Пълен протокол на разискванията

Сряда, 15 декември 2010 г. - Страсбург

17. Резултати от срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон (разискване)

  Председател. – Следваща точка от дневния ред е изявлението на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно резултатите от срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон беше успех за НАТО и особено за генералния секретар. Радвам се, че успях да участвам в някои от обсъжданията по време на срещата.

Ще представя на уважаемите колеги кои според мен са постигнатите важни резултати, като ще се спра основно на отношенията ЕС-НАТО и няма да засягам вътрешни за НАТО въпроси.

В Лисабон държавните и правителствени ръководители се обединиха около нова стратегическа концепция и визия за Алианса за следващите десет години. НАТО запази основните си задачи, свързани с общата отбрана и сдържането, и призна огромното значение на управлението на кризи и сътрудничеството в областта на сигурността. Лисабон също така проправи път за вземането на важни решения на НАТО в редица ключови области като противоракетната отбрана, кибернетичната отбрана, реформата в НАТО и приноса на НАТО за процесите на стабилизиране и възстановяване.

Що се отнася до Афганистан, който току-що обсъдихме и който също представлява важна област на сътрудничество между ЕС и НАТО, бяха взети решения както относно преходния период, така и относно дългосрочното партньорство. Ще се съсредоточа върху това как според мен срещата в Лисабон ще подобри отношенията между ЕС и НАТО. Това беше включено и в дневния ред на срещата на министрите на отбраната, която председателствах миналата седмица и на която присъства генералния секретар на НАТО Андерс Расмусен.

НАТО е основен стратегически партньор на Европейския съюз. Приветствам признанието от страна на държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО на значителния принос, който има Европейския съюз в областта на сигурността и стабилността. Бих искала да подчертая силната политическа ангажираност за разширяването на стратегическото партньорство между ЕС и НАТО, заявена от всички, особено от президента Обама.

Заедно с държавите-членки, партньорите и генералния секретар на НАТО съм активно ангажирана в процеса на укрепване на отношенията между ЕС и НАТО. Участието ми в няколко срещи на високо равнище на НАТО, включително присъствието ми на работна вечеря на министрите на външните работи от страните в НАТО в рамките на срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон, която също се съсредоточи върху отношенията между ЕС и НАТО, допринесе за постигането на успех в тази насока.

По-рано тази седмица поех инициатива да изпратя до НАТО редица конкретни мерки, целящи да укрепят сътрудничеството между ЕС и НАТО. Множество от тези мерки са вече приложени в Европейския съюз с подкрепата на генералния секретар на НАТО. Това даде възможност за провеждането на неформални разговори по въпроси от общ интерес, както и за допълнителен политически диалог на ЕС с всички съюзници на НАТО.

Моята амбиция е да проправя път за постигането на още по-голям напредък. Получих мандат за това от Европейския съвет на 16 септември. В Лисабон генералният секретар Расмусен получи подобен мандат за работа с мен по укрепване на отношенията между ЕС и НАТО.

Една област, в която е постигнат напредък, е сътрудничеството на ЕС и НАТО в развиването на способности, област, в която постигаме обещаващи резултати, особено във военното развиване на способности, което е нужно и за засилване на военните способности, и за максимизиране на разходната ефективност. Повече от всякога трябва да гарантираме допълняемост и да избягваме дублирането.

На 9 декември министрите на отбраната от ЕС топло приветстваха постигнатия напредък в укрепването на сътрудничеството с НАТО. Вече сме работили заедно, например по въпроса с наличността на хеликоптери, и сега определихме важните стъпки към противодействие срещу импровизирани взривни устройства и укрепване на медицинската помощ. И двете области са от жизненоважно значение с реални оперативни последици за нашите войски, служещи на бойното поле.

Нека ви дам само няколко конкретни примера. В областта на наличността на хеликоптери проведохме вече две учения във Франция и Испания. Подобни учения са планирани и за следващите четири години. Във връзка с това сме обучили 114 екипа, което означава над 1 300 души персонал с 58 хеликоптера. Като непосредствен резултат 63 екипа са разположени в Афганистан. Друг пример, този път в областта на обезвреждането на крайпътни бомби, са импровизираните взривни устройства, по отношение на което Европейската агенция по отбрана се намира в последен етап на закупуване на лаборатория за криминалистични анализи, която може да се изпрати в Афганистан следващата година.

Ние продължаваме също да подобряваме сътрудничеството си чрез ползотворно взаимодействие между Европейската агенция по отбрана и съюзническото командване за трансформация.

Като цяло моята цел остава развиването на истински отношения между ЕС и НАТО в качеството им на организации. Срещата на министрите на отбраната миналата седмица проправи пътя, по която ще напредваме към целта си.

В очакване на по-мащабни решения е важно да разчитаме на твърдите ангажименти помежду си, когато всички сме част от едни и същи събития. Дължим го на служителите си. От значение е и да продължим да работим ефикасно, за да подкрепяме държавите-членки и съюзниците в развиването на важни военни способности, надграждайки успешно върху онова, което вече сме започнали. Бих се съгласила, че това е по-важно в настоящия икономически контекст.

Всички ще се нуждаем от гъвкавост, за да можем да задвижим всичко това и да намерим решения. Ще продължа напред по конкретен и прагматичен начин, като работя от името на всички 27 държави-членки.

  Elmar Brok, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, срещата на високо равнище на НАТО показа, че сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз, обсъждано тук, е от огромно значение. НАТО остава съществен фактор за общата сигурност в Европа и основно средство за сближаване с Америка. Срещата на високо равнище показа, че системата за противоракетна отбрана, която сега предпазва цяла Европа като част от съвместен проект на НАТО, е значима стъпка към по-нататъшно сътрудничество. Стана ясно обаче, като пример за това е разискването за Афганистан, че съществува гражданско и военно сътрудничество на високо равнище в област, в която Европейският съюз може да допринесе значително. Считам, че трябва да използваме тази възможност целесъобразно. Трябва да разберем обаче, че не е постигнат никакъв напредък в една решаваща област, тъй като на необходимата политика на сътрудничество, която трябва да се организира по много по-ефективен начин, беше наложено вето от страна на Турция, партньор на НАТО. Баронеса Аштън, смятам, че е от огромно значение въпросът да бъде разглеждан в контекста на преговорите с Турция за присъединяване към ЕС. Не би следвало да превръщаме НАТО и сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО в инструмент за диалог с държава-членка на Европейския съюз, която не членува в НАТО. Поради това смятам, че фактът, че Турция не предприема необходимите стъпки оказва решаващо влияние върху нашата възможност за действие. Разбира се, приветствам факта, че въпросът със сътрудничеството в областта на въоръжаването показва, че сътрудничеството с Европейската агенция по отбрана е възможно, и по-специално що се отнася до въпроса с киберпространството, който е от голямо значение за агенцията.

  Adrian Severin, от името на групата S&D. – (EN) Г-жо председател, срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон потвърди съществуването на нови реалности, предизвикателства и неконвенционални заплахи в света в периода след края на Студената война. Въз основа на това тя се опита да установи ново равновесие в участието на Алианса на глобално и местно равнище. Глобалното присъствие или роля на НАТО е необходимост. Това води след себе си и конкретни последствия.

Първо, Европейският съюз трябва да се подготви за поемане на повече отговорности по отношение на европейската сигурност и отбрана. Това означава не само развиване и осъвременяване на европейската концепция за сигурност и отбрана, но и развиване на военните способности. Второ, Европейският съюз има задължението да се подготви за посрещане на глобалните предизвикателства и да се държи като истински участник на световната сцена. Това означава да преразгледаме глобалните си интереси и цели и да увеличим военния си капацитет до степен, която би ни позволила да понесем отговорността за глобалната сигурност, заедно с американските ни съюзници. Трето, ние сме задължени да включим в стратегиите си, свързани с отношенията с други участници на световната сцена, идеи, които ще доведат до изграждането на система за партньорство в областта на отбраната, с възможност за натрупване на капацитет в рамките на глобален отбранителен пакт.

При справянето с всички тези задължения Европейският съюз следва не само да запази стратегическата си връзка с НАТО, но и да допринесе, интелектуално и политически, за поддържането на способността на НАТО да упражнява възпиращо действие и да защитава държавите-членки от всякакъв вид агресия в контекст, различен от този, обуславящ неговото създаване.

  Norica Nicolai, от името на групата ALDE. – (RO) Г-жо председател, считам, че срещата на високо равнище в Лисабон е първата от 1999 г. насам, която има благотворен принос по отношение на създаването на стратегическа визия за Алианса. Смятам, че по-голямо внимание през този век трябва да се обърне на факта, че не само съществуващите заплахи и интереси в областта на сигурността, но също така, и по-конкретно, възможността бюджетите за отбрана да предлагат ефикасни военни решения, повдигат въпроса за един биполярен свят.

Беше време за обширен анализ на посоката за развитие на Алианса и определено дали е включен аспектът за съвместимостта с интересите на Русия. Трябва да подчертая обаче, че според мен съвместимостта с проекта за европейска сигурност също е от огромно значение за НАТО. Въпросът за Афганистан изглежда е бил достатъчно голям стимул за Алианса и се радвам, че Русия се съгласи да се присъедини към усилията на НАТО в Афганистан. Надявам се, че този комплексен проблем, свързан с Афганистан, няма да бъде причина за безпокойство по отношение на ефикасността на алианса в бъдеще.

Приветствам и факта, че Европейският съюз повдигна въпроса за технологията за противоракетна отбрана за обсъждане. Считам, че ще трябва да обсъдим на равнище на ЕС ефикасността на противоракетния щит.

  Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, уважаема баронесо Аштън, срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон е от огромно значение за ЕС и за Парламента, защото можем да провеждаме успешна европейска политика на сигурност в бъдеще само ако НАТО, ЕС и останалите организации като Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) дават своя принос и си сътрудничат ефикасно. Досега обаче резултатите от срещата на високо равнище в Лисабон в цялостта си са представени не в истинската си светлина. Бих искал да кажа, с лека ирония, че въпреки че НАТО има нова стратегия, организацията все още не е наясно в каква посока иска да се движи. Претенциозните идеи за НАТО като вид световна полиция бяха отхвърлени и това само по себе си със сигурност е някакъв напредък. Организацията лека-полека предприема по-скромен подход, но все още не съществува достатъчна яснота.

Позволете ми да ви илюстрирам това чрез някои примери.

1. Един пример са разноските за въоръжаване. Държавите-членки на Европейския съюз искат да съкратят разноските за въоръжаване, използвайки едно постоянно и структурирано сътрудничество, но НАТО подписва чекове без покритие за противоракетна отбрана.Според генералния секретар сумата е 200 млн. евро, но всички експерти смятат, че системата за противоракетна отбрана е по-вероятно да струва между 40 млрд. и 70 млрд. евро, а ние дори не знаем как ще се управляват тези пари.

2. Втори пример е ядреното разоръжаване. Президентът Обама представи визията си „Global Zero“ в Прага, беше впечатляваща и ние я приветствахме. Европа вече беше загубила единодушие дори на конференцията за договора за неразпространение на ядрено оръжие, но НАТО е решена да се придържа към политиката на ядрено сдържане като удавник за сламка. По-конкретно, бивши световни сили очевидно намират ядрените си оръжия за много по-привлекателни в сравнение с европейската политика за ядрено разоръжаване.

3. Третият пример е укрепването на мира и решаването на граждански конфликти. Европейският съюз е постигнал много в тази област. Тогава се появява НАТО и изразява желание да вземе участие. Следващата област, към която НАТО ще изрази интерес, е политиката за развитие.

Проявява се, за съжаление, раздвоение на личността по отношение на политиката на сигурност. Нека сложим край на това. Нека гарантираме, че в срок от година ще съставим Бяла книга, която ще изясни каква политика на сигурност искаме в Европа.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, НАТО остава основен елемент на общата сигурност в Европа и същото се отнася и за моста, който тя изгражда с Америка. На срещата на високо равнище в Лисабон НАТО предефинира мястото си в основата на евроатлантическата архитектура за сигурност във връзка с новата си стратегическа концепция.

Моята роля като заместник-председател на делегацията на Парламента в Парламентарната асамблея на НАТО ме накара да се уверя, повече от всякога, колко важно е сътрудничеството между НАТО и ЕС. Изпълнен съм с възхищение от работата на войските на Международните сили за поддържане на сигурността на НАТО в Афганистан, но изразявам съжаление за липсата на участие от страна на някои наши съюзници с ограничения за военно участие, в ситуация, при която поражение или преждевременно отстъпление от страна на НАТО би имало неизмерими последици за сигурността на Запада и за трайния мир в региона – по-конкретно, дестабилизация на Пакистан. Дори по време на строги икономии, когато държавите-членки съкращават бюджетите си за отбрана, победата в Афганистан трябва да бъде наш приоритет.

Неотдавна бях в Косово, където видях с очите си ценната работа, която военните части на НАТО вършат в КФОР. Операцията на НАТО „Океански щит“ протича добре по бреговете на Сомалия в борба срещу пиратите, въпреки че има опасност да дублира работата на по-голямата мисия „Атaланта“ по линия на Общата политика на ЕС за сигурност и отбрана. Приветствам координацията между двете мисии.

Подкрепям и разширяването на НАТО, при което да бъдат включени Грузия и Украйна някой ден. Студената война свърши и заплахите, пред които сме изправени, са все по-асиметрични и глобални. Приветствам новия подход на НАТО да гледа по-мащабно, обхващайки области като кибернетичната сигурност и заплахите вследствие на изменението на климата и продоволствената сигурност, но основанието за съществуването на НАТО днес е толкова неоспоримо, колкото при създаването на организацията преди 61 години.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, срещата на високо равнище на НАТО се проведе в Лисабон и искам да кажа няколко думи за това какво се случи в моята страна във връзка със срещата.

Португалските органи забраниха на европейски граждани влизане в страната поради една единствена причина: тези граждани носеха със себе си писмени материали, съдържащи критики към Алианса. Най-малкото, което можем да кажем за събитията в Португалия, е, че те са следствие на своеволен режим, на истинска полиция на мисълта. Режимът беше толкова специален, че накара португалското правителство да закупи екипировка за защита при размирици, на стойност 5 млн. евро, която дори не пристигна навреме за срещата. Това са приоритетите на правителство, което е изправено пред огромна социална криза.

В Европа, за която мечтаем, свободата на словото е сред основните ценности. Европа, за която мечтаем, не се огъва пред военни организации, които пишат историята си с кръв.

Резултатът от срещата на високо равнище на НАТО е легитимност на военната им намеса навсякъде по света. Друг резултат е, че Европейският съюз мина в подчинение на стратегията и интересите на Северна Америка. Трето, тази среща консолидира милитаризирането на достъпа до енергийни ресурси. И последно, военната отбрана въведе модел на развитие, който предизвиква нарушаване на екологичното равновесие и задълбочава социалната криза.

В резултат на това бих искала да кажа, г-жо председател, че по мое мнение след тази среща на високо равнище ние изгубихме демокрацията, изгубихме свободата, за да може някой да спечели чрез война.

  David Campbell Bannerman, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, благодаря Ви, че ме назовахте с пълното ми име. Смятам, че би следвало да отпразнуваме факта, че срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон подсили защитата на мира и демокрацията ни, в пряк контраст с Договора от Лисабон, който вече прави точно обратното. Но НАТО се изправя пред заплахата от жестоките съкращения, налагани върху Европейските въоръжени сили.

Това е много опасно. Непростимо е, че правителството на Обединеното кралство съкращава разходите под минималния праг от 2%, който е задължителен за всяка държава-членка на НАТО. Това е и една неоправдана икономия, защото разходите по отбрана осигуряват добри работни места. Днес британският самолет „Harrier“ е изваден от експлоатация. Този месец изгубихме преждевременно и самолетоносача „HMS Ark Royal“, а заедно с него и 6 000 отдадени служители.

Не може да се очаква САЩ да носят товара сами, а ние да допринасяме все по-малко. Не би следвало да си правим илюзии, че американците могат да се оттеглят от НАТО, както предупреди британският генерал Данат, и да ни оставят на окуражената руска мечка, която все още е в готовност да започне кибернетични атаки срещу Естония и системно проучва британската морска и въздушната отбрана – тревожно ехо от отминалата Студена война.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, на срещата на високо равнище на НАТО беше споменато едно историческо постижение. Въпреки че спорът между Германия и Франция относно ядреното разоръжаване беше уреден, факт е, че няма да можем да избегнем използването на ядрени оръжия в бъдеще. Това ще изложи държавите-членки на НАТО на опасност от изнудване от страна на Техеран или Пхенян. Свят без ядрени оръжия и дори без диктаторски режими ще си остане една илюзия, докато някои държави биват вземани на сериозно само когато се присъединят към редиците на потенциалните или реални ядрени сили в света.

Жалко е също, че на срещата беше избегната темата за това какво ще се случи в Близкия изток след планираното оттегляне на американските сили от Ирак, което е неприятна тема за Съединените щати. След внимателно разглеждане се оказа, че прекалено често цитираната тенденция за обрат във външната политика на Русия е просто хитър тактически ход. Имаше декларации за намерения, свързани с тероризма и кибернетичната война, а не истински концепции. По мое мнение, срещата на високо равнище на НАТО трудно може да се нарече успешна.

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra (PPE). – (ES) Г-жо председател, новата стратегическа концепция на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), която се очерта в Лисабон, беше създадена, първо, за да потърси начин за реагиране и приспособяване към нов контекст, с други думи премахването системата от блокади и края на Студената война. Второ, беше създадена, за да се приспособи към редица нови заплахи и особено към глобализацията и факта, че нашите армии нямат явни врагове, а враговете ни нямат армии.

Въз основа на тази нова стратегическа концепция и имайки предвид член 5 от Вашингтонския договор относно съвместното сътрудничество, има три аспекта, към които проявявам интерес.

Първо, как да се оформи стратегическия алианс с Европа: баронесо Аштън, бих искал да Ви попитам дали смятате, че Турция би следвало да вземе възможно най-голямо участие в действията и развиването на общата външна политика и политиката на сигурност.

Второ, относно ратификацията на Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ) от Конгреса на Съедините щати, смятате ли, че тази нова стратегическа концепция ще бъде засегната, ако не бъде ратифицирана?

Накрая, какво мислите по въпроса за противоракетния щит? Смятате ли, че това понятие по какъвто и да е начин компрометира целта за съкращаване на ядрения арсенал? Изглежда съществуват противоположни гледни точки по този въпрос сред държавите-членки.

  Roberto Gualtieri (S&D). – (IT) Г-жо председател, баронесо Аштън, уважаеми госпожи и господа, новата стратегическа концепция на НАТО съдържа важни положителни промени, които ще помогнат за посрещането на предизвикателствата на XXI век по начин, който да е съвместим с ценностите на Атлантическия пакт.

По-конкретно, приветстваме възраждането на стратегическото партньорство с Русия, ясната формулировка на целта: свят без ядрени оръжия, признаване на значимостта на по-силна европейска отбрана, препотвърждаване на принципа за обща отбрана и в същото време изявленията на НАТО, че не разглежда никоя страна като свой противник.

Все пак съществуват проблеми и противоречия, че това далеч не е нова концепция и единственото, което прави, е да отвлича внимание. Първо, няма ясна и недвусмислена ангажираност за премахването на тактически ядрени оръжия, които все още са разположени в Европа, въпреки че са стратегически анахронизъм и все по-неустойчиви в икономически план. Второ, ролята на Европейския съюз в стратегическата концепция е все още недостатъчна и има риск планираният граждански капацитет за управление на кризи безсмислено да дублира капацитета на Европейския съюз.

Ние сме наясно с политическите проблеми, които възпрепятстват по-ефикасното сътрудничество между ЕС и НАТО, но това не може да попречи на развиването на оперативна перспектива, взаимно допълване и полезни взаимодействия, които ще ни помогнат да постигнем амбициите си. Хеликоптерите, медицинската помощ и взривните вещества представляват значителна част от напредъка, но не са достатъчни, нуждаем се от визия и активна ангажираност и ви призоваваме, баронесо Аштън, да ги осъществите категорично и ясно.

  Kristiina Ojuland (ALDE). - (EN) Г-жо председател, Андерс Фог Расмусен, генералният секретар на НАТО, заяви, че срещата на високо равнище на Съвета НАТО-Русия, проведена в Лисабон, е дала исторически импулс за подобряване на отношенията между НАТО и Русия, което силно приветствам.

Въпреки че държавните и правителствените ръководители на Съвета НАТО-Русия постигнаха споразумение относно съвместната оценка на балистичната ракетна заплаха и взеха решение да възобновят сътрудничеството в областта на противоракетната отбрана, президентът Медведев обяви, че Русия ще вземе участие в планираната съвместна система за противоракетна отбрана само в качеството си на пълноправен партньор, който е включен в обмена на информация и в решаването на въпроси от всякакво естество.

Бих искала да посоча, че равностойните партньори трябва да поемат еднакви отговорности. Съществуват някои значителни различия между НАТО и Русия, когато определяме какво е сигурност. Докато под това понятие Русия разбира традиционните военни заплахи, НАТО, от друга страна, изтъква липсата на демокрация и нарушаването на правата на човека като заплаха за сигурността. За да може Русия да участва по-активно в съвместни проекти в рамките на НАТО, бих очаквала тя да интегрира и спазва демократичните принципи, правата на човека, гражданските свободи и принципите на правовата държава. За да изградят равностойно партньорство, НАТО и Русия ще трябва да бъдат поставени при равни условия по такива уместни въпроси.

  Franziska Katharina Brantner (Verts/ALE). - (EN) Г-жо председател, бих искала да приветствам баронеса Аштън. Чухме мнението й по други въпроси и смятам, че всички те са свързани помежду си. Сега би изглеждало странно да съм много конкретна, но бих искала да спомена по-нататъшното развитие на ОПСО в рамките на общо сътрудничество с НАТО. Смятам, че наистина се нуждаем външен преглед на случилото се до момента.

Вие споменахте, говорейки за правата на човека, че е време да се направи преглед и след това да се продължи напред. Смятам, че се нуждаем точно от това по отношение на нашите мисии до момента. Смятам, че имате възможност да започнете наново. Можете да погледнете назад и да получите външно експертно становище и цялостен преглед, за да определите кои наистина са приоритетите ни и от какви способности се нуждаем. Просто искам да спомена, че имаме приоритетни цели за 2020 г., но сега сме в края на 2010 г. и сме още далеч от изпълнението им, включително и на целите, засягащи гражданските въпроси. Въпросът е как следва да продължим напред и смятам, че би било добре да имаме изградена представа.

Второ, наистина Ви призовавам настоятелно да използвате поста за полезни взаимодействия, който, надявам се, ще бъде изграден при създаването на Европейската служба за външна дейност, за да се разширят гражданските способности за управление във вашата служба. Ние нямахме възможността да създадем тези нови постове, но поне трябва да ги използваме, за да укрепим тази област.

Накратко, последното, на което искам да се спра, е протичащото разискване по отношение на реакции при криза и бедствия. Смятам, че трябва да сме внимателни, за да запазим неутралността на хуманитарната помощ на ЕС, дори понякога да е трудно в кризисни области. Мисля, че това е важен въпрос.

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Г-жо председател, НАТО действително излезе в по-силна позиция след срещата на високо равнище в Лисабон. Член 5 беше съживен и не изключва възможността за поставяне на отбранителни средства срещу удари с балистична ракета. Разпоредбите на новата стратегия сега трябва да влязат в сила. Планът за действие по изграждането на трансатлантическата архитектура на отбрана трябва да бъде завършен не по-късно от средата на 2011 г. Това следва да бъде подкрепено и с финансови средства, включително от европейските партньори в НАТО. Подписването от Русия на новия договор СТАРТ не означава ограничения относно изграждането на противоракетна архитектура. В допълнение, сътрудничеството с Русия в тази област не трябва да означава отслабване на отбраната на централна Европа.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Както е заявено в заключението от срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон, НАТО се оказва военен алианс, ядрен военен алианс, решен да се намесва своевременно и мащабно във всички точки на света, по всяко време, под всякакъв претекст, твърдейки, че разполага с единен и стабилен набор от и политически и военни способности, с които може да се справи с всеки вид криза: преди, по време и след конфликти.

Като една тревожна световна заплаха НАТО заявява, че се влияе от развитията в политиката и сигурността и може да им повлияе извън собствените си граници и следователно ще вземе участие в подобряването на международната сигурност чрез партньорства с определени държави и други международни организации. Това твърдение разкрива две цели: от една страна, да се утвърди като вид ядро, от което произлизат отношения на зависимост, които позволяват присъствието й, както и натиск и намеса на нейните сили навсякъде по света. От друга страна, да благоприятства интервенционизма и сливането на въпросите на международната и вътрешна сигурност на държавите, като така цели да унищожи международното право, противопоставяйки се пряко на ролята на Организацията на обединените нации, чийто подход е насочен именно към въпроси, свързани с международната сигурност.

Ръководена от една от силите, Съединените щати, тя цели да укрепи своя европейски стълб, Европейския съюз, считан за единствен и най-важен партньор на НАТО. Така че НАТО приключи срещата в Лисабон в по-голям състав, по-силен, по-опасен, по-прикрит, но заплахата е значителна и реакцията на португалския народ се изрази в повече от тридесет хиляди души, излезли по улиците на Лисабон, протестиращи и настояващи за разформироването на организацията, за която се счита, че е толкова важна за запазването на мира.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, дори и ако при преговорите в Лисабон между представителите на държавите-членки на НАТО да са решени някои сериозни въпроси, отнасящи се до рискове, свързани със сигурността в днешния свят, то значимостта на някои от заключенията и решенията със сигурност ще окажат по-драматично въздействие върху настоящата политическа ситуация в света.

Новият предпазлив опит за сътрудничество между НАТО и Русия в развиването на система за противоракетна отбрана в Европа представлява именно такава промяна в политиката за сигурност, показваща, че и САЩ, и Европа могат да намерят нов силен партньор в лицето на Русия, която също може би осъзнава, че терористичните групи и военни режими, изградени въз основа на екстремистки идеологии, представляват най-голямата заплаха за мирния и достоен живот на цивилизованото демократично общество.

Г-жо Аштън, би било добре ако можехме да възприемем думите на президента Обама, когато той спомена, че гледа на Русия като на партньор, а не на враг, като един нов позитивен импулс в областта на икономическото сътрудничество. Във време, когато европейската промишленост се бори с проблемите си, свързани с недостатъчен пазар за продуктите си, отвореният и платежоспособен пазар в Руската федерация може да предложи възможности, от които да се възползват и двамата партньори – Русия и Европа – при решаване на вътрешните си икономически проблеми.

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-жо председател, какви ще са отговорностите на ЕС по отношение на сигурността и отбраната във връзка с новата стратегическа концепция, представена от НАТО? Министрите на отбраната от ЕС засегнаха слабо място. ЕС няма адекватен капацитет или способности. Финансовата криза и бюджетните ограничения обаче увеличават натиска в ЕС и НАТО за концентрация на военната сила. Термините „споделяне“ и „обединяване“ описват това, от което се нуждаем в момента. Веднага щом държавите-членки проучат какво е възможно да се направи, Европейската агенция по отбрана трябва да се превърне в основен обект на съвместното развиване на способности. В допълнение, Комисията трябва да разшири сътрудничеството си с Европейската агенция по отбрана и да включи проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, финансирани от ЕС. Споделяте ли виждането ми?

Тъй като нямах определено време за изказване по предходната точка, бих искал да задам въпрос относно насърчаването на демокрацията. Бих искал да разбера колко средства са изразходвани за инструмента за демокрация и права на човека, без съгласието на въпросните държави.

Бих искал да се изкажа и относно наблюдателите по време на избори. В тази област сме непоследователни и понякога дори проявяваме страх. След като част от Комисията и някои държави-членки настояваха за мисия от наблюдатели на изборите в Етиопия, а докладът, изготвен от оглавяващия мисията, не можа да бъде представен в Адис Абеба, в Брюксел всичко беше потулено. Това, което искам да знам, е: какво стана с публичния ви протест? Сега имате възможност да кажете нещо по въпроса.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). - (EN) Г-жо председател, действително и концепцията за новата стратегия, и декларацията от срещата на високо равнище шумно признават, че ЕС е важен и следователно крайно необходим партньор на Алианса. Настоящите международни предизвикателства, пред които са изправени НАТО и ЕС, едновременното им присъствие на безброй арени на действие и още повече засилващото се взаимно допълване между съответните им роли изискват отношенията между двете организации да бъдат укрепени.

В това отношение, имайки предвид и необходимото сътрудничество на арената на действие, както и, неизбежно, преразглеждането на договореностите „Берлин плюс“, двете организации очакват по-конкретни резултати от разговорите между заместник-председателя на Комисията/върховния представител и генералния секретар в съответствие с техните мандати и във връзка с това е време да се прояви въображение в намирането на правилния политически компромис, за да се позволи раздвижване на настоящия механичен застой, което ще позволи на двете организации да реализират истинския си потенциал за сътрудничество.

  Willy Meyer (GUE/NGL). – (ES) Г-жо председател, баронесо Аштън, Вие сте напълно наясно, че парламентарната група, която представлявам, е против съществуването на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО).

Моята група се обявява изцяло против съществуването й, като една от причините е, че не подкрепяме идеята някоя държава в света или група от държави, като например военния алианс НАТО, да е способна да използва сила, без да има конкретен мандат от Съвета за сигурност на ООН.

През 1999 г. на срещата на високо равнище във Вашингтон НАТО включи в стратегическата си концепция възможността за използване на сила без мандат от Съвета за сигурност. Това е стъпка назад и пряка атака над системата на международното право, чието създаване беше толкова трудно в периода след двете световни войни.

Следователно ние не сме съгласни с тази философия. Не я споделяме нито с НАТО, нито с която и да е държава, която има претенции да използва сила без този специален мандат.

Още повече че това има пряко въздействие върху реакцията на гражданите на проблеми, които пораждат несигурност: организираната престъпност, тероризма и т.н. Те никога не са били въпроси, чието решаване изисква военен отговор, а по-скоро изискват гражданска реакция чрез международната полицейска мрежа и съдебната мрежа. Така че не смятаме, че те изискват от военен отговор, нито пък от съответните рискове, свързани с природните ресурси и неконтролираната масова миграция. Това не са въпроси, изискващи военен отговор.

Най-честите причини за смърт в света са гладът и бедността – най-голямото оръжие за масово унищожаване – и военни сили като НАТО не могат да ги преборят.

  Jacek Saryusz-Wolski (PPE). - (EN) Г-жо председател, въпросът е дали сме доволни от резултата от срещата в Лисабон и моят отговор е доста противоречив. Резултатът е незадоволителен, въпреки че посоката му е правилна. Можеше ли да очакваме повече? Мисля, че да, но ако направите сравнение с това къде бяхме преди две, три или четири години, положението сега е много по-добро.

Ясно е, че има неизползван потенциал в отношенията между двете страни, но думите са повече от делата, а ние се нуждаем повече от дела, отколкото от думи. За момента усилено се говори за сближаване, но това са по-скоро декларации, отколкото конкретни стъпки.

В същото време се увеличава взаимното допълване между двете институции. Налице са определен експертен опит, както и способности от страна на Съюза. Съюзът е специалист предимно в „меката“ сила, докато НАТО залага повече на „твърдата“ военна сила, но и двете страни се развиват. ЕС измина дълъг път от Сен Мало, за да затвърди ролята си в областта на сигурността и отбраната, а НАТО на свой ред признава необходимостта да включи едно по-меко измерение в чисто военния си обхват на влияние и вече е взела съответните решения. Следователно и двете организации се приближават една до друга, а оттам се увеличава и взаимното допълване. Защо да не използваме това?

Камъчето, което преобръща колата, са отношенията между Турция и Кипър и нерешеният проблем с Кипър. Ролята на Европейския съюз е да поеме инициатива, да предложи на НАТО средства за по-тясно сътрудничество, да премине от думи към дела, като ще дам пример с неотдавна изпратено писмо от външните министри на Полша, Германия и Франция, на което лейди Аштън действително реагира, което е добро начало в правилната посока.

По-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО чрез политическа воля от двете страни и укрепване на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), но има също роля за в столиците на държавите-членки на НАТО и на Европейския съюз, както и работа, която трябва да се свърши в тях.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-жо председател, това, което съдържа стратегическата концепция на НАТО, приета в Лисабон, по отношение на доктрината за ядрено сдържане, е старо, а не ново. Алиансът реши да задържи ядрените оръжия като крайна мярка за разубеждение. Иронията е, че това противоречи на призивите на президента Обама за свят без ядрени оръжия и разоръжаването, обещано по време на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

Алиансът следва да даде пример, но това няма да спре разпространението на ядрени оръжия, а напротив – за съжаление, ще го насърчи. И по време на финансова криза това ще отклони средства, които са необходими за справяне с други заплахи, пред които се изправяме. За какво са ни ядрени бомби срещу тероризъм, чийто адрес и подател не знаем, срещу пиратството в Индийския океан, срещу организираната престъпност, срещу кибернетични атаки или химически и биологични атаки?

Съветът на Европейския съюз публикува изявление тази седмица относно необходимостта от увеличаване на усилията срещу разпространението на ядрени оръжия. Г-жо Аштън, как смятате да използвате това в рамките на НАТО, където 21 от 28 държави-членки са и членове на Европейския съюз? И какво имате да споделите с двете ядрени сили, които са членове на Европейския съюз и които най-остро се противопоставиха на опитите за промяна от стратегическия съвет на НАТО във връзка с този екзистенциален за цялото човечество въпрос?

  Takis Hadjigeorgiou (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, баронесо Аштън, смятам, че живеем в абсурден свят и вие сте избрани да играете роля в него, за да смекчите безразсъдството и абсурда. Както всички отбелязват, войната в Афганистан струва над триста милиарда щатски долара. Разходите за премахване на бедността в Афганистан се равнява на разходите за 5-дневна война. Разходите по операциите само за седмица биха били достатъчни за нормалното функциониране на шест хиляди училища. Същите суми биха били достатъчни за построяването на тридесет хиляди болници. Пресметнете сами и ще се убедите. Говоря за болници, които струват по десет милиона долара всяка.

Нуждаем ли се от повече информация, за да разберем, че живеем в абсурден свят? Ако разделим тези пари между всички семейства в Европа, живеещи под прага на бедността, ще стигнат за всяко семейство. Представяте ли си? Двадесет хиляди триста петдесет и пет евро за всяко от двадесет и седемте милиона семейства.

Докъде води този абсурден път? Води до НАТО. Ето защо призовавам баронеса Аштън, която има водеща позиция в Европейския съюз, да поеме ролята на катализатор, за да може тази организация да се разформирова отвътре.

  Arnaud Danjean (PPE). – (FR) Г-жо председател, баронесо Аштън, споделям Вашето мнение за срещата на високо равнище в Лисабон, която завърши с нова стратегическа концепция, която като цяло е задоволителна. Независимо от това обаче, следва съвсем честно да признаем, че слабото място на този текст са, с оглед на потенциала на това стратегическо партньорство, отношенията между Европейския съюз и НАТО, които следва да са далеч по амбициозни.

Вие съвсем правилно отбелязахте успехите и напредъка в развитието на способности. Очевидно отбелязахте успех в случая с Афганистан, където успяваме да постигнем компромиси на място. Незадоволително е обаче, че не водим структурен политически диалог с НАТО, като изключим единичния случай с Босна. Всички сме наясно, че проблемът е с Турция. Ще трябва да се захванем с него сериозно, като без съмнение трябва да подходим прагматично, и се надявам, че усилията, които полагате с генералния секретар Расмусен, ще доведат до резултати.

Накратко искам да кажа, че проблемът с дублирането често се извежда на преден план, за да подчертае слабите страни на Европейския съюз и да ограничи стремежите му да бъде амбициозен. Това е един фалшиво създаден проблем, тъй като няма две армии в нашите държави-членки: на НАТО и на Европейския съюз. Всяка държава има свои въоръжени сили и тя може сама да избере дали да развее над войските си знамето на НАТО или това на Европейския съюз. Нека спрем с разпространението на тези тревожни слухове за дублиране.

Бих искал да се изкажа и относно взаимното допълване: то е важно и трябва да се прилага по интелигентен начин. Не бих искал взаимното допълване да стане императив, като Европейския съюз се превърне в Червения кръст на това което биха представлявали въоръжените сили на НАТО. Европейският съюз трябва да запази военните си способности, да се придържа към военните си амбиции и да запази амбицията си в областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) както е посочено в тристранното писмо, изготвено от Франция, Германия и Полша.

  Teresa Riera Madurell (S&D). – (ES) Г-жо председател, срещата на високо равнище в Лисабон със сигурност спомогна за модернизирането на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) и за приспособяването й към новите предизвикателства в областта на сигурността.

Трябва да приветстваме факта, че новата стратегическа концепция включва нови предизвикателства като тероризма, борбата срещу разпространението на ядрени оръжия за масово унищожаване, кибернетичната отбрана и енергийната сигурност.

Трябва да се приветства и това, че новата концепция подчертава нуждата от укрепване на стратегическите отношения между НАТО и Европейския съюз. Трябва да се направи ясно разделение на задачите, за да има ефикасност и за да не се дублират усилия във време на криза.

Договорът от Лисабон беше стъпка напред в областта на общата политика за сигурност и отбрана, която сега трябва да консолидираме. Целта е ясна: Европейският съюз трябва да е в състояние да мобилизира необходимия граждански и военен капацитет, за да може да изпълни международните си задължения, а общата политика за сигурност и отбрана би следвало да допринесе в значителна степен за атлантическата сигурност.

Не е ясно обаче как ще бъде организирано сътрудничеството с Алианса, за да бъде то наистина ефикасно. Баронесо Аштън, ако можете да кажете нещо по този въпрос, ще бъде от огромно значение.

  Krzysztof Lisek (PPE). – (PL) Г-жо председател, г-жо Аштън, всъщност въпросът ми беше повдигнат по време на обсъждането, а той е: защо в Европейския парламент, институция на ЕС, обсъждаме срещата на високо равнище на НАТО. Отговорът е очевиден. Повечето държави-членки на Европейския съюз са членове на НАТО следователно Европейският съюз, това сме ние, и в повечето случаи НАТО също сме ние.

Би следвало да се отбележи, че за НАТО развитието на сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО беше една от най-важните теми, обсъждани по време на срещата на високо равнище в Лисабон. Решенията от срещата на високо равнище на НАТО и декларациите, например на президента на Съединените щати, потвърждават, че НАТО не се противопоставя на общата политика за сигурност и отбрана, а по-скоро се опитва да намери форма на сътрудничество, която да е благоприятна и за двете институции. Следователно ние също трябва да се опитаме да си сътрудничим и работим заедно вместо да се впускаме в безсмислени състезания и скъпоструващо дублиране на структури, особено в настоящия момент на финансова криза. Надявам се, че решенията, взети на срещата на високо равнище на НАТО, и писмото от министрите на външните работи на Франция, Германия и Полша, което беше споменато, ще убедят нас в Европейския съюз да започнем сериозен дебат по въпросите на общата политика за сигурност и отбрана.

Полша – аз съм член на Парламента от Полша – със сигурност ще Ви подкрепи, г-жо Аштън, в тази задача по време на полското председателство. Трябва да се възползваме от механизмите и възможностите, които ни предоставя Договорът от Лисабон. Това е огромно предизвикателство за нас. Накрая, бих искал да кажа, че приветствам декларацията на НАТО за откритост за сътрудничеството с Русия, декларация, която подчертава и готовността на НАТО да бъде отворена за нови членове като Грузия например.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D). - (EN) Г-жо председател, Европейският съюз е уникален и важен партньор за НАТО. Както е записано в документ на новата стратегическа концепция, НАТО и Европейският съюз могат и следва да играят взаимно допълващи се и взаимно укрепващи роли в поддържането на международен мир и сигурност.

Един активен и ефикасен Европейски съюз допринася за цялостната сигурност в Евроатлантическия регион. Следователно би следвало да се развият по-благоприятни обстоятелства чрез укрепване на стратегическото партньорство в духа на пълна взаимна откритост, прозрачност, взаимно допълване и зачитане на автономията и институционалната цялост на двете организации.

Трябва да отбележим и че тясното сътрудничество между ЕС и НАТО е от жизненоважно значение и следва да се развива без предубеденост по отношение на независимостта във вземането на решения и с дължимото зачитане на ядрения статут на някои държави-членки на ЕС.

  Ernst Strasser (PPE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, уважаеми госпожи и господа, срещата на високо равнище на НАТО отбеляза напредък. Добре е, че се обсъжда тук. Нови стратегически елементи като гражданско управление на кризи и кибернетична отбрана са стъпки в правилната посока. По-конкретно, за малки, неутрални държави като Австрия укрепването на стратегическото партньорство между НАТО и Европейския съюз има решаващо значение. Развитието на военен капацитет чрез увеличаване на полезните взаимодействия, намаляване на дублирането и подобряване на сътрудничеството в областта на въоръжаването ще е от полза за всеки, но особено за малките държави-членки.

Има много, което по-конкретно ние трябва да свършим. Европа трябва да си определи домашна работа и да се увери, че тя ще е свършена. Инициативата на министрите на външните работи на Франция, Германия и Полша представлява стъпка в правилната посока. В средносрочен план се нуждаем от европейска архитектура на отбрана, която да насърчава военното сътрудничество между държавите-членки на ЕС, което обединява гражданското и военно сътрудничество между ЕС, ООН и НАТО и което постепенно ще доведе до развитието на европейски структури за отбрана. Нашата цел трябва да бъде да се превърнем във важен глобален партньор в областта на сигурността. Трябва да работим върху това.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, срещата на високо равнище в Лисабон очерта нова перспектива на стратегията за сигурност на Алианса. В практическо отношение бяха постигнати три основни цели: приета беше новата стратегическа концепция, разработен беше нов подход за Афганистан, да не споменаваме факта, че беше даден нов тласък на отношенията с Руската федерация.

Смятам, че най-важният резултат беше интеграцията на противоракетния щит в новата стратегическа концепция Румъния подкрепя изграждането на щита от срещата на високо равнище в Букурещ през 2008 г. Това показва, че моята страна има подходяща визия и ще допринесе значително за прилагането на отбранителната система. В същото време Румъния подкрепя политиката на отворени врати, насочена специално към укрепването на отношенията на НАТО с Грузия и Украйна.

Приветствам също факта, че НАТО препотвърди стратегическата значимост на Черноморския регион, имайки предвид рисковете, свързани със сигурността, които преобладават в този регион. Конкретно те засягат нерешените конфликти в Транснистрия и Грузия. Във връзка с това смятам, че Алиансът трябва да поддържа единна позиция относно съобщенията към Русия. Руската федерация трябва да докаже чрез дела заявените добри намерения, тъй като носи солидна отговорност на източната граница на Румъния и НАТО. Трябва да подчертая, че в резултат на приетата политическа декларация НАТО пое своя ангажимент, свързан с териториалната цялост на Република Молдова и Грузия.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-жо председател, историческата среща на високо равнище на НАТО в Лисабон беше повратна точка за бъдещето на Алианса. Двадесет и осем съюзници взеха важни решения, приеха нова доктрина за отбраната, поставиха основи за по-тясно сътрудничество с Русия, изясниха въпроса с противоракетния щит, одобри план за действие относно Афганистан и потвърди значимостта на сътрудничеството с Европейския съюз.

Но това е общата и оптимистична гледна точка. Не следва да забравяме, че вследствие на консенсус тези текстове представляват нещо като най-малък общ знаменател на позиции и гледни точки. Всички знаем, че в среда след периода на Студената война съществуват несъответствия и различни степени на възприемане на заплаха. Държавите от източна Европа имат различни позиции относно отношенията с Русия и Турция възприема по различен начин ядрената програма на Иран. Знаем също, че Анкара поведе дипломатическа война, за да предотврати препратка към този въпрос в текста от Лисабон. Анкара също така има различен подход към сътрудничеството в областта на общата политика за сигурност и отбрана, защото иска да изключи сътрудничество с един европейски партньор и държава-членка на Съюза. Всичко това прави ролята на общата политика за сигурност и отбрана дори още по-важна по отношение, разбира се, на сътрудничеството между Европа и НАТО.

Ето защо считам, че Европейският съюз трябва да се възползва изцяло от новите възможности, които ни се предлагат вследствие на Договора от Лисабон, като запазва независими правомощия за вземане на решения. Трябва да работим за подобряване на международния авторитет на Съюза и да засилим международното присъствие. Нуждаем се от по-силна Европа, за да имаме и по-здрав Алианс.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-жо председател, съгласна съм с върховния представител относно срещата на високо равнище в Лисабон. Тя наистина беше повратна точка и важен момент. Трансатлантическите отношения са ключът към сигурността и успешното развитие в света, но от друга страна, Европейският съюз трябва, където е необходимо, да има свой собствен глас и собствени структури. Съкращаването на разходи, споменато по-рано, ще е следствие на това сътрудничество както на ниво оборудване, така и на ниво граждански решения, без да е нужно да се променя Алиансът НАТО. Европа трябва да има своя система за отбрана и сигурност и свой собствен глас, защото само тогава ще може да се изправи пред проблеми като този за Турция или други проблеми, свързани с членки на НАТО или държави, които не са членки и предприемат друг подход към Русия. Освен това не смятам, че въпросът с Русия е толкова труден. Мисля, че това е въпрос, с който Европа като цяло може да се справи, паралелно с действията на американската страна по въпроса. Може би Европа може да се справи дори по-ефикасно.

  Tunne Kelam (PPE). - (EN) Г-жо председател, на разширяването на НАТО може да се погледне като една наистина успешно събитие в периода след края на Студената война. Инерцията на този процес обаче отслабва. НАТО остава доста колеблива относно приемането на Грузия и Македония. Военният принос тревожно намаля. Много малко от членовете на НАТО изпълняват основния критерий за 2%, заделени за разходи за отбрана, а Алиансът не е провеждал сериозни военни учения повече от десетилетие. Последното голямо учение, което да докаже, че САЩ биха могли да разположат бързо военни части в Европа, се проведе преди 17 години. Да, вярно е, че Съветският съюз се разпадна. Но авторитетът и потенциалът на НАТО все още зависят от военната мощ на САЩ. От жизненоважно значение е военните институции на НАТО да останат добре интегрирани и военнокомандващите от Америка и Европа да имат възможност за съвместна практика.

Само при условия на много по-тясно и по-решително трансатлантическо сътрудничество ЕС и НАТО ще могат през следващото десетилетие да определят демократичен международен дневен ред срещу предизвикателствата на многостранния свят.

Бих искал да изкажа мнение и относно заключенията на Съвета НАТО-Русия. Той призова за едно модернизирано партньорство, основано на взаимно доверие, прозрачност и предвидимост. На това може да се гледа като деклариране на добра воля. Знаем обаче, че военната доктрина на Русия все още възприема разширяването на НАТО в съседните на Русия държави като вид агресия и оправдава превантивните военни удари и кацания в чужди територии.

Големите военни учения през есента на 2009 г. в Северозападна Русия, в близост до територията на балтийскиите държави бяха подготовка за инвазията на тези страни като контраатака вероятно срещу действията на НАТО. Положителното в случая е, че балтийските държави най-накрая приеха стратегическите планове на НАТО за отбраната им, както е видно от разкритията на „Уикилийкс“.

Русия нахлу в Грузия и две от автономните й територии на практика бяха анексирани. Съвсем неотдавна руски ракети бяха разположени в тези отцепени територии и Русия продължава да провежда масивен шпионаж във всички западни държави. Когато шпионите биват разкрити, Западът се чувства неловко, но не и Русия, където награждават открито шпионите си с най-високи държавни отличия.

Следователно настояването от страна на Русия за равнопоставеност в отношенията с НАТО и за вид съвместно вземане на решения е прибързано и носи риск от възможно налагане на вето от страна на Русия върху решенията и по-нататъшното разширяване на НАТО.

  Katarína Neveďalová (S&D). – (SK) Г-жо председател, на срещата на високо равнище в Лисабон НАТО затвърди ролята си на гарант за сигурността в Евроатлантическия регион и също призна новите предизвикателства, пред които трябва да се изправи.

Най-доброто средство за изпълнение на тази роля е създаването на широка мрежа от стратегически партньорства с държави или международни организации. Следователно НАТО трябва да има готовност да влезе в политически диалог с всеки потенциален партньор, с който споделяме общи усилия за поддържането на мира и сигурността в международните отношения.

Според мен ключовото стратегическо партньорство е сътрудничеството с Русия, с която НАТО трябва да укрепи практическото си сътрудничество, за да може да се изправи пред съвременните заплахи като международен тероризъм, пиратство, трафик на хора и наркотици. НАТО се нуждае от достатъчен финансов, военен и човешки ресурс, за да може да изпълни мисията си. Необходимо е обаче тези ресурси да се използват по възможно най-ефективен начин и основно за опазване на мира.

  Ivo Vajgl (ALDE). - (SL) Г-жо председател, доволен съм, че получих думата преди г-н Goerens, колегата от Люксембург, тъй като в противен случай това щеше да подкопае основното ми съображение, а именно, че хората, които говорим тук през последния половин час, сме основно колеги от Югоизточна Европа. Това следва да ви покаже, че за нас въпросите на сигурността, НАТО и отношенията между ЕС и НАТО имат малко по-голямо значение, отколкото за останалите държави.

Точно поради тази причина бих искал да кажа на онези, които са присъствали на срещата на високо равнище в Лисабон, че са изпуснали възможността да си съставят по-ясна, по-принципна и решителна позиция относно желанията на две държави в Югоизточна Европа, а именно Македония и Босна и Херцеговина, да засилят сигурността си, като се присъединят към поне една организация – ЕС или НАТО.

Когато ние в Словения бяхме близо до присъединяването си към двете институции, си казахме, че която и да е от двете ще е от полза. НАТО има възможност за поправяне на грешките на Европейския съюз. Смятам, че трябва да вземем това предвид.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-жо председател, благодаря Ви много за възможността да се изкажа. Обсъждането днес е за сътрудничеството между НАТО и Съюза. Г-жа Аштън ни представи положителна оценка, но бих искал да кажа, че според мен това е една много преувеличена оценка. Моите колеги от Полша, г-н Saryusz-Wolski и г-н Lisek, вече се изказаха и искам да ясно заявя, че споделям тяхната оценка.

Това е само началото и е началото на много дълъг път. Във връзка с това бих искал да насоча вниманието към три прагматични аспекта, при които наблюдаваме общ напредък. Първата област засяга планирането на обща отбрана на НАТО и Европейския съюз – ясно е, че в тази област има още какво да се направи. Втората област засяга сътрудничеството между разузнавателните служби – тук също може да се постигне напредък. На последно място е въпросът, свързан с работата на бойните групи – въпросът е дали към настоящия момент те дават добавена стойност.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-жо председател, бих искал да отправя на баронеса Аштън въпрос за отбраната на Европа и също за НАТО.

Договорът от Лисабон позволява на държавите-членки на Европейския съюз да си сътрудничат по-тясно по въпросите на отбраната, ако разбира се го желаят. Това се нарича „структурирано сътрудничество“ или „разширено сътрудничество“, без да има значение кой термин се използва.

Може ли баронеса Аштън да ми каже дали сътрудничество от този вид вече е било обмисляно от група държави и ако е така, където е възможно, можете ли да ми съобщите критериите, които трябва да бъдат изпълнени за едно такова сътрудничество?

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, благодаря отново на всички, които допринесоха за провеждането на това толкова обширно разискване. Ще се опитам, ако ми позволите, да подбера някои от ключовите въпроси, които бяха повдигнати, и поне ще започна да ви отговарям на тях.

Първото, което бих искала да кажа, е, че съм ангажирана с това да открия начини за напредък в отношенията между Европейския съюз и НАТО, но не подценявам политическите въпроси, които са в същината на проблема. Моята цел е да открия практични и прагматични начини, чрез които увеличеното сътрудничество може да бъде от помощ за хората ни по места. Постоянно мисля за хората, намиращи се на арената на действия и които изпълняват операции, когато търся начини за съвместно сътрудничество. Правя това обаче с мисълта, че Турция има много важна роля и че представлявам 27 държави-членки и работя в тясно сътрудничество с държавите-членки, които са най-заинтересовани и повлияни от належащите въпроси.

Напредваме в опитите си да постигнем това възможно най-бързо. Не подценявам обаче предизвикателствата и винаги търся и се интересувам от идеи относно това как можем да го постигнем.

Съгласна съм, че бихме желали също така да разглеждаме внимателно нашите действия и да сме сигурни, че те са взаимно допълващи се и не дублират други дейности. Всъщност областите, в които работим, действително са взаимно допълващи се. Беше даден пример с „Океански щит“ по бреговете на Сомалия и с работата, която вършим във връзка с операция „Аталанта“.

Уважаемите колеги, които са посещавали района, знаят, че това е огромно водно пространство, където има много възможности за развиване на взаимно допълващи се дейности и не съществува почти никакъв риск за дублиране и службите работят много добре заедно. Командващият операция „Аталанта“ г-н Хоус е разговарял с министрите на отбраната, като отбеляза именно, че действително има много добра комуникация, но и много работа, която може да се свърши задоволително в сътрудничество.

Г-н Gahler повдигна няколко въпроса, които не бяха свързани с това разискване и бих искала само да му предложа да ми изпрати кратка бележка относно въпросите си и с удоволствие ще му отговоря, но не бих желала да отнемам от парламентарното време тази вечер за отговор на въпроси, които не са включени в самото разискване.

Относно въпросите за противоракетната отбрана, доколкото мога да преценя, беше постигнато равновесие по време на преговорите за нова стратегическа концепция на НАТО между въпросите, свързани с противоракетната отбрана и ядрената позиция на НАТО. Ясно е, че НАТО ще иска да запази системата си за ядрено сдържане, като това ще е съчетано със собствената цел на НАТО за свят без ядрени оръжия.

Това е подходът, който избираме към настоящия момент, но, разбира се, не участваме във всички аспекти от работата на НАТО поради същите причини, които са напълно ясни на колегите в Парламента. Например не участвахме на срещите на Съвета НАТО-Русия, така че няма как да коментирам какво се е случило на тях, а мога само да се изкажа, както и направих, по въпросите, повдигнати впоследствие.

По отношение на СТАРТ, напредъкът, който наблюдаваме между Съединените щати и Русия в областта на демилитаризацията, трябва да се приветства и считам, че това ще постави основите за по-добро сътрудничество с НАТО, което беше една от целите, които главният секретар си беше поставил.

Накрая, относно структурираното сътрудничество: ще се осъществи ли, какво се прави по въпроса? Действително се очаква държавите-членки да излязат с предложения. Вече има примери, в които държави-членки като Обединеното кралство и Франция или като писмото, което получих от групата на Ваймарския триъгълник, които търсят начини да разширят сътрудничеството помежду си, отчасти и чрез Европейската агенция за отбрана, където имаме възможността да изпробваме и развиваме по подходящ начин полезните взаимодействия.

Надявам се и очаквам да видя повече по този въпрос в бъдеще. Очакванията ми са конкретно свързани със смяната на ротационното председателство, особено що се отнася до Полша, която изрази желание да се съсредоточи върху въпросите на сигурността. Няма примери, които да представя на уважаемите колеги относно възможност за присъединяване към група за засилено сътрудничество, но се надявам, че ще се появят нови цели, които да увеличат възможностите да използваме, по време на икономическа криза, ресурсите си по най-ефикасния начин.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Ágnes Hankiss (PPE), в писмена форма. – (HU) По време на срещата на министрите на държавите-членки на НАТО през октомври 2008 г. генерал Джон Крадок, главнокомандващ силите на НАТО в Европа, заяви, че военните действия на Русия в Грузия са предизвикали НАТО да ревизира основната си предпоставка относно сигурността на своите държави-членки. Това все още ли е валидно становище след провеждането на срещата на високо равнище в Лисабон? Споразумението с Русия е целесъобразна политическа стъпка, която може да послужи за засилване на сигурността ни. Това обаче неизбежно повдига също редица сериозни морални и стратегически въпроси. Възнамерява ли НАТО да направи отстъпки в името на сътрудничеството по отношение на насърчаването и защитата на демократичните идеи, на които се основава Евроатлантическия алианс и които са в остро противоречие по няколко точки с концепцията на Русия за това какво е демокрация?

Вероятно не е необходимо да припомням отделно сплашването и малтретирането на хора и неясните подробности около смъртта на журналисти и адвокати в Русия. Би било трудно да не изтълкуваме като жест на провокация и неотдавнашната номинация за Нобелова награда за мир от страна на Русия на Джулиан Асандж, създател на „Уикилийкс“. Ще намали ли шансовете на други държави да се присъединят към НАТО, ако Русия не одобрява бъдещото членство? Пред нас стои въпросът дали лидерите на НАТО взимат предвид уязвимостта на някои държави-членки, както и техните открити и нерешени до момента въпроси с Русия. Историческият път към установяване на мир и разбирателство трябва да се приветства на всяка цена. Трябва обаче категорично да признаем историческата отговорност на НАТО във връзка с легитимирането на една огромна сила вследствие на споразумението, сключено относно програмата за противоракетна отбрана, и въпросът на какво твърдо ще се противопостави, отстоявайки общите ни европейски ценности.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Срещата на високо равнище на НАТО, провела се в Лисабон, сложи край на стратегическата концепция за сигурност, която беше в сила от Студената война насам. Прилагането на тази нова стратегия за сигурност представлява преминаване от традиционната отбрана на държавите-членки на Атлантическия алианс към концепция за глобална сигурност през XXI век.

Предизвикателствата, на които поставя акцент новата стратегическа концепция за сигурност, включват тясно сътрудничество с различни международни институции, правителствени и неправителствени, разширяване на партньорствата, особено с Русия. В допълнение към създаването на политически канали, операционните въпроси, свързани с възможностите и структурата на НАТО, са адаптирани към новите глобални заплахи. Важно е да подчертаем приетия от НАТО план за преход на мисията в Афганистан, а целта е афганистанските органи да поемат водеща роля във връзка с решаването на въпросите на националната сигурност. Считам, че тази нова стратегическа визия, която очертава насоки, на които би следвало да се основават международните отношения между държавите-членки, е от изключително значение.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EN) За първи път от втората световна война насам Русия е поканена да се присъедини към усилията за изграждане на общ противоракетен щит, нещо, което може да се нарече крайъгълен камък в историята на Алианса. Остава да разберем отговора на Русия, а и реално има потенциал за сътрудничество със САЩ, като и двете държави трябва да седнат на масата за преговори и да са готови да се ангажират с конкретни действия. Освен това проектът се нуждае от европейско финансиране и това определено няма да е лесно, като се имат предвид съкращенията на средствата за отбрана в Европа.

Накрая, Афганистан се очертава като големия тест за НАТО през следващите две години. САЩ реагираха бързо, за да уверят Русия, че ракетите всъщност не са насочени към тях. Беше от решаващо значение САЩ да не дразни Русия и те го доказаха, като поканиха Русия да вземе участие в плана за противоракетен щит. Второ, САЩ прояви благоразумието да не споменава Иран или, за да сме по-точни, изпълни желанието на Турция, която заплаши да се оттегли, ако съседката й, Иран, бъде спомената. Проблемът е, че само 21 от 27 държави-членки са членки на НАТО, което представлява заплаха за развитието на европейската отбрана.