 

  Peter van Dalen (ECR).(NL) Г-н председател, предизвикателството за Канкун е сложно, а спешността му – голяма и все пак аз виждам перспектива, тъй като разглеждам резултата от Нагоя за обнадеждаващ и окуражителен. Имаше много дискусии по въпроса каква позиция да заеме Европейският съюз в дискусията. Стремим ли се към 20% намаление на CO2 или дори към намаление от 30%? Що се отнася до мен по-малко CO2 не е равнозначно на по-малко стопанска дейност и така можем да се насочим към цел за намаляване, по-висока от 20%, тъй като това ще открие възможности за повече „зелени“ работни места, за иновации и за устойчив икономически растеж. В същото време, бих искал да призова Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) наистина да приеме сериозно критиката на нейните доклади и да създаде платформа за открита научна дискусия, за да може цялата актуална информация да бъде взета под внимание и да не изчезва в кошчето за боклук. Ако не направи това, атмосферата на недоверие ще продължи да обгръща докладите на IPCC, което намирам за ненужно и нежелателно.

 
  
MPphoto
 

  Marisa Matias (GUE/NGL).(PT) Г-н председател, ще се върна към някои от нещата, които бяха казани тук. Беше споменато, че срещата в Канкун се очаква да бъде важна междинна стъпка в борбата с изменението на климата, а също и, че тя не може да отиде по-далеч или да бъде по-амбициозна, отколкото беше тази в Копенхаген или да се приеме резултатът от срещата на върха в Копенхаген. Знаем, че това е недостатъчно и все пак тъй като няма промяна в научните доказателства и данни, с които разполагаме ми се струва, че има промяна в политическата воля – тук ни липсва кураж и отиваме в Канкун със страх.

Считам, че оттеглянето от една от най-тежките кризи на нашето време не може да бъде вариант. Бих искала също да кажа, че имаме възможност да се подложим на проверка в Канкун по различни въпроси, които бяха споменати тук и да проверим освен това способностите си по отношение на преразпределението и оказването на подкрепа на по-бедните страни и най-бедните хора. Мисля, че да отговорим на екологичната криза означава също да отговорим по единен и справедлив начин на икономическата и обществена криза, която преживяваме в момента. Ето това означава да сме реалисти.

 
  
MPphoto
 

  Derek Roland Clark (EFD).(ЕN) Г-н председател, щастлив съм да прочета това изказване от името на г-н Bloom, който – по мое мнение – несправедливо не беше допуснат в залата днес.

Преди една година стигнахме до провал в Копенхаген, когато 15 000 некомпетентни лица, включително членове на ЕП и целият антураж, се стовариха върху това място, за да удвоят неговия въглероден отпечатък за две седмици и безнадеждно се оплетоха в „климатгейт“, моментът за който беше много прецизно избран така, че да осуети работата.

Да, всички помним как Университетът на Източна Англия беше представен такъв, какъвто е: център на лъженаука, фабрикувана от купени и платени за целта учени, които разчитат на ГД „Научни изследвания” на ЕС и на „свръхструктурата“ ООН за средства за наука и лаборатории и на данъкоплатците от Обединеното кралство за заплатите си. Те бяха представени като фалшификатори на данни, фалшификатори на компютърни модели на климата, укриватели на неудобни данни и съзаклятници със „зелените“ раболепни слуги на Обама.

Данъкоплатците научиха по най-недвусмислен начин, че целта на ЕС и световния „зелен“ дневен ред е да бъдат вдигнати въглеродните ни данъци и да бъдем сплашени, за да се подчиняваме.

Разбира се, в Канкун едва ли ще е чак толкова зле. Много по-топло е. Това е една приятна зима, а и съзаклятниците ще положат много повече усилия, за да прикрият тази година своя дневен ред за световно управление. Но да си знаете: ние, народът, сме ви разгадали.

 
  
MPphoto
 

  Francisco Sosa Wagner (NI).(ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, споделям стремежа на залата. Искам предложенията на европейската делегация да получат в Канкун подкрепата, която заслужават.

В контекста на разискването е необходимо да се подчертае значението на градовете за опазването на околната среда. Сред повече от 1 000 кметове в Европейския съюз съществува съгласие, потвърждаващо, че проблемът се признава от тези органи, които трябва да действат, за да можем ние да успеем. Хубавите ни думи няма да струват нищо, ако не се радваме на сътрудничеството на кметовете на градовете.

За да бъде осигурено това сътрудничество е много важно емисиите да бъдат оповестявани, тъй като в градовете се произвеждат 80% от парниковите газове. Понастоящем емисиите не се оповестяват и което е още по-лошо, липсва общ стандарт за измерването им.

Съществува неправителствена организация, наричаща се „Проект за разгласяване на CO2“, която събира информация за хиляди предприятия и би могла, по мое мнение, да се ползва също и от органите на местното самоуправление. Без сътрудничеството на местното самоуправление и кметовете, екологичните действия няма да доведат до нищо и точно това искаме да не допуснем.

 
  
MPphoto
 

  Theodoros Skylakakis (PPE).(EL) Г-н председател, разгаря се голям скандал в областта на околната среда, на който трябва да бъде обърнато внимание на конференцията в Канкун. От продавани чрез Схемата за търговия с емисии (СТЕ) права по CDM 60% са за унищожаване на един от промишлените парникови газове – HFC-23, при цена над 70 пъти по-висока от реалната, което се плаща основно от европейските ползватели на електроенергия.

До момента сме пропилели около 1,5 млрд. евро и ако това състояние на нещата продължи, до 2013 г. ще пропилеем още 3,5 млрд. евро, в сравнение с реалната стойност на унищожаването на газа, която е само 80 млн. евро. Това генерира огромни ненужни печалби за няколко компании от целия свят, без полза за околната среда предвид факта, че съдържанието на HFC-23 в атмосферата се увеличило през последните години.

Това положение е неприемливо и то поставя под въпрос честността на нашата екологична политика и механизма на Протокола от Киото. Европа трябва да постави този проблем в контекста на COP-16, тъй като промяна на международната политика по този въпрос би предложила сериозна възможност драстично да бъдат ограничени емисиите на парникови газове веднага и при много ниски разходи и да се поиска от страни като Китай, който в момента отделя огромни количества HFC-23 в атмосферата, които биха могли да бъдат сведени до нула, ако Китай използва част от парите, които събира като данъци върху тези незаслужени печалби, да се ангажира по-активно в усилията за борба с изменението на климата.

Прахосването на над 4 млрд. евро от парите на европейските данъкоплатци е неприемливо. Наша работа в Европейския парламент е да защитаваме обществените интереси и интересите на потребителите.

 
  
MPphoto
 

  Edite Estrela (S&D).(PT) Г-н председател, в международен план моментът не е благоприятен за конференцията: има световна икономическа криза, политическа и административна несигурност в САЩ и застой в преговорите САЩ-Китай. Затова очакванията не са големи, но въпреки това на срещата на върха в Канкун следва да се гледа като на възможност за възстановяване на доверието в многостранния процес и изменението на климата и за укрепване на Споразумението от Копенхаген. Това е най-малкото, което може да бъде направено, но дори това изисква решимост и политическо ръководство по време на преговорите, както и амбициозност при вземането на решения. Преди всичко, трябва да се постигне напредък в областите, които засягат развиващите се страни: финансирането, трансфера на технологии и изграждането на капацитет. По отношение на смекчаването на последиците обаче, се очаква напредък, особено при определянето на амбициозни и обвързващи цели за намаляване на емисиите и процесите по пренасяне, особено наблюдението, осигуряването на информация и удостоверяването.

Независимо от резултата от международните споразумения, Европейският съюз следва да преследва целта за намаляване на емисиите на CO2 с повече от 20% с цел създаване на „зелени“ работни места и икономически растеж. С една сума, резултатите от Канкун следва да допринесат с определения за периода след 2012 г., с цел да се постигне международно споразумение през 2011 г., което да е правно обвързващо и да отговаря на световната цел за ограничаване до 2ºС на общото световно покачване на температурата.

 
  
MPphoto
 

  Roger Helmer (ECR).(ЕN) Г-н председател, като говоря в лично качество, позволете ми да напомня на колегите, че обществеността вече не вярва в предизвиканото от човека глобално затопляне. На гласоподавателите им омръзна да бъдат обвинявани за изменението на климата и вече не желаят да плащат за него.

Все повече учени публично оспорват догмите за климата. Авторитетът на IPCC е разбит на парчета. Неотдавнашните незначителни изменения на климата са напълно в съответствие с добре установените, дългосрочни естествени негови цикли. Копенхаген не успя поради същата причина, поради която и Канкун няма да успее. САЩ, при новото мнозинство на Републиканската партия в Камарата на представителите, няма да се съгласят с глобалната система за лимити и търговия с емисии. Индия и Китай няма да се откажат от прогреса в името на тревоги във връзка с климата. Нашите „зелени“ политики вероятно са ненужни и със сигурност са неработещи и разорително скъпи.

Ако Европа действа сама, ще унищожим икономиките си и ще докараме до просяшка тояга внуците си, без да успеем да повлияем на климата. Обричаме се на бедност по свой избор, в името на оспорвана научна теория. Време е да сменим курса.

 
  
MPphoto
 

  Catherine Soullie (PPE).(FR) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, единството и реализмът ще си проличат, поне желая да стане така утре, когато гласуваме по нашата резолюция за шестнадесетата Конференция на страните по изменението на климата. Затова се надявам, че нашият член на Комисията, отговарящ по тези въпроси, ще бъде в състояние да запази прагматичните цели, които трябва да постигнем колективно, но също и да защити свързаните с това условия, определени от Европа, които в никакъв случай не подлежат на преговори.

Нито пък можем да изпускаме от очи в тези преговори очакванията, които нашите съграждани и нашите производства имат за един справедлив баланс. С изменението на климата трябва да се бори светът, а не Европа сама.

Затова ще бъде изключително важно да се признае значението на интелектуалната собственост, която не е достатъчно защитена. „Зелените“ технологии трябва да се ползват от най-широк кръг, но това не значи, че трябва да продаваме на безценица сегашните и бъдещите си знания, дори и в името на тази жизненоважна битка с изменението на климата.

По същия начин искането на общи методи за изчисляване на емисиите, както и за проверка и публикуване на данните, така че всички изпускащи емисии производства да бъдат приведени към общ знаменател изглежда като най-оправдано искане, а не като тактика за водене на преговори.

Накрая и колегата ми току-що повдигна този въпрос, по-спорни са вратичките в сегашния Механизъм за чисто развитие, които също трябва да бъдат поставени на масата. Госпожи и господа, всички ние за съжаление сме напълно наясно, че истинската сила при преговорите не е Европейския парламент. Обаче готовността на редица членове на ЕП и аз в това число, да работят и да участват в положителния изход от конференцията, трябва да бъде поощрена, а не пренебрегната, както почувствахме това през последните няколко дни. Ако Европа желае да бъде силна в центъра на международните диалози, такива трябва да бъдат и всички нейни законодатели.

 
  
MPphoto
 

  Rovana Plumb (S&D).(ЕN) Г-н председател, като човек оптимист считам, че сега е възможна крачка напред в Канкун под формата на балансиран пакет, който ще позволи на страните да предприемат по-бързи, по-решителни действия във всички области на изменението на климата. Затова от голяма важност е да бъде възстановена водещата роля на Европа в международните преговори по климата, чрез въвеждането на принципа на дипломацията по въпросите на климата и Европейският съюз и неговите държави-членки да определят и приложат принцип за справедливост в областта на климата, застъпвайки се по този начин за клауза за равенство в бъдещите международни преговори в областта на климата.

Подчертавам важността на въвеждането на механизъм, който да регулира поддръжката на финансовите аспекти на изменението на климата. Новаторските източници на приходи, като данък върху финансовите транзакции, „зелени“ фондове или частните източници, ще бъдат необходими за набиране на средствата, нужни за изпълнението на проекти за приспособяване към изменението на климата и смекчаването на последиците и за постигане на „зелен“ растеж, който допринася за добруването на гражданите и за справедлив растеж. Нека не забравяне и измерението, свързано с пола, в политиките, свързани с изменението на климата.

 
  
MPphoto
 

  Romana Jordan Cizelj (PPE).(SL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, пропастта между очакванията и резултатите от конференцията в Копенхаген беше неприемливо широка и поради това беше необходимо да направим някои промени. Този път потегляме за Канкун с много по-реалистични, но все още амбициозни цели. Г-жо член на Комисията, Вие заслужавате похвала за това, че осигурихте този път Съюзът да отиде на конференцията по климата много по-добре подготвен и бих искала да Ви благодаря за това.

Бих искала обаче да коментирам някои от внесените изменения. Въз основа на постигнатата в Копенхаген договореност бяха получени някои значими резултати, като един от тях определено е решението, че трябва да предприемем действия за ограничаване на глобалното покачване на температурата до стойности, по-ниски от 2°С. Трябва да упорстваме за тази цел и сега моментът не е подходящ за промяната й, дори и ако това би означавало по-ниска цел. Трябва да запазим авторитета си. Не можем да променяме такива важни решения от една година за следващата.

Искам да отговоря също на предложенията Съюзът едностранно да намали емисиите на парникови газове с 30%. Мисля, че не следва отново да се дистанцираме от трети държави. Трябва да завишим тази цел и ще я завишим, но само когато обстоятелствата са подходящи. Трябва обаче да осигурим определянето на процедура за постигане на такова решение предварително и, разбира се, Европейският парламент да бъде подходящо включен във вземането на решение.

Трябва също да насърчим разработването и използването на чисти технологии на световно равнище. Макар споразумението относно трансфера на технологии да е изключително важно, трябва също да бъдат въведени подходящи мерки за защита на интелектуалната собственост. Само по този начин изменението на климата ще се превърне във възможност, а не в бреме.

Накрая, по въпроса за усилията за финансиране за намаляване въздействието на изменението на климата в развиващите се страни, позволете ми да подчертая, че Европейският съюз вече има финансов механизъм за целта, а именно европейската Схема за търговия с емисии или СТЕ. Трябва да осигурим правилната работа и ефективността на схемата, както и прозрачно и целенасочено използване на средствата. Мисля, че не би било целесъобразно да се създава ново финансово бреме в момент на финансова и икономическа криза.

 
  
MPphoto
 

  Justas Vincas Paleckis (S&D).(LT) Г-н председател, скоро светът отново ще получи добри или, както стана обичайно в последно време, лоши новини във връзка с изменението на климата, този път от Канкун. Огромното мнозинство от учените казват, че изтича времето човекът да спре изменението на климата, но не намалява броят на хората, които отричат всичко или отказват да направят каквото и да било. Европейският съюз беше и следва да остане движещата сила за напредък в разговорите. В Канкун ЕС следва по-добре да координира позициите на държавите-членки. Важно е ние да свършим нашата част от работата, да докажем, че е възможно да има устойчиво икономическо развитие и начин на живот, благоприятен за околната среда. Само когато ние самите се променим, ще можем да настояваме другите да последват примера ни.

Наистина бих подкрепил едностранна стъпка от ЕС за намаляване емисиите на парникови газове с 30% до 2020 г. Особено важно е наново формулираният принцип за справедливост в областта на климата да бъде взет под внимание в Канкун. Ако изменението на климата не бъде спряно или поне ограничено, най-бедните страни и най-бедните хора ще са първите, които ще изгорят на нашата бързо прегряваща се планета.

Изглежда, че някои хора, предприятия и страни следват една стара, но осъвременена поговорка, казвайки: след мен – след като натрупах огромна печалба – и потоп. Това отношение не трябва да победи в Канкун.

 
  
MPphoto
 

  Elisabetta Gardini (PPE).(IT) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, желанието на Европа да постави амбициозни цели преди следващата конференция по изменението на климата определено е ангажимент, който следва да се преследва упорито, резултатите от което ще обусловят бъдещето на нашата планета.

От друга страна, госпожи и господа, именно поради това трябва да бъдем реалисти и по-внимателни в очакванията си. Доколкото знаем подготвителните международни преговори за конференцията в Канкун не само не успяха да постигнат забележим напредък по посока на глобално споразумение, но и потвърдиха опасенията и съпротивата срещу ангажиментите, поети в Копенхаген.

Вече беше казано, но бих искала в този момент да спомена Китай. Например, Китай си позволява да увеличи емисиите си на CO2 с 5 млрд. т до 2020 г. с последици, които могат да бъдат компенсирани само от намаляване промишлените емисии на Европа със 100% към същата, 2020 г. – а дори и това може да не бъде достатъчно.

Този факт не само прави нереалистично предложението за безусловно намаление с 30% – а ние сме решително против него – но също и кара много независими наблюдатели да предполагат нарастване, дори значително нарастване, на глобалните емисии към тази дата. В това противоречиво положение би било най-малкото рисковано и дори демагогско да се лансират числа и да се нахвърлят привлекателни, но нереалистични сценарии, при което неизвестните количества неизбежно се отразяват върху мащаба на разходите.

Надеждата е, че Европейският съюз ще отиде с общо, реалистично и устойчиво предложение в Канкун, защото споразумение, което дава реални, осезаеми резултати, винаги и във всички случаи е за предпочитане пред очаквания, които са неминуемо обречени на провал и прави усилията на правителствата по важни екологични теми дори по-малко заслужаващи доверие за международното обществено мнение, което би било особено трудно да се поправи.

 
  
MPphoto
 

  Jolanta Emilia Hibner (PPE).(PL) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, приемането на резолюция за 16-та Конференция на страните в Мексико е първата крачка към една световна дискусия. Това е много труден компромис за всички държави. Не трябва да се залъгваме, че ще постигнем незабавен успех. Трябва да представим предложение, което отива възможно най-далеч, но и което събира заедно възможно най-голям брой държавите, участващи в конференцията.

Основната цел, заложена в резолюцията, е да се постигне компромис относно борбата с изменението на климата и глобалното затопляне. Ако искаме тази цел да бъде постигната, трябва да спечелим подкрепата на най-големите държави и най-големите емитенти. Сред тях са Съединените щати и Китай. Трябва да обсъждаме това заедно с тях и да поискаме да разгледат икономическите си възможности. Следва също да се съсредоточим върху постигането на целите, които вече са записани в пакета по екологията на Европейския съюз. Някои от колегите казват, че това е един скромен пакет, защото в него се говори за намаляване на парниковите газове с 20%. Нека най-напред направим тази първа крачка и после да говорим за следващата.

Важно е също да има ангажименти, които всички държави да могат да приемат. Ако отново заложим ангажименти, които никой няма да въведе в действие, те няма да имат сила и ще останат само на хартия. Трябва също да насочим вниманието си към държавите, които са много слаби в икономическото отношение и имат лошо развити икономики. Обаче основната ни цел е пари задължително да отидат при най-бедните страни. Те следва да имат достъп до пари от Съюза. От името на всички колеги бих искала да кажа, че според мен всички ние ще стискаме палци на члена на Комисията. И аз заявявам готовността си да окажа голямо съдействие в преговорите.

 
  
MPphoto
 

  Sirpa Pietikäinen (PPE).(ЕN) Г-н председател, преди всичко бих искала да благодаря на члена на Комисията г-жа Хедегаард за нейната много добра и всеотдайна работа по въпросите на климата в ЕС и на световно равнище.

Знаейки, че понастоящем преговорите в рамките на ООН по всички международни въпроси са много трудни, съм на мнение, че трябва да използваме пълноценно ориентацията към действие. Знаем, че предизвикателството ще бъде пред нас глобално във всички страни, така че действията за предотвратяване на изменението на климата са винаги изгодни както от екологична, така и от стопанска гледна точка.

Има доста голям кръг изследвания, които показват, че ЕС би могъл да намали емисиите си на CO2 с 30% или дори с 40% към 2020 г. по начин, който би бил икономически жизнеспособен и икономически печеливш. Това би изисквало преди всичко спиране на вредните субсидии, като 6-те млрд. евро годишно в Европа за изкопаеми горива и по-строга, законодателна подкрепа за СТЕ, по-ефективно използване на ресурсите и енергийна ефективност и други лостове, като една по-строга директива за екодизайна.

Считам, че само като покажем пътя сами ще можем да убедим другите, че (а) сме настроени сериозно, (б) това е печелившо и (в) правим го за околната среда и за успеха на европейската икономика.

 
  
MPphoto
 
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-н председател, благодаря на моята група, че ми даде възможността да кажа няколко думи по тази темата, към която проявявам огромен интерес.

(ЕN) Сега резултатът от конференцията в Канкун е важен за Европейския съюз както от гледна точка на видимостта, така и от гледна точка на резултатите. Трябва да се стремим да бъдем реалисти и единни. Трябва да бъде разтълкувано много категорично, че глобалното затопляне е глобален проблем, който се нуждае от глобално решение с глобални обвързващи цели.

Поради тази причина трябва да се придържаме към нашите цели от 20% до 2020 г. Всичко друго би имало обратен ефект. То би могло да съсипе нашата икономика; да ни направи неконкурентоспобни, докато развиващият се свят галопира напред.

Ако до 2015 г. или някъде там ще сме постигнали целта от 20%, можем да я променим на 25% или 30%; тогава това ще се разглежда като медиен успех. Всичко друго – да се насочим към 30% и да не го постигнем – ще се разглежда като медиен провал, какъвто случай имахме с Лисабонската стратегия. Стига вече такива неща. Време е да се боксираме умно, да свършим нашата част, но да направим необходимото и останалата част на света да направи същото.

Накрая, чух да се говори, че някои членове на Европейския парламент може да отидат в Канкун, за да протестират; те имат пълно право да го сторят, но се надявам това да стане в частно и лично качество, а не като акредитирани делегати.

 
  
MPphoto
 

  Danuta Jazłowiecka (PPE).(PL) Г-н председател, моите колеги многократно подчертаха необходимостта от единна вътрешна позиция по политиката в областта на климата. Аз, обаче, бих искала да привлека вниманието към факта, че на предстоящата конференция по климата следва също да използваме най-големия си актив който, както се оказа миналата година, е и най-голямата ни слабост. Имам предвид преговорите на много равнища и опита да разберем аргументите на нашите партньори, а също и умелото търсене на задоволителен компромис. Нека се опитаме да използваме нашите знания от ЕС в политиката в областта на климата. Изолацията, за която говори членът на Комисията, зависи от включването на Съединените щати, Китай, Бразилия, Русия и Индия. Без това, няма да има никакъв смисъл от никоя от мерките, предприемани от Съюза. Следва също ясно да се каже, че след като надигащите се икономически сили искат да играят по-голяма международна роля, те трябва също да приемат и по-големи ангажименти. Страните от BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай) не могат до безкрайност да се позовават на нуждата си да наваксат по отношение на развитието като обосновка за несъгласието им за радикални мерки за опазване на климата. По-големите права предполагат по-голяма отговорност.

 
  
MPphoto
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE).(PT) Г-н председател, успехът на конференцията в Канкун относно изменението на климата е от жизнена важност за авторитета на процеса на преговори под егидата на Обединените нации. Поради това от критична важност е да се поемат конкретни ангажименти и да се поставят реалистични цели. Постигането на споразумение по аспекти, като политиките по опазване на горите, трансфера на технологии с развиващите се страни и финансирането е от жизнена важност.

Ако не се постигне глобално споразумение, Европа следва да остане отворена за разглеждане на втори период на поети ангажименти за Протокола от Киото, но като наложи условия, особено по отношение на екологичния интегритет на протокола, преработването на Механизма за чисто развитие и поемането на ангажименти от големите източници на емисии в световен мащаб, като Китай и САЩ.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D).(HU) Г-н председател, в периода, предшестващ конференцията по климата в Канкун, Европейският съюз и неговите държави-членки следва най-накрая да осъзнаят, че определянето на все повече и повече цифри като едностранни цели няма да помогне да се повлияе на Съединените щати, Китай и Индия или да помогне за включване на нововъзникващите икономики в борбата срещу изменението на климата. В светлината на това ангажиментът за едностранно намаляване с 40% на въглеродния диоксид, предложено от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, изглежда прекален. Дори и едностранен ангажимент от 30% има смисъл, само ако зад него стои реално действие. Съгласен съм с Хедегаард: Съюзът може да си възвърне водещата роля, само ако покаже конкретни резултати, като инвестира в научни изследвания и технологично развитие, създавайки „зелени“ работни места, развивайки интелигентна енергийна мрежа и преследвайки политика на устойчив „зелен“ растеж.

 
  
MPphoto
 

  Karin Kadenbach (S&D).(DE) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, Парламентът вече по множество поводи, е поемал ясен ангажимент към мерките за опазване на климата. За съжаление, тази нагласа ми изглежда по-малко преобладаваща сред управляващите кръгове в държавите-членки. Министрите по околната среда, които често са много амбициозни, в много случаи са оставени на собствената си изобретателност. Надявам се, че министрите на икономиката и финансите и тези, които носят отговорност по отношение на икономиката мислят също и в по-дългосрочни времеви рамки. Въпреки това мерки се предприемат най-често за много ясно определен период от време, а именно периодът до следващите избори. Природата обаче не може да държи сметка за текущите политически потребности. Тя ще реагира на изменението на климата, с всички негови съпътстващи последици за хората, всъщност за човечеството като цяло. Ако не успеем да внушим спешността на този въпрос и по-конкретно спешната нужда да се предприемат действия, голям дял от средствата ни ще трябва да отидат за помощ при бедствия в не толкова далечното бъдеще.

Г-жо член на Комисията, с мотото „една планета, един глас“ Ви пожелавам много успех в Канкун в името на идните поколения.

 
  
MPphoto
 

  Sonia Alfano (ALDE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, високо оценявам присъствието на члена на Комисията Хедегаард и позицията, която тя зае. Бих искала да Ви благодаря за ангажимента да държите Парламента постоянно в течение на развитието на събитията в Канкун.

Борбата с изменението на климата трябва да се води на световно равнище и с участието на всички, но идеята, че позицията ни трябва да зависи от тази на други страни, е безотговорна и не отговаря на ролята, която ЕС си е избрал, а именно водеща роля в насочването на културните революции на световно равнище, най-вече борбата с изменението на климата.

Трябва да си поставяме все по-амбициозни цели и да осигурим те да бъдат постигани от различните държави-членки. Затова благодаря на члена на Комисията за напомнянето на Италия, преди няколко дни, да спази финансовите си обещания от 200 млн. евро за борбата с изменението на климата. Със съжаление трябва да уведомя Комисията, че бюджетът на италианското правителство като че ли не предвижда такива средства в момента.

Затова бих помолила Комисията да използва всички правомощия, с които разполага, за да накара държавите-членки да спазват обещанията си, особено когато се отнася за въпрос от толкова значима битка за близкото бъдеще на населението на света ...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  João Ferreira (GUE/NGL).(PT) Г-н председател, Европейският съюз имаше принос за провала в Копенхаген и за спирането на напредъка в международните преговори. Не е достатъчно да се заяви, че някой е амбициозен, определяйки цели за другите развити страни, дори и ако не достигат препоръчаното от Междуправителствената експертна група по изменението на климата, ако няма яснота за средствата, с които това може да бъде направено. Средствата за постигане на целите са по-важни, отколкото целите, които бяха в центъра на дискусията и това е ключов въпрос.

Европейският съюз настоява за пазарен подход, като се използват пазарни инструменти, които до момента са доказали, че са две неща: неефективни и порочни. Това е манна небесна за финансовите спекуланти: вече не са само храните, вече не е само държавният дълг на държавите, но и самата атмосфера, въздухът, който дишаме, ще стане нова многомилиардна схема за създаване на несъществуващи финансови активи.

Г-жо член на Комисията, можем да проследим причините за изменението на климата назад до ирационалността на икономическата и обществената система. Ще намерим решение, като се разделим със системата.

 
  
MPphoto
 

  Iosif Matula (PPE).(RO) Г-н председател, изменението на климата определено е най-голямото предизвикателство, пред което понастоящем е изправено човечеството.

За съжаление, очакванията за конференцията в Канкун са доста скромни поради провала в Копенхаген. В Копенхаген от развитите страни се очакваше да подкрепят с различни средства плановете за действие на развиващите се страни за борба с последиците на изменението на климата. Обаче влиянието на икономическата криза, което се усеща особено тежко от държавите-членки на ЕС, ни принуждава да се съсредоточим и върху други приоритети.

Постигането на споразумение за ограничаване емисиите на въглерод е жизненоважно. В Канкун ЕС трябва да изрази общата си позиция по целите, които трябва да бъдат постигнати и да има предвид, че успехът на стратегията „Европа 2020“ зависи от постигането на целта относно изменението на климата. В това отношение искам да подчертая ролята на партньорствата, насочени към развитие на потенциала за устойчива енергия на регионално равнище и към насърчаване на регионите да използват възобновяеми източници на енергия.

 
  
MPphoto
 

  Gilles Pargneaux (S&D).(FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, знаем колко сте борбена и знаем желанието Ви в Канкун Европа най-после да бъде единна. Затова бих искал да бъдете в състояние да ни дадете мнението си по две теми, две действия, които фигурират в нашата резолюция, по която ще гласуваме утре. Бих желал да получа публично мнението ви по тези две предложения преди гласуването утре.

Първо, за създаването на „Зелен фонд за климата“, който най-накрая да ни позволи да разполагаме със 100 млрд. щатски долара годишно от 2020 г., които да се изразходват за помощ за най-бедните страни.

Второ, за въвеждането на данък в размер на 0,01% върху финансовите транзакции, което би донесло 20 млрд. евро, също за целите на помощта за най-бедните страни. Мисля, че това е важна тема от финансово естество, която ще ни позволи да напреднем по-бързо и да стигнем по-далеч.

 
  
MPphoto
 

  Angelika Werthmann (NI).(DE) Г-н председател, целта на конференцията по климата е да се намери приемник на Протокола от Киото, който изтича през 2012 г. Трябва спешно да постигнем напредък в борбата с изменението на климата. Като цяло, ЕС е много напреднал, относително казано, към постигане на целите си по климата. Обаче би било от ключово значение на нас, ЕС, заедно със Съединените щати и Китай, да се стремим да въведем правните предпоставки едно глобално споразумение за опазване на климата. Особено в тези трудни времена засилването на екологичната политика ще даде и съществена възможност за икономическата политика, например чрез инвестиции във възобновяеми видове енергия и енергийна ефективност.

 
  
MPphoto
 

  Monika Flašíková Beňová (S&D). (SK) Г-н председател, вече две десетилетия на международни форуми се точат преговори относно изменението на климата. Въпреки нарастващото осъзнаване на този наистина глобален проблем, от политическа гледна точка може да се каже, че пропиляхме тези две десетилетия.

Протоколът от Киото ще престане да се прилага през 2012 г., а фиаското на миналогодишната конференция относно климата в Копенхаген не дава надежда за скорошна промяна към по-добро. Преговорите по климата през октомври само потвърдиха разкола между така наречения развит свят и така наречения развиващ се свят и затова ще има много работа в Канкун. Ако искаме конференцията в Канкун да успее, ще трябва да има основна промяна в позициите на богатите страни. На първо място, трябва рязко да намалим обема на вътрешните емисии. В този контекст, така наречените въглеродни компенсации не са решение. Ако богатите страни купуват разрешения от бедните страни, за да продължат да бълват емисии, това по никакъв начин няма да помогне на климата.

 
  
MPphoto
 

  Kyriakos Mavronikolas (S&D).(EL) Г-н председател, въпросът пред нас е: ще можем ли да се придвижим напред в Канкун във връзка с изменението на климата. Струва ми се, че нашата позиция и нашите цели наистина определят темпа по отношение на промените, необходими за недопускане на екологично бедствие.

Позициите на Съюза продължават да бъдат правилните и трябва не само да ги разясним на конференцията; трябва да се борим, за да получим много по-добри резултати от тези в Копенхаген.

За съжаление, г-жо член на Комисията, все още трябва да очакваме от нас да зависи да убедим големите държави, особено Съединените щати и Китай, да се включат в общите усилия за борба с изменението на климата. Вярвам, че тези усилия ще бъдат плодотворни.

 
  
MPphoto
 

  Кони Хедегаард, член на Комисията.(EN) Г-н председател, мислех, че ще успея да се огранича до три основни бележки след оживеното разискване, но смятам, че следва първо да отговоря на директния въпрос от г-н Pargneaux: мисля, че можем да постигнем добър напредък по архитектурата на „Зеления фонд за климата“. Обаче за много страни някои от много конкретните източници на финансиране вероятно ще трябва да бъдат проучени допълнително – тъй като изминаха само две седмици, откакто Групата на високо равнище от излезе с тези различни предложения.

Гледайки реалистично, би следвало да постигнем съществен напредък. Следва да сме наясно какво искаме да направим с този фонд и как да го създадем. След това съм сигурна, че не след дълго ще можем и да посрещнем изискванията на фонда. Мисля, че ще трябва да напредваме постепенно, но силно подкрепяме напредъка във връзка със „Зеления фонд за климата“.

Сега трите ми бележки. Първо, г-жа Marita Ulvskog каза на ранен етап от разискването, че въпросът за климата е слязъл надолу в международния дневен ред тази година. Това е вярно, разбира се, но също е вярно, че ако сравним сегашното си положение с това отпреди две години – или отпреди пет или десет години – можем да видим, че понастоящем климатът всъщност се е изкачил нагоре в дневния ред.

Ако не беше периодът, предшестващ Споразумението от Копенхаген, можете ли да си представите, че въпросите на изменението на климата, енергийната ефективност и как да се насърчава „зелен“ растеж щяха да преживеят икономическата криза? Бих твърдяла, че по-скоро не. Това е нещо, което реално продължава да е в нашия дневен ред в ЕС и трябва да остане там.

Г-н Ouzký спомена, че Европа винаги е „прекалено оптимистична“; е, може би не винаги се оказва напразно. Не песимисти постигат големите неща. Като определи цели, Европа трасира пътя през 2008 г.; а в периода, предшестващ Копенхаген, много държави последваха примера.

Преди две години бяхме повече или по-малко сами при определянето на целите. През периода, предшестващ Копенхаген, големи държави като Индонезия, Мексико, Корея, Индия, Южна Африка и други – списъкът е много-по-дълъг – си определиха вътрешни цели. При равни други условия, това е също много важно, когато се види от гледна точка на европейския бизнес. Това беше нещо, което всъщност спечелихме. Сега в много страни тези вътрешни цели ще доведат до някакъв вид промяна в мирогледа. Да, тя е прекалено бавна в много отношения, но всъщност сме напреднали доста.

Някой спомена нововъзникващите икономики. Преди това не беше въпрос за нововъзникващите икономики; преди две години нововъзникващите икономики биха казали, че изменението на климата не е техен проблем. С него щеше да трябва да се справят богатите страни – развитите страни. Днес благодарение на Копенхаген, те признават, че имат съвместна отговорност. Трябва да се опитаме да доразвием това в Канкун и ще го направим.

Имаше въпроси относно CDM. Да, той е проблем. Изправени сме пред някои предизвикателства в това отношение и това е част от нашия списък със задачи за Канкун: да опитаме да направим някои крачки напред в реформите, които са необходими в системата на CDM.

Бих искала да кажа на г-н Skylakakis че съм щастлива да съобщя, че утре Комисията ще излезе с нашето предложение за някои ограничения върху използването на промишлени газове. Имаше много добро сътрудничество и участие от Парламента, което е необходимо, за да се постигне успешно приключване с държавите-членки. Ние ще представим предложението си утре и мисля, че то ще даде отговор на много от опасенията, които повдигна Парламентът.

Последният ми коментар е към г-н Leinen и г-Arsenis, които и двамата казаха че се боят, че Канкун се омаловажава твърде много. Аз мисля, че да се каже, че искаме амбициозен, съществен и балансиран резултат – с всички елементи, които споменах – не е омаловажаване на нещата твърде много. Ако наистина постигнем решение по горското стопанство, по приспособяването, по технологиите, по предоставянето на ускорено финансиране, по това как да се измерват, докладват и проверяват пазарите на въглеродни емисии и по различните елементи, които споменахме тук, тогава мисля, че ще има съществен напредък.

Всички знаем защо не можем да постигнем едно от нещата, които бихме искали: обвързващата договореност на международно равнище. Една от причините е отсъствието на напредък в Сената на САЩ. Всички знаем, че това е причината. Обаче мисля, че ако запазим инерцията, все още е вероятно да постигнем европейската цел възможно най-скоро, а именно обвързващата договореност на международно равнище.

Всички ние ще направим всичко по силите си да постигнем такъв напредък в Канкун. Алтернативата е много лоша; тя е много жестока. Трябва да осигурим това и мога да ви уверя, че заедно европейската делегация ще направи каквото е по силите ни, за да постигнем това и ще го направим по такъв начин, че светът да може да чуе, че сега говорим в прочутия „един глас“. Надявам се това да бъде прочутият „един глас“, когато всички казваме едно и също нещо, когато излизаме със същите приоритети, независимо дали сме министри, от Комисията, експерти или членове на Европейския парламент.

Очаквам също да работя с вашата делегация, когато пристигнем в Канкун.

 
  
MPphoto
 

  Joke Schauvliege, действащ председател на Съвета.(NL) Г-н председател, уважаеми колеги, аз естествено съм съгласна с думите на члена на Комисията и също бих искала да благодаря на всички членове на залата за многото им бележки включително и опасенията, които изказаха. Ние във всички случаи ги отбелязахме и ще ги разгледаме. Бих искала също да благодаря на Комисията и на нейните служби за градивното им сътрудничество до този момент. Мисля, че следва да продължим по този път и че това ще бъде също от ключово значение през следващите дни и седмици, както в Канкун, така и на самата конференция относно изменението на климата. Членът на Комисията отговори по много от точките, но бих искала и аз да спомена някои допълнителни аспекти.

Чух много коментари за авторитета, за единството и, разбира се, трябва да направим това. Знам от личен опит, тъй като участвах в 10-та среща на Конференцията на страните (COP 10) по Конвенцията по биологичното разнообразие (КБР) в Нагоя, че Европейският съюз наистина може да направи това и също, че това е единственият правилен път да се постигне добър резултат. Трябва да разгледаме не само опита от Нагоя, но и лошия опит от миналата година от Копенхаген и да се поучим от тях. Всъщност Съветът направи това; самите ние приехме категорична позиция. Имаме нашите заключения на Съвета, въз основа на които можем да обявим ясното послание на ЕС, включително на международно равнище.

Г-н Eickhout, не ще и дума, че ако Европейският съюз трябва да се върне към заключенията на Съвета, ще се прилага координацията на ЕС, както винаги е била обичайната практика и че посланието ще бъде допълнително недвусмислено съгласувано и там също. Чух също редица коментари за преминаването към намаление от 30%. Както знаете, Съветът одобри доклада на председателството и по тази точка: доклад, основаващ се на съобщението на Комисията, представящо анализ на въздействието на преминаването към 30%. В доклада – и това беше прието от Съвета – ние поискахме Комисията допълнително да разгледа въздействието върху равнищата на държавите-членки. В тази връзка беше обещано също, че през пролетта – на пролетния съвет – ще се проведе дискусия въз основа на допълнителното разглеждане от Комисията на преминаването към намаление от 20%.

Уважаеми колеги, неколцина от вас с основание посочиха важността на конференцията в Нагоя. Това не е въпрос да коригираме амбициите си. Трябва да бъдем реалисти, но трябва също да положим всички усилия, за да се осигури постигане на добър резултат и в Канкун – на балансиран пакет от мерки. Ние, белгийското председателство, правим всичко в нашите възможности за постигане на такъв резултат. Ще прави това заедно с всички държави-членки, с Европейската комисия и с ваша подкрепа; по този начин трябва да осигурим, че на вълната на увереността, възстановена в Нагоя – където действието на международно равнище успя да отново да постигне договореност – да сме в състояние да продължим в този дух в Канкун и също да сме в състояние да възстановим надеждата за климата.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Постъпило е едно предложение за резолюция(1), внесено в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  János Áder (PPE), в писмена форма. (HU) Може вече да сте чули за скандала с газа HFC-23, оповестен на вчерашната пресконференция, проведена от групата PPE. И аз също намирам за абсолютно скандално, че на европейските данъкоплатци се налага да плащат около 70 пъти повече за унищожаването на парников газ, получаван при производството на хладилен газ, който вече е в процес на изваждане от употреба, осигурявайки огромни допълнителни печалби за няколко, предимно китайски и индийски предприятия. Скандалът сипва сол в раната, когато Европейската комисия, позовавайки се на доверието у инвеститорите, не планира да спре търговията с тези емисии незабавно, преди 2013 г. и да промени това нетърпимо положение.

Това е още по-скандално в светлината на факта, че на международните преговори в областта на климата Комисията прави всичко по силите си, за да попречи на новоприсъединилите се държави да запазят квотите по Протокола от Киото, които представляват част от националното им богатство. Тя прави това въпреки факта, че зад тези квоти има всъщност намаления на емисиите, на които бившите социалистически страни, в това число Унгария, имат право, за което източноевропейските страни платиха сериозна цена след промяната на режима. Обаче основният въпрос в скандала, разкрит вчера, е именно че макар европейските потребители до момента да са платили 1,5 млрд. евро за унищожаването на HFC-23, концентрацията в атмосферата на този газ, който е 12 000 пъти по-агресивен от въглеродния диоксид, е нараснала значително през последните две десетилетия. Затова не бива да ни изненадва, госпожи и господа, че с такива двойни стандарти ЕС няма да има единна позиция в Канкун, както и стана в Копенхаген.

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма. (PT) Аз се застъпвам за обвързващо споразумение, включващо международна система за санкции, за срещата на върха в Канкун относно климата, която започва другия понеделник. Ясно е, че от такова споразумение ще има смисъл само ако бъде обвързващо за големите емитенти в света: Съединените щати, Китай и Индия. ЕС беше лидер в борбата с изменението на климата и трябва да бъде насърчен да доразвива това лидерство, макар и без да се забравя за огромните усилия, които нашите производства вече направиха, за да отговорят на задължителните намаления на емисиите в Европа. Следва да се отбележи, че на ЕС се падат около 15% от емисиите в света и според оценки този процент ще намалее до 10% към 2030 г., докато на САЩ, Китай и Индия се падат половината от световните емисии, като тенденцията е към нарастване. Затова аз не мога да се съглася, че ЕС следва едностранно да ограничи емисиите си на CO2 с 30%, вместо с целта от 20%, ако други страни не направят съпоставими усилия, по-специално Съединените щати. Това не означава, че амбицията на ЕС трябва да бъде намалена. Напротив мисля, че дори ако другите не последват примера ни, трябва да продължим да насочваме усилията си към научни изследвания, технологични иновации, свързани с енергийни източници без въглерод, енергийна ефективност и създаване на „зелени“ работни места, за да засилим конкурентоспобността си.

 
  
MPphoto
 
 

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Към протокол след Протокола от Киото ... 16-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата, която ще се проведе през месец декември в Мексико, има дори по-голямо значение след неуспешната среща на върха в Копенхаген. Макар на международно равнище Копенхаген да може да се разглежда като крачка напред, той не отговори на очакванията ни. Протоколът от Киото изтича през 2012 г. и ето защо е изключително важно да имаме ясно определени глобални цели, които да са разбираеми за всекиго. Не е достатъчно, че по темата има относително съгласие в рамките на ЕС. Важното е Съединените щати и големите азиатски сили също да възприемат целите ни. Дори и ако не може да се постигне съгласие по числата и процентите в Канкун, абсолютно задължително е държавите по Конвенцията да се съгласят за конкретни планове и ангажименти, подготвяйки по този начин почвата за сключване на протокол след Протокола от Киото в Южна Африка през 2011 г. Трябва да се постигне споразумение по теми, като механизмите за финансиране, наблюдение и контрол. Европейският съюз трябва да даде добър пример, като демонстрира единна позиция.

 
  
MPphoto
 
 

  Katarína Neveďalová (S&D), в писмена форма. (SK) Бих искал да започна като посоча, че конференцията относно изменението на климата в Канкун е нов голям шанс да направим нещо за идните поколения и поне отчасти да компенсираме това, което не успяхме да направим в Копенхаген. Вече не е възможно да се отрича глобалното изменение на климата. Засаждането на лозя в планински райони и отглеждането на култури на места, където те никога преди не са виреели са примери за това, както става в повечето случаи преди природни бедствия. Трябва да приемем отговорно и дългосрочно решение. Аз не съм експерт по околна среда, а и теориите си противоречат, но наистина мисля, че трябва да направим нещо. Трябва да спрем да обсъждаме дали изменението на климата е факт или не, а вместо това да обсъждаме как да се борим с него. Трябва да спрем да обсъждаме дали изменението на климата може да бъде спряно, а вместо това да се направи нещо за тази цел. ЕС трябва да бъде водещ при тези обсъждания, както и всички негови държави-членки. Имаме отговорност към бъдещето на целия свят. Трябва да подкрепим голямо намаляване на производството на емисии, да събираме заедно региони, градове и селски райони за опазване на околната среда, трябва да опитаме да създадем повече „зелени“ работни места и да подкрепим инвестициите в научни изследвания и иновации. Мисля, че сме тези, които още можем да спасим планетата. Обаче трябва да бъдем заедно твърдо и в единство.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма.(PL) Преговорите в Канкун по климата започват само след седмица. ЕС прие амбициозни планове в областта на намаленията на емисиите, финансирането, горското стопанство и трансфера на технологии. От една страна, старанието в преговорите по климата е важно, но това не трябва да скрива значението на решенията, които реално ще бъдат взети на конференцията. Изводи трябва да бъдат направени и от разочароващите резултати на конференцията в Копенхаген относно изменението на климата, на която не бяха взети важни, конкретни решения. Затова по време на 16-та Конференция на страните Европейският съюз следва да спомогне за възстановяването на доверието в международните преговори относно изменението на климата. Разискването вече продължи достатъчно дълго. Сега в Канкун трябва да бъдат разработени конкретни мерки, имащи отношение, въз основа на които ще стане възможно да се подготви цялостно международно споразумение в Южна Африка през 2011 г.

 
  

(1)Вж протокола

Правна информация - Политика за поверителност