Пълен протокол на разискванията

Вторник, 14 декември 2010 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател

(Заседанието се открива в 09,00 ч.)

2. Внесени документи: вж. протокола

3. Въпроси с искане за устен отговор (внасяне): вж. протокола

4. Разисквания по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (обявяване на внесените предложения за резолюции): вж. протокола

5. Основните права в Европейския съюз (2009 г.) – Ефективно изпълнение след влизането в сила на Договора от Лисабон (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Gál, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно състоянието на основните права в Европейския съюз (2009 г.) – ефективно изпълнение след влизането в сила на Договора от Лисабон (2009/2161(INI) (A7-0344/2010).

  Kinga Gál, докладчик. – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, приемането на Договора от Лисабон доведе със себе си визията и идеята за силна Европа по отношение на правомощията на Общността. За гражданите той предлага обещанието за изпълнението на тази визия. Това важи и за защитата на основните права и следователно, за разлика от предишни години, тазгодишният доклад се занимава с новите правни основания, с укрепените и новосъздадените сили и институции и предоставя подробен преглед на така създаденото положение. Целта на доклада е да предложи нов и всеобхватен подход в областта на защитата на основните права.

От декември 2009 г. защитата на основните права на човека се основа на различни стълбове в рамките на Европейския съюз. От една страна, тя се основава на Договора от Лисабон и на Хартата на основните права, която стана правно обвързваща. Хартата се превърна в стандарт за създаването и прилагането на законодателството на ЕС както от институциите на ЕС, така и от държавите-членки. Друг стълб на правната система на Общността ще бъде присъединяването ни към Европейската конвенция за правата на човека – процес, който вече е в ход, но системата на гаранциите за правата на човека, заложени в правните системи на държавите-членки, ще остане подобен стълб. Правните основания ще бъдат укрепени и от създадените институции на Общността както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки. На равнището на Общността ще спомена Комисията, нейния член, отговарящ за основните права, работната група на Съвета, Парламента, а от агенциите ще подчертая ролята на Агенцията за основните права.

Целта на моя доклад е да повиши информираността, за да се гарантира, че съществуващите институции и механизми работят по ефективен и прозрачен начин, независимо дали при мониторинга на процеса на вземане на решения, създаването на законодателни актове, събирането на данни, или обмена на информация, както и че не отдават приоритет на определени права за сметка на други. Важно е отделните институции не само да докладват, но също да отговарят и коментират помежду си. Те трябва да използват и да надграждат работата в областта на защитата на правата на човека, както и да вземат решенията си последователно, обективно и въз основа на факти.

Затова в доклада представяме какво Парламентът очаква от тези институции. Коментираме съобщението на Комисията от октомври, което следва подобна концепция. Една от основните цели на доклада е да подчертае, че настоящата структура на основните права трябва да започва и завършва с индивида, тоест с гражданите. Това означава, че трябва да предоставим на гражданите достатъчно информация, за да гарантираме, че те са запознати и разбират своите възможности, и са в състояние да се възползват от тях. Системата за защита на основните права трябва да бъде разбираема, достъпна и полезна, тъй като цялата структура си струва само ако защитава правата на гражданите на ЕС. За постигането на тези цели посочените институции и държавите-членки трябва да поемат балансираща роля, за да гарантират, че ЕС може да увеличи доверието на гражданите в себе си. И накрая, моят доклад се фокусира върху онези области, които изискват не само бързи действия, но също така средносрочни и дългосрочни стратегии, като например интеграцията на ромите, борбата срещу бедността сред децата и езика в малцинствените общности.

Надявам се, че с доклада, който ще бъде приет утре, ще можем да изпратим лесно разбираемо и ясно послание към посочените институции: Комисията, Съвета, агенциите, органите и съдилищата на държавите-членки, за да направим системата още по-ефективна. Затова призовавам за вашата подкрепа утре, за да можем след влизането в сила на Договора от Лисабон, сега, когато основите, институциите вече са налице, да работим в този дух.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, днешното разискване относно състоянието на основните права в Европейския съюз е много важно не само защото идва 10 години след провъзгласяването на Хартата – годишнината беше в началото на месеца – но и защото това е първото обсъждане в Парламента, посветено на това, което докладчикът, г-жа Gál, нарича „новата структура на основните права след Договора от Лисабон“. Тя е напълно права. Започнахме с едно ново начало за значението на правата на човека и основните права в Европа. Искам да благодаря на докладчика и на членовете на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи за техния много ценен принос за разискването.

Вече имаме правно обвързваща Харта, която е част от първичното законодателство на ЕС. Сега трябва да я приложим на практика. Именно поради тази причина през октомври Комисията прие съобщение относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата. Основната цел на Комисията е да направи правата, залегнали в Хартата, възможно най-ефективни за благото на всички хора, живеещи в ЕС, а като членове на Парламента вие представлявате тези хора.

Хартата трябва да бъде нашият компас и трябва да я следваме, особено когато създаваме закони. Това се отнася до изготвянето в Комисията и приемането от Европейския парламент и Съвета, както и до прилагането на новите разпоредби от държавите-членки.

Комисията въведе систематична оценка на въздействието на новите законодателни предложения върху основните права чрез списък на основните права, който се използва от всички служби на Комисията. Доволна съм, че докладът на г-жа Gál подкрепя този подход. В него се изтъква по-специално колко е важно Европейският парламент и Съветът да следят за спазването на Хартата в целия законодателен процес. Хартата трябва да е спазена не само в предложения текст, но трябва да се отчете и отражението на последващите изменения на текста. Всяка институция следователно трябва да помисли как да гарантира, че измененията на законодателните предложения са подходящо оценени. Приветствам призива в доклада за по-добро сътрудничество между институциите.

Също така трябва да видим как се прилага Хартата, когато държавите-членки прилагат правото на ЕС. Отново искам да заявя в залата, че няма да се поколебая да започна процедура за нарушение, когато е необходимо.

В доклада се подчертава също така присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека. Бързото присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията е основен приоритет за Комисията. Преговорите са в ход и се движим напред бързо и конструктивно. Ако всичко върви добре, както изглежда, се надявам, че ще успеем да постигнем окончателно споразумение през първата половина на 2011 г. Така че нещата се развиват бързо и добре.

Напълно споделям и целта да се гарантира безпроблемно сътрудничество с международни организации. За нас това е ежедневие. Комисията вече взема предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, когато подготвя нови предложения, които могат да повлияят на деца. Неотдавна проведохме обсъждане и относно хората с увреждания и е ясно, че и в тази област също прилагаме Конвенцията на ООН в държавите-членки и на равнище Европейски съюз.

Докладчикът говори за Агенцията за основните права, която има ключова роля за предоставяне на сравними и надеждни данни за положението в 27-те държави-членки в области, в които ЕС може да действа. Тук също искаме да работим не само на теория, но и на практика. Аз например поисках от Агенцията да се включи в работата на работната група относно ромите. Комисията подкрепя разширяване на мандата на Агенцията, така че да предостави своя опит също в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и на полицейското сътрудничество. За да стане това възможно, на 2 декември Комисията прие предложение за изменение на многогодишната рамка, където са изброени тематичните области, в които Агенцията може да работи.

Сега искам да спомена нещо ново, което считам, че напълно съответства на линията на докладчика, и то е стимулът, породен от Договора от Лисабон, който трябва да запазим. С оглед на това през пролетта на 2011 г. Комисията ще публикува своя първи годишен доклад относно прилагането на Хартата. Идеята е да се публикува такъв годишен доклад всяка пролет. Считам, че тогава Парламентът трябва да се намеси и да предизвика истинско разискване за това как се прилага Хартата на практика. Когато подготвяме първия годишен доклад относно прилагането на Хартата през пролетта на 2011 г., ще обърна специално внимание на доклада на Европейския парламент, както и на другите дейности на Парламента в областта на основните права. Това не само ще ни позволи да провеждаме разискване за правата на човека извън Европейския съюз, който е обичаен за залата, но ще ни позволи да провеждаме и годишно разискване на основните права и как те се прилагат от различните правителства в рамките на Европейския съюз, както и да видим дали европейските институции си вършат работата.

  Simon Busuttil, от името на групата PPE. – (MT) Г-н председател, първо, искам да благодаря на Kinga Gál за нейния доклад, и по-специално за акцента, който поставя върху Хартата на основните права, която е толкова важна за Европейския съюз, и нейното прилагане. Считам, че съсредоточаването на Kinga Gál върху въпроса имаше ключово значение тази година. Искам да отбележа колко е важно да продължим да считаме правата на човека за основни права на човека, защото понякога се опасявам, че не всеки тълкува понятието основни права по един и същи начин. Първо, трябва да стане ясно, че правата на човека не означават, че трябва да пренебрегваме понятието, да речем, субсидиарност или да тъпчем различните ценности на държавите-членки. За съжаление някои се опитват да манипулират въпроса за основните права точно с тази цел. Европейският съюз трябва да остави държавите-членки да се справят с етични въпроси като евтаназията и абортите. Второ, трябва да гарантираме, че основните права са наистина основни и не включват други права, които макар и важни, не са основни и следователно рискуват да бъдат нереалистични в контекста на днешния ден. Пример за това са правата в областта на имиграцията, които са от голямо значение, но не винаги са основни права. И накрая, трябва да се стремим да заемем разумна позиция по отношение на например сигурността и значението на защитата на данните. В заключение, считам, че се нуждаем от основни права, но в същото време трябва да гарантираме, че те са логични и реалистични.

  Monika Flašíková Beňová, от името на групата S&D. – (SK) Г-н председател, госпожи и господа, аз също искам да благодаря на докладчика, г-жа Gál, тъй като считам, че тя успя да изпълни основната цел на доклада, а именно конкретно да изясни ролите, които отделните институции и механизми ще изпълняват в новата структура на основните права след Договора от Лисабон.

Считам, че от ключово значение са три области, съдържащи се в доклада. Важно е Съюзът да защитава правата не само на своите граждани или на хората на своята територия, но и да се превърне в световен лидер в тази област. Новосъздадената Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) може да играе ключова роля тук. Затова искам да призова Комисията да гарантира, че структурата, ресурсите и дейността на дипломатическата служба ще бъдат определени по такъв начин, че европейската дипломация да може ефективно да насърчава основните права и в чужбина.

Второ, след Лисабон демокрацията и правата на човека имат ново изражение с европейската гражданска инициатива. Инициативата увеличава ролята на гражданите на ЕС, които могат да я използват, за да инициират европейско законодателство. Трето, искам да изразя удовлетворението си от факта, че докладът призовава държавите-членки и институциите на ЕС да удвоят усилията си за повишаване на осведомеността на обществеността относно основните права.

В заключение, искам да благодаря на докладчика, че беше отзивчива към нашите коментари, както и че докладът също така съдържа изричното позоваване, което поискахме, на борбата срещу бедността и социалното изключване в раздела относно дейностите, необходими за защитата на основните права.

  Renate Weber, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, утре следобед ще можем да споделим нашите мисли относно състоянието на правата на човека в света, но тази сутрин се съсредоточаваме върху състоянието им в Европейския съюз. Обсъждането първо на Европейския съюз и след това на останалата част от света е правилната подредба според мен, защото преди да критикуваме другите, трябва да въведем ред в собствения си двор. Ако искаме да ни вземат на сериозно, не трябва да си затваряме очите за нарушенията на правата на човека на собствената ни територия.

Резолюцията, за която искам да поздравя нашия докладчик, г-жа Gál, се фокусира върху бъдещето на политиката на ЕС в областта на защитата и развитието на правата на човека след влизането в сила на Договора от Лисабон. В нея се посочва не само кой за какво носи отговорност, но също така се набляга на темите, които трябва да заемат централно място в бъдеще.

Искам да подчертая два аспекта. Останах доволна от подкрепата в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи за идеята за механизъм, посредством който оспорвани национални политики или решения могат да бъдат преустановени, докато Комисията вземе официално решение дали да започне процедура за нарушение. Считам, че подобен механизъм ще допринесе за създаването на по-надеждна политика в областта на основните права в рамките на Европейския съюз. Затова се надявам, че цялата зала ще подкрепи механизма, когато гласуваме утре.

Другият аспект е свързан с правото и задължението на Парламента непрекъснато да анализира състоянието на правата на човека в държавите-членки и да критикува, включително да посочва и обвинява, когато е необходимо.

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, докладът е много добър и първият след влизането в сила на Договора от Лисабон. Първо, искам да благодаря на докладчика, г-жа Gál, за усилената й работа, възприемчивостта и ползотворното сътрудничество. Ще се върна към четири послания, които се съдържат в доклада.

Първото е нашето искане към Комисията да изпълни своята роля по отношение на новите ресурси, с които разполага, и на влизането в сила на Хартата на основните права. Положението на ромите за съжаление беше първият практически случай, а Комисията в крайна сметка стигна само до средата, като се позова единствено на Директивата за свободното движение.

Комисията заобиколи въпроса за недопускането на дискриминация въз основа на член 21 от Хартата на основните права, но не може да бъде толкова половинчата в бъдеще след ратификацията на Европейската конвенция за правата на човека и съм доволна от ангажимента на Съюза това да се осъществи.

Добавената стойност на доклада се състои и в това, че подчертава необходимостта от ранно откриване на възможни нарушения чрез прилагането на система за предупреждение. Системата предвижда, наред с други неща, мерките, които има съмнение, че представляват нарушения, да бъдат преустановени, докато се проведе ускорена процедура за установяване дали противоречат на основните права.

Искам също така да подчертая необходимостта да се създаде система за предотвратяване по модела например на общия периодичен преглед, извършван от Съвета на ООН.

Още веднъж подчертавам абсолютната необходимост от съгласуваност между вътрешните и външните процеси, както вече споменахте, г-жо Рединг. В това отношение подписването на споразумения за реадмисия представлява истинско предизвикателство.

Ние сляпо одобряваме тези споразумения, когато действителните условия за тяхното прилагане се определят в съвместни комисии, от които Парламентът е изключен.

  Konrad Szymański, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, сега, когато Хартата на основните права стана правно обвързваща в Европа, имаме две системи за защита на правата на човека, които до известна степен се конкурират помежду си. Едната се основава на Хартата на основните права и практиката на Съда на Европейските общности, а другата – на Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека. Считам, че основното предизвикателство, определено в доклада Gál, е осигуряването на съгласуваност между тези системи както от гледна точка на съдържание, така и в институционален план.

Хартата на основните права не трябва да се тълкува по такъв начин, че да води до поемане на нови правомощия от Европейския съюз. Член 51 заявява това много ясно, но считам, че си струва да напомня на всички, особено на членовете на Парламента, че въпросите в областта на семейното право, наказателното право и правната защита на неродените не могат да бъдат регулирани на равнище ЕС нито пряко, нито от който и да е съд или трибунал. Политизирането на инструментите за защита на правата на човека може да доведе само до едно – спад на доверието в международната съдебна система.

  Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, на свой ред искам да благодаря на нашия докладчик за готовността да ни чуе и за работата й, както и на докладчиците в сянка, които допринесоха за качеството на доклада.

За нас докладът е важен, защото прави заключения от един от малкото положителни резултати от Договора от Лисабон, ако се прилага ефективно. Наистина ефективното прилагане на основните права в Европейския съюз е важен, ако не и основен въпрос за бъдещето на Европейския съюз. Но образният език няма да бъде достатъчен.

Договорът, Хартата на основните права, а скоро и присъединяването към Европейската конвенция за правата на човека ще ни предоставят нови инструменти в тази област и ще позволим на Европейския съюз и държавите-членки да стигнат нов етап.

Мнозина твърдят, че правата на човека са част от основните ценности на Европейския съюз, но малцина ги разпознават като наистина всеобщи и неделими. Неделими означава. че всички права на човека, заложени в Хартата, но и в Европейската конвенция, както и във всички европейски и международни конвенции, които произтичат от Всеобщата декларация за правата на човека, имат една и съща стойност.

Гражданските и политически права не са по-важни от икономическите и социални права. Правото на достоен живот е също толкова важно, колкото и религиозната свобода например.

Всеобщи означава, че правата на човека са еднакви за всички, независимо от националност, независимо от правен статут. Въпреки това знаем, че правото на образование и правото на семеен живот, дори и тук например, постоянно се пренебрегват в почти всяка държава-членка. Положението на ромите за съжаление показва точно това. Така че да, Комисията трябва да реши да започне процедури за нарушение и да бъде също толкова строга, колкото е по икономическите въпроси.

Всеобщи също така предполага правата на човека да имат една и съща стойност по целия свят, което означава, че Европейският съюз трябва да отдава същото значение на правата на човека, както на икономическите или дипломатически въпроси във външната си политика и споразуменията за партньорство. Не стоят така нещата в държави като Тунис, Либия, Колумбия и много други. Така че да, въпросът е ключов; доверието в Европейския съюз и бъдещето на неговата външна политика са заложени на карта.

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Г-н председател, като унгарка и политик аз съм горда, че колега унгарка, Kinga Gál, създаде с големи усилия този много важен документ за по-добро отстояване на правата на човека и го представи пред Европейския съюз. За това искам да й благодаря.

Според мен обаче липсва акцент върху традиционните граждански и политически свободи и едва ли някой в ЕС може да подчертае по-добре от нас, унгарците, че в Европейския съюз проблемът не касае само дискриминацията срещу малцинствата или интеграцията на ромите, когато става въпрос за правата на човека, но и свободата на изразяване, на сдружаване и на словото, и нищо не илюстрира това по-добре от ситуацията в Унгария между 2002 г. и 2010 г. Комисията по правата на човека на унгарския парламент неотдавна прие много задълбочен и подробен доклад, който показва чрез съдебни решения, доклади на омбудсмана и други средства, че унгарските социалистически правителства между 2002 г. и 2010 г. запазиха властта си, като грубо и постоянно нарушаваха правата на човека. Моят въпрос към докладчика, от една страна, е дали този конкретен унгарски доклад най-сетне може да бъде представен на Европейския съюз и дали Европейският съюз ще го проучи, защото това наистина би било реалистична индикация, че е налице някаква степен на промяна в областта на правата на човека. От друга страна, ако изобщо можем да говорим за по-голяма възможност да се отстояват правата на човека в Европейския съюз, как можем по-добре да избегнем инциденти като този, при който в Унгария през 2006 г. хора бяха простреляни в окото, особено когато заместник-председателят на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи по онова време е била член на правителство, което е прострелвало хора в окото?

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, можем да се изкажем само положително за доклад, така умело изготвен от докладчика г-жа Gál, който описва положението по отношение на прилагането на основните права и точно, и подробно.

Искам да повдигна няколко дребни въпроса по отношение на самото прилагане. Благодарение на Хартата на основните права, която сега е задължителна, и на Лисабонския процес, който не може вече да бъде спрян, няма съмнение, че подкрепата за благоденствието и човека произтича от набор от ценности, наистина споделени, както личи от реално постигнатите резултати.

Затова трябва да имаме предвид Договора от Лисабон, Програмата от Стокхолм и основните принципи като солидарност, интеграция и борба срещу организираната престъпност и тероризма. Трябва да имаме предвид, че принципът на субсидиарност очевидно не може да пречи на прилагането на основните права на хората в Европа.

След няколко дни ще одобрим ново досие и новия регламент по отношение на законодателната инициатива в полза на гражданите срещу трафика на хора. Тези досиета са интегрирани помежду си и образуват обновена правна рамка. Всички мерки имат точно определена цел: да ценят човешкото достойнство.

В заключение, г-н председател, искам да кажа, че правомощията за извършване на проверки и за прилагане на реални санкции трябва да бъдат приложени през 2013 г. – Европейската година на гражданството. Това със сигурност може да бъде важен фактор наистина да се оцени значимостта на мярката.

  Michael Cashman (S&D). – (EN) Г-н председател, и преди Лисабон, и след Лисабон почти няма с какво да се гордеем. В Европа жените все още са дискриминирани. Днес го чухме в залата: жената не може да избира какво да прави с тялото си. Хората са дискриминирани въз основа на възраст, увреждане, религия, убеждения, сексуална ориентация. По отношение на предлагането на стоки и услуги няма напредък с директивата на Съвета. Ако лица от един и същи пол са в партньорство, съжителство или брак, могат да бъдат дискриминирани от държава-членка съгласно разбирането за субсидиарност. На тази основа можете да насърчавате неравенството.

Имаме Европа, в която някои хора са равни, а други не. Стоим тук и не правим нищо, виждайки нарастваща ксенофобия, расизъм, антисемитизъм, хомофобия, трансфобия и да, погледнете какво се случва с ромите.

Нищо ли не сме научили от Втората световна война? Нищо ли не сме научили от тридесетте години, когато се обърнахме и не направихме нищо, защото хората бяха различни от нас? Не виждаме ли, че религията, достойната религия се използва като извинение за дискриминиране на хомосексуалната, бисексуалната и транссексуалната общност? Не разбираме ли, че да ограничаваме правата на другите в крайна сметка означава да ограничаваме нашите собствени? Няма с какво да се гордеем.

  Daniël van der Stoep (NI). – (NL) Г-н председател, очевидно е, че Договорът от Лисабон има различен подход към основните права от досега. Първо, разбира се, заради присъединяването на Европейския съюз към Европейския съд по правата на човека, което доведе до странна ситуация, в която съдилищата се конкурират помежду си. Все още е неясно как точно ще се решат нещата в това отношение. Боя се, че с присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е възможно да сме се приземили в правно минно поле. Може ли членът на Комисията да коментира въпроса?

Второ, дългосрочното отражение на Хартата на основните права върху европейското законодателство. Имам конкретен въпрос към члена на Комисията, свързан с решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2010 г. Става дума за съединените дела на Volker и Hartmut Eifert с номера C 92/09 и С 93/09. Накратко тези дела касаят противоречието между правото на неприкосновеност на личния живот и правото на публичен достъп до европейско финансиране.

Съдът реши, че правото на неприкосновеност на личния живот е по-важно от общия европейски интерес от прозрачност. Решението ме изненада много и искам да чуя мнението на члена на Комисията по въпроса, в контекста на дългосрочното отражение на основните права, гарантирани в Хартата, върху настоящото и бъдещото законодателство на ЕС.

  Milan Zver (PPE). – (SL) Г-н председател, първо, искам да поздравя колегата г-жа Gál за изготвянето на добър доклад. Вярно е, че положението в Европейския съюз се промени по отношение на защитата на правата на човека. Струва ми се, че свободата се увеличава и че това е нещо добро. Докладът е съвсем съвременен или модерен, дори говори за права от „трето поколение“.

Но защитата на правата на човека и свободите включва и поправяне на грешките от миналото.

В доклада може да сме подчертали много права от „трето поколение“, както ги наричат, но сме забравили някои въпроси като връщането на собственост, конфискувана от тоталитарните режими, на собствениците или достойно погребение за многото хора, брутално убити в Централна и Източна Европа през 1945 г. и заровени в набързо изкопани гробове.

Поради тази причина ние, сегашното поколение политици, сме отговорни за поправянето на тези грешки от миналото. Само тогава ще можем да говорим с чиста съвест за нови, от „трето поколение“ права и свободи, както ги наричат, за настоящето и за бъдещето.

  Kinga Göncz (S&D). – (HU) Г-н председател, г-жо член на Комисията, с Договора от Лисабон Хартата на основните права също стана правно обвързваща и предостави възможност да се започне процедура за нарушение, в случай че е налице такова. В някои държави-членки социалното напрежение, което възникна в резултат от кризата, доведе до ограничаване на демократичните права, вместо да се предприемат мерки в тази посока. Доведе до ограничаване на свободата на медиите, до ограничаване на правото на стачкуване, до заобикаляне и ограничаване на социалния диалог, до засилване на дискриминацията и до разклащане на основите на принципите на правовата държава и правната сигурност. Комисията в ролята си на пазител на Договорите има задължение да следи за подобни знаци. Считаме, че създаването на портфейл по въпросите на основните права в рамките на Комисията е важна стъпка, и призоваваме г-жа Рединг редовно да наблюдава държавите-членки и да обръща внимание на случаите, в които са нарушени основните права и основните принципи на демокрацията, за да гарантира, че те са задължителни за страните кандидатки не само преди тяхното присъединяване, но и след това, защото неспазването им допълнително ще подкопае доверието в ЕС.

  Monica Luisa Macovei (PPE). – (RO) Г-н председател, първо, искам да поздравя Kinga Gál за доклада й.

Имаме общност на ценности и принципи, отразени в сложна система за защита на правата на човека, която включва Хартата на основните права – най-прогресивният регионален сборник от права на човека. Държавите-членки трябва да спазват разпоредбите на Хартата при прилагането на законодателството на ЕС. Разпоредбите на Хартата могат да се прилагат пряко от националните съдилища, което им възлага голяма отговорност.

Второ, имаме Европейската конвенция и практиката на Съда на Европейските общности в Страсбург. Те гарантират личните права в държавите-членки. Присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията ще гарантира, че Европейската конвенция за защита на правата на човека ще се прилага и при действията, предприети от ЕС като институция, и от държава-членка, която прилага законодателството на ЕС. Със сигурност трябва да наблюдаваме отблизо реформата на Съда в Страсбург и нейното въздействие за съкращаване на производството.

Трето, на национално равнище държавите-членки имат задължението и възможността да прилагат пряко разпоредбите, които гарантират основните права, да ги прилагат в собствените си страни чрез решенията на собствените си институции.

Следователно и правните, и институционалните механизми са налице. Ключовата дума е прилагането, което трябва да бъде бързо и ефективно. Друга ключова дума е координацията между институциите, които разглеждат нарушенията на правата и присъждат обезщетения.

  Joanna Senyszyn (S&D). – (PL) Г-н председател, включването на Хартата на основните права в законодателството на ЕС не разширява обхвата на правомощията на ЕС и спазва принципа на субсидиарност, тъй като Хартата е неразделна част от политиката на ЕС. Затова призовавам отново полските органи да изпълнят своите задължения и да приемат Хартата на основните права. Отказът на Полша да приеме Хартата не е оправдан. Това политическо решение компрометира моята страна и е в ущърб на полските граждани.

Приемането на Хартата е особено важно в контекста на предстоящото полско председателство. Всички европейци трябва да имат равни права, независимо къде живеят и доколко държавата им е в плен на духовенството. За съжаление дори и конституционният съд в Полша не винаги разбира това. Според мен зачитането на правата на жените – единственото мнозинство, обект на дискриминация, е особено важно. Затова призовавам отново за европейска директива относно насилието срещу жените, включително сексуално и репродуктивно насилие, както се практикува от някои държави-членки с пълната санкция от националното законодателство.

  Ádám Kósa (PPE). – (HU) Г-н председател, прогресивното в доклада вече беше посочено от много от колегите. Най-накрая имаме доклад, който обхваща различните въпроси, свързани с правата на човека, без да отдава предимство на дадена област за сметка на друга. Особено съм доволен, че докладът специално подчертава недопускането на дискриминация и равните възможности. Докладът се основава на Хартата на основните права. Това е смисълът на моето изказване. Спазването и прилагането на Хартата могат да бъдат успешни само ако европейското общество признава, че всички хора са равни и че равенството може да бъде постигнато единствено чрез еднакво третиране. Ако някой е поставен в неизгодно положение по какъвто и да е начин не по негова вина, той трябва да получи подходяща и съразмерна помощ, за да могат хората, гражданите да имат еднаква стойност. Пътят към тази цел е труден и са необходими методични усилия за постигането й. Докладът на г-жа Gál е значим момент по този път. Благодарен съм за много важната й работа.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, искам да посоча една опасност. Комбинирането на различни форми на борба срещу дискриминацията може да доведе до дискриминация. Това беше обсъждано и на срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), проведена миналата седмица във Виена.

Парадоксално е, но когато политиката за борба с дискриминацията се превърне в идеология, хората започват да се дискриминират. Виждаме как понятието дискриминация излиза извън своето определение. Ако Европейският съюз има сериозни пропуски в тази област, те са в необходимостта да се възстанови първоначалното значение на думата „дискриминация“, тъй като тя вече не е разбираема нито за защитниците на правата на човека, нито понякога дори за собствената ни Агенция за основните права. Затова призовавам за демократичен контрол над институцията. В противен случай тя дори може да се превърне в скъпо финансово бреме, като засегне доброто име не само на Европейската комисия, но косвено и на целия Европейски съюз.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, докладчикът е свършила отлична работа. Но както се казва в популярна унгарска поговорка, ако не се приложи, ще загуби всякаква стойност. Не виждам политическа воля в Европейската комисия да наложи правата и да започне процедури за нарушение срещу държавите-членки. Имам голяма вяра в г-жа Рединг. Тя има повече смелост от всички мъже в Комисията взети заедно, тъй като дръзна да се противопостави на г-н Саркози, въпреки че г-н Барозу дълго се опитва да я разубеди. Тя ще се изправи пред голямо предизвикателство, тъй като унгарското правителство, което ще поеме председателството на ЕС, извършва сериозни нарушения на основните права. То ограничава свободата на медиите, отменя правата на синдикатите по отношение на държавните служители и не защитава частната собственост, когато присвоява личните пенсионни спестявания на три милиона граждани. Това правителство нарушава основните права и Вие, г-жо Рединг, трябва да имате смелостта да започнете процедура за нарушение.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, независимо от Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на основните права, членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз и националните конституции в Европейския съюз и в държавите-членки продължават да се извършват сериозни нарушения на правата на човека всеки ден.

В моята страна, Италия, е в сила режим, при който свободата на печата се нарушава, политически партии участват в изборите, като представят фалшиви подписи, държавна тайна прикрива ожесточени нападения (включително от мафията), нашият министър-председател – да се надяваме не за много дълго – печели от международно сътрудничество с режими като тези в Русия и Либия, както беше потвърдено и от „Уикилийкс“. Европейският съюз не може да си позволи да си затваря очите за всичко това.

Поради тези причини подкрепям доклада, който съдържа много от измененията, внесени от мен и одобрени в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Сред тях искам да откроя параграфи 20 и 40, които призовават нарушенията на правата на човека да се следят и санкционират, и националните законодателни предложения, които биха могли да нарушат правата на човека, да се спират преди да се превърнат в закони, докато ЕС не ги одобри.

Подкрепих и идеята за използване на членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз за справяне с нарушенията на правата на човека и за укрепване на мандата на Агенцията за основните права.

В доклада има много положителни елементи по отношение на малцинствата, правата, лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните, имигрантите и търсещите убежище, свободата на печата и социалните права. Поради тези причини призовавам колегите да гласуват в полза на доклада.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, всички сме наясно, че много форми на дискриминация все още съществуват в държавите от Европейския съюз, като засягат различни слоеве от населението и културни малцинства. Не можем да забравим обаче дискриминацията срещу жените като цяло: тя продължава да се усеща в по-голяма или в по-малка степен в много различни области в държавите-членки на ЕС. Жените все още трудно намират работа и градят кариера, жертва са на ниски заплати и други форми на дискриминация, които винаги ги засягат. Разликата в заплащането на мъжете и жените в ЕС е около 18%. Следователно са необходими спешни мерки за справяне с подобна дискриминация.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, присъединяването на ЕС към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи крие и риска Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) да може да се произнася по всеки законодателен акт на ЕС; съдиите от Съда на Европейските общности вече предупредиха да не предприемаме тази стъпка.

Силно се съмнявам, че ЕСПЧ винаги ще излиза с неутрални и подходящи решения. Лично неговият председател призна, че ще разглежда делата, заведени от лица, търсещи убежище, по-внимателно от останалите. Преференциалното отношение към определени жалбоподатели не подхожда на неутрален съдия. Понастоящем ЕСПЧ се опитва да спре Дъблинската конвенция и депортирането от Австрия в Гърция. Защо? Гърция опасна ли е? Наистина ли желаем съд, който иска да забрани кръста в класните стаи? Кръстът е символът на християнството, една от основите на Европа и една от нашите основни ценности.

Ако Европейският съд по правата на човека очевидно не зачита тези права на човека, не считам, че е възможно да го признаем като одобрен и подходящ орган за вземане на решения.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-н председател, Европейският съюз винаги е готов да критикува страни извън своите граници с цел насърчаване на основните права. Със собствените си държави-членки обаче често е безсилен след тяхното присъединяване. Това не може да продължава, тъй като днес ни свързват не само икономически принципи. Докладът на Kinga Gál обобщава най-спешните и важни стъпки във вътрешното развитие на защитата на основните права. Нуждаем се от ефективна система за защита на правата и благодарение на Договора от Лисабон сега ще можем да създадем такава. Нарушенията на основните права на гражданите не могат да остават без последствия. Трябва да накараме нарушителите да отговарят и на равнище държава-членка, и на равнище Европейски съюз.

Естествено съм съгласен с г-жа Рединг, че Комисията трябва да упражни правото си да започне процедура за нарушение, когато има основания за това. Добавянето към съществуващите процедури на процедура с блокиращ ефект може да послужи като ефективен инструмент за защитата на правата, когато мерки на държава-членка нарушават основни права. Да, трябва да защитим хората с увреждания, трябва да премахнем дискриминацията, и не на последно място, трябва да защитим европейското езиково многообразие.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-н председател, въпросът за правата на човека трябва да бъде адресиран на европейско равнище и държавите-членки също трябва да поемат отговорност за гарантиране на основните права на гражданите си. На европейско равнище например е много важно да се създаде стратегия на Европейския съюз за правата на детето, тъй като не всички държави-членки са в състояние да гарантират защитата на правата на децата на национално равнище. Затова е необходимо да се разработят конкретни мерки за борба с малтретирането на деца, сексуалната експлоатация и детската порнография.

Хората с увреждания, които все още са дискриминирани в социалния, професионалния и културния живот, също са приоритет. Затова трябва да създадем конкретна система от законодателство на ЕС относно правата на хората с увреждания и да разработим стратегия на ЕС за хората с увреждания.

Искам да подчертая, че трафикът на хора, особено на жени и деца, все още е голям проблем и едно от най-сериозните нарушения на правата на човека.

Също така е много важно да се борим с бедността и социалното изключване по-специално по отношение на възрастните хора, които пострадаха най-много по време на рецесията.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, искам да благодаря на всички членове на комисията, които работиха заедно с докладчика, г-жа Gál, както и на всички членове на ЕП, които взеха думата днес в залата, с което показаха, че основните права са много важни. Мога само да подкрепя казаното от някои колеги, че е крайно време да се съсредоточим върху основните права в Европейския съюз, за да се ползваме с доверие и да можем да говорим за основните права извън Европейския съюз. Този въпрос беше в известна степен пренебрегван. Вече няма да бъде.

Считам, че годишният доклад на Комисията относно прилагането на Хартата, който ще отчете всички забележки по отношение на специфичните форми на дискриминация, наистина ще ни даде възможност всяка година да обсъждаме какво не работи и да се опитаме да го поправим.

Как да го поправим? Имаме идеята за „механизъм за преустановяване“, както го нарича докладчикът, система за превенция, при която да се намесим по отношение на дадена мярка на държава-членка до момента, в който бъде приложена. Поисках от моите експерти да я анализират и институционалните въпроси, които този механизъм повдига, са много сложни. За момента, въпреки че ще трябва да продължим с анализа и да видим какво наистина се случва, ми се струва, че нямаме правно основание да действаме по такъв начин и че ще е необходимо изменение на Договора, за да задействаме такъв механизъм за превенция. Идеята е привлекателна. Ще продължим да търсим механизъм, който може да се използва, без да се изменя Договорът, за да се справим с най-належащите въпроси.

Искам обаче да ви обърна внимание, че Хартата не е приложима в абсолютно всички случаи, тъй като това е често срещано погрешно схващане. Тя е приложима, само когато държавите-членки прилагат европейските разпоредби, например когато европейска директива, приета от Съвета и Парламента, се включва в европейското законодателство. При това положение Хартата се прилага, но не в абсолютно всички случаи. В абсолютно изражение, тоест във всички останали случаи, компетентни са националните съдилища.

Когато Европейският съюз стане член на Конвенцията на Съвета на Европа, ще има още едно измерение, което ще трябва да изпълним, и то се отнася до начина, по който управляваме нашата политика в областта на правата. Това според мен е най-важното, освен всички конкретни въпроси, които бяха зададени – ще отговоря лично на колегите, които ги зададоха.

Извън ЕС, в нашите държави-членки, в рамките на правителствата значението на Хартата все още не е напълно разбрано. Затова трябва да повишим осведомеността, така че културата на правата, политиката на ценностите да съществува в цяла Европа, така че когато се приеме даден закон, когато се прилага даден закон, хората навсякъде да се запитат дали той отговаря на ценностите, които подкрепяме; като политически лидери трябва да се запитваме почти систематично, когато действаме, дали това, което правим, съответства на основните права, които подкрепяме.

Това според мен е най-важният елемент. Всъщност мога да ви кажа, че днес Комисията трябва да вземе решение дали да се откаже от екзекватурата, с други думи, ще бъде внесено предложение съдебните решения да станат валидни навсякъде в Европа. Това е много важно решение и за първи път, предлагайки този нов законодателен акт, се фокусирахме върху зачитането на основните права. Ние не просто направихме икономически анализ или изследване на въздействието върху пазара, а проучихме и въздействието върху ценностите.

Както виждате, постепенно вървим към новата политика и считам, че ние – Комисията, Съветът и Парламентът – трябва да гарантираме, че годишният доклад относно прилагането на Хартата, който ще представя от името на Комисията и който Парламентът ще разкритикува или одобри, е моментът на истината и възможност да се разгледат отблизо въпросите. Така също ще покажем на външния свят, на нашите избиратели, че Хартата е живо същество. Хартата не е само текст, тя трябва да се приложи на практика. И ако не се приложи на практика, избраните представители на хората ще го кажат силно и ясно.

Това е, което трябва да се опитаме да направим за двете или трите години преди следващите избори. Считам, че можем да постигнем целта постепенно, като започнем през пролетта, след което създадем традиция в залата, така че вече никой да не може да каже, когато се разглеждат правата на човека извън Европейския съюз в сряда или четвъртък, че не сме въвели ред в собствения си двор. Нека да го направим заедно!

  Kinga Gál, докладчик. – (HU) Г-н председател, благодаря, госпожи и господа, за насърчението и подкрепата. Искам да благодаря специално на г-жа Рединг за откритото сътрудничество, в което работим от доста време, и за ясните и конкретни отговори и послания. Считам, че в крайна сметка всички забележки на докладчиците в сянка и колегите са включени в доклада и са постигнати приемливи компромиси. Затова не мога да приема внесените отново предложения за изменения, тъй като смятам, че докладът е приемлив в сегашния си вид. Искам да подчертая, че по никакъв начин не трябва покрай несъщественото да изхвърляме и същественото в общата система на защита на основните права, винаги трябва да отчитаме конкретните факти и да се опитаме да превърнем очакванията, които разискваме днес, в нещо материално.

Затова съм доволна, че в утрешното заседание ще видим тези конкретни факти по темата за борбата с трафика на хора, където ще бъде предоставена специална защита на децата жертви. Същото ще разискваме и сега с приемането на гражданската инициатива, в резултат на което наистина ще можем да говорим за Европа на гражданите, тъй като европейските граждани ще бъдат в състояние да влияят върху законодателната процедура. Считам за символично също така, че ще обсъдим и приемем доклада относно състоянието на правата на човека в света утре. Фактът, че унгарското председателство определя своите приоритети в подобен дух и поставя акцент върху укрепването на Европейски съюз, който е близо до своите граждани, е добре дошъл. Но искам да напомня на колегите, че не трябва да използваме двойни стандарти, особено тук, в залата. Казвам това на моите колеги – унгарските социалисти – които участваха може би в продължение на години в най-сериозните нарушения на правата човека, а сега отправят към другите неоснователни обвинения, само за да си възвърнат доверието на избирателите, което загубиха именно в резултат на нарушенията на правата на човека. Благодаря на всички за сътрудничеството и помощта.

  Michael Cashman (S&D). – (EN) Г-н председател, трябва да опровергая обидата, отправена от г-жа Gál срещу социалистите, че подкопават правата на човека. Не можете да изказвате подобни твърдения, без да бъдете абсолютно конкретни и без да представите съществени, конкретни доказателства.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Искам да изразя искрената си благодарност към докладчика Kinga Gál за усилията й да разкрие проблема с нарушаването на правата на човека в Европейския съюз. Как можем да укоряваме или поучаваме някого извън ЕС, ако в нашата Общност законът се нарушава редовно? Досега Латвия – член на ЕС, не е приложила резолюция на Европейския парламент от 11 март 2004 г., в която Парламентът предлага латвийските органи да предвидят възможността да позволят на лицата, които не са латвийски граждани, но пребивават дългогодишно в страната, да участват на местните избори. Триста тридесет и пет хиляди постоянни жители (15%) в Латвия са лишени от основните си права, но това не притеснява никого. Европейският парламент може да обсъжда случаи на нарушения на правата на човека навсякъде, освен на собствената си територия. Гласувах в полза на инициативата на Kinga Gál. Предоставям цялата си подкрепа и благодарността на 335 000 души.

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (EN) Използвам възможността да благодаря на докладчика за разясняването на този толкова важен въпрос. Договорът от Лисабон предефинира компетентностите и отговорностите в много области и направи Хартата на основните права правно обвързваща. Европейският парламент играе ролята на пазител на основните права, потвърден в Договора от Лисабон. Силно подкрепям идеята за укрепване на ролята на Европейския парламент по отношение на систематичен подход към законодателните предложения и изменения. Докато критикуваме нарушенията на правата на човека по света, трябва да следим по същия начин какво се случва в границите на Европейския съюз. Няма причина да бъдем особено доволни, тъй като твърде често получаваме сигнали за расизъм, ксенофобия, сексизъм и други форми на дискриминация в държавите-членки. Предстои ни още много работа, но съм повече от сигурна, че постоянните усилия в защита на основните права в ЕС ще ни помогнат да успеем.

  Csaba Sógor (PPE), в писмена форма. – (HU) Европейският съюз като общност от държави, които предлагат висока степен на защита на правата на човека, винаги смело критикува сериозните нарушения, които се извършват в други части на света. Европейският парламент обикновено осъжда практики, които показват пълно незачитане на всеобщите, основни принципи на правата на човека в похвален унисон. По-рядко обаче отговаряме със същата решимост на нарушенията в границите на ЕС, въпреки че това би било най-ефективният начин да изпратим послание до държавите по света, които не зачитат правата на човека. Общите действия на ЕС биха постигнали най-голям резултат, ако изразим недоволството си със същата решимост и настойчивост на наша територия по отношение на утвърждаването на правата на човека и основните свободи. В много малко случаи търсим сметка от нас самите във връзка с тези идеали, които са неразделна част от европейския дух и които вече от една година са правно обвързващи благодарение на Хартата на основните права. А когато го правим, излизаме безпомощни и безсилни заради липсата на подходящи санкции. Това от своя страна неминуемо се отразява на силата и надеждността на нашите критики към трети страни и на усилията на външната ни политика за насърчаване на правата на човека и демокрацията. Не считам, че Европа може да се откаже от тях в бъдеще.

6. Европейска заповед за осигуряване на защита (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Jiménez-Becerril Barrio и г-жа Romero López, от името на комисията по правата на жените и равенството между половете, относно проекта на директива на Европейския Парламент и на Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита [00002/2010 - C7-0006/2010 - 2010/0802(COD)] (A7-0354/2010).

  Teresa Jiménez-Becerril Barrio, докладчик. – (ES) Г-н председател, днес е важен ден за всички жертви, защото днес ще приемем Европейската заповед за осигуряване на защита, което е значителна крачка напред по отношение на техните права. Жертвите са несправедливо забравени и е парадоксално, че извършителите често имат много повече права и че се говори много повече за правата на извършителите, отколкото за правата на жертвите.

Днес Парламентът ще почете всички жертви, като напомни на онези, които вярват че границите ще ги защитят, докато те преследват жертвите си, че от днес нататък настоящата Европейска заповед за осигуряване на защита ще защитава еднакво всички жертви в Европейския съюз.

Започнахме работа преди повече от година, за да постигнем тази цел и да отбележим напредък в областта на свободата и сигурността, които бяха споменати в Програмата от Стокхолм, и днес можем да заявим донякъде с гордост, че макар пътят да не беше лек, тъй като много хора често не можеха да разберат реда и се съмняваха в неговата ефикасност и яснота, ние успяхме.

Трябва да заявя, че след тристранните диалози с белгийското председателство и множеството разговори с Комисията, успяхме да съставим текст, който почти всички политически групи одобряват. Този доклад следователно беше приет с огромно мнозинство без гласове „против“ по време на общото гласуване на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете.

Надявам се, че днес Парламентът ще отрази решението взето от комисиите и онези от нас, които съставиха доклада, който беше приет с огромно мнозинство. Това ще отправи ясно послание към Съвета относно това какво искат европейските граждани, а то не е нищо повече от това да живеят в пространство на сигурност и правосъдие, да бъдат защитени, както и да не се налага жертвата, която има издействана в родната й страна ограничителна заповед срещу извършителя, да започва допълнително съдебно производство, когато се премести в друга страна.

Наше задължение е да улесним достъпа до правосъдие за европейските граждани и особено за жертвите, които са най-уязвими. Защитата на всички жертви без изключение беше водещото за мен при разработването на настоящия доклад. Затова исках да включа жертвите на тероризъм, трафик на хора, организирана престъпност и престъпления на честта, както и специална глава за непълнолетните, които са най-уязвимите жертви, а ние никога не мислим как за това как да ги защитим.

Въпреки че тази заповед има за цел да защити всички жертви, жените, които са жертви на домашно насилие, ще могат най-много да се възползват от този инструмент за съдебно сътрудничество, тъй като извършителите няма да могат безнаказано да пътуват из Европа и ще знаят, че ще бъдат преследвани по същия начин, както в страната, в която са посегнали на партньорите си.

Затова днес Парламентът трябва да изпрати ясно послание към Съвета относно нашите искания. Затова ще гласуваме, като вниманието ни е насочено главно към жертвите, към онези които страдат, към онези, които се нуждаят от защитата ни, към онези, които се страхуват и имат нужда да живеят в свобода и с надежда.

Няма да се откажем от такава справедлива и необходима цел, която се подкрепя от мнозинството от европейските граждани, само защото някои се боят и никога не смеят да направят нужната стъпка напред. Трябва да бъдем смели, държавите-членки трябва да бъдат смели и се надявам, че гласуването днес ще бъде мнозинство в подкрепа и ще насърчи онези, които все още имат съмнения относно това дали този инструмент ще отвори нови възможности за жертвите. Също така се надявам, че в близко бъдеще Комисията ще представи широкообхватно законодателство в полза на правата на жертвите, за което има пълната ми подкрепа и, уверена съм, подкрепата на Парламента.

Повтарям: тази малка, но важна стъпка, която представлява Европейската заповед за осигуряване на защита, ще подобри защитата на всички жертви, предотвратявайки по този начин други престъпления и ще смекчи последиците от вече извършените.

Днес, е наш дълг да премахнем всички пречки, които досега са пречели за реалната защита в цяла Европа. Чрез днешното гласуване, ние имаме възможност да спасим човешки животи, което и ще направим и с което наистина трябва да бъдем горди.

  Carmen Romero López, докладчик. – (ES) Г-н председател, това предложение за директива, което обсъждаме днес с цел да държим на разстояние извършителите, които преследват своите жертви, докато ги убият, където и да се крият те, е ясно послание, което Парламентът трябва да отправи към европейското общество и към Съвета.

Няма да останем беззащитни срещу престъпленията, които все още многократно се извършват ежедневно в европейските страни и остават скрити в сенките на домовете на хората. Тези престъпления остават и в сянката на статистиката, като че ли законът за оцеляване на най-силния има единствено предимство в основата на съжителството, но ние се опитваме да приведем в сила Хартата на основните права, която приехме в Договора от Лисабон.

Не се ли сетиха изготвящите на Дял I от Хартата, че заплахата срещу физическата неприкосновеност и достойнство може да дойде не само от държавните институции и самата държава, но под маскировката на привързаност? За 25% от жените в Европа, които понастоящем страдат от някаква форма на насилие, техните мъчители имат лични имена и самозащитата им срещу атаки не им позволява да бъдат граждани.

Според неправителствени организации повече от 2 500 жени умират всяка година в Европейския съюз, без ние да се запитаме дали тези престъпления не могат да се предотвратят или избегнат. Поради тази причина европейските жени приветстват инициативата на държавите-членки и на испанското председателство да представят на Парламента Европейската заповед за осигуряване на защита.

Ние създаваме Европейска зона на сигурност: Европейската заповед за арест означава, че нито една от нашите страни няма да бъде рай за престъпниците. Нека създадем климат на взаимно доверие; чрез заповедта за осигуряване на защита създаваме пространство на правосъдие и свобода, защото жертвите на тези престъпления могат да бъдат приети във всяка страна, без да се налага да минават през допълнителни процедури, както заяви моят съдокладчик г-жа Jiménez-Becerril.

Госпожи и господа, говорим за „частен тероризъм“, както се нарича сега това продължаващо престъпление, изразяващо се в нападения, скрити в частните домове. Говорим и за превантивни мерки от друг източник. Не всички страни имат или ще имат едни и същи правни традиции: колкото повече напредваме, толкова по-необходим ще бъде инструмент, с който да обезпечим нашето разнообразие. Правните служби на Съвета са приели тази гледна точка, също както и правните служби на Парламента. В какво се състои противопоставянето? Госпожи и господа, то не идва от сложността на нашата правна система, която ще продължи да съществува.

Законът не е инструмент за създаване на конфликти, а за решаването им. Това е мнението на консервативните правителства, които подкрепиха инициативата въз основа на трезва преценка. Ако сме имали предвид гаранции и основни права, когато обсъждаме тероризма, как щяхме да прилагаме международните споразумения, ако не с оглед на сигурността? Не са ли 2 500 жени всяка година проблем със сигурността за Европа?

Това не е първият случай в историята, когато законът е изправен пред предизвикателство. Затова искам да изкажа съжалението ни относно позицията на Комисията по време на процедурата, защото не можем да говорим за правно основание, когато става дума за политическа воля. Нека не се позоваваме на правото само когато ни устройва.

Този текст е резултат от споразумение. За подобренията, които включихме по отношение правото на информация, превод и процесуални гаранции, беше взет под внимание фактът, че това е инструмент за признаване и Парламентът взе решението, че е от приоритет за държавите-членки да въведат съществуващите данни и да представят на открито за разглеждане.

Не сме забравили правото на психологическа и правна помощ за жертвите. Ние ще продължим да се борим за тези неща и да се надяваме, че те ще бъдат включени в следващия пакет от мерки относно жертвите.

Бихме искали да изкажем благодарността си към белгийското председателство за свършената работа, както и към всички докладчици в сянка и нашия екип. Чрез днешния вот искаме да отправим послание към Съвета, че това е волята на Парламента; сега зависи от Съвета да поеме своята отговорност. Няма да успеем да се справим с превенцията, ако някои държави-членки считат, че нямат проблем, защото не разполагат с данните.

Сега зависи от Съвета да реши дали Европа наистина ще се включи в борбата срещу насилието и в защита на основните права.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, защитата на гражданите, на практика предимно на жените, подложени на насилие или изложени на риск от насилие, има висок приоритет в дневния ред на всички институции, които работят по този въпрос в момента.

Важно е този въпрос да бъде в дневния ред, защото всички споделяме една и съща цел: осигуряване на защита на жертвите при възможно най-добрите условия извън границите на Европейския съюз. Това е и причината от самото начало да подкрепям целта на тази защита и това е причината да се заема с подготовката на амбициозния пакет от мерки за правата на жертвите, който предстои да бъде приет през пролетта на 2011 г.

Напълно наясно съм с работата на съдокладчиците г-жа Jiménez-Becerril Barrio и г-жа Romero López, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, които допринесоха много за продължаващите работи, за да се подобри защитата на жертвите. Разглеждам някои от направените от вас предложения: като например, че жертвите не трябва да поемат разходите за писмените и устните преводачески услуги или за намаляването на забавянията на процедурата по признаване. Готова съм да работя върху един ефикасен и законосъобразен механизъм, предназначен да помага на жертвите да се ползват от мерките за осигуряване на защита на гражданското право на територията на Европейския съюз.

Работихме върху процесуалните права на обвинени лица. Изводът е, че ние работим за правата на пострадалите лица, защото много често говорим за обвиняемия в съдебното производство, но забравяме, че е има и жертва, така че ние трябва отново да върнем жертвата в центъра на вниманието.

Ето защо бъдещият пакет от мерки на Комисията относно жертвите ще се основава на и ще развива отлично свършената работа на испанското председателство, на белгийското председателство, на Съвета и, разбира се, на Европейския парламент. Всичко, свързано с тази работа, е много важно. Информацията ще бъде съчетана така, че когато пакетът за жертвите е поставен за разглеждане, той да бъде разбираем, завършен и да доведе до реална промяна за всички жертви – били те жени, деца и мъже, въпреки че повечето са жени и деца – за да можем бързо да излезем с конкретни мерки, които са приложими и не създават правна несигурност. Благодаря ви за труда. Той ще бъде взет под внимание, когато се подготвя пакетът от мерки относно жертвите.

  Monica Luisa Macovei, от името на групата PPE. – (RO) Г-н председател, приблизително около 8 000 румънки в Испания през тази година са се възползвали като жертви от заповедите за осигуряване на защита, които са валидни в Испания. Те трябва да се въведат и в Румъния, както и в други държави-членки, в които те пътуват.

Според неофициални данни приблизително 100 000 жени в Европа се ползват от заповедите за осигуряване на защита, които са валидни в държавата, която ги е издала. Проекта на директива променя ограничения, териториален аспект на тези мерки за осигуряване на защита. Предлаганият инструмент ще гарантира, че издадената в една държава-членка заповед за осигуряване на защита ще бъде призната в другите държави-членки, в които пътува жертвата, така че пространството на свобода, сигурност и правосъдие да се превърне в реалност и жертвите на насилие или други жертви, да могат да живеят и пътуват без страх.

Желанието на Парламента е защитата на жертвите да бъде разширена. Ето защо след настоящата директива искаме и очакваме от Комисията следващата стъпка да бъде разширяване на защитата на жертвите в това общо пространство на правосъдие и сигурност. Ето защо с нетърпение и интерес очакваме пакета през пролетта на 2011 г.

Бих искала да завърша, като повторя, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) дава подкрепата си за защитата на жертвите – настоящият проект на директива, който е и разширена защита за жертвите.

  Silvia Costa, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, чрез това предложение за директива – за което бих искала да изразя своята благодарност към докладчиците, с които работих като докладчик в сянка – Парламентът подкрепя и разширява предложението на Съвета, което е насочено към защитата на хората от всичките 27 държави-членки, които страдат от някакви форми на преследване или от сериозни и повтарящи се заплахи от познати и в миналото известни лица – често бивши приятели, съпрузи или партньори, които застрашават тяхната физическа или сексуална неприкосновеност, достойнство или лична свобода.

В действителност броят на нападения и убийства – особено срещу жени – се увеличава. Оплакванията им често не са разглеждани достатъчно сериозно от страна на полицията и съдебната система и понастоящем заповедите за осигуряване на защита и мерките срещу извършителя са валидни само в страната, в която са издадени. Г-жо Рединг, предложената за одобрение мярка може да не е идеална, но запълва един законодателен вакуум.

В крайна сметка при създаването на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие винаги сме действали емпирично, понякога дори оказвайки натиск, където е необходимо. Действително ние считаме, че тази инициатива е важна, тъй като ще даде възможност на всички граждани на Европейския съюз – мъже и жени – и на всички европейски жители да пътуват свободно през границите, като взимат със себе си своите права на човека и правото им на защита и сигурност, както е посочено в член 3 от Договора от Лисабон, който, ние от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент определихме като правно основание, за да се даде една по-последователна посока на структурата на предложението.

Чрез създаването на Европейската заповед за осигуряване на защита на защитеното лице се гарантират грижи дори и в други държави-членки чрез бърза и безплатна процедура. Всяка държава трябва да назначи компетентни органи, които да информират жертвите за техните права, да провеждат кампании, да събират статистически данни и да осведомяват лицето веднага след като неговата национална заповед за осигуряване на защита е издадена. Освен това тя ще даде голям тласък за създаването на европейско съдебно пространство и осъществяването на свободата на движение, като също така ще прилага обикновената законодателна процедура, която за първи път включва съвместното вземане на решение между Съвета и Парламента.

Надявам се, че Съветът ще потвърди този ангажимент и се надявам, че Комисията – въпреки че показва особено отношение към предстоящия пакет от мерки „Сигурност на жертвите“ – няма да пропусне точно тази възможност да отговори на изключително тежкото положение, което е демонстрирано и от европейската и националната статистика. Между другото, това може да доведе до важно правно сближаване сред държавите-членки.

Затова предлагам да избегнем всяко забавяне и да поемем специален ангажимент за този конкретен вид на защита на жертвите.

  Izaskun Bilbao Barandica, от името на групата ALDE. – (ES) Г-н председател, искам Европейската заповед за осигуряване на защита да бъде особено ефективна при предотвратяването на насилието срещу жени и да служи като полезна прелюдия към предложението, което Комисията подготвя, за да разполагаме с подобен инструмент за всички видове престъпления.

Съжалявам, че изготвянето на този текст е било толкова трудно и сложно, въпреки факта, че всички ние споделяме неговата основна цел.

Също така ми се щеше в тази заповед да бяха включени още два въпроса. На първо място стои въпросът за Европейския регистър за заповеди за осигуряване на защита, като са включени и съответните гаранции за поверителност, за да спестим на бенефициерите бюрокрацията и заповедите да бъдат незабавно приложени. Нещо повече, това ще намали разходите по процедурите, които трябва да бъдат извършени от компетентните органи, и в крайна сметка ще предостави стандартизирани, непрекъснато актуализирани статистически данни.

На второ място, считам, че трябваше да положим усилия да се запознаем с възможното сътрудничество в тази област с трети държави, особено ако обърнем внимание на статистическите данни по отношение произхода на жертвите и възможните смени на тяхното място на пребиваване.

По този начин започващата работа Европейската служба за външна дейност пропусна възможността публично да представи себе си с мисия като тази, която европейските граждани разбират и която решава реални проблеми за всички европейци в момента.

Бих искала да благодаря на докладчиците за тяхната работа и се надявам, че членът на Комисията Рединг ще бъде деликатна спрямо тази инициатива.

  Raül Romeva i Rueda, от името на групата Verts/ALE. – (ES) Г-н председател, смятам че ние в Парламента трябва да бъдем много отговорни и да действаме в рамките на дадения ни мандат, което ни говори, че и на европейско равнище трябва да защитим жените, жертви на насилие, и да спрем убийците.

Както беше споменато, тук става въпрос за борба с вид социален тероризъм, който представлява шовинистко насилие. Следователно не можем да се увличаме в статистики или юридически тънкости. Говорим за правосъдие, основни права на човека, живот и смърт, защита за онези, които трябва да бъдат защитени от извършителите, и най-важното, да не се стига до там да съжаляваме за това, че 2 500 жени всяка година са жертви на правната летаргия, в която всички сме изпаднали.

Всички ние сме наясно с правните трудности, както и че това е иновативно упражнение в междуинституционалната динамика след Лисабон. Въпреки това тези трудности не трябва, при никакви обстоятелства, да служат за извинение за липсата на напредък. Защитата на правата на жените, които са или могат да бъдат жертви на насилие, и предотвратяването на такива актове не могат да бъдат подчинени на няколко правни въпроса. Трябва да възприемем политическата воля, която неотложността и важността на този случай налагат.

От само себе си се разбира колко е важно нещата да се вършат добре, но преди всичко е важно да ги свършим и по мое мнение това е основната идея, която можем да представим пред Съвета и Комисията чрез този текст, който надявам се, ще приемем. Нужно е да се разбере, че при никакви обстоятелства не можем да парализираме инициативи, защото има технически затруднения, които не сме били в състояние да решим преди.

Бих искал да използвам възможността да благодаря на двамата докладчици, както и на испанското и белгийско представителство, за работата, която свършиха, за да продължим да постигаме напредък, да работим и да преодоляваме този бич, който, повтарям, представлява шовинистко насилие.

  Timothy Kirkhope, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, внимателно следях тристранните диалози и бих искал да благодаря на моите колеги, особено от страна на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент, за свършената от тях работа.

Като адвокат в Обединеното кралство през годините имах опит с предлагането на правно становище и подкрепа на хора, които са били жертви на домашно насилие, преследване или тормоз от страна на роднина или бивш партньор. Виждал съм от първа ръка какво страдание може да причини физическото, психическото и сексуалното насилие и състоянието на уязвимост на жертвите.

Напълно подкрепям целите и задачите на това предложение. Въпреки това трябва да изразя загрижеността си по отношение на правното основание и обхвата. Струва ми се ясно, че това предложение има единствено криминално основание чрез прилагането на член 82 от Договора за функционирането на ЕС. По своя характер и по закон някои от престъпленията, които това предложение възнамерява да покрива, засягат гражданското право и все пак се забелязва липсата на прилагане на член 81.

Макар да не възразявам срещу правното сътрудничество на ЕС, категорично считам, че ние трябва да гарантираме, че законодателството, което предлагаме на равнище на ЕС, е законосъобразно, стабилно и може да бъде ефикасно прилагано в държавите-членки, без да се нарушават техните съществуващите правни системи.

  Paul Nuttall, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, подкрепям осигуряването на защита на жертвите. Въпреки това, когато за първи път се запознах с европейската заповед за осигуряване на защита, си помислих, че тя звучи страшно, като Европейската заповед за арест, която, по мое мнение, е един от най-натрапчивите и диктаторски законодателни актове, налагани някога на британския народ.

В прехваленото предложение за Европейска заповед за осигуряване на защита се твърди, че то се отнася за защитата на жените. Казаха ни, че целта на Европейската заповед за арест е да помага в борбата с тероризма – и всички знаем, че тя се превърна в нещо много повече от това. Нека бъдем ясни и честни в това отношение: основната цел е да се положат основите на общоевропейска система за справедливост, която несъмнено ще подкопае британското право. Ако са нужни доказателства за това, трябва само да погледнем към Европейската заповед за арест.

Също така според мен приложението на тези заповеди в Обединеното кралство ще бъде изключително трудно, защото ние ще се окажем в положение, при което ще бъде връчена заповед от чужд съдия от чужда страна, който няма представа от условията в един британски град или от начина ни на живот. В Англия имаме една поговорка, която гласи, че ако веднъж вече си се опарил, следващият път внимаваш много повече. Веднъж вече се опарихме с Европейската заповед за арест. Предлагам да отбегнем Европейската заповед за осигуряване на защита.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, взимайки под внимание предложените изменения, няма как да сбъркаме факта, че въпросната директива е една от първите инициативи, насочени към постигането на тези важни цели. Ние трябва да гарантираме не само че жертвите на насилие са в безопасност от по-нататъшно насилие в собствената си страна, но също така и че те се ползват с такива мерки за осигуряване на защита в рамките на Европейския съюз. Поради тази причина считам, че следва да подкрепим позицията на докладчика.

Трябва също така да се отбележи, че инициативата има умишлено широк обхват. Въпреки че по-голямата част от издадените заповеди за осигуряване на защита са свързани с жени, които са жертви на основано на пола насилие, инициативата може да обхваща всички жертви на насилие – деца и възрастни от двата пола, при условие че извършителят е бил идентифициран. Във връзка с това програмата от Стокхолм заявява, че жертвите на престъпления, включително тероризъм, които са най-уязвими, или които се намират в изключително незащитени ситуации, като например лицата, подложени на постоянно насилие в близки отношения, жертви на основано на пола насилие, или лица, които стават жертва на различни видове престъпления в държава-членка, на която не са граждани или жители, се нуждаят от специална помощ и правна защита.

Във връзка с гореизложеното Европейската заповед за осигуряване на защита следва да се прилага към всички жертви на престъпления, включително трафика на хора, жертвите на генитално осакатяване, принудителните бракове, убийства на честта, кръвосмешение и други престъпления от този вид. Тази инициатива следва да бъде подкрепена и аз давам своята пълна подкрепа на докладчика.

  Emine Bozkurt (S&D). – (NL) Г-н председател, сто хиляди души в момента се ползват от Европейската заповед за осигуряване на защита. Една от тях е Rasja, която би искала да се премести в Испания с децата си. Ако произнесената заповед срещу нейния преследвач в Нидерландия не може да се приложи в Испания с нейното преместване, тя, както и децата й, ще се превърнат в стояща мишена там, освен ако испанските органи не признаят или изпълнят същата заповед. За щастие обаче, Испания я признава.

Тази защита се отнася и за тези, които са преследвани за това, че са упражнили правото си на свобода на словото. Те трябва да могат да се изказват в други европейски страни със знанието, че тези, които са ги заплашвали, няма да са сред публиката. Европейската заповед за осигуряване на защита прави това възможно; това е една прекрасна инициатива, която получи подкрепата на нидерландското правителство. За съжаление, с новата коалиция статусът на хората, ползващи тази защита, се е обърнал на 180 градуса: жени, мъже и деца, които са принудени да живеят в страх всеки ден, са грубо оставени на произвола на съдбата. Просто е неприемливо безопасността на дадено лице да трябва да спре на границата.

В името на сто хиляди души сега аз казвам „да“ на Европейската заповед за осигуряване на защита. Очаквам всички правителства, включително и на моята страна, да направят всичко възможно за повишаване на безопасността, защитата и свободата на своите граждани, така че всички хора да могат да живеят в свобода и сигурност.

  Nathalie Griesbeck (ALDE). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, преди всичко бих искала да изкажа своята благодарност на двамата докладчици, които след трудни преговори в тристранния диалог предлагат компромисно споразумение, което от позицията на докладчик в сянка на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на моята група, аз, естествено, ви каня да приемете.

На второ място, макар да съжалявам, както някои днес казаха, че някои въпроси, като например превода на документи на жертвите, не бяха включени в основния текст на това споразумение или че опростените елементи не са достатъчно подробни – разчитам те да бъдат доизпипани в „пакета за жертвите“ – искам да подчертая, че в крайна сметка, всичко това днес звучи разумно, като логично продължение на все по-голямата интеграция на европейското пространство на свобода и правосъдие и по същество на създаването на съответната правна система.

Това свидетелства за известна степен на политическа смелост и за волята да се отиде отвъд политическите пози за по-голяма част от нас, за да има ясен инструмент за сътрудничество по наказателноправните въпроси. Този инструмент представлява в известна степен, както г-жа Рединг подчерта по-рано, истинска политика за „правата“ в Европа, а именно, истинска политика за хората, особено за жените, чиято физическа неприкосновеност може да бъде застрашена, политика, която съответства на свободата на движение, която съществува от дълго време, а именно, политика на „правата“.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател

  Véronique Mathieu (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, мога ли първо да изкажа съжалението си от отсъствието на Съвета от вчера, тъй като Съветът обикновено присъства в преговорите по всички въпроси, които обсъждаме от вчера, а именно, отнасящите се до гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи. Изразяваме съжаление, че Съветът не е тук, за да чуе мнението на Парламента; това наистина е жалко.

Бих искала да поздравя двамата съдокладчици – които свършиха много работа по този текст – за този забележителен напредък за всички видове жертви: жертвите, първо, на домашно насилие – знаете ли, че 45% от жените в Европа са жертви на домашно насилие, както и някои мъже, защото не трябва да забравяме мъжете, които са подложени на насилие от жени – и второ, жертвите на тероризма, включително деца, които са изключително уязвими, разбира се.

Представеният ни днес текст е изключително важен и аз още веднъж отправям поздрави. Любопитни сме да видим „пакета за жертвите“, който ще ни представите следващата година, г-жо член на Комисията, и който ще допълни текста, който ще гласуваме утре.

  Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EN) Г-жо председател, домашното насилие, гениталното осакатяване, престъпленията на честта, принудителните бракове и трафика на хора са само някои от видовете насилие срещу 45% от жените в Европа.

Жените и непълнолетните се нуждаят от по-добра защита. Европейската заповед за осигуряване на защита е добра стъпка именно в тази насока, при пълно съответствие с визията на Програмата от Стокхолм за обединена Европа: пространство на свобода, сигурност и правосъдие, обслужваща гражданите.

По този начин издадена заповед за осигуряване на защита срещу нарушителя в една европейска държава ще бъде изпълнена във всичките останали 26 държави-членки на ЕС. Инициативата на испанското председателство, която всички ние приехме днес, акцентира върху защитата на жертвите и превенцията и насърчава уеднаквяването на правните регулаторни процедури. Тя дава възможност на жертвите да нарушат своето мълчание, търсейки защита извън географските граници в Европа.

Надявам се, че Комисията ще подкрепи напълно доклада на двамата съдокладчици в нейния амбициозен пакет относно правата на жертвите.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, няма съмнение, че тази директива относно Европейската заповед за осигуряване на защита с цел опазване живота на жертвите е още един знак за важна промяна за реалните гаранции, преди всичко за жените, но не само, както вече беше казано.

Насоките за тази мярка вече бяха разработени, първо, в Договора от Лисабон, а след това в Програмата от Стокхолм. По-специално, бих искал да поздравя докладчиците г-жа Jiménez-Becerril Barrio и г-жа Romero López за добросъвестно свършената работа и за решаването на многобройните проблеми, възникнали в рамките на Съвета, за да се изгладят пречките по пътя на това особено важно предложение за пространство на свобода, правосъдие и сигурност, която наистина ще обслужва гражданите.

Предложението има за цел да се пребори твърдо и решително с домашното насилие, като предлага голям брой от мерки и обхват, който изглежда напълно последователен. Тези изготвени, навременни и ефикасни защитни мерки ни карат да вярваме, че това предложение може да бъде ефикасно използвано и за защита на семействата на жертвите. Очакваме с интерес обявения от члена на Комисията Рединг по-структуриран пакет по отношение на защитата на жертвите на насилие, който ще бъде готов през идните седмици.

Г-жо председател, бих искал да завърша, като потвърдя колко е важно да има тясно сътрудничество между държавите-членки, както и по-голяма чувствителност за прилагането на практика на тази мярка, също както е изключително важно да не забравяме значението на психологическата подкрепа за жертвите. Сигурен съм, че Комисията съответно ще има това предвид през последната фаза на законодателния процес.

  Heidi Hautala (Verts/ALE). – (FI) Г-жо председател, Европейската заповед за осигуряване на защита е важна стъпка към защитата на жертвите в цяла Европа. В момента изпращаме мощен сигнал към Съвета и Комисията, че Европейският парламент много иска да разполага с тази заповед за осигуряване на защита и че тя трябва да влезе в сила скоро. Сега трябва да опитаме да преодолеем опозицията, която срещаме от страна на Съвета, както и всички правни причини за противопоставяне на заповедта, поставени за разглеждане от Комисията.

Важно е директивата да се приложи върху обширна територия. Тя трябва да включва не само заповеди по отношение на престъпни деяния, но също така и други различни видове заповеди за осигуряване на защита. Не трябва да има каквато и да било правна дребнавост. Тази заповед за осигуряване на защита следва да бъде и достатъчно гъвкава, за да отчете разликите в националното законодателство.

Важно е Парламентът да съсредоточи вниманието си не само върху жертвите на основано на пола насилие, но и върху други жертви на насилие. Директивата трябва ясно да определи какви са правата на жертвата и какви са процедурите за подаване на жалба, а това са някои от нещата, които аз лично се опитах да изтъкна в позицията на Парламента. Също така е важно държавата, в която е подадена молба за издаване на заповед за осигуряване на защита, да информира гражданите за тези процедури.

Когато заповедта за осигуряване на защита влезе в сила, работата няма да спре до там. Органите трябва да бъдат образовани и ние не можем да се задоволим изцяло с информационна кампания, която ще е ограничена просто в рамките на настоящата.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE). – (PL) Г-жо председател, включените в доклада разпоредби, които обсъждаме днес, ме изпълват с голям ентусиазъм. Гаранцията, която тази защита предоставя на жертвите в една държава-членка ще се прилага и във всяка друга държава-членка на Европейския съюз, до която те са принудени да пътуват от страх от повторен акт на насилие, представлява за тях възможност да водят нормален живот. Европейската заповед за осигуряване на защита ще означава, че приетите мерки за осигуряване на защита в една държава-членка, могат да бъдат признати, изпълнени и приложени в съдилищата на друга държава-членка.

Нещо повече, включването в обхвата на прилагане на директивата на жертвите на всякакъв вид насилие, не само на жертвите на основано на пола насилие, е друго важно събитие. Всички жертви заслужават уважение и очакват техните мъчители да бъдат справедливо наказани. Според мен само един механизъм на осигуряване на защита който съпътства жертвата, може да бъде напълно ефикасен и да предотврати повтаряне на едно и също престъпление, като същевременно предлага реална защита на жертвата. Радвам се, че Полша беше една от страните, които предложи за разглеждане тази инициатива.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-жо председател, ако искаме Европейският съюз да се превърне в истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие, трябва да премахнем все още съществуващите различия между държавите-членки във връзка с това.

Жертвите на насилие трябва да бъдат защитени от извършителите не само в собствените им страни, но също така те трябва да разполагат с достъп до мерки за осигуряване на защита в целия ЕС. Въпреки че това е широкообхватно предложение, то засяга пряко жените, които са жертви на домашно насилие. Хубавото е, че то също така предлага възможност за справяне с положение, когато има други потенциални жертви, независимо дали са жертви на трафик на хора, принудителни бракове, убийства на честта или кръвосмешение, или с положение, когато има свидетели или жертви на тероризъм и на организираната престъпност. Лично аз горещо приветствам усилията за осигуряване на възможно най-добрата защита за жертвите и също така, наред с другото, чрез осигуряване на необходимата правна сигурност. Жертвите следва да могат да разчитат на ясни закони и следва да са винаги информирани за мерките, които са на тяхно разположение в тяхната държава на произход, както и в държавите, в които искат да се местят, или в които вече са се преместили.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, високо ценя свършената от двамата докладчици работа. Проблемът с този проект за директива обаче е, че се основава на най-обичайния вид преследване, при което дадено лице е станало жертва на насилие от страна на друго лице и затова трябва да бъде защитено срещу повторното извършване на съответното физическо или психическо насилие. Очевидно това е въпрос от основно значение за стотици хиляди жени в Европейския съюз и затова аз напълно подкрепям неговото съдържание.

За съжаление обаче, тези мерки не отчитат жертвите на организираната престъпност, които в повечето случаи не трябва да бъдат защитавани от идентифицирано или идентифицируемо лице, а от организации, срещу които ограничителната заповед определено не може да се приложи. Затова мисля, че Европейският парламент следва да разглежда тази директива като първа стъпка в прилагането на програмата от Стокхолм, в която изрично се говори за мерки за осигуряване на защита на жертвите на престъпна дейност, и ми се струва, че г-жа Jiménez и членът на Комисията Рединг са на същото мнение.

Обръщам се с молба към Европейската комисия да гарантира, че пакетът от мерки за осигуряване на защита на жертвите, който се планира за 2011 г., също така защитава жертвите на организираната престъпност и жертвите, пострадали при изпълнение на служебния дълг на европейско равнище.

  Cornelia Ernst (GUE/NGL). – (DE) Г-жо председател, Европейската заповед за осигуряване на защита е стъпка в правилната посока. Принципът трябва да е на признатите жертви на насилие да се предлага еднакво ниво на защита във всички държави-членки. Най-доброто решение щеше да бъде да се хармонизират законодателствата на държавите-членки по този въпрос, но това беше невъзможно да се постигне. Положителен аспект на тази заповед за осигуряване на защита е, че от нея ще могат да се възползват във възможно най-голяма степен всички жертви на насилие и че има широк обхват: сексуално насилие, преследване и преди всичко експлоатация на малолетни, което считам за много, много важно. Затова заповедта изпраща положително послание към жертвите на насилие, и по-конкретно към жените. Въпреки това има един проблем: основанията за непризнаване в член 9 са прекалено обширни и могат също така, в някаква степен, да представляват средство за държавите-членки за избягване на спазването на директивата. Поради тази причина след една година ние трябва да преценим много внимателно как да доразвием това разискване, защото всички жертви във всички страни се нуждаят от една и съща защита.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, бих искал да изкажа подкрепата си за идеята, съдържаща се в проекта на Европейската заповед за осигуряване на защита.

Защитата на лицата, изложени на опасност на равнище на отделни държави-членки, в много случаи се оказва недостатъчна. Благодарение на това, че днес европейско пространство е отворено много често млади хора от различни държави встъпват в международни бракове и съжителстват на семейни начала. Не всички от тези връзки обаче просъществуват дълго и тогава често децата се превръщат в заложници на споровете между родителите им. Враждебните родители често отказват да спазват решенията на съдилищата в други държави, които предоставят родителските права на един от тях, и просто вземат правосъдието в свои ръце, отмъквайки децата от бившите си партньори в родната си страна, като използват разликите в законодателните системи на различните държави-членки, за да преборят валидни решения на съда. Жертвите на тази европейска правна анархия често са малки, невинни деца. Надявам се този проблем да бъде решен с Европейската заповед за осигуряване на защита.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, въпреки че през последните години бяха предприети някои мерки за осигуряване на защита на жертвите, много от засегнатите често се чувстват оставени на произвола на съдбата. Макар адвокатите и съдиите да слушат много за правата на обвиняемите по време на обучението си, те научават твърде малко за работата с жертви. Това не е единствената област където е нужна по-голяма осведоменост. Тя е необходима и в медицинското обучение, така че да може по-добре да се разпознава употребата на насилие. За децата жертви е от съществено значение въпросът за законоустановения давностен срок на гражданския иск за обезщетение в случаи на сексуални престъпления. Само онези с напълно чисто криминално досие могат да работят с деца. Ако например сега принудителните бракове подлежат на съдебно преследване в Лихтенщайн, дори и без съгласието на жертвата, и е възможно да се предприемат правни действия в случаите на генитално осакатяване на малолетни, това ясно показва потенциалната опасност от прехваленото мултикултурно обогатяване. Според мен е важно да се вземе предвид това развитие в ЕС, както и неговото значение в борбата срещу трафика на хора.

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Г-жо председател, като адвокат съм се занимавала повече от десет години със случаи на жертви на насилие срещу жени и деца, било то под формата на домашно насилие, изнасилване или трафик на жени, и имах възможността да се убедя сама, че заповедта за осигуряване на защита, която е темата на днешното разискване, е едно от най-важните и незаменими средства за защита на жертвите, но далеч не е единственото. Нужни са комплексни мерки, като например правни становища, психологическа подкрепа, подкрепа на засегнатите деца, и е изключително важно да слушаме жертвите, които, съжалявам да го кажа, са най-големите експерти по отношение на това от какво се нуждаят.

Бих искала да отправя два въпроса към г-жа Рединг и докладчиците. Първо, бих искала да знам какво участие са взели жените жертви на насилие в този проект, за да могат да споделят своя опит. И второ, бих искала да знам доколко са запознати г-жа Рединг и докладчиците с конвенцията относно насилието срещу жени, която е в процес на подготовка от близнака на Европейския съюз, Съвета на Европа, и какво е нашето участие в тази подготовка.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, безопасността на засегнатите жени наистина трябва да бъде въпрос от значение за всички нас. Независимо от това къде се намират жертвите, въпросът е те не само да получат физическа защита срещу извършителите, но да бъде взето предвид и тяхното човешко достойнство. Европейската заповед за осигуряване на защита следва да се прилага за всички жертви на насилие, независимо от тяхната възраст или пол.

  Антония Първанова (ALDE). – (EN) Г-жо председател, аз също бих искала да изкажа благодарността си към докладчика. Защитата на живота, физическата и психическа неприкосновеност, както и сексуалната неприкосновеност и свобода, са приоритетни цели, когато става въпрос за защита на жертвите. С нашата политическа подкрепа за директивата относно Европейската заповед за осигуряване на защита дадохме на този въпрос популярността, която заслужава, и предоставихме общоевропейски всеобхватен пакет от специални мерки за осигуряване на защита, които са ефикасни в рамките на Съюза и предоставят правна защита и помощ на жертвите на престъпления, по специално на тежки престъпления.

Правото на защита от насилие е основно човешко право, независимо от етническата принадлежност, правния статут или статута на имиграция, и следователно е наше морално задължение да подкрепим това право в рамките и извън рамките на националните граници. Убедена съм, че този нов подход за защитата на уязвими жертви е много силно политическо послание, насочено към укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз.

  Teresa Jiménez-Becerril Barrio, докладчик. – (ES) Г-жо председател, мисля, че в това разискване стана ясно, че всички сме съгласни да подкрепим целта на този доклад.

Различните политически групи изразиха своята подкрепа за тази директива, която предлага по-добра защита за жертвите на насилие. Моят въпрос следователно е: какви точно са пречките за приемането на този инструмент? Повтарям: какви са страховете що се отнася до превръщането в реалност на нещо толкова съществено и просто като осигуряването на еднаква защита в Европа за жертвите на насилие?

С надеждата, че Парламентът ще приеме с мнозинство този доклад бих искала да се обърна към Съвета и Комисията и да им напомня, че преодоляхме правните пречки в нашите преговори, както и приветствам факта, че Комисията признава работата ни, както ние признаваме работата, която тя ще свърши в бъдеще.

Следователно не трябва да изключваме себе си, а по-скоро да си помогнем, като днес приемем този по-конкретен инструмент, а утре приемем по-широкия пакет от мерки в помощ на жертвите на насилие, който ще бъде представен от Комисията, с която обещавам да си сътруднича.

Затова нека бъдем смели и отговорни и нека помогнем на всички онези, които имат правото да живеят в по-безопасна Европа. Повтарям: нека помагаме на всички, били те мъже, жени и деца. Нека да помогнем на тези, които днес разчитат на нас да им осигурим по-добър живот, живот, който ще им върне свободата, сигурността и преди всичко, достойнството.

  Carmen Romero López, докладчик. – (ES) Г-жо председател, к-жо член на Комисията, знаем, че не съществуват законови мерки, включени в пакета, който се изготвя за жертвите. Именно това беше критикувано от Европейското женско лоби в Парламента: говори се за добри практики и координация, но все още имаме да извървим дълъг път.

Също така бих искала да кажа, че корените на насилието, на което сме свидетели, не са екзотични: това е нашето собствено насилие. Бих искала да кажа на Съвета и държавите-членки, че насилието, което идва от други култури, също изисква правен инструмент. Невъзможно е да се борим срещу гениталното осакатяване, престъпленията на честта и всичкия тормоз, на който са подложени жените от други култури, без инструмент от такова естество.

Ето защо е толкова важно те също да бъдат включени и Парламентът има за цел, чрез всички изменения от докладчиците в сянка, да гарантира, че всички тези жертви също са включени в правния инструмент.

Ето защо е толкова важно да работим заедно по този въпрос и това е причината да съжалявам за факта, че Парламентът и Комисията не са се споразумели за един и същ текст по време на тази процедура. Дори Парламентът и Комисията да бяха се съгласили за един и същ текст, пак щяхме да водим битка.

Г-жо член на Комисията, не помагаме с нищо на жертвите на насилие, като мислим, че със забавянето на инициативата с две, три или четири години ще бъде по-добре за тях, защото случаят не е такъв.

По време на предишната си поява Вие казахте, че не сме осъзнали значението на Хартата на основните права. В действителност ние осъзнахме значението й. Проблемът е, че тя трябва да се приложи; проблемът е, че трябва да вземем мерки и понякога, когато е нужно да се вземат мерки, те са законодателни мерки и понякога има пречки по пътя им. Най-голямата пречка е политическата воля.

Ето защо е толкова важно всички да сме съгласни по отношение на инициатива от такова естество и сега нещата зависят от Съвета. Сега зависи от държавите-членки да решат дали този инструмент наистина ще бъде ефикасен и необходим за жертвите на насилие. Ние считаме, че ще бъде, което е и причината да защитаваме инструмента и да сме тук. Ние също така защитаваме неговата неотложност.

Затова искаме Парламентът да гласува в подкрепа с огромно мнозинство, така че страните, които все още не са решили или са решили, че са против тази инициатива, да погледнат на нея като на единствената процедура, която може да се използва сега и в бъдеще. По своя характер това е един труден и сложен инструмент, но той създава възможности и ще защити жертвите на насилие и гражданството на жените.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, не възнамерявах да говоря отново, но това, което беше казано, трябва да се коригира. Мерките, които ще бъдат част от пакета от мерки относно жертвите на насилие, включват всеобхватна комуникация, лисабонизация на рамковото решение от 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления, предложение за мерки на осигуряване на защита за гражданите и, ако е необходимо, предложение за наказателни мерки за осигуряване на защита. Това ще бъде разглеждано в Парламента през май следващата година.

Не можем просто да нахвърляме идеите си на хартия. Всички наши предложения трябва да бъдат придружени от задълбочена оценка на въздействието. Трябва да разгледаме нещата много сериозно, като целта е добро проучване с реална добавена стойност. Това е, което правим в момента. Финализираме оценката на въздействието, за да можем да определим подробностите, засягащи всички действия относно законодателни и практически мерки, с цел правна сигурност и бързи и ефективни мерки за осигуряване на защита.

Въпреки това бих искала да информирам Парламента, че до този момент четири становища са изпратени от националните парламенти относно заповедта за осигуряване на защита: положителни са становищата от италианския, гръцкия и португалския парламент, а е отрицателно становището на германския Бундесрат, с аргумента, че директивата излиза извън рамките на член 82, тъй като обхваща ненаказателни мерки и превенция на престъпления. Тя е отхвърлена въз основа на принципа на субсидиарност. Разглеждаме един много сложен въпрос. Като извърша сериозен анализ, преди да поставя за разглеждане законовите и незаконовите предложения, ще се опитам да предложа мерки, които са достатъчно законосъобразни, за да не виктимизираме повторно жертвите на насилие, когато става въпрос за мерки за осигуряване на защита.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Изчислено е, че в Румъния инцидентите на домашно насилие засягат 1 200 000 души всяка година, но само 1% от жертвите на насилие са достатъчно смели да съобщят за това на органите. Зачестяващото домашно напрежение, свадите и побоищата превръщат членовете на семейството в травматизирани жертви, които са принудени да приемат това положение като нещо нормално. Насилието се отразява върху нормалното, хармонично развитие на децата. Проучванията показват, че в 75% от случаите моделът на агресивно поведение се предава от поколение на поколение. Стокхолмският синдром трябва да се лекува, но не чрез слаби реформи, какъвто е случаят в Румъния. Необходими са активни мерки за борба с това явление, както и изменение на съответната законодателна рамка и установяване на диалог и сътрудничество между всички държавни институции с правомощия в тази област и гражданското общество. В това отношение, Европейската заповед за осигуряване на защита, трябва да бъде силен инструмент, способен да предостави по-безопасни убежища за жертвите на насилие извън границите на държавите-членки. Това ще включва и защита срещу актове на насилие, извършени от групи от хора, и ще се прилага за всички жертви на престъпления, като жертвите на трафика на хора, гениталното осакатяване на жени, принудителните бракове, престъпленията на честта, кръвосмешението, основаното на пола насилие, както и за свидетелите и жертвите на тероризъм и на организирана престъпност.

7. Трафик на хора (разискване)

  Председател. – Следващата точка е доклада на г-жа Bauer и г-жа Hedh, от името на комисията по граждански права, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите и за отмяна на Рамково решение 2002/629/ПВР (COM(2010)0095 - C7-0087/2010 - 2010/0065(COD)) (A7-0348/2010).

  Edit Bauer, съдокладчик. – (EN) Г-жо председател, преди всичко искам да изразя моята благодарност към моя съдокладчик г-жа Hedh, Съвета и Комисията, и към всички, които взеха участие в тази изискваща много усилия работа.

Настоящото положение с трафика на хора е тревожно. Броят на жертвите в границите на Европа се изчислява на няколко стотици хиляди – вторият по големина престъпен бизнес, чиято печалба се оценява на 32 млн. щатски долара. Налице са нови тенденции в трафика на хора. Увеличават се жертвите на принудителния труд. Повече жертви идват от държави-членки и освен това сред жертвите има все повече деца. Общият дял на децата жертви се изчислява между 40% и 50%. Неотдавнашен доклад от ОССЕ призова държавите да променят разбирането си за трафика на хора като маргинално явление и ги насърчи да го признаят за съвременна форма на робство в голям мащаб.

За борбата с трафика на хора трябва холистичен подход, макар да разполагаме с ограничен набор от инструменти. Нашата задача е да изменим законодателството. Договорът от Лисабон ни даде ново правно основание – член 83. Той ни дава средства да изградим общ подход с оглед да създадем среда, която разубеждава трафикантите, и в същото време да осигурим по-добра закрила за жертвите.

Предложението, което е консолидиран текст, съгласуван със Съвета и Комисията, дава по-широка дефиниция на трафика, като взема предвид, че формите и тенденциите се променят. Проектът на директивата дава възможности за по-високи санкции, като определя минимум за максимални санкции и насърчава изземването и конфискацията на приходите и имуществото, придобити от трафик. Предложението повдига въпроса за виктимизирането на жертвите като дава право на съдилищата да не налагат наказания за престъпни деяния, извършени от жертвите по принуда.

На жертвите следва да се предоставя помощ и подкрепа преди, по време на и за подходящ период от време след престъпното деяние, без такава помощ и подкрепа да са в зависимост от желанието на жертвите да сътрудничат по време на разследването, наказателното преследване и съдебния процес. Предложението съдържа специална разпоредба да се засили защитата на децата по време на разследването и тяхната подкрепа.

Проектът на директива съдържа също и разпоредба относно създаването на координатор на ЕС за борба срещу трафика на хора, който в бъдеще би могъл да допринесе за по-всеобхватна, по-съгласувана и по-координирана политика за борба с трафика на хора.

  Anna Hedh, съдокладчик. – (SV) През 2010 г. в Европа се купуват и продават хора като роби. Това се случва въпреки факта, че робството беше забранено преди 250 години. Те са принуждавани да проституират, да извършват принудителен труд или да просят. Изведнъж те се оказват собственост на някого, на когото, колкото и да е абсурдно, те често вярват, че са задължени. Трафикът на хора е едно от най-сериозните престъпления в света и за съжаление то непрекъснато се разраства. Той е тежко нарушение на правата на човека, които ние в ЕС яростно защитаваме и се борим да поддържаме ежедневно.

Ето защо аз бих искала да започна с благодарност към г-жа Малмстрьом за така бързата подготовка на законодателно предложение относно предотвратяването и борбата с трафика на хора. Бих искала да благодаря също и на моята колега от комисията по правата на жените и равенството между половете, г-жа Bauer, за отличното сътрудничество, както и на всички докладчици в сянка, които работиха по директивата. И накрая, голямо благодаря на всички останали членове на екипа, които свършиха удивителна работа.

Трафикът на хора понастоящем е най-бързо разрастващата се трансгранична престъпност. Според доклада на ООН „Трафик на хора“ за 2009 г. трафикът на хора е дейност, която осигурява втория по големина доход за престъпните мрежи след трафика на оръжие. Напълно ясно е, че нито една държава не може сама да реши проблема с трафика на хора. Трафикът на хора се случва непрекъснато във всички държави в Европа и трафикантите на хора превеждат жертвите си през граница ежедневно.

Ето защо трябва да работим заедно и законодателството ни в тази област трябва да бъде възможно най-хармонизирано. Следователно предложението за координатор на ЕС за борба срещу трафика на хора, който да преглежда и координира работата в ЕС заедно с националните координатори, също е добро.

За да се справим с проблема с трафика на хора, ние трябва да имаме санкции, които отразяват сериозността на престъплението и които наистина да се усещат от онези, които правят пари от трафика на хора. Мисля, че постигнахме известен напредък с предложенията за санкции, които се съдържат в законодателното предложение. Предложено беше също държавите-членки по правно уреден начин да изземват имуществото на трафикантите на хора, придобито чрез техните престъпления.

Не е достатъчно обаче да се наказват извършителите. Трябва да се подобри и защитата на жертвите на трафик на хора. Без закрила за жертвите ние никога няма да можем да преследваме трафикантите на хора. Жертвите трябва да получават помощта, от която се нуждаят, и е важно преди всичко да създадем безопасна среда, която ще им позволи да изберат да сътрудничат на полицията.

Предложен е и пасаж относно засилване на защитата на децата, които са жертви на трафик на хора, и аз съм много доволна от това. Тъй като 79% от жертвите на трафика на хора са жени, а засега сексуалната експлоатация е най-често срещаният вид трафик на хора, от решаващо значение е да се разгледа законодателството от перспективата на пола и от тази перспектива да се анализират всички предложени мерки.

В крайна сметка, ако искаме някога да се справим с този проблем, трябва да направим нещо относно неравномерното разпределение на властта между мъжете и жените. Неравенството между мъжете и жените допринася за уязвимо положение, което води до трафик на хора.

За да се справим наистина с проблема с трафика на хора, всички държави-членки трябва да положат големи усилия в работата по предотвратяването му. По принцип това означава да се ограничи търсенето в нашите държави на услугите, предоставяни от жертви на трафик на хора. Ако успеем да намалим търсенето, ще се ограничи и достъпа до такива услуги. Това означава, че трябва да се занимаем с онези, които правят трафика на хора печеливш. Затова предложихме всички държави-членки да бъдат задължени да инкриминират онези, които съзнателно използват услугите на жертви на трафик на хора. Съгласно действащото законодателство на ЕС експлоатацията на жертви на трафик на хора от работодатели е наказуемо деяние. Същият принцип би трябвало да се прилага за всички лица, които експлоатират жертви.

За съжаление, това предложение не беше прието. Следователно държавите-членки няма да бъдат принудени да инкриминират тези хора, но те ще трябва да докладват за мерките, които вземат относно ограничаването на търсенето на услуги, предоставяни от жертви на трафик на хора.

Въпреки това ние включихме този въпрос в дневния ред и на равнище на ЕС получихме подкрепа за нашето предложение от съответните комисии в Парламента, както и от експерти, полицията и доброволчески организации. Мисля, че със споразумението, което ще гласуваме днес, ние отбелязахме добър напредък по въпроса. Нека сега се обединим, за да сложим край на трафика на хора в Европа, който е съвременна форма на робство.

Ние не трябва да се отказваме, защото правото на хората да вземат решения за собствения си живот и собствените си тела е право на човека, което не може да се купува и продава за пари като връзки за обувки или банани.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, позволете ми първо да припомня, че този текст, който ние, надявам се, ще приемем днес с гласуването след малко, е наистина от историческо значение.

Това е първият инструмент на наказателното право на ЕС след влизането в сила на Договора от Лисабон. Мисля, че можем да бъдем удовлетворени от постигнатото съгласие днес.

То е балансиран компромис между институциите. Аз съм наясно, разбира се, че Парламентът, представен от докладчиците, и Комисията биха предпочели малко по-различни формулировки на някои параграфи. Като цяло обаче това е добър резултат, който е напълно в тон с целите на Парламента, на Съвета и на Комисията, а именно – да се борят с трафика на хора, тази ужасна съвременна форма на робство, това ужасно престъпление, което Европа в 2010 г. не заслужава и което е тежко нарушение на основните права на толкова много граждани.

Срещала съм някои от тези жертви: деца, мъже и много жени в бизнеса със сексуалното робство. Техните истории, разбира се, са ужасни. Днес, когато тази директива се приеме, ние ще имаме по-добър инструмент да им помогнем. Това наистина е хубав коледен подарък.

Бих искала искрено да благодаря на Парламента и особено на двамата докладчици, г-жа Bauer и г-жа Hedh, докладчиците в сянка и на всички други, които направиха възможно постигането на съгласие.

Има няколко примера за това как Европейският парламент помогна за подобряването на директивата. Аз ще отбележа конкретната разпоредба относно статута и правата на непридружени малолетни, които са жертви на трафик, в член 14. Той беше включен по ваше предложение и ние сме съгласни, че с това директивата стана по-добра. Също така има и други примери.

Бих искала да спомена съжалението си, че предложението на Комисията не беше подкрепено от Съвета, въпреки че имахме вашата подкрепа. Не успяхме да постигнем съгласие в Съвета относно извънтериториалната компетентност за престъпления, извършени в чужбина от лица с постоянно местожителство в ЕС.

Все още считам, че разпоредба, която гарантира, че всички лица, които живеят с нас в Европа и извършват престъпления, свързани с трафик, в други държави, биха могли да бъдат преследвани в ЕС, щеше да добави значителна стойност. Това обаче не беше възможно. Проблемът ще бъде поставен отново, когато разглеждаме Директивата относно експлоатацията на деца и детската порнография. Извънтериториалната компетентност за престъпления, извършени в чужбина от лица с постоянно местожителство в ЕС, ще бъде дори още по-важна, когато обсъждаме възможностите за изправяне пред съда на педофили, практикуващи секс туризъм.

Считам, че трябва заедно да продължим при разговори със Съвета да настояваме, че такава разпоредба следва да бъде включена в директивата. Както казах, всички ние свършихме много добра работа заедно. Днес имаме много важен инструмент за борба с трафика на хора, защита на жертвите и за изпращане на сигурно послание, че трафикът е много тежко престъпление. То следва да се наказва съответно и сега това е дефинирано по един и същ начин във всички държави-членки. Още веднъж благодаря за вашия принос.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra, от името на групата PPE. – (ES) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, трафикът на хора е груба действителност в ЕС.

Сексуалната експлоатация е главната цел на мафиите, които се занимават с трафик на хора, следват я принудителният труд, домашните услуги, принудителните бракове, експлоатацията на деца с цел просия, незаконното осиновяване и отстраняването на органи, които са други бичове и аспекти на проблема.

Новите правомощия, които член 63 от Договора от Лисабон дава на Парламента, трябва да се използват за укрепване на законодателството на ЕС в тази област. Това включва, наред с много други въпроси, призив да се класифицират престъпленията, които все още не са обхванати от съществуващото европейско наказателно законодателство.

Ние трябва да разширим нашето законодателство за защита на жертвите на трафик на хора от две гледни точки: предотвратяване и защита, и интегриране в обществото и на пазара на труда. Ние трябва да установим конкретни мерки за защита на малолетни; да инкриминираме трафикантите и посредниците; да създадем мерки за обезсърчаване на търсенето и конфискация на приходите от престъпната дейност; да установим наказателна отговорност за всяко юридическо лице, което взема участие в някоя от фазите на трафика; да създадем инспекция по заетостта и санкции за експлоатация на работници и за незаконно наемане на нелегални имигранти; да засилим ролята на Европейската агенция за управление на оперативната координация на външните граници и на служителите за връзка по въпросите на имиграцията в разкриването на каналите, използвани от трафикантите и техните оперативни способи; и накрая, да засилим ролята на екипите за съвместно разследване на Европейската полицейска служба (Европол) в борбата с тези мафии.

Бих искал да завърша, като добавя, че координаторът на ЕС за борба срещу трафика на хора би могъл да допринесе съществено за постигането на целите, които споменах, макар че неговите правомощия и капацитет трябва ясно да се определят, за да се предотврати дублирането или смесването с функциите, поверени на Европол.

  Monika Flašíková Beňová, от името на групата S&D. – (SK) Г-жо председател, аз бих искала да започна, като изразя възхищение от г-жа Bauer и г-жа Hedh за изчерпателното разглеждане на този изключително важен въпрос.

Трафикът на хора е осъдително явление в днешното цивилизовано общество. Това е третият по доходност вид незаконна търговия в света след трафика на оръжие и наркотици. Тази така наречена форма на съвременно робство е сериозно престъпление, което нарушава основните права на човека. Договорът от Лисабон разшири дейността на Европейския съюз в различни области на наказателното право, включително борбата против трафика на хора. Тук Европейският парламент играе важна роля като съвместен законотворец. Опитът показва обаче, че съществуващата сега правна рамка не е достатъчно ефективна и ние трябва да направим дори повече, за да защитим правата на човека. Ние трябва да приемем мерки, които целят предотвратяването на трафика на хора. Най-голямо внимание трябва да се обърне на децата и жените, като най-уязвими групи. Ние трябва да направим всичко възможно, за да допринесем за осигуряването на достойни условия за живот на потенциалните жертви на такова престъпление, при които е налице тенденция да се маргинализират по отношение на обществото.

  Антония Първанова, от името на групата ALDE. – (ЕN) Г-жо председател, въпреки все по-големите усилия да се борим с трафика на хора, този сложен проблем продължава да се задълбочава и разраства в Европа. Това е причината за засилените действия и адекватни мерки за защита на лицата от трафик на хора с различни цели, за преследване на трафикантите и за предоставяне на ефикасни средства за защита на жертвите на национално равнище и на равнището на ЕС.

Настоящата правна рамка ще се заеме ефикасно със сложни транснационални проблеми и ще координира съвместните усилия както на национално, така и на равнище ЕС, когато става дума за това тежко нарушаване на правата на човека и конкретна форма на насилие срещу жени. Чрез този правен инструмент ние поемаме съвместен ангажимент да гарантираме, че правата на жените навсякъде в Европа са издигнати в приоритет, като вземем предвид, че това по-широко явление безспорно има непропорционално въздействие върху жените и момичетата.

Бих искала да изтъкна друг важен въпрос, който предлагам да бъде включен в този нормативен документ. Той се отнася до социално-икономическите аспекти на този широкоразпространен проблем в европейските държави или региони, където социалните и икономическите неравенства са най-важната единствена причина за трафика на хора. Благодарение на съвместните ни усилия ние постигнахме положителен резултат в разпоредбата относно проблема, свързан с практики като незаконното осиновяване.

В заключение силно ще подчертая, че главната отговорност за борбата с трафика на хора е на държавите-членки. Те следва да предприемат конкретни действия за предотвратяване и потискане на трафика на хора и за защита на правата на лицата, жертви на трафик, и следва да играят по-голяма роля в работата по този важен проблем.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-жо председател, позволете ми първо да благодаря на г-жа Hedh и г-жа Bauer за усърдната работа като съдокладчици.

Директивата засяга преследването, предотвратяването и защитата в областта на трафика на хора. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс би била доволна да види малко по-задълбочена работа, по-конкретно по отношение на защитата на жертвите на трафика на хора. Тук специално се позовавам на правото на пребиваване в дадена държава след като жертвата е била обект на трафик и вероятно спасена. Как ще гарантираме че жертвите наистина могат да изградят нов живот?

Въпросът не е достатъчно регулиран от настоящата директива. Тук ние говорим просто за форма на разрешение за временно пребиваване, след което не знаете дали ще бъдете върнати обратно или не в мястото, от където сте били изведени. Ето защо ние възлагаме всичките си надежди на преработка на директивата, за да можем да намерим някои решения. Надяваме се, че това ще ни даде възможност да започнем да оказваме действителна помощ на жертвите.

Друг аспект, който води до разгорещено разискване в Парламента е въпросът дали тези, които използват услугите на лице жертва на трафик, би трябвало да бъдат наказвани. Мнозинството в групата на Зелените/Европейски свободен алианс остава на мнение, че да се наказват такива хора означава само, че лицата жертви на трафик ще бъдат обречени на още по-голямо нещастие, защото тяхната дейност тогава става изцяло незаконна.

Аз също съм доволна да видя, че в тази директива държавите-членки ще запазят свободата на избор по този въпрос, но бих искала да попитам всяка държава-членка, която се занимава с такива проблеми, следното: как тогава следва да дадем права на жертвата?

  Andrea Češková, от името на групата ECR. – (CS) Г-жо председател, аз считам подобрените правни мерки за борба против трафика на хора заедно с Европейската заповед за осигуряване на защита за изключително важни, тъй като те представляват следваща стъпка в защита по-конкретно на жените и децата от насилие. Голяма част от текста е посветена на защитата на децата жертви и на подпомагането на тези жертви, които са най-уязвимата част от населението. Доволна съм, че беше постигнат компромис със Съвета и че този текст е достатъчно недвусмислен, като същевременно дава възможност да запазим ключовите разпоредби на материалното наказателно право. По мое мнение, правна мярка на европейско равнище, която инкриминира клиентите, използващи услуги на жертви на трафик, би могла да бъде много проблематична. Ето защо аз искам да изкажа моята благодарност за тази директива, която заслужава нашата пълна подкрепа.

  Cornelia Ernst, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, преди всичко искам да благодаря на двамата докладчици Те са свършили огромна работа и в резултат е постигнат определен напредък. Може да се каже, че проектът на директивата е изключително важен за стотици хиляди жертви на трафика на хора и следва да сложи край на техния незаконен статут. Директивата стига дотам, че в нея се казва, че роля следва да играе не само защитата, но и предотвратяването и преди всичко обезщетяването.

Тя има широко приложно поле, свързано с трафика на хора. Считаме, че това е правилно макар, разбира се, да имаме трудности с проблема с просията, което признавам открито, а също и в много аспекти на незаконната имиграция.

Правилно е, че в цялата директива могат да се намерят позовавания на пола и това, което за мен е най-важното съображение – че благоденствието на децата е взето предвид в случаите с непридружени малолетни. Бих искала да кажа също от германска гледна точка, че в това отношение ни предстои много работа и аз съм много доволна, че аспектът относно децата играе много важна роля в този проект на директива.

Друго съображение, което заслужава признание, е фактът, че при работата по този проблем трябва да се обърне специално внимание на бременните жени и болните хора или инвалидите. Превантивните мерки, като обучение на държавните служители и въвеждането на координатори в държавите-членки, представляват големи крачки в правилната посока. Ако гласуваме в подкрепа на тази директива днес, ние заслужаваме поздравления.

Надявам се също, че този въпрос ще бъде приет по-сериозно от държавите-членки, защото във всеки случай сега те ще трябва да представят доклади. Вероятно това също е част от пътя към постигане на целта.

  Mara Bizzotto, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, съгласно изчисленията на международни организации и полицейски служби, трафикът на хора сега е на второ място в света по печалби за организираната престъпност след трафика на наркотици. Счита се, че около 30 милиона души са жертви на трафик на органи, проституция и принудителен труд.

Това означава, че борбата срещу това огромно престъпно явление е преди всичко битка за безопасността на нашите граждани срещу незаконната имиграция и срещу престъпността, която поражда престъпност. Изправена пред проблем от такъв мащаб, Европа трябва със сигурност да вземе драстични мерки против онези, които експлоатират хора по различни начини.

Борбата срещу това явление изисква сътрудничество между държавите-членки и между полицейските сили, но преди всичко сигурност по отношение на наказанието на трафикантите. Трябва да се помни също, че много хора са обект на експлоатация, защото не разполагат с достойни условия за живот в своите държави на произход: те живеят в бедност и отчаяние и са готови на всичко – дори да напуснат собствената си родина срещу обещанието за по-добър живот, който, уви, никога не намират.

Заедно с предотвратяването на престъпленията и защитата на жертвите на трафик на хора Европа трябва да направи по-голямо и по-целенасочено усилие да гарантира, че тези хора могат да намерят приемливи условия за живот в собствените си държави. Основният принцип на европейското политическо действие трябва да бъде „да им помогнем в собствените им домове“, така че нашите усилия да са насочени не само към потискане, но и към предотвратяване.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, трафикът на хора е, съвсем правилно, пейоративен термин, защото той описва отвратителна практика. Хората, в най-голяма степен жените, са третирани като стоки, дори като добитък, който да бъде транспортиран, използван и често обект на злоупотреби.

Терминът обаче се използва в твърде тесен смисъл. Много малко законна икономическа миграция е наистина доброволна. Повечето хора при равни други условия биха предпочели да останат при собствения си народ в собствените си държави. Те мигрират в търсене на икономическо обогатяване или защото икономически сили са унищожили техните средства за поддържане на поминъка.

Миграцията е вторичният продукт на световния капитализъм, който гледа на хората не като на човешки същества, а като на заменими производствени фактори. Икономическата миграция е толкова форма на трафик на хора, колкото и незаконната миграция, организирана от престъпни мрежи. Трафикантите на хора са правителствата, които съвсем преднамерено отприщват предполагаемо слепи икономически сили в услуга на световния капитализъм. Икономиките следва да съществуват, за да служат на хората. Хората не съществуват, за да служат на икономическите сили.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, измерението, свързано с равенството между половете, в това предложение за директива подпомага инструмента за защита на най-уязвимите хора. Фактът, че има многобройни позовавания на трафика на хора в Договора от Лисабон потвърждава неотложността и сериозността на този проблем. Член 5, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз забранява практиката, като я признава за форма на робство и принудителен труд.

Докладчиците разшириха обхвата на защитата със специален фокус върху децата и жените и върху ситуациите на уязвимост, които улесняват практикуването на тази форма на робство. Докладът правилно отбелязва също, че трафикът на хора прикрива също и незаконни форми на осиновяване и принудителни бракове.

Мисля, че трябва да изтъкна трудностите, които граничните държави-членки на ЕС срещат в борбата срещу незаконната имиграция. Преди всичко Италия, моята родина, трябва ежедневно да се справя със случаи на трафик на хора, които са пръснати по нашите пътища и в нашето пространство. Ние трябва да общуваме и да повишаваме осведомеността, така че да ангажираме гражданското общество. Внесеният доклад предвижда внимателна защита за жертвите с цел да се премахне явлението. Ето защо аз искам да изразя подкрепата си за внесеното предложение и също поздравявам двамата докладчици.

  Silvia Costa (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, като докладчик в сянка аз бих искала да благодаря на докладчиците и да кажа, че според мен тази директива е изключително важна, защото за първи път Европейският съюз предприе правнообвързващо действие в борбата срещу трафика на хора.

Петдесет години след конвенцията на ООН в нашата цивилизована Европа все още има стотици хиляди хора – главно жени и деца – които са превърнати в роби. За първи път ЕС е оборудван с единен инструмент за борба срещу трафика на хора с цел сексуална или трудова експлоатация, включително принудителна просия.

Нашата група имаше три приоритета: да удари трафикантите с единни, по-тежки санкции, включително конфискуване на имущество и използването му за подкрепа на жертвите на трафика; да осигури високо ниво на защита и социална рехабилитация за жертвите чрез свободно юридическо представителство и имунитет срещу преследване за престъпления, извършени във връзка с осъществения трафик; и да насърчи решаващата роля на неправителствените организации, светски и религиозни, които работят в подкрепа на жертвите.

Аз обаче се надявам на преглед на директивата от 2004 г. относно разрешението за пребиваване за жертвите. Бих подчертала също, че в предложението ние предвиждаме защитата на децата чрез засилване на мерките и аз подкрепям призива на члена на Комисията Малмстрьом за по-нататъшни мерки против секс туризма и детската порнография.

  Nadja Hirsch (ALDE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, като докладчик в сянка за групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, аз също бих искала да изразя искрената си благодарност към двамата докладчици. Благодаря ви за сътрудничеството. Мисля, че днес заедно създадохме добър документ. Днес можем да вземе решение относно нещо, което наистина може да сложи край на трафика с хора. Предизвикателството обаче ще бъде да накараме държавите-членки да приложат тази директива на практика. От жизненоважно значение е органите по прилагането като полицията и съдилищата да бъдат запознати как в действителност да разпознават и да преследват това престъпление. Това е от жизненоважно значение и е важно също да се повиши обществената осведоменост – както г-жа Matera вече спомена – така, че хората да са наясно с факта, че трафикът на хора се случва в ЕС. Той не просто се случва някъде другаде; теоретично той би могъл да се случва точно пред моята входна врата.

Друго важно съображение, във връзка с което, като либерали от Германия, ние имаме затруднения – въпреки че то сега е решено в положителна насока чрез даване на правомощия на държавите-членки – е криминализирането на хора, които се възползват от такъв вид услуги, защото ако някой подлежи на преследване, той може да откаже да даде показания в последващ процес. Ако някой се възползва от това право да откаже да свидетелства – например мъж, който е бил с проститутка, изложена на риск чрез трафик на хора – ще се изгуби информация, която би могла да бъде използвана за окончателното разкриване на тази мрежа за трафик на хора. Затова е добре, че този въпрос е от компетентността на държавите-членки и аз искам много да ви благодаря за сътрудничеството.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-жо председател, основата на много от настоящите разработки е поставена преди стотици години. Имам предвид Индустриалната революция, настъпването на представителната демокрация и премахването на робството.

Настоящата борба срещу трафика на хора е продължение на борбата, която някога започна Уилям Уилбърфорс. За съжаление, трафикът на хора е едно от най-лошите скрити престъпления в Европейския съюз. Той подкопава основните права на човека и основите на нашата демокрация. По тази причина аз напълно подкрепям настоящия доклад.

Както аз го разбирам обаче, предложените наказания за повторни нарушения за съжаление ще останат ниски. Настоящото предложение не изисква някакви особено тежки санкции да се налагат на трафиканти на хора, които са арестувани няколко пъти. Изглежда това е неприятно положение. Аз подкрепям подход, при който трафикант, арестуван за второ или трето престъпление, трябва задължително да получи доживотна присъда.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, за всички е важно да се присъединят към борбата срещу трафика на хора с оглед да го премахнат. Тази форма на съвременно робство е известна с високата си доходност за престъпните организации, които я осъществяват по множество начини – от сексуална експлоатация и принудителен труд до незаконна търговия с човешки органи или дори домакинска работа и други видове необявен труд.

Тези практики, които най-често включват жени и все повече деца, изискват ефективна борба чрез криминализиране на извършителите на такива престъпления и предоставяне на подкрепа за жертвите, за да се освободят от зависимостта си от престъпните организации. И заради това е от жизненоважно значение да се борим с причините за това положение, като създаваме условия за измъкване на хората от бедността, насърчаваме политики за справедливо преразпределение на богатството, като осигуряваме достъп до основни обществени услуги и насърчаваме създаването на работни места с права и нива на заплащане, които позволяват достоен живот. Това е също и път напред, който е от основно значение да насърчим тук в Европейския съюз.

  Niki Tzavela (EFD). – (EL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, доказано е, че най-ефикасният начин за борба с трафика на хора е да се даде пример чрез налагане на стриктни наказания за трафикантите. Горещо препоръчвам, тъй като тук в Парламента имаме склонност да си поставяме цели и да казваме „20%“ или „30%“, да препоръчаме стандартно европейско законодателство, което предвижда най-малко 10-15 години затвор като присъда за трафик на хора, която да не може да бъде намалявана или заменяна с глоба. Ще видите колко ефикасно ще бъде това. Стандартно законодателство на ЕС и минимален срок за затвор 10-15 години. Мисля, че това ще бъде най-ефикасната мярка, която сме вземали. Не можем да приемаме мерки относно изменението на климата и замърсяването на околната среда, без да си поставим количествени цели за борба срещу това престъпление.

  Regina Bastos (PPE). – (PT) Г-жо председател, госпожи и господа, преди всичко трябва да поздравя г-жа Bauer и г-жа Hedh за отличната им работа по този доклад. Трафикът на хора е позор за нашето общество и изисква силна, концентрирана реакция от всички.

Трябва ефикасно да се борим против организираната престъпност зад сексуалната експлоатация, принудителния труд, търговията с човешки органи и други низки практики, но преди всичко трябва да я предотвратим. На риск е изложена защитата на правата на човека и защитата на най-уязвимите лица – особено на жените и децата. Опитът показва, че действащата правна рамка не е достатъчно ефикасна и че Европейският съюз трябва да работи по-усърдно.

По-близкото трансгранично сътрудничество е от основно значение, включително ефикасното споделяне на информация и добри практики. Това предложение правилно подчертава подход, при който в центъра е жертвата. Политиките в тази област би трябвало да покриват аспектите, свързани със социалната дейност и социалното приобщаване, като социалната рехабилитация на жертвите.

  Claude Moraes (S&D). – (EN) Г-жо председател, това не е обикновен ден в Парламента. Ние трябва да сме горди с историческата стъпка, която правим днес, както относно трафика на хора, така също и фактически относно Европейската заповед за защита. За първи път наказателното право и всички инструменти, с които разполагаме след Лисабон, са вкарани в действие по един от най-сложните и ужасни проблеми, пред които сме изправени заедно.

Ние в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент сме горди с работата, която свършиха Anna Hedh и нейният съдокладчик г-жа Bauer, и сме горди с постигнатите за първи път неща, отбелязани в този доклад. За първи път ЕС ще дефинира в обвързващ законодателен акт високо равнище на санкции срещу трафика на хора. За първи път има силни гаранции относно защитата на жертвите, специално внимание към децата жертви, непреследване на жертвите, които нарушават закона заради това, че са заробени, и признаването на ролята и подкрепата на НПО в процеса.

И накрая, сложността на каузата по отношение на децата и жените – защото се движим в областта на наказателното право – не би трябвало да са причина да спрем един много добър доклад. Ние сме много горди в нашата група, че това се случи в Парламента. Днес е ден на гордост за целия Парламент.

  Axel Voss (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, с тази директива ние правим голяма крачка към борбата срещу трафика на хора по ефективен начин. Докладчиците постигнаха добър резултат по отношение на минималните прагове за присъди, юрисдикцията, непреследването и законовите ограничения – вероятно не всичко това е съвсем каквото ни се искаше да видим, но независимо от това е много практично решение. Всичко друго в известна степен също би подрило националното наказателно право в правните системи на държавите-членки. В това отношение, трябва да сме по-въздържани. Аз съм убеден също, че щяхме да си направим лоша услуга, ако бяхме направили така, че клиентите на проститутки да подлежат на преследване, защото това не е деяние, което бихме преследвали по друг повод.

Аз обаче искам да се върна на общия въпрос за наказателното право и наказателната процедура в държавите-членки. Това е много чувствителна област от националното законодателство, която е развивана в продължение на стотици години. Затова, когато става дума за нея, трябва да действаме много внимателно. Споменавам това и с оглед на предстоящата Европейска заповед за разследване.

Днес обаче ние създадохме добра основа за трансгранично сътрудничество по криминални въпроси. Доволен съм, че направихме тази крачка.

  Britta Thomsen (S&D). – (DA) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, ако знаем, че няколко стотици хиляди хора са продавани всяка година като роби в Западна Европа, наш дълг е да предприемем действия. Ето защо аз съм много доволна, че успешно е постигнато споразумение между Съвета и Парламента относно новата директива за предотвратяване и борба с трафика на хора. Новото законодателство е значително по-силно от настоящото законодателство и това е голяма победа в борбата да се осигури по-добра помощ и защита за жертвите. В същото време преследването на безскрупулните хора, отговорни за престъпленията, ще стане още по-целенасочено и ефективно.

Аз съм доволна, че директивата подчертава факта, че жертвите са защитени от всяка форма на преследване или наказание. Когато някой е принуден да извършва престъпни деяния, трябва да бъдат наказвани хората, които стоят зад това, а не жертвите. Европейският парламент счита за важно също предлаганата на жертвите помощ да се предоставя винаги на език и във формат, който е разбираем за тях. Освен това не трябва да забравяме, че доброволческите организации и организациите с идеална цел играят роля от решаващо значение както за предотвратяването, така и за борбата с трафика на хора. Днес би могъл да бъде важен ден за благоприличието, тъй като Европейският парламент, надявам се, ще гласува в подкрепа на това ново законодателство, което ще предложи на жертвите така нужната ръка за помощ и ще доведе до активно преследване на хората, отговорни за тези престъпления.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, наказателната отговорност на юридическите лица за престъпления, свързани с трафик на хора, помага да се засили борбата срещу тази съвременна форма на робство.

Разбира се, наказанието на юридическо лице не трябва да изключва наказанието на конкретно физическо лице, което по какъвто и да било начин е взело участие в тази дейност. Освен налагането на финансови санкции ефективните мерки против юридическите лица според мен включват отнемане на правото да получават безвъзмездна или друга помощ от държавата, прекратяване на търговската дейност и най-вече – съдебни решения за закриване на въпросния субект. Държавите-членки трябва да осигурят приемането на правни мерки, така че националните органи да могат да решават да не преследват, или да не налагат наказания на жертвите на трафика на хора, и да могат да продължават разследванията дори когато жертвите оттеглят показанията си. Не на последно място, бих искал да изтъкна, че жертвите на тези отблъскващи престъпления често продължават да бъдат виктимизирани и попадат в силно рискови обстоятелства, което е основанието за специална защита и подкрепа. Специалното внимание трябва да се обърне също на малолетните жертви, за които е необходимо да се намерят по-цялостни и трайни решения.

  Olga Sehnalová (S&D). – (CS) Г-жо председател, всички доклади, които разисквахме тази сутрин, имат едно общо нещо – защитата на основните права на човека в Европейския съюз и общ европейски процес в тази област. Почти невероятно звучи, че в ЕС през ХХI в. няколкостотин хиляди човека годишно, предимно жени и деца, стават жертви на трафик на хора. Тъжен факт е, че в настоящия век този проблем е силно актуален и статистиката, за съжаление, не показва той да е в низходяща тенденция. Точно обратното. Извършителите на това сериозно престъпление извличат астрономически печалби от трафика на хора, които се изчисляват на 32 млрд. щатски долара годишно. Закрилата на правата на човека и човешкото достойнство трябва да бъдат ясен приоритет в нашата работа и от основно значение е общият подход от страна на държавите-членки. Ето защо аз напълно подкрепям предложението за директива, която ще въведе допълнителни инструменти за борба с този тип престъпление и за по-ефикасна защита на жертвите в сравнение със съществуващите правни мерки и която е опит да се постигне по-координиран подход на равнище на ЕС.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, аз съм много доволна, че в окончателния вариант на доклада участието в престъпни организации, замесени в трафик на хора, е утежняващ фактор, който удвоява минималните наказания от пет на десет години затвор. Освен това член 6a изрично се позовава на изземването и конфискацията на облаги и приходи от този вид престъпления.

Този подход, който считам за напълно правилен и се надявам, че ще бъде пренесен в други нормативни документи, приема фактите и признава, че трафикът на хора с цел различни форми на експлоатация, като например проституция, престъпни дейности и трафик на органи, се извършва от международни престъпни организации.

Доволна съм също от разпоредбите на член 7, който дава указания на държавите-членки да не преследват хора заради тяхното участие в престъпна дейност, която те са били принудени да извършат като жертви на трафик. Фактически, често тези, които страдат от насилието на трафика, не само търпят наранявания, но и биват инкриминирани за деяния, които са били заставени да извършат, като типичен пример е проституцията. Ето защо аз подкрепям доклада и бих искала да благодаря на двамата докладчици.

  Elie Hoarau (GUE/NGL). – (FR) Г-жо председател, няма какво друго да направим освен да приемем проекта на директива на двамата докладчици, която следва да се обхване всички държави-членки за по-силно и по-строго правораздаване, за да бъдат преследвани и строго наказвани извършителите на престъпления, свързани с трафика на хора, а също и за защита, подпомагане и рехабилитация на жертвите, които са предимно жени и деца.

За да бъдем обаче по-ефикасни и надеждни в тази борба, Европа, като наследница на историята на европейските щати, следва да признае търговията с роби и робството като престъпления срещу човечеството, както направиха някои държави-членки, и по-конкретно Франция.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-жо председател, чумата, наречена трафик на хора, е явление, което прие особено обезпокоителни размери. Първоначално то засягаше жени и деца, набирани с цел проституция, а сега жертвите са хора на всякаква възраст и от двата пола, които са поставяни в положение на експлоатация, която не е непременно сексуална, но също така и икономическа. Мрежите на организираната престъпност се възползват от социалната уязвимост, затрудненията на семействата, домашното насилие и инвалидността, за да поддържат имиграция, като експлоатират засегнатите хора чрез използване на сила, злоупотреби и заплахи.

Ние подкрепяме предложената директива. Трябва да увеличим наказанията за трафикантите на хора, като конфискуваме техните активи. Освен това трябва да е налице съгласувано усилие от страна на всички държави-членки да засилят политиките за предотвратяване на трафик на хора и за обучение на хора да идентифицират жертви или потенциални жертви.

  Krisztina Morvai (NI). – (EN) Г-жо председател, този доклад определено беше голяма крачка по пътя на борбата с трафика на хора по принцип, и по-конкретно с трафика на жени. Следващата голяма крачка би трябвало да бъде изследването на кристално ясната връзка между трафика на жени и проституцията.

От една страна, ние правилно говорим за трафика на жени като за брутално, ужасно престъпление, срещу което трябва да се борим. От друга страна, говорим за проституцията като за „секс работа“, като за услуга. Говорим за сводниците и съдържателите на публични домове като за предприемачи и свеждаме проституцията до нещо нормално.

Това, което искам да кажа, е, че клиент, който отива в публичен дом, или клиент, който търси услугите на проститутка, няма как да знае дали тя е „нормална“ проститутка – ако такава въобще има, тъй като е под въпрос дали изобщо съществува съгласие за проституиране – или жена, жертва на трафик.

Следователно няма начин наистина да се атакува трафика на хора, без да се атакува секс индустрията.

  Сесилия Малмстрьом, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, благодаря за това важно разискване. Бих искала да ви уведомя, че днес Комисията ще назначи координатор на ЕС за борба срещу трафика на хора, който ще встъпи в длъжност през следващия месец. Това лице ще подобри координацията и съгласуваността между институциите и агенциите на ЕС и държавите-членки, ще помогне за осигуряването на обмена на информация за най-добрите практики в различните държави-членки, ще развие съществуващите и ще разработи нови политики и ще осъществява контакт с трети държави. Това е много важно. Чрез обединяване на превенцията, прилагането на закона и предпазването на жертвите това лице може да гарантира, че пълноценно се използват подходящи методи за борба с трафика. Аз ще изискам координаторът на ЕС за борба срещу трафика на хора да поддържа близки връзки с Европейския парламент и да ви информира редовно за развитията.

Въпросът за криминализирането заслужава разискване сам по себе си, но в член 19 на директивата се казва, че след няколко години Комисията ще представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за „оценка на въздействието на приложимото национално право, криминализиращо потребителите на експлоатиращи трафика на хора услуги, върху превенцията на трафика на хора, придружен при необходимост от подходящи предложения“. Ние със сигурност ще се върнем на този въпрос и аз не изключвам възможността в тази връзка да бъдат направени нови предложения.

Въпреки това ние можем да бъдем горди с тази директива. Тя е много важен инструмент за борба с трафика и защитата на жертвите. Тя ни дава важен инструмент и показва пред света нашата ангажираност с борбата против съвременното робство и ще засили нашите усилия.

Бих искала да предам моите искрени благодарности на двамата съдокладчици, г-жа Bauer и г-жа Hedh. Днешното разискване показва колко важна е вашата работа, защото получавате подкрепа от всички групи. Бих искала да ви поздравя за това.

  Edit Bauer, докладчик. – (HU) Г-жо председател, аз бих искала специално да благодаря на г-жа Малмстрьом за това, че нарече доклада исторически текст. Това твърдение вероятно е точно, тъй като за първи път ние приемаме наказателен закон въз основа на Договора от Лисабон, но аз бих искала също да се надявам, че това е голяма крачка напред към гаранцията, че нито един извършител, нито един извършител на престъпен трафик на хора, може да остане ненаказан. Особено окуражителна в проведеното разискване беше заявената политическа воля. Самата аз страшно често с ужас съм виждала и понякога съм споделяла схващането, че не достига политическа воля, за да постигнем сериозен напредък в тази област. Това, което чух днес, беше обратното и аз бих искала да благодаря на колегите за показаната политическа воля да се направи огромна крачка напред по отношение на трафика с хора.

Ние получихме две предложения за изменения от групата „Европа на свободата и демокрацията“ и аз бих искала да помоля колегите да не ги подкрепят, тъй като те целят да намалят наказанието до минимум. Бих искала да благодаря също на г-жа Tzavela за това, че поиска точно обратното – да направим наказанието още по-строго. Убедена съм, че това е важна крачка, но днешната крачка трябва да бъде последвана от още такива. Ние имаме да свършим много работа в борбата с търсенето. Със сигурност не можем да решим всички проблеми, свързани с предлагането, но можем да направим много по отношение на търсенето и аз мисля, че в това отношение все още не е настъпил моментът, че тук политическата воля изглежда е недостатъчна, за да се направи крачка напред. Убедена съм, че рано или късно обхватът на закона ще трябва да се разшири и да включи извършителите от трети държави, пребиваващи в ЕС с разрешение за пребиваване, както съм сигурна и че ще трябва да преразгледаме Директивата относно разрешенията за временно пребиваване, за да се осигури законодателна последователност в тази област. Много ви благодаря за подкрепата.

  Anna Hedh, докладчик. – (SV) Г-жо председател, бих искала да благодаря на всички за отличния принос и подкрепата, която получихме в Парламента за този нормативен документ относно предотвратяването на трафика на хора. Сега се надявам, че в бъдеще ние бихме могли дори да подобрим този нормативен документ и да заздравим нашите общи правила в ЕС срещу трафика на хора.

Не трябва обаче да забравяме да продължим да работим непрекъснато по истинските причини за и корените на трафика на хора, а именно бедността, социалното изключване и търсенето. Трябва да употребим енергията си преди всичко за тези проблеми, така че да можем да се справим с проблема с трафика на хора.

Както казах по-рано, не трябва да се отказваме. Правото на хората да решават, когато става дума за техния собствен живот и техните собствени тела, е право на човека, което не може да се купува и продава за пари като някаква стара стока. Борбата срещу трафика на хора в Европа и останалия свят ще продължи. Благодаря ви за подкрепата.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес след няколко минути.

Писмени изявления (член 149)

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Трафикът на хора в различните форми, които може да приема, включително сексуална експлоатация, незаконна търговия с човешки органи, принудителен труд или незаконно осиновяване, представлява тежко нарушение на правата на човека, изложени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

Размерът на този проблем е поразителен и опитът показва, че настоящата правна рамка на Европейския съюз относно този проблем не е достатъчно ефикасна. Сътрудничеството между Парламента, Комисията и Съвета следователно играе важна стратегическа роля в разработването на Европейска политика за ефикасно справяне с този проблем.

Договорът от Лисабон засили правомощията на Европейския съюз относно правното и полицейско сътрудничество между държавите-членки по въпросите на престъпността. Аз считам обаче, че наказанията за трафикантите на хора трябва още да се увеличат и че помощта, оказвана на жертвите на насилие, трябва допълнително да бъде развита.

Съгласен съм, че е добра идея Европейският съюз и държавите-членки да се ангажират повече с кампании за повишаване на осведомеността в държавите на произход, транзит и местоназначение на трафика, за да се обезсърчи търсенето. И накрая, аз подкрепям назначаването на координатор на ЕС за борба срещу трафика на хора, който да управлява работата и политиките на Европейския съюз в този конкретен сектор.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Бих искала да поздравя докладчиците за свършената работа, защото тази историческа директива е много важна стъпка в борбата с мащаба на трафика на хора чрез определянето на ясни равнища на наказания и санкции. Макар в тази област вече да са приети многобройни европейски и национални закони и да са поети многогодишни политически ангажименти, изчислено е, че всяка година стотици хиляди хора са обект на трафик в границите на ЕС и отвъд тях. Това показва, че борбата с трафика на хора, особено на жени и деца, остава огромен проблем и едно от най-лошите нарушения на правата на човека. Бих искала да подчертая, че предвид факта, че децата са по-уязвими и че те са изложени на по-голям риск да станат жертви на трафик на хора, следва да се обърне особено внимание на тази група жертви. Предвид факта, че трафикът на хора е съвременна форма на робство и изключително печеливш бизнес за организираната престъпност, трябва да се отделя повече внимание на усилията за предотвратяването му, на защитата на жертвите и на социалните проблеми. Освен това трябва да се създаде враждебна среда за трафикантите на хора. Равнището на наказания и санкции за лицата, които печелят от трафик на хора, следва да отразяват тежестта на престъплението и да действат като ефикасна спирачка за тази дейност. Освен наказания държавите-членки следва да включат санкции като изземване на имущество и да предприемат мерки за конфискуване на облагите и приходите от престъплението, защото тогава тези престъпления не биха били икономически жизнеспособни.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Днешното гласуване относно трафика на хора идва в критичен момент за борбата срещу тази форма на съвременно робство. Както ирландският режисьор Киърън О’Конър изтъкна миналата година в своя филм „Жертви на трафик“, който документира продължаващото въздействие на трафика в Ирландия, това е престъпление, което става все по-развито и безжалостно, колкото и по-упорито властите да се борят да го изтласкат. Мерки като тези са от решаващо значение, за да се дадат на органите инструменти и обща цел, от които се нуждаят, за да се справят с този проблем от европейски мащаб. На национално равнище законодателната власт трябва да притисне сериозно обвинените и да се отделят ресурси за полицията, така че липсата на финансиране или хора да не е причината трафикът да продължава да съществува. Това обаче е престъпление без граници и затова колкото европейското, толкова и националното законодателство действително ще сложат край на робството в Европа.

  Giovanni Collino (PPE), в писмена форма. – (IT) Действията на Европейския съюз по отношение на трафика на хора не може да се ограничат до неговото изобличаване, а трябва да се признае нуждата от точни последващи действия, за да се гарантира, че отговорните за тази варварска практика няма да останат ненаказани.

Тези действия включват хармонизирането на наказанията, както и координацията на предвидените интервенции от страна на ЕС с тези, които вече са приложени от други международни организации, като например ООН. Последващите действия трябва да се съчетават с превантивни действия, които са също толкова важни. Преди всичко трябва да е налице тясно сътрудничество между съдебните и финансовите полицейски органи, за да се гарантира, че икономическите системи, които се въртят около тези криминални дейности, са блокирани в основата си и всички техни разклонения са прерязани.

Освен това е все по-важно да имаме точни и надеждни бази данни, които разграничават различните особености и предоставят изходна точка за различни интервенции, които допринасят за третирането на всеки отделен случай по същество. Чрез това предложение за директива Европейският съюз има за цел да атакува цялата верига на предлагане на една нехуманна търговия, която погазва неговите принципи и основни ценности.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Явлението организирана престъпност е нещо, с което Европейският съюз трябва да се заеме енергично. Ние трябва да бъдем по-скоро активни, отколкото реагиращи по отношение на ситуациите с трафик на хора. Важно е да изследваме ново възникващи начини за трафик на хора, за да пресечем и предотвратим възникващите канали за трафик на хора. Като член на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент аз бих искал да подчертая, че нашата основна цел е да се борим с трансграничната престъпност. Ето защо аз гласувах в подкрепа на тази законодателна инициатива. Като законодатели на Европейския съюз ние трябва за осигурим зачитане на правото на човешко достойнство, правото на почтеност, забрана на изтезанията и не хуманното или унизително отношение, или наказание, и забрана на робството и принудителния труд. Не можем да позволим трафикът и последващата разпродажба на деца да продължи. Трафикантите използват също и набиране на хора чрез интернат Това е много тревожно, тъй като много деца имат достъп до интернет.

  Zita Gurmai (S&D), в писмена форма. – (EN) Трафикът на хора е престъпление срещу човешкото достойнство, което съсипва живота на много деца и жени навсякъде по света. Настоящото предложение е пробив, защото то поставя жертвите на първо място и третира проблема комплексно, по начин, надхвърлящ границите. Тези нови мерки ще подпомогнат разследването и преследването на случаите на трафик и ще насърчат жертвите да сътрудничат на органите. Това ще бъде обвързващо законодателство, предмет на прилагане от страна на държавата. Този тип наредба е единственият, който може да промени положението за всички уязвими хора, които могат да станат плячка на трафиканти. Призовавам и държавите-членки да следват предложението в този текст и да наказват онези, които съзнателно приемат услуги на жертви на трафик. Борбата с търсенето е ключ към борбата с корените на трафика. Този доклад и морално, и професионално е отлично предложение, и аз поздравявам изтъкнатите си колеги г-жа Bauer и г-жа Hedh за това. Особено съм щастлива, че Съветът и комисиите по правата на жените и равенството между половете (FEMM) и по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) успяха да създадат текст, който е подкрепен от съответните институции в ЕС. Надявам се, че скоро той ще бъде официално приет и транспониран в националното законодателство. Жертвите го очакват с нетърпение.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Директивата относно трафика на хора е важна крачка напред, защото трафикът на хора е реалност, дори в Европа. Най-важното е да предотвратим трафика на хора, като се заемем с проблемите на бедността и неравенството и като все по-широко запознаваме хората с проблема.

От жизненоважно значение е да признаем съществуването на трафик на хора и да помогнем на неговите жертви. Жертвите могат да бъдат жени или мъже, деца или възрастни. Работник на строеж може да бъде жертва на трафик на хора. Положението около просяк ром би могло да отговаря на критериите за трафик на хора, ако е организирано и основано на принуда.

За съжаление, често трафикът на хора е свързан със сексуално насочени практики: жените и момичетата свършват като проститутки или насилствено са тласкани към това. Важно е жертвите на трафик на хора да получат шанс за защита и правна помощ.

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. – (EN) Като резултат от вредните тенденции, които засягат ромските общности, като ниско равнище на образование, дълбока бедност, маргинализация и дискриминация, ромските жени и деца са изключително уязвими по отношение на трафика. Това съвременно робство е дълбоко вкоренено в бедността и изключването и затова елиминирането на неприемливите условия за живот, в които са поставени много роми, трябва да бъде главна стратегическа цел. Освен това ЕС и органите на държавите-членки трябва да предприемат много по-енергични действия за борба с това явление, особено по отношение на премахването на организираната престъпност и защитата на рисковите групи, а именно жените и малолетните от малцинствен произход.

Тази инициатива има за цел да приеме по-широко разбиране за това какво трябва да се счита за трафик на хора и аз считам, че експлоатацията за просия, включително използването на зависими от трафика хора за просия, независимо от техните отношения с извършителите, трябва да попадне в обхвата на това понятие. Наказанията трябва да са по-жестоки, когато престъплението е извършено срещу лице в уязвимо положение въз основа на възраст, пол, бременност, здравословно състояние или инвалидност, и трябва да се отдава дължимото внимание на случаите, когато жертвите са били обект на изтезания, насилствено приемане на наркотици и медикаменти, изнасилване или други сериозни форми на психологическо, физическо или сексуално насилие.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Всяка година в Европа стотици хиляди хора са продавани като предмети и за щастие днес ние усещаме все по-нарастваща необходимост да защитим жертвите на трафик на хора от използването на фалшиви документи, проституция и имиграция.

Когато говорим за трафик на хора, ние трябва да мислим не само за сексуалната експлоатация, принудителния труд и незаконното осиновяване, но също и за проблема за трафика на органи, който става все по-широкоразпространено престъпление. Европейската правна структура не е достатъчно ефективна и в Европейския съюз и в държавите-членки трябва да се направи повече. Ние се нуждаем от установена структура за координация между институциите и агенциите на ЕС, както и тези в държавите-членки и международните партньори.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) В днешното разискване аз бих искал да засегна проблема с трафика на деца. Ние трябва да положим всички усилия да развием и усъвършенстваме правните и институционалните системи във всички държави-членки. Обхватът на дейностите, които са включени в понятието трафик на хора, трябва да бъде преразгледан и разширен. Това е единственият начин да успеем да предотвратим проблеми като: 1) търговско осиновяване или с други думи частно осиновяване, което включва отказ от правата над детето пред семеен съд най-често срещу заплащане; 2) бременни жени, които напускат държавата и се връщат без деца; 3) изчезване на деца, чиито родители са починали в държави, засегнати от военни конфликти.

Предвид факта, че сега голям брой престъпления се извършват чрез интернет, си струва да се назначат специални интердисциплинарни екипи, специализирани в борбата с този тип престъпления. Те ще се занимават не само с наблюдение на престъпните среди, но и ще събират доказателства чрез наблюдаване на финансовото положение на лицата, замесени в трафик на деца. Ние би трябвало да обучим държавните служители и да ги накараме по-добре да осъзнаят положението на децата в семействата, които могат да станат обект на трафик. Това се отнася конкретно за службите, които работят със семейства, получаващи държавна помощ поради затруднено материално положение. Единственият начин да имаме някакъв шанс да премахнем или поне да ограничим трафика на хора, и по-конкретно трафика на деца, е чрез многостранни и хармонизирани мерки, предприети на равнище на 27-те държави-членки.

(Заседанието се прекъсва за няколко минути)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

8. Приветствие с добре дошли

  Председател. – Доволен съм да ви уведомя, че в залата присъства официална делегация, в която участват религиозни водачи от Ирак и Ливан по-специално от християнския свят в Близкия Изток.

(Ръкопляскания)

Наясно сме с тежкото положение в региона за много християнски общности и за нас е удоволствие да изразим нашата подкрепа. Добре дошли в Европейския парламент.

9. Време за гласуване

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да изразя своето неодобрение от решението на Съвета да отхвърли доклада на г-жа Estrela относно отпуска по майчинство.

Днес говоря от името на милиони европейски майки и бащи, които, също като мен, са много разочаровани от решението на Съвета. Това е признак за липса на ценности, която не одобрявам и която осъждам с всяка частица от моето същество. Чудя се към каква Европа сме се запътили. Отхвърлянето на това предложение е решение, което накърнява не само днешните семействата, но преди всичко семействата на утрешния ден.

  Председател. – Пристъпваме към гласуване.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

9.1. Мобилизиране на средства от Фонд „Солидарност“ на ЕС: Португалия/наводнения – Франция/ураган „Ксинтия“ (A7-0335/2010, Reimer Böge) (гласуване)

9.2. Проект на коригиращ бюджет №9/2010: Фонд „Солидарност“ на ЕС (наводненията в Португалия – бурята „Ксинтия“ във Франция) – Икономическо възстановяване: европейска мрежа от разположени в морето съоръжения за вятърна енергия A7-0341/2010, László Surján) (гласуване)

9.3. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: SI/Mura, Словения (A7-0336/2010, Barbara Matera) (гласуване)

9.4. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Heidelberger Drucksmaschinen AG/Германия (A7-0337/2010, Barbara Matera) (гласуване)

9.5. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Wielkopolskie – Автомобилостроене/Полша (A7-0359/2010, Barbara Matera) (гласуване)

9.6. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Търговия на дребно в Арагон/Испания (A7-0358/2010, Barbara Matera) (гласуване)

9.7. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Comunidad Valenciana – Текстил/Испания (A7-0357/2010, Barbara Matera) (гласуване)

9.8. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Comunidad Valenciana – Естествени камъни/Испания (A7-0356/2010, Barbara Matera) (гласуване)

9.9. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Lear/Испания (A7-0351/2010, Barbara Matera) (гласуване)

9.10. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: H. Cegielski – Познан / Полша (A7-0352/2010, Barbara Matera) (гласуване)

9.11. Разширяване на обхвата на Директива 2003/109/ЕО до лица, ползващи се с международна закрила (A7-0347/2010, Claude Moraes) (гласуване)

9.12. Споразумение между Европейския съюз и Грузия за улесняване на издаването на визи (A7-0345/2010, Nathalie Griesbeck) (гласуване)

9.13. Изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране (A7-0332/2010, Iva Zanicchi) (гласуване)

9.14. Регулирането на търговията с финансови инструменти – платформи за анонимна търговия с финансови инструменти („dark pools“) и други (A7-0326/2010, Kay Swinburne) (гласуване)

9.15. Укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – план за действие на ЕС в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените оръжия (A7-0349/2010, Ana Gomes) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Ana Gomes, докладчик. – (PT) Г-н председател, химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове са присъщи на възможни терористични нападения, производствени аварии или природни бедствия. Подобни инциденти, независимо дали със случаен, или престъпен характер, нямат граници и са потенциално унищожителни за човешкия живот, инфраструктурата, околната среда и общественото здраве. Те не се случват само в отдалечени райони: достатъчно е да си припомним неотдавнашната катастрофа, причинена от изтичането на токсични утайки от завод в Унгария, и поредицата от писма-бомби, изпратени от Йемен до различни адреси в САЩ и Европа.

Жизненоважно е Европейският съюз да положи всички усилия за развитие на необходимото сътрудничество между гражданския и военния капацитет и ресурсите на държавите-членки, за да предотврати, разкрие и ефективно да реагира на ХБРЯ нападения и бедствия. Такова сътрудничество изисква специален европейски механизъм за реагиране при кризи, който да работи съвместно с европейски сили за гражданска защита. Всъщност Парламентът отдавна призовава за създаването на европейски сили за гражданска защита.

Планът за действие на ЕС трябва да бъде укрепен. Сегашният план, одобрен от Съвета през 2009 г., е слаб и на практика не се прилага от всички държави-членки. Достатъчно е само една брънка да се пропука, за да рухне цялата верига за намеса. Изключително важно е да се предостави на Комисията по-голяма роля при контрола, ръководенето и координирането, а планът спешно трябва да се приложи във всички държави-членки.

Настоящият доклад предлага по-голямо гражданско-военно сътрудничество по отношение на обединяването на усилията за предотвратяване, разкриване, подготовка и реагиране на ХБРЯ бедствия. ЕС трябва да накара всички държави-членки да въведат интегрирани национални системи за изпълнението на плана. В това отношение ХБРЯ планът за действие представлява възможност за практическото прилагане на клаузата за солидарност на Договора от Лисабон.

9.16. Доброто управление и регионалната политика на ЕС (A7-0280/2010, Ramona Nicole Mănescu) (гласуване)

9.17. Създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията (A7-0342/2010, Agustín Díaz de Mera García Consuegra) (гласуване)

9.18. Единна процедура за подаване на заявление за разрешение за пребиваване и работа (A7-0265/2010, Véronique Mathieu) (гласуване)

  Francesco Enrico Speroni (EFD). – (IT) Г-н председател, може ли да се върне списъкът с измененията на екрана?

  Председател. – Да, г-н Speroni, проверяват какво се случи.

Виждате ли го на малкия си екран? Да? Е, пак е нещо.

– След гласуването на промененото предложение:

  Нели Крус, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, както знаете, просто слушам и гледам. Разбрах, че трябва да седя тук и да предам посланието – което е ясно – на колегите. Обещавам ви, че ще го предам и, разбира се, то ще бъде обективно, тъй като имаше твърде много действия. Но колегата ще се върне към въпроса след обсъждане в Комисията.

  Председател. – Следователно предложението ще бъде върнато в Комисията.

  Alejandro Cercas (S&D). – (ES) Г-н председател, съгласно член 175, параграф 56 трябва да знаем дали Комисията оттегля законодателното предложение. Затова предложението не се връща автоматично в компетентната парламентарна комисия. ЕК трябва да реши сега дали оттегля предложението си и внася ново предложение в Парламента.

  Председател. – Г-н Cercas, от члена на Комисията разбрах, че се връща в Комисията. Ще поискаме г-жа Крус да изясни позицията на Комисията.

Г-жо Крус, моля да изясните позицията на Комисията.

  Véronique Mathieu, докладчик. – (FR) Г-н председател, трябва да кажа, че съм изненадана.

(Шум в залата)

Преговаряме по текста вече от една година. За начало искам да ви кажа, че бяхме постигнали споразумение с групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Тогава в последния момент открих, че колегите са посъветвани да гласуват по начин, напълно противоречащ на постигнатото споразумение. Открих, че споразумението с групата ALDE не е спазено. Дойдохме на заседанието със споразумения, които не са спазени.

Второ, г-н Cercas предлага да изменим – искам да мога да се изкажа, иначе няма смисъл – групата на социалистите и г-н Cercas в частност предлагат Комисията да измени своето предложение.

Но, г-н Cercas, обсъждаме го от една година. Предлагате няколко неща. Вече една година не можем да постигнем споразумение. Така че какъв смисъл има да започваме отново? Можем да го разискваме 10 години, г-н Cercas, и пак няма да сте съгласни. Опитахме всичко възможно и никога не сте съгласни с никого.

Не считам, че внасянето на нови предложения ще означава, че напредваме. Това наистина е срамота. Вие се противопоставихте на влизането на имигранти в Европейския съюз. Групата на социалистите отказва на имигрантите отношението, с което се ползват европейските служители и работници.

(Протести)

Това е, което имам да кажа; наистина е жалко, защото групата беше постигнала съгласие по въпроса за равното третиране.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Госпожи и господа, моля, спрете да викате за момент, ще приложим Правилника за дейността.

Комисията трябва да ни каже дали запазва предложението си.

Затова позволете на г-жа Крус да ни каже дали запазва предложението.

  Нели Крус, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, няма да ме обвините, че след разискването, което не беше напълно ясно, ще отнеса резултатите обратно в Брюксел. Със сигурност ще поставя въпроса пред колегите. Комисията ще ви информира по-късно за резултатите от обсъждането.

  Председател. – Г-жа Крус ясно заяви, че за момента не оттегля предложението.

Това е, което каза; ще видим какво ще се случи оттук нататък.

Засега Комисията не оттегля предложението.

9.19. Европейска заповед за осигуряване на защита (A7-0354/2010, Teresa Jiménez-Becerril Barrio) (гласуване)

– Преди гласуването на промененото предложение:

  Teresa Jiménez-Becerril Barrio, докладчик. – (ES) Г-н председател, поисках думата, за да напомня важността на днешния вот за изпращането на ясно послание до Съвета, насочено към държавите, които все още не са си осигурили сигурност в тази област. Считам, че днес имаме възможност да защитим жертвите и да гарантираме, че могат да живеят без страх и на свобода. Това е много важно не само за жените, но също за мъжете, децата, жертвите на тероризма, на организираната престъпност, на трафика на жени и жертвите по принцип.

  Carmen Romero López, докладчик. – (ES) Г-н председател, докладчиците сме двама. Искам само да напомня на либералните министри в Европейския съюз, че е също много важно докладът да бъде одобрен, за да подкрепим основните права на жените. Докладът е в ръцете на либерален министър, но и на други правителства, които досега не са го одобрили. Ще видим дали сега ще подкрепят инициативата.

9.20. Трафик на хора (A7-0348/2010, Edit Bauer) (гласуване)

9.21. Споразумение между Европейския съюз и Грузия за реадмисия на незаконно пребиваващи лица (A7-0346/2010, Nathalie Griesbeck) (гласуване)

9.22. Териториално, социално и икономическо сближаване (A7-0309/2010, Petru Constantin Luhan) (гласуване)

  Председател. – Гласуването приключи.

10. Обяснение на вот

  Председател. – Пристъпваме към обяснения на вот.

Устни обяснения на вот

Доклад: Claude Moraes (A7-0347/2010)

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, не за пръв път в тази зала се чувствам все едно съм паднал в някаква пропаст в пространствено-времевия континуум, някакво пречупване на времето или тунел, който ме е отвел обратно в 70-те години на XX в. Намираме се в свят на държавен контрол на промишлеността, на политиката на доходите и цените, на намаляване на работните часове и на подпомагане на непечеливши корпорации.

Не мога да направя нищо по-добро освен да изчета списъка за гласуване днес: субсидии за „СИ/Мура“ (SI/Mura) в Словения, за „Хайделбергер Друкмашинен АГ“ (Heidelberger Druckmaschinen AG) в Германия, за автомобилната промишленост във Великополското войводство в Полша, за търговията на дребно в Арагон, Испания, за текстилния сектор в Валенсия, Испания, за производството на продукти от естествен камък във Валенсия, Испания, за „Леар“ (Lear) в Испания, за „Х. Цегелски-Познан“ (H. Cegielski-Poznan) в Полша. През 70-те години на XX в. говорехме за избор на победители. В действителност избираме победените. Ние правим така, че ЕС да се намесва с финансови средства там, където тестът на свободния пазар е установил провал.

Защо го правим? Защото сега ЕС е механизъм за преразпределение на богатство на привилегировани клиентски групи. Г-н председател, и Вие, аз знаем, че това е глупост. Вие бяхте един успешен консервативен лидер в Каталония. Вие разбирате значимостта на свободните народи и пазари, също като нашите гласоподаватели. Парите свършват. Достигаме момент, когато, както гласи метафората на Джордж Оруел, хората ще се отърсят от системата както кон се отърсва от мухи.

Доклад: Nathalie Griesbeck (A7-0345/2010)

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-н председател, днес Европейският парламент зае категорична позиция, като направи крачка към по-тясно сътрудничество между Европейския съюз и Южен Кавказ. Южен Кавказ и Грузия са региони, които са стратегически важни за ЕС. Моята страна, Литва, винаги е имала специални отношения с Грузия. Ние я подкрепихме в най-трудните моменти и не само на държавно равнище като правителство. За тази страна винаги е имало огромна обществена подкрепа. Считам, че целият Европейски съюз иска Грузия да се присъедини към семейството на европейските народи. Страната положи огромни усилия да бъде част от Европа и следователно трябва да ги оценим съобразно с това. Облекчаването на визовия режим ще допринесе да се осигури мобилността на хората, тяхното сътрудничество и в същото време както икономическите, така и културните връзки. Много искам да поздравя Грузия и нейния народ с това решение, прието днес в Европейския парламент. ЕС им изпраща послание, че очакваме да станат членове на Европейския съюз.

Доклад: Ramona Nicole Mănescu (A7-0280/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, не можем да позволим огромната сума, която изразходваме за политиката на сближаване, да бъде похарчена напразно или пропиляна. Ето защо е от жизненоважно значение да подобрим начина, по който се управляват средствата, а също и да гарантираме, че те се усвояват по-ефективно. Местните органи, които най-добре познават нуждите на своя регион, играят основна роля в това отношение. Трябва да се обърне внимание също така и на трансграничните райони, за да се улесни интеграцията им. За да бъде постигнато подходящо вертикално и хоризонтално сътрудничество, процедурите трябва да бъдат рационализирани и да бъдат разпределени повече средства за обучение на специалисти от изпълнителните органи в отделните държави-членки. Трябва също така да подкрепим осъвременяването и разширяването на ИТ системата, която ще гарантира лесен и равноправен достъп до информация на всички бенефициери.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, съгласен съм с докладчика, че следва да се стремим към многостепенно управление с цел по-активно участие на регионалните и местните органи в изготвянето на политики за развитие най-вече в районите от цел „Сближаване“, които са заинтересовани от повишаването на възможността си да се изравнят с районите от държавите-членки и да се конкурират на световния пазар.

За да постигнем по-голяма ефективност на регионалните политики за развитие, трябва да включим онези, които познават регионите си и могат да спомогнат за тяхното развитие. Именно това е връзката между многостепенното управление и териториалното сближаване, подчертана от докладчика.

Що се отнася до опростяването на регламентите, колкото по-малка е административната тежест, толкова по-ускорени и качествени ще бъдат европейските инвестиции за регионално развитие. По-активната помощ за управляващите органи от страна на Комисията ще допринесе за намаляване на грешките от миналото на първите равнища на контрол.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-н председател, възможността за контролиране и ефективността на регионалната политика допринася за сигурността на икономическия и социалния статус на гражданите на Европейския съюз. Подкрепих курса на добро управление, начертан от Парламента, защото съм съгласен, че основната предпоставка за напредъка на нашите страни се крие в по-тясното регионално сътрудничество. Ето защо е препоръчително да бъде отправен призив към държавите-членки да използват по-добре наличните форми на сътрудничество на трансгранично равнище. Приоритетното многостепенно управление е тъкмо онзи елемент, който може да подпомогне местните регионални органи и частния и публичния сектори да намерят пресечни точки.

Идеята, формулирана по отношение на изпълнението, според която местните и регионалните органи трябва също да участват при изготвянето на политиката, също заслужава да бъде подкрепена. Големият брой участници в политиката на равнище Общността, на национално, регионално и местно равнище представлява както възможности, така и неясноти. Рамката, създадена от Европейския съюз, трябва да гарантира подходящо равновесие между двете.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, първо, искам да благодаря на докладчика, г-жа Mǎnescu, за отличната й работа. Много е важно да се подчертае, че е налице необходимост от добро управление на регионалната политика. Считам, че доброто управление предвижда принципите на справедливост и безпристрастност. Трябва да гледаме на Европейския съюз като на цялостна организация, а не само да действаме избирателно и да осигуряваме подкрепа само на определени райони. Цяла Европа трябва да бъде развивана безпристрастно и трябва също така да гарантираме, че това може и ще бъде направено с помощта на инструментите на регионалната политика.

Изразявам също така дълбоката си загриженост за това, че когато разглеждаме критериите за регионална политика и финансиране, не трябва да отчитаме единствено БВП. Сам по себе си това не е устойчив критерий, тъй като ще се наложи да проучваме отдалечени райони на Европейския съюз и поради тази причина е важно да включим понятия като слабо населени райони и дълги разстояния.

Когато говорим за добро управление, преди всичко говорим за безпристрастно, справедливо управление в регионалната политика на Европейския съюз.

Доклад: Agustín Díaz de Mera García Consuegra (A7-0342/2010)

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, въпросът за имиграцията е много актуален в целия Европейски съюз. Поради това е изключително важно да създадем мрежа от служители за връзка. Също така трябва да положим усилия и да действаме така, че да станем по-обективни по тези въпроси в Европа.

Неотдавна обаче имаше тревожни примери за наши неуспехи в някои от аспектите на имиграционната политика. Хора, които са дошли в Европа и са се установили там, не бяха готови да приемат основни европейски ценности. Съответно, като европейци трябва да гарантираме, по-специално, че тези основни ценности, на които е изграден целият Европейски съюз, се запазват и се зачитат. Те включват демокрация, права на човека и свобода на изразяване на мнение. Именно тях трябва да отстояваме преди всичко.

Поради това, успоредно със създаването на мрежа от служители за връзка, е важно тя да има установен етичен кодекс и ценности като опорна точка при формирането на имиграционната политика. Важно е мигрантите да могат да се интегрират и да приемат основните европейски ценности, когато пребивават в Европейския съюз.

Доклад: Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Carmen Romero López (A7-0354/2010)

  Andrea Češková (ECR). – (CS) Г-н председател, бих искала да се изкажа по въпроса с гласуването за Европейската заповед за осигуряване на защита, защото лично аз считам, че този инструмент е от изключително значение. Мога добре да си представя положението на жените, при които заповедта може да се приложи и които се намират в ситуации, когато буквално са преследвани, искат да се преместят и имат нужда от защита. Поради тази причина съм загрижена, че текстът, който гласувахме, може да не е установен на надеждна правна основа. Изразявам твърдо убеждение обаче, че текстът може да бъде изменен и вярвам, че тази очевидно добра идея ще бъде изцяло реализирана. На този етап обаче поради тези причини се въздържах от гласуване.

  Jens Rohde (ALDE). – (EN) Г-н председател, искам само да кажа, че моят апарат за гласуване не работеше по време на гласуването на Европейската заповед за осигуряване на защита, но щях да гласувам в подкрепа, защото това е един много важен въпрос и беше важно Парламентът да приеме днес Европейската заповед за осигуряване на защита.

Това законодателство е от съществено значение за Европа. Общото признаване на присъди и съдебни решения е от основно значение в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие. За да се предотврати извършването на престъпление или ново престъпление срещу защитено лице, на изпълняващата държава сега й се дава правно основание за признаване на решение, прието по-рано в друга държава-членка.

Това законодателство е необходимо за предотвратяване на насилието срещу жени и други жертви на насилие. То е съществена и важна стъпка за предоставянето на възможност на жертвите да пребивават или осъществят престой където искат в ЕС и по този начин да бъдат включени в свободата на движение.

Доклад: Edit Bauer, Anna Hedh (A7-0348/2010)

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, трафикът на хора е много сериозен проблем. От 2008 г. насам в собствения ми избирателен район в Северна Ирландия 35 души са спасени от експлоатация; 25 от тях бяха спасени през 2009 г. Никой обаче все още не е осъден за трафик на хора. Това е съвременна форма на робство, тежко престъпление и нарушение на основните права на човека. В действителност много от жените, заловени или спасени в Северна Ирландия, са от Далечния Изток и са доведени там от организирани престъпни банди, които извличат огромни печалби и подлагат тези хора и на трудова, и на сексуална експлоатация.

Макар докладът да има много стойностни аспекти и аз считам, че това е област, в която е налице широко поле за сътрудничество между националните полиции – действително полицията на Северна Ирландия наистина играе водеща роля – аз се въздържах при последвалото гласуване, защото изразявам твърдо убеждение, че определянето на минимални тарифи е въпрос, който трябва да се решава от държавите-членки.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, сега трафикът на хора е един от най-големите и най-критични проблеми, и една от най-сериозните заплахи, пред които е изправен Европейският съюз. Ние трябва да признаем проблема и да приемем, че има такъв, дори ако често ние като че ли се крием зад представата, че вече сме го решили. За съжаление, не е така. Ние трябва да гарантираме, че основните права на всеки човек могат да станат реалност.

Терминът „трафик на хора“ се употребява погрешно, защото в него няма нищо човешко. Това е отвратителна дейност, която лишава хората от шанс в живота и от човешко достойнство. Жените и децата са особена рискова група. Проституцията и търговията с органи са най-ярките примери за това.

Аз бих искал наистина да започнем да действаме – не само да говорим, но и да действаме – да унищожим напълно трафика на хора в Европейския съюз, като използваме този доклад като отправна точка. Ние трябва да започнем подобаваща борба против трафика, като използваме всички възможни наказания, които биха гарантирали на всички хора шанс да живеят достойно и добре.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, аз подкрепих директивата, защото трафикът на хора е отказ от свободата в най-широкия смисъл на думата.

Аз съм удовлетворена, че новата директива вменява на държавите дълг да подобрят своето законодателство с цел ефикасна борба срещу това престъпление, но аз бих искала да изтъкна също, че преди да преследваме трафикантите, трябва да заклеймим експлоатацията в цялата Общност. Всяка търговия включва купувач и това често са хора от богатите демократични държави и може да са нашите съседи. Докладът обръща внимание на жертвите, но ние трябва да направим повече, трябва да отворим очите си и да видим какво се случва около нас, така че хората, които не виждат изход от своята бедност, никога да не стават жертви.

Ние трябва да се съсредоточим върху образованието на децата и младежите, да информираме родителите и учителите, и да говорим за това в медиите, тъй като най-ефикасната форма на превенция е липсата на търсене.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, аз поисках думата, за да дам обяснение на вота си относно предотвратяването и борбата с трафика на хора.

Очевидно аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Bauer, защото борбата с трафика на хора е и трябва да остане един от нашите приоритети. Този проблем се разрасна до такива размери, че може да се нарече съвременна форма на робство. Най-уязвимите части на обществото – жени и деца – биват отвеждани в чужбина и експлоатирани чрез най-противните форми на проституция, робство и порнография.

Всяка година това явление има 1 милион жертви по света и 500 000 само в Европа. Тези, които се възползват от това явление, извършват престъпление, като финансират трафика на хора и използват хора като стока, която купуват и продават.

Както подчертава докладът, ние трябва да предприемем действия в страните, от където идват жертвите на трафик на хора и където те биват местени. Ние ще можем да намерим решение само с общи усилия, като повишаваме обществената осведоменост и подкрепяме и подпомагаме жертвите, и най-вече като се борим с основните причини на това явление, така че да помогнем на засегнатите държави да разработят подходящо законодателство за борба с всички форми на робство.

Доклад: Nathalie Griesbeck (A7-0346/2010)

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, доволен съм, че днес в Парламента говорихме не само за споразумението между Европейския съюз и Грузия за облекчаването на издаването на визи, а също и за споразумението между Европейския съюз и Грузия за реадмисия на незаконно пребиваващи лица.

В тази връзка е важно, че ние се занимаваме не само с приятните неща в живота, но и със сериозните въпроси и се надявам като Парламент да получим, може би след година, междинен доклад за това как споразумението между Европейския съюз и Грузия е било прилагано и преди всичко колко добре е работило. Бих искал също следващия път Европейският парламент да бъде много повече ангажиран в първоначалните разговори.

Доклад: Iva Zanicchi (A7-0332/2010)

  Nirj Deva (ECR). – (EN) Г-н председател, исках да обясня защо аз и моята група се въздържахме при гласуването относно капацитета на Европейския съюз за бързо реагиране. Нарастването на броя на сериозните бедствия през последните години доведе до увеличаване на призивите за подобряване на ефективността на капацитета на ЕС за реакция при бедствия. Макар че мога да се съглася с много от отличните аргументи, изложени в настоящия доклад, аз не мога да подкрепя призива за създаване на нови сили за гражданска защита на ЕС.

Въпреки че подкрепям призивите ЕС да съгласува реакцията си при хуманитарни катастрофи с широката развиваща се общност, мога да подкрепя подобни развития само ако те бъдат осъществени в рамките на вече съществуващи механизми, като например механизма за гражданска защита на Общността. Изключително важно е ЕС да реагира ефективно при хуманитарни катастрофи, но също толкова важно е да не сме единствените, които реагират.

Освен да съсредоточаваме вниманието си върху подобряването на реакцията на ЕС, трябва също да се съсредоточим върху укрепването на капацитета на развиващите се страни и региони и на подрегионалния капацитет в засегнатите области, така че да можем да работим заедно като международна общност. В противен случай ние ще вършим цялата тежка работа, а те няма да правят нищо.

Доклад: Petru Constantin Luhan (A7-0309/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, много граждани на Европейския съюз все още не са наясно колко е важна политиката на сближаване за развитието не само на отделни региони, но и на цели държави. Основната й задача е да осигури равнопоставеност за регионите на Европейския съюз. В резултат на това населението от по-малко развити региони, в които съществуват трудни условия за земеделие и лош достъп до комуникации, се възползват от същото равнище на социални, образователни, транспортни и енергийни услуги, каквито имат на разположение гражданите на региони, в които са налице по-добри социално-икономически условия. Следователно значението на идеята на сближаването не може да се надценява.

Поради тази причина трябва да подкрепяме всички мерки, насочени към по-добро използване на средствата, отпускани съгласно структурните фондове и да използваме по-ефективно интегриращата й роля още повече предвид факта, че резултатите от мерките на политиката на сближаване се усещат най-силно на местно равнище и следователно до голяма степен и в селските райони. Това са причините, поради които подкрепих доклада.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, искам да говоря за доклада Luhan, който е последната тема от днешното разискване.

Конкурентоспособността и сближаването са елементи, които взаимно се допълват и подкрепят. Конкурентоспособността на Европейския съюз като цяло обаче може да бъде гарантирана единствено при условие че е налице истински устойчив икономически растеж. Множество инвестиции, които са съфинансирани от структурните фондове, доказаха ефективността си, измежду които искам да подчертая подобряването на инфраструктурата, тъй като това води до привличане на чуждестранни инвестиции в много региони, което от своя страна допринася за икономическото развитие. Политиката на сближаване обаче се е доказала като полезна и в момент на финансова криза, играейки ролята на ефективен инструмент за гъвкава реакция при нови социално-икономически предизвикателства.

Съгласен съм също така със становището на докладчика, че икономическата конкурентоспособност на регионите на Европейския съюз е тясно свързана със средното равнище на заетост, образованието и квалификациите на работната сила, социалната сигурност и достъпа до обществени услуги, тъй като подкрепата за социалното сближаване е от основно значение за цялостната регионална конкурентоспособност, дори и в световен мащаб.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Reimer Böge (A7-0335/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наводнения на остров Мадейра, Португалия и ураган във Франция). Португалия подаде заявление за помощ от фонд „Солидарност“, след като необичайни за сезона валежи на остров Мадейра през февруари 2010 г. доведоха до свлачища и наводнения, причинявайки големи щети на публичната и частната инфраструктура, на предприятията и на селското стопанство. Португалските органи официално оцениха щетите, причинени от наводненията на остров Мадейра, на 1,080 млрд. евро. Фонд „Солидарност“ отпуска около 31 млн. евро. Аз самият бях на остров Мадейра и с очите си видях необходимостта този фонд да бъде по-гъвкав и по-щедър в подкрепата си по-конкретно за по-отдалечените и островни региони, които често попадат под ударите на лошото време.

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Въз основа на доклада от моя уважаван германски колега г-н Böge гласувах за предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в размер на 67 млн. евро в помощ на остров Мадейра (Португалия), който пострада от свлачища и наводнения, както и на Франция, засегната от наводнения, причинени от урагана Ксинтия през февруари 2010 г. Отбелязвам, че сумата представлява 2,7% от общите преки щети, оценени на 2,5 млрд. евро. Разбира се, това е съществено по размер финансиране, но тъй като се явява относително малък дял от общите щети (2,7%), не мога да не се запитам дали Европейският съюз не би следвало да използва този фонд за финансиране на европейски сили за гражданска защита, които да могат незабавно да се притекат на помощ на жертвите на бедствия, за справяне с изключително острите ситуации, които са извън възможностите на националните сили. Такива сили не биха стрували много скъпо, защото в началото това ще включва координиране на съществуващите национални сили за гражданска защита. Освен това те биха могли да бъдат използвани за мисии в чужбина (например в Хаити).

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на доклада за отпускане на Португалия на 31 255 790 евро от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз след наводнението, което стана на остров Мадейра през февруари тази година. Поройният дъжд, който се изля върху остров Мадейра, доведе до хаос и огромни материални щети, със свлачища, срутени мостове, затворени пътища и къщи и коли, отнесени от наводненията.

Четиридесет и двама души загинаха, а 13 изчезнаха в бедствието, което се стовари върху Мадейра. Днес Европейският парламент в Страсбург стана свидетел на истинска демонстрация на европейска солидарност, която е една от най-важните ценности на европейския проект, която заслужава да бъде изтъквана.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах за доклада, защото съм съгласна, че по отношение на общия бюджет на Европейския съюз за 2010 финансова година трябва да бъдат мобилизирани средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, за да се предостави сумата от 66 891 540 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания, за да се отговори на заявлението, подадено от Португалия, да се реагира на бедствието, предизвикано от свлачищата и наводненията на остров Мадейра, и също на заявлението от Франция във връзка с бедствието, причинено от урагана Ксинтия.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз, разбира се, приветствам мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ в помощ на жертвите на трагедията, която се стовари върху Мадейра след необичайните за сезона валежи. Поздравявам моя колега г-н Teixeira за неговите вещи и неуморни усилия да подобри осведомеността в европейските институции и да създаде база за необходимата подкрепа. Повтарям категоричното си убеждение, че процедурите трябва да бъдат опростени, така че в бъдеще средствата от фонд „Солидарност“ да могат да бъдат мобилизирани по-бързо. Спешната помощ, която пристига прекалено късно, накърнява репутацията за ефективност на Съюза и подкопава чувството за европейска солидарност.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Португалия подаде заявление за помощ от фонд „Солидарност“, след като необичайни за сезона валежи на остров Мадейра през февруари 2010 г. доведоха до свлачища и наводнения, причинявайки големи щети на местната публична и частна инфраструктура, на предприятия и на селското стопанство. Португалските органи, заедно с регионалната управа на Мадейра, оцениха общите преки щети на 1,080 млрд. евро, което представлява 0,68% от брутния национален доход на Португалия. Наводненията причиниха значителни щети на много домове, селски стопанства, пътища и водопроводи. Финансовата помощ, отпусната чрез фонда, ще позволи на португалските органи, особено на регионалната управа на Мадейра, да си възстановят част от разходите, които понесоха при реакцията на бедствието. Като цяло гласувах в подкрепа на доклада от чувство за отговорност и ангажираност за избягване ненужните забавяния при мобилизиране на финансова помощ за регионите на Португалия и Франция, които пострадаха от природни бедствия.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Десет месеца след като ураганът Ксинтия връхлетя френското крайбрежие, вземайки 53 човешки жертви, причинявайки наранявания на 80 души и сериозни материални щети, Парламентът одобри бюджетно изменение с цел да бъдат мобилизирани средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в размер на 35,6 млн. евро. Като оставим обаче настрана процеса на възстановяване, колко още трагедии ще трябва да се случат, преди най-накрая да възприемем общностен подход към предотвратяването на природни бедствия? Природните и причинените от човека бедствия стават все по-чести, ето защо трябва да осигурим националните мерки да бъдат по-ефективни и по-добре координирани, а европейските мерки да бъдат по-гъвкави. Искам също да посоча, че от 2006 г. имаме доклад от г-н Барние относно създаването на сили за бързо реагиране за действие при природни бедствия: какво ни пречи да го приемем? Какво ни пречи да го използваме?

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Днес гласувах в подкрепа на доклада, което означава, че средства от фонд „Солидарност“ на ЕС могат да бъдат мобилизирани след щетите, последвали големите наводнения в Португалия и урагана Ксинтия през 2010 г. Това доказва силните връзки между държавите-членки на Съюза и подчертава важността от оказване на помощ на регионите, засегнати от природни бедствия. Доволна съм, че над 35 млн. евро бяха отпуснати от фонд „Солидарност“ за отстраняване на значителните щети, причинени от Ксинтия в някои крайбрежни райони, най-вече в Charente-Maritime, Vendée и Côtes-d’Armor.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията предлага да бъдат мобилизирани средства от фонд „Солидарност“, за да се предостави обща сума от 66 891 540 евро в подкрепа на Португалия и Франция: 31 255 790 евро за Португалия и 35 635 750 евро за Франция. Португалия поиска помощ след ураган на остров Мадейра през февруари 2010 г., който причини големи щети на публичната и частната инфраструктура, на предприятия и на селското стопанство. Франция от своя страна, поиска помощ от фонд „Солидарност“ след урагана Ксинтия, също през февруари 2010 г., който засегна значителна част от страната, вземайки 53 човешки жертви, причинявайки наранявания на 80 души и големи щети на язовири и бентове, на публичната и частната инфраструктура, на пътните и железопътните мрежи, на селското стопанство и предприятията.

Макар и изцяло да подкрепям такова мобилизиране, не на последно място поради важността му за Автономен регион Мадейра, трябва да изразя разочарованието си, че помощта беше предоставена едва през декември – 10 месеца след като бедствията се стовариха върху френското крайбрежие и остров Мадейра. Спешно трябва да намерим по-бързи начини за задействане на процедурите на фонд „Солидарност“ и трябва да съсредоточим усилията си за постигане на това.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние, разбира се, гласувахме в подкрепа на доклада, който предлага мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ за отстраняване на огромните щети, които претърпя остров Мадейра след урагана, който удари региона през февруари 2010 г. При все това тук бихме искали да повторим някои бележки.

Съгласно регламента за фонд „Солидарност“ „в случаи на големи бедствия Общността следва да покаже солидарността си с населението на засегнатите региони чрез предоставяне на финансова помощ, за да съдейства за бързото възстановяване към нормални условия на живот в засегнатите от бедствието региони“. Регламентът посочва също, че този инструмент следва да позволява на Общността „да действа бързо и ефективно, за да помогне, колкото е възможно по-бързо, да се мобилизират службите за действие при извънредни ситуации, които да посрещнат непосредствените нужди на населението и да подпомогнат възстановяването в кратък срок на важните инфраструктурни обекти“.

Обаче правилата и процедурите, имащи отношение към мобилизирането на средства от фонда, вече показаха, че принципът за бързо подпомагане на засегнатото население не се спазва в практиката. В случая залата гласува за мобилизиране на средства от фонда цели 10 месеца след бедствието. Ето защо твърдяхме – и отново правим това сега – че правилата за мобилизиране на средства от Фонда трябва да бъдат пригодени да позволяват по-гъвкаво и навременно мобилизиране на средства и намаляване на времето, което изминава между бедствието и момента, в който средствата се предоставят.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) По мое мнение фонд „Солидарност“ на ЕС, както и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, е един от бюджетните инструменти, които дават най-ясен практически израз на ценността „солидарност“, която ние – членовете на ЕП от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – се стремим да прокарваме при изработването на политиките на Общността. На 27 и 28 февруари 2010 г. ураганът Ксинтия взе 53 човешки жертви и причини наранявания на около 80 души във Vendée и Charente-Maritime. Това беше едно наистина травмиращо събитие за региона и нацията, като неговите психологически и икономически последици все още се усещат 10 месеца по-късно. На пленарната сесия от март 2010 г. Парламентът предприе действие, приемайки с много голямо мнозинство резолюция, призоваваща средства от фонда да бъдат използвани,за да се окаже помощ на жертвите.

Днешното гласуване, което потвърди отпускането на 35,6 млн. евро за тези департаменти, както и на 31,2 млн. евро за Португалия, която пострада от наводнения на остров Мадейра, причинени от този ураган, е пример за общото желание да се прояви истинска солидарност между европейските граждани. Това е тази Европа, която желаем да изградим – Европа, близка до своите граждани, бдяща за проблемите, които ги засягат, и способна колективно да се заеме с тези въпроси.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС. Всъщност считам, че Фондът е ценно средство, което да позволи на Европейския съюз да прояви солидарността си с населението на регионите, пострадали от природни бедствия, чрез предоставяне на финансова помощ, за да съдейства за бързото възстановяване към нормални условия на живот. Днешното гласуване беше посветено на две искания за помощ. Първото беше отправено от Португалия след необичайните за сезона валежи на остров Мадейра, които доведоха до свлачища и големи наводнения, причинявайки щети на публичната и частната инфраструктура, на предприятията и на селското стопанство.

Второто искане за мобилизиране на средства беше отправено от Франция след урагана Ксинтия, който доведе до гибелта на 53-ма души и наводни обширни площи, включително жилищни райони, и причини сериозни щети на язовири и бентове, на публичната и частната инфраструктура, на пътните и железопътните мрежи, на селското стопанство и предприятията. Накрая бих добавил, че средства от Фонда бяха мобилизирани в размер на 31 255 790 евро за наводненията на остров Мадейра и 35 635 750 евро за урагана Ксинтия или общо 66 891 540 евро.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада, който предоставя 31 млн. евро на Португалия и 35 млн. евро на Франция от фонд „Солидарност“ на ЕС. Това е важен жест на подкрепа след наводненията и свлачищата в Португалия през февруари и опустошенията, причинени от урагана Ксинтия по атлантическото крайбрежие на Франция.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за районите, пострадали от наводнения в Португалия и френските региони, засегнати от урагана Ксинтия през февруари 2010 г. Най-тежко пострада регионът по атлантическото крайбрежие, като ураганът наводни обширни области, включително жилищни райони, причинявайки сериозни човешки жертви и материални щети. Днешното гласуване дава отговор на искането от френските органи тези региони да получат, между другите неща, европейска финансова помощ за „изключително бедствие, предимно природно, засягащо значителна част от неговото население и със сериозни и продължителни последици за условията на живот и икономическата стабилност на региона“. На Франция ще бъдат изплатени 35 635 750 евро от общите преки щети, причинени от бедствието, които се оценяват на 1 425,43 млн. евро. Мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ е практически израз на една Европа, която е близо до своите граждани - именно това те очакват. Европейските институции все още има какво да направят за по-бързо провеждане на дейности и процедури, които са оправдани от неотложността и мащаба на природните явления.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Помощта, която Европейският съюз предоставя на Португалия и Франция след ураганите през февруари 2010 г., е добра новина. Обаче е достойно за съжаление, че ЕС не действа така бързо в помощ на гражданите, пострадали от последиците на изменението на климата, както прави, когато трябва да спасява банките.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз е пространство на солидарност и фонд „Солидарност“ на ЕС е част от него. Подкрепата от Фонда е от възлово значение за подпомагане на районите, засегнати от природни бедствия като наводненията на остров Мадейра (Португалия) и ураганът Ксинтия във Франция. След проверка за съответствие на двете заявления с критериите за допустимост, посочени в Регламент (ЕО) № 2012/2002, Комисията предложи мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в размер на 31 255 790 евро за Португалия (наводненията на остров Мадейра) и 35 635 750 евро за Франция (ураганът Ксинтия), възлизащи на обща сума от 66 891 540 евро, която да бъде приспадната от тавана от 1 млрд. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания. Бих искал обаче да подчертая забавянето при мобилизирането на такъв вид подкрепа. Процедурата трябва да бъде направена по-малко бюрократична и по-опростена, за да се отговаря при бъдещи бедствени ситуации по един своевременен начин.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Макар да гласувах в подкрепа на предложението да се отпусне помощ, аз намирам това за болкоуспокояваща и палиативна мярка за последиците на капиталистическия модел и че то не се явява никакъв напредък в борбата срещу първопричините на кризата. Съгласен съм с мобилизирането на ресурси от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) за граждани, които са съкратени вследствие на структурни промени в търговските модели или като пряка последица от сегашната икономическа и финансова криза. Считам, че сумата от над 250 млн. евро, която се иска като допълнителна подкрепа и помощ за над 600 служители, освободени от сектора на търговията на дребно в Нидерландия, може да спомогне за постигането на крайната цел за улесняване реинтегрирането на тези работници в пазара на труда. Аз също гласувах в подкрепа на доклада, защото съм убеден, че това подпомагане допълва помощите при съкращения, предвидени във всички национални законодателства и колективни трудови договори. Следователно мобилизирането на средства от ЕФПГ не може при никакви обстоятелства да замести законовите задължения на правителствата и предприятията по отношение на съкратените служители или да позволи отклоняването от такива задължения.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) При такива обстоятелства подкрепата е от съществено значение, за да могат всички държави-членки на ЕС да имат чувството, че са част от едно семейство. Би било многократно по-евтино, ако средствата от Европейския съюз биха били предоставени за проекти, способни да облекчат последиците на природните бедствия. Например изграждането на бентове и предпазни конструкции и инвестиции в мерки за осведомяване и предупреждение на обществеността. Смятам също, че би било полезно да се разработят наредби за строителството за регионите с по-висок риск. Ако Европейският съюз само отпуска средства, без да работи за превенция на природните бедствия, това може да има по-сериозни последици в бъдеще.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Португалия подаде заявление за помощ от фонд „Солидарност“ след като необичайни за сезона валежи доведоха до свлачища и големи наводнения на остров Мадейра през февруари 2010 г., причинявайки щети на публичната и частната инфраструктура и на предприятията и селското стопанство. Португалските органи оценяват общата стойност на преките щети на 1 080 млн. евро. Франция подаде заявление за помощ от фонд „Солидарност“, след като голяма част от страната беше засегната от урагана Ксинтия през февруари 2010 г., като най-тежко пострада регионът по атлантическото крайбрежие, особено департаментите Charente-Maritime и Vendée. Ураганът взе 53 човешки жертви и причини наранявания на близо 80 души. За тази зона френските органи оценяват общите преки щети, причинени от бедствието, на 1 425,43 млн. евро.

След проверка за съответствие на двете заявления с критериите за допустимост, посочени в Регламент (ЕО) № 2012/2002, Комисията предложи мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в размер на 31 255 790 евро за Португалия (наводненията на остров Мадейра) и 35 635 750 евро за Франция (ураганът Ксинтия), възлизащи на обща сума от 66 891 540 евро. Тъй като са изпълнени всички условия за отпускането на помощ, гласувах в подкрепа на доклада, за да изразя солидарност с жертвите и пострадалите страни.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепих вота на Европейския парламент, който в днешния вторник, 14 декември 2010 г., одобри отпускането на 35,6 млн. евро за Франция, чието атлантическо крайбрежие беше частично опустошено от урагана Ксинтия през февруари. Тези пари ще бъдат използвани за финансиране възстановяването на инфраструктурата, повредена от бедствието. Като член на ЕП от най-силно пострадалите региони аз приветствам отпускането на тези средства за преодоляване на щетите, причинени от урагана: те ще бъдат истинско облекчение за всички засегнати френски департаменти. Това мобилизиране на средства доказва, че солидарността не е дума без съдържание, когато става въпрос за Европейския съюз.

В заключение, искам да посоча, че ураганът Ксинтия през февруари 2010 г. засегна голяма част от Франция, като най-тежко пострадаха департаментите Charente-Maritime и Vendée, като бяха дадени 53 човешки жертви и 80 души бяха ранени. Материалните щети бяха оценени на 1 425,43 млн. евро. За отстраняване на тези щети от фонд „Солидарност“ на ЕС бяха отпуснати общо 35,6 млн. евро.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Според доклада Böge 66,9 млн. евро се предоставят за борба с последиците на тежките природни бедствия във Франция и Португалия. Затова гласувах в подкрепа на доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм съгласна, че по отношение на общия бюджет на Европейския съюз за 2010 финансова година средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз трябва да бъдат мобилизирани за предоставяне на сумата от 66 891 540 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания в отговор на заявленията, подадени от:

- Португалия за мобилизиране на средства от Фонда във връзка с бедствието, причинено от свлачищата и наводненията на остров Мадейра; и

- Франция за мобилизиране на средства от Фонда във връзка с бедствието, причинено от урагана Ксинтия.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Горещо приветствам приемането на доклада, предвиждащ отпускане на 31 255 790 евро на Португалия за справяне с ужасните разрушения, причинени от бедствието, което се стовари върху остров Мадейра през февруари 2010 г. В тази връзка трябва да посоча голямата ангажираност, проявена от португалската делегация на Partido Social Democrata (Социалдемократическа партия), особено работата, извършена от г-н Teixeira, която се оказа решаваща за постигане на този резултат.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Комисията предлага мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в подкрепа на Португалия и Франция в съответствие с точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (МИС). МИС позволява мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в рамките на годишния таван от 1 млрд. евро. Досега през 2010 г. е представено само едно предложение от Комисията за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“, по-конкретно предложението от 24 септември 2010 г. за мобилизиране на 13,02 млн. евро след големите наводнения в Ирландия през ноември 2009 г. (COM(2010)0534). Предложението и съответният проект на коригиращ бюджет (ПКБ № 8/2010) са все още в процес на приемане от двете направления на бюджетния орган. Успоредно с предложението за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ в полза на Португалия и Франция Комисията представи проект на коригиращ бюджет (ПКБ № 9/2010 от 13 октомври 2010 г.) с цел да включи в бюджета за 2010 г. съответните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания, съгласно предвиденото в точка 26 от МИС.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Фонд „Солидарност“ беше създаден с цел да се демонстрира солидарността на Европейския съюз с населението от региони, пострадали от природни бедствия. През февруари тази година регион Мадейра, откъдето съм и аз, пострада от бедствие, причинено от свлачища и наводнения. След тази трагедия Португалия подаде заявление за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ с цел отстраняване на щетите по-конкретно чрез ремонт на инфраструктурата и изграждане наново на засегнатите райони.

Френските органи също подадоха заявление за мобилизиране на средства от Фонда след урагана Ксинтия. Общите щети, причинени от двете бедствия, бяха оценени на 66 891 540 евро и тази сума скоро ще бъде мобилизирана, след като коригиращият бюджет бъде променен, както се изисква за предоставянето им. Последиците от бедствието през февруари се почувстваха незабавно, като на публичната и частната инфраструктура, предприятията и селскостопанските култури бяха причинени големи и тежки щети. Обаче макар и последиците от трагедията, опустошила региона, да бяха толкова тежки, европейската помощ не се оказа непосредствено предстояща. Вече минаха десет месеца. Тъй като подкрепям необходимостта цялата процедура да бъде направена по-малко тромава, гласувам за това да бъдат мобилизирани средства за засегнатите региони и призовавам това да бъде направено възможно най-бързо.

  Bernadette Vergnaud (S&D), в писмена форма. – (FR) Приемането днес в пленарна зала на бюджетно изменение за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в размер на 35,6 млн. евро по предложение на Комисията е добра новина. Това е отговор на заявлението, подадено от френското правителство след урагана Ксинтия, който удари крайбрежието на Франция на 27 и 28 февруари 2010 г., като взе 53 човешки жертви и причини наранявания на 80 души във Vendée и Charente-Maritime. Без съмнение процедурата е дълга и се нуждае от подобряване, но се радвам да видя проявената по този начин европейска солидарност пред лицето на трагедията, преживяна от пострадалите. Изпратих писмо до члена на Комисията Хаан в подкрепа на искането за помощ на френското правителство и той изпълни ангажимента, който пое пред мен при посещението си в La Rochelle в началото на март. Фондът е нещо повече от твърде необходима финансова помощ; той символизира общите ценности, споделяни от нашия континент.

Доклад: László Surján (A7-0341/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Предвид становището на комисията по регионално развитие относно предложението за намаляване на бюджетните кредити за плащания от ред „Енергийни проекти за подпомагане на икономическото възстановяване — Европейска електропреносна мрежа за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации“ така, че да помогне на страните (Португалия и Франция), засегнати от големи природни бедствия чрез фонд „Солидарност“ и като се има предвид фактът, че това решение регламентира основните критерии за функционирането на Фонда за солидарност, съм съгласен с този доклад.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Всички ние помним урагана Ксинтия, който разруши крайбрежието на Vendée преди близо година. Оттогава там, където водата беше разрушила всичко, трябваше да започнат и възстановителни работи. Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз е идеалният инструмент за подпомагане на местните усилия. Гласувайки за този текст, помогнах за отпускането на 35 635 750 евро, които не са предназначени за компенсация на понесените от частни лица щети, а за възстановяване на инфраструктурата. Създаден след наводненията в Германия, Австрия, Чешката република и Франция през 2002 г., фонд „Солидарност“ е средство за подпомагане на европейски региони, засегнати от непредвидени природни бедствия. Този текст разпредели същата сума и за засегнатите от скорошното наводнение в Португалия места.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена фирма. – (PT) Разбира се, че приветствам мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“, за да помогнем на жертвите на трагедията, която сполетя остров Мадейра след обилните валежи от дъжд. Поздравявам моя уважаван колега г-н Teixeira за неговите умели и непрекъснати усилия за подобряване на осведомеността в европейските институции и за създаването на основа за необходимата подкрепа. Изразявам повторно твърдото си убеждение, че процедурите трябва да бъдат опростени, за да може в бъдеще средства от фонд „Солидарност“ да се мобилизират бързо. Спешната помощ, която пристига толкова късно, петни ефективността на Съюза и подкопава усещането за европейска солидарност.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Единствената цел на проекта на коригиращ бюджет № 9/2010 е официално внасяне на тази бюджетна корекция, произтичаща от мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в бюджета за 2010 г. Вече гласувах в подкрепа на паралелен проектодоклад, който препоръчва мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“, да бъде одобрено за Португалия (наводнението в Мадейра) и Франция (урагана Ксинтия), и бях воден от същото чувство за отговорност, когато гласувах в подкрепа на доклада за коригиращ бюджет за мобилизирането на средства в размер на 31 255 790 евро за Португалия и 35 635 750 евро за Франция, или обща сума в размер на 66 891 540 евро, които да бъдат приспаднати от тавана на фонда.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпреки значението на инвестиционните проекти за енергийна инфранструктура и по-специално за вятърна енергия, гласувам за намаляване на бюджетните кредити за плащания от ред 06 04 14 03, за да може средствата в размер на 66 891 540 евро да бъдат преразпределени по бюджетни кредити за плащания (бюджетен ред 13 06 01), необходими за покриване на нуждите, свързани с мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Като гласуваме за този проект на коригиращ доклад, който ще позволи да бъдат мобилизирани средства от фонд „Солидарност“ за хората от Мадейра и от засегнатите от урагана Ксинтия региони във Франция и който, разбира се, ние подкрепихме, е важно да се подчертаят няколко неща в допълнение на закъснението за мобилизирането на средства средства, които споменахме по-рано.

Комисията счита, че критериите за допустимост във връзка с прага на нанесените щети са изпълнени, особено в случая с Мадейра. Трябва да се отбележи обаче, че осигурената подкрепа на Съюза ще покрие само 2,89 % от общите щети, причинени от природното бедствие. Мадейра е отдалечен район, така че трябва да се отчитат произтичащите от това ограничения. То преследва и целите на сближението (въпреки вредните изменения в тази област, настъпили от последното разширяване). Тези специфични характеристики трябва да бъдат взети под внимание, увеличавайки подкрепата за региона или със средства от този фонд или с други мерки.

Затова, когато дискутирахме правилата на фонда, ние предложихме обмислянето на идея за увеличаване на финансовата помощ за сближаването на държави и региони с въвеждането на необходимото измерение на сближение при въпроса с осигуряване на помощ при разрушения, причинени от природни бедствия. Това също ще намали различията между отделните региони и държави-членки в Европейския съюз.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Във време, когато дори ще се сблъскваме по-често с природни бедствия в Европа, Европейският съюз трябва да може да осигури подходящата помощ за държавите-членки, когато някоя от тях е сполетяна от бедствие от такъв характер. Затова след урагана „Ксинтия“, който удари крайбрежните зони на Charente-Maritime и Vendée през март, както и наводненията на остров Мадейра в Португалия през февруари, беше съвсем естествено, че трябва да одобря мобилизирането на средства от Европейския фонд „Солидарност“, за да бъдат компенсирани щетите от тези бедствия. В съзнанието ми това гласуване показва солидарността, която съществува между нациите в Европа и която всъщност трябва да съществува и в много други области.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Когато се сблъскваме с природно бедствие и се изправяме пред все повече бедствия от този тип, е наложително Европейският съюз да окаже помощ на държавите-членки и региони, които са обхванати от трайните ефекти на такива трагедии. Фонд „Солидарност“ в ЕС беше създаден с точно такава цел.

Фондът дава възможност за отпускане на финансова помощ на жертвите в райони, засегнати от „големи природни бедствия“ както на португалския остров Мадейра, който беше разрушен от наводненията, или на френските региони, опустошени от урагана „Ксинтия“. Със спомена от наводненията през тази година в Полша и в други части на Европа, които са все още пресни в съзнанието ми, подкрепям предложението за отпускане на помощ на страни, които са пострадали, в знак на солидарност с хилядите граждани от районите, засегнати от такива унищожителни катаклизми.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за този доклад, който одобрява трансфера на 66 млн. евро от Европейската електропреносна мрежа за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации към фонд „Солидарност“ на ЕС, за да помогне на жертвите от наводнението в Португалия и ураганите във Франция.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Този проект на коригиращ бюджет има смисъл предвид целта на средствата, мобилизирани от фонд „Солидарност“, които са за справяне с последиците от свлачищата и тежките наводнения на остров Мадейра, Португалия и последиците от урагана Ксинтия във Франция. След като провери, че и двете заявления отговарят на критериите за допустимост по Регламент (ЕО) № 2012/2002, Комисията предложи да се мобилизира фонд „Солидарност” за сумата от 31 255 790 евро за Португалия (наводнението в Мадейра) и 35 635 750 евро за Франция (урагана Ксинтия), което прави обща сума от 66 891 540 евро, която трябва да бъде приспадната от пределната сума от 1 млрд. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания. Бих искала да подчертая закъснението в мобилизирането на такъв тип подкрепа. Процедурата е необходимо да бъде по-малко бюрократична и по-рационална, за да може да отговаря своевременно на бъдещи природни бедствия.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Увеличаването на бюджета в условия на финансова и икономическа криза принципно трябва да бъде отхвърлено. В случая обаче става дума за преизчислявания на щетите, причинени от урагана във Франция и тези в Португалия, причинени от урагана „Ксинтия“. Взаимното подпомагане и подкрепа в случай на природни бедствия е ясен знак за активна европейска солидарност, поради което трябва да бъде приветствана и подкрепяна. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Съгласно доклада трябва да е ясно, че отпуснатите за Португалия и Франция средства са използвани за възстановяване на инфраструктурата и са като „средство за рефинансиране“. Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад. Хората, засегнати от бедствията, трябва да бъдат подпомогнати и техните условия на живот, както и икономическа стабилност на региона, трябва да бъдат подобрени.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Изцяло подкрепям мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в отговор на природните бедствия във Франция и Португалия. Считам фонд „Солидарност“ за един от най-важните начини за изграждане на европейска идентичност и чувство за общност между гражданите на ЕС. През 2010 г. Полша беше една от страните, които се възползваха от фонд „Солидарност“, и това беше посрещнато с разбиране от медиите. Бих искал да подчертая, че е необходимо да бъде разширена осведомеността на гражданите за фонд „Солидарност“, както и за резултатите от неговото използване.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото съм съгласна, че по отношение на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2010 година европейският фонд „Солидарност“ следва да се мобилизира, за да осигури сумата от 66 891 540 евро за бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания в отговор на заявленията от страна на:

- Португалия за мобилизиране на средства от фонда в отговор на бедствието, причинено от свлачища и наводненията на остров Мадейра, и

- Франция за мобилизиране на средства от фонда в отговор на бедствието, причинено от урагана Ксинтия.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам този проект на коригиращ бюджет, който дава възможност да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, за да се осигури сума на обща стойност  66 891 540 евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания, от които  31 255 790 евро са за искането за предоставяне на помощ, внесено от Португалия, след значителните щети, причинени от бурята, която засегна автономния регион Мадейра през февруари 2010 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В съответствие с член 37, параграф 1 от Финансовия регламент Комисията може да внася проекти на коригиращи бюджети, в случай че са налице „неизбежни, извънредни или непредвидени обстоятелства“. В този смисъл и относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС, Комисията предлага да се мобилизира фонд „Солидарност” на Европейския съюз в полза на Португалия и Франция на основание точка 26 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (МИС). Междуинституционалното споразумение позволява мобилизиране на фонд „Солидарност” в рамките на годишния таван от 1 млрд. евро. Условията за финансиране от фонда са изложени подробно тук и в Регламент № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Важно е да се отбележи, че целта на фонда не е да се компенсират лични щети, а да се ремонтира инфраструктурата, и че той е средство за рефинансиране. През 2010 г. до този момент Комисията е внесла само едно предложение за мобилизиране на фонд „Солидарност“ – предложение от 24 септември 2010 г. за мобилизиране на 13,02 млн. евро след тежките наводнения в Ирландия през ноември 2009 г. (COM(2010)0534).

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на този документ на Европейския парламент е да одобри позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 9/2010 с оглед прилагането на необходимите промени, свързани с мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“. Бедствията на остров Мадейра и във Франция бяха отчетени от Комисията съответно като „голямо природно бедствие“ и „регионално изключително бедствие“ и двете заявления на националните власти за мобилизиране на средства от фонда бяха одобрени.

В съответствие с Финансовия регламент Комисията може да внася проекти на коригиращи бюджети, в случай че са налице „неизбежни, извънредни или непредвидени обстоятелства“. В този случай Комисията предложи да бъдат мобилизирани средства от фонд „Солидарност“ за осигуряване на 31 255 790 евро за Португалия и 35 635 750 евро за Франция, възлизащи общо на 66 891 540 евро. Днес в името на европейската солидарност ние одобряваме преразпределянето на тази сума в бюджетни кредити за плащания от бюджетен ред 06 04 14 03: Енергийни проекти за подпомагане на икономическото възстановяване – Европейска електропреносна мрежа за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации, за ремонт на инфраструктурата и възстановяване на засегнатите от бедствията райони.

Приветствам одобрените мерки, въпреки че съжалявам за тромавостта на цялата процедура за мобилизиране на средства от фонда, предвид степента на трагедията, при която беше опустошен регионът, от който идвам – автономният регион Мадейра.

Доклад: Barbara Matera (A7-0336/2010)

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Въз основа на доклада, изготвен от моята чудесна италианска колежка Barbara Matera, гласувах за предложението за решение относно мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в размер на 2,2 млн. евро в помощ на Словения, която е изправена пред съкращения в текстилния сектор. Става въпрос за предприятието Mura, European Fashion Design, което е съкратило 2 554 работници. Намирам за странен факта, че от общо 2 554 съкратени работници 583 (или 22,8%) имат дълготрайни здравословни проблеми или увреждания. Не съм сигурен, че те отговарят на критериите на ЕФПГ. Трябва да се отбележи, че от тези 2 554 съкратени работници 1 114 „не са завършили основно образование“. Основателен е въпросът за образователното равнище на наетите работници и пригодността на персонала спрямо настоящите промишлени стандарти. Задавам си въпроса и за независимостта на държавните служители в Министерството на труда, семейството и социалните въпроси на Словения, които трябва да поемат ролята на сертифициращ орган, който ще контролира тези разходи.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Тъй както внесените на последната пленарна сесия от г-жа Matera предложения, така и резолюциите й за използване на ЕФПГ в шест конкретни случая са напълно обосновани. Фондът ще предостави помощ на работници, засегнати от неблагоприятните последици на глобализацията в Словения, Германия, Полша и Испания. Винаги съм считал, че използването на Фонда е ефективно, тъй като дава конкретни резултати и отговаря на специфични и добре определени потребности. Като член на комисията по заетост и социални въпроси трябваше просто да гласувам за приемането на резолюциите.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Словения е поискала помощ във връзка с 2 554 случая на съкращения в предприятието Mura European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че в предложението на Комисията, по-точно в изложението на мотивите трябва да се съдържа ясна и подробна информация за заявлението, като се анализират критериите за допустимост и се обяснят основанията за одобряването му в съответствие с отправените от Парламента искания.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в международната търговия от съществено значение е европейската икономика да може бързо да прилага политиките за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият умения, необходими за бързото им завръщане на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Словения е поискала помощ във връзка с 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата в региона Pomurje на ниво NUTS III, и че 7% от всички заети в региона Pomurje са работили за Mura и доходите в региона са били вече по-ниски от средните стойности за Словения, гласувам като цяло за доклада за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за Словения.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Броят на одобрените от залата през последните месеци искания за мобилизиране на ЕФПГ, който беше създаден с цел да предоставя допълнителна подкрепа за работници, засегнати от последиците от значимите промени в структурата на световната търговия, е според мен много показателен за кризата, която Европа преживява в момента. ЕФПГ не е отговорът на кризата, но той представлява важна и значителна помощ. В този конкретен случай помощта има за цел да смекчи последиците от 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата. Този сектор беше особено тежко засегнат от промените в структурата на световната търговия и е жертва на евтиния внос на текстил.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст се предлага планът за намеса за Словения във връзка с 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Месец след месец се подават заявления за мобилизиране на средства от ЕФПГ. Така сега имаме още осем заявления от четири държави-членки: Словения, Германия, Полша и Испания. Още няколко стотин предприятия се закриват в различни сектори на промишлеността – от автомобилостроенето до текстилния сектор през търговията на дребно. Общо над 6 500 работници (по-точно 6 592) са съкратени. Това прави почти 10 000, ако добавим и тези, които обсъждахме тук преди един месец.

Тъй като одобрихме това мобилизиране, не мога да не заявя отново, че това, което е необходимо, е категорично скъсване с неолибералните политики, които водят до очевидна икономическа и социална катастрофа в страните от Европейския съюз. Палиативните мерки са наистина необходими, но това, към което трябва да се насочи вниманието, са причините за катастрофата.

Все по-спешно става изпълнението на предложението, което направихме по време на разискването за бюджет 2011 г. за създаване на европейска програма за заетост и устойчиво развитие, за която трябва да се отделя 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС, допълван със средства от държавите-членки. Нейната цел ще бъде постигане на действително сближаване, насърчаване на потенциала на всяка страна, устойчиво използване на ресурсите, инвестиции в производство и създаване на работни места със съответните права.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Словения, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006  г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г. - поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Днешното гласуване се отнася до искане за помощ на обща стойност 2 247 940 евро, финансирана от ЕФПГ във връзка с 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата. В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам мобилизирането на ЕФПГ с цел подпомагане на 2 554 съкратени работници в предприятието Mura, European Fashion Design в Словения. Надявам се, че сумата от 2,2 млн. евро ще помогне на работниците и региона да се възстановят бързо от структурните промени, пред които са изправени.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Въздържах се при гласуването, като мисля за словенските работници от Mura Group, пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува против – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданията им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволи на притежаващите тази група инвестиционни фондове и инвестиращите в тях банки да реализират печалби за сметка на работниците.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта на Словения, която кандидатства за такава помощ във връзка с 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Подкрепих доклада, както и при предишни случаи, свързани с мобилизирането на ЕФПГ. Трябва да подкрепяме хора, които са загубили работата си, и да им дадем възможност да използват потенциала си в различни области. Наистина е жалко, че макар лично да говорих с министър-председателя на Латвия, като му изтъкнах възможността да се възползваме от предимствата на ЕФПГ, Латвия никога не е използвала тази възможност, въпреки че 15% от населението на Латвия е безработно. Изглежда, че трябва да се изпрати сигнал до ръководството на Европейската комисия за бездействието на органите на Република Латвия. Повече от 100 000 души от Латвия вече са напуснали родната си страна. Изглежда, че правителството на Република Латвия не се интересува от съдбата на тези хора.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В резултат от икономическата и финансова криза словенското предприятие за производство на облекла Mura, European Fashion Design трябваше да съкрати между 21 октомври 2009 г. и 20 февруари 2010 г. 2 554 работници. Поради това Словения кандидатства за помощ в размер на 2 247 940 евро от ЕФПГ, за да може да вземе мерки за бързо повторно интегриране на засегнатите работници на пазара на труда. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като мобилизацията на средства от фонда е напълно оправдано.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Съгласно доклада на г-жа Matera трябва да подкрепим повторното интегриране на пазара на труда на работници в Словения, които са били съкратени в резултат на световната финансова и икономическа криза. Считам, че това е полезно и поради това гласувах за доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Словения е поискала помощ във връзка с 2 554 случая на съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Словения искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 2 554 съкращения в предприятието Mura, European Fashion Design, извършващо дейност в сектора на облеклата, през периода от 21 октомври 2009 г. до 20 февруари 2010 г. отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, за да се обхване намесата му в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от четири месеца в предприятие в държава-членка“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно да се завърнат на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0337/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Германия е поискала помощ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че трябва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда, и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да бъде приложена бързо и ефективно. Предвид структурните промени в международната търговия от съществено значение е европейската икономика да може бързо да прилага политиките за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият умения, необходими за бързото им завръщане на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Германия е поискала помощ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини, гласувам като цяло в подкрепа на доклада за мобилизиране на средства от ЕФПГ за Германия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес одобряваме пакет в размер на 8 308 555 евро помощ от ЕФПГ за Германия с цел преодоляване на последиците от 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини. Както вече посочих, макар тази помощ да е изключително важна при разглеждане на настоящите симптоми, тя не е окончателно решение на проблемите, които се отразяват върху европейските промишлени отрасли и които се дължат не само на икономическата криза, която преживяваме, но и на необходимостта от приспособяването на Европа към променящия се свят, в който е изключително важно да бъдеш конкурентоспособен.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която особено засегна заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст се предлага планът за намеса за Германия във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Peter Jahr (PPE), в писмена форма. – (DE) Резултатът от днешното решение засяга работниците от предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, застрашени от съкращения, които получават помощ в размер на около 8 млн. евро от ЕФПГ. Средствата трябва да се използват с цел да се помогне на работниците да намерят нова работа възможно най-бързо и без значителни загуби, дължащи се на бюрократични пречки. Помощта е необходима сега, а не след шест месеца или година. Европейският съюз и държавите-членки трябва също така да положат усилия, за да направят повече от това само да противодействат на отрицателните последици от глобализацията. Глобализацията е процес, чието развитие можем и определено трябва да контролираме.

  Wolf Klinz (ALDE), в писмена форма. – (DE) Гласувах „въздържал се“ не само поради скептичното отношение на германската Партия на свободните демократи към ЕФПГ, но и поради възможния конфликт на интереси като акционер в Heidelberger Druckmaschinen AG.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Германия, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Днешното гласуване се отнася до искане за помощ в размер на 8 308 555 евро, финансирана от ЕФПГ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини. В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) ЕФПГ е създаден с цел да се предоставя подкрепа на работниците, засегнати от последиците от значими структурни промени в моделите на световната търговия. Съкратените 1 181 работници в четири производствени единици на предприятието „Druckmaschinen AG“ в Баден Вюртемберг (произвеждащо печатни машини) попадат точно в тази категория и поради това подкрепих мобилизирането на средства в размер на 8 308 555 евро, за да бъдат подпомогнати.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувам „въздържал се“, като мисля за германските работници от Heidelberger Druckmaschinen Group, пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува „против“ – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданията им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволи тази група – световен лидер в производството на печатни машини, да премести производството си, за да увеличи своята печалба.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта на Германия, която поиска помощ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, извършващо дейност в сектора на производството на печатни машини.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Последиците от икономическата криза все още се чувстват в цяла Европа. И в Германия някои предприятия все още се борят за оцеляване и съкращават много работници. Вследствие на кризата между 26 януари 2010 г. и 26 май 2010 г. произвеждащото печатни машини предприятие Druckmaschinen AG, базирано в Хайделберг, трябваше да съкрати 1 181 работници. Поради това Федерална република Германия кандидатства за помощ в размер на 8 308 555 евро от ЕФПГ. Гласувам за доклада, тъй като всички установени критерии за мобилизиране на средства са спазени.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Подкрепям мобилизирането на средства от фонда във връзка със заявлението, тъй като тази мярка може да предостави допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в моделите на световната търговия, и да подпомогне повторното им професионално интегриране на пазара на труда. Поради това гласувах за доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Германия е поискала помощ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Германия искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 1 181 съкращения в четири производствени единици на предприятието „Heidelberger Druckmaschinen” в Баден Вюртемберг, което извършва дейност в сектора на производството на печатни машини през периода 26 януари – 26 май 2010 г., отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, за да обхване намесата му в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от четири месеца в предприятие в държава-членка“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно да се завърнат на пазара на труда.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) С изключение на заявлението от предприятието Heidelberger Druckmaschinen гласувах без резерви за всички заявления за мобилизиране на средства от ЕФПГ, които днес са подложени на гласуване, тъй като подкрепям общата идея на ЕФПГ, и по-специално предоставяната пряка помощ на хората, които не по своя вина са загубили работата си в резултат на глобализацията. Въпреки това по отношение на гореспоменатото предприятие – Heidelberger Druckmaschinen гласувах „въздържал се“. В този случай имам определени резерви. Добре известен е фактът, че Heidelberger Druckmaschinen е перлата на германското машиностроене. В продължение на дълги години дружеството реализира отлични печалби.

След това наистина последваха две или три финансово трудни години. Heidelberger Druckmaschinen реагира типично като големите дружества – съкрати персонала си в регион, където заплатите са високи, с други думи в Германия, като в същото време инвестира и увеличи персонала си в Китай, където заплатите са ниски. Ако в хода на такъв процес се подава заявление за мобилизиране на ЕФПГ, това представлява отрицателен пример за това как една социално значима и много отговорна мярка на ЕС се използва от международни дружества, за да се измъкнат от социалната си отговорност.

Доклад: Barbara Matera (A7-0359/2010)

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Въз основа на доклада, изготвен от моята италианска колежка Barbara Matera, гласувах в подкрепа на предложението за решение за мобилизиране на средства от ЕФПГ в размер на 0,6 млн. евро в помощ на Полша, която е изправена пред съкращения в автомобилостроенето. Петстотин и деветдесет работници са съкратени от две предприятия в автомобилната промишленост. Подкрепям идеята помощта да се управлява и контролира от отговарящите за Европейския социален фонд (ЕСФ) в Полша органи, като това ще ограничи разходите за мониторинг само до 2 000 евро. И аз като г-жа Matera поздравявам Комисията за това, че в контекста на мобилизирането на средства от ЕФПГ Комисията предложи източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд. Независимо от това изразявам съжаление, че за да се мобилизира ЕФПГ в този случай, бюджетните кредити за плащания са прехвърлени от бюджетен ред, предназначен за подпомагане на МСП и иновациите. Трябва да изразим неодобрение във връзка с големите пропуски на Комисията при прилагането на програмите за конкурентоспособност и иновации по-специално по време на икономическа криза, която е логично значително да увеличава потребността от такова подпомагане.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Полша е внесла искане за помощ във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна с предложението на Комисията във връзка с мобилизирането на средства от ЕФПГ да се установи източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения от Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Полша е поискала помощ във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie, гласувам в подкрепа на доклада или, с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Полша.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Безбройни са жертвите на безработицата, която в много случаи е дългосрочна поради финансовата и икономическа криза, която преживяваме, съчетана с непрекъснатите промени на пазара на труда, породени от изменената структура на световната търговия. ЕФПГ е създаден с цел да се реагира в такива ситуации. В конкретния случай говорим за мобилизирането на допълнителни средства в размер на 600 000 евро за Полша, за да се предостави подкрепа за 613 съкращения в две предприятия от автомобилната промишленост, извършени в периода между 1 март 2009 г. и 30 ноември 2009 г. Тъй като Комисията е направила оценка на заявлението и счита, че то е целесъобразно и отговаря на установените критерии и препоръчва искането да бъде одобрено, гласувах за доклада.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст се предлага планът за намеса за Полша във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Полша, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Искането за помощ е в размер на 633 077 евро, финансирани от ЕФПГ, във връзка с 1 104 съкращения (от които 590 в целевата група за получаване на помощ) в две предприятия, извършващи дейност по разделение 29 от NACE Revision 2 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“). В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Комисията предложи предоставянето на 633 077 евро от ЕФПГ, за да се подпомогнат 1 104 съкратени работници в Полша в две предприятия за производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета. Гласувах за предложението.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувам „въздържал се“, като мисля за работниците от полската автомобилна промишленост, пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува „против“ – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданията им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволява на дружества като SEWS и Leoni Atokabel, без да изпитват никакъв срам, да преместят производството си, за да увеличат печалбите си.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави тази помощ на Полша, която кандидатства за подкрепа във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За да можем да предотвратим значително повишаването на безработицата в резултат на финансовата и икономическа криза, държавите-членки на ЕС се нуждаят от средства, за да приложат бързо ефективни политически мерки. За тази цел ЕФПГ предоставя годишно сума в размер на 500 млрд. евро. Ако за определен период повече от 500 работници от едно или повече предприятия бъдат уволнени, може да се подаде заявление за мобилизиране на средства. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като помощта в размер на 633 077 евро за 1 104 съкратени полски работници от предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 от NACE Revision 2, е напълно обоснована.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той се отнася до целеви мерки за подпомагане на работници, засегнати от икономическата криза и нейните резултати.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Полша е поискала помощ във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Полша искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 590 съкращения в две предприятия, развиващи своята дейност в разделение 29 („Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“) от NACE Revision 2 в регион на ниво NUTS II Wielkopolskie, отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, за да обхване намесата му в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или в два граничещи региона на ниво NUTS II“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно да се завърнат на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0358/2010)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на помощта за Aragón. Гъстотата на населението на тази автономна област е по-ниска от средната за ЕС (112 жители на кв. км); традиционната й икономика включва отглеждане на зърнени култури и овце; за девет месеца в търговията на дребно бяха извършени 1 154 съкращения от 593 предприятия; през февруари 2010 г. 56% от заетите в сектора на услугите в областта са били безработни, като 73% от тях са жени; 73,9% от съкратените работници са търговски работници в магазини и супермаркети; 14,4% са извършвали неквалифициран труд. Буди съжаление фактът, че твърде късно започна приемането на мерки – 11 месеца след първите съкращения.

Интересно би било да се анализират резултатите от мерките за временна и извънредна помощ за съкратените работници, които ще бъдат приети за повторното им интегриране на пазара на труда. Въпреки това трябва да е ясно, че тези действия не трябва да заместват мерките, които предприятията са длъжни да приемат съгласно националното законодателство или колективните споразумения.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 1 154 съкращение в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón по NUTS II, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 1 154 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón, гласувам като цяло в подкрепа на доклада, или с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Испания.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Безбройни са жертвите на безработицата, която в много случаи е дългосрочна поради финансовата и икономическа криза, която преживяваме, съчетана с непрекъснатите промени на пазара на труда, породени от изменената структура на световната търговия. ЕФПГ е създаден, за да се реагира в такива ситуации. В конкретния случай говорим за мобилизирането на допълнителни средства в размер на 1,5 млн. евро за Испания, за да се предостави подкрепа за извършените в периода 1 юни 2009 г.-28 февруари 2010 г. 1 154 съкращения в 593 предприятия от сектора на търговията на дребно. Тъй като Комисията е направила оценка на заявлението и счита, че то е целесъобразно и отговаря на установените критерии, и препоръчва искането да бъде одобрено, гласувах за документа.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст се предлага планът за намеса за Испания във връзка с 1 154 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón по NUTS II. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Испания, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Настоящото искане за помощ е в размер на 1 560 000 евро, финансирани от ЕФПГ, във връзка с 1 154 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“). В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Степента на световния икономически спад се разкрива в настоящото заявление на Испания за мобилизиране на средства в размер на 1 560 000 евро от ЕФПГ с цел да се помогне на 1 154  души, които бяха съкратени през деветмесечен период в различни предприятия от сектора на търговията на дребно. Подкрепих искането.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта на Испания, която кандидатства за такава подкрепа във връзка с 1 154 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón по NUTS II.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Съкратени са 1 154 работници от 593 испански предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 в регион Aragón по NUTS II. Финансовата и икономическа криза доведе до драстичен спад в продажбите в сектора на търговията на дребно. Тази ситуация има тежки последици, особено в региона Aragón, който е с по-ниска гъстота на населението от средната за ЕС. Съществуват опасения за допълнителна емиграция от този регион, който преди кризата отбеляза слаб растеж. Гласувам в подкрепа на доклада, като трябва да се предприемат незабавни действия, за да се отговори на растящата безработица, особено в малките и финансово слаби региони.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах за доклада, тъй като става въпрос за допълнителна подкрепа на работници, съкратени вследствие на последиците от световната финансова и икономическа криза, като по този начин ще им бъдат предоставени допълнителни средства за повторното им интегриране на пазара на труда.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е поискала помощ във връзка с 1 154 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón по NUTS II, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Испания искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 1 154 1 съкращения в 593 предприятия, извършващи дейност по разделение 47 от NACE Revision 2 („Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети“) в регион Aragón по NUTS II, отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, за да обхване намесата му в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или в два граничещи региона на ниво NUTS II“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно да се завърнат на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0357/2010)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах за помощта от ЕФПГ за Валенсия, тъй като в резултат на структурните промени в световната търговия и финансовата криза са извършени 544 неочаквани съкращения от 143 предприятия в периода между 13 април 2009 г. и 12 януари 2010 г. в текстилната промишленост на Comunidad Valenciana, което имаше сериозно въздействие на местно равнище. От съкратените 61,7% са мъже, 22% са на възраст над 55 години, 79,9% имат само основно образование, а четирима са с увреждания.

Считам, че в резултат на обучението, което ще преминат в продължение на 14-месечен платен стаж на непълно работно време, те ще повишат професионалната си квалификация, за да се завърнат на пазара на труда. Както и в предходния случай буди съжаление фактът, че мерките се прилагат твърде късно – една година и два месеца след първите съкращения.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 350 случая на съкращения в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че в предложението на Комисията, и по-точно в изложението на мотивите, трябва да се съдържа ясна и подробна информация за заявлението, като се анализират критериите за допустимост и се обяснят основанията за одобряването му в съответствие с отправените от Парламента искания.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 350 случая на съкращения в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana, гласувам като цяло в подкрепа на доклада, или с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Испания.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Безбройни са жертвите на безработицата, която в много случаи е дългосрочна поради финансовата и икономическа криза, която преживяваме, съчетана с непрекъснатите промени на пазара на труда, породени от изменената структура на световната търговия. ЕФПГ е създаден, за да се реагира в такива ситуации. В конкретния случай говорим за мобилизирането на допълнителни средства в размер на 2 млн. евро за Испания, за да се предостави подкрепа за извършените в периода 13 април 2009 г. и 12 януари 2010 г. 544 съкращения в 143 предприятия в текстилния сектор. Тъй като Комисията е направила оценка на заявлението и счита, че то е целесъобразно и отговаря на установените критерии и препоръчва искането да бъде одобрено, гласувах за доклада.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст се предлага планът за намеса за Испания във връзка с 350 случая на съкращения в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Испания, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Настоящото искане за помощ в размер на 2 059 466 евро, финансирана от ЕФПГ, е във връзка с 544 съкращения (350 в целевата група за получаване на помощ) в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“). В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Текстилната промишленост преживява понастоящем тежки времена в цяла Европа. Комисията предлага мобилизирането на средства в размер на 1 422 850 евро в отговор на 528 съкращения в 33 предприятия от този сектор в Испания. Гласувах за доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта на Испания, която кандидатства за такава помощ във връзка с 350 съкращения в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Между 13 април 2009 г. и 12 януари 2010 г. бяха съкратени 544 испански работници от 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“). За да предостави помощ на 350 от тях, Испания подаде заявление за мобилизиране на средства в размер на 2 059 466 евро от ЕФПГ. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като всички критерии за мобилизиране на средства от фонда са напълно изпълнени.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Тъй като делът на малките и средните предприятия, произвеждащи главно мебели, обувки, текстил, керамика и играчки в Comunidad Valenciana, е много висок и секторът на услугите представлява 60% от общата заетост в този регион, този сектор беше особено тежко засегнат от високия брой на съкратените работници през последните две години. Това има голямо въздействие върху местното равнище. Поради това за нас е особено важно да укрепим и да продължим да поддържаме текстилната промишленост. Ето защо гласувах за заявлението.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е поискала помощ във връзка с 350 съкращения в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на бюджетни кредити за плащания, който е алтернативен на неусвоените средства от Европейския социален фонд, след честите напомнения на Европейския парламент, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че следователно трябва да се определят подходящи бюджетни редове за трансферите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Испания искане за помощ от ЕФПГ е във връзка с 544 съкращения (350 от които са допустими да получат подкрепа) в 143 предприятия, извършващи дейност по разделение 13 от NACE Revision 2 („Производство на текстил“) в регион Comunidad Valenciana. Съгласно оценката на Комисията заявлението отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, за да обхване намесата му в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или в два граничещи региона на ниво NUTS II“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно да се завърнат на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0356/2010)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на тази инициатива, за да могат 330 от 528-те работници, които бяха съкратени в течение на девет месеца от 66 предприятия във Валенсия в сектора на обработката на естествените камъни, да получат допълнителна помощ, която ще им позволи да се завърнат на пазара на труда. От съкратените работници 62% са на възраст над 45 години, има и съкратени работници с увреждания, 51% не са преминали никакво обучение, а 34,4% имат само основно образование.

Тази автономна област вече получи друга помощ поради съкращаване на работни места в производствения сектор. Ето защо трябва спешно да бъдат приети други мерки. Мобилизирането на средства от ЕФПГ могат да бъдат само част от тези мерки. В заключение трябва още веднъж да изразя съжаление от факта, че испанската държава предприе мерки твърде късно – една година и три месеца след съкращенията, макар че тези видове мерки трябва да бъдат предприети незабавно и спешно.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 300 случая на съкращения в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г., в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 300 души, които са загубили работата си в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana, гласувам в подкрепа на доклада или, с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Испания.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес одобряваме мобилизирането на пакет с помощ на обща стойност 1 422 850 евро от ЕФПГ за Испания – страна, която беше тежко засегната от световната икономическа криза, и по-специално в която безработицата надмина средната за Европа. В този конкретен случай помощта се отнася до 528 съкращения в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“). Надявам се, че испанската икономика ще бъде в състояние да отговори адекватно на кризата, тъй като мобилизирането на тази помощ е само част от отговора.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст беше разработен планът за намеса за Испания, план, който беше изпълнен по отношение на 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II. Ето защо се надявам, че европейските институции ще удвоят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Испания, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Днешното гласуване се отнася до помощ в размер на 1 422 850 евро, финансирана от ЕФПГ, във връзка с 528 случая на съкращения (300 от които са в целевата група за получаване на помощ от фонда) в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“).

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Настоящото заявление се отнася до мобилизиране на средства на обща стойност 1 422 850 евро от ЕФПГ за Испания. То е във връзка с 528 случая на съкращения, извършени през деветмесечния период между 31 март 2009 г. и 30 декември 2009 г., в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2, и по-точно „Производство на изделия от други неметални минерални суровини“. Оценката на Комисията се основаваше на оценка на връзката между съкращенията и големите структурни промени в моделите на световната търговия или финансовата криза, непредвидения характер на въпросните съкращения, доказване на посочения брой съкращения и спазването на условията на член 2, буква а), обяснение на непредвидения характер на съкращенията, определяне на извършващите съкращения предприятия и на работниците в целевата група за получаване на помощ, засегнатата територия и нейните органи и заинтересовани страни, въздействието на съкращенията върху местната, регионална или национална заетост, координиран пакет от персонализирани услуги, които да се финансират, включително съвместимостта с действия, финансирани по структурните фондове, дати, на които се планира да започнат или са започнати персонализираните услуги за засегнатите работници, процедури на консултиране със социалните партньори, системи за управление и контрол. В съответствие с оценката на Комисията, заявлението отговаря на условията за допустимост, определени в Регламента за ЕФПГ, и поради това го подкрепям.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувам „въздържал се“, като мисля за испанските работници от предприятия като Levantina, които са пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува „против“ – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданията им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволи на фондовете Charterhouse и Impala да увеличат капитала си за сметка на работниците от Levantina в Comunidad Valenciana.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощ на Испания, която кандидатства за такава подкрепа във връзка с 300 работници, които са загубили работата си в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Годишният таван на средствата, които могат да бъдат мобилизирани от ЕФПГ, е 500 млн. евро. Тъй като в Испания между 31 март 2009 г. и 30 декември 2009 г. са извършени общо 528 съкращения в 66 предприятия, мобилизирането на средства от ЕФПГ в размер на 1 422 850 евро не е ни най-малко изненадващо. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като пълноценното използване на ЕФПГ се приветства горещо.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Подкрепям настоящото заявление, което има за цел да смекчи последиците от многобройните съкращения в този сектор и да спомогне за повторното интегриране на пазара на труда на работници, които са съкратени в резултат на световната финансова и икономическа криза.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е поискала помощ във връзка с 300 случая на съкращения в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията и с предложените от Парламента изменения на предложението.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на финансиране, различен от неусвоените средства от Европейския социален фонд, в отговор на честите напомнения на Европейския парламент, че е необходимо да се определят подходящи механизми за трансфер на средства, като се има предвид, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и периоди на финансиране.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Испания искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 300 от 528-те случая на съкращения в 66 предприятия, извършващи дейност в разделение 23 от NACE Revision 2 („Производство на изделия от други неметални минерални суровини“) в регион Comunidad Valenciana по NUTS II, отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен: беше предвидена намеса в ситуации като настоящата, при която, като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или в два граничещи региона на ниво NUTS II“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция и се надявам, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще допринесе за успешното повторно интегриране на тези работници на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0351/2010)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Кризата предизвика спад от 28% в регистрирането на автомобили. В Terres de l’Ebre (Каталуня) заетостта в сектора на услугите е 60%. Закриването на Lear Automotive доведе до увеличаване на безработицата в региона, която през 2009 г. достигна 22,7%.

Помощта има за цел да предостави пакет от персонализирани услуги, подобна на вече предоставената в същия регион и в същия сектор помощ, в друг случай, който касаеше 1 429 от 2 330 съкратени работници. Настоящият случай се отнася до 508 от 515-те съкращения, регистрирани през четиримесечния период на 2010 г. в резултат на закриването на Lear Automotive. Гласувах в подкрепа на тази инициатива, за да може нейното прилагане да даде възможност на засегнатите работници да се завърнат на пазара на труда и по този начин да се намали безработицата.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е подала искане за помощ във връзка с 508 съкращения в предприятието Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, изменено от Парламента. Освен това съм съгласна, че в предложението на Комисията, по-точно в изложението на мотивите, трябва да се съдържа ясна и подробна информация за заявлението, като се анализират критериите за допустимост и се обяснят основанията за одобряването му в съответствие с отправените от Парламента искания.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Испания е подала заявление за помощ във връзка с 508 съкращения в предприятието Lear Automotive (EEDS), извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост в Каталуня, гласувам като цяло в подкрепа на доклада, или с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Испания.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес отново сме тук, за да приемем мобилизирането на пакет финансова помощ от ЕФПГ на обща стойност 382 000 евро в подкрепа на испанската автомобилна промишленост. Помощта се отнася до 515 работни места, които бяха съкратени в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост в Каталуня. Преди кризата секторът на автомобилната промишленост беше най-важният източник на износ на Испания. Въпреки това в резултат на кризата има изгледи спадът в търсенето на такива изделия в Европейския съюз да предизвика още съкращения на работни места не само в Испания, но и в целия Съюз, и поради това е важно използването на ЕФПГ да може ефикасно да подпомогне сектор, който е толкова важен за европейската икономика.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това осигурява нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст беше разработен планът за намеса за Испания, план, който ще помогне на 508 съкратени работници в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост. Ето защо се надявам, че европейските институции ще обединят усилията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на средства от ЕФПГ в полза на Испания, тъй като разглеждам този инструмент като ценен ресурс за подкрепа на работници в затруднено положение поради икономическата криза. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда.

Приетият днес доклад се отнася до искане за помощ на обща стойност 382 200 евро, финансирани от ЕФПГ, във връзка с 515 съкращения (508 от които са от целевата група за получаване на помощ) в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, извършващо дейност в автомобилния сектор в Каталуня. В заключение, приветствам приемането на доклада, който показва, че ЕФПГ е полезен и ефективен ресурс за борба с безработицата в резултат от глобализацията и икономическата криза.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Икономическият спад в автомобилния сектор доведе до 515 съкращения в предприятието Lear Automotive (Испания). Подкрепям предложението за мобилизиране на 382 200 евро от ЕФПГ, за да се подкрепят съкратените работници.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувам „въздържал се“, като мисля за испанските работници от Lear Automotive, пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува „против“ – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданията им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволи на тази многонационална компания от САЩ и на главните й акционери – Pezna Investment Management и пенсионния фонд на учителите от Калифорния - да преместят дейността си, без да се замислят за тези, които са ги направили богати.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта на Испания във връзка с 508 съкращения в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост в Каталуня.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За да може да се кандидатства за средства от ЕФПГ и за да бъде одобрено впоследствие заявлението, съществуват ясно определени критерии, които трябва да бъдат изпълнени. Фондът има за цел да подпомогне работници, които са били съкратени в резултат от световната финансова и икономическа криза, чрез набелязването на мерки, гарантиращи повторното им бързо интегриране на пазара на труда. Фондът предоставя годишна сума в размер на 500 млн. евро за такива случаи. Въпреки това предприятието трябва да е съкратило най-малко 500 работници – както испанското предприятие Lear Automotive, което отговаря на всички критерии – за да може Испания да кандидатства за средства. Подкрепям доклада, тъй като средствата от ЕФПГ са предназначени именно за посочената в него цел.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Испания е поискала помощ във връзка с 508 съкращения в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията и предложените от Парламента изменения в предложението.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на средства, който да е различен от неусвоените средства от ЕСФ в отговор на многократните заявления на Европейския парламент, че е необходимо да се определят подходящи бюджетни механизми за трансфера на средства, при положение че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и финансови периоди.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Испания искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 508 съкращения в предприятието Lear Automotive (EEDS) Spain, S.L. Sociedad Unipersonal, извършващо дейност в сектора на автомобилната промишленост, отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен: беше предвидена намеса в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от четири месеца в предприятие в държава-членка“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция с надеждата, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници успешно отново да се интегрират на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0352/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Полша е поискала помощ във връзка с 189 съкращения в предприятието H. Cegielski-Poznań и в четири от неговите доставчици, извършващи дейност в сектора на производството на корабни дизелови двигатели, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията заедно със съответните изменения, внесени от Парламента. Освен това съм съгласна, че трябва да гарантираме, че ЕФПГ ще подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда, и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са от отговорността на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктуриране на дружества или отрасли.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да се приложи бързо и ефективно. Предвид структурните промени в световната търговия жизненоважно е европейската икономика да може бързо да въведе инструменти за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият нови умения, за да могат бързо отново да се интегрират на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Полша е поискала помощ във връзка със 189 случая на съкращения в предприятието H. Cegielski-Poznań, произвеждащо корабни дизелови двигатели и електростанции, и в четири от неговите доставчици, гласувам като цяло в подкрепа на доклада, или с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Полша.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес сме тук, за да приемем пакета с финансова помощ от ЕФПГ на обща стойност 114 250 евро за Полша, за да й се даде възможност да се справи с последиците от съкратените 658 работни места в четири производствени единици на предприятието H. Cegielski-Poznań, произвеждащо корабни дизелови двигатели, и в четири от неговите доставчици в градовете и в окръг Poznań. Винаги съм предупреждавал, че макар такава помощ да е много важна за справяне с настоящите симптоми, тя не е окончателното решение на проблемите на европейската промишленост, които се свързват не само с икономическата криза, пред която сме изправени, но и с необходимостта от приспособяването на Европа към променящия се свят, този, в който конкурентоспособността е от съществено значение.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст беше разработен планът за намеса за Полша, план, който се отнася до 189 съкратени работници в предприятието H. Cegielski-Poznań, произвеждащо корабни дизелови двигатели, и в четири от неговите доставчици. Ето защо се надявам, че европейските институции ще обединят действията си, за да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Световната икономическа криза доведе до големи структурни промени в много предприятия, като в резултат на това огромен брой хора загубиха работата си. Разглежданото предложение се отнася до помощ за голяма група съкратени работници в полския регион Wielkopolskie. Второто предложение за финансова помощ, което днес гласуваме, се отнася до още няколко стотин случая на съкращения в същия регион в Полша. Поради това пазарът на труда в този регион на Полша преживява огромни сътресения. Изключително съм доволен, че Европейската комисия потвърди, че заявлението отговаря на изискванията за предоставяне на финансова подкрепа. Следователно съкратените работници ще могат да се върнат на предишната си работа или ще намерят нова, а собствениците на предприятията ще използват подкрепата, за да смекчат отрицателните последици от световната криза и да запазят мястото си на пазара.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах за мобилизирането на ЕФПГ в полза на Полша. ЕФПГ беше създаден през 2006 г. с цел предоставяне на практическа подкрепа на работници, които са били съкратени поради преместване на техните предприятия или, след изменението от 2009 г., поради икономическата криза, за да се подпомогне повторното им интегриране на пазара на труда. Предметът на днешното гласуване е искане за помощ на обща стойност 114 250 евро, финансирани от ЕФПГ, за 658 случая на съкращения (от които 189 са целевата група за подпомагане) в предприятието H. Cegielski-Poznań и в четири от доставчиците му, извършващи дейност в сектора на производство на корабни дизелови двигатели в град Poznań и Poviat Poznań.

Накрая бих искал да отбележа, че приемането на днешните доклади доказва още веднъж важността на ЕФПГ, който е ценен ресурс за подпомагане на работниците в затруднено положение поради икономическата криза и е също така ефективно средство за борба с безработицата.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за това заявление за мобилизиране на средства от ЕФПГ с цел подпомагане на 658  случая на съкращения в предприятието H. Cegielski-Poznań и четири от неговите доставчици, извършващи дейност в сектора на производството на корабни дизелови двигатели в град Poznań и окръга. Комисията предложи мобилизирането на средства в размер на 114 250 евро и аз подкрепям предложението.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Гласувам „въздържал се“, като мисля за работниците в полската автомобилна промишленост, пожертвани на олтара на глобализацията. Предвид положението, в което са изпаднали в резултат на подкрепяните от Европейския съюз неолиберални политики, човек е склонен да гласува „против“ – толкова е незначителна предоставяната сума. Въпреки това, колкото и малка да е тази помощ, тя може да облекчи страданието им. Това не прави обаче по-малко непоносима логиката на ЕФПГ. Той утвърждава логика, която позволява приватизацията на държавни предприятия като Ciegielski-Poznań.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в глобализирания свят. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощта за 189 случая на съкращения в предприятието H. Cegielski-Poznań, произвеждащо корабни дизелови двигатели, и в четири от неговите доставчици.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) ЕС създаде ЕФПГ, за да могат държавите, в които поради световната финансова и икономическа криза са съкратени работници, да осигурят на тези работници практическа подкрепа. Мобилизирането на средства има за цел да улесни повторното интегриране на пазара на труда на засегнатите работници. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като Полша трябва да помогне на 658 работници, които са съкратени от предприятието H. Cegielski-Poznán.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Полша е поискала помощ във връзка със 189 съкращения в предприятието H. Cegielski-Poznań и в четири от неговите доставчици, всички извършващи дейност в сектора на производството на корабни дизелови двигатели, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията, заедно със съответните изменения, въведени от Парламента.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че помощта от ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на средства, който да е различен от неусвоените средства от ЕСФ в отговор на многократните заявления на Европейския парламент, че е необходимо да се определят подходящи бюджетни механизми за трансфера на средства, като се има предвид, че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и финансови периоди.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Полша искане за помощ от ЕФПГ във връзка със 189 от 658-те съкращения, извършени в предприятието H. Cegielski-Poznán, произвеждащо корабни дизелови двигатели, и в четири от неговите доставчици, в периода от 1 септември 2009 г. до 1 януари 2010 г., отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен: беше предвидена намеса в ситуации като настоящата, при която като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от четири месеца в предприятие в държава-членка“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция и се надявам, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще допринесе за успешното повторно интегриране на тези работници на пазара на труда.

Доклад: Barbara Matera (A7-0336/2010), (A7-0337/2010), (A7-0359/2010), (A7-0358/2010), (A7-0357/2010), (A7-0356/2010), (A7-0351/2010), (A7-0352/2010)

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) С приемането на настоящия текст ЕП поиска от съответните институции да положат необходимите усилия, за да ускорят мобилизирането на средства от ЕФПГ. Припомня освен това ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемането на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са засегнати от съкращения в резултат от глобализацията и финансовата и икономическа криза. Подчертава ролята, която може да играе ЕФПГ при повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда. Накрая, подчертава, че съгласно член 6 от Регламента за ЕФПГ трябва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда, и отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли.

Доклад: Claude Moraes (A7-0347/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) За съжаление, това предложение, което датира от 2003 г. и което цели да предостави на бежанците статут на дългосрочно пребиваващи след петгодишен период на законно пребиваване, не е приложено в интервенционния период. С измененията, предложени от Европейския парламент през април 2008 г., които предвиждат, наред с всички други мерки, изчисляването на петте години на пребиваване, предшестващи подаването на заявление за статут на дългосрочно пребиваващ, и с липсата на единодушие в Съвета, новото предложение ще подпомогне пряко лицата, ползващи се с международна закрила, които са пребивавали на територията на ЕС повече от пет години, но все още нямат статут на пребиваващи.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах „за“ доклада, подкрепящ прилагането на предложението както по отношение на бежанците по Женевската конвенция, така и по отношение на лицата, ползващи се със субсидиарна закрила. В този доклад Европейският парламент подкрепя предложението на Европейската комисия и взима предвид поетия ангажимент да се защитават интересите на лицата, ползващи се с международна закрила. Бих искала да ви обърна внимание на факта, че към настоящия момент, ситуацията за граждани от трети страни, които са лица, ползващи се с международна закрила, е объркваща и неясна, защото условията за предоставяне на такъв статут не са хармонизирани. Според предложението на Комисията условията и процедурата за предоставяне на статут в Европейския съюз ще се опростят и изяснят. Освен това тази директива ще даде възможност на лицата, ползващи се с международна закрила, които придобият статут на дългосрочно пребиваващи, да получат право на пребиваване в държава-членка, различна от тази, в която те са били признати.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Тази инициатива беше внесена за обсъждане като последващо действие на предложението от 2007 г. за директива за разширяване на статута на дългосрочно пребиваващи за включване на бежанци и лица, ползващи се със субсидиарна закрила, за което Съветът не постигна единодушие, което беше необходимо преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Основната цел на предложението беше да предостави на лицата, ползващи се с международна закрила, които пребивават законно в държава-членка за период от пет години, правна сигурност относно правото им на пребиваване в държава-членка, както и набор от права, сравними с тези на гражданите на ЕС.

Постигнатият компромис е от огромно значение не само защото дава възможност на бежанци на територията на ЕС да се ползват с висока степен на закрила и правна сигурност, но и защото дискриминационното отношение към всички граждани в страните извън ЕС най-накрая е премахнато.

То е и важен политически сигнал, тъй като предприемането на тази първа инициатива от серия от шест закона е не само първа стъпка, но и отражение на конструктивния подход, който води трите институции в посока на създаването на Обща европейска система за убежище до 2012 г.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на приемането на директивата. Предложението за директива изменя друга директива от 2003 г. така че и на лицата, ползващи се с международна закрила (по-специално бежанци), да се предостави право за получаване на разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС, ако съответното лице вече е пребивавало законно на територията на ЕС за период от поне пет години. Щом получат такова разрешение ще се ползват с права, подобни на тези на останалите граждани, и ще имат възможност например да пътуват и да се установяват в която и да е държава-членка на ЕС (с изключение на Обединеното кралство, Дания и Ирландия). По-нататък се посочва, че тези лица, ползващи се с международна закрила, може да бъдат експулсирани от ЕС, но само при спазването на строги правила, като се взема предвид принципа за завръщане и правата, предоставени преди всичко от Хартата на основните права.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Това предложение цели разширяването на обхвата на Директива на Съвета 2003/109/EC относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни на територията на държава-членка за период от поне пет години. Чрез равно третиране на лицата, ползващи се с международна закрила във всички държави-членки, ще се преустанови неравнопоставеността, която до момента съществува между държавите-членки, и ще даде възможност на въпросните лица да пребивават в държава-членка, различна от тази, в която са били законно признати, а това е нещо, което досега не се е случвало. Тези мерки са важни точно защото изграждаме общо пространство на свобода и сигурност в Европа, създавайки пространство, в което онези, които са били признати по съответния ред за лица, ползващи се със закрилата на международното право, трябва да се ползват със същите права в различните държави-членки.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) След първия неуспешен опит беше крайно време лицата, ползващи се с международна закрила, да бъдат третирани равностойно с гражданите от други трети страни, които са дългосрочно пребиваващи. Всъщност няма причина да бъдат третирани по различен начин или за несигурния им статут на територията на Съюза. Затова подкрепих доклада на Claude Moraes, който, освен всичко друго, прави възможно засилването на гаранциите срещу „връщане“ и въпреки изразените резерви, да се стигне до приемливия срок от пет години пребиваване. Друг значим факт, който заслужава приветствие е, че това е единственият текст относно „пакета от мерки за предоставяне на убежище“, който най-накрая беше приет от белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз, и това се случи въпреки заявените ангажименти в началото на неговия мандат. Ето затова трябва да продължаваме да работим усилено, за да гарантираме, че Общата европейска система за убежище, създадена, inter alia, въз основа на общи процедури и условия за приемане, най-накрая ще се превърне в реалност в Съюза. Днес въпросите за разискване са ясни: само чрез подобряване и хармонизиране на националните системи за предоставяне на убежище, които към днешна дата се различават в голяма степен, ще можем да създадем обща система.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и Съвета относно изменение на Директива 2003/109/EC за разширяване на обхвата й до лица, ползващи се с международна закрила. Направих го, защото считам, че е важно на бежанците да се предоставят същите права като на гражданите от трети страни, на които им е предоставено разрешение за дългосрочно пребиваване.

Чрез днешното гласуване Европейският парламент запълни празнина в закона на Европейския съюз за правния статут на дългосрочно пребиващите лица, който не беше приложим за бежанци и лица, ползващи се с международна закрила. Благодарение на новите правила тези хора ще имат възможност да се ползват от по-голяма сигурност по отношение на правния си статут в Европейския съюз и няма да бъдат обект на неравностойно третиране в сравнение с граждани от трети страни.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах „за“ предложението, което има за цел да предостави статут на дългосрочно пребиваващи на лица, ползващи се с международна закрила, които пребивават законно на територията на ЕС повече от пет години. Това им дава възможността да се интегрират, което означава да могат да общуват на един от официалните езици в държавата-членка, на територията на която пребивават, и да повишат осведомеността си относно своите права и задължения, както и да се запознаят с основните ценности на държавата-членка, в която пребивават. За тази цел държавата-членка следва да осигури езиково обучение на дългосрочно пребиваващите лица. Държавите-членки трябва да бъдат насърчавани също да развиват програми за обучение относно основните права и ценности на държавата-членка, в която пребивават и принципите на демокрация, права на човека и равнопоставеност, както и относно индивидуалните права и задължения в тази държава-членка.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах „за“ този доклад, защото съм убеден, че ще повлияе положително на всички лица, ползващи се с международна закрила, които пребивават законно на територията на Европейския съюз повече от пет години, но които към момента нямат право на статут на дългосрочно пребиваващи.

Ние сме убедени в необходимостта от предоставяне на по-голяма сигурност по отношение на тяхното правно положение в ЕС, като се избегне всяко неравностойно третиране спрямо други граждани от трети страни. Споделяме сериозните опасения на някои държави-членки, че могат да приемат несъразмерен брой лица, ползващи се с международна закрила, поради конкретното си географско и демографско положение.

Следователно изглежда, че по-нататъшни мерки за справяне с нежелани последици са по-необходими от всякога, включително например приемането на мерки, с които да се улесни преместването и установяването на лица, ползващи се с международна закрила, в друга държава-членка, различна от тази, която им е предоставила международна закрила. Ето защо подкрепяме и предложените гаранции срещу връщане (само държавата-членка, която е предоставила международна закрила, би следвало да извършва експулсиране), като следва да се търси подкрепа за запазване целостта на семейството, когато е изявено такова желание.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Идеята е, че приемането на този доклад ще разшири обхвата на Директивата на Съвета 2003/109/EC относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни в държава-членка за повече от пет години. От сега нататък това ще дава възможност за равностойно третиране на лицата, ползващи се с международна закрила, във всички държави-членки и ще позволи на съответните лица да пребивават в държава-членка, различна от тази, която им е предоставила правно признание, нещо, което до момента не се е случвало. Значимостта на мерките е пряко свързана с целта за създаване на общо пространство на свобода и сигурност в Европа, като се създаде пространство, в което признатите от съответния международен закон за ползващи се с международна закрила лица ще се ползват със същите права в отделните държави-членки.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Международното право и моралните принципи позволяват на Европейския съюз да ускори процеса на предоставяне на правен статут на лица, чийто живот в родната им страна, извън Европейския съюз, е непоносим. Всеки има право да бъде третиран хуманно. Статутът на бежанец обаче трябва да бъде определен, като се вземат предвид всички обстоятелства и като се забранят каквито и да било спекулативни действия – били те от финансово естество или отнасящи се до миграционната политика. За съжаление, факти, чиято истинност не е удостоверена, често се приемат за истина както в Европейския съюз, така и в Европейския парламент. Понякога фалшиви изявления, направени от правозащитници и различи личности, се приемат за истина. Важно е да не допускаме популзъм. В противен случай ще бъде възможно цели народи да се установят в Европа със статут на бежанци.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Дали, при какви обстоятелства и след какъв период на законно пребиваване на бежанците да се предостави право на дългосрочно пребиваване е въпрос, който трябва да решат държавите-членки, а не трябва да бъде диктуван от ЕС. Фактът, че предложението беше прието с две години закъснение и в преразгледана форма поражда своите проблеми, тъй като правилното тълкуване на толкова цитираната Женевска конвенция би довело до приемането на само малка част от молбите за убежище. Фактът, че след пет години законно пребиваване, лицата, ползващи се с международна закрила, ще имат същите права като гражданите на ЕС създава много проблеми и повдига въпроси, особено в държавите-членки на ЕС със силна социална система, където това би увеличило неимоверно разноските.

Разширяването на обхвата до бежанци и лица, ползващи се със субсидиарна закрила, може да послужи единствено за допълнително натоварване на публичния портфейл. Трябва да имаме предвид по-конкретно и съблазнителните за бежанци условия, или, с други думи, фактът, че мерките, предназначени за осигуряване на закрила и финансова сигурност, са точно онези, които представляват стимул за множество икономически мигранти да имигрират незаконно в Европа под претекст, че търсят убежище поради нехуманните и животозастрашаващи условия. Също толкова съмнителна е и идеята да се вземе предвид и продължителността на процедурата по предоставяне на убежище, когато се изчислява кога едно лице има право да придобие право на пребиваване. Поради тези причини гласувах против доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) След като пребивават в държава-членка за период, по-дълъг от пет години, на бежанците ще бъде предоставено разрешително за дългосрочно пребиваване, което ще е валидно на територията на целия ЕС. Тъй като системите за убежище в различните държави-членки имат различни нива на строгост, един благоразумен бежанец би се установил в държава-членка, чието законодателство в областта на предоставяне на убежище е най-благоприятно и с най-много възможности за намиране на вратички в закона. След пет години той може да напусне мястото пребиваване и да се премести в друга държава-членка на Европейския съюз, по негов избор. Резултатът е вторична миграция от държави с нисък стандарт към държави-членки с по-щедри социални системи. Хората първо ще избират държавите-членки според строгостта на закона за предоставяне на убежище и след това ще избират според нивото на социалните услуги. Това, разбира се, би натоварило държави като Австрия, Германия или Нидерландия. Подходът, описан в доклада, със сигурност не е разумен начин за справяне с предизвикателствата в областта на предоставяне на убежище в ЕС и за следване на подходяща интеграционна политика. Ето защо гласувах „против“ този доклад.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като съм съгласна с разширяването на обхвата на Директива 2003/109/EC относно предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващи на лица, които се ползват със закрила от международното право и които вече са пребивавали на територията на държава-членка за период от пет години.

По-конкретно, искам да подчертая приобщаващото естество на политиката която ще произлезе от настоящото предложение. Статутът на дългосрочно пребиваващ дава възможност за интеграция на лицата, особено чрез езиковото обучение, което трябва да се осигурява на дългосрочно пребиваващите лица от държавите-членки.

Поради същите причини подкрепям предложението на докладчика да насърчим държавите-членки да развиват образователни програми за основните права и законови принципи в държавата-членка по пребиваване, както и общите принципи на демокрация, права на човека и права и задължения на отделните лица.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да благодаря на г-н Moraes за отлично свършената работа и се присъединявам към идеята му за предприемане на конструктивен подход, който включва повечето от измененията, предложени от Комисията, както и много от техническите изменения, по които беше постигнато споразумение в Съвета по време на преговорите за този инструмент. Проектодокладът отразява желанието да бъдат взети предвид опасенията на някои държави-членки с цел постигане на споразумение на първо четене, както и за ангажимент да се защитят интересите на лица, ползващи се с международна закрила, преди и след получаване на статут на дългосрочно пребиваващи.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че разширяването на обхвата на статута на дългосрочно пребиваващи до лица, ползващи се с международна закрила, които законно са пребивавали на територията на държава-членка за период от пет години, е много ясно обосновано, тъй като предоставя равностойно третиране на всички граждани от трети страни и насърчава икономическото и социалното сближаване в Европейския съюз.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) През 2001 г. Комисията представи предложение за директива относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни. В това предложение първоначално беше предвидено, че бежанци биха могли да получат статут на дългосрочно пребиваващи след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване в държава-членка. По време на преговорите въпреки държавите-членки решиха бежанците да бъдат изключени от обхвата на директивата. Впоследствие в Съвместното изявление на Съвета и Комисията, направено на заседанието на Съвета в състав „Правосъдие и вътрешни работи“ на 8 май 2003 г., беше договорено Комисията да представи предложение за директива за разширяване на статута на дългосрочно пребиваващи за включване на бежанци и лица, ползващи се със субсидиарна закрила.

Комисията внесе настоящото предложение през юни 2007 г., като използва същото правно основание като акта, който трябваше да измени, т.е. член 63, параграф 3, буква а) и член 63, параграф 4 от Договора за ЕО. Основната цел на предложението беше да предостави на лицата, ползващи се с международна закрила, които пребивават законно в държава-членка за период от пет години, правна сигурност относно правото им на пребиваване в държава-членка, както и набор от права, сравними с тези на гражданите на ЕС.

Доклад: Nathalie Griesbeck (A7-0345/010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, която одобрява сключването на споразумение с Грузия за улесняване на издаването на визи. Споразумението показва ясна воля за сближаване на Грузия с ЕС, която през последните години се изразяваше в поредица от основни политически действия – от засилването на двустранното сътрудничество между ЕС и Грузия до присъединяването на Грузия към Съвета на Европа и Европейската конвенция за правата на човека. Подкрепих резолюцията, тъй като съм твърдо убедена, че споразумението за улесняване на издаването на визи ще подпомогне личните контакти между хората, които са много важно условие за развитието на икономическите, обществени, хуманитарни, културни, научни и други връзки.

Считам, че премахването на визите за гражданите на Грузия ще отбележи важен етап по пътя към тяхната европейска интеграция. Улесняването на визовия режим има важно значение в живота на хората, тъй като то укрепва междуличностните контакти и представлява реализация на идеята за свободно движение като едно от основните права в Европа.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на препоръката на Европейския парламент за улесняване на издаването на визи за Грузия, защото разширяването на Европейския съюз беше повод за Съюза да създаде нова рамка за сътрудничество със съседите си от изток и юг. По-специално, споразумението за улесняване на издаването на визи ще улесни личните контакти между гражданите, което е определящо условие за осигуряване развитието на отношенията в областта на икономиката, хуманитарните дейности, културата, науката и други. Освен това улесняването на визовия режим има важно значение в живота на хората, тъй като то укрепва междуличностните контакти и представлява реализация на идеята за свободното движение като едно от основните права в Европа. Премахването на изискването за притежаване на визи за гражданите на Грузия също ще отбележи важен етап по пътя към тяхната европейска интеграция. Съгласна съм с позицията на Европейския парламент, че споразуменията, сключени между Съюза и Грузия, като това за реадмисия на незаконно пребиваващи лица и за улесняване на издаването на визи, на първо място, са много важен етап, напредък в отношенията между Европейския съюз и Грузия. Освен това тези споразумения представляват също така интерес в регионален аспект и ще допринесат за усилията, полагани от ЕС за засилване на сътрудничеството с други страни от региона.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз ускори процеса на отварянето си към държавите от Южен Кавказ след разширяването си към Източна Европа в момент, когато този регион стана изключително важен от гледна точка на стратегическо значение, стабилност и сигурност. Сега Европа е длъжник на страните в региона. Ангажиментът й е ясен, особено предвид близостта на тези страни до източната граница на ЕС. Отделно от икономическия и търговския потенциал, който тези страни предлагат, споразумението между ЕС и Грузия за улесняване на издаването на визи на граждани на тази държава е също и мярка за насърчаване на демокрацията в тази страна. Важно е ЕС да изнася принципите на добро управление, обективно правосъдие и абсолютно зачитане на правата на човека. Това действие ще бъде подкрепено и от двете споразумения, подписани неотдавна с Грузия. Първото третира реадмисията на незаконно пребиваващи лица, а второто – улесняването на издаването на визи.

Премахването на задължителното изискване за грузинските граждани да притежават визи ще бъде важен етап по пътя към сближаването им с Европа. Схемата за облекчаване на визовия режим е от най-голямо значение в живота на хората, тъй като тя засилва междуличностните контакти и представлява реализация на идеята за свободното движение като едно от основните права на Европейския съюз.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Действията на Европейския съюз трябва да се основават на принципите на доброто управление и зачитане на демокрацията и правата на човека. В отношенията си с региона на Южен Кавказ ЕС трябва да бъде негов партньор, съдействайки му да се развие в икономическо и търговско отношение, за сигурността, за стабилността, за насърчаване просперитета и за уреждането на споровете. Споразумението за улесняване на визовите процедури за Грузия ще допринесе за разширената политика на съседство на ЕС чрез насърчаване на сътрудничеството и обмена на хора между двете страни. Затова гласувах в подкрепа на резолюцията.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Без всякакво съмнение, споразумението представлява значителен напредък в отношенията между ЕС и Грузия. Като следствие от засилването на двустранното сътрудничество с ЕС и от участието на Грузия в Съвета на Европа и Европейската конвенция за правата на човека, споразумението представлява нова крачка към подобряване на правораздавателния процес и степента на зачитане на основните свободи от Грузия. Надяваме се споразумението да бъде стимул за Грузия да извърши необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието.

В същото време споразумението би следвало да направи по-лесно за гражданите на двете договарящи страни да пътуват и да поддържат лични контакти, което е определящо условие за осигуряване развитието на отношенията в областта на икономиката, хуманитарните дейности, културата и други отношения. Надявам се също в Грузия да бъдат проведени необходимите осведомителни кампании с цел да бъде информирана грузинската общественост както за влизането в сила на улеснения визов режим, така и за новите възможности, от които тя вече може да се възползва.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Две важни за отношенията между Европейския съюз и Грузия споразумения бяха приети току-що: едното за реадмисия на незаконно пребиваващи лица и другото за облекчаване на визовия режим. Споразуменията представляват първа стъпка в укрепването на отношенията между Европейския съюз и Грузия. С това ЕС желае да насърчи Грузия да проведе необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Споразуменията са полезни и на регионално равнище. Те ще допринесат за усилията, които Съюзът полага за засилване сътрудничеството с други страни в региона на Южен Кавказ като Армения и Азербайджан.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Развиващите се отношения между Грузия и Европейския съюз, както свидетелстват редица неотдавнашни действия, заслужават да бъдат приветствани. Споразумението за улесняване на издаването на визи е нова важна крачка към интеграцията на Грузия в Европа. Свободата на движение на хората е една от най-важните свободи, които ЕС осигурява на своите граждани, и поради тази причина гледам положително на сътрудничеството между ЕС и Грузия. Борбата срещу незаконната имиграция и предоставянето на стимули за реформи в областта на сигурността, свободата и правосъдието биха могли да донесат обилни плодове, ако има дух на ангажираност и от двете страни.

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) Винаги съм подчертавала, че е дълг на Европейския съюз да протегне ръка за помощ на тези народи, които принадлежат и желаят да бъдат част от Запада и да приемат нашите ценности. С „Революцията на розите“ народът на Грузия отхвърли стагнацията, нечестното управление, миналото и посткомунизма и избра развитието, бъдещето и западните ценности. С действията си страната потвърди, че желае да бъде партньор на съвременната международна общност, който не бяга от отговорност. Грузия в кратък срок постигна много. Тя съществено подобри структурите си на управление, привлече значителни инвестиции и значително намали корупцията. Намирам улесненото издаване на визи за съществена стъпка в отварянето на нови възможности за обучение за грузинските граждани и за да могат грузинските предприемачи да завържат нови контакти с предприемачи от държавите-членки на Европейския съюз. По този начин ще спечелим всички, но най-вече гражданите на Грузия. Така, както ние като европейци се гордеем с нашите постижения, нашата история и културни ценности, така и грузинците се гордеят със своята страна, с природните й красоти и древната й култура. Надявам се облекчаването на визовия режим между ЕС и Грузия да насърчи и европейците да се запознаят с Грузия.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада относно споразумението ЕС-Грузия за улесняване на издаването на визи. Процесът на задълбочаване на отношенията между ЕС и страните от Южен Кавказ, включително Грузия, несъмнено ще допринесе за подобряване на правораздавателния процес и степента на зачитане на свободите. Двете споразумения, сключени неотдавна с Грузия, първото за реадмисия на незаконно пребиваващи лица и второто за улесняване на издаването на визи, ще допринесат цялостно за постигането на тези цели.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Грузия положи достойни за отбелязване усилия за развитието на по-близки отношения с Европейския съюз, както свидетелстват редица неотдавнашни действия. Затова настоящото споразумение за улесняване на издаването на визи е нова важна крачка към интеграцията на Грузия в Европа. Свободата на движение на хора е едно от най-важните права, които ЕС предоставя на своите граждани и, поради тази причина сътрудничеството между ЕС и Грузия е много важно, за да продължи борбата срещу незаконната имиграция, съществено да продължава да има стимули за реформи в областта на сигурността, свободата и правосъдието в Грузия.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Южен Кавказ е от стратегическа важност за Европейския съюз. Процесът на засилване на отношенията между Европейския съюз и страните от Южен Кавказ, включително Грузия, ще допринесе за подобряване на правораздавателния процес и степента на зачитане на свободите. Споразумението представлява важен етап в отношенията между Европейския съюз и Грузия и насърчителна стъпка напред, имайки предвид европейските стремежи на Грузия. Освен това споразумението представлява също така интерес в регионален аспект и ще допринесе за усилията, полагани от Съюза за засилване сътрудничеството с други страни от региона.

За Грузия то представлява също така напредък и стимул за задълбочаване на сътрудничеството със съседните й страни и с Европейския съюз. Освен това този вид споразумение ще насърчи Грузия да приложи необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието, като например борбата с незаконната имиграция, укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Въздържах се при гласуването, защото съм добре осведомен за положението в Грузия и за решимостта на президента на Грузия да повиши престижа си с подписването на споразумението. Смятам г-н Саакашвили за военнопрестъпник. Неговият режим е отговорен за смъртта на хиляди невинни граждански лица. Видях това с очите си през август 2008 г. в град Tskhinvali. Всякакво флиртуване с един престъпник ще го въодушеви да извърши нови престъпления.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Споразумението с Грузия ще породи вълна от мними лица, търсещи убежище. Затова, първо, трябва да намерим отговор за опасенията си във връзка със сигурността. Както показва опитът с Балканите, безвизовото пътуване не се използва само за пътуване до ЕС, но също и отприщва истинска река от „пазаруване на убежище“. Можем да се опасяваме, че същото нещо би станало и в случай на облекчаване на визовия режим за грузински граждани. Като цяло, улесняването на издаването на визи за граждани от държави извън ЕС не трябва да се предоставя прекалено прибързано. Преди това да се направи трябва да се проучи възможно най-внимателно дали подходящи споразумения за реадмисия на мними лица, търсещи убежище, и икономически мигранти биха могли да предотвратят злоупотреби със системата.

Проблемите с Шенгенската информационна система II също трябва да бъдат решени предварително. Накрая, не трябва да се окаже, че лицата, търсещи убежище, или дори престъпниците са тези, които извличат най-голяма полза от безвизовото пътуване. Посочените предварителни условия не са изпълнени и затова аз отхвърлям разширяването на безвизовото пространство по възможно най-категоричния начин.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Според доклада либерализацията на визовия режим за Грузия би дала стимул за необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Съвсем отделно от възможностите за злоупотреба със системата, които би открила либерализацията на визовия режим, тази логика трябва да бъде обърната обратно: никакви преговори по визите докато всички необходими реформи не бъдат приложени. В крайна сметка става дума за сигурността на гражданите на ЕС, които трябва да бъдат предпазени от визови туристи и организираната престъпност. Затова гласувах против доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Процесът на укрепване на отношенията между Европейския съюз и страните от Южен Кавказ, включително Грузия, е от жизнена важност, ако искаме да създадем една солидна, съгласувана и ефективна външна политика. Сключването на споразумение за опростяване на визовите процедури безспорно допринесе за постигането на тази цел.

Проектът на решение относно сключването на споразумението включва типови елементи на улесняването на издаването на визи на ЕС и въвежда срокове за вземането на решение, заедно със съответните разходи и освобождавания, необходимата документация и обща декларация относно сътрудничеството и документите за пътуване. Подкрепям предложението за включване на декларация на ЕС относно улесняването на процедурата за членове на семейството, тъй като с това се дава отговор на конкретни искания от Грузия и се цели подобряване мобилността на значителен брой лица, които имат семейни връзки с грузински граждани, законно пребиваващи на териториите на държавите-членки.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Във връзка с прилагането на двете споразумения, неотдавна сключени с Грузия, аз изцяло подкрепям твърдението на г-жа Griesbeck, че хората трябва да бъдат информирани за новото положение и да се възползват от новите възможности, които произтичат от него. Освен това промените във визовата политика трябва също да се появят възможно най-скоро в уебсайтовете на европейските институции.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на подписването на споразумението, тъй като съм на мнение, че в съчетание със споразумението за реадмисия на незаконно пребиваващи лица то се явява един твърде значим напредък в отношенията между ЕС и Грузия, свидетелствайки за важен етап от интеграцията й в Европа и в същото време давайки стимул за страната да прокарва необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Разширяването на Европейския съюз до 25 държави-членки през 2004 г., след това до 27 държави-членки през 2007 г., беше повод за Съюза да създаде нова рамка за сътрудничество със съседите си от изток и юг. По този начин Европейският съюз се ангажира с разширена политика на съседство, която да обхване и страните от региона на Южен Кавказ и да има за цел задълбочаване на отношенията със страните, разположени на външните граници на ЕС, насърчаване на сигурността им, на стабилността и развитието им и предотвратяване появата на нови разделения на европейския континент. По този начин Европа даде знак за нарастващ интерес по отношение на държавите от Южен Кавказ и сега трябва да продължи ангажимента си към държавите от този регион като зона в близост до новите й граници, в която сигурността трябва да бъде гарантирана.

Процесът на задълбочаване на отношенията ЕС и страните от Южен Кавказ, включително Грузия, ще допринесе със сигурност за подобряване на правораздавателния процес и степента на зачитане на свободите. Двете споразумения, сключени наскоро с Грузия – едното за реадмисия на незаконно пребиваващи лица и второто за улесняване издаването на визи — ще допринесат напълно за постигането на тези цели.

Доклад: Iva Zanicchi (A7-0332/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране за справяне с различни сериозни природни или предизвикани от човека бедствия, които са настъпили извън ЕС през последните години. Постъпих така, защото считам, че е важно да се подобри ефективността на капацитета на ЕС за реакция при бедствия и че има все по-голяма необходимост от превантивен план за действие като глобална, интегрирана реакция на ЕС. Бедствието в Хаити показа, че е необходимо ЕС да извърши основни реформи по отношение на бързото и резултатно реагиране при извънредни ситуации и катастрофи. За да имаме бърза и ефективна реакция, считам, че е нужно да има и повече политическа воля от страна на различните участници. Освен това е нужно да се осъществи преструктуриране на компетентностите, за да се осигури по-голяма последователност и съгласуваност по отношение на реакциите на ЕС при бедствия. Считам, че е от основна важност да се приложат на практика някои конкретни предложения, включени в доклада Барние от 2006 г., относно създаването на Европейски сили за гражданска защита.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих тази резолюция, тъй като е очевидно, че нарастването на броя на сериозните бедствия извън Европейския съюз през последните години доведе до увеличаване на призивите за подобряване на ефективността на съществуващия капацитет на ЕС за реакция при бедствия. Една от основните стъпки към по-интегрирана реакция беше включването на гражданската защита и хуманитарната помощ в портфейла на само един член на Комисията с цел създаване на възможности за повече последователност и по-добро съгласуване по отношение на реакцията на ЕС при бедствия. За съжаление обаче две години след публикуването на съобщението на Комисията от 2008 г. много от мерките, включени в плана за действие, все още предстои да бъдат приложени, като същевременно реакцията на ЕС спрямо неотдавнашните кризи разкри ограниченията на съществуващата система.

В последно време се положиха усилия за засилване на последователността и съгласуваността между гражданската защита и хуманитарната помощ при реакциите на ЕС, но стъпките в посока създаване на Европейски сили за гражданска защита останаха минимални. Поради това ще е нужна силна политическа воля за по-ефективното и бързо реагиране в извънредни ситуации.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Подкрепям това, че е необходимо ЕС да осигури съгласувана, последователна и видима реакция при бедствия. Ето защо считам, че е важно да се изгради граждански капацитет в ЕС, който да е постоянно на разположение и да действа независимо от военните структури. Мисля, че силите за гражданска защита на ЕС следва да усъвършенстват инструментите, с които разполагат в момента, независимо дали по отношение на обучението за реакция при бедствия или на управлението на бедствия, чрез разработване на инициативи, предприемани в рамките на подготвителни действия.

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Като се имат предвид множеството сериозни бедствия по света и тяхната увеличаваща се честота, причинявани главно от изменението на климата, аз гласувах за отличния доклад на моята италианска колега г-жа Zanicchi, съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране. Дойде моментът за подобряване на реакцията на ЕС при бедствия по отношение на ефективност, съгласуване и видимост. Става все по-наложително да се създаде капацитет на ЕС за бързо реагиране (или „Европейски сили за гражданска защита“), както предложи г-н Барние. Ясно е, че координацията на националните граждански сили за защита изглежда полезно средство за подпомагане на дадена държава-членка, която не може да се справи сама с широкомащабно бедствие (пожар, наводнение, природно бедствие и т.н.). Европейските сили за гражданска защита ще бъдат също много полезни за намеса във външни ситуации, като тази в Хаити. Във време, когато ще празнуваме (през 2011 г.) Европейската година на доброволчеството, действие като това би предизвикало интерес в Европа и може да помогне за консолидиране на европейското гражданство.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад. Броят на бедствията, които причиняват значителни щети за хората, икономиката и околната среда, нараства по целия свят и подобни кризи имат все по-голяма честота и обхват в много части по света. Въпреки че през последните години беше постигнат напредък по отношение на по-добре съгласувана реакция на ЕС при бедствия, трябва да продължат усилията за гарантиране на ефективни, последователни и координирани действия на ЕС в тази област.

Необходимо е да се разработи план за действие с редица конкретни стъпки за изграждане на по-интегрирано съгласуване между различните инструменти за реакция при бедствия и да се оценят възможните реакции на ЕС и държавите-членки. Наскоро създадената Служба за външна дейност трябва да бъде включена в тези дейности с цел по-ефективното съгласуване на помощта извън ЕС. Освен това е необходимо да се гарантира, че ще има достатъчно финансови средства за финансиране на изискваните мерки за помощ.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като през последните години нарастването на броя на сериозните природни или предизвикани от човека бедствия извън Европейския съюз доведе до увеличаване на призивите за реформиране на капацитета на ЕС за реакция при бедствия и за подобряване на ефективността на съществуващия капацитет на ЕС за реакция при бедствия. Така например липсата на видимост на реакцията на ЕС беше изтъкната като един от основните недостатъци на реакцията при бедствия. Затова следва да се установят ясни споразумения и процедури, за да се гарантира двойна видимост (както за държавите-членки, така и за Европейския съюз) по отношение на силите и средствата за гражданска защита, предоставени от държавите-членки чрез механизма на ЕС за гражданска защита. Друг проблем с реакцията на ЕС се отнася до съгласуваността и поради това Европейският парламент разчита, че в бъдеще Европейската служба за външна дейност ще създаде единна система за реагиране при кризи, която ще изисква рационализация на съществуващите кризисни платформи. Освен това следва да се изяснят точните механизми за координация между Комисията и Съвета и по отношение на съгласуването и използването на военни сили и средства на ЕС за реагиране при бедствия.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Една агенция за бързо реагиране с цел справяне с извънредни ситуации би направила намесите на Европейския съюз при природни или стихийни бедствия много по-последователни и ефективни. Европейският съюз очевидно се намеси бързо и отговори на реални нужди след разрушителното земетресение в Хаити. Въпреки това беше също толкова очевидно, че трябва да се учим от реалните ситуации и всеки път да подобряваме услугите, които предоставяме. Веднага след земетресението настъпи период на объркване относно това, кой следва да поеме ръководството при координирането на общите действия на ЕС. В бъдеще се очаква Европейската служба за външна дейност да създаде единна система за реагиране при кризи, която ще изисква рационализация на съществуващите кризисни платформи.

За всяка държава-членка трябва да бъдат определени ясни отговорности в случай на бедствие, както и необходимата й логистична подготовка, така че възможностите й да бъдат мобилизирани колкото може по-бързо в съответствие с най-високите стандарти. Намесата в Хаити ясно показа, че действия от този вид стават ефективни, когато всяка държава се специализира в определена услуга, какъвто беше случаят с Франция и Италия, които предоставиха съответно съоръжение за пречистване на вода и модерно оборудван медицински пункт.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Очаквам препоръката относно създаването на инструмент на ЕС за бързо реагиране да доведе до по-голям натиск за подобряване на ефективността на наличните възможности на ЕС за реагиране при бедствия, независимо дали са природни или предизвикани от човека. Считам, че съществуващият механизъм за гражданска защита на Общността е важна, но недостатъчна стъпка към наистина работещ механизъм за гражданска защита, който да е ефективен във възможно най-висока степен. Ограниченията на настоящия механизъм за гражданска защита бяха видни, например тази година при реакцията на кризата в Хаити, която беше сравнително гъвкава и обхватна, но от друга страна, страдаше от липса на ефикасност, съгласуване и видимост. Също така не беше ясно кой трябва да ръководи координирането на общите действия на ЕС. Предвид мащаба на кризата съгласуването на помощта от ЕС в крайна сметка се обезпечи от върховния представител, г-жа Аштън, в тясно сътрудничество с члена на Комисията, г-жа Георгиева, която отговаря за хуманитарната помощ, гражданската защита и международното сътрудничество. Виждам възможност за разширяване на оперативната способност на ЕС да се справя с бедствия, по-конкретно чрез създаване на граждански капацитет, който да е постоянно на разположение и да действа независимо от военни структури и чрез разработване на бюджети за научни изследвания и на индустриален капацитет (например сателитни изображения в рамките на програмата ГМОСС).

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) С оглед на нарастващата честота и въздействието на природните бедствия, които имаха сериозни последици в човешки, икономически, социален и екологичен план, препоръката на Европейския парламент до Съвета за изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране е особено важна. Аз гласувах в подкрепа на предложението, тъй като считам, че то обхваща основните въпроси, които трябва да бъдат взети предвид. Наред с тези въпроси, то отново подчертава, че сътрудничеството между държавите-членки може да представлява актив както в оперативно, така и във финансово отношение и отчита, че трябва да има интегриран подход при управлението на бедствия, което включва също така превенция срещу бедствия, подготовка за случаи на бедствие и управление на бедствия, а също и възстановяване след бедствие. Освен това считам, че е важно координацията и ефективността на реакцията на Европа да се подобрят, не на последно място чрез Европейските сили за гражданска защита.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Аз се въздържах относно доклада за изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране при хуманитарни бедствия, защото, въпреки че съдържа положителни идеи и елементи, той присъединява военни средства и военно присъствие към този капацитет. Много е хубаво, че докладът посочва, че „използването на ресурси за гражданска защита, когато се прилагат при хуманитарна криза, следва да се основава на потребностите, както и да допълва хуманитарната помощ (…), с цел гарантиране на спазването на хуманитарните принципи на неутралитет, хуманност, безпристрастност и независимост“. Въпреки това в доклада съществуват точки, които отиват в съвсем друга посока и затова аз се въздържах. Например възможността да се реагира и при „военни кризи“ или „да се използват военни сили и средства за реагиране при бедствия“, дори и по „изключение“.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашните природни бедствия, които застигнаха света, подчертават спешната нужда от бързи и ефективни механизми за реакция с цел намаляване на тяхното катастрофално социално, икономическо и културно въздействие върху засегнатите райони.

След предходните резолюции на Европейския парламент и по-конкретно тези, които се отнасят до земетресението в Хаити и до предотвратяването на природни или предизвикани от човека бедствия, Парламентът за пореден път се бори с тази тема. По принцип аз подкрепям доклада на моята колега г-жа Zanicchi и подчертавам, че бъдещият капацитет на ЕС, свързан с реакция при бедствия, трябва да се основава на механизми, налични на европейско и международно равнище, като избягва всяко дублиране, оползотворява по най-добрия начин ресурсите и позволява на Европейските сили за гражданска защита да се базират на вече съществуващия общностен механизъм за гражданска защита.

Приветствам факта, че след трагедията в Хаити има по-силна политическа воля и повече усилия за укрепване на последователността и съгласуваността между секторите на гражданската защита и хуманитарната помощ. Приветствам също така работата, извършена от участващите страни за постигане на тази цел. Въпреки това е жалко, че предишните предложения на Европейския парламент все още не са напълно приложени, а именно онези, които са свързани с доклада на г-н Барние.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Дали в Хаити след земетресението през януари, или в Пакистан след наводненията през това лято, винаги когато има бедствие, Европа прави много, но по един дезорганизиран начин. Всяка държава-членка изпраща свои представители, свои кучета спасители, свои самолети и така нататък. Но като цяло набързо организираните индивидуални реакции никога няма да са по-добри от една планирана и организирана европейска реакция. Европейският съюз, със своите 27 държави-членки, действащи заедно, е най-големият донор на хуманитарна помощ и помощ за развитие. Имаме на свое разположение огромен набор от граждански и военни средства за покриване на спешни нужди и нужди за реконструкция. Въпреки това, докато все още има национални първосигнални реакции, ние за съжаление няма да сме в състояние да извлечем реална полза от тази виртуална колективна сила. Това, което ни е необходимо, е един истински „капацитет за бързо реагиране“. Същевременно по-голямата ефикасност и бързина при справянето с извънредни ситуации изисква силна политическа воля от страна на различните участници.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Бързата реакция при катастрофи и природни бедствия е от съществено значение, тъй като през първите няколко часа след такова събитие могат да бъдат спасени най-голям брой хора. Освен това през последните години станахме свидетели на значително нарастване на броя на бедствията, независимо дали природни или предизвикани от човека, а те изискват високо ниво на технически умения и опит, и координация на различните средства за реагиране при бедствия. Създаването на Общностния механизъм за гражданска защита може да бъде първа стъпка, но аз съм съгласен с докладчика, че има още какво да се направи в тази област. Координацията на ЕС и сътрудничеството за бързо и ефективно реагиране при бедствия може да бъде много успешна, както беше в случая със земетресението в Хаити през януари 2010 г. От съществено значение е реакцията да бъде от този вид.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Природните бедствия може и трябва да бъдат предотвратявани. Фактори като интензивно използване на почвата, зле планирано разрастване на градовете, обезлюдяване на селските райони и опустиняване са само някои от причините за повишен риск от бедствия. Насърчаването на разумното използване на земята и на икономическото и социално развитие в хармония с природата е основен фактор за превенцията на бедствия. Именно в тази насока ЕС трябва да увеличи усилията си, като изпълнява препоръките, направени в неотдавнашен парламентарен доклад, и укрепва този аспект на своята политика за сътрудничество.

Що се отнася до реакциите при бедствия, които не могат да бъдат предотвратени, очевидно има поле за укрепване на сътрудничеството, взаимната помощ и намеса между различните държави-членки и трети държави.

Най-добрите форми и средства за постигането на тази цел трябва да бъдат резултат от разискване с участието на различни национални органи за гражданска защита и други, като същевременно се зачита суверенитетът на всяка държава-членка. Това трябва да е пътят, предначертан от доклада, а не „незабавно създаване на сили на ЕС за гражданска защита“ или използване на военни сили и средства за реакция в ситуации за оказване на хуманитарна помощ, за които в доклада се допуска, че биха могли да се използват, без да са под опеката или координацията на ООН.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Това гласуване ще бъде важна стъпка към създаването на европейски сили за гражданска защита, които биха могли да се намесят бързо и ефективно навсякъде, където има сериозна извънредна ситуация.

Както всички ще си спомним, въпреки че реакцията на Европа за предоставяне на помощ на народа на Хаити беше бърза и в големи мащаби, тя ясно разкри редица важни проблеми в управлението, координацията и видимостта на операцията, които са свързани с механизмите на настоящата система, основаваща се на доброволно и ad hoc участие, което зависи от различни национални процеси, свързани с вземането на решения.

Неотдавнашното съобщение на Европейската комисия относно ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ цели именно да положи основите за ефективно и последователно взаимодействие на мерките, които вече са предприети на национално, регионално и местно ниво. Договорът от Лисабон дава възможност да се разработи по-цялостен, съгласуван и функционален капацитет за реагиране при бедствия. Ето защо сега е моментът да се ускори процесът, който ще снабди ЕС с модерен и ефективен капацитет за гражданска защита.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах за доклада, съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране, защото считам, че Европейският съюз трябва да направи значителни усилия, за да гарантира координирани и ефективни реакции при различните сериозни бедствия, на които станахме свидетели напоследък.

Необходимостта от такъв ангажимент беше подчертана в последното съобщение на Комисията относно „укрепването на капацитета на Европейския съюз за реагиране при бедствия“, което включваше план за действие, предназначен за изграждане на интегрирано съгласуване между различните инструменти за реакция при бедствия. Освен това аз съм съгласен с г-жа Zanicchi, че е крайно време да признаем политическата значимост на укрепването на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия и че за постигането на тази цел трябва да бъдат мобилизирани всички средства.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам този доклад, който:

припомня централната роля на върховния представител/заместник-председателя при съгласуването на операциите на ЕС в трети държави и региони;

подчертава, че структурата и начините на функциониране на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да бъдат насочени към гарантирането на съгласуваността и последователността на действията на ЕС в кризисни ситуации;

поради тази причина призовава Съвета да предостави на върховния представител/заместник-председателя постоянен мандат, който да й позволява да задейства звеното за кризи, като събира представители от всички съответни служби на Комисията и Съвета и от всички сили на ЕС за планиране (ЦИМ, CMPD, ВСЕС, СППЦМ), които да координират реакцията на ЕС в случай на бедствие, за да се осигури експедитивно започване на работата, без да се налага да се търси систематично съвет от Съвета;

счита, че това звено би могло да бъде подпомагано от екип, който да бъде излъчван в първите часове на кризата, че то би могло да бъде съставено от граждански (ГЕР, ЦИМ), военни и гражданско-военни (ВСЕС, СППЦМ) експерти и би могло също да се възползва от разузнавателната информация, предоставяна от SITCEN и Сателитния център (SATCEN);

подчертава необходимостта от оптимално съгласуване между инструментите на ЕС за реакция при бедствия и другите инструменти на ЕС – в частност гражданските или военните мисии и инструменти (напр. бойни групи) в рамките на Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО).

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Създаването на средства за бързо реагиране при катастрофи и природни бедствия е от съществено значение, тъй като именно през първите няколко часа след такова събитие могат да бъдат спасени най-голям брой хора. Освен това през последните години за съжаление станахме свидетели на значително нарастване на броя на бедствията, независимо дали природни или предизвикани от човека, а те изискват съществен и бърз капацитет за намеса. Създаването на общностния механизъм за гражданска защита е много важно поради тези причини, но остава още много да се направи в тази област.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Броят на сериозните бедствия както в страните от ЕС, така и в трети страни се увеличава през цялото време, не на последно място поради изменението на климата и усилената урбанизация. Развиващите се страни са най-силно засегнати от бедствия с изключително висока степен на причинените от тях смъртни случаи. Икономическите щети от подобни бедствия също са много по-големи в тези страни. Създаването на сили за бързо реагиране ще позволи на ЕС и държавите-членки по-добре да координират усилията си и да дадат по-добра видимост на дейността на ЕС. Ето защо аз подкрепих тази препоръка. Подобно на нейния автор аз призовавам множеството отлични практически предложения, направени в доклада на г-н Барние, да бъдат взети под внимание.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Докладчикът, г-жа Zanicchi, повдигна въпроса за възможността за бързо реагиране след значително закъснение, но актуалността му не е намаляла поради това. Убеден съм, че е дълг на Европейския съюз да увеличи значително финансирането за подготовка, осигуряване и разширяване на силите за бързо реагиране. Природните катаклизми ще се случват все по-често в резултат от изменението на климата. Тук не можем да успеем без професионален спасителен екип, чиято професионална подготвеност да позволява бързо локализиране и ефективен контрол върху пожарите и техногенните бедствия. Аз гласувах „за“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Един силен екип за бързо реагиране би бил хубаво нещо и би могъл да помогне на гражданите на Европа и на други държави в най-трудните времена за тях. За съжаление, докладчикът не изглежда загрижена за укрепването на хуманитарната помощ или програмата на ЕС за гражданска защита, а по-скоро за това, печатът „ЕС“ да стане възможно най-видим. Целта на този екип за бързо реагиране не трябва да бъде популяризирането на ЕС в цял свят. Като резултат от ръководството на Организацията на обединените нации и участието на военните в предоставянето на спешна помощ, рискуваме също да се откажем от нашата независимост, което аз не желая да подкрепя. Именно поради тази причина гласувах против този доклад.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Оказа се необходимо да се подобри ефективността на съществуващия капацитет на ЕС за реакция при бедствия в много ситуации, които сме разглеждали през последните години. Бих искал да спомена катастрофалните наводнения и горските пожари, които засегнаха редица европейски държави. Друг пример е неотдавнашният широкомащабен екологичен инцидент в Унгария. Изправена пред подобни инциденти, нито една държава не е в състояние сама да реагира на достатъчно високо ниво. Съществува и задължението за солидарност между държавите-членки. В доклада са посочени критериите, на които трябва да отговарят силите за бързо реагиране, както и условията, които биха били необходими за изпълнение на дейността им.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Изглежда, че докладът се занимава не толкова с повишаването на ефективността на помощта за развитие или на защитата на гражданите, колкото с популяризирането и насочването на вниманието към марката „ЕС“. Именно поради тази причина аз гласувах против този доклад.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Необходимостта от ефективен капацитет на Европейския съюз за реагиране с цел справяне с нарастващия брой на сериозните бедствия през последните години е това, което ме накара да гласувам в подкрепа на този доклад. Имаше многобройни призиви през последните няколко години ЕС да подобри ефективността на своята реакция, а днес трябва да се направи много повече, за да се осигури по-последователен и видим напредък. Според мен трябва да мобилизираме всички налични ресурси, за да постигнем тази цел, защото от 2008 г. насам и след последното съобщение на Комисията по този въпрос ние преминахме към цялостна и интегрирана реакция на ЕС. Всички ние очакваме, че прилагането на този доклад ще доведе до конкретен план за действие за постепенно изграждане на по-интегрирано съгласуване между различните инструменти за реакция при бедствия.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласна съм с предложението за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране при природни бедствия. Всъщност един анализ на поуките от Хаити ясно показва необходимостта от подновяване на реформата на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия, както – в интерес на истината – вече беше посочено в моето мнение относно „подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“.

Бързата и ефективна реакция при извънредни ситуации е абсолютно задължителна, ако трябва да гарантираме, че ЕС показва солидарност, независимо дали към държавите-членки или към трети страни, а това изисква силна политическа воля от страна на различните органи за вземане на решения.

Като цяло се признава, че са в ход сериозни усилия за укрепване на последователността и съгласуваността между държавните сили за гражданска защита и различните области на хуманитарната помощ. Въпреки това трябва да бъдат предприети смислени стъпки за създаване на Европейски сили за гражданска защита, както също се посочва в моето мнение относно подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия. Съгласна съм с докладчика, че е време да се отбележи по-голям напредък по този въпрос, особено по отношение на прилагането на конкретни предложения от доклада на г-н Барние от 2006 г.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Споделям убеждението на докладчика, г-жа Zanicchi, че е крайно време да се признае политическата значимост на укрепването на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия и че трябва да се мобилизират всички средства за постигането на тази цел. Съгласен съм и с мнението на г-жа Zanicchi, че окуражаващите резултати от подготвителното действие от 2008 г. следва да се подложат на допълнителна оценка и че трябва се доразвие идеята за доброволен общ фонд със сили и средства от държавите-членки, намиращи се в готовност да бъдат изпратени незабавно при операции на ЕС.

Във връзка с това докладчикът пожела да припомни на Съвета и на Комисията за препоръката в доклада на г-н Барние, според която само превантивната организация и обединяването на съществуващите ресурси могат да доведат до възникването на Европейски сили за гражданска защита.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като съм съгласен, че е от съществено значение да се стремим да прилагаме политики за укрепване на капацитета на ЕС да реагира при бедствия чрез насърчаване на ефективността, съгласуването и видимостта на тези дейности.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Нарастването на броя на сериозните бедствия (природни/предизвикани от човека) извън територията на Европейския съюз през последните години доведе до нарастване на призивите за подобряване на ефективността на съществуващия капацитет на ЕС за реакция при бедствия. Въпреки че от създаването на общностния механизъм за гражданска защита през 2001 г. до днес се наблюдава непрекъснато нарастване на капацитета на ЕС за реакция при бедствия, според докладчика трябва да се направи много повече, за да се осигури един съгласуван, последователен и видим подход на ЕС. Необходимостта от по-добре съгласувана реакция беше изтъкната в последното съобщение от Комисията относно „укрепването на капацитета на Европейския съюз за реагиране при бедствия“, което датира от март 2008 г. Това съобщение трябваше да бъде първата крачка по пътя към цялостна и интегрирана реакция на ЕС. То включваше план за действие с редица конкретни действия за постепенно изграждане на по-интегрирано съгласуване между различните инструменти за реакция при бедствия. Днес имаме реакцията на Парламента по този проблем.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Сега, когато е налице дължащо се на изменението на климата нарастване на броя на природните бедствия по света, довело до сериозни хуманитарни, икономически и екологични щети, е наложително Европейският съюз да бъде в състояние да действа бързо. Създаването на европейски сили за гражданска защита предоставя ясна структура за този вид бързо реагиране. След земетресението в Хаити извлякохме поуката, че трябва да подобрим ефективността, съгласуването и видимостта на Съюза. Ето защо аз подкрепям включването на гражданската защита и хуманитарната помощ в портфейла на само един член на Комисията. Също така считам, че доколкото е възможно, операциите за предоставяне на хуманитарна помощ трябва винаги да се осъществяват под опеката и при координация от страна на ООН.

В този доклад Комисията беше приканена в сътрудничество с националните правителства, местните органи и неправителствени организации да създаде програми в засегнатите области с цел да помогне на местните общности в превенцията и управлението на бедствия. Военни и граждански отбранителни сили и средства трябва да се използват при бедствия само като крайна мярка.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Случаите на природни и причинени от човека бедствия нарастват не само на брой, но и по въздействие и мащаб, а в резултат на това и по своето въздействие върху хората, икономиката и околната среда. Това налага ЕС да преосмисли стратегията си за реакция по отношение на превенция, управление и помощ, така че да действа по-съгласувано и ефективно от оперативна гледна точка.

Приветствам приемането на този доклад, който използва неотдавнашните бедствия в Хаити като казус, и призовава да бъдат създадени сили на Европейския съюз за гражданска защита, които да са в състояние да създават взаимодействия между държавите-членки и европейските институции с цел предотвратяване на бедствия и подпомагане на трети страни, и по-специално на всяка развиваща се страна, която е била сполетяна от бедствие. Хуманитарният характер на тази инициатива е представителен за все по-конкретното естество на външните измерения на солидарността на ЕС.

Същевременно считам, че е изключително важно същата тази инициатива да се разглежда като водеща до координацията и управлението на бедствията, които възникват в рамките на Европейския съюз. Напомням за бедствието, което опустоши о-в Мадейра миналия февруари, и на това основание считам за крайно необходимо да се създадат тези сили за гражданска защита, като в същото време се оползотворяват по най-добрия възможен начин съществуващите механизми.

Доклад: Kay Swinburne (A7-0326/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Работата в областта на финансовото регулиране продължава. Гласувах в подкрепа на доклада, изготвен по инициативата на Европейския парламент и имащ за цел всички финансови продукти да подлежат на надзор от страна на пазарните органи. Липсата на прозрачност вреди на ефективността на пазара и способства за утежняване на финансовата криза. Директивата за пазара на финансови инструменти подпомага трансфера на пазарни дейности за по-добро регулиране и по-прозрачни места за договаряне. Отразявайки заключенията от срещата на високо равнище на Г-20 през септември 2009 г. в Питсбърг, този доклад има за цел да гарантира, че „всички стандартизирани договори за извънборсови деривати следва да се търгуват на борси или електронни платформи за търговия“.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) От въвеждането на Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ) европейските финансови пазари преживяха безпрецедентни промени както в резултат от директивата, така и поради други причини, свързани с кризата. Следователно не беше възможно да бъдат постигнати желаните регулаторни цели. Въвеждането на ДПФИ предизвика разпокъсване на пазарите, което от своя страна насърчи рязкото увеличаване на стратегиите за високочестотна търговия. За целите на търговията с големи поръчки в пресичащите се частни брокерски мрежи, пазарът се настрои да използва платформи за анонимна търговия с финансови инструменти („dark pools“) и да се възползва от изключенията от ДПФИ за такива сделки, когато те се извършват на регулирани пазари, наричани „анонимни сделки“, където транзакциите някога бяха осъществявани на регулирани пазари. Важно е да приложим законодателството, определено да организира ефективното регулиране и прозрачност на тези технологични тенденции, за да се предотврати създаването на системен риск за цялостното функциониране на пазарите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Европейският парламент продължава да приема доклади, свързани с някои елементи на финансов регламент, без обаче някога да се стига до същината на въпроса. Разбира се, по-добре е да има регулиране на финансовите транзакции от частни брокери и/или финансови институции. Това обаче не е основният въпрос.

Докладът не излиза извън споразуменията за по-добро регулиране на платформите за търговия, като се позовава на необходимостта от увеличаване на прозрачността и безопасността в рамките на пазарите на финансови инструменти и на необходимостта от равнопоставено третиране на многостранните системи за търговия и регулирани пазари.

Основният въпрос тук е, че същата стара спекулативна система продължава да съществува и все пак докладът разглежда само формите на тази спекулация, а не най-важния аспект: съдържанието.

Ние продължаваме да отстояваме за премахване на пазара на деривати и данъчните убежища, както и за ефективен контрол на финансовите правомощия от страна на политическата власт, а не обратно. Ако това не се случи, всяка друга политика ще бъде просто козметична.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. Изглежда, че една съществена последица от конкуренцията, настъпила в резултат на прилагането на Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ), е разпокъсването на пазара, което от своя страна насърчи рязкото увеличаване на стратегиите за високочестотна търговия. Регулирането трябва да отчета, че тези технологични новости трябва да бъдат съпътствани от подходящи разпоредби в законодателството, за да не се „промъкват“ през регулаторни дупки и непреднамерено да предизвикват системен риск за общото функциониране на пазарите.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) От въвеждането на Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ) европейските финансови пазари преживяват безпрецедентни промени както в резултат от нейното прилагане, а така също и от други причини, свързани с кризата. Следователно не беше възможно да бъдат постигнати предвидените при приемането на ДПФИ регулаторни цели. За целите на търговията с големи поръчки в пресичащите се частни брокерски мрежи, пазарът се настрои да използва платформи за анонимна търговия с финансови инструменти („dark pools“) и да се възползва от изключенията от ДПФИ за такива сделки, когато те се извършват на регулирани пазари, наричани „анонимни сделки“, където транзакциите някога бяха осъществявани на регулирани пазари. Ето защо е важно е да започнем прилагането на законодателството, предназначено да организира ефективното регулиране и прозрачността на тези технологични тенденции, за да се предотврати създаването на системен риск за цялостното функциониране на пазарите с тяхното възстановяване в бъдеще.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Разходите за придобиване на данни в Европа са много високи. Понякога те са десет пъти по-високи от тези в Съединените американски щати. Докладът съдържа няколко хубави предложения за намаляване на тези и други ненужни разходи. Страхувам се обаче, че авторът е на грешен път с плановете си за постигането на тази цел за намаляване на разходите чрез въвеждането на множество допълнителни разпоредби. По този начин има опасност една бюрократична спънка просто да бъде заменена от друга. Поради тази причина се въздържах от гласуване.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Решението ми да гласувам за доклад A7-0326/2010 е в унисон с настоящата ситуация на европейските капиталови пазари, които преживяват период на безпрецедентна промяна благодарение на новия технологичен напредък. Въвеждането на Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ), която насърчава конкуренцията между местата за търговия относно услугите за изпълнение, спомогна за увеличаване на ефективността на процеса на ценообразуване, увеличавайки възможностите за избор на инвеститори. Разпокъсването на пазара обаче доведе до ниска прозрачност във фазата след осъществяването на сделките при извънборсовата търговия, което означава, че е необходима по-ефективна регулаторна рамка за консолидирана информация. Според мен регулаторните органи трябва да гарантират, че могат по всяко време да възстановят всеки елемент на сделките, за да разберат динамиката на пазара и действията на участниците. Влиянието на новите технологии и навлизането на нови участници на пазара доведе до по-високи скорости на търговия и повишаване на прекия достъп до пазара на клиентите на членовете на платформите за търговия. Въпреки че въвеждането на ДПФИ доведе иновации, изглежда също така, че допринесе и за разпокъсването на пазара. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че тези технологични новости трябва да бъдат съпътствани от подходящи разпоредби в законодателството, за да не предизвикват системен риск за общото функциониране на пазарите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепих призива на Комисията да укрепи пазара във всички места за търговия и клирингови системи, за да им се даде възможност да се справят с бъдещи рискове чрез увеличена прозрачност, подобрена устойчивост и регулаторен надзор на съвкупната борсова търговия. Така гласувах за резолюцията на Парламента, тъй като подкрепя идеята за:

- многостранните системи за търговия следва да подлежат на надзор в същата степен и следователно да се регулират по съпоставим начин;

- инвестиционните дружества, които предоставят услуга по управление на портфейла и действат в качеството на управители на портфейл, следва да се възползват от възможно най-добрите условия на инвестиционните дружества;

- Комисията следва да оцени въздействията от установяването на минимален размер на поръчките за всички анонимни сделки;

- дружествата, които прилагат стратегии за високочестотна търговия, следва да бъдат анализирани с цел да се гарантира, че те притежават стабилни системи и контрол с текущи регулаторни прегледи на използваните от тях алгоритми.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Напълно подкрепям докладчика, г-жа Swinburne, и нейната идея за насърчаване на конкуренцията между местата за търговия относно услугите за изпълнение. Това доведе до увеличаване на възможностите за избор на инвеститорите, намаляване на разходите, свързани със сделките, и спомогна за увеличаване на ефективността на процеса на ценообразуване. Понастоящем има 136 многостранни системи за търговия (МТС), както и големите борси, които заедно съставят регулираните места за търговия.

На тези регулирани пазари се реализират 60 % от търгувания обем, като останалата част, които общо се наричат „извънборсови“ (OTC), се осъществява от брокер-дилъри. Двустранната търговия, при която клиентът дава поръчка на брокера и той намира съответстващата й оферта, премина основно от устни поръчки предимно към електронни поръчки. Въпреки че по дефиниция търговията извън регулирания пазар не се характеризира с прозрачност, преди осъществяването на сделката съгласно разпоредбите на Директивата за пазара на финансови инструменти (ДПФИ) все още се изисква тези сделки да бъдат отчитани.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм, че Комисията следва да оцени въздействието от установяването на минимален размер на поръчките за всички анонимни сделки и дали това би могло да се прилага стриктно, така че да се поддържа съответен поток на търговията в „осветените“ места в интерес на процеса на определяне на цените.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Изглежда, че значима последица от конкуренцията, настъпила в резултат на прилагането на ДПФИ, е разпокъсването на пазара, което от своя страна насърчи рязкото увеличаване на стратегиите за високочестотна търговия. При регулирането е необходимо да се отчете, че тези технологични новости трябва да бъдат съпътствани от подходящи разпоредби в законодателството, така че да не се „промъкват“ през регулаторни дупки и непреднамерено да предизвикват системен риск за общото функциониране на пазарите. Накратко, това е предложението в текста, приет от ЕП днес.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. – (EN) Този доклад по собствена инициатива задава рамката за дискусията по ДПФИ, в която Директивата за извънборсова търговия (ОТС), създаването на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и, разбира се, Регламентът за европейската пазарна инфраструктура са свързани. Дори името на този доклад позволява на хората да разберат естеството на необходимите, но често сложни промени в нормативната уредба.

Чрез спонсориране на официалните места за търговия беше разрешен нефилтрираният достъп до нерегулираните пазари. Това трябва да се промени.

Също така мога да се съглася с докладчика, че прозрачността преди и след извършване на сделки се нуждае от промяна, и особено, че данните след осъществяване на сделките за некапиталови продукти се предоставят във форма, която е готова за консолидиране.

Разбирането на динамиката на пазара и предоставянето на инструменти и информация/данни на регулаторите е жизненоважно.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Банките, стоковите борси и фондовете създават нови финансови продукти и търговски практики толкова бързо, че Директивата за пазара на финансови инструменти вече не е актуална. Обхватът на правилата за прозрачност трябва да бъде разширен по такъв начин, че да включва вътрешната търговска система от банки и изключенията трябва да бъдат по-тясно формулирани, така че финансовите институции и финансовите инструменти да не изпуснат ефективния надзор.

Разкриването на данните, предоставяни преди и след осъществяването на сделките, преди обхващаше само акции, а сега трябва да бъде направено и за облигации, деривати на централизиран клиринг, структурирани продукти, фондове и сертификати, които ще повишат ефективността и прозрачността на процеса на ценообразуване.

Доклад: Ana Gomes (A7-0349/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че е от съществено значение ЕС да бъде подготвен за химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове, които придадоха ново измерение на терористичните атаки, на промишлените аварии и на природните бедствия, тъй като подобни рискове не могат да бъдат възпрепятствани от границите и биха могли да доведат до безброй жертви. Отговорът на ЕС на тази опасност не трябва да се ограничава до програми за последваща намеса, а да започва много по-рано – с боравенето с подобни материали, тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп и проверки. Според мен е от съществено значение намесата след даден инцидент да бъде съпровождана от стабилно сътрудничество между различните национални органи на държавата-членка (гражданска защита, военни сили, полиция и т.н.), както и между националните органи на различните държави-членки и европейските институции. С други думи считам, че един координиран и цялостен подход е от съществено значение. През юни 2009 г. Комисията внесе тригодишен ХБРЯ план за действие на ЕС за 2010-2012 г., съдържащ следните елементи: предотвратяване, откриване, подготвеност и реагиране. Във връзка с това считам, че признаването на значението на всеки един от тези етапи е решаващ момент за осигуряването на правилното прилагане на проучванията за оценка на риска, реагирането и мерките за противодействие.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция, защото е крайно време да се обърне внимание на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове, които представляват ново измерение на евентуални терористични атаки, нещастни случаи, природни бедствия и/или пандемии поради своя транснационален характер и масов мащаб на поразяване. Необходимо е да започнем да се занимаваме с такива материали и с тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп, проверки и т.н. от самото начало, а не просто да създаваме програми за последваща намеса. Същевременно намесата впоследствие изисква широкомащабно сътрудничество между различните национални органи в дадена държава-членка. Поради това ХБРЯ планът за действие на ЕС следва да осигури ефикасно взаимодействие между националните инициативи и инициативите на равнището на ЕС в търсенето на решения на химични, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) рискове и при подготовката на необходимите ответни действия.

Имайки предвид, че ХБРЯ инцидентите и нападения представляват сериозна заплаха за сигурността на гражданите, живеещи в Европейския съюз, и могат да разрушат инфраструктура от критично значение, както и нормалното функциониране на обществата в една или в няколко държави-членки на ЕС, което не може да бъде възпрепятствано от границите, аз подкрепям резолюцията на Европейския парламент, която призовава Съвета и Комисията бързо да преразгледат и укрепят плана за действие съгласно препоръките в настоящия доклад и да осигурят незабавното му изпълнение.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове представляват ново предизвикателство за обществото, както и нова основа за евентуални терористични атаки, нещастни случаи или пандемии. Бих искала да използвам тази възможност, за да приветствам доклада на г-жа Gomes, тъй като този доклад ще ни позволи да създадем основата за подходящ механизъм за реагиране при бедствия. Докато правим повторна оценка на ХБРЯ плана за действие на ЕС, трябва също да вземем под внимание предложенията, внесени от Парламента, насочени към подобряване на основните области, които подобряват сигурността в случай на такива рискове. Съгласна съм, че е жизненоважно да се обменят най-добри практики със страните, които са придобили експертен опит в областта на оценката на ХБРЯ риск, предотвратяване, откриване, съобщаване и реагиране.

Мисля, че е важно да подчертаем необходимостта от поддържане на добре управлявани запаси с цел да се гарантира, че ресурсите за реагиране, медицинското или друг вид съответно оборудване са напълно оперативни, действащи и модернизирани. Ето защо аз гласувах в подкрепа на този доклад.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Химическите, биологичните, радиологичните и ядрените бедствия – случайни или в резултат от терористична атака, поставят сериозни заплахи за сигурността и здравето на хората, живеещи в ЕС, и са причина за замърсяване на околната среда и заразяване. Въпреки че броят на инцидентите в ЕС, свързани с ХБРЯ материали, засега е сравнително нисък и се дължи на промишлени аварии или на увеличаването и разпространението по целия свят на опасни патогени, продължава да съществува опасност от ХБРЯ бедствия, случайни или умишлено предизвикани. Гласувах за този доклад, защото съм съгласен с позицията на докладчика, че ХБРЯ планът за действие, предложен от Европейската комисия, чиято цел е да гарантира ефикасното взаимодействие на националните и европейските инициативи при разглеждането на ХБРЯ рискове и при подготвянето на необходимите отговори, подценява рисковете, които не се ограничават от границите на Европейския съюз. Считам, че международните ХБРЯ рискове трябва също да бъдат подходящо оценени и включени в ХБРЯ плана за действие и ето защо превантивни действия трябва да гарантират международно измерение с акцент върху прилагането на международните споразумения в областта на ядрените и химически оръжия.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) От съществено значение е да приемем ефективен план за действие, така че да можем да се изправим срещу съществуващия и продължаващ риск от химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) бедствия на територията на ЕС. Независимо дали са случайни или умишлени, те представляват сериозна заплаха и имат потенциал да окажат опустошителни и дългосрочни последици върху здравето и благосъстоянието на всички хора в Европа, както и върху околната среда, културното наследство и базисната инфраструктура. За щастие броят на инцидентите, свързани с ХБРЯ материали, включително терористични актове, е сравнително нисък.

Този план за действие показва необходимост от цялостна и транснационална реакция, тъй като ефектите от евентуално ХБРЯ бедствие не могат да бъдат възпрепятствани от граници и такъв план трябва да се основава на следните елементи: предотвратяване, откриване, готовност и реагиране. Освен това следва да гарантира ефективно взаимодействие между националните инициативи и инициативите на ЕС с цел справяне с ХБРЯ рискове и подготовка на възможности за реакция и ограничаване на последиците. Подобно на докладчика, г-жа Gomes, аз не се съмнявам, че трябва да приемем план за действие на ЕС, но съжалявам за факта, че Комисията не е била по-амбициозна, тъй като предложеният план за действие показва липса на сила и последователност по някои въпроси.

  Cornelis de Jong (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Въпреки че се съгласих с по-голямата част от доклада на г-жа Ana Gomes, аз гласувах против него, тъй като се съсредоточава твърде много върху координирането на гражданско-военното сътрудничество от ЕС. Военните компетентности трябва да останат в рамките на държавите-членки, а не да се предоставят на ЕС и Комисията. Не виждам проблем в сътрудничеството на държави-членки на еднакво равнище в случай на ХБРЯ събитие – а в случай на екологично бедствие, причинено от такъв инцидент, то е от критично значение – но виждам огромен проблем в това, че този доклад има потенциала да отвори вратата за милитаризация на ЕС.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, тъй като смятам, че предлага ефективни мерки за предотвратяване, противодействие и управление на химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) инциденти. От първостепенно значение е, че докладът насърчава идеята за механизъм за бързо реагиране в случай на ХБРЯ бедствие в някоя от държавите-членки. Освен това този механизъм ще се основава на реакция, вдъхновена от солидарността на всички държави-членки. Друг не по-малко важен момент е, че докладът, приет от Парламента, предлага създаването на смесени европейски екипи за бърза намеса, които ще бъдат съставени от военни, полицаи и медицински персонал, и ще дават ефективен отговор в случай на химически, биологични, радиологични и ядрени бедствия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) В резултат на компромиси, издействани от докладчика в сянка от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), моята колега г-жа Hankis, текстът, който гласуваме днес, е много по-подробен и балансиран, като дава значителен приоритет на много експертни въпроси, свързани с химическата, биологичната, радиологичната и ядрената безопасност, не само по отношение на предотвратяването на инциденти и адекватното реагиране на природни бедствия, но също така и по отношение на ясната и съществуваща опасност, която носи този вид тероризъм. Все по-често сме изправени пред дифузни и неконвенционални заплахи и с оглед на това Европа трябва да има адекватна стратегия за предотвратяване, откриване и защита, така че безопасността и здравето на европейците да бъдат гарантирани. Комисията трябва да продължи в тази насока, така че аз гласувам „за“.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове придадоха ново измерение на евентуални терористични атаки, промишлени аварии, нещастни случаи и пандемии, като се има предвид, че подобни заплахи не може да бъдат възпрепятствани от границите и могат да доведат до неизброими жертви. През юни 2009 г. Комисията представи ХБРЯ плана за действие на ЕС, който беше изменен от Съвета през ноември. Планът ще се изпълнява през следващите три години – от 2010 г. до 2012 г. – и се основава на три главни елемента: предотвратяване, откриване, подготвеност и реагиране. Същевременно измененията, въведени от Съвета, правят плана за действие по-слаб и размиват обвързващия характер на предвидените мерки, както и наблюдението и контрола на тяхното прилагане. Ето защо аз приветствам приемането на този доклад, който цели да възложи на Комисията солидна регулативна роля, тъй като вярвам, че това е единственият начин, по който ще бъде възможно да се запълнят съществуващите пропуски в правомощията на различните държави-членки в тази област.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ако имаше истинска загриженост относно химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) заплахи, някои държави-членки нямаше да настояват да поддържат изключително мощни ядрени арсенали, които могат да се използват за военни атаки. Нито пък американските ядрени оръжия щяха все още да бъдат разположени в различни европейски страни – действие, което очевидно противоречи на един от трите стълба на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), за който се предполага, че се подкрепя.

Докладът не споменава изобщо някои решения, като например това, което беше взето наскоро от Обединеното кралство за продаване на ядрени технологии на Индия (страна, която не е подписала ДНЯО), нито решението на Франция и Германия да си сътрудничат в поддръжката на своите ядрени оръжия, което се оправдава с лицемерна „рационализация на разходите“. Нищо не се казва нито за помощта, която е оказана от основните сили в ЕС и от НАТО за проекта за инсталиране на противоракетни системи в Европа, нито за решението на НАТО да поддържа своята роля като „ядрен алианс“.

Във време на задълбочаване на кризата на капитализма този доклад дава да се разбере, че това, което има значение, са конкретните действия, а не декларациите за намерения: такива действия демонстрират, че военната мощ продължава да е ресурс, използван от капиталистическата икономическа глобализация.

  Kartika Tamara Liotard (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Обяснение на вота по доклада на Ana Gomes „Укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – план за действие на ЕС в областта на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените оръжия“ (A7-0349/2010). Въпреки че се съгласих с по-голямата част от доклада на Ana Gomes, аз гласувах против него, тъй като се съсредоточава твърде много върху координирането на гражданско-военното сътрудничество от ЕС. Военните компетентности трябва да останат в рамките на държавите-членки, а не да се предоставят на ЕС и Комисията. Не виждам проблем в сътрудничеството на държави-членки на еднакво равнище в случай на ХБРЯ събитие – а в случай на екологично бедствие, причинено от такъв инцидент, то е от критично значение – но виждам огромен проблем в това, че този доклад има потенциала да отвори вратата за милитаризация на ЕС.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Поради своя транснационален характер и масов мащаб на поразяване химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове представляват ново измерение на евентуални терористични атаки, нещастни случаи и/или пандемии. Подходящият отговор на подобна опасност не включва само програми за последваща намеса, а започва много по-рано – с боравенето с подобни материали, тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп, проверки и т.н. В същото време намесата впоследствие изисква широкомащабно сътрудничество между различните национални органи в дадена държава-членка (гражданска защита, военни, правоприлагане и т.н.), както и между националните органи на различни държави-членки и инстанциите на ЕС. Ето защо е необходим координиран подход, обхващащ всички рискове. Гласувах за този доклад, тъй като включва такъв координиран подход.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Няма съмнение, че трябва да се предпазим от злоупотребите с химически, биологични, радиологични и ядрени продукти, материали и организми. От друга страна, най-предпазливи трябва да бъдем спрямо тяхната всекидневна употреба. Факт е, че този текст нито веднъж не споменава необходимостта от намиране на алтернатива на атомната енергия. В момента тя представлява сериозна заплаха за нашите съграждани. Що се отнася до тероризма, който е в основата на този доклад, защо се отправя призив към НАТО – организацията, която представлява най-голямата заплаха за световния мир, да се занимава с него? Тези случаи на непоследователност не ми позволяват да гласувам за този текст.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Мисля, че ЕС трябва да бъде готов да се изправи пред всякакъв вид нападения или инциденти, които застрашават сигурността и здравето на европейците. Поради тази причина ХБРЯ планът за действие е необходим както за предотвратяване, така и за реакция на всякакъв вид заплаха или инцидент, възникнал на територията на ЕС. Настоящите заплахи са разнообразни, което означава, че този въпрос е от сложно естество, но сега имаме съответен и адекватен механизъм за справяне с най-различни ситуации. Ето защо аз гласувах по този начин.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Поради своя транснационален характер и масов мащаб на поразяване химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове представляват ново измерение на евентуални терористични атаки, нещастни случаи и/или пандемии. Подходящият отговор на подобна опасност трябва да започва с боравенето с подобни материали, тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп и проверки. Намесата впоследствие изисква широкомащабно сътрудничество между различните национални органи в дадена държава-членка, както и между националните органи на различни държави-членки и инстанциите на ЕС. Приоритет е укрепването на режима за неразпространение и разоръжаване чрез универсално и пълно прилагане на всички съответни договори и международни споразумения.

Също така е важно да се обърне внимание на опасността от разпространение от терористи. Необходимо е и спешното създаване на европейски механизъм за реагиране при кризи. Той трябва да координира граждански и военни средства, за да се гарантира, че Европейският съюз има капацитет за бързо реагиране за справяне с ХБРЯ бедствия. И накрая, следва също да бъдат приети европейски стандарти за качество и сигурност.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Гласувах „за“, защото за съжаление в дадения момент, ако не се подобри химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност, Европейският съюз няма да бъде напълно запознат с възможните последствия. Този доклад е кратко разяснение, а не план за действие. За да се изготви изчерпателен документ по въпроса за ядрената сигурност, трябва да се включат експерти с богат опит в атомната енергия и употребите на ядрената технология. За такава работа може да са необходими няколко години, но тя трябва да бъде свършена. Европейският съюз и Европейският парламент в частност не могат да изготвят такъв документ сами. Гласувах „за“, но смятам, че този доклад е само епилог за книга, посветена на ядрената сигурност на ЕС. Надявам се, че работата по самата книга ще започне в близко бъдеще.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Сигурността на цивилното население при възможни инциденти от химическо, биологично, радиологично или ядрено естество е много важен въпрос и амбициите в тази насока трябва да бъдат изначално подкрепяни. За съжаление, що се отнася до този доклад, имам чувството, че желанието е за борба с форма на тероризма, който за щастие не съществува толкова добре организиран в Европа. Така намерението е да се създаде повече паника, за да може след това да се приложи определена политика. Освен това изглежда, че докладът се занимава предимно с темата за солидарността. Считам, че има момент, в който трябва да кажем „достатъчно“, що се отнася до превантивните мерки срещу тероризма, като същото важи и за солидарността в ЕС. Ето защо аз се въздържах да гласувам по този доклад.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на повишаването на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз и съм щастлива, че имах възможността да бъда докладчик в сянка по този въпрос. Въпреки че превенцията и защитата при бедствия, които са причинени от посочените вещества, е проблем за самите държави-членки, ние се нуждаем от общ подход. Това съобщение на Европейската комисия е стъпка към общ план за действие, който цели да защитава хората в ЕС от различни бедствия. Живеем в доста нестабилни времена и произлизат заплахи не само заради безотговорна човешка дейност и инциденти, но и вследствие на умишлени действия. Този въпрос е от особено значение в моята страна – Литва, която е заобиколена от химически и ядрени рискове. Първо, на дъното на Балтийско море все още има химически оръжия от Втората световна война и второ, има планове за строителството на две атомни централи в близост до границите на Литва. Трябва да оценим ситуацията, стандартите за сигурност, които понастоящем са в сила, и дали са подходящи, що се отнася до текущите нужди. Само чрез оценка на съществуващото положение можем да определим дали имаме нужда от нови стандарти за сигурност. Тази оценка и рамката за определяне на стандарти трябва да бъдат достатъчно гъвкави, така че да се адаптират към променящите се технологии, които, както правят живота ни по-лесен, така също могат да се превърнат в смъртоносно оръжие, ако попаднат в ръцете на терористи. От друга страна, предоставянето на сигурност не трябва да става причина или повод да се централизира гражданската защита. Въпреки че създаването и надзорът на общи стандарти за сигурност ще помогнат за предоставяне на сигурност, ние в никакъв случай не трябва да създаваме нови институции или прекалено сложни процедури.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз – план за действие на ЕС, по същите причини като тези, които бяха изложени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Искам да подчертая необходимостта от подход на равнище ЕС за предотвратяване и откриване на нападения и/или инциденти, тъй като заплахата от ХБРЯ нападения е „глобална“; както и акцента, поставян на необходимостта от укрепване на ХБРЯ сигурността, ако искаме да предотвратяваме терористични нападения.

Също така бих искала да изтъкна значението на компромиса, постигнат между двете най-големи политически групи, по отношение на намаляване на степента, в която цялата химическа индустрия е длъжна да замени високорисковите материали независимо от съпътстващите рискове.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Мога само да подкрепя докладчика, г-жа Gomes, и съм напълно съгласен с целта на приетия химически, биологичен, радиологичен и ядрен (ХБРЯ) план за действие. Той трябва да гарантира ефикасното взаимодействие между националните инициативи и инициативите на равнището на ЕС в търсенето на решения на ХБРЯ рискове и при подготовката на необходимите ответни действия.

Съгласен съм обаче, че приетият ХБРЯ план за действие на ЕС е слаб, като липсва последователност по отношение на няколко въпроса. От решаващо значение е да се подчертае, че ХБРЯ планът за действие предлага ценна възможност за прилагане на клаузата за солидарност, заложена в Договора от Лисабон. За съжаление планът за действие, приет от Съвета, дори не споменава клаузата за солидарност.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Поради своя транснационален характер и масов мащаб на поразяване, химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове представляват ново измерение на евентуални терористични атаки, нещастни случаи и/или пандемии. Подходящият отговор на подобна опасност не включва само програми за последваща намеса, а започва много по-рано – с боравенето с подобни материали, тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп, проверки и т.н. В същото време намесата впоследствие изисква широкомащабно сътрудничество между различните национални органи в дадена държава-членка (гражданска защита, военни, правоприлагане и т.н.), както и между националните органи на различни държави-членки и инстанциите на ЕС. Ето защо е необходим координиран подход, обхващащ всички рискове.

Гласувах за този доклад, защото призовава Съвета и Комисията бързо да преразгледат и укрепят плана за действие съгласно препоръките в настоящия доклад и да осигурят незабавното му изпълнение, имайки предвид, че ХБРЯ инциденти или атаки представляват сериозна заплаха за сигурността на гражданите, живеещи в Европейския съюз, и могат да разрушат инфраструктура от критично значение, както и нормалното функциониране на обществата в една или в няколко държави-членки на ЕС, което не може да бъде възпрепятствано от границите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Нападенията, които използват химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) материали, представляват сериозна заплаха за европейската общественост. Това означава, че трябва да се признае необходимостта от ефективно изпълняване на план за действие с цел да се гарантират подходящи връзки между подходите и инициативите на различните държави-членки и ЕС по отношение на предотвратяването, откриването, подготовката и реагирането при ХБРЯ инциденти.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Поради своя транснационален характер и масов мащаб на поразяване химическите, биологичните, радиологичните и ядрените (ХБРЯ) рискове представляват ново измерение на евентуални терористични атаки, нещастни случаи и/или пандемии. Подходящият отговор на подобна опасност не включва само програми за последваща намеса, а започва много по-рано – с боравенето с подобни материали, тяхното правилно съхраняване, ограничен достъп, проверки и т.н. В същото време намесата впоследствие изисква широкомащабно сътрудничество между различните национални органи в дадена държава-членка (гражданска защита, военни, правоприлагане и т.н.), както и между националните органи на различни държави-членки и инстанциите на ЕС. Ето защо е необходим координиран подход, обхващащ всички рискове. Това възнамеряваме да направим с приемането на този доклад.

Доклад: Ramona Nicole Mănescu (A7-0280/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад и считам, че е от голямо значение в период на икономическа и финансова криза при положение, че е необходимо да се гарантира хармоничното развитие на всички региони в Европейския съюз. Съгласен съм с общото намерение за създаване на тристранно споразумение между ЕС, държавите-членки и регионите, откакто модернизацията, взаимосвързаната инфраструктура и подкрепата за инвестиционни планове и проекти за развитие, съобразени със специфичните особености на всеки регион, са от основно значение. Също така считам, че непрекъснатото инвестиране в инфраструктура в много европейски региони, особено на юг и на изток, е изключително важно. Имайки предвид различната степен на децентрализация на европейските региони, когато създаваме хоризонтален подход между различните нива на управление и във всички области на дейностите трябва да бъде намерен баланс. Усилията, насочени към модернизация и реформата на администрацията, в съчетание с висококачествена техническа помощ от Комисията, са важни предпоставки за подобряване на ефективността и ефикасността на инвестициите на ЕС. Опростяването на процедурите и разпределянето на ресурси от структурните фондове и Кохезионния фонд по начин, който е достъпен за всички заинтересовани страни, е изключително важно. Това ще гарантира, от една страна, участието на всички участници в обществения живот, а от друга – по-добро прилагане на програмите, инструментите и политиките на ЕС.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция, тъй като прилагането на политиката на сближаване до голяма степен е децентрализирано и се основава на поемането на отговорност от органите на местно равнище. Съгласен съм, че многостепенният подход следва да бъде прилаган не само вертикално, но също така и хоризонтално от участниците на едно и също равнище във всички политики на Съюза, включващи споделена компетентност, в това число и политиката на сближаване, която играе водеща роля в прилагането на многостепенното управление като инструмент за подобряване на качеството на процесите на вземане на решение чрез активното участие на регионалните и местните органи от етапа на разискванията, предшестващи законодателния етап.

Важно е да се отбележи, че процедурите на кандидатстване за финансиране, които са твърде сложни, както и изключително големият брой проверки могат да разубедят потенциалните бенефициери на политиката на сближаване за ефективното усвояване на средствата и за максимизиране на ефекта от тях. Ето защо трябва да има достатъчно административен капацитет на европейско и на регионално и местно равнище, за да се увеличи добавената стойност на политиката на сближаване и да се гарантира устойчивостта на дейностите.

  Antonello Antinoro (PPE), в писмена форма. – (IT) Реших да гласувам в подкрепа на този доклад, защото ние трябва да изпратим ясен сигнал за желанието на Европа да работи с местната и особено регионалната администрация.

В условия на различна степен на децентрализация в държавите-членки ние трябва да покажем, че Европейският парламент е изцяло ангажиран с превръщането на регионалните политики в инструмент за по-добро управление в Европа.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Според мен регионалната политика е една от най-важните политики на ЕС. Средствата, които тя разпределя в Европа, допринасят за сближаване между различните региони и им помага да станат конкурентоспособни. Определени неща обаче могат да бъдат подобрени, особено в сферата на многостепенното управление, с други думи съгласуваните действия на Съюза, на държавите-членки и на регионалните и местните предприятия. Регионалната политика страда от сложността на нейните процедури, които често възпрепятстват местните участници от получаване на ресурси от нея. Независимо от това и въпреки процедурите, броят на нередностите все още е твърде висок. Гласувах за инициативата на Европейския парламент, която подчертава решаващата роля, която местните органи имат в прилагането на регионалната политика, като в същото време призовава многостепенното управление да бъде подобрено. Също така той препоръчва по-добри последващи действия от страна на Комисията по отношение както на регионалните участници, а така също се уверява, че средствата се използват за добри цели.

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада по собствена инициатива на моята колега от Румъния, г-жа Mănescu, относно добро управление в рамките на регионалната политика на ЕС: процедури за оказване на съдействие и контрол от страна на Европейската комисия. Приветствам търсенето на опростяване, защото това е предпоставка за по-доброто разбиране и използване на европейските средства от местните власти. Както по-голямата част от моите колеги, подкрепям силната политика на сближаване, където финансовите ресурси се поддържат след 2013 г., като се отхвърлят всякакви опити за ренационализация. Бих добавил, че най-добрият начин да предпазим политиката на сближаване от това да бъде ренационализирана, е да я „европеизираме“. Намирам за жалко, че всичките ресурси на политиката на сближаване толкова често са използвани за проекти от регионален или национален мащаб и рядко за европейски такива.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Политиката на сближаване на Европейския съюз е принципно средство за осигуряване на устойчиво регионално развитие. Прилагането на политиката на сближаване до голяма степен е децентрализирано и се основава на поемането на отговорност от органите на местно равнище. Договорът от Лисабон позволи териториалните органи да участват по-активно в процеса на вземане на решения, да помагат за по-доброто и по-ефективно прилагане на мерките на политиката на сближаване, адаптирани към потребностите на отделните региони, и тяхното население. Гласувах в подкрепа на този доклад. Чувствам, че е необходимо да се максимизира потенциалът на териториалното сътрудничество, което в някои региони до момента не беше оползотворено, и да се насърчи по-активното прилагане на принципите на партньорство, гарантиращ ефективното сътрудничество между частния и държавния сектор.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-жа Mănescu цели да доближи Европейския съюз до неговите граждани: призовава за по-добър контрол от страна на Комисията при участието на местните органи на властта в развитието на политиката на сближаване. Този документ е част от процес за опростяване на сложните административни процедури, насочени към развитието на нашите региони, и засилване на сътрудничеството между местните органи на властта в различни държави-членки. Фактът, че той беше приет с голямо мнозинство, потвърждава важността, която се отдава на подобряване на използването на европейските фондове.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото в политиката на сближаване качеството на процесите на вземане на решение е подобрено чрез прилагане на многостепенното управление и участието на регионалните и местните органи. Надзорът на Комисията, както е предвиден понастоящем, се счита за недостатъчен и не може да компенсира неефективните системи за контрол на национално равнище през целия многогодишен период. Следователно за подобряване на системата за контрол и увеличаване на помощта за местните органи е необходимо Комисията да засили своите надзорните функции и процедури. Трябва да се осигурят повече инвестиции под формата на финансова помощ и обучение за националните и регионалните администрации с цел повишаване на капацитета и познаването на правилата от страна на органите, отговарящи за управлението на програмите. Трябва също така да бъде отбелязано, че настоящите процедури за кандидатстване за финансиране, които са твърде сложни, могат да разубедят потенциалните бенефициери на политиката на сближаване. Затова в бъдеще ние трябва да разработим една политика, която да е по-удобна за потребителя и да е с по-добре координирани правила за структурните фондове.

  Philip Bradbourn (ECR), в писмена форма. – (EN) Консервативните членове на ЕП се въздържаха при окончателното гласуване по доклада на г-жа Mănescu по следните причини.

Първо, докладът обещава да поддържа една силно финансирана политика на сближаване, докато ние вярваме, че Кохезионният и Социалният фонд не трябва да бъдат с тясна насоченост, както и че ЕС по-скоро трябва да концентрира разходите върху новите предизвикателства, пред които е изправен, а не на старите приоритети, като политиката на сближаване. Наше е и твърдението, че съдържанието на този доклад не допринесе в голяма степен за напредъка по отношение на по-големия и по-строг контрол при разпределянето на средствата по тези програми и във всички случаи предложенията в този доклад служат само за по-нататъшното объркване на механизмите за изпълнение и внасят неяснота.

Ние също така искахме да видим как докладът разглежда убедително въпросите, поставени от Европейската сметна палата и свързани с такова финансиране, които самата тя не може да направи. Вследствие на това консервативните членове на ЕП се въздържаха при окончателното гласуване.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Децентрализацията на правомощията на държавите-членки се основава на разпределяне на отговорностите между различните нива на управление. По тази причина капацитетът на регионалните и местните власти за прилагане на политиката на ЕС беше увеличен. Съгласна съм с приемането на тази резолюция, тъй като тя се фокусира върху специфичния характер на местните и регионални предизвикателства, насочва вниманието към необходимостта от разглеждане на интегрирани подходи, които подчертават специфичните характеристики на регионите, като техните географски и природни недостатъци, обезлюдяването и специфичните характеристики на най-отдалечените региони, но също така зачита различните административни процеси, които съществуват в отделните държави-членки. Тези подходи трябва да дадат възможност за координация на интересите на различните участници в процеса, за да се улесни управлението на няколко нива. Резолюцията посочва факта, че процедурите за кандидатстване за финансиране са твърде сложни и има изключително голям брой проверки, които могат да разубедят потенциалните бенефициери на политиката на сближаване, както и изискването за провеждане на консултации с широката общественост, за да се легитимират процесите на вземане на решения. Съгласна съм и че засилените функции на регионалното и местното равнище на управление трябва да съответстват на засилените надзорни функции на Комисията и подобрената координация между политиката на сближаване и структурната политика.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад, който предлага да се засили многостепенното управление с оглед на по-голямото участие на регионалните и местните органи в етапа на разработване на политиката. Мисля, че интересите на гражданите ще бъдат много по-защитени, ако регионалните и местните власти участват в процеса на вземане на решения от самото начало.

Освен това ролята на Европейската комисия при контрола относно начина на управление на структурните фондове е безспорна. Ролята на одитор, която изпълнява Европейската комисия обаче, трябва да бъде увеличена.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Кохезионният фонд отговаря за повече от една трета от целия бюджет на ЕС. Неговата крайна цел е да намали несъответствията в равнището на развитие между различните региони, насочвайки ресурси конкретно за насърчаване на икономическия растеж и заетостта. Вестник „Файненшъл таймс“ обаче наскоро публикува разследване относно това, как всъщност се изразходват средствата на Кохезионния фонд, и описаният сценарий е много тревожен: средствата се използват за цели, които със сигурност са различни от предвидените. По този причина считам, че е изключително важно да се засили контролът на Комисията по процедурите, свързани със заявленията за кандидатстване и използването на средства от Кохезионния фонд, укрепвайки механизмите за добро управление.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние сме съгласни с необходимостта да се гарантира спазването на критериите, свързани с ефективност, ефикасност, точност и прозрачност „във всичките фази на програмиране и изпълнение на структурния фонд“. Ние приемаме, че „продължаващото опростяване на Финансовия регламент и на правилата за структурните фондове“ може да бъде от съществено значение за премахването на някои пречки за достъпа до тях най-вече от по-слабо развитите региони. По отношение на принципа за съфинансиране, като отчитаме значението на поемането на отговорност от страна на националните власти при прилагането на политиката на сближаване, ние считаме, че предвид сегашната голяма криза, която особено засегна някои държави-членки и техните региони, правилата относно съфинансирането трябва да бъдат направени по-гъвкави. Това ще позволи едно по-добро усвояване на средствата, заделени за политиката на сближаване. По-специално максималното равнище на съфинансиране трябва да бъде намалено до 10% за всички структурни фондове.

Ние все още не сме съгласни и се противопоставяме на някои аспекти на доклада. Един пример е „доброто управление“, препоръчано за обществените услуги, което съгласно докладчика може да се постигне единствено чрез партньорство на „обществените и частните организации“. Друг пример е сложната мрежа от несъществени критерии за целите на стратегията „Европа 2020“: стратегия, задвижвана от либерализация, приватизация и повишаване на гъвкавостта на трудовия пазар, който е подход напълно в противоречие с целите на политиката на сближаване.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Одобрих този доклад, защото докладът на Европейската сметна палата за 2006 г. показва, че съществуващите системи за контрол по отношение на политиката на сближаване не са достатъчно ефективни и са с много висок процент на грешки при възстановяването на разходите – 12 %. Годишният доклад за 2008 г. потвърждава тези данни, като неправомерно възстановените средства са 11 %. Отчасти за тези грешки са отговорни прекалено сложните правила, регулиращи структурните фондове. Системата на споделено управление, характеризираща политиката на сближаване, предполага висока степен на сложност при тълкуването и прилагането на правилата предвид големия брой участници. Следователно правилата трябва да се опростят, за да се гарантират по-удобни за потребителя процедури и да не се обезкуражават потенциалните бенефициери да участват в проекти.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) През последните десетилетия децентрализацията на правомощията в няколко държави-членки значително увеличи компетентностите на регионалните и местните органи при изпълнението на политиките на Общността. Включването на принципа на субсидиарност на местно и регионално равнище в правото на Общността чрез Договора за реформа, във връзка с политиките на споделена компетентност позволява днес на териториалните органи да вземат по-голямо участие в процеса на вземане на решения за разработването и изпълнението на политиките, както и да участват като достойни партньори в постигането на целите на Общността. Тази важна стъпка към по-добро многостепенно управление отговаря на многократните искания на Парламента за засилване на участието на регионалните и местните органи в разработването на политиките, като винаги се зачитат различните конституционни разпоредби на страните.

Ефективното изпълнение силно зависи от това, как са формулирани политиките; участието на местните и регионалните органи още на този етап, като познаващи най-добре нуждите на своите територии и население, е гаранция за постигането на по-ефективни резултати на един по-късен етап. Затова е особено важно да се постави ударение върху този етап от процеса на вземане на решения, който предшества законодателния етап, както и върху добавената стойност, предлагана от политиките и най-добрите практики, изпълнявани на местно и регионално равнище, за разработването на териториални стратегии в ЕС.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Този текст изтъква необходимостта от създаването на европейски макрорегиони. С цел да се наложи на тези конкурентни групи да продължат да служат в интерес на неприкосновения общ пазар Парламентът предлага те да бъдат под надзора на Европейската комисия вместо под този на избраните правителства. Регионалната политика на ЕС следва да бъде съсредоточена върху намаляване на неравенствата в доходите и условията на живот на хората, живеещи в европейските региони. Ние сме твърде далече от това.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид, че някои региони имат ясни географски и природни недостатъци, като например обезлюдяването, наред с други неща, считам, че тази мярка е от основно значение, ако искаме да повишим ефективността на политиката на сближаване. Тя е от основно значение, за да има по-голяма взискателност при прилагането на Кохезионния фонд, така че асиметриите между държавите-членки и региони от ЕС могат да бъдат намалени. По този начин ние ще създадем един процес, който е по-прозрачен, по-малко бюрократичен и по-справедлив по отношение на разпределянето на средствата за финансиране. В резултат на това ще има по-малко несъответствие в нивата на конкурентоспособност. Ето защо гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Най-накрая! Най-накрая някой да помисли за т. нар. регионална политика. Ако вземем за пример само Латвия, мога честно да кажа, че дори аз не бях в състояние да извлека информация от служителите на латвийското министерство на икономиката относно плановете за прилагане на структурните фондове на ЕС. Тази информация се държи в строга секретност от хората на Латвия. Срещу какъв вид „благодарност“ обаче би било възможно да разберете плановете на Европейската комисия относно Латвия и дали евентуално ще получи финансиране? Гласувах в подкрепа на доклада с надеждата този процес да стане достъпен до всеки един, както и че никой няма да крие плановете на Европейската комисия.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът цели да засили ролята на Комисията за подпомагане на регионалните и местни власти. Този опит за увеличаване на цялостните правомощия на Комисията е нещо, на което определено трябва да се противопоставя. Затова гласувах против това искане.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) През последните години Европейският съюз видя как местните власти стават все по-важни в държавите-членки. Децентрализацията на управлението на територията на по-малки местни органи означава, че благодарение на принципа на субсидиарността те имат по-голяма власт и влияние, и най-вече във връзка със специални правомощия, делегирани им от държавите-членки. Следователно регионалните власти се оказаха в пряк контакт с европейските институции. Гласувах за доклада на г-жа Mănescu, защото точно в тази ситуация има нужда от по-голям контрол и подкрепа за регионалните политики от страна на Европейската комисия. Докладът също така цели приемането на Бяла книга за териториалното сближаване, което би било реална крачка на ЕС напред към новото многостепенно управление, което идеално се интегрира с европейските, националните и регионалните компетентности.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Принципът на субсидиарност на местно и регионално равнище, въведен с Договора от Лисабон, прилага на практика целта за включване на регионите в европейския процес на вземане на решения. Увеличаването на диалога с Европейската комисия включва принципите за добро управление по отношение на регионалната политика и приемането на други процедури за помощ и контрол. Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който се занимава с компетентностите и ролята на регионалните и местните власти в процеса на прилагане на политиката на сближаване. Сега регионалните власти могат да участват по-директно и по-активно в процесите на вземане на решение. Това включва изготвянето и прилагането на политика, както и третирането им като истински партньори при реализирането на целите на ЕС.

Приветствам тази важна стъпка на управление, която е в унисон с многократните призиви от страна на Европейския парламент за увеличаване на участието на регионалните и местните органи в разработването и прилагането на европейската политика.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поздравя докладчика, г-жа Mănescu, за отличната работа и съм съгласен с нея, че потенциалът на териториалното сътрудничество може да бъде използван по-добре чрез многостепенно управление, благодарение на развитите отношения между частни и обществени участници през националните граници. Също така съм съгласен с насърчаването на обмена на информация между Европейските обединения за териториално сътрудничество (ЕОТС), както и тези, създавани в рамките на съществуващите програми.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) През последните десетилетия децентрализацията на правомощията в няколко държави-членки значително увеличи компетентностите на регионалните и местните органи при изпълнението на политиките на Общността. Поставянето на акцент върху етапа от процеса на вземане на решения, който предшества законодателния етап, както и върху добавената стойност, предлагана от политиките и най-добрите практики, изпълнявани на местно и регионално равнище, за разработването на териториални стратегии в ЕС, помага за гарантиране на тяхната ефективност и устойчивост. За да се види как подходът на многостепенното управление може да се развие по-добре в областта на политиката на сближаване, трябва да се разгледат следните аспекти: вертикалното и хоризонталното измерение на управление, създаването на реално партньорство с местните и регионални власти, териториално сближаване и сътрудничество, опростяване на правилата на национално и европейско ниво (държавите-членки следва да опростят националните си разпоредби и да развият една по-силна култура на оценяване на всички нива, за да се гарантира ефективен контрол и да се избегнат грешки – през 2008 г. 11 % от средствата са били погрешно възстановени).

Ролята на Комисията в подкрепата на регионалните и местните власти трябва да бъде засилена с акцент върху начините за подобряване на управлението и следователно на ефективността на системата за изпълнение на структурните фондове за периода след 2013 г.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че е необходимо да се подобри управлението в областта на регионалната политика, така че управлението на структурните фондове и политиката на сближаване да бъде не само по-ефективно, но и по-балансирано. Съгласен съм с призива на докладчика към Комисията да представи политика, която в бъдеще да наблегне повече върху резултатите, преди всичко на базата на качеството на интервенциите и разработването на стратегически проекти. Също така считам, че европейските мрежи за обмен на най-добрите практики трябва да засилят своята инициативност, тъй като това ще допринесе за нашата сигурност по отношение на прилагането на тези процедури на практика.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) През последните десетилетия децентрализацията на правомощията в няколко държави-членки значително увеличи компетентностите на регионалните и местните органи при изпълнението на политиките на Общността. Включването на принципа на субсидиарност на местно и регионално равнище в правото на Общността чрез Договора за реформа, във връзка с политиките на споделена компетентност, позволява днес на териториалните органи да вземат по-голямо участие в процеса на вземане на решения за разработването и изпълнението на политиките, както и да участват като достойни партньори в постигането на целите на Общността. Тази важна стъпка към по-добро многостепенно управление отговаря на многократните искания на Парламента за засилване на участието на регионалните и местните органи в разработването на политиките, като винаги се зачитат различните конституционни разпоредби на страните.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Децентрализацията на управлението води до повишаване на отговорността на регионалните и местните власти. В действителност властите на местно равнище са тези, които най-добре разбират нуждите на своите региони и хората, които живеят там, благодарение на което те могат да адаптират общите цели към собствения си потенциал и възможности. Ние ще постигнем успех, ако работата, която държавите-членки вършат, и отговорността за нея се прехвърли на органите от съответното равнище. Ние трябва да поддържаме един граждански подход, който да бъде гъвкав и интегриран.

Важно е за политиката на сближаване да бъде лесна за ползване. Необходимо е да се намалят административните разходи и да се опростят процедурите, чийто сложен характер в много случаи не само води до грешки, но често бенефициерите се разубеждават да използват предоставяната им помощ. Ние говорим за намаляването на риска от грешки, но не бива да забравяме плановете и целите, по които сме взели решения. Имам предвид иновативните мерки. Ние отредихме важно място на иновативните методи, така че трябва да отчитаме риска и възможността от допускането на грешки. Ние следва да се запитаме дали искаме да стартираме дейности с експериментален характер в духа на целите на стратегия 2020 или по-скоро бихме намалили броя на грешките, което би означавало да обезкуражим нашите граждани да предприемат новаторски, но понякога несигурни дейности.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Доброто управление на европейската регионална политика е от съществено значение. С цел засилване на участието на всички институции в законодателния процес, управлението трябва да бъде по-широко застъпено на няколко равнища. Предвид това от основно значение е да бъде увеличено участието на регионалните и местни власти както в етапа, който предшества законодателния етап, така и в етапа на прилагане на тези политики. Ще подчертая факта, че Договорът от Лисабон признава принципа на субсидиарност на местно равнище не само в областта на регионалната политика, но също така и хоризонтално, т.е. във всички европейски политики.

Считам, че с повече и по-добро участие в различните етапи от процеса на вземането на решения целта на териториалното сближаване, залегнала във визията за интеграция, ще бъде постигната. Въпреки това трябва да се приеме перспективата „отдолу-нагоре“, тъй като тя представлява местните и регионални институции, които най-добре разбират характеристиките и проблемите на регионите. Териториалният пакт на регионалните и местните органи в стратегия „Европа 2020“ може да допринесе за увеличаване на този принос към целите за интелигентен, устойчив и всеобхватен растеж. Принципите на партньорство и съфинансиране ще допринесат за увеличаване на отговорността на тези институции и Европейската комисия следва да види своята надзорна роля, подсилена най-вече с усъвършенстването на системата за контрол и одит.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той отправя важен призив към Комисията да увеличи своята надзорна роля с цел намаляване на процента на грешките, посочен в последният доклад на Сметната палата. Комисията следва да предоставя консултации на местните и регионални власти на всички етапи от законодателната процедура, свързана с регионите, за да станат по-отговорни при изготвянето на по-целенасочена политика. Това би следвало да намали нивото на грешките, да подобри системата за контрол и да увеличи помощта за местните и регионални органи и бенефициери. Мисля, че този доклад изминава дълъг път за насърчаване на по-доброто сътрудничество между регионите в отделните държави-членки, което ще има положителен ефект за постигане на целите на политиката на сближаване в ЕС и за гарантиране на хармоничното развитие на всички региони на Европейския съюз.

Доклад: Agustín Díaz de Mera García Consuegra (A7-0342/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, чиято цел е служителите за връзка по въпросите на имиграцията и Frontex да извлекат взаимна полза от обмена на познания и опит. Този въпрос не беше разгледан в първоначалния регламент, приет през 2004 г. Съществува очевидна нужда от измененията и от включване на нови въпроси с цел да се подобри функционирането на Frontex, като например използване на информацията, получена чрез мрежите от служители за връзка, и обменянето й чрез ICONet (информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци), предоставяне на достъп до Фонда за външните граници с цел да се подпомогне създаването на мрежи от служители за връзка и да се улесни тяхното функциониране и, накрая, ускоряване внедряването на системата за представяне на доклади на всеки шест месеца. Убедена съм, че посочените изменения са съвсем навременни и необходими, тъй като ЕС трябва да посрещне и да управлява увеличения поток от законна – както и от незаконна – имиграция.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) С Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 г. се създаде мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Тези служители са представители на държавите-членки в трети страни и отговарят за подпомагане на усилията на ЕС за борба срещу незаконната имиграция, по-специално като събират информация за европейската агенция Frontex. При все това координацията по отношение на тази политика, която е в първоначален етап на развитие, може да бъде подобрена. Необходимо е да се провеждат срещи между служителите за връзка и представители на Комисията и на Frontex. Освен това следва да се насърчава по-доброто сътрудничество с други органи, като например Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и Службата на върховния комисар на ООН за бежанците. Поради това беше счетено, че е необходимо изменение на Регламент (ЕО) № 377/2004. Подкрепих текста, който освен че посочва отново условията по отношение на основните права, които политиката трябва да спазва, също така осигурява средствата за ефективен контрол на управлението на външните граници на ЕС.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Одобрявам изменението на регламента, чиято цел е да подобри сътрудничеството между Frontex и служителите за връзка по въпросите на имиграцията. По-активното сътрудничество ще помогне на Frontex да изпълнява основните си функции в борбата срещу незаконната имиграция, т.е. превенцията на незаконната имиграция и връщането на незаконните имигранти. Тъй като дейността на агенцията засягат миграцията на територията на ЕС, служителите за връзка по въпросите на имиграцията, командировани в трети страни, могат да окажат решаващ принос за постигането на целите на Frontex извън Съюза.

Така агенцията ще има възможност за по-ефективен обмен на информация с компетентните органи на трети страни или с международни организации по въпросите на граничния контрол в ЕС, чрез обучението на национални граничари, обмена на оперативна информация и съвместните операции. Обменът на информация ще бъде възможен чрез ICONet (информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци).

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада на Европейския парламент, тъй като с увеличаването на миграционните потоци е важно да се създадат мрежи от служители за връзка. Предвид факта, че настоящата икономическа, финансова и социална криза принуди още повече хора да мигрират, Европейският съюз трябва да направи всичко възможно, за да гарантира правилното управление на имиграционните потоци. Създаването на мрежи ще спомогне не само за регулирането на законната, неправомерната и незаконната имиграция, но също така ще улесни оперативното сътрудничество между държавите-членки и ще опрости системата за представяне на доклади на всеки шест месеца. Освен това по-тясното сътрудничество между служителите за връзка ще осигури по-добър обмен на технически познания и взаимодействие с колеги, работещи в трети страни. Искам да подчертая, че институциите на Европейския съюз следва непрекъснато да се стремят да гарантират безопасен и бърз имиграционен процес и да осигурят защитата на гражданите на ЕС от евентуални заплахи, дължащи се на неправомерна или незаконна имиграция. Това може да бъде постигнато единствено чрез използване на всички възможни ефективни инструменти на международното и националното сътрудничество.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Според мен позицията на Парламента относно измененията на Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията допринася за правилното управление на законните, както и на незаконните или нелегалните миграционни потоци. Всъщност е необходимо разширяване на взаимодействието и оперативното сътрудничество между държавите-членки и трети страни, по-специално посредством служителите за връзка. Също така считам, че е изключително важно да се анализира дейността на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията в райони и/или държави, представляващи особен интерес за Европейския съюз, особено където ситуацията в тези райони и/или държави има отношение към въпросите на незаконната имиграция или правата на човека. От своя страна Комисията следва да разработи препоръки относно развитието на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах против доклада относно създаването на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията, тъй като неговото предназначение е допълнителното укрепване на агенцията Frontex, която прави всичко възможно да популяризира идеята за крепостта „Европа“. С други думи, идеята е необходимият напредък в политиките в областта на имиграцията и търсенето на убежище да се замени с ограничаващи политики, които не само противоречат на основните принципи и права, но също така са неефективни и имат пагубно въздействие върху приемащите общности и общностите по произход, както и върху живота на бежанците и имигрантите.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като според мен той внася значителни подобрения в управлението на имиграционните потоци в Европейския съюз. Разширяването на правомощията на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, намиращи се в трети страни, ще помогне на Frontex като цяло да работи по-ефективно предвид факта, че агенцията ще разчита на информация и помощ от тези служители. Друг също толкова важен въпрос е, че служителите за връзка ще бъдат задължени да зачитат основните права по време на изпълнението на задачите си. Всъщност на Европейския парламент ще се представят редовни доклади с цел извършване на контрол върху зачитането на тези права.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) След официалното създаване на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) възникна необходимост от максимално оползотворяване на граничните ресурси на Съюза. Във връзка с това стана наложително да се установи по-тясно сътрудничество между мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията и Frontex. Използването на уменията както на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, така и на Frontex, въз основа на обмен на информация, получена от мрежите от служители за връзка чрез информационната и координационна мрежа на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци, ще позволи по-добър анализ на риска от страна на Frontex, както и по-тясно сътрудничество по отношение на законната и незаконната имиграция.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Като докладчик в сянка по този документ подкрепих доклада на г-н Diaz de Mera, който ни позволи да излезем извън рамките на техническите изменения, предложени от Комисията, като осъзнахме по-добре сложността и липсата на прозрачност в работата, извършвана от служителите за връзка по въпросите на имиграцията. По отношение на „смесените“ миграционни потоци действително е жизненоважно в дейността им да се включи подход, който отдава по-голямо внимание и зачита правата на човека. Задачите, изпълнявани от служителите за връзка по въпросите на имиграцията, трябва да са съпътствани и от по-голяма прозрачност и по-силен демократичен надзор; това вече се осъществява чрез разширяването на обмена на информация между Европейския парламент, от една страна, и организации като Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), от друга страна. Предвид възраженията на Съвета постигнатият най-накрая компромис за решаване на спора по отношение на терминологията („незаконна“ имиграция срещу „неправомерна“ имиграция) изглежда задоволителен, но той може да бъде едва първа стъпка. Европейските институции ще трябва да изпълнят своя ангажимент.

  Jean-Marie Le Pen (NI), в писмена форма. – (FR) Обменът на най-добри практики между полицейските служби на различните държави понякога е необходим, а неговите цели заслужават висока оценка. Трябва да знаем обаче, че международното полицейско сътрудничество е съществувало още през 19-и век, много преди европейската интеграция. Настоящият доклад предлага, по отношение на Frontex (Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз), подобрение в обмена на информация относно незаконните миграционни потоци, незаконната имиграция и екстрадицията на лицата, пребиваващи без разрешително, включително въвеждането на мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Новата инициатива, която е желана от мнозинството от европейците, можеше да бъде приветствана, ако тя наистина беше насочена към съществено намаляване на имиграцията. Действителността обаче е съвсем различна и работата на агенцията, както и мерките, предприети от националните правителства, се оказаха неуспешни. Във Франция и Европа продължават да прииждат имигранти. Около 900 000 души влизат незаконно в Европа всяка година според „официални“ данни на Европейския съюз. Като се има предвид, че незаконните имигранти, и дори чуждестранните престъпници, не се връщат в тяхната страна на произход, можем да се запитаме как още повече разпоредби могат да прекратят миграционните потоци, без да има истинска политическа воля, подкрепена с действия.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Предложението за изменение на Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета цели служителите за връзка по въпросите на имиграцията и FRONTEX да извлекат взаимна полза от обмена на познания и опит, като това е въпрос, който не беше разгледан в първоначалния регламент.

Предложението за изменение преследва следните цели: извличане на взаимна полза от страна на служителите за връзка и FRONTEX чрез обмена на познания в съответните им области; използване на информацията, получена чрез мрежите от служители за връзка, и обменянето й чрез ICONet (информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци); предоставяне на достъп до Фонда за външните граници с цел да се подпомогне създаването на мрежи от служители за връзка и да се улесни тяхното функциониране и, накрая, ускоряване внедряването на системата за представяне на доклади на всеки шест месеца. Приветствам тази мярка.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) След официалното създаване на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) възникна необходимост да оползотворяваме максимално граничните ресурси на Съюза. Във връзка с това е необходимо да се установи по-тясно сътрудничество между различните мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията и Frontex. Обменът на информация и умения между служителите за връзка по въпросите на имиграцията и Frontex чрез използване на информационната и координационна мрежа на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци, ще позволи по-добър анализ на риска от страна на Frontex, както и по-добър контрол върху законната и незаконната имиграция.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Подкрепям настоящия регламент, чието предназначение е да измени регламента от 19 февруари 2004 г. за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Измененията се налагат вследствие на начина, по който се разви и се прилага европейското право в тази област. Новият регламент предвижда, наред с другото: • правно основание за отношенията между Frontex и служителите за връзка; • по-добро използване на ICONet и • по-силна рационализация на системите за представяне на доклади относно дейността на мрежата. Надяваме се, че чрез новия регламент мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията ще стане по-ефективна.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Агенцията за защита на границите Frontex играе важна роля в борбата срещу незаконната имиграция. Срещу нея може да се води ефективна борба единствено в транзитните държави. Поради това гъстата мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията и тяхното тясно сътрудничество е уместна мярка, която ни позволява да се борим ефективно срещу масовата имиграция в Европа с всички нейни отрицателни последици за народите на Европа. Това обаче ще бъде възможно, само ако информацията и оценките, осигурявани от служителите за връзка, се предоставят на Frontex и на националните органи възможно най-бързо и без административни ограничения. В частност, по отношение на сътрудничеството все още има потенциал за усъвършенстване и той трябва да бъде оползотворен във връзка с въпроса за имиграцията. Например правомощията на Frontex следва, с одобрението на държавите-членки, да се разширят възможно най-бързо с цел да се гарантира, че работата на агенцията е съгласувана и ефективна, особено по външните граници.

Важно е да има всеобхватна стратегия за начините за по-добра защита на външните граници на ЕС и за по-успешна борба с причините за емиграцията от държавите на произход. Това е задача на Комисията. Въпреки че докладът не разглежда тези идеи в достатъчна степен, той представлява подобрение спрямо настоящото положение и поради това гласувах в негова подкрепа.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията въвежда изменения, чиято цел е служителите за връзка по въпросите на имиграцията и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) да извлекат взаимна полза от обмена на познания и опит. Всъщност Frontex все още не може да започне да функционира изцяло без създаването на подобна мрежа от служители за връзка.

Одобрявам целите на предложеното изменение, по-специално: действия за максимално оползотворяване на знанията и опита на служителите за връзка и на Frontex; използване на информацията, получена от мрежите от служители за връзка чрез информационната и координационна мрежа на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци; предоставяне на достъп до Фонда за външните граници с цел да се подпомогне създаването на мрежи от служители за връзка и да се улесни тяхното функциониране и, накрая, усъвършенстване на системата за представяне на доклади на всеки шест месеца.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласен съм с г-н Díaz de Mera García Consuegra, че с оглед на своите правомощия служителите за връзка по въпросите на имиграцията, командировани в трети страни, могат да окажат значителен принос за постигане на целите на Frontex, особено ако се вземе предвид, че агенцията няма представителство извън територията на Европейския съюз.

Също така подкрепям предложението за изменение, което ще има следните цели: извличане на взаимна полза от страна на служителите за връзка и FRONTEX чрез обмена на познания в съответните им области; възползване от информацията, получена чрез мрежите от служители за връзка, и обменянето й чрез ICONet (информационна и координационна мрежа с повишено ниво на сигурност на отделните служби на държавите-членки, отговарящи за управление на миграционните потоци); предоставяне на достъп до Фонда за външните граници с цел да се подпомогне създаването на мрежи от служители за връзка и да се улесни тяхното функциониране и, накрая, опростяване на системата за представяне на доклади на всеки шест месеца.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че изменението на регламента е важно за осигуряването на истинска платформа за обмен на информация между служителите за връзка по въпросите на имиграцията и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на Европейския съюз. Обменът на информация без съмнение ще създаде добавена стойност за работата на двете страни.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Когато на 19 февруари 2004 г. се прие регламентът, който сега се изменя, агенцията Frontex все още не беше създадена официално. Регламентът за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз беше приет от Съвета осем месеца по-късно, на 26 октомври 2004 г. По силата на мандата, предвиден в нейния процедурен правилник, Frontex отговаря за извършване на анализ на риска въз основа на информацията, събрана от компетентните органи в държавите-членки, улесняване на оперативното сътрудничество между държавите-членки и трети страни, също така за сътрудничеството с компетентните органи на трети страни или с международни организации, например чрез обмяна на опит по въпросите на граничния контрол, обучението на национални граничари, обмена на оперативна информация и съвместните операции. Предложените тук изменения за уместни и необходими. Неспокойните времена, които Европейският съюз преживява, налагат съответстващо управление на имиграционните потоци. То следва да се разглежда като двустранен процес: управление на законната имиграция и управление на незаконната и нелегалната имиграция.

Доклад: Véronique Mathieu (A7-0265/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като икономическата имиграция е все по-голямо предизвикателство за ЕС. Затова ЕС трябва да разработи балансирани канали за законна имиграция, които да отговарят на потребностите на нашите трудови пазари, като в същото време се държи сметка за демографските и икономическите предизвикателства, пред които ЕС ще се изправи в близко бъдеще. Убедена съм, че приемането на директивата ще опрости процедурите за прием на граждани на трети страни с цел работа, ще намали административните разходи и ще позволи по-лесно да се проверяват лицата, които са приети на територията на държава-членка и са получили разрешение да работят там.

Във връзка с опростената процедура искам да наблегна, че трябва да се осигури изпълнение на правните изисквания и прозрачност при вземането на решения от националните органи. Съгласна съм с докладчика, че решенията за прием на граждани на трети страни с цел работа имат силно отражение върху живота на въпросните лица и затова трябва да се вземат по един напълно прозрачен начин.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Директивата за единното разрешително за пребиваване и работа във всички държави-членки на ЕС и докладът на Европейския парламент във връзка с нея гледат на имигрантите като на евтина работна сила, беззащитна пред жестоката експлоатация от капитала. Имигрант ще има право да пребивава на територията на държава-членка на ЕС само ако работи, за да пълни джобовете на плутокрацията. В противен случай ще бъде обявен за извън закона и третиран като нежелан субект, хвърлян в затвора за 18 месеца и изгонван. Нищо не дели имигрантите от местните работници в държавите-членки на ЕС. Обединява ги общата съдба на работника, на експлоатирания, на производителя на богатството, заграбвано от капитала. Борбата за справедливите искания на имигрантите, за легализирането им, за премахване на черния пазар и работата без осигуровки, за по-високи заплати и надници, за еднакво заплащане за еднакъв положен труд, за пълна защита на социалните и граждански права и за отмяна на Дъблинското споразумение, е обща.

Проблемите на имигрантите ще бъдат решени само чрез включването им в работническото движение и засилване на борбата му срещу антинародната и шовинистична политика на ЕС и неговите буржоазни правителства, които са отговорни за бедността и нещастията на местните работници и работниците имигранти в ЕС и по целия свят.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Убеден съм, че ще бъдем в състояние ефикасно да се борим с нелегалната имиграция и нелегалния труд чрез балансирани канали за законна имиграция, които да отговарят на потребностите на трудовите пазари.

Ползите, които ще има от приемането на директивата, са очевидни: издаването на единен документ, който дава право на пребиваване и достъп до пазара на труда, се явява значително опростяване на системата за прием и ще намали нейните разходи и времетраенето на процедурите.

Приемането на директивата е необходимо за въвеждане на допълнителни мерки по отношение на сезонните работници и командированите в рамките на дадено предприятие работници и следователно се надявам това да стане възможно най-скоро, държейки сметка в необходимата степен за компетентността на държавите-членки да определят максимални квоти за прием на работници от трети страни.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) В сряда гласувахме по проекта за директива на моята колежка Véronique Mathieu за въвеждането на единно разрешително за пребиваване и работа за работниците мигранти. Аз гласувах за текста. За съжаление, той не беше приет. Текстът позволяваше уеднаквяване на системата, приложима към чуждестранните работници, и с това противодействаше на социалния дъмпинг. Регулирайки нелегалната имиграция по-ефективно, той даваше на Съюза възможност да спре нелегалния труд и нелегалните сектори. Социалистите се противопоставиха на директивата под предлог, че някои категории бяха изключени от обхвата й. Обаче позицията на либералите беше пълна изненада и доведе до отхвърлянето на текста. След като видях една от позициите им по отхвърлено изменение, те са гласували „против“ целия текст без предварително да ни уведомят за значението, което отдават на този въпрос. Ето как една година ценна работа се загуби.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Хората трябва да си дават сметка, че Европейският парламент не е подчинен на Съвета. Занапред, дори и по отношение на имиграцията, държавите-членки трябва да приемат сериозно членовете на ЕП. Обикновената законодателна процедура е реалност. Проектът за директива относно единното разрешително за граждани на трети страни беше отхвърлен в пленарна зала: това е ясен сигнал от страна на Парламента, защото въпросът беше от възлово значение. От години говорим за въвеждане на единно разрешително за гражданите на трети страни, които желаят да живеят и работят в държава-членка. По начало това беше една похвална инициатива, но измененията, внесени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), в сегашния си вид са в разрез със самата същност на единно разрешително. Те са в противоречие и с равноправното третиране за всички и отделят различни категории работници, което просто е неприемливо.

Компромис с равноправното третиране не може да има. Затова в отговор на тези изменения от групата PPE ние гласувахме с мнозинство против окончателното предложението: то беше отхвърлено с 350 на 306 гласа и ще трябва да бъде върнато на Европейската комисия. Трябва да се положат повече усилия: „да“ на една отговорна обща имиграционна политика, но „не“ на ограничителна и дискриминационна такава.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Когато днес гласува по директивата относно единното разрешително за граждани на трети страни за пребиваване и работа на територията на държава-членка, Европейският парламент блокира предложението на Европейската комисия и го върна на компетентните парламентaрни комисии за допълнително подобряване на съдържанието на предложението за директива. Това гласуване е победа за групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейският парламент и за всички работници в Европейския съюз. Бих искала да наблегна на това, защото рамката на директивата, която ни беше предложена, вече е заличена в предложението на Комисията, тъй като определени категории работници, например сезонните работници, лицата, временно командировани от техните дружества, и бежанците, бяха заличени от съдържанието й. Европейският парламент не би могъл да одобри такава директива. Директивата трябва да бъде обща рамка на правата на работниците от трети страни и трябва да служи за рамка за конкретни директиви, тъй като само тогава ще бъде постигната целта на Европейския съюз за обща миграционна политика. Като гласувахме по този начин, ние доказахме, че Европейският съюз не може да бъде дом на един раздвоен пазар на труда с двойни стандарти, тъй като това би подкопало всички социални стандарти, които преди това сме постигнали.

  Cornelis de Jong (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на изменения 30, 34, 65, 103, 109 и 114, защото макар и изцяло да подкрепям Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от ООН, считам, че регулирането на достъпа до пазарите на труда, схемите за обществено осигуряване и общественото жилищно настаняване са въпроси, които трябва да бъдат регулирани от държавите-членки, а не да се регулират на равнище Общност. Ратифицирайки гореспоменатата Конвенция на ООН, държавите-членки се ангажираха да я приложат във вътрешните си системи, без да отстъпват на Съюза правомощия в тази връзка.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът относно единното разрешително за пребиваване и работа в Европейския съюз ни даде възможност да обмислим и обсъдим важната роля, която имигрантите могат да имат в нашите общества. Законното влизане, ефективната интеграция и спазването на закона са съществени предпоставки за тази важна роля и позволяват по-голямо участие на имигрантите в общото развитие на приелите ги общности. В тази връзка единното разрешително, по което беше гласувано, може да стане начин за управляване влизането и за защита на правата и задълженията на всички хора, които образуват дадена общност. Подкрепих предложението за директива, включително частите, които не накърняват по-благоприятните разпоредби, съдържащи се в законодателството на ЕС и международните документи. Съжалявам, че залата не прие обсъжданото предложение, което според мен би могло да даде полезен принос за създаването на европейско пространство на свобода и интеграция на хората, които желаят да работят заедно за растежа на ЕС.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) От години говорим за въвеждане на единно разрешително за граждани на трети страни, които желаят да живеят и работят в държава-членка. Това е една похвална инициатива, първоначалната цел на която е да опрости административните изисквания към гражданите на трети страни, като им даде възможност да се снабдят с разрешение за работа и разрешение за пребиваване чрез процедура на „едно гише“. Първоначалното законодателно предложение поставяше условие работниците от трети страни да се ползват от същия режим, както и местните лица, по отношение на трудови права (като достъп до обществено осигуряване, образование и обучение). Според текста обаче, както беше изменен от докладчика, държавите-членки ще получат право да ограничават някои от тези права. Това е в разрез с равноправното третиране и е неприемливо. Затова гласувахме с мнозинство противо окончателното предложение, което беше отхвърлено. Разработването на хуманна и обоснована имиграционна политика ще бъде основно предизвикателство за обществото през следващите няколко години, но това може да стане само на европейско равнище, за да се избегнат предизборните съображения и първосигналните реакции на национално равнище. <BRK>

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Разглежданият в предложението въпрос е въвеждане на единна процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешително за пребиваване и работа на територията на държава-членка и общ набор от права на работници от трети страни, които законно пребивават в ЕС. Това предполага съществуване на правила, общи за всички държави-членки, с което се цели да се сложи край на сегашните различия в подходите в различните страни от ЕС и което би направило процеса на даване на законен статут на работниците по-бърз, по-еднороден и по-прозрачен в целия Съюз. От една страна, законната миграция на работната сила, и преди всичко на квалифицираната работна сила, помага за борба срещу нелегалния труд и може да подобри конкурентоспособността на икономиката и да преодолее съществуващия недостиг. От друга страна обаче, не можем да забравяме, че в периоди на икономическа криза и уязвимост, когато безработицата нараства, миграционната политика на работна сила трябва да бъде гъвкава, както твърди Комисията, но също и устойчива и обоснована.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Искрено съм разочарован от отхвърлянето на доклада на г-жа Mathieu относно единната процедура за кандидатстване за разрешение за пребиваване и работа. Това беше балансиран доклад, който беше много подобрен на етапа на гласуване чрез измененията от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), които бяха приети с решаващия принос на либералите и консерваторите.

Огорчен съм от неспособността на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа да спази договореността и от погрешната оценка от Европейските консерватори и реформисти, отварящи вратите пред ново предложение от Комисията, което вероятно ще бъде по-слабо от досегашното.

Възможността за легалните имигранти да набавят необходимите документи за пребиваване и работа посредством единна процедура за цялата територия на Европейския съюз би се явила решаваща крачка напред и правилен и уместен резултат от необходимото засилване на борбата срещу нелегалната имиграция чрез по-голямо сътрудничество с крайбрежните държави-членки и укрепването на агенция Фронтекс.

Вместо това, както вече е ставало неведнъж, надделяват някакви упорити идеологически отживелици на Левицата, която преследвайки безразборно отваряне на границите, стига до отричане на необходимостта от защита на честните чужденци, които идват в Европа да работят.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Намираме за твърде съществено, че предложението за директива относно единна процедура за кандидатстване за единно разрешително за пребиваване и работа беше отхвърлено от мнозинството в Европейския парламент, тъй като текстът на Парламента, вече договорен със Съвета, обслужваше само интересите на големите фирми и икономическите групи. Тези групи настояваха за социален дъмпинг, за да могат да получат работна сила от чужбина, която да могат да експлоатират чрез ниско заплащане и ограничени права.

Макар да беше представен под предлога за единен регламент, тези групи на практика искаха да легализират социалния дъмпинг, да задълбочат несигурността на работните места, да засилят неравенството и да отворят пътя за различни резултати и закони, с които принципите на равенство и справедливост за всички работници да бъдат поставени под заплаха.

В някои отношения те искаха да възродят принципа на страната на произход от прословутата директива Bolkestein, която беше отхвърлена след съгласувана съпротива от работниците. Сега съпротивата и аргументите на работниците и профсъюзите в различните държави-членки доведоха до отзвук в Европейския парламент и показаха, че е имало смисъл от борбата. Португалските работници също допринесоха за този положителен резултат чрез общата стачка на 24 ноември. Необходимо е да останем бдителни.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Във време, когато почти 25 млн. европейци са регистрирани като безработни, отново беше внесена директива, целяща да улесни имиграцията на лица, търсещи работа. Трябва да признаете, че в това има нещо крайно неприлично. Нещо повече, текстът целеше да гарантира определени икономически и социални права за тези работници имигранти, под предлог да се избегне социален дъмпинг или нелоялна конкуренция с местните работници или работници, които вече са в Европа. Това е мълчаливо признание, че имиграцията понижава заплатите в Европа и не компенсира недостига на работна ръка, а напротив, създава пряка конкуренция за нашите работници.

Някои изменения, в желанието да бъдат прокарани равни права – и равни разходи – между местни и имигранти, всъщност бяха равносилни на това да се допусне всякакви имигранти, независимо дали работещи или не, да имат достъп до нашите социални придобивки. Това се явява избор между социален дъмпинг и автоматични подаяния, което вече не е поносимо нито политически, нито финансово. Време е да бъде решено на равнище държави-членки да бъдат обърнати обратно миграционните потоци, които станаха непоносимо икономическо, обществено и дори културно бреме, и да се прилагат национални и общностни преференции във всички области.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Държавите-членки на ЕС са изправени пред постоянна борба с проблема на нелегалната имиграция и работата, извършвана в това, което се нарича „сенчеста икономика“, от граждани на трети страни. Трябва да бъдат взети адекватни стъпки за ефикасно противодействие на тези проблеми. Опростяването и стандартизирането на процедурите за издаване на разрешения за влизане и пребиваване за граждани на трети страни с цел да започнат работа в държава-членка ще спомогне за ограничаване на нелегалната имиграция. В същото време то ще създаде възможност да бъдат посрещнати потребностите от работна сила на европейските пазари. Предлаганите разпоредби оставят определена възможност за преценка от приемащите страни, особено по отношение условията за отказ за приемане. Това осигурява подходящо равнище на правна сигурност и отсъствие на намеса в компетенциите на държавите-членки.

Обсъжданата директива ще направи възможно за всички държави-членки да възприемат обща позиция по икономическата имиграция. Това ще позволи прозрачни разпоредби, сигурност и правна защита за работниците, подложени на дискриминация, продължаване борбата срещу нелегалната имиграция и също така мерки за борба срещу нелоялната конкуренция. Поради това съм съгласен с позицията на докладчика.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) През 2001 г. Комисията представи предложение за директива относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на трудовата заетост и извършването на икономическа дейност от самостоятелно заети лица. Въпреки положителното становище от Европейския парламент амбициозното предложение, имащо за цел да установи условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни, желаещи да упражняват стопанска дейност на територията на Съюза, не беше прието при първото четене в Съвета и беше официално оттеглено от Комисията през 2006 г. Приветствам факта, че новото правно основание, предоставено от Договора от Лисабон, дава на предложението добър шанс да бъде прието.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада заедно с моята група, защото считам, че той дава добър отговор на значителните демографски предизвикателства, с които Европейският съюз ще се сблъска през идните години, като установява единна процедура за кандидатстване за граждани на трети страни, които желаят да бъдат приети на територията на държава-членка, за да работят там, и като им предлага сигурен правен статут.

За съжаление, отхвърлянето от Парламента ще забави анализа на тази важна директива, която щеше да опрости често сложните административни процедури по приемане на икономически мигранти. С това тя би позволила на пазарите на труда на нашите държави-членки да отговорят на настоящите и бъдещи потребности от работна ръка и би предоставила средство за борба с експлоатацията и дискриминацията, на която твърде често са подложени този вид работници. Директивата се стреми да намали различията, съществуващи между националните законодателства: чрез системата на „едно гише“ административната процедура се опростява, става по-евтина и по-бърза.

Нашето предложение нямаше да определя условията за приемане на граждани на трети страни: държавите-членки винаги биха били отговорни за определяне на условията за приемане и определяне на броя на мигрантите, които ще допуснат на териториите си с цел наемане на работа.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът и проектът за директива, който той изменя, са позорни. Те въвеждат избирателна имиграция, водена от изискванията на пазара. Те лишават от права всички имигранти, които не са необходими или са престанали да бъдат необходими на тези пазари. Дори и когато те дават ограничени права на работещите, се предлага и възможност те да бъдат ограничени още повече в бъдеще. Имигрантите не са човешки същества от второ качество. Съвсем просто казано — директивата е нехуманна. Аз ще гласувам против нея и също така я осъждам.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Документът, който беше отхвърлен от мнозинството на членовете на ЕП, беше законодателен акт, който би позволил потоците мигранти да бъдат управлявани по-добре. Той целеше да премахне различията между държавите-членки по отношение техните процедури за работа и пребиваване и да даде на гражданите на трети страни, работещи законно в ЕС, достъп до определени права. Така той беше крачка напред поради две съображения. Първо, защото създаваме нов инструмент, който има за цел да е полезен за гражданите на трети страни, желаещи да имигрират на територията на държави-членки, като им предоставя набор от права. Второ, поради политическото послание, което отправя към чужбина, опровергавайки идеята, че Европа е затворена и способна да приема само репресивни мерки, и укрепвайки сигурността в момент, в който отговаряме на опасенията, изразени в Програмата от Стокхолм относно създаването на гъвкави имиграционни политики за подпомагане на икономическото развитие на ЕС. Ето защо гласувах по този начин.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Обстоятелствата, при които граждани на трети страни се допускат за пребиваване и работа в държава-членка на ЕС, са работа на въпросната страна, не на ЕС. Фактът, че в определени области периодичната имиграция на добре образовани, квалифицирани работници би могла евентуално да бъде полезна, не трябва да води до политика на отворени врати, защото, първо и най-важно, работниците от нашето собствено население, с други думи гражданите на ЕС, са тези, които трябва да бъдат наемани. Ако имаме недостиг на работници в много области, трябва да проучим причините за това и да отговорим, като съответно променим обучението, но и също като осигурим възможности за преквалификация. Фактът, че трудовата миграция би могла да бъде проблем за работниците, защото задържа равнищата на заплащане и може също да доведе до дъмпингови цени, е доказван в миналото неведнъж.

Поради тази причина например преходните периоди за свободното движение на работници бяха въведени по настояване на страните с добре развити мрежи за социално осигуряване. При обсъждането на трябва да се забравя, че правилата и разпоредбите за предлагането на работна сила могат да бъдат използвани от съобразителни предприятия. Затова гласувах против доклада.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада, тъй като Европейският съюз вече от много години се нуждае от ясни правила и процедури във връзка с правата, предоставяни на законно пребиваващи работници от трети страни. Такъв набор от правила е необходим поне по две причини. Първо, макар да трябва да предоставим преференциална схема за работниците от ЕС, законно пребиваващите работници участват в икономическия живот на държавите-членки и имат право на защита и гаранции. На тях трябва да се гледа като на актив на икономиката на ЕС, а не като на заплаха за работниците от ЕС.

Второ, тези ясни правила биха помогнали да се постигне по-добър контрол върху миграцията. От друга страна, ако избягваме такива правила, ние насърчаваме нелегалната миграция и заетост и всички последици, които те имат. Със съжаление казвам, че отхвърлям доклада, като призовавам Комисията да подготви ново предложение.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Mathieu, защото се надявам, че след години работа ще бъдат приети указания за изработване на директива, което да предвижда единен пакет европейски правила за разрешителни и права за работниците от трети страни. Работим по европейска директива от 2001 г., без да сме видели резултати. Нека сега се надяваме, че Съветът ще я одобри чрез съвместно вземане на решение с Парламента и че ще се стигне до приключване, предвид важността на въпроса. Това е възлов момент за развитието на Европа, тъй като нарастващото търсене на работна сила ни приближава все повече към това, което се нарича „икономическа имиграция“, и следователно вече е неотложно необходим общ регламент по въпроса. Необходимо е да се подкрепи развитието на Съюза в дългосрочен план, така че трябва да опростим административните практики относно разрешителните за граждани на трети страни, желаещи да бъдат приети на територията на държава-членка с цел работа, като им се предоставя сигурен правен статут. Директивата позволи да отговорим на настоящата и бъдеща нужда от работна ръка и ще предостави средство за борба срещу експлоатацията и дискриминацията, на които твърде често са подложени този вид работници.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, който не беше приет при окончателното гласуване. Постъпих така, защото считам, че контролът върху миграцията в Европейския съюз е основна част от една отговорна политика по приемане в държавите-членки. Най-добрият начин за борба с нелегалната имиграция и нелегалната работа е да се разработи балансирана политика по отношение на законната миграция, допускайки имигрантите въз основа на потребностите на пазара на труда в приемащата държава.

Във времена без икономически растеж е важно да не се създават неоправдани очаквания за включване или да се насърчават политики, водещи до недостиг на работна ръка. Предложението за попълване на единно заявление до органите на приемащата страна с искане на виза за работа и пребиваване, би дало отговор на това опасение.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Съгласен съм с докладчика г-жа Mathieu и с предложението за директива, което е част от усилията на Европейския съюз да разработи цялостна мигрантска политика и е рамково предложение за гражданите на трети страни. Целта му е двойна: a) да се създаде единна процедура за кандидатстване за разрешително за пребиваване и работа в държава-членка; и б) да се установи еднороден набор от минимални права за работниците от трети страни, законно пребиваващи в ЕС, въз основата на равноправно третиране с гражданите на ЕС.

  Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Законната имиграция в държавите-членки на ЕС е важна за икономическото развитие. Имиграцията на работници може да засили конкуренцията и жизнеспособността и, в светлината на демографските предизвикателства, пред които е изправен ЕС със своето застаряващо население, е важно да се възприеме гъвкава имиграционна политика. Затова приветстваме предложението от Комисията, което цели въвеждане на единна процедура за кандидатстване за граждани на трети страни, искащи разрешение за работа и пребиваване. Това трябва да опрости сложните административни формалности, свързани с приемането на мигранти. Трябва също да позволи на трудовите пазари в нашите държави-членки да реагират на настоящата и бъдеща нужда от работна ръка и ще предостави средство за борба срещу експлоатацията и дискриминацията срещу този вид работници.

Но ние сме против внесените изменения относно допълнителните документи, които биха направили предложението противоречиво и безсмислено. Наличието на единна процедура за кандидатстване и един документ се обезсмислят, ако всяка държава-членка може да издава и изисква допълнителни документи. Изменението, посочващо, че държавите-членки могат да издадат допълнителен документ към разрешението за пребиваване, който може да бъде актуализиран или отнет, когато се промени положението на пазара на труда на притежателя му, мина при гласуването. Тъй като не бяхме удовлетворени от текста и бихме предпочели предложението да отиде на второ четене, преди да бъде прието, ние гласувахме за включването на таблиците за съответствие, против желанието на Съвета. И те не се приеха при гласуването и когато се оказахме в положение, където положителен вот за доклада би означавал приемане на първо четене със съдържание, което според нас подкопаваше цялото предложение за единен документ, вместо няколко в рамките на ЕС, предпочетохме да гласуваме против предложението.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Един от най-добрите начини за борба с нелегалната имиграция и нелегалния труд е да бъдат разработени балансирани канали за законна имиграция, които посрещат потребностите на пазарите на труда в нашите страни. Икономическата имиграция е реалност, в която трябва да сложим ред, но тя е също и необходимост предвид демографските и икономически предизвикателства, пред които ще се изправи Европейският съюз в близко бъдеще. Имиграционната политика трябва да бъде изработена като инструмент за регулиране на нуждите ни от работна сила, помагайки с това за прилагането на стратегия „Европа 2020“.

Законодателството на ЕС не ограничава правата на държавите-членки да организират своите собствени схеми за социално осигуряване. При отсъствието на хармонизация на равнище Съюз е въпрос на законодателството на всяка държава-членка да определи условията, при които се отпускат социалните обезщетения, размерът на обезщетенията и периодът, през който се отпускат.

При упражняването на това право държавите-членки трябва да спазват законодателството на ЕС. Освен това трябва да бъдат спазвани условията на труд, включително на заплащане и освобождаване, здравословните и безопасни условия на труд, работното време, отпуска и дисциплинарните процедури, като се вземат предвид евентуални действащи общи колективни договори.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз трябва да се подготви за бъдещите демографски предизвикателства. Въпросите, свързани с трудовата миграция, имат отношение към конкурентоспособността и жизнеспособността на икономиките. Те изискват както балансирано отношение, така и дълбоко обмисляне.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Доволен съм, че Европейският парламент отхвърли предложението за единно разрешително. Днешното гласуване отваря пътя за нови преговори и казва „не“ на определянето права на работниците според тяхната пазарна стойност. Директивата, която далеч не гарантира общ набор от права за всички работници мигранти, основан на равноправно третиране и недискриминация, предложи разпокъсано схващане за законна миграция, при което пазарната стойност на работника мигрант би определила обхвата на неговите или нейните права. В навечерието на 20-та годишнина на Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от ООН, тази йерархична подредба е напълно неприемлива: Съюзът трябва най-после да вземе под внимание заключенията на многобройните проучвания, които показват, че ползите – както индивидуални, така и колективни както за икономиката, така и за обществото – и за приемащите страни, и за страните на произход вървят ръка за ръка с пълното и ефикасно упражняване правата на мигрантите. Зелените ще продължат да отделят най-голямо внимание на този въпрос с цел да помогнат Съюзът да се сдобие с една амбициозна миграционна политика, която да се основава на принципа на универсалност и неделимост на основните права. Именно този въпрос ще бъде включен при новите преговори, предизвикани от отхвърлянето на това ужасно споразумение.

Доклад: Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Carmen Romero López (A7-0354/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Целта на проекта на директива на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита е превенция на престъпността. Тя се основава на факта, че въпреки че държавите-членки осигуряват защита на жертвите на престъпления в рамките на националните граници, стана необходимо да се разработи механизъм на европейско равнище за ранно предупреждение и превенция. По този начин се вземат предвид препоръките, направени от Програмата от Стокхолм, и процедурите, произтекли от влизането в сила на Договора от Лисабон, които позволяват да се предвиждат доклади на междусекторна основа, както и първото предложение на Съвета за директива за Европейска заповед за осигуряване на защита от 5 януари 2010 г. Съгласен съм с идеята за широкообхватен подход, който да включва жертвите на различни видове престъпления, както и с измененията, които предвиждат мерки за отмяна на заповедта за осигуряване на защита, за осигуряване на приемственост на правната защита, за установяване на краен срок за изпълнение на заповед и за изясняване на позициите по отношение на местенето на жертвите от една държава-членка в друга.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, тъй като тя подкрепя предложението на Съвета за директива, която предлага ясни мерки по отношение на предотвратяването на престъпления, и по-конкретно опазването на жертвата. Важно е жертвите на насилие да не бъдат предпазвани от нападение от престъпници само в родната им страна, но да могат да разполагат с тези превантивни мерки в рамките на целия Европейски съюз. Приемането и прилагането на тази директива ще покаже, че Европейският съюз е решен да приложи на практика Плана за действие от Стокхолм, инициативата на Европейския съюз да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Важно е да се подчертае, че Европейската заповед за осигуряване на защита следва да се прилага за всички жертви на престъпления, включително за жертви на трафик на хора, принудителни бракове, убийства на честта, основано на пола насилие, свидетели, жертви на тероризъм и на организираната престъпност, независимо от възрастта или пола на жертвата, в случаите, когато нападателят е известен. Освен това защитата на жертвите не означава просто физическа защита, но включва и достойнството на жертвите. Затова съм категорично съгласен, че е задължително да се включи защита на жертви, която има за цел да възстанови тяхното достойнство и дължимото им зачитане като човешки същества.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласуването в Парламента на предложената директива относно Европейската заповед за осигуряване на защита на жертвите на насилие изпраща ясно послание за защита на хората, които са пострадали от насилие. За съжаление, въпреки че нямаше квалифицирано мнозинство в Съвета, след като Нидерландия взе страната на държавите, които блокират тази инициатива, това не оказва влияние върху важността на днешното гласуване.

Европейският законодателен вакуум по отношение на защитата на жертвите на насилие трябва да бъде запълнен с конкретни действия, които не се ограничават в територията на държавата, в която се намира жертвата, а са приложими отвъд границите. Чрез сътрудничеството между 12 държави-членки, включително Италия, целта е на територията на Европейския съюз да се активира механизъм за ранно предупреждение и за защита на жертвите.

Убедена съм в това колко е важно да се постигне споразумение относно този инструмент – включително и в политическо отношение – защото така ще се гарантира защита на жертвите на всички видове престъпност и ще се предостави възможност за ограничаващи и възпиращи действия срещу лица, създаващи заплаха. Също толкова важен аспект е възможността за жертвата да се премести в друга държава-членка, където да получи информацията и помощта, от която се нуждае, за да започне нов живот, като същевременно продължи да се ползва от мерките за осигуряване на защита.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз подкрепям общата идея на заповедта за осигуряване на защита. Жертвите на насилие трябва да бъдат защитени от повторни атаки от страна на извършителите и трябва да могат да се ползват от превантивните мерки в рамките на Европейския съюз.

Проектът на директива е още една стъпка към постигане на целите на Плана за действие от Стокхолм и на инициативата на ЕС за подържане и развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Наясно съм със сложността на тази инициатива. Съдебните системи се различават в различните държави-членки, както и наказателните и гражданските дела. Въпреки това считам, че докладчиците са постигнали успех в укрепването на последователността на правната защита и гарантирането на максимална защита на жертвите, като същевременно се гарантира правна сигурност.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Жертвите на насилие могат да се ползват от мерките за осигуряване на защита срещу извършителите в съответните държави-членки. Въпреки това тази защита спира на границите на техните държави-членки и до сега нямаше начин за продължаване на защитата извън тези граници. Гласувах в подкрепа на новата директива, която дава възможност на съдебните органи на държава-членка, която е въвела мерки за осигуряване на защита съгласно националното й законодателство за издаване на „Европейска заповед за осигуряване на защита“, която защитава жертвите на територията на други държави-членки. Очевидно тази директива е предназначена предимно за жените жертви на насилие, но тя може да се прилага за всеки, независимо от пола или възрастта, потенциалните жертви и техните близки.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за директива относно Европейската заповед за осигуряване на защита, която има за цел да осигури защита на жертвите на престъпления в рамките на ЕС. Тази инициатива има за цел да въведе механизъм за съдебно и полицейско сътрудничество между държавите-членки, така че на жертвите на престъпления, които се ползват от мярката за осигуряване на защита в една държава-членка, няма да се налага да повтарят целия съдебен процес за получаване на мерки за осигуряване на защита и за да могат да бъдат защитени и в случай че решат да пребивават или да осъществят престой в друга държава от ЕС.

Европейската заповед за осигуряване на защита се издава по искане на защитеното лице и трябва да се прилага не само за жените, които са жертвите на домашно насилие, основната група която трябва да получи защита, но също и за всички останали жертви, като жертвите на трафик на хора, генитално осакатяване, принудителни бракове, убийства на честта, кръвосмешение, основано на пола насилие, свидетелите и жертвите на тероризъм и на организирана престъпност.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за директива относно Европейската заповед за осигуряване на защита, защото основните й цели са превенция на престъпността и защита на жертвата. В момента, дори когато държавите-членки предвиждат разпоредби за заповеди за осигуряване на защита, действието на произтичащите от това мерки спира на границата на издаващата държава. Европейският съюз трябва да направи всичко възможно да се намалят престъпността и преследването на европейско равнище. Само тогава ще бъдем в състояние да гарантираме безопасна среда за жертвите, без да ограничаваме правото им на свободно движение. Въпреки че наказателните, граждански и административни производства на държавите-членки са различни, всички държави трябва да работят заедно за предотвратяване на повторни нарушения.

Според мен е много важно в настоящото предложение да бъде включен аспектът за моралната подкрепа. За повечето жертви престъплението има различни психологически и морални последици, които продължават дълго след като престъплението е било извършено. ЕС трябва да се ангажира не само с превенцията и защитата, но и с моралната подкрепа на жертвите, така че те да могат да започнат нов живот във всяка друга държава-членка на Европейския съюз.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно Европейската заповед за осигуряване на защита, тъй като той има за цел да подобри правното положение на жертвите на насилие. Правната защита е необходима по-конкретно за хора, които са жертви на многократно насилие от страна на близки роднини, хора, станали жертви на основано на пола насилие, или хора, които стават жертви на различни видове престъпления в държава-членка, в която нямат нито гражданство, нито място където да живеят. Съгласих се с предложенията за изменения, които налагат ограничения за отказа за признаване или за отхвърляне на Европейска заповед за осигуряване на защита, определяйки 20-дневен срок за изпълняване на заповедта или за изясняване на положението, когато жертвата на насилие се мести от една държава-членка в друга.

Доволен съм, че проблемът с правното основание, който Съветът и Комисията, по-специално, повдигнаха един срещу друг, беше изяснен. Конкретният конфликт на гледни точки между гражданските и криминалните аспекти на Европейската заповед за осигуряване на защита според мен беше премахнат с приемането на предложението за изменение, което включва признаването на съдебните решения в сътрудничеството по наказателните дела. Това ще неутрализира възражението на Комисията, че законодателството за Европейската заповед за осигуряване на защита ще противоречи на изключителното й право на инициатива в областта на гражданското право.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям тази резолюция, тъй като считам, че е от основно значение жертвите на насилие да могат да се ползват от мерките за предотвратяване на престъпността, както и от защита на територията на целия ЕС. С други думи, тази защита не следва да бъде ограничена на територията на една държава-членка, а трябва да позволява на човек да пребивава или да осъществи престой в други държави от ЕС. Тази мярка следва да се прилага за жертвите на трафик на хора, генитално осакатяване, принудителни бракове, убийства на честта, кръвосмешение, насилие на полова основа, свидетели и жертви на тероризъм и на организираната престъпност. За да бъде постигнато това е необходимо да се превъзмогне фактът, че правните системи на държавите-членки са различни.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Този проект на директива има за цел да запълни една празнота в действащото законодателство по отношение на жертвите на престъпления, което не разглежда въпроса за превенцията на престъпността и необходимостта от общоевропейски бърз и ефикасен механизъм за ранно предупреждение и превенция за защита на жертвите. Поради тези причини създаването на Европейска заповед за осигуряване на защита следва да се превърне във важен начин за защита на жертвите, независимо от вида на насилието, на което са били подложени. Тя трябва да функционира извън границите на държавите-членки, така че жертвите да не трябва да започват отначало целия съдебен процес, за да получат отново необходимите мерки за осигуряване на защита, ако се преместят в друга държава-членка.

Въпреки че, от една страна, ние току-що приехме законодателство по отношение на гражданските и процесуалните права на заподозрените в ЕС, от друга страна, не можем да забравим за гражданските и процесуалните права на жертвите на насилие, които, без съмнение, са в по-голяма степен уязвими и лишени от защита. Приемането на тази директива е важна стъпка към подпомагане на жертвите, но се надявам, че Комисията може да отиде по-далече и в най-кратък срок да представи всеобхватен и по-пълен законодателен пакет по отношение на жертвите.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита. За разлика, може би, от някои по-съпротивяващи се държави-членки (Обединеното кралство и Нидерландия след последната смяна на правителство и така нататък), аз съм против ограничаването на обхвата, така че да включва наказателни производства в най-тесния смисъл; подкрепям включването на по-широк набор от процедури. Надявам се, че ясният сигнал, изпратен от Европейския парламент в пленарната зала, ще гарантира не само че настоящата безизходица, причинена от блокиращото малцинство в рамките на Съвета, ще бъде преодоляна, но също така и че предстоящото унгарско председателство ще продължи да гледа в тази посока.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предоставянето на правна защита за жертвите на престъпления е от основно значение за изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Именно поради тази причина съм съгласен, въпреки някои резерви, с целите на настоящото предложение, което има за цел да подобри съществуващата правна ситуация по отношение на: (i) подобряване на договореностите за отмяна на Европейската заповед за осигуряване на защита; (ii) непрекъснатост на правната защита; (iii) ограничаване на причините за отказ за признаване или за отхвърляне на Европейска заповед за осигуряване на защита; (iv) сроковете за изпълняване на заповедта; (v) изясняване на положението по отношение на местенето на жертвите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Тази директива се отнася до прилагането на мерки за осигуряване на защита, предназначени да помогнат на жертвите на престъпления, когато те застрашават живота или физическото, психологическо или сексуално здраве на дадено лице.

Мерки за осигуряване на защита съществуват във всички държави-членки, но спират да са ефективни, когато някой прекоси границата на страната. Европейската заповед за осигуряване на защита има за цел да гарантира, че предоставената на дадено лице в една държава-членка защита ще бъде запазена и продължена в която и да е друга държава-членка, в която лицето се мести или се е преместило.

Това е позицията, която Европейският парламент прие днес с 610 гласа „за“, 13 „против“ и 56 „въздържал се“. Тя се основава на компромиса, договорен между членовете на Парламента и представители на белгийското представителство на ЕС. Въпреки това текстът предстои да бъде потвърден от квалифицирано мнозинство от държави-членки в Съвета.

Въпреки че повечето от мерките за осигуряване на защита са насочени към жени, които са били жертва на домашно насилие, новите правила следва да се прилагат за всички жертви: както гласи приетият доклад „настоящата директива се прилага за мерки за осигуряване на защита, целящи да защитят всички жертви, а не само жертвите на насилие, основаващо се на пола, като се отчитат особеностите на всеки съответен вид престъпление“.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Европейската заповед за осигуряване на защита е практически израз на приоритета, даден от испанското председателство за борба с насилието срещу жените. Жертвите, които се ползват от мерки, регламентиращи разстоянието, което извършителите трябва да спазват, ще бъдат защитени извън националните граници, като по този начин ще им се позволи да започнат нов живот, където те преценят. Издадената Европейската заповед за осигуряване на защита ще има една и съща правна сила в целия Европейски съюз. Обхватът на текста беше разширен, за да включва защитата „на неговия живот, физическа или психологическа неприкосновеност и достойнство, лична свобода или сексуалната неприкосновеност“. Това широко определение включва понятията за принудителен брак, педофилия, трафик на хора, генитално осакатяване и така нататък. Тази мярка отговаря на основната цел на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, която е да изгради една защитаваща Европа. Ето защо аз гласувах в подкрепа на този текст.

  Jim Higgins (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз приветствам Европейската заповед за осигуряване на защита. Това е чудесна инициатива, която ще гарантира, че обхватът на мерките за осигуряване на защита ще се разширява от една държава-членка до друга. Понастоящем заповедите за осигуряване на защита спират на нашата граница, като оставят жертвата беззащитна. Европейската патентна организация (ЕПО) бележи огромен напредък по отношение на правата на жертвите. Това е силен инструмент, който ще осигури по-безопасно убежище за жертвите на насилие извън границите на държавите-членки. Над 100 000 жени в ЕС се ползват от мерки за осигуряване на защита. Въпреки това аз съм силно обезпокоен от блокиращото малцинство на равнище на Съвета, в което участва Ирландия. Надявам се, че приемането с огромно мнозинство на доклада на равнище на Парламента ще насърчи блокиращото малцинство да преосмисли позицията си. Не приемам аргумента им, че правното основание на доклада е неточно. Както Съветът, така и правната служба на Парламента намериха правното основание за адекватно и, както единодушно беше подкрепено от комисията по правни въпроси, заповедта за осигуряване на защита не налага задължения за промяна на националните системи за приемане на мерки за осигуряване на защита, тъй като от държавата-членка, към която се придвижва жертвата, се изисква да осигури защита в съответствие с националното си законодателство.

  Timothy Kirkhope и Marina Yannakoudakis (ECR), в писмена форма. – (EN) Групата на Европейските консерватори и реформисти изцяло подкрепя целите и задачите на предложената Европейска заповед за осигуряване на защита и ние с нетърпение очакваме да видим, че жертвите на насилие, тероризъм, домашно насилие, преследване и/или тормоз са защитени, ако и когато се движат в рамките на ЕС. Групата на Европейските консерватори и реформисти е съпричастна към нещастието, което физическото, психическото или сексуалното насилие може да причини, както и към състоянието на уязвимост, в което то оставя своите жертви.

Ние днес не можахме да гласуваме в подкрепа на доклада, защото сме загрижени относно правното основание и обхвата на директивата. Това предложение се основава на наказателното право; някои от престъпленията, които това предложение цели да обхване обаче, са предмет на гражданското право, но въпреки това липсва прилагането на член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Групата на Европейските консерватори и реформисти е загрижена по отношение на това колко ефикасно ще се изпълнява това предложение и какво послание изпраща тази аномалия на обществеността в ЕС за това как създаваме законите тук. Групата на Европейските консерватори и реформисти изразява твърдо убеждение, че законодателството, което създаваме на равнище на ЕС, трябва да законосъобразно и стабилно и не следва да компрометира правните системи на държавите-членки.

Поради тези причини, групата на Европейските консерватори и реформисти се въздържа от гласуване по този доклад.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Предложението за директива относно Европейската заповед за осигуряване на защита, внесено от 12 държави-членки, е инициатива, насочена към предотвратяване на престъпността. Дори когато държавите-членки предвиждат разпоредби за заповеди за осигуряване на защита на жертвите, действието на произтичащите от това мерки спира на границата на издаващата държава. Жертвите обаче могат да се придвижват от една държава-членка в друга по много причини, не на последно място, за да избягат от престъпление. Тъй като се придвижват по този начин, те са беззащитни, когато сътрудничеството между съдебни и правоприлагащи органи не съумее да им осигури защита чрез осъществяването на бърз, ефикасен, общоевропейски механизъм за ранно предупреждение и превенция. Създаването на споразумение за сътрудничество в тази насока е целта, която породи тази инициатива. Предприетите от държавите-членки действия показват, че престъпността може да бъде предотвратена на европейско равнище, когато извършителят или извършителите са известни.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. – (IT) Благодарение на приноса на Съвета, и по-специално на двамата докладчици и на измененията, които ние внесохме в комисията, предложението за директива относно Европейската заповед за осигуряване на защита предлага отлична защита на жертвите без каквито и да било национални законодателни ограничения. Тя трябва да се разглежда като символ на регулаторен напредък в Европа, който действа стъпка по стъпка, за да гарантира, че правата и гаранциите са еднакви във всички държави-членки.

Както е представена, Европейската заповед за осигуряване на защита превръща защитата на жертвите, които желаят да се движат свободно в рамките на Европейския съюз, в по-решителен и бърз процес. Разликата между нашите правни системи, включително техните процедури, очевидно все още е ограничаваща. Въпреки това дефинираният обхват позволява на страните ни да се адаптират бързо към новата заповед, като по този начин се укрепва нашият Съюз и се предоставя по-голяма защита за европейските граждани, особено за най-уязвимите.

Затова аз решително подкрепям това предложение, което ще даде надежда на много хора, чиято свобода и достойнство са нарушавани ежедневно и които не разполагат с всички средства да реагират. В бъдеще те биха могли да са в състояние дори да започнат нов живот в друга страна.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Това е въпрос на най-елементарно правосъдие, при което жертвата на престъпление, която се ползва от заповед за осигуряване на защита в държава-членка, следва да бъде защитена в случай че реши да пребивава или да осъществи престой в друга държава от ЕС. Това беше намерението, с което днес приехме тези нови правила. Всички жертви, а не само жертвите на домашно насилие, трябва да бъдат в състояние да се ползват от Европейската заповед за осигуряване на защита. Мерките за осигуряване на защита съществуват във всички държави-членки на ЕС, но те престават да са в сила, когато дадено лице премине границите на страната. Европейската заповед за осигуряване на защита има за цел да гарантира, че защитата, предоставена на дадено лице в една държава-членка, ще бъде запазена и продължена във всяка друга държава-членка, в която лицето се мести или се е преместило, независимо от престъплението, на което е било жертва.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Всяка жертва на осъдителен акт, която получава защита в държава-членка на Европейския съюз, трябва да може да се ползва със същата защита, когато той или тя пътува до друга държава-членка. Независимо от факта, че повечето мерки се отнасят за жени жертви на сексистко насилие, следва да се уточни, че всички други жертви на насилие, включително деца, могат да се възползват от предимствата на тази инициатива. Освен това ние можем да приветстваме факта, че заповед за осигуряване на защита може да бъде поискана за семейството на защитеното лице. Защитата обаче не трябва да бъде ограничена само до физическа защита на жертвата. Неговото или нейно човешко достойнство също трябва да бъде взето предвид. Наясно съм със сложността на инициативата, както и с предизвикателствата, с които може да се сблъска, не на последно място заради потенциалните различия между съдебните системи на държавите членки и между наказателните, граждански и административни процедури. Въпреки това държавите-членки трябва да бъдат насърчени да продължат в тази насока.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Аз съм „за“ и считам че този доклад е най-добрият доклад от онези, които ще бъдат гласувани на 14 декември. Основните критерии бяха определени, всички въпроси бяха изцяло разгледани и обосновката е ясна. На хората, които са станали жертви на престъпление, ще бъде осигурена защитата на съдилищата във всяка държава от Европейския съюз, ако те се придвижват от една държава-членка в друга. Това ще предостави възможността на разследващите органи да извършат ефикасно проучванията си и жертвите на престъпление няма да запазят важна за разследването информация, защото се страхуват. Благодарен съм на докладчика за нейния доклад.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Въпреки че през последните години бяха предприети някои мерки за осигуряване на защита на жертвите, засегнатите лица често са оставени на произвола. Адвокатите и съдиите слушат много за правата на обвиняемите по време на обучението си, но не и за правилния подход да се справят със свидетелите и жертвите, които се явяват като свидетели. Ако графикът е съобразен само с подсъдимия и не се обръща абсолютно никакво внимание на жертвата, която завежда граждански иск срещу някого, това е като шамар през лицето. Тук е важна по-голямата осведоменост, но тя е нужна също и при медицинското обучение, за да може употребата на домашно насилие да бъде по-добре разпозната. Въпросът за законоустановения давностен срок на гражданския иск за обезщетение е от съществено значение в случаите на насилие над деца. Защитата на жертвите включва също достъп до работа с деца само на хора с чисти криминални досиета. Ако принудителните бракове са осъдими в Лихтенщайн, включително без съгласието на жертвата, и е възможно да се предприемат правни действия в случаите на генитално осакатяване, извършено над малолетно лице, това ясно показва потенциалната опасност от прехваленото мултикултурно обогатяване.

Тъй като защитата на жертвите все още е в начален стадий, а засегнатите хора често не знаят към кого да се обърнат в собствената си държава, нито какви са правата им, важно е защитата на жертвите да е хармонизирана в рамките на ЕС. Аз гласувах в подкрепа на доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита, тъй като ЕС се нуждае от система, която да засили защитата на живота, безопасността и физическата, психологическата и сексуалната неприкосновеност на гражданите, които са жертви на агресия. Проектът на директива има за цел да подобри защитата на жертвите на този вид престъпления в рамките на ЕС, тъй като понастоящем защитните мерки са ограничени до национално законодателство в държавите-членки. Тази резолюция цели да запълни една празнота в законодателството, гарантирайки, че жертвите на агресия са защитени и извън границите на собствените им страни, като по този начин се гарантира, че всяка държава-членка предлага адекватна защита на жертвите. Държавите-членки няма да бъдат задължени да хармонизират националните си закони, но те могат да ги адаптират, така че да са взаимно признати.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Днес гласувах в подкрепа на предложението за директива относно приемането на стандартен механизъм за улесняване и засилване на защитата, осигурявана за жертвите на престъпления, които се придвижват между държавите-членки, упражнявайки правото си на свободно движение. Директивата сега ще защитава жертвите на престъпления, които могат да застрашат живота им, тяхната физическа, психологическа и сексуална неприкосновеност или личната им свобода, като крайната цел е да се избегнат подобни престъпления в бъдеще.

След приключване преговорите със Съвета, директивата беше подобрена, особено в следните точки:

- правната защита беше разширена, като от пострадалия от престъпление вече няма да се изисква да започва отначало целия съдебен процес за придобиване на защита, когато се премести в друга държава-членка;

- условията, при които се издават европейските заповеди за осигуряване на защита, са подобрени и опростени;

- причините за отказ за признаване или отхвърляне на Европейска заповед за осигуряване на защита са ограничени;

- определен е ясен краен срок за изпълнение на заповедта;

- защитата обхваща не само физическата неприкосновеност, но и до достойнството на жертвата.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е в разрез с вече приетия План за действие от Стокхолм, инициатива на Европейския съюз, която има за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Въпреки проблемите по отношение на правното основание на тези изменения, аз реших да гласувам в подкрепа на доклада, като считам, че мерките за осигуряване на защита на жертвите или на потенциалните жертви на престъпления са нещо положително. Възможността за разширяване на обхвата на заповед за осигуряване на правна защита от една държава-членка („издаващата държава“) до друга държава членка, в която защитеното лице желае да се премести („изпълняващата държава“) е значителен напредък към създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в Европейския съюз и това е идеал, който споделям.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Домашното насилие е нарушение на основните права на човека и може да засегне всеки, независимо от религия, цвят на кожата или социален статус. Румъния стана свидетел на ръст с 35% на домашното насилие през 2009 г. в сравнение с 2008 г. В действителност през 2010 г. се съобщава, че броят на случаите на домашно насилие се увеличава. Инцидентите на домашно насилие се очаква да засегнат 1 200 000 души всяка година, но само 1% от жертвите на насилие се осмелява да съобщи за това на органите.

Европейската заповед за осигуряване на защита, трябва да бъде силен инструмент, способен да предостави по-безопасни убежища за жертвите на насилие извън границите на държавите-членки. Това ще включва и защита срещу актове на насилие, извършени от групи от хора, и ще се прилага за всички жертви на престъпления, като жертвите на трафика на хора, на генитално осакатяване, на принудителни бракове, престъпления на честта, кръвосмешение, основано на пола насилие, както и свидетели и жертви на тероризъм и на организирана престъпност

Държавите-членки трябва да продължат да гарантират правна защита, да ограничат причините за отказ за признаване или за отхвърляне на Европейска заповед за осигуряване на защита, да определи 20-дневен срок за изпълняване на заповедта и да изясни положението по отношение на жертвите, които се местят от една държава-членка в друга.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам че директивата на Съвета е много положителна, тъй като тя има за цел да създаде истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Въпреки това споделям опасенията, изразени от докладчиците, особено онези, свързани с техническите пропуски, както и разликите между правните системи на държавите-членки, които те изтъкват.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поздравя г-жа Jiménez-Becerril Barrio и г-жа Romero López за тяхната отлична работа. На жертвите на престъпления, които имат право на закрила в една държава-членка, ще се гарантира същото ниво на защита в целия ЕС, благодарение на новата Европейска заповед за осигуряване на защита (ЕЗОЗ), одобрена днес, което разширява обхвата на законодателството, включвайки всички жертви на престъпления, а не само жертвите на основано на пола насилие, както беше предложено първоначално. Мерки за осигуряване на защита съществуват във всички държави-членки, но тяхното действие спира, когато жертвата прекосява граници. Европейската заповед за осигуряване на защита следва да гарантира, че всяка защита, предоставена на едно лице в една държава-членка, ще се прилага във всички други държави-членки, до които той или тя пътува или е пътувал. Европейската заповед за осигуряване на защита може да се издава по искане защитени лица, ако те решат да се преместят в друга държава-членка или ако просто искат да прекарат известно време там. Държавата-членка, която е издала мярката за осигуряване на защита, ще носи отговорност за издаване на ЕЗОЗ и изпращането й на държавата-членка, до която лицето желае да пътува. Текстът все още трябва да бъде потвърден от квалифицирано мнозинство от държавите-членки в Съвета и те ще имат три години, за да го транспонират в националното законодателство.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Предложението за директива относно Европейската заповед за осигуряване на защита, внесено от 12 държави-членки е инициатива, насочена към предотвратяване на престъпността. Дори когато държавите-членки предвиждат разпоредби за заповеди за осигуряване на защита на жертвите, действието на произтичащите от това мерки спира на границата на издаващата държава. Жертвите обаче могат да се придвижват от една държава-членка в друга по много причини, не на последно място, за да избягат от престъпление. Тъй като се придвижват по този начин, те са беззащитни, когато сътрудничеството между съдебни и правоприлагащи органи не съумее да им осигури защита чрез осъществяването на бърз, ефективен, общоевропейски механизъм за ранно предупреждение и превенция. Създаването на споразумение за сътрудничество в тази насока е целта, която породи тази инициатива. Предприетите от държавите-членки действия показват, че престъпността може да бъде предотвратена на европейско равнище, когато извършителят или извършителите са известни.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската заповед за осигуряване на защита. Директивата необходима, за да могат жертвите на насилие да се чувстват сравнително безопасно в рамките на ЕС, независимо от това къде живеят. След като директивата бъде приета, ще бъде важно да се провеждат редовни курсове за обучение на органите на съдебната власт и други компетентни органи, за да могат те да предложат подходяща помощ на жертвите. Ще е от жизненоважно значение да се проведе и информационна кампания за осведомяване на гражданите за възможността за издаване на Европейска заповед за осигуряване на защита.

В резултат на това жертвите на насилие ще получат значително по-голяма защита и ще има спад на този вид престъпления. Директивата относно Европейската заповед за осигуряване на защита представлява ключова стъпка към европейска директива относно насилието срещу жените. Неотложно трябва да бъде изготвена и приложена една обща, цялостна стратегия на ЕС с цел борба с насилието срещу жените във всички държави-членки. Това е единственият начин да подкрепим жените и да се противопоставим на приемането от страна на обществото на домашното насилие и на безнаказаността на тези, които извършват това престъпление. Надявам се, че предстоящото полско председателство ще допринесе значително за изготвянето и приемането на проект на директива по този въпрос. Вече написах писмо, насочващо вниманието на министър-председателя на Полша Доналд Туск към този въпрос, но все още не съм получила отговор.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането с огромно мнозинство на Европейската заповед за осигуряване на защита. Мярката, приета днес, ще даде възможност на хората, които са получили защита в държава-членка, да се ползват със същата защита в друга държава-членка, до която може да пътуват. Директивата се прилага не само за жертвите на домашно насилие, но и за жертвите на насилствени бракове, трафик на хора и генитално осакатяване на жени. Това представлява голяма крачка напред за правата на жертвите и тяхната свобода на движение в рамките на Европейския съюз. Сега призовавам Съвета да последва позицията на Европейския парламент, като даде своята изключителна подкрепа за Европейската заповед за осигуряване на защита.

Доклад: Edit Bauer, Anna Hedh (A7-0348/2010)

  John Stuart Agnew (EFD), в писмена форма. – (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) осъжда всички форми на трафик на хора като съвременен вариант на робство и призовава за най-строги наказания за такава дейност в Обединеното кралство. UKIP обаче гласува против този доклад, тъй като ние не можем да легитимираме даването на допълнителни правомощия на ЕС в области като наказателното право и защитата на границите. Предложението беше ЕС да определи минимални присъди в държавите-членки за престъпление и това просто не е въпрос от компетентността на ЕС. Избраните национални правителства следва да решават поотделно какви ще са наказанията и да работят заедно с други държави за премахването на трафика на хора.

ЕС също влошава проблема с трафика на хора. Тъй като в ЕС са налице свобода на движението и отворени граници, както и единна валута, без да бъде проверявана, организираната престъпност може да оперира много по-ефикасно. Ако държавите-членки имаха добър контрол и проверки по границите, това щеше да е от голяма полза за разбиването на такива пагубни престъпни организации. В действително ЕС е част от проблема, а не решението.

  Sonia Alfano (ALDE), в писмена форма. – (IT) Няма нищо по-нечовешко от експлоатацията на човешки живот за печалба, като се нарушават всички основни права на човека. Трафикът на хора е една от най-древните дейности в историята; той е широкоразпространено и много сложно явление. Доволна съм, че на първо четене Парламентът прие предложението за директива относно трафика на хора. Това е важна крачка напред в борбата с това явление, което е основна дейност на голям брой международни престъпни организации. Най-важното е да признаем, че главният проблем, с който трябва да се справим, е организираната престъпност. Най-накрая ЕС прави истинско, категорично разграничение между престъпност и организирана престъпност, защото последната наистина е отделен проблем. Има много други положителни елементи като по-широкото определение за експлоатация, по-голяма закрила за жертвите и разпоредбата, според която жертвите на трафик не трябва да бъдат държани отговорни за престъпления, които чрез насилие или заплаха от насилие срещу тях са били принудени да извършат. Както изтъква „Амнести Интернешънъл“, жените жертви на трафик често са арестувани за проституция или често не им се гарантира пълен достъп до правосъдие.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Подкрепих резолюцията, тъй като трафикът на хора е съвременна форма на робство, сериозно престъпление и тежко нарушение на основните права на човека. Договорът от Лисабон засили действието на ЕС в полето на съдебното и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително трафика на хора и на Европейския парламент, който, като стана съзаконодател, получи пълноценна роля. Аз решително подкрепям предложението на ЕП санкциите за трафикантите да се увеличат до равнището на предложението от 2009 г., да се прилага конфискуване на имуществото и допълнително да се развие помощта, оказвана на жертвите, особено на децата жертви.

Аз съм убедена, че ЕП следва ясно да изрази изискването към държавите-членки да направят повече за обезсърчаването на търсенето на услуги от жертви на трафик на хора, като организират и провеждат кампании за повишаване на обществената осведоменост, образование, обучение и т.н., като във всичко това се включва и перспективата на равенството между половете. Важно е да се подчертае, че наказателните мерки срещу работодатели, които използват труда на лица, жертви на трафик, има силен превантивен ефект и следователно те трябва да претърпят по-нататъшно развитие.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Продължаващото съществуване на икономическо и културно неравенство в глобален мащаб доведе до развитието на нови форми на робство, които вече не са свързани със сферата на сексуалната експлоатация, но и на икономическата експлоатация.

Тези ситуации не съответстват на историческата представа, която имаме за робството, но те са също толкова обидни. Те лишават своите жертви от ценностите на свободата и равенството, на които се основава съвременното общество. Жертвите биват оценявани, продавани или разменяни и лишавани от достойнство. Трафикът на хора е изключително печеливш бизнес за организираната престъпност и сега той има трансгранично измерение.

Една година след влизането в сила на Договора от Лисабон има много инициативи в областта на съдебното и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси. Сега ние трябва да задълбочим работата на ЕС, като предложим стимули за действия, насочени против трафика, за събирането на данни за попълване на база за надеждна статистика и за установяването на тясно трансгранично сътрудничество, включително обмен на информация и най-добри практики, както и по-тясно сътрудничество с Евроюст и Европол.

Трябва също така да приемем подход, ориентиран към жертвите. Жертвите се нуждаят от защита, включително правна защита. Те се нуждаят от помощ и програми за социална рехабилитация. Преди всичко обаче е важно да увеличим наказанията за трафикантите и работодателите, които се възползват от уязвимостта на своите жертви, които понякога са малолетни.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Членовете на Европейския парламент от Гръцката комунистическа партия гласуваха против предложението на Комисията за директива относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, и доклада на Европейския парламент по тази тема, защото те налагат на държавите-членки еднакво и хармонизирано наказателно законодателство и санкции. ЕС взе решение относно експлоатацията на работниците в уязвимо положение и постепенно ги кара да вярват, че има необходимост от единствени, еднакви разпоредби в наказателното право във всички сектори и във всички-държави-членки. Налагането на хармонизирано наказателно право в държавите-членки на ЕС с безсрамно заявената цел да се засили уеднаквяването на европейско равнище на държавните механизми за репресия, за да се консолидира властта на монополите, е още един тежък удар по свободите на обикновените хора. В същото време това е неприемливо и опасно ограничение на суверенитета на обикновените хора и суверенните права на държавите-членки.

Интересът на ЕС към борбата с трафика на хора е привиден, защото се води от капиталистически, транснационален съюз, който свободно приема, че се основава на капиталистическата система. Преобразуването на работната сила в капиталистическа стока превръща хората във вещи, за да служат на единствената ценност, призната от гнилата капиталистическа система на експлоатация: капиталистическата печалба.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз приветствам приемането на това предложение и на новите наказания. Трафикът на хора е сериозно престъпление и тежко нарушение на основните права на човека. Аз се надявам, че тази нова директива успешно ще запълни празнините в предишната правна рамка и че ролята на координатора на ЕС за борба с трафика на хора е установена в ясна законодателна рамка.

Макар Договорът от Лисабон да засили ролята на Европейския парламент в съдебното и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, държавите-членки са тези, които могат да играят ключова роля в борбата срещу това престъпление. Ако искаме да постигаме силен превантивен ефект, държавите-членки трябва признаят съзнателното използване на услуги, предоставяни от жертви на трафик, за криминално престъпление.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Трафикът на хора е отвратително поругаване, което, за съжаление, Европейският съюз не може да пренебрегне. Независимо от мотивите – сексуална експлоатация или труд – той се счита за неприемлив от органите на Съюза. Ето защо от известно време в Европа се разработва широк спектър от законодателни документи за борба с това явление. Тази нова директива, за която гласувах, заменя предходното рамково решение в съответствие с новите правомощия в този аспект. Чрез създаването на достиженията на правото на Общността в тази област и фокусирането му в единствен текст тази директива е предназначена да играе главна роля в борбата с трафика на хора. Тя определя принципите, на които трябва да се основава законодателството на държавите-членки, определя приложимите наказания, установява отговорността на юридическите лица, защитава жертвите и съдържа някои конкретни разпоредби относно жените и децата.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) В ЕС стотици хиляди хора ежегодно са жертви на трафик с цел, наред с друго, сексуална експлоатация, принудителен труд, незаконна търговия с органи и просия. Тази съвременна форма на робство е ужасно престъпление и тежко нарушение на основните права на човека.

Аз приветствам казаното в доклада относно въвеждането на по-строги мерки за предотвратяване на трафика, налагането на по-тежки наказания на трафикантите и предоставянето на по-добра защита на жертвите. Трябва да се борим с тази съвременна форма на робство; трябва да се осигури подкрепа, защита и по-добро подпомагане на жертвите; трябва да се засилят също превенцията и мониторингът.

Трябва да се борим с международните престъпни организации, като за правилното постигане на тази цел е необходимо да установим сътрудничество на равнище на ЕС и на международно равнище.

Аз приветствам казаното в доклада относно налагането на по-строги наказания за трафикантите и за изземването на имуществото им. Децата са изложени на най-голям риск да станат обект на трафик на хора и трябва да са налице помощ и защита за всички жертви на трафик, особено за децата.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз подкрепям този доклад. Трафикът на хора е сериозно престъпление и тежко нарушение на основните права на човека. Това престъпление е широкоразпространено в света и може да приема различни форми, свързани със сексуална експлоатация, принудителен труд, незаконна търговия с човешки органи, незаконно осиновяване и т.н. Следователно ние неотложно трябва да вземем енергични мерки за подкрепа на стратегия за борба против с на хора, в която се отдава съществено внимание на борбата с и предотвратяването на трафика на хора.

Освен това е необходимо да осигурим ефикасни системи за подпомагане и подкрепа на жертвите, като предвидим право на обезщетение, необходимото медицинско лечение и безплатна правна и психологическа помощ, със специално внимание към децата. Стратегията за борба с трафика на хора следва да включва също социални измерения и измерения, свързани с имиграцията, убежището и политики за реинтеграция. При това, за да ограничим мащаба на престъпленията, е необходимо да предвидим ефикасни и подходящи санкции за тези, които нарушават разпоредбите на директивата.

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Подкрепих доклада, защото трафикът на хора е сериозен проблем, с който трябва да се преборим, а мерките, предвидени в Лисабонския договор, не са достатъчно силни, за да се опълчат срещу престъпността в тази насока. Трафикът на хора е своеобразно робство, Европа е длъжна да защити децата, жените, – гражданите си от тази заплаха, с всички възможни средства. Това е тежко престъпление и сериозно нарушение на основните права на човека, довеждащо хората до състояние на зависимост чрез заплахи, насилие и унижение, и заслужава сериозно наказание и минимална присъда от минимум 10 години. Също така, по мое мнение, е редно да се използва ориентиран към жертвите подход, който да включва идентифициране, предприемане на целенасочени мерки и защита за всички потенциални категории жертви, като се отдели специално внимание на децата и другите рискови групи, което беше споменато и в доклада на колегата Edit Bauer.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Днес Европейският парламент прие историческа и особено важна директива, която засилва борбата с трафика на хора. Тази директива е много важна крачка към победата над мащаба на това ужасно престъпление, която определя по-тежки наказания и санкции и допълнително разширява превенцията и защитата на жертвите. Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото трябва да е налице по-строга реакция против трафикантите на хора и ужасните престъпления, които те извършват, и трябва да се приемат по-строги наказания и санкции, така че да отразяват тежестта на извършеното престъпление и да имат ефект на ефикасна спирачка за подобни действия. Новата директива съдържа много важна разпоредба, според която, в допълнение към наказанията, държавите-членки следва да включат такива санкции като изземването на имущество и да предприемат необходимите мерки за изземване и конфискация на благата и доходите, придобити чрез престъпления, тъй като само тогава тези престъпления ще престанат да бъдат икономически жизнеспособни. Аз бих искала да привлека вниманието към факта, че с увеличаването на мащаба на тези престъпления в Европа подходът на ЕС трябва да бъде ориентиран в по-голяма степен към правата на човека, с най-голямо внимание към превантивните действия, защитата на жертвите, политиката за връщане и реинтеграция, и социалните въпроси.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Създаването на длъжността координатор на ЕС за борба с трафика на хора ще засили последователността между действията в борбата с това съвременно робство. Сътрудничеството между държавите по този въпрос, особено на равнище на ЕС, е добро. В много случаи обаче, те изпускат от внимание действията по отношение на реинтеграцията в обществото на тези, които са станали жертви на трафик на хора. Кампаниите за образование и превенция очевидно трябва да бъдат насочени главно към по-слабо развитите държави в Европейския съюз, където големи части от населението са уязвими поради материален недоимък.

За да получим по-добра и по-точна картина на това явление, трябва да се събират хармонизирани данни, които следва да включват информация относно броя на хората, жертви на трафик, включително данни за пол, възраст, националност на жертвите, както и за формата на трафик, видовете услуги, за които са използвани жертвите, броя на арестуваните, обвинените и осъдените трафиканти и механизмите за отнасяне на тези случаи към националните органи по убежището. Размерът на трафика на хора в момента е огромен, но ние не знаем истинския мащаб на това явление, защото липсва точна, централизирана база данни на ЕС.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз искам да поздравя г-жа Bauer и г-жа Hedh, че са се справили с трудната задача да подготвят доклад по толкова актуален проблем. Трафикът на хора е една от най-големите злини в наше време, наравно с робството; той довежда своите жертви до състояние на експлоатация и зависимост от безжалостни престъпни организации.

За съжаление, това е явление в огромни размери; ние не знаем точно колко огромни, тъй като липсва информация. Следователно ние трябва да извършим конкретни проучвания, за да установим неговите истински размери. В същото време Европа трябва да насърчава политики, които позволяват по-голямо сътрудничество в областта на престъпността и правосъдието. Такива политики трябва да се прилагат по силата на член 79 от Договора от Лисабон, който определя правното основание в рамките на общата имиграционна политика.

В заключение, аз съм съгласен с искането на докладчика, а именно: да се увеличат наказанията за трафикантите на хора и да се конфискува тяхното имущество; да се третира като престъпление съзнателното използване на услуги, извършвани от жертви на трафик; и да се предоставя по-голяма помощ за жертвите.

  David Campbell Bannerman and Nigel Farage (EFD), в писмена форма. – (EN) UKIP осъжда всички форми на трафик на хора като вариант на съвременно робство и призовава за най-строги наказания за такава дейност в Обединеното кралство. UKIP обаче гласува против този доклад, тъй като ние не можем да легитимираме даването на допълнителни правомощия на ЕС в области като наказателното право и защитата на границите. Предложението беше ЕС да определи минималните присъди в държавите-членки за престъпление, а това просто не е въпрос от компетентността на ЕС. Избраните национални правителства следва да решават поотделно какви ще са наказанията и да работят заедно с други държави за премахването на трафика на хора. ЕС също влошава проблема с трафика на хора. Тъй като в ЕС е налице свобода на движението и отворени граници, както и единна валута, без да бъде проверявана, организираната престъпност може да оперира много по-ефикасно. Ако държавите-членки имаха добър контрол и проверки по границите, това щеше да е от голяма полза за разбиването на такива престъпни организации. ЕС фактически е част от проблема, а не решението.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на директивата, защото увеличаването на усилията за борба с трафика на хора е основен елемент от нея. Отговорът на ЕС сега обхваща проституцията и други форми на сексуална експлоатация, експлоатацията на работници чрез принудителен труд и просията, трафика на органи, незаконното осиновяване, принудителните бракове, трафика на наркотици и дори експлоатацията на хора за извършване на джебчийски кражби или грабежи. По мое мнение, документът засилва предотвратяването на престъпленията, по-конкретно чрез определянето им като престъпления или използването на санкции, конфискацията на блага или окончателното затваряне на заведенията, използвани за престъпни цели, в случаите на трафик на хора. Считам също, че трябва да се предоставя по-добра помощ на жертвите чрез осигуряване на необходимото настаняване, правен съвет, материална, психологическа и медицинска помощ.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Трафикът на хора е съвременна форма на робство и втората по доходност дейност за организираната престъпност в света. Тази директива е първият правен инструмент, приет по този въпрос, който използва новите възможности, открити от Договора от Лисабон, и тя определя общ подход в борбата с трафика на хора и защитата на неговите жертви, като запълва съществена празнина в предходната законодателна рамка. Оказа се възможно да се достигне балансиран компромис, като се създаде инструмент, който по-ефикасно може да се справи с този вид престъпна дейност, и се създадат по строги политики и по-строги санкции, включително затвор със срок от пет до 10 години и изземване на облагите, придобити от престъпленията. В същото време тя засилва областите на превенция и закрила на жертвите, като отделя особено внимание на децата и други уязвими групи.

Аз подкрепям също и предложението за назначаване на координатор на ЕС за борба с трафика на хора, но трябва да се избягва всяко дублиране на ролите с други вече съществуващи органи като Европейската полицейска служба.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Трафикът на хора ежедневно засяга стотици хора и повечето от тях са жени и млади момичета. Спешно се нуждаем да запълним правната празнина, която съществува в някои европейски държави, като например Испания, където, между другото, съвсем неотдавна на няколко километра от границата с Франция беше отворен най-големият публичен дом. Така Европейският съюз най-сетне се снабди с инструмент за създаване на възпираща среда за трафикантите и за гарантиране на помощ и защита на жертвите. От сега нататък нарушенията и приложимите наказания за трафикантите ще се определят по общи правила. Това бележи по-нататъшна стъпка към защитата на достойнството на човека и към края на третирането на хората като стоки.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Трафикът на хора днес, за своите жертви, е нечовешка форма на съвременно робство. За своите извършители – престъпните организации, замесени в проституция и сексуална експлоатация, незаконно осиновяване, принудителен труд, незаконна имиграция и незаконен трафик на органи – той е изключително доходна дейност. Тъй като различни европейски държави са „дестинация“ за такива мрежи, аз приветствам инициативата за създаване на обща рамка за предотвратяване и борба с трафика на хора на равнище на Европейския съюз – подход, който произтича от предложението на Парламента за резолюция, за която гласувахме на 10 февруари 2010 г.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Трафикът на хора е тежко нарушение на правата на човека и е много доходен за организирана престъпност. Значението на тази форма на съвременно робство е огромно, въпреки че ние всъщност не знаем нейните истински размери.

Договорът от Лисабон укрепи политиката на Европейския съюз в областта на съдебното и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително борбата с трафика на хора. Като съзаконодател в тази област Европейският парламент ще има важна роля от сега нататък.

Аз приветствам приемането на мерките, предложени с този доклад по отношение на необходимостта да се събират данни относно броя на лицата, жертви на трафик, тяхната възраст, пол и националност, начините, по които се осъществява трафикът, видовете услуги, които жертвите в крайна сметка са принудени да предоставят, броя на арестуваните, обвинени и осъдени трафиканти, и националните процедури за отнасяне на случаите към националните органи по убежището.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние знаем, че не е достатъчно да приемем правни инструменти за борба с трафика на хора и защита на жертвите. Борбата за премахване на трафика на хора трябва да се разглежда като приоритет в стремежа към зачитане на правата на човека. За да се случи това, ще е необходима политическа воля. Преди всичко обаче е от основно значение да се работи за превенцията, нещо, което изисква други икономически и социални политики и води до премахване на капиталистическата експлоатация и неолибералните политики.

Трябва да се създадат условия, които освобождават хората, замесвани в трафик поради бедност, като се насърчават политики за справедливо преразпределение на богатството, като се гарантира достъп до основни обществени услуги и като се насърчава създаването на работни места с равнища на права и заплащане, които осигуряват достоен живот.

По тези причини приемането на този документ е само една стъпка по дългия и труден път на борбата, която трябва да продължи, ако искаме да сложим край на трафика на хора.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Миналата седмица приехме доклад за предложението за директива относно предотвратяването и борбата с трафика с хора и защита на жертвите, и аз съм много доволна от резултата от това гласуване. Първо, определението за „трафик на хора“ вече ще бъде много по-широко и ще включва трафика в секс индустрията, експлоатацията на труда, особено в селскостопанския и домашния сектор, и принудителната просия. Второ, нашият текст установява санкции и минимални наказания за трафикантите. Трето, нашият текст предвижда цял спектър от действия за подпомагане и подкрепа на жертвите и ние не трябва да забравяме, че всяка година според докладите в Европейския съюз няколкостотин хиляди души стават жертви на трафик на хора. Времето доказа, че съществуващата рамка не е била достатъчно ефикасна. Текстът, който приехме миналата седмица, показва, че е налице воля да предприемем действия за защита на гражданите и за преследване на трафикантите навсякъде в Европа.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Трафикът на хора е съвременна форма на робство. За престъпните банди той е също и изключително доходна дейност, която може да приема различни форми като сексуална експлоатация, принудителен труд, трафик на човешки органи, просия, незаконно осиновяване и слугуване по домовете. Този текст е първият обвързващ нормативен документ по въпроса. Той засилва както защитата за жертвите, така и санкциите против извършителите. Перспективата на равенството между половете, която е в основата на този текст, трябва да бъде приветствана, тъй като често именно жените са жертви на трафик на хора. Друго важно съображение е, че жертвите няма да бъдат преследвани за престъпления, извършени в резултат на трафик, като нарушаване на законодателството в областта на имиграцията. Аз подкрепих този текст.

  Timothy Kirkhope и Marina Yannakoudakis (ECR), в писмена форма. – (EN) Групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) изразява твърдо убеждение, че през ХХІ в. е просто възмутително, че робството продължава да съществува на нашия континент и счита, че трафикът на хора може да бъде победен само ако всички народи работят заедно на най-високо равнище за предотвратяването му. Настоящото законодателство на ЕС е остаряло и съвсем неефикасно, и групата ECR подкрепя преразглеждането му. Днес групата ECR гласува в подкрепа на тази директива, която се фокусира върху трансграничното сътрудничество за предотвратяване и борба против това отвратително престъпление – трафикът на хора.

Групата ECR поиска разделно гласуване на член 4, параграф 1, член 4, параграф 2 и член 15, параграф 4 и гласува против тези конкретни членове, тъй като не счита, че ЕС трябва да определя максимални наказания за престъпления; нито вярва в криминализирането по начина, по който е направено в член 15, параграф 4. Групата ECR подкрепи резолюцията като цяло и изменения текст от комисиите по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и по правата на жените и равенството между половете (FEMM).

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Трафикът на хора е съвременна форма на робство и представлява сериозно нарушение на основни права на човека. Трафикът на хора е също една от най-доходните дейности на престъпните организации.

Влизането в сила на Договора от Лисабон даде на ЕС по-големи правомощия в областта на съдебното и полицейското сътрудничество по наказателноправни въпроси и приетият днес доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите представлява ангажиментът на европейския законодател в тази област. Текстът определя минимални правила за дефиниране на престъпленията и налагане на санкции на трафикантите и въвежда общи правила за подобряване на превенцията и защитата на жертвите, които ще трябва да получават помощ, включително представителство в съда. Трафикът на хора е явление, тясно свързано с организираната престъпност по същия начин като трафика на наркотици и прането на пари, и трябва да бъде атакувано със силни и ефикасни мерки. Опитът, натрупан през последните няколко години, показа, че съдебното и полицейското сътрудничество и високото ниво на хармонизация на отделните национални правни системи са от основно значение за борбата с този тип престъпления.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Трафикът на хора е съвременна форма на робство, сериозно престъпление и тежко нарушение на основни права на човека, което посредством заплахи, насилие и унижение довежда хората до състояние на зависимост. Трафикът на хора също е изключително доходна дейност за организираната престъпност, с възможност за високи печалби и ограничен риск. Той може да приеме много форми като сексуална експлоатация, принудителен труд, незаконна търговия с човешки органи, просия (включително използване на зависими лица за просия), незаконни осиновявания и домакинска работа. Мащабът на това явление е впечатляващ, но със сигурност не напълно познат. Договорът от Лисабон засили действието на ЕС в областта на съдебното и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително в борбата с трафика на хора. Аз приветствам факта, че Европейският парламент стана съзаконодател в тази област и играе пълноценна роля. Аз подкрепих доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Последните констатации на Международната организация на труда разкриха, че навсякъде по света има поне 2,45 милиона души, подложени на принудителен труд в резултат на трафика на хора. Това явление се разраства през последните години и вече се случва и в европейски държави. Ето защо считам, че това е бич, против който трябва здраво да се борим в ЕС, без да пренебрегваме подходящата помощ и защита на жертвите. Ето защо гласувах по този начин.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Ясно е, че трафикът на хора е сериозно престъпление и тежко нарушение на основните права на човека. Ясно е, че всеки ще гласува за по-строго законодателство срещу трафика на хора. Ясно е, че A. Mirsky ще бъде за по-строго законодателство заедно с други членове на Парламента. Това е печеливша („win-win“) тема. Всеки е „за“ и в крайна сметка авторите на доклада ще получат положителна оценка. Вероятно може да се намери по-важна тема? Така биха могли да се напишат още 100 доклада относно пороците, относно тероризма, относно убийствата, относно фанатизма, относно измамата, относно грабежите, относно изнасилванията, относно обидите. Относно, относно, относно… Това ли е работата на членовете на Европейския парламент? Аз гласувам „за“. Има ли някой, който ще бъде против?

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Официално робството вече не съществува. Неофициално обаче то е много разпространено под формата на трафик на хора. Този вид престъпления за много хора се превърна в доходен бизнес с печалба от милиарди долари. Когато става дума за борба против трафика на хора, ние значително изоставаме от организираната престъпност. Само съчетаването на различни мерки може в крайна сметка да доведе до постигане на целта. От една страна, апаратът за сигурност, който през последните години изпитва недостиг на средства, трябва отново да бъде изведен на преден план. В рамките на ЕС може да се води истинска борба само против съпътстващите трафика резултати, но ние трябва да премахнем неговата основа. Спомагателни области като просията биха били сравнително лесно преборени чрез налагане на обща забрана на просията навсякъде в Европа.

От друга страна, сътрудничеството с държавите на произход е от основно значение например за принудителния труд и принудителната проституция. Следователно кампаниите за информиране и повишаване на осведомеността посредством образователни системи в държавите на произход, транзит и местоназначение са важен инструмент за борба с трафика на хора. Някои от основните съображения в доклада са правилни, но в други области аз не мога да се съглася без резерви. Затова аз се въздържах от гласуване.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Румънски деца биват довеждани в Централна Европа и заставяни да крадат и просят, а също и възрастни хора и инвалиди са принуждавани да просят. Междувременно ръководителите на просяшката мафия живеят в луксозни вили. Трафикът на хора е доходен и бързо растящ бизнес. Според Европол само в ЕС има стотици хиляди жертви. Следователно засилването на борбата с трафика с хора от страна на ЕС трябва да бъде приветствано. Особено положителен аспект е фактът, че на организираната престъпност също за първи път се отделя специално внимание. Ориентираните към левицата романтици често си затварят очите и карат обществото да вярва, че тези хора просят доброволно и че не съществува туризъм за просия или просяшка мафия. Някои от предложените мерки обаче отиват твърде далеч. Вместо държавите на произход да се задължат да разрушават мафиотските структури и да предоставят на жертвите местна помощ и възможност за обучение и следователно бъдеще в собствените им държави, ЕС се ориентира към разрешения за пребиваване и освобождаване от наказание на жертвите на трафик на хора. Това изпраща грешен сигнал: тези хора вече са примамени към Европа с лъжливи обещания. Разрешенията за пребиваване във връзка със защитата на жертвите и освобождаването от наказание, ако някой е заловен да краде, ще бъдат още по-стимулиращи за някого да се остави в ръцете на мафията. Затова аз се въздържах от гласуване.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Моето решение да гласувам в подкрепа на доклад A7-0348/2010 е обосновано от същността на човешкото същество като такова. Защитата на личната свобода е основно право, за което трябва да се борим, тъй като нарушенията на правата на човека, които посредством заплахи, унижение и насилие довеждат хората до състояние на зависимост, са отвратително и сериозно престъпление. За съжаление, през последните години трафикът на хора се превърна в изключително доходен бизнес за организираната престъпност, с отлични възможности за печалба и ограничен риск, благодарение на което това явление се разраства с неконтролируема скорост. В резултат Европейският съюз предприема стъпки за предотвратяване и борба с явлението чрез прилагане на правила относно определянето на криминалните престъпления и санкциите в областта на организираната престъпност. Аз съм съгласен с борбата с явлението, защото се надявам да видя разработването на действия с цел борба против трафика на хора, развитието на подход, ориентиран към жертвите, със специално внимание към жените и децата, и, последно, целенасочената организация на кампании за информиране и повишаване на осведомеността чрез образователната и училищната система в държавите на произход, транзит и местоназначение на трафика.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката за предотвратяване и борба с трафика на хора е основен проблем, който е централен за ЕС. Аз споделям целта за създаване на по-строги правила в тази област, среда, която е враждебна на трафика на хора, по-голяма защита за жертвите и по-енергични мерки за превенция. Приемам предложението на Европейския парламент за създаването на координатор на ЕС за борба с трафика на хора. Искам също да подчертая положителния характер на предложените наказания, по-конкретно затвор за срок до 10 години и възможността за „изземване на имущество“ на престъпниците, както и предложението на Съвета, което подтиква държавите да използват иззетото имущество с цел подпомагане и защита на жертвите, включително и обезщетения за тях.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Трафикът на хора е тайна дейност, извършвана в световен мащаб, както и тежко нарушение на правата човека и социално явление с отражение върху цялото общество. Трафикът на хора включва стратегически рискове, които засягат стабилността и социално-икономическото развитие, и водят до: дестабилизация на пазара на труда, растеж и диверсификация на организираната престъпност; икономическа дестабилизация в резултат на мащабно пране на пари, демографска дестабилизация; увеличаване на корупцията в публичния сектор; и дестабилизация на вътрешните икономически инвестиции. В Румъния приблизително 780 жертви бяха регистрирани през 2009 г. Най-малко 416 от тях бяха жертви на принудителен труд, а поне 320 – на принудителна проституция. Жертвите, идентифицирани миналата година, включваха и 176 деца, обект на трафик с цел принудителен труд и проституция. Държавите-членки трябва да осигурят средства за подпомагане и защита на жертвите, включително за обезщетения и прилагане на законодателството против трафика на хора в ЕС без оглед на границите. В случая с децата жертви трябва да се отдаде първостепенно значение на интересите на детето, а на трафикантите да се налагат по-тежки наказания. Направените изменения ще помогнат да се създаде враждебна среда за трафикантите, да се защитят жертвите и да се предотврати тази дейност по-ефикасно, защото основните права трябва да бъдат спазвани.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като считам, че е от основно значение да е налице координирана и консолидирана стратегия на Европейския съюз против трафика на хора. Като съзаконодател в тази област отсега нататък Европейският парламент ще играе важна роля. Аз считам, че съгласно резолюцията, приета на 10 февруари 2010 г., подходът, възприет в борбата с трафика на хора, трябва да даде приоритет на глобалния поглед към явлението и да постави акцент върху защитата на правата на човека.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз поздравявам г-жа Bauer и г-жа Hedh за тяхната отлична работа: приетият днес текст ще направи наказанията против трафикантите по-строги; той ще осигури по-добра защита за жертвите и ще засили превенцията.

Проституцията, експлоатацията на деца, принудителният труд: изчислено е, че всяка година в Европа стотици хиляди хора биват продавани, като че ли са вещи. ЕС счита, че основните жертви на трафика са жени и деца, експлоатирани за целите на проституцията (43%) или принудителния труд (32%). Има много други причини освен проституцията и принудителния труд за експлоатация на хора: принудителната просия, незаконните осиновявания, трафикът на органи и т.н. са все случаи, които са обхванати от текста на директивата.

При новите условия жертвите ще получават помощ, и по-конкретно: подходящо настаняване и материално подпомагане, необходимото медицинско обслужване, включително психологическа помощ, консултации и информация и когато е уместно – преводачески услуги. Трябва да се осигури безплатно юридическо представителство, поне в случаите, когато жертвата не разполага с достатъчни финансови ресурси. Жертвите на трафик на хора следва също да имат и достъп до програми за защита на свидетели, ако националните органи преценят такава необходимост.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Този законодателен документ представлява важна стъпка напред в борбата с това нехуманно и срамно престъпление и ние приветстваме приемането му днес. Целта на директивата обаче беше да разгледа превенцията, преследването и защитата и Зелените изразяват съжаление, че разпоредбите относно защитата на жертвите не са толкова категорични, колкото ние мислим, че е възможно и необходимо. Положението на жертвите и техният правен статут или техните права за правна помощ биха могли и би трябвало да бъдат много по-силни. Надяваме се, че сега Комисията ще излезе с предложение за преразглеждане на директивата относно разрешенията за пребиваване за жертвите на трафик, така че да постигнем наистина цялостен подход за справяне с това отвратително престъпление, както е предвидено отначало. Доволен съм също, че няма пряко позоваване, което да изисква държавите-членки да предприемат правни мерки за наказване на онези, които използват услуги (например вечеря в ресторант, където работят жертви на трафик). Освен сложността и правната несигурност при разграничаването на „какво, кой и кога“ във всичко това от подобни мерки фактически възниква риск жертвите на трафик да останат още по-далеч от обсега на органите.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Ние току-що приехме с преобладаващо мнозинство доклада за предложението за директива относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защита на жертвите. Това е исторически вот по няколко причини. На първо място, това е първият път в историята на Европейския съюз, когато се приема обвързващо законодателство за борба с трафика на хора. На второ място, Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие на първо четене, което означава, че разпоредбите на директивата ще бъдат приложени възможно най-бързо. И последно, тази директива въвежда по-тежки наказания за трафикантите (минимум пет години) и засилва защитата и подпомагането на жертвите. Новите правила ще се прилагат за трафик с цел сексуална или трудова експлоатация в сектори като строителството, селското стопанство и домакинските услуги. Следователно аз съм удовлетворен от резултата от това историческо гласуване.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Незаконният трафик на хора в днешно време наистина трябва да се разглежда като съвременно робство. Това е третата по скорост на растеж престъпна индустрия с обем от около 23 млрд. евро годишно. Договорът от Лисабон засилва действията на ЕС в областта на съдебното и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси – включително трафика на хора. Следователно ние трябва увеличим наказанието за трафикантите на хора и съответно да разширим нашата подкрепа за жертвите, особено за децата.

Доклад: Nathalie Griesbeck (A7-0346/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, която одобрява сключването на споразумение с Грузия за реадмисия на незаконно пребиваващи лица, което ще отмести границите на пространството на свобода и сигурност, като го разшири отвъд Европейския съюз, за да обхване тази съседна страна. Убедена съм, че споразумението е крачка напред в отношенията между Европейския съюз и Грузия, то показва европейските пориви на Грузия и поради това представлява ясен сигнал от страна на Европейския съюз. То ще насърчава приятелските отношения, стабилността, сигурността и добруването на гражданите, което е толкова необходимо в региона. Нещо повече, то ще насърчи Грузия да приложи реформите, необходими в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Категорично подкрепям споразумението ЕС-Грузия за реадмисия на незаконно пребиваващи лица, тъй като Грузия е въвела достатъчно солидна рамка, осигуряваща зачитането на правата на лицата, обхванати от споразумението.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Разширяването на ЕС през 2004 г. и 2009 г. насърчи ЕС да създаде нова рамка за системата за партньорско сътрудничество със съседите си от изток и юг, разположени на външните граници на ЕС, за насърчаване на сигурността, стабилността и развитието им и за предотвратяване появата на нови разделения на европейския континент. Гласувах в подкрепа на споразумението. Европейският съюз трябва да продължи ангажимента си към страните от Южен Кавказ и да защити този регион.

Регионът има стратегическо значение за Европейския съюз, който може да помогне на региона да се развие в икономическо и търговско отношение. Преди всичко, дейността на ЕС трябва да бъде белязана най-вече от стимули, въз основа на принципите на доброто управление и абсолютно зачитане на правата на човека и демокрацията. Мисля, че споразумението с Грузия за реадмисия представлява интерес в регионален аспект и ще допринесе за усилията, полагани от ЕС, за засилване на сътрудничеството с други страни от региона.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Двата въпроса за улесняване на издаването на визи за грузински граждани и одобряване на споразумение за реадмисия на незаконно пребиваващи лица бяха гласувани по време на пленарното заседание на Европейския парламент във вторник, 14 декември. Моята колежка Nathalie Griesbeck беше докладчик и по двете споразумения, които имат отношение към движението на хора между ЕС и Грузия. Споразумението с Грузия цели съкращаване на процеса по кандидатстване за виза, опростяване на изискваната документация и дори освобождаване на определени категории лица — като студенти, журналисти и пенсионери — от изискването за получаване на виза. В същото време гласувахме по споразумението за реадмисия, в което ЕС и Грузия взаимно се задължиха да приемат обратно съответните си граждани, пребиваващи незаконно. Двете споразумения са символ на волята на ЕС и Грузия да сътрудничат в областта на свободата, сигурността и правосъдието.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Действията на Европейския съюз трябва да се основават на принципите на доброто управление и зачитането на демокрацията и правата на човека. В отношенията си с региона на Южен Кавказ ЕС трябва да бъде негов партньор, помагайки му да се развие в икономическо и търговско отношение, за сигурността, стабилността, просперитета и уреждането на конфликтите. На тази основа гласувах в подкрепа на споразумението с Грузия за реадмисия на незаконно пребиваващи лица, тъй като съм на мнение, че то е принос към постигането на горните цели.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Съвместната декларация от 7 май 2009 г. от срещата на високо равнище в Прага за създаването на Източното партньорство подчерта важността на насърчаването на мобилността на гражданите в една сигурна среда чрез споразумения за облекчаване на визовия режим и реадмисия. Следователно споразумението за реадмисия е необходимо допълнение към приемането на споразумението за облекчаване на визовия режим, сключено с Грузия, което задължително ще трябва да се съпровожда от подобряване условията за сигурността, необходими за борба срещу презграничната престъпност и нелегалната имиграция. Надявам се, че въз основа на споразумението и в духа на общия си ангажимент ЕС и Грузия ще могат ефикасно да се борят с нелегалната имиграция и да допринесат за развитието на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и гражданското общество в тази страна.

Имайки предвид резултатите от диалога в областта на правата на човека между ЕС и Грузия, който се проведе през настоящата година, факта, че Грузия е ратифицирала редица имащи отношение международни конвенции за защита на основните права, членството й в Съвета на Европа и участието й в Източното партньорство, което се основава на ангажименти към принципите на международното право и основните ценности, гласувах в подкрепа на подписването на споразумението.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Все по-близките отношения на Грузия с Европейския съюз, което през последните години се изразяваше в поредица от основни политически действия, трябва да бъдат приветствани. Споразумението за реадмисия на незаконно пребиваващи лица е важен стимул за укрепването на отношенията между Грузия, съседните й страни и Европейския съюз, както и за борбата с нелегалната имиграция. Стимулите за реформи в областта на сигурността, свободата и правосъдието биха могли да дадат положителни резултати, ако има дух на ангажираност и от двете страни.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада, който е близък до доклада за издаването на визи между ЕС и Грузия. Пакетът би следвало да улесни пътуванията и да подобри отношенията на ЕС в тази част от света.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Грузия положи значителни усилия за развитие на по-близки отношения с Европейския съюз, което през последните години се изразяваше в поредица действия. Споразумението за реадмисия на незаконно пребиваващи лица е съществено като стимул за отношенията между Грузия, съседните й страни и Европейския съюз, както и за борбата с нелегалната имиграция. Съществено е обаче да продължи да има стимули за реформи в областта на сигурността, свободата и правосъдието в Грузия.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (LV) Подкрепих доклада, защото много се надявам, че когато г-н Саакашвили се укрие от грузинската прокуратура на територията на Европейския съюз без разрешение за пребиваване, той, в съответствие със споразумението, ще бъде бързо върнат на грузинските органи без усложнения. Споразумението е наистина много необходимо. Аз го подкрепям.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Улесняването на издаването на визи за граждани на държави извън ЕС не трябва да се разрешава прекалено прибързано. Преди това да се направи, трябва да се проучи възможно най-внимателно дали подходящи споразумения за реадмисия във връзка с фалшиви лица, търсещи убежище, и икономически мигранти биха могли да предотвратят злоупотреби със системата. Проблемите с Шенгенската информационна система II също трябва окончателно да бъдат решени. Накрая, не трябва да се окаже, че най-вече лицата, търсещи убежище, или дори престъпниците са тези, които извличат ползи от безвизовото пътуване.

Фактически много ще зависи от това дали и в каква степен споразумението реално ще се прилага. То във всички случаи ще засили сътрудничеството на Грузия с Европейския съюз. Според мен споразумението за реадмисия не е достатъчно ограничително и поради това се въздържах при гласуването.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) През последните няколко години поредица от основни политически актове, като присъединяването на Грузия към Съвета на Европа и към Европейската конвенция за правата на човека, я сближиха повече от всякога с Европейския съюз. Гласувах в подкрепа на проекта за решение на Съвета относно сключването на споразумение между Европейския съюз и Грузия за улесняване на издаването на визи, защото считам, че за Европа е изключително важно да прилага политика на съседство към съседните й страни, особено по отношение на „горещите точки“ като Кавказ, където интересите на самия ЕС намират израз в едно важно търговско партньорство. Освен това, намаляването на бюрокрацията и мерките за контрол по отношение на съседна страна може само да подобри отношенията с тази страна, създавайки условия за по-голям контрол върху района и следователно за повече сигурност, развитие и стабилност. Двете сключени споразумения – за реадмисия на незаконно пребиваващи лица и за улесняване на издаването на визи – ще бъдат напълно в помощ за постигането на тези цели.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Процесът на укрепване на отношенията между Европейския съюз и страните от Южен Кавказ, включително Грузия, е от жизнено значение, ако искаме да създадем една солидна, съгласувана и ефективна външна политика.

Подкрепям споразумението между Европейския съюз и Грузия за реадмисия на незаконно пребиваващи лица. Бих подчертала следните положителни мерки: задълженията за реадмисия, определени в споразумението, са заложени на изцяло реципрочна основа и обхващат собствените граждани, гражданите на трети страни и лицата без гражданство. Задължението за обратно приемане на собствени граждани включва и бивши граждани, които са се отказали от гражданството си, които са изгубили гражданството си или чието гражданство им е било отнето, без да са получили гражданство от друга страна. Задължението за обратно приемане на граждани обхваща също членовете на семействата – съпрузи и непълнолетни или не сключили брак деца – които нямат право на пребиваване в поискалата страна, независимо от гражданството им. Налице е също и това, което се нарича „ускорена процедура“, съгласувана за хора, заловени в „граничната зона“, в смисъл в район, обхващащ до 5 км от пристанищата, включително митническите зони и международните летища в държавите-членки или в Грузия.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Напълно съм съгласен с твърдението на докладчика г-жа Griesbeck, че информационните кампании са съществени за Грузия, за да бъдат информирани хората за новото положение и да им се позволи да се възползват от новите възможности. Освен това, промените във визовата политика трябва също да се появят възможно най-скоро на уебсайтовете на европейските институции.

Съгласен съм също с препоръката на докладчика, че комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент и Европейската комисия, която следи прилагането на настоящите споразуменията, трябва да идентифицират, след тяхното влизане в сила, евентуалните пречки или асиметрични ограничения, които могат да възпрепятстват правилното им прилагане и реципрочността на процедурите както на равнище консулски услуги, така и на равнище преминаване на границите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на подписването на споразумението тъй като считам, че в съчетание със споразумението за улесняване на издаването на визи то се явява много важен етап в напредъка на отношенията между ЕС и Грузия, отбелязвайки важен етап по пътя към нейната европейска интеграция и в същото време осигурявайки стимул за страната да насърчава необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувахме против споразумението, защото: то цели връщането на лица в страна, където според международния призив на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) за 2010-2011 г. в продължение на повече от 16 години живеят около 212 000 души вътрешно разселени лица, които се нуждаят от подслон и средства за самостоятелен живот; в страна, където сексуалното насилие и насилието, основано на пола, е широко разпространено във всички слоеве на обществото и малтретирането от страна на полицията се толерира; то се прилага също така и за бившите жители на Абхазия и Южна Осетия, които нямат никакви фактически връзки с Грузия; то не включва строги предпазни мерки по отношение на нарушаването на основни права и гарантирането на високи стандарти за приемане, като в Грузия тези стандарти са на ниско равнище; в него има множество пропуски и неясноти, които биха могли да бъдат изяснени в рамките на Съвместния комитет по реадмисия, в който Парламентът за съжаление няма думата, а това би било напълно легитимно във връзка с новите му правомощия; то не гарантира подходяща защита на личните данни – данните могат да бъдат предавани на „други органи“, без да се изисква съгласието на лицето.

Доклад: Petru Constantin Luhan (A7-0309/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на принципите, изложени в този доклад, които потвърждават идеята, че Европейският съюз може да бъде конкурентен в световен план само ако постигне сближаването на своите региони и държави-членки. Съгласен съм, че въпреки напредъка регионалните различия трябва да бъдат намалени, за да се укрепи вътрешния пазар и стратегията „Европа 2020“, която може да постигне осезаеми резултати само ако се вземе предвид стартовата позиция във всички региони. Въпреки че, от една страна, съм съгласен, че много региони все още се нуждаят от инвестиции в инфраструктура и достъпност, от друга страна, бих искал да подчертая значението на инвестициите в изследвания и иновации, като от решаващо значение за това е участието на всички равнища на управлението и на частните оператори, за да се подобри усвояването на финансирането и кандидатстването за такова. За реализирането на тази идея е нужно ясно съзнание за партньорство от страна на Комисията, а подкрепата на ЕС за конкурентоспособността на малките и средните предприятия трябва да бъде преразгледана и консолидирана.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям тази резолюция, тъй като тя осигурява така необходимата рамка, която подчертава интегриращата роля на политиката на сближаване и приноса й за подобряване на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб. Политиката на сближаване е ключова политика на ЕС, която дава възможност на регионите да се справят с непрекъснато увеличаващите предизвикателства, като изменението на климата, застаряването на населението, социалната миграция, енергетиката или икономическата и финансова криза по възможно най-добрия начин и следователно помага да се повиши конкурентоспособността на икономиката на ЕС в глобален мащаб. Подкрепям докладчика, че това може да бъде постигнато чрез осигуряване на общи стандарти на живот за всички граждани на ЕС и подкрепа за развитие чрез възползване от местните и регионалните особености, като по този начин се генерира добавена стойност и икономическа производителност.

Важно е да се подчертае, че след като веднъж се постигне целта за осигуряване на сходно качество на живот чрез осигуряване на достъп до инфраструктура и качествени услуги, регионите могат да се съсредоточат върху мерки, насочени към развиване на местния икономически потенциал, като важен етап от него представлява разработването на местни политики за научни изследвания, развитие и иновации и изграждане на съответна регионална инфраструктура.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приемането на пакет от мерки за териториално, социално и икономическо сближаване ще изиграе ключова роля при определяне на приоритетите и целите на Европейския съюз, като по този начин ще гарантира личното и икономическо развитие и ще насърчи солидарността между държавите-членки. Подкрепям значението на насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване чрез развитие на инфраструктура, за да се гарантира успехът на стратегията „ЕС 2020“, при условие че тази нова стратегия е насочена към преодоляване на затрудненията в икономическото развитие.

Освен това конкурентоспособност може да се постигне единствено чрез насърчаване на изследванията, иновациите и технологичното развитие, както и чрез осигуряване на съответното висококачествено професионално обучение за европейските граждани. Гласувах за този доклад, тъй като считам, че политиката на сближаване се оказа ефективен инструмент, който дава възможност за гъвкаво преодоляване на социално-икономическите предизвикателства, произтичащи от икономическата и финансовата криза.

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на чудесния доклад по собствена инициатива за постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС, изготвен от моя отлично подготвен колега от Румъния, Petru Constantin Luhan. Напълно подкрепям твърдението в доклада, че „постигането на икономическо, социално и териториално сближаване е необходимо, но не достатъчно условие за гарантирането на икономическа конкурентоспособност на световно равнище, за която са необходими значителни инвестиции в ключови области като енергетика, околна среда, инфраструктура, образование, научноизследователска и развойната дейност, творчески индустрии и услуги, логистика и транспорт“. Това накратко обобщава основния план за инвестиции на стойност 1000 млрд. евро, за който призовавам от началото на настоящия си мандат и който е важно условие за развитието на нашия континент чрез конкурентоспособност, както и за създаването на равни възможности за европейските граждани независимо от това, в коя част на Съюза се намират.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Европейският съюз може да бъде конкурентоспособен само ако вътрешните му политики развиват капацитета му за справяне с предизвикателствата на днешния ден. Устойчивата регионална политика и политиката на сближаване са важни за отстраняване на пречките пред икономическото развитие и за повишаване на конкурентоспособността на вътрешния пазар и в световен мащаб. Значението на последователната и координирана регионална политика в Европейския съюз е ясно. Финансовата и икономическата криза, както и кризата с природния газ, която по-рано доминираше в Европа, показаха, че липсата на подходяща регионална политика вреди на цяла Европа.

Считам, че политиката на сближаване е ключова политика на ЕС, с помощта на която регионите могат да преодолеят възникналите проблеми. Съгласен съм с докладчика, че разработването на политика за териториално сближаване ще има пряко въздействие върху това, дали целите, заложени в стратегията „ЕС 2020“, ще бъдат постигнати, както и че е необходимо възможно най-бързо да изготвим анализ дали подкрепата, която ЕС предоставя в някои райони, води до конкретни резултати, което ще гарантира устойчивостта на регионалната политика

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) В момент, когато териториалните различия между отделните региони на Европейския съюз се задълбочават все повече, един от най-ефективните инструменти за изпълнение на амбициозните цели на стратегията „Европа 2020“ е по-интелигентната политика на сближаване, която разчита в голяма степен на иновациите, научноизследователската и развойна дейност, като в същото време се справя с конкретни ситуации в регионите. Докладът на г-н Luhan потвърждава този похват и представя политиката на сближаване на ЕС като един от ключовите фактори за икономическото съживяване на нашите региони. Тази политика ни приближава в по-голяма степен до „по-устойчивата“ европейска икономика.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах за този доклад, защото ние трябва да обсъдим приетите на европейско и национално равнище мерки относно социалното и териториалното сближаване, насочени към изпълнение на целите на политиките на ЕС, сред които и повишаване на конкурентоспособността на икономиката в световен мащаб. Всъщност политиката на сближаване е ключова политика на ЕС, която позволява на регионите да се справят предизвикателствата, произтичащи от икономическата и финансова криза, изменението на климата, застаряването на населението, социалната миграция и енергетиката. Тези цели могат да бъдат постигнати, като се стимулира развитието на местно и регионално равнище и, разбира се, като се осигурят общи стандарти на живот за всички граждани на ЕС. Бих искала да подчертая, че Европа е обединена и следователно е много важно да се намалят различията в степента на развитие на европейските региони и да се гарантира икономическо, социално и териториално сближаване. В допълнение политиката на сближаване трябва да е ориентирана към постигане на повече резултати. Важно е и да се стремим към по-голяма ефективност и целесъобразност, защото само тогава тази политика ще стане по-удобна и полезна за потребителите. За постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, ние трябва да провеждаме политика на сближаване и регионална политика и да гарантираме, че тази политика е независима и обхваща всички европейски региони.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам г-н Luhan за работата по изготвянето на този доклад, който аз подкрепих. Всъщност съм убеден, че ефективната политика на сближаване може да намали икономическите, социалните и териториалните различия и може да допринесе за повишаване на конкурентоспособността на световната икономика. Във връзка с това регионите, които могат да се справят по възможно най-добрия начин с бъдещите предизвикателства, като по този начин повишават конкурентоспособността си и водят Европа към устойчиво икономическо възстановяване, стават все по-важни.

На фона на финансовата криза, която продължава да засяга цяла Европа, и с оглед на целите на стратегията „ЕС 2020“, считам, че е полезно да се укрепят Кохезионният фонд и структурните политики чрез разширяване на участието на регионите. И накрая, политиката на сближаване е важна за постигането на целите на Лисабонската стратегия, но за консолидирането на тези резултати са необходими постоянни инвестиции в инфраструктура като основа за повишаване на икономическата конкурентоспособност.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Основната цел на доклада за постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС е да се повиши конкурентоспособността на дружествата от ЕС в световен мащаб. Цялата встъпителна част на доклада е грешна, защото в нея се казва, без допълнителен анализ, че конкурентоспособността и сближаването не са нито взаимно противоречиви, нито несъвместими понятия. Всъщност конкурентоспособността – такава, каквато е в наши дни, включително и на европейско равнище, означава по-ниски заплати и намаляване на правата на работниците, както и увеличаване на приватизацията в полза на големите предприятия. В същото време това е в пълно противоречие с понятието за икономическо и политическо сближаване. Докладът описва проблемите, пред които са изправени регионите в ЕС, но не може да предложи убедителни и реално осъществими решения, като вместо това остава верен на стратегиите Лисабон и „ЕС 2020“.

И накрая, според него икономическата криза и катастрофалните последици от нея, които засягат повечето от европейските региони, са още един проблем, с който регионите трябва да се справят, но пропуска да спомене какви са причините за това. По този начин докладът като цяло обхваща неадекватността и слабостта на европейската политика на сближаване преди кризата. Ето защо гласувах против доклада.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на сближаване на Съюза показа, че е важна за намаляване на различията в развитието на отделните европейски региони. Необходимо е да се гарантира хоризонтална и вертикална координация между различните равнища на управление, за да се постигнат общи стандарти за развитие и икономическо, социално и териториално сближаване. Подкрепата за изследванията, иновациите и образованието е важна мярка за гарантиране на всеобхватен пазар на труда и тя трябва да бъде съпроводена от политики на регионално равнище. Активната роля на местните и регионалните органи е от съществено значение за постигане на по-голяма икономическа конкурентоспособност на световния пазар.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Договорът от Лисабон определя като една от основните си ценности насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в рамките на ЕС и солидарността между държавите-членки (член 3 от Договора от Рим).

Основната цел на политиката на сближаване е да насърчава балансирано развитие между 271 различни региона в ЕС чрез намаляване на различията в степента на тяхното развитие. Обръща се специално внимание на регионите в по-неблагоприятно положение като селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, районите със сериозни и постоянни природни и демографски ограничения и островите, граничните и планинските региони.

Във връзка с това аз спорих за необходимостта политиката на сближаване да бъде съобразена със стратегическите цели на стратегията „Европа 2020“ и да се насърчи прозрачността при разпределяне на финансирането. Според мен цялата информация, свързана с приемането и изпълнението на плановете за финансиране на политиката за сближаване, трябва да бъде достъпна в реално време на уебсайт, до който има достъп широката общественост, като бъде разпределена по раздели съгласно най-подробната класификация по NUTS: например изпълнението на ниво NUTS  3 трябва да се представи навсякъде, където то съществува. Това е позицията, която защитавам в становището си, приложено към „Политика на сближаване. Стратегически доклад основно изпълнението на програмите за периода 2007–2013 г.“

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Реалните условия, съществуващи в Европейския съюз днес, са най-силното и най-директното опровержение на твърдението, което се прави в доклада, че политиката на сближаване е отговорила ефективно на социалните и икономически трудности, причинени от кризата. Друга идея, която се прокарва в доклада, е паралелът между политиката на сближаване и т. нар. стратегия „Европа 2020“. Добре известно е, че стратегията „Европа 2020“ – наследник на старата Лисабонска стратегия, следва същата политическа линя на либерализация, приватизация и повишаване на гъвкавостта на трудовото законодателство Тези насоки, които трябва да бъдат следвани, не допринасят за сближаване. Обратно, те подчертават различията между държавите и регионите във всяка страна. Преразпределителната роля на бюджета на ЕС, която е от значение за реализиране на практика на принципа за сближаване, е сериозно компрометирана, като е омаловажена.

Към това трябва да се добавят и разходите за най-уязвимите икономики в рамките на ЕС, за навлизане на единния пазар, за Икономическия и паричен съюз и за дерегулирането на международната търговия – аспекти, които се пренебрегват от доклада. Съживяването на производството във всяка страна и регион, устойчивото използване на ресурсите и опазването на околната среда са стратегически канали за икономическото развитие на всяка страна, наред със създаването на работни места с права и укрепването на мрежата на публичните услуги и социалните функции на държавата.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласен съм с този доклад, защото, в съответствие с духа на Договорите, една политика на сближаване, която има за цел намаляване на различията в равнището на развитие и подготвя регионите да посрещнат дългосрочните и краткосрочните предизвикателства (глобализацията, демографските промени, обезлюдяването на селските райони, изменението на климата и опазването на биоразнообразието), като се отчитат техните специфични силни и слаби страни, е от съществено значение за процеса на европейска интеграция. Силна и добре финансирана политика на сближаване е предварително условие за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“. Всички региони трябва да се развиват хармонично. Радвам се, че е отправен призив Комисията да проучи и предложи работни методи, които насърчават партньорства между градски и селски райони, противодействат на обезлюдяването на селските райони и същевременно стимулират устойчивото градско развитие, тъй като близо 80 % от населението на ЕС живее в градските райони. Градските и селските райони играят динамична роля за регионалното икономическо развитие. В следващия програмен период има нужда от инвестиции в проекти, свързани с градските и крайградските райони, и от по-добра координация на програмите за развитие на селските райони. Необходимо е да се насърчи предприемачеството и да се подкрепят малките и средните предприятия, като се признае тяхната ключова роля за увеличаването на икономическата конкурентоспособност и създаването на работни места. Трябва да улесним достъпа до финансиране, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), и да осигурим по-лесен достъп до рисков капитал и микрофинансиране. Комисията ще продължи да опростява процедурите за усвояване и на структурните фондове, и на Кохезионния фонд, за да намали административната тежест за бенефициерите на финансирането.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подобреното качество на живот посредством създаване на сигурни и по-висококачествени работни места и осигуряване на достъп до всякакъв тип инфраструктура – транспортна, социална, образователна или свързана с изследователска, развойна и новаторска дейност – беше основната причина обществеността да подкрепя процеса на европейска интеграция. Политиката на сближаване може да осигури съгласуваното развитие на ЕС посредством нейните специфични цели и инструменти, като по този начин отговори на икономическите и социалните потребности на европейската общественост. В същото време държавите-членки на ЕС са директно изложени на последиците от глобализацията. Настоящият доклад, озаглавен „Постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС – задължително условие за конкурентоспособност на световно равнище?“ има за цел да стимулира дебат сред членовете на Европейския парламент относно взаимната зависимост и взаимнодопълващото се естество на мерките, приемани на европейско и национално равнище за постигането на целите на политиките на ЕС, включително целта за подобряване на неговата икономическа конкурентоспособност в световен мащаб. Докладът има за цел да осигури рамка, която подчертава интегриращата роля на политиката на сближаване и приноса й за подобряването на глобалната конкурентоспособност на ЕС. Одобрявам доклада и разискването.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Настоящият доклад разглежда предимно регионалната и европейската конкурентоспособност и повишаването на производителността. Той напълно съответства на стратегията „Европа 2020“. Това означава, че въздействието на единствения интересен въпрос, засегнат в доклада – този за „качеството на публичните услуги независимо от мястото, където живеят и работят“, е заличено. Гласувах против този текст.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на сближаване на Съюза беше тази, благодарение на която той успя да намали различията в развитието на отделните европейски региони. Важно е ЕС да продължи да осигурява координация между различните равнища на управление, за да се постигнат общите цели, одобрени от него по отношение на развитието, социалното и териториално сближаване. Подкрепата за изследванията, иновациите и образованието е важна мярка за гарантиране на всеобхватен пазар на труда за всички. Трябва да се направи всичко възможно, за да се постигне по-голяма икономическа конкурентоспособност на световния пазар.

  Alexander Mirsky (S&D) , в писмена форма. – (LV) Гласувах в подкрепа на доклада, защото подкрепям сближаването, дори само защото всички, които дават подкупи в Латвия, ще бъдат хвърлени в затвора и следователно вече няма да са в позиция да се намесват в правилното прилагане на структурните фондове на ЕС. Във връзка с това ние трябва да въведем сближаването на равнище прокуратура, полиция и съдилища не само в Латвия, но и на цялата територия на Европейския съюз. По този начин милиарди евро ще се използват, първо, по предназначение; второ, като се спазват сроковете; и трето, в интерес на гражданите, а не в интерес на отделни държавни служители или политически групи. Подкрепям сближаването.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Политиката на сближаване е основна грижа за ЕС, за да се открие балансът в отношенията между по-богатите и по-бедните региони. Тя е предназначена също така за премахване на различията в икономическото развитие. Ето защо тя трябва да гарантира и постигане на общи стандарти на живот. Необходимо е да се придаде по-голямо значение на конкурентоспособността на регионите, особено в света на глобализацията. Гласувам против доклада, тъй като от него не става ясно до каква степен регионите и отделните държави-членки вече са натрупали необходимите експертни познания.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът относно териториалното, социалното и икономическото сближаване според мен има за цел да осигури широкообхватна рамка, която подчертава интегриращата роля на политиката на сближаване и приноса й за подобряването на глобалната конкурентоспособност на ЕС. Моят вот в подкрепа на този доклад има за цел да стимулира разискване в Европа относно взаимната зависимост и взаимнодопълващото се естество на мерките, приемани на европейско и национално равнище за постигането на целите на политиките на ЕС, включително целта за подобряване на неговата световна икономическа конкурентоспособност. Подобреното качество на живот посредством създаване на сигурни и по-висококачествени работни места е една от основните причини обществеността да подкрепя процеса на европейска интеграция. Териториалността трябва да бъде защитавана и развивана чрез социални дейности, за да се гарантира цялостна интеграция на обществото, включително икономическа. Сега политиката на сближаване може да осигури съгласуваното развитие посредством специфични цели и инструменти, които отговарят на икономическите и социалните потребности на обществото.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Конкретният доклад по собствена инициатива, в подкрепа на който гласувах, произтича от дълъг и труден дебат по много чувствителна тема за Гърция. Вярно е, че напредъкът в политическото сближаване допринесе за намаляване на разликата в капитала между отделните региони. Икономическите условия обаче се промениха и политиката на сближаване трябва да бъде актуализирана в съответствие с тях. Тъй като политиката на сближаване е най-важният инструмент на Общността за солидарност между най-бедните и най-богатите региони на ЕС, новата роля й роля трябва да бъде увеличаване на усилията за предотвратяване създаването на икономически острови или региони в европейската структура от типа nouveau pauvres. Следователно ние сме изправени пред ясно и конкретно предизвикателство.

Има две неща, на които Гърция ще трябва да обърне специално внимание: 1. Цел 1 на политиката на сближаване – региони. Тук става въпрос за сближаване по отношение на брутния национален продукт, който се нуждае от сериозно повишаване. 2. Регионите, които постепенно замират (включително Атика) ще трябва да бъдат разгледани индивидуално на базата на най-актуалните икономически данни, тъй като икономическата криза може да е довела до промени в данните за предишни години.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад е резултат от инициатива от страна на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), поета по време на разискването относно бъдещето на политиката на сближаване и регионалната политика. Задълбочаването на териториалното, социалното и икономическото сближаване на Европейския съюз е една от посоките, които трябва да се поемат, за да се повиши конкурентоспособността в световен мащаб.

Съгласна съм с основната цел на този доклад, а именно, да се подчертае ролята, която политиката на сближаване играе за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия, за създаването на нови работни места, за повишаването на растежа и изграждането на инфраструктура. Териториалното и социалното сближаване трябва да бъдат основите на архитектурата на нова политика, която може да гарантира устойчив растеж и по-голяма конкурентоспособност на световно равнище.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам докладчика г-н Luhan за отличната работа и съм съгласен с него, че необходимостта от подобряване на качеството на живот посредством създаване на сигурни и по-висококачествени работни места и осигуряване на достъп до всякакъв тип инфраструктура – транспортна, социална, образователна или свързана с изследователска, развойна и новаторска дейност – беше основната причина обществеността да подкрепя процеса на европейска интеграция.

Напълно съм съгласен с идеята, че политиката на сближаване е ключова политика на ЕС, която позволява на регионите да се справят с тези предизвикателства възможно най-добре и по този начин да спомогнат за подобряване на световната икономическа конкурентоспособност на ЕС посредством осигуряване на общи стандарти на живот за всички граждани на ЕС и подкрепа за развитие чрез възползване от местните и регионалните особености, като по този начин се генерира добавена стойност и икономическа производителност.

  Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Ние подкрепяме общата ни политика на сближаване и считам, че тя е важна за европейската интеграция. Във време на съществено напрежение в ЕС е важно да останем заедно. Ние обаче считаме, че регионалната политика трябва да бъде преди всичко отговорност на регионите и държавите-членки и че подкрепата на ЕС трябва да се съсредоточи върху най-бедните региони и различни програми за териториално сътрудничество.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Докладът подчертава постигнатото от политиката на сближаване, която е от съществено значение за успешното прилагане на стратегията „ЕС 2020“ като инструмент за премахване на различията между регионите. Приблизително 86 млрд. евро бяха разпределени за изследвания и иновации за периода 2007–2013 г. Необходимо e в бъдещия програмен период да насърчим и да приложим успешни модели в „триъгълника на знанието“, за да гарантираме устойчивото развитие на стратегически за регионите рамкови програми за изследвания и иновации.

Докладчикът призовава Комисията да представи конкретни предложения за определяне и последователно изпълнение на целите за териториално сближаване, за подчертаване на значението на принципа на децентрализацията до равнището на местните органи на управление (подхода „отдолу – нагоре“) с оглед повишаване на равнището на усвояване на фондовете (неефективно е, че регионите управляват средно само 30,5% о т общия бюджет, отпуснат за политиката на сближаване, като останалата част се управлява от централните органи).

Поради това в бъдеще принципът на партньорство трябва да бъде засилен значително. Докладът препоръчва държавите-членки и Европейската комисия да отделят по-голямо внимание на подкрепата за големи проекти, които обхващат две или повече оперативни програми със значително влияние на европейско равнище, което ще генерира добавена стойност, ще създаде висококачествени работни места и ще осигури устойчивото развитие на регионите.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на сближаване на Европейския съюз е от решаващо значение, за да могат регионите да посрещнат предизвикателствата от новата международна ситуация. Като подкрепяме развитието, подсилваме местните и регионални специфики и гарантираме, че различията в стандарта на живот на европейците намаляват, ние консолидираме европейския проект. Необходимо е обаче посредством политики и мерки на регионално равнище да се засили подкрепата за изследванията, развитието и иновациите, както и развитието на образованието и уменията, необходими на европейците за гарантиране на всеобхватен пазар на труда.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес Парламентът прие доклада по собствена инициатива, подчертаващ ролята на политиката за сближаване за намаляване на икономическите, социални и териториални различия, създаване на нови работни места, повишаване на растежа, изграждане на инфраструктура и гарантиране на последователно развитие на ЕС посредством конкретни цели и инструменти, като по този начин отговаря на икономическите и социалните потребности на европейската общественост.

Политиката на сближаване беше една от първите, в която беше застъпено регионалното измерение, което представлява нейната добавена стойност и допринася за гарантиране на нейната ефективност и устойчивост. Начинът, по който всяка държава-членка се възползва от възможностите, предоставяни от участието в единния европейски пазар, зависи от нейната зрялост и равнище на развитие, различни за всяка отделна страна. Във връзка с това всяка държава-членка носи отговорност за определяне на най-ефикасните мерки, които да позволят на нейната икономика да функционира в тази глобална система. Докладът предлага нови насоки за бъдещата архитектура на политиката за постигане на по-добри резултати и за гарантиране на устойчив растеж и повишаване на конкурентоспособността на световно равнище.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) В процеса на изготвяне на този доклад нашата група често изразяваше принципното си несъгласие с позицията, предложена от автора. Ето защо в крайна сметка ние нямахме друга възможност за избор освен да гласуваме против него.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) През последните години средствата от Кохезионния фонд и структурните фондове допринесоха за динамичното развитие на множество градове и на значителна част от селските региони. Политиката на сближаване е живо доказателство пред европейските граждани за положителното влияние от действията, предприети на равнище ЕС, върху местните общности и техните региони. Бавно излизаме от кризата, която породи допълнителни дисбаланси в рамките на ЕС. Политиката на сближаване показа, че е гъвкав инструмент, който успя да отговори на конкретните нужди на отделни региони и в известна степен да смекчи неблагоприятните ефекти от кризата. Сближаването между регионите е уникална добавена стойност, която има благоприятно въздействие върху икономическата конкурентоспособност на ЕС Като сближи степента на развитие на регионите и осигури сходно качество на живот и равен достъп до инфраструктура, ЕС може да посрещне глобалните предизвикателства. Той ще може да се съсредоточи в по-голяма степен върху инвестициите в иновации, научноизследователска и развойна дейност.

Устойчива, зелена, основана на знания икономика би означавала, че ние сме по-конкурентоспособни, тъй като конкурентоспособността ще се повиши, ако безработицата в регионите се понижи и ако подпомогнем създаването на висококвалифицирана и мобилна работна сила както в градските, така и в селските райони. Подкрепата за малките и средните предприятия, които наемат по-голямата част от гражданите на ЕС, е въпрос от първостепенно значение. Нуждаем се от силна политика на сближаване, която от своя страна изисква подходящ бюджет, поне на сегашното равнище, за да може да изпълни амбициозните си цели.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Икономическото, социално и териториално сближаване е необходимо условие за конкурентоспособност на глобално равнище, но не е достатъчно, за да гарантира такава. Европейската политика на сближаване има за цел да намали регионалните различия, като отчита влиянието на глобалните предизвикателства, като изменението на климата, демографските промени, проблемите, свързани с енергетиката и опазване на биоразнообразието, както и новите предизвикателства, произтичащи от икономическата и финансовата криза. Следователно подкрепям текста, внесен от докладчика – моят колега от комисията по регионално развитие, който подчертава идеята, че сближаването и конкурентоспособността не са нито във взаимно противоречие, нито несъвместими, а притежават елементи на допълняемост.

Конкурентоспособност в рамките на Европейския съюз може да се постигне единствено чрез устойчив икономически растеж, като политиката на сближаване ще допринесе за успешното изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020“ и за преодоляване на социалните и икономическите предизвикателства. Следователно регионалното измерение не трябва да се забравя, а по-скоро да се насърчава, независимо дали чрез по-активно участие от страна на регионалните и местни органи или чрез повишаване на ролята на градските и селските региони, тъй като единствено чрез стимулиране на регионалната конкурентоспособност ние ще имаме добра конкурентоспособност на световно равнище.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Този доклад очертава плановете на Парламента да координира по-добре структурните фондове на ЕС и разходите за европейски иновации като начин за справяне с разликите в равнището на развитие в регионите в целия ЕС и запазване на регионалната конкурентоспособност. Подкрепям тези призиви, както и допълнителните призиви за опростяване на процедурите, свързани с това финансиране, и по-специално за МСП, на които трябва да помогнем в настоящата икономическа конюнктура, като намалим административната тежест за тях. Този доклад също така определя важни маркери, които подчертават значението на принципа за децентрализация (подхода „отгоре-надолу“) с оглед подобряване на „принципа за сътрудничество“ с местните органи на управление, които често са в най-добра позиция да установят какви са нуждите на гражданите в Съюза, и най-вече в Уелс.

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Когато говорим за политика на сближаване в този Парламент, ние говорим за списъци с желания. Нашите гласоподаватели и ние самите бихме искали да живеем в Европа, където всички са успели, няма бедни и няма недостиг на работни места. Ето защо този доклад по-скоро напомня на списък с желания, който едно дете може да изпрати на Дядо Коледа. Неоспоримата полза от доклада е, че той включва може би всичко, което бихме искали да видим под елхата, ако не тази година, то може би през 2020 г. Има само един проблем. Всички тези неща струват пари. Точно както в едно семейство с малки деца, и ние трябва да решим какви са нашите приоритети. Не мога да спра да мисля, че това е първоначалната роля на този Парламент. Представеният доклад ни показва твърде тъжния факт, че дори и кризата няма да ни помогне да изпълним тази роля по-добре.

Винаги имаме прекалено много приоритети. Във всяко семейство обаче има само един бюджет, а подаръците се купуват от това, което остане на семейството, след като е осигурило храна и облекло и е платило всички сметки за отопление и за домакинството. Подкрепата, която ние така благородно изискваме за едно или друго, всъщност представлява вземане на пари от джобовете на данъкоплатците – от майките и бащите, които всеки месец вземат решения какво е техен истински приоритет и какво ще трябва да почака. Не трябва да забравяме това.

11. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 13,10 ч., се възобновява в 15,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

(Заседанието се открива в 15,05 ч.)

12. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

13. Време за въпроси към председателя на Комисията

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси към председателя на Комисията. Бих искал да приветствам председателя Барозу с „добре дошъл” в ежемесечното ни време за въпроси. Готови сме да започнем да приемаме въпроси. Правилата са същите, както винаги: една минута за задаване на въпрос, една минута за отговор и в случай, че някои от председателите на политическите групи желаят да зададат уточняващ въпрос – още един въпрос и един отговор, всеки от тях с продължителност 30 секунди.

  Ioannis Kasoulides, от името на групата PPE. – (EN) От името на г-н Daul, председателя на нашата група, искам да задам следния въпрос. Групата PPE би желала да узнае мнението Ви относно полаганите понастоящем усилия за възобновяване на директните преговори за решаване на палестинския въпрос. САЩ прекрати усилията си да убеди Израел да удължи мораториума върху строителството на селища в Източен Ерусалим и на Западния бряг, вероятно защото те не водят до резултат.

Какви действия следва да предприеме ЕС самостоятелно или съвместно с други членове на Квартета, за да предизвикат започване на преговорите? С оглед на настоящите събития как трябва да се тълкува повторно заявената готовност на ЕС да признае една независима палестинска държава в подходящ момент?

Как се оценява хуманитарната обстановка в ивицата Газа след решението, взето от Израел през юни 2010 г. за облекчаване на пропускателния режим на контролните пунктове и действията за освобождаване на Гилад Шалит?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Както знаете, Европейският съюз силно подкрепя възобновяването на преките преговори. Вчера Съветът по външни работи изложи позицията на Европа, в която се изразява съжаление, че Израел не е могъл да приеме ново замразяване на строителството на селища, за което настояваха Европейският съюз, Съединените щати и Квартетът.

Бих добавил, че положението буди разочарование по-специално поради факта, че създаването на необходимите условия за решение с две държави е в интерес не само на Палестина, региона и широката международна общност, но според мен и на самия Израел.

Що се отнася до преговорите, вчера Съветът по външни работи постигна съгласие и относно засилване на координацията с Квартета и Съединените щати. Не след дълго специалният пратеник, сенатор Мичъл, ще се срещне с Катрин Аштън, за да й докладва за настоящото положение. Европейският съюз ще обяви пълната си подкрепа за мирния процес и пълната си ангажираност с региона. Считам, че Квартетът би могъл да възобнови дейността си, като Европейският съюз заработи в много тясно сътрудничество със САЩ.

Върховният представител Аштън поддържа връзка с ключови участници в процесите в региона, а с нетърпение очакваме и срещата на Арабската лига тази седмица. Нужно е да дадем нов шанс, нов тласък на преговорите, тъй като патовото положение не бива да се счита за вариант. Убеден съм, че пътят към постигане на напредък ще бъде намерен съвместно със Съединените щати.

  Ioannis Kasoulides, от името на групата PPE. – (EN) Бих искал отново да попитам за хуманитарната обстановка в ивицата Газа след отварянето на пропускателните пунктове, както и какво става с ефрейтор Гилад Шалит.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Положението в ивицата Газа е нестабилно. Икономическото възстановяване е изключително необходимо, но за съжаление не се наблюдава фундаменталната промяна в политиката в Газа, за която Европейският съюз настоява през последните месеци.

Ето защо в понеделник тази седмица Европейският съюз постигна съгласие по един тристранен подход в подкрепа на износа от Газа след призив на министър-председателя Фаяд. Неотдавна приех министър-председателя Фаяд и говорихме за това. На Газа трябва да се гледа като на много важен компонент от изграждането на палестинската държава.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, Европейският съвет ще заседава в четвъртък и петък. Бих искал да Ви задам следните въпроси:

Първо, считате ли, че въвеждането на еврооблигации може да спомогне за стабилизиране на еврото?

Второ, споделяте ли мнението на канцлера Меркел, че еврооблигации не са необходими?

Трето, в случай че мнението Ви се различава от това на г-жа Меркел и подкрепяте еврооблигациите, какво възнамерявате да предприемете в Съвета идния четвъртък?

Четвърто, поддържате ли връзка с председателя на Еврогрупата, премиера и финансовия министър г-н Юнкер, и като председател на Комисията ще го подкрепите ли?

Пето, в случай че еврооблигациите не получат зелена светлина, ще информирате ли Парламента незабавно след това за начина, по който Вие, като Комисия, възнамерявате да реагирате на евентуално отрицателно решение?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Идеята за еврооблигациите е интересна. Всъщност Комисията я разгледа още през 2008 г. в нашия документ „ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз”. Междувременно обаче, с оглед преодоляване на кризата, създадохме Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). Тези инструменти съвсем не са изчерпателни. При необходимост те могат да се усъвършенстват и адаптират много по-бързо от всякакви алтернативи, колкото и интересни да са те. Понастоящем считам, че трябва да си зададем един простичък въпрос: дали най-добрият начин за справяне с кризата е чрез инструменти, по които има консенсус, или чрез откриване на още една дискусия, по която няма консенсус? Както подсказва Вашият въпрос, действително няма консенсус по предложенията, направени неотдавна от премиера Юнкер.

Считам, че днес отговорът е очевиден. Би трябвало да се съсредоточим върху онова, по което можем да постигнем консенсус в еврозоната, защото липсата на такъв консенсус ще е пагубна за начина, по който тя се възприема от пазарите. Нека не отхвърляме много интересната идея за еврооблигациите в бъдеще, но на този етап да се съсредоточим върху онова, което можем да сторим бързо и решително.

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, Вие отговорихте на въпросите ми с неподражаемата си дипломатичност, но не искам да Ви оставя да се измъкнете по този начин. Затова ще Ви попитам съвсем конкретно: в качеството си на председател на Еврогрупата премиерът Юнкер обяви, че възнамерява да подеме инициатива в Европейския съвет за въвеждане на еврооблигации. Ще го подкрепите ли в това отношение? Освен това има ли вероятност да се опитате да убедите г-жа Меркел и г-н Саркози да се присъединят към болшинството от държавите в еврозоната или когато г-жа Меркел и г-н Саркози кажат: „не искаме това“, Вие ще кажете: „добре, тъй като две страни казаха „не“, ще се откажем от тази идея“?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Ще отговоря съвсем откровено. Не считам, че на този етап има и минимална възможност да се постигне споразумение относно еврооблигациите.

Няколко държави-членки приемат с неохота това предложение. Ето защо мисля, че трябва да работим за постигане на възможно най-голям консенсус с настоящите инструменти. Много откровено заявих пред вас – като по-специално се обърнах към Martin Schulz – че намирам идеята за интересна и привлекателна. Всъщност Комисията е правила няколко предложения преди – по времето на един от видните ми предшественици – но на този етап липсват подходящи условия за постигане на споразумение.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (EN) Имам конкретен въпрос, но искам да отбележа, г-н Барозу, че Вие имате право на инициатива в Комисията. Можете да излезете с предложение относно еврооблигациите и именно за това питаше г-н Schulz. Добре, значи няма да използвате това си право и за момента, по отношение на този въпрос, това е проблем.

Имам конкретен въпрос относно освобождаването от отговорност за 2009 г. Има декларация за достоверност от един генерален директор на Генерална дирекция „Регионална политика”, който посочва, цитирам неговите думи, че за 38 от 79 програми генералната дирекция няма разумна степен на сигурност относно законността и редовността на свързаните с отчетите операции във връзка с възстановяването през 2009 г. на декларираните разходи. Оттук произтича въпросът за това кой е в състояние да осигури тази разумна степен на сигурност. По-нататък в декларацията се посочва, че по отношение на останалите 41 програми са констатирани значителни пропуски на ранен етап преди всяко възстановяване на разходи през 2009 г.

И така, въпросът ми към Вас е: ако допуснем, че Вие поемате политическата отговорност за тази декларация и за всичките й последици, каква ще бъде насоката на Вашите действия спрямо държавите-членки?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) В отговор на бележката Ви, г-н Verhofstadt, позволете ми преди всичко да Ви уведомя, че Комисията вече използва правото си на инициатива. Спомняте си, че когато въвеждахме този механизъм, Оли Рен и аз предложихме да се предвиди възможност за колективни гаранции, която на практика ни насочваше към еврооблигациите. Тя беше категорично отхвърлена от държавите-членки.

Сега бихме могли да представим нови предложения, но не считам, че отговорното поведение в този момент е да се отправят отново формални предложения, когато сме в такава деликатна ситуация. Това само ще раздели еврозоната и Европейския съюз. Но Комисията вече направи предложения. Те бяха внесени и отхвърлени. Така стоят нещата в действителност.

Що се отнася до финансовите перспективи, вече поех ангажимента да представя предложение за конкретен вид еврооблигация – еврооблигации за европейски проекти – и макар че вече дочух някои негативни коментари от няколко столици, все още се надявам, че те ще се появят на бял свят.

По отношение на Вашия въпрос, считам, че трябва да изискваме повече от държавите-членки. Както знаете, с изключение на четири-пет държави-членки, те не са готови да представят своите декларации за достоверност. Вярно е казаното от нашия генерален директор – както споменахте – че понякога Комисията не разполага с всички необходими инструменти, за да започне да работи с държавите-членки възможно най-рано относно начина, по който се изразходва финансирането от Европейския съюз на национално ниво.

  José Bové, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н Барозу, преди една година ми казахте, че генно модифицираните организми (ГМО) са опетнили първия Ви мандат и че искате да върнете този въпрос за преразглеждане от държавите-членки.

Преди няколко дни бяха събрани 1 200 000 подписа на европейски граждани, които настояват за доклад относно ГМО, изготвен от независими експерти. Отново преди няколко дни Съветът по околна среда отхвърли с много голямо мнозинство предложението на члена на Комисията Дали. Становищата на юридическите съветници както на Съвета, така и на Парламента също бяха отрицателни. Накрая, станахте свидетели на скандала в Европейската агенция за безопасност на храните (ЕАБХ) във връзка с аферата Банати и въпросите, повдигнати от експертната група. Нещо повече, самата ЕАБХ реши да издаде нови насоки за оценка.

Ето защо искам да разбера дали сте склонни да преустановите всякакво издаване на нови разрешения и подновяване на съществуващи такива, като например това на MON810, докато не влязат в сила новите правила на ЕАБХ? Новите оценки и подновяваните разрешения трябва да се обработват съгласно новите правила.

Накрая, склонен ли сте да възобновите разискването, за да можем да получим независима оценка?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, що се отнася до инициативата, знаете, че тази нова система все още не е влязла в сила. Но ние естествено следим всички граждански инициативи по въпроса с голям интерес. Всъщност членът на Комисията, който отговаря за тези въпроси, се срещна с вносителите на инициативата, въпреки че тя все още не е официално одобрена.

Що се отнася до настоящия въпрос, ще продължим да прилагаме законодателството в сегашния му вид. Нямаме по-добра алтернатива от Европейската агенция за безопасност на храните. Това е независима агенция, която е създадена, за да дава становища. Тя събира експертна информация по тази тема и, разбира се, ние трябва да се придържаме към становищата, които тя дава. Така че ще продължим да съблюдаваме общностното право в това отношение. Комисията не може да взима решения за временно прекратяване на прилагането на общностното право.

Вече Ви казах съвсем открито, че не съм удовлетворен от системата за управление на ГМО в Европа. Не съм удовлетворен от нея, защото считам, че не е достатъчно прозрачна. Но това е системата, към която съм длъжен да се придържам.

  José Bové, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Благодаря Ви за Вашия отговор. Европейската агенция за безопасност на храните обаче вече въведе нови насоки, които са много по-строги. Склонен ли сте да приемете, че всички нови разрешения, издадени през последния период, както и въпросът относно MON810, трябва да се преразгледат в светлината на новите насоки?

Не можем днес да приемаме оценки, които са извършени въз основа на стари правила. Ето защо Ви задавам този въпрос съвсем точно и бих искал да започнете цялото това разискване отново, от самото начало, вместо да изчаквате до 2012 г. Предстои актуализация на Директива 2001/18/EО през 2012 г. и този процес трябва да се придвижи напред.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Както винаги, ние вземаме под внимание предложенията и съветите на независимата агенция – Европейската агенция за безопасност на храните със седалище в Парма. Следователно ако агенцията предложи ново указание, ние ще го проучим много внимателно.

Толкова мога да Ви кажа на този етап. Все още обаче не е променена нормативната база, която регламентира одобряването на ГМО. Затова трябва да се придържам към настоящата система, докато не бъде променена, но ще сме готови да разгледаме всички нови насоки и да ги проучим изключително внимателно.

  Michał Tomasz Kamiński, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, „Газпром“ и консорциумът „Северен поток“ полагат тръбите на така наречения „Северен газопровод“ от 9 април. Не искам да наблягам на екологичните аспекти на този проект, тъй като Парламентът вече проведе разискване по въпроса. Искам само да насоча вниманието Ви към един проблем – тръбите, които се полагат, значително затрудняват достигането на полското пристанище Швиноуйшче (Świnoujście) от големите кораби. Това пристанище е основен източник на поминък за много поляци в Западна Полша – област, засегната от безработица, чието равнище често е доста високо. Полша повдигна този въпрос по време на двустранни разговори, но имам впечатлението, че тук става въпрос и за проблеми, свързани с конкурентоспособността. Пристанището на Рощок е в непосредствена близост – оттатък границата, в Германия. Надявам се то да се радва на бърз растеж, но бих желал отношението към всички пристанища в Европа да бъде еднакво, така че те да могат действително да се конкурират и така че техническите решения, възприети от една държава-членка, да не възпрепятстват развитието на дадено пристанище в друга.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Известно ми е, че в определен момент е имало опасения, че достъпът до съответните полски пристанища ще бъде ограничен. Според информацията, с която Комисията разполага обаче, органът по минно дело в германския град Щралзунд е включил в разрешението, което е издал на дружеството „Северен поток”, изискването да изготви преработен анализ на риска за част от газопровода на германска територия, тъй като на онзи етап са били представени планове от полската страна за приспособяване и на двете пристанища за кораби, които ще се нуждаят от по-дълбоки води, за да плават. В резултат на анализа тръбопроводът ще бъде положен на морското дъно с покритие от половин метър с дължина около 20 километра.

Освен това, анализът на планирания маршрут в изключителната икономическа зона на Германия доведе до решението да се предпочете алтернативно трасе с дължина 12 километра. Окончателното разрешение беше издадено от Федералната служба по морско корабоплаване и хидрография през февруари тази година.

Съгласно информацията, предоставена от германските органи и строителната организация, и двете гореспоменати мерки са били предприети, за да се гарантира неограничен достъп до полските пристанища след изграждането на газопровода. Съжалявам за силно специализираната терминология, но това е най-добрата информация, която имаме.

  Michał Tomasz Kamiński, от името на групата ECR. – (PL) Г-н Барозу Вие многократно сте доказвали, че се отнасяте справедливо към държавите-членки. Надявам се, че по този въпрос Европейската комисия ще прояви същото справедливо отношение към моята страна. Бих искал само да насоча вниманието Ви към факта, че самият Вие признахте, че разчитате главно на данни, предоставени от германска страна. Бих призовал Европейската комисия да се консултира и с независими експерти по този въпрос, макар че продължавам да изтъквам, че имам голямо доверие в справедливия Ви подход към всички държави-членки на Европейския съюз.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Благодаря Ви за Вашите бележки, г-н Kamiński. Комисията действително следи много внимателно въпроса за „Северен поток“. Съзнаваме колко деликатен е той по отношение на околната среда и от други гледни точки, така че ще го наблюдаваме с повишено внимание.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, в отговор на въпросите на г-н Schulz отбелязахте, че вероятно предложението относно еврооблигациите няма да пожъне успех. Преди това ни беше казано, че нищо няма да излезе от предложението за данък върху финансовите транзакции, а имаше и други предложения, които също останаха без последствия Тече третата година от началото на финансовата криза и сега се питам дали бихте могли да приемете да се подсили пакетът за спасяване на еврото – това, разбира се, би била допълнителна мярка – или трябва да очакваме, че до края на работната седмица още един набор от предложения ще бъде отхвърлен от Вас и от други. Въпросът ми е: каква е цената на това забавяне, особено след като очевидно то коства много средства?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Едно от нещата, които трябва да кажем на европейските държавни и правителствени ръководители, е следното: тази седмица, по време на нашата среща – тъй като председателят на Комисията също присъства като член на Европейския съвет – ние не само ще разговаряме помежду си и ще решаваме политически и икономически въпроси, ние ще обсъждаме пазарите.

Това са изключително деликатни въпроси, по които считам, че трябва да проявяваме известна сдържаност в коментарите, които правим.

Тъй като мой дълг е да съм откровен с всички вас, вече отговорих съвсем честно на въпроса, зададен от г-н Schulz. Разгледахме някои интересни предложения, касаещи еврооблигациите. Мисля, че не бива да отхвърляме предложението, но е очевидно че на този етап няма консенсус. Няма да проявявам настойчивост по въпроса, по който според мен очевидно имаме различия на настоящия етап. Сега разполагаме с инструменти, които бяха обект на консенсус, по които можем да работим в стремежа си да намерим съгласуван и функционален механизъм за защита на еврозоната и на Европейския съюз.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, имам само един кратък уточняващ въпрос: има ли някакви други инструменти, които все още се обсъждат? Чувствам се доста зле информиран в това отношение. Трябва да се направи нещо и ние вероятно споделяме мнението, че инструментите, с които разполагаме, трябва да бъдат действително използвани.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Обсъждаме много въпроси и множество възможни алтернативни инструменти. На последното си заседание Еврогрупата разгледа различни варианта и различни идеи, като Комисията поддържа връзка с всички участващи страни.

Самият аз и Оли Рен сме се консултирали не само с държавите-членки, но и с председателя на Европейската централна банка, с изпълнителния директор на Международния валутен фонд (МВФ) и с други много важни субекти, действащи в тази сфера, но не считам за разумно, както понякога се е случвало в миналото, да са правят много важни съобщения, от които не произтичат конкретни последици.

Следващият път трябва да сторим точно обратното и да излезем с реални заключения, когато сме готови. Ето защо Комисията работи много активно с всички държави-членки и с други институции, за да реагира комплексно и възможно най-скоро.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-н Барозу, неотдавнашната буря, свързана с Уикилийкс, предизвика смесени чувства, като някои хора твърдят, че е добре да има прозрачност, а други отбелязват, че изтеклата информация вероятно ще навреди на международната дипломация. На мен обаче ми бяха особено забавни коментарите за Вас в Уикилийкс, в които се споменаваше пътуването Ви до Русия и факта, че сте бил игнориран и изключван, както и пренебрежителното мнение на руснаците, че не сте нищо повече от един прехвален служител в международна организация.

Г-н Барозу, не забравяйте – обсъждали сме го тук и преди. Многократно съм изтъквал пред Вас, че не сте пряко избран от хората и затова Ви липсва истинска легитимност. Дали фактът, че не сте избран е причината, поради която не се ползвате с по-голямо уважение на световната сцена и поради която европейските народи все повече презират Вас и цялата Комисия?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Не бих очаквал, г-н Farage, че Вие и руснаците ще бъдете обединени от една обща кауза – защото точно това намеквате, че сте съгласен с тях. Откровено казано, аз съм избран от Европейския парламент с тайно гласуване, така че смятам, че заслужавам уважението на същия този Парламент, на всичките му членове.

(Ръкопляскания)

Европейският съюз, съставен от 27 демокрации, избира председателя на Комисията по оригинален начин, именно защото не сме държава. Убеден съм, че не бихте подкрепили една обединена европейска държава. Тъй като не сме обединена държава, няма преки избори за президент на Европейския съюз. Нямаме такъв; имаме председател на Комисията. И да Ви харесва и да не Ви харесва – на мен ми харесва повече, отколкото на Вас – на практика аз съм избран от Парламента и има председател на Европейския съвет, който е определен от държавните и правителствени ръководители.

Такова е устройството ни и считам, че това е демократичен начин да се съобразим с многообразието в Европейския съюз. Надявам се, че поне членовете на Европейския парламент зачитат институциите, с които разполагаме в Европейския съюз, дори ако това не се отнася за други.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Знаете ли, г-н Барозу, това ми достави огромно удоволствие. Това, че можете да се изправите и да се похвалите с факта, че сте избран тайно и че това някак си Ви придава демократична легитимност, е най-чудатата идея, на която съм се натъквал през целия си живот.

Истината е, че Комисията има изключителното право да предлага такива законодателни актове, които вредят на икономиките в Европа така, както сега. Има ли някакви обстоятелства, при които считате, че трябва да се проведе референдум, за да могат европейските народи да решат тези проблеми?

(Възклицания на различни членове на Парламента в залата)

  Председател. – Колеги, съжалявам, не приемаме коментари от залата. Бихме искали да продължим със заседанието.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Изборите в Парламента се проведоха с явно гласуване. Много хора обаче считат, че най-свободни са тези избори, при които всеки човек – или всеки член на Парламента – може да взема решения тайно. В тоталитарните системи обикновено не се позволява тайно гласуване, именно поради натиска върху личните свободи. Това е първият ми коментар.

На второ място, по отношение на референдумите, в конституционната теория и в теорията на демокрацията се допускат референдуми, както и представителна демокрация. Между другото Великобритания вероятно е страната, която е направила най-много за представителната демокрация. Представителната демокрация е напълно легитимен начин за вземане на решения в една демократична страна. Ролята на парламентите – както на националните, така и на европейския – е изключително важна в условията на демокрация. Лично аз считам, че някои коментари, насочени срещу представителната демокрация, не са показателни за истинско демократично мислене, когато се формулират по такъв негативен начин.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Китай се радва на голямо положително салдо в търговския си баланс с ЕС. Положителното салдо на Европа в сферата на услугите е прекалено малко, за да го компенсира. Китай постига търговския си излишък, като изкуствено намалява стойността на националната си валута, като занижава размерите на работните заплати, така че субектите да не могат да си позволят внос в Китай, а експортните цени да са значително по-ниски от европейските, и на трето място, като пренебрегва международните патентни права, така че китайските дружества да могат да се облагодетелстват от факта, че самите те не осъществяват научноизследователска и развойна дейност.

Китай бързо трупа запаси от чуждестранна валута и увеличава контрола си над ограничените световни ресурси. Европейските държави стават доброволни жертви на неумолим конкурент в глобален мащаб, който разполага с инструмент за разрушаване на средствата ни за препитание. Европейските страни трябва индивидуално – каквото е моето предпочитание – или колективно да защитят нашите промишлени предприятия.

Защо Комисията позволява стопанските субекти и работниците в ЕС да страдат от нелоялната конкуренция от страна на Китай?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Нека Ви уверя, че ще постигнем много по-голям успех, ако действаме колективно, отколкото поотделно.

Откровено казано, не считам, че отделните ни държави-членки разполагат с достатъчно средства за упражняване на влияние, за да налагат някакви мерки на Китай. Европейският съюз може да работи с Китай колективно и ние правим именно това. Както знаете, подкрепяме свободната търговия, но също така подкрепяме лоялната търговия. Когато преценявахме, че има доказателства за дъмпинг например, предприемахме антидъмпингови мерки спрямо Китай. Не беше лесно, защото някои държави-членки се противопоставяха на тези мерки, но ние ги прилагахме. При всяка наша среща с китайското ръководство обсъждаме правата на интелектуална собственост и необходимостта китайците да зачитат някои основни принципи, за да можем да осъществяваме свободна търговия с тях. Нашият план за действие е точно такъв: да влизаме във взаимоотношения с китайците с положителна нагласа, но същевременно да отстояваме твърдо търговските си интереси.

Впрочем това беше много ясно изразено на последната среща на високо равнище.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Казахте, че вярвате в лоялната търговия, но такава не ни се предлага. Налице е нелоялна търговия в полза на Китай.

Ще успее ли Комисията да убеди Китай да премахне субсидиите си, да позволи на валутата си да поскъпне или всъщност да започне да зачита международните права на собственост, които явно възлизат на около 5% от китайския брутен вътрешен продукт? Няма ли в крайна сметка да възникне необходимост да се блокира изцяло вноса на китайски стоки?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Ясно е, че Комисията ще постигне успех, ако има пълната подкрепа на нашите държави-членки. Ние действаме по този начин и преди всичко много държим на реципрочността. Прилагането на концепцията за реципрочността означава, че искаме да държим пазарите отворени. Считаме, че това е в наш интерес. Европейският съюз е несъмнено най-големият износител в света, по-голям от Китай, така че е важно пазарите да останат отворени. Но също така считаме, че нашите партньори трябва да спазват някои основни правила.

Що се отнася до обменните курсове, както знаете, Европейският съюз беше начело по време на последната среща на Г-20 в стремежа си да осигури конструктивното и съвместно решаване на този проблем, защото смятаме, че въпросът трябва да се обсъжда и когато решаваме проблемите с големите дисбаланси в световната икономика.

  Председател. – Сега преминаваме към втората част на времето за въпроси, по процедурата с вдигане на ръка („catch the eye“). Темата е Уикилийкс и сигурността в кибернетичното пространство.

  Carlos Coelho (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н Барозу, няма да искам от Вас да се спирате на проблемите с дипломацията на Съединените щати или да коментирате предимствата и недостатъците на компютърните мрежи, свободата на информация или възмутителните призиви за смърт на Джулиан Асанж. Това, което искам да кажа, е, че нямаме право да пренебрегваме каквато и да било информация, която се появява в публичното пространство.

Отправих запитване към председателя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и към председателя на подкомисията по правата на човека дали можем да възобновим проведеното през 2007 г. разследване на Парламента относно дейността на Централното разузнавателно управление на Съединените щати в Европа, което имах честта да ръководя. Тогава изказах специалната си благодарност към Вас – Комисията Барозу ни оказа съдействие и помощ, като действията й бяха много прозрачни и съвсем различни от тези на Съвета, който допускаше пропуски и лъжи във взаимоотношенията си с Парламента. Въпросът, който искам да Ви задам, е много семпъл: Готова ли е Комисията Барозу отново да сътрудничи на Европейския парламент напълно прозрачно?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (PT) Европейската комисия, на която имам честта да съм председател, винаги си сътрудничи напълно прозрачно с Европейския парламент и винаги ще действа по този начин в бъдеще. Нямам ни най-малко съмнение в това отношение и Ви благодаря за словата, касаещи Комисията, която председателствам. Считам, че е важно да съблюдаваме най-високите стандарти и принципи за прозрачност и за лоялно междуинституционно сътрудничество във всички взаимоотношения между Комисията и Парламента.

  Edit Herczog (S&D). – (EN) Бих искала да задам същия въпрос. В днешно време европейците са зависими от цифровите технологии и ние желаем това да е така, но при условие че се чувстваме в безопасност и защитени в интернет. Комисията трябва приоритетно да излиза с предложения относно безопасността на 500-те милиона граждани на Европа. Какви са плановете й за съчетаване на защитата и неприкосновеността на личния живот по такъв начин, че да не се неутрализира нито едното, нито другото?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Някои от тези въпроси попадат в сферите на отговорност на държавите-членки, но в областите, които принадлежат към нашата сфера на отговорност, неотдавна предложихме някои подобрения. По отношение на законодателството относно достъпа до документи представихме няколко предложения на члена на Комисията Малмстрьом, които сега Вие разглеждате. Представяли сме предложения и в областта на сигурността в кибернетичното пространство, защото, както правилно отбелязахте, ставаме все по-зависими от цифровите технологии.

Много е важно да имаме свобода в дигиталното пространство, но тя, разбира се, трябва да е съчетана с отговорност и със защита на важни права като правото на неприкосновеност на личния живот. Следователно защитата на данните също е въпрос на основни права и ние считаме, че Комисията е представила разумни предложения, с които се постига подходящ баланс между свободата – тя не подлежи на обсъждане – и отговорното ползване на интернет.

  Graham Watson (ALDE). – (EN) Председателят на Комисията даде неискрени отговори по отношение на Уикилийкс. Може ли да му задам един въпрос, за мнението му по който все още не е изтекла информация в Уикилийкс?

Г-н председател, Вие отговорихте на въпросите относно емитирането на еврооблигации за осигуряване на средства за текущи разходи за правителствата. Разбирам и споделям някои от изразените опасения във връзка с такъв начин на действие. Но нима не съзирате потенциала за ползване на кредити, който е налице в резултат на доброто управление на еврото?

Тъй като г-н Йотингер обявява пред нас, че са му необходими 1 000 млрд. евро в срок от 10 години за инвестиции в енергийна инфраструктура – т. е. по около 100 млрд. евро на година за подпомагане на справянето с двойното предизвикателство – изменението на климата и сигурността на енергийните доставки – и тъй като би било прекалено амбициозно това да се поеме от Европейската инвестиционна банка, не бихте ли могли да представите предложения за емитиране на еврооблигации за финансиране на инвестиции в инфраструктурата, вместо за финансиране на текущите разходи на правителствата?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н Watson, не съм дошъл тук, за да се заигравам на тема Уикилийкс с Вас. Вие вече знаете позицията ми по въпроса. В словото си пред Вас за състоянието на Съюза споменах, че ще направя предложения за еврооблигации под формата на облигации за проекти с конкретна инфраструктурна насоченост. Те ще бъдат предназначени не за увеличаване на заемните средства на държавите-членки или за покриване на прекомерен дълг – защото имаме проблеми със свръхзадлъжнялостта в Европа – а специално за финансиране на някои важни инфраструктурни проекти, главно с подкрепата на Европейската инвестиционна банка – както правилно отбелязахте.

Това определено е на дневен ред и е част от финансовата ни перспектива. През юни ще представим няколко конкретни предложения по въпроса. Нека се опитаме да постигнем необходимия консенсус, защото смятам, че това е един от начините да се справим с настоящия проблем. Налице са много важни ограничения върху бюджетите на нашите държави-членки, а същевременно ни е необходимо финансиране за някои действително европейски проекти.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (ES) Г-н Барозу, това, което ме безпокои, е съдържанието. Струва ми се, че стреляме по вестоносеца, вместо да вникнем в същината на проблема. Основният въпрос, който лежи в основата на Уикилийкс, касае неговото съдържание, чиято истинност беше демонстрирана.

Години наред Вие и други Ваши колеги, като например Мигел Моратинос, отричате по-голямата част от неговото съдържанието. Вие отрекохте, че има таен европейски сговор относно някои незаконни практики на Съединените щати.

Сега знаем, че това е вярно, че се е случило и все още чакаме отговор от много министри на външните работи, и по-специално от Вас. Считам, че е крайно необходимо да дадете обяснение относно съдържанието.

След това имам още един въпрос за кампанията срещу Джулиан Асанж. Мисля, че е много важно да отчетем опасностите, на които е изложен този човек в момента. Не бива да забравяме, че той направи нещо, което беше необходимо, а именно, извади истината наяве.

Това е нещо, което се надявам и Вие да разберете и на което всички в Парламента се надяваме: да дадете обяснения, било то тук или в някоя комисия, чиято дейност трябва да възобновим, за да установим чистата истина.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (PT) По отношение на съдържанието, цялата информация, която излезе на светло, е свързана с дейността на държавите-членки, а не на Европейската комисия. Държавите-членки трябва да дадат всички разяснения и аз съм убеден, че те ще го сторят, като се има предвид, че са демократични страни. Знам, че в някои държави-членки бяха предприети инициативи за информиране на обществеността за конкретни операции, за които бяха обвинени.

Що се отнася до работата на Комисията, както уважаемият член на Парламента г-н Coelho ни припомни преди малко, Комисията направи всичко, което е по силите й, за да предостави максималната възможна информация на Парламента и на европейските граждани. По отношение на Джулиан Асанж нямам какво да отбележа. Срещу него има обвинения от криминално естество, повдигнати от държава-членка – Швеция – която е демократична страна и в момента има издадена европейска заповед за арест срещу него, която се разглежда от британските съдебни органи. Ясно е, че Комисията няма какво да каже по въпроса освен очевидното: всеки обвиняем е невинен до доказване на противното.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, в момента в киберпространството се води истинска война. Според съобщения в пресата през последните няколко дни хиляди хакери са предприели кибератаки срещу фирми, които се опитват да свалят Уикилийкс от интернет или да подкопаят финансовите му устои и да прекъснат притока на дарения към него.

Дружества като MasterCard, Visa или PayPal станаха обект на кибернетични атаки от типа „разпределен отказ на услуги“ (DDOS), при които хиляди компютри се опитват едновременно да се свържат с уебсайта, като по този начин той се претоварва и престава да функционира.

Всички ние разбираме, че това причинява проблеми с транзакциите на гражданите като цяло. Въпросът е ясен: считаме ли – на европейско ниво – че разполагаме с надеждна предпазна мрежа за защита на онлайн транзакциите на населението, ако това се случи?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Смятам, че в момента не сме напълно подготвени за това, и поради тази причина Комисията неотдавна представи някои предложения за борба срещу този вид кибератака.

Това беше инициатива на члена на Комисията Малмстрьом, като сега тези предложения са разширени и обхващат всички видове кибернетични атаки. По отношение на кибератаките, които споменахте, нека Ви кажа, че Държавният департамент на Съединените щати отрича да е давал каквито и да било директни указания на PayPal, Visa или MasterCard, така че изобщо не мога да коментирам решения на дружества за обслужване – или необслужване – на Уикилийкс. Комисията е против осъществяването на всякакъв вид кибератаки от едната или другата страна в този спорен случай.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-н председател, публикуването на секретна дипломатическа кореспонденция на САЩ от страна на Уикилийкс и на една уважавана международна медия е възможно единствено поради огромния провал на системата за сигурност на САЩ, дължащ се на прекомерното разширяване на диаграмата на разпределението на Държавния департамент и на Министерството на отбраната.

До какви последици считате, че може да доведе този провал за трансатлантическите взаимоотношения по-специално на ниво обмен на дипломатическа и разузнавателна информация? Също така какви поуки се извличат за укрепване на сигурността на вътрешно-европейските съобщителни мрежи и за функционирането на Европейската служба за външна дейност, включително на мрежата „Европейска кореспонденция“ (Correspondence Européenne) и за защитата срещу кибернетични атаки?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (PT) Първо, ние считаме, че станалото в Съединените щати би могло да се случи практически във всяка система за сигурност. Нито една система за защита не е напълно застрахована срещу възможността някое лице да наруши закона.

Вярно е, че в системата на САЩ явно, съгласно получената информация, стотици хиляди хора имат достъп до изключително поверителна информация, но истината е, че в рамките на системите, в които се цени свободата, какъвто е случаят и с европейските системи, е невъзможна 100-процентна защита. Именно поради тази причина сме решени да работим с нашите партньори и приятели в Съединените щати за укрепване на сигурността, но също така винаги при зачитане на основните свободи, като смятаме, че е важно да се намери добър баланс между тези две предпазни мерки, както посочих преди малко.

Вярно е, че по-специално поради терористична дейност съществува необходимост от обмен на изключително поверителна информация. Същевременно трябва да вършим това в съответствие със стандартите за сигурност и като цяло при спазване на принципа на справедливия баланс.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Както показват изявленията на правителствените представители на множество държави, целта на изключителното усърдие, с което се разследва Джулиан Асанж, е да се наложи наказание на него и на Уикилийкс за разгласяването пред света на някои най-строго пазени тайни, като опасенията на държавния секретар на САЩ, Хилари Клинтън, която поискала от посолствата на САЩ в Рим и Москва информация относно всякакви лични инвестиции на г-н Берлускони и г-н Путин, които биха могли за окажат влияние върху външната или икономическата политика на съответните им страни. Г-н Берлускони е описан като говорител на г-н Путин в Европа.

Очевидно това, което става тук, е налагане на безпрецедентно наказание и преследване на един човек и една организация, чието единствено престъпление е, че са известили света за някои сиви зони, които поставят правителствата в неудобно положение. Следователно е наш дълг да защитим свободата на Уикилийкс и да гарантираме справедливо отношение към Джулиан Асанж, който трябва да плати за престъпленията си, ако те бъдат доказани в справедлив съдебен процес.

Затова призовавам Комисията да изрази своята позиция по аферата Уикилийкс и да обясни как възнамерява да следи ситуацията, така че тази афера да не се използва за ограничаване на свободата на информация и за налагане на ограничения в интернет, който отново се доказа като изключително мощен демократичен инструмент и който следователно трябва да се защитава.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Както отбелязах по-рано, не мога да коментирам конкретни случаи или обвинения в престъпна дейност.

Що се отнася до г-н Асанж, срещу него беше повдигнато обвинение от шведската съдебна система, като в момента то се разглежда от британските съдебни органи. Както Швеция, така и Обединеното кралство зачитат принципите на правовата държава. Трябва да дадем възможност на обичайния законен процес да продължи. Не мога – а и не бива – да коментирам, именно защото дълбоко уважавам презумпцията за невинност и индивидуалните права на всеки. Затова не мога да коментирам тези въпроси.

Що се отнася до другите Ви бележки относно някои от нещата в Уикилийкс, не считам, че е редно да изказвам мнение. Коментарите се приписват на дипломати на Съединените щати и следователно те носят отговорност за тях. Не мога да ги тълкувам. Мога само да споделя с Вас нашата позиция, която не съвпада с тази на Съединените щати. Нашата – европейската – позиция по въпроса, който ни зададохте, е ясна. Не е нужно да коментираме конкретна информация, изтекла в публичното пространство, независимо дали източникът е Уикилийкс, или някой друг.

  Takis Hadjigeorgiou (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, считам, че все още пропускаме най-главното. Най-малкото, въз основа на Вашите отговори, считам, че Вие пропускате най-главното. Преди всичко съм напълно изумен – и бих искал да знам дали и Вие сте толкова изумен – от будещото недоумение мълчание от страна на европейските структури във връзка с това ограничение на свободата на словото. За съжаление, всички защитници на свободата на словото отсъстват от Парламента. Изчезнали са.

Въпросът ми е следният: считате ли, че това се използва за ограничаване на средствата за пренос на данни? Всички защитаваме правото на китайците и кубинците на достъп до интернет – и то с основание, но как можем и би трябвало да постъпим сега, когато това право на практика се ограничава? Какво може и трябва да направи Комисията?

Въпросът ми е съвсем конкретен: какво ще направите, за да гарантирате възможността на европейските граждани за достъп до уебсайта Уикилийкс?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Преди всичко, същественият въпрос, който разгледахме, е, че свободата на изразяване на мнение, във всичките й форми, е не само основно право на човека, но и крайъгълен камък за всички демократични общества. Това не подлежи на обсъждане.

Същевременно е ясно и че съществува информация, било то лична, търговска или правна, която, поради самото си естество, представлява тайна и не може да бъде достъпна за широката общественост. Защитата на данни също се опира на основните права. Всички наши държави-членки имат разпоредби за защита на данните и на някакви видове информация, която е засекретена в интерес на обществото, и това е нашата позиция относно свободата на изразяване на мнение и защитата на данните.

Що се отнася до обвиненията срещу някое конкретно лице, аз не съм трибунал. Също така от Комисията не се очаква да коментира конкретни обвинения срещу отделни личности, защото тя не е и не би трябвало да бъде трибунал и не прави предположения относно виновността на конкретно физическо лице.

  Tunne Kelam (PPE). – (EN) В новата концепция на НАТО се призовава за координиране на способността на отделните страни за киберотбрана, за да се осигури централизирана киберзащита на всички структури на НАТО. Как виждате ролята на Европейската комисия за постигане на по-добра координацията на киберотбраната в нашите страни, която е на различни равнища, и за засилване на сътрудничеството с НАТО? Ще поеме ли например баронеса Аштън някои въпроси, свързани с кибернетичната сигурност, които попадат в обхвата на отбранителните политики? Нуждаете ли се от още съвместни изследвания в рамките на ЕС, за да се определи комплексна реакция на кибернетичните предизвикателства на европейско ниво?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Това по същество не е компетенция на Комисията, а на баронеса Аштън в качеството й на върховен представител. Тя разработва такъв вид проект с основните ни партньори. На последната среща на високо равнище с президента Обама включихме в дневния ред въпроса за сътрудничеството ни във връзка с кибернетичната сигурност.

Това е важен въпрос не само за НАТО, но и за двустранните ни отношения със Съединените щати. Работим по него. Смятаме, че има сериозни заплахи за кибернетичната сигурност. Някои държави-членки – предполагам и Вашата страна – вече са били обект на кибератаки. Считаме, че това е важна грижа. Трябва да насочим вниманието си към нея и на европейско ниво, но това е въпрос, във връзка с който държавите-членки имат известни отговорности. Върховният представител разширява усилията за утвърждаване на съгласуван подход към проблемите на сигурността в кибернетичното пространство. Напълно подкрепям тези усилия.

  Derek Vaughan (S&D). – (EN) На този конкретен въпрос се даде голяма гласност в цяла Европа. Едно от нещата, за които се безпокоят хората, е какво ще означава това за бъдещето на сигурността в киберпространството в целия ЕС. Не считам, че е голям броят на хората, които са особено загрижени за отделния човек, ангажиран в тази област. Това, което ги интересува, е как ще се разгърне процесът в цяла Европа. Просто считам, че е важно ЕС да има политика по въпроса.

Бих отправил настоятелен призив към Комисията да включи възможно най-много партньори в тези обсъждания не само на ниво държави-членки, но и на други нива на управление в целия ЕС, така че например сигурността в кибернетичното пространство да се превърне във важен въпрос и за регионалните и местни органи на властта.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Изказвам пълното си съгласие относно безпокойството, което изразихте. Точно това е направлението, което разработваме.

Не много отдавна Европейският съюз стана свидетел на кибернетични атаки срещу публични и частни организации в Естония и в Литва съответно през 2007 г. и 2008 г. Ежедневно се извършват хиляди кибератаки срещу институции на Европейския съюз и други органи на публичната власт.

Неотдавна Комисията реагира на тази тревожна ситуация като на 30 септември предложи проект на директива относно атаките срещу информационните системи, с която се отменя съответното рамково решение от 2005 г. Общата цел на директивата е да се противодейства на мащабните атаки, предприемани от територията на Европейския съюз или насочени към него.

Ние обръщаме голямо внимание на тези опасения и считаме, че проектодирективата е добра. Тя предвижда наказания за лицата, които използват инструменти като ботнет за престъпни деяния, и въвежда по-висока степен на санкции за извършване на престъпленията. Тя възлага на държавите-членки задължението да реагират на спешни заявки както от публичния, така и от частния сектор в рамките на 8 часа от тяхното постъпване чрез денонощната мрежа от звена за контакт и въвежда задължение за упражняване на мониторинг от страна на държавите-членки с цел улесняване на събирането и предоставянето на данни за кибернетични атаки, включително за броя на заведените наказателни дела и на сигналите за извършени криминални деяния.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, отговорите, касаещи случая с г-н Асанж и лишаването му от свобода заради свободолюбивите му идеи, напомнят за тези на Пилат Понтийски.

Бих искал да разгледаме три аспекта:

1. Това е случай на fumus persecutionis, тъй като обвиненията са много слаби; 2. Съединените щати упражняват натиск върху европейска страна за екстрадиране, въпреки че все още не са уточнили правното основание за това искане; 3. Сметките на гражданин в европейски банки са замразени, което означава, че той не може да получава никаква финансова помощ в Европа от своите поддръжници.

Освен това всички статистически данни потвърждават, че европейската общественост стои зад принципите на свободата, че желае да има свобода в интернет, че подкрепя свободата въпреки съмненията и проблемите, които възникнаха в следствие на тази инициатива, която аз лично не подкрепям напълно.

Въпреки всичко бихме желали председателят Барозу да обяви какви са границите и на какво реално и действително се основава защитата на правата на човека и на свободата на изразяване на мнение. Дали тук разглеждаме един виртуален Гуантанамо? Дали сме изправени пред заплахата от тотална оруелска цензура на интернет? Това е опасността и имаме нужда от отговори по този въпрос.

Важно е също така да се следят условията в затвора, в който се намира г-н Асанж, защото в Италия дори членовете на мафията не се държат в пълна изолация.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Мога да Ви дам известна информация относно правните аспекти на този случай, разбира се, без да формирам предубеждение относно позицията, защото не съм трибунал и не мога да вземам решение по този въпрос.

Преди всичко, г-н Асанж беше задържан от британските органи въз основа на европейска заповед за арест. Шведската прокуратура публикува бюлетина за задържане на г-н Асанж в шведската система, в шенгенската система и чрез Интерпол и на тази основа беше издадена европейската заповед за арест.

Обаче съгласно член 28 от рамковото решение относно европейската заповед за арест лице, което е предадено въз основа на европейска заповед за арест, не може да бъде екстрадирано в трета страна без съгласието на компетентния орган на държавата-членка, която е предала лицето. Това означава, че тъй като г-н Асанж беше задържан в Обединеното кралство, британският орган, който е компетентен да реши дали да го предаде на Швеция, също трябва да даде предварителното си съгласие за екстрадицията му в трета страна.

Това е най-доброто обяснение, което мога да дам относно правните аспекти, но не мога да правя никакво предположение относно наличието или липсата на виновност на въпросното лице.

  Sarah Ludford (ALDE). – (EN) Г-н Барозу, Вие направихте различни изявления, включително изказването днес след обяд за това как ЕС и неговите държави-членки зачитат основните права и принципите на правовата държава, но временната комисия за разследване на „извънредната екстрадиция“, на която г-н Coelho беше председател, а аз – заместник-председател, докладва prima facie доказателства, че около дузина държави-членки на ЕС и други европейски страни са участвали в таен сговор, касаещ случаи на насилие във връзка с войната срещу терора, като например изчезване на хора и изтезания. Откровено казано, Вие отговорихте доста виевато на г-н Coelho.

Нашето мнение беше, че Комисията и Съветът не са спазили член 6 от Договора, и ние настоятелно ги призовахме да установят истината относно случилото се и ако е целесъобразно, да предприемат действия съгласно член 7, което означава налагане на санкции поради нарушаване на правата на човека. Откровено казано, резултат няма. Това създава възможност ЕС да бъде обвинен в лицемерие. Какво ще предприемете сега, за да постигнете понасяне на пълна политическа и правна отговорност за европейски таен сговор за нарушаване на правата на човека в името на така наречената война срещу терора?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Преди всичко Комисията винаги е зачитала основните права и аз категорично отказвам да приема каквато и да било критика, че Комисията е участвала в някаква форма на нарушение на основните права. Това не е вярно. Комисията има напълно чиста репутация в това отношение и сме готови да работим с Парламента по всички тези въпроси при пълна прозрачност.

Има някои въпроси, за които отговорност носят държавите-членки, и те трябва да изпълнят дълга си. Комисията не може да замени държавите-членки. Ние имаме Договор, имаме отговорности, имаме задължения и права. Комисията оказа цялостно съдействие на Парламента в желаната от него степен – и при пълна прозрачност – по въпросите, които току-що споменахте.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, интернет платформата Уикилийкс публикува – казано просто – поверителна информация и естествено това винаги е много неприятно за засегнатите страни. Следва също така да се отбележи, че все още няма образувани съдебни производства срещу Уикилийкс. Междувременно бушува истинска кибернетична война. От една страна, сървърите на Уикилийкс са подложени на атаки, а от друга – поддръжници на Уикилийкс бомбардират уебсървърите на Visa и MasterCard, за да ги извадят от строя.

Въпросът ми, г-н председател, е дали Комисията ще предприеме действия срещу такива опосредствани (прокси) войни? Вие вече споменахте дейността на г-жа Малмстрьом. Има ли вече график за нея и имаме ли вече някакви идеи за това какво ще правим? Планира ли Комисията – и в това отношение бих желал да получа ясен отговор, ако обичате, а не извинения и съдебни аргументи – да предприеме конкретни действия срещу Уикилийкс, така че отново да действа като доброволен агент на Съединените щати по деликатния въпрос за преноса на данни, както и да се държи по този начин?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Преди всичко не планираме никакви действия срещу Уикилийкс.

Второ, по отношение на директивите, които представихме, сега те ще се обсъждат с Парламента. Внесохме за разглеждане предложения за повишаване на сигурността в кибернетичното пространство.

Що се отнася до някои от въпросите, на които искахте да отговоря подробно, считам, че е по-добре да Ви предоставя информационна справка на експертно ниво. Съжалявам, но не мога да Ви дам конкретни отговори в рамките на една минута, но службите ми са изцяло на Ваше разположение, ако имате такова желание, да Ви предоставят всички данни за начина, по който ние гледаме на този важен въпрос. Но по същество, това не е проблем на Комисията. Това е нещо, което се случи в Съединените щати и което оказа въздействие върху световната общност, ползваща интернет, и представлява много сериозен и важен въпрос. Не подценявам значимостта му, но трябва да сме наясно кои са сферите ни на отговорност.

Предлагам да предоставя по организиран начин на онези членове на Парламента, които желаят това, пълна информационна справка относно техническите мерки, които можем да предприемем на европейско ниво.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, бих искал да Ви задам един въпрос за неотдавнашните събития, при които Visa, MasterCard и PayPal бяха атакувани от хакери с намерението да се саботират финансовите им операции и да се причинят финансови загуби.

Дали при извършването на тези нападения в кибернетичното пространство, които предизвикаха твърде тежки технически проблеми, поверителните данни на клиентите са били надеждно предпазени или слабо защитени? Това е първият ми въпрос. Докато продължават кибератаките, които се извършват на идеологическа основа или заради забавлението, свързано с хакерството, ще съществува и вероятността в системите да проникват хакери, които преследват единствено финансова облага. Бих искал да знам дали финансовата информация и личните данни са били засегнати, както и какви са били методите и извършителите, и дали в момента контролирате положението. Също така бих искал да разбера дали с този проблем се занимават и американските и международните органи.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Нямам никакви преки сведения за огласената информация и за това до каква степен са изтекли поверителни или лични данни. Съжалявам, че самият аз не разполагам с тази информация – нямам нищо общо с този случай.

Вярно е, че проблемът повдигна много важни въпроси относно сигурността. Ние работехме по някои от тези проблеми преди случая с Уикилийкс и аз Ви съобщих за определени инициативи на Комисията. Убеден съм, че хората отвъд Атлантическия океан също са обезпокоени, и затова считам, че трябва да работим заедно за повишаване на сигурността в кибернетичното пространство, като винаги зачитаме основните свободи – защото свободата на изразяване на мнение е свято право за нас в Европейския съюз – като същевременно ясно съзнаваме, че защитата на данните и неприкосновеността на личния живот също са основни права.

Трябва да намерим подходящия баланс и затова във всички наши инициативи трябва да спазваме тези два принципа, които понякога трудно се съгласуват, но въпреки това са много важни.

  Председател. – Колеги, в списъка имаше 21 имена, но само 14 от вас имаха възможност да вземат думата. Много съжалявам, но имената бяха обявявани по реда, в който се явяват в списъка.

Времето за въпроси приключи.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: GIANNI PITTELLA
Заместник-председател

14. Позиция на Парламента относно новия проект на бюджет за 2011 г. във вида, изменен от Съвета (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Sidonia Elżbieta Jędrzejewska и Helga Trüpel – от името на комисията по бюджети, относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, всички раздели, във вида, изменен от Съвета (17635/2010 – C7-0411/2010 – 2010/2290(BUD)) (A7-0369/2010).

  Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, докладчик. – (PL) Г-н председател, след много месеци преговори, разисквания и напрежение утре, надявам се, ще сме успели най-накрая да приемем бюджета на Европейския съюз за 2011 г. на пленарно заседание тук, в Европейския парламент. Бих искала да започна положително с това, което според мен са най-интересните и най-ефективните постижения на бюджета за 2011 г. и за тези, които са от особено значение за европейските граждани.

Преди всичко се радвам, че успяхме да постигнем споразумение навреме, че трудните преговори с държавите-членки и с Европейската комисия завършиха преди края на 2010 г., че успяхме да избегнем опасността от предварителен бюджет за 2011 г., въпреки че всяка партия, разбира се, трябваше да направи компромиси в известна степен. Бих искала да насоча вниманието ви към няколко ценни и интересни аспекта по конкретни подробности за това, какво успяхме да договорим.

На първо място, това е свързано с общата позиция, която изготвихме, и с единодушното приемане на предложението на Парламента от октомври 2010 г. за приоритетите на Европейския парламент по отношение на бюджетните задължения. Всички наши предложения за увеличаване на финансирането за бюджетните редове, които са от съществено значение за програмите за младежта, обучението, мобилността, иновациите и изследванията и за програмите, свързани с основни въпроси в областта на международните отношения, бяха приети от Съвета и от Комисията. Доволна съм от това. Трябва също така да се отбележи, че Парламентът подходи с голям реализъм и много дисциплина при четенето през октомври. Радвам се, че Съветът и държавите-членки си взеха бележка от тази дисциплина и признаха приоритетите, които предложихме и които категорично заявяваме от месец март.

Накратко, радвам се, че този триъгълник – младеж, обучение и мобилност – беше разбран и оценен правилно от Съвета. Надявам се Комисията да положи всички усилия, за да гарантира, че тези увеличени средства се използват подходящо през 2011 г.

Радвам се, че в голяма степен успяхме да осъзнаем собствените си страхове. Нашето задоволство от това, че успяхме да постигнем съгласие, във всички отношения се дължи на няколко важни елемента. Преди всичко по време на преговорите за бюджет 2011 г. ние видяхме на практика колко е трудно да се прилага Договорът от Лисабон, колко много области остават непознати за нас и колко съвместна работа трябва да свършим, за да разработим практични, прагматични решения, произтичащи от новите рамки, в които упражняваме дейност. Този процес по никакъв начин не е приключил.

Стана болезнено ясно също така, че държавите-членки все по-често проявяват по-малко солидарност, когато трябва да се справят с криза, а точно европейската солидарност е първата ценност, която се губи, когато трябва да се реализират спестявания в националните бюджети. Много съжалявам, че държавите-членки изведнъж станаха толкова късогледи, както и че искат да правят спестявания точно от европейска интеграция. Въпросът е болезнен. Трябва да се върнем към това разискване – то в никакъв случай не е приключило.

Бих искала да задам на г-н Ватле два твърде важни въпроса по теми, които продължават да ме озадачават. Бих искала да знам дали Съветът възнамерява да приеме съвместна декларация – чийто проект ние вече видяхме, макар да не съм наясно какъв е статусът й – относно Многогодишната финансова рамка. Освен това Европейската комисия в съответствие с очакванията на Парламента представи цяла серия от декларации от по една страница, обясняващи „лисабонизацията“, европейската добавена стойност и собствените ресурси. Бих желала да попитам г-н Ватле кой представлява Съвета тук и дали Съветът може да обясни собственото си становище по тези въпроси.

Отново бих искала да благодаря на моите уважавани колеги от Европейския парламент за техния принос, както и на всички от Европейската комисия и Съвета за конструктивния им подход. Ще Ви бъда благодарна, ако ми отговорите на тези въпроси.

  Helga Trüpel, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н Ватле, г-н член на Комисията, госпожи и господа, като докладчик за бюджета на Парламента определено мога да говоря за политически успех по отношение на тази част от бюджета. Позицията на Парламента след гласуването на бюджета през октомври беше приета почти изцяло от Съвета. Подходът, който използвах, беше да се справя с този бюджет с огромна отговорност, с амбиция, съизмерима с Договора от Лисабон, но също и със самоограничения от наша страна, защото, разбира се, всички ние разбираме трудната ситуация, в която се намираме, но въпреки това сме ревностни европейци. Става въпрос точно за конфликта на цели, който имахме с бюджета на Парламента, както и с общата част от бюджета. Различните институции, с други думи, нашият Парламент, но и други малки институции, като Европейският надзорен орган по защита на данните, Европейският омбудсман и Сметната палата, получиха постове, от които отчаяно се нуждаеха – не толкова, колкото поискаха първоначално, но брой, който да отговаря на реалните им потребности. Бюджетът на Парламента – и считам, че това е важно – беше съкратен с 25 млн. евро в сравнение с първоначално поисканото от Бюрото. С други думи, това е друг ясен знак за самоограничение и сдържаност, но не за себеотрицание.

Нещо друго, което за мен е изключително важно, беше да използваме повече ресурси за повишаване на енергийната ефективност на нашите сгради. Необходимо е да има и повече велосипеди в Страсбург, за да не разчитам в такава голяма степен на автомобилите, и трябва да има възможност за предоставяне на карти за обществения транспорт в Брюксел за персонала на институциите. Ето защо това също е въпрос на екологична отговорност. Корекциите на заплатите в съответствие с решението на съда беше правилно отразено в бюджета и ще бъде финансирано от преразпределяне на други части в него. Това означава, че сме постигнали добър компромис между Парламента и Съвета и сме си сътрудничили успешно.

Все пак сега, ако ми позволите, ще ви представя своята политическа оценка за общия бюджет в качеството си на координатор за групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Увеличението на плащанията – 2,91 % – е много скромно, а това е преходен бюджет в момент, когато в държавите-членки е необходимо да се налагат строги ограничения. Парламентът обаче – и аз продължавам да считам това искане за подходящо – поиска ясно споразумение със Съвета за това как Договорът от Лисабон, който, разбира се, Съветът и Парламентът приеха заедно – в крайна сметка ние нямаме разногласия по този въпрос – всъщност може да бъде прилаган. Искам да подчертая още веднъж, че Парламентът няма да излезе извън предвиденото в Договора от Лисабон. Ние просто искаме той да бъде спазван. Призоваваме Съвета също така обаче да не се крие зад резултатите, произтичащи от Договора от Лисабон. Според мен съществува подобна опасност, а това е нещо, по което всеки уважаващ себе си парламент трябва да изрази своята критика.

Ние, Зелените, не сме доволни от постигнатото от нас до момента. Има няколко слаби декларации, но те не са свързани с първоначалните ни искания. Аз считам, че ако приемем амбициозна стратегия, за която има добри основания, тогава наистина трябва да се придържаме към нея и да не се предаваме предварително. Като представители на Зелените ние сме доволни от това, че в момента няма средства за проекта за термоядрен реактор ITER, защото ние не го считаме за истински приоритет на този етап и от екологична гледна точка според нас трябва да се изразходват повече средства за енергия от въозбновяеми източници и екологосъобразно преструктуриране, вместо да се влагат в проекти, чийто успех не е гарантиран. Това, което сега несъмнено можем да видим обаче по отношение на следващата година е, че преговорите ще продължат. Наистина се надявам, че с проевропейски дух на сътрудничество между Съвета и Парламента заедно ще постигнем по-големи успехи.

  Мелкиор Ватле, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, сега сме на финалната права от приемането на бюджета за 2011 г. Това не беше лека задача. Имаше няколко неуспеха, но се надявам, че най-накрая ще постигнем нашата цел при тази бюджетна процедура и, както спомена и докладчикът преди малко, че ще можем да одобрим бюджет преди края на тази година.

Считам, че това наистина е причината, което ни доведе тук днес, и сега разполагаме с доказателство, че когато всички, ангажирани с бюджета, твърдят, че наистина искат да постигнат споразумение, то те казват истината. Може би обаче трябва също така да кажем, че сме осъществили нещо ново и сме приели нова процедура, и, както спомена и докладчикът преди малко, считам, че всеки трябваше да направи отстъпки, всеки трябваше да направи компромиси.

От една страна, самият Европейски парламент измени значително проекта на Съвета за бюджетните кредити за поети задължения. Той успя да включи няколко проекта и подготвителни действия, инициира разисквания, постави под въпрос финансирането за множество политики и наистина изигра своята роля като бюджетен орган. Парламентът прие също така ограниченията, които Съветът наложи много строго, особено по отношение на бюджетните кредити за плащания.

Има обаче и съвместна декларация, за която спомена и докладчикът, и която Съветът категорично приема, защото декларацията е съвместна. Знаете също така, че получихме писмо от министър-председателя на Белгия, настоящия председател на Съвета, адресирано до председателя на Европейския парламент, в което ни казва, че представителите на председателствата през следващите четири месеца са потвърдили, че искат да започнат процедура за разработване на бъдещи финансови перспективи в съответствие с разпоредбите на Договора. В известен смисъл това е първото прилагане на съвместната декларация, която приехме заедно, във връзка с разработването на бъдещите финансови перспективи.

От друга страна, Европейският парламент също предложи списък с изисквания относно собствените си амбиции при процедурите, свързани със собствените ресурси, и самите вие също имахте възможността да се запознаете с декларацията на Европейската комисия, която показа, че упражнявайки своето право на инициатива, всъщност ще продължи напред с дневния ред и по този начин ще въведе новата бюджетна процедура, както и предстоящите финансови перспективи.

По отношение на бюджета за 2011 г. е вярно, че това е строг бюджет с увеличение на бюджетните кредити за плащания с 2,9 %. Въпреки това обаче ние успяхме да се уверим, че Европейската служба за външна дейност ще види бял свят. Успяхме да финансираме и новите агенции за финансов надзор като част от това скромно нарастване на финансирането от 2,91 %. Като мобилизирахме инструментите за гъвкавост, успяхме също така да отчетем политическите приоритети, които Парламентът иска да изпълни, като осигурихме 105 млн. евро за нови подготвителни дейности, проекти за младежта и мобилността. Както видяхте, г-жо Trüpel, когато говорим за приоритетите на Парламента, използваме точно същите думи, които Вие непрекъснато повтаряхте както по време на тристранните срещи, така и в последното си изказване.

Провеждането на тази нова процедура в контекста на лисабонските разпоредби беше нов опит за всички нас и най-вече за мен, ако трябва да бъда откровена. Вярно е обаче, че това ни даде възможност да проведем редица срещи и обсъждания – понякога разгорещени – но още веднъж ще кажа, че днес можем да се похвалим с това, че сме постигнали споразумение.

Ще кажа също, че имам усещането, че е свършено твърде малко и за съжаление вкусът в устата ми е леко тръпчив, когато става въпрос за възможността да се промени гъвкавостта и от единодушие да се премине към квалифицирано мнозинство. Считам, че нашите усилия наистина трябва да ни доближат до споразумение и се опасявам, че тази възможност може да не се появи. Считам за жалко, че не се възползвахме от нея нито по въпроса за гъвкавостта, нито по въпроса за финансирането на ITER.

Ето защо процедурата може и да не е проста, но ако са налице добра воля и желание за успех и от двете страни, ще успеем. На този етап бих искал да благодаря на всички, които наистина помогнаха да се уверим, че утре, да се надяваме, ще можем да одобрим това споразумение: на председателя Buzek – който, смея да твърдя, наистина походи много сериозно по време на бюджетната процедура – но също така на г-н Lamassoure, на докладчиците, на г-жа Jędrzejewska и г-жа Trüpel, и очевидно на г-н Левандовски, който въпреки несъгласията всеки път се връщаше с нови предложения, за да се увери, че в крайна сметка тази процедура ще приключи.

И така, ето доказателство, че ние можем да постигнем споразумение, както и че тази нова процедура от Лисабон може да бъде успешна. Въпреки неуспехите и трудностите, пред които бяхме изправени, успяхме да постигнем съгласие и имаме този бюджет, който е много повече от обикновен бюджет: той ще доведе и до конкретни резултати за гражданите по отношение на мобилността, младежта, структурните фондове, които ще могат да бъдат отпускани за онези европейски региони, които наистина се нуждаят от тях – Службата за външна дейност и финансовите агенции.

Да, благодарение на този бюджет ние ще можем да прилагаме политики в услуга на гражданите на Европа. Това трябва да ни стимулира и да гарантира, че всеки е направил необходимите компромиси, за да се стигне до споразумение.

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, от името на Комисията приветствам факта, че Парламентът е склонен да проведе гласуване по бюджета за 2011 г., въпреки че не бяха финализирани всички елементи на първоначалния пакет – съдържащ регламента за Многогодишната финансова рамка, ново междуинституционално споразумение, а също и финансиране за ITER.

Чрез този вот двата клона на бюджетния орган показват чувство на отговорност, като избягват бюджетна криза в момент, когато Европа е изправена пред сериозни предизвикателства и когато в няколко държави-членки има нестабилност.

Трябва да подчертая значението на парламентарния вот по същия начин, както беше проведено гласуването в Съвета, а именно, като се избегне допълнително съгласуване. Съветът предприе стъпки да включи исканията на Парламента в подготвителните действия, пилотните проекти, резервите и бележките по бюджета. Считам, че да се гласува по същия начин и да се избегне допълнително забавяне във времето е тест за волята, която имаме за изготвяне на бюджета, за това да дадем на европейските граждани възможност да прилагат проекти и програми, които могат и трябва да допринесат за увеличаване на работните места.

По отношение на бюджетните кредити равнището, което предстои да бъде подложено на гласуване, е 141,8 млрд. евро, което съответства на 1,13 % от БНД, като в него са включени основни приоритети на Парламента като младежта, малките и средните предприятия и изследвания във функции 1а и 3б и Палестина във функция 4.

За да постигнем тези цели, трябва да мобилизираме инструмента за гъвкавост на стойност 105 млн. евро. Плащанията са определени в размер 126,5 млрд. евро, съответстващи на 1,01% от БНД. Това е разбирането за бюджетните ограничения, с които държавите-членки трябва да се справят в момента.

Равнището на плащанията е определено при условие, което е много важно за Комисията, че те се съгласят на съвместна декларация за бързи действия, ако е необходимо да се осигурят допълнителни бюджетни кредити за плащания чрез трансфери или коригиращи бюджети, за да се избегне дефицит при бюджетните кредити за плащания.

Разбира се, в случая на резервите, които вероятно ще бъдат гласувани, трябва да подчертая позицията на Комисията и ние, разбира се, се опитваме да изпълним условията, поставени от Парламента, възможно най-бързо.

Много е важно да имаме бюджет, за да можем да проведем дискусии в други области, без допълнителни усложнения, свързани с това да работим с временни суми от една дванадесета. Това наистина е много важно.

Това, което остава, е финансирането на програмата ITER, а това, което е свързано с въпросното финансиране, е международната надеждност на обединена Европа като партньор за глобални научни и технологични проекти. Ако не успеем да постигнем съгласие – а сега е последният момент, в който можем да направим това – ще изгубим близо 570 млн. евро от маржовете за 2010 г. и следователно ще загубим възможността да маневрираме в рамките на маржовете за 2011 г. Ето защо считам, че гласуването и постигането на съгласие по проекта ITER трябва да бъде печеливша ситуация за всички нас.

Остава да се коригира и транспонира Договорът от Лисабон под формата на Многогодишна финансова рамка и новото междуинституционално споразумение. Трябва да отбележа усилията на докладчика по бюджета, г-н Reimer Böge, и на министър Ватле да постигнат споразумение в тази област, включително и степента на гъвкавост. Точно така. По време на дискусиите в Парламента мога да чуя, че той е по-ограничен от съществуващата система, но това е компромис, който наистина гарантира на практика същото равнище на гъвкавост, прилагано до момента. Следователно изглежда, че в този момент на фискална консолидация в държавите-членки това е приемливо.

Трябва да полагаме усилия за транспонирането на Договора от Лисабон чрез приемане на Многогодишната финансова рамка и новото междуинституционално споразумение, тъй като в противен случай, предвид застоя и забавянето в тези области, ще се окажем на непозната територия и няма да сме стъпили на твърда почва, когато става въпрос за правните условия при нашите опити за бъдещето.

Това беше практически тест за Договора от Лисабон. Той не се прояви както беше предвидено първоначално, като улесняващ компромиса и процеса на вземане на решение, но се надявам, че можем да направим изводи от опита си и, очаквайки вота на Парламента, ние вече започнахме подготовката за бюджета за 2012 г. Това е знак за нашия оптимизъм. Искам да благодаря на всички, които са ангажирани в този механизъм за постигане на компромис за бюджета за финансовата 2011 г. – Alain Lamassoure, председателя Buzek, министър Ватле и докладчиците.

  László Surján , от името на групата PPE. – (HU) Г-н председател, сега изпробваме ефектите от влизане в сила на Договора от Лисабон върху себе си. Ние и като цяло европейските медии често казвахме, че правомощията на Парламента са се увеличили неимоверно в резултат от този Договор. Да, вярно е, че двата клона на бюджетния орган са почти еднакво силни, но тази сила не може наистина да бъде използвана, тъй като съгласно Договора ние трябва да постигнем съгласие. Единственият случай, в който Парламентът би имал повече правомощия, а именно, ако в бъдеще Съветът отхвърли гласуването, е напълно немислим. Всички ние трябва да приемем факта, че ако продължим нататък с една дванадесета, можем само да се препъваме от месец на месец, а не да създаваме Европейски съюз и следователно, най-вече в унисон с някои други групи, Европейската народна партия счита за необходимо Европейският съюз да има валиден бюджет до утре.

Основата на този бюджет ще бъде бюджетът, предаден от Европейската комисия още през лятото, който според Парламента е добре обоснован и разумен. Малко или много Съветът беше на същото мнение, тъй като той не внесе много промени, а само понижи малко равнището на плащанията във връзка с голямата криза. Очевидно кризата би била смешна, ако можеше да се реши с четири милиарда в сравнение с прихода на държавите-членки на Европейския съюз. Честно казано, това равнище на съкращения в известна степен може да се счита за популистко. Това, което ме зарадва в окончателното споразумение, когато Парламентът прие въпросното съкращение в размер от 5 млрд. евро, беше, че не намалихме размера на принципа на механичното орязване, а вместо това запазихме важните области, към който Парламентът е изключително чувствителен, тъй като за него те са приоритетни.

Аз самият считам за много важно, че имаше значително увеличение от близо 15% на наличните средства за подкрепа по политиката на сближаване. Важно е също така, че постигаме известен напредък. Разбирам сигнала, г-н председател, и ще приключа след минута, но все пак трябва да кажа, че Парламентът допусна огромна грешка в края на процеса на преговорите и интересите, водещи началото си от партийната политика, ни затрудниха изключително при постигане на всичките ни цели.

  Martin Schulz , от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, бих искал да се спра на това, което каза г-н Surján. Имаме нова процедура, при която двете части на законодателя, отговорен за бюджета, Съветът и Парламентът, функционират на едно равнище. Бих искал също така да се обърна към всички колеги от комисията по бюджети, които се оплакаха, че това разискване се е политизирало. Искам да ви кажа, че логиката на тази нова процедура диктува, че освен техническите бюджетни въпроси трябва да се обсъжда и реалната бюджетна политика. С тази бюджетна политика стана ясно, че в другите органи и в Европейския съвет нямат намерение да използват бюджетната политика за постигне на един различен Европейски съюз. Следователно ще започна с председателството на Съвета – с Вас, г-н Ватле.

Според мен този Парламент е длъжник на белгийското председателство, защото считам, че то помогна да се постигне нещо, което преди три седмици считах за невъзможно. В Съвета правителството на Обединеното кралство и това на Нидерландия – тук трябва да ги споменем поименно – не бяха готови да се съгласят на компромис във връзка с участието Парламента във Финансовите перспективи. Компромисите, които поискахме със Съвета, бяха отхвърлени. До последната минута те се опитваха да постигнат компромис, но тези две правителства казваха „не“. Беше намерено много интелигентно решение – вероятно белгийско – а именно правителствата, които ще поемат председателството през следващите две години – тези на Унгария, Полша, Дания и Кипър – да излязат с декларация, че те ще включат Парламента при разработването на целите. Допускам, че това ще се случва както преди, с други думи въз основа на съществуващото междуинституционално споразумение. По този начин четири правителства в Европейския съвет вече заявиха, че са на различно становище от това на правителството на Нидерландия и от правителството на Обединеното кралство. Това е огромен успех, защото по този начин стана ясно, че Съветът не е хомогенно цяло, което може да диктува една цел за всички, а че определено има различни становища в рамките на Съвета, например в случая на държави като Унгария или Полша, които се страхуват, че с финансирането на Службата за външна дейност, проекта ITER и Галилео чрез използването на същите бюджетни ресурси, с които разполагаме в момента, но със замразяването на разходите за селско стопанство до 2013 г., на някакъв етап ще трябва да се направят съкращения. Освен това ще се направят съкращения във връзка с политиката на сближаване. По този начин в Съвета ще имаме съюзници, а именно онези държави, които не искат тези съкращения – по конкретно следващите две държави, които ще поемат председателството – Полша и Унгария. В този смисъл Парламентът постигна огромен успех.

Не споделям становището на г-жа Trüpel, че сме отстъпили – напротив! По отношение на второто основно политическо искане, което отправихме – гъвкавостта, споразумение не беше постигнато. Въпросът беше отсрочен. Г-н Ватле, Вие казвате, че сега има единодушие, а е можело да има квалифицирано мнозинство. Ще обърна надолу с главата това твърдение и ще кажа, че онези, които искат да има ITER, трябва също така да гарантират, че в Съвета ще има единодушие за сътрудничество относно гъвкавостта. В противен случай няма да получат ITER.

Имахме тежки и много противоречиви преговори. В крайна сметка никога не става въпрос за цифри, а за политическа воля.

В заключение, третото нещо, на което искам да се спра, е, че при разгорещено разискване Комисията застана между Съвета и Парламента. В Съвета няма нито едно правителство, което да е готово да обсъжда нашите собствени ресурси. Ние искаме да обсъдим нашите собствени ресурси. Комисията зае своята позиция. По този въпрос тя застана на страната на Парламента. Следователно съществува съгласие между институциите на Общността. През пролетта очаквам председателя на Комисията и г-н Левандовски да внесат съответно предложение относно споразуменията за собствените ресурси в ЕС. Тогава държавите-членки – 27-те правителства, ще трябва да заемат позиция по този въпрос.

Малко съм изненадан, че аз съм единственият председател на група, който се изказва днес. Бих искал да се обърна към своите многоуважавани колеги във връзка с това. Донякъде разискванията между нас и експертите по бюджета бяха разгорещени. В крайна сметка считам, че те протекоха положително. Бих искал да благодаря на докладчиците по бюджета, г-жа Jędrzejewska и г-жа Trüpel. Чрез по-активното ми участие в процеса на формиране на бюджета на политическо равнище разбрах колко трудна е тази работа. Бих искал да ви похваля за свършената работа. И накрая, искам да се извиня на всички онези членове на комисията по бюджети, които понякога вероятно са усещали, че ги провокирам. Трябва да ви кажа обаче, че считам, че тази провокация беше необходима.

  Anne E. Jensen, от името на групата ALDE. – (DA) Г-н председател, аз също бих искала да започна, като благодаря на г-жа Jędrzejewska и г-жа Trüpel за задълбочената и висококачествена работа, която свършиха по бюджета, и може би в частност на г-жа Jędrzejewska, която беше натоварена с невероятно трудна задача съгласно новата процедура. Искам да благодаря на белгийското председателство, което има невероятен принос, както и на нашия председател, г-н Lamassoure, който свърши прекрасна работа по време на тези преговори. Комисията, разбира се, също се опита да даде конструктивен принос, особено по време на окончателната фаза тук.

От гледна точка на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, това е добър резултат за бюджета за 2011 г. Осигурихме необходимите бюджетни кредити за изследвания, енергетика и образование, а в областта на външните работи намерихме средства за Палестина и държавите производителки на банани, без да правим съкращения в други програми. Тази бюджетна процедура показа, че Многогодишната финансова рамка е много строга и лишена от гъвкавост. Все още не сме решили проблема с финансирането на проекта за термоядрен синтез ITER за следващите няколко години – нещо, което беше споменато от няколко души. Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа би искала да се намери решение на този въпрос. Ако трябва да продължим да реализираме амбициите, очертани от енергийната политика на ЕС, ще се изправим пред трудни бюджетни преговори и през следващите няколко години, освен ако не постигнем споразумение, което гарантира по-голяма гъвкавост. Надявам се, че това ще се случи скоро и във връзка с това бих желала да благодаря на г-н Böge за неуморимите му опити да гарантира, че е намерено добро решение.

  Isabelle Durant , от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н Ватле, само преди месец, въпреки че като цяло бяхме постигнали съгласие по цифрите за бюджет 2011 г., четирите най-големи политически групи се намесиха много шумно и принудиха белгийското председателство да преговаря със Съвета не само по цифрите за бюджета за финансовата 2011 г., по който има съгласие, но също така да договорят истинско политическо споразумение за следващия етап, политическо споразумение, което ще ни даде възможност да работим заедно, под формата на конвенция или в друга форма – това едва ли има значение – но също така и с националните парламенти и правителства за бъдещата финансова рамка и собствените ресурси. Всички се съгласиха.

Поискахме това навреме, точно преди месец, защото считахме, че трябва да гарантираме бъдещите европейски финанси, защото си мислехме, че трябва да спасяваме бюджетите на държавите-членки, които са изправени пред затруднения, и защото Европейският съюз трябва да има свои собствени ресурси. Всички са съгласни и бих казала, че това беше заявено много категорично.

Докъде сме стигнали един месец по-късно? Върнахме се в изходна позиция. Предстои да бъде приет бюджетът за финансовата 2011 година. Той пренебрегва гъвкавостта и проекта за термоядрен синтез ITER. Не съжалявам за ITER, както знаете, но, от друга страна, белгийското председателство, дори и да е положило огромни усилия, което трябва да призная, днес подслажда горчивото хапче, което трябва да изпием, като предлага да се задоволим с изявление на Съвета, с мъдростта на Комисията, макар че се надявам, че тя винаги ще бъде на страната на Парламента; това е правилното й място – и с писмото от министър-председателя г-н Летерме, в което всъщност се предлага да спазваме Договорите. Добре е, че не ни предлага обратното – това би било невероятно.

Ето защо трябва да признаете, че това предложение е лишено от особена тежест и трябва да осъзнаете, че сме малко разочаровани. Дори не съм сигурен, че самото белгийско председателство вярва в това, което казва, въпреки че ако „лесната задача“ беше отнела малко повече време, г-н Ватле, ние можеше да постигнем по-добро споразумение, по-силно споразумение за бъдещето, което да ни даде по-голям шанс за осигуряване на правилните гаранции за бъдещето.

Имате чувството, че тук има твърде малко, както и аз. Дори и така, ние ще действаме правилно и съответно ще одобрим резолюцията с всичките й недостатъци, а що се отнася до всичко останало, изпуснахме една възможност, но оставаме уверени, че ще присъстваме на следващото заседание, защото разискването за перспективите не приключило.

  Derk Jan Eppink , от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, ще се опитам да бъда по-кратък от колегата, който се изказа преди мен. Моята група предложи да се приеме бюджетът, договорен от Съвета. Той предлага малко увеличение и това е разумен компромис. Не забравяйте, че държавите-членки на ЕС и гражданите трябва да съкращават бюджетите си. За съжаление разискването относно бюджета започна с фалстарт. Парламентът искаше увеличение с 6 %, което е направо смешно и показа, че това струпване остава недокоснато. Тук разискването дори беше разпалено от луди глави, които искаха да отвлекат бюджета, за да си осигурят достъп до собствени ресурси, с други думи данъчно облагане на ЕС. Винаги сме се противопоставяли на това. Договорът от Лисабон е пределно ясен по този въпрос. Парламентът има правото да предоставя съвет, но няма право на съвместно вземане на решение.

Парламентът загуби тази битка, както беше предсказано. Сега той заема нова позиция, която европейските консерватори защитават непрекъснато – бюджет от 1 % от БВП. Лудите глави тук трябва да трябва да се охладят, особено зелените. Само си представете, че ЕС нямаше бюджет за следващата година, докато еврото се намира в ситуация на тежък икономически спад. Дали това е образът, който искате да предложите на финансовите пазари? Те изобщо няма да са доволни.

Бих искал да поздравя правителствата на Обединеното кралство и Нидерландия за принципната им позиция. Благодаря на белгийското правителство за ролята му на честен посредник и благодаря на Комисията за компетентната и спокойна работа.

  Miguel Portas , от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, с приемането на проекта на бюджет за 2011 г. стигаме до края на един изпълнен със сътресения процес на преговори. Първо няколко думи за самия бюджет. Той е резултат от прилагане от страна на правителствата на увеличения, които са остатъчни салда. Внесеното от правителствата предложение, по което предстои да гласуваме утре, е много под пределния размер, договорен, когато водихме преговори за Финансовите перспективи за периода 2007–2013 г.

Моята група оспори това становище, защото ние не сме съгласни с приемственост на бюджетите при извънредни обстоятелства и не сме съгласни с бюджети, които не могат да се справят със социалната криза, в която попаднаха нашите държави в резултат от строгите мерки на ограничения. Само по себе си това би било достатъчно за нас, за да не можем да гласуваме за този бюджет. Недостатъчното финансиране обаче води след себе си и друга последица: то ще наложи последователни корекции през цялата 2011 г. и самите правителства го признават, като подписват протокол, в който се посочва точно това.

А сега, що се отнася до бъдещето – повечето от онези, които ще гласуват за този бюджет, се надяваха, че той поне няма да се повтори през 2012 г. и 2013 г., но няма нищо по-несигурно от това. Въпреки нашите критики моята група подкрепи позициите на Парламента по време на ситуацията на безизходица, за да се избегне точно този реален риск. Окончателният ангажимент обаче е слаб. Гарантирам ви, че през 2012 г. ще имаме ревизиран и разширен вариант на дискусиите, които проведохме през тази година, защото малцинството от правителствата, начело с Обединеното кралство, считат, че съществуващите в момента европейски бюджети са прекалено големи: те искат по-малко, а не повече. Освен това същите тези правителства също така искат да се намали гъвкавостта. Това са правителствата, които обичат санкциите и ненавиждат солидарността. Това са правителствата, които искат изключително строги мерки на ограничения, а не социален напредък. Ето защо тази Европа – Европа, която отхвърля емитирането на паневропейски облигации, Европа, която отказва да облага с данъци финансовите транзакции – е Европа, която сама ще унищожи своя собствен европейски проект. Това не е Европа, с която можем да се примирим и следователно ние не можем да гласуваме за този бюджет.

  Marta Andreasen , от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, ще бъда кратка, за да компенсирам времето, което отне г-н Portas. Много членове на ЕП ще се поздравят с това, че са получили увеличение от 2,9 % за бюджета на ЕС за финансовата 2011 г. Други пък ще се оплачат, че това не е достатъчно. Самата аз съжалявам за факта, че Парламентът пренебрегва кризата, която преживяват европейците, и се опитва единствено да задоволи собствените си амбиции. Съжалявам и че г-н Камерън одобрява подобно увеличение, като в същото време се налагат тежки съкращения в бюджета на Обединеното кралство – ситуация, която започва да предизвиква всеобщо недоволство.

Тези средства няма да оправят икономиката на онези държави-членки, нито ще осигурят работни места за хората, които са изгубили своите, но ако останат във Великобритания, няма да се налага да се увеличават таксите за обучение например. Разбира се, предвид увеличението, ние няма да гласуваме за този бюджет.

  Lucas Hartong (NI). – (NL) Г-н председател, тази сутрин получих покана по електронната поща за коктейл от секретариата на комисията по бюджети. Те искат да отпразнуват факта, че Европейският парламент е успял да увеличи бюджета си за 2011 г.

Ако зависеше от Парламента и Комисията, от джобовете на гражданите щяха да бъдат извадени много повече средства. Европейски данъци: повод за празничен коктейл! Държавите-членки губят правото си на вето във връзка с бюджета: Г-н председател, на това му казвам да танцуваш на гроба на правата на гражданите! За щастие обаче има причина за празнуване. След сериозен натиск от страна на държавите-членки увеличението на бюджета беше ограничено.

За съжаление, това все още означава, че няма да има намаление, както поиска нидерландската Партия на свободата (PVV), но увеличението дори не е близо до поисканото от Парламента. Няма да има никакви европейски данъци за лош късмет на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и групата на Европейската народна партия (Християндемократи), а държавите-членки ще запазят правото си на вето. Така че, когато днес вдигна чаша за наздравица, тя ще бъде за онези смели, упорити държави-членки като Нидерландия, които отказаха да се съгласят с исканията на Парламента. Да живеят държавите-членки, да живеят гражданите!

  Salvador Garriga Polledo (PPE). – (ES) Г-н председател, г-жа Jedrzejewska, г-жа Trüpel, г-н Lamassoure, г-н Левандовкси и г-н Böge са имената, които стоят зад бюджета за финансовата 2011 година, който според мен, в крайна сметка, е умерен и реалистичен.

Комисията по бюджети вече изготви проект, който по отношение на бюджетните кредити за поети задължения е изцяло съобразен с финансовите ограничения и оставя бюджетните кредити за плащания открити за преговори, защото, както каза Европейската комисия, имаше и продължава да има опасения относно промените в бюджетните кредити за плащания в структурните фондове за следващата година.

За съжаление, след вота в пленарна зала през октомври ние бяхме въвлечени в политически преговори, в които участваше и Съветът, и оттогава всичко върви зле: писмото от дванадесетте, наложеното от Съвета увеличение от 2,9% на бюджетните кредити за плащания; натискът върху Парламента и неговите членове; и окончателният провал, който се изразява в отмяната на заседанието на комисията по бюджети, което трябваше да се проведе вчера, за да се опитаме да постигнем съгласие относно гъвкавостта и бъдещото финансиране на международния експериментален реактор за термоядрен синтез (ITER).

Трябва ли да си направим някакви изводи от това? Мисля, че отговорът е „да“. Съветът трябва да изготви заключения. Следващите председателства трябва да направят изводи.Европейската комисия трябва да извлече поука, ние също.

Сега ще ви дам едно заключение: оставете преговорите за бюджета на ЕС за други години и на специалистите, които днес взеха думата.

Бих искал също така да се възползвам от възможността и да поздравя моя колега, г-н Schulz, от комисията по бюджети, и да му напомня, че комисията ще има заседание през януари. Надявам се, че ще излезете с алтернативно предложение за това как да финансираме ITER, след като изгубихме 571 млн. евро в бюджета за 2010 г.

  Göran Färm (S&D). – (SV) Г-н председател, госпожи и господа, радвам се, че Съветът и Парламентът успяха да постигнат споразумение относно бюджета за финансовата 2011 г. в тези трудни времена. Бюджетът представлява един добър компромис, тъй като успяхме да запазим нисък процента на увеличение, но въпреки това успяхме да открием средства в приемлив размер за нашите приоритетни области. Искам да кажа огромно „благодаря“ на нашите докладчици, г-жа Jędrzejewska и г-жа Trüpel, и на белгийското председателство, чийто принос беше много конструктивен.

Това, което ме безпокои, са дъгите перспективи, защото в дългосрочен план би било необосновано, ако държавите-членки възлагат нови задачи на ЕС, но не могат да се споразумеят за това как да бъдат финансирани. Това ще бъде огромен проблем през 2012 г. и 2013 г. и, разбира се, докато се подготвяме за предстоящата финансова рамка, защото сега е ясно, че едно малцинство от по-богатите държави, които са нетни вносители в бюджета, начело на някои от които има евроскептични правителства, искат да се намали бюджетът на ЕС на всяка цена, независимо от последиците. Това е неразумна позиция, особено като се има предвид, че те полагат огромни усилия, за да повишат разходите в някои области, ИТ проектите например, и в същото време не могат да определят къде точно трябва да се направят съкращения. Дали трябва да съкратим помощта за селското стопанство? Трябва ли да запазим Структурните фондове? Някои хора искат това, но повечето казват „не“.

Проблемите, пред които сме изправени във връзка с бъдещето, всъщност са вътрешнополитически в рамките на Съвета и между държавите-членки с различно отношение към ЕС и бюджета му в бъдеще. Най-противоречивият въпрос е този за механизмите за гъвкавост в бъдеще. За нас, социалдемократите, тук има два проблема.

Първо, въпрос на принципи е да запазим междуинституционалното споразумение, което датира от 1999 г. и работи изключително добре. Нито един парламент в света няма да приеме намаляване на влиянието, особено ако няма убедителни практически причини за това. Съветът не успя да представи никакви практически основания за намаляване на гъвкавостта. Договорът от Лисабон не предвижда ново споразумение със същото съдържание като сегашното. Това по-скоро е въпрос на политическа воля от страна на държавите-членки.

Второ, когато маржовете намаляват в края на бюджетния период и в същото време се добавят нови задачи, необходимостта от гъвкавост също нараства. Това беше посочено от Комисията при оценката й на настоящата рамка. Въпреки факта, че всички аргументи говорят в подкрепа на по-голяма гъвкавост и за това, че тя трябва да се прилага по-лесно, Съветът зае противоположна позиция. Това е неприемливо. Сега ние знаем, че има държави-членки, които считат настоящия спор за намалената гъвкавост като подготовка за голямата битка, което се дължи на драстично съкращаване на бюджета на ЕС. Ако това се окаже позицията на Съвета в бъдеще, аз се опасявам, че ще се изправим пред постоянна бюджетна криза, защото ние няма да я приемем.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

  Lucas Hartong (NI). – (NL) Определихте като „тревожен“ факта, че редица държави-членки се противопоставят на увеличението на бюджета за финансовата 2011 година, както и че в резултат на това ще могат да се реализират по-малко проекти. Не сте ли обмислили възможността, че тези държави-членки не считат, че има нужда от каквито и да било европейски проекти?

  Göran Färm (S&D). – (EN) Г-н председател, разбира се, аз съзнавам, че има разлика между държавите-членки, които са нетни платци, и онези държави-членки, които са нетни бенефициери. Всички ние трябва да разбираме този факт. Лесно може да кажете, че Обединеното кралство, Нидерландия и дори моята родна страна – Швеция, ще спечелят от съкращаването на бюджета на ЕС,

Но погледнете държавите-членки, които наистина изпитват проблеми в момента. Погледнете Гърция, Португалия и Ирландия. Те ще загубят, ако се съкрати бюджетът на ЕС, защото той всъщност има принос за техните икономики – не на последно място чрез структурните фондове и чрез други части от бюджета. Ето защо считам, че не е справедливо да се действа по този начин.

  Carl Haglund (ALDE). – (SV) Г-н председател, поне сега имаме подходящо разискване, в което участва и представител на Съвета. Това разискване относно бюджета за следващата година прекалено дълго се водеше около това, кой какво е направил и защо. В очите на много хора разискването между институциите в известна степен е жалко, но в същото време вероятно можем да научим нещо за в бъдеще.

Преди един месец бях много критичен относно начина, по който в Съвета гледате на бъдещето и на възможността за финансиране на приоритетите, които вие самите определихте, и тук имам предвид по-конкретно стратегията „Европа 2020“. С други думи, как ще финансираме амбициозните цели, които имаме в Европа. Аз все още съм критично настроен и следователно считам, че може би ще бъде интересно да разгледаме бюджета, с който разполагаме сега, точно в тази светлина.

Споразумяхме се относно увеличение на бюджета с 2,91 %, което лично аз считам за напълно разумно решение. Ако Съветът беше постигнал своето, бюджетните кредити за изследвания щяха да бъдат съкратени с близо половин милиард евро в сравнение с първоначално предложения от Комисията размер и във връзка с това аз все още не съм разбрал напълно какво мисли Съветът. По-късно Парламентът поправи тази грешка в свой собствен вариант, което е нещо хубаво. Това означава, че по много начини ние сме тръгнали в по-добра посока и дори цифрите да са същите като поисканите от Съвета, съдържанието е значително по-добро от предложеното от Съвета увеличение с 2,91%. Считам, че не костваше много дори при условие, че запазихме цифрите, да има значителни промени в бюджета.

Г-н Färm взе предвид гъвкавостта и във връзка с това Съветът трябва да обмисли как конкретно възнамерява да осигури средствата, необходими за бъдещите инвестиции, които сме одобрили, защото няма да може да ги намери в бъдеще, ако не се откаже от логиката, която следва в момента.

  Martin Callanan (ECR). – (EN) Г-н председател, очевидно съм доволен, че Парламентът най-накрая се осъзна, прие това, което за много от нас беше неизбежно, и се спря на увеличение от 2,9 %, въпреки че трябва да кажа, че за много от нас това не е достатъчно. Много от нас биха искали да видят замразяване или може би в най-дръзките ни мечти намаление на бюджета на ЕС, защото колкото по-малко средства изразходва ЕС, толкова по-малко се намесва в живота на обикновените граждани.

Това очевидно е добър резултат за Дейвид Камерън, за Марк Рут, но това също така е и победа за затруднения данъкоплатец в Европа, който трябва да плаща сметките на институциите на ЕС. По време на строги ограничения и съкращения в повечето държави-членки беше направо лудост за този Парламент да се опитва да увеличи разходите на ЕС с 6 %. Радвам се, че беше проявен поне малко здрав разум.

За онези, които вярват в европейския проект и в европейската интеграция – а точно аз не съм един от тях – вие нанесохте повече вреда на вашата кауза от който и да било друг, като се опитвахте да настоявате за това абсурдно увеличение на разходите на ЕС, когато всички останали, всяка публична институция в Европа, страда от съкращения. Вие сами нанесохте огромна вреда на вашата кауза.

  Bastiaan Belder (EFD). – (NL) По време на заключителния етап от бюджетната процедура Съветът и Комисията направиха политически изявления, най-вече с оглед на включването на Европейския парламент в процеса на финансиране на Европейския съюз в дългосрочна перспектива. Имам два въпроса във връзка с това.

Първият ми въпрос е как Съветът и Комисията ще придадат конкретна форма на това сътрудничество? Дали Европейският парламент ще участва съвместно с тях при вземането на решения? Изпитвам сериозни съмнения по този въпрос.

Вторият ми въпрос се отнася до европейския данък. През юни 2011 г. Европейската комисия иска да представи предложение за финансиране на Европейския съюз за периода 2014–2020 г. Моят въпрос във връзка с това е дали данъкът на ЕС е част от него. Ако е така, това означава, че списъкът от възможни налози, който Европейската комисия представи през октомври, е удължен допълнително. Ако това е налог за финансовия сектор, тогава всеки приход според мен със сигурност би трябвало да отива в държавите-членки, защото в крайна сметка на тях се наложи да спасяват банки.

И накрая, г-н председател, аз изцяло подкрепям позицията, която заеха нидерландското и британското правителства в този конфликт.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, преди всичко бих искала да благодаря на г-жа Jędrzejewska и г-жа Trüpel, които водиха бюджетната процедура изключително отговорно и с ясен фокус върху приоритетите.

По отношение на бюджета за финансовата 2011 г.: когато обмисляме бюджета на ЕС, не трябва никога да забравяме, че близо 95 % от средствата се връщат отново в полза на гражданите. Най-добрият пример за това е Европейският фонд за приспособяване към глобализацията. Административните разходи на Европейския съюз в размер на 6 % са много по-ниски от тези на някои държави-членки. В продължение на много години бюджетът на ЕС възлизаше на плюс/минус 1 % БВП. С това се финансираше разширяването от 15 до 27 държави-членки без допълнителните бюджетни ресурси. В резултат от Договора от Лисабон сега ние имаме допълнителни задачи.

Увеличенията на бюджета винаги са били трудни. С теми като новите проекти и допълнителните задачи, произтичащи от Лисабон, бюджетът за 2011 г. също е инвестиция за бъдещето на ЕС и за функционирането на неговите институции.

  Alain Lamassoure (PPE). – (FR) Г-н председател, предвид извънредните ограничения, пред които сме изправени тази година, споразумението, което беше постигнато относно проектобюджета за 2011 г., е най-добрият възможен компромис. Затова трябва да поздравим и да благодарим на нашите двама докладчици, на Европейската комисия и на забележителното белгийско председателство, към което бих искал да изкажа особена благодарност.

Г-н Ватле е малко тъжен. Той е с впечатлението, че е свършено твърде малко. Добре би било да обърне внимание на жеста на Парламента да предостави 570 млн. евро на държавите-членки, вместо да задели тези средства за програмата ITER, като жест на благодарност към белгийското председателство.

От началото на тези преговори Парламентът искаше да покаже, че е наясно с отговорностите си. Сега, в края на годината, когато отново се поставя въпросът за сближаването на Съюза, комисията по бюджети категорично препоръчва да сложим край на несигурността относно бюджета за 2011 г.

Все пак основните проблеми остават недокоснати. За разлика от някои национални бюджети, бюджетът на Съюза не е застрашен от фалит. По отношение на статута, това е един балансиран бюджет, но е на ръба на политически провал. Европа финансира амбициите си, като се впуска в слова. И все пак вербалната инфлация, инфлацията на грандиозните и илюзорни цели е толкова пагубна, колкото и паричната инфлация.

Съюзът вече няма средства да финансира решенията, които е взел, нито новите компетентности, възложени му от Договора от Лисабон. Съюзът не успя също така да въведе процедури, които да му позволят да гарантира, че при отсъствие на финансиране от Общността основните общи цели, като стратегията „Европа 2020“ са включени в националните бюджети.

Ето защо Парламентът отдава такова голямо значение на постигнатото заедно с Комисията и бъдещите председателства споразумение за намиране на начин, по който да се осигури финансиране за бъдещите политики чрез бюджета на Общността, чрез новите ресурси, които вече не водят до изтичане на националните бюджети, и чрез самите национални бюджети, които са 20 пъти по-големи от размера на малкия европейски бюджет. През 2010 г. Съюзът даде ново определение на понятието финансова солидарност. 2011 г. трябва да бъде годината, в която да преосмислим бюджетната солидарност.

  Hynek Fajmon (ECR). – (CS) Г-н председател, днес бих искал още веднъж ясно да заявя, че Европейският съюз се нуждае от подходящ бюджет за следващата година. Няма причина да имаме прогнозен бюджет. Няма причина и Европейският парламент да одобрява бюджета, като поставя допълнителни искания. Всички европейски държави в момента минават през труден период в икономическо отношение и със сигурност се нуждаят от изготвяне на подходящи бюджети както на национално, така и на европейско равнище. Домакинствата, предприятията и местните органи също се нуждаят от тази сигурност.

Ето защо тук – от името на моите колеги от чешката Гражданска демократическа партия и на групата „Европейски консерватори и реформисти“, заявявам, че при утрешния вот ние ще подкрепим постигнатия между Комисията, Съвета и Парламента компромис.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) Г-н председател, утрешният вот може да сложи край на първата процедура за одобрение на бюджета, при която се спазва Договорът от Лисабон. Очевидно преговорите бяха трудни. Парламентът изложи изключително важни политически съображения, но Съветът отказа да ги обсъжда. Първоначално Парламентът беше много обединен, когато отстояваше позицията си. Съветът беше разделен, но имаше предимството на единодушието и блокира помирителната процедура. В момента сме в процес на договаряне на цифрите. Съветът и Комисията приеха чрез декларации исканията на огромното мнозинство в Европейския парламент. Щеше да бъде много по-добре да имаме междуинституционално споразумение, което щеше да осигури по-голяма сигурност за бъдещето. За съжаление, Парламентът вече не е така единен, както в началото на преговорите. В резултат на това няма финансиране за ITER.

Считам, че е от огромно значение за нас да осигурим на Съюза бюджета, от който се нуждае по време на този период на криза. Разполагаме с необходимото време, преди да бъдат одобрени бъдещите финансови прогнози по теми, по които все още не е намерено решение. Съветът трябва да разбере, че не е от полза за Съюза основните европейски политики да бъдат одобрявани чрез процедура за съвместно вземане на решения, а решенията за финансовите ресурси, които са необходими за прилагането на тези политики, да се вземат само от една от страните, участващи в процеса на сътрудничество по бюджета. Парламентът трябва да участва на същото равнище и в двата аспекта – и политически, и финансов.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, много от моите колеги не са искрени, когато се изказват по бюджета. Г-н Schulz не се старае много да прикрие раздразнението си от Съвета. Г-н Verhofstadt изглежда има ограничен речник от две фрази: паневропейски облигации и европейски данъци. Г-н Daul дори предложи Нидерландия да напусне Европейския съюз. Това е остро изказване, но той подкрепя само една страна от аргумента.

Когато предложих да обсъдим бюджета на Парламента обаче, тези господа и техните групи се направиха, че не ме чуват. Освен това не бях подкрепен, когато предложих прозрачност във връзка с възстановяването на средства за общи разходи, които членовете на ЕП получават всеки месец. Не получих никаква подкрепа и за предложението ми да обсъдим луксозния автомобилен парк на Парламента. Предлагам да закрием луксозните информационни офиси на Парламента, а това предизвиква главоболие у редица колеги.

Ето защо е редно да се гласува против, но моята група и моята страна успяха да предотвратят допълнително влошаване на ситуацията и затова се въздържах. Да се гласува в подкрепа на увеличение от 2,9% в сегашните условия би било напълно неподходящо.

  José Manuel Fernandes (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, приемайки този бюджет, Европейският парламент показва огромно чувство на отговорност. Истината е, че в условията на икономическа, финансова и социална криза, която здраво ние е стиснала в хватката си, би било зле за Европейския съюз и неговите граждани да нямат бюджет за 2011 г. Никой нямаше да ни разбере, ако институциите на Съюза бяха потърсили широко съгласие за техните бюджети от страна на държавите-членки и ако не бяхме успели да постигнем минимален консенсус за тези бюджети.

Аз обаче считам, че макар бюджетът за 2011 г. да не е лош, той можеше да бъде по-добър. Необходимостта от единодушие в Съвета по някои въпроси затрудни допълнително преговорите. Това беше знак за трудностите, пред които Съветът ще трябва да се изправи, за да постигне споразумение относно следващата Многогодишна финансова рамка и за новите собствени ресурси, за които, както знаете, се изисква единодушие в Съвета.

Тук бих искал да подчертая отличната работа на г-жа Jędrzejewska като докладчик, а също и на г-жа Trüpel, усилията на белгийското председателство и поведението на Комисията. Приоритетите, които ние очертахме, са включени в този бюджет – ще подчертая засилването на подкрепата за младежта, образованието и иновациите, и изследванията. Бих искал също така да посоча и подготвителните действия „Вашата първа работа в EURES“, която ще стимулира мобилността на младите хора в рамките на ЕС, в областта на заетостта. Аз лично работих по това предложение и се надявам, че след като получи правно основание, това подготвително действие ще даде началото на програма, за която ще се отдели съществена част от бюджета. Друг положителен аспект беше постигнатото споразумение най-късно до края на септември 2011 г. Комисията да представи актуализирани стойности, свързани с разпределението на средства за политиката на сближаване и развитие на селските райони, и, ако е необходимо, те ще бъдат увеличени.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря по-специално на Sidonia, нашия докладчик, за това, че се справи отлично от страна на Парламента с изключително трудните преговори. Тази работа, както и работата на Съвета, трябва да се признае.

Говоря като докладчик за селското стопанство и искам думите селско стопанство да отекват в тази зала, защото ние имаме опасения не само за цифрите, но и за процедурата. От моя гледна точка тази нова процедура се нуждае от фино регулиране. Ние можем и трябва да вършим работата си по-добре. Повтарям си го, но го казвам и на Съвета и Комисията и считам, че трябва да проверим и направим преглед как сме работили в миналото.

Постигнахме някои неща в селското стопанство. Те са много малки, но аз се безпокоя за бъдещето. Бих искала Комисията да говори за съкращения на излишни средства в размер 800 млн. щатски долара, каквото явно има при финансирането за развитие на селските райони. Надявам се, че това всъщност няма се случи.

Обезпокоена съм за бюджета след 2013 г. и за възможността селското стопанство да стане сектор, от който хората вземат средства за други политики, освен ако не бъде постигнато споразумение за подходящ бюджет за всички политики на Европейския съюз.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) За първи път, откакто Договорът от Лисабон е влязъл в сила, Европейският парламент използва възложените му правомощия да участва пълноценно в изготвянето на бюджета на Европейския съюз. Неуспешният първи опит да се постигне споразумение и основателните искания на Европейския парламент да бъдат взети предвид е показателен за конфликта, който продължава да съществува между институциите, а такъв всъщност не би следвало да има, тъй като пречи на ефективното междуинституционално сътрудничество. Очевидно не може да се отрече, че целта на всички институции на ЕС е да гарантират, че споразуменията, които са от особено значение за целия ЕС и неговите граждани, се одобряват възможно най-безпроблемно. Ето защо в бъдеще трябва да се направят фундаментални промени в принципите на функциониране на самите институции и Европейският парламент трябва да бъде включен на всеки етап от преговорите, особено при приемане на бюджета, като това трябва да се счита за изключително важно условие за спазване на принципа на представителната демокрация.

  Riikka Manner (ALDE). – (FI) Г-н председател, преди всичко искам да отправя благодарности към докладчиците за усърдната работа, която налагаше постигането на този компромис. При тези преговори се наложи да се използват особено големи усилия в светлината на влизането в сила на Договора от Лисабон и строгите бюджети, наложени в държавите-членки. Поради тази причина бих искала да благодаря на всички преговарящи.

За първи път решението за бюджета на Европейския съюз се взема с едно четене и, ако не друго, аз считам, че този процес допълнително подчерта необходимостта от по-добър диалог между бюджетните органи – нещо, което Парламентът иска от дълго време. Трябва да има приемственост при преговорите и хармонизиран подход относно помирителната процедура за годишната и многогодишна бюджетна рамка, за да може на масата за преговори тези институции да говорят на един език.

Сега обаче вероятно трябва да сме доволни, че има бюджет за финансовата 2011 година. Несигурните елементи трябва да бъдат сведени до минимум в условията на този икономически водовъртеж.

  François Alfonsi (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, бюджетът за 2011 г., получен в резултат на редица процедури по съгласуване между нашата комисия по бюджети. Съветът и Комисията, не съответства на новите институционални баланси, определени от Договора от Лисабон.

Съветът, или по-конкретно представителите на редица правителства, не се съобразиха с тях. По-конкретно, неприемливо е, че искането на Парламента да постигне диалог относно бъдещите собствени ресурси на ЕС не доведе до нищо.

Сега нашият Парламент има право на съвместно вземане на решения по бюджетни въпроси. Той трябва да гарантира, че това право се съблюдава, а ние трябва да осъзнаем нещо. Балансираните като цяло процедури по съгласуване вероятно няма да са възможни, докато това право за съвместно вземане на решения се упражнява под формата на отрицателен вот.

В даден момент Европейският парламент ще трябва да избере твърдо да отстоява своята институционална позиция. Този въпрос за собствените ресурси отново ще изплува на повърхността през следващите месеци. Ако искаме да успеем, ще се наложи да отстояваме отговорностите си докрай.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, не мога да гласувам за увеличение на бюджета на Парламента и считам, че много хора в Обединеното кралство ще наблюдават заседанията с изумление. В националните икономики в Европа наблюдаваме строги мерки на ограничения и бюджетни съкращения. Това е актуалната тема на деня и пред това трябва да се изправят нашите граждани.

Еврото е в криза и аз искам Парламентът да отчете, че въпреки че моят избирателен район не използва еврото, ние делим граница с Ирландия. За нас тя е огромен пазар за износ, така че тази криза вреди и на нашия народ. Покрай кризата ние предложихме увеличение от 2,9 % вместо поисканите от Парламента 6 %, но върху бюджет, който Сметната палата не е одобрявала години наред.

Най-обезпокоително от всичко е. че имаме обещание до юни 2011 г. Комисията да внесе предложение за данък на ЕС. Чудно ли е тогава, че евроскептицизмът нараства непрекъснато?

  Michel Dantin (PPE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да се присъединя към благодарностите и поздравленията, адресирани към онези, които успяха да приключат тези трудни преговори.

Подготвяме се да одобрим бюджет утре, което е голяма стъпка напред за Европа на мобилността и Европа на младите хора. Преди всичко този бюджет показва решителността на Парламента да не изоставя широко мащабните европейски инвестиции по време на този период на криза.

Аз обаче бих желал да споделя с вас своето безпокойство и неудовлетворение от избора, направен днес от някои политически групи, и по-специално от социалистите, чиито представители бяха на правителствени позиции в ключови моменти, да застрашат програмата ITER, единственият основен дългосрочен изследователски проект в Европейския съюз, в който ние имаме водеща роля.

Както знаете, миналия юни Европейският съюз пое ангажимент да допринесе с допълнителни 1,3 млрд. евро за проекта, което е от решаващо значение за нашата сигурност. Следователно при утрешния ни вот ще бъде поставена под въпрос надеждността на Европа в световен мащаб. Това отношение означава, че сме загубили близо 600 млн. евро от неусвоените средства през 2010 г., които можеше да бъдат разпределени за ITER. Това е абсурдно!

  Edit Herczog (S&D). – (EN) Г-н председател, като член на Европейския парламент се чувствам отговорна за това да имаме бюджет. Като социалист много съжалявам, че няма да въведем данък върху финансовите транзакции. Като докладчик за комисията по промишленост, изследвания и енергетика бих искала да подчертая, че ние подкрепяме проекта ITER, но не се нуждаем от временни решения за една година. Нуждаем се от устойчиво финансово решение за следващите две десетилетия. Като унгарка съм много щастлива, че унгарското председателство, да се надяваме, няма да се наложи да се занимава с бюджета, а само да намери решение за ITER и за гъвкавостта по време на преговорите.

  Януш Левандовски, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще бъда кратък, тъй като вече използвах времето си за изказване. В отговор на г-н Belder, който може вече да не е тук, предложението на Комисията за това, как институциите да си сътрудничат помежду си, беше направено в пряко изпълнение на членове 312 и 324, и по-конкретно член 311 от Договора от Лисабон за специфичните процедури относно решението за собствените ресурси при пълно спазване на фискалния суверенитет на държавите-членки.

Що се отнася до собствените ресурси, това беше ясно и категорично включено във възложения на Комисията през декември 2005 г. мандат, потвърден от Парламента, да започне не само разходната, но също така и приходната част на бюджета, включително отстъпката за Обединеното кралство. Бяхме достатъчно деликатни да не засягаме въпроса за отстъпката за Обединеното кралство при нашия преглед на бюджета и в крайна сметка нашият избор за бъдещето не е да се увеличават разходите, а да се променя съотношението между националните директни плащания и собствените ресурси в унисон с виждането на Договора и на основателите на Европейския съюз.

Накрая, една обща забележка: за щастие, ако ние гласуваме утре, нашият тест на Лисабон по отношение на бюджета ще приключи и ще трябва да направим заключения. Това изпраща добро послание към европейските граждани, че имат бюджет без никакви дефицити или дългове, и показва, че не трябва да ни възприемат като изкупителна жертва за провалените политики в някои държави-членки. Следователно сега, след като имаме бюджет, ние трябва да продължим разискванията си относно формите на междуинституционално сътрудничество при много по-добри условия.

  Мелкиор Ватле, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, и аз като г-н Левандовски нямам много да добавя към това обсъждане.

Просто след като чух някои членове на ЕП да казват, че предпочитат да не одобряват бюджета, за да утвърдят правомощията на Парламента при процедурата за съвместно вземане на решения, считам, че всъщност всички европейски институции ще спечелят много повече и ще подобрят положението си, ако могат да водят Европейския съюз напред по пътя на компромисите, вместо всеки да блокира работата на другия и да не постигаме никакъв напредък по европейските проекти.

Считам, че това е въпрос на логика и днес аз наистина искам да благодаря на всички онези, които избраха да изграждат Европа и да продължат напред. Дали Съветът има всичко, което е поискал? Не. Дали Парламентът има всичко, което поиска? Разбира се, че не. Дали продължаваме напред? Да. Тази процедура за съвместно вземане на решение функционира, тя работи. Всички направиха известни компромиси. Всички направиха някакви отстъпки.

Дали ни предстои още много работа? Разбира се. Със сигурност за това става въпрос при разискването относно гъвкавостта и ITER. Съжалявам за това, че не можахме да постигнем споразумение и чух да се споменава, че внесеното предложение е стъпка назад. Не. Повтарям: случва се по време на всяко разискване и днес това е единодушието. Ако целта е да се премине към квалифицирано мнозинство, тогава считам, че трябва да се приеме предложението на белгийското председателство. Считам, че това е важно, когато става въпрос за изготвянето на бюджетите за 2012 г. и 2013 г. Считам, че този механизъм наистина трябва да бъде насърчен, тъй като е съобразен с предишни практики, но поне гарантира, че бюджетите за 2012 г. и 2013 г. вече не могат да бъдат блокирани чрез единодушно вземане на решение. Считам, че наистина трябва да се възползвате от тази възможност.

По отношение на ITER начинът, по който използвахме този механизъм за гъвкавост за ITER 2010, ясно показва, че ние ще се нуждаем от него и че трябва да приемем това, което е пред нас днес.

Бих искал искрено да благодаря на всички онези оратори – няма да споменавам всеки от тях – които признаха работата, която свършихме заедно, за да продължим напред. Бих искал да благодаря на всички онези, които предпочитат логиката на напредъка пред тази на блокирането на дейността. Считам, че наистина трябва да насърчаваме тази логика.

Г-н Lamassoure, Вие говорихте за бюджетна солидарност. В Съвета бяхме почти напълно солидарни, тъй като всички приеха увеличението от 2,91 %. Преминахме от квалифицирано мнозинство към пълно единодушие в рамките на Съюза. Шегата настрана, но аз считам, че всички декларации, приложени към този бюджет за финансовата 2011 година – защото, да, един бюджет сам по себе си е и политически, както показа Парламентът с политическите приоритети, които той включи в бюджета – независимо дали са относно собствените ресурси, европейската добавена стойност, Лисабон – декларацията на Комисията – или в контекста на това съвместно изявление, което е важно и вече беше последвано от писмо от страна на белгийския министър-председател, настоящия председател на Европейския съюз, считам, че всички тези изявления показват, че всички етапи се развиват в правилна посока. В момента не се движим токова бързо, колкото всички биха искали, но се движим достатъчно бързо, за да можем да кажем, че машината е в изправност и че е по-добре да се придържаме към тази логика на напредък, отколкото към логиката на блокиране.

  Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, докладчик. – (PL) Г-н председател, от това, което казаха ораторите преди мен, става ясно, че всички ние сме доволни, че ще бъде възможно да започнем изпълнението на бюджета на ЕС за 2011 г. ефективно и без ненужни закъснения от януари следващата година. Всички тези изказвания обаче също така ясно показаха, че все още липсват някои неща. Има липса на дискусия и липса на разбиране. За мен вече е ясно, че Договорът от Лисабон разкрива нова, неизследвана територия за нас и че ни чака много труден дебат относно новия многогодишен бюджет на Европейския съюз за периода след 2013 г.

Това разискване е свързано с фундаментален въпрос, а именно, въпросът за това, как можем да премахнем все по-голямата разлика в очакванията на Европейския съюз, или с други думи, какво трябва да направи Европейският съюз – и можем да видим, че държавите-членки и всички заинтересовани страни, включително Европейският парламент, очакват все повече и повече от Европейския съюз, тъй като той би трябвало да се справи с непрекъснато нарастващия брой на проблемните области, и е отворен за нови политики и нови сфери на дейност и си поставя нови задачи – разлика между споменатите по-горе очаквания и непрекъснато отслабващото желание за финансиране на тези нови начинания. Трябва да проведем съвместни разисквания във връзка с това непрекъснато нарастващо различие. Не можем да ги избегнем, още повече, че след като в момента преживяваме финансова и икономическа криза и следователно няма място за теми табу по отношение на финансирането. Трябва да говорим открито по всички тези въпроси: за собствените ресурси на ЕС, за това какво трябва да прави ЕС, за това какво може би не трябва да се опитва да прави, за това какво наистина е важно за нас и в каква степен трябва да бъдат финансирани тези приоритети.

Накратко, аз считам, че това, което се случи по време на приемане на бюджета на финансовата 2011 година, е едновременно основа и начало на разискването, но в никакъв случай то не свършва дотук. Благодаря ви за готовността да участвате в разискване и се надявам, че ще проявите още по-голяма готовност през следващата година.

  Helga Trüpel, докладчик. – (DE) Г-н председател, радвам се, че имам възможност да взема последна думата при днешното разискване. Като начало, с удоволствие ще приема извинението на г-н Schulz, който каза, че понякога не се е държал добре. Хубаво е, че забелязва, че понякога вдига твърде много шум. Неговият коментар, че по-рано сме се занимавали само с технически бюджетни въпроси и сега сме осъзнали, че това е въпрос на бюджетна политика, е нещо, на което искам твърдо да се противопоставя. Работя в комисията по бюджети в продължение на шест години и дори преди това, винаги е ставало въпрос за бюджетна политика, а не просто технически аспект. Г-н Schulz каза, че е научил много през последните няколко седмици. Радвам се да чуя това. В такъв случай сега той вероятно разбира процеса.

Сега ще се обърна към антиевропейските нотки, които чухме в Парламента. Бих желала още веднъж ясно да подчертая, че ако – както се твърди в Договора от Лисабон – ние имаме цел да обсъждаме нови собствени ресурси за Европа, това не само ще бъде допълнителен данък за европейските граждани, но също така ще означава, че плащанията от брутния вътрешен продукт са намалени със същия размер. С други думи, това не просто ще постави по-голяма тежест върху гражданите, а ще осигури и по-прозрачна система за наши собствени ресурси. Този въпрос трябва да се обсъди. Отхвърлям опита да се манипулира становище, като се внушава, че ще има само допълнителни тежести. Вместо това целта е да се намери интелигентна система за финансиране. Съветът и Парламентът трябва да бъдат готови да направят това.

Вторият ми коментар, защото тук нещата бяха представени така, сякаш Европейският съюз постоянно отнема някакви неща от европейските данъкоплатци, е, че има програми за обучение на европейските граждани, има нова инфраструктура, има нови езици и помощи за производителите на мляко и млечни продукти. С други думи, това, което правим тук, е в интерес на европейските граждани и трябва да се заяви ясно и на висок глас.

Каква е световната роля на Европейския съюз през следващите години? Има такива успешни държави като Китай, Индия, Бразилия и други, с които се конкурираме на световно равнище. Ако ние като Европейски съюз искаме да бъдем силни и да имаме нови продукти, които, да се надяваме, ще бъдат устойчиви, нови методи на производство, които да са екологосъобразни, производство на енергия, което да е изцяло базирано на възобновяеми източници на енергия, което още веднъж беше поставено като цел на срещата в Канкун, тогава за тази цел ние също така се нуждаем от подходящи ресурси и от европейски бюджет, който отразява общите ни интереси. Надявам се, че ще продължим да се движим в тази посока през следващите няколко години.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 12,30 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Одобрявам факта, че най-накрая стигнахме до споразумение относно бюджета за финансовата 2011 година. Това ще гарантира финансова сигурност за уязвимия сектор на селското стопанство. Селскостопанската политика на ЕС се нуждае от стабилна бюджетна рамка, особено в неблагоприятна икономическа конюнктура. Бюджет от 12 части щеше да причини сериозни финансови трудности за много държави-членки, които вече са направили плащания в областта на селското стопанство към земеделските стопани. Селското стопанство до голяма степен зависи от субсидиите на ЕС. Семействата на земеделските стопани се нуждаят от сигурност, за да планират предварително бъдещето на своята дейност. В целия ЕС директните плащания са 40% от приходите на стопанствата и дават финансова сигурност на фона на ниските цени на производителите, нарастването на производствените разходи и колебанията на пазарите. Мерките, които формират част от програмата за развитие на селските райони, носят директни полза за последните и стимулират регионалните икономики. Земеделските стопанства в Австрия по-конкретно се възползват от мерките от 1-ви и 2-ри стълб. Общо 58 % от годишния бюджет в селското стопанство на Австрия идват от ЕС. Земеделските стопани в Европейския съюз имат да вършат множество отговорни дейности, чийто брой непрекъснато нараства. Те трябва да произвеждат най-висококачествена храна и да спазват най-високите стандарти за хуманно отношение към животните, като в същото време спомагат за предотвратяване на изменението на климата, защитават околната среда и поддържат биоразнообразието. За да могат да осигурят тези важни услуги, земеделските стопани трябва да имат надеждни доходи, основани на разумна, стабилна финансова политика на ЕС. По отношение на преговорите за финансовата рамка за периода 2014-2020 г. всички аспекти на селското стопанство трябва да имат еднакво ниво на бюджетно финансиране.

  Georgios Stavrakakis (S&D) , в писмена форма. – (EL) Застоят по време на първия етап от бюджета на ЕС за финансовата 2011 година, причинен от непреклонната позиция, която зае ограничено малцинство от държави-членки, почти ни доведе до въвеждане на фиаско система от една дванадесета част и други подобни, както по отношение на бюджетите на икономически слабите държави-членки, така и по отношение на възможността за сериозно забавяне в плащанията на европейските фондове. За да избегне това фиаско, Парламентът показа необходимото чувство за отговорност и готовност да приеме бюджет въпреки факта, че той не отговаря напълно на исканията му и не е какъвто трябва да бъде, какъвто европейското общество очаква да бъде, ако трябва да се справим с икономическата криза. Проблемът как да се справим с бюджетните нужди в близко бъдеще – през 2012 г. и 2013 г. – остава и аз приканвам това скромно малцинство от държави-членки да покажат съответното чувство на отговорност и да работят с Парламента, за да намерят решение, което ще даде на ЕС необходимата гъвкавост, за да отговори на нуждите и да предотврати нова бюджетна криза.

15. Агенции за кредитен рейтинг (разискване)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът на г-н Gauzès, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг (COM(2010)0289 - C7-0143/2010 - 2010/0160(COD)) (A7-340/2010).

  Jean-Paul Gauzès, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, сега сме в третото действие на финансовото законодателство за 2010 г. След надзора, след директивата относно лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, още веднъж се спираме на агенциите за кредитен рейтинг. Казвам „още веднъж“ защото Европа не забави в съставянето на регламент в тази област, който беше създаден през 2009 г. и сега влиза в сила.

Агенциите за кредитен рейтинг като цяло публикуват становища, буквално под формата на рейтинги, относно кредитоспособността на предприятия и държави и относно комплексни финансови продукти. Рейтингът отразява оценката на риска на издателите на финансови инструменти, които не могат да плащат своите дългове. Тези агенции постепенно станаха много важни във финансовия свят поради редица причини.

Първо, рейтингите се вземат предвид при банковите регулации, за да се определят количествата собствени средства, която ще бъдат използвани, за да се подкрепят инвестициите. Втората причина е, че рейтингите са били фактор за успеха на емисиите на финансови инструменти от момента, в който те станаха основен показател за инвеститорите.

Въпреки че агенциите за кредитен рейтинг не бяха основната причина за настоящата финансова криза, те действително оказаха вредно въздействие. Действително те подцениха вероятността, че емитентите на определени комплексни финансови инструменти могат да изпаднат в неизпълнение.

Изправена пред необходимостта да възстанови доверието в пазарите и да засили защитата за инвеститорите, през 2009 г. Европейската комисия предложи система за контрол и надзор на агенциите за кредитен рейтинг. Така през същата година беше приет Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг.

По време на дебатите в Европейския парламент преди приемането на този регламент, вашият докладчик подчерта необходимостта от интегриран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг и от общ контрол по отношение на техните продукти на равнището на Европейския съюз. По това време европейски надзор от този вид беше законодателно невъзможен. Комисията обаче се зае да изготви законодателно предложение и Вие, г-н член на Комисията, спазихте това обещание.

Споразумението, постигнато между Съвета и Европейския парламент, за структурата на европейския надзор, което ще влезе в сила на 1 януари 2011 г., вече дава възможност за ефективно осъществяване на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг.

В регламента за създаването на Европейски орган за ценни книжа и пазари се подчертава, че този орган ще упражнява своите надзорни правомощия по-специално по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Това беше целта на допълнителния регламент за изменение, върху който се споразумяхме и който ще гласуваме утре.

Това, което исках – и моите колеги подкрепиха това искане, беше другите въпроси, свързани с агенциите за кредитен рейтинг, разпределението на държавния дълг, схемите за плащания и конкуренцията, да бъдат отложени и разгледани в проучване под формата на доклад по собствена инициатива, който да предхожда законодателното предложение, което Вие трябва да представите през първата половина на 2011 г. и за което започнахте обществено обсъждане.

Считам че с установяването на европейски надзор на агенциите за кредитен рейтинг, ние правим голяма крачка в същата посока като договореностите за надзор, които бяха внедрени. Сега бих искал да благодаря на белгийското председателство за неговите неуморни усилия по въпросите на финансовите досиета, на Вас и на Вашите екипи, г-н член на Комисията, и разбира се, на моите колеги от Европейския парламент, които участваха в това проучване и подкрепиха нашите позиции.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, след г-н  Gauzès и доклад като неговия за мен наистина е удоволствие да бъда сред вас от името на белгийския министър на финансите – Дидие Рейндерс в деня на разискването относно изменението на Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг.

Още веднъж, както току-що казахте, говорим за мярка, свързана с финансови услуги, за която трите институции току-що постигнаха споразумение за рекордно кратко време.

Изключително доволни сме също, че споразумението ще бъде гласувано в Парламента утре, както беше съгласувано, между трите институции.

Следователно регламентът ще бъде изменен, за да определи допълнителни правомощия на Европейския орган за ценни книжа и пазари. Това ще позволи на органа да упражнява по-строг надзор върху дейностите на агенциите за кредитен рейтинг в ЕС. Това е важна стъпка, за която също мислим, че ще допринесе за подобряване на стабилността на финансовите пазари и която ще подпомогне за развитието на много по-ефикасна надзорна рамка.

Следователно, след като регламентът влезе в сила, компетентният орган ще има правомощия относно регистрацията и прекия надзор на агенциите за кредитен рейтинг. Той също така ще има правомощието да определи, че дадена агенция за кредитен рейтинг е нарушила действащия регламент, както и правомощието да налага подходящи санкции.

Разбира се, ще бъде предоставена и законодателна рамка за сътрудничество между компетентните органи в държавите-членки и Европейския орган за ценни книжа и пазари. Ние обаче сме готови да проведем едно по-задълбочено разискване по въпроса за регулирането на самия сектор на агенциите за кредитен рейтинг щом Комисията ни предостави нейното предложение относно подробния преглед на този сектор, който е определен за следващата година. Макар че очевидно се надявам на положителен резултат от вашето гласуване утре, бих искал да изкажа специални благодарности на председателя на комисията по икономически и парични въпроси г-жа Bowles на парламентарния докладчик г-н Gauzès и на неговите докладчици в сянка, разбира се, както и на члена на Комисията г-н Барние, който заедно с министъра на финансите на Белгия г-н Рейндерс вършеше важна работа в продължение на шест месеца, обезпечавайки бързи споразумения, които прераснаха именно в този Парламент в истински решения във финансовия сектор. Благодаря ви за ползотворното и ефикасно сътрудничество в тази област. Сигурен съм, че ще продължите да работите по този начин и по време на идните председателства.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, добър ден на всички. Вие се изказахте много добре, г-н Gauzès, както и г-н Шастел току-що от името на г-н Рейндерс, относно надзора и регулирането на големите хедж фондове и частния капиталов сектор днес, както и относно втория етап на регламента за агенциите за кредитен рейтинг утре, което очевидно е предприет с вас и благодарение на вас, госпожи и господа, както и благодарение на Съвета и първоначалната работа на Комисията. Относно предмета на регламента, Европа показва конкретен и действителен напредък и учи уроците си от кризата, тъй като всички данъкоплатци, които са също и европейски граждани, изискват.

Госпожи и господа, споразумението за надзора върху агенциите за кредитен рейтинг е важна стъпка и бих искал също да благодаря и на Вас, г-н Gauzès, и разбира се, на тези, които работиха заедно с Вас, на председателя на комисията г-жа Bowles, както и на докладчиците в сянка г-н Klinz, г-н Giegold, г-н Pittella и г-н Fox. След няколко дни това председателство ще приключи, след като постигна голям успех и отбеляза голям напредък, и бих искал да изразя моите искрени благодарности на г-н Рейндерс и на целия негов екип за добрите отношения, които поддържахме през последните шест месеца.

Това е добро споразумение, макар че трябва да кажа, че би било дори отлично, ако като последен компромис бяхме приели правилата, които Комисията първоначално предложи за засилване на прозрачността по отношение на структурираните финансови инструменти. Както беше посочено в съображенията на регламента обаче, ще се върнем на тази тема, ако искате, по време на следващия преглед на регламента през 2011 г.

Както току-що каза г-н Шастел, от юли 2011 г. това изменение на регламента от 2009 г. ще даде на ЕОЦКП, новия надзорен орган за ценни книжа и пазари, преки правомощия за надзор над агенциите за кредитен рейтинг на европейско равнище. Госпожи и господа, важността на решението, което вие вземате днес, трябва да бъде наистина разбрана. Това е първият път, в който ЕОЦКП, този нов европейски орган, ще има правомощия пряко да контролира финансови институции, осъществяващи дейност в Европа.

Това изменение допълва новата европейска надзорна рамка. То значително засилва правомощията на ЕОЦКП, както Вие много добре обяснихте, г-н Gauzès, и както г-н Giegold, който е тук, беше също нетърпелив да отбележи по време на разискването относно надзора. Следователно това е много важна тема за вас и също толкова важна за нас.

ЕОЦКП ще стане институцията, отговорна за регистрирането на агенциите за кредитен рейтинг и за техния надзор в рамките на ЕС, а също и ще упражнява строг контрол. Законодателството ще й предостави всички правомощия, счетени за необходими с цел да бъдат принудени агенциите за кредитен рейтинг да спазват условията на регламента.

ЕОЦКП ще може да упражнява надзор – във връзка с това имам предвид искания за информация и правомощието да извършва внезапни проверки – и ако забележи, че агенция за кредитен рейтинг извършва нарушение, ще трябва да предприеме необходимите мерки, за да принуди агенцията да прекрати това нарушение. ЕОЦКП ще разполага и с правомощия, строго регулирани от ясни правила, да налага глоби и санкции на агенциите за кредитен рейтинг, които не спазват регламента. Разбира се, този регламент ще гарантира и правата на защита на агенциите за кредитен рейтинг, по-специално правото на изслушване, достъп до документи и други процесуални гаранции. Накрая, при изпълнението на надзорни правомощия ЕОЦКП ще спазва правата, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и другите принципи и разпоредби на правото на Европейския съюз, включително принципа на пропорционалност.

Новият регламент относно агенциите за кредитен рейтинг ще гарантира също единна точка за контакт за всички агенции за кредитен рейтинг, регулативна рамка, която е хармонизирана в Европейския съюз, с равно третиране и по-последователно прилагане на правилата за агенциите в целия Европейски съюз.

Затова считам, че регламентът представлява изключителен принос към ефективността, прозрачността и сигурността в рамките на общата структура, която градим седмица след седмица, за да постигнем интелигентен надзор и ефикасно регулиране.

Г-н председател, не искам да говоря твърде продължително, но може би бих доразвил казаното от г-н Шастел и бих споменал следващия етап, тъй като самият аз казах, че трябва да продължим напред, за да гарантираме правилното регулиране на агенциите за кредитен рейтинг, като същевременно отбележим, че агенциите вече не създават проблемите и вълненията на финансовите пазари. Термометърът не причинява температурата, но все пак се налага да работи правилно, което не беше така в миналото, и това е, което искаме да поправим, така да се каже, с тези последващи регламенти.

Комисията вече обмисля следващия етап: беше лансирано обществено допитване на 5 ноември 2010 г., за да се разшири разискването и да се съберат гледните точки на всички заинтересовани страни, а, както знаете, няма нищо пресилено в разискванията, свързани с всички тези регламенти. Госпожи и господа, наистина отдавам огромно значение и ще се вслушам във всяко предложение за съдействие, критика или идея, дадени във връзка с това обсъждане.

Сега следва да вземем предвид, първо, последствията от модела „емитентът плаща“, който е широко разпространен сред агенциите за кредитен рейтинг, второ, зависимостта на банките и другите институционални инвеститори от кредитните рейтинги, трето, рейтинга на държавния дълг – което не е лесен въпрос, четвърто, повишаването на прозрачността, за да се управляват по-добре конфликтите на интереси и пето, създаването на по-голяма конкуренция и разнообразие на пазара на агенциите за кредитен рейтинг, който понастоящем е концентриран едва в няколко ръце.

Допитването е открито до следващия януари и въз основа на всички отговори, които ще получим, и на доклада по собствена инициатива на г-н Klinz, ще вземем решение в даден момент през 2011 г., но не твърде късно, относно мерките, които искаме да приложим, за да завършим чрез третия етап тези два регламента относно агенциите за кредитен рейтинг, които сега са почти напълно приложени.

  Sebastian Valentin Bodu, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (EN) Г-н председател, като заместник-председател на комисията по правни въпроси бих искал да представя някои важни аспекти, които бяха предмет на разискванията и измененията, обсъждани в комисията.

Първо, понастоящем плащането за структурните инструменти, оценени от агенциите, се извършва от емитиращото дружество. Може да има конфликти на интереси, тъй като оценяваните дружества са заинтересовани да имат добър рейтинг. Другата възможност са потребителите на рейтинги, които плащат. Интересите на потребителите са по-различни и затова не само един интерес може да доведе до конфликт на интереси. Има потребители, които предпочитат добър рейтинг, когато искат да продадат акции например, както и такива, които предпочитат лош рейтинг, когато искат да закупят акции.

Второ, режимът за агенциите за кредитен рейтинг може да спечели от правилата, които са установени за одиторите. Агенциите за кредитен рейтинг и одиторите носят голяма отговорност за добрата репутация на дружествата и правилното функциониране на пазара. Одиторите обаче изглежда подлежат на много по-стриктни правила, отколкото агенциите за кредитен рейтинг.

Трето, Европейският орган за ценни книжа и пазари, ЕОЦКП, следва да има компетентност за надзор над агенциите за кредитен рейтинг, за да проверява възможните съществени несъответствия между рейтингите, определени от различни агенции за един и същ структуриран финансов инструмент. ЕОЦКП следва също да има по-големи правомощия за прилагане.

Четвърто, директивата въвежда нов принцип, взет от най-новото законодателство на САЩ. Когато агенция, различна от тази, която е наета да направи оценката, може да даде своята оценка за същия инструмент, тя се подчинява на договорената оценка. За тази цел първата агенция трябва да разкрие определена информация свързана с оценявания инструмент. По този начин се получават два положителни ефекта – първо, има второ мнение и второ, отговорността, която пада върху наетата агенция, намалява.

Накрая искам да подчертая факта, че разпоредбите на тази директива, които представляват нова регулаторна рамка, следва да се прилагат единствено за структурираните финансови инструменти, тъй като агенциите за кредитен рейтинг сами по себе си са важна част от структурното финансиране. Останалите финансови инструменти като 150-годишните обикновени акции или обикновени облигации, които не представляват риск, следва да не бъдат част от тази директива, ако искаме да бъдем строги, но да не прекаляваме с регулирането, ако искаме да бъдем конкурентоспособни, но да нямаме високи административни разходи, и ако искаме да задържим капитал в Европа, а не да го отклоним към нововъзникващите икономики в чужбина.

  Gianni Pittella, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодарение на нашето добре изпитано сътрудничество работихме продуктивно с г-н Gauzès по този регламент, за да гарантираме някои важни подобрения в правилата, управляващи една от най-спорните области за стабилността на финансовите пазари.

Едно такова подобрение е несъмнено планът новосформираният Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да може пряко да санкционира агенциите за кредитен рейтинг за нарушения. Това беше въпросът, относно който особено много настоявах. По този начин Парламентът показва, че се бори за създаването на силен европейски надзорен орган, снабден с реални правомощия.

Наясно сме също, че този регламент все още не урежда всички проблеми в сектора, който през последните години изключително много утежняваше кризата. Препятствията, които трябва да бъдат преодолени и които са предмет на парламентарен доклад, вече съставен от г-н Klinz, засягат по-специално два проблема: оценката на държавния дълг на държавите-членки и общата структура на пазара, която се характеризира с очевиден олигопол.

Европейският съюз трябва да има ясна цел във връзка с тези въпроси, а именно – да направи финансите по-малко зависими от рейтингите. Пълномощията, които понастоящем се съдържат в законите и регулациите относно агенциите за кредитен рейтинг, трябва да бъдат заменени от алтернативни стандарти за кредитоспособност. САЩ и Г-20 вече се придвижиха в тази посока.

На международно равнище се нуждаем от смелост и амбиция да променим правилата, основополагащи за Базел II, с което имам предвид задължението да използваме рейтинги – механизъм, който реално ръководеше банковия сектор в миналото и все още го ръководи, но който се предаде напълно по отношение на надзора, последствията от което са очевидни.

Ще завърша с кратък преглед на въпроса за рейтинга на държавния дълг, който не следва да бъде вече в обхвата на отговорност на агенциите за кредитен рейтинг, тъй като доста често те възпламеняваха пазара с техните рейтинги, подхранващи спекулацията. Следва да помислим вместо това за възможността европейска институция – може би съществуваща институция като Европейската сметна палата – да играе роля в тази област.

Наистина се надявам, че предложенията ми ще бъдат подкрепени от моите колеги и ще получат пълната авторитетна подкрепа на високоуважавания от мен член на Комисията Барние.

  Wolf Klinz, от името на групата ALDE – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, след няколко седмици ще имаме нова надзорна структура в Европа, която до голяма степен беше оформена от Европейския парламент. Сред тези три нови надзорни органа ще има един, който ще отговаря за пазарите и ценните книжа: Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).

ЕОЦКП ще има последната дума относно регистрацията и контрола на агенциите за кредитен рейтинг и ще бъде отговорен да гарантира, че агенциите за кредитен рейтинг наистина спазват към новите регламенти. По своя преценка ЕОЦКП ще може да делегира тази трансгранична отговорност на националните надзорни органи, ако тези надзорни органи са малки и могат да функционират само на национално равнище.

Следователно предложението не е нищо повече от адаптиране на регламента от април 2009 г. към новите обстоятелства, но то засилва ролята на ЕОЦКП. То дава на новия надзорен орган повече правомощия и нещо, което е напълно ново, то дава на ЕОЦКП правомощията да санкционира за неизпълнение на регламента. Силно приветствам това, тъй като считам, че засилването на позицията на новия надзорен орган по европейски модел изключително много ще увеличи доверието в този орган на пазара.

Имам само една критика. Когато съставяхме регламента през април 2009 г., взехме политическо решение във връзка с това как следва да постъпваме с рейтингите от трети държави в Европа. Тогава решихме, че те могат да бъдат използвани в Европа или ако спазват процедурата за еквивалентност, или ако са потвърдени от агенция за кредитен рейтинг, регистрирана и одобрена в Европа, така наречената процедура по признаване на рейтингите.

Комисията сега промени това на ниво 2, заявявайки, че признаването вече няма да бъде възможно. Следователно реално се прилага само системата за еквивалентност. Считам това, тъй като беше предприето едностранно, за недемократичен начин на решаване на нещата и считам, че следва да се придържаме към решението, което взехме тогава през април 2009 г.

Както и г-н членът на Комисията спомена, все още има много нерешени проблеми, свързани с агенциите за кредитен рейтинг, като липсата на конкуренция, недостатъчната прозрачност, бизнес модела, при който въпросът е дали следва да плати емитентът или инвеститорът, които трябва да бъдат разгледани критично. Има въпроси, свързани с платежната система, както и с прекомерната зависимост, тъй като в действителност е вярно, че в резултат на регулаторните разпоредби много агенции за кредитен рейтинг всъщност се превърнаха в регулаторни органи за сертифициране. Приемам това като задача за моя доклад по собствена инициатива и съм доволен, че Комисията смята да постави за разглеждане законодателно предложение по този проблем следващата година.

  Sven Giegold, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, г-н Шастел, г-н Барние, г-н Gauzès, госпожи и господа и докладчици в сянка, наистина съм доволен, че предприемаме тази стъпка сега и за първи път сектор на европейската финансова система ще бъде поставен под пряк европейски надзор. Това е също така стъпка в посока на силна Европа на вътрешния пазар и строг контрол на сектор, който допринесе за кризата. Бих искал да направя още един коментар по този въпрос. Г-н Барние, разбира се, в момента тече процеса на избор на нови органи, а новите органи ще бъдат толкова добри, колкото добър е техният персонал. Мога само да се надявам, че персоналът наистина ще бъде избран въз основа на експертния опит, независимостта от финансовата индустрия, която ще контролира, и ясното желание да работи в интерес на обществото, както и че няма да виждаме отново национални квоти в процеса на избор, които да омаловажат тези важни критерии.

Освен това все още имаме доста работа в сферата на агенциите за кредитен рейтинг. Все още няма истинска прозрачност що се отнася до информацията, с която работят агенциите за кредитен рейтинг, и има твърде голяма употреба на регулативни рейтинги във финансовия сектор и в ръководните за финансовата индустрия регламенти. Има сериозни конфликти на интереси, доста ясно очертано е господството на пазара на три основни доставчика и никой не носи отговорност за небрежно присъдени рейтинги. Г-н член на Комисията, добре е, че допитването протича сега и с интерес чакаме резултатите от него. Гражданското общество, по-специално, следва да се включи в това допитване, но в такъв случай Вие ще трябва да дадете смело предложение. Вече с нетърпение очаквам Вашето предложение. Моля Ви да бъдете толкова смел, колкото бяхте досега, и нека заедно създадем законодателство догодина, което да реши проблемите, които все още съществуват на пазара за кредитен рейтинг, по наистина европейски начин. Дължим това на нашите граждани.

  Ashley Fox, от името на групата ECR. – (FR) Г-н председател, бих искал да благодаря на г-н Gauzès за неговата чудесна работа по тази тема. Доволен съм, че чл. 8а и 8б бяха премахнати по време на тристранния диалог. Първоначално проектът на Комисията предложи създаването на защитени уебсайтове. Не успях да се убедя в това. Можем да видим как се развива положението в Съединените Щати и ако сайтовете се окажат полезни, можем винаги да ги въведем тук в Европа впоследствие.

Г-н председател, с удоволствие Ви информирам, че моята група ще гласува утре в подкрепа на доклада и още веднъж благодаря на г-н Gauzès.

  Jürgen Klute, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н Шастел, г-н Барние, госпожи и господа, последните няколко месеца от началото на тази година показаха щетите, които агенциите за кредитен рейтинг могат да нанесат. Следователно има неотложна нужда от действие. Затова аз също приветствам директивата, по-специално факта, че надзорът и регистрацията на агенциите за кредитен рейтинг ще бъдат прехвърлени на ЕОЦКП. Това е важна и положителна стъпка в правилната посока.

Множество добри и далновидни предложения обаче бяха забравени по време на преговорите относно доклада. Бих искал да спомена това още веднъж. Така назначаването на ЕОЦКП остава единствената реална и положителна промяна. Предложенията за публична база данни за издаването на кредитни рейтинги отпаднаха, както и всички препоръки за създаване на публична агенция за кредитен рейтинг. Последователната и непрекъсната проверка на издадените рейтинги от надзорните органи също беше забравена. Освен това Комисията беше предложила насърчаването на случайни кредитни рейтинги, за да се справи с катастрофалните инструкции на емитента за оценка на продукти на финансовия пазар. Тази идея също не претърпя развитие.

Надявам се, че тези аспекти ще бъдат взети предвид в докладите на тази тема, които предстои да бъдат изготвени и които бяха споменати от г-н Gauzès и от Вас, г-н Барние.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, наближаваме времето на горещи молитви в светлината на днешните новини, отново свързани с еврото, за което сме признателни. Силно се надявам, че с Вашия решителен подход няма да изостанете от съвременността. Бих искал да потвърдя това, което каза ораторът преди мен, и да ви помоля спешно да гарантирате във вашата сфера на влияние, че подборът ще бъде извършван не само въз основа на националните квоти, но също така, че партийните политически предпочитания ще бъдат оставени встрани, така че в крайна сметка да можем да премахнем една много неприятна традиция във връзка с длъжностните лица, характерна за Европа, и в действителност да доведем тук най-добрите хора.

Второто ми искане е за по-голяма прозрачност по отношение на конкурентите на международния пазар извън ЕС, които непрекъснато превръщаха в политически проблем своите рейтинги и твърдяха, че са всезнаещи, което по никакъв начин не съответства на това, което в действителност се случва на пазара или дори на тяхната значимост.

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE). – (HU) Г-н председател, г-н Gauzès, госпожи и господа, наистина е голямо удоволствие за мен да отбележа, че г-н Gauzès е изготвил толкова добър доклад. Темата е от изключителна важност и като имаме предвид навиците и действията на агенциите за кредитен рейтинг, тя винаги е актуална. Усилията на докладчика да гарантира, че агенциите за кредитен рейтинг и техните продукти се контролират интегрирано, въз основа на единни стандарти за ЕС, заслужават подкрепа. Важно е обаче и да знаем какво точно се оценява и как. Трябва да зададем тези въпроси, тъй като е общоизвестно, че преди кризата тези агенции за кредитен рейтинг дадоха отлични рейтинги, оценявайки на до няколко хиляди милиарда долара съмнителни или лоши ценни книжа, като по този начин, за съжаление, предоставиха неограничени възможности за спекулация.

Преди всичко трябва да проучим въпроса за независимостта, тъй като, ако е вярно, че банките и определени групи от инвеститори финансират таксите на оценките, вероятно трябва да си зададем въпроса дали решенията на агенциите за кредитен рейтинг са наистина неповлияни от външни интереси. Вторият въпрос е методологията на рейтингите. Третият въпрос е за съгласуваните снижавания на рейтингите и отрицателните слухове, чрез които всяка държава може да бъде представена като неплатежоспособна и по този начин да бъде принудена да вземе нови заеми и да се превърне в наистина уязвим клиент на пазара на длъжниците. Малките отворени икономики и държавите-членки извън еврозоната са особено уязвими.

Затова съм убедена, че е неправилно да приемаме, че агенциите за кредитен рейтинг не са отговорни за рейтингите, който присъждат. Госпожи и господа, нека поставим рейтингите на подходящото им място и да разчитаме на тях единствено до степента на тяхната достоверност и да ги приемаме като ръководни насоки, когато установяваме регулаторната рамка. Докладът е повече от достоен за подкрепа. Световната икономическа криза показа, че регулацията и надзорът на равнище на ЕС върху функционирането на тези институции са необходими.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

  Evelyn Regner (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н Шастел, г-н член на Комисията, агенциите за кредитен рейтинг играха и все още играят непочтена роля във финансовата криза. Те са твърде малко, прекалено силни и с прекалена липса на прозрачност и тяхната структура и значимост е пример за това до каква степен нещата се объркаха в нашата финансова система.

Доверието в агенциите за кредитен рейтинг може да бъде възстановено единствено чрез установяването на нови, стабилни правила за тях. Утре ще гласуваме за една стъпка в този процес, необходимото адаптиране на агенциите за кредитен рейтинг към новата надзорна структура на европейския финансов пазар и адаптирането към новата процедура на комитология – делегиранитe актове.

ЕОЦКП ще бъде установен. Той има постоянни пълномощия да проверява рейтинги, да извършва цялостна инспекция на агенциите за кредитен рейтинг и да налага санкции, които са по-високи от печалбата, спечелена от нарушаването на закона. Всичко това са нови дейности, които като минимум са напълно необходими.

Бих искала да посоча обаче, че Европейският орган за ценни книжа и пазари следва да бъде снабден с такъв персонал, който да му позволи наистина да изпълнява ефективно своите задачи, което е трудно да се случи с относително малкия на брой служители на ЕОЦКП, от които се очаква да изпълняват почти свръхчовешки задачи.

Следва да бъдем напълно открити относно предстоящата основна реформа на агенциите за кредитен рейтинг и днес следва да обсъдим кое изглежда почти невъзможно или трудно предполагаемо. В крайна сметка субекти със специална цел, в които банки депозираха своите рискови облигации, получиха от агенциите за кредитен рейтинг най-високия рейтинг. Така по време на основното преразглеждане следва да обмислим създаването на европейска публична агенция за кредитен рейтинг и смяната и проверката на модела за заплащане. Накрая, следва да помислим дали има нужда от втори рейтинг. Нуждаем се от сериозна, стабилна форма на регулиране, така че да не е възможно да се случи отново трите най-големи агенции да носят толкова голяма част от отговорността за това сега наистина жалко финансово положение.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, това ми напомня за латинската фраза quis custodiet custodes, кой ще пази пазачите? Точно това е в сила тук. Кой ще оценява агенциите за кредитен рейтинг? Благодарни сме, че сега имаме инструмент, който ще извърши това и със сигурност агенциите за кредитен рейтинг не заслужават похвала, а по-скоро се дискредитираха чрез тяхното поведение през последните няколко години и по-скоро утежниха финансовото положение, вместо да го облекчат.

Затова съм доволен, че Европейският парламент и нашите органи поемат контрола върху положението и поздравявам г-н Gauzès, г-н Барние и Съвета за установяването на инструмент, който ще справи с това. Определено очаквам с нетърпение утрешното гласуване по този въпрос и ако имах тази възможност, щях да гласувам три или четири пъти, за да поставя тези хищници под контрол.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Първо, бих искал да поздравя докладчика с изготвянето на този много важен документ. До днес беше направено много за създаването на система за финансов контрол и нейното функциониране в Европейския съюз. Агенциите за кредитен рейтинг играят много важна роля, тъй като те оказват пряко въздействие върху функционирането на финансовата система, нейната благонадеждност и стабилност. Считам за основен проблем факта, че финансовите надзорни органи на ЕС, които се установяват, все още нямат реални правомощия, които биха им позволили да оказват пряко въздействие и да вземат обвързващи решения. Затова подкрепям предложенията, които предоставят на един от европейските надзорни органи, в случая това е Европейският орган за ценни книжа и пазари, по-големи правомощия за гарантиране и контролиране на прозрачността на работата на агенциите за кредитен рейтинг, сертифицирани от ЕС, за да избегнем нарушаването на принципите на финансовия пазар и единния вътрешен пазар.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко, ако искаме да сме честни, със съжаление трябва да обявим, че агенциите за кредитен рейтинг са по същество помощни дружества на международната плутокрация. Чрез агенциите тя оказва влияние върху държавите в опит да повлияе на техните решения. Най-големият проблем с рейтингите е, че те са почти изцяло субективни и не предлагат точна картина на икономическото положение на заинтересованите държави към определен период от време. Тези рейтинги, които са доста далеч от реалността, несъмнено възпрепятстват държавите в тяхното възстановяване от кризата.

В същото време има, разбира се, обективни показатели като общия държавен дефицит или външния и вътрешния дълг. От друга страна, установяването на организация, надзорен орган, който всъщност осигурява качествен контрол за тези институции и така ги предпазва от това често да присъждат неправилни рейтинги, е голяма крачка в тази посока. Във всеки случай обаче бих искал да задам въпрос на г-н Барние относно ЕОЦКП: говорихме много за това как той би налагал различни санкции, но кога ще знаем какви ще бъдат тези санкции, какъв ще бъде техният обхват и кога могат да бъдат въведени ? Благодаря предварително за Вашия отговор.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, целта на измененията, предложени от доклада на г-н Gauzès, е да предостави допълнителна информация относно новите правомощия на ЕОЦКП спрямо националните агенции. Моето мнение е, че правомощията следва да бъдат дефинирани много ясно. Освен това участниците на финансовия пазар следва да бъдат способни да идентифицират компетентния орган в сектора на агенциите за кредитен рейтинг.

Считам, че новият орган следва да носи изключителната отговорност за регистрацията и надзора на съществуващите агенции за кредитен рейтинг. Те следва да имат възможността за достъп до информация относно финансовите инструменти, които са оценявани от конкурентите. В същото време достъп до уебсайтовете следва да бъде предоставен единствено ако може да бъде гарантирана конфиденциалността на исканата информация.

Накрая, бих искала да подчертая важността на агенциите за кредитен рейтинг, в случай че те са регистрирани от компетентен орган и са валидни в рамките на целия ЕС.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-н председател, радвам се, че този документ е поставен за разглеждане от нас днес. Трябва да кажа, че едно от нещата, които много рядко се коментират, е, че до неотдавна публичният сектор в Ирландия се регулираше от частния сектор; беше ефикасно регулиран от агенциите за кредитен рейтинг и от пазарите. Аз съм един от онези, които приветстват факта, че се измъкнахме от частния сектор и поне имаме защитата на ЕЦБ, ЕС и МВФ при обстоятелствата, в които се намираме.

Може и да не съм съгласен изцяло с пакета, но мисля, че е по-добре за нас да бъдем в тази позиция, отколкото да разчитаме на благоволението на агенциите за кредитен рейтинг и пазарите. Предполага се, че пазарите са независими, считам, че някой ден ще трябва да проведем разискване по този въпрос. Но относно агенциите за кредитен рейтинг, една от тези агенции вземаше 800 млн. щатски долара годишно за оценяване на структурирани финанси. Тяхната безпристрастност наистина подлежи на съмнение и когато погледнем назад към това, което те вършеха в миналото, и дори ако хвърлим поглед към това, което правят сега, мисля, че ще останем поразени. Време е да им поискаме обяснение и се радвам, че ще има по-строг надзор за тези структури.

  Мишел Барние, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, бих искал да отговоря точно, но стегнато на всички, които се изказаха и на които благодаря.

Първо, г-н Bodu, несъмнено споделям Вашата гледна точка относно рисковете на модела „емитентът плаща“. Самият аз отбелязах това в моята реч преди малко. Следователно този въпрос ще формира част от нашето допитване в бъдещото предложение, третия етап. Както казах на г-н Fox и г-жа Băsescu, наистина ще трябва да се върнем към проблема за структурираните продукти. Г-н Fox, слушах внимателно за Вашите опасения относно сигурността, свързана с обмена на информация, и ще следим това, ще се върнем отново на този въпрос. Също така ще продължим да разчитаме на компетентността на ЕОЦКП в тази област. За нас това е въпрос на ефективност.

Г-н Pittella, благодаря Ви за Вашата подкрепа. Считам, че е добре, че като г-н Klute и г-жа Gáll-Pelcz Вие подчертавате важността на новия надзорен орган.

Все още има някои трудни въпроси, на които трябва да обърнем внимание, които ние сме установили, а вие правилно ни напомнихте за тях, а именно – липсата на конкуренция в този сектор, въпросът за рейтинга на държавния дълг, който г-н Kelly току-що спомена и който поставя специфичен проблем. Ще вземем предвид тези идеи в следващия етап на допитването.

Споделям възгледа на г-н Klinz за важността на санкциите и способността на ЕОЦКП да ги налага. Г-жа Regner също спомена този въпрос.

Относно въпроса за третите държави, г-н Klinz, целта е да гарантираме, че нашите изисквания остават непреклонни и заявявам това и на г-н Mitchell, който спомена доверието в Европа по отношение на тези решения, които трябва да бъдат взети.

Благодарен съм на г-н Giegold за неговата положителна оценка на напредъка, който ние постигнахме заедно днес. По въпроса за набирането на лица, които да управляват европейските органи, очевидно не мога да предоставя никаква конкретна информация за имена в момента, но бих искал да кажа на Вас, г-н Giegold, както и на г-н Martin, че процесът в момента е в ход, че се изпълнява напълно обективно и доколкото съм запознат, критериите, съгласно които трябва да бъде направен изборът, са компетентност и независимост.

Бих искал също да кажа на г-жа Regner, че агенциите ще засилят своите правомощия. Още от първите работни екипи те ще се развият в съответствие с компетентностите, които са им били и ще им бъдат предоставени. Нетърпеливи сме да гарантираме доверието в работата на агенциите от гледна точка на методи и компетентности.

Г-н Klute, благодаря за Вашите коментари. Вие ясно сте установили проблемите, с които предстои да се справим, и аз съм наясно, както казах на няколко члена на Комисията, че ще трябва обстойно да проучим тези въпроси. Ето защо идеята за справяне с този проблем за регулиране на агенциите на три етапа ми изглежда конструктивна и положителна.

Г-н Balčytis, агенциите, както самият аз казах, не създават проблемите. Те просто трябва да оценят проблемите правилно и термометърът трябва да работи точно. Относно продуктите, предприятията и държавите, имаме правото, предвид важността на тези рейтинги, да очакваме и да предприемем стъпки за получаване на оценка или рейтинг, който е обективен и надежден. Считам, че от тази гледна точка, г-н Balčytis, Вие следва да не подценявате ролята, която ще изиграе ЕОЦКП.

Накрая бих искал да отбележа в отговор на г-н Szegedi, че по отношение на нивото на санкциите спецификациите за ЕОЦКП в текста, който вие ще приемете, подробно обясняват това и че ЕОЦКП ще прилага тези санкции в съответствие с принципа на пропорционалност.

Г-н председател, госпожи и господа, благодаря ви предварително за вашия глас в подкрепа на този нов етап, който ще покаже, още веднъж повтарям, че Европа има конкретен и обективен напредък, че учи уроците си от кризата благодарение на подкрепата и стимула, дадени от белгийското председателство, и благодарение на подкрепата на всички групи в Европейския парламент.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, първо, бих искал да се върна на факта, че в това разискване бяха зададени много добри въпроси. Членът на Комисията Барние се спря поотделно на всеки един от тях. Бих искал само да ви кажа, че тази поправка, това изменение на регламента, е първа стъпка в предоставянето на необходимите надзорни правомощия на Европейския орган за ценни книжа и пазари и че, както вече беше казано, скоро ще се състоят и други преразглеждания на регламента. Считам, че по този въпрос, както и по много други въпроси, повдигнати днес, това ще бъде истинска възможност да обединим цялото разискване в прегледа, който Комисията се подготвя да ни предложи.

В същия дух бих искал да се върна за кратко на премахването на разпоредбите относно прозрачността на кредитните рейтинги и свързаната с тях информация, която членът на Комисията Барние току-що спомена. Не смятам, че това по някакъв начин означава, че европейските институции не подкрепят идеята за прозрачност на кредитните рейтинги – точно обратното. На този етап обаче, когато вземаме решение, най-добрият подход е да се координираме предварително въз основа на развитията на международната сцена, за да не засегнем конкурентоспособността на европейските пазари. Затова засега по-добрите решения на този въпрос все още се проучват, обсъждат и разработват и смятаме, че най-добрият политически компромис е този, който ще бъде гласуван утре.

В заключение бих искал да повторя, че това е важна стъпка, както много от вас подчертаха, която ще помогне да подобрим стабилността на финансовите пазари и която ще подкрепи развитието на по-ефикасна надзорна рамка.

  Jean-Paul Gauzès, докладчик. – (FR) Г-н председател, г-н Шастел, г-н Барние, след коментарите, които чухте, можете да си направите два извода.

Първият е, че Парламентът убедително ще подкрепи този доклад утре, което ще покаже още веднъж, че Парламентът, или голямото мнозинство от него, оценява действията по регулиране и надзор, които са предприети от Комисията и които бяха решително подкрепени от белгийското председателство.

Вторият извод, който можем да си направим, е, че днес няма да направя заключение, а ще открия ново разискване, въз основа на това допитване, на доклада по собствена инициатива на г-н Klinz, за да проучим тези трудни въпроси.

Следователно не можем да избегнем факта, че през 2009 г., когато създадохме първия регламент, вече си задавахме тези въпроси. Ако не сме се справили с тези въпроси досега, то е защото не сме намерили подходящ отговор. Затова се надявам, че благодарение на обмислянето на проблема след предоставянето на доклада на г-н Klinz, обсъждането относно общественото допитване, което ще се проведе, ще ни позволи да дадем отговори, за да завършим Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг.

В заключение обаче, ако ми позволите, ще повторя думите на председателя на Европейския орган за ценни книжа и пазари, който каза, че в крайна сметка би било добре ако финансовите пазари се изчистят от агенциите за кредитен рейтинг, за да позволят на инвеститорите да съумеят по-добре лично да оценят ситуациите и рисковете. Считам, че това също би било гаранция.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (сряда, 15 декември 2010 г.).

Писмени изявления (член 149)

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма – (RO) В резултат от подценяването на кредитния риск агенциите за кредитен рейтинг се оказаха един от факторите, които задействаха световната финансова криза. От друга страна, няма реална конкуренция в сектора на агенциите за кредитен рейтинг. Това положение увеличава опасността от конфликти на интереси и също така от липса на прозрачност и качество що се отнася до присъждането на рейтинги на различни финансови инструменти. На 1 януари 2011 г. регламентът, който установява създаването на Европейския орган за ценни книжа и пазари, ще влезе в сила. Неговото основно правомощие ще бъде да контролира агенциите от този вид. Въвеждането на система за контрол и надзор на агенциите за кредитен рейтинг на равнище на ЕС се оказва необходимост. Смятам, че този нов орган трябва да започне да упражнява своя мандат веднага щом бъде създаден. Бих искал да отбележа, че решението, взето от Съединените Щати да въведат по-строги надзорни регламенти, проправи пътя към глобалната хармонизация.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз вече внедри правила, които ще влязат в сила в края на годината. Правилата за агенциите за кредитен рейтинг, които искат да функционират в ЕС и така да получат лиценз, включват, освен всичко друго, задължението да се регистрират и да спазват необходимите правила за прозрачност и „добро поведение“. Не считам, че тези правила са достатъчно строги и приветствам допълнителните мерки, които се обсъждат в комисията по икономически и парични въпроси. Понастоящем тези агенции разполагат с големи правомощия, те могат да провалят държава и/или дори система (снижавайки рейтинги на държави, с което предизвикват верижна реакция на страх на световните пазари) по време на кризата, поради присъдения от тях рейтинг. Тяхната работа е важна от гледна точка на гарантирането на надеждност и стабилност, но има и съмнения относно правилата и критериите, на които се основават техните рейтинги. Следователно докладът на г-н Gauzès, който предлага агенциите за кредитен рейтинг да преминат към надзора на Европейския орган за ценни книжа и пазари, е на прав път.

16. Резултат от конференцията относно изменението на климата, проведена в Канкун (разискване)

  Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията за резултата от конференцията относно изменението на климата, проведена в Канкун.

  Йоке Шаувлиге, действащ председател на Съвета. – (NL) Г-н председател, почитаеми членове на Парламента, много се радвам отново да бъда днес тук, в Европейския парламент, след разискването, което проведохме преди Канкун, и след като конференцията за климата даде резултат.

Доволна съм също отново да видя няколко познати лица тук, които присъстваха като делегация в Канкун и които имаха мандат от Европейския парламент да внесат много полезен и активен принос за успеха на конференцията. Мисля, че това определено трябва да бъде отбелязано и подчертано.

Срещата на върха относно климата в Канкун в крайна сметка е успех. Не беше сигурно, чак до последния ден, дали ще постигнем резултат, но накрая резултатът беше положителен. Това беше необходимо както за нашата политика за климата, така и за да продължи да съществува многостранният процес.

На конференцията за климата стигнахме до решение, което всъщност се състоеше от две части: първата част би могла да се разглежда като съставена от редица конкретни мерки, които биха могли да бъдат приложени доста бързо, а втората част полага редица основи, имащи за цел улесняване на глобална договореност за периода след 2012 г. в дългосрочен план. Очевидно и двата посочени елемента бяха съгласувани в рамките на целта от 2°C, която беше включена като отправна точка в резултата от конференцията за климата.

Когато говоря за незабавно прилагане или за редица действия, които биха могли да бъдат предприети незабавно, аз имам предвид приспособяването, технологиите, борбата с обезлесяването и финансирането. Ще позволите ли да се спра накратко на няколко неща?

Първо и най-важно, приспособяването. Приехме рамка и създадохме комисия. По този начин ще предлагаме подкрепа за най-уязвимите области.

Второ, технологиите. Ще се осигурява помощ както за смекчаването, така и за приспособяването. Създават се две нови структури: Технологичен изпълнителен комитет и Център и мрежа за климатични технологии. Идеята е да се подобряват знанията чрез изследвания, разпространение и трансфер на технологии.

Трето, борбата с обезлесяването. Националните стратегии и планове за действие на развиващите се страни ще се явят основата за финансиране на действието в борбата с обезлесяването.

Накрая, Зеленият фонд за климата трябва да осигури 100 млрд. щатски долара да бъдат предоставени на развиващите се страни към 2020 г.

Това са конкретните постижения от Канкун. Ако след това погледнем в по-дългосрочен план и основите, които бяха положени, трябва, разбира се, да продължим да работим през следващата година за постигане на международно споразумение след 2012 г. Мерките за смекчаване както от развитите, така и от развиващите се страни сега са включени и заложени в текста, което е много важно, защото резултатът от Копенхаген сега беше официално включен.

Освен това имаше и усилия за осигуряване на по-голяма прозрачност. Правната форма в дългосрочен план, за периода след 2012 г., няма да бъде определена преди следващата година. Това ще бъде отделно разискване: вървим ли към втори период на ангажимент съгласно Протокола от Киото и какво правят бързо развиващите се държави и Съединените щати?

Следователно това не е край, а начало – една важна нова стъпка в разискването относно климата. Мисля, че всички ние – Европейският парламент, Съветът и Комисията – ще трябва да продължим да работим усилено заедно, за да осигурим да успеем да направим голяма крачка напред догодина и, да се надяваме, да постигнем обвързващо международно споразумение.

Във всички случаи бих искала да благодаря още веднъж на Парламента за усилията, които положи в Канкун.

  Кони Хедегор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, според мен е честно да се каже, че ние от Европейския съюз отидохме в Канкун с опасението, че рискуваме да не постигнем нищо. Разбира се, отидохме там също и с много силното желание да осигурим случаят да не се окаже такъв и всъщност се стигна до съществен и балансиран пакет. Както вече всички знаете, постигнахме именно това.

Това означава, че многостранният процес е налице. Нещо повече, той работи добре, тъй като досега можеше и да не е в действие — само по себе си това е важно. Мисля, че всички присъстващи там също изпитаха облекчение, когато окончателната договореност беше сключена. Изглеждаше като че ли цялата международна общност просто иска това да се случи и иска да докаже, че разбира се, имаме нужда от многостранен подход, когато се борим със световни предизвикателства.

Намирам също за важно да бъде казано, че това, което постигнахме в Канкун, не е само спасяването на процеса. Беше нещо повече от това, което разбира се, е същественото. Искахме да спасим процеса. Искахме да спасим перспективата за постигане на глобална договореност и искахме да осигурим да съумеем и да свършим работа по същество в Канкун. Работихме много усърдно съвместно с мексиканското председателство. Работихме в много тясна връзка с тях и им оказвахме пълната си подкрепа от самото начало. Трябва да кажа, че мексиканците заслужават пълното признание, което им беше изразено; те свършиха отлична работа.

Преди година направихме първите крачки в Копенхаген. Мисля, че ако се бяхме срещнали два или три дни след края на Копенхаген, малцина от нас биха си помислили, че след година всички елементи от споразумението от Копенхаген ще бъдат включени в обвързващо споразумение в рамките на ООН. Това е наистина хубаво.

Но в Канкун предприехме и нови стъпки. Засилихме международния режим за климата посредством нови институции и нови фондове. Бих искала да наблегна на три неща, които бяха особено важни за Европейския съюз в заключителната фаза – което всъщност си беше миналия петък, както някои от присъстващите ще си спомнят.

Имахме три приоритета, които искахме да бъдат отразени в резултата. Искахме да бъде признато несъответствието между ангажиментите за намаляване на емисиите от споразумението от Копенхаген, които сега са записани в текста на ООН, и предизвикателството за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C. Беше много важно да се каже очевидното, че още сме далеч от целта. Много искахме също да има по-голяма прозрачност – чрез измерване, отчитане и проверка (ИОП) и международни консултации и анализи (МКА). Трето, искахме възможността за една бъдеща правна рамка за периода след 2012 г. да бъде отразена в текста.

Постигнахме напредък и по трите точки. За първи път целта от 2°C се признава в документ на ООН, ангажиментите са посочени и очевидното е казано – а именно, че страните трябва да правят повече, за да може светът да ограничи покачването на температурата до под 2°C. Започнахме също и процес за повишаване на прозрачността и, както казахме в Канкун, не е достатъчно само да се казва, че подкрепяме повишена прозрачност. Какво означава това? Много е важно, че сега текстът съдържа няколко страници, обясняващи точно какви биха могли да бъдат политическите насоки за ИОП и МКА.

Това е много важно и бих искала да добавя още едно съображение. Мисля, че е в интерес не само на международните преговори за климата, че например страна като Китай сега вече приема МКА. Считам, че това е и важен сигнал, който излиза далеч извън рамките на преговорите за климата. Това беше всъщност много важна и значима крачка напред.

И накрая, успяхме да запазим отворена дискусията за Протокола от Киото и за един бъдещ правен резултат. Според мен ако нямаше изгледи за втори период на ангажимент, най-вероятно процесът вече нямаше да съществува.

След като казах тези положителни неща, бих искала да се присъединя към казаното от Йоке Шаувлиге, а именно, това не означава, че ни очаква една много лесна година пред нас. Имаме да изминем дълъг и труден път. В Канкун видяхме колко е бавен процесът. Когато се предприемат заедно стъпки в контекста на ООН, това става бавно по начало, затова никой не трябва да мисли, че пътят към Южна Африка ще бъде лесен. Годината пред нас ще бъде много трудна. Единственото нещо, което бих казала на този етап, е, че Европа ще направи всичко, което е по силите ни, да продължим да играем тази много конструктивна роля и да се опитаме да изградим мостове между различните гледни точки, като в същото време не забравяме за собствените си приоритети.

Сега намирам за много важно всички да се върнат у дома и да започнат да вършат нещата в своята собствена държава, в своя собствен регион и в своята собствена община. Сега всички трябва да предприемат действия, както правим ние в Европа. Имаме нашата цел за 2020 г. и започнахме дискусията за това как в крайна сметка да завишим амбициите си в краткосрочен план. Както знаете, през пролетта Комисията ще представи стратегия за завършване прехода към икономика с ниски въглеродни емисии към 2050 г. Стратегията ще включва и цел за 2030 г.

Позволете ми да приключа с няколко думи за Европейския съюз на конференцията по изменението на климата. Бих искала да подчертая, че съумяхме да бъдем единни. По-рано обсъждахме в този форум колко е важно това. Комисията, председателството и 27-те държави-членки направиха необходимото Европейският съюз да играе ролята си на световната сцена. Щастлива съм да кажа, че имаше отлично сътрудничество между министър Шаувлиге и нейния екип и моя екип от Комисията. Бих искала горещо да благодаря на Йоке Шаувлиге за нейния принос за този резултат.

Не на последно място, разбира се, бих искала да изкажа голяма благодарност на делегацията на Парламента. Считам, че тя много допринесе за предаването на посланието, че Европа наистина говори с един глас. По-конкретно, бих искала да благодаря на председателя на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, Jo Leinen. Според мен беше от възлово значение, че когато се обръщаха към членовете на делегацията и ги питаха за европейската позиция, всички се стараеха да се придържат към общата позиция. Считам, че това много допринесе за общото впечатление, че този път Европа наистина говори с един глас. Благодаря ви много за това.

(Ръкопляскания)

  Richard Seeber, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, бих искал да се присъединя към поздравленията на члена на Комисията Хедегор. Научихме много неща от събитията през миналата година, по-конкретно за това, че трябва да говорим с един глас. Ако сравним положението сега с Копенхаген, можем да кажем, че отидохме в Копенхаген с големи очаквания и бяхме силно разочаровани. Отидохме в Канкун с по-малки очаквания и все пак там успяхме да постигнем нещо. Убеден съм, че догодина в Дърбан наистина ще постигнем резултата, за който всички се надяваме.

Важно е, че процесът в ООН сега е в готовност за работа и в Европейския съюз си даваме сметка, че към една и съща цел могат да водят много пътища. Общата ни цел е да ограничим глобалното затопляне до под знаменитите 2ºC. Сега успяхме за първи път да посочим това в документ на ООН. Обаче дори и в Европа стигнахме до разбирането, че прочутото обвързващо споразумение не е достатъчно. Трябва също да признаем усилията на други страни – и това по-конкретно включва големите източници на емисии като Съединените щати и Китай.

За нас е изключително важно от политическа гледна точка, че сме единни в усилията си и успяхме да покажем това в Канкун. Важно е също, като развит свят, не само да сме на висотата на историческата си отговорност, ние също трябва да направи нещо и преди всичко трябва да изнамерим регламент, който да наследи Протокола от Киото. Също толкова важно е развиващият се свят да признае, че усилия се изискват и от него. Считам, че много добре успяхме да постигнем това — на правилния път сме.

Подробностите вече бяха споменати. Това, което според мен изглежда много важно, е фактът, че отбелязахме определен напредък, особено при борбата с обезлесяването. Отделните страни са призовани да разработят национални стратегии, предстои да видим какво ще направят. Тази част е много важна за нас, включително от политическа гледна точка.

Имаме отговорност по отношение на трансфера на технологии. Трябва да поемем по-изразена водеща роля в тази връзка, но като цяло оценката ми е положителна и бих искал отново да Ви благодаря, г-жо член на Комисията, за Вашите усилия.

  Jo Leinen, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, бихме искали да благодарим на Комисията и на Съвета, на г-жа Хедегор и г-жа Шаувлиге, за ежедневните информационни срещи, които се организираха за делегацията на Европейския парламент в Канкун. Наистина можем да кажем, че в Канкун ЕС не беше част от проблема, а в много случаи част от решението. Това трябва да радва всички ни. Сега положителното настроение трябва да бъде използвано, за да дадем нова инерция на политиката за климата в Европа и също на Европейския съюз. Бих искал да спомена само три точки. Беше абсолютно правилно Парламентът в своята резолюция да ни призове да завишим амбициите си и да постигнем намаляване на CO2 от 30% към 2020 г. и се надявам Комисията и Съветът да вземат решения по въпроса през пролетта.

Второ, разполагаме със Зеления фонд за климата. Предложихме въвеждането на данък върху финансовите операции за финансирането му. Хората, които отхвърлиха това, сега трябва да предложат алтернативи – вече няма време за отлагане.

Трето, трябва да свършим своята работа. Трябва да извадим горещия въздух от въглеродния отпечатък на ЕС. Последната ми бележка е следната: Тази конференция по климата приключи. Сега да гледаме към следващата. Трябва да увеличим работата.

  Chris Davies, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, изобщо не се интересувам от футбол, но понякога попадам на репортажи от мачове и като гледам треньора, се сещам за члена на Комисията. Губят с един на два и въпреки всичките й усилия, отборът й е пред изпадане; изведнъж се отбелязва гол. Не се знае кой е голмайсторът – може би дори вратарят на съперника е влязъл в своята мрежа с топката в ръце – но така или иначе мачът е равен; спечелена е жизнено важна точка и няма да изпаднат. Не е триумф, но не е и загуба; треньорът оцелява, за да се бори и на следващия ден.

Казаха ми, че в Канкун се чули силни одобрителни възклицания, когато имало развръзка в преговорите. Мога да разбера облекчението на делегатите там, че все пак не е загуба, но едва ли е било и триумф. Къде е споменаването на спирането на покачването на температурите към 2015 г.? Къде е амбицията за намаляване на емисиите на CO2 с 50% към 2050 г.? Къде са ангажиментите за периода след Киото? Претупани и заобиколени, забутани във високите бурени край игрището. Но да се критикува е лесно; това, за което се правят опити, досега не е правено. Действието изисква правителствата от света да се съберат заедно в колективно действие; и това, разбира се, е причината, поради която критиците от националистическата десница толкова го мразят.

Всички правителства в света приемат науката и приемат, че не правим достатъчно, за да не допуснем температурите в света да се повишат с повече от два градуса по Целзий. Дори и Китай този път призна, че има граници за националния суверенитет, и прие, че трябва да има международна проверка на неговите емисии, тъй като всички сме заедно в това: една раса, един вид на една планета.

Има някои много трудни въпроси, на които трябва да се даде отговор, докато вървим напред. Как да продължим нататък, за да постигнем едно обвързващо споразумение за периода след Киото, което да поставя изисквания не само за развитите страни, но също и за развиващите се страни? Как да осигурим финансирането? Наистина, как да намерим парите, които обещахме за приспособяване и защита на горите? Как да убедим собствените си правителства да завишим амбициите си за 2020 г. от 20% на 30% намаляване на CO2? Но може би имаме отговор за това. Като имаме предвид, че Китай е доста напреднал по посока намаляване на относителното си потребление на въглерод с 45%, в наш икономически интерес е да направим необходимото да вземем тези мерки или ще изостанем в икономическо отношение. Може би сега благодарение на това, че не загубихме в Канкун, имаме инерцията – чувството, че отново вървим напред – да направим необходимите промени.

  Yannick Jadot, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, както г-н Leinen, искам да подчертая забележителната работа, която членът на Комисията Хедегор и нейният екип свършиха в Канкун.

Днес в известен смисъл успехът в Канкун означава, че трябва да престанем със стратегията на повтарянето, че ако другите не предприемат действия и ние няма да предприемем действия. Положителният аспект на Канкун е, че сега всички трябва да се ангажират с механизма на международните преговори, по-конкретно чрез укрепване на техните национални или регионални цели. От гледна точка на целта за намаляване на емисиите на парникови газове сега Европа трябва да постигне 30%. Постигането на 30% е част от целта за създаване на икономика без въглерод към 2050 г.; 20% няма да ни позволи да осъществим този преход.

И накрая, като постигнем 30%, ние също несъмнено ще се свържем с бързо развиващите се икономики: Бразилия, Китай и Южна Африка. Знаем, че тези страни имат някои цели, които до определена степен понастоящем са по-високи от тези на Европейския съюз. Затова трябва да сложим край на бездействието и стратегията на запазване на статуквото. Успехът в Канкун означава, че трябва да се ангажираме с процеса на международни преговори по един много по-конструктивен начин.

  Julie Girling, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, нямах късмета да бъда в делегацията на Парламента в Канкун, но бих искала да използвам възможността да поздравя всички, които взеха някакво участие. Бях може би малко скептична относно това дали на такива срещи може нещо да се постигне, но макар да се чуха много мнения в пресата, оплакващи се от липсата на подробности, по-конкретно – както каза Jo Leinen – за липсата на подробности относно финансирането за Зеления фонд и много други въпроси, които бяха оставени неуточнени на този етап, възприемам оптимистичната гледна точка, че точно тази среща не беше времето или мястото за работа с големи подробности, а време за изясняване на глобалните стремежи и малко да се поговори за стратегия — мисля, че това беше постигнато.

В моята група – групата ECR – ние сме привърженици на управлението „со кротце, со благо“. Смятаме, че се постига повече с насърчение, отколкото с пламенно красноречие, и считаме, че е направена една крачка по-близо към целта. Най-уместно е да приключа с думите на моя министър-председател, Дейвид Камерън, който вчера каза, че споразумението от Канкун е много значима крачка напред към подновяване на решимостта на международната общност да се бори с изменението на климата с многостранни действия. Поздравявам всички мои колеги, които имат принос за постигането на това.

  Bairbre de Brún, от името на групата GUE/NGL. – (GA) Основната цел, която все още предстои да бъде постигната, е глобална договореност, която да е правна и амбициозна и да има за цел да ограничи покачването на температурата до под 2°C или дори 1,5°C спрямо равнищата преди индустриализацията.

Степента на съгласие, постигната в Канкун, е крачка в тази посока. Съгласна съм с тези, които днес казват, че имаме още много работа за вършене. Сега правителствата трябва да надграждат върху това постижение. Празнините трябва да бъдат запълнени. Трудните въпроси в дневния ред трябва да бъдат решавани и сега трябва да се поставят цели, които са много по-високи, ясни и обвързващи. Сроковете между настоящия момент и седемнадесетата конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата (РКООНИК) (COP 17) в Южна Африка трябва да бъдат спазени.

Изказвам благодарности също на Съвета и на Комисията за това, което постигнахме, но все още ни чака усърдна работа. В Европа трябва незабавно да се договорим за намаление от поне 30% в изтичането на CO2 не само в интерес на международното споразумение, но и в наш собствен интерес.

  Anna Rosbach, от името на групата EFD. – (DA) Г-н председател, бих искала да изкажа голяма благодарност на члена на Комисията за нейния отличен принос и отличните информационни срещи, които бяха организирани за всички нас в Канкун. Цялата конференция за климата, разбира се, беше посветена на сделки с горещ въздух и създаване на фонд за развиващите се страни. От моя гледно точка това е добре, но кой ще проверява дали парите се разпределят правилно, а не отиват в личните джобове на диктатори? Щях да бъда доволна, ако конференцията също беше обсъдила ограничаването на потреблението на суровини, необходимостта от биоразнообразие за естественото регулиране на климата и нарастването на броя на населението – тема, за която всички политици в света си затварят очите, защото не след много години планетата ще трябва да изхранва около 10 млрд. души. Как ще осигурим храна за тях, без да увеличаваме емисиите си от CO2 и без това да наруши естественото равновесие и световния климат?

Очакванията за Канкун бяха изключително ниски и поради това той беше успех. Сега вратата е отворена за по-нататъшно сътрудничество преди COP 17 и съм доволна от това.

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-н председател, докато мошениците с въглерода и заговорниците за установяване на световно правителство празнуват напредъка си в Канкун, министър-председателят на Обединеното кралство Дейвид Камерън обяви задоволството си от резултата.

В края на най-мразовитата първа половина на декември в Централна Англия, откакто през 1772 г. започва да се води статистика, Дейвид е доволен, че Зеленият фонд за климата ще струва на британските данъкоплатци 2,9 млрд. британски лири свръх ежегодната сума от 18,3 млрд. британски лири, които Законът за изменението на климата източва от британските потребители в полза на мошениците от корпорациите в „зеления“ промишлен комплекс. По чисто съвпадение също 2,9 млрд. британски лири е сумата, която хазната ще спести, като увеличи дълговете на британските студенти, поставяйки ги в доживотна крепостна зависимост от банките.

Тази машинация вече доведе до студентски бунтове. Бунтовете на данъкоплатците в резултат на далеч по-големите измами – финансовата помощ за корумпирани и некадърни банки, изкуствената подкрепа на живия труп – еврото – и измислицата за глобалното затопляне – тепърва предстоят и за разлика от принц Чарлз и Камила средите, срещу които те ще бъдат насочени, ще са заслужили всичко, което получат.

  Pilar del Castillo Vera (PPE). – (ES) Г-н председател, г-жо Шаувлиге, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да започна с поздравления за Комисията и парламентaрната делегация, водена от нашия колега г-н Leinen, за работата, която извършиха в Канкун – среща, на която в крайна сметка аз не успях да присъствам.

Считам, че на Канкун и резултатите може да се гледа в съответствие с казаното от колегата г-н Seeber в перспективата на Копенхаген: Канкун, гледан в перспективата на Копенхаген. Първото заключение в тази перспектива е, че имаше един основен разграничаващ фактор. В Копенхаген очакванията бяха много високи, а в Канкун очакванията бяха далеч по-реалистични, в резултат на което оценката за Копенхаген беше твърде отрицателна, докато оценката за Канкун както от тези, които взеха участие, така и от средствата за масово осведомяване като цяло беше твърде положителна. Канкун извлече уроци от Копенхаген и мисля, че това е първият и много интересен извод.

Считам, че бяха предприети мерки и постигнати договорености, които не са, разбира се, епохални, но които биха могли да бъдат много интересни от гледна точка ефективност. Наред с другите неща мисля, че създаването на комитет и мрежа за технологии за насърчаване сътрудничеството в технологиите е изключително важно. Тук ние ще се опитаме да приемем доклад по време на заседанието относно енергийната ефективност, която е един от основните ключове за ефикасна борба с изменението на климата. Също така смятам, че са твърде положителни въпросите като този Световната банка да бъде по-ангажирана или официалното признаване на това действията на страните за намаляване на емисиите да бъдат върнати в процедурата и рамките на Обединените нации.

И накрая, бих искала да кажа, че остава една година преди да стигнем до Южна Африка. Би било много добра идея, ако по същия начин, както Канкун се поучи от Копенхаген, ние сега да се поучим от Киото и ако постигнем международна отправна рамка за споразумение относно изменението на климата, което да е по-гъвкаво, по-прозрачно, по-ефективно и по-приобщаващо.

  Linda McAvan (S&D). – (EN) Г-н председател, не смятам, че е заговор да се каже, че сме един свят, който дели една планета, и мисля, че това, с което си тръгнах от Канкун, беше реалността на всички тези хора, работещи заедно. Едно от най-хубавите неща на това да си в Канкун беше да се возиш на тези автобуси, отиващи и връщащи се от конферентния център, и да слушаш делегатите, които разказват какво правят: замбийците, работещи с руснаците, работещи с японците и с китайския преговарящ за постигане на споразумение. Ние делим една планета и нямаме друго бъдеще, освен да работим заедно.

Искам да благодаря на Съвета и Комисията за работата, която свършиха. Европа беше единна и от срещите ни с различни делегации беше съвсем ясно, че водещата роля на Европа беше оценена и всички бяха напълно наясно, че сме имали цел от 20%, но мислим за преминаване към 30%. Питам се какво ли мисли сега членът на Комисията за изгледите да бъдем по-амбициозни преди Дърбан, защото от това, което чухме, съм на мнение, че това, което Европа ще каже в Дърбан, ще бъде взето под внимание.

  Satu Hassi (Verts/ALE). – (FI) Г-н председател, госпожи и господа, съгласна съм с колегите, че работата, свършена от члена на Комисията Хедегор на конференцията по изменението на климата в Канкун, заслужава поздравления. Канкун беше крачка напред, макар и за съжаление много по-малка, отколкото е наистина необходима. Все пак Канкун официално потвърди ангажиментите във връзка с емисиите, поети в Копенхаген. В същото време той посочи, че те не са достатъчни, за да се задържи изменението на климата по-малко от два градуса, и призова индустриалните страни да повишат целите си относно емисиите.

Така че водещата роля на ЕС във връзка с изменението на климата на практика се проверява: готови ли сме да повишим целите си относно емисиите, като преминем от 20% към 30% намаление? Това би бил най-добрият начин да се насърчи постигането на нещо, което трябва да имаме в Дърбан догодина: всеобхватно международно споразумение за климата. След Канкун твърдението, че ЕС е някак сам със своите цели относно климата, очевидно вече не е вярно.

  Marisa Matias (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, и аз бих искала да изразя благодарностите си за свършената работа. Определено е време за равносметка, но всички знаем, че също е и време за поемане на ангажименти, сериозни ангажименти: тук бяха казани много важни неща и проектните спецификации пред нас са много дълги, даже прекалено. В Канкун се приеха важни ангажименти, но истината е, че никой от тях няма да бъде оформен официално преди конференцията догодина в Южна Африка. Имаме пред нас една година и много работа за вършене, както вече споменах.

Бих искала да подчертая факта, че правата на туземните населения и най-засегнатите хора трябва да бъдат обединени, тъй като това е ангажимент, който трябва да се поеме и разглежда сериозно. Не трябва да допуснем бедните винаги да са тези, които плащат повече, защото кризата в околната среда и климата е криза за оцеляване на всички ни и е въпрос, който засяга всички ни.

Колкото до амбицията, бих искала да повторя нещо, което вече съм казвала: трябва да бъдем по-амбициозни, както вече сме били. Що се отнася до намаляването на емисиите, трябва отново да постигнем 30%, тъй като няма причина да не изпълним този ангажимент, като същото важи и за температурата и глобалното затопляне. Можем да бъдем по-амбициозни и да вземем средно- и дългосрочни мерки. За да го направим, не е достатъчно само да го казваме: трябва да го докажем и сега е моментът, тъй като по мое мнение ние не може да правим малки стъпки по този път.

  Paul Nuttall (EFD). – (EN) Г-н председател, надявам се всички да са се забавлявали в Канкун. Мястото е чудесно, но съм малко разочарован, че никой от тях не е със слънчев загар.

Е, все пак това по-скоро е трябвало да се очаква, защото докато мнозина от вас бяха отишли там да ни четат лекции как трябва да променим начина си на живот заради борбата с глобалното затопляне, това е била всъщност най-студената седмица в този мексикански град от повече от сто години.

И при нас в Обединеното кралство гледахме зрелище как учени се опитват да внушат, че един от най-студените месеци ноември, които са се случвали през последните сто години, всъщност е бил причинен от глобалното затопляне. Да не би тези хора да мислят, че сме наивни? Това също обяснява защо все повече британци вече смятат, че глобалното затопляне е измама и начин за вдигане на данъците и налагане на контрол. Какво реално постигнахте в Канкун, освен прехвърлянето на маса пари на данъкоплатците под прикритието на Зеления фонд за климата, които според мен ще се превърнат в торба с подаръци за африканските диктатори, за да могат да си купуват още автомобили „Мерцедес-Бенц“ и частни самолети?

Лично аз съм на мнение, че наименованието на Зеления фонд за климата е добре да се смени, и мисля, че „Политически фонд на завистта“ би било по-подходящо и по-близо до истината.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Всички правителства в света приеха в Канкун теорията, че дейностите на човека променят климата. Всички правителства в света се съгласиха, че ако не вземем мерки, повече мерки, няма да бъдем в състояние да не допуснем температурите в света да се покачат с повече от 2°C. Какво знае почитаемият господин, което останалият свят да не знае?

  Paul Nuttall (EFD). – (EN) Ето тук се издадохте, защото това, за което говорите, са правителства и политици в света. Тук ние говорим за учени. Науката е бавен процес, доказателствата трябва да бъдат проучени и разчетени, а политиката е по-бърза игра и тя върви преди науката; точно в това се крие проблемът. Фактите по случая са, че земното кълбо всъщност не се затопля; то не се е затопляло от 1998 г. насам. Така че играта свърши, хората разбират, че имате проблем. Това, което правите, е да мамите хората; това е измама и хората ви оличават.

  Elisabetta Gardini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, леко съм обезпокоена от развоя на разискването в този момент, защото според мен едно от най-хубавите неща в Канкун беше фактът, че имахме възможност да разискваме и да разсъждаваме, без да се разделяме на двата лагера – на предвестниците на гибел и на отрицателите – което може би беше най-лошият резултат от срещата на върха в Копенхаген.

В Копенхаген всички основни световни фактори се събраха заедно; хиляди неправителствени организации дойдоха и демонстрираха, като при големия студ в Копенхаген ние успяхме да се приберем у дома превъзбудени и претоплени с допълнителното разочарование, че бяхме се провалили.

В Канкун – под изключително компетентното председателство на Мексико, което мисля всеки беше успял да отличи и да благодари за способността му да ръководи толкова трудни преговори, които преди стигаха до задънена улица – ние видяхме всъщност, че многостранният процес е още жив.

При все това считам, че не трябва да пропиляваме новата възможност, създадена в Канкун, да бъдем практични и да преговаряме; не трябва отново да се превръщаме в запалянковци на футболен мач, защото тук всъщност говорим за нещо сериозно: говорим за бъдещето на нашата планета.

Затова бих искала да цитирам думите на един италиански климатолог, който е много известен и в чужбина, в подкрепа на мнението си. Този климатолог се казва Франко Проди, брат на бившия министър-председател Романо Проди, и той призовава за спокойствие, здрав разум и да не се допуска разделение, застъпвайки становище, с което би трябвало да се съгласим всички: той казва, че ще са ни нужни още много години, за да научим толкова за изменението на климата, колкото знаем днес за метеорологията. Затова трябва да помогнем на науката да ускори работата си и да бъде в състояние да дава надеждни прогнози за целите на определянето на политиката възможно най-скоро.

Междувременно опазването на околната среда на планетата трябва да бъде в основата на всяка сериозна екологична политика. Затова считам, че можем да продължим да работим практично по въпроса, и благодаря на всички за начина, по който беше свършена работата в Канкун.

  Dan Jørgensen (S&D). – (DA) Г-н председател, американският писател Марк Твен веднъж казал: „Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“. По същия начин бихме могли да кажем, че за щастие слуховете във връзка с процеса за климата в ООН се оказаха силно преувеличени. Процесът за климата е жив и в действие. Конференцията в Канкун показа, че ООН наистина може да постига резултати. Ясно е също, че голямото препятствие – големият въпрос с колко да се намали CO2 и кога да се направи това, за да съумеем да задържим покачването на температурата под два градуса – е въпрос, който все още чака отговор.

Има надежда, особено ако има кой да поеме водещата роля. Ние в ЕС трябва да поемем водещата роля. Направихме това в Канкун, но трябва също да го сторим и по отношение целите за намаляването. Сега сме обещали намаление с 20% към 2020 г. В Парламента сме се съгласили също, че считаме, че трябва да стигнем до 30%. Когато се срещахме с делегации от други страни в Канкун, с неправителствени организации и с ръководители на институции на ООН, ние многократно подчертавахме колко е важно за нас в Парламента да покажем пътя и колко се надяваме, че ние като Европейска общност ще решим възможно най-скоро да поемем ангажимент за намаление с 30%.

  Bas Eickhout (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, благодаря на члена на Комисията и белгийското председателство за успеха им в Канкун, защото там успяхме да излекуваме с аплодисменти травмата от Копенхаген. Аз също лекувах с аплодисменти травмата, защото сега най-после можем да погледнем напред. Можем отново да гледаме напред и да видим какво трябва да постигнем в Дърбан.

Нека бъдем честни: най-чувствителните области – вторият период на ангажимент, Киото, финансирането, целите във връзка със смекчаването – все още не са решени. До Дърбан ни очаква една година от възлово значение. Нека бъдем ясни. Китай и САЩ са все още там и тези два големи блока не напредват особено бързо. А именно това е необходимо в Дърбан. Така че имам един съвсем обикновен въпрос към члена на Комисията. Какво конкретно ще направи ЕС, за да е сигурен, че ще привлечем други глобални партньори като Бразилия и Индия към европейците, за да се стремим към амбициозна договореност в Дърбан? Да бъдем единни е много хубаво, но сега трябва да задействаме нашата активна дипломация.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Г-н председател, в събота сутринта се събудих с чувство на облекчение след като научих, че двете споразумения са приети и това, разбира се, ми дава увереност, че глобалното затопляне все още може да бъде задържано под границата от 2°C.

От това остана горчив привкус обаче, защото реалният напредък на преговорите на международната общност е прекалено бавен и е трябвало да приемем такова споразумение поне преди година. Сега се оказваме в положение на остър недостиг на време, най-вече защото нямаме никакви числа и защото все още нямаме конкретни задължения за това как отделните страни ще намалят своите емисии от парникови газове.

Едно от положителните неща обаче е, че документът е всеобхватен и той наистина обхваща всички приоритетни области, които Европейският съюз определи още преди преговорите да са започнали.

По моя оценка Европейският съюз успя в преговорите, а и той беше достатъчно амбициозен, тъй като беше достатъчно амбициозен да запази водещата си роля и да насърчава преговорите. Ако сега бяхме прекалено амбициозни, щяхме да се окажем встрани от пътя, както ни се случи миналата година. Мисля също, че извлякохме добри поуки от станалото миналата година. Бих искала да носим тези поуки с нас на следващия кръг от преговори догодина и да избягваме да променяме стратегията.

През тази година сме изправени пред една много сериозна задача, особено в отношенията ни с трети страни. От тази гледна точка мисля, че Европейският съюз трябва да се възползва от всяка достъпна нему възможност да помогне на Съединените щати, така че догодина да можем да постигнем много по-амбициозно задължение от тяхна страна, отколкото стана тази година.

В ЕС ние трябва да се съсредоточим по-конкретно върху прилагането на законодателството, което приехме през последните пет години, защото има много нови неща, които всъщност ще трябва да започнем да прилагаме на практика. Европейският съюз все още е единственият регион в света, който е ограничил емисиите си със закон.

  Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-н председател, тук вече казах, че макар очакванията за Копенхаген да бяха в началото много високи, очакванията за Канкун не бяха много амбициозни. Вследствие на това Копенхаген беше сметнат за провал, а на Канкун се гледа като на напредък. Обаче има и още една разлика в полза на Канкун, която също е резултат от добрата работа, свършена от мексиканското председателство, което направи всичко по силите си, за да завърши конференцията с успех.

Европейският съюз свърши работата в рамките на своята сфера на компетентност и допринесе за напредъка, който беше постигнат. Това включи потвърждение на ограничението от два градуса по Целзий и създаването на Зелен фонд в подкрепа на приспособяването на развиващите се страни и борбата с обезлесяването. Бих искала да наблегна на още нещо, което вече споменах тук, а именно, възстановяването на доверието към многостранния подход и възможността да се постигне обвързващо международно споразумение относно изменението на климата, което трябва да стане догодина в Дърбан, като трябва да положим усилия това да се постигне.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, както много други хора, ние просто изпитваме облекчение, че има добри новини. Макар да е подценен, а не надценен, вие постигнахте напредък по един хладнокръвен начин, защото имахме по-ниски очаквания.

Искам да се спра на един конкретен въпрос и това е намаляването на емисиите от обезлесяването и разрушаването на горите – така наречената програма REDD – което е един много важен въпрос, но аз съм загрижена от липсата на последователност в политиката на Комисията по въпроса. Например членът на Комисията, отговарящ за търговията, се опитва сега да сключи сделка със страните от Меркосур, която ще доведе до увеличаване производството на говеждо месо в тези страни. Това може да се случи само от земя, която ще бъде обезлесена - проблемът за изменението на климата се усложнява.

Бих призовала членът на Комисията да предаде ясно това съобщение на своите колеги и да се занимае с него по начин, който ни представя като действащи съгласувано, като Европейски съюз.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, макар сам по себе си Канкун все още да не представлява повратен момент, без него нямаше да имаме шанс да стигнем до повратен момент след една година в Дърбан. Поздравявам всички, които имат принос за това постижение. Аз следя този процес от Брюксел и от Будапеща и е огромно постижение, че ще има възможност след една година в Дърбан да се постигне всеобхватно международно споразумение, което да определи задължителни ангажименти след напрегната работа. Важна крачка в правилната посока е, че бързо развиващите се икономики като Китай, Бразилия и Южна Африка се ангажират с целта от 2°C за първи път. И накрая, намирам за много важно, че Европейският съюз не само говори с един глас, но и че промени поведението, което прояви в Копенхаген, и третираше другите страни като партньори и със съпричастие и с това в значителна степен допринесе за успеха в Канкун.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, и този път шестнадесетата конференция относно изменението на климата, проведена в Канкун завърши с необвързващ компромис, наречен „балансиран пакет“.

Появи се Зеленият фонд за климата, който ще струва на най-развитите страни 100 млрд. щатски долара годишно, считано от 2020 г., като 30 млрд. щатски долара ще бъдат отпуснати незабавно за „ускорено“ финансиране, от които Италия ще трябва да осигури 410 млн. щатски долара.

Междувременно към страните, които са най-големите замърсители, не са отправени искания; напротив, самият Китай е обявил, че ще удвои производството си на енергия към 2020 г. и следователно, тъй като е решил да се придържа към 80% съдържащи въглерод и 20% други източници на енергия, той ще удвои и емисиите си.

Според нас е неприемливо да продължаваме да искаме от нашите предприятия да правят жертви заради предприятия в трети страни. От жизнено важно значение е догодина COP 17 да постигне всеобхватна обвързваща договореност относно борбата с изменението на климата, предвиждаща санкции за страните, които продължават да отказват да сътрудничат.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, забележимо по-ниските очаквания, които имаше преди конференцията в Канкун, не трябва да бъдат оправдание за прекалено оптимистичните дискусии относно нейните резултати, а още по-малко на нея може да се гледа като на успех. Ако имаше някаква последователност в критериите за анализ, би трябвало да признаем, че резултатите бяха, както се и очакваше, оскъдни.

Къде е документът, който ще замести Протокола от Киото и беше абсолютно необходим още преди година? Къде са целите за намаляване в съответствие със сроковете, предложени от Междуправителствената група експерти по изменението на климата? Самият Европейски съюз остава извън тези срокове, целта на Съединените щати е намаление с 3-4% в сравнение с равнищата от 1990 г., която те премахнаха от Копенхаген. Къде е сериозното обсъждане на неефикасността и погрешността на пазарните инструменти като пазара на въглерод, на механизмите за гъвкавост като механизма за чисто развитие, за горещия въздух и другите фокуснически номера, които служат повече за създаване на добри перспективи за предприятията на малцина, отколкото за постигане на целите по намаляването?

Това са въпроси, които не зададохме днес – в момент, в който една трета от периода, определен за ускорено стартиране, вече е изтекъл.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-н председател, бих искала да поздравя делегацията на Европейския парламент, члена на Комисията и целия Европейския съюз за единството в Канкун. Миналата година съжалявахме за резултатите от Копенхаген, или за да сме по-прецизни, за липсата на резултати. Днес сме доволни от Канкун, но удовлетворението ми все още има леки резерви, просто защото бих искала повече. Ясно е, че преговорите са огромна и сложна задача. Те са истинско предизвикателство, когато има толкова много различни позиции. Но това, което най-много ме тревожи, е представата, създадена за темата в обществото. И наистина, обществото не е спечелено. Трудностите, пред които сме изправени за постигането на споразумение, под което имам предвид постигане на правно валидни мерки, е нещо, което е важно за всички нас, но започва да се превръща в отегчителен въпрос. Съгласна съм с члена на Комисията, че трябва да свършим нашата работа, самите ние трябва да постигнем целта от 20% с различни средства. Разбира се, винаги е по-лесно да се сочат с пръст онези, които може би не правят нищо, и да се казва, че може би и ние не трябва да го правим. Независимо от това, което казахте – че успяхме да постигнем нещо – все пак искам да попитам наистина ли не очаквахте малко по-значим резултат в Канкун?

  Vittorio Prodi (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодарен съм на члена на Комисията и на цялата делегация на ЕС, които помогнаха процесът да бъде запазен. Обаче не сме решили истинските проблеми: първо, трябва да дадем политически израз на декларацията от Бали – по-конкретно по отношение на това, което ние в Парламента вече нарекохме справедливост по отношение на климата – и трябва да обобщим и опростим системата за търговия с емисии, тъй като е немислимо да има пазарен механизъм, при който половината квоти за емисии се раздават безплатно.

Второ, бих искал да наблегна на необходимостта от развитие на средствата за наблюдение, отчитане и проверка, и по-конкретно тези от набора услуги на Глобалния мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), на спътниците, които ще осигурят данни от абсолютно жизнена важност в тази област.

  Кони Хедегор, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще позволите ли най-напред да изкажа голяма благодарност за многото любезни коментари, включително тези на Chris Davies, и макар да разбирам от футбол дори по-малко от него и не можах да проследя казаното, като че ли и той беше положителен.

Няколко човека поискаха 30%. Как сега увеличаваме, докъде е стигнал този процес и, както каза Linda McAvan, какви са изгледите? Мисля, че всички тук знаете докъде е стигнал процесът в момента. Сега правим анализ по отделни държави-членки: какви са проблемите, какви са предизвикателствата, какви са съпътстващите изгоди, какво можем да направим? След това ще се проведе и обсъждане на стратегията за ниско потребление на въглерод през 2050 г., която ще представим през март – включително, както казах, и целта за 2030 г., защото ако знаем къде ще бъдем през 2050 г., съвсем ясно е, че ще трябва да направим няколко избора. Колкото по-малко направим към 2020 г., толкова повече ще трябва да направим след това и по-вероятно е това да бъде скъпо.

Такава е дискусията, която ще се опитаме да проведем тук през пролетта, и съм доволна да видя, че все повече държави-членки започнаха да водят тази дискусия помежду си и да дават различни сигнали как гледат на това.

Chris Davies запита за 2050 г. и 50% и някои други неща, които не се случиха. Това беше до голяма степен разгледано в рамките на специална група, където някои министри обсъждаха общото виждане. Шведският министър беше един от двамата министри, които бяха водещи в тази група, и мога със сигурност да кажа, че Европа много усърдно се стараеше да прокарва това. Всички вие знаете защо е трудно да го постигнем, но това е едно от нещата, които все още трябва да бъдат разгледани по пътя ни напред към Южна Африка. Ще трябва да фигурира в дневния ред.

Г-жа Del Castillo спомена, че Канкун е извлякъл поуки от Копенхаген. Бих казала да, но може би най-вече в смисъл, че хората осъзнаха в заключителните 24 часа, че ако не покажат воля за компромис, ще има реален риск нищо да не бъде направено и риск целият процес да приключи. Този аргумент не беше само тактически похват, а самата истина в залата, в която хората знаеха, че това вероятно ще бъде последният шанс за много от тях да спасят единствения процес, при който всички са на една маса. Имаше наистина сериозен натиск там въз основа на опита от Копенхаген да бъде показана необходимата политическа воля в Мексико.

Човек може да се запита какво точно ще направи ЕС в стремежа към договореност в Дърбан. Бих казала, че ще прави същото, каквото и през тази година, в която всъщност проведохме голяма разяснителна работа, много активно мислене и също много размисли по въпроса къде може да се намери договореност. Тези от вас, които бяха там, знаят също, че много от текстовете и много от използвания материал бяха също заслуга на много европейски експерти и много европейски предложения и трябва да правим точно същото и през идната година. Трябва също да доразвием това, което беше постигнато в процеса от Картахена, в който 25 страни – както развиващи се, така и развити страни – наистина искат да постигнат напредък. Ще продължим тази работа. Извлякохме голяма полза от това, че този процес присъстваше в Канкун, тъй като провеждахме значителна координация между различните регионални групи. Това ще бъде едно от първите неща: ще се опитаме да съберем заедно участниците в групата от Картахена и да работим с тях, както и да работим с много други.

Имаше и въпрос за договора, който трябва да замести Протокола от Киото. Още няма такъв, защото в света няма съгласие за него, но това определено не е заради Европейския съюз. Бих повторила, че ако Европейският съюз не беше подал сигнал за желанието си да приеме втори период на ангажимент, ако в Канкун бяхме казали същото, както други страни по Киото, сега нямаше да има никакви изгледи да се постигне правно обвързваща договореност.

И накрая, г-жа Morkūnaitė питаше, дали не сме очаквали малко повече от Канкун и аз бих казала не, всъщност не. През последните часове там бях с един контролен списък от теми. Понякога човек трябва да внимава да не се увлече, когато взема участие в нещо. Склонен е да мисли, че когато може да постигне някои неща, може би ще успее да свърши и други неща, за които е знаел и преди да излезе от къщи, че никога няма да получи. Седейки с този контролен списък, трябва да кажа, че елементите, които искахме да видим там, бяха налице. Разбира се, винаги има неща, които не получаваме, но всъщност знаехме например, че вторият период на ангажимент не би могъл да е за Канкун, така че просто искахме да запазим изгледите да го има и да продължим да градим върху това, което имаме.

Рамка за приспособяването, рамка за технологиите, рамка за горското стопанство, всички елементи от споразумението от Копенхаген, изгледите все още да има правно обвързваща договореност и известен напредък по същество при ИОП/МКА и редица други въпроси, плюс факта, че вече всички страни са се подписали под мнението, че не всички сме направили достатъчно заедно – според мен, ако бяхме обсъдили този резултат, както направихме преди да тръгнем за Канкун, вероятно повечето от вас щяха да се съгласят, че това би бил един добър резултат.

Няколко думи в заключение. Сега трябва да помислим много внимателно за стратегията за пътя напред. Мнозина от нас ще имат нужда от почивка за Коледа и Нова година, но в началото на следващата година трябва да продължим много енергичния диалог между Съвета, Комисията и Европейския парламент и да се информираме взаимно, след като поразсъждаваме и осмислим резултата от Канкун. Както казах в началото, ще бъде много трудна година, но трябва да доразвием знанията, които имаме. Ако Европа определи ясна стратегия, ще можем реално да придвижим нещата в правилната посока и макар че предизвикателството по пътя към Дърбан няма да е по-малко, сигурна съм, че можем да го направим. Може би просто най-напред ни е необходима почивка и след това да се върнем към диалога в началото на 2011 г.

  Йоке Шаувлиге, действащ председател на Съвета. – (NL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, благодаря ви за многобройните положителни коментари, направени за споразумението, постигнато в Канкун.

Всички знаете, че Канкун е прагматична, но много важна стъпка в политиката за климата и разискването относно климата. Знаете, че принципът, според който трябва в крайна сметка да постигнем глобална, правно обвързваща договореност, беше запазен в заключенията на Съвета, приети през октомври тази година. Всички знаехме, че би било невъзможно да се осигури глобална договореност в Мексико, и това също беше установено предварително. Затова предпочетохме редица балансирани частични договорености. Те също са налице и, както каза членът на Комисията, елементите, които бяха важни според нас, за да постигнем този баланс от страна на Европейския съюз, също произтекоха от конференцията в Канкун.

Трябва да отдадем дължимото на Европейския съюз за възприемането на много ясна и прозрачна позиция, позиция, която беше заложена в заключенията на Съвета и която също беше защитавана с един глас. Всички от Комисията и Европейския парламент дадоха твърде положителен принос за прокарването на тази позиция и, от страна на Съвета, ние направихме всичко по силите си, за да осигурим тази позиция да бъде разяснена възможно най-добре. Понякога наистина беше необходимо да продължим да наблягаме на това: какво съдържат тези заключения и какви са намеренията на Европейския съюз зад тази позиция.

Построихме мостове; в Мексико получихме също и много положителни реакции за факта, че Европейският съюз пое водеща роля и че наистина се опитахме да сближим няколко различни позиции. Изиграхме тази роля добре и мисля, че и това стана ясно на целия свят.

Г-жо член на Комисията, вярно е, че сега трябва да направим равносметка на едно или две неща, но това не ни отклонява от факта, че трябва да действаме сравнително бързо. Мога да ви кажа, че още следващия понеделник ще обменим мненията в Съвета относно резултата от Канкун. И считам, че е добре, че в Парламента вече обменяме мнения по въпроса. Като казвам това, вярно е, че определено трябва да разработим стратегия и да го направим възможно най-скоро.

Съветът реши също да проведе разискването за намалението с 30% през пролетта. Поискахме от Комисията да проведе втори преглед, така че да знаем какво би означавало намалението с 30% на равнище държави-членки, като Съветът е съгласен разискването да бъде подновено през пролетта.

В заключение бих искала да благодаря още веднъж на всички за вашето сътрудничество, и по-конкретно на члена на Комисията Кони Хедегор, за много приятния и конструктивен начин, по който тя работи с нас и за вашите усилия, които доведоха до някои отлични резултати в Канкун. Това нямаше да бъде възможно без конструктивно сътрудничество от страна на всички и ако Европейският съюз не беше успял да постави своя отличителен белег върху споразумението, постигнато в Канкун. Следователно най-искрено ви благодаря за това.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  János Áder (PPE), в писмена форма. – (HU) Мнозина гледат на резултата от конференцията относно изменението на климата, проведена в Канкун, която приключи миналата седмица, като на успех, пробив, връщане на надеждата. Аз обаче съм на мнение, че не може да се говори за успех, докато не бъде сключено правно обвързващо международно споразумение като продължение на Протокола от Киото, чийто срок ще изтече през 2012 г. – споразумение, въз основа на което да могат да бъдат налагани санкции. Решение за такова споразумение не беше взето в Канкун. Всъщност някои страни по-скоро биха предпочели самият Протокол да бъде анулиран. Въпросът за използваемостта след 2013 г. на излишъците от квоти по Киото, който е от възлова важност за Унгария и се смята за национален актив, по този начин ще остане нерешен до срещата на върха относно изменението на климата, която трябва да се проведе в Южна Африка през 2011 г.

Все още съществува възможността източноевропейски страни неравноправно и несправедливо да бъдат лишени от наградата, която биха получили за изпълнение на своите реални ангажименти за намаляване на емисиите в системата на Киото, докато за страните, които я нарушават, няма да има никакви наказания. Нещо повече – САЩ и Китай – най-големите източници на емисии, все още не са страни по Протокола от Киото и затова резултатите, които ще можем да постигнем за спиране на глобалното затопляне, ще останат незначителни. Следователно докато нямаме правно обвързващо международно споразумение, което да е в състояние както да наказва лошите ученици, така и да поощрява добрите, не може по никакъв начин да се говори за успех.

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Г-н председател, искам да поздравя председателя на конференцията в Канкун за прозрачните преговори по време на един толкова сложен процес. Макар да можеше да отиде по-далеч, споразумението изглежда е най-доброто възможно понастоящем. Протоколът от Киото все още може да бъде продължен, което е положително: догодина в Дърбан ще бъде упражнен голям натиск, предвид факта, че единственото обвързващо споразумение относно изменението на климата ще изтича, но е много важно, че споразумението, постигнато в Копенхаген, сега става официален документ на Обединените нации, тъй като се подкрепя от всички страни без Боливия. Доволен съм, че много от позициите на социалистите, подкрепени в залата, бяха включени в текста, като например създаването на „Световен зелен фонд“, който да помага на развиващите се страни да се приспособят към изменението на климата и да смекчат последиците му. Приветствам също всички страни, които се съгласиха да бъде запазено предложението за 1,5 С, което е една по-амбициозна цел за решаване на следващата среща на върха. Това е един много важен сигнал и следващата стъпка ще бъде да се осигури той да бъде отразен в целите за намаляване емисиите на CO2.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) След продължителни преговори конференцията на Обединените нации относно изменението на климата, проведена в Канкун, постигна положителен компромис. Резултатът не е голямо постижение, но е важна крачка по посока борба с изменението на климата. Напредък беше постигнат във всички области, които за първи път се появяват в документ на ООН. Приветствам взетите решения, тъй като те ще улеснят хода на преговорите през следващия период и ще осигурят постигането на значителен напредък, по-конкретно по отношение на елементите, насочени към развиващите се страни и страните, които най-много са изложени на въздействието на изменението на климата. Освен това подкрепям стесняването на пропастта между развитите страни и неразвитите региони чрез предоставяне на финансова и техническа помощ. Считам, че тази среща на върха се явява възлов момент, в който нашите преговарящи проправиха пътя към подписване на споразумение догодина в Дърбан, Южна Африка. Искам да поздравя делегацията на Европейският парламент за усилията, които положи, и за успеха, който постигна.

  Ivo Belet (PPE), в писмена форма. – (NL) Резултатът от срещата на върха относно климата, проведена в Канкун, едва ли би могъл да бъде описан като голямо постижение. Обаче е по-добър от нищо. Бяха предприети някои конкретни стъпки например при борбата с обезлесяването и беше дадена зелена светлина на създаването на фонд за климата в размер на 100 млрд. щатски долара. Цялото това нещо обаче се движи с ужасно бавно и уморително темпо. Най-много прилича на танцуваща процесия от фестивала в Echternach. Междувременно часовникът на глобалното затопляне продължава тихичко да тиктака.

Каква беше ролята на Европа в тази история? ЕС определено извлече поуки от грешките на миналогодишната конференция в Копенхаген. В Канкун Европа беше в сърцето на преговорите и действаше като единен фронт. Очите на целия свят са насочени към модела на ЕС и то с възхищение, защото имаме най-напредничави и обвързващи договорености. Европа е пример за подражание, когато става въпрос за климата.

Трябва да се придържаме неотклонно към водещата роля през идните години. Тя безспорно ни разграничава от почти всички други континенти по един положителен начин. Това е огромен актив за нашата репутация и в същото време води до значими икономически и обществени ползи.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Г-н председател, наблюдавах международните преговори по въпросите на климата през последните 15 години и съм особено доволна от договореностите, постигнати в Канкун. Приетите решения представляват реален напредък в преговорите. Основните елементи на споразумението от Копенхаген сега са под егидата на ООН. Обединените нации възстановиха авторитета си като форум за разработване на многостранни споразумения за климата. Мексико организира конференция с широко участие и прозрачност. ЕС изигра водеща роля. Бих искала да подчертая ефективното управление на задачите от Европейската комисия и белгийското председателство. Отбелязан беше значителен напредък по отношение на технологиите, горите и приспособяването. По-конкретно, приветствам създаването на Фонд за климата. На основата на резултатите от Канкун ще бъде необходима усърдна работа, за да стане успех конференцията в Дърбан през 2011 г.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Конференцията в Канкун беше наречена успех и думата е избрана правилно, като се има предвид, че от нея не се очакваше да излезе нищо. При все това е важно за ЕС да изложим фактите: няма раздвижване по въпроса за намаление на емисиите и не са поети ангажименти за намаляването им. На хоризонта не се вижда глобално споразумение и няма нищо, което да ни даде основание да завишим собствената, едностранна цел на ЕС за намаление от 20% на 30%.

В Канкун делегацията на Парламента се срещна с Achim Steiner, изпълнителен директор на Програмата на ООН по околната среда, който напълно сериозно каза, че Европа само е спечелила от целта от 20%: тя очевидно ни е дала тласък и е подобрила конкурентоспособността ни. Ето защо той подкрепи идеята целта ни да бъде направена още по-висока.

Сега бих искала да призова всички предприятия, които се занимават с бизнес по целия свят и които считат, че са подложени на изтичане на въглерод, да разкажат на Achim Steiner и други подобни влиятелни ръководители на организации за финансовите реалности, с които се сблъсквате. Покажете им данните за прякото и косвеното увеличаване на разходите вследствие на търговията с емисии, ако не сте съгласни със системата.

Не е правилно, доколкото засяга европейските граждани и работници, ако лицата, вземащи най-важните решения, дори и Комисията, от която Steiner може би е получил информацията си, живеят в измислен свят, който не е реалност

Успехът на Канкун се заключава във факта, че беше спасена политическата гордост. Прието беше, че ще има споразумение. Разбираме, че шумотевицата във връзка с климата намалява и че изменението на климата се превръща в обикновен, ежедневен въпрос. Той излиза от светлината на прожекторите и това може би е добре. Нека се върнем към една разумна, цялостна политика по опазване на околната среда

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

17. Време за въпроси (въпроси към Комисията)

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси (B7-0655/2010).

Следните въпроси са отправени към Комисията.

Първа част

Въпрос 15, зададен от Vilija Blinkeviciute (H-0585/10)

Относно: Защита на здравето на жените

Комисията прие нова стратегия относно равенството между половете за периода 2010-2015 г. Тази стратегия припомня социалното разделение, което съществува между жените и мъжете, и посочва, че жените продължават да бъдат изложени на по-голям риск от бедност в сравнение с мъжете. При жените рискът от по-бърза загуба на работното място е по-голям в сравнение с мъжете. Понастоящем много жени работят в сектори на пазара на труда с ниско равнище на заплащане, а техният брой на ръководни длъжности е ограничен. Равнището на заетост сред жените е ниско поради майчинството. По тази причина техните пенсии са по-ниски в сравнение с тези на мъжете. Освен това често жените не се ползват със социални гаранции.

Стратегията не предвижда никакви конкретни мерки или средства с оглед гарантиране на защитата на здравето на жените. Комисията възнамерява ли да представи насоки или предложения относно защитата на здравето на жените?

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Жените и мъжете са изложени на здравни рискове по различни начини и следователно с различни последици за тяхното здраве. Жените живеят средно шест месеца повече от мъжете, но в по-голямата част от тези допълнителни години те са в по-лошо здравословно състояние.

Определени болести като остеопорозата имат много по-голяма честота на разпространение сред жените. Ето защо в Стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете (2010-2015 г.), която Комисията неотдавна прие, се отбелязва необходимостта от медицински проучвания и здравеопазване, които да отразяват тези разлики. В стратегията се изтъква, че трябва да продължи процесът на приспособяване на здравните услуги, така че да се отчетат конкретните потребности на жените и мъжете. Стратегията за дейностите, ориентирани специално към здравето на жените, включва семинари за повишаване на осведомеността относно здравето на жените и обмен на добри практики във връзка със здравните политики, разграничени по полов признак.

В това отношение не започваме от нулата. Още в здравната стратегия на ЕС, приета преди три години, се съдържаха сигнали за необходимостта да се вземат предвид въпросите, свързани с пола, при разработката на здравни политики. За тази цел чрез здравната програма на Общността бяха подкрепени много проекти, свързани със здравето на жените, с което се целеше да се насърчи по-доброто разбиране и разпознаване на здравните потребности на жените.

Добър пример за това как ЕС може да помогне на държавите-членки да подобрят здравето на жените са профилактичните прегледи (скрининги) за ракови заболявания. По приблизителни изчисления всяка година могат да се предотвратяват по 32 000 смъртни случая от рак на гърдата в целия Европейски съюз, ако се въведат ефективни национални програми за профилактични прегледи за рак на гърдата. Ето защо Комисията разработи насоки на ЕС за скрининг за рак на гърдата.

Накрая, с радост обявявам, че по-рано тази година Комисията публикува доклад относно здравето на жените, който допринася за повишаване на осведомеността относно необходимостта от политики, които по-добре да откликват на опасенията, свързани с полa.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Бих искала също така да проверя нещо. Имаме ли достатъчно данни за защитата на здравето на жените в държавите-членки? Знаем ли как се е отразила по-специално настоящата тежка икономическа и финансова криза на здравето на жените? Дали не трябва също така да разгледаме и въздействието, което бедността оказва върху здравето на жените, и по-специално върху това на възрастните жени? Достъпни ли са висококачествените здравни услуги за жените, които живеят в бедност?

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Комисията се старае да се сдобие с възможно най-много сведения и обратна информация, за да създаде статистическа база по всички здравни проблеми. Естествено нашата степен на точност зависи много от реакцията и обратната информация, които получаваме от различните държави-членки.

Съгласен съм, че трябва да продължим да търсим информация и да следим как бедността влияе на здравето, и по-специално на здравето на жените. Но здравето и бедността са взаимно свързани; това не се дължи на пола. Всъщност констатираме, че обикновено в бедните райони здравето е изложено на опасност.

Предприемаме действия и по отношение на възрастните хора. Както знаете, сега Комисията подема една инициатива, а именно, тази за иновативните партньорства. Първият пилотен проект, свързан с иновативно партньорство, ще бъде посветен на здравословното и активно стареене. Сигурен съм, че той ще повлияе на здравето на нашите граждани и от двата пола.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) В момента в Европейския съюз има 120 милиона граждани, които са изложени на риск от бедност. Очевидно жените са пострадали много тежко от икономическата криза и в по-голяма степен са изложени на опасност от изпадане в бедност, особено в случаите на семейства с един родител.

Системите на здравеопазването са силно засегнати от икономическата криза. Бюджетите бяха намалени и някои големи заведения в този сектор бяха закрити. Бих искала да Ви попитам какви мерки предвиждате да ни представите, за да се осигури достъпът на всички жени до мерките за ранен скрининг за рак на маточната шийка или рак на гърдата, независимо от тяхното социално и материално положение, и особено за да се гарантира, че ще имаме справедлива здравна система, която предлага висококачествени услуги в целия Европейски съюз.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) За пореден път повтаряме тук, че здравеопазването и доставката на здравни услуги са компетенция на държавите-членки. В действителност Комисията издаде своите насоки за скрининг за рак на гърдата и в момента притискаме държавите-членки да спазват тези насоки и да въведат програми за скрининг за рак на гърдата в страните си във възможно най-кратки срокове. Мога да кажа, че в повечето страни имаме адекватни – и много добри – програми за профилактични прегледи за рак на гърдата, които дават резултати; за съжаление други страни все още действат малко бавно. Мога да ви уверя, че това е една от приоритетните области, които визираме във всички наши договори с държавите-членки.

  Председател. – Въпрос 16, зададен от Tiziano Motti (H-0587/10)

Относно: Декларация на Европейския парламент от 23 юни 2010 г. относно създаването на европейска система за ранно предупреждение (ЕСРП) за борба срещу педофилите и лицата, извършващи сексуални посегателства

На 23 юни 2010 г. Европейският парламент одобри декларация относно създаването на европейска система за ранно предупреждение (ЕСРП) за борба срещу педофилите и лицата, извършващи сексуални посегателства.Още на 22 май 2007 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Към основна политика по отношение на борбата с престъпленията в кибернетичното пространство“.Парламентът прикани Съвета и Комисията да предприемат последващи мерки във връзка със съобщението на Комисията от май 2007 г. и да прилагат Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, както и да разширят обхвата й с цел определянето на норми за защита на данните на лицата, които са качили съдържание в интернет, така че правоприлагащите и съдебните органи да могат да противодействат бързо и ефективно на детската порнография и сексуалните посегателства в онлайн среда. Може ли Комисията да посочи какви последващи действия е предприела във връзка с тази декларация?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Силно съм ангажиран с борбата против насилието срещу деца и специално против сексуалното малтретиране на деца. На 29 март 2010 г., Комисията одобри предложение за директива относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Този амбициозен текст обхваща наказателното преследване на извършителите на престъпления, защитата на жертвите и предотвратяването на престъпленията.

За да се отразят рисковете, породени от развитието на технологиите, проектодирективата въвежда по-специално нови престъпления като „сприятеляване“ с цел склоняване на деца към сексуални действия (грууминг), разглеждане на детска порнография, без да се свалят файлове, сексуална злоупотреба с деца в интернет или рекламиране на възможността за злоупотреба с деца например с помощта на интернет форуми. Следва да се осигурят специални разузнавателни средства като операции под прикритие, при които полицейски служители се внедряват в кръгове от лица, извършващи сексуални посегателства, а специални разследващи звена трябва да анализират материалите с детска порнография, за да идентифицират пострадалите деца.

Държавите-членки трябва също така да въведат национални системи за блокиране на достъпа до интернет страници, съдържащи детска порнография, и да предприемат действия за отстраняване на съдържанието при източника. Ние внимателно разгледахме Декларацията на Европейския парламент от 23 юни 2010 г. и за мен би било интересно да се запозная с предложението на уважаемия член на Парламента относно системата за ранно предупреждение. Обърнах внимание и на предложението за разширяване на обхвата на Директивата за запазване на данни, за да се съхраняват данни за извършени от потребители търсения на материали с детска порнография и за качено в интернет съдържание, касаещо сексуално малтретиране на деца или за съобщения, използвани за грууминг на деца онлайн.

Директивата за запазване на данни задължава доставчиците на съобщителни и мрежови услуги да съхраняват данните за трафика и местоположението, както и тези за абонатите. В обхвата й не попада информация относно съдържанието. Съдържание може да се получава и съхранява във връзка с разследвания по наказателни дела посредством способа, известен като законно прихващане. Законното прихващане се регламентира единствено от националното законодателство и се различава в отделните държави-членки, но като цяло то може да се използва само ако даден правоприлагащ орган разполага със сигнали, че се извършва конкретна престъпна дейност и е необходимо по-нататъшно разследване. Това средство за разследване е извън обхвата на Директивата за запазване на данни.

Законно прихващане се осъществява във връзка с разследване по наказателно дело, което предполага наличието на заподозрян. При директивата за запазване на данни е обратното – тя задължава операторите да запазват определени категории данни, независимо дали притежателите им са заподозрени, или не. За да може да се разшири обхватът на Директивата за запазване на данни така, че да включва огромни обеми от лични данни и информация, касаеща съдържанието, като случаи на търсене в интернет на различни ключови думи от различни езици, на качено съдържание, на разменени съобщения и на елементите, необходими за идентифициране на всички потребители, ще трябва да се приведат убедителни доказателства за необходимост и пропорционалност, които все още не са формулирани. Такова разширение ще е валидно за съдържанието, качено от всекиго на всяка платформа, във всеки даден момент и по всякаква тема.

Предложението, представено от уважаемия член на Парламента, поражда сериозни опасения относно съответствието му с принципа на пропорционалност, въпреки че целта му е легитимна и заслужава пълното ни внимание. Комисията счита, че директивата, предложена неотдавна от нея, би била по-подходящ инструмент за постигане на общата ни цел за защита на децата срещу лица, извършващи сексуално посегателство над деца.

  Tiziano Motti (PPE) . – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да взема думата само за няколко секунди, защото съм удовлетворен от отговора и съм благодарен на члена на Комисията за него. Доволен съм, че се работи и по премахването на проблема из основи.

Относно декларацията, приета на 23 юни 2010 г., бих искал само да отбележа, че там се споменава за качени данни, а не за свалянето на материали от уебсайтове. Това е така, защото ние всъщност считаме, че правото на неприкосновеност на личния живот на ползващите търсачки също трябва да се отчете надлежно.

Въпреки всичко считам, че може да се направи повече – че все още може да се направи много повече – защото ако по темата за принципа на пропорционалност гражданите нямат колебания, когато позволяват да бъдат претърсвани преди да се качат в самолет, тъй като са наясно с по-висшата защита на неприкосновеността на личния живот, която се осигурява на пътниците по време на претърсването, то има и голяма вероятност да се постигне задоволителен компромис за защитата на малолетните и непълнолетни лица и в тази област.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (EN) Бих искал да се върна на декларацията, която Парламентът прие на 23 юни 2010 г. Ще припомня, че тя се отнася главно за създаването на бърза и ефективна система за предупреждение срещу педофили. Въпросът ми в тази връзка касае друг проблем – дали не трябва отделните полицейски сили да създадат, под егидата на Европейския съюз, бази данни с осъждани педофили, тъй като тези бази данни, създадени във всяка отделна държава-членка, биха могли да се ползват от полицейските сили на други държави-членки?

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, неотдавна Полша въведе химическа кастрация за педофили и насилници с прилагане на хормонално лечение за потискане на сексуалното им желание след ареста на 45-годишен мъж, който имал две деца от малолетната си дъщеря. Тази мярка, както можете да си представите, предизвика бурни разисквания и реакции в Полша за това чии права имат предимство: правата на обществото, което очаква да бъде защитено от насилници, или правата на хора, осъдени за сексуални престъпления, които могат да бъдат обект на наказание, считано от мнозина за нехуманно. Има ли Комисията позиция относно тези въпроси и относно законодателството за химическата кастрация поради сексуални престъпления?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Както казах в началото на изказването си, едно от най-добрите средства за борба с детската порнография и сексуалното малтретиране на деца е бързото приемане на предложението на Комисията от март 2010 г. относно борбата срещу сексуалното малтретиране на деца.

Комисията с нетърпение очаква да се запознае с проектодоклада на Европейския парламент и да започне тристранни разговори (триалози). Разчитам също така и на държавите-членки и на Европейския парламент, за да се получи окончателен текст, който ще е от съществено значение за борбата срещу тези престъпления, и бих искал отново да насоча вниманието Ви към принципа на пропорционалност, като по този начин според мен се прави връзка с последния въпрос по темата.

  Председател. – Сега преминаваме към въпрос 17, зададен от г-жа Matera, която седи на място 666. Това число не Ви подхожда.

Въпрос 17, зададен от Barbara Matera (H-0609/10)

Относно: Младежите и пазарът на труда

Процентът на хората в трудоспособна възраст, които са безработни и живеят в Европа, е 9.6% по данни на Евростат. Всяка година в Европа завършват образованието си около 3 милиона млади висшисти. За периода 2004-2008 г. населението в риск от бедност в Европа се е увеличило с 1,5%, от 15% на 16,5%.

С оглед също така на новия документ на Европейската комисия: "Насърчаване на европейското сътрудничество в областта на образованието и професионалното обучение в подкрепа на стратегията "Европа 2020 ", както и на факта, че 2010 г. е Европейската година за борба с бедността, пита Комисията следното.

Възнамерява ли Комисията да въведе мерки за подобряване на реалните условия за достъп до пазара на младите хора, които да облекчават проблема с безработицата даже и на "патологично" равнище, след навършването на 30-годишна възраст, чрез осигуряване на стимули за държавите-членки да наемат хора на възраст между 19 и 35 години, отговарящи на съответни изисквания и на определено икономическо условие, за средносрочен и дългосрочен период от време.

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) През последните две години броят на безработните младежи в Европейския съюз се е увеличил с един милион. В момента има пет милиона младежи на възраст под 25 години, които не могат да си намерят работа.

Комисията познава до болка трудностите, пред които са изправени младите хора на пазара на труда днес. Твърде много от тях са на краткосрочни договори, които предлагат незначителни възможности за усъвършенстване, независимо от това колко висока е квалификацията на отделните лица. Нещо повече, някои групи се сблъскват със специфични трудности, свързани с достъпа до работни места и задържането на пазара на труда. Сред тях са младежите от мигрантски семейства и тези от етнически малцинства като ромите.

Същевременно, съгласно прогнозите, търсенето на висококвалифицирани лица ще се увеличи с почти 16 милиона, а търсенето на лица със средна квалификация – с над 3,5 милиона. Това e голяма възможност за наемане на работа на млади хора и ние трябва да сторим необходимото, за да могат младежите да се възползват максимално от нея.

В стратегията „Европа 2020“, в която са изложени подробните планове на ЕС за растеж и работни места за следващото десетилетие, се набляга специално на младежите и се определят ясни цели за придобиване на образование. През септември Комисията представи набор от инициативи във връзка с политиката за младежта под названието „Младежта в движение“. В документа е изложена програма за подобряване на образованието и повишаване на заетостта сред младите хора през следващото десетилетие. Неотдавна Комисията представи друга водеща инициатива – „Програма за нови умения и работни места“. Комисията насърчава въвеждането на гаранция за младежта, която да осигури на всички млади хора възможността да имат работа, да продължават образованието си или да се ползват от мерки за насърчаване на икономическата им активност в срок от четири месеца след завършване на училище.

Друг момент е необходимостта от намаляване на сегментацията на пазара на труда в съответствие с общите политики за гъвкавост и сигурност. Предлагаме държавите-членки със сегментирани пазари на труда да обмислят възможността за въвеждане на безсрочни трудови договори с достатъчно дълъг изпитателен срок и постепенно увеличаване на правата на защита. Нужно е също да стимулираме по-голяма мобилност на работната сила и да насърчаваме иновациите. Два инструмента, които ще помогнат в това отношение, са схемата на ЕС за трудова мобилност – „Твоята първа работа с EURES“ – и „Европейския монитор на свободните работни места“. Чрез „Твоята първа работа с EURES“ ще се насърчава мобилността на работната сила, а с „Европейския монитор на свободните работни места“ ще се даде възможност на младежите и на специалистите по професионална ориентация да установят къде има работни места в целия Европейски съюз и какви умения са необходими. Междувременно Европейският механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ ще оказва подкрепа за млади предприемачи, които не могат да намерят алтернативно финансиране за създаване на фирми.

Разбира се, няма единно решение на проблемите, пред които сме изправени, но можем да научим много едни от други като обменяме опит. Рамката за заетост сред младежта, която предлагаме, съдържа насоки за това как политически отговорните лица, заинтересованите страни и институциите могат да съдействат за осъществяване на процесите. Държавните служби по заетостта, социалните партньори, работодателите и услугите в подкрепа на младите хора на местно ниво – всички тези фактори имат решаваща роля. Ние ще работим за насърчаване на по-интензивния обмен на опит и добри практики помежду им на ниво ЕС. Твърдо считам, че чрез обединяване на ресурсите на равнище ЕС можем да спомогнем за разработката и популяризирането на успешни политики в подкрепа на младите хора.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, удовлетворена съм от отговора на члена на Комисията. Като се има предвид икономическото положение в света и кризата, която силно влоши условията на пазара на труда и засегна най-уязвимата група, а именно младите хора, бих призовала членът на Комисията да направи оценка на необходимостта да се отдаде по-голямо значение на европейските инструменти като Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, от който се нуждаем, за да задържим работниците, съкратени поради причини, свързани с икономическата криза, а следователно и в резултат на глобализацията.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, изслушах Вашия отговор на въпроса на уважаемата ми приятелка и бих искал да насоча вниманието Ви към следното, към онова, което се случва на местно ниво.

Данните за безработните лица в Гърция през 2009 г. сочат, че безработните млади мъже са били 20%, а безработните млади жени – 34%. Това положение се влоши след намесата на Международния валутен фонд. Същевременно степента на усвояване на средствата по две програми, финансирани от Европейския съюз чрез Националната стратегическа референтна рамка, е 1,9 и 3,2.

И така, въпросът е следният: защо степента на усвояване е толкова ниска в Гърция? Има ли гръцкото правителство вина за това? И второ, обмисля ли Комисията някакви допълнителни мерки за атакуване на този проблем със заетостта?

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Накратко, това е много важна, макар и тъжна тема. Знам, че в собствената ми страна 20% от младежите са безработни, а емиграцията, която беше престанала, се възобновява с така нареченото „изтичане на мозъци“, което обхваща, наред с останалите, членове на собственото ми семейство.

И в продължение на темата от последния въпрос дали някои страни са по-възприемчиви от други по отношение на мерките, предлагани от Европейския съюз, и какви пречки се създават на тяхна територия?

  Ласло Андор, член на Комисията. – (EN) Бих искал да Ви благодаря за коментарите и за това, че насочихте вниманието към други фондове освен тези, които вече споменах: Механизмът за микрофинансиране, Европейският социален фонд и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията. Те също могат да изиграят важна роля: последният – предимно в случаи на неочаквани масови съкращения, които засягат по-специално хората в материалното производство, но могат да окажат влияние и на други отрасли.

Ние определено смятаме, че тези Фондове са полезни, и считаме, че им е нужно гарантирано финансиране за следващия финансов период или следващия програмен период, защото, за съжаление, макар да се задава период на благоденствие, трябва да предвидим значителни съкращения в определени случаи поради преструктуриране и преселване в други страни. Трябва да обръщаме внимание на конкретните случаи.

Сега настъпва разделение в Европейския съюз – някакъв вид двойнственост – с основен регион, където вече е налице растеж на БВП и на броя на работните места, но и със страни като Гърция и Ирландия, които продължават да полагат големи усилия под натиска на финансовия пазар.

Неотдавна проведох лични преговори с министър Кацели, по време на които обсъдихме как Европейският социален фонд може да се използва по-ефективно в Гърция. В близкото минало имаше няколко причини, включително самата криза, трудности със съфинансирането и известни административни пречки, които затрудниха усвояването на солидни средства от Социалния фонд, но мога да ви уверя, че моите служби работят много усилено и в много тясно сътрудничество с гръцкия управляващ орган за намиране на подходящи възможности за финансиране от Европейския социален фонд (ЕСФ) през настоящия период. Считам, че ще има действителна полза, ако успеем да осъществим финансирането по правилния начин.

Вярно е, че в кризисни ситуации е още по-трудно и съществува необходимост, както и причини за преструктуриране на наличните средства за финансиране от ЕСФ. В по-дългосрочен план считам, че трябва да пригодим Социалния фонд така, че да е в състояние да функционира по-ефективно в специфични ситуации и да неутрализира влиянието на неравномерното икономическо развитие в Съюза, което вече се проявява и в демографската сфера, като предизвиква миграционни потоци, които може да не са били достатъчно добре преценени в предишния период. Ще му обърнем внимание и ще го свържем с тенденциите на пазара на труда.

  Председател. – Колеги, разполагаме с 40 мин. до закриването на заседанието в 20,30 ч. и затова предлагам да поделим това време между заместник-председателя Рединг и г-н Фюле. Първият въпрос е отправен към г-жа Рединг.

Колеги, моля, изчислете дали ще успеем да стигнем до Вашия въпрос. Поднасям извиненията си за това, че тази вечер разполагаме с малко време поради просрочването на миналото разискване, но възнамерявам да приключим в 20,30 ч, за да дадем възможност на преводачите да вечерят. Аз лично ще съм тук до полунощ.

Втора част

QВъпрос 18, зададен от Marc Tarabella (H-0570/10)

Subject: Равенство мъже-жени при вземането на решения

Като се основава на констатацията, че в парламентите и националните правителства жените заемат едва едно от всеки четири места, че те представляват едва 10% от състава на управителните съвети на големите предприятия, които се търгуват на борсата в ЕС, като само 3% от управителите на тези съвети са жени, в стратегията си за равенството между жените и мъжете за 2010-2015 г. Комисията заявява, че възнамерява да „разсъждава върху инициативите“, „да проследи напредъка“ и да „насърчи подкрепата“. За да се преодолеят описаните ограничения, са необходими незабавни целенасочени действия.

Възнамерява ли Комисията да въведе квоти за увеличаване на представителството на жените при вземане на решения? Възнамерява ли да насърчи по-категорично държавите-членки да разработват системи за осигуряване на грижи за децата, като по този начин позволи на майките да съвместяват по-добре професионалния и личния живот? Какви други мерки възнамерява да вземе Комисията в тази област, по-конкретно срещу стереотипите?

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Това между другото е една от любимите ми теми и поради тази причина ще разгледам всички законодателни и незаконодателни мерки за преодоляване на несекващите случаи на неравенство при вземането на решения. Най-новите данни не са особено обнадеждаващи, поради което действително трябва да направим нещо – преди всичко защото стойностите упорито запазват същите си, съвсем не положителни равнища.

Това е един от петте приоритета в стратегията на Комисията за равенство между жените и мъжете за периода 2010-2015 г., която вече представих в Парламента, като също така заявих, че би било добре да има повече жени в управителните съвети и на ръководни позиции. Ето защо трябва да водим разговори с отговорните фактори. Ще поканя ръководителите на големите дружества, регистрирани на фондовата борса, да седнем около една маса през март, за да насърчим провеждането на диалог със заинтересованите страни в стопанския сектор, така че да задвижим нещата. Ако не настъпи промяна, ще предприема въвеждането на целенасочени инициативи за подобряване на положението.

По въпроса за събирането на информация и разпространението на сравними данни, много добре знаем, че и тук има слабости. Сега вече имаме агенция за равенство между половете във Вилнюс, така че можем да започнем да разчитаме на по-сериозна информация, на сравними данни, и по-специално на база данни за участието на жените и мъжете в процеса на взимане на решения, както и на редовно отчитане.

Вярно е, че липсата на висококачествена инфраструктура за полагане на грижи е една от причините – но не и единствената – за малкия брой жени, заемащи ръководни длъжности, затова ще разгледаме работата на държавите-членки в това отношение. В периода 2007-2013 г. ще разполагаме с половин милиард евро от структурните фондове за строителство на детски заведения и с още 2,4 млрд. евро за финансиране на мерки за улесняване на достъпа на жените до трудова заетост и за съвместяване на професионалния и личния живот, включително на достъпа до детски заведения.

Когато чуете изказването ми, ще разберете, че не съм особено впечатлена от това, което много държави-членки правят на ниво грижи за децата, така че това също е сред водещите приоритети в политическия дневен ред. Моят колега, г-н Андор, разглежда тези стойности и действия в стратегията „Европа 2020“ и аз действително съм убедена, че държавите-членки трябва да увеличат усилията си в тази област.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, г-жо заместник-председател на Комисията, бих искал да Ви благодаря за Вашия отговор и преди всичко за Вашата ангажираност. Знаех, че това е една от любимите Ви теми. Бих наблегнал по-специално на необходимостта да се насърчава доброто съвместяване на професионалния и личния живот както при мъжете, така и при жените; само по този начин ще постигнем пълно равенство. Над половината държави-членки не са постигнали целта за създаване на детски заведения за минимум 90% от децата на възраст между три години и училищната възраст и за 33% от децата под тригодишна възраст. Затова исках да Ви попитам дали възнамерявате да предприемете ответни мерки или дори да санкционирате държавите-членки, които не са постигнали тази цел.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Във въпроса се споменава думата „квоти“, а аз не чух отговор конкретно на този въпрос за квотите. Второ, според мен би било жалко, ако на децата се гледа като на „проблем“ във връзка с участието на жените в работната сила. Децата са деца за много кратък период от време, а жените могат да внасят своя принос на всякаква възраст. Проблемът не е в децата – всъщност проблемът е в това, че се нуждаем от повече деца в Европейския съюз. Проблемът е: как жените да преодолеят ограниченията от типа „стъклен таван“, чието съществуване се признава от вносителя на въпроса?

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Въпреки че жените съставляват над 55% от висшистите, все още не ги откриваме на ръководни позиции в публичните институции, а често и в предприятията. Освен това има и 17-процентна разлика в заплащането на двата пола.

Бих искала да Ви призова да обмислите някои комплексни програми и дори по-строги механизми за контрол на държавите-членки във връзка с детските заведения. Ако не успеем да постигнем баланс между професионалния и личния живот, няма да сме в състояние да насърчаваме младите майки да се стремят да израстват професионално, за да могат да достигнат и до ръководна длъжност.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Напълно съм съгласна с анализа, че много държави-членки не успяват да изпълнят целите от Барселона. Само осем държави-членки са постигнали тези цели по отношение на децата на възраст от 0 до 3 години, а само седем държави-членки са изпълнили целите относно децата на възраст между 3 години и задължителната училищна възраст.

Като член на Комисията, отговарящ за равенството, нямам задължения в сферата на социалните въпроси и знам, че всички тези въпроси стоят на дневен ред във връзка със стратегията „Европа 2020“. Определено ще трябва да разгледаме всички тези въпроси, защото проблемите ще се влошат със застаряването на населението. А и кой ще се грижи за възрастните? Жените ще трябва да се грижат не само за бебетата, но и за хората в напреднала възраст. Така че наистина трябва да разгледаме въпроса, а също и да анализираме въпроса защо държавите-членки не усвояват наличните средства, за да увеличат броя на детските заведения.

По отношение на квотите считам, че в отговора си не използвах думата „квоти“, но много ясно заявих, че ако няма напредък, то тогава ще предприема нещо и ясно посочих какво имам предвид под напредък. Напредък означава в състава на управителните съвети на дружества, които се търгуват публично на фондовите борси, да има 30% жени до 2015 г. и 40% – до 2020 г. Надявам се, че можем да изпълним тези цели, без да е нужна силна интервенция на европейско ниво. Ако това не стане, е, тогава на дневен ред ще бъдат квотите и въпреки че има хора, които може би не вярват, че ще го направя, щом го казвам, аз съм известна с това, че обикновено върша всичко, което съм обявила. Затова и сега предприятията имат голяма възможност да направят така, че намесата ми да не е необходима, защото ако направят нещата както трябва, няма нужда да се намесваме.

Напълно съм съгласна с цитираните цифри. Ние, жените, съставляваме 60% от абсолвентите на висшите учебни заведения; това означава, че по някакъв начин би трябвало да заемаме 60% от ръководните длъжности, но сме далеч от постигането на това равнище. Ето защо трябва да помогнем на жените да достигнат до ръководни позиции. Има много причини, поради които те не успяват: едната е културата, а тя най-трудно се променя. И затова темата за жените в процеса на вземане на решения е сред приоритетите в стратегията за равенството между половете, както и тази за неравнопоставеността в заплащането на двата пола – със средна разлика от 17% на европейско ниво, като в някои страни тя е много голяма, а в други – много малка.

Следващата година ще подемем кампания за повишаване на осведомеността по отношение на тези факти. В Германия например има един много хубав проект, който бихме могли да разпространим и в други страни – там на обществени места има броячи, които отмерват колко по-дълго трябва да работи една жена, за да достигне същата средна заплата като на един мъж. Разбира се, в обсъждането трябва да включим и социалните партньори, а следва да предприемем и мерки за прозрачност.

Всичко това е в дневния ред на стратегията за жените и ние ще я реализираме на практика стъпка по стъпка – не за да говорим за нея, а за да променим нещата.

  Председател. – Въпрос 19, зададен от Georgios Papanikolaou (H-0572/10)

Относно: Разходи за устен превод, писмен превод и информация, свързани с наказателните производства в държавите-членки

Регламентът относно правото на устен и писмен превод, който наскоро беше приет от Съвета, както и относно правото на информация на обвинения, който в момента се разглежда, представляват две основни мерки от пътния лист, предложен от Комисията с цел засилване на правата за защита на обвинените лица.

Може ли Комисията да отговори на следните въпроси:

Предвид това, че се предвижда държавите-членки изключително да поемат разходите за устен превод, писмен превод и информация, какви финансови последици трябва да очакват те и каква сума ще трябва да платят за предоставянето на услуги от този род?Държави-членки като Гърция и Малта са изправени пред сериозни потоци нелегални имигранти, което ги поставя под особено финансово бреме за предоставяне на услуги за устен и писмен превод или информация, свързана с обвинението, както и с обучението на полицаите и прокурорите.

Възнамерява ли Комисията да предоставя финансова помощ, за да получат тези страни подкрепа и икономическа помощ, която ще им позволи да не поемат изцяло разходите, породени от участието на нелегалните имигранти в наказателните производства? В случай че отговорът е положителен, какви ще бъдат критериите, според които ще бъде определена стойността на тази помощ, както и списъкът на страните, които ще могат да кандидатстват за нея?

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Когато станах член на Комисията, видях, че в миналото е направено много по въпросите на сигурността и много малко – по въпросите, свързани с правата. Ето защо, тъй като разполагам с инструментариума на Договора от Лисабон, както и с Програмата от Стокхолм, в която са включени много точки за това как трябва да вървим напред, ние решихме да действаме и предприехме много бързи действия.

Преди всичко, позволете ми да благодаря на Парламента за отличната работа, която беше свършена във връзка с процесуалните права. Вече постигнахме съгласие относно правото на лице, изправено пред съда, на писмен и устен превод в наказателните производства. Бележим добър напредък във връзка с директивата относно правото на информация в наказателното производство: известната декларация за правата. Ако искаме да станем континентът на правата, ще трябва малко по малко да въвеждаме процесуалните права. Те имат своята цена, но са абсолютно необходими за гарантиране на правото на защита на европейските граждани, както и за обезпечаване на правилното функциониране на взаимното признаване.

Преди да направим каквото и да било предложение, ние винаги извършваме задълбочена оценка на въздействието на финансовите последици от законодателството на ЕС върху държавите-членки. Едва тогава внасяме предложенията за законодателни актове. В този случай, разбира се, оценката се основаваше на стойностите, предоставени от администрациите на държавите-членки. Тези цифри показват, че допълнителните разходи, които трябва да се понесат от държавите-членки, не би трябвало да са твърде големи.

По отношение на правото на писмен и устен превод в директивата просто се повтаря едно вече съществуващо задължение на държавите-членки, предвидено в Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа, така че тя не съдържа изискване за нещо извънредно. В нея се изисква само нещо съвсем фундаментално. На държавите-членки – а вече има много, които спазват задълженията, предписани от Съда в Страсбург – едва ли ще им се наложи да понасят някакви допълнителни разходи освен тези, които вече правят за тази дейност.

По отношение на правото на информация, най-големият дял от изразходваните средства ще се пада на първоначалния еднократен разход за изготвяне на декларацията за правата. По този пункт Комисията вече внесе образец, като приложение към директивата, на всички езици на ЕС. Държавите-членки трябва просто да възприемат този образец и да го размножат, така че за тях разходите няма да са много големи. Комисията не разполага с бюджет, съдържащ какъвто и да било бюджетен кредит, който би дал възможност на институцията да предостави финансова помощ на държавите-членки, за да посрещнат тези разходи. Ако държавите-членки направят изчисление като вземат предвид риска от съдебна грешка, средствата за правна защита и повторното разглеждане на дела, загубата на репутация на съдебната система като цяло и понякога обезщетенията, присъдени от Съда в Страсбург или от съдилищата в страната, то тогава е много по-скъпо тези основни права да не се финансират от една отговорна държава.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията много Ви благодаря за отговора. Казаното от Вас е абсолютно вярно и аз не мога да не се съглася с него.

Искам обаче да поясня и отново да попитам: за страни като Гърция и Малта например, в които знаете на какъв голям натиск сме подложени както от страна на нелегалните имигранти, така и на хора, за които има вероятност да се нуждаят от помощ в съдебни производства, ако в допълнение към стандартната декларация и различните стандартни документи на тяхно разположение обвиняемите се нуждаят от писмен превод на някой от документите по тяхното дело, което, както знаете, е специализирана дейност, различна за всяко дело, правим ли разчети за това какви ще бъдат разходите, особено за някои малки страни, подложени на такъв огромен натиск и с такива тежки проблеми?

  Brian Crowley (ALDE). – (EN) Аз също бих искал да благодаря на члена на Комисията за отговора. Подобно на предишния ми колега считам, че една от най-големите трудности, която трябва да се признае, е, че – макар всички ние да разбираме значението на достъпа до правосъдие във формат, който е разбираем за човека, търсещ правосъдие – тези нови правила не могат да се използват като правен механизъм за по-нататъшно забавяне на гледането на важни съдебни дела, независимо дали се отнасят за депортиране съгласно имиграционните разпоредби или за оспорване на някои свидетелства за съдимост и т.н.

Има ли някакъв текст в законодателните актове или в предложението, който би дал възможност на съда да пренебрегне необходимостта да се превежда всеки отделен документ на езика?

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Мога само да повторя, че цената за неправилно функциониране на правосъдието или тази за липса на човешко отношение към човешки същества трябва да се третира, в една Европа на правата, като много по-голяма от разходите за инвестиране в тези основни права.

Разбира се, много по-трудно е за страните, които са далеч под минималния праг, да го достигнат, като за страните, в които вече има определено равнище на права, това ще е много по-лесно. Дали това е причина за бездействие? Точно обратното. Ние анализираме евентуалните разходи за различните държави-членки и въз основа на натиска, под който действат. Тук не става въпрос само за убежище. Това е и въпрос на наказателно производство например в случай на нелегален имигрант, обвинен в престъпление, който бива съден. Не сме въвели задължение за превод на всички документи, а само на онези, които са от съществено значение, за да се даде възможност на човека, който е обект на наказателно преследване, да разбере какво се случва с него или нея.

Между другото, преобладаващото болшинство от хората, които ще бъдат засегнати, няма да са нелегални имигранти. Най-големите групи, за които ще има последици, ще са хората, посещаващи друга държава-членка, като туристите например или хората, които живеят в друга държава-членка, но не говорят езика на тази страна. Следователно така ще се осигури много съществена полза за милиони европейски граждани.

Представете си, че пътувате от Страсбург до съседна страна. Претърпявате пътнотранспортно произшествие. Станали сте причина за нараняване на човек. Отвеждат Ви в полицията, изправят Ви пред съд, а Вие нямате представа в какво сте обвинени. При тези обстоятелства бихте били много доволни, ако знаете най-малкото в какво сте обвинени, за да се опитате да се защитите. Считам, че това е основно право на човека и трябва да отчитаме каква цена плаща обществото, когато това основно човешко право не се съблюдава на практика.

  Председател. – Съжалявам, но тази вечер няма да стигнем до въпросите, зададени от г-жа Harkin, г-н Cashman, г-н Mirsky и г-н Crowley. Те ще получат писмен отговор. Както казах по-рано, закъсняваме поради просрочване на предишното разискване.

Сега преминаваме към въпросите, отправени към г-н Фюле.

QВъпрос 25, зададен от Jim Higgins (H-0579/10)

Относно: Разширяване на ЕС с оглед на включването на Турция

Би ли могла Комисията да очертае настоящото положение във връзка с кандидатурата на Турция за присъединяване към ЕС?

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) На заседанието на Европейския съвет в Хелзинки през декември 1999 г. на Турция беше предоставен статут на страна кандидатка и през октомври 2005 г. започнаха преговори за присъединяване с Турция. Комисията редовно докладва на Съвета и Парламента за напредъка на Турция във връзка с изпълнението на критериите от Копенхаген.

На 9 ноември Комисията публикува доклада за напредъка на Турция през 2010 година. Той обхваща периода от началото на октомври 2009 г. до октомври 2010 г., като напредъкът се измерва въз основа на взетите решения, приетите законодателни актове и въведените мерки.

Турция осъществява своя процес на политическо реформиране по-специално чрез реформите в своята конституция и продължава да изпълнява в достатъчна степен политическите критерии. Конституционните изменения, приети с референдум на 12 септември, създадоха условия за напредък в редица области като съдебната система, основните права и публичната администрация.

Прилагането на конституционните промени по прозрачен и приобщаващ начин е от съществено значение за напредъка на Турция. Демократичното отваряне, с което се цели по-специално решаването на кюрдския въпрос, все още не оправдава очакванията. Решението на конституционния съд за разпускането на Партията на демократичното общество и рязкото нарастване на терористичните нападения от страна на Кюрдската работническа партия (ПКК) също навреди на тази политика.

Все още са необходими значителни реформи по отношение на основните права, и по-специално в областта на свободата на изразяване на мнение. Големият брой съдебни дела срещу журналисти и неправомерният натиск върху медиите на практика ограничават свободата на печата.

Що се отнася до регионалните въпроси и международните задължения, сега е належащо Турция да изпълни задължението си за пълно недискриминационно прилагане на допълнителните протоколи към споразумението за асоцииране. Комисията препоръча, ако липсва напредък по този въпрос, да се приложат мерките, приети от Европейския съюз през 2006 г. Това ще окаже влияние върху цялостния напредък на преговорите.

Турция продължава да изразява публично подкрепата си за преговорите под егидата на Организацията на обединените нации между лидерите на общностите на кипърските гърци и кипърските турци за постигане на комплексно решение на кипърския проблем. Липсва напредък обаче по отношение на нормализацията на двустранните отношения с Република Кипър.

Що се отнася до икономическите критерии за присъединяване към Европейския съюз, Турция продължава да е функционираща пазарна икономика, способна да се справи с натиска на конкуренцията и пазарните сили в Съюза. През 2010 г. в Турция се наблюдава голям икономически растеж и възстановяване на загубите, понесени по време на финансовата криза, но процесът на приватизация и структурни реформи трябва да продължи.

Турция продължи да усъвършенства способността си да поема задълженията, свързани с членството, като привежда своите закони и подзаконови актове в съответствие със законодателството на Европейския съюз. По време на отчетния период бяха отворени две преговорни глави – околна среда и безопасност на храните – като с тях общият брой на отворените понастоящем глави става 13. Важен напредък беше отбелязан по отношение на енергийната сигурност с ратифицирането на междуправителственото споразумение относно „Набуко“, както и в областта на сътрудничеството в сектора на въздухоплаването – с парафирането на хоризонталното авиационно споразумение между ЕС и Турция. Предстои да се направи още много в областта на хармонизацията по-специално по отношение на рибарството, социалните политики, правосъдието и вътрешните работи и митническия съюз, където още не са решени дългогодишни проблеми, свързани с търговията.

Все така изключително важно е Турция да подобри административния си капацитет за въвеждане и прилагане на законодателството, свързано с ЕС.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, искам да помоля за извинение. Имахме среща на групата. Времето за въпроси към г-жа Рединг започна в 20,00 ч. Видях го на монитора и дойдох веднага след задаването на втория въпрос – все пак към нея бяха отправени шест въпроса. Мислех, че отговорите ще продължат половин час, както беше по график. А ето че за малко не успях да получа отговор на въпроса си. Бих искал да Ви помоля, ако бъдете така добър, все пак да ми позволите да го задам след въпроса на г-н Higgins. Действително пристигнах в пленарната зала точно когато трябваше да взема думата.

  Председател. – Проблемът е, че съгласно член 116 от Правилника за дейността, ако даден член на Парламента не е на мястото си в момента, в който трябва да се даде отговор на негов въпрос, въпросът отпада. Служителите се опитаха, макар че не са длъжни, да се обадят в офиса Ви, но нямаше отговор. Разбирам, че има трудности, но времето за въпроси започна с 20 минути закъснение. Определих по 20 минути на всеки член на Комисията. Г-жа Рединг имаше 20 минути, тя отговори на два въпроса и постигнахме съгласие да преминем към г-н Фюле в 20,10 часа. Много съжалявам, г-н Posselt.

Ще дам думата за задаване на двата доуточняващи въпроса и тогава ще видим до къде ще стигнем.

  Jim Higgins (PPE). – (GA) Г-н председател, трябва да признаем, че Турция, макар и мюсюлманска държава, е много полезна за Запада, особено по отношение на Кувейт, Ирак и НАТО. Въпреки че има трудности във връзка с много големия брой на населението – 74 млн. души – и проблеми, касаещи правата на човека, икономическите въпроси и Кипър, дали същевременно членът на Комисията не би могъл да признае, че положението се подобрява? В състояние ли е той да ни представи някакъв план-график – дългосрочен или краткосрочен – в рамките на който ще можем да предоставим на Турция правото да стане пълноправен член на Европейския съюз?

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Само накратко, независимо от напредъка, отбелязан от Турция в определени области, членът на Комисията отбеляза, че трябва да се постигне значителен напредък по отношение на свободата на изразяване на мнение и свободата на печата. Ако това бъде спазено някой ден и страната действително се присъедини към Европейския съюз, няма ли опасност тя да се върне към типичното за вида й и да се отрече от много от нещата, които търсим и които все още не са постигнати?

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) По първия въпрос, аз определено се числя към тези, които не са удовлетворени от темпото на преговорите ни за присъединяване. Не смятам, че отварянето по една глава на ротационно председателство отразява голямото значение на тази държава и ангажираността на двете страни, като се има предвид, че не успяхме да отворим нова глава по време на настоящото председателство, въпреки че имаше голям напредък по-специално по Глава 8 относно конкуренцията.

Има редица причини за това. Една от тях касае неразрешените проблеми, свързани с факта, че Кипър продължава да е разделен. Броят на главите, които можем да отворим в рамките на преговорите за присъединяване, е действително ограничен. Имаме само три глави, които предстои да бъдат отворени в оставащото време – за конкуренцията, обществените поръчки и социалната политика – а това не са лесни глави. Осем от тях са в процес на замразяване въз основа на препоръки на Комисията като реакция на неизпълнението на допълнителния протокол от страна на Турция, но има други глави, които се блокират от отделни държави-членки.

При тези обстоятелства за Комисията е трудно да осигури някакъв приемлив план-график. Мога да кажа, че днес в Брюксел, в рамките на първия Съвет по общи въпроси на министерско ниво проведохме добро обсъждане относно взаимоотношенията между ЕС и Турция и преговорите за присъединяване във връзка с постигането на съгласие по текстовете на декларациите. Също така работя по няколко направления за интензифициране на процеса. Убеден съм, че след предстоящите парламентарни избори в Турция и двете страни действително ще са готови да направят точно това.

Що се отнася до свободата на печата, това е проблем, който буди тревога и който Комисията следи много внимателно. Целта на преговорите е да се премине през всичките 35 глави, през всичките сравнителни анализи при отварянето и затварянето им, за да се гарантира, че Турция не само ще приведе своето законодателство в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз, но и ще си осигури опит в изпълнението на тези достижения. Това важи с голяма сила за политическата част на критериите от Копенхаген, която е свързана конкретно със свободата на медиите и със свободата на изразяване на мнение.

Заедно с държавите-членки и с подкрепата на Европейския парламент ние ревностно следим процесът на разширяване да не бъде просто упражнение по отмятане на квадратчета, което на по-късен етап би могло да предизвика проблеми с изпълнението на част от законодателството или с работата на институциите. Това е сериозен процес, в който опитът играе все по-важна роля. Ето това е процесът, през който трябва да премине Турция, преди да бъде поставен за разглеждане въпросът дали страната ще успее да стане членка на Европейския съюз. Това би ни дало най-голяма увереност, че всички свободи, включително споменатата от уважаемия член на Парламента, са гарантирани.

  Председател. – Въпрос 24, зададен от Bernd Posselt (H-0569/10)

Относно: Сътрудничество между Войводина и Източна Хърватия

Как оценява Комисията възможността за засилено трансгранично сътрудничество между сръбската провинция Войводина и Източна Хърватия (регион Осиек/Източна Славония) особено по отношение на изграждането на трансгранична инфраструктура, към която принадлежи и проектът за високоскоростен път от Сомбор до Осиек?

Въпрос 26, зададен от Georgios Koumoutsakos (H-0581/10)

Относно: Явления на количествено и качествено укрепване на национализма в Албания и европейската перспектива на страната

Вече дълго време основна характеристика на политическия живот в Албания е изключителната правителствена неустойчивост. Тази несигурност има отрицателно въздействие върху необходимостта от осъществяване на нужните в контекста на европейската перспектива за Албания сериозни институционални реформи. В тази постоянна атмосфера на политическа несигурност с безпокойство наблюдаваме количественото и качествено укрепване на явлението на фанатичния национализъм, както в средствата за масова информация, така и в обществото и по-специално сред младите хора. Има и конкретни примери: убийството на албански гражданин от гръцки произход в Химара миналия август, вандализмът с изгарянето на венци, положени в знак на почит на гробището в Бобощица, многократните и крайни словесни нападки от страна на една част от насочения към широката общественост албански печат срещу предстоятеля на Албанската православна църква. Предвид гореизложеното, въпросите към Комисията са следните:

Осведомена ли е за горепосочените факти? Обезпокоена ли е от зачестилите прояви на зараждащия се фанатичен национализъм? Възнамерява ли да предприеме дипломатически действия спрямо албанското правителство с оглед решаването на този проблем? И накрая, счита ли че всичко това има влияние върху темпа на напредъка на страната по европейския й път?

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Ще отговоря сбито и на двата въпроса.

Главната цел на програмите за трансгранично сътрудничество е да се подпомогне развитието на обща социално-икономическа среда за хората, общностите и икономиките, включително предоставянето на техническа помощ. Това трябва да подготви страните за управляване на бъдещи трансгранични програми съгласно целите за европейско териториално сътрудничество на структурните фондове на Европейския съюз.

С програмите за трансгранично сътрудничество между страните от Западните Балкани също така се цели преодоляването на наследството от конфликтите в миналото. Началото на трансграничните програми по Инструмента за предприсъединителна помощ беше поставено в Западните Балкани през 2007 г. До този момент резултатите са много положителни. В рамките на своите трансгранични програми както Хърватия, така и Сърбия проявиха готовност за сътрудничество в областите, разположени от двете страни на река Дунав. Годишният размер на средствата, отпуснати по програмата за трансгранично сътрудничество между Сърбия и Хърватия, възлиза на 1,8 млн. евро. Тези средства се използват за предоставяне на безвъзмездна помощ (грантове) за малки съвместни проекти по предложение на местни заинтересовани страни в най-различни сектори като икономика, култура, туризъм, околна среда и социални въпроси.

Сред бенефициерите по проектите са общини, неправителствени организации, търговски камари и културни институции. Големи трансгранични инфраструктурни проекти като този, споменат във въпроса, не попадат нито в обхвата, нито в целите на компонента от трансграничното сътрудничество, за който се отнася Инструментът за предприсъединителна помощ. Комисията би могла да разгледа въпроса за финансирането на такива проекти по линия на компонент едно за Сърбия – който касае изграждането на институциите – и компонент три за Хърватия – който попада в областта на регионалното развитие – ако съответните органи в Хърватия и Сърбия отправят искане в този смисъл.

Ако ми позволите, ще продължа с втория въпрос. Както се споменава в писмения отговор на един предишен въпрос, зададен от уважаемия член на Парламента под номер E-6800/2010, Европейската комисия е запозната с трагичния инцидент в Химара и внимателно следи събитията. Предполагаемият извършител се е предал на полицията и е в очакване на съдебен процес. Албанските органи носят пълната отговорност за ефективното разследване на фактите и за справедливия съдебен процес на отговорните за деянието лица.

Комисията ще следи хода на това дело в съответствие с принципите на правата на човека и правовата държава. В този въпрос уважаемият член на Парламента представя информация и от други инциденти. Албания и Гърция са тясно свързани исторически. От голям интерес и за двете страни е да продължат своето сътрудничество и да преодолеят всички националистически и екстремистки идеи, които бяха корена на голяма част от страданията, изтърпени от целия регион в миналото.

Комисията многократно е наблягала на необходимостта от строго прилагане на принципите на правовата държава и от пълно зачитане на правата на човека, и по-специално от защита на правата на лицата, принадлежащи към малцинствата. Всички страни кандидатки разбират значението на изпълнението на тези критерии за постигане на напредък по пътя към Европейския съюз.

В последното си становище Комисията се изказва положително за междуетническите отношения в Албания. Но все още са необходими усилия, за да се наложи уважението към малцинствата и тяхната защитата.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Г-н председател, много Ви благодаря за великодушието. Ще бъда съвсем кратък, г-н член на Комисията. Дали евентуално бихте проявили готовност да разгледате въпроса за свързващата инфраструктура между Сомбор в Сърбия и Осиек в Хърватия? Там има голям мост над река Дунав, а в Хърватия има летище, но не и подходящ път. Това действително би било от изключително голямо значение за целия регион.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, много внимателно изслушах отговора Ви и съм Ви благодарен за него, що се отнася до конкретните събития. От друга страна обаче, причината за въпроса ми днес беше главно фактът, че обективно казано, в Албания има изблик на национализъм. У нас, в Гърция, това буди тревога и безпокойство, защото такива неща не бива да се случват в страна, която е в процес на присъединяване. Надяваме се, че ще се вземат мерки срещу тези проблеми.

  Председател. – Г-н Paleckis, бихте ли желал да вземете отношение относно Беларус?

  Justas Vincas Paleckis (S&D). – (EN) Да, имам един въпрос относно Беларус. Благодаря Ви за подаръците в навечерието на Коледа.

Неотдавна президентът Лукашенко посети Москва и подписа много важни споразумения с президента Медведев. Как бихте оценили новото положение преди изборите и след подписването на тези споразумения?

  Председател. – Г-н член на Комисията, това са три въпроса. Имате максимум три минути, моля.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) По първия въпрос, отговорът е да, въз основа на искането и за двете страни. Готов съм да го разгледам и да преценя какво може да направи Комисията, за да помогне.

Второ, всяка националистическа надпревара буди тревога у Комисията, а това е въпрос, към който трябва да се отнесем много сериозно в рамките на отношенията ни със страната. Както знаете, в началото на октомври представихме становище относно Албания. Имаше набор от така наречените ключови приоритети – общо 12 – представляващи предварителни условия, които Албания трябва да изпълни като предпоставка за нашата препоръка да се започнат преговори за присъединяване. В рамките на тези 12 ключови приоритета моите колеги и аз ще се погрижим проблемът, който повдигнахте, да намери удовлетворително решение, а Комисията да се въздържа от препоръка за започване на преговори, освен ако въпросите като този, поставен от Вас, не се решат по задоволителен начин.

Двоумя се как да отговоря кратко на третия въпрос. Мисля, че в настоящия предизборен процес се наблюдава известен ограничен напредък. Имаме голямо желание да се запознаем с доклада на наблюдателната мисия на Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ). На тази основа сме готови да предприемем по-нататъшни стъпки за привличане на Беларус, но с това привличане ще се ангажират всички групи, като се обърне голямо внимание на стъпките, които трябва да бъдат предприети от органите на Беларус по такива основни въпроси като демокрацията, принципите на правовата държава и основните права.

Ще спра дотук и ще представя писмен отговор относно настоящата работа на Комисията и на държавите-членки по съвместния междинен план, за който ще разговарям утре с Вас и с колегите Ви от Евронест, както и за работата по възложените пълномощия относно споразумението за реадмисия и споразумението за облекчаване на визовия режим, като ще изложа и допълнителна информация, с която ще отговоря на въпроса Ви. Ще включа и подготвеното си изказване.

  Председател. – Г-н Paleckis, прецених, че е важно да включим в протокола Вашите коментари относно Беларус, като се имат предвид провеждащите се в момента избори.

Поднасям извиненията си на г-н Madlener, на г-жа Theocharous и на г-н Hadjigeorgiou, които също присъстват. Не успяхме да стигнем до техните въпроси. Те ще получат писмен отговор.

Г-н Madlener, наистина няма време.

  Barry Madlener (NI). – (NL) (без микрофон) ... за да задам този въпрос, а сега всъщност просто ни изключват от дневния ред. Това стандартна практика ли е? Не можахте ли да ни уведомите по-рано или да се намесите, така че всички да успеем да се изкажем?

  Председател. – Г-н Madlener, когато аз съм председател, винаги се стремим да приключим в 20,30 часа. Вече просрочихме времето със седем минути поради дългите отговори и поради факта, че предишното разискване се удължи с 20 минути. Вината не е моя, но действително смятам, че е важно служителите да се нахранят преди да се върнат в 21,00 часа.

Въпросите, на които не беше отговорено поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

(Заседанието, прекъснато в 20,40 ч., се възобновява в 21,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LÁSZLÓ TŐKÉS
Заместник-председател

18. План за действие относно енергийната ефективност (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Bendt Bendtsen, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно преразглеждането на Плана за действие относно енергийната ефективност (2010/2107(INI)) (A7-0331/2010).

  Bendt Bendtsen, докладчик. – (DA) Г-н председател, целта на Европейския съюз за постигане на икономии в размер на 20% от енергийна ефективност до 2020 г. може да се окаже поредното лисабонско пророчество. С настоящите инициативи изглежда ще постигнем 10% или 11%. Това не е достатъчно. Трябва да инвестираме в енергийна ефективност по икономически, търговски, екологични и социални причини. По-голямо внимание върху енергийната ефективност ще означава преди всичко използване на по-малко енергия. Това ще доведе до икономии и според данните на Комисията финансовите ползи от постигането на целта ни от 20% ще са на стойност близо 1000 евро на домакинство годишно.

И докато Китай и САЩ правят значителни инвестиции в тази област, нещата се движат по-бавно в Европа. Изостанали сме много. В Китай държавата субсидира тези промишлености. САЩ разполагат с фантастични рамкови условия за бизнеса, докато европейските граждани мислят само колко повече лукс ще получат за месечните си заплати. Не се обръща достатъчно внимание на иновациите и на постигането на резултати. От политическа гледна точка трябва да се съсредоточим върху някои области, които да ни позволят да оставим света по-добро място, отколкото го намерихме – области, които ще доведат и до голяма икономическа възвращаемост, създаване на нови работни места и подобряване на конкурентоспособността ни.

Енергийната ефективност носи и допълнителната полза от осигуряване на работа за малките и средните предприятия в Европа. Трите основни стълба на политиката на Европейския съюз за енергийната ефективност според мен са националните планове за действие, продуктовата политика и сградите. Това са три много различни видове политики и ако започнем с националните планове за действие, те не се оказаха много ефективни, но все пак разполагат с голям потенциал. Ето защо трябва да ги рационализираме и да дадем на Комисията възможност да ги използва активно като инструмент. Комисията ще има възможност да отхвърли плановете за действие, ако те не са достатъчно амбициозни. Това ще доведе до прозрачност за гражданите. От особено голямо значение обаче е да се запази независимостта на държавите-членки и да им се даде възможност сами да решат къде искат да насочат усилията си. По този начин в някои държави потенциалът за енергоспестяване на сградите е по-голям, отколкото в други държави, точно както напълно различни държави вероятно ще се съсредоточат върху по-голямо енергоспестяване във връзка с производството.

Вторият стълб е политиката за продуктите, която се отнася както за стандартите, така и за етикирането. Стандартите досега са по-важните от двете и е много лесно да се демонстрира размерът на икономите, които ще бъдат направени в резултат на стандартите, и отново това ще увеличи иновациите.

Политиката за сградите също е важна. Във връзка с пътната карта за 2050 г. ще бъдат определени цели. Сградите са от изключително важно значение в енергийната политика и политиката за климата. На нашите сгради се падат четиридесет процента от потреблението на енергия. Това е област, в която могат да бъдат направени икономии, които ще са видими в окончателния отчет. Убеден съм, че тези три области ще представляват важна основа за конкурентоспособността и иновациите в продължение на много години напред. Следователно докладът препоръчва един финансов инструмент за усвояване на инвестициите в проекти, свързани с енергийната ефективност. В някои европейски държави са налице модели, в които инвестициите се използват многократно и въпросът е дали Европейският съюз не трябва също да подреди финансите си по този начин. Надявам се, че Парламентът може да се съгласи да приеме този доклад с голямо политическо мнозинство, защото това е важно – това е една много важна област за Европа и за нашите предприятия.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми колеги, преди всичко съм благодарен на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, и на комисията по регионално развитие на Парламента за задълбоченото разискване и за доклада, който обсъждаме днес. Това се отнася по-конкретно за г-н Bendtsen, но и за другите членове на Парламента, които се занимават с проблема от дълго време и са показали високо ниво на компетентност.

Ако просто направим равносметка на междинното положение по отношение на трите цели от 20%, които си поставихме – въглероден диоксид, възобновяеми енергийни източници в енергийния микс и по-голяма енергийна ефективност: по отношение на въглеродния диоксид и възобновяемите енергийни източници постигаме добър напредък, но по отношение на енергийната ефективност сме едва в началото. Ако не предприемем действия, няма да постигнем целта. Това означава, че въпреки че всички разполагаме с цел – Парламентът, Съветът, всички европейски институции – напредъкът ни, особено след кризата, едва ли ще доведе до по-голяма енергийна ефективност в размер на 20%; вместо това, предвид настоящото положение на нещата, ще бъде възможно да се постигнат най-много 8, 9, 10% през следващите десет години.

Втората ми забележка е, че не съм напълно доволен от термина „енергийна ефективност“, защото никой освен нас не го разбира. Ако попитате съседите или приятелите си, те разбират енергоспестяването, а енергийната ефективност е просто някакъв технически термин. Всъщност проблемът ни по отношение на тази цел е, че това, което в действителност трябва да бъде постигнато, все още не е окончателно определено. В момента има цялостна оценка на потреблението на енергия за 2005 г., допълнена от данни от 2007 г. заради присъединяването на Румъния и България, и тази година е отправната точка. Нивото на потребление, посочено там, е добре известно. По това време – преди да заема поста – всички решения отразяваха една нормална прогноза, с други думи, търсене на енергия, което ще нараства, и оттам бяха изчислени въпросните 20%. Питам се, ако не се вземат предвид енергийните спестявания, търсенето на енергия ще се увеличи ли? В моята държава – Германия – вероятно не. В новите държави-членки обаче – трябва само да спомена моторните превозни средства, броят на автомобилите на глава от населението, размерите на жилищата, промишленото развитие – то със сигурност ще се увеличи. До този момент обаче няма обективен доклад, който оценява прогнозите. Двадесет процента – от колко, не знаем. Разполагаме с PRIMES и други модели – имам съмнения относно много от прогнозните данни. Например някои държави сред учредителите на Европейския съюз твърдят, че тяхното търсене на енергия ще се увеличи драстично до 2020 г. без енергоспестяване. Намалението от 20% дава точно същите цифри като тези от 2005 г. Това със сигурност не е възможност. Това означава преди всичко, че са необходими данни, перспективи и прогнози, на които може да се вярва. Искаме те да бъдат изготвени до февруари или март.

Разчитам на държавните и правителствените ръководители да подходят към въпроса толкова сериозно през февруари, колкото и преди кризата, защото ми се струва, че, предвид настоящото положение държавите-членки няма да гласуват за задължителни цели. Те могат да постигнат мнозинство в Парламента, но държавите-членки искат да работят на доброволни начала и все още не са склонни да се съгласят със задължителните цели, решени преди две или три години. Следователно трябва да се изясни каква е прогнозата за 2020 г. без енергийната ефективност – по-скоро от чисто теоретична гледна точка – и след това просто да се намали с 20%.

След това трябва да си зададем въпроса: откъде да започнем? На първо място, в областта на сградния фонд. В областта на жилищното настаняване, заетостта и промишлеността има да се свърши най-много работа именно по съществуващите сгради. В това отношение, според мен обществените собственици – общини, държави – трябва да служат за пример. С други думи, преди всичко трябва да се постигне ефективност там, където държавата има собственост. На второ място, разполагаме със структурни програми на европейско равнище и различни програми за обновяване в различните държави. Трябва да свържем двете заедно. Може би ще трябва да предоставяме по-малко средства за настилка на пазари и пътища, но вместо това ще съфинансираме повече енергийната ефективност. Според мен това също е ключова цел за следващия бюджетен период на европейско равнище.

След това идва и въпросът за транспорта. От само себе си се разбира, че там трябва да се направят икономии, като знаем, че има някои държави-членки, в които има 550 автомобила на всеки 1000 души от населението – бензинови и дизелови двигатели – и други, където има по 100 или 120. Това ще бъде хармонизирано, но не на равнище от 100 автомобила на 1000 души в Германия, а на 400 до 500 автомобила на 1000 души в Европа. Ето защо е необходима по-голяма енергийна ефективност в областта на транспорта. Между другото, най-ефективната форма на транспорт е тази, която бъде избегната. На трето място, е промишлеността, а на четвърто – енергийният сектор.

Въпросът за задължителния характер на тези мерки е обсъждан подробно в Европейския парламент. Повдигнахме този въпрос на неформален обяд в Съвета по енергетика преди няколко седмици. Мога да ви кажа, че държавите-членки и министрите на енергетиката разглеждат въпроса за енергийната ефективност много внимателно, но все още не са готови да вземат решение относно задължителните цели. Между другото, погледнете към една развиваща се държава-членка като Полша: ще успее ли тя да постигне намаление от 20%? Съмнявам се. Или погледнете една гъсто населена държава-членка като Германия, Австрия или Италия: как ще накараме Австрия или Германия например да приемат намаление от 30%, така че Полша да регулира икономическото си развитие, броят на автомобилите на глава от населението и така нататък към целите? Във връзка с това все още ни предстоят някои трудни разисквания по отношение на това как това ще бъде осъществено подробно в различните сектори – промишлеността, енергийния сектор, транспорта и жилищното настаняване – и в държавите-членки.

Сега ще взема предвид доклада и ви благодаря за съдържанието му. Искам да обсъдим този въпрос на 4 февруари в Европейския съвет, за да видим отново ясно доколко сериозно подхождат правителствата и след това ще се върна при вас с конкретно предложение за нов план за енергийна ефективност. Сигурен съм, че тогава ще имаме достатъчно възможности през пролетта и лятото да обсъдим всичко, включително въпроса за задължителните цели.

Като се има предвид принципа на субсидиарност, един двустепенен план може би е правилният подход. Първият етап ще бъде на доброволни начала. Ще очакваме да бъдат представени национални планове за действие относно енергийната ефективност веднъж годишно и ще уточним какво очакваме всяка година от гледна точка на постигането на целите, но няма да чакаме до 2020 г. Вместо това, ако е целесъобразно, след две години ще преминем към задължителни цели, ако през първите две години забележим, че доброволният етап не е довел до напредък за постигане на 20% в държавите-членки. Много ви благодаря за днес.

  Peter Liese, докладчик по становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. – (DE) Г-н председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, преди всичко бих искал да направя една корекция: в немския превод се казва, че аз съм председател на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, но това не е вярно. Аз съм докладчикът. В тази си роля обаче бих искал да изразя искрената си благодарност към г-н Bendtsen за отличната му работа и отлично сътрудничество. Той представи една амбициозна стратегия по темата за енергийната ефективност в Европейския съюз. Енергийната ефективност е най-рентабилното средство за намаляване на емисиите и намаляване на зависимостта ни от внос на енергия. Това ще създаде работни места в Европа, а инвестираните средства вече няма да отиват в посока Русия, Близкия изток или други региони, а ще останат в нашата икономика.

Комисията по околна среда прие цялостно становище. Не е нужно да повтарям всичко, което съдържа то, но то е много амбициозно. Също така не всичко, което се съдържа в него, е еднакво важно. Бих искал обаче отново да подчертая две точки. Първо – говорихме за това, г-н член на Комисията – предлагаме Европейският съюз да си постави дългосрочна цел в областта на енергийната ефективност, защото ако планираме до 2050 г. трябва да знаем и приблизително колко е потреблението ни. Второ, посочихме и проблеми с определението. Считам, че трябва да вземем количеството на употребяваната енергия като основа, защото тя е измерима и разполагаме с данни за нея. Не разполагаме с данни за нищо друго от гледна точка на измерването на единица например. Ето защо според мен това е правилният подход и се надявам, че можем съответно да го включим в стратегията през следващите месеци.

  Lena Kolarska-Bobińska, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. – (PL) Г-н председател, г-н член на Комисията, енергийната ефективност е едно от основните предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз през следващите 10 години. Тя е един от основните елементи от енергийната ни стратегия. Понастоящем се дава приоритет на прилагането на конструктивните разпоредби на доклада и на енергийната стратегия на Комисията от страна на държавите-членки. За да стане това, няколко проблема трябва да бъдат решени. На равнището на Европейския съюз все още сме изправени пред проблема с измерването на енергийната ефективност. В момента за тази цел използваме прогнозите за 2020 г.; няма да бъде разумно обаче да се приемат обвързващи правни цели въз основа на тези прогнози. По отношение на бъдещето, ние не сме ясновидци. Поради тази причина трябва да бъдат разработени нови и по-добри технологии и това вече беше споменато в днешното разискване. Тези технологии ще ни позволят да постигнем целта си.

Също така е важно да се вземат предвид регионалните различия. Начинът, по който се използва енергията в Копенхаген, е различен от начина, по който тя се използва в Източна Полша. Не съществува един-единствен план за действие, който отговаря на всичко, и ние трябва да гарантираме, че тези планове отговарят на действителността. Регионалните и местните органи ще бъдат отговорни за прилагането на политиките за енергийна ефективност и затова Европейската комисия и държавите-членки трябва да координират дейностите си с местните органи. В противен случай, те ще се възприемат като бюрократична формалност и източник на огромни разходи за регионите и гражданите. Без многостепенно управление и отделянето на средства за тази цел целият проект ще бъде обречен на провал.

  Herbert Reul, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, първо, бих искал да благодаря на онези, които работиха по този доклад, и по-специално на г-н Bendtsen. Бих искал да спомена два аспекта и евентуално да ви дам възможност за размисъл. Всички сме на мнението, че енергийната ефективност, икономичното потребление на енергия, е най-простото и най-разумно решение. Въпросът е: как да постигнем тази цел? Също така бих искал да задам въпроса: какво в действителност сме постигнали в Парламента, излизайки постоянно пред хората с нови и по-високи проценти? Наистина ли сме постигнали повече и имало ли е по-голямо въздействие? Защо и в кои области сме използвали енергията по-ефективно? Разбирам, че промишлеността, която употребява голямо количество енергия, използва по-ефективно енергията, защото по този начин спестява пари и печели от това. Разбирам също така, че когато хората знаят, че даден уред употребява повече или по-малко електроенергия, с други думи, ако те могат да видят това и съответно полза за себе си, те ще решат в полза на енергийната ефективност. Може би работата с проценти е напълно погрешен подход и вместо това трябва да възприемем подхода на стимулите.

Вторият ми въпрос е: членът на Комисията направи няколко много красноречиви и ясни забележки за това колко е сложно само да се обясни какво представлява енергийната ефективност. Какво е тя всъщност? Колко различно се прилага в държавите-членки? Моят уважаем колега току-що посочи, че държавите-членки имат и много различни ситуации от гледна точка на тяхната икономика и география – напълно различни. Правилно ли е да се работи с една задължителна цифра и дали не трябва да помислим за нещо друго? Смятам, че по отношение на енергийната политика е необходимо в известна степен да отстъпим от досегашното разискване, което се стремеше да постигне нещо с прости цифри, задължителни цели и чудотворни решения, защото очевидно не сме постигнали достатъчно. Може би поне веднъж трябва да опитаме различна посока с диференцирани, разнообразни решения, които вземат предвид различните ситуации, но и постигат резултати. Важното е постигнатият ефект, а не конкретните ни обстоятелства.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, имам само един въпрос към г-н Reul. Не е ли възможно да имаме задължителни цели в хода на развитието и все пак да ги считаме за диференцирани? Вие противопоставихте „задължителни“ на „диференцирани“, а аз смятам, че е възможно двете да се обединят. Аз напълно подкрепям някои от предложените от члена на Комисията мерки, но може би можем да намерим начин да продължим по един диференциран начин съобразно географските и други обстоятелства, но все пак в крайна сметка да се запазят задължителните цели.

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-н председател, аз също подкрепям диференцираните решения и подобно на вас, г-н Swoboda, понастоящем разглеждам как тези решения могат да бъдат постигнати. Не трябва да изключваме нищо по отношение на мястото, на което нещо трябва да се направи. Ще взема днешния ден като моя отправна точка. В момента смятам, че е погрешен подход в общи линии да си купим малко свобода по отношение на задължителните цели и процентите. Бих искал да приканя всички да помислим какво можем да постигнем последователно и как. Натъжава ме фактът, че не сме постигнали повече. Може би поради тази причина трябва да изберем различен подход.

  Britta Thomsen, от името на групата S&D. – (DA) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да започна, като благодаря на г-н Bendtsen и останалите докладчици за продуктивното им сътрудничество по този доклад.

Успяхме да постигнем съгласие в много области – не на последно място амбицията да се възползваме от увеличаването на енергийната ефективност. Имаше обаче и области на несъгласие. Не постигнахме съгласие по отношение на задаването на амбициозни и задължителни цели за енергийна ефективност.

Според мен е от съществено значение да не се отказваме от минималната цел за по-висока енергийна ефективност в размер на 20%. Това е пътят напред, ако искаме една екологосъобразна и устойчива икономика, която е в състояние да създаде милиони нови работни места в Европа. От съществено значение е обаче тези цели за енергийна ефективност да бъдат задължителни за държавите-членки, защото е пределно ясно, че Европейският съюз има препоръки и цели в множество области, които никога не биват осъществени на практика, защото не са задължителни.

В същото време видяхме, че задължителните цели наистина работят. Ето защо е очевидно, че това трябва да важи и за мерките за енергийна ефективност. Знаем, че това вероятно е най-евтиният начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, като се гарантира сигурността на доставките и същевременно се гарантира, че потребителите имат по-ниски сметки за отопление – а по-ниските разходи за отопление биха представлявали напредък особено за големия брой европейци, засегнати от това, което бихме могли да наречем енергийна бедност.

Хората страдат от енергийна бедност, ако относително голяма част от доходите им трябва да бъдат използвани за отопление на дома им. В момента няма общо определение на енергийната бедност, нито има някакви политически инициативи за ограничаването й. Последиците от енергийната бедност са пагубни. Тя води до влошаване на здравословното състояние и общите условия на живот на групите с ниски доходи. Ето защо трябва да предоставим евтини заеми за инвестиции в енергийна ефективност в частните домове и също така трябва да използваме структурните фондове за тази цел.

Очаквам с нетърпение гласуването утре и се надявам, че можем да получим голямо мнозинство в подкрепа на доклада и по-убедителни действия за борба с енергийната бедност.

  Fiona Hall, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, искам да поднеса почитанията си на г-н Bendtsen, който работи изключително усърдно по този доклад и работи в тясно сътрудничество с докладчиците в сянка от другите партии. Той успя да обедини членовете на Парламента около този въпрос и заслужава поздравления.

Енергоспестяването е решението на множество въпроси. На първо място, изменението на климата. Канкун ни напомни колко много трябва да свършим, а енергоспестяването е най-евтиният и лесен начин да преминем към намаление на парниковите газове от 30%. На второ място, енергийната сигурност. Миналата седмица бях в Загреб, за да обсъдим присъединяването на Хърватия с колегите ни либерали, които ми казаха, че Хърватия внася 50% от енергията си и също така използва два пъти повече енергия, отколкото ако имаше действащи мерки за енергийна ефективност.

След като енергетиката е обща европейска компетентност съгласно Договора от Лисабон, енергийната ефективност също трябва да бъде обща отговорност.

Като обръщаме повече внимание на енергоспестяването, ние разглеждаме и много практичните проблеми, пред които са изправени хората в ежедневието си. Прекалено много хора живеят в енергийна бедност, борейки се да се отопляват в домове, които не са добре изолирани. Постигането на по-голяма енергийна ефективност в домовете дава възможност на хората да вложат парите си в местната икономиката в условията на финансова и икономическа криза. Също така това ще създаде хиляди работни места в местната икономика.

Така че, като се имат предвид всички тези положителни последици, е шокиращо да се разбере, че именно целта от 20% за енергийна ефективност е тази част от пакета за 2020 г., която понастоящем е изправена пред провал, както заяви членът на Комисията. В действителност последните данни показват, че ще постигнем едва 9% от прогнозираните 20% до 2020 г.

Според мен е крайно време да признаем, че сбъркахме през 2008 г. Още тогава трябваше да направим целта задължителна и в момента наистина трябва да продължим и да намерим начин да направим това възможно.

Благодаря на члена на Комисията, че ни даде поглед върху това, което подготвя за следващата година. Смятам, че е крайно време тук да се вземе политическо решение, че трябва да разполагаме със задължителна цел за енергоспестяване, защото без нея всъщност подкопаваме всичко останало, което правим по отношение на икономиката, енергийната сигурност и изменението на климата.

  Yannick Jadot, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, първо, бих искал да поздравя докладчика за качеството на работата му и принципно, разбира се, да подкрепя утрешното приемане на доклада, приет в комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

Нека сега разгледаме невероятния потенциал, свързан с енергоспестяването – въпрос, който вече беше обсъден тук. В доклади на самата Европейска комисия се казва, че ако спрем прекомерното си потребление на енергия, ако намалим загубите на енергия с 20%, можем да създадем един милион работни места, можем да спестим близо 1000 евро на европейско домакинство и можем ясно да намалим разходите си за внос на енергия.

Двадесетпроцентно намаление или енергоспестяване в Европа се равнява на 15 газопровода „Набуко“ от енергийна гледна точка, но в момента не можем да постигнем тази цел. Г-жа Hall вече говори за това, а според мен имаме проблеми с изчисленията. Ако докладите показват днес, че сме далеч от постигането на 20% намаление, то тогава сме в състояние да направим оценка на икономиите, които правим или не всяка година. Също така знаем, че този подход за екопроектиране или екомаркировка за автомобили и така нататък не води до цялостна съгласуваност и не ни позволява да постигнем търсените от нас резултати.

Малко съм изненадан от разискването, което водим тук. Извинете ме, г-н член на Комисията, но когато казвате, че е трудно да се определи енергийната ефективност, това може би е вярно от теоретична гледна точка, но законодателният пакет в областта на климата и енергетиката е много ясен по отношение на целта. В него се казва, че потреблението на енергия трябва да бъде намалено с 20% под изходното ниво. Този проблем няма нищо общо с определянето на енергийната ефективност. Налице са енергийни нива, към които трябва да се върнем – това се казва в пакета за климата и енергетиката.

Казват ни, че не се нуждаем от задължителна цел. Следователно правим такава за възобновяемите енергийни източници. Преди няколко дни в Канкун Европейската комисия договори обвързващо споразумение по отношение на изменението на климата и се опита да защити Протокола от Киото, а в Парламента цитираме доводите на САЩ и Китай като казваме: „Съгласни сме на доброволни цели и по-късно, ако някой ден осъзнаем, че те не работят, ще създадем задължителни цели“.

По отношение на разглеждания доклад, редица членове на Парламента предложиха укрепване на частта за сградите. Има възможност да се започне мащабна европейска инициатива по отношение на сградите, на които все пак се падат 40% от енергийното ни потребление; можем да постигнем повече в областта на строителните ремонти.

И накрая, гражданите днес са изправени пред студа. Те плащат много високи цени за своята енергия. Ако Европа излезе от кризата, енергията ще бъде много по-скъпа в международен план. Гражданите ще бъдат изправени пред двукратно увеличение на цените на енергията. Трябва да действаме много по-бързо и аз бих поискал Вие, г-н член на Комисията, да изтъкнете пред г-н Ван Ромпьой, че темата на срещата на 4 февруари трябва да бъде потреблението на енергия. От тази гледна точка, пътната карта, която той предлага днес, е скандална.

  Konrad Szymański, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, преди всичко бих искал да благодаря на докладчика за много конструктивното и отворено сътрудничество при изготвянето на доклада. В речта си бих искал да се спра на един въпрос. Политическата ни група няма да може да приеме въвеждането на задължителни цели за енергийна ефективност за европейската система. На първо място, не разполагаме с обща методология за измерване на ефективността; прекалено много показатели не са съвместими. За всяка държава трябва да се определят отделни цели, така че да се вземе предвид различния потенциал за енергоспестяване, както и настоящите постижения в тази област. Ще дам пример с моята държава – от 1990 г. насам Полша е подобрила енергийната си ефективност с 50%. Въпреки това Полша е държава с ниска ефективност в сравнение със средния показател за Европейския съюз. Въвеждането на обща, задължителна цел ще бъде политическо вредно и ще означава, че разходите за извършване на промените ще бъдат разпределени неравномерно между държавите-членки.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, аз също бих искала да започна, като заявя, че според мен сега е моментът да се внесе предложение за преразглеждане на плана за действие относно енергийната ефективност и, ако има някакви съмнения, считам, че разискването, което водим тук днес, ще изясни нещата. Политиката в областта на енергийната ефективност е от съществено значение в редица сектори, от сградите до енергийната инфраструктура, информационните и комуникационни технологии, транспорта, финансовите въпроси, всички тези въпроси и още много други, и всички други сектори. Много е важно да разполагаме с координирани и съвместни политики, защото, в противен случай, няма да можем да постигнем целите си. Политиката в областта на енергийната ефективност също е от жизненоважно значение, за да сме в състояние да се борим с изменението на климата, както вече споменах, във връзка с намаляването на емисиите, на които трябва да отговорим.

Не може да имаме обсъждане, от една страна, в подкрепа на намаляване на емисиите и, от друга, да имаме друго обсъждане за енергийната ефективност, където да казваме, че то не е възможно. Бих искала да направя няколко забележки, които според мен са от съществено значение за това разискване. Първо, за нас е важно да се определят задължителни цели. Както споменах и преди, ситуацията, в която все още имаме доброволни критерии, просто ни доведе до мястото, на което се намираме в момента: не можем да определим задължителни цели, защото няма да е възможно да постигнем 20% енергийна ефективност до 2020 г. и ще кажем на европейските граждани, че в крайна сметка това е било едно празно обещание и че нищо подобно няма да се случи в действителност, защото сме постигнали едва 9%. Смятам, че това е един неприемлив довод, който сам си противоречи, защото фактът, че няма да постигнем енергийна ефективност от 20% е именно причината да не определяме задължителни цели за това. Ако целите имат този ефект, то те предоставят и мотивацията за политики и проекти. Ако не искаме да направим това, тогава сме страхливци, и не можем да разчитаме на добрата воля. За съжаление, в този случай трябва да разчитаме на политическа воля.

Надявам се, че утре политическата воля ще е склонна да определи целта от 20% за енергийна ефективност до 2020 г. и не само защото това ще даде възможност за създаване на един милион работни места: нови работни места, а ние не сме в позицията, в която можем да си позволим да изпуснем възможността за създаване на работни места. Това, което изглежда се случва тук с непоемането на общ ангажимент, е същото нещо, което се случва с икономическата политика на европейско равнище.

Европейският съюз демонстрира, че е неспособен да има икономическа политика за създаване на работни места. Също така той показа, че е неспособен да има обща политика в областта на енергийната ефективност. Надявам се това да се промени, надявам се да постигнем успех не само в този сектор, но и в сектора на строителството, и искрено се надявам, че утре ще бъдем в състояние да дадем отговор, който не е само координиран и добре формулиран, но е и отговор на кризата, която преживяваме.

  Jaroslav Paška, от името на групата EFD. – (SK) Г-н председател, договореното преразглеждане на плана за действие за енергийната ефективност описва множество начини, по които Европейският съюз може да спомогне за изпълняване на амбицията си за планирано намаляване на количеството парникови газове до 2020 г.

Философията на внесения проект се основава на логиката, че можем да постигнем драстични намаления на производствените разходи и замърсяването на околната среда, ако успеем да се справим с енергията рационално и ако предприемем необходимите и достъпни мерки за ограничаване на загубата на енергия във всички сектори на потребление на енергия. Предложените мерки не се отнасят единствено до областта на енергийната инфраструктурата, с други думи, производството и преноса на енергия, но също и до строителния сектор, промишленото производство и транспорта. Мерките като цяло се изобразяват като основни постулати, без необходимост да се описват очакваните ползи от тях. Несъмнено е добре, че Европейският съюз ще има един вид обобщен списък с мерки, които позволяват постепенно увеличение на енергийната ефективност. По отношение на крайния срок на целта за ангажимента на Европейския съюз за намаляване на количеството парникови газове в Европа с 20% до 2020 г. обаче, може би било добра идея да се помисли за мерките, обхвата, разходите и крайния резултат, които сме готови да приложим през следващите 10 години в рамките на настоящите възможности и правомощия.

Не казвам, че трябва да се откажем от насърчаване на промените или от увеличаване на ефективността в производството и пренасянето на енергия, но с оглед на разходите и количеството време, необходимо за планиране, изготвяне и прилагане, не смятам, че ще се промени много в тази област до 2020 г. или дори в редица други предложени мерки. Ето защо изразявам твърдо убеждение, че би било добре, ако Комисията може да избере мерки от вече споменатия подробен документ, които да са осъществими от организационна, финансова и времева гледна точка и върху които можем да се концентрираме, за да се създаде силен първоначален тласък за приемането на една философия в областта на енергетиката, първо, като компонент от мисленето на общността от специалисти, а впоследствие и на широката общественост. Г-н член на Комисията, в крайна сметка вече се опитваме да осигурим подкрепа за отоплението на сградите и насърчаваме хората да преминат към по-енергийно ефективни и по-добри потребителски стоки и автомобили. Нека продължим в тази насока по един по-категоричен и може би един по-усъвършенстван начин и нека продължим да насърчаваме въвеждането на нови и разумни мерки. Според мен това е единственият начин да се постигне по-висока енергийна ефективност.

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE). – (LV) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, имам един въпрос. Кой знае колко много нефт и газ се внасят в Европа? Кой знае колко нефт и газ се добиват в Европа? Отговорът е, че въпреки че известно количество се добива е Европа, за нуждите си внасяме огромно количество нефт и газ от Близкия изток и Русия. Тази зависимост от вноса, която продължава да расте, означава също така, че за нас става все по-трудно да имаме обективни отношения с тези трети държави. Госпожи и господа, нека обаче за момент да помислим какво означава този внос на нефт и газ. Какво означава за нашите граждани? Това всъщност представлява изнасяне на парите на Европа към тези трети държави. Чрез вноса на нефт и газ ние всъщност изнасяме пари.

Какво знаем за бъдещето? Знаем, че в бъдеще цената, която плащаме за нефт и газ, ще се увеличава, защото добивът на тези суровини става все по-малко достъпен и все по-скъп. Това означава, че в бъдеще, ако не променим поведението си, ще продължим да изнасяме все по-големи количества от парите си извън Европейския съюз към трети държави.

Госпожи и господа, налице е един прост начин да спрем този огромен износ на пари от Европейския съюз и той е изключително прост: чрез спестяване. Чрез спестяване на енергия. Чрез спестяването на енергия ние всъщност печелим пари, които можем да инвестираме не в трети държави, а в собствените си икономики. Ето защо призовавам всички мои колеги да подкрепят доклада на г-н Bendtsen относно енергийната ефективност, което представлява начин, по който действително можем да помогнем на икономиката си. Благодаря ви за вниманието.

  Marita Ulvskog (S&D). – (SV) Г-н председател, аз също бих искала да започна, като благодаря на г-н Bendtsen. Заключението на доклада е много ясно. Необходими са задължителни цели за енергийна ефективност възможно най-скоро и това е важно поради множество причини: икономически причини и такива, свързани с конкуренцията, заетостта, околната среда и климата.

Членът на Комисията Йотингер спомена въпроса за езика. Отнася се за енергоспестяване или енергийна ефективност и въпросът е: за какво става дума в действителност? В моята държава обикновено казваме, че е глупаво да се остави огъня да влезе в комина. С други думи, не трябва да използваме енергийните си ресурси по начин, по който не се възползваме максимално от тях. Това е доста очевидно и някои от вас споменаха баланса между производство на енергия и разходите по производството, поемането на рискове с него и потреблението на енергия. Разбира се, ние трябва да действаме възможно най-интелигентно.

Как ще измерим целите, споменати от члена на Комисията? Както във всички други случаи, при които имаме общи амбиции на световно и европейско равнище, трябва да се споразумеем за един общ метод на измерване и след това да вземем решение за задължителните цели. Това, което поставяме на изпитание сега, е неефективността от липсата на задължителни цели и посредством поетапния метод отлагаме промяната за в бъдеще. Смятам, че трябва да спрем да правим това и трябва да подкрепим г-н Bendtsen.

  Jorgo Chatzimarkakis (ALDE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, енергийната ефективност винаги е била най-големият предлаган ни ресурс. Това е спящият гигант със скрит, но огромен потенциал за европейската енергийна икономика. Всичко това е истина и хубавото нещо е, че тук няма намесена идеология. Преди всичко подходът към този въпрос може да бъде неутрален спрямо технологиите.

Всичко, което ни интересува във връзка с това – и това е въпрос, който очевидно носи със себе си известни разногласия – е въпросът дали целите са задължителни или не. В това отношение, трябва да кажа, г-н член на Комисията, че харесвам двуетапния Ви подход, при който започвате, като се доверявате на държавите-членки и изграждате доброволни споразумения и след това, ако стане ясно, че няма да постигнем целите до 2020 г., можем да започнем да извиваме ръце. Това е правилният подход.

Този доклад като цяло се движи в правилната посока – няма много за критика. Има един въпрос, който искам да повдигна обаче, а именно ролята на регионалните фондове. Вие споменахте този въпрос, г-н член на Комисията. Регионалните фондове, заедно с Кохезионния фонд, представляват един огромен инструмент, с който разполагаме в Европейския съюз и който не използваме. В областта на енергийната ефективност можем най-накрая на създадем европейска добавена стойност, която можем да използваме по един иновативен начин за справяне с енергийната ефективност така, както не се е случвало в миналото. Като настоящия докладчик по освобождаването на отговорност за изпълнението на бюджета за Комисията аз виждам колко много средства сме прахосали в сферата на сближаването. Нека сложим край на това прахосване! Подкрепям акцента, който поставяте на този въпрос, г-н Йотингер, както и факта, че се опитвате да постигнете по-добро усвояване на тези фондове, включително за този инструмент за енергийна ефективност. Това е единственият начин, по който ще гарантираме, че наистина има сближаване, поне в енергийния сектор.

Смятам, че трябва да отправя предупреждение срещу очернящите кампании, на каквито станахме свидетели с крушките и с душовете. Този вид кампании отчуждават гражданите. Затова трябва да гарантираме, че се стремим да постигнем енергийна ефективност като цяло и да се съсредоточим върху тази цел, без да прибягваме до идеологически очернящи кампании, които в крайна сметка отнемат положителните впечатления на гражданите от Европейския съюз.

  Bas Eickhout (Verts/ALE). – (NL) На първо място, бих искал да благодаря на докладчика, г-н Bendtsen, за изготвения от него доклад, който определя същността на това, което трябва да се случи тук.

Нека обаче поставим всичко в перспектива. Всеки знае, че до 2050 г. Европа трябва да намали емисиите на парникови газове или с 80%, или, както искаме ние, с 95%. Това е невероятно предизвикателство. Къде можем да постигнем най-големите икономии? Най-големите икономии могат да се постигнат, ако употребяваме дори по-малко енергия. В такъв случай ще трябва да внасяме по-малко енергия, да заменяме по-малко енергия, тоест, да разработваме по-малко алтернативи и това е просто най-евтиният начин напред. Ето защо е абсурдно, че макар вече да сме наясно, че Европа е на път да не успее да изпълни точно тази цел за съхраняване на енергията, ние, и особено тези от нас в Комисията, продължаваме да се съсредоточаваме върху постигането на целите за намаляване на потреблението и възобновяеми енергийни източници. Това означава, че съхранението на енергия или използването на по-малко енергия е цел, която няма да успеем да изпълним.

Толкова много енергия може да бъде спестена от всичко около нас обаче, като например от сградния фонд. На сградите се падат приблизително 40% от потреблението на енергия, 99% от която се употребява от съществуващите сгради. Те трябва да бъдат приспособени и да бъдат направени по-енергийно ефективни. Сегашният темп на приспособяване в Европа е 1,4% на година: с други думи, ще отнеме повече от 60 години за замяна на целия сграден фонд. Това ще ни отведе до 2070 г., но междувременно сме си поставили цели, които трябва да постигнем до 2050 г.!

Именно за това трябва да става въпрос: трябва да се гарантира, че сме в състояние да постигнем енергоспестяване в сградния фонд например за много по-кратък срок и затова внесохме изменение за Европейска сградна инициатива. Това ще спести средства на всички, по-евтин вариант е, ще се подготвяме за бъдещето и – най-вече – ще спести средства на хората. Те няма да трябва да харчат толкова много за енергия. Това вече е довод, който едва ли се чува често. В крайна сметка обаче обикновените хора ще трябва да харчат по-малко за енергия. Ето за това трябва да става дума!

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-н председател, още от септември 2009 г. европейците сменят традиционните електрически крушки, с които са свикнали, с тези, произведени с нови, енергоспестяващи технологии. Необходимостта от тази промяна беше обоснована от енергоспестяващи лозунги, а промяната се случи, въпреки признаците, че финансовите разходи за гражданите на Европейския съюз ще бъдат прекалено големи, особено за такъв кратък срок. Не е тайна, че данните, представени тогава от Европейската комисия по отношение на последиците от една такава промяна, бяха взети от рекламните материали на производителите на тези новотехнологични електрически крушки, като има множество доказателства, че това е така.

В разисквания в момента доклад можем да видим подобни прекалено оптимистични предположения. Липсват достатъчно препратки към различията в развитието между държавите-членки на Европейския съюз, а оттам и към разходите, които ще трябва да бъдат поети, ако препоръките бъдат изпълнени. Ако промишлените предприятия направят годишни енергоспестяващи подобрения от 2% както се посочва, като същевременно се намалят емисиите на парникови газове, резултатът ще бъде увеличение на производствените разходи и прехвърлянето на производството извън Европа.

  Jacky Hénin (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, опитът да се правят икономии е истинско предизвикателство – предизвикателство, което ще ни позволи да намалим зависимостта на Европа, предизвикателство, което ще ни позволи да освободим значителни финансови ресурси, които могат да финансират изследванията на нови форми на производство на енергия, и предизвикателство, което ще ни позволи да съживим нашите региони.

Въпреки че енергийната ефективност на сградите трябва да бъде в центъра на загрижеността ни, от съществено значение е целите и действията на Съюза, подобно на тези на държавите-членки, да са съсредоточени върху социалните жилища, защото най-бедните трябва да се възползват най-много от усилията ни в областта на енергийната ефективност. Трябва да сложим край на този скандал да караме най-бедните да плащат най-високите сметки за енергия, като същевременно в името на енергийната ефективност се създават фискални вратички, които позволяват на най-богатите да намалят сметките, а същевременно да плащат по-малко данъци.

Една истинска политика за енергийна ефективност трябва да означава и възможност да се продава електричество на по-ниска цена на железниците, метрото и трамваите, какъвто беше случаят във Франция, преди европейските директиви за единния енергиен пазар да забранят това.

Следователно една от първите мерки би било премахването на единния пазар на електричество в рамките на Съюза, защото конкуренцията при продукт като електричеството, което не може да се съхранява и се транспортира трудно, представлява отклонение по отношение на енергийната ефективност.

И накрая, енергийната ефективност няма да създаде качествени работни места, освен ако не се основава на една истинска стратегическа промишлена инициатива на Европейския съюз, която е освободена от ограниченията на свободния пазар.

  Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz (PPE). – (PL) Г-н председател, съгласен съм с докладчика, че трябва да се обърне по-голямо внимание на системните иновации, като интелигентните мрежи, интелигентните измервателни системи, по-лесната интеграция на възобновяемите енергийни източници, както и развитието на една цялостна стратегия за производителите и разпространителите на топлинна енергия. Аз обаче смятам, че най-големите икономии и най-голямата ефективност ще се постигнат чрез насърчаване на личната отговорност на всеки гражданин на Европейския съюз. Точно както се научихме да пестим вода, така и трябва да се научим да уважаваме енергията и да я използваме ефективно. Всички процедури за даване на разрешение за нова инфраструктура трябва да бъдат опростени и ускорени, за да се максимизират потенциалните икономии.

Енергийната ефективност и енергийната сигурност ще бъдат приоритетите на предстоящото унгарско председателство на Европейския съюз. Полша, която ще поеме председателството от Унгария и която е включила въпроса за енергийната сигурност в дневния си ред, също ще засили дебата относно съвременните законодателни и незаконодателни решения, които ще позволят на европейския енергиен сектор да продължи да бъде конкурентоспособен, като същевременно се подобри енергийната ефективност.

В този момент трябва да подчертая, че лично за мен един все по-важен проблем е достоверността на прогнозите и качеството на модела PRIMES на Европейския съюз, особено предвид неуспеха да се постигне консенсус в Канкун. Това е въпрос за отделно разискване, но бих искал сега да призова да бъде разгледан един нов, следкризисен подход към въпроса за потреблението и търсенето на енергия в Европейския съюз. Транспортът изглежда най-подходящият начин да се приложат съвременни, енергийно ефективни решения. Енергийната ефективност в Европейския съюз трябва да бъде приспособена в посока на търсенето, което е пряко свързано с разходите и промените в навиците на гражданите. Според мен промените ще бъдат предизвикани от измерими ползи за потребителите, подходящи стимули и дългосрочни форми на финансиране на производителите.

  Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, докладът на г-н Bendtsen е положителен поради най-малко четири причини:

– той потвърждава, че енергийната ефективност е най-ефективният и най-бърз начин да се намалят емисиите на парникови газове, както и че един твърд ангажимент за осигуряване на ресурси и инвестиции в тази област ще доведе до икономически растеж и създаване на работни места за малките и средните предприятия;

– той прави валидни предложения по отношение на работещи финансови инструменти и призовава Комисията сериозно да се съсредоточи върху професионалното обучение, достъпа до информация за малките и средните предприятия, и ремонтирането на съществуващите сгради;

– той определя конкретни цели и потвърждава Договора за енергоспестяване с гарантиран резултат като инструмент за закупуване на енергоспестяване с гарантиран резултат и платформа за създаване на работни места и намаляване на сметките на европейските граждани;

– на последно място, докладът ще бъде още по-полезен, ако могат да се определят задължителни цели за емисиите без никакви противоречия.

Трябва да направим целта от 20% постижима; не можем да позволим тази възможност да ни подмине, защото това ще изпрати окуражаващ сигнал към Европа.

  Владко Тодоров Панайотов (ALDE). - Постигането на висока енергийна ефективност е основна политическа цел на Европейския съюз, защото е съставна част от цялостната стратегия за изграждане на конкурентоспособна, нисковъглеродна икономика на Европейския съюз, което ще доведе до стимулиране на икономическата дейност и подобряване заетостта, чрез създаване на множество нови работни места. С утрешния вот на плана за действие за енергийна ефективност, Европейският парламент ще изпрати силен сигнал към Европейската комисия и към Съвета относно необходимостта за неотложни и конкретни мерки в тази посока.

На първо място призовавам, Европейската комисия да предприеме задълбочен анализ на ефективността на съществуващото законодателство в областта, обновяването на съществуващия сграден фонд и по-високи енергийни стандарти при новото строителство. Изграждането на ефикасна енергийна инфраструктура, както и развитието на съвременни технологии в превозните средства са други важни приоритети, които се надявам да бъдат част от новия план за енергийна ефективност, който Европейската комисия ще предложи през 2011 г.

В заключение бих казал, че енергийната ефективност има потенциала и трябва да се превърне в печеливш бизнес. Сам по себе си, постигайки високи общественополезни цели.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, реалността показва, че не е достатъчно да се приеме план за действие относно енергийната ефективност. Трябва да се направи оценка на резултатите от плана от 2006 г. и да се определят политики, които да спомогнат за прилагането на целите, като се диверсифицират методите за увеличаване на енергийната ефективност. Кризисният довод не може да се използва като извинение за неизпълнението на целта от 20% до 2020 г., нито за отхвърляне на решения за справяне със сериозния проблем с енергийната бедност.

Важно е да се вземе предвид положителният опит от други държави, като не забравяме Китай и САЩ, и да се инвестира във финансирането на мерки, които повишават енергийната ефективност на сградите, социалните жилища, както и в областта на транспорта и промишлеността. В бюджета на Европейския съюз трябва да се включат необходимите средства в подкрепа на държавите-членки и семействата, които са изправени пред по-големи трудности. Енергийната ефективност увеличава и заетостта, намалява бедността и е фактор за напредъка и социалното развитие. Необходимо е да инвестираме в тази насока.

  Richard Seeber (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, Вие предложихте много добър план и г-н Bendtsen го направи още по-добър. Трябва да успеем да преодолеем уравнението „по-големият икономически растеж е равен същевременно на по-голямо потребление на енергия“. Това представлява особено предизвикателство за нас като политици, защото разполагаме с нормален технологичен напредък, който, разбира се, се характеризира с факта, че имаме повече енергийно ефективни продукти и начини на извършване на стопанска дейност. Трябва обаче да успеем да намалим сметките си за енергия, въпреки силния икономически растеж. Във връзка с това трябва да излезем с наистина иновативни решения и да осигурим правилните стимули чрез политиката. Икономическата история също показва, че обществата, които са се радвали на най-голям успех в дългосрочен план, са тези, които са превърнали ефективността – независимо дали по отношение на суровините или енергията – в основен мотив на живота си. Това е особено предизвикателство за нас, европейците, предвид високия ни жизнен стандарт.

Трябва да дадем тласък на енергийната ефективност, ако реалистично се надяваме да постигнем целите си за климата. Бих искал също да си позволя да ви напомня, че намаляването на зависимостта ни от вноса на изкопаеми горива продължава да бъде важна цел на политиката. Освен това освободеният капитал в резултат на по-ниските сметки за електроенергия освобождава голям потенциал за потребление, който допълнително може да спомогне за икономическия ни растеж в дългосрочен план.

Въпреки това аз считам, че избраният от вас подход, а именно този, който не определя тези цели в задължителна форма, е правилният. Не трябва да позволяваме да се оплетем в разисквания за определения и проблеми с измерването. Важно е да очертаем пътя напред. Комисията и докладчикът възприемат правилния подход в това отношение. Действително трябва да оставим целта да бъде незадължителна, но това не означава, че трябва да намалим амбициите си. Поради тези причини амбициите трябва да продължат да бъдат високи, но да се избере път, при който това може да се постигне единствено чрез задължителна цел, не е правилният начин и затова нашата група ще отхвърли този подход.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, бих искал да започна, като поздравя г-н Bendtsen за много добрия доклад. В основни линии, искам да направя само една забележка, г-н член на Комисията, а именно, че имате опит в регионалната политика в голяма държава като Германия, докато аз имам опит в местната политика. Няма да постигнем целите, независимо дали са задължителни или не – а аз съм за задължителни цели – ако не се обърнем към държавите, регионите и общностите директно и им посочим какво може да се направи. Когато си мисля за ремонтиране на жилищата, транспортната политика – която, слава Богу, споменахте няколкократно – и борбата с енергийната бедност, това са области, които не са регламентирани на национално равнище, а предимно на местно, регионално и общинско равнище. Ето защо трябва да бъдем активни и на това ниво. Ще бъде голяма възможност да спечелим градовете и общностите за нашия голям европейски проект за енергийна ефективност, енергоспестяване и, разбира се, други области на енергийната политика.

Затова бих поискал от Вас да действате съобразно с това и може би също така да помислите как по-добре можем да достигнем до гражданите, по-специално чрез градовете, общностите и регионите, защото тази връзка е абсолютно необходима, за да бъде възможно да се приемат тези цели – били те задължителни или не.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, енергийната ефективност е от съществено значение за повишаване на сигурността на доставките, подобряване на качеството на въздуха, намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на конкурентоспособността на нашето общество. Енергийната ефективност означава да се направи повече с по-малко ресурси. Този доклад съдържа амбициозна визия за енергийната ефективност например чрез въвеждането на отделни цели и положителни стимули. Въвеждат се важни елементи по отношение на модернизирането на енергийната инфраструктура, енергийната ефективност на сградите и транспорта, използването на информационни и комуникационни технологии и развитието на научни изследвания в областта на енергетиката.

Докладът подчертава необходимостта от удвояване на финансирането на научните изследвания във връзка с технологичното развитие и демонстрационните дейности в областта на енергетиката. В областта на финансирането докладът насърчава използването на структурните фондове в подкрепа на енергийната ефективност и призовава това да бъде направено приоритет в рамките на бюджета на Европейския съюз след 2013 г.

В светлината на гореизложеното бих искала да поздравя докладчика, г-н Bendtsen, за свършената отлична работа и за постигнатия баланс, и бих искала да приканя всички да подкрепите този важен доклад.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-н председател, въпреки че бяха въведени много законодателни мерки в областта на енергийната ефективност и енергоспестяването, не всички от тях водят до желаните резултати. Според научните изследвания, при сегашния темп на напредък, няма да постигнем дори половината от определената цел от 20%. Ето защо е необходимо да се предприемат повече задължителни мерки и да се извършва по-голям контрол в държавите-членки. Считам, че при преразглеждането на Плана за действие относно енергийната ефективност Европейската комисия сериозно трябва да вземе предвид факта, че държавите-членки не използват достатъчно възможностите за енергоспестяване, което не позволява повишаване на енергийната независимост. Също така е необходимо отделните държави-членки да определят задължителни цели за енергийна ефективност и да наблюдават как те биват прилагани, защото, в противен случай, огромният потенциал за енергоспестяване ще остане неизползван.

  Lambert van Nistelrooij (PPE). – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, с удоволствие ще направя няколко забележки по този доклад. Това е един отличен доклад, защото ще ни позволи да постигнем няколко неща едновременно: не само целите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и екологичните цели, но също и производствените ни цели и другите цели, които имат за цел да гарантират, че ще продължим да бъдем конкурентоспособни. Това ще допринесе както за околната среда, така и за портфейлите ни.

Г-н член на Комисията, говорихте и за Вашата амбиция да представите план за действие в близко бъдеще. Позволете ми обаче да направя три забележки: първата се отнася до националните планове за действие относно енергийната ефективност. Там има много повече възможности за подобрение и те трябва да се разгледат критично от Европейската комисия. Г-н член на Комисията, посочихте, че ще работите на два етапа. Първият етап ще включва консултации, но като се прилага известен натиск, а вторият вероятно ще включва известна степен на принуда. В предишните ми обсъждания с члена на Комисията и в измененията им аз поисках да се упражни натиск и се радвам, че вече се обръща по-голямо внимание на този въпрос.

Имам само един въпрос към члена на Комисията: ще разполагате ли с достатъчно инструменти, които да Ви позволят да не се отклонявате, докато преминавате към етапа на принудата? Можете ли да ни предоставите анализ на това, сега или в близко бъдеще, или в плана Ви за действие?

Втората ми забележка се отнася до регионалната политика. Г-н Swoboda също говори за това. Може да се направи още много с тези фондове. В повечето държави наличните фондове дори не се използват за подобряване на енергийната ефективност. Затова внесох изменение към член 81 с цел изясняване на текста. Това не винаги непременно трябва да означава повече пари; става дума и за разумно усвояване на съществуващите ресурси.

И накрая, третата ми забележка – и тук също споделям мнението на г-н Swoboda – трябва да накараме гражданите, местните органи и дружествата да вземат по-активно участие в спестяването на енергия чрез мерки като марки за качество, спогодби с кметовете и споразумения с промишлеността. В моята държава, Нидерландия, само едно споразумение с промишлеността доведе до подобрение от 2% на енергийната ефективност за една година. Ето това вече е мярка, която можем да постигнем по-конкретно! Благодаря ви, пожелавам ви успех и благодаря на докладчика.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, между 50 и 125 милиона европейски граждани са засегнати от енергийната бедност. Ето защо смятаме, че трябва да се даде приоритет на политиката за енергоспестяване и енергийна ефективност в областта на социалното настаняване.

Само 1% от сградите през 2020 г. ще бъдат нови сгради. Ето защо, когато обсъждаме съществуващите сгради, не можем да говорим за задължителни цели, без да се отделят достатъчно финансови средства. Поради тази причина смятаме, че са необходими иновативни схеми на финансиране, както и фискални облекчения, които ще направят инвестициите в енергийна ефективност привлекателни и ще осигурят дългосрочна институционална подкрепа.

Г-н член на Комисията, неотдавна в Парламента се проведе среща на програмната група CONCERTO, пет години след създаването й. За съжаление, 400-те представители на местните и регионалните органи споменаха, че на местно и регионално равнище не е известно, че всички държави-членки имат възможност да използват 4% от средствата на Европейския фонд за регионално развитие на национално равнище за енергийна ефективност на сградите.

Поради тази причина бих искал да завърша, г-н член на Комисията, като поискам от Вас да използвате средносрочния преглед за отпускане на по-голяма сума за програмите за енергийна ефективност, и по-специално за насърчаване на възможностите за използване на до 15% от Европейския фонд за регионално развитие за енергийна ефективност в бъдещата финансова перспектива.

  Antonio Cancian (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искал да благодаря на докладчика г-н Bendtsen за точния му доклад.

Членът на Комисията откри заседанието, като заяви – и аз съм съгласен с него – че сме малко риторични днес, когато говорим за ефективност, че несигурност обгражда целта от 20%, като се има предвид, че вече е намалена наполовина, и в действителност не знаем за какво става дума. Бих добавил, че не съществува култура на енергоспестяване и енергийна ефективност.

Ето защо се намираме в положение и на място, където нямаме друг избор освен да се променим. Как? Първо, считам, че трябва да преминем към иновации и нови технологии и в двете области – енергийната ефективност на сградите и преди всичко енергийната ефективност на транспорта.

Също така бих искал да обърна внимание на важността на наличието на достатъчни ресурси за постигане на тези цели. Считам, че трябва да похарчим, за да спестим. Днес в Парламента председателят Барозу заяви, че няма да се използват еврооблигации и че е отделил други финансови инструменти.

Г-н член на Комисията, неотдавна приехме доклад, който създава фонд за финансиране на енергийната ефективност чрез използване на средства, останали от предишните планове за възстановяване. Дори с ограничен бюджет, аз смятам, че фондът е изключително важен, доколкото той установява принципа на привличане на частен капитал в модел на публично-частно партньорство, като се рационализират средствата, с които вече разполагаме – Кохезионният фонд и другите – и се поставят в резервоар, който може да привлича средства, който, вместо да дава пари, ги заема чрез развитието на големи проекти; това трябва да бъде револвиращ фонд, който осмисля всичко това.

Считам, че това е правилната система за набиране на средства и гарантиране, че ефективността вече не е тема табу.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, Планът за действие относно енергийната ефективност трябва да бъде преработен в съответствие с един цялостен подход, който съчетава многобройните стратегически политики на Европа.

Въпреки че инвестициите в енергийна ефективност са от съществено значение, защото ще спомогнат да се гарантира, че целите за намаляване на емисиите ще бъдат постигнати до 2020 г., също така е важно да се подчертаят онези инициативи, които ще ни дадат възможност да използваме по-пълноценно все още неизползвания потенциал за енергоспестяване на Европейския съюз.

Със задоволство отбелязвам, че се обръща специално внимание на енергийните характеристики на сградите; инициативите в тази област трябва да се предприемат и на европейско равнище. Нашите предприятия трябва отново да помислят как могат да направят производствените си процеси и продуктите си по-ефективни.

И накрая, определянето на задължителни цели за ефективност е добре, защото без тях ще бъде трудно да се постигнат амбициозни резултати в рамките на Европейския съюз.

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искала да се върна към един въпрос: значението на приемането на задължителна цел за енергийна ефективност за европейската икономика. При тези трудни икономически условия в редица държави-членки, които се нуждаят от сериозни стимули за растеж и за защита и създаване на работни места, една задължителна цел ще създаде подходяща инвестиционна среда за укрепване на конкурентоспособността и износ на потенциала на европейските дружества, особено малките и средните предприятия, които търгуват с технологии и услуги за енергийна ефективност.

Държавите-членки ще придобият необходимия стимул за укрепване на тези пазари във всяка икономика, където могат да предложат най-добрата добавена стойност и да създадат най-голям брой работни места. Освен това домакинствата, предприятията и публичния сектор ще разполагат със значителни сравнителни икономически ползи, защото ще имат по-ниски сметки за електроенергия. Ето защо бих искала да поздравя докладчика за доклада му и да призова Европейската комисия да изпълни предложенията, включени в доклада Bendtsen, като същевременно по този начин помогне на нашите икономики да излязат от кризата.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, очевидно енергийната ефективност е много важна тема и естествено трябва много икономично да използваме изкопаемите горива. Ясно е, че основните цифри трябва да представляват предизвикателство, но също така те винаги трябва да запазят подходящо чувство за мярка; те винаги трябва да бъдат реалистични. Те трябва да бъдат ефективни за обществото, но и за отделните граждани, и трябва собствениците да могат да си ги позволят. За гражданите те трябва да бъдат разбираеми и да могат да се обяснят и преди всичко трябва да бъдат икономически осъществими за тях. Това е така, защото без обществена подкрепа няма да има опазване на климата. Този аспект по-специално е елемент, който според мен не присъства в доклада.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, преговорите в Канкун бяха сравнително успешни. Преговорите относно изменението на климата напредват. Държави като Китай очакват резултатите от Канкун. Те предприемат мерки дори след провала в Копенхаген. Ако не инвестираме в сектори като енергийната характеристика на сградите и енергоспестяването, ще загубим двойно. От една страна, нашите домакинства, нашите предприятия и обществените ни услуги ще продължат да плащат абсурдни цени а, от друга, рискуваме да загубим водещата си роля в областта на зелената икономика в Европа.

Ето защо трябва да помислим, че, ако вече срещаме трудности в конкуренцията с държави като Китай, как тогава ще бъдем в състояние да се конкурираме с един „зелен“ Китай? Ето защо е наистина важно да подкрепим една задължителна цел за Европейския съюз, за да се постигне енергоспестяване в размер на 20%.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, политиките за енергийна ефективност, прилагани досега от различните държави-членки за 2020 г., няма да ни позволят да постигнем целта от 20% за намаляване на потреблението на енергия; ще имаме късмет да успеем да постигнем 10%, което определено е разочароващ резултат.

Ако потреблението на енергия продължава да расте, постигането на целта от 20% за възобновяеми енергийни източници също може да бъде застрашено, защото тази цел се изчислява като процент от крайното потребление на енергия в Европейския съюз. Аз също решително подкрепям определянето на задължителна цел за енергийната ефективност, за да се гарантира, че политиките на Европа в областта на климата и енергетиката взаимно се подсилват.

За съжаление, фактите показват, че да се разчита на готовността на отделните държави-членки няма да даде резултат. Европейският съюз трябва да покаже пътя с ясни и ефективни политики и цели. Нека спрем инвестициите в нови съоръжения за производство на повече енергия и нека вложим парите и усилията си в най-чистата енергия на света – енергията, която не употребим.

И накрая, призовавам за приемането на изменение 2, което призовава Комисията да постави началото на инициатива за енергийните характеристики на съществуващите сгради през 2011 г.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, енергийната ефективност е ключовата дума за бъдещата ни икономика, но тя не трябва да се налага, а да се насърчава: държавите-членки трябва да вземат участие, за да се гарантира, че всеки, който реши да направи бизнеса или дома си по-енергийно ефективен, ще бъде подпомогнат.

Не можем да си представим да се принуждават физическите лица да инвестират, без да ги убедим или насърчим: подобряването на енергийната ефективност означава помощ за околната среда и пестене на ресурси, но в една такава чувствителна област е от съществено значение да се съчетаят тези избори с европейските политики, насочени към единен европейски енергиен пазар.

Задължителните цели означават само ненужни и много често неефективни разходи; по-добре е да убедим гражданите, институциите и органите, че икономиите в тази област са от полза и за сигурността и качеството на живота на хората.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, нашата позиция е, че изменението на климата, което има все по-голямо значение в днешно време, не е причинено изключително от замърсяването на околната среда, причинено от човечеството. Всички обаче споделяме отговорността да се сложи край на унищожението на околната среда както на местно, така и на световно равнище, и да се положат усилия да се възстанови първоначалното й, естествено състояние възможно най-добре. Съответно призивът за енергийна ефективност също е добре дошъл. Сградите, които използваме, са отговорни за приблизително 40% от потреблението на енергия в света и затова е от изключителна важност да се обърне внимание на тези сгради. Трябва да предприемем крачка напред към нови, нулеви емисии от въглероден диоксид, и трябва също така да намерим решение на проблемите с модернизирането на съществуващите сгради от гледна точка на енергийната ефективност. Освен това трябва постоянно да намаляваме потреблението и вредните емисии от автомобилите, като призоваваме за въвеждане на хибридни и изцяло електрически технологии. Убеден съм, че ние, като членове на Парламента и политици, трябва да дадем пример по отношение на енергийната ефективност.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-н председател, аз също бих искала да подчертая значението на насърчаването на енергийната ефективност, защото тя може да осигури значителни ползи за цялата икономика. Трябва да се споменат и социалните предимства, които включват създаването на нови работни места до 2020 г.

Смятам, че е от жизненоважно значение да се разработват и продават нови, авангардни технологии в областта на енергетиката. Това е начинът да се запази конкурентоспособността на енергоемките европейски предприятия в условията на глобална конкуренция. Подкрепям постигането на споразумение относно обща методология за измерване на националните цели за енергийна ефективност и наблюдаването на напредъка по постигането им.

Също така приветствам работата на Комисията „в посока към единна енергийна мрежа“. Тя трябва да представи практически предложения за опростяване и ускоряване на процедурите за разрешаване за инфраструктурните проекти.

  Catherine Stihler (S&D). – (EN) Г-н председател, благодаря на г-н Bendtsen, че спомена строителната промишленост в речта си. Бих искала само да му обърна внимание, че моят доклад за строителните продукти ще се гласува през януари и този доклад енергийната ефективност също беше обсъдена.

Две бързи забележки обаче. Г-н Swoboda спомена значението на местните органи. Аз само исках да насоча вниманието на Парламента към чувствителния характер в момент, определено в Обединеното кралство, на бюджетните съкращения, които засягат местните органи. Смятам, че трябва да включим това в разискването и предстоящите обсъждания.

Също така искам да задам един въпрос на Комисията. В доклада става дума за значението на интелигентните измервателни уреди и се посочва дата в края на 2011 г. за минималните общи функционалности. Ще бъдем ли в състояние да постигнем това, г-н член на Комисията? Съжалявам, че не присъства никой от председателството тази вечер, но аз смятам, че това е важно. Също така бих искала да се присъединя към предишните оратори и да повдигна въпроса за енергийната бедност, която – и смятам, че всички в Парламента ще се съгласят – е от жизненоважно значение да се подчертае.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, бих искал да започна, като подкрепя забележката на г-н Swoboda, че изпълнението се извършва на място – на регионално и местно равнище. Всъщност разполагаме с богат, предимно положителен опит от програмите за обновяване – където често всяко евро публични средства привлича шест или седем евро частни инвестиции. Също така е необходимо да се разгледа дали регионалните ни програми могат да бъдат включени в това. Трудно ми е да си представя, че местен орган би кандидатствал директно пред Комисията за финансиране, но по-голямото отваряне на регионалните програми за сериозно обновяване на сградния фонд ми се струва изключително важна стъпка най-късно за следващия период на финансиране.

Налице е и въпросът за намаляване на лихвения процент на заемите. Искаме ли да използваме публичните структурни банки за намаляване на лихвените проценти на заемите за обновяването на сградите? Бих искал да направя и една забележка по отношение на сградния фонд. Няколко пъти вече беше казано, че ако се повиши енергийната ефективност, се пестят пари. Това е вярно, но не става веднага. Ако погледнем сградния фонд на Европа, можем да видим, че средно необходимото ремонтиране на всяко жилище – като се започне от прозорците, пре през активната и пасивната изолация до подходящото електрическо оборудване и подходящите подобрения на отоплителните системи – би се равнявало на 30000-60000 евро на жилище. Не се спестяват средства през първата година. Резултатът от това е, че трябва да инвестираме следващите 10 години за да се намалят разходите за енергия и да се реинвестират за следващите 40 години. По същество това представлява договор между поколенията в обратна посока. До този момент моето поколение е натрупало огромни дългове, както се вижда от валутните проблеми, на които сме свидетели. Сега за пръв път имаме възможност да инвестираме чрез енергийната ефективност, така че през следващите десетилетия децата ни ще извлекат ползите чрез по-ниски разходи за енергия. Можем ли да направим това? Готови ли сме да го направим? Разчитам на вас. Трябва да определим нови приоритети във връзка с бюджетните въпроси. Всеки, който повдигне въпроса за обновяванията с цел енергийна ефективност в европейския бюджет, трябва да го разгледа и от гледна точка на последиците. Няма да получим повече пари, така че къде искаме да реорганизираме? Това ще бъде и основният проблем във връзка с този въпрос на европейско бюджетно равнище.

Искам да се спра и на един друг въпрос. Двама членове на Парламента, г-н Jadot и г-н Eickhout, заявиха, че основата е ясна. Аз обаче не мога да се съглася: тя не е ясна. Казвам това предвид представените решения на Европейския съвет. Между другото, последното решение на Европейския съвет от март тази година, в което се казва – и цитирам – „преход към 20% увеличение на енергийната ефективност“ само по себе си е понижаване на последователността. Това е защото „преход към 20%“ означава също, че 18, 19 или 17% също биха били достатъчни. Аз съм за 20%, без промяна, въпреки че Европейският съвет прие нещо като отстъпление от това за пръв път през март. Решението от март 2007 г. се отнася до прогнози за потреблението на енергия през 2020 г., което трябваше да бъде намалено с 20%.

Органът, който предоставя на Европа изследвания в това отношение, е PRIMES. Ще цитирам три графи, за да ви покажа пред какви проблеми сме изправени в тази връзка, които досега не бяха повдигнати. Потреблението на енергия на Италия през 2007 г. беше 173 милиона тона. Прогнозата за 2020 г. беше увеличение до 208 милиона тона, от които трябваше да се извадят 20%. Това от своя страна оставя Италия приблизително в положението, в което се намираше преди. Прогнозата върви нагоре и от нея се изваждат 20%.

Или нека вземем за пример една наистина малка държава – Люксембург. Потреблението на енергия на Люксембург през 2007 г. беше 4,6 милиона тона. Прогнозата изисква увеличение до 5,6 милиона тона, но тази цифра впоследствие отново е намалена до 4,5 милиона. Или нека вземем за пример Португалия. Потреблението през референтната година беше 23,8 милиона тона, което впоследствие беше увеличено на 30 милиона, преди отново да бъде намалено до 24 милиона. Прогнозите трябва спешно да бъдат обсъдени. Това е важен момент, който не беше разгледан достатъчно внимателно в разискването като цяло, държава по държава.

Много от вас се застъпиха за задължителните цели. Аз съм оптимист и реалист. Ако в Комисията предложим задължителна цел за всяка държава-членка, днес тя би била отхвърлена от държавите-членки, на които също така сме граждани. Затова няма възможност да се направи това, защото тогава няма да постигнем нищо. Може би един двустепенен план, в който държавите-членки вземат участие, ще бъде по-реалистичен и по-уместен. В един такъв план бих възложил на държавите-членки да създадат национални планове за енергийна ефективност на доброволни начала, но 20% ще се прилагат навсякъде. Ако след две години видим, че не сме постигнали достатъчно последователен напредък, тогава ще определим задължителни цели, които се предполага, че държавите-членки тогава няма да бъдат в състояние да отхвърлят. Бих искал всички вие да разгледате дали това – включително според вашите правителства – може би няма да е по-добрият европейски път за нашите общите цели.

Независимо дали са задължителни или доброволни, националните планове за действие са необходими. Можем да разгледаме съдържанието, съгласуваността и влиянието на плановете от гледна точка на политиката. Също така ние със сигурност няма да приемем без промяна план, чието съдържание не отговоря на нашите изисквания. Ще върнем всеки такъв план въз основа на политиката.

Много ви благодаря за днес. Ще се радвам да се върна в Парламента през март, за да дам официално началото на разискването с предложение. Докладът е отлична първа стъпка към това.

  Bendt Bendtsen, докладчик. – (DA) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, благодаря ви за едно конструктивно разискване. Ако хората седят и слушат това, може да им се стори, че са налице големи разногласия по отношение на енергийната ефективност. Със или без задължителни цели, енергийната ефективност е нещо, за което трябва да се заеме позиция. Това е нещо, за което трябва да направим нещо по въпроса. Бих искал да посоча, че въпреки че проведохме подробно разискване по въпроса за задължителните цели, докладчиците, разбира се, също обсъдиха факта и постигнаха съгласие, че е важно да се гарантира спазването на настоящото законодателство на Европейския съюз в тази област. Приели сме закони по множество въпроси. Важно е законодателството да се спазва и е важно да се прилага. Също така е важно да предприемем действия във връзка с градското развитие, сградите, използването на нови енергийни технологии и по отношение на една по-добра продуктова политика. Транспортът също е нещо, за което трябва да заемем позиция и не на последно място е важно да се осигури финансиране на голяма част от тези енергийни инициативи в бъдеще. Според мен все още има редица възможности, от които можем да се възползваме – с други думи, възможности за увеличаване на енергийната ефективност в Европа.

Защо това е толкова важно в момента. Няма да повторя казаното от моя колега, г-н Kariņš, от Латвия, в този контекст, а именно, че Европа плаща голяма сума пари както на Близкия изток, така и на Русия. Не може ли тези пари да се използват по-добре в Европа? И това не е всичко: няма съмнение, че ако Европа иска да бъде лидер в тази област, е необходимо да бъдат направени инвестиции. Инвестициите, разбира се, ще доведат до дивиденти под формата на по-висока заетост, по-иновативни предприятия и нови работни места – по-специално работни места за нашите малки и средни предприятия в Европа.

И накрая, бих искал да благодаря на всички, които взеха участие. Бих искал да благодаря на Комисията и на съответните служби. Бих искал да заявя, че всички изявихте голяма готовност за сътрудничество и бих искал да благодаря на моята група, която ми гласува голямо доверие и ме подкрепи от самото начало на работата ми по доклада. Също така бих искал да благодаря на докладчиците в сянка за изключително конструктивното им сътрудничество, в което показаха и издръжливост. Това, което обаче е важно сега, след като стигнахме толкова далеч, е, че Парламентът изпрати ясен сигнал на Комисията по отношение на начина, по който трябва да действаме, за да се постигне енергийна ефективност в бъдеще.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, сряда, 15 декември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Мерките за енергийна ефективност са от съществено значение, така че Европейският съюз да може да постигне поставените от него цели за борба срещу изменението на климата. Разполагаме с цел за намаляване на потреблението на енергия с 20%. Въпреки че разполагаме с директиви за другите две цели, в които се посочва как целта ще бъде постигната, нямаме такъв инструмент за енергийната ефективност. Ето защо настоявам за необходимостта от директива за енергийната ефективност.

Освен това, за да можем да постигнем желаните от нас резултати, енергийната ефективност трябва да се насърчи на всяко равнище, във всяка национална и европейска политика. Иновациите са сред ключовите фактори за успех в това отношение. Ето защо смятам, че бъдещата Рамкова програма за изследвания трябва да посочи енергийната ефективност като приоритет.

Не на последно място, смятам, че държавните органи трябва да дадат пример в това отношение и да превърнат притежаваните от тях сгради в енергийно ефективни сгради.

Също така държавите-членки могат да насърчат енергийната ефективност чрез изискванията, предвидени в процедурите за обществени поръчки. Ето защо трябва да се даде приоритет на предприятията, които използват по-чисти технологии.

И накрая, държавите-членки могат да увеличат търсенето на екологични чисти продукти посредством фискални мерки или субсидии, съвместими с вътрешния пазар.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Планът за действие относно енергийната ефективност не е съревнование, в което се поставят пречки и препятствия, а началото на културен процес, ключова цел на европейската политика, насочена към повлияване на поведението на гражданите и предприятията. Това е процес, който се улеснява не чрез строги ограничения, които създават непосилни разходи за гражданите и предприятията, а посредством реални стимули; процес, който се реализира посредством енергийната инфраструктура, променяне на градската среда, продуктите, опаковането и транспорта. Бих отбелязала, че енергийната ефективност се счита за най-евтиния начин за ограничаване на емисиите на парникови газове и другите емисии в резултат на производството на енергия. Освен това според изследване, проведено от „Конфиндустрия“ (Confindustria), федерацията на италианските предприятия, само в Италия енергийната ефективност може да има социално-икономическо въздействие върху цялата национална икономика на стойност приблизително 238 млрд. евро и може да увеличи стойността на общото производство, което от своя страна ще доведе до увеличение на заетостта от около 1,6 милиона стандартни работни единици, през периода 2010-2020 г. Ето защо според мен е от съществено значение не само да се привлекат инвестиции в този сектор, но и да се гарантира ефективното прилагане и укрепване на наличните европейски инструменти.

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма. – (PL) Енергийната ефективност, в най-общи линии, е ограничаването на индивидуалното потребление чрез рационализиране на употребата на електроуреди. Основни възможности за увеличаване на общата енергийна ефективност обаче се намират във физическите и химически промишлени процеси, които се основават на: 1) по-добро използване на топлинните потоци от изкопаеми или ядрени горива чрез а) прехвърляне на преобразуването чрез цикъла на Карно до по-висока температура и налягане, б) използване на подходящо възстановяване на отпадната топлина, например при процеси на комбинирано производство на енергия; 2) намаляване на съпротивлението ом по време на преноса на ток; 3) намаляване на топлоустойчивостта при топлообменниците; 4) увеличаване на топлоустойчивостта чрез използване на изолационни материали в строителството; 5) намаляване на устойчивостта при триене; 6) намаляване на загубите от магнитни полета; 7) съкращаване на прекалено дългите вериги за преобразуване на енергията.

Ето защо политическата цел за 3×20 до 2020 г. не се отнася само за ограничаване на използването на енергия с общо 20% например в резултат на увеличението на цените, защото това само би довело до понижение на жизнения стандарт, а посредством рационализация, което ще позволи да се получи 20% повече полезна работа от същото количество първична енергия. Ето защо ще са необходими подходящи методи за оценка на изпълнението на тази политическа цел от страна на държавите-членки.

  András Gyürk (PPE), в писмена форма. – (HU) Преразглеждането на Плана за действие относно енергийната ефективност от 2006 г. е все по-неотложна задача, защото във връзка с целите 20-20-20 на Европейския съюз, липсата на напредък е най-очевидна в областта на целите за енергийната ефективност. Много инициативи вече сочат в правилната посока, но настоящите постижения са все още незначителни предвид огромните неосъществени възможности. Европа едва сега започва да вижда липсата си на напредък и да осъзнава, че не може да си позволи лукса да гледа на развитието на енергийната ефективност с лека ръка. Тези инвестиции могат да намалят емисиите по-евтино от всички други решения и могат веднага да подсилят икономиката. Един от признаците за положителна повратна точка е, че въз основа на решението на Европейския парламент, дори досега неизползваните ресурси на Програмата за икономическо възстановяване могат да се използват за развитието на енергийната ефективност и за „зелени“ инвестиции.

Енергийната стратегия за 2020 г., публикувана от Европейската комисия през ноември, също нарежда енергийната ефективност като най-висш приоритет. Сега докладът Bendtsen формулира конкретни предложения за това как можем да използваме възможностите си по-ефективно. Радвам се, че в доклада са включени и иновативни решения като интелигентните мрежи и компаниите за енергийни услуги (ESCO), които прилагат инвестиции, водещи до възвращаемост на енергийната ефективност. Финансирането обаче продължава да бъде най-важният въпрос. Помощите за енергийна ефективност трябва да бъдат включени в дългосрочните бюджети на Европейския съюз, като се обърне специално внимание на програмите за сградни ремонти на бившите социалистически държави. Това е областта, в която могат да се постигнат впечатляващи икономии с относително малко разходи.

  Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) Енергийната ефективност е един от основните приоритети на стратегията „Европа 2020“ и енергийната стратегия за Европа за периода 2011-2020 г., което също прави внесения доклад изключително важен и актуален във връзка с неотдавнашната среща на високо равнище в Канкун. Докладът се основава на Плана за действие относно енергийната ефективност от 2006 г., призовава Комисията да актуализира този план, да преразгледа Директивата за енергийните услуги и да определи задължителни цели за постигане на 20% подобрение на енергийната ефективност до 2020 г. Докладът разглежда доводи за предимствата от по-голяма енергийна ефективност: социални (потенциално създаване на 1 милион работни места или намаляване на енергийната бедност в Европейския съюз), икономически (потенциално енергоспестяване на стойност до 100 млрд. евро), стратегически (запазване на конкурентоспособността на европейските дружества чрез енергоспестяване), и не на последно място, енергийна сигурност (по-голяма енергийна сигурност за Европейския съюз). Докладът включва препоръки в областта на енергийната инфраструктура, развитието на градовете и сградите, информационни и комуникационни продукти, търгове и финансиране. Според мен ролята на източниците на финансиране (структурните фондове, инструментът ELENA на Европейска инвестиционна банка, националните фондове за енергийна ефективност и така нататък) за финансиране на проектите за енергийна ефективност е особено важна. Като цяло смятам, че докладът, внесен от г-н Bendtsen, съдържа точен анализ на този въпрос, както и съответните препоръки относно енергийната ефективност, и затова препоръчвам той да бъдем приет в настоящата си форма.

  Edit Herczog (S&D), в писмена форма. – (HU) От основен интерес за Европейския съюз и всички негови държави-членки е да се постигне възможно най-много с възможно най-малко енергия. По този начин, зависимостта от външна енергия може да бъде намалена, енергийната сигурност може да бъде увеличена, както и конкурентоспособността на Европейския съюз. Ето защо енергийната ефективност трябва да има специален приоритет при прилагането на стратегията „Европа 2020“, а усвояването на възможно най-много от енергийните фондове трябва да зависи от принципа му. В съответствие с целите, поети в рамките на стратегията „Европа 2020“ (от 2005 г. насам), националният план за действие на Унгария предвижда много сериозни стъпки в областта на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, и енергийната ефективност. Кредитният фонд за енергийна ефективност (EHA) функционира от 1991 г. насам и оттогава подпомага инвестициите в енергийна ефективност на гражданите.

Освен това унгарското правителство планира да подобри енергийната ефективност на най-големите потребители в публичния сектор с 60% чрез модернизирането на обществените институции (включително инсталирането на слънчеви колектори и модернизацията на изолацията и системите за отопление) въз основа на проекта за програма за енергийна ефективност на сградите и опазване на климата. Това са много добри планове, но тяхното изпълнение е сериозно застрашено от финансовата и икономическа криза, която продължава и до днес. Ето защо трябва да поискаме от Комисията да обърне сериозно внимание на националните планове и тяхното изпълнение, както и да гарантира, че приетите до този момент директиви на Европейския съюз се транспонират в националното законодателство, защото изпълнението на енергийната стратегия за 2020 г. и постигането на целите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид могат да зависят от това. Освен това напредък в тази област може да се очаква единствено чрез съвместното прилагане на съответните финансови инструменти и създаването на подходяща законодателна рамка.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Едно увеличение на енергийната ефективност пряко спомага за подобрение на енергийната сигурност за целия Европейски съюз. Ако промените бъдат въведени правилно, те ще доведат до намаляване на емисиите на замърсители. Това със сигурност е много положителна посока на развитие, която подпомага усилията ни за борба срещу изменението на климата. Използването на съвременни технологии за модернизиране на инфраструктурата също ще гарантира финансови икономии, а оттам и икономически растеж в държавите-членки на Европейския съюз. Благодарение на това, както самият докладчик подчертава, ще бъдат създадени нови работни места не само в градските райони, но и на местните пазари и в провинцията. Разбира се, всички тези цели първоначално ще изискват съответните ресурси и инвестиции. Аз обаче смятам, че със сигурност си заслужава да се гарантира, че Европа разполага с енергоспестяваща, ефективна и щадяща околната среда икономика.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз трябва да предприеме действия, за да гарантира бъдещето на енергийното обезпечаване и да защити основните си интереси в областта на енергетиката. Мерките за енергийна ефективност играят съществена роля за постигане на това, като се гарантира постигането на целите за климата и енергетиката на възможно най-ниската цена. Смятам, че трябва да бъдат започнати широкомащабни консултации с представителите на местните и регионални органи, за да се определят добре дефинирани насоки за енергийната ефективност и да се осигури подкрепа при изготвянето на проекти и гарантиране на достъп до деветте милиарда евро, отпуснати от Комисията чрез политиката за сближаване. Интелигентното използване на тези средства ще ни позволи да постигнем целта от 20% за енергийна ефективност, което до голяма степен ще спомогне за изпълнение на целите на Европейския съюз в областта на устойчивото развитие и конкурентоспособността. Освен това намаляването на потреблението чрез енергийна ефективност е най-устойчивият начин за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ще доведе до значителен спад на вноса (приблизително 25-26%).

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) По отношение на преразглеждането на Плана за действие относно енергийната ефективност, един от най-ефективните начини за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други газове е енергийната ефективност. Тя носи и огромни ползи в областта на създаването на работни места и икономическия растеж. След приемането на Плана за действие относно енергийната ефективност от 2006 г. икономическата среда претърпя значителни промени. Ето защо аз определено смятам, че преразглеждането на политиката на Европейския съюз в областта на енергийната ефективност и съгласуването й с настоящите ни приоритети е необходима стъпка. Аз съм на мнение, че трябва да използваме документа, в който се прави оценка на резултатите и недостатъците на плана за действие от 2006 г., като основа за тази оценка. Трябва да направим всичко възможно, за да можем да постигнем целта от 20%, посочена в нашата стратегия „Европа 2020“.

Въпреки че стойностите, свързани с емисиите и възобновяемите енергийни източници, са лесно измерими, данните за енергийната ефективност се изчисляват по-трудно. За това се нуждаем от помощта на Комисията. Чрез статистическите данни, предоставени от Комисията, ще бъдем в състояние да проследим промените на политиката ни в областта на енергетиката. Добре известно е, че енергийната ефективност на сградите също предлага значителни възможности. Ето защо трябва да настояваме за модернизиране на съществуващите сгради, защото делът на строежа на нови сгради намалява. Има множество сгради, предимно в държавите от Централна Европа, които, след подходящ ремонт, могат да имат сериозен потенциал от гледна точка на ефективността. По отношение на законодателните мерки в подкрепа на решенията за енергийна ефективност, САЩ и Китай са доста по-напред от нас. Трябва да направим всичко възможно, за да намалим изостаналостта си. Европейският съюз и държавите-членки трябва да подкрепят мерки и средства за увеличаване на финансирането в тази област.

  Pavel Poc (S&D), в писмена форма. – (CS) Въпреки че Европейският съюз си е поставил цели за намаляване на потреблението на енергия с 20% до 2020 г., те не са задължителни, за разлика от целите в областта на намаляване на емисиите и възобновяемите енергийни източници. Ето защо държавите-членки не са достатъчно мотивирани за постигане на най-добрите възможни резултати в областта на енергийната ефективност. Технологиите и практическите процеси за подобряване на енергийна ефективност вече съществуват, но тъй като няма задължителни цели, тези проекти няма да бъдат подобаващо финансирани и вследствие на това няма да бъдат осъществени. Ако Европейският съюз иска да постигне целта си до 2020 г. обаче, това би означавало финансови икономии в размер на 78 млрд. евро годишно. Освен намаляване на зависимостта ни от внос на нефт и природен газ, което от своя страна ще повиши енергийната сигурност, това би означавало и значителни икономии за домакинствата. Считам този фактор за особено важен, защото броят на хората, които живеят в така наречената „енергийна бедност“, където сметките за електричество и газ поглъщат по-голямата част от семейния бюджет, в момента нараства. Ако обаче се определят задължителни цели, домакинствата ще могат да спестят до 1000 евро на година, според данните на Европейската комисия. Освен по-голяма конкурентоспособност по-високата енергийна ефективност би увеличила и създаването на постоянни работни места и би довела до намаляване на емисиите на въглероден диоксид със 780 милиона тона, което е повече от изискванията на Протокола от Киото.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (EN) Ползите от намаляване на потреблението на енергия и зависимостта в Европа ще бъдат едновременно икономически, екологични и политически. Ето защо планът за действие относно енергийната ефективност има всеобхватни последствия. Аз бях докладчик по становището на комисията по околна среда относно приноса на информационните и комуникационни системи (ИКТ) за енергийната ефективност и знам, че една от най-важните задачи във връзка с това е да се улесни интеграцията на възобновяемите енергийни източници в електропреносната мрежа. Интелигентните мрежи могат да спомогнат за постигането на това, докато интелигентните измервателни уреди в домакинствата могат да ни помогнат да осъзнаем кога можем да пестим енергия и да ни помогнат да намалим потреблението си. Комисията трябва да обърне подобаващо внимание на тези два елемента от плана за действие, а държавите-членки трябва да дадат пълната си подкрепа за инсталирането на инфраструктурата, която е необходима във връзка с това, ако е необходимо, чрез договори за обществени поръчки.

  Владимир Уручев (PPE), в писмена форма. – (EN) Енергийната ефективност (ЕЕ) е най-рентабилната мярка за намаляване на емисиите на парникови газове. Чрез по-ниското потребление на енергия ние сме по-малко зависими от вноса на нефт и газ и променящите им се цени. От съществено значение е да се насочат инвестиции за енергийна ефективност и да се ограничат разходите за внос на нефт и газ. Тези пари трябва да създават работни места в нашите малки и средни предприятия, селското стопанство, горското стопанство и промишлеността. Прогнозите на Комисията показват, че едно увеличение на ЕЕ от 20% може потенциално да създаде близо един милион работни места в Европа и едно средно домакинство можем да спести поне 1000 евро на година. Много беше постигнато от последния план за действие относно енергийната ефективност, но по нищо не личи, че целта може да бъде постигната до 2020 г. Трябва да бъдат представени нови инструменти, насочени към увеличаване на енергоспестяването на равнището на Европейския съюз и на национално равнище, с акцент върху две основни области: обновяване на съществуващите сгради и мерки за увеличаване на финансирането. Старите сгради разполагат с най-големия потенциал за ефективност, но липсват подходящи финансови инструменти за осъществяване на този потенциал. Трябва да се обърне достатъчно внимание на тези два въпроса при преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност, за да се постигне желания напредък.

19. Отмяна на директивите в областта на метрологията (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Anja Weisgerber – от името на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на директиви 71/317/ЕИО, 71/347/ЕИО, 71/349/ЕИО, 74/148/ЕИО, 75/33/ЕИО, 76/765/ЕИО, 76/766/ЕИО и 86/217/ЕИО на Съвета в областта на метрологията [COM(2008)0801 - C6-0467/2008- 2008/0227(COD)] (A7-0050/2010).

  Anja Weisgerber, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н Таяни, госпожи и господа, бих искала да започна, като изразя искрената си благодарност към докладчиците в сянка от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, към онези, които помогнаха за изготвянето на настоящия доклад, и към всички, които допринесоха за този прекрасен резултат. Без конструктивното и изключително открито сътрудничество с Комисията и с белгийското председателство на Съвета нямаше да бъде възможно утрешното приключване на този пакет.

Със сигурност можете да си представите, че съм много доволна от този резултат. Отмяната на общо осем остарели и неактуални директиви ще ни позволи да предприемем още една стъпка в посока към по-малко бюрокрация в Европа. Интересното в посочените директиви е, че те са остарели до голяма степен, защото вече са заменени от международни стандарти, които отчитат последните постижения в тази област. В крайна сметка правилата и регламентите на държавите-членки често се оказват остарели спрямо хармонизираните европейски правила. В този случай международните предписания направиха безполезни европейските правила и регламенти.

Ако искаме да постигнем напредък по поставената цел за намаляване с 25% на бюрокрацията в Европа до 2012 г., трябва още сега ясно да обявим позицията си. Или както каза председателят на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести, Едмунд Щойбер, ние в Европа трябва не само да си съберем устните, но и да свирим силно. Казано по друг начин, нашите думи трябва да бъдат последвани от реални действия. Когато обаче се стигне до действието, дяволът често се оказва скрит в подробностите. Тази директива за отмяна на осем директиви в областта на метрологията доказа това за пореден път. Водомери за студена вода, предназначени за непречистени води, спиртомери, някои теглилки, манометри за проверяване на налягането в гумите и оборудване за измерване на стандартната маса на зърнените култури или размера на резервоарите на плавателни съдове са на практика заменени с по-модерно цифрово оборудване. Също така няма последствия за функционирането на вътрешния пазар или за високия стандарт на защита на потребителите, който остава от най-голяма важност за нас.

Въпреки това Съветът блокира този пакет от известно време. Ние обаче успяхме да постигнем разумен компромис между Съвета и Парламента в неформален триалог и дори направихме това на първо четене – което винаги е по-скоро изключение, отколкото правило за нас. Съдържанието на това споразумение е както следва: една директива – а именно тази относно калибрирането на резервоарите на плавателни съдове, следва да бъде отменена незабавно, което ще рече от 1 юли 2011 г., докато останалите седем директиви ще бъдат отменени, след като бъде приета преработената версия на рамковата директива относно измервателните уреди (ДИУ), върху която в момента работи Комисията. Комисията ще изготви ново предложение за ДИУ до края на април 2011 г. Идеята е, че когато преразглежда ДИУ, Комисията ще провери дали – и ако да, кои елементи от старите директиви трябва да се запазят и следователно да бъдат включени в ДИУ за тази цел. Ако държавите-членки предоставят доказателства, че някои елементи в рамките на седемте директиви са все още необходими, например от съображения за защита на потребителите, като например разпоредби на директивата, отнасяща се до манометрите за проверяване на налягането в гумите на моторните превозни средства, тези раздели ще бъдат включени в рамковата директива относно измервателните уреди. След като преработената версия на ДИУ бъде приета, останалите директиви ще бъдат отменени.

Това е сигнал, че Европа е сериозна относно намаляването на бюрокрацията и че сме готови да създадем условия за устойчив икономически растеж. Гордея се с факта, че така Европейският парламент изпълнява своя дял за намаляване на бюрокрацията и постигане на по-добро, по-оптимизирано и по-просто законотворчество.

Позволете ми да завърша с кратко споменаване на таблиците за съответствие. Това са таблиците, които държавите-членки се предполага, че трябва да изготвят, за да документират как са приложили директивата. В крайна сметка се съгласихме на по-малко строга формулировка в това отношение. Борихме се обаче за по-строги формулировки в бъдеще и постигнахме целта си. Председателският съвет ще защитава каузата съответно пред Съвета и Комисията. Това представлява един успех, за който трябва да благодарим на докладчиците и на докладчиците в сянка.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да започна, като поздравя и благодаря на г-жа Weisgerber за нейната задълбочена работа по това заплетено и сложно предложение, което е в центъра на едно дълго разискване; ето защо нейната работа не беше лесна и фактът, че беше възможно да се постигне споразумение на първо четене, показва уменията на докладчика за осигуряване на добро споразумение.

Това решение определено бележи важен етап в областта на опростяването и разумното регулиране. По-доброто регулиране трябва да бъде нещо, към което европейските институции да се стремят непрекъснато, и членовете на Комисията са напълно единодушни в желанието си да се съсредоточат върху усъвършенстването на европейското регулиране.

Както посочи докладчикът, това предложение всъщност ще отмени осем остарели директиви, отнасящи се до шест категории законни измервателни уреди, въз основа на факта, че уредите, които са предмет на въпросната директива, вече са остарели и че съответната търговия намалява. Освен това няма никакви пречки да се търгува с технически по-развити заместващи продукти, които не попадат в обхвата на директивите.

В бъдеще държавите-членки може да пожелаят да въведат национални правила. Това обаче няма да създаде нови пречки пред търговията, тъй като съществуват международни стандарти, които вече регулират изцяло тези стари инструменти, както и повечето от по-усъвършенстваните заместващи продукти.

По силата на споразумението на Световната търговска организация за техническите пречки пред търговията държавите-членки трябва да основават своето законодателство на тези международни стандарти. Договорът за Европейския съюз предвижда, че държавите-членки трябва също взаимно да признават еквивалентни продукти, законно продавани в друга държава-членка.

Ето защо Комисията приветства компромиса, постигнат на първото четене между Парламента и Съвета, който предвижда отмяната на една директива до юли 2011 г., а на останалите седем директиви – до декември 2015 г.

И накрая, Комисията набляга на съвместното изявление на трите институции и заявява желанието си да преразгледа аргументите в подкрепа на хармонизацията, представени по време на законодателния процес. Както беше обявено, ще разгледаме тези аргументи до края на април 2011 г. и при необходимост ще внесем законодателно предложение в съответствие с принципите за по-добро регулиране.

  Lara Comi, от името на групата PPE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, напълно подкрепям позицията на докладчика във връзка с предложението на Комисията за отмяна на осем директиви в областта на метрологията.

Приветствам в частност предложението относно целесъобразността на това, да се даде на държавите-членки достатъчно време, за да анализират възможните последици от отмяната в контекста на преразглеждането на директивата относно измервателните уреди (ДИУ).

Всъщност, въпреки че подкрепям общите цели за по-добро регулиране и опростяване, които са насърчавани и от Лисабонската стратегия, мисля, че е наложително да се даде на държавите-членки времето, което им е необходимо, за да проучат дали отмяната на директивите ще доведе до правна несигурност. Тази ситуация в действителност ще спомогне за намаляване на опасенията, изразени от различните държави-членки, че нямат на разположение разумен период от време, за да се справят с правния вакуум, който би се създал от отмяната.

Ето защо това е отличен компромис между позицията, приета от Комисията, която е за пълна отмяна на всички директиви и против нови регламенти в тази област в рамките на ДИУ, и критичните позиции, които първоначално бяха възприети от държавите-членки по отношение на настоящото предложение.

  Evelyne Gebhardt, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искала да изразя своята благодарност към г-жа Weisgerber за наистина колегиалното сътрудничество, на което се радвахме. Бих искала да кажа от името на моята група, че аз далеч не съм настроена еуфорично относно отмяната на тези осем директиви. Наистина има известен брой остарели измервателни уреди, за които се отменят правилата и регламентите, но по време на разискванията отбелязахме, че дяволът се крие в подробностите, както Вие сама казахте. Поради това не винаги беше ясно дали наистина трябва да изберем този път. Моята група ще гласува в подкрепа на този компромис с оглед на факта, че получихме уверение от Комисията, че ще разгледа идеята за включване на тези измервателни уреди където е необходимо в европейската директива относно измервателните уреди (ДИУ), която, разбира се, се изготвя в момента. Този ангажимент за проучване – тук отново правя догадки, също ще бъде възприет много сериозно и ще му се обърне щателно внимание. Ние гласуваме за компромиса при това условие, като добре знаем, че все още има един или два въпроса, които трябва да бъдат проучени.

Що се отнася до таблиците за съответствие, бих искала да кажа на този етап, че ние заявихме, че сме готови да приемем умерената формулировка, която може да бъде намерена в момента в този текст, но това е един от последните документи, в който приемаме това, тъй като за нас тук наистина става въпрос за европейско право, което се създава, след като държавите-членки дадат съгласието си, и се прилага вярно и правилно. Можем да проверим това само ако имаме информацията, а ние получаваме информация единствено от тези таблици за съответствие. При всички случаи ще продължим да работим за тази цел.

  Cristian Silviu Buşoi, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, бих искал да поздравя докладчика и останалите колеги, които са допринесли за този документ. Въпреки че първоначално изглеждаше с много технически характер, в крайна сметка стана много ясно, че политическата воля ще намери решението за този доклад.

Налице е необходимост за опростяване на достиженията на общностното право чрез отменяне на онези директиви, които съдържат разпоредби относно измервателни средства, които вече не се използват в резултат на техническия прогрес и използването на международни стандарти. Подходът на Комисията е разумен. Ако принципът на взаимно признаване гарантира свободното движение и не съществуват конкретни пречки, то не са необходими повече допълнения и техническите спецификации следва да бъдат приети от държавите-членки.

Въпреки това отмяната на директивата не следва да доведе до нови пречки пред свободното движение или до допълнителна административна тежест. Трябва също така да гарантираме, че няма да има пропуски между старите директиви, които се отменят, и директивата от 2004 г. относно измервателните уреди.

Също така докладът от първо четене на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите позволи включването на разпоредби относно измервателните уреди, обхванати от директивите, които се отменят в общата директива относно измервателните уреди. На държавите-членки беше дадено повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност.

Докладът включва клауза, че Комисията следва да прецени дали измервателните уреди, обхванати от отменяните директиви, трябва да бъдат включени в обхвата на директивата относно измервателните уреди. Като се има предвид фактът, че е било взето и хоризонтално решение във връзка с таблиците за съответствие, заедно с други докладчици в сянка предлагам да се подкрепи текстът, приет на първо четене със Съвета.

  Heide Rühle, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, аз също бих искала да благодаря на докладчика и докладчиците в сянка за тяхното пълноценно сътрудничество. Мисля, че мога да бъда кратка, тъй като всички съществени въпроси вече бяха разгледани.

Ясно е, че нашата група ще подкрепи компромиса, но ние работим и с презумпцията, че Комисията ще направи още един критичен преглед на нещата в рамките на преразглеждането на директивата за измервателни инструменти (ДИУ). Ясно е, че ние подкрепяме факта, че беше достигнат този компромис относно таблиците за съответствие. Този компромис има определен срок обаче и в бъдеще Съветът трябва да реагира много по-твърдо. Ние вече не сме готови на отстъпки. И накрая, трябва също да бъде възможно да се наблюдават държавите-членки, а за това се нуждаем спешно от таблици за съответствие.

  Edvard Kožušník, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, още от самото начало аз лично подкрепях първоначалното предложение на Комисията за отмяна на всичките осем директиви без компенсация. Считам, че предложението на Комисията беше отличен пример за правилния начин за опростяване на европейското законодателство и насърчаване на подхода на „по-добро регулиране“. Не трябва да настояваме за хармонизация във всички области на всяка цена. Трябва да мислим за други регулаторни инструменти освен за регламентите на ЕС, като например международните стандарти. Трябва да използваме тези алтернативни регулаторни инструменти в случаите, когато те ще бъдат по-ефективни. С въвеждането на регламенти в областта на метрологията аз бих предпочел доброволна система за взаимно признаване на националните регламенти въз основа на международни стандарти, а не централизирана хармонизация отгоре надолу. Съжалявам, че Парламентът, заедно с някои държави-членки, не поддържа този изключителен и либерален подход на Комисията, а вместо това предпочита един консервативен подход по отношение на елиминирането на прекаленото регулиране.

Въпреки всичко бих искал много да благодаря на докладчика за усилията, които тя посвети за намиране на общо компромисно решение. Приветствам нейния личен ентусиазъм, благодарение на който предложението на Комисията не се изгуби и поне една част от първоначалното намерение се осъществи.

  Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ние подкрепяме доклада в областта на метрологията. Това е много технически текст и такъв, който чакахме в продължение на месеци да гласуваме в пленарната зала.

Докладът, който премина бързо през компетентната комисия, беше представен миналия март, но ситуацията се проточи толкова дълго, тъй като 27-те държави-членки трябваше да постигнат в Съвета споразумение относно съпътстващите таблици за съответствие.

Истинският проблем е, че Европейската комисия все още не е представила предложението за директива относно измервателните уреди, която да замени остарелите директиви, които отменяме днес, и да уреди този въпрос веднъж завинаги. Искам да отправя критика към Комисията, че достигна етап, на който отменя остарели директиви, без в същото време да е представила предложение да преразгледа директивата относно измервателните уреди. Такова поведение е необосновано и е далеч от задоволяване на нуждите на бизнеса и гражданите.

В същото време бих отправил критика към прекомерния страх на онези, които вярват, че правото на държавите-членки не е в състояние да запълни празнотата по време на периода vacatio legis. За щастие европейските предприятия разполагат със система от международни стандарти в сектора, която е независима от правилата на ЕС и дори надхвърля рамките им. Ето защо страховете от евентуално бедствие, което може да се случи в периода между обнародването и влизането в сила на директивата, са неоснователни.

Предприятията ще попълнят пропуските на законодателите със своите търговски организации, със своите умения, с правилата, които сами са си определили, за да създават динамичен и балансиран пазар. Не трябва да забравяме нашите предприятия, които продължават да работят в Европа с големи трудности. Трябва да спрем да ги притискаме с данъци, бюрокрация и абсурдни искания.

Понякога в Парламента се работи бързо. Здравият разум и желанието да се постигат споразумения с другите европейски институции надхвърлят политическите деления.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, осемте остарели директиви относно измервателните уреди на пръв поглед не представляват интересна политическа тема, но всъщност тяхната отмяна представлява конкретно изпълнение на принципа на субсидиарност, както и усилие за „по-добро регулиране“. В областта на метрологията вече има международни споразумения, които бяха наложени поради глобализацията на науката и търговията, и хармонизирането на европейско ниво не е наистина необходимо. Приветствам подхода на докладчика, г-жа Anja Weisgerber, която реши да подкрепи донякъде предложението на Комисията за пълна отмяна на директивите и паралелно за седем от тях остави време на метрологичните институти в съответните държави-членки за анализиране на последиците за националното законодателство.

Затова решението, което ние със сигурност ще одобрим утре, ще бъде и интересен тест за други директиви, както и за това, дали взаимното признаване на правилата на национално ниво ще бъде достатъчно и няма да доведе до правна несигурност, и следователно ще бъде по-изгодно от изменение или пълна хармонизация. Лично аз бих останала изненадана, ако дадена държава-членка предпочете хармонизацията.

Поздравявам докладчика за постигането на пълна подкрепа в комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и бих искала да й благодаря за постигането на последователна позиция при преговорите със Съвета.

  Malcolm Harbour (ECR). – (EN) Г-н председател, преди всичко искам да се присъединя към благодарностите към г-жа Anja Weisgerber, която е важен член на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и е изготвила с голямо усърдие редица много технически доклади, като настоящият представлява отличен пример за това.

Мисля, че когато тя се захвана с тази работа, което беше скоро след изборите миналата година, на всички нас ни се струваше, че това на пръв поглед измамливо просто предложение на Комисията за отмяна на нещо, което привидно изглеждаше като неактуално законодателство, вероятно ще се разгледа сравнително бързо и без много обсъждане.

Времето, което беше необходимо, и относителната сложност на решението, показват, че дерегулацията и намаляването на бюрокрацията не са толкова лесни, колкото си мислят хората. Много е лесно да се съчиняват повърхностни фрази за дерегулация, но в реалния свят винаги има хора, които искат запазване на регламентите. Веднага след като това предложение стигна до Съвета, започнахме да осъзнаваме някои от дълбоко коренящите се проблеми, които съществуват в отделните държави. Има държави, които са имали проблеми с измерването на теглото на плавателни съдове или със спиртомерите, или с манометрите за проверяване на налягането в гумите. Всеки имаше своя специфичен проблем.

Моето заключение като цяло не е за стойността на предложението, тъй като след няколко месеца ще имаме алтернативното предложение, което на практика ще направи настоящото остаряло и ние почти бихме могли да го изчакаме. Апелът ми към члена на Комисията е, че Комисията наистина трябва да разгледа много по-дълбоко своята оценка на въздействието и домашната си работа по предложенията за дерегулация и да накара държавите-членки да си сътрудничат с нея, преди да представи тези предложения.

Мисля си, че можехме да прекараме повече време върху този въпрос, ако ни беше позволено. Това е успех за комисията – умерен успех, бих казал, и трябва да извлечем поуките си и да вървим напред.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, аз също приветствам предложенията на докладчика. Днес със сигурност живеем в много по-малък свят, отколкото когато и да било. Взаимодействието между хората е много по-голямо и ще продължава да нараства с бързи темпове в бъдеще, така че колкото повече хармонизация имаме относно измервателните уреди, толкова по-добре. Определено приветствам отмяната на директивите в областта на метрологията и намаляването на бюрокрацията с 25%.

Понякога си мисля, че подценяваме способността на хората да се адаптират. В моята страна видях колко лесно преминахме от старите лири, шилинги и пенсове към еврото и центовете, а също и едва през последните години – от мили към километри, що се касае до пътуванията и ограниченията на скоростта. Това направи живота по-лесен за много хора и ще продължи да го прави. Мисля, че това е стъпка в правилната посока, така че поздравления отново.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодарен съм на всички, които говориха по време на разискването, защото това означава, че има интерес към предложението за опростяване. Ето защо бих искал да подчертая още веднъж предимствата, които предоставя този избор и съответните ползи от него.

Тук става дума за предимствата за потребителите, производителите на инструменти и националните администрации. Също така искам да ви уверя, в отговор на конкретния въпрос, повдигнат от г-жа Gebhardt, че Комисията е готова да проведе проучванията, необходими за повторно разглеждане на аргументите в полза на хармонизирането, до април 2011 г.

В отговор на г-н Rossi, който критикуваше Комисията, но в момента не е в залата – след като някой отправи критики, е добре също така да слуша отговора – има съвместно изявление от страна на Парламента, Съвета и Комисията по този въпрос, което сега ще цитирам: „Съгласно член 25 от Директива 2004/22/EО относно измервателните уреди, Комисията се приканва от Европейския парламент и от Съвета да докладва преди 30 април 2011 г. относно прилагането на тази директива и по целесъобразност да представи законодателно предложение“. Както казах в речта си в началото на разискването, възнамерявам да се придържам към това изявление.

Благодаря ви, г-н председател, госпожи и господа, за вашия ангажимент и сътрудничество. И накрая, по въпроса за таблиците за съответствие, Комисията подкрепя позицията на Парламента.

  Anja Weisgerber, докладчик. – (DE) Г-н председател, бих искала да изразя искрените си благодарности към всички колеги, включително и моята признателност за техния ценен принос към разискването тази вечер. След гласуването сутринта трябва да преместим вниманието си към бъдещето. Разбира се, очакваме с нетърпение да видим какви ще се окажат отделните правила и регламенти – Комисията вече обяви, че ще внесе предложението си за директивата относно измервателните инструменти (ДИУ) до края на април. След това ще бъде възможно и да се провери дали някой от отделните законодателни режими, които се отстраняват от обращение, трябва да бъде включен.

Важно е, както спомена и г-жа Comi, че не възниква правен вакуум. Г-жо Gebhardt, мога да Ви кажа, че това също беше много важен проблем за групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и такъв, по който ние успяхме да извършим последващи действия. За мен обаче е важно и да се отбележи, че от държавите-членки се изисква да документират още по-строго защо някои аспекти или елементи трябва да бъдат запазени, тъй като само при тези условия наистина имаме нужда от европейски регламенти; те не са самоцел.

В очакване съм също на обявеното от Комисията допитване по интернет, което ще се проведе между 6 септември и 1 ноември 2011 г. Допитването ще включва засегнатите дружества, органите и други. За пореден път ще слушам внимателно предприятията. Що се отнася до съществуващата директива също така, аз проверих дали тези измервателни уреди са все още в употреба и се случи така, че отговорът всеки път – например от моята асоциация на лозарите, която попитах относно спиртометрите – беше, че такова оборудване определено не се използва вече. Ето защо трябва много внимателно да разгледаме този момент. Ако наистина искаме да се постигне напредък към постигането на целта за намаляване на бюрокрацията в Европа с 25% до 2012 г. – а това, разбира се, вече не е много далеч – ние трябва да отбележим значителен напредък в тази област. Ние като Парламент сме готови да участваме.

И накрая, остана да кажа само още нещо за таблиците за съответствие. Искам да заявя в този момент, че за пореден път това, което имаме тук, е компромис, но по отношение на бъдещето бих искала да призова държавите-членки да се ангажират с действителното съставяне на тези таблици, защото тук наистина става въпрос за еднакво прилагане на правилата и регламентите в цяла Европа.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (сряда, 15 декември 2010 г.).

20. Безопасност на играчките (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването по въпрос с искане за устен отговор, зададен от Andreas Schwab, Anja Weisgerber, Marianne Thyssen, Anna Maria Corazza Bildt – от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), Evelyne Gebhardt, Christel Schaldemose, Anna Hedh, Barbara Weiler – от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, Cristian Silviu Buşoi, Jürgen Creutzmann, Антония Първанова, Nadja Hirsch – от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, Heide Rühle – от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, Malcolm Harbour – от името на групата „Европейски консерватори и реформисти“, към Комисията относно безопасност на детските играчки (O-0195/2010 - B7-0658/2010).

  Anja Weisgerber, автор. – (DE) Г-н председател, във връзка с приемането на Директивата за детските играчки бих искала да посоча, че когато я приехме, имахме цел, а именно да направим детските играчки по-безопасни, тъй като децата, които все още растат и се развиват, са изключително чувствителни към опасните вещества и химикали. Като се съобразихме с най-съвременните научни познания към настоящия момент, ние определихме най-строгите изисквания за играчките в целия свят чрез европейското законодателство.

Както се случва всяка година, този въпрос излезе на преден план преди Коледа и лично за мен, като бъдеща майка, той е близо до сърцето ми и считам, че е много важно да имаме най-строгите стандарти. Ето защо допринесох за инициирането на настоящото разискване.

Направих това в светлината на новите експертни становища, според които най-строгите гранични стойности за тежки метали не са достатъчно строги предвид най-новите научни данни. Включихме клауза в директивата специално за случи като този, което дава възможност да се променят и да се направят по-строги граничните стойности на по-късен етап и сега трябва да се възползваме от тази клауза. Г-н Таяни, отправихме това искане и към Вашия предшественик миналата година.

Радвам се, че днес Комисията, доколкото разбрах, най-накрая ще обяви, че изискванията за граничните стойности за някои тежки метали стават по-строги, макар и със закъснение, след като отправихме този призив и със сигурност насърчени от днешното разискване. По принцип обаче ние следва да преразгледаме всички опасни вещества и следователно не трябва да се ограничаваме само до тежките метали. Вместо това трябва да разгледаме най-новите данни относно вредните вещества, познати като полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Ако се окаже, че и тук граничните стойности трябва да бъдат променени, за да предпазим нашите деца, призовавам да се внесат промени в законодателството във връзка с това. В крайна сметка става въпрос за сигурността на нашите деца.

  Evelyne Gebhardt, автор. – (DE) Г-н председател, година след година провеждаме това разискване за безопасността на играчките. Всяка година наблюдаваме, че все още има много неща, които трябва да се подобрят. Наред с другото, става въпрос за канцерогенни, мутагенни и токсични за възпроизводството вещества (CMR), които причиняват рак и могат да бъдат много опасни за здравето, а в някои случаи дори за живота на децата.

Новата информация всъщност показва, че трябва да гарантираме, че граничните стойности са актуализирани и призоваваме Комисията най-накрая да направи това. Г-н член на Комисията, наистина се надявам това да се случи.

Това обаче не е единственият проблем. Съществува друг проблем с формата на надзор над пазара и тук държавите-членки също имат своите отговорности. Те носят отговорност за това да гарантират, че до пазара достигат само играчки, които наистина отговарят на приетите стандарти за безопасност. За съжаление обаче това не винаги е така. Следователно трябва да гарантираме, че тези стандарти за безопасност се повишават.

Третото и последно нещо, на което искам да се спра, се отнася до маркирането на играчките. Много хора погрешно смятат, че маркировката CE е показател за безопасност. Това обаче не е така, както посочва и самата Комисия. Следователно е настъпил моментът, г-н член на Комисията, в който Комисията да помисли за това, как да издадем европейска маркировка за безопасност, която наистина да бъде надеждна и да се наблюдава от трети страни, независими органи или структури, за да не може опасни играчки да навлизат на пазара или в магазините, където биха могли да застрашат здравето на нашите деца. Считам, че имаме огромен дълг в това отношение, който трябва да изплатим, и че все още ни предстои много работа, която трябва да свършим възможно най-бързо.

  Cristian Silviu Buşoi, автор. – (EN) Г-н председател, безопасността на играчките е от огромно значение и не само защото сега е времето от годината, когато покупките на играчки нарастват значително. Наш дълг е като представители на гражданите на Европейския съюз да гарантираме, че се грижим за защитата на интересите на потребителите и че предпазваме децата.

Изменената Директива 2009/48/ЕО има за цел да увери потребителите, че играчките, които се продават в ЕС, отговарят на най-високите изисквания за безопасност в света, особено по отношение на използването на химични вещества. Мерките за наблюдение на пазара бяха засилени. Документацията, която производителите и вносителите на играчки трябва да поддържат на разположение за проверки, сега трябва да съдържа подробно описание на проектирането и производството на играчката, специфична информация относно компонентите и материалите, използвани за направата й, както и анализ на опасностите, които детската играчка може да създаде.

В своето становище относно оценката на граничните стойности на миграция за химични елементи в детски играчки Научният комитет по рисковете за здравето и околната среда (SCHER) изрази безпокойство, че методът, използван за измерване на миграцията на химични елементи всъщност не е надежден. Следователно ние искаме да се изясни методът за изчисление, избран за регулиране на канцерогенни, мутагенни и токсични за възпроизводството вещества (CMR) – химични вещества, използвани при производството на детски играчки. Има основания за безпокойство за играчките, проектирани за деца на възраст под три години. Тъй като това е най-уязвимата възрастова група, трябва да се провеждат отделни тестове за играчките, предназначени за тези деца.

Последните съобщения от Системата за бърз обмен на информация за опасни стоки (RAPEX) също подчертават проблемите, свързани с наблюдението на пазара на детски играчки. Все още има огромен брой играчки, които навлизат на пазара на ЕС и излагат на огромен риск най-уязвимата част от потребителите.

Има ясни сигнали, че изменената Директива за безопасността на детските играчки трябва да бъде по-строга, за да гарантира най-високо ниво на защитеност за нашите деца. Ние считаме, че тези въпроси трябва да се разгледат възможно най-бързо, като се уверим, че няма да има пропуски след въвеждането на изменената директива. Трябва останем концентрирани върху безопасността на играчките, наблюдението на пазара и предотвратяване на използването на опасни вещества в специално предназначените за деца продукти.

  Malcolm Harbour, автор. – (EN) Г-н председател, считам, че значението на въпроса, който разглеждаме тази вечер, е резултат от това, че тази комисия продължава да бъде изключително бдителна по въпроси, свързани с безопасността на играчките, както и към целия диапазон от потребителски стоки. Ето защо положихме огромни усилия, за да приемем изменената Директива за детските играчки през 2009 г.

Но нещата не свършват дотук. Поради това считам, че е добре да ви дадем възможност – имам предвид на Комисията – да ни уверите, че следите отблизо тенденциите и резултатите от тестовете и да гарантирате, че разпоредбите на съществуващото и бъдещото законодателство ще продължат да бъдат актуализирани, за да отразят непрекъснато нарастващия брой на научните доказателства за потенциално опасните химикали. Това, разбира се, включва необходимостта от последователни методи за провеждане на тестове. Част от проблема тук е, че в много случаи установяваме, че производителите на играчки са изправени пред трудности, свързани с липсата на последователни стандарти, спрямо които да провеждат тестове, и съм убеден, че ще се заемете с този въпрос.

Искам обаче да се спра на по-общия въпрос, защото, както казаха и много от моите колеги, считам, че проблемът тук не е само в регулирането, но и в цялата верига на предлагане на играчки, голяма част от която е извън Европейския съюз.

Наскоро бях поканен от Вашия колега г-н Дали, за да представям комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на голяма тристранна среща на високо равнище между американци и европейци в Китай и да говоря за безопасността на играчките. Едно от най-важните неща, които ние и Европейската комисия направихме там – и което ценя – беше да говорим с производителите в Китай безопасността на продуктите да се предвижда още в самото начало, т.е. да се познават тези директиви. Това няма нищо общо с маркировката, няма нищо общо с тестовете от трети страни. Всъщност това са основните принципи на обмен на информация и знания, така че безопасността на продуктите да се предвижда още в самото начало. След това тези безопасни продукти остават в производството чрез подходящи системи за качество, но не само за самата играчка, а и за всичките й доставчици.

Ето така осигуряваме безопасност. Директивата няма да бъде за маркировката. Става въпрос за правилната регулаторна рамка, което означава да накараме всички от веригата на предлагането да разберат своите отговорности.

  Heide Rühle, автор. – (DE) Г-н председател, бих искала да се обърна директно към г-н Harbour. Това звучи чудесно, г-н Harbour, но аз все още считам, че и на нас ни предстои да свършим малко работа. Не може да е съвпадение, че и тази година, както в навечерието на всяка Коледа, въпросът за безопасността на играчките се разисква в Парламента. Едва миналата година разисквахме канцерогенните вещества в играчките, познати като омекотители. Г-н Ферхойген ни обеща по-конкретно през последната година, че ще има нови проучвания и че той ще предприеме действия, където е необходимо. Тези проучвания са готови за разглеждане от средата на годината. Според проучването на Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (SCHER) граничните стойности за полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) – канцерогенните вещества – са твърде високи. Методите за провеждане на тестове също не са достатъчно надеждни. Трябва да помислим този въпрос. Въпросите ми към члена на Комисията са: дали той ще се справи с това, което е наследил по темата, и какви действия ще предприеме в резултат от тази критика и в конкретната област?

Граничните стойности за тежките метали, особено за оловото, също вече не са подходящи, ако трябва да цитирам друго проучване на Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (SCHER). Какво означава това за нас? Ако направим корекции за тежките метали, дали ще осигурим различни гранични стойности при процедурата по комитология? Призовавам Комисията да предприеме действия и в тази област.

Освен това ние все още очакваме обещаните гранични стойности за шума, произвеждан от играчките, който е вреден за здравето. Тези стойности ни бяха обещани още при първо четене и скоро трябва да ни бъдат представени. Надявам се, че скоро ще разполагаме с тях.

Не на последно място, бих искала отново да се върна на въпроса за надзора на пазара, защото най-добрите директиви са значими дотолкова, доколкото осигуряват адекватен надзор на пазара, който в крайна сметка гарантира наблюдение на съответствието с директивите и, разбира се, на въпроса с тарифите. Г-н Таяни знае, разбира се, че ще се радваме да работим заедно с него в тази област. В лицето на г-жа Schaldemose имаме докладчик, който се опитва да предприеме допълнителни стъпки в тази област. Ние ще работим в тясно сътрудничество по този въпрос. Това ще бъде следващата важна стъпка наред с въпроса за граничните стойности за тежки метали и за канцерогенни вещества.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, разискването относно безопасността на играчките в Европейския съюз не можеше да се проведе в по-подходящ момент през годината от този, особено в светлината на последните събития в държави като Белгия, която трябваше да изтегли от пазара подложка-пъзел, защото концентрацията на формамид – химическо вещество, класифицирано като канцерогенно, мутагенно и токсично за възпроизводството, беше достатъчно висока, за да се счита за рискова за здравето на децата, както и други държави, като Франция, които повишават надзора на пазарите си за същите тези продукти.

В момента очакваме нотификация за мерките, предприети от националните органи, а след това ние ще се погрижим получените данни да бъдат анализирани незабавно от нашите научни комитети. Ако в резултат на тези тестове и на научните данни се потвърди, че наистина такива концентрации на формамид подлагат на риск здравето на децата, след това, в съответствие с процедурата на комитета, ще предприемем всички необходими мерки, за да направим съответните изменения в разпоредбите на директивата. Директивата – и тук искам да уверя г-н Harbour – не предвижда такъв механизъм, което означава, че тя може да бъде актуализирана непрекъснато, за да отразява най-новите научни данни.

Както спомена г-жа Weisgerber, Комисията например вече направи тези изменения за някои химически вещества, като олово и кадмий, за да може техните стойности да съответстват на последните научни данни. Тези изменения ще бъдат наблюдавани в съответствие с регулаторната процедура. Следователно Парламентът ще участва пълноценно в него. Освен механизмите, предвидени от процедурата на комитета обаче – и тук се обръщам към г-жа Rühle – лично аз поемам ангажимент да ви информирам непрекъснато за процеса на работа по тези две вещества.

Що се отнася до повдигнатите от вас други конкретни въпроси, бих искал да започна с Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда, който се позовава на проучване, проведено от Съвместния изследователски център, за да се анализира методологията, използвана в лабораториите за установяване на следи от тежки метали, като олово, в играчките. Тези анализи се провеждат в съответствие със стандарт EN 71-3.

Според проучването 40 лаборатории са взели участие в анализа, 15 от които са органи, посочени от държавите-членки като достатъчно квалифицирани, за да оценят съответствието на детските играчки по смисъла на Директивата. Само 3 от тези 40 лаборатории разтълкуваха погрешно резултатите от анализите. Комисията изпрати резултатите от тези проучвания на държавите-членки, които посочиха имената на лабораториите, както и на самите лаборатории, като ги прикани да предприемат съответните мерки.

Въпросното проучване също беше изпратено на Европейската комисия по стандартизация, за да може да бъде включено в нейния преглед на стандарт EN 71-3, който се разработва в момента. Целта на прегледа е да се създаде нов стандарт за прилагане на новите разпоредби относно химическите вещества до определения краен срок, а именно 2013 г.

Що се отнася до новата директива за детските играчки, приета през май 2009 г., тя се базира на нова законодателна рамка за маркетинга на продуктите и предвижда по-строго наблюдение на пазара. Държавите-членки са задължени да осигурят необходимите инструменти, за да се гарантира, че европейските потребители имат достъп само до безопасни продукти. Те имат задължението да засилят граничния контрол и да гарантират, че техните инспекторати наблюдават ефективно продуктите, които вече са навлезли на европейския пазар. И накрая, в случай че държавите-членки открият нередности в детските играчки, те трябва незабавно да уведомят останалите държави чрез Системата за бърз обмен на информация за опасни стоки (RAPEX) на ЕС.

Г-н Harbour, Комисията работи в тясно сътрудничество с китайските органи, по-специално по отношение на безопасността на детските играчки. Европейски и китайски експерти по въпроса провеждат редовни срещи за обмен на информация за приложимото законодателство и стандарти и за административните практики. Инспекторите от компетентните китайски органи получават обучение с оглед подобряване на качеството на контрол на продуктите.

По отношение на граничните стойности на химичните вещества, г-н Buşoi, вярно е, че се предпочита метод, основан на миграцията, защото той се базира на реалния риск, на който са изложени децата. Определянето на гранични стойности на миграция означава да се изготви оценка на риска и излагането на риск, както и да бъдат позволени дневни дози на прием, за да се изчислят тези гранични стойности. Предвид огромния брой химически вещества – над 1 000 – и липсата на достатъчно информация за всички тях ние не можем да приложим този метод с научните познания, които притежаваме в момента.

Предвид това Директивата вече определя граничните стойности на миграция за някои химични вещества, за които има налична научна информация, и позволява, отново чрез процедура на комитета, въвеждането в бъдеще на гранични стойности на миграция, ако е необходимо да се предоставят други научни данни за други нови вещества.

Г-жо Rühle, що се отнася до съединенията и полицикличните ароматни въглеводороди, тези вещества може да се открият в различни потребителски стоки, а не само в детските играчки. Следователно възможността за приемане на специфични мерки сега се проверява в рамките на Регламента REACH, който има по-голямо приложно поле и това изглежда е най-последователният и ефективен метод.

Към играчките, предназначени за използване от деца под тригодишна възраст, се прилагат по-строги правила. Децата под тази възраст са по-уязвими и се нуждаят от по-добра защита. Ако има някакво съмнение за възрастовата група, за която са предназначени, производителят трябва да прилага най-строгите стандарти. Изглежда обаче, че няма основание всички играчки да подлежат на същите ограничения, които важат за бебетата. Излагането на риск и начинът, по който се използват играчките, всъщност не са едни и същи. Освен това някои категории играчки, които са предназначени за по-големи деца и за които не са били отчетени рискове или инциденти, в крайна сметка ще бъдат забранени. Този метод би бил непропорционален и ще противоречи на целта за по-добро регулиране.

Новата директива също така забранява използването на химикали, класифицирани като канцерогенни, мутагенни и токсични за възпроизвеждане, но самият Парламент реши, че непосредствена забрана, без каквото и да е възможност за дерогация, не би била нито оправдана, нито реалистична. Ако обаче дадено вещество не излага здравето на рискове, защото е недостъпно, то не може да бъде забранено.

Оценките трябва да се изготвят на основата на всеки отделен случай, като се използва наличната за всяко вещество научна информация. По-строгите гранични стойности може да бъдат приети при процедура на комитета, за да осигурят подходящо равнище на безопасност. Комисията ще предлага това винаги, когато наистина има риск и са необходими конкретни данни.

Както знаете, новата директива ще се прилага към икономическите оператори от юли 2011 г. Задълженията, свързани с химическите вещества, ще се прилагат от юли 2013 г. Приоритет на Комисията е да се гарантира, че всички заинтересовани – държави-членки и икономически оператори – прилагат новите правила и правят необходимите актуализации в съответствие с научния напредък.

По-конкретно държавите-членки вече два пъти се срещат, за да обсъдят промените в задълженията за някои химически вещества – през октомври 2009 г. и през септември 2010 г. Планира се допълнителна среща през април 2011 г., с която работата да приключи.

Беше създадена също така експертна група за химикалите, която да дава насоки на Комисията. Групата вече проведе заседание през ноември, което даде добри резултати във връзка с определянето на проблемите, които следва да бъдат преодолени, и вариантите, които може да бъдат предложени. Насрочена е допълнителна среща през януари 2011 г.

Г-н Harbour, що се отнася до наблюдението на пазара, ще имам възможност да отговоря на въпросите Ви на по-късна дата.

  Lara Comi, от името на групата PPE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, Директивата за безопасността на играчките отбелязва важна стъпка напред при защитата на децата на възраст до 14 години. Тя определя основните изисквания, на които трябва да отговарят играчките при производството и преди да бъдат пуснати на пазара.

Европейските структури за хармонизация изготвиха хармонизирани европейски стандарти на базата на основните изисквания: съответствието на детските играчки се оценява и се гарантира от маркировката CE, която гарантира високо равнище на безопасност по отношение на международните стандарти. Естествено аз се надявам, че след време маркировката CE може да бъде заменена с микрочипове. Освен това аз лично считам, че Европейският съюз непрекъснато се бори да актуализира своите тестове за безопасност, като непрекъснато ги адаптира към новите технологии.

Трябва да кажа, че съм озадачена от необходимостта да се провежда разискване непосредствено преди Коледа по проучване, в което се казва, че тестът за граничните стойности на миграция за химични елементи в детски играчки се отклонява от установените правила. Нека не предизвикваме фалшиво безпокойство, което да крием зад законната нужда от непрекъснато актуализиране на нашите системи за контрол, защото това може да навреди и на много европейски предприятия, които упражняват дейност в сектора на детските играчки и спазват всички действащи правила, а това може да се случи в изключително важен момент за тяхното производство.

Освен това си заслужава да се отбележи, че подобренията в законодателството трябва винаги да бъдат съпътствани от подобрения в прилагането му. Въпреки че нашата работа в Европейския парламент ще продължи в съответствие с подобряване на качеството на детските играчки, надеждата ми за новата година е, че държавите извън Европа ще използват нашите стандарти като модел, за да повишат качеството на техните продукти на международно равнище.

  María Irigoyen Pérez, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, приетата през 2009 г. директива беше успех, защото тя актуализира законодателната рамка, определяща безопасността на детските играчки. Това е огромна стъпка в правилната посока, защото ни показва пътя, по който трябва да вървим, но тя не е достатъчна.

Ние трябва да бъдем постоянно бдителни и да гарантираме, че детските играчки, които се продават, не застрашават здравето и безопасността на децата. Всички детски играчки на пазара трябва да са съобразени с действащото законодателство.

Трябва да преразгледаме и да подобрим механизмите за наблюдение, с които се установява наличие на опасни детски играчки, съдържащи вещества, считани за канцерогенни, мутагенни или токсични за възпроизводството (CMR), аромати или други вредни вещества като хетерополианионни съединения.

Последващото законодателство трябва да бъде по-ясно относно предупрежденията за минимална възраст и за опасностите, произтичащи от неправилна употреба. Трябва да гарантираме, че препоръчителната възраст за детските играчки се базира на проучвания на поведението на децата.

Необходимо е да можем да адаптираме нашето законодателство към научните достижения на базата на задълбочени проучвания. Трябва да бъдем по-строги и при наблюдението на пазара и вноса на детски играчки.

Нужно е да работим заедно, да задълбочим сътрудничеството между държавите-членки и да разчитаме на съвместната работа на митническите служби, за да се проследи пътят, по който ще поемат внесените детски играчки.

Европейците се готвят да пазаруват за Коледа и ние трябва да гарантираме, че продуктите, които купуват, отговарят на всички изисквания за безопасност.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, препоръката на Научния комитет на Комисията относно граничните стойности за освобождаване на шестте химични вещества не е еднозначна и това породи следния въпрос. Съгласна съм с шестимата експерти, които изготвиха оценката, че те не могат категорично да докажат вредата за децата от тези вещества, защото при симулирано излагане те използват вода, а не детска слюнка, съдържаща лактоза. Ние обаче не можем да оставим родителите на малките деца със съмнение за възможни рискове, на които може да бъде изложено здравето на децата от играчки, направени от синтетични материали. Следователно бих искала да попитам дали Комисията възнамерява да продължи проучванията си, като започне експерименти с мишки например, какъвто беше случаят, когато се проучваха ефектите от веществото бисфенол, което се освобождава от бебешки бутилки за храна, направени от синтетични материали, и което сега ще бъде забранено в целия ЕС от март 2011 г.

Бих искала да задам още два по-специфични въпроса. Комисията съгласна ли е с предложението на Научния комитет, който препоръчва да се приеме стойност на излагане за деца, равна на 50% от тази, определена за възрастни? Освен това с оглед на факта, че Научният комитет препоръчва намаляване на граничната стойност на кадмия от 0,5 микрограма на килограм детско тегло на ден на 0,36 микрограма, бих искала да попитам Комисията как ще превърне тези заключения в конкретни мерки, отнасящи се до граничните стойности за играчките и за други потребителски стоки. Г-н член на Комисията, ние наистина бихме искали да знаем какъв е графикът за тези мерки, за да знаят родителите на малки деца как да процедират.

  Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-н председател, докато слушах г-н Таяни да говори така компетентно за полицикличните въглеводороди, канцерогенни и токсични вещества, за момент си помислих, че е химик, а не член на Комисията. Тогава си спомних, че той е членът на Комисията, който отговаря за този въпрос, и следователно първото нещо, което трябваше да направи, беше да ни отговори подробно на въпроса, поставен от колегата Evelyne Gebhardt, за маркировката CE – маркировката, която би трябвало да е гаранция за безопасността на играчките, с които си играят нашите деца. Тогава осъзнах, че той не е отговорил на този въпрос по една конкретна причина: този петък се навършват точно две годни, откакто бившият член на Комисията подписа споразумението за безопасност на играчките с търговци на дребно и вносители в един магазин за играчки извън Брюксел. Днес се навършват осемнадесет месеца от приемане на новата директива, но ето че сме се събрали отново и като миналата година, както председателят много точно посочи, обсъждаме същия въпрос – безопасността на детските играчки. Тази година обаче нещата са дори по-сериозни, защото имаме рецесия, а в рецесия родителите, които искат за купят детски играчки и нямат достатъчно средства, ще отидат в онзи сегмент на пазара, в който се продават играчки с качество под определените стандарти. Детските играчки, които са под определените стандарти обаче, водят след себе си три проблема: първо, този сегмент от пазара не знае какво прави; второ, той няма персонал; и трето, няма механизми за контрол, което означава, че все още нямаме защита. Както всички ние знаем и приемаме, децата са най-уязвимото нещо, което имаме, и както правилно споменахте, г-н Таяни, те са най-уязвимите членове на обществото. Моля Ви, отговорете на въпроса за маркировката CE, която е гаранцията за безопасност. Моля Ви, г-н Таяни, да намерите практическо решение, за да може следващата година нито Вие, нито ние да се окажем отново тук, обсъждайки същия въпрос.

  Catherine Stihler (S&D). – (EN) Г-н председател, въпросът за безопасността на детските играчки е важен за всички семейства в Европейския съюз. Макар че е задължение на родителите да гарантират безопасността на децата, те трябва да разполагат със сигурна информация, че играчките, с които си играят техните деца, са безопасни. Всъщност тази вечер донесох някои играчки, само за да ви напомня как изглеждат някои от тях.

Следователно това лековато отношение към безопасността на играчките и фактът, че сме тук вечерта в 23,30 ч., за да задаваме отново въпроси относно безопасността на детските играчки, не ми харесва. И така, какво трябва да се направи?

Бих искала да науча от Комисията кои дружества, които директно продават или разпространяват детски играчки, са били успешно осъдени за това, че не използват правилно маркировката CE? По въпроса за надзора на пазара, в резултат от мерките за строги ограничения, които се отразяват на държавите-членки, самите организации, които трябва да защитават потребителите, изчезват, сливат се с други организации, останали без средства, или изтеглят финансирането си и правомощията им намаляват. На местно равнище, което често е фронтовата линия на битката срещу опасните детски играчки, бюджетните съкращения ще се отразят върху ефективността на търговските стандарти.

Може ли Комисията и Съветът да проучат дали тези съкращения ще доведат до нарушаване на поетите ангажименти в Директивата относно общата безопасност на продуктите във връзка с ефективните ресурси и какъв контрол се провежда, за да се гарантира, че държавите-членки защитават децата от опасните играчки? Във връзка с това, дали Комисията ще предложи законодателство за обща европейска рамка за наблюдение на пазара?

Както стана ясно и тази вечер, хората признаха работата на Системата за бърз обмен на информация за опасни стоки (RAPEX). Нейните ресурси обаче са ограничени, а може да се направи повече за обмена на информация и изземане на опасните продукти от пазара възможно най-бързо. Каква подкрепа се осигурява за обмен на най-добрите практики между служителите, които се занимават с надзор в Европейския съюз? Освен това ще въведе ли Комисията изчерпателна база данни за целия ЕС за инцидентите и нараняванията, като я въведе първоначално за децата и свързаните с играчките наранявания, за да може опасните продукти да бъдат премахнати от пазара възможно най-бързо, доколкото това физически е възможно?

Надявам се, че през 2011 г. ще станем свидетели на по-голяма ангажираност за окончателно справяне с проблема за опасните детски играчки на европейския пазар.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, госпожи и господа, всеобща истина е, че нашите деца са нашето бъдеще. Следователно е изключително важно да се грижим за безопасността им още от най-ранна възраст и да гарантираме, че използват детски играчки с най-високо качество, които не застрашават здравето им. Определянето на методи за провеждане на тестове обаче е само един аспект от дейността по гарантиране на безопасността на детските играчки. Най-важното е осигуряването на съответствие със законодателството. Задълбочените тестове, както и прилагането на санкции със сериозен и различен ефект в случай на нередности, са особено важни за вносните стоки. Често слушаме за опасностите за здравето на хората във връзка с евтините детски играчки с ниско качество, чиито държави на произход са предимно в Далечния изток. Като баща често откривам, че вместо по-строгите проверки да ги възпират, все по-голям брой и все по-разнообразни подобни нискокачествени продукти намират начин да попаднат в ръцете на нашите деца. Трябва да предотвратим това непрекъснато навлизане на пазара на подобни играчки и да подкрепим широкото използване на играчки, направени от естествени материали.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, говорих по този въпрос миналата година и, както много други колеги, след една година и аз отново съм тук тази вечер, а това не е добре.

(EN) Въпреки това предполагам, че няма нищо по-мъчително от това да видиш как детето ти се наранява или умира в резултат от това, че си е играло с детска играчка. Тук имаме предвид поглъщане на нещо или задушаване, но има и доста по-прикрит убиец и това е ракът. Съществуват доказателства, че най-вече броят на малките деца, заболели от рак, нараства. Много хора мислят, че това е резултат от излагането на децата на действието на химикалите в детските играчки. Споменават се най-вече полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) и следователно е важно да сведем наличието на канцерогенни, мутагенни или токсични за възпроизводството вещества (CMR) в детските играчки до минимум.

Ето защо трябва да предприемем действия.

(GA) Време е да го направим и да гарантираме, че играчките, които използват нашите деца, са безопасни за тях.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-н председател, уважаеми колеги, първо, бих искал отново да посоча в отговор на множеството въпроси, които ми отправихте по време на разискването, че директивата ще започне да се прилага към икономическите оператори от юли 2011 г. и че задълженията, свързани с химичните вещества, ще се прилагат от юли 2013 г. По време на моето изказване казах, че прилагането на новите правила от всички заинтересовани страни беше приоритет за Комисията.

Що се отнася до наблюдението, ясно е, че не само има нужда от строгото законодателство, а и че то трябва да се прилага правилно. В противен случай то никога няма да бъде ефективно. Ето защо съм убеден, че държавите-членки ще изиграят основна роля. Всъщност играчките, които днес навлизат на пазара в Ротердам или в Констанца, Румъния, утре може да влязат и в Болоня, Лисабон и Хелзинки, без какъвто и да било граничен контрол.

Това, което успокоява потребителите, е нещо повече от актуализиране на директивите на всеки две седмици, а именно възможността да вярват в строгостта и правилното функциониране на наблюдението на пазара – с други думи, във факта, че ако някой се опита да продаде опасни играчки, ще бъде наказан, а опасните продукти ще бъдат иззети от пазара.

Очевидно същият аргумент важи и за предприятията. Онези, които спазват правилата, плащат цената за тази ситуация. Всъщност те оценяват факта, че не са изложени на риск от нелоялна конкуренция от тези, които малко или много съзнателно продават продукти и детски играчки, които не съответстват на законодателните изисквания. Накратко, истинското предизвикателство е да се осигури спокойствие на потребителите, правната сигурност и условия на равнопоставеност за предприятията и ресурси за органите за наблюдение на пазара, както и механизми за сътрудничество.

Следователно през 2011 г. Комисията ще проучи възможността да се разработи многогодишна програма за наблюдение на пазара, за да се определят дългосрочни мерки, които трябва да се предприемат и да се осигурят необходимите финансови ресурси, за да се гарантират еднакво строги проверки и последователни действия от страна на държавите-членки.

Бих искал да ви информирам, че през 2011 г. възнамерявам да организирам събитие на пристанището в Ротердам съвместно с органите в Нидерлания, което по възможност да съвпадне с влизане в сила на директивата. Идеята е да проверим как най-голямото пристанище в Европа ще спазва новите правила, определени в директивата.

Що се отнася до маркировката CE – една от основните теми, на които се спрях при изслушването ми от Парламента преди моето назначение и която беше застъпена и при изслушванията ми пред комисията по вътрешен пазар – това не е сертификат за качество. Това е удостоверение, че продуктът е съобразен с определени стандарти. Следователно това е сертификат за съответствие със стандарти, а не сертификат за качество. Както по-рано многократно съм споменавал, маркировката за качество е нещо, което само можем да предвиждаме в бъдеще.

Използването на маркировката CE и предотвратяването на неправилната й употреба – нещо, което за съжаление се случва с много продукти, включително и такива, произведени извън ЕС – само по себе си е съществено постижение. Следователно считам, че ние можем да продължим да работим по въпроса, да развием маркировката CE – лично аз не съм против да се обсъди въвеждане на маркировка за качество в бъдеще, но смятам, че би било незряло това да стане сега.

Що се отнася до базите данни, те ще бъдат включени в прегледа на директивата за безопасността на продуктите. По отношение на бисфенола обаче, който се съдържа в бебешките шишета за храна, тук не става въпрос за играчка и те не попадат в приложното поле на директивата, но, както посочи многоуважаваният колега, този продукт вече е изтеглен от пазара.

Считам, че отговорих на повечето от зададените ми въпроси. Благодаря на председателя и на членовете на ЕП, които отправиха въпроси към Комисията.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Хиляди нови играчки навлизат на пазара в Европа всяка година, а Коледа е времето, когато търсенето на играчки в магазините е най-голямо. Следователно въпросът идва съвсем навреме.

Съществува значително безпокойство относно вредните химически вещества, открити в някои играчки. Комисията трябва незабавно да се заеме с този въпрос. Стандартите за безопасност трябва да се основават на надеждни методи за провеждане на тестове и да се извършват интензивни научни изследвания, за да се гарантира, че няма наличие на вредни вещества в детските играчки.

Необходимо е постоянно да се полагат грижи, въпреки че всички играчки, които ще се появят на пазара след 20 юли 2011 г., ще трябва да бъдат съобразени с новата Директива за безопасността на детските играчки и въпреки че ние в Европа имаме най-строгото законодателство в света за безопасността на детските играчки. Комисията трябва да бъде бдителна и да засили наблюдението на пазара на вносни стоки.

Всеки сигнал за опасни детски играчки е причина за безпокойство и всеки отделен случай трябва да се разглежда незабавно. Потребителите трябва да имат доверие в маркировката CE, която гарантира, че продуктът отговаря на стандартите на ЕС и е направен от нетоксични материали.

21. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

22. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 23,40 ч.)