Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
Сряда, 15 декември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

8. Връчване на наградата „Сахаров“ (тържествено заседание)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. − Уважаеми г-н Шастел, действащ председател на Съвета, уважаема госпожо Аштън, Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, уважаеми гости,

 
  
 

(PL) Наградата „Сахаров“ е символ на Европейския парламент в борбата за зачитане на правата на човека по света. Празният стол в средата на нашата парламентарна зала свидетелства за това, колко силно се налага и колко необходимо е днес да се обърне внимание на най-важните примери за хора по света, които се борят за свобода на словото. Аз наистина писах на президента на Куба, за да го помоля да разреши на г-н Fariñas да дойде в Страсбург, но за съжаление това не доведе до очаквания резултат. В петък имаше подобен празен стол в Осло, предназначен за хвърления в затвора китайски дисидент и лауреат на Нобелова награда за мир Liu Xiaobo. В предишни случаи други носители на наградата „Сахаров“ като Hu Jia от Китай и „Дамите в бяло“ от Куба не можаха да получат лично наградата. Олег Орлов, който миналата година беше удостоен с наградата „Сахаров“ от името на организацията „Мемориал“, днес не е с нас, въпреки че беше поканен на церемонията.

Госпожи и господа, Guillermo Fariñas е удостоен с тази награда за неговата борба за възстановяване на свободата на словото в Куба. В продължение на години той активно се противопоставя на цензурата, рискува живота и здравето си, и 23 пъти е обявявал гладна стачка. Прекарал е 11 години в затвора. Неотдавна, докато провеждаше гладна стачка, той беше близо до смъртта, но точно в този момент в Куба започна освобождаване на дейци на опозицията и задържани поради убежденията им лица. Голямо признание за това дължим на Католическата църква. Точно както някога в моята страна, Църквата изпълнява ролята на институциите на гражданското общество за народа на Куба. За съжаление, 11 души все още са в затвора и сред тях са съпрузите на някои от „Дамите в бяло“. В настоящия момент, от името на всички нас, призовавам за тяхното незабавно освобождаване.

(Силни и продължителни ръкопляскания)

Това е цитат от резолюцията, която приехме през март, в която призоваваме върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, и члена на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество, да се заемат с организирането на диалог с кубинското гражданско общество и с онези, които подкрепят мирния преход в Куба. Днес, на нас все още ни предстои да проведем разискване по доклада на Andrikienė относно правата на човека по света през 2009 г. и политиката на ЕС в тази област. Затова ние ще можем да научим какви са плановете на г-жа Аштън за засилване на политиката на Съюза в областта на правата на човека.

Госпожи и господа, независимо от факта, че хора като Guillermo Fariñas са преследвани и хвърляни в затвора, техният глас не може да бъде заглушен. Ролята на Европейския парламент и ролята на всеки един от нас е да засилим този глас. Затова много се радвам да ви информирам, че след малко ще чуем послание, крака реч, записана за нас от тазгодишния носител на наградата „Сахаров“ Guillermo Fariñas. Това е моментът, в който сертификатът се връчва на лауреата. За съжаление, аз съм принуден да поставя сертификата върху празния стол, но се надявам да ми позволите, от името на всички ни, да пожелая на нашия лауреат много сили и здраве, успех в борбата за свобода и, накрая, възможността да дойде при нас в Европейския парламент в бъдеще и лично да получи своя сертификат и наградата. Благодаря ви много.

(Силни и продължителни ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Guillermo Fariñas (PPE).(ES) Послание до Европейския парламент: Санта Клара, 14 декември 2010 г.

Уважаеми г-н Jerzy Buzek, председател на Европейския парламент,

Уважаеми заместник-председатели и почитаеми членове на най-многонационалния демократичен форум,

За съжаление, поради липса на толерантност, от каквато толкова много се нуждаем на тази наша измъчена планета, аз не мога да бъда с вас като представител на въстаналия кубински народ и на онези кубински граждани, които са загубили страха си от тоталитарното правителство, което ни потиска в продължение на възмутителните 52 години, чиято последна жертва е мъченикът Orlando Zapata Tamayo.

За нещастие на тези, които ни управляват зле в собствената ни родина, това, че аз не мога доброволно да напусна острова, на който съм се родил, и да се върна на него, сам по себе си е неопровержимо доказателство на факта, че за съжаление нищо не се е променило в системата на самодържавие, господстваща в моята страна.

В съзнанието на сегашните управници на Куба ние, кубинските граждани, сме просто като робите, чийто потомък съм, които са били отвлечени в Африка и насилствено докарани в Америка. За да мога аз или всеки друг обикновен гражданин да пътуваме в чужбина, ние се нуждаем от Carta de Libertad, с други думи карта „Свобода“, точно от каквато са се нуждаели робите, само че днес тя се нарича Carta Blanca, т.е. „Бяла“ карта.

Моята най-голяма надежда е, че вие няма да позволите да бъдете заблудени от измамните твърдения на един жесток режим, който практикува „див комунизъм“, чието единствено желание, претендирайки че извършва видими икономически промени, е Европейският съюз и Европейският парламент да отменят Общата позиция и да позволят на режима да се възползва от заемите и инвестициите за подпомагане на страните от Третия свят съгласно споразуменията от Котону.

Бивши политически затворници или лишени от свобода поради убежденията им лица, освободени наскоро от „дивия комунизъм“, със сигурност ще са заели местата си до вас. Би било грешка да се мисли, че те са пуснати на свобода. Те и техните семейства са подложени на „психологическо изгнание“, защото най-близки и най-скъпите им хора са подложени на шантаж от страна на неосталинисткото кубинско правителство.

Ние, представителите на мирната опозиция в Куба, заемаме стоическа, рационална позиция към материалните или духовните трудности, които понасяме, както правим и по отношение на риска да загубим свободата и дори живота си, след като сме част от най-необлагодетелствания слой от населението. Тук в Куба ние всички страдаме, но не се оплакваме, и поради това се надяваме, че ще можем да разчитаме на вашата подкрепа.

Уважаеми членове на Европейския парламент, моля ви да не се поддавате на исканията на управляващия кубински елит, докато не бъдат удовлетвори следните пет искания:

Първо: да се продължи с освобождаването, без изпращане в изгнание, на всички политически затворници и задържани поради убежденията си лица, и да се поеме публичният ангажимент никога повече да не се хвърлят в затвора политически опоненти, които мирно изразяват мнение.

Второ: незабавно да се сложи край на жестокия побой и на заплахите, на които мирната опозиция в страната е подлагана от страна на военните и паравоенните последователи на режима.

Трето да се обяви, че всички кубински закони, които нарушават Всеобщата декларация за правата на човека, ще бъдат разгледани и отменени.

Четвърто: да се предоставят необходимите средства, във всекидневната практика, за създаване на опозиционни партии, на средства за масово осведомяване, които да не са подчинени на системата на „държавен“ социализъм, независими профсъюзи и всякакъв вид мирни социални организации.

Пето: да се признае публично, че всички от кубинската диаспора имат право да участват в културния, икономически, политически и социален живот на Куба.

В този критичен момент в историята на моята страна вие и всички добронамерени мъже и жени по целия свят трябва да обърнете сериозно внимание на продължителните социални вълнения и протести в Куба, породени от негодувание пред лицето на арогантната власт на правителство, способно да издаде заповед за убийството на мои сънародници.

Уповавам се на Бога, че няма да има ненужна гражданска война между кубинците поради слепия отказ да се приеме, че политическият модел на „държавен социализъм“ е бил и продължава да бъде провал навсякъде, където е правен опит за въвеждането му – нещо, което и самият исторически лидер на прословутата Кубинска революция е признал в чуждата преса.

Управляващите Куба старци в ежедневното си пренебрежение към тези, които управляват, не искат да разберат, че трябва да бъдат държавни служители и че всички истински държавни служители дават на сънародниците си възможността да ги сменят или одобряват. Никой, който е на власт, не трябва да иска да бъде обслужван от управляваните от него, както е случаят с Куба.

С нашите сестри и братя в борбата, които споделят демократични идеали, с онези, които все още са в затвора, онези, които се радват на безспорна свобода по улиците и онези, които са в сурово изгнание, ние ще продължим неравната мирна борба срещу потисниците кастровисти и с помощта на Бог ще спечелим битката без кръвопролития.

Ако има едно нещо, което върша заедно с моите колеги дисиденти, то е да прогонвам всякаква ненавист към моите политически врагове от душата си. Факт е – и това ни прави по-добри хора, които трябва да се справим със задачата за възстановяване на нашата родина – че в тази борба се научих да се ръководя от думите на първия известен дисидент Исус Христос: „обичай враговете си“.

Благодаря на Европейския парламент за това, че не изостави кубинския народ в тези повече от 50 години борба за демокрация. Аз приемам наградата „Андрей Сахаров“ за 2010 г. за свобода на съвестта, която ми беше присъдена, защото се чувствам малка частица от бунтарския дух, който поддържа народа, към който се гордея, че принадлежа.

Изключително съм ви благодарен, госпожи и господа, членове на Европейския парламент, тъй като този жест показва, че вие не сте забравили страданията, които понасяме, и по този начин този ваш жест доближава още повече светлината на свободата до моята страна.

Нека Бог направи така, че в Куба скоро да видим помиряване сред Неговите деца и страната да бъде благословена с демокрация.

Guillermo Fariñas Hernández

Квалифициран психолог

Библиотекар и независим журналист, три пъти лишаван от свобода по политически причини

(Ръкопляскания)

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Stavros LAMBRINIDIS
Заместник-председател

 
Правна информация - Политика за поверителност