Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 25 ноември 2010 г. - Страсбург

12.3. Бирма – произвеждане на избори и освобождаване на опозиционния лидер Аун Сан Су Чи

  Председател. – Следващата точка е разискването по седем предложения за резолюции относно Бирма – произвеждане на избори и освобождаване на опозиционния лидер Аун Сан Су Чи⁽¹⁾.

  Véronique De Keyser, автор. – (FR) Г-жо председател, понякога получаваме добри новини, дори в извънредни ситуации. В тази връзка бих искала всички да си спомним вълнението, което ни обзе, когато гледахме по телевизията освобождаването на Аун Сан Су Чи. Вярно е, че имаме специална връзка с тази забележителна жена, която стана носител на една от първите награди „Сахаров“ през 1990 г. и която в рамките на 20 или 21 години от своя живот прекара почти 15 години в затвора. Тя е символ на жена-политик, която може да остане свободна в трудна страна като Бирма и винаги да оказва съпротива. Това е абсолютно забележително.

Събитието обаче не бива да ни кара да забравяме, на първо място, че свободата й е крехка. Тя е била освобождавана и преди, а после отново е била поставяна под домашен арест. Второ, да не забравяме, че току-що проведените избори в Бирма бяха фактически фарс, пародия на демокрация. Преди изборите бяха гласувани закони за ограничаване на свободата на изразяване на мнение. Някои хора, като например монасите, не можеха да гласуват. Днес в Бирма все още има 22 000 лица, лишени от свобода поради убежденията си, като тя е една от най-тежките диктатури в света.

Затова призоваваме органите на Бирма да зачитат правата на сдружаване и на свобода на изразяване на мнение и да освободят политическите затворници, като се надяваме тази забележителна жена, която очакваме в Европейския парламент или която ще посетим, ако тя не може да получи своята награда „Сахаров“, да поддържа духа на свободата в тази съсипана страна.

  Marietje Schaake, автор. – (EN) Г-жо председател, на 13 ноември, по-малко от седмица след провеждането на оспорваните национални избори, Аун Сан Су Чи беше освободена от домашен арест, след като през 15 от последните 21 години беше лишена от свобода заради демократичните си убеждения.

Както казва една иранка във филма „Зелената вълна“ (The Green Wave), след като бива освободена от затвора „Евин“ в Техеран: „В момента, в който излязох, осъзнах, че съм преминала от един малък затвор в един по-голям затвор – този затвор се нарича Иран“.

Хората не трябва да живеят в малки или големи затвори заради своите убеждения. Европейският съюз ще следи и насърчава съблюдаването и на други свободи на всички граждани на Бирма и продължава да бъде загрижен за здравето и безопасността на Аун Сан Су Чи, тъй като тя е обект на наблюдение от страна на службите за държавна сигурност.

Дългоочакваната стъпка на нейното освобождаване трябва да намери отражение в по-нататъшното разширение на свободите на всички граждани, които систематично се ограничават от конституцията от 2008 г. и военната хунта. Избори като тези, състояли се в Бирма миналия месец, макар и проведени в атмосфера на страх и репресии, често се използват от режимите, за да си придадат легитимност и да внушат, че е установена демокрация. Всяко правителство обаче черпи своята легитимност от обезпечаване благополучието на своите граждани, а демокрацията винаги е нещо повече от „един човек, един глас“. Тя е положена в демократичните институции, в доброто управление, в принципите на правовата държава и в зачитането на правата на човека.

  Adam Bielan, автор. – (PL) Г-жо председател, вероятно всички, които са се заблуждавали, че така наречените избори, проведени на 7 ноември – които бяха фарс – ще ни доближат до демокрацията в Бирма, се чувстват разочаровани. Вярно е, че една седмица след изборите лауреатката на Нобелова награда за мир, г-жа Аун Сан Су Чи, беше освободена. Нищо не подсказва обаче, че същата съдба очаква другите политически затворници в страната, чийто брой надхвърля две хиляди. Всъщност преди няколко дни получихме сведения, че военната хунта, управляваща Бирма, е спряла издаването на още девет вестници и списания, с което се стеснява вече ограничената свобода на словото в тази страна.

Ето защо е необходим по-нататъшен натиск от страна на международната общност. Преди всичко Европейският съюз трябва да съсредоточи вниманието си върху оказване на натиск над Китай, тъй като без Китай управляващата хунта в Бирма не би могла да задържи властта си. Накрая бих искал да благодаря на председателя на Парламента, г-н Buzek, че покани г-жа Аун Сан Су Чи на церемонията по връчването на наградата „Сахаров“ в Страсбург следващия месец.

  Barbara Lochbihler, автор. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, образът на лидера на опозицията в Бирма, г-жа Аун Сан Су Чи, от снимковите материали след освобождаването й от домашен арест е все още пресен в съзнанието ни. На тях се вижда човек, който не е склонил глава въпреки годините на изолация и който не оставя и капка съмнение у нас, че ще продължи похода си за демократична промяна в своята страна. Трябва да се приветства всяка стъпка към демократизацията и подобряването на изключително проблематичното положение с правата на човека.

Но този процес няма да е лесен. Конституцията, действаща в Бирма сега след недемократичните избори, поставя президента над закона и гарантира амнистия за минали нарушения на правата на човека. Това трябва да бъде подложено на най-остра критика от страна на Европейския съюз, наред с непрестанните сериозни нарушения на правата на човека на етническите малцинства, които често биват прокуждани от земите си и подлагани на принудителен робски труд, като много от децата им биват набирани като деца войници.

Трябва да удвоим усилията си за привличане на страни, които оказват значително влияние върху правителството в Бирма, като Китай и Индия. Трябва да ги убедим да упражнят влиянието си в интерес на бирманския народ. Те трябва да изпълнят ангажиментите във връзка с правата на човека, които са поели с ратифицирането на Хартата на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН); тази харта съдържа призив към държавите-членки да предприемат действия за борба със систематичните нарушения на правата на човека.

  Rui Tavares, автор. – (PT) Г-жо председател, нека да започнем с изборите. Както знаем и както вече беше споменато в Парламента, изборите се проведоха в атмосфера на страх и сплашване. Те бяха пълен фарс и единствената им цел беше да се придаде граждански блясък на военната хунта. Много хора не бяха допуснати да гласуват. Хиляди бирманци – 1 000 според самите генерали от военната хунта – намериха убежище в Тайланд, където вече живеят 100 000 бирманци и където сега има по-голям риск от въоръжен конфликт по границата с Бирма. Това ни напомня, че въпреки радостта и надеждата, с които явно ни изпълва освобождаването на Аун Сан Су Чи, тъй като сега ще можем да се срещнем с тази забележителна жена, както вече беше споменато, и да я приемем в Парламента, не можем да отклоняваме вниманието си от въпроса, който е от най-голямо значение за Бирма, а именно, освобождението на един цял народ и на над 2 000-те политически затворници, заедно с премахването на общата атмосфера на заплашване и страх.

Следователно Европейският съюз не бива да намалява своята бдителност. Нужна ни е голяма целенасоченост, концентрация и упоритост – в никакъв случай не бива да си позволяваме да бъдем безучастни. Считам, че тук си заслужава да се отбележи, че някои държави-членки трябва да са по-твърди и преди всичко по-последователни в отстояването на правата на човека. Предприятията, които много държави-членки продължават да поддържат в Бирма, трябва да бъдат приведени в съответствие с ангажиментите на ЕС във връзка с правата на човека. Спомням си например, че петролната компания „ТОТАЛ“ има авоари в Бирма, които съставляват 7% от бюджета на бирманската хунта. Парламентът ще продължи да действа целенасочено и единно по въпроса и се надявам, че Комисията и държавите-членки също ще продължат да прилагат този подход.

  Bernd Posselt, автор. – (DE) Г-жо председател, взимам думата от свое собствено име и от името на колегата, г-жа Andrikienė, за да отбележа голямата ни радост, когато узнахме за освобождаването на нашата лауреатка на наградата „Сахаров“. Не бива да забравяме обаче, че все още има най-малко 2 200 други политически затворници, държани в ужасни условия, наложени от военната диктатура в Бирма. Както беше вече посочено, цялата страна е като един общодостъпен затвор. Ето защо сега трябва да сме много критични и бдителни. Дали всичко това беше просто една козметична операция, или брутално манипулираните избори извадиха наяве истинската същност на режима? Сега трябва да използваме всичките механизми, с които разполагаме, за да окажем натиск за промяна. На тази промяна може да се гледа като на пробен камък. Трябва да настояваме да се разреши на нашата лауреатка на наградата „Сахаров“ да пътува дотук през декември, за да получи наградата си със закъснение от 20 години и да й се позволи да се завърне необезпокоявана в родината си. Само тогава ще имаме съвсем малък повод за надежда, че настъпва промяна за един народ, който от десетилетия страда в условията на покварена социалистическа диктатура.

  Cristian Dan Preda, от името на групата PPE. – (RO) Г-жо председател, най-напред, разбира се, и аз искам да приветствам освобождаването на Аун Сан Су Чи, лидерката на опозицията в Бирма, след толкова много години домашен арест. Бих искал също така да изразя надежда, че това освобождаване ще бъде последвано от освобождаването на над 2 000 политически затворници, защото, както спомена г-н Posselt, в противен случай ще гледаме на това само като на символичен жест.

Трябва също така да ви кажа, че искам да окажем подкрепа на Аун Сан Су Чи да възстанови своята партия, Националната лига за демокрация, която беше незаконно разпусната през май. На нея безспорно й предстои огромна работа. Ето защо считам, че международният натиск трябва да продължи, защото военната хунта не се е ангажирала с процес на демократизация, а се движи в посока диаметрално противоположна на този процес, като се има предвид, че изборите, проведени през ноември, не бяха нито свободни, нито честни. Поради тази причина смятам, че не бива да намаляваме вниманието си от тази област.

  David Martin, от името на групата S&D. – (EN) Г-жо председател, във възторг съм от степента на сплотеност, проявена от Европейския съюз по въпроса за Бирма. Прочетох изявлението на Съвета, изявлението на баронеса Аштън и, разбира се, изявлението на нашия председател. Силно опорочените избори в Бирма не са заблудили никого; всички приветстват освобождаването на Аун Сан Су Чи от домашен арест; но също така всички осъждат липсата на други свободи, която все още се налага.

Но ако изиграем картите си правилно, г-жо председател, тези избори биха могли – и това е голямо „биха могли“ – да поставят едно ново начало в Бирма. Ако, както посочиха други колеги, сега успеем да убедим хунтата да освободи всички политически затворници, ако успеем да убедим хунтата да предостави пълна свобода на Аун Сан Су Чи по отношение както на нейното движение, така и на публичните й политически изявления, и накрая, ако новият парламент и новото правителство на Бирма започнат да подобряват положението с правата на човека и основните права в страната, както и социалните и икономически условия на бирманците, то може би след няколко години ще има основания нашите институции да започнат преговори и контакти с бирманския режим за постигане на по-добро бъдеще за тази страна.

  Ryszard Czarnecki, от името на групата ECR. – (PL) Г-жо председател, онова, което се случи, е, че органите освободиха една известна личност, сякаш за да покажат на света, че страната е демократична, че е спечелена за каузата на правата на човека, докато зад фасадата няма нищо; никакви реални, конкретни промени. Имаме си работа с театър – и слава богу, че тази благородна жена възвърна свободата си. Зад тази постановка обаче се крие трагедия, както споменахме; няколко хиляди души, които все още са във затвора. Така че лозунгът „освободете политическите затворници“ е все още актуален в Бирма.

Считам, че посланието на най-известната политическа затворничка в региона, която току-що беше освободена, е толкова важно, че се излъчва в цяла Азия. Именно към нея отправят вече призивите си китайските дисиденти. Считам, че си заслужава да се наблегне на това. Затова Парламентът трябва да се бори за правата на човека и за свободата на политическите бежанци в региона.

  George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-жо председател, още през февруари 2010 г. Европейският парламент отправи искане за освобождаването на Аун Сан Су Чи, която живееше под домашен арест от 1990 г. Решението на органите на Бирма да я освободят няколко месеца след отправянето на това жизненоважно искане от страна на членовете на Европейския парламент бележи първата стъпка в правилната посока. Не можем да считаме обаче, че тази конкретна ситуация бележи възстановяването на правата на човека в Бирма, при положение че все още има множество активисти с демократични убеждения в затвора.

В Договора от Лисабон се предвижда, че Европейският съюз има за цел да насърчава мира, ценностите и благоденствието на своите народи. Нашето разбиране за значението на общите ценности включва зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията и правата на човека. Дълг на Европейския съюз е да не ограничава популяризирането на тези ценности само в рамките на своята територия. Ето защо настойчиво призовавам да се отправи послание на солидарност с гражданите на Бирма, които са изложени на репресии от страна на държавните органи и водят ежедневна битка за зачитане на основните им права.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-жо председател, на 7 ноември в Бирма се проведоха първите избори от 20 години насам. В момент, в който би трябвало да сме в състояние да ликуваме, че най-сетне се осъществява такъв процес, днес отново сме принудени да заклеймим тази страна, в която, наред с останалото, би трябвало да се съблюдават правата на човека и свободата на изразяване на мнение. Изборите трябва еднозначно да се свързват с предпочитанията, на които лицето дава израз чрез своя вот.

Как можем да говорим за избор, когато на опозиционните партии не се позволява да се изказват, когато не могат да изразят мненията си свободно или да представляват подобаващо цели групи от населението?

Тук отново става дума за Бирма – страна, която не е свободна, но която е в ръцете на военната хунта от много, много години. Както е известно на целия свят, тук става въпрос за една закостеняла власт, която ще остане такава, докато не се проведат истински свободни и честни избори.

Освобождаването на Аун Сан Су Чи е стъпка в правилната посока. Трябва да го признаем и оценим по достойнство. Да се надяваме, че то може да бъде последвано от други действия, както беше вече споменато тук, особено що се отнася до множеството други политически затворници.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, в момента всички ние все още празнуваме освобождаването на Аун Сан Су Чи и в съзнанието на всички ни изниква образът на множеството, което възторжено я приветстваше за прибирането й у дома, където се срещна с децата, които е оставила, когато са били малки и които сега са напълно пораснали.

Това е момент на голям възторг и ликуване на народа и опозицията в Бирма, но от всичко това определено ще произлезе един факт. Нашият събеседник днес несъмнено е военната хунта, която не може повече да отлага обяснението за това дали освобождаването на Аун Сан Су Чи е било пропаганден акт, прикритие, или обратното – първата стъпка към признаването на нейното право, а следователно и на правото на всички останали бирмански политически затворници на свобода на изразяване на мнение, както и стъпка към свободни и демократични избори.

За това трябва да отправи искане и да настоява Европа. Към нашата радост от освобождаването на Аун Сан Су Чи трябва непременно да добавим настоятелно искане в това отношение.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-жо председател, всички помним годините, когато Лех Валенса беше освободен от затвора и когато Нелсън Мандела беше пуснат на свобода след толкова много години. Това породи надежда; надежда за един свободен свят, надежда, че целият натиск, упражнен спрямо тези правителства, е дал резултат. Освобождаването на лидера на опозицията, г-жа Сан Су Чи, също е голямо предизвикателство за нас. Без усилията на международната общност, без натиска, който се оказва над управляващата военната хунта в Бирма, там няма да царува демокрацията. Спомням си времето, когато лидерите на свободния свят посещаваха Полша по време на комунистическата диктатура и всички те, наред с официалните си визити, посещаваха и лидера на нелегалното движение Лех Валенса. Тази политика трябва да се следва и сега. Доволен съм, че г-жа Аштън скоро ще посети Бирма и ще се срещне с г-жа Сан Су Чи. Надявам се също така, че скоро с нея ще може да разговаря делегация на Европейския парламент в Бирма и в Страсбург.

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, подобно на всички тук, бих искал да отдам почит на Аун Сан Су Чи, която неотдавна си върна свободата. Лауреат на Нобелова награда и на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент, тя остава символ на силата на духа и надеждата за по-добро бъдеще, каквото хората в нейната страна заслужават.

Изключително важно е Аун Сан Су Чи да има неограничена свобода на движението и на словото. Също толкова важно е да бъдат освободени всички останали политически затворници – над 2 000 души, според г-н Posselt и г-н Preda. Това би дало възможност за надежден преход към една по-приобщаваща система на управление.

В Бирма/Мианмар се проведоха избори, които не съответстваха на международните стандарти, особено що се отнася до условията на състезаващите се опозиционни партии. Но фактът, че гражданското общество донякъде успя да се организира политически, се приема радушно, независимо от трудностите. Приемаме решението на някои опозиционни партии да не участват, но също така приемаме и факта, че някои други партии, включително от етнически групи, участваха. Тяхната решимост да се възползват от ситуацията, на която гледаха като на възможност, беше похвална.

Изборите сами по себе си не правят една страна демократична. Въпреки това те могат да предоставят възможност за ново начало и най-малкото внасят известна степен на плурализъм в системата. Въпреки очевидните недостатъци, ако изборите отбележат началото на един положителен процес, това събитие ще бъде радушно прието.

Многократно сме заявявали, че ЕС има готовност да влезе в контакт с правителството, за да се използва предоставената от изборите възможност да се постави началото на нова и положителна фаза в историята на страната. Отсега нататък трябва внимателно да следим в каква степен новият парламент и новото правителство ще се отчетат пред обществото; дали новите институции ще гарантират съблюдаване на правата на човека и на основните свободи; и дали ще представят по-добри политики за подобряване на икономическото и социално положение на гражданите.

За да се подобри положението във връзка с правата на човека в страната, трябва да се установи съдържателен диалог с участието на всички заинтересовани страни. Този диалог трябва да положи началото – освен на дългоочаквания преход към гражданска, легитимна и основана на отчетност система на управление – на политическа система, основана на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и на основните свободи. Европейският съюз неведнъж е заявявал, че е готов да подкрепи такъв процес.

Ще продължим да използваме всичките средства, с които разполагаме – диалога и контактите, каналите на Организацията на обединените нации и ограничителните мерки, но също така и помощта – за да спомогнем да бъде убедено новото правителство да подобри репутацията си. Аспектите на правата на човека са интегрирани в програмите ни за помощ. Освен това търсим връзки с гражданското общество и с части от администрацията и ще се опитаме да намерим общ език с правителството относно неговите отговорности за постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Популяризирането на нашите ценности – а именно, правата на човека, развитието и диалога – е и ще остане крайъгълният камък на нашата политика.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (EN) Приветствам освобождаването на Аун Сан Су Чи от домашен арест от органите на Бирма. Не бива обаче да смекчаваме позицията си спрямо военната хунта. Вместо това трябва да продължим все така енергично да предприемаме мерки срещу нарушенията на правата на човека и гражданските свободи. Фактът, че има 2 200 политически затворници, които бавно умират при отвратителни условия в центрове за задържане, и че бирманските военни са отговорни за продължаващите убийства без съд и присъда, за принудителния труд, за сексуалното насилие и за други нарушения на правата на човека, не може да се заличи с освобождаването на един политически функционер, независимо от това колко именит е той. Както е известно, Аун Сан Су Чи, носителката на наградата „Сахаров“ за 1990 г., ни призова да използваме нашата свобода, за да допринесем за тяхната. Бих искала да се възползвам от тази възможност да призова ЕС и неговите държави-членки да използват цялото си икономическо и политическо влияние за ускоряване на прехода между режимите в Бирма.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (EN) Положението в Бирма достигна критична точка. Важно е Европейският парламент да продължи да поддържа същия курс в отношенията си с Бирма. Необходимо е да съсредоточим вниманието си върху отношението на правителството към гражданите, след като 40% от населението принадлежи към етническо малцинство, което беше принудено да забегне в Тайланд след последните избори. Освобождаването на Аун Сан Су Чи е положително събитие. Историята обаче ни показва, че правителството на Бирма има навика да се връща към предишните си методи на лишаване от свобода на цялата опозиция или на част от нея. Към настоящия момент все още са задържани над 1 000 „политически затворници“. Безочливото незачитане на свободните избори е ясен показател, че новото правителство проявява слаб или нулев интерес към осигуряването на истинска демокрация за народа на Бирма. Предложението на ООН за по-нататъшен диалог с Бирма трябва да бъде подкрепено от Парламента, а ние трябва да продължим усилията си в защита на всички граждани на Бирма срещу бъдещи неправди. Убеден съм, че постоянната ни бдителност и откритият диалог са от решаващо значение за бирманците и че трябва да се изпрати ясен сигнал за единство на Парламента с други световни организации.

(1) Вж. протокола