Пълен протокол на разискванията

Вторник, 14 декември 2010 г. - Страсбург

13. Време за въпроси към председателя на Комисията

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси към председателя на Комисията. Бих искал да приветствам председателя Барозу с „добре дошъл” в ежемесечното ни време за въпроси. Готови сме да започнем да приемаме въпроси. Правилата са същите, както винаги: една минута за задаване на въпрос, една минута за отговор и в случай, че някои от председателите на политическите групи желаят да зададат уточняващ въпрос – още един въпрос и един отговор, всеки от тях с продължителност 30 секунди.

  Ioannis Kasoulides, от името на групата PPE. – (EN) От името на г-н Daul, председателя на нашата група, искам да задам следния въпрос. Групата PPE би желала да узнае мнението Ви относно полаганите понастоящем усилия за възобновяване на директните преговори за решаване на палестинския въпрос. САЩ прекрати усилията си да убеди Израел да удължи мораториума върху строителството на селища в Източен Ерусалим и на Западния бряг, вероятно защото те не водят до резултат.

Какви действия следва да предприеме ЕС самостоятелно или съвместно с други членове на Квартета, за да предизвикат започване на преговорите? С оглед на настоящите събития как трябва да се тълкува повторно заявената готовност на ЕС да признае една независима палестинска държава в подходящ момент?

Как се оценява хуманитарната обстановка в ивицата Газа след решението, взето от Израел през юни 2010 г. за облекчаване на пропускателния режим на контролните пунктове и действията за освобождаване на Гилад Шалит?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Както знаете, Европейският съюз силно подкрепя възобновяването на преките преговори. Вчера Съветът по външни работи изложи позицията на Европа, в която се изразява съжаление, че Израел не е могъл да приеме ново замразяване на строителството на селища, за което настояваха Европейският съюз, Съединените щати и Квартетът.

Бих добавил, че положението буди разочарование по-специално поради факта, че създаването на необходимите условия за решение с две държави е в интерес не само на Палестина, региона и широката международна общност, но според мен и на самия Израел.

Що се отнася до преговорите, вчера Съветът по външни работи постигна съгласие и относно засилване на координацията с Квартета и Съединените щати. Не след дълго специалният пратеник, сенатор Мичъл, ще се срещне с Катрин Аштън, за да й докладва за настоящото положение. Европейският съюз ще обяви пълната си подкрепа за мирния процес и пълната си ангажираност с региона. Считам, че Квартетът би могъл да възобнови дейността си, като Европейският съюз заработи в много тясно сътрудничество със САЩ.

Върховният представител Аштън поддържа връзка с ключови участници в процесите в региона, а с нетърпение очакваме и срещата на Арабската лига тази седмица. Нужно е да дадем нов шанс, нов тласък на преговорите, тъй като патовото положение не бива да се счита за вариант. Убеден съм, че пътят към постигане на напредък ще бъде намерен съвместно със Съединените щати.

  Ioannis Kasoulides, от името на групата PPE. – (EN) Бих искал отново да попитам за хуманитарната обстановка в ивицата Газа след отварянето на пропускателните пунктове, както и какво става с ефрейтор Гилад Шалит.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Положението в ивицата Газа е нестабилно. Икономическото възстановяване е изключително необходимо, но за съжаление не се наблюдава фундаменталната промяна в политиката в Газа, за която Европейският съюз настоява през последните месеци.

Ето защо в понеделник тази седмица Европейският съюз постигна съгласие по един тристранен подход в подкрепа на износа от Газа след призив на министър-председателя Фаяд. Неотдавна приех министър-председателя Фаяд и говорихме за това. На Газа трябва да се гледа като на много важен компонент от изграждането на палестинската държава.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, Европейският съвет ще заседава в четвъртък и петък. Бих искал да Ви задам следните въпроси:

Първо, считате ли, че въвеждането на еврооблигации може да спомогне за стабилизиране на еврото?

Второ, споделяте ли мнението на канцлера Меркел, че еврооблигации не са необходими?

Трето, в случай че мнението Ви се различава от това на г-жа Меркел и подкрепяте еврооблигациите, какво възнамерявате да предприемете в Съвета идния четвъртък?

Четвърто, поддържате ли връзка с председателя на Еврогрупата, премиера и финансовия министър г-н Юнкер, и като председател на Комисията ще го подкрепите ли?

Пето, в случай че еврооблигациите не получат зелена светлина, ще информирате ли Парламента незабавно след това за начина, по който Вие, като Комисия, възнамерявате да реагирате на евентуално отрицателно решение?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Идеята за еврооблигациите е интересна. Всъщност Комисията я разгледа още през 2008 г. в нашия документ „ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз”. Междувременно обаче, с оглед преодоляване на кризата, създадохме Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). Тези инструменти съвсем не са изчерпателни. При необходимост те могат да се усъвършенстват и адаптират много по-бързо от всякакви алтернативи, колкото и интересни да са те. Понастоящем считам, че трябва да си зададем един простичък въпрос: дали най-добрият начин за справяне с кризата е чрез инструменти, по които има консенсус, или чрез откриване на още една дискусия, по която няма консенсус? Както подсказва Вашият въпрос, действително няма консенсус по предложенията, направени неотдавна от премиера Юнкер.

Считам, че днес отговорът е очевиден. Би трябвало да се съсредоточим върху онова, по което можем да постигнем консенсус в еврозоната, защото липсата на такъв консенсус ще е пагубна за начина, по който тя се възприема от пазарите. Нека не отхвърляме много интересната идея за еврооблигациите в бъдеще, но на този етап да се съсредоточим върху онова, което можем да сторим бързо и решително.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, Вие отговорихте на въпросите ми с неподражаемата си дипломатичност, но не искам да Ви оставя да се измъкнете по този начин. Затова ще Ви попитам съвсем конкретно: в качеството си на председател на Еврогрупата премиерът Юнкер обяви, че възнамерява да подеме инициатива в Европейския съвет за въвеждане на еврооблигации. Ще го подкрепите ли в това отношение? Освен това има ли вероятност да се опитате да убедите г-жа Меркел и г-н Саркози да се присъединят към болшинството от държавите в еврозоната или когато г-жа Меркел и г-н Саркози кажат: „не искаме това“, Вие ще кажете: „добре, тъй като две страни казаха „не“, ще се откажем от тази идея“?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Ще отговоря съвсем откровено. Не считам, че на този етап има и минимална възможност да се постигне споразумение относно еврооблигациите.

Няколко държави-членки приемат с неохота това предложение. Ето защо мисля, че трябва да работим за постигане на възможно най-голям консенсус с настоящите инструменти. Много откровено заявих пред вас – като по-специално се обърнах към Martin Schulz – че намирам идеята за интересна и привлекателна. Всъщност Комисията е правила няколко предложения преди – по времето на един от видните ми предшественици – но на този етап липсват подходящи условия за постигане на споразумение.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (EN) Имам конкретен въпрос, но искам да отбележа, г-н Барозу, че Вие имате право на инициатива в Комисията. Можете да излезете с предложение относно еврооблигациите и именно за това питаше г-н Schulz. Добре, значи няма да използвате това си право и за момента, по отношение на този въпрос, това е проблем.

Имам конкретен въпрос относно освобождаването от отговорност за 2009 г. Има декларация за достоверност от един генерален директор на Генерална дирекция „Регионална политика”, който посочва, цитирам неговите думи, че за 38 от 79 програми генералната дирекция няма разумна степен на сигурност относно законността и редовността на свързаните с отчетите операции във връзка с възстановяването през 2009 г. на декларираните разходи. Оттук произтича въпросът за това кой е в състояние да осигури тази разумна степен на сигурност. По-нататък в декларацията се посочва, че по отношение на останалите 41 програми са констатирани значителни пропуски на ранен етап преди всяко възстановяване на разходи през 2009 г.

И така, въпросът ми към Вас е: ако допуснем, че Вие поемате политическата отговорност за тази декларация и за всичките й последици, каква ще бъде насоката на Вашите действия спрямо държавите-членки?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) В отговор на бележката Ви, г-н Verhofstadt, позволете ми преди всичко да Ви уведомя, че Комисията вече използва правото си на инициатива. Спомняте си, че когато въвеждахме този механизъм, Оли Рен и аз предложихме да се предвиди възможност за колективни гаранции, която на практика ни насочваше към еврооблигациите. Тя беше категорично отхвърлена от държавите-членки.

Сега бихме могли да представим нови предложения, но не считам, че отговорното поведение в този момент е да се отправят отново формални предложения, когато сме в такава деликатна ситуация. Това само ще раздели еврозоната и Европейския съюз. Но Комисията вече направи предложения. Те бяха внесени и отхвърлени. Така стоят нещата в действителност.

Що се отнася до финансовите перспективи, вече поех ангажимента да представя предложение за конкретен вид еврооблигация – еврооблигации за европейски проекти – и макар че вече дочух някои негативни коментари от няколко столици, все още се надявам, че те ще се появят на бял свят.

По отношение на Вашия въпрос, считам, че трябва да изискваме повече от държавите-членки. Както знаете, с изключение на четири-пет държави-членки, те не са готови да представят своите декларации за достоверност. Вярно е казаното от нашия генерален директор – както споменахте – че понякога Комисията не разполага с всички необходими инструменти, за да започне да работи с държавите-членки възможно най-рано относно начина, по който се изразходва финансирането от Европейския съюз на национално ниво.

  José Bové, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н Барозу, преди една година ми казахте, че генно модифицираните организми (ГМО) са опетнили първия Ви мандат и че искате да върнете този въпрос за преразглеждане от държавите-членки.

Преди няколко дни бяха събрани 1 200 000 подписа на европейски граждани, които настояват за доклад относно ГМО, изготвен от независими експерти. Отново преди няколко дни Съветът по околна среда отхвърли с много голямо мнозинство предложението на члена на Комисията Дали. Становищата на юридическите съветници както на Съвета, така и на Парламента също бяха отрицателни. Накрая, станахте свидетели на скандала в Европейската агенция за безопасност на храните (ЕАБХ) във връзка с аферата Банати и въпросите, повдигнати от експертната група. Нещо повече, самата ЕАБХ реши да издаде нови насоки за оценка.

Ето защо искам да разбера дали сте склонни да преустановите всякакво издаване на нови разрешения и подновяване на съществуващи такива, като например това на MON810, докато не влязат в сила новите правила на ЕАБХ? Новите оценки и подновяваните разрешения трябва да се обработват съгласно новите правила.

Накрая, склонен ли сте да възобновите разискването, за да можем да получим независима оценка?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, що се отнася до инициативата, знаете, че тази нова система все още не е влязла в сила. Но ние естествено следим всички граждански инициативи по въпроса с голям интерес. Всъщност членът на Комисията, който отговаря за тези въпроси, се срещна с вносителите на инициативата, въпреки че тя все още не е официално одобрена.

Що се отнася до настоящия въпрос, ще продължим да прилагаме законодателството в сегашния му вид. Нямаме по-добра алтернатива от Европейската агенция за безопасност на храните. Това е независима агенция, която е създадена, за да дава становища. Тя събира експертна информация по тази тема и, разбира се, ние трябва да се придържаме към становищата, които тя дава. Така че ще продължим да съблюдаваме общностното право в това отношение. Комисията не може да взима решения за временно прекратяване на прилагането на общностното право.

Вече Ви казах съвсем открито, че не съм удовлетворен от системата за управление на ГМО в Европа. Не съм удовлетворен от нея, защото считам, че не е достатъчно прозрачна. Но това е системата, към която съм длъжен да се придържам.

  José Bové, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Благодаря Ви за Вашия отговор. Европейската агенция за безопасност на храните обаче вече въведе нови насоки, които са много по-строги. Склонен ли сте да приемете, че всички нови разрешения, издадени през последния период, както и въпросът относно MON810, трябва да се преразгледат в светлината на новите насоки?

Не можем днес да приемаме оценки, които са извършени въз основа на стари правила. Ето защо Ви задавам този въпрос съвсем точно и бих искал да започнете цялото това разискване отново, от самото начало, вместо да изчаквате до 2012 г. Предстои актуализация на Директива 2001/18/EО през 2012 г. и този процес трябва да се придвижи напред.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Както винаги, ние вземаме под внимание предложенията и съветите на независимата агенция – Европейската агенция за безопасност на храните със седалище в Парма. Следователно ако агенцията предложи ново указание, ние ще го проучим много внимателно.

Толкова мога да Ви кажа на този етап. Все още обаче не е променена нормативната база, която регламентира одобряването на ГМО. Затова трябва да се придържам към настоящата система, докато не бъде променена, но ще сме готови да разгледаме всички нови насоки и да ги проучим изключително внимателно.

  Michał Tomasz Kamiński, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, „Газпром“ и консорциумът „Северен поток“ полагат тръбите на така наречения „Северен газопровод“ от 9 април. Не искам да наблягам на екологичните аспекти на този проект, тъй като Парламентът вече проведе разискване по въпроса. Искам само да насоча вниманието Ви към един проблем – тръбите, които се полагат, значително затрудняват достигането на полското пристанище Швиноуйшче (Świnoujście) от големите кораби. Това пристанище е основен източник на поминък за много поляци в Западна Полша – област, засегната от безработица, чието равнище често е доста високо. Полша повдигна този въпрос по време на двустранни разговори, но имам впечатлението, че тук става въпрос и за проблеми, свързани с конкурентоспособността. Пристанището на Рощок е в непосредствена близост – оттатък границата, в Германия. Надявам се то да се радва на бърз растеж, но бих желал отношението към всички пристанища в Европа да бъде еднакво, така че те да могат действително да се конкурират и така че техническите решения, възприети от една държава-членка, да не възпрепятстват развитието на дадено пристанище в друга.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Известно ми е, че в определен момент е имало опасения, че достъпът до съответните полски пристанища ще бъде ограничен. Според информацията, с която Комисията разполага обаче, органът по минно дело в германския град Щралзунд е включил в разрешението, което е издал на дружеството „Северен поток”, изискването да изготви преработен анализ на риска за част от газопровода на германска територия, тъй като на онзи етап са били представени планове от полската страна за приспособяване и на двете пристанища за кораби, които ще се нуждаят от по-дълбоки води, за да плават. В резултат на анализа тръбопроводът ще бъде положен на морското дъно с покритие от половин метър с дължина около 20 километра.

Освен това, анализът на планирания маршрут в изключителната икономическа зона на Германия доведе до решението да се предпочете алтернативно трасе с дължина 12 километра. Окончателното разрешение беше издадено от Федералната служба по морско корабоплаване и хидрография през февруари тази година.

Съгласно информацията, предоставена от германските органи и строителната организация, и двете гореспоменати мерки са били предприети, за да се гарантира неограничен достъп до полските пристанища след изграждането на газопровода. Съжалявам за силно специализираната терминология, но това е най-добрата информация, която имаме.

  Michał Tomasz Kamiński, от името на групата ECR. – (PL) Г-н Барозу Вие многократно сте доказвали, че се отнасяте справедливо към държавите-членки. Надявам се, че по този въпрос Европейската комисия ще прояви същото справедливо отношение към моята страна. Бих искал само да насоча вниманието Ви към факта, че самият Вие признахте, че разчитате главно на данни, предоставени от германска страна. Бих призовал Европейската комисия да се консултира и с независими експерти по този въпрос, макар че продължавам да изтъквам, че имам голямо доверие в справедливия Ви подход към всички държави-членки на Европейския съюз.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Благодаря Ви за Вашите бележки, г-н Kamiński. Комисията действително следи много внимателно въпроса за „Северен поток“. Съзнаваме колко деликатен е той по отношение на околната среда и от други гледни точки, така че ще го наблюдаваме с повишено внимание.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, в отговор на въпросите на г-н Schulz отбелязахте, че вероятно предложението относно еврооблигациите няма да пожъне успех. Преди това ни беше казано, че нищо няма да излезе от предложението за данък върху финансовите транзакции, а имаше и други предложения, които също останаха без последствия Тече третата година от началото на финансовата криза и сега се питам дали бихте могли да приемете да се подсили пакетът за спасяване на еврото – това, разбира се, би била допълнителна мярка – или трябва да очакваме, че до края на работната седмица още един набор от предложения ще бъде отхвърлен от Вас и от други. Въпросът ми е: каква е цената на това забавяне, особено след като очевидно то коства много средства?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Едно от нещата, които трябва да кажем на европейските държавни и правителствени ръководители, е следното: тази седмица, по време на нашата среща – тъй като председателят на Комисията също присъства като член на Европейския съвет – ние не само ще разговаряме помежду си и ще решаваме политически и икономически въпроси, ние ще обсъждаме пазарите.

Това са изключително деликатни въпроси, по които считам, че трябва да проявяваме известна сдържаност в коментарите, които правим.

Тъй като мой дълг е да съм откровен с всички вас, вече отговорих съвсем честно на въпроса, зададен от г-н Schulz. Разгледахме някои интересни предложения, касаещи еврооблигациите. Мисля, че не бива да отхвърляме предложението, но е очевидно че на този етап няма консенсус. Няма да проявявам настойчивост по въпроса, по който според мен очевидно имаме различия на настоящия етап. Сега разполагаме с инструменти, които бяха обект на консенсус, по които можем да работим в стремежа си да намерим съгласуван и функционален механизъм за защита на еврозоната и на Европейския съюз.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, имам само един кратък уточняващ въпрос: има ли някакви други инструменти, които все още се обсъждат? Чувствам се доста зле информиран в това отношение. Трябва да се направи нещо и ние вероятно споделяме мнението, че инструментите, с които разполагаме, трябва да бъдат действително използвани.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Обсъждаме много въпроси и множество възможни алтернативни инструменти. На последното си заседание Еврогрупата разгледа различни варианта и различни идеи, като Комисията поддържа връзка с всички участващи страни.

Самият аз и Оли Рен сме се консултирали не само с държавите-членки, но и с председателя на Европейската централна банка, с изпълнителния директор на Международния валутен фонд (МВФ) и с други много важни субекти, действащи в тази сфера, но не считам за разумно, както понякога се е случвало в миналото, да са правят много важни съобщения, от които не произтичат конкретни последици.

Следващият път трябва да сторим точно обратното и да излезем с реални заключения, когато сме готови. Ето защо Комисията работи много активно с всички държави-членки и с други институции, за да реагира комплексно и възможно най-скоро.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-н Барозу, неотдавнашната буря, свързана с Уикилийкс, предизвика смесени чувства, като някои хора твърдят, че е добре да има прозрачност, а други отбелязват, че изтеклата информация вероятно ще навреди на международната дипломация. На мен обаче ми бяха особено забавни коментарите за Вас в Уикилийкс, в които се споменаваше пътуването Ви до Русия и факта, че сте бил игнориран и изключван, както и пренебрежителното мнение на руснаците, че не сте нищо повече от един прехвален служител в международна организация.

Г-н Барозу, не забравяйте – обсъждали сме го тук и преди. Многократно съм изтъквал пред Вас, че не сте пряко избран от хората и затова Ви липсва истинска легитимност. Дали фактът, че не сте избран е причината, поради която не се ползвате с по-голямо уважение на световната сцена и поради която европейските народи все повече презират Вас и цялата Комисия?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Не бих очаквал, г-н Farage, че Вие и руснаците ще бъдете обединени от една обща кауза – защото точно това намеквате, че сте съгласен с тях. Откровено казано, аз съм избран от Европейския парламент с тайно гласуване, така че смятам, че заслужавам уважението на същия този Парламент, на всичките му членове.

(Ръкопляскания)

Европейският съюз, съставен от 27 демокрации, избира председателя на Комисията по оригинален начин, именно защото не сме държава. Убеден съм, че не бихте подкрепили една обединена европейска държава. Тъй като не сме обединена държава, няма преки избори за президент на Европейския съюз. Нямаме такъв; имаме председател на Комисията. И да Ви харесва и да не Ви харесва – на мен ми харесва повече, отколкото на Вас – на практика аз съм избран от Парламента и има председател на Европейския съвет, който е определен от държавните и правителствени ръководители.

Такова е устройството ни и считам, че това е демократичен начин да се съобразим с многообразието в Европейския съюз. Надявам се, че поне членовете на Европейския парламент зачитат институциите, с които разполагаме в Европейския съюз, дори ако това не се отнася за други.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Знаете ли, г-н Барозу, това ми достави огромно удоволствие. Това, че можете да се изправите и да се похвалите с факта, че сте избран тайно и че това някак си Ви придава демократична легитимност, е най-чудатата идея, на която съм се натъквал през целия си живот.

Истината е, че Комисията има изключителното право да предлага такива законодателни актове, които вредят на икономиките в Европа така, както сега. Има ли някакви обстоятелства, при които считате, че трябва да се проведе референдум, за да могат европейските народи да решат тези проблеми?

(Възклицания на различни членове на Парламента в залата)

  Председател. – Колеги, съжалявам, не приемаме коментари от залата. Бихме искали да продължим със заседанието.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Изборите в Парламента се проведоха с явно гласуване. Много хора обаче считат, че най-свободни са тези избори, при които всеки човек – или всеки член на Парламента – може да взема решения тайно. В тоталитарните системи обикновено не се позволява тайно гласуване, именно поради натиска върху личните свободи. Това е първият ми коментар.

На второ място, по отношение на референдумите, в конституционната теория и в теорията на демокрацията се допускат референдуми, както и представителна демокрация. Между другото Великобритания вероятно е страната, която е направила най-много за представителната демокрация. Представителната демокрация е напълно легитимен начин за вземане на решения в една демократична страна. Ролята на парламентите – както на националните, така и на европейския – е изключително важна в условията на демокрация. Лично аз считам, че някои коментари, насочени срещу представителната демокрация, не са показателни за истинско демократично мислене, когато се формулират по такъв негативен начин.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Китай се радва на голямо положително салдо в търговския си баланс с ЕС. Положителното салдо на Европа в сферата на услугите е прекалено малко, за да го компенсира. Китай постига търговския си излишък, като изкуствено намалява стойността на националната си валута, като занижава размерите на работните заплати, така че субектите да не могат да си позволят внос в Китай, а експортните цени да са значително по-ниски от европейските, и на трето място, като пренебрегва международните патентни права, така че китайските дружества да могат да се облагодетелстват от факта, че самите те не осъществяват научноизследователска и развойна дейност.

Китай бързо трупа запаси от чуждестранна валута и увеличава контрола си над ограничените световни ресурси. Европейските държави стават доброволни жертви на неумолим конкурент в глобален мащаб, който разполага с инструмент за разрушаване на средствата ни за препитание. Европейските страни трябва индивидуално – каквото е моето предпочитание – или колективно да защитят нашите промишлени предприятия.

Защо Комисията позволява стопанските субекти и работниците в ЕС да страдат от нелоялната конкуренция от страна на Китай?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Нека Ви уверя, че ще постигнем много по-голям успех, ако действаме колективно, отколкото поотделно.

Откровено казано, не считам, че отделните ни държави-членки разполагат с достатъчно средства за упражняване на влияние, за да налагат някакви мерки на Китай. Европейският съюз може да работи с Китай колективно и ние правим именно това. Както знаете, подкрепяме свободната търговия, но също така подкрепяме лоялната търговия. Когато преценявахме, че има доказателства за дъмпинг например, предприемахме антидъмпингови мерки спрямо Китай. Не беше лесно, защото някои държави-членки се противопоставяха на тези мерки, но ние ги прилагахме. При всяка наша среща с китайското ръководство обсъждаме правата на интелектуална собственост и необходимостта китайците да зачитат някои основни принципи, за да можем да осъществяваме свободна търговия с тях. Нашият план за действие е точно такъв: да влизаме във взаимоотношения с китайците с положителна нагласа, но същевременно да отстояваме твърдо търговските си интереси.

Впрочем това беше много ясно изразено на последната среща на високо равнище.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Казахте, че вярвате в лоялната търговия, но такава не ни се предлага. Налице е нелоялна търговия в полза на Китай.

Ще успее ли Комисията да убеди Китай да премахне субсидиите си, да позволи на валутата си да поскъпне или всъщност да започне да зачита международните права на собственост, които явно възлизат на около 5% от китайския брутен вътрешен продукт? Няма ли в крайна сметка да възникне необходимост да се блокира изцяло вноса на китайски стоки?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Ясно е, че Комисията ще постигне успех, ако има пълната подкрепа на нашите държави-членки. Ние действаме по този начин и преди всичко много държим на реципрочността. Прилагането на концепцията за реципрочността означава, че искаме да държим пазарите отворени. Считаме, че това е в наш интерес. Европейският съюз е несъмнено най-големият износител в света, по-голям от Китай, така че е важно пазарите да останат отворени. Но също така считаме, че нашите партньори трябва да спазват някои основни правила.

Що се отнася до обменните курсове, както знаете, Европейският съюз беше начело по време на последната среща на Г-20 в стремежа си да осигури конструктивното и съвместно решаване на този проблем, защото смятаме, че въпросът трябва да се обсъжда и когато решаваме проблемите с големите дисбаланси в световната икономика.

  Председател. – Сега преминаваме към втората част на времето за въпроси, по процедурата с вдигане на ръка („catch the eye“). Темата е Уикилийкс и сигурността в кибернетичното пространство.

  Carlos Coelho (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н Барозу, няма да искам от Вас да се спирате на проблемите с дипломацията на Съединените щати или да коментирате предимствата и недостатъците на компютърните мрежи, свободата на информация или възмутителните призиви за смърт на Джулиан Асанж. Това, което искам да кажа, е, че нямаме право да пренебрегваме каквато и да било информация, която се появява в публичното пространство.

Отправих запитване към председателя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и към председателя на подкомисията по правата на човека дали можем да възобновим проведеното през 2007 г. разследване на Парламента относно дейността на Централното разузнавателно управление на Съединените щати в Европа, което имах честта да ръководя. Тогава изказах специалната си благодарност към Вас – Комисията Барозу ни оказа съдействие и помощ, като действията й бяха много прозрачни и съвсем различни от тези на Съвета, който допускаше пропуски и лъжи във взаимоотношенията си с Парламента. Въпросът, който искам да Ви задам, е много семпъл: Готова ли е Комисията Барозу отново да сътрудничи на Европейския парламент напълно прозрачно?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (PT) Европейската комисия, на която имам честта да съм председател, винаги си сътрудничи напълно прозрачно с Европейския парламент и винаги ще действа по този начин в бъдеще. Нямам ни най-малко съмнение в това отношение и Ви благодаря за словата, касаещи Комисията, която председателствам. Считам, че е важно да съблюдаваме най-високите стандарти и принципи за прозрачност и за лоялно междуинституционно сътрудничество във всички взаимоотношения между Комисията и Парламента.

  Edit Herczog (S&D). – (EN) Бих искала да задам същия въпрос. В днешно време европейците са зависими от цифровите технологии и ние желаем това да е така, но при условие че се чувстваме в безопасност и защитени в интернет. Комисията трябва приоритетно да излиза с предложения относно безопасността на 500-те милиона граждани на Европа. Какви са плановете й за съчетаване на защитата и неприкосновеността на личния живот по такъв начин, че да не се неутрализира нито едното, нито другото?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Някои от тези въпроси попадат в сферите на отговорност на държавите-членки, но в областите, които принадлежат към нашата сфера на отговорност, неотдавна предложихме някои подобрения. По отношение на законодателството относно достъпа до документи представихме няколко предложения на члена на Комисията Малмстрьом, които сега Вие разглеждате. Представяли сме предложения и в областта на сигурността в кибернетичното пространство, защото, както правилно отбелязахте, ставаме все по-зависими от цифровите технологии.

Много е важно да имаме свобода в дигиталното пространство, но тя, разбира се, трябва да е съчетана с отговорност и със защита на важни права като правото на неприкосновеност на личния живот. Следователно защитата на данните също е въпрос на основни права и ние считаме, че Комисията е представила разумни предложения, с които се постига подходящ баланс между свободата – тя не подлежи на обсъждане – и отговорното ползване на интернет.

  Graham Watson (ALDE). – (EN) Председателят на Комисията даде неискрени отговори по отношение на Уикилийкс. Може ли да му задам един въпрос, за мнението му по който все още не е изтекла информация в Уикилийкс?

Г-н председател, Вие отговорихте на въпросите относно емитирането на еврооблигации за осигуряване на средства за текущи разходи за правителствата. Разбирам и споделям някои от изразените опасения във връзка с такъв начин на действие. Но нима не съзирате потенциала за ползване на кредити, който е налице в резултат на доброто управление на еврото?

Тъй като г-н Йотингер обявява пред нас, че са му необходими 1 000 млрд. евро в срок от 10 години за инвестиции в енергийна инфраструктура – т. е. по около 100 млрд. евро на година за подпомагане на справянето с двойното предизвикателство – изменението на климата и сигурността на енергийните доставки – и тъй като би било прекалено амбициозно това да се поеме от Европейската инвестиционна банка, не бихте ли могли да представите предложения за емитиране на еврооблигации за финансиране на инвестиции в инфраструктурата, вместо за финансиране на текущите разходи на правителствата?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н Watson, не съм дошъл тук, за да се заигравам на тема Уикилийкс с Вас. Вие вече знаете позицията ми по въпроса. В словото си пред Вас за състоянието на Съюза споменах, че ще направя предложения за еврооблигации под формата на облигации за проекти с конкретна инфраструктурна насоченост. Те ще бъдат предназначени не за увеличаване на заемните средства на държавите-членки или за покриване на прекомерен дълг – защото имаме проблеми със свръхзадлъжнялостта в Европа – а специално за финансиране на някои важни инфраструктурни проекти, главно с подкрепата на Европейската инвестиционна банка – както правилно отбелязахте.

Това определено е на дневен ред и е част от финансовата ни перспектива. През юни ще представим няколко конкретни предложения по въпроса. Нека се опитаме да постигнем необходимия консенсус, защото смятам, че това е един от начините да се справим с настоящия проблем. Налице са много важни ограничения върху бюджетите на нашите държави-членки, а същевременно ни е необходимо финансиране за някои действително европейски проекти.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Г-н Барозу, това, което ме безпокои, е съдържанието. Струва ми се, че стреляме по вестоносеца, вместо да вникнем в същината на проблема. Основният въпрос, който лежи в основата на Уикилийкс, касае неговото съдържание, чиято истинност беше демонстрирана.

Години наред Вие и други Ваши колеги, като например Мигел Моратинос, отричате по-голямата част от неговото съдържанието. Вие отрекохте, че има таен европейски сговор относно някои незаконни практики на Съединените щати.

Сега знаем, че това е вярно, че се е случило и все още чакаме отговор от много министри на външните работи, и по-специално от Вас. Считам, че е крайно необходимо да дадете обяснение относно съдържанието.

След това имам още един въпрос за кампанията срещу Джулиан Асанж. Мисля, че е много важно да отчетем опасностите, на които е изложен този човек в момента. Не бива да забравяме, че той направи нещо, което беше необходимо, а именно, извади истината наяве.

Това е нещо, което се надявам и Вие да разберете и на което всички в Парламента се надяваме: да дадете обяснения, било то тук или в някоя комисия, чиято дейност трябва да възобновим, за да установим чистата истина.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (PT) По отношение на съдържанието, цялата информация, която излезе на светло, е свързана с дейността на държавите-членки, а не на Европейската комисия. Държавите-членки трябва да дадат всички разяснения и аз съм убеден, че те ще го сторят, като се има предвид, че са демократични страни. Знам, че в някои държави-членки бяха предприети инициативи за информиране на обществеността за конкретни операции, за които бяха обвинени.

Що се отнася до работата на Комисията, както уважаемият член на Парламента г-н Coelho ни припомни преди малко, Комисията направи всичко, което е по силите й, за да предостави максималната възможна информация на Парламента и на европейските граждани. По отношение на Джулиан Асанж нямам какво да отбележа. Срещу него има обвинения от криминално естество, повдигнати от държава-членка – Швеция – която е демократична страна и в момента има издадена европейска заповед за арест срещу него, която се разглежда от британските съдебни органи. Ясно е, че Комисията няма какво да каже по въпроса освен очевидното: всеки обвиняем е невинен до доказване на противното.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, в момента в киберпространството се води истинска война. Според съобщения в пресата през последните няколко дни хиляди хакери са предприели кибератаки срещу фирми, които се опитват да свалят Уикилийкс от интернет или да подкопаят финансовите му устои и да прекъснат притока на дарения към него.

Дружества като MasterCard, Visa или PayPal станаха обект на кибернетични атаки от типа „разпределен отказ на услуги“ (DDOS), при които хиляди компютри се опитват едновременно да се свържат с уебсайта, като по този начин той се претоварва и престава да функционира.

Всички ние разбираме, че това причинява проблеми с транзакциите на гражданите като цяло. Въпросът е ясен: считаме ли – на европейско ниво – че разполагаме с надеждна предпазна мрежа за защита на онлайн транзакциите на населението, ако това се случи?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Смятам, че в момента не сме напълно подготвени за това, и поради тази причина Комисията неотдавна представи някои предложения за борба срещу този вид кибератака.

Това беше инициатива на члена на Комисията Малмстрьом, като сега тези предложения са разширени и обхващат всички видове кибернетични атаки. По отношение на кибератаките, които споменахте, нека Ви кажа, че Държавният департамент на Съединените щати отрича да е давал каквито и да било директни указания на PayPal, Visa или MasterCard, така че изобщо не мога да коментирам решения на дружества за обслужване – или необслужване – на Уикилийкс. Комисията е против осъществяването на всякакъв вид кибератаки от едната или другата страна в този спорен случай.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-н председател, публикуването на секретна дипломатическа кореспонденция на САЩ от страна на Уикилийкс и на една уважавана международна медия е възможно единствено поради огромния провал на системата за сигурност на САЩ, дължащ се на прекомерното разширяване на диаграмата на разпределението на Държавния департамент и на Министерството на отбраната.

До какви последици считате, че може да доведе този провал за трансатлантическите взаимоотношения по-специално на ниво обмен на дипломатическа и разузнавателна информация? Също така какви поуки се извличат за укрепване на сигурността на вътрешно-европейските съобщителни мрежи и за функционирането на Европейската служба за външна дейност, включително на мрежата „Европейска кореспонденция“ (Correspondence Européenne) и за защитата срещу кибернетични атаки?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (PT) Първо, ние считаме, че станалото в Съединените щати би могло да се случи практически във всяка система за сигурност. Нито една система за защита не е напълно застрахована срещу възможността някое лице да наруши закона.

Вярно е, че в системата на САЩ явно, съгласно получената информация, стотици хиляди хора имат достъп до изключително поверителна информация, но истината е, че в рамките на системите, в които се цени свободата, какъвто е случаят и с европейските системи, е невъзможна 100-процентна защита. Именно поради тази причина сме решени да работим с нашите партньори и приятели в Съединените щати за укрепване на сигурността, но също така винаги при зачитане на основните свободи, като смятаме, че е важно да се намери добър баланс между тези две предпазни мерки, както посочих преди малко.

Вярно е, че по-специално поради терористична дейност съществува необходимост от обмен на изключително поверителна информация. Същевременно трябва да вършим това в съответствие със стандартите за сигурност и като цяло при спазване на принципа на справедливия баланс.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Както показват изявленията на правителствените представители на множество държави, целта на изключителното усърдие, с което се разследва Джулиан Асанж, е да се наложи наказание на него и на Уикилийкс за разгласяването пред света на някои най-строго пазени тайни, като опасенията на държавния секретар на САЩ, Хилари Клинтън, която поискала от посолствата на САЩ в Рим и Москва информация относно всякакви лични инвестиции на г-н Берлускони и г-н Путин, които биха могли за окажат влияние върху външната или икономическата политика на съответните им страни. Г-н Берлускони е описан като говорител на г-н Путин в Европа.

Очевидно това, което става тук, е налагане на безпрецедентно наказание и преследване на един човек и една организация, чието единствено престъпление е, че са известили света за някои сиви зони, които поставят правителствата в неудобно положение. Следователно е наш дълг да защитим свободата на Уикилийкс и да гарантираме справедливо отношение към Джулиан Асанж, който трябва да плати за престъпленията си, ако те бъдат доказани в справедлив съдебен процес.

Затова призовавам Комисията да изрази своята позиция по аферата Уикилийкс и да обясни как възнамерява да следи ситуацията, така че тази афера да не се използва за ограничаване на свободата на информация и за налагане на ограничения в интернет, който отново се доказа като изключително мощен демократичен инструмент и който следователно трябва да се защитава.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Както отбелязах по-рано, не мога да коментирам конкретни случаи или обвинения в престъпна дейност.

Що се отнася до г-н Асанж, срещу него беше повдигнато обвинение от шведската съдебна система, като в момента то се разглежда от британските съдебни органи. Както Швеция, така и Обединеното кралство зачитат принципите на правовата държава. Трябва да дадем възможност на обичайния законен процес да продължи. Не мога – а и не бива – да коментирам, именно защото дълбоко уважавам презумпцията за невинност и индивидуалните права на всеки. Затова не мога да коментирам тези въпроси.

Що се отнася до другите Ви бележки относно някои от нещата в Уикилийкс, не считам, че е редно да изказвам мнение. Коментарите се приписват на дипломати на Съединените щати и следователно те носят отговорност за тях. Не мога да ги тълкувам. Мога само да споделя с Вас нашата позиция, която не съвпада с тази на Съединените щати. Нашата – европейската – позиция по въпроса, който ни зададохте, е ясна. Не е нужно да коментираме конкретна информация, изтекла в публичното пространство, независимо дали източникът е Уикилийкс, или някой друг.

  Takis Hadjigeorgiou (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, считам, че все още пропускаме най-главното. Най-малкото, въз основа на Вашите отговори, считам, че Вие пропускате най-главното. Преди всичко съм напълно изумен – и бих искал да знам дали и Вие сте толкова изумен – от будещото недоумение мълчание от страна на европейските структури във връзка с това ограничение на свободата на словото. За съжаление, всички защитници на свободата на словото отсъстват от Парламента. Изчезнали са.

Въпросът ми е следният: считате ли, че това се използва за ограничаване на средствата за пренос на данни? Всички защитаваме правото на китайците и кубинците на достъп до интернет – и то с основание, но как можем и би трябвало да постъпим сега, когато това право на практика се ограничава? Какво може и трябва да направи Комисията?

Въпросът ми е съвсем конкретен: какво ще направите, за да гарантирате възможността на европейските граждани за достъп до уебсайта Уикилийкс?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Преди всичко, същественият въпрос, който разгледахме, е, че свободата на изразяване на мнение, във всичките й форми, е не само основно право на човека, но и крайъгълен камък за всички демократични общества. Това не подлежи на обсъждане.

Същевременно е ясно и че съществува информация, било то лична, търговска или правна, която, поради самото си естество, представлява тайна и не може да бъде достъпна за широката общественост. Защитата на данни също се опира на основните права. Всички наши държави-членки имат разпоредби за защита на данните и на някакви видове информация, която е засекретена в интерес на обществото, и това е нашата позиция относно свободата на изразяване на мнение и защитата на данните.

Що се отнася до обвиненията срещу някое конкретно лице, аз не съм трибунал. Също така от Комисията не се очаква да коментира конкретни обвинения срещу отделни личности, защото тя не е и не би трябвало да бъде трибунал и не прави предположения относно виновността на конкретно физическо лице.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) В новата концепция на НАТО се призовава за координиране на способността на отделните страни за киберотбрана, за да се осигури централизирана киберзащита на всички структури на НАТО. Как виждате ролята на Европейската комисия за постигане на по-добра координацията на киберотбраната в нашите страни, която е на различни равнища, и за засилване на сътрудничеството с НАТО? Ще поеме ли например баронеса Аштън някои въпроси, свързани с кибернетичната сигурност, които попадат в обхвата на отбранителните политики? Нуждаете ли се от още съвместни изследвания в рамките на ЕС, за да се определи комплексна реакция на кибернетичните предизвикателства на европейско ниво?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Това по същество не е компетенция на Комисията, а на баронеса Аштън в качеството й на върховен представител. Тя разработва такъв вид проект с основните ни партньори. На последната среща на високо равнище с президента Обама включихме в дневния ред въпроса за сътрудничеството ни във връзка с кибернетичната сигурност.

Това е важен въпрос не само за НАТО, но и за двустранните ни отношения със Съединените щати. Работим по него. Смятаме, че има сериозни заплахи за кибернетичната сигурност. Някои държави-членки – предполагам и Вашата страна – вече са били обект на кибератаки. Считаме, че това е важна грижа. Трябва да насочим вниманието си към нея и на европейско ниво, но това е въпрос, във връзка с който държавите-членки имат известни отговорности. Върховният представител разширява усилията за утвърждаване на съгласуван подход към проблемите на сигурността в кибернетичното пространство. Напълно подкрепям тези усилия.

  Derek Vaughan (S&D). – (EN) На този конкретен въпрос се даде голяма гласност в цяла Европа. Едно от нещата, за които се безпокоят хората, е какво ще означава това за бъдещето на сигурността в киберпространството в целия ЕС. Не считам, че е голям броят на хората, които са особено загрижени за отделния човек, ангажиран в тази област. Това, което ги интересува, е как ще се разгърне процесът в цяла Европа. Просто считам, че е важно ЕС да има политика по въпроса.

Бих отправил настоятелен призив към Комисията да включи възможно най-много партньори в тези обсъждания не само на ниво държави-членки, но и на други нива на управление в целия ЕС, така че например сигурността в кибернетичното пространство да се превърне във важен въпрос и за регионалните и местни органи на властта.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Изказвам пълното си съгласие относно безпокойството, което изразихте. Точно това е направлението, което разработваме.

Не много отдавна Европейският съюз стана свидетел на кибернетични атаки срещу публични и частни организации в Естония и в Литва съответно през 2007 г. и 2008 г. Ежедневно се извършват хиляди кибератаки срещу институции на Европейския съюз и други органи на публичната власт.

Неотдавна Комисията реагира на тази тревожна ситуация като на 30 септември предложи проект на директива относно атаките срещу информационните системи, с която се отменя съответното рамково решение от 2005 г. Общата цел на директивата е да се противодейства на мащабните атаки, предприемани от територията на Европейския съюз или насочени към него.

Ние обръщаме голямо внимание на тези опасения и считаме, че проектодирективата е добра. Тя предвижда наказания за лицата, които използват инструменти като ботнет за престъпни деяния, и въвежда по-висока степен на санкции за извършване на престъпленията. Тя възлага на държавите-членки задължението да реагират на спешни заявки както от публичния, така и от частния сектор в рамките на 8 часа от тяхното постъпване чрез денонощната мрежа от звена за контакт и въвежда задължение за упражняване на мониторинг от страна на държавите-членки с цел улесняване на събирането и предоставянето на данни за кибернетични атаки, включително за броя на заведените наказателни дела и на сигналите за извършени криминални деяния.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, отговорите, касаещи случая с г-н Асанж и лишаването му от свобода заради свободолюбивите му идеи, напомнят за тези на Пилат Понтийски.

Бих искал да разгледаме три аспекта:

1. Това е случай на fumus persecutionis, тъй като обвиненията са много слаби; 2. Съединените щати упражняват натиск върху европейска страна за екстрадиране, въпреки че все още не са уточнили правното основание за това искане; 3. Сметките на гражданин в европейски банки са замразени, което означава, че той не може да получава никаква финансова помощ в Европа от своите поддръжници.

Освен това всички статистически данни потвърждават, че европейската общественост стои зад принципите на свободата, че желае да има свобода в интернет, че подкрепя свободата въпреки съмненията и проблемите, които възникнаха в следствие на тази инициатива, която аз лично не подкрепям напълно.

Въпреки всичко бихме желали председателят Барозу да обяви какви са границите и на какво реално и действително се основава защитата на правата на човека и на свободата на изразяване на мнение. Дали тук разглеждаме един виртуален Гуантанамо? Дали сме изправени пред заплахата от тотална оруелска цензура на интернет? Това е опасността и имаме нужда от отговори по този въпрос.

Важно е също така да се следят условията в затвора, в който се намира г-н Асанж, защото в Италия дори членовете на мафията не се държат в пълна изолация.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Мога да Ви дам известна информация относно правните аспекти на този случай, разбира се, без да формирам предубеждение относно позицията, защото не съм трибунал и не мога да вземам решение по този въпрос.

Преди всичко, г-н Асанж беше задържан от британските органи въз основа на европейска заповед за арест. Шведската прокуратура публикува бюлетина за задържане на г-н Асанж в шведската система, в шенгенската система и чрез Интерпол и на тази основа беше издадена европейската заповед за арест.

Обаче съгласно член 28 от рамковото решение относно европейската заповед за арест лице, което е предадено въз основа на европейска заповед за арест, не може да бъде екстрадирано в трета страна без съгласието на компетентния орган на държавата-членка, която е предала лицето. Това означава, че тъй като г-н Асанж беше задържан в Обединеното кралство, британският орган, който е компетентен да реши дали да го предаде на Швеция, също трябва да даде предварителното си съгласие за екстрадицията му в трета страна.

Това е най-доброто обяснение, което мога да дам относно правните аспекти, но не мога да правя никакво предположение относно наличието или липсата на виновност на въпросното лице.

  Sarah Ludford (ALDE). – (EN) Г-н Барозу, Вие направихте различни изявления, включително изказването днес след обяд за това как ЕС и неговите държави-членки зачитат основните права и принципите на правовата държава, но временната комисия за разследване на „извънредната екстрадиция“, на която г-н Coelho беше председател, а аз – заместник-председател, докладва prima facie доказателства, че около дузина държави-членки на ЕС и други европейски страни са участвали в таен сговор, касаещ случаи на насилие във връзка с войната срещу терора, като например изчезване на хора и изтезания. Откровено казано, Вие отговорихте доста виевато на г-н Coelho.

Нашето мнение беше, че Комисията и Съветът не са спазили член 6 от Договора, и ние настоятелно ги призовахме да установят истината относно случилото се и ако е целесъобразно, да предприемат действия съгласно член 7, което означава налагане на санкции поради нарушаване на правата на човека. Откровено казано, резултат няма. Това създава възможност ЕС да бъде обвинен в лицемерие. Какво ще предприемете сега, за да постигнете понасяне на пълна политическа и правна отговорност за европейски таен сговор за нарушаване на правата на човека в името на така наречената война срещу терора?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Преди всичко Комисията винаги е зачитала основните права и аз категорично отказвам да приема каквато и да било критика, че Комисията е участвала в някаква форма на нарушение на основните права. Това не е вярно. Комисията има напълно чиста репутация в това отношение и сме готови да работим с Парламента по всички тези въпроси при пълна прозрачност.

Има някои въпроси, за които отговорност носят държавите-членки, и те трябва да изпълнят дълга си. Комисията не може да замени държавите-членки. Ние имаме Договор, имаме отговорности, имаме задължения и права. Комисията оказа цялостно съдействие на Парламента в желаната от него степен – и при пълна прозрачност – по въпросите, които току-що споменахте.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, интернет платформата Уикилийкс публикува – казано просто – поверителна информация и естествено това винаги е много неприятно за засегнатите страни. Следва също така да се отбележи, че все още няма образувани съдебни производства срещу Уикилийкс. Междувременно бушува истинска кибернетична война. От една страна, сървърите на Уикилийкс са подложени на атаки, а от друга – поддръжници на Уикилийкс бомбардират уебсървърите на Visa и MasterCard, за да ги извадят от строя.

Въпросът ми, г-н председател, е дали Комисията ще предприеме действия срещу такива опосредствани (прокси) войни? Вие вече споменахте дейността на г-жа Малмстрьом. Има ли вече график за нея и имаме ли вече някакви идеи за това какво ще правим? Планира ли Комисията – и в това отношение бих желал да получа ясен отговор, ако обичате, а не извинения и съдебни аргументи – да предприеме конкретни действия срещу Уикилийкс, така че отново да действа като доброволен агент на Съединените щати по деликатния въпрос за преноса на данни, както и да се държи по този начин?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Преди всичко не планираме никакви действия срещу Уикилийкс.

Второ, по отношение на директивите, които представихме, сега те ще се обсъждат с Парламента. Внесохме за разглеждане предложения за повишаване на сигурността в кибернетичното пространство.

Що се отнася до някои от въпросите, на които искахте да отговоря подробно, считам, че е по-добре да Ви предоставя информационна справка на експертно ниво. Съжалявам, но не мога да Ви дам конкретни отговори в рамките на една минута, но службите ми са изцяло на Ваше разположение, ако имате такова желание, да Ви предоставят всички данни за начина, по който ние гледаме на този важен въпрос. Но по същество, това не е проблем на Комисията. Това е нещо, което се случи в Съединените щати и което оказа въздействие върху световната общност, ползваща интернет, и представлява много сериозен и важен въпрос. Не подценявам значимостта му, но трябва да сме наясно кои са сферите ни на отговорност.

Предлагам да предоставя по организиран начин на онези членове на Парламента, които желаят това, пълна информационна справка относно техническите мерки, които можем да предприемем на европейско ниво.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, бих искал да Ви задам един въпрос за неотдавнашните събития, при които Visa, MasterCard и PayPal бяха атакувани от хакери с намерението да се саботират финансовите им операции и да се причинят финансови загуби.

Дали при извършването на тези нападения в кибернетичното пространство, които предизвикаха твърде тежки технически проблеми, поверителните данни на клиентите са били надеждно предпазени или слабо защитени? Това е първият ми въпрос. Докато продължават кибератаките, които се извършват на идеологическа основа или заради забавлението, свързано с хакерството, ще съществува и вероятността в системите да проникват хакери, които преследват единствено финансова облага. Бих искал да знам дали финансовата информация и личните данни са били засегнати, както и какви са били методите и извършителите, и дали в момента контролирате положението. Също така бих искал да разбера дали с този проблем се занимават и американските и международните органи.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Нямам никакви преки сведения за огласената информация и за това до каква степен са изтекли поверителни или лични данни. Съжалявам, че самият аз не разполагам с тази информация – нямам нищо общо с този случай.

Вярно е, че проблемът повдигна много важни въпроси относно сигурността. Ние работехме по някои от тези проблеми преди случая с Уикилийкс и аз Ви съобщих за определени инициативи на Комисията. Убеден съм, че хората отвъд Атлантическия океан също са обезпокоени, и затова считам, че трябва да работим заедно за повишаване на сигурността в кибернетичното пространство, като винаги зачитаме основните свободи – защото свободата на изразяване на мнение е свято право за нас в Европейския съюз – като същевременно ясно съзнаваме, че защитата на данните и неприкосновеността на личния живот също са основни права.

Трябва да намерим подходящия баланс и затова във всички наши инициативи трябва да спазваме тези два принципа, които понякога трудно се съгласуват, но въпреки това са много важни.

  Председател. – Колеги, в списъка имаше 21 имена, но само 14 от вас имаха възможност да вземат думата. Много съжалявам, но имената бяха обявявани по реда, в който се явяват в списъка.

Времето за въпроси приключи.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател