Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 25 ноември 2010 г. - Страсбург

12.2. Тибет - планове китайският език да се въведе като основен език на преподаване

  Председател. – Следващата точка е разискването на шест предложения за резолюции относно Тибет – планове китайският език да се въведе като основен език на преподаване⁽¹⁾.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, автор. – (PL) Г-жо председател, през октомври станахме свидетели на мирните протести на хиляди тибетци срещу плановете на китайските органи за промяна на образователната политика. Предстои замяната на сегашния двуезичен модел, който позволява на етническите малцинства да се обучават на собствените си национални езици наред с китайския, с такъв, при който китайският език ще бъде основният език на преподаване.

Секретарят на Китайската комунистическа партия в провинцията Цинхай, Qiang Wei, заявява в една статия в печата, че стандартният мандарински ще стане основният език на преподаване в началните училища до 2015 г. Поради необходимостта тибетците и представителите на други етнически групи да бъдат пълноценни участници в китайския пазар на труда, те трябва да могат да изучават китайски език, но не за сметка на възможността да получат подходящо образование на собствения си език.

Не бива да се забравя, че правата, за които се борят тибетците, произтичат от член 4 на Китайската конституция и член 10 на Закона за регионалната национална автономия. Следователно тибетците настояват за зачитане на вече предоставените им права и Парламентът трябва категорично да ги подкрепи в опитите им да съхранят собствената си култура, основен елемент на която е езикът. Считам, че всички долавяме истината, която звучи в думите на Dokru Choedaka, активист на кампанията в подкрепа на тибетския език, когато отбелязва, че училищата и езикът са тъканта на националната идентичност.

  Marietje Schaake, автор. – (EN) Г-жо председател, културата и формите на културно изразяване са в основата на ценностите и идентичността на хората. По думите на Аристотел важен е не външният вид, а вътрешната значимост.

Културата, когато се използва като средство за налагане на ценности и елиминиране на многообразието и свободата на изразяване, е като оръжие. Ето защо е много тревожно, че мандаринският китайски е въведен като основен език на преподаване и на официалните документи на тибетците. Ако Китай възнамерява по този начин да заличи тибетската култура, то тя действа противно на собствените си заявени намерения за хармонични взаимоотношения между неизброимите култури, етноси и идентичности, известни в страната. Китайските органи трябва също така да дадат възможност за достъп на чуждестранни медии до Тибет без необходимост от специални разрешения и да позволят осъществяване на комуникации без цензура и достъп до информация – също и чрез Интернет – в цялата страна.

За богатството допринася не само икономическото развитие, но в същата степен и културното многообразие и зачитането на правата на човека. ЕС трябва последователно да извежда като свой приоритет правата на човека, особено по отношение на етническите и културни малцинства, във взаимоотношенията си с Китай.

  Ryszard Czarnecki, автор. – (PL) Г-жо председател, големите европейски страни действително отделят голямо внимание на подобряването на икономическите, инвестиционните и бизнес отношения с Китай. Това означава, че на Парламента се пада още по-голямата роля да говори откритото за правата на човека и за факта, че те се нарушават. Считам, че днес Парламентът трябва да акцентира много силно върху правата на хората, живеещи в Тибет, на свой собствен език, на безпрепятствен контакт с външния свят чрез Интернет – все пак живеем в 21 век – и на възможности за водене на разговори с чуждестранни журналисти, защото забраната за посещение на региона от чуждестранни кореспонденти е достойна за съжаление. Накрая бих искал да отбележа, че считам налагането на официалния език на държавата в Тибет за много възмутително.

  Heidi Hautala, автор. – (FI) Г-жо председател, член 4 от Конституцията на Китайската народна република гарантира правото на всички граждани и националности да използват и развиват собствения си говорим и писмен език. Като се има предвид това, съвсем основателно сме обезпокоени от новината, която неотдавна получихме, че статутът на тибетския език като език на преподаване вероятно ще бъде понижен. Знам, че в тази огромна страна има протести срещу факта, че разновидностите на китайския език, които се говорят в Шанхай и Кантон, изчезват по същия начин, а това е още един повод за безпокойство.

Важно е Китайската народна република да приеме, че съхранението на тибетската култура зависи изключително много от тибетския език и че той трябва да се запази като първи език на преподаване и да се използва и в университетите. Разбира се, действителното двуезичие е важна цел. Нужно е да се признае, че е съвсем разумно тибетците да изучават и китайски език, но въвеждането му като основен език на преподаване непременно ще породи проблеми, защото това би означавало, че ще пострада тибетската култура.

Важно е също така Китай най-сетне да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права, който подписа преди години, защото това би допринесло повече за гарантиране защитата на етническите и религиозни малцинства и за съхранението на техните езици и култури.

  Thomas Mann, автор. – (DE) Г-жо председател, когато се изправяме, за да се изкажем в Европейския парламент, ние можем да ползваме родният си език. Китайското правителство възнамерява да отнеме това основно право на тибетците, с което би ги изложило на опасност от загуба на идентичност. Хиляди тибетци участваха в акцията срещу евентуалната отмяна на политиката на двуезичие чрез мирни протести в училища и университети. На 27 октомври пред сградата на Европейския парламент в Брюксел ми беше връчена петиция от тибетски ученици, в която се апелира да проявим солидарност. Вчера посланикът на Китай, г-н Song, подчерта, че двуезичното образование в Тибет е важна мярка в подкрепа на тибетската култура. Макар да изслушах онова, което той имаше да каже, не съм сигурен, че му вярвам. В крайна сметка той не отрече многобройните съобщения в медиите, че мандаринският китайски ще бъде основният език, който ще се използва в учебните заведения в провинция Цинхай. Кантонският и шанхайският език също ще бъдат заменени с мандарински в цялата образователна система и дори по радиото, при това въпреки факта, че правителството твърди, че мандаринският език се говори едва от половината китайско население. В член 4 от конституцията и член 10 от Закона за регионалната автономия се набляга на свободата на всички етнически групи да развиват своя собствен писмен и говорим език. Г-н Левандовски, настоятелно Ви призовавам да се погрижите въпросът за тази обезпокоителна тенденция да бъде повдигнат по време на диалога между ЕС и Китай. Моля Ви да изпратите експертна група на проучвателна мисия в региона, за да се установи откъде произтича заплахата за двуезичната система. Тибетският език може да се допълва от китайския език, но не и да бъде заменен от него.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, от името на групата PPE. – (PL) Г-жо председател, днес никой не може да се оплаче от липса на знания или информация за случващото се в Тибет, но въпреки това все още не правим почти никакви опити да попречим на китайците да унищожат тибетците като отделен народ и като единна нация заедно с прекрасната им култура и красивата им автентична религиозност.

Днес обсъждаме унищожаването на тибетския език и замяната му с мандарински. В крайна сметка мнозина от нас в тази пленарна зала и много от предците ни твърде често са плащали висока цена, когато са се борили за националните си езици срещу волята на някой нашественик или диктатор, защото сме съзнавали, че загубата на езика ни означава загуба на последната надежда, че един ден ще можем да бъдем самите себе си в собствената ни страна. Благодарение и на този опит, който е бил съдбовен за множество европейци, трябва да настояваме онези, които преговарят с Китай от наше име, когато обсъждат развитието на технологиите, инвестициите, търговията и т.н., да не избягват темата за обичайната практика да се нарушават правата на човека в Китай. Настоявам по време на преговорите с китайското правителство относно правата на човека, и тук се присъединявам към онези, които отправиха призиви преди мен, въпросът за правата на човека да не се отпраща на заден план, независимо дали в момента сме в икономическа криза или не.

  Kristiina Ojuland, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, в цялата история на Естония сме водили борби за запазване на езика на коренното население. След като си върнахме независимостта през 1991 г. най-сетне се възползвахме от свободата да говорим на своя език и да пазим ценната си култура и идентичността си. С болка наблюдавам как народът на Тибет се подлага на репресии, а езикът, идентичността, културата и религията му се обричат на изчезване.

Китайската народна република (КНР) използва същия метод за постигане на маргинализация на тибетците, който Съветският съюз използваше спрямо естонците. Китаизацията на Тибет, точно както русификацията на Естония по време не съветската окупация, се извършва чрез преселване на хора, които не са част от коренното население, на установената територия на коренното население.

Дотогава, докато китайското население от народа хан нараства, тибетците имат пълно право да се чувстват застрашени. Намерението на китайските органи да въведат мандаринския китайски като основен език на преподаване в училищата нарушава правата на коренното население на Тибет. Бих искала въпросът за тези нарушения да бъде повдигнат и решен приоритетно в рамките на политиката на ЕС прямо Китайската народна република.

  Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, аз съм против резолюцията. Моята група ми позволи да се изкажа против нея, въпреки че повечето ми колеги не споделят моето мнение.

Както беше отбелязано, посланикът на Китай отговори на отправената критика. Възможно е писмото му да не съдържа отговор на всеки въпрос, но защо първо се насочваме към приемане на резолюция, вместо да потърсим диалог? Можем ли наистина да се възприемаме сериозно, ако първо приемаме резолюция, а после казваме, както се изрази предишният оратор – нека сега да изпратим някого на проучвателна мисия, за да установи до каква степен е застрашено двуезичието.

Не считам, че е оправдано да се говори за отмиране на тибетския език. Не е в компетенциите на Европейския парламент да решава до каква степен унгарският език трябва да се преподава в училищата в Словакия или Румъния, но въпреки това той счита, че има право да решава дали математиката трябва да се преподава на тибетски или на друг език. Не знам дали това е разумно.

Накрая, смятам, че е погрешно да се свързва въпросът за езиковата политика с Далай Лама, независимо от факта, че двата въпроса са съвсем отделни. Не считам, че като предприемем такава стъпка, ще спомогнем да се гарантира, че хората няма да бъдат възпрепятствани да използват собствения си език.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE). – (PL) Г-жо председател, езикът е най-важният признак на идентичността и основното средство за социално общуване. Днешното разискване относно опитите на правителството на Китайската народна република да въведе китайския език като единствен задължителен език в учебната система в Тибет е удар срещу културата на тази нация. Досега тибетският е бил официалният език в Тибет, както и в онези райони на Китай, където тибетците са основната етническа група. За тибетците неговото ползване и развитие е един от най-важните начини за de facto упражняване на тяхната автономия. Необходимостта да се разбира китайски език също е разбираема за онези, които ще търсят работа извън Тибет, но изглежда, че подходящо и адекватно решение би било въвеждането на китайски език като учебен предмет, а не замяната на тибетския с китайски език като език на преподаване.

Поради тази причина сме длъжни да се обявим против опита да се отнеме основното средство за общуване на тибетците. Като отнемат възможността на тибетците да изучават собствения си език, китайците бавно, но сигурно разрушават автономията на Тибет и способстват за загубата на културното му наследство.

  Cristian Dan Preda (PPE) (задава на Reinhard Bütikofer въпрос чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността). – (RO) Г-жо председател, бих искал да задам един въпрос на уважаемия ни колега, ако той го приеме. Защо в този контекст становището на посланика на Китай по въпроса е от по-голямо практическо значение от нашето желание да обсъдим събитията в Тибет? Ако съм разбрал правилно, причината е, че според него трябва да се вслушаме в казаното от китайското посолство, вместо в онова, което ни подсказват нашите убеждения.

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE). – (DE) (Ораторът отговаря на въпрос, зададен от Cristian Dan Preda чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността).

Г-жо председател, много съм благодарен на уважаемия колега, че зададе този въпрос, защото той ми дава възможност да повторя казаното от мен преди. Не казах, че трябва да вярвате на китайския посланик. Това, което казах е, че би било благоразумно да се отнасяме сериозно към работата си и да потърсим диалог, а след това да обсъждаме резолюция.

Няма смисъл в предложението сега да приемем резолюция, а след това да изпратим експерти в Китай, за да установят дали и къде точно е застрашено двуезичието. Смятам, че ако искаме да направим нещо относно ефективността на правата на човека, то не бива просто да даваме израз на благочестиви намерения, а да се ангажираме с проблема, за да избегнем влошаването на едно вече тежко положение.

  Csaba Sógor (PPE). – (HU) Г-жо председател, с удоволствие подкрепям предложението за обща резолюция, тъй като в него ясно са изразени принципи, които аз, като представител на коренно национално малцинство, напълно споделям. Затова подкрепям принципа, че a) потискането на езиците на малцинствата съществено нарушава правото на свобода на гражданите, принадлежащи към това малцинство; че б) преподаването на майчиния език е най-подходящо за усвояване на знания; и че в) на местните органи и общности трябва да се даде правоспособност да вземат решения относно езика, на който се извършва обучението.

Бих искал да насоча вниманието на всички членове на Парламента, които подкрепят предложението, към факта, че за съжаление тези принципи не се зачитат изцяло и в някои държави-членки на ЕС. Доказателство в това отношение е законът за словашкия език и действащия понастоящем румънски закон за образованието, които позволяват обучението по някои предмети да се извършва само на официалния език на държавата. Мога да посоча още няколко страни от Европейския съюз. Няма да го сторя сега. Убеден привърженик съм на това да се следи за нарушения на правата извън Европейският съюз, но в същото време считам, че е важно неблагоприятни за националните малцинства практики на територията на ЕС да не се подминават с мълчание.

  Zuzana Brzobohatá (S&D). – (CS) Г-жо председател, в изказването си бих искала да спомена желанието, изразено от Китайската народна република, за хармонични взаимоотношения между всичките 56 етнически малцинства, живеещи на нейна територия. В тази връзка твърдо смятам, че е необходимо да се подкрепи запазването на тибетския език, който е един от четирите най-стари и най-оригинални азиатски езици, който е един от основните корени на тибетската идентичност, култура и религия и който, заедно с тибетската култура като цяло, също така съставлява незаменима част от световното културно наследство, която свидетелства за една богата на история цивилизация. Надявам се, че Китай ще прилага последователно член 4 от Конституцията на Китайската народна република и член 10 от Закона за регионалната национална автономия, които гарантират свободата на всички националности да използват и развиват своя собствен говорим и писмен език.

Твърдо вярвам, че всяко етническо малцинство има правото да запази собствения си език и литература. Една справедлива двуезична образователна система ще спомогне за по-доброто сътрудничество и разбирателство, особено ако тибетците учат китайски език, а същевременно китайците от народа хан, живеещи в тибетските области, се насърчават да учат тибетски. Тъй като внесеният проект на предложение за обща резолюция съдържа всички тези аспекти, реших да го подкрепя.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, Китай е голяма икономическа и военна сила, а с поведението си към своите граждани китайското ръководство отдавна създава впечатлението, че културните, социални и демократични принципи така, както се признават в целия свят, се прилагат избирателно в Китай и само дотолкова, доколкото са удобни на властите във връзка с контрола на страната.

Не считам, че нашето възмущение ще промени решимостта на китайското правителство да осъществи собствената си образователна политика в страната. Въпреки това мисля, че е необходимо да се отправи сериозно предупреждение към китайските ни партньори, че тибетците имат право да съхранят идентичността и езика си и че майчиният език играе незаменима роля в образованието на децата.

Китай би трябвало да направи в Тибет същото, което Словакия прави за унгарското си малцинство, а именно, децата от унгарското малцинство могат да се обучават на унгарски език от детската ясла до основното и средното училище. От друга страна, бих искал да обърна внимание на г-н Sógor, че словашките деца в Унгария трябва да се обучават на унгарски език от детската ясла до основното и средното училище и че изучават словашкия, само като чужд език.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, като представител на Движението за по-добра Унгария „Йобик“ приветствам и подкрепям предложението за резолюция на Европейския парламент срещу плановете на Китайската народна република да въведе китайския като официален език в тибетските училища. Макар че китайските окупатори гарантираха автономията на Тибет, те постепенно изключват тибетския език от образованието и официалните форуми. Лошата репутация на Китай относно спазването на правата на човека също повишава риска от възникване на конфликти в Тибет поради принудителното въвеждане на китайския език. Трябва да се гарантира правото на тибетците да се обучават на собствения си език и да уреждат официалните дела на тибетски език. Трябва да се гарантират основните им права, включително правото на събрания и гражданското право на демонстрация.

За съжаление, не е нужно да търсим надалеч, за да открием подобни случаи, тъй като грубите опити за асимилация са реален и настоящ проблем и в Европа. Трябва само да си спомним как Румъния третира трансилванските унгарци или унгарците чанго или ограничителния и дискриминационен словашки закон за езика.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, считам, че на тибетците трябва да се предостави правото да говорят на родния си език – тибетски. Всички имаме това право. В противен случай те ще загубят културната си идентичност. Що се отнася до положението в Тибет, смятам, че правилното решение е двуезичието – с други думи, изучаването на тибетски и китайски.

В края на краищата двуезичието стимулира развитието на децата по много различни начини и определено трябва да се подкрепи.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-жо председател, тибетският език е част от дългата история на една нация, която се е борила години наред, за да запази собствената си култура, тя е и елемент, който силно сплотява общността. Поради тази причина поддържането и запазването на двуезичието на всички нива на обучение в училищата в Тибет е единственото и най-добро решение. Китайското правителство e подписало Декларацията на ООН за правата на коренните народи и по този начин се е ангажирало да съблюдава основните права на националните малцинства на своята територия. Всички действия на Китай, насочени към забрана на употребата на тибетския език в училищата, трябва да бъдат осъдени от международната общност. Считам, че трябва да се предприемат стъпки, които ще създадат възможност за по-ефективно следене на съблюдаването на основните права на тибетците в Китай.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, отмяната на двуезичната система в Тибет е непросветен акт, който е в разрез със зачитането на културната идентичност на едно малцинство и със съблюдаването на правата на човека.

Търговските споразумения или договорите за стопанска дейност с Китай не могат да действат като търговски стоки, с които да се отвлича вниманието на Европа от тежката дискриминация, от която все още страдат хората в Тибет.

Тибетците имат право най-малкото да продължат да бъдат и да се чувстват като народ, а за да стане това, те трябва да са свободни да развиват своите традиции, история и език: накратко, да съхраняват своята идентичност, съществена част от която е идентичността на езика.

Планът за изкореняване на тибетската култура, който все още не е доведен до успешен край под знака на сърпа и чука в продължение на десетилетия на преследване на тибетците и монасите, сега не може да бъде умело довършен чрез премахване на тибетския език и налагане на китайския.

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, обсъждаме проблем, който съществува в почти всички страни, в които живеят малцинства – а именно, съхранението на езика, културата и равния достъп до образование. Тук става въпрос за препотвърждаване на нашите ценности, г-н Bütikofer.

Преди да разгледам въпроса за Тибет, позволете ми да се спра накратко на двустранните ни отношения с Китай. Нашето стратегическо партньорство е стабилно, което ни позволява да се стремим да преодоляваме всички проблеми, включително най-деликатните. Изградихме внушителна рамка за взаимодействие на високо равнище, с помощта на която редовно разглеждаме глобалните предизвикателства, пред които са изправени нашите граждани, без обаче да пренебрегваме въпросите, по които възгледите ни биха могли да се различават. Общото положение в Тибет е един от въпросите, по които имаме различия.

Мерките за въвеждане на китайския като основен език на преподаване в тибетските области поставят сложни и деликатни въпроси. Китай трябва да намери правилния баланс, за да създаде възможност за ефективен учебен процес и за съхранение на тибетския като жив език за поддържане на обучението на тибетски език и като майчин език в тибетските области, като същевременно успоредно с него се преподава китайски език, за да се осигурят на тибетските ученици добри шансове за бъдеща заетост. Отдалечеността на тибетските райони никак не улеснява тази задача.

Искрено се надяваме, че Китай ще гарантира използването на тибетския като основен език на преподаване в училищата в тибетските области и ще осигури защитата на езиците на малцинствата в другите части на Китай по същия начин. Консултирането с експерти, както и недопускането на дискриминация и на идеологически влияния са приемливи начини за постигане на напредък. ЕС е готов да сподели експертните си знания и опит, в случай че Китай вземе такова решение. Надяваме се – и това е директният ми отговор – да проведем открита дискусия с китайските органи именно по този въпрос по време на следващия кръг от диалога между ЕС и Китай относно правата на човека. Изключително важно е Китай да допусне открито обществено обсъждане, за да се даде възможност на засегнатите от каквито и да било промени в езиковата политика да изразят свободно мнението си, което би трябвало да се вземе предвид.

С дълбоко безпокойство проследихме и съобщенията за задържането на няколко тибетски ученици и учители, участвали в мирна протестна демонстрация срещу плана на правителството за реформа в образованието. Настоятелно призоваваме Китай да освободи задържаните и да започне обсъждане на предлаганата реформа по същество с гражданското общество на Тибет.

В заключение бих искал да припомня дългогодишната позиция на ЕС по отношение на Тибет. Съхранението на уникалната култура, език, религия и традиции на Тибет и необходимостта да се обезпечи система за пълноценна автономия на Тибет в рамките на китайската конституция остават главен приоритет за ЕС. Това са въпроси, които настойчиво се стремим да решим в рамките на политическия ни диалог с Китай.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се състои след малко.

Писмени изявления (член 149)

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Въпреки последователното участие и ангажираността на много световни лидери, институции и неправителствени организации с призивите към китайските органи да избягват употребата на насилие срещу тибетския народ, те за съжаление сякаш не обръщат внимание на тези апели и по този начин излагат на риск международни отношения. От дълги години Европейският парламент демонстрира подкрепата и солидарността си с Тибет – страна, която винаги се е борила срещу потисническата и дискриминационна политика на китайските органи, които от години застрашават териториалната и културна независимост на тибетския народ. Последният акт на потисничество от страна на Пекин беше решението да въведе китайския език като задължителен официален език в Тибет, въпреки че хората говорят тибетски и считат мандаринския за чужд език. Докато провеждаме настоящото разискване е в ход културен геноцид, защото това решение e израз на ясното намерение да се заличи този народ не само от географска, но и от културна гледна точка, като се попречи на по-младите поколения да изучават собствената си култура и преди всичко езиковото си наследство. Сега, когато се сблъскваме с непреклонно и безкомпромисно отношение от страна на Китай към Тибет, бих искала да призова Европейският парламент да поддържа позиция на непримиримост към тежките нарушения на правата на човека и на малцинствата, извършени от китайските органи, и да се погрижи хората в Тибет да узнаят, че ги подкрепяме и сме готови да помогнем.

  Catherine Soullie (PPE), в писмена форма. – (FR) Като приема резолюцията, Европейският парламент – гласът на европейските граждани и на демокрацията – изпраща ясно послание към китайските органи, че изкореняването и подчиняването на една култура, за да се облагодетелства друга, е акт, недостоен за която и да било истински велика и съвременна страна. Тибетците имат напълно легитимно искане – да се зачитат историята и езикът им. Тибетската култура не е единствената, която е застрашена от това неразумно решение – кантонският, както и други езици, също ще станат жертва на политиката на стандартизация. Като се има предвид, че в китайската конституция изрично се признава правото на всеки гражданин да се изразява на избрания от него/нея език, как могат политическите органи да обосноват този обратен завой от правна гледна точка? Девизът на Европейския съюз еднозначно обобщава посланието, което сме длъжни да предадем на китайските органи чрез резолюцията: „единство в многообразието“.

(1) Вж. протокола