Пълен протокол на разискванията

Вторник, 14 декември 2010 г. - Страсбург

10. Обяснение на вот

  Председател. – Пристъпваме към обяснения на вот.

Устни обяснения на вот

Доклад: Claude Moraes (A7-0347/2010)

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, не за пръв път в тази зала се чувствам все едно съм паднал в някаква пропаст в пространствено-времевия континуум, някакво пречупване на времето или тунел, който ме е отвел обратно в 70-те години на XX в. Намираме се в свят на държавен контрол на промишлеността, на политиката на доходите и цените, на намаляване на работните часове и на подпомагане на непечеливши корпорации.

Не мога да направя нищо по-добро освен да изчета списъка за гласуване днес: субсидии за „СИ/Мура“ (SI/Mura) в Словения, за „Хайделбергер Друкмашинен АГ“ (Heidelberger Druckmaschinen AG) в Германия, за автомобилната промишленост във Великополското войводство в Полша, за търговията на дребно в Арагон, Испания, за текстилния сектор в Валенсия, Испания, за производството на продукти от естествен камък във Валенсия, Испания, за „Леар“ (Lear) в Испания, за „Х. Цегелски-Познан“ (H. Cegielski-Poznan) в Полша. През 70-те години на XX в. говорехме за избор на победители. В действителност избираме победените. Ние правим така, че ЕС да се намесва с финансови средства там, където тестът на свободния пазар е установил провал.

Защо го правим? Защото сега ЕС е механизъм за преразпределение на богатство на привилегировани клиентски групи. Г-н председател, и Вие, аз знаем, че това е глупост. Вие бяхте един успешен консервативен лидер в Каталония. Вие разбирате значимостта на свободните народи и пазари, също като нашите гласоподаватели. Парите свършват. Достигаме момент, когато, както гласи метафората на Джордж Оруел, хората ще се отърсят от системата както кон се отърсва от мухи.

Доклад: Nathalie Griesbeck (A7-0345/2010)

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-н председател, днес Европейският парламент зае категорична позиция, като направи крачка към по-тясно сътрудничество между Европейския съюз и Южен Кавказ. Южен Кавказ и Грузия са региони, които са стратегически важни за ЕС. Моята страна, Литва, винаги е имала специални отношения с Грузия. Ние я подкрепихме в най-трудните моменти и не само на държавно равнище като правителство. За тази страна винаги е имало огромна обществена подкрепа. Считам, че целият Европейски съюз иска Грузия да се присъедини към семейството на европейските народи. Страната положи огромни усилия да бъде част от Европа и следователно трябва да ги оценим съобразно с това. Облекчаването на визовия режим ще допринесе да се осигури мобилността на хората, тяхното сътрудничество и в същото време както икономическите, така и културните връзки. Много искам да поздравя Грузия и нейния народ с това решение, прието днес в Европейския парламент. ЕС им изпраща послание, че очакваме да станат членове на Европейския съюз.

Доклад: Ramona Nicole Mănescu (A7-0280/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, не можем да позволим огромната сума, която изразходваме за политиката на сближаване, да бъде похарчена напразно или пропиляна. Ето защо е от жизненоважно значение да подобрим начина, по който се управляват средствата, а също и да гарантираме, че те се усвояват по-ефективно. Местните органи, които най-добре познават нуждите на своя регион, играят основна роля в това отношение. Трябва да се обърне внимание също така и на трансграничните райони, за да се улесни интеграцията им. За да бъде постигнато подходящо вертикално и хоризонтално сътрудничество, процедурите трябва да бъдат рационализирани и да бъдат разпределени повече средства за обучение на специалисти от изпълнителните органи в отделните държави-членки. Трябва също така да подкрепим осъвременяването и разширяването на ИТ системата, която ще гарантира лесен и равноправен достъп до информация на всички бенефициери.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, съгласен съм с докладчика, че следва да се стремим към многостепенно управление с цел по-активно участие на регионалните и местните органи в изготвянето на политики за развитие най-вече в районите от цел „Сближаване“, които са заинтересовани от повишаването на възможността си да се изравнят с районите от държавите-членки и да се конкурират на световния пазар.

За да постигнем по-голяма ефективност на регионалните политики за развитие, трябва да включим онези, които познават регионите си и могат да спомогнат за тяхното развитие. Именно това е връзката между многостепенното управление и териториалното сближаване, подчертана от докладчика.

Що се отнася до опростяването на регламентите, колкото по-малка е административната тежест, толкова по-ускорени и качествени ще бъдат европейските инвестиции за регионално развитие. По-активната помощ за управляващите органи от страна на Комисията ще допринесе за намаляване на грешките от миналото на първите равнища на контрол.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-н председател, възможността за контролиране и ефективността на регионалната политика допринася за сигурността на икономическия и социалния статус на гражданите на Европейския съюз. Подкрепих курса на добро управление, начертан от Парламента, защото съм съгласен, че основната предпоставка за напредъка на нашите страни се крие в по-тясното регионално сътрудничество. Ето защо е препоръчително да бъде отправен призив към държавите-членки да използват по-добре наличните форми на сътрудничество на трансгранично равнище. Приоритетното многостепенно управление е тъкмо онзи елемент, който може да подпомогне местните регионални органи и частния и публичния сектори да намерят пресечни точки.

Идеята, формулирана по отношение на изпълнението, според която местните и регионалните органи трябва също да участват при изготвянето на политиката, също заслужава да бъде подкрепена. Големият брой участници в политиката на равнище Общността, на национално, регионално и местно равнище представлява както възможности, така и неясноти. Рамката, създадена от Европейския съюз, трябва да гарантира подходящо равновесие между двете.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, първо, искам да благодаря на докладчика, г-жа Mǎnescu, за отличната й работа. Много е важно да се подчертае, че е налице необходимост от добро управление на регионалната политика. Считам, че доброто управление предвижда принципите на справедливост и безпристрастност. Трябва да гледаме на Европейския съюз като на цялостна организация, а не само да действаме избирателно и да осигуряваме подкрепа само на определени райони. Цяла Европа трябва да бъде развивана безпристрастно и трябва също така да гарантираме, че това може и ще бъде направено с помощта на инструментите на регионалната политика.

Изразявам също така дълбоката си загриженост за това, че когато разглеждаме критериите за регионална политика и финансиране, не трябва да отчитаме единствено БВП. Сам по себе си това не е устойчив критерий, тъй като ще се наложи да проучваме отдалечени райони на Европейския съюз и поради тази причина е важно да включим понятия като слабо населени райони и дълги разстояния.

Когато говорим за добро управление, преди всичко говорим за безпристрастно, справедливо управление в регионалната политика на Европейския съюз.

Доклад: Agustín Díaz de Mera García Consuegra (A7-0342/2010)

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, въпросът за имиграцията е много актуален в целия Европейски съюз. Поради това е изключително важно да създадем мрежа от служители за връзка. Също така трябва да положим усилия и да действаме така, че да станем по-обективни по тези въпроси в Европа.

Неотдавна обаче имаше тревожни примери за наши неуспехи в някои от аспектите на имиграционната политика. Хора, които са дошли в Европа и са се установили там, не бяха готови да приемат основни европейски ценности. Съответно, като европейци трябва да гарантираме, по-специално, че тези основни ценности, на които е изграден целият Европейски съюз, се запазват и се зачитат. Те включват демокрация, права на човека и свобода на изразяване на мнение. Именно тях трябва да отстояваме преди всичко.

Поради това, успоредно със създаването на мрежа от служители за връзка, е важно тя да има установен етичен кодекс и ценности като опорна точка при формирането на имиграционната политика. Важно е мигрантите да могат да се интегрират и да приемат основните европейски ценности, когато пребивават в Европейския съюз.

Доклад: Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Carmen Romero López (A7-0354/2010)

  Andrea Češková (ECR). – (CS) Г-н председател, бих искала да се изкажа по въпроса с гласуването за Европейската заповед за осигуряване на защита, защото лично аз считам, че този инструмент е от изключително значение. Мога добре да си представя положението на жените, при които заповедта може да се приложи и които се намират в ситуации, когато буквално са преследвани, искат да се преместят и имат нужда от защита. Поради тази причина съм загрижена, че текстът, който гласувахме, може да не е установен на надеждна правна основа. Изразявам твърдо убеждение обаче, че текстът може да бъде изменен и вярвам, че тази очевидно добра идея ще бъде изцяло реализирана. На този етап обаче поради тези причини се въздържах от гласуване.

  Jens Rohde (ALDE). – (EN) Г-н председател, искам само да кажа, че моят апарат за гласуване не работеше по време на гласуването на Европейската заповед за осигуряване на защита, но щях да гласувам в подкрепа, защото това е един много важен въпрос и беше важно Парламентът да приеме днес Европейската заповед за осигуряване на защита.

Това законодателство е от съществено значение за Европа. Общото признаване на присъди и съдебни решения е от основно значение в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие. За да се предотврати извършването на престъпление или ново престъпление срещу защитено лице, на изпълняващата държава сега й се дава правно основание за признаване на решение, прието по-рано в друга държава-членка.

Това законодателство е необходимо за предотвратяване на насилието срещу жени и други жертви на насилие. То е съществена и важна стъпка за предоставянето на възможност на жертвите да пребивават или осъществят престой където искат в ЕС и по този начин да бъдат включени в свободата на движение.

Доклад: Edit Bauer, Anna Hedh (A7-0348/2010)

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, трафикът на хора е много сериозен проблем. От 2008 г. насам в собствения ми избирателен район в Северна Ирландия 35 души са спасени от експлоатация; 25 от тях бяха спасени през 2009 г. Никой обаче все още не е осъден за трафик на хора. Това е съвременна форма на робство, тежко престъпление и нарушение на основните права на човека. В действителност много от жените, заловени или спасени в Северна Ирландия, са от Далечния Изток и са доведени там от организирани престъпни банди, които извличат огромни печалби и подлагат тези хора и на трудова, и на сексуална експлоатация.

Макар докладът да има много стойностни аспекти и аз считам, че това е област, в която е налице широко поле за сътрудничество между националните полиции – действително полицията на Северна Ирландия наистина играе водеща роля – аз се въздържах при последвалото гласуване, защото изразявам твърдо убеждение, че определянето на минимални тарифи е въпрос, който трябва да се решава от държавите-членки.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, сега трафикът на хора е един от най-големите и най-критични проблеми, и една от най-сериозните заплахи, пред които е изправен Европейският съюз. Ние трябва да признаем проблема и да приемем, че има такъв, дори ако често ние като че ли се крием зад представата, че вече сме го решили. За съжаление, не е така. Ние трябва да гарантираме, че основните права на всеки човек могат да станат реалност.

Терминът „трафик на хора“ се употребява погрешно, защото в него няма нищо човешко. Това е отвратителна дейност, която лишава хората от шанс в живота и от човешко достойнство. Жените и децата са особена рискова група. Проституцията и търговията с органи са най-ярките примери за това.

Аз бих искал наистина да започнем да действаме – не само да говорим, но и да действаме – да унищожим напълно трафика на хора в Европейския съюз, като използваме този доклад като отправна точка. Ние трябва да започнем подобаваща борба против трафика, като използваме всички възможни наказания, които биха гарантирали на всички хора шанс да живеят достойно и добре.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, аз подкрепих директивата, защото трафикът на хора е отказ от свободата в най-широкия смисъл на думата.

Аз съм удовлетворена, че новата директива вменява на държавите дълг да подобрят своето законодателство с цел ефикасна борба срещу това престъпление, но аз бих искала да изтъкна също, че преди да преследваме трафикантите, трябва да заклеймим експлоатацията в цялата Общност. Всяка търговия включва купувач и това често са хора от богатите демократични държави и може да са нашите съседи. Докладът обръща внимание на жертвите, но ние трябва да направим повече, трябва да отворим очите си и да видим какво се случва около нас, така че хората, които не виждат изход от своята бедност, никога да не стават жертви.

Ние трябва да се съсредоточим върху образованието на децата и младежите, да информираме родителите и учителите, и да говорим за това в медиите, тъй като най-ефикасната форма на превенция е липсата на търсене.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, аз поисках думата, за да дам обяснение на вота си относно предотвратяването и борбата с трафика на хора.

Очевидно аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Bauer, защото борбата с трафика на хора е и трябва да остане един от нашите приоритети. Този проблем се разрасна до такива размери, че може да се нарече съвременна форма на робство. Най-уязвимите части на обществото – жени и деца – биват отвеждани в чужбина и експлоатирани чрез най-противните форми на проституция, робство и порнография.

Всяка година това явление има 1 милион жертви по света и 500 000 само в Европа. Тези, които се възползват от това явление, извършват престъпление, като финансират трафика на хора и използват хора като стока, която купуват и продават.

Както подчертава докладът, ние трябва да предприемем действия в страните, от където идват жертвите на трафик на хора и където те биват местени. Ние ще можем да намерим решение само с общи усилия, като повишаваме обществената осведоменост и подкрепяме и подпомагаме жертвите, и най-вече като се борим с основните причини на това явление, така че да помогнем на засегнатите държави да разработят подходящо законодателство за борба с всички форми на робство.

Доклад: Nathalie Griesbeck (A7-0346/2010)

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, доволен съм, че днес в Парламента говорихме не само за споразумението между Европейския съюз и Грузия за облекчаването на издаването на визи, а също и за споразумението между Европейския съюз и Грузия за реадмисия на незаконно пребиваващи лица.

В тази връзка е важно, че ние се занимаваме не само с приятните неща в живота, но и със сериозните въпроси и се надявам като Парламент да получим, може би след година, междинен доклад за това как споразумението между Европейския съюз и Грузия е било прилагано и преди всичко колко добре е работило. Бих искал също следващия път Европейският парламент да бъде много повече ангажиран в първоначалните разговори.

Доклад: Iva Zanicchi (A7-0332/2010)

  Nirj Deva (ECR). – (EN) Г-н председател, исках да обясня защо аз и моята група се въздържахме при гласуването относно капацитета на Европейския съюз за бързо реагиране. Нарастването на броя на сериозните бедствия през последните години доведе до увеличаване на призивите за подобряване на ефективността на капацитета на ЕС за реакция при бедствия. Макар че мога да се съглася с много от отличните аргументи, изложени в настоящия доклад, аз не мога да подкрепя призива за създаване на нови сили за гражданска защита на ЕС.

Въпреки че подкрепям призивите ЕС да съгласува реакцията си при хуманитарни катастрофи с широката развиваща се общност, мога да подкрепя подобни развития само ако те бъдат осъществени в рамките на вече съществуващи механизми, като например механизма за гражданска защита на Общността. Изключително важно е ЕС да реагира ефективно при хуманитарни катастрофи, но също толкова важно е да не сме единствените, които реагират.

Освен да съсредоточаваме вниманието си върху подобряването на реакцията на ЕС, трябва също да се съсредоточим върху укрепването на капацитета на развиващите се страни и региони и на подрегионалния капацитет в засегнатите области, така че да можем да работим заедно като международна общност. В противен случай ние ще вършим цялата тежка работа, а те няма да правят нищо.

Доклад: Petru Constantin Luhan (A7-0309/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, много граждани на Европейския съюз все още не са наясно колко е важна политиката на сближаване за развитието не само на отделни региони, но и на цели държави. Основната й задача е да осигури равнопоставеност за регионите на Европейския съюз. В резултат на това населението от по-малко развити региони, в които съществуват трудни условия за земеделие и лош достъп до комуникации, се възползват от същото равнище на социални, образователни, транспортни и енергийни услуги, каквито имат на разположение гражданите на региони, в които са налице по-добри социално-икономически условия. Следователно значението на идеята на сближаването не може да се надценява.

Поради тази причина трябва да подкрепяме всички мерки, насочени към по-добро използване на средствата, отпускани съгласно структурните фондове и да използваме по-ефективно интегриращата й роля още повече предвид факта, че резултатите от мерките на политиката на сближаване се усещат най-силно на местно равнище и следователно до голяма степен и в селските райони. Това са причините, поради които подкрепих доклада.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, искам да говоря за доклада Luhan, който е последната тема от днешното разискване.

Конкурентоспособността и сближаването са елементи, които взаимно се допълват и подкрепят. Конкурентоспособността на Европейския съюз като цяло обаче може да бъде гарантирана единствено при условие че е налице истински устойчив икономически растеж. Множество инвестиции, които са съфинансирани от структурните фондове, доказаха ефективността си, измежду които искам да подчертая подобряването на инфраструктурата, тъй като това води до привличане на чуждестранни инвестиции в много региони, което от своя страна допринася за икономическото развитие. Политиката на сближаване обаче се е доказала като полезна и в момент на финансова криза, играейки ролята на ефективен инструмент за гъвкава реакция при нови социално-икономически предизвикателства.

Съгласен съм също така със становището на докладчика, че икономическата конкурентоспособност на регионите на Европейския съюз е тясно свързана със средното равнище на заетост, образованието и квалификациите на работната сила, социалната сигурност и достъпа до обществени услуги, тъй като подкрепата за социалното сближаване е от основно значение за цялостната регионална конкурентоспособност, дори и в световен мащаб.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Reimer Böge (A7-0335/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наводнения на остров Мадейра, Португалия и ураган във Франция). Португалия подаде заявление за помощ от фонд „Солидарност“, след като необичайни за сезона валежи на остров Мадейра през февруари 2010 г. доведоха до свлачища и наводнения, причинявайки големи щети на публичната и частната инфраструктура, на предприятията и на селското стопанство. Португалските органи официално оцениха щетите, причинени от наводненията на остров Мадейра, на 1,080 млрд. евро. Фонд „Солидарност“ отпуска около 31 млн. евро. Аз самият бях на остров Мадейра и с очите си видях необходимостта този фонд да бъде по-гъвкав и по-щедър в подкрепата си по-конкретно за по-отдалечените и островни региони, които често попадат под ударите на лошото време.

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Въз основа на доклада от моя уважаван германски колега г-н Böge гласувах за предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в размер на 67 млн. евро в помощ на остров Мадейра (Португалия), който пострада от свлачища и наводнения, както и на Франция, засегната от наводнения, причинени от урагана Ксинтия през февруари 2010 г. Отбелязвам, че сумата представлява 2,7% от общите преки щети, оценени на 2,5 млрд. евро. Разбира се, това е съществено по размер финансиране, но тъй като се явява относително малък дял от общите щети (2,7%), не мога да не се запитам дали Европейският съюз не би следвало да използва този фонд за финансиране на европейски сили за гражданска защита, които да могат незабавно да се притекат на помощ на жертвите на бедствия, за справяне с изключително острите ситуации, които са извън възможностите на националните сили. Такива сили не биха стрували много скъпо, защото в началото това ще включва координиране на съществуващите национални сили за гражданска защита. Освен това те биха могли да бъдат използвани за мисии в чужбина (например в Хаити).

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на доклада за отпускане на Португалия на 31 255 790 евро от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз след наводнението, което стана на остров Мадейра през февруари тази година. Поройният дъжд, който се изля върху остров Мадейра, доведе до хаос и огромни материални щети, със свлачища, срутени мостове, затворени пътища и къщи и коли, отнесени от наводненията.

Четиридесет и двама души загинаха, а 13 изчезнаха в бедствието, което се стовари върху Мадейра. Днес Европейският парламент в Страсбург стана свидетел на истинска демонстрация на европейска солидарност, която е една от най-важните ценности на европейския проект, която заслужава да бъде изтъквана.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада, защото съм съгласна, че по отношение на общия бюджет на Европейския съюз за 2010 финансова година трябва да бъдат мобилизирани средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, за да се предостави сумата от 66 891 540 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания, за да се отговори на заявлението, подадено от Португалия, да се реагира на бедствието, предизвикано от свлачищата и наводненията на остров Мадейра, и също на заявлението от Франция във връзка с бедствието, причинено от урагана Ксинтия.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз, разбира се, приветствам мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ в помощ на жертвите на трагедията, която се стовари върху Мадейра след необичайните за сезона валежи. Поздравявам моя колега г-н Teixeira за неговите вещи и неуморни усилия да подобри осведомеността в европейските институции и да създаде база за необходимата подкрепа. Повтарям категоричното си убеждение, че процедурите трябва да бъдат опростени, така че в бъдеще средствата от фонд „Солидарност“ да могат да бъдат мобилизирани по-бързо. Спешната помощ, която пристига прекалено късно, накърнява репутацията за ефективност на Съюза и подкопава чувството за европейска солидарност.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Португалия подаде заявление за помощ от фонд „Солидарност“, след като необичайни за сезона валежи на остров Мадейра през февруари 2010 г. доведоха до свлачища и наводнения, причинявайки големи щети на местната публична и частна инфраструктура, на предприятия и на селското стопанство. Португалските органи, заедно с регионалната управа на Мадейра, оцениха общите преки щети на 1,080 млрд. евро, което представлява 0,68% от брутния национален доход на Португалия. Наводненията причиниха значителни щети на много домове, селски стопанства, пътища и водопроводи. Финансовата помощ, отпусната чрез фонда, ще позволи на португалските органи, особено на регионалната управа на Мадейра, да си възстановят част от разходите, които понесоха при реакцията на бедствието. Като цяло гласувах в подкрепа на доклада от чувство за отговорност и ангажираност за избягване ненужните забавяния при мобилизиране на финансова помощ за регионите на Португалия и Франция, които пострадаха от природни бедствия.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Десет месеца след като ураганът Ксинтия връхлетя френското крайбрежие, вземайки 53 човешки жертви, причинявайки наранявания на 80 души и сериозни материални щети, Парламентът одобри бюджетно изменение с цел да бъдат мобилизирани средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в размер на 35,6 млн. евро. Като оставим обаче настрана процеса на възстановяване, колко още трагедии ще трябва да се случат, преди най-накрая да възприемем общностен подход към предотвратяването на природни бедствия? Природните и причинените от човека бедствия стават все по-чести, ето защо трябва да осигурим националните мерки да бъдат по-ефективни и по-добре координирани, а европейските мерки да бъдат по-гъвкави. Искам също да посоча, че от 2006 г. имаме доклад от г-н Барние относно създаването на сили за бързо реагиране за действие при природни бедствия: какво ни пречи да го приемем? Какво ни пречи да го използваме?

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Днес гласувах в подкрепа на доклада, което означава, че средства от фонд „Солидарност“ на ЕС могат да бъдат мобилизирани след щетите, последвали големите наводнения в Португалия и урагана Ксинтия през 2010 г. Това доказва силните връзки между държавите-членки на Съюза и подчертава важността от оказване на помощ на регионите, засегнати от природни бедствия. Доволна съм, че над 35 млн. евро бяха отпуснати от фонд „Солидарност“ за отстраняване на значителните щети, причинени от Ксинтия в някои крайбрежни райони, най-вече в Charente-Maritime, Vendée и Côtes-d’Armor.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията предлага да бъдат мобилизирани средства от фонд „Солидарност“, за да се предостави обща сума от 66 891 540 евро в подкрепа на Португалия и Франция: 31 255 790 евро за Португалия и 35 635 750 евро за Франция. Португалия поиска помощ след ураган на остров Мадейра през февруари 2010 г., който причини големи щети на публичната и частната инфраструктура, на предприятия и на селското стопанство. Франция от своя страна, поиска помощ от фонд „Солидарност“ след урагана Ксинтия, също през февруари 2010 г., който засегна значителна част от страната, вземайки 53 човешки жертви, причинявайки наранявания на 80 души и големи щети на язовири и бентове, на публичната и частната инфраструктура, на пътните и железопътните мрежи, на селското стопанство и предприятията.

Макар и изцяло да подкрепям такова мобилизиране, не на последно място поради важността му за Автономен регион Мадейра, трябва да изразя разочарованието си, че помощта беше предоставена едва през декември – 10 месеца след като бедствията се стовариха върху френското крайбрежие и остров Мадейра. Спешно трябва да намерим по-бързи начини за задействане на процедурите на фонд „Солидарност“ и трябва да съсредоточим усилията си за постигане на това.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние, разбира се, гласувахме в подкрепа на доклада, който предлага мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ за отстраняване на огромните щети, които претърпя остров Мадейра след урагана, който удари региона през февруари 2010 г. При все това тук бихме искали да повторим някои бележки.

Съгласно регламента за фонд „Солидарност“ „в случаи на големи бедствия Общността следва да покаже солидарността си с населението на засегнатите региони чрез предоставяне на финансова помощ, за да съдейства за бързото възстановяване към нормални условия на живот в засегнатите от бедствието региони“. Регламентът посочва също, че този инструмент следва да позволява на Общността „да действа бързо и ефективно, за да помогне, колкото е възможно по-бързо, да се мобилизират службите за действие при извънредни ситуации, които да посрещнат непосредствените нужди на населението и да подпомогнат възстановяването в кратък срок на важните инфраструктурни обекти“.

Обаче правилата и процедурите, имащи отношение към мобилизирането на средства от фонда, вече показаха, че принципът за бързо подпомагане на засегнатото население не се спазва в практиката. В случая залата гласува за мобилизиране на средства от фонда цели 10 месеца след бедствието. Ето защо твърдяхме – и отново правим това сега – че правилата за мобилизиране на средства от Фонда трябва да бъдат пригодени да позволяват по-гъвкаво и навременно мобилизиране на средства и намаляване на времето, което изминава между бедствието и момента, в който средствата се предоставят.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) По мое мнение фонд „Солидарност“ на ЕС, както и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, е един от бюджетните инструменти, които дават най-ясен практически израз на ценността „солидарност“, която ние – членовете на ЕП от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – се стремим да прокарваме при изработването на политиките на Общността. На 27 и 28 февруари 2010 г. ураганът Ксинтия взе 53 човешки жертви и причини наранявания на около 80 души във Vendée и Charente-Maritime. Това беше едно наистина травмиращо събитие за региона и нацията, като неговите психологически и икономически последици все още се усещат 10 месеца по-късно. На пленарната сесия от март 2010 г. Парламентът предприе действие, приемайки с много голямо мнозинство резолюция, призоваваща средства от фонда да бъдат използвани,за да се окаже помощ на жертвите.

Днешното гласуване, което потвърди отпускането на 35,6 млн. евро за тези департаменти, както и на 31,2 млн. евро за Португалия, която пострада от наводнения на остров Мадейра, причинени от този ураган, е пример за общото желание да се прояви истинска солидарност между европейските граждани. Това е тази Европа, която желаем да изградим – Европа, близка до своите граждани, бдяща за проблемите, които ги засягат, и способна колективно да се заеме с тези въпроси.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС. Всъщност считам, че Фондът е ценно средство, което да позволи на Европейския съюз да прояви солидарността си с населението на регионите, пострадали от природни бедствия, чрез предоставяне на финансова помощ, за да съдейства за бързото възстановяване към нормални условия на живот. Днешното гласуване беше посветено на две искания за помощ. Първото беше отправено от Португалия след необичайните за сезона валежи на остров Мадейра, които доведоха до свлачища и големи наводнения, причинявайки щети на публичната и частната инфраструктура, на предприятията и на селското стопанство.

Второто искане за мобилизиране на средства беше отправено от Франция след урагана Ксинтия, който доведе до гибелта на 53-ма души и наводни обширни площи, включително жилищни райони, и причини сериозни щети на язовири и бентове, на публичната и частната инфраструктура, на пътните и железопътните мрежи, на селското стопанство и предприятията. Накрая бих добавил, че средства от Фонда бяха мобилизирани в размер на 31 255 790 евро за наводненията на остров Мадейра и 35 635 750 евро за урагана Ксинтия или общо 66 891 540 евро.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада, който предоставя 31 млн. евро на Португалия и 35 млн. евро на Франция от фонд „Солидарност“ на ЕС. Това е важен жест на подкрепа след наводненията и свлачищата в Португалия през февруари и опустошенията, причинени от урагана Ксинтия по атлантическото крайбрежие на Франция.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за районите, пострадали от наводнения в Португалия и френските региони, засегнати от урагана Ксинтия през февруари 2010 г. Най-тежко пострада регионът по атлантическото крайбрежие, като ураганът наводни обширни области, включително жилищни райони, причинявайки сериозни човешки жертви и материални щети. Днешното гласуване дава отговор на искането от френските органи тези региони да получат, между другите неща, европейска финансова помощ за „изключително бедствие, предимно природно, засягащо значителна част от неговото население и със сериозни и продължителни последици за условията на живот и икономическата стабилност на региона“. На Франция ще бъдат изплатени 35 635 750 евро от общите преки щети, причинени от бедствието, които се оценяват на 1 425,43 млн. евро. Мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ е практически израз на една Европа, която е близо до своите граждани - именно това те очакват. Европейските институции все още има какво да направят за по-бързо провеждане на дейности и процедури, които са оправдани от неотложността и мащаба на природните явления.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Помощта, която Европейският съюз предоставя на Португалия и Франция след ураганите през февруари 2010 г., е добра новина. Обаче е достойно за съжаление, че ЕС не действа така бързо в помощ на гражданите, пострадали от последиците на изменението на климата, както прави, когато трябва да спасява банките.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз е пространство на солидарност и фонд „Солидарност“ на ЕС е част от него. Подкрепата от Фонда е от възлово значение за подпомагане на районите, засегнати от природни бедствия като наводненията на остров Мадейра (Португалия) и ураганът Ксинтия във Франция. След проверка за съответствие на двете заявления с критериите за допустимост, посочени в Регламент (ЕО) № 2012/2002, Комисията предложи мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в размер на 31 255 790 евро за Португалия (наводненията на остров Мадейра) и 35 635 750 евро за Франция (ураганът Ксинтия), възлизащи на обща сума от 66 891 540 евро, която да бъде приспадната от тавана от 1 млрд. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания. Бих искал обаче да подчертая забавянето при мобилизирането на такъв вид подкрепа. Процедурата трябва да бъде направена по-малко бюрократична и по-опростена, за да се отговаря при бъдещи бедствени ситуации по един своевременен начин.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Макар да гласувах в подкрепа на предложението да се отпусне помощ, аз намирам това за болкоуспокояваща и палиативна мярка за последиците на капиталистическия модел и че то не се явява никакъв напредък в борбата срещу първопричините на кризата. Съгласен съм с мобилизирането на ресурси от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) за граждани, които са съкратени вследствие на структурни промени в търговските модели или като пряка последица от сегашната икономическа и финансова криза. Считам, че сумата от над 250 млн. евро, която се иска като допълнителна подкрепа и помощ за над 600 служители, освободени от сектора на търговията на дребно в Нидерландия, може да спомогне за постигането на крайната цел за улесняване реинтегрирането на тези работници в пазара на труда. Аз също гласувах в подкрепа на доклада, защото съм убеден, че това подпомагане допълва помощите при съкращения, предвидени във всички национални законодателства и колективни трудови договори. Следователно мобилизирането на средства от ЕФПГ не може при никакви обстоятелства да замести законовите задължения на правителствата и предприятията по отношение на съкратените служители или да позволи отклоняването от такива задължения.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) При такива обстоятелства подкрепата е от съществено значение, за да могат всички държави-членки на ЕС да имат чувството, че са част от едно семейство. Би било многократно по-евтино, ако средствата от Европейския съюз биха били предоставени за проекти, способни да облекчат последиците на природните бедствия. Например изграждането на бентове и предпазни конструкции и инвестиции в мерки за осведомяване и предупреждение на обществеността. Смятам също, че би било полезно да се разработят наредби за строителството за регионите с по-висок риск. Ако Европейският съюз само отпуска средства, без да работи за превенция на природните бедствия, това може да има по-сериозни последици в бъдеще.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Португалия подаде заявление за помощ от фонд „Солидарност“ след като необичайни за сезона валежи доведоха до свлачища и големи наводнения на остров Мадейра през февруари 2010 г., причинявайки щети на публичната и частната инфраструктура и на предприятията и селското стопанство. Португалските органи оценяват общата стойност на преките щети на 1 080 млн. евро. Франция подаде заявление за помощ от фонд „Солидарност“, след като голяма част от страната беше засегната от урагана Ксинтия през февруари 2010 г., като най-тежко пострада регионът по атлантическото крайбрежие, особено департаментите Charente-Maritime и Vendée. Ураганът взе 53 човешки жертви и причини наранявания на близо 80 души. За тази зона френските органи оценяват общите преки щети, причинени от бедствието, на 1 425,43 млн. евро.

След проверка за съответствие на двете заявления с критериите за допустимост, посочени в Регламент (ЕО) № 2012/2002, Комисията предложи мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в размер на 31 255 790 евро за Португалия (наводненията на остров Мадейра) и 35 635 750 евро за Франция (ураганът Ксинтия), възлизащи на обща сума от 66 891 540 евро. Тъй като са изпълнени всички условия за отпускането на помощ, гласувах в подкрепа на доклада, за да изразя солидарност с жертвите и пострадалите страни.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих вота на Европейския парламент, който в днешния вторник, 14 декември 2010 г., одобри отпускането на 35,6 млн. евро за Франция, чието атлантическо крайбрежие беше частично опустошено от урагана Ксинтия през февруари. Тези пари ще бъдат използвани за финансиране възстановяването на инфраструктурата, повредена от бедствието. Като член на ЕП от най-силно пострадалите региони аз приветствам отпускането на тези средства за преодоляване на щетите, причинени от урагана: те ще бъдат истинско облекчение за всички засегнати френски департаменти. Това мобилизиране на средства доказва, че солидарността не е дума без съдържание, когато става въпрос за Европейския съюз.

В заключение, искам да посоча, че ураганът Ксинтия през февруари 2010 г. засегна голяма част от Франция, като най-тежко пострадаха департаментите Charente-Maritime и Vendée, като бяха дадени 53 човешки жертви и 80 души бяха ранени. Материалните щети бяха оценени на 1 425,43 млн. евро. За отстраняване на тези щети от фонд „Солидарност“ на ЕС бяха отпуснати общо 35,6 млн. евро.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Според доклада Böge 66,9 млн. евро се предоставят за борба с последиците на тежките природни бедствия във Франция и Португалия. Затова гласувах в подкрепа на доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм съгласна, че по отношение на общия бюджет на Европейския съюз за 2010 финансова година средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз трябва да бъдат мобилизирани за предоставяне на сумата от 66 891 540 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания в отговор на заявленията, подадени от:

- Португалия за мобилизиране на средства от Фонда във връзка с бедствието, причинено от свлачищата и наводненията на остров Мадейра; и

- Франция за мобилизиране на средства от Фонда във връзка с бедствието, причинено от урагана Ксинтия.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Горещо приветствам приемането на доклада, предвиждащ отпускане на 31 255 790 евро на Португалия за справяне с ужасните разрушения, причинени от бедствието, което се стовари върху остров Мадейра през февруари 2010 г. В тази връзка трябва да посоча голямата ангажираност, проявена от португалската делегация на Partido Social Democrata (Социалдемократическа партия), особено работата, извършена от г-н Teixeira, която се оказа решаваща за постигане на този резултат.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Комисията предлага мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в подкрепа на Португалия и Франция в съответствие с точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (МИС). МИС позволява мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в рамките на годишния таван от 1 млрд. евро. Досега през 2010 г. е представено само едно предложение от Комисията за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“, по-конкретно предложението от 24 септември 2010 г. за мобилизиране на 13,02 млн. евро след големите наводнения в Ирландия през ноември 2009 г. (COM(2010)0534). Предложението и съответният проект на коригиращ бюджет (ПКБ № 8/2010) са все още в процес на приемане от двете направления на бюджетния орган. Успоредно с предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в полза на Португалия и Франция Комисията представи проект на коригиращ бюджет (ПКБ № 9/2010 от 13 октомври 2010 г.) с цел да включи в бюджета за 2010 г. съответните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания, съгласно предвиденото в точка 26 от МИС.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Фонд „Солидарност“ беше създаден с цел да се демонстрира солидарността на Европейския съюз с населението от региони, пострадали от природни бедствия. През февруари тази година регион Мадейра, откъдето съм и аз, пострада от бедствие, причинено от свлачища и наводнения. След тази трагедия Португалия подаде заявление за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ с цел отстраняване на щетите по-конкретно чрез ремонт на инфраструктурата и изграждане наново на засегнатите райони.

Френските органи също подадоха заявление за мобилизиране на средства от Фонда след урагана Ксинтия. Общите щети, причинени от двете бедствия, бяха оценени на 66 891 540 евро и тази сума скоро ще бъде мобилизирана, след като коригиращият бюджет бъде променен, както се изисква за предоставянето им. Последиците от бедствието през февруари се почувстваха незабавно, като на публичната и частната инфраструктура, предприятията и селскостопанските култури бяха причинени големи и тежки щети. Обаче макар и последиците от трагедията, опустошила региона, да бяха толкова тежки, европейската помощ не се оказа непосредствено предстояща. Вече минаха десет месеца. Тъй като подкрепям необходимостта цялата процедура да бъде направена по-малко тромава, гласувам за това да бъдат мобилизирани средства за засегнатите региони и призовавам това да бъде направено възможно най-бързо.

  Bernadette Vergnaud (S&D), в писмена форма. – (FR) Приемането днес в пленарна зала на бюджетно изменение за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в размер на 35,6 млн. евро по предложение на Комисията е добра новина. Това е отговор на заявлението, подадено от френското правителство след урагана Ксинтия, който удари крайбрежието на Франция на 27 и 28 февруари 2010 г., като взе 53 човешки жертви и причини наранявания на 80 души във Vendée и Charente-Maritime. Без съмнение процедурата е дълга и се нуждае от подобряване, но се радвам да видя проявената по този начин европейска солидарност пред лицето на трагедията, преживяна от пострадалите. Изпратих писмо до члена на Комисията Хаан в подкрепа на искането за помощ на френското правителство и той изпълни ангажимента, който пое пред мен при посещението си в La Rochelle в началото на март. Фондът е нещо повече от твърде необходима финансова помощ; той символизира общите ценности, споделяни от нашия континент.

Доклад: László Surján (A7-0341/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Предвид становището на комисията по регионално развитие относно предложението за намаляване на бюджетните кредити за плащания от ред „Енергийни проекти за подпомагане на икономическото възстановяване — Европейска електропреносна мрежа за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации“ така, че да помогне на страните (Португалия и Франция), засегнати от големи природни бедствия чрез фонд „Солидарност“ и като се има предвид фактът, че това решение регламентира основните критерии за функционирането на Фонда за солидарност, съм съгласен с този доклад.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Всички ние помним урагана Ксинтия, който разруши крайбрежието на Vendée преди близо година. Оттогава там, където водата беше разрушила всичко, трябваше да започнат и възстановителни работи. Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз е идеалният инструмент за подпомагане на местните усилия. Гласувайки за този текст, помогнах за отпускането на 35 635 750 евро, които не са предназначени за компенсация на понесените от частни лица щети, а за възстановяване на инфраструктурата. Създаден след наводненията в Германия, Австрия, Чешката република и Франция през 2002 г., фонд „Солидарност“ е средство за подпомагане на европейски региони, засегнати от непредвидени природни бедствия. Този текст разпредели същата сума и за засегнатите от скорошното наводнение в Португалия места.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена фирма. – (PT) Разбира се, че приветствам мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“, за да помогнем на жертвите на трагедията, която сполетя остров Мадейра след обилните валежи от дъжд. Поздравявам моя уважаван колега г-н Teixeira за неговите умели и непрекъснати усилия за подобряване на осведомеността в европейските институции и за създаването на основа за необходимата подкрепа. Изразявам повторно твърдото си убеждение, че процедурите трябва да бъдат опростени, за да може в бъдеще средства от фонд „Солидарност“ да се мобилизират бързо. Спешната помощ, която пристига толкова късно, петни ефективността на Съюза и подкопава усещането за европейска солидарност.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Единствената цел на проекта на коригиращ бюджет № 9/2010 е официално внасяне на тази бюджетна корекция, произтичаща от мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в бюджета за 2010 г. Вече гласувах в подкрепа на паралелен проектодоклад, който препоръчва мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“, да бъде одобрено за Португалия (наводнението в Мадейра) и Франция (урагана Ксинтия), и бях воден от същото чувство за отговорност, когато гласувах в подкрепа на доклада за коригиращ бюджет за мобилизирането на средства в размер на 31 255 790 евро за Португалия и 35 635 750 евро за Франция, или обща сума в размер на 66 891 540 евро, които да бъдат приспаднати от тавана на фонда.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки значението на инвестиционните проекти за енергийна инфранструктура и по-специално за вятърна енергия, гласувам за намаляване на бюджетните кредити за плащания от ред 06 04 14 03, за да може средствата в размер на 66 891 540 евро да бъдат преразпределени по бюджетни кредити за плащания (бюджетен ред 13 06 01), необходими за покриване на нуждите, свързани с мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Като гласуваме за този проект на коригиращ доклад, който ще позволи да бъдат мобилизирани средства от фонд „Солидарност“ за хората от Мадейра и от засегнатите от урагана Ксинтия региони във Франция и който, разбира се, ние подкрепихме, е важно да се подчертаят няколко неща в допълнение на закъснението за мобилизирането на средства средства, които споменахме по-рано.

Комисията счита, че критериите за допустимост във връзка с прага на нанесените щети са изпълнени, особено в случая с Мадейра. Трябва да се отбележи обаче, че осигурената подкрепа на Съюза ще покрие само 2,89 % от общите щети, причинени от природното бедствие. Мадейра е отдалечен район, така че трябва да се отчитат произтичащите от това ограничения. То преследва и целите на сближението (въпреки вредните изменения в тази област, настъпили от последното разширяване). Тези специфични характеристики трябва да бъдат взети под внимание, увеличавайки подкрепата за региона или със средства от този фонд или с други мерки.

Затова, когато дискутирахме правилата на фонда, ние предложихме обмислянето на идея за увеличаване на финансовата помощ за сближаването на държави и региони с въвеждането на необходимото измерение на сближение при въпроса с осигуряване на помощ при разрушения, причинени от природни бедствия. Това също ще намали различията между отделните региони и държави-членки в Европейския съюз.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Във време, когато дори ще се сблъскваме по-често с природни бедствия в Европа, Европейският съюз трябва да може да осигури подходящата помощ за държавите-членки, когато някоя от тях е сполетяна от бедствие от такъв характер. Затова след урагана „Ксинтия“, който удари крайбрежните зони на Charente-Maritime и Vendée през март, както и наводненията на остров Мадейра в Португалия през февруари, беше съвсем естествено, че трябва да одобря мобилизирането на средства от Европейския фонд „Солидарност“, за да бъдат компенсирани щетите от тези бедствия. В съзнанието ми това гласуване показва солидарността, която съществува между нациите в Европа и която всъщност трябва да съществува и в много други области.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Когато се сблъскваме с природно бедствие и се изправяме пред все повече бедствия от този тип, е наложително Европейският съюз да окаже помощ на държавите-членки и региони, които са обхванати от трайните ефекти на такива трагедии. Фонд „Солидарност“ в ЕС беше създаден с точно такава цел.

Фондът дава възможност за отпускане на финансова помощ на жертвите в райони, засегнати от „големи природни бедствия“ както на португалския остров Мадейра, който беше разрушен от наводненията, или на френските региони, опустошени от урагана „Ксинтия“. Със спомена от наводненията през тази година в Полша и в други части на Европа, които са все още пресни в съзнанието ми, подкрепям предложението за отпускане на помощ на страни, които са пострадали, в знак на солидарност с хилядите граждани от районите, засегнати от такива унищожителни катаклизми.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за този доклад, който одобрява трансфера на 66 млн. евро от Европейската електропреносна мрежа за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации към фонд „Солидарност“ на ЕС, за да помогне на жертвите от наводнението в Португалия и ураганите във Франция.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Този проект на коригиращ бюджет има смисъл предвид целта на средствата, мобилизирани от фонд „Солидарност“, които са за справяне с последиците от свлачищата и тежките наводнения на остров Мадейра, Португалия и последиците от урагана Ксинтия във Франция. След като провери, че и двете заявления отговарят на критериите за допустимост по Регламент (ЕО) № 2012/2002, Комисията предложи да се мобилизира фонд „Солидарност” за сумата от 31 255 790 евро за Португалия (наводнението в Мадейра) и 35 635 750 евро за Франция (урагана Ксинтия), което прави обща сума от 66 891 540 евро, която трябва да бъде приспадната от пределната сума от 1 млрд. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания. Бих искала да подчертая закъснението в мобилизирането на такъв тип подкрепа. Процедурата е необходимо да бъде по-малко бюрократична и по-рационална, за да може да отговаря своевременно на бъдещи природни бедствия.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Увеличаването на бюджета в условия на финансова и икономическа криза принципно трябва да бъде отхвърлено. В случая обаче става дума за преизчислявания на щетите, причинени от урагана във Франция и тези в Португалия, причинени от урагана „Ксинтия“. Взаимното подпомагане и подкрепа в случай на природни бедствия е ясен знак за активна европейска солидарност, поради което трябва да бъде приветствана и подкрепяна. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Съгласно доклада трябва да е ясно, че отпуснатите за Португалия и Франция средства са използвани за възстановяване на инфраструктурата и са като „средство за рефинансиране“. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад. Хората, засегнати от бедствията, трябва да бъдат подпомогнати и техните условия на живот, както и икономическа стабилност на региона, трябва да бъдат подобрени.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Изцяло подкрепям мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в отговор на природните бедствия във Франция и Португалия. Считам фонд „Солидарност“ за един от най-важните начини за изграждане на европейска идентичност и чувство за общност между гражданите на ЕС. През 2010 г. Полша беше една от страните, които се възползваха от фонд „Солидарност“, и това беше посрещнато с разбиране от медиите. Бих искал да подчертая, че е необходимо да бъде разширена осведомеността на гражданите за фонд „Солидарност“, както и за резултатите от неговото използване.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото съм съгласна, че по отношение на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2010 година европейският фонд „Солидарност“ следва да се мобилизира, за да осигури сумата от 66 891 540 евро за бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания в отговор на заявленията от страна на:

- Португалия за мобилизиране на средства от фонда в отговор на бедствието, причинено от свлачища и наводненията на остров Мадейра, и

- Франция за мобилизиране на средства от фонда в отговор на бедствието, причинено от урагана Ксинтия.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам този проект на коригиращ бюджет, който дава възможност да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, за да се осигури сума на обща стойност  66 891 540 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания, от които  31 255 790 евро са за искането за предоставяне на помощ, внесено от Португалия, след значителните щети, причинени от бурята, която засегна автономния регион Мадейра през февруари 2010 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В съответствие с член 37, параграф 1 от Финансовия регламент Комисията може да внася проекти на коригиращи бюджети, в случай че са налице „неизбежни, извънредни или непредвидени обстоятелства“. В този смисъл и относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС, Комисията предлага да се мобилизира фонд „Солидарност” на Европейския съюз в полза на Португалия и Франция на основание точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (МИС). Междуинституционалното споразумение позволява мобилизиране на фонд „Солидарност” в рамките на годишния таван от 1 млрд. евро. Условията за финансиране от фонда са изложени подробно тук и в Регламент № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Важно е да се отбележи, че целта на фонда не е да се компенсират лични щети, а да се ремонтира инфраструктурата, и че той е средство за рефинансиране. През 2010 г. до този момент Комисията е внесла само едно предложение за мобилизиране на фонд „Солидарност“ – предложение от 24 септември 2010 г. за мобилизиране на 13,02 млн. евро след тежките наводнения в Ирландия през ноември 2009 г. (COM(2010)0534).

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на този документ на Европейския парламент е да одобри позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 9/2010 с оглед прилагането на необходимите промени, свързани с мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“. Бедствията на остров Мадейра и във Франция бяха отчетени от Комисията съответно като „голямо природно бедствие“ и „регионално изключително бедствие“ и двете заявления на националните власти за мобилизиране на средства от фонда бяха одобрени.

В съответствие с Финансовия регламент Комисията може да внася проекти на коригиращи бюджети, в случай че са налице „неизбежни, извънредни или непредвидени обстоятелства“. В този случай Комисията предложи да бъдат мобилизирани средства от фонд „Солидарност“ за осигуряване на 31 255 790 евро за Португалия и 35 635 750 евро за Франция, възлизащи общо на 66 891 540 евро. Днес в името на европейската солидарност ние одобряваме преразпределянето на тази сума в бюджетни кредити за плащания от бюджетен ред 06 04 14 03: Енергийни проекти за подпомагане на икономическото възстановяване – Европейска електропреносна мрежа за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации, за ремонт на инфраструктурата и възстановяване на засегнатите от бедствията райони.

Приветствам одобрените мерки, въпреки че съжалявам за тромавостта на цялата процедура за мобилизиране на средства от фонда, предвид степента на трагедията, при която беше опустошен регионът, от който идвам – автономният регион Мадейра.

Доклад: Barbara Matera (A7-0336/2010)

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Въз основа на доклада, изготвен от моята чудесна италианска колежка Barbara Matera, гласувах за предложението за решение относно мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в размер на 2,2 млн. евро в помощ на Словения, която е изправена пред съкращения в текстилния сектор. Става въпрос за предприятието Mura, European Fashion Design, което е съкратило 2 554 работници. Намирам за странен факта, че от общо 2 554 съкратени работници 583 (или 22,8%) имат дълготрайни здравословни проблеми или увреждания. Не съм сигурен, че те отговарят на критериите на ЕФПГ. Трябва да се отбележи, че от тези 2 554 съкратени работници 1 114 „не са завършили основно образование“. Основателен е въпросът за образователното равнище на наетите работници и пригодността на персонала спрямо настоящите промишлени стандарти. Задавам си въпроса и за независимостта на държавните служители в Министерството на труда, семейството и социалните въпроси на Словения, които трябва да поемат ролята на сертифициращ орган, който ще контролира тези разходи.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Тъй както внесените на последната пленарна сесия от г-жа Matera предложения, така и резолюциите й за използване на ЕФПГ в шест конкретни случая са напълно обосновани. Фондът ще предостави помощ на работници, засегнати от неблагоприятните последици на глобализацията в Словения, Германия, Полша и Испания. Винаги съм считал, че използването на Фонда е ефективно, тъй като дава конкретни резултати и отговаря на специфични и добре определени потребности. Като член на комисията по заетост и социални въпроси трябваше просто да гласувам за приемането на резолюциите.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Словения е поискала помощ във връзка с 2 554 случая на съкращения в предприятието Mura European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че в предложението на Комисията, по-точно в изложението на мотивите трябва да се съдържа ясна и подробна информация за заявлението, като се анализират критериите за допустимост и се обяснят основанията за одобряването му в съответствие с отправените от Парламента искания.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в международната търговия от съществено значение е европейската икономика да може бързо да прилага политиките за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият умения, необходими за бързото им завръщане на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Словения е поискала помощ във връзка с 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата в региона Pomurje на ниво NUTS III, и че 7% от всички заети в региона Pomurje са работили за Mura и доходите в региона са били вече по-ниски от средните стойности за Словения, гласувам като цяло за доклада за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за Словения.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Броят на одобрените от залата през последните месеци искания за мобилизиране на ЕФПГ, който беше създаден с цел да предоставя допълнителна подкрепа за работници, засегнати от последиците от значимите промени в структурата на световната търговия, е според мен много показателен за кризата, която Европа преживява в момента. ЕФПГ не е отговорът на кризата, но той представлява важна и значителна помощ. В този конкретен случай помощта има за цел да смекчи последиците от 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата. Този сектор беше особено тежко засегнат от промените в структурата на световната търговия и е жертва на евтиния внос на текстил.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст се предлага планът за намеса за Словения във връзка с 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Месец след месец се подават заявления за мобилизиране на средства от ЕФПГ. Така сега имаме още осем заявления от четири държави-членки: Словения, Германия, Полша и Испания. Още няколко стотин предприятия се закриват в различни сектори на промишлеността – от автомобилостроенето до текстилния сектор през търговията на дребно. Общо над 6 500 работници (по-точно 6 592) са съкратени. Това прави почти 10 000, ако добавим и тези, които обсъждахме тук преди един месец.

Тъй като одобрихме това мобилизиране, не мога да не заявя отново, че това, което е необходимо, е категорично скъсване с неолибералните политики, които водят до очевидна икономическа и социална катастрофа в страните от Европейския съюз. Палиативните мерки са наистина необходими, но това, към което трябва да се насочи вниманието, са причините за катастрофата.

Все по-спешно става изпълнението на предложението, което направихме по време на разискването за бюджет 2011 г. за създаване на европейска програма за заетост и устойчиво развитие, за която трябва да се отделя 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС, допълван със средства от държавите-членки. Нейната цел ще бъде постигане на действително сближаване, насърчаване на потенциала на всяка страна, устойчиво използване на ресурсите, инвестиции в производство и създаване на работни места със съответните права.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Словения, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006  г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г. - поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Днешното гласуване се отнася до искане за помощ на обща стойност 2 247 940 евро, финансирана от ЕФПГ във връзка с 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата. В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам мобилизирането на ЕФПГ с цел подпомагане на 2 554 съкратени работници в предприятието Mura, European Fashion Design в Словения. Надявам се, че сумата от 2,2 млн. евро ще помогне на работниците и региона да се възстановят бързо от структурните промени, пред които са изправени.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Въздържах се при гласуването, като мисля за словенските работници от Mura Group, пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува против – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданията им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволи на притежаващите тази група инвестиционни фондове и инвестиращите в тях банки да реализират печалби за сметка на работниците.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта на Словения, която кандидатства за такава помощ във връзка с 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Подкрепих доклада, както и при предишни случаи, свързани с мобилизирането на ЕФПГ. Трябва да подкрепяме хора, които са загубили работата си, и да им дадем възможност да използват потенциала си в различни области. Наистина е жалко, че макар лично да говорих с министър-председателя на Латвия, като му изтъкнах възможността да се възползваме от предимствата на ЕФПГ, Латвия никога не е използвала тази възможност, въпреки че 15% от населението на Латвия е безработно. Изглежда, че трябва да се изпрати сигнал до ръководството на Европейската комисия за бездействието на органите на Република Латвия. Повече от 100 000 души от Латвия вече са напуснали родната си страна. Изглежда, че правителството на Република Латвия не се интересува от съдбата на тези хора.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В резултат от икономическата и финансова криза словенското предприятие за производство на облекла Mura, European Fashion Design трябваше да съкрати между 21 октомври 2009 г. и 20 февруари 2010 г. 2 554 работници. Поради това Словения кандидатства за помощ в размер на 2 247 940 евро от ЕФПГ, за да може да вземе мерки за бързо повторно интегриране на засегнатите работници на пазара на труда. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като мобилизацията на средства от фонда е напълно оправдано.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Съгласно доклада на г-жа Matera трябва да подкрепим повторното интегриране на пазара на труда на работници в Словения, които са били съкратени в резултат на световната финансова и икономическа криза. Считам, че това е полезно и поради това гласувах за доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Словения е поискала помощ във връзка с 2 554 случая на съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Словения искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата, през периода от 21 октомври 2009 г. до 20 февруари 2010 г. отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, за да се обхване намесата му в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от четири месеца в предприятие в държава-членка“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно да се завърнат на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0337/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Германия е поискала помощ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че трябва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда, и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да бъде приложена бързо и ефективно. Предвид структурните промени в международната търговия от съществено значение е европейската икономика да може бързо да прилага политиките за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият умения, необходими за бързото им завръщане на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Германия е поискала помощ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини, гласувам като цяло в подкрепа на доклада за мобилизиране на средства от ЕФПГ за Германия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес одобряваме пакет в размер на 8 308 555 евро помощ от ЕФПГ за Германия с цел преодоляване на последиците от 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини. Както вече посочих, макар тази помощ да е изключително важна при разглеждане на настоящите симптоми, тя не е окончателно решение на проблемите, които се отразяват върху европейските промишлени отрасли и които се дължат не само на икономическата криза, която преживяваме, но и на необходимостта от приспособяването на Европа към променящия се свят, в който е изключително важно да бъдеш конкурентоспособен.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която особено засегна заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст се предлага планът за намеса за Германия във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Peter Jahr (PPE), в писмена форма. – (DE) Резултатът от днешното решение засяга работниците от предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, застрашени от съкращения, които получават помощ в размер на около 8 млн. евро от ЕФПГ. Средствата трябва да се използват с цел да се помогне на работниците да намерят нова работа възможно най-бързо и без значителни загуби, дължащи се на бюрократични пречки. Помощта е необходима сега, а не след шест месеца или година. Европейският съюз и държавите-членки трябва също така да положат усилия, за да направят повече от това само да противодействат на отрицателните последици от глобализацията. Глобализацията е процес, чието развитие можем и определено трябва да контролираме.

  Wolf Klinz (ALDE), в писмена форма. – (DE) Гласувах „въздържал се“ не само поради скептичното отношение на германската Партия на свободните демократи към ЕФПГ, но и поради възможния конфликт на интереси като акционер в Heidelberger Druckmaschinen AG.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Германия, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Днешното гласуване се отнася до искане за помощ в размер на 8 308 555 евро, финансирана от ЕФПГ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини. В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) ЕФПГ е създаден с цел да се предоставя подкрепа на работниците, засегнати от последиците от значими структурни промени в моделите на световната търговия. Съкратените 1 181 работници в четири производствени единици на предприятието „Druckmaschinen AG“ в Баден Вюртемберг (произвеждащо печатни машини) попадат точно в тази категория и поради това подкрепих мобилизирането на средства в размер на 8 308 555 евро, за да бъдат подпомогнати.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувам „въздържал се“, като мисля за германските работници от Heidelberger Druckmaschinen Group, пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува „против“ – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданията им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволи тази група – световен лидер в производството на печатни машини, да премести производството си, за да увеличи своята печалба.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта на Германия, която поиска помощ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, извършващо дейност в сектора на производството на печатни машини.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Последиците от икономическата криза все още се чувстват в цяла Европа. И в Германия някои предприятия все още се борят за оцеляване и съкращават много работници. Вследствие на кризата между 26 януари 2010 г. и 26 май 2010 г. произвеждащото печатни машини предприятие Druckmaschinen AG, базирано в Хайделберг, трябваше да съкрати 1 181 работници. Поради това Федерална република Германия кандидатства за помощ в размер на 8 308 555 евро от ЕФПГ. Гласувам за доклада, тъй като всички установени критерии за мобилизиране на средства са спазени.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Подкрепям мобилизирането на средства от фонда във връзка със заявлението, тъй като тази мярка може да предостави допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в моделите на световната търговия, и да подпомогне повторното им професионално интегриране на пазара на труда. Поради това гласувах за доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Германия е поискала помощ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Германия искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини през периода 26 януари – 26 май 2010 г., отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, за да обхване намесата му в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от четири месеца в предприятие в държава-членка“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно да се завърнат на пазара на труда.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) С изключение на заявлението от предприятието Heidelberger Druckmaschinen гласувах без резерви за всички заявления за мобилизиране на средства от ЕФПГ, които днес са подложени на гласуване, тъй като подкрепям общата идея на ЕФПГ, и по-специално предоставяната пряка помощ на хората, които не по своя вина са загубили работата си в резултат на глобализацията. Въпреки това по отношение на гореспоменатото предприятие – Heidelberger Druckmaschinen гласувах „въздържал се“. В този случай имам определени резерви. Добре известен е фактът, че Heidelberger Druckmaschinen е перлата на германското машиностроене. В продължение на дълги години дружеството реализира отлични печалби.

След това наистина последваха две или три финансово трудни години. Heidelberger Druckmaschinen реагира типично като големите дружества – съкрати персонала си в регион, където заплатите са високи, с други думи в Германия, като в същото време инвестира и увеличи персонала си в Китай, където заплатите са ниски. Ако в хода на такъв процес се подава заявление за мобилизиране на ЕФПГ, това представлява отрицателен пример за това как една социално значима и много отговорна мярка на ЕС се използва от международни дружества, за да се измъкнат от социалната си отговорност.

Доклад: Barbara Matera (A7-0359/2010)

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Въз основа на доклада, изготвен от моята италианска колежка Barbara Matera, гласувах в подкрепа на предложението за решение за мобилизиране на средства от ЕФПГ в размер на 0,6 млн. евро в помощ на Полша, която е изправена пред съкращения в автомобилостроенето. Петстотин и деветдесет работници са съкратени от две предприятия в автомобилната промишленост. Подкрепям идеята помощта да се управлява и контролира от отговарящите за Европейския социален фонд (ЕСФ) в Полша органи, като това ще ограничи разходите за мониторинг само до 2 000 евро. И аз като г-жа Matera поздравявам Комисията за това, че в контекста на мобилизирането на средства от ЕФПГ Комисията предложи източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд. Независимо от това изразявам съжаление, че за да се мобилизира ЕФПГ в този случай, бюджетните кредити за плащания са прехвърлени от бюджетен ред, предназначен за подпомагане на МСП и иновациите. Трябва да изразим неодобрение във връзка с големите пропуски на Комисията при прилагането на програмите за конкурентоспособност и иновации по-специално по време на икономическа криза, която е логично значително да увеличава потребността от такова подпомагане.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Полша е внесла искане за помощ във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна с предложението на Комисията във връзка с мобилизирането на средства от ЕФПГ да се установи източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения от Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Полша е поискала помощ във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie, гласувам в подкрепа на доклада или, с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Полша.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Безбройни са жертвите на безработицата, която в много случаи е дългосрочна поради финансовата и икономическа криза, която преживяваме, съчетана с непрекъснатите промени на пазара на труда, породени от изменената структура на световната търговия. ЕФПГ е създаден с цел да се реагира в такива ситуации. В конкретния случай говорим за мобилизирането на допълнителни средства в размер на 600 000 евро за Полша, за да се предостави подкрепа за 613 съкращения в две предприятия от автомобилната промишленост, извършени в периода между 1 март 2009 г. и 30 ноември 2009 г. Тъй като Комисията е направила оценка на заявлението и счита, че то е целесъобразно и отговаря на установените критерии и препоръчва искането да бъде одобрено, гласувах за доклада.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст се предлага планът за намеса за Полша във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Полша, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Искането за помощ е в размер на 633 077 евро, финансирани от ЕФПГ, във връзка с 1 104 съкращения (от които 590 в целевата група за получаване на помощ) в две предприятия, извършващи дейност по разделение 29 от NACE Revision 2 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“). В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Комисията предложи предоставянето на 633 077 евро от ЕФПГ, за да се подпомогнат 1 104 съкратени работници в Полша в две предприятия за производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета. Гласувах за предложението.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувам „въздържал се“, като мисля за работниците от полската автомобилна промишленост, пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува „против“ – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданията им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволява на дружества като SEWS и Leoni Atokabel, без да изпитват никакъв срам, да преместят производството си, за да увеличат печалбите си.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави тази помощ на Полша, която кандидатства за подкрепа във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За да можем да предотвратим значително повишаването на безработицата в резултат на финансовата и икономическа криза, държавите-членки на ЕС се нуждаят от средства, за да приложат бързо ефективни политически мерки. За тази цел ЕФПГ предоставя годишно сума в размер на 500 млрд. евро. Ако за определен период повече от 500 работници от едно или повече предприятия бъдат уволнени, може да се подаде заявление за мобилизиране на средства. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като помощта в размер на 633 077 евро за 1 104 съкратени полски работници от предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 от NACE Revision 2, е напълно обоснована.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той се отнася до целеви мерки за подпомагане на работници, засегнати от икономическата криза и нейните резултати.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Полша е поискала помощ във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Полша искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie, отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, за да обхване намесата му в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или в два граничещи региона на ниво NUTS II“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно да се завърнат на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0358/2010)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на помощта за Aragón. Гъстотата на населението на тази автономна област е по-ниска от средната за ЕС (112 жители на кв. км); традиционната й икономика включва отглеждане на зърнени култури и овце; за девет месеца в търговията на дребно бяха извършени 1 154 съкращения от 593 предприятия; през февруари 2010 г. 56% от заетите в сектора на услугите в областта са били безработни, като 73% от тях са жени; 73,9% от съкратените работници са търговски работници в магазини и супермаркети; 14,4% са извършвали неквалифициран труд. Буди съжаление фактът, че твърде късно започна приемането на мерки – 11 месеца след първите съкращения.

Интересно би било да се анализират резултатите от мерките за временна и извънредна помощ за съкратените работници, които ще бъдат приети за повторното им интегриране на пазара на труда. Въпреки това трябва да е ясно, че тези действия не трябва да заместват мерките, които предприятията са длъжни да приемат съгласно националното законодателство или колективните споразумения.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 1 154 съкращение в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón по NUTS II, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 1 154 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón, гласувам като цяло в подкрепа на доклада, или с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Испания.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Безбройни са жертвите на безработицата, която в много случаи е дългосрочна поради финансовата и икономическа криза, която преживяваме, съчетана с непрекъснатите промени на пазара на труда, породени от изменената структура на световната търговия. ЕФПГ е създаден, за да се реагира в такива ситуации. В конкретния случай говорим за мобилизирането на допълнителни средства в размер на 1,5 млн. евро за Испания, за да се предостави подкрепа за извършените в периода 1 юни 2009 г.-28 февруари 2010 г. 1 154 съкращения в 593 предприятия от сектора на търговията на дребно. Тъй като Комисията е направила оценка на заявлението и счита, че то е целесъобразно и отговаря на установените критерии, и препоръчва искането да бъде одобрено, гласувах за документа.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст се предлага планът за намеса за Испания във връзка с 1 154 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón по NUTS II. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Испания, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Настоящото искане за помощ е в размер на 1 560 000 евро, финансирани от ЕФПГ, във връзка с 1 154 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“). В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Степента на световния икономически спад се разкрива в настоящото заявление на Испания за мобилизиране на средства в размер на 1 560 000 евро от ЕФПГ с цел да се помогне на 1 154  души, които бяха съкратени през деветмесечен период в различни предприятия от сектора на търговията на дребно. Подкрепих искането.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта на Испания, която кандидатства за такава подкрепа във връзка с 1 154 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón по NUTS II.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Съкратени са 1 154 работници от 593 испански предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 в регион Aragón по NUTS II. Финансовата и икономическа криза доведе до драстичен спад в продажбите в сектора на търговията на дребно. Тази ситуация има тежки последици, особено в региона Aragón, който е с по-ниска гъстота на населението от средната за ЕС. Съществуват опасения за допълнителна емиграция от този регион, който преди кризата отбеляза слаб растеж. Гласувам в подкрепа на доклада, като трябва да се предприемат незабавни действия, за да се отговори на растящата безработица, особено в малките и финансово слаби региони.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах за доклада, тъй като става въпрос за допълнителна подкрепа на работници, съкратени вследствие на последиците от световната финансова и икономическа криза, като по този начин ще им бъдат предоставени допълнителни средства за повторното им интегриране на пазара на труда.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е поискала помощ във връзка с 1 154 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón по NUTS II, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Испания искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 1 154 1 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón по NUTS II, отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, за да обхване намесата му в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или в два граничещи региона на ниво NUTS II“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно да се завърнат на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0357/2010)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах за помощта от ЕФПГ за Валенсия, тъй като в резултат на структурните промени в световната търговия и финансовата криза са извършени 544 неочаквани съкращения от 143 предприятия в периода между 13 април 2009 г. и 12 януари 2010 г. в текстилната промишленост на Comunidad Valenciana, което имаше сериозно въздействие на местно равнище. От съкратените 61,7% са мъже, 22% са на възраст над 55 години, 79,9% имат само основно образование, а четирима са с увреждания.

Считам, че в резултат на обучението, което ще преминат в продължение на 14-месечен платен стаж на непълно работно време, те ще повишат професионалната си квалификация, за да се завърнат на пазара на труда. Както и в предходния случай буди съжаление фактът, че мерките се прилагат твърде късно – една година и два месеца след първите съкращения.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 350 случая на съкращения в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че в предложението на Комисията, и по-точно в изложението на мотивите, трябва да се съдържа ясна и подробна информация за заявлението, като се анализират критериите за допустимост и се обяснят основанията за одобряването му в съответствие с отправените от Парламента искания.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 350 случая на съкращения в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana, гласувам като цяло в подкрепа на доклада, или с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Испания.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Безбройни са жертвите на безработицата, която в много случаи е дългосрочна поради финансовата и икономическа криза, която преживяваме, съчетана с непрекъснатите промени на пазара на труда, породени от изменената структура на световната търговия. ЕФПГ е създаден, за да се реагира в такива ситуации. В конкретния случай говорим за мобилизирането на допълнителни средства в размер на 2 млн. евро за Испания, за да се предостави подкрепа за извършените в периода 13 април 2009 г. и 12 януари 2010 г. 544 съкращения в 143 предприятия в текстилния сектор. Тъй като Комисията е направила оценка на заявлението и счита, че то е целесъобразно и отговаря на установените критерии и препоръчва искането да бъде одобрено, гласувах за доклада.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст се предлага планът за намеса за Испания във връзка с 350 случая на съкращения в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Испания, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Настоящото искане за помощ в размер на 2 059 466 евро, финансирана от ЕФПГ, е във връзка с 544 съкращения (350 в целевата група за получаване на помощ) в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“). В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Текстилната промишленост преживява понастоящем тежки времена в цяла Европа. Комисията предлага мобилизирането на средства в размер на 1 422 850 евро в отговор на 528 съкращения в 33 предприятия от този сектор в Испания. Гласувах за доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта на Испания, която кандидатства за такава помощ във връзка с 350 съкращения в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Между 13 април 2009 г. и 12 януари 2010 г. бяха съкратени 544 испански работници от 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“). За да предостави помощ на 350 от тях, Испания подаде заявление за мобилизиране на средства в размер на 2 059 466 евро от ЕФПГ. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като всички критерии за мобилизиране на средства от фонда са напълно изпълнени.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Тъй като делът на малките и средните предприятия, произвеждащи главно мебели, обувки, текстил, керамика и играчки в Comunidad Valenciana, е много висок и секторът на услугите представлява 60% от общата заетост в този регион, този сектор беше особено тежко засегнат от високия брой на съкратените работници през последните две години. Това има голямо въздействие върху местното равнище. Поради това за нас е особено важно да укрепим и да продължим да поддържаме текстилната промишленост. Ето защо гласувах за заявлението.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е поискала помощ във връзка с 350 съкращения в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Испания искане за помощ от ЕФПГ е във връзка с 544 съкращения (350 от които са допустими да получат подкрепа) в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana. Съгласно оценката на Комисията заявлението отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, за да обхване намесата му в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или в два граничещи региона на ниво NUTS II“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно да се завърнат на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0356/2010)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на тази инициатива, за да могат 330 от 528-те работници, които бяха съкратени в течение на девет месеца от 66 предприятия във Валенсия в сектора на обработката на естествените камъни, да получат допълнителна помощ, която ще им позволи да се завърнат на пазара на труда. От съкратените работници 62% са на възраст над 45 години, има и съкратени работници с увреждания, 51% не са преминали никакво обучение, а 34,4% имат само основно образование.

Тази автономна област вече получи друга помощ поради съкращаване на работни места в производствения сектор. Ето защо трябва спешно да бъдат приети други мерки. Мобилизирането на средства от ЕФПГ могат да бъдат само част от тези мерки. В заключение трябва още веднъж да изразя съжаление от факта, че испанската държава предприе мерки твърде късно – една година и три месеца след съкращенията, макар че тези видове мерки трябва да бъдат предприети незабавно и спешно.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 300 случая на съкращения в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г., в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 300 души, които са загубили работата си в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana, гласувам в подкрепа на доклада или, с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Испания.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес одобряваме мобилизирането на пакет с помощ на обща стойност 1 422 850 евро от ЕФПГ за Испания – страна, която беше тежко засегната от световната икономическа криза, и по-специално в която безработицата надмина средната за Европа. В този конкретен случай помощта се отнася до 528 съкращения в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“). Надявам се, че испанската икономика ще бъде в състояние да отговори адекватно на кризата, тъй като мобилизирането на тази помощ е само част от отговора.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст беше разработен планът за намеса за Испания, план, който беше изпълнен по отношение на 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Испания, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Днешното гласуване се отнася до помощ в размер на 1 422 850 евро, финансирана от ЕФПГ, във връзка с 528 случая на съкращения (300 от които са в целевата група за получаване на помощ от фонда) в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“).

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Настоящото заявление се отнася до мобилизиране на средства на обща стойност 1 422 850 евро от ЕФПГ за Испания. То е във връзка с 528 случая на съкращения, извършени през деветмесечния период между 31 март 2009 г. и 30 декември 2009 г., в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2, и по-точно „Производство на изделия от други неметални минерални суровини“. Оценката на Комисията се основаваше на оценка на връзката между съкращенията и големите структурни промени в моделите на световната търговия или финансовата криза, непредвидения характер на въпросните съкращения, доказване на посочения брой съкращения и спазването на условията на член 2, буква а), обяснение на непредвидения характер на съкращенията, определяне на извършващите съкращения предприятия и на работниците в целевата група за получаване на помощ, засегнатата територия и нейните органи и заинтересовани страни, въздействието на съкращенията върху местната, регионална или национална заетост, координиран пакет от персонализирани услуги, които да се финансират, включително съвместимостта с действия, финансирани по структурните фондове, дати, на които се планира да започнат или са започнати персонализираните услуги за засегнатите работници, процедури на консултиране със социалните партньори, системи за управление и контрол. В съответствие с оценката на Комисията, заявлението отговаря на условията за допустимост, определени в Регламента за ЕФПГ, и поради това го подкрепям.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувам „въздържал се“, като мисля за испанските работници от предприятия като Levantina, които са пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува „против“ – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданията им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволи на фондовете Charterhouse и Impala да увеличат капитала си за сметка на работниците от Levantina в Comunidad Valenciana.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощ на Испания, която кандидатства за такава подкрепа във връзка с 300 работници, които са загубили работата си в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Годишният таван на средствата, които могат да бъдат мобилизирани от ЕФПГ, е 500 млн. евро. Тъй като в Испания между 31 март 2009 г. и 30 декември 2009 г. са извършени общо 528 съкращения в 66 предприятия, мобилизирането на средства от ЕФПГ в размер на 1 422 850 евро не е ни най-малко изненадващо. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като пълноценното използване на ЕФПГ се приветства горещо.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Подкрепям настоящото заявление, което има за цел да смекчи последиците от многобройните съкращения в този сектор и да спомогне за повторното интегриране на пазара на труда на работници, които са съкратени в резултат на световната финансова и икономическа криза.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е поискала помощ във връзка с 300 случая на съкращения в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията и с предложените от Парламента изменения на предложението.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на финансиране, различен от неусвоените средства от Европейския социален фонд, в отговор на честите напомнения на Европейския парламент, че е необходимо да се определят подходящи механизми за трансфер на средства, като се има предвид, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и периоди на финансиране.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Испания искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 300 от 528-те случая на съкращения в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II, отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен: беше предвидена намеса в ситуации като настоящата, при която, като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или в два граничещи региона на ниво NUTS II“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция и се надявам, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще допринесе за успешното повторно интегриране на тези работници на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0351/2010)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Кризата предизвика спад от 28% в регистрирането на автомобили. В Terres de l’Ebre (Каталуня) заетостта в сектора на услугите е 60%. Закриването на Lear Automotive доведе до увеличаване на безработицата в региона, която през 2009 г. достигна 22,7%.

Помощта има за цел да предостави пакет от персонализирани услуги, подобна на вече предоставената в същия регион и в същия сектор помощ, в друг случай, който касаеше 1 429 от 2 330 съкратени работници. Настоящият случай се отнася до 508 от 515-те съкращения, регистрирани през четиримесечния период на 2010 г. в резултат на закриването на Lear Automotive. Гласувах в подкрепа на тази инициатива, за да може нейното прилагане да даде възможност на засегнатите работници да се завърнат на пазара на труда и по този начин да се намали безработицата.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 508 съкращения в предприятието Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че в предложението на Комисията, по-точно в изложението на мотивите, трябва да се съдържа ясна и подробна информация за заявлението, като се анализират критериите за допустимост и се обяснят основанията за одобряването му в съответствие с отправените от Парламента искания.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Испания е подала заявление за помощ във връзка с 508 съкращения в предприятието Lear Automotive (EEDS), извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост в Каталуня, гласувам като цяло в подкрепа на доклада, или с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Испания.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес отново сме тук, за да приемем мобилизирането на пакет финансова помощ от ЕФПГ на обща стойност 382 000 евро в подкрепа на испанската автомобилна промишленост. Помощта се отнася до 515 работни места, които бяха съкратени в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост в Каталуня. Преди кризата секторът на автомобилната промишленост беше най-важният източник на износ на Испания. Въпреки това в резултат на кризата има изгледи спадът в търсенето на такива изделия в Европейския съюз да предизвика още съкращения на работни места не само в Испания, но и в целия Съюз, и поради това е важно използването на ЕФПГ да може ефикасно да подпомогне сектор, който е толкова важен за европейската икономика.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това осигурява нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст беше разработен планът за намеса за Испания, план, който ще помогне на 508 съкратени работници в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост. Ето защо се надявам, че европейските институции ще обединят усилията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на средства от ЕФПГ в полза на Испания, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Приетият днес доклад се отнася до искане за помощ на обща стойност 382 200 евро, финансирани от ЕФПГ, във връзка с 515 съкращения (508 от които са от целевата група за получаване на помощ) в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, извършващо дейност в автомобилния сектор в Каталуня. В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Икономическият спад в автомобилния сектор доведе до 515 съкращения в предприятието Lear Automotive (Испания). Подкрепям предложението за мобилизиране на 382 200 евро от ЕФПГ, за да се подкрепят съкратените работници.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувам „въздържал се“, като мисля за испанските работници от Lear Automotive, пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува „против“ – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданията им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволи на тази многонационална компания от САЩ и на главните й акционери – Pezna Investment Management и пенсионния фонд на учителите от Калифорния - да преместят дейността си, без да се замислят за тези, които са ги направили богати.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта на Испания във връзка с 508 съкращения в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост в Каталуня.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За да може да се кандидатства за средства от ЕФПГ и за да бъде одобрено впоследствие заявлението, съществуват ясно определени критерии, които трябва да бъдат изпълнени. Фондът има за цел да подпомогне работници, които са били съкратени в резултат от световната финансова и икономическа криза, чрез набелязването на мерки, гарантиращи повторното им бързо интегриране на пазара на труда. Фондът предоставя годишна сума в размер на 500 млн. евро за такива случаи. Въпреки това предприятието трябва да е съкратило най-малко 500 работници – както испанското предприятие Lear Automotive, което отговаря на всички критерии – за да може Испания да кандидатства за средства. Подкрепям доклада, тъй като средствата от ЕФПГ са предназначени именно за посочената в него цел.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е поискала помощ във връзка с 508 съкращения в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията и предложените от Парламента изменения в предложението.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на средства, който да е различен от неусвоените средства от ЕСФ в отговор на многократните заявления на Европейския парламент, че е необходимо да се определят подходящи бюджетни механизми за трансфера на средства, при положение че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и финансови периоди.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Испания искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 508 съкращения в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост, отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен: беше предвидена намеса в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от четири месеца в предприятие в държава-членка“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно отново да се интегрират на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0352/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Полша е поискала помощ във връзка с 189 съкращения в предприятието H. Cegielski-Poznań и в четири от неговите доставчици, извършващи дейност в сектора на производството на корабни дизелови двигатели, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията заедно със съответните изменения, внесени от Парламента. Освен това съм съгласна, че трябва да гарантираме, че ЕФПГ ще подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда, и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са от отговорността на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктуриране на дружества или отрасли.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Полша е поискала помощ във връзка със 189 случая на съкращения в предприятието H. Cegielski-Poznań, произвеждащо корабни дизелови двигатели и електростанции, и в четири от неговите доставчици, гласувам като цяло в подкрепа на доклада, или с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Полша.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес сме тук, за да приемем пакета с финансова помощ от ЕФПГ на обща стойност 114 250 евро за Полша, за да й се даде възможност да се справи с последиците от съкратените 658 работни места в четири производствени единици на предприятието H. Cegielski-Poznań, произвеждащо корабни дизелови двигатели, и в четири от неговите доставчици в градовете и в окръг Poznań. Винаги съм предупреждавал, че макар такава помощ да е много важна за справяне с настоящите симптоми, тя не е окончателното решение на проблемите на европейската промишленост, които се свързват не само с икономическата криза, пред която сме изправени, но и с необходимостта от приспособяването на Европа към променящия се свят, този, в който конкурентоспособността е от съществено значение.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст беше разработен планът за намеса за Полша, план, който се отнася до 189 съкратени работници в предприятието H. Cegielski-Poznań, произвеждащо корабни дизелови двигатели, и в четири от неговите доставчици. Ето защо се надявам, че европейските институции ще обединят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Световната икономическа криза доведе до големи структурни промени в много предприятия, като в резултат на това огромен брой хора загубиха работата си. Разглежданото предложение се отнася до помощ за голяма група съкратени работници в полския регион Wielkopolskie. Второто предложение за финансова помощ, което днес гласуваме, се отнася до още няколко стотин случая на съкращения в същия регион в Полша. Поради това пазарът на труда в този регион на Полша преживява огромни сътресения. Изключително съм доволен, че Европейската комисия потвърди, че заявлението отговаря на изискванията за предоставяне на финансова подкрепа. Следователно съкратените работници ще могат да се върнат на предишната си работа или ще намерят нова, а собствениците на предприятията ще използват подкрепата, за да смекчат отрицателните последици от световната криза и да запазят мястото си на пазара.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Полша. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда. Предметът на днешното гласуване е искане за помощ на обща стойност 114 250 евро, финансирани от ЕФПГ, за 658 случая на съкращения (от които 189 са целевата група за подпомагане) в предприятието H. Cegielski-Poznań и в четири от доставчиците му, извършващи дейност в сектора на производство на корабни дизелови двигатели в град Poznań и Poviat Poznań.

Накрая бих искал да отбележа, че приемането на днешните доклади доказва още веднъж важността на ЕФПГ, който е ценен ресурс за подпомагане на работниците в затруднено положение поради икономическата криза и е също така ефективно средство за борба с безработицата.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за това заявление за мобилизиране на средства от ЕФПГ с цел подпомагане на 658  случая на съкращения в предприятието H. Cegielski-Poznań и четири от неговите доставчици, извършващи дейност в сектора на производството на корабни дизелови двигатели в град Poznań и окръга. Комисията предложи мобилизирането на средства в размер на 114 250 евро и аз подкрепям предложението.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувам „въздържал се“, като мисля за работниците в полската автомобилна промишленост, пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува „против“ – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданието им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволява приватизацията на държавни предприятия като Ciegielski-Poznań.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта за 189 случая на съкращения в предприятието H. Cegielski-Poznań, произвеждащо корабни дизелови двигатели, и в четири от неговите доставчици.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) ЕС създаде ЕФПГ, за да могат държавите, в които поради световната финансова и икономическа криза са съкратени работници, да осигурят на тези работници практическа подкрепа. Мобилизирането на средства има за цел да улесни повторното интегриране на пазара на труда на засегнатите работници. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като Полша трябва да помогне на 658 работници, които са съкратени от предприятието H. Cegielski-Poznán.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Полша е поискала помощ във връзка със 189 съкращения в предприятието H. Cegielski-Poznań и в четири от неговите доставчици, всички извършващи дейност в сектора на производството на корабни дизелови двигатели, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, заедно със съответните изменения, въведени от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на средства, който да е различен от неусвоените средства от ЕСФ в отговор на многократните заявления на Европейския парламент, че е необходимо да се определят подходящи бюджетни механизми за трансфера на средства, като се има предвид, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и финансови периоди.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Полша искане за помощ от ЕФПГ във връзка със 189 от 658-те съкращения, извършени в предприятието H. Cegielski-Poznán, произвеждащо корабни дизелови двигатели, и в четири от неговите доставчици, в периода от 1 септември 2009 г. до 1 януари 2010 г., отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен: беше предвидена намеса в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от четири месеца в предприятие в държава-членка“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция и се надявам, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще допринесе за успешното повторно интегриране на тези работници на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0336/2010), (A7-0337/2010), (A7-0359/2010), (A7-0358/2010), (A7-0357/2010), (A7-0356/2010), (A7-0351/2010), (A7-0352/2010)

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С приемането на настоящия текст ЕП поиска от съответните институции да положат необходимите усилия, за да ускорят мобилизирането на средства от ЕФПГ. Припомня освен това ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемането на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са засегнати от съкращения в резултат от глобализацията и финансовата и икономическа криза. Подчертава ролята, която може да играе ЕФПГ при повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда. Накрая, подчертава, че съгласно член 6 от Регламента за ЕФПГ трябва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда, и отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли.

Доклад: Claude Moraes (A7-0347/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) За съжаление, това предложение, което датира от 2003 г. и което цели да предостави на бежанците статут на дългосрочно пребиваващи след петгодишен период на законно пребиваване, не е приложено в интервенционния период. С измененията, предложени от Европейския парламент през април 2008 г., които предвиждат, наред с всички други мерки, изчисляването на петте години на пребиваване, предшестващи подаването на заявление за статут на дългосрочно пребиваващ, и с липсата на единодушие в Съвета, новото предложение ще подпомогне пряко лицата, ползващи се с международна закрила, които са пребивавали на територията на ЕС повече от пет години, но все още нямат статут на пребиваващи.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах „за“ доклада, подкрепящ прилагането на предложението както по отношение на бежанците по Женевската конвенция, така и по отношение на лицата, ползващи се със субсидиарна закрила. В този доклад Европейският парламент подкрепя предложението на Европейската комисия и взима предвид поетия ангажимент да се защитават интересите на лицата, ползващи се с международна закрила. Бих искала да ви обърна внимание на факта, че към настоящия момент, ситуацията за граждани от трети страни, които са лица, ползващи се с международна закрила, е объркваща и неясна, защото условията за предоставяне на такъв статут не са хармонизирани. Според предложението на Комисията условията и процедурата за предоставяне на статут в Европейския съюз ще се опростят и изяснят. Освен това тази директива ще даде възможност на лицата, ползващи се с международна закрила, които придобият статут на дългосрочно пребиваващи, да получат право на пребиваване в държава-членка, различна от тази, в която те са били признати.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Тази инициатива беше внесена за обсъждане като последващо действие на предложението от 2007 г. за директива за разширяване на статута на дългосрочно пребиваващи за включване на бежанци и лица, ползващи се със субсидиарна закрила, за което Съветът не постигна единодушие, което беше необходимо преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Основната цел на предложението беше да предостави на лицата, ползващи се с международна закрила, които пребивават законно в държава-членка за период от пет години, правна сигурност относно правото им на пребиваване в държава-членка, както и набор от права, сравними с тези на гражданите на ЕС.

Постигнатият компромис е от огромно значение не само защото дава възможност на бежанци на територията на ЕС да се ползват с висока степен на закрила и правна сигурност, но и защото дискриминационното отношение към всички граждани в страните извън ЕС най-накрая е премахнато.

То е и важен политически сигнал, тъй като предприемането на тази първа инициатива от серия от шест закона е не само първа стъпка, но и отражение на конструктивния подход, който води трите институции в посока на създаването на Обща европейска система за убежище до 2012 г.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на приемането на директивата. Предложението за директива изменя друга директива от 2003 г. така че и на лицата, ползващи се с международна закрила (по-специално бежанци), да се предостави право за получаване на разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС, ако съответното лице вече е пребивавало законно на територията на ЕС за период от поне пет години. Щом получат такова разрешение ще се ползват с права, подобни на тези на останалите граждани, и ще имат възможност например да пътуват и да се установяват в която и да е държава-членка на ЕС (с изключение на Обединеното кралство, Дания и Ирландия). По-нататък се посочва, че тези лица, ползващи се с международна закрила, може да бъдат експулсирани от ЕС, но само при спазването на строги правила, като се взема предвид принципа за завръщане и правата, предоставени преди всичко от Хартата на основните права.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Това предложение цели разширяването на обхвата на Директива на Съвета 2003/109/EC относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни на територията на държава-членка за период от поне пет години. Чрез равно третиране на лицата, ползващи се с международна закрила във всички държави-членки, ще се преустанови неравнопоставеността, която до момента съществува между държавите-членки, и ще даде възможност на въпросните лица да пребивават в държава-членка, различна от тази, в която са били законно признати, а това е нещо, което досега не се е случвало. Тези мерки са важни точно защото изграждаме общо пространство на свобода и сигурност в Европа, създавайки пространство, в което онези, които са били признати по съответния ред за лица, ползващи се със закрилата на международното право, трябва да се ползват със същите права в различните държави-членки.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) След първия неуспешен опит беше крайно време лицата, ползващи се с международна закрила, да бъдат третирани равностойно с гражданите от други трети страни, които са дългосрочно пребиваващи. Всъщност няма причина да бъдат третирани по различен начин или за несигурния им статут на територията на Съюза. Затова подкрепих доклада на Claude Moraes, който, освен всичко друго, прави възможно засилването на гаранциите срещу „връщане“ и въпреки изразените резерви, да се стигне до приемливия срок от пет години пребиваване. Друг значим факт, който заслужава приветствие е, че това е единственият текст относно „пакета от мерки за предоставяне на убежище“, който най-накрая беше приет от белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз, и това се случи въпреки заявените ангажименти в началото на неговия мандат. Ето затова трябва да продължаваме да работим усилено, за да гарантираме, че Общата европейска система за убежище, създадена, inter alia, въз основа на общи процедури и условия за приемане, най-накрая ще се превърне в реалност в Съюза. Днес въпросите за разискване са ясни: само чрез подобряване и хармонизиране на националните системи за предоставяне на убежище, които към днешна дата се различават в голяма степен, ще можем да създадем обща система.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и Съвета относно изменение на Директива 2003/109/EC за разширяване на обхвата й до лица, ползващи се с международна закрила. Направих го, защото считам, че е важно на бежанците да се предоставят същите права като на гражданите от трети страни, на които им е предоставено разрешение за дългосрочно пребиваване.

Чрез днешното гласуване Европейският парламент запълни празнина в закона на Европейския съюз за правния статут на дългосрочно пребиващите лица, който не беше приложим за бежанци и лица, ползващи се с международна закрила. Благодарение на новите правила тези хора ще имат възможност да се ползват от по-голяма сигурност по отношение на правния си статут в Европейския съюз и няма да бъдат обект на неравностойно третиране в сравнение с граждани от трети страни.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“ предложението, което има за цел да предостави статут на дългосрочно пребиваващи на лица, ползващи се с международна закрила, които пребивават законно на територията на ЕС повече от пет години. Това им дава възможността да се интегрират, което означава да могат да общуват на един от официалните езици в държавата-членка, на територията на която пребивават, и да повишат осведомеността си относно своите права и задължения, както и да се запознаят с основните ценности на държавата-членка, в която пребивават. За тази цел държавата-членка следва да осигури езиково обучение на дългосрочно пребиваващите лица. Държавите-членки трябва да бъдат насърчавани също да развиват програми за обучение относно основните права и ценности на държавата-членка, в която пребивават и принципите на демокрация, права на човека и равнопоставеност, както и относно индивидуалните права и задължения в тази държава-членка.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах „за“ този доклад, защото съм убеден, че ще повлияе положително на всички лица, ползващи се с международна закрила, които пребивават законно на територията на Европейския съюз повече от пет години, но които към момента нямат право на статут на дългосрочно пребиваващи.

Ние сме убедени в необходимостта от предоставяне на по-голяма сигурност по отношение на тяхното правно положение в ЕС, като се избегне всяко неравностойно третиране спрямо други граждани от трети страни. Споделяме сериозните опасения на някои държави-членки, че могат да приемат несъразмерен брой лица, ползващи се с международна закрила, поради конкретното си географско и демографско положение.

Следователно изглежда, че по-нататъшни мерки за справяне с нежелани последици са по-необходими от всякога, включително например приемането на мерки, с които да се улесни преместването и установяването на лица, ползващи се с международна закрила, в друга държава-членка, различна от тази, която им е предоставила международна закрила. Ето защо подкрепяме и предложените гаранции срещу връщане (само държавата-членка, която е предоставила международна закрила, би следвало да извършва експулсиране), като следва да се търси подкрепа за запазване целостта на семейството, когато е изявено такова желание.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Идеята е, че приемането на този доклад ще разшири обхвата на Директивата на Съвета 2003/109/EC относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни в държава-членка за повече от пет години. От сега нататък това ще дава възможност за равностойно третиране на лицата, ползващи се с международна закрила, във всички държави-членки и ще позволи на съответните лица да пребивават в държава-членка, различна от тази, която им е предоставила правно признание, нещо, което до момента не се е случвало. Значимостта на мерките е пряко свързана с целта за създаване на общо пространство на свобода и сигурност в Европа, като се създаде пространство, в което признатите от съответния международен закон за ползващи се с международна закрила лица ще се ползват със същите права в отделните държави-членки.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Международното право и моралните принципи позволяват на Европейския съюз да ускори процеса на предоставяне на правен статут на лица, чийто живот в родната им страна, извън Европейския съюз, е непоносим. Всеки има право да бъде третиран хуманно. Статутът на бежанец обаче трябва да бъде определен, като се вземат предвид всички обстоятелства и като се забранят каквито и да било спекулативни действия – били те от финансово естество или отнасящи се до миграционната политика. За съжаление, факти, чиято истинност не е удостоверена, често се приемат за истина както в Европейския съюз, така и в Европейския парламент. Понякога фалшиви изявления, направени от правозащитници и различи личности, се приемат за истина. Важно е да не допускаме популзъм. В противен случай ще бъде възможно цели народи да се установят в Европа със статут на бежанци.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Дали, при какви обстоятелства и след какъв период на законно пребиваване на бежанците да се предостави право на дългосрочно пребиваване е въпрос, който трябва да решат държавите-членки, а не трябва да бъде диктуван от ЕС. Фактът, че предложението беше прието с две години закъснение и в преразгледана форма поражда своите проблеми, тъй като правилното тълкуване на толкова цитираната Женевска конвенция би довело до приемането на само малка част от молбите за убежище. Фактът, че след пет години законно пребиваване, лицата, ползващи се с международна закрила, ще имат същите права като гражданите на ЕС създава много проблеми и повдига въпроси, особено в държавите-членки на ЕС със силна социална система, където това би увеличило неимоверно разноските.

Разширяването на обхвата до бежанци и лица, ползващи се със субсидиарна закрила, може да послужи единствено за допълнително натоварване на публичния портфейл. Трябва да имаме предвид по-конкретно и съблазнителните за бежанци условия, или, с други думи, фактът, че мерките, предназначени за осигуряване на закрила и финансова сигурност, са точно онези, които представляват стимул за множество икономически мигранти да имигрират незаконно в Европа под претекст, че търсят убежище поради нехуманните и животозастрашаващи условия. Също толкова съмнителна е и идеята да се вземе предвид и продължителността на процедурата по предоставяне на убежище, когато се изчислява кога едно лице има право да придобие право на пребиваване. Поради тези причини гласувах против доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) След като пребивават в държава-членка за период, по-дълъг от пет години, на бежанците ще бъде предоставено разрешително за дългосрочно пребиваване, което ще е валидно на територията на целия ЕС. Тъй като системите за убежище в различните държави-членки имат различни нива на строгост, един благоразумен бежанец би се установил в държава-членка, чието законодателство в областта на предоставяне на убежище е най-благоприятно и с най-много възможности за намиране на вратички в закона. След пет години той може да напусне мястото пребиваване и да се премести в друга държава-членка на Европейския съюз, по негов избор. Резултатът е вторична миграция от държави с нисък стандарт към държави-членки с по-щедри социални системи. Хората първо ще избират държавите-членки според строгостта на закона за предоставяне на убежище и след това ще избират според нивото на социалните услуги. Това, разбира се, би натоварило държави като Австрия, Германия или Нидерландия. Подходът, описан в доклада, със сигурност не е разумен начин за справяне с предизвикателствата в областта на предоставяне на убежище в ЕС и за следване на подходяща интеграционна политика. Ето защо гласувах „против“ този доклад.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като съм съгласна с разширяването на обхвата на Директива 2003/109/EC относно предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващи на лица, които се ползват със закрила от международното право и които вече са пребивавали на територията на държава-членка за период от пет години.

По-конкретно, искам да подчертая приобщаващото естество на политиката която ще произлезе от настоящото предложение. Статутът на дългосрочно пребиваващ дава възможност за интеграция на лицата, особено чрез езиковото обучение, което трябва да се осигурява на дългосрочно пребиваващите лица от държавите-членки.

Поради същите причини подкрепям предложението на докладчика да насърчим държавите-членки да развиват образователни програми за основните права и законови принципи в държавата-членка по пребиваване, както и общите принципи на демокрация, права на човека и права и задължения на отделните лица.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да благодаря на г-н Moraes за отлично свършената работа и се присъединявам към идеята му за предприемане на конструктивен подход, който включва повечето от измененията, предложени от Комисията, както и много от техническите изменения, по които беше постигнато споразумение в Съвета по време на преговорите за този инструмент. Проектодокладът отразява желанието да бъдат взети предвид опасенията на някои държави-членки с цел постигане на споразумение на първо четене, както и за ангажимент да се защитят интересите на лица, ползващи се с международна закрила, преди и след получаване на статут на дългосрочно пребиваващи.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че разширяването на обхвата на статута на дългосрочно пребиваващи до лица, ползващи се с международна закрила, които законно са пребивавали на територията на държава-членка за период от пет години, е много ясно обосновано, тъй като предоставя равностойно третиране на всички граждани от трети страни и насърчава икономическото и социалното сближаване в Европейския съюз.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) През 2001 г. Комисията представи предложение за директива относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни. В това предложение първоначално беше предвидено, че бежанци биха могли да получат статут на дългосрочно пребиваващи след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване в държава-членка. По време на преговорите въпреки държавите-членки решиха бежанците да бъдат изключени от обхвата на директивата. Впоследствие в Съвместното изявление на Съвета и Комисията, направено на заседанието на Съвета в състав „Правосъдие и вътрешни работи“ на 8 май 2003 г., беше договорено Комисията да представи предложение за директива за разширяване на статута на дългосрочно пребиваващи за включване на бежанци и лица, ползващи се със субсидиарна закрила.

Комисията внесе настоящото предложение през юни 2007 г., като използва същото правно основание като акта, който трябваше да измени, т.е. член 63, параграф 3, буква а) и член 63, параграф 4 от Договора за ЕО. Основната цел на предложението беше да предостави на лицата, ползващи се с международна закрила, които пребивават законно в държава-членка за период от пет години, правна сигурност относно правото им на пребиваване в държава-членка, както и набор от права, сравними с тези на гражданите на ЕС.

Доклад: Nathalie Griesbeck (A7-0345/010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, която одобрява сключването на споразумение с Грузия за улесняване на издаването на визи. Споразумението показва ясна воля за сближаване на Грузия с ЕС, която през последните години се изразяваше в поредица от основни политически действия – от засилването на двустранното сътрудничество между ЕС и Грузия до присъединяването на Грузия към Съвета на Европа и Европейската конвенция за правата на човека. Подкрепих резолюцията, тъй като съм твърдо убедена, че споразумението за улесняване на издаването на визи ще подпомогне личните контакти между хората, които са много важно условие за развитието на икономическите, обществени, хуманитарни, културни, научни и други връзки.

Считам, че премахването на визите за гражданите на Грузия ще отбележи важен етап по пътя към тяхната европейска интеграция. Улесняването на визовия режим има важно значение в живота на хората, тъй като то укрепва междуличностните контакти и представлява реализация на идеята за свободно движение като едно от основните права в Европа.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на препоръката на Европейския парламент за улесняване на издаването на визи за Грузия, защото разширяването на Европейския съюз беше повод за Съюза да създаде нова рамка за сътрудничество със съседите си от изток и юг. По-специално, споразумението за улесняване на издаването на визи ще улесни личните контакти между гражданите, което е определящо условие за осигуряване развитието на отношенията в областта на икономиката, хуманитарните дейности, културата, науката и други. Освен това улесняването на визовия режим има важно значение в живота на хората, тъй като то укрепва междуличностните контакти и представлява реализация на идеята за свободното движение като едно от основните права в Европа. Премахването на изискването за притежаване на визи за гражданите на Грузия също ще отбележи важен етап по пътя към тяхната европейска интеграция. Съгласна съм с позицията на Европейския парламент, че споразуменията, сключени между Съюза и Грузия, като това за реадмисия на незаконно пребиваващи лица и за улесняване на издаването на визи, на първо място, са много важен етап, напредък в отношенията между Европейския съюз и Грузия. Освен това тези споразумения представляват също така интерес в регионален аспект и ще допринесат за усилията, полагани от ЕС за засилване на сътрудничеството с други страни от региона.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз ускори процеса на отварянето си към държавите от Южен Кавказ след разширяването си към Източна Европа в момент, когато този регион стана изключително важен от гледна точка на стратегическо значение, стабилност и сигурност. Сега Европа е длъжник на страните в региона. Ангажиментът й е ясен, особено предвид близостта на тези страни до източната граница на ЕС. Отделно от икономическия и търговския потенциал, който тези страни предлагат, споразумението между ЕС и Грузия за улесняване на издаването на визи на граждани на тази държава е също и мярка за насърчаване на демокрацията в тази страна. Важно е ЕС да изнася принципите на добро управление, обективно правосъдие и абсолютно зачитане на правата на човека. Това действие ще бъде подкрепено и от двете споразумения, подписани неотдавна с Грузия. Първото третира реадмисията на незаконно пребиваващи лица, а второто – улесняването на издаването на визи.

Премахването на задължителното изискване за грузинските граждани да притежават визи ще бъде важен етап по пътя към сближаването им с Европа. Схемата за облекчаване на визовия режим е от най-голямо значение в живота на хората, тъй като тя засилва междуличностните контакти и представлява реализация на идеята за свободното движение като едно от основните права на Европейския съюз.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Действията на Европейския съюз трябва да се основават на принципите на доброто управление и зачитане на демокрацията и правата на човека. В отношенията си с региона на Южен Кавказ ЕС трябва да бъде негов партньор, съдействайки му да се развие в икономическо и търговско отношение, за сигурността, за стабилността, за насърчаване просперитета и за уреждането на споровете. Споразумението за улесняване на визовите процедури за Грузия ще допринесе за разширената политика на съседство на ЕС чрез насърчаване на сътрудничеството и обмена на хора между двете страни. Затова гласувах в подкрепа на резолюцията.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Без всякакво съмнение, споразумението представлява значителен напредък в отношенията между ЕС и Грузия. Като следствие от засилването на двустранното сътрудничество с ЕС и от участието на Грузия в Съвета на Европа и Европейската конвенция за правата на човека, споразумението представлява нова крачка към подобряване на правораздавателния процес и степента на зачитане на основните свободи от Грузия. Надяваме се споразумението да бъде стимул за Грузия да извърши необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието.

В същото време споразумението би следвало да направи по-лесно за гражданите на двете договарящи страни да пътуват и да поддържат лични контакти, което е определящо условие за осигуряване развитието на отношенията в областта на икономиката, хуманитарните дейности, културата и други отношения. Надявам се също в Грузия да бъдат проведени необходимите осведомителни кампании с цел да бъде информирана грузинската общественост както за влизането в сила на улеснения визов режим, така и за новите възможности, от които тя вече може да се възползва.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Две важни за отношенията между Европейския съюз и Грузия споразумения бяха приети току-що: едното за реадмисия на незаконно пребиваващи лица и другото за облекчаване на визовия режим. Споразуменията представляват първа стъпка в укрепването на отношенията между Европейския съюз и Грузия. С това ЕС желае да насърчи Грузия да проведе необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Споразуменията са полезни и на регионално равнище. Те ще допринесат за усилията, които Съюзът полага за засилване сътрудничеството с други страни в региона на Южен Кавказ като Армения и Азербайджан.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Развиващите се отношения между Грузия и Европейския съюз, както свидетелстват редица неотдавнашни действия, заслужават да бъдат приветствани. Споразумението за улесняване на издаването на визи е нова важна крачка към интеграцията на Грузия в Европа. Свободата на движение на хората е една от най-важните свободи, които ЕС осигурява на своите граждани, и поради тази причина гледам положително на сътрудничеството между ЕС и Грузия. Борбата срещу незаконната имиграция и предоставянето на стимули за реформи в областта на сигурността, свободата и правосъдието биха могли да донесат обилни плодове, ако има дух на ангажираност и от двете страни.

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) Винаги съм подчертавала, че е дълг на Европейския съюз да протегне ръка за помощ на тези народи, които принадлежат и желаят да бъдат част от Запада и да приемат нашите ценности. С „Революцията на розите“ народът на Грузия отхвърли стагнацията, нечестното управление, миналото и посткомунизма и избра развитието, бъдещето и западните ценности. С действията си страната потвърди, че желае да бъде партньор на съвременната международна общност, който не бяга от отговорност. Грузия в кратък срок постигна много. Тя съществено подобри структурите си на управление, привлече значителни инвестиции и значително намали корупцията. Намирам улесненото издаване на визи за съществена стъпка в отварянето на нови възможности за обучение за грузинските граждани и за да могат грузинските предприемачи да завържат нови контакти с предприемачи от държавите-членки на Европейския съюз. По този начин ще спечелим всички, но най-вече гражданите на Грузия. Така, както ние като европейци се гордеем с нашите постижения, нашата история и културни ценности, така и грузинците се гордеят със своята страна, с природните й красоти и древната й култура. Надявам се облекчаването на визовия режим между ЕС и Грузия да насърчи и европейците да се запознаят с Грузия.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада относно споразумението ЕС-Грузия за улесняване на издаването на визи. Процесът на задълбочаване на отношенията между ЕС и страните от Южен Кавказ, включително Грузия, несъмнено ще допринесе за подобряване на правораздавателния процес и степента на зачитане на свободите. Двете споразумения, сключени неотдавна с Грузия, първото за реадмисия на незаконно пребиваващи лица и второто за улесняване на издаването на визи, ще допринесат цялостно за постигането на тези цели.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Грузия положи достойни за отбелязване усилия за развитието на по-близки отношения с Европейския съюз, както свидетелстват редица неотдавнашни действия. Затова настоящото споразумение за улесняване на издаването на визи е нова важна крачка към интеграцията на Грузия в Европа. Свободата на движение на хора е едно от най-важните права, които ЕС предоставя на своите граждани и, поради тази причина сътрудничеството между ЕС и Грузия е много важно, за да продължи борбата срещу незаконната имиграция, съществено да продължава да има стимули за реформи в областта на сигурността, свободата и правосъдието в Грузия.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Южен Кавказ е от стратегическа важност за Европейския съюз. Процесът на засилване на отношенията между Европейския съюз и страните от Южен Кавказ, включително Грузия, ще допринесе за подобряване на правораздавателния процес и степента на зачитане на свободите. Споразумението представлява важен етап в отношенията между Европейския съюз и Грузия и насърчителна стъпка напред, имайки предвид европейските стремежи на Грузия. Освен това споразумението представлява също така интерес в регионален аспект и ще допринесе за усилията, полагани от Съюза за засилване сътрудничеството с други страни от региона.

За Грузия то представлява също така напредък и стимул за задълбочаване на сътрудничеството със съседните й страни и с Европейския съюз. Освен това този вид споразумение ще насърчи Грузия да приложи необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието, като например борбата с незаконната имиграция, укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Въздържах се при гласуването, защото съм добре осведомен за положението в Грузия и за решимостта на президента на Грузия да повиши престижа си с подписването на споразумението. Смятам г-н Саакашвили за военнопрестъпник. Неговият режим е отговорен за смъртта на хиляди невинни граждански лица. Видях това с очите си през август 2008 г. в град Tskhinvali. Всякакво флиртуване с един престъпник ще го въодушеви да извърши нови престъпления.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Споразумението с Грузия ще породи вълна от мними лица, търсещи убежище. Затова, първо, трябва да намерим отговор за опасенията си във връзка със сигурността. Както показва опитът с Балканите, безвизовото пътуване не се използва само за пътуване до ЕС, но също и отприщва истинска река от „пазаруване на убежище“. Можем да се опасяваме, че същото нещо би станало и в случай на облекчаване на визовия режим за грузински граждани. Като цяло, улесняването на издаването на визи за граждани от държави извън ЕС не трябва да се предоставя прекалено прибързано. Преди това да се направи трябва да се проучи възможно най-внимателно дали подходящи споразумения за реадмисия на мними лица, търсещи убежище, и икономически мигранти биха могли да предотвратят злоупотреби със системата.

Проблемите с Шенгенската информационна система II също трябва да бъдат решени предварително. Накрая, не трябва да се окаже, че лицата, търсещи убежище, или дори престъпниците са тези, които извличат най-голяма полза от безвизовото пътуване. Посочените предварителни условия не са изпълнени и затова аз отхвърлям разширяването на безвизовото пространство по възможно най-категоричния начин.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Според доклада либерализацията на визовия режим за Грузия би дала стимул за необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Съвсем отделно от възможностите за злоупотреба със системата, които би открила либерализацията на визовия режим, тази логика трябва да бъде обърната обратно: никакви преговори по визите докато всички необходими реформи не бъдат приложени. В крайна сметка става дума за сигурността на гражданите на ЕС, които трябва да бъдат предпазени от визови туристи и организираната престъпност. Затова гласувах против доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Процесът на укрепване на отношенията между Европейския съюз и страните от Южен Кавказ, включително Грузия, е от жизнена важност, ако искаме да създадем една солидна, съгласувана и ефективна външна политика. Сключването на споразумение за опростяване на визовите процедури безспорно допринесе за постигането на тази цел.

Проектът на решение относно сключването на споразумението включва типови елементи на улесняването на издаването на визи на ЕС и въвежда срокове за вземането на решение, заедно със съответните разходи и освобождавания, необходимата документация и обща декларация относно сътрудничеството и документите за пътуване. Подкрепям предложението за включване на декларация на ЕС относно улесняването на процедурата за членове на семейството, тъй като с това се дава отговор на конкретни искания от Грузия и се цели подобряване мобилността на значителен брой лица, които имат семейни връзки с грузински граждани, законно пребиваващи на териториите на държавите-членки.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Във връзка с прилагането на двете споразумения, неотдавна сключени с Грузия, аз изцяло подкрепям твърдението на г-жа Griesbeck, че хората трябва да бъдат информирани за новото положение и да се възползват от новите възможности, които произтичат от него. Освен това промените във визовата политика трябва също да се появят възможно най-скоро в уебсайтовете на европейските институции.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на подписването на споразумението, тъй като съм на мнение, че в съчетание със споразумението за реадмисия на незаконно пребиваващи лица то се явява един твърде значим напредък в отношенията между ЕС и Грузия, свидетелствайки за важен етап от интеграцията й в Европа и в същото време давайки стимул за страната да прокарва необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Разширяването на Европейския съюз до 25 държави-членки през 2004 г., след това до 27 държави-членки през 2007 г., беше повод за Съюза да създаде нова рамка за сътрудничество със съседите си от изток и юг. По този начин Европейският съюз се ангажира с разширена политика на съседство, която да обхване и страните от региона на Южен Кавказ и да има за цел задълбочаване на отношенията със страните, разположени на външните граници на ЕС, насърчаване на сигурността им, на стабилността и развитието им и предотвратяване появата на нови разделения на европейския континент. По този начин Европа даде знак за нарастващ интерес по отношение на държавите от Южен Кавказ и сега трябва да продължи ангажимента си към държавите от този регион като зона в близост до новите й граници, в която сигурността трябва да бъде гарантирана.

Процесът на задълбочаване на отношенията ЕС и страните от Южен Кавказ, включително Грузия, ще допринесе със сигурност за подобряване на правораздавателния процес и степента на зачитане на свободите. Двете споразумения, сключени наскоро с Грузия – едното за реадмисия на незаконно пребиваващи лица и второто за улесняване издаването на визи — ще допринесат напълно за постигането на тези цели.

Доклад: Iva Zanicchi (A7-0332/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране за справяне с различни сериозни природни или предизвикани от човека бедствия, които са настъпили извън ЕС през последните години. Постъпих така, защото считам, че е важно да се подобри ефективността на капацитета на ЕС за реакция при бедствия и че има все по-голяма необходимост от превантивен план за действие като глобална, интегрирана реакция на ЕС. Бедствието в Хаити показа, че е необходимо ЕС да извърши основни реформи по отношение на бързото и резултатно реагиране при извънредни ситуации и катастрофи. За да имаме бърза и ефективна реакция, считам, че е нужно да има и повече политическа воля от страна на различните участници. Освен това е нужно да се осъществи преструктуриране на компетентностите, за да се осигури по-голяма последователност и съгласуваност по отношение на реакциите на ЕС при бедствия. Считам, че е от основна важност да се приложат на практика някои конкретни предложения, включени в доклада Барние от 2006 г., относно създаването на Европейски сили за гражданска защита.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих тази резолюция, тъй като е очевидно, че нарастването на броя на сериозните бедствия извън Европейския съюз през последните години доведе до увеличаване на призивите за подобряване на ефективността на съществуващия капацитет на ЕС за реакция при бедствия. Една от основните стъпки към по-интегрирана реакция беше включването на гражданската защита и хуманитарната помощ в портфейла на само един член на Комисията с цел създаване на възможности за повече последователност и по-добро съгласуване по отношение на реакцията на ЕС при бедствия. За съжаление обаче две години след публикуването на съобщението на Комисията от 2008 г. много от мерките, включени в плана за действие, все още предстои да бъдат приложени, като същевременно реакцията на ЕС спрямо неотдавнашните кризи разкри ограниченията на съществуващата система.

В последно време се положиха усилия за засилване на последователността и съгласуваността между гражданската защита и хуманитарната помощ при реакциите на ЕС, но стъпките в посока създаване на Европейски сили за гражданска защита останаха минимални. Поради това ще е нужна силна политическа воля за по-ефективното и бързо реагиране в извънредни ситуации.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Подкрепям това, че е необходимо ЕС да осигури съгласувана, последователна и видима реакция при бедствия. Ето защо считам, че е важно да се изгради граждански капацитет в ЕС, който да е постоянно на разположение и да действа независимо от военните структури. Мисля, че силите за гражданска защита на ЕС следва да усъвършенстват инструментите, с които разполагат в момента, независимо дали по отношение на обучението за реакция при бедствия или на управлението на бедствия, чрез разработване на инициативи, предприемани в рамките на подготвителни действия.

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Като се имат предвид множеството сериозни бедствия по света и тяхната увеличаваща се честота, причинявани главно от изменението на климата, аз гласувах за отличния доклад на моята италианска колега г-жа Zanicchi, съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране. Дойде моментът за подобряване на реакцията на ЕС при бедствия по отношение на ефективност, съгласуване и видимост. Става все по-наложително да се създаде капацитет на ЕС за бързо реагиране (или „Европейски сили за гражданска защита“), както предложи г-н Барние. Ясно е, че координацията на националните граждански сили за защита изглежда полезно средство за подпомагане на дадена държава-членка, която не може да се справи сама с широкомащабно бедствие (пожар, наводнение, природно бедствие и т.н.). Европейските сили за гражданска защита ще бъдат също много полезни за намеса във външни ситуации, като тази в Хаити. Във време, когато ще празнуваме (през 2011 г.) Европейската година на доброволчеството, действие като това би предизвикало интерес в Европа и може да помогне за консолидиране на европейското гражданство.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад. Броят на бедствията, които причиняват значителни щети за хората, икономиката и околната среда, нараства по целия свят и подобни кризи имат все по-голяма честота и обхват в много части по света. Въпреки че през последните години беше постигнат напредък по отношение на по-добре съгласувана реакция на ЕС при бедствия, трябва да продължат усилията за гарантиране на ефективни, последователни и координирани действия на ЕС в тази област.

Необходимо е да се разработи план за действие с редица конкретни стъпки за изграждане на по-интегрирано съгласуване между различните инструменти за реакция при бедствия и да се оценят възможните реакции на ЕС и държавите-членки. Наскоро създадената Служба за външна дейност трябва да бъде включена в тези дейности с цел по-ефективното съгласуване на помощта извън ЕС. Освен това е необходимо да се гарантира, че ще има достатъчно финансови средства за финансиране на изискваните мерки за помощ.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като през последните години нарастването на броя на сериозните природни или предизвикани от човека бедствия извън Европейския съюз доведе до увеличаване на призивите за реформиране на капацитета на ЕС за реакция при бедствия и за подобряване на ефективността на съществуващия капацитет на ЕС за реакция при бедствия. Така например липсата на видимост на реакцията на ЕС беше изтъкната като един от основните недостатъци на реакцията при бедствия. Затова следва да се установят ясни споразумения и процедури, за да се гарантира двойна видимост (както за държавите-членки, така и за Европейския съюз) по отношение на силите и средствата за гражданска защита, предоставени от държавите-членки чрез механизма на ЕС за гражданска защита. Друг проблем с реакцията на ЕС се отнася до съгласуваността и поради това Европейският парламент разчита, че в бъдеще Европейската служба за външна дейност ще създаде единна система за реагиране при кризи, която ще изисква рационализация на съществуващите кризисни платформи. Освен това следва да се изяснят точните механизми за координация между Комисията и Съвета и по отношение на съгласуването и използването на военни сили и средства на ЕС за реагиране при бедствия.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Една агенция за бързо реагиране с цел справяне с извънредни ситуации би направила намесите на Европейския съюз при природни или стихийни бедствия много по-последователни и ефективни. Европейският съюз очевидно се намеси бързо и отговори на реални нужди след разрушителното земетресение в Хаити. Въпреки това беше също толкова очевидно, че трябва да се учим от реалните ситуации и всеки път да подобряваме услугите, които предоставяме. Веднага след земетресението настъпи период на объркване относно това, кой следва да поеме ръководството при координирането на общите действия на ЕС. В бъдеще се очаква Европейската служба за външна дейност да създаде единна система за реагиране при кризи, която ще изисква рационализация на съществуващите кризисни платформи.

За всяка държава-членка трябва да бъдат определени ясни отговорности в случай на бедствие, както и необходимата й логистична подготовка, така че възможностите й да бъдат мобилизирани колкото може по-бързо в съответствие с най-високите стандарти. Намесата в Хаити ясно показа, че действия от този вид стават ефективни, когато всяка държава се специализира в определена услуга, какъвто беше случаят с Франция и Италия, които предоставиха съответно съоръжение за пречистване на вода и модерно оборудван медицински пункт.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Очаквам препоръката относно създаването на инструмент на ЕС за бързо реагиране да доведе до по-голям натиск за подобряване на ефективността на наличните възможности на ЕС за реагиране при бедствия, независимо дали са природни или предизвикани от човека. Считам, че съществуващият механизъм за гражданска защита на Общността е важна, но недостатъчна стъпка към наистина работещ механизъм за гражданска защита, който да е ефективен във възможно най-висока степен. Ограниченията на настоящия механизъм за гражданска защита бяха видни, например тази година при реакцията на кризата в Хаити, която беше сравнително гъвкава и обхватна, но от друга страна, страдаше от липса на ефикасност, съгласуване и видимост. Също така не беше ясно кой трябва да ръководи координирането на общите действия на ЕС. Предвид мащаба на кризата съгласуването на помощта от ЕС в крайна сметка се обезпечи от върховния представител, г-жа Аштън, в тясно сътрудничество с члена на Комисията, г-жа Георгиева, която отговаря за хуманитарната помощ, гражданската защита и международното сътрудничество. Виждам възможност за разширяване на оперативната способност на ЕС да се справя с бедствия, по-конкретно чрез създаване на граждански капацитет, който да е постоянно на разположение и да действа независимо от военни структури и чрез разработване на бюджети за научни изследвания и на индустриален капацитет (например сателитни изображения в рамките на програмата ГМОСС).

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) С оглед на нарастващата честота и въздействието на природните бедствия, които имаха сериозни последици в човешки, икономически, социален и екологичен план, препоръката на Европейския парламент до Съвета за изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране е особено важна. Аз гласувах в подкрепа на предложението, тъй като считам, че то обхваща основните въпроси, които трябва да бъдат взети предвид. Наред с тези въпроси, то отново подчертава, че сътрудничеството между държавите-членки може да представлява актив както в оперативно, така и във финансово отношение и отчита, че трябва да има интегриран подход при управлението на бедствия, което включва също така превенция срещу бедствия, подготовка за случаи на бедствие и управление на бедствия, а също и възстановяване след бедствие. Освен това считам, че е важно координацията и ефективността на реакцията на Европа да се подобрят, не на последно място чрез Европейските сили за гражданска защита.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Аз се въздържах относно доклада за изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране при хуманитарни бедствия, защото, въпреки че съдържа положителни идеи и елементи, той присъединява военни средства и военно присъствие към този капацитет. Много е хубаво, че докладът посочва, че „използването на ресурси за гражданска защита, когато се прилагат при хуманитарна криза, следва да се основава на потребностите, както и да допълва хуманитарната помощ (…), с цел гарантиране на спазването на хуманитарните принципи на неутралитет, хуманност, безпристрастност и независимост“. Въпреки това в доклада съществуват точки, които отиват в съвсем друга посока и затова аз се въздържах. Например възможността да се реагира и при „военни кризи“ или „да се използват военни сили и средства за реагиране при бедствия“, дори и по „изключение“.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашните природни бедствия, които застигнаха света, подчертават спешната нужда от бързи и ефективни механизми за реакция с цел намаляване на тяхното катастрофално социално, икономическо и културно въздействие върху засегнатите райони.

След предходните резолюции на Европейския парламент и по-конкретно тези, които се отнасят до земетресението в Хаити и до предотвратяването на природни или предизвикани от човека бедствия, Парламентът за пореден път се бори с тази тема. По принцип аз подкрепям доклада на моята колега г-жа Zanicchi и подчертавам, че бъдещият капацитет на ЕС, свързан с реакция при бедствия, трябва да се основава на механизми, налични на европейско и международно равнище, като избягва всяко дублиране, оползотворява по най-добрия начин ресурсите и позволява на Европейските сили за гражданска защита да се базират на вече съществуващия общностен механизъм за гражданска защита.

Приветствам факта, че след трагедията в Хаити има по-силна политическа воля и повече усилия за укрепване на последователността и съгласуваността между секторите на гражданската защита и хуманитарната помощ. Приветствам също така работата, извършена от участващите страни за постигане на тази цел. Въпреки това е жалко, че предишните предложения на Европейския парламент все още не са напълно приложени, а именно онези, които са свързани с доклада на г-н Барние.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Дали в Хаити след земетресението през януари, или в Пакистан след наводненията през това лято, винаги когато има бедствие, Европа прави много, но по един дезорганизиран начин. Всяка държава-членка изпраща свои представители, свои кучета спасители, свои самолети и така нататък. Но като цяло набързо организираните индивидуални реакции никога няма да са по-добри от една планирана и организирана европейска реакция. Европейският съюз, със своите 27 държави-членки, действащи заедно, е най-големият донор на хуманитарна помощ и помощ за развитие. Имаме на свое разположение огромен набор от граждански и военни средства за покриване на спешни нужди и нужди за реконструкция. Въпреки това, докато все още има национални първосигнални реакции, ние за съжаление няма да сме в състояние да извлечем реална полза от тази виртуална колективна сила. Това, което ни е необходимо, е един истински „капацитет за бързо реагиране“. Същевременно по-голямата ефикасност и бързина при справянето с извънредни ситуации изисква силна политическа воля от страна на различните участници.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Бързата реакция при катастрофи и природни бедствия е от съществено значение, тъй като през първите няколко часа след такова събитие могат да бъдат спасени най-голям брой хора. Освен това през последните години станахме свидетели на значително нарастване на броя на бедствията, независимо дали природни или предизвикани от човека, а те изискват високо ниво на технически умения и опит, и координация на различните средства за реагиране при бедствия. Създаването на Общностния механизъм за гражданска защита може да бъде първа стъпка, но аз съм съгласен с докладчика, че има още какво да се направи в тази област. Координацията на ЕС и сътрудничеството за бързо и ефективно реагиране при бедствия може да бъде много успешна, както беше в случая със земетресението в Хаити през януари 2010 г. От съществено значение е реакцията да бъде от този вид.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Природните бедствия може и трябва да бъдат предотвратявани. Фактори като интензивно използване на почвата, зле планирано разрастване на градовете, обезлюдяване на селските райони и опустиняване са само някои от причините за повишен риск от бедствия. Насърчаването на разумното използване на земята и на икономическото и социално развитие в хармония с природата е основен фактор за превенцията на бедствия. Именно в тази насока ЕС трябва да увеличи усилията си, като изпълнява препоръките, направени в неотдавнашен парламентарен доклад, и укрепва този аспект на своята политика за сътрудничество.

Що се отнася до реакциите при бедствия, които не могат да бъдат предотвратени, очевидно има поле за укрепване на сътрудничеството, взаимната помощ и намеса между различните държави-членки и трети държави.

Най-добрите форми и средства за постигането на тази цел трябва да бъдат резултат от разискване с участието на различни национални органи за гражданска защита и други, като същевременно се зачита суверенитетът на всяка държава-членка. Това трябва да е пътят, предначертан от доклада, а не „незабавно създаване на сили на ЕС за гражданска защита“ или използване на военни сили и средства за реакция в ситуации за оказване на хуманитарна помощ, за които в доклада се допуска, че биха могли да се използват, без да са под опеката или координацията на ООН.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Това гласуване ще бъде важна стъпка към създаването на европейски сили за гражданска защита, които биха могли да се намесят бързо и ефективно навсякъде, където има сериозна извънредна ситуация.

Както всички ще си спомним, въпреки че реакцията на Европа за предоставяне на помощ на народа на Хаити беше бърза и в големи мащаби, тя ясно разкри редица важни проблеми в управлението, координацията и видимостта на операцията, които са свързани с механизмите на настоящата система, основаваща се на доброволно и ad hoc участие, което зависи от различни национални процеси, свързани с вземането на решения.

Неотдавнашното съобщение на Европейската комисия относно ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ цели именно да положи основите за ефективно и последователно взаимодействие на мерките, които вече са предприети на национално, регионално и местно ниво. Договорът от Лисабон дава възможност да се разработи по-цялостен, съгласуван и функционален капацитет за реагиране при бедствия. Ето защо сега е моментът да се ускори процесът, който ще снабди ЕС с модерен и ефективен капацитет за гражданска защита.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах за доклада, съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране, защото считам, че Европейският съюз трябва да направи значителни усилия, за да гарантира координирани и ефективни реакции при различните сериозни бедствия, на които станахме свидетели напоследък.

Необходимостта от такъв ангажимент беше подчертана в последното съобщение на Комисията относно „укрепването на капацитета на Европейския съюз за реагиране при бедствия“, което включваше план за действие, предназначен за изграждане на интегрирано съгласуване между различните инструменти за реакция при бедствия. Освен това аз съм съгласен с г-жа Zanicchi, че е крайно време да признаем политическата значимост на укрепването на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия и че за постигането на тази цел трябва да бъдат мобилизирани всички средства.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам този доклад, който:

припомня централната роля на върховния представител/заместник-председателя при съгласуването на операциите на ЕС в трети държави и региони;

подчертава, че структурата и начините на функциониране на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да бъдат насочени към гарантирането на съгласуваността и последователността на действията на ЕС в кризисни ситуации;

поради тази причина призовава Съвета да предостави на върховния представител/заместник-председателя постоянен мандат, който да й позволява да задейства звеното за кризи, като събира представители от всички съответни служби на Комисията и Съвета и от всички сили на ЕС за планиране (ЦИМ, CMPD, ВСЕС, СППЦМ), които да координират реакцията на ЕС в случай на бедствие, за да се осигури експедитивно започване на работата, без да се налага да се търси систематично съвет от Съвета;

счита, че това звено би могло да бъде подпомагано от екип, който да бъде излъчван в първите часове на кризата, че то би могло да бъде съставено от граждански (ГЕР, ЦИМ), военни и гражданско-военни (ВСЕС, СППЦМ) експерти и би могло също да се възползва от разузнавателната информация, предоставяна от SITCEN и Сателитния център (SATCEN);

подчертава необходимостта от оптимално съгласуване между инструментите на ЕС за реакция при бедствия и другите инструменти на ЕС – в частност гражданските или военните мисии и инструменти (напр. бойни групи) в рамките на Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО).

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Създаването на средства за бързо реагиране при катастрофи и природни бедствия е от съществено значение, тъй като именно през първите няколко часа след такова събитие могат да бъдат спасени най-голям брой хора. Освен това през последните години за съжаление станахме свидетели на значително нарастване на броя на бедствията, независимо дали природни или предизвикани от човека, а те изискват съществен и бърз капацитет за намеса. Създаването на общностния механизъм за гражданска защита е много важно поради тези причини, но остава още много да се направи в тази област.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Броят на сериозните бедствия както в страните от ЕС, така и в трети страни се увеличава през цялото време, не на последно място поради изменението на климата и усилената урбанизация. Развиващите се страни са най-силно засегнати от бедствия с изключително висока степен на причинените от тях смъртни случаи. Икономическите щети от подобни бедствия също са много по-големи в тези страни. Създаването на сили за бързо реагиране ще позволи на ЕС и държавите-членки по-добре да координират усилията си и да дадат по-добра видимост на дейността на ЕС. Ето защо аз подкрепих тази препоръка. Подобно на нейния автор аз призовавам множеството отлични практически предложения, направени в доклада на г-н Барние, да бъдат взети под внимание.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Докладчикът, г-жа Zanicchi, повдигна въпроса за възможността за бързо реагиране след значително закъснение, но актуалността му не е намаляла поради това. Убеден съм, че е дълг на Европейския съюз да увеличи значително финансирането за подготовка, осигуряване и разширяване на силите за бързо реагиране. Природните катаклизми ще се случват все по-често в резултат от изменението на климата. Тук не можем да успеем без професионален спасителен екип, чиято професионална подготвеност да позволява бързо локализиране и ефективен контрол върху пожарите и техногенните бедствия. Аз гласувах „за“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Един силен екип за бързо реагиране би бил хубаво нещо и би могъл да помогне на гражданите на Европа и на други държави в най-трудните времена за тях. За съжаление, докладчикът не изглежда загрижена за укрепването на хуманитарната помощ или програмата на ЕС за гражданска защита, а по-скоро за това, печатът „ЕС“ да стане възможно най-видим. Целта на този екип за бързо реагиране не трябва да бъде популяризирането на ЕС в цял свят. Като резултат от ръководството на Организацията на обединените нации и участието на военните в предоставянето на спешна помощ, рискуваме също да се откажем от нашата независимост, което аз не желая да подкрепя. Именно поради тази причина гласувах против този доклад.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Оказа се необходимо да се подобри ефективността на съществуващия капацитет на ЕС за реакция при бедствия в много ситуации, които сме разглеждали през последните години. Бих искал да спомена катастрофалните наводнения и горските пожари, които засегнаха редица европейски държави. Друг пример е неотдавнашният широкомащабен екологичен инцидент в Унгария. Изправена пред подобни инциденти, нито една държава не е в състояние сама да реагира на достатъчно високо ниво. Съществува и задължението за солидарност между държавите-членки. В доклада са посочени критериите, на които трябва да отговарят силите за бързо реагиране, както и условията, които биха били необходими за изпълнение на дейността им.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Изглежда, че докладът се занимава не толкова с повишаването на ефективността на помощта за развитие или на защитата на гражданите, колкото с популяризирането и насочването на вниманието към марката „ЕС“. Именно поради тази причина аз гласувах против този доклад.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Необходимостта от ефективен капацитет на Европейския съюз за реагиране с цел справяне с нарастващия брой на сериозните бедствия през последните години е това, което ме накара да гласувам в подкрепа на този доклад. Имаше многобройни призиви през последните няколко години ЕС да подобри ефективността на своята реакция, а днес трябва да се направи много повече, за да се осигури по-последователен и видим напредък. Според мен трябва да мобилизираме всички налични ресурси, за да постигнем тази цел, защото от 2008 г. насам и след последното съобщение на Комисията по този въпрос ние преминахме към цялостна и интегрирана реакция на ЕС. Всички ние очакваме, че прилагането на този доклад ще доведе до конкретен план за действие за постепенно изграждане на по-интегрирано съгласуване между различните инструменти за реакция при бедствия.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласна съм с предложението за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране при природни бедствия. Всъщност един анализ на поуките от Хаити ясно показва необходимостта от подновяване на реформата на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия, както – в интерес на истината – вече беше посочено в моето мнение относно „подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“.

Бързата и ефективна реакция при извънредни ситуации е абсолютно задължителна, ако трябва да гарантираме, че ЕС показва солидарност, независимо дали към държавите-членки или към трети страни, а това изисква силна политическа воля от страна на различните органи за вземане на решения.

Като цяло се признава, че са в ход сериозни усилия за укрепване на последователността и съгласуваността между държавните сили за гражданска защита и различните области на хуманитарната помощ. Въпреки това трябва да бъдат предприети смислени стъпки за създаване на Европейски сили за гражданска защита, както също се посочва в моето мнение относно подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия. Съгласна съм с докладчика, че е време да се отбележи по-голям напредък по този въпрос, особено по отношение на прилагането на конкретни предложения от доклада на г-н Барние от 2006 г.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Споделям убеждението на докладчика, г-жа Zanicchi, че е крайно време да се признае политическата значимост на укрепването на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия и че трябва да се мобилизират всички средства за постигането на тази цел. Съгласен съм и с мнението на г-жа Zanicchi, че окуражаващите резултати от подготвителното действие от 2008 г. следва да се подложат на допълнителна оценка и че трябва се доразвие идеята за доброволен общ фонд със сили и средства от държавите-членки, намиращи се в готовност да бъдат изпратени незабавно при операции на ЕС.

Във връзка с това докладчикът пожела да припомни на Съвета и на Комисията за препоръката в доклада на г-н Барние, според която само превантивната организация и обединяването на съществуващите ресурси могат да доведат до възникването на Европейски сили за гражданска защита.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като съм съгласен, че е от съществено значение да се стремим да прилагаме политики за укрепване на капацитета на ЕС да реагира при бедствия чрез насърчаване на ефективността, съгласуването и видимостта на тези дейности.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Нарастването на броя на сериозните бедствия (природни/предизвикани от човека) извън територията на Европейския съюз през последните години доведе до нарастване на призивите за подобряване на ефективността на съществуващия капацитет на ЕС за реакция при бедствия. Въпреки че от създаването на общностния механизъм за гражданска защита през 2001 г. до днес се наблюдава непрекъснато нарастване на капацитета на ЕС за реакция при бедствия, според докладчика трябва да се направи много повече, за да се осигури един съгласуван, последователен и видим подход на ЕС. Необходимостта от по-добре съгласувана реакция беше изтъкната в последното съобщение от Комисията относно „укрепването на капацитета на Европейския съюз за реагиране при бедствия“, което датира от март 2008 г. Това съобщение трябваше да бъде първата крачка по пътя към цялостна и интегрирана реакция на ЕС. То включваше план за действие с редица конкретни действия за постепенно изграждане на по-интегрирано съгласуване между различните инструменти за реакция при бедствия. Днес имаме реакцията на Парламента по този проблем.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Сега, когато е налице дължащо се на изменението на климата нарастване на броя на природните бедствия по света, довело до сериозни хуманитарни, икономически и екологични щети, е наложително Европейският съюз да бъде в състояние да действа бързо. Създаването на европейски сили за гражданска защита предоставя ясна структура за този вид бързо реагиране. След земетресението в Хаити извлякохме поуката, че трябва да подобрим ефективността, съгласуването и видимостта на Съюза. Ето защо аз подкрепям включването на гражданската защита и хуманитарната помощ в портфейла на само един член на Комисията. Също така считам, че доколкото е възможно, операциите за предоставяне на хуманитарна помощ трябва винаги да се осъществяват под опеката и при координация от страна на ООН.

В този доклад Комисията беше приканена в сътрудничество с националните правителства, местните органи и неправителствени организации да създаде програми в засегнатите области с цел да помогне на местните общности в превенцията и управлението на бедствия. Военни и граждански отбранителни сили и средства трябва да се използват при бедствия само като крайна мярка.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Случаите на природни и причинени от човека бедствия нарастват не само на брой, но и по въздействие и мащаб, а в резултат на това и по своето въздействие върху хората, икономиката и околната среда. Това налага ЕС да преосмисли стратегията си за реакция по отношение на превенция, управление и помощ, така че да действа по-съгласувано и ефективно от оперативна гледна точка.

Приветствам приемането на този доклад, който използва неотдавнашните бедствия в Хаити като казус, и призовава да бъдат създадени сили на Европейския съюз за гражданска защита, които да са в състояние да създават взаимодействия между държавите-членки и европейските институции с цел предотвратяване на бедствия и подпомагане на трети страни, и по-специално на всяка развиваща се страна, която е била сполетяна от бедствие. Хуманитарният характер на тази инициатива е представителен за все по-конкретното естество на външните измерения на солидарността на ЕС.

Същевременно считам, че е изключително важно същата тази инициатива да се разглежда като водеща до координацията и управлението на бедствията, които възникват в рамките на Европейския съюз. Напомням за бедствието, което опустоши о-в Мадейра миналия февруари, и на това основание считам за крайно необходимо да се създадат тези сили за гражданска защита, като в същото време се оползотворяват по най-добрия възможен начин съществуващите механизми.

Доклад: Kay Swinburne (A7-0326/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Работата в областта на финансовото регулиране продължава. Гласувах в подкрепа на доклада, изготвен по инициативата на Европейския парламент и имащ за цел всички финансови продукти да подлежат на надзор от страна на пазарните органи. Липсата на прозрачност вреди на ефективността на пазара и способства за утежняване на финансовата криза. Директивата за пазара на финансови инструменти подпомага трансфера на пазарни дейности за по-добро регулиране и по-прозрачни места за договаряне. Отразявайки заключенията от срещата на високо равнище на Г-20 през септември 2009 г. в Питсбърг, този доклад има за цел да гарантира, че „всички стандартизирани договори за извънборсови деривати следва да се търгуват на борси или електронни платформи за търговия“.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) От въвеждането на Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ) европейските финансови пазари преживяха безпрецедентни промени както в резултат от директивата, така и поради други причини, свързани с кризата. Следователно не беше възможно да бъдат постигнати желаните регулаторни цели. Въвеждането на ДПФИ предизвика разпокъсване на пазарите, което от своя страна насърчи рязкото увеличаване на стратегиите за високочестотна търговия. За целите на търговията с големи поръчки в пресичащите се частни брокерски мрежи, пазарът се настрои да използва платформи за анонимна търговия с финансови инструменти („dark pools“) и да се възползва от изключенията от ДПФИ за такива сделки, когато те се извършват на регулирани пазари, наричани „анонимни сделки“, където транзакциите някога бяха осъществявани на регулирани пазари. Важно е да приложим законодателството, определено да организира ефективното регулиране и прозрачност на тези технологични тенденции, за да се предотврати създаването на системен риск за цялостното функциониране на пазарите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Европейският парламент продължава да приема доклади, свързани с някои елементи на финансов регламент, без обаче някога да се стига до същината на въпроса. Разбира се, по-добре е да има регулиране на финансовите транзакции от частни брокери и/или финансови институции. Това обаче не е основният въпрос.

Докладът не излиза извън споразуменията за по-добро регулиране на платформите за търговия, като се позовава на необходимостта от увеличаване на прозрачността и безопасността в рамките на пазарите на финансови инструменти и на необходимостта от равнопоставено третиране на многостранните системи за търговия и регулирани пазари.

Основният въпрос тук е, че същата стара спекулативна система продължава да съществува и все пак докладът разглежда само формите на тази спекулация, а не най-важния аспект: съдържанието.

Ние продължаваме да отстояваме за премахване на пазара на деривати и данъчните убежища, както и за ефективен контрол на финансовите правомощия от страна на политическата власт, а не обратно. Ако това не се случи, всяка друга политика ще бъде просто козметична.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Изглежда, че една съществена последица от конкуренцията, настъпила в резултат на прилагането на Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ), е разпокъсването на пазара, което от своя страна насърчи рязкото увеличаване на стратегиите за високочестотна търговия. Регулирането трябва да отчета, че тези технологични новости трябва да бъдат съпътствани от подходящи разпоредби в законодателството, за да не се „промъкват“ през регулаторни дупки и непреднамерено да предизвикват системен риск за общото функциониране на пазарите.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) От въвеждането на Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ) европейските финансови пазари преживяват безпрецедентни промени както в резултат от нейното прилагане, а така също и от други причини, свързани с кризата. Следователно не беше възможно да бъдат постигнати предвидените при приемането на ДПФИ регулаторни цели. За целите на търговията с големи поръчки в пресичащите се частни брокерски мрежи, пазарът се настрои да използва платформи за анонимна търговия с финансови инструменти („dark pools“) и да се възползва от изключенията от ДПФИ за такива сделки, когато те се извършват на регулирани пазари, наричани „анонимни сделки“, където транзакциите някога бяха осъществявани на регулирани пазари. Ето защо е важно е да започнем прилагането на законодателството, предназначено да организира ефективното регулиране и прозрачността на тези технологични тенденции, за да се предотврати създаването на системен риск за цялостното функциониране на пазарите с тяхното възстановяване в бъдеще.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Разходите за придобиване на данни в Европа са много високи. Понякога те са десет пъти по-високи от тези в Съединените американски щати. Докладът съдържа няколко хубави предложения за намаляване на тези и други ненужни разходи. Страхувам се обаче, че авторът е на грешен път с плановете си за постигането на тази цел за намаляване на разходите чрез въвеждането на множество допълнителни разпоредби. По този начин има опасност една бюрократична спънка просто да бъде заменена от друга. Поради тази причина се въздържах от гласуване.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Решението ми да гласувам за доклад A7-0326/2010 е в унисон с настоящата ситуация на европейските капиталови пазари, които преживяват период на безпрецедентна промяна благодарение на новия технологичен напредък. Въвеждането на Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ), която насърчава конкуренцията между местата за търговия относно услугите за изпълнение, спомогна за увеличаване на ефективността на процеса на ценообразуване, увеличавайки възможностите за избор на инвеститори. Разпокъсването на пазара обаче доведе до ниска прозрачност във фазата след осъществяването на сделките при извънборсовата търговия, което означава, че е необходима по-ефективна регулаторна рамка за консолидирана информация. Според мен регулаторните органи трябва да гарантират, че могат по всяко време да възстановят всеки елемент на сделките, за да разберат динамиката на пазара и действията на участниците. Влиянието на новите технологии и навлизането на нови участници на пазара доведе до по-високи скорости на търговия и повишаване на прекия достъп до пазара на клиентите на членовете на платформите за търговия. Въпреки че въвеждането на ДПФИ доведе иновации, изглежда също така, че допринесе и за разпокъсването на пазара. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че тези технологични новости трябва да бъдат съпътствани от подходящи разпоредби в законодателството, за да не предизвикват системен риск за общото функциониране на пазарите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепих призива на Комисията да укрепи пазара във всички места за търговия и клирингови системи, за да им се даде възможност да се справят с бъдещи рискове чрез увеличена прозрачност, подобрена устойчивост и регулаторен надзор на съвкупната борсова търговия. Така гласувах за резолюцията на Парламента, тъй като подкрепя идеята за:

- многостранните системи за търговия следва да подлежат на надзор в същата степен и следователно да се регулират по съпоставим начин;

- инвестиционните дружества, които предоставят услуга по управление на портфейла и действат в качеството на управители на портфейл, следва да се възползват от възможно най-добрите условия на инвестиционните дружества;

- Комисията следва да оцени въздействията от установяването на минимален размер на поръчките за всички анонимни сделки;

- дружествата, които прилагат стратегии за високочестотна търговия, следва да бъдат анализирани с цел да се гарантира, че те притежават стабилни системи и контрол с текущи регулаторни прегледи на използваните от тях алгоритми.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Напълно подкрепям докладчика, г-жа Swinburne, и нейната идея за насърчаване на конкуренцията между местата за търговия относно услугите за изпълнение. Това доведе до увеличаване на възможностите за избор на инвеститорите, намаляване на разходите, свързани със сделките, и спомогна за увеличаване на ефективността на процеса на ценообразуване. Понастоящем има 136 многостранни системи за търговия (МТС), както и големите борси, които заедно съставят регулираните места за търговия.

На тези регулирани пазари се реализират 60 % от търгувания обем, като останалата част, които общо се наричат „извънборсови“ (OTC), се осъществява от брокер-дилъри. Двустранната търговия, при която клиентът дава поръчка на брокера и той намира съответстващата й оферта, премина основно от устни поръчки предимно към електронни поръчки. Въпреки че по дефиниция търговията извън регулирания пазар не се характеризира с прозрачност, преди осъществяването на сделката съгласно разпоредбите на Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ) все още се изисква тези сделки да бъдат отчитани.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм, че Комисията следва да оцени въздействието от установяването на минимален размер на поръчките за всички анонимни сделки и дали това би могло да се прилага стриктно, така че да се поддържа съответен поток на търговията в „осветените“ места в интерес на процеса на определяне на цените.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Изглежда, че значима последица от конкуренцията, настъпила в резултат на прилагането на ДПФИ, е разпокъсването на пазара, което от своя страна насърчи рязкото увеличаване на стратегиите за високочестотна търговия. При регулирането е необходимо да се отчете, че тези технологични новости трябва да бъдат съпътствани от подходящи разпоредби в законодателството, така че да не се „промъкват“ през регулаторни дупки и непреднамерено да предизвикват системен риск за общото функциониране на пазарите. Накратко, това е предложението в текста, приет от ЕП днес.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Този доклад по собствена инициатива задава рамката за дискусията по ДПФИ, в която Директивата за извънборсова търговия (ОТС), създаването на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и, разбира се, Регламентът за европейската пазарна инфраструктура са свързани. Дори името на този доклад позволява на хората да разберат естеството на необходимите, но често сложни промени в нормативната уредба.

Чрез спонсориране на официалните места за търговия беше разрешен нефилтрираният достъп до нерегулираните пазари. Това трябва да се промени.

Също така мога да се съглася с докладчика, че прозрачността преди и след извършване на сделки се нуждае от промяна, и особено, че данните след осъществяване на сделките за некапиталови продукти се предоставят във форма, която е готова за консолидиране.

Разбирането на динамиката на пазара и предоставянето на инструменти и информация/данни на регулаторите е жизненоважно.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Банките, стоковите борси и фондовете създават нови финансови продукти и търговски практики толкова бързо, че Директивата за пазара на финансови инструменти вече не е актуална. Обхватът на правилата за прозрачност трябва да бъде разширен по такъв начин, че да включва вътрешната търговска система от банки и изключенията трябва да бъдат по-тясно формулирани, така че финансовите институции и финансовите инструменти да не изпуснат ефективния надзор.

Разкриването на данните, предоставяни преди и след осъществяването на сделките, преди обхващаше само акции, а сега трябва да бъде направено и за облигации, деривати на централизиран клиринг, структурирани продукти, фондове и сертификати, които ще повишат ефективността и прозрачността на процеса на ценообразуване.

Доклад: Ana Gomes (A7-0349/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че е от съществено значение ЕС да бъде подготвен за химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове, които придадоха ново измерение на терористичните атаки, на промишлените аварии и на природните бедствия, тъй като подобни рискове не могат да бъдат възпрепятствани от границите и биха могли да доведат до безброй жертви. Отговорът на ЕС на тази опасност не трябва да се ограничава до програми за последваща намеса, а да започва много по-рано – с боравенето с подобни материали, тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп и проверки. Според мен е от съществено значение намесата след даден инцидент да бъде съпровождана от стабилно сътрудничество между различните национални органи на държавата-членка (гражданска защита, военни сили, полиция и т.н.), както и между националните органи на различните държави-членки и европейските институции. С други думи считам, че един координиран и цялостен подход е от съществено значение. През юни 2009 г. Комисията внесе тригодишен ХБРЯ план за действие на ЕС за 2010-2012 г., съдържащ следните елементи: предотвратяване, откриване, подготвеност и реагиране. Във връзка с това считам, че признаването на значението на всеки един от тези етапи е решаващ момент за осигуряването на правилното прилагане на проучванията за оценка на риска, реагирането и мерките за противодействие.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция, защото е крайно време да се обърне внимание на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове, които представляват ново измерение на евентуални терористични атаки, нещастни случаи, природни бедствия и/или пандемии поради своя транснационален характер и масов мащаб на поразяване. Необходимо е да започнем да се занимаваме с такива материали и с тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп, проверки и т.н. от самото начало, а не просто да създаваме програми за последваща намеса. Същевременно намесата впоследствие изисква широкомащабно сътрудничество между различните национални органи в дадена държава-членка. Поради това ХБРЯ планът за действие на ЕС следва да осигури ефикасно взаимодействие между националните инициативи и инициативите на равнището на ЕС в търсенето на решения на химични, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) рискове и при подготовката на необходимите ответни действия.

Имайки предвид, че ХБРЯ инцидентите и нападения представляват сериозна заплаха за сигурността на гражданите, живеещи в Европейския съюз, и могат да разрушат инфраструктура от критично значение, както и нормалното функциониране на обществата в една или в няколко държави-членки на ЕС, което не може да бъде възпрепятствано от границите, аз подкрепям резолюцията на Европейския парламент, която призовава Съвета и Комисията бързо да преразгледат и укрепят плана за действие съгласно препоръките в настоящия доклад и да осигурят незабавното му изпълнение.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове представляват ново предизвикателство за обществото, както и нова основа за евентуални терористични атаки, нещастни случаи или пандемии. Бих искала да използвам тази възможност, за да приветствам доклада на г-жа Gomes, тъй като този доклад ще ни позволи да създадем основата за подходящ механизъм за реагиране при бедствия. Докато правим повторна оценка на ХБРЯ плана за действие на ЕС, трябва също да вземем под внимание предложенията, внесени от Парламента, насочени към подобряване на основните области, които подобряват сигурността в случай на такива рискове. Съгласна съм, че е жизненоважно да се обменят най-добри практики със страните, които са придобили експертен опит в областта на оценката на ХБРЯ риск, предотвратяване, откриване, съобщаване и реагиране.

Мисля, че е важно да подчертаем необходимостта от поддържане на добре управлявани запаси с цел да се гарантира, че ресурсите за реагиране, медицинското или друг вид съответно оборудване са напълно оперативни, действащи и модернизирани. Ето защо аз гласувах в подкрепа на този доклад.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Химическите, биологичните, радиологичните и ядрените бедствия – случайни или в резултат от терористична атака, поставят сериозни заплахи за сигурността и здравето на хората, живеещи в ЕС, и са причина за замърсяване на околната среда и заразяване. Въпреки че броят на инцидентите в ЕС, свързани с ХБРЯ материали, засега е сравнително нисък и се дължи на промишлени аварии или на увеличаването и разпространението по целия свят на опасни патогени, продължава да съществува опасност от ХБРЯ бедствия, случайни или умишлено предизвикани. Гласувах за този доклад, защото съм съгласен с позицията на докладчика, че ХБРЯ планът за действие, предложен от Европейската комисия, чиято цел е да гарантира ефикасното взаимодействие на националните и европейските инициативи при разглеждането на ХБРЯ рискове и при подготвянето на необходимите отговори, подценява рисковете, които не се ограничават от границите на Европейския съюз. Считам, че международните ХБРЯ рискове трябва също да бъдат подходящо оценени и включени в ХБРЯ плана за действие и ето защо превантивни действия трябва да гарантират международно измерение с акцент върху прилагането на международните споразумения в областта на ядрените и химически оръжия.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) От съществено значение е да приемем ефективен план за действие, така че да можем да се изправим срещу съществуващия и продължаващ риск от химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) бедствия на територията на ЕС. Независимо дали са случайни или умишлени, те представляват сериозна заплаха и имат потенциал да окажат опустошителни и дългосрочни последици върху здравето и благосъстоянието на всички хора в Европа, както и върху околната среда, културното наследство и базисната инфраструктура. За щастие броят на инцидентите, свързани с ХБРЯ материали, включително терористични актове, е сравнително нисък.

Този план за действие показва необходимост от цялостна и транснационална реакция, тъй като ефектите от евентуално ХБРЯ бедствие не могат да бъдат възпрепятствани от граници и такъв план трябва да се основава на следните елементи: предотвратяване, откриване, готовност и реагиране. Освен това следва да гарантира ефективно взаимодействие между националните инициативи и инициативите на ЕС с цел справяне с ХБРЯ рискове и подготовка на възможности за реакция и ограничаване на последиците. Подобно на докладчика, г-жа Gomes, аз не се съмнявам, че трябва да приемем план за действие на ЕС, но съжалявам за факта, че Комисията не е била по-амбициозна, тъй като предложеният план за действие показва липса на сила и последователност по някои въпроси.

  Cornelis de Jong (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Въпреки че се съгласих с по-голямата част от доклада на г-жа Ana Gomes, аз гласувах против него, тъй като се съсредоточава твърде много върху координирането на гражданско-военното сътрудничество от ЕС. Военните компетентности трябва да останат в рамките на държавите-членки, а не да се предоставят на ЕС и Комисията. Не виждам проблем в сътрудничеството на държави-членки на еднакво равнище в случай на ХБРЯ събитие – а в случай на екологично бедствие, причинено от такъв инцидент, то е от критично значение – но виждам огромен проблем в това, че този доклад има потенциала да отвори вратата за милитаризация на ЕС.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, тъй като смятам, че предлага ефективни мерки за предотвратяване, противодействие и управление на химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) инциденти. От първостепенно значение е, че докладът насърчава идеята за механизъм за бързо реагиране в случай на ХБРЯ бедствие в някоя от държавите-членки. Освен това този механизъм ще се основава на реакция, вдъхновена от солидарността на всички държави-членки. Друг не по-малко важен момент е, че докладът, приет от Парламента, предлага създаването на смесени европейски екипи за бърза намеса, които ще бъдат съставени от военни, полицаи и медицински персонал, и ще дават ефективен отговор в случай на химически, биологични, радиологични и ядрени бедствия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В резултат на компромиси, издействани от докладчика в сянка от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), моята колега г-жа Hankis, текстът, който гласуваме днес, е много по-подробен и балансиран, като дава значителен приоритет на много експертни въпроси, свързани с химическата, биологичната, радиологичната и ядрената безопасност, не само по отношение на предотвратяването на инциденти и адекватното реагиране на природни бедствия, но също така и по отношение на ясната и съществуваща опасност, която носи този вид тероризъм. Все по-често сме изправени пред дифузни и неконвенционални заплахи и с оглед на това Европа трябва да има адекватна стратегия за предотвратяване, откриване и защита, така че безопасността и здравето на европейците да бъдат гарантирани. Комисията трябва да продължи в тази насока, така че аз гласувам „за“.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове придадоха ново измерение на евентуални терористични атаки, промишлени аварии, нещастни случаи и пандемии, като се има предвид, че подобни заплахи не може да бъдат възпрепятствани от границите и могат да доведат до неизброими жертви. През юни 2009 г. Комисията представи ХБРЯ плана за действие на ЕС, който беше изменен от Съвета през ноември. Планът ще се изпълнява през следващите три години – от 2010 г. до 2012 г. – и се основава на три главни елемента: предотвратяване, откриване, подготвеност и реагиране. Същевременно измененията, въведени от Съвета, правят плана за действие по-слаб и размиват обвързващия характер на предвидените мерки, както и наблюдението и контрола на тяхното прилагане. Ето защо аз приветствам приемането на този доклад, който цели да възложи на Комисията солидна регулативна роля, тъй като вярвам, че това е единственият начин, по който ще бъде възможно да се запълнят съществуващите пропуски в правомощията на различните държави-членки в тази област.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ако имаше истинска загриженост относно химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) заплахи, някои държави-членки нямаше да настояват да поддържат изключително мощни ядрени арсенали, които могат да се използват за военни атаки. Нито пък американските ядрени оръжия щяха все още да бъдат разположени в различни европейски страни – действие, което очевидно противоречи на един от трите стълба на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), за който се предполага, че се подкрепя.

Докладът не споменава изобщо някои решения, като например това, което беше взето наскоро от Обединеното кралство за продаване на ядрени технологии на Индия (страна, която не е подписала ДНЯО), нито решението на Франция и Германия да си сътрудничат в поддръжката на своите ядрени оръжия, което се оправдава с лицемерна „рационализация на разходите“. Нищо не се казва нито за помощта, която е оказана от основните сили в ЕС и от НАТО за проекта за инсталиране на противоракетни системи в Европа, нито за решението на НАТО да поддържа своята роля като „ядрен алианс“.

Във време на задълбочаване на кризата на капитализма този доклад дава да се разбере, че това, което има значение, са конкретните действия, а не декларациите за намерения: такива действия демонстрират, че военната мощ продължава да е ресурс, използван от капиталистическата икономическа глобализация.

  Kartika Tamara Liotard (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Обяснение на вота по доклада на Ana Gomes „Укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – план за действие на ЕС в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените оръжия“ (A7-0349/2010). Въпреки че се съгласих с по-голямата част от доклада на Ana Gomes, аз гласувах против него, тъй като се съсредоточава твърде много върху координирането на гражданско-военното сътрудничество от ЕС. Военните компетентности трябва да останат в рамките на държавите-членки, а не да се предоставят на ЕС и Комисията. Не виждам проблем в сътрудничеството на държави-членки на еднакво равнище в случай на ХБРЯ събитие – а в случай на екологично бедствие, причинено от такъв инцидент, то е от критично значение – но виждам огромен проблем в това, че този доклад има потенциала да отвори вратата за милитаризация на ЕС.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Поради своя транснационален характер и масов мащаб на поразяване химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове представляват ново измерение на евентуални терористични атаки, нещастни случаи и/или пандемии. Подходящият отговор на подобна опасност не включва само програми за последваща намеса, а започва много по-рано – с боравенето с подобни материали, тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп, проверки и т.н. В същото време намесата впоследствие изисква широкомащабно сътрудничество между различните национални органи в дадена държава-членка (гражданска защита, военни, правоприлагане и т.н.), както и между националните органи на различни държави-членки и инстанциите на ЕС. Ето защо е необходим координиран подход, обхващащ всички рискове. Гласувах за този доклад, тъй като включва такъв координиран подход.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Няма съмнение, че трябва да се предпазим от злоупотребите с химически, биологични, радиологични и ядрени продукти, материали и организми. От друга страна, най-предпазливи трябва да бъдем спрямо тяхната всекидневна употреба. Факт е, че този текст нито веднъж не споменава необходимостта от намиране на алтернатива на атомната енергия. В момента тя представлява сериозна заплаха за нашите съграждани. Що се отнася до тероризма, който е в основата на този доклад, защо се отправя призив към НАТО – организацията, която представлява най-голямата заплаха за световния мир, да се занимава с него? Тези случаи на непоследователност не ми позволяват да гласувам за този текст.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Мисля, че ЕС трябва да бъде готов да се изправи пред всякакъв вид нападения или инциденти, които застрашават сигурността и здравето на европейците. Поради тази причина ХБРЯ планът за действие е необходим както за предотвратяване, така и за реакция на всякакъв вид заплаха или инцидент, възникнал на територията на ЕС. Настоящите заплахи са разнообразни, което означава, че този въпрос е от сложно естество, но сега имаме съответен и адекватен механизъм за справяне с най-различни ситуации. Ето защо аз гласувах по този начин.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Поради своя транснационален характер и масов мащаб на поразяване химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове представляват ново измерение на евентуални терористични атаки, нещастни случаи и/или пандемии. Подходящият отговор на подобна опасност трябва да започва с боравенето с подобни материали, тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп и проверки. Намесата впоследствие изисква широкомащабно сътрудничество между различните национални органи в дадена държава-членка, както и между националните органи на различни държави-членки и инстанциите на ЕС. Приоритет е укрепването на режима за неразпространение и разоръжаване чрез универсално и пълно прилагане на всички съответни договори и международни споразумения.

Също така е важно да се обърне внимание на опасността от разпространение от терористи. Необходимо е и спешното създаване на европейски механизъм за реагиране при кризи. Той трябва да координира граждански и военни средства, за да се гарантира, че Европейският съюз има капацитет за бързо реагиране за справяне с ХБРЯ бедствия. И накрая, следва също да бъдат приети европейски стандарти за качество и сигурност.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Гласувах „за“, защото за съжаление в дадения момент, ако не се подобри химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност, Европейският съюз няма да бъде напълно запознат с възможните последствия. Този доклад е кратко разяснение, а не план за действие. За да се изготви изчерпателен документ по въпроса за ядрената сигурност, трябва да се включат експерти с богат опит в атомната енергия и употребите на ядрената технология. За такава работа може да са необходими няколко години, но тя трябва да бъде свършена. Европейският съюз и Европейският парламент в частност не могат да изготвят такъв документ сами. Гласувах „за“, но смятам, че този доклад е само епилог за книга, посветена на ядрената сигурност на ЕС. Надявам се, че работата по самата книга ще започне в близко бъдеще.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Сигурността на цивилното население при възможни инциденти от химическо, биологично, радиологично или ядрено естество е много важен въпрос и амбициите в тази насока трябва да бъдат изначално подкрепяни. За съжаление, що се отнася до този доклад, имам чувството, че желанието е за борба с форма на тероризма, който за щастие не съществува толкова добре организиран в Европа. Така намерението е да се създаде повече паника, за да може след това да се приложи определена политика. Освен това изглежда, че докладът се занимава предимно с темата за солидарността. Считам, че има момент, в който трябва да кажем „достатъчно“, що се отнася до превантивните мерки срещу тероризма, като същото важи и за солидарността в ЕС. Ето защо аз се въздържах да гласувам по този доклад.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на повишаването на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз и съм щастлива, че имах възможността да бъда докладчик в сянка по този въпрос. Въпреки че превенцията и защитата при бедствия, които са причинени от посочените вещества, е проблем за самите държави-членки, ние се нуждаем от общ подход. Това съобщение на Европейската комисия е стъпка към общ план за действие, който цели да защитава хората в ЕС от различни бедствия. Живеем в доста нестабилни времена и произлизат заплахи не само заради безотговорна човешка дейност и инциденти, но и вследствие на умишлени действия. Този въпрос е от особено значение в моята страна – Литва, която е заобиколена от химически и ядрени рискове. Първо, на дъното на Балтийско море все още има химически оръжия от Втората световна война и второ, има планове за строителството на две атомни централи в близост до границите на Литва. Трябва да оценим ситуацията, стандартите за сигурност, които понастоящем са в сила, и дали са подходящи, що се отнася до текущите нужди. Само чрез оценка на съществуващото положение можем да определим дали имаме нужда от нови стандарти за сигурност. Тази оценка и рамката за определяне на стандарти трябва да бъдат достатъчно гъвкави, така че да се адаптират към променящите се технологии, които, както правят живота ни по-лесен, така също могат да се превърнат в смъртоносно оръжие, ако попаднат в ръцете на терористи. От друга страна, предоставянето на сигурност не трябва да става причина или повод да се централизира гражданската защита. Въпреки че създаването и надзорът на общи стандарти за сигурност ще помогнат за предоставяне на сигурност, ние в никакъв случай не трябва да създаваме нови институции или прекалено сложни процедури.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – план за действие на ЕС, по същите причини като тези, които бяха изложени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Искам да подчертая необходимостта от подход на равнище ЕС за предотвратяване и откриване на нападения и/или инциденти, тъй като заплахата от ХБРЯ нападения е „глобална“; както и акцента, поставян на необходимостта от укрепване на ХБРЯ сигурността, ако искаме да предотвратяваме терористични нападения.

Също така бих искала да изтъкна значението на компромиса, постигнат между двете най-големи политически групи, по отношение на намаляване на степента, в която цялата химическа индустрия е длъжна да замени високорисковите материали независимо от съпътстващите рискове.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Мога само да подкрепя докладчика, г-жа Gomes, и съм напълно съгласен с целта на приетия химически, биологичен, радиологичен и ядрен (ХБРЯ) план за действие. Той трябва да гарантира ефикасното взаимодействие между националните инициативи и инициативите на равнището на ЕС в търсенето на решения на ХБРЯ рискове и при подготовката на необходимите ответни действия.

Съгласен съм обаче, че приетият ХБРЯ план за действие на ЕС е слаб, като липсва последователност по отношение на няколко въпроса. От решаващо значение е да се подчертае, че ХБРЯ планът за действие предлага ценна възможност за прилагане на клаузата за солидарност, заложена в Договора от Лисабон. За съжаление планът за действие, приет от Съвета, дори не споменава клаузата за солидарност.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Поради своя транснационален характер и масов мащаб на поразяване, химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове представляват ново измерение на евентуални терористични атаки, нещастни случаи и/или пандемии. Подходящият отговор на подобна опасност не включва само програми за последваща намеса, а започва много по-рано – с боравенето с подобни материали, тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп, проверки и т.н. В същото време намесата впоследствие изисква широкомащабно сътрудничество между различните национални органи в дадена държава-членка (гражданска защита, военни, правоприлагане и т.н.), както и между националните органи на различни държави-членки и инстанциите на ЕС. Ето защо е необходим координиран подход, обхващащ всички рискове.

Гласувах за този доклад, защото призовава Съвета и Комисията бързо да преразгледат и укрепят плана за действие съгласно препоръките в настоящия доклад и да осигурят незабавното му изпълнение, имайки предвид, че ХБРЯ инциденти или атаки представляват сериозна заплаха за сигурността на гражданите, живеещи в Европейския съюз, и могат да разрушат инфраструктура от критично значение, както и нормалното функциониране на обществата в една или в няколко държави-членки на ЕС, което не може да бъде възпрепятствано от границите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Нападенията, които използват химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) материали, представляват сериозна заплаха за европейската общественост. Това означава, че трябва да се признае необходимостта от ефективно изпълняване на план за действие с цел да се гарантират подходящи връзки между подходите и инициативите на различните държави-членки и ЕС по отношение на предотвратяването, откриването, подготовката и реагирането при ХБРЯ инциденти.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Поради своя транснационален характер и масов мащаб на поразяване химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове представляват ново измерение на евентуални терористични атаки, нещастни случаи и/или пандемии. Подходящият отговор на подобна опасност не включва само програми за последваща намеса, а започва много по-рано – с боравенето с подобни материали, тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп, проверки и т.н. В същото време намесата впоследствие изисква широкомащабно сътрудничество между различните национални органи в дадена държава-членка (гражданска защита, военни, правоприлагане и т.н.), както и между националните органи на различни държави-членки и инстанциите на ЕС. Ето защо е необходим координиран подход, обхващащ всички рискове. Това възнамеряваме да направим с приемането на този доклад.

Доклад: Ramona Nicole Mănescu (A7-0280/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад и считам, че е от голямо значение в период на икономическа и финансова криза при положение, че е необходимо да се гарантира хармоничното развитие на всички региони в Европейския съюз. Съгласен съм с общото намерение за създаване на тристранно споразумение между ЕС, държавите-членки и регионите, откакто модернизацията, взаимосвързаната инфраструктура и подкрепата за инвестиционни планове и проекти за развитие, съобразени със специфичните особености на всеки регион, са от основно значение. Също така считам, че непрекъснатото инвестиране в инфраструктура в много европейски региони, особено на юг и на изток, е изключително важно. Имайки предвид различната степен на децентрализация на европейските региони, когато създаваме хоризонтален подход между различните нива на управление и във всички области на дейностите трябва да бъде намерен баланс. Усилията, насочени към модернизация и реформата на администрацията, в съчетание с висококачествена техническа помощ от Комисията, са важни предпоставки за подобряване на ефективността и ефикасността на инвестициите на ЕС. Опростяването на процедурите и разпределянето на ресурси от структурните фондове и Кохезионния фонд по начин, който е достъпен за всички заинтересовани страни, е изключително важно. Това ще гарантира, от една страна, участието на всички участници в обществения живот, а от друга – по-добро прилагане на програмите, инструментите и политиките на ЕС.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция, тъй като прилагането на политиката на сближаване до голяма степен е децентрализирано и се основава на поемането на отговорност от органите на местно равнище. Съгласен съм, че многостепенният подход следва да бъде прилаган не само вертикално, но също така и хоризонтално от участниците на едно и също равнище във всички политики на Съюза, включващи споделена компетентност, в това число и политиката на сближаване, която играе водеща роля в прилагането на многостепенното управление като инструмент за подобряване на качеството на процесите на вземане на решение чрез активното участие на регионалните и местните органи от етапа на разискванията, предшестващи законодателния етап.

Важно е да се отбележи, че процедурите на кандидатстване за финансиране, които са твърде сложни, както и изключително големият брой проверки могат да разубедят потенциалните бенефициери на политиката на сближаване за ефективното усвояване на средствата и за максимизиране на ефекта от тях. Ето защо трябва да има достатъчно административен капацитет на европейско и на регионално и местно равнище, за да се увеличи добавената стойност на политиката на сближаване и да се гарантира устойчивостта на дейностите.

  Antonello Antinoro (PPE), в писмена форма. – (IT) Реших да гласувам в подкрепа на този доклад, защото ние трябва да изпратим ясен сигнал за желанието на Европа да работи с местната и особено регионалната администрация.

В условия на различна степен на децентрализация в държавите-членки ние трябва да покажем, че Европейският парламент е изцяло ангажиран с превръщането на регионалните политики в инструмент за по-добро управление в Европа.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Според мен регионалната политика е една от най-важните политики на ЕС. Средствата, които тя разпределя в Европа, допринасят за сближаване между различните региони и им помага да станат конкурентоспособни. Определени неща обаче могат да бъдат подобрени, особено в сферата на многостепенното управление, с други думи съгласуваните действия на Съюза, на държавите-членки и на регионалните и местните предприятия. Регионалната политика страда от сложността на нейните процедури, които често възпрепятстват местните участници от получаване на ресурси от нея. Независимо от това и въпреки процедурите, броят на нередностите все още е твърде висок. Гласувах за инициативата на Европейския парламент, която подчертава решаващата роля, която местните органи имат в прилагането на регионалната политика, като в същото време призовава многостепенното управление да бъде подобрено. Също така той препоръчва по-добри последващи действия от страна на Комисията по отношение както на регионалните участници, а така също се уверява, че средствата се използват за добри цели.

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на моята колега от Румъния, г-жа Mănescu, относно добро управление в рамките на регионалната политика на ЕС: процедури за оказване на съдействие и контрол от страна на Европейската комисия. Приветствам търсенето на опростяване, защото това е предпоставка за по-доброто разбиране и използване на европейските средства от местните власти. Както по-голямата част от моите колеги, подкрепям силната политика на сближаване, където финансовите ресурси се поддържат след 2013 г., като се отхвърлят всякакви опити за ренационализация. Бих добавил, че най-добрият начин да предпазим политиката на сближаване от това да бъде ренационализирана, е да я „европеизираме“. Намирам за жалко, че всичките ресурси на политиката на сближаване толкова често са използвани за проекти от регионален или национален мащаб и рядко за европейски такива.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Политиката на сближаване на Европейския съюз е принципно средство за осигуряване на устойчиво регионално развитие. Прилагането на политиката на сближаване до голяма степен е децентрализирано и се основава на поемането на отговорност от органите на местно равнище. Договорът от Лисабон позволи териториалните органи да участват по-активно в процеса на вземане на решения, да помагат за по-доброто и по-ефективно прилагане на мерките на политиката на сближаване, адаптирани към потребностите на отделните региони, и тяхното население. Гласувах в подкрепа на този доклад. Чувствам, че е необходимо да се максимизира потенциалът на териториалното сътрудничество, което в някои региони до момента не беше оползотворено, и да се насърчи по-активното прилагане на принципите на партньорство, гарантиращ ефективното сътрудничество между частния и държавния сектор.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-жа Mănescu цели да доближи Европейския съюз до неговите граждани: призовава за по-добър контрол от страна на Комисията при участието на местните органи на властта в развитието на политиката на сближаване. Този документ е част от процес за опростяване на сложните административни процедури, насочени към развитието на нашите региони, и засилване на сътрудничеството между местните органи на властта в различни държави-членки. Фактът, че той беше приет с голямо мнозинство, потвърждава важността, която се отдава на подобряване на използването на европейските фондове.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото в политиката на сближаване качеството на процесите на вземане на решение е подобрено чрез прилагане на многостепенното управление и участието на регионалните и местните органи. Надзорът на Комисията, както е предвиден понастоящем, се счита за недостатъчен и не може да компенсира неефективните системи за контрол на национално равнище през целия многогодишен период. Следователно за подобряване на системата за контрол и увеличаване на помощта за местните органи е необходимо Комисията да засили своите надзорните функции и процедури. Трябва да се осигурят повече инвестиции под формата на финансова помощ и обучение за националните и регионалните администрации с цел повишаване на капацитета и познаването на правилата от страна на органите, отговарящи за управлението на програмите. Трябва също така да бъде отбелязано, че настоящите процедури за кандидатстване за финансиране, които са твърде сложни, могат да разубедят потенциалните бенефициери на политиката на сближаване. Затова в бъдеще ние трябва да разработим една политика, която да е по-удобна за потребителя и да е с по-добре координирани правила за структурните фондове.

  Philip Bradbourn (ECR), в писмена форма. – (EN) Консервативните членове на ЕП се въздържаха при окончателното гласуване по доклада на г-жа Mănescu по следните причини.

Първо, докладът обещава да поддържа една силно финансирана политика на сближаване, докато ние вярваме, че Кохезионният и Социалният фонд не трябва да бъдат с тясна насоченост, както и че ЕС по-скоро трябва да концентрира разходите върху новите предизвикателства, пред които е изправен, а не на старите приоритети, като политиката на сближаване. Наше е и твърдението, че съдържанието на този доклад не допринесе в голяма степен за напредъка по отношение на по-големия и по-строг контрол при разпределянето на средствата по тези програми и във всички случаи предложенията в този доклад служат само за по-нататъшното объркване на механизмите за изпълнение и внасят неяснота.

Ние също така искахме да видим как докладът разглежда убедително въпросите, поставени от Европейската сметна палата и свързани с такова финансиране, които самата тя не може да направи. Вследствие на това консервативните членове на ЕП се въздържаха при окончателното гласуване.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Децентрализацията на правомощията на държавите-членки се основава на разпределяне на отговорностите между различните нива на управление. По тази причина капацитетът на регионалните и местните власти за прилагане на политиката на ЕС беше увеличен. Съгласна съм с приемането на тази резолюция, тъй като тя се фокусира върху специфичния характер на местните и регионални предизвикателства, насочва вниманието към необходимостта от разглеждане на интегрирани подходи, които подчертават специфичните характеристики на регионите, като техните географски и природни недостатъци, обезлюдяването и специфичните характеристики на най-отдалечените региони, но също така зачита различните административни процеси, които съществуват в отделните държави-членки. Тези подходи трябва да дадат възможност за координация на интересите на различните участници в процеса, за да се улесни управлението на няколко нива. Резолюцията посочва факта, че процедурите за кандидатстване за финансиране са твърде сложни и има изключително голям брой проверки, които могат да разубедят потенциалните бенефициери на политиката на сближаване, както и изискването за провеждане на консултации с широката общественост, за да се легитимират процесите на вземане на решения. Съгласна съм и че засилените функции на регионалното и местното равнище на управление трябва да съответстват на засилените надзорни функции на Комисията и подобрената координация между политиката на сближаване и структурната политика.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад, който предлага да се засили многостепенното управление с оглед на по-голямото участие на регионалните и местните органи в етапа на разработване на политиката. Мисля, че интересите на гражданите ще бъдат много по-защитени, ако регионалните и местните власти участват в процеса на вземане на решения от самото начало.

Освен това ролята на Европейската комисия при контрола относно начина на управление на структурните фондове е безспорна. Ролята на одитор, която изпълнява Европейската комисия обаче, трябва да бъде увеличена.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Кохезионният фонд отговаря за повече от една трета от целия бюджет на ЕС. Неговата крайна цел е да намали несъответствията в равнището на развитие между различните региони, насочвайки ресурси конкретно за насърчаване на икономическия растеж и заетостта. Вестник „Файненшъл таймс“ обаче наскоро публикува разследване относно това, как всъщност се изразходват средствата на Кохезионния фонд, и описаният сценарий е много тревожен: средствата се използват за цели, които със сигурност са различни от предвидените. По този причина считам, че е изключително важно да се засили контролът на Комисията по процедурите, свързани със заявленията за кандидатстване и използването на средства от Кохезионния фонд, укрепвайки механизмите за добро управление.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние сме съгласни с необходимостта да се гарантира спазването на критериите, свързани с ефективност, ефикасност, точност и прозрачност „във всичките фази на програмиране и изпълнение на структурния фонд“. Ние приемаме, че „продължаващото опростяване на Финансовия регламент и на правилата за структурните фондове“ може да бъде от съществено значение за премахването на някои пречки за достъпа до тях най-вече от по-слабо развитите региони. По отношение на принципа за съфинансиране, като отчитаме значението на поемането на отговорност от страна на националните власти при прилагането на политиката на сближаване, ние считаме, че предвид сегашната голяма криза, която особено засегна някои държави-членки и техните региони, правилата относно съфинансирането трябва да бъдат направени по-гъвкави. Това ще позволи едно по-добро усвояване на средствата, заделени за политиката на сближаване. По-специално максималното равнище на съфинансиране трябва да бъде намалено до 10% за всички структурни фондове.

Ние все още не сме съгласни и се противопоставяме на някои аспекти на доклада. Един пример е „доброто управление“, препоръчано за обществените услуги, което съгласно докладчика може да се постигне единствено чрез партньорство на „обществените и частните организации“. Друг пример е сложната мрежа от несъществени критерии за целите на стратегията „Европа 2020“: стратегия, задвижвана от либерализация, приватизация и повишаване на гъвкавостта на трудовия пазар, който е подход напълно в противоречие с целите на политиката на сближаване.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Одобрих този доклад, защото докладът на Европейската сметна палата за 2006 г. показва, че съществуващите системи за контрол по отношение на политиката на сближаване не са достатъчно ефективни и са с много висок процент на грешки при възстановяването на разходите – 12 %. Годишният доклад за 2008 г. потвърждава тези данни, като неправомерно възстановените средства са 11 %. Отчасти за тези грешки са отговорни прекалено сложните правила, регулиращи структурните фондове. Системата на споделено управление, характеризираща политиката на сближаване, предполага висока степен на сложност при тълкуването и прилагането на правилата предвид големия брой участници. Следователно правилата трябва да се опростят, за да се гарантират по-удобни за потребителя процедури и да не се обезкуражават потенциалните бенефициери да участват в проекти.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) През последните десетилетия децентрализацията на правомощията в няколко държави-членки значително увеличи компетентностите на регионалните и местните органи при изпълнението на политиките на Общността. Включването на принципа на субсидиарност на местно и регионално равнище в правото на Общността чрез Договора за реформа, във връзка с политиките на споделена компетентност позволява днес на териториалните органи да вземат по-голямо участие в процеса на вземане на решения за разработването и изпълнението на политиките, както и да участват като достойни партньори в постигането на целите на Общността. Тази важна стъпка към по-добро многостепенно управление отговаря на многократните искания на Парламента за засилване на участието на регионалните и местните органи в разработването на политиките, като винаги се зачитат различните конституционни разпоредби на страните.

Ефективното изпълнение силно зависи от това, как са формулирани политиките; участието на местните и регионалните органи още на този етап, като познаващи най-добре нуждите на своите територии и население, е гаранция за постигането на по-ефективни резултати на един по-късен етап. Затова е особено важно да се постави ударение върху този етап от процеса на вземане на решения, който предшества законодателния етап, както и върху добавената стойност, предлагана от политиките и най-добрите практики, изпълнявани на местно и регионално равнище, за разработването на териториални стратегии в ЕС.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Този текст изтъква необходимостта от създаването на европейски макрорегиони. С цел да се наложи на тези конкурентни групи да продължат да служат в интерес на неприкосновения общ пазар Парламентът предлага те да бъдат под надзора на Европейската комисия вместо под този на избраните правителства. Регионалната политика на ЕС следва да бъде съсредоточена върху намаляване на неравенствата в доходите и условията на живот на хората, живеещи в европейските региони. Ние сме твърде далече от това.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид, че някои региони имат ясни географски и природни недостатъци, като например обезлюдяването, наред с други неща, считам, че тази мярка е от основно значение, ако искаме да повишим ефективността на политиката на сближаване. Тя е от основно значение, за да има по-голяма взискателност при прилагането на Кохезионния фонд, така че асиметриите между държавите-членки и региони от ЕС могат да бъдат намалени. По този начин ние ще създадем един процес, който е по-прозрачен, по-малко бюрократичен и по-справедлив по отношение на разпределянето на средствата за финансиране. В резултат на това ще има по-малко несъответствие в нивата на конкурентоспособност. Ето защо гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Най-накрая! Най-накрая някой да помисли за т. нар. регионална политика. Ако вземем за пример само Латвия, мога честно да кажа, че дори аз не бях в състояние да извлека информация от служителите на латвийското министерство на икономиката относно плановете за прилагане на структурните фондове на ЕС. Тази информация се държи в строга секретност от хората на Латвия. Срещу какъв вид „благодарност“ обаче би било възможно да разберете плановете на Европейската комисия относно Латвия и дали евентуално ще получи финансиране? Гласувах в подкрепа на доклада с надеждата този процес да стане достъпен до всеки един, както и че никой няма да крие плановете на Европейската комисия.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът цели да засили ролята на Комисията за подпомагане на регионалните и местни власти. Този опит за увеличаване на цялостните правомощия на Комисията е нещо, на което определено трябва да се противопоставя. Затова гласувах против това искане.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) През последните години Европейският съюз видя как местните власти стават все по-важни в държавите-членки. Децентрализацията на управлението на територията на по-малки местни органи означава, че благодарение на принципа на субсидиарността те имат по-голяма власт и влияние, и най-вече във връзка със специални правомощия, делегирани им от държавите-членки. Следователно регионалните власти се оказаха в пряк контакт с европейските институции. Гласувах за доклада на г-жа Mănescu, защото точно в тази ситуация има нужда от по-голям контрол и подкрепа за регионалните политики от страна на Европейската комисия. Докладът също така цели приемането на Бяла книга за териториалното сближаване, което би било реална крачка на ЕС напред към новото многостепенно управление, което идеално се интегрира с европейските, националните и регионалните компетентности.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Принципът на субсидиарност на местно и регионално равнище, въведен с Договора от Лисабон, прилага на практика целта за включване на регионите в европейския процес на вземане на решения. Увеличаването на диалога с Европейската комисия включва принципите за добро управление по отношение на регионалната политика и приемането на други процедури за помощ и контрол. Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който се занимава с компетентностите и ролята на регионалните и местните власти в процеса на прилагане на политиката на сближаване. Сега регионалните власти могат да участват по-директно и по-активно в процесите на вземане на решение. Това включва изготвянето и прилагането на политика, както и третирането им като истински партньори при реализирането на целите на ЕС.

Приветствам тази важна стъпка на управление, която е в унисон с многократните призиви от страна на Европейския парламент за увеличаване на участието на регионалните и местните органи в разработването и прилагането на европейската политика.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поздравя докладчика, г-жа Mănescu, за отличната работа и съм съгласен с нея, че потенциалът на териториалното сътрудничество може да бъде използван по-добре чрез многостепенно управление, благодарение на развитите отношения между частни и обществени участници през националните граници. Също така съм съгласен с насърчаването на обмена на информация между Европейските обединения за териториално сътрудничество (ЕОТС), както и тези, създавани в рамките на съществуващите програми.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) През последните десетилетия децентрализацията на правомощията в няколко държави-членки значително увеличи компетентностите на регионалните и местните органи при изпълнението на политиките на Общността. Поставянето на акцент върху етапа от процеса на вземане на решения, който предшества законодателния етап, както и върху добавената стойност, предлагана от политиките и най-добрите практики, изпълнявани на местно и регионално равнище, за разработването на териториални стратегии в ЕС, помага за гарантиране на тяхната ефективност и устойчивост. За да се види как подходът на многостепенното управление може да се развие по-добре в областта на политиката на сближаване, трябва да се разгледат следните аспекти: вертикалното и хоризонталното измерение на управление, създаването на реално партньорство с местните и регионални власти, териториално сближаване и сътрудничество, опростяване на правилата на национално и европейско ниво (държавите-членки следва да опростят националните си разпоредби и да развият една по-силна култура на оценяване на всички нива, за да се гарантира ефективен контрол и да се избегнат грешки – през 2008 г. 11 % от средствата са били погрешно възстановени).

Ролята на Комисията в подкрепата на регионалните и местните власти трябва да бъде засилена с акцент върху начините за подобряване на управлението и следователно на ефективността на системата за изпълнение на структурните фондове за периода след 2013 г.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че е необходимо да се подобри управлението в областта на регионалната политика, така че управлението на структурните фондове и политиката на сближаване да бъде не само по-ефективно, но и по-балансирано. Съгласен съм с призива на докладчика към Комисията да представи политика, която в бъдеще да наблегне повече върху резултатите, преди всичко на базата на качеството на интервенциите и разработването на стратегически проекти. Също така считам, че европейските мрежи за обмен на най-добрите практики трябва да засилят своята инициативност, тъй като това ще допринесе за нашата сигурност по отношение на прилагането на тези процедури на практика.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) През последните десетилетия децентрализацията на правомощията в няколко държави-членки значително увеличи компетентностите на регионалните и местните органи при изпълнението на политиките на Общността. Включването на принципа на субсидиарност на местно и регионално равнище в правото на Общността чрез Договора за реформа, във връзка с политиките на споделена компетентност, позволява днес на териториалните органи да вземат по-голямо участие в процеса на вземане на решения за разработването и изпълнението на политиките, както и да участват като достойни партньори в постигането на целите на Общността. Тази важна стъпка към по-добро многостепенно управление отговаря на многократните искания на Парламента за засилване на участието на регионалните и местните органи в разработването на политиките, като винаги се зачитат различните конституционни разпоредби на страните.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Децентрализацията на управлението води до повишаване на отговорността на регионалните и местните власти. В действителност властите на местно равнище са тези, които най-добре разбират нуждите на своите региони и хората, които живеят там, благодарение на което те могат да адаптират общите цели към собствения си потенциал и възможности. Ние ще постигнем успех, ако работата, която държавите-членки вършат, и отговорността за нея се прехвърли на органите от съответното равнище. Ние трябва да поддържаме един граждански подход, който да бъде гъвкав и интегриран.

Важно е за политиката на сближаване да бъде лесна за ползване. Необходимо е да се намалят административните разходи и да се опростят процедурите, чийто сложен характер в много случаи не само води до грешки, но често бенефициерите се разубеждават да използват предоставяната им помощ. Ние говорим за намаляването на риска от грешки, но не бива да забравяме плановете и целите, по които сме взели решения. Имам предвид иновативните мерки. Ние отредихме важно място на иновативните методи, така че трябва да отчитаме риска и възможността от допускането на грешки. Ние следва да се запитаме дали искаме да стартираме дейности с експериментален характер в духа на целите на стратегия 2020 или по-скоро бихме намалили броя на грешките, което би означавало да обезкуражим нашите граждани да предприемат новаторски, но понякога несигурни дейности.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Доброто управление на европейската регионална политика е от съществено значение. С цел засилване на участието на всички институции в законодателния процес, управлението трябва да бъде по-широко застъпено на няколко равнища. Предвид това от основно значение е да бъде увеличено участието на регионалните и местни власти както в етапа, който предшества законодателния етап, така и в етапа на прилагане на тези политики. Ще подчертая факта, че Договорът от Лисабон признава принципа на субсидиарност на местно равнище не само в областта на регионалната политика, но също така и хоризонтално, т.е. във всички европейски политики.

Считам, че с повече и по-добро участие в различните етапи от процеса на вземането на решения целта на териториалното сближаване, залегнала във визията за интеграция, ще бъде постигната. Въпреки това трябва да се приеме перспективата „отдолу-нагоре“, тъй като тя представлява местните и регионални институции, които най-добре разбират характеристиките и проблемите на регионите. Териториалният пакт на регионалните и местните органи в стратегия „Европа 2020“ може да допринесе за увеличаване на този принос към целите за интелигентен, устойчив и всеобхватен растеж. Принципите на партньорство и съфинансиране ще допринесат за увеличаване на отговорността на тези институции и Европейската комисия следва да види своята надзорна роля, подсилена най-вече с усъвършенстването на системата за контрол и одит.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той отправя важен призив към Комисията да увеличи своята надзорна роля с цел намаляване на процента на грешките, посочен в последният доклад на Сметната палата. Комисията следва да предоставя консултации на местните и регионални власти на всички етапи от законодателната процедура, свързана с регионите, за да станат по-отговорни при изготвянето на по-целенасочена политика. Това би следвало да намали нивото на грешките, да подобри системата за контрол и да увеличи помощта за местните и регионални органи и бенефициери. Мисля, че този доклад изминава дълъг път за насърчаване на по-доброто сътрудничество между регионите в отделните държави-членки, което ще има положителен ефект за постигане на целите на политиката на сближаване в ЕС и за гарантиране на хармоничното развитие на всички региони на Европейския съюз.

Доклад: Agustín Díaz de Mera García Consuegra (A7-0342/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, чиято цел е служителите за връзка по въпросите на имиграцията и Frontex да извлекат взаимна полза от обмена на познания и опит. Този въпрос не беше разгледан в първоначалния регламент, приет през 2004 г. Съществува очевидна нужда от измененията и от включване на нови въпроси с цел да се подобри функционирането на Frontex, като например използване на информацията, получена чрез мрежите от служители за връзка, и обменянето й чрез ICONet (информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци), предоставяне на достъп до Фонда за външните граници с цел да се подпомогне създаването на мрежи от служители за връзка и да се улесни тяхното функциониране и, накрая, ускоряване внедряването на системата за представяне на доклади на всеки шест месеца. Убедена съм, че посочените изменения са съвсем навременни и необходими, тъй като ЕС трябва да посрещне и да управлява увеличения поток от законна – както и от незаконна – имиграция.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) С Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 г. се създаде мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Тези служители са представители на държавите-членки в трети страни и отговарят за подпомагане на усилията на ЕС за борба срещу незаконната имиграция, по-специално като събират информация за европейската агенция Frontex. При все това координацията по отношение на тази политика, която е в първоначален етап на развитие, може да бъде подобрена. Необходимо е да се провеждат срещи между служителите за връзка и представители на Комисията и на Frontex. Освен това следва да се насърчава по-доброто сътрудничество с други органи, като например Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и Службата на върховния комисар на ООН за бежанците. Поради това беше счетено, че е необходимо изменение на Регламент (ЕО) № 377/2004. Подкрепих текста, който освен че посочва отново условията по отношение на основните права, които политиката трябва да спазва, също така осигурява средствата за ефективен контрол на управлението на външните граници на ЕС.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Одобрявам изменението на регламента, чиято цел е да подобри сътрудничеството между Frontex и служителите за връзка по въпросите на имиграцията. По-активното сътрудничество ще помогне на Frontex да изпълнява основните си функции в борбата срещу незаконната имиграция, т.е. превенцията на незаконната имиграция и връщането на незаконните имигранти. Тъй като дейността на агенцията засягат миграцията на територията на ЕС, служителите за връзка по въпросите на имиграцията, командировани в трети страни, могат да окажат решаващ принос за постигането на целите на Frontex извън Съюза.

Така агенцията ще има възможност за по-ефективен обмен на информация с компетентните органи на трети страни или с международни организации по въпросите на граничния контрол в ЕС, чрез обучението на национални граничари, обмена на оперативна информация и съвместните операции. Обменът на информация ще бъде възможен чрез ICONet (информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци).

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада на Европейския парламент, тъй като с увеличаването на миграционните потоци е важно да се създадат мрежи от служители за връзка. Предвид факта, че настоящата икономическа, финансова и социална криза принуди още повече хора да мигрират, Европейският съюз трябва да направи всичко възможно, за да гарантира правилното управление на имиграционните потоци. Създаването на мрежи ще спомогне не само за регулирането на законната, неправомерната и незаконната имиграция, но също така ще улесни оперативното сътрудничество между държавите-членки и ще опрости системата за представяне на доклади на всеки шест месеца. Освен това по-тясното сътрудничество между служителите за връзка ще осигури по-добър обмен на технически познания и взаимодействие с колеги, работещи в трети страни. Искам да подчертая, че институциите на Европейския съюз следва непрекъснато да се стремят да гарантират безопасен и бърз имиграционен процес и да осигурят защитата на гражданите на ЕС от евентуални заплахи, дължащи се на неправомерна или незаконна имиграция. Това може да бъде постигнато единствено чрез използване на всички възможни ефективни инструменти на международното и националното сътрудничество.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Според мен позицията на Парламента относно измененията на Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията допринася за правилното управление на законните, както и на незаконните или нелегалните миграционни потоци. Всъщност е необходимо разширяване на взаимодействието и оперативното сътрудничество между държавите-членки и трети страни, по-специално посредством служителите за връзка. Също така считам, че е изключително важно да се анализира дейността на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията в райони и/или държави, представляващи особен интерес за Европейския съюз, особено където ситуацията в тези райони и/или държави има отношение към въпросите на незаконната имиграция или правата на човека. От своя страна Комисията следва да разработи препоръки относно развитието на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах против доклада относно създаването на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията, тъй като неговото предназначение е допълнителното укрепване на агенцията Frontex, която прави всичко възможно да популяризира идеята за крепостта „Европа“. С други думи, идеята е необходимият напредък в политиките в областта на имиграцията и търсенето на убежище да се замени с ограничаващи политики, които не само противоречат на основните принципи и права, но също така са неефективни и имат пагубно въздействие върху приемащите общности и общностите по произход, както и върху живота на бежанците и имигрантите.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като според мен той внася значителни подобрения в управлението на имиграционните потоци в Европейския съюз. Разширяването на правомощията на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, намиращи се в трети страни, ще помогне на Frontex като цяло да работи по-ефективно предвид факта, че агенцията ще разчита на информация и помощ от тези служители. Друг също толкова важен въпрос е, че служителите за връзка ще бъдат задължени да зачитат основните права по време на изпълнението на задачите си. Всъщност на Европейския парламент ще се представят редовни доклади с цел извършване на контрол върху зачитането на тези права.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) След официалното създаване на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) възникна необходимост от максимално оползотворяване на граничните ресурси на Съюза. Във връзка с това стана наложително да се установи по-тясно сътрудничество между мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията и Frontex. Използването на уменията както на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, така и на Frontex, въз основа на обмен на информация, получена от мрежите от служители за връзка чрез информационната и координационна мрежа на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци, ще позволи по-добър анализ на риска от страна на Frontex, както и по-тясно сътрудничество по отношение на законната и незаконната имиграция.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Като докладчик в сянка по този документ подкрепих доклада на г-н Diaz de Mera, който ни позволи да излезем извън рамките на техническите изменения, предложени от Комисията, като осъзнахме по-добре сложността и липсата на прозрачност в работата, извършвана от служителите за връзка по въпросите на имиграцията. По отношение на „смесените“ миграционни потоци действително е жизненоважно в дейността им да се включи подход, който отдава по-голямо внимание и зачита правата на човека. Задачите, изпълнявани от служителите за връзка по въпросите на имиграцията, трябва да са съпътствани и от по-голяма прозрачност и по-силен демократичен надзор; това вече се осъществява чрез разширяването на обмена на информация между Европейския парламент, от една страна, и организации като Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), от друга страна. Предвид възраженията на Съвета постигнатият най-накрая компромис за решаване на спора по отношение на терминологията („незаконна“ имиграция срещу „неправомерна“ имиграция) изглежда задоволителен, но той може да бъде едва първа стъпка. Европейските институции ще трябва да изпълнят своя ангажимент.

  Jean-Marie Le Pen (NI), в писмена форма. – (FR) Обменът на най-добри практики между полицейските служби на различните държави понякога е необходим, а неговите цели заслужават висока оценка. Трябва да знаем обаче, че международното полицейско сътрудничество е съществувало още през 19-и век, много преди европейската интеграция. Настоящият доклад предлага, по отношение на Frontex (Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз), подобрение в обмена на информация относно незаконните миграционни потоци, незаконната имиграция и екстрадицията на лицата, пребиваващи без разрешително, включително въвеждането на мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Новата инициатива, която е желана от мнозинството от европейците, можеше да бъде приветствана, ако тя наистина беше насочена към съществено намаляване на имиграцията. Действителността обаче е съвсем различна и работата на агенцията, както и мерките, предприети от националните правителства, се оказаха неуспешни. Във Франция и Европа продължават да прииждат имигранти. Около 900 000 души влизат незаконно в Европа всяка година според „официални“ данни на Европейския съюз. Като се има предвид, че незаконните имигранти, и дори чуждестранните престъпници, не се връщат в тяхната страна на произход, можем да се запитаме как още повече разпоредби могат да прекратят миграционните потоци, без да има истинска политическа воля, подкрепена с действия.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Предложението за изменение на Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета цели служителите за връзка по въпросите на имиграцията и FRONTEX да извлекат взаимна полза от обмена на познания и опит, като това е въпрос, който не беше разгледан в първоначалния регламент.

Предложението за изменение преследва следните цели: извличане на взаимна полза от страна на служителите за връзка и FRONTEX чрез обмена на познания в съответните им области; използване на информацията, получена чрез мрежите от служители за връзка, и обменянето й чрез ICONet (информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци); предоставяне на достъп до Фонда за външните граници с цел да се подпомогне създаването на мрежи от служители за връзка и да се улесни тяхното функциониране и, накрая, ускоряване внедряването на системата за представяне на доклади на всеки шест месеца. Приветствам тази мярка.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) След официалното създаване на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) възникна необходимост да оползотворяваме максимално граничните ресурси на Съюза. Във връзка с това е необходимо да се установи по-тясно сътрудничество между различните мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията и Frontex. Обменът на информация и умения между служителите за връзка по въпросите на имиграцията и Frontex чрез използване на информационната и координационна мрежа на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци, ще позволи по-добър анализ на риска от страна на Frontex, както и по-добър контрол върху законната и незаконната имиграция.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Подкрепям настоящия регламент, чието предназначение е да измени регламента от 19 февруари 2004 г. за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Измененията се налагат вследствие на начина, по който се разви и се прилага европейското право в тази област. Новият регламент предвижда, наред с другото: • правно основание за отношенията между Frontex и служителите за връзка; • по-добро използване на ICONet и • по-силна рационализация на системите за представяне на доклади относно дейността на мрежата. Надяваме се, че чрез новия регламент мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията ще стане по-ефективна.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Агенцията за защита на границите Frontex играе важна роля в борбата срещу незаконната имиграция. Срещу нея може да се води ефективна борба единствено в транзитните държави. Поради това гъстата мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията и тяхното тясно сътрудничество е уместна мярка, която ни позволява да се борим ефективно срещу масовата имиграция в Европа с всички нейни отрицателни последици за народите на Европа. Това обаче ще бъде възможно, само ако информацията и оценките, осигурявани от служителите за връзка, се предоставят на Frontex и на националните органи възможно най-бързо и без административни ограничения. В частност, по отношение на сътрудничеството все още има потенциал за усъвършенстване и той трябва да бъде оползотворен във връзка с въпроса за имиграцията. Например правомощията на Frontex следва, с одобрението на държавите-членки, да се разширят възможно най-бързо с цел да се гарантира, че работата на агенцията е съгласувана и ефективна, особено по външните граници.

Важно е да има всеобхватна стратегия за начините за по-добра защита на външните граници на ЕС и за по-успешна борба с причините за емиграцията от държавите на произход. Това е задача на Комисията. Въпреки че докладът не разглежда тези идеи в достатъчна степен, той представлява подобрение спрямо настоящото положение и поради това гласувах в негова подкрепа.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията въвежда изменения, чиято цел е служителите за връзка по въпросите на имиграцията и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) да извлекат взаимна полза от обмена на познания и опит. Всъщност Frontex все още не може да започне да функционира изцяло без създаването на подобна мрежа от служители за връзка.

Одобрявам целите на предложеното изменение, по-специално: действия за максимално оползотворяване на знанията и опита на служителите за връзка и на Frontex; използване на информацията, получена от мрежите от служители за връзка чрез информационната и координационна мрежа на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци; предоставяне на достъп до Фонда за външните граници с цел да се подпомогне създаването на мрежи от служители за връзка и да се улесни тяхното функциониране и, накрая, усъвършенстване на системата за представяне на доклади на всеки шест месеца.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласен съм с г-н Díaz de Mera García Consuegra, че с оглед на своите правомощия служителите за връзка по въпросите на имиграцията, командировани в трети страни, могат да окажат значителен принос за постигане на целите на Frontex, особено ако се вземе предвид, че агенцията няма представителство извън територията на Европейския съюз.

Също така подкрепям предложението за изменение, което ще има следните цели: извличане на взаимна полза от страна на служителите за връзка и FRONTEX чрез обмена на познания в съответните им области; възползване от информацията, получена чрез мрежите от служители за връзка, и обменянето й чрез ICONet (информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци); предоставяне на достъп до Фонда за външните граници с цел да се подпомогне създаването на мрежи от служители за връзка и да се улесни тяхното функциониране и, накрая, опростяване на системата за представяне на доклади на всеки шест месеца.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че изменението на регламента е важно за осигуряването на истинска платформа за обмен на информация между служителите за връзка по въпросите на имиграцията и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на Европейския съюз. Обменът на информация без съмнение ще създаде добавена стойност за работата на двете страни.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Когато на 19 февруари 2004 г. се прие регламентът, който сега се изменя, агенцията Frontex все още не беше създадена официално. Регламентът за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз беше приет от Съвета осем месеца по-късно, на 26 октомври 2004 г. По силата на мандата, предвиден в нейния процедурен правилник, Frontex отговаря за извършване на анализ на риска въз основа на информацията, събрана от компетентните органи в държавите-членки, улесняване на оперативното сътрудничество между държавите-членки и трети страни, също така за сътрудничеството с компетентните органи на трети страни или с международни организации, например чрез обмяна на опит по въпросите на граничния контрол, обучението на национални граничари, обмена на оперативна информация и съвместните операции. Предложените тук изменения за уместни и необходими. Неспокойните времена, които Европейският съюз преживява, налагат съответстващо управление на имиграционните потоци. То следва да се разглежда като двустранен процес: управление на законната имиграция и управление на незаконната и нелегалната имиграция.

Доклад: Véronique Mathieu (A7-0265/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като икономическата имиграция е все по-голямо предизвикателство за ЕС. Затова ЕС трябва да разработи балансирани канали за законна имиграция, които да отговарят на потребностите на нашите трудови пазари, като в същото време се държи сметка за демографските и икономическите предизвикателства, пред които ЕС ще се изправи в близко бъдеще. Убедена съм, че приемането на директивата ще опрости процедурите за прием на граждани на трети страни с цел работа, ще намали административните разходи и ще позволи по-лесно да се проверяват лицата, които са приети на територията на държава-членка и са получили разрешение да работят там.

Във връзка с опростената процедура искам да наблегна, че трябва да се осигури изпълнение на правните изисквания и прозрачност при вземането на решения от националните органи. Съгласна съм с докладчика, че решенията за прием на граждани на трети страни с цел работа имат силно отражение върху живота на въпросните лица и затова трябва да се вземат по един напълно прозрачен начин.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Директивата за единното разрешително за пребиваване и работа във всички държави-членки на ЕС и докладът на Европейския парламент във връзка с нея гледат на имигрантите като на евтина работна сила, беззащитна пред жестоката експлоатация от капитала. Имигрант ще има право да пребивава на територията на държава-членка на ЕС само ако работи, за да пълни джобовете на плутокрацията. В противен случай ще бъде обявен за извън закона и третиран като нежелан субект, хвърлян в затвора за 18 месеца и изгонван. Нищо не дели имигрантите от местните работници в държавите-членки на ЕС. Обединява ги общата съдба на работника, на експлоатирания, на производителя на богатството, заграбвано от капитала. Борбата за справедливите искания на имигрантите, за легализирането им, за премахване на черния пазар и работата без осигуровки, за по-високи заплати и надници, за еднакво заплащане за еднакъв положен труд, за пълна защита на социалните и граждански права и за отмяна на Дъблинското споразумение, е обща.

Проблемите на имигрантите ще бъдат решени само чрез включването им в работническото движение и засилване на борбата му срещу антинародната и шовинистична политика на ЕС и неговите буржоазни правителства, които са отговорни за бедността и нещастията на местните работници и работниците имигранти в ЕС и по целия свят.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Убеден съм, че ще бъдем в състояние ефикасно да се борим с нелегалната имиграция и нелегалния труд чрез балансирани канали за законна имиграция, които да отговарят на потребностите на трудовите пазари.

Ползите, които ще има от приемането на директивата, са очевидни: издаването на единен документ, който дава право на пребиваване и достъп до пазара на труда, се явява значително опростяване на системата за прием и ще намали нейните разходи и времетраенето на процедурите.

Приемането на директивата е необходимо за въвеждане на допълнителни мерки по отношение на сезонните работници и командированите в рамките на дадено предприятие работници и следователно се надявам това да стане възможно най-скоро, държейки сметка в необходимата степен за компетентността на държавите-членки да определят максимални квоти за прием на работници от трети страни.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В сряда гласувахме по проекта за директива на моята колежка Véronique Mathieu за въвеждането на единно разрешително за пребиваване и работа за работниците мигранти. Аз гласувах за текста. За съжаление, той не беше приет. Текстът позволяваше уеднаквяване на системата, приложима към чуждестранните работници, и с това противодействаше на социалния дъмпинг. Регулирайки нелегалната имиграция по-ефективно, той даваше на Съюза възможност да спре нелегалния труд и нелегалните сектори. Социалистите се противопоставиха на директивата под предлог, че някои категории бяха изключени от обхвата й. Обаче позицията на либералите беше пълна изненада и доведе до отхвърлянето на текста. След като видях една от позициите им по отхвърлено изменение, те са гласували „против“ целия текст без предварително да ни уведомят за значението, което отдават на този въпрос. Ето как една година ценна работа се загуби.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Хората трябва да си дават сметка, че Европейският парламент не е подчинен на Съвета. Занапред, дори и по отношение на имиграцията, държавите-членки трябва да приемат сериозно членовете на ЕП. Обикновената законодателна процедура е реалност. Проектът за директива относно единното разрешително за граждани на трети страни беше отхвърлен в пленарна зала: това е ясен сигнал от страна на Парламента, защото въпросът беше от възлово значение. От години говорим за въвеждане на единно разрешително за гражданите на трети страни, които желаят да живеят и работят в държава-членка. По начало това беше една похвална инициатива, но измененията, внесени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), в сегашния си вид са в разрез със самата същност на единно разрешително. Те са в противоречие и с равноправното третиране за всички и отделят различни категории работници, което просто е неприемливо.

Компромис с равноправното третиране не може да има. Затова в отговор на тези изменения от групата PPE ние гласувахме с мнозинство против окончателното предложението: то беше отхвърлено с 350 на 306 гласа и ще трябва да бъде върнато на Европейската комисия. Трябва да се положат повече усилия: „да“ на една отговорна обща имиграционна политика, но „не“ на ограничителна и дискриминационна такава.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Когато днес гласува по директивата относно единното разрешително за граждани на трети страни за пребиваване и работа на територията на държава-членка, Европейският парламент блокира предложението на Европейската комисия и го върна на компетентните парламентaрни комисии за допълнително подобряване на съдържанието на предложението за директива. Това гласуване е победа за групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейският парламент и за всички работници в Европейския съюз. Бих искала да наблегна на това, защото рамката на директивата, която ни беше предложена, вече е заличена в предложението на Комисията, тъй като определени категории работници, например сезонните работници, лицата, временно командировани от техните дружества, и бежанците, бяха заличени от съдържанието й. Европейският парламент не би могъл да одобри такава директива. Директивата трябва да бъде обща рамка на правата на работниците от трети страни и трябва да служи за рамка за конкретни директиви, тъй като само тогава ще бъде постигната целта на Европейския съюз за обща миграционна политика. Като гласувахме по този начин, ние доказахме, че Европейският съюз не може да бъде дом на един раздвоен пазар на труда с двойни стандарти, тъй като това би подкопало всички социални стандарти, които преди това сме постигнали.

  Cornelis de Jong (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на изменения 30, 34, 65, 103, 109 и 114, защото макар и изцяло да подкрепям Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от ООН, считам, че регулирането на достъпа до пазарите на труда, схемите за обществено осигуряване и общественото жилищно настаняване са въпроси, които трябва да бъдат регулирани от държавите-членки, а не да се регулират на равнище Общност. Ратифицирайки гореспоменатата Конвенция на ООН, държавите-членки се ангажираха да я приложат във вътрешните си системи, без да отстъпват на Съюза правомощия в тази връзка.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът относно единното разрешително за пребиваване и работа в Европейския съюз ни даде възможност да обмислим и обсъдим важната роля, която имигрантите могат да имат в нашите общества. Законното влизане, ефективната интеграция и спазването на закона са съществени предпоставки за тази важна роля и позволяват по-голямо участие на имигрантите в общото развитие на приелите ги общности. В тази връзка единното разрешително, по което беше гласувано, може да стане начин за управляване влизането и за защита на правата и задълженията на всички хора, които образуват дадена общност. Подкрепих предложението за директива, включително частите, които не накърняват по-благоприятните разпоредби, съдържащи се в законодателството на ЕС и международните документи. Съжалявам, че залата не прие обсъжданото предложение, което според мен би могло да даде полезен принос за създаването на европейско пространство на свобода и интеграция на хората, които желаят да работят заедно за растежа на ЕС.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) От години говорим за въвеждане на единно разрешително за граждани на трети страни, които желаят да живеят и работят в държава-членка. Това е една похвална инициатива, първоначалната цел на която е да опрости административните изисквания към гражданите на трети страни, като им даде възможност да се снабдят с разрешение за работа и разрешение за пребиваване чрез процедура на „едно гише“. Първоначалното законодателно предложение поставяше условие работниците от трети страни да се ползват от същия режим, както и местните лица, по отношение на трудови права (като достъп до обществено осигуряване, образование и обучение). Според текста обаче, както беше изменен от докладчика, държавите-членки ще получат право да ограничават някои от тези права. Това е в разрез с равноправното третиране и е неприемливо. Затова гласувахме с мнозинство противо окончателното предложение, което беше отхвърлено. Разработването на хуманна и обоснована имиграционна политика ще бъде основно предизвикателство за обществото през следващите няколко години, но това може да стане само на европейско равнище, за да се избегнат предизборните съображения и първосигналните реакции на национално равнище. <BRK>

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Разглежданият в предложението въпрос е въвеждане на единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в ЕС. Това предполага съществуване на правила, общи за всички държави-членки, с което се цели да се сложи край на сегашните различия в подходите в различните страни от ЕС и което би направило процеса на даване на законен статут на работниците по-бърз, по-еднороден и по-прозрачен в целия Съюз. От една страна, законната миграция на работната сила, и преди всичко на квалифицираната работна сила, помага за борба срещу нелегалния труд и може да подобри конкурентоспособността на икономиката и да преодолее съществуващия недостиг. От друга страна обаче, не можем да забравяме, че в периоди на икономическа криза и уязвимост, когато безработицата нараства, миграционната политика на работна сила трябва да бъде гъвкава, както твърди Комисията, но също и устойчива и обоснована.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Искрено съм разочарован от отхвърлянето на доклада на г-жа Mathieu относно единната процедура за кандидатстване за разрешение за пребиваване и работа. Това беше балансиран доклад, който беше много подобрен на етапа на гласуване чрез измененията от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), които бяха приети с решаващия принос на либералите и консерваторите.

Огорчен съм от неспособността на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа да спази договореността и от погрешната оценка от Европейските консерватори и реформисти, отварящи вратите пред ново предложение от Комисията, което вероятно ще бъде по-слабо от досегашното.

Възможността за легалните имигранти да набавят необходимите документи за пребиваване и работа посредством единна процедура за цялата територия на Европейския съюз би се явила решаваща крачка напред и правилен и уместен резултат от необходимото засилване на борбата срещу нелегалната имиграция чрез по-голямо сътрудничество с крайбрежните държави-членки и укрепването на агенция Фронтекс.

Вместо това, както вече е ставало неведнъж, надделяват някакви упорити идеологически отживелици на Левицата, която преследвайки безразборно отваряне на границите, стига до отричане на необходимостта от защита на честните чужденци, които идват в Европа да работят.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Намираме за твърде съществено, че предложението за директива относно единна процедура за кандидатстване за единно разрешително за пребиваване и работа беше отхвърлено от мнозинството в Европейския парламент, тъй като текстът на Парламента, вече договорен със Съвета, обслужваше само интересите на големите фирми и икономическите групи. Тези групи настояваха за социален дъмпинг, за да могат да получат работна сила от чужбина, която да могат да експлоатират чрез ниско заплащане и ограничени права.

Макар да беше представен под предлога за единен регламент, тези групи на практика искаха да легализират социалния дъмпинг, да задълбочат несигурността на работните места, да засилят неравенството и да отворят пътя за различни резултати и закони, с които принципите на равенство и справедливост за всички работници да бъдат поставени под заплаха.

В някои отношения те искаха да възродят принципа на страната на произход от прословутата директива Bolkestein, която беше отхвърлена след съгласувана съпротива от работниците. Сега съпротивата и аргументите на работниците и профсъюзите в различните държави-членки доведоха до отзвук в Европейския парламент и показаха, че е имало смисъл от борбата. Португалските работници също допринесоха за този положителен резултат чрез общата стачка на 24 ноември. Необходимо е да останем бдителни.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Във време, когато почти 25 млн. европейци са регистрирани като безработни, отново беше внесена директива, целяща да улесни имиграцията на лица, търсещи работа. Трябва да признаете, че в това има нещо крайно неприлично. Нещо повече, текстът целеше да гарантира определени икономически и социални права за тези работници имигранти, под предлог да се избегне социален дъмпинг или нелоялна конкуренция с местните работници или работници, които вече са в Европа. Това е мълчаливо признание, че имиграцията понижава заплатите в Европа и не компенсира недостига на работна ръка, а напротив, създава пряка конкуренция за нашите работници.

Някои изменения, в желанието да бъдат прокарани равни права – и равни разходи – между местни и имигранти, всъщност бяха равносилни на това да се допусне всякакви имигранти, независимо дали работещи или не, да имат достъп до нашите социални придобивки. Това се явява избор между социален дъмпинг и автоматични подаяния, което вече не е поносимо нито политически, нито финансово. Време е да бъде решено на равнище държави-членки да бъдат обърнати обратно миграционните потоци, които станаха непоносимо икономическо, обществено и дори културно бреме, и да се прилагат национални и общностни преференции във всички области.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Държавите-членки на ЕС са изправени пред постоянна борба с проблема на нелегалната имиграция и работата, извършвана в това, което се нарича „сенчеста икономика“, от граждани на трети страни. Трябва да бъдат взети адекватни стъпки за ефикасно противодействие на тези проблеми. Опростяването и стандартизирането на процедурите за издаване на разрешения за влизане и пребиваване за граждани на трети страни с цел да започнат работа в държава-членка ще спомогне за ограничаване на нелегалната имиграция. В същото време то ще създаде възможност да бъдат посрещнати потребностите от работна сила на европейските пазари. Предлаганите разпоредби оставят определена възможност за преценка от приемащите страни, особено по отношение условията за отказ за приемане. Това осигурява подходящо равнище на правна сигурност и отсъствие на намеса в компетенциите на държавите-членки.

Обсъжданата директива ще направи възможно за всички държави-членки да възприемат обща позиция по икономическата имиграция. Това ще позволи прозрачни разпоредби, сигурност и правна защита за работниците, подложени на дискриминация, продължаване борбата срещу нелегалната имиграция и също така мерки за борба срещу нелоялната конкуренция. Поради това съм съгласен с позицията на докладчика.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) През 2001 г. Комисията представи предложение за директива относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на трудовата заетост и извършването на икономическа дейност от самостоятелно заети лица. Въпреки положителното становище от Европейския парламент амбициозното предложение, имащо за цел да установи условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни, желаещи да упражняват стопанска дейност на територията на Съюза, не беше прието при първото четене в Съвета и беше официално оттеглено от Комисията през 2006 г. Приветствам факта, че новото правно основание, предоставено от Договора от Лисабон, дава на предложението добър шанс да бъде прието.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада заедно с моята група, защото считам, че той дава добър отговор на значителните демографски предизвикателства, с които Европейският съюз ще се сблъска през идните години, като установява единна процедура за кандидатстване за граждани на трети страни, които желаят да бъдат приети на територията на държава-членка, за да работят там, и като им предлага сигурен правен статут.

За съжаление, отхвърлянето от Парламента ще забави анализа на тази важна директива, която щеше да опрости често сложните административни процедури по приемане на икономически мигранти. С това тя би позволила на пазарите на труда на нашите държави-членки да отговорят на настоящите и бъдещи потребности от работна ръка и би предоставила средство за борба с експлоатацията и дискриминацията, на която твърде често са подложени този вид работници. Директивата се стреми да намали различията, съществуващи между националните законодателства: чрез системата на „едно гише“ административната процедура се опростява, става по-евтина и по-бърза.

Нашето предложение нямаше да определя условията за приемане на граждани на трети страни: държавите-членки винаги биха били отговорни за определяне на условията за приемане и определяне на броя на мигрантите, които ще допуснат на териториите си с цел наемане на работа.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът и проектът за директива, който той изменя, са позорни. Те въвеждат избирателна имиграция, водена от изискванията на пазара. Те лишават от права всички имигранти, които не са необходими или са престанали да бъдат необходими на тези пазари. Дори и когато те дават ограничени права на работещите, се предлага и възможност те да бъдат ограничени още повече в бъдеще. Имигрантите не са човешки същества от второ качество. Съвсем просто казано — директивата е нехуманна. Аз ще гласувам против нея и също така я осъждам.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Документът, който беше отхвърлен от мнозинството на членовете на ЕП, беше законодателен акт, който би позволил потоците мигранти да бъдат управлявани по-добре. Той целеше да премахне различията между държавите-членки по отношение техните процедури за работа и пребиваване и да даде на гражданите на трети страни, работещи законно в ЕС, достъп до определени права. Така той беше крачка напред поради две съображения. Първо, защото създаваме нов инструмент, който има за цел да е полезен за гражданите на трети страни, желаещи да имигрират на територията на държави-членки, като им предоставя набор от права. Второ, поради политическото послание, което отправя към чужбина, опровергавайки идеята, че Европа е затворена и способна да приема само репресивни мерки, и укрепвайки сигурността в момент, в който отговаряме на опасенията, изразени в Програмата от Стокхолм относно създаването на гъвкави имиграционни политики за подпомагане на икономическото развитие на ЕС. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Обстоятелствата, при които граждани на трети страни се допускат за пребиваване и работа в държава-членка на ЕС, са работа на въпросната страна, не на ЕС. Фактът, че в определени области периодичната имиграция на добре образовани, квалифицирани работници би могла евентуално да бъде полезна, не трябва да води до политика на отворени врати, защото, първо и най-важно, работниците от нашето собствено население, с други думи гражданите на ЕС, са тези, които трябва да бъдат наемани. Ако имаме недостиг на работници в много области, трябва да проучим причините за това и да отговорим, като съответно променим обучението, но и също като осигурим възможности за преквалификация. Фактът, че трудовата миграция би могла да бъде проблем за работниците, защото задържа равнищата на заплащане и може също да доведе до дъмпингови цени, е доказван в миналото неведнъж.

Поради тази причина например преходните периоди за свободното движение на работници бяха въведени по настояване на страните с добре развити мрежи за социално осигуряване. При обсъждането на трябва да се забравя, че правилата и разпоредбите за предлагането на работна сила могат да бъдат използвани от съобразителни предприятия. Затова гласувах против доклада.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада, тъй като Европейският съюз вече от много години се нуждае от ясни правила и процедури във връзка с правата, предоставяни на законно пребиваващи работници от трети страни. Такъв набор от правила е необходим поне по две причини. Първо, макар да трябва да предоставим преференциална схема за работниците от ЕС, законно пребиваващите работници участват в икономическия живот на държавите-членки и имат право на защита и гаранции. На тях трябва да се гледа като на актив на икономиката на ЕС, а не като на заплаха за работниците от ЕС.

Второ, тези ясни правила биха помогнали да се постигне по-добър контрол върху миграцията. От друга страна, ако избягваме такива правила, ние насърчаваме нелегалната миграция и заетост и всички последици, които те имат. Със съжаление казвам, че отхвърлям доклада, като призовавам Комисията да подготви ново предложение.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Mathieu, защото се надявам, че след години работа ще бъдат приети указания за изработване на директива, което да предвижда единен пакет европейски правила за разрешителни и права за работниците от трети страни. Работим по европейска директива от 2001 г., без да сме видели резултати. Нека сега се надяваме, че Съветът ще я одобри чрез съвместно вземане на решение с Парламента и че ще се стигне до приключване, предвид важността на въпроса. Това е възлов момент за развитието на Европа, тъй като нарастващото търсене на работна сила ни приближава все повече към това, което се нарича „икономическа имиграция“, и следователно вече е неотложно необходим общ регламент по въпроса. Необходимо е да се подкрепи развитието на Съюза в дългосрочен план, така че трябва да опростим административните практики относно разрешителните за граждани на трети страни, желаещи да бъдат приети на територията на държава-членка с цел работа, като им се предоставя сигурен правен статут. Директивата позволи да отговорим на настоящата и бъдеща нужда от работна ръка и ще предостави средство за борба срещу експлоатацията и дискриминацията, на които твърде често са подложени този вид работници.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който не беше приет при окончателното гласуване. Постъпих така, защото считам, че контролът върху миграцията в Европейския съюз е основна част от една отговорна политика по приемане в държавите-членки. Най-добрият начин за борба с нелегалната имиграция и нелегалната работа е да се разработи балансирана политика по отношение на законната миграция, допускайки имигрантите въз основа на потребностите на пазара на труда в приемащата държава.

Във времена без икономически растеж е важно да не се създават неоправдани очаквания за включване или да се насърчават политики, водещи до недостиг на работна ръка. Предложението за попълване на единно заявление до органите на приемащата страна с искане на виза за работа и пребиваване, би дало отговор на това опасение.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласен съм с докладчика г-жа Mathieu и с предложението за директива, което е част от усилията на Европейския съюз да разработи цялостна мигрантска политика и е рамково предложение за гражданите на трети страни. Целта му е двойна: a) да се създаде единна процедура за кандидатстване за разрешително за пребиваване и работа в държава-членка; и б) да се установи еднороден набор от минимални права за работниците от трети страни, законно пребиваващи в ЕС, въз основата на равноправно третиране с гражданите на ЕС.

  Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Законната имиграция в държавите-членки на ЕС е важна за икономическото развитие. Имиграцията на работници може да засили конкуренцията и жизнеспособността и, в светлината на демографските предизвикателства, пред които е изправен ЕС със своето застаряващо население, е важно да се възприеме гъвкава имиграционна политика. Затова приветстваме предложението от Комисията, което цели въвеждане на единна процедура за кандидатстване за граждани на трети страни, искащи разрешение за работа и пребиваване. Това трябва да опрости сложните административни формалности, свързани с приемането на мигранти. Трябва също да позволи на трудовите пазари в нашите държави-членки да реагират на настоящата и бъдеща нужда от работна ръка и ще предостави средство за борба срещу експлоатацията и дискриминацията срещу този вид работници.

Но ние сме против внесените изменения относно допълнителните документи, които биха направили предложението противоречиво и безсмислено. Наличието на единна процедура за кандидатстване и един документ се обезсмислят, ако всяка държава-членка може да издава и изисква допълнителни документи. Изменението, посочващо, че държавите-членки могат да издадат допълнителен документ към разрешението за пребиваване, който може да бъде актуализиран или отнет, когато се промени положението на пазара на труда на притежателя му, мина при гласуването. Тъй като не бяхме удовлетворени от текста и бихме предпочели предложението да отиде на второ четене, преди да бъде прието, ние гласувахме за включването на таблиците за съответствие, против желанието на Съвета. И те не се приеха при гласуването и когато се оказахме в положение, където положителен вот за доклада би означавал приемане на първо четене със съдържание, което според нас подкопаваше цялото предложение за единен документ, вместо няколко в рамките на ЕС, предпочетохме да гласуваме против предложението.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Един от най-добрите начини за борба с нелегалната имиграция и нелегалния труд е да бъдат разработени балансирани канали за законна имиграция, които посрещат потребностите на пазарите на труда в нашите страни. Икономическата имиграция е реалност, в която трябва да сложим ред, но тя е също и необходимост предвид демографските и икономически предизвикателства, пред които ще се изправи Европейският съюз в близко бъдеще. Имиграционната политика трябва да бъде изработена като инструмент за регулиране на нуждите ни от работна сила, помагайки с това за прилагането на стратегия „Европа 2020“.

Законодателството на ЕС не ограничава правата на държавите-членки да организират своите собствени схеми за социално осигуряване. При отсъствието на хармонизация на равнище Съюз е въпрос на законодателството на всяка държава-членка да определи условията, при които се отпускат социалните обезщетения, размерът на обезщетенията и периодът, през който се отпускат.

При упражняването на това право държавите-членки трябва да спазват законодателството на ЕС. Освен това трябва да бъдат спазвани условията на труд, включително на заплащане и освобождаване, здравословните и безопасни условия на труд, работното време, отпуска и дисциплинарните процедури, като се вземат предвид евентуални действащи общи колективни договори.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз трябва да се подготви за бъдещите демографски предизвикателства. Въпросите, свързани с трудовата миграция, имат отношение към конкурентоспособността и жизнеспособността на икономиките. Те изискват както балансирано отношение, така и дълбоко обмисляне.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Доволен съм, че Европейският парламент отхвърли предложението за единно разрешително. Днешното гласуване отваря пътя за нови преговори и казва „не“ на определянето права на работниците според тяхната пазарна стойност. Директивата, която далеч не гарантира общ набор от права за всички работници мигранти, основан на равноправно третиране и недискриминация, предложи разпокъсано схващане за законна миграция, при което пазарната стойност на работника мигрант би определила обхвата на неговите или нейните права. В навечерието на 20-та годишнина на Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от ООН, тази йерархична подредба е напълно неприемлива: Съюзът трябва най-после да вземе под внимание заключенията на многобройните проучвания, които показват, че ползите – както индивидуални, така и колективни както за икономиката, така и за обществото – и за приемащите страни, и за страните на произход вървят ръка за ръка с пълното и ефикасно упражняване правата на мигрантите. Зелените ще продължат да отделят най-голямо внимание на този въпрос с цел да помогнат Съюзът да се сдобие с една амбициозна миграционна политика, която да се основава на принципа на универсалност и неделимост на основните права. Именно този въпрос ще бъде включен при новите преговори, предизвикани от отхвърлянето на това ужасно споразумение.

Доклад: Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Carmen Romero López (A7-0354/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Целта на проекта на директива на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита е превенция на престъпността. Тя се основава на факта, че въпреки че държавите-членки осигуряват защита на жертвите на престъпления в рамките на националните граници, стана необходимо да се разработи механизъм на европейско равнище за ранно предупреждение и превенция. По този начин се вземат предвид препоръките, направени от Програмата от Стокхолм, и процедурите, произтекли от влизането в сила на Договора от Лисабон, които позволяват да се предвиждат доклади на междусекторна основа, както и първото предложение на Съвета за директива за Европейска заповед за осигуряване на защита от 5 януари 2010 г. Съгласен съм с идеята за широкообхватен подход, който да включва жертвите на различни видове престъпления, както и с измененията, които предвиждат мерки за отмяна на заповедта за осигуряване на защита, за осигуряване на приемственост на правната защита, за установяване на краен срок за изпълнение на заповед и за изясняване на позициите по отношение на местенето на жертвите от една държава-членка в друга.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като тя подкрепя предложението на Съвета за директива, която предлага ясни мерки по отношение на предотвратяването на престъпления, и по-конкретно опазването на жертвата. Важно е жертвите на насилие да не бъдат предпазвани от нападение от престъпници само в родната им страна, но да могат да разполагат с тези превантивни мерки в рамките на целия Европейски съюз. Приемането и прилагането на тази директива ще покаже, че Европейският съюз е решен да приложи на практика Плана за действие от Стокхолм, инициативата на Европейския съюз да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Важно е да се подчертае, че Европейската заповед за осигуряване на защита следва да се прилага за всички жертви на престъпления, включително за жертви на трафик на хора, принудителни бракове, убийства на честта, основано на пола насилие, свидетели, жертви на тероризъм и на организираната престъпност, независимо от възрастта или пола на жертвата, в случаите, когато нападателят е известен. Освен това защитата на жертвите не означава просто физическа защита, но включва и достойнството на жертвите. Затова съм категорично съгласен, че е задължително да се включи защита на жертви, която има за цел да възстанови тяхното достойнство и дължимото им зачитане като човешки същества.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласуването в Парламента на предложената директива относно Европейската заповед за осигуряване на защита на жертвите на насилие изпраща ясно послание за защита на хората, които са пострадали от насилие. За съжаление, въпреки че нямаше квалифицирано мнозинство в Съвета, след като Нидерландия взе страната на държавите, които блокират тази инициатива, това не оказва влияние върху важността на днешното гласуване.

Европейският законодателен вакуум по отношение на защитата на жертвите на насилие трябва да бъде запълнен с конкретни действия, които не се ограничават в територията на държавата, в която се намира жертвата, а са приложими отвъд границите. Чрез сътрудничеството между 12 държави-членки, включително Италия, целта е на територията на Европейския съюз да се активира механизъм за ранно предупреждение и за защита на жертвите.

Убедена съм в това колко е важно да се постигне споразумение относно този инструмент – включително и в политическо отношение – защото така ще се гарантира защита на жертвите на всички видове престъпност и ще се предостави възможност за ограничаващи и възпиращи действия срещу лица, създаващи заплаха. Също толкова важен аспект е възможността за жертвата да се премести в друга държава-членка, където да получи информацията и помощта, от която се нуждае, за да започне нов живот, като същевременно продължи да се ползва от мерките за осигуряване на защита.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз подкрепям общата идея на заповедта за осигуряване на защита. Жертвите на насилие трябва да бъдат защитени от повторни атаки от страна на извършителите и трябва да могат да се ползват от превантивните мерки в рамките на Европейския съюз.

Проектът на директива е още една стъпка към постигане на целите на Плана за действие от Стокхолм и на инициативата на ЕС за подържане и развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Наясно съм със сложността на тази инициатива. Съдебните системи се различават в различните държави-членки, както и наказателните и гражданските дела. Въпреки това считам, че докладчиците са постигнали успех в укрепването на последователността на правната защита и гарантирането на максимална защита на жертвите, като същевременно се гарантира правна сигурност.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Жертвите на насилие могат да се ползват от мерките за осигуряване на защита срещу извършителите в съответните държави-членки. Въпреки това тази защита спира на границите на техните държави-членки и до сега нямаше начин за продължаване на защитата извън тези граници. Гласувах в подкрепа на новата директива, която дава възможност на съдебните органи на държава-членка, която е въвела мерки за осигуряване на защита съгласно националното й законодателство за издаване на „Европейска заповед за осигуряване на защита“, която защитава жертвите на територията на други държави-членки. Очевидно тази директива е предназначена предимно за жените жертви на насилие, но тя може да се прилага за всеки, независимо от пола или възрастта, потенциалните жертви и техните близки.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за директива относно Европейската заповед за осигуряване на защита, която има за цел да осигури защита на жертвите на престъпления в рамките на ЕС. Тази инициатива има за цел да въведе механизъм за съдебно и полицейско сътрудничество между държавите-членки, така че на жертвите на престъпления, които се ползват от мярката за осигуряване на защита в една държава-членка, няма да се налага да повтарят целия съдебен процес за получаване на мерки за осигуряване на защита и за да могат да бъдат защитени и в случай че решат да пребивават или да осъществят престой в друга държава от ЕС.

Европейската заповед за осигуряване на защита се издава по искане на защитеното лице и трябва да се прилага не само за жените, които са жертвите на домашно насилие, основната група която трябва да получи защита, но също и за всички останали жертви, като жертвите на трафик на хора, генитално осакатяване, принудителни бракове, убийства на честта, кръвосмешение, основано на пола насилие, свидетелите и жертвите на тероризъм и на организирана престъпност.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за директива относно Европейската заповед за осигуряване на защита, защото основните й цели са превенция на престъпността и защита на жертвата. В момента, дори когато държавите-членки предвиждат разпоредби за заповеди за осигуряване на защита, действието на произтичащите от това мерки спира на границата на издаващата държава. Европейският съюз трябва да направи всичко възможно да се намалят престъпността и преследването на европейско равнище. Само тогава ще бъдем в състояние да гарантираме безопасна среда за жертвите, без да ограничаваме правото им на свободно движение. Въпреки че наказателните, граждански и административни производства на държавите-членки са различни, всички държави трябва да работят заедно за предотвратяване на повторни нарушения.

Според мен е много важно в настоящото предложение да бъде включен аспектът за моралната подкрепа. За повечето жертви престъплението има различни психологически и морални последици, които продължават дълго след като престъплението е било извършено. ЕС трябва да се ангажира не само с превенцията и защитата, но и с моралната подкрепа на жертвите, така че те да могат да започнат нов живот във всяка друга държава-членка на Европейския съюз.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно Европейската заповед за осигуряване на защита, тъй като той има за цел да подобри правното положение на жертвите на насилие. Правната защита е необходима по-конкретно за хора, които са жертви на многократно насилие от страна на близки роднини, хора, станали жертви на основано на пола насилие, или хора, които стават жертви на различни видове престъпления в държава-членка, в която нямат нито гражданство, нито място където да живеят. Съгласих се с предложенията за изменения, които налагат ограничения за отказа за признаване или за отхвърляне на Европейска заповед за осигуряване на защита, определяйки 20-дневен срок за изпълняване на заповедта или за изясняване на положението, когато жертвата на насилие се мести от една държава-членка в друга.

Доволен съм, че проблемът с правното основание, който Съветът и Комисията, по-специално, повдигнаха един срещу друг, беше изяснен. Конкретният конфликт на гледни точки между гражданските и криминалните аспекти на Европейската заповед за осигуряване на защита според мен беше премахнат с приемането на предложението за изменение, което включва признаването на съдебните решения в сътрудничеството по наказателните дела. Това ще неутрализира възражението на Комисията, че законодателството за Европейската заповед за осигуряване на защита ще противоречи на изключителното й право на инициатива в областта на гражданското право.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям тази резолюция, тъй като считам, че е от основно значение жертвите на насилие да могат да се ползват от мерките за предотвратяване на престъпността, както и от защита на територията на целия ЕС. С други думи, тази защита не следва да бъде ограничена на територията на една държава-членка, а трябва да позволява на човек да пребивава или да осъществи престой в други държави от ЕС. Тази мярка следва да се прилага за жертвите на трафик на хора, генитално осакатяване, принудителни бракове, убийства на честта, кръвосмешение, насилие на полова основа, свидетели и жертви на тероризъм и на организираната �