Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
Вторник, 14 декември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

16. Резултат от конференцията относно изменението на климата, проведена в Канкун (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията за резултата от конференцията относно изменението на климата, проведена в Канкун.

 
  
MPphoto
 

  Йоке Шаувлиге, действащ председател на Съвета.(NL) Г-н председател, почитаеми членове на Парламента, много се радвам отново да бъда днес тук, в Европейския парламент, след разискването, което проведохме преди Канкун, и след като конференцията за климата даде резултат.

Доволна съм също отново да видя няколко познати лица тук, които присъстваха като делегация в Канкун и които имаха мандат от Европейския парламент да внесат много полезен и активен принос за успеха на конференцията. Мисля, че това определено трябва да бъде отбелязано и подчертано.

Срещата на върха относно климата в Канкун в крайна сметка е успех. Не беше сигурно, чак до последния ден, дали ще постигнем резултат, но накрая резултатът беше положителен. Това беше необходимо както за нашата политика за климата, така и за да продължи да съществува многостранният процес.

На конференцията за климата стигнахме до решение, което всъщност се състоеше от две части: първата част би могла да се разглежда като съставена от редица конкретни мерки, които биха могли да бъдат приложени доста бързо, а втората част полага редица основи, имащи за цел улесняване на глобална договореност за периода след 2012 г. в дългосрочен план. Очевидно и двата посочени елемента бяха съгласувани в рамките на целта от 2°C, която беше включена като отправна точка в резултата от конференцията за климата.

Когато говоря за незабавно прилагане или за редица действия, които биха могли да бъдат предприети незабавно, аз имам предвид приспособяването, технологиите, борбата с обезлесяването и финансирането. Ще позволите ли да се спра накратко на няколко неща?

Първо и най-важно, приспособяването. Приехме рамка и създадохме комисия. По този начин ще предлагаме подкрепа за най-уязвимите области.

Второ, технологиите. Ще се осигурява помощ както за смекчаването, така и за приспособяването. Създават се две нови структури: Технологичен изпълнителен комитет и Център и мрежа за климатични технологии. Идеята е да се подобряват знанията чрез изследвания, разпространение и трансфер на технологии.

Трето, борбата с обезлесяването. Националните стратегии и планове за действие на развиващите се страни ще се явят основата за финансиране на действието в борбата с обезлесяването.

Накрая, Зеленият фонд за климата трябва да осигури 100 млрд. щатски долара да бъдат предоставени на развиващите се страни към 2020 г.

Това са конкретните постижения от Канкун. Ако след това погледнем в по-дългосрочен план и основите, които бяха положени, трябва, разбира се, да продължим да работим през следващата година за постигане на международно споразумение след 2012 г. Мерките за смекчаване както от развитите, така и от развиващите се страни сега са включени и заложени в текста, което е много важно, защото резултатът от Копенхаген сега беше официално включен.

Освен това имаше и усилия за осигуряване на по-голяма прозрачност. Правната форма в дългосрочен план, за периода след 2012 г., няма да бъде определена преди следващата година. Това ще бъде отделно разискване: вървим ли към втори период на ангажимент съгласно Протокола от Киото и какво правят бързо развиващите се държави и Съединените щати?

Следователно това не е край, а начало – една важна нова стъпка в разискването относно климата. Мисля, че всички ние – Европейският парламент, Съветът и Комисията – ще трябва да продължим да работим усилено заедно, за да осигурим да успеем да направим голяма крачка напред догодина и, да се надяваме, да постигнем обвързващо международно споразумение.

Във всички случаи бих искала да благодаря още веднъж на Парламента за усилията, които положи в Канкун.

 
  
MPphoto
 

  Кони Хедегор, член на Комисията.(EN) Г-н председател, според мен е честно да се каже, че ние от Европейския съюз отидохме в Канкун с опасението, че рискуваме да не постигнем нищо. Разбира се, отидохме там също и с много силното желание да осигурим случаят да не се окаже такъв и всъщност се стигна до съществен и балансиран пакет. Както вече всички знаете, постигнахме именно това.

Това означава, че многостранният процес е налице. Нещо повече, той работи добре, тъй като досега можеше и да не е в действие — само по себе си това е важно. Мисля, че всички присъстващи там също изпитаха облекчение, когато окончателната договореност беше сключена. Изглеждаше като че ли цялата международна общност просто иска това да се случи и иска да докаже, че разбира се, имаме нужда от многостранен подход, когато се борим със световни предизвикателства.

Намирам също за важно да бъде казано, че това, което постигнахме в Канкун, не е само спасяването на процеса. Беше нещо повече от това, което разбира се, е същественото. Искахме да спасим процеса. Искахме да спасим перспективата за постигане на глобална договореност и искахме да осигурим да съумеем и да свършим работа по същество в Канкун. Работихме много усърдно съвместно с мексиканското председателство. Работихме в много тясна връзка с тях и им оказвахме пълната си подкрепа от самото начало. Трябва да кажа, че мексиканците заслужават пълното признание, което им беше изразено; те свършиха отлична работа.

Преди година направихме първите крачки в Копенхаген. Мисля, че ако се бяхме срещнали два или три дни след края на Копенхаген, малцина от нас биха си помислили, че след година всички елементи от споразумението от Копенхаген ще бъдат включени в обвързващо споразумение в рамките на ООН. Това е наистина хубаво.

Но в Канкун предприехме и нови стъпки. Засилихме международния режим за климата посредством нови институции и нови фондове. Бих искала да наблегна на три неща, които бяха особено важни за Европейския съюз в заключителната фаза – което всъщност си беше миналия петък, както някои от присъстващите ще си спомнят.

Имахме три приоритета, които искахме да бъдат отразени в резултата. Искахме да бъде признато несъответствието между ангажиментите за намаляване на емисиите от споразумението от Копенхаген, които сега са записани в текста на ООН, и предизвикателството за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C. Беше много важно да се каже очевидното, че още сме далеч от целта. Много искахме също да има по-голяма прозрачност – чрез измерване, отчитане и проверка (ИОП) и международни консултации и анализи (МКА). Трето, искахме възможността за една бъдеща правна рамка за периода след 2012 г. да бъде отразена в текста.

Постигнахме напредък и по трите точки. За първи път целта от 2°C се признава в документ на ООН, ангажиментите са посочени и очевидното е казано – а именно, че страните трябва да правят повече, за да може светът да ограничи покачването на температурата до под 2°C. Започнахме също и процес за повишаване на прозрачността и, както казахме в Канкун, не е достатъчно само да се казва, че подкрепяме повишена прозрачност. Какво означава това? Много е важно, че сега текстът съдържа няколко страници, обясняващи точно какви биха могли да бъдат политическите насоки за ИОП и МКА.

Това е много важно и бих искала да добавя още едно съображение. Мисля, че е в интерес не само на международните преговори за климата, че например страна като Китай сега вече приема МКА. Считам, че това е и важен сигнал, който излиза далеч извън рамките на преговорите за климата. Това беше всъщност много важна и значима крачка напред.

И накрая, успяхме да запазим отворена дискусията за Протокола от Киото и за един бъдещ правен резултат. Според мен ако нямаше изгледи за втори период на ангажимент, най-вероятно процесът вече нямаше да съществува.

След като казах тези положителни неща, бих искала да се присъединя към казаното от Йоке Шаувлиге, а именно, това не означава, че ни очаква една много лесна година пред нас. Имаме да изминем дълъг и труден път. В Канкун видяхме колко е бавен процесът. Когато се предприемат заедно стъпки в контекста на ООН, това става бавно по начало, затова никой не трябва да мисли, че пътят към Южна Африка ще бъде лесен. Годината пред нас ще бъде много трудна. Единственото нещо, което бих казала на този етап, е, че Европа ще направи всичко, което е по силите ни, да продължим да играем тази много конструктивна роля и да се опитаме да изградим мостове между различните гледни точки, като в същото време не забравяме за собствените си приоритети.

Сега намирам за много важно всички да се върнат у дома и да започнат да вършат нещата в своята собствена държава, в своя собствен регион и в своята собствена община. Сега всички трябва да предприемат действия, както правим ние в Европа. Имаме нашата цел за 2020 г. и започнахме дискусията за това как в крайна сметка да завишим амбициите си в краткосрочен план. Както знаете, през пролетта Комисията ще представи стратегия за завършване прехода към икономика с ниски въглеродни емисии към 2050 г. Стратегията ще включва и цел за 2030 г.

Позволете ми да приключа с няколко думи за Европейския съюз на конференцията по изменението на климата. Бих искала да подчертая, че съумяхме да бъдем единни. По-рано обсъждахме в този форум колко е важно това. Комисията, председателството и 27-те държави-членки направиха необходимото Европейският съюз да играе ролята си на световната сцена. Щастлива съм да кажа, че имаше отлично сътрудничество между министър Шаувлиге и нейния екип и моя екип от Комисията. Бих искала горещо да благодаря на Йоке Шаувлиге за нейния принос за този резултат.

Не на последно място, разбира се, бих искала да изкажа голяма благодарност на делегацията на Парламента. Считам, че тя много допринесе за предаването на посланието, че Европа наистина говори с един глас. По-конкретно, бих искала да благодаря на председателя на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, Jo Leinen. Според мен беше от възлово значение, че когато се обръщаха към членовете на делегацията и ги питаха за европейската позиция, всички се стараеха да се придържат към общата позиция. Считам, че това много допринесе за общото впечатление, че този път Европа наистина говори с един глас. Благодаря ви много за това.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Richard Seeber, от името на групата PPE.(DE) Г-н председател, бих искал да се присъединя към поздравленията на члена на Комисията Хедегор. Научихме много неща от събитията през миналата година, по-конкретно за това, че трябва да говорим с един глас. Ако сравним положението сега с Копенхаген, можем да кажем, че отидохме в Копенхаген с големи очаквания и бяхме силно разочаровани. Отидохме в Канкун с по-малки очаквания и все пак там успяхме да постигнем нещо. Убеден съм, че догодина в Дърбан наистина ще постигнем резултата, за който всички се надяваме.

Важно е, че процесът в ООН сега е в готовност за работа и в Европейския съюз си даваме сметка, че към една и съща цел могат да водят много пътища. Общата ни цел е да ограничим глобалното затопляне до под знаменитите 2ºC. Сега успяхме за първи път да посочим това в документ на ООН. Обаче дори и в Европа стигнахме до разбирането, че прочутото обвързващо споразумение не е достатъчно. Трябва също да признаем усилията на други страни – и това по-конкретно включва големите източници на емисии като Съединените щати и Китай.

За нас е изключително важно от политическа гледна точка, че сме единни в усилията си и успяхме да покажем това в Канкун. Важно е също, като развит свят, не само да сме на висотата на историческата си отговорност, ние също трябва да направи нещо и преди всичко трябва да изнамерим регламент, който да наследи Протокола от Киото. Също толкова важно е развиващият се свят да признае, че усилия се изискват и от него. Считам, че много добре успяхме да постигнем това — на правилния път сме.

Подробностите вече бяха споменати. Това, което според мен изглежда много важно, е фактът, че отбелязахме определен напредък, особено при борбата с обезлесяването. Отделните страни са призовани да разработят национални стратегии, предстои да видим какво ще направят. Тази част е много важна за нас, включително от политическа гледна точка.

Имаме отговорност по отношение на трансфера на технологии. Трябва да поемем по-изразена водеща роля в тази връзка, но като цяло оценката ми е положителна и бих искал отново да Ви благодаря, г-жо член на Комисията, за Вашите усилия.

 
  
MPphoto
 

  Jo Leinen, от името на групата S&D.(DE) Г-н председател, бихме искали да благодарим на Комисията и на Съвета, на г-жа Хедегор и г-жа Шаувлиге, за ежедневните информационни срещи, които се организираха за делегацията на Европейския парламент в Канкун. Наистина можем да кажем, че в Канкун ЕС не беше част от проблема, а в много случаи част от решението. Това трябва да радва всички ни. Сега положителното настроение трябва да бъде използвано, за да дадем нова инерция на политиката за климата в Европа и също на Европейския съюз. Бих искал да спомена само три точки. Беше абсолютно правилно Парламентът в своята резолюция да ни призове да завишим амбициите си и да постигнем намаляване на CO2 от 30% към 2020 г. и се надявам Комисията и Съветът да вземат решения по въпроса през пролетта.

Второ, разполагаме със Зеления фонд за климата. Предложихме въвеждането на данък върху финансовите операции за финансирането му. Хората, които отхвърлиха това, сега трябва да предложат алтернативи – вече няма време за отлагане.

Трето, трябва да свършим своята работа. Трябва да извадим горещия въздух от въглеродния отпечатък на ЕС. Последната ми бележка е следната: Тази конференция по климата приключи. Сега да гледаме към следващата. Трябва да увеличим работата.

 
  
MPphoto
 

  Chris Davies, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, изобщо не се интересувам от футбол, но понякога попадам на репортажи от мачове и като гледам треньора, се сещам за члена на Комисията. Губят с един на два и въпреки всичките й усилия, отборът й е пред изпадане; изведнъж се отбелязва гол. Не се знае кой е голмайсторът – може би дори вратарят на съперника е влязъл в своята мрежа с топката в ръце – но така или иначе мачът е равен; спечелена е жизнено важна точка и няма да изпаднат. Не е триумф, но не е и загуба; треньорът оцелява, за да се бори и на следващия ден.

Казаха ми, че в Канкун се чули силни одобрителни възклицания, когато имало развръзка в преговорите. Мога да разбера облекчението на делегатите там, че все пак не е загуба, но едва ли е било и триумф. Къде е споменаването на спирането на покачването на температурите към 2015 г.? Къде е амбицията за намаляване на емисиите на CO2 с 50% към 2050 г.? Къде са ангажиментите за периода след Киото? Претупани и заобиколени, забутани във високите бурени край игрището. Но да се критикува е лесно; това, за което се правят опити, досега не е правено. Действието изисква правителствата от света да се съберат заедно в колективно действие; и това, разбира се, е причината, поради която критиците от националистическата десница толкова го мразят.

Всички правителства в света приемат науката и приемат, че не правим достатъчно, за да не допуснем температурите в света да се повишат с повече от два градуса по Целзий. Дори и Китай този път призна, че има граници за националния суверенитет, и прие, че трябва да има международна проверка на неговите емисии, тъй като всички сме заедно в това: една раса, един вид на една планета.

Има някои много трудни въпроси, на които трябва да се даде отговор, докато вървим напред. Как да продължим нататък, за да постигнем едно обвързващо споразумение за периода след Киото, което да поставя изисквания не само за развитите страни, но също и за развиващите се страни? Как да осигурим финансирането? Наистина, как да намерим парите, които обещахме за приспособяване и защита на горите? Как да убедим собствените си правителства да завишим амбициите си за 2020 г. от 20% на 30% намаляване на CO2? Но може би имаме отговор за това. Като имаме предвид, че Китай е доста напреднал по посока намаляване на относителното си потребление на въглерод с 45%, в наш икономически интерес е да направим необходимото да вземем тези мерки или ще изостанем в икономическо отношение. Може би сега благодарение на това, че не загубихме в Канкун, имаме инерцията – чувството, че отново вървим напред – да направим необходимите промени.

 
  
MPphoto
 

  Yannick Jadot, от името на групата Verts/ALE.(FR) Г-н председател, както г-н Leinen, искам да подчертая забележителната работа, която членът на Комисията Хедегор и нейният екип свършиха в Канкун.

Днес в известен смисъл успехът в Канкун означава, че трябва да престанем със стратегията на повтарянето, че ако другите не предприемат действия и ние няма да предприемем действия. Положителният аспект на Канкун е, че сега всички трябва да се ангажират с механизма на международните преговори, по-конкретно чрез укрепване на техните национални или регионални цели. От гледна точка на целта за намаляване на емисиите на парникови газове сега Европа трябва да постигне 30%. Постигането на 30% е част от целта за създаване на икономика без въглерод към 2050 г.; 20% няма да ни позволи да осъществим този преход.

И накрая, като постигнем 30%, ние също несъмнено ще се свържем с бързо развиващите се икономики: Бразилия, Китай и Южна Африка. Знаем, че тези страни имат някои цели, които до определена степен понастоящем са по-високи от тези на Европейския съюз. Затова трябва да сложим край на бездействието и стратегията на запазване на статуквото. Успехът в Канкун означава, че трябва да се ангажираме с процеса на международни преговори по един много по-конструктивен начин.

 
  
MPphoto
 

  Julie Girling, от името на групата ECR.(EN) Г-н председател, нямах късмета да бъда в делегацията на Парламента в Канкун, но бих искала да използвам възможността да поздравя всички, които взеха някакво участие. Бях може би малко скептична относно това дали на такива срещи може нещо да се постигне, но макар да се чуха много мнения в пресата, оплакващи се от липсата на подробности, по-конкретно – както каза Jo Leinen – за липсата на подробности относно финансирането за Зеления фонд и много други въпроси, които бяха оставени неуточнени на този етап, възприемам оптимистичната гледна точка, че точно тази среща не беше времето или мястото за работа с големи подробности, а време за изясняване на глобалните стремежи и малко да се поговори за стратегия — мисля, че това беше постигнато.

В моята група – групата ECR – ние сме привърженици на управлението „со кротце, со благо“. Смятаме, че се постига повече с насърчение, отколкото с пламенно красноречие, и считаме, че е направена една крачка по-близо към целта. Най-уместно е да приключа с думите на моя министър-председател, Дейвид Камерън, който вчера каза, че споразумението от Канкун е много значима крачка напред към подновяване на решимостта на международната общност да се бори с изменението на климата с многостранни действия. Поздравявам всички мои колеги, които имат принос за постигането на това.

 
  
MPphoto
 

  Bairbre de Brún, от името на групата GUE/NGL.(GA) Основната цел, която все още предстои да бъде постигната, е глобална договореност, която да е правна и амбициозна и да има за цел да ограничи покачването на температурата до под 2°C или дори 1,5°C спрямо равнищата преди индустриализацията.

Степента на съгласие, постигната в Канкун, е крачка в тази посока. Съгласна съм с тези, които днес казват, че имаме още много работа за вършене. Сега правителствата трябва да надграждат върху това постижение. Празнините трябва да бъдат запълнени. Трудните въпроси в дневния ред трябва да бъдат решавани и сега трябва да се поставят цели, които са много по-високи, ясни и обвързващи. Сроковете между настоящия момент и седемнадесетата конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (РКООНИК) (COP 17) в Южна Африка трябва да бъдат спазени.

Изказвам благодарности също на Съвета и на Комисията за това, което постигнахме, но все още ни чака усърдна работа. В Европа трябва незабавно да се договорим за намаление от поне 30% в изтичането на CO2 не само в интерес на международното споразумение, но и в наш собствен интерес.

 
  
MPphoto
 

  Anna Rosbach, от името на групата EFD.(DA) Г-н председател, бих искала да изкажа голяма благодарност на члена на Комисията за нейния отличен принос и отличните информационни срещи, които бяха организирани за всички нас в Канкун. Цялата конференция за климата, разбира се, беше посветена на сделки с горещ въздух и създаване на фонд за развиващите се страни. От моя гледно точка това е добре, но кой ще проверява дали парите се разпределят правилно, а не отиват в личните джобове на диктатори? Щях да бъда доволна, ако конференцията също беше обсъдила ограничаването на потреблението на суровини, необходимостта от биоразнообразие за естественото регулиране на климата и нарастването на броя на населението – тема, за която всички политици в света си затварят очите, защото не след много години планетата ще трябва да изхранва около 10 млрд. души. Как ще осигурим храна за тях, без да увеличаваме емисиите си от CO2 и без това да наруши естественото равновесие и световния климат?

Очакванията за Канкун бяха изключително ниски и поради това той беше успех. Сега вратата е отворена за по-нататъшно сътрудничество преди COP 17 и съм доволна от това.

 
  
MPphoto
 

  Nick Griffin (NI).(EN) Г-н председател, докато мошениците с въглерода и заговорниците за установяване на световно правителство празнуват напредъка си в Канкун, министър-председателят на Обединеното кралство Дейвид Камерън обяви задоволството си от резултата.

В края на най-мразовитата първа половина на декември в Централна Англия, откакто през 1772 г. започва да се води статистика, Дейвид е доволен, че Зеленият фонд за климата ще струва на британските данъкоплатци 2,9 млрд. британски лири свръх ежегодната сума от 18,3 млрд. британски лири, които Законът за изменението на климата източва от британските потребители в полза на мошениците от корпорациите в „зеления“ промишлен комплекс. По чисто съвпадение също 2,9 млрд. британски лири е сумата, която хазната ще спести, като увеличи дълговете на британските студенти, поставяйки ги в доживотна крепостна зависимост от банките.

Тази машинация вече доведе до студентски бунтове. Бунтовете на данъкоплатците в резултат на далеч по-големите измами – финансовата помощ за корумпирани и некадърни банки, изкуствената подкрепа на живия труп – еврото – и измислицата за глобалното затопляне – тепърва предстоят и за разлика от принц Чарлз и Камила средите, срещу които те ще бъдат насочени, ще са заслужили всичко, което получат.

 
  
MPphoto
 

  Pilar del Castillo Vera (PPE).(ES) Г-н председател, г-жо Шаувлиге, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да започна с поздравления за Комисията и парламентaрната делегация, водена от нашия колега г-н Leinen, за работата, която извършиха в Канкун – среща, на която в крайна сметка аз не успях да присъствам.

Считам, че на Канкун и резултатите може да се гледа в съответствие с казаното от колегата г-н Seeber в перспективата на Копенхаген: Канкун, гледан в перспективата на Копенхаген. Първото заключение в тази перспектива е, че имаше един основен разграничаващ фактор. В Копенхаген очакванията бяха много високи, а в Канкун очакванията бяха далеч по-реалистични, в резултат на което оценката за Копенхаген беше твърде отрицателна, докато оценката за Канкун както от тези, които взеха участие, така и от средствата за масово осведомяване като цяло беше твърде положителна. Канкун извлече уроци от Копенхаген и мисля, че това е първият и много интересен извод.

Считам, че бяха предприети мерки и постигнати договорености, които не са, разбира се, епохални, но които биха могли да бъдат много интересни от гледна точка ефективност. Наред с другите неща мисля, че създаването на комитет и мрежа за технологии за насърчаване сътрудничеството в технологиите е изключително важно. Тук ние ще се опитаме да приемем доклад по време на заседанието относно енергийната ефективност, която е един от основните ключове за ефикасна борба с изменението на климата. Също така смятам, че са твърде положителни въпросите като този Световната банка да бъде по-ангажирана или официалното признаване на това действията на страните за намаляване на емисиите да бъдат върнати в процедурата и рамките на Обединените нации.

И накрая, бих искала да кажа, че остава една година преди да стигнем до Южна Африка. Би било много добра идея, ако по същия начин, както Канкун се поучи от Копенхаген, ние сега да се поучим от Киото и ако постигнем международна отправна рамка за споразумение относно изменението на климата, което да е по-гъвкаво, по-прозрачно, по-ефективно и по-приобщаващо.

 
  
MPphoto
 

  Linda McAvan (S&D).(EN) Г-н председател, не смятам, че е заговор да се каже, че сме един свят, който дели една планета, и мисля, че това, с което си тръгнах от Канкун, беше реалността на всички тези хора, работещи заедно. Едно от най-хубавите неща на това да си в Канкун беше да се возиш на тези автобуси, отиващи и връщащи се от конферентния център, и да слушаш делегатите, които разказват какво правят: замбийците, работещи с руснаците, работещи с японците и с китайския преговарящ за постигане на споразумение. Ние делим една планета и нямаме друго бъдеще, освен да работим заедно.

Искам да благодаря на Съвета и Комисията за работата, която свършиха. Европа беше единна и от срещите ни с различни делегации беше съвсем ясно, че водещата роля на Европа беше оценена и всички бяха напълно наясно, че сме имали цел от 20%, но мислим за преминаване към 30%. Питам се какво ли мисли сега членът на Комисията за изгледите да бъдем по-амбициозни преди Дърбан, защото от това, което чухме, съм на мнение, че това, което Европа ще каже в Дърбан, ще бъде взето под внимание.

 
  
MPphoto
 

  Satu Hassi (Verts/ALE).(FI) Г-н председател, госпожи и господа, съгласна съм с колегите, че работата, свършена от члена на Комисията Хедегор на конференцията по изменението на климата в Канкун, заслужава поздравления. Канкун беше крачка напред, макар и за съжаление много по-малка, отколкото е наистина необходима. Все пак Канкун официално потвърди ангажиментите във връзка с емисиите, поети в Копенхаген. В същото време той посочи, че те не са достатъчни, за да се задържи изменението на климата по-малко от два градуса, и призова индустриалните страни да повишат целите си относно емисиите.

Така че водещата роля на ЕС във връзка с изменението на климата на практика се проверява: готови ли сме да повишим целите си относно емисиите, като преминем от 20% към 30% намаление? Това би бил най-добрият начин да се насърчи постигането на нещо, което трябва да имаме в Дърбан догодина: всеобхватно международно споразумение за климата. След Канкун твърдението, че ЕС е някак сам със своите цели относно климата, очевидно вече не е вярно.

 
  
MPphoto
 

  Marisa Matias (GUE/NGL).(PT) Г-н председател, и аз бих искала да изразя благодарностите си за свършената работа. Определено е време за равносметка, но всички знаем, че също е и време за поемане на ангажименти, сериозни ангажименти: тук бяха казани много важни неща и проектните спецификации пред нас са много дълги, даже прекалено. В Канкун се приеха важни ангажименти, но истината е, че никой от тях няма да бъде оформен официално преди конференцията догодина в Южна Африка. Имаме пред нас една година и много работа за вършене, както вече споменах.

Бих искала да подчертая факта, че правата на туземните населения и най-засегнатите хора трябва да бъдат обединени, тъй като това е ангажимент, който трябва да се поеме и разглежда сериозно. Не трябва да допуснем бедните винаги да са тези, които плащат повече, защото кризата в околната среда и климата е криза за оцеляване на всички ни и е въпрос, който засяга всички ни.

Колкото до амбицията, бих искала да повторя нещо, което вече съм казвала: трябва да бъдем по-амбициозни, както вече сме били. Що се отнася до намаляването на емисиите, трябва отново да постигнем 30%, тъй като няма причина да не изпълним този ангажимент, като същото важи и за температурата и глобалното затопляне. Можем да бъдем по-амбициозни и да вземем средно- и дългосрочни мерки. За да го направим, не е достатъчно само да го казваме: трябва да го докажем и сега е моментът, тъй като по мое мнение ние не може да правим малки стъпки по този път.

 
  
MPphoto
 

  Paul Nuttall (EFD).(EN) Г-н председател, надявам се всички да са се забавлявали в Канкун. Мястото е чудесно, но съм малко разочарован, че никой от тях не е със слънчев загар.

Е, все пак това по-скоро е трябвало да се очаква, защото докато мнозина от вас бяха отишли там да ни четат лекции как трябва да променим начина си на живот заради борбата с глобалното затопляне, това е била всъщност най-студената седмица в този мексикански град от повече от сто години.

И при нас в Обединеното кралство гледахме зрелище как учени се опитват да внушат, че един от най-студените месеци ноември, които са се случвали през последните сто години, всъщност е бил причинен от глобалното затопляне. Да не би тези хора да мислят, че сме наивни? Това също обяснява защо все повече британци вече смятат, че глобалното затопляне е измама и начин за вдигане на данъците и налагане на контрол. Какво реално постигнахте в Канкун, освен прехвърлянето на маса пари на данъкоплатците под прикритието на Зеления фонд за климата, които според мен ще се превърнат в торба с подаръци за африканските диктатори, за да могат да си купуват още автомобили „Мерцедес-Бенц“ и частни самолети?

Лично аз съм на мнение, че наименованието на Зеления фонд за климата е добре да се смени, и мисля, че „Политически фонд на завистта“ би било по-подходящо и по-близо до истината.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

 
  
MPphoto
 

  Chris Davies (ALDE).(EN) Всички правителства в света приеха в Канкун теорията, че дейностите на човека променят климата. Всички правителства в света се съгласиха, че ако не вземем мерки, повече мерки, няма да бъдем в състояние да не допуснем температурите в света да се покачат с повече от 2°C. Какво знае почитаемият господин, което останалият свят да не знае?

 
  
MPphoto
 

  Paul Nuttall (EFD).(EN) Ето тук се издадохте, защото това, за което говорите, са правителства и политици в света. Тук ние говорим за учени. Науката е бавен процес, доказателствата трябва да бъдат проучени и разчетени, а политиката е по-бърза игра и тя върви преди науката; точно в това се крие проблемът. Фактите по случая са, че земното кълбо всъщност не се затопля; то не се е затопляло от 1998 г. насам. Така че играта свърши, хората разбират, че имате проблем. Това, което правите, е да мамите хората; това е измама и хората ви оличават.

 
  
MPphoto
 

  Elisabetta Gardini (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, леко съм обезпокоена от развоя на разискването в този момент, защото според мен едно от най-хубавите неща в Канкун беше фактът, че имахме възможност да разискваме и да разсъждаваме, без да се разделяме на двата лагера – на предвестниците на гибел и на отрицателите – което може би беше най-лошият резултат от срещата на върха в Копенхаген.

В Копенхаген всички основни световни фактори се събраха заедно; хиляди неправителствени организации дойдоха и демонстрираха, като при големия студ в Копенхаген ние успяхме да се приберем у дома превъзбудени и претоплени с допълнителното разочарование, че бяхме се провалили.

В Канкун – под изключително компетентното председателство на Мексико, което мисля всеки беше успял да отличи и да благодари за способността му да ръководи толкова трудни преговори, които преди стигаха до задънена улица – ние видяхме всъщност, че многостранният процес е още жив.

При все това считам, че не трябва да пропиляваме новата възможност, създадена в Канкун, да бъдем практични и да преговаряме; не трябва отново да се превръщаме в запалянковци на футболен мач, защото тук всъщност говорим за нещо сериозно: говорим за бъдещето на нашата планета.

Затова бих искала да цитирам думите на един италиански климатолог, който е много известен и в чужбина, в подкрепа на мнението си. Този климатолог се казва Франко Проди, брат на бившия министър-председател Романо Проди, и той призовава за спокойствие, здрав разум и да не се допуска разделение, застъпвайки становище, с което би трябвало да се съгласим всички: той казва, че ще са ни нужни още много години, за да научим толкова за изменението на климата, колкото знаем днес за метеорологията. Затова трябва да помогнем на науката да ускори работата си и да бъде в състояние да дава надеждни прогнози за целите на определянето на политиката възможно най-скоро.

Междувременно опазването на околната среда на планетата трябва да бъде в основата на всяка сериозна екологична политика. Затова считам, че можем да продължим да работим практично по въпроса, и благодаря на всички за начина, по който беше свършена работата в Канкун.

 
  
MPphoto
 

  Dan Jørgensen (S&D).(DA) Г-н председател, американският писател Марк Твен веднъж казал: „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“. По същия начин бихме могли да кажем, че за щастие слуховете във връзка с процеса за климата в ООН се оказаха силно преувеличени. Процесът за климата е жив и в действие. Конференцията в Канкун показа, че ООН наистина може да постига резултати. Ясно е също, че голямото препятствие – големият въпрос с колко да се намали CO2 и кога да се направи това, за да съумеем да задържим покачването на температурата под два градуса – е въпрос, който все още чака отговор.

Има надежда, особено ако има кой да поеме водещата роля. Ние в ЕС трябва да поемем водещата роля. Направихме това в Канкун, но трябва също да го сторим и по отношение целите за намаляването. Сега сме обещали намаление с 20% към 2020 г. В Парламента сме се съгласили също, че считаме, че трябва да стигнем до 30%. Когато се срещахме с делегации от други страни в Канкун, с неправителствени организации и с ръководители на институции на ООН, ние многократно подчертавахме колко е важно за нас в Парламента да покажем пътя и колко се надяваме, че ние като Европейска общност ще решим възможно най-скоро да поемем ангажимент за намаление с 30%.

 
  
MPphoto
 

  Bas Eickhout (Verts/ALE).(EN) Г-н председател, благодаря на члена на Комисията и белгийското председателство за успеха им в Канкун, защото там успяхме да излекуваме с аплодисменти травмата от Копенхаген. Аз също лекувах с аплодисменти травмата, защото сега най-после можем да погледнем напред. Можем отново да гледаме напред и да видим какво трябва да постигнем в Дърбан.

Нека бъдем честни: най-чувствителните области – вторият период на ангажимент, Киото, финансирането, целите във връзка със смекчаването – все още не са решени. До Дърбан ни очаква една година от възлово значение. Нека бъдем ясни. Китай и САЩ са все още там и тези два големи блока не напредват особено бързо. А именно това е необходимо в Дърбан. Така че имам един съвсем обикновен въпрос към члена на Комисията. Какво конкретно ще направи ЕС, за да е сигурен, че ще привлечем други глобални партньори като Бразилия и Индия към европейците, за да се стремим към амбициозна договореност в Дърбан? Да бъдем единни е много хубаво, но сега трябва да задействаме нашата активна дипломация.

 
  
MPphoto
 

  Romana Jordan Cizelj (PPE).(SL) Г-н председател, в събота сутринта се събудих с чувство на облекчение след като научих, че двете споразумения са приети и това, разбира се, ми дава увереност, че глобалното затопляне все още може да бъде задържано под границата от 2°C.

От това остана горчив привкус обаче, защото реалният напредък на преговорите на международната общност е прекалено бавен и е трябвало да приемем такова споразумение поне преди година. Сега се оказваме в положение на остър недостиг на време, най-вече защото нямаме никакви числа и защото все още нямаме конкретни задължения за това как отделните страни ще намалят своите емисии от парникови газове.

Едно от положителните неща обаче е, че документът е всеобхватен и той наистина обхваща всички приоритетни области, които Европейският съюз определи още преди преговорите да са започнали.

По моя оценка Европейският съюз успя в преговорите, а и той беше достатъчно амбициозен, тъй като беше достатъчно амбициозен да запази водещата си роля и да насърчава преговорите. Ако сега бяхме прекалено амбициозни, щяхме да се окажем встрани от пътя, както ни се случи миналата година. Мисля също, че извлякохме добри поуки от станалото миналата година. Бих искала да носим тези поуки с нас на следващия кръг от преговори догодина и да избягваме да променяме стратегията.

През тази година сме изправени пред една много сериозна задача, особено в отношенията ни с трети страни. От тази гледна точка мисля, че Европейският съюз трябва да се възползва от всяка достъпна нему възможност да помогне на Съединените щати, така че догодина да можем да постигнем много по-амбициозно задължение от тяхна страна, отколкото стана тази година.

В ЕС ние трябва да се съсредоточим по-конкретно върху прилагането на законодателството, което приехме през последните пет години, защото има много нови неща, които всъщност ще трябва да започнем да прилагаме на практика. Европейският съюз все още е единственият регион в света, който е ограничил емисиите си със закон.

 
  
MPphoto
 

  Edite Estrela (S&D).(PT) Г-н председател, тук вече казах, че макар очакванията за Копенхаген да бяха в началото много високи, очакванията за Канкун не бяха много амбициозни. Вследствие на това Копенхаген беше сметнат за провал, а на Канкун се гледа като на напредък. Обаче има и още една разлика в полза на Канкун, която също е резултат от добрата работа, свършена от мексиканското председателство, което направи всичко по силите си, за да завърши конференцията с успех.

Европейският съюз свърши работата в рамките на своята сфера на компетентност и допринесе за напредъка, който беше постигнат. Това включи потвърждение на ограничението от два градуса по Целзий и създаването на Зелен фонд в подкрепа на приспособяването на развиващите се страни и борбата с обезлесяването. Бих искала да наблегна на още нещо, което вече споменах тук, а именно, възстановяването на доверието към многостранния подход и възможността да се постигне обвързващо международно споразумение относно изменението на климата, което трябва да стане догодина в Дърбан, като трябва да положим усилия това да се постигне.

 
  
MPphoto
 

  Mairead McGuinness (PPE).(EN) Г-н председател, както много други хора, ние просто изпитваме облекчение, че има добри новини. Макар да е подценен, а не надценен, вие постигнахте напредък по един хладнокръвен начин, защото имахме по-ниски очаквания.

Искам да се спра на един конкретен въпрос и това е намаляването на емисиите от обезлесяването и разрушаването на горите – така наречената програма REDD – което е един много важен въпрос, но аз съм загрижена от липсата на последователност в политиката на Комисията по въпроса. Например членът на Комисията, отговарящ за търговията, се опитва сега да сключи сделка със страните от Меркосур, която ще доведе до увеличаване производството на говеждо месо в тези страни. Това може да се случи само от земя, която ще бъде обезлесена - проблемът за изменението на климата се усложнява.

Бих призовала членът на Комисията да предаде ясно това съобщение на своите колеги и да се занимае с него по начин, който ни представя като действащи съгласувано, като Европейски съюз.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D).(HU) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, макар сам по себе си Канкун все още да не представлява повратен момент, без него нямаше да имаме шанс да стигнем до повратен момент след една година в Дърбан. Поздравявам всички, които имат принос за това постижение. Аз следя този процес от Брюксел и от Будапеща и е огромно постижение, че ще има възможност след една година в Дърбан да се постигне всеобхватно международно споразумение, което да определи задължителни ангажименти след напрегната работа. Важна крачка в правилната посока е, че бързо развиващите се икономики като Китай, Бразилия и Южна Африка се ангажират с целта от 2°C за първи път. И накрая, намирам за много важно, че Европейският съюз не само говори с един глас, но и че промени поведението, което прояви в Копенхаген, и третираше другите страни като партньори и със съпричастие и с това в значителна степен допринесе за успеха в Канкун.

 
  
MPphoto
 

  Oreste Rossi (EFD).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, и този път шестнадесетата конференция относно изменението на климата, проведена в Канкун завърши с необвързващ компромис, наречен „балансиран пакет“.

Появи се Зеленият фонд за климата, който ще струва на най-развитите страни 100 млрд. щатски долара годишно, считано от 2020 г., като 30 млрд. щатски долара ще бъдат отпуснати незабавно за „ускорено“ финансиране, от които Италия ще трябва да осигури 410 млн. щатски долара.

Междувременно към страните, които са най-големите замърсители, не са отправени искания; напротив, самият Китай е обявил, че ще удвои производството си на енергия към 2020 г. и следователно, тъй като е решил да се придържа към 80% съдържащи въглерод и 20% други източници на енергия, той ще удвои и емисиите си.

Според нас е неприемливо да продължаваме да искаме от нашите предприятия да правят жертви заради предприятия в трети страни. От жизнено важно значение е догодина COP 17 да постигне всеобхватна обвързваща договореност относно борбата с изменението на климата, предвиждаща санкции за страните, които продължават да отказват да сътрудничат.

 
  
MPphoto
 

  João Ferreira (GUE/NGL).(PT) Г-н председател, забележимо по-ниските очаквания, които имаше преди конференцията в Канкун, не трябва да бъдат оправдание за прекалено оптимистичните дискусии относно нейните резултати, а още по-малко на нея може да се гледа като на успех. Ако имаше някаква последователност в критериите за анализ, би трябвало да признаем, че резултатите бяха, както се и очакваше, оскъдни.

Къде е документът, който ще замести Протокола от Киото и беше абсолютно необходим още преди година? Къде са целите за намаляване в съответствие със сроковете, предложени от Междуправителствената група експерти по изменението на климата? Самият Европейски съюз остава извън тези срокове, целта на Съединените щати е намаление с 3-4% в сравнение с равнищата от 1990 г., която те премахнаха от Копенхаген. Къде е сериозното обсъждане на неефикасността и погрешността на пазарните инструменти като пазара на въглерод, на механизмите за гъвкавост като механизма за чисто развитие, за горещия въздух и другите фокуснически номера, които служат повече за създаване на добри перспективи за предприятията на малцина, отколкото за постигане на целите по намаляването?

Това са въпроси, които не зададохме днес – в момент, в който една трета от периода, определен за ускорено стартиране, вече е изтекъл.

 
  
MPphoto
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE).(LT) Г-н председател, бих искала да поздравя делегацията на Европейския парламент, члена на Комисията и целия Европейския съюз за единството в Канкун. Миналата година съжалявахме за резултатите от Копенхаген, или за да сме по-прецизни, за липсата на резултати. Днес сме доволни от Канкун, но удовлетворението ми все още има леки резерви, просто защото бих искала повече. Ясно е, че преговорите са огромна и сложна задача. Те са истинско предизвикателство, когато има толкова много различни позиции. Но това, което най-много ме тревожи, е представата, създадена за темата в обществото. И наистина, обществото не е спечелено. Трудностите, пред които сме изправени за постигането на споразумение, под което имам предвид постигане на правно валидни мерки, е нещо, което е важно за всички нас, но започва да се превръща в отегчителен въпрос. Съгласна съм с члена на Комисията, че трябва да свършим нашата работа, самите ние трябва да постигнем целта от 20% с различни средства. Разбира се, винаги е по-лесно да се сочат с пръст онези, които може би не правят нищо, и да се казва, че може би и ние не трябва да го правим. Независимо от това, което казахте – че успяхме да постигнем нещо – все пак искам да попитам наистина ли не очаквахте малко по-значим резултат в Канкун?

 
  
MPphoto
 

  Vittorio Prodi (S&D).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодарен съм на члена на Комисията и на цялата делегация на ЕС, които помогнаха процесът да бъде запазен. Обаче не сме решили истинските проблеми: първо, трябва да дадем политически израз на декларацията от Бали – по-конкретно по отношение на това, което ние в Парламента вече нарекохме справедливост по отношение на климата – и трябва да обобщим и опростим системата за търговия с емисии, тъй като е немислимо да има пазарен механизъм, при който половината квоти за емисии се раздават безплатно.

Второ, бих искал да наблегна на необходимостта от развитие на средствата за наблюдение, отчитане и проверка, и по-конкретно тези от набора услуги на Глобалния мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), на спътниците, които ще осигурят данни от абсолютно жизнена важност в тази област.

 
  
MPphoto
 

  Кони Хедегор, член на Комисията.(EN) Г-н председател, ще позволите ли най-напред да изкажа голяма благодарност за многото любезни коментари, включително тези на Chris Davies, и макар да разбирам от футбол дори по-малко от него и не можах да проследя казаното, като че ли и той беше положителен.

Няколко човека поискаха 30%. Как сега увеличаваме, докъде е стигнал този процес и, както каза Linda McAvan, какви са изгледите? Мисля, че всички тук знаете докъде е стигнал процесът в момента. Сега правим анализ по отделни държави-членки: какви са проблемите, какви са предизвикателствата, какви са съпътстващите изгоди, какво можем да направим? След това ще се проведе и обсъждане на стратегията за ниско потребление на въглерод през 2050 г., която ще представим през март – включително, както казах, и целта за 2030 г., защото ако знаем къде ще бъдем през 2050 г., съвсем ясно е, че ще трябва да направим няколко избора. Колкото по-малко направим към 2020 г., толкова повече ще трябва да направим след това и по-вероятно е това да бъде скъпо.

Такава е дискусията, която ще се опитаме да проведем тук през пролетта, и съм доволна да видя, че все повече държави-членки започнаха да водят тази дискусия помежду си и да дават различни сигнали как гледат на това.

Chris Davies запита за 2050 г. и 50% и някои други неща, които не се случиха. Това беше до голяма степен разгледано в рамките на специална група, където някои министри обсъждаха общото виждане. Шведският министър беше един от двамата министри, които бяха водещи в тази група, и мога със сигурност да кажа, че Европа много усърдно се стараеше да прокарва това. Всички вие знаете защо е трудно да го постигнем, но това е едно от нещата, които все още трябва да бъдат разгледани по пътя ни напред към Южна Африка. Ще трябва да фигурира в дневния ред.

Г-жа Del Castillo спомена, че Канкун е извлякъл поуки от Копенхаген. Бих казала да, но може би най-вече в смисъл, че хората осъзнаха в заключителните 24 часа, че ако не покажат воля за компромис, ще има реален риск нищо да не бъде направено и риск целият процес да приключи. Този аргумент не беше само тактически похват, а самата истина в залата, в която хората знаеха, че това вероятно ще бъде последният шанс за много от тях да спасят единствения процес, при който всички са на една маса. Имаше наистина сериозен натиск там въз основа на опита от Копенхаген да бъде показана необходимата политическа воля в Мексико.

Човек може да се запита какво точно ще направи ЕС в стремежа към договореност в Дърбан. Бих казала, че ще прави същото, каквото и през тази година, в която всъщност проведохме голяма разяснителна работа, много активно мислене и също много размисли по въпроса къде може да се намери договореност. Тези от вас, които бяха там, знаят също, че много от текстовете и много от използвания материал бяха също заслуга на много европейски експерти и много европейски предложения и трябва да правим точно същото и през идната година. Трябва също да доразвием това, което беше постигнато в процеса от Картахена, в който 25 страни – както развиващи се, така и развити страни – наистина искат да постигнат напредък. Ще продължим тази работа. Извлякохме голяма полза от това, че този процес присъстваше в Канкун, тъй като провеждахме значителна координация между различните регионални групи. Това ще бъде едно от първите неща: ще се опитаме да съберем заедно участниците в групата от Картахена и да работим с тях, както и да работим с много други.

Имаше и въпрос за договора, който трябва да замести Протокола от Киото. Още няма такъв, защото в света няма съгласие за него, но това определено не е заради Европейския съюз. Бих повторила, че ако Европейският съюз не беше подал сигнал за желанието си да приеме втори период на ангажимент, ако в Канкун бяхме казали същото, както други страни по Киото, сега нямаше да има никакви изгледи да се постигне правно обвързваща договореност.

И накрая, г-жа Morkūnaitė питаше, дали не сме очаквали малко повече от Канкун и аз бих казала не, всъщност не. През последните часове там бях с един контролен списък от теми. Понякога човек трябва да внимава да не се увлече, когато взема участие в нещо. Склонен е да мисли, че когато може да постигне някои неща, може би ще успее да свърши и други неща, за които е знаел и преди да излезе от къщи, че никога няма да получи. Седейки с този контролен списък, трябва да кажа, че елементите, които искахме да видим там, бяха налице. Разбира се, винаги има неща, които не получаваме, но всъщност знаехме например, че вторият период на ангажимент не би могъл да е за Канкун, така че просто искахме да запазим изгледите да го има и да продължим да градим върху това, което имаме.

Рамка за приспособяването, рамка за технологиите, рамка за горското стопанство, всички елементи от споразумението от Копенхаген, изгледите все още да има правно обвързваща договореност и известен напредък по същество при ИОП/МКА и редица други въпроси, плюс факта, че вече всички страни са се подписали под мнението, че не всички сме направили достатъчно заедно – според мен, ако бяхме обсъдили този резултат, както направихме преди да тръгнем за Канкун, вероятно повечето от вас щяха да се съгласят, че това би бил един добър резултат.

Няколко думи в заключение. Сега трябва да помислим много внимателно за стратегията за пътя напред. Мнозина от нас ще имат нужда от почивка за Коледа и Нова година, но в началото на следващата година трябва да продължим много енергичния диалог между Съвета, Комисията и Европейския парламент и да се информираме взаимно, след като поразсъждаваме и осмислим резултата от Канкун. Както казах в началото, ще бъде много трудна година, но трябва да доразвием знанията, които имаме. Ако Европа определи ясна стратегия, ще можем реално да придвижим нещата в правилната посока и макар че предизвикателството по пътя към Дърбан няма да е по-малко, сигурна съм, че можем да го направим. Може би просто най-напред ни е необходима почивка и след това да се върнем към диалога в началото на 2011 г.

 
  
MPphoto
 

  Йоке Шаувлиге, действащ председател на Съвета.(NL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, благодаря ви за многобройните положителни коментари, направени за споразумението, постигнато в Канкун.

Всички знаете, че Канкун е прагматична, но много важна стъпка в политиката за климата и разискването относно климата. Знаете, че принципът, според който трябва в крайна сметка да постигнем глобална, правно обвързваща договореност, беше запазен в заключенията на Съвета, приети през октомври тази година. Всички знаехме, че би било невъзможно да се осигури глобална договореност в Мексико, и това също беше установено предварително. Затова предпочетохме редица балансирани частични договорености. Те също са налице и, както каза членът на Комисията, елементите, които бяха важни според нас, за да постигнем този баланс от страна на Европейския съюз, също произтекоха от конференцията в Канкун.

Трябва да отдадем дължимото на Европейския съюз за възприемането на много ясна и прозрачна позиция, позиция, която беше заложена в заключенията на Съвета и която също беше защитавана с един глас. Всички от Комисията и Европейския парламент дадоха твърде положителен принос за прокарването на тази позиция и, от страна на Съвета, ние направихме всичко по силите си, за да осигурим тази позиция да бъде разяснена възможно най-добре. Понякога наистина беше необходимо да продължим да наблягаме на това: какво съдържат тези заключения и какви са намеренията на Европейския съюз зад тази позиция.

Построихме мостове; в Мексико получихме също и много положителни реакции за факта, че Европейският съюз пое водеща роля и че наистина се опитахме да сближим няколко различни позиции. Изиграхме тази роля добре и мисля, че и това стана ясно на целия свят.

Г-жо член на Комисията, вярно е, че сега трябва да направим равносметка на едно или две неща, но това не ни отклонява от факта, че трябва да действаме сравнително бързо. Мога да ви кажа, че още следващия понеделник ще обменим мненията в Съвета относно резултата от Канкун. И считам, че е добре, че в Парламента вече обменяме мнения по въпроса. Като казвам това, вярно е, че определено трябва да разработим стратегия и да го направим възможно най-скоро.

Съветът реши също да проведе разискването за намалението с 30% през пролетта. Поискахме от Комисията да проведе втори преглед, така че да знаем какво би означавало намалението с 30% на равнище държави-членки, като Съветът е съгласен разискването да бъде подновено през пролетта.

В заключение бих искала да благодаря още веднъж на всички за вашето сътрудничество, и по-конкретно на члена на Комисията Кони Хедегор, за много приятния и конструктивен начин, по който тя работи с нас и за вашите усилия, които доведоха до някои отлични резултати в Канкун. Това нямаше да бъде възможно без конструктивно сътрудничество от страна на всички и ако Европейският съюз не беше успял да постави своя отличителен белег върху споразумението, постигнато в Канкун. Следователно най-искрено ви благодаря за това.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  János Áder (PPE), в писмена форма.(HU) Мнозина гледат на резултата от конференцията относно изменението на климата, проведена в Канкун, която приключи миналата седмица, като на успех, пробив, връщане на надеждата. Аз обаче съм на мнение, че не може да се говори за успех, докато не бъде сключено правно обвързващо международно споразумение като продължение на Протокола от Киото, чийто срок ще изтече през 2012 г. – споразумение, въз основа на което да могат да бъдат налагани санкции. Решение за такова споразумение не беше взето в Канкун. Всъщност някои страни по-скоро биха предпочели самият Протокол да бъде анулиран. Въпросът за използваемостта след 2013 г. на излишъците от квоти по Киото, който е от възлова важност за Унгария и се смята за национален актив, по този начин ще остане нерешен до срещата на върха относно изменението на климата, която трябва да се проведе в Южна Африка през 2011 г.

Все още съществува възможността източноевропейски страни неравноправно и несправедливо да бъдат лишени от наградата, която биха получили за изпълнение на своите реални ангажименти за намаляване на емисиите в системата на Киото, докато за страните, които я нарушават, няма да има никакви наказания. Нещо повече – САЩ и Китай – най-големите източници на емисии, все още не са страни по Протокола от Киото и затова резултатите, които ще можем да постигнем за спиране на глобалното затопляне, ще останат незначителни. Следователно докато нямаме правно обвързващо международно споразумение, което да е в състояние както да наказва лошите ученици, така и да поощрява добрите, не може по никакъв начин да се говори за успех.

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Г-н председател, искам да поздравя председателя на конференцията в Канкун за прозрачните преговори по време на един толкова сложен процес. Макар да можеше да отиде по-далеч, споразумението изглежда е най-доброто възможно понастоящем. Протоколът от Киото все още може да бъде продължен, което е положително: догодина в Дърбан ще бъде упражнен голям натиск, предвид факта, че единственото обвързващо споразумение относно изменението на климата ще изтича, но е много важно, че споразумението, постигнато в Копенхаген, сега става официален документ на Обединените нации, тъй като се подкрепя от всички страни без Боливия. Доволен съм, че много от позициите на социалистите, подкрепени в залата, бяха включени в текста, като например създаването на „Световен зелен фонд“, който да помага на развиващите се страни да се приспособят към изменението на климата и да смекчат последиците му. Приветствам също всички страни, които се съгласиха да бъде запазено предложението за 1,5 С, което е една по-амбициозна цел за решаване на следващата среща на върха. Това е един много важен сигнал и следващата стъпка ще бъде да се осигури той да бъде отразен в целите за намаляване емисиите на CO2.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма.(RO) След продължителни преговори конференцията на Обединените нации относно изменението на климата, проведена в Канкун, постигна положителен компромис. Резултатът не е голямо постижение, но е важна крачка по посока борба с изменението на климата. Напредък беше постигнат във всички области, които за първи път се появяват в документ на ООН. Приветствам взетите решения, тъй като те ще улеснят хода на преговорите през следващия период и ще осигурят постигането на значителен напредък, по-конкретно по отношение на елементите, насочени към развиващите се страни и страните, които най-много са изложени на въздействието на изменението на климата. Освен това подкрепям стесняването на пропастта между развитите страни и неразвитите региони чрез предоставяне на финансова и техническа помощ. Считам, че тази среща на върха се явява възлов момент, в който нашите преговарящи проправиха пътя към подписване на споразумение догодина в Дърбан, Южна Африка. Искам да поздравя делегацията на Европейският парламент за усилията, които положи, и за успеха, който постигна.

 
  
MPphoto
 
 

  Ivo Belet (PPE), в писмена форма.(NL) Резултатът от срещата на върха относно климата, проведена в Канкун, едва ли би могъл да бъде описан като голямо постижение. Обаче е по-добър от нищо. Бяха предприети някои конкретни стъпки например при борбата с обезлесяването и беше дадена зелена светлина на създаването на фонд за климата в размер на 100 млрд. щатски долара. Цялото това нещо обаче се движи с ужасно бавно и уморително темпо. Най-много прилича на танцуваща процесия от фестивала в Echternach. Междувременно часовникът на глобалното затопляне продължава тихичко да тиктака.

Каква беше ролята на Европа в тази история? ЕС определено извлече поуки от грешките на миналогодишната конференция в Копенхаген. В Канкун Европа беше в сърцето на преговорите и действаше като единен фронт. Очите на целия свят са насочени към модела на ЕС и то с възхищение, защото имаме най-напредничави и обвързващи договорености. Европа е пример за подражание, когато става въпрос за климата.

Трябва да се придържаме неотклонно към водещата роля през идните години. Тя безспорно ни разграничава от почти всички други континенти по един положителен начин. Това е огромен актив за нашата репутация и в същото време води до значими икономически и обществени ползи.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма.(PT) Г-н председател, наблюдавах международните преговори по въпросите на климата през последните 15 години и съм особено доволна от договореностите, постигнати в Канкун. Приетите решения представляват реален напредък в преговорите. Основните елементи на споразумението от Копенхаген сега са под егидата на ООН. Обединените нации възстановиха авторитета си като форум за разработване на многостранни споразумения за климата. Мексико организира конференция с широко участие и прозрачност. ЕС изигра водеща роля. Бих искала да подчертая ефективното управление на задачите от Европейската комисия и белгийското председателство. Отбелязан беше значителен напредък по отношение на технологиите, горите и приспособяването. По-конкретно, приветствам създаването на Фонд за климата. На основата на резултатите от Канкун ще бъде необходима усърдна работа, за да стане успех конференцията в Дърбан през 2011 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма.(FI) Конференцията в Канкун беше наречена успех и думата е избрана правилно, като се има предвид, че от нея не се очакваше да излезе нищо. При все това е важно за ЕС да изложим фактите: няма раздвижване по въпроса за намаление на емисиите и не са поети ангажименти за намаляването им. На хоризонта не се вижда глобално споразумение и няма нищо, което да ни даде основание да завишим собствената, едностранна цел на ЕС за намаление от 20% на 30%.

В Канкун делегацията на Парламента се срещна с Achim Steiner, изпълнителен директор на Програмата на ООН по околната среда, който напълно сериозно каза, че Европа само е спечелила от целта от 20%: тя очевидно ни е дала тласък и е подобрила конкурентоспособността ни. Ето защо той подкрепи идеята целта ни да бъде направена още по-висока.

Сега бих искала да призова всички предприятия, които се занимават с бизнес по целия свят и които считат, че са подложени на изтичане на въглерод, да разкажат на Achim Steiner и други подобни влиятелни ръководители на организации за финансовите реалности, с които се сблъсквате. Покажете им данните за прякото и косвеното увеличаване на разходите вследствие на търговията с емисии, ако не сте съгласни със системата.

Не е правилно, доколкото засяга европейските граждани и работници, ако лицата, вземащи най-важните решения, дори и Комисията, от която Steiner може би е получил информацията си, живеят в измислен свят, който не е реалност

Успехът на Канкун се заключава във факта, че беше спасена политическата гордост. Прието беше, че ще има споразумение. Разбираме, че шумотевицата във връзка с климата намалява и че изменението на климата се превръща в обикновен, ежедневен въпрос. Той излиза от светлината на прожекторите и това може би е добре. Нека се върнем към една разумна, цялостна политика по опазване на околната среда

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

 
Правна информация - Политика за поверителност