Разисквания

Сряда, 24 ноември 2010 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

(Заседанието се открива в 09,05 ч.)

2. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА) (внесени предложения за резолюции): вж. протокола

3. Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола

4. Заключения от заседанието на Европейския съвет по въпросите на икономическото управление (28-29 октомври 2010 г.) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е ключовото разискване относно заключенията от заседанието на Европейския съвет по въпросите на икономическото управление (28-29 октомври) [2010/2654(RSP)].

Искам да приветствам в залата председателя на Съвета, г-н Ван Ромпьой, и председателя на Комисията, г-н Барозу. Тук са още представители на белгийското председателство и на Комисията. Ще започнем с изявлението на председателя на Съвета, г-н Ван Ромпьой.

  Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет. – (EN) Г-н председател, заседанието на Европейския съвет от 28-29 октомври се съсредоточи върху икономическото управление на нашия Съюз, по-специално с доклада на Специалната група за икономическото управление. Одобреният доклад и последвалите събития, имам предвид Ирландия по-конкретно, показаха важността на въпроса като цяло и необходимостта от бързо приложимия финансов механизъм, който договорихме през май.

Искам да похваля бързината на министрите на финансите миналата седмица, като подчертавам, че това показва доколко сме загрижени да запазим стабилността на еврото.

„Финансова помощ от ЕС и еврозоната ще се предоставя в рамките на строга политическа програма, която Комисията и Международният валутен фонд (МВФ) ще договорят с ирландските органи, заедно с Европейската централна банка. […] Като се имат предвид стабилните основи на ирландската икономика, решителното прилагане на програмата трябва да позволи завръщане към здрав и устойчив растеж, като се защити икономическото и социално сближаване.“ Цитирам Еврогрупата и Съвета по икономически и финансови въпроси.

Специалната група не беше междуправителствена конференция, а преглед на нашите методи на работа, приоритети и процедури в тази област. Опитахме се да намерим подходящ баланс между определянето на цялостна европейска рамка по отношение на необходимостта от избягване на прекомерни фискални дефицити и икономически дисбаланси в Съюза и предоставянето на възможност на националните правителства свободно да избират какво да облагат и как да харчат в съответствие с националните политически процедури и европейското право.

Искаме да гарантираме, че всяка държава-членка отчита напълно въздействието на икономическите и фискални решения върху нейните партньори и върху стабилността на Европейския съюз като цяло. Същевременно искаме да повишим капацитета на Съюза да реагира, когато политики в държава-членка представляват опасност за останалата част на Съюза.

Тези препоръки, както и останалите препоръки на Специалната група, са изключително близки до предложенията на Комисията. Обсъдих въпросите два пъти с лидерите на групите в Европейския парламент и с председателите на компетентните комисии в съответствие с формата, който поискахте.

Едно пояснение. Някои хора твърдят, че са разочаровани, че вземането на решения не е по-автоматично. Е, ние предлагаме именно по-голяма автоматичност. Съветът – съгласно Договора – ще взема решения за санкции на основата на т. нар. „обратно мнозинство“. Това означава, че Комисията автоматично налага санкции, освен ако Съветът не ги отхвърли с квалифицирано мнозинство, докато досега налагането на санкции трябваше да бъде одобрено с мнозинство.

Само преди няколко седмици някои държави-членки се противопоставяха на обратното мнозинство. Постигнахме пробив, а освен това Специалната група предложи цяла серия от други мерки, насочени към укрепване на Пакта за стабилност, като например по-голяма координация на политиките – Европейски семестър – надеждна статистика и независими фискални съвети.

Държавите-членки трябва да знаят, че политическите им решения се отразяват на всички техни партньори и на Съюза като цяло. Това е големият урок от кризата. Специалната група беше политическа рамка за бързо постигане на консенсус. Всички пробиви, които постигнахме, сега трябва да се превърнат в законодателни текстове. Комисията, Съветът и Парламентът трябва да свършат своята работа. Всички институции трябва да запазят инерцията. Това е много важна отговорност.

По отношение на третия и последен основен елемент на Специалната група, с което стигам до последващите действия. Препоръчваме въвеждането на стабилен и надежден постоянен механизъм за действие при кризи, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло. Всички държавни и правителствени ръководители се съгласиха с тази необходимост и с факта, че тя изисква ограничено изменение на Договора.

Преди да завърша по този въпрос искам да подчертая, че работата по Пакта за стабилност не цели просто да наложи наказания на държави-членки или да поправи грешките от миналото. Важно е да се разглежда в по-широк контекст. Не трябва да забравяме по-голямото предизвикателство да се подобрят структурата на Европа, устойчивите темпове на растеж и икономическите резултати.

Това е целта на стратегията „ЕС 2020“, приета от Европейския съвет по-рано тази година. Отговорът на онези, които се опасяват, че фискалните икономии ще намалят темповете на икономически растеж, е да се съсредоточат върху основните структурни фактори, които пречат на нашата икономика, и да се справят с тях. Това ще бъде основната цел на заседанията на Европейския съвет през февруари и март следващата година.

Европейският съвет обсъди накратко и въпроси, свързани с бюджета на ЕС, провокирани между другото и от изказването на председателя ви при откриването на нашето заседание. Договорихме сме да се върнем на темата през декември.

Междувременно нашите заключения гласят, цитирам: „От съществено значение е бюджетът на Европейския съюз и бъдещата многогодишна финансова рамка да отразяват усилията за консолидация, предприемани от държавите-членки с цел дефицитът и дългът да бъдат поставени върху по-устойчива основа. Като зачита – тук подчертавам – „ролята на отделните институции и необходимостта да се постигнат целите на Европа, Европейският съвет ще обсъди на следващото си заседание как да се направи необходимото с оглед разходите на европейско равнище да допринесат по подходящ начин за този процес“.

Уверявам ви, че признаваме новата роля на Парламента в съответствие с Договора от Лисабон. Не излязохме със становище относно бюджетната процедура за 2011 г., тъй като решението се взима от Съвета и Парламента.

Като председател на Европейския съвет призовавам всички заинтересовани страни да продължат консултациите с цел постигане на компромис относно бюджета за 2011 г. възможно най-скоро. Компромисът трябва да отчете различните интереси, разбира се, при спазване на Договорите.

На своето заседание Европейският съвет също така изготви и ще изготвя общи позиции на Европейския съюз преди важни международни събития. В случая нашето внимание се съсредоточи върху подготовката за Г-20, конференцията по въпросите на изменението на климата в Канкун и редица двустранни срещи на високо равнище.

Относно срещата на Г-20, която вече се състоя, постигнахме съгласие по отношение на приоритетите, насърчени от представителите на Съюза и държавите-членки на ЕС, членуващи в Г-20. Сред тях беше потвърждение на споразумението Базел III относно капиталовите изисквания и реформата на МВФ. Що се отнася до последното, искам да подчертая, че тази значима реформа стана възможна благодарение на открития и конструктивен подход на европейците. Отказахме се от две места, за да постигнем окончателно споразумение, като по този начин положихме голяма част от усилията за промяна.

Дисбалансите в световната икономика и политиката на обменния курс бяха предмет на напрегнати дискусии в подготовката на срещата на Г-20. Срещата на високо равнище направи подходящ анализ и постигна споразумение. Приветстваме решението за създаване на набор от показатели относно дисбалансите и оценката, която ще се извърши през 2011 г. Сега е от решаващо значение да се споразумеем относно политически заключения, и ако е необходимо, относно коригиращи действия въз основа на тази оценка.

По отношение на Канкун Европейският съвет също подготви позицията на ЕС за преговорите, които започват в края на месеца. След Копенхаген миналата година се водят многобройни преговори – формални и неформални – но те са бавни и все още много трудни. Канкун вероятно ще бъде само междинна стъпка към изграждането на глобална рамка за борба с изменението на климата. Европейският съюз съжалява за това.

И накрая, по отношение на двустранните ни срещи на високо равнище Европейският съвет обсъди приоритетите и стратегиите за предстоящите срещи със Съединените щати, Русия, Украйна, Индия и Африка. Това е изключително полезно за г-н Барозу и за мен и гарантира, че на срещите на високо равнище говорим не само за институциите в Брюксел, но за 27-те като цяло. Възнамерявам да направя това обичайна характеристика на заседанията на Европейския съвет.

Колеги, с това приключих резюмето от последното заседание на Европейския съвет, което се състоя преди почти месец. Във всеки случай ще продължа да информирам лидерите на политическите ви групи незабавно, до няколко часа след края на всяко заседание на Европейския съвет. Очаквам с нетърпение да чуя вашето мнение.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, ако една седмица е дълго време в политиката, един месец може да изглежда цяла вечност. Много неща се случиха след заседанието на Европейския съвет, не на последно място неотдавнашните събития в Ирландия. Предвидените действия са още една важна стъпка за гарантиране на финансовата стабилност на Ирландия, еврозоната и Европейския съюз като цяло. Двата инструмента, които въведохме през май, са ефективни и могат да свършат работата, за която са създадени. Ирландия има много специфични проблеми и тези инструменти са в състояние да ги решат. Намесата сега трябва да позволи на ирландската икономика да се върне към устойчивия растеж, като се възползва от силните си страни.

Последните няколко месеца бяха предизвикателство. Изминахме много дълъг път, но работата все още не е приключила. Нашето икономическо управление се трансформира. Специалната група, председателствана от г-н Ван Ромпьой, представи своите резултати, които са много положителни. Възползвайки се от важния принос на Комисията, тя успя да постигне широко съгласие по законодателните предложения на Комисията и също така обхвана някои други много важни аспекти на икономическото управление.

Най-важното е, че по-строгите фискални правила и по-широкият икономически надзор – ключови елементи от пакета на Комисията – са запазени. Многократно съм подчертавал колко е важно новата рамка да влезе в сила възможно най-скоро, така че останах доволен, че Европейският съвет подкрепи нашата идея за „ускорен“ подход и си постави целта да постигне споразумение по законодателните предложения на Комисията до лятото на 2011 г.

Трябва да отбележим, че въпросите, повдигнати през септември относно представянето на законодателни предложения от Комисията, се превърнаха в желание тези предложения да се ускорят. В следващите месеци трябва да протече обикновената законодателна процедура. Разчитам методът на Общността да работи както винаги добре и да ни помогне да укрепим икономическото управление в еврозоната и в Европа.

Убеден съм, че накрая ще имаме строги правила, основани на подходящи стимули за спазването им, полуавтоматично прилагане и ефективна рамка за справяне с по-общите макроикономически дисбаланси. Нуждаем се от засилено и строго икономическо управление, за да постигнем стабилен и устойчив растеж, който е от решаващо значение за заетостта и благоденствието на нашите граждани.

Постоянният механизъм за преодоляване на кризи в еврозоната е съществена част от този пъзел. Срокът на сега действащия временен механизъм изтича през 2013 г., така че е жизненоважно дотогава да се въведе нещо надеждно, здраво, трайно и основано на основните технически реалности. Затова Комисията вече започна подготовката на общите характеристики на нов механизъм за еврозоната. Този механизъм, който подготвяме в тясно сътрудничество с председателя на Европейския съвет, следва да се разглежда в контекста на общите усилия за укрепване на икономическото управление в Европейския съюз и еврозоната.

Искам да посоча ясно, че дори механизмът да се финансира от националните бюджети, той ще бъде „европейска“ инициатива и ще работи благодарение на опита, независимостта и безпристрастността на Комисията. Механизмът ще има три основни елемента: програма за макроикономическо равновесие, договореност за финансиране и участие на частния сектор. Последното може да приема различни форми, но трябва да е ясно, че каквото и да се реши по отношение на участието на частния сектор, то ще се прилага едва след 2013 г.

Държавните и правителствени ръководители решиха единодушно, че е необходимо изменение на Договора за въвеждането на механизма. Когато сключихме Договора от Лисабон миналата година, не сме предполагали, че ще се предлагат промени толкова скоро. Всички знаем, че това никога не е лесен процес, и разбираме рисковете. Това е една от причините да обясня – на заседанието на Европейския съвет и преди него – че не трябва да приемаме преразглеждане на Договора, което поставя под съмнение правото на глас на държавите-членки. Доволен съм, че доводът ми беше приет и преразглеждането ще бъде съвсем ограничено.

За нас е от значение процесът да бъде възможно най-целенасочен. Затова предупреждавам да не се отклоняваме със странични теми.

Действията не са изолирани. Заседанието на Европейския съвет, срещата на високо равнище на Г-20, срещата на високо равнище между ЕС и САЩ, проведена в Лисабон в края на миналата седмица: всичко това са междинни етапи, част от нашия план да възстановим стабилността и растежа на Европа. Ще обсъдим срещата на Г-20 в следващото разискване в залата, така че засега ще се съсредоточа съвсем накратко върху много важната среща на високо равнище между ЕС и САЩ в Лисабон.

Атмосферата на срещата беше задушевна, приятелска и съсредоточена. Заедно с г-н Ван Ромпьой се съгласихме с президента Обама относно необходимостта от трансатлантическа програма за растеж и заетост, включваща регулаторно сближаване и ранни консултации по въпроси като конкурентоспособност и глобална реформа. Поставихме задача на министрите и членовете на Комисията да вървят напред с работата в тази област по-специално чрез Трансатлантическия икономически форум.

Световната икономика, Г-20 и бързо развиващите се икономики също присъстваха в дневния ред. Идеята ми е следната: Европейският съюз ще може да постигне своите цели само ако активираме всички области на политиката, ако се възползваме от отношенията ни с всички наши основни партньори, ако използваме налични средства, интегрирани на всички равнища – национално, европейско и световно. Едно е ясно: ще имаме по-голямо влияние в света, ако сме в състояние да постигнем съгласие помежду ни, в рамките на Европейския съюз. Във връзка с това съм загрижен, че някои неотдавнашни позиции не допринасят за съсредоточаването и съгласуването на общите ни действия.

Считам, че напредъкът, който сме постигнали до момента по отношение на икономическото управление, е индикация, че можем с достатъчно политическа воля от всички страни да направим Европа по-голяма сила в света за благото на нашите граждани, но трябва да е ясно, че за целта се нуждаем от политическа воля и подкрепа за общата цел не само от европейските институции, но и от всички държави-членки. Това е призивът, който искам да отправя днес: по-голяма съгласуваност, по-голямо сближаване, по-обща цел.

  Joseph Daul, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, проучване на общественото мнение във вчерашен вестник посочва, че 70% от французите считат, че кризата все още е в разгара си и не е преодоляна. Сигурен съм, че подобно проучване в Европа ще покаже същите резултати.

Затова трябва да обърнем внимание на притесненията на нашите граждани. Те живеят в трудни времена и не могат да приемат бавния и сложен процес на вземане на решения на европейско и световно равнище. Много от тези хора ме питат какво правим ние и какво прави Европа за тях и техните семейства. Хората се страхуват. В същото време виждам, че все повече политици и все повече държави, дори и в залата, използват и манипулират страха и тревогата им и нямат никакви предложения.

Този популистки подход, който корумпира политиката ни, е сериозен и искам да кажа, че това не е начинът да се решат реалните и сериозни проблеми на нашите държави и Европа. Смятам, че политическите партии и парламентарните групи, които са против популизма и демагогията, трябва да говорят повече.

Не, отговорът на кризата не е да се плашим от нея или да прибягваме до протекционизъм. Не, няма бърз и лесен отговор на кризата, пред която сме изправени. Не, не е възможно да обърнем гръб на солидарността или на усилията за укрепване на всички наши държави в лицето на глобализацията и след това да осъзнаем, че се нуждаем от партньори, когато времената са трудни.

Трябва да си извадим поуки от случващото се в Ирландия и това не е критика към Ирландия, господа председатели на Съвета и Комисията. Трябва да си извадим поуки, защото трудностите, пред които е изправена държавата, се дължат не само на банките, но и на фискалната и икономическата политика на сегашното правителство през годините. Келтският тигър, единствено отговорен за своя растеж, с необичайна данъчна система, минимална банкова регулация и инвестиционен кодекс, различен от кодекса на всяка друга държава в Европейския съюз, днес е свидетел на рухване на балона на ипотечните кредити, дългове на домакинствата, рекордно равнище на безработицата и осакатен банков сектор. Ирландското правителство гарантира цялата банкова система, отпускайки 480 млрд. евро, или три пъти повече от БВП на държавата, което увеличава бюджетния дефицит до 32%.

Днес ирландското правителство поиска и с право получи европейска солидарност. Приветствам това и както членът на Комисията Рен заяви тук в понеделник, помощта, която Ирландия скоро трябва да получи, ще гарантира стабилността на цялата еврозона. Но дали европейската солидарност, която Дъблин с право получава сега, както когато се присъедини към ЕС, е показана през годините от страна на ирландското правителство?

Колко пъти държавите-членки се опитват да съгласуват данъчното облагане – предпоставка, както е очевидно днес, за доброто управление на еврото? И всеки път едни и същи държави се противопоставят.

Не обвинявам никого, но считам, че е време да извлечем поуки за в бъдеще. Както съм казвал неколкократно в залата, кризата е възможност за промяна и не трябва да се страхуваме да променим някои наши привички, които нямаха положителния ефект, на който разчитахме.

Госпожи и господа, мерките, приети от Европейския съвет преди няколко седмици, и насоките, приети от Г-20 в Сеул, представляват стъпка в правилната посока, но не стигат достатъчно далеч. С други думи, трябва да сме наясно с необходимостта от сътрудничество в Европа и сред основните регионални блокове, за да преодолеем нестабилността на финансовите пазари и търговските дисбаланси, както и да избегнем валутна война.

Всички знаем, че нашите държави сами няма да могат да намерят жизнеспособни дългосрочни решения на проблемите, с които да отговорят на очакванията на 500-те милиона европейци, които, както казах в началото, очакват от политиците – от всички нас тук и в нашите столици – да вземат далновидни решения.

Г-н Ван Ромпьой, ако кризата ни научи на нещо, то е, че вчерашните решения не са непременно утрешните. Плащаме висока цена, осъзнавайки това във време на криза, но ще платим дори още по-висока цена, ако продължаваме да го пренебрегваме. Призовавам европейските институции и правителствата на нашите държави-членки да се променят, да извлекат политическите поуки от кризата и да спрат да търсят солидарност, едва когато е твърде късно.

Г-н председател, една последна забележка. Въпросът не е Съветът и Парламентът да се борят един с друг, а да се прилагат договорите, да се проявява солидарност и да се работи ръка за ръка. Това е моето послание към вас, за да можем да преодолеем кризата в името на нашите съграждани.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, докато слушах председателя на Европейския съвет, чух различен тон от този на председателя на Комисията. Председателят на Съвета ни представи доклад и, г-н Ван Ромпьой, ако си позволя да се поддам на духа му, то тогава единствено мога да стигна до заключението, че всичко е наред. Когато слушам г-н Барозу обаче, оставам с впечатлението, че – цитирам – „някои неотдавнашни позиции не допринасят за съгласуването“. Това е, което председателят на Комисията заяви по отношение на Съвета, който ни казвате, че е в пълна хармония.

Не, действителността в Европа е малко по-различна. Действителността в Европа е, че ЕС е разделен на три части: германско-френска, която взема решенията, останалата част от еврозоната и другите, които не спадат към еврозоната, със специално място за Обединеното кралство. Това е действителността в Европа.

Специалното място на Обединеното кралство също трябва да се разгледа в частност. Германско-френското партньорство за вземане на решения Меркел-Саркози е сключило сделка с г-н Камерън. Всеки го знае и трябва да се каже открито. Сделката е следната: „Трябва ми преразглеждане на Договора за Пакта за стабилност“. „Добре“, казва г-н Камерън, „няма да ми е лесно, защото някои членове на Камарата на общините не са съгласни, но искам различен бюджет.“ Тогава г-жа Меркел и г-н Саркози казват: „Добре, да го направим.“

Това е действителността в Европа. Това е подход, който не само няма нищо общо с духа на Общността, но и ще разруши съгласуваността на Европейския съюз и самия Съюз след време. Боя се, че някои хора искат точно това. Приветстват го с ентусиазъм. Те седят ето там.

(Ръкопляскания)

Ако не искаме тези хора да продължават да вземат решенията за континента, трябва да отведем Европа в различна посока.

(Реплики)

Ще се опитам да продължа. Г-н Langen винаги много се вълнува. Реформата на Пакта за стабилност в ЕС се поставя в зависимост от съгласието на държава, която дори не е част от еврозоната. Г-жа Меркел се съгласява с преразглеждане на Договора в момент, когато никой в залата не може да предвиди какво ще се случи в Ирландия. Освен това не знам дали преразглеждането на Договора ще се приеме в Ирландия толкова гладко, колкото изглежда в доклада относно Европейския съвет.

Г-жа Меркел казва, че частният сектор трябва да се включи. Искам да Ви задам въпрос, г-н Рен, относно частния сектор в Ирландия. Как изобщо успяха ирландските банки да преминат стрес-тестовете? Можете ли да ни обясните?

Това, което г-жа Меркел прави, е стрес-тест за еврото. Ще ви кажа какво се случва: участието на частния сектор е добро и правилно. В Европейския парламент – стоя зад думите си – одобрихме с широк консенсус начин за включването на частния сектор – въвеждането на общоевропейски данък върху финансовите операции.

(Ръкопляскания)

Набързо го обсъдиха на срещата на Г-8 и казаха: „Не, не искаме данък върху финансовите операции.“ Ние отговорихме: „Добре, забравяме го тогава.“ Докато си изпием следобедното кафе, данъкът върху финансовите операции беше погребан. Ако имаше начин да включим частния сектор, така че да има реално въздействие върху него, това беше. Хората сега казват, че Обединеното кралство не го иска. Дали Обединеното кралство всъщност решава всичко в Европа? Ами ако започнем с данък върху финансовите операции в еврозоната като начало например и кажем, че по този начин ще събираме данъци от частния финансов сектор в еврозоната?

(Реплики)

Ще повторя думите му, за да може да ги предаде преводачът: „един народ, една империя, един лидер“. Това каза той.

Приключвам. Само че когато колегата върви през залата с викове „един народ, една империя, един лидер“, мога да кажа само едно: хората, които го казаха в Германия, са хора, с чийто начин на мислене аз се боря, но считам, че възгледите на този господин са по-близки от моите до този начин на мислене.

  Joseph Daul (PPE). – (FR) (към г-н Bloom) Не мога да приема това, което казахте. Живеем в демократична епоха и демократична система. Ще ви помоля да се извините официално или в противен случай ще внесем официално оплакване. Има хора, които са казали и по-малко – не е редно.

(Ръкопляскания)

За малко не добави, че се създават концентрационни лагери, за да се реши проблемът.

  Председател. – Колеги, трябва да продължим. Отбелязвам си. Зачитам член 152, параграф 1 от Правилника за дейността: „Председателят призовава към спазване на реда всеки член на ЕП, който нарушава нормалното протичане на заседанието или чието поведение не отговаря на съответните разпоредби на член 9“. Колега, моля да се извините пред присъстващите в залата.

  Godfrey Bloom (EFD). – (EN) Възгледите на хер Schulz са ясни. Той е недемократичен фашист.

  Председател. – Очаквахме съвсем друго. Не искаме разискването да бъде смущавано по такъв начин. Колега, ще Ви повикам на среща с мен и ще решим каква ще бъде следващата стъпка.

Невъзможно е да се провежда разискване в такава атмосфера. Колега, както виждате, залата протестира бурно срещу Вашето поведение. Ще прочета член 152, параграф 3 на моя език.

„При продължаващо безредие или последващо нарушение председателят може да отнеме на нарушителя правото да се изказва и да го отстрани от залата до края на заседанието. В изключително сериозни случаи председателят може да прибегне до посочената мярка незабавно и без повторен призив за спазване на реда. Генералният секретар незабавно осигурява изпълнението на тези дисциплинарни мерки с помощта на разпоредителите и, ако е необходимо, на парламентарната служба за охрана.“

Г-н Bloom, както виждате, мнозинството от колегите намират поведението Ви за напълно недопустимо. Аз също го намирам за недопустимо. Затова моля да напуснете залата.

Както знаете, можете да обсъждате и да изразявате своето мнение, но не и да притеснявате другите. В противен случай не можем да запазим ред в залата.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, първо считам, че случилото се е много сериозно. Смятам, че политическите групи трябва да отговорят още днес с обща позиция и се надявам, че всички политически групи, разбира се, с изключение на групата на въпросния колега, много ясно ще подкрепят предприетите от Вас мерки това да не се случва отново.

(Ръкопляскания)

Считам, че казаното от г-н Daul по отношение на Ирландия – защото той анализира изцяло положението на Ирландия – е напълно вярно, но все пак искам да му кажа, че ако в началото на финансовата криза бяхме създали европейски план за спасяване на банките, както беше предложено от Комисията, но отхвърлено от държавите-членки, Ирландия нямаше да се изправи пред сегашните си проблеми. Това предложение беше отхвърлено през октомври 2008 г. с думите: „Не, не е необходимо. В Германия разполагаме с достатъчно пари да си решим проблемите“. Е, видяхме резултата.

Второ, искам да обърна внимание на настоящия проблем, защото все още има напрежение около него. Аз лично се надявам, че еврото ще се стабилизира отново в близките дни. Затова считам, че трябва да се обърне много сериозно внимание на казаното вчера от председателя на Европейската централна банка и от г-н Рен.

Считам, че казаното от г-н Трише по време на вчерашното разискване – присъстващите не бяха много – е от голямо значение. Той заяви, че пакетът не е достатъчен за възстановяване на стабилността в еврозоната. Затова ние в Парламента носим специална отговорност, защото вземаме съвместно решения във всички тези области. Трябва да обърнем сериозно внимание. Какъв точно е проблемът? Никъде в света няма валута, която да не е подкрепена от правителство, единна икономическа политика, стратегия и единен пазар на облигации. В еврозоната считаме, че е възможно да работим с 16 правителства, 16 пазара на облигации и 16 различни икономически политики. Считам, че това е основата, на която трябва да действаме, и заключението, до което трябва да стигнем. Трябва да надминем решенията на Съвета. Г-н Рен, считам, че трябва да надминем дори предложенията на Комисията и да подкрепим г-н Трише.

Ако г-н Трише, който в края на краищата отговаря за стабилността на еврото, призовава Парламента и другите европейски органи да укрепят пакета, единственото ни решение относно финансовите пазари може да бъде да укрепим пакета, да въведем напълно автоматични санкции – каквито няма в момента – и да създадем пазар на облигации в евро. Различията между Гърция и Германия и между Ирландия и Германия няма да изчезнат, ако не съществува единен пазар на облигации. Също така могат да се въведат наистина ефективни допълнителни санкции за държавите, които не спазват Пакта за стабилност.

И накрая, искам да кажа, че се нуждаем от реално икономическо управление, което стимулира инвестициите, и ако германското правителство призовава член 136 от Договора да се измени за целта, то нека го изменим, но нека направим необходимото да включим в член 136 реално икономическо управление и напълно автоматични санкции. Нека превърнем предстоящите промени в Договора в истинска възможност да подготвим еврото за бъдещето, а именно като въведем икономическо управление в еврозоната и в Европейския съюз.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, в случай че Комисията получи икономическото управление, което иска и което Вие искате, твърдите ли, г-н Verhofstadt, че Комисията винаги ще взема правилните решения?

  Guy Verhofstadt (ALDE). – (EN) Г-н председател, считам, че имам повече доверие в намерението на Европейската комисия да предприеме мерки срещу държавите, които не прилагат Пакта за стабилност, отколкото в Съвета, където са правителствените ръководители. Прекарах девет години в Съвета и никога не видях една държава да обвини друга, че не прилага Пакта за стабилност.

Видяхме какво стана през 2004 г. и 2005 г. с Франция и Германия. Не прилагаха Пакта за стабилност и нямаше санкции срещу тях. Поради тази причина именно Европейската комисия, която е общностната институция и наистина следва метода на Моне и Шуман, трябва да поеме водеща роля в тази област.

  Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, не можах да се намеся, когато изгонихте от залата нашия колега от Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), но искам да изкажа възражение срещу пристрастното прилагане на правилата. Г-н Schulz нарече моя колега, г-н Van der Stoep, фашист, а Вие не направихте нищо, не поискахте извинение. Не бяха предприети действия срещу г-н Schulz. Г-н Schulz прави точно същото...

(Ораторът продължава да говори, но микрофонът му е изключен)

  Председател. – Приключвам разговора. Ако имате съмнения относно станалото, можете да се обърнете към мен. Ще поговоря с Вас. Ще го обсъдим заедно.

Г-н Farage, както знаете, поисках да обсъдим и някои важни въпроси и се застъпих лично за Вас. Изразих пред Вас моето мнение и Вие сте наясно с него. Попитах Ви и дали имате съмнения относно моето решение.

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, доста е трудно да се говори в толкова напрегната атмосфера. Тя е до известна степен и демонстрация на положението, в което Европейският съюз би могъл да се окаже, ако не формулираме европейска политика по-внимателно и по-решително. Според мен, г-н Schulz, проблемът не е в малките промени в Договора, от които Германия се нуждае и иска, защото финансовата криза не е природно бедствие. Проблемът е, че в кризата Европейският съвет, и по-специално представителите на големите държави в Европейския съвет вече не са в състояние да гарантират, че положителна искра от срещата в Брюксел ще се разпростре сред обществото в държавите-членки на Европейския съюз. Наистина е странно колко бързо се изгуби проевропейският дух. Странно е и че от всички държави точно Германия, която извлече толкова голяма полза от солидарността в далечното и в по-близкото ни общо минало, вече не е в състояние да ни отведе от днешното разискване, белязано от егоизъм и дребнавост, към обсъждане защо е правилно държавите-членки в Европа да обвържат съдбата си толкова тясно и защо Съветът, както и Вие, г-н Ван Ромпьой, вече не можете да обясните на гражданите, чиято несигурност г-н Daul описа така добре, защо ще бъде възможно да преодолеем кризата само ако работим заедно, а не като се съревноваваме помежду си. Пълното отсъствие на този дух е един от проблемите ни.

Вторият е, че липсва честно политическо изявление, което да признае, че не помагаме на целия гръцки или ирландски народ, а спасяваме банките и в двата случая, както и че Ирландия не е само ирландска криза, а и германска криза, и британска криза, макар да не искате да го чуете. Считам, че честността ще бъде основата да убедим гражданите наистина да подкрепят решенията, взети в Брюксел по време на кризата.

Трето, считам, че г-н Verhofstadt е абсолютно прав. Сега трябва да оформим икономическото управление. Всички го знаем. Без значение колко често Съветът или Комисията заявяват, че искат да предприемат необходимите стъпки възможно най-бързо, чувам сигнал за тревога, защото именно липсата на проевропейски дух на солидарност означава, че необходимите и логични стъпки към интеграцията няма да бъдат направени. Едно е да говорим сега за данъчен дъмпинг в Ирландия. Нещо трябва да се промени тук. Как да се направи обаче е друг въпрос, както и кога и в какви срокове. Като цяло държавите-членки трябва да съгласуват данъчните си политики или в противен случай нещата няма да продължат да вървят добре в Европейския съюз.

Трябва да обсъдим сериозно една тема, добила голяма известност: участието на кредиторите, преструктурирането на дълга, включително сред тези, които бяха пряката причина за кризата. Трябва да ви кажа, че ми е изключително трудно да преценя кое е правилно и кое не в това отношение. Знаем, че обратното броене за Испания и Португалия започна. Знаем, че е само въпрос на време те също да потърсят солидарност и управление на кризи. Не знам дали ще си направим услуга, ако сега включим кредиторите, или ще е по-добре да кажем, че искаме икономическо управление, искаме строга регулация на банковия сектор, искаме данък върху финансовите операции или капитала на тези, които печелят от кризата. Това е нещо, което трябва да преценим заедно. Няма абсолютно никакъв смисъл да се преструваме, че не е необходимо да се вземе решение. Благодаря за вниманието.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Kay Swinburne, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, за пръв път двете основни теми, които се обсъждат от Европейския съвет и от медиите в моя избирателен район в Уелс, са едни и същи. Първо, как ЕС ще се справи с положението в Ирландия, и второ, как да излезем от задънената улица с бюджета на ЕС. В Уелс наистина оценяваме получените европейски средства и всички мои избиратели разбират необходимостта от стабилна еврозона. Но двете теми се обсъждат по много различен начин в Кардиф и Брюксел.

В Европейския парламент в Брюксел обсъждаме двата въпроса поотделно. Отговорът на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на еврото е, че се нуждаем от по-добро икономическо управление, повече правила за националните правителства и прилагане чрез глоби и санкции.

В Кардиф, столицата ни – а съм сигурна, и в Дъблин – макар да стигаме до заключението по отношение на бюджета, че е необходимо държавите-членки да престанат да бъдат егоистични и да поставят Европа над собствените си нужди, всичко се свежда до това как и къде следва да се харчат парите на данъкоплатците. Хората знаят, че са необходими строги икономии. Всеки ден слушат колко задлъжнели са държавите им. Знаят, че трябва да се вземат трудни решения, но искат да решат как да се харчат техните трудно спечелени средства. Да искаме от тях да дадат още повече пари за финансиране на проекти на ЕС чрез увеличаване на бюджета на ЕС, когато са принудени да се откажат от част от пенсиите в публичния сектор, а в някои случаи и от основни социални услуги, от които са станали зависими, е за мнозина от избирателите твърде много.

Когато самият ЕС признава, че не е успял съвсем да приложи собствените си правила и стандарти в еврозоната, едва ли насърчава гражданите да му предоставят още повече пари. Във време на ограничени публични разходи, когато преразглеждаме правилата за икономическо управление на държавите-членки, в Европейския парламент трябва да отчетем натиска, под който се намират държавите-членки, и да приемем, че трябва да отложим всички проекти на институциите на ЕС, които не са належащи, за да позволим изготвянето на бюджет на ЕС, който отразява тежкото икономическо положение.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, ораторът разбира ли, че т. нар. средства на ЕС, за които каза, че са получени от нейните избиратели, са собствените средства на Обединеното кралство, които се връщат, но само частично, след като Европейският съюз е прибрал своя дял? Госпожата разбира ли го?

  Kay Swinburne (ECR). – (EN) Г-н председател, както знае господинът, напълно съм наясно откъде идват парите и кои са нетните платци в бюджета на ЕС. Но моите избиратели в Уелс виждат, че получават инвестиции в особено важни проекти, когато в действителност техният БВП е по-нисък в сравнение с всеки друг регион в Обединеното кралство. Така че ще защитавам средствата на ЕС за моя избирателен район непрекъснато.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, мога само да приветствам факта, че държавните и правителствени ръководители се споразумяха да създадат постоянен механизъм за действие при кризи, за да гарантират финансовата стабилност на еврозоната. Има какво още да се желае от резултатите от работата, продължила няколко месеца, на Специалната група на г-н Ван Ромпьой за икономическото управление, макар че мненията ми за тях са различни. Прави се опит за възможно най-строг контрол над бюджетите, за да се избегнат дългосрочни дефицити, но крехкото възстановяване веднага ще бъде изложено на опасност от радикалното съкращаване на публичните разходи. Не само има напълно обратен ефект, но считам, че е абсурдно. Изглежда, че не сме научили нищо от досегашния ни опит с Пакта за стабилност и растеж. Не можете да налагате допълнителни парични санкции на държава, чийто дълг вече е много голям. Забраната за спасителните мерки и Пактът за стабилност и растеж унищожават солидарността между държавите в паричния съюз.

Икономиката ли диктува нашите политики? За пореден път последиците от кризата ще са за сметка на хората. Можем да очакваме намаляване на заплатите и ограничаване на социалните услуги, съкращения в образованието и повишаване на равнището на безработицата. Това допълнително ще затрудни засегнатите държави и възстановяването им. Няма абсолютно никакъв смисъл да се увеличи натискът върху държави като Ирландия, Гърция или Португалия. Вместо това трябва да се намалят големите икономически различия в Европа, т.е. имаме нужда от икономическо управление. Искаме социална и справедлива Европа, изградена на принципа на солидарността. Предимството на политиката над икономиката трябва да се запази или възстанови.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой заема поста си от една година и за това време всичко започна да се разпада. Налице е хаос. Парите свършват. Би трябвало да благодаря на г-н Ван Ромпьой. Той може би трябва да бъде лицето на евроскептиците.

Просто се огледайте в залата, г-н Ван Ромпьой. Погледнете лицата. Вижте страха. Вижте гнева. Горкият г-н Барозу изглежда, сякаш е видял призрак. Започват да разбират, че всичко е загубено, но в отчаяното си желание да запазят своята мечта искат да отстранят от системата всяка останала следа от демокрация. Ясно е, че никой от Вас не е научил нищо. Когато казвате, г-н Ван Ромпьой, че еврото ни донесе стабилност, предполагам мога да Ви поздравя, че имате чувство за хумор. Но това не е ли просто бункерният манталитет?

Вашият фанатизъм е явен. Казахте, че е лъжа да се смята, че националната държава може да съществува в глобализирания свят на 21 век. Е, това може да е вярно в случая на Белгия – която няма правителство от шест месеца – но за останалите, във всяка държава-членка в Съюза (и може би заради това виждаме страха, изписан на лицата), хората все по-често казват: „Не искаме този флаг, не искаме химна, не искаме тази политическа класа, всичко да върви на бунището на историята“.

По-рано тази година имахме гръцката трагедия, а сега имаме ситуацията в Ирландия. Знам, че глупостта и алчността на ирландските политици изиграха голяма роля. Изобщо не трябваше да се присъединяват към еврото. Допуснаха ниски лихвени проценти, фалшив бум и сериозен фалит. Но вижте отговора. Това, което им се казва, докато правителството им се срива, е, че не е уместно да проведат общи избори. В действителност членът на Комисията Рен каза тук, че първо трябва да одобрят бюджета си, преди да им се позволи да проведат общи избори.

За кои се мислите? Наистина сте много опасни. Манията Ви да създадете европейска държава показва, че с радост ще унищожите демокрацията. Изглежда сте доволни, че милиони хора са без работа и бедни. Безчет милиони трябва да се похарчат, за да продължите с евро-мечтата си.

Е, няма да стане, защото Португалия е следващата. С дълг от 325% от БВП те са следващите в списъка. След това подозирам, че ще бъде Испания. Средствата за спасяването на Испания ще бъдат седем пъти повече, отколкото за Ирландия, а дотогава всички спасителни средства ще са свършили. Няма да има повече.

Но това е още по-сериозно от икономиката, защото ако лишите хората от тяхната идентичност, ако ги лишите от демокрацията, тогава им остават само национализмът и насилието. Мога само да се надявам и моля европроектът да бъде унищожен от пазарите преди това.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, за да преодолеем настоящата финансова криза, се нуждаем от основни промени в икономическата отговорност в Европа: по-голяма финансова дисциплина, наблюдение на икономическата политика и по-добра координация при управлението на кризи. Укрепването на Пакта за стабилност и растеж неизменно ще доведе до увеличаване на икономическата отговорност.

Последващи санкции могат да се налагат на ранен етап от процеса на наблюдение на бюджета, като се отчетат критериите по отношение на дефицита и държавния дълг. И накрая, нов механизъм за действие при кризи означава освен останалото и че банките и застрахователите например могат да бъдат подведени под отговорност. Призовавам тези институции да бъдат по-отговорни към данъкоплатците.

Искам да кажа още нещо по отношение на Канкун. ЕС иска да говори с един глас. Трудната ситуация предоставя възможност да се инвестира във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност например и по този начин да се подобри околната среда, както и нашата политика за растеж.

  Marianne Thyssen (PPE). – (NL) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, госпожи и господа, какво научихме от банковата криза, икономическата криза и кризата в публичните финанси, от кризите в последните две години и половина. До момента реакциите на органите, особено на европейско равнище, са добри. Съществуването и устойчивостта на еврото и подходящите действия на Европейската централна банка попречиха на ситуацията да ескалира. В Европа научихме, че силата е в единството и солидарността дава резултат. Но сегашното положение показва, че трябва да продължим със структурните промени и че наистина трябва да въведем икономическо управление. Ако еврото ни успокои донякъде, г-н Ван Ромпьой, нека видим сериозността на кризата като сигнал да се възползваме изцяло от европейските сили в бъдеще. Строги правила и подходящи механизми за прилагане са необходими за финансовия сектор, публичните бюджети и държавния дълг, а също и за отстраняване на макроикономическите дисбаланси. Необходими са за възстановяване на доверието, повишаване на конкурентоспособността, насърчаване на икономическия растеж и увеличаване на възможностите за заетост и просперитет. Надявам се, няма да се обезкуражим от строгите мерки от страх Европейският съюз да не бъде изобразен като плашило от държавите-членки, тъй като истината е, че държавите-членки се нуждаят от външен натиск, дори от плашило, защото не могат да се справят сами със задачата в ерата на глобализацията. Г-н Ван Ромпьой, заключенията, които са до голяма степен плод на работата на Вашата Специална група, ще насочат Съюза към необходимите структурни промени и в това отношение ние ги приветстваме. Имам обаче два въпроса. Първо, по-голямата част от пакета относно управлението подлежи на процедурата на съвместно вземане на решение, а Вие искате да се използват ускорени процедури. Чудя се тогава дали оставяте достатъчно място за преговори между Съвета по икономическите и финансови въпроси и Парламента и дали ще позволите на Парламента да играе своята роля, тъй като това е, което искаме. Второ и последно, Европейският съвет е против автоматизма в системата от санкции: ако не се изменя Договорът, няма да се отвори кутията на Пандора. От друга страна обаче, самите Вие предлагате Договорът да се измени, така че да позволи създаването на постоянен механизъм за действие при кризи, от който се нуждаем. Тогава се питам какво се случва с Пандора. Предварително благодаря за отговорите Ви.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

  Stephen Hughes (S&D). – (EN) Г-н председател, сигурен съм, че всички сме съгласни, че държавните и правителствени ръководители са изключително заети. Затова намирам за изключително озадачаващо, че се събират на всеки три месеца и губят страшно много време и пари да решат съвсем малко в лицето на кризата, което е двойно подчертано от случилото се в Ирландия.

Вижте само идеята за данък върху финансовите операции. Тя беше в дневния ред на срещите на високо равнище през март, юни и октомври и всеки Съвет я препращаше към следващия. Сега е препратена към Съвета през декември и вероятно така ще продължава далеч напред. Спешно се нуждаем от голяма крачка напред в икономическото управление; нуждаем се от визия и действия, от взаимна солидарност и тясно сътрудничество. Вместо това всичко, което получаваме, е объркване, колебание и взаимно недоверие, което води до трайна нестабилност вместо до стабилност.

Някои неща са ясни. Първо, допълнителното затягане на Пакта за стабилност и растеж няма да бъде достатъчно. Още по-лошо, съществува сериозна опасност предложената нова система в крайна сметка да бъде проциклична и да навреди на растежа и заетостта. Второ, икономическият и паричен съюз трябва да стане много по-ефективен с наистина балансирана и ефективна координация на икономическата политика, а не само с наблюдение и санкциониране. Трето, по един или друг начин трябва да има система за общо управление на дълга поне за част от публичния дълг – може би до 60% от БВП.

Икономическите ползи от подобна система на евро-облигации са големи и ясни. Г-н Ван Ромпьой, по Ваши думи не обичате политици с визия. Струва ми се, че предпочитате практически действия: разбирам. Но считам, че вече можете да обедините двете неща. Надявам се, че пътят е ясен и че данъкът върху финансовите операции и балансираната координация на икономическата политика ще стигнат по-далеч от просто наблюдение и общо управление на дълга. Считам, че е време, г-н Ван Ромпьой, за визия и действие.

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-н председател, важно е гражданите да разберат следното: Европейският съюз не е в дълг. Говорим за криза с дълга в държавите-членки. Европейският съюз е единственото политическо равнище в Европа, което не е в дълг. Искам това да си остане така. Но съдбата ни е обединена от еврото. Г-жа Harms и г-н Schulz правилно се оплакаха от липсата на европейски дух. Довил беше грешка. Германия и Франция са изнудвани от Обединеното кралство. Комисията трябва да налага санкциите, а не финансовите министри. Г-н Ван Ромпьой, автоматичният характер на санкциите по време на превантивната фаза беше пожертван в Довил. Министрите на финансите трябва да вземат решението отново тук. Те бяха отговорни за финансовата криза и кризата с дълга в държавите-членки.

Какво е икономическо управление? Всеки говори за икономическо управление, но какво всъщност представлява то? Наистина ли искаме Европейският съюз да се намесва в нашия пазар на труда и в нашата социална политика? Тук има голяма въпросителна. Създаването на законова рамка за предприемачеството, стимулирането на икономическия растеж – всичко това е хубаво, но предизвикателството е първо да се въведат в ред публичните финанси в държавите-членки. Затова Европейският семестър е толкова важен и трябва да се приложи.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-н Graf Lambsdorff, Вие сте член на Федералния изпълнителен комитет на Свободната демократическа партия. Вашето твърдение, че Довил е грешка, съвпада ли с мнението на лидера на Вашата партия и заместник-канцлер на Федерална република Германия или е Ваше лично мнение? Можем ли да го приемем като становището на Свободната демократическа партия или просто като мнението на г-н Graf Lambsdorff?

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE). – (DE) Г-н председател, разбира се, ще отговоря. Г-н Schulz също е член на Бюрото на Германската социалдемократическа партия и понякога изявленията му тук не съвпадат изцяло с партийното становище. Искам да кажа обаче, че ще съм благодарен на г-н Schulz, ако може да ми покаже кой от Свободната демократическа партия присъстваше в Довил. Направихме сравнително ясно изявление по въпроса след срещата на високо равнище.

Считам, че основният елемент, а именно, отказът от автоматичния характер на санкциите по време на превантивната фаза беше разкритикуван категорично от нас. Ако постигнем изменение на Договора, това ще бъде коригирано със задна дата. Но решението, взето в Довил, е очевидно грешка.

  Philippe Lamberts (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, през последните 25 години твърде много държави-членки използват модел на икономически растеж, който се основава главно на дълга – публичен и частен. Проблемът е, че дългът основно финансира финансовите спекулации и потреблението, а не инвестициите в същото време, когато останалата част от света, като Китай, Бразилия и Индия, започваше да инвестира. Може би в учебниците по история това ще бъде описано като момента, в който Европа се загуби.

Не е задължително обаче. Разбира се, нуждаем се от стабилно европейско икономическо управление, но първо трябва да се справим с хаоса, причинен от дълга. Ако считаме, че можем да решим проблема, просто като съкращаваме публичните разходи, то се заблуждаваме. Няма да преодолеем кризата без преструктуриране и разсрочване на дълга, превишил устойчивите нива, а длъжниците не могат реално да го платят.

Трябва да е ясно, че и длъжниците, и кредиторите са отговорни за натрупването на дълга. Наистина, длъжниците вземаха заеми над възможностите си, но кредиторите отпускаха заеми безотговорно, с надеждата за голяма печалба без риск, тъй като данъкоплатецът, разбира се, винаги е на разположение.

Затова и длъжниците, и кредиторите ще трябва да участват в усилията и ако не го гарантираме, ще се обречем на японски сценарий, а именно на спад в Европейския съюз. Считам, че гражданите на този континент заслужават много повече от това.

  Vicky Ford (ECR). – (EN) Г-н председател, разискването касае икономическото управление. В цяла Европа много държави, включително и моята, са изправени пред тежко икономическо положение. В края на миналата седмица ЕС и Обединеното кралство подкрепиха нашите приятели отвъд Ирландско море. Сега Европейският парламент не трябва да ругае или да сочи с пръст, а да се поучим от грешките си и да вземаме по-добри решения в бъдеще.

Миналата седмица, в средата на ноември, Гърция промени годишните си финансови отчети за трети път. Надявам се, че приключихме с това. Няма по-основателна причина държавите да гарантират по-добра отчетност и прогнози.

Европейският съвет стигна далеч с подробните си планове за обмен на информация в Европейския семестър. Необходимо е да се приложат на практика. Да, трябва да обменяме добри практики между различните държави, но и да приемем, че не всички държави са еднакви и че доброто икономическо управление може да се постигне по различни начини, но в полза на всички.

  Bairbre de Brún (GUE/NGL). – (GA) Г-н председател, Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Комисията поставят тежки условия и е ясно, че милиарди евро от съкращения се отпускат на Ирландия. Ще бъдат загубени работни места, обществените услуги ще бъдат сериозно намалени, а данъкът върху доходите на хората с ниски заплати ще бъде вдигнат. Банките ще запазят своите печалби, докато бедните, болните, пенсионерите и другите уязвими групи ще бъдат губещите. Това не е помощ от Европа и сме твърдо против.

Вместо да търсят мандат за въвеждане на съкращенията, след като МВФ и ЕС проучиха счетоводните книги, ирландското правителство реши, че няма да има избори, докато бюджетът не влезе в сила. Имаше и друг вариант, но ирландското правителство избра този. Решиха да действат в полза на своите приятели в банките, а не на обикновените хора в Ирландия.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докато тече разискването, ушите на председателя на Европейската централна банка, г-н Трише, вероятно пламтят. Ако ние се намирахме в сената на Древния Рим, един сенатор, облечен в тогата си, със сигурност би се изправил и би казал на г-н Трише: „Quousque tandem abutere, Trichete, patientia nostra?“ – докога, г-н Трише, ще злоупотребяваш с нашето търпение?

Всъщност трябва да се запитаме дали правилният път е да не допуснем изчезването на еврото – една много трудна задача – или вместо това да го спасим от рухващите икономики на нашите държави-членки, след като еврофилските политики на г-н Проди и т.н., разрушиха нашата промишленост, и най-вече малките и средните предприятия в Padania например, и доведоха единствено до съкращения и помощи за безработни.

Защо е нужно страните, които преодоляват кризата, да бъдат лишени от близо 100 млрд. евро, за да спасят Ирландия, която с политиката си с корпоративен данък от 12,5% досега беше в нечестна конкуренция с другите държави?

Къде беше европейското управление, когато един месец след приключване на стрес-тестовете англо-ирландската банка натрупа дефицит в размер на 8 млрд. евро? Къде беше г-н Трише? Сигурни ли сме, че спасителните мерки в Ирландия не са в нарушение на Договора от Маастрихт? За щастие има Конституционен съд в Германия, който ще постанови, че поглъщането на дефицита на друга страна под формата на немски книжа е противоконституционно. Така че е време да кажем довиждане на еврото.

  Werner Langen (PPE). – (DE) Г-н председател, тук чух много критични бележки във връзка с решението Deauville, но всеки знае, че в началото на последната среща на Вашата специална група, г-н Ван Ромпьой, все още не бяха изпълнени 20 точки. Тъй като те се подчиняват на принципа на единодушието, трябваше да бъде намерено решение. Всички са запознати с този факт, както и с това, че двете най-големи държави-членки, Германия и Франция, са тези, които допуснаха грешка във връзка с Пакта за стабилност и растеж през 2004 г., въпреки че по онова време, както знаем, в Германия начело беше федералното правителство на Социалдемократите/Зелените. Ето защо упреците на г-н Schulz са напълно неуместни.

Ако днес казваме, че Пактът за стабилност и растеж трябва да има по-голямо въздействие, то първото условие за това е държавите-членки най-сетне да започнат да спазват Пакта. Какъв е смисълът от по-голямото въздействие, ако никой не го спазва? Налице е липса на съответствие. Ние имаме шест законодателни предложения, две от които са регламенти на Съвета, а четири са съвместни регламенти на Съвета и Европейския парламент. Просто не разбирам някои от тези оплаквания. Ние ще имаме думата при процедурата за съвместно вземане на решение. От името на моята група, мога да кажа, че ние ще подкрепим предложенията на Комисията в тази област. След това отново ще преговаряме по въпроса със Съвета. Това е реалността. Защо сме толкова невзискателни и нападаме трети страни, които са част от законодателния процес, вместо да упражняваме собствените си права.

Позволете ми да кажа нещо за необходимостта от промени в Договора. Според мен Договорът беше разширен до краен предел на 9 май. В съответствие с член 122 е необходимо обосноваване на пакета от оздравителни мерки. Фактът, че държавите-членки не искат това, защото Комисията и Европейският парламент могат след това евентуално да се включат, според мен е грешка. Няма да бъде достатъчно да се измени член 136; а по-скоро ние се нуждаем от солидна правна основа за пакета от оздравителни мерки и след това ще се решат всички други въпроси.

  Elisa Ferreira (S&D). – (PT) Г-н председател, нека да бъдем откровени. Механизмът за солидарност за държавния дълг не е работил и не работи, цената на гръцкия дълг не е намаляла, Ирландия е в икономическа криза и разпространението й не е овладяно. Когато се създаваше процес, това се случваше твърде късно. Той е на междуправителствено ниво и трябваше да съществува в друг формат от първоначалния момента на създаване на еврото.

Сега председателят на Комисията предлага консолидиране на тази система. Предлага се обаче участие на частния сектор в една трета от предложените инструменти. Вече сме чували това предложение, внесено от канцлера Меркел, като нестабилността на пазарите се засили в резултат на преждевременното и неуместното му обявяване. Парламентът ще използва всички свои правомощия с най-голяма отговорност и дух на сътрудничество в процеса за съвместно вземане на решение, придружаващ законодателния пакет за икономическото управление, като заради спешността и скоростта качеството няма да се поставя на второ място. Следователно, за да бъде ясно, Парламентът ще участва активно, но въпросът е сериозен, тъй като решенията във връзка с държавния дълг не може да се разглеждат като маловажни въпроси или без участието на европейските граждани и техните представители; двата елемента вървят ръка за ръка.

И накрая, ние европейците се нуждаем от ясна европейска визия в условията на криза. Трябва да има европейски механизъм за консолидиране на държавния дълг. Необходимо е да се емитират еврооблигации и еврозоната трябва да бъде защитена по подходящ начин чрез европейски, а не междуправителствени системи. Европейският бюджет трябва да бъде засилен, тъй като не може да продължим с 1% от нивото му, а растежът и реалното сближаване трябва да бъдат в основата на политическите приоритети на Европа. Комисията и новият председател трябва да одобрят тази програма. Председателят на Комисията не може да бъде задължен на Съвета Екофин. Това трябва да покажем на европейските граждани.

  Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Г-н председател, кризата в еврозоната е факт. Доказателство за сериозността на ситуацията са дори усилията, които се полагат, за да се променят разпоредбите на Договора от Лисабон, който беше приет с толкова голяма опозиция. От една страна, лесно е да се разбере позицията на Германия и Франция, които не искат да плащат за кризата в Гърция или Ирландия, а и навярно в други страни. От друга страна, вниманието трябва да бъде насочено към прецедента, свързан с влизането в сила на Договора от Лисабон. По принцип той трябваше да доведе до по-добро функциониране на Европейския съюз. Ясно пролича, че се случи точно обратното.

Тъй като обаче сме принудени да внесем изменения в Договора от Лисабон, те не трябва да се отнасят само за въпроси, свързани с еврозоната, но също така и за въпроси, свързани с други институционални механизми, които изпитват затруднения. Много икономисти твърдят, че гръцката криза не би съществува в европейски мащаб, ако Гърция беше запазила своята собствена валута, чийто валутен курс тогава би бил понижен значително. Това показва, че националните валути биха осигурили на Съюза по-голяма стабилност, отколкото еврозоната.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да направя политическа оценка на казаното по време на разискването.

Много правилно членовете на основните европейски политически семейства критикуват евроскептиците, защото те не вярват в Европа. Считам обаче, че реалният проблем е в това, че изглежда ние самите не вярваме в Европа, така че не можем да обвиняваме евроскептиците за нещо, което е наша отговорност. Ние сме основните „политически семейства“ и винаги сме защитавали устойчивите амбициозни европейски идеали. Факт е обаче, че всички правителства, които са изразители на нашите „политически семейства“, ежедневно осуетяват плановете за реализиране на тези големи политически проекти. В много случаи казаното през деня се отменя през нощта.

Това ни натоварва с допълнителна отговорност, защото ако посредством разисквания не сме в състояние да управляваме изпълнението на конкретни проекти, от еврооблигациите – за да бъда по-конкретен – до емитирането на облигации на Европейския съюз, ще ни бъде много трудно да обясним на нашите граждани, че ние сме същите партии, които у дома виним Европа за всичко и твърдим, че ще можем да излезем от кризата, едва когато Европа намали разходите си.

Считам, че този принцип е основна отговорност, която, ако бъде забравена, ще доведе до загуба на същността на европейския проект, а и ние ще загубим доверие, и докато само 40% от нашите граждани гласуват, в замяна ще получим само опразнени зали и изоставени урни.

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-н председател, ако трябва да бъде направен някакъв основен извод от решенията, взети по време на последното заседание на Европейския съвет, то това е, че те не успяха да убедят и успокоят пазарите. Трябва да се запитаме защо в наши дни пазарите имат първата и последната дума.

Дали това е така, защото освен строгите правила на бюджетна дисциплина, пазарите разбират, че ние задълбочаваме вместо да преодоляваме различията в степента на икономическо и политическо сближаване в еврозоната?

Дали това се дължи на факта, че тълкувайки това, което при равни други условия е подходящата идея за създаване на постоянен механизъм за управление на кризи, една група от държави очевидно изключи добавената стойност на подобен механизъм на практика, като по този начин изпрати погрешно послание до пазарите и ни изложи на риска от това да се окажем с механизъм, който всъщност е неизбежно сбъдващо се предсказание за контролиран банкрут?

Ако наистина сме решени да ангажираме частния сектор при разпределянето на тежестта, защо тогава упорито отказваме да вървим напред и да приемем данък върху финансови транзакции на европейско равнище?

И накрая, защо не разбираме, че има съществен разрив между затягането на правилата за бюджетна дисциплина и постоянния механизъм за управление на кризи? Разрив, който можехме да преодолеем, ако бяхме решили да се заемем сериозно със създаването на съвместен механизъм за управление на част от държавния дълг на държавите-членки посредством емитиране на еврооблигации.

  Danuta Maria Hübner (PPE). – (EN) Г-н председател, за начало ми позволете да кажа, че дългосрочните условия за конкурентоспособност в отделни държави-членки ще се различават в бъдеще. Затова структурните причини за дисбалансите ще продължат да съществуват, а икономическото управление като процес в развитие ще остане доста слабо.

В тази връзка е от голямо значение с първото на проучване за годишния темп на прираст в началото на „Европейския семестър“ за 2011 г. Комисията спешно да проведе тестове на колкото се може повече елементи на новото икономическо управление, и по-конкретно на тези, които са свързани с основните показатели и с оперативните възможности.

Второ, разбирам, че една система от напълно автоматизирани санкции би наложила промяна в Договора, а с предложената система можем да стигнем само до там, докъдето ни позволява Договорът. Ето защо считам, че Комисията и Съветът ще положат всички усилия, за да избегнат допълнителни етапи при третирането, които биха забавили процедурата ненужно.

Трето, икономическото благополучие на ЕС не е просто сбор от национални ситуации. В допълнение, тъй като системата се базира на установяването на отделни държавите-членки, които не спазват правилата, преодоляването на проблемите с лошото им поведение може да доведе до неблагоприятни последици.

По-конкретно, третирането на дисбалансите може да окаже неблагоприятно влияние върху други държави-членки от еврозоната и останалите страни от Съюза. Тези потенциални ефекти трябва да се отчитат при индивидуалното третиране, за да се подобри икономическото благосъстояние на Съюза като цяло.

И накрая, разбирам, че изготвянето на цялостна и задълбочена оценка на въздействието на плана за икономическо управление ще отнеме време, с което не разполагаме. Това, което може да бъде от помощ, е, че през последните две години Комисията придоби съществени и задълбочени познания и опозна 27-те икономики. Ето защо сега искам да призова за две неща. Да се гарантира съпоставимостта на всички елементи и отношения между вътрешните и външните дисбаланси.

(Председателят отнема думата на оратора)

Разискването се прекъсва)

5. Приветствие с добре дошли

  Председател – Колеги, приветствам делегацията от парламентите на страните от ЕИП/ЕФТА, т.е. колегите от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, както и наблюдателите от Швейцарската федерална асамблея, които заеха място на официалната трибуна.

За мен е удоволствие да приветствам делегацията с добре дошли в Европейския парламент в Страсбург, за да вземе участие в 35-то заседание на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП, което ще се проведе днес и утре. Надявам се, че добре организираната работа на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП тази седмица ще бъде продуктивна и ще допринесе за задълбочаване на парламентарното сътрудничество, както и за гарантиране на демократичен парламентарен надзор в рамките на ЕИП. Добре дошли, колеги.

6. Заключения от заседанието на Европейския съвет по въпросите на икономическото управление (28-29 октомври 2010 г.) (продължение на разискването)

  Председател – Сега продължаваме с разискването относно Заключенията от заседанието на Европейския съвет по въпросите на икономическото управление (28-29 октомври 2010 г.).

  Kathleen Van Brempt (S&D). – (NL) Г-н председател, докато слушах днешното разискване, едно нещо се открои и това е важният за почти всички политически групи огромен въпрос за икономическото управление. Консенсусът е изкуствен, тъй като съществуват огромни различия при тълкуванията във връзка с икономическото управление. Ако разгледаме тълкуването на Съвета, което се вижда и от неговите заключения, можем да различим едностранчивия фокус върху това, което Съветът счита за необходимо, а именно, спестявания, спестявания и още спестявания. Това е нещо като идеология, превърната в икономически закон: ако спестяваш достатъчно, всичко ще се оправи. Нашето тълкуване на икономическото управление не е такова. Точно обратното, необходимо е нещо коренно различно и нашата група не единствената, която твърди това. Погледнете икономистите, погледнете вчерашния „De Tijd“, който не е точно вестник на социалистическа пропаганда, в който се казва, ще парафразирам, спестяването само по себе си подкопава вече страдащите икономики и затруднява в огромна степен изплащането на дълговете. Необходими са и инвестиции. Много добър и ярък пример за това какво е необходимо, за да се повиши равнището на заетост. Това ще даде възможност за погасяване на дълговете във всички държави-членки. И все пак е необходима смелост да се инвестира в обучение и квалификация, смелост да инвестираш в баланса между работа и семеен живот. Ако разгледаме спестяванията в различните държави-членки, ще видим, че точно този вид инвестиции страдат от съкращаването на средства. Необходима е далновидност – перспектива за икономическа политика, както и основание за мобилизиране на ресурси за тази цел. Едва тогава трябва да обсъждаме каква да бъде най-добрата форма, в която да облечем Пакта за стабилност и растеж. Считам, че това е основната разлика между нашата гледна точка за икономическо управление и тази на Съвета.

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, искам да кажа, че позицията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) е ясна. Ние считаме, че преодоляването на сериозната криза, в която се намира Европа, е възможно единствено чрез разширяване на икономическото управление и прилагане на метода на Общността. Не се съмняваме, че единственият начин да се противопоставим и да се справим с кризата е чрез по-често използване на метода на Общността, чрез по-засилено икономическо управление и чрез инструменти, които са подходящи за една наистина единна валута в еврозоната. Това означава обаче, че всяка една от институциите – Съвет, Комисия и Парламент – трябва да покаже на обществеността, че стриктно спазва отговорностите си. Трябва да се отбележи, че е ясно, че най-големите групи в Парламента имат желание открито да си сътрудничат чрез засилване на метода на Общността, въвеждане на икономическо управление и осигуряване на необходимите условия, за да може единната валута да преодолее кризата в Европа. Днес също така е ясно, че същото важи и за Комисията и нейния председател, който показа, че не работи в услуга на Парламента или Съвета, а за европейските интереси, противно на твърденията на социалистите и г-жа Ferreira.

Остава единствено Съветът да поеме своите отговорности през декември. Разчитаме на това и на категоричен ангажимент за европейски диалог, г-н Ван Ромпьой.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-н председател, очевидно приетият постоянен механизъм за подкрепа без съмнение е положителна стъпка. Все още обаче липсва стратегическо планиране, което трябва да включва икономически съюз и очевидно икономическо управление.

Европейският съюз беше създаден благодарение на силните правителства по онова време. Икономическата криза възникна в резултат от слаби правителства, които позволиха автоматизмът на икономическата глобализация да замени политическите решения, от които се нуждае Общността, за да може да продължи да функционира.

В продължение на 50 години Европа се радваше на благоденствие и днес ние сме длъжни да продължим да опазваме този просперитет в името на нашите граждани. Следователно е очевидно, че се нуждаем от допълнителен растеж. Въпросът е: какъв растеж имаме предвид във век, в който цялата световна система се променя? Какво представлява Европа сега? Каква ще бъде тя в бъдеще? Промишлена зона, малки и средни предприятия, зона на услуги или катализатор на износ? Следователно се нуждаем от по-силна Европа, а не от подозрения и междуправителственост, които са много модерни напоследък.

Някои държави явно не успяха да се придържат към Пакта за стабилност, но, както г-н Рейнфелд ми отговори на питане миналия декември, само една държава спазваше стриктно Пакта за стабилност; всички останали не успяха да изпълнят задълженията си.

Следователно всички трябва да се обединим и да подкрепим държавите, които в момента се опитват да устоят на кризата, защото при един окончателен анализ ще си дадем сметка къде се крие силата на големите държави. Според мен тя се крие в общото присъствието на малките държави, обединени в европейската система. Освен това цената, за да нямаме Европа, ще бъде непоносима за всички ни.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) Г-н председател, ключът към преодоляване на икономическата криза е да се изготвят правно обвързващи заключения от нея, тъй като преди всичко това е криза на доверието и отговорността. Доверието се гради върху подходящия баланс между приходи и разходи.

В продължение на над 20 години по-голямата част от Европа беше свикнала да живее и консумира днес за сметка на утре и дори другиден – за сметка на следващите поколения, чийто брой намалява драматично. Второ, бяхме свикнали да третираме правилата за стабилност твърде либерално. Ако големите държави могат да си позволят това само при вътрешна необходимост, то останалите следват този модел с по-голяма лекота. Следователно, за да приложим принципа за фискална дисциплина и да го възстановим със цялата му сериозност, политиките за балансиран бюджет ще послужат като тест за надеждността на Европа.

Трето, има очевидна нужда от механизми за проверка и баланс. Мога само да приветствам приетите от Съвета заключения в областта на европейското икономическо управление, въвеждането на критериите за дълга и възможността за ранна намеса. Това, от което наистина се нуждаем – и аз мога единствено да подкрепя заключенията на моя колега г-н Verhofstadt – е реално икономическо управление и реални автоматични санкции – санкции, които „хапят“. Очакваме през следващия месец Комисията да представи рамковите предложения за механизмите за преодоляване на кризи в бъдеще.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, бих искала да приветствам новия пакет от мерки за повишаване на бюджетната дисциплина и разширяване на икономическия надзор. Считам, че предложените мерки бяха необходими, поради забелязаните различия между държавите-членки по отношение на спазването на фискалните и бюджетни политики. В резултат на това икономическата криза породи обезпокоителни нагласи в някои държави, сред които и Румъния.

Считам, че основната иновация е създаването на нова рамка за макроикономически надзор. Тя ще спомогне за установяването на възникващите дисбаланси и рискове.

Приемането на доклада относно икономическото управление, изготвен от специалната група, ръководена от г-н Ван Ромпьой, бележи важна стъпка. Ето защо прилагането й ще създаде нова солидна рамка за управление на кризи.

Бих искала също така да спомена значението на регламента относно осигуряването на съответствие между националните бюджети и фискалните стандарти на ЕС. На практика това означава, че националните бюджети вече няма да могат да избягват фискалните разпоредби на ЕС.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, предстоящото унгарско председателство ще се изправи пред огромното предизвикателство за въвеждане на изменение в Договора от Лисабон и въвеждане на икономическо управление възможно най-бързо. Държавите-членки извън еврозоната гледат с удивление как еврозоната се проваля на всички фронтове. Ние сме обвързани с Договора за присъединяване и възможността ни да догонваме зависи от това дали по-богата част от Европа ще се стабилизира и дали общностната солидарност ще замени националните интереси.

Наблюдаваме кризата в Ирландия и проблемите в Гърция, Португалия и Испания с безпокойство и съчувствие и очакваме да видим дали еврозоната ще се разпадне. Решението на Съвета, макар и закъсняло, както обикновено, в крайна сметка беше правилно. Въвеждането на икономическо управление може да бъде знак за нова ера в историята на европейската интеграция, но прилагането му може също така да бъде опасно и пълно с усложнения. Убеден съм, че унгарското председателство ще направи всичко в рамките на своите правомощия, за да гарантира успех.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, Португалия преживява най-голямата обща стачка за последните 20 години. Този протест е поредният след няколко също толкова важни протеста в други държави от ЕС, сред които Гърция и Франция. Какъв е отговорът на лидерите на Съвета и Комисията? Те пренебрегват протестите срещу техните антисоциални политики и се интересуват единствено от политиките, довели до сегашната ситуация. Те прикриват факта, че уязвимостта на еврото е пряка последица от политиките, които прилагат: либерализация на капиталовите пазари, неограничени финансови спекулации и изискване за номинално сближаване чрез Пакта за стабилност и растеж. В същото време реалните различия между икономиките се задълбочават, безработицата и бедността достигат непоносими равнища, а социалното напрежение нараства. До кога ще продължават да настояват да вървим по този път? Какво трябва да се направи, за да се приключи с тези политики и да се поеме по-сериозен ангажимент към производството, работните места и да се цени труда?

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, преговорите на Европейския съвет в края на октомври се проведоха при трудни обстоятелства. Всички държави в момента променят икономическите си политики с цел да се измъкнат от неблагоприятната икономическа ситуация възможно най-бързо, както и да постигнат поне известно равнище на икономически растеж.

След Гърция и Ирландия други държави от еврозоната също са изправени пред риск от изпадане в несъстоятелност. Следователно трябва да сме наясно, че при такава трудна ситуация за правителствените ръководители е много трудно да приемат решения, чрез които ще се откажат от възможността си да регулират икономическото управление на техните държави, и да предоставят част от същите правомощия на равнището на европейските институции.

Ето защо трябва много трезво да обсъдим общите си идеи за това как да измъкнем Европа безпроблемно и възможно най-бързо от сегашната сложна ситуация, като не подценяваме усилията на представителите на отделните правителства да решат проблемите на страните си чрез собствените си правомощия и възможности, за да се избегне възникването на конфликт с европейските интереси.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, Европейският съвет повтори изтъркания стар лозунг, че е необходимо да се избягват всякакви форми на протекционизъм, както и промени на валутните курсове с цел да се печели конкурентно предимство.

Фактът, че Европейският съюз прегърна идеята за глобализма, накара европейските държави да се молят на конкуренцията от страните с бързо развиващи се икономики, по-специално на Китай, с който не можем да се конкурираме. Тези икономики показват незачитане на международни патенти и авторски права, те наемат работници на прага на оцеляването и понякога използват робски труд. Китай определи изкуствено нисък курс на националната си валута, за да направи стоките си още по-евтини.

Европейските държави трябва самостоятелно, поне според мен, или колективно да защитя своите работодатели и работници от нелоялна конкуренция. Валутните курсове не трябва да бъдат фиксирани нито на изкуствено ниско равнище с цел конкурентно предимство, нито да се поддържат на изкуствено общо равнище, какъвто е случаят с еврото, и да поставят всички държави от еврозоната в неизгодна позиция. Ако бяха позволили стойността на валутите на държавите, които претърпяха срив, да бъде понижена, това щеше да доведе до възстановяване.

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, първо бих искал да се спра на въпроса за публичните разходи на европейско равнище.

Чудя се дали не е настъпил моментът, предвид значителните предизвикателства, пред които ни предстои да се изправим, в който да проведем мащабно разискване между нашите колеги от националните парламенти и Европейския парламент относно преминаването към общностен режим и формиране на пул от нашите публични разходи. Ще използвам примера на г-н Lamassoure: имаме 27 армии и никакви врагове; един митнически съюз и 27 администрации; изследователски програми, които са получили финансиране от 15 до 20 пъти без каквато и да е координация; трансевропейски мрежи, които трябва да бъдат свързани помежду си; електропреносни мрежи и списъкът продължава.

Предлагам да възложим на независим одитор да одитира публичните разходи на следните три равнища: европейски, национален и местен администратор. Този одит ще бъде представен пред членовете на парламентите и пред членовете на Европейския парламент, за да даде възможност за провеждане на мащабно разискване относно публичните разходи и може да бъде възложен на Европейската сметна палата и на сметните палати на 27-те държави-членки.

Това е идея, която бих искал да предложа, за да гарантираме, че нашите публични разходи се контролират и управляват по-добре на европейско равнище.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-н председател, заседанието на Европейския съвет беше белязано от очаквания за това как европейските лидери ще се справят с проблемите, пред които ги изправи икономическата рецесия. Както съм казвала многократно, не е достатъчно да се съсредоточим само върху бюджетите. Структурните дисбаланси, които кризата само влоши, се простират извън дълговете. Освен ако не се приеме механизъм, който ще може да засегне други аспекти, трябва да има сериозни съмнения относно неговия успех.

Друга тема беше разискването за това дали съкращаването на бюджета, причинено от пенсионни реформи, може да доведе до дефицит. От една страна, говорим за затягане на правилата и за систематизирането им, а веднага след това правим изключения. Също така, ако пенсионните реформи са толкова съществени, колкото е предвидено, в което аз лично не съм убедена, може да се намерят и други примери за успешни програми. Кой тогава ще направи оценка кое е по-важно и кое не е толкова важно и защо?

Твърдо съм убедена, че не трябва да започваме разискване за изключения в момент, когато говорим за системни промени.

  John Bufton (EFD). – (EN) Г-н председател, бих искал само да направя няколко коментара по повод казаното тази сутрин и от председателя Ван Ромпьой, и от председателя Барозу. Изглежда сякаш и двамата се отричат — отричат се от факта, че еврозоната е в криза и сега сме на ръба на фалита. Има много хора, които отричат това. За Бога, събудете се.

Хората наблюдават това от родните си места и осъзнават, че в Парламента в крайна сметка няма много хора. Това е най-голямата криза, която някога сме преживявали, и ви казвам, че положението е сериозно. Бих искал г-н Барозу и г-н Ван Ромпьой да ми кажат, моля, когато вземат думата след малко, какъв е техният план Б. Трябва да има план Б или просто ще оставите нещата така и всичко ще рухне? Считам, че това е най-голямата криза, която някога сме преживявали. Всички държавите-членки са засегнати. Дължите на хората план Б. Моля Ви, информирайте ни, в случай че има такъв.

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, бих искала да изразя удовлетворението си от факта, че значението на пенсионните реформи в цялата система получи признание в хода на консултациите. Реформите в рамките на приложеното поле на Пакта за стабилност и растеж не се оказаха равни възможности за всички играчи.

Унгария също говори открито срещу дискриминацията и призовава ЕС да помисли за цената на пенсионните реформи, когато изчислява националните дефицити. Считам, че освен ако не пожелаете да дискриминирате държавите, които упражняват своята свобода на избор, направените в частните инвестиционни фондове плащания трябва да бъдат отчетени при определяне на бюджетния дефицит. Наложително е този въпрос спешно да бъде решен. Новината, че на срещата на Съвета през декември ще бъде представена възможност за намиране на задоволително решение, е добра. Искам да вземете недискриминиращо политическо решение и да го представите възможно най-бързо пред Комисията, за да може и законодателният процес да започне в най-скоро време и в крайна сметка да приключи със задоволителен изход за всички засегнати страни.

  Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EL) Г-н председател, Гърция, Ирландия, Португалия и Испания понасят последиците от икономическата криза. Духът от бутилката вече е пуснат. Няма връщане назад, трябва да се вземат мерки. Подозрението и евроскептицизмът няма да ни помогнат да се възстановим от международната икономическа криза.

Обратно, това, от което се нуждаем, е общностна солидарност, политическа воля, мироглед, вяра в динамизма на Европа и преди всичко координирани действия, действия, които да внесат структурни промени и на национално, и на равнище ЕС. Нуждаем се от повече заетост, повече растеж, скоростни методи, повече работни места, прилагане на стратегията на ЕС, рационализиране и преструктуриране в корпоративното управление, прозрачност при икономическото управление, проверка на националната статистика и постоянен съвместен механизъм за управление на кризи в еС, но само в полза на гражданите на Европа.

Кризата засяга всички, не само държавите, които страдат от нея. Нуждаем се от общностна солидарност и координирани действия.

  Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, в момента еврозоната се срива, а председателят Барозу подценява този факт. В крайна сметка милиардите евро помощ, предоставени на Гърция, Ирландия, Испания и Португалия, години наред не успяха да допринесат за това тези слаби икономики успешно да се конкурират със силни икономики като Германия и Нидерландия. Вместо това милиардите евро помощ доведоха до неприемливо поведение от страна на социалистите. Например един на трима гръцки работника е държавен служител. Цунамито от незападни емигранти към Европа също коства на всяка държава милиарди, а тези имигранти сега си стоят у дома без работа. Това поведение е характерно за социалистите. Помните ли? В Испания, която легализира един милион нелегални имигранти преди няколко години, сега равнището на безработица е 20%. Сега ние, по-силните икономики, трябва още веднъж да предложим на тези държави милиарди под формата на помощи, но това ще бъде само кръпка в краткосрочен план. В дългосрочна перспектива въпросът ще бъде дали сме готови да продължим да подкрепяме тези слаби страни структурно с милиарди от парите на данъкоплатците. Отговорът е „не“. Следователно бих искал да попитам председателя Барозу следното: дали повторното въвеждане на собствената валута на Гърция – драхмата, а също и на Ирландия — не е единственото дългосрочно решение, което ще ни спаси от тези проблеми? Обсъжда ли се сериозно това решение с въпросните държави?

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, като ирландски член на Европейския парламент не ми доставя голямо удоволствие, идвайки тук тази сутрин, да слушам как почти всеки оратор говори за Ирландия, заради икономическото ни състояние, особено когато преди няколко години ние бяхме сочени като модел за икономически растеж в Европейския съюз.

Въпреки това считам, че има решителност в Ирландия нещата да се оправят и че огромното мнозинство от хората биха приветствали подкрепата от нашите европейски приятели и колеги.

Трябва да извлечем няколко поуки. Считам, че г-н Farage за съжаление не беше далече от истината, когато каза, че благодарение на глупостта и алчността на ирландките политици, които са част от корумпирания капитализъм на банки и регулатори, в голяма степен допринесоха за това. Трябва да си научим урока. Друго нещо, което ще бъде много важно обаче, е, че надзорната структура, която се въвежда от 1 януари, трябва да работи, следователно стрес-тестовете и всичко останало би трябвало да бъде достатъчно, за да се разбере какво ще се случи в бъдеще и хората да бъдат заставяни да се подчиняват, ако излизат от контрол.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-н председател, наистина е много хубаво, че сега започваме да говорим по много важни въпроси, т.е. съвместното управление на бъдещата ни икономика. Считам, че скоро ще обсъждаме и възможността за обща фискална система. Освен това днес можем да видим значителното неблагоприятно влияние, което оказва засиленият валутен курс на еврото, наред с много други фактори. Днес бях разочарован от факта, че е проведен банков тест преди шест месеца и резултатите от него не са потвърдени. Това отново показва, че в Европейския съюз има липса на надеждна информация. Ако не разполагаме с такава, то не можем да намерим начини за излизане от твърде сложна ситуация. В заключение бих искал да призова Европейската комисия в бъдеще да внася предложенията си много по-активно, защото ситуацията е сложна и ще са необходими огромни усилия, огромни финансови ресурси и вероятно напълно различно тълкуване на икономическия, финансов и друг вид мониторинг.

  Milan Zver (PPE). – (SL) Г-н председател, г-н Ван Ромпьой, г-н Барозу, позволете ми за кратко да се присъединя към разискването. За мен ситуацията е относително ясна: кой е виновен за голямата криза, която преживяваме? Тази част от банковия сектор, която развиваше дейност без реално покритие и пое твърде много рискове. Други също имат вина – някои европейски правителства, които насърчават прекаленото потребление и дистрибутивен начин на мислене сред хората.

Днес чухме две линии на разсъждение: имаме членове, които призовават за по-голяма солидарност, сякаш казват: „Моля, помогнете ни!“, и чухме онези, които се опитват да призоват за по-голяма отговорност сега, когато излизаме от кризата. Няма да е правилно, ако тези, които причиниха тази голяма криза, сега търсят формули за преодоляването й, начин за излизане от кризата. Онези, които критикуват значителните икономии, вероятно са на грешен път.

При тези обстоятелства е редно гласът на данъкоплатците от тези държави, които се справят със сегашната ситуация, да не се заглушава.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, приветствам факта, че докладът относно икономическото управление предоставя нова база за създаване на осъществима система за това как да действаме при това положение.

Считам, че направените в доклада препоръки за по-силни институции, за по-ефективно икономическо управление, както и за създаване на национално равнище на публична институция, която ще осигури независими анализи, оценки и прогнози по въпросите на вътрешната фискална политика, полагат основите за създаване на прозрачна европейска система.

Считам, че е изключително важно да предложим на всяка държава-членка възможност да докаже основите за анализиране и оценка на всяка предложена вътрешна фискална мярка, за да се създаде подход, изграден на базата на доверие и взаимна информираност.

Потвърждавам необходимостта от приемане на специфични мерки, които ще улеснят икономическото управление, основани на задълбочени, прозрачни знания, и открито разискване относно всички вътрешни мерки, приети в държавите-членки, които биха могли да окажат въздействие на равнище ЕС.

  Elisa Ferreira (S&D). (Въпрос към г-н Rangel, зададен съгласно процедурата чрез вдигане на синя карта, член 149, параграф 8 от Правилника за дейността) – (PT) Г-н председател, благодаря Ви, че ми давате думата, но аз поисках да говоря съгласно процедурата чрез вдигане на синя карта, защото бях предизвикана директно от г-н Rangel и следователно ми се искаше да ми бяхте дали думата по-рано.

Искам да се възползвам от възможността да помоля г-н Rangel да ни обясни каква според него е конкретната разлика по отношение на управлението на държавния дълг между предложенията на канцлера Меркел и тези на Комисията и да ни каже защо първото предложение на Комисията, което всъщност беше европейско, относно управлението на държавния дълг беше отхвърлено без никакво обсъждане или публично разискване, когато стана ясно, че то не е в унисон с интересите на Германия.

  Paulo Rangel (PPE). (Отговор на въпроса, зададен от г-жа Ferreira, съгласно процедурата чрез вдигане на синя карта, член 149, параграф 8 от Правилника за дейността) – (PT) Бих искал да кажа много набързо, че няма каквото и да е съмнение, че европейският процес, разбира се, се изразява в непрекъснати преговори между институциите, но позицията на Комисията винаги е била да подкрепя метода на Общността и да настоява за единната валута. Разбира се, има членове, които обичат да идват и прокарват националната си политика в Парламента, какъвто е случаят с г-жа Ferreira.

  Diogo Feio (PPE). – (PT) Г-н председател, Европейският съюз преживява големи реформи. Следователно той трябва да предприеме действия срещу кризата и да задържи единната валута, която се нуждае от собствени правила, приложими за всички държави-членки. Парламентът вече зае ръководна позиция по отношение на икономическото управление, като препоръчва по-добро сътрудничество относно растежа между 27-те държави-членки, твърда позиция относно прилагането на Пакта за стабилност и растеж и солидарност между държавите-членки, тъй като той е първата институция, която привлече вниманието към необходимостта от това да се създаде фонд за дълга на различните държави-членки от Европейския съюз. Следователно ще продължим да си сътрудничим с Комисията и приветстваме с добре дошъл нейния председател, като се надяваме също така, че ще продължим да си сътрудничим със Съвета. В момента се обсъждат шест доклада и ще заемем много категорична позиция по тях.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще отговоря на два конкретни въпроса и ще отправя обща бележка след разискването, което се проведе тази сутрин.

Преди всичко г-н Schulz постави въпрос: важен въпрос за стрес-тестовете в Ирландия. Позволете ми да кажа следното. Общата методология на стрес-тестовете беше приета на равнище ЕС. Тя е много строга и включва неблагоприятни макроикономически сценарии. За провеждането на тези стрес-тестове обаче са отговорни националните надзорни органи. Тази методология беше координирана на равнище Европейски съюз от Комитета на европейските банкови надзорни органи (CEBS), но нямаше правомощия на Европейския съюз. Искам да подчертая, че доскоро Европейският съюз като такъв нямаше такава отговорност. Това ще се промени от следващия януари. Съгласно предложенията на Комисията и споразумението със Съвета и Парламента до тогава ще разполагаме с новата структура за финансово регулиране и надзор.

Ще разполагаме с трите европейски органа за микропруденицален надзор в областта на банковото дело, ценните книжа и застрахователната дейност, с Европейския съвет за системен риск за макрофинансова стабилност и рисковете, свързани с нея. Това ще осигури много по-добри инструменти и инфраструктура за по-единно, строго и съгласувано провеждане на тестовете следващия път. Ето защо искам да подчертая това. Преди кризата не разполагахме с инструментите, които създаваме сега.

Ето че стигнах и до втория въпрос относно начина, по който се справяме с чувствителни въпроси като постоянния механизъм за управление на кризи. Искам да изясня, че нямах намерение да повдигам въпроса, но след като има конкретно питане, трябва да отговоря.

Единодушно – и подчертавам единодушно – държавните и правителствени ръководители взеха решение да поискат постоянен механизъм за действия при кризи с възможност за интервенция в частния сектор. Аз бях един от хората, които предупредиха Европейския съвет за риска от повдигане на този въпрос без необходимата подготовка и комуникация. Но въпросът беше поставен и беше взето решение, а сега ние трябва да се справим с него възможно най-отговорно. Ето защо считам, че някои от направените днес коментари наистина не бяха от полза.

Все още живеем при много трудни условия. Считам, че това, от което се нуждаем сега, са действия, а не коментари. Става въпрос за много чувствителни световни финансови пазари. Някои от коментирате на места имат ефекта на сбъдващо се предсказание. Следователно не е от полза да се спекулира с държави, които биха могли да са изложени на риск. Това, което трябва да поискаме от тези страни, е да въведат всички необходими мерки за постигане на финансова и бюджетна стабилност.

Ето защо няма да спекулирам с план Б. Ние, заедно с председателя Ван Ромпьой, си вършим работата, обсъждаме проблемите отговорно с нашите държави-членки. Относно ролята на Комисията, искам още веднъж да стане пределно ясно, че Комисията – и това е факт, който се признава от повечето от вас – винаги е правила амбициозни предложения. Ние сме за амбициозно икономическо управление за Европа.

Но в крайна сметка, трябва да бъдем реалисти. Заедно не можем да излезем извън съществуващото общо споразумение с нашите държави-членки. Когато съществува споразумение – споразумение, което все пак е напредък в сравнение с предходна ситуация – не е полезно да се говори за идеални решения, за които вие самите много добре знаете, че няма да влязат в сила.

И така, Комисията изпълнява своята роля и ще продължи да го прави, като настоява за повече амбиция по отношение на общата цел, икономическото управление, стабилността на еврозоната – а и не само на еврозоната.

Искам това да стане пределно ясно, тъй като считам, че по време на днешното разискване това не се случи. Някои от вас казаха, че проблемите са в еврозоната. Съжалявам, че ще го кажа, но не са само в еврозоната. Еврото не е било проблем. Напълно съм убеден, че ситуацията щеше да бъде много по-тежка, ако еврото не съществуваше.

(Ръкопляскания)

Някои от вас сякаш забравят, че някои държави, които не са в еврозоната, имат точно същите проблеми, а в някои случаи и по-сериозни проблеми, с държавния дълг и че държава, която дори не е в Европейския съюз и която сега иска да се присъедини към него – Исландия – фалира, а тя не използва еврото. Реалността е, че еврото не е причина за проблема. Интелектуално и политически е непочтено да се внушава, че проблемът е в еврото.

(Ръкопляскания)

Това, което трябва да направим, е да признаем спецификата на ситуацията в еврозоната, да се заемем с преодоляване на проблемите и да поискаме от всички държави-членки да поемат ангажимент да работят съвместно: тези, които са в еврозоната, и тези, които са извън нея. Считам, че всички те са разбрали, че има общи интереси и общ подход за преодоляване на кризата. Ето защо в крайна сметка Комисията ще продължи, както и до сега, да работи отговорно и като настоява за най-голяма степен на амбиция в добро, лоялно сътрудничество с всички институции — с Парламента, със Съвета и с Европейския съвет. Това е отговорният метод, който трябва да следваме.

В период, когато има изключително напрежение на пазарите, ние трябва да разсъждаваме трезво и да запазим силното си чувство за отговорност, както, разбира се, и силното си чувство за споделяне на обща европейска цел.

(Ръкопляскания)

  Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет. – (FR) Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, по-рано ние казахме, че изготвеният от председателя на Комисията анализ се различава от моя, но за първи път, г-н Schulz, някой ме обвинява, че се преструвам, че всичко е наред, когато всъщност не е. Това се случва за първи път в кариерата ми.

Мога да Ви уверя, че ни най-малко не подценявам кризата и че преживяваме трудни времена. Освен ако някои от моите коментари не са извадени от контекст, аз по принцип съм много благоразумен човек и считам, че се правят прекалено много изказвания, били те провокативни или други, в европейски контекст — не в Парламента. Сега трябва да успокоим нещата, а не непрекъснато да повтаряме колко е сериозна кризата. Този факт вече ни е известен. Време е да предприемем действия.

Някои от вас споменаха, че трябва да извлечем поуки. Една френска поговорка казва: „Нашите действия ни следват“. Уважаеми членове на ЕП, когато поех поста, имаше Пакт за стабилност и растеж, който беше направен малко по-гъвкав преди няколко години и не беше приложен. По същото време наследих Договора от Лисабон, който предвижда някои процедури, които, освен другото, са свързани с налагане на санкции и вземане на решения, когато една държава подлежи на процедура при прекомерен дефицит. Съветът взема тези решения съгласно Договора от Лисабон. Когато заех поста си, нямаше механизъм за действия при кризи и трябваше да поправим това.

Следователно ще засилим Пакта за стабилност и растеж и за първи път ще въведем система за макроикономически надзор. Мога да ви уверя, че ако разполагахме с такъв механизъм преди няколко години, проблемите, които преживяха някои държави, никога нямаше да се появят. Щяхме да открием „балоните“ на пазара на недвижими имоти. Щяхме да сме разкрили проблемите с конкурентоспособността в някои държави. И така, ще ги въведем сега. Това е нещо ново, иновативно и отчита максимално поуките, които сме извлекли от кризата.

Що се отнася до Договора от Лисабон, ние възнамеряваме да го променим, за да осигурим правно основание в някои конституционни съдилища – правно основание за постоянен механизъм за действия при кризи. Това е единствената причина за промяната. Надявам се, че няма да поемем риска да започнем друго голямо разискване относно институциите, защото според мен това няма да ни доведе до никъде при сегашната обстановка и допълнително ще отклони вниманието ни от справянето с кризата.

Преди нямахме механизъм за действия при кризи. Когато се изправихме пред проблема с Гърция, трябваше да създадем механизъм, защото такъв липсваше. Когато въведохме друга мярка, пакет от оздравителни мерки на стойност 750 млрд. евро, се наложи да вложим творчество при тълкуването на Договора от Лисабон, за да я приложим.

Следователно ние правим изводи от кризата и ще повторя, че нашите действия ни следват. Имахме пакт за стабилност, който беше слаб и не се прилагаше; не разполагахме с нищо в областта на макроикономическия надзор; и нямаше механизъм за действия при кризи.

Дали държавите-членки са поели своите отговорности? Много от тях го направиха. Те въвеждат реформи, които често са срещу основните течения на общественото мнение. Държавите с проблеми, както и други държави, предприеха стъпки, които често бяха израз на голяма смелост. Ние поемаме своите отговорности.

Уважаеми членове на ЕП, нека да не нападаме винаги грешния враг. Често оставам с впечатлението, че се концентрираме твърде много върху правителствата на държавите-членки и националните им парламенти. Нека не бъркаме кой е врагът.

Днес някои хора говорят не само за Ирландия, но също така и за Португалия. Позволете ми да ви запозная с някои данни. Публичният дефицит на Португалия беше 9,3% през 2009 г. През 2010 г. той ще бъде 7,3%, а през 2011 г. – 4,6%. Лихвеният процент по държавния дълг на Португалия е средно 3,6%, т.е. твърде нисък. В Португалия няма криза с недвижимите имоти, нито балони на недвижими имоти. Финансовият сектор не е твърде голям за страната. Банките разполагат с достатъчно капитал. Нека не се целим в грешния враг. Някои хора твърдят, че има опасност от разпространение на кризисната ситуация, но не разполагат с икономическа обосновка или с разумно основание за това. Настоявам да не позволяваме да се определя грешен враг.

Мога да уверя онези от вас, които призовават за по-засилено сътрудничество между институциите, че председателствата правят всичко по силите си, за да работят съвместно. Изготвеният от специалната група доклад беше приет от нейните членове, включително от представителя на Европейската комисия, г-н Рен. Работим заедно и в области като тази за постоянния механизъм за действия при кризи.

Надявам се, че ще видим същия дух на сътрудничество, когато изготвяме бюджета за финансовата 2011 г. Съжалявам, че не успяхме да постигнем споразумение.

По въпроса за сътрудничеството обаче ми позволете да направя един коментар. Всички вие сте членове на Европейския парламент и принадлежите към конкретни политически групи. Бих искал да отбележа, че понякога има съществени различия между това, което чувам в Европейския съвет от министър-председатели и други лица, и това, което чувам в Парламента от членовете на същите политически групи. Не критикувам никого. Никой не е длъжен да се съгласява безусловно с политическата си партия. През своята кариера често съм бил свидетел на конфликти в собствената ми партия. Аз обаче правя всичко, което е в рамките на правомощията ми, за да постигна съответствие и сътрудничество между институциите. Следователно бих искал да кажа, че е необходимо да си сътрудничим на всички политическа равнища, за да постигнем по-съгласувана позиция, отколкото тази, с която разполагаме в момента.

Съгласен съм с онези, които казват, че имаме строга политика, но не можем да излезем от кризата само благодарение на нея. Прави са, но първо трябва да преминем през този етап. Ако бяхме по-внимателни и по отношение на макроикономическата политика, и на бюджетното планиране, днес нямаше да се намираме в това положение. Нуждаем се обаче от благоприятна политика за растеж и заетост. Въпреки всички неблагоприятни аспекти, които трябва да вземем предвид, съм доволен, че икономическият растеж в Европа се възстановява след единадесетмесечна рецесия. Казвал съм това и по други поводи в Парламента: кризата от 30-те години на ХХ в., която също започна с финансова криза, никога не беше преодоляна напълно.

Възстановихме положителния растеж единадесет месеца след възникване на финансовата криза. Тази година растежът достига средно равнище от близо 1,5%. В някои държави – не тези, които изпитват вече споменатите проблеми – растежът ще достигне близо 2%, а в други държави ще достигне дори 3% или 3,5%. Средните равнища на заетост в рамките на ЕС ще се повишат отново през 2011 г. Разбира се, равнището на безработицата е твърде високо, но съм доволен, че в сравнение с периода преди шест месец нашите прогнози за растеж са по-добри от очакваните и растежът е по-устойчив, отколкото мислехме. Това не е просто растеж, основан на възстановяване на запасите, програми за възстановяване и износ. Растежът също така се стимулира и от вътрешното търсене.

И накрая, бих искал да кажа, че въпреки всички проблеми, които всъщност преживяваме в някои държави, съм убеден, че ние отново ще преодолеем кризата, пред която сме изправени днес.

  Председател – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) На заседанието си от 28-29 октомври 2010 г. Европейският съвет предприе нова стъпка към подчиняване на държавите и лишаването им от суверенитет преди всичко чрез псевдо икономическо управление, което всъщност означава да се поеме контролът върху икономиките им, като наложат на държавите-членки бюджетите им да бъдат предварително одобрявани от администрацията в Брюксел; като упражняват надзор върху икономическите им политики; като установят автоматични превантивни санкции дори преди да бъдат надвишени разрешените лимити за дълг и дефицит; като имат възможност да прекратят провинените права на глас на държавите-членки. Всичко това се дава като компенсация на Германия за постоянния фонд за финансово стабилизиране. Този механизъм обаче просто определя правото на държавите-членки и Комисията на ЕС да задлъжняват или да осигуряват гаранции за кредитиране на пазарите в полза на държавите-членки в затруднено положение, защото те са жертви на пазарните спекулации срещу техния държавен дълг. Нещо повече, защото принадлежат към еврозоната. Не е за вярване. Освен това Европейският съвет също така взе решение да реформира Договорите, за да въведе механизъм за управление на кризи. Опростената процедура по преразглеждането ще бъде използвана за първи път: антидемократичен метод, който не предвижда парламентарни разисквания. Това не е управление, а тоталитаризъм.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) До 2007 г. останалата част от Европа беше изумена от икономическите тенденции в Ирландия, „Келтският тигър“, която постигна мечтани икономически резултати с ниски корпоративни данъци и малко регулация. Но сега реалността се стовари със страшна сила. Келтският тигър се оказа несретник и останалата част от Европа трябва да му подаде ръка и да го хване за прекършените крила. 90 млрд. евро от пакета за спасяване на еврото, което означава, че по 300 евро от всеки австрийски гражданин, отиват за Ирландия. Това не са само теоретични държавни гаранции, които след черната овца Гърция, сега отиват в Ирландия, а след това вероятно и в Испания и Португалия. Това са истински средства на данъкоплатците. Това също така придвижва европейския паричен съюз една стъпка напред към трансферен съюз, в който държавите, приели еврото и управляващи икономиките си добре, ще трябва да държат портфейла си отворен, защото другите не могат да управляват добре. ЕС се зае с този въпрос прекалено късно и предстои да видим дали взетите от Европейския съвет решения наистина ще бъдат последвани от действия. Трябва да престанем да пилеем парите на данъкоплатците за спекулативни банки и държави, които неумело управляват икономиката си. Трябва да се сложи край на трансферния съюз. Нуждаем се от механизъм, който да осигури на фалиралите държави истинска платежоспособност, а след това и да отстрани тези държави от еврозоната. Не можем да обсипваме с кръпки един болен паричен съюз. Вместо това се нуждаем от силен европейски паричен съюз със здраво ядро.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Както Гърция, така и Ирландия се обърнаха към Европейския съюз за помощ. Трябва обаче да се очертаят някои разлики между двата случая: ирландският дефицит избухна, защото страната трябваше да преустанови проблемите в банковия сектор, който беше изпаднал в криза поради последиците от глобалната финансова криза, задълбочили се от това, че балонът на пазара на жилищни имоти се спука. Тази интервенция в момент на структурна криза означаваше, че публичните финанси вече не могат да овладеят ситуацията. В Гърция, от друга страна, причината за интервенцията е донякъде некадърното управление на публичните разходи, което наложи вливане на средства от продажба на държавни облигации. В светлината на реформата на икономическото управление трябва да се направят следните наблюдения. Със сигурност трябва да провеждаме строги бюджетни политики, за да наблюдаваме и гарантираме, че в бъдеще няма да възникнат подобни ситуации. В крайна сметка тези два случая показват колко е важно да отчитаме всички фактори, свързани с финансите и стабилността на дадена държава, а не само със структурирания публичен дълг. Всъщност това може само да даде окончателната цифра, но ние трябва да проверим елементите и причините, довели дотук, както и как е възникнала тази ситуация.

  Monika Smolková (S&D), в писмена форма. – (SK) Пактът за стабилност и растеж до сега включва санкции, но налагането им изисква съгласието на 2/3 от министрите, като никога не е имало политическа воля за това. Скептична съм относно антикризисния механизъм. Председателят на Съвета г-н Ромпьой не трябва да променя член 125 от Договора от Лисабон, в който се казва, че всяка държава трябва да носи отговорност за собствените си задължения. От друга страна, той трябва да помисли за допълване на член 122, в който се говори за солидарността, като се създаде взаимна помощ при национални бедствия и енергийни кризи. Изменението на този член може да има отрицателно въздействие върху фундаменталния принцип на функциониране на ЕС, с други думи — върху солидарността, и това може да доведе до загуба на солидарност. Ако антикризисният механизъм бъде прилаган съгласно член 122 за предоставяне на финансиране за отделните държави, Съветът ще взема решение на база на предложение от страна на Комисията и те само ще информират Европейския парламент. Има риск от ситуация, при която отговорните държави ще плащат за безотговорността на някои конкретни държави.

7. Резултати от срещата на високо равнище на Г-20 (разискване)

  Председател – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно резултатите от срещата на високо равнище на Г-20.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, уважаеми членове на Европейския парламент, на 20 октомври 2010 г. председателството на Съвета и Европейският парламент вече имаха възможност да обсъдят срещата на Г-20. Това беше в навечерието на срещата на министрите на страните от Г-20 и очаквахме да видим как ще се развият нещата в Сеул.

Като европейци бяхме добре подготвени за тези срещи както на равнище министри, така и на равнище държавни и правителствени ръководители. Осъзнахме, че липсата на сближаване сред европейците бързо ще ни доведе до изчерпване на доверието в Европейския съюз на международната сцена. Трябва да се подчертае също, че срещата на високо равнище в Сеул е получила смесени реакции по света. Аз лично считам, че трябва да продължим да бъдем оптимисти независимо от всичко, дори и ако резултатите не са били толкова впечатляващи, колкото сме очаквали.

Преди срещата на високо равнище в Сеул бяхме убедени, че най-трудният и най-важен тест ще бъде да успеем да поддържаме инерцията. Не трябва да допускаме грешката да мислим, че вече не се нуждаем от сътрудничество в световен мащаб с извинението, че вече не сме в критичната ситуация, в която се намирахме преди 18 месеца или дори преди 6 месеца. Все още считаме, че политическите лидери носят отговорност за решенията, които вземат. Това е същността на политиката. Мисля обаче, че те имат и друга, дори още по-важна отговорност: да се уверят, че решенията няма да останат на хартия, а ще имат конкретни резултати и ще бъдат приложени изцяло.

Срещата на високо равнище в Сеул показа, че реалното предизвикателство за Г-20 и следователно за всички нас е да разберем как да продължим и всъщност да ускорим прилагането на решенията. Трябва да превърнем добрите намерения в практически резултати и всичко това е важно най-малко по две причини. Преди всичко, пазарите не се задоволяват само с изявления. Те наблюдават тенденциите, които се случват два, десет и тридесет дни след срещата на високо равнище, след като медиите са си отишли. Състоянието на европейската икономика трябва да бъде разбрано като цяло. То не е просто резултат от постигнатия по време на двудневната среща на върха напредък. Напредъкът, към който се стремим, може да се постигне единствено чрез непрекъсната, ежедневна работа и като членове на Европейския парламент вие знаете това по-добре от всички останали.

Втората причина е също толкова важна, колкото и първата, и ви засяга пряко. Считам, че Парламентът и националните парламенти могат да изпълнят задачата за упражняване на контрол, но също така и за осигуряване на политически стимули за европейската и международна икономическа програма, като се уверят, че имаме съответно изпълнение между поредните срещи на високо равнище, като Г-20 все повече ще се превръща в процес, а няма да бъде просто поредица от срещи.

По същество приносът на Съюза за силен, траен и балансиран растеж сега е ясен и се базира на няколко принципа: планове за фискална консолидация, насочени към устойчив, диференциран растеж; стратегията „Европа 2020“ за структурни реформи, необходими по-конкретно за устойчив темп на разкриване на работни места; програмата за реформи във финансовия сектор и пазарите; и накрая, укрепване на икономическото управление в ЕС. Бих добавил, че Съюзът е много заинтересован от процеса на провеждане на партньорски проверки в контекста на Г-20. Като европейци сме свикнали да правим това и знаем колко полезно може да бъде такъв вид упражнение. Несъмнено всеки трябва да изпълни своята част от работата и да засвидетелства подновена воля да даде принос към действията за постигане на растеж.

Още веднъж, в духа на мои предишни коментари бих искал да кажа, че битката срещу протекционизма не може да бъде спечелена веднага, а само чрез ежедневно поддържане на необходимото равнище на бдителност в световен план.

Освен това бих искал да подчертая три важни тенденции от миналия месец. Първата е реформата на Международния валутен фонд (МВФ), тъй като ЕС ясно показа, че е готов да поеме своя дял, за да може новият МВФ да отразява по-добре новата международна икономическа реалност и следователно гласът на бързо развиващите се икономики да бъде чут, а те да играят по-голяма роля. Съгласихме се да намалим присъствието си в изпълнителния комитет на МВФ и направихме значителни отстъпки по отношение на акциите. Считам, че успяхме да задържим това, което ни е най-близо до сърцето, и че международната общност като цяло спечели от това.

Втората тенденция се отнася до споразумението Базел III. Считам, че по отношение на капиталовите изисквания за банките сме на прав път и, разбира се, е жизнено важно всички заинтересовани държави-членки да спазват ангажимента си за въвеждане на Базел III. Очевидно въпросът за прилагането му ще остане в политическия дневен ред и на ЕС, и на Г-20.

Ако се спрем на случилото се през последните седмици във връзка с така наречената валутна война, считам, че Европейският съюз свърши добра работа и успя да защити балансирана позиция, което означава, че валутните курсове трябва да отразяват основните икономически показатели и че не е нужно да прибягваме към „конкурентно обезценяване“.

И накрая, след срещата в Сеул Франция пое отговорността за председателството на Г-20 и считам, че това е уникална възможност за европейците и Европейския съюз. За нас ще бъде много важно да работим съвместно и координирано, за да гарантираме, че през следващата година — и с оглед на срещата на високо равнище в Кан през ноември 2011 г., както и след това — Г-20 ще отговори на очакванията, които създаде.

Реалното предизвикателство пред нас е да покажем, че един форум, създаден с цел преодоляване на кризи, може също така да даде необходимия принос и стимули за постигане на средносрочните цели като по-ускорен, по-устойчив и по-балансиран растеж в световен мащаб; ясни, справедливи правила за международния финансов пазар; и международни организации, които отразяват в по-голяма степен днешния свят и разполагат с повече възможности, за да помагат на националните правителства и на европейските институции да се справят с процеса на глобализация. Г-н председател, считам, че Г-20 трябва да покаже през следващите години, че процесът на глобализация не е само икономически, а всъщност предимно политически.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, преди срещата на високо равнище в Сеул този месец имаше безпокойство, че след като натискът в резултат от кризата, който обедини страните от Г-20, отслабне, Г-20 няма да може да изпълни своята роля като форум от първостепенно значение за координиране на икономическата политика в световен план. След срещата на високо равнище от този месец в Сеул мога да ви уверя, че отрицателният сценарий не беше потвърден. Видяхме как Г-20 премина от режим за действие при кризи към по-стабилен подход към световното управление.

Въпреки трудните въпроси, които бяха обсъждани, и факта, че по някои други въпроси като облагането с данъци на финансовия сектор не беше постигнато споразумение, Г-20 отново изпрати важно послание за световната решителност. Той постигна истински устойчив напредък при справяне с глобалните икономически предизвикателства. Зная, че резултатите бяха посрещнати с известен скептицизъм, защото няма зрелищна новина от последния момент, която да влезе във вечерните новини. Това, което скептиците не разбират обаче, е, че самият процес Г‑20 е забележителна новина; той не прилича на нашия европейски интегриран процес, при който всеки около масата споделя обща култура на преговори и компромиси.

Освен Европейския съюз и някои от неговите държави-членки Г‑20 включва държави като САЩ и Китай, Русия, Бразилия и Япония, Аржентина и Саудитска Арабия, Корея и Южна Африка. Самият факт, че те са ангажирани в съвместен процес за справяне с глобалните дисбаланси и договаряне например на финансов регламент, трябва да бъде признат като огромен напредък, който просто би бил невъзможен преди няколко години, а срещата на високо равнище в Сеул е важна стъпка напред в този процес и при стартирането на новия дневен ред — това не е еднократно зрелищно събитие.

И така, да, това беше успех и считам, че Европейският съюз, представляван от мен и председателя на Европейския съвет, може да бъде доволен от заключенията на срещата на високо равнище. Всъщност ние дадохме много важен принос и на срещата на равнище министри на финансите, на която Европейският съюз беше представен от Оли Рен, членът на Комисията, отговорен за тази област. Като цяло заключенията отразяват приоритетите на Европейския съюз, определени преди срещата в Сеул, и Европейският съюз трябва да се гордее с изключителния си принос към този процес.

Позволете ми да очертая някои ключови постижения: преди всичко Европейският съюз искаше на тази среща на високо равнище да се постигне напредък относно съвместните действия за стимулиране на растеж и заетост в световен план и да даде отговори на въпроса как да се справим с глобалните дисбаланси и напрежението на валутните пазари. Всички ние знаехме, че битката да открием общоприет метод за справяне с глобалните дисбаланси няма да е лека, но след дълги, тежки преговори Г‑20 избра кооперативното решение за създаване на механизъм и определяне на срокове, които да сближат икономиките ни и да се справят с този проблем.

Партньорите на Г20 поеха ангажимент да намалят излишните дисбаланси и да поддържат дисбалансите по текущите сметки на устойчиви равнища. Не подценявайте значението на това. Разискванията в рамките на Г‑20 относно начините за преодоляване на дисбалансите показаха, че ЕС е едни гърди напред. Резултатите от собственото ни схващане за справяне с вътрешните дисбаланси в Европейския съюз вдъхновиха лидерите от Г-20 като най-добър начин за справяне с глобалните дисбаланси. Нашият метод за използване на показатели за оценка на макроикономическите дисбаланси и причините, довели до тях, е в основата на новия механизъм на Г‑20. Той ще бъде готов до средата на 2011 г., като първата оценка ще се изготви преди следващата среща на високо равнище през ноември 2011 г.

Ние ще се съсредоточим върху укрепването на този механизъм доколкото е възможно и ще гарантираме, че се прилага правилно по време на френското председателство на Г‑20 през 2011 г. И така, заключенията бяха важни, но съм съгласен, че сега трябва да видим как ще бъдат приложени.

Второто постижение е свързано с валутните курсове. Възстановяването на равновесието при растежа би било невъзможно, ако не се справим с напрежението на валутните пазари. Още веднъж Европейският съюз допринесе за постигане на компромис за съвместни решения в рамките на Г‑20. Споразумяхме се да преминем към по-пазарноопределяни системи на валутните курсове, които отразяват основните икономически показатели. Споразумяхме се също така да се въздържаме от сравняване на оценките и да останем бдителни за прекалена колебливост или неочаквани промени във валутните курсове.

Това решение осигурява политически тласък на френското председателство на Г‑20, което ще предприеме задълбочена реформа на международната парична система. Доволен съм също така да видя, че на срещата на високо равнище на Г‑20 беше одобрена и историческата реформа на МВФ. Всъщност очакванията ни от Питсбърг относно прехвърлянето на квотните дялове и представителството на бързо развиващите се икономики бяха надминати. Благодарение на открития и издържан в дух на сътрудничество подход на държавите-членки на ЕС, направените от нас съществени отстъпки и способността ни да споделяме отговорност, сега Фондът разполага с легитимността, от която се нуждаеше, за да се заеме с предизвикателните задачи, особено по отношение на преодоляване на дисбалансите и напрежението на валутните пазари. Бързо развиващите се икономики сега трябва да докажат, че в отговор на увеличения брой на техните представители те изразяват готовност да поемат нарастващата отговорност за глобалното икономическо управление.

Четвъртото постижение на срещата на високо равнище беше да се запази инерцията за глобална реформа в областта на финансовото регулиране, като се поставя ясен акцент върху нейното осъществяване. Приветстваме приемането на реформата Базел III и факта, че Г‑20 ще продължи да работи върху системно важните финансови институции. Усилията на Г‑20 за финансова реформа ще продължат в области като рамка за макропруденциална политика, банкиране в сянка, пазар на деривати на суровини и цялост и ефективност на пазарите.

Европейският съюз е постигнал напредък по много от тези точки и вътрешната ни работа ще допълни процеса на Г‑20. Сега е важно да се гарантира строго и последователно изпълнение на всички тези ангажименти съгласно договорените срокове, за да се гарантират равни условия на световно равнище. Получихме категорични уверения от САЩ, че те ще споделят решителността ни за постигане на тази цел. Срещата на високо равнище в Сеул даде нов тласък за приключване на кръга от преговори Доха и подчерта ангажимента на Г-20 да се бори срещу всички форми на протекционизъм.

Едно от постиженията, което ми носи лично удовлетворение, е, че с консенсуса за развитие от Сеул, включващ развитие, търговия и инвестиции, твърдо поставихме развитието в дневния ред на Г-20. Този нов подход, ориентиран към растеж, ще допълни съществуващите дейности, съсредоточени върху донорството и системата на ООН. Той ще насърчи усилията ни за постигане на Целите на хилядолетието за развитие и е изцяло в унисон с внесените наскоро предложения на Комисията в Зелената книга относно бъдещето на политиката за развитие. В момента тече процес на консултации по Зелената книга и очаквам принос от Парламента.

И накрая, одобрявам ангажимента на Г-20 към Плана за действие на Г-20 срещу корупцията, към бъдещата работа по енергийни въпроси и към полагане на всички усилия, за да се постигне балансиран и успешен изход от преговорите за климата в Канкун.

−(FR) Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, все по-големият интерес, който представителите на дружествата и профсъюзите показват, е ясно доказателство за това, че процесът Г-20 се утвърди като основен форум за глобална икономическа координация. Взех участие и в бизнес срещата на върха в рамките на Г-20, където подчертах значението на социалната отговорност на дружествата. Приветствах също така делегациите от представители на профсъюзните организации в Европа, Северна и Южна Америка и Азия. Съгласен съм с тези делегации, събрани от Европейската конфедерация на профсъюзите, че заетостта трябва да се превърне в приоритет, и подчертах факта, че всъщност Европа предлага заетостта и социалното измерение да бъдат включени в заключенията.

След срещата на високо равнище в Сеул започнахме да концентрираме вниманието си върху следващото председателство на Г-20 и срещата на върха в Кан през ноември 2011 г. Трябва максимално да се възползваме от възможността, че една от нашите държави-членки заема председателското място. Трябва да определим позицията си незабавно и чрез координирани действия активно да подкрепим формирането на дневния ред на Г-20.

Комисията е готова да предостави пълната си подкрепа за всички приоритети на френското председателство. Един от тях е реформирането на Международния валутен фонд (МВФ), във връзка с което ще трябва да изготвим редица съгласувани предложения, най-вече с цел повишаване на стабилността и намаляване на колебливостта на валутните курсове.

Друг приоритет е колебливостта на цените на суровините. През следващите месеци Комисията ще изготви оценка на първичните пазари на всички суровини.

Необходимо е да видим френското председателство като една уникална възможност Европа да остави следа в програмата на Г-20 в световен мащаб. Ако продължим да работим съвместно на равнище Г-20, Европа ще консолидира позицията си в центъра на глобалното икономическо и финансово разискване и ще играе ключова роля при формиране на действията ни в отговор на глобалните предизвикателства.

  Jean-Paul Gauzès, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, ако това, което ми казаха, е вярно, разполагам с една минута.

Г-н действащ председател на белгийското председателство, г-н председател на Комисията, госпожи и господа преди всичко бих искал да кажа, г-н министър, колко ценя недвусмислената Ви оценка за последната среща на Г-20 и подкрепям предложенията Ви за бъдещето.

Считам, че трябва да се отбележи, че резултатите наистина са слаби, въпреки одобрението на Базел III и реформата на МВФ. Ние, както и председателят на Комисията, можем само да се надяваме, че срещата на върха в Сеул ще положи основите за изпълнението на амбициозните предложения на френското председателство, обосновани от непосредствените нужди и трудните обстоятелства, в които все още се намираме. Европейският съюз ще трябва да бъде последователен, ако иска да получи това, което заслужава.

Конкретните резултати са важни и съм съгласен с Вас, г-н председател на Комисията, когато казвате, че нашите граждани очакват действия, а не само думи и изявления. Глобализирането на икономиката и финансите ни налага да постигнем истински напредък при международното хармонизиране на регулациите. Пазарите реагират много по-бързо, отколкото политиците. Европа не трябва да бъде наивна и следва да гарантира наличието на реципрочност.

  Udo Bullmann, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в своето изказване тази сутрин г-жа Harms постави въпроса защо искрата вече не се прехвърля от срещите на високо равнище към хората и защо дискусиите, провеждани по време на тези срещи, не пораждат нова смелост и ново доверие. Докато Ви слушах тази сутрин, а и сега, г-н Барозу, г-н Ван Ромпьой или Съвета, добих представа защо тази искра не се предава. Това не се случва дори в Парламента. Огледайте се наоколо. Важно е, разбира се, да присъстват повече членове на ЕП. Защо ли ги няма? Не е редно да отсъстват. Все пак те няма да чуят нищо ново. Съобщавате ни неща, които вече многократно бяха изписани по вестниците, и не отговаряте на конкретните въпроси, които Ви бяха зададени. Какво се случва по отношение на данъка върху финансовите транзакции? Г-н Schulz зададе този въпрос многократно. Къде е отговорът? Липсваше в дневния ред на срещата на върха на Г-20 в Сеул. Искам обяснение.

Бих искал също така да знам защо Европейският съвет (белгийското председателство) каза, че подкрепя този данък, но на последните си три срещи на високо равнище само заявява, че препоръчва проучване на възможността за въвеждането му на глобално, но не и на европейско равнище. Защо не? Не вижда ли Съветът бездънната улица, към която води този въпрос? Ще Ви попитам още веднъж, г-н Барозу: кога г-н Шемета ще се съобрази с поставеното от Парламента в началото на тази година искане, а именно, да се проведе проучване на възможността за провеждането му в Европа? Ако представите становище по този въпрос, Парламентът ще бъде пълен и ще Ви изслуша. Все пак не избягвайте въпроса твърде дълго. Само за Европа става дума за около 200 млрд. евро годишно. Попитайте колегите, които са част от комисията по бюджети, за какви тривиални малки суми спорят в момента със Съвета. Ще постигнем напредък с инициатива. Трябва да вдъхнем живот в ролите. Едва тогава искрата ще се предава отново. Това очакваме от Вас.

  Marielle De Sarnez, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, можем да си провеждаме безброй срещи на високо равнище и заседания, но ако Европа не приеме общ офанзивен подход, няма да има никакво влияние, а следващата среща на Г-20 ще бъде просто един сблъсък между Китай и САЩ, от който неизбежно ще излезем като губеща страна. Все пак проблеми не липсват.

Докато еврозоната изпитва трудности, което налага решителни ответни действия вътре в нея, международната парична система преживява критичен период, който само влошава трудностите ни и създава конкуренция за Европа, която е толкова дестабилизираща, колкото и нелоялна. Това е първият въпрос. Европейците трябва да внесат в плановете на Г‑20 нов световен паричен ред, който се основава на разчетна единица, съставена от кошница от валути, включваща по-конкретно долара, еврото и йената.

По същия начин ще трябва да преразгледаме въпроса за финансовия регламент. Ангажиментите за борба срещу данъчните убежища все още не се изпълняват на практика и дейността на агенциите за кредитен рейтинг все още не се контролира. Още по-жалко е, че има други предизвикателства като регулирането на пазарите на суровини: изкопаеми горива, минерали и селскостопанска продукция. Във връзка с това ще направя едно предложение. Считам, че по този въпрос европейците трябва да предложат да се създаде световна организация за суровините.

Всъщност съществува реален риск за световната икономика поради недостига, предвиден от някои държави производители, и тук става въпрос за Китай. Освен това спекулацията със селскостопански продукти е напълно неморална, тъй като към рисковете от изменение на климата добавя и допълнителен риск от глад в развиващите се страни.

По всички тези основни въпроси, които определено са свързани с глобалното равновесие, считам, че френското председателство ще бъде от истинска полза, ако още от самото начало се разположи в европейска рамка.

  Patrick Le Hyaric, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, степента на развитие на световната криза и социалните и екологични необходимости налагат решителни действия от страна на Европейския съюз на равнище Г‑20 на база на декларациите за намерение за регулиране на международните финанси.

Първо, преговорите със Световната търговска организация не трябва да превръщат света в капиталистическа джунгла, а да прилагат социални и екологични стандарти и стандарти за създаване на работни места в търговската система. Те трябва да се справят с проблема с безработицата, който в момента засяга над 250 млн. души на планетата, като сложат край на политиките за строги съкращения.

От друга страна, данъчните убежища трябва да се закрият и да се създаде механизъм за данъчно облагане на капиталовите потоци; трябва да се създаде международен фонд за стабилизиране на цените на суровините, като се започне с тези в селското стопанство; международната парична система трябва да бъде ревизирана с новата роля на Международния валутен фонд в областта на заетостта и устойчивото развитие на човека, а със създаването на универсална световна валута да отправи предизвикателство пред господството на долара.

По същия начин това скандално състояние на нещата, при което агенциите за кредитен рейтинг са съдии по собственото си дело единствено в полза на банките, трябва да бъде прекратено. Хората трябва да имат възможност да изразят мнението си по всички въпроси, които ги засягат.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, съобщенията за резултатите от срещата на високо равнище на Г-20 несъмнено са важни, но при второ четене по някои точки възникват важни въпроси.

За да бъда по-точен, двадесет развити държави изпращат строго предупреждение до всяка страна, която прилага некоординирана икономическа политика, и всичко това се случва в момент, когато САЩ прилага една икономическа политика с количествено разхлабване, държавите-членки на Европейския съюз — друга, като в момента налагат строги икономии, а Китай прилага трета, при която поддържа валутата си обезценена.

Ето защо това, което се опитвам да разбера, е следното: какъв е смисълът да се прави подобно изявление и за кого в крайна сметка е предназначено? Много ми е трудно да повярвам, че това съобщение се отправя към страни със слабо значение за глобалната икономика. Ако Г-20 обаче са направили подобно изявление в тяхна полза, тогава наистина трябва да отчетем, че съществува сериозен проблем с политическа конспирация в момент, когато икономиката се нуждае от незабавни реакции.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-н председател, въпросът ми първоначално беше насочен към г-н Барозу, но тъй като той не е тук, бих искал да го отправя към белгийското председателство.

Днес е възможно да се упражнява търговски дъмпинг, без да се нарушават антидъмпинговите правила на Световната търговска организация (СТО). Всъщност с валута, която е хронично обезценена, постигате същия резултат. Дори и да се заемем, макар и постепенно, с проблема за конкурентното обезценяване на валутите, остава въпросът за това, какво е приемливо за Европейския съюз.

Въпросът ми към белгийското председателство е следният: ако Г-20 не може да прекрати паричния безпорядък, считате ли, че преговорите на Световната търговска организация ще останат незасегнати?

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, срещата на високо равнище на Г-20 през ноември според мен не постигна съществени резултати. Тя още веднъж доказа, че САЩ заема съществена позиция и че Китай се опитва да си осигури място на международната сцена.

Както всички знаем, глобалната икономическа криза започна през 2007 г., когато една по една инвестиционните банки в Обединеното кралство бяха поразени от проблеми с ликвидността. Както видяхме, и това е известно на целия свят, администрацията на САЩ беше принудена да отпечата повече пари: 700 млрд. щатски долара на първи етап, а наскоро и допълнителни 600 млрд. щатски долара на втори етап.

Противно на този метод за преодоляване на паричните проблеми от страна на САЩ Европа по принцип, и в частност еврозоната, остават верни на принципа за бюджетна дисциплина, за строго контролирана парична политика, като по този начин оставя възможност на пазарите да играят спекулативни игри за сметка на по-слабо развитите икономики от Европа като цяло, и в частност в еврозоната.

Предлагам да се обмисли въпросът за емитиране на нови пари в Европа или под формата на банкноти, или под формата на еврооблигации.

  Michel Dantin (PPE). – (FR) Г-н председател, нашите уважаеми граждани имат очаквания към нас, имат очаквания към Европа по въпроса за световното управление. Трябва да бъдем проактивна, решителна сила. Няколко оратора тази сутрин казаха, че френското председателство на Г‑20 може да бъде възможност за Европа. Категорично споделям това становище и считам, че нашият Парламент трябва да бъде редовно информиран за напредъка по работата на Г‑20 от самото председателство. Разбирам, че президентът на Френската република би изявил желание да дойде и да направи обръщение. Г-н председател, считам, че трябва да го поканите.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Г‑20 определено е много практично формирование, където всички решения трябва да бъдат взети с консенсус. Но както подчертаха председателят на Комисията и председателят на белгийското председателство, процесът продължава и ще се спра само на един въпрос, а именно, облагането с данъци на финансовия сектор.

Дори и да не е постигнат напредък, страните се споразумяха да продължат работата си по иновативното финансиране под френското председателство. Европейският съюз изразява готовност да подкрепи работата в рамките на Г‑20, за да проучи и разработи данък върху финансовите транзакции на световно равнище. Както казах, Г‑20 работи с консенсус, а на този етап много от партньорите му не споделят нашето виждане по въпроса, но ние ще продължим да работим за постигане на консенсус.

Междувременно трябва да работим и по други начини за гарантиране на равностоен принос на финансовия сектор чрез мерки като данък върху финансовата дейност. На 7 октомври 2010 г. Комисията очерта възгледите си по този въпрос и ще преследва следните цели. Първо, трябва да гарантираме справедлив принос от страна на финансовия сектор към публичните финанси. Това е особено важно предвид подкрепата, която получи по време на кризата. Второ, трябва да се уверим, че всеки данък, който въвеждаме, предлага реални ползи и ще повиши съществено приходите, без да подкопава конкурентоспособността на ЕС. Трето, трябва да гарантираме, че сложната схема от различни национални данъци върху финансовия сектор не създава нови пречки пред единния пазар.

Въз основа на това Комисията очерта двупосочен подход за данъчно облагане на финансовия сектор. Данъкът върху финансовите дейности изглежда е най-добрият начин да се справим с този въпрос в ЕС. Облагането с данък на печалбите и възнагражденията във финансовия сектор може да гарантира, че това става справедливо, като в същото време се генерират нужните приходи. Освен това данъкът върху финансовите дейности може би ще постави конкурентоспособността в ЕС в по-малка степен на рискове, отколкото други инструменти за данъчно облагане, ако се въведе едностранно.

Необходимо е да се насърчи въвеждането на данък върху финансовите транзакции в световен мащаб. Данък върху международните транзакции за глобализирания финансов сектор е най-добрият начин да финансираме международни цели в области като помощ за развитие и изменение на климата. С правилния избор на данък и надлежното му прилагане можем да си осигурим важен нов източник на приходи, като все още поддържаме нашата конкурентоспособност.

Комисията има за цел да продължи работата по тези варианти, за да предложи политически инициативи през 2011 г. Първата стъпка ще бъде оценка на въздействието от облагането с данъци на финансовия сектор, която ще обхване идеите, които очертахме. Във връзка с това ще вземем предвид и анализите на държавите-членки. Оценката на кумулативното въздействие от новия финансов регламент върху институциите от финансовия сектор, евентуалните налози и данъци върху банките ще бъдат от съществено значение преди да се направи каквото и да е предложение.

Аз лично бих споменал също така нещо много важно: в своята програма Г‑20 много ясно очерта целите на политиката за развитие. Считам, че е добър знак, че процесът Г‑20, с необходимата решителност от страна на Европейския съюз, може да доведе до ползи в интерес на гражданите.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, за да приключа разискването, бих искал да започна, като кажа още веднъж, че в навечерието на срещите на Г‑20 ние наистина бяхме наясно с факта, че за Съюза е много важно да се стигне до задоволителен изход по огромен брой въпроси и че трябва да работим, за да гарантираме, че Г‑20 ще остане преди всичко надежден и легитимен форум, който може да постига конкретни резултати, както казах преди малко, и да даде координиран политически тласък на глобализацията, така че в частност да може гласът на Съюза да бъде чут в този контекст. Считам, че без да прикриваме трудностите, на които много от вас се спряха, Съюзът изпълни задълженията си, както и че работата на европейските институции и на държавите от Съюза, които участваха в тези обсъждания в рамките на Г‑20, може да се оцени като задоволителна.

В Сеул се проведе петата среща на върха за две години и бяха разгледани редица колективни ангажименти. По много от тях са постигнати положителни резултати във връзка с икономическия растеж и световната финансова стабилност, въпреки че работата в тази сфера далеч не е приключила.

В рамките на Съюза и в унисон с казаното току-що от Комисията за банковите налози и данъка върху финансовите транзакции заключенията на Европейския съвет от 29 октомври ясно заявяват, че работата по тези два въпроса трябва да продължи както в рамките на Съюза, така и на международно равнище. По въпроса за налозите все още съществува голям консенсус за основата и духа на тези налози. Все още няма консенсус нито за целта, нито за използването на тези приходи.

Междувременно държавите-членки са в процес на създаване на национални системи, които се различават значително помежду си. Следователно в краткосрочен план ще трябва да въведем минимално равнище на координация, а в средносрочна перспектива ще трябва да преминем към рамка за преодоляване на кризи, която хармонизира в много по-голяма степен със споразуменията за преодоляване на кризи, и по-специално въз основа на законодателните предложения от Комисията. Въз основа на това на заседанието си през октомври Европейският съвет достигна до заключението, че съществуващите в момента различни системи за данъчно облагане трябва да се координират в по-голяма степен, и Съветът Екофин беше поканен да се яви на заседанието на Европейския съвет през декември с готови заключения.

И накрая, що се отнася до данъка върху финансовите транзакции, споменат преди малко от Комисията, Европейският съвет призова Съветът и в последствие Екофин да проучат начини, по които днес можем да обсъдим различните варианти за предотвратяване на данъчни убежища и укриване на данъци, а Съветът Екофин възложи на експертната група на високо равнище по финансови въпроси на Съвета задачата да проучи тези сложни въпроси.

  Председател – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Ioan Mircea Paşcu (S&D), в писмена форма. – (EN) Нашата международна институционална икономическа и финансова структура, датираща от времето на войната, в момента е подложена на силен натиск. Променящата се изцяло международна система и световната криза я разпъват до крайност и я принуждават да се адаптира към новите обстоятелства. В допълнение, в отговор на това се създават нови институции като Г‑20. По своята същност обаче това е междуправителствен организъм, чиито решения засягат всички и трябва да се прилагат на равнище отделна държава. Ето защо е важно решенията му да вземат предвид интересите не само на неговите членове, но и на всички нас.

От тази гледна точка, окуражаващо е да видим, че срещата на върха в Сеул подчертава сътрудничеството и взаимодействието между членовете, като по този начин гарантира изпълнението на решенията. Беше даден и знак за решение във връзка с въвеждане на основни структурни промени и за насърчаване на растеж чрез създаване на работни места, без да се пренебрегват нуждите на развиващия се свят, Да се надяваме, че ЕС като такъв ще извлече полза от решенията на даден орган, в който участват само част от неговите членове, и че онези, които са извън еврозоната, също ще извлекат полза.

(Заседанието е прекъснато в 11,55 ч.)

(От 11,55 ч. до 12,10 ч. Парламентът заседава по повод връчването на наградата LUX)

(Заседанието е възобновено в 12,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

8. Време за гласуване

  Председател – След инцидента от тази сутрин в Парламента г-н Schulz иска да направи лично изявление.

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-н председател, по време на разискването относно Европейския съвет тази сутрин тук имаше инцидент, към който не бих искал да се връщам отново, защото обидата беше насочена към мен. Все пак ще кажа следното: съществуват граници, които не бива да се прекрачват с обидите, а и не бих прел нещата по този начин, защото, за да може някой да ме обиди, той трябва поне донякъде да бъде искрен. Бих искал обаче да изразя сърдечни благодарности за многобройните жестове на солидарност, които получих в Парламента. Бих искал да благодаря на членовете на ЕП от всички групи. Това е знак за общо, демократично и проевропейско убеждение, което по-голямата част от Парламента споделя. Искрено ви благодаря за това.

(Продължителни ръкопляскания)

  Председател – Въпросният инцидент беше протест от г-н Bloom, в който той прави алюзии от времето на войната, насочени към г-н Schulz. Председателят постанови, че това е неприемливо, и покани г-н Bloom да се извини, но той не го направи. Приканвам го да направи това сега. В противен случай трябва да напусне Парламента.

(Силни ръкопляскания)

  Godfrey Bloom (EFD). – (EN) Г-н председател, отново сме свидетели на това, че за г-н Schulz важат едни правила, а за всички останали – други. Срамота! Бях избран и преизбран да гласувам в Парламента от хората от Йоркшир (Вашите собствени избиратели, ако мога да добавя) с демократичен мандат, на който самият Вие, г-н председател, не се радвате, защото си сменихте партийната принадлежност, а те гласуваха за Консерваторите. Нямам намерение да се извинявам, нито пък да напускам залата. Ще трябва да ме изведете оттук, сър.

  Председател – Г-н Bloom, преди всичко аз бях изключен от Консервативната партия за това, че отстоявах твърдо позицията си по въпроси, свързани с тези, които Вие повдигнахте тази сутрин.

(Ръкопляскания)

Второ, Вие не се извинихте, че използвахте изключително неподходящ език за Европейския парламент, и аз Ви моля да напуснете.

(Силни ръкопляскания и възгласи „Нарушение на правилника“ и „Не сте прав“)

Г-н Bloom, съжалявам, но няма да позволя изказване във връзка с нарушение на правилника.

Ще направя предложение. Ще помоля службите за сигурност да отстранят г-н Bloom, но възнамерявам да подложа предложението на гласуване. Така ще разберем дали Парламентът желае г-н Bloom да напусне. Моля, тези от вас, които са „за“, да вдигнат ръка.

(Бурни протести и възгласи „Не!“от групата EFD)

Онези от вас, които желаят г-н Bloom да остане, моля да вдигнат ръце. А сега тези, които се въздържат.

(Бурните протести от страна на групата EFD продължават и в отговор се чува „Запазете тишина!“. Продължителен шум и освирквания)

Приемам едно изявление от г-н Farage, лидера на тази група.

  Nigel Farage (EFD). – (EN) Г-н председател, причината за яда и шума е, че всъщност правилата на тази институция не се прилагат еднакво за всички. Г-н Schulz непрекъснато е сипел обиди не само по мой адрес, но и по адрес на редица членове на ЕП. Казвал е, че евроскептиците и тези, които гласуват с „не“, отварят вратата на фашизма. Имахме случай, при който Danny Cohn-Bendit ни нарече психично болни.

Г-н председател, ако правилата гласят, че когато нещо се счита за обида, съответният член трябва да напусне, това е справедливо. Но недоволството, което споделям, се дължи на това, че тези правила не се прилагат еднакво за всички. Г-н Schulz редовно нарича други хора фашисти, а когато някой нарече него такъв, въпросният колега трябва да напусне. Това не е редно. Това не е справедливо.

  Председател – Г-н Farage, не искам да продължаваме, а само да отбележа, че е нередно. И двете включвания на г-н Bloom – едно от трибуната и едно от неговото място – бяха чути от много хора и двете бяха неприемливи за парламентарните порядки. Парламентът иска г-н Bloom да напусне. Това е неговата воля. Ако г-н Bloom не напусне, то тогава хората ще си направят изводи за отношението му към демократичния процес.

Г-н Bloom, ще се позова на член 152. Ако не напуснете, ще трябва да Ви отстраня. Обсъдих въпроса с председателя и имам неговата подкрепа.

(Възклицание от г-н Bloom: „Допускате грешка!“)

  Joseph Daul (PPE). – (FR) Г-н председател, ако ми позволите, това, което казах тази сутрин, е, че г-н Bloom се държа неприемливо.

Второ, ние се намираме в демократичен парламент. Взехме демократично решение, г-н Bloom, че трябва да напуснете Парламента. Ето защо в името на демокрацията и на всичко, за което се бори Парламентът, Ви приканвам да напуснете залата днес. Направете това от уважение към демократичните правила.

Г-н Gollnisch, не е нужно да ме предизвиквате. Вашите методи са ни добре познати. Те са неприемливи и антидемократични. Това е всичко, което имам да Ви кажа.

(Ръкопляскания)

  Председател – Съгласно член 152, параграф 4, съжалявам, че този инцидент нарушава нормалната работа на Парламента. Ето защо възнамерявам да прекъсна заседанието за пет минути.

(Заседанието се прекъсва за 5 минути.)

  Председател – Нарушение на правилника? (откъслечни коментари при изключен микрофон и възгласи „Нарушение на правилника!“).

  Christian Ehler (PPE). – (EN) Г-н председател, като председател на делегацията за отношения с Корейския полуостров, настоявам Парламентът да заклейми вчерашната артилерийска атака от страна на Корейската народнодемократична република срещу остров Южна Корея.

(Ръкопляскания)

Имам няколко военни и редица цивилни жертви сред населението на остров Южна Корея. Селищата горяха, а населението трябваше да бъде евакуирано.

Одобряваме съобщението на президента на Република Корея Ли Мюн Бак, че въпреки тези насилствени действия, той възнамерява да предотврати ескалацията на напрежението на острова.

Одобряваме и факта, че баронеса Аштън, върховният представител, действа съгласувано с другите международни участници, нашите съюзници и нашите стратегически партньори, Република Корея, за да прекрати явното нарушение на Споразумението за примирие между ООН и Корея. Очакваме също така Китай също категорично да порицае този акт.

Призоваваме Корейската народнодемократична република да предотврати по-нататъшно нарастване на напрежението и да положи всички необходими усилия да поддържа мира и стабилността на Корейския полуостров. Изказваме съболезнованията си на семействата на загиналите.

(Ръкопляскания)

  Председател – Благодаря Ви, г-н Ehler. А сега, само минутка. Моля, запазете тишина. С риск да бъда обрисуван като фашистки диктатор тази сутрин предприех някои мерки. Г-н Schulz обаче предложи да дам думата на един от ораторите, които се противопоставиха на отстраняването на г-н Bloom от Парламента. Първият човек, който поиска думата тази сутрин, беше г-н Madlener. Уведомих г-н Madlener, че ако той вземе думата, аз ще повторя бележките, отправени от г-н Bloom директно към г-н Schulz. Г-н Madlener, имате думата.

  Barry Madlener (NI). – (NL) Г-н председател, благодаря Ви, че все пак ми позволихте да се изкажа във връзка с нарушение на правилника, тъй като важното тук, разбира се, е, че правилата трябва да се прилагат последователно и еднакво за всички. Бих искал да посоча в какво председателството на Парламента не беше последователно: току-що отстранихте г-н Bloom въз основа на бележките му по адрес на г-н Schulz, въпреки че г-н Schulz нарече колегата г-н Van der Stoep фашист в тази зала и председателството не направи нищо по въпроса. Г-н Schulz дори все още не се е извинил и би било достойно г-н Schulz да напусне Парламента, както г-н Bloom.

  Председател – Така — благодаря Ви. Както казах, съгласно договорката между г-н Schulz и г-н Madlener ще повторя гласно казаното от г-н Bloom по адрес на г-н Schulz тази сутрин, на което председателят и аз се противопоставяме, както и по-голямата част от Парламента, когато беше попитан за това.

Г-н Bloom каза на г- Schulz: „Ein Volk, ein Reich, ein Führer“ (Един народ, една държава, един лидер). Неприемливо е един член на ЕП да се обръща към друг по този начин. Тези думи далеч надхвърлиха това, което може да се счита за приемливо в Парламента. С това въпросът е приключен. Ние ще го разгледаме в Бюрото. Сега бих искал да преминем към гласуване, защото искам да приключим до 13,00 ч.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, ще бъда кратък. Искам да се изкажа във връзка с член 152.

  Председател – Не, съжалявам. Моля да не се дава думата на г-н Gollnisch. Казах на г-н Gollnisch, че може да вземе думата следващия път, когато начело на заседанието е председателят на Парламента. Благодаря Ви много. Г-н Salatto поиска думата.

  Potito Salatto (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, освен този въпрос искам да представя пред председателството един проблем.

Струва ми се, че някои хора все още не са разбрали напълно ролята на Европейския парламент след Договора от Лисабон. Считам, че трябва да очертая един основен проблем: членът на Комисията, отговарящ за транспорта, г-н Калас, многократно отказва да се срещне с ръководството на Sky and Space Intergroup, за да обсъдят проекта за рентабилни малки ВС (Cost-Effective Small Aircraft — CESAR), който засяга всички ни от гледна точка на икономика, околна среда и сигурност. Бих искал да приканя председателството да призове члена на Комисията Калас да дойде в Парламента и да обясни с каква програма възнамерява да продължи напред в този сектор, тъй като това е изключително чувствителен и важен въпрос за Европейския парламент.

  Председател – Следващата точка е гласуването.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

8.1. Проект на коригиращ бюджет № 8/2010: Раздел III - Комисия - Фонд „Солидарност“ на ЕС: наводненията в Ирландия - Постигане на цел №1 на ЕСФ (2000-2006 г.) (A7-0327/2010), László Surján (гласуване)

8.2. Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и Република Молдова (A7-0300/2010), Graham Watson (гласуване)

8.3. Информация относно лекарствените продукти (Kодекс на Общността относно лекарствените продукти) (A7-0290/2010), Christofer Fjellner (гласуване)

8.4. Информация относно лекарствени продукти (Процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти) (A7-0289/2010), Christofer Fjellner (гласуване)

– Преди гласуването на изменение 13:

  Christofer Fjellner, докладчик. – (EN) Г-н председател, имам малко устно изменение, което се дължи на постигнат в последния момент компромис между групите, и то е да променим изменение 13, където текстът в момента гласи следното: „в рамките на 60 дни след получаване на уведомлението“, трябва да се измени, както следва: „в рамките на 90 дни след получаване на уведомлението“.

Това беше договорено от всички политически групи.

(Устното предложение за изменение се приема)

8.5. Ограничения за използването на някои опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (A7-0196/2010) Jill Evans (гласуване)

8.6. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА) (B7-0617/2010) (гласуване)

9. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

Доклад: Christofer Fjellner (A7-0290/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, за да има ефективно опазване на общественото здраве, от ключово значение е да се гарантира, че пациентите имат широк достъп до висококачествена информация за лекарствените продукти. Хармонизирането на правото в тази област ще ни даде възможност да гарантираме високо равнище на осведоменост сред европейските пациенти и ще спомогне за премахване на различията в здравеопазването във всички държави-членки. Освен това изготвянето на по-подробно законодателство, и по-специално задължението да се гарантира, че пациентите имат достъп до информация, ще ни позволи да попречим на фармацевтичните дружества да рекламират неправомерно своите продукти. Понастоящем тази процедура не се контролира в достатъчна степен. Необходимо е също така да въведем специално законодателство по отношение на фармацевтичните агенти и да вземем мерки то да се прилага ефикасно във всички държави-членки. Подкрепих доклада.

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, в началото искам да поздравя г-н Fjellner за блестящия резултат. Датските либерали избраха да подкрепят Директивата относно информацията относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. За гражданите на Европейския съюз е важно да имат достъп до надеждна информация относно тези лекарствени продукти и поради тази причина считаме, че това е добър доклад, в който пациентът е поставен на първо място.

Предвид казаното, считаме, че е наше задължение да не гласуваме за самия регламент. Причината не е, че не подкрепяме идеята гражданите на Европейския съюз да имат достъп до надеждна информация относно тези лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, а защото части от предложението противоречат на някои национални конституции. Дори преди представянето на пакета относно лекарствените продукти няколко държави уведомиха Комисията, че има правен проблем, свързан с националните им конституции. Предварителната проверка от страна на органите на информацията, която се разпространява сред широката общественост, противоречи на определението за свобода на изразяването в няколко държави. Поради тази причина не можем да подкрепим предложението Европейската агенция по лекарствата да проверява определени видове информация, преди тя да бъде разпространена сред широката общественост. Все пак очакваме, че както Съветът, така и Комисията ще потърсят начини да решат този проблем преди второто четене и поради тази причина се надяваме, че тогава ще можем да подкрепим самия регламент.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, законодателното предложение, което гласувахме днес и което подкрепих, очертава важността на фармацевтичните предприятия в деликатната им роля на източници на информация за техните продукти, която не е промоционална по своя характер.

По-добрата информираност на пациентите трябва да придаде отговорност на фармацевтичната промишленост, като тя трябва да изпълнява тази своя задача ясно и стриктно, допринасяйки за избягването на прекомерното потребление на лекарствени продукти, продиктувано от търговски цели. Това гласуване действително подчертава колко е важно информацията относно лекарствените продукти да бъде налична и в интернет или на хартиен носител при спазването на конкретни правила, които са еднакви във всички държави-членки.

Това обаче не освобождава здравните специалисти от основната им роля на първоначален и незаменим източник на информация за гражданите относно здравето и лечението. Отношенията между лекар и пациент с характер на посредничество остават уникални и незаменими, а устната комуникация е утвърдена като основа на всяко медицинско лечение. Освен това тя позволява на пациентите да бъдат по-добре информирани относно лекарствените продукти, приемани от тях, и им дава възможност да участват в предписаното лечение, като ги прави активни участници в собственото им възстановяване.

  Paolo Bartolozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът на г-н Fjellner има за цел да интегрира и допълни действащите регламенти на Европейския съюз в тази област, като ги актуализира и ги направи ефективни, за да посрещнат предизвикателствата, които технологичното развитие създаде и представлява за общественото здраве.

Считаме, че в центъра му се намира пациентът и неговото или нейното право на информация и достъп до научна информация, която вече е по-добра както в качествено, така и в количествено отношение и която трябва да бъде контролирана, като се започне от по-прецизно и точно разграничение между научна информация и реклама.

Наистина докладите използват точни и стандартизирани критерии, за да установят видовете информация, които да бъдат предоставяни, кои данни са по избор и кои са задължителни, както и каналите, по които те могат да бъдат предоставяни, като по този начин определят задълженията на фармацевтичните дружества и на държавите-членки.

Въз основа на това разбиране изразяваме подкрепата си за настоящия доклад, като признаваме неговите заслуги не само по отношение на здравето, но и в социален аспект.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, съвсем естествено подкрепих доклада на г-н Fjellner, който освен че разглежда информацията за пациентите в листовката с упътвания и отделното опаковане на лекарствените продукти, е съсредоточен най-вече върху поведението на фармацевтичните дружества. До неотдавна много от тях съчетаваха информацията относно лекарствения продукт със своя собствена реклама. Считам, че те насочваха вниманието на пациентите по един субективен начин върху определен продукт.

Подкрепям предложението пациентите да разполагат с най-добрата и най-актуалната информация, която е одобрена едновременно с одобряването на нов лекарствен продукт например, и считам, че успяхме да допринесем значително в тази насока. Висококачествена информация трябва, разбира се, да бъде предоставяна на майчиния език и в интернет, който е съвременната медия за комуникация. Със задоволство отбелязвам, че с приемането на доклада на практика намаляваме различията между държавите от Европейски съюз, които не са толкова развити в тази област и със задоволство отбелязвам, че отношенията между лекари и пациенти не са нарушени по никакъв начин. Те са основният източник на информация.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, на първо място, искам да благодаря на г-н Fjellner за отличния доклад. Трябва да се каже, че действително е важно да бъдат изменено действащото законодателство и да бъде актуализирано. Що се отнася конкретно до лекарствени продукти и данни от научни изследвания относно съдържанието на лекарствата, това е много важно и за безопасността на пациентите.

След като рекламата вече има толкова голяма роля, от особена важност е да определим критериите, които позволяват на потребителите и пациентите да бъдат напълно осведомени и сигурни за ефектите от тези лекарствени продукти. Тази информация трябва да се основава на данни от научни изследвания, а не на измислици или на способите и средствата на рекламата. Такова осъвременено законодателство, което е добро за безопасността на пациентите, като цяло е необходимо да съществува в Европейския съюз.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, въпросът за информацията относно лекарствените продукти, отпускани само по лекарско предписание, е чувствителна тема, защото тя има важно значение за опазването на здравето и благосъстоянието на всички граждани.

Европейската комисия ни изпрати предложение относно преразглеждането на директивата, което създаваше риск от създаването на вратички в законодателството, които биха дали възможност на фармацевтичните дружества да се възползват от неясното разграничение между определенията за информация и реклама, за да рекламират своите лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, което ще в ущърб на хората.

Разбира се, все още предстои много работа що се отнася до подходяща стратегия за информация относно лекарствени продукти, но, за щастие, този път Европейският парламент реагира по начин, който трябва да стане практика. Парламентът възприе позиция да защити гражданите и правото на пациентите на по-добра информация и не се поддаде на натиска от фармацевтичните предприятия.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, ограничаването и в някои случаи предписването на алтернативни лекарствени продукти, лекарствени продукти на билкова основа, витамини с по-висока дозировка и минерални добавки се оказа един от големите скандали в европейската регулация.

Нямам представа доколко са ефективни тези препарати. Съпругата ми е убедена в тяхната ефективност, аз съм малко по-скептичен, но пък цар Соломон е казал, че е по-добре да имаш блюдо с горчиви билки в дом, в който има любов, отколкото вол в обора и омраза в дома. Рядко поговорката за горчивите билки е толкова подходяща, както в случая.

Независимо дали са безполезни или помагат, те определено не са вредни за здравето. Защо тогава Европейският съюз криминализира дейност, която се упражнява безкористно от около 20 млн. европейци? Отговор: лобиране от големи фармацевтични корпорации, които видяха възможност да докарат до несъстоятелност дребните търговци на билки – нещо, което се случва масово в моя избирателен район. Те никога нямаше да успеят да прокарат тези правила в националните парламенти. Повтарям, ставаме свидетели на начина, по който машината в Брюксел се е превърнала в организирано мошеничество, отворено към големите корпорации.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, искам да използвам възможността да възразя срещу решението Ви да откажете на г-н Bloom достъп до залата. Вярно е, че употреби език, недопустим в Парламента. Този път самият г-н Schulz се оказа адресантът на това определение. Той лично често използва думата „фашист“...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Г-н Claeys, това не е процедурен въпрос по доклада Fjellner и няма да Ви позволя да продължите. Казах на г-н Gollnisch, че може да постави своя процедурен въпрос, когато председателят поеме ръководството на заседанието и тъкмо това ще стане.

Доклад: Christofer Fjellner (A7-0289/2010)

  Anna Rosbach (EFD). – (DA) Г-н председател, всъщност искам да говоря относно доклада на г-н Fjellner (A7-0289/2010) относно създаването на Европейската агенция по лекарствата, който съдържа няколко добри и важни инициативи. Поради тази причина го подкрепих. Всъщност това се оказа трудно за мен, тъй като на практика съм против създаването на поредната агенция на Европейския съюз. Все пак една обща агенция за оценка на лекарствените продукти и за предоставяне на информация на широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, отпускани по лекарско предписание, ми се струва напълно разумна, по-специално предвид факта, че в днешно време лекарствените продукти се произвеждат както в, така и извън границите на Европейския съюз.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, миналата година, докато някои от нас носеха лозунги, които призоваваха към „референдуми“, г-н Watson каза, че нашето поведение му напомняло за националсоциалисти в германския Райхстаг. Лично г-н Schulz каза, че поведението ни му напомняло за Адолф Хитлер. Разбирам, че сте в трудна…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Г-н Hannan, ясно ми е какво целите. Казах, че по тези въпроси г-н Gollnisch поиска процедурен въпрос. Той ще постави процедурен въпрос, когато председателят е тук. Считам, че това е правилният начин да решим този проблем. Ако нямате какво да кажете по доклада Fjellner, ще дам думата на г-н Březina.

Чух Ви. Казахте, че г-н Gollnisch не говори от Ваше име. Ще докладвам това в Парламента. Г-н Gollnisch е независим член. Независимите членове не са група, но той говори от името на голяма част от тях. Приемам това и затова предложих г-н Gollnisch да вземе думата за процедурен въпрос, когато дойде председателят.

Не предлагам да Ви се даде думата, г-н Hannan, защото ако позволя на Вас, всички ще искат да направят изказване по този чувствителен и важен въпрос, така че съжалявам. Продължаваме с обясненията на вот относно доклада Evans.

Доклад: Jill Evans (A7-0196/2010)

  Jan Březina (PPE). – (CS) Г-н председател, директивата несъмнено представлява крачка напред по пътя към предотвратяване на образуването на отпадъци и ограничаването на употребата на опасни материали. Аз обаче считам, че е малко спорно да се включи поливинилхлорида (PVC) в обхвата на директивата сред материалите, определени за приоритетно разглеждане. Нито PVC, с други думи поливинилхлорид, нито отпадъците от PVC са класифицирани като опасни съгласно законодателството на Европейския съюз. Дори и да приемем възражението, че законодателството за опасните материали и проучванията са вече на 10 години и затова може да са остарели в някои аспекти, от по-ранните изследвания е ясно, че PVC може да се рециклира и замяната му с алтернативни материали може да окаже отрицателно въздействие върху околната среда. Затова е невъзможно да се съглася с често срещания аргумент, че спирането на употребата на PVC в електрическото и електронно оборудване е оправдано заради емисиите от диоксин при изгарянето му на открито. Този аргумент напълно пренебрегва факта, че изгарянето на всякакъв вид отпадъчни материали не е желателно.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-н председател, рано или късно електронното оборудване се превръща в отпадък, който за съжаление все още съдържа определени опасни вещества. Държавите-членки понякога срещат трудности при справянето с тези отпадъци от електронно оборудване и затова е от съществено значение постепенно да се премине към така наречения принцип, че „превенцията е за предпочитане пред лечението“. Като се обединят химикалите чрез регламента за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) с директивата за ограничение на опасните вещества поне постигаме някакъв напредък за обединяване на други опасни вещества в електрическото и електронно оборудване. Очевидно това не хармонизира напълно всички системи и дава на държавите-членки известна свобода на тълкуване, но хармонизацията поне прекратява значителните различия, които съществуват в момента сред държавите-членки. Ограничението на използването на определени опасни вещества в електронното оборудване и приетите днес мерки не трябва да превишават две ограничения. Първо, те не трябва да водят до непропорционални трудности за малките предприятия. Второ, списъкът на забранените вещества не трябва да спира развитието на технологиите. Не трябва да ограничаваме веществата, които понастоящем само се тестват и които в бъдеще могат да доведат до открития в света на технологиите и електрониката.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Evans относно преработването на директивата, защото наистина съжалявам за факта, че от компромисния текст, който беше приет под силен натиск от промишлените лобита, бяха премахнати всички препратки към PVC и халогенираните забавители на пламъка, въпреки че всички проучвания, извършени от Комисията, показват, че от 2000 г. насам изхвърлянето на тези вещества представлява сериозен риск за човешкото здраве и околната среда.

Прехвърлянето на разходите на промишлеността на околната среда и на гражданите е подход, който изобщо не можем да подкрепим, защото, освен че изкривява свободния пазар, това представлява неприемлив компромис между качеството на живот на хората и печалбите на бизнеса.

Надявам се, че следващият път, когато се актуализира директивата, след три години, правото на гражданите на здраве и опазване на околната среда ще бъде поставено на преден план.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, може би ще ми позволите да направя общата забележка, че в едно отворено общество правото на свобода на словото има предимство пред правото на необиждане и в една демокрация единствените хора, които трябва да определят дали да изготвяме закони или не, са нашите избиратели.

Премахването на член на Парламента може значително да повлияе на резултата.

Е, ако няма да се интересуваме от прилагането на правилата ни, тогава трябва да цензурираме отвратителните намеци, независимо от коя страна идват те, но смятам, че има нещо произволно и несправедливо в окачествяването на евроскептиците като нацисти...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Не, г-н Hannan, Вие се отклонихте от общото към частното. Г-н Kamall, говорете по доклада на г-жа Evans или в противен случай ще Ви отнема думата.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, не се съмнявам, че ще се опитате да ми отнемете думата, както обикновено, когато става въпрос за свободата на словото, но аз наистина искам да поговоря за опасните вещества и токсичността. Смятам, че всички сме съгласни, и като бивш инженер, съм наясно с нивото на опасни и токсични вещества в това оборудване. В пълно право се опитваме да се справим с този въпрос. Бих искал обаче да поговоря и за токсичността, обхванала разискването и демокрацията в Европейския парламент днес. Със сигурност, когато един германски гражданин социалист говори...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, с радост гласувах за компромисния вариант на директивата за опасните вещества в електрическото и електронно оборудване. Всички сме поели ангажимент за опазване на природата и общественото здраве, но е необходимо да се запази и някакво чувство за баланс. Днес, по време на икономическа криза, не е разумно да се увеличава финансовата тежест за малките предприятия и потребителите посредством много строги разпоредби. Ето защо оценявам факта, че междуинституционалният екип възложи на Комисията да преразгледа първоначалния списък с опасни вещества, вместо веднага да ги забрани, което би имало отрицателно въздействие върху малките и средни предприятия и върху социалното и икономическо положение на Европейския съюз.

Предложение за резолюция B7-0617/2010 (Търговско споразумение за борба с фалшифицирането)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото то представлява резултат от изключително трудни преговори между Европейската комисия и няколко трети страни, включително Канада, Япония, САЩ, Австралия и Мексико.

Борбата срещу фалшифицирането трябва да бъде един от приоритетите ни и цел на всички национални и международни политики. Ето защо сътрудничеството между държавите-членки е от съществено значение, за да се постигнат ефективни резултати.

Постигнатото споразумение със сигурност няма да може да разреши сложната ситуация на международните пазари, но то представлява крачка в правилната посока. Нашата задача сега е да продължим да работим за гражданска и митническа защита на нашите географски указания, които понасят щети от конкуренция, която е най-малкото нелоялна, заради постоянното използване на наименования и съкращения, които означават най-известните европейски марки. Най-очевидните щети несъмнено ще се натрупат за нашите индустрии и производители в сектора на хранително-вкусовата промишленост, дизайна, модата и луксозните продукти.

Смятам, че Комисията е положила усилия да осведомява Европейския парламент по време на всички етапи на преговорите по международните споразумения. Бих искал отново да изкажа искането ни за предоставяне на достъп до текстовете на обществеността и Европейския парламент. В заключение, призовавам Европейската комисия да продължи да осведомява Парламента точно и изчерпателно по отношение на всички бъдещи инициативи, които възнамерява да приеме по темата.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, в областта на защитата на правата на интелектуалната собственост смятам, че трябва да се обърне специално внимание на правото на здраве, което е тясно свързано с действителното право на живот.

Намирам за напълно неприемливо положение, в което под предлог за солидна защита на правата на интелектуалната собственост – която в някои случаи изглежда почти преувеличена – се отказва достъп до основни лекарства на големи части от населението, особено в развиващите се държави. Ето защо призовавам Комисията да насърчи основните принципи на защита на общественото здраве и достъп до лекарства при преговорите на техническите подробности на търговското споразумение за борба с фалшифицирането.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, борбата с фалшифицирането е изключително важен въпрос. Преди двадесет години все още можехме да се засмеем, че някой си е купил „часовник Ролекс“ за 10 щатски долара. Пазарът в тази висока ценова категория не беше застрашен от това. Днес положението е напълно различно. По-специално продуктите в по-ниските и средни ценови ниши също се фалшифицират. Тениски, играчки и защитно облекло, както и интелектуалната собственост, се фалшифицират. В този случай не става въпрос само за финансови интереси, но и за безопасност на труда, опазване на околната среда и защита на здравето, както и социални стандарти. Всеки, който желае един справедлив свят, трябва да се бори усилено срещу фалшифицирането.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, положението, в което нелоялната конкуренция залива европейския пазар с фалшифицирани стоки от цял свят, не е справедливо и е очевидно неприемливо. Също така бих искал да обърна внимание на недостатъчно ясната формулировка по отношение на налагането на задължение за наблюдение на доставчиците на интернет услуги. Това противоречи на правото на лична неприкосновеност и прилича на опит за цензура. Това пречи и на електронната търговия, която е част от икономиката, която от една страна, искаме да развием много динамично посредством употребата на все по-иновативни методи, докато от друга страна, продължаваме да налагаме ограничения в тази област. Решенията, взети по този въпрос днес, донякъде подобряват положението.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, подкрепих общата резолюция относно търговското споразумение за борба срещу фалшифицирането (ACTA), въпреки че гласувах различно от моята политическа група, защото аз също смятам, че трябва да насърчим Комисията да изготви проучвания, които окончателно ще премахнат въпросителните относно въздействието на ACTA върху европейските граждани и които да отговорят на информационните пропуски от миналото, причинени от нежелание договорените текстове да бъдат предоставени. Това включва най-вече становището на Европейския надзорен орган по защита на данните, оценките на въздействието за съществуващото европейско законодателство и гаранции, че освобождаването на доставчиците на интернет връзки няма да бъде засегнато. Аз обаче смятам за скандално, че споразумението запазва възможността за проверка на компютрите и други лични вещи на отделните туристи на границата.

Също така с радост подкрепих резолюцията на PPE, която предложи вариант, който беше балансиран и с много висок стандарт, разбира се, без важния натиск върху Комисията преди важните преговори по окончателния вид на споразумението.

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, предполагам, че ще държите пръста си над бутона. Много хора ме питат какво означава съкращението ACTA — аз бях един от докладчиците в сянка по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането.

Знам, че след днес някои ще се запитат за нашето ниво на прозрачност, демокрация и свобода на словото, но аз искам да се съсредоточа върху петте причини, поради които не сме съгласни с резолюцията. Бях много благодарен, че получихме съвместната резолюция на PPE/ECR. Първо, тя не отива отвъд общностното право. Второ, Комисията беше прозрачна. Трето, тя не беше договорена на равнище на СТО, защото Китай и Индия се обявиха против споразумението от самото начало. Четвърто, тя не се отнася до транзитните генерични лекарства в Европейския съюз, и накрая, развиващите се страни са свободни да се присъединят към ACTA, ако желаят това. Те просто не са избрали да го направят. Това представлява отворен механизъм, към който държавите могат да се присъединят, ако искат да го направят. Жалко е само, че не спазваме същите принципи на свобода на словото, когато става въпрос за самия Парламент.

Писмени обяснения на вот

Доклад: László Surján (A7-0327/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) След наводненията от 2002 г., които причиниха огромни човешки жертви и материални щети в Германия, Австрия, Чешката република и Франция, Съветът на Европейския съюз създаде инструмент, който позволява бързото отпускане на средства за подпомагане на региони, засегнати от природни бедствия. Днес Ирландия е засегната от наводнения и ще използва тези средства. Гласувах в подкрепа на изменението на бюджета на ЕС, тъй като то позволява тази помощ да бъде изплатена на приятелите ни от Ирландия. Вотът символизира европейската солидарност при природни бедствия. Тази солидарност днес ще бъде засвидетелствана на Ирландия, а утре на Франция. Всъщност нашата държава скоро ще получи значителна финансова помощ за преодоляване на последиците от бурята Ксинтия от февруари 2010 г.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Наводненията от ноември 2009 г. засегнаха Ирландия и нанесоха сериозни щети, които се оценяват на над 520 млн. евро. Коригиращият бюджет предвижда мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ за покриване на претърпените загуби на обща стойност 13 022 500 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания. Вчера също имах възможност да кажа, че считам, че мобилизирането на средства от Фонда е напълно оправдано, тъй като това ще помогне на най-сериозно пострадалите от природното бедствие, и следователно изменението е в съответствие с бюджета на ЕС.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) На 24 септември 2010 г. Европейската комисия внесе предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ въз основа на разпоредбите на точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. Това беше първото предложение за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ за финансовата 2010 г. Междуинституционалното споразумение позволява мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в максимален размер от 1 млрд. евро годишно. Важно е да се отбележи, че целта на Фонда не е да осигурява компенсации за загуби на частни лица, а за възстановяване на инфраструктура, както и че Фондът е инструмент за рефинансиране.

Ирландските органи оценяват всички загуби, които са пряко следствие от бедствието, на 520,9 млн. евро. Комисията предлага да бъдат мобилизирани 13 022 500 евро от максималния лимит от 1 млрд. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания за последиците от наводнението в Ирландия. След като правните изисквания са изпълнени, аз съм съгласен с коригиращия бюджет.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в полза на Ирландия след наводненията, които сериозно засегнаха страната миналия ноември. Отново обаче искаме да отправим критика за закъсненията при мобилизиране на средства от Фонда. Изминаха много дълги месеци от бедствието и всъщност в този случай държавата-членка получава помощта след повече от година. Средствата от Фонда, а и от други, в зависимост от обстоятелствата при всеки случай, трябва да бъдат мобилизирани по-бързо, за да се ускори ефективното и своевременно преодоляване на извънредни ситуации. Трябва да има съгласуваност при възможността за справяне с последиците от бедствията, която да намали различията между отделните региони и държави-членки на ЕС. Отново трябва да подчертаем, че е важно също така да се подобри механизмът за предотвратяване на бедствия, като се приложат на практика приетите наскоро от Парламента препоръки.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за одобряване на проекта на коригиращ бюджет № 8/2010, защото това е важно, за да разпределим 13 022 500 евро, които да бъдат мобилизирани от фонд „Солидарност“ в полза на Ирландия предвид обилните валежи, причинили сериозни наводнения през ноември 2009 г.

Считам, че фонд „Солидарност“ е ценен инструмент, който дава възможност на ЕС да изрази своята солидарност с населението на засегнатите от природни бедствия региони, като осигурява финансова подкрепа, за да се гарантира бързото възстановяване на нормалните условия на живот, доколкото е възможно. Общият годишен бюджет на фонд „Солидарност“ е в размер на 1 млрд. евро. През 2010 г. все още не са разпределени суми за предишни заявления и следователно целият бюджет от 1 млрд. евро е наличен.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за предложението да се прехвърлят 13 022 500 евро от фонд „Солидарност“ на ЕС към бюджетен ред за предоставяне на помощ на Ирландия след сериозните наводнения, които претърпя през ноември 2009 г.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Този проект на коригиращ бюджет е напълно оправдан предвид целта, за която се мобилизират средства чрез фонд „Солидарност“. През ноември 2009 г. наводненията в Ирландия нанесоха сериозни щети най-вече на сектора на селското стопанство, на жилища и предприятия, на пътната мрежа и друга инфраструктура. Искам да посоча обаче, че мобилизирането на този вид подкрепа закъснява. Процесът трябва да включва по-малко бюрократични процедури и да се ускори с цел в бъдеще да се реагира своевременно в случай на бедствие.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Гласувах в подкрепа на документа, тъй като считам, че всяка нация от ЕС трябва да се чувства част от системата на обединения Европейски съюз. Въпреки това е желателно следващия път докладчикът не само да предостави информация за разпределянето на ресурсите, но и да ни запознае с възможно най-голяма яснота за какви конкретни дейности и мерки се изразходват финансови ресурси в такъв огромен размер (13 022 500 евро). В противен случай злоупотреби и други престъпления ще бъдат неизбежни. Сумата трябва да бъде конкретизирана и добре обоснована.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Европейският фонд „Солидарност“ разполага с 1 млрд. евро годишно. През настоящата календарна година все още не е постъпило искане за мобилизиране на средства от Фонда. Правилата за мобилизиране на средства от Фонда, който в никакъв случай не служи за предоставяне на компенсации за частни загуби, а за възстановяване на инфраструктури, са точно определени. Сега Ирландия поиска помощ, която ще бъде използвана за възстановяване на щетите, причинени от наводненията. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като все още не са мобилизирани средства от Фонда през тази година, а бюджетът наистина трябва да бъде усвоен целесъобразно. Освен това Ирландия отговаря на всички критерии.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада. Както вече заявих вчера при гласуването в подкрепа на доклада на г-н Böge, считам за дълг на Европейския съюз да предостави помощ и подкрепа на някои региони, засегнати от природни бедствия и катастрофи. Считам, че понятието за солидарност е свързано с идеята и ценностите, залегнали в основите на Европейския съюз. Това е една от ключовите ценности, довела до възникването на Съюза и гарантираща просперитета и разширяването му във времето. Ето защо разпределянето на тези средства не само е оправдано и добре обосновано, но също така е и дълг. Ето защо се надявам, че подобна помощ ще бъде предоставена и на регионите в Италия, които бяха сериозно засегнати от последните наводнения, които сринаха местните икономики.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид факта, че проектът на коригиращ бюджет № 8/2010 към общия бюджет за 2010 г. включва мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в размер на 13 022 500 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания след опустошителните наводнения в Ирландия и съответно намаляването на бюджетните кредити за плащания в размер на 13 022 500 евро по бюджетен ред 04 02 01 – Приключване на Европейския социален фонд (ЕСФ) – цел 1 (2000-2006 г.), гласувах в подкрепа на това да се съгласим с позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 8/2010.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да благодаря на г-н Surján за отличната работа. Гласувах в подкрепа на доклада и съм съгласен с това да се одобри проектът на коригиращ бюджет № 8/2010, който предоставя средства за помощ от фонд „Солидарност“ и Фонд „Солидарност“ на ЕС – държави-членки, и преразпределя сумата от 13 022 500 евро под формата на бюджетни кредити за плащания от областта на политика № 4 „Заетост и социални въпроси“.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Одобрявам проекта на коригиращ бюджет, който предвижда мобилизирането на средства от Европейския фонд „Солидарност“ на стойност 13 022 500 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания, за да подпомогне Ирландия след наводненията от ноември 2009 г., които причиниха съществени загуби на сектора на селското стопанство, предприятията и инфраструктурата, по-специално на пътната и водоснабдителна мрежа, както и на жилищни райони, възлизащи на обща стойност над 520 млн. евро.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Съгласно член 37, параграф 1 от Финансовия регламент Комисията може да представи проекти на коригиращи бюджети, в случай че са налице „неизбежни, извънредни или непредвидени обстоятелства“. По отношение на различните точки на проект на коригиращ бюджет № 8/2010, докладът, който приехме, се отнася за мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС. На 24 септември 2010 г. Европейската комисия предложи решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ въз основа на разпоредбите на точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. В него, както и в Регламент № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, подробно са описани условията за допустимост до средствата на Фонда. Важно е да се отбележи, че целта на Фонда не е да осигурява компенсации за частни щети, а за възстановяване на инфраструктура, както и че Фондът е инструмент за рефинансиране.

Препоръка: Graham Watson (A7-0300/2010)

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Европейската комисия започва обсъждане относно преглед на Европейската политика на съседство, за да бъдат опредени бъдещите отношения на Европейския съюз с южните и източните му съседи. Целта на преследването на инициативата на ЕС Източно партньорство“следва да бъде насърчаването на общи европейски ценности с акцент върху функционирането на демократичните институции и зачитането на човешките права и свободи. Подкрепих този доклад, в който се определят общите принципи за участие на Република Молдова в програми и агенции на Общността. Според мен сключването на Протокола би позволило постепенното отваряне на някои програми на Общността за Молдова или нейното по-активно участие в тях, като предлага възможност да се насърчават по-нататъшни културни, образователни, екологични, технически и научни връзки, както и да се скрепят политическите отношения. От съществено значение за Молдова е да се пристъпи към изпълнението на плана за действие и реформи по Европейската политика за съседство, за да се постигнат целите на политическа стабилност и демократично развитие.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на препоръката на г-н Watson, защото сключването на протокол предоставя на Република Молдова нови възможности за участие в програмите на Общността, от които се интересува. Постепенното отваряне на програмите и агенциите на ЕС към държавите, принадлежащи към Европейската политика за съседство, ще ги стимулира в усилията им за извършване на реформи и модернизация. Това ще спомогне за насърчаването на сътрудничество с ЕС във важни области като митниците, транспорта и конкурентоспособността. Мисля, че участието на Република Молдова в съответните инициативи ще подпомогне установяването на връзка между националната и европейската политика. В същото време то ще даде известен тласък на процеса на преговорите за подписване на новото споразумение за асоцииране. Вече беше постигнат значителен напредък в тази насока. Приветствам и намерението на Съвета да продължи да отпуска макрофинансова помощ на Република Молдова и да предоставя експертно становище на правителството в Кишинев.

Както беше подчертано и в доклада за напредъка, изготвен от Европейската комисия, Република Молдова положи значителни усилия да приложи ефективно структурните реформи в съответствие с препоръките на ЕС. Освен това европейската платформа за интеграция на сегашната администрация допринесе за безпрецедентно динамичното развитие на отношенията на страната с ЕС. Следователно разширяването на участието на Република Молдова в програмите и агенциите на Общността е естествена стъпка в процеса й на привеждане в съответствие с европейските стандарти.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на сключването на Протокола, който ще даде възможност на Република Молдова да увеличи своето участие в някои програми на Общността, като предлага възможност за насърчаване на сътрудничеството в областта на културата, образованието, медиите, науката и технологиите, а също ще укрепи политическите отношения чрез Източното партньорство и ще ускори преговорите по новото споразумение за асоцииране. Политическата стабилност и демократичното развитие са от съществено значение за пълното прилагане на Протокола и ще улеснят сключването на всички необходими меморандуми за разбирателство. Затова създалото се в момента в Молдова безизходно положение е повод за тревога, който трябва да се превъзмогне бързо и ефикасно. От решаващо значение за Република Молдова е да продължи с прилагането на плана за действие за ЕПС и с реформите, които е набелязала в документ,а озаглавен „Възраждаме Молдова“. Провеждането на избори, изисквано от конституцията, е от жизненоважно значение за бъдещата стабилност и за благоденствието на Република Молдова, както и за развитието на нейните отношения ЕС.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Стремежът на Република Молдова да следва път към Европа като част от Съюза и подготовката й за това са възможни чрез Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Република Молдова, включени в Европейската политика за съседство. Приветствам участието на Република Молдова в някои програми на Общността, с което се спомага за насърчаване сътрудничеството в областта на културата, образованието, медиите, науката и технологиите, както и укрепване на политическите отношения чрез Източното партньорство и ускоряване на преговорите относно новото споразумение за асоцииране.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Слабото участие на последния референдум за това как да бъде избран президента на Република Молдова, както и фактът, че страната е ръководена от временен президент, демонстрират трудностите в управлението на страната и разочарованието сред обществеността. Положението в Приднестровието се влошава, създавайки особено напрежение сред органите и обществеността на Молдова. Тази държава все още има да извърви дълъг път към институционално стабилизиране и до пълното установяване на принципите на правовата държава. Ето защо тя заслужава особена подкрепа и внимание от страна на Европейския съюз. Участието на Молдова в програмите на ЕС е важна стъпка по този път.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението за партньорство и сътрудничество между Република Молдова и Европейските общности беше подписано на 28 ноември 1994 г., а от 2004 г. Молдова е част от Европейската политика за съседство (ЕПС). Темата на проекта на препоръка е участието на Република Молдова в програми на Съюза. На 18 юни 2007 г. Съветът определи на Комисията насоки за преговори по рамкови споразумения с тринадесет съседни страни относно общите принципи за участието в програми на Съюза. Преговорите с Република Молдова започнаха през март 2008 г.

Република Молдова ще допринася финансово за конкретните програми, в които участва. Този финансов принос варира в зависимост от конкретната програма и се определя в меморандума за разбирателство. Подписването на Протокола ще позволи постепенното отваряне на някои програми на Съюза за Молдова или нейното по-активно участие в тях, като предлага възможност да се насърчават по-нататъшни културни, образователни, екологични, технически и научни връзки, както и да се засилят политическите отношения чрез Източното партньорство и да се подпомогнат преговорите по новото споразумение за асоцииране. Политическата стабилност и демокрация са от съществено значение за пълното прилагане на Протокола.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Споразумението за партньорство и сътрудничество ЕО–Молдова беше подписано на 28 ноември 1994 г., а от 2004 г. Молдова е включена и в Европейската политика за съседство.

На 18 юни 2007 г. Съветът определи на Комисията насоки за преговори по рамкови споразумения с тринадесет съседни страни относно общите принципи за участието в програми на ЕС с 13 съседни държави, а през март 2008 г. започнаха преговорите с Република Молдова.

Протоколът съдържа рамково споразумение за общите принципи на участие на Република Молдова в програми и агенции на ЕС. Република Молдова е допринесла финансово за конкретните програми, в които участва. Приносът варира в зависимост от конкретната програма и се определя в меморандума на разбирателство.

Въпреки това проблемът, който възниква, е отправеното от ЕС искане в името на „политическа стабилност и демокрация“, стремящо се към намеса във вътрешните работи на страната, като открито взема страната на сили в Молдова, които защитават интересите на икономическите групи на ЕС и които атакуват независимостта и суверенитета на страната, както и желанията на нейния народ. Това е причината да не сме съгласни с приетата резолюция.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепих препоръката на г-н Watson и приветствам продължаващото сътрудничество между ЕС и Молдова.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (EN) Винаги съм поддържала и насърчавала европейските цели на Република Молдова. Вярвам в тясното сътрудничество със страна, наскоро доказала, че е готова да следва европейски път. Участието на Молдова в някои програми на Общността ще насърчи тази съседна държава да изпълнява реформите си, като предлага възможност да се насърчат по-нататъшни културни, образователни, екологични, технически и научни връзки в допълнение към укрепването на политическите отношения чрез Източното партньорство и преговорите по новото споразумение за асоцииране. Подкрепям препоръката на Graham Watson, тъй като в нея се насърчава участието на Молдова в редица програми и агенции на Европейската общност, подпомагане на усилията на тази съседна държава за реформиране и модернизиране.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Република Молдова е една от най-бедните страни в Европа. Проучванията показват че решаващото мнозинство от населението на страната живее в крайна бедност. Вътрешните реформи, които биха могли да подпомогнат икономиката, обикновено са блокирани от политически или етнически конфликти. По тази причина ЕС следва да помогне на Молдова и да спомогне за подобряване положението в страната по отношение на стабилността, сигурността и благоденствието.

Една европейска политика би могла да реши конституционния проблем, пред който е изправена Република Молдова, като това от своя страна би могло да доведе до по-нататъшни полезни промени. Република Молдова изразява желание да участва в програмите на Европейската политика на съседство, а доказателство за това е нейният финансов принос. Европейският съюз следва да подкрепя такива държави дори по-ангажирано, така че разширяването на сътрудничеството с Република Молдова е напълно и категорично оправдано.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Сключването на настоящия протокол ще позволи разширяване сътрудничеството с Молдова по определени програми. То ще доведе до по-тясна интеграция между Молдова и ЕС. Като се има предвид броят на молдовските граждани, които работят и живеят в Ирландия и допринасят за обществото на Ирландия, това е благоприятна стъпка за бъдещето на Европа.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Основната мярка за насърчаване на реформи, модернизация и улесняване на прехода в държавите в непосредствено съседство с Европейския съюз, включително и Република Молдова, е постепенно да се отворят някои програми, институции и агенции на Общността за държавите партньори по Европейската политика за съседство. Гласувах в подкрепа на доклада, защото мисля, че Европейският съюз трябва да подкрепи Република Молдова и да улесни нейния достъп до определени програми на Общността. Това ще спомогне за насърчаване на добро сътрудничество между Съюза и Република Молдова в различни области на икономиката, науката, културата и образованието.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно Протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейската общност и Молдова. Въпреки че имам сериозни опасения относно правата на човека в Молдова, бях окуражен от последните коментари на „Амнести интернешънъл“, по-специално във връзка с ратифициране от Молдова на Римския статут на Международния наказателен съд през октомври, което е една много положителна стъпка.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Като член на делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Молдова приветствам всяка стъпка, която води или може да доведе до консолидиране на политическото положение в Молдова и до по-добрия стандарт на живот на нейните граждани. Препоръките, които гласуваме днес и чието приложение може да е укрепващо за една подходяща интеграционна Европейска политика за съседство, може да се разглежда като една такава стъпка. Съгласен съм със становището на докладчика, че настоящата криза в Молдова е проблем, който трябва да бъде решен бързо и най-вече със законни средства. Напълно неразбираемият и подвеждащ израз „европейско решение“ трябва да бъде премахнат. Очевидно докладчикът има предвид решение, съответстващо на споразуменията и документа на Съвета на Европа и общоприетите демократични правила. Във всеки случай, ние трябва заедно и категорично да отхвърлим всяка форма на умишлена външна намеса във вътрешните работи на Република Молдова. Всеки друг подход просто ще доведе до ескалация на напрежението в Молдова, а не до положителното решение на проблемите, частично причинени от ЕС чрез неговия непостоянен подход в миналото.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Индексът на човешко развитие в Молдова е един от най-ниските в региона. Политиката за ускорена либерализация, предназначена в полза на финансовия елит на Европейския съюз до голяма степен е отговорна за това. Очакваната вследствие на макрофинансовата помощ ограничаваща намеса на Европейската комисия и Международния валутен фонд само ще усложни положението.

В условия като тези, да се даде възможност на молдовското правителство да застави населението си да финансира такива несигурни европейски програми и агенции като Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации или „SESAR“ (единна европейска система за управление на въздухоплаването), когато Молдова дори не е член на Европейския съюз, прилича на цинизъм. Аз гласувам против доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) През последните години Молдова положи усилия да се приближи още повече към европейските стандарти за свобода, демокрация и добро управление. Описаните усилия са в съответствие със и показват загрижеността на Молдова да продължи по пътя към евентуално разширяване.

Последните избори не преминаха по възможно най-добрия начин, а фактът, че страната в момента е с временен президент не е най-добрият знак че степента на консолидация на нейната демократична култура се развива в правилната посока. Към това трябва да добавим и въпроса с Приднестровието, който може да доведе до известна нестабилност. ЕС следва да положи всички възможни усилия, така че реформите, които трябва да бъдат изпълнени в Молдова, да продължат по верния път, който е заложен в Протокола за партньорство и сътрудничество.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Разширяването на участието на Молдова в програмите на Общността ще даде възможност да се насърчат по-нататъшни културни, образователни, екологични, технически и научни връзки, а в допълнение това ще доведе до укрепване на политическите отношения чрез Източното партньорство и преговорите по новото споразумение за асоцииране. Политическата стабилност и демократичното развитие на Молдова обаче са от съществено значение за прилагането на Протокола. Жалко е, че референдумът за конституцията от 5 септември 2010 г. се провали. За Молдова е от съществено значение да продължи с прилагането на плана за действие за Европейската политика за съседство (ЕПС) и с реформите, които е набелязала в документа „Възраждаме Молдова“. Организирането на законодателни избори на 28 ноември е от съществено значение за бъдещата стабилност и за благоденствието на Молдова, както и за развитието на нейните отношения с Европейския съюз. Тези избори трябва да помогнат на страната да постигне напредък в тази посока и трябва напълно да съответстват на международните стандарти за провеждане на свободни и справедливи избори.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) За съжаление, днес Молдова се намира в една изцяло нестабилна зона на икономически и политически промени. Протоколът към Споразумението за партньорство и сътрудничество Европейски съюз–Молдова за участието на Република Молдова в програми на ЕС дава на народа на Молдова надеждата за положителна промяна. Сключването на Протокола насърчава укрепването на сътрудничеството в областта на културата, образованието и др. Аз гласувах в подкрепа, защото се надявам, че партньорството ще подпомогне интеграцията на Молдова в Европейския съюз.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Като мнозинството в Парламента, аз гласувах в подкрепа на препоръката, която приветствам, тъй като тя дава силна индикация за подкрепа и насърчаване на проевропейската тенденция в Република Молдова. Тази държава, намираща се на границата на Европейския съюз, няма да успее да се измъкне от настоящата безизходица без такива послания, които да вдъхнат в гражданите на Молдова вярата, че Европа е най-правилният избор. Не може да има по-подходящ момент от сегашния, само няколко дни преди провеждането на предсрочните парламентарни избори в страната.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз подкрепям Протокола, който определя общите принципи на участие на Република Молдова в програми и агенции на Общността. Той предлага на Молдова нови възможности за насърчаване на по-нататъшни културни, образователни, екологични, технически и научни връзки с държави-членки на ЕС. Убеден съм, че политическите отношения между ЕС и Молдова ще бъдат укрепени чрез Източното партньорство и преговорите по новото споразумение за асоцииране. Политическата стабилност и демократичното развитие в Молдова са от съществено значение за пълното й участие в програмите на Обшността, поради което е много важно след парламентарните избори да се сложи край на проточилия се период на размирици и нестабилност.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Съществува преференциален канал за отношенията с Молдова от 1994 г., датата на подписването на споразумението за партньорство и сътрудничество ЕС–Молдова. През 2004 г. Молдова е включена в рамките на Европейската политика за съседство. Институционалното сътрудничество между ЕС и съседните страни може или няма да доведе до създаването на процедура по присъединяването на страна към ЕС. Независимо от този изход, Европейският съюз, като наднационална структура, се управлява от набор от ценности, основани на мира, свободата и демокрацията, които той счита за основни за благоденствието на европейския континент.

От съществено значение е сътрудничеството със съседните страни да бъде придружено със специално внимание от страна на Съюза, съсредоточено върху стабилността на страните, без намеса, като се подкрепят институциите по пътя на ефикасно прилагане на принципите на правовата държава и пълно зачитане на правата на човека. Ратифицирането от Молдова на Римския статут за създаване на Международния наказателен съд през октомври тази година е много положителна стъпка в тази посока.

Във връзка с това гласувах в подкрепа на законодателната резолюция относно подписването на допълнителен Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество ЕС–Молдова, както и относно Рамковото споразумение ЕС–Молдова за общите принципи за участие на Молдова в програми на Съюза.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да изкажа благодарността си към г-н Watson за отличната му работа. Аз гласувах в подкрепа, защото съм съгласен, че е от съществено значение за Молдова да продължи с прилагането на плана за действие на Европейската политика за съседство и на реформите, които е набелязала в документа „ Възраждаме Молдова“.

Провеждането на избори, изисквано от конституцията, е важно за бъдещата стабилност и за благоденствието на Молдова, както и за развитието на нейните отношения с ЕС. Всички страни следва да се обединят за намирането на решение и да отразят доверието на народа на Молдова за европейско решение. ЕС и Съвета на Европа предоставиха значителна финансова подкрепа и следва да продължат да го правят, за да може в близки срокове да се излезе от тази безизходица.

  Mario Pirillo (S&D), в писмена форма. – (IT) Приемането на Протокола относно общите принципи за участието на Република Молдова в програми на Европейския съюз е от основно значение за продължаване по пътя към по-структурирано сътрудничество, което в бъдеще логично следва да завърши с едно споразумение за асоцииране.

Настоящата конституционна безизходица в Молдова може да се отрази на цялостното изпълнение на Протокола и свързаните с него меморандуми за разбирателство. След провала на референдума през септември миналата година е много важно всички политически сили да действат отговорно в навечерието на предстоящите на 28 ноември 2010 г. избори. Политическата стабилност е задължително условие за по-голямо участие в програмите на ЕС. Също така, един решителен проевропейски избор би могъл да допринесе за изглаждане пътя на икономическо и демократично развитие в Молдова.

Това, г-н председател, е причината днес да гласувам в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент, с надеждата че всички задействани в Молдова процеси са придружени от техническа и научна подкрепа от Европа.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Като част от Европейската политика за съседство инициативата за постепенно отваряне на определени програми и агенции на ЕС за участие на държавите партньори от ЕПС е една от мерките, насочени към насърчаване на реформи, модернизация и преход в съседните на ЕС страни. Решението за започване на преговори с Република Молдова, които вече приключиха, беше взето през март 2008 г. Настоящият проект на Протокол съдържа рамково споразумение за общите принципи на участие на Република Молдова в редица програми и агенции на Общността, в области като транспорт, продоволствена сигурност, митници, авиационна безопасност и др. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като тази инициатива подкрепя полаганите от Република Молдова усилия, страна, съседна на ЕС, да извърши реформа и модернизация.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на подписването на този Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Молдова, защото разбирам, че предоставената на Молдова помощ от ЕС е от съществено значение за тази страна, за да бъде тя в състояние да изпълни необходимите реформи и да постигне желаната политическа стабилност, като напълно се зачитат демократичните принципи на правова държава.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Настоящият доклад се отнася до проекта за решение на Съвета относно сключването на протокол към Споразумението за създаване на партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Република Молдова за общите принципи на участие на Република Молдова в програми на Съюза. Гласувайки в подкрепа, ЕП дава съгласието си за сключването на Протокола.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) В качеството си на докладчик в сянка на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за споразуменията ЕС–Република Молдова, сърдечно приветствам гласуването с огромно мнозинство в полза на сключването на Протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Република Молдова относно участието на Република Молдова в програми на Европейския съюз. Дори преди сключването на Споразумението за асоцииране с Република Молдова, на страната вече й се предлага законната възможност да участва във вътрешни програми и агенции на ЕС и по този начин да продължи приближаването й към стандартите на ЕС, особено в области като транспорт, безопасност на храните, митници и авиационна безопасност. В навечерието на парламентарните избори в Република Молдова Европейският парламент изпраща силен сигнал на подкрепа за проевропейските реформи в тази съседна държава, както и за необходимостта от неотклонното им преследване. Със задоволство заявявам в заключение, че Европейския парламент изрази междупартийно единодушие на всеки етап от разглеждането на въпроса в тази зала, като по този начин формира единна позиция относно необходимостта за сключване на настоящия Протокол, колкото е възможно по-скоро, и по този начин предоставя на Република Молдова всички реални възможности да се възползва от предимствата на отношенията си с ЕС.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Европейския съюз, включително новите държави-членки като Литва, носи отговорност за спазване на интересите на източните ни съседи. Разширяването на сътрудничеството между ЕС и Молдова, както и включването на Молдова в програми на Общността, ще помогне за приближаването на страната до европейските стандарти и норми. Споразумението за партньорство и сътрудничество ще позволи насърчаването на нови тесни връзки между ЕС и Молдова в областта на културата, образованието и технологиите. Особено важно е за ЕС да покаже на младите хора в Молдова ползите от бъдещо членство в ЕС. Миналата година, молдовски емигранти, работещи в други европейски страни, понякога нелегално, бяха отговорни за 19% от БВП на Молдова. Бедността, корупцията и трафика на хора са проблеми, които ние трябва да решим заедно. Подготвяйки се за присъединяване към ЕС, Молдова се изправя пред многобройни и сериозни структурни реформи.

Европейският съюз, трябва да продължи да подкрепя положените от Молдова усилия. Това е особено важно за укрепване на демокрацията и принципите на правовата държава. Конфликтът в Преднестровието е проблем за Европа, но е също така и възможност за по-тясното сътрудничество на ЕС с Молдова, Русия и Украйна. Не трябва да пренебрегваме това. Надявам се парламентарните избори на 28 ноември да дадат възможност на Молдова да продължи напред.

Доклад: Christofer Fjellner (A7-0290/2010)

  Damien Abad (PPE) , в писмена форма. – (FR) Днес Парламентът прие два законодателни доклада на първо четене: регламент, свързан с аспекти, отнасящи се конкретно до Европейския съюз и директива относно правилата, които ще се прилагат от държавите-членки на национално равнище. Държавите-членки ще носят отговорност за това националното законодателство да гарантира, че на широката общественост се предоставя обективна и безпристрастна информация. Това включва данни върху опаковката, доклад за оценка на продукта и информация относно превенция на заболявания. Пациентите следва да имат по-добър достъп до качествена информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание. Това означава информация относно характеристиките на лекарствения продукт и заболяванията, които той лекува. Наш дълг е да защитаваме потребителите и да им предоставяме информация по прозрачен начин. Работата ни като членове на Европейския парламент е също така да изградим Европа, която защитава и информира и поради тази причина подкрепих тези два текста.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Директива 2001/83/ЕО установява кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба. Тя постановява правила относно информацията, която трябва да бъде приложена към лекарствените продукти, отнасяща се до тяхната характеристика и употреба. Въпреки това тя не предвижда хармонизирана рамка относно съдържанието и качеството на информацията за пациентите, която е непромоционална по характер. Въпреки това, опитът показва, че различните тълкувания на текста могат да доведат до ситуации, при които широката общественост е изложена на скрита реклама, по-специално в интернет. Комисията предложи директива, която изменя настоящото законодателство, за да подобри начина, по който информация, свързана с лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, се разпространява сред широката общественост. Тя има за цел да установи правна рамка, уреждаща разпространението на конкретна информация относно лекарствени продукти от титулярите на разрешението за пускане на пазара сред широката общественост. Европейският парламент изготви проект за законодателна резолюция, който е по-амбициозен, отколкото предложението на Комисията. Подкрепих този текст, защото той подобрява информацията, предоставяна на пациентите и също така я прави малко по-безопасна.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих тази важна резолюция, която има за цел да постигне по-добра осведоменост на пациентите относно лекарствените продукти, които им се отпускат по лекарско предписание. Съществуват много проблеми във връзка с действащата правна рамка и положението в Европа, когато става въпрос за достъпа на пациентите до информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание. Различните тълкувания на директивата от страна на държавите-членки предоставят на пациентите в различни части на Европа различни права за достъп до висококачествена и изчерпателна информация относно фармацевтичните продукти. В някои държави-членки пациентите нямат лесен достъп дори до най-основна информация относно фармацевтичните продукти, които им се отпускат по лекарско предписание. Предвид различното тълкуване на директивата в държавите-членки, считам, че е необходима по-голяма яснота на разпоредбите, така че всички граждани на Европейския съюз да могат да получават информацията, която им е необходима във връзка с фармацевтичните продукти. Измененията, приети от Европейския парламент, гарантират също така, че информация относно лекарствен продукт, отпуснат по лекарско предписание, се предоставя на обществеността единствено по конкретни канали за комуникация, включително специализирани и сертифицирани уебсайтове, гарантиращи интересите на пациентите и целящи да ограничат възможностите за рекламиране на фармацевтичните дружества.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Осигуряването на пациентите на по-добър достъп до качествена информация относно лечението, което им е предписано, увеличава възможностите им да разберат решението, което пряко ги засяга. Поради тази причина това начинание е насочено в правилната посока; то обаче трябва да е част от по-цялостна стратегия за здравно образование, която е съсредоточена върху пациентите, а не върху фармацевтичното дружество. Съществуват много проблеми във връзка с действащата правна рамка и положението в Европа, когато става въпрос за достъпа на пациентите до информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание. Различните тълкувания на директивата от страна на държавите-членки предоставят на пациентите в различни части на Европа различен достъп до висококачествена информация относно съответните лекарствени продукти. В някои държави-членки има затруднен достъп дори до най-основна информация относно лекарствените продукти, които им се отпускат по лекарско предписание. Това води до създаването на неравенства по отношение на здравето. Пациентите имат неограничен достъп чрез интернет до неконтролирана и често невярна информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, след няколко секунди. Те обаче трябва да имат достъп до контролирана, безопасна информация, за да се избегне допълнителното усложняване на положението. Поради тази причина разпоредбите, свързани с информацията относно лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, трябва да бъдат актуализирани.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да поздравя докладчика, моя колега, г-н Fjellner, за работата му по доклада. Гласувах „за“, защото считам, че е от съществено значение да гарантираме на пациентите достъп до информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание.

Както Европейският парламент, така и пациентските организации от известно време призовават за адаптиране на настоящите регламенти, които в настоящия си вид не гарантират необходимата информация. Всъщност техническото развитие и лесният достъп до информация в интернет относно употребата на лекарствени продукти често се оказват измамни и подвеждащи.

Приемам основния дух на доклада, който има за цел да постави „правото на пациента да знае“ в центъра на законодателството и поради тази причина препоръчва фармацевтичните дружества да предоставят известна основна информация.

Ето защо изразявам надеждата си, че ще има по-голяма определеност в правото, което често има недостатъци отчасти поради различната степен, в която държавите-членки са приложили предишната директива. По тази причина е необходимо да бъдат актуализирани разпоредбите, свързани с информацията относно лекарствените продукти, отпускани само по лекарско предписание, и да бъдат приети нови правила, които да насърчат по-голяма здравна култура и по-активно участие на здравния сектор в изпълнението на ключова роля за подобряване на общественото здраве.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) В областта на здравето, достъпът до изчерпателна, висококачествена информация гарантира по-добри резултати, доколкото има по-голяма вероятност пациентите да се придържат към лечение, което разбират. Споделям становището на докладчика, когато подчертава трудния достъп до този вид информация в някои европейски държави, дължащ се на различни тълкувания от страна на държавите-членки на директивата относно информация относно лекарствени продукти, както и ненадеждният и неясен характер на тази информация. Трябва да я направим по-достъпна съгласно правото на пациентите на информация. Все пак, за да избегнем създаването на дисбаланс между държавите-членки, е от жизненоважно значение да определим средствата за разпространение на тази информация и да не облагодетелстваме едни за сметка на други. В заключение, искам да кажа, че е от съществено значение да направим ясно разграничение между информация и реклама и да не допуснем фармацевтичните дружества да използват тези информационни кампании за реклама на продуктите си.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE) , в писмена форма. – (PT) Измененията, представени от Европейския парламент на предложение от Комисията, свързано с информацията относно лекарствени средства, спечелиха моята подкрепа, тъй като считам, че е от съществено значение широката общественост да има лесен достъп до знания, свързани с лекарствените продукти, по-специално чрез информация, която се предоставя в интернет на всички европейски езици.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против този текст, защото не можем да позволим на фармацевтичните дружества и на Комисията да превърнат здравето в стока като всяка друга. За пореден път в основата на разискването стои връзката между фармацевтичната промишленост в Европа и фармакологичната бдителност. Не можем да позволим фармацевтичните дружества да предоставят на обществеността каква да е информация, нито пък да разрешим реклама за широката общественост на лекарства, отпускани само по лекарско предписание. Всъщност търговските съображения на тези дружества са несъвместими с целите на общия интерес, към който се стремят нашите политики, и би било опасно да не обърнем внимание на това.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Първоначалното предложение на Европейската комисия за директива относно информация за широката общественост относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, създаваше огромни възможности за фармацевтичните дружества да рекламират лекарствата си. На днешното пленарно заседание внесохме изменения в първоначалното предложение на Комисията, което беше изготвено според нуждите на фармацевтичната промишленост. Гласувах в подкрепа на всички изменения, които значително подобряват първоначалния текст, променяйки акцента на законодателство от правото на фармацевтичната промишленост да рекламира своите продукти към правото на пациентите на надеждна, обективна и независима информация. Подкрепих също така и измененията, чрез които се забранява предоставянето на информация относно лекарствени продукти както по телевизията и радиото, така и в печатните средства за масова информация. Въпреки промените, които направихме, разграничението между информация и реклама остава неясно и текстът все още има няколко слаби страни и пропуски. На окончателното гласуване гласувах „въздържал се“, защото считам, че най-доброто решение за Комисията би било да преразгледа своето предложение за директива въз основа на насоките, които й дадохме днес. Не е съвпадение също така, че държавите-членки гласуваха почти единодушно за отхвърлянето на това досие в Съвета.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Считам, че пациентите трябва да имат достъп до по-добра информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Това налага предоставянето на обективна информация относно характеристиката на лекарствените продукти и заболяванията, за които те се препоръчват, както и предотвратяване на разпространението на нежелана информация или скрита реклама.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Разграничаването между информация и реклама относно лекарствените продукти е от съществено значение за защитата на обществеността. Поради тази причина подкрепих доклада на г-н Fjellner, в който се предвижда изискване на опаковката на лекарствените продукти да фигурира обективно описание на начина на употреба от пациента. Също така ще бъде укрепен достъпът до ясна и надеждна информация, като тя бъде публикувана в интернет на всички езици на Европейския съюз на одобрени уебсайтове и в официални брошури. Приветствам приемането на това предложение, което представлява реален напредък към по-голяма прозрачност по здравните въпроси.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах против доклада, по отношение на който винаги съм изразявала силното си неодобрение. Макар да подкрепям идеята на пациентите да се предоставя по-добра информация, не одобрявам начините, които се използват във връзка с това. Целта на фармацевтичната промишленост никога няма да е обвързана с филантропията. Освен това съществува много деликатна граница между информация и реклама. Вярно е, че текстът, който беше приет почти единодушно, няма нищо общо с първоначалната идея на Комисията. Тази идея щеше просто да отвори широко вратите за реклама, скрита под етикета „Информация“. Освен това предложението на Комисията отговаряше на ясните очаквания на фармацевтичния сектор да има възможност да се изплъзне от законовата забрана за реклама на лекарствени продукти. Докладът във вида, в който беше приет днес, включва много повече гаранции, че: информацията, предоставяна от фармацевтичните дружества за разпространение, по-специално ще бъде проверявана предварително и няма да бъде разпространявана чрез медиите. Все пак разрешението за публикуване на обобщението на листовката с упътвания в опаковката означава, че ще има елементи, които ще бъдат подчертавани, а други, като например нежелани реакции, просто няма да бъдат включвани в обобщенията, тъй като „не продават“ добре. Това не представлява ли реклама? Това ли беше истинската цел? Струваше ли си труда?

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/83/ЕО в частта за лекарствените продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание. Чрез тази директива се установява кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба и се спомага за гарантиране на правото на пациентите на надеждна, достъпна и независима информация, проверена от компетентните органи относно предлаганите лекарствени продукти.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (ES) Директива 2001/83/ЕО, която установява кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, предвижда хармонизирана рамка за реклама на лекарствени продукти на общностно равнище, чието приложение остава отговорност на държавите-членки. Това законодателство забранява рекламата на широката общественост на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.

Разпоредбите, свързани с информацията относно лекарствени продукти, обаче не са регулирани, тъй като то предвижда само, че информацията, свързана с определени дейности по доставката, е освободена от изискванията на разпоредбите относно рекламата. Поради тази причина законодателството на Съюза не забранява на държавите-членки да установяват свой собствен подход към предоставянето на информацията относно лекарствени продукти, при условие че се спазват горепосочените правила относно рекламата. Съгласен съм с предложението на докладчика да се премахне възможността за публикуване на информацията на фармацевтичните дружества във вестници, списания и сходни публикации или пък да се излъчва по телевизията или радиото.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящото предложение за директива изменя предишната директива в частта й за информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание. Като цяло, на първо място, тя е насочена към отговорността на фармацевтичните дружества да информират обществеността, като гарантира, че предоставяната информация няма рекламен характер. Второ, на Комисията се отрежда ролята по извършването на мониторинг и вземане на решения чрез делегирани актове по отношение на определението какво представлява информация и какво е реклама. Считаме, че този подход означава, че твърде много начини за предоставяне на информация се оказват концентрирани в ръцете на фармацевтичните дружества и в Комисията и че тези начини следва да бъдат използвани по един независим начин, трябва да бъдат координирани и одобрени от конкретни национални органи, за да се подобри информацията, предоставяна на пациенти и на обществеността и да се гарантират техните права.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Одобряването на новото законодателство относно информацията относно лекарствени продукти представлява напредък към гарантирането на пациентите на по-ясна и по-ефективна информация за лекарствените продукти, които те приемат и които им се предписват.

Необходима ни е хармонизирана правна рамка на европейско равнище, която не само запазва забраната за реклама на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, но и взема под внимание правото на пациентите на информация. Това съвсем не е незначителен въпрос, тъй като понякога неясната граница между „реклама на продукт“ и „информация за продукт“ може да доведе до объркване у пациентите.

Не трябва да забравяме, че пациентите играят все по-активна роля в сектора на здравеопазването в целия Европейски съюз. Следователно по-добрият достъп до непромоционална по характер информация може да помогне на обществеността да разбере по-добре леченията, които се предписват, и да подпомогне възстановяването, като всичко това, съвсем естествено, е в интерес на здравето на хората.

В заключение бих искала да подчертая колко е важно да определим по прозрачен начин видовете информация относно лекарствата и каналите, по които такава информация може да бъде разпространявана. Трябва да намалим риска от скрита реклама и, където е необходимо, и риска от пресищане с неконтролирана и подвеждаща информация.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за директива в частта й за информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, защото считам, че хармонизирането на правото в този сектор е основно средство за гарантиране на осведомеността на европейските пациенти. Всъщност това е доста чувствителен въпрос, тъй като е свързан със защитата на здравето, което е основно право на човека. Напълно подкрепям призива на Парламента за ясно разграничение между терапевтична информация и реклама. На практика фармацевтичните дружества не трябва да използват правото на пациентите на информация като средство за прикриване на рекламните си цели, а трябва да го използват, за да гарантират, че европейските потребители получават реална информация за продуктите чрез научно обозначаване на тяхната характеристика, етикетиране и доклади за оценка. Следва да се отбележи също така, че по-широкият достъп до информация както в електронен формат, наличен в интернет, така и на хартиен носител, също допринася за постигане на по-добри медицински резултати, тъй като пациент, който има информация за предписаните лекарствени продукти, може да участва активно и по-осведомено в процеса на терапевтичното възстановяване.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, който е част от пакет, който ще измени настоящата директива от 2001 г. относно лекарствените продукти за хуманна употреба. В него се акцентира конкретно на предоставянето на информация на широката общественост относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Посочените цели на директивата са да се създаде възможност за по-добър достъп до информация за пациентите и да има по-ясни правила, които в момента се тълкуват различно в различните части на Европейския съюз, което води до неравенства по отношение на здравето. Тя също така разглежда и информацията в интернет, която понастоящем не е включена и представлява особено трудна тема, тъй като е доста трудно да бъде регулирана.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предложението, прието днес с голямо мнозинство в Парламента, е съществено подобрение на първоначалното предложение на Комисията, тъй като то осигурява по-добра защита на правото на пациентите на информация. Въпреки ясните подобрения в доклада на Парламента, гласувах „въздържал се“, защото някои от гаранциите, които ще бъдат необходими с цел по-добър достъп на хората до ясна и независима информация относно лекарствени продукти, са все още твърде слаби.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Не всички изменения, внесени от Парламента по предложението на Комисията и на Съвета, са в правилната насока. Те стриктно се придържат към принципа на единен пазар на лекарствени продукти и продължават да разглеждат продуктите за свободна продажба като всички други стоки; в края авторите дори говорят за „потребители“, а не за пациенти. Измененията не предлагат на фармацевтичните дружества да бъде забранено изготвянето на информация за широката общественост относно техните лекарствени продукти.

Добрата им страна все пак е, че се стремят да дадат възможност на държавите-членки да регулират, доколкото е възможно, разпространението на информация, публикувана от тези дружества. По-специално, те им предоставят правото публично да осъждат дружества, които публикуват информация, която не отговаря на официалните държавни данни, или които я разпространяват по подвеждащ начин. Това е по-добре от нищо. Не мога обаче да подкрепя толкова слаб текст. Поради тази причина ще се въздържа.

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма. – (PT) Достъп до качествена информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, ще спомогне за постигането на по-добри резултати по отношение на здравето на пациентите, тъй като, колкото по-информирани са те, толкова по-вероятно е да разберат по-добре решенията, свързани с тяхното лечение. Следователно целта на това предложение не може да се ограничи до хармонизиране на европейското законодателство, а следва също така да насърчава здраве посредством подобряване на осведомеността относно здравни въпроси. Фармацевтичната промишленост играе важна роля за насърчаването на здравна култура, но тази роля следва да бъде ясно определена, а участието на сектора да бъде стриктно регулирано, за да не се допусне търговски съображения да доведат до прекомерно потребление на лекарствени продукти.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Възрастните хора и хронично болните са тези, на които най-вече се предписват множество лекарствени продукти, които могат да взаимодействат негативно един с друг – тъй като, естествено, даден лекар не може да знае какво е предписал негов колега. В същото време все повече продукти – като се започне от аспирин, лекарства за настинка и се стигне до приспивателни – се продават без лекарско предписание. На някой изобщо идва ли му на ум, че има вероятност дори продукти на билкова основа да взаимодействат с различни лекарствени продукти? Пациентите също допринасят за объркването: не се спомена нищо за лекарствени средства, отпускани по лекарско предписание, които човек е взел в грешния момент, или лекарствен продукт, който човек решава просто да спре да приема и да го замени с друг и т.н. Икономическите щети, произтичащи от недостатъчно спазване на указанията за лечение, се измерват в милиарди. Ето защо е важно да се направи ясното разграничение между реклама и информация, за което призовава докладчикът. Стремежът е това да доведе до по-голяма яснота по отношение факта, че лекарствени средства, отпускани без лекарско предписание, могат също да взаимодействат с такива, отпускани по лекарско предписание. Лекарят, предписващ лекарствения продукт, трябва да продължи да бъде основният източник на информация, тъй като именно той избира лекарството, което е най-добро за пациента предвид неговата възраст, пол, тегло, известни непоносимости и т.н. С оглед на тези съображения, гласувах „въздържал се“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Fjellner, доколкото считам, че посланието и насоките, съдържащи се в него, са изключително важни. Европейските потребители често са объркани, когато трябва да разгадаят листовки с упътвания за лекарствени продукти, тъй като ги намират за сложни и често съдържащи информация, която е объркваща.

Основната цел на предложението за директива в частта й относно информацията за широката общественост относно лекарствените продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, е да бъде предоставена опростена информация, която е лесна за разбиране и използване, но която не представлява реклама. Важно е също така информацията да бъде достъпна и по други канали освен в листовките с упътвания и поради тази причина приветствам публикуването в интернет.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE) , в писмена форма. – (PT) Считам, че установяването на разлика между информация и реклама по отношение на лекарствените продукти е от основно значение за защитата на гражданите. Подкрепата ми за доклада Fjellner е в резултат на ясните подобрения, които се въвеждат в Директива 2001/83/ЕО. Голямото мнозинство членове на Парламента, които одобриха този документ, бяха убедени в защитата на правото на пациента на информация. Работата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните по подобряването на първоначалното предложение на Европейската комисия заслужава признание.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да благодаря на г-н Fjellner за отличната му работа. Гласувах в подкрепа, защото съм съгласен, че непромоционална по характер информация относно лекарствени продукти трябва да бъде предоставяна на пациентите и на широката общественост от притежателите на разрешение за пускане на пазара в съответствие с „принципа на търсене“, при който пациентите/обществеността имат достъп до информация, ако се нуждаят от нея, обратно на „принципа на натрапване“, при който притежателите на разрешението за пускане на пазара разпространяват информация сред пациентите и широката общественост.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Информацията, предоставяна на пациентите, следва да съдържа следните основни характеристики:

- Надеждност: информацията, предназначена за пациентите, следва да се основава на най-новите научни познания с ясно позоваване на източниците на такава информация;

- Независимост: трябва да става ясно кой предоставя и кой финансира информацията, така че потребителите да могат да идентифицират евентуален конфликт на интереси;

- Информацията следва да бъде леснодостъпна за потребителите и да е насочена към нуждите на пациента: информацията следва да бъде разбираема и лесно достъпна, съобразена с конкретните потребителски нужди, като например възраст, културни различия, достъпност на всички европейски езици. Предоставянето на информация на пациентите относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, следва да бъде част от по-широкообхватна „стратегия за предоставяне на информация на пациентите“ и по-широкообхватна стратегия за здравната култура.

Пациентите и всички заинтересовани лица следва да могат да намерят точна и безпристрастна информация относно воденето на здравословен начин на живот, превенцията на болестите и определени заболявания и различните възможности за лечение. Поради тази причина мисля, че предложението трябва да бъде допълнено с етичен кодекс относно информацията, предоставяна на пациентите и изготвяна в сътрудничество в пациентските организации. Това ще даде възможност да бъде чут „гласът на пациентите“.

  Paulo Rangel (PPE) , в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото приветствам факта, че компромисните промени, внесени в първоначалното предложение на Комисията, ще допринесат значително за гарантиране на достъпа на пациентите до надеждна и независима информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, които се предлагат на пазара.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) В Европейския съюз има забрана на рекламата на лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, и тя продължава да е в сила. Фармацевтичните дружества трябва да спазват ясни правила относно обективността в непромоционалната информация, която разпространяват. Това са двете важни послания, които бяха изпратени днес на обяд с приемането на законодателния пакет относно информацията за пациенти. Чрез одобрително гласуване в Парламента (558 гласа към 48), което ясно отразява единодушен вот, без един глас от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Предвиждат се множество гаранции. Европейската комисия предложи забрана за излъчване на информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, по телевизията или радиото и Европейският парламент взе решение да разшири тази забрана и да включи печатните средства за масова информация. Производителите ще имат множество задължения: описание на характеристиката на продуктите, по-добро етикетиране и предварително разрешение от здравните органи. Не разбирам от какво беше предизвикан целия този „смут“ по тази тема, по-специално във френскоезичната част на Белгия, сред потребителските асоциации и взаимоспомагателните дружества, подкрепени от някои членове на Европейския парламент, които дори още преди началото на обсъжданията вече бяха осъдили тези два закона. Това повърхностно политиканстване, което намирам за жалко предвид големите очаквания на пациентите, които страдат от заболявания, и това, че без тези закони обществеността ще бъде оставена на произвола на измамниците в интернет.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Бяхме взели решение да гласуваме „за“ или „въздържал се“ в зависимост от резултата от третата част на изменение 31, което гарантира, че фармацевтичните дружества могат да предоставят информационни материали на здравните специалисти само за тяхно собствено ползване, а не за пациентите чрез здравните специалисти. Това е от основно значение за групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Във вида, в който беше окончателно приет, решихме да подкрепим доклада на окончателното гласуване.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепата ни за тази мярка е следствие от официалното разграничение между информацията относно лекарствени продукти и рекламата.

Подкрепяме по-широко разпространение на информация относно лекарствени продукти, при условие че това повишава осведомеността на пациентите. Не приемаме и никога няма да приемем каквато и да било мярка, която явно или завоалирано се опитва да въведе форми на реклама, превръщайки истински лекарствен продукт в стока. Ето защо оценяваме факта, че няма да е разрешено информацията относно лекарствените продукти да се публикува във вестници или списания, още по-малко пък да се излъчва по радиото или телевизията.

Положително е също така, че това предложение за директива изяснява какъв вид и какво количество информация може и трябва да бъде разпространявана, като тук се включва научна информация и ясно се забраняват рекламни материали.

Изменението, което въвежда сертифициране и мониторинг на интернет сайтове, на които се публикува въпросната информация, ни дава допълнителни гаранции, че информацията няма да представлява реклама. Аптеката е и трябва да остане основно средище за здравеопазване и като такава трябва да е защитена зона по отношение на правилата за търговия и конкуренция. Считаме, че това правило подпомага аптеките да изпълняват трудната си роля във връзка с фармакологичната бдителност и образование относно правилната употреба на лекарствени продукти.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) В епоха, в която хората сами търсят информация, пациентите трябва да получават ясна, обективна, надеждна и достъпна информация за последиците от лекарствените продукти. Макар рекламата на лекарствени продукти да е забранена в Съюза, Комисията създаде вратичка. В предложението й – което няма да подкрепя – отсъства такава стратегия, а разграничението от рекламата е твърде неясно. В допълнение, Комисията предоставя твърде много права и твърде много отговорност на фармацевтичната промишленост. След като обаче Парламентът направи съществени изменения, вече мога да подкрепя предложението. Ограничени са използването от страна на дружествата на официални документи (обобщена информация за продукта, доклади за оценка) и каналите, по които ще предоставят информацията: вестници и списания на здравна тематика, уебсайтове и писма до пациентите вече няма да са разрешени. Всички упътвания относно лекарствените продукти ще бъдат предварително проверявани и одобрявани от компетентните органи. Това изключва саморегулиране, което отсъстваше от първоначалното предложение. Все още имам известни съмнения относно целесъобразността на това предложение, тъй като една задължителна правителствена информационна стратегия все пак би била по-ефективна, отколкото правителството да извършва мониторинг на политиките на дружествата. Въпреки това подкрепих законодателното предложение, защото в крайна сметка то гарантира по-добра информация за пациентите.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Докладът Fjellner относно информацията относно лекарствените продукти е повод за основателна загриженост по отношение на възможностите на фармацевтичните дружества да рекламират продуктите си на пациентите. Колегите ми в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните определено са подобрили текста, отказвайки да подкрепят няколко форми на скрита реклама и предлагайки здравните органи на държавите-членки да проверяват информацията от фармацевтичните дружества за широката общественост, отнасяща се до лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание. Все пак оставам изключително предпазлив по отношение на твърде неясното разграничение между информация и реклама.

Например категорично съм против идеята да се разрешава на дружествата да рекламират лекарствените си продукти на пациентите чрез здравните специалисти. Не желая върху лекарите да се упражнява натиск и те да се превръщат в търговци на фармацевтичната промишленост. Поради тази причина и въпреки стриктния контрол, предвиден от моите колеги, гласувах „въздържал се“ по текст, който считам за наистина проблематичен.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, защото в него се предвижда ясно и устойчиво подобряване на информацията, предоставяна на пациентите относно лекарствените продукти. Остава в сила забраната за реклама на лекарствени продукти. Директивата няма да повлияе отрицателно върху отношенията между лекар и пациент и правото на доставчика на услугата да предписва лекарствени продукти остава безспорно. Като цяло това е много успешно предложение за второ четене за директива от пакета в областта на фармацевтиката.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Тази директива ще въведе за пръв път единни разпоредби относно предоставянето на определена информация на широката общественост относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Необходимата информация е да бъдат разяснени на пациентите ползите и рисковете, свързани с лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, което да им даде възможност да взимат информирани решения. След консултации с пациентски организации и здравни специалисти, наред с други страни, Комисията ще приеме критерии за качество на информацията. Тези критерии ще гарантират надеждността на предоставяната информация – включително на тази в уебсайтовете и в интернет порталите – ще вмени отговорност на фармацевтичната промишленост за информацията, предоставяна от нея.

Измененията на г-н Fjellner препоръчват също така информационни кампании, които да повишат осведомеността сред широката общественост относно рисковете от фалшифицирани лекарства, които вече доведоха до фатални последици в държави-членки, като например в Обединеното кралство. От години митническите органи в Европейския съюз отбелязват бързо увеличаване на вноса на фалшифицирани лекарства, по-специално на антибиотици, болкоуспокояващи и дори лекарства срещу рак. Противно на някои репортажи в медиите, директивата се отнася само до лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Хората не трябва да се страхуват за билковия си чай.

Доклад: Christofer Fjellner (A7-0289/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Регламент (ЕО) № 726/2004 установява процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна употреба и създава Европейска агенция по лекарствата. Изменението на Директива 2001/83/ЕО акцентира върху по-добра информация за пациенти, по-специално по отношение на разграничението между информация и реклама. След това изменение регламентът от своя страна следва да бъде изменен, така че определени елементи от информацията относно продуктите, които той обхваща, да бъдат също предмет на предварителен мониторинг от Европейската агенция по лекарствата. Имайки предвид тази цел, Европейската комисия внесе предложение за изменение на регламента относно разпространението сред широката общественост на информация относно лекарствени средства за хуманна употреба, отпускани само по лекарско предписание. След като беше призован да изрази становище по предложението, Европейският парламент внесе няколко изменения на текста на Европейската комисия. Това са причините, които ме мотивираха да подкрепя резолюцията за изменение на Директива 2001/83/ЕО. Тези два законодателни акта действат успоредно, за да подобрят информацията за пациентите относно лекарствените продукти, които им се предписват.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гръцката комунистическа партия гласува против предложенията за регламент и съответните доклади на Европейския парламент, защото те изместват задължението за отговорна, надеждна и точна информация за пациентите от правителствените отдели към многонационалните фармацевтични дружества. Информацията за пациентите е отговорност на правителството, а не на отделно лице. Печалбите, прибирани от монополните фармацевтични групи, и защитата на общественото здраве са взаимноизключващи се. Неотдавнашната измама с ваксина във връзка с предполагаемата пандемия на „нов грип“ е типичен пример за това как целенасочената информация се превръща в печалби от милиарди за международните фармацевтични дружества. Считаме, че отговорността за информирането на гражданите относно лекарствените продукти като цяло, а не само тези, които се отпускат по лекарско предписание, както е предвидено в регламента, следва да бъде само и единствено на държавата. Това е най-малкото, което може да се изисква с цел да се защитят пациентите и работниците. Лекарствата, научните изследвания на лекарства и средствата за разпространение на знания и информация са в ръцете на мултинационалните дружества, чийто единствен критерий е печалбата. Работниците и здравните специалисти не могат да бъдат сигурни за качеството и ефективността на лекарствата и за знанията и информацията, която получават. Срещу тази политика трябва да се води борба, за да се отстранят икономическите интереси от областта на здравето и лекарствените продукти. Трябва да имаме държавни агенции по лекарствата и безплатно национално здравеопазване.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, който се стреми да гарантира основната цел на Европейския съюз, свързана с осигуряването на гаранции за правилно функциониране на вътрешния пазар на лекарствени продукти за хуманна употреба и за по-добра защита на здравето на гражданите на Европейския съюз. Приетият днес документ ще създаде условията за планиране на ясна рамка за информация за потребителите относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, с оглед на насърчаването на по-информиран избор на потребителите и ще гарантира, че насочената пряко към потребителите реклама на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, ще продължи да бъде забранена. Съгласно предложението на Европейския парламент в Европейския съюз трябва да бъде създадена обществено достъпна база данни за лекарствените продукти на всички официални езици на Съюза и да бъде гарантирано нейното осъвременяване и управление, независимо от търговските интереси на фармацевтичните дружества. Създаването на базата данни ще опрости търсенето на информация и ще позволи информацията да бъде разбираема и от хората, които не са специалисти.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах против доклада, по отношение на който винаги съм изразявала силното си неодобрение. Макар да подкрепям идеята на пациентите да се предоставя по-добра информация, не одобрявам начините, които се използват за това. Целта на фармацевтичната промишленост никога няма да е обвързана с филантропията. В допълнение, съществува много деликатна граница между информация и реклама. Вярно е, че текстът, който беше приет почти единодушно, няма нищо общо с първоначалната идея на Комисията. Тази идея щеше просто да отвори широко вратите за реклама, скрита под етикета „Информация“. Освен това предложението на Комисията отговаряше на ясните очаквания на фармацевтичния сектор да има възможност да се изплъзне от законовата забрана за реклама на лекарствени продукти. Докладът, във вида, в който беше приет днес, включва много повече гаранции, че: информацията, предоставяна от фармацевтичните дружества за разпространение, по-специално, ще бъде проверявана предварително и няма да бъде разпространявана чрез медиите. Въпреки това разрешението за публикуване на обобщения на листовката с упътване в опаковката означава, че ще има елементи, които ще бъдат подчертавани, а други, като например нежелани реакции, просто няма да бъдат включвани в обобщенията, тъй като „не продават“ добре. Това не представлява ли реклама? Това ли беше истинската цел? Струваше ли си труда?

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на предоставянето на информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание. Чрез този регламент се установяват процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и се създава Европейска агенция по лекарствата, като той спомага за гарантиране на правото на пациентите на надеждна, достъпна и независима информация, проверена от компетентните органи.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Имайки предвид колко са важни за едно успешно лечение спазването на указанията от страна на пациента и правилното приложение на лекарствените продукти, от жизненоважно значение е обществеността, разбирайте пациентите, да има достъп до качествена, непромоционална информация, която е вярна, актуална и не е подвеждаща, в съответствие с обобщението на характеристиката на продукта. Най-подходящият орган за предоставяне на актуална и точна информация за всеки лекарствен продукт е притежателят на разрешението за пускане на пазара. Парламентът взе правилно решение да се съсредоточи върху и да защити интересите на пациентите. Напълно съм съгласен с този подход, макар че не считам, че има каквато и да било необходимост да се ограничават възможностите, предоставени от предложението на Комисията, за разкриване на информация от фармацевтичната промишленост съгласно „принципа на натрапване“. Това беше балансирано предложение, което взе под внимание интересите на всички страни, като включи здравни специалисти и предпази обществеността от реклама на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, за която остава в сила категорична забрана. Не считам, че приетият текст ще промени в значителна степен и на практика достъпа на пациенти до информация, което смятам, че е пропусната възможност.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Важно е пациентите да бъдат по-добре информирани за всички лекарства, приемани от тях. Важно е също така всяка информация, която те получават, да бъде обективна и фармацевтичната промишленост да не размива границата между информация и реклама. Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) се е справила добре със задачата по изменение на това предложение и това ми даде основание да подкрепя доклада.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Не приемам насочената пряко към потребителите реклама по отношение на лекарствени продукти. Важно е пациентите да имат достъп до информация относно лекарството, което приемат, но считам, че този вид реклама би подкопал ролята на лекарите като контролираща страна и може да е в ущърб на отговорността им към клиентите.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам г-н Fjellner за важната работа по отношение на информацията за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, и по-специално относно процедурите на Европейския съюз за разрешаване и контрол на лекарствени продукти.

Настоящата правна рамка на Европейския съюз относно научната информация, която се предоставя на европейските потребители, създава много проблеми, по-специално що се отнася до различните тълкувания на директивата от отделни държави-членки.

Одобреният днес доклад цели да подобри равнището на хармонизиране на регламентите в сектора, в опит да запълни пропуските и да отстрани неравенствата, които съществуват в момента по отношение на гарантирането на правото на здраве. Всичко това намира място в една по-широка стратегия за здравна култура, чиято цел е да гарантира, че европейската общественост има на практика лесен достъп до научна информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Подкрепих доклада, тъй като изпитвам особен интерес към здравните теми, по-специално към тези, свързани с равния достъп на пациентите до медицински грижи и информация. Понастоящем равнището на информация относно лекарствата, предлагани на пазара, е много различно в различните части на Европа, което бих казал е дори несправедливо спрямо пациентите. Пациентите трябва да имат правото да получават цялостна и точна информация относно лекарствени продукти. Предложението на моя колега Christofer Fjellner е насочено тъкмо в тази посока, като по този начин отдава приоритет на пациента. Измененията, направени от Европейския парламент на законодателното предложение на Европейската комисия, подчертават, че производителите на лекарствени продукти трябва да предоставят основна информация, като например характеристика на продукта, етикет, листовка с упътване за пациента и публично достъпна версия на доклада за оценка. С оглед на това да гарантираме, че информацията е надеждна обаче считам, че националните органи трябва да извършват строг мониторинг на специализираните сайтове, които предоставят такава информация.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът съдържа напомняне за това какво трябва да представлява Европейската агенция по лекарствата. Не може да се противопоставим на проектен текст, в който се посочват очевидни факти, като например необходимостта „да се постави акцент върху правата и интересите на пациентите“, необходимостта дружествата да бъдат задължени да публикуват списък на нежеланите лекарствени реакции и необходимостта да се публикува информация на всички официални езици на Европейския съюз.

Човек обаче бива смутен от факта, че такива очевидни неща трябва да бъдат изрично посочвани 15 години след създаването на агенцията. Парламентът следва да осъди липсата на прозрачност на Агенцията и да заяви ясно и категорично, че тя следва да бъде реформирана в името на общите интереси.

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма. – (PT) Достъпът до качествена информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, ще спомогне за постигането на по-добри резултати по отношение на здравето на пациентите, тъй като колкото по-информирани са те, толкова по-вероятно е да разберат по-добре решенията, свързани с тяхното лечение. Следователно целта на това предложение не може да се ограничи до хармонизиране на европейското законодателство, а следва също така да насърчава здраве посредством подобряване на осведомеността по здравни въпроси.

Фармацевтичната промишленост играе важна роля за насърчаването на здравна култура, но тази роля следва да бъде ясно определена, а участието на сектора да бъде стриктно регулирано, за да не се допусне търговски съображения да доведат до прекомерно потребление на лекарствени продукти. Важно е също така да се избегне подвеждащата реклама и да се опитаме да осигурим по-добра информация на потребителя (пациента), който има достъп до разнообразна неконтролирана информация чрез интернет, за разлика от надеждната информация, предоставяна от фармацевтичните лаборатории.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) За да бъдат защитени правата и интересите на пациентите, те следва да имат достъп до информация относно лекарствени продукти, която е добра, обективна, надеждна и е с непромоционален характер. За да защитим здравето, листовките с упътвания трябва да бъдат възможно най-ясни и изчерпателни и трябва да отговарят на основни критерии за качество. С вниманието, с което подхождаме към защитата на пациентите и осигуряването на информация за широката общественост, трябва да насърчаваме възможно най-лесния достъп до информация чрез обобщаване на характеристиките на продукта и като предоставяме листовка с упътвания за тях както в електронен формат, така и на хартиен носител. Именно поради тази причина трябва да гарантираме наличието на сертифицирани и регистрирани уебсайтове, които предлагат значителни обеми от независима, обективна и непромоционална информация.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Докладът на г-н Fjellner е изключително навременен. Скритата реклама на лекарствени продукти е неприемлива. Лекарите трябва да имат възможност да дават на своите пациенти препоръки относно лекарства. Лекарите трябва да регулират и да предписват лекарствени продукти на пациентите, за да избегнат спекула и конкуренция между производителите на лекарства. Фармацевтичните дружества следва да бъдат ограничени до предоставянето на подкрепа под формата информация, но в никакъв случай не трябва да им се позволява да се опитват и да натрапват продуктите си на пациентите. Лекарите носят отговорност за лечението; те трябва също така да вземат решение кои лекарствени продукти следва да бъдат приемани от пациента в хода на лечението.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Предвид факта, че само в Германия около 25 000 души умират всяка година вследствие на нежелани лекарствени реакции и взаимодействия и 3% от инцидентите са предизвикани от лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, става ясно, че трябва да осигурим по-добра информация на пациентите. За пример може да вземем Франция, в която всяко функционално увреждане е ясно посочено на опаковката. Трябва да предоставим информация на пациентите, но също така трябва да им окажем съдействие в джунглата от лекарствени продукти, например постигайки съгласие по ежедневната практика, вида на опаковките и специалното етикетиране. Това ще спести милиарди обществени разходи и пациентите ще избегнат нежеланите лекарствени реакции и взаимодействия. Предложението съдържа няколко инициативи, чиято цел е да дадат възможност на пациентите да бъдат по-добре информирани относно лекарствените продукти, които им се предписват, и употребата на тези лекарствени продукти. Под въпрос е дали пациентите на практика ще се възползват от подобрения достъп до висококачествена информация, предвид поведението на много пациенти. Въпреки това, разбира се, е важно информацията да бъде налична в целия Европейски съюз. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Тъй като в него се акцентира върху правото на пациента на информация, аз напълно подкрепям доклада, който съдържа някои важни нововъведения.

Първото е свързано с интернет: Парламентът възнамерява да осведоми потребителите за рисковете, свързани със закупуването на лекарство по интернет, като в същото време настоява за предложение за специално законодателство за този метод на продажби.

Второто е свързано със забраната за реклама на лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, тъй като е важно да се направи разграничение между генерични и негенерични лекарства не само от гледна точка на информацията, която да се предоставя на потребителите, но преди всичко що се отнася до спазване на добра практика при производството на активни вещества, по-специално извън Европа.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE) , в писмена форма. – (PT) Докладът относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 по отношение на предоставянето на информация на широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, въвежда нови правила по отношение на прозрачността и ефективността на информацията, като поставя акцент върху интересите на пациентите, въвеждайки защита за тях – факт, който ми даде основание да подкрепя доклада. Важните аспекти са създаването на Европейска агенция по лекарствата и ясният принос за гарантиране на правата на пациентите на надеждна, достъпна и независима информация, проверена от съответните органи за съответните лекарствени продукти.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Съществуват многобройни източници на независима и основана върху доказателства информация относно наличните възможности за лечение в Европейския съюз. Тези ресурси отчитат културните особености и контексти за населението, включително факторите на здравето. Увеличеният достъп до качествена информация ще допринесе за постигане на по-добри здравни резултати за пациентите, тъй като има по-голяма вероятност по-добре информираните пациенти да продължат необходимото лечение и по-добре да разбират решенията, свързани с тяхното лечение. Следователно, ако бъде правилно формулирано и приложено, предложението ще генерира добавена стойност.

Обсъжданият регламент не взима под внимание техническите развития, както и възможностите и предизвикателствата, които създава интернет. Пациентите в Европа вече имат неограничен достъп до неконтролирана и често невярна информация относно фармацевтични продукти, отпускани само по лекарско предписание, в рамките на няколко секунди. Достъпът в интернет до контролирана и безопасна информация за лекарства за повечето пациенти обаче е много ограничен. Това представлява особен проблем за хората, които се нуждаят от информация на техния майчин език. Поради тази причина целта на предложението не може да бъде единствено хармонизирането на европейското законодателство, но трябва също така да включва подобряване на осведомеността по здравни въпроси.

  Paulo Rangel (PPE) , в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата по отношение на предоставянето на информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание. Считам, че е от съществено значение да гарантираме достъпа на пациенти до надеждна и независима информация относно лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, които се предлагат на пазара.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) На днешното заседание гласувахме на първо четене предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето на информация относно лекарствени продукти (процедури на Европейския съюз за разрешаване и контрол на лекарствени продукти). Парламентът и пациентски организации настояваха за подобно предложение от дълго време с цел да се предостави възможност на пациентите да бъдат по-добре информирани относно лекарствените продукти, които им се предписват и които вземат.

Действащият регламент не е адаптиран към техническото развитие, нито към възможностите и предизвикателствата, възникнали в резултат на интернет. Пациентите в Европа вече имат неограничен достъп до неконтролирана и често невярна информация относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, в рамките на няколко секунди.

Докладчикът предлага акцентът на предложението да бъде променен и фармацевтичните дружества да бъдат длъжни да предоставят определена информация на пациентите, като по този начин се постави „правото на пациентите да знаят“ в центъра на законодателството. Увеличеният достъп до качествена информация ще допринесе за постигане на по-добри здравни резултати за пациентите, тъй като има по-голяма вероятност по-добре информираните пациенти да продължат необходимото лечение и по-добре да разбират решенията, свързани с тяхното лечение. Поради тази причина предложението ще донесе добавена стойност.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът приветства предложението на Комисията относно информация за пациентите относно лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание (COM(2008)0662-0663). Парламентът и пациентски организации настояваха за подобно предложение от дълго време с цел да се предостави възможност на пациентите да бъдат по-добре информирани относно лекарствените продукти, които им се предписват и които вземат. Увеличеният достъп до качествена информация ще допринесе за постигане на по-добри здравни резултати за пациентите, тъй като има по-голяма вероятност по-добре информираните пациенти да продължат необходимото лечение и по-добре да разбират решенията, свързани с тяхното лечение; по тази причина предложението ще донесе добавена стойност, ако бъде правилно формулирано и приложено. Следователно целта на предложението може да бъде не само хармонизация на европейското законодателство, но също и подобряване на здравето чрез повишаване на здравната култура. Фармацевтичната промишленост трябва да играе важна роля за насърчаване на здравна култура и добро здраве, но нейната роля трябва да бъде ясно определена, а нейното участие − строго регулирано, за да се избегне насърчавано с търговска цел свръхпотребление на фармацевтични продукти.

  Christel Schaldemose (S&D), в писмена форма. – (DA) Ние, датските социалдемократи в Европейския парламент (Dan Jørgensen, Christel Schaldemose, Britta Thomsen и Ole Christensen) се въздържахме при гласуването по доклада относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата по отношение на предоставянето на информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание. Макар докладът да съдържа няколко добри предложения, не считаме, че можем да подкрепим предложение, което противоречи на датската конституция.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата по отношение на предоставянето на информация за широката общественост относно лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание, тъй като то ще гарантира за в бъдеще една обща рамка на Европейския съюз, която ще даде възможност на европейските граждани да имат равен достъп до точна и ясна информация относно лекарствени продукти.

Докладът, представен от Комисията на 20 декември 2007 г. относно „съществуващата практика по отношение на предоставянето на информация на пациентите относно лекарствените продукти“ посочва, че държави-членки са приели различни правила и практики по отношение на предоставянето на информация, вследствие на което пациентите и широката публика имат неравен достъп до тази информация. Европейските граждани имат право на достъп до точна и ясна информация относно лекарствените продукти. Считам, че е важно регламентът да защитава интересите на пациентите и да гарантира, че ще се използват най-съвременните средства за комуникация за предоставянето на широката общественост на информация, която е вярна, достъпна и лесно разбираема, по прозрачен начин, независимо от търговските интереси на фармацевтичните дружества.

Доклад: Christofer Fjellner (A7-0290/2010), (A7-0289/2010)

  Göran Färm (S&D), в писмена форма. – (SV) Предвид факта, че предишната ми работа беше да работя като консултант за една от заинтересованите страни в тази област, днес се въздържах от гласуване по тези доклади, а именно A7-0289/2010 и A7-0290/2010.

Доклад: Jill Evans (A7-0196/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В Европа всяка година отпадъчното електронно оборудване се изчислява на 9,3 млн. тона. Факт е, че това оборудване често съдържа значително количество силни замърсители. Тези отпадъци представляват значително екологично предизвикателство. Ако оставим настрана преработката, би било от жизненоважно значение да ограничим от самото начало употребата на тези опасни вещества. Големи промишлени групи вече започнаха да ограничават употребата им. Въпреки това са ни необходими ясни правила, за да осигурим обща рамка за тази важна задача. Поради тази причина подкрепих законодателната резолюция на Европейския парламент относно приемането на директива относно ограничението на употребата на тези вещества. Това обаче не беше лесно решение. Вярно е, че предложението съдържа няколко дерогации, по-специално що се отнася до фотоелектрическите елементи. Тъй като не позволяват ограничаване на емисиите на парникови газове, счетохме за уместно да допуснем веществата, които те съдържат. Съвсем естествено обаче това се превърна в спорен въпрос, свързан с приоритетите на политиката на Съюза в областта на околната среда, която, за съжаление, е изправена пред взаимнопротиворечащи си въпроси.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този доклад. Всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване само в Европейския съюз се изчисляват на 9,3 млн. тона, като най-големият дял представляват големи битови уреди и информационно и далекосъобщително оборудване. Тъй като пазарът продължава да расте, а иновационните цикли стават все по-кратки, подновяването на оборудване се ускорява, като това превръща отпадъчното електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) в най-бързо разрастващия се поток отпадъци. ОЕЕО се очаква да достигне 12,3 млн. тона до 2020 г. ОЕЕО включва няколко опасни вещества, които могат да бъдат освободени в околната среда и да нанесат вреди на човешкото здраве, особено ако не бъдат третирани по съответния начин. Тези проблеми не бяха решени с Директивата за ограничението на опасните вещества 1.0.

Подкрепям предложенията, съдържащи се в документа, че Европейската комисия следва да укрепи предотвратяване на употребата на опасни вещества и тяхното заместване с по-благоприятни за околната среда алтернативни вещества или технологии, които биха гарантирали подходящо равнище на защита на човешкото здраве и опазване на околната среда.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент ратифицира споразумение със Съвета съгласно обикновената законодателна процедура, като прие на първо четене преработения текст на директивата относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Това е добра новина за европейските потребители: електрическото и електронното оборудване, продавано в Европейския съюз, има съществен дял от продадените потребителски стоки. Всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване само в Европейския съюз се изчисляват на 9,3 млн. тона. Все по-честото подновяване на различни артикули на такова оборудване създават проблем с отпадъците и с опасните вещества, които се намират в тези отпадъци. Поради причини, свързани с безопасността и общественото здраве, е необходимо тяхната употреба да се ограничи. Идеята за преработка на настоящата директива, която е приета през 2003 г., е да бъде продължен напредъкът в ограничението на употребата на опасни вещества. Комисията също така трябва да преразгледа своето законодателство след три години, за да адаптира още по-добре законодателството към бъдещи нововъведения.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да поздравя докладчика, г-жа Evans, за работата и за добрия компромис, който тя успя да постигне сред политическите ни групи.

Приетият текст, който представлява преработка на действащата директива, се стреми да постави по-амбициозни параметри за употребата на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО). Следва да се отбележи, че през последните години с цената на много усилия европейските институции постигнаха значителен напредък за това обезвреждането и производството на електронно оборудване да бъде по-малко вредно за околната среда и човешкото здраве.

Подкрепих тази мярка, която е в съгласие с този контекст и определено представлява както тежест, така и възможност за дружествата и малките и средните предприятия. Всъщност възможността на потребителите да се предлагат не толкова замърсяващи продукти е добър шанс за предприятията да подобрят своите оперативни процеси и конкурентоспособността си в световен мащаб. В заключение, искам да кажа, че новите параметри, разгледани в доклада, ще гарантират както по-голяма защита за европейските потребители, така и по-добро опазване на околната среда.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (преработен текст), тъй като считам, че споразумението, постигнато със Съвета, отговаря на целта за принос към защитата на човешкото здраве и опазване на околната среда, като опростява и осигурява по-голяма последователност на съществуващото законодателство.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) По данни на Комисията всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) само в Европейския съюз се изчисляват на 9,3 млн. тона, като по-голямата част представляват големи битови уреди и информационно и далекосъобщително оборудване. Тъй като пазарът продължава да расте, а иновационните цикли стават все по-кратки, отпадъчното електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) се смята за най-бързо разрастващия се поток отпадъци. ОЕЕО се очаква да достигне 12,3 млн. тона до 2020 г. Преработката на директивата относно ограничението на употребата на определени опасни вещества има за цел да разшири обхвата на директивата и да укрепи частта й, отнасяща се до предотвратяването, така че да бъдат взети приоритетно мерки за вредите за околната среда при техния източник съгласно член 174, параграф 2 от Договора. Тази директива обаче поставя акцент най-вече върху големите дистрибутори, пренебрегвайки бюджетните последици, които тя може да има по отношение на малките и средните предприятия (МСП), произвеждащи ЕЕО, и не предлага решения след предложението COM(2008)0809 и доклада относно BioIntelligence, в който се посочва, че съгласно тази нова схема МСП, които произвеждат медицинско оборудване за контрол и мониторинг, най-вероятно ще бъдат изправени пред проблеми.

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма. – (PT) Този преработен текст, свързан с ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ЕЕО), е необходим според Комисията, поради несигурността що се отнася до обхвата, липсата на яснота по отношение на правните разпоредби и различията сред държавите-членки във връзка със съответствието на въпросните продукти.

Преди гласуването бях на няколко пъти призован да отхвърля включването на PVC в списъка на веществата, определени за приоритетно преразглеждане в рамките на Приложение III от Директивата за ограничението на опасните вещества. Искам да заявя, че не съм съгласен с това включване, тъй като изброяването на набор от предполагаеми продукти, включително и PVC, което не се основава на никакви критерии, е просто нелогично. Да се счита a priori, че даден продукт подлежи на забрана в бъдеще, без да има каквито и да било научни аргументи, води до създаването на неприемлива ситуация, в която отсъства правна дефиниция. В случая на PVC първоначална оценка, извършена съгласно условията на Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали, достигна до извода, че той не е много опасен и не е приоритетно вещество, което трябва да бъде включено в Приложение III. Гласувах в подкрепа на доклада, защото по време на преговорите, които предхождаха гласуването в залата, този списък беше оттеглен. Следващата стъпка е Комисията да извърши повторна оценка след изтичането на три години от влизането в сила на това законодателство.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Обемът на продажби на електрическо и електронно оборудване в Европейския съюз и неизбежното увеличаване на отпадъците от това оборудване означава, че е налице необходимост да бъдат заместени определени опасни вещества в тях, така че да бъде сведено до минимум въздействието върху околната среда и да се гарантира защита на потребителите и на общественото здраве. Съзнаваме, че това е необходимо и оценяваме високо търсенето на решения, които могат да ни дадат решение на този проблем. Поради тази причина подкрепихме този доклад. В хода на обсъжданията, които бяха проведени през последните месеци, Съветът постигна споразумение с Парламента след преговори относно определени по-спорни и по-проблемни въпроси. Считаме за положителен факта, че предложеният окончателен текст не включва поливинилхлорида в обхвата на директивата, което позволява да продължи производството в определени промишлени сектори, тъй като тези сектори биха пострадали сериозно, ако това вещество беше включено, както беше предложено.

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах „въздържал се“ по доклада Evans относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, тъй като считам, че подходът на Парламента е странен. От една страна, докладът категорично се обявява против наночастиците и то без каквото и да било научно доказателство, които понеже са малки, трябва задължително да са и опасни. От друга страна, предложението за директива, в което се твърди, че се иска насърчаване на разработването на технологии за възобновяеми енергийни източници, не включва отпадъци от слънчеви елементи. Веществата в електрическото оборудване са или опасни, или не са. Ако целта е да се налага „принципът на предпазните мерки“, тогава той следва да бъде приложен и спрямо слънчевата технология.

  Matthias Groote (S&D), в писмена форма. – (DE) Подкрепих доклада относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ЕЕО), защото разширяването на областта на приложение и включването на всяко електронно оборудване представлява конкретно подобрение. Все пак считам за проблемен факта, че има твърде много изключения. По-специално, в областта на възобновяемите енергийни източници, в тази директива не са включени фотоволтаичните модули, които отчасти се състоят от съединения, съдържащи кадмиев телурид. Това вещество не само е вредно за здравето, но е и опасно и поради тази причина трябва да бъде включено в обхвата на Директивата за ограничението на опасните вещества. Това няма да доведе до опасност фотоволтаичните инсталации да изчезнат напълно от покривите. Всъщност на пазара се предлагат множество алтернативни решения, които не съдържат кадмиев телурид. Поради тази причина в това отношение не съм съгласен с решението на мнозинството в Парламента и в Съвета.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Отпадъчното електрическо и електронно оборудване се увеличава постоянно и това води до натрупването на няколко опасни вещества. Тези вещества могат да се освободят в околната среда и да увредят човешкото здраве, ако не бъдат третирани по съответния начин.

Тази директива ще даде възможност на множество дружества да постигнат още по-голям напредък в разработката на ново и по-безопасно електрическо и електронно оборудване, като насърчава технологичните иновации. Ограничението на опасните вещества нагоре по веригата ще доведе и до намаляване на разходите за рециклиране. В заключение – и това е от основна важност – искам да кажа, че постигнахме от действието на директивата да бъдат освободени слънчевите елементи, за да се насърчи разработването на технологии за възобновяеми енергийни източници в Европа.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Полша е един от най-големите производители на телевизионни, радио- и домакински електрически уреди в Европа. Тя също така е държава, в която продажбите на този вид уреди се повишават всяка година. Развитието на технологиите и нарастването на търсенето на този вид стоки водят и до увеличаване на така наречените електронни отпадъци, а преработката на тези отпадъци е свързана с проблеми, както и с въздействието на тази преработка върху замърсяването на околната среда. Поради тази причина новите разпоредби на Директивата за ограничението на опасните вещества са изключително важни за производителите на този вид уреди. От тях се изисква да премахнат опасните вещества и да повишат стандартите за безопасност за уредите, които са предназначени за ежедневна употреба. Това е добра новина и за потребителите, защото новите правила въвеждат задължението да се използват вещества, които са безопасни за здравето и за околната среда, като това се отнася за всички производители на електрически уреди в целия Европейски съюз.

  Jutta Haug (S&D), в писмена форма. – (EN) Макар да не е много амбициозен, компромисът, постигнат на първо четене, подобрява настоящото законодателство – поради тази причина го подкрепих. Освен новият метод за ограничение на веществата, друго съществено подобрение е отвореният обхват: всяко електрическо и електронно оборудване, включително оборудване за генериране на електрически ток, в средносрочен план ще бъде включено в обхвата на законодателството за ограничението на опасните вещества. Основен недостатък обаче е дългият списък с изключения, сред които са и фотоволтаичните панели. Изключването на тази безспорно „чиста“ технология от законодателството в областта на околната среда ще изпрати погрешния сигнал както в Европейския съюз, така и в световен мащаб. Става въпрос за установяване на правилната регулаторна рамка за последователни устойчиви инвестиции! Дори производството на фотоволтаични елементи с опасни вещества като кадмиев телурид да е по-рентабилно, алтернативи, които не създават толкова проблеми, съществуват отдавна и са доказали отличната си функционалност. Поради тази причина не считам, че е налице каквато и да било необходимост да покриваме покривите и полетата си с потенциално опасни отпадъци, като по този начин оставим на бъдещите поколения да се справят с предизвикателствата по обезвреждането. В това отношение, категорично не съм съгласна с позицията и решението на мнозинството в Европейския парламент и в Съвета.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Компромисът, постигнат от моя колега Jill Evans отбелязва напредък в тази област на правото. Правната сигурност, която той осигурява, ще доведе до подобрения в областта на опазването на околната среда и поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Постоянно увеличаващото се производство на телевизионни, радио- и битови електрически уреди е резултат от развитието на съвременните технологии и увеличаването на търсенето на този вид продукти. Като потребители очакваме тези уреди да бъдат функционални и ергономични, но преди всичко следва да изискваме различните видове продукти да отговарят на съответните норми, които са свързани със стандартите на безопасност както за потребителите, така и за околната среда. Подновяваме употребяваните уреди с нови, като по този начин генерираме тревожни количества отпадъци, а опасните вещества, използвани при тяхното производство, причиняват необратими вреди на екосистемата.

Поради тази причина сме длъжни да въведем законодателни разпоредби, които да ограничат употребата на вредни вещества при производството на уреди, които използваме в домовете си и които в същото време ще насърчат производителите да въведат иновативни, екологични мерки.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Настоящата Директива за ограничението на опасните вещества ограничава употребата на шест опасни материала, които в миналото се използваха в определено електрическо и електронно оборудване. Преработката на директивата има за цел тя да бъде опростена и да бъдат улеснени производителите при разграничаването на забранените вещества, така че да бъде избегнати излишни обърквания, които биха били опасни за потребителите и за ресурсите на дружествата, обработващи отпадъци.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз се нуждаеше от подробен набор от правила относно употребата на определени вещества, считани за опасни, в електрическото и електронното оборудване. Тази необходимост става ясна от данните, посочени от Комисията, които показват, че всяка година само в Европейския съюз продажбите на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) се изчисляват на 9,3 млн. тона.

Тъй като пазарът продължава да расте, а иновационните цикли стават все по-кратки, подновяването на оборудване се ускорява, като това превръща отпадъчното електрическо и електронно оборудване в най-бързо разрастващия се поток отпадъци. След кратък преходен период, който да позволи на дружествата да се адаптират към новото законодателство, употребата на опасни вещества ще бъде забранена за всяко електрическо и електронно оборудване, макар да се предвиждат някои изключения, като например фотоволтаичните панели. Тази мярка ще задължи и конкуриращите се сектори от трети държави да спазват същите задължения, които са наложени на нашите предприятия, като ще има изрично изискване вносните продукти да отговарят на същите стандарти за безопасност, гарантирани от правилата на Европейския съюз.

Поради тази причина като цяло считам, че е от приоритетно значение да гарантираме определени първостепенни аспекти, като например общественото здраве и околната среда, макар да съзнаваме, че работим в условия, които до голяма степен се определят от сериозната икономическа криза, която засяга Европа и света.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Настоящата Директива за ограничението на опасните вещества ограничава употребата на шест опасни материала при производството на определено електронно и електрическо оборудване. Тя цели да не допусне токсични отпадъци след като оборудването бъде изхвърлено, да гарантира, че ненужните мобилни телефони, компютри и хладилници в Европа няма да нанесат вреди на околната среда и човешкото здраве, отделяйки химикали в депата за отпадъци или отделяйки отровни изпарения при изгарянето им. Директивата се опростява.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Употребата на опасни вещества в електрическото и електронното оборудване е основен проблем за общественото здраве, за околната среда и за управлението на отпадъците. Рисковете са дори още по-големи при операциите по рециклирането и оползотворяването в лоши условия в развиващите се страни, по-специално в случая на нелегален износ за обезвреждане в депа в по-бедни държави. Това проектозаконодателство предвижда всички въпросни материали да бъдат включени в обхвата на тази директива. Следователно в бъдеще всички материали ще трябва да отговарят на изискванията на разпоредбите на директивата, ако това бъде счетено за необходимо при оценката на околната среда.

Директивата допринася за установяването на ясни правила в държавите-членки по отношение на разпространението на тези вещества на пазара и последващата им повторна употреба. Тази директива ще доведе до значително подобрение на настоящото положение, поради което гласувах в подкрепа. Считам обаче, че някои опасни вещества, които не бяха включени в директивата, следва да бъдат включени през следващите няколко години след извършването на преглед и оценка на тяхното въздействие.

  Nuno Melo (PPE) , в писмена форма. – (PT) Увеличената употреба на електрическо и електронно оборудване, съчетана със значителното им технологично развитие, доведе до допълнително скъсяване на жизнения им цикъл. Това от своя страна доведе до сериозни проблеми, свързани с употребата на опасни вещества в това оборудване, както и с трудности при управлението на все по-големите количества отпадъци. Следователно тази директива относно ограничението на употребата на определени опасни вещества (ООВ) има за цел да разшири неговия обхват и да укрепи частта, свързана с предотвратяването, така че вредите върху околната среда да бъдат приоритетно отстранени при техния източник съгласно член 174, параграф 2 от договора. Този преработен текст е от основно значение за постигането на успешно ограничение на опасните вещества в този вид оборудване.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Напълно подкрепям доклада на г-жа Evans. Бих искал обаче да добавя, че на този въпрос следва да бъде обърнато по-голямо внимание. Употребата на олово, магнезий, живак и редки метали в електрониката и в промишлените технологиите е неизбежна. Задачата ни е да принудим производителите да преминат към материали, които не са толкова вредни. В случаите, когато това е невъзможно, от съществено значение е обществеността да бъде информирана за потенциалното вредно въздействие върху всички потребители на всички опасни вещества, които се използват.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Директивата относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ООВ) урежда употребата на опасни вещества в устройства и компоненти. Тя също така е важен инструмент за установяването на европейски, а и на световен стандарт за производителите. Разширяването на обхвата на директивата има за цел също така да вземе под внимание третирането на отпадъци от опасни вещества. Въздържах се при гласуването, тъй като докладът все още не решава всички проблеми, свързани с обработката на опасните вещества.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Определено сме свидетели на бърз растеж на пазара на електрическо оборудване, по-специално в областите на информационното и далекосъобщителното оборудване. Този фактор, съчетан с все по-кратките иновационни цикли водят също така до все по-нарастващо количество на отпадъци от електрическо оборудване. Преработеният текст на Директивата за ограничението на опасните вещества има за цел да не допусне употребата на опасни вещества, които биха били вредни за околната среда или човешкото здраве. Някои от предложенията са спорни: от една страна, големите производители на компютри, като например HP, ACER и Sony Ericsson са се обявили в подкрепа на това в електрическото и електронното оборудване да бъде забранена употребата на всички бромирани вещества, които забавят горенето. От друга страна, изследванията на Комисията определено не съдържат категорични изводи, поне що се отнася до потенциалната вреда за околната среда. Освен това се изразяват опасения от страна на промишлеността по отношение на забраната на PVC, по-специално в областта на кабелната промишленост. Отрицателните свойства на PVC се оспорват и е налице загриженост, че разходите ще се увеличат, ако бъде наложена забрана на кабели с покритие от PVC. Тези доводи трябва да бъдат преценени, преди да бъдат въвеждани каквито и да било забрани. Поради тази причина се въздържах при гласуването.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада поради различни причини. Съгласен съм, че неподвижно монтирани инсталации и фотоелектрически елементи не трябва да бъдат включени в обхвата на директивата. Изразявам също така задоволството си по повод приемането на метод за преразглеждане на опасните вещества, посочени в приложение IV, тъй като това означава, че списъкът на веществата, които ще бъдат проучени от Комисията (приложение III), може да бъде премахнат. Също така считам, че е правилно формулирано едно не твърде широко определение за „зависимо“, което означава нуждаещо се от електричество за работа на оборудване. Считам също така, че е прибързано в законодателството да бъде включена оценка на наноматериали, които се проучват в момента от Комисията. На последно място, искам да изкажа задоволството от факта, че обхватът на директивата е „отворен“ и може да включи всяко електрическо и електронно оборудване.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE) , в писмена форма. – (PT) Подкрепата ми за доклада относно предложението за директива на Европейския парламента и на Съвета относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (преработен текст) беше продиктувана от подобренията, въведени от взаимното съгласие със Съвета, което следва да допринесе за съществени подобрения в областта на защитата на общественото здраве и опазването на околната среда, както и управлението на отпадъци. Бих искала да подчертая опростяването и по-голямата последователност на новото законодателство. Реорганизирането и ограничението на употребата на опасни материали беше задължително условие с оглед на значителното увеличение на продажбите на електрическо и електронно оборудване в рамките на ЕС.

С това законодателство допринасяме отпадъците, които генерираме от електрическото и електронното оборудване, като например мобилни телефони, компютри и хладилници, да не нанасят вреди на околната среда и човешкото здраве, отделяйки химически продукти в околната среда, било то от депата за отпадъци или чрез освобождаването на токсични газове, образувани при изгарянето.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да благодаря на г-жа Evans за отличната й работа. Гласувах в подкрепа, защото съм съгласен, че преработката на Директивата за ограничението на опасните вещества трябва да бъде извършена във връзка с международните задължения на Европейския съюз за намаляване на общите емисии на диоксини и фурани, като целта е постепенното им намаляване и по възможност елиминирането им.

Все още не е ясно каква ще бъде окончателната съдба на големи количества отпадъчно електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО). Изгарянето при висока температура продължава да бъде изключение. Съществува риск обработката на ОЕЕО въз основа на по-ниски стандарти – в Европейския съюз или в трети държави – да продължи реално да съществува за значителна част от количествата. Борбата с емисиите на диоксини и фурани може да бъде водена само чрез избор на материали на етапа на проектирането.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) само в Европейския съюз се изчисляват на 9,3 млн. тона, като най-големият дял представляват големи битови уреди и информационно и далекосъобщително оборудване. Тъй като пазарът продължава да расте, а иновационните цикли стават все по-кратки, подновяването на оборудване се ускорява, като това превръща отпадъчното електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) в най-бързо разрастващия се поток отпадъци. Очаква се обемът на ОЕЕО да достигне 12,3 млн. тона до 2020 г.

Ключовите аспекти на този преработен текст на директивата са следните:

- отворен обхват;

- разграничение между Директивата за ограничението на опасните вещества и Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали;

- изменение на критериите за освобождаване;

- критерии за определяне на продължителността/ гратисни периоди;

- съвместно вземане на решение за бъдещи ограничения, вместо комитология;

- специални разпоредби относно наноматериалите.

Приветствам споразумението, постигнато на първо четене. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като новото предложение за директива е опростено и ще предложи на производителите по-подходящ инструмент, който да използват при класифицирането на своите продукти съгласно категориите, предвидени в директивата. То също така взема под внимание социално-икономическите последици, свързани със защитата на здравето и опазването на околната среда, когато се правят изменения на критериите за освобождаване.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Според Комисията е желателно да бъде преформулирана настоящата директива относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, приета през 2003 г. с цел постигане на яснота и правна сигурност. Разбира се, този преработен текст налага разширяване на обхвата на директивата, така че да е налице принос за защитата на човешкото здраве и екологосъобразното рециклиране и обезвреждане на отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Що се отнася до този въпрос, в момента е от основно значение да бъде взето под внимание потенциалното въздействие на препоръчаните решения върху малките и средните предприятия.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Преди близо осем години Европейският парламент прие директива за ограничението опасните вещества (ООВ) и по този начин откликна на ясното искане на потребителите за безопасни и безвредни битови потребителски продукти. Този подход на безопасност беше приложен най-вече посредством забрана за употребата на олово, живак и кадмий в широкия диапазон на битови уреди, като например радио- и телевизионни апарати, електрически влакчета и видео игри. Приветствам преработения текст, приет днес, който разширява обхвата на директивата и включва други продукти, но без да подхожда с предубеждение към толкова важни вещества, като например PVC. Също така беше важно да бъде преосмислена позицията за ограничение по отношение на наноматериалите, приета през юни от комисията по околна среда. Тази революция по отношение на безкрайно малките заслужава много повече от една опростена позиция: за или против, какъвто е случаят с генетично модифицираните организми (ГМО). От съществено значение е също така Директивата за ограничението на опасните вещества да бъде работеща и в това отношение приветствам вниманието, което беше обърнато на потенциалните въздействия на тези вещества върху здравето и околната среда, създаването на метод и гарантираното взаимно допълване с Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH).

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) На днешното заседание гласувах в подкрепа на преразглеждането на Директивата относно употребата на опасни вещества в електрическото и електронното оборудване.

Отчасти като резултат от новите научни познания по темата, текстът – преработка на директивата от 2003 г. – има за цел да въведе ограничения за употребата на материали като кадмий, хлор, живак и поливинилхлорид (PVC), за които е доказано, че са опасни за човешкото здраве.

Макар да ни е известна силната съпротива от страна на производителите в сектора, по-специално срещу ограниченията за употребата на PVC, считам, че едно от основните задължения на политиката, а следователно и на демократично избраните политици, е да се опита да контролира употребата на вещества, които макар и да не са потенциално опасни, могат да нанесат вреди на човешкото здраве. В същото време трябва да насърчим употребата на алтернативи и на заместващи вещества в границите на наличната технология.

Считам, че окончателното решение за отпадъците от електрическо и електронно оборудване е от изключителна важност, по-специално в случаите, когато такова оборудване съдържа материали, които са признати за опасни. Всъщност в такива случаи обезвреждането трябва да бъде извършвано дори още по-стриктно и по-внимателно.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) По данни на Комисията всяка година годишните продажби на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) само в Европейския съюз се изчисляват на 9,3 млн. тона, като най-големият дял представляват големи битови уреди и информационно и далекосъобщително оборудване. Тъй като пазарът продължава да расте, а иновационните цикли стават все по-кратки, подновяването на оборудване се ускорява, като това превръща отпадъчното електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) в най-бързо разрастващия се поток отпадъци. ОЕЕО се очаква да достигне 12,3 млн. тона до 2020 г. ОЕЕО представлява сложен поток отпадъци, който включва няколко опасни вещества. Тези вещества или продуктите, получени от тяхната трансформация, могат да бъдат освободени в околната среда и да нанесат вреди на човешкото здраве, особено ако не бъдат третирани по съответния начин. Опасността за човешкото здраве и околната среда се увеличава допълнително от по-ниските стандарти за рециклиране/оползотворяване в развиващите се страни. Съгласно член 174, параграф 2 от договора, вредите върху околната среда следва приоритетно да се отстраняват при техния източник. Йерархията в Рамковата директива относно отпадъците дава приоритет на предотвратяването, което, наред с другото, се дефинира като определяне на мерки за предотвратяване на отпадъците, които да намалят съдържанието на опасни вещества в материалите и продуктите. Изразявам надеждата си, че този доклад ще спомогне за решаването на тези проблеми.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Електронното оборудване генерира най-бързо разрастващия се поток отпадъци в Европа и ограничаването на канцерогенните и токсичните вещества от тези отпадъци трябва да е основен приоритет. Отвореният обхват на законодателството, както препоръчва комисията по околна среда, е много по-добър, отколкото подходът, предложен от Комисията. Ясен списък с конкретни продукти може да освободи нови продукти от обхвата на този регламент и трябва да гарантираме, че законодателството не само улеснява – но и е в крак с – иновациите в промишлеността. Насърчително е да се види, че в момента няколко дружества прекратяват употребата на някои от тези потенциално опасни вещества в своите продукти. Тепърва обаче трябва да приемем амбициозно законодателство, което ще насърчи и останалата част от промишлеността да последват примера и да бъдат иновативни, за да гарантират по-добре опазването на околната среда.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Подкрепих доклада относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Докладът е крачка в правилната посока. Той разширява категорията на оборудването, като включва inter alia и медицински апарати. Освен тежките метали, като например живак и олово, забрана се въвежда и спрямо някои бромирани вещества, които забавят горенето. В допълнение, докладът предвижда отворен обхват, което дава възможност всяко електронно оборудване – с няколко конкретно посочени изключения – и други опасни вещества да бъдат включени в бъдеще в обхвата на тази директива. Посочени са ясни критерии за това. Искам все пак да изразя съжаление за това, че в тази директива не беше включена забрана върху PVC, както предложи групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Изключително важно е да бъде постигнато намаляване на опасните вещества в електроните отпадъци. Макар европейското законодателство да забранява износа на опасни отпадъци за рециклиране, проучванията показват, че над две трети от електронните отпадъци на Европа се изнасят. Често пъти тези електронни отпадъци се изхвърлят незаконно на места, като например Западна Африка, където третирането на отпадъци е далеч под стандартите и причинява огромни здравни проблеми и замърсяване на околната среда. Този бързо разрастващ се пазар за отпадъци има потенциал за генерирането на големи печалби и затова са необходим стриктен контрол и мониторинг, които да ограничат незаконния износ на електронни отпадъци.

  Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. – (NL) Невъзможно е да си представим ежедневието без електрическо и електронно оборудване. Европейската система за ограничение на опасните вещества (ООВ), която урежда употребата на опасни вещества в това електронно оборудване, на практика се превърна в универсална система, която се използва в най-малко 28 държави, които не са членки на Европейския съюз. Към момента са в сила ограничения по отношение на живака, оловото, кадмия и няколко вещества за забавяне на горенето въз основа на настоящата Директива за ограничението на опасните вещества. Бързият технически напредък и по-големите научни познания ни подтикнаха да преработим това законодателство. Преработката на директивата е необходима и с цел да направим ограничението на опасните вещества ефективен и гъвкав инструмент. Всъщност от сега нататък ще има възможност да бъдат изключвани опасни вещества по-бързо, което ще е от полза за хората и за околната среда. Посочена е и връзката между Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и Директивата за ограничението на опасните вещества и по този начин се избягва двойното регулиране. Поради тези причини гласувах уверено в подкрепа на споразумението, което Парламентът успя да постигне със Съвета. Изразявам надеждата си, че скоро ще бъде постигнато и споразумение по отношение на Директивата относно отпадъчното електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО). В крайна сметка двата законодателни инструмента са тясно свързани помежду си.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. – (DE) Приветствам този доклад, който отчита балансирано повечето от съображенията на промишлеността и опасенията, свързани с опазването на околната среда. Макар най-вероятно да се окаже невъзможно да има пълно единодушие по такъв сложен въпрос, той се доближава в голяма степен до желаното.

  Kathleen Van Brempt (S&D), в писмена форма. – (NL) Подкрепих доклада Evans, защото цялостният баланс на споразумението, постигнато със Съвета, е положителен факт. Все пак като докладчик в сянка искам да изразя разочарованието си от факта, че соларните панели не са включени в обхвата на директивата, след като беше проведена активна лобистка кампания от сектора. В резултат на това ще бъде разрешено кадмият да остане в соларните панели, предлагани на европейския пазар още (най-малко) десет години, но в същото време това няма да е разрешено за никое друго електрическо или електронно оборудване. Изразявам изричното си несъгласие с положението, при което сектор, който трябва да бъде движеща сила на развитие в посока към зелена икономика, нетърпеливо очакваше да се избегне това важно законодателство в областта на околната среда и при което мнозинството в Парламента и в Съвета се поддаде на интересите на един определен вид технология (употребата на кадмиев телурид за соларни панели с фино филмово покритие).

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) При днешното гласуване подкрепих доклада относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Неотдавна станахме свидетели на важността на този проблем, към който е насочено приетото от нас законодателство, когато няколко милиона домакинства подновиха своите CRT телевизори със съвременни LCD екрани. Днес същите тези домакинства обмислят подновяването на LCD телевизорите си с телевизори с LCD-LED.

Специалистите казват, че използваното електрическо и електронно оборудване се превръща в най-бързо разрастващия се източник на отпадъци. Освен това анализите, извършени от изследователския институт Öko-Institut (Институт за приложна екология), доказаха вредното въздействие на PVC и халогенираните вещества за забавяне на горенето върху околната среда и човешкото здраве. Изразявам увереността си, че документът, който беше приет днес, ще допринесе за намаляване на количествата на опасни вещества от този вид.

Предложение за резолюция B7-0617/2010 (Търговско споразумение за борба с фалшифицирането)

  Damien Abad (PPE) , в писмена форма. – (FR) Парламентът днес прие предложението за резолюция относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) с цел да се гарантира по-добро международно прилагане на мерките за борба с фалшифицирането. ACTA представлява инструмент за постигане на по-голяма ефективност на съществуващите разпоредби и за предоставяне на по-добра защита срещу нарушения на авторското право, запазените марки, патентите, дизайните и географските указания. Гласувах в подкрепа на резолюцията, внесена от моята политическа група, групата на Европейската народна партия (Християндемократи), защото смятам, че ACTA осигурява защитен щит за европейската промишленост. Затова ще бъдем в състояние да гарантираме защитата на авторското право, както и на творчеството и иновациите в областта на културните и научни въпроси. В действителност трябва да спрем и да помислим днес как по-добре да се борим с пиратството и това международно споразумение е стъпка в посока на по-ефективното прилагане на мерките за борба с фалшифицирането.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на съвместното предложение за резолюция, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, известно като „ACTA“. Това споразумение е насочено за борба с разпространението на фалшифицирани стоки и увеличаването на пиратството на продукти с „авторски права“ чрез създаването на нова международна структура за управление. Смятам, че е от съществено значение да защитим творчеството от кражба, защото пиратството и фалшифицирането представляват именно това. Съюзът, който има за цел да се превърне в най-конкурентоспособната икономика, основана на знанието, не може да остане безразличен по отношение на този голям проблем. Ето защо приветствам приемането на резолюцията. Тя представляват сериозен текст, който трябваше да обедини всички членове на Европейския парламент. За съжаление, резолюцията беше приета само с малко мнозинство. Въпреки че Европейската комисия предлагаше сериозни гаранции по отношение на основните права, левицата в Парламента предпочете да се придържа към безпочвени протестни лозунги. Според мен Европейският съюз трябва да застане начело на борбата срещу небрежността и липсата на ангажираност, показвани често от страна на Китай и Русия в тази област. От това зависи нашата конкурентоспособност в глобалната икономика.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Борбата с фалшифицирането е съществен елемент от политическата стратегия на Европейския съюз, насочена към гарантиране на справедливост, еднакви условия за производителите ни, трудова заетост на гражданите ни и зачитане на принципите на правовата държава. С появата на цифровите технологии фалшифицирането приема неконтролируемо международно измерение и затова международното сътрудничество е основният инструмент за борба срещу проблема. Подкрепих предложението за резолюция, което определя целите и приоритетите на Европейския парламент в многостранните преговори по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, което за пръв път има за цел да се създаде всеобхватна международна рамка за по-ефективна борба срещу нарушенията на правата на интелектуалната собственост. Смятам, че е важно да се гарантира, че прилагането на ПИС мерките не представляват пречка за иновациите и конкуренцията, както и че няма вреда от ПИС ограниченията и защитата на личните данни, че свободният поток на информация се ограничава или че законната търговия се възпрепятства неоправдано.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах против текста: европейското право е отстъпило пред исканията на някои правителства и на натиска на културните отрасли за сметка на основните права на европейските граждани. Всички предпазни мерки, които поискахме от Комисията, бяха отхвърлени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Това изпраща лош сигнал на Комисията преди преговорите в Сидни следващата седмица. Освен това неясното определение на термина „търговски мащаб“, свързан с увеличението на наказателните санкции в областта на нарушенията на авторското право в интернет, би могло да насърчи държавите-членки да приемат законодателство, което води до инкриминирането на частни потребители и технически посредници. ACTA не трябва да доведе до извършване на разследвания на гражданите или до въвеждане на гъвкави системи за реагиране и други подобни. И накрая, Комисията трябва бързо да извърши оценка на въздействието – преди, а не след въвеждането на ACTA – по отношение на прилагането му и неговите последици за основните права, защитата на данните и директивата за електронната търговия.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Споразумението ще даде възможност за укрепване на международното сътрудничество в борбата срещу фалшифицирането, както и за създаване на инструмент за ефективна защита на правата върху интелектуалната собственост (ПИС). Текстът няма за цел да създава нови права, а да гарантира спазването на съществуващите права посредством репресивни мерки и създаването на всеобхватна международна рамка за подпомагане на страните. Това е трудно споразумение, с противоречащи си интереси, които дават възможност за противоречиви тълкувания по отношение на последиците от него. Защитата на ПИС е важна, но от друга страна, от жизненоважно значение е да се гарантира баланс, така че свободата на изразяване и иновациите не са застрашени и способността на гражданите да упражнят своите граждански или основни права не е ограничена. Фалшифицирането представлява много сериозен проблем, който носи огромни рискове за европейската промишленост, икономиката и иновациите.

Надявам се, че споразумението ще бъде крачка в правилната посока, както и че по време на предстоящите преговори ще бъде възможно да се разрешат неяснотите и пропуските, които все още се срещат в текста, като препратката към фалшивите географски местоположения. Бих искал да поздравя Комисията за усилията й за увеличаване на прозрачността на преговорите, като се надявам, че тя ще запази тази позиция и ще продължи изчерпателно да осведомява Парламента за техния напредък.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за съвместното предложение за резолюция относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, предложено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, заедно с други три политически групи от европейските законодатели. Намерението зад резолюцията беше както да се спазват основните свободи и права на гражданите, така и да се запази свободният достъп до интернет. Също така резолюцията имаше за цел да гарантира достъпа до лекарства в развиващите се страни. Възмутително е, че резолюцията не успя да спечели вота на Парламента, защото социалистическата позиция подкрепи интересите на европейските граждани.

  Mário David (PPE) , в писмена форма. – (PT) Като цяло съм съгласен с това предложение за резолюция, което се отнася до Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), одобрено след месеци на разисквания за намиране на компромисно решение между различните политически групи, което за съжаление не беше постигнато. В името на по-здравословното функциониране на пазарите, защитата на единния пазар, конкурентоспособността на европейските дружества в рамките на глобалната икономика и създаването и запазването на работни места в рамките на Европейския съюз е важно Съюзът да направи действията срещу фалшифицирането в различните му форми приоритет на неговата вътрешна и международна политика. Въпреки че съм наясно, че ACTA не препоръчва решение на един сложен и многостранен проблем като фалшифицирането, както е посочено в параграф 3, аз все още смятам, че ACTA представлява добър инструмент за постигане на по-голяма ефективност на съществуващите стандарти, което е от полза за износа от Европейския съюз и защитата на носителите на права, когато развиват дейност на глобалния пазар, където различните носители на права върху промишлена и интелектуална собственост в момента са жертви на системни и широко разпространени нарушения на авторските права, запазените марки, патентите, дизайните и географските указания.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах против резолюцията, която посочва позицията на Европейския парламент преди парафирането на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), защото консервативното мнозинство в Парламента отказа да се повиши необходимостта от основни предпазни мерки за гражданите ни спрямо това глобално споразумение за авторското право. Парламентът все още не вижда доказателства, че правната основа за преговорите съответства на Договора от Лисабон преди парафирането на споразумението. Също така Комисията трябва да ни покаже, че сътрудничеството между доставчиците на услуги и носителите на авторски права няма да засегне основните права на гражданите, особено правото на неприкосновеност на личния живот, правото на свобода на изразяване и правото на справедлив процес. Това изисква оценка на въздействието на ACTA върху защитата на данните и основните права. Необходима е гаранция от Съвета и Комисията, че ACTA няма да наложи промени на законодателството на Европейския съюз по отношение на наказателните мерки, свързани с прилагането на правата върху интелектуалната собственост. Гражданските разпоредби за прилагане на патентите също могат да имат отрицателно въздействие върху достъпа до генерични лекарства, и Комисията трябва да разгледа този проблем. Не трябва да даваме съгласието си за ACTA, докато не получим гаранции в писмен вид по тези важни въпроси.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Остава въпросът за съдържанието на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Основната цел на това споразумение, договорено в продължение на години в най-голяма тайна между близо 10 държави, е борбата с фалшифицирането и защитата на правата върху интелектуалната собственост. Въпреки това трябва да се отбележи, че нито Китай, Бразилия или Индия взеха участие в тези преговори. Освен това, въпреки че трябва да се води борба срещу фалшифицирането, добре известните разпоредби във въпросния договор предвиждат създаването на мерки, които могат да бъдат разглеждани като нарушение на индивидуалните свободи: надзор на доставчиците на достъп до интернет, засилване на граничния контрол и по-големи трудности при превоза на евтини генерични лекарства за развиващите се държави. Всички тези опасения бяха изказани от множество членове на Европейския парламент, които не искат да поставят „сляпо“ доверие в преговорите, провеждани от Европейската комисия. Резолюцията, която беше приета с малко мнозинство – и едва сега – действително не може да се разглежда като подкрепа, защото все още има съмнения относно това дали текстът е в съответствие с общностното право и дали е съвместим със зачитането на основните права.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Въздържах се да гласувам за резолюцията относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), защото смятам, че въпреки че текстът съдържа някои важни въпроси, той е изключително критичен към въпросното споразумение. Като цяло смятам, че ACTA е в полза на икономическите интереси на Европейския съюз, както и че намира баланс между защитата на правата върху интелектуалната собственост и гарантирането на основните права.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) След продължително настояване от страна на Парламента се наблюдава значително увеличение на степента на прозрачност при преговорите по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), като след кръга от преговори в Нова Зеландия Парламентът беше напълно информиран. Договорният текст отразява основните опасения, изразени от Парламента, особено по въпроси като зачитането на основните права, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, зачитане на значението на свободен интернет достъп, ползата от защитата на ролята на доставчиците на услуги и необходимостта от запазване на достъпа до лекарства. Борбата срещу фалшифицирането е приоритет, като международното сътрудничество е от основно значение за постигането на тази цел. С възможността нови бързоразвиващи се и развиващи се държави да се присъединят към споразумението, като по този се насърчи широката защита на правата върху интелектуалната собственост, ACTA ще бъде в състояние да постигне необходимото многостранно сътрудничество.

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма. – (PT) Договореното споразумение е важна стъпка в борбата срещу фалшифицирането и е ключов елемент от политическата стратегия на Европейския съюз за гарантиране на правосъдие, равни условия за европейските производители, запазването на работни места за гражданите и зачитане на принципите на правовата държава. Борбата срещу фалшифицирането трябва да бъде един от приоритетите на вътрешната и външната политическа стратегия и международното сътрудничество е от основно значение за постигането на тази цел.

ACTA представлява инструмент, който прави съществуващите стандарти по-ефективни, като по този начин е от полза за износа от Европейския съюз и защитата на носителите на права, когато развивай дейност в рамките на глобалния пазар. Бих искал да подчертая от какво голямо значение за европейските дружества и работни места в Европейския съюз е защитата на географските указания и приветствам усилията от страна на Комисията за включване на защитата на географските указания в обхвата на ACTA. И накрая, бих искал да подчертая значението на факта, че Комисията потвърди, че прилагането на ACTA няма да има въздействие върху основните права и защитата на данните или върху усилията, които Европейският съюз полага в момента за хармонизиране на мерките по прилагане на правата върху интелектуалната собственост.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Ако не бях решил да бойкотирам заседанието след печалния епизод на социално-еврократски тоталитаризъм, на който станахме свидетели току-що, щях да гласувам в подкрепа на съвместното предложение за резолюция на групите от левицата относно споразумението за борба с фалшифицирането. Щях да направя това не защото съм променил политическите си убеждения, а защото смятам, че споразумението не е достатъчно да защити промишленостите ни от фалшифициране, че не успява да гарантира зачитане на географските указания, че няма смисъл, ако не включва Китай, най-големия фалшификатор в света, както и че застрашава правата и свободите на гражданите, защото се отнася до „нематериални“ права на собственост. Също така подкрепям всички искания за предварителна информация, оценки на въздействието и други, посочени в резолюцията. Накратко, споразумението в този си вид е безсмислено и потенциално вредно. По него дори не трябва да се водят преговори, още повече като се имат предвид въпросите, които обхваща, от Европейската комисия.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах срещу предложението за резолюция за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти, защото текстът изобщо не е достатъчен за защита на правата на гражданите. Членовете на Европейския парламент редовно изразяваха опасенията си по отношение на преговорите на това международно споразумение и преди то да бъде окончателно ратифицирано от държавите-членки и Европейския съюз беше важно да се повдигнат редица въпроси, особено тези, свързани с достъпа до лекарства, отговорността на доставчиците на интернет достъп и претърсването на личния багаж на пътниците на границите. За съжаление, съвместното предложение за резолюция, внесено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, групата на Зелените/Европейски свободен алианс, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и Конфедеративната група на европейската обединена левица – Северна зелена левица, за което гласувах и което изразява тези опасения, не беше прието, защото според изискванията не му достигнаха няколко гласа.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Разочарован съм, че резолюцията, подкрепена от моята група днес, не беше приета. Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) съдържа потенциал да оказва изключително отрицателно въздействие върху гражданските свободи и днешното гласуване не прави нищо за намаляване на тези страхове.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти, относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Резолюцията изразява същите опасения като тези, изразени от гражданите на Европейския съюз по отношение на защитата на данните. Тя изрично отхвърля регламента за „три нарушения“, който беше обсъждан като мярка, която да се използва в случай на нарушения на авторското право. Резолюцията посочва също така, че споразумението трябва да съответства на общностното право, с други думи, общата част от законодателството на Европейския съюз. Фалшифицираните продукти и международните нарушения на авторското право нанасят щети на европейската икономика, като по този начин излагат на риск и европейските работни места. Трябва да бъдат предприети решителни мерки за борба с това.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Приветствам факта, че най-спорните разпоредби бяха премахнати от окончателния вид на международното споразумение като отговорността на трети страни, задължителни проверки на компютърната памет при пресичане на границата и задължително прилагане на „цифровата гилотина“. Въпреки че приветствам направените усилия за осигуряване на по-голяма защита на правата върху интелектуалната собственост, не съм убеден, че формата на споразумението, която ни беше представена, е напълно оптимална. Много съм загрижен, че държави като Китай и Русия не са страни по споразумението. Фактът, че споразумението отдава по-голямо значение на защитата на носителите на права, а не на действителните автори, ме кара да съм загрижен дали споразумението наистина ще служи за защита на общите права върху интелектуалната собственост, а не само за защита на правата на малка група дружества, които развиват дейност най-вече в САЩ.

Освен това фактът, че не беше възможно да се включат географските указания в споразумението, само потвърждава опасенията ми. Може би не е необходимо отново да се коментира методът на водене на преговори за споразумението, но смятам, че една подобна непрозрачна форма на преговори, като тази, избрана за ACTA, няма да се повтори, и в бъдеще Парламентът ще бъде своевременно информиран за хода на преговорите на подобни споразумения и тяхното съдържание.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) повиши и продължава да повишава ефективността на правилата, които насърчават износа на Европейския съюз и защитават хората, които все по-често стават жертва на нарушения на правата върху интелектуалната им собственост, когато развиват дейност на глобалния пазар.

Както ефективно се подчертава в съвместното предложение за резолюция, борбата срещу фалшифицирането в световен мащаб представлява основен аспект от политическата стратегия на Европейския съюз с цел той да бъде в състояние да предложи стандартни условия на конкуренция за всички европейски производители. Смятам, че подобно на други сектори, и в този сектор значимостта на сътрудничеството между държавите-членки вече се приема напълно. Защитата на авторското право, запазените марки, патентите, дизайните и географските указания определено представляват чувствителен въпрос, защото става въпрос за основните права на човека, но днешното предложение представлява сериозен призив да се продължи в правилната посока. Комисията трябва всъщност да поеме ангажимент да гарантира включването на ефективни методи за действително прилагане на защитата на географските указания, защото това е от съществено значение за дружествата и заетостта на европейските граждани.

  Constance Le Grip (PPE) , в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските консерватори и реформисти. В резолюцията на PPE/ECR се посочва, че борбата срещу фалшифицирането е приоритет в рамките на вътрешната и международната политическа стратегия на Съюза, както и че международното сътрудничество е основен елемент в постигането на тази цел. При разглеждането на опасенията на Европейския парламент и на съгражданите ни като зачитането на основните права, защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, признаването на жизненоважната роля на неограничения достъп до интернет, значението на защитата на ролята на доставчиците на услуги и необходимостта от гарантиране на достъпа до лекарства законът прави настоящите правила по-ефективни. Той има за цел да осигури по-добра защита срещу всички видове нарушения на правата върху интелектуалната собственост, запазените марки, дизайните и патентите в интерес на износа на Общността и носителите на тези права. Противно на казаното от неговите противници, споразумението е напълно съвместимо с общностното право. То не въвежда например така наречената процедура от „три нарушения“.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за предложението за резолюция за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), защото то: 1. напълно съответства на общностното право; 2. ще доведе до положителен ефект за мерките за защита на правата върху интелектуалната собственост в световен мащаб и за защита срещу други територии, като Азия, Австралия, Тихоокеанския регион и така нататък; 3. ще защити конкуренцията на равнището на Европейския съюз и културното многообразие, както и ще спомогне за създаването на нови работни места.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за предложението за резолюция за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). ACTA се отнася до прилагането на законите за интелектуалната собственост на международно равнище и засяга търговските нарушения на авторското право. Това е много деликатна тема, където трябва да осигурим на носителите на права подходяща защита и разумна възвращаемост на инвестициите им без, от друга страна, да се нарушават гражданските свободи, да се ограничава достъпът до лекарства или да се инкриминират граждани за дребни нарушения като авторското право. Правилното място за извършване на тази оценка е комисията по търговия, когато разглежда дали да даде съгласието на Парламента по отношение на ACTA или не.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Защитата срещу фалшифицирането и защитата на интелектуалната собственост несъмнено представлява важен елемент в международен мащаб. Въпреки това споразумението ACTA не допринася с нищо по отношение на високото качество и особено балансирана защита на интересите на всички граждани на държавите-членки на Европейския съюз. На това споразумение, чието изготвяне отне много дълго време, му липсваше прозрачност на различни етапи от подготовката и в контекста си е насочен по-скоро към интересите на една група. Въпреки че, наред с други неща, споразумението декларира засилване на контрола от страна на съответните органи на транзитни стоки и износния режим или служебните преговори, тук възникват въпроси по отношение на обхвата и други възможности за прилагане на споразумението, защото последиците от него изглеждат спорни без съгласието за ратифициране от страна на редица важни държави в цял свят.

По отношение на реалното гарантиране на защитата на интелектуалната собственост, може да се каже, че в световен мащаб вече съществува цял набор от признати, работещи и достатъчно доказани инструменти, институции и договорни отношения, които понастоящем гарантират защита срещу фалшификати. В същото време, заради уверението, че не е необходимо да се изменя общностното право за документ от такова значение и естество, би си заслужавало да се внесе по-изчерпателен правен анализ.