Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2989(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

O-0200/2010 (B7-0660/2010)

Разисквания :

PV 15/12/2010 - 13
CRE 15/12/2010 - 13

Гласувания :

Приети текстове :


Разисквания
Сряда, 15 декември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ

13. Икономическото управление и член 9 от Договора от Лисабон (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. − Следващата точка е разискването по

Въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Stephen Hughes, Pervenche Berès и Udo Bullmann от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент: Икономическото управление и член 9 от Договора от Лисабон (O-0200/2010 - B7-0660/2010), към Съвета, и

Въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Stephen Hughes, Pervenche Berès и Udo Bullmann от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент: Икономическото управление и член 9 от Договора от Лисабон (O-0201/2010 - B7-0661/2010), към Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Pervenche Berès, автор. − (FR) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, Вашите две институции работиха усилено в областта на икономическото управление, поради което днес Европейският парламент разисква шест предложения на Комисията относно икономическото управление.

Днес ние сме в режима на Договора от Лисабон, член 9 от който гласи, че при определяне и осъществяване на политиките и дейностите Съюзът, цитирам, „взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“. Този член е обвързващ за всички институции на Съюза и за всички техни политики.

Все пак до днес вие не сте направили оценка за въздействието на „пакета за икономическо управление“, по който искате да взема отношение. Комисията взема много присърце тези оценки на въздействието, когато например става въпрос за прилагане на законодателството за заболявания в резултат от въздействието на електромагнитни полета.

Това трябва да се приветства, но ние бихме искали да видим същото усърдие и по отношение на икономическото управление. А какво всъщност наблюдаваме? Чухме днес члена на Комисията, г-н Рен, да ни обяснява, че неговата стратегия има три стълба: от една страна, растеж, икономическо управление – от друга, и накрая, надзор на финансовите пазари. Ако дясната ръка не знае какво прави лявата, действията на Европейския съюз ще бъдат непоследователни и няма да отговарят на изискванията на европейското право от гледна точка на член 9.

Ето защо ние настояваме да направите оценка на социалното въздействие на подготвяните мерки върху заетостта, пенсиите за осигурителен стаж и възраст, социалната закрила и финансирането на публичните услуги.

Какво ще бъде въздействието на борбата с бедността върху целите на вашата Стратегия 2020, когато знаем, че по данни за 2008 г. понастоящем в Европейския съюз 116 милиона души са застрашени от бедност или социално изключване?

Изглежда, че Комисията Ви е дала тайно предписание в рамките на Съвета в отговор на опасенията на някои държави-членки да реформирате и направите Пакта за стабилност и растеж по-обвързващ, да предприемете превантивни и коригиращи санкции, като игнорирате необходимата инвестиционна стратегия, за приемането на която Вие самият сте съдействали, Стратегията 2020.

Знаем, че, що се отнася до създаването на работни места, перспективите през следващите пет години са положението да става по-трудно, отколкото през предходните години.

Не сме против да се прибегне отново до публични финанси, но сме против да се разглежда стратегия на растеж, която не е обезпечена със средства за финансиране, придружена с планове за строги икономии, които биха могли да имат необозрими социални отражения с потенциални последици върху неравенството или най-малкото върху разпределението на богатството.

Това не е духът на Договора от Лисабон, за който се борихме здраво и който Вие, г-н действащ председател на Съвета, и Вие, г-н член на Комисията, имате задължение да изпълнявате.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, уважаеми членове на ЕП, доволен съм, че залата е пълна. Това е добре.

Искам да благодаря на Парламента, че включи този въпрос в дневния ред на текущата месечна сесия. Това ни дава възможност да се занимаем с важен проблем, във връзка с който през последните месеци в Съвета беше извършена огромна работа.

Съзнавам, разбира се, значението, което Парламентът придава на икономическото управление и на връзката му със социалните проблеми в най-широк смисъл, така, както е залегнало в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Задълженията, произтичащи от член 9, трябва да се съблюдават при определянето и осъществяването на всички политики и дейности на Съюза, в това число, следователно, и на дейностите във връзка с бъдещото икономическо управление.

На първо място, искам да отбележа, че по време на белгийското председателство имаше много чести позовавания на значението на прилагането на член 9 и оттук – на тази възлова разпоредба. Ето защо бих искал да припомня заключенията, приети от Съвета на 6 декември, относно социалното измерение в условията на интегрираната стратегия „Европа 2020“. Тези заключения изискват Европейската комисия да засили и насърчи използването на съществуващата система за оценка на социалното въздействие. Те изискват Съветът да изготви доклад за начините за прилагане на член 9 на практика и в европейските политики чрез отворения метод на координация. Те изискват също Комисията да намери пътища за осъществяване на социалната интеграция, а така – и на член 9, в контекста на нейната водеща инициатива „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване“, която ще бъде публикувана до няколко дена.

Що се отнася в частност до новия механизъм за макроикономически мониторинг и координация, Съветът не разглежда заетостта и социалната закрила просто като резултат от новата рамка на макроикономически мониторинг, въздействието на която тепърва ще се проучва, но също и като фактори, стимулиращи макроикономическия и фискалния растеж в кратко- и средносрочен план. Това е важно да се има предвид, ако искаме да избегнем една небалансирана макроикономическа рамка и да запазим институционалния баланс, заложени в Договорите.

Желанието на Съвета да приложи на практика член 9 е очевидно и в европейския семестър, който трябва да отрази в един интегриран подход балансираната позиция между Стратегията „Европа 2020“ и Пакта за стабилност и растеж. Принципът, съдържащ се в член 9, трябва следователно да намери място във всички тези документи и законодателни мерки, така че да станат единно и неделимо цяло.

Като има предвид това, Съветът осъществи своята работа на два етапа. На първия етап работата на Съвета се състоеше в разработването на Европейската стратегия за заетост, както е предвидено в Договора и в новата рамка за икономическо управление. В заключенията, приети на 21 октомври, Съветът определи мястото на Европейската стратегия за заетост в икономическото управление.

На втория етап, по време на Европейския съвет, състоял се на 6 декември, Съветът прие нов инструмент за многостранен мониторинг на заетостта и социалните политики, Рамката за съвместна оценка, която ще допринесе за подобряване на мониторинга на заетостта и политиките на държавите-членки за социална интеграция и, следователно ще гарантира, че тези измерения ще се отчитат по-добре на европейско равнище.

Тези нови инструменти ще трябва да се мобилизират в превантивната фаза на макроикономическия мониторинг, така че да се отдели достатъчно внимание на състоянието на пазарите на труда и на социалните проблеми, които могат да застрашат Икономическия и паричен съюз (ИПС). Те, разбира се, ще бъдат основни инструменти и за тематичен мониторинг на Стратегията „Европа 2020“.

Съветът припомни също, че възнамерява да допринесе както за тематичния мониторинг, основаващ се на петте ключови цели на Стратегията „Европа 2020“, така и за макроикономическия мониторинг, тъй като тези две рамки са тясно свързани. И в отговор на искането на Белгийското председателство Комитетът за социална закрила представи становище за социалното измерение на Стратегията „Европа 2020“, в което подчертава необходимостта от синергия между приоритетите на Стратегията „Европа 2020“ и неделимото цяло, образувано от целите, поставени от Европейския съвет.

Бих искал да отбележа, че Съветът се е позовавал на член 9 и във връзка с други заключения – заключенията за пенсиите и заключенията на Съвета за социалните услуги от общ интерес.

Г-жо председател, уважаеми колеги, нашето разискване днес ни позволява да се занимаем с въпроси, свързани с икономическото управление и в частност със социалните му аспекти. Като действащ председател на Съвета аз, естествено, внимателно ще изслушам вашите изказвания и очаквам с нетърпение плодотворна размяна на мнения, които да ни помогнат после при преговорите.

 
  
MPphoto
 

  Януш Левандовски, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, член 9 на Договора от Лисабон, на който се позовавате, действително определя особеностите на европейския социално-икономически модел. Когато четете нашата стратегия „Европа 2020“, ще видите, че тя недвусмислено подсилва същия този модел, като събира в едно усилията за подобряване на резултатите в области като трудовото участие, обучението през целия живот, трудовата адаптация, мобилността и социалното приобщаване.

Но това не е задоволителен отговор в тези времена на тежки предизвикателства, когато кризисните условия в Европа засягат негативно и дори драматично реалната икономика, публичните финанси, пазарите на труда и качеството на живот в Европа. В отговор на предизвикателства, проявили се в резултат от кризата, Комисията предприе редица политически инициативи. За да укрепи нашата финансова система, ЕС съгласува нова архитектура на финансовото регулиране. Тя беше разисквана в Парламента. Второ, за справяне с предизвикателствата пред публичните финанси и макроикономическите неравновесия Европейската комисия направи предложение за цялостно укрепване на икономическото управление на Европейския съюз – законодателния пакет, който споменахте във Вашия въпрос.

Пакетът, както знаете, включва предложения за по-сериозни мерки в сравнение с миналото относно прекомерния държавен дълг, чрез определяне на задоволителен темп на намаляване на дълга. Той съдържа и предложение за минимални изисквания, които да гарантират, че националните фискални рамки съответстват на задълженията по Договора, както и система за мониторинг на макроикономически неравновесия като дефицити по текущата сметка или „балони“ в търговията с недвижими имоти. Той подчертава предотвратяването и предпазливостта като гаранция за по-висока степен на готовност по време на икономически спад. За гарантиране на надеждността на новата рамка Комисията предлага широк кръг от санкции, които трябва да влязат в действие на ранен етап.

Принципът, залегнал в предложеното законодателство, е, че то трябва да подпомага държавите-членки да следват дисциплинирани политики и да положи основата за устойчиви показатели на дългосрочния растеж, който е решаващ за благополучието на европейските граждани и има важен принос за предотвратяването на бъдещи кризи.

В сегашната икономическа ситуация е наистина важно да разполагаме с тази рамка за икономическо управление колкото може по-скоро. Що се отнася до оценката на въздействието, реформите на правителствата бяха подготвени на база подробния анализ, съдържащ се в проучването ИПС@10 от 2008 г. Освен това при подготовката и проучването на приетите през май и юни 2010 г. съобщения на Комисията, оповестяващи новите управленски структури на т.нар. Европейски семестър, Комисията обсъди предложението си с редица заинтересовани страни, наред с Европейския парламент и Съвета, и насърчи едно оживено и широко разискване на проблемите. И разбира се, ние доразвихме предложенията в светлината на миналите резултати и извлечените поуки.

Кои са тези основни поуки? Главната е, че превантивната дейност е много по-полезна от налагането на коригиращи санкции на държава, която вече изпитва затруднения. Ето защо нашето внимание е насочено към позитивното влияние върху микса от национални политики, отговорни – и тук е фактическата отговорност – за баланса между реалното икономическо съживяване и растежа, и строгите икономии и консолидацията на публичните финанси.

Европа се нуждае и от двете.

 
  
MPphoto
 

  Elisabeth Morin-Chartier, от името на групата PPE.(FR) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, след въпроса на г-жа Berès бих искала да се фокусирам върху икономическия модел, върху който ние в групата на Европейската народна партия (Християндемократи) се базираме – социалната пазарна икономика. С други думи, ние действително трябва да насочим всички наши усилия не само за прекратяване на кризата и борба с бедността, но и, което е още по-важно, за гарантиране на социалното приобщаване на някои от нашите европейски съграждани, които понастоящем са в неблагоприятно положение.

Трябва да вземем мерки във връзка със социалното приобщаване днес, за да гарантираме, от една страна, че тези наши съграждани могат да се върнат на работа, което означава създаване на работни места в борбата с кризата, и от друга – и това е извънредно важно – да гарантираме, че през следващите години ще се осъществят програми за обучение (инициативи за начално обучение и за учене през целия живот) във всяка държава-членка, което ще даде възможност на нашите европейски съграждани да се адаптират към работните места на бъдещето, към новите изисквания за квалификация, които ще поставим, и към нарастване на равнището на квалификация, прогнозирано от стратегията „Европа 2020“.

Следователно на базата на член 9 ясно се вижда, че освен всичко онова, което се прави на равнище финансова система, извънредно важен принос е и да гарантираме, че нашите съграждани са обучени и способни да бъдат активни членове на обществото, защото те са активни в това общество, а активен означава квалифициран и готов да заеме работното място на бъдещето.

Ето защо аз призовавам политиките на Комисията да бъдат съобразени с тази цел, иначе ние ще изпуснем от поглед целта за една Европа със силно социално сближаване.

 
  
MPphoto
 

  Antolín Sánchez Presedo, от името на групата S&D. – (ES) Г-жо председател, уважаеми представители на Съвета и Комисията, госпожи и господа, през последните 50 години взаимозависимостта на нашите икономики нарасна заедно с взаимозависимостта на нашите икономически политики.

Погледите на гражданите са отправени към Европейския съюз, те знаят, че процесът на европейската интеграция е превърнал редица аспекти от техния живот в отговорност на институциите на ЕС – редица решения се вземат съвместно.

Много от традиционните инструменти на държавите-членки са преминали на европейско равнище и всеки признава, че икономическите политики са въпрос от общ интерес на европейско равнище. Ето защо при кризата цялото внимание е съсредоточено върху Европейския съюз, всички погледи са устремени към ЕС.

Ние не се намираме, както казват някои, в „следкризисен“ сценарий. В най-добрия случай се намираме в „следрецесионен“ сценарий. Очакваният през тази година темп на растеж е нисък и неравномерен и проблемът е, че прогнозите за следващите години показват, че растежът може още да се забави. Броят на безработните в Европейския съюз понастоящем е 23 милиона души. Тази криза отвори значителна социална пропаст и нещо повече, оказа натиск върху публичните финанси и дори застрашава бъдещето на еврото.

Важно е да засилим икономическото управление на Европейския съюз, за да реагираме на кризата и да гарантираме бъдещето на европейския проект. За да се справим с тези общи предизвикателства, трябва да възстановим растежа и заетостта, да променим икономическия модел и да насърчим глобалното устойчиво развитие, като направим така, че да гарантираме бъдещето на европейския социален модел.

От първата икономическа криза през 1929 г. научихме, че публичните органи имат ангажимент да възстановят растежа и заетостта; от втората икономическа криза, която беше възстановяването на Европа след Втората световна война – че нова Европа трябва да бъде изградена върху основите на социалната справедливост. Нито един от тези уроци не трябва да се забравя и двата трябва да играят неотменима роля в бъдещето на устойчива Европа.

Член 9 от Договора за функционирането на ЕС гласи, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“.

Следователно не става въпрос само за строги икономии. Те биха могли да предизвикат свиване на икономиката. Ние се нуждаем от политики, които насърчават растежа, с други думи – от отговорни политики. Нещата не се свеждат също така до растежа, първо, и после разпределението. Разбрахме, че и разпределението допринася за растежа. Въпросът не е и най-напред да постигнем напредък и после да осигурим средства за основните нужди на гражданите. Научихме, че образованието, здравеопазването, социалната закрила и публичните услуги са съществени за напредъка на обществото. Ако те не функционират, те са разходи, които обременяват бъдещето на нашето общество, а не е възможно да имаме здрава икономика в болно общество.

Ето защо ние поставяме следните въпроси: трябва ли бъдещата законодателна рамка на икономическото управление да съответства на модела на социална Европа и член 9 от Договора за функционирането на ЕС? Съществува ли истинска оценка на въздействието? Накрая, искаме ли наистина председателят Барозу да изпълни своите ангажименти по оценката на социалното въздействие и ясно да заяви, че Европа се нуждае от нов обществен договор по отношение както на бюджета, така и на стандартите за заетост, от модел, който гарантира заетост, справедливост, отговорност към околната среда и глобалното развитие? Всякаква друга реформа ще бъде недостатъчна.

 
  
MPphoto
 

  Marian Harkin, от името на групата ALDE. (EN) Г-жо председател, когато агитирах да се гласува с „да“ за Договора от Лисабон, аз дадох на ирландските граждани 10 причини да гласуват с „да“ за Лисабон. Една от тях беше социалната клауза, член 9.

В много случаи в този Парламент и на други места съм настоявала Комисията и Съветът да прилагат член 9 в своите предложения за икономическо управление и, разбира се, в реакцията им спрямо сегашната икономическа криза, която е реален тест за ангажимента им към социалната клауза. В Ирландия виждаме доказателства за тази реакция – минималната заплата беше намалена миналата седмица с едно евро на час и плащанията за инвалидите и слепите също бяха орязани. Какво тогава означават за тези граждани фрази като „борбата срещу социалното изключване“ или „осигуряването на адекватна социална закрила“, съдържащи се в член 9?

Разбира се, бихте могли да кажете, че това е вътрешен проблем на Ирландия, но не е. Параметрите на мерките за икономии бяха определени от ЕС и нашето правителство ще ви изпраща ежемесечни доклади. Ще им припомните ли член 9, когато се появи докладът за съкращаване на минималната заплата? Защо се случи това? Това стана, защото ирландските и европейските банки се впуснаха в безразсъдно кредитиране и заемане на средства точно под носа на ЕЦБ.

Лихвените проценти по отпусканите на Ирландия кредити, според някои днешни вестници, са с 3% по-високи, отколкото на Латвия, Румъния и Унгария. Представители на Сметната палата твърдят, че няма подобен прецедент в историята на ЕС за наличие на такава разлика в лихвите по заеми. Мога ли да Ви помоля да потвърдите или отречете това твърдение? Ако е вярно, моля, обяснете ми, така че и аз да мога да обясня на ирландските граждани как социалната клауза работи за тях. Тази ситуация е специфична за Ирландия, но ако тя е шаблон и за други държави-членки, изпитващи затруднения, тогава член 9 е обречен.

 
  
MPphoto
 

  Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE.(FR) Г-жо председател, ще бъда кратък. Ако погледнем политиките, прилагани днес, общо казано, имаме 80% съкращаване на разходите и 20% увеличение на приходите и според мен това е прилично.

Всички знаят много добре, че когато има 80% съкращаване на публичните разходи, първите, които плащат цената, са най-уязвимите хора в нашето общество. Ето защо бих искал да споделя с вас своето възмущение, като използвам две противопоставяния. Първото противопоставяне, която виждам, е между икономическото управление, от една страна, и стратегията „Европа 2020“, от друга.

Икономическото управление изисква твърди, незабавни действия и строги правила, които са задължителни. Стратегията „ЕС 2020“наистина съдържа добри намерения, особено за намаляване на бедността, но тя е най-лесният, доброволен избор и правителствата ще я изпълняват, ако действително искат и имат време. Няма нищо задължително в това. Струва ми се, че това противопоставяне е несъстоятелно и поради това несъвместимо с духа на член 9.

Второто противопоставяне е между проблема за икономическото управление, от една страна, и въпроса за публичните разходи, от друга. Публичните разходи трябва бързо да се намалят, иначе отиваме към катастрофа. Дългът следва да бъде намален в рамките на максимум 20 години и даже по-рано, но без оценка на въздействието дори не се замисляме за това сериозно.

Що се отнася до генерирането на нови доходи – защото бюджетът се състои от приходи и разходи – посредством данъци върху финансовите операции, върху енергията и чрез консолидирана база за корпоративния данък, ние казваме, „Чакайте, необходима е и оценка, трябва да вземем предвид въздействието, не трябва да променяме прекалено много. Нека да помислим за това, дайте ни време, нека оценим…“ Аз наистина не разбирам защо, от една страна, да се движим напред с пълна газ, без да се притесняваме за въздействието, и същевременно, от друга страна, да напредваме бавно и отделяме време да обмисляме, като междувременно хората плащат цената.

Тези противоречия, мисля, показват на всеки, че член 9 няма такава тежест в Договорите за Европейския съюз, като клаузите за икономическата конвергенция и той според мен е противоречие, с което трябва да се справим, ако искаме да спечелим отново доверието на нашите граждани.

 
  
MPphoto
 

  Proinsias De Rossa (S&D). - (EN) Г-жо председател, бих искал да запитам Комисията дали ще даде на Парламента конкретна дефиниция как възнамерява да прилага член 9. Слушаме непрекъснато за макроикономически мониторинг. Но никога не сме я чули да говори за макросоциален мониторинг относно това, което държавите-членки правят, следвайки европейската социална политика и цели.

Искам тя да ни каже дали възнамерява да използва това като оценка на въздействието, т.е. че тя се надява нейните измервания да нямат социално въздействие. Това не е достатъчно добре, защото член 9 е замислен да прокарва целите на Европейския съюз, така както са очертани в член 3 от Договора. Не е достатъчно добре просто да няма въздействие – трябва да има положително въздействие. Това е задължение на Комисията и тя трябва да изпълнява Договорите.

Бих искал също да засегна въпроса за социалните услуги от общ интерес, по които съм докладчик. Няма никакво съмнение, че стратегията за излизане от сегашната криза, която Комисията следва, ще унищожи социалните услуги от общ интерес в държавите-членки. Трябва само като проявление за това да се запознаете с Меморандума за разбирателство, който Комисията е подписала с ирландското правителство. На стр. 2 се твърди, че през 2011 г. ще се извърши намаление на текущите разходи с над 2 млрд. евро, което включва намаляване на разходите за социална закрила, съкращаване на заетостта в публичния сектор, прогресивно орязване на съществуващите пенсии за служители в публичния сектор, икономии от други разходи в размер на над 1 млрд. евро и свиване с близо 2 млрд. евро на публичните капиталови разходи спрямо съществуващите планове за 2011 г.

Какво друго въздействие може да има това, освен унищожаване на голяма част от услугите от общ интерес и в частност на социалните услуги от общ интерес? Така че къде е член 9? Къде беше член 9, когато Комисията договаряше тази сделка с консервативното ирландско правителство, което беше пред сгромолясване?

Бих искал освен това да попитам Комисията кога смята да представи пред Парламента този Меморандум за разбирателство, който тя подписа с ирландското правителство? Тя е длъжна да го направи според Договора от Лисабон. Кога ще го видим? Кога ще имаме възможността да го обсъдим?

Друг аспект на това споразумение, който споменах сутринта, е настояването на Комисията минималната заплата в Ирландия да се намали с 2000 евро за година. Повтарям, минималната работна заплата. Договорът от Лисабон декларира, че трябва да имаме адекватна социална закрила, че трябва да се насърчават хората да останат на работа, че трябва да елиминираме капаните на бедността и т.н., и т.н. и т.н., и все пак намаляваме минималната заплата с 2000 евро за година. Какво друго ще се получи, освен да бъдат тласнати хората да напуснат работа и всъщност да потърсят убежище в социалните помощи?

Това са въпросите, на които Комисията трябва да отговори. Не искаме повече да ни заблуждават, не искаме повече да ни залъгват. Искаме ясни отговори как Комисията ще приложи член 9 от Договора във връзка с икономическото управление и, в частност, с договореностите, които има с държавите-членки относно стратегията за излизане от кризата.

 
  
MPphoto
 

  Salvatore Iacolino (PPE).(IT) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, няма съмнение, че запазването на бдителност по отношение на икономическото управление е абсолютно правилна и адекватна цел на Европейския парламент.

Член 9, споменат във въпроса, е напълно съответстващ на нуждата с най-голямо внимание да се предприемат всички необходими мерки, които засягат отделния гражданин.

Днес, преди не повече от няколко часа, беше приета значителна част от законодателството, признаващо правата на гражданите на законодателна инициатива и приоритета на правото им на гражданство.

По-голяма стабилност означава повече контрол, означава незабавна и ефективна намеса и означава извличането на максимална полза от конкурентоспособността. Решителността трябва да се комбинира с ефективност и смисъл. Социалната закрила е тясно свързана с фактическата воля за създаване на работни места в особено тежка ситуация, каквато е нашата.

По тази причина ние трябва да говорим за това, и то по същество, с всички заинтересовани страни.

 
  
MPphoto
 

  Kyriakos Mavronikolas (S&D).(EL) Г-жо председател, позволете ми да кажа, че проблемът за икономическото управление и за неговите цели, по-специално поставените на преден план съгласно Договора от Лисабон, повдигат специфични въпроси, например дали прилаганата политика е правилна от социална гледна точка, дали прилаганата икономическа политика е насочена към зелен растеж, дали е насочена към предотвратяване на безработицата, особено при младите хора.

Ще посоча за пример Република Кипър, която сега е под наблюдение. Предприетите мерки направиха всичко друго, освен да предложат път към действителна социална политика и по-добро социално положение, особено мерките, които влизат в разрез с интересите на подрастващите поколения на острова.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Salavrakos (EFD).(EL) Г-жо председател, новият доклад за заетостта в Европа през 2010 г. разкрива факта, че именно младите хора понесоха тежестта на кризата и именно те се натъкват на все повече и повече проблеми, като безработицата засяга главно възрастовата група 15–24 години. Не е достатъчно да се установи проблемът, ние трябва и да го решим. Имаме 3 милиона безработни в Европейския съюз. Г-н член на Комисията, кажете, моля, какво правим по този въпрос? Смятам, че усилията, които вложихте, за да установите проблема, бяха резултатни, но проблемът трябва да бъде решен и вие трябва да изиграете основната роля. Тревожното в Гърция – моята страна, е, че безработицата сред младежта до 24-годишна възраст достигна 27,5%, един поразителен и много опасен процент; и което е най-тревожно, равнището на безработицата не се понижава с курсовете за квалификация и преквалификация. Както знаете, трудът не е само източник на средства за живот, той е основата на човешкото достойнство. Ние трябва да дадем достоен живот на младите хора.

 
  
MPphoto
 

  Andreas Mölzer (NI).(DE) Г-жо председател, имаше наскоро информация в медиите за директори на фалиралата германска банка HRE, които са работили само две години там, но получават високи пенсии по договори, подписани след като банката вече е получила големи суми като държавна помощ. Това потвърждава ширещото се мнение сред гражданите на Европейския съюз, че парите просто са наринати с лопата на банките, докато строгите мерки за икономии са наложени на обикновените хора.

В член 9 от Договора от Лисабон се говори за „висока степен на заетост“, за „осигуряването на адекватна социална закрила“. За хората в Европа, които бяха силно засегнати от финансовата и икономическата криза и които сега са принудени да правят спестявания, той звучи вече съвсем обидно. Например когато пенсионната реформа в Унгария тръгна назад и когато гражданите трябваше да се прехвърлят отново към държавната пенсионна система или да загубят 70% от своите пенсионни права, се усети как леден вятър задуха из Европейския съюз. При разискването в пленарна зала за бъдещето на еврозоната действащият председател на Съвета обясни, че събитията в Дъблин са изтъкнали значението на един механизъм за контрол върху икономическата политика в ЕС. Според мен е тъкмо обратно. Имаме прекалено много централизъм и прекалено много подчинение.

 
  
MPphoto
 

  Януш Левандовски, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, за да защитим това, което се нарича европейски обществено-икономически модел, ние трябва да приспособяваме модела към реалността, и по-точно към глобалните предизвикателства и към кризата в Европа. Ако искаме да защитим модела, той не може да остане същият.

Основното положение, което вече е заявено и което представлява ядрото на философията ни, е: консолидация и възвръщане на доверието на пазарите въз основа на стабилен, устойчив растеж и работни места. Това е най-важното за бъдещото благосъстояние на европейските граждани.

В отговор по-конкретно на въпросите на г-жа Harkin и г-н De Rossa – въпросът на г-н De Rossa е за Ирландия – ние определихме същия лихвен процент, както МВФ, в това отношение. Не сме длъжни да огласяваме пред широката общественост нашия меморандум с ирландското правителство. Трябва да кажа, че няма нищо по-антисоциално от това да произвеждаш дефицит и дълг, които ще натоварят следващите поколения европейски граждани. Няма нищо по-безотговорно от банкови практики, които превърнаха проблема на банките в проблем с държавния дълг. Именно това са антисоциалните, безотговорни действия и ние не можем да обвиняваме Комисията за тях.

Признаваме очевидното напрежение между строгите икономии, предприети от толкова много страни, и тяхното отражение върху социалното включване и равнището на бедността. Признаваме това и ето защо се нуждаем от оценка на отражението и от обсъждания. Такова обсъждане беше проведено тук, в Парламента.

Ще повторя пак, нашата основна философия е, че важна е превенцията. Превенция означава, че следва да влияем върху набора от политики на национално равнище. Наборът от политики на национално равнище носи голямата отговорност за обратнопропорционалната връзка между строги икономии и растеж. Това е голямата отговорност, но ние можем да влияем върху този набор от политики на национално равнище по такъв начин, че да предотвратим изграждането на бъдещето на Европа върху основата на дълг и дефицити, защото това не води доникъде.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, както разбрахте от моето първо изказване, Съветът е добре осведомен за задълженията, произтичащи от член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на необходимостта да се държи сметка за всички аспекти на изискванията, свързани с насърчаване на висока степен на заетост, осигуряване на адекватна социална закрила и борба срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве. Тези задължения са и ще бъдат надлежно спазвани в цялостната работа на Съвета.

Поради всеобщия си характер това задължение се отнася и за областта на икономическото управление. То се отнася и за резултатите, съдържащи се в доклада на оперативната група, ръководена от председателя г-н Ван Ромпьой, одобрен изцяло от Европейския съвет през октомври. Това се отнася и за шестте законодателни предложения в резултат от работата на оперативната група, които бяха поставени за обсъждане от Комисията на 29 септември.

Независимо от това изпълнението на задълженията по член 9 не изисква формална процедура за оценка на социалното отражение. Нашето задължение, което се отнася както за Съвета, така и за Парламента, особено откакто институциите ни са натоварени да залагат политиките и дейностите на Съюза с приемане на законодателство в тази област, е да се съобразяваме с тези изисквания. И Съветът ще направи това.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Пакетът от мерки за икономическото управление, предложен от Комисията, предвижда по-строга дисциплина в Пакта за стабилност и растеж и в бюджетния надзор с предлагане на санкции за „недисциплинираните“ държави-членки. С други думи, това е по-лош вариант на рецептата, по която ЕС беше въвлечен в кризата и рецесията и която драстично изостри неговите социални проблеми. Пътят, набелязан от Комисията, с искането за институционални изменения, изостря социалните и регионалните неравенства. Затова злополучните социални последствия, засегнати във въпросите на моите колеги, са добре известен факт. Нещо повече, ние вече виждаме тези последствия на практика и работниците плащат за тях не само в някои страни в Южна Европа, но и в целия ЕС. Европейският парламент трябва да се противопостави на тази политика, която освен че включва жестоки мерки за икономии и засяга правата на работниците, подкопава неговата роля и ролята на националните парламенти. С други думи, тя подронва ролята на избраните представители в институциите на ЕС, които обаче следва да проявяват по-добра осведоменост, когато претендират да защитават гражданите си.

 
Правна информация - Политика за поверителност