Пълен протокол на разискванията

Сряда, 24 ноември 2010 г. - Страсбург

20. Права на човека и социални и екологични стандарти в международните търговски споразумения - Международната търговска политика в контекста на императивите, продиктувани от изменението на климата - Корпоративна и социална отговорност при международните търговски споразумения (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общо разискване по следните доклади по темата за международната търговия:

– A7-0312/2010 на г-жа Saïfi, от името на комисията по международна търговия, относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения [2009/2219(INI)];

– A7-0310/2010 на г-н Jadot, от името на комисията по международна търговия, относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата [2010/2103(INI)];

– A7-0317/2010 на г-н Désir, от името на комисията по международна търговия, относно социалната отговорност на предприятията в рамките на международните търговски споразумения [2009/2201(INI)].

  Tokia Saïfi, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, темата на настоящия доклад провокира разискване сред международната общност. Развиващите се държави считат, че развитите държави се стремят чрез клаузите за правата на човека да установят форма на прикрит протекционизъм, докато развитите държави изобличават социалния и екологичен дъмпинг от страна на държавите с бързо развиваща се икономика. Аз исках да възприема позитивен подход, като покажа как социалните и екологичните стандарти, и търговските интереси могат да се подкрепят взаимно, ако всички държави са поставени при равни условия.

ЕС трябва да упражни влиянието си в международната търговия, за да започне промяна. Той би действал в съзвучие с основополагащите му текстове, в които се казва, че ЕС следва да допринася за устойчивото развитие, свободната и лоялна търговия и закрилата на правата на човека. Според мен той трябва да действа едновременно на многостранно, двустранно и едностранно равнище.

На многостранно равнище ЕС трябва да насърчи международните организации, по-конкретно Световната търговска организация (СТО), да взема предвид в по-голяма степен социалните и екологичните стандарти. В същото време тези международни организации следва повече да работят заедно. Именно заради това, по-конкретно, аз предлагам на Международната организация на труда да се даде статут на официален наблюдател в СТО.

По отношение на околната среда, аз считам, че следва приоритетно да се подобри достъпът до „зелени“ стоки и технологии, тъй като чрез тях не само се насърчават нови форми на политики по заетост, но и се осигуряват нови възможности за растеж на европейските предприятия с високи постижения в тази област. Трябва да се обмисли също и създаването на истинска международна организация за околната среда, към която биха могли да се отнасят случаите на екологичен дъмпинг.

Двустранното равнище е това, на което ЕС наистина може да бъде образец за подражание. Макар да съм доволен, че „новото поколение“ споразумения за свободна търговия съдържат обвързваща клауза относно правата на човека, аз бих искала този подход да се разшири и по отношение на главите за устойчивото развитие.

Освен това Европейската комисия договаря тези споразумения. Тя следва да осигури включването в тях на набор от социални и екологични стандарти, които да се спазват от всички търговски партньори на ЕС. В зависимост от степента на икономическо, социално и екологично развитие в засегнатите държави, тези основни стандарти биха могли да бъдат допълнени от допълнителни конвенции за всеки отделен случай. Този постепенен и гъвкав подход ще позволи по-справедливи сделки с различни наши търговски партньори и ще е по-безпристрастен за всички страни. Преди всичко е необходимо да се осъществява по-добър мониторинг на прилагането на двустранните споразумения. Затова аз предлагам да се извършват оценки за въздействието преди, по време на и след преговорите, като те вече да обхващат не само устойчивото развитие, но да разглеждат и въпроса за правата на човека.

Накрая, аз силно се надявам, че нещата ще се случат бързо на едностранно равнище, тъй като общата система за преференции (ОСП) следва да се реформира много скоро. Както знаете ОСП изисква ратифициране на около 30 международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление. Макар тези конвенции да са широко ратифицирани, на практика те се прилагат лошо и ние трябва да съсредоточим усилията си именно върху това. Комисията трябва да започне разследвания или дори да отмени преференциите, ако са налице белези, от които да се направи извод, че конвенциите не се прилагат.

В заключение, някои от тези действия трябва да се предприемат сега, но нагласите няма да се променят за една нощ. ЕС трябва постепенно да предприема действия на всички равнища, за да постигне по справедливи и безпристрастни търговски отношения.

  Yannick Jadot, докладчик. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, аз мисля, че точно като опита на Европейския съюз да дефинира наново своята търговска политика след Договора от Лисабон, като в същото време се опитва да я синхронизира със своята производствена политика, фактът, че Парламентът едновременно разисква три доклада, засягащи въпроси от същия политически и обществен дебат относно „що е то търговия и как тя може да се синхронизирана със социалните, екологичните въпроси и въпросите относно правата на човека?“ заслужава да бъде приветстван.

В действителност ние сме в състояние на постоянна шизофрения: навсякъде дружества се преместват, социалните права се поставят под въпрос, екологичната разруха се увеличава, а в същото време ние договаряме споразумения за свободна търговия, в рамките на Световната търговска организация (СТО) ние договаряме цяла поредица от мерки, които, за съжаление, са напълно извън курса на обществения дебат, в който нашите граждани се опитват да се включат.

Как можем да обясним на нашето днешно общество, че футболна топка, която влиза на европейския пазар, произведена при добри условия на труд и зачитане на околната среда, и футболна топка, произведена с детски труд или в държава, където профсъюзите са забранени, е една и съща футболна топка? Не можем да обясним това на нашето общество. Нашата отговорност днес следователно е да интегрираме тези екологични и социални въпроси в търговията.

Що се отнася до моя доклад, по-конкретно по отношение на търговията понастоящем има няколко европейски държави, чийто внос на стоки компенсира до голяма степен намаляването на собствените им емисии. Една трета от европейските емисии не се произвеждат в Европа, но съответстват на вносни стоки. Затова от основно значение е да се интегрира проблемът с климата в нашите търговски политики.

Как можем да обясним на нашето общество, че докато сключваме споразумения за свободна търговия, които потенциално ще доведат до обезлесяване, ние отиваме в Канкун да преговаряме за споразумение намаляване на емисиите, дължащи се на обезлесяване и деградация на горите (REDD), което има за цел да осигури финансова компенсация за неизсичане на гори в страните на юг? Ето защо е от основно значение да помирим тези различни въпроси.

Когато изготвяхме доклада – и тук искам да благодаря на докладчиците в сянка от различните групи – ние се опитахме да бъдем възможно най-конструктивни. Надявам се, че това ще бъде отразено в гласуването утре. Опитахме се също да сложим край на разискванията, в които всичко е или черно, или бяло. Вече не казваме, че либерализацията на търговията и борбата с изменението на климата ще унищожи 100% от нашата промишленост в Европа, където, донякъде, не ни е грижа, защото проблемът с климата трябва да има предимство.

Докато работихме по въпроса за изтичането на въглерод например, ние се опитвахме да определим кой сектор на дейност би могъл да се изложи на риск и какви инструменти могат да се разработят за развитието на този сектор. Същото се отнася за законите, които управляват рамката за обсъждането относно антидъмпинговите мерки в СТО. Същото се отнася и за производствените процеси и методи. По всички тези въпроси с другите групи се опитахме да стигнем до предложения за постигане на напредък и аз считам, че стигнахме до конкретни предложения, съизмерими с нашите амбиции, с мандата на Европейската комисия и на всички европейски институции.

Само ще повторя, че се надявам, че кооперативният, конструктивен дух, в който изготвихме този доклад, ще се отрази в гласуването утре и искам още веднъж да благодаря на всички мои колеги за свършената от тях работа.

  Harlem Désir, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз също искам да започна с благодарност към моите колеги от комисията по международна търговия, и по-конкретно към докладчиците в сянка от различните групи за тяхното сътрудничество при изготвянето на този трети доклад по свързана тема. Днес благодарение на това сътрудничество ние можем да представим набор от новаторски, конкретни предложения за напредък на корпоративната социална отговорност в рамките на търговската политика на ЕС.

След международната криза и причинените от нея икономически и социални щети, и след разискванията, които тя подсказа, очакванията на обществото и политическите очаквания да си научим уроците, нашето общо убеждение е, че търговската политика на Европа трябва да допринася повече от всякога за регулиране на глобализма, и по-конкретно за неговите социални и екологични цели.

Този регламент се отнася за държавите и техните икономики, но е ясно, че основните икономически играчи са предприятията, и по-конкретно мултинационалните корпорации: те са основните играчи в световната търговия. Те са тези, които най-много се възползваха от либерализацията на пазара не само като спечелиха клиенти, но също и успяха да изнесат навън част от производството си и да диверсифицират своите споразумения за доставки, като често разчитат на държави с ниски производствени разходи и преди всичко където социалните и екологични правила не се прилагат толкова строго.

Либерализацията на търговията беше съпроводена от ожесточена конкуренция сред държавите, които се стремяха да привлекат чуждестранни инвеститори, и от по-силна конкуренция между предприятията. Твърде често това водеше до неприемливи злоупотреби по отношение на условията на труд и нарушаване на правата на човека, както и до увреждане на околната среда.

От катастрофата в Бхопал във филиал на мултинационално химическо дружество в Индия, която взе хиляди жертви и за която дружеството майка и до днес не е наказана, до поведението на петролните и минните компании в Африка, в Бирма и в много други държави, които унищожават тяхната околна среда и третират техните работници като роби; и от детския труд в текстилните фабрики в Азия до убийството на профсъюзни активисти в селскостопански холдинги в Централна Америка, примерите са многобройни. И те са още по-неприемливи, като се вземе предвид, че често са свързани с предприятия от индустриализирани държави, техни филиали и тяхната верига на доставки, включително европейски предприятия.

Преди много години това породи разискване и кампания, която, мога да добавя, в няколко случая беше подкрепена и в Парламента чрез приемане на резолюции относно корпоративната социална и екологична отговорност. Отбелязаният напредък по отношение на корпоративната социалната отговорност (КСО) все още не може да се сравнява с разискването относно социалните стандарти в търговските споразумения, които са предмет на доклада на г-жа Saïfi. Това е разбираемо, защото търговските споразумения засягат правни норми, които са обвързващи за държавите, докато корпоративната социална отговорност засяга доброволни ангажименти от страна на предприятията. В същото време обаче е парадоксално, защото корпоративната социална отговорност и социалните и екологични клаузи теглят в една и съща посока, а именно към глобализация, която в по-голяма степен уважава правата на човека и околната среда и която е проводник на устойчиво развитие.

Ето защо ние предлагаме да включим корпоративната социална отговорност в търговските споразумения и конкретно да включим клауза за корпоративната социална отговорност в главите за устойчиво развитие, особено в споразуменията за свободна търговия (ССТ), с няколко ясни и проверими ангажименти от страна на предприятията. Първо, трябва да има реципрочен ангажимент между Европейския съюз и неговите партньори да се насърчават предприятията да поемат социално отговорни ангажименти и да ги потвърждават: създаването на контактни точки не само за насърчаване на предоставянето на информация, но и за получаване на жалби от профсъюзни деятели и гражданското общество; изискване към корпорациите редовно да публикуват балансовите си отчети, което ще подсили прозрачността; изискване за докладване; и изискване към предприятията да проявяват надлежна грижа и да предприемат предпазни мерки.

И накрая, ние предлагаме в случай на сериозни нарушения на принципите на корпоративната социална отговорност и нарушаване на социалните права и социалните и екологични закони да има механизми...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Бих искал да помоля всички за въздържаност, но има някои неща, които просто са недопустими. Имате време за изказване четири минути. Въпреки че Ви прекъснах, Вие говорихте повече от четири минути и половина. Прилагам строго ограничение за всеки член на Парламента. Опитвам се да бъда максимално справедлив, но в средата на изказването си Вие казахте: „следя часовника“. Ако искаме по-оживени разисквания, това не означава, че непременно трябва да четем изказванията си по-бързо. Следва да мислите не само за своите френски избиратели – и това се отнася за всички членове на Парламента, които трябва да зачитат не само своя електорат, защото всички граждани на Европейския съюз имат достъп до преводите на изказванията чрез уебсайта. Ако преводачите не могат да следят какво се говори, хората в Европа няма да могат да разберат вашето изказване, защото е прочетено твърде бързо. Затова всеки трябва да спазва времето си за изказване и да не навлиза във времето на други оратори, защото накрая то се приспада от процедурата с вдигане на ръка.

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, за втори път откакто съм член на този Парламент се случва председателят да прекъсне оратор, защото говори твърде бързо.

Аз не зная колко често Вие самият се изказвате, но трябва да разберете, че такова прекъсване напълно разбива изказването.

В този случай аз изцяло не съм съгласен с казаното от г-н Désir, но мисля, че преводачите са платени служители и ако не могат да се справят, това е техен проблем. Не бива председателят да прекъсва по начина, по който Вие току-що го направихте.

  Председател. – Разбира се, че е моя работа да прекъсвам. Можете да платите на бегач на 100 м 1 млн. евро, за да пробяга 100 м за 10 секунди. Дори да му платите 100 млн. евро обаче, той няма да успее да пробяга дистанцията за пет секунди. Аз съм задължен да прекъсвам ораторите, ако говорят твърде бързо. Аз съм член на Парламента от 13 години и много добре знам, че когато преводачите не успяват да смогнат на темпото, те натискат копче и на моето бюро светва лампа. Заповядайте да я видите. Надписът й е „по-бавно“. Това вече ми се е случвало в комисиите. В определен момент преводачите казват, че ще спрат да работят. Тогава, ако член на Парламента се оплаче, всичко прекъсва и ораторът не може да продължи да говори.

(Реплики)

Г-жо Berès, правя това, което Вие също правите във Вашата комисия, тоест обяснявам положението, когато е поставен процедурен въпрос.

(Реплики)

Това е съвсем същото.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уверявам Ви, че ако някога на мен ми се наложи да пробягам 100 м, ще ми отнеме поне 15 секунди, така че за мен няма голям проблем – поне не в този смисъл.

Първо, искам да благодаря на докладчиците и на комисията по международна търговия за тези доклади, които повдигат важни въпроси относно приноса на търговската политика на Европейския съюз за постигането на някои основни цели на публичната политика: зачитане на правата на човека, преследване на икономическо благосъстояние и социална справедливост, постигане на устойчив растеж и зачитане на околната среда, и по-конкретно на климатичната система.

Разбирате, че в краткото време, с което разполагам сега, не е възможно да навляза в детайли за всичко. Позволете ми обаче няколко общи съображения.

Трите доклада имат много допирни точки. Всички те разглеждат политическата съгласуваност, и по-конкретно необходимостта търговската политика да се провежда в рамката на общите цели на ЕС, по-конкретно на икономическите, социалните и екологичните цели. Не бих могъл да съм по-съгласен със стремежа да се използват цялостно всички инструменти, с които разполагаме, за да постигнем тези цели. В същото време следва да се подчертае, че ефективните действия трябва да разчитат на онези инструменти, които са най-подходящи за справяне с всеки въпрос.

Гледам на търговската политика като един от основните фактори за популяризирането и защитата на социалния модел на Европейския съюз, неговите ценности и принципи, и аз съм наясно, че в това отношение има високи очаквания. Ние трябва да имаме предвид обаче, че не всички въпроси непременно могат да се решат чрез търговската политика. Други политики могат да предложат основни елементи или дори по-добри възможности за ефективни решения. Трябва да осъзнаем също, че балансирането на различни интереси е сърцевината на политическото действие. Така че винаги ще трябва да правим избор.

Предизвикателствата също ще бъдат различни в зависимост дали разглеждаме автономни инструменти като ОСП, двустранни споразумения или многостранни споразумения. В доклада на г-жа Saïfi относно правата на човека, социалните и икономическите стандарти в търговските споразумения се признава, че всяко от тези измерения предлага различни възможности.

По принцип международното сътрудничество има потенциала да предизвика по-ефективни действия. От друга страна, за танго са нужни двама. Ние трябва да вземаме предвид какво е приемливо за нашите търговски партньори – и на каква цена.

Особено, когато става дума за многостранни постановки, постигането на консенсус може да се окаже много трудно. ЕС има общ интерес да се усъвършенства международното управление, включително чрез увеличаване на съгласуваността между действията на различни форуми: Световната търговска организация (СТО), Международната организация на труда (МОТ), международните преговори за климата и т.н.

В трите доклада са очертани няколко възможни посоки на работа в това отношение. Трябва да бъдем прагматични и да можем да правим разлика между онези практически стъпки, които могат да се окажат успешни в кратки срокове, и онези стъпки, които по-скоро биха имали ефект при по-дългосрочните цели. Трябва да си дадем перспективата да мислим напред и в по-голям мащаб. От друга страна, Комисията иска търговската политика и нашите действия в търговските организации да имат ефект и да водят до резултати.

Това се отнася също и до нашите двустранни сделки. Разпоредбите в нашите споразумения за свободна търговия не бива да остават само декларации за добри намерения. Те трябва да се „изпълними“.

Относно доклада на г-н Jadot относно изменението на климата, искам да подчертая нуждата да се гарантира, че всяка опция наистина може ефективно да намали риска от изтичане на въглерод и може да се прилага на разумна цена. Ние всички знаем например, че възможности като гранични мерки повдигат редица въпроси: как да измерваме, как да следим и т.н. Истината е, че трябва да бъдем внимателни и да оценим всички проблеми, преди да правим заключения. Въпреки това ЕС трябва определено да продължи да проучва приложими възможности.

Що се отнася до доклада на г-н Désir относно корпоративната социална отговорност, отбелязвам твърдението, че „инициативите на Комисията следва да са насочени към подкрепа, а не регулиране на дейностите, свързани с КСО“. Трябва обаче да се начертае тънка линия между подкрепа, регулиране и привеждане в действие – линия, която докладчикът умело изследва, но която включва голям брой политически и практически споразумения. Наистина, КСО не може да замести държавите или да ги освободи от техните отговорности при прилагането на техните закони – точно както работата на държавните организации не е да прилагат корпоративни политики като такива. Полезно е да се отбележи, че много от тези въпроси се разглеждат в актуализацията на указанията на ОИСР за многонационалните предприятия, които трябва да бъдат приети през 2011 г. Това е един пример за полезна работа, в която ние бяхме активно ангажирани.

Докладите, които разглеждаме днес, включват много конкретни посоки по възможни пътища за увеличаване на обхвата, ефективността, последователността и прозрачността на нашите действия по отношение на социалните и екологичните разпоредби в споразуменията за свободна търговия, включително разпоредбите за корпоративна социална отговорност или по въпросите за изменението на климата. Излишно е да се казва, че Комисията ще продължи да разглежда тези насоки. В съзвучие с възраженията, които вече споменах, следва да очаквате значителни резерви по няколко пункта – както и пълно съгласие по други.

Ние ще имаме много възможности, например при прегледа на ОСП за следващата година, да продължим да обсъждаме тези въпроси през следващите месеци или години, включително в контекста на предстоящите законодателни процедури или процедури по одобрение. Европейската комисия е готова да проучи – заедно с Европейския парламент – подходящи, ефективни и работещи средства да гарантира, че търговската политика надлежно отразява загрижеността на обществото. Водещият принцип следва да е внимателно, аналитично разработване на политики въз основа на перспективни цели, но също и на реалистични очаквания.

  David Martin, докладчик по становището на комисията по външни работи. – (EN) Г-н председател, следва ли целта на търговската политика на Европа да бъде просто постигане на максимални икономически изгоди или следва тя да се използва с цел подпомагане и насърчаване на нашите по-широки цели: устойчива политика за околната среда, борба против изменението на климата, нашия социален модел, насърчаването на правата на човека и на демократичните ценности? Тримата оратори преди мене – тримата докладчици – потвърдиха, че отговорът на този въпрос трябва да бъде утвърдителен и, за моя радост, същото каза и г-н членът на Комисията. В действителност ние вече на практика включваме правата на човека, опазването на околната среда и стандартите на труд в нашите двустранни търговски споразумения. Но въпросът е: правим ли го по начин, който да ни позволи да гарантираме правилно прилагане и съответствие с тези стандарти?

Подкомисията по правата на човека в Парламента има сериозни съмнения относно нашата ефективност досега. В бъдещи търговски споразумения бихме искали да гарантираме, че преди да бъде инициирано ново споразумение, споразумението за свободна търговия е било предмет на оценка на въздействието върху правата на човека, за да сме сигурни, че ползите от споразумението са не само икономически, но че и правата на човека печелят от всяко такова споразумение.

Ние считаме, че системата за отменяне на споразумения за свободна търговия заради неспазване на правата на човека трябва да стане по-прозрачна и достъпна и аз признавам факта, че г-н Де Гухт тръгна по този път в споразумението за свободна търговия с Корея.

Ние считаме, че по отношение на ОСП+, бенефициерите трябва да бъдат подложени на системен и по-справедлив сравнителен анализ, за да се гарантира, че прилагането на екологичните, социалните и човешките стандарти от тяхна страна остава на високо равнище и е последователно.

Г-жа Saïfi, г-н Désir и г-н Jadot много добре изясниха, че търговията не трябва да се разглежда сама по себе си, а като част от по-широка глобална стратегия за популяризиране на по-справедлива, по-безопасна и по-здрава планета.

  Filip Kaczmarek, докладчик по становището на комисията по развитие. – (PL) Г-н председател, аз съм доволен, че г-н Де Гухт, г-н Désir и г-жа Saïfi разбират много добре, че ако искаме да имаме равни условия за търговия, стандартите – имам предвид стандарти в широкия смисъл, включително правата на човека и социални и екологични стандарти – трябва да бъдат подробно хармонизирани. Тези стандарти са изключително важен въпрос не само за световната търговия, но и за сътрудничеството за развитие и дори още по-важно – за преследване на ценностите, които наричаме основни.

Комисията по развитие внесе няколко бележки относно доклада на г-жа Saïfi. Изразяваме съжаление например, че Европейският съюз няма общ подход към начина, по който предприятията изпълняват задълженията си по отношение на правата на човека. Това позволява на някои дружества и държави-членки да пренебрегват тези стандарти. Ние настояваме за съблюдаване на основните стандарти на Международната организация на труда като предварително условие за встъпване в търговски споразумения.

  Catherine Grèze, докладчик по становището на комисията по развитие. – (FR) Г-н председател, аз бих искала да започна, ако позволите, от името на комисията по развитие, като повторя няколко основни идеи.

Искам да подчертая отново, че от изменението на климата са засегнати най-уязвимите народи, включително местни народи, и затова тяхното участие в изготвянето на политиката, особено на търговската политика, е от основно значение.

Освен това искам да заявя отново, че търговските политики на ЕС трябва да бъдат последователни в борбата против изменението на климата и бедността. Ние изискваме създаване на екологични клаузи във всички търговски споразумения на ЕС и на СТО, преглед на механизмите за чисто развитие, истински трансфер на технология и борбата с биопиратството.

Не на последно място, тъй като 20% от емисиите се дължат на транспорта, трябва да се ориентираме към къси канали за дистрибуция преди всичко в областта на селското стопанство, което ще доведе до създаване на работни места в нашите собствени държави, както и в развиващите се държави, и до намаляване на нашите емисии.

  Pervenche Berès, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, от името на комисията по заетост и социални въпроси, ние споделяме логиката на доклада, изготвен от г-н Désir в комисията по международна търговия. В нашата комисия, както и другаде, един от най-горещо обсъжданите въпроси е този за предназначението на корпоративната социална отговорност. Дали тя сама по себе си е цел, или следва да доведе до закони, след като бъде приложена от много предприятия? Този дебат не е ясно обособен; той ни окуражава да развиваме мисленето си по отношение на корпоративното управление и да помирим двата дебата.

В комисията по заетост и социални въпроси считаме, че корпоративната социална отговорност е от основно значение, ако искаме да се борим с укриването на данъци и недекларираната работа чрез споразуменията за търговия. Ние мислим също, че сред основните участници за повишаването на авторитета на корпоративната социална отговорност профсъюзите, социалният диалог и европейските работнически съвети трябва да бъдат напълно ангажирани, защото техният принос доста важен. Ние мислим също, че, за да се гарантира пълноценното използване на тези инструменти, инициативата на ООН „Защита, спазване, намиране на решения“ (Protect, Respect and Remedy) има жизнено важна роля и ние трябва да се възползваме от това.

Ние считаме също, че корпоративната социална отговорност е инструмент на конкурентоспособността, който трябва да бъде проучен. Когато обаче отново е постигнат консенсус, когато корпоративната социална отговорност е дефинирана чрез окончателни общоприети стандарти, тя следва да може да бъде успешна, без да се превръща в заместител на трудовите регламенти и колективните споразумения.

Накрая, ние мислим, че корпоративната социална отговорност, включително споразуменията за търговия, трябва да бъдат динамични и трябва да могат да се адаптират към обхващането на нови сектори.

  Richard Howitt, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (EN) Г-н председател, като докладчик на Парламента относно корпоративната социална отговорност в продължение вече на три парламентарни мандата аз категорично приветствам инициативата на моя колега Harlem Désir относно търговията и корпоративната социална отговорност (КСО).

Дружествата често заявяват, че трябва да рационализират КСО, а тази инициатива отразява необходимостта при публичната политика да се направи същото. Силно се надявам, че членът на Комисията Де Гухт ще отрази своите препоръки в съобщението относно новата търговска политика.

През последните години моята собствена работа във все по-голяма степен включваше представянето на европейските интереси в развиващите се глобални механизми на КСО. Затова като приятел на насоките на ОИСР – по мое мнение, първият международен стандарт за КСО, а също и подписан от правителствата – аз категорично подкрепям параграф 25, че бъдещите споразумения за търговия на ЕС следва конкретно да цитират насоките.

Комисията официално управлява национални контактни точки съгласно тези насоки и аз се надявам, че този ангажимент също ще бъде разгледан.

Като консултант на професор Джон Руги относно бизнеса и правата на човека аз одобрявам изискването в съображение Р от доклада дружествата да полагат дължима грижа и поздравявам предходното шведско председателство за оказаната пълна подкрепа за препоръките на специалните представители на ООН в заключенията на Съвета.

Г-н членът на Комисията следва по-специално да прочете силната критика на г-н Руги относно неуспехите на правителствата във връзка със зачитането на правата на човека, докато Комисията развива своята нова компетентност относно инвестициите.

Бих ли могъл, като член на консултативния съвет на Глобалната инициатива за отчитане, да одобря целта за прозрачност в параграф 15, но и да поискам предстоящата публична консултация от Комисията относно нефинансовото оповестяване да се насочи решително към принципа на интегрирано отчитане от страна на дружествата на финансовите, социалните и екологичните последици, както и последиците за правата на човека.

  Председател. – Бих искал още веднъж да ви напомня за това. Този път се въздържах да прекъсна оратора малко преди края на времето му за изказване. Точно когато той спря да говори обаче, преводачите казаха: „Той наистина говори прекалено бързо. Съжаляваме.“ Бих искал да помоля членовете на Парламента да говорят с нормална скорост.

  Daniel Caspary, от името на групата PPE Group. – (DE) Г-н председател, г-н Wieland, госпожи и господа, искам да поздравя и тримата докладчици за техните доклади. Мисля, че обсъжданията и преговорите относно тези три доклада бяха много добър пример как можем да постигнем общ подход в Парламента по важни въпроси като този.

Бих искал да се съсредоточа преди всичко върху един пункт. Аз имам впечатлението, че в тези три доклада се говори много подробно за приноса на търговската политика към трите области на политика, засегнати в докладите. В случая с доклада на г-н Désir, който е за дружествата, доклада на г-жа Saïfi, който е за правата на човека и екологичните стандарти, и доклада на г-н Jadot, който е за изменението на климата, много подробно се изследва с какво може да допринесе търговската политика към споменатите други политически области. Често се чудя обаче какво постигат самите тези отделни области на политика. Налагаме ли достатъчно сериозно задължение на създателите на социални и екологични политики, както и на създателите на политики в други области, да си напишат домашното по своите собствени предмети?

За да съм сигурен, че не се получават недоразумения, трябва да кажа, че мисля, че всички ние сме съгласни с целите. Въпреки това понякога се опасявам, че претоварваме търговската политика, докато други области на политика все по-често не си пишат домашното. Пример за това са създателите на екологични политики в Копенхаген, които не успяха да намерят решение в областта на политиката относно изменението на климата. Резултатът от това е претоварването на търговската политика с отговорността да компенсира всички тези недостатъци.

Аз бих бил много благодарен, ако можем през следващите няколко седмици и месеци да обърнем сериозно внимание тук в Парламента на приноса, който тези други области на политика биха могли да направят в това отношение. Ето защо ми се иска да чуя в бъдеще да казваме „търговия и …“, а не винаги да обсъждаме всичко друго и едва тогава и търговията.

  Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, аз съм сигурен, че вашите служби често ви обясняват, че някои необходими мерки за противодействие на изменението на климата не могат да бъдат взети и приложени.

Заплахата от изменението на климата е толкова голяма, че въпросът не е какво ще се приложи, а как можем да намерим начини за решаване на проблема, как можем да намерим начини за прилагане на необходимите мерки.

Едно решение, което се обсъжда по отношение на приноса на търговията към изменението на климата, е корекции на граничните такси, данък върху вноса от държави, които не вземат същите мерки като нас по отношение на изменението на климата.

Трябва също така да проучим възпиращите фактори за търговията с такива стоки. Водата е местен ресурс и все пак държави като Франция и Белгия са сред най-големите европейски износители на вода и същевременно са най-големите европейски вносители на вода.

  Метин Казак, от името на групата ALDE. – Уважаеми г-н комисар, уважаеми колеги, бих искал първо да благодаря на тримата докладчици г-жа Сайфи, г-н Дезир и г-н Жадо за добрата работа по съответните им доклади. Приветствам призива за определяне на правнообвързващи клаузи по отношение на стандартите за човешките права в международните търговски споразумения и подкрепям идеята да се обърне по-голямо внимание върху изпълнението им.

Искам да обърна специално внимание на спазването на трудовите права, особено на жените и децата в страните, с които Европейският съюз търгува. Общата система за преференции, както и ОСП+ са ефективни инструменти за насърчаване на демократичните ценности в страните-партньори. Но трябва да се установи по-тясна връзка между клаузите за човешките права и ОСП+. Координацията между Световната търговска организация, от една страна, и Върховния комисариат на ООН за правата на човека и Международната организация на труда, от друга, следва да бъдат засилени. Затова считам, че трябва да се даде на МОТ официален статут на наблюдател в Световната търговска организация.

Не на последно място, като представители на европейските граждани следва подробно да бъдем информирани за преговорите по международните споразумения в областта на търговията, в съответствие с новите правомощия на Европейския парламент по силата на Лисабонския договор.

По отношение на доклада на колегата Яник Жадо, разбира се ние трябва да насърчаваме "зелената" търговия, но за пореден път следва да сме много внимателни при идентифицирането на стоки, които се определят като "зелени". По същия начин трябва да поставим по-голям акцент върху насърчаването на екологични възобновяеми източници на енергия, за разлика от субсидирането на изкопаеми горива.

Установяването на справедлива екологична цена в зависимост от световните норми за опазване на климата е друга важна позиция в доклада, която приветствам. След като и постигането на многостранно споразумение относно климата не се предвижда в близко бъдеще, на европейско ниво е важно да се действа върху изработването на механизъм за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис. Смятам, че и биогоривата, и биомасата трябва да се включат в задължителните критерии за устойчивост, като се има предвид, че те имат противоречиво въздействие върху околната среда.

Още един път благодаря на всички колеги и надявам се тези доклади наистина да получат важно въздействие върху преговорите по международните договори.

  Keith Taylor, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, аз бях докладчик в сянка от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, за докладите на г-жа Saïfi и г-н Désir. Приветстваме ги като важни стъпки напред към осигуряването на по добри стандарти за правата на човека, а също екологични и социални стандарти в държавите, които са наши търговски партньори.

Ако тези държави искат да продават на изгодните пазари на ЕС, ние следва да ги насърчим да приемат подходящи и устойчиви стандарти на национално равнище. Осигуряването на подобрение чрез задължителни клаузи и изисквания в търговските споразумения е един от начините да постигнем това.

Г-жа Saïfi, която свърши отлична работа като докладчик, разглежда конструктивно различните нива и аспекти на правата на човека и екологичните и социални стандарти на различните равнища. Съгласни сме с предложението на г-жа Saïfi за формиране на международна организация за околната среда и укрепването на статута на МТО. Ние харесахме главата за устойчиво развитие в споразуменията за свободна търговия, но искаме тези стандарти да бъдат обвързващи, а не доброволни. По подобен начин на схемите на ОСП следва да се дадат подходящи инструменти и да бъдат приложими.

Ние обаче не бихме могли да се съгласим с докладчика, че клаузата за правата на човека в споразумението за свободна търговия с Колумбия беше удовлетворителна. В действителност според нас това беше безсмислена, клиширана клауза за правата на човека, която се подиграва със стремежите на Парламента в това отношение.

Що се отнася до доклада на г-н Désir, ние сме напълно съгласни с него, когато се посочват транснационалните корпорации като източник на отрицателно въздействие върху околната среда и върху нашите социални стандарти. Те се възползваха от либерализацията на търговията и експлоатираха евтин труд – а твърде често и евтини материали – но не успяха адекватно да преразпределят богатството, което натрупаха за чужда сметка.

Ние успешно изменихме двата доклада и ще подкрепим и двата, когато се стигне до гласуване. В заключение, искам много бързо да подчертая, че трябва да се направи повече, за да се конкретизират правата на човека и социалните отговорности, на които искаме да дадем приоритет. Следва да направим това по отношение на задължителните изисквания и да не разчитаме на доброволни кодекси.

  Peter van Dalen, от името на групата ECR. – (NL) Г-н председател, г-жа Saïfi е изготвила задълбочен доклад. Чисто търговските интереси не трябва никога да бъдат за сметка на създаване на тревоги на хората в други държави, по-конкретно в развиващите се държави. Включвам и държави, където християните и други религиозни малцинства са преследвани заради своите убеждения. ЕС има търговски отношения с Пакистан например. Сега ние искаме да дадем на тази държава допълнителни търговски предимства, за да й помогнем да се възстанови след наводненията. Нека използваме нашите търговски отношения, за да изобличим религиозното преследване и богохулното законодателство в Пакистан. Бих искал в това отношение да спомена и преговорите между Европейския съюз и Индия. Европа не трябва да се поддава на натиска на Индия да не включи въпросите, които не са свързани с търговията, в новото търговско споразумение. Правата на човека и детският труд не могат да се разглеждат отделно от търговията и инвестициите. Призовавам Комисията и моите колеги да заемат твърда позиция по този въпрос в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от март 2009 г.

  Helmut Scholz, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Де Гухт, госпожи и господа, има добра причина да обсъждаме тези три доклада в общо разискване. Искам да благодаря на тримата докладчици за тяхната отлична работа. Всички доклади ясно показват, че всички групи в Европейския парламент искат да поставят търговската политика в по-широк контекст.

Времената на тежката, едностранна външна икономическа помощ вече трябва да свършат. Ето защо днешното обсъждане се провежда в изключително подходящо време, защото провеждаме разискване въз основа на търговска стратегия, представена от г-н Де Гухт, която следва да включва редица предложения и съображения, а също и конкретни проекти.

Опазването на климата, екологичното и човешкото достойнство заедно с премахването на бедността навсякъде по света се признават и приемат като общи задачи за цялото човечество. Тези задачи са много по-важни от конвенционалните търговски интереси. От основно значение е обаче тези цели да бъдат включени в съвременна търговска политика.

Повишаването на общественото благоденствие, както е определено чрез индекса за човешко развитие, и принципите на правовата държава са в най-добър интерес за европейската икономика. Те ще й позволят да изгради успешно мрежа с другите икономики. Тези неща са обхванати до известна степен от корпоративната социална отговорност, но не могат да бъдат приложени без национална рамка.

Искам да подчертая, че моята група би искала някои от точките, разгледани в трите доклада, да бъдат придвижени напред. Макар да приветстваме факта, че дружествата отговарят на висотата на своите социални отговорности по своя инициатива, факт е, че хиляди хора в целия свят ежедневно откриват, че техните права в най-добрия случай съществуват само на книга, а в трудовото им ежедневие просто се пренебрегват. Условията в дружествата подизпълнители и доставчици, включително в производството на суровини, често са отблъскващи. Това се показва във филмите за детския труд в промишлеността за производство на шоколад.

За да имаме устойчиви, непрекъснати доставки на суровини и енергия, както е описано във Вашата стратегия, г-н Де Гухт, ние трябва да вземем предвид тези аспекти от трите доклада.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, търговията осигурява общ просперитет, като подчертавам думата „общ“. Следователно търговската политика почти никога не следва да се товари с политически дневен ред.

В личен план аз много уважавам докладчиците на тези три доклада, но философията в основата на докладите е предлагана на много избори и в повечето случаи – отхвърлена.

Това, което виждаме, е опит да се манипулира търговската политика на Европейския съюз – с която, за съжаление, Обединеното кралство е обвързано за момента – за да се приложи тихомълком един до голяма степен социалистически дневен ред, който беше последователно отхвърлян.

В политически план машинациите на докладчиците са доста впечатляващи. Като демократ обаче аз трябва да се противопоставя и затова утре ще гласувам „против“.

  Laurence J.A.J. Stassen (NI) . – (NL) Г-н председател, причините и последствията от изменението на климата се основават на теория, но изглежда по-скоро естеството й е на религиозно убеждение. Въпреки това всичко се подчинява на тази религия, както се вижда в доклада относно международната търговия. Предлага се истинска климатична дипломация; т.е. Европейският съюз е готов да прави бизнес, но само при строги, неутрални към климата условия – точно както Европейският съюз го харесва – като че ли тези търговски партньори не биха искали нищо по-добро от това незабавно да съсредоточат силите си за развитието на единния пазар. В края на краищата износ означава транспорт, а повечето транспорт се отразява зле на глобалните емисии на въглероден диоксид. Е, Европа наистина ще помогне на развиващите се държави с това – особено на държави, които зависят от износа на конкурентна селскостопанска продукция например. Какво общо има това с Европейския съюз? Г-н председател, в документа е показана липса на икономическо разбиране. Аз бих искал да цитирам от доклада на г-н Jadot, параграф 57: „изразява съжаление, че значителна част от международната търговия включва еднородни продукти, които биха могли съвсем лесно да се произвеждат на местно ниво“. Край на цитата. Кой икономически гений измисли това? Всеки, който има минимални познания по икономика, е запознат с икономическия принцип, че специализацията и търговията са самата движеща сила за икономически растеж. Наивните доводи в този доклад биха били унищожителни за световната икономика. Не е чудно, че мнозинството граждани и отрасли могат да минат без европейските цели за климата. И все пак Европа постоянства и продължава да формулира многобройни абсурдни цели за климата. Нововъзникващите икономики като Китай и Индия не се интересуват от това и ще пожънат печалби от ограниченията, които Европа е наложила сама на себе си. Кой в крайна сметка ще плати цената за преследването на утопията на Европа? Това ще бъдат гражданите и предприятията.

  Małgorzata Handzlik (PPE). – (PL) Г-н председател, г-н член на Комисията, преди всичко искам да благодаря на г-н Désir за много доброто сътрудничество по доклада относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения. Аз бях докладчик в сянка от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за този доклад. Корпоративната социална отговорност от известно време присъства в разискването за международната търговия и това се вижда в позоваването на принципите на корпоративната социална отговорност в търговските споразумения, договорени неотдавна от Съюза с държави като Южна Корея, Колумбия и Перу.

Доволна съм, че с този доклад Парламентът подчерта необходимостта да продължим да разширяваме използването на тези позовавания, които в доклада са наречени клаузи за корпоративна социална отговорност. Сигурна съм, че включването на такива клаузи в международните споразумения ще допринесе за по-добро разпознаване на инструментите на корпоративната социална отговорност и за насърчаването и окуражаването на самите предприятия да ги прилагат по-широко. Защото ние не трябва да забравяме, че правилното функциониране на тези инструменти зависи до голяма степен от волята на самите предприятия, тъй като именно те решават да прекрачат отвъд границите на правнообвързващите стандарти.

Госпожи и господа, по време на неотдавнашното ми посещение в Индия попитах хората от деловите среди, с които имах възможността да се срещна, какво правят в областта на корпоративната социална отговорност. Всички те ми дадоха конкретни примери за мерки, които предприемат в тази област. Лично мен това ме изпълва с голям оптимизъм. Надявам се, че докладът Désir ще бъде нов глас относно мерките, предприети от Съюза, и ще допринесе до по-широкото от всякога прилагане на стандартите за корпоративната социална отговорност.

  George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-н председател, аз бих искал да поздравя Yannick Jadot за амбициозните предложения, които направи в доклада, и особено за готовността да постигне компромис с всички политически групи, които внесоха изменения.

Трябва да признаем, че имаше основни моменти, когато Европейският съюз имаше възможност да говори с един глас. Копенхаген беше такъв момент, когато цялата планета очакваше Европейският съюз да приеме водещата роля в битката против изменението на климата и да привлече колебливите държави в същата посока. За съжаление, очакванията не се осъществиха и разочарованието беше право пропорционално във връзка с това.

Заключението, което може да бъде направено, е, че имаше липса на консенсус в Съюза. Има национални правителства, които наистина не са подготвени да поемат съществени ангажименти по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. Едно определено обяснение за това би могла да бъде икономическата и финансова криза, която обезсърчи техния ентусиазъм да поемат ангажименти за изготвяне на амбициозна политика относно климата.

Въпреки това битката срещу изменението на климата както на местно равнище, така и на глобално, трябва да бъде постоянна грижа за всички държави в света. Не става дума само за излагането на риск на бъдещето на следващите поколения, но и за глобална справедливост.

Не е справедливо развиващите се държави да бъдат оставени да платят цената за глобалното затопляне, докато индустриализираните държави се ангажират с прагматично мислене за своите собствени нужди. Изисква се истинска солидарност север-юг.

Затова аз разглеждам срещата на високо равнище в Канкун като възможност да се отиде по-далеч от оперативно споразумение. Канкун трябва да означава глобално, правнообвързващо споразумение, което ще помогне глобалното затопляне да се поддържа под два градуса по Целзий.

Изисква се и процедура за проверка, която да е по-ясно дефинирана от тази, установена в Копенхаген. Освен това самостоятелните усилия на Европейския съюз да се бори с изменението на климата не могат да гарантират успех на споразумението в периода след 2012 г. Ние трябва успешно да убедим и други държави да поемат по-амбициозни ангажименти за намаляване на газовите емисии, включително на парникови газове.

Не на последно място, бих искал да засегна отношенията между международната търговия и изменението на климата. Търговията е важен инструмент за прехвърляне на технологии към развиващите се държави. Затова бариерите пред „зелената“ търговия трябва да бъдат премахнати. Това може да приеме формата на премахване на таксите за „зелени“ продукти поне в Световната търговска организация. В същото време трябва да сме наясно с разделението в световен мащаб, причинено от настоящата система за търговия по отношение на работата и производството, основани на транспорт. Ето защо завършвам с призив да насърчаваме местното производство в Европейския съюз.

  Catherine Bearder (ALDE). – (EN) Г-н председател, бих посочил на г-н члена на Комисията, че концепцията и практиката на корпоративната социална отговорност бързо се разпространиха в стопанския сектор през последното десетилетие. Кой може да възрази срещу такива основни ценности като доброто отношение на дружествата към техните служители, зачитането на правата на човека и околната среда?

Въпреки това досега връзката между търговията и корпоративната социална отговорност в най-добрия случай беше крехка, а възраженията изобилстваха. Международната търговия се управлява от споразумения между държавите, но следва ли корпоративната социална отговорност да бъде обвързващ ангажимент, под който тези предприятия да се подпишат? Или те биха могли да я изпълняват на доброволен принцип?

Европейските граждани стават все по осведомени. Толкова много бедствия напоследък – не на последно място разливът на петрол от „Бритиш петролиум“ – показаха, че стандартите и етиката, по които работят нашите европейски дружества в чужбина трябва да се наблюдават.

Обикновените европейци вече не желаят да приветстват и подкрепят разрастването на международната търговия само на икономическа основа. Когато търговията унищожава естествената околна среда и понижава жизнения стандарт на местното население, ние казваме „стига“. Само правителствата могат да поставят стандарти, които гарантират, че тези, които се държат етично и прозрачно, не понасят удари от онези, които не го правят.

Европейският съюз трябва да насърчи предприятията да възприемат и да се отчитат за задълженията си в областта на КСО във всички свои дейности у дома и в чужбина. Без това КСО рискува да остане малко повече от упражнение в публични отношения за няколко мултинационални дружества.

Аз приветствам този доклад по собствена инициатива, в който Комисията е призована да внесе КСО в сърцевината на международните търговски споразумения на ЕС. Ние трябва да гарантираме, че зачитането на устойчивото развитие и трудовите права остава еднакво важно в преследването на търговските интереси на Европейския съюз в чужбина.

  Jacky Hénin (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, защитавайки необуздания свободен пазар, дирижирайки търговското разоръжаване на Съюза, Комисията изпълни до край сервилната си роля като инструмент, който обслужва много специални интереси, които са вредни за европейските служители. Свободната, неизкривена конкуренция е мит, който унищожава работни места и животи.

Действително, ако конкуренцията е свободна, тогава всички форми на дъмпинг са възможни, като започнем с данъчен, социален, паричен и екологичен дъмпинг. Конкуренцията се деформира по необходимост. За да намерим изход от тази ситуация, която убива отрасловата заетост и която тласка служителите и техните семейства към нищета, трябва да има строг контрол на движението на капитали от страна на държавите-членки, зоните на данъчен рай трябва да бъдат унищожени, секторите от жизненоважно значение – енергетика, водоснабдяване, медицина, селско стопанство и обучение – трябва да бъдат извадени от полето на търговията и преди всичко екологичните и социалните критерии, които гарантират равенство в търговската дейност и правата на служителите трябва да бъдат определени и засилени.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, Европейският съюз има голяма отговорност за правата на човека, социалните стандарти и опазването на околната среда в настоящите си и бъдещи търговски отношения. Тези стандарти формират важна основа за обсъждания относно споразуменията за свободна търговия. ЕС следва да даде пример във всички преговори, които води, и да призове за справедливи условия на заетост и устойчиво използване на ресурсите. Във връзка с това аз бих искала да подчертая по-конкретно настоящите преговори с Меркосур и тези с Индия. Иска ли наистина Европейският съюз да внася евтини продукти, които са произведени с детски труд и които включват унищожаването на природни ресурси? Нашата цел трябва да бъде да осигурим добри условия на труд и добро заплащане в тези държави, а не бързи печалби. Европейската комисия трябва да продължи да включва ясни стандарти в бъдещите търговски споразумения и да ги поставя в международните преговори.

Тези стандарти обаче са не само за етичните съображения и за ценностите, които ЕС представлява, но и за равното третиране на производителите в и извън Европа. Други важни фактори са нарастващото търсене на стоки от европейските потребители и проследимостта на методите на производство. На този фон аз бих искала последно да се спра и на доклада на г-н Jadot. Параграф 48 е силно критичен по отношение на общия селскостопански модел. Този модел обаче гарантира сигурна доставка на храни с високо качество. Докладът се отнася до неговите очевидно негативни въздействия върху изменението на климата. Бих искала много ясно да кажа, че приоритетът тук е сигурността на храните за нашите 500 милиона граждани. ЕС трябва да остане самодостатъчен по отношение на продоволствието и не трябва да става зависим от внос. Това би било катастрофа. Аз имам строго задължение към гражданите на ЕС и следователно не мога да подкрепя този пасаж от доклада.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, аз съм доста тясно ангажирана с новата стратегия за международна търговия. Като член на комисията по международна търговия (INTA) в предходния период аз търпеливо призовавах нашата търговска политика да бъде инструмент, който подкрепя справедливата конкуренция и ключ към поддържането на европейските ценности и търговските интереси на световния пазар Натискът за повишаване на социалните и екологични стандарти е начинът да се елиминира несправедливостта и неравните условия в международната търговска конкуренция. Шест години аз призовавах всички търговски споразумения да съдържат клаузи за правата на човека и тяхното спазване да бъде условие за преференциална политика.

Накрая, днес Европейският парламент чрез този доклад изисква от Комисията да представи проект на регламент, който да забранява вноса в ЕС на стоки, произведени чрез използването на съвременни форми на робство и принудителен труд и в държави, където се нарушават основни стандарти за правата на човека. Това трябва да се приложи както по отношение на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), така и по отношение на Китай. Аз бих искала да изразя моята благодарност и искрени поздравления към моята колега г-жа Saïfi за този документ, който илюстрира с пример факта, че Европейският парламент отбелязва напредък.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, възможностите, осигурени чрез приемането на Договора от Лисабон, правят възможно дългоочакваното установяване на баланс между търговското право и правата на човека. Изразявам твърдо убеждение, че Европейският съюз в интерес на поддържането на доверието в себе си и своята почтеност, трябва активно да използва тази възможност и да започне да действа последователно по отношение на правата на човека в своите вътрешни и външни политики.

Бих искал да подчертая искането към Комисията да сключи споразумения, съдържащи клаузи за демокрация, права на човека и спазване на социални, здравословни и екологични стандарти, и в същото време да гарантира ефективен мониторинг за съответствие с и прилагане на тези стандарти на практика. Специално внимание трябва да се обърне в споразуменията относно търговските аспекти на правата на интелектуалната собственост, на закрилата на правото на здравеопазване, което е тясно свързано с действителното право на живот. Бих искал да поздравя г-жа Saïfi за много смелия и последователен текст.

  Carl Schlyter (Verts/ALE). – (SV) Г-н председател, аз мисля, че можем да обобщим трите доклада, като кажем, че преминаваме от възгледа за хората като инструменти, които да се използват за търговия, към възгледа за търговията като инструмент, който да се използва за хората. Искаме да се отдалечим от логика, според която печалбата в евро от търговия отговаря на две евро, изгубени за екология или като социална цена. Докладите съдържат също много конкретни предложения, например отличното предложение на г-жа Saïfi за международна организация за околната среда или предложението за увеличенията на правомощията на Международната организация на труда, или гранични такси като средство за намаляване на нелоялната конкуренция и емисиите, които вредят на климата, както и предложението за консултация с местната общност, преди да се направят инвестиции.

Това, г-н член на Комисията, не са само добри намерения, които трябва да си отбележите. По-скоро сега ние искаме да видим конкретните резултати от нашите искания. Искаме да видим законодателство, когато то е необходимо. Искаме да видим изменения в неговото прилагане, когато е необходимо, и искаме да видим инициатива от страна на Комисията в международните преговори, за да се усъвършенстват правилата.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, моята партия, Jobbik – Движението за по-добра Унгария – придава голямо значение на опазването на околната среда и възстановяването на екологичния баланс. Ние сме убедени, че Европа е изправена не само пред критично икономическо положение и рецесия, но също и пред екологична криза. В това отношение, ние считаме за изключително важно да създадем самоуправление в хранителната и леката промишленост в Европейския съюз. Никой не разбира защо ЕС трябва да внася огромни количества чесън и пипер от Китай и пилета от Бразилия, когато тези продукти могат да се произвеждат на местно равнище. Ето защо ние казваме, че се нуждаем от местно самоуправление в хранителната и леката промишленост. Наша отговорност тук в Европейския парламент е да закриляме европейските земеделски стопани, малките и средните предприятия и нашите собствени граждани, като им дадем възможност да получават чиста, висококачествена храна от местни земеделски стопани. Считаме също, че е от решаващо значение да въведем задължителното приемане на екологосъобразни технологии във възможно най-голяма степен.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, конкуренцията е живецът на търговията. Очевидно, за да има конкуренция, трябва да можем да се конкурираме, а някои от договореностите, които имаме с трети държави, са в ущърб на нашите собствени производители.

Elisabeth Köstinger спомена Меркосур и определено е вярно, че много селскостопански и рибовъдни продукти в ЕС са произведени при много по-ниски стандарти от тези, които изискваме в границите на Съюза. Този проблем определено трябва да се разгледа.

Въпреки това, от положителна гледна точка, някои от споразуменията, които сключихме напоследък, са много добри, като споразумението за свободна търговия с Корея. Нужни са ни повече като него. Мисля, че повечето хора ще се съгласят, че от това ще имаме полза и ние, и нашите контрагенти.

Бих попитал г-н члена на Комисията дали има някакви планове да се ангажира със споразумение за икономическо партньорство с Япония. Икономическото проучване от Копенхаген показа, че от такова споразумение ние ще спечелим 33 млрд. евро, а Япония ще спечели 18 млрд. евро.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, аз мисля, че това беше много богато разискване. Докато философията зад трите доклада е подобна, подробностите, идеите и отговорите, които споделихме днес, не могат да бъдат адекватно коментирани за краткото време, с което разполагам. Някои идеи са работещи, други – по-малко, защото ние работим в правна, институционална и политическа рамка както като съюз от 27 държави-членки, така и като член на СТО. Ще опитам да подчертая онези съображения, които считам, че изпъкват във всеки доклад. За съжаление, не мога да бъда изчерпателен.

Относно доклада Saïfi, някои от вас повдигнаха въпроса за статута на наблюдател на Международната организация на труда в СТО. Моята изходна точка е, че определено има широко поле за усъвършенстване на международното управление и по-добра координация между международните организации. Моето следващо съображение е, че за да се подпомогне търговската политика да постигне по-добри социални и екологични резултати, ние трябва да поставим изпълними цели. Структурните промени отнемат много време, за да се осъществят и, ако сме реалисти относно приемането на дневен ред „търговия и…“ по отношение на членството в СТО, това е дългосрочно усилие.

Позволете ми да добавя, че по отношение на предложението в доклада Saïfi да се извършва оценка на правата на човека в споразуменията за свободна търговия, аз считам, че това трябва да се случва в процеса на преговорите. Бих бил по-скоро скептичен относно осигуряването на специален период между края на преговорите и парафирането на споразумението. Това беше обсъдено тази сутрин в друг контекст, но аз мисля, че следва да се придържаме към процедурата в Договора от Лисабон, която много ясно посочва, че от Комисията зависи да парафира такива споразумения; след това започва процедурата по ратифициране и Съветът подписва, което е начинът, по който те ратифицират; след това Европейският парламент има правото и задължението да ратифицира чрез гласуване. По отношение на идеята за оценка на правата на човека преди парафиране – нека го наречем нещо като предварително условие – аз не съм положително настроен. От друга страна, мисля, че действителната идея за оценяване на въздействието на дадено споразумение върху правата на човека има смисъл и аз се отнасям положително към това.

Поставени бяха и някои конкретни въпроси, например за детския труд. Знаете, че понастоящем ние преговаряме по споразумение за свободна търговия с Индия, където трябва да се разгледа също и целия въпрос за устойчивостта. Индия е много скептична по отношение на такава глава за устойчивостта в споразумението, но ние настояваме – и ще продължим да настояваме – че такава глава има своето място и мисля, че в крайна сметка тя ще бъде включена.

Бих искал просто да помоля по-късно, когато трябва да обсъждате това, да вземете предвид факта, че идеите на отделни трети държави относно такава глава за устойчивост може да засягат не само съдържанието на споразумението, но и философията на определени трети държави по този въпрос.

По отношение на доклада Jadot, чух призиви за глава относно климата във всяко двустранно споразумение. Аз съм изцяло за екологична устойчивост, защото бъдещето не принадлежи на нас. Мисля, че трябва да сме внимателни в признаването, че много елементи, които трябва да влязат в играта, за да осигурят задоволителна реакция на изменението на климата – от праговете на емисиите до финансирането – не могат да бъдат превърнати в условия в нашите търговски споразумения. Мисля, че има по-широк форум за това и при условие, че има съгласие в по-широкия форум, тогава разбира се това съгласие трябва да бъде отразено в двустранните споразумения за свободна търговия. Дали е възможно също в кръга на разработване, който току-що обсъдихме – кръгът Доха – е в много по-голяма степен под въпрос, защото определено няма съгласие между всички участници в многостранния процес за включването на глава за климата в окончателния вариант. Нашата позиция обаче ще бъде в подкрепа на това.

Последно, относно доклада на г-н Désir, мисля, че идва в много подходящ момент, предвид това, че се подготвя ново съобщение на Комисията относно корпоративната социална отговорност (КСО).

Комисията и членовете на ОИСР активно допринасят за осъвременяване на настоящите ориентири на ОИСР навреме за срещата на министрите от ОИСР през май 2011 г.

Във всички наши дейности, свързани с КСО, ние внимателно ще разгледаме различните възможности за насърчаване на отговорно поведение от страна на европейските дружества, независимо къде е разположено основното им място на дейност, и със специално внимание към приложимостта и последствията.

Позволете ми да добавя, че това не е въпрос само на търговия или на двустранни и многостранни търговски споразумения. В Съединените американски щати неотдавна беше прието законодателство, по силата на което от мултинационалните дружества – и не само онези, чието място на дейност е в САЩ, но и онези, чието седалище е там – се изисква да бъдат отговорни и да сертифицират своите финансови операции и трансакции по отношение на суровините.

Аз мисля, че това е много похвална инициатива, която фактически е напълно извън двустранните споразумения. Повечето от тези операции със суровини не са обхванати от двустранни споразумения, а са просто финансови и промишлени операции на мултинационални дружества, но ако те са със седалища в Съединените американски щати, САЩ могат да предприемат действия срещу тези дружества. Мисля, че би било много добра идея да обмислим същото по отношение на европейските дружества, които извършват дейност предимно в държави от Третия свят, и след това да разширим този подход за държави като Канада и Австралия, така че в крайна сметка да обхванем повечето видове промишлени дейности и добивни промишлености в света. Мисля, че това би било значителен принос към развитието на устойчивите условия.

Накратко, поздравления за трите доклада. Аз определено имам желание да продължа обсъждането по тези теми с вас през идните месеци и години.

  Tokia Saïfi, докладчик. – (FR) Г-н председател, времето е много малко, г-н член на Комисията, да открием отново разискването относно отговора, който току-що ни дадохте. Затова ще продължим обсъждането, както Вие казахте.

Аз бих искала първо да благодаря на всички оратори, особено на докладчиците в сянка, както и на моите колеги г-н Jadot и г-н Désir за нашето сътрудничество. Темите бяха подобни и допълващи се, и това ни даде възможност да обменяме идеи. Това ни даде възможност също да демонстрираме последователност при подхода в нашата работа: да направим търговията по-малко непроницаема за концепции относно правата на човека, трудовото законодателство и екологичното законодателство.

Както изтъкнах по-рано, ще отнеме време, както и Вие казахте, г-н член на Комисията, за да се променят нагласите, но ние не можем да чакаме те да се променят сами. Ето защо, ако приложим някои от предложените в различните доклади мерки, които ви представихме тази вечер, ние постепенно ще тръгнем към по-справедлива и по-екологосъобразна икономика. Европейският съюз трябва да започне тази промяна и да даде пример на своите търговски партньори.

  Yannick Jadot, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, аз бих искал да благодаря на г-н члена на Комисията Де Гухт за отговорите и за предложението за работа. Взех под внимание неговия отговор относно главата за изменението на климата и се надявам, че ние също ще успеем да работим и по останалите аспекти, както и да направим предложения, които ще доведат до предприемането на конкретно действие и включването на определени елементи в търговските споразумения. Накрая, фактът, че търговските преговори в Световната търговска организация, които несъмнено са много сложни, бяха осуетени също предлага на Европейския съюз разнообразни възможности да интегрира по-новаторски елементи в двустранните споразумения и да се опита да състави нови типове търговски споразумения, които допълнително интегрират целите на ЕС по отношение на околната среда, климата, правата на човека или социалните права.

Това следователно е в известен смисъл възможност. Считам, че това е много сериозно изискване и, ако утре тези доклади получат широка подкрепа, това наистина ще бъде – и аз искам да вярвам, че ще бъде – изключително важен сигнал от Европейския парламент към Комисията и към Съвета.

Бих искал да отговоря на г-жа Stassen, която си тръгна, относно икономиката. След ХIХ в. също са писани книги по икономика. Ето защо можем да видим, че предизвикателствата, свързани с начина, по който социалните и екологичните въпроси да се интегрират в производствените разходи, са важен фактор по отношение на определянето на действителните сравнителни предимства.

По подобен начин, г-жо Muscardini, Вие винаги можете да разчитате на моята подкрепа що се отнася до независимостта на Европейския съюз по отношение на храните. Още повече, ако сте готова заедно с мен и други колеги да се борите против споразумението от Блеър Хауз, което в края на краищата е главната пречка пред истинската независимост по отношение на храните, пред истинската продоволствена сигурност в Европа днес, Вие ще имате моята подкрепа.

Затова благодаря на всички колеги и на Вас, г-н член на Комисията, за откритостта по отношение на конкретната работа и конкретното действие с оглед на споразуменията, които скоро ще бъдат договорени и сключени.

  Harlem Désir, докладчик. – (FR) Г-н председател, както виждате, останаха ми две минути. Вие знаехте това, така че ако сте имали проблем с времето по-рано, можехте да приспаднете времето от тази част от моето изказване, което можеше да е по-кратко. Искам специално да благодаря на моите колеги и на г-н члена на Комисията за неговия отговор.

Поразителното в това разискване е много широкия консенсус, простиращ се отвъд различията между групите. Това обаче се ограничава от необходимостта наистина да държим по-строга сметка за социалните и екологичните измерения в търговската политика, в споразуменията, които договаряме.

Когато ме прекъснахте за своето много интересно изказване, което сигурен съм, че нашите съграждани в целия Европейски съюз ще намерят за забележително, аз просто исках да повдигна въпрос, който самият член на Комисията повдигна, а именно, че корпоративната социална отговорност не може – той е напълно прав – да замени спазването на закона и отговорностите на държавите-членки.

Освен това г-н Де Гухт е прав и когато казва, че в този момент в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а също и в Световната търговска организация (СТО), в резултат на доклада на професор Руги, който г-н Howitt спомена, са предложени нови стъпки по отношение на отговорността на мултинационалните дружества не само в минното дело, но също и в много други области на отговорност – особено по отношение на клоновете в чужбина – в техните сфери на влияние или по тяхната верига на доставки. Правното сътрудничество също ще гарантира, че дружеството-майка не може да избегне своите отговорности по отношение на действията на някое от неговите дъщерни дружества или подизпълнители, когато последният е нарушил екологични или социални правила. Всичко това е от решаващо значение.

Аз просто считам, въпреки че признавам, че ще бъде трудно, че трябва да изградим връзка с търговските споразумения. Вече има малък брой споменавания на корпоративна социална отговорност (КСО) в споразумението с Корея и в споразуменията с държавите от Латинска Америка. Считам, че чрез диалога, който започнахме днес с Комисията, трябва да продължим да гарантираме последователност на нашите цели за КСО и за устойчиво развитие в международните търговски споразумения.

  Председател. – Благодаря Ви много, г-н Désir.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, четвъртък, 25 ноември 2010 г. от 12,00 ч.