Пълен протокол на разискванията

Сряда, 24 ноември 2010 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

(Заседанието се открива в 09,05 ч.)

2. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА) (внесени предложения за резолюции): вж. протокола

3. Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола

4. Заключения от заседанието на Европейския съвет по въпросите на икономическото управление (28-29 октомври 2010 г.) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е ключовото разискване относно заключенията от заседанието на Европейския съвет по въпросите на икономическото управление (28-29 октомври) [2010/2654(RSP)].

Искам да приветствам в залата председателя на Съвета, г-н Ван Ромпьой, и председателя на Комисията, г-н Барозу. Тук са още представители на белгийското председателство и на Комисията. Ще започнем с изявлението на председателя на Съвета, г-н Ван Ромпьой.

  Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет. – (EN) Г-н председател, заседанието на Европейския съвет от 28-29 октомври се съсредоточи върху икономическото управление на нашия Съюз, по-специално с доклада на Специалната група за икономическото управление. Одобреният доклад и последвалите събития, имам предвид Ирландия по-конкретно, показаха важността на въпроса като цяло и необходимостта от бързо приложимия финансов механизъм, който договорихме през май.

Искам да похваля бързината на министрите на финансите миналата седмица, като подчертавам, че това показва доколко сме загрижени да запазим стабилността на еврото.

„Финансова помощ от ЕС и еврозоната ще се предоставя в рамките на строга политическа програма, която Комисията и Международният валутен фонд (МВФ) ще договорят с ирландските органи, заедно с Европейската централна банка. […] Като се имат предвид стабилните основи на ирландската икономика, решителното прилагане на програмата трябва да позволи завръщане към здрав и устойчив растеж, като се защити икономическото и социално сближаване.“ Цитирам Еврогрупата и Съвета по икономически и финансови въпроси.

Специалната група не беше междуправителствена конференция, а преглед на нашите методи на работа, приоритети и процедури в тази област. Опитахме се да намерим подходящ баланс между определянето на цялостна европейска рамка по отношение на необходимостта от избягване на прекомерни фискални дефицити и икономически дисбаланси в Съюза и предоставянето на възможност на националните правителства свободно да избират какво да облагат и как да харчат в съответствие с националните политически процедури и европейското право.

Искаме да гарантираме, че всяка държава-членка отчита напълно въздействието на икономическите и фискални решения върху нейните партньори и върху стабилността на Европейския съюз като цяло. Същевременно искаме да повишим капацитета на Съюза да реагира, когато политики в държава-членка представляват опасност за останалата част на Съюза.

Тези препоръки, както и останалите препоръки на Специалната група, са изключително близки до предложенията на Комисията. Обсъдих въпросите два пъти с лидерите на групите в Европейския парламент и с председателите на компетентните комисии в съответствие с формата, който поискахте.

Едно пояснение. Някои хора твърдят, че са разочаровани, че вземането на решения не е по-автоматично. Е, ние предлагаме именно по-голяма автоматичност. Съветът – съгласно Договора – ще взема решения за санкции на основата на т. нар. „обратно мнозинство“. Това означава, че Комисията автоматично налага санкции, освен ако Съветът не ги отхвърли с квалифицирано мнозинство, докато досега налагането на санкции трябваше да бъде одобрено с мнозинство.

Само преди няколко седмици някои държави-членки се противопоставяха на обратното мнозинство. Постигнахме пробив, а освен това Специалната група предложи цяла серия от други мерки, насочени към укрепване на Пакта за стабилност, като например по-голяма координация на политиките – Европейски семестър – надеждна статистика и независими фискални съвети.

Държавите-членки трябва да знаят, че политическите им решения се отразяват на всички техни партньори и на Съюза като цяло. Това е големият урок от кризата. Специалната група беше политическа рамка за бързо постигане на консенсус. Всички пробиви, които постигнахме, сега трябва да се превърнат в законодателни текстове. Комисията, Съветът и Парламентът трябва да свършат своята работа. Всички институции трябва да запазят инерцията. Това е много важна отговорност.

По отношение на третия и последен основен елемент на Специалната група, с което стигам до последващите действия. Препоръчваме въвеждането на стабилен и надежден постоянен механизъм за действие при кризи, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло. Всички държавни и правителствени ръководители се съгласиха с тази необходимост и с факта, че тя изисква ограничено изменение на Договора.

Преди да завърша по този въпрос искам да подчертая, че работата по Пакта за стабилност не цели просто да наложи наказания на държави-членки или да поправи грешките от миналото. Важно е да се разглежда в по-широк контекст. Не трябва да забравяме по-голямото предизвикателство да се подобрят структурата на Европа, устойчивите темпове на растеж и икономическите резултати.

Това е целта на стратегията „ЕС 2020“, приета от Европейския съвет по-рано тази година. Отговорът на онези, които се опасяват, че фискалните икономии ще намалят темповете на икономически растеж, е да се съсредоточат върху основните структурни фактори, които пречат на нашата икономика, и да се справят с тях. Това ще бъде основната цел на заседанията на Европейския съвет през февруари и март следващата година.

Европейският съвет обсъди накратко и въпроси, свързани с бюджета на ЕС, провокирани между другото и от изказването на председателя ви при откриването на нашето заседание. Договорихме сме да се върнем на темата през декември.

Междувременно нашите заключения гласят, цитирам: „От съществено значение е бюджетът на Европейския съюз и бъдещата многогодишна финансова рамка да отразяват усилията за консолидация, предприемани от държавите-членки с цел дефицитът и дългът да бъдат поставени върху по-устойчива основа. Като зачита – тук подчертавам – „ролята на отделните институции и необходимостта да се постигнат целите на Европа, Европейският съвет ще обсъди на следващото си заседание как да се направи необходимото с оглед разходите на европейско равнище да допринесат по подходящ начин за този процес“.

Уверявам ви, че признаваме новата роля на Парламента в съответствие с Договора от Лисабон. Не излязохме със становище относно бюджетната процедура за 2011 г., тъй като решението се взима от Съвета и Парламента.

Като председател на Европейския съвет призовавам всички заинтересовани страни да продължат консултациите с цел постигане на компромис относно бюджета за 2011 г. възможно най-скоро. Компромисът трябва да отчете различните интереси, разбира се, при спазване на Договорите.

На своето заседание Европейският съвет също така изготви и ще изготвя общи позиции на Европейския съюз преди важни международни събития. В случая нашето внимание се съсредоточи върху подготовката за Г-20, конференцията по въпросите на изменението на климата в Канкун и редица двустранни срещи на високо равнище.

Относно срещата на Г-20, която вече се състоя, постигнахме съгласие по отношение на приоритетите, насърчени от представителите на Съюза и държавите-членки на ЕС, членуващи в Г-20. Сред тях беше потвърждение на споразумението Базел III относно капиталовите изисквания и реформата на МВФ. Що се отнася до последното, искам да подчертая, че тази значима реформа стана възможна благодарение на открития и конструктивен подход на европейците. Отказахме се от две места, за да постигнем окончателно споразумение, като по този начин положихме голяма част от усилията за промяна.

Дисбалансите в световната икономика и политиката на обменния курс бяха предмет на напрегнати дискусии в подготовката на срещата на Г-20. Срещата на високо равнище направи подходящ анализ и постигна споразумение. Приветстваме решението за създаване на набор от показатели относно дисбалансите и оценката, която ще се извърши през 2011 г. Сега е от решаващо значение да се споразумеем относно политически заключения, и ако е необходимо, относно коригиращи действия въз основа на тази оценка.

По отношение на Канкун Европейският съвет също подготви позицията на ЕС за преговорите, които започват в края на месеца. След Копенхаген миналата година се водят многобройни преговори – формални и неформални – но те са бавни и все още много трудни. Канкун вероятно ще бъде само междинна стъпка към изграждането на глобална рамка за борба с изменението на климата. Европейският съюз съжалява за това.

И накрая, по отношение на двустранните ни срещи на високо равнище Европейският съвет обсъди приоритетите и стратегиите за предстоящите срещи със Съединените щати, Русия, Украйна, Индия и Африка. Това е изключително полезно за г-н Барозу и за мен и гарантира, че на срещите на високо равнище говорим не само за институциите в Брюксел, но за 27-те като цяло. Възнамерявам да направя това обичайна характеристика на заседанията на Европейския съвет.

Колеги, с това приключих резюмето от последното заседание на Европейския съвет, което се състоя преди почти месец. Във всеки случай ще продължа да информирам лидерите на политическите ви групи незабавно, до няколко часа след края на всяко заседание на Европейския съвет. Очаквам с нетърпение да чуя вашето мнение.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, ако една седмица е дълго време в политиката, един месец може да изглежда цяла вечност. Много неща се случиха след заседанието на Европейския съвет, не на последно място неотдавнашните събития в Ирландия. Предвидените действия са още една важна стъпка за гарантиране на финансовата стабилност на Ирландия, еврозоната и Европейския съюз като цяло. Двата инструмента, които въведохме през май, са ефективни и могат да свършат работата, за която са създадени. Ирландия има много специфични проблеми и тези инструменти са в състояние да ги решат. Намесата сега трябва да позволи на ирландската икономика да се върне към устойчивия растеж, като се възползва от силните си страни.

Последните няколко месеца бяха предизвикателство. Изминахме много дълъг път, но работата все още не е приключила. Нашето икономическо управление се трансформира. Специалната група, председателствана от г-н Ван Ромпьой, представи своите резултати, които са много положителни. Възползвайки се от важния принос на Комисията, тя успя да постигне широко съгласие по законодателните предложения на Комисията и също така обхвана някои други много важни аспекти на икономическото управление.

Най-важното е, че по-строгите фискални правила и по-широкият икономически надзор – ключови елементи от пакета на Комисията – са запазени. Многократно съм подчертавал колко е важно новата рамка да влезе в сила възможно най-скоро, така че останах доволен, че Европейският съвет подкрепи нашата идея за „ускорен“ подход и си постави целта да постигне споразумение по законодателните предложения на Комисията до лятото на 2011 г.

Трябва да отбележим, че въпросите, повдигнати през септември относно представянето на законодателни предложения от Комисията, се превърнаха в желание тези предложения да се ускорят. В следващите месеци трябва да протече обикновената законодателна процедура. Разчитам методът на Общността да работи както винаги добре и да ни помогне да укрепим икономическото управление в еврозоната и в Европа.

Убеден съм, че накрая ще имаме строги правила, основани на подходящи стимули за спазването им, полуавтоматично прилагане и ефективна рамка за справяне с по-общите макроикономически дисбаланси. Нуждаем се от засилено и строго икономическо управление, за да постигнем стабилен и устойчив растеж, който е от решаващо значение за заетостта и благоденствието на нашите граждани.

Постоянният механизъм за преодоляване на кризи в еврозоната е съществена част от този пъзел. Срокът на сега действащия временен механизъм изтича през 2013 г., така че е жизненоважно дотогава да се въведе нещо надеждно, здраво, трайно и основано на основните технически реалности. Затова Комисията вече започна подготовката на общите характеристики на нов механизъм за еврозоната. Този механизъм, който подготвяме в тясно сътрудничество с председателя на Европейския съвет, следва да се разглежда в контекста на общите усилия за укрепване на икономическото управление в Европейския съюз и еврозоната.

Искам да посоча ясно, че дори механизмът да се финансира от националните бюджети, той ще бъде „европейска“ инициатива и ще работи благодарение на опита, независимостта и безпристрастността на Комисията. Механизмът ще има три основни елемента: програма за макроикономическо равновесие, договореност за финансиране и участие на частния сектор. Последното може да приема различни форми, но трябва да е ясно, че каквото и да се реши по отношение на участието на частния сектор, то ще се прилага едва след 2013 г.

Държавните и правителствени ръководители решиха единодушно, че е необходимо изменение на Договора за въвеждането на механизма. Когато сключихме Договора от Лисабон миналата година, не сме предполагали, че ще се предлагат промени толкова скоро. Всички знаем, че това никога не е лесен процес, и разбираме рисковете. Това е една от причините да обясня – на заседанието на Европейския съвет и преди него – че не трябва да приемаме преразглеждане на Договора, което поставя под съмнение правото на глас на държавите-членки. Доволен съм, че доводът ми беше приет и преразглеждането ще бъде съвсем ограничено.

За нас е от значение процесът да бъде възможно най-целенасочен. Затова предупреждавам да не се отклоняваме със странични теми.

Действията не са изолирани. Заседанието на Европейския съвет, срещата на високо равнище на Г-20, срещата на високо равнище между ЕС и САЩ, проведена в Лисабон в края на миналата седмица: всичко това са междинни етапи, част от нашия план да възстановим стабилността и растежа на Европа. Ще обсъдим срещата на Г-20 в следващото разискване в залата, така че засега ще се съсредоточа съвсем накратко върху много важната среща на високо равнище между ЕС и САЩ в Лисабон.

Атмосферата на срещата беше задушевна, приятелска и съсредоточена. Заедно с г-н Ван Ромпьой се съгласихме с президента Обама относно необходимостта от трансатлантическа програма за растеж и заетост, включваща регулаторно сближаване и ранни консултации по въпроси като конкурентоспособност и глобална реформа. Поставихме задача на министрите и членовете на Комисията да вървят напред с работата в тази област по-специално чрез Трансатлантическия икономически форум.

Световната икономика, Г-20 и бързо развиващите се икономики също присъстваха в дневния ред. Идеята ми е следната: Европейският съюз ще може да постигне своите цели само ако активираме всички области на политиката, ако се възползваме от отношенията ни с всички наши основни партньори, ако използваме налични средства, интегрирани на всички равнища – национално, европейско и световно. Едно е ясно: ще имаме по-голямо влияние в света, ако сме в състояние да постигнем съгласие помежду ни, в рамките на Европейския съюз. Във връзка с това съм загрижен, че някои неотдавнашни позиции не допринасят за съсредоточаването и съгласуването на общите ни действия.

Считам, че напредъкът, който сме постигнали до момента по отношение на икономическото управление, е индикация, че можем с достатъчно политическа воля от всички страни да направим Европа по-голяма сила в света за благото на нашите граждани, но трябва да е ясно, че за целта се нуждаем от политическа воля и подкрепа за общата цел не само от европейските институции, но и от всички държави-членки. Това е призивът, който искам да отправя днес: по-голяма съгласуваност, по-голямо сближаване, по-обща цел.

  Joseph Daul, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, проучване на общественото мнение във вчерашен вестник посочва, че 70% от французите считат, че кризата все още е в разгара си и не е преодоляна. Сигурен съм, че подобно проучване в Европа ще покаже същите резултати.

Затова трябва да обърнем внимание на притесненията на нашите граждани. Те живеят в трудни времена и не могат да приемат бавния и сложен процес на вземане на решения на европейско и световно равнище. Много от тези хора ме питат какво правим ние и какво прави Европа за тях и техните семейства. Хората се страхуват. В същото време виждам, че все повече политици и все повече държави, дори и в залата, използват и манипулират страха и тревогата им и нямат никакви предложения.

Този популистки подход, който корумпира политиката ни, е сериозен и искам да кажа, че това не е начинът да се решат реалните и сериозни проблеми на нашите държави и Европа. Смятам, че политическите партии и парламентарните групи, които са против популизма и демагогията, трябва да говорят повече.

Не, отговорът на кризата не е да се плашим от нея или да прибягваме до протекционизъм. Не, няма бърз и лесен отговор на кризата, пред която сме изправени. Не, не е възможно да обърнем гръб на солидарността или на усилията за укрепване на всички наши държави в лицето на глобализацията и след това да осъзнаем, че се нуждаем от партньори, когато времената са трудни.

Трябва да си извадим поуки от случващото се в Ирландия и това не е критика към Ирландия, господа председатели на Съвета и Комисията. Трябва да си извадим поуки, защото трудностите, пред които е изправена държавата, се дължат не само на банките, но и на фискалната и икономическата политика на сегашното правителство през годините. Келтският тигър, единствено отговорен за своя растеж, с необичайна данъчна система, минимална банкова регулация и инвестиционен кодекс, различен от кодекса на всяка друга държава в Европейския съюз, днес е свидетел на рухване на балона на ипотечните кредити, дългове на домакинствата, рекордно равнище на безработицата и осакатен банков сектор. Ирландското правителство гарантира цялата банкова система, отпускайки 480 млрд. евро, или три пъти повече от БВП на държавата, което увеличава бюджетния дефицит до 32%.

Днес ирландското правителство поиска и с право получи европейска солидарност. Приветствам това и както членът на Комисията Рен заяви тук в понеделник, помощта, която Ирландия скоро трябва да получи, ще гарантира стабилността на цялата еврозона. Но дали европейската солидарност, която Дъблин с право получава сега, както когато се присъедини към ЕС, е показана през годините от страна на ирландското правителство?

Колко пъти държавите-членки се опитват да съгласуват данъчното облагане – предпоставка, както е очевидно днес, за доброто управление на еврото? И всеки път едни и същи държави се противопоставят.

Не обвинявам никого, но считам, че е време да извлечем поуки за в бъдеще. Както съм казвал неколкократно в залата, кризата е възможност за промяна и не трябва да се страхуваме да променим някои наши привички, които нямаха положителния ефект, на който разчитахме.

Госпожи и господа, мерките, приети от Европейския съвет преди няколко седмици, и насоките, приети от Г-20 в Сеул, представляват стъпка в правилната посока, но не стигат достатъчно далеч. С други думи, трябва да сме наясно с необходимостта от сътрудничество в Европа и сред основните регионални блокове, за да преодолеем нестабилността на финансовите пазари и търговските дисбаланси, както и да избегнем валутна война.

Всички знаем, че нашите държави сами няма да могат да намерят жизнеспособни дългосрочни решения на проблемите, с които да отговорят на очакванията на 500-те милиона европейци, които, както казах в началото, очакват от политиците – от всички нас тук и в нашите столици – да вземат далновидни решения.

Г-н Ван Ромпьой, ако кризата ни научи на нещо, то е, че вчерашните решения не са непременно утрешните. Плащаме висока цена, осъзнавайки това във време на криза, но ще платим дори още по-висока цена, ако продължаваме да го пренебрегваме. Призовавам европейските институции и правителствата на нашите държави-членки да се променят, да извлекат политическите поуки от кризата и да спрат да търсят солидарност, едва когато е твърде късно.

Г-н председател, една последна забележка. Въпросът не е Съветът и Парламентът да се борят един с друг, а да се прилагат договорите, да се проявява солидарност и да се работи ръка за ръка. Това е моето послание към вас, за да можем да преодолеем кризата в името на нашите съграждани.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, докато слушах председателя на Европейския съвет, чух различен тон от този на председателя на Комисията. Председателят на Съвета ни представи доклад и, г-н Ван Ромпьой, ако си позволя да се поддам на духа му, то тогава единствено мога да стигна до заключението, че всичко е наред. Когато слушам г-н Барозу обаче, оставам с впечатлението, че – цитирам – „някои неотдавнашни позиции не допринасят за съгласуването“. Това е, което председателят на Комисията заяви по отношение на Съвета, който ни казвате, че е в пълна хармония.

Не, действителността в Европа е малко по-различна. Действителността в Европа е, че ЕС е разделен на три части: германско-френска, която взема решенията, останалата част от еврозоната и другите, които не спадат към еврозоната, със специално място за Обединеното кралство. Това е действителността в Европа.

Специалното място на Обединеното кралство също трябва да се разгледа в частност. Германско-френското партньорство за вземане на решения Меркел-Саркози е сключило сделка с г-н Камерън. Всеки го знае и трябва да се каже открито. Сделката е следната: „Трябва ми преразглеждане на Договора за Пакта за стабилност“. „Добре“, казва г-н Камерън, „няма да ми е лесно, защото някои членове на Камарата на общините не са съгласни, но искам различен бюджет.“ Тогава г-жа Меркел и г-н Саркози казват: „Добре, да го направим.“

Това е действителността в Европа. Това е подход, който не само няма нищо общо с духа на Общността, но и ще разруши съгласуваността на Европейския съюз и самия Съюз след време. Боя се, че някои хора искат точно това. Приветстват го с ентусиазъм. Те седят ето там.

(Ръкопляскания)

Ако не искаме тези хора да продължават да вземат решенията за континента, трябва да отведем Европа в различна посока.

(Реплики)

Ще се опитам да продължа. Г-н Langen винаги много се вълнува. Реформата на Пакта за стабилност в ЕС се поставя в зависимост от съгласието на държава, която дори не е част от еврозоната. Г-жа Меркел се съгласява с преразглеждане на Договора в момент, когато никой в залата не може да предвиди какво ще се случи в Ирландия. Освен това не знам дали преразглеждането на Договора ще се приеме в Ирландия толкова гладко, колкото изглежда в доклада относно Европейския съвет.

Г-жа Меркел казва, че частният сектор трябва да се включи. Искам да Ви задам въпрос, г-н Рен, относно частния сектор в Ирландия. Как изобщо успяха ирландските банки да преминат стрес-тестовете? Можете ли да ни обясните?

Това, което г-жа Меркел прави, е стрес-тест за еврото. Ще ви кажа какво се случва: участието на частния сектор е добро и правилно. В Европейския парламент – стоя зад думите си – одобрихме с широк консенсус начин за включването на частния сектор – въвеждането на общоевропейски данък върху финансовите операции.

(Ръкопляскания)

Набързо го обсъдиха на срещата на Г-8 и казаха: „Не, не искаме данък върху финансовите операции.“ Ние отговорихме: „Добре, забравяме го тогава.“ Докато си изпием следобедното кафе, данъкът върху финансовите операции беше погребан. Ако имаше начин да включим частния сектор, така че да има реално въздействие върху него, това беше. Хората сега казват, че Обединеното кралство не го иска. Дали Обединеното кралство всъщност решава всичко в Европа? Ами ако започнем с данък върху финансовите операции в еврозоната като начало например и кажем, че по този начин ще събираме данъци от частния финансов сектор в еврозоната?

(Реплики)

Ще повторя думите му, за да може да ги предаде преводачът: „един народ, една империя, един лидер“. Това каза той.

Приключвам. Само че когато колегата върви през залата с викове „един народ, една империя, един лидер“, мога да кажа само едно: хората, които го казаха в Германия, са хора, с чийто начин на мислене аз се боря, но считам, че възгледите на този господин са по-близки от моите до този начин на мислене.

  Joseph Daul (PPE). – (FR) (към г-н Bloom) Не мога да приема това, което казахте. Живеем в демократична епоха и демократична система. Ще ви помоля да се извините официално или в противен случай ще внесем официално оплакване. Има хора, които са казали и по-малко – не е редно.

(Ръкопляскания)

За малко не добави, че се създават концентрационни лагери, за да се реши проблемът.

  Председател. – Колеги, трябва да продължим. Отбелязвам си. Зачитам член 152, параграф 1 от Правилника за дейността: „Председателят призовава към спазване на реда всеки член на ЕП, който нарушава нормалното протичане на заседанието или чието поведение не отговаря на съответните разпоредби на член 9“. Колега, моля да се извините пред присъстващите в залата.

  Godfrey Bloom (EFD). – (EN) Възгледите на хер Schulz са ясни. Той е недемократичен фашист.

  Председател. – Очаквахме съвсем друго. Не искаме разискването да бъде смущавано по такъв начин. Колега, ще Ви повикам на среща с мен и ще решим каква ще бъде следващата стъпка.

Невъзможно е да се провежда разискване в такава атмосфера. Колега, както виждате, залата протестира бурно срещу Вашето поведение. Ще прочета член 152, параграф 3 на моя език.

„При продължаващо безредие или последващо нарушение председателят може да отнеме на нарушителя правото да се изказва и да го отстрани от залата до края на заседанието. В изключително сериозни случаи председателят може да прибегне до посочената мярка незабавно и без повторен призив за спазване на реда. Генералният секретар незабавно осигурява изпълнението на тези дисциплинарни мерки с помощта на разпоредителите и, ако е необходимо, на парламентарната служба за охрана.“

Г-н Bloom, както виждате, мнозинството от колегите намират поведението Ви за напълно недопустимо. Аз също го намирам за недопустимо. Затова моля да напуснете залата.

Както знаете, можете да обсъждате и да изразявате своето мнение, но не и да притеснявате другите. В противен случай не можем да запазим ред в залата.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, първо считам, че случилото се е много сериозно. Смятам, че политическите групи трябва да отговорят още днес с обща позиция и се надявам, че всички политически групи, разбира се, с изключение на групата на въпросния колега, много ясно ще подкрепят предприетите от Вас мерки това да не се случва отново.

(Ръкопляскания)

Считам, че казаното от г-н Daul по отношение на Ирландия – защото той анализира изцяло положението на Ирландия – е напълно вярно, но все пак искам да му кажа, че ако в началото на финансовата криза бяхме създали европейски план за спасяване на банките, както беше предложено от Комисията, но отхвърлено от държавите-членки, Ирландия нямаше да се изправи пред сегашните си проблеми. Това предложение беше отхвърлено през октомври 2008 г. с думите: „Не, не е необходимо. В Германия разполагаме с достатъчно пари да си решим проблемите“. Е, видяхме резултата.

Второ, искам да обърна внимание на настоящия проблем, защото все още има напрежение около него. Аз лично се надявам, че еврото ще се стабилизира отново в близките дни. Затова считам, че трябва да се обърне много сериозно внимание на казаното вчера от председателя на Европейската централна банка и от г-н Рен.

Считам, че казаното от г-н Трише по време на вчерашното разискване – присъстващите не бяха много – е от голямо значение. Той заяви, че пакетът не е достатъчен за възстановяване на стабилността в еврозоната. Затова ние в Парламента носим специална отговорност, защото вземаме съвместно решения във всички тези области. Трябва да обърнем сериозно внимание. Какъв точно е проблемът? Никъде в света няма валута, която да не е подкрепена от правителство, единна икономическа политика, стратегия и единен пазар на облигации. В еврозоната считаме, че е възможно да работим с 16 правителства, 16 пазара на облигации и 16 различни икономически политики. Считам, че това е основата, на която трябва да действаме, и заключението, до което трябва да стигнем. Трябва да надминем решенията на Съвета. Г-н Рен, считам, че трябва да надминем дори предложенията на Комисията и да подкрепим г-н Трише.

Ако г-н Трише, който в края на краищата отговаря за стабилността на еврото, призовава Парламента и другите европейски органи да укрепят пакета, единственото ни решение относно финансовите пазари може да бъде да укрепим пакета, да въведем напълно автоматични санкции – каквито няма в момента – и да създадем пазар на облигации в евро. Различията между Гърция и Германия и между Ирландия и Германия няма да изчезнат, ако не съществува единен пазар на облигации. Също така могат да се въведат наистина ефективни допълнителни санкции за държавите, които не спазват Пакта за стабилност.

И накрая, искам да кажа, че се нуждаем от реално икономическо управление, което стимулира инвестициите, и ако германското правителство призовава член 136 от Договора да се измени за целта, то нека го изменим, но нека направим необходимото да включим в член 136 реално икономическо управление и напълно автоматични санкции. Нека превърнем предстоящите промени в Договора в истинска възможност да подготвим еврото за бъдещето, а именно като въведем икономическо управление в еврозоната и в Европейския съюз.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, в случай че Комисията получи икономическото управление, което иска и което Вие искате, твърдите ли, г-н Verhofstadt, че Комисията винаги ще взема правилните решения?

  Guy Verhofstadt (ALDE). – (EN) Г-н председател, считам, че имам повече доверие в намерението на Европейската комисия да предприеме мерки срещу държавите, които не прилагат Пакта за стабилност, отколкото в Съвета, където са правителствените ръководители. Прекарах девет години в Съвета и никога не видях една държава да обвини друга, че не прилага Пакта за стабилност.

Видяхме какво стана през 2004 г. и 2005 г. с Франция и Германия. Не прилагаха Пакта за стабилност и нямаше санкции срещу тях. Поради тази причина именно Европейската комисия, която е общностната институция и наистина следва метода на Моне и Шуман, трябва да поеме водеща роля в тази област.

  Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, не можах да се намеся, когато изгонихте от залата нашия колега от Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), но искам да изкажа възражение срещу пристрастното прилагане на правилата. Г-н Schulz нарече моя колега, г-н Van der Stoep, фашист, а Вие не направихте нищо, не поискахте извинение. Не бяха предприети действия срещу г-н Schulz. Г-н Schulz прави точно същото...

(Ораторът продължава да говори, но микрофонът му е изключен)

  Председател. – Приключвам разговора. Ако имате съмнения относно станалото, можете да се обърнете към мен. Ще поговоря с Вас. Ще го обсъдим заедно.

Г-н Farage, както знаете, поисках да обсъдим и някои важни въпроси и се застъпих лично за Вас. Изразих пред Вас моето мнение и Вие сте наясно с него. Попитах Ви и дали имате съмнения относно моето решение.

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, доста е трудно да се говори в толкова напрегната атмосфера. Тя е до известна степен и демонстрация на положението, в което Европейският съюз би могъл да се окаже, ако не формулираме европейска политика по-внимателно и по-решително. Според мен, г-н Schulz, проблемът не е в малките промени в Договора, от които Германия се нуждае и иска, защото финансовата криза не е природно бедствие. Проблемът е, че в кризата Европейският съвет, и по-специално представителите на големите държави в Европейския съвет вече не са в състояние да гарантират, че положителна искра от срещата в Брюксел ще се разпростре сред обществото в държавите-членки на Европейския съюз. Наистина е странно колко бързо се изгуби проевропейският дух. Странно е и че от всички държави точно Германия, която извлече толкова голяма полза от солидарността в далечното и в по-близкото ни общо минало, вече не е в състояние да ни отведе от днешното разискване, белязано от егоизъм и дребнавост, към обсъждане защо е правилно държавите-членки в Европа да обвържат съдбата си толкова тясно и защо Съветът, както и Вие, г-н Ван Ромпьой, вече не можете да обясните на гражданите, чиято несигурност г-н Daul описа така добре, защо ще бъде възможно да преодолеем кризата само ако работим заедно, а не като се съревноваваме помежду си. Пълното отсъствие на този дух е един от проблемите ни.

Вторият е, че липсва честно политическо изявление, което да признае, че не помагаме на целия гръцки или ирландски народ, а спасяваме банките и в двата случая, както и че Ирландия не е само ирландска криза, а и германска криза, и британска криза, макар да не искате да го чуете. Считам, че честността ще бъде основата да убедим гражданите наистина да подкрепят решенията, взети в Брюксел по време на кризата.

Трето, считам, че г-н Verhofstadt е абсолютно прав. Сега трябва да оформим икономическото управление. Всички го знаем. Без значение колко често Съветът или Комисията заявяват, че искат да предприемат необходимите стъпки възможно най-бързо, чувам сигнал за тревога, защото именно липсата на проевропейски дух на солидарност означава, че необходимите и логични стъпки към интеграцията няма да бъдат направени. Едно е да говорим сега за данъчен дъмпинг в Ирландия. Нещо трябва да се промени тук. Как да се направи обаче е друг въпрос, както и кога и в какви срокове. Като цяло държавите-членки трябва да съгласуват данъчните си политики или в противен случай нещата няма да продължат да вървят добре в Европейския съюз.

Трябва да обсъдим сериозно една тема, добила голяма известност: участието на кредиторите, преструктурирането на дълга, включително сред тези, които бяха пряката причина за кризата. Трябва да ви кажа, че ми е изключително трудно да преценя кое е правилно и кое не в това отношение. Знаем, че обратното броене за Испания и Португалия започна. Знаем, че е само въпрос на време те също да потърсят солидарност и управление на кризи. Не знам дали ще си направим услуга, ако сега включим кредиторите, или ще е по-добре да кажем, че искаме икономическо управление, искаме строга регулация на банковия сектор, искаме данък върху финансовите операции или капитала на тези, които печелят от кризата. Това е нещо, което трябва да преценим заедно. Няма абсолютно никакъв смисъл да се преструваме, че не е необходимо да се вземе решение. Благодаря за вниманието.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, за пръв път двете основни теми, които се обсъждат от Европейския съвет и от медиите в моя избирателен район в Уелс, са едни и същи. Първо, как ЕС ще се справи с положението в Ирландия, и второ, как да излезем от задънената улица с бюджета на ЕС. В Уелс наистина оценяваме получените европейски средства и всички мои избиратели разбират необходимостта от стабилна еврозона. Но двете теми се обсъждат по много различен начин в Кардиф и Брюксел.

В Европейския парламент в Брюксел обсъждаме двата въпроса поотделно. Отговорът на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на еврото е, че се нуждаем от по-добро икономическо управление, повече правила за националните правителства и прилагане чрез глоби и санкции.

В Кардиф, столицата ни – а съм сигурна, и в Дъблин – макар да стигаме до заключението по отношение на бюджета, че е необходимо държавите-членки да престанат да бъдат егоистични и да поставят Европа над собствените си нужди, всичко се свежда до това как и къде следва да се харчат парите на данъкоплатците. Хората знаят, че са необходими строги икономии. Всеки ден слушат колко задлъжнели са държавите им. Знаят, че трябва да се вземат трудни решения, но искат да решат как да се харчат техните трудно спечелени средства. Да искаме от тях да дадат още повече пари за финансиране на проекти на ЕС чрез увеличаване на бюджета на ЕС, когато са принудени да се откажат от част от пенсиите в публичния сектор, а в някои случаи и от основни социални услуги, от които са станали зависими, е за мнозина от избирателите твърде много.

Когато самият ЕС признава, че не е успял съвсем да приложи собствените си правила и стандарти в еврозоната, едва ли насърчава гражданите да му предоставят още повече пари. Във време на ограничени публични разходи, когато преразглеждаме правилата за икономическо управление на държавите-членки, в Европейския парламент трябва да отчетем натиска, под който се намират държавите-членки, и да приемем, че трябва да отложим всички проекти на институциите на ЕС, които не са належащи, за да позволим изготвянето на бюджет на ЕС, който отразява тежкото икономическо положение.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, ораторът разбира ли, че т. нар. средства на ЕС, за които каза, че са получени от нейните избиратели, са собствените средства на Обединеното кралство, които се връщат, но само частично, след като Европейският съюз е прибрал своя дял? Госпожата разбира ли го?

  Kay Swinburne (ECR). – (EN) Г-н председател, както знае господинът, напълно съм наясно откъде идват парите и кои са нетните платци в бюджета на ЕС. Но моите избиратели в Уелс виждат, че получават инвестиции в особено важни проекти, когато в действителност техният БВП е по-нисък в сравнение с всеки друг регион в Обединеното кралство. Така че ще защитавам средствата на ЕС за моя избирателен район непрекъснато.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, мога само да приветствам факта, че държавните и правителствени ръководители се споразумяха да създадат постоянен механизъм за действие при кризи, за да гарантират финансовата стабилност на еврозоната. Има какво още да се желае от резултатите от работата, продължила няколко месеца, на Специалната група на г-н Ван Ромпьой за икономическото управление, макар че мненията ми за тях са различни. Прави се опит за възможно най-строг контрол над бюджетите, за да се избегнат дългосрочни дефицити, но крехкото възстановяване веднага ще бъде изложено на опасност от радикалното съкращаване на публичните разходи. Не само има напълно обратен ефект, но считам, че е абсурдно. Изглежда, че не сме научили нищо от досегашния ни опит с Пакта за стабилност и растеж. Не можете да налагате допълнителни парични санкции на държава, чийто дълг вече е много голям. Забраната за спасителните мерки и Пактът за стабилност и растеж унищожават солидарността между държавите в паричния съюз.

Икономиката ли диктува нашите политики? За пореден път последиците от кризата ще са за сметка на хората. Можем да очакваме намаляване на заплатите и ограничаване на социалните услуги, съкращения в образованието и повишаване на равнището на безработицата. Това допълнително ще затрудни засегнатите държави и възстановяването им. Няма абсолютно никакъв смисъл да се увеличи натискът върху държави като Ирландия, Гърция или Португалия. Вместо това трябва да се намалят големите икономически различия в Европа, т.е. имаме нужда от икономическо управление. Искаме социална и справедлива Европа, изградена на принципа на солидарността. Предимството на политиката над икономиката трябва да се запази или възстанови.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой заема поста си от една година и за това време всичко започна да се разпада. Налице е хаос. Парите свършват. Би трябвало да благодаря на г-н Ван Ромпьой. Той може би трябва да бъде лицето на евроскептиците.

Просто се огледайте в залата, г-н Ван Ромпьой. Погледнете лицата. Вижте страха. Вижте гнева. Горкият г-н Барозу изглежда, сякаш е видял призрак. Започват да разбират, че всичко е загубено, но в отчаяното си желание да запазят своята мечта искат да отстранят от системата всяка останала следа от демокрация. Ясно е, че никой от Вас не е научил нищо. Когато казвате, г-н Ван Ромпьой, че еврото ни донесе стабилност, предполагам мога да Ви поздравя, че имате чувство за хумор. Но това не е ли просто бункерният манталитет?

Вашият фанатизъм е явен. Казахте, че е лъжа да се смята, че националната държава може да съществува в глобализирания свят на 21 век. Е, това може да е вярно в случая на Белгия – която няма правителство от шест месеца – но за останалите, във всяка държава-членка в Съюза (и може би заради това виждаме страха, изписан на лицата), хората все по-често казват: „Не искаме този флаг, не искаме химна, не искаме тази политическа класа, всичко да върви на бунището на историята“.

По-рано тази година имахме гръцката трагедия, а сега имаме ситуацията в Ирландия. Знам, че глупостта и алчността на ирландските политици изиграха голяма роля. Изобщо не трябваше да се присъединяват към еврото. Допуснаха ниски лихвени проценти, фалшив бум и сериозен фалит. Но вижте отговора. Това, което им се казва, докато правителството им се срива, е, че не е уместно да проведат общи избори. В действителност членът на Комисията Рен каза тук, че първо трябва да одобрят бюджета си, преди да им се позволи да проведат общи избори.

За кои се мислите? Наистина сте много опасни. Манията Ви да създадете европейска държава показва, че с радост ще унищожите демокрацията. Изглежда сте доволни, че милиони хора са без работа и бедни. Безчет милиони трябва да се похарчат, за да продължите с евро-мечтата си.

Е, няма да стане, защото Португалия е следващата. С дълг от 325% от БВП те са следващите в списъка. След това подозирам, че ще бъде Испания. Средствата за спасяването на Испания ще бъдат седем пъти повече, отколкото за Ирландия, а дотогава всички спасителни средства ще са свършили. Няма да има повече.

Но това е още по-сериозно от икономиката, защото ако лишите хората от тяхната идентичност, ако ги лишите от демокрацията, тогава им остават само национализмът и насилието. Мога само да се надявам и моля европроектът да бъде унищожен от пазарите преди това.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, за да преодолеем настоящата финансова криза, се нуждаем от основни промени в икономическата отговорност в Европа: по-голяма финансова дисциплина, наблюдение на икономическата политика и по-добра координация при управлението на кризи. Укрепването на Пакта за стабилност и растеж неизменно ще доведе до увеличаване на икономическата отговорност.

Последващи санкции могат да се налагат на ранен етап от процеса на наблюдение на бюджета, като се отчетат критериите по отношение на дефицита и държавния дълг. И накрая, нов механизъм за действие при кризи означава освен останалото и че банките и застрахователите например могат да бъдат подведени под отговорност. Призовавам тези институции да бъдат по-отговорни към данъкоплатците.

Искам да кажа още нещо по отношение на Канкун. ЕС иска да говори с един глас. Трудната ситуация предоставя възможност да се инвестира във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност например и по този начин да се подобри околната среда, както и нашата политика за растеж.

  Marianne Thyssen (PPE). – (NL) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, госпожи и господа, какво научихме от банковата криза, икономическата криза и кризата в публичните финанси, от кризите в последните две години и половина. До момента реакциите на органите, особено на европейско равнище, са добри. Съществуването и устойчивостта на еврото и подходящите действия на Европейската централна банка попречиха на ситуацията да ескалира. В Европа научихме, че силата е в единството и солидарността дава резултат. Но сегашното положение показва, че трябва да продължим със структурните промени и че наистина трябва да въведем икономическо управление. Ако еврото ни успокои донякъде, г-н Ван Ромпьой, нека видим сериозността на кризата като сигнал да се възползваме изцяло от европейските сили в бъдеще. Строги правила и подходящи механизми за прилагане са необходими за финансовия сектор, публичните бюджети и държавния дълг, а също и за отстраняване на макроикономическите дисбаланси. Необходими са за възстановяване на доверието, повишаване на конкурентоспособността, насърчаване на икономическия растеж и увеличаване на възможностите за заетост и просперитет. Надявам се, няма да се обезкуражим от строгите мерки от страх Европейският съюз да не бъде изобразен като плашило от държавите-членки, тъй като истината е, че държавите-членки се нуждаят от външен натиск, дори от плашило, защото не могат да се справят сами със задачата в ерата на глобализацията. Г-н Ван Ромпьой, заключенията, които са до голяма степен плод на работата на Вашата Специална група, ще насочат Съюза към необходимите структурни промени и в това отношение ние ги приветстваме. Имам обаче два въпроса. Първо, по-голямата част от пакета относно управлението подлежи на процедурата на съвместно вземане на решение, а Вие искате да се използват ускорени процедури. Чудя се тогава дали оставяте достатъчно място за преговори между Съвета по икономическите и финансови въпроси и Парламента и дали ще позволите на Парламента да играе своята роля, тъй като това е, което искаме. Второ и последно, Европейският съвет е против автоматизма в системата от санкции: ако не се изменя Договорът, няма да се отвори кутията на Пандора. От друга страна обаче, самите Вие предлагате Договорът да се измени, така че да позволи създаването на постоянен механизъм за действие при кризи, от който се нуждаем. Тогава се питам какво се случва с Пандора. Предварително благодаря за отговорите Ви.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

  Stephen Hughes (S&D). – (EN) Г-н председател, сигурен съм, че всички сме съгласни, че държавните и правителствени ръководители са изключително заети. Затова намирам за изключително озадачаващо, че се събират на всеки три месеца и губят страшно много време и пари да решат съвсем малко в лицето на кризата, което е двойно подчертано от случилото се в Ирландия.

Вижте само идеята за данък върху финансовите операции. Тя беше в дневния ред на срещите на високо равнище през март, юни и октомври и всеки Съвет я препращаше към следващия. Сега е препратена към Съвета през декември и вероятно така ще продължава далеч напред. Спешно се нуждаем от голяма крачка напред в икономическото управление; нуждаем се от визия и действия, от взаимна солидарност и тясно сътрудничество. Вместо това всичко, което получаваме, е объркване, колебание и взаимно недоверие, което води до трайна нестабилност вместо до стабилност.

Някои неща са ясни. Първо, допълнителното затягане на Пакта за стабилност и растеж няма да бъде достатъчно. Още по-лошо, съществува сериозна опасност предложената нова система в крайна сметка да бъде проциклична и да навреди на растежа и заетостта. Второ, икономическият и паричен съюз трябва да стане много по-ефективен с наистина балансирана и ефективна координация на икономическата политика, а не само с наблюдение и санкциониране. Трето, по един или друг начин трябва да има система за общо управление на дълга поне за част от публичния дълг – може би до 60% от БВП.

Икономическите ползи от подобна система на евро-облигации са големи и ясни. Г-н Ван Ромпьой, по Ваши думи не обичате политици с визия. Струва ми се, че предпочитате практически действия: разбирам. Но считам, че вече можете да обедините двете неща. Надявам се, че пътят е ясен и че данъкът върху финансовите операции и балансираната координация на икономическата политика ще стигнат по-далеч от просто наблюдение и общо управление на дълга. Считам, че е време, г-н Ван Ромпьой, за визия и действие.

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-н председател, важно е гражданите да разберат следното: Европейският съюз не е в дълг. Говорим за криза с дълга в държавите-членки. Европейският съюз е единственото политическо равнище в Европа, което не е в дълг. Искам това да си остане така. Но съдбата ни е обединена от еврото. Г-жа Harms и г-н Schulz правилно се оплакаха от липсата на европейски дух. Довил беше грешка. Германия и Франция са изнудвани от Обединеното кралство. Комисията трябва да налага санкциите, а не финансовите министри. Г-н Ван Ромпьой, автоматичният характер на санкциите по време на превантивната фаза беше пожертван в Довил. Министрите на финансите трябва да вземат решението отново тук. Те бяха отговорни за финансовата криза и кризата с дълга в държавите-членки.

Какво е икономическо управление? Всеки говори за икономическо управление, но какво всъщност представлява то? Наистина ли искаме Европейският съюз да се намесва в нашия пазар на труда и в нашата социална политика? Тук има голяма въпросителна. Създаването на законова рамка за предприемачеството, стимулирането на икономическия растеж – всичко това е хубаво, но предизвикателството е първо да се въведат в ред публичните финанси в държавите-членки. Затова Европейският семестър е толкова важен и трябва да се приложи.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-н Graf Lambsdorff, Вие сте член на Федералния изпълнителен комитет на Свободната демократическа партия. Вашето твърдение, че Довил е грешка, съвпада ли с мнението на лидера на Вашата партия и заместник-канцлер на Федерална република Германия или е Ваше лично мнение? Можем ли да го приемем като становището на Свободната демократическа партия или просто като мнението на г-н Graf Lambsdorff?

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-н председател, разбира се, ще отговоря. Г-н Schulz също е член на Бюрото на Германската социалдемократическа партия и понякога изявленията му тук не съвпадат изцяло с партийното становище. Искам да кажа обаче, че ще съм благодарен на г-н Schulz, ако може да ми покаже кой от Свободната демократическа партия присъстваше в Довил. Направихме сравнително ясно изявление по въпроса след срещата на високо равнище.

Считам, че основният елемент, а именно, отказът от автоматичния характер на санкциите по време на превантивната фаза беше разкритикуван категорично от нас. Ако постигнем изменение на Договора, това ще бъде коригирано със задна дата. Но решението, взето в Довил, е очевидно грешка.

  Philippe Lamberts (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, през последните 25 години твърде много държави-членки използват модел на икономически растеж, който се основава главно на дълга – публичен и частен. Проблемът е, че дългът основно финансира финансовите спекулации и потреблението, а не инвестициите в същото време, когато останалата част от света, като Китай, Бразилия и Индия, започваше да инвестира. Може би в учебниците по история това ще бъде описано като момента, в който Европа се загуби.

Не е задължително обаче. Разбира се, нуждаем се от стабилно европейско икономическо управление, но първо трябва да се справим с хаоса, причинен от дълга. Ако считаме, че можем да решим проблема, просто като съкращаваме публичните разходи, то се заблуждаваме. Няма да преодолеем кризата без преструктуриране и разсрочване на дълга, превишил устойчивите нива, а длъжниците не могат реално да го платят.

Трябва да е ясно, че и длъжниците, и кредиторите са отговорни за натрупването на дълга. Наистина, длъжниците вземаха заеми над възможностите си, но кредиторите отпускаха заеми безотговорно, с надеждата за голяма печалба без риск, тъй като данъкоплатецът, разбира се, винаги е на разположение.

Затова и длъжниците, и кредиторите ще трябва да участват в усилията и ако не го гарантираме, ще се обречем на японски сценарий, а именно на спад в Европейския съюз. Считам, че гражданите на този континент заслужават много повече от това.

  Vicky Ford (ECR). – (EN) Г-н председател, разискването касае икономическото управление. В цяла Европа много държави, включително и моята, са изправени пред тежко икономическо положение. В края на миналата седмица ЕС и Обединеното кралство подкрепиха нашите приятели отвъд Ирландско море. Сега Европейският парламент не трябва да ругае или да сочи с пръст, а да се поучим от грешките си и да вземаме по-добри решения в бъдеще.

Миналата седмица, в средата на ноември, Гърция промени годишните си финансови отчети за трети път. Надявам се, че приключихме с това. Няма по-основателна причина държавите да гарантират по-добра отчетност и прогнози.

Европейският съвет стигна далеч с подробните си планове за обмен на информация в Европейския семестър. Необходимо е да се приложат на практика. Да, трябва да обменяме добри практики между различните държави, но и да приемем, че не всички държави са еднакви и че доброто икономическо управление може да се постигне по различни начини, но в полза на всички.

  Bairbre de Brún (GUE/NGL). – (GA) Г-н председател, Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Комисията поставят тежки условия и е ясно, че милиарди евро от съкращения се отпускат на Ирландия. Ще бъдат загубени работни места, обществените услуги ще бъдат сериозно намалени, а данъкът върху доходите на хората с ниски заплати ще бъде вдигнат. Банките ще запазят своите печалби, докато бедните, болните, пенсионерите и другите уязвими групи ще бъдат губещите. Това не е помощ от Европа и сме твърдо против.

Вместо да търсят мандат за въвеждане на съкращенията, след като МВФ и ЕС проучиха счетоводните книги, ирландското правителство реши, че няма да има избори, докато бюджетът не влезе в сила. Имаше и друг вариант, но ирландското правителство избра този. Решиха да действат в полза на своите приятели в банките, а не на обикновените хора в Ирландия.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докато тече разискването, ушите на председателя на Европейската централна банка, г-н Трише, вероятно пламтят. Ако ние се намирахме в сената на Древния Рим, един сенатор, облечен в тогата си, със сигурност би се изправил и би казал на г-н Трише: „Quousque tandem abutere, Trichete, patientia nostra?“ – докога, г-н Трише, ще злоупотребяваш с нашето търпение?

Всъщност трябва да се запитаме дали правилният път е да не допуснем изчезването на еврото – една много трудна задача – или вместо това да го спасим от рухващите икономики на нашите държави-членки, след като еврофилските политики на г-н Проди и т.н., разрушиха нашата промишленост, и най-вече малките и средните предприятия в Padania например, и доведоха единствено до съкращения и помощи за безработни.

Защо е нужно страните, които преодоляват кризата, да бъдат лишени от близо 100 млрд. евро, за да спасят Ирландия, която с политиката си с корпоративен данък от 12,5% досега беше в нечестна конкуренция с другите държави?

Къде беше европейското управление, когато един месец след приключване на стрес-тестовете англо-ирландската банка натрупа дефицит в размер на 8 млрд. евро? Къде беше г-н Трише? Сигурни ли сме, че спасителните мерки в Ирландия не са в нарушение на Договора от Маастрихт? За щастие има Конституционен съд в Германия, който ще постанови, че поглъщането на дефицита на друга страна под формата на немски книжа е противоконституционно. Така че е време да кажем довиждане на еврото.

  Werner Langen (PPE). – (DE) Г-н председател, тук чух много критични бележки във връзка с решението Deauville, но всеки знае, че в началото на последната среща на Вашата специална група, г-н Ван Ромпьой, все още не бяха изпълнени 20 точки. Тъй като те се подчиняват на принципа на единодушието, трябваше да бъде намерено решение. Всички са запознати с този факт, както и с това, че двете най-големи държави-членки, Германия и Франция, са тези, които допуснаха грешка във връзка с Пакта за стабилност и растеж през 2004 г., въпреки че по онова време, както знаем, в Германия начело беше федералното правителство на Социалдемократите/Зелените. Ето защо упреците на г-н Schulz са напълно неуместни.

Ако днес казваме, че Пактът за стабилност и растеж трябва да има по-голямо въздействие, то първото условие за това е държавите-членки най-сетне да започнат да спазват Пакта. Какъв е смисълът от по-голямото въздействие, ако никой не го спазва? Налице е липса на съответствие. Ние имаме шест законодателни предложения, две от които са регламенти на Съвета, а четири са съвместни регламенти на Съвета и Европейския парламент. Просто не разбирам някои от тези оплаквания. Ние ще имаме думата при процедурата за съвместно вземане на решение. От името на моята група, мога да кажа, че ние ще подкрепим предложенията на Комисията в тази област. След това отново ще преговаряме по въпроса със Съвета. Това е реалността. Защо сме толкова невзискателни и нападаме трети страни, които са част от законодателния процес, вместо да упражняваме собствените си права.

Позволете ми да кажа нещо за необходимостта от промени в Договора. Според мен Договорът беше разширен до краен предел на 9 май. В съответствие с член 122 е необходимо обосноваване на пакета от оздравителни мерки. Фактът, че държавите-членки не искат това, защото Комисията и Европейският парламент могат след това евентуално да се включат, според мен е грешка. Няма да бъде достатъчно да се измени член 136; а по-скоро ние се нуждаем от солидна правна основа за пакета от оздравителни мерки и след това ще се решат всички други въпроси.

  Elisa Ferreira (S&D). – (PT) Г-н председател, нека да бъдем откровени. Механизмът за солидарност за държавния дълг не е работил и не работи, цената на гръцкия дълг не е намаляла, Ирландия е в икономическа криза и разпространението й не е овладяно. Когато се създаваше процес, това се случваше твърде късно. Той е на междуправителствено ниво и трябваше да съществува в друг формат от първоначалния момента на създаване на еврото.

Сега председателят на Комисията предлага консолидиране на тази система. Предлага се обаче участие на частния сектор в една трета от предложените инструменти. Вече сме чували това предложение, внесено от канцлера Меркел, като нестабилността на пазарите се засили в резултат на преждевременното и неуместното му обявяване. Парламентът ще използва всички свои правомощия с най-голяма отговорност и дух на сътрудничество в процеса за съвместно вземане на решение, придружаващ законодателния пакет за икономическото управление, като заради спешността и скоростта качеството няма да се поставя на второ място. Следователно, за да бъде ясно, Парламентът ще участва активно, но въпросът е сериозен, тъй като решенията във връзка с държавния дълг не може да се разглеждат като маловажни въпроси или без участието на европейските граждани и техните представители; двата елемента вървят ръка за ръка.

И накрая, ние европейците се нуждаем от ясна европейска визия в условията на криза. Трябва да има европейски механизъм за консолидиране на държавния дълг. Необходимо е да се емитират еврооблигации и еврозоната трябва да бъде защитена по подходящ начин чрез европейски, а не междуправителствени системи. Европейският бюджет трябва да бъде засилен, тъй като не може да продължим с 1% от нивото му, а растежът и реалното сближаване трябва да бъдат в основата на политическите приоритети на Европа. Комисията и новият председател трябва да одобрят тази програма. Председателят на Комисията не може да бъде задължен на Съвета Екофин. Това трябва да покажем на европейските граждани.

  Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Г-н председател, кризата в еврозоната е факт. Доказателство за сериозността на ситуацията са дори усилията, които се полагат, за да се променят разпоредбите на Договора от Лисабон, който беше приет с толкова голяма опозиция. От една страна, лесно е да се разбере позицията на Германия и Франция, които не искат да плащат за кризата в Гърция или Ирландия, а и навярно в други страни. От друга страна, вниманието трябва да бъде насочено към прецедента, свързан с влизането в сила на Договора от Лисабон. По принцип той трябваше да доведе до по-добро функциониране на Европейския съюз. Ясно пролича, че се случи точно обратното.

Тъй като обаче сме принудени да внесем изменения в Договора от Лисабон, те не трябва да се отнасят само за въпроси, свързани с еврозоната, но също така и за въпроси, свързани с други институционални механизми, които изпитват затруднения. Много икономисти твърдят, че гръцката криза не би съществува в европейски мащаб, ако Гърция беше запазила своята собствена валута, чийто валутен курс тогава би бил понижен значително. Това показва, че националните валути биха осигурили на Съюза по-голяма стабилност, отколкото еврозоната.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да направя политическа оценка на казаното по време на разискването.

Много правилно членовете на основните европейски политически семейства критикуват евроскептиците, защото те не вярват в Европа. Считам обаче, че реалният проблем е в това, че изглежда ние самите не вярваме в Европа, така че не можем да обвиняваме евроскептиците за нещо, което е наша отговорност. Ние сме основните „политически семейства“ и винаги сме защитавали устойчивите амбициозни европейски идеали. Факт е обаче, че всички правителства, които са изразители на нашите „политически семейства“, ежедневно осуетяват плановете за реализиране на тези големи политически проекти. В много случаи казаното през деня се отменя през нощта.

Това ни натоварва с допълнителна отговорност, защото ако посредством разисквания не сме в състояние да управляваме изпълнението на конкретни проекти, от еврооблигациите – за да бъда по-конкретен – до емитирането на облигации на Европейския съюз, ще ни бъде много трудно да обясним на нашите граждани, че ние сме същите партии, които у дома виним Европа за всичко и твърдим, че ще можем да излезем от кризата, едва когато Европа намали разходите си.

Считам, че този принцип е основна отговорност, която, ако бъде забравена, ще доведе до загуба на същността на европейския проект, а и ние ще загубим доверие, и докато само 40% от нашите граждани гласуват, в замяна ще получим само опразнени зали и изоставени урни.

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-н председател, ако трябва да бъде направен някакъв основен извод от решенията, взети по време на последното заседание на Европейския съвет, то това е, че те не успяха да убедят и успокоят пазарите. Трябва да се запитаме защо в наши дни пазарите имат първата и последната дума.

Дали това е така, защото освен строгите правила на бюджетна дисциплина, пазарите разбират, че ние задълбочаваме вместо да преодоляваме различията в степента на икономическо и политическо сближаване в еврозоната?

Дали това се дължи на факта, че тълкувайки това, което при равни други условия е подходящата идея за създаване на постоянен механизъм за управление на кризи, една група от държави очевидно изключи добавената стойност на подобен механизъм на практика, като по този начин изпрати погрешно послание до пазарите и ни изложи на риска от това да се окажем с механизъм, който всъщност е неизбежно сбъдващо се предсказание за контролиран банкрут?

Ако наистина сме решени да ангажираме частния сектор при разпределянето на тежестта, защо тогава упорито отказваме да вървим напред и да приемем данък върху финансови транзакции на европейско равнище?

И накрая, защо не разбираме, че има съществен разрив между затягането на правилата за бюджетна дисциплина и постоянния механизъм за управление на кризи? Разрив, който можехме да преодолеем, ако бяхме решили да се заемем сериозно със създаването на съвместен механизъм за управление на част от държавния дълг на държавите-членки посредством емитиране на еврооблигации.

  Danuta Maria Hübner (PPE). – (EN) Г-н председател, за начало ми позволете да кажа, че дългосрочните условия за конкурентоспособност в отделни държави-членки ще се различават в бъдеще. Затова структурните причини за дисбалансите ще продължат да съществуват, а икономическото управление като процес в развитие ще остане доста слабо.

В тази връзка е от голямо значение с първото на проучване за годишния темп на прираст в началото на „Европейския семестър“ за 2011 г. Комисията спешно да проведе тестове на колкото се може повече елементи на новото икономическо управление, и по-конкретно на тези, които са свързани с основните показатели и с оперативните възможности.

Второ, разбирам, че една система от напълно автоматизирани санкции би наложила промяна в Договора, а с предложената система можем да стигнем само до там, докъдето ни позволява Договорът. Ето защо считам, че Комисията и Съветът ще положат всички усилия, за да избегнат допълнителни етапи при третирането, които биха забавили процедурата ненужно.

Трето, икономическото благополучие на ЕС не е просто сбор от национални ситуации. В допълнение, тъй като системата се базира на установяването на отделни държавите-членки, които не спазват правилата, преодоляването на проблемите с лошото им поведение може да доведе до неблагоприятни последици.

По-конкретно, третирането на дисбалансите може да окаже неблагоприятно влияние върху други държави-членки от еврозоната и останалите страни от Съюза. Тези потенциални ефекти трябва да се отчитат при индивидуалното третиране, за да се подобри икономическото благосъстояние на Съюза като цяло.

И накрая, разбирам, че изготвянето на цялостна и задълбочена оценка на въздействието на плана за икономическо управление ще отнеме време, с което не разполагаме. Това, което може да бъде от помощ, е, че през последните две години Комисията придоби съществени и задълбочени познания и опозна 27-те икономики. Ето защо сега искам да призова за две неща. Да се гарантира съпоставимостта на всички елементи и отношения между вътрешните и външните дисбаланси.

(Председателят отнема думата на оратора)

Разискването се прекъсва)

5. Приветствие с добре дошли

  Председател – Колеги, приветствам делегацията от парламентите на страните от ЕИП/ЕФТА, т.е. колегите от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, както и наблюдателите от Швейцарската федерална асамблея, които заеха място на официалната трибуна.

За мен е удоволствие да приветствам делегацията с добре дошли в Европейския парламент в Страсбург, за да вземе участие в 35-то заседание на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП, което ще се проведе днес и утре. Надявам се, че добре организираната работа на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП тази седмица ще бъде продуктивна и ще допринесе за задълбочаване на парламентарното сътрудничество, както и за гарантиране на демократичен парламентарен надзор в рамките на ЕИП. Добре дошли, колеги.

6. Заключения от заседанието на Европейския съвет по въпросите на икономическото управление (28-29 октомври 2010 г.) (продължение на разискването)

  Председател – Сега продължаваме с разискването относно Заключенията от заседанието на Европейския съвет по въпросите на икономическото управление (28-29 октомври 2010 г.).

  Kathleen Van Brempt (S&D). – (NL) Г-н председател, докато слушах днешното разискване, едно нещо се открои и това е важният за почти всички политически групи огромен въпрос за икономическото управление. Консенсусът е изкуствен, тъй като съществуват огромни различия при тълкуванията във връзка с икономическото управление. Ако разгледаме тълкуването на Съвета, което се вижда и от неговите заключения, можем да различим едностранчивия фокус върху това, което Съветът счита за необходимо, а именно, спестявания, спестявания и още спестявания. Това е нещо като идеология, превърната в икономически закон: ако спестяваш достатъчно, всичко ще се оправи. Нашето тълкуване на икономическото управление не е такова. Точно обратното, необходимо е нещо коренно различно и нашата група не единствената, която твърди това. Погледнете икономистите, погледнете вчерашния „De Tijd“, който не е точно вестник на социалистическа пропаганда, в който се казва, ще парафразирам, спестяването само по себе си подкопава вече страдащите икономики и затруднява в огромна степен изплащането на дълговете. Необходими са и инвестиции. Много добър и ярък пример за това какво е необходимо, за да се повиши равнището на заетост. Това ще даде възможност за погасяване на дълговете във всички държави-членки. И все пак е необходима смелост да се инвестира в обучение и квалификация, смелост да инвестираш в баланса между работа и семеен живот. Ако разгледаме спестяванията в различните държави-членки, ще видим, че точно този вид инвестиции страдат от съкращаването на средства. Необходима е далновидност – перспектива за икономическа политика, както и основание за мобилизиране на ресурси за тази цел. Едва тогава трябва да обсъждаме каква да бъде най-добрата форма, в която да облечем Пакта за стабилност и растеж. Считам, че това е основната разлика между нашата гледна точка за икономическо управление и тази на Съвета.

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, искам да кажа, че позицията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) е ясна. Ние считаме, че преодоляването на сериозната криза, в която се намира Европа, е възможно единствено чрез разширяване на икономическото управление и прилагане на метода на Общността. Не се съмняваме, че единственият начин да се противопоставим и да се справим с кризата е чрез по-често използване на метода на Общността, чрез по-засилено икономическо управление и чрез инструменти, които са подходящи за една наистина единна валута в еврозоната. Това означава обаче, че всяка една от институциите – Съвет, Комисия и Парламент – трябва да покаже на обществеността, че стриктно спазва отговорностите си. Трябва да се отбележи, че е ясно, че най-големите групи в Парламента имат желание открито да си сътрудничат чрез засилване на метода на Общността, въвеждане на икономическо управление и осигуряване на необходимите условия, за да може единната валута да преодолее кризата в Европа. Днес също така е ясно, че същото важи и за Комисията и нейния председател, който показа, че не работи в услуга на Парламента или Съвета, а за европейските интереси, противно на твърденията на социалистите и г-жа Ferreira.

Остава единствено Съветът да поеме своите отговорности през декември. Разчитаме на това и на категоричен ангажимент за европейски диалог, г-н Ван Ромпьой.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-н председател, очевидно приетият постоянен механизъм за подкрепа без съмнение е положителна стъпка. Все още обаче липсва стратегическо планиране, което трябва да включва икономически съюз и очевидно икономическо управление.

Европейският съюз беше създаден благодарение на силните правителства по онова време. Икономическата криза възникна в резултат от слаби правителства, които позволиха автоматизмът на икономическата глобализация да замени политическите решения, от които се нуждае Общността, за да може да продължи да функционира.

В продължение на 50 години Европа се радваше на благоденствие и днес ние сме длъжни да продължим да опазваме този просперитет в името на нашите граждани. Следователно е очевидно, че се нуждаем от допълнителен растеж. Въпросът е: какъв растеж имаме предвид във век, в който цялата световна система се променя? Какво представлява Европа сега? Каква ще бъде тя в бъдеще? Промишлена зона, малки и средни предприятия, зона на услуги или катализатор на износ? Следователно се нуждаем от по-силна Европа, а не от подозрения и междуправителственост, които са много модерни напоследък.

Някои държави явно не успяха да се придържат към Пакта за стабилност, но, както г-н Рейнфелд ми отговори на питане миналия декември, само една държава спазваше стриктно Пакта за стабилност; всички останали не успяха да изпълнят задълженията си.

Следователно всички трябва да се обединим и да подкрепим държавите, които в момента се опитват да устоят на кризата, защото при един окончателен анализ ще си дадем сметка къде се крие силата на големите държави. Според мен тя се крие в общото присъствието на малките държави, обединени в европейската система. Освен това цената, за да нямаме Европа, ще бъде непоносима за всички ни.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, ключът към преодоляване на икономическата криза е да се изготвят правно обвързващи заключения от нея, тъй като преди всичко това е криза на доверието и отговорността. Доверието се гради върху подходящия баланс между приходи и разходи.

В продължение на над 20 години по-голямата част от Европа беше свикнала да живее и консумира днес за сметка на утре и дори другиден – за сметка на следващите поколения, чийто брой намалява драматично. Второ, бяхме свикнали да третираме правилата за стабилност твърде либерално. Ако големите държави могат да си позволят това само при вътрешна необходимост, то останалите следват този модел с по-голяма лекота. Следователно, за да приложим принципа за фискална дисциплина и да го възстановим със цялата му сериозност, политиките за балансиран бюджет ще послужат като тест за надеждността на Европа.

Трето, има очевидна нужда от механизми за проверка и баланс. Мога само да приветствам приетите от Съвета заключения в областта на европейското икономическо управление, въвеждането на критериите за дълга и възможността за ранна намеса. Това, от което наистина се нуждаем – и аз мога единствено да подкрепя заключенията на моя колега г-н Verhofstadt – е реално икономическо управление и реални автоматични санкции – санкции, които „хапят“. Очакваме през следващия месец Комисията да представи рамковите предложения за механизмите за преодоляване на кризи в бъдеще.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, бих искала да приветствам новия пакет от мерки за повишаване на бюджетната дисциплина и разширяване на икономическия надзор. Считам, че предложените мерки бяха необходими, поради забелязаните различия между държавите-членки по отношение на спазването на фискалните и бюджетни политики. В резултат на това икономическата криза породи обезпокоителни нагласи в някои държави, сред които и Румъния.

Считам, че основната иновация е създаването на нова рамка за макроикономически надзор. Тя ще спомогне за установяването на възникващите дисбаланси и рискове.

Приемането на доклада относно икономическото управление, изготвен от специалната група, ръководена от г-н Ван Ромпьой, бележи важна стъпка. Ето защо прилагането й ще създаде нова солидна рамка за управление на кризи.

Бих искала също така да спомена значението на регламента относно осигуряването на съответствие между националните бюджети и фискалните стандарти на ЕС. На практика това означава, че националните бюджети вече няма да могат да избягват фискалните разпоредби на ЕС.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, предстоящото унгарско председателство ще се изправи пред огромното предизвикателство за въвеждане на изменение в Договора от Лисабон и въвеждане на икономическо управление възможно най-бързо. Държавите-членки извън еврозоната гледат с удивление как еврозоната се проваля на всички фронтове. Ние сме обвързани с Договора за присъединяване и възможността ни да догонваме зависи от това дали по-богата част от Европа ще се стабилизира и дали общностната солидарност ще замени националните интереси.

Наблюдаваме кризата в Ирландия и проблемите в Гърция, Португалия и Испания с безпокойство и съчувствие и очакваме да видим дали еврозоната ще се разпадне. Решението на Съвета, макар и закъсняло, както обикновено, в крайна сметка беше правилно. Въвеждането на икономическо управление може да бъде знак за нова ера в историята на европейската интеграция, но прилагането му може също така да бъде опасно и пълно с усложнения. Убеден съм, че унгарското председателство ще направи всичко в рамките на своите правомощия, за да гарантира успех.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, Португалия преживява най-голямата обща стачка за последните 20 години. Този протест е поредният след няколко също толкова важни протеста в други държави от ЕС, сред които Гърция и Франция. Какъв е отговорът на лидерите на Съвета и Комисията? Те пренебрегват протестите срещу техните антисоциални политики и се интересуват единствено от политиките, довели до сегашната ситуация. Те прикриват факта, че уязвимостта на еврото е пряка последица от политиките, които прилагат: либерализация на капиталовите пазари, неограничени финансови спекулации и изискване за номинално сближаване чрез Пакта за стабилност и растеж. В същото време реалните различия между икономиките се задълбочават, безработицата и бедността достигат непоносими равнища, а социалното напрежение нараства. До кога ще продължават да настояват да вървим по този път? Какво трябва да се направи, за да се приключи с тези политики и да се поеме по-сериозен ангажимент към производството, работните места и да се цени труда?

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, преговорите на Европейския съвет в края на октомври се проведоха при трудни обстоятелства. Всички държави в момента променят икономическите си политики с цел да се измъкнат от неблагоприятната икономическа ситуация възможно най-бързо, както и да постигнат поне известно равнище на икономически растеж.

След Гърция и Ирландия други държави от еврозоната също са изправени пред риск от изпадане в несъстоятелност. Следователно трябва да сме наясно, че при такава трудна ситуация за правителствените ръководители е много трудно да приемат решения, чрез които ще се откажат от възможността си да регулират икономическото управление на техните държави, и да предоставят част от същите правомощия на равнището на европейските институции.

Ето защо трябва много трезво да обсъдим общите си идеи за това как да измъкнем Европа безпроблемно и възможно най-бързо от сегашната сложна ситуация, като не подценяваме усилията на представителите на отделните правителства да решат проблемите на страните си чрез собствените си правомощия и възможности, за да се избегне възникването на конфликт с европейските интереси.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, Европейският съвет повтори изтъркания стар лозунг, че е необходимо да се избягват всякакви форми на протекционизъм, както и промени на валутните курсове с цел да се печели конкурентно предимство.

Фактът, че Европейският съюз прегърна идеята за глобализма, накара европейските държави да се молят на конкуренцията от страните с бързо развиващи се икономики, по-специално на Китай, с който не можем да се конкурираме. Тези икономики показват незачитане на международни патенти и авторски права, те наемат работници на прага на оцеляването и понякога използват робски труд. Китай определи изкуствено нисък курс на националната си валута, за да направи стоките си още по-евтини.

Европейските държави трябва самостоятелно, поне според мен, или колективно да защитя своите работодатели и работници от нелоялна конкуренция. Валутните курсове не трябва да бъдат фиксирани нито на изкуствено ниско равнище с цел конкурентно предимство, нито да се поддържат на изкуствено общо равнище, какъвто е случаят с еврото, и да поставят всички държави от еврозоната в неизгодна позиция. Ако бяха позволили стойността на валутите на държавите, които претърпяха срив, да бъде понижена, това щеше да доведе до възстановяване.

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, първо бих искал да се спра на въпроса за публичните разходи на европейско равнище.

Чудя се дали не е настъпил моментът, предвид значителните предизвикателства, пред които ни предстои да се изправим, в който да проведем мащабно разискване между нашите колеги от националните парламенти и Европейския парламент относно преминаването към общностен режим и формиране на пул от нашите публични разходи. Ще използвам примера на г-н Lamassoure: имаме 27 армии и никакви врагове; един митнически съюз и 27 администрации; изследователски програми, които са получили финансиране от 15 до 20 пъти без каквато и да е координация; трансевропейски мрежи, които трябва да бъдат свързани помежду си; електропреносни мрежи и списъкът продължава.

Предлагам да възложим на независим одитор да одитира публичните разходи на следните три равнища: европейски, национален и местен администратор. Този одит ще бъде представен пред членовете на парламентите и пред членовете на Европейския парламент, за да даде възможност за провеждане на мащабно разискване относно публичните разходи и може да бъде възложен на Европейската сметна палата и на сметните палати на 27-те държави-членки.

Това е идея, която бих искал да предложа, за да гарантираме, че нашите публични разходи се контролират и управляват по-добре на европейско равнище.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-н председател, заседанието на Европейския съвет беше белязано от очаквания за това как европейските лидери ще се справят с проблемите, пред които ги изправи икономическата рецесия. Както съм казвала многократно, не е достатъчно да се съсредоточим само върху бюджетите. Структурните дисбаланси, които кризата само влоши, се простират извън дълговете. Освен ако не се приеме механизъм, който ще може да засегне други аспекти, трябва да има сериозни съмнения относно неговия успех.

Друга тема беше разискването за това дали съкращаването на бюджета, причинено от пенсионни реформи, може да доведе до дефицит. От една страна, говорим за затягане на правилата и за систематизирането им, а веднага след това правим изключения. Също така, ако пенсионните реформи са толкова съществени, колкото е предвидено, в което аз лично не съм убедена, може да се намерят и други примери за успешни програми. Кой тогава ще направи оценка кое е по-важно и кое не е толкова важно и защо?

Твърдо съм убедена, че не трябва да започваме разискване за изключения в момент, когато говорим за системни промени.

  John Bufton (EFD). – (EN) Г-н председател, бих искал само да направя няколко коментара по повод казаното тази сутрин и от председателя Ван Ромпьой, и от председателя Барозу. Изглежда сякаш и двамата се отричат — отричат се от факта, че еврозоната е в криза и сега сме на ръба на фалита. Има много хора, които отричат това. За Бога, събудете се.

Хората наблюдават това от родните си места и осъзнават, че в Парламента в крайна сметка няма много хора. Това е най-голямата криза, която някога сме преживявали, и ви казвам, че положението е сериозно. Бих искал г-н Барозу и г-н Ван Ромпьой да ми кажат, моля, когато вземат думата след малко, какъв е техният план Б. Трябва да има план Б или просто ще оставите нещата така и всичко ще рухне? Считам, че това е най-голямата криза, която някога сме преживявали. Всички държавите-членки са засегнати. Дължите на хората план Б. Моля Ви, информирайте ни, в случай че има такъв.

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала да изразя удовлетворението си от факта, че значението на пенсионните реформи в цялата система получи признание в хода на консултациите. Реформите в рамките на приложеното поле на Пакта за стабилност и растеж не се оказаха равни възможности за всички играчи.

Унгария също говори открито срещу дискриминацията и призовава ЕС да помисли за цената на пенсионните реформи, когато изчислява националните дефицити. Считам, че освен ако не пожелаете да дискриминирате държавите, които упражняват своята свобода на избор, направените в частните инвестиционни фондове плащания трябва да бъдат отчетени при определяне на бюджетния дефицит. Наложително е този въпрос спешно да бъде решен. Новината, че на срещата на Съвета през декември ще бъде представена възможност за намиране на задоволително решение, е добра. Искам да вземете недискриминиращо политическо решение и да го представите възможно най-бързо пред Комисията, за да може и законодателният процес да започне в най-скоро време и в крайна сметка да приключи със задоволителен изход за всички засегнати страни.

  Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EL) Г-н председател, Гърция, Ирландия, Португалия и Испания понасят последиците от икономическата криза. Духът от бутилката вече е пуснат. Няма връщане назад, трябва да се вземат мерки. Подозрението и евроскептицизмът няма да ни помогнат да се възстановим от международната икономическа криза.

Обратно, това, от което се нуждаем, е общностна солидарност, политическа воля, мироглед, вяра в динамизма на Европа и преди всичко координирани действия, действия, които да внесат структурни промени и на национално, и на равнище ЕС. Нуждаем се от повече заетост, повече растеж, скоростни методи, повече работни места, прилагане на стратегията на ЕС, рационализиране и преструктуриране в корпоративното управление, прозрачност при икономическото управление, проверка на националната статистика и постоянен съвместен механизъм за управление на кризи в еС, но само в полза на гражданите на Европа.

Кризата засяга всички, не само държавите, които страдат от нея. Нуждаем се от общностна солидарност и координирани действия.

  Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, в момента еврозоната се срива, а председателят Барозу подценява този факт. В крайна сметка милиардите евро помощ, предоставени на Гърция, Ирландия, Испания и Португалия, години наред не успяха да допринесат за това тези слаби икономики успешно да се конкурират със силни икономики като Германия и Нидерландия. Вместо това милиардите евро помощ доведоха до неприемливо поведение от страна на социалистите. Например един на трима гръцки работника е държавен служител. Цунамито от незападни емигранти към Европа също коства на всяка държава милиарди, а тези имигранти сега си стоят у дома без работа. Това поведение е характерно за социалистите. Помните ли? В Испания, която легализира един милион нелегални имигранти преди няколко години, сега равнището на безработица е 20%. Сега ние, по-силните икономики, трябва още веднъж да предложим на тези държави милиарди под формата на помощи, но това ще бъде само кръпка в краткосрочен план. В дългосрочна перспектива въпросът ще бъде дали сме готови да продължим да подкрепяме тези слаби страни структурно с милиарди от парите на данъкоплатците. Отговорът е „не“. Следователно бих искал да попитам председателя Барозу следното: дали повторното въвеждане на собствената валута на Гърция – драхмата, а също и на Ирландия — не е единственото дългосрочно решение, което ще ни спаси от тези проблеми? Обсъжда ли се сериозно това решение с въпросните държави?

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, като ирландски член на Европейския парламент не ми доставя голямо удоволствие, идвайки тук тази сутрин, да слушам как почти всеки оратор говори за Ирландия, заради икономическото ни състояние, особено когато преди няколко години ние бяхме сочени като модел за икономически растеж в Европейския съюз.

Въпреки това считам, че има решителност в Ирландия нещата да се оправят и че огромното мнозинство от хората биха приветствали подкрепата от нашите европейски приятели и колеги.

Трябва да извлечем няколко поуки. Считам, че г-н Farage за съжаление не беше далече от истината, когато каза, че благодарение на глупостта и алчността на ирландките политици, които са част от корумпирания капитализъм на банки и регулатори, в голяма степен допринесоха за това. Трябва да си научим урока. Друго нещо, което ще бъде много важно обаче, е, че надзорната структура, която се въвежда от 1 януари, трябва да работи, следователно стрес-тестовете и всичко останало би трябвало да бъде достатъчно, за да се разбере какво ще се случи в бъдеще и хората да бъдат заставяни да се подчиняват, ако излизат от контрол.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-н председател, наистина е много хубаво, че сега започваме да говорим по много важни въпроси, т.е. съвместното управление на бъдещата ни икономика. Считам, че скоро ще обсъждаме и възможността за обща фискална система. Освен това днес можем да видим значителното неблагоприятно влияние, което оказва засиленият валутен курс на еврото, наред с много други фактори. Днес бях разочарован от факта, че е проведен банков тест преди шест месеца и резултатите от него не са потвърдени. Това отново показва, че в Европейския съюз има липса на надеждна информация. Ако не разполагаме с такава, то не можем да намерим начини за излизане от твърде сложна ситуация. В заключение бих искал да призова Европейската комисия в бъдеще да внася предложенията си много по-активно, защото ситуацията е сложна и ще са необходими огромни усилия, огромни финансови ресурси и вероятно напълно различно тълкуване на икономическия, финансов и друг вид мониторинг.

  Milan Zver (PPE). – (SL) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, позволете ми за кратко да се присъединя към разискването. За мен ситуацията е относително ясна: кой е виновен за голямата криза, която преживяваме? Тази част от банковия сектор, която развиваше дейност без реално покритие и пое твърде много рискове. Други също имат вина – някои европейски правителства, които насърчават прекаленото потребление и дистрибутивен начин на мислене сред хората.

Днес чухме две линии на разсъждение: имаме членове, които призовават за по-голяма солидарност, сякаш казват: „Моля, помогнете ни!“, и чухме онези, които се опитват да призоват за по-голяма отговорност сега, когато излизаме от кризата. Няма да е правилно, ако тези, които причиниха тази голяма криза, сега търсят формули за преодоляването й, начин за излизане от кризата. Онези, които критикуват значителните икономии, вероятно са на грешен път.

При тези обстоятелства е редно гласът на данъкоплатците от тези държави, които се справят със сегашната ситуация, да не се заглушава.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, приветствам факта, че докладът относно икономическото управление предоставя нова база за създаване на осъществима система за това как да действаме при това положение.

Считам, че направените в доклада препоръки за по-силни институции, за по-ефективно икономическо управление, както и за създаване на национално равнище на публична институция, която ще осигури независими анализи, оценки и прогнози по въпросите на вътрешната фискална политика, полагат основите за създаване на прозрачна европейска система.

Считам, че е изключително важно да предложим на всяка държава-членка възможност да докаже основите за анализиране и оценка на всяка предложена вътрешна фискална мярка, за да се създаде подход, изграден на базата на доверие и взаимна информираност.

Потвърждавам необходимостта от приемане на специфични мерки, които ще улеснят икономическото управление, основани на задълбочени, прозрачни знания, и открито разискване относно всички вътрешни мерки, приети в държавите-членки, които биха могли да окажат въздействие на равнище ЕС.

  Elisa Ferreira (S&D). (Въпрос към г-н Rangel, зададен съгласно процедурата чрез вдигане на синя карта, член 149, параграф 8 от Правилника за дейността) – (PT) Г-н председател, благодаря Ви, че ми давате думата, но аз поисках да говоря съгласно процедурата чрез вдигане на синя карта, защото бях предизвикана директно от г-н Rangel и следователно ми се искаше да ми бяхте дали думата по-рано.

Искам да се възползвам от възможността да помоля г-н Rangel да ни обясни каква според него е конкретната разлика по отношение на управлението на държавния дълг между предложенията на канцлера Меркел и тези на Комисията и да ни каже защо първото предложение на Комисията, което всъщност беше европейско, относно управлението на държавния дълг беше отхвърлено без никакво обсъждане или публично разискване, когато стана ясно, че то не е в унисон с интересите на Германия.

  Paulo Rangel (PPE). (Отговор на въпроса, зададен от г-жа Ferreira, съгласно процедурата чрез вдигане на синя карта, член 149, параграф 8 от Правилника за дейността) – (PT) Бих искал да кажа много набързо, че няма каквото и да е съмнение, че европейският процес, разбира се, се изразява в непрекъснати преговори между институциите, но позицията на Комисията винаги е била да подкрепя метода на Общността и да настоява за единната валута. Разбира се, има членове, които обичат да идват и прокарват националната си политика в Парламента, какъвто е случаят с г-жа Ferreira.

  Diogo Feio (PPE). – (PT) Г-н председател, Европейският съюз преживява големи реформи. Следователно той трябва да предприеме действия срещу кризата и да задържи единната валута, която се нуждае от собствени правила, приложими за всички държави-членки. Парламентът вече зае ръководна позиция по отношение на икономическото управление, като препоръчва по-добро сътрудничество относно растежа между 27-те държави-членки, твърда позиция относно прилагането на Пакта за стабилност и растеж и солидарност между държавите-членки, тъй като той е първата институция, която привлече вниманието към необходимостта от това да се създаде фонд за дълга на различните държави-членки от Европейския съюз. Следователно ще продължим да си сътрудничим с Комисията и приветстваме с добре дошъл нейния председател, като се надяваме също така, че ще продължим да си сътрудничим със Съвета. В момента се обсъждат шест доклада и ще заемем много категорична позиция по тях.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще отговоря на два конкретни въпроса и ще отправя обща бележка след разискването, което се проведе тази сутрин.

Преди всичко г-н Schulz постави въпрос: важен въпрос за стрес-тестовете в Ирландия. Позволете ми да кажа следното. Общата методология на стрес-тестовете беше приета на равнище ЕС. Тя е много строга и включва неблагоприятни макроикономически сценарии. За провеждането на тези стрес-тестове обаче са отговорни националните надзорни органи. Тази методология беше координирана на равнище Европейски съюз от Комитета на европейските банкови надзорни органи (CEBS), но нямаше правомощия на Европейския съюз. Искам да подчертая, че доскоро Европейският съюз като такъв нямаше такава отговорност. Това ще се промени от следващия януари. Съгласно предложенията на Комисията и споразумението със Съвета и Парламента до тогава ще разполагаме с новата структура за финансово регулиране и надзор.

Ще разполагаме с трите европейски органа за микропруденицален надзор в областта на банковото дело, ценните книжа и застрахователната дейност, с Европейския съвет за системен риск за макрофинансова стабилност и рисковете, свързани с нея. Това ще осигури много по-добри инструменти и инфраструктура за по-единно, строго и съгласувано провеждане на тестовете следващия път. Ето защо искам да подчертая това. Преди кризата не разполагахме с инструментите, които създаваме сега.

Ето че стигнах и до втория въпрос относно начина, по който се справяме с чувствителни въпроси като постоянния механизъм за управление на кризи. Искам да изясня, че нямах намерение да повдигам въпроса, но след като има конкретно питане, трябва да отговоря.

Единодушно – и подчертавам единодушно – държавните и правителствени ръководители взеха решение да поискат постоянен механизъм за действия при кризи с възможност за интервенция в частния сектор. Аз бях един от хората, които предупредиха Европейския съвет за риска от повдигане на този въпрос без необходимата подготовка и комуникация. Но въпросът беше поставен и беше взето решение, а сега ние трябва да се справим с него възможно най-отговорно. Ето защо считам, че някои от направените днес коментари наистина не бяха от полза.

Все още живеем при много трудни условия. Считам, че това, от което се нуждаем сега, са действия, а не коментари. Става въпрос за много чувствителни световни финансови пазари. Някои от коментирате на места имат ефекта на сбъдващо се предсказание. Следователно не е от полза да се спекулира с държави, които биха могли да са изложени на риск. Това, което трябва да поискаме от тези страни, е да въведат всички необходими мерки за постигане на финансова и бюджетна стабилност.

Ето защо няма да спекулирам с план Б. Ние, заедно с председателя Ван Ромпьой, си вършим работата, обсъждаме проблемите отговорно с нашите държави-членки. Относно ролята на Комисията, искам още веднъж да стане пределно ясно, че Комисията – и това е факт, който се признава от повечето от вас – винаги е правила амбициозни предложения. Ние сме за амбициозно икономическо управление за Европа.

Но в крайна сметка, трябва да бъдем реалисти. Заедно не можем да излезем извън съществуващото общо споразумение с нашите държави-членки. Когато съществува споразумение – споразумение, което все пак е напредък в сравнение с предходна ситуация – не е полезно да се говори за идеални решения, за които вие самите много добре знаете, че няма да влязат в сила.

И така, Комисията изпълнява своята роля и ще продължи да го прави, като настоява за повече амбиция по отношение на общата цел, икономическото управление, стабилността на еврозоната – а и не само на еврозоната.

Искам това да стане пределно ясно, тъй като считам, че по време на днешното разискване това не се случи. Някои от вас казаха, че проблемите са в еврозоната. Съжалявам, че ще го кажа, но не са само в еврозоната. Еврото не е било проблем. Напълно съм убеден, че ситуацията щеше да бъде много по-тежка, ако еврото не съществуваше.

(Ръкопляскания)

Някои от вас сякаш забравят, че някои държави, които не са в еврозоната, имат точно същите проблеми, а в някои случаи и по-сериозни проблеми, с държавния дълг и че държава, която дори не е в Европейския съюз и която сега иска да се присъедини към него – Исландия – фалира, а тя не използва еврото. Реалността е, че еврото не е причина за проблема. Интелектуално и политически е непочтено да се внушава, че проблемът е в еврото.

(Ръкопляскания)

Това, което трябва да направим, е да признаем спецификата на ситуацията в еврозоната, да се заемем с преодоляване на проблемите и да поискаме от всички държави-членки да поемат ангажимент да работят съвместно: тези, които са в еврозоната, и тези, които са извън нея. Считам, че всички те са разбрали, че има общи интереси и общ подход за преодоляване на кризата. Ето защо в крайна сметка Комисията ще продължи, както и до сега, да работи отговорно и като настоява за най-голяма степен на амбиция в добро, лоялно сътрудничество с всички институции — с Парламента, със Съвета и с Европейския съвет. Това е отговорният метод, който трябва да следваме.

В период, когато има изключително напрежение на пазарите, ние трябва да разсъждаваме трезво и да запазим силното си чувство за отговорност, както, разбира се, и силното си чувство за споделяне на обща европейска цел.

(Ръкопляскания)

  Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет. – (FR) Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, по-рано ние казахме, че изготвеният от председателя на Комисията анализ се различава от моя, но за първи път, г-н Schulz, някой ме обвинява, че се преструвам, че всичко е наред, когато всъщност не е. Това се случва за първи път в кариерата ми.

Мога да Ви уверя, че ни най-малко не подценявам кризата и че преживяваме трудни времена. Освен ако някои от моите коментари не са извадени от контекст, аз по принцип съм много благоразумен човек и считам, че се правят прекалено много изказвания, били те провокативни или други, в европейски контекст — не в Парламента. Сега трябва да успокоим нещата, а не непрекъснато да повтаряме колко е сериозна кризата. Този факт вече ни е известен. Време е да предприемем действия.

Някои от вас споменаха, че трябва да извлечем поуки. Една френска поговорка казва: „Нашите действия ни следват“. Уважаеми членове на ЕП, когато поех поста, имаше Пакт за стабилност и растеж, който беше направен малко по-гъвкав преди няколко години и не беше приложен. По същото време наследих Договора от Лисабон, който предвижда някои процедури, които, освен другото, са свързани с налагане на санкции и вземане на решения, когато една държава подлежи на процедура при прекомерен дефицит. Съветът взема тези решения съгласно Договора от Лисабон. Когато заех поста си, нямаше механизъм за действия при кризи и трябваше да поправим това.

Следователно ще засилим Пакта за стабилност и растеж и за първи път ще въведем система за макроикономически надзор. Мога да ви уверя, че ако разполагахме с такъв механизъм преди няколко години, проблемите, които преживяха някои държави, никога нямаше да се появят. Щяхме да открием „балоните“ на пазара на недвижими имоти. Щяхме да сме разкрили проблемите с конкурентоспособността в някои държави. И така, ще ги въведем сега. Това е нещо ново, иновативно и отчита максимално поуките, които сме извлекли от кризата.

Що се отнася до Договора от Лисабон, ние възнамеряваме да го променим, за да осигурим правно основание в някои конституционни съдилища – правно основание за постоянен механизъм за действия при кризи. Това е единствената причина за промяната. Надявам се, че няма да поемем риска да започнем друго голямо разискване относно институциите, защото според мен това няма да ни доведе до никъде при сегашната обстановка и допълнително ще отклони вниманието ни от справянето с кризата.

Преди нямахме механизъм за действия при кризи. Когато се изправихме пред проблема с Гърция, трябваше да създадем механизъм, защото такъв липсваше. Когато въведохме друга мярка, пакет от оздравителни мерки на стойност 750 млрд. евро, се наложи да вложим творчество при тълкуването на Договора от Лисабон, за да я приложим.

Следователно ние правим изводи от кризата и ще повторя, че нашите действия ни следват. Имахме пакт за стабилност, който беше слаб и не се прилагаше; не разполагахме с нищо в областта на макроикономическия надзор; и нямаше механизъм за действия при кризи.

Дали държавите-членки са поели своите отговорности? Много от тях го направиха. Те въвеждат реформи, които често са срещу основните течения на общественото мнение. Държавите с проблеми, както и други държави, предприеха стъпки, които често бяха израз на голяма смелост. Ние поемаме своите отговорности.

Уважаеми членове на ЕП, нека да не нападаме винаги грешния враг. Често оставам с впечатлението, че се концентрираме твърде много върху правителствата на държавите-членки и националните им парламенти. Нека не бъркаме кой е врагът.

Днес някои хора говорят не само за Ирландия, но също така и за Португалия. Позволете ми да ви запозная с някои данни. Публичният дефицит на Португалия беше 9,3% през 2009 г. През 2010 г. той ще бъде 7,3%, а през 2011 г. – 4,6%. Лихвеният процент по държавния дълг на Португалия е средно 3,6%, т.е. твърде нисък. В Португалия няма криза с недвижимите имоти, нито балони на недвижими имоти. Финансовият сектор не е твърде голям за страната. Банките разполагат с достатъчно капитал. Нека не се целим в грешния враг. Някои хора твърдят, че има опасност от разпространение на кризисната ситуация, но не разполагат с икономическа обосновка или с разумно основание за това. Настоявам да не позволяваме да се определя грешен враг.

Мога да уверя онези от вас, които призовават за по-засилено сътрудничество между институциите, че председателствата правят всичко по силите си, за да работят съвместно. Изготвеният от специалната група доклад беше приет от нейните членове, включително от представителя на Европейската комисия, г-н Рен. Работим заедно и в области като тази за постоянния механизъм за действия при кризи.

Надявам се, че ще видим същия дух на сътрудничество, когато изготвяме бюджета за финансовата 2011 г. Съжалявам, че не успяхме да постигнем споразумение.

По въпроса за сътрудничеството обаче ми позволете да направя един коментар. Всички вие сте членове на Европейския парламент и принадлежите към конкретни политически групи. Бих искал да отбележа, че понякога има съществени различия между това, което чувам в Европейския съвет от министър-председатели и други лица, и това, което чувам в Парламента от членовете на същите политически групи. Не критикувам никого. Никой не е длъжен да се съгласява безусловно с политическата си партия. През своята кариера често съм бил свидетел на конфликти в собствената ми партия. Аз обаче правя всичко, което е в рамките на правомощията ми, за да постигна съответствие и сътрудничество между институциите. Следователно бих искал да кажа, че е необходимо да си сътрудничим на всички политическа равнища, за да постигнем по-съгласувана позиция, отколкото тази, с която разполагаме в момента.

Съгласен съм с онези, които казват, че имаме строга политика, но не можем да излезем от кризата само благодарение на нея. Прави са, но първо трябва да преминем през този етап. Ако бяхме по-внимателни и по отношение на макроикономическата политика, и на бюджетното планиране, днес нямаше да се намираме в това положение. Нуждаем се обаче от благоприятна политика за растеж и заетост. Въпреки всички неблагоприятни аспекти, които трябва да вземем предвид, съм доволен, че икономическият растеж в Европа се възстановява след единадесетмесечна рецесия. Казвал съм това и по други поводи в Парламента: кризата от 30-те години на ХХ в., която също започна с финансова криза, никога не беше преодоляна напълно.

Възстановихме положителния растеж единадесет месеца след възникване на финансовата криза. Тази година растежът достига средно равнище от близо 1,5%. В някои държави – не тези, които изпитват вече споменатите проблеми – растежът ще достигне близо 2%, а в други държави ще достигне дори 3% или 3,5%. Средните равнища на заетост в рамките на ЕС ще се повишат отново през 2011 г. Разбира се, равнището на безработицата е твърде високо, но съм доволен, че в сравнение с периода преди шест месец нашите прогнози за растеж са по-добри от очакваните и растежът е по-устойчив, отколкото мислехме. Това не е просто растеж, основан на възстановяване на запасите, програми за възстановяване и износ. Растежът също така се стимулира и от вътрешното търсене.

И накрая, бих искал да кажа, че въпреки всички проблеми, които всъщност преживяваме в някои държави, съм убеден, че ние отново ще преодолеем кризата, пред която сме изправени днес.

  Председател – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) На заседанието си от 28-29 октомври 2010 г. Европейският съвет предприе нова стъпка към подчиняване на държавите и лишаването им от суверенитет преди всичко чрез псевдо икономическо управление, което всъщност означава да се поеме контролът върху икономиките им, като наложат на държавите-членки бюджетите им да бъдат предварително одобрявани от администрацията в Брюксел; като упражняват надзор върху икономическите им политики; като установят автоматични превантивни санкции дори преди да бъдат надвишени разрешените лимити за дълг и дефицит; като имат възможност да прекратят провинените права на глас на държавите-членки. Всичко това се дава като компенсация на Германия за постоянния фонд за финансово стабилизиране. Този механизъм обаче просто определя правото на държавите-членки и Комисията на ЕС да задлъжняват или да осигуряват гаранции за кредитиране на пазарите в полза на държавите-членки в затруднено положение, защото те са жертви на пазарните спекулации срещу техния държавен дълг. Нещо повече, защото принадлежат към еврозоната. Не е за вярване. Освен това Европейският съвет също така взе решение да реформира Договорите, за да въведе механизъм за управление на кризи. Опростената процедура по преразглеждането ще бъде използвана за първи път: антидемократичен метод, който не предвижда парламентарни разисквания. Това не е управление, а тоталитаризъм.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) До 2007 г. останалата част от Европа беше изумена от икономическите тенденции в Ирландия, „Келтският тигър“, която постигна мечтани икономически резултати с ниски корпоративни данъци и малко регулация. Но сега реалността се стовари със страшна сила. Келтският тигър се оказа несретник и останалата част от Европа трябва да му подаде ръка и да го хване за прекършените крила. 90 млрд. евро от пакета за спасяване на еврото, което означава, че по 300 евро от всеки австрийски гражданин, отиват за Ирландия. Това не са само теоретични държавни гаранции, които след черната овца Гърция, сега отиват в Ирландия, а след това вероятно и в Испания и Португалия. Това са истински средства на данъкоплатците. Това също така придвижва европейския паричен съюз една стъпка напред към трансферен съюз, в който държавите, приели еврото и управляващи икономиките си добре, ще трябва да държат портфейла си отворен, защото другите не могат да управляват добре. ЕС се зае с този въпрос прекалено късно и предстои да видим дали взетите от Европейския съвет решения наистина ще бъдат последвани от действия. Трябва да престанем да пилеем парите на данъкоплатците за спекулативни банки и държави, които неумело управляват икономиката си. Трябва да се сложи край на трансферния съюз. Нуждаем се от механизъм, който да осигури на фалиралите държави истинска платежоспособност, а след това и да отстрани тези държави от еврозоната. Не можем да обсипваме с кръпки един болен паричен съюз. Вместо това се нуждаем от силен европейски паричен съюз със здраво ядро.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Както Гърция, така и Ирландия се обърнаха към Европейския съюз за помощ. Трябва обаче да се очертаят някои разлики между двата случая: ирландският дефицит избухна, защото страната трябваше да преустанови проблемите в банковия сектор, който беше изпаднал в криза поради последиците от глобалната финансова криза, задълбочили се от това, че балонът на пазара на жилищни имоти се спука. Тази интервенция в момент на структурна криза означаваше, че публичните финанси вече не могат да овладеят ситуацията. В Гърция, от друга страна, причината за интервенцията е донякъде некадърното управление на публичните разходи, което наложи вливане на средства от продажба на държавни облигации. В светлината на реформата на икономическото управление трябва да се направят следните наблюдения. Със сигурност трябва да провеждаме строги бюджетни политики, за да наблюдаваме и гарантираме, че в бъдеще няма да възникнат подобни ситуации. В крайна сметка тези два случая показват колко е важно да отчитаме всички фактори, свързани с финансите и стабилността на дадена държава, а не само със структурирания публичен дълг. Всъщност това може само да даде окончателната цифра, но ние трябва да проверим елементите и причините, довели дотук, както и как е възникнала тази ситуация.

  Monika Smolková (S&D), в писмена форма. – (SK) Пактът за стабилност и растеж до сега включва санкции, но налагането им изисква съгласието на 2/3 от министрите, като никога не е имало политическа воля за това. Скептична съм относно антикризисния механизъм. Председателят на Съвета г-н Ромпьой не трябва да променя член 125 от Договора от Лисабон, в който се казва, че всяка държава трябва да носи отговорност за собствените си задължения. От друга страна, той трябва да помисли за допълване на член 122, в който се говори за солидарността, като се създаде взаимна помощ при национални бедствия и енергийни кризи. Изменението на този член може да има отрицателно въздействие върху фундаменталния принцип на функциониране на ЕС, с други думи — върху солидарността, и това може да доведе до загуба на солидарност. Ако антикризисният механизъм бъде прилаган съгласно член 122 за предоставяне на финансиране за отделните държави, Съветът ще взема решение на база на предложение от страна на Комисията и те само ще информират Европейския парламент. Има риск от ситуация, при която отговорните държави ще плащат за безотговорността на някои конкретни държави.

7. Резултати от срещата на високо равнище на Г-20 (разискване)

  Председател – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно резултатите от срещата на високо равнище на Г-20.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, уважаеми членове на Европейския парламент, на 20 октомври 2010 г. председателството на Съвета и Европейският парламент вече имаха възможност да обсъдят срещата на Г-20. Това беше в навечерието на срещата на министрите на страните от Г-20 и очаквахме да видим как ще се развият нещата в Сеул.

Като европейци бяхме добре подготвени за тези срещи както на равнище министри, така и на равнище държавни и правителствени ръководители. Осъзнахме, че липсата на сближаване сред европейците бързо ще ни доведе до изчерпване на доверието в Европейския съюз на международната сцена. Трябва да се подчертае също, че срещата на високо равнище в Сеул е получила смесени реакции по света. Аз лично считам, че трябва да продължим да бъдем оптимисти независимо от всичко, дори и ако резултатите не са били толкова впечатляващи, колкото сме очаквали.

Преди срещата на високо равнище в Сеул бяхме убедени, че най-трудният и най-важен тест ще бъде да успеем да поддържаме инерцията. Не трябва да допускаме грешката да мислим, че вече не се нуждаем от сътрудничество в световен мащаб с извинението, че вече не сме в критичната ситуация, в която се намирахме преди 18 месеца или дори преди 6 месеца. Все още считаме, че политическите лидери носят отговорност за решенията, които вземат. Това е същността на политиката. Мисля обаче, че те имат и друга, дори още по-важна отговорност: да се уверят, че решенията няма да останат на хартия, а ще имат конкретни резултати и ще бъдат приложени изцяло.

Срещата на високо равнище в Сеул показа, че реалното предизвикателство за Г-20 и следователно за всички нас е да разберем как да продължим и всъщност да ускорим прилагането на решенията. Трябва да превърнем добрите намерения в практически резултати и всичко това е важно най-малко по две причини. Преди всичко, пазарите не се задоволяват само с изявления. Те наблюдават тенденциите, които се случват два, десет и тридесет дни след срещата на високо равнище, след като медиите са си отишли. Състоянието на европейската икономика трябва да бъде разбрано като цяло. То не е просто резултат от постигнатия по време на двудневната среща на върха напредък. Напредъкът, към който се стремим, може да се постигне единствено чрез непрекъсната, ежедневна работа и като членове на Европейския парламент вие знаете това по-добре от всички останали.

Втората причина е също толкова важна, колкото и първата, и ви засяга пряко. Считам, че Парламентът и националните парламенти могат да изпълнят задачата за упражняване на контрол, но също така и за осигуряване на политически стимули за европейската и международна икономическа програма, като се уверят, че имаме съответно изпълнение между поредните срещи на високо равнище, като Г-20 все повече ще се превръща в процес, а няма да бъде просто поредица от срещи.

По същество приносът на Съюза за силен, траен и балансиран растеж сега е ясен и се базира на няколко принципа: планове за фискална консолидация, насочени към устойчив, диференциран растеж; стратегията „Европа 2020“ за структурни реформи, необходими по-конкретно за устойчив темп на разкриване на работни места; програмата за реформи във финансовия сектор и пазарите; и накрая, укрепване на икономическото управление в ЕС. Бих добавил, че Съюзът е много заинтересован от процеса на провеждане на партньорски проверки в контекста на Г-20. Като европейци сме свикнали да правим това и знаем колко полезно може да бъде такъв вид упражнение. Несъмнено всеки трябва да изпълни своята част от работата и да засвидетелства подновена воля да даде принос към действията за постигане на растеж.

Още веднъж, в духа на мои предишни коментари бих искал да кажа, че битката срещу протекционизма не може да бъде спечелена веднага, а само чрез ежедневно поддържане на необходимото равнище на бдителност в световен план.

Освен това бих искал да подчертая три важни тенденции от миналия месец. Първата е реформата на Международния валутен фонд (МВФ), тъй като ЕС ясно показа, че е готов да поеме своя дял, за да може новият МВФ да отразява по-добре новата международна икономическа реалност и следователно гласът на бързо развиващите се икономики да бъде чут, а те да играят по-голяма роля. Съгласихме се да намалим присъствието си в изпълнителния комитет на МВФ и направихме значителни отстъпки по отношение на акциите. Считам, че успяхме да задържим това, което ни е най-близо до сърцето, и че международната общност като цяло спечели от това.

Втората тенденция се отнася до споразумението Базел III. Считам, че по отношение на капиталовите изисквания за банките сме на прав път и, разбира се, е жизнено важно всички заинтересовани държави-членки да спазват ангажимента си за въвеждане на Базел III. Очевидно въпросът за прилагането му ще остане в политическия дневен ред и на ЕС, и на Г-20.

Ако се спрем на случилото се през последните седмици във връзка с така наречената валутна война, считам, че Европейският съюз свърши добра работа и успя да защити балансирана позиция, което означава, че валутните курсове трябва да отразяват основните икономически показатели и че не е нужно да прибягваме към „конкурентно обезценяване“.

И накрая, след срещата в Сеул Франция пое отговорността за председателството на Г-20 и считам, че това е уникална възможност за европейците и Европейския съюз. За нас ще бъде много важно да работим съвместно и координирано, за да гарантираме, че през следващата година — и с оглед на срещата на високо равнище в Кан през ноември 2011 г., както и след това — Г-20 ще отговори на очакванията, които създаде.

Реалното предизвикателство пред нас е да покажем, че един форум, създаден с цел преодоляване на кризи, може също така да даде необходимия принос и стимули за постигане на средносрочните цели като по-ускорен, по-устойчив и по-балансиран растеж в световен мащаб; ясни, справедливи правила за международния финансов пазар; и международни организации, които отразяват в по-голяма степен днешния свят и разполагат с повече възможности, за да помагат на националните правителства и на европейските институции да се справят с процеса на глобализация. Г-н председател, считам, че Г-20 трябва да покаже през следващите години, че процесът на глобализация не е само икономически, а всъщност предимно политически.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, преди срещата на високо равнище в Сеул този месец имаше безпокойство, че след като натискът в резултат от кризата, който обедини страните от Г-20, отслабне, Г-20 няма да може да изпълни своята роля като форум от първостепенно значение за координиране на икономическата политика в световен план. След срещата на високо равнище от този месец в Сеул мога да ви уверя, че отрицателният сценарий не беше потвърден. Видяхме как Г-20 премина от режим за действие при кризи към по-стабилен подход към световното управление.

Въпреки трудните въпроси, които бяха обсъждани, и факта, че по някои други въпроси като облагането с данъци на финансовия сектор не беше постигнато споразумение, Г-20 отново изпрати важно послание за световната решителност. Той постигна истински устойчив напредък при справяне с глобалните икономически предизвикателства. Зная, че резултатите бяха посрещнати с известен скептицизъм, защото няма зрелищна новина от последния момент, която да влезе във вечерните новини. Това, което скептиците не разбират обаче, е, че самият процес Г‑20 е забележителна новина; той не прилича на нашия европейски интегриран процес, при който всеки около масата споделя обща култура на преговори и компромиси.

Освен Европейския съюз и някои от неговите държави-членки Г‑20 включва държави като САЩ и Китай, Русия, Бразилия и Япония, Аржентина и Саудитска Арабия, Корея и Южна Африка. Самият факт, че те са ангажирани в съвместен процес за справяне с глобалните дисбаланси и договаряне например на финансов регламент, трябва да бъде признат като огромен напредък, който просто би бил невъзможен преди няколко години, а срещата на високо равнище в Сеул е важна стъпка напред в този процес и при стартирането на новия дневен ред — това не е еднократно зрелищно събитие.

И така, да, това беше успех и считам, че Европейският съюз, представляван от мен и председателя на Европейския съвет, може да бъде доволен от заключенията на срещата на високо равнище. Всъщност ние дадохме много важен принос и на срещата на равнище министри на финансите, на която Европейският съюз беше представен от Оли Рен, членът на Комисията, отговорен за тази област. Като цяло заключенията отразяват приоритетите на Европейския съюз, определени преди срещата в Сеул, и Европейският съюз трябва да се гордее с изключителния си принос към този процес.

Позволете ми да очертая някои ключови постижения: преди всичко Европейският съюз искаше на тази среща на високо равнище да се постигне напредък относно съвместните действия за стимулиране на растеж и заетост в световен план и да даде отговори на въпроса как да се справим с глобалните дисбаланси и напрежението на валутните пазари. Всички ние знаехме, че битката да открием общоприет метод за справяне с глобалните дисбаланси няма да е лека, но след дълги, тежки преговори Г‑20 избра кооперативното решение за създаване на механизъм и определяне на срокове, които да сближат икономиките ни и да се справят с този проблем.

Партньорите на Г20 поеха ангажимент да намалят излишните дисбаланси и да поддържат дисбалансите по текущите сметки на устойчиви равнища. Не подценявайте значението на това. Разискванията в рамките на Г‑20 относно начините за преодоляване на дисбалансите показаха, че ЕС е едни гърди напред. Резултатите от собственото ни схващане за справяне с вътрешните дисбаланси в Европейския съюз вдъхновиха лидерите от Г-20 като най-добър начин за справяне с глобалните дисбаланси. Нашият метод за използване на показатели за оценка на макроикономическите дисбаланси и причините, довели до тях, е в основата на новия механизъм на Г‑20. Той ще бъде готов до средата на 2011 г., като първата оценка ще се изготви преди следващата среща на високо равнище през ноември 2011 г.

Ние ще се съсредоточим върху укрепването на този механизъм доколкото е възможно и ще гарантираме, че се прилага правилно по време на френското председателство на Г‑20 през 2011 г. И така, заключенията бяха важни, но съм съгласен, че сега трябва да видим как ще бъдат приложени.

Второто постижение е свързано с валутните курсове. Възстановяването на равновесието при растежа би било невъзможно, ако не се справим с напрежението на валутните пазари. Още веднъж Европейският съюз допринесе за постигане на компромис за съвместни решения в рамките на Г‑20. Споразумяхме се да преминем към по-пазарноопределяни системи на валутните курсове, които отразяват основните икономически показатели. Споразумяхме се също така да се въздържаме от сравняване на оценките и да останем бдителни за прекалена колебливост или неочаквани промени във валутните курсове.

Това решение осигурява политически тласък на френското председателство на Г‑20, което ще предприеме задълбочена реформа на международната парична система. Доволен съм също така да видя, че на срещата на високо равнище на Г‑20 беше одобрена и историческата реформа на МВФ. Всъщност очакванията ни от Питсбърг относно прехвърлянето на квотните дялове и представителството на бързо развиващите се икономики бяха надминати. Благодарение на открития и издържан в дух на сътрудничество подход на държавите-членки на ЕС, направените от нас съществени отстъпки и способността ни да споделяме отговорност, сега Фондът разполага с легитимността, от която се нуждаеше, за да се заеме с предизвикателните задачи, особено по отношение на преодоляване на дисбалансите и напрежението на валутните пазари. Бързо развиващите се икономики сега трябва да докажат, че в отговор на увеличения брой на техните представители те изразяват готовност да поемат нарастващата отговорност за глобалното икономическо управление.

Четвъртото постижение на срещата на високо равнище беше да се запази инерцията за глобална реформа в областта на финансовото регулиране, като се поставя ясен акцент върху нейното осъществяване. Приветстваме приемането на реформата Базел III и факта, че Г‑20 ще продължи да работи върху системно важните финансови институции. Усилията на Г‑20 за финансова реформа ще продължат в области като рамка за макропруденциална политика, банкиране в сянка, пазар на деривати на суровини и цялост и ефективност на пазарите.

Европейският съюз е постигнал напредък по много от тези точки и вътрешната ни работа ще допълни процеса на Г‑20. Сега е важно да се гарантира строго и последователно изпълнение на всички тези ангажименти съгласно договорените срокове, за да се гарантират равни условия на световно равнище. Получихме категорични уверения от САЩ, че те ще споделят решителността ни за постигане на тази цел. Срещата на високо равнище в Сеул даде нов тласък за приключване на кръга от преговори Доха и подчерта ангажимента на Г-20 да се бори срещу всички форми на протекционизъм.

Едно от постиженията, което ми носи лично удовлетворение, е, че с консенсуса за развитие от Сеул, включващ развитие, търговия и инвестиции, твърдо поставихме развитието в дневния ред на Г-20. Този нов подход, ориентиран към растеж, ще допълни съществуващите дейности, съсредоточени върху донорството и системата на ООН. Той ще насърчи усилията ни за постигане на Целите на хилядолетието за развитие и е изцяло в унисон с внесените наскоро предложения на Комисията в Зелената книга относно бъдещето на политиката за развитие. В момента тече процес на консултации по Зелената книга и очаквам принос от Парламента.

И накрая, одобрявам ангажимента на Г-20 към Плана за действие на Г-20 срещу корупцията, към бъдещата работа по енергийни въпроси и към полагане на всички усилия, за да се постигне балансиран и успешен изход от преговорите за климата в Канкун.

−(FR) Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, все по-големият интерес, който представителите на дружествата и профсъюзите показват, е ясно доказателство за това, че процесът Г-20 се утвърди като основен форум за глобална икономическа координация. Взех участие и в бизнес срещата на върха в рамките на Г-20, където подчертах значението на социалната отговорност на дружествата. Приветствах също така делегациите от представители на профсъюзните организации в Европа, Северна и Южна Америка и Азия. Съгласен съм с тези делегации, събрани от Европейската конфедерация на профсъюзите, че заетостта трябва да се превърне в приоритет, и подчертах факта, че всъщност Европа предлага заетостта и социалното измерение да бъдат включени в заключенията.

След срещата на високо равнище в Сеул започнахме да концентрираме вниманието си върху следващото председателство на Г-20 и срещата на върха в Кан през ноември 2011 г. Трябва максимално да се възползваме от възможността, че една от нашите държави-членки заема председателското място. Трябва да определим позицията си незабавно и чрез координирани действия активно да подкрепим формирането на дневния ред на Г-20.

Комисията е готова да предостави пълната си подкрепа за всички приоритети на френското председателство. Един от тях е реформирането на Международния валутен фонд (МВФ), във връзка с което ще трябва да изготвим редица съгласувани предложения, най-вече с цел повишаване на стабилността и намаляване на колебливостта на валутните курсове.

Друг приоритет е колебливостта на цените на суровините. През следващите месеци Комисията ще изготви оценка на първичните пазари на всички суровини.

Необходимо е да видим френското председателство като една уникална възможност Европа да остави следа в програмата на Г-20 в световен мащаб. Ако продължим да работим съвместно на равнище Г-20, Европа ще консолидира позицията си в центъра на глобалното икономическо и финансово разискване и ще играе ключова роля при формиране на действията ни в отговор на глобалните предизвикателства.

  Jean-Paul Gauzès, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, ако това, което ми казаха, е вярно, разполагам с една минута.

Г-н действащ председател на белгийското председателство, г-н председател на Комисията, госпожи и господа преди всичко бих искал да кажа, г-н министър, колко ценя недвусмислената Ви оценка за последната среща на Г-20 и подкрепям предложенията Ви за бъдещето.

Считам, че трябва да се отбележи, че резултатите наистина са слаби, въпреки одобрението на Базел III и реформата на МВФ. Ние, както и председателят на Комисията, можем само да се надяваме, че срещата на върха в Сеул ще положи основите за изпълнението на амбициозните предложения на френското председателство, обосновани от непосредствените нужди и трудните обстоятелства, в които все още се намираме. Европейският съюз ще трябва да бъде последователен, ако иска да получи това, което заслужава.

Конкретните резултати са важни и съм съгласен с Вас, г-н председател на Комисията, когато казвате, че нашите граждани очакват действия, а не само думи и изявления. Глобализирането на икономиката и финансите ни налага да постигнем истински напредък при международното хармонизиране на регулациите. Пазарите реагират много по-бързо, отколкото политиците. Европа не трябва да бъде наивна и следва да гарантира наличието на реципрочност.

  Udo Bullmann, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в своето изказване тази сутрин г-жа Harms постави въпроса защо искрата вече не се прехвърля от срещите на високо равнище към хората и защо дискусиите, провеждани по време на тези срещи, не пораждат нова смелост и ново доверие. Докато Ви слушах тази сутрин, а и сега, г-н Барозу, г-н Ван Ромпьой или Съвета, добих представа защо тази искра не се предава. Това не се случва дори в Парламента. Огледайте се наоколо. Важно е, разбира се, да присъстват повече членове на ЕП. Защо ли ги няма? Не е редно да отсъстват. Все пак те няма да чуят нищо ново. Съобщавате ни неща, които вече многократно бяха изписани по вестниците, и не отговаряте на конкретните въпроси, които Ви бяха зададени. Какво се случва по отношение на данъка върху финансовите транзакции? Г-н Schulz зададе този въпрос многократно. Къде е отговорът? Липсваше в дневния ред на срещата на върха на Г-20 в Сеул. Искам обяснение.

Бих искал също така да знам защо Европейският съвет (белгийското председателство) каза, че подкрепя този данък, но на последните си три срещи на високо равнище само заявява, че препоръчва проучване на възможността за въвеждането му на глобално, но не и на европейско равнище. Защо не? Не вижда ли Съветът бездънната улица, към която води този въпрос? Ще Ви попитам още веднъж, г-н Барозу: кога г-н Шемета ще се съобрази с поставеното от Парламента в началото на тази година искане, а именно, да се проведе проучване на възможността за провеждането му в Европа? Ако представите становище по този въпрос, Парламентът ще бъде пълен и ще Ви изслуша. Все пак не избягвайте въпроса твърде дълго. Само за Европа става дума за около 200 млрд. евро годишно. Попитайте колегите, които са част от комисията по бюджети, за какви тривиални малки суми спорят в момента със Съвета. Ще постигнем напредък с инициатива. Трябва да вдъхнем живот в ролите. Едва тогава искрата ще се предава отново. Това очакваме от Вас.

  Marielle De Sarnez, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, можем да си провеждаме безброй срещи на високо равнище и заседания, но ако Европа не приеме общ офанзивен подход, няма да има никакво влияние, а следващата среща на Г-20 ще бъде просто един сблъсък между Китай и САЩ, от който неизбежно ще излезем като губеща страна. Все пак проблеми не липсват.

Докато еврозоната изпитва трудности, което налага решителни ответни действия вътре в нея, международната парична система преживява критичен период, който само влошава трудностите ни и създава конкуренция за Европа, която е толкова дестабилизираща, колкото и нелоялна. Това е първият въпрос. Европейците трябва да внесат в плановете на Г‑20 нов световен паричен ред, който се основава на разчетна единица, съставена от кошница от валути, включваща по-конкретно долара, еврото и йената.

По същия начин ще трябва да преразгледаме въпроса за финансовия регламент. Ангажиментите за борба срещу данъчните убежища все още не се изпълняват на практика и дейността на агенциите за кредитен рейтинг все още не се контролира. Още по-жалко е, че има други предизвикателства като регулирането на пазарите на суровини: изкопаеми горива, минерали и селскостопанска продукция. Във връзка с това ще направя едно предложение. Считам, че по този въпрос европейците трябва да предложат да се създаде световна организация за суровините.

Всъщност съществува реален риск за световната икономика поради недостига, предвиден от някои държави производители, и тук става въпрос за Китай. Освен това спекулацията със селскостопански продукти е напълно неморална, тъй като към рисковете от изменение на климата добавя и допълнителен риск от глад в развиващите се страни.

По всички тези основни въпроси, които определено са свързани с глобалното равновесие, считам, че френското председателство ще бъде от истинска полза, ако още от самото начало се разположи в европейска рамка.

  Patrick Le Hyaric, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, степента на развитие на световната криза и социалните и екологични необходимости налагат решителни действия от страна на Европейския съюз на равнище Г‑20 на база на декларациите за намерение за регулиране на международните финанси.

Първо, преговорите със Световната търговска организация не трябва да превръщат света в капиталистическа джунгла, а да прилагат социални и екологични стандарти и стандарти за създаване на работни места в търговската система. Те трябва да се справят с проблема с безработицата, който в момента засяга над 250 млн. души на планетата, като сложат край на политиките за строги съкращения.

От друга страна, данъчните убежища трябва да се закрият и да се създаде механизъм за данъчно облагане на капиталовите потоци; трябва да се създаде международен фонд за стабилизиране на цените на суровините, като се започне с тези в селското стопанство; международната парична система трябва да бъде ревизирана с новата роля на Международния валутен фонд в областта на заетостта и устойчивото развитие на човека, а със създаването на универсална световна валута да отправи предизвикателство пред господството на долара.

По същия начин това скандално състояние на нещата, при което агенциите за кредитен рейтинг са съдии по собственото си дело единствено в полза на банките, трябва да бъде прекратено. Хората трябва да имат възможност да изразят мнението си по всички въпроси, които ги засягат.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, съобщенията за резултатите от срещата на високо равнище на Г-20 несъмнено са важни, но при второ четене по някои точки възникват важни въпроси.

За да бъда по-точен, двадесет развити държави изпращат строго предупреждение до всяка страна, която прилага некоординирана икономическа политика, и всичко това се случва в момент, когато САЩ прилага една икономическа политика с количествено разхлабване, държавите-членки на Европейския съюз — друга, като в момента налагат строги икономии, а Китай прилага трета, при която поддържа валутата си обезценена.

Ето защо това, което се опитвам да разбера, е следното: какъв е смисълът да се прави подобно изявление и за кого в крайна сметка е предназначено? Много ми е трудно да повярвам, че това съобщение се отправя към страни със слабо значение за глобалната икономика. Ако Г-20 обаче са направили подобно изявление в тяхна полза, тогава наистина трябва да отчетем, че съществува сериозен проблем с политическа конспирация в момент, когато икономиката се нуждае от незабавни реакции.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-н председател, въпросът ми първоначално беше насочен към г-н Барозу, но тъй като той не е тук, бих искал да го отправя към белгийското председателство.

Днес е възможно да се упражнява търговски дъмпинг, без да се нарушават антидъмпинговите правила на Световната търговска организация (СТО). Всъщност с валута, която е хронично обезценена, постигате същия резултат. Дори и да се заемем, макар и постепенно, с проблема за конкурентното обезценяване на валутите, остава въпросът за това, какво е приемливо за Европейския съюз.

Въпросът ми към белгийското председателство е следният: ако Г-20 не може да прекрати паричния безпорядък, считате ли, че преговорите на Световната търговска организация ще останат незасегнати?

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, срещата на високо равнище на Г-20 през ноември според мен не постигна съществени резултати. Тя още веднъж доказа, че САЩ заема съществена позиция и че Китай се опитва да си осигури място на международната сцена.

Както всички знаем, глобалната икономическа криза започна през 2007 г., когато една по една инвестиционните банки в Обединеното кралство бяха поразени от проблеми с ликвидността. Както видяхме, и това е известно на целия свят, администрацията на САЩ беше принудена да отпечата повече пари: 700 млрд. щатски долара на първи етап, а наскоро и допълнителни 600 млрд. щатски долара на втори етап.

Противно на този метод за преодоляване на паричните проблеми от страна на САЩ Европа по принцип, и в частност еврозоната, остават верни на принципа за бюджетна дисциплина, за строго контролирана парична политика, като по този начин оставя възможност на пазарите да играят спекулативни игри за сметка на по-слабо развитите икономики от Европа като цяло, и в частност в еврозоната.

Предлагам да се обмисли въпросът за емитиране на нови пари в Европа или под формата на банкноти, или под формата на еврооблигации.

  Michel Dantin (PPE). – (FR) Г-н председател, нашите уважаеми граждани имат очаквания към нас, имат очаквания към Европа по въпроса за световното управление. Трябва да бъдем проактивна, решителна сила. Няколко оратора тази сутрин казаха, че френското председателство на Г‑20 може да бъде възможност за Европа. Категорично споделям това становище и считам, че нашият Парламент трябва да бъде редовно информиран за напредъка по работата на Г‑20 от самото председателство. Разбирам, че президентът на Френската република би изявил желание да дойде и да направи обръщение. Г-н председател, считам, че трябва да го поканите.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Г‑20 определено е много практично формирование, където всички решения трябва да бъдат взети с консенсус. Но както подчертаха председателят на Комисията и председателят на белгийското председателство, процесът продължава и ще се спра само на един въпрос, а именно, облагането с данъци на финансовия сектор.

Дори и да не е постигнат напредък, страните се споразумяха да продължат работата си по иновативното финансиране под френското председателство. Европейският съюз изразява готовност да подкрепи работата в рамките на Г‑20, за да проучи и разработи данък върху финансовите транзакции на световно равнище. Както казах, Г‑20 работи с консенсус, а на този етап много от партньорите му не споделят нашето виждане по въпроса, но ние ще продължим да работим за постигане на консенсус.

Междувременно трябва да работим и по други начини за гарантиране на равностоен принос на финансовия сектор чрез мерки като данък върху финансовата дейност. На 7 октомври 2010 г. Комисията очерта възгледите си по този въпрос и ще преследва следните цели. Първо, трябва да гарантираме справедлив принос от страна на финансовия сектор към публичните финанси. Това е особено важно предвид подкрепата, която получи по време на кризата. Второ, трябва да се уверим, че всеки данък, който въвеждаме, предлага реални ползи и ще повиши съществено приходите, без да подкопава конкурентоспособността на ЕС. Трето, трябва да гарантираме, че сложната схема от различни национални данъци върху финансовия сектор не създава нови пречки пред единния пазар.

Въз основа на това Комисията очерта двупосочен подход за данъчно облагане на финансовия сектор. Данъкът върху финансовите дейности изглежда е най-добрият начин да се справим с този въпрос в ЕС. Облагането с данък на печалбите и възнагражденията във финансовия сектор може да гарантира, че това става справедливо, като в същото време се генерират нужните приходи. Освен това данъкът върху финансовите дейности може би ще постави конкурентоспособността в ЕС в по-малка степен на рискове, отколкото други инструменти за данъчно облагане, ако се въведе едностранно.

Необходимо е да се насърчи въвеждането на данък върху финансовите транзакции в световен мащаб. Данък върху международните транзакции за глобализирания финансов сектор е най-добрият начин да финансираме международни цели в области като помощ за развитие и изменение на климата. С правилния избор на данък и надлежното му прилагане можем да си осигурим важен нов източник на приходи, като все още поддържаме нашата конкурентоспособност.

Комисията има за цел да продължи работата по тези варианти, за да предложи политически инициативи през 2011 г. Първата стъпка ще бъде оценка на въздействието от облагането с данъци на финансовия сектор, която ще обхване идеите, които очертахме. Във връзка с това ще вземем предвид и анализите на държавите-членки. Оценката на кумулативното въздействие от новия финансов регламент върху институциите от финансовия сектор, евентуалните налози и данъци върху банките ще бъдат от съществено значение преди да се направи каквото и да е предложение.

Аз лично бих споменал също така нещо много важно: в своята програма Г‑20 много ясно очерта целите на политиката за развитие. Считам, че е добър знак, че процесът Г‑20, с необходимата решителност от страна на Европейския съюз, може да доведе до ползи в интерес на гражданите.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, за да приключа разискването, бих искал да започна, като кажа още веднъж, че в навечерието на срещите на Г‑20 ние наистина бяхме наясно с факта, че за Съюза е много важно да се стигне до задоволителен изход по огромен брой въпроси и че трябва да работим, за да гарантираме, че Г‑20 ще остане преди всичко надежден и легитимен форум, който може да постига конкретни резултати, както казах преди малко, и да даде координиран политически тласък на глобализацията, така че в частност да може гласът на Съюза да бъде чут в този контекст. Считам, че без да прикриваме трудностите, на които много от вас се спряха, Съюзът изпълни задълженията си, както и че работата на европейските институции и на държавите от Съюза, които участваха в тези обсъждания в рамките на Г‑20, може да се оцени като задоволителна.

В Сеул се проведе петата среща на върха за две години и бяха разгледани редица колективни ангажименти. По много от тях са постигнати положителни резултати във връзка с икономическия растеж и световната финансова стабилност, въпреки че работата в тази сфера далеч не е приключила.

В рамките на Съюза и в унисон с казаното току-що от Комисията за банковите налози и данъка върху финансовите транзакции заключенията на Европейския съвет от 29 октомври ясно заявяват, че работата по тези два въпроса трябва да продължи както в рамките на Съюза, така и на международно равнище. По въпроса за налозите все още съществува голям консенсус за основата и духа на тези налози. Все още няма консенсус нито за целта, нито за използването на тези приходи.

Междувременно държавите-членки са в процес на създаване на национални системи, които се различават значително помежду си. Следователно в краткосрочен план ще трябва да въведем минимално равнище на координация, а в средносрочна перспектива ще трябва да преминем към рамка за преодоляване на кризи, която хармонизира в много по-голяма степен със споразуменията за преодоляване на кризи, и по-специално въз основа на законодателните предложения от Комисията. Въз основа на това на заседанието си през октомври Европейският съвет достигна до заключението, че съществуващите в момента различни системи за данъчно облагане трябва да се координират в по-голяма степен, и Съветът Екофин беше поканен да се яви на заседанието на Европейския съвет през декември с готови заключения.

И накрая, що се отнася до данъка върху финансовите транзакции, споменат преди малко от Комисията, Европейският съвет призова Съветът и в последствие Екофин да проучат начини, по които днес можем да обсъдим различните варианти за предотвратяване на данъчни убежища и укриване на данъци, а Съветът Екофин възложи на експертната група на високо равнище по финансови въпроси на Съвета задачата да проучи тези сложни въпроси.

  Председател – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Ioan Mircea Paşcu (S&D), в писмена форма. – (EN) Нашата международна институционална икономическа и финансова структура, датираща от времето на войната, в момента е подложена на силен натиск. Променящата се изцяло международна система и световната криза я разпъват до крайност и я принуждават да се адаптира към новите обстоятелства. В допълнение, в отговор на това се създават нови институции като Г‑20. По своята същност обаче това е междуправителствен организъм, чиито решения засягат всички и трябва да се прилагат на равнище отделна държава. Ето защо е важно решенията му да вземат предвид интересите не само на неговите членове, но и на всички нас.

От тази гледна точка, окуражаващо е да видим, че срещата на върха в Сеул подчертава сътрудничеството и взаимодействието между членовете, като по този начин гарантира изпълнението на решенията. Беше даден и знак за решение във връзка с въвеждане на основни структурни промени и за насърчаване на растеж чрез създаване на работни места, без да се пренебрегват нуждите на развиващия се свят, Да се надяваме, че ЕС като такъв ще извлече полза от решенията на даден орган, в който участват само част от неговите членове, и че онези, които са извън еврозоната, също ще извлекат полза.

(Заседанието е прекъснато в 11,55 ч.)

(От 11,55 ч. до 12,10 ч. Парламентът заседава по повод връчването на наградата LUX)

(Заседанието е възобновено в 12,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

8. Време за гласуване

  Председател – След инцидента от тази сутрин в Парламента г-н Schulz иска да направи лично изявление.

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-н председател, по време на разискването относно Европейския съвет тази сутрин тук имаше инцидент, към който не бих искал да се връщам отново, защото обидата беше насочена към мен. Все пак ще кажа следното: съществуват граници, които не бива да се прекрачват с обидите, а и не бих прел нещата по този начин, защото, за да може някой да ме обиди, той трябва поне донякъде да бъде искрен. Бих искал обаче да изразя сърдечни благодарности за многобройните жестове на солидарност, които получих в Парламента. Бих искал да благодаря на членовете на ЕП от всички групи. Това е знак за общо, демократично и проевропейско убеждение, което по-голямата част от Парламента споделя. Искрено ви благодаря за това.

(Продължителни ръкопляскания)

  Председател – Въпросният инцидент беше протест от г-н Bloom, в който той прави алюзии от времето на войната, насочени към г-н Schulz. Председателят постанови, че това е неприемливо, и покани г-н Bloom да се извини, но той не го направи. Приканвам го да направи това сега. В противен случай трябва да напусне Парламента.

(Силни ръкопляскания)

  Godfrey Bloom (EFD). – (EN) Г-н председател, отново сме свидетели на това, че за г-н Schulz важат едни правила, а за всички останали – други. Срамота! Бях избран и преизбран да гласувам в Парламента от хората от Йоркшир (Вашите собствени избиратели, ако мога да добавя) с демократичен мандат, на който самият Вие, г-н председател, не се радвате, защото си сменихте партийната принадлежност, а те гласуваха за Консерваторите. Нямам намерение да се извинявам, нито пък да напускам залата. Ще трябва да ме изведете оттук, сър.

  Председател – Г-н Bloom, преди всичко аз бях изключен от Консервативната партия за това, че отстоявах твърдо позицията си по въпроси, свързани с тези, които Вие повдигнахте тази сутрин.

(Ръкопляскания)

Второ, Вие не се извинихте, че използвахте изключително неподходящ език за Европейския парламент, и аз Ви моля да напуснете.

(Силни ръкопляскания и възгласи „Нарушение на правилника“ и „Не сте прав“)

Г-н Bloom, съжалявам, но няма да позволя изказване във връзка с нарушение на правилника.

Ще направя предложение. Ще помоля службите за сигурност да отстранят г-н Bloom, но възнамерявам да подложа предложението на гласуване. Така ще разберем дали Парламентът желае г-н Bloom да напусне. Моля, тези от вас, които са „за“, да вдигнат ръка.

(Бурни протести и възгласи „Не!“от групата EFD)

Онези от вас, които желаят г-н Bloom да остане, моля да вдигнат ръце. А сега тези, които се въздържат.

(Бурните протести от страна на групата EFD продължават и в отговор се чува „Запазете тишина!“. Продължителен шум и освирквания)

Приемам едно изявление от г-н Farage, лидера на тази група.

  Nigel Farage (EFD). – (EN) Г-н председател, причината за яда и шума е, че всъщност правилата на тази институция не се прилагат еднакво за всички. Г-н Schulz непрекъснато е сипел обиди не само по мой адрес, но и по адрес на редица членове на ЕП. Казвал е, че евроскептиците и тези, които гласуват с „не“, отварят вратата на фашизма. Имахме случай, при който Danny Cohn-Bendit ни нарече психично болни.

Г-н председател, ако правилата гласят, че когато нещо се счита за обида, съответният член трябва да напусне, това е справедливо. Но недоволството, което споделям, се дължи на това, че тези правила не се прилагат еднакво за всички. Г-н Schulz редовно нарича други хора фашисти, а когато някой нарече него такъв, въпросният колега трябва да напусне. Това не е редно. Това не е справедливо.

  Председател – Г-н Farage, не искам да продължаваме, а само да отбележа, че е нередно. И двете включвания на г-н Bloom – едно от трибуната и едно от неговото място – бяха чути от много хора и двете бяха неприемливи за парламентарните порядки. Парламентът иска г-н Bloom да напусне. Това е неговата воля. Ако г-н Bloom не напусне, то тогава хората ще си направят изводи за отношението му към демократичния процес.

Г-н Bloom, ще се позова на член 152. Ако не напуснете, ще трябва да Ви отстраня. Обсъдих въпроса с председателя и имам неговата подкрепа.

(Възклицание от г-н Bloom: „Допускате грешка!“)

  Joseph Daul (PPE). – (FR) Г-н председател, ако ми позволите, това, което казах тази сутрин, е, че г-н Bloom се държа неприемливо.

Второ, ние се намираме в демократичен парламент. Взехме демократично решение, г-н Bloom, че трябва да напуснете Парламента. Ето защо в името на демокрацията и на всичко, за което се бори Парламентът, Ви приканвам да напуснете залата днес. Направете това от уважение към демократичните правила.

Г-н Gollnisch, не е нужно да ме предизвиквате. Вашите методи са ни добре познати. Те са неприемливи и антидемократични. Това е всичко, което имам да Ви кажа.

(Ръкопляскания)

  Председател – Съгласно член 152, параграф 4, съжалявам, че този инцидент нарушава нормалната работа на Парламента. Ето защо възнамерявам да прекъсна заседанието за пет минути.

(Заседанието се прекъсва за 5 минути.)

  Председател – Нарушение на правилника? (откъслечни коментари при изключен микрофон и възгласи „Нарушение на правилника!“).

  Christian Ehler (PPE). – (EN) Г-н председател, като председател на делегацията за отношения с Корейския полуостров, настоявам Парламентът да заклейми вчерашната артилерийска атака от страна на Корейската народнодемократична република срещу остров Южна Корея.

(Ръкопляскания)

Имам няколко военни и редица цивилни жертви сред населението на остров Южна Корея. Селищата горяха, а населението трябваше да бъде евакуирано.

Одобряваме съобщението на президента на Република Корея Ли Мюн Бак, че въпреки тези насилствени действия, той възнамерява да предотврати ескалацията на напрежението на острова.

Одобряваме и факта, че баронеса Аштън, върховният представител, действа съгласувано с другите международни участници, нашите съюзници и нашите стратегически партньори, Република Корея, за да прекрати явното нарушение на Споразумението за примирие между ООН и Корея. Очакваме също така Китай също категорично да порицае този акт.

Призоваваме Корейската народнодемократична република да предотврати по-нататъшно нарастване на напрежението и да положи всички необходими усилия да поддържа мира и стабилността на Корейския полуостров. Изказваме съболезнованията си на семействата на загиналите.

(Ръкопляскания)

  Председател – Благодаря Ви, г-н Ehler. А сега, само минутка. Моля, запазете тишина. С риск да бъда обрисуван като фашистки диктатор тази сутрин предприех някои мерки. Г-н Schulz обаче предложи да дам думата на един от ораторите, които се противопоставиха на отстраняването на г-н Bloom от Парламента. Първият човек, който поиска думата тази сутрин, беше г-н Madlener. Уведомих г-н Madlener, че ако той вземе думата, аз ще повторя бележките, отправени от г-н Bloom директно към г-н Schulz. Г-н Madlener, имате думата.

  Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, благодаря Ви, че все пак ми позволихте да се изкажа във връзка с нарушение на правилника, тъй като важното тук, разбира се, е, че правилата трябва да се прилагат последователно и еднакво за всички. Бих искал да посоча в какво председателството на Парламента не беше последователно: току-що отстранихте г-н Bloom въз основа на бележките му по адрес на г-н Schulz, въпреки че г-н Schulz нарече колегата г-н Van der Stoep фашист в тази зала и председателството не направи нищо по въпроса. Г-н Schulz дори все още не се е извинил и би било достойно г-н Schulz да напусне Парламента, както г-н Bloom.

  Председател – Така — благодаря Ви. Както казах, съгласно договорката между г-н Schulz и г-н Madlener ще повторя гласно казаното от г-н Bloom по адрес на г-н Schulz тази сутрин, на което председателят и аз се противопоставяме, както и по-голямата част от Парламента, когато беше попитан за това.

Г-н Bloom каза на г- Schulz: „Ein Volk, ein Reich, ein Führer“ (Един народ, една държава, един лидер). Неприемливо е един член на ЕП да се обръща към друг по този начин. Тези думи далеч надхвърлиха това, което може да се счита за приемливо в Парламента. С това въпросът е приключен. Ние ще го разгледаме в Бюрото. Сега бих искал да преминем към гласуване, защото искам да приключим до 13,00 ч.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, ще бъда кратък. Искам да се изкажа във връзка с член 152.

  Председател – Не, съжалявам. Моля да не се дава думата на г-н Gollnisch. Казах на г-н Gollnisch, че може да вземе думата следващия път, когато начело на заседанието е председателят на Парламента. Благодаря Ви много. Г-н Salatto поиска думата.

  Potito Salatto (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, освен този въпрос искам да представя пред председателството един проблем.

Струва ми се, че някои хора все още не са разбрали напълно ролята на Европейския парламент след Договора от Лисабон. Считам, че трябва да очертая един основен проблем: членът на Комисията, отговарящ за транспорта, г-н Калас, многократно отказва да се срещне с ръководството на Sky and Space Intergroup, за да обсъдят проекта за рентабилни малки ВС (Cost-Effective Small Aircraft — CESAR), който засяга всички ни от гледна точка на икономика, околна среда и сигурност. Бих искал да приканя председателството да призове члена на Комисията Калас да дойде в Парламента и да обясни с каква програма възнамерява да продължи напред в този сектор, тъй като това е изключително чувствителен и важен въпрос за Европейския парламент.

  Председател – Следващата точка е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

8.1. Проект на коригиращ бюджет № 8/2010: Раздел III - Комисия - Фонд „Солидарност“ на ЕС: наводненията в Ирландия - Постигане на цел №1 на ЕСФ (2000-2006 г.) (A7-0327/2010), László Surján (гласуване)

8.2. Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и Република Молдова (A7-0300/2010), Graham Watson (гласуване)

8.3. Информация относно лекарствените продукти (Kодекс на Общността относно лекарствените продукти) (A7-0290/2010), Christofer Fjellner (гласуване)

8.4. Информация относно лекарствени продукти (Процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти) (A7-0289/2010), Christofer Fjellner (гласуване)

– Преди гласуването на изменение 13:

  Christofer Fjellner, докладчик. – (EN) Г-н председател, имам малко устно изменение, което се дължи на постигнат в последния момент компромис между групите, и то е да променим изменение 13, където текстът в момента гласи следното: „в рамките на 60 дни след получаване на уведомлението“, трябва да се измени, както следва: „в рамките на 90 дни след получаване на уведомлението“.

Това беше договорено от всички политически групи.

(Устното предложение за изменение се приема)

8.5. Ограничения за използването на някои опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (A7-0196/2010) Jill Evans (гласуване)

8.6. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА) (B7-0617/2010) (гласуване)

9. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Christofer Fjellner (A7-0290/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, за да има ефективно опазване на общественото здраве, от ключово значение е да се гарантира, че пациентите имат широк достъп до висококачествена информация за лекарствените продукти. Хармонизирането на правото в тази област ще ни даде възможност да гарантираме високо равнище на осведоменост сред европейските пациенти и ще спомогне за премахване на различията в здравеопазването във всички държави-членки. Освен това изготвянето на по-подробно законодателство, и по-специално задължението да се гарантира, че пациентите имат достъп до информация, ще ни позволи да попречим на фармацевтичните дружества да рекламират неправомерно своите продукти. Понастоящем тази процедура не се контролира в достатъчна степен. Необходимо е също така да въведем специално законодателство по отношение на фармацевтичните агенти и да вземем мерки то да се прилага ефикасно във всички държави-членки. Подкрепих доклада.

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, в началото искам да поздравя г-н Fjellner за блестящия резултат. Датските либерали избраха да подкрепят Директивата относно информацията относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. За гражданите на Европейския съюз е важно да имат достъп до надеждна информация относно тези лекарствени продукти и поради тази причина считаме, че това е добър доклад, в който пациентът е поставен на първо място.

Предвид казаното, считаме, че е наше задължение да не гласуваме за самия регламент. Причината не е, че не подкрепяме идеята гражданите на Европейския съюз да имат достъп до надеждна информация относно тези лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, а защото части от предложението противоречат на някои национални конституции. Дори преди представянето на пакета относно лекарствените продукти няколко държави уведомиха Комисията, че има правен проблем, свързан с националните им конституции. Предварителната проверка от страна на органите на информацията, която се разпространява сред широката общественост, противоречи на определението за свобода на изразяването в няколко държави. Поради тази причина не можем да подкрепим предложението Европейската агенция по лекарствата да проверява определени видове информация, преди тя да бъде разпространена сред широката общественост. Все пак очакваме, че както Съветът, така и Комисията ще потърсят начини да решат този проблем преди второто четене и поради тази причина се надяваме, че тогава ще можем да подкрепим самия регламент.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, законодателното предложение, което гласувахме днес и което подкрепих, очертава важността на фармацевтичните предприятия в деликатната им роля на източници на информация за техните продукти, която не е промоционална по своя характер.

По-добрата информираност на пациентите трябва да придаде отговорност на фармацевтичната промишленост, като тя трябва да изпълнява тази своя задача ясно и стриктно, допринасяйки за избягването на прекомерното потребление на лекарствени продукти, продиктувано от търговски цели. Това гласуване действително подчертава колко е важно информацията относно лекарствените продукти да бъде налична и в интернет или на хартиен носител при спазването на конкретни правила, които са еднакви във всички държави-членки.

Това обаче не освобождава здравните специалисти от основната им роля на първоначален и незаменим източник на информация за гражданите относно здравето и лечението. Отношенията между лекар и пациент с характер на посредничество остават уникални и незаменими, а устната комуникация е утвърдена като основа на всяко медицинско лечение. Освен това тя позволява на пациентите да бъдат по-добре информирани относно лекарствените продукти, приемани от тях, и им дава възможност да участват в предписаното лечение, като ги прави активни участници в собственото им възстановяване.

  Paolo Bartolozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът на г-н Fjellner има за цел да интегрира и допълни действащите регламенти на Европейския съюз в тази област, като ги актуализира и ги направи ефективни, за да посрещнат предизвикателствата, които технологичното развитие създаде и представлява за общественото здраве.

Считаме, че в центъра му се намира пациентът и неговото или нейното право на информация и достъп до научна информация, която вече е по-добра както в качествено, така и в количествено отношение и която трябва да бъде контролирана, като се започне от по-прецизно и точно разграничение между научна информация и реклама.

Наистина докладите използват точни и стандартизирани критерии, за да установят видовете информация, които да бъдат предоставяни, кои данни са по избор и кои са задължителни, както и каналите, по които те могат да бъдат предоставяни, като по този начин определят задълженията на фармацевтичните дружества и на държавите-членки.

Въз основа на това разбиране изразяваме подкрепата си за настоящия доклад, като признаваме неговите заслуги не само по отношение на здравето, но и в социален аспект.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, съвсем естествено подкрепих доклада на г-н Fjellner, който освен че разглежда информацията за пациентите в листовката с упътвания и отделното опаковане на лекарствените продукти, е съсредоточен най-вече върху поведението на фармацевтичните дружества. До неотдавна много от тях съчетаваха информацията относно лекарствения продукт със своя собствена реклама. Считам, че те насочваха вниманието на пациентите по един субективен начин върху определен продукт.

Подкрепям предложението пациентите да разполагат с най-добрата и най-актуалната информация, която е одобрена едновременно с одобряването на нов лекарствен продукт например, и считам, че успяхме да допринесем значително в тази насока. Висококачествена информация трябва, разбира се, да бъде предоставяна на майчиния език и в интернет, който е съвременната медия за комуникация. Със задоволство отбелязвам, че с приемането на доклада на практика намаляваме различията между държавите от Европейски съюз, които не са толкова развити в тази област и със задоволство отбелязвам, че отношенията между лекари и пациенти не са нарушени по никакъв начин. Те са основният източник на информация.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, на първо място, искам да благодаря на г-н Fjellner за отличния доклад. Трябва да се каже, че действително е важно да бъдат изменено действащото законодателство и да бъде актуализирано. Що се отнася конкретно до лекарствени продукти и данни от научни изследвания относно съдържанието на лекарствата, това е много важно и за безопасността на пациентите.

След като рекламата вече има толкова голяма роля, от особена важност е да определим критериите, които позволяват на потребителите и пациентите да бъдат напълно осведомени и сигурни за ефектите от тези лекарствени продукти. Тази информация трябва да се основава на данни от научни изследвания, а не на измислици или на способите и средствата на рекламата. Такова осъвременено законодателство, което е добро за безопасността на пациентите, като цяло е необходимо да съществува в Европейския съюз.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, въпросът за информацията относно лекарствените продукти, отпускани само по лекарско предписание, е чувствителна тема, защото тя има важно значение за опазването на здравето и благосъстоянието на всички граждани.

Европейската комисия ни изпрати предложение относно преразглеждането на директивата, което създаваше риск от създаването на вратички в законодателството, които биха дали възможност на фармацевтичните дружества да се възползват от неясното разграничение между определенията за информация и реклама, за да рекламират своите лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, което ще в ущърб на хората.

Разбира се, все още предстои много работа що се отнася до подходяща стратегия за информация относно лекарствени продукти, но, за щастие, този път Европейският парламент реагира по начин, който трябва да стане практика. Парламентът възприе позиция да защити гражданите и правото на пациентите на по-добра информация и не се поддаде на натиска от фармацевтичните предприятия.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, ограничаването и в някои случаи предписването на алтернативни лекарствени продукти, лекарствени продукти на билкова основа, витамини с по-висока дозировка и минерални добавки се оказа един от големите скандали в европейската регулация.

Нямам представа доколко са ефективни тези препарати. Съпругата ми е убедена в тяхната ефективност, аз съм малко по-скептичен, но пък цар Соломон е казал, че е по-добре да имаш блюдо с горчиви билки в дом, в който има любов, отколкото вол в обора и омраза в дома. Рядко поговорката за горчивите билки е толкова подходяща, както в случая.

Независимо дали са безполезни или помагат, те определено не са вредни за здравето. Защо тогава Европейският съюз криминализира дейност, която се упражнява безкористно от около 20 млн. европейци? Отговор: лобиране от големи фармацевтични корпорации, които видяха възможност да докарат до несъстоятелност дребните търговци на билки – нещо, което се случва масово в моя избирателен район. Те никога нямаше да успеят да прокарат тези правила в националните парламенти. Повтарям, ставаме свидетели на начина, по който машината в Брюксел се е превърнала в организирано мошеничество, отворено към големите корпорации.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, искам да използвам възможността да възразя срещу решението Ви да откажете на г-н Bloom достъп до залата. Вярно е, че употреби език, недопустим в Парламента. Този път самият г-н Schulz се оказа адресантът на това определение. Той лично често използва думата „фашист“...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Г-н Claeys, това не е процедурен въпрос по доклада Fjellner и няма да Ви позволя да продължите. Казах на г-н Gollnisch, че може да постави своя процедурен въпрос, когато председателят поеме ръководството на заседанието и тъкмо това ще стане.

Доклад: Christofer Fjellner (A7-0289/2010)

  Anna Rosbach (EFD). – (DA) Г-н председател, всъщност искам да говоря относно доклада на г-н Fjellner (A7-0289/2010) относно създаването на Европейската агенция по лекарствата, който съдържа няколко добри и важни инициативи. Поради тази причина го подкрепих. Всъщност това се оказа трудно за мен, тъй като на практика съм против създаването на поредната агенция на Европейския съюз. Все пак една обща агенция за оценка на лекарствените продукти и за предоставяне на информация на широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, отпускани по лекарско предписание, ми се струва напълно разумна, по-специално предвид факта, че в днешно време лекарствените продукти се произвеждат както в, така и извън границите на Европейския съюз.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, миналата година, докато някои от нас носеха лозунги, които призоваваха към „референдуми“, г-н Watson каза, че нашето поведение му напомняло за националсоциалисти в германския Райхстаг. Лично г-н Schulz каза, че поведението ни му напомняло за Адолф Хитлер. Разбирам, че сте в трудна…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Г-н Hannan, ясно ми е какво целите. Казах, че по тези въпроси г-н Gollnisch поиска процедурен въпрос. Той ще постави процедурен въпрос, когато председателят е тук. Считам, че това е правилният начин да решим този проблем. Ако нямате какво да кажете по доклада Fjellner, ще дам думата на г-н Březina.

Чух Ви. Казахте, че г-н Gollnisch не говори от Ваше име. Ще докладвам това в Парламента. Г-н Gollnisch е независим член. Независимите членове не са група, но той говори от името на голяма част от тях. Приемам това и затова предложих г-н Gollnisch да вземе думата за процедурен въпрос, когато дойде председателят.

Не предлагам да Ви се даде думата, г-н Hannan, защото ако позволя на Вас, всички ще искат да направят изказване по този чувствителен и важен въпрос, така че съжалявам. Продължаваме с обясненията на вот относно доклада Evans.

Доклад: Jill Evans (A7-0196/2010)

  Jan Březina (PPE). – (CS) Г-н председател, директивата несъмнено представлява крачка напред по пътя към предотвратяване на образуването на отпадъци и ограничаването на употребата на опасни материали. Аз обаче считам, че е малко спорно да се включи поливинилхлорида (PVC) в обхвата на директивата сред материалите, определени за приоритетно разглеждане. Нито PVC, с други думи поливинилхлорид, нито отпадъците от PVC са класифицирани като опасни съгласно законодателството на Европейския съюз. Дори и да приемем възражението, че законодателството за опасните материали и проучванията са вече на 10 години и затова може да са остарели в някои аспекти, от по-ранните изследвания е ясно, че PVC може да се рециклира и замяната му с алтернативни материали може да окаже отрицателно въздействие върху околната среда. Затова е невъзможно да се съглася с често срещания аргумент, че спирането на употребата на PVC в електрическото и електронно оборудване е оправдано заради емисиите от диоксин при изгарянето му на открито. Този аргумент напълно пренебрегва факта, че изгарянето на всякакъв вид отпадъчни материали не е желателно.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-н председател, рано или късно електронното оборудване се превръща в отпадък, който за съжаление все още съдържа определени опасни вещества. Държавите-членки понякога срещат трудности при справянето с тези отпадъци от електронно оборудване и затова е от съществено значение постепенно да се премине към така наречения принцип, че „превенцията е за предпочитане пред лечението“. Като се обединят химикалите чрез регламента за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) с директивата за ограничение на опасните вещества поне постигаме някакъв напредък за обединяване на други опасни вещества в електрическото и електронно оборудване. Очевидно това не хармонизира напълно всички системи и дава на държавите-членки известна свобода на тълкуване, но хармонизацията поне прекратява значителните различия, които съществуват в момента сред държавите-членки. Ограничението на използването на определени опасни вещества в електронното оборудване и приетите днес мерки не трябва да превишават две ограничения. Първо, те не трябва да водят до непропорционални трудности за малките предприятия. Второ, списъкът на забранените вещества не трябва да спира развитието на технологиите. Не трябва да ограничаваме веществата, които понастоящем само се тестват и които в бъдеще могат да доведат до открития в света на технологиите и електрониката.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Evans относно преработването на директивата, защото наистина съжалявам за факта, че от компромисния текст, който беше приет под силен натиск от промишлените лобита, бяха премахнати всички препратки към PVC и халогенираните забавители на пламъка, въпреки че всички проучвания, извършени от Комисията, показват, че от 2000 г. насам изхвърлянето на тези вещества представлява сериозен риск за човешкото здраве и околната среда.

Прехвърлянето на разходите на промишлеността на околната среда и на гражданите е подход, който изобщо не можем да подкрепим, защото, освен че изкривява свободния пазар, това представлява неприемлив компромис между качеството на живот на хората и печалбите на бизнеса.

Надявам се, че следващият път, когато се актуализира директивата, след три години, правото на гражданите на здраве и опазване на околната среда ще бъде поставено на преден план.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, може би ще ми позволите да направя общата забележка, че в едно отворено общество правото на свобода на словото има предимство пред правото на необиждане и в една демокрация единствените хора, които трябва да определят дали да изготвяме закони или не, са нашите избиратели.

Премахването на член на Парламента може значително да повлияе на резултата.

Е, ако няма да се интересуваме от прилагането на правилата ни, тогава трябва да цензурираме отвратителните намеци, независимо от коя страна идват те, но смятам, че има нещо произволно и несправедливо в окачествяването на евроскептиците като нацисти...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Не, г-н Hannan, Вие се отклонихте от общото към частното. Г-н Kamall, говорете по доклада на г-жа Evans или в противен случай ще Ви отнема думата.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, не се съмнявам, че ще се опитате да ми отнемете думата, както обикновено, когато става въпрос за свободата на словото, но аз наистина искам да поговоря за опасните вещества и токсичността. Смятам, че всички сме съгласни, и като бивш инженер, съм наясно с нивото на опасни и токсични вещества в това оборудване. В пълно право се опитваме да се справим с този въпрос. Бих искал обаче да поговоря и за токсичността, обхванала разискването и демокрацията в Европейския парламент днес. Със сигурност, когато един германски гражданин социалист говори...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, с радост гласувах за компромисния вариант на директивата за опасните вещества в електрическото и електронно оборудване. Всички сме поели ангажимент за опазване на природата и общественото здраве, но е необходимо да се запази и някакво чувство за баланс. Днес, по време на икономическа криза, не е разумно да се увеличава финансовата тежест за малките предприятия и потребителите посредством много строги разпоредби. Ето защо оценявам факта, че междуинституционалният екип възложи на Комисията да преразгледа първоначалния списък с опасни вещества, вместо веднага да ги забрани, което би имало отрицателно въздействие върху малките и средни предприятия и върху социалното и икономическо положение на Европейския съюз.

Предложение за резолюция B7-0617/2010 (Търговско споразумение за борба с фалшифицирането)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото то представлява резултат от изключително трудни преговори между Европейската комисия и няколко трети страни, включително Канада, Япония, САЩ, Австралия и Мексико.

Борбата срещу фалшифицирането трябва да бъде един от приоритетите ни и цел на всички национални и международни политики. Ето защо сътрудничеството между държавите-членки е от съществено значение, за да се постигнат ефективни резултати.

Постигнатото споразумение със сигурност няма да може да разреши сложната ситуация на международните пазари, но то представлява крачка в правилната посока. Нашата задача сега е да продължим да работим за гражданска и митническа защита на нашите географски указания, които понасят щети от конкуренция, която е най-малкото нелоялна, заради постоянното използване на наименования и съкращения, които означават най-известните европейски марки. Най-очевидните щети несъмнено ще се натрупат за нашите индустрии и производители в сектора на хранително-вкусовата промишленост, дизайна, модата и луксозните продукти.

Смятам, че Комисията е положила усилия да осведомява Европейския парламент по време на всички етапи на преговорите по международните споразумения. Бих искал отново да изкажа искането ни за предоставяне на достъп до текстовете на обществеността и Европейския парламент. В заключение, призовавам Европейската комисия да продължи да осведомява Парламента точно и изчерпателно по отношение на всички бъдещи инициативи, които възнамерява да приеме по темата.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, в областта на защитата на правата на интелектуалната собственост смятам, че трябва да се обърне специално внимание на правото на здраве, което е тясно свързано с действителното право на живот.

Намирам за напълно неприемливо положение, в което под предлог за солидна защита на правата на интелектуалната собственост – която в някои случаи изглежда почти преувеличена – се отказва достъп до основни лекарства на големи части от населението, особено в развиващите се държави. Ето защо призовавам Комисията да насърчи основните принципи на защита на общественото здраве и достъп до лекарства при преговорите на техническите подробности на търговското споразумение за борба с фалшифицирането.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, борбата с фалшифицирането е изключително важен въпрос. Преди двадесет години все още можехме да се засмеем, че някой си е купил „часовник Ролекс“ за 10 щатски долара. Пазарът в тази висока ценова категория не беше застрашен от това. Днес положението е напълно различно. По-специално продуктите в по-ниските и средни ценови ниши също се фалшифицират. Тениски, играчки и защитно облекло, както и интелектуалната собственост, се фалшифицират. В този случай не става въпрос само за финансови интереси, но и за безопасност на труда, опазване на околната среда и защита на здравето, както и социални стандарти. Всеки, който желае един справедлив свят, трябва да се бори усилено срещу фалшифицирането.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, положението, в което нелоялната конкуренция залива европейския пазар с фалшифицирани стоки от цял свят, не е справедливо и е очевидно неприемливо. Също така бих искал да обърна внимание на недостатъчно ясната формулировка по отношение на налагането на задължение за наблюдение на доставчиците на интернет услуги. Това противоречи на правото на лична неприкосновеност и прилича на опит за цензура. Това пречи и на електронната търговия, която е част от икономиката, която от една страна, искаме да развием много динамично посредством употребата на все по-иновативни методи, докато от друга страна, продължаваме да налагаме ограничения в тази област. Решенията, взети по този въпрос днес, донякъде подобряват положението.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, подкрепих общата резолюция относно търговското споразумение за борба срещу фалшифицирането (ACTA), въпреки че гласувах различно от моята политическа група, защото аз също смятам, че трябва да насърчим Комисията да изготви проучвания, които окончателно ще премахнат въпросителните относно въздействието на ACTA върху европейските граждани и които да отговорят на информационните пропуски от миналото, причинени от нежелание договорените текстове да бъдат предоставени. Това включва най-вече становището на Европейския надзорен орган по защита на данните, оценките на въздействието за съществуващото европейско законодателство и гаранции, че освобождаването на доставчиците на интернет връзки няма да бъде засегнато. Аз обаче смятам за скандално, че споразумението запазва възможността за проверка на компютрите и други лични вещи на отделните туристи на границата.

Също така с радост подкрепих резолюцията на PPE, която предложи вариант, който беше балансиран и с много висок стандарт, разбира се, без важния натиск върху Комисията преди важните преговори по окончателния вид на споразумението.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, предполагам, че ще държите пръста си над бутона. Много хора ме питат какво означава съкращението ACTA — аз бях един от докладчиците в сянка по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането.

Знам, че след днес някои ще се запитат за нашето ниво на прозрачност, демокрация и свобода на словото, но аз искам да се съсредоточа върху петте причини, поради които не сме съгласни с резолюцията. Бях много благодарен, че получихме съвместната резолюция на PPE/ECR. Първо, тя не отива отвъд общностното право. Второ, Комисията беше прозрачна. Трето, тя не беше договорена на равнище на СТО, защото Китай и Индия се обявиха против споразумението от самото начало. Четвърто, тя не се отнася до транзитните генерични лекарства в Европейския съюз, и накрая, развиващите се страни са свободни да се присъединят към ACTA, ако желаят това. Те просто не са избрали да го направят. Това представлява отворен механизъм, към който държавите могат да се присъединят, ако искат да го направят. Жалко е само, че не спазваме същите принципи на свобода на словото, когато става въпрос за самия Парламент.

Писмени обяснения на вот

Доклад: László Surján (A7-0327/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) След наводненията от 2002 г., които причиниха огромни човешки жертви и материални щети в Германия, Австрия, Чешката република и Франция, Съветът на Европейския съюз създаде инструмент, който позволява бързото отпускане на средства за подпомагане на региони, засегнати от природни бедствия. Днес Ирландия е засегната от наводнения и ще използва тези средства. Гласувах в подкрепа на изменението на бюджета на ЕС, тъй като то позволява тази помощ да бъде изплатена на приятелите ни от Ирландия. Вотът символизира европейската солидарност при природни бедствия. Тази солидарност днес ще бъде засвидетелствана на Ирландия, а утре на Франция. Всъщност нашата държава скоро ще получи значителна финансова помощ за преодоляване на последиците от бурята Ксинтия от февруари 2010 г.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Наводненията от ноември 2009 г. засегнаха Ирландия и нанесоха сериозни щети, които се оценяват на над 520 млн. евро. Коригиращият бюджет предвижда мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ за покриване на претърпените загуби на обща стойност 13 022 500 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания. Вчера също имах възможност да кажа, че считам, че мобилизирането на средства от Фонда е напълно оправдано, тъй като това ще помогне на най-сериозно пострадалите от природното бедствие, и следователно изменението е в съответствие с бюджета на ЕС.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) На 24 септември 2010 г. Европейската комисия внесе предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ въз основа на разпоредбите на точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. Това беше първото предложение за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ за финансовата 2010 г. Междуинституционалното споразумение позволява мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в максимален размер от 1 млрд. евро годишно. Важно е да се отбележи, че целта на Фонда не е да осигурява компенсации за загуби на частни лица, а за възстановяване на инфраструктура, както и че Фондът е инструмент за рефинансиране.

Ирландските органи оценяват всички загуби, които са пряко следствие от бедствието, на 520,9 млн. евро. Комисията предлага да бъдат мобилизирани 13 022 500 евро от максималния лимит от 1 млрд. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания за последиците от наводнението в Ирландия. След като правните изисквания са изпълнени, аз съм съгласен с коригиращия бюджет.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в полза на Ирландия след наводненията, които сериозно засегнаха страната миналия ноември. Отново обаче искаме да отправим критика за закъсненията при мобилизиране на средства от Фонда. Изминаха много дълги месеци от бедствието и всъщност в този случай държавата-членка получава помощта след повече от година. Средствата от Фонда, а и от други, в зависимост от обстоятелствата при всеки случай, трябва да бъдат мобилизирани по-бързо, за да се ускори ефективното и своевременно преодоляване на извънредни ситуации. Трябва да има съгласуваност при възможността за справяне с последиците от бедствията, която да намали различията между отделните региони и държави-членки на ЕС. Отново трябва да подчертаем, че е важно също така да се подобри механизмът за предотвратяване на бедствия, като се приложат на практика приетите наскоро от Парламента препоръки.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за одобряване на проекта на коригиращ бюджет № 8/2010, защото това е важно, за да разпределим 13 022 500 евро, които да бъдат мобилизирани от фонд „Солидарност“ в полза на Ирландия предвид обилните валежи, причинили сериозни наводнения през ноември 2009 г.

Считам, че фонд „Солидарност“ е ценен инструмент, който дава възможност на ЕС да изрази своята солидарност с населението на засегнатите от природни бедствия региони, като осигурява финансова подкрепа, за да се гарантира бързото възстановяване на нормалните условия на живот, доколкото е възможно. Общият годишен бюджет на фонд „Солидарност“ е в размер на 1 млрд. евро. През 2010 г. все още не са разпределени суми за предишни заявления и следователно целият бюджет от 1 млрд. евро е наличен.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за предложението да се прехвърлят 13 022 500 евро от фонд „Солидарност“ на ЕС към бюджетен ред за предоставяне на помощ на Ирландия след сериозните наводнения, които претърпя през ноември 2009 г.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Този проект на коригиращ бюджет е напълно оправдан предвид целта, за която се мобилизират средства чрез фонд „Солидарност“. През ноември 2009 г. наводненията в Ирландия нанесоха сериозни щети най-вече на сектора на селското стопанство, на жилища и предприятия, на пътната мрежа и друга инфраструктура. Искам да посоча обаче, че мобилизирането на този вид подкрепа закъснява. Процесът трябва да включва по-малко бюрократични процедури и да се ускори с цел в бъдеще да се реагира своевременно в случай на бедствие.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Гласувах в подкрепа на документа, тъй като считам, че всяка нация от ЕС трябва да се чувства част от системата на обединения Европейски съюз. Въпреки това е желателно следващия път докладчикът не само да предостави информация за разпределянето на ресурсите, но и да ни запознае с възможно най-голяма яснота за какви конкретни дейности и мерки се изразходват финансови ресурси в такъв огромен размер (13 022 500 евро). В противен случай злоупотреби и други престъпления ще бъдат неизбежни. Сумата трябва да бъде конкретизирана и добре обоснована.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Европейският фонд „Солидарност“ разполага с 1 млрд. евро годишно. През настоящата календарна година все още не е постъпило искане за мобилизиране на средства от Фонда. Правилата за мобилизиране на средства от Фонда, който в никакъв случай не служи за предоставяне на компенсации за частни загуби, а за възстановяване на инфраструктури, са точно определени. Сега Ирландия поиска помощ, която ще бъде използвана за възстановяване на щетите, причинени от наводненията. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като все още не са мобилизирани средства от Фонда през тази година, а бюджетът наистина трябва да бъде усвоен целесъобразно. Освен това Ирландия отговаря на всички критерии.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада. Както вече заявих вчера при гласуването в подкрепа на доклада на г-н Böge, считам за дълг на Европейския съюз да предостави помощ и подкрепа на някои региони, засегнати от природни бедствия и катастрофи. Считам, че понятието за солидарност е свързано с идеята и ценностите, залегнали в основите на Европейския съюз. Това е една от ключовите ценности, довела до възникването на Съюза и гарантираща просперитета и разширяването му във времето. Ето защо разпределянето на тези средства не само е оправдано и добре обосновано, но също така е и дълг. Ето защо се надявам, че подобна помощ ще бъде предоставена и на регионите в Италия, които бяха сериозно засегнати от последните наводнения, които сринаха местните икономики.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид факта, че проектът на коригиращ бюджет № 8/2010 към общия бюджет за 2010 г. включва мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в размер на 13 022 500 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания след опустошителните наводнения в Ирландия и съответно намаляването на бюджетните кредити за плащания в размер на 13 022 500 евро по бюджетен ред 04 02 01 – Приключване на Европейския социален фонд (ЕСФ) – цел 1 (2000-2006 г.), гласувах в подкрепа на това да се съгласим с позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 8/2010.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да благодаря на г-н Surján за отличната работа. Гласувах в подкрепа на доклада и съм съгласен с това да се одобри проектът на коригиращ бюджет № 8/2010, който предоставя средства за помощ от фонд „Солидарност“ и Фонд „Солидарност“ на ЕС – държави-членки, и преразпределя сумата от 13 022 500 евро под формата на бюджетни кредити за плащания от областта на политика № 4 „Заетост и социални въпроси“.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Одобрявам проекта на коригиращ бюджет, който предвижда мобилизирането на средства от Европейския фонд „Солидарност“ на стойност 13 022 500 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания, за да подпомогне Ирландия след наводненията от ноември 2009 г., които причиниха съществени загуби на сектора на селското стопанство, предприятията и инфраструктурата, по-специално на пътната и водоснабдителна мрежа, както и на жилищни райони, възлизащи на обща стойност над 520 млн. евро.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Съгласно член 37, параграф 1 от Финансовия регламент Комисията може да представи проекти на коригиращи бюджети, в случай че са налице „неизбежни, извънредни или непредвидени обстоятелства“. По отношение на различните точки на проект на коригиращ бюджет № 8/2010, докладът, който приехме, се отнася за мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС. На 24 септември 2010 г. Европейската комисия предложи решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ въз основа на разпоредбите на точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. В него, както и в Регламент № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, подробно са описани условията за допустимост до средствата на Фонда. Важно е да се отбележи, че целта на Фонда не е да осигурява компенсации за частни щети, а за възстановяване на инфраструктура, както и че Фондът е инструмент за рефинансиране.

Препоръка: Graham Watson (A7-0300/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Европейската комисия започва обсъждане относно преглед на Европейската политика на съседство, за да бъдат опредени бъдещите отношения на Европейския съюз с южните и източните му съседи. Целта на преследването на инициативата на ЕС Източно партньорство“следва да бъде насърчаването на общи европейски ценности с акцент върху функционирането на демократичните институции и зачитането на човешките права и свободи. Подкрепих този доклад, в който се определят общите принципи за участие на Република Молдова в програми и агенции на Общността. Според мен сключването на Протокола би позволило постепенното отваряне на някои програми на Общността за Молдова или нейното по-активно участие в тях, като предлага възможност да се насърчават по-нататъшни културни, образователни, екологични, технически и научни връзки, както и да се скрепят политическите отношения. От съществено значение за Молдова е да се пристъпи към изпълнението на плана за действие и реформи по Европейската политика за съседство, за да се постигнат целите на политическа стабилност и демократично развитие.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на препоръката на г-н Watson, защото сключването на протокол предоставя на Република Молдова нови възможности за участие в програмите на Общността, от които се интересува. Постепенното отваряне на програмите и агенциите на ЕС към държавите, принадлежащи към Европейската политика за съседство, ще ги стимулира в усилията им за извършване на реформи и модернизация. Това ще спомогне за насърчаването на сътрудничество с ЕС във важни области като митниците, транспорта и конкурентоспособността. Мисля, че участието на Република Молдова в съответните инициативи ще подпомогне установяването на връзка между националната и европейската политика. В същото време то ще даде известен тласък на процеса на преговорите за подписване на новото споразумение за асоцииране. Вече беше постигнат значителен напредък в тази насока. Приветствам и намерението на Съвета да продължи да отпуска макрофинансова помощ на Република Молдова и да предоставя експертно становище на правителството в Кишинев.

Както беше подчертано и в доклада за напредъка, изготвен от Европейската комисия, Република Молдова положи значителни усилия да приложи ефективно структурните реформи в съответствие с препоръките на ЕС. Освен това европейската платформа за интеграция на сегашната администрация допринесе за безпрецедентно динамичното развитие на отношенията на страната с ЕС. Следователно разширяването на участието на Република Молдова в програмите и агенциите на Общността е естествена стъпка в процеса й на привеждане в съответствие с европейските стандарти.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на сключването на Протокола, който ще даде възможност на Република Молдова да увеличи своето участие в някои програми на Общността, като предлага възможност за насърчаване на сътрудничеството в областта на културата, образованието, медиите, науката и технологиите, а също ще укрепи политическите отношения чрез Източното партньорство и ще ускори преговорите по новото споразумение за асоцииране. Политическата стабилност и демократичното развитие са от съществено значение за пълното прилагане на Протокола и ще улеснят сключването на всички необходими меморандуми за разбирателство. Затова създалото се в момента в Молдова безизходно положение е повод за тревога, който трябва да се превъзмогне бързо и ефикасно. От решаващо значение за Република Молдова е да продължи с прилагането на плана за действие за ЕПС и с реформите, които е набелязала в документ,а озаглавен „Възраждаме Молдова“. Провеждането на избори, изисквано от конституцията, е от жизненоважно значение за бъдещата стабилност и за благоденствието на Република Молдова, както и за развитието на нейните отношения ЕС.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Стремежът на Република Молдова да следва път към Европа като част от Съюза и подготовката й за това са възможни чрез Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Република Молдова, включени в Европейската политика за съседство. Приветствам участието на Република Молдова в някои програми на Общността, с което се спомага за насърчаване сътрудничеството в областта на културата, образованието, медиите, науката и технологиите, както и укрепване на политическите отношения чрез Източното партньорство и ускоряване на преговорите относно новото споразумение за асоцииране.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Слабото участие на последния референдум за това как да бъде избран президента на Република Молдова, както и фактът, че страната е ръководена от временен президент, демонстрират трудностите в управлението на страната и разочарованието сред обществеността. Положението в Приднестровието се влошава, създавайки особено напрежение сред органите и обществеността на Молдова. Тази държава все още има да извърви дълъг път към институционално стабилизиране и до пълното установяване на принципите на правовата държава. Ето защо тя заслужава особена подкрепа и внимание от страна на Европейския съюз. Участието на Молдова в програмите на ЕС е важна стъпка по този път.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението за партньорство и сътрудничество между Република Молдова и Европейските общности беше подписано на 28 ноември 1994 г., а от 2004 г. Молдова е част от Европейската политика за съседство (ЕПС). Темата на проекта на препоръка е участието на Република Молдова в програми на Съюза. На 18 юни 2007 г. Съветът определи на Комисията насоки за преговори по рамкови споразумения с тринадесет съседни страни относно общите принципи за участието в програми на Съюза. Преговорите с Република Молдова започнаха през март 2008 г.

Република Молдова ще допринася финансово за конкретните програми, в които участва. Този финансов принос варира в зависимост от конкретната програма и се определя в меморандума за разбирателство. Подписването на Протокола ще позволи постепенното отваряне на някои програми на Съюза за Молдова или нейното по-активно участие в тях, като предлага възможност да се насърчават по-нататъшни културни, образователни, екологични, технически и научни връзки, както и да се засилят политическите отношения чрез Източното партньорство и да се подпомогнат преговорите по новото споразумение за асоцииране. Политическата стабилност и демокрация са от съществено значение за пълното прилагане на Протокола.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Споразумението за партньорство и сътрудничество ЕО–Молдова беше подписано на 28 ноември 1994 г., а от 2004 г. Молдова е включена и в Европейската политика за съседство.

На 18 юни 2007 г. Съветът определи на Комисията насоки за преговори по рамкови споразумения с тринадесет съседни страни относно общите принципи за участието в програми на ЕС с 13 съседни държави, а през март 2008 г. започнаха преговорите с Република Молдова.

Протоколът съдържа рамково споразумение за общите принципи на участие на Република Молдова в програми и агенции на ЕС. Република Молдова е допринесла финансово за конкретните програми, в които участва. Приносът варира в зависимост от конкретната програма и се определя в меморандума на разбирателство.

Въпреки това проблемът, който възниква, е отправеното от ЕС искане в името на „политическа стабилност и демокрация“, стремящо се към намеса във вътрешните работи на страната, като открито взема страната на сили в Молдова, които защитават интересите на икономическите групи на ЕС и които атакуват независимостта и суверенитета на страната, както и желанията на нейния народ. Това е причината да не сме съгласни с приетата резолюция.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепих препоръката на г-н Watson и приветствам продължаващото сътрудничество между ЕС и Молдова.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (EN) Винаги съм поддържала и насърчавала европейските цели на Република Молдова. Вярвам в тясното сътрудничество със страна, наскоро доказала, че е готова да следва европейски път. Участието на Молдова в някои програми на Общността ще насърчи тази съседна държава да изпълнява реформите си, като предлага възможност да се насърчат по-нататъшни културни, образователни, екологични, технически и научни връзки в допълнение към укрепването на политическите отношения чрез Източното партньорство и преговорите по новото споразумение за асоцииране. Подкрепям препоръката на Graham Watson, тъй като в нея се насърчава участието на Молдова в редица програми и агенции на Европейската общност, подпомагане на усилията на тази съседна държава за реформиране и модернизиране.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Република Молдова е една от най-бедните страни в Европа. Проучванията показват че решаващото мнозинство от населението на страната живее в крайна бедност. Вътрешните реформи, които биха могли да подпомогнат икономиката, обикновено са блокирани от политически или етнически конфликти. По тази причина ЕС следва да помогне на Молдова и да спомогне за подобряване положението в страната по отношение на стабилността, сигурността и благоденствието.

Една европейска политика би могла да реши конституционния проблем, пред който е изправена Република Молдова, като това от своя страна би могло да доведе до по-нататъшни полезни промени. Република Молдова изразява желание да участва в програмите на Европейската политика на съседство, а доказателство за това е нейният финансов принос. Европейският съюз следва да подкрепя такива държави дори по-ангажирано, така че разширяването на сътрудничеството с Република Молдова е напълно и категорично оправдано.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Сключването на настоящия протокол ще позволи разширяване сътрудничеството с Молдова по определени програми. То ще доведе до по-тясна интеграция между Молдова и ЕС. Като се има предвид броят на молдовските граждани, които работят и живеят в Ирландия и допринасят за обществото на Ирландия, това е благоприятна стъпка за бъдещето на Европа.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Основната мярка за насърчаване на реформи, модернизация и улесняване на прехода в държавите в непосредствено съседство с Европейския съюз, включително и Република Молдова, е постепенно да се отворят някои програми, институции и агенции на Общността за държавите партньори по Европейската политика за съседство. Гласувах в подкрепа на доклада, защото мисля, че Европейският съюз трябва да подкрепи Република Молдова и да улесни нейния достъп до определени програми на Общността. Това ще спомогне за насърчаване на добро сътрудничество между Съюза и Република Молдова в различни области на икономиката, науката, културата и образованието.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно Протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейската общност и Молдова. Въпреки че имам сериозни опасения относно правата на човека в Молдова, бях окуражен от последните коментари на „Амнести интернешънъл“, по-специално във връзка с ратифициране от Молдова на Римския статут на Международния наказателен съд през октомври, което е една много положителна стъпка.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Като член на делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Молдова приветствам всяка стъпка, която води или може да доведе до консолидиране на политическото положение в Молдова и до по-добрия стандарт на живот на нейните граждани. Препоръките, които гласуваме днес и чието приложение може да е укрепващо за една подходяща интеграционна Европейска политика за съседство, може да се разглежда като една такава стъпка. Съгласен съм със становището на докладчика, че настоящата криза в Молдова е проблем, който трябва да бъде решен бързо и най-вече със законни средства. Напълно неразбираемият и подвеждащ израз „европейско решение“ трябва да бъде премахнат. Очевидно докладчикът има предвид решение, съответстващо на споразуменията и документа на Съвета на Европа и общоприетите демократични правила. Във всеки случай, ние трябва заедно и категорично да отхвърлим всяка форма на умишлена външна намеса във вътрешните работи на Република Молдова. Всеки друг подход просто ще доведе до ескалация на напрежението в Молдова, а не до положителното решение на проблемите, частично причинени от ЕС чрез неговия непостоянен подход в миналото.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Индексът на човешко развитие в Молдова е един от най-ниските в региона. Политиката за ускорена либерализация, предназначена в полза на финансовия елит на Европейския съюз до голяма степен е отговорна за това. Очакваната вследствие на макрофинансовата помощ ограничаваща намеса на Европейската комисия и Международния валутен фонд само ще усложни положението.

В условия като тези, да се даде възможност на молдовското правителство да застави населението си да финансира такива несигурни европейски програми и агенции като Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации или „SESAR“ (единна европейска система за управление на въздухоплаването), когато Молдова дори не е член на Европейския съюз, прилича на цинизъм. Аз гласувам против доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) През последните години Молдова положи усилия да се приближи още повече към европейските стандарти за свобода, демокрация и добро управление. Описаните усилия са в съответствие със и показват загрижеността на Молдова да продължи по пътя към евентуално разширяване.

Последните избори не преминаха по възможно най-добрия начин, а фактът, че страната в момента е с временен президент не е най-добрият знак че степента на консолидация на нейната демократична култура се развива в правилната посока. Към това трябва да добавим и въпроса с Приднестровието, който може да доведе до известна нестабилност. ЕС следва да положи всички възможни усилия, така че реформите, които трябва да бъдат изпълнени в Молдова, да продължат по верния път, който е заложен в Протокола за партньорство и сътрудничество.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Разширяването на участието на Молдова в програмите на Общността ще даде възможност да се насърчат по-нататъшни културни, образователни, екологични, технически и научни връзки, а в допълнение това ще доведе до укрепване на политическите отношения чрез Източното партньорство и преговорите по новото споразумение за асоцииране. Политическата стабилност и демократичното развитие на Молдова обаче са от съществено значение за прилагането на Протокола. Жалко е, че референдумът за конституцията от 5 септември 2010 г. се провали. За Молдова е от съществено значение да продължи с прилагането на плана за действие за Европейската политика за съседство (ЕПС) и с реформите, които е набелязала в документа „Възраждаме Молдова“. Организирането на законодателни избори на 28 ноември е от съществено значение за бъдещата стабилност и за благоденствието на Молдова, както и за развитието на нейните отношения с Европейския съюз. Тези избори трябва да помогнат на страната да постигне напредък в тази посока и трябва напълно да съответстват на международните стандарти за провеждане на свободни и справедливи избори.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) За съжаление, днес Молдова се намира в една изцяло нестабилна зона на икономически и политически промени. Протоколът към Споразумението за партньорство и сътрудничество Европейски съюз–Молдова за участието на Република Молдова в програми на ЕС дава на народа на Молдова надеждата за положителна промяна. Сключването на Протокола насърчава укрепването на сътрудничеството в областта на културата, образованието и др. Аз гласувах в подкрепа, защото се надявам, че партньорството ще подпомогне интеграцията на Молдова в Европейския съюз.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Като мнозинството в Парламента, аз гласувах в подкрепа на препоръката, която приветствам, тъй като тя дава силна индикация за подкрепа и насърчаване на проевропейската тенденция в Република Молдова. Тази държава, намираща се на границата на Европейския съюз, няма да успее да се измъкне от настоящата безизходица без такива послания, които да вдъхнат в гражданите на Молдова вярата, че Европа е най-правилният избор. Не може да има по-подходящ момент от сегашния, само няколко дни преди провеждането на предсрочните парламентарни избори в страната.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз подкрепям Протокола, който определя общите принципи на участие на Република Молдова в програми и агенции на Общността. Той предлага на Молдова нови възможности за насърчаване на по-нататъшни културни, образователни, екологични, технически и научни връзки с държави-членки на ЕС. Убеден съм, че политическите отношения между ЕС и Молдова ще бъдат укрепени чрез Източното партньорство и преговорите по новото споразумение за асоцииране. Политическата стабилност и демократичното развитие в Молдова са от съществено значение за пълното й участие в програмите на Обшността, поради което е много важно след парламентарните избори да се сложи край на проточилия се период на размирици и нестабилност.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Съществува преференциален канал за отношенията с Молдова от 1994 г., датата на подписването на споразумението за партньорство и сътрудничество ЕС–Молдова. През 2004 г. Молдова е включена в рамките на Европейската политика за съседство. Институционалното сътрудничество между ЕС и съседните страни може или няма да доведе до създаването на процедура по присъединяването на страна към ЕС. Независимо от този изход, Европейският съюз, като наднационална структура, се управлява от набор от ценности, основани на мира, свободата и демокрацията, които той счита за основни за благоденствието на европейския континент.

От съществено значение е сътрудничеството със съседните страни да бъде придружено със специално внимание от страна на Съюза, съсредоточено върху стабилността на страните, без намеса, като се подкрепят институциите по пътя на ефикасно прилагане на принципите на правовата държава и пълно зачитане на правата на човека. Ратифицирането от Молдова на Римския статут за създаване на Международния наказателен съд през октомври тази година е много положителна стъпка в тази посока.

Във връзка с това гласувах в подкрепа на законодателната резолюция относно подписването на допълнителен Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество ЕС–Молдова, както и относно Рамковото споразумение ЕС–Молдова за общите принципи за участие на Молдова в програми на Съюза.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да изкажа благодарността си към г-н Watson за отличната му работа. Аз гласувах в подкрепа, защото съм съгласен, че е от съществено значение за Молдова да продължи с прилагането на плана за действие на Европейската политика за съседство и на реформите, които е набелязала в документа „ Възраждаме Молдова“.

Провеждането на избори, изисквано от конституцията, е важно за бъдещата стабилност и за благоденствието на Молдова, както и за развитието на нейните отношения с ЕС. Всички страни следва да се обединят за намирането на решение и да отразят доверието на народа на Молдова за европейско решение. ЕС и Съвета на Европа предоставиха значителна финансова подкрепа и следва да продължат да го правят, за да може в близки срокове да се излезе от тази безизходица.

  Mario Pirillo (S&D), в писмена форма. – (IT) Приемането на Протокола относно общите принципи за участието на Република Молдова в програми на Европейския съюз е от основно значение за продължаване по пътя към по-структурирано сътрудничество, което в бъдеще логично следва да завърши с едно споразумение за асоцииране.

Настоящата конституционна безизходица в Молдова може да се отрази на цялостното изпълнение на Протокола и свързаните с него меморандуми за разбирателство. След провала на референдума през септември миналата година е много важно всички политически сили да действат отговорно в навечерието на предстоящите на 28 ноември 2010 г. избори. Политическата стабилност е задължително условие за по-голямо участие в програмите на ЕС. Също така, един решителен проевропейски избор би могъл да допринесе за изглаждане пътя на икономическо и демократично развитие в Молдова.

Това, г-н председател, е причината днес да гласувам в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент, с надеждата че всички задействани в Молдова процеси са придружени от техническа и научна подкрепа от Европа.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Като част от Европейската политика за съседство инициативата за постепенно отваряне на определени програми и агенции на ЕС за участие на държавите партньори от ЕПС е една от мерките, насочени към насърчаване на реформи, модернизация и преход в съседните на ЕС страни. Решението за започване на преговори с Република Молдова, които вече приключиха, беше взето през март 2008 г. Настоящият проект на Протокол съдържа рамково споразумение за общите принципи на участие на Република Молдова в редица програми и агенции на Общността, в области като транспорт, продоволствена сигурност, митници, авиационна безопасност и др. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като тази инициатива подкрепя полаганите от Република Молдова усилия, страна, съседна на ЕС, да извърши реформа и модернизация.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на подписването на този Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Молдова, защото разбирам, че предоставената на Молдова помощ от ЕС е от съществено значение за тази страна, за да бъде тя в състояние да изпълни необходимите реформи и да постигне желаната политическа стабилност, като напълно се зачитат демократичните принципи на правова държава.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Настоящият доклад се отнася до проекта за решение на Съвета относно сключването на протокол към Споразумението за създаване на партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Република Молдова за общите принципи на участие на Република Молдова в програми на Съюза. Гласувайки в подкрепа, ЕП дава съгласието си за сключването на Протокола.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) В качеството си на докладчик в сянка на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за споразуменията ЕС–Република Молдова, сърдечно приветствам гласуването с огромно мнозинство в полза на сключването на Протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Република Молдова относно участието на Република Молдова в програми на Европейския съюз. Дори преди сключването на Споразумението за асоцииране с Република Молдова, на страната вече й се предлага законната възможност да участва във вътрешни програми и агенции на ЕС и по този начин да продължи приближаването й към стандартите на ЕС, особено в области като транспорт, безопасност на храните, митници и авиационна безопасност. В навечерието на парламентарните избори в Република Молдова Европейският парламент изпраща силен сигнал на подкрепа за проевропейските реформи в тази съседна държава, както и за необходимостта от неотклонното им преследване. Със задоволство заявявам в заключение, че Европейския парламент изрази междупартийно единодушие на всеки етап от разглеждането на въпроса в тази зала, като по този начин формира единна позиция относно необходимостта за сключване на настоящия Протокол, колкото е възможно по-скоро, и по този начин предоставя на Република Молдова всички реални възможности да се възползва от предимствата на отношенията си с ЕС.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Европейския съюз, включително новите държави-членки като Литва, носи отговорност за спазване на интересите на източните ни съседи. Разширяването на сътрудничеството между ЕС и Молдова, както и включването на Молдова в програми на Общността, ще помогне за приближаването на страната до европейските стандарти и норми. Споразумението за партньорство и сътрудничество ще позволи насърчаването на нови тесни връзки между ЕС и Молдова в областта на културата, образованието и технологиите. Особено важно е за ЕС да покаже на младите хора в Молдова ползите от бъдещо членство в ЕС. Миналата година, молдовски емигранти, работещи в други европейски страни, понякога нелегално, бяха отговорни за 19% от БВП на Молдова. Бедността, корупцията и трафика на хора са проблеми, които ние трябва да решим заедно. Подготвяйки се за присъединяване към ЕС, Молдова се изправя пред многобройни и сериозни структурни реформи.

Европейският съюз, трябва да продължи да подкрепя положените от Молдова усилия. Това е особено важно за укрепване на демокрацията и принципите на правовата държава. Конфликтът в Преднестровието е проблем за Европа, но е също така и възможност за по-тясното сътрудничество на ЕС с Молдова, Русия и Украйна. Не трябва да пренебрегваме това. Надявам се парламентарните избори на 28 ноември да дадат възможност на Молдова да продължи напред.

Доклад: Christofer Fjellner (A7-0290/2010)

  Damien Abad (PPE) , в писмена форма. – (FR) Днес Парламентът прие два законодателни доклада на първо четене: регламент, свързан с аспекти, отнасящи се конкретно до Европейския съюз и директива относно правилата, които ще се прилагат от държавите-членки на национално равнище. Държавите-членки ще носят отговорност за това националното законодателство да гарантира, че на широката общественост се предоставя обективна и безпристрастна информация. Това включва данни върху опаковката, доклад за оценка на продукта и информация относно превенция на заболявания. Пациентите следва да имат по-добър достъп до качествена информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание. Това означава информация относно характеристиките на лекарствения продукт и заболяванията, които той лекува. Наш дълг е да защитаваме потребителите и да им предоставяме информация по прозрачен начин. Работата ни като членове на Европейския парламент е също така да изградим Европа, която защитава и информира и поради тази причина подкрепих тези два текста.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Директива 2001/83/ЕО установява кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба. Тя постановява правила относно информацията, която трябва да бъде приложена към лекарствените продукти, отнасяща се до тяхната характеристика и употреба. Въпреки това тя не предвижда хармонизирана рамка относно съдържанието и качеството на информацията за пациентите, която е непромоционална по характер. Въпреки това, опитът показва, че различните тълкувания на текста могат да доведат до ситуации, при които широката общественост е изложена на скрита реклама, по-специално в интернет. Комисията предложи директива, която изменя настоящото законодателство, за да подобри начина, по който информация, свързана с лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, се разпространява сред широката общественост. Тя има за цел да установи правна рамка, уреждаща разпространението на конкретна информация относно лекарствени продукти от титулярите на разрешението за пускане на пазара сред широката общественост. Европейският парламент изготви проект за законодателна резолюция, който е по-амбициозен, отколкото предложението на Комисията. Подкрепих този текст, защото той подобрява информацията, предоставяна на пациентите и също така я прави малко по-безопасна.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих тази важна резолюция, която има за цел да постигне по-добра осведоменост на пациентите относно лекарствените продукти, които им се отпускат по лекарско предписание. Съществуват много проблеми във връзка с действащата правна рамка и положението в Европа, когато става въпрос за достъпа на пациентите до информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание. Различните тълкувания на директивата от страна на държавите-членки предоставят на пациентите в различни части на Европа различни права за достъп до висококачествена и изчерпателна информация относно фармацевтичните продукти. В някои държави-членки пациентите нямат лесен достъп дори до най-основна информация относно фармацевтичните продукти, които им се отпускат по лекарско предписание. Предвид различното тълкуване на директивата в държавите-членки, считам, че е необходима по-голяма яснота на разпоредбите, така че всички граждани на Европейския съюз да могат да получават информацията, която им е необходима във връзка с фармацевтичните продукти. Измененията, приети от Европейския парламент, гарантират също така, че информация относно лекарствен продукт, отпуснат по лекарско предписание, се предоставя на обществеността единствено по конкретни канали за комуникация, включително специализирани и сертифицирани уебсайтове, гарантиращи интересите на пациентите и целящи да ограничат възможностите за рекламиране на фармацевтичните дружества.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Осигуряването на пациентите на по-добър достъп до качествена информация относно лечението, което им е предписано, увеличава възможностите им да разберат решението, което пряко ги засяга. Поради тази причина това начинание е насочено в правилната посока; то обаче трябва да е част от по-цялостна стратегия за здравно образование, която е съсредоточена върху пациентите, а не върху фармацевтичното дружество. Съществуват много проблеми във връзка с действащата правна рамка и положението в Европа, когато става въпрос за достъпа на пациентите до информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание. Различните тълкувания на директивата от страна на държавите-членки предоставят на пациентите в различни части на Европа различен достъп до висококачествена информация относно съответните лекарствени продукти. В някои държави-членки има затруднен достъп дори до най-основна информация относно лекарствените продукти, които им се отпускат по лекарско предписание. Това води до създаването на неравенства по отношение на здравето. Пациентите имат неограничен достъп чрез интернет до неконтролирана и често невярна информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, след няколко секунди. Те обаче трябва да имат достъп до контролирана, безопасна информация, за да се избегне допълнителното усложняване на положението. Поради тази причина разпоредбите, свързани с информацията относно лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, трябва да бъдат актуализирани.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да поздравя докладчика, моя колега, г-н Fjellner, за работата му по доклада. Гласувах „за“, защото считам, че е от съществено значение да гарантираме на пациентите достъп до информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание.

Както Европейският парламент, така и пациентските организации от известно време призовават за адаптиране на настоящите регламенти, които в настоящия си вид не гарантират необходимата информация. Всъщност техническото развитие и лесният достъп до информация в интернет относно употребата на лекарствени продукти често се оказват измамни и подвеждащи.

Приемам основния дух на доклада, който има за цел да постави „правото на пациента да знае“ в центъра на законодателството и поради тази причина препоръчва фармацевтичните дружества да предоставят известна основна информация.

Ето защо изразявам надеждата си, че ще има по-голяма определеност в правото, което често има недостатъци отчасти поради различната степен, в която държавите-членки са приложили предишната директива. По тази причина е необходимо да бъдат актуализирани разпоредбите, свързани с информацията относно лекарствените продукти, отпускани само по лекарско предписание, и да бъдат приети нови правила, които да насърчат по-голяма здравна култура и по-активно участие на здравния сектор в изпълнението на ключова роля за подобряване на общественото здраве.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) В областта на здравето, достъпът до изчерпателна, висококачествена информация гарантира по-добри резултати, доколкото има по-голяма вероятност пациентите да се придържат към лечение, което разбират. Споделям становището на докладчика, когато подчертава трудния достъп до този вид информация в някои европейски държави, дължащ се на различни тълкувания от страна на държавите-членки на директивата относно информация относно лекарствени продукти, както и ненадеждният и неясен характер на тази информация. Трябва да я направим по-достъпна съгласно правото на пациентите на информация. Все пак, за да избегнем създаването на дисбаланс между държавите-членки, е от жизненоважно значение да определим средствата за разпространение на тази информация и да не облагодетелстваме едни за сметка на други. В заключение, искам да кажа, че е от съществено значение да направим ясно разграничение между информация и реклама и да не допуснем фармацевтичните дружества да използват тези информационни кампании за реклама на продуктите си.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE) , в писмена форма. – (PT) Измененията, представени от Европейския парламент на предложение от Комисията, свързано с информацията относно лекарствени средства, спечелиха моята подкрепа, тъй като считам, че е от съществено значение широката общественост да има лесен достъп до знания, свързани с лекарствените продукти, по-специално чрез информация, която се предоставя в интернет на всички европейски езици.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против този текст, защото не можем да позволим на фармацевтичните дружества и на Комисията да превърнат здравето в стока като всяка друга. За пореден път в основата на разискването стои връзката между фармацевтичната промишленост в Европа и фармакологичната бдителност. Не можем да позволим фармацевтичните дружества да предоставят на обществеността каква да е информация, нито пък да разрешим реклама за широката общественост на лекарства, отпускани само по лекарско предписание. Всъщност търговските съображения на тези дружества са несъвместими с целите на общия интерес, към който се стремят нашите политики, и би било опасно да не обърнем внимание на това.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Първоначалното предложение на Европейската комисия за директива относно информация за широката общественост относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, създаваше огромни възможности за фармацевтичните дружества да рекламират лекарствата си. На днешното пленарно заседание внесохме изменения в първоначалното предложение на Комисията, което беше изготвено според нуждите на фармацевтичната промишленост. Гласувах в подкрепа на всички изменения, които значително подобряват първоначалния текст, променяйки акцента на законодателство от правото на фармацевтичната промишленост да рекламира своите продукти към правото на пациентите на надеждна, обективна и независима информация. Подкрепих също така и измененията, чрез които се забранява предоставянето на информация относно лекарствени продукти както по телевизията и радиото, така и в печатните средства за масова информация. Въпреки промените, които направихме, разграничението между информация и реклама остава неясно и текстът все още има няколко слаби страни и пропуски. На окончателното гласуване гласувах „въздържал се“, защото считам, че най-доброто решение за Комисията би било да преразгледа своето предложение за директива въз основа на насоките, които й дадохме днес. Не е съвпадение също така, че държавите-членки гласуваха почти единодушно за отхвърлянето на това досие в Съвета.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Считам, че пациентите трябва да имат достъп до по-добра информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Това налага предоставянето на обективна информация относно характеристиката на лекарствените продукти и заболяванията, за които те се препоръчват, както и предотвратяване на разпространението на нежелана информация или скрита реклама.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Разграничаването между информация и реклама относно лекарствените продукти е от съществено значение за защитата на обществеността. Поради тази причина подкрепих доклада на г-н Fjellner, в който се предвижда изискване на опаковката на лекарствените продукти да фигурира обективно описание на начина на употреба от пациента. Също така ще бъде укрепен достъпът до ясна и надеждна информация, като тя бъде публикувана в интернет на всички езици на Европейския съюз на одобрени уебсайтове и в официални брошури. Приветствам приемането на това предложение, което представлява реален напредък към по-голяма прозрачност по здравните въпроси.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах против доклада, по отношение на който винаги съм изразявала силното си неодобрение. Макар да подкрепям идеята на пациентите да се предоставя по-добра информация, не одобрявам начините, които се използват във връзка с това. Целта на фармацевтичната промишленост никога няма да е обвързана с филантропията. Освен това съществува много деликатна граница между информация и реклама. Вярно е, че текстът, който беше приет почти единодушно, няма нищо общо с първоначалната идея на Комисията. Тази идея щеше просто да отвори широко вратите за реклама, скрита под етикета „Информация“. Освен това предложението на Комисията отговаряше на ясните очаквания на фармацевтичния сектор да има възможност да се изплъзне от законовата забрана за реклама на лекарствени продукти. Докладът във вида, в който беше приет днес, включва много повече гаранции, че: информацията, предоставяна от фармацевтичните дружества за разпространение, по-специално ще бъде проверявана предварително и няма да бъде разпространявана чрез медиите. Все пак разрешението за публикуване на обобщението на листовката с упътвания в опаковката означава, че ще има елементи, които ще бъдат подчертавани, а други, като например нежелани реакции, просто няма да бъдат включвани в обобщенията, тъй като „не продават“ добре. Това не представлява ли реклама? Това ли беше истинската цел? Струваше ли си труда?

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/83/ЕО в частта за лекарствените продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание. Чрез тази директива се установява кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба и се спомага за гарантиране на правото на пациентите на надеждна, достъпна и независима информация, проверена от компетентните органи относно предлаганите лекарствени продукти.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (ES) Директива 2001/83/ЕО, която установява кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, предвижда хармонизирана рамка за реклама на лекарствени продукти на общностно равнище, чието приложение остава отговорност на държавите-членки. Това законодателство забранява рекламата на широката общественост на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.

Разпоредбите, свързани с информацията относно лекарствени продукти, обаче не са регулирани, тъй като то предвижда само, че информацията, свързана с определени дейности по доставката, е освободена от изискванията на разпоредбите относно рекламата. Поради тази причина законодателството на Съюза не забранява на държавите-членки да установяват свой собствен подход към предоставянето на информацията относно лекарствени продукти, при условие че се спазват горепосочените правила относно рекламата. Съгласен съм с предложението на докладчика да се премахне възможността за публикуване на информацията на фармацевтичните дружества във вестници, списания и сходни публикации или пък да се излъчва по телевизията или радиото.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение за директива изменя предишната директива в частта й за информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание. Като цяло, на първо място, тя е насочена към отговорността на фармацевтичните дружества да информират обществеността, като гарантира, че предоставяната информация няма рекламен характер. Второ, на Комисията се отрежда ролята по извършването на мониторинг и вземане на решения чрез делегирани актове по отношение на определението какво представлява информация и какво е реклама. Считаме, че този подход означава, че твърде много начини за предоставяне на информация се оказват концентрирани в ръцете на фармацевтичните дружества и в Комисията и че тези начини следва да бъдат използвани по един независим начин, трябва да бъдат координирани и одобрени от конкретни национални органи, за да се подобри информацията, предоставяна на пациенти и на обществеността и да се гарантират техните права.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Одобряването на новото законодателство относно информацията относно лекарствени продукти представлява напредък към гарантирането на пациентите на по-ясна и по-ефективна информация за лекарствените продукти, които те приемат и които им се предписват.

Необходима ни е хармонизирана правна рамка на европейско равнище, която не само запазва забраната за реклама на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, но и взема под внимание правото на пациентите на информация. Това съвсем не е незначителен въпрос, тъй като понякога неясната граница между „реклама на продукт“ и „информация за продукт“ може да доведе до объркване у пациентите.

Не трябва да забравяме, че пациентите играят все по-активна роля в сектора на здравеопазването в целия Европейски съюз. Следователно по-добрият достъп до непромоционална по характер информация може да помогне на обществеността да разбере по-добре леченията, които се предписват, и да подпомогне възстановяването, като всичко това, съвсем естествено, е в интерес на здравето на хората.

В заключение бих искала да подчертая колко е важно да определим по прозрачен начин видовете информация относно лекарствата и каналите, по които такава информация може да бъде разпространявана. Трябва да намалим риска от скрита реклама и, където е необходимо, и риска от пресищане с неконтролирана и подвеждаща информация.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за директива в частта й за информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, защото считам, че хармонизирането на правото в този сектор е основно средство за гарантиране на осведомеността на европейските пациенти. Всъщност това е доста чувствителен въпрос, тъй като е свързан със защитата на здравето, което е основно право на човека. Напълно подкрепям призива на Парламента за ясно разграничение между терапевтична информация и реклама. На практика фармацевтичните дружества не трябва да използват правото на пациентите на информация като средство за прикриване на рекламните си цели, а трябва да го използват, за да гарантират, че европейските потребители получават реална информация за продуктите чрез научно обозначаване на тяхната характеристика, етикетиране и доклади за оценка. Следва да се отбележи също така, че по-широкият достъп до информация както в електронен формат, наличен в интернет, така и на хартиен носител, също допринася за постигане на по-добри медицински резултати, тъй като пациент, който има информация за предписаните лекарствени продукти, може да участва активно и по-осведомено в процеса на терапевтичното възстановяване.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който е част от пакет, който ще измени настоящата директива от 2001 г. относно лекарствените продукти за хуманна употреба. В него се акцентира конкретно на предоставянето на информация на широката общественост относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Посочените цели на директивата са да се създаде възможност за по-добър достъп до информация за пациентите и да има по-ясни правила, които в момента се тълкуват различно в различните части на Европейския съюз, което води до неравенства по отношение на здравето. Тя също така разглежда и информацията в интернет, която понастоящем не е включена и представлява особено трудна тема, тъй като е доста трудно да бъде регулирана.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предложението, прието днес с голямо мнозинство в Парламента, е съществено подобрение на първоначалното предложение на Комисията, тъй като то осигурява по-добра защита на правото на пациентите на информация. Въпреки ясните подобрения в доклада на Парламента, гласувах „въздържал се“, защото някои от гаранциите, които ще бъдат необходими с цел по-добър достъп на хората до ясна и независима информация относно лекарствени продукти, са все още твърде слаби.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Не всички изменения, внесени от Парламента по предложението на Комисията и на Съвета, са в правилната насока. Те стриктно се придържат към принципа на единен пазар на лекарствени продукти и продължават да разглеждат продуктите за свободна продажба като всички други стоки; в края авторите дори говорят за „потребители“, а не за пациенти. Измененията не предлагат на фармацевтичните дружества да бъде забранено изготвянето на информация за широката общественост относно техните лекарствени продукти.

Добрата им страна все пак е, че се стремят да дадат възможност на държавите-членки да регулират, доколкото е възможно, разпространението на информация, публикувана от тези дружества. По-специално, те им предоставят правото публично да осъждат дружества, които публикуват информация, която не отговаря на официалните държавни данни, или които я разпространяват по подвеждащ начин. Това е по-добре от нищо. Не мога обаче да подкрепя толкова слаб текст. Поради тази причина ще се въздържа.

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма. – (PT) Достъп до качествена информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, ще спомогне за постигането на по-добри резултати по отношение на здравето на пациентите, тъй като, колкото по-информирани са те, толкова по-вероятно е да разберат по-добре решенията, свързани с тяхното лечение. Следователно целта на това предложение не може да се ограничи до хармонизиране на европейското законодателство, а следва също така да насърчава здраве посредством подобряване на осведомеността относно здравни въпроси. Фармацевтичната промишленост играе важна роля за насърчаването на здравна култура, но тази роля следва да бъде ясно определена, а участието на сектора да бъде стриктно регулирано, за да не се допусне търговски съображения да доведат до прекомерно потребление на лекарствени продукти.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Възрастните хора и хронично болните са тези, на които най-вече се предписват множество лекарствени продукти, които могат да взаимодействат негативно един с друг – тъй като, естествено, даден лекар не може да знае какво е предписал негов колега. В същото време все повече продукти – като се започне от аспирин, лекарства за настинка и се стигне до приспивателни – се продават без лекарско предписание. На някой изобщо идва ли му на ум, че има вероятност дори продукти на билкова основа да взаимодействат с различни лекарствени продукти? Пациентите също допринасят за объркването: не се спомена нищо за лекарствени средства, отпускани по лекарско предписание, които човек е взел в грешния момент, или лекарствен продукт, който човек решава просто да спре да приема и да го замени с друг и т.н. Икономическите щети, произтичащи от недостатъчно спазване на указанията за лечение, се измерват в милиарди. Ето защо е важно да се направи ясното разграничение между реклама и информация, за което призовава докладчикът. Стремежът е това да доведе до по-голяма яснота по отношение факта, че лекарствени средства, отпускани без лекарско предписание, могат също да взаимодействат с такива, отпускани по лекарско предписание. Лекарят, предписващ лекарствения продукт, трябва да продължи да бъде основният източник на информация, тъй като именно той избира лекарството, което е най-добро за пациента предвид неговата възраст, пол, тегло, известни непоносимости и т.н. С оглед на тези съображения, гласувах „въздържал се“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Fjellner, доколкото считам, че посланието и насоките, съдържащи се в него, са изключително важни. Европейските потребители често са объркани, когато трябва да разгадаят листовки с упътвания за лекарствени продукти, тъй като ги намират за сложни и често съдържащи информация, която е объркваща.

Основната цел на предложението за директива в частта й относно информацията за широката общественост относно лекарствените продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, е да бъде предоставена опростена информация, която е лесна за разбиране и използване, но която не представлява реклама. Важно е също така информацията да бъде достъпна и по други канали освен в листовките с упътвания и поради тази причина приветствам публикуването в интернет.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE) , в писмена форма. – (PT) Считам, че установяването на разлика между информация и реклама по отношение на лекарствените продукти е от основно значение за защитата на гражданите. Подкрепата ми за доклада Fjellner е в резултат на ясните подобрения, които се въвеждат в Директива 2001/83/ЕО. Голямото мнозинство членове на Парламента, които одобриха този документ, бяха убедени в защитата на правото на пациента на информация. Работата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните по подобряването на първоначалното предложение на Европейската комисия заслужава признание.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да благодаря на г-н Fjellner за отличната му работа. Гласувах в подкрепа, защото съм съгласен, че непромоционална по характер информация относно лекарствени продукти трябва да бъде предоставяна на пациентите и на широката общественост от притежателите на разрешение за пускане на пазара в съответствие с „принципа на търсене“, при който пациентите/обществеността имат достъп до информация, ако се нуждаят от нея, обратно на „принципа на натрапване“, при който притежателите на разрешението за пускане на пазара разпространяват информация сред пациентите и широката общественост.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Информацията, предоставяна на пациентите, следва да съдържа следните основни характеристики:

- Надеждност: информацията, предназначена за пациентите, следва да се основава на най-новите научни познания с ясно позоваване на източниците на такава информация;

- Независимост: трябва да става ясно кой предоставя и кой финансира информацията, така че потребителите да могат да идентифицират евентуален конфликт на интереси;

- Информацията следва да бъде леснодостъпна за потребителите и да е насочена към нуждите на пациента: информацията следва да бъде разбираема и лесно достъпна, съобразена с конкретните потребителски нужди, като например възраст, културни различия, достъпност на всички европейски езици. Предоставянето на информация на пациентите относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, следва да бъде част от по-широкообхватна „стратегия за предоставяне на информация на пациентите“ и по-широкообхватна стратегия за здравната култура.

Пациентите и всички заинтересовани лица следва да могат да намерят точна и безпристрастна информация относно воденето на здравословен начин на живот, превенцията на болестите и определени заболявания и различните възможности за лечение. Поради тази причина мисля, че предложението трябва да бъде допълнено с етичен кодекс относно информацията, предоставяна на пациентите и изготвяна в сътрудничество в пациентските организации. Това ще даде възможност да бъде чут „гласът на пациентите“.

  Paulo Rangel (PPE) , в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото приветствам факта, че компромисните промени, внесени в първоначалното предложение на Комисията, ще допринесат значително за гарантиране на достъпа на пациентите до надеждна и независима информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, които се предлагат на пазара.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) В Европейския съюз има забрана на рекламата на лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, и тя продължава да е в сила. Фармацевтичните дружества трябва да спазват ясни правила относно обективността в непромоционалната информация, която разпространяват. Това са двете важни послания, които бяха изпратени днес на обяд с приемането на законодателния пакет относно информацията за пациенти. Чрез одобрително гласуване в Парламента (558 гласа към 48), което ясно отразява единодушен вот, без един глас от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Предвиждат се множество гаранции. Европейската комисия предложи забрана за излъчване на информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, по телевизията или радиото и Европейският парламент взе решение да разшири тази забрана и да включи печатните средства за масова информация. Производителите ще имат множество задължения: описание на характеристиката на продуктите, по-добро етикетиране и предварително разрешение от здравните органи. Не разбирам от какво беше предизвикан целия този „смут“ по тази тема, по-специално във френскоезичната част на Белгия, сред потребителските асоциации и взаимоспомагателните дружества, подкрепени от някои членове на Европейския парламент, които дори още преди началото на обсъжданията вече бяха осъдили тези два закона. Това повърхностно политиканстване, което намирам за жалко предвид големите очаквания на пациентите, които страдат от заболявания, и това, че без тези закони обществеността ще бъде оставена на произвола на измамниците в интернет.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Бяхме взели решение да гласуваме „за“ или „въздържал се“ в зависимост от резултата от третата част на изменение 31, което гарантира, че фармацевтичните дружества могат да предоставят информационни материали на здравните специалисти само за тяхно собствено ползване, а не за пациентите чрез здравните специалисти. Това е от основно значение за групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Във вида, в който беше окончателно приет, решихме да подкрепим доклада на окончателното гласуване.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепата ни за тази мярка е следствие от официалното разграничение между информацията относно лекарствени продукти и рекламата.

Подкрепяме по-широко разпространение на информация относно лекарствени продукти, при условие че това повишава осведомеността на пациентите. Не приемаме и никога няма да приемем каквато и да било мярка, която явно или завоалирано се опитва да въведе форми на реклама, превръщайки истински лекарствен продукт в стока. Ето защо оценяваме факта, че няма да е разрешено информацията относно лекарствените продукти да се публикува във вестници или списания, още по-малко пък да се излъчва по радиото или телевизията.

Положително е също така, че това предложение за директива изяснява какъв вид и какво количество информация може и трябва да бъде разпространявана, като тук се включва научна информация и ясно се забраняват рекламни материали.

Изменението, което въвежда сертифициране и мониторинг на интернет сайтове, на които се публикува въпросната информация, ни дава допълнителни гаранции, че информацията няма да представлява реклама. Аптеката е и трябва да остане основно средище за здравеопазване и като такава трябва да е защитена зона по отношение на правилата за търговия и конкуренция. Считаме, че това правило подпомага аптеките да изпълняват трудната си роля във връзка с фармакологичната бдителност и образование относно правилната употреба на лекарствени продукти.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) В епоха, в която хората сами търсят информация, пациентите трябва да получават ясна, обективна, надеждна и достъпна информация за последиците от лекарствените продукти. Макар рекламата на лекарствени продукти да е забранена в Съюза, Комисията създаде вратичка. В предложението й – което няма да подкрепя – отсъства такава стратегия, а разграничението от рекламата е твърде неясно. В допълнение, Комисията предоставя твърде много права и твърде много отговорност на фармацевтичната промишленост. След като обаче Парламентът направи съществени изменения, вече мога да подкрепя предложението. Ограничени са използването от страна на дружествата на официални документи (обобщена информация за продукта, доклади за оценка) и каналите, по които ще предоставят информацията: вестници и списания на здравна тематика, уебсайтове и писма до пациентите вече няма да са разрешени. Всички упътвания относно лекарствените продукти ще бъдат предварително проверявани и одобрявани от компетентните органи. Това изключва саморегулиране, което отсъстваше от първоначалното предложение. Все още имам известни съмнения относно целесъобразността на това предложение, тъй като една задължителна правителствена информационна стратегия все пак би била по-ефективна, отколкото правителството да извършва мониторинг на политиките на дружествата. Въпреки това подкрепих законодателното предложение, защото в крайна сметка то гарантира по-добра информация за пациентите.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Докладът Fjellner относно информацията относно лекарствените продукти е повод за основателна загриженост по отношение на възможностите на фармацевтичните дружества да рекламират продуктите си на пациентите. Колегите ми в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните определено са подобрили текста, отказвайки да подкрепят няколко форми на скрита реклама и предлагайки здравните органи на държавите-членки да проверяват информацията от фармацевтичните дружества за широката общественост, отнасяща се до лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание. Все пак оставам изключително предпазлив по отношение на твърде неясното разграничение между информация и реклама.

Например категорично съм против идеята да се разрешава на дружествата да рекламират лекарствените си продукти на пациентите чрез здравните специалисти. Не желая върху лекарите да се упражнява натиск и те да се превръщат в търговци на фармацевтичната промишленост. Поради тази причина и въпреки стриктния контрол, предвиден от моите колеги, гласувах „въздържал се“ по текст, който считам за наистина проблематичен.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, защото в него се предвижда ясно и устойчиво подобряване на информацията, предоставяна на пациентите относно лекарствените продукти. Остава в сила забраната за реклама на лекарствени продукти. Директивата няма да повлияе отрицателно върху отношенията между лекар и пациент и правото на доставчика на услугата да предписва лекарствени продукти остава безспорно. Като цяло това е много успешно предложение за второ четене за директива от пакета в областта на фармацевтиката.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Тази директива ще въведе за пръв път единни разпоредби относно предоставянето на определена информация на широката общественост относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Необходимата информация е да бъдат разяснени на пациентите ползите и рисковете, свързани с лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, което да им даде възможност да взимат информирани решения. След консултации с пациентски организации и здравни специалисти, наред с други страни, Комисията ще приеме критерии за качество на информацията. Тези критерии ще гарантират надеждността на предоставяната информация – включително на тази в уебсайтовете и в интернет порталите – ще вмени отговорност на фармацевтичната промишленост за информацията, предоставяна от нея.

Измененията на г-н Fjellner препоръчват също така информационни кампании, които да повишат осведомеността сред широката общественост относно рисковете от фалшифицирани лекарства, които вече доведоха до фатални последици в държави-членки, като например в Обединеното кралство. От години митническите органи в Европейския съюз отбелязват бързо увеличаване на вноса на фалшифицирани лекарства, по-специално на антибиотици, болкоуспокояващи и дори лекарства срещу рак. Противно на някои репортажи в медиите, директивата се отнася само до лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Хората не трябва да се страхуват за билковия си чай.

Доклад: Christofer Fjellner (A7-0289/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Регламент (ЕО) № 726/2004 установява процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна употреба и създава Европейска агенция по лекарствата. Изменението на Директива 2001/83/ЕО акцентира върху по-добра информация за пациенти, по-специално по отношение на разграничението между информация и реклама. След това изменение регламентът от своя страна следва да бъде изменен, така че определени елементи от информацията относно продуктите, които той обхваща, да бъдат също предмет на предварителен мониторинг от Европейската агенция по лекарствата. Имайки предвид тази цел, Европейската комисия внесе предложение за изменение на регламента относно разпространението сред широката общественост на информация относно лекарствени средства за хуманна употреба, отпускани само по лекарско предписание. След като беше призован да изрази становище по предложението, Европейският парламент внесе няколко изменения на текста на Европейската комисия. Това са причините, които ме мотивираха да подкрепя резолюцията за изменение на Директива 2001/83/ЕО. Тези два законодателни акта действат успоредно, за да подобрят информацията за пациентите относно лекарствените продукти, които им се предписват.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гръцката комунистическа партия гласува против предложенията за регламент и съответните доклади на Европейския парламент, защото те изместват задължението за отговорна, надеждна и точна информация за пациентите от правителствените отдели към многонационалните фармацевтични дружества. Информацията за пациентите е отговорност на правителството, а не на отделно лице. Печалбите, прибирани от монополните фармацевтични групи, и защитата на общественото здраве са взаимноизключващи се. Неотдавнашната измама с ваксина във връзка с предполагаемата пандемия на „нов грип“ е типичен пример за това как целенасочената информация се превръща в печалби от милиарди за международните фармацевтични дружества. Считаме, че отговорността за информирането на гражданите относно лекарствените продукти като цяло, а не само тези, които се отпускат по лекарско предписание, както е предвидено в регламента, следва да бъде само и единствено на държавата. Това е най-малкото, което може да се изисква с цел да се защитят пациентите и работниците. Лекарствата, научните изследвания на лекарства и средствата за разпространение на знания и информация са в ръцете на мултинационалните дружества, чийто единствен критерий е печалбата. Работниците и здравните специалисти не могат да бъдат сигурни за качеството и ефективността на лекарствата и за знанията и информацията, която получават. Срещу тази политика трябва да се води борба, за да се отстранят икономическите интереси от областта на здравето и лекарствените продукти. Трябва да имаме държавни агенции по лекарствата и безплатно национално здравеопазване.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, който се стреми да гарантира основната цел на Европейския съюз, свързана с осигуряването на гаранции за правилно функциониране на вътрешния пазар на лекарствени продукти за хуманна употреба и за по-добра защита на здравето на гражданите на Европейския съюз. Приетият днес документ ще създаде условията за планиране на ясна рамка за информация за потребителите относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, с оглед на насърчаването на по-информиран избор на потребителите и ще гарантира, че насочената пряко към потребителите реклама на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, ще продължи да бъде забранена. Съгласно предложението на Европейския парламент в Европейския съюз трябва да бъде създадена обществено достъпна база данни за лекарствените продукти на всички официални езици на Съюза и да бъде гарантирано нейното осъвременяване и управление, независимо от търговските интереси на фармацевтичните дружества. Създаването на базата данни ще опрости търсенето на информация и ще позволи информацията да бъде разбираема и от хората, които не са специалисти.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах против доклада, по отношение на който винаги съм изразявала силното си неодобрение. Макар да подкрепям идеята на пациентите да се предоставя по-добра информация, не одобрявам начините, които се използват за това. Целта на фармацевтичната промишленост никога няма да е обвързана с филантропията. В допълнение, съществува много деликатна граница между информация и реклама. Вярно е, че текстът, който беше приет почти единодушно, няма нищо общо с първоначалната идея на Комисията. Тази идея щеше просто да отвори широко вратите за реклама, скрита под етикета „Информация“. Освен това предложението на Комисията отговаряше на ясните очаквания на фармацевтичния сектор да има възможност да се изплъзне от законовата забрана за реклама на лекарствени продукти. Докладът, във вида, в който беше приет днес, включва много повече гаранции, че: информацията, предоставяна от фармацевтичните дружества за разпространение, по-специално, ще бъде проверявана предварително и няма да бъде разпространявана чрез медиите. Въпреки това разрешението за публикуване на обобщения на листовката с упътване в опаковката означава, че ще има елементи, които ще бъдат подчертавани, а други, като например нежелани реакции, просто няма да бъдат включвани в обобщенията, тъй като „не продават“ добре. Това не представлява ли реклама? Това ли беше истинската цел? Струваше ли си труда?

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на предоставянето на информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание. Чрез този регламент се установяват процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и се създава Европейска агенция по лекарствата, като той спомага за гарантиране на правото на пациентите на надеждна, достъпна и независима информация, проверена от компетентните органи.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Имайки предвид колко са важни за едно успешно лечение спазването на указанията от страна на пациента и правилното приложение на лекарствените продукти, от жизненоважно значение е обществеността, разбирайте пациентите, да има достъп до качествена, непромоционална информация, която е вярна, актуална и не е подвеждаща, в съответствие с обобщението на характеристиката на продукта. Най-подходящият орган за предоставяне на актуална и точна информация за всеки лекарствен продукт е притежателят на разрешението за пускане на пазара. Парламентът взе правилно решение да се съсредоточи върху и да защити интересите на пациентите. Напълно съм съгласен с този подход, макар че не считам, че има каквато и да било необходимост да се ограничават възможностите, предоставени от предложението на Комисията, за разкриване на информация от фармацевтичната промишленост съгласно „принципа на натрапване“. Това беше балансирано предложение, което взе под внимание интересите на всички страни, като включи здравни специалисти и предпази обществеността от реклама на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, за която остава в сила категорична забрана. Не считам, че приетият текст ще промени в значителна степен и на практика достъпа на пациенти до информация, което смятам, че е пропусната възможност.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Важно е пациентите да бъдат по-добре информирани за всички лекарства, приемани от тях. Важно е също така всяка информация, която те получават, да бъде обективна и фармацевтичната промишленост да не размива границата между информация и реклама. Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) се е справила добре със задачата по изменение на това предложение и това ми даде основание да подкрепя доклада.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Не приемам насочената пряко към потребителите реклама по отношение на лекарствени продукти. Важно е пациентите да имат достъп до информация относно лекарството, което приемат, но считам, че този вид реклама би подкопал ролята на лекарите като контролираща страна и може да е в ущърб на отговорността им към клиентите.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам г-н Fjellner за важната работа по отношение на информацията за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, и по-специално относно процедурите на Европейския съюз за разрешаване и контрол на лекарствени продукти.

Настоящата правна рамка на Европейския съюз относно научната информация, която се предоставя на европейските потребители, създава много проблеми, по-специално що се отнася до различните тълкувания на директивата от отделни държави-членки.

Одобреният днес доклад цели да подобри равнището на хармонизиране на регламентите в сектора, в опит да запълни пропуските и да отстрани неравенствата, които съществуват в момента по отношение на гарантирането на правото на здраве. Всичко това намира място в една по-широка стратегия за здравна култура, чиято цел е да гарантира, че европейската общественост има на практика лесен достъп до научна информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Подкрепих доклада, тъй като изпитвам особен интерес към здравните теми, по-специално към тези, свързани с равния достъп на пациентите до медицински грижи и информация. Понастоящем равнището на информация относно лекарствата, предлагани на пазара, е много различно в различните части на Европа, което бих казал е дори несправедливо спрямо пациентите. Пациентите трябва да имат правото да получават цялостна и точна информация относно лекарствени продукти. Предложението на моя колега Christofer Fjellner е насочено тъкмо в тази посока, като по този начин отдава приоритет на пациента. Измененията, направени от Европейския парламент на законодателното предложение на Европейската комисия, подчертават, че производителите на лекарствени продукти трябва да предоставят основна информация, като например характеристика на продукта, етикет, листовка с упътване за пациента и публично достъпна версия на доклада за оценка. С оглед на това да гарантираме, че информацията е надеждна обаче считам, че националните органи трябва да извършват строг мониторинг на специализираните сайтове, които предоставят такава информация.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът съдържа напомняне за това какво трябва да представлява Европейската агенция по лекарствата. Не може да се противопоставим на проектен текст, в който се посочват очевидни факти, като например необходимостта „да се постави акцент върху правата и интересите на пациентите“, необходимостта дружествата да бъдат задължени да публикуват списък на нежеланите лекарствени реакции и необходимостта да се публикува информация на всички официални езици на Европейския съюз.

Човек обаче бива смутен от факта, че такива очевидни неща трябва да бъдат изрично посочвани 15 години след създаването на агенцията. Парламентът следва да осъди липсата на прозрачност на Агенцията и да заяви ясно и категорично, че тя следва да бъде реформирана в името на общите интереси.

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма. – (PT) Достъпът до качествена информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, ще спомогне за постигането на по-добри резултати по отношение на здравето на пациентите, тъй като колкото по-информирани са те, толкова по-вероятно е да разберат по-добре решенията, свързани с тяхното лечение. Следователно целта на това предложение не може да се ограничи до хармонизиране на европейското законодателство, а следва също така да насърчава здраве посредством подобряване на осведомеността по здравни въпроси.

Фармацевтичната промишленост играе важна роля за насърчаването на здравна култура, но тази роля следва да бъде ясно определена, а участието на сектора да бъде стриктно регулирано, за да не се допусне търговски съображения да доведат до прекомерно потребление на лекарствени продукти. Важно е също така да се избегне подвеждащата реклама и да се опитаме да осигурим по-добра информация на потребителя (пациента), който има достъп до разнообразна неконтролирана информация чрез интернет, за разлика от надеждната информация, предоставяна от фармацевтичните лаборатории.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) За да бъдат защитени правата и интересите на пациентите, те следва да имат достъп до информация относно лекарствени продукти, която е добра, обективна, надеждна и е с непромоционален характер. За да защитим здравето, листовките с упътвания трябва да бъдат възможно най-ясни и изчерпателни и трябва да отговарят на основни критерии за качество. С вниманието, с което подхождаме към защитата на пациентите и осигуряването на информация за широката общественост, трябва да насърчаваме възможно най-лесния достъп до информация чрез обобщаване на характеристиките на продукта и като предоставяме листовка с упътвания за тях както в електронен формат, така и на хартиен носител. Именно поради тази причина трябва да гарантираме наличието на сертифицирани и регистрирани уебсайтове, които предлагат значителни обеми от независима, обективна и непромоционална информация.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Докладът на г-н Fjellner е изключително навременен. Скритата реклама на лекарствени продукти е неприемлива. Лекарите трябва да имат възможност да дават на своите пациенти препоръки относно лекарства. Лекарите трябва да регулират и да предписват лекарствени продукти на пациентите, за да избегнат спекула и конкуренция между производителите на лекарства. Фармацевтичните дружества следва да бъдат ограничени до предоставянето на подкрепа под формата информация, но в никакъв случай не трябва да им се позволява да се опитват и да натрапват продуктите си на пациентите. Лекарите носят отговорност за лечението; те трябва също така да вземат решение кои лекарствени продукти следва да бъдат приемани от пациента в хода на лечението.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Предвид факта, че само в Германия около 25 000 души умират всяка година вследствие на нежелани лекарствени реакции и взаимодействия и 3% от инцидентите са предизвикани от лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, става ясно, че трябва да осигурим по-добра информация на пациентите. За пример може да вземем Франция, в която всяко функционално увреждане е ясно посочено на опаковката. Трябва да предоставим информация на пациентите, но също така трябва да им окажем съдействие в джунглата от лекарствени продукти, например постигайки съгласие по ежедневната практика, вида на опаковките и специалното етикетиране. Това ще спести милиарди обществени разходи и пациентите ще избегнат нежеланите лекарствени реакции и взаимодействия. Предложението съдържа няколко инициативи, чиято цел е да дадат възможност на пациентите да бъдат по-добре информирани относно лекарствените продукти, които им се предписват, и употребата на тези лекарствени продукти. Под въпрос е дали пациентите на практика ще се възползват от подобрения достъп до висококачествена информация, предвид поведението на много пациенти. Въпреки това, разбира се, е важно информацията да бъде налична в целия Европейски съюз. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Тъй като в него се акцентира върху правото на пациента на информация, аз напълно подкрепям доклада, който съдържа някои важни нововъведения.

Първото е свързано с интернет: Парламентът възнамерява да осведоми потребителите за рисковете, свързани със закупуването на лекарство по интернет, като в същото време настоява за предложение за специално законодателство за този метод на продажби.

Второто е свързано със забраната за реклама на лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, тъй като е важно да се направи разграничение между генерични и негенерични лекарства не само от гледна точка на информацията, която да се предоставя на потребителите, но преди всичко що се отнася до спазване на добра практика при производството на активни вещества, по-специално извън Европа.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE) , в писмена форма. – (PT) Докладът относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на предоставянето на информация на широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, въвежда нови правила по отношение на прозрачността и ефективността на информацията, като поставя акцент върху интересите на пациентите, въвеждайки защита за тях – факт, който ми даде основание да подкрепя доклада. Важните аспекти са създаването на Европейска агенция по лекарствата и ясният принос за гарантиране на правата на пациентите на надеждна, достъпна и независима информация, проверена от съответните органи за съответните лекарствени продукти.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Съществуват многобройни източници на независима и основана върху доказателства информация относно наличните възможности за лечение в Европейския съюз. Тези ресурси отчитат културните особености и контексти за населението, включително факторите на здравето. Увеличеният достъп до качествена информация ще допринесе за постигане на по-добри здравни резултати за пациентите, тъй като има по-голяма вероятност по-добре информираните пациенти да продължат необходимото лечение и по-добре да разбират решенията, свързани с тяхното лечение. Следователно, ако бъде правилно формулирано и приложено, предложението ще генерира добавена стойност.

Обсъжданият регламент не взима под внимание техническите развития, както и възможностите и предизвикателствата, които създава интернет. Пациентите в Европа вече имат неограничен достъп до неконтролирана и често невярна информация относно фармацевтични продукти, отпускани само по лекарско предписание, в рамките на няколко секунди. Достъпът в интернет до контролирана и безопасна информация за лекарства за повечето пациенти обаче е много ограничен. Това представлява особен проблем за хората, които се нуждаят от информация на техния майчин език. Поради тази причина целта на предложението не може да бъде единствено хармонизирането на европейското законодателство, но трябва също така да включва подобряване на осведомеността по здравни въпроси.

  Paulo Rangel (PPE) , в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата по отношение на предоставянето на информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание. Считам, че е от съществено значение да гарантираме достъпа на пациенти до надеждна и независима информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, които се предлагат на пазара.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) На днешното заседание гласувахме на първо четене предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето на информация относно лекарствени продукти (процедури на Европейския съюз за разрешаване и контрол на лекарствени продукти). Парламентът и пациентски организации настояваха за подобно предложение от дълго време с цел да се предостави възможност на пациентите да бъдат по-добре информирани относно лекарствените продукти, които им се предписват и които вземат.

Действащият регламент не е адаптиран към техническото развитие, нито към възможностите и предизвикателствата, възникнали в резултат на интернет. Пациентите в Европа вече имат неограничен достъп до неконтролирана и често невярна информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, в рамките на няколко секунди.

Докладчикът предлага акцентът на предложението да бъде променен и фармацевтичните дружества да бъдат длъжни да предоставят определена информация на пациентите, като по този начин се постави „правото на пациентите да знаят“ в центъра на законодателството. Увеличеният достъп до качествена информация ще допринесе за постигане на по-добри здравни резултати за пациентите, тъй като има по-голяма вероятност по-добре информираните пациенти да продължат необходимото лечение и по-добре да разбират решенията, свързани с тяхното лечение. Поради тази причина предложението ще донесе добавена стойност.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът приветства предложението на Комисията относно информация за пациентите относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание (COM(2008)0662-0663). Парламентът и пациентски организации настояваха за подобно предложение от дълго време с цел да се предостави възможност на пациентите да бъдат по-добре информирани относно лекарствените продукти, които им се предписват и които вземат. Увеличеният достъп до качествена информация ще допринесе за постигане на по-добри здравни резултати за пациентите, тъй като има по-голяма вероятност по-добре информираните пациенти да продължат необходимото лечение и по-добре да разбират решенията, свързани с тяхното лечение; по тази причина предложението ще донесе добавена стойност, ако бъде правилно формулирано и приложено. Следователно целта на предложението може да бъде не само хармонизация на европейското законодателство, но също и подобряване на здравето чрез повишаване на здравната култура. Фармацевтичната промишленост трябва да играе важна роля за насърчаване на здравна култура и добро здраве, но нейната роля трябва да бъде ясно определена, а нейното участие − строго регулирано, за да се избегне насърчавано с търговска цел свръхпотребление на фармацевтични продукти.

  Christel Schaldemose (S&D), в писмена форма. – (DA) Ние, датските социалдемократи в Европейския парламент (Dan Jørgensen, Christel Schaldemose, Britta Thomsen и Ole Christensen) се въздържахме при гласуването по доклада относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата по отношение на предоставянето на информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание. Макар докладът да съдържа няколко добри предложения, не считаме, че можем да подкрепим предложение, което противоречи на датската конституция.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата по отношение на предоставянето на информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, тъй като то ще гарантира за в бъдеще една обща рамка на Европейския съюз, която ще даде възможност на европейските граждани да имат равен достъп до точна и ясна информация относно лекарствени продукти.

Докладът, представен от Комисията на 20 декември 2007 г. относно „съществуващата практика по отношение на предоставянето на информация на пациентите относно лекарствените продукти“ посочва, че държави-членки са приели различни правила и практики по отношение на предоставянето на информация, вследствие на което пациентите и широката публика имат неравен достъп до тази информация. Европейските граждани имат право на достъп до точна и ясна информация относно лекарствените продукти. Считам, че е важно регламентът да защитава интересите на пациентите и да гарантира, че ще се използват най-съвременните средства за комуникация за предоставянето на широката общественост на информация, която е вярна, достъпна и лесно разбираема, по прозрачен начин, независимо от търговските интереси на фармацевтичните дружества.

Доклад: Christofer Fjellner (A7-0290/2010), (A7-0289/2010)

  Göran Färm (S&D), в писмена форма. – (SV) Предвид факта, че предишната ми работа беше да работя като консултант за една от заинтересованите страни в тази област, днес се въздържах от гласуване по тези доклади, а именно A7-0289/2010 и A7-0290/2010.

Доклад: Jill Evans (A7-0196/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В Европа всяка година отпадъчното електронно оборудване се изчислява на 9,3 млн. тона. Факт е, че това оборудване често съдържа значително количество силни замърсители. Тези отпадъци представляват значително екологично предизвикателство. Ако оставим настрана преработката, би било от жизненоважно значение да ограничим от самото начало употребата на тези опасни вещества. Големи промишлени групи вече започнаха да ограничават употребата им. Въпреки това са ни необходими ясни правила, за да осигурим обща рамка за тази важна задача. Поради тази причина подкрепих законодателната резолюция на Европейския парламент относно приемането на директива относно ограничението на употребата на тези вещества. Това обаче не беше лесно решение. Вярно е, че предложението съдържа няколко дерогации, по-специално що се отнася до фотоелектрическите елементи. Тъй като не позволяват ограничаване на емисиите на парникови газове, счетохме за уместно да допуснем веществата, които те съдържат. Съвсем естествено обаче това се превърна в спорен въпрос, свързан с приоритетите на политиката на Съюза в областта на околната среда, която, за съжаление, е изправена пред взаимнопротиворечащи си въпроси.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този доклад. Всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване само в Европейския съюз се изчисляват на 9,3 млн. тона, като най-големият дял представляват големи битови уреди и информационно и далекосъобщително оборудване. Тъй като пазарът продължава да расте, а иновационните цикли стават все по-кратки, подновяването на оборудване се ускорява, като това превръща отпадъчното електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) в най-бързо разрастващия се поток отпадъци. ОЕЕО се очаква да достигне 12,3 млн. тона до 2020 г. ОЕЕО включва няколко опасни вещества, които могат да бъдат освободени в околната среда и да нанесат вреди на човешкото здраве, особено ако не бъдат третирани по съответния начин. Тези проблеми не бяха решени с Директивата за ограничението на опасните вещества 1.0.

Подкрепям предложенията, съдържащи се в документа, че Европейската комисия следва да укрепи предотвратяване на употребата на опасни вещества и тяхното заместване с по-благоприятни за околната среда алтернативни вещества или технологии, които биха гарантирали подходящо равнище на защита на човешкото здраве и опазване на околната среда.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент ратифицира споразумение със Съвета съгласно обикновената законодателна процедура, като прие на първо четене преработения текст на директивата относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Това е добра новина за европейските потребители: електрическото и електронното оборудване, продавано в Европейския съюз, има съществен дял от продадените потребителски стоки. Всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване само в Европейския съюз се изчисляват на 9,3 млн. тона. Все по-честото подновяване на различни артикули на такова оборудване създават проблем с отпадъците и с опасните вещества, които се намират в тези отпадъци. Поради причини, свързани с безопасността и общественото здраве, е необходимо тяхната употреба да се ограничи. Идеята за преработка на настоящата директива, която е приета през 2003 г., е да бъде продължен напредъкът в ограничението на употребата на опасни вещества. Комисията също така трябва да преразгледа своето законодателство след три години, за да адаптира още по-добре законодателството към бъдещи нововъведения.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да поздравя докладчика, г-жа Evans, за работата и за добрия компромис, който тя успя да постигне сред политическите ни групи.

Приетият текст, който представлява преработка на действащата директива, се стреми да постави по-амбициозни параметри за употребата на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО). Следва да се отбележи, че през последните години с цената на много усилия европейските институции постигнаха значителен напредък за това обезвреждането и производството на електронно оборудване да бъде по-малко вредно за околната среда и човешкото здраве.

Подкрепих тази мярка, която е в съгласие с този контекст и определено представлява както тежест, така и възможност за дружествата и малките и средните предприятия. Всъщност възможността на потребителите да се предлагат не толкова замърсяващи продукти е добър шанс за предприятията да подобрят своите оперативни процеси и конкурентоспособността си в световен мащаб. В заключение, искам да кажа, че новите параметри, разгледани в доклада, ще гарантират както по-голяма защита за европейските потребители, така и по-добро опазване на околната среда.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (преработен текст), тъй като считам, че споразумението, постигнато със Съвета, отговаря на целта за принос към защитата на човешкото здраве и опазване на околната среда, като опростява и осигурява по-голяма последователност на съществуващото законодателство.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) По данни на Комисията всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) само в Европейския съюз се изчисляват на 9,3 млн. тона, като по-голямата част представляват големи битови уреди и информационно и далекосъобщително оборудване. Тъй като пазарът продължава да расте, а иновационните цикли стават все по-кратки, отпадъчното електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) се смята за най-бързо разрастващия се поток отпадъци. ОЕЕО се очаква да достигне 12,3 млн. тона до 2020 г. Преработката на директивата относно ограничението на употребата на определени опасни вещества има за цел да разшири обхвата на директивата и да укрепи частта й, отнасяща се до предотвратяването, така че да бъдат взети приоритетно мерки за вредите за околната среда при техния източник съгласно член 174, параграф 2 от Договора. Тази директива обаче поставя акцент най-вече върху големите дистрибутори, пренебрегвайки бюджетните последици, които тя може да има по отношение на малките и средните предприятия (МСП), произвеждащи ЕЕО, и не предлага решения след предложението COM(2008)0809 и доклада относно BioIntelligence, в който се посочва, че съгласно тази нова схема МСП, които произвеждат медицинско оборудване за контрол и мониторинг, най-вероятно ще бъдат изправени пред проблеми.

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма. – (PT) Този преработен текст, свързан с ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ЕЕО), е необходим според Комисията, поради несигурността що се отнася до обхвата, липсата на яснота по отношение на правните разпоредби и различията сред държавите-членки във връзка със съответствието на въпросните продукти.

Преди гласуването бях на няколко пъти призован да отхвърля включването на PVC в списъка на веществата, определени за приоритетно преразглеждане в рамките на Приложение III от Директивата за ограничението на опасните вещества. Искам да заявя, че не съм съгласен с това включване, тъй като изброяването на набор от предполагаеми продукти, включително и PVC, което не се основава на никакви критерии, е просто нелогично. Да се счита a priori, че даден продукт подлежи на забрана в бъдеще, без да има каквито и да било научни аргументи, води до създаването на неприемлива ситуация, в която отсъства правна дефиниция. В случая на PVC първоначална оценка, извършена съгласно условията на Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали, достигна до извода, че той не е много опасен и не е приоритетно вещество, което трябва да бъде включено в Приложение III. Гласувах в подкрепа на доклада, защото по време на преговорите, които предхождаха гласуването в залата, този списък беше оттеглен. Следващата стъпка е Комисията да извърши повторна оценка след изтичането на три години от влизането в сила на това законодателство.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Обемът на продажби на електрическо и електронно оборудване в Европейския съюз и неизбежното увеличаване на отпадъците от това оборудване означава, че е налице необходимост да бъдат заместени определени опасни вещества в тях, така че да бъде сведено до минимум въздействието върху околната среда и да се гарантира защита на потребителите и на общественото здраве. Съзнаваме, че това е необходимо и оценяваме високо търсенето на решения, които могат да ни дадат решение на този проблем. Поради тази причина подкрепихме този доклад. В хода на обсъжданията, които бяха проведени през последните месеци, Съветът постигна споразумение с Парламента след преговори относно определени по-спорни и по-проблемни въпроси. Считаме за положителен факта, че предложеният окончателен текст не включва поливинилхлорида в обхвата на директивата, което позволява да продължи производството в определени промишлени сектори, тъй като тези сектори биха пострадали сериозно, ако това вещество беше включено, както беше предложено.

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах „въздържал се“ по доклада Evans относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, тъй като считам, че подходът на Парламента е странен. От една страна, докладът категорично се обявява против наночастиците и то без каквото и да било научно доказателство, които понеже са малки, трябва задължително да са и опасни. От друга страна, предложението за директива, в което се твърди, че се иска насърчаване на разработването на технологии за възобновяеми енергийни източници, не включва отпадъци от слънчеви елементи. Веществата в електрическото оборудване са или опасни, или не са. Ако целта е да се налага „принципът на предпазните мерки“, тогава той следва да бъде приложен и спрямо слънчевата технология.

  Matthias Groote (S&D), в писмена форма. – (DE) Подкрепих доклада относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ЕЕО), защото разширяването на областта на приложение и включването на всяко електронно оборудване представлява конкретно подобрение. Все пак считам за проблемен факта, че има твърде много изключения. По-специално, в областта на възобновяемите енергийни източници, в тази директива не са включени фотоволтаичните модули, които отчасти се състоят от съединения, съдържащи кадмиев телурид. Това вещество не само е вредно за здравето, но е и опасно и поради тази причина трябва да бъде включено в обхвата на Директивата за ограничението на опасните вещества. Това няма да доведе до опасност фотоволтаичните инсталации да изчезнат напълно от покривите. Всъщност на пазара се предлагат множество алтернативни решения, които не съдържат кадмиев телурид. Поради тази причина в това отношение не съм съгласен с решението на мнозинството в Парламента и в Съвета.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Отпадъчното електрическо и електронно оборудване се увеличава постоянно и това води до натрупването на няколко опасни вещества. Тези вещества могат да се освободят в околната среда и да увредят човешкото здраве, ако не бъдат третирани по съответния начин.

Тази директива ще даде възможност на множество дружества да постигнат още по-голям напредък в разработката на ново и по-безопасно електрическо и електронно оборудване, като насърчава технологичните иновации. Ограничението на опасните вещества нагоре по веригата ще доведе и до намаляване на разходите за рециклиране. В заключение – и това е от основна важност – искам да кажа, че постигнахме от действието на директивата да бъдат освободени слънчевите елементи, за да се насърчи разработването на технологии за възобновяеми енергийни източници в Европа.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Полша е един от най-големите производители на телевизионни, радио- и домакински електрически уреди в Европа. Тя също така е държава, в която продажбите на този вид уреди се повишават всяка година. Развитието на технологиите и нарастването на търсенето на този вид стоки водят и до увеличаване на така наречените електронни отпадъци, а преработката на тези отпадъци е свързана с проблеми, както и с въздействието на тази преработка върху замърсяването на околната среда. Поради тази причина новите разпоредби на Директивата за ограничението на опасните вещества са изключително важни за производителите на този вид уреди. От тях се изисква да премахнат опасните вещества и да повишат стандартите за безопасност за уредите, които са предназначени за ежедневна употреба. Това е добра новина и за потребителите, защото новите правила въвеждат задължението да се използват вещества, които са безопасни за здравето и за околната среда, като това се отнася за всички производители на електрически уреди в целия Европейски съюз.

  Jutta Haug (S&D), в писмена форма. – (EN) Макар да не е много амбициозен, компромисът, постигнат на първо четене, подобрява настоящото законодателство – поради тази причина го подкрепих. Освен новият метод за ограничение на веществата, друго съществено подобрение е отвореният обхват: всяко електрическо и електронно оборудване, включително оборудване за генериране на електрически ток, в средносрочен план ще бъде включено в обхвата на законодателството за ограничението на опасните вещества. Основен недостатък обаче е дългият списък с изключения, сред които са и фотоволтаичните панели. Изключването на тази безспорно „чиста“ технология от законодателството в областта на околната среда ще изпрати погрешния сигнал както в Европейския съюз, така и в световен мащаб. Става въпрос за установяване на правилната регулаторна рамка за последователни устойчиви инвестиции! Дори производството на фотоволтаични елементи с опасни вещества като кадмиев телурид да е по-рентабилно, алтернативи, които не създават толкова проблеми, съществуват отдавна и са доказали отличната си функционалност. Поради тази причина не считам, че е налице каквато и да било необходимост да покриваме покривите и полетата си с потенциално опасни отпадъци, като по този начин оставим на бъдещите поколения да се справят с предизвикателствата по обезвреждането. В това отношение, категорично не съм съгласна с позицията и решението на мнозинството в Европейския парламент и в Съвета.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Компромисът, постигнат от моя колега Jill Evans отбелязва напредък в тази област на правото. Правната сигурност, която той осигурява, ще доведе до подобрения в областта на опазването на околната среда и поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Постоянно увеличаващото се производство на телевизионни, радио- и битови електрически уреди е резултат от развитието на съвременните технологии и увеличаването на търсенето на този вид продукти. Като потребители очакваме тези уреди да бъдат функционални и ергономични, но преди всичко следва да изискваме различните видове продукти да отговарят на съответните норми, които са свързани със стандартите на безопасност както за потребителите, така и за околната среда. Подновяваме употребяваните уреди с нови, като по този начин генерираме тревожни количества отпадъци, а опасните вещества, използвани при тяхното производство, причиняват необратими вреди на екосистемата.

Поради тази причина сме длъжни да въведем законодателни разпоредби, които да ограничат употребата на вредни вещества при производството на уреди, които използваме в домовете си и които в същото време ще насърчат производителите да въведат иновативни, екологични мерки.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Настоящата Директива за ограничението на опасните вещества ограничава употребата на шест опасни материала, които в миналото се използваха в определено електрическо и електронно оборудване. Преработката на директивата има за цел тя да бъде опростена и да бъдат улеснени производителите при разграничаването на забранените вещества, така че да бъде избегнати излишни обърквания, които биха били опасни за потребителите и за ресурсите на дружествата, обработващи отпадъци.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз се нуждаеше от подробен набор от правила относно употребата на определени вещества, считани за опасни, в електрическото и електронното оборудване. Тази необходимост става ясна от данните, посочени от Комисията, които показват, че всяка година само в Европейския съюз продажбите на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) се изчисляват на 9,3 млн. тона.

Тъй като пазарът продължава да расте, а иновационните цикли стават все по-кратки, подновяването на оборудване се ускорява, като това превръща отпадъчното електрическо и електронно оборудване в най-бързо разрастващия се поток отпадъци. След кратък преходен период, който да позволи на дружествата да се адаптират към новото законодателство, употребата на опасни вещества ще бъде забранена за всяко електрическо и електронно оборудване, макар да се предвиждат някои изключения, като например фотоволтаичните панели. Тази мярка ще задължи и конкуриращите се сектори от трети държави да спазват същите задължения, които са наложени на нашите предприятия, като ще има изрично изискване вносните продукти да отговарят на същите стандарти за безопасност, гарантирани от правилата на Европейския съюз.

Поради тази причина като цяло считам, че е от приоритетно значение да гарантираме определени първостепенни аспекти, като например общественото здраве и околната среда, макар да съзнаваме, че работим в условия, които до голяма степен се определят от сериозната икономическа криза, която засяга Европа и света.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Настоящата Директива за ограничението на опасните вещества ограничава употребата на шест опасни материала при производството на определено електронно и електрическо оборудване. Тя цели да не допусне токсични отпадъци след като оборудването бъде изхвърлено, да гарантира, че ненужните мобилни телефони, компютри и хладилници в Европа няма да нанесат вреди на околната среда и човешкото здраве, отделяйки химикали в депата за отпадъци или отделяйки отровни изпарения при изгарянето им. Директивата се опростява.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Употребата на опасни вещества в електрическото и електронното оборудване е основен проблем за общественото здраве, за околната среда и за управлението на отпадъците. Рисковете са дори още по-големи при операциите по рециклирането и оползотворяването в лоши условия в развиващите се страни, по-специално в случая на нелегален износ за обезвреждане в депа в по-бедни държави. Това проектозаконодателство предвижда всички въпросни материали да бъдат включени в обхвата на тази директива. Следователно в бъдеще всички материали ще трябва да отговарят на изискванията на разпоредбите на директивата, ако това бъде счетено за необходимо при оценката на околната среда.

Директивата допринася за установяването на ясни правила в държавите-членки по отношение на разпространението на тези вещества на пазара и последващата им повторна употреба. Тази директива ще доведе до значително подобрение на настоящото положение, поради което гласувах в подкрепа. Считам обаче, че някои опасни вещества, които не бяха включени в директивата, следва да бъдат включени през следващите няколко години след извършването на преглед и оценка на тяхното въздействие.

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма. – (PT) Увеличената употреба на електрическо и електронно оборудване, съчетана със значителното им технологично развитие, доведе до допълнително скъсяване на жизнения им цикъл. Това от своя страна доведе до сериозни проблеми, свързани с употребата на опасни вещества в това оборудване, както и с трудности при управлението на все по-големите количества отпадъци. Следователно тази директива относно ограничението на употребата на определени опасни вещества (ООВ) има за цел да разшири неговия обхват и да укрепи частта, свързана с предотвратяването, така че вредите върху околната среда да бъдат приоритетно отстранени при техния източник съгласно член 174, параграф 2 от договора. Този преработен текст е от основно значение за постигането на успешно ограничение на опасните вещества в този вид оборудване.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Напълно подкрепям доклада на г-жа Evans. Бих искал обаче да добавя, че на този въпрос следва да бъде обърнато по-голямо внимание. Употребата на олово, магнезий, живак и редки метали в електрониката и в промишлените технологиите е неизбежна. Задачата ни е да принудим производителите да преминат към материали, които не са толкова вредни. В случаите, когато това е невъзможно, от съществено значение е обществеността да бъде информирана за потенциалното вредно въздействие върху всички потребители на всички опасни вещества, които се използват.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Директивата относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ООВ) урежда употребата на опасни вещества в устройства и компоненти. Тя също така е важен инструмент за установяването на европейски, а и на световен стандарт за производителите. Разширяването на обхвата на директивата има за цел също така да вземе под внимание третирането на отпадъци от опасни вещества. Въздържах се при гласуването, тъй като докладът все още не решава всички проблеми, свързани с обработката на опасните вещества.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Определено сме свидетели на бърз растеж на пазара на електрическо оборудване, по-специално в областите на информационното и далекосъобщителното оборудване. Този фактор, съчетан с все по-кратките иновационни цикли водят също така до все по-нарастващо количество на отпадъци от електрическо оборудване. Преработеният текст на Директивата за ограничението на опасните вещества има за цел да не допусне употребата на опасни вещества, които биха били вредни за околната среда или човешкото здраве. Някои от предложенията са спорни: от една страна, големите производители на компютри, като например HP, ACER и Sony Ericsson са се обявили в подкрепа на това в електрическото и електронното оборудване да бъде забранена употребата на всички бромирани вещества, които забавят горенето. От друга страна, изследванията на Комисията определено не съдържат категорични изводи, поне що се отнася до потенциалната вреда за околната среда. Освен това се изразяват опасения от страна на промишлеността по отношение на забраната на PVC, по-специално в областта на кабелната промишленост. Отрицателните свойства на PVC се оспорват и е налице загриженост, че разходите ще се увеличат, ако бъде наложена забрана на кабели с покритие от PVC. Тези доводи трябва да бъдат преценени, преди да бъдат въвеждани каквито и да било забрани. Поради тази причина се въздържах при гласуването.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада поради различни причини. Съгласен съм, че неподвижно монтирани инсталации и фотоелектрически елементи не трябва да бъдат включени в обхвата на директивата. Изразявам също така задоволството си по повод приемането на метод за преразглеждане на опасните вещества, посочени в приложение IV, тъй като това означава, че списъкът на веществата, които ще бъдат проучени от Комисията (приложение III), може да бъде премахнат. Също така считам, че е правилно формулирано едно не твърде широко определение за „зависимо“, което означава нуждаещо се от електричество за работа на оборудване. Считам също така, че е прибързано в законодателството да бъде включена оценка на наноматериали, които се проучват в момента от Комисията. На последно място, искам да изкажа задоволството от факта, че обхватът на директивата е „отворен“ и може да включи всяко електрическо и електронно оборудване.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE) , в писмена форма. – (PT) Подкрепата ми за доклада относно предложението за директива на Европейския парламента и на Съвета относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (преработен текст) беше продиктувана от подобренията, въведени от взаимното съгласие със Съвета, което следва да допринесе за съществени подобрения в областта на защитата на общественото здраве и опазването на околната среда, както и управлението на отпадъци. Бих искала да подчертая опростяването и по-голямата последователност на новото законодателство. Реорганизирането и ограничението на употребата на опасни материали беше задължително условие с оглед на значителното увеличение на продажбите на електрическо и електронно оборудване в рамките на ЕС.

С това законодателство допринасяме отпадъците, които генерираме от електрическото и електронното оборудване, като например мобилни телефони, компютри и хладилници, да не нанасят вреди на околната среда и човешкото здраве, отделяйки химически продукти в околната среда, било то от депата за отпадъци или чрез освобождаването на токсични газове, образувани при изгарянето.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да благодаря на г-жа Evans за отличната й работа. Гласувах в подкрепа, защото съм съгласен, че преработката на Директивата за ограничението на опасните вещества трябва да бъде извършена във връзка с международните задължения на Европейския съюз за намаляване на общите емисии на диоксини и фурани, като целта е постепенното им намаляване и по възможност елиминирането им.

Все още не е ясно каква ще бъде окончателната съдба на големи количества отпадъчно електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО). Изгарянето при висока температура продължава да бъде изключение. Съществува риск обработката на ОЕЕО въз основа на по-ниски стандарти – в Европейския съюз или в трети държави – да продължи реално да съществува за значителна част от количествата. Борбата с емисиите на диоксини и фурани може да бъде водена само чрез избор на материали на етапа на проектирането.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) само в Европейския съюз се изчисляват на 9,3 млн. тона, като най-големият дял представляват големи битови уреди и информационно и далекосъобщително оборудване. Тъй като пазарът продължава да расте, а иновационните цикли стават все по-кратки, подновяването на оборудване се ускорява, като това превръща отпадъчното електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) в най-бързо разрастващия се поток отпадъци. Очаква се обемът на ОЕЕО да достигне 12,3 млн. тона до 2020 г.

Ключовите аспекти на този преработен текст на директивата са следните:

- отворен обхват;

- разграничение между Директивата за ограничението на опасните вещества и Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали;

- изменение на критериите за освобождаване;

- критерии за определяне на продължителността/ гратисни периоди;

- съвместно вземане на решение за бъдещи ограничения, вместо комитология;

- специални разпоредби относно наноматериалите.

Приветствам споразумението, постигнато на първо четене. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като новото предложение за директива е опростено и ще предложи на производителите по-подходящ инструмент, който да използват при класифицирането на своите продукти съгласно категориите, предвидени в директивата. То също така взема под внимание социално-икономическите последици, свързани със защитата на здравето и опазването на околната среда, когато се правят изменения на критериите за освобождаване.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Според Комисията е желателно да бъде преформулирана настоящата директива относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, приета през 2003 г. с цел постигане на яснота и правна сигурност. Разбира се, този преработен текст налага разширяване на обхвата на директивата, така че да е налице принос за защитата на човешкото здраве и екологосъобразното рециклиране и обезвреждане на отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Що се отнася до този въпрос, в момента е от основно значение да бъде взето под внимание потенциалното въздействие на препоръчаните решения върху малките и средните предприятия.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Преди близо осем години Европейският парламент прие директива за ограничението опасните вещества (ООВ) и по този начин откликна на ясното искане на потребителите за безопасни и безвредни битови потребителски продукти. Този подход на безопасност беше приложен най-вече посредством забрана за употребата на олово, живак и кадмий в широкия диапазон на битови уреди, като например радио- и телевизионни апарати, електрически влакчета и видео игри. Приветствам преработения текст, приет днес, който разширява обхвата на директивата и включва други продукти, но без да подхожда с предубеждение към толкова важни вещества, като например PVC. Също така беше важно да бъде преосмислена позицията за ограничение по отношение на наноматериалите, приета през юни от комисията по околна среда. Тази революция по отношение на безкрайно малките заслужава много повече от една опростена позиция: за или против, какъвто е случаят с генетично модифицираните организми (ГМО). От съществено значение е също така Директивата за ограничението на опасните вещества да бъде работеща и в това отношение приветствам вниманието, което беше обърнато на потенциалните въздействия на тези вещества върху здравето и околната среда, създаването на метод и гарантираното взаимно допълване с Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH).

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) На днешното заседание гласувах в подкрепа на преразглеждането на Директивата относно употребата на опасни вещества в електрическото и електронното оборудване.

Отчасти като резултат от новите научни познания по темата, текстът – преработка на директивата от 2003 г. – има за цел да въведе ограничения за употребата на материали като кадмий, хлор, живак и поливинилхлорид (PVC), за които е доказано, че са опасни за човешкото здраве.

Макар да ни е известна силната съпротива от страна на производителите в сектора, по-специално срещу ограниченията за употребата на PVC, считам, че едно от основните задължения на политиката, а следователно и на демократично избраните политици, е да се опита да контролира употребата на вещества, които макар и да не са потенциално опасни, могат да нанесат вреди на човешкото здраве. В същото време трябва да насърчим употребата на алтернативи и на заместващи вещества в границите на наличната технология.

Считам, че окончателното решение за отпадъците от електрическо и електронно оборудване е от изключителна важност, по-специално в случаите, когато такова оборудване съдържа материали, които са признати за опасни. Всъщност в такива случаи обезвреждането трябва да бъде извършвано дори още по-стриктно и по-внимателно.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) По данни на Комисията всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) само в Европейския съюз се изчисляват на 9,3 млн. тона, като най-големият дял представляват големи битови уреди и информационно и далекосъобщително оборудване. Тъй като пазарът продължава да расте, а иновационните цикли стават все по-кратки, подновяването на оборудване се ускорява, като това превръща отпадъчното електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) в най-бързо разрастващия се поток отпадъци. ОЕЕО се очаква да достигне 12,3 млн. тона до 2020 г. ОЕЕО представлява сложен поток отпадъци, който включва няколко опасни вещества. Тези вещества или продуктите, получени от тяхната трансформация, могат да бъдат освободени в околната среда и да нанесат вреди на човешкото здраве, особено ако не бъдат третирани по съответния начин. Опасността за човешкото здраве и околната среда се увеличава допълнително от по-ниските стандарти за рециклиране/оползотворяване в развиващите се страни. Съгласно член 174, параграф 2 от договора, вредите върху околната среда следва приоритетно да се отстраняват при техния източник. Йерархията в Рамковата директива относно отпадъците дава приоритет на предотвратяването, което, наред с другото, се дефинира като определяне на мерки за предотвратяване на отпадъците, които да намалят съдържанието на опасни вещества в материалите и продуктите. Изразявам надеждата си, че този доклад ще спомогне за решаването на тези проблеми.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Електронното оборудване генерира най-бързо разрастващия се поток отпадъци в Европа и ограничаването на канцерогенните и токсичните вещества от тези отпадъци трябва да е основен приоритет. Отвореният обхват на законодателството, както препоръчва комисията по околна среда, е много по-добър, отколкото подходът, предложен от Комисията. Ясен списък с конкретни продукти може да освободи нови продукти от обхвата на този регламент и трябва да гарантираме, че законодателството не само улеснява – но и е в крак с – иновациите в промишлеността. Насърчително е да се види, че в момента няколко дружества прекратяват употребата на някои от тези потенциално опасни вещества в своите продукти. Тепърва обаче трябва да приемем амбициозно законодателство, което ще насърчи и останалата част от промишлеността да последват примера и да бъдат иновативни, за да гарантират по-добре опазването на околната среда.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Подкрепих доклада относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Докладът е крачка в правилната посока. Той разширява категорията на оборудването, като включва inter alia и медицински апарати. Освен тежките метали, като например живак и олово, забрана се въвежда и спрямо някои бромирани вещества, които забавят горенето. В допълнение, докладът предвижда отворен обхват, което дава възможност всяко електронно оборудване – с няколко конкретно посочени изключения – и други опасни вещества да бъдат включени в бъдеще в обхвата на тази директива. Посочени са ясни критерии за това. Искам все пак да изразя съжаление за това, че в тази директива не беше включена забрана върху PVC, както предложи групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Изключително важно е да бъде постигнато намаляване на опасните вещества в електроните отпадъци. Макар европейското законодателство да забранява износа на опасни отпадъци за рециклиране, проучванията показват, че над две трети от електронните отпадъци на Европа се изнасят. Често пъти тези електронни отпадъци се изхвърлят незаконно на места, като например Западна Африка, където третирането на отпадъци е далеч под стандартите и причинява огромни здравни проблеми и замърсяване на околната среда. Този бързо разрастващ се пазар за отпадъци има потенциал за генерирането на големи печалби и затова са необходим стриктен контрол и мониторинг, които да ограничат незаконния износ на електронни отпадъци.

  Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. – (NL) Невъзможно е да си представим ежедневието без електрическо и електронно оборудване. Европейската система за ограничение на опасните вещества (ООВ), която урежда употребата на опасни вещества в това електронно оборудване, на практика се превърна в универсална система, която се използва в най-малко 28 държави, които не са членки на Европейския съюз. Към момента са в сила ограничения по отношение на живака, оловото, кадмия и няколко вещества за забавяне на горенето въз основа на настоящата Директива за ограничението на опасните вещества. Бързият технически напредък и по-големите научни познания ни подтикнаха да преработим това законодателство. Преработката на директивата е необходима и с цел да направим ограничението на опасните вещества ефективен и гъвкав инструмент. Всъщност от сега нататък ще има възможност да бъдат изключвани опасни вещества по-бързо, което ще е от полза за хората и за околната среда. Посочена е и връзката между Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и Директивата за ограничението на опасните вещества и по този начин се избягва двойното регулиране. Поради тези причини гласувах уверено в подкрепа на споразумението, което Парламентът успя да постигне със Съвета. Изразявам надеждата си, че скоро ще бъде постигнато и споразумение по отношение на Директивата относно отпадъчното електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО). В крайна сметка двата законодателни инструмента са тясно свързани помежду си.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Приветствам този доклад, който отчита балансирано повечето от съображенията на промишлеността и опасенията, свързани с опазването на околната среда. Макар най-вероятно да се окаже невъзможно да има пълно единодушие по такъв сложен въпрос, той се доближава в голяма степен до желаното.

  Kathleen Van Brempt (S&D), в писмена форма. – (NL) Подкрепих доклада Evans, защото цялостният баланс на споразумението, постигнато със Съвета, е положителен факт. Все пак като докладчик в сянка искам да изразя разочарованието си от факта, че соларните панели не са включени в обхвата на директивата, след като беше проведена активна лобистка кампания от сектора. В резултат на това ще бъде разрешено кадмият да остане в соларните панели, предлагани на европейския пазар още (най-малко) десет години, но в същото време това няма да е разрешено за никое друго електрическо или електронно оборудване. Изразявам изричното си несъгласие с положението, при което сектор, който трябва да бъде движеща сила на развитие в посока към зелена икономика, нетърпеливо очакваше да се избегне това важно законодателство в областта на околната среда и при което мнозинството в Парламента и в Съвета се поддаде на интересите на един определен вид технология (употребата на кадмиев телурид за соларни панели с фино филмово покритие).

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) При днешното гласуване подкрепих доклада относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Неотдавна станахме свидетели на важността на този проблем, към който е насочено приетото от нас законодателство, когато няколко милиона домакинства подновиха своите CRT телевизори със съвременни LCD екрани. Днес същите тези домакинства обмислят подновяването на LCD телевизорите си с телевизори с LCD-LED.

Специалистите казват, че използваното електрическо и електронно оборудване се превръща в най-бързо разрастващия се източник на отпадъци. Освен това анализите, извършени от изследователския институт Öko-Institut (Институт за приложна екология), доказаха вредното въздействие на PVC и халогенираните вещества за забавяне на горенето върху околната среда и човешкото здраве. Изразявам увереността си, че документът, който беше приет днес, ще допринесе за намаляване на количествата на опасни вещества от този вид.

Предложение за резолюция B7-0617/2010 (Търговско споразумение за борба с фалшифицирането)

  Damien Abad (PPE) , в писмена форма. – (FR) Парламентът днес прие предложението за резолюция относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) с цел да се гарантира по-добро международно прилагане на мерките за борба с фалшифицирането. ACTA представлява инструмент за постигане на по-голяма ефективност на съществуващите разпоредби и за предоставяне на по-добра защита срещу нарушения на авторското право, запазените марки, патентите, дизайните и географските указания. Гласувах в подкрепа на резолюцията, внесена от моята политическа група, групата на Европейската народна партия (Християндемократи), защото смятам, че ACTA осигурява защитен щит за европейската промишленост. Затова ще бъдем в състояние да гарантираме защитата на авторското право, както и на творчеството и иновациите в областта на културните и научни въпроси. В действителност трябва да спрем и да помислим днес как по-добре да се борим с пиратството и това международно споразумение е стъпка в посока на по-ефективното прилагане на мерките за борба с фалшифицирането.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на съвместното предложение за резолюция, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, известно като „ACTA“. Това споразумение е насочено за борба с разпространението на фалшифицирани стоки и увеличаването на пиратството на продукти с „авторски права“ чрез създаването на нова международна структура за управление. Смятам, че е от съществено значение да защитим творчеството от кражба, защото пиратството и фалшифицирането представляват именно това. Съюзът, който има за цел да се превърне в най-конкурентоспособната икономика, основана на знанието, не може да остане безразличен по отношение на този голям проблем. Ето защо приветствам приемането на резолюцията. Тя представляват сериозен текст, който трябваше да обедини всички членове на Европейския парламент. За съжаление, резолюцията беше приета само с малко мнозинство. Въпреки че Европейската комисия предлагаше сериозни гаранции по отношение на основните права, левицата в Парламента предпочете да се придържа към безпочвени протестни лозунги. Според мен Европейският съюз трябва да застане начело на борбата срещу небрежността и липсата на ангажираност, показвани често от страна на Китай и Русия в тази област. От това зависи нашата конкурентоспособност в глобалната икономика.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Борбата с фалшифицирането е съществен елемент от политическата стратегия на Европейския съюз, насочена към гарантиране на справедливост, еднакви условия за производителите ни, трудова заетост на гражданите ни и зачитане на принципите на правовата държава. С появата на цифровите технологии фалшифицирането приема неконтролируемо международно измерение и затова международното сътрудничество е основният инструмент за борба срещу проблема. Подкрепих предложението за резолюция, което определя целите и приоритетите на Европейския парламент в многостранните преговори по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, което за пръв път има за цел да се създаде всеобхватна международна рамка за по-ефективна борба срещу нарушенията на правата на интелектуалната собственост. Смятам, че е важно да се гарантира, че прилагането на ПИС мерките не представляват пречка за иновациите и конкуренцията, както и че няма вреда от ПИС ограниченията и защитата на личните данни, че свободният поток на информация се ограничава или че законната търговия се възпрепятства неоправдано.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против текста: европейското право е отстъпило пред исканията на някои правителства и на натиска на културните отрасли за сметка на основните права на европейските граждани. Всички предпазни мерки, които поискахме от Комисията, бяха отхвърлени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Това изпраща лош сигнал на Комисията преди преговорите в Сидни следващата седмица. Освен това неясното определение на термина „търговски мащаб“, свързан с увеличението на наказателните санкции в областта на нарушенията на авторското право в интернет, би могло да насърчи държавите-членки да приемат законодателство, което води до инкриминирането на частни потребители и технически посредници. ACTA не трябва да доведе до извършване на разследвания на гражданите или до въвеждане на гъвкави системи за реагиране и други подобни. И накрая, Комисията трябва бързо да извърши оценка на въздействието – преди, а не след въвеждането на ACTA – по отношение на прилагането му и неговите последици за основните права, защитата на данните и директивата за електронната търговия.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението ще даде възможност за укрепване на международното сътрудничество в борбата срещу фалшифицирането, както и за създаване на инструмент за ефективна защита на правата върху интелектуалната собственост (ПИС). Текстът няма за цел да създава нови права, а да гарантира спазването на съществуващите права посредством репресивни мерки и създаването на всеобхватна международна рамка за подпомагане на страните. Това е трудно споразумение, с противоречащи си интереси, които дават възможност за противоречиви тълкувания по отношение на последиците от него. Защитата на ПИС е важна, но от друга страна, от жизненоважно значение е да се гарантира баланс, така че свободата на изразяване и иновациите не са застрашени и способността на гражданите да упражнят своите граждански или основни права не е ограничена. Фалшифицирането представлява много сериозен проблем, който носи огромни рискове за европейската промишленост, икономиката и иновациите.

Надявам се, че споразумението ще бъде крачка в правилната посока, както и че по време на предстоящите преговори ще бъде възможно да се разрешат неяснотите и пропуските, които все още се срещат в текста, като препратката към фалшивите географски местоположения. Бих искал да поздравя Комисията за усилията й за увеличаване на прозрачността на преговорите, като се надявам, че тя ще запази тази позиция и ще продължи изчерпателно да осведомява Парламента за техния напредък.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за съвместното предложение за резолюция относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, предложено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, заедно с други три политически групи от европейските законодатели. Намерението зад резолюцията беше както да се спазват основните свободи и права на гражданите, така и да се запази свободният достъп до интернет. Също така резолюцията имаше за цел да гарантира достъпа до лекарства в развиващите се страни. Възмутително е, че резолюцията не успя да спечели вота на Парламента, защото социалистическата позиция подкрепи интересите на европейските граждани.

  Mário David (PPE) , в писмена форма. – (PT) Като цяло съм съгласен с това предложение за резолюция, което се отнася до Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), одобрено след месеци на разисквания за намиране на компромисно решение между различните политически групи, което за съжаление не беше постигнато. В името на по-здравословното функциониране на пазарите, защитата на единния пазар, конкурентоспособността на европейските дружества в рамките на глобалната икономика и създаването и запазването на работни места в рамките на Европейския съюз е важно Съюзът да направи действията срещу фалшифицирането в различните му форми приоритет на неговата вътрешна и международна политика. Въпреки че съм наясно, че ACTA не препоръчва решение на един сложен и многостранен проблем като фалшифицирането, както е посочено в параграф 3, аз все още смятам, че ACTA представлява добър инструмент за постигане на по-голяма ефективност на съществуващите стандарти, което е от полза за износа от Европейския съюз и защитата на носителите на права, когато развиват дейност на глобалния пазар, където различните носители на права върху промишлена и интелектуална собственост в момента са жертви на системни и широко разпространени нарушения на авторските права, запазените марки, патентите, дизайните и географските указания.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах против резолюцията, която посочва позицията на Европейския парламент преди парафирането на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), защото консервативното мнозинство в Парламента отказа да се повиши необходимостта от основни предпазни мерки за гражданите ни спрямо това глобално споразумение за авторското право. Парламентът все още не вижда доказателства, че правната основа за преговорите съответства на Договора от Лисабон преди парафирането на споразумението. Също така Комисията трябва да ни покаже, че сътрудничеството между доставчиците на услуги и носителите на авторски права няма да засегне основните права на гражданите, особено правото на неприкосновеност на личния живот, правото на свобода на изразяване и правото на справедлив процес. Това изисква оценка на въздействието на ACTA върху защитата на данните и основните права. Необходима е гаранция от Съвета и Комисията, че ACTA няма да наложи промени на законодателството на Европейския съюз по отношение на наказателните мерки, свързани с прилагането на правата върху интелектуалната собственост. Гражданските разпоредби за прилагане на патентите също могат да имат отрицателно въздействие върху достъпа до генерични лекарства, и Комисията трябва да разгледа този проблем. Не трябва да даваме съгласието си за ACTA, докато не получим гаранции в писмен вид по тези важни въпроси.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Остава въпросът за съдържанието на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Основната цел на това споразумение, договорено в продължение на години в най-голяма тайна между близо 10 държави, е борбата с фалшифицирането и защитата на правата върху интелектуалната собственост. Въпреки това трябва да се отбележи, че нито Китай, Бразилия или Индия взеха участие в тези преговори. Освен това, въпреки че трябва да се води борба срещу фалшифицирането, добре известните разпоредби във въпросния договор предвиждат създаването на мерки, които могат да бъдат разглеждани като нарушение на индивидуалните свободи: надзор на доставчиците на достъп до интернет, засилване на граничния контрол и по-големи трудности при превоза на евтини генерични лекарства за развиващите се държави. Всички тези опасения бяха изказани от множество членове на Европейския парламент, които не искат да поставят „сляпо“ доверие в преговорите, провеждани от Европейската комисия. Резолюцията, която беше приета с малко мнозинство – и едва сега – действително не може да се разглежда като подкрепа, защото все още има съмнения относно това дали текстът е в съответствие с общностното право и дали е съвместим със зачитането на основните права.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Въздържах се да гласувам за резолюцията относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), защото смятам, че въпреки че текстът съдържа някои важни въпроси, той е изключително критичен към въпросното споразумение. Като цяло смятам, че ACTA е в полза на икономическите интереси на Европейския съюз, както и че намира баланс между защитата на правата върху интелектуалната собственост и гарантирането на основните права.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) След продължително настояване от страна на Парламента се наблюдава значително увеличение на степента на прозрачност при преговорите по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), като след кръга от преговори в Нова Зеландия Парламентът беше напълно информиран. Договорният текст отразява основните опасения, изразени от Парламента, особено по въпроси като зачитането на основните права, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, зачитане на значението на свободен интернет достъп, ползата от защитата на ролята на доставчиците на услуги и необходимостта от запазване на достъпа до лекарства. Борбата срещу фалшифицирането е приоритет, като международното сътрудничество е от основно значение за постигането на тази цел. С възможността нови бързоразвиващи се и развиващи се държави да се присъединят към споразумението, като по този се насърчи широката защита на правата върху интелектуалната собственост, ACTA ще бъде в състояние да постигне необходимото многостранно сътрудничество.

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма. – (PT) Договореното споразумение е важна стъпка в борбата срещу фалшифицирането и е ключов елемент от политическата стратегия на Европейския съюз за гарантиране на правосъдие, равни условия за европейските производители, запазването на работни места за гражданите и зачитане на принципите на правовата държава. Борбата срещу фалшифицирането трябва да бъде един от приоритетите на вътрешната и външната политическа стратегия и международното сътрудничество е от основно значение за постигането на тази цел.

ACTA представлява инструмент, който прави съществуващите стандарти по-ефективни, като по този начин е от полза за износа от Европейския съюз и защитата на носителите на права, когато развивай дейност в рамките на глобалния пазар. Бих искал да подчертая от какво голямо значение за европейските дружества и работни места в Европейския съюз е защитата на географските указания и приветствам усилията от страна на Комисията за включване на защитата на географските указания в обхвата на ACTA. И накрая, бих искал да подчертая значението на факта, че Комисията потвърди, че прилагането на ACTA няма да има въздействие върху основните права и защитата на данните или върху усилията, които Европейският съюз полага в момента за хармонизиране на мерките по прилагане на правата върху интелектуалната собственост.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Ако не бях решил да бойкотирам заседанието след печалния епизод на социално-еврократски тоталитаризъм, на който станахме свидетели току-що, щях да гласувам в подкрепа на съвместното предложение за резолюция на групите от левицата относно споразумението за борба с фалшифицирането. Щях да направя това не защото съм променил политическите си убеждения, а защото смятам, че споразумението не е достатъчно да защити промишленостите ни от фалшифициране, че не успява да гарантира зачитане на географските указания, че няма смисъл, ако не включва Китай, най-големия фалшификатор в света, както и че застрашава правата и свободите на гражданите, защото се отнася до „нематериални“ права на собственост. Също така подкрепям всички искания за предварителна информация, оценки на въздействието и други, посочени в резолюцията. Накратко, споразумението в този си вид е безсмислено и потенциално вредно. По него дори не трябва да се водят преговори, още повече като се имат предвид въпросите, които обхваща, от Европейската комисия.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах срещу предложението за резолюция за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти, защото текстът изобщо не е достатъчен за защита на правата на гражданите. Членовете на Европейския парламент редовно изразяваха опасенията си по отношение на преговорите на това международно споразумение и преди то да бъде окончателно ратифицирано от държавите-членки и Европейския съюз беше важно да се повдигнат редица въпроси, особено тези, свързани с достъпа до лекарства, отговорността на доставчиците на интернет достъп и претърсването на личния багаж на пътниците на границите. За съжаление, съвместното предложение за резолюция, внесено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, групата на Зелените/Европейски свободен алианс, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и Конфедеративната група на европейската обединена левица – Северна зелена левица, за което гласувах и което изразява тези опасения, не беше прието, защото според изискванията не му достигнаха няколко гласа.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Разочарован съм, че резолюцията, подкрепена от моята група днес, не беше приета. Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) съдържа потенциал да оказва изключително отрицателно въздействие върху гражданските свободи и днешното гласуване не прави нищо за намаляване на тези страхове.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти, относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Резолюцията изразява същите опасения като тези, изразени от гражданите на Европейския съюз по отношение на защитата на данните. Тя изрично отхвърля регламента за „три нарушения“, който беше обсъждан като мярка, която да се използва в случай на нарушения на авторското право. Резолюцията посочва също така, че споразумението трябва да съответства на общностното право, с други думи, общата част от законодателството на Европейския съюз. Фалшифицираните продукти и международните нарушения на авторското право нанасят щети на европейската икономика, като по този начин излагат на риск и европейските работни места. Трябва да бъдат предприети решителни мерки за борба с това.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Приветствам факта, че най-спорните разпоредби бяха премахнати от окончателния вид на международното споразумение като отговорността на трети страни, задължителни проверки на компютърната памет при пресичане на границата и задължително прилагане на „цифровата гилотина“. Въпреки че приветствам направените усилия за осигуряване на по-голяма защита на правата върху интелектуалната собственост, не съм убеден, че формата на споразумението, която ни беше представена, е напълно оптимална. Много съм загрижен, че държави като Китай и Русия не са страни по споразумението. Фактът, че споразумението отдава по-голямо значение на защитата на носителите на права, а не на действителните автори, ме кара да съм загрижен дали споразумението наистина ще служи за защита на общите права върху интелектуалната собственост, а не само за защита на правата на малка група дружества, които развиват дейност най-вече в САЩ.

Освен това фактът, че не беше възможно да се включат географските указания в споразумението, само потвърждава опасенията ми. Може би не е необходимо отново да се коментира методът на водене на преговори за споразумението, но смятам, че една подобна непрозрачна форма на преговори, като тази, избрана за ACTA, няма да се повтори, и в бъдеще Парламентът ще бъде своевременно информиран за хода на преговорите на подобни споразумения и тяхното съдържание.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) повиши и продължава да повишава ефективността на правилата, които насърчават износа на Европейския съюз и защитават хората, които все по-често стават жертва на нарушения на правата върху интелектуалната им собственост, когато развиват дейност на глобалния пазар.

Както ефективно се подчертава в съвместното предложение за резолюция, борбата срещу фалшифицирането в световен мащаб представлява основен аспект от политическата стратегия на Европейския съюз с цел той да бъде в състояние да предложи стандартни условия на конкуренция за всички европейски производители. Смятам, че подобно на други сектори, и в този сектор значимостта на сътрудничеството между държавите-членки вече се приема напълно. Защитата на авторското право, запазените марки, патентите, дизайните и географските указания определено представляват чувствителен въпрос, защото става въпрос за основните права на човека, но днешното предложение представлява сериозен призив да се продължи в правилната посока. Комисията трябва всъщност да поеме ангажимент да гарантира включването на ефективни методи за действително прилагане на защитата на географските указания, защото това е от съществено значение за дружествата и заетостта на европейските граждани.

  Constance Le Grip (PPE) , в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти. В резолюцията на PPE/ECR се посочва, че борбата срещу фалшифицирането е приоритет в рамките на вътрешната и международната политическа стратегия на Съюза, както и че международното сътрудничество е основен елемент в постигането на тази цел. При разглеждането на опасенията на Европейския парламент и на съгражданите ни като зачитането на основните права, защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, признаването на жизненоважната роля на неограничения достъп до интернет, значението на защитата на ролята на доставчиците на услуги и необходимостта от гарантиране на достъпа до лекарства законът прави настоящите правила по-ефективни. Той има за цел да осигури по-добра защита срещу всички видове нарушения на правата върху интелектуалната собственост, запазените марки, дизайните и патентите в интерес на износа на Общността и носителите на тези права. Противно на казаното от неговите противници, споразумението е напълно съвместимо с общностното право. То не въвежда например така наречената процедура от „три нарушения“.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за предложението за резолюция за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), защото то: 1. напълно съответства на общностното право; 2. ще доведе до положителен ефект за мерките за защита на правата върху интелектуалната собственост в световен мащаб и за защита срещу други територии, като Азия, Австралия, Тихоокеанския регион и така нататък; 3. ще защити конкуренцията на равнището на Европейския съюз и културното многообразие, както и ще спомогне за създаването на нови работни места.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за предложението за резолюция за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). ACTA се отнася до прилагането на законите за интелектуалната собственост на международно равнище и засяга търговските нарушения на авторското право. Това е много деликатна тема, където трябва да осигурим на носителите на права подходяща защита и разумна възвращаемост на инвестициите им без, от друга страна, да се нарушават гражданските свободи, да се ограничава достъпът до лекарства или да се инкриминират граждани за дребни нарушения като авторското право. Правилното място за извършване на тази оценка е комисията по търговия, когато разглежда дали да даде съгласието на Парламента по отношение на ACTA или не.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Защитата срещу фалшифицирането и защитата на интелектуалната собственост несъмнено представлява важен елемент в международен мащаб. Въпреки това споразумението ACTA не допринася с нищо по отношение на високото качество и особено балансирана защита на интересите на всички граждани на държавите-членки на Европейския съюз. На това споразумение, чието изготвяне отне много дълго време, му липсваше прозрачност на различни етапи от подготовката и в контекста си е насочен по-скоро към интересите на една група. Въпреки че, наред с други неща, споразумението декларира засилване на контрола от страна на съответните органи на транзитни стоки и износния режим или служебните преговори, тук възникват въпроси по отношение на обхвата и други възможности за прилагане на споразумението, защото последиците от него изглеждат спорни без съгласието за ратифициране от страна на редица важни държави в цял свят.

По отношение на реалното гарантиране на защитата на интелектуалната собственост, може да се каже, че в световен мащаб вече съществува цял набор от признати, работещи и достатъчно доказани инструменти, институции и договорни отношения, които понастоящем гарантират защита срещу фалшификати. В същото време, заради уверението, че не е необходимо да се изменя общностното право за документ от такова значение и естество, би си заслужавало да се внесе по-изчерпателен правен анализ.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото то представлява важна стъпка в борбата срещу фалшифицирането, без да поставя под въпрос проблеми като превоза на генерични лекарства, и гарантира основните права като правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) беше договорено зад гърба на гражданите ни и в противоречие на ООН и нейната Световна организация за интелектуална собственост, единственият орган, който основателно може да изготви едно такова споразумение. В случая с ACTA, малък брой държави помежду си договориха правила в областта на правата върху интелектуалната собственост. Това присвояване на международното право в полза на най-богатите държави и най-близките им съюзници е напълно неприемливо.

Нещо повече, като се има предвид, че има съмнения за възможното патентоване на живи същества и потенциални пречки за движението на генерични лекарства, наложително е да не бъдем загрижени или да съжаляваме за тази точка, като същевременно приемаме, че сме изправени пред свършен факт. Гласувам против текста.

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма. – (PT) Въвеждането на проекта за Търговско споразумение за борба с фалшифицирането на 2 октомври 2010 г. след кръга от преговори в Токио е много важно. Също така е необходимо Комисията да предостави на Парламента и обществеността окончателния текст на споразумението ACTA след срещата за договаряне на техническите аспекти, която се проведе в Сидни между 30 ноември и 3 декември 2020 г.

Борбата срещу фалшифицирането е един от основните приоритети на вътрешната и международната политическа стратегия и международното сътрудничество е от основно значение за постигането на тази цел. Напълно сме наясно, че договореното споразумение няма да разреши сложния и многостранен проблем с фалшифицирането, но то е крачка в правилната посока за слагане на край на този сериозен проблем, който е отговорен за сериозни загуби за икономиката на Европейския съюз и на брутния вътрешен продукт на държавите-членки.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) От съществено значение е споразумението да влезе в сила възможно най-скоро. Всяко забавяне ще даде възможности за чиста кражба на интелектуална собственост. Разходите на производителите надхвърлят всички възможни суми. Пиратството е изключително актуален проблем в наши дни. Много доставчици на интернет услуги и граждани на Европейския съюз участват в неетични дейности. В този контекст трябва да регулираме всички дейности, свързани с изтеглянето и така наречения „обмен на информация“. Бездействието по отношение на предотвратяването на фалшифицирането насърчава безнаказаността и изглежда цинично. Напълно подкрепям предложението за резолюция.

  Vital Moreira (S&D), в писмена форма. – (PT) Въздържах се от гласуване по общото предложение за резолюция, внесено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, групата на Зелените/Европейски свободен алианс и Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, защото смятам, че въпросният текст е прекалено критичен, както и че трябва да бъде по-балансиран. В представения вариант ясно се посочва, че окончателната ни позиция ще бъде против приемането на споразумението. Смятам, че споразумението като цяло е от полза за икономическите интереси на Европейския съюз, особено като се има предвид факта, че искаме икономиката ни да се основава на иновации, изследвания и развойна дейност или на „интелигентен растеж“.

Ето защо смятам, че една по-добра защита на правата върху индустриалната собственост, включително патентите, е от съществено значение за европейската конкурентоспособност. От друга страна, смятам, че първоначалните опасения за генеричните лекарства, защитата на правото на достъп до интернет и защитата на географските указания или наименования за произход бяха успешно преодолени в окончателните преговори. Не можем да пренебрегнем постигнатия напредък. Очевидно не всичко е задоволително, но едно международно споразумение трябва да се оценява като цяло.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти и против другите, защото международното споразумение ACTA дава възможност за по-ефективна борба с фалшифицирането, като по този начин спомага за защитата на европейската промишленост. Освен това ACTA ще спомогне за защита на потребителите срещу фалшифицирани продукти, които стават все по-разпространени на европейските пазари.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) относно ACTA, защото смятам, че е от съществено значение споразумението да бъде приложено. Това трябва да стане бързо, без повече забавяне или загуба на време, или в противен случай рискуваме спиране на преговорите в ущърб както на производителите, така и на европейските потребители.

Европа е длъжна да продължи да концентрира усилията си върху два въпроса. Първият въпрос е, че трябва да бъде задължително европейските географски указания да бъдат защитени от гражданска и митническа гледна точка, защото в момента понасят щети, което засяга не само хранително-вкусовата промишленост, имитираните продукти на която са изправени пред нелоялна конкуренция, обикновено включваща употребата на наименования, които копират и имитират познати европейски марки, но и промишленостите, които развиват дейност в секторите на дизайна и модата. Вторият въпрос е наложителната необходимост от общи права за контрол на продажбите в интернет. В този сектор се наблюдава увеличение на продажбите на книги, филми, музика и милиони фалшифицирани стоки, което е в ущърб не само на потребителите, но и на европейските производители.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти, относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), защото това представлява споразумение, насочено към гарантиране на справедливостта и здравословната конкуренция. Споразумението въвежда цялостна международна рамка за укрепване на борбата срещу нарушенията на правата върху интелектуалната собственост. То насърчава присъединяването на други развиващи се държави към споразумението, защото участието в ACTA не е ограничено.

Преговорите по споразумението вече вземат предвид основните опасения на Европейския съюз, включително: зачитането на основните права и неприкосновеността на личния живот, защитата на данните, зачитането на ролята на свободния интернет, защитата на ролята на доставчиците на услуги и необходимостта от гарантиране на достъпа до лекарства и защита на общественото здраве.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE) , в писмена форма. – (PT) Убедена съм, че предложението за резолюция представлява важна стъпка в борбата срещу фалшифицирането, като същевременно се запазва необходимият баланс между противоречиви ценности. Предложението не поставя под въпрос свободата на изразяване и иновациите и гарантира основните права като правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните.

Налице са противоположни интереси, които затрудняват постигането на консенсус, но това, което беше постигнато с някакъв успех, е споразумение, което по същество представлява амалгама от общи искания. Прозрачността, приета от Комисията по време на преговорите за информиране на Европейския парламент, е похвална и аз се надявам, че ще бъде възможно по време на предстоящите преговори да се разрешат неяснотите и пропуските, които се посочват от всички страни. Смятам, че постигнатото споразумение ще укрепи международното сътрудничество в борбата срещу фалшифицирането и ще създаде инструмент за ефективната защита на правата върху интелектуалната собственост и гарантирането на основните права. Също така е от съществено значение да се гарантира зачитане на съществуващите права посредством репресивни мерки и създаването на всеобхватна международна рамка за подпомагане на засегнатите страни.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото то представлява важна стъпка в борбата срещу фалшифицирането, без да поставя под въпрос проблеми като превоза на генерични лекарства, и гарантира основните права като правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните.

  Paulo Rangel (PPE) , в писмена форма. – (PT) Борбата срещу фалшифицирането, което е световно явление, изисква многостранен подход, който се основава на засилване на сътрудничеството между основните заинтересовани страни в световен мащаб. Следователно, въпреки че съм наясно, че договореното споразумение няма да разреши сложния проблем с фалшифицирането, аз съм убеден, че то представлява стъпка в правилната посока.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес гласувах за наскоро сключеното Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Целта на новото многостранно споразумение между Европейския съюз, САЩ, Австралия, Канада, Япония, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея и Швейцария е да се засили защитата на интелектуалната собственост и да се допринесе за борбата срещу фалшифицирането и пиратството на продукти, като проучи марки дрехи, музика и филми.

Наясно съм, че договореното споразумение няма да разреши сложния и многостранен проблем с фалшифицирането, но смятам, че то представлява стъпка в правилната посока. Във всеки случай призовавам Европейската комисия да потвърди, че текстът няма никакви последици за основните свободи и законодателството на Европейския съюз. Също така бих искал да отбележа, че Парламентът има право на вето върху международните споразумения.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Европейският парламент едва успя да приеме резолюция, с която се настоява Комисията да изясни и оцени последиците от Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Резултатите бяха 306 гласа „за“, 322 „против“, и 26 „въздържали се“. Резолюцията беше представена от групата на Зелените (включително Пиратската партия), социалдемократите, либералите и левицата. Вместо това беше приета алтернативна резолюция на групата на консерваторите. Тази резолюция приветства свършеното от преговарящите до този момент, без да поставя конкретни искания пред Комисията за по-нататъшно изясняване или оценка. Това беше поражение, но съвсем не е последната дума по въпроса. Резолюцията няма никакъв официален ефект, а е просто израз на чувствата на Парламента. Решаващият вот (вероятно) ще се проведе по някое време през следващата година, когато от Парламента ще се поиска да даде съгласието си на споразумението. Ако тогава се получи отрицателен вот, тогава споразумението ще бъде бракувано. Днешното гласуване представляваше напомняне, че ще трябва да продължим да работим усилено, за да получим повече информация за последиците от ACTA, така че Европейският парламент да е в състояние да вземе информирано решение при окончателното гласуване.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) е споразумение, което защитава нашите граждани, нашите автори, нашите творци и нашите предприятия — затова го подкрепям. В действителност то помага за изясняване на наличните средства за компенсация в случай на грубо нарушаване на правата върху интелектуалната собственост в една от държавите, които са страни по споразумението. Комисията действа прозрачно, ACTA не може да надхвърли общностното право, не може да превиши никоя от мерките, предприети в рамките на европейските директиви, и при никакви обстоятелства не може да наруши основните права. Споразумението беше договорено извън традиционните международни институции (Световната търговска организация и така нататък), защото Китай и Индия се противопоставиха на всяко споразумение. Накрая, ACTA представлява отворено споразумение и всички държави, които искат свободно да участват в него, могат да се присъединят към нас, така че заедно да бъдем в състояние да осигурим правна, а също и физическа защита на съгражданите ни срещу щети вследствие на фалшифициране. Ето защо гласувах за предложението за резолюция.

  Olle Schmidt (ALDE), в писмена форма. – (SV) Европейският парламент няколкократно изрази становището си относно споразумението ACTA. Така например гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на Парламента през март 2010 г. по отношение на липсата на обществен контрол и прозрачност на преговорите и подписах писмената декларация на Парламента относно ACTA. По това време Комисията заслужаваше критика, както и сега, заради липсата на прозрачност при преговорите както по отношение на членовете на Парламента, така и по отношение на гражданите на Европа. Смятам, че във вида, в който се намират нещата понастоящем, предишните становища на Парламента са адекватни, и гласувах срещу всички предложения в резолюцията. Важно е Парламентът да поеме отговорността си за международните споразумения много сериозно. Комисията преговаря и подписва споразуменията. Парламентът има правото да бъде изчерпателно и незабавно информиран по време на процеса и, след като Комисията е подписала споразумението, има правото да го одобри или отхвърли. Логично е Парламентът да изрази позицията си ясно, което направихме по редица начини с цел да се гарантира, че Комисията не води преговори по споразумения без подкрепата на Парламента. Общото предложение за резолюция изискваше от Комисията да представи редица подробни анализи преди да подпише споразумението, което щеше да създаде риск от възникване на ситуация, в която другите страни да започнат да се съмняват дали Европа е сериозна страна, с която да сключат международни търговски споразумения. Това би било в ущърб на шансовете на Европа да участва в преговори по международни споразумения за свободна търговия в бъдеще.

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Подкрепих предложението за резолюция на Европейския парламент относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), защото смятам, че като част от борбата срещу пиратството е необходимо да се създадат общи принципи за прилагането на правата върху интелектуалната собственост. Проблемът с фалшифицирането на стоки и неразрешеното използване на интелектуалната собственост на други хора все още е широко разпространено. Това е особено трудно в случай на нематериална собственост като авторските права на музикални или литературни произведения и патенти. ACTA ще представлява добър инструмент за създаването на обща правна платформа, чиято цел ще бъде борбата с фалшифицирането и пиратството.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Много съм доволен, че докладът на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти беше приет. В резултат на това отровната, демагогска работа на опозицията нямаше шанс. Поздравления на авторите, на нашия координатор, г-н Caspary, и на цялата група, че показаха единство по този важен въпрос.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на моята група, защото борбата срещу фалшифицирането е от съществено значение и трябва да бъде в световен мащаб, за да бъде ефективна. Фалшифицирането е нарастваща паралелна икономика, която дава възможност за пране на пари в големи размери. Освен това нашите промишлености, които вече понесоха щети по отношение на износа от обезценяването на юана и слабия долар, не могат да си позволят и фалшификати, произведени извън Европейския съюз, които нелоялно да се конкурират с техните продукти на вътрешния пазар. Тази глобално организирана кражба сериозно засяга творчеството и иновациите и има катастрофални последици за работните ни места и безопасността на подведените потребители. Нашият модел на развитие, насочен към икономиката на знанието, изисква защитата на международно равнище на основното право, каквото е интелектуалната собственост. Това гласуване оттук нататък отваря пътя за ратифициране на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, което ще улесни подаването на съдебни искове в случаите на нарушения на правата върху интелектуалната собственост в една от държавите, страни по споразумението. По този начин поставяме основните за една многостранна стратегия, която ще защити това, което прави икономическото ни развитие динамично: нашите изобретения, нашите марки и нашите художествени произведения.

10. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 13,20 ч., се възобновява в 15,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

11. Финансов надзор (подписване на актовете)

  Председател. – Уважаеми колеги, позволете ми с няколко думи да ви представя подписването на актовете на пакета за финансов надзор. Това ще бъде направено след няколко минути. Този пакет ще представлява нашите дейности по финансов надзор, приети в съответствие с обикновената законодателна процедура.

Днес подписваме закона за Европейския съвет за системен риск, който ще отговаря за контрола на финансовата система в рамките на Съюза и ще допринесе за гладкото функциониране на вътрешния пазар.

На второ място, също така създаваме три други европейски надзорни органа за защита на обществения интерес. Те ще следят банките, ценните книжа и пазарите, както и застраховките и професионалните пенсии.

И накрая, подписваме сборна директива за изменение на цял набор от 11 директиви, за да бъдат приведени в съответствие с европейската система за финансов надзор и Договора от Лисабон.

Разбрах, че са били положени огромни усилия и е имало голямо сътрудничество между европейските институции. Процедурата беше много бърза и ефективна. Последователните председателства – испанското и белгийското – бяха много активни и им благодаря за сътрудничеството. Комисията беше много активна и имахме тясно сътрудничество. На членовете на Европейския парламент, които останат в залата, докато отидем и подпишем актовете, както и на члена на Комисията, ще кажа: това е много важно. Благодаря на Комисията, която беше толкова активна през цялото време на подготвителните срещи и при всички разисквания, за нейното участие.

Нашата работа, разбира се, не е приключила. Пакетът за икономическо управление, който ще обсъдим след малко, също ще бъде много важен. Знаем добре, че той е в ход в законодателната ни процедура и се надяваме, че ще бъдем готови възможно най-скоро.

Какво мога да кажа в заключение? Целият пакет, който ще подпишем днес, ще започне да се прилага в Европейския съюз от 1 януари 2011 г., тоест много скоро. Това е много важна информация за всички нас, за пазарите и за гражданите ни, защото има за цел да помогне на нашите граждани. Сега ще отидем и ще подпишем законодателния пакет.

(Председателят подписва актовете, заедно с Оливие Шастел (действащ председател на Съвета), Мишел Барние (член на Комисията), José Manuel García-Margallo y Marfil (докладчик), Sylvie Goulard (докладчик), Antolín Sánchez Presedo (докладчик) и Peter Skinner (докладчик))

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател

12. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

13. Разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011-2020) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Kolarska-Bobińska, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011–2020) (2006/2212(INI)) (A7-0313/2010).

  Lena Kolarska-Bobińska, докладчик. – (PL) Г-н председател, г-н член на Комисията, неотдавна говорихме много за институционалните промени вследствие на Договора от Лисабон. Те включват Службата за външна дейност (ЕСВД) и процедурите за работа по бюджета, но Договорът от Лисабон съдържа и препратка към политиките на Съюза. Днес обсъждаме първата стратегия в областта на енергетиката след Лисабон, която Комисията е изготвила за периода 2011-2020 г.

Трябва да се подчертае, че както стратегията на Комисията, така и докладът на Парламента, отразяват духа на Договора от Лисабон – това, което казва за енергийната солидарност и загрижеността му за енергийната сигурност и доставките. Стратегията на Комисията и докладът на Парламента поставят акцент и върху укрепването на енергийната политика и по-голямото и европеизиране. Можем да го постигнем, като предприемем определени мерки.

Първо, трябва бързо да приложим съществуващото европейско законодателство в областта на енергетиката в държавите-членки. Ето защо напълно подкрепяме Комисията при приемането на строги мерки срещу правителствата и предприятията, които не предприемат действия в тази област. Второ, за да се постигнат общите ни цели, общият енергиен пазар също трябва да работи добре. Това се отнася и до необходимостта да се изгради пазар на възобновяемите енергийни източници в Европа. Ето защо, за да постигнем целите си, е от съществено значение да разширим и модернизираме европейската и трансграничната енергийна инфраструктура. На това често се противопоставят монополите и правителствата, които ги защитават. Без една общоевропейска мрежа обаче основните цели на Европейския съюз няма да бъдат постигнати.

Съществуват две основни пречки, които трябва да се преодолеят тук: администрацията и финансирането. По въпросите на администрацията е необходимо да определим ясни приоритети и правила за избора на ключови проекти. Без тези критерии и без ясни правила изборът на проекти ще доведе до сериозни конфликти и раздори, както и съмнение вместо надежда. На национално равнище обаче регулаторните мерки са от съществено значение, особено в контекста на трансграничните проекти.

Нека сега преминем към най-важния проблем – финансирането на инфраструктурата. Знаем какво напрежение придружава в момента одобрението на бюджета за следващата година, но още по-голямо напрежение ще засегне финансовата рамка след 2013 г. Разходите, които планираме обаче, трябва да отразяват целите на политиката на Европейския съюз, с което имам предвид енергийната сигурност на гражданите. Също така ще трябва да намерим нови начини за привличане на инвестиции от страна на предприятията и банките. В доклада става дума за това.

Днес политиката в областта на енергетиката е все по-тясно свързана с външната политика на Европейския съюз. Отношенията ни с външните енергийни партньори трябва да се определят от принципите на вътрешния пазар на Европа. Чуждестранните предприятия, които навлизат на европейския пазар, трябва да развиват дейност по един прозрачен начин и в съответствие със закона и трябва да се управляват в рамките на прозрачно споразумение. Това се отнася както до тръбопроводите, които ще бъдат изградени в бъдеще, така и до тези, които се изграждат в момента.

Г-н член на Комисията, ценя помощта, която дадохте на Полша при преговорите ни с Русия относно газопровода „Ямал“. Бих искала обаче да видя подобни действия и за другите газопроводи, включително „Северен поток“. Бих искала да подчертая, че прозрачността трябва да важи за всички настоящи и бъдещи проекти, а не само за някои от тях.

В обобщение, г-н председател, Съюзът се нуждае от дългосрочна визия за енергийната политика. Необходима е европейска енергийна общност. Ако Комисията иска да ускори действията от страна на предприятията и държавите-членки, тогава на нея също трябва да се има доверие и тази много добра стратегия, както и инфраструктурен пакет, да влязат в сила. В бъдеще Европейският парламент ще иска да наблюдава изпълнението на стратегията, защото той трябва да има реално влияние върху ситуацията, а не да бъде само израз на пожелателното ни мислене.

И накрая, нещо, което е много важно, е отношението на държавите-членки към целите, съдържащи се в стратегията на Европейската комисия и в моя доклад. Ще бъдат ли готови да ограничат националните си интереси в полза на общото, европейско благо? Ще се противопоставят ли на дейността на големите групи по интереси и ще вземат ли предвид сигурността и благото на потребителите? Ние, като членове на Европейския парламент, настояваме за това. Поздравявам Ви, г-н член на Комисията, за енергийната стратегия за следващите 10 години.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да започна с това, че съм впечатлен от броя и качеството на Вашите идеи, критични забележки и конструктивен принос по отношение на това, което беше представено от Комисията като проект за енергийна стратегия за периода 2011-2020 г. Бих искал да благодаря на г-жа Kolarska-Bobińska за представянето й, за това, че обедини приноса на своите колеги по един интелигентен начин, както и за създаването на приоритети, което лично според мен е много важно. Ще се радваме да включим доклада Ви в работата ни през следващите седмици, защото следващите няколко седмици ще бъдат доста натоварени по отношение на енергийната политика. На 3 декември Съветът по енергетика, следван от уникалната възможност държавните и правителствени ръководители да разгледат въпроса за енергетиката на 4 февруари, ще даде тласък за общите ни цели и за европеизацията на енергийната политика. Според мен Парламентът е партньор от съществено значение в тази насока.

Позицията, от която започваме, може да се опише като изключително трудна. Разполагаме с единен пазар, който все още не е завършен. В продължение на 12 години той е законът за електричество и газ, но все още не е реалност. Имаме повече по-малки пазари и регионални граници и трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че в следващите пет години единният пазар може да бъде приложен за промишлеността и потребителите с цел по-голяма конкуренция и прозрачност.

Второ, не разполагаме с патентна инфраструктура. Ако погледнете основите, които съществуват на единния пазар за други продукти, стоки и услуги – пътища, железници, писти, летища, цифровия свят, водните пътища – можете да видите, че все още сме далеч от това, което ни е необходимо по отношение на инфраструктурата за преноса на енергия в частност газ и електричество, за да се постигнат целите на европейската ни енергийна политика, а именно, подобряване на сигурността на доставките, солидарност, конкуренция и на интересите на потребителите. Необходимо е да наваксаме през следващите две десетилетия от гледна точка на развитието през последните два века при пътищата и железниците и през последните десет години при цифровия свят. Това е свързано с приемане от хората и прозрачност. Необходима е прозрачност, за да се постигне по-голямо приемане за развитието на инфраструктурата за електричество и газ, и се нуждаем от съответните финансови ресурси, които трябва да се осигурят от потребителите чрез цените на енергията, но които са и обществена отговорност на европейския бюджет по отношение на европейските интереси.

Трето, разполагаме с голям неизползван потенциал в областта на енергийната ефективност. Всеки, който подобно на нас е зависим от вноса и същевременно иска да постигне напредък по отношение на устойчивото развитие, опазването на климата и на околната среда, трябва да се противопостави на пилеенето на енергия и да посочи пътя с целеви енергийни инициативи, енергоспестяване и по-голяма енергийна ефективност в обществения, промишления и частния сектори. Ето защо енергийната ефективност ще бъде следващата точка от дневния ред и на двете институции. Очаквам с голям интерес доклада по собствена инициатива на Парламента, който скоро ще бъде завършен и въз основа на който стратегията ни за енергийна ефективност ще бъде представена на широката общественост, на вас и на Съвета през пролетта.

Друга част от стратегията ни е въпросът за достъпната енергия. Белгийското председателство с право посочва, че по-специално електричеството може да доведе до разделение на обществото вследствие на факта, че енергията става все по-скъпа и следователно вече не е достъпна за всички. Това означава, че трябва да разширим сигурността на доставките в стратегията и да включим областта на достъпната енергия за промишлеността, работните места и за домакинствата. Изследователската дейност е друг важен аспект. Европа не може да се грижи за всичко, но научните изследвания в областта на енергетиката могат да бъдат фокусна точка за европейския бюджет през следващите няколко години, както и за партньорство между публичните органи и промишлеността, които провеждат изследванията.

Налице е и въпросът за външните отношения, външното измерение: г-жа Kolarska-Bobińska вече насочи вниманието ни към това. Необходима е обща, координирана европейска стратегия във външната ни енергийна политика по отношение на основните интереси на Европа. Ние все още сме най-големият пазар на енергия от гледна точка на потреблението преди Китай и САЩ. Ако концентрираме покупателната си способност и инфраструктурните си стратегии, ще имаме власт. Ако започне да действа старият принцип на „разделяй и владей“, за другите ще бъде по-лесно да ни се противопоставят. Не искаме това да се случи. С оглед на това бих искал да ви благодаря за разнообразното и интелигентно съдействие и за доклада ви. Той ще ме води в работата по нашата стратегия, която впоследствие ще представим преди Европейския съвет.

(Ръкопляскания)

  Pilar del Castillo Vera, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искала да започна, като поздравя докладчика, който е свършил отлична работа. Нейният доклад, разбира се, е толкова амбициозен, колкото и изчерпателен, и трябва да кажа, че е резултат от трудните и успешни преговори, които доведоха до единодушното му приемане от страна на комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

Без да се отклонявам от темата, бих искала и да посоча нещо, с което всички сме наясно, но не е лошо да се каже: енергийната ситуация в Европа не е точно оптимална. Ние не само сме все по-зависими от вноса на енергия от страни извън Европа, но трябва да се справим и с огромните инвестиции, необходими в енергийните ни инфраструктури, в момент, когато Европа все още страда от последиците от кризата. Всичко това е в контекста на факта, че все още не сме успели да приложим собственото си законодателство в областта на енергетиката.

В този парламентарен мандат вече разполагаме с инструмент, който не беше на разположение при предишния. Договорът от Лисабон не само предоставя редица ясни цели като вътрешния енергиен пазар, сигурността на доставките, енергийната ефективност и насърчаването на енергийните мрежи, но и предоставя на Европейския съюз правна рамка и стабилна правна основа – член 194 – за действия в областта на енергийната политика.

В този нов контекст, в който се провежда разискването, моля, всички колеги да подкрепят доклада, който предлага редица мерки, насочени към гарантиране на енергийните доставки и пълното прилагане на съществуващото законодателство и програми. Той също така подчертава необходимостта от инвестиции в научни изследвания, насърчава развитието на общоевропейски енергийни мрежи и дава заслужено предимство на създаването на вътрешния енергиен пазар.

Много Ви благодаря и моля всички да подкрепите доклада утре.

  Marita Ulvskog, от името на групата S&D. – (SV) Г-н председател, бих искала да благодаря на докладчика, г-жа Kolarska-Bobińska, за нейното отлично и отворено сътрудничество. За мен, като социалдемократ, беше важно да се постигне една енергийна политика и стратегия за енергийните доставки, която има ясна потребителска перспектива и която също така предоставя прозрачност на пазара за търговия с енергия и гарантира, че кризата с климата има последици за всички наши решения за преминаване към възобновяеми, устойчиви и безопасни енергийни източници и енергийни системи. В това отношение сме постигнали известен успех, от което съм доволна. Текстът относно правата на потребителите беше подобрен и изяснен, и както заяви членът на Комисията, това стана и по отношение на правото на закупуване на енергия на разумни цени, така че домакинствата да могат да го позволят. Нещо трябва да се направи по отношение на енергийната бедност. Текстът относно въпроса за климата също беше изяснен, дори и да има какво още да се свърши в тази насока.

Също така смятам, че отговорността на държавите-членки по отношение на енергийния микс например е ясно посочена в стратегията. Най-голямото разочарование е, че докладът не съдържа никакви обвързващи цели за енергоспестяване и увеличаване на ефективността – жалко. Държавите-членки вероятно няма да постигнат целта от 20%, което представлява голям провал по нашите стандарти, защото енергоспестяването е един от най-добрите начини да се намали зависимостта ни от вноса, да се увеличи конкурентоспособността ни и да се създадат нови работни места. Ще се върнем към този въпрос в Парламента в различен контекст и тогава се надяваме да получим силна подкрепа както от целия състав на Парламента, така и от Комисията.

  Jens Rohde, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, на първо място, позволете ми да поздравя и благодаря на г-жа Kolarska-Bobinska за отличния доклад и след това нека започна със ситуация от реалния свят. Преди десет години Китай не произвеждаше нито един вятърен генератор – днес в Китай работи едно от десетте най-големи дружества за производство на вятърна енергия. След две години се очаква две техни дружества да са в челната петица. Преди десет години нямаше нищо. Днес Китай представлява 50% от световното производство на вятърна енергия. Китай се развива и то бързо.

В тази връзка, съжалявам да кажа, че новата енергийна стратегия на Комисията е обезкуражаваща поради липсата на амбиция за едно по-зелено бъдеще. Необходима е амбициозна енергийна стратегия за Европа и не само в резолюция на Шестнадесетата конференция на страните (COP-16), която никой не чете така или иначе. Трябва да приложим амбициозни, конкретни цели на политиката в Европа. Изглежда, че стратегията на Съвета и Комисията гласи: „Когато е дошло времето, можем да бъдем амбициозни“. Е, времето е дошло и не можем да седим спокойно и да чакаме някакво голямо, международно обвързващо споразумение преди да предприемем действия.

За да постигне енергийната стратегия целите по отношение на климата, растежа и работните места, е необходим много по-амбициозен и пазарен подход, така че да бъдем в състояние да използваме пазарния механизъм в наша полза. От нас зависи да дадем тласък на пазара, да покажем на пионерите къде искаме да отидем, така че те да могат да ни отведат там. Ето защо групата ALDE призовава Европейският съюз да премине към 30% цел за намаляване на емисиите от въглероден двуокис. Въглеродният пазар, основният механизъм за намалението на емисиите ни от въглероден двуокис и зелени инвестиции, не върши работа. Той е наводнен с квоти и цената е твърде ниска, така че няма стимул за инвестиране в зелени технологии. Смятаме, че Европейският съюз трябва да предприеме този ход в името на икономическия ни растеж, климата и енергийната сигурност. Хайде Европа, хайде Комисия – нека превърнем думите в реалност.

(Ръкопляскания)

  Claude Turmes, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, първо, бих искал да изкажа своята благодарност и тази на моята група за работата, постигната от Lena Kolarska-Bobińska, както и от всички докладчици в сянка. Вероятно не е било лесно да ни съберете заедно – като пастир овце – но го направихте.

Първото ми послание е, „изпълнение, изпълнение, изпълнение“. Не се нуждаем от нова енергийна политика. Трябва да изпълним пакета за климата, третия пакет за вътрешния пазар и сигурността на доставките на газ. След това трябва да добавим целенасочени политики. Споменахте енергийната ефективност. Това е от съществено значение и ние очакваме доклада на г-н Bendtsen, който ще се спре по-подробно на този въпрос.

Второто послание се отнася до вътрешния пазар. Г-н член на Комисията, смятам, че сте свършили отлична работа по инфраструктурния пакет, но се надявам, че няма да има забавяне, в известен смисъл, относно политиката на конкуренция. Имаме добри резултати през последните пет години по отношение на мерките срещу господството на пазара и това трябва да бъде основен акцент на европейската ни енергийна политика.

По отношение на възобновяемите енергийни източници, докладът ни е много по-прям, а Вашата стратегия на Европейския съюз и стратегията „Европа 2020“ са много неясни. Jens Rohde е прав. Възобновяемите енергийни източници ще съставляват 70% от всички енергийни инвестиции в Европа през следващите десет години. Възобновяемите технологии представляват най-големият ни износ от всички енергийни технологии. Не смятам, че смекчаването на възобновяемите енергийни източници в стратегията „ЕС 2020“ изпраща правилното послание. Ще е необходима специална глава за това, което ще бъде най-голямата инвестиция през следващите десет години.

В нашия доклад сме също така много по-предпазливи относно възобновяване на обсъждането на националните системи за хармонизация и други системи. Правителствата искат национални схеми за подпомагане и ние не трябва да създаваме объркване чрез възобновяването на това разискване.

В бъдеще газът и нефтът ще бъдат важни суровини. Имам два конкретни въпроса към Вас. Един от тях е да Ви попитам как виждате пазара на газ в енергийния сектор през следващите десет години. Второ, на пресконференцията бяхте много ясен по отношение на връхната точка при добива на петрол и за риска от достигане на 200 щатски долара на барел, така че каква е връзката с транспортната политика на равнището на Комисията?

  Konrad Szymański, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, разбира се, първо, бих искал и аз да благодаря на докладчика за отличното й сътрудничество при изготвянето на този много труден доклад. Докладът подчертава всички най-важни предизвикателства, пред които е изправена европейската енергийна политика. Смятам, че преди всичко Съюзът трябва да се справи с клаузите против пазара в споразуменията с трети държави. Това е една от най-големите пречки.

По-специално, Русия налага ограничения в достъпа до газопроводи, както и забрани за реекспорта, като ограничава правата на собственост на европейските предприятия във връзка с вече закупения газ. Това стана в случая с полския договор, с който членът на Комисията е запознат. Целта на руската политика е да запази монопол над пазара на газ за възможно най-дълго време. Монополът на „Газпром“ в Централна Европа се поддържа за сметка на общия пазар, за сметка на конкуренцията, и накрая, за сметка на правата на потребителите. В такива случаи Съюзът трябва да реагира много решително и не трябва да изключва дипломатическия фактор и ролята на върховния представител за външната политика. В противен случай реакцията ни просто няма да бъде балансирана.

Дипломацията на Съюза като цяло трябва да отдели повече внимание на въпросите, свързани със суровините. Това е тема, чието значение нараства, и е голямо предизвикателство за нашите служби, като се има предвид компетенциите в областта на търговската политика на Европейския съюз. В енергийната ни политика със сигурност трябва да дадем пълната си подкрепа на съвременните технологии, съоръженията за втечнен газ, геотермалната енергия и шистовия газ. Докато не осигурим сигурност и разнообразие на доставките на газ, не можем да си позволим да се откажем от въглищата толкова бързо. В противен случай само ще увеличим зависимостта си от газ, особено в Централна Европа, където въглищата все още играя изключително важна роля.

Имам и един последен въпрос: смятам, че трябва да се отбележи един институционален проблем. Всички теми, по които г-жа Kolarska-Bobińska говори в доклада си, не получиха съответното внимание в съобщението на Европейската комисия, което явно е било изготвено, без да се вземе предвид позицията на Парламента. Това е много лошо съвпадение –процесът беше зле проведен. Не смятам, че трябва да действаме по този начин.

  Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EL) Г-н председател, бих искала да поздравя г-жа Kolarska-Bobińska за отличната и усилена работа. Понеже чухме много амбициозни цели – и уважаемият ми колега г-н Turmes посочи приложението няколкократно – смятам, че всички трябва да поздравим Комисията за скорошното съобщение, с което излезе през ноември, по отношение на въпросите за стратегията в областта на енергетиката. Това е първата реалистична стратегия, която видяхме. Комисията се спира по-конкретно и ясно на трудностите – определя ги и посочва какви са трудностите и къде има място за изпълнение на целите, които сме си поставили.

Г-н член на Комисията, след като ни представихте реалистична стратегия в областта на енергетиката, и аз наистина приветствам това, бих искала да предложа практическо и реалистично решение на „Южен поток“. Разполагаме с два малки газопровода: ITGI и TAP. Те са готови, завършени. Можете да продължите напред. „Набуко“ представлява голям, а оттам и сложен проект, който може да има забавяне. Затова продължете напред с двата по-малки газопровода.

  Димитър Стоянов (NI). – Искам да изкажа своята подкрепа за направения доклад, особено в неговата последна част, която призовава интересът на гражданите да бъде слаган пред политическите аргументи.

Защото има един много прост пример. В момента се разработват два големи проекта: "Южен поток" и "Набуко". В България има някои радикални фактори, които казват, че тези проекти са несъвместими един с друг. Едва ли не или "Южен поток", или "Набуко". Аз мисля, че конкуренцията между тези два проекта е единственият възможен начин да се осигури сигурна и евтина енергия за европейските граждани.

Друг много важен въпрос, който в никакъв случай не трябва да бъде пренебрегван, е ядрената енергетика и нейното развитие, по отношение на политизирането на този въпрос. Защото решението да бъдат затворени реакторите на българската електроцентрала в Козлодуй беше политическо. И сега, вместо те да генерират милиарди евро, част от които да влизат и в европейския бюджет, страните-членки трябва да изплащат компенсации за това, че политическото решение беше тези реактори да бъдат затворени.

Освен това, напоследък забелязваме една истерия по въпроса с ядрените електроцентрали и аз бих искал да ви призова да се противопоставим на такива партизанстващи организации, които прилагат партизански мерки, за да се противопоставят на този въпрос; най-вече защото те не предлагат никаква алтернатива. А ядрената енергетика е тази, която може също да осигурява сигурна, евтина енергия.

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, аз също бих искал да благодаря на г-жа Kolarska-Bobińska за нейната много конструктивна и интензивна работа. И понеже изказвам благодарност, аз също подкрепям доклада, за разлика от някои мои колеги, които хвалят доклада, но чрез някои основни изменения ще се опитат да внесат радикални промени в някои от текстовете утре. Ето защо бих искал да се спра на искането, представено многократно, да бъдем по-амбициозни. Не съм сигурен дали казаното в това отношение е амбициозно или прекомерно.

Много съм благодарен на г-жа Kolarska-Bobińska, че представи една реалистична политика, защото имаме нужда от това в момент на икономическа и финансова криза. Не е необходимо да разкриваме нови блянове, а да представим нещо, което ще ни позволи след една, две, три или четири години да покажем, че сме го постигнали.

Много съм й благодарен, че спомена значението на енергийния микс и отговорността на държавите-членки, които след това сами ще решат какво искат. Няма да настояваме, че има само една гледна точка, а именно, възобновяемите енергийни източници. Гледната точка включва възобновяемите енергийни източници, въглищата, нефта, газа, ядрената енергия, както и ядрения синтез. Бих бил много доволен, ако действително се запази всичко, написано от г-жа Kolarska-Bobińska, което получи подкрепата на голямо мнозинство.

Тя разгледа въпроса за финансовата отговорност, необходимостта да се развие и създаде инфраструктура, а не само да се поставят искания и да си кажем, че парите трябва да дойдат отнякъде. Тя посочи и отговорността на предприятията.

Това ни води до единния пазар. В това отношение не е необходимо да се иска нов пакет и ново законодателство. Вместо това трябва да искаме изпълнението и прегледът да бъдат реалистични, така че създадените от нас резултати да бъдат приложени и на практика. Не на последно място, не трябва просто да добавяме нови неща и накрая да се учудваме, ако цените на енергията са толкова високи, че гражданите вече не могат да ги плащат. Дали е амбициозно или неотговорно просто да натрупваме нови неща, да увеличаваме цените и след това да се оплакваме за енергийната бедност сред гражданите?

Понякога разискването се фокусира само върху промишлеността, но именно гражданите ще бъдат засегнати най-силно през следващите няколко месеци и години. При някои разисквания бих искал още в началото да помислим какъв ще бъде крайният резултат.

  Teresa Riera Madurell (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, на първо място, поздравления за г-жа Kolarska-Bobińska, както и на докладчика в сянка от моята група, г-жа Ulvskog, и другите докладчици за отличната им работа.

Като се има предвид стратегическия му характер, това е един изчерпателен доклад, който разглежда подробно различните аспекти от енергийната политика на Европейския съюз чрез изграждане на стратегия въз основа на значителното количество закони, които приехме през последните години. В краткото време, с което разполагам, бих искала да подчертая два много важни аспекта от доклада: междусистемните връзки и данъчното облагане.

В този момент много спешно трябва решително да приложим законодателните и финансови механизми, с които разполагаме, с цел укрепване на слабите звена в трансевропейските енергийни мрежи в правилния срок, което е много важно.

По отношение на данъчното облагане смятам, че за да достигнат пазарно равнище, ефективността, енергоспестяването и възобновяемите енергийни източници се нуждаят не само от конкретни данъчни мерки, но и от данъчни облекчения под формата на съответните намаления или освобождаване от данъци.

  Lena Ek (ALDE). – (EN) Г-н председател, имаме огромни проблеми с енергийния пазар и мрежата в Европа, да не говорим, че производството на енергия се основава предимно на изкопаеми източници. Ако някой каже „изпълнение, изпълнение, изпълнение“, то аз ще кажа „съсредоточаване, съсредоточаване, съсредоточаване“ и ще спомена някои примери.

Все още не разполагаме с 50% от финансирането за стратегическия план за енергийни технологии (SET-Plan). Налице са бюджетни преговори, които отиват в съвсем различна посока от тази енергийна стратегия. Трябваше да се борим – извинете, не искам да бъда изгонена от залата – зверски за Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), енергийната ефективност и алтернативните горива и имаме същия проблем при научните изследвания.

В същата седмица, в която обсъждаме, признавам, отчасти една добра стратегия, г-н член на Комисията, гласуваме за доклада относно субсидиите за въглища, в който се посочва, че Испания субсидира въглищата на един неконкурентен пазар на въглища на стойност 50 000 евро на работно място, като средната стойност е 17 000 евро. Как можем да бъдем конкурентоспособни и съвременни, ако вземаме такива решения? Това подкопава цялата стратегия.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, опитът от предишни години, когато прекъсването на доставките на газ от Украйна и спирането на тока в редица държави на Европейския съюз доказаха, че енергийната ни система не разполага с резервите, необходими за справяне в кризисни ситуации, показва, че всяко решение ще изисква значителни инвестиции. Ето защо при вземането на решение за необходимите промени ще трябва да действаме по един координиран и внимателен начин, за да използваме най-ефективно инвестираните средства.

Представеният доклад отговаря на това състояние на нещата по един обстоен начин, като взема предвид практически всички въпроси, които трябва да бъдат разгледани, за да се разрешат енергийните ни проблеми. Това включва всичко, от законодателната основа и разпределението на правомощията до правилата за търговия, модернизирането на мрежата и финансирането.

Освен гарантиране на енергийна сигурност и помощи за изследвания и развитие, необходимостта от по-голяма енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници не е забравена. С цялостния си и балансиран подход според мен докладът представлява добра отправна точка за по-нататъшна работа за подобряване на европейската енергийна система.

  Bendt Bendtsen (PPE). – (DA) Г-н председател, на първо място, бих искал да благодаря на докладчика за отличната работа и за добре балансирания доклад. Няма съмнение, че е налице все по-голяма необходимост от нова енергийна стратегия за Европа и европейските предприятия също нямат съмнения по този въпрос. Ставаме все по-зависими от газа от Русия и нефта от Близкия изток. Енергийната стратегия вече е част от външната политика и политиката за сигурност на Европа и въпрос на сигурност на доставките. Решенията ни в Европа са от съществено значение за конкурентоспособността. Налице е необходимост от огромни инвестиции в бъдещето, които да ни позволят да постигнем един цял и сплотен енергиен пазар, както и необходимост от големи инвестиции в енергийната ефективност. Малко по малко ще постигнем много. Енергийната ефективност е и най-евтиният начин за намаляване на емисиите от въглероден двуокис.

Бих искал да благодаря на г-н Йотингер за забележките му днес по отношение на енергийната ефективност. По отношение на енергийната ефективност – независимо дали целите са обвързващи или не – аз съм доволен от съобщението на Комисията, което изброява голям брой области, в които можем да направим повече. Също така съм отворен към идеята да се даде на Комисията повече правомощия за отхвърляне на националните планове за действие, ако те не са достатъчни за постигането на целта ни от 20% до 2020 г.

Освен това САЩ и Китай правят сериозни инвестиции в области, които ще увеличат енергийната ефективност. Всеки е напълно наясно, че цената на енергията ще се увеличи в бъдеще и Европа в момента страда от липса на конкурентоспособност в един глобален свят. С помощта на разумни инвестиции в енергийната ефективност, инфраструктурата, интелигентните мрежи и така нататък, затова трябва да дадем на нашите предприятия възможност да постигнат по-голяма конкурентоспособност. Допълнително предимство ще бъдат новите работни места и иновативните предприятия в Европа, която в момента губи хиляди работни места.

  Ivari Padar (S&D). – (ET) Г-н председател, поздравявам докладчика и колегите за този успешен доклад. Създаването на общоевропейски енергиен пазар е в интерес на всички европейци. При отварянето на енергийните пазари обаче пренебрегнахме въпросите за прозрачността и обхвата на пазара.

Притеснен съм от факта, че въпреки че на пазарите се търгуват квоти от емисии на въглероден двуокис, електричество и газ на стойност стотици милиони евро, налице са явни надзорни и законодателни пропуски. Ето защо приветствам инициативата на Европейската комисия за запълване на пропуските. Надявам се, че съобщението на Комисията, което скоро ще бъде прието, ще се съсредоточи върху защитата на потребителите и ще е определено ясна общоевропейска регулаторна рамка, която установява недвусмислени права и определения, за да се избегне търговията с вътрешна информация, манипулирането на пазара и да се увеличи ликвидността на пазара.

Смятам, че ACER, органът на Европейския съюз за регулация на енергийния пазар, създаден от третия пакет за вътрешния пазар, трябва в крайна сметка да осъществява надзор над търговията с емисии, електричество и газ и аз предлагам надзорът на тези три пазара да се осъществява под егидата на един-единствен регулаторен орган в държавите-членки.

  Fiona Hall (ALDE). – (EN) Г-н председател, доволна съм, че енергийната стратегия на Европейския съюз за 2020 г. се отнася до текущия преглед по отношение на въздействието на непреките промени в земеползването. От съществено значение е Комисията да изпълни задължението и да се излезе с предложение до края на годината както за да се разсеят обществените страхове, че някои биогорива, които се предлагат на пазара в момента, може да не водят до нетно намаление на емисиите от парникови газове, така и заради промишлеността, която разработва иновативни процеси, чиято добавена стойност заслужава да бъде призната.

На въпроса за енергийната сигурност, аз също така бих поискала от Комисията да преосмисли своите забележки за хармонизирането на националните схеми за подпомагане на възобновяемите енергийни източници. Аз съм изцяло за действие на европейско равнище, когато това добавя стойност, но държавите-членки едва наскоро представиха своите национални планове за действие в областта на възобновяемите енергийни източници и в момента работят по прилагането им – това би представлявало прекалена степен на хармонизиране.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искала да започна, като поздравя докладчика за отличната й работа по доклада. Енергийният сектор е движещата сила зад икономическия растеж. Европа разполага със стратегия в областта на енергетиката и за борба с изменението на климата от 2008 г. Осъществяването на тази стратегия е от съществено значение, но Договорът от Лисабон ни дава възможност да отидем още по-далеч, като ни позволява да създадем една истинска енергийна общност в Европа.

Необходимо е да задълбочим вътрешния енергиен пазар, да изградим и установим връзки между мрежите, да гарантираме солидарност в областта на енергетиката и да се съсредоточим върху интересите на потребителите. Налице е необходимост от увеличаване на публичното финансиране и развитие на инструментите и програмите за насърчаване на енергийната ефективност. Научните изследвания и технологиите играят ключова роля за постигането на тези цели.

С оглед на това приветствам стартирането на различни европейски индустриални инициативи в рамките на Европейския стратегически план за енергийните технологии и призовавам Комисията да приложи останалите мерки в този план на практика. Осмата рамкова програма трябва да направи и изследванията, и развитието на иновативни технологии в приоритет в областта на енергетиката. Ето защо е от жизненоважно значение да има подходящо финансиране в подкрепа на чистите и устойчиви технологии. Това е единственият начин, по който ще бъдем в състояние да запазим конкурентоспособността на нашата промишленост, да насърчим икономическия растеж и да създадем работни места.

  Kathleen Van Brempt (S&D). – (NL) Г-н председател, думата, която чухме най-много днес, е „стратегия“ и с право. Ето защо приветстваме стратегията на Комисията. Въпреки това я намираме за донякъде разочароваща, г-н член на Комисията, защото една добра стратегия включва извършване на задълбочена оценка – оценка на проблемите с доставките, и по-специално на екологичните и социални проблеми – и именно въз основа на тази стратегия определяме приоритетите. Отдавам много голямо значение на думата „приоритет“, защото това означава подреждането на нещата по важност. Енергийната ефективност е в началото на тази подредба. Вие споменахте това, но защо, ако смятаме енергийната ефективност за толкова важна, е толкова трудно да изготвим цели, които искаме да приложим в нашите държави-членки? Това е от съществено значение. Знаем, че върши работа и е начин да постигнем желаното. Ето защо бих искала да поискам от члена на Комисията действително да се заеме с този приоритет, както и наистина да го представи в подготовката Ви за срещата на високо равнище през февруари.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Г-н председател, г-н член на Комисията, днес определяме хода на развитие на енергетиката до 2020 г., но този период е твърде кратък. Необходими са много години, за да влязат енергийните съоръжения в експлоатация. Изграждането на мрежи и електроцентрали също отнема доста време. Срокът на експлоатация на тези съоръжения е няколко десетилетия. Ето защо инвеститорите се нуждаят от сравнително стабилни политически насоки за много по-дълъг период. Ако искаме да постигнем нашите цели в областта на изменението на климата и енергийната устойчивост, трябва да разработим политическа рамка за много по-дълъг срок в бъдещето. Необходим е стратегически документ за развитие на енергетиката най-малко до 2050 г.

Ядрената енергия все повече се превръща в един от енергийните източници на бъдещето и затова бих подчертала три задачи, пред които смятам, че сме изправени в това отношение. На първо място, необходимо е да се предприемат законодателни действия, за да се гарантира безопасното извеждане от експлоатация на атомните електроцентрали и погребването на радиоактивните отпадъци в съответствие с принципа „замърсителят плаща“.

На второ място, посредством ефективни и прозрачни процедури трябва да се гарантира, че новите електроцентрали ще бъдат изградени в съответствие с най-високите възможни стандарти за безопасност. Това може да се постигне, като се въведат минимални стандарти за одобрение и потвърждение на конструкцията на новите атомни електроцентрали. Освен това трябва да се обмисли възможността за лицензиране на новите видове атомни електроцентрали на европейско равнище. Това би ни помогнало да се възползваме от комбинираните знания и да помогнем на държавите, които едва сега въвеждат ядрената енергия, и на тези, които са с относително малки административни органи.

На трето място, процесът по вземане на решения по ядрените въпроси трябва да се направи по-демократичен. Ядрената енергия е само един от възможните енергийни източници и затова процедурите по вземане на решение трябва да бъдат същите като тези за въглищата, възобновяемите енергийни източници, газа и нефта. Европейският парламент трябва да получи правомощия за съвместно вземане на решение. Не трябва да преразглеждаме Договора за Евратом, защото това може да се постигне посредством междуинституционално споразумение.

  Adam Gierek (S&D). – (PL) Г-н председател, енергията съставлява около 40% от разходите за производство, докато трудовата заетост възлиза на едва 15%, но добивът на суровини за производството на енергия само по себе си изисква енергия. Ето защо конкурентоспособността на икономиката ще зависи от енергетиката. Догмата за последиците върху глобалния климат и насърчаването на така наречената икономика „без въглеродни емисии“ е глупост. Затъването в обвързващи въглеродни цели е пример за предложения, които са социално и икономически безотговорни, точно както технологията за улавяне и съхранение на въглероден двуокис, която беше наложена върху въглищните електроцентрали – но защо не върху другите горива? Защо движещата сила на напредъка не е ефективността?

Трябва да отправя предупреждения за социалното недоволство по отношение на създаването на енергийна бедност. В новите държави-членки енергията съставлява около 40% от разходите на домакинствата. Трябва да отправя и предупреждение за загубата на енергийна сигурност вследствие на наложеното законодателство, и в частност на пакета за климата и енергетиката. И още нещо – защо държавите-членки не могат сами да решат как да намалят собствените си емисии от въглероден двуокис, както могат да вземат решение за енергийния си микс?

  Lambert van Nistelrooij (PPE). – (NL) Г-н председател, новият Договор от Лисабон направи енергетиката споделена отговорност на Европейския съюз и държавите-членки. Вторият енергиен пакет, който всъщност е в основата на тази стратегия, ясно заслужава допълнения и докладът представя добър анализ в това отношение. Въпреки това държавите-членки и техните частни и публични партии трябва да вземат участие. Оперативните програми между и в рамките на държавите-членки стават все по-важни. Беше определено достатъчно количество цели както по отношение на климата, така и на енергетиката. Няма нужда от нови допълнителни обвързващи цели. Както вече беше казано, това, което има значение, е изпълнението и привличането на гражданите – потребителите – към нас. Навярно Комисията трябва да подобри своята оценка на тези национални програми и ресурсите ни, вероятно еврооблигации трябва да бъдат зависими от това. Все още съществува разлика между думи и дела. Първият акцент е енергийната ефективност: една голяма възможност. Това спомага за конкурентоспособността на нашите дружества, както и за заетостта – в инсталациите и строителството например. Обърнете внимание и на собствената си страна: вследствие на това в Германия бяха създадени десетки хиляди работни места. Вторият акцент е – да, казахте го – инфраструктурата между и в рамките на държавите и интелигентните мрежи. Ето тук са необходими еврооблигациите. Имам въпрос към члена на Комисията: ще бъде ли постигнат напредък по отношение на тези еврооблигации през декември? Става дума за нови ресурси – нуждаем се от средства – и аз бих искал да ни кажете дали наистина ще набирате средства по този начин? Действия – ето от това има нужда.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, енергийната стратегия на Европейския съюз трябва да се съсредоточи върху енергийната ефективност, намаляването на потреблението на първична енергия и енергийната бедност, както и върху насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и енергийната сигурност на Съюза. Абсолютно наложително за енергийната стратегия на Съюза обаче е тя да бъде и свързана с индустриалната политика, транспортната политика, политиката в областта на изследванията и иновациите, както и с политиката за борба срещу изменението на климата.

Призоваваме Комисията и държавите-членки да разработят финансови и фискални инструменти, необходими за енергийната ефективност, особено в сектора на строителството, както и да направят енергийната ефективност и интелигентната енергийна инфраструктура приоритет в бъдещата многогодишна финансова рамка.

Съюзът трябва да отдаде по-голямо значение на Източното партньорство, и в частност на Черноморския регион, който е от особено геополитическо значение за енергийната сигурност и диверсификацията на маршрутите на доставка на енергия за Съюза.

Също така призоваваме Комисията и държавите-членки да продължат проекта „Европейски южен газов коридор“, особено проекта „Набуко“, който значително ще увеличи сигурността на енергийните доставки.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-н председател, както г-жа Kolarska-Bobińska, така и г-н Йотингер заслужават похвала за работата си, която представлява едно наистина важно усилие. В резултат на Договора от Лисабон енергийната стратегия на Европейския съюз ще бъде изградена на четири нова стълба: единния енергиен пазар, сигурността на доставките, енергийната ефективност и взаимната свързаност на европейските енергийни мрежи.

При съставянето на новата ни енергийна стратегия трябва да имаме предвид няколко предизвикателства. Въпреки че доставките ни от изкопаеми горива постепенно намаляват, можем да увеличим наличните доставки чрез намирането на нови обекти за добив на суровини, както и чрез изследвания и развойна дейност. Зависимостта на Европа от енергия се увеличава пропорционално с увеличението на населението й. До 2030 г. Европа ще бъде принудена да осигурява 65% от вноса си на енергия от източници извън Европейския съюз. При доставките от природен газ тази цифра може да достигне 80%. Трябва да се стремим допълнително да диверсифицираме маршрутите на доставка и източниците на добив. Рехабилитацията на електроцентралите в експлоатация в момента също може да бъде от ключово значение.

Не е достатъчно да се отделят значителни средства за извеждането от експлоатация на остарели електроцентрали – трябва да обърнем внимание и на поддръжката им. Държавите-членки трябва да извършат всеобхватен преглед на позицията в областта на ядрената енергетика. Трябва да продължим усилията си в областта на развитието на ядрената енергия, в противен случай няма да бъдем в състояние да постигнем целите си по отношение на изменението на климата. Препоръчвам да бъдем внимателни в тази област, за да се гарантира, че амбициозните ни планове не представляват заплаха за индустриалната и търговската ни конкурентоспособност. В този смисъл виждаме един балансиран доклад, който съдържа ангажименти, които могат действително да бъдат изпълнение и именно затова аз горещо го подкрепям.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, гарантирането на устойчива, безопасна и достъпна енергия със сигурност представлява едно от основните предизвикателства за Европа през следващите няколко години.

Целите на политиката на Европейския съюз изисква редица действия, които не могат да бъдат пренебрегнати. Пълното осъществяване на вътрешния енергиен пазар е цел, която може да бъде постигната, единствено ако настоящото законодателство по отношение на енергийния пакет бъде приложен от всички държави-членки.

Смятам, че за да бъдат постигнати целите на стратегията, не можем да се страхуваме да инвестираме в съвременна и интелигентна инфраструктура, особено в изследванията и използването на енергия от възобновяеми източници. Именно тези инвестиции не само представляват най-икономически полезното решение за намаляване на енергийната зависимост на Европейския съюз, но и спомагат за борбата срещу изменението на климата.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: STAVROS LAMBRINIDIS
Заместник-председател

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, бих искал да изразя искрената си благодарност на докладчика и докладчиците в сянка и на Вас, г-н Йотингер, защото представеното от Вас през последните дни и седмици е от съществено значение за развитието на Европейския съюз. Подобно на г-жа Van Brempt, г-н Turmes и други обаче, аз съм на мнение, че трябва да отидем още по-далеч, защото – ако мога да кажа така – една разумна, екологосъобразна енергийна политика е в основата на „зелен“ растеж и „зелени“ работни места.

Вчера обсъдихме въпроса отново с председателя на Комисията. За съжаление, много малко се каза по темата днес. Въпреки това трябва да предприемем тези допълнителни стъпки. Разбира се, голяма част от съдържанието на една енергийна политика, насочена към опазване на околната среда, все още е много скъпо. Ако вземем предвид обаче ползата за околната среда и това, какво означава за европейската промишленост да играе водеща роля, виждаме, че това е много важно и за работните места.

Г-н Reul е прав: нуждаем се от много енергийни източници. Вероятно не от всички тях – в това отношение сме на различно мнение по много точки. Трябва обаче да знаем посоката, в която отиват енергийната ефективност, енергоспестяването и възобновяемите енергийни източници. Това са движещите сили зад една ориентирана към бъдещето европейска икономика.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, въпросът за енергетиката е основен приоритет, който не можем да си позволим да отлагаме. Важно е за бъдещия план за действие за периода 2011-2020 г. да се направи значителен принос за укрепване на общата политика на Европейския съюз.

Необходимо е тясно сътрудничество, особено в областта на енергийната инфраструктура, както и подходящо финансиране от Европейския съюз. Смятам, че освен получаване на публично и европейско финансиране, за да се изготви една стратегическа инфраструктура на Европейския съюз, която ще включва разширяване и интегриране на всички местни, регионални и европейски енергийни пазари, ние трябва да обърнем по-голямо внимание на частния сектор и инвестициите от там.

Смятам, че добър начин това да се постигне е да се насърчат публично-частните партньорства, като се предложи необходимата политическа и административна подкрепа, определено ниво на финансиране и някои публични гаранции. Това ще ни помогне успешно да получим финансиране, което е от жизненоважно значение за бъдещето на всяка енергийна политика.

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE). – (LV) Г-н председател, г-н член на Комисията, днес бих искал накратко да се спра на благосъстоянието на нашите граждани и на островите. Обикновено имаме приятна представа за островите и обичаме да ги посещаваме – слънцето, топлината. Уединението на южните острови дори е от полза за благосъстоянието на техните жители, защото привлича туристи, но по отношение на енергетиката, изолацията или положението на острова е особено вредно за населението. Точно от това няма нужда. Защо? Изолацията в областта на енергетиката означава, че нормално даден монопол преобладава на пазара и за засегнатите хора това от своя страна означава както несигурност на доставките, така и високи цени. Докладът съдържа решението. Инфраструктура, инфраструктура, инфраструктура. Нека да се изградят връзки в Европейския съюз, да се свържем всички, така че гражданите ни да се възползват от прилични цени и сигурност на доставките. Благодаря ви.

  Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да изразя благодарността си към резолюцията, която е отличен текст в четири аспекта.

Първо, тя потвърждава, че енергийната ефективност и енергоспестяването са икономически изгодни приоритети за намаляване на енергийната зависимост на Европа и за борба срещу изменението на климата. Второ, тя подчертава интелигентната инфраструктура. Трето, тя ни призовава за пълно прилагане на настоящото европейско законодателство. Четвърто, тя се стреми да доведе до енергийна политика със стабилно и последователно международно измерение.

И накрая, бих искал да подчертая значението на енергийната сигурност и инвестициите в изследвания, развойна дейност и иновации с цел възможно най-добра защита на интересите на потребителите, предприятията и гражданите.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-н председател, наистина смятам, че всички държави-членки на Европейския съюз вече изпитват най-голямото главоболие заради енергетиката си и преди всичко наистина бих искал да благодаря на докладчика и на докладчиците в сянка за факта, че практически всички ние, представителите на всички държави-членки, имахме възможността да представим собствените си предложения и благодарение на някои интелигентни компромиси беше съставен един много добър документ. Също така смятам, че не е толкова важно да имаме амбициозни планове, колкото да имаме реални планове, т.е. реални инфраструктури, междусистемни връзки, реална възможност хората да изберат доставчика на енергия, от когото да купуват енергия, и разбира се, реални пазарни цени. Смятам, че ако постигнем това, ще сме постигнали много. Считам, че в бъдеще също трябва да имаме по-добър контрол над желанията и интересите на държавите-членки, защото ако създаваме общ енергиен пазар, тези интереси трябва да бъдат съгласувани. Г-н член на Комисията, аз също така бих искал да Ви благодаря, че реагирахте много бързо на подписването на определени споразумения, и съм благодарен, че принципът на солидарност е дълбоко застъпен на равнището на Европейския съюз.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, прочетох доклада внимателно и като цяло го подкрепям. Останах обаче доста озадачена от различните препратки към бъдещето на въглищата в европейската стратегия по-специално в параграф 52, в който от Комисията се иска да изготви правни разпоредби за улесняване на изграждането на въглищни електроцентрали.

Преди няколко години в САЩ беше създадено едно политическо и гражданско движение, което фактически доведе до един вид мораториум над изграждането на въглищни електроцентрали. Наред с емисиите от въглероден двуокис това решение също се основава на проблема с пепелта, която съдържа много токсични вещества. Ето защо аз в никакъв случай не подкрепям защитата на въглищните електроцентрали и бих отбелязала, че така наречените „чисти въглища“ в много случаи е по-скоро лозунг, отколкото реалност.

Също така чух няколко колеги да защитават яростно ядрената енергия от гледна точка на разходите и безопасността. За съжаление, тези, които казват това, показват, че не знаят какво говорят. Съществуват алтернативи, те са възобновяеми, те са истински и Европейският съюз трябва да проправи пътя през следващото десетилетие в тази насока.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът предлага някои много интересни точки, а именно, като се започне от основната идея, че Европа трябва да си осигури общи енергийни политики, внимателно да анализира както методите, така и сроковете.

Говорейки лично на Европейския енергиен форум, организиран от г-н Buzek, сред представители на 27-те държави-членки и Европейския парламент, аз изразих положително становище по отношение на общия енергиен план, който ще даде възможност за равни условия на достъп до енергия за частните лица и предприятия, като по този начин се премахнат понякога забележителните различия в цените днес.

Съжалявам, че вече неизбежните препратки към отговорността на Европейския съюз за борбата срещу изменението на климата бяха включени в един толкова добър доклад. Налице са конкретни документи по тази тема и според мен е излишно да се продължава да добавяме препратки, за да задоволим определени екологични екстремисти.

Що се касае до нас, втори период на ангажимент към Протокола от Киото може да стане единствено в един глобален контекст с участието на всички основни икономики с правно обвързващо споразумение.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-н председател, бих искала да изкажа поздравления към докладчика и да благодаря на члена на Комисията, който разглежда енергийната стратегия и политика с такова желание. Имаме амбициозни цели за намаляване на процеса на изменение на климата. По отношение на опазването на околната среда, енергетиката може да бъде партньор, но може да бъде и враг. В Европейския съюз сме зависими от изкопаемите горива, които се използват за добив на енергия. С изчерпването на ресурсите на Европейския съюз ние ставаме все по-зависими от трети държави и затова не е само важно да се разработят възобновяемите енергийни източници, но и да се инвестира в изследвания за увеличаване на енергийната ефективност. По време на предишната месечна сесия разисквахме предоставянето на допълнителни средства за енергетика съобразно Европейския план за икономическо възстановяване. Вероятно ще бъде подходящо и да сме в състояние да отделим средства от други финансови механизми на Европейския съюз, предназначени за енергийната ефективност като цяло. Възобновяемите енергийни източници са важни за нас не само заради изменението на климата, но и заради енергийната сигурност. Двустранните споразумения на някои държави-членки за изпълнение на проекти като „Северен поток“ предизвиква недоверие не само по отношение на въпросите на околната среда, но и на принципите на солидарност, и затова трябва да има прозрачност в тази област.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, според мен повишаването на потенциала на Европейския съюз в областта на възобновяемите енергийни източници е един от основните елементи на доклада. Ето защо искам да припомня, че регионът на Добруджа в Югоизточна Румъния ще се превърне в най-големия вятърен парк в Европа след няколко години. Построяването на 522 турбини ще бъде завършено през 2011 г. Това ще позволи на Добруджа да доставя 50% от националното потребление на енергия.

Инфраструктурата е друг ключов елемент за един ефективен енергиен пазар. Европейският съюз трябва да избере измежду онези проекти, които успеят да докажат своята ефективност и икономическа рентабилност. Свързващият електропровод AGRI, който е един от основните приноси на Румъния към развитието на енергийната инфраструктура, изисква ниски разходи и предлага алтернатива.

Диверсифицирането на източниците на енергийни доставки е задължително и в петролния сектор. Тръбопроводът P8 е добър пример за това. Румъния и Сърбия неотдавна възобновиха предпроектните проучвания за изграждането на първия участък от тръбопровода между Констанца и Панчево.

  Ioan Enciu (S&D). – (RO) Г-н председател, диверсификацията на източниците, нова енергийна инфраструктура и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници са важни за енергийното бъдеще на Европейския съюз. В същото време обаче не трябва да спрем да използваме и старите енергийни източници, които със сигурност могат да бъдат подобрени посредством иновативни технологии в съответствие с възможностите и нуждите на всяка държава-членка.

За мен и за гражданите, които представлявам обаче, най-важният фактор е, че трябва да запазим достъпни цени за всички потребители, както и да запазим и дори създадем нови работни места в тази област.

Не трябва да се окажем в положение, в което на европейския енергиен пазар ще има излишък на енергия, защото тя няма да бъде закупена в резултат на високите цени.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D). – (EL) Г-н председател, считам, че след Договора от Лисабон се подразбира, че Европейският парламент ще бъде в състояние да допринесе много повече за енергийната политика.

Съгласен съм с всичко, казано от докладчика, и бих подчертал факта, че в днешно време енергийната политика е пряко или косвено много по-свързана с външната политика както в държавите-членки, така и в самия Съюз. Съгласен съм, че днес е налице необходимост от строителни работи, изграждане на инфраструктурата, както и от разпоредби, които регулират начина, по който се изпълняват споразуменията.

Днес искаме ясни договори, прозрачност и конкретно позоваване на възобновяемите енергийни източници. Това, на което сме свидетели обаче, г-н член на Комисията, е необходимост от общ енергиен пазар. Това би помогнало по-специално на малките островни държави в Съюза, така че в един голям пазар можем прозрачно да разгледаме големия въпрос за енергетиката.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, бих искал да кажа на члена на Комисията, че новият доклад за стратегията в областта на енергетиката пренебрегва очевидната близка опасност: връхната точка в добива на петрол. Поне Комисията най-сетне осъзна тази гигантска и непосредствена заплаха. В момента, в който се признае връхната точка на петрола, по-голямата част от този до голяма степен добронамерен доклад за съжаление става само за подпалки.

Огромната разлика в областта на енергетиката не може да се запълни от съмнителни възобновяеми източници или шистови въглероди. Въглищата, ядреният синтез – и в дългосрочен план ядреният синтез плюс делене – са единствените енергийни източници, които са достатъчно компактни, за да ни спасят след края на нефтената епоха.

Г-н член на Комисията, след като това беше признато, може ли да очакваме нов, сериозен подход към енергетиката? Трябва да се откажем от всички глупости за мрежи от вятърна енергия и глобално затопляне и да се съсредоточим върху реални научни решения на кризата по отношение на връхната точка на петрола.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, тук навлизаме в разискването и ако взема предвид точките, върху които се спряха ораторите, разполагаме с широк енергиен микс в Европейския съюз, в държавите-членки и в Парламента. Дочух разговори за всичко от 100% енергия от възобновяеми енергийни източници до ядрен синтез, атомна енергия и въглища. Това означава, че горещият въпрос ще бъде: ще постигнем ли съгласие по една дългосрочна стратегия? Ще постигнем ли консенсус в Европа? Ако го направим, в какво ще се състои консенсусът?

В момента се работи по стратегията, която включва трите цели за 20% енергия от възобновяеми енергийни източници, 20% намаление на въглеродния двуокис и 20% увеличение на ефективността. Това е стратегията за новото десетилетие. С право се нуждаем от дългосрочна стратегия. Пътната карта, която ще ви представим като проектен текст през следващата пролет, ще включва това. С тази Пътна карта възнамеряваме през следващата година да разгледаме следващите 40 години с вас и държавите-членки и да представим прогнози за енергийните изисквания, енергийния микс, екологичните цели и сигурността на доставките за четири десетилетия. Това не е лесна задача. Представете си за момент, че се намираме през 1970 г. преди нефтената криза, преди падането на Берлинската стена и само с няколко държави-членки, и трябва да използваме експертизата, която имаме през 1970 г., за да се хвърли светлина върху 2010 г. и настоящото състояние на енергийния сектор. Оценките ни биха били напълно погрешни. Знаем ли какви технически възможности ще се появят през следващите 40 години? Какви ще са политическите интереси на държавите-членки? Въпреки това подкрепям опита да се представи Пътна карта за 2050 г.

След това беше повдигнат въпросът защо се нуждаем от задължителни цели за намаляване на въглеродния двуокис и защо държавите-членки не могат да направят това. Това е просто - защото така беше решено. Приемам 20% цел за CO2 и 30%, ако намерим други партньори по света. Това е решение на Парламента, към който принадлежите, и на Съвета и аз го прилагам. Ако искате нещо различно, кажете ми. Смятам, че ако нямаше задължителни цели, държавите-членки просто нямаше да ги спазват. Ако отхвърлим задължителните цели, държавите-членки ще правят по-малко или нищо, особено в тези трудни времена за икономиката.

Беше спомената темата за енергийната ефективност. В нашата стратегия ние само създаваме заглавията за това. Подробности за начина, по който ще бъде осъществена на практика, а инструментите, мерките и финансовият коридор ще последват през пролетта, когато ще трябва да представим стратегията за енергийна ефективност, която разисквате в момента.

Имаше въпроси за вътрешния пазар. Моля, доверете се на мен и на г-н Алмуния. Ние ще гарантирам пълно съответствие с втория и третия пакет за вътрешния пазар, ще се занимаем с процедурите за установяване на неизпълнение на Договорите и ще направим всичко възможно да гарантираме, че през следващите пет години газът и електричеството ще постигнат вътрешен пазар с конкурентоспособност и прозрачност. През последните няколко седмици консултирахме държавите-членки – полското правителство по отношение на „Ямал“, българското правителство относно „Южен поток“ и по отношение на доставките на газ за България. В действителност държавите-членки не винаги са готови или в състояние сами да гарантират спазване на правилата на вътрешния пазар в двустранните споразумения. В случаите, когато се иска нашият съвет, ние го предоставяме, но се изисква и участието на държавите-членки. Налице са и големи държави-членки, в които вътрешният пазар не работи. Една от тях не се намира далеч от тук и може би е дори държавата, в която се намираме в момента. Така, бих попитал членовете на Парламента от Франция: готови ли сте да работите с мен, за да се създаде вътрешен пазар във Франция и в други държави? Имам нужда от вашата подкрепа по въпроса – не на национално, а на европейско равнище.

Във връзка с „Южния коридор“, според мен решението по отношение на „Набуко“, TAP или ITGI ще бъде взето през първото тримесечие на следващата година. Една газова инфраструктура обаче налага да си зададем въпроса за това колко газ ще ни е необходим за отопление и преобразуване на електроенергия през следващите десетилетия? В момента количеството се равнява на 500 млрд. кубични метра на година. По-малко ли ще бъде или повече? Този въпрос също ще бъде разгледан в Пътната карта за 2050 г.

Г-н Rohde спомена примера с Китай. Според мен Китай е винаги добре да се използва за сравнение, но за предпочитане не като пример за подражание. Прав сте, че в Китай бяха направени големи инвестиции във вятърна енергия. Това е вярно, но не споменахте факта, че в момента Китай изкупува световните запаси на въглища и инвестира много повече във въглища. През последната година Китай е инвестирала повече във възобновяеми енергийни източници, отколкото Германия, това е така. Въпреки това делът на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници, намалява, защото се инвестира много повече в атомна енергия и въглища. Освен това Китай счита ядрената енергия за вид възобновяем енергиен източник. Не съм съгласен с това. Следователно едно сравнение с Китай е важно, но не смятам, че Китай трябва да се счита за пример за подражание в Европа.

Благодаря ви още веднъж. Нуждая се от вас по отношение на европейския бюджет. Бяха отправени призиви да се направи повече и да бъдат отделени повече средства за изследвания и инфраструктура. Подкрепям това. Ще взема всяко евро, което ми предоставите, но бюджетът се решава от Съвета и Парламента. Въз основа на добрия ни опит с плана за енергийни технологии (SET-Plan), с финансирането на изследванията в областта на енергетиката и с плана за икономическо възстановяване смятам, че ще изготвим едно добро предложение за инфраструктура, както и че вие ще го подкрепите, така че през следващото десетилетие да бъде осигурено достатъчно европейско финансиране с добавена стойност за съответните европейски мерки в областта на инфраструктурата и изследванията. С оглед на това ние със сигурност разполагаме с достатъчно възможности за ползотворно сътрудничество.

  Lena Kolarska-Bobińska, докладчик. – (PL) Г-н председател, както се вижда, темите на обсъждане и становищата, изразени в Европейския парламент, са много разнообразни и различни. Ето защо докладът е резултат от компромиса, който искахме да постигнем. Смятам, че представлява един много добър доклад, защото изградихме консенсус.

Бих искала да изразя благодарността си към докладчиците в сянка – г-жа Ulvskog, г-н Rohde, г-н Turmes, г-н Szymański и другите – за факта, че изградихме този консенсус по такъв приятен начин. Също така бих искала да благодаря на г-жа Castillo Vera за нейното сътрудничество, помощ и подкрепа, на г-жа Toth от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за нейната помощ, на г-н Hillman, както и на члена на Комисията и служителите на Комисията, които отговориха на многобройните ми въпроси и се отзоваха на различните ми идеи.

В Брюксел днес се води битка между поддръжниците на идеята за междуправителствения подход и онези, които искат да действат въз основа на идеята за солидарност. Както Европейският парламент, така и Комисията са изправени пред необходимостта да се гарантира, че солидарността ще надделее над отделните национални интереси на бъдещите заседания на Европейския съвет. Постигнахме определен консенсус. Разполагаме със стратегия и, както заяви г-н Turmes, с оглед на това трябва да я приложим, като се защитим срещу различните частни интереси.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 26 ноември, от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Luís Paulo Alves (S&D) , в писмена форма. – (PT) Смятам, че новата енергийна стратегия е от особено значение за създаването на конкурентоспособна, устойчива и сигурна стратегия. В момента, когато Европа се оказва все по-зависима от вноса на енергия, смятам, че е от съществено значение да продължи да играе водещата си роля по въпросите на енергетиката, като съсредоточи усилията си върху иновациите и технологиите. Постигането на по-голяма устойчивост по отношение на стратегията в областта на енергетиката ще изисква продължителни усилия относно възобновяемите енергийни източници чрез въвеждането на по-голяма конкуренция в сектора, така че да сме в състояние ефективно да приложим вътрешния пазар в областта на енергетиката. Това ще доведе до намаляване на разходите и увеличение на конкурентоспособността на икономиката и ще създаде благосъстояние и работни места, които са от значение за един здравословен баланс на търговията. Аз идвам от отдалечен регион, който понастоящем има ниво на енергийно самоосигуряване от близо 27%, като целта е да се постигне 75% до 2012 г. Азорските острови са определили по-амбициозни цели от Европейския съюз, в резултати, които вече се признават на европейско равнище, особено по отношение на геотермалната енергия, посредством една амбициозна енергийна политика на партньорства между региона и най-добрите национални и международни изследователски центрове. Съюзът трябва да разгледа тези примери и да увеличи подкрепата си в областта на изследванията, иновациите и развитието на проекти.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Време е да поговорим за една истинска европейска енергийна стратегия. В момента са налице пропуски при изпълнението на законодателството на Европейския съюз в областта на енергетиката. Разпоредбите на Договора от Лисабон предоставят на Европейския съюз стабилна правна рамка за развитие на ефективен единен вътрешен пазар, който ще гарантира сигурност на доставките, устойчивост, взаимно свързване на мрежите и солидарност. В този контекст новите държави-членки, които са много по-уязвими към външни смущения на доставките си на енергия, се нуждаят от подкрепата на Европейския съюз, за да се справят с тези предизвикателства.

Освен това бих искал да Ви призова да се запази възможността за субсидиране на въглищните мини от страна на държавите-членки поне до 2018 г. В един капиталистически свят думата „неконкурентен“ е синоним на социален бич. Трябва да вземем предвид човешкия фактор и да помислим за отрицателните социално-икономически последици от затварянето на въглищните мини, които представляват основен източник на работни места, преди дадена мина да се нарече „неконкурентна“.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът има за цел да допринесе за един нов енергиен план за действие в рамките на стратегията „Европа 2020“. По принцип един нов план може да се окаже важна инициатива, при условие че грешките и недостатъците на предишните планове се вземат предвид. Няма смисъл да се настоява за подхода и предложенията, заради които изостанахме от мястото, където трябва да бъдем.

Стратегическите недостатъци на европейската енергийна политика, които трябва да бъдат взети предвид, включват следните точки.

Енергийната политика беше поставена като приложение към една „екологична“ политика, чиято крайна цел е да се отворят нови области на финансови спекулации, като се направят разрешенията за търговия с емисии от парникови газове печеливши. Въпросът за енергетиката обаче заслужава индивидуален подход въз основа на подобрението на конкретни показатели като енергийната интензивност или недостига на енергия.

В областта на енергетиката също така се предполага, че чрез прилагане на функционирането на пазарите, на които частните инвеститори развиват дейност, всичко ще се реши като с магия. Вече бяха представени три последователни законодателни пакета, бяха изразходвани публични средства и все още не разполагаме с конкурентни пазари, инвестиции в инфраструктурата или по-достъпна енергия за потребителите. Това представлява провал във всички аспекти на поставените цели.

Доводът, че биогоривата биха донесли само ползи за околната среда и биха предложили голямо селскостопанско и промишлено развитие, беше опроверган.

  András Gyürk (PPE), в писмена форма. – (HU) Доволен съм да видя, че е налице все по-голям ангажимент в Европа за осъществяване на единния енергиен пазар. За това свидетелства фактът, че докладът на г-жа Kolarska-Bobińska и последната енергийна стратегия и инфраструктурните приоритети на Европейската комисия призовават за структурни промени. Най-сетне започваме да виждаме, че забележителният успех изисква значителни инвестиции, конкретни планове за действие и премахването на административните тежести. Това е единствената възможност за всички държави-членки да постигнат основните цели на Договора от Лисабон: единния пазар, сигурността на доставките, енергийната ефективност и разширяването на енергията от възобновяеми енергийни източници.

Според мен важна стъпка напред е фактът, че посочените по-рано документи разглеждат усилията за развитие в областта на енергетиката в Централна и Източна Европа като неотложен приоритет. Миналогодишната газова криза също даде ясно да се разбере на западните държави, че държавите-членки в нашия регион са силно зависими от един-единствен източник на газ, както и че единният пазар не работи тук. Европа осъзна, че достъпът до алтернативни източници на газ, създаването на северния и южен газов коридор и премахването на изолираните пазари увеличават сигурността на регионалните доставки, като същевременно правят значителна крачка към постигането на единен пазар.

В същото време укрепването на електроенергийните мрежи и регионалните връзки на нефтопроводите също увеличават гъвкавостта на нашия регион. Нивото на ангажираност обаче не може да спре само със създаването на стратегия. Убеден съм, че структурните промени в подкрепа на ефективното осъществяване на единния пазар ще бъдат изпълнени скоро, както и че ще постигнем бърза и прозрачна процедура на лицензиране, ще създадем регионални инициативи и ще предоставим достъп до нови финансови инструменти.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) След няколко драматични случки с енергийните доставки стана ясно, че енергетиката е ключов фактор за сигурността на Европейския съюз. Необходимостта от дългосрочна стратегическа визия в областта на енергетиката е очевидна. Предложената нова енергийна стратегия има за цел да отговори на тази необходимост. На първо място, Европа се нуждае от последователен и хармонизиран вътрешен енергиен пазар, който трябва да включва различните енергийни мрежи и да ги свърже помежду им. Това е абсолютен приоритет за стабилността и сигурността на Европейския съюз. Днес все още съществуват изолирани региони на Европейския съюз, които зависят почти изцяло от външни енергийни доставки. В случая с вноса на газ това е така за трите балтийски държави-членки. Те зависят от вноса на газ от Русия, който Москва използва за свой инструмент от външната политика. Вследствие на това балтийските държави, които са непосредствени съседи на Русия, плащат с 30% повече от Германия за същия руски газ. Новата Стратегия за региона на Балтийско море има за цел развитието на интегрирани мрежи около Балтийско море. Подкрепям отделянето на по-голям дял от бюджета за общата енергийна политика. Развитието на съвременна и ефективна енергийна инфраструктура ще се нуждае от приоритетни инвестиции. Подобряването на енергийната ефективност означава по-големи инвестиции в научни изследвания и развойна дейност и в нови технологии в областта на енергетиката.

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Предложената енергийна стратегия трябва да насърчи в дългосрочен план разнообразна комбинация от енергийни източници, включително не само възобновяеми енергийни източници, но и ядрена енергия. Тази стратегия обаче няма да може да бъде целесъобразна, докато преносната мрежа не бъде укрепена, така че да е в състояние да спомогне за интеграцията на пазара и развитието на мащабно устойчиво производство на енергия.

Освен това укрепването на взаимните връзки и връзките с трети страни е от първостепенно значение. Разпределителните мрежи трябва спешно да бъдат разширени и модернизирани, за да бъдат в състояние да интегрират все по-честите случаи на децентрализирано производство. От само себе си се разбира, че пазарната интеграция изисква и по-добра експлоатация на съществуващите и работещи мрежи въз основа на трансграничното хармонизиране на пазарната структура и чрез създаването на общи европейски модели за управление на връзките. Не на последно място, друг изключително важен фактор е създаването на „интелигентна“ мрежа на Европейския съюз, която е в състояние да управлява, разпределя и измерва в реално време всички различни модели на производство и потребление, с цел да се гарантира безопасната и ефективна експлоатация на бъдещата електроенергийна система.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Бих искал да приветствам доклада, по-специално препратките към развитието на потенциала на сектора на енергия от биомаса. Потенциалът на този сектор в Европа е неизползван. Важен фактор в този контекст е, че някои държави-членки са изправени пред ситуация, в която огромни площи земеделски земи остават необработени всяка година. Тази изоставена земя може да се използва от гледна точка на възобновяемите енергийни източници. Положението в Румъния, с което съм най-добре запознат, дава ясен пример за това: приблизително 3 млн. хектара земя остава неизползвана, като същевременно загубата на електроенергия в тази област е около 187 теравата на час. Смятам, че въпросът трябва да бъде разгледан по време на разискванията за бъдещето на общата селскостопанска политика. Искането, отправено към Комисията, да предложи политическа рамка и да подкрепи по-нататъшното насърчаване на разгръщането на устойчиви биогорива от второ поколение в Европа, е навременно и се надявам, че ще бъде прието от Европейския съюз.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Производството на енергия е едно от най-важните предизвикателства пред света днес. Много отдавна Европейският съюз подкрепи една политика за получаване на енергия посредством технологии, които гарантират ниско ниво на емисии на въглероден двуокис. Признаването от страна на докладчика на тази идея като стратегическа цел не е изненадващо и има пълната ми подкрепа. Втората стратегическа цел – да се гарантира енергийна сигурност на всички държави-членки – също има пълната ми подкрепа. Докладчикът свързва тази цел със създаването на икономика с ниски емисии. Този въпрос е особено важен за Полша. Не е тайна, че енергийната сигурност на Полша се основава на въглища. Ето защо, за да бъде постигната целта ефективно, е от съществено значение да имаме сериозна финансова подкрепа от страна на Европейския съюз. Полша – и много други държави-членки – признават необходимостта от изграждане на икономика с ниски емисии, но тя обаче не е в състояние да постигне това без европейска помощ. И накрая, бих искал да изразя задоволството си от признаването от страна на докладчика на необходимостта да се осигури енергия на гражданите на достъпни цени като една от стратегическите цели на новата енергийна стратегия за Европа. С включването на трите основни стратегически цели на новата енергийна стратегия на Европа бих искал да изразя категоричната си подкрепа за предложението за резолюция относно „Разработването на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011-2020).

  Indrek Tarand (Verts/ALE), в писмена форма. – (SV) Много съм доволен, че отново имаме възможност днес активно да обсъдим въпросите, свързани с енергийната сигурност в Европейския парламент. Нека няма недоразумения тук – тази тема е също толкова деликатна, колкото и темата за газа. През последните няколко години Европейският съюз като цяло увеличи зависимостта си от внос на енергия от определени трети страни. На пазара съществува неизбежен риск не само заради икономическия аспект, но и заради липсата на демократични права и права на човека и участието на дружества без добри бизнес идеи. За съжаление, трябва да признаем, че докладът на г-жа Kolarska-Bobińska, който е отличен документ, се обсъжда и гласува малко късно. Европейската комисия вече представи своята стратегия за Европа в областта на енергетиката за периода 2011-2020 г. на 10 ноември, така че вероятно е твърде късно да й повлияе. По-добре късно, отколкото никога обаче. Затова ще добавя към днешните становища факта, че Франция е решила да продаде военен кораб от клас „Мистрал“ на Русия. Предполагаме, че те искрено ще съжаляват за решението си.

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Внесеното предложение за резолюция все още не съдържа изрични препратки към два важни въпроса. Първият от тях е финансовата подкрепа от бюджета на Европейския съюз за търсене на алтернативни източници на горива като шистов газ. Използването на шистов газ вече даде възможност на САЩ да гарантира своята независимост от гледна точка на енергийните доставки. Учените и геолозите отчитат, че за Европейския съюз подобна възможност за енергийна автономност става очевидна. Смятам, че е важно да се промени политиката на Съюза по този въпрос в подкрепа на проучването и използването на шистов газ. Също така е важно да се гарантира финансова подкрепа за институциите, които участват в разработването на технологии за добив и пренос на шистов газ – включително използването на въглероден двуокис в процеса на раздробяване на шистите. Вторият въпрос е липсата на изрична препратка към отделянето на конкретни инвестиции в проекти за пренос на горива. Това е още един документ, който няма никаква връзка със стратегията. Европейският парламент трябва най-сетне да определи енергийните проекти, които са важни за неговата сигурност и начините, по които ще бъдат финансирани. Независимо от направените декларации както в Източното партньорство, така и в програмите „Черноморско взаимодействие“ изграждането на газопровода „Набуко“, който ще свърже залежите в Азия с потребителите в Европа, продължава да се отлага. Също така стратегията не включва препратка към използването на залежите в Африка и Арктическия регион. Последният въпрос, който беше пропуснат, е липсата на ясно обяснение на термина „енергийна сигурност на Европейския съюз“. Какво всъщност означава? Това трябва да се отнася до Съюза като цяло или до състояние на сигурност на доставките за отделните държави-членки, които днес съставляват Европейския съюз?

14. Подготовка за конференцията в Канкун относно изменението на климата (29 ноември — 10 декември 2010 г.) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявления на Съвета и на Комисията относно подготовка за конференцията в Канкун относно изменението на климата (29 ноември — 10 декември 2010 г.)

  Joke Schauvliege, действащ председател на Съвета. – (NL) Г-н председател, уважаеми колеги, след конференцията в Копенхаген Европейският съюз доста бързо взе решение да продължи с един поетапен, прагматичен подход в бъдеще. Прилагането на подход от вида „всичко или нищо“ вече не е възможно. Трябва да бъдат изградени постепенно елементите на рамката за периода след 2012 г. Даваме си сметка, че преговорите за създаване на амбициозен режим за борба с изменението на климата след 2012 г. напредват много бавно. Гледните точки на участниците твърде много се разминават – нещо, което стана очевидно съвсем наскоро на последния официален кръг на преговорите в Tianjin, на който беше постигнат твърде ограничен напредък.

Уважаеми колеги, именно на този фон Съветът по околна среда и Европейският съвет определиха окончателно позицията на Европейския съюз за конференцията в Канкун. Позициите на другите институции и естествено вашето предложение за резолюция бяха отбелязани в процеса. Вече е установено, че в Канкун няма да се стигне до правно обвързваща рамка за периода след 2012 г. Тъй като съдържанието на пакета от мерки за Канкун още не е ясно, позицията на Европейския съюз, която ще предостави на преговарящите от страна на Европа и необходимата гъвкавост, предлага различни елементи. Във всички случаи е ясно, че пакетът от мерки за Канкун трябва да бъде балансиран, а именно да съдържа елементи, които правят възможно съгласуването на гледни точки както на развиващите се, така и на развитите страни. В такъв случай кои са основните елементи на позицията на ЕС?

Преди всичко, необходимо е да се постигне балансиран резултат; да бъдат балансирани правата за преговаряне в контекста на Протокола от Киото и на Конвенцията от една страна и вътре в самите рамки от друга.

Второ, условията за втори период на поети ангажименти в контекста на Протокола от Киото.

Трето, общите черти на съществените компоненти на плана за действие от Бали, а именно общо виждане, смекчаване на последиците, приспособяване, технологии и финансиране. ЕС поддържа мнението си, че най-добрият начин за оформяне на рамката за периода след 2012 г. е да се приеме единен правно обвързващ инструмент. Предвид факта, че миналата година тази позиция породи много недоразумения и това също е много важно в международните преговори, ЕС възнамерява да възприеме гъвкава позиция: гъвкава по отношение на втория период на поети ангажименти, но обвързано с изпълнението на определени условия. Кои са тези условия? Всички големи икономики трябва да бъдат включени в рамката за периода след 2012 г. Рамката трябва да бъде амбициозна и ефикасна, трябва да се гарантира екологичният интегритет и да се постигне напредък в реформата на съществуващите пазарни механизми и във въвеждането на нови механизми. Освен това развитите страни трябва да докажат, че наистина изпълняват финансовите си ангажименти, особено по отношение на ускореното финансиране. Европейският съюз и неговите държави-членки представиха първия задълбочен, прозрачен доклад за изпълнението на финансовите ангажименти и ще предоставят 2,2 млрд. евро през 2010 г. Надявам се докладът да спомогне за възстановяване на доверието между страните.

Белгийското председателство е на мнение, че за да се отговори на очакванията на страните и за да се осигури доверие в многостранния процес, осъществяван в съответствие с Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), са необходими осезаеми, конкретни мерки. Ще положим всички усилия, за да допринесем за постигане на целите на Европейския съюз. В това отношение както винаги ще разчитаме и на вас, колеги, да помагате за разпространението и, разбира се, за утвърждаването на това послание.

  Кони Хедегаард, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, разбира се напълно споделям това, което току-що чухме от белгийското председателство. И аз очаквам да работя с вас в Канкун. Напълно ясно е, че резултатът от Канкун за съжаление няма да бъде правно обвързващата договореност, за която ЕС беше готов миналата година и за която продължаваме да сме готови, но не заради нас, а защото други не са готови за нея. Вярно е, че сме се насочили към пакет, който е балансиран, но бих казала също и съществен и амбициозен.

Всъщност ние бяхме първите тази пролет, през февруари/март, които излязоха с идеята за прилагане на поетапен подход, с цел да продължим да градим върху Споразумението от Копенхаген и да запазим инерцията, която сега продължава в Канкун. Но макар да изглежда, че има съгласие, че именно с това следва да се върнем от Канкун – един балансиран пакет – лесно е да се каже, че именно това е нещото, което всяка от страните би желала, но е по-трудно да се постигне съгласие по това, какво означава.

Какво е балансиран пакет по същество? Аз бих казала тук, че от европейска гледна точка е ясно, че ще настояваме върху необходимостта да се заложат ангажименти за смекчаване на последиците, да се въведе разширена система за ИДУ (измерване, докладване и удостоверяване) и да се насърчават пазарите на въглеродни емисии. Би следвало, разбира се, да вземем също решения по механизма REDD+ (намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите), приспособяването, технологиите, финансирането и изграждането на капацитет. Всички тези аспекти ще трябва да бъдат отразени в пакет, който смятаме за балансиран.

Нещото на което искам да наблегна е, че ние, Европейският съюз, трябва да останем категорични за условията си за втори период на поети ангажименти съгласно Протокола от Киото. Трябва да използваме тези условия, за да повишим равнището на амбиция и да накараме другите да се раздвижат. Условията, свързани с евентуален втори период на поети ангажименти, са много важни за екологичния интегритет и амбицията на бъдещия режим по отношение на климата. Да се окаже ЕС сам в един втори период на поети ангажименти нито е достатъчно, нито буди доверие. Затова трябва да се придържаме към нашите условия, за да получим положителни отговори от нашите партньори. Трябва да кажа, че съм с ясното впечатление – също от подготвителното заседание преди Конференцията на страните – че има нарастващо разбиране за нашите аргументи по тези въпроси.

Проектът за резолюция, който е пред нас, разглежда всички въпроси, които току-що споменах. Комисията енергично приветства насоките, предложени от Парламента, дори и ако не може всички те да бъдат изцяло възприети.

Давам само един пример: някои от вас предлагат да приемем друга цел, различна от тази за 2°С. Основен приоритет за нас в Канкун ще бъде да не започнем да отваряме отново Споразумението от Копенхаген и да не започнем да отстъпваме от това, което вече сме постигнали.

Бих искала също да използвам възможността да наблегна, че ЕС трябва да изпълни ангажиментите си от Копенхаген за ускорено финансиране. Днес мога честно да ви кажа: почти успяхме. Но все още са ни необходими 200 млн. евро от държавите-членки, за да изпълним точно това, което обещахме в Копенхаген. Мисля, че можете да усетите разликата между възможността да кажем в Канкун от името на Европейския съюз: „Изпълнихме“ или да кажем: „Почти изпълнихме“. Наистина мисля, че следва да използваме оставащите до Канкун дни, за да се опитаме да изпълним всичко, което обещахме в Копенхаген.

Не споменах за цели: не защото не са важни, тъй като те определено са и ЕС тази година, както и миналата, би казал, че все още сме готови да отидем на 30% при условие, че и другите направят същото. Тук няма промяна. Ако сега не се говори толкова много за цели според мен причината е, че много други страни не са достатъчно готови – по причини, които са ви известни – да обсъждат цели в Канкун. Мисля, че е важно да включим ангажиментите от Споразумението от Копенхаген в официалния текст. Като стъпим на това, ще можем да подобряваме нещата.

Обаче трябва също да кажа, че независимо какъв ще е изходът от Канкун мисля, че за нас ще е от ключово значение след Канкун да продължим да имаме интелигентна политика по отношение на климата с амбициозни цели, като същевременно се справяме с енергийните предизвикателства пред нас, които преди малко обсъдихте. Можем да полагаме усилия за иновации и създаване на работни места и можем да си поставяме амбициозни цели.

Последната ми бележка е, че работим за осигуряване прилагането на Договора от Лисабон – очевидно – и мога да ви уверя, че на всички етапи ще информираме делегацията на Парламента за всеки етап от напредъка на преговорите. Разбира се, ще има ежедневни брифинги с делегацията на Парламента и ще се стараем да работим в много тясно сътрудничество.

Енергично приветстваме подкрепата, изразена в предложението за резолюция, да се гарантира единната позиция на ЕС. Мисля, че това е едно от основните предизвикателства в Канкун: независимо кой говори от името на Европейския съюз партньорите ни извън Европа могат да са сигурни, че ще бъдат посрещнати със същите приоритети и същите послания. Това е начинът приоритетите ни да бъдат чути най-добре.

  Karl-Heinz Florenz, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, ако трябва да извлечем някакъв урок от Копенхаген където Вие, г-жо член на Комисията, бяхте разбира се председател, той трябва да е, че Европейският съюз трябва да бъде единен на такива конференции в бъдеще. Можем да имаме различни мнения тук по една или две точки, но ако като европейци не сме единни в това, което говорим там, няма да имаме авторитет, а ако нямаме авторитет другите няма да ни последват. И наистина, защо да го правят? Затова е правилно числата, за които взехме решение при канцлера Меркел по същество да се запазят и да станат основа за тези преговори. Споделям мнението Ви, че амбициозните цели за 2°С не следва сега да бъдат сериозно поставяни под въпрос и да се обмисля значително по-ниска стойност, защото това много ще отслаби способността за постигане на целите и хората ще се отдръпнат от нас.

Много съм загрижен, че излагаме интелектуалната си собственост на риск. Нашата промишленост влага пари и работна сила в развойна дейност. Ако сега вземем и свалим оградата около тази интелектуална собственост и ако оставим дупките в оградата, които съществуват понастоящем, ще изгубим ценните елементи, а именно нашата интелектуална собственост. Изцяло подкрепям обмена на технологии, но и нашите предприятия трябва да виждат смисъл да инвестират в това и следователно интелектуалната ни собственост не трябва да бъде разводнявана.

Колкото до ангажиментите, също съм склонен да изисквам сериозни ангажименти от партньорите ни по света. Те трябва обаче да бъдат убедителни и да е възможно за тези страни да ги изпълнят. В противен случай те ще направят точно обратното на това, което желаем, с други думи, ще се дистанцират от нас. Затова представянето ни по авторитетен начин в Канкун е важно. Значимите решения след това ще бъдат взети по-късно в Йоханесбург, но трябва да подготвим почвата в Канкун. По професия съм земеделец. Ако почвата не бъде добре подготвена, няма да има реколта. Да се съсредоточим върху подготовката на добра почва.

  Marita Ulvskog, от името на групата S&D. – (SV) Г-н председател, преди срещата на върха в Копенхаген имахме много големи очаквания. Резултатът не беше толкова добър. В деня, в който си тръгнахме от Копенхаген, валеше силен сняг и в заседателните зали беше изключително студено. Не само Копенхаген преживя мразовити температури, а и цялото разискване по околната среда. Би могло да се каже, че климатът сега е по-назад в политическия дневен ред, отколкото беше преди Копенхаген. Това е достойно за съжаление, но е факт, че задачата ни е да осигурим срещата на върха в Канкун да се постигнат по-добри резултати и да разгледаме и да подобрим резултата от Копенхаген. Как ще направим това? Ще го направим, като представители на Европа, като поемем водеща роля. Именно за това призова ръководителят на Обединените нации по въпросите на климата, Кристина Фигерес, когато разговаря чрез видеовръзка с тези от нас от Европейския парламент, които ще отидат в Канкун. Трябва да поемем водеща роля и ще го направим, наред с другото, като осъществим на практика всичко, което обещахме в Копенхаген – не само почти всичко, а абсолютно всичко.

След това разбира се трябва да направим необходимото, за да приобщим повече хора. Заедно с другите конкретни решения в Канкун относно обезлесяването, обмена на технологии и пътя към втори период на поети ангажименти в рамките на Протокола от Киото, това може да подготви почвата за международно споразумение за климата през 2011 г. Не мисля, че очакванията ни трябва да бъдат прекалено ниски преди Канкун.

  Chris Davies, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, в момента няма кой знае какъв ентусиазъм за борба с глобалното затопляне, а по-скоро широк обществен скептицизъм. В началото на годината имаше сняг по земята, но ако погледнете данните ще видите, че първите шест месеца от годината са били най-топлите по цял свят, откакто се води статистика. Това е просто факт.

Искам възможно най-скоро да бъде прието международно споразумение, но съм загрижен за естеството му. Разграничението между развити и развиващи се страни ми изглежда странно. Питам се колко ли време ще е необходимо, преди някои от развиващите се страни да изпреварят най-бедните европейски страни. Гледам конференциите относно изменението на климата и ентусиазма, с който Саудитска Арабия подкрепя идеята за включване на въпроса за улавянето и съхранението на въглерод в CDM (Механизъм за чисто развитие). Саудитска Арабия със сигурност може да вложи малко от собствените си пари за осъществяване на тези неща. Защо трябва да помагаме за постигането на това?

Опасявам се Европейският съюз да не изостане от темпа на изменението и мисля, че инициативите, свързани с изменението на климата и способността ни да се заемем с глобалното затопляне предлагат големи възможности. Китай планира да намали своето относителния въглероден интензитет на икономиката си с 45% през следващото десетилетие. Това означава да инвестира в нови енергийни централи, които да заместят старите; това означава да подобри енергийната си ефективност. Истинското затруднение тук е, че ако не можем да се конкурираме с китайците сега, как ще се конкурираме с един Китай с подобрена енергийна ефективност през идните години?

Искам да вдигнем определената граница. Искам да отидем нагоре от 20% на 30%. Искам цените на въглерода да се вдигнат, за да засилим инвестициите в производства с ниски емисии на въглерод в бъдеще. Иска ми се да бъда по-сигурен, че в рамките на Комисията има съгласие, че това наистина трябва да бъде разгледано и направено. Просто не считам, че това се случва в момента. Знам за ентусиазма по темата на присъстващия член на Комисията. Не съм сигурен, че тя има пълната подкрепа на колегията. Или може би ни трябва резервна позиция?

Не ни трябва резервна позиция и по принцип това трябва да движи напред енергийната ни ефективност. Само преди няколко минути чухме плановете на члена на Комисията Йотингер да внесе законодателство през новата година. Това законодателство трябва да бъде амбициозно. Трябва да пестим ресурсите си. Трябва да станем по-конкурентоспособни.

  Yannick Jadot, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих могъл да огранича изказването си до просто припомняне на кадрите от това лято в Русия или южна Азия, до това да ви напомня за абсолютно спешната необходимост от борба с изменението на климата и, след като говорим за Европа, да преминем незабавно или възможно най-скоро към цел за намаляване с 30% до 2020 г. на емисиите на парникови газове. Сега и да не направим промени, ще постигнем 19%. На практика вече сме постигнали целта, която сме си поставили, затова повече не може да се говори за европейска амбиция, ако имаме предвид 20%.

Що се отнася до мен, аз не съм отявлен почитател на пазара на въглеродни емисии, но ако останем на 20% можем да бъдем сигурни, че ще третираме пазара на въглеродни емисии като вид, застрашен от изчезване, а не като лост в борбата срещу изменението на климата. Възприемането на цел от 30% би могло да донесе 8 млрд. евро за европейските бюджети от продажба на квоти на търг. Знаем, че 30% е осъществимо. По-конкретно обвързваща цел за енергийната ефективност от 20% би означавала един милион работни места в Европа. Това представлява икономия от 1 000 евро на домакинство в Европа и тъй като членът на Комисията Йотингер спомена проект „Набуко“, тя е равностойна на 15 проекта като „Набуко“.

А дали ще убием европейските предприятия, ако преминем към 30%? Очевидно не. Всяко проучване потвърждава това. Някои потенциално изложени на риск сектори ще са засегнати, но има средства и до момента секторите, които заплашват Европа с изчезване, са секторите, които са бенефициери на европейската енергийна политика. Те спечелиха милиарди евро благодарение на европейската политика в областта на климата.

Преминаването към 30% би означавало категорично да застанем на страната на тези, които носят промяна, на тези, които създават света на утрешния ден. Бих искал също да цитирам някои цифри. Според барометъра на Ernst & Young за 2010 г. Китай и Съединените щати са най-привлекателните страни за развитие на енергия от възобновяеми източници. Според неотдавнашно проучване, само три от 50-те предприятия, определени за световни лидери в „зелените“ технологии, се намират в Европа; останалите са в Азия или Съединените щати.

Поради това е абсолютно задължително да се премине към 30% и ще завърша, като се присъединя към думите на Барак Обама, когато той каза, че бихме могли да оставим работните места на бъдещето на нашите конкуренти или бихме могли да се възползваме от възможността на века, както те вече са започнали да правят. Според него държавата, която бъде първа при енергията на бъдещето, ще бъде първата държава-пионер на XXI век. Той загуби изборите. Нека поемем водачеството в прехода към тази енергия и новата икономика.

  Miroslav Ouzký, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, макар и да съм сред подписалите резолюцията във връзка с предстоящата конференция по климата, имам също и някои критични бележки и резерви относно нашата резолюция. Знаете ли, доволен съм, че оптимизмът, който винаги излъчвахме към света преди всяка конференция в миналото и който след това се превръщаше в огромен скептицизъм, този път не е толкова изразен. Радвам се, че сме наясно – тази конференция няма да доведе до глобално споразумение, а всички в залата знаят, че без глобално споразумение Европа сама, дори и ако амбициозно увеличи собствените си планове с 100%, не би имала и най-малко влияние върху изменението на климата в световен мащаб.

Сляпото затягане на нашите стандарти може да има за последица излагането на Европа на риск и признавам, че изцяло не одобрявам скритото въвеждане на европейски данъци под предлог за борба с изменението на климата.

За да не бъда изцяло негативен, намирам за много обещаваща подкрепата за сътрудничеството с развиващите се страни и по-специално за опазване на питейната вода, както и на усилията ни да осигурим достъп до питейна вода за всички граждани, особено в развиващите се страни. Макар и да имам критични бележки, не възнамерявам да оттеглям подписа си и се надявам, че предстоящата конференция в крайна сметка ще доведе до някакъв допълнителен напредък.

  Bairbre de Brún, от името на групата GUE/NGL. – (GA) Г-н председател, не можем да повтаряме грешките, които вече допуснахме миналата година в Копенхаген. Необходими са истинско водачество и политическа воля, за да запазим като граница на покачването на температурата 1,5oC. Тази цел е важна.

ЕС трябва да действа едностранно и да повиши целта за намаляване на емисиите за 2020 г. и да убедим другите развити страни да се съгласят с обща цел за намаляване на емисиите с между 80% и 95% до 2020 г. Това не само ще помогне на преговорите в Канкун, но и трябва да го направим за наше собствено добро.

Развитите страни също трябва да предоставят адекватно финансиране във връзка с климата; също така и да пристъпят към ускорено финансиране, при ясен политически ангажимент и пълна прозрачност. Има необходимост и от нови източници за дългосрочно финансиране. Сред тези възможности следва да бъдат предвидени международни данъчни и финансови мерки и финансиране от международното въздухоплаване и корабоплаване.

Призовавам ви да гласувате „против“ измененията, които имат за цел да отслабят посланието, което ще изпрати Парламентът. Необходимо е категорично послание. Световната икономическа криза не може да се използва като извинение да не се прави нищо или да се отказва справедливост в областта на климата. Изменението на климата е проблем, който трябва да бъде решаван в световен мащаб, а за да се направи това, е необходимо да изграждаме взаимно доверие.

  Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, въпреки факта, че както при разглеждането в комисия, така и в залата предсказах провала на конференцията в Копенхаген относно изменението на климата и на документа, внесен от залата, този опит не ни е научил на нищо.

Ако продължим да отправяме едностранни искания Европа да продължи да намалява емисиите си с много по-големи количества, отколкото е предвидено в Протокола от Киото, следващата среща на върха в Канкун – COP 16 (шестнадесета Конференция на страните по РКОНИК) – също ще бъде провал и отново Парламентът ще направи лошо впечатление.

В приетата в комисия резолюция не само се набляга, че вноските за страните с бързо развиващи се икономики следва да бъдат не по-малко от 30 млрд. евро годишно към 2020 г., но и се поощрява ЕС да улесни създаването на „Зелен фонд за климата“, като се заделят 100 млрд. щатски долара годишно от 2020 г.

Документът ни казва също и как да намерим средствата, а именно чрез облагане с данъци на всички възможни източници, като например налагане на данък върху финансовите транзакции, международни данъци върху търговията и налози върху самолетните билети, главно като се измъкват пари направо от джобовете на гражданите и предприятията.

След това докладът се впуска в утопични искания. Дори ни призовава да намалим емисиите на CO2 в атмосферата с 30% вместо с 20% към 2020 г. и призовава Комисията да внесе предложение, с което ЕС да си постави тези цели едностранно.

Да искаме от нашите народи и предприятия да правят такива жертви по време на икономическа криза като сегашната е най-новото от дългата поредица европейски слабоумия. Позицията ни е същата като на Съвета, а именно, че преди да е налице глобално, правно обвързващо споразумение Европейският съюз ще бъде в състояние да разгледа втори период на поети ангажименти съгласно Протокола от Киото, само ако това стане в обща рамка, включваща основните икономики.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, изборът на слънчево Мексико за COP 16 беше сполучлив ход. Трябва да ни бъде спестено повторение на миналогодишното неловко положение, когато привържениците на глобалното затопляне зъзнеха през най-студения за Копенхаген месец декември от десетилетия. По същия начин, използването на измамно двусмисления термин „изменение на климата“ вместо „глобално затопляне“ може да скрие от неколцина британски данъкоплатци иронията, че Конференцията се проведе, точно когато необичайно студеното лято беше отстъпило мястото си на подранила, люта зима. Още по-хитър номер би било такива прояви да се провеждат през пролетта: вижте, с всеки изминал ден се затопля.

Още колко дълго може фашисткият ЕС да налага все по-наказателни данъци и мерки за контрол върху обикновените граждани под предлог за предизвикано от човека глобално затопляне, когато все по-голям брой истински учени отхвърлят теорията като необоснована и опровергана? АГЗ (антропогенно глобално затопляне) е безпочвена пропаганда, голяма лъжа, достойна за Йозеф Гьобелс, на „зеления“ промишлен комплекс, който подкрепя значителни трансфери на богатство от обикновените хора към мошениците, търгуващи с въглерод, като Ал Гор и Goldman Sachs. И тя се експлоатира от политически елити от левицата, с цел да бъде завършена деиндустриализацията на запада, защото безгръбначните консерватори са прекалено сплашени от истерията покрай глобалното затопляне, за да се противопоставят и да кажат всъщност неудобната истина: предизвиканото от човека изменение на климата е най-доходоносната измама в историята.

Тазгодишната конференция на клуба „Билдерберг“, проведена през юни в Испания, включваше и сесия, посветена на опасностите от глобалното захлаждане. Кога новият реализъм на хората, които наистина насочват световната политика, ще стигне дотук, при хората, които само си мислят, че правят това?

  Richard Seeber (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, истински съм шокиран от идеите, които хора като г-н Griffin разпространяват тук в името на изменението на климата. Какво общо има фашизмът с изменението на климата е пълна загадка за мен. Мисля освен това, че това, заявява тук, е скандално и такива заявления нямат място в залата, защото проблемът наистина е прекалено сериозен за това.

Загрижен съм също, че наистина се повишава темпът на емисиите на парникови газове в атмосферата ни. Погледнете данните, изнесени от Световната метеорологична организация. Шокиран съм и от ниското равнище на възприемане сред населението. Г-н Griffin също е яхнал тази вълна и намирам също за шокиращо, че главните емитенти на емисии, като Съединените щати и Китай, не са готови да сключат такова международно споразумение.

Спомнете си, ако обичате, разискването, което проведохме тук миналата година преди Копенхаген. Ако не сме свръхамбициозни и встъпим в тези преговори с реализъм ние, като Европа – по-малко значим емитент – все още можем да постигнем нещо.

Как можем да направим това? Г-жо член на Комисията, ценя вашия ентусиазъм, но считам, че комуникацията с гражданите е изключително важна. Хората не разбират проблема. Защо е така? Защото данните на Световната метеорологична организация са ясни – това са средни стойности. Вярно е, че в момента в Европа е по-студено, отколкото беше преди няколко години, но като цяло все пак има покачване на температурите в целия свят. Това трябва да бъде разгласено и ако не успеем да го направим, няма да получим подкрепа от нашите граждани и това ще позволява на хора като г-н Griffin да вкарват фашизъм във въпроса за изменението на климата. Това е проблемът. Поради това, г-жо член на Комисията, бих Ви помолил да се опитате да внесете подобрения в тази насока.

Второ, нека постигнем преминаването към устойчиви източници на енергия със стимулите, които ценим. Колегите ми представиха данните. Най-добрите предприятия са в Китай, а тук в Европа ние не сме толкова добри. Поради това трябва да предложим добри идеи, за да могат нашите предприятия реално да осъществят прехода. Тези обвързващи цели наистина ли са вълшебното лекарство, за каквото винаги биват представяни тук?

Разбира се, трябва да има и честност на пазарите. Нещата, които се случват във връзка с Механизма за чисто развитие – 60% от парите да отиват в Китай – не следва да се допускат. Прикриването зад чисто правни аргументи в тази връзка не е достатъчно добра идея. Нека подходим към разискването честно, защото въпросът е прекалено важен. Имате нашата подкрепа, г-жо член на Комисията.

((Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен по процедурата с вдигане на синя карта (член 149, параграф 8))

  Lucas Hartong (NI). – (NL) Г-н председател, г-н Seeber каза, че обществеността не разбира дебата относно климата. Бих искал да го запитам следното: дали няма да се окаже, че обществеността всъщност го разбира, но просто е на различно мнение от това на моя колега?

  Richard Seeber (PPE). – (DE) Г-н председател, не съм сигурен дали разбрах въпроса правилно. Важното е просто да водим този дебат с нашите граждани открито и – както казах – въз основа на данните на Световната метеорологична организация. Това са само средни стойности за света, които сочат, че температурата се покачва с 0,63 С, но в Европа нашите стойности са други. Това е защото метеорологичните условия са местно явление, а ние говорим за климат, който е дългосрочно световно явление. Затова нека вземем това решение. Ако казваме, че става все по-студено и зимите започват по-рано, трябва и да съобщим това по правилен начин. Ето защо призивът ми за по-добра комуникация е важен.

  Jo Leinen (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, загрижен съм, че се хвърляме от едната крайност в другата. Преди Копенхаген бяхме може би прекалено амбициозни, а сега, преди Канкун, се опасявам, че не сме достатъчно амбициозни. Затова намирам за добре, че в резолюцията си Парламентът разглежда всички въпроси, които считаме за необходими, за да има напредък и да можем да постигнем резултати още в Канкун.

Имаме едно голямо искане и то е ЕС да промени стратегията си. Преди Копенхаген сами се поставихме в зависимост от това, какво се прави в Съединените щати и може би какво се прави в Китай. Това не даде резултат там, няма да даде резултат и в Канкун. Затова би следвало да вземем мерки за опазване на климата в защита на нашите собствени интереси. Оттук и призивът от мнозинството в комисията и надявам се и утре в пленарна зала, да завишим нашите цели от 20% на 30%. Това във всички случаи ще бъде необходимо в хода на процеса. Трябва да постигнем тази цел най-малкото преди да тръгнем за Южна Африка. Мисля също, че продължаваме да сме на грешен път по отношение на Протокола от Киото. И тук разчитаме на всички останали. Мисля, че предложението ни трябва да бъде да се приеме Протокол от Киото II. Няма да имаме проблем да направим това; ние ще го постигнем.

Най-накрая, по отношение на това ЕС да бъде единен: видях как изглежда това в Нагоя. За ЕС имаше един микрофон. Имаше възможност да говорят различни хора, но те трябваше да отправят едно и също послание. Това е, което искам да видя от Съвета и от Комисията и в Канкун.

  Corinne Lepage (ALDE). – (FR) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, поне едно нещо е сигурно след Копенхаген и то е, че кампанията за дезинформация, която беше проведена преди Копенхаген, се провали, а информацията, дадена ни от Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) напълно се потвърди от всички експерти, които са на разположение на Обединените нации. Това е първата точка, на която искам да наблегна.

Това показва важността и неотложността на това, което трябва да направим. Трябва да си направим извода от неуспеха, който претърпяхме в Копенхаген и в резултат на това е абсолютно съществено Европейският съюз да си поставя цели по своя собствена неограничена свободна воля. Именно поради тази причина е съществено значение както за климата, така и за нашите производства и икономики, посочена в резолюцията цел за намаление от 30%, да бъде гласувана утре.

Както подчерта току-що един от колегите, целта от 20% вече е на практика постигната. Ако искаме да дадем тласък на нашите производства, ако искаме да останем лидерите или да станем лидери в нови сектори, били те енергийна ефективност или енергия от възобновяеми източници, изключително важно е в Съюза да си поставим тази цел.

Втората бележка е за авторитета. Трябва да спазваме ангажиментите си към страните от Юга, като правим разграничение между различните категории страни от Юга, защото реално Китай и Африка не могат да бъдат поставени в една и съща кошница. Ето защо по мое мнение – и сега изказвам лично мнение и то не е непременно на цялата ми група – е съществено да бъде наложен данък върху финансовите транзакции, който ще ни позволи да набавим 100-те млрд. щатски долара, които сме предвидили за 2020 г.

И накрая надявам се като минимум споразумението по горите, Споразумението за намаляване на емисиите от обезлесяването и деградацията на горите (REDD), да може да бъде сключено в Канкун, защото това вече би било голяма крачка напред. Да не забравяме, че обезлесяването причинява 20% от емисиите на парникови газове.

  Satu Hassi (Verts/ALE). – (FI) Г-н председател, госпожи и господа, съгласна съм с всички, които изразиха подкрепата си за по-мащабно намаляване на емисиите в ЕС в размер на 30%. Става дума не само за бъдещето на човешката раса: в наш собствен интерес е да останем конкурентоспособни през революцията на енергийните технологии, която вече започна.

За да бъде ЕС авторитетен лидер по въпросите на климата, той трябва да популяризира в Канкун истинска стратегия за опазване на климата, а не да отваря нови вратички. За съжаление, ЕС като че ли действа по друг начин, когато се стигне до правилата за отчитане на горите, поглътители на въглерод. Изглежда, че за горите, поглътители на въглерод, ЕС дава одобрението си за прогнози за бъдещето като отправна точка, които неизбежно са произволни. Това би означавало ново затруднение за индустриалните страни, и то не малко. Затруднението, което имам предвид, може да бъде на стойност между 3% и 5% от всичките им емисии – същата стойност като на общото задължение за намаляване на емисиите за всички индустриални страни съгласно Протокола от Киото към 2012 г.

Друг недостатък на политиката на ЕС е изнасянето на намаленията на емисиите в развиващите се страни чрез Механизма за чисто развитие (CDM). Би било недалновидно, но също и неразумно от гледна точка на лоялната конкуренция, ако използваме CDM в подкрепа на тези промишлени сектори в Китай, които се оплакват тук от риска от изтичане на въглерод, например. Кредитите в подкрепа на проекти следва да бъдат ограничени до най-бедните развиващи се страни.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-н председател, борбата с глобалното затопляне без съмнение стана една от най-важните цели на Европейския съюз. Според мен значим фактор за това е рационалната политика за намаляване на емисиите на въглероден двуокис и парникови газове в атмосферата. В предложението за резолюция на Парламента, което беше изготвено преди конференцията в Канкун има част, в която се посочва значително намаление – с повече от 20% – на емисиите на CO2 от държавите-членки. Изглежда, че като предлага политика от такъв вид, Съюзът не държи сметка за сериозните последици за икономиките на неговите държави-членки.

Това толкова голямо намаление от страна на Съюза се съпровожда с едно немощно заявление на позицията му по отношение намаляването на емисиите на газове в Съединените щати или страните от Азия. Това е огромна грешка. Днес, когато Европа преживява икономически спад, трябва да се съсредоточим повече върху мерките, имащи за цел да укрепят икономиката на Съюза, а не да я натоварят с допълнителни разходи. Не държавите-членки на Европейския съюз са големите източници на емисии, а бързо растящите икономики на развиващи се страни като Китай и Индия, а те нямат намерение да намаляват емисиите. Следователно промишленото производство и като последица работните места могат да се окажат изнесени в страни извън Европейския съюз. Икономиката ни ще бъде отслабена, а емисиите няма да намалеят, а ще се увеличат. Тази политика не води до никъде. Следователно това направление на политиката в сферата на борбата с глобалното затопляне следва да бъде преразгледано.

  Sabine Wils (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, конференцията по климата в Канкун трябва да упражни положителен натиск върху нашите държави, за да се постигне напредък по отношение на международното сътрудничество и националното право по опазване на климата. Като част от съюза на отговорност, ЕС трябва да докаже политическо лидерство, независимо какво ще направят Съединените щати и да позволи да бъде преценяван въз основа на принципа за справедливост в областта на климата. Това означава, че трябва да има втори период на поети ангажименти за индустриалните страни в рамките на Протокола от Киото. За финансиране на мерките във връзка с климата трябва да бъдат предоставени допълнителни средства. Що се отнася до дългосрочното финансиране, ЕС трябва да сложи картите си на масата в преговорите. ЕС трябва да представи амбициозни цели за намаляването на парниковите газове. Глобалната температура не трябва при никакви обстоятелства да се покачва с повече от 1,5°C. Тази цел ще има като резултат технически иновации и създаване на работни места по време на икономическа криза.

  Anna Rosbach (EFD). – (DA) Г-н председател, през декември всички – длъжностни лица, политици, журналисти, активисти и много други – ще се отправят към срещата на върха в Мексико. Парламентът също ще участва дори и при хаоса, който винаги цари при определянето колко членове на ЕП в крайна сметка ще участват.

Когато отиваме на срещата на върха относно климата има едно важно нещо, което не трябва да забравим да вземем с нас: реализмът. Напълно си давам сметка, че това не е от най-популярните неща за казване, но то е важно, за да ни имат доверие хората по света. ЕС би следвало да бъде водач на колоната, както много сполучливо е казано – с други думи той трябва да поведе и да дава добър пример. Всичко това е много добре, но трябва да внимаваме да не се откъсваме толкова далеч напред, че никой да не ни последва. Няма смисъл да се преследва политика, която само малък брой страни имат желание или са в състояние да следват. С това ще постигнем само едно нещо, а именно да преместим нашите собствени трудоемки производства от Европа по посока на страни с далеч не толкова строго законодателство, по-ниско заплащане и по-лоши условия на труд. Ще се лишим от работни места и това ще е във вреда на нашите европейски икономики. Затова трябва да работим за решения, които страните с бързо развиващи се икономики като Китай, Индия и южноамериканският континент да могат да приемат. Надявам се, че ще се поучим от опита на миналогодишната среща в Копенхаген и че тази година ще се стремим към постижими цели, а не към невъзможното.

  Lucas Hartong (NI). – (NL) Г-н председател, следващата седмица ще станем свидетели на Конференцията на Обединените нации в Канкун относно изменението на климата. Пълна пародия е, че ЕС ще участва в това нещо, тъй като на нашия климат всъщност му няма нищо. Това, на което сме свидетели, са нормални температурни колебания. Мога ли да се спра накратко върху реалните факти на тази ненужна конференция? Другата седмица стотици участници ще се качват на самолети за Мексико, които ще произведат емисии на CO2. Все пак, каква беше целта на конференцията относно изменението на климата? А, да, тя беше да се намалят емисиите на CO2. Понастоящем 11 000 хектара гора от мангово дърво се изсича в Канкун. Още веднъж, каква беше целта на конференцията относно изменението на климата? О, да, тя беше опазване на горите. Г-н председател, мога ли да предложа на ЕС един скромен съвет? Оставете политиката относно климата на наистина независими специалисти, тъй като всичко, което тя прави, е да струва на данъкоплатеца огромни суми пари; през последните десетилетия тя не е довела до нищо, освен до необективни доклади от Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) и от нейния председател – шарлатанинът Rajendra Pachauri.

  Pilar del Castillo Vera (PPE). – (ES) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, бих искала да започна, като кажа, че според мен двете изявления на действащия председател на Съвета и на члена на Комисията очертаха едно съвсем различна гледна точка за конференцията в Канкун спрямо гледната им точка за конференцията в Копенхаген. Това е по-реалистична, много по-жизнеспособна гледна точка и следователно има много по-голям потенциал да бъде ефикасна.

Ако в Копенхаген срещата беше от вида „всичко или нищо“ – както каза действащият председател на Съвета – в Канкун тя трябва да бъде среща, която дава широк набор от жизнеспособни и ефективни варианти.

Борбата с изменението на климата има две основни особености: първо, тя трябва да бъде световна и в нея да са включени всички големи източници на замърсяване, от Съединените щати до Бразилия, Китай и Индия. Второ, тя трябва да представлява поредица от мерки, които да са ефективни в своето въздействие върху изменението на климата, трябва да сме в състояние да измерваме въздействието и те не трябва да бъдат вредни за икономическия растеж.

В това отношение трябва също да имаме смирението да признаем, че глобалното предизвикателство за справяне с изменението на климата предлага набор от технологични и политически варианти.

Има и може да има обвързващи споразумения, има секторни споразумения, има трансфер на технологии и подкрепа за научните изследвания. Трябва да бъдат задействани всички възможности, съчетано с рязко повишаване на енергийната ефективност във всички сектори на икономиката и обществото. Това е единственият начин, по който ще можем ефективно да се справим с проблемите на изменението на климата. В този смисъл ако Канкун бъде срещата на върха, която произведе набор от жизнеспособни и ефективни споразумения, тя ще се окаже огромен успех.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, бих се съгласил с г-н Leinen, че наистина се хвърлихме от едната крайност в другата. Имахме много големи очаквания в Копенхаген и може би следва да имаме много ниски очаквания в Канкун.

Исканията ни са свързани основно с два въпроса: споразумението относно REDD и финансирането. Ако не постигнем напредък по тези два въпроса, има опасност да няма напредък в преговорите и те може би ще бъдат изложени на риск. Ако не се постигне напредък в Канкун, целият процес на преговори ще бъде застрашен. Ето защо разчитаме на вашите усилия, на усилията на Европейския съюз, за да се постигне напредък, дори и да е само по тези два въпроса и като цяло преговорите да бъдат вън от опасност.

Мнозина от колегите казаха, че в действителност сме постигнали 17,3% намаление на емисиите през 2009 г. Целта от 20% към 2020 г. е съвсем близо; бихме могли да я постигнем през следващите няколко години. Няма причина защо да не се придвижим нагоре към 30% или повече, ако искаме да модернизираме нашата икономика, да създадем работни места и отново да станем конкурентоспособни.

Г-жа Hassi говори също за ЗПЗГС (земеползване, промени в земеползването и горското стопанство). Тя е абсолютно права. Позицията на ЕС, че не следва да сравняваме емисиите, свързани със ЗПЗГС, с 1990 г., а следва да използваме обичайните нива, прекомерните емисии и това, колко по-малки са емисиите ни, отколкото биха били целите, е абсурдна позиция.

Разчитаме на Вас да постигнете резултати по тези два възлови въпроса при преговорите в Канкун.

  Bas Eickhout (Verts/ALE). – (NL) Г-н председател, много благодаря на члена на Комисията и на белгийския действащ председател за встъпителните им изявления и все пак бих искал да напомня на залата, че Споразумението от Копенхаген беше изключително слабо и че дори това, което е казано в него, понякога се забравя. Целта за 2ºC или дори целта за 1,5ºC, се споменава в Споразумението от Копенхаген и, ако желаем да я постигнем, сега наистина трябва да се заловим за работа за намаляване на собствените ни емисии – с повече от 20% – и за предоставяне на средствата за първите три години. В Споразумението от Копенхаген се заявява съвсем ясно, че тези средства трябва да дойдат от нови и допълнителни източници. Г-жо член на Комисията, Вие казахте, че почти сме постигнали целта, но средствата не са нови и допълнителни и за това сме далеч от изпълнение. Нека бъдем честни за това. След това идва въпросът за ролята на ЕС, за водещата роля. Всъщност, това е въпрос за белгийския действащ председател: как ще постигнем това в Канкун? Вече получихме мандат от Съвета, но в Канкун ще бъдат необходими преговори. Ако внесем корекции в него, ще се изисква ли отново единодушие на всички държави-членки или промяната ще бъде направена с квалифицирано мнозинство? Все пак, едва тогава наистина ще можем да направим реалност водещата роля. Необходими са повече амбиция, повече средства и по-добри преговори.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, предизвикателството за Канкун е сложно, а спешността му – голяма и все пак аз виждам перспектива, тъй като разглеждам резултата от Нагоя за обнадеждаващ и окуражителен. Имаше много дискусии по въпроса каква позиция да заеме Европейският съюз в дискусията. Стремим ли се към 20% намаление на CO2 или дори към намаление от 30%? Що се отнася до мен по-малко CO2 не е равнозначно на по-малко стопанска дейност и така можем да се насочим към цел за намаляване, по-висока от 20%, тъй като това ще открие възможности за повече „зелени“ работни места, за иновации и за устойчив икономически растеж. В същото време, бих искал да призова Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) наистина да приеме сериозно критиката на нейните доклади и да създаде платформа за открита научна дискусия, за да може цялата актуална информация да бъде взета под внимание и да не изчезва в кошчето за боклук. Ако не направи това, атмосферата на недоверие ще продължи да обгръща докладите на IPCC, което намирам за ненужно и нежелателно.

  Marisa Matias (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, ще се върна към някои от нещата, които бяха казани тук. Беше споменато, че срещата в Канкун се очаква да бъде важна междинна стъпка в борбата с изменението на климата, а също и, че тя не може да отиде по-далеч или да бъде по-амбициозна, отколкото беше тази в Копенхаген или да се приеме резултатът от срещата на върха в Копенхаген. Знаем, че това е недостатъчно и все пак тъй като няма промяна в научните доказателства и данни, с които разполагаме ми се струва, че има промяна в политическата воля – тук ни липсва кураж и отиваме в Канкун със страх.

Считам, че оттеглянето от една от най-тежките кризи на нашето време не може да бъде вариант. Бих искала също да кажа, че имаме възможност да се подложим на проверка в Канкун по различни въпроси, които бяха споменати тук и да проверим освен това способностите си по отношение на преразпределението и оказването на подкрепа на по-бедните страни и най-бедните хора. Мисля, че да отговорим на екологичната криза означава също да отговорим по единен и справедлив начин на икономическата и обществена криза, която преживяваме в момента. Ето това означава да сме реалисти.

  Derek Roland Clark (EFD). – (ЕN) Г-н председател, щастлив съм да прочета това изказване от името на г-н Bloom, който – по мое мнение – несправедливо не беше допуснат в залата днес.

Преди една година стигнахме до провал в Копенхаген, когато 15 000 некомпетентни лица, включително членове на ЕП и целият антураж, се стовариха върху това място, за да удвоят неговия въглероден отпечатък за две седмици и безнадеждно се оплетоха в „климатгейт“, моментът за който беше много прецизно избран така, че да осуети работата.

Да, всички помним как Университетът на Източна Англия беше представен такъв, какъвто е: център на лъженаука, фабрикувана от купени и платени за целта учени, които разчитат на ГД „Научни изследвания” на ЕС и на „свръхструктурата“ ООН за средства за наука и лаборатории и на данъкоплатците от Обединеното кралство за заплатите си. Те бяха представени като фалшификатори на данни, фалшификатори на компютърни модели на климата, укриватели на неудобни данни и съзаклятници със „зелените“ раболепни слуги на Обама.

Данъкоплатците научиха по най-недвусмислен начин, че целта на ЕС и световния „зелен“ дневен ред е да бъдат вдигнати въглеродните ни данъци и да бъдем сплашени, за да се подчиняваме.

Разбира се, в Канкун едва ли ще е чак толкова зле. Много по-топло е. Това е една приятна зима, а и съзаклятниците ще положат много повече усилия, за да прикрият тази година своя дневен ред за световно управление. Но да си знаете: ние, народът, сме ви разгадали.

  Francisco Sosa Wagner (NI). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, споделям стремежа на залата. Искам предложенията на европейската делегация да получат в Канкун подкрепата, която заслужават.

В контекста на разискването е необходимо да се подчертае значението на градовете за опазването на околната среда. Сред повече от 1 000 кметове в Европейския съюз съществува съгласие, потвърждаващо, че проблемът се признава от тези органи, които трябва да действат, за да можем ние да успеем. Хубавите ни думи няма да струват нищо, ако не се радваме на сътрудничеството на кметовете на градовете.

За да бъде осигурено това сътрудничество е много важно емисиите да бъдат оповестявани, тъй като в градовете се произвеждат 80% от парниковите газове. Понастоящем емисиите не се оповестяват и което е още по-лошо, липсва общ стандарт за измерването им.

Съществува неправителствена организация, наричаща се „Проект за разгласяване на CO2“, която събира информация за хиляди предприятия и би могла, по мое мнение, да се ползва също и от органите на местното самоуправление. Без сътрудничеството на местното самоуправление и кметовете, екологичните действия няма да доведат до нищо и точно това искаме да не допуснем.

  Theodoros Skylakakis (PPE). – (EL) Г-н председател, разгаря се голям скандал в областта на околната среда, на който трябва да бъде обърнато внимание на конференцията в Канкун. От продавани чрез Схемата за търговия с емисии (СТЕ) права по CDM 60% са за унищожаване на един от промишлените парникови газове – HFC-23, при цена над 70 пъти по-висока от реалната, което се плаща основно от европейските ползватели на електроенергия.

До момента сме пропилели около 1,5 млрд. евро и ако това състояние на нещата продължи, до 2013 г. ще пропилеем още 3,5 млрд. евро, в сравнение с реалната стойност на унищожаването на газа, която е само 80 млн. евро. Това генерира огромни ненужни печалби за няколко компании от целия свят, без полза за околната среда предвид факта, че съдържанието на HFC-23 в атмосферата се увеличило през последните години.

Това положение е неприемливо и то поставя под въпрос честността на нашата екологична политика и механизма на Протокола от Киото. Европа трябва да постави този проблем в контекста на COP-16, тъй като промяна на международната политика по този въпрос би предложила сериозна възможност драстично да бъдат ограничени емисиите на парникови газове веднага и при много ниски разходи и да се поиска от страни като Китай, който в момента отделя огромни количества HFC-23 в атмосферата, които биха могли да бъдат сведени до нула, ако Китай използва част от парите, които събира като данъци върху тези незаслужени печалби, да се ангажира по-активно в усилията за борба с изменението на климата.

Прахосването на над 4 млрд. евро от парите на европейските данъкоплатци е неприемливо. Наша работа в Европейския парламент е да защитаваме обществените интереси и интересите на потребителите.

  Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-н председател, в международен план моментът не е благоприятен за конференцията: има световна икономическа криза, политическа и административна несигурност в САЩ и застой в преговорите САЩ-Китай. Затова очакванията не са големи, но въпреки това на срещата на върха в Канкун следва да се гледа като на възможност за възстановяване на доверието в многостранния процес и изменението на климата и за укрепване на Споразумението от Копенхаген. Това е най-малкото, което може да бъде направено, но дори това изисква решимост и политическо ръководство по време на преговорите, както и амбициозност при вземането на решения. Преди всичко, трябва да се постигне напредък в областите, които засягат развиващите се страни: финансирането, трансфера на технологии и изграждането на капацитет. По отношение на смекчаването на последиците обаче, се очаква напредък, особено при определянето на амбициозни и обвързващи цели за намаляване на емисиите и процесите по пренасяне, особено наблюдението, осигуряването на информация и удостоверяването.

Независимо от резултата от международните споразумения, Европейският съюз следва да преследва целта за намаляване на емисиите на CO2 с повече от 20% с цел създаване на „зелени“ работни места и икономически растеж. С една сума, резултатите от Канкун следва да допринесат с определения за периода след 2012 г., с цел да се постигне международно споразумение през 2011 г., което да е правно обвързващо и да отговаря на световната цел за ограничаване до 2ºС на общото световно покачване на температурата.

  Roger Helmer (ECR). – (ЕN) Г-н председател, като говоря в лично качество, позволете ми да напомня на колегите, че обществеността вече не вярва в предизвиканото от човека глобално затопляне. На гласоподавателите им омръзна да бъдат обвинявани за изменението на климата и вече не желаят да плащат за него.

Все повече учени публично оспорват догмите за климата. Авторитетът на IPCC е разбит на парчета. Неотдавнашните незначителни изменения на климата са напълно в съответствие с добре установените, дългосрочни естествени негови цикли. Копенхаген не успя поради същата причина, поради която и Канкун няма да успее. САЩ, при новото мнозинство на Републиканската партия в Камарата на представителите, няма да се съгласят с глобалната система за лимити и търговия с емисии. Индия и Китай няма да се откажат от прогреса в името на тревоги във връзка с климата. Нашите „зелени“ политики вероятно са ненужни и със сигурност са неработещи и разорително скъпи.

Ако Европа действа сама, ще унищожим икономиките си и ще докараме до просяшка тояга внуците си, без да успеем да повлияем на климата. Обричаме се на бедност по свой избор, в името на оспорвана научна теория. Време е да сменим курса.

  Catherine Soullie (PPE). – (FR) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, единството и реализмът ще си проличат, поне желая да стане така утре, когато гласуваме по нашата резолюция за шестнадесетата Конференция на страните по изменението на климата. Затова се надявам, че нашият член на Комисията, отговарящ по тези въпроси, ще бъде в състояние да запази прагматичните цели, които трябва да постигнем колективно, но също и да защити свързаните с това условия, определени от Европа, които в никакъв случай не подлежат на преговори.

Нито пък можем да изпускаме от очи в тези преговори очакванията, които нашите съграждани и нашите производства имат за един справедлив баланс. С изменението на климата трябва да се бори светът, а не Европа сама.

Затова ще бъде изключително важно да се признае значението на интелектуалната собственост, която не е достатъчно защитена. „Зелените“ технологии трябва да се ползват от най-широк кръг, но това не значи, че трябва да продаваме на безценица сегашните и бъдещите си знания, дори и в името на тази жизненоважна битка с изменението на климата.

По същия начин искането на общи методи за изчисляване на емисиите, както и за проверка и публикуване на данните, така че всички изпускащи емисии производства да бъдат приведени към общ знаменател изглежда като най-оправдано искане, а не като тактика за водене на преговори.

Накрая и колегата ми току-що повдигна този въпрос, по-спорни са вратичките в сегашния Механизъм за чисто развитие, които също трябва да бъдат поставени на масата. Госпожи и господа, всички ние за съжаление сме напълно наясно, че истинската сила при преговорите не е Европейския парламент. Обаче готовността на редица членове на ЕП и аз в това число, да работят и да участват в положителния изход от конференцията, трябва да бъде поощрена, а не пренебрегната, както почувствахме това през последните няколко дни. Ако Европа желае да бъде силна в центъра на международните диалози, такива трябва да бъдат и всички нейни законодатели.

  Rovana Plumb (S&D). – (ЕN) Г-н председател, като човек оптимист считам, че сега е възможна крачка напред в Канкун под формата на балансиран пакет, който ще позволи на страните да предприемат по-бързи, по-решителни действия във всички области на изменението на климата. Затова от голяма важност е да бъде възстановена водещата роля на Европа в международните преговори по климата, чрез въвеждането на принципа на дипломацията по въпросите на климата и Европейският съюз и неговите държави-членки да определят и приложат принцип за справедливост в областта на климата, застъпвайки се по този начин за клауза за равенство в бъдещите международни преговори в областта на климата.

Подчертавам важността на въвеждането на механизъм, който да регулира поддръжката на финансовите аспекти на изменението на климата. Новаторските източници на приходи, като данък върху финансовите транзакции, „зелени“ фондове или частните източници, ще бъдат необходими за набиране на средствата, нужни за изпълнението на проекти за приспособяване към изменението на климата и смекчаването на последиците и за постигане на „зелен“ растеж, който допринася за добруването на гражданите и за справедлив растеж. Нека не забравяне и измерението, свързано с пола, в политиките, свързани с изменението на климата.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, пропастта между очакванията и резултатите от конференцията в Копенхаген беше неприемливо широка и поради това беше необходимо да направим някои промени. Този път потегляме за Канкун с много по-реалистични, но все още амбициозни цели. Г-жо член на Комисията, Вие заслужавате похвала за това, че осигурихте този път Съюзът да отиде на конференцията по климата много по-добре подготвен и бих искала да Ви благодаря за това.

Бих искала обаче да коментирам някои от внесените изменения. Въз основа на постигнатата в Копенхаген договореност бяха получени някои значими резултати, като един от тях определено е решението, че трябва да предприемем действия за ограничаване на глобалното покачване на температурата до стойности, по-ниски от 2°С. Трябва да упорстваме за тази цел и сега моментът не е подходящ за промяната й, дори и ако това би означавало по-ниска цел. Трябва да запазим авторитета си. Не можем да променяме такива важни решения от една година за следващата.

Искам да отговоря също на предложенията Съюзът едностранно да намали емисиите на парникови газове с 30%. Мисля, че не следва отново да се дистанцираме от трети държави. Трябва да завишим тази цел и ще я завишим, но само когато обстоятелствата са подходящи. Трябва обаче да осигурим определянето на процедура за постигане на такова решение предварително и, разбира се, Европейският парламент да бъде подходящо включен във вземането на решение.

Трябва също да насърчим разработването и използването на чисти технологии на световно равнище. Макар споразумението относно трансфера на технологии да е изключително важно, трябва също да бъдат въведени подходящи мерки за защита на интелектуалната собственост. Само по този начин изменението на климата ще се превърне във възможност, а не в бреме.

Накрая, по въпроса за усилията за финансиране за намаляване въздействието на изменението на климата в развиващите се страни, позволете ми да подчертая, че Европейският съюз вече има финансов механизъм за целта, а именно европейската Схема за търговия с емисии или СТЕ. Трябва да осигурим правилната работа и ефективността на схемата, както и прозрачно и целенасочено използване на средствата. Мисля, че не би било целесъобразно да се създава ново финансово бреме в момент на финансова и икономическа криза.

  Justas Vincas Paleckis (S&D). – (LT) Г-н председател, скоро светът отново ще получи добри или, както стана обичайно в последно време, лоши новини във връзка с изменението на климата, този път от Канкун. Огромното мнозинство от учените казват, че изтича времето човекът да спре изменението на климата, но не намалява броят на хората, които отричат всичко или отказват да направят каквото и да било. Европейският съюз беше и следва да остане движещата сила за напредък в разговорите. В Канкун ЕС следва по-добре да координира позициите на държавите-членки. Важно е ние да свършим нашата част от работата, да докажем, че е възможно да има устойчиво икономическо развитие и начин на живот, благоприятен за околната среда. Само когато ние самите се променим, ще можем да настояваме другите да последват примера ни.

Наистина бих подкрепил едностранна стъпка от ЕС за намаляване емисиите на парникови газове с 30% до 2020 г. Особено важно е наново формулираният принцип за справедливост в областта на климата да бъде взет под внимание в Канкун. Ако изменението на климата не бъде спряно или поне ограничено, най-бедните страни и най-бедните хора ще са първите, които ще изгорят на нашата бързо прегряваща се планета.

Изглежда, че някои хора, предприятия и страни следват една стара, но осъвременена поговорка, казвайки: след мен – след като натрупах огромна печалба – и потоп. Това отношение не трябва да победи в Канкун.

  Elisabetta Gardini (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, желанието на Европа да постави амбициозни цели преди следващата конференция по изменението на климата определено е ангажимент, който следва да се преследва упорито, резултатите от което ще обусловят бъдещето на нашата планета.

От друга страна, госпожи и господа, именно поради това трябва да бъдем реалисти и по-внимателни в очакванията си. Доколкото знаем подготвителните международни преговори за конференцията в Канкун не само не успяха да постигнат забележим напредък по посока на глобално споразумение, но и потвърдиха опасенията и съпротивата срещу ангажиментите, поети в Копенхаген.

Вече беше казано, но бих искала в този момент да спомена Китай. Например, Китай си позволява да увеличи емисиите си на CO2 с 5 млрд. т до 2020 г. с последици, които могат да бъдат компенсирани само от намаляване промишлените емисии на Европа със 100% към същата, 2020 г. – а дори и това може да не бъде достатъчно.

Този факт не само прави нереалистично предложението за безусловно намаление с 30% – а ние сме решително против него – но също и кара много независими наблюдатели да предполагат нарастване, дори значително нарастване, на глобалните емисии към тази дата. В това противоречиво положение би било най-малкото рисковано и дори демагогско да се лансират числа и да се нахвърлят привлекателни, но нереалистични сценарии, при което неизвестните количества неизбежно се отразяват върху мащаба на разходите.

Надеждата е, че Европейският съюз ще отиде с общо, реалистично и устойчиво предложение в Канкун, защото споразумение, което дава реални, осезаеми резултати, винаги и във всички случаи е за предпочитане пред очаквания, които са неминуемо обречени на провал и прави усилията на правителствата по важни екологични теми дори по-малко заслужаващи доверие за международното обществено мнение, което би било особено трудно да се поправи.

  Jolanta Emilia Hibner (PPE). – (PL) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, приемането на резолюция за 16-та Конференция на страните в Мексико е първата крачка към една световна дискусия. Това е много труден компромис за всички държави. Не трябва да се залъгваме, че ще постигнем незабавен успех. Трябва да представим предложение, което отива възможно най-далеч, но и което събира заедно възможно най-голям брой държавите, участващи в конференцията.

Основната цел, заложена в резолюцията, е да се постигне компромис относно борбата с изменението на климата и глобалното затопляне. Ако искаме тази цел да бъде постигната, трябва да спечелим подкрепата на най-големите държави и най-големите емитенти. Сред тях са Съединените щати и Китай. Трябва да обсъждаме това заедно с тях и да поискаме да разгледат икономическите си възможности. Следва също да се съсредоточим върху постигането на целите, които вече са записани в пакета по екологията на Европейския съюз. Някои от колегите казват, че това е един скромен пакет, защото в него се говори за намаляване на парниковите газове с 20%. Нека най-напред направим тази първа крачка и после да говорим за следващата.

Важно е също да има ангажименти, които всички държави да могат да приемат. Ако отново заложим ангажименти, които никой няма да въведе в действие, те няма да имат сила и ще останат само на хартия. Трябва също да насочим вниманието си към държавите, които са много слаби в икономическото отношение и имат лошо развити икономики. Обаче основната ни цел е пари задължително да отидат при най-бедните страни. Те следва да имат достъп до пари от Съюза. От името на всички колеги бих искала да кажа, че според мен всички ние ще стискаме палци на члена на Комисията. И аз заявявам готовността си да окажа голямо съдействие в преговорите.

  Sirpa Pietikäinen (PPE). – (ЕN) Г-н председател, преди всичко бих искала да благодаря на члена на Комисията г-жа Хедегаард за нейната много добра и всеотдайна работа по въпросите на климата в ЕС и на световно равнище.

Знаейки, че понастоящем преговорите в рамките на ООН по всички международни въпроси са много трудни, съм на мнение, че трябва да използваме пълноценно ориентацията към действие. Знаем, че предизвикателството ще бъде пред нас глобално във всички страни, така че действията за предотвратяване на изменението на климата са винаги изгодни както от екологична, така и от стопанска гледна точка.

Има доста голям кръг изследвания, които показват, че ЕС би могъл да намали емисиите си на CO2 с 30% или дори с 40% към 2020 г. по начин, който би бил икономически жизнеспособен и икономически печеливш. Това би изисквало преди всичко спиране на вредните субсидии, като 6-те млрд. евро годишно в Европа за изкопаеми горива и по-строга, законодателна подкрепа за СТЕ, по-ефективно използване на ресурсите и енергийна ефективност и други лостове, като една по-строга директива за екодизайна.

Считам, че само като покажем пътя сами ще можем да убедим другите, че (а) сме настроени сериозно, (б) това е печелившо и (в) правим го за околната среда и за успеха на европейската икономика.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, благодаря на моята група, че ми даде възможността да кажа няколко думи по тази темата, към която проявявам огромен интерес.

(ЕN) Сега резултатът от конференцията в Канкун е важен за Европейския съюз както от гледна точка на видимостта, така и от гледна точка на резултатите. Трябва да се стремим да бъдем реалисти и единни. Трябва да бъде разтълкувано много категорично, че глобалното затопляне е глобален проблем, който се нуждае от глобално решение с глобални обвързващи цели.

Поради тази причина трябва да се придържаме към нашите цели от 20% до 2020 г. Всичко друго би имало обратен ефект. То би могло да съсипе нашата икономика; да ни направи неконкурентоспобни, докато развиващият се свят галопира напред.

Ако до 2015 г. или някъде там ще сме постигнали целта от 20%, можем да я променим на 25% или 30%; тогава това ще се разглежда като медиен успех. Всичко друго – да се насочим към 30% и да не го постигнем – ще се разглежда като медиен провал, какъвто случай имахме с Лисабонската стратегия. Стига вече такива неща. Време е да се боксираме умно, да свършим нашата част, но да направим необходимото и останалата част на света да направи същото.

Накрая, чух да се говори, че някои членове на Европейския парламент може да отидат в Канкун, за да протестират; те имат пълно право да го сторят, но се надявам това да стане в частно и лично качество, а не като акредитирани делегати.

  Danuta Jazłowiecka (PPE). – (PL) Г-н председател, моите колеги многократно подчертаха необходимостта от единна вътрешна позиция по политиката в областта на климата. Аз, обаче, бих искала да привлека вниманието към факта, че на предстоящата конференция по климата следва също да използваме най-големия си актив който, както се оказа миналата година, е и най-голямата ни слабост. Имам предвид преговорите на много равнища и опита да разберем аргументите на нашите партньори, а също и умелото търсене на задоволителен компромис. Нека се опитаме да използваме нашите знания от ЕС в политиката в областта на климата. Изолацията, за която говори членът на Комисията, зависи от включването на Съединените щати, Китай, Бразилия, Русия и Индия. Без това, няма да има никакъв смисъл от никоя от мерките, предприемани от Съюза. Следва също ясно да се каже, че след като надигащите се икономически сили искат да играят по-голяма международна роля, те трябва също да приемат и по-големи ангажименти. Страните от BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай) не могат до безкрайност да се позовават на нуждата си да наваксат по отношение на развитието като обосновка за несъгласието им за радикални мерки за опазване на климата. По-големите права предполагат по-голяма отговорност.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE). – (PT) Г-н председател, успехът на конференцията в Канкун относно изменението на климата е от жизнена важност за авторитета на процеса на преговори под егидата на Обединените нации. Поради това от критична важност е да се поемат конкретни ангажименти и да се поставят реалистични цели. Постигането на споразумение по аспекти, като политиките по опазване на горите, трансфера на технологии с развиващите се страни и финансирането е от жизнена важност.

Ако не се постигне глобално споразумение, Европа следва да остане отворена за разглеждане на втори период на поети ангажименти за Протокола от Киото, но като наложи условия, особено по отношение на екологичния интегритет на протокола, преработването на Механизма за чисто развитие и поемането на ангажименти от големите източници на емисии в световен мащаб, като Китай и САЩ.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, в периода, предшестващ конференцията по климата в Канкун, Европейският съюз и неговите държави-членки следва най-накрая да осъзнаят, че определянето на все повече и повече цифри като едностранни цели няма да помогне да се повлияе на Съединените щати, Китай и Индия или да помогне за включване на нововъзникващите икономики в борбата срещу изменението на климата. В светлината на това ангажиментът за едностранно намаляване с 40% на въглеродния диоксид, предложено от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, изглежда прекален. Дори и едностранен ангажимент от 30% има смисъл, само ако зад него стои реално действие. Съгласен съм с Хедегаард: Съюзът може да си възвърне водещата роля, само ако покаже конкретни резултати, като инвестира в научни изследвания и технологично развитие, създавайки „зелени“ работни места, развивайки интелигентна енергийна мрежа и преследвайки политика на устойчив „зелен“ растеж.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Schauvliege, г-жо член на Комисията, Парламентът вече по множество поводи, е поемал ясен ангажимент към мерките за опазване на климата. За съжаление, тази нагласа ми изглежда по-малко преобладаваща сред управляващите кръгове в държавите-членки. Министрите по околната среда, които често са много амбициозни, в много случаи са оставени на собствената си изобретателност. Надявам се, че министрите на икономиката и финансите и тези, които носят отговорност по отношение на икономиката мислят също и в по-дългосрочни времеви рамки. Въпреки това мерки се предприемат най-често за много ясно определен период от време, а именно периодът до следващите избори. Природата обаче не може да държи сметка за текущите политически потребности. Тя ще реагира на изменението на климата, с всички негови съпътстващи последици за хората, всъщност за човечеството като цяло. Ако не успеем да внушим спешността на този въпрос и по-конкретно спешната нужда да се предприемат действия, голям дял от средствата ни ще трябва да отидат за помощ при бедствия в не толкова далечното бъдеще.

Г-жо член на Комисията, с мотото „една планета, един глас“ Ви пожелавам много успех в Канкун в името на идните поколения.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, високо оценявам присъствието на члена на Комисията Хедегаард и позицията, която тя зае. Бих искала да Ви благодаря за ангажимента да държите Парламента постоянно в течение на развитието на събитията в Канкун.

Борбата с изменението на климата трябва да се води на световно равнище и с участието на всички, но идеята, че позицията ни трябва да зависи от тази на други страни, е безотговорна и не отговаря на ролята, която ЕС си е избрал, а именно водеща роля в насочването на културните революции на световно равнище, най-вече борбата с изменението на климата.

Трябва да си поставяме все по-амбициозни цели и да осигурим те да бъдат постигани от различните държави-членки. Затова благодаря на члена на Комисията за напомнянето на Италия, преди няколко дни, да спази финансовите си обещания от 200 млн. евро за борбата с изменението на климата. Със съжаление трябва да уведомя Комисията, че бюджетът на италианското правителство като че ли не предвижда такива средства в момента.

Затова бих помолила Комисията да използва всички правомощия, с които разполага, за да накара държавите-членки да спазват обещанията си, особено когато се отнася за въпрос от толкова значима битка за близкото бъдеще на населението на света ...

(Председателят отнема думата на оратора)

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, Европейският съюз имаше принос за провала в Копенхаген и за спирането на напредъка в международните преговори. Не е достатъчно да се заяви, че някой е амбициозен, определяйки цели за другите развити страни, дори и ако не достигат препоръчаното от Междуправителствената експертна група по изменението на климата, ако няма яснота за средствата, с които това може да бъде направено. Средствата за постигане на целите са по-важни, отколкото целите, които бяха в центъра на дискусията и това е ключов въпрос.

Европейският съюз настоява за пазарен подход, като се използват пазарни инструменти, които до момента са доказали, че са две неща: неефективни и порочни. Това е манна небесна за финансовите спекуланти: вече не са само храните, вече не е само държавният дълг на държавите, но и самата атмосфера, въздухът, който дишаме, ще стане нова многомилиардна схема за създаване на несъществуващи финансови активи.

Г-жо член на Комисията, можем да проследим причините за изменението на климата назад до ирационалността на икономическата и обществената система. Ще намерим решение, като се разделим със системата.

  Iosif Matula (PPE). – (RO) Г-н председател, изменението на климата определено е най-голямото предизвикателство, пред което понастоящем е изправено човечеството.

За съжаление, очакванията за конференцията в Канкун са доста скромни поради провала в Копенхаген. В Копенхаген от развитите страни се очакваше да подкрепят с различни средства плановете за действие на развиващите се страни за борба с последиците на изменението на климата. Обаче влиянието на икономическата криза, което се усеща особено тежко от държавите-членки на ЕС, ни принуждава да се съсредоточим и върху други приоритети.

Постигането на споразумение за ограничаване емисиите на въглерод е жизненоважно. В Канкун ЕС трябва да изрази общата си позиция по целите, които трябва да бъдат постигнати и да има предвид, че успехът на стратегията „Европа 2020“ зависи от постигането на целта относно изменението на климата. В това отношение искам да подчертая ролята на партньорствата, насочени към развитие на потенциала за устойчива енергия на регионално равнище и към насърчаване на регионите да използват възобновяеми източници на енергия.

  Gilles Pargneaux (S&D). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, знаем колко сте борбена и знаем желанието Ви в Канкун Европа най-после да бъде единна. Затова бих искал да бъдете в състояние да ни дадете мнението си по две теми, две действия, които фигурират в нашата резолюция, по която ще гласуваме утре. Бих желал да получа публично мнението ви по тези две предложения преди гласуването утре.

Първо, за създаването на „Зелен фонд за климата“, който най-накрая да ни позволи да разполагаме със 100 млрд. щатски долара годишно от 2020 г., които да се изразходват за помощ за най-бедните страни.

Второ, за въвеждането на данък в размер на 0,01% върху финансовите транзакции, което би донесло 20 млрд. евро, също за целите на помощта за най-бедните страни. Мисля, че това е важна тема от финансово естество, която ще ни позволи да напреднем по-бързо и да стигнем по-далеч.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, целта на конференцията по климата е да се намери приемник на Протокола от Киото, който изтича през 2012 г. Трябва спешно да постигнем напредък в борбата с изменението на климата. Като цяло, ЕС е много напреднал, относително казано, към постигане на целите си по климата. Обаче би било от ключово значение на нас, ЕС, заедно със Съединените щати и Китай, да се стремим да въведем правните предпоставки едно глобално споразумение за опазване на климата. Особено в тези трудни времена засилването на екологичната политика ще даде и съществена възможност за икономическата политика, например чрез инвестиции във възобновяеми видове енергия и енергийна ефективност.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-н председател, вече две десетилетия на международни форуми се точат преговори относно изменението на климата. Въпреки нарастващото осъзнаване на този наистина глобален проблем, от политическа гледна точка може да се каже, че пропиляхме тези две десетилетия.

Протоколът от Киото ще престане да се прилага през 2012 г., а фиаското на миналогодишната конференция относно климата в Копенхаген не дава надежда за скорошна промяна към по-добро. Преговорите по климата през октомври само потвърдиха разкола между така наречения развит свят и така наречения развиващ се свят и затова ще има много работа в Канкун. Ако искаме конференцията в Канкун да успее, ще трябва да има основна промяна в позициите на богатите страни. На първо място, трябва рязко да намалим обема на вътрешните емисии. В този контекст, така наречените въглеродни компенсации не са решение. Ако богатите страни купуват разрешения от бедните страни, за да продължат да бълват емисии, това по никакъв начин няма да помогне на климата.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D). – (EL) Г-н председател, въпросът пред нас е: ще можем ли да се придвижим напред в Канкун във връзка с изменението на климата. Струва ми се, че нашата позиция и нашите цели наистина определят темпа по отношение на промените, необходими за недопускане на екологично бедствие.

Позициите на Съюза продължават да бъдат правилните и трябва не само да ги разясним на конференцията; трябва да се борим, за да получим много по-добри резултати от тези в Копенхаген.

За съжаление, г-жо член на Комисията, все още трябва да очакваме от нас да зависи да убедим големите държави, особено Съединените щати и Китай, да се включат в общите усилия за борба с изменението на климата. Вярвам, че тези усилия ще бъдат плодотворни.

  Кони Хедегаард, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, мислех, че ще успея да се огранича до три основни бележки след оживеното разискване, но смятам, че следва първо да отговоря на директния въпрос от г-н Pargneaux: мисля, че можем да постигнем добър напредък по архитектурата на „Зеления фонд за климата“. Обаче за много страни някои от много конкретните източници на финансиране вероятно ще трябва да бъдат проучени допълнително – тъй като изминаха само две седмици, откакто Групата на високо равнище от излезе с тези различни предложения.

Гледайки реалистично, би следвало да постигнем съществен напредък. Следва да сме наясно какво искаме да направим с този фонд и как да го създадем. След това съм сигурна, че не след дълго ще можем и да посрещнем изискванията на фонда. Мисля, че ще трябва да напредваме постепенно, но силно подкрепяме напредъка във връзка със „Зеления фонд за климата“.

Сега трите ми бележки. Първо, г-жа Marita Ulvskog каза на ранен етап от разискването, че въпросът за климата е слязъл надолу в международния дневен ред тази година. Това е вярно, разбира се, но също е вярно, че ако сравним сегашното си положение с това отпреди две години – или отпреди пет или десет години – можем да видим, че понастоящем климатът всъщност се е изкачил нагоре в дневния ред.

Ако не беше периодът, предшестващ Споразумението от Копенхаген, можете ли да си представите, че въпросите на изменението на климата, енергийната ефективност и как да се насърчава „зелен“ растеж щяха да преживеят икономическата криза? Бих твърдяла, че по-скоро не. Това е нещо, което реално продължава да е в нашия дневен ред в ЕС и трябва да остане там.

Г-н Ouzký спомена, че Европа винаги е „прекалено оптимистична“; е, може би не винаги се оказва напразно. Не песимисти постигат големите неща. Като определи цели, Европа трасира пътя през 2008 г.; а в периода, предшестващ Копенхаген, много държави последваха примера.

Преди две години бяхме повече или по-малко сами при определянето на целите. През периода, предшестващ Копенхаген, големи държави като Индонезия, Мексико, Корея, Индия, Южна Африка и други – списъкът е много-по-дълъг – си определиха вътрешни цели. При равни други условия, това е също много важно, когато се види от гледна точка на европейския бизнес. Това беше нещо, което всъщност спечелихме. Сега в много страни тези вътрешни цели ще доведат до някакъв вид промяна в мирогледа. Да, тя е прекалено бавна в много отношения, но всъщност сме напреднали доста.

Някой спомена нововъзникващите икономики. Преди това не беше въпрос за нововъзникващите икономики; преди две години нововъзникващите икономики биха казали, че изменението на климата не е техен проблем. С него щеше да трябва да се справят богатите страни – развитите страни. Днес благодарение на Копенхаген, те признават, че имат съвместна отговорност. Трябва да се опитаме да доразвием това в Канкун и ще го направим.

Имаше въпроси относно CDM. Да, той е проблем. Изправени сме пред някои предизвикателства в това отношение и това е част от нашия списък със задачи за Канкун: да опитаме да направим някои крачки напред в реформите, които са необходими в системата на CDM.

Бих искала да кажа на г-н Skylakakis че съм щастлива да съобщя, че утре Комисията ще излезе с нашето предложение за някои ограничения върху използването на промишлени газове. Имаше много добро сътрудничество и участие от Парламента, което е необходимо, за да се постигне успешно приключване с държавите-членки. Ние ще представим предложението си утре и мисля, че то ще даде отговор на много от опасенията, които повдигна Парламентът.

Последният ми коментар е към г-н Leinen и г-Arsenis, които и двамата казаха че се боят, че Канкун се омаловажава твърде много. Аз мисля, че да се каже, че искаме амбициозен, съществен и балансиран резултат – с всички елементи, които споменах – не е омаловажаване на нещата твърде много. Ако наистина постигнем решение по горското стопанство, по приспособяването, по технологиите, по предоставянето на ускорено финансиране, по това как да се измерват, докладват и проверяват пазарите на въглеродни емисии и по различните елементи, които споменахме тук, тогава мисля, че ще има съществен напредък.

Всички знаем защо не можем да постигнем едно от нещата, които бихме искали: обвързващата договореност на международно равнище. Една от причините е отсъствието на напредък в Сената на САЩ. Всички знаем, че това е причината. Обаче мисля, че ако запазим инерцията, все още е вероятно да постигнем европейската цел възможно най-скоро, а именно обвързващата договореност на международно равнище.

Всички ние ще направим всичко по силите си да постигнем такъв напредък в Канкун. Алтернативата е много лоша; тя е много жестока. Трябва да осигурим това и мога да ви уверя, че заедно европейската делегация ще направи каквото е по силите ни, за да постигнем това и ще го направим по такъв начин, че светът да може да чуе, че сега говорим в прочутия „един глас“. Надявам се това да бъде прочутият „един глас“, когато всички казваме едно и също нещо, когато излизаме със същите приоритети, независимо дали сме министри, от Комисията, експерти или членове на Европейския парламент.

Очаквам също да работя с вашата делегация, когато пристигнем в Канкун.

  Joke Schauvliege, действащ председател на Съвета. – (NL) Г-н председател, уважаеми колеги, аз естествено съм съгласна с думите на члена на Комисията и също бих искала да благодаря на всички членове на залата за многото им бележки включително и опасенията, които изказаха. Ние във всички случаи ги отбелязахме и ще ги разгледаме. Бих искала също да благодаря на Комисията и на нейните служби за градивното им сътрудничество до този момент. Мисля, че следва да продължим по този път и че това ще бъде също от ключово значение през следващите дни и седмици, както в Канкун, така и на самата конференция относно изменението на климата. Членът на Комисията отговори по много от точките, но бих искала и аз да спомена някои допълнителни аспекти.

Чух много коментари за авторитета, за единството и, разбира се, трябва да направим това. Знам от личен опит, тъй като участвах в 10-та среща на Конференцията на страните (COP 10) по Конвенцията по биологичното разнообразие (КБР) в Нагоя, че Европейският съюз наистина може да направи това и също, че това е единственият правилен път да се постигне добър резултат. Трябва да разгледаме не само опита от Нагоя, но и лошия опит от миналата година от Копенхаген и да се поучим от тях. Всъщност Съветът направи това; самите ние приехме категорична позиция. Имаме нашите заключения на Съвета, въз основа на които можем да обявим ясното послание на ЕС, включително на международно равнище.

Г-н Eickhout, не ще и дума, че ако Европейският съюз трябва да се върне към заключенията на Съвета, ще се прилага координацията на ЕС, както винаги е била обичайната практика и че посланието ще бъде допълнително недвусмислено съгласувано и там също. Чух също редица коментари за преминаването към намаление от 30%. Както знаете, Съветът одобри доклада на председателството и по тази точка: доклад, основаващ се на съобщението на Комисията, представящо анализ на въздействието на преминаването към 30%. В доклада – и това беше прието от Съвета – ние поискахме Комисията допълнително да разгледа въздействието върху равнищата на държавите-членки. В тази връзка беше обещано също, че през пролетта – на пролетния съвет – ще се проведе дискусия въз основа на допълнителното разглеждане от Комисията на преминаването към намаление от 20%.

Уважаеми колеги, неколцина от вас с основание посочиха важността на конференцията в Нагоя. Това не е въпрос да коригираме амбициите си. Трябва да бъдем реалисти, но трябва също да положим всички усилия, за да се осигури постигане на добър резултат и в Канкун – на балансиран пакет от мерки. Ние, белгийското председателство, правим всичко в нашите възможности за постигане на такъв резултат. Ще прави това заедно с всички държави-членки, с Европейската комисия и с ваша подкрепа; по този начин трябва да осигурим, че на вълната на увереността, възстановена в Нагоя – където действието на международно равнище успя да отново да постигне договореност – да сме в състояние да продължим в този дух в Канкун и също да сме в състояние да възстановим надеждата за климата.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател

  Председател. – Постъпило е едно предложение за резолюция⁽¹⁾, внесено в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  János Áder (PPE), в писмена форма. – (HU) Може вече да сте чули за скандала с газа HFC-23, оповестен на вчерашната пресконференция, проведена от групата PPE. И аз също намирам за абсолютно скандално, че на европейските данъкоплатци се налага да плащат около 70 пъти повече за унищожаването на парников газ, получаван при производството на хладилен газ, който вече е в процес на изваждане от употреба, осигурявайки огромни допълнителни печалби за няколко, предимно китайски и индийски предприятия. Скандалът сипва сол в раната, когато Европейската комисия, позовавайки се на доверието у инвеститорите, не планира да спре търговията с тези емисии незабавно, преди 2013 г. и да промени това нетърпимо положение.

Това е още по-скандално в светлината на факта, че на международните преговори в областта на климата Комисията прави всичко по силите си, за да попречи на новоприсъединилите се държави да запазят квотите по Протокола от Киото, които представляват част от националното им богатство. Тя прави това въпреки факта, че зад тези квоти има всъщност намаления на емисиите, на които бившите социалистически страни, в това число Унгария, имат право, за което източноевропейските страни платиха сериозна цена след промяната на режима. Обаче основният въпрос в скандала, разкрит вчера, е именно че макар европейските потребители до момента да са платили 1,5 млрд. евро за унищожаването на HFC-23, концентрацията в атмосферата на този газ, който е 12 000 пъти по-агресивен от въглеродния диоксид, е нараснала значително през последните две десетилетия. Затова не бива да ни изненадва, госпожи и господа, че с такива двойни стандарти ЕС няма да има единна позиция в Канкун, както и стана в Копенхаген.

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма. – (PT) Аз се застъпвам за обвързващо споразумение, включващо международна система за санкции, за срещата на върха в Канкун относно климата, която започва другия понеделник. Ясно е, че от такова споразумение ще има смисъл само ако бъде обвързващо за големите емитенти в света: Съединените щати, Китай и Индия. ЕС беше лидер в борбата с изменението на климата и трябва да бъде насърчен да доразвива това лидерство, макар и без да се забравя за огромните усилия, които нашите производства вече направиха, за да отговорят на задължителните намаления на емисиите в Европа. Следва да се отбележи, че на ЕС се падат около 15% от емисиите в света и според оценки този процент ще намалее до 10% към 2030 г., докато на САЩ, Китай и Индия се падат половината от световните емисии, като тенденцията е към нарастване. Затова аз не мога да се съглася, че ЕС следва едностранно да ограничи емисиите си на CO2 с 30%, вместо с целта от 20%, ако други страни не направят съпоставими усилия, по-специално Съединените щати. Това не означава, че амбицията на ЕС трябва да бъде намалена. Напротив мисля, че дори ако другите не последват примера ни, трябва да продължим да насочваме усилията си към научни изследвания, технологични иновации, свързани с енергийни източници без въглерод, енергийна ефективност и създаване на „зелени“ работни места, за да засилим конкурентоспобността си.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Към протокол след Протокола от Киото ... 16-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата, която ще се проведе през месец декември в Мексико, има дори по-голямо значение след неуспешната среща на върха в Копенхаген. Макар на международно равнище Копенхаген да може да се разглежда като крачка напред, той не отговори на очакванията ни. Протоколът от Киото изтича през 2012 г. и ето защо е изключително важно да имаме ясно определени глобални цели, които да са разбираеми за всекиго. Не е достатъчно, че по темата има относително съгласие в рамките на ЕС. Важното е Съединените щати и големите азиатски сили също да възприемат целите ни. Дори и ако не може да се постигне съгласие по числата и процентите в Канкун, абсолютно задължително е държавите по Конвенцията да се съгласят за конкретни планове и ангажименти, подготвяйки по този начин почвата за сключване на протокол след Протокола от Киото в Южна Африка през 2011 г. Трябва да се постигне споразумение по теми, като механизмите за финансиране, наблюдение и контрол. Европейският съюз трябва да даде добър пример, като демонстрира единна позиция.

  Katarína Neveďalová (S&D), в писмена форма. – (SK) Бих искал да започна като посоча, че конференцията относно изменението на климата в Канкун е нов голям шанс да направим нещо за идните поколения и поне отчасти да компенсираме това, което не успяхме да направим в Копенхаген. Вече не е възможно да се отрича глобалното изменение на климата. Засаждането на лозя в планински райони и отглеждането на култури на места, където те никога преди не са виреели са примери за това, както става в повечето случаи преди природни бедствия. Трябва да приемем отговорно и дългосрочно решение. Аз не съм експерт по околна среда, а и теориите си противоречат, но наистина мисля, че трябва да направим нещо. Трябва да спрем да обсъждаме дали изменението на климата е факт или не, а вместо това да обсъждаме как да се борим с него. Трябва да спрем да обсъждаме дали изменението на климата може да бъде спряно, а вместо това да се направи нещо за тази цел. ЕС трябва да бъде водещ при тези обсъждания, както и всички негови държави-членки. Имаме отговорност към бъдещето на целия свят. Трябва да подкрепим голямо намаляване на производството на емисии, да събираме заедно региони, градове и селски райони за опазване на околната среда, трябва да опитаме да създадем повече „зелени“ работни места и да подкрепим инвестициите в научни изследвания и иновации. Мисля, че сме тези, които още можем да спасим планетата. Обаче трябва да бъдем заедно твърдо и в единство.

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Преговорите в Канкун по климата започват само след седмица. ЕС прие амбициозни планове в областта на намаленията на емисиите, финансирането, горското стопанство и трансфера на технологии. От една страна, старанието в преговорите по климата е важно, но това не трябва да скрива значението на решенията, които реално ще бъдат взети на конференцията. Изводи трябва да бъдат направени и от разочароващите резултати на конференцията в Копенхаген относно изменението на климата, на която не бяха взети важни, конкретни решения. Затова по време на 16-та Конференция на страните Европейският съюз следва да спомогне за възстановяването на доверието в международните преговори относно изменението на климата. Разискването вече продължи достатъчно дълго. Сега в Канкун трябва да бъдат разработени конкретни мерки, имащи отношение, въз основа на които ще стане възможно да се подготви цялостно международно споразумение в Южна Африка през 2011 г.

(1) Вж протокола

15. Бъдещето на стратегическото партньорство между Африка и ЕС в навечерието на третата среща на високо равнище Африка-ЕС (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявления на Съвета и на Комисията относно бъдещето на стратегическото партньорство между Африка и ЕС в навечерието на третата среща на високо равнище Африка-ЕС.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета, от името на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, преди всичко съм много благодарен за това, че ми предложихте възможността да говоря за следващата среща на високо равнище Европейски съюз – Африка, която зная, че представлява интерес за много от вас.

Докато първата среща на високо равнище, проведена в Кайро през 2000 г., стартира процеса на сътрудничество между континентите, втората, която се проведе в Лисабон през 2007 г., определи новата програма на отношенията между Европейския съюз и Африка. Третата среща в Триполи следва да консолидира нашето стратегическо партньорство и най-накрая да даде конкретни резултати.

Именно по въпросите на мира и сигурността водещата роля на Африканския съюз е от най-голямо значение. В Судан Африканският съюз пръв разположи умиротворителна мисия. В Дарфур, благодарение на групата ръководена от г-н Мбеки, Африканският съюз поема водеща глобална политическа роля. Постигнатият напоследък напредък в преговорите за рамково споразумение север – юг е важна стъпка към мирен преход. Разполагането на мисия на Съюза в хода на избори освен това ясно подчертава нашата решителност да допринесем за осигуряване на мирен преход в Судан. В Сомалия мисията на Африканския съюз в Сомалия, AMISOM, е единствената присъстваща на място в Могадишу.

Що се отнася до превратите, стриктното правило за нулева търпимост, прилагано от Африканския съюз, осигурява защита и играе решаваща роля за възстановяването на конституционния ред. Африканският съюз се превърна в организация, която установява норми не само в тази област, но и в областта на политическото управление, на африканския континент и в процеса на икономическа интеграция. Той осигурява политическата рамка, която позволява на неговите държави-членки и регионалните икономически общности да насърчават вътрешноафриканския обмен и транснационалната инфраструктура. Целият портфейл на Новото партньорство за развитие на Африка, включително неговата програма за социално-икономическо развитие, понастоящем е напълно интегриран с Африканския съюз.

Този вътрешен процес върви ръка за ръка с реформите, провеждани в международните структури за управление по отношение на представителството на Африка. Африканският съюз има добра позиция по този въпрос, за да координира африканските позиции на международната арена. Например по отношение на изменението на климата, министър-председателят на Етиопия получи мандат от Африканския съюз да говори от името на Африка на международната сцена.

Африканският съюз стана необходим за Европейския съюз в редица случаи, за които ни трябваха решения и участие от Африка, независимо дали става въпрос за мироопазване, миграция, трафик на наркотици, изменение на климата или Международния наказателен съд. Африка предлага и възможности, които Съюзът следва да проучи, да вземем например сътрудничеството в областта на взаимоотношенията в енергетиката, Договора за търговия с оръжие и перспективите, предлагани от частния сектор, това са само няколко от тях. Едно конкретно предизвикателство в рамките на сътрудничеството между Европейския съюз и Африканския съюз е ясно свързано с Международния наказателен съд. Нашите африкански партньори допринесоха за неговото създаване и тяхното сътрудничество е съществено за тази политическа цел, която е от основно значение за Европейския съюз. Те обаче се отнесоха критично към подхода по въпроса за президента на Судан ал-Башир и към факта, че Съветът за сигурност не задейства процедура за суспендиране, което доведе до дистанциране на Африканския съюз от съда. Що се отнася до Съюза, ние очевидно оставаме изцяло за независимост на съда, и можем само да оставим въпроса в ръцете на Съвета за сигурност що се отнася до евентуална процедура за суспендиране. По време на следващата среща на високо равнище ще изразим ясно нашето становище, като същевременно знаем съвсем добре, че срещата на високо равнище несъмнено няма да доведе до промяна в позицията Африканския съюз, която също беше ясно установена.

Европа остава най-важният партньор на Африка. Политическото, икономическото, институционалното сътрудничество и сътрудничеството в областта на развитието винаги надвишава това с други регионални партньорства или взаимоотношенията с националните правителства. Съюзът обаче не следва да подценява бързото засилване на участието на новите партньори. Съюзът следва да бъде доволен от този нов контекст, но тъй като той оказва въздействие върху отношенията между Европейския съюз и Африка, ние искаме подновяване на съсредоточаването върху познатите елементи, които са нашите козове и носят добавена стойност, за да се осигури по-добра координация и да се даде приоритет на ситуации, които носят преимущества за всички.

По отношение на Съюза, ние се намираме в институционална ситуация, несравнима с никоя по света: два Съюза, които са си поставили за цел регионална интеграция и които искат да допринесат за появата на многостранна система за глобално управление. Африканският съюз наблюдава с интерес създаването на новите институции по силата на Договора от Лисабон. Една спокойна Африка, ухажвана от множество партньори, които предлагат за пръв път, и наистина за пръв път от много време насам, обещаващи перспективи за растеж, очевидно ще иска равнопоставено отношение.

Затова подготовката за срещата на високо равнище е в ход. Разговорите с нашите либийски домакини и контрагентите от Африканския съюз бяха полезни. Голям брой лидери както от Европа, така и от Африка, потвърдиха, че ще участват на най-високо равнище. Главните обсъждания на срещата на високо равнище ще бъдат по централната тема: инвестиции, икономически растеж и създаване на работни места, както и по няколко свързани второстепенни теми. Надяваме се тези обсъждания да доведат до конкретни резултати.

Участниците в политическия диалог на министерско равнище, който се състоя в Малави, успяха да завършат комюникето на срещата на високо равнище, декларацията от Триполи и общия план за действие за 2011-2013 г. Последният представлява солидна основа за нашите бъдещи усилия, като осигурява добър баланс на традиционните приоритети за развитие – инфраструктура, Целите на хилядолетието за развитие; политически теми – мир и сигурност, демократично управление и права на човека, миграция, мобилност, работни места; нови обещаващи области на сътрудничество като възобновяеми източници на енергия, изменението на климата, информационни технологии и космос, това са само някои от тях.

Накрая, бих искал да кажа от името на председателя Ван Ромпьой, че приветствам положителното участие на Парламента в разговорите за бъдещето на взаимоотношенията между Африка и Европейския съюз и приветствам срещата между Европейския парламент и Панафриканския парламент, която ще се проведе в Триполи на 27 ноември, точно преди срещата на високо равнище. Тази среща ще представлява отличен повод за изготвяне на основни препоръки за разискване на пленарните заседания по време на срещата на високо равнище. Доволен съм също така от насоката на това разискване днес и очаквам с интерес вашите мнения.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, вярно е, че постигането на Целите на хилядолетието за развитие и преодоляването на бедността остават в основата на партньорството между Европа и Африка. Същевременно нашите отношения се простират много по-далече. Възможностите за сътрудничество между двата континента са огромни.

По-рано този месец Комисията внесе предложения за консолидиране на отношенията ни чрез укрепването им и съсредоточаване върху интегриращ и устойчив растеж в дългосрочен план. Срещата на високо равнище в Триполи ще бъде един отличен повод за обсъждане на начини за подобряване на нашето сътрудничество в това отношение.

Комисията счита, че е необходимо да се засили политическия диалог и диалога по политиките отвъд рамките на традиционните сценарии за развитие. ЕС и Африка трябва да си сътрудничат двустранно и също така да работят заедно на международната сцена в подкрепа на нашия общ интерес: справянето с изменението на климата, напредък по отношение на ЦХР и подкрепа за мира и сигурността, демократичното управление и правата на човека.

Тази цел е да се гарантира, че двете страни съвместно ще се заемат с глобалните предизвикателства, които ще доминират в дневния ред на срещата на високо равнище, и ще подготвят почвата за по-ефективно и взаимно изгодно сътрудничество.

Като се има предвид съсредоточаването на срещата на високо равнище върху инвестициите, растежа и създаването на работни места, необходимо е да се споразумеем и за това, как да работим заедно за преодоляване на въздействието на икономическата и финансовата криза. Това определено ще изисква насърчаване на среда, която е по-благоприятна за бизнеса и инвестициите. Това ще бъде повод да бъдат разгледани обещаващи области като източници на възобновяема енергия, информационни и комуникационни технологии, наука и други. Това са области, в които търсенето от страна на Африка е огромно и в които същевременно Европа може да предложи много. Можем да градим и върху постигнатите до сега общи успехи: мир, сигурност и регионална интеграция.

Този амбициозен дневен ред изисква да надграждаме върху успеха на срещата на високо равнище в Лисабон през 2007 г. и постигнатите след това резултати от Съвместната стратегия Африка–ЕС и нейния първи план за действие. Като се опира на извлечените поуки, съобщението призовава двете страни да направят повече за преодоляване на съществуващото раздробяване на рамките на политиките и финансовите инструменти. Следва да се намерят пътища за по-добра синергия между политиките на ЕС, по-специално с Африка на юг от Сахара и Средиземноморския регион, за да се осигури реална съгласуваност и повишена ефективност и видимост. Необходима е и по-добра вътрешна координация между държавите-членки и активното участие на всички заинтересовани страни – Парламента, гражданското общество, частния сектор.

За да бъдат постигнати по-добри резултати, планът за действие за 2011-2013 г. трябва да даде приоритет на дейности, които имат ясна регионална, континентална или глобална добавена стойност. Срещата на високо равнище ще бъде отлична възможност да очертаем нашия път в бъдеще. Тя ще изисква и промени от страна на Европа, а това ще изисква от нас да подобрим начина, по който ЕС направлява отношенията си с Африка.

Считам, че е необходимо да продължим това разискване след срещата на високо равнище, но очаквам с голямо нетърпение разискването днес, за да бъдем добре подготвени за срещата на високо равнище.

  Filip Kaczmarek, от името на групата PPE. – (PL) Г-жо председател, общите предизвикателства пред Африка и Европейския съюз са ясни и недвусмислени. И г-н Шастел, и г-н Пиебалгс говориха за това. Несъмнено тук можем да включим изкореняването на бедността, мир и сигурност, демокрация и права на човека, глобално управление и изменение на климата. Определихме и конкретни цели на международно равнище – Целите на хилядолетието за развитие. Съгласен съм с г-н Пиебалгс, че постигането на Целите на хилядолетието за развитие ще бъде от решаващо значение фактически за сътрудничество по отношение на развитието и за бъдещето на Африка.

Формулирахме и определени допълнителни цели, които са много важни за взаимоотношенията между Европейския съюз и Африка. Това са: подобряване на доброто качество на политическото управление и ефективно, честно и устойчиво управление на националните и икономическите ресурси. Надяваме се, че партньорството между Европейския съюз и Африка, както и общите стратегии и мерки, ще дадат конкретни резултати. Надяваме се например, че икономическият растеж, който се наблюдава в много африкански държави, ще подкрепи социалното приобщаване и ще намали равнището на бедността и социалните неравенства. Затова всъщност ние искаме да създадем условия за инвестиции и търговия, и впоследствие за създаване на нови работни места. Надяваме се също така, че това развитие ще бъде устойчиво, което означава, че ще доведе до изграждане на ефективна, екологична и конкурентоспособна икономика.

Един аспект, който сигурно също ще бъде силно подчертан на срещата на високо равнище, е огромният, понастоящем неизползван потенциал на Африка в областта на източниците на възобновяема енергия, включително хидроенергия, слънчева енергия, вятърна енергия, геотермална енергия и енергия от биомаса. Това е нещо, което представлява определен потенциал, неизползван пълноценно до сега, и също като други аспекти от потенциала на Африка той не винаги работи за доброто на хората, които живеят там. Съсредоточаването върху доброто управление и използването на този потенциал ще доведе, или може да доведе, до качествена промяна.

  Monika Flašíková Beňová, от името на групата S&D. – (SK) Г-жо председател, единственото междуконтинентално сътрудничество, установено от Европейския съюз, е стратегическото партньорство с Африка.

След като прочетох текста, който Комисията публикува преди предстоящата среща на високо равнище, не можех да избегна усещането, че звучи твърде положително. Като че беше написан от някого с розови очила.

Реалността обаче съвсем не е розова. Ако искаме да превъзмогнем проблемите, трябва да говорим за тях съвсем открито. От африканска страна все още дезинтеграцията има надмощие. Политическият мандат на Африканския съюз е слаб и африканският континент все още е разединен, включително в икономическо отношение.

Споразуменията за икономическо партньорство между ЕС и африканските държави не действат, а африканските икономически общности правят положението още по-объркано.

Накратко, трудно е да се говори за Африка като едно цяло. От една страна, Съюзът и неговите държави-членки нямат съгласувани политики по отношение на Африка и често възприемат утилитарен или патерналистичен подход към партньорството. Затова би било добре, ако Комисията също вземе предвид тези аспекти в доклада си.

  Charles Goerens, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, настоящето, белязано от кризата, не оставя много място за прилагани и изпитани методи и за чутото от преди. За да има някакъв смисъл, срещата на високо равнище ЕС-Африка следва да успее да се изправи пред истинските проблеми. Нещо повече, и това е най-важният аспект, тя трябва да разкрие перспективата пред значителния потенциал, с който разполага африканският континент.

От Африка очакваме ясно послание за подобряване на нейното управление, нейния капацитет за реализиране на добавена стойност и нейната решителност да се спре ограбването на нейните ресурси. Очакваме също така Африка да ни посочи пречките, които тя все още не е в състояние да премахне с помощта на собствените си ресурси.

От Европа очакваме да развие своя капацитет да изслушва, ролята си за напредъка на Африка, загрижеността си да освободи черния континент от политическо, икономическо и търговско робство. Европа има огромна отговорност в тези области.

Ако срещата на високо равнище Европейски съюз-Африка ще допринесе за откриване на пътя към по-добро представителство на Африка в Съвета за сигурност и в Г20 и ще я постави в по-добра позиция за изкореняване на бедността, тя няма да е била проведена напразно.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-жо председател, отношенията между Европа и Африка са напрегнати. Според мен това се дължи не само на икономическата криза, но и на нашето краткосрочно, вместо дългосрочно мислене. Искаме ли в краткосрочна перспектива да видим свободна търговия в цяла Африка и по този начин да разширим Европейското споразумение за партньорство (ЕСП) спрямо всички онези държави, или искаме стабилна, нарастваща икономика в Африка в дългосрочна перспектива, с която тогава ще можем по-щедро да правим бизнес? Искаме ли Африка да задържи мигрантите си у дома или осъзнаваме, че нашите населения ще остаряват в бъдеще и ние ще се нуждаем от работници? Искаме ли да не платим сега за глобалното затопляне и проблемите, които то причинява в Африка, а по-късно да се изправим пред дестабилизирана държава, или континент и големи групи бежанци? Искаме ли небрежно да влезем в конфликт с Китай, за да се сдобиваме със суровини колкото е възможно по-бързо, или искаме да продължаваме да можем да се възползваме от благоденствието на Африка и по-късно? Също така, как осигуряваме на Африка възможността също да се възползва от своите суровини в дългосрочен план? Как осигуряваме на гражданите на Африка възможността да подвеждат под отговорност африканските лидери? В края на краищата, тази среща на високо равнище ЕС-Африка в Триполи показа също, че имаме работа с лидери, които чието време отдавна е свършило: Бутефлика, душ Сантуш, Мугабе – можете да си зададете въпроса дали някои от тези мъже имат най-добри намерения по отношение на своите народи. Трябва да намерим отговор на тези въпроси.

  Nirj Deva, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, Африка е най-богатият континент на света, а нейните народи са най-бедни по приходи на глава от населението. Как е възможно това? Считам, че членът на Комисията Пиебалгс даде верен тон, като каза, че имаме нужда от конкретни действия на регионално, на континентално равнище.

За да постигнем това, не е необходимо да раздаваме още милостиня, която само поддържа хората на ръба на бедността; необходимо е да работим за създаване на икономически растеж. Икономическият растеж може да дойде само от стопанска инициатива и образование, но образованието и стопанската инициатива могат да се осъществят само ако има инструменти за създаване на икономически растеж. Например голяма част от Африка няма електричество, така че Африка няма подходящо образование или подходящи компютри, или подходяща инфраструктура за икономически растеж. Следователно трябва да въведем повече електричество в Африка, необходима е чиста вода, необходима е продоволствена сигурност. Доволен съм, че Африканският съюз следва политика на нулева търпимост спрямо превратите. Ура, както каза Съветът.

Сега трябва да погледнем към Африка като към съвременен, развиващ се икономически тигър и да дадем възможност Африка да бъде зареждана по-бързо, за да стане по-богата.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-жо председател, благодаря на г-н Deva за неговото участие, но мога ли да го попитам, като казва, че времето на милостинята в евро е отминала, не е ли съгласен, че всички държави-членки, включително Обединеното кралство, следва да се придържат към календара за постигане на Целта на хилядолетието за развитие на ООН за отделяне на 0,7% от БНП за помощ за развитие до 2013 г.?

Ако не, как може да бъде осъществен този стремеж към чиста вода, продоволствена сигурност и изкореняване на бедността без международната общност да изпълни обещанията си за равнището на помощта?

  Nirj Deva (ECR). – (EN) Г-жо председател, много съм благодарен за изказването на уважаемия колега. Казах на Парламента, че само помощите няма да облекчат бедността.

Разбира се, подкрепям Целите на хилядолетието за развитие и аплодирам консервативното правителство, което макар че трябваше да съкрати националния ни бюджет с около 30%, включително бюджета за училищата, защити и увеличи нашия бюджет за помощ за развитие с 27%.

Много съм благодарен на г-н Howitt, че ми даде възможност да оглася този изключителен акт на последователност и щедрост от страна на коалиционното правителство в Лондон.

Но дори като увеличим бюджета с 27%, и дори ако постигнем Целите на хилядолетието за развитие, няма да премахнем бедността в Африка, докато не помогнем на африканците да станат по-богати.

Европа не е станала това, което е днес, само като е изкоренила бедността и е живяла с жизнения минимум. Тя е станала богата, като е създавала богатство. Докато не създадем богатство в Африка, което да може да бъде съхранено, а не върнато, няма да успеем.

  Elie Hoarau, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, Европейският съюз често описва споразуменията за икономическо партньорство като възможност за африканските държави. Той също така губи надежда тези споразумения да бъдат подписани бързо.

Въпросът, който ни безпокои обаче, е да разберем защо тези държави не се впускат да подписват споразуменията, които биха били толкова изгодни за тях. Съвсем ясно е, че има различни становища по отношение на качеството на тези споразумения и докато има такива различия в мненията, групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) ще се въздържа да ги подписва.

Не е ли за препоръчване да се ангажираме повече с диалог и разбирателство като изслушваме безпокойствата и очакванията на групата държави от АКТБ? Тези държави искат да разговарят за стратегия за развитие, докато често пъти Европа отговаря само с отваряне на пазари.

Именно това изслушване прилага Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-Европейски съюз. Убеден съм, че другите европейски институции трябва да действат по същия начин, ако искаме да градим реално стратегическо сътрудничество между Африка и Европейския съюз.

  Giancarlo Scottà, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, третата среща на високо равнище между Европейския съюз и Африка е фундаментална възможност за консолидиране на отношенията между двете страни.

По време на това събитие ще разговаряме за икономически растеж, устойчиво развитие и политическо управление, като разглеждаме няколко досиета, включително проучване на селското стопанство и сектора за безопасност на храните в контекста на Целите на хилядолетието за развитие.

За да се гарантира всеобщ достъп до храни, за борба с бедността в селските райони и за подобряване на качеството на селскостопанската продукция се изисква участието на организациите на производителите и отрасловите сдружения, за да се ангажират и да бъдат информирани, и да подобряват разпределението и управлението на природните ресурси.

Европейският съюз трябва да работи, за да използва максимално тези възможности за засилване на диалога и сътрудничеството в подкрепа на регионалната интеграция в Африка. По-конкретно, трябва да се води борба с дисбалансите и корупцията в инициативите за сътрудничество. Отговорностите на правителствата не бива да доминират над тези на гражданското общество и трябва да се гарантира участието на всички ангажирани в стратегиите за устойчив икономически и социален растеж.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, на срещата на високо равнище ЕС-Африка ще се обсъждат конкретни инициативи за растеж и заетост и това е добре. Не е добре обаче един нелеп проект като трансафриканската супермагистрала да се изгражда с подкрепата на ЕС, защото 500 км пътища, планирани за изграждане през 2012 г. в Танзания и Кения, ще минат през най-големия резерват за дивеч в света, Серенгети, и този проект следва да бъде отхвърлен. Всяка година милиони диви животни преброждат Серенгети, за да стигнат до местата за водопой на север. Учените отправят конкретни предупреждения за надвисналото екологично бедствие: ако животните нямат достъп до вода, екосистемата ще се срине, ще бъде загубено биологично разнообразие и това ще навреди на местния туризъм, който е източник на 23% от приходите на Танзания. Затова призовавам Съвета и Комисията да кажат твърдо „не“ на този проект, който е екологична и икономическа лудост. Нека защитим последните ресурси на Африка, да спасим Серенгети за втори път. Бих ви помолил също така, ако желаете, да подпишете писмената декларация против този проект, магистралата „Серенгети“, която съм внесъл.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Г-жо председател, срещата на високо равнище Европейски съюз-Африка, която ще се проведе в Триполи следващата седмица, ни предоставя възможност да помислим за посоката, в която искаме да насочим партньорството, което ни свързва с Африка.

Според мен съобщението на Европейската комисия от 11 ноември следва да бъде приветствано. Аз специално бих искал да приветствам ударението, което се поставя в този документ върху необходимостта да допълним сътрудничеството за развитие с конкретни мерки, които биха породили устойчив растеж, основан на принципа на интеграцията в този регион.

Всъщност, ако искаме държавите от Африка да станат истински партньори на Съюза и да поемат контрол върху съдбата си, няма друг начин за постигане на това освен чрез насърчаване на икономическия растеж. Бих искал да насоча вниманието към три точки, които считам, че са особено важни за нашите бъдещи отношения с Африка:

– първо, ако искаме гласът на Съюза да се чува в Африка, трябва да сме сигурни, че работим с партньор, който е възприемчив спрямо нашето послание. Като имаме предвид това, укрепването на Африканския съюз в институционално и оперативно отношение е приоритет;

– второ, считам, че партньорството за мир и сигурност е онази област на сътрудничество с Африка, която действа най-добре понастоящем, въз основа на анализа и на Комисията, и на експертите. Считам, че можем да направим повече от това. Според мен необходимо е да засилим аспекта на предотвратяване на конфликтите и механизмите за консолидиране на политиките, защото и конфликтите, и крехкото състояние на някои държави в региона очевидно влияят върху постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

– накрая, бих искал да подчертая колко жизненоважно е да бъде установена демокрация и спазване на правата на човека. Европейският съюз и Африка често не са в хармония по тези въпроси. Затова политическият диалог трябва да бъде засилен и установяването на демокрация в региона трябва да бъде приоритетен въпрос, който систематично да се повдига в отношенията с Африка.

  Joanna Senyszyn (S&D). – (PL) Г-жо председател, постигането на Целите на хилядолетието за развитие заема стратегическо място в новия план за осъществяване на съвместна стратегия Африка-ЕС. Основен проблем е намаляването на бедността, която се засили в резултат на кризата. Почти 30% от населението на света живеят в крайна бедност, което означава, че разполагат с по-малко от 1,25 щ. д. на ден. Повече от 100 милиона души нямат достъп до безопасна вода. Близо 80 души умират от глад всяка минута, като това включва 60 деца. Всяка година това възлиза на 40 милиона, равностойно на населението на голяма европейска държава. Положението е най-трудно в Африка, и по-специално в Африка на юг от Сахара.

В допълнение към стратегическите мерки това изисква и увеличаване на непосредствената помощ. Умиращите не могат да чакат. Съюзът е най-големият донор на помощ за развитие. Повече от половината подкрепа идва от нас. Трябва да се гордеем с това. Трябва да засилим нашата помощ за Африка и да я направим по-ефективна. Затова подкрепям Комисията и нейните планове за засилване на сътрудничеството за развитие, основано на устойчив растеж и действия за предотвратяване на социалното изключване.

  Louis Michel (ALDE). – (FR) Г-жо председател, г-н Шастел, през 2007 г. ние, африканци и европейци, бяхме много амбициозни. Нашата съвместна стратегия се основаваше на план за действие, който съдържаше осем много конкретни стратегически партньорства.

На срещата на високо равнище в Триполи ще бъде приет втори план за действие. От своя страна, аз бих искал да наблегна върху четири изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може този стратегически план наистина да успее. Първо, бих настоял за по-голямо участие от страна на националните парламенти, Европейския и Панафриканския парламент в прилагането на съвместната стратегия.

Второ, трябва да има по-добра връзка между съвместната стратегия и Споразумението от Котону.

Трето, срещата на високо равнище в Триполи, която е посветена на инвестициите, икономическия растеж и създаването на работни места, трябва, ако иска да успее, неотложно да се заеме с въпроса за подобряване на климата за стопанска дейност – чух това да се споменава в няколко изказвания, но това е от съществено значение. Правната и съдебна неприкосновеност на частните инвестиции е един от ключовете към икономическото и социалното развитие на Африка. Няма да има друга стратегия за развитие, г-н Hoarau, освен отварянето на пазари. Всичко останало е благотворителност и за съжаление, до сега не действа, поне не достатъчно.

В заключение, последният елемент: бих искал, г-н член на Комисията, да видите дали не би било полезно това да бъде обсъдено бързо на равнище Комисия и да се изготвят някои предложения, които да гарантират, че онези наши предприятия, които работят в развиващите се страни, и особено в сектора за природни ресурси в тези страни, спазват или съблюдават закона Dodd, приет от Конгреса на САЩ, защото това ще представлява гигантска крачка в борбата срещу ограбването на природните ресурси и срещу корупцията.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Nirj Deva (ECR). – (EN) Г-жо председател, исках да попитам г-н Michel, предвид неговата забележителна кариера като член на Комисията, отговарящ за развитието, и огромния му опит в Африка, дали би могъл да направи така, че африканските парламенти, по-специално комисиите на африканските парламенти за публична официална проверка на финансите и бюджетите, да бъдат овластени и подсилени и да им се окаже по-голяма подкрепа от наша страна, за да могат действително да питат какво става с техните министри и президенти що се отнася до приемането на яснота и отчетност в законодателния процес и в процеса на изразходване на средства? Би Ще се съгласи ли, че това може да бъде нещо много важно, което да реализираме на практика?

  Louis Michel (ALDE). – (FR) Г-жо председател, това определено е възможно. Освен това трябва да кажа, че Комисията от години насам финансира действията и капацитета на националните парламенти в развиващите се страни именно за да им даде средствата за упражняване на такъв контрол. Вие знаете също така, че в друг парламент и по друго време нашата колега Glenys Kinnock подкрепи предложението стратегическите документи за отделните държави и регионалните документи, ако е необходимо, да бъдат, бих казал, почти като предпазна мярка, предварително разисквани в националните парламенти.

Вие знаете също така например, че за да има така наречена бюджетна помощ, едно от условията да има бюджетна помощ, която е акт на доверие в институциите на развиваща се страна, е националният бюджет, а оттук и използването на средствата за развитие, да бъдат разисквани в националния парламент. Считам, че що се отнася до Комисията, цяла поредица от условия и цяла поредица от методи са вече прилагани във всички случаи от такава гледна точка.

  Charles Tannock (ECR). – (EN) Г-жо председател, понякога Африканският съюз се оказва разочарование при противопоставянето на множеството предизвикателства в Африка. АС прекалено често си мълчи пред случаите на еднолична власт, корупция, изборни измами и незаконни преврати.

Ако ЕС и Африка искат да задълбочат и активизират своето стратегическо сътрудничество в бъдеще, не можем да се въздържим да не изразим нашите очаквания по отношение на Африка по един твърд и откровен начин. Това означава всъщност, че Африканският съюз трябва да стане по-отговорна и отзивчива организация с истинска морална и политическа власт.

Когато Африка има нужда от помощ за справяне с хуманитарни кризи, ние, разбира се, трябва да продължим да осигуряваме необходимите финансови и човешки ресурси. По-конкретно, ЕС трябва да гарантира, че запазва твърдия си ангажимент по отношение на Целите на хилядолетието за развитие. ЕС трябва да помисли и за вредите, нанесени на африканските икономики от неговите търговски политики и неговия – понякога донякъде абсурден – режим за субсидиране на земеделски стопанства.

Но в крайна сметка само африканците могат да решат проблемите на Африка. Необходимо е да осъзнаем тази реалност и да я поставим в центъра на нашия подход към този стратегически континент и нашите взаимоотношения с него.

  Мария Неделчева (PPE). – (FR) Г-жо председател, излишно е да казвам, че една съвместна стратегия е стратегия, която поставя общи приоритети и цели. Вече имаме тази стратегия. Това, което е необходимо да направим днес, е да приложим конкретни средства за постигане на целите.

За това са ни необходими ясни политически линии, съгласувани икономически политики и стабилни социални критерии. На политическо равнище зачитането на демократичните ценности и правата на човека остават наша водеща линия. Във връзка с това бих искала да поканя нашите партньори да ратифицират Африканската харта за демокрация колкото е възможно по-бързо и да се погрижат ангажиментите поети от двете страни да бъдат зачетени.

На икономическо равнище, осигуряването на подходящо и прозрачно финансиране на стратегията и борбата с корупцията на всички равнища са допълнителни гаранции за успеха на нашите съвместни дейности. Също така е изключително важно да продължим да работим за установяване на регионални пазари, на които да има признато място за селското стопанство.

На социално равнище, диалогът с местните неправителствени организации и всички участници в гражданското общество трябва да получи приоритет. Трябва непрекъснато да насочваме социалната политика към по-високо равнище. В това отношение считам, че трябва да запазим специално място за образованието, квалификацията и мобилността на младежите, за да стартираме отново една нова глобална динамика. Нашите два парламента, Панафриканският и Европейският, трябва да положат усилия за установяване на редовно проследяване на докладите и годишните планове за действие със съдействието на общи експерти. Така се изправяме пред няколко предизвикателства. За да се справим с тях, трябва да надхвърлим различията между и вътре в нашите два континента. Срещата на високо равнище ЕС-Африка е поводът да бъдат предложени ефективни съвместни решения и от нас зависи да се възползваме от тази възможност.

  Norbert Neuser (S&D). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, знаците за срещата на високо равнище ЕС-Африка изглеждат многообещаващи. Срещата ще е ориентирана изцяло около равнопоставеното партньорство и за по-добро общо бъдеще. Два месеца след срещата на високо равнище в Ню Йорк за Целите на хилядолетието за развитие имаме уникалната възможност да предприемем по-нататъшни конкретни, задължителни мерки в борбата срещу бедността в Африка.

Разбира се, ние следим с голямо безпокойство всички мащабни действия на Китай на африканския континент за защита на собствените му доставки на суровини. Това напомня много на поведението на колониалните държави. Европейският съюз следователно трябва да настоява за регламент, който насърчава общото благо и социалния напредък на африканските държави. Това ще създаде устойчиви работни места. Затова изрично приветствам предложението на Комисията за прилагане на ефективни контроли в контекста на управлението на суровините. Заедно с африканските партньори е необходимо да подкрепим структурна политика, която насърчава растежа и опазването на климата, за да могат африканските народи да избягат от капана на бедността. Ние подкрепяме предложенията на Комисията за социално сближаване, защото те ще помогнат за създаване на работни места. Трябва да поставим народите на Африка в положение, от което могат да постигнат целта да заработват прехраната си със собствения си труд.

Накрая, бих искал да накратко да обобщя следните приоритети. Първо, необходимо е да укрепим Африканския съюз и представителството му във всички международни органи – Съвета за сигурност, Г20 и Панафриканския парламент. Целите на хилядолетието трябва да бъдат постигнати в Африка до 2015 г. чрез допълнителни инициативи. Трябва да гарантираме, че социалните стандарти, определени от Международната организация на труда (МОТ), ще бъдат заложени и ще бъдат направени задължителни във всички икономически и търговски споразумения между ЕС и Африка.

  Geoffrey Van Orden (ECR). – (EN) Г-жо председател, планът за действие за стратегическото партньорство ЕС-Африка включва раздел за демократичното управление и правата на човека, които се считат за „ключ за устойчиво развитие“. Ние обаче се проявяваме много зле при реализирането на такива цели.

Основен пример е неуспехът да постигнем реална промяна в Зимбабве. През 2007 г., по време на събитията, предхождащи първата среща на високо равнище ЕС-Африка, ние изказахме остро недоволство от лицемерието на ЕС по отношение на налагането на забрана за пътуване и замразяване на активите на Мугабе и такива като него, от една страна, докато същевременно го поканихме на среща на високо равнище в европейска столица като Лисабон, от друга. Сега откриваме, че Мугабе е поканен отново на среща на високо равнище ЕС-Африка, макар и в Либия, и ние кротко се съгласяваме, като че ли това изобщо няма значение. Общуването с Мугабе е оскърбление спрямо нашите принципи и е в пряко противоречие със собствената заявена позиция на ЕС. Фактът, че което и да е африканско правителство все още има някакво уважение към Мугабе е провал за нашата дипломация в Африка.

Г-жо председател, мога ли да задам два въпроса към Съвета и към Комисията? В Либия представителите на ЕС ще изразят ли неодобрението си по отношение на присъствието на Мугабе? Второ, какво прави ЕС за активното насърчаване на доброто управление? Без такова не може да има големи надежди за благоденстващо, демократично бъдеще за Африка.

  Enrique Guerrero Salom (S&D). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, в течение само на няколко седмици Европейският съюз изигра водеща роля на редица големи срещи на високо равнище, като започнем с Китай, след това Азия, Съединените щати и Г20. Скоро ще отидем в Канкун, а следващата седмица на срещата на високо равнище ЕС-Африка.

Бихме могли да разглеждаме това просто като въпрос на нашия график, рутинна последователност на срещи на високо равнище, каквито имаме всяка година или доста често. Бихме могли обаче да го разглеждаме и като поредица от срещи на високо равнище, в които е необходимо да вървим напред по въпросите, в които е необходимо да въведем необходимите реформи, за да се изправим пред един свят, който се променя по отношение на своите проблеми, своите реакции и своите действащи лица.

Така трябва да разглеждаме предстоящата среща на високо равнище ЕС-Африка. Ще се съберат 80 държави, представляващи една трета от държавите в Организацията на обединените нации и 1,5 милиарда жители, което е един на всеки четирима души. За съжаление, не можем да кажем, че имаме брутен вътрешен продукт в същата пропорция, тъй като 53-те африкански държави включват някои от най-бедните държави в света.

Какво е необходимо да направим, за да подобрим действията, които предприемаме? Първо, необходимо е да съсредоточим приоритетите си върху повече инфраструктура, по-голяма хранителна сигурност и повече подкрепа за управлението.

Второ, необходимо е да съсредоточим нашите инструменти за оказване на помощ, да подкрепим гражданското общество, да подкрепим частната инициатива и да засилим ролята на Европейския парламент и на Панафриканския парламент. Накрая, необходимо е да се обединим с Африка в поредица от стратегически взаимоотношения, например по отношение на международните финансови институции.

Реформата на Световната банка даде по-големи правомощия на бързо развиващите се държави, но отне правомощия от Африка. Президентът на Световната банка каза през април, че концепцията за „третия свят“ вече е история. За съжаление, не е така, но можем да направим нещо, за да гарантираме, че това ще стане реалност в близко бъдеще.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, преди всичко не бива да забравяме, че Африка е десетата световна сила, дори в година, в която си припомняме един важен проблем – бедността – който определено засяга Африка, така както и много други континенти.

Необходимо е да подсилим споразуменията за асоцииране и да предприемем действия за икономическа устойчивост, особено чрез инфраструктурата, образованието, здравеопазването и водните ресурси, с реални контроли за адекватността на финансовите мерки, взети по отношение на африканските държави, като не забравяме големите различия между регионите в Африка. Например има региони с конкретни потребности, които често пораждат потоци от незаконни имигранти. Необходимо е ние да адаптираме миграционните потоци към ефективните потребности на пазара на труда. Конструктивният диалог със сигурност може да защити основните права и да подкрепи управлението в този изключително важен континент.

  Ana Gomes (S&D). – (EN) Г-жо председател, на предстоящата среща на високо равнище ЕС-Африка в Либия лидерите на ЕС ще се изправят пред Мелес Зенави, министър-председателя на Етиопия. Етиопия е не само втората по гъстота на населението държава в Африка и главна квартира на Африканския съюз, тя е и партньорът – по смисъла на Споразумението от Котону – който попречи да бъде доставен докладът на ЕС за изборите в Адис Абеба през 2005 г. и неотдавна през 2010 г., за да избегне разкриването на нередностите и манипулирането на изборите.

Какъв смисъл има да се водят разговори за демокрация, права на човека и добро управление, каквито ЕС ще провежда с африканските събеседници, ако Мелес Зенави, диктаторът на Етиопия, е събеседникът за Африка?

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, всички знаем, че населението на много африкански държави е вече зависимо от хуманитарната помощ от развитите страни. В бъдеще обаче нашата помощ следва да бъде насочена към стимулиране на икономическото развитие на гъсто населените райони, за да могат гражданите на африканските държави постепенно да променят характера на своите страни със собствени усилия.

Природните ресурси и човешките ресурси дават на африканските държави потенциал да избягат от изостаналостта и бедността с известна добре обмислена помощ от индустриализираните държави. Ако африканските държави трябва да привличат работни места, ноу-хау и големи инвестиции, очевидно има необходимост от по-голяма политическа стабилност, нормална правна среда и приемливи правила за предприемачите, които след това ще имат желание да развият дейността си в африканските държави по честен начин.

Сериозна бариера пред една такава среда са дивашките авторитарни режими, чието поведение обезсърчава всички порядъчни хора да сключват каквато и да било форма на сътрудничество. Според мен това е проблемът, който вреди най-много на перспективите за развитие на африканския континент. Това е проблем, който трябва да бъде решен.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, всички знаят африканската пословица, според която бедността е като лъв, ако не се бориш, ще те изяде. Ако разгледаме настоящата помощ за развитие и сътрудничеството между Африка и Европейския съюз, не можем да не си помислим, че в момента се хвърлят милиарди за храна на лъва, вместо всъщност да се използват, за да се помогне на хората.

Разбира се, африканският континент има много проблеми. От една страна, има множество въоръжени конфликти, които ние всъщност не успяваме да доведем до мирен край и които парите, предоставени като помощ и често попаднали в погрешните ръце, многократно подхранват. Второ, фактът, че темповете на икономически растеж не са съпътствани от успех в борбата срещу бедността е проблематичен. В това отношение е необходимо да приемем сериозно критиката, че ЕС оказва натиск върху африканските държави за отваряне на пазарите, което може да задълбочи бедността и глада. Този въпрос трябва да бъде поставен по време на обсъжданията по споразумението за свободна търговия на срещата на високо равнище ЕС-Африка, наред с критиката, че евтиният износ на храни излага на риск препитанието на цели групи от населението.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, предстоящата среща на високо равнище ЕС-Африка дава добра възможност за изготвянето на реалистична стратегия за сътрудничество.

Считам, че предложенията, внесени от Европейската комисия, по отношение на укрепването на взаимоотношенията между двата континента ще улеснят приемането на конкретен план за действие по време на срещата на високо равнище. Решенията, взети от държавните или правителствени ръководители, които ще се съберат по този повод, ще засегнат 1,5 милиарда души в 80 държави.

Изкореняването на бедността, правата на човека и икономическото управление са общи предизвикателства, които изискват общ подход. Ето защо е важно партньорството ЕС-Африка да не остава като такова между донор и бенефициер, а да стане партньорство между равни.

Също както по време на разискванията относно борбата срещу бедността, бих искала да подчертая значението на постигането на Целите на хилядолетието за развитие. По-конкретно, считам, че е необходима по-добра координация между четирите приоритетни области за действие: финансиране, продоволствена сигурност, здравеопазване и образование.

  Alf Svensson (PPE). – (SV) Г-жо председател, може би трябва да бъде изтъкнато също така, че Африка всъщност сама е направила някои подобрения неотдавна. Ние знаем обаче, че все още предстои много да се направи.

Икономическата криза разстрои и продължава да разстройва Европа. Ние анализираме всекидневния живот, но обръщаме много малко внимание на това, което се случи в развиващите се страни в резултат на световната икономическа криза. Считам, че е много важно да се направи такъв анализ. Как са били засегнати развиващите се страни от икономическата криза?

Бих искал също така да подчертая колко важно е за нас да улесним, или по-скоро да подобрим, условията за инвестиции в развиващите се страни, включително за европейски инвестиции в развиващите се страни. Не липсват идеи и инвестиции и от самите развиващи се страни, но е необходима стабилност. Би било изключително положително, ако помощта – или както и да искаме да я наричаме сега – може да помогне за създаване на стабилност за идеите, проектите и инвестициите с национален характер, които всъщност биха могли да бъдат извършени в развиващите се страни.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, това беше едно изключително задълбочено разискване и бих искал само да подчертая няколко точки в отговор на някои от въпросите.

Считам, че би било неправилно да не признаем, че Африка се е променила съществено. Африка е по-самоуверена и има добро основание за това. Съществува икономически растеж и Африка се справи с икономическата и финансовата криза донякъде по-добре от Европа.

Африка е много по-организирана и много по-силна – дори повече от Европейската комисия – и има повече власт под формата на Африканския съюз. Същевременно би било неправилно Африканският съюз да се сравнява с Европейския съюз, защото това са различни видове съюзи и не бива да се опитваме да ги сравняваме един с друг. Съвсем ясно е обаче, че има Африкански съюз.

Важно е също така, че Африка разбира своята сила на международната арена. Африканските държави искат да бъдат представлявани в съответствие със своя политически характер. Това означава, че тази среща на високо равнище е много специална среща. Тя определено не е среща между донор и получател. Това е среща на високо равнище, която дори може да не привлече много общественото внимание, но е необходимо ние да направим така, че взаимоотношенията да процъфтяват.

Убеден съм, че трябва да се заемем с два въпроса от критично значение. Единият е по-прост: постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) следва да стане по устойчив начин чрез растеж на принципа на интеграцията. Ето защо се обръщаме към въпроса за енергията. Ето защо голяма част от вниманието се съсредоточава върху устойчивото селско стопанство, защото без него нашите резултати по отношение на постигането на ЦХР и борбата срещу бедността, и осигуряване на повече стабилност ще бъдат изложени на опасност.

Вторият въпрос е много сериозен политически дебат. Да, доброто управление и правата на човека са включени в дневния ред. Но нещата вече не свеждат до това, едната страна да слуша, а другата да излага позицията си. Това е двустранен диалог. От една страна, това е предизвикателство, а от друга, възможност. Правата на човека и доброто управление за нас са гръбнакът на стабилността в нашите общества. Не че искаме да проповядваме. Считаме обаче, че ЦХР не могат да бъдат постигнати, а бедността да бъде изкоренена, без да се заемем с тези въпроси.

Това означава, че във всички програми, с които се заемаме, доброто управление е ключът. В предварителната процедура ние не се ангажираме с правителства, в които не виждаме надежда за добро управление. След това преминаваме към работа с НПО; опитваме се да подкрепим населението с други средства. Във всеки отделен проект обаче все повече подчертаваме ролята на доброто управление и правата на човека.

Устойчивостта също е на преден план в нашата политика. Например ние не финансираме проектите за Серенгети. Никакви средства от ЕС няма да участват в какъвто и да е проект, който вреди на околната среда. Всеки проект се оценява на базата на оценка на въздействието върху околната среда. Имаме много устойчив подход към проектите. Но същевременно е много ясно, че не можем да очакваме един континент, който съвсем скоро ще удвои населението си, да не оказва въздействие върху околната среда.

И отново, нашата роля в настоящата ситуация е да се стремим наистина към устойчив растеж; и възобновяемата енергия е ключ за осигуряването на такъв тип растеж.

Считам, че това е много особена среща на високо равнище. Тя е свързана не толкова с политически лозунги, а по-скоро с доверието, което вече съществува. То е доста крехко. Бихме могли да спечелим много от тези взаимоотношения, но това би нанесло големи вреди.

Считам, че тази среща на високо равнище ще има трайно въздействие, защото съм уверен, че ударението е поставено върху правилните области. Ние разглеждаме от африканска гледна точка политическата роля на Африка. Оказахме голяма подкрепа, за да доведем Африка до мястото й днес, и сме поели ангажимент да придвижим Африка напред с наша подкрепа, и определено като насърчаваме Африка да бъде автор на процесите в Африка.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: SILVANA KOCH-MEHRIN
Заместник-председател

  Оливие Шастел, заместник-председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, донякъде като допълнение към това, което Комисията току-що каза, и като заключение, бих искал да ви кажа, че третата среща на високо равнище Европейски съюз-Африка в Триполи трябва да изпрати важен политически сигнал, насочен към задълбочаване на нашето сътрудничество с Африка през предстоящите години.

Тя ще бъде за по-добро сътрудничество по предизвикателствата, пред които са изправени двата континента, за по-добро използване на възможностите, предлагани от съчетаването на техния огромен потенциал, и за по-добра координация на нашите позиции на международната сцена. Африканските и европейските лидери ще успеят да намерят указатели за пътя, който ще се следва. В това разискване чухме редица конкретни указания, които очевидно няма да пропуснем да предадем. Всякакъв принос, особено такъв от парламентаристи, е добре дошъл.

Бих искал също така да отговоря по-специално на един въпрос. Редица от вас споменаха конкретно споразуменията за икономическо партньорство, които е вярно, че са чувствителна тема, и които вече бяха важна причина за разногласията на срещата на високо равнище в Лисабон през 2007 г. Предвид силното нежелание от страна на Африка да сключва споразумения за икономическо партньорство, вярно е, че определени участници поискаха политически сигнал, че ние вземаме предвид позицията на Африка; други настояват за много по-инициативен и положителен подход по естеството на нашите предложения.

Нашето искрено усещане е, че що се отнася до този въпрос, ще бъде най-добре да потърсим съгласие на срещата на високо равнище при всички случаи да възобновим тези преговори.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе по време на следващата месечна сесия през декември.

Писмени изявления (член 149)

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Стратегическото партньорство Африка-ЕС, учредено през 2007 г. на срещата на високо равнище в Лисабон, позволи на двата континента да дефинират общи интереси и стратегически цели, с което преминаха отвъд традиционната политика на ЕС за развитие. Очертаните цели получиха практически израз с приемането на Съвместната стратегия Африка-ЕС и плана за действие за 2008-2010 г., който определя осем приоритетни области: мир и сигурност; демократично управление и права на човека; търговия, регионална интеграция и инфраструктура, Целите на хилядолетието за развитие, енергетика, изменение на климата, миграция, мобилност и заетост, наука, информационно общество и космос. Третата среща на високо равнище, която ще се състои в Триполи, столицата на Либия, ще бъде на тема „Инвестиции, икономически растеж и създаване на работни места“, с цел да бъдат очертани дългосрочни съвместни насоки в тези области като същевременно се запазят приоритетите, заложени в стратегията „ЕС 2020“. Считам, че това е възможност за португалските търговци да осъществят по-тесни връзки с африканския пазар като част от своите бизнес мрежи, но въпреки това трябва да се разгледат въпросите за несигурността и високите равнища на престъпността в португалската общност, особено общността от Мадейра, живееща в Южна Африка. Затова е жизненоважно да бъде задълбочено и да се развива конкретно и съгласувано сътрудничество, и същевременно то да бъде адаптирано към новите предизвикателства в международните отношения.

16. Положението в Западна Сахара (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно положението в Западна Сахара.

Изявления на Съвета и на Комисията.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията, от името на заместник-председателя на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (EN) Г-жо председател, благодаря на Парламента за това много навременно обсъждане относно Западна Сахара. Отговарям от името на Катрин Аштън, на основание на въпросите, изискващи устен отговор, зададени от членове на Парламента.

Европейският съюз е разтревожен от събитията, които се случиха в Laâyoune в началото на ноември, и изразява съжаление за загиналите. Сега спокойствието в Laâyoune е възстановено, макар че все още съществува напрежение. Европейският съюз изразява безпокойство, че избликът на насилие, на който станахме свидетели в Laâyoune, би могъл да затрудни опитите на генералния секретар на Организацията на обединените нации да намери взаимно приемливо решение на конфликта в Западна Сахара.

По отношение на безпокойството, за което говорим днес, ние ще се уверим, че то ще бъде изразено пред мароканските органи по съответните канали. Въпросът за Западна Сахара е в дневния ред на Съвета за асоцииране за следващото заседание през декември. Той може да бъде повдигнат и в рамките на Съвместния парламентарен комитет между Европейския парламент и Мароко.

Европейският съюз продължава да се ангажира с Мароко по реформи в области като доброто управление, правовата държава и спазването на правата на човека. Европейският съюз поддържа добър и откровен диалог по политиките с Мароко в рамките на органите, отговарящи за последващите действия във връзка с нашето споразумение за асоцииране. В тази рамка Европейският съюз напомни на нашия партньор колко е важно да спазва международните ангажименти, които е поел по отношение на правата на човека. Що се отнася до използването на природните ресурси на Западна Сахара, отговорност на Мароко е да спазва своите задължения съгласно международното право, включително онези, свързани с използването на природните ресурси на Западна Сахара.

Европейският съюз подкрепя усилията на генералния секретар на Организацията на обединените нации за постигане на справедливо, трайно и взаимно приемливо политическо решение, което ще осигури самоопределението на народа на Западна Сахара в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-жо председател, чакам от 70 минути да започне времето за въпроси и бих искал да попитам кога всъщност ще стане това. Обикновено разискването се прекъсва за време за въпроси и след това продължава.

  Председател. – Няма да има време за въпроси, защото председателите на групите решиха на Председателския съвет, че няма да има такова. Затова не считам, че има смисъл да чакате повече.

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, от името на групата PPE. – (ES) Г-жо председател, казват, че философът Аристотел се разхождал из своята прочута перипатетична школа със своите ученици, когато един от тях направил забележка, която разстроила учителя му. За да се извини, той казал „това не е моя забележка, това е казано от вашия учител Платон“. Тогава Аристотел спрял и произнесъл едно изречение, което е повтаряно многократно на европейската сцена от четвърти век пр.Хр. до наши дни. Той казал „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“.

Г-жо председател, Мароко е положителен и активен партньор на Европейския съюз, и също така е стратегически и основен съюзник за възпирането на радикалния ислямски фундаментализъм. Все пак, както каза президентът Саркози, когато говори тук, Парламентът е демократичният пулс на Европейския съюз и има неотменяем и неоспорим ангажимент по отношение на каузата на правата на човека. Затова, ако тези права не се признават, той не може да стои отстрани и да отвръща поглед. Той трябва да заяви високо и ясно принципите, които ни водят.

Г-жо председател, Европейският съюз е бил, е и ще бъде лоялен партньор на Мароко, но това партньорство се основава на принципи и ценности и ние трябва да разгласяваме тези принципи и ценности.

Сега ще приключа, г-жо председател, като кажа, че наистина умереността на характера или темперамента винаги е добродетел, но умереността в защитата на правата на човека и основните свободи, особено свободата на изразяване, винаги е порок, винаги е слабост и винаги е страхливост, и като представители на народите на Европейския съюз ние не можем да си позволим да действаме по този начин.

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, преговорите по тази резолюция бяха трудни, но накрая постигнахме нещо, което считам, че успява да удовлетвори всички групи. Бих искала да благодаря на моите колеги за техните усилия, защото вече не смеем да говорим за Сахара, като знаем колко чувствителна тема е това. Затова тук няма да има политическа позиция по отношение на конфликта между Мароко и Сахара.

От друга страна, първата точка осъжда насилието, което се разрази по време на разрушаването на лагера близо до Laâyoune; и тази осъждаща насилието позиция е ясна, въпреки че понастоящем не разполагаме с всички факти, за да кажем кой какво е направил.

Що се отнася до втората точка, ние изразяваме съжаление – меко казано – за факта, че няма свобода на пресата и че хуманитарните организации и парламентаристите не могат да отидат в региона. Считаме, че това е неприемливо.

Третата точка е тясно свързана. Отбелязваме, че Мароко ще започне разследване, но твърдо вярваме и изискваме да има международно разследване, което да хвърли светлина върху събитията.

Като оставим това настрана, по отношение на политическия конфликт оставяме въпроса на ООН и настоятелно призоваваме и двете страни да възобновят преговорите.

  Ivo Vajgl, от името на групата ALDE. – (SL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, това разискване и резолюцията, която ще гласуваме утре, бяха предизвикани от два инцидента: смъртта на четиринадесетгодишно момче, убито от куршума на марокански полицай, и няколко дни по-късно насилственото разрушаване на протестния лагер, в който живееха повече от десет хиляди коренни жители на Западна Сахара, които мирно се опитваха да привлекат вниманието на света, и нашето също, към непоносимостта на тяхното социално, политическо и икономическо положение.

Този инцидент доведе до нови човешки жертви, за които изразяваме съжаление. Те платиха възможно най-високата цена за този продължаващ проблем, който е познат на всички ни. Западна Сахара е последният пример в света на процес на деколонизация, който е останал незавършен, в който съседната държава се възползва от незаконна окупация на чужда територия, отхвърля резолюциите на Съвета за сигурност, многократно пренебрегва исканията на ООН за референдум и правото на самоопределение на народа на Западна Сахара, и нарушава правата на човека и стандартите на международното право.

Западна Сахара, страна от пясък и камък, пресечена от стена на срама с дължина повече от хиляда километра, е достатъчно богата, за да събуди апетитите и очакванията на Мароко и онези държави, които активно или пасивно подкрепят непримиримата му позиция. Знаем кои са те. Проблемът на Западна Сахара е политически проблем, проблем на деколонизация. Той може да бъде решен само по един начин, по същия начин, по който подобни проблеми са били решени другаде, т.е. въз основа на международното право, самоопределението на нациите и споразумения. Необходимо е да засилим ролята на Организацията на обединените нации в Западна Сахара; мандатът на мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO) е твърде ограничен, като мисията просто поддържа статуквото и се оказва безсилна и чиста формалност.

Г-н член на Комисията, благодаря Ви много за Вашите ясни думи. Въпреки различните интереси на някои влиятелни държави-членки, или точно поради тях, Европейският съюз следва да играе по-активна роля и да използва всички средства на негово разположение. Мароко също, след като се ползва с подкрепа и разбиране в много кръгове, следва да положи усилия за конструктивно решаване на ситуацията.

  Raül Romeva i Rueda, от името на групата Verts/ALE. – (ES) Г-жо председател, преди всичко бих искал да приветствам факта, че най-после имаме възможност да говорим за Западна Сахара и да приемем резолюция. Поне веднъж натискът от страна на Мароко не триумфира, както в други случаи. Считам, че това е добро за доверието в Парламента, но също така и за прозрачността по отношение на онова, което се случва в Западна Сахара.

Второ, искам високо, ясно и твърдо да осъдя безотговорния и провокативен начин, по който лагерът Gdaim Izyk беше премахнат. Вярно е, че насилие беше проявено от много страни, но считам, че е напълно неоправдано да се поставят тези, които се защитават от нападение, на едно ниво с онези, които ги репресират, преследват и изтезават.

Затова искаме независимо разследване под егидата на Организацията на обединените нации. Не говорим за конфликт между равни. Не всички имат една и съща степен на отговорност и не всички в този конфликт използват едни и същи стратегии или едни и същи оръжия.

Трябва наистина да поискаме всички страни да запазят спокойствие, но най-важното е, че трябва да изискаме Кралство Мароко да прекрати враждебното си отношение към народа на Сахара и да спре да упражнява тормоз над парламентаристите, медиите и защитниците на правата на човека.

Европейският съюз не може да продължи да си затваря очите, все едно, че нищо не е станало. Ние в Европейския съюз носим голяма историческа отговорност, особено определени държави като Испания и Франция.

Нека наистина да действаме разумно, както ни помоли министърът, г-жа Хименес, но разумното сега е да се каже „достатъчно“ на мароканския режим. Много добре е да се поддържат добри търговски отношения с Мароко. Това е нещо необходимо и положително, но не за сметка на правата на човека или за сметка на нарушаване на международното право.

Г-жа Хименес, баронеса Аштън, за да се стигне до справедливо, устойчиво и взаимно приемливо решение, е необходимо да се проведе референдум за самоопределението. Да направим това възможно.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, замразеният конфликт за Западна Сахара дестабилизира съседния регион. Непреклонността на Мароко продължава да отказва справедливост за народа на Западна Сахара, който очаква референдум за независимост през последните 20 години.

Макар да приемам, че Мароко е важен съюзник на Запада в борбата срещу тероризма, може дълбоко да се съжалява, че Мароко няма да изпълни заявените си ангажименти по условията на плана на ООН за уреждане на конфликта. Сега, в светлината на съобщенията за насилие срещу народа на Западна Сахара, ние следва да дадем на мисията на ООН там мандат да провежда наблюдение по отношение на правата на човека на народа сахрави. Усилията за развитие на такъв капацитет, за съжаление, са постоянно блокирани от Франция. Това е почти уникално за всички мисии на ООН: това е единствената мисия без мандат по отношение на правата на човека. Както Мароко, така и Фронтът Полисарио трябва да разберат това, което се очаква от тях по отношение на стандартите от международната общност. Имаме много средства за въздействие върху Мароко тук, в ЕС, особено във връзка с правата за риболов и във връзка с помощта.

Да се надяваме, че предстоящият референдум, планиран за Южен Судан, който ще създаде нова суверенна държава на юг, ще осигури нова мотивация за всички ангажирани страни да търсят окончателно решение на този дългогодишен спор за Западна Сахара – територия и народ, които според мен заслужават мирно и благоденстващо бъдеще.

  Willy Meyer, от името на групата GUE/NGL. – (ES) Г-жо председател, бих искал да започна като заявя очевидното: необходимо е да кажем на Кралство Мароко, че това не е неговият парламент. Суверенитетът на този Парламент произтича от гражданите на Европа и затова той решава дневния ред, въпросите и резолюциите, и постоянната намеса в тази институция от страна на Кралство Мароко е неприемлива.

Второ, госпожи и господа, основният въпрос е, че говорим за окупация от военните, полицията и марокански заселници; незаконна окупация на „несамоуправляваща се територия“, както е дефинирана от международното право. Мароко няма суверенитет върху Западна Сахара; повтарям, няма. Не може да прилага своите закони, не може да прилага своя суверенитет и затова Парламентът трябва да изпрати много ясно послание до международната общност и до народа на Сахара, тъй като той е онзи, който трябва да реши своето бъдеще чрез референдум за самоопределение, за което се споразумя Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации.

Всички неправди и репресии, извършвани в Западна Сахара от мароканското правителство, имат само една цел: да не се допусне народът да може да упражни правото си на самоопределение. Затова е необходимо Европейският парламент да бъде по-твърд в защитата на това право, да застане до народа на Сахара и да осъди неправдите. Разрушаването на лагера на достойнството не трябваше да бъде допускано изобщо.

Отидох там няколко часа преди това. Аз съм на изборна длъжност и ми беше попречено да сляза от испански самолет, за да присъствам на това, което, за съжаление, щеше да се случи няколко часа по-късно, защото не искаха никакви свидетели. Имат много за криене и Парламентът не може да бъде страна в систематичното прикриване на всичко, което означава тази репресия. Що се отнася до споразумението за асоцииране, госпожи и господа, баронеса Аштън – която за съжаление отсъства – кога ще бъде замразено? Кога ще кажем, че този курс е неприемлив? Считам, че Парламентът трябва да говори високо и ясно, госпожи и господа.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-жо председател, Западна Сахара днес е на кръстопът. Не бива да пренебрегваме последните действия на правителството на Мароко. Има противоречиви съобщения за това, какво всъщност се е случило в лагера в покрайнините на град Laâyoune. Ние обаче не бива да се отнасяме лековато към факта, че 15 000 души са загубили домовете си и са били принудени да напуснат градовете, където са живели, и това всъщност е само един пример за нарушаване на правата на човека още от 1975 г. Ние, членовете на Европейския парламент, трябва да разгледаме по-отблизо историята на този регион и жестокостта, на която са били подложени сахрави, и трябва да активизираме политиката, насочена към решаване на конфликта и на този проблем.

Някои държави-членки се опитаха да решат тези проблеми, като работеха с ООН, но тези усилия се оказаха безуспешни. Не беше възможно да се постигне съгласие по препоръките, необходими, за да се поиска сметка от Мароко. Силите за сигурност на ООН бяха ограничени в действията си в Западна Сахара, въпреки че те би трябвало да могат да упражняват пълен контрол и надзор върху хуманитарната помощ. Освен това Мароко не вдигна блокадата пред свободния достъп на журналисти и международни наблюдатели.

Един наблюдател на ООН правилно заяви, че вниманието, съсредоточено върху този регион на Африка, може да спаси живот и да защити сахравите от мароканската политика на изтребление. „Амнести интернешънъл“ призовава за независимо разследване на насилието. Това е добра идея, която следва да се реализира. Днес не се знае колко души са загинали, колко са тежко ранени или просто са изчезнали в резултат от действията на Мароко.

Накрая, бих искал да призова нашия Парламент към определена реакция, която да сложи край на сегашната бавна международна дипломация, и да разработи решение, което ще защити сахравите от по-нататъшни жестокости.

  María Muñiz De Urquiza (S&D). – (ES) Г-жо председател, насилието, което разтърси Западна Сахара, и което решително осъждаме, така както изразяваме съжаление за загубата на човешки живот и изискваме спазване на правата на човека, не бива да избухва отново.

Необходимо е да има трайно, справедливо и взаимно приемливо решение в рамките на Организацията на обединените нации за конфликт, който продължава вече повече от 30 години и осъжда хиляди бежанци от Сахара на отчаяние, а съседния район, който е от основно значение за Европейския съюз – на нестабилност.

Затова ние призоваваме Мароко, виден и надежден партньор на Европейския съюз, с който споделяме важни интереси и планове, да удвои усилията си за диалог, за да се постигне край на конфликта чрез преговори. Призоваваме също така за спокойствие народа на Сахара и неговите представители, към които отправяме послание за солидарност с тяхното положение. Призоваваме ги също така да поддържат диалога с открито и конструктивно отношение.

Ние искаме Европейския съюз да се присъедини към усилията на групата държави, които са приятели на Сахара, която включва моята страна, Испания, за улесняване на този диалог като надежден посредник в региона. Започването на мароканско парламентарно разследване на събитията в Сахара и фактът, че мароканските органи са готови да информират Парламента за случилото се, за важни знаци, които ние оценяваме. Те не са обаче заместител на политика на информационна прозрачност, която осигурява присъствието на всички медии в района.

Резолюцията, която ще приемем утре, е резултат от сложно съгласие, което отразява загрижеността на Парламента по отношение на стабилността на Магреб и за правата на човека. Тя е демонстрация и на подкрепата на Парламента за прекратяване на конфликта чрез преговори, без предварителни условия, но на базата на резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, които установяват правото на народа на Сахара на самоопределение.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, мароканските органи заслужават нашето осъдително отношение за нападението над лагера Gdaim Izyk, след което станаха сериозните инциденти в Laâyoune. Личностните права на хората от народа на Сахара, които искаха мирно по-добри условия за живот, бяха нарушени. Освен това свободата на печата и информацията беше ограничена и на десетки членове на този и други парламенти, включително и от моята страна, на баския парламент, беше отказан достъп до района.

Няма надеждна информация, затова искаме Организацията на обединените нации да проведе официално разследване на случилото се. Знаем обаче, че е имало смъртни случаи, наранявания и стотици задържани. Изразяваме съжалението си за всички загинали по време на този инцидент, защото всички те – независимо дали са от мароканската полиция или активисти от Сахара – не могат да бъдат върнати. Бих искала да изразя моята солидарност със семействата на всички тях.

Лагерът беше нападнат в деня, когато третият кръг от неофициалните срещи във връзка с положението в Западна Сахара започваше в Ню Йорк. Това нападение не благоприятства диалога, споразуменията или мира; напротив, то е пречка за мирния и справедлив изход от окупацията на Западна Сахара.

Искам да призова страните към спокойствие. Решаването на този проблем изисква постоянен диалог между Мароко и народа на Сахара на базата на взаимно уважение и с цел изпълнението на резолюциите на Организацията на обединените нации, които включват упражняването от народа на Сахара на неговото право на самоопределение.

Ще завърша с малко самокритика: ние винаги трябва да критикуваме нарушенията на правата на човека. Няма значение от кого, къде, как или защо са извършени нарушенията, защото демократичните принципи и ценности винаги трябва да стоят пред интересите. Затова изисквам по-голяма ангажираност от Европейския съюз.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, събитията от последните седмици в Западна Сахара не са изолиран инцидент. Те са част от дълга история от три и половина десетилетия на репресии, насилие и потискане на народа. Историята на Западна Сахара е история на постоянни опити на мароканците да блокират преговорите за реализиране на неотменимото право на самоопределение на народа сахрави.

Затова сега е моментът да осъдим отново бруталните репресии от страна на мароканските органи спрямо всеки в окупираните територии, който се съпротивлява на колонизацията и се бори за легитимното право на своя народ на самоопределение. Сега е времето също така да разкрием истинската хуманитарна трагедия, която трябва да преживява народът сахрави, който е задължен да живее далеч от родината си в лагери за бежанци, и да призовем за неотложно засилване на международната хуманитарна помощ. Следва да се поставят изисквания също така за прилагането на международното право и резолюциите на ООН и за необходимостта от провеждане на референдум.

Европейският съюз и държавите-членки носят голяма отговорност във всичко това, която не могат да пренебрегнат, без да станат съучастници, като Мароко е държава, която се ползва със специален статут благодарение на няколко споразумения с ЕС.

  Santiago Fisas Ayxela (PPE). – (ES) Г-жо председател, хиляди хора от Сахара напуснаха градовете си и мирно построиха лагера Gdaim Izyk, за да поискат по-добри условия за живот. Мароканските сили за сигурност насилствено разрушиха лагера и в резултат на това в Ел Аюн избухнаха сериозни размирици. Мароканските въоръжени сили убиха млад сахарец, а испански гражданин почина при неясни обстоятелства.

Понастоящем няма надеждни данни за броя на загиналите, ранените, изчезналите или арестуваните по време на тези размирици. Освен това на много членове на ЕП беше забранено да влизат в Сахара, наред с журналисти, които продължават да срещат сериозни проблеми в работата си.

Мароко е приятел на Европа и стратегически съюзник и не е добре да има съмнения или недоразумения между приятели. Ако Мароко няма какво да крие, трябва да позволи да се изясни случилото се. Затова, въпреки че е вярно, че Мароканският парламент е сформирал анкетна комисия, считам, че е важно да се създаде международна комисия, европейци и политици, и журналисти да имат свобода на достъп до района, и мисията на ООН за референдум в Западна Сахара да разшири мандата си за защита на правата на човека както в областта, контролирана от Мароко, така и в областта, контролирана от Полисарио.

Комисията и европейските правителства, най-малкото испанското правителство, не могат да обръщат гръб на това положение. Прагматичната политика не трябва да бъде оправдание за затварянето на очите. Те трябва да поискат изясняване на тези сериозни събития, да поискат Мароко и Полисарио да възобновят разговорите колкото е възможно по-скоро, за да се стигне до мирно споразумение на базата на резолюциите на Организацията на обединените нации.

  Pier Antonio Panzeri (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, бих искал най-напред да кажа на г-н Salafranca Sánchez-Neyra, че преди да решим конфликта между Платон и истината, може би ни е необходимо малко повече време, преди да излезем с тази резолюция, поне по две причини.

Първо, бихме могли да съберем цялата информация, която ще помогне да се гарантира, че Парламентът ще заеме по-солидна позиция и, второ, поредица от заседания и изслушвания са в ход в съответните комисии. Парламентът взе легитимно решение да действа незабавно. При всички случаи това не намалява изискването за тези изслушвания и необходимостта да се поддържат преговорите с Мароко.

Затова считам, че след гласуването е добра идея да приложим усилията си в три конкретни насоки: установяване на нова водеща роля за Европа с нейната дипломация и политики за съседство; допринасяне за положителен резултат от преговорите, започнати от Организацията на обединените нации; и накрая, като се използват всички парламентарни инструменти – като се започне от комисията по външни работи и смесената комисия – да се вземат необходимите мерки срещата да се проведе и да помогне за намирането на решения. Считам, че ще е полезно да се работи упорито за постигането на тези конкретни цели.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-жо председател, бих искала да благодаря на члена на Комисията, който ясно показа тази вечер, че е на страната на помирението. Да, трябваше да осъдим насилието от двете страни. Да, беше необходимо да призовем за трайно решение на този конфликт, който продължава вече повече от 30 години. И да, очевидно беше необходимо да се спрем на важността на свободата на печата, крайъгълния камък на всяка демократична държава.

Като се има предвид горното, аз все пак съжалявам за липсата на баланс в този текст по отношение на някои въпроси. Например бих искала да се спомене съдбата на Mustapha Salma, дисидентът от Фронта Полисарио, отвлечен за това, че се е осмелил да призове към диалог. Правата на човека се споменават, разбира се, но не за всички, за което може да се съжалява. В този конфликт не става въпрос просто за невинни от едната страна и виновни от другата. Има отговорности, макар и неравни, и на двете страни на конфликта, който продължава повече от 30 години.

Преди всичко – и това е съществено – всички страни сега споделят отговорността да се намери справедливо, реалистично и устойчиво решение, и като казвам всички страни, имам предвид Мароко, имам предвид Фронта Полисарио и също така Алжир, ключов символичен участник, който само се споменава в заключителните думи на нашата резолюция.

В заключение бих искала да кажа, г-жо председател, че изцяло подкрепям предложенията да бъде продължен този конструктивен диалог, както беше изложено от г-н Panzeri.

  Marco Scurria (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, сред приятели човек може да говори откровено и да казва нещата така, както са. Затова ние казваме на Мароко, че трябва да направи много повече, за да реши положението в Западна Сахара.

Европейският съюз не може да продължава и няма да продължава да се преструва, че няма нищо, защото рискуваме да направим сериозна грешка. Рискуваме да кажем на онези, които избраха мира, както направи народът сахрави чрез Фронта Полисарио, че са направили погрешен избор.

Онези, които не изпращат самоубийци с бомби, които не извършват нападения и които се доверяват само на международните организации, не са водещи новини. За тези хора силите на света не се събират. Г-жо председател, това не е правилно, защото сахрави са смели, но кротки хора, те живеят правилно според своята религия и жените им имат важна роля в обществото. Сахрави се борят за земята си, към която любовта им е също така безкрайна като пустинята; борят се и за идентичността си и не е правилно, че са изоставени да се справят сами.

Гласуването към което се стремим утре в тази месечна сесия е важен знак, че Европейският съюз работи, за да поеме важна роля в съдбата на тази земя.

  Norbert Neuser (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, приветствам ясните думи, избрани от г-н Пиебалгс. Важно е Европейският парламент да покаже ясно позицията си и също така да осъди извършената бруталност. Беше ни необходимо много време, за да проведем разискването относно Западна Сахара в Европейския парламент, и считам, че бяхме твърде колебливи в действията си и че действаме едва след като там имаше смъртни случаи.

Доволен съм, че утре ще можем да приемем резолюция с всички страни, която вероятно няма да стигне до там, където една или друга група би искала, но тя представлява широк консенсус и е ясен сигнал към Мароко и населението на Западна Сахара, че Европейският парламент поддържа своите основни ценности.

Като председател на междупарламентарната група бих искал да изкажа моите искрени благодарности към всички нейни членове, които направиха така, че Западна Сахара да остане и да продължава да бъде в дневния ред. Сигурен съм, че заедно с г-н Пиебалгс и баронеса Аштън ще останем ангажирани със Западна Сахара.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-жо председател, бруталното нападение срещу мирния протест в лагера на сахрави нанесе сериозен удар на преговорите под егидата на ООН. Това ми напомни на най-лошите времена в Източен Тимор: в ООН се водят преговори, докато хората биват нападани, за да се попречи на преговорите. Испания би могла да бъде застъпник за бившата колония, която тя изостави, както беше Португалия за самоопределението в Източен Тимор, но не е, тъй като не желае да компрометира търговските си и други интереси в Мароко.

Вече е известно, че Мадрид и ООН са били предупредени за нападението. От небрежността до съучастничеството е една малка крачка. Франция носи конкретна отговорност за насърчаването на Мароко да продължи окупацията. Що се отнася до Европейския съюз, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност говори за нападението едва седмици след него, и при това с изключително кратко, неуместно изявление. В тази резолюция Парламентът призовава Европейския съюз, като изисква международно независимо разследване на събитията и идентифициране на загиналите, изчезналите и затворниците, изисква неограничен достъп за международната преса, хуманитарните организации и наблюдателите, изисква ООН да наблюдава правата на човека в Западна Сахара и изисква незабавно освобождаване на сахрави, задържани в Мароко или в окупираната територия на Западна Сахара.

  Guido Milana (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, съжалявам само за едно нещо тази вечер в Парламента и то е, че обсъждаме народа сахрави само защото мароканците нахлуха в лагера край Laâyoune, това е срам за демокрацията в този Парламент.

Парламентът трябваше да намери волята да обсъжда този въпрос самостоятелно, тъй като той отлежава по международните маси за преговори в продължение на 30 години. Това е най-важният политически факт. Ние бяхме принудени да се заемем с него от актовете на насилие, а не защото самостоятелно решихме да гарантираме правата на човека. Какво е фактът, че там следва да се проведе референдум за самоопределение, ако не въпрос на спазване на правата на човека?

Именно защото Мароко е наш приятел, защото Мароко е силната страна във взаимоотношенията, ние трябва енергично да поискаме повече да не бъде възможно това желание да се отлага и да предприемем всички съответни последващи действия. Трябва да се стремим да създадем условия, така че мисията на ООН за референдум в Западна Сахара (MINURSO) не само да реализира условията за референдум, който се отлага постоянно. Трябва да се опитаме да използваме всички средства на разположение на Европейския съюз, за да постигнем това събитие и да се погрижим референдумът да оправдае 30 години страдания на един народ.

  Gilles Pargneaux (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, като оставим настрана разискването днес следобед и резолюцията, която ще разгледаме утре, нека се върнем на основния въпрос, който всъщност не чух реално да се споменава по време на разискването сега.

Една истинска национална кауза за Мароко, да не забравяме, че този важен политически въпрос е дипломатическо предизвикателство за взаимоотношенията на Мароко с държавите от Африка и Магреб, най-вече Алжир.

Второ, това е икономическо предизвикателство, тъй като този въпрос пречи на формирането на благоденстващ и стабилен Магреб. Това е предизвикателство по отношение на сигурността, поради дейността на терористичната организация Ал Кайда в ислямския Магреб, и впоследствие, това е хуманитарно предизвикателство за въпросния народ сахрави, особено за онези в лагерите Tindouf, които не могат да излязат.

Трябва да се върнем на същественото. Това, което е важно, е резолюция 1920, приета единодушно от ООН, която изисква да можем да сложим на масата въпроса за автономия, предложена от Мароко, и която призовава също така за семейни посещения между Западна Сахара и лагерите Tindouf.

Това са по същество предизвикателствата, които считаме за важни. Както предложи нашият колега г-н Panzeri, необходимо е да бъде възстановен диалогът с всички страни, по-специално с мароканските органи, през следващите седмици, което ще бъде направено, тъй като има планове министърът на външните работи да се яви пред нас преди 1 декември.

  Antonio Masip Hidalgo (S&D). – (ES) Г-жо председател, на 18 ноември пред испанския парламент министър Хименес подчерта, че становището на Международния съд в Хага е, че все още не е извършена деколонизация и че Западна Сахара не може да бъде асимилирана от Мароко. Изминали са 35 години на незаконни страдания и окупация. Лагерът е символ на разстоянието между Мароко и народа на Сахара, независимо колко заселници и войници са вкарани в областта, от която са изгонени хиляди коренни жители.

Мароко репресира с омраза това, което за него е друг народ. Скоро ще има колониални процеси като този, който се проведе на 5 ноември в Казабланка, на който бяха бити чуждестранни и европейски наблюдатели. Нека попречим на унищожаването на благородна, героична народностна група, която е приятел на Европа.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, едно такова сериозно събитие като случилото се през последните седмици във вреда на народа сахрави, не може да отмине безнаказано и затова Европейският парламент е морално задължен и от него се изисква да се намеси.

От друга страна, няма съмнение – както правилно каза г-н Salafranca Sanchéz-Neyra – че през годините народът на Мароко е дал своя важен принос за Африка, което означава, че можем да го считаме не само за приятел, но и за особено близък до позицията на Европейския съюз.

Без това да засяга наказанието, което сме морално задължени да наложим и което е абсолютно важно, с това следва да бъде свързан един нов път на преговори, каквито вече започнаха в съвместния комитет, който всъщност позволява да бъдат защитени основните права, тъй като нарушаването им повече не може да продължава, преди Организацията на обединените нации да хвърли пълна светлина по въпроса, за който говорим днес, за да се хвърли светлина върху нарушаването на правата на човека, което наистина трябва да бъде наказано.

  Метин Казак (ALDE). - Аз също искам да поздравя комисаря Piebalgs за изключително балансираното и спокойно представяне на отношението на Европейската комисия към събитията в Западна Сахара. Смятам, че с тази резолюция ние вместо да "изпишем вежди", рискуваме да "избодем очи", защото не се вземат под внимание усилията, които Мароко полага за постигане на трайно и справедливо решение на конфликта в Западна Сахара.

Бих искал да кажа, че много международни организации вече са на място и провеждат своите разследвания относно случилото се. Мисля, че най-доброто място за диалог с Мароко, това са Съвместният парламентарен комитет в рамките на Европейския съюз и Кралство Мароко. Мисля, че трябва да бъдат подкрепени усилията за намиране на взаимно приемливо решение под егидата на Обединените нации, а не да се дава глас на едностранни изказвания.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-жо председател, искам ясно да подчертая, че положението в Западна Сахара с право е причина за нашето безпокойство. Ние в Парламента знаем много добре, че конфликтът, който продължава там от много години, може да има последствия на територии, които са много по-далече. Там има хора, които са останали без надежда, които са и репресирани, и унижавани. В положение като това унижените хора често представляват естествена база за терористична дейност. Те могат да възприемат терористични идеи и Западна Сахара може да бъде място, от което се изнася тероризъм. Затова Европейският съюз следва да осъди всички случаи на нарушаване на закона, но считам, че следва да се положат повече усилия да се помогне на силите на ООН, за да могат да бъдат още по-ефективни при осигуряване на сигурността в района.

  Nicole Kiil-Nielsen (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, на 8 ноември мароканските органи използваха насилие при разрушаването на лагера, построен край Laâyoune в Западна Сахара, което доведе до смъртни случаи и множество ранени.

Аз съм силно възмутена от това, че държава-членка, в този случай Франция, възразява срещу искане за мисия на ООН за установяване на фактите, свързани с тези събития. Предложението на Уганда на заседанието на Съвета за сигурност на 16 ноември беше и легитимно, и желателно. Много е лесно за Франция да се крие зад липсата на решение от страна на Съвета за сигурност, след като е злоупотребила с правото си на вето, за да попречи да се хвърли светлина върху тези инциденти. Толкова ли трудно ще бъде да се изправи пред истината?

Европа, която обича да се счита за пример по отношение на защитата на правата на човека, трябва да изиска независима и прозрачна мисия за установяване на фактите под егидата на Организацията на обединените нации и разширен мандат на мисията на Организацията на обединените нации за референдум в Западна Сахара (MINURSO). В по-общ план разчитаме на баронеса Аштън за справедливо и трайно решение на това неприемливо положение на народа сахрави.

  Dominique Vlasto (PPE). – (FR) Г-жо председател, също като колегите аз съжалявам за загубата на живот в този конфликт. Бих искала да кажа обаче, че предложеният текст е небалансиран и съжалявам, че гласуването на тази резолюция е прибързано. Би било по-добре да изчакаме резултатите от разследванията, за да имаме правилно обсъждане на солидна основа и да дадем възможност на колегите да получат реална представа за това, което всъщност се случва. Всъщност това може да се разгледа като начин да се повлияе на преговорите в ООН за бъдещето на Западна Сахара. Трябва да кажа, че това ме тревожи по време, когато се рестартира евро-средиземноморската политика. Ще отнеме време да се установят фактите и да разберем кой за какво е отговорен. Що се отнася до мен, това е важно за стабилността на този много чувствителен регион и за благоденствието на неговия народ.

  John Bufton (EFD). – (EN) Г-жо председател, аз също ще говоря днес за обезпокоителните събития в Западна Сахара.

Както четем в нашите вестници, имало е ожесточени сблъсъци в бежанските лагери, в които е затворена по-голяма част от населението на Западна Сахара след нашествието на Мароко през 70-те години на миналия век. Завладяването на страната им е едно, а затварянето на голям процент от населението в бежански лагери е съвсем друго.

Движението за Западна Сахара в изгнание смело постави това положение на вниманието на света. Съветът за сигурност на ООН разгледа този последен епизод на насилие, но не стигна до призив за независимо разследване.

Можем спокойно да се обзаложим, че мароканските органи едва ли ще бъдат безпристрастни, ако разследването бъде оставено на тях. Мароканските органи дори не могат да решат колко души са били убити в нападението срещу лагера край Laâyoune. Предвид близостта на Западна Сахара до Европа и нейния потенциал да дестабилизира чувствителния регион на Северна Африка, това може да ескалира, ако скоро не бъде направено нещо.

Решително считам, че трябва да има независимо разследване и призовавам Съвета за сигурност на ООН да започне такова.

  Bernadette Vergnaud (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да започна като изтъкна, че не считам за правилно да даваме нашето становище толкова рано, като гласуваме по събитията в Laâyoune на 8 ноември, след като не разполагаме с всички факти, които да ни дадат необходимия поглед в ретроспекция и обективност.

Независимо от това, предвид условията, аз с облекчение виждам, че сме постигнали една относително балансирана и премерена обща резолюция, която взема предвид концепцията за правата на човека и която не осъжда прекомерно никоя от страните, макар че някои точки са съмнителни. При всички случаи, най-важното нещо според мен е да не разпалваме повече ситуацията, за да могат да се проведат разследвания и преговори в атмосфера на спокойствие, затова считам, че е разумно да не бъдем въвлечени дотам, че да оспорваме статута на привилегирован партньор на съседна държава въз основа на частични и често противоречиви съобщения.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, желанието на Мароко да потули съобщенията за инцидентите в Западна Сахара не представя страната в добра светлина. Когато флотилията с помощи за Газа беше нападната, имаше незабавни международни протести. Когато беше разчистен един протестен лагер в окупирана Западна Сахара, като в този процес бяха убити хора и въпросният град беше обявен за закрита зона, дори за журналисти, налице е липса на комбинирани динамични действия от страна на международната общност.

Разбира се, може само да се очаква, че с оглед на невъзможността да се проследи положението, движението за свобода в един момент вече няма да се счита обвързано от прекратяването на огъня. Това беше свързано и с референдум за Западна Сахара – референдум, за който не може да се постигне съгласие кой да участва в него. Междувременно там се заселват все повече и повече мароканци. Според мен трябва да се проведе пълно разследване на тези инциденти. Европейският съюз следва да действа като неутрален посредник и да се опита да доведе и двете страни в спора отново на масата за преговори.

  Ulrike Rodust (S&D). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, подкрепям постигнатия компромис в резолюцията. Като координатор за групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент в комисията по рибно стопанство, аз съм заинтересована също така от споразумението за риболов с Мароко. Добре е, че призоваваме за резолюция за спазване на международното право във връзка с използването на ресурсите на Западна Сахара. За съжаление, повечето членове на Парламента не знаят, че има становище на правната служба на Парламента, според което настоящото споразумение за риболов с Мароко противоречи на международното право, ако не е доказано, че народът на Западна Сахара не извлича полза от това споразумение. Понастоящем няма доказателство за това и поради това Европейската комисия временно е спряла преговорите за подновяване на споразумението. Много се надявам, че тук ще може да бъде намерено дипломатическо решение. Трябва обаче да ни бъде ясно, че не можем да пренебрегваме международното право заради икономически интереси.

  Ulrike Lunacek (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, аз също съм много доволна, че най-после в Парламента имаме резолюция за конфликта в Западна Сахара. Считам, че това трябваше да стане много по-рано на друго основание, не чак след като се случиха тези брутални инциденти в лагера Gdaim Izyk.

Наистина не разбирам защо Мароко не е готово да допусне независимо разследване. Ако няма какво да крие, разследването следва да се проведе. Така че защо не се прави? Силно се надявам, че тази резолюция ще бъде приета в Парламента утре – разбира се, това не означава, че не следва да има диалог с Мароко. Следващата седмица министрите на външните работи на Мароко и Алжир, както и Фронта Полисарио, са поканени на заседание на комисията по външни работи. Надявам се да дойдат и да проведат разговори с нас.

Не считам обаче предложението да се отложи резолюцията за разумно, защото като Европейски парламент за нас е важно да спазваме и поддържаме принципа на спазване на правата на човека, както и принципа на правото на народите на самоопределение – в този случай на сахрави. Посетих лагерите близо до Tindouf за първи път преди 23 години. От тогава насам този народ се бори, за да може накрая да спазва собствените си закони и да проведе референдум, който да бъде честен и справедлив. Затова съм доволна, че тази резолюция вече е на масата и се надявам утре всъщност и да бъде приета.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (FR) Г-жо председател, първо бих искал да кажа, че е вярно, че бихме могли да разискваме по-дълго и да излезем с друг текст. Същевременно обаче на текста беше отделено повече или по-малко същото време, каквото обикновено се отделя на неотложни резолюции. Затова на нашите марокански партньори следва да се каже, че това е всъщност консенсус, постигнат от различните политически групи.

Считам това за етап от този диалог. Вероятно за първи път подкрепям предложението, направено от г-н Panzeri, за продължаване на диалога в рамките на парламентарната комисия по определени въпроси, които ни свързват с нашите марокански колеги. Това е наскоро създадена комисия, която може да бъде подкрепена – защо не? – от група приятели от Мароко, защото тук има много такива. Също така очаквам наистина с нетърпение диалога с мароканския министър на външните работи. Той обяви, че ще говори пред комисията по външни работи следващата седмица. Това ще даде още една възможност да бъде продължен диалогът.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, след като проследих много внимателно разискването, бих искал да потвърдя първоначалното си изявление. Считам, че то е много балансирано и много правилно.

Ще повторя само последното изречение. Генералният секретар на Организацията на обединените нации има подкрепата на ЕС за постигане на справедливо, трайно и взаимно приемливо политическо решение, което ще осигури самоопределението на народа на Западна Сахара в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност. Определено бих насърчил и двете страни да подкрепят усилията на Организацията на обединените нации.

  Председател. – Внесени са седем предложения за резолюции⁽¹⁾ в заключение на разискването. С това разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.

(Заседанието, прекъснато в 20,00 ч., се възобновява в 21,00 ч.)

Писмени изявления (член 149)

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Като се разгледат внимателно снимките, достъпни в интернет, може да се направи преценка на степента на насилие, използвано срещу правозащитните органи на Мароко. Сцените, показани и в лагера Gdaim Izyk, и по пътя към Laâyoune, са доказателство за смъртоносни актове на насилие срещу мароканските сили за сигурност. Не са пощадени дори автомобилите на аварийните служби. Реалността е много далече от това, в което пропагандата иска да вярваме. Затова нашият Парламент трябва да демонстрира въздържание и да използва преценката си, вместо неоправдано да хвърля вината върху мароканските органи и да ги държи изцяло отговорни за това положение.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Последните актове на насилие, свързани със спора между Мароко и Фронта Полисарио за Западна Сахара, изискват по-голямо внимание поради негативните последствия, които могат да имат върху стабилността в региона. Разчистването на лагера в Laâyoune изглежда е довело до около десет смъртни случая, повече от 700 ранени, 150 изчезнали и 160 арестувани от мароканските органи и се счита, че са довели до убийството на испански гражданин по произход сахрави, Baby Hamday Buyema. Не трябва да оставяме сам народа сахрави, но е необходимо да бъдат завършени преговорите под егидата на Организацията на обединените нации в съответствие с принципите на Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално член 2. Европейският съюз трябва да се намеси и да призове настоятелно мароканското правителство да избягва по-нататъшни кръвопролития и да освободи онези сахрави, които са задържани незаконно. Възобновяването на неофициалните разговори, което стана на 7 и 8 ноември 2010 г., трябва да представлява първия знак, че по мирен път от страните може да бъде прието справедливо решение.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: RAINER WIELAND
Заместник-председател

(1) Вж. протокола

17. Искания за снемане на парламентарен имунитет: вж. протокола

18. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола

19. Украйна (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията, от името на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, относно Украйна. Първо искам да дам думата на члена на Комисията Де Гухт, от името на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност баронеса Аштън.

  Карел де Гухт, член на Комисията, от името на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. – (FR) Г-н председател, за мен е голямо удоволствие, че тази вечер участвам в разискване относно положението в Украйна, от името на Кати Аштън, върховен представител и заместник-председател, която изразява съжаление за отсъствието си днес.

Днешният ден се очертава важен за Украйна, след като тази сутрин беше обявено, че тя поема председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) през 2013 г. Това е привилегия, но също и отговорност и това ще предостави на Украйна възможността да реализира очакванията си, които определено са високи.

Сега искам да обсъдя нашите двустранни отношения, чиято изява този понеделник беше среща на върха в замъка Val Duchesse в Брюксел, на която присъстваха президентът Янукович, както и председателите Ван Ромпьой и Барозу. Кати Аштън участва в обсъждането на международни въпроси. Аз също присъствах, за да направя оценка на перспективите за установяване в близко бъдеще на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия, като амбициите в това отношение са изключително сериозни. Обсъжданията бяха искрени и съм убеден, че срещата на върха насочи в правилната посока отношенията, които би следвало да бъдат по-задълбочени и по-резултатни.

Двата най-важни резултата от срещата на върха са приемането на плана за действие за свободното движение на хора и подписването на протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество, което предоставя възможност на Украйна да участва в програми на ЕС.

Други точки в дневния ред бяха вътрешното положение в Украйна, текущите преговори по бъдещото споразумение за асоцииране и процеса на реформи. Украйна е една от нашите съседни държави. Поради това полагаме усилия да използваме нейната близост, а съседните на Украйна държави също не бездействат, ако вземем под внимание срещата на върха на НАТО този уикенд и днешните заключения от двустранните преговори в Брюксел, където бях само преди няколко часа, които предоставят възможност на ЕС да подкрепи присъединяването на Русия към Световната търговска организация.

Нека се върнем към срещата на върха. Настоящото правителство предприе редица важни икономически реформи, които приветствахме. Първо, налице е законът за обществените поръчки, който следва да играе важна роля в борбата срещу корупцията. Бяха сключени споразумения с Международния валутен фонд, а в ключовия енергиен сектор бяха въведени важни реформи. Украинското правителство постигна относителен успех в стабилизирането на положението в страната. Това разбира се е много важно.

Въпреки това сме обезпокоени от постоянните сведения за влошаване на основните свободи и демократичните принципи в Украйна. Особено безпокойство поражда недоволството, изразено във връзка със свободата на медиите и свободата на събрания и на сдружаване. Освен това, както знаете, неотдавна Украинският конституционен съд отмени конституцията от 2004 г., която беше приета по време на Оранжевата революция. Поради това сега отново се прилага конституцията от 1996 г., която предоставя повече правомощия на президента. Това много противоречиво решение е доказателство, че Украйна се нуждае от открит и активен процес на конституционни реформи.

Този процес следва да бъде насочен към установяване на устойчива система на контрол и противодействие в съответствие с европейските норми. Въпросът беше повдигнат и във вашата резолюция от февруари.

Друго решение, взето неотдавна от Конституционния съд, което подлежи на различни тълкувания, е срокът на мандата на настоящия парламент. Въпреки че конституцията от 1996 г., която е в сила понастоящем, предвижда четиригодишен мандат, Съдът постанови, че мандатът на настоящия парламент ще изтече след пет години, тъй като е бил избран в периода, обхванат от конституцията от 2004 г. Това решение отразява подхода „à la carte“, който все по-често се възприема от настоящата администрация. Заявявам отново, че Украйна изпитва крайна нужда от открит и активен процес на конституционни реформи, а не от решения, които да се вземат според обстоятелствата.

През последните години равнището на политическата свобода в Украйна беше много високо, като всички поредни избори бяха признавани от надеждни органи за отговарящи на международните стандарти. Поради това със съжаление отбелязваме факта, че последните общински избори, проведени на 31 октомври, бяха критикувани от повечето наблюдатели. Въпреки че критиките засягаха само технически и процедурни аспекти, все пак това беше стъпка назад.

Демократичните ценности и принципи, редом с правата на човека, са основни принципи за държавите-членки на ЕС. Това са принципи, с които не може да се прави компромис, особено когато обсъждаме важен партньор.

Споделени ценности за общо бъдеще: това е предизвикателството на бъдещото асоцииране между Украйна и ЕС. Както постъпихме на срещата на върха в понеделник и докато проблемите продължат да съществуват, трябва да продължим да изпращаме много ясно послание относно зачитането на основните ценности.

  Elmar Brok, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, искам да изразя искрената си благодарност за изявлението, което беше направено от името на върховния представител и към което всъщност няма какво много да добавя. Според мен спокойно можем да кажем, че са избрани реформите и по-голямата стабилност, включително във връзка с парламентарната стабилност и следва да приветстваме това, но трябва също да отбележим, че въпреки че последните парламентарни избори бяха честни и справедливи, местните избори не бяха такива, тъй като условията за тях бяха променени и опозицията нямаше равни възможности да състави избирателни листи навсякъде. Считам, че трябва да отбележим и факта, че ръководителят на тайните служби изпълнява и важни контролни функции в Конституционния съд и че в него биват сменяни съдии, за да се отмени конституцията от Оранжевата революция. Това са факти. Поради това искам да изразя благодарността си за изявлението, че общите ценности и основните права играят решаваща роля. Разбира се, европейската перспектива за Украйна също е важен въпрос.

От друга страна, изпитвам задоволство, че на срещата на върха в понеделник беше постигнат съществен напредък по важни въпроси. Критичното отношение, което изразих току-що, не следва да се свързва или да зависи от това, което се случва на този етап по отношение на визовите облекчения. За нас е полезно и важно да отбелязваме напредък в тази област.

Важно е да постигнем напредък по отношение на задълбочената зона за свободна търговия, която ще доближи Украйна до европейския вътрешен пазар, и да заявяваме ясно, че не само политическата, но също и икономическата перспектива на Украйна е свързана с Европа. Няма никакъв смисъл да се възприема руска икономическа система без наличието на руски суровини. Така европейският пазар ще бъде много по-привлекателен за Украйна, като положението следва да се подобрява благодарение на споразумението за асоцииране. Според мен обаче трябва да сме наясно, че това не е само в интерес на Украйна, но и в наш интерес, и че за нас е особено важно да гарантираме, че външното и вътрешното развитие на Турция протича по начин, който удовлетворява общите ни интереси тук.

  Adrian Severin, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, разбирането на моята група за настоящите отношения между Украйна и Европейския съюз може да бъде изразено чрез следното перифразиране на известна поговорка: не питайте какво Украйна може да направи за Европейския съюз, а питайте какво Европейският съюз може да направи за Украйна, за да има в Украйна надеждна опора на проекта на Европейския съюз.

Във връзка с това подходът на Европейския съюз по отношение на Украйна трябва да бъде балансиран, справедлив, основан на факти и стратегически. Според мен резултатите от неотдавнашната среща на върха отговаряха на тези критерии и искам да благодаря на члена на Комисията, че представи подхода ни по този начин.

„Балансиран“ означава да се изискват подобрения и същевременно да се предлага помощ. „Справедлив“ означава да избягваме пристрастията по отношение на вътрешните политически противоречия и да използваме еднакви стандарти при оценката на действията на партиите, на които симпатизираме, и на тези, на които не симпатизираме. „Основан на факти“ означава да се доверяваме на доказателствата, а не просто на твърдения, слухове и предразсъдъци. „Стратегически“ означава да насърчаваме политиките, които могат да позволят на Украйна да бъде действително интегрирана в Европейския съюз, а не политиките, които целят да използваме Украйна в нашите противоречия с нейните съседи.

Компромисната резолюция, която се очаква да приемем след днешното разискване, не е идеален, но е приемлив пример за такъв подход. За съжаление в текста имаше няколко печатни грешки. Трябва да изискаме от всички политически участници в Украйна да избягват представянето на настоящата резолюция като победа на едната страна над другата. Всъщност предназначението на резолюцията е да изпрати на всички украински политически сили посланието, че е крайно време да се обединят зад една минимална национална програма и да реализират дългоочакваните реформи, политики и политически резултати, които ще осигурят по-добър живот за хората и по-добра възможност за държавата, като целта е европейската интеграция. Не е необходимо вътрешните противоречия в Украйна да се превръщат в международни.

Нека всички изпълним задълженията си тук и там и бъдещото ще възнагради всички нас.

  Adina-Ioana Vălean, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, с интерес отбелязваме, че Украйна е доста често в дневния ни ред. Надявам се, че това е показателно за напредъка в нашите отношения.

Надявам се, че с прагматизъм и уважение от двете страни, с разбиране на различията, но установяване на общи интереси, можем да осъществим общи проекти и да постигнем искрено партньорство.

Оценявам неотдавнашните изявления на украинското ръководство, които, надявам се, вече разсейват опасенията, че Украйна се отдалечава от европейското бъдеше. От друга страна, съществува тенденция всяко разискване относно Украйна да се превръща във война между европейските политически групи от опозицията и управляващите политически партии в Украйна. Според мен това не е от полза, тъй като въпросът не е кой е по-добър – правителството или опозицията – или кой е подкрепян в по-голяма степен от европейците; важно е демократичното бъдеще на украинските граждани, както и това украинците да имат силна, демократична и преуспяваща държава.

Срещата на върха, която се проведе тази седмица, постигна добри резултати в стимулирането на достъпа до програми на ЕС и в преговорите по споразумението за асоцииране. Изключително доволна съм от дългоочаквания напредък към постигането на зона за свободна търговия.

Разбира се, предстои да се прави още много по отношение както на икономическите, така и на институционалните реформи, а предприетите стъпки следва да бъдат укрепени. Не бива да се позволи да се правят никакви изключения във връзка със закона за обществените поръчки, който беше приет по-рано тази година – дори и по отношение на Европейското първенство по футбол.

Въпреки че новият закон за данъчното облагане е добра стъпка към подобряване на фискалното положение, той не трябва да се превръща в тежест, особено за МСП, които играят изключително важна роля във всяка стабилна икономика.

Нека обаче се изразя ясно. Не става въпрос да казваме на Украйна какво да прави и не става въпрос за това какво Украйна трябва да направи за нас. Преди всичко е важно какво Украйна трябва да направи за себе си, тъй като както институционалните, така и икономическите реформи са предпоставка за благополучно демократично бъдеще и това е в най-голям интерес на украинските граждани.

  Rebecca Harms , от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, през последните дни в Киев, Луганск, Харков и много други малки и големи градове в Украйна се проведоха мащабни протести. Десетки, дори стотици хиляди украински граждани излизат на улиците. Те протестират срещу законите за данъчното облагане, които считат за несправедливи. Ако нашата резолюция е насочена към някого, то според мен в тези условия това следва да бъдат украинските граждани, които с този протест гарантират, че развитието на Украйна като демократична държава ще продължи. Нашата резолюция, в която е изразена загриженост от влошаването на положението с демокрацията, разбира се, е насочена към правителството и органите, особено във връзка с протестите, по-специално към органите в областта на вътрешните работи в Украйна, които се призовават настоятелно да позволят продължаването на протестите. Утре в Киев се очакват да бъдат стотици хиляди, може би милиони хора. Трябва да призная, че следя с голяма загриженост събитията оттук и определено изпитвам безпокойство от това, което би могло да се случи. Засега — всичко е наред. През последните няколко дни правителството показа, че свободата на събранията може да се упражнява. Силно се надявам, че това ще бъде така и занапред.

Считам, че е много важно резолюцията да бъде обща за всички групи. Би било сериозна грешка за развитието на Украйна, ако за в бъдеще една част от Парламента подкрепя Партията на регионите, а другата – партията на Юлия Тимошенко. Това няма да помогне на демократичното развитие на Украйна. Надявам се, че резолюцията ще бъде възприета сериозно – дори ако я приемем след срещата на върха – особено по отношение на масовите протести и опасенията на хората във връзка с въздействието на реформите на МВФ и че ще следим много отблизо това, което се случва сега в Киев и Украйна като цяло. Благодаря ви за вниманието и се надявам, че ние – включително Комисията – ще продължаваме да показваме солидарност в съвместната ни работа с тази държава, която е толкова близо до нас като европейци.

  Paweł Robert Kowal, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, през последните няколко седмици в Европейския парламент проведохме впечатляващи разисквания по въпросите на Украйна. Според мен това беше нещо положително. Резултатите от нашите действия се следят с голям интерес в Украйна – по-голям, отколкото в много държави на Европейския съюз. Ето защо нека да разглеждаме нашата резолюция като писмо не до една или друга партия, а като писмо до украинците, в което ще заявим искрено, че наблюдаваме с интерес това, което се случва, и че сме съседи, които са готови да отворят вратата за Украйна и които желаят повече контакти с гражданите на тази страна. Искам да благодаря много на г-жа Harms за прекрасното й изказване. Тя винаги усеща много добре какво трябва да се каже в такива моменти.

Нека говорим искрено за изборите, които не ни удовлетвориха. Много елементи на изборите бяха на ниво, от което можеше да се желае още много. Не се оказа възможно да продължи положителната тенденция от предходните избори, но нека да заявим също, че все още има шанс за Украйна и че искаме да помогнем на Украйна в това отношение. Поради това нека да посочим добрите неща, които се случват там, и че не само в областта на икономиката, но също и в областта на политиката и преди всичко по отношение на всеки украинец вратата към Европа е отворена и че за радост тази седмица такъв сигнал дойде от срещата на върха между Европейския съюз и Украйна. Добро съвпадение е, че днес обсъждаме факта, че резолюцията не е за една или друга партия в Украйна. Тя е за украинците и я приемаме заедно.

  Jaromír Kohlíček, от името на групата GUE/NGL. – (CS) Г-н председател, когато се спомене Украйна, обикновеният гражданин на ЕС се сеща за боксьора Кличко, който лесно разгромява опонентите си. В икономическо отношение обаче Украйна има подобна важна тежест и редица държави от ЕС и Балканите зависят от транспортните маршрути, по които се снабдяват с нефт и природен газ от Централна Азия и Сибир през украинска територия. Очевидно тя е един от най-важните участници сред държавите от Източното партньорство. Поради това приветствам подобрените отношения с Русия и резултатите от срещата на върха ЕС-Украйна. В много държави на ЕС украинците съставляват значителна част от чуждестранните работници, а взаимната търговия между Украйна и ЕС отбелязва динамичен растеж. Основните проблеми в държавата са същите, пред които са изправени много държави от ЕС: корупция, неблагоприятен визов режим и взаимно несъвместимо законодателство. Трябва да се отбележи, че според наблюдателите общинските избори са преминали без сериозни технически пропуски. Резолюцията, предложена от всички политически групи, предлага балансиран компромис и макар да не одобрявам някои нейни елементи, групата GUE/NGL я подкрепя.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-н председател, многобройните, често сериозни нередности в местните и регионални избори в Украйна на 31 октомври трябва да представляват тревожен сигнал за Европейския съюз. Ще дам само няколко примера: мащабното, неконтролирано печатане на допълнителни избирателни бюлетини в много райони и преснемането на избирателни бюлетини, също така сериозният натиск върху длъжностни лица, учители, лекари и професори да се въздържат от подкрепяне на опозиционни партии. Европейският съюз – можете да направите това – следва да възприеме твърда позиция срещу тази неприемлива, недемократична подготовка за парламентарните избори в Украйна през 2012 г.; да запазим собствените си политически ценности, изправени пред авторитарните тенденции в Украйна. Ако не направим това, рискуваме да загубим доверието в нас от страна на висшия елит в страната, и по-специално на ориентираните към реформи и демократични сили. За щастие Вашето ясно изказване, г-н член на Комисията, не дава основания за опасения в това отношение.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, всички знаем, че Украйна е една от най-големите съседни държави на ЕС и че тя притежава значителен потенциал за бъдещето. Поради това тя със сигурност е изключително важен партньор за ЕС. От политическа гледна точка обаче видимо се забелязва, че тя се отдалечава от ЕС. Не е случайно, че проруската партия имаше успех на последните местни избори. Това може би също представляваше неуспех за Европейския съюз. Поради това ЕС очевидно загубва своята привлекателност за украинците. Обикновените граждани на Украйна може би ще искат да бъдат европейци, но не непременно част от Европейския съюз. ЕС постепенно загубва силните си страни в това отношение, като действа по-скоро като арогантна суперсила. Украинците обаче без съмнение ще искат да бъдат считани за равни партньори от страна както на ЕС, така и на Русия.

Ето защо нека не се отнасяме с украинците високомерно, сякаш най-висшата им цел може да бъде единствено присъединяването към ЕС. Нека им предоставим възможност да развият собствена идентичност през следващите години и след това да решат дали искат да се приближат до ЕС или може би ще предпочетат да останат независими.

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-н председател, съществува огромен потенциал за сътрудничество между ЕС и Украйна. Това стана ясно на срещата на върха. Планът за действие за либерализиране на визовия режим и споразумението за асоцииране са само два примера, които доказват това.

В настоящата компромисна резолюция – като това проличава от елементите, от които е съставена тя – подчертахме и потенциалните положителни аспекти. Искам обаче да цитирам една английска поговорка, която гласи, че събитията могат да се оценят с помощта на резултатите (the proof of the pudding is in the eating). Остава да видим дали пакетът с реформите и законодателството за реформи ще бъдат приложени на практика.

Членът на Комисията засегна въпроса за Закона за обществените поръчки. Неотдавна беше прието важно изключение от него. Всички обществени поръчки във връзка с Европейското първенство по футбол са изключени от приложното поле на този закон. Много ясно мога да си представя отсега кой ще се облагодетелства изключително много в резултат на това. Ето един пример как принципът е ценен високо, но действителността изглежда съвсем различна.

Искам да благодаря специално на члена на Комисията за изразената загриженост относно свободата на печата, свободата на събранията и свободата на изразяване, както и за ясно заявеното становище, че местните избори представляват стъпка назад. Поне това беше предадено в превода на немски език. Такова е становището и на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) — изразихме го много ясно.

Когато г-н Severin твърди, че не е необходимо да превръщаме вътрешните конфликти в международни, това според мен е по-добър начин за представяне на това, което преди се представяше като принцип за ненамеса във вътрешните работи. Имахме достатъчно подобни примери, поради което това не следва да бъде принципът, който да насочва действията ни по отношение на Украйна. Именно защото искаме да доближим тази държава до Европа, тя трябва да позволи да бъде оценявана според европейските стандарти. Ето защо г-жа Harms е права за това, което каза, а именно, че сега трябва да поддържаме много тесни връзки с Украйна и да гарантираме, че това, което беше постигнато там от гледна точка на демокрацията и правата на човека, няма отново да бъде поставено под съмнение чрез назадничава политика.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, нека бъдем откровени. За съжаление Оранжевата революция, като искам да подчертая думата „за съжаление“, не постигна това, което трябваше да постигне. Това се дължи на противоречията между г-жа Тимошенко и г-н Юшченко, наред с другото. Сега г-н Юшченко заявява, че г-жа Тимошенко не се отличава от г-н Янукович, което е интересно. За съжаление местните избори не оправдаха нашите очаквания. Те не бяха съобразени с европейските норми, като това стана ясно и на украинския народ.

Нека бъдем откровени, това, което г-н Severin имаше предвид, беше съвсем различно, г-н Gahler. Разговаряйте с г-жа Тимошенко по начина, по който ние разговаряме с нашите приятели от Партията на регионите в Украйна, с други думи, насърчавайте я да възприеме европейския път. Нека да забравим олигарсите и да поемем пътя към демократичната държава. Не правете опити да пречите на работата на Парламента и със сигурност ще окажем натиск, така че да гарантираме спазването на европейските правни норми. Г-жа Harms заема междинна позиция. Въпреки че групата на Зелените/Европейски свободен алианс не винаги възприема такава позиция, можем да се съгласим с това, което отбеляза г-жа Harms. Нека предложим на тази държава помощ на основата на европейските стандарти и европейската правна система. Това е важно от всички гледни точки. Това е нашата политика и ще продължим да я поддържаме, докато постигнем резултат. Поради това изразихме критики по отношение на факта, че изборите не протекоха добре. Направете необходимото г-жа Тимошенко да спомогне за формирането на конструктивна опозиция. Посъветвайте г-жа Тимошенко по същия начин, както постъпихме с г-н Янукович.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-н председател, г-н член на Комисията, ще започна с думите на г-н Severin, който каза нещо много важно, а именно, че следва да се опитаме да помислим какво можем да направим за Украйна, а не какво украинците могат да направят за нас. Искам да благодаря на г-н Severin за тези думи, тъй като действително следва да направим това.

Да, изборите не бяха проведени по начина, който искахме. Там се случиха неща, които не биваше да се случат. Въпреки това съм съгласен с г-жа Harms, която казва, че това, което трябва да направим, не е да търсим подкрепа от една или друга партия, а да обърнем внимание на това, което украинците искат и което искаме ние. Поради това интеграцията на Украйна с европейските структури, и нека заявим това ясно – членството в Европейския съюз – е в интерес на Европейския съюз, както и на самите украинци. Според мен това повишаване на стандартите, които се очакват от украинците, е малко несправедливо. Това е така, защото в залата има хора, които са много благосклонни към своите стратегически партньори по отношение на въпросите на правата на човека, свободата на словото и свободата на печата. Същевременно много сериозно повишават и увеличават стандартите, които се очакват от нашите приятели от Украйна. Трябва да бъдем умерени в това отношение. Украинците заслужават нашето сътрудничество, нашите думи на подкрепа и – както заяви г-н Swoboda – това не трябва да зависи от факта дали става въпрос за едната или за другата страна. Точно това се случва понякога и тук – някои разделения загубват своето значение, тъй като самият въпрос е по-важен от разделенията. Този въпрос е възможно най-тясното сътрудничество между Европейския съюз и Украйна.

  David Campbell Bannerman (EFD). – (EN) Г-н председател, познавам Украйна от посещения в Киев и Крим и събирам творби на украински художници като Тетенко и Шишко. Украинците са добри, щедри и сърдечни хора, но в политическо отношение бих препоръчал по-голямо внимание. Украйна е държава, разделена между ориентираната към Запада западна част и насочената към Русия източна част. Също така тя е голям играч, с население от 45 милиона души, а Русия до голяма степен възприема страната като тясно свързана с нея.

Бях на обиколка на руския флот в Севастопол, на Кримския полуостров. Руснаците ще пазят ревностно достъпа до Черно море от там. Всякакви разговори за присъединяване на Украйна към НАТО ще бъдат сериозен удар за руската мечка.

Непремереният дипломатически подход от страна на баронеса Аштън може да задълбочи напрежението в труден момент, а цената на подтикването на Украйна да се присъедини към ЕС заради субсидии за селското стопанство, регионална помощ и масова миграция може да се окаже ограничаваща. Нека помогнем по други начини и да запазим Украйна като горда, независима нация извън Европейския съюз.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че всеки ще се съгласи, че поради голямата си географска площ и население Украйна има стратегическо, а може би дори и ключово значение за Европейския съюз.

Според мен обаче от доклада отсъстват два въпроса. Единият е споменаването на малцинствата в Украйна. Както всички знаем, само около 65-70% от населението на Украйна е украинско, дори ако включим рутенското население. Там живее доста голямо руско малцинство, както и много унгарци, татари и румънци. Настоятелно призовавам този въпрос да бъде включен в доклада и опасенията ни във връзка с малцинствата да бъдат изразени в нашите искания. Заслужава си да се отбележи и необходимостта от подпомагане на местното образование, по-специално образованието на малцинствата и използването на малцинствените езици, както и фактът, че местните паметници на подкарпатското унгарско малцинство са били обект на вандализъм.

Другият въпрос е, че за съжаление не изразихме по-категорично становище относно измамите, извършени по време на местните избори за правителство. С настоящото изказване призовавам ЕС да поиска от Украйна да представи разяснения по тези два въпроса.

  Paweł Zalewski (PPE). – (PL) Г-н председател, тази седмица е добра за отношенията между ЕС и Украйна. Първо, на срещата на върха в понеделник заедно изготвихме пътна карта за либерализирането на визовия режим. Освен това утре ще гласуваме по качествена според мен резолюция на Европейския парламент, която осигурява възможности за продължаване и разширяване на сътрудничеството между Европейския съюз и Украйна. Тя предлага такава възможност и същевременно представлява завършек на важното обсъждане, което протече в Европейския парламент по този въпрос.

Положително е, че постигнахме компромис и че има разбирателство в обсъжданията. Има единодушие в това, което заявяваме, не на определени политически групи в Украйна, не на управляващата група на президента Янукович или опозицията на г-жа Тимошенко, преди всичко се обръщаме към самите украинци. Искаме Украйна да се реформира по начин, който в бъдеще ще й позволи да стане част от Европейския съюз. Това е изключително важно. Важно е да оценяваме работата на украинското правителство според достойнствата му и въз основа на неговите действия.

Преди всичко е необходимо да се отбележи, че това е първото правителство от много години, което започна да въвежда реформи в сътрудничество с Международния валутен фонд, като сега е видимо, че тези реформи оказват благоприятно въздействие върху икономиката – очевидно е, че съществува възможност за прекратяване на периода на стагнация, който наблюдавахме през последните години в Украйна. От друга страна, самата Украйна заявява, че иска да стане част от Европейския съюз, като така ни дава правото да я оценяваме в съответствие с европейските стандарти. Именно поради това трябва да разглеждаме въпросите, свързани с нередностите, възникнали на неотдавнашните избори.

  Marek Siwiec (S&D). – (PL) Г-н председател, днес разговаряме в по-различна атмосфера, отколкото преди един месец. Емоциите се успокоиха. Изразите, които включихме в предложението за резолюция, са по-подходящи по отношение на действителното положение. Хубаво е, че Парламентът полага усилия да изрази единно становище, въпреки че някои изрази са неуместни и понякога показват сериозна некомпетентност.

Какво се разглежда в настоящата резолюция? Всъщност в нея се разглежда качеството на демокрацията и това колко много Европейският парламент желае демокрацията в Украйна да бъде на високо равнище. Резолюцията е насочена и към двете страни на „синьо-оранжевото“ разделение. През последните пет години положението в Украйна беше такова, че първо спечели „оранжевата“ партия, след това „синята“ партия, после „оранжевата“ партия спечели отново, а сега управлява „синята“ партия. Искам „синята“ група – президентът Янукович, министър-председателят Азаров, Партията на регионите – да чуе становището на Парламента, че те са отговорни за опазването на голямото наследство от площад „Независимост“, голямото наследство от това, което милиони хора изискаха на площад „Независимост“ преди няколко години. Отговорността е тяхна, тъй като именно те са на власт.

Искам тези думи да бъдат чути и от Юлия Тимошенко, която е отговорна за имиджа на опозицията. Искам големият опозиционен лидер – Юлия Тимошенко – да разбере, че когато е в опозиция, стремежът към властта не е достатъчен. Необходимо е да има алтернатива за страната, тази алтернатива да се представи на хората и да се привлече интересът им към нея, за да бъдат те осведомени. Ако „синята“ и „оранжевата“ група разберат, че са на власт за известно време, а след това са в опозиция за известно време, и че всъщност Украйна се нуждае от еднакви грижи, от еднакво въображение и еднакъв кураж през цялото време, ще сме постигнали голям успех, тъй като ще сме им помогнали в това отношение.

Обръщам се към моя колега от Чешката република – не Виктор Кличко, а Виталий Кличко побеждаваше американците на немските боксови рингове. Има двама Кличко. Фактът, че от Украйна са излезли двама такива боксьори, показва колко велика държава е тя.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, един от най-важните резултати от разпадането на Съветския съюз беше създаването на независима Украйна. Това е държава, която може да се разглежда като бъдещ член на Европейската общност.

Мога само да приветствам факта, че президентът Янукович и новият парламент потвърдиха стремежа си за присъединяване към Европа, тъй като една истински независима и демократична Украйна, в която няма корупция и страх от силови структури и олигарси, както и Украйна, която твърдо се основава на принципите на правовата държава, е и ще бъде незаменим фактор за стабилността на целия континент. Без истински демократична Украйна е трудно да си представим истински демократична Русия.

Вчера се отбелязаха шест години от началото на Оранжевата революция. За съжаление огромният потенциал на тази промяна беше пропилян. Въпреки това благодарение на победата на протестиращите демократи през декември 2004 г. бяха установени надеждността на многопартийните избори и свободата на печата. В своя проект за резолюция Европейският парламент изразява загриженост във връзка с нарастващия брой на сведенията, че демократичните свободи и права, включително свободата на медиите, са застрашени и че службите за сигурност отново са започнали да се намесват в демократичните дейности на гражданите.

Искам да предам важно послание на новото правителство, което гласи, че Европа е отворена за сътрудничество във всички области, но че цената на това сътрудничество никога не може да бъде да пренебрегнем ограничаването на основните свободи. Като истински приятели на Украйна повече от всякога е необходимо да бъдем откровени, добронамерени и последователни в отстояването на нашите ценности. Жалко е, че шест години по-късно новият елит все още не може да приеме Оранжевата революция като истински израз на народната воля. Приемането на каузите и резултатите от тази революция може само да подобри интеграцията на украинското общество.

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE). – (PL) Г-н председател, не искам да говоря за това какво трябва да направим за Украйна или какво Украйна трябва да направи за нас. Искам да говоря за това какво Украйна трябва да направи за себе си, тъй като всъщност нейната съдба е в собствените й ръце. От една страна, Украйна заявява желание за интеграция с Европейския съюз, но от друга страна, продължаваме да получаваме многобройни сведения за нарушения на гражданските свободи там. Преди няколко дни Европейският парламент получи призив от журналисти от украинския телевизионен канал Tvi, които изразяват недоволство от политическия натиск и постоянното наблюдение. Подобен проблем съществува и в частния телевизионен канал Channel 5. От друга страна, независими аналитични центрове в Украйна съобщиха неотдавна, че от планираните 69 реформи са осъществени едва четири.

На неотдавнашни разисквания в Европейския парламент някои членове изразиха становище, че критикуването на недемократичното поведение потиска стремежа както на Европейската комисия, така и на украинските органи към по-близки отношения между Украйна и Европейския съюз, поради което е по-добре украинските органи да не биват осъждани, а да се насърчават да предприемат реформи. Мисля обаче, че Европейският парламент трябва преди всичко да защитава демократичните ценности и да привлече вниманието върху необходимостта от принципите на правовата държава. Правителствата следва да провеждат реалистична политика, политика на натиск, стимули и преговори, а Европейският парламент трябва да осъди нарушаването на демократичните свободи и да убеди Европейската комисия да използва инструментите, с които разполага Съюзът за тази цел, като имам предвид програмите за насърчаване на демокрацията.

Изпитвам задоволство, че в резултат на срещата на върха ЕС-Украйна в понеделник беше подписан протокол, който ще предостави на Украйна достъп до някои програми на ЕС, и че бяха предприети действия за премахването на изискването за визи. Напредъкът по отношение на реформите и демокрацията обаче зависи от Украйна.

  Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Г-н председател, по време на месечната сесия през октомври членът на Комисията Фюле подчерта, че отношенията с Украйна трябва да бъдат разглеждани във връзка с три събития, а именно срещите ЕС-Украйна на министерско равнище, местните избори и срещата на върха ЕС-Украйна.

Аз съм силно обезпокоен от местните избори, които имах възможността да наблюдавам заедно с моя колега г-н Kowal. За съжаление въвеждането на промени в закона за изборите три месеца преди изборите и отмяната на конституцията от 2004 г. може да означава, че украинските граждани не могат да бъдат убедени в сигурността и постоянството на закона. Освен това нарушенията, които се извършиха по време самите избори, могат да представляват основание за съмнение дали са били спазени демократичните норми. Борбата срещу корупцията и увеличаването на прозрачността в работата на публичната администрация следва също да бъдат важен елемент на реформите. Все пак искам да изразя надеждата, че резолюцията ще насърчи Украйна да продължи по пътя на икономическите и институционалните реформи, който вече е поела.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-н председател, компромисната резолюция на Парламента относно Украйна е от решаващо значение за украинците, но нека не забравяме, че тя е много важна и за хората в Европейския съюз, тъй като Украйна е наш важен партньор, особено във връзка с изпълнението на европейската политика за съседство по отношение на Източна Европа. Поради това действително е много важно да продължим стремежа за тясно сътрудничество, особено в областта на изискванията за визи. Ето защо както Комисията, така и Съветът трябва възможно най-бързо да изготвят план за действие за установяване на безвизов режим. Също така скоро трябва да приемем и споразумението за свободна търговия. За да се постигне дългосрочна политическа стабилност както в страната, така и в съседните държави, без съмнение е много важно Украйна да извърши конституционни реформи, но ние – Европейският съюз и неговите институции – трябва да разберем, че за това е необходимо време и не трябва само да критикуваме, а да помогнем на Украйна да се интегрира в нашето семейство.

  Siiri Oviir (ALDE). – (ET) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, Украйна е предсказуемо непредсказуема. Изключително доволна съм, че оценката, дадена от Центъра за европейска политика, започва да загубва значението си. Изключително удовлетворена съм, че украинското правителство успя да стабилизира положението. Също така е хубаво, че безработицата намалява, а икономиката отбелязва ръст. Украйна е заинтересована от сътрудничество с Европейския съюз, но интересът е взаимен. Европейският съюз също има интерес от съществуването на демократични принципи в своите съседни държави.

Сега можем да критикуваме Украйна за положението с правата на човека и основните права. Възмутени сме от корупцията и нейната обвързаност с политиката. Украйна обаче знае, че Европейският съюз няма да прави компромиси по този въпрос. В това отношение трябва да създадем истинско сътрудничество. И накрая, не мога в заключение да не отбележа, че решението на Парламента от миналия месец да отложи приемането на доклада беше мъдро. Утре ще приемем един всеобхватен и балансиран доклад, от който Украйна ще има истинска полза.

  Димитър Стоянов (NI). - Аз бях в делегацията на Парламента в Украйна и честно казано, се върнах със смесени чувства. Там видяхме протести, видяхме много нарушения. Видяхме обаче и положителни сигнали. Аз приветствам решението на Конституционния съд по въпроса с мандата на парламента, защото то премахва една сериозна пречка по пътя към стабилност.

В Украйна, колеги, живеят близо един милион лица с български произход. Това са един милион потенциални посланици на европейската идея в Украйна, които нямат нищо общо и не са виновни за олигархичните игри. Ние трябва да намерим начин, в рамките на визовата политика, да направим така, че тези хора и техните предци, които са били откъснати над 300 години от своята родина, да имат възможност да пътуват свободно до нея и оттам да изнасят нашите европейски идеали към Украйна.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (LT) Г-н председател, няма съмнение, че неотдавна Украйна беше изпреварила другите ни източни съседи по отношение на прилагането на европейските стандарти, икономическите и правните реформи и вътрешния политически процес. Разбира се, неотдавнашните събития в тази държава са тревожни и поради това считам, че настина трябва да изразим пред нашия партньор загрижеността си във връзка с нарушенията, на които сме свидетели, по-специално правомощията, които бяха предоставени на украинската служба за сигурност, както и мерките, предприети от службата за сигурност в опит за сплашване на неправителствените организации и контролиране на украинския печат. Същевременно искам да отбележа нещо друго. Трябва да подкрепим процеса на европейската интеграция на Украйна. Можем да използваме политика на стимули и санкции, но е необходимо да има повече стимули. Трябва да приближим Украйна до Европейския съюз, а не да я отдалечаваме. Считам, че членството на Украйна в Европейския съюз е и наша стратегическа цел и поради това трябва да намерим подходящи средства за постигането на тази цел.

  Alexander Mirsky (S&D). – (LV) Г-н председател, имам въпрос към всички членове на Парламента. Защо резолюцията относно Украйна ни беше необходима в настоящия момент? За да помогнем на новото правителство на Украйна или за да се намесим във вътрешните работи на тази държава преди местните избори и да им попречим сами да подобрят положението в страната? Изглежда, за да се намесим преди местните избори. Тихомълком беше съставен текст, който съдържаше становището, че всичко в Украйна се развива много зле. Въпреки това хората, които искат да представят действителното положение в друга светлина, грешат. Отсега нататък следва да отразяваме фактите достоверно и в по-широк аспект и едва след това да изготвяме текстове. Трябва да бъдем много сериозни, когато правим заключения, тъй като ще пожънем това, което сме посели. Благодаря ви.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, важен въпрос в днешното разискване бяха критиките по отношение на прозрачността и почтеността на местните избори, проведени на 31 октомври. Те с основание бяха насочени към засиленото влияние на правителството върху медиите, политическата роля на тайните служби и приемането на новия закон за изборите, който поставя опозиционните партии в неблагоприятно положение.

Украйна продължава да бъде важен партньор на ЕС. Във връзка с това приветствам участието на ЕС в процес на реформи и демократизация, потвърдено на срещата на върха в понеделник. Партньорството с Украйна е естествено и за Румъния, предвид важната роля, която те играят в Черноморския регион и общите предизвикателства, пред които са изправени във връзка с енергийната сигурност.

Както вече се случи с Република Молдова, очаква се с Украйна да бъде сключено споразумение за местния граничен трафик в съответствие с разпоредбите на ЕС. Моята страна също изрази подкрепата си за поставяне на началото на плана за действие на ЕС за либерализиране на визовия режим за украинските граждани.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми първо да отговоря на конкретния въпрос относно закона за обществените поръчки, който ми беше зададен от г-жа Vălean.

Когато законът беше приет, ние го приветствахме. Няколко изменения обаче промениха качеството на закона. Комисията следи отблизо тези неотдавнашни развития, като положителната промяна също е едно от условията за отпускане на помощ за енергийния сектор от нашия бюджет. Освен това силно приветствам всеобщото съгласие за това какъв следва да бъде анализът на настоящото положение в Украйна. Това е отразено добре в резолюцията, която ще бъде подложена на гласуване утре.

Наистина считам, че ако ние – Европейският парламент и Европейският съюз – искаме да окажем влияние по този специфичен въпрос, всеобщото съгласие относно принципите на подобна позиция е много важно. Поради това го приветствам от името на Комисията и от името на върховния представител.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюции⁽¹⁾ в края на разискването. Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Искам да припомня, че всяка държава има право да стане член на ЕС, както се предвижда в член 49 от Договора за Европейския съюз. Именно защото Украйна иска някога да стане член на ЕС, съм силно обезпокоен от начина, по който неотдавна преминаха местните избори в тази държава. Изборите не бяха свободни, справедливи или демократични. Законодателното изменение, направено малко преди изборите, както и фактът, че Партията на регионите беше „изтласкана“ на първите места в избирателните листи в 85% от случаите поради късната регистрация на опозиционните партии, наред с други пречки, възпрепятстващи справедливото представяне на опозиционните партии, поставят под съмнение същността на политическата система.

Както подчерта и правителството на САЩ, местните избори очевидно бяха под стандарта на президентските избори през януари. За да покажат своята ангажираност към демократичните ценности, украинските ръководители трябва да приемат закон за изборите, който отговаря на международните норми.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Сложният характер на положението в нашата източна съседка се доказва с изключително активното обсъждане, което се проведе неотдавна в Парламента. Със сигурност не може да пренебрегнем нередностите, на които бяхме свидетели преди и след неотдавнашните местни избори, тъй като тези нередности означават, че Украйна все още не отговаря на това, което считаме за европейски стандарт по отношение на политическа култура. Не можем обаче да не обърнем внимание на положителното въздействие на промените, които се извършват в Украйна, и по-специално на усилията, които се полагат за извършване на икономически реформи – факти, които се потвърдиха и на неотдавнашната среша на върха ЕС-Украйна. Този компромисен вариант трябва да се превърне в позиция на Парламента.

(1) Вж. протокола

20. Права на човека и социални и екологични стандарти в международните търговски споразумения - Международната търговска политика в контекста на императивите, продиктувани от изменението на климата - Корпоративна и социална отговорност при международните търговски споразумения (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общо разискване по следните доклади по темата за международната търговия:

– A7-0312/2010 на г-жа Saïfi, от името на комисията по международна търговия, относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения [2009/2219(INI)];

– A7-0310/2010 на г-н Jadot, от името на комисията по международна търговия, относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата [2010/2103(INI)];

– A7-0317/2010 на г-н Désir, от името на комисията по международна търговия, относно социалната отговорност на предприятията в рамките на международните търговски споразумения [2009/2201(INI)].

  Tokia Saïfi, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, темата на настоящия доклад провокира разискване сред международната общност. Развиващите се държави считат, че развитите държави се стремят чрез клаузите за правата на човека да установят форма на прикрит протекционизъм, докато развитите държави изобличават социалния и екологичен дъмпинг от страна на държавите с бързо развиваща се икономика. Аз исках да възприема позитивен подход, като покажа как социалните и екологичните стандарти, и търговските интереси могат да се подкрепят взаимно, ако всички държави са поставени при равни условия.

ЕС трябва да упражни влиянието си в международната търговия, за да започне промяна. Той би действал в съзвучие с основополагащите му текстове, в които се казва, че ЕС следва да допринася за устойчивото развитие, свободната и лоялна търговия и закрилата на правата на човека. Според мен той трябва да действа едновременно на многостранно, двустранно и едностранно равнище.

На многостранно равнище ЕС трябва да насърчи международните организации, по-конкретно Световната търговска организация (СТО), да взема предвид в по-голяма степен социалните и екологичните стандарти. В същото време тези международни организации следва повече да работят заедно. Именно заради това, по-конкретно, аз предлагам на Международната организация на труда да се даде статут на официален наблюдател в СТО.

По отношение на околната среда, аз считам, че следва приоритетно да се подобри достъпът до „зелени“ стоки и технологии, тъй като чрез тях не само се насърчават нови форми на политики по заетост, но и се осигуряват нови възможности за растеж на европейските предприятия с високи постижения в тази област. Трябва да се обмисли също и създаването на истинска международна организация за околната среда, към която биха могли да се отнасят случаите на екологичен дъмпинг.

Двустранното равнище е това, на което ЕС наистина може да бъде образец за подражание. Макар да съм доволен, че „новото поколение“ споразумения за свободна търговия съдържат обвързваща клауза относно правата на човека, аз бих искала този подход да се разшири и по отношение на главите за устойчивото развитие.

Освен това Европейската комисия договаря тези споразумения. Тя следва да осигури включването в тях на набор от социални и екологични стандарти, които да се спазват от всички търговски партньори на ЕС. В зависимост от степента на икономическо, социално и екологично развитие в засегнатите държави, тези основни стандарти биха могли да бъдат допълнени от допълнителни конвенции за всеки отделен случай. Този постепенен и гъвкав подход ще позволи по-справедливи сделки с различни наши търговски партньори и ще е по-безпристрастен за всички страни. Преди всичко е необходимо да се осъществява по-добър мониторинг на прилагането на двустранните споразумения. Затова аз предлагам да се извършват оценки за въздействието преди, по време на и след преговорите, като те вече да обхващат не само устойчивото развитие, но да разглеждат и въпроса за правата на човека.

Накрая, аз силно се надявам, че нещата ще се случат бързо на едностранно равнище, тъй като общата система за преференции (ОСП) следва да се реформира много скоро. Както знаете ОСП изисква ратифициране на около 30 международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление. Макар тези конвенции да са широко ратифицирани, на практика те се прилагат лошо и ние трябва да съсредоточим усилията си именно върху това. Комисията трябва да започне разследвания или дори да отмени преференциите, ако са налице белези, от които да се направи извод, че конвенциите не се прилагат.

В заключение, някои от тези действия трябва да се предприемат сега, но нагласите няма да се променят за една нощ. ЕС трябва постепенно да предприема действия на всички равнища, за да постигне по справедливи и безпристрастни търговски отношения.

  Yannick Jadot, докладчик. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, аз мисля, че точно като опита на Европейския съюз да дефинира наново своята търговска политика след Договора от Лисабон, като в същото време се опитва да я синхронизира със своята производствена политика, фактът, че Парламентът едновременно разисква три доклада, засягащи въпроси от същия политически и обществен дебат относно „що е то търговия и как тя може да се синхронизирана със социалните, екологичните въпроси и въпросите относно правата на човека?“ заслужава да бъде приветстван.

В действителност ние сме в състояние на постоянна шизофрения: навсякъде дружества се преместват, социалните права се поставят под въпрос, екологичната разруха се увеличава, а в същото време ние договаряме споразумения за свободна търговия, в рамките на Световната търговска организация (СТО) ние договаряме цяла поредица от мерки, които, за съжаление, са напълно извън курса на обществения дебат, в който нашите граждани се опитват да се включат.

Как можем да обясним на нашето днешно общество, че футболна топка, която влиза на европейския пазар, произведена при добри условия на труд и зачитане на околната среда, и футболна топка, произведена с детски труд или в държава, където профсъюзите са забранени, е една и съща футболна топка? Не можем да обясним това на нашето общество. Нашата отговорност днес следователно е да интегрираме тези екологични и социални въпроси в търговията.

Що се отнася до моя доклад, по-конкретно по отношение на търговията понастоящем има няколко европейски държави, чийто внос на стоки компенсира до голяма степен намаляването на собствените им емисии. Една трета от европейските емисии не се произвеждат в Европа, но съответстват на вносни стоки. Затова от основно значение е да се интегрира проблемът с климата в нашите търговски политики.

Как можем да обясним на нашето общество, че докато сключваме споразумения за свободна търговия, които потенциално ще доведат до обезлесяване, ние отиваме в Канкун да преговаряме за споразумение намаляване на емисиите, дължащи се на обезлесяване и деградация на горите (REDD), което има за цел да осигури финансова компенсация за неизсичане на гори в страните на юг? Ето защо е от основно значение да помирим тези различни въпроси.

Когато изготвяхме доклада – и тук искам да благодаря на докладчиците в сянка от различните групи – ние се опитахме да бъдем възможно най-конструктивни. Надявам се, че това ще бъде отразено в гласуването утре. Опитахме се също да сложим край на разискванията, в които всичко е или черно, или бяло. Вече не казваме, че либерализацията на търговията и борбата с изменението на климата ще унищожи 100% от нашата промишленост в Европа, където, донякъде, не ни е грижа, защото проблемът с климата трябва да има предимство.

Докато работихме по въпроса за изтичането на въглерод например, ние се опитвахме да определим кой сектор на дейност би могъл да се изложи на риск и какви инструменти могат да се разработят за развитието на този сектор. Същото се отнася за законите, които управляват рамката за обсъждането относно антидъмпинговите мерки в СТО. Същото се отнася и за производствените процеси и методи. По всички тези въпроси с другите групи се опитахме да стигнем до предложения за постигане на напредък и аз считам, че стигнахме до конкретни предложения, съизмерими с нашите амбиции, с мандата на Европейската комисия и на всички европейски институции.

Само ще повторя, че се надявам, че кооперативният, конструктивен дух, в който изготвихме този доклад, ще се отрази в гласуването утре и искам още веднъж да благодаря на всички мои колеги за свършената от тях работа.

  Harlem Désir, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз също искам да започна с благодарност към моите колеги от комисията по международна търговия, и по-конкретно към докладчиците в сянка от различните групи за тяхното сътрудничество при изготвянето на този трети доклад по свързана тема. Днес благодарение на това сътрудничество ние можем да представим набор от новаторски, конкретни предложения за напредък на корпоративната социална отговорност в рамките на търговската политика на ЕС.

След международната криза и причинените от нея икономически и социални щети, и след разискванията, които тя подсказа, очакванията на обществото и политическите очаквания да си научим уроците, нашето общо убеждение е, че търговската политика на Европа трябва да допринася повече от всякога за регулиране на глобализма, и по-конкретно за неговите социални и екологични цели.

Този регламент се отнася за държавите и техните икономики, но е ясно, че основните икономически играчи са предприятията, и по-конкретно мултинационалните корпорации: те са основните играчи в световната търговия. Те са тези, които най-много се възползваха от либерализацията на пазара не само като спечелиха клиенти, но също и успяха да изнесат навън част от производството си и да диверсифицират своите споразумения за доставки, като често разчитат на държави с ниски производствени разходи и преди всичко където социалните и екологични правила не се прилагат толкова строго.

Либерализацията на търговията беше съпроводена от ожесточена конкуренция сред държавите, които се стремяха да привлекат чуждестранни инвеститори, и от по-силна конкуренция между предприятията. Твърде често това водеше до неприемливи злоупотреби по отношение на условията на труд и нарушаване на правата на човека, както и до увреждане на околната среда.

От катастрофата в Бхопал във филиал на мултинационално химическо дружество в Индия, която взе хиляди жертви и за която дружеството майка и до днес не е наказана, до поведението на петролните и минните компании в Африка, в Бирма и в много други държави, които унищожават тяхната околна среда и третират техните работници като роби; и от детския труд в текстилните фабрики в Азия до убийството на профсъюзни активисти в селскостопански холдинги в Централна Америка, примерите са многобройни. И те са още по-неприемливи, като се вземе предвид, че често са свързани с предприятия от индустриализирани държави, техни филиали и тяхната верига на доставки, включително европейски предприятия.

Преди много години това породи разискване и кампания, която, мога да добавя, в няколко случая беше подкрепена и в Парламента чрез приемане на резолюции относно корпоративната социална и екологична отговорност. Отбелязаният напредък по отношение на корпоративната социалната отговорност (КСО) все още не може да се сравнява с разискването относно социалните стандарти в търговските споразумения, които са предмет на доклада на г-жа Saïfi. Това е разбираемо, защото търговските споразумения засягат правни норми, които са обвързващи за държавите, докато корпоративната социална отговорност засяга доброволни ангажименти от страна на предприятията. В същото време обаче е парадоксално, защото корпоративната социална отговорност и социалните и екологични клаузи теглят в една и съща посока, а именно към глобализация, която в по-голяма степен уважава правата на човека и околната среда и която е проводник на устойчиво развитие.

Ето защо ние предлагаме да включим корпоративната социална отговорност в търговските споразумения и конкретно да включим клауза за корпоративната социална отговорност в главите за устойчиво развитие, особено в споразуменията за свободна търговия (ССТ), с няколко ясни и проверими ангажименти от страна на предприятията. Първо, трябва да има реципрочен ангажимент между Европейския съюз и неговите партньори да се насърчават предприятията да поемат социално отговорни ангажименти и да ги потвърждават: създаването на контактни точки не само за насърчаване на предоставянето на информация, но и за получаване на жалби от профсъюзни деятели и гражданското общество; изискване към корпорациите редовно да публикуват балансовите си отчети, което ще подсили прозрачността; изискване за докладване; и изискване към предприятията да проявяват надлежна грижа и да предприемат предпазни мерки.

И накрая, ние предлагаме в случай на сериозни нарушения на принципите на корпоративната социална отговорност и нарушаване на социалните права и социалните и екологични закони да има механизми...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Бих искал да помоля всички за въздържаност, но има някои неща, които просто са недопустими. Имате време за изказване четири минути. Въпреки че Ви прекъснах, Вие говорихте повече от четири минути и половина. Прилагам строго ограничение за всеки член на Парламента. Опитвам се да бъда максимално справедлив, но в средата на изказването си Вие казахте: „следя часовника“. Ако искаме по-оживени разисквания, това не означава, че непременно трябва да четем изказванията си по-бързо. Следва да мислите не само за своите френски избиратели – и това се отнася за всички членове на Парламента, които трябва да зачитат не само своя електорат, защото всички граждани на Европейския съюз имат достъп до преводите на изказванията чрез уебсайта. Ако преводачите не могат да следят какво се говори, хората в Европа няма да могат да разберат вашето изказване, защото е прочетено твърде бързо. Затова всеки трябва да спазва времето си за изказване и да не навлиза във времето на други оратори, защото накрая то се приспада от процедурата с вдигане на ръка.

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, за втори път откакто съм член на този Парламент се случва председателят да прекъсне оратор, защото говори твърде бързо.

Аз не зная колко често Вие самият се изказвате, но трябва да разберете, че такова прекъсване напълно разбива изказването.

В този случай аз изцяло не съм съгласен с казаното от г-н Désir, но мисля, че преводачите са платени служители и ако не могат да се справят, това е техен проблем. Не бива председателят да прекъсва по начина, по който Вие току-що го направихте.

  Председател. – Разбира се, че е моя работа да прекъсвам. Можете да платите на бегач на 100 м 1 млн. евро, за да пробяга 100 м за 10 секунди. Дори да му платите 100 млн. евро обаче, той няма да успее да пробяга дистанцията за пет секунди. Аз съм задължен да прекъсвам ораторите, ако говорят твърде бързо. Аз съм член на Парламента от 13 години и много добре знам, че когато преводачите не успяват да смогнат на темпото, те натискат копче и на моето бюро светва лампа. Заповядайте да я видите. Надписът й е „по-бавно“. Това вече ми се е случвало в комисиите. В определен момент преводачите казват, че ще спрат да работят. Тогава, ако член на Парламента се оплаче, всичко прекъсва и ораторът не може да продължи да говори.

(Реплики)

Г-жо Berès, правя това, което Вие също правите във Вашата комисия, тоест обяснявам положението, когато е поставен процедурен въпрос.

(Реплики)

Това е съвсем същото.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уверявам Ви, че ако някога на мен ми се наложи да пробягам 100 м, ще ми отнеме поне 15 секунди, така че за мен няма голям проблем – поне не в този смисъл.

Първо, искам да благодаря на докладчиците и на комисията по международна търговия за тези доклади, които повдигат важни въпроси относно приноса на търговската политика на Европейския съюз за постигането на някои основни цели на публичната политика: зачитане на правата на човека, преследване на икономическо благосъстояние и социална справедливост, постигане на устойчив растеж и зачитане на околната среда, и по-конкретно на климатичната система.

Разбирате, че в краткото време, с което разполагам сега, не е възможно да навляза в детайли за всичко. Позволете ми обаче няколко общи съображения.

Трите доклада имат много допирни точки. Всички те разглеждат политическата съгласуваност, и по-конкретно необходимостта търговската политика да се провежда в рамката на общите цели на ЕС, по-конкретно на икономическите, социалните и екологичните цели. Не бих могъл да съм по-съгласен със стремежа да се използват цялостно всички инструменти, с които разполагаме, за да постигнем тези цели. В същото време следва да се подчертае, че ефективните действия трябва да разчитат на онези инструменти, които са най-подходящи за справяне с всеки въпрос.

Гледам на търговската политика като един от основните фактори за популяризирането и защитата на социалния модел на Европейския съюз, неговите ценности и принципи, и аз съм наясно, че в това отношение има високи очаквания. Ние трябва да имаме предвид обаче, че не всички въпроси непременно могат да се решат чрез търговската политика. Други политики могат да предложат основни елементи или дори по-добри възможности за ефективни решения. Трябва да осъзнаем също, че балансирането на различни интереси е сърцевината на политическото действие. Така че винаги ще трябва да правим избор.

Предизвикателствата също ще бъдат различни в зависимост дали разглеждаме автономни инструменти като ОСП, двустранни споразумения или многостранни споразумения. В доклада на г-жа Saïfi относно правата на човека, социалните и икономическите стандарти в търговските споразумения се признава, че всяко от тези измерения предлага различни възможности.

По принцип международното сътрудничество има потенциала да предизвика по-ефективни действия. От друга страна, за танго са нужни двама. Ние трябва да вземаме предвид какво е приемливо за нашите търговски партньори – и на каква цена.

Особено, когато става дума за многостранни постановки, постигането на консенсус може да се окаже много трудно. ЕС има общ интерес да се усъвършенства международното управление, включително чрез увеличаване на съгласуваността между действията на различни форуми: Световната търговска организация (СТО), Международната организация на труда (МОТ), международните преговори за климата и т.н.

В трите доклада са очертани няколко възможни посоки на работа в това отношение. Трябва да бъдем прагматични и да можем да правим разлика между онези практически стъпки, които могат да се окажат успешни в кратки срокове, и онези стъпки, които по-скоро биха имали ефект при по-дългосрочните цели. Трябва да си дадем перспективата да мислим напред и в по-голям мащаб. От друга страна, Комисията иска търговската политика и нашите действия в търговските организации да имат ефект и да водят до резултати.

Това се отнася също и до нашите двустранни сделки. Разпоредбите в нашите споразумения за свободна търговия не бива да остават само декларации за добри намерения. Те трябва да се „изпълними“.

Относно доклада на г-н Jadot относно изменението на климата, искам да подчертая нуждата да се гарантира, че всяка опция наистина може ефективно да намали риска от изтичане на въглерод и може да се прилага на разумна цена. Ние всички знаем например, че възможности като гранични мерки повдигат редица въпроси: как да измерваме, как да следим и т.н. Истината е, че трябва да бъдем внимателни и да оценим всички проблеми, преди да правим заключения. Въпреки това ЕС трябва определено да продължи да проучва приложими възможности.

Що се отнася до доклада на г-н Désir относно корпоративната социална отговорност, отбелязвам твърдението, че „инициативите на Комисията следва да са насочени към подкрепа, а не регулиране на дейностите, свързани с КСО“. Трябва обаче да се начертае тънка линия между подкрепа, регулиране и привеждане в действие – линия, която докладчикът умело изследва, но която включва голям брой политически и практически споразумения. Наистина, КСО не може да замести държавите или да ги освободи от техните отговорности при прилагането на техните закони – точно както работата на държавните организации не е да прилагат корпоративни политики като такива. Полезно е да се отбележи, че много от тези въпроси се разглеждат в актуализацията на указанията на ОИСР за многонационалните предприятия, които трябва да бъдат приети през 2011 г. Това е един пример за полезна работа, в която ние бяхме активно ангажирани.

Докладите, които разглеждаме днес, включват много конкретни посоки по възможни пътища за увеличаване на обхвата, ефективността, последователността и прозрачността на нашите действия по отношение на социалните и екологичните разпоредби в споразуменията за свободна търговия, включително разпоредбите за корпоративна социална отговорност или по въпросите за изменението на климата. Излишно е да се казва, че Комисията ще продължи да разглежда тези насоки. В съзвучие с възраженията, които вече споменах, следва да очаквате значителни резерви по няколко пункта – както и пълно съгласие по други.

Ние ще имаме много възможности, например при прегледа на ОСП за следващата година, да продължим да обсъждаме тези въпроси през следващите месеци или години, включително в контекста на предстоящите законодателни процедури или процедури по одобрение. Европейската комисия е готова да проучи – заедно с Европейския парламент – подходящи, ефективни и работещи средства да гарантира, че търговската политика надлежно отразява загрижеността на обществото. Водещият принцип следва да е внимателно, аналитично разработване на политики въз основа на перспективни цели, но също и на реалистични очаквания.

  David Martin, докладчик по становището на комисията по външни работи. – (EN) Г-н председател, следва ли целта на търговската политика на Европа да бъде просто постигане на максимални икономически изгоди или следва тя да се използва с цел подпомагане и насърчаване на нашите по-широки цели: устойчива политика за околната среда, борба против изменението на климата, нашия социален модел, насърчаването на правата на човека и на демократичните ценности? Тримата оратори преди мене – тримата докладчици – потвърдиха, че отговорът на този въпрос трябва да бъде утвърдителен и, за моя радост, същото каза и г-н членът на Комисията. В действителност ние вече на практика включваме правата на човека, опазването на околната среда и стандартите на труд в нашите двустранни търговски споразумения. Но въпросът е: правим ли го по начин, който да ни позволи да гарантираме правилно прилагане и съответствие с тези стандарти?

Подкомисията по правата на човека в Парламента има сериозни съмнения относно нашата ефективност досега. В бъдещи търговски споразумения бихме искали да гарантираме, че преди да бъде инициирано ново споразумение, споразумението за свободна търговия е било предмет на оценка на въздействието върху правата на човека, за да сме сигурни, че ползите от споразумението са не само икономически, но че и правата на човека печелят от всяко такова споразумение.

Ние считаме, че системата за отменяне на споразумения за свободна търговия заради неспазване на правата на човека трябва да стане по-прозрачна и достъпна и аз признавам факта, че г-н Де Гухт тръгна по този път в споразумението за свободна търговия с Корея.

Ние считаме, че по отношение на ОСП+, бенефициерите трябва да бъдат подложени на системен и по-справедлив сравнителен анализ, за да се гарантира, че прилагането на екологичните, социалните и човешките стандарти от тяхна страна остава на високо равнище и е последователно.

Г-жа Saïfi, г-н Désir и г-н Jadot много добре изясниха, че търговията не трябва да се разглежда сама по себе си, а като част от по-широка глобална стратегия за популяризиране на по-справедлива, по-безопасна и по-здрава планета.

  Filip Kaczmarek, докладчик по становището на комисията по развитие. – (PL) Г-н председател, аз съм доволен, че г-н Де Гухт, г-н Désir и г-жа Saïfi разбират много добре, че ако искаме да имаме равни условия за търговия, стандартите – имам предвид стандарти в широкия смисъл, включително правата на човека и социални и екологични стандарти – трябва да бъдат подробно хармонизирани. Тези стандарти са изключително важен въпрос не само за световната търговия, но и за сътрудничеството за развитие и дори още по-важно – за преследване на ценностите, които наричаме основни.

Комисията по развитие внесе няколко бележки относно доклада на г-жа Saïfi. Изразяваме съжаление например, че Европейският съюз няма общ подход към начина, по който предприятията изпълняват задълженията си по отношение на правата на човека. Това позволява на някои дружества и държави-членки да пренебрегват тези стандарти. Ние настояваме за съблюдаване на основните стандарти на Международната организация на труда като предварително условие за встъпване в търговски споразумения.

  Catherine Grèze, докладчик по становището на комисията по развитие. – (FR) Г-н председател, аз бих искала да започна, ако позволите, от името на комисията по развитие, като повторя няколко основни идеи.

Искам да подчертая отново, че от изменението на климата са засегнати най-уязвимите народи, включително местни народи, и затова тяхното участие в изготвянето на политиката, особено на търговската политика, е от основно значение.

Освен това искам да заявя отново, че търговските политики на ЕС трябва да бъдат последователни в борбата против изменението на климата и бедността. Ние изискваме създаване на екологични клаузи във всички търговски споразумения на ЕС и на СТО, преглед на механизмите за чисто развитие, истински трансфер на технология и борбата с биопиратството.

Не на последно място, тъй като 20% от емисиите се дължат на транспорта, трябва да се ориентираме към къси канали за дистрибуция преди всичко в областта на селското стопанство, което ще доведе до създаване на работни места в нашите собствени държави, както и в развиващите се държави, и до намаляване на нашите емисии.

  Pervenche Berès, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, от името на комисията по заетост и социални въпроси, ние споделяме логиката на доклада, изготвен от г-н Désir в комисията по международна търговия. В нашата комисия, както и другаде, един от най-горещо обсъжданите въпроси е този за предназначението на корпоративната социална отговорност. Дали тя сама по себе си е цел, или следва да доведе до закони, след като бъде приложена от много предприятия? Този дебат не е ясно обособен; той ни окуражава да развиваме мисленето си по отношение на корпоративното управление и да помирим двата дебата.

В комисията по заетост и социални въпроси считаме, че корпоративната социална отговорност е от основно значение, ако искаме да се борим с укриването на данъци и недекларираната работа чрез споразуменията за търговия. Ние мислим също, че сред основните участници за повишаването на авторитета на корпоративната социална отговорност профсъюзите, социалният диалог и европейските работнически съвети трябва да бъдат напълно ангажирани, защото техният принос доста важен. Ние мислим също, че, за да се гарантира пълноценното използване на тези инструменти, инициативата на ООН „Защита, спазване, намиране на решения“ (Protect, Respect and Remedy) има жизнено важна роля и ние трябва да се възползваме от това.

Ние считаме също, че корпоративната социална отговорност е инструмент на конкурентоспособността, който трябва да бъде проучен. Когато обаче отново е постигнат консенсус, когато корпоративната социална отговорност е дефинирана чрез окончателни общоприети стандарти, тя следва да може да бъде успешна, без да се превръща в заместител на трудовите регламенти и колективните споразумения.

Накрая, ние мислим, че корпоративната социална отговорност, включително споразуменията за търговия, трябва да бъдат динамични и трябва да могат да се адаптират към обхващането на нови сектори.

  Richard Howitt, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (EN) Г-н председател, като докладчик на Парламента относно корпоративната социална отговорност в продължение вече на три парламентарни мандата аз категорично приветствам инициативата на моя колега Harlem Désir относно търговията и корпоративната социална отговорност (КСО).

Дружествата често заявяват, че трябва да рационализират КСО, а тази инициатива отразява необходимостта при публичната политика да се направи същото. Силно се надявам, че членът на Комисията Де Гухт ще отрази своите препоръки в съобщението относно новата търговска политика.

През последните години моята собствена работа във все по-голяма степен включваше представянето на европейските интереси в развиващите се глобални механизми на КСО. Затова като приятел на насоките на ОИСР – по мое мнение, първият международен стандарт за КСО, а също и подписан от правителствата – аз категорично подкрепям параграф 25, че бъдещите споразумения за търговия на ЕС следва конкретно да цитират насоките.

Комисията официално управлява национални контактни точки съгласно тези насоки и аз се надявам, че този ангажимент също ще бъде разгледан.

Като консултант на професор Джон Руги относно бизнеса и правата на човека аз одобрявам изискването в съображение Р от доклада дружествата да полагат дължима грижа и поздравявам предходното шведско председателство за оказаната пълна подкрепа за препоръките на специалните представители на ООН в заключенията на Съвета.

Г-н членът на Комисията следва по-специално да прочете силната критика на г-н Руги относно неуспехите на правителствата във връзка със зачитането на правата на човека, докато Комисията развива своята нова компетентност относно инвестициите.

Бих ли могъл, като член на консултативния съвет на Глобалната инициатива за отчитане, да одобря целта за прозрачност в параграф 15, но и да поискам предстоящата публична консултация от Комисията относно нефинансовото оповестяване да се насочи решително към принципа на интегрирано отчитане от страна на дружествата на финансовите, социалните и екологичните последици, както и последиците за правата на човека.

  Председател. – Бих искал още веднъж да ви напомня за това. Този път се въздържах да прекъсна оратора малко преди края на времето му за изказване. Точно когато той спря да говори обаче, преводачите казаха: „Той наистина говори прекалено бързо. Съжаляваме.“ Бих искал да помоля членовете на Парламента да говорят с нормална скорост.

  Daniel Caspary, от името на групата PPE Group. – (DE) Г-н председател, г-н Wieland, госпожи и господа, искам да поздравя и тримата докладчици за техните доклади. Мисля, че обсъжданията и преговорите относно тези три доклада бяха много добър пример как можем да постигнем общ подход в Парламента по важни въпроси като този.

Бих искал да се съсредоточа преди всичко върху един пункт. Аз имам впечатлението, че в тези три доклада се говори много подробно за приноса на търговската политика към трите области на политика, засегнати в докладите. В случая с доклада на г-н Désir, който е за дружествата, доклада на г-жа Saïfi, който е за правата на човека и екологичните стандарти, и доклада на г-н Jadot, който е за изменението на климата, много подробно се изследва с какво може да допринесе търговската политика към споменатите други политически области. Често се чудя обаче какво постигат самите тези отделни области на политика. Налагаме ли достатъчно сериозно задължение на създателите на социални и екологични политики, както и на създателите на политики в други области, да си напишат домашното по своите собствени предмети?

За да съм сигурен, че не се получават недоразумения, трябва да кажа, че мисля, че всички ние сме съгласни с целите. Въпреки това понякога се опасявам, че претоварваме търговската политика, докато други области на политика все по-често не си пишат домашното. Пример за това са създателите на екологични политики в Копенхаген, които не успяха да намерят решение в областта на политиката относно изменението на климата. Резултатът от това е претоварването на търговската политика с отговорността да компенсира всички тези недостатъци.

Аз бих бил много благодарен, ако можем през следващите няколко седмици и месеци да обърнем сериозно внимание тук в Парламента на приноса, който тези други области на политика биха могли да направят в това отношение. Ето защо ми се иска да чуя в бъдеще да казваме „търговия и …“, а не винаги да обсъждаме всичко друго и едва тогава и търговията.

  Kriton Arsenis, от името на групата S&D. – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, аз съм сигурен, че вашите служби често ви обясняват, че някои необходими мерки за противодействие на изменението на климата не могат да бъдат взети и приложени.

Заплахата от изменението на климата е толкова голяма, че въпросът не е какво ще се приложи, а как можем да намерим начини за решаване на проблема, как можем да намерим начини за прилагане на необходимите мерки.

Едно решение, което се обсъжда по отношение на приноса на търговията към изменението на климата, е корекции на граничните такси, данък върху вноса от държави, които не вземат същите мерки като нас по отношение на изменението на климата.

Трябва също така да проучим възпиращите фактори за търговията с такива стоки. Водата е местен ресурс и все пак държави като Франция и Белгия са сред най-големите европейски износители на вода и същевременно са най-големите европейски вносители на вода.

  Метин Казак, от името на групата ALDE. – Уважаеми г-н комисар, уважаеми колеги, бих искал първо да благодаря на тримата докладчици г-жа Сайфи, г-н Дезир и г-н Жадо за добрата работа по съответните им доклади. Приветствам призива за определяне на правнообвързващи клаузи по отношение на стандартите за човешките права в международните търговски споразумения и подкрепям идеята да се обърне по-голямо внимание върху изпълнението им.

Искам да обърна специално внимание на спазването на трудовите права, особено на жените и децата в страните, с които Европейският съюз търгува. Общата система за преференции, както и ОСП+ са ефективни инструменти за насърчаване на демократичните ценности в страните-партньори. Но трябва да се установи по-тясна връзка между клаузите за човешките права и ОСП+. Координацията между Световната търговска организация, от една страна, и Върховния комисариат на ООН за правата на човека и Международната организация на труда, от друга, следва да бъдат засилени. Затова считам, че трябва да се даде на МОТ официален статут на наблюдател в Световната търговска организация.

Не на последно място, като представители на европейските граждани следва подробно да бъдем информирани за преговорите по международните споразумения в областта на търговията, в съответствие с новите правомощия на Европейския парламент по силата на Лисабонския договор.

По отношение на доклада на колегата Яник Жадо, разбира се ние трябва да насърчаваме "зелената" търговия, но за пореден път следва да сме много внимателни при идентифицирането на стоки, които се определят като "зелени". По същия начин трябва да поставим по-голям акцент върху насърчаването на екологични възобновяеми източници на енергия, за разлика от субсидирането на изкопаеми горива.

Установяването на справедлива екологична цена в зависимост от световните норми за опазване на климата е друга важна позиция в доклада, която приветствам. След като и постигането на многостранно споразумение относно климата не се предвижда в близко бъдеще, на европейско ниво е важно да се действа върху изработването на механизъм за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис. Смятам, че и биогоривата, и биомасата трябва да се включат в задължителните критерии за устойчивост, като се има предвид, че те имат противоречиво въздействие върху околната среда.

Още един път благодаря на всички колеги и надявам се тези доклади наистина да получат важно въздействие върху преговорите по международните договори.

  Keith Taylor, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, аз бях докладчик в сянка от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, за докладите на г-жа Saïfi и г-н Désir. Приветстваме ги като важни стъпки напред към осигуряването на по добри стандарти за правата на човека, а също екологични и социални стандарти в държавите, които са наши търговски партньори.

Ако тези държави искат да продават на изгодните пазари на ЕС, ние следва да ги насърчим да приемат подходящи и устойчиви стандарти на национално равнище. Осигуряването на подобрение чрез задължителни клаузи и изисквания в търговските споразумения е един от начините да постигнем това.

Г-жа Saïfi, която свърши отлична работа като докладчик, разглежда конструктивно различните нива и аспекти на правата на човека и екологичните и социални стандарти на различните равнища. Съгласни сме с предложението на г-жа Saïfi за формиране на международна организация за околната среда и укрепването на статута на МТО. Ние харесахме главата за устойчиво развитие в споразуменията за свободна търговия, но искаме тези стандарти да бъдат обвързващи, а не доброволни. По подобен начин на схемите на ОСП следва да се дадат подходящи инструменти и да бъдат приложими.

Ние обаче не бихме могли да се съгласим с докладчика, че клаузата за правата на човека в споразумението за свободна търговия с Колумбия беше удовлетворителна. В действителност според нас това беше безсмислена, клиширана клауза за правата на човека, която се подиграва със стремежите на Парламента в това отношение.

Що се отнася до доклада на г-н Désir, ние сме напълно съгласни с него, когато се посочват транснационалните корпорации като източник на отрицателно въздействие върху околната среда и върху нашите социални стандарти. Те се възползваха от либерализацията на търговията и експлоатираха евтин труд – а твърде често и евтини материали – но не успяха адекватно да преразпределят богатството, което натрупаха за чужда сметка.

Ние успешно изменихме двата доклада и ще подкрепим и двата, когато се стигне до гласуване. В заключение, искам много бързо да подчертая, че трябва да се направи повече, за да се конкретизират правата на човека и социалните отговорности, на които искаме да дадем приоритет. Следва да направим това по отношение на задължителните изисквания и да не разчитаме на доброволни кодекси.

  Peter van Dalen, от името на групата ECR. – (NL) Г-н председател, г-жа Saïfi е изготвила задълбочен доклад. Чисто търговските интереси не трябва никога да бъдат за сметка на създаване на тревоги на хората в други държави, по-конкретно в развиващите се държави. Включвам и държави, където християните и други религиозни малцинства са преследвани заради своите убеждения. ЕС има търговски отношения с Пакистан например. Сега ние искаме да дадем на тази държава допълнителни търговски предимства, за да й помогнем да се възстанови след наводненията. Нека използваме нашите търговски отношения, за да изобличим религиозното преследване и богохулното законодателство в Пакистан. Бих искал в това отношение да спомена и преговорите между Европейския съюз и Индия. Европа не трябва да се поддава на натиска на Индия да не включи въпросите, които не са свързани с търговията, в новото търговско споразумение. Правата на човека и детският труд не могат да се разглеждат отделно от търговията и инвестициите. Призовавам Комисията и моите колеги да заемат твърда позиция по този въпрос в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от март 2009 г.

  Helmut Scholz, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Де Гухт, госпожи и господа, има добра причина да обсъждаме тези три доклада в общо разискване. Искам да благодаря на тримата докладчици за тяхната отлична работа. Всички доклади ясно показват, че всички групи в Европейския парламент искат да поставят търговската политика в по-широк контекст.

Времената на тежката, едностранна външна икономическа помощ вече трябва да свършат. Ето защо днешното обсъждане се провежда в изключително подходящо време, защото провеждаме разискване въз основа на търговска стратегия, представена от г-н Де Гухт, която следва да включва редица предложения и съображения, а също и конкретни проекти.

Опазването на климата, екологичното и човешкото достойнство заедно с премахването на бедността навсякъде по света се признават и приемат като общи задачи за цялото човечество. Тези задачи са много по-важни от конвенционалните търговски интереси. От основно значение е обаче тези цели да бъдат включени в съвременна търговска политика.

Повишаването на общественото благоденствие, както е определено чрез индекса за човешко развитие, и принципите на правовата държава са в най-добър интерес за европейската икономика. Те ще й позволят да изгради успешно мрежа с другите икономики. Тези неща са обхванати до известна степен от корпоративната социална отговорност, но не могат да бъдат приложени без национална рамка.

Искам да подчертая, че моята група би искала някои от точките, разгледани в трите доклада, да бъдат придвижени напред. Макар да приветстваме факта, че дружествата отговарят на висотата на своите социални отговорности по своя инициатива, факт е, че хиляди хора в целия свят ежедневно откриват, че техните права в най-добрия случай съществуват само на книга, а в трудовото им ежедневие просто се пренебрегват. Условията в дружествата подизпълнители и доставчици, включително в производството на суровини, често са отблъскващи. Това се показва във филмите за детския труд в промишлеността за производство на шоколад.

За да имаме устойчиви, непрекъснати доставки на суровини и енергия, както е описано във Вашата стратегия, г-н Де Гухт, ние трябва да вземем предвид тези аспекти от трите доклада.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, търговията осигурява общ просперитет, като подчертавам думата „общ“. Следователно търговската политика почти никога не следва да се товари с политически дневен ред.

В личен план аз много уважавам докладчиците на тези три доклада, но философията в основата на докладите е предлагана на много избори и в повечето случаи – отхвърлена.

Това, което виждаме, е опит да се манипулира търговската политика на Европейския съюз – с която, за съжаление, Обединеното кралство е обвързано за момента – за да се приложи тихомълком един до голяма степен социалистически дневен ред, който беше последователно отхвърлян.

В политически план машинациите на докладчиците са доста впечатляващи. Като демократ обаче аз трябва да се противопоставя и затова утре ще гласувам „против“.

  Laurence J.A.J. Stassen (NI) . – (NL) Г-н председател, причините и последствията от изменението на климата се основават на теория, но изглежда по-скоро естеството й е на религиозно убеждение. Въпреки това всичко се подчинява на тази религия, както се вижда в доклада относно международната търговия. Предлага се истинска климатична дипломация; т.е. Европейският съюз е готов да прави бизнес, но само при строги, неутрални към климата условия – точно както Европейският съюз го харесва – като че ли тези търговски партньори не биха искали нищо по-добро от това незабавно да съсредоточат силите си за развитието на единния пазар. В края на краищата износ означава транспорт, а повечето транспорт се отразява зле на глобалните емисии на въглероден диоксид. Е, Европа наистина ще помогне на развиващите се държави с това – особено на държави, които зависят от износа на конкурентна селскостопанска продукция например. Какво общо има това с Европейския съюз? Г-н председател, в документа е показана липса на икономическо разбиране. Аз бих искал да цитирам от доклада на г-н Jadot, параграф 57: „изразява съжаление, че значителна част от международната търговия включва еднородни продукти, които биха могли съвсем лесно да се произвеждат на местно ниво“. Край на цитата. Кой икономически гений измисли това? Всеки, който има минимални познания по икономика, е запознат с икономическия принцип, че специализацията и търговията са самата движеща сила за икономически растеж. Наивните доводи в този доклад биха били унищожителни за световната икономика. Не е чудно, че мнозинството граждани и отрасли могат да минат без европейските цели за климата. И все пак Европа постоянства и продължава да формулира многобройни абсурдни цели за климата. Нововъзникващите икономики като Китай и Индия не се интересуват от това и ще пожънат печалби от ограниченията, които Европа е наложила сама на себе си. Кой в крайна сметка ще плати цената за преследването на утопията на Европа? Това ще бъдат гражданите и предприятията.

  Małgorzata Handzlik (PPE). – (PL) Г-н председател, г-н член на Комисията, преди всичко искам да благодаря на г-н Désir за много доброто сътрудничество по доклада относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения. Аз бях докладчик в сянка от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за този доклад. Корпоративната социална отговорност от известно време присъства в разискването за международната търговия и това се вижда в позоваването на принципите на корпоративната социална отговорност в търговските споразумения, договорени неотдавна от Съюза с държави като Южна Корея, Колумбия и Перу.

Доволна съм, че с този доклад Парламентът подчерта необходимостта да продължим да разширяваме използването на тези позовавания, които в доклада са наречени клаузи за корпоративна социална отговорност. Сигурна съм, че включването на такива клаузи в международните споразумения ще допринесе за по-добро разпознаване на инструментите на корпоративната социална отговорност и за насърчаването и окуражаването на самите предприятия да ги прилагат по-широко. Защото ние не трябва да забравяме, че правилното функциониране на тези инструменти зависи до голяма степен от волята на самите предприятия, тъй като именно те решават да прекрачат отвъд границите на правнообвързващите стандарти.

Госпожи и господа, по време на неотдавнашното ми посещение в Индия попитах хората от деловите среди, с които имах възможността да се срещна, какво правят в областта на корпоративната социална отговорност. Всички те ми дадоха конкретни примери за мерки, които предприемат в тази област. Лично мен това ме изпълва с голям оптимизъм. Надявам се, че докладът Désir ще бъде нов глас относно мерките, предприети от Съюза, и ще допринесе до по-широкото от всякога прилагане на стандартите за корпоративната социална отговорност.

  George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-н председател, аз бих искал да поздравя Yannick Jadot за амбициозните предложения, които направи в доклада, и особено за готовността да постигне компромис с всички политически групи, които внесоха изменения.

Трябва да признаем, че имаше основни моменти, когато Европейският съюз имаше възможност да говори с един глас. Копенхаген беше такъв момент, когато цялата планета очакваше Европейският съюз да приеме водещата роля в битката против изменението на климата и да привлече колебливите държави в същата посока. За съжаление, очакванията не се осъществиха и разочарованието беше право пропорционално във връзка с това.

Заключението, което може да бъде направено, е, че имаше липса на консенсус в Съюза. Има национални правителства, които наистина не са подготвени да поемат съществени ангажименти по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. Едно определено обяснение за това би могла да бъде икономическата и финансова криза, която обезсърчи техния ентусиазъм да поемат ангажименти за изготвяне на амбициозна политика относно климата.

Въпреки това битката срещу изменението на климата както на местно равнище, така и на глобално, трябва да бъде постоянна грижа за всички държави в света. Не става дума само за излагането на риск на бъдещето на следващите поколения, но и за глобална справедливост.

Не е справедливо развиващите се държави да бъдат оставени да платят цената за глобалното затопляне, докато индустриализираните държави се ангажират с прагматично мислене за своите собствени нужди. Изисква се истинска солидарност север-юг.

Затова аз разглеждам срещата на високо равнище в Канкун като възможност да се отиде по-далеч от оперативно споразумение. Канкун трябва да означава глобално, правнообвързващо споразумение, което ще помогне глобалното затопляне да се поддържа под два градуса по Целзий.

Изисква се и процедура за проверка, която да е по-ясно дефинирана от тази, установена в Копенхаген. Освен това самостоятелните усилия на Европейския съюз да се бори с изменението на климата не могат да гарантират успех на споразумението в периода след 2012 г. Ние трябва успешно да убедим и други държави да поемат по-амбициозни ангажименти за намаляване на газовите емисии, включително на парникови газове.

Не на последно място, бих искал да засегна отношенията между международната търговия и изменението на климата. Търговията е важен инструмент за прехвърляне на технологии към развиващите се държави. Затова бариерите пред „зелената“ търговия трябва да бъдат премахнати. Това може да приеме формата на премахване на таксите за „зелени“ продукти поне в Световната търговска организация. В същото време трябва да сме наясно с разделението в световен мащаб, причинено от настоящата система за търговия по отношение на работата и производството, основани на транспорт. Ето защо завършвам с призив да насърчаваме местното производство в Европейския съюз.

  Catherine Bearder (ALDE). – (EN) Г-н председател, бих посочил на г-н члена на Комисията, че концепцията и практиката на корпоративната социална отговорност бързо се разпространиха в стопанския сектор през последното десетилетие. Кой може да възрази срещу такива основни ценности като доброто отношение на дружествата към техните служители, зачитането на правата на човека и околната среда?

Въпреки това досега връзката между търговията и корпоративната социална отговорност в най-добрия случай беше крехка, а възраженията изобилстваха. Международната търговия се управлява от споразумения между държавите, но следва ли корпоративната социална отговорност да бъде обвързващ ангажимент, под който тези предприятия да се подпишат? Или те биха могли да я изпълняват на доброволен принцип?

Европейските граждани стават все по осведомени. Толкова много бедствия напоследък – не на последно място разливът на петрол от „Бритиш петролиум“ – показаха, че стандартите и етиката, по които работят нашите европейски дружества в чужбина трябва да се наблюдават.

Обикновените европейци вече не желаят да приветстват и подкрепят разрастването на международната търговия само на икономическа основа. Когато търговията унищожава естествената околна среда и понижава жизнения стандарт на местното население, ние казваме „стига“. Само правителствата могат да поставят стандарти, които гарантират, че тези, които се държат етично и прозрачно, не понасят удари от онези, които не го правят.

Европейският съюз трябва да насърчи предприятията да възприемат и да се отчитат за задълженията си в областта на КСО във всички свои дейности у дома и в чужбина. Без това КСО рискува да остане малко повече от упражнение в публични отношения за няколко мултинационални дружества.

Аз приветствам този доклад по собствена инициатива, в който Комисията е призована да внесе КСО в сърцевината на международните търговски споразумения на ЕС. Ние трябва да гарантираме, че зачитането на устойчивото развитие и трудовите права остава еднакво важно в преследването на търговските интереси на Европейския съюз в чужбина.

  Jacky Hénin (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, защитавайки необуздания свободен пазар, дирижирайки търговското разоръжаване на Съюза, Комисията изпълни до край сервилната си роля като инструмент, който обслужва много специални интереси, които са вредни за европейските служители. Свободната, неизкривена конкуренция е мит, който унищожава работни места и животи.

Действително, ако конкуренцията е свободна, тогава всички форми на дъмпинг са възможни, като започнем с данъчен, социален, паричен и екологичен дъмпинг. Конкуренцията се деформира по необходимост. За да намерим изход от тази ситуация, която убива отрасловата заетост и която тласка служителите и техните семейства към нищета, трябва да има строг контрол на движението на капитали от страна на държавите-членки, зоните на данъчен рай трябва да бъдат унищожени, секторите от жизненоважно значение – енергетика, водоснабдяване, медицина, селско стопанство и обучение – трябва да бъдат извадени от полето на търговията и преди всичко екологичните и социалните критерии, които гарантират равенство в търговската дейност и правата на служителите трябва да бъдат определени и засилени.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, Европейският съюз има голяма отговорност за правата на човека, социалните стандарти и опазването на околната среда в настоящите си и бъдещи търговски отношения. Тези стандарти формират важна основа за обсъждания относно споразуменията за свободна търговия. ЕС следва да даде пример във всички преговори, които води, и да призове за справедливи условия на заетост и устойчиво използване на ресурсите. Във връзка с това аз бих искала да подчертая по-конкретно настоящите преговори с Меркосур и тези с Индия. Иска ли наистина Европейският съюз да внася евтини продукти, които са произведени с детски труд и които включват унищожаването на природни ресурси? Нашата цел трябва да бъде да осигурим добри условия на труд и добро заплащане в тези държави, а не бързи печалби. Европейската комисия трябва да продължи да включва ясни стандарти в бъдещите търговски споразумения и да ги поставя в международните преговори.

Тези стандарти обаче са не само за етичните съображения и за ценностите, които ЕС представлява, но и за равното третиране на производителите в и извън Европа. Други важни фактори са нарастващото търсене на стоки от европейските потребители и проследимостта на методите на производство. На този фон аз бих искала последно да се спра и на доклада на г-н Jadot. Параграф 48 е силно критичен по отношение на общия селскостопански модел. Този модел обаче гарантира сигурна доставка на храни с високо качество. Докладът се отнася до неговите очевидно негативни въздействия върху изменението на климата. Бих искала много ясно да кажа, че приоритетът тук е сигурността на храните за нашите 500 милиона граждани. ЕС трябва да остане самодостатъчен по отношение на продоволствието и не трябва да става зависим от внос. Това би било катастрофа. Аз имам строго задължение към гражданите на ЕС и следователно не мога да подкрепя този пасаж от доклада.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, аз съм доста тясно ангажирана с новата стратегия за международна търговия. Като член на комисията по международна търговия (INTA) в предходния период аз търпеливо призовавах нашата търговска политика да бъде инструмент, който подкрепя справедливата конкуренция и ключ към поддържането на европейските ценности и търговските интереси на световния пазар Натискът за повишаване на социалните и екологични стандарти е начинът да се елиминира несправедливостта и неравните условия в международната търговска конкуренция. Шест години аз призовавах всички търговски споразумения да съдържат клаузи за правата на човека и тяхното спазване да бъде условие за преференциална политика.

Накрая, днес Европейският парламент чрез този доклад изисква от Комисията да представи проект на регламент, който да забранява вноса в ЕС на стоки, произведени чрез използването на съвременни форми на робство и принудителен труд и в държави, където се нарушават основни стандарти за правата на човека. Това трябва да се приложи както по отношение на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), така и по отношение на Китай. Аз бих искала да изразя моята благодарност и искрени поздравления към моята колега г-жа Saïfi за този документ, който илюстрира с пример факта, че Европейският парламент отбелязва напредък.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, възможностите, осигурени чрез приемането на Договора от Лисабон, правят възможно дългоочакваното установяване на баланс между търговското право и правата на човека. Изразявам твърдо убеждение, че Европейският съюз в интерес на поддържането на доверието в себе си и своята почтеност, трябва активно да използва тази възможност и да започне да действа последователно по отношение на правата на човека в своите вътрешни и външни политики.

Бих искал да подчертая искането към Комисията да сключи споразумения, съдържащи клаузи за демокрация, права на човека и спазване на социални, здравословни и екологични стандарти, и в същото време да гарантира ефективен мониторинг за съответствие с и прилагане на тези стандарти на практика. Специално внимание трябва да се обърне в споразуменията относно търговските аспекти на правата на интелектуалната собственост, на закрилата на правото на здравеопазване, което е тясно свързано с действителното право на живот. Бих искал да поздравя г-жа Saïfi за много смелия и последователен текст.

  Carl Schlyter (Verts/ALE). – (SV) Г-н председател, аз мисля, че можем да обобщим трите доклада, като кажем, че преминаваме от възгледа за хората като инструменти, които да се използват за търговия, към възгледа за търговията като инструмент, който да се използва за хората. Искаме да се отдалечим от логика, според която печалбата в евро от търговия отговаря на две евро, изгубени за екология или като социална цена. Докладите съдържат също много конкретни предложения, например отличното предложение на г-жа Saïfi за международна организация за околната среда или предложението за увеличенията на правомощията на Международната организация на труда, или гранични такси като средство за намаляване на нелоялната конкуренция и емисиите, които вредят на климата, както и предложението за консултация с местната общност, преди да се направят инвестиции.

Това, г-н член на Комисията, не са само добри намерения, които трябва да си отбележите. По-скоро сега ние искаме да видим конкретните резултати от нашите искания. Искаме да видим законодателство, когато то е необходимо. Искаме да видим изменения в неговото прилагане, когато е необходимо, и искаме да видим инициатива от страна на Комисията в международните преговори, за да се усъвършенстват правилата.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, моята партия, Jobbik – Движението за по-добра Унгария – придава голямо значение на опазването на околната среда и възстановяването на екологичния баланс. Ние сме убедени, че Европа е изправена не само пред критично икономическо положение и рецесия, но също и пред екологична криза. В това отношение, ние считаме за изключително важно да създадем самоуправление в хранителната и леката промишленост в Европейския съюз. Никой не разбира защо ЕС трябва да внася огромни количества чесън и пипер от Китай и пилета от Бразилия, когато тези продукти могат да се произвеждат на местно равнище. Ето защо ние казваме, че се нуждаем от местно самоуправление в хранителната и леката промишленост. Наша отговорност тук в Европейския парламент е да закриляме европейските земеделски стопани, малките и средните предприятия и нашите собствени граждани, като им дадем възможност да получават чиста, висококачествена храна от местни земеделски стопани. Считаме също, че е от решаващо значение да въведем задължителното приемане на екологосъобразни технологии във възможно най-голяма степен.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, конкуренцията е живецът на търговията. Очевидно, за да има конкуренция, трябва да можем да се конкурираме, а някои от договореностите, които имаме с трети държави, са в ущърб на нашите собствени производители.

Elisabeth Köstinger спомена Меркосур и определено е вярно, че много селскостопански и рибовъдни продукти в ЕС са произведени при много по-ниски стандарти от тези, които изискваме в границите на Съюза. Този проблем определено трябва да се разгледа.

Въпреки това, от положителна гледна точка, някои от споразуменията, които сключихме напоследък, са много добри, като споразумението за свободна търговия с Корея. Нужни са ни повече като него. Мисля, че повечето хора ще се съгласят, че от това ще имаме полза и ние, и нашите контрагенти.

Бих попитал г-н члена на Комисията дали има някакви планове да се ангажира със споразумение за икономическо партньорство с Япония. Икономическото проучване от Копенхаген показа, че от такова споразумение ние ще спечелим 33 млрд. евро, а Япония ще спечели 18 млрд. евро.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, аз мисля, че това беше много богато разискване. Докато философията зад трите доклада е подобна, подробностите, идеите и отговорите, които споделихме днес, не могат да бъдат адекватно коментирани за краткото време, с което разполагам. Някои идеи са работещи, други – по-малко, защото ние работим в правна, институционална и политическа рамка както като съюз от 27 държави-членки, така и като член на СТО. Ще опитам да подчертая онези съображения, които считам, че изпъкват във всеки доклад. За съжаление, не мога да бъда изчерпателен.

Относно доклада Saïfi, някои от вас повдигнаха въпроса за статута на наблюдател на Международната организация на труда в СТО. Моята изходна точка е, че определено има широко поле за усъвършенстване на международното управление и по-добра координация между международните организации. Моето следващо съображение е, че за да се подпомогне търговската политика да постигне по-добри социални и екологични резултати, ние трябва да поставим изпълними цели. Структурните промени отнемат много време, за да се осъществят и, ако сме реалисти относно приемането на дневен ред „търговия и…“ по отношение на членството в СТО, това е дългосрочно усилие.

Позволете ми да добавя, че по отношение на предложението в доклада Saïfi да се извършва оценка на правата на човека в споразуменията за свободна търговия, аз считам, че това трябва да се случва в процеса на преговорите. Бих бил по-скоро скептичен относно осигуряването на специален период между края на преговорите и парафирането на споразумението. Това беше обсъдено тази сутрин в друг контекст, но аз мисля, че следва да се придържаме към процедурата в Договора от Лисабон, която много ясно посочва, че от Комисията зависи да парафира такива споразумения; след това започва процедурата по ратифициране и Съветът подписва, което е начинът, по който те ратифицират; след това Европейският парламент има правото и задължението да ратифицира чрез гласуване. По отношение на идеята за оценка на правата на човека преди парафиране – нека го наречем нещо като предварително условие – аз не съм положително настроен. От друга страна, мисля, че действителната идея за оценяване на въздействието на дадено споразумение върху правата на човека има смисъл и аз се отнасям положително към това.

Поставени бяха и някои конкретни въпроси, например за детския труд. Знаете, че понастоящем ние преговаряме по споразумение за свободна търговия с Индия, където трябва да се разгледа също и целия въпрос за устойчивостта. Индия е много скептична по отношение на такава глава за устойчивостта в споразумението, но ние настояваме – и ще продължим да настояваме – че такава глава има своето място и мисля, че в крайна сметка тя ще бъде включена.

Бих искал просто да помоля по-късно, когато трябва да обсъждате това, да вземете предвид факта, че идеите на отделни трети държави относно такава глава за устойчивост може да засягат не само съдържанието на споразумението, но и философията на определени трети държави по този въпрос.

По отношение на доклада Jadot, чух призиви за глава относно климата във всяко двустранно споразумение. Аз съм изцяло за екологична устойчивост, защото бъдещето не принадлежи на нас. Мисля, че трябва да сме внимателни в признаването, че много елементи, които трябва да влязат в играта, за да осигурят задоволителна реакция на изменението на климата – от праговете на емисиите до финансирането – не могат да бъдат превърнати в условия в нашите търговски споразумения. Мисля, че има по-широк форум за това и при условие, че има съгласие в по-широкия форум, тогава разбира се това съгласие трябва да бъде отразено в двустранните споразумения за свободна търговия. Дали е възможно също в кръга на разработване, който току-що обсъдихме – кръгът Доха – е в много по-голяма степен под въпрос, защото определено няма съгласие между всички участници в многостранния процес за включването на глава за климата в окончателния вариант. Нашата позиция обаче ще бъде в подкрепа на това.

Последно, относно доклада на г-н Désir, мисля, че идва в много подходящ момент, предвид това, че се подготвя ново съобщение на Комисията относно корпоративната социална отговорност (КСО).

Комисията и членовете на ОИСР активно допринасят за осъвременяване на настоящите ориентири на ОИСР навреме за срещата на министрите от ОИСР през май 2011 г.

Във всички наши дейности, свързани с КСО, ние внимателно ще разгледаме различните възможности за насърчаване на отговорно поведение от страна на европейските дружества, независимо къде е разположено основното им място на дейност, и със специално внимание към приложимостта и последствията.

Позволете ми да добавя, че това не е въпрос само на търговия или на двустранни и многостранни търговски споразумения. В Съединените американски щати неотдавна беше прието законодателство, по силата на което от мултинационалните дружества – и не само онези, чието място на дейност е в САЩ, но и онези, чието седалище е там – се изисква да бъдат отговорни и да сертифицират своите финансови операции и трансакции по отношение на суровините.

Аз мисля, че това е много похвална инициатива, която фактически е напълно извън двустранните споразумения. Повечето от тези операции със суровини не са обхванати от двустранни споразумения, а са просто финансови и промишлени операции на мултинационални дружества, но ако те са със седалища в Съединените американски щати, САЩ могат да предприемат действия срещу тези дружества. Мисля, че би било много добра идея да обмислим същото по отношение на европейските дружества, които извършват дейност предимно в държави от Третия свят, и след това да разширим този подход за държави като Канада и Австралия, така че в крайна сметка да обхванем повечето видове промишлени дейности и добивни промишлености в света. Мисля, че това би било значителен принос към развитието на устойчивите условия.

Накратко, поздравления за трите доклада. Аз определено имам желание да продължа обсъждането по тези теми с вас през идните месеци и години.

  Tokia Saïfi, докладчик. – (FR) Г-н председател, времето е много малко, г-н член на Комисията, да открием отново разискването относно отговора, който току-що ни дадохте. Затова ще продължим обсъждането, както Вие казахте.

Аз бих искала първо да благодаря на всички оратори, особено на докладчиците в сянка, както и на моите колеги г-н Jadot и г-н Désir за нашето сътрудничество. Темите бяха подобни и допълващи се, и това ни даде възможност да обменяме идеи. Това ни даде възможност също да демонстрираме последователност при подхода в нашата работа: да направим търговията по-малко непроницаема за концепции относно правата на човека, трудовото законодателство и екологичното законодателство.

Както изтъкнах по-рано, ще отнеме време, както и Вие казахте, г-н член на Комисията, за да се променят нагласите, но ние не можем да чакаме те да се променят сами. Ето защо, ако приложим някои от предложените в различните доклади мерки, които ви представихме тази вечер, ние постепенно ще тръгнем към по-справедлива и по-екологосъобразна икономика. Европейският съюз трябва да започне тази промяна и да даде пример на своите търговски партньори.

  Yannick Jadot, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, аз бих искал да благодаря на г-н члена на Комисията Де Гухт за отговорите и за предложението за работа. Взех под внимание неговия отговор относно главата за изменението на климата и се надявам, че ние също ще успеем да работим и по останалите аспекти, както и да направим предложения, които ще доведат до предприемането на конкретно действие и включването на определени елементи в търговските споразумения. Накрая, фактът, че търговските преговори в Световната търговска организация, които несъмнено са много сложни, бяха осуетени също предлага на Европейския съюз разнообразни възможности да интегрира по-новаторски елементи в двустранните споразумения и да се опита да състави нови типове търговски споразумения, които допълнително интегрират целите на ЕС по отношение на околната среда, климата, правата на човека или социалните права.

Това следователно е в известен смисъл възможност. Считам, че това е много сериозно изискване и, ако утре тези доклади получат широка подкрепа, това наистина ще бъде – и аз искам да вярвам, че ще бъде – изключително важен сигнал от Европейския парламент към Комисията и към Съвета.

Бих искал да отговоря на г-жа Stassen, която си тръгна, относно икономиката. След ХIХ в. също са писани книги по икономика. Ето защо можем да видим, че предизвикателствата, свързани с начина, по който социалните и екологичните въпроси да се интегрират в производствените разходи, са важен фактор по отношение на определянето на действителните сравнителни предимства.

По подобен начин, г-жо Muscardini, Вие винаги можете да разчитате на моята подкрепа що се отнася до независимостта на Европейския съюз по отношение на храните. Още повече, ако сте готова заедно с мен и други колеги да се борите против споразумението от Блеър Хауз, което в края на краищата е главната пречка пред истинската независимост по отношение на храните, пред истинската продоволствена сигурност в Европа днес, Вие ще имате моята подкрепа.

Затова благодаря на всички колеги и на Вас, г-н член на Комисията, за откритостта по отношение на конкретната работа и конкретното действие с оглед на споразуменията, които скоро ще бъдат договорени и сключени.

  Harlem Désir, докладчик. – (FR) Г-н председател, както виждате, останаха ми две минути. Вие знаехте това, така че ако сте имали проблем с времето по-рано, можехте да приспаднете времето от тази част от моето изказване, което можеше да е по-кратко. Искам специално да благодаря на моите колеги и на г-н члена на Комисията за неговия отговор.

Поразителното в това разискване е много широкия консенсус, простиращ се отвъд различията между групите. Това обаче се ограничава от необходимостта наистина да държим по-строга сметка за социалните и екологичните измерения в търговската политика, в споразуменията, които договаряме.

Когато ме прекъснахте за своето много интересно изказване, което сигурен съм, че нашите съграждани в целия Европейски съюз ще намерят за забележително, аз просто исках да повдигна въпрос, който самият член на Комисията повдигна, а именно, че корпоративната социална отговорност не може – той е напълно прав – да замени спазването на закона и отговорностите на държавите-членки.

Освен това г-н Де Гухт е прав и когато казва, че в този момент в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а също и в Световната търговска организация (СТО), в резултат на доклада на професор Руги, който г-н Howitt спомена, са предложени нови стъпки по отношение на отговорността на мултинационалните дружества не само в минното дело, но също и в много други области на отговорност – особено по отношение на клоновете в чужбина – в техните сфери на влияние или по тяхната верига на доставки. Правното сътрудничество също ще гарантира, че дружеството-майка не може да избегне своите отговорности по отношение на действията на някое от неговите дъщерни дружества или подизпълнители, когато последният е нарушил екологични или социални правила. Всичко това е от решаващо значение.

Аз просто считам, въпреки че признавам, че ще бъде трудно, че трябва да изградим връзка с търговските споразумения. Вече има малък брой споменавания на корпоративна социална отговорност (КСО) в споразумението с Корея и в споразуменията с държавите от Латинска Америка. Считам, че чрез диалога, който започнахме днес с Комисията, трябва да продължим да гарантираме последователност на нашите цели за КСО и за устойчиво развитие в международните търговски споразумения.

  Председател. – Благодаря Ви много, г-н Désir.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, четвъртък, 25 ноември 2010 г. от 12,00 ч.

21. Антидъмпингови дела - текущо състояние и перспективи (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно въпроса, изискващ устен отговор, към Комисията относно антидъмпингови дела – текущо състояние и перспективи, зададен от Daniel Caspary, Cristiana Muscardini, Tokia Saïfi, Georgios Papastamkos, Kader Arif, Bernd Lange, Gianluca Susta, Метин Казак, Niccolò Rinaldi, Marielle De Sarnez, Yannick Jadot, Carl Schlyter, Helmut Scholz, Robert Sturdy, Syed Kamall, Jan Zahradil, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, групата на Зелените/Европейски свободен алианс, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица (O-0132/2010 – B7-0562/2010).

  Daniel Caspary, автор. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, антидъмпинговите мерки имат важна роля в целия свят. За нас в Европейския парламент, считам, че мога да говоря от името на мнозинството от колегите, тук не става въпрос за протекционизъм, а за разумно използване на антидъмпинговия инструмент. Трябва да можем да се защитаваме, ако други страни нарушават конкуренцията, като използват държавни субсидии. Трябва да можем да се защитаваме, ако дружества извършват дъмпинг на продукти на пазара, с други думи, ако те продават продукти на цена, по-ниска от производствената им, с цел да изтласкат конкурентите си от пазара и да придобият незаконно преимущество.

Бих искал да се спра на един конкретен въпрос. Интересуват ме отговорите на Комисията на следните въпроси. Има ли Комисията някакъв опит или обратна информация от Съвета относно това, до каква степен чуждестранни правителства участват в тези дейности? Има ли случаи, в които правителства на страни, в които са установени конкретни дружества, се опитват да окажат влияние върху взетото от Комитета по антидъмпингови практики решение? Имало ли е реакции или може би дори опити да се упражни влияние, което е довело до разлика в резултати от гласувания? Бих искал да разбера повече по тези въпроси, тъй като при мен дойдоха представители на дружества, споделяйки тревогите си.

Вторият ми въпрос е свързан с факта, че неколкократно представители на дружества се обърнаха към мен и ме помолиха да се свържа с Комисията и да предотвратя провеждането на антидъмпингови разследвания в някои случаи. Налагането на антидъмпингово мито ще се отрази отрицателно върху бизнеса на европейските дружества в други райони като Азия. Бих искал да разбера какво е мнението на Комисията по този въпрос. Какво е текущото състояние? Има ли такива случаи?

  Vital Moreira, автор. – (PT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да призова члена на Комисията да разясни възможно най-подробно позицията на Комисията относно инструментите за търговска защита, които включват антидъмпинговите мерки. Фактът е, че в неотдавна публикувано съобщение на Комисията се казва, че откритата търговия зависи от лоялната конкуренция между местните и чуждестранните производители и се добавя: „защитаваме производството на ЕС от изкривявания или нарушения на международната търговия, като прилагаме инструменти за търговска защита в съответствие с правилата на СТО.“ Това е много добре. Освен добрата правна основа обаче е необходимо да има и ефективен и предвидим механизъм за вземане на решения, за да могат да се постигнат тези цели.

Въпросът ми е следният: възможно ли е неотдавнашното предложение на Съвета относно контролирането от страна на държавите-членки на актовете за изпълнение на Комисията, които включват мерки за търговска защита, да е израз на желанието да се гарантира, че мерките за търговска защита са действително предприети? Припомням, че в решението на Съвета се предвиждат изключения от общите правила на Комитета, което означава, че е възможно да се затрудни, ако не и да се блокира, забави и най-малкото да се политизира вземането на решение по този въпрос, което е отговорност на Комисията. Вторият ми въпрос се отнася до следното: в това съобщение Комисията споменава, че ще анализира начина, по който да извърши актуализирането и модернизирането на инструментите ни за търговска защита, заедно с уместността на провеждането на тази дейност. Загрижеността ми е свързана със следното: ако Комисията не се бори срещу предложението на Съвета относно процедурата за решаване на мерките за търговска защита, може ли тя да ни даде някаква гаранция, че когато на дневен ред дойде въпросът за преразглеждането им, тя ще се противопостави на държавите-членки, които са заинтересовани да подкопават и отслабват прилагането на мерките за търговска защита?

  Niccolò Rinaldi, автор. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, тази вечер тук сме само няколко души, които говорим за антидъмпинг – въпрос, по който обаче много се говори в нашите страни. Считам, че няма въпрос в международната търговия, който да вълнува повече от дъмпинга хората от деловите среди, малките и средните предприятия, профсъюзите и потребителите. Решаването на проблемите с дъмпинга е по същество ежедневна задача на голяма част от производствената ни икономика.

Комисията работи усилено и със сигурност изпълнява задълженията си, когато става въпрос за антидъмпингови инициативи, но ние призоваваме за действия въз основа на следните принципи.

Първо, прозрачност на действията, пълна прозрачност на процедурите, на приетите критерии за оценка и техните резултати и след това комуникацията и комуникационната стратегия, тъй като предприетите от Европейската комисия действия във връзка с антидъмпинга могат да имат успокояващ ефект за хората от деловите среди и работниците.

Второ, в антидъмпинговите процедури има възможност за упражняване на свобода на преценка. Това е разумно, но понякога имам впечатление, че при вземането на решения се упражнява прекалено голяма свобода на преценка.

Трето, съгласно Договора от Лисабон Европейският парламент трябва да бъде по-добре интегриран, ангажиран и информиран. Струва ми се, че в това отношение Комисията работи в някаква степен за признаване ролята на Парламента в международната търговия. Въпреки че са положени големи усилия, за които сме благодарни на члена на Комисията, Парламентът със сигурност трябва да има по-силно влияние и по отношение на антидъмпинга.

Накрая, съществува въпросът за диалога с обществото. Отново, Комисията може би има още много какво да направи в това отношение. Парламентът не може само да седи и да изслушва заинтересованите страни в обществото, включително по антидъмпингови въпроси. Във връзка с това Комисията може би следва да вземе под внимание новите изисквания по отношение на изключителните правомощия в областта на международната търговия, които са й предоставени от Договора от Лисабон.

В заключение, за нас е ясно, че антидъмпингът трябва да бъде част от една последователна търговска стратегия и интегрирана политика въз основа на критериите за честност и откритост. Като имаме това предвид, Европа ще може да върви напред с високо вдигната глава.

  Carl Schlyter, автор. – (SV) Г-н председател, сега можем да видим последиците в това отношение. За съжаление, Комисията не използва възможността да реформира инструментите за търговска защита през 2007 г., когато говорехме за глобална Европа, което може би беше първоначалното намерение. Що се отнася до въпроса за Договора от Лисабон и каква процедура за вземане на решения трябва да прилагаме, може би нито една от съществуващите понастоящем процедури е наистина подходяща за нашите цели. Въпреки това, ние, Зелените, нямаме проблем с въпроса за прилагането, при положение че правилата са ясни, прозрачни и справедливи.

Бих искал да подчертая, че във връзка с това е също така важно не само да се защитят интересите на производителите, но и да се включат интересите на потребителите и действителната цел, която, както г-н Caspary посочи току-що, е да се прекрати дъмпингът под действителните разходи. В това отношение обаче, бих искал да подчертая, че действителните разходи трябва да включват екологичен дъмпинг. Получаването на икономическо преимущество, като се заобикаля законодателството в областта на околната среда, е все едно да се постигне друга форма на субсидия освен икономически дъмпинг, но свързана с околна среда. Когато разглеждаме въпроса за дъмпинга, трябва да е възможно да включим и екологичния аспект.

Преди това говорихме за търговската политика като инструмент за постигане на други цели. В този случай може дори да бъде по-ефективно да се използват антидъмпингови мерки например за предотвратяване на изтичането на въглерод в рамките на системата за търговия с емисии (СТЕ). В съществуващата система има дълъг списък със стотици стопански сектори, обхващащи хиляди дружества, с четири различни критерия за това кога ще им бъде предоставено изключение от СТЕ или безплатна квота. В този случай, разбира се, е по-лесно да се открие антидъмпингова процедура, когато европейско дружество е засегнато от нелоялна конкуренция поради липса на екологична отговорност в други страни.

  Helmut Scholz, автор. – (DE) Г-н председател, г-н Де Гухт, госпожи и господа, по време на предишното разискване обсъдихме необходимостта от поставянето на търговската политика в по-широк контекст и от спазването, защитата и прилагането на международното право. Една от правните рамки, част от която са Европейският съюз и държавите-членки, е Световната търговска организация (СТО). Въпреки това, моята група критикуваше недостатъците й още от самото начало, и особено в това отношение. Комисията има задължение да защитава европейските дружества от нелоялна конкуренция, като използва антидъмпингови мерки, разрешени от СТО. Конкретно, това означава да се продават продукти под себестойността им. Призоваваме ви да разширите определението на производствени разходи и да прилагате това определение многостранно, тъй като социалният дъмпинг и екологичният дъмпинг, както други оратори вече подчертаха, водят до намаляване на производствените разходи. Резултатът е натиск на нелоялната конкуренция върху европейските дружества, която може дори да изложи на риск оцеляването им. Застрашени сме от глобално спираловидно движение надолу, което не можем и няма да приемем.

Във връзка с това трябва да продължим да работим по определянето на обективни критерии за използването на инструментите, тъй като в момента те се възприемат като произволни както в Европейския съюз, така и извън него. Една от причините за това е липсата на работещ апелативен орган. Някои малки и средни предприятия се оплакват, че при използването на антидъмпинговите инструменти техните интереси се разглеждат като по-маловажни в сравнение с тези на големите дружества. Това важи особено за глобалното разделение на труда за производствените предприятия в Европа. Тези дружества питат дали Комисията има все пак ясен общ поглед за последиците от мерките, които налага. Бих искал Комисията да подходи към това, като използва конкретния пример със случая AD549, в който ключовата дума е европейската група Saint-Gobain. Решението на Комисията спрямо това дружество може наистина да помогне за подкрепата му, но от наша гледна точка може и да изложи на риск много работни места в малки и средни производствени дружества. Въпросът ми към Вас, г-н Де Гухт е: проведено ли е адекватно разследване, имало ли е съответни възможности за оспорване, били ли са използвани тези възможности и разполагали ли са малките и средните предприятия с достатъчна информация за тези процедури?

  Robert Sturdy, автор. – (EN) Г-н председател, бих казал следното на члена на Комисията: откакто започна икономическият спад Комисията многократно обеща да не се обръща към протекционистичните политики, а да възприеме либерализацията, която самият Вие силно подкрепяте, да създаде възможности за европейските предприятия и по-привлекателни условия за инвестиции в Европа.

Съгласен съм, че антидъмпинговите мерки трябва да се използват, когато са необходими, но проблемът е, разбира се, дали ги използвате като протекционистични мерки. Общият брой на антидъмпинговите разследвания в момента показва, че те се използват като такива.

Във връзка с този въпрос, г-н член на Комисията, позволете ми да не се съглася с Вас по един конкретен проблем в Белгия, свързан с предприятие в областта на електрониката, за което Ви говорих само преди около три или четири седмици. Всъщност, те постигнаха споразумение и сами решиха проблема, но Комисията не преустанови антидъмпинговото разследване срещу това конкретно предприятие. Става въпрос за китайско предприятие и белгийско предприятие в областта на електрониката. Те намериха решение на проблема и понастоящем работят заедно именно за да осигурят възможности за създаване на работни места в Европейския съюз.

Ще ви дам друг пример. В Обединеното кралство имаме проблем, както всъщност и в Европа, свързан със стъклени влакна, за които в момента вносното мито (и държа да бъда поправен, ако греша) е 43,6%. Това е полезен продукт, който се използва в Обединеното кралство и в Европа за производството на редица изделия.

Накрая, г-н член на Комисията, позволете ми да Ви напомня, че не Вие, нито Вашия предшественик, а предшественикът на Вашия предшественик е въвел антидъмпингово законодателство по отношение на торовете. Що се отнася до селскостопанските продукти, в момента сме дълбоко загрижени за производствените разходи, за доставките на храни и продоволствената сигурност. Но тъй като въведохте антидъмпингово законодателство, действителните разходи на торовете са се увеличили със 173%. Защо се случва това? Трябва да отворим нашите пазари. Имам Ви безрезервно доверие от името на всички хора, че ще премахнете на практика протекционизма в Европа. Очаквам с нетърпение Вашите отговори.

  Карел Де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, радвам се, че Европейският парламент споделя нашето виждане, че защитата на производството на ЕС срещу нарушения на международната търговията следва да се разглежда като необходим елемент от една отворена и справедлива търговска стратегия.

Споделям мнението ви, че решенията, свързани с инструментите за търговска защита, трябва да продължат да се основават на технически и фактически данни, и съм убеден, че имаме една от най-ефективните и справедливи системи за търговска защита в света. Съзнавам, че при антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания много интереси са изложени на опасност и че някои заинтересовани страни се опитват да повлияят върху решението. Независимо от това, мога да потвърдя, че процесът на вземане на решения е ефективен, прозрачен и се основава на фактически доказателства и цялостен анализ.

Признавам, че неотдавна трети държави се опитаха да окажат въздействие върху нашето решение, като упражниха натиск върху промишлени сектори, дори върху държави-членки и дружества, работещи в тези трети държави. Категорично осъждам такива действия. Във връзка с това влизането в сила на Договора от Лисабон дава възможност да се реши проблема.

Бих искал да ви уверя, че в средносрочен и дългосрочен план броят на инструментите за търговска защита остава непроменен – така че в отговор на г-н Sturdy ще кажа: не, няма да се увеличи. Успяхме да избегнем значително увеличаване, което можеше да настъпи в резултат на световната рецесия, и гарантираме, че андъмпинговият инструмент няма да се използва за протекционистични цели.

Голяма част от статистическите данни показват, че броят на делата в ЕС е по-нисък, отколкото в нашите основни търговски партньори. Китай по принцип остава основният източник на нелоялна търговия (около 35% от образуваните от ЕС дела са срещу Китай). Решен съм да предприема действия, когато е необходимо, включително антисубсидийни мерки.

Г-н Sturdy също постави въпрос, свързан с неотдавнашен случай – така наречения „случай модеми“, в който Комисията всъщност разгледа три аспекта: дъмпинга, субсидирането, а също и защитните мерки. Въз основа на подадената от засегнатото дружество жалба бяха разследвани дъмпингът и субсидирането. В съответствие с основните регламенти жалбоподателите могат да оттеглят жалбата си. Законодателството на ЕС предвижда, че при оттегляне на жалбата процедурите могат да бъдат прекратени, освен ако такова прекратяване няма да е в интерес на Общността. Понастоящем разглеждаме последиците от оттеглянето. Следва да се отбележи, че в миналото Комисията е приемала такова оттегляне и впоследствие е прекратявала разследванията, без да взема мерки.

По третия случай – защитните мерки, това е всъщност жалба, подадена от засегнатото правителство в случая – белгийското правителство, така че тук става дума за различна процедура. Засегнатото дружество (Option NV) уведоми Комисията, че е поискало от белгийското правителство да оттегли искането за налагане на защитни мерки, но белгийското правителство все още не е уведомило Комисията дали ще се съобрази с искането на дружеството Option, така че ние очакваме белгийското правителство да вземе решение относно позицията си. Точно такива са фактите по този случай.

Сега продължаваме към по-общите въпроси. Има основателни причини за съществуването на инструменти за търговска защита. При отсъствието на международни правила за конкуренция и други правила, свързани с правилното функциониране на пазарите, инструментите за търговска защита са единственото възможно средство за защита на нашата промишленост от нелоялната търговия със стоки. Стремим се да използваме по най-ефективния начин тези правила за нашите промишлени отрасли. Наличието на срокове гарантира бързи действия за промишлеността и предсказуемост за износителите. Възнамерявам да запазя нашите ефективни и справедливи инструменти в интерес на всички засегнати икономически оператори.

В момента международните правила за търговска защита се предоговарят в Световната търговска организация (МТО). Позицията на ЕС по този въпрос е ясна: искаме да запазим ефективността на нашите инструменти, като същевременно защитаваме бизнеса ни от протекционистките действия на другите. При всяко преразглеждане на нашите правила, което бихме желали да извърши, трябва да имаме предвид преговорите в СТО, както и промените, настъпили в резултат на приемането на Договора от Лисабон.

Относно МСП, инструментите за търговската защита наистина представляват предизвикателство за МСП както от гледна точка на разходите, така и на сложността. Необходимо е да се намали административната тежест за МСП при разследванията на търговска защита. Ето защо назначих проучване с цел определяне на специфичните трудности, с които се сблъскват МСП по отношение на инструментите за търговска защита, както и набелязване на възможни решения за намаляване на трудностите.

Относно институционалните аспекти, сигурно сте забелязали, че внесеното през март от Комисията предложение за комитология предвижда Парламентът да бъде подробно информиран за процедурите на комитета. Комисията също ще предостави информация за предложените мерки, по които от комитетите се иска да дадат становище, за окончателните мерки и окончателното приемане от Комисията. По всяко време и при поискване Парламентът може да получи допълнителна информация.

Във връзка с това потвърждавам, че Комисията е на практика готова да направи предложение относно привеждането в съответствие на инструментите за търговска защита с новата система за контрол на делегирани актове и актове за изпълнение (това е така наречената „търговия омнибус“). Както знаете обаче, между институциите усилено се обсъжда големият въпрос за актовете за изпълнение. Комисията внимателно следи обсъждането и преценява, въз основа на контактите с другите институции, кога такова предложение следва да бъде прието от Комисията. Искам ясно да посоча обаче, че единственият въпрос е кога предложението ще бъде внесено, а не дали ще бъде внесено.

Г-н Moreira зададе конкретен въпрос относно комитологията. В това отношение, бих искал да бъде пределно ясен. В Договора от Лисабон няма каквито и да са основания за специално третиране на комитологията по отношение на търговията и ние няма да се съгласим с това. Разбира се, решението е в ръцете на Парламента и Съвета, въпреки че Комисията може също да играе роля, тъй както в крайна сметка и Съдът на Европейския съюз може да играе роля. Да се въведе различно мнозинство, тъй като точно за това става въпрос, с цел отменяне на взетите от Комисията решения по търговски въпроси, е неприемливо за нас и определено е неприемливо за мен.

Накрая, по отношение на използването на инструменти за търговска защита от трети държави, действително отбелязахме увеличаване от началото на икономическата криза насам.

Бих искал да ви уверя, че следим внимателно действията за търговска защита от страна на трети държави и предприемаме действия, когато е необходимо, включващи засилено наблюдение, ефикасна подкрепа за засегнатите износители от ЕС и започване на процедури за решаване на спор в СТО.

В много случаи действията на Комисията водят до прекратяване на разследването без налагане на мерки. В други случаи в резултат на тези интервенции се налагат по-слаби мерки върху засегнатите износители за ЕС.

Беше зададен също така въпрос за възможните форми на ответни мерки спрямо трети държави във връзка с упражнявания натиск върху европейски дружества. Получихме петиции по този въпрос от европейски дружества, но няма да разкрием имената им, за да ги защитим. Например в едно неотдавнашно дело, страна по което беше Китай, Китай атакува уреждането на спора в СТО. Съдът ни подкрепи, но ние не оповестихме имената на засегнатите дружества и считам, че това също беше с цел да ги защитим.

Последните два въпроса са дали възнамеряваме да преразгледаме инструментите за търговска защита. Не, няма, тъй като наистина считам, че не е необходимо. През следващите години ни предстои огромна работа в областта на търговията и трябва да кажа, че не желая в резултат на процеса на преразглеждане да започнат отново някои обсъждания. Само след приключването на преговорите от кръга Доха бих разгледал тази възможност.

Беше зададен конкретен въпрос от члена на Зелените. Г-н Schlyter, Вашият въпрос е интересен, трябва да кажа, защото, както най-вероятно вече знаете, тези антидъмпингови дела се завеждат от дружества. Те се образуват въз основа на подадена от дружеството жалба. Поради това, ако дружество беше повдигнало въпроса, който Вие поставихте, за изтичането на въглерод, Комисията, разбира се, би провела разследване и би установила дали делото трябва доведе до налагане на мерки. Но въпросът със сигурност не е извън обхвата на доводите, които разглеждаме. Разглеждаме представените от засегнатите дружества доводи, така че ако едно дружество ни представи такива доводи, естествено бихме проучили въпроса.

  Cristiana Muscardini, от името на групата PPE. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, антидъмпингът представлява един от най-решаващите инструменти за защита на търговското достойнство в Европейския съюз с цел осигуряване на лоялна конкуренция на пазара. В рамките на новата комитология са необходими ясни и приложими правила.

В Договора от Лисабон ясно се посочва, че Комисията отговаря за изпълнителните актове. Съветът и Парламентът имат правомощието да наблюдават работата на Комисията. Компромисът, който днес обсъждаме, премахва отредената от Договора от Лисабон роля на Парламента и поради това може да се създаде нов демократичен дефицит в институциите.

По-конкретно, не разбираме и отхвърляме предложението да се прилага диференцирано третиране на антидъмпинговите мерки, което въвежда елементи на свобода на преценка при вземането на решения, политизиране и правна несигурност на процедурите, вместо да защитава законовите интереси на предприятията, увредени от практики на нелоялна конкуренция.

В момент на тежка икономическа криза като сегашната изглежда неразумно и мазохистично да се усложнява и дори да се прави невъзможно приключването на антидъмпинговите процедури. Всъщност такъв би бил резултатът от настоящото предложение, ако то не бъде изменено.

Призоваваме държавите-членки и Комисията да проявят чувството си за отговорност, тъй като общият им интерес трябва да бъде гарантиране на по-добро развитие. Развитието е възможно единствено при наличието на правила, които предотвратяват нарушенията на пазара, зачитат институционалните роли и правят процедурите ефективни.

  Mario Pirillo, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, през последните години броят на прилаганите от Комисията антидъмпингови процедури се е увеличил. Това е знак за нарастване на нелоялните практики, използвани от други държави срещу европейски предприятия. Въпреки икономическата и финансова криза през последните две години около 332 протекционистични мерки са били приети от нашите международни партньори.

Вярваме в свободната, но лоялна международна търговия, основаваща се на споделяне на правилата, които са еднакви за всички. Важно е да се запази ефикасността на европейските инструменти за търговска защита, които се използват за коригиране на незаконните практики.

Дълбоко съм обезпокоен от въздействието, което настоящите опити за реформиране на комитологията могат имат върху ефикасността на тези инструменти. Предвиждането на възможност за провеждане на политически и дипломатически преговори, за да се вземе решение относно прилагането на антидъмпингови мерки, създава опасност от изопачаване на процеса, който трябва да продължи да се основава на конкретна и обективна информация.

  Jan Zahradil, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, бих искал да се върна на това, за което говори моят колега г-н Sturdy. Антидъмпингът е добър слуга, но лош господар. Точно както служи за защита на европейските дружества и европейската икономика от нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики, така с него може да се злоупотреби в интерес на протекционизма, за съжаление, за да се затворят европейските пазари за внос от трети държави. Поради това призовавам Комисията и призовавам Вас, г-н член на Комисията, да не допускате такова развитие, а ние – да предупреждаваме за антидъмпингови мерки, с които се злоупотребява в интерес на протекционизма и затварянето на европейския пазар и европейската икономика за останалата част от света. Считам, че това няма да е от полза за нас и според мен една превърната в затворена крепост Европа няма да е от полза за никого, както и считам, че историята винаги е показвала, че ако Европа е открита и си сътрудничи с останалата част от света, само ще извлече полза от това. Моля, имайте предвид това.

  Elisabeth Köstinger (PPE). – (DE) Г-н председател, евтината работна ръка и социалният дъмпинг са методи, които се използват много често в развиващите се страни и нововъзникващите икономики. Проблемът, свързан с антидъмпинга, показва колко е важно да се отправи призив, по-специално, за екологични и социални стандарти, а също и за защитни търговски мерки по време на преговорите за споразумения за свободна търговия с трети държави. Европейските дружества във всички производствени сектори не трябва да бъдат поставяни в неблагоприятно положение заради стандартите им за високо качество, което, разбира се, се отразява в цените им. В това отношение, особено съм загрижен от развитието на сегашните преговорите с Меркосур.

Не трябва да отваряме вратата за социалния дъмпинг, а да включим устойчив подход в търговските споразумения. Дъмпингът е основен проблем в селскостопанската промишленост, особено когато води до изчезването на малки, независими земеделски стопанства, които се заменят от контрагенти на селскостопански предприятия.

Във връзка с това бих искала да подчертая доклада по собствена инициатива относно търговските отношения между ЕС и Латинска Америка. В него ясно се посочва загрижеността на Европейския съюз, свързана със социалните, екологичните и производствените стандарти. Бих искала да благодаря на колегите, които повдигнаха този важен въпрос до Комисията.

  Карел Де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, отговорът ми ще е кратък. Все още трябва да отговоря на въпроса, поставен от г-н Scholz във връзка със случая със стъклените влакна Saint-Gobain.

Антидъмпинговите мита могат да оскъпят доставките, включително за МСП. Комисията изчислява потенциалното въздействие съгласно критерия за обществения интерес. МСП могат да участват в процедурата. Имаме линия за оказване на помощ на МСП, която да улеснява сътрудничеството. Въпреки това в този случай въздействието не е голямо, тъй като Китай притежава само 14% от пазара на ЕС.

Относно въпроса на г-н Zahradil относно използването на инструментите за търговска защита като протекционистично средство и опасността това да се случи: единственият фактор, който оказва влияние върху броя на случаите, е броят на жалбите, получени от Комисията, и качеството на представените доказателства. Политиката за търговска защита на Комисията се основава на система от правила в съответствие с правилата на СТО. Ако е подадена жалба и съществуват достатъчно доказателства, че се извършва дъмпинг, тогава Комисията няма друг избор, освен да започне разследване.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) За да се защити европейската икономика, е необходимо да се въведат ефективни ограничения върху използвания процес за лобиране в полза на продукти с произход от трети държави. При производството на тези продукти много често се използват материали, съдържащи вредни за околната среда и за потребителите вещества. Очебиен пример са детските играчки: съдържащите се в боите или пластмасовите части вредни съставки могат да причинят здравни проблеми, а некачествената изработка може да причини злополука, която може да приключи в болницата. Именно по този начин – разбира се, като се използват евтини материали и не се обръща внимание на изработката, е възможно да се постигнат ниски цени на дребно и да се залеят пазарите. Трябва решително да повишим контрола върху производството на внасяните изделия и да осигурим ефективно прилагане на законодателството, което урежда въвеждането на евтини стоки от трети държави на европейския пазар. Инструментите за търговска защита трябва да бъдат ефективни и да гарантират справедливи условия на конкуренция на всички наши предприятия.

22. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

23. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 23,55 ч.