Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 13 декември 2010 г. - Страсбург

20. Териториално, социално и икономическо сближаване - Доброто управление и регионалната политика на ЕС (разискване)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е общото разискване по следните доклади:

- A7-0309/2010 на Petru Constantin Luhan, от името на комисията по регионално развитие, относно териториалното, социалното и икономическото сближаване

[2009/2233(INI)]; и

- A7-0280/2010 на Ramona Nicole Mănescu, от името на комисията по регионално развитие, относно доброто управление и регионалната политика на Европейския съюз

[2009/2231(INI)].

  Petru Constantin Luhan, докладчик. – (RO) Г-н председател, с този доклад целим да отговорим на въпроса, поставен в самото заглавие, който е дали установяването на икономическо, социално и териториално сближаване е основна предпоставка за глобална конкурентоспособност в Европейския съюз, с по-конкретен акцент върху ролята на политиката на сближаване в това отношение.

Буди тревога фактът, че между всички 271 региона на Европейския съюз съществуват толкова драстични различия. Докато най-развитият регион има БВП на глава от населението равен на 334% от средния за 27-те държави-членки на Европейския съюз, за най-бедният регион тази цифра е едва 26%. С други думи, 13 пъти по-малко.

Друг неблагоприятен фактор е темпът на икономически растеж в Европейския съюз, който е по-бавен в сравнение с този на международните ни конкуренти. Поради тази причина, както се посочва и в стратегията „ЕС 2020“, трябва да разработим стратегически области и да погледнем отвъд Европейския съюз, за да бъдем по-силни.

Европа е изправена пред трудна задача и освен с въздействието на настоящата криза трябва да се справим и с други съществени предизвикателства, като например приспособяване към глобализацията, демографските промени, изменението на климата и проблемите, свързани с енергийната сигурност.

Ролята на политиката на сближаване в стратегията „ЕС 2020“ е безспорна. Считам, че приоритетите на тази политика следва да бъдат приведени в съответствие с целите на бъдещата стратегия, но си струва да се отбележи, че тя все пак трябва да остане независима политика. Целите на стратегията могат да бъдат постигнати по-лесно, от една страна, чрез увеличаване на взаимодействието между програмите за научноизследователска, развойна дейност и за иновации, а от друга – чрез програмите за сближаване. Трябва да подкрепяме мащабни проекти със значително въздействие на равнище на Европейския съюз, които ще генерират икономически растеж, ще създадат работни места и ще гарантират устойчиво развитие за регионите.

Особено внимание трябва също така да се обърне на инвестициите във всички видове инфраструктура, било то транспорт, ИКТ, социална, образователна научноизследователска и развойна инфраструктура или екологична, което ще спомогне за постигане на подходящо равнище на достъпност за всички европейски граждани, като ще им осигури равни възможности за развитие на техния потенциал.

Насоките на местно и регионално равнище ще бъдат продиктувани от специфичните характеристики на района, като ще има възможност за незабавно генериране на добавена стойност. Прилагането на принципа на децентрализация трябва да бъде насърчено до равнище на местни органи, за да се подобри усвояването на европейски средства.

Докато насърчаваме икономическата конкурентоспособност и създаваме работни места, не трябва да пренебрегваме изключително важната роля на МСП. Те трябва да се ползват с увеличен достъп до финансиране на Европейския съюз, инструменти за финансов инженеринг и други източници на кредит. Възможно най-голямото въздействие на политиката на сближаване е задължително условие за насърчаване на икономическата конкурентоспособност. Тук искам да подчертая необходимостта да продължим опростяването на процедурите за използване на средства на Европейския съюз, гаранцията за тяхното гъвкаво използване, да продължим да използваме БВП като основен критерий за определяне на правото на регионите за получаване на помощ в рамките на политиката на сближаване и необходимостта от конкретно предложение от Комисията относно използването на публично-частните партньорства.

Що се отнася до повишаване на глобалната конкурентоспособност на Европейския съюз, считам, че част от финансирането, предназначено за политиката на сближаване, следва да бъде използвано за постигане и запазване на ролята на Европа като глобален лидер в секторите, в които вече има конкурентно предимство, и в секторите, в които има потенциал тя да се превърне в световен лидер.

Ето защо, уважаеми колеги, постигането на икономическо, социално и териториално сближаване, заедно със стратегически инвестиции, е основната предпоставка, за да се гарантира глобалната конкурентоспособност на Европейския съюз.

  Ramona Nicole Mănescu, докладчик. – (RO) Г-н председател, настоящата икономическа криза отново подчерта колко е важно да има добро управление на всяко едно равнище, както и необходимостта от постоянното участие на местните и регионалните органи като равнопоставени партньори при изготвянето и прилагането на политиките и стратегиите на Европейския съюз, по-специално поради факта, че именно те прилагат почти 70% от законодателството на Европейския съюз.

Политиката на сближаване играе жизненоважна роля за прилагането на многостепенно управление. Предвид значителното въздействие, което той има за постигане на териториално сближаване в Европа, принципът на многостепенно управление следва да стане задължителен за всички държави-членки. Всъщност активното участие на местните и регионалните органи дори в етапа от процеса на вземане на решения, предшестващ законодателния етап, както и съответният анализ на ефективността на механизмите за споделено управление и заедно с различните отговорности, които Комисията и държавите-членки имат, ще гарантират на практика постигането на по-добри резултати що се отнася до усвояването на европейските средства в бъдещия програмен период.

Реалността ни показва, че интегрираният подход към регионалната политика е много по-ефективен що се отнася до постигнатите резултати. Именно поради тази причина този подход трябва да стане и задължителен. Необходимо ни е общо определение на понятието „партньорство“. По този въпрос изисках от Европейската комисия да изготви определение за това като условие за установяването на правилни партньорства с местните и регионалните органи.

Следователно възприемането на методологията за местно развитие, основана на местни партньорства, е решението, с което разполагат държавите-членки за засилване на ролята на местните и регионалните органи в управлението и изпълнението на европейските програми, по-специално на онези, свързани с градските, селските и трансграничните райони. Опростяването на правилата на равнище на Европейския съюз и на национално равнище не само като следствие от икономическата криза, но и като общ принцип на бъдещата политика на сближаване, е предпоставка за по-добро управление при прилагането на политиката на сближаване, тъй като това е единственият начин, по който ще съумеем да насърчим потенциални бенефициери.

В допълнение, считам, че за бъдещия програмен период ни е необходим общ набор от правила за използване на европейски средства, които са приложими за всички държави-членки, като по този начин ще премахнем възможността тези държави да въведат допълнителни условия, които на практика да ограничат достъпа до финансиране.

Ако стремежът ни в дългосрочен план е да имаме политика, която е по-ясна, насочена към постигане на резултати и много по-лесна за прилагане, Комисията трябва да подобри както капацитета за оказване на помощ, който се предоставя на местните и регионалните органи, така и системите за мониторинг на дейността, извършвана на национално равнище. Считам, че обучението и насоките, предоставяни на тези органи в хода на процеса на изпълнение на програмите, ще спомогнат за намаляване на високия процент на грешки, по-специално що се отнася до недопустими разходи и обществени поръчки. За да избегнем дублиране на проверките и свръхконтрола, пред който са изправени в момента бенефициерите, поискахме от Комисията да издаде наръчник за единен одит, който ще улесни еднаквото прилагане на модела на единен одит на всички равнища. Не на последно място трябва да вземем мерки за насърчаването на участието на частния сектор в европейски проекти. Първата стъпка в тази насока е да опростим правилата за работа на инструментите за финансов инженеринг, насочени към малките и средните предприятия.

В заключение искам да спомена доброто сътрудничество с представителите на Комисията, от което имах удоволствието да се възползвам по време на консултациите, както и готовността и съдействието, които те показаха при реалната подкрепа на мерките, включени в този доклад, което е допълнителна гаранция, че тези мерки в последствие ще бъдат приети от Комисията.

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми членове на Европейския парламент, по-специално г-жа Mănescu и г-н Luhan, искам специално да благодаря и на двама ви за докладите, които за пореден път са конструктивни и много положителни по отношение на регионалната политика и идват в точния момент с оглед на настоящото разискване относно бъдещата структура на регионалната политика, по-специално предвид предстоящия в края на януари/началото на февруари Форум за сближаване.

Важно е винаги да разглеждаме регионалната политика най-вече като инвестиционна политика – като политика на инвестиции в региони, в хора, в европейци. В областта на иновациите и регионалната политика вече има разпределени целево общо 86 млрд. евро за този финансов период, като това е насочено за подпомагане най-вече на малките и средните предприятия, за подобряване на качеството на тяхната работна сила, производствените им методи и услугите, които могат да предложат. Онова, което все пак трябва да направим – и по този въпрос и двамата сте напълно прави – е да подобрим допълнително стратегията си в бъдеще, така че освен проверките, които ще бъдат необходими и в бъдеще – с други думи, заедно с правилното финансово поведение – да се съсредоточим в много по-голяма степен върху оценка на нашата работа, която е ориентирана към резултати. Винаги съм казвал – и именно това е в основата на доклада за сближаването и неговите заключения – че няма противоречие между това да се съсредоточим върху нови приоритети, както е посочено в стратегията „ЕС 2020“, и гъвкавост при изпълнението им в много различни региони на Европа.

Териториалното сближаване е от огромно значение. За мен това е ключов въпрос и ни предоставя информация за това как можем да подобрим допълнително жизнените стандарти на регионите – което е и нашата задача – с цел да гарантираме, че хората имат перспективи в регионите, в които са родени. Това ще допринесе също така за допълнително вътрешно сближаване в Европа.

В този контекст е важно – и на това следва да бъде поставен акцент в предстоящия програмен период – вниманието отново да се насочи в по-голяма степен към по-малките и по-големите градове с оглед на факта, че около 70% от европейците живеят в градска среда, но в същото време е важно да не забравяме значимостта на връзките между градовете и провинцията. Тук става въпрос за използването на друго финансиране, за да продължим да подобряваме взаимодействията и да избегнем излишните припокривания.

Също така е важно – както задълбочено разисквахме преди известно време в Парламента и считам, че това беше много ползотворно – да обърнем внимание на области, в които съществуват специфични географски условия и, разбира се, да обсъдим въпроса за демографската промяна в Европа, който ще стои много често пред нас и с който трябва да се справим. От една страна, сме свидетели на много сериозни тенденции към обезлюдяване на селските райони и, от друга, на голямо повишаване на привлекателността на градските райони – и в резултат на това не само все повече хора живеят на много малко пространство, но и е налице и съответното обезлюдяване. До известна степен на това може да се противодейства с инвестиции в стара и нова инфраструктура. Това ще допринесе съществено за гарантиране на растеж.

Въпросът за партньорството – за сътрудничеството – е много важен, както беше посочено по-специално в доклада на г-жа Mănescu. Да, важно е да развиваме многостепенното управление. Искам обаче конкретно да посоча на Парламента важността на това регионите да привличат за участие местните органи. Когато посещавам регионите и провеждаме обсъждания, понякога оставам с впечатлението, че местните представители не са привличани за участие от страна на регионалните представители и че регионалните представители не са привличани за участие от националните представители. В това отношение, трябва да разработим инструменти.

Споделям становищеto ви, но, от друга страна, трябва ясно да заявя, че съвсем естествено трябва да зачитаме конституционната рамка на всяка държава-членка и да я съблюдаваме. Все пак ви подкрепям по въпроса за участието на възможно най-голям брой равнища – а също и на възможно най-голям брой заинтересовани страни, включително и НПО – в разработването на програмите ни за партньорство и инвестиции.

Вероятно ще разгледам по-подборно въпроса за финансовия контрол в заключителните си бележки, тъй като вече надвиших времето си за изказване. Искам сърдечно да приветствам новия председател, който поема ръководството на заседанието.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: MIGUEL ANGEL MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

  Iosif Matula, от името на групата PPE. – (RO) Г-н председател, политиката на сближаване е една от най-важните и успешни политики на Европейския съюз. Договорът от Лисабон дава възможност на териториалните органи да участват по-активно в процеса на вземане на решения, което представлява важна стъпка към истинско многостепенно управление. Това трябва да играе важна роля не само през предстоящия програмен период, но и на всеки етап от изработването и прилагането на стратегията „Европа 2020“.

Докладът Mănescu, който беше единодушно подкрепен в комисията по регионално развитие, се стреми да насочи вниманието върху правомощията и ролята на регионалните и местните органи в процеса на изпълнение на политиката на сближаване. Докладът подчертава, че многостепенният подход следва да се прилага хоризонтално във всички политики на Европейския съюз. Многостепенното управление е предпоставка за постигане на териториално сближаване и за повишаване на неговия потенциал. То следва да се основава на подход „отдолу-нагоре“, като се отчита многообразието от административни системи, съществуващи понастоящем в различните държавите-членки.

През текущия програмен период, а и в бъдеще, трябва да бъде поставен по-голям акцент на интегрирания подход, което се отнася не само до подобряване на административния капацитет, но и до използването на инструментите за финансов инженеринг. Ролята на местните и регионалните органи трябва да бъде разширена посредством възприемането на методология за местно развитие, основана на регионални партньорства, по-специално за проекти относно въпроси, свързани с градските, селските и трансграничните райони. Ролята на тези партньорства е да спомогне за постигането на балансирано развитие и те надхвърлят националните рамки, като по този начин допринасят за повишаване на териториалното сближаване на Съюза. В допълнение, те ще подчертаят не само общия потенциал за развитие, но и специфични местни аспекти.

Многостепенно управление, основано на ясни, прозрачни процедури, като следствие ще доведе до децентрализация, която все още е недостатъчна в някои държави-членки. Разширяването на ролята на регионалните и местните органи предполага да им бъде възложена отговорност за постигането на по-голяма ефективност на проектите, което ще означава и възприемането на подход, който в по-голяма степен е ориентиран към резултати.

Поздравявам г-жа Mănescu и г-н Luhan за отличните доклади, представени от тях, които ще създадат значителна добавена стойност за бъдещето на политиката на сближаване.

  Евгени Кирилов, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, позволете ми да поздравя моите колеги г-н Luhan и г-жа Mănescu за отличната им работа. Всички сме съгласни, че политиката на сближаване има важна роля за конкурентоспособността на европейските региони. Що се отнася до продължаване на политиката и на постиженията й, искаме да са налице достатъчни ресурси, или поне да не бъдат съкращавани финансовите средства, предоставяни за политиката на сближаване.

Не искаме също така и допълнителна тежест за бенефициерите. Бъдещата структура на политиката на сближаване зависи от решенията, които ще вземем заедно. Комисията обаче трябва да играе основна роля с предложенията, които прави, и в това отношение разчитаме на Вас, г-н Хаан, защото считам, че някои от тези предложения – като например предлаганите предварителни условия за това държавите-членки да получат финансова помощ от Европейския съюз – се нуждаят от допълнително изясняване.

Политиките на сближаване за всички региони трябва да бъдат подкрепени и следва да не позволяваме възникването на положение, при което те страдат поради неефективността на някои национални правителства. Тук отново изказвам съгласието си, г-н член на Комисията, че е важно да развием тези равнища. Поради тази причина е от съществено значение да не заменим сложността с условност и да не затрудняваме за пореден път крайните бенфициери. За да гарантираме, че политиката на сближаване ще доведе до положителни резултати, трябва да дадем възможност на регионите да участват активно; нека им позволим да се чувстват ангажирани в процеса, да им предоставим подходящите средства и да гарантираме, че ги използват възможно най-ефективно.

  Riikka Manner, от името на групата ALDE. – (FI) Г-н председател, г-н член на Комисията, първо искам да благодаря на докладчиците за отличната им работа. Тези два доклада действително създават стабилна основа за бъдещето на политиката на сближаване.

Жизнеспособна политика на сближаване, която е приложима в Европа като цяло, е задължителна предпоставка за конкурентоспособността ни в световен мащаб и това е неоспоримо. Както каза членът на Комисията, регионалната политика всъщност е инвестиционна политика. Към това също трябва да се стремим в бъдеще. Именно чрез политиката на сближаване можем да работим активно за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. За да имаме по-добра научноизследователска и развойна дейност, както и иновации, трябва също така да разглеждаме политиката на сближаване като неразделна част от тези цели и трябва да ги поставим в един по-широк контекст.

Политиката на сближаване не е просто въпрос на солидарност. Разбира се, тя е отчасти и това, но тъкмо благодарение на политиката на сближаване разполагаме с добре финансирана научноизследователска и развойна дейност и иновации. Именно поради тази причина е съвсем логично да осигурим същото количество финансови средства за политиката на сближаване през следващия финансов период, каквото сме предоставяли до момента. Петият доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване отчита безупречно тези фактори и също така е важно да инвестираме повече време и средства в успешно начинание.

Докладът на г-жа Mǎnescu също така посочва много добре един ключов и съществен въпрос от политиката на сближаване, а именно как да бъде създадена политика, която е добра и която взема под внимание всяко равнище. Например имахме някои разочароващи резултати що се отнася до числата, свързани с изпълнението. Като участници в регионалната политика трябва да подходим сериозно към тези проблеми на политиката на сближаване и също така да се опитаме да намерим решения за тях. Считам, че докладът на г-жа Mǎnescu съдържа отлични текстове и по отношение на тези въпроси.

  Jean-Paul Besset, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, изказването ми ще бъде съсредоточено върху доклада на г-н Luhan.

Регионалните политики на сближаване играят важна роля за Европа с оглед на икономическо развитие, което е балансирано, социално хармонично и екологично ефективно, с други думи, развитие, което в крайна сметка е конкурентноспособно в световен мащаб.

Благодаря на г-н Luhan за това, че включи някои от нашите изменения, насочени към установяване на нисковъглеродна икономика, която гарантира биоразнообразие. Не можем обаче да подкрепим неговата резолюция, защото тя разглежда политиката на сближаване като инструмент за глобална конкурентоспособност, което все още считаме за твърде ограничено, стеснено и неадекватно.

Трябва да отбележим два проблемни аспекта. Първо, докладчикът разчита почти изцяло на количествени измерения що се отнася до инфраструктурата като движеща сила на растежа, приемайки за свой основен критерий нейното увеличаване. Не считаме, че това е подходящо в настоящото положение. Той например посочва 246 оперативни програми в областта на научноизследователската и развойната дейност и е горд с тях, но не задава въпроса каква е тяхната цел. Научните изследвания заслужават подкрепа, но трябва да знаем каква е тяхната цел.

Вторият проблемен аспект е свързан с това, че докладчикът не предлага достатъчно ясни планове. Бихме искали да видим ясен избор, който да ни помогне да се справим с предизвикателствата, посочени в доклада му, избор на „зелена икономика“, на Зелен нов курс, който е единствено възможният избор с цел развитие на Европа и нейните региони.

  Charalampos Angourakis, от името на групата GUE/NGL. – (EL) Г-н председател, тези доклади са също толкова антисоциални, колкото и стратегическите планове на монополните групи в Европейския съюз и на буржоазните правителства, които им слугуват. Никога не е имало, нито пък някога ще има, сближаване в Европейския съюз, въпреки усилията, които се полагат за използване на политическото сближаване с цел манипулиране на обществеността. Политиката на Европейския съюз се характеризира с два основни елемента: първият е дълбоко вкорененото неравенство, което е специфична черта на капиталистическия метод на развитие, а вторият основен елемент е, че никакви средства на Общността не се разпределят за социални нужди; средствата се харчат за дейности и инфраструктура, които да увеличат възвращаемостта на капитала и бързите печалби на монополните групи посредством публично-частни партньорства.

Днес, намирайки се все още в капиталистическата криза, дори този подвеждащо наименован принцип на солидарност на Общността бива загърбен и заменен от конкурентоспособността на капитала. Докладите и плановете на политическите представители на капитала за бъдещата политика на сближаване служат на конюнктурните нужди на икономически групировки, целят по-бързо преструктуриране на капитала посредством антисоциалната стратегия „ЕС 2020“ и осъществяват яростна атака срещу правата на труд, осигуровки и социални права на работническата класа. Европейският съюз и методът на капиталистическо развитие не могат да отговорят на неотложните потребности, като например защита от земетресения, образование, здравеопазване и социално осигуряване. Именно поради тази причина напускането на Европейския съюз е по-належащо от всякога, както е неотложна и необходимостта от борба за планирана социалистическа икономика.

  Trevor Colman, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, вземам думата тази вечер, тъй като г-н Bufton, който трябваше да направи изказване, не се чувства добре. Правя изказване от негово име. Както добре ни е известно, заедно с общата селскостопанска политика регионалните фондове представляват най-голямата част от бюджета на Европейския съюз. В продължение на десетилетия англичаните бяха принудени да плащат сметката за различни проекти в целия Европейски съюз, повечето от които не носеха никакви ползи на данъкоплатците в Обединеното кралство.

Неотдавна Бюрото за разследваща журналистика в Обединеното кралство разкри факта, че регионалните фондове на Европейския съюз се използват за подкрепа на дружества за търговия с оръжие в Източна Европа, като някои от проектите са получили финансиране, възлизащо на милиони евро, въпреки че това са едни от най-богатите дружества. Нима действително са им необходими субсидии от Европейския съюз? Предвид мащаба на измамите и неефикасното разходване на средства в този бюджетен ред и това, че дори не се използва за целите, посочвани от неговите поддръжници, призовавам коалицията в Обединеното кралство да се оттегли от финансирането, тъй като тези средства са ни необходими в собствената ни страна – още едно основание да напуснем Европейския съюз.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, Унгария определено е в специална позиция, когато става въпрос за създаването и подкрепата на региони, състоящи се от трансгранични икономически единици. Исторически факт е, че в миналото тези региони са били част Карпатския басейн. Поради тази причина членовете на Движението за по-добра Унгария (Jobbik) подкрепят сътрудничеството между регионите и считат, че е необходимо то да продължи и при сегашното положение, което би могло допълнително да намали временните пречки, поставени пред унгарския народ.

Вместо обаче ресурсите да бъдат директно разпределяни и контролирани от Брюксел, можем да си представим само вариант, при който финансирането е под формата на проекти, стартирани и одобрени при съвместно сътрудничество, основано на партньорство между заинтересованите страни. На местно и регионално равнище определянето и управлението на проблемни въпроси може да бъде по-ефективно, като се взима под внимание трансграничният характер на икономически свързаните региони, посочени като пример. Това следва да бъде подкрепено дори и ако разглеждаме само икономическите съображения. Също така следва да бъдат подкрепени и опростяването на правилата, участието на МСП в европейски проекти и процесът на помагане на по-слабо икономически развити региони да наваксат, в случай че тези популярни мерки не доведат до увеличаване на правомощията и контролната роля на Брюксел и на Комисията за сметка на националния контрол. Отдаването на приоритет на регионите и предоставянето на същите на пряка икономическа подкрепа може дори да сложи начало на нова ера за унгарците от Карпатския басейн.

  Jan Olbrycht (PPE). – (PL) Г-н председател, малко европейски политически стратегии предизвикват толкова много емоции и противоречия. Политиката на сближаване, считана от едни за идеален пример за социалистическа политика, е считана от други за капиталистическа. Трети пък считат, че е справедлива политика, а четвърти – че е несправедлива. Някои виждат в нея начин за туширане на диспропорциите, докато други считат, че тя укрепва конкурентоспособността.

Всъщност няма противоречия в самата политика, която най-общо е предназначена да насърчи по-голяма степен на сближаване между различните райони на Европейския съюз не само що се отнася до социална справедливост, но и по отношение на равни възможности в областта на конкурентоспособността. С други думи, това е сближаване за конкурентоспособност. И двата доклада съдържат такива аспекти и посочват определени въпроси, които са важни не само с оглед на днешното положение, но и като предмет на разисквания за бъдещето на политиката на сближаване. Бих искал да насоча вниманието върху факта, че и двата доклада поставят специален акцент върху принципа на партньорство.

Призовавам г-н члена на Комисията да помисли задълбочено върху това дали да бъде поставено изискване към държавите-членки в предлагания договор за развитие. Такова изискване би посочвало, че преди подписване на договор, държавата-членка съгласува всички насоки за развитие, приоритети и принципи с местните и регионалните партньори. Това следва да бъде задължително, така че Европейската комисия да може безпристрастно да възложи на всяка държава-членка отговорност за изпълнение на нейната част от политиката на сближаване.

  Georgios Stavrakakis (S&D). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искал в началото да поздравя и да благодаря на докладчика, г-жа Mănescu, за отличното й сътрудничество и за факта, че тя беше подготвена напълно да обсъди и да вземе под внимание предложенията, направени от колегите във връзка със съдържанието на доклада. Що се отнася до текста на доклада, който разискваме, няма съмнение, че доброто управление е от ключово значение за успеха на всяка политика и особено на политиката на сближаване, която е основана на съвместното управление, по-голямата част от отговорността за което е прехвърлена на националните и регионалните органи. Има само един отговор на предизвикателствата на тази сложна административна система: многостепенно управление.

Искам по-специално да подчертая, че ако вземем под внимание бъдещата насока на политиката на сближаване, поне тази, която до известна степен ще е ясна в петия доклад за сближаването, многостепенното управление както в хоризонтално, така и във вертикално направление, ще бъде средство за осигуряване на жизнеспособността на всяка инициатива за развитие и за успеха на политиката. Приветствам също така призива за опростени правила и по-голяма техническа помощ за местните органи от страна на Европейската комисия като фактори, които ще гарантират по-активно участие в програми от страна на потенциалните бенефициери и по-ефективно усвояване на средства. Оценките, които се изготвят в момента от Европейската комисия, ни предоставят информация за това кои органи имат постоянни проблеми по отношение на управленските си способности при изпълнение на програмите за политическо сближаване. Както се отбелязва в доклада, допълнителна техническа помощ за тези органи в съчетание с укрепване на инициативата „Обучение за обучители“ ще повиши управленските способности дори на най-малкия орган на местно равнище. В заключение, считам, че по-уеднаквени и хармонизирани правила за структурните фондове ще осигурят стабилна основа за усилията, насочени към опростяване и добро финансово управление.

  Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE). - Г-н председател, само преди дни Комисията гласува екшън плана на Дунавската стратегия, затова ще погледна доклада на г-н Luhan през призмата на това събитие. Още повече, че в мотивите му е посочено, че той има за цел да стимулира дебат за зависимостта и допълняемостта на мерките на европейско и национално равнище. Бих добавила и на регионално. Докладът очертава рамка, в която политиката на сближаване може да играе роля за подобряване на конкурентоспособността на Съюза. В него не се визира изрично ролята на макрорегионите в този процес, но анализът показва, че точно такава рамка в умален модел вече представлява Дунавската стратегия, както и предхождащата я Балтийска. Откривам припокриване на условията, посочени в доклада с реалното им присъствие в Дунавския екшън план. Нещо повече, тезите за повишаване на конкурентоспособността в доклада са основополагащи за стратегията. Например, в доклада се залага на изграждането на връзки с други територии. Подчертава се, че държавите-членки трябва да подкрепят местно ориентирания подход за формулиране и изпълнение на политиката на сближаване. А всичко това са техниките на работа, заложени в новата политика за Дунавския макрорегион.

Аз адмирирам и тезата в доклада, че е важно да продължи подкрепата преди всичко към изоставащите региони. Така Дунавската стратегия се явява като частен случай на доклада на г-н Luhan, напълно в съответствие с изводите в него. Сравнението, което правя, идва да покаже верния път на политиката на сближаване. Считам, че тези принципи и начини на действие следва да са основа за политиката на сближаване през следващия програмен период, включително и ориентираната към резултати местна политика чрез макрорегионите.

  Elisabeth Schroedter (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, искам да благодаря на докладчика относно доброто управление; по-специално, искам да изразя благодарността си за доброто й сътрудничество и да я поздравя за отличния доклад. Той показва на Комисията към какво трябва да се стремим в бъдеще по-специално в областта на принципа на партньорство. Посочва как да се гарантира, че местните и регионалните равнища също взимат участие и как икономическите и социалните партньори, а така също и представителите на гражданското общество, трябва да участват във всички етапи – в прилагането и оценката на структурния фонд. Това представлява ангажимент от страна на държавите-членки за реално партньорство. Това означава, че партньорите ще могат да разговарят с администрациите като с равни чрез инициативи за обучение и финансова подкрепа; това означава, че партньорите ще имат реално влияние върху формата на програмите. До момента обаче сме свидетели на слаба ангажираност от страна на Комисията. Това се отнася както за настоящия период, така и за предложенията, направени от нея по този въпрос. Приветствам казаното от г-н Olbrycht, че за да стане факт този договор за партньорство за развитие и инвестиции, единствено възможният начин е да бъде налице партньорство и че партньорите участват на равни начала в разработването на тези планове. В противен случай съществува риск от Европа на регионите да се превърнем в Европа на държавите-членки, а това съвсем не е нашата цел. Целта ни е регионално развитие и участие на местните и регионалните равнища, на икономическите и социалните партньори, и на гражданското общество.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, това разискване се състои в подходящ момент, защото икономическите, социалните и териториалните различия в Европейския съюз се изострят до тревожна степен: съществуващите неравенства между държавите и регионите и на регионите в самите държави стават все-по-драстични. Съвсем очевидно не успяхме да постигнем териториално сближаване.

Политиката на сближаване не съществува изолирано от други области на политиката: тя влияе и е повлияна значително от доминиращите политически насоки и макроикономическа рамка. Посегателствата на възнагражденията и правата на работниците, разрушаването и влошаването на обществените услуги, посегателството над социалните функции на държавата и съкращаването на публичните инвестиции са неразделна част от икономическите и паричните политики, които Европейският съюз налага на държавите-членки. Има политики, които водят до увеличаване на бедността и неравенството и които ежедневно ни пречат да постигнем напредък в областта на сближаването.

Истината е, че политиката на сближаване не успя да противодейства на влиянието или дисбалансите, до които доведе интегрирането на икономики с много различни равнища на развитие в единния пазар или в Икономическия и паричен съюз. Недостигът на средства, предназначени за сближаване, и непоследователността на макроикономическите политики, които са насочени единствено към сближаване на хартия, но на практика правят сближаването нежизнеспособно, са съществени причини, които трябва да бъдат коригирани, посредством увеличаване на бюджетните средства за сближаване и коренна промяна на макроикономическата политика.

Подкрепата за производството и развитието на производствените възможности на всяка страна и регион, използването на пълните възможности на местния потенциал на всяка една, посредством устойчивото използване на ресурсите й, опазването на околната среда и създаването на работни места с права, както и укрепване на схемите за социално осигуряване и обществените услуги, са от ключово стратегическо значение за ефективно икономическо, социално и териториално сближаване.

  Giancarlo Scottà (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, приветствам доклада на г-жа Mănescu.

Многостепенното управление играе ключова роля в политиката на сближаване и в това отношение многостепенният подход, който осигурява сътрудничество и споделени отговорности между различните равнища на управление, се прилага на практика при управлението на средствата за регионално развитие. Комисията насърчава инициативи, благоприятстващи регионалните и местните органи. Трябва да има по-голям стимул за подкрепа на такива предложения, за да се гарантира реална координация и ефективно изпълнение на европейските програми.

Партньорството трябва да бъде гарантирано от култура, основана на диалог между различните участващи страни. Сътрудничеството на регионално равнище трябва да бъде прозрачно и трябва да гарантира справедливо представителство на всички участници.

Поради тази причина е важно да се осигури подходящо обучение на регионалните и местните представители, посредством инициативи като „Еразъм“ за регионалните и местните служители, а финансирането им трябва да се осигури от Комисията. Това е полезно както за обмена на добри практики, така и за подобряване на качеството и ефективността на управлението на Кохезионния фонд.

  Joachim Zeller (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, първо – може да се съжалява, че важно разискване относно политиката на сближаване за пореден път беше изтикано в дъното на дневния ред. Не е никак справедливо спрямо тази политика и важността, която тя има. Искам да благодаря на докладчиците за работата им, която за пореден път настоятелно ни подчерта област на политиката, в която Европейският съюз е отбелязал значителни успехи – а именно политиката на сближаване – и факта, че е от ключово значение да продължим тази политика и да го направим в политическа система с множество равнища – с други думи, многостепенно управление.

Проектите по политиката на сближаване правят европейските действия съвсем осезаеми за нашите граждани: в инфраструктурни, в социални проекти, при подкрепата за научни изследвания, иновации, за запазването на конкурентоспособността и заетостта в регионите. В настоящото разискване относно бъдещето на Европейския съюз заедно с въпросите за валутата и финансите следва да засегнем също толкова задълбочено и въпроса за това какво е необходимо на Европейския съюз, за да гарантира вътрешното си сближаване, така че държави и региони да не бъдат откъснати икономически, социално или политически. В крайна сметка, когато сме изправени пред глобални предизвикателства и появата на нови конкуренти на световния пазар, се нуждаем от по-голяма сплотеност и уеднаквяване. Политиката на сближаване може да допринесе много в това отношение.

За тази цел обаче трябва да насочим в по-голяма степен политиката на сближаване към онези проекти и проектни области, които помагат на Европа като цяло да постига напредък, които дават възможност на силните да останат силни, а на слабите осигуряват възможността да преодолеят изоставането от силните. Считам, че за да постигнем това трябва да запазим и да разширим целите на политиката на сближаване, които се прилагат към момента. В същото време обаче смятам, че е необходимо да поставим повече условия за финансирането и то да бъде съсредоточено в по-голяма степен върху инициативи в Централна Европа, било то в транспортния сектор, в енергийния сектор, в регионалното развитие и градоустройството, или в научни изследвания и иновации. Считам, че пътят, начертан от Комисията в изготвения от нея Пети доклад за сближаването, е неразделна част от това – а именно, да интегрира средствата в една обща стратегическа рамка, която да създаде партньорство за развитие и иновации между Комисията, държавите-членки и представителите на регионите. Той обаче предвижда и участие на местните и регионалните администрации на възможно най-ранен етап от процес. По този начин новите форми на регионално сътрудничество могат реално да подкрепят процеса на развитие на истинско многостепенно управление.

Г-н председател, изразявам надеждата си, че ще ми позволите да направя още един коментар по казаното от г-н Colman, който, за съжаление, вече не е в залата. Искам да му припомня, че Европейският съюз е доброволен съюз на държави. Ако дадена държава желае да го напусне, тя има право да го направи. Не считам обаче, че именно това желаят гражданите на Шотландия, Уелс, Северна Ирландия и Англия.

  Erminia Mazzoni (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, днес полагаме основите за „Европа 2020“, като смятаме, че тя ще бъде всеобхватна, разумна и иновативна и в хода на този процес трябва ясно да посочим предизвикателствата, пред които сме изправени в глобален контекст.

За да пожънем успех в областта на конкурентоспособността, трябва да успеем да създадем еднакви равнища в самия Европейски съюз. Трите аспекта на политиката на сближаване – социалният, икономическият и териториалният – заедно със структурните фондове, са инструментите, върху които трябва да съсредоточим основната част от вниманието си. Всъщност не трябва да мислим за съкращенията, необходими за преодоляване на финансовата криза, които да наложим спрямо политиката на сближаване. Тъкмо обратното – трябва да поемем отговорността за изпълнението й, за отстраняване на недостатъците й.

Според събраните данни и анализа на получените резултати комисията по регионално развитие подчертава в доклада на г-н Luhan тясната връзка между конкуренция и сближаване и предлага коригиращи действия за следващия програмен период. Няма съмнение, че Европа може да стане конкурентоспособна единствено ако успее да преодолее регионалните различия, съществуващи между отделните региони.

Във връзка с това искам да благодаря на г-н Luhan, че прие предложеното от мен изменение, целящо да подчертае отново възможността за въвеждане на благоприятни данъчни разпоредби за преходни периоди не по-дълги от пет години – възможност, която вече съществува в резолюцията, гласувана от Парламента през февруари 2006 г. Това е ефективен начин да избегнем част от трудностите, които се появяват при прилагането на политиката на сближаване, като например сложните процедури, недостатъчните проверки и необходимостта от по-ефективен мониторинг.

Във връзка с тези въпроси са внесени поредица от изменения, които да оптимизират въздействието на политиката на сближаване и по този начин да повишат икономическата конкурентоспособност на Съюза. Както се посочва в доклада на г-н Luhan, трябва да бъде поставен акцент както върху хоризонталните, така върху вертикалните партньорства между местните органи, а така също и върху съфинансирането – елементи, които трябва да бъдат считани за основни принципи.

Важно е също така да се ускори опростяването на процедурите и достъпът до финансиране, като също толкова важно е и да бъде възприет интегриран подход към разпределяне на средствата и запазването на преходните режими, особено в този труден период. Процесът на вземане на решения „отдолу-нагоре“, в който участват заинтересованите региони, гарантира подкрепа за развитието чрез възползване от регионалните особености.

В заключение искам да заявя, че докладът подчертава две основни цели в това отношение: иновации и инфраструктура. Считам, че докладът е важен, защото ни предоставя ясна стратегия за изчерпателни мерки, насочени към решаване на проблема, съдържащ се в заглавието на доклада.

  Председател. – Искам да ви кажа, че в качеството си на лицето в Бюрото на Европейския парламент, което отговаря за устните и писмените преводи, ще помоля присъстващите в залата да включат светлинния индикатор, който имам при себе си, указващ, че устните преводачи не могат да ви следват на всяко място в залата, защото не им помага особено, ако уведомяват единствено мен. Разбира се, мога и лично да ви уведомявам, но считам, че ще бъде по-лесно, ако включим светлинния индикатор на всяко отделно място.

  Nuno Teixeira (PPE). – (PT) Г-н председател, искам в началото да поздравя г-н Luhan и г-жа Mănescu за забележителната им работа по съответните доклади. Двамата допринесоха значително за провежданото в момента обсъждане на новата политика на сближаване за периода 2014-2020 г.

Сега повече от всякога е от ключово значение да постигнем икономическо, социално и териториално сближаване, за да укрепим конкурентоспособността на Европейския съюз в глобален мащаб. Тази цел е постижима само при условие че сме наясно, че единственият начин да изградим Европа, която е вътрешно съгласувана и е конкурентоспособна във външен план, е посредством укрепването и развитието на регионалното измерение.

Искам по-специално да подчертая три аспекта, които считам за основни: първо, децентрализация, която да гарантира, че местните и регионалните органи, особено органите със законодателни правомощия, участват по-активно и допринасят повече за по-доброто прилагане на политиката на сближаване; второ, настоятелното изискване към държавите-членки да канят регионални и местни органи да участват на равни начала с националните органи и представители в преговорите относно бъдещето на структурните фондове; и, трето, засилването на ролята на регионалните органи при изготвянето, управлението и изпълнението на програмите. Единствено чрез по-активното участие на тези органи в целия процес ще бъде възможно да спазим принципа на субсидиарност.

Друг аспект, който считам за изключително важен, е стремежът към опростяване на структурата на фондовете в периода след 2013 г. не като резултат от икономическата криза, а по-скоро като общ принцип за бъдещата политика на сближаване с цел да се улесни усвояването на средствата. Голямата загриженост, залегнала в Договора от Лисабон, беше как да доближим Европа до гражданите й. Вместо просто да постигнем тази цел, нека също така да улесним живота на тези граждани, като не допускаме излишни административни тежести, които ги възпират от участие. Само така ще постигнем истинското териториално сближаване. Само по този начин ще успеем да намалим драстичните различия, които съществуват днес в Европейския съюз и съществуващата в момента пропаст между богати и бедни региони. По-активното участие също така означава и по-голяма отговорност и тъкмо тази отговорност следва да бъде поета и споделена между всички, което представлява начин да постигнем повече и по-добри резултати по пътя към изграждането на по-силна и по-конкурентоспособна Европа.

  Hermann Winkler (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, аз искам също да поздравя и да благодаря на двамата докладчици за успешната им работа. По-специално, приветствам бележките на г-н Luhan относно въпроса за „Бъдещата архитектура на политиката на сближаване след 2013 г.“. Макар заключенията относно Петия доклад за сближаването вече да очертават първоначалните идеи на Комисията по този въпрос, докладът на г-н Luhan представлява важен принос за определяне на становището на Парламента спрямо Комисията. Ето защо и аз също като докладчика считам, че е напълно логично в бъдеще политиката на сближаване да бъде в хармония с целите на стратегията „ЕС 2020“. Все пак отделните региони трябва да имат възможност да определят сами приоритетните си области.

Не всички региони са еднакви; дори в самите държави-членки отделните региони се различават. Максимален брой от два или три приоритета – единият от които може вече да е определен като задължителен – предоставя на регионите малки възможности за действие. Регионите се нуждаят от възможности за инвестиции в инфраструктурата и хората си в зависимост от своите собствени приоритет. При сегашните условия конкретни въпроси, като например демографските промени може да останат на заден план. Това няма съвсем да бъде регионална политика, адаптирана към нуждите на регионите, за която Комисията винаги говори. Ето защо считам, че ние като Парламент трябва ясно да посочим още в самото начало, че не трябва да се позволява регионите да бъдат поставяни в по-слаба позиция спрямо държавите-членки. Принципът на партньорство трябва да бъде допълнително укрепен.

Значението на регионите на Европейския съюз е различно в зависимост от структурата на държавата. Поради тази причина трябва да бъде отделено особено внимание на принципа на субсидиарност. Той трябва да бъде взет под внимание в идеята на Комисията за създаване в бъдеще на партньорства за иновации и развитие между Комисията и държавите-членки.

Без да навлизам в твърде много подробности, се надявам да мога за кратко да поговоря за важността на цел 3. Напълно съм съгласен с докладчика, когато говори за трудностите на граничните територии на Европейския съюз – както по вътрешните, така и по външните граници. На тази цел трябва да бъде поставен по-силен акцент в бъдеще. Считам, че цел 3 не получи достатъчно внимание в хода на настоящото разискване относно бъдещето на политиката на сближаване. По-специално, сътрудничеството между регионите, намиращи се на бившите външни граници на Европейския съюз – тук имам предвид моя роден регион Саксония – трябва да бъде развито в далеч по-голяма степен.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, данните, предоставени от Европейската сметна палата в годишните доклади през 2006 г. и 2008 г. относно системите за контрол по отношение на политиката на сближаване, определено будят тревога.

Тези системи не бяха толкова ефективни, колкото се очакваше; с 12% грешки при възстановяването на разходите за 2006 г. и 11% за 2008 г. За да бъде намален този процент грешки, Европейската комисия трябва да засили контролната си роля по отношение на местните и регионалните политики.

Разработването на насоки за държавните и частните организации и създаването на схема за обучение и мобилност относно начина за практическо прилагане на политиките за многостепенно управление ще представляват ефективни мерки за подобряване на регионалната политика.

Също така държавите-членки трябва да укрепят ролята на регионалните и местните органи по-специално след влизането в сила на Договора от Лисабон.

Също толкова наложително е и да бъде улеснено трансграничното регионално сътрудничество; всъщност в много райони на Европейския съюз съществува огромен потенциал за сътрудничество между региони и местни общности на граничещи държави-членки по-специално в сектори като туризъм, селско стопанство, промишленост и околна среда.

Ще се възползвам от факта, че завърших изказването си в рамките на определеното време, за да благодаря на устните преводачи, които винаги проявяват разбиране.

  Jan Kozłowski (PPE). – (PL) Г-н председател, г-н член на Комисията, в началото искам да подчертая, че считам доклада за особено важен и да поздравя докладчика, г-н Luhan, за отличната работа. Смятам, че политиката на сближаване следва да бъде водещата политика на Европейския съюз и че в бъдеще значимостта й трябва да нараства. Като хоризонтална политика тя следва да задава направленията, в които да се насочат секторните политики, и да допринася за повишаване на конкурентоспособността на европейските региони и укрепване на позицията на Европейския съюз на световните пазари. Системата за изпълнение на политиката на сближаване трябва да бъде съвременна и гъвкава, основана на модела за многостепенно управление, както беше посочено многократно. Тя също така следва да насърчава координацията на структурните фондове с други европейски инструменти и с национални фондове.

Ръководех регион с 2 200 000 жители в продължение на два мандата и отговарях за прилагането на инструментите на политиката на сближаване въз основа както на централизиран модел – между 2004 г. и 2006 г. – така и на децентрализиран модел – регионалната оперативна програма – между 2007 г. и 2013 г. Този опит ми дава право да заявя напълно отговорно, че децентрализираният модел дава възможност за по-добро използване на местния потенциал за изпълнение на стратегически решения и постигането на положителни промени, което ми дава основание да считам, че целите следва да се съгласуват на европейско равнище, но начините за постигането им следва да бъдат определени съгласно принципа на субсидиарността на най-подходящото равнище, което в случая на политиката на сближаване означава регионално и местно равнище. В същото време е изключително важно да обвържем усвояването на средствата с постигането на измерими цели и резултати: икономически растеж и по-високо равнище на заетост, както и социално приобщаване.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, аз също искам да поздравя моя колега, г-н Luhan, за усилията му по съставянето на доклада, който е особено важен и за Румъния. Считам, че стратегията „Европа 2020“ трябва да насърчава план за устойчиво развитие. В това отношение, е необходимо както по-активно външно представителство, така и по-ефективна вътрешна координация.

Докладът е важен, защото в него се посочват постиженията на политиката на сближаване. Всъщност основно място се отделя на насърчаване на глобалната конкурентоспособност на регионите. Разпределянето на средства за проекти за инвестиции и развитие определено ще донесе огромна полза на нашата страна. Следва да се посочи, че Румъния може да отговаря на изискванията за значителни средства както в момента, така и в периода след 2013 г.

Във връзка с това на национално равнище имаше…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Luís Paulo Alves (S&D). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, вярно е, че политиката на сближаване е от важно значение като фактор за повишаване на растежа и просперитета, а също и за насърчаване на балансирано развитие на регионите. Вярно е, че балансираното развитие на регионите е от ключово значение за функционирането на вътрешния пазар и на самия Съюз и че политиката на сближаване е от основно значение за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Също така е вярно, че политиката на сближаване е от полза за околната среда, за създаването на работни места и за развитието и изграждането на съвременна транспортна мрежа. Предвид казаното, г-н председател, г-н член на Комисията, е неприемлив фактът, че Комисията в момента се възползва от успехите на тези региони и желае да ги използва като заплаха срещу държави-членки, които не отговарят на макроикономическите критерии. Това е в сила особено предвид факта, че при тези ситуации регионите дори не са участвали и нямат преки отговорности, а също и като се има предвид, че именно те ще бъдат най-засегнати от ограниченията за използването на структурните фондове. Това е погрешно, г-н член на Комисията, и бих искал да чуя Вашия отговор.

  Alfreds Rubiks (GUE/NGL) . – (LV) Г-н председател, искам да насоча вниманието на Парламента към социалното сближаване. Считам, че е трудно, когато разговарям с гласоподавателите, да обяснявам, че тук взимаме решенията след задълбочени и целенасочени разисквания, а в същото време стандартът им на живот се е влошил след присъединяването към Европейския съюз. Имам предвид Латвия. Тридесет и четири процента от населението на Латвия в момента преживява с минимални средства за съществуване и е ръба на бедността. Минималната пенсия е 64 латвийски лата, което е доходът на 12% от населението. Чутото и видяното от мен в тази зала, онова, което прочетох в докладите, са неща, които аз поне не мога да подкрепя, защото не считам, че на социалните въпроси е отделено съществено внимание. Повтарям – тук ни се предлага още по-голяма либерализация на пазара, конкурентоспособност...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, искам да направя четири бележки по тези доклади.

Първият е, че съществуването на Европейския съюз придобива смисъл за хората единствено ако се опитва да намали икономическите, социалните и териториалните различия.

Вторият е, че европейската политика на сближаване е инструментът от решаващо значение на финансовата политика за постигане на тази цел.

Третата ми бележка е свързана с това, че онези, които отправят критики, следва все пак да предложат алтернатива. Ако нямат такава, нека просто да си мълчат.

На четвърто място, искам да кажа, че родният ми район – родом съм от Източна Германия – е област, в който тази политика допринесе за икономическото развитие. Вървим по правилния път, но ни предстои още много. Ето защо ще продължим да се нуждаем от допълнителна подкрепа след 2013 г., за да запазим темповете на напредък.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, Тип О’Нийл, великият американски политик с ирландски корени, беше казал, че всяка политика е местна. Същото може да се каже и за Европейския съюз по отношение на развитието. Всяко развитие е регионално.

Конкретен отличен пример за това е успехът на моята страна по проектите от политиката на сближаване, след като се присъединихме към Европейския съюз. Имахме БВП малко над половината от средния, когато се присъединихме през 1973 г., а в момента имаме един път и половина средния БВП, независимо от финансовите трудности, които има страната в момента.

Второ, в хода на процеса един от основните аспекти за нас ще бъде да опростим процедурата и да поставим акцент върху резултатите и добавената стойност и също така да се опитаме да намалим бюрокрацията и регулацията. Човек може да си попълва формуляри от тук до вратата на Парламента, но ако няма добавена стойност – полза никаква. Ако съумеем да постигнем това, ще можем да продължим с напредъка и определено очаквам с нетърпение да видя регионалната политика...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, ефективното прилагане на политиката на сближаване, която в момента е доста децентрализирана, изисква отговорностите на органите от регионално и местно равнище да бъдат допълнително засилени, тъй като тези органи най-добре разбират нуждите на даден район и на неговите жители.

Изразявам твърдото си убеждение, че създаването на реално партньорство с регионалните и местните органи изисква по-ясно определение на така наречения принцип на партньорство, както и активното участие на местните и регионалните органи в консултациите относно регионалната политика на Европейския съюз. Искам да подчертая, че осигуряването на по-добра координация между отделните равнища на контрол, по-голямата гъвкавост, по-прозрачните и ясни процедури са характеристики не само на добро управление на обществените дейности, но преди всичко следва да улеснят усвояването на средства и да увеличат участието на потенциални партньори в проекти.

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, искам да изкажа благодарността си за оживеното разискване и да използвам възможността да кажа още няколко думи относно средствата за финансов контрол. Както винаги подчертавам, когато ми се отдаде възможност, трябва действително да се захванем с този въпрос и да опростим нещата, по-специално с оглед на факта, че трябва да положим повече усилия, за да гарантираме, че малките и средните предприятия също могат да се възползват от възможностите, които желаем да осигурим посредством европейско финансиране, а така също револвиращите фондове например, които искаме да предоставяме по-активно в бъдеще; също така трябва действително да намерим начин как да сведем до минимум бюрокрацията.

От друга страна, постоянно ми се налага да подчертавам, че голяма част от бюрократичната тежест се появява на национално равнище. С други думи, не цялата бюрократична тежест, която е свързана с европейските проекти, произтича от Брюксел; по-скоро това е съчетан резултат от процеси на национално и европейско равнище. Трябва да работим заедно по въпроса. Г-жо Mănescu, съгласен съм Вас, че трябва да положим усилия за разработването на стандарти в тази област – макар, разбира се, да не мога да пренебрегна напълно националното законодателство и условия. По-принцип обаче съм напълно съгласен с Вас.

Темата за условността изисква задълбочено обсъждане, за което в момента нямаме време. Несъмнено тук става въпрос, че всяка отделна страна и всеки отделен регион, когато е необходимо, трябва да намери причините за забавянето на изпълнението на проекти; те вече са ни известни като цяло. В повечето случи не става въпрос за пари – или поне това не е основната причина – а по-скоро за други недостатъци. Логиката, залегнала в условността, е тези причини да бъдат отстранени предварително, за да се гарантира по-бърза обработка на следващите етапи, което е в интерес на всички засегнати страни.

Благодаря също така и на ораторите, които споменаха договора за развитие и партньорство и факта, че това представлява възможност, както посочи г-н Olbrycht, да насърчим по-нататъшното участие на регионалните и местните органи. Ще е необходимо известно преосмисляне в тази насока що се отнася до това как можем на практика да го приложим по един институционализиран начин и нека не забравяме, че този начин трябва да е приемлив за държавите-членки. По този въпрос разчитам и се опирам на подкрепата и съдействието на Европейския парламент, тъй като той, Комисията и Комитетът на регионите споделят едно и също становище. Има обаче и още един участник – държавите-членки. Трябва да ги убедим, че и те ще имат полза от добавена стойност, ако привлекат за участие повече хора при планирането на програмите и по този начин самите хора ще бъдат много по-съпричастни към тях.

Благодаря и за бележките – струва ми се бяха от страна на групата на Зелените/Европейски свободен алианс – свързани с растежа. Подкрепям качествен и количествен растеж. Нуждаем се и от двата. Да вземем например научните изследвания: те всъщност попадат в групата на качествения растеж. Ако една от основните ни цели е увеличаване на дяла от възобновяема енергия например, но като цяло искаме и да бъдем по-енергийно ефективни, важна тема на научно изследване би бил въпросът „Как мога да съхранявам електричество, да ми бъде под ръка и да го използвам, когато ми е необходимо?“, за да можем да направим производството на електроенергия дори по-ефективно.

Общо взето едно нещо е ясно: можем да постигнем целите си единствено при условие че успеем на практика да създадем регионална политика, която достига до всички региони на Европа. Както беше посочено днес, прилагането на стратегията „ЕС 2020“ е възможно единствено ако успеем да пренесем и изпълним тази политика във всички региони, но като взимаме под внимание местните нужди и изисквания.

Отново изказвам голямата си благодарност по-специално на двамата докладчици за отлично свършената работа.

  Petru Constantin Luhan, докладчик. – (RO) Г-н председател, искам в началото да благодаря на колегите, които участваха в изготвянето на доклада и в крайна сметка допринасят за политиката на сближаване и нейното бъдеще. Искам също така да благодаря на докладчиците в сянка, които внесоха изменения и направиха предложения, които бяха не по-малко важни, а също и защото успяхме толкова безпроблемно да постигнем съгласие.

Няма подробно да се спирам на казаното дотук. Искам също така да ви благодаря за любезните бележки, отправени към мен. Искам обаче да подчертая по-специално казаното от г-н члена на Комисията, чиито коментари заслужават да бъдат подкрепени. Той каза, че политиката на сближаване е политика на инвестиране в региони и хора, което е предпоставка за подобряване на стандарта на живот в регионите на Европейския съюз. Напълно съм съгласен с този възглед.

Също така съм съгласен, че имаме подкрепата Ви – за което сме Ви благодарни – за увеличаване на инвестиции във всички видове инфраструктура, което е основна предпоставка за отстраняване на различията в Европейския съюз.

Що се отнася до становището, изразено от г-н Besset, искам само да заявя, че ако беше прочел внимателно доклада, щеше да разбере, че в него също така се посочва икономически растеж, основан на екологична икономика. В него също така правя директна препратка към стратегията „ЕС 2020“, в която също се посочва екологична икономика. Именно поради тази причина докладът получава в момента тази широка подкрепа.

Благодаря на всички още веднъж и се надявам, че бъдещата политика на сближаване ще отбелязва напредък в правилната посока.

  Ramona Nicole Mănescu, докладчик. – (RO) Г-н председател, искам да благодаря на колегите за значителния им принос към този доклад, и по-специално за неговия окончателен текст, както и на докладчиците в сянка, и на останалите ми колеги, които внесоха изменения, а да не забравяме и ораторите, които се изказаха по време на разискването, въпреки късния час.

Предвид факта, че при гласуването в комисията по регионално развитие беше постигнат широк консенсус сред политическите групи относно необходимостта от прилагане на принципите и мерките, предложени в доклада, мога само да изразя задоволството си, че днешното разискване се увенча със същия успех.

Работният документ беше изготвен след консултации с Европейската комисия, Комитета на регионите и представители на бенефициерите, на които също искам да благодаря отново за техните предложения. Както вече споменах в предишното си изказване, изразявам твърдото си убеждение, че Европейската комисия ще покаже необходимата възприемчивост и решимост, за да гарантира, че решенията, посочени и предложени от нас в комисията по регионално развитие, няма просто да останат на етап предложения. Г-н член на Комисията, дадохме конкретни предложения. От Вас се иска единствено да ги обсъдите задълбочено. Казвам това по-специално предвид факта, че в следващите месеци Европейският съюз ще трябва да определи и да адаптира своята бъдеща политика на сближаване и стратегията „2020“, както и условията за успешното им изпълнение.

Стремим се към нов подход на многостепенно управление, който ще бъде насочен към постигането на жизненоважните цели на Европейския съюз, както и към Европа на гражданите, която се характеризира с икономически растеж, социален напредък и устойчиво развитие.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. – Колеги, за да се постигне действително социално и икономическо сближаване на държавите от Съюза, първо трябва да се вземат предвид разликите между страните-членки не само по отношение на икономическия растеж и напредъка, но и разликите в териториалното положение. Да се говори за общи мерки на този етап, според мен е неуместно. Мерките за всяка държава-членка на Съюза трябва да са различни, защото необходимостта е различна. А що се касае до ролята на Комисията при процедурите за оказване на съдействие и контрол за доброто управление на регионалната политика, съм на мнение, че първо Комисията трябва ясно да очертае и заяви своите ангажименти. В досегашния си опит, при подаване на сигнал до Комисията по даден въпрос, единственият отговор, който съм получавал е или уклончив или просто ми се отговаря, че това не е в компетенцията ѝ. Колеги, идвам от страна, в която дълги години прехвърлянето на топката беше начин на работа, и желанието ми е ясно да се определят правомощията на Комисията, за да може при дадени обстоятелства да получаваме ясни отговори и точни действия.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Към момента са налице много ясно изразени различия между регионите, които се допускат за финансиране съгласно цел „Сближаване“ и тези, които не са допуснати. Това има изключително отрицателно въздействие върху региони, които може и да не са бедни, но определено не са богати. Би било много полезно, ако тези драстични разлики бъдат смекчени посредством създаването на междинна група региони, която е между целта „Сближаване“ и целта „Регионална конкурентоспособност и заетост“. Изразявам задоволството си, че това е едно от предложенията, съдържащи се в заключенията на Петия доклад за сближаването. Тази междинна група може да е насочена към региони, чиито БВП на глава от населението е между 75% и 90% от средната стойност за Европейския съюз. Иска ми се също така тази система да замени преходния механизъм и да обхване региони, които са различни от тези в целта „Сближаване“. В контекста на преговорите относно следващата многогодишна финансова рамка бюджетът за тази реформирана политика на сближаване следва да се запази непроменен. Струва си да се отбележи обаче, че от целта „Сближаване“ следва да бъдат извадени малко над 20 региона, което ще доведе до спестяване на средства в размер от 10 млрд. евро годишно. Несъмнено тези средства могат да се пренасочат към нова междинна група региони.

  Tamás Deutsch (PPE), в писмена форма. – (HU) Поздравявам г-н Luhan за работата му по доклада. Във връзка с доклада искам да насоча вниманието върху два аспекта. Що се отнася до връзката между изпълнението на стратегията „ЕС 2020“ и подобряване на конкурентоспособността, важно е да се подчертае, че сближаването и повишената конкурентоспособност са процеси, които се обуславят взаимно и дори взаимно се укрепват. Не можем да се съсредоточим върху подкрепата на най-добре развитите региони с оглед да постигнем максимална конкурентоспособност на Европейския съюз, тъй като това би създало риска по-слабо развитите региони да изостанат дори още повече, което от своя страна ще доведе до значителни социални напрежения и нестабилност на целия Европейски съюз. Освен това е важно да гарантираме, че макар политиката на сближаване да има съществен принос за осъществяване на стратегията „ЕС 2020“, сама по себе си тя не може да бъде натоварена с отговорността за постигането на целите на стратегията. Следователно трябва да постигнем последователност между осъществяването на целите на стратегията „ЕС 2020“ и тези на политиката на сближаване, а останалите области на политиката също трябва да допринесат за подходяща степен на постигане на целите на стратегията. Във втората ми бележка искам да подчертая, че съм напълно съгласен с докладчика, че БВП следва да остане критерият за определяне на правото на държава-членка да получи средства, тъй като БВП е най-надеждният показател за равнището на развитие, който е известен до момента. На равнище държава-членка националните органи могат да използват други показатели при разпределяне на ресурсите, но на равнище на Европейския съюз БВП трябва да остане единственият критерий за право на получаване на помощ.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Докладът относно правилното управление на регионалната политика ще укрепи правомощията на регионалните и местните органи при изпълнението на политиките на Европейския съюз. Парламентът отдавна подкрепя по-активното участие на публичните органи, освен тези на национално равнище, при планиране на политиките на Общността. Принципът на партньорство, както е заложен в Бялата книга на Комитета на регионите за многостепенното управление, трябва да бъде укрепен още в началния етап на преговорите в рамките на разискванията в Европейския съюз. Докладът подкрепя допълнително опростяване както на законодателните, така и на незаконодателните правила. Трябва да обаче да се подчертае, че някои държави-членки, и по-специално техните публични органи, често допринасят за административна тежест, която не се изисква съгласно правилата на Общността. В това отношение, е необходима допълнителна корекция. Правилата на програмите за субсидии следва да бъдат опростени, за да може отделните процеси да бъдат по-разбираеми и с цел да се избегне възпирането на потенциални бенефициери да участват в проекти. Отчетен е голям процент грешки от (12%) по отношение на средства, платени при изпълнението и финансирането на програми. Най-високият процент на грешки винаги се отчита в областта на обществените поръчки и така наречените недопустими разходи. Има недостатъчен контрол от страна на Европейската комисия и е очевидно, че Комисията не може да създаде система за контрол на всички национални равнища. От основно значение е контролната роля на Комисията да се запази и да се подкрепя в началото на програмите, но на държавите-членки и на местните органи могат да се прехвърлят повече отговорности в хода на програмите.

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) С оглед разширяване на влиянието на политиката на сближаване, от основно значение е да бъдат извършени определени решителни реформи. Подкрепата, която осигурява политиката на сближаване, трябва да бъде концентрирана в три основни направления. На първо място, е географската концентрация; второ, концентрацията в обхвата на подкрепа; и трето – административната концентрация. Това означава, че степента на финансова подкрепа трябва да бъде насочена към онези държави-членки на Европейския съюз, към онези региони, които най-много се нуждаят от това. С други думи, не може да има подобряване на социално-икономическото положение, без да е налице категоричната подкрепа на политиката на сближаване на Европейския съюз. Това означава, че всеки регион трябва да направи оценка на секторите, които най-спешно се нуждаят от подкрепа, вместо да посочва всички възможни сектори, без да е извършен задълбочен анализ. Всеки регион трябва да избере три до пет от 10-те сектора, предложени от Комисията, в които да концентрира 100% от наличната подкрепа. Това означава, че трябва да продължим да намаляваме административната тежест. Трябва да повишим степента на доверие от участващите институции, така че броят на функциите, извършвани от тези институции, да бъде оптимизиран. Искам да подчертая, че използваният в момента критерий за разпределение на подкрепата съгласно политиката на сближаване на Европейския съюз – БВП по еквивалентност на покупателната способност на глава от населението (до 75% от средната стойност за Европейския съюз) – е подходящ, изпитан и сигурен критерий за определяне на набора от региони, които отговарят на изискванията за получаване на подкрепа съгласно рамката на сближаване, защото отразява реалните различия между държавите-членки на Европейския съюз и регионите.

  Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма. – (ET) Споделям становището на докладчика, че политиката на сближаване на Европейския съюз е една от най-важните политики, която спомага за увеличаването на конкурентоспособността на региона и за гарантирането на устойчиво развитие. Тъй като международната финансовата криза имаше малко или повече отрицателно въздействие върху всички региони на Европа, политиката на сближаване, която осигурява добавена стойност, определено има важна роля, за да се гарантира, че регионите ще бъдат по-силни след края на кризата. Тъжното в случая е, че правителствата на много държави-членки на Европейския съюз не разбират достатъчно добре ролята и важността на регионите – на местните органи – тъй като се опасяват, че ще загубят властта си над регионите. Например правителството на моята родина, Република Естония, често приема важни закони, отнасящи се до местните органи, без да взема под внимание процесите на вземане на решения на органа. С цел да не бъдат дискриминирани различните региони, следва да се обръща по-голямо внимание на регулаторните действия на правителствата на държавите-членки, за да се гарантира, че тези действия не противоречат на собственото законодателство на държавите-членки и на европейските ценности. Вярно е, че в момента има много региони на Европа, които получават широка политическа подкрепа чрез европейския Комитет на регионите, Съда на Европейския съюз и Комисията в случаи, при които правителствата на държавите-членки са пренебрегнали правата на местните органи. Считам, че една ефективна европейска политика на сближаване и изпълнението на целите, заложени в директивата, ще спомогне за гарантиране на жизнеспособността на регионите, а жизнеспособни региони ще повишат жизнеспособността на Европейския съюз като цяло и същевременно ще предотврати маргинализацията на граничните райони.

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладите Luhan и Mănescu напълно правилно посочват принципите, на които трябва да се основава политиката ни на сближаване. Искам обаче да подчертая три области, в които трябва да бъдем по-амбициозни. Първата е териториалното сближаване. Тази концепция често се споменава, но рядко се прилага в конкретни измерения. Следва например да обърнем специално внимание на граничните региони. Затрудненията и проблемите, които изпитват тези региони, отразяват ограниченията на европейската интеграция. Областите, при които връзката се къса, трябва да се превърнат в области, които подпомагат създаването на връзки. Следващата област е неравнопоставеното третиране на региони, които попадат между цел 1 и цел 2. Разликата в размера на помощта, отпусната на региони с един и същ БВП, може да бъде десетократна. Време е да създадем преходен механизъм, който осигурява равно третиране на всички региони с БВП между 75% и 90% от средната стойност за Европейския съюз. На последно място, искам да кажа, че трябва да работим по нови показатели за измерване на резултатите. Предизвикателствата, свързани с развитието, пред които са изправени регионите, са обвързани с техните местни ограничения. Трябва да усъвършенстваме критериите си на всички равнища на управление, така че да можем прецизно да определим нуждите и целите на регионалното развитие.

  Richard Seeber (PPE), в писмена форма. – (DE) Специално внимание трябва да бъде обърнато на политиката на сближаване на Европейския съюз в интерес на по-устойчив растеж и повишена конкурентоспособност. В Европа на регионите БВП следва да се запази като основен показател за определяне на правото на регионите да получават финансиране. Европейската регионална политика обаче трябва да обхваща всички региони, като в същото време да е достатъчно гъвкава и да взема под внимание регионалните и териториалните различия. За да се възползваме от пълния потенциал за растеж на регионите и да постигнем икономическо, социално и териториално сближаване в Европейския съюз, от ключово значение е да бъде обърнато специално внимание на конкурентоспособността. В хода на този процес трябва също така да вземем под внимание малките проблеми в богатите държави-членки. По-специално, научните изследвания и иновациите трябва да играят важна роля във всички региони като начин за повишаване на конкурентоспособността на Европейския съюз, което е причината да продължим да насърчаваме тези области и в бъдеще. Макар че целите на стратегията „ЕС 2020“ са определени на общностно равнище, от жизненоважно значение е местните и регионалните органи да участват по-активно в тяхното изпълнение; подходът „отдолу-нагоре“ е от основно значение, за да изпълним ефективно икономическите цели на стратегията „ЕС 2020“.

  Monika Smolková (S&D), в писмена форма. – (SK) Политиката на сближаване трябва да остане основна за Европейския съюз в периода след 2013 г., като бъде осигурено подходящото й финансиране и при следните условия: опростяване на процедурите за отпускане на средства от структурните фондове, създаване на рамка за публично-частно партньорство, инфраструктурата да бъде поставена като основна предпоставка за повишаване на глобалната конкурентоспособност, партньорството да бъде условие за развитие на реални партньорства с регионалните и местните органи, както и с гражданското общество, и като средство за ефективност, законност и прозрачност на етапа на изготвянето на програмите и използването на структурните фондове, както и прилагането на многостепенно управление както на вертикално, така и на хоризонтално равнище. Има и някои други условия, но за да изпълним целите на стратегията за 2020 г., считам, че е от основно значение да спазим вече посочените условия.

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма. – (PL) Европа в момента преминава през труден период. Финансовата криза през 2008-2009 г. все още се усеща силно в икономиката, което води до разширяване на пропастта между богатите региони от Западна Европа и по-бедните региони от Централна и Южна Европа. Това положение налага укрепването на механизмите, чрез които кризата може да бъде ефективно преодоляна. Най-важният от тях на равнище на Съюза са политиката на сближаване и регионалните фондове. В резултат от съфинансирането на инвестициите на местно равнище те се превърнаха в реален символ на европейско сътрудничество, което надхвърля националните интереси. Те също така допринесоха значително за разширяване на зоната, която се радваше на икономически растеж между 2004 г. и 2007 г., а и за стесняване на пропастта между държавите от старата и новата Европа.

Ето защо е толкова важно във финансовата рамка за периода 2013-2020 г. да увеличим средствата, които Съюзът предоставя за политиката на сближаване, да запазим сближаването като основна цел и да запазим настоящия механизъм за избор на бенефициери, който се основава на равнищата на БВП в различните региони. Считам, че също така е важна възможността да повишим равнището на съфинансирането за инвестиции от 75% на 80%, като в същото време намалим на финансирането за отдалечените региони. От гледна точка на страните от Западна Европа считам, че е важно също така да продължим да предоставяме средства за инвестиции в инфраструктура, по-специално по вертикалното направление, което свързва северната и южната част на Европа.