Пълен протокол на разискванията

Сряда, 15 декември 2010 г. - Страсбург

19. Контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (разискване)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът (A7-0355/2010) на г-н Százjer – от името на Комисията по правни въпроси и на Съвета за установяване на правилата и общите принципи относно механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2010)0083 - C7-0073/2010- 2010/0051(COD)).

  József Szájer, докладчик. − (EN) Г-н председател, само около година измина от влизането в сила на Договора от Лисабон, който предвижда значителни промени в делегирането на правомощия от Европейския парламент и Съвета на Комисията.

Преди няколко месеца в Парламента обсъждахме моя доклад за делегираните актове. Делегирани актове имаме, когато Парламентът и Съветът делегират правомощия, но от сега нататък за разлика от преди ние можем да ги отнемем по всяко време. Можем да определим краен срок, който можем да променяме и можем да наложим вето, ако Комисията не спазва изискванията на законодателя.

В случая с настоящия регламент, който обсъждаме съгласно член 291 от Договора, говорим за актове за изпълнение. По отношение на актовете за изпълнение положението е малко по-различно. В този случай държавите-членки всъщност упражняват правата си за това как да се прилагат различните законодателни актове на Европейския съюз. Така че има ясна разлика.

Новият регламент и новата система на делегирани актове ни дава много широки правомощия. От гледна точка на Парламента, това значително променя нашето влияние, особено в някои области на законодателството.

В областта на изпълнението обаче имаме право като Парламент, като законодател да регламентираме как следва да се осъществява процедурата за изпълнение за държавата-членка.

Мисля, че Парламентът беше прав, когато след дълги преговори зае позицията, която бихме искали да потвърдим и да получим ясни ангажименти от страна на Съвета и Комисията, че правата на Парламента са зачетени. След много дълги преговори постигнахме сериозен напредък в тази област, който оказва влияние и има ефект не само – и особено не само – върху актовете за изпълнение, но и върху делегираните актове.

Дори по отношение на актовете за изпълнение Парламентът получи и запази правото на контрол, което означава, че на основата на споразумението с другите институции, разполагаме с процедура, която можем да прилагаме.

Първият ми приоритет беше да успеем да запазим тези важни позиции. Тук има и друг проблем, свързан с това, че в момента се провеждат други обсъждания в Парламента, представен от други комисии, преди всичко от комисията по международна търговия, комисията по развитие и комисията по външни работи, както и между Парламента и Съвета относно законодателството, свързано с финансовите инструменти и дали и как те следва да се регулират.

Целта ми в тази рамка беше регламентът да не предрешава изхода от настоящото обсъждане. Искаме да помогнем на колегите, които оспорват нашата позиция във важно обсъждане със Съвета, така че най-накрая да постигнем сътрудничество със Съвета.

Накрая, тъй като времето ми изтече, бих искал да благодаря както на Комисията, така и на Съвета за тяхната гъвкавост в преговорите. Разбирам, че беше много трудно да постигнем съгласие в Съвета. Мисля, че това е желана от Парламента сделка и тя може да бъде задоволителна за всички държави-членки, защото сега обсъждаме не само текста, но и очакваме както Комисията, така и Съветът да участват в общото разбиране по тези важни въпроси. Също така очакваме декларации, които да покажат, че Комисията е поела ясен ангажимент за привеждане в съответствие на оставащата част от достиженията на правото на ЕС. Приложеният към доклада ми текст следва да удовлетвори всички членове на Парламента.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, тази сутрин станахме свидетели на много ползотворно разискване за гражданската инициатива, а тази вечер обсъждаме твърде важния въпрос за комитологията. Считам, че много добър знак е, че тук, след влизането в сила на договора от Лисабон, всъщност финализираме основните законодателни актове, необходими за пълноценното му прилагане.

Регламентът относно актовете за изпълнение ще има основно въздействие върху начина, по който Комисията прилага европейското право в бъдеще. Той ще окаже и много съществено влияние върху способността на Съюза да провежда своите политики в интерес на гражданите. Когато представяхме предложението си, определихме главната му цел: новите правила следва да изградят система за приемането на актове за изпълнение от страна на Комисията, която да бъде по-проста, по-ефикасна и по-прозрачна и при пълно съответствие с Договора.

Как постигнахме тези цели в предложенията, които ни предстои да обсъдим? Както преди механизмите за контрол, предвидени от регламента, са основани на комитологията, което означава комитети, съставени от представители от държавите-членки, на които Комисията ще представя проекти на мерки, но за разлика от настоящата система няма да се допуска намесата на Съвета като такъв.

Както се посочва ясно в Договора само държавите-членки, а не Съветът могат да контролират упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията. Освен това регламентът предвижда премахването на всички специални процедури, а всички мерки за изпълнение, включително свързаните с търговията (различни мерки като антидъмпингови или компенсаторни мерки), ще бъдат предмет на настоящия регламент. Това ще бъде истинска революция в областта на търговската политика.

Искаме по-прости процедури, така че новият регламент не само ще въведе само две процедури – консултиране и разглеждане – вместо четири, но ще осигури и автоматично адаптиране на съществуващите процедури по комитология. Новите процедури ще започнат да се прилагат към цялото съществуващо законодателство от първия ден. Разбира се, това не засяга характера на правомощията, предоставени на Комисията според основните актове.

В своя декларация Комисията е поела ангажимент да преразгледа достиженията на правото на ЕС с оглед на адаптирането им, доколкото има правни изисквания към режима на делегираните актове и аз знам колко е важно това за Парламента. Досега сме посочили 153 акта, които не са били внасяни за процедура за съвместно вземане на решения преди Договора от Лисабон и които предоставят правомощия на Комисията и трябва да се превърнат в делегирани правомощия. Освен това съществуват 299 акта, които преди бяха приведени в съответствие с процедурите по регулиране с контрол и които сега трябва да се преразгледат във връзка с разпоредбите на Договора по отношение на делегираните актове. Нашата цел обаче е преди края на настоящия законодателен период на Парламента цялото съществуващо законодателство да бъде напълно в съответствие с новата разпоредба на Договора от Лисабон.

Това означава цялостно привеждане в съответствие. Знаете колко амбициозна е тази цел и затова съм особено доволен, че белгийският министър, г-н Шастел, любезно ме помоли да представя в тази зала ангажимента и декларацията на председателството.

В нея се казва, че председателството разбира амбициозните намерения на Комисията в това отношение; приветства ги и подкрепя целите. То потвърждава, че има желание да направи всичко по силите си, за да гарантира, че привеждането в съответствие ще приключи възможно най-скоро, веднага щом предложенията на Комисията бъдат внесени. Председателството е готово на лоялно сътрудничество с Парламента и Комисията с оглед постигането на поставените цели.

Разбира се, бихме искали тази декларация да бъде в официална, писмена форма, но смятам, че трябва да приветстваме самия дух на сътрудничество и колегиален подход от страна на белгийското председателство.

Искаме система, която да е по-ефикасна; новите правила съответно да отразяват ролята на Комисията съгласно договорите, само с едно неприятно изключение, към което ще се върна по-късно, защото комитетът може, само като гласува с квалифицирано мнозинство срещу проект на акт за изпълнение, да попречи на Комисията да го приеме.

Единственото изключение, което току-що споменах, когато Комисията изрично се нуждае от положителното становище на комитета преди да има право да приеме проект на акт за изпълнение, е свързано с окончателните многостранни защитни мерки. Въпреки че само ограничен брой актове се приемат в тази област, ние бяхме против тези изключения поради институционални съображения, тъй като бихме предпочели пълно съответствие с новите правила.

Исках да спомена горното институционално съображение тук, въпреки че в крайна сметка то беше единствено възможната основа за постигане на компромис за законодателя и аз приветствам това. Искаме да имаме по-прозрачна система; цялата процедура ще се провежда при пълна прозрачност.

Всички документи, внесени в комитетите, едновременно се изпращат в Европейския парламент и в Съвета; двете институции ще имат правото да осъществяват контрол при условия на равнопоставеност. Във всеки един момент от провеждането на процедурата те могат да уведомят Комисията, че считат, че проектът на акт за изпълнение превишава нейните пълномощия; ако ние превишаваме правата си, имате право ясно да ни посочите това.

В заключение целият текст представлява много добър резултат за Европа; той определено укрепва общностния метод и категорично разширява правомощието за осъществяване на контрол от страна на Парламента във всички области.

Например, новият регламент предвижда, че в някои случаи Комисията може да има задължението да обсъжда въпроса в апелативен комитет. Този комитет обаче ще бъде обикновен комитет от комитологията, председателстван от Комисията и подчиняващ се на същите правила; тогава само квалифицирано мнозинство може да отхвърли проекта на Комисията и да предотврати неговото приемане.

Ако новият регламент за комитологията бъде одобрен днес от Европейския парламент, той ще влезе в сила много скоро, още на 1 март 2011 г. и това е наистина много добра новина. Необходимо е новата правна рамка да започне да действа в най-кратки срокове и се надявам, че едновременно с това ще можем да започнем общо обсъждане във връзка с разграничителната линия между делегираните и изпълнителните правомощия на Комисията. Нуждаем се от това, не само за да избегнем бъдещи конфликти при обсъждането на предложения относно новото законодателство, но и за да се рационализира привеждането в съответствие.

Накрая бих искал да благодаря на докладчика, г-н Szájer, за извършената от него работа по време на преговорния процес, както и на всички политически групи за сътрудничеството и гъвкавостта, която показаха. Последна дума на благодарност към белгийското председателство, което извърши забележителна работа, като прокара този въпрос през Съвета и постигна много труден компромис. Считам, че документът, който ще обсъждаме и надявам се утре ще одобрим, е много добра новина за Европа.

  Gay Mitchell, докладчик по становището на комисията по развитие. − (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика, г-н Szájer, за усилията му и за доклада.

След влизането в сила на договора от Лисабон, настоящите разпоредби за комитологията, ще бъдат заменени от делегирани актове и актове за изпълнение съгласно членове 290 и 291, както беше обяснено, но аз много се безпокоя за ролята на Комисията при изпълнението на решенията, взети във връзка с договора от Лисабон.

Мисля, че чух членът на Комисията току-що да казва, че целта им е да направят това до края на мандата на този Парламент. Това означава още три години и половина, а те все още имат само „цел“! Това тук не е сдружение на местни жители, а Парламент! Ако Съветът участва и Парламентът участва. Като парламентарист (това, което ще кажа не ми доставя удоволствие) ми се струва, че често, вместо да действа като честен посредник между Съвета и Парламента, Комисията е прекалено близо до Съвета, докато Парламентът, състоящ се от такъв брой членове, че лесно се разделя, а понякога дори прекалено лесно, улеснява приемането на общата позиция, постигната от Съвета и Комисията.

Трябва да подчертая първо, че Парламентът според мен не следва да бъде под натиск, за да се съгласява изцяло с предложения текст на първо четене във връзка с това. Най-важното е да постигнем справедлив компромис т.е. най-добрата възможност за Парламента и за гражданите, които представляваме, като вземем под внимание казаното от колегата г-н Szájer. Ако това означава да чакаме споразумение за второ четене, така да бъде. Както казах, правилото трябва да гласи, че ако Съветът участва, Парламентът също трябва участва. Ние имаме право на съвместно вземане на решения и сме съзаконодатели в това отношение.

Като докладчик по становището на комисията по развитие, считам, че от първостепенна важност е да утвърдим независимостта на Парламента, а Комисията да зачита и двете институции. Не съм сигурен, че се постига това с настоящият „компромис“.

  Saïd El Khadraoui, докладчик по становището на комисията по транспорт и туризъм. − (NL) Г-н председател, бих желал да започна, като благодаря на докладчика за работата му по този сложен и много технически въпрос, но който същевременно е много важен за бъдещата ни дейност.

Старата процедура по комитологията с четирите различни възможности не беше неизвестна за нас, тоест за комисията по транспорт и туризъм, и отдавна знаем как да се справяме с изпълнението на решения. С оглед на корекциите обаче, които е необходимо да се направят съгласно Договора от Лисабон, искам да кажа, че подкрепяме компромисите, договорени от докладчика със Съвета. Все пак има две неща, които считаме, че се нуждаят от вашето внимание.

Първо, при подготовката на решенията на комисията искаме максимален информационен поток към Парламента.

Второ, бих искал да подчертая важността на добрия подход към преходния период и във връзка с това бихме искали Комисията да бъде щедра към Парламента при реформирането на процедурата по комитология, както е определено в достиженията на правото на ЕС, по повод на новите делегирани актове и актовете за изпълнение, когато изборът между двете процедури може да бъде подложен на разискване.

Ето защо това не се отнася само за реформата, но и за прилагането на настоящите достижения на правото на ЕС преди каквато и да било реформа.

  Danuta Maria Hübner, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. − (EN) Г-н председател, страхувам се, че отказът да се включат делегираните актове във финансовите инструменти може да се превърне в опасен прецедент за други политики. Това поражда и недоверие между институциите и всички сме загрижени за това положение.

Предстоящите предложения за законодателния пакет по регионалната политика след 2013 г. може да изискват прилагането на актове за изпълнение, но може също да изискват и делегирани актове. Не можем да приемем предварителното изключване на делегираните актове. Това следва да бъде предмет на преговори между съзаконодателите, като се разглежда всеки отделен случай.

Според мен тази позиция е последователна от политическа и правна гледна точка и считам, че Съветът и Комисията очевидно ще я споделят с Парламента. Несъмнено ни очакват няколко трудни години. Задължението ни като европейски институции е да постигнем максималното с нашите политики и като избягваме ненужните конфликти и процедури, можем да бъдем по-ефективни в тази обща задача.

  Paolo De Castro, докладчик по становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, като председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони по няколко причини съм дълбоко разочарован от съдържанието на доклада на г-н Szájer, който ще гласуваме утре.

Първо, нито едно от измененията, гласувани от моята комисия единодушно, подчертавам – единодушно, не са взети под внимание, въпреки че общата политика в областта на селското стопанство е една от политиките с най-много приети актове по процедурата по комитология и затова тя е сред най-засегнатите от адаптирането на законодателните актове съгласно Договора от Лисабон.

Второ, съгласно член 10 Европейският парламент няма да има правомощие да оказва натиск, нито дори възможност да преговаря със Съвета за адаптирането на законодателството, свързано с ОСП, към новия Договор.

Ние всъщност разбираме, че Съветът вече демонстрира нежеланието си да договори актове, делегирани на Европейския парламент, а с приемането на този регламент Съветът няма да има интерес да продължава преговорите, защото автоматичното адаптиране (което изключва делегираните актове и обхваща само актовете за изпълнение) няма краен срок, тъй като е преходно.

По тази причина съвместно с други колеги внесох изменение, което прави автоматичното привеждане в съответствие наистина временно и ви призовавам да подкрепите това изменение, за да можем да засилим ролята на Европейския парламент. Наистина няма причина да стигаме до споразумение на първо четене по такъв чувствителен документ, който определя правилата за прилагането на Договора през следващите години. Ето защо по повод на този изключително важен документ имаме правото, дори бих отишъл по-далеч и бих казал задължението, максимално да подобрим текста и тогава да преминем към второ четене, без да се поддаваме на изнудване от страна на Съвета, който заплашва да не променя нищо по документа, за да ни застави да приемем това отрицателно споразумение.

Мисля, че след бюджета това е най-важният документ, който трябва да гласуваме, защото премества баланса на властта между европейските институции. Тук, в тази зала ние трябва яростно да защитаваме прерогативите на Парламента, който е демократично избран и представлява всички европейски граждани.

  Antolín Sánchez Presedo, докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси. – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, договорът от Лисабон въвежда съществени промени в процеса на разработването и прилагането на законодателството на ЕС, като разграничава делегираните актове и актовете за изпълнение. Предишното първично законодателство предвиждаше само мерки за изпълнение.

Този регламент е важен за системния преход от старата към новата система и за правилното използване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията от Договора от Лисабон. Той укрепва демократичния принцип, защото признава правото на Парламента да упражнява контрол, засилва прозрачността посредством годишните доклади и включва клауза за преразглеждане с цел да го усъвършенства на основата на придобития опит. Поради това удовлетворява исканията на комисията по икономически и парични въпроси в това отношение.

В областта на финансовите услуги той ще допринесе за засилване на правната сигурност и ефективността на законодателството. Той допълва целта на директивата „Омнибус“, която ограничава правомощията, предоставени на Комисията в старата рамка, които са съвместими с настоящата рамка, за период от три години от влизането в сила на новия Договор и установява разпоредби, така че стандартите за техническо изпълнение, които са част от новата структура на контрол и секторните регламенти в областта на финансовите услуги, да могат в крайна сметка да бъдат приети.

Затова като докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси имам положително отношение към доклада и поздравявам г-н Szájer.

Искам да благодаря на председателя за неговата щедрост и да ви пожелая всичко най-хубаво по време на празниците и през следващата година.

  Klaus-Heiner Lehne, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, необходими са обяснения, включително в пленарна зала, във връзка със заблуждаващите разисквания, които бяха проведени в групите, в Съвета на председателите на комисии и в някои случаи в комисиите.

Преди всичко, целта на регламента не е да се реши кои делегирани актове се регулират от член 290 и кои актове за изпълнение – от член 291. Този регламент със сигурност няма да реши този въпрос. Това се урежда от основния акт. С други думи, самият закон решава правното основание съгласно условията на член 290 или член 291, ако това е предвидено. Регламентът обхваща само процедурата, предвидена в член 291.

Вторият въпрос е свързан с критиката на член 10. Този член също се отнася единствено до процедурата и нищо повече. Във връзка с това Комисията още веднъж поясни, че тя наистина възнамерява да преразгледа всички съществуващи актове от периода преди Договора от Лисабон като част от привеждането в съответствие и да излезе с нови предложения към двата законодателни органи: Парламента и Съвета. Това беше подчертано отново за разлика от предишното междуинституционално споразумение.

Единственото наистина ново нещо е процедурата за външната търговия. Признавам, че компромисът, постигнат от белгийското председателство, е доста бюрократичен. Няма съмнение, че това е така. Но като имаме предвид двете блокиращи малцинства в Съвета, това беше единствено възможното решение.

За мен това този въпрос е свързан с преценяване на ползите. Също така е необходимо да преценим, както каза докладчикът, постигнатото от Парламента на преговорите. Разполагаме с процедура за преразглеждане на актовете за изпълнение, която не е предвидена в Договора. Това е много важна стъпка напред, особено що се отнася до участието на Парламента, което излиза извън разпоредбите на Договора. Ето защо когато преценим ползите, става ясно, че те заслужават нашата подкрепа. По тази причина подкрепям доклада, така както е, без изменения. Няма да можем да постигнем повече на първо четене, отколкото бихме постигнали при една помирителна процедура на по-късен етап след неопределен период.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, регламентът, който обсъждаме днес, беше пренебрегван от всички комисии в течение на дълъг период от време. Някои хора в Парламента обаче сега се събудиха в края на процеса, когато вече имаме резултати. Съжалявам, че някои не присъстваха на разискванията, тъй като щеше да бъде интересно да чуем мнението им.

Като бивша участничка ясно си спомням духа на конвенцията. Тя призоваваше открито Европейският парламент да получи конкретни права в някои области, за да се гарантира, че той ще запази авторитета си по отношение на институциите и на гражданите.

Въпреки съдържащите се в конвенцията искания, нищо не беше направено. Трудните преговори на белгийското председателство със Съвета всъщност позволиха да се постигне важен напредък. Спомням си какво каза г-н Lehne. Въпросът беше за постоянната възможност да се следи дали Комисията е превишила правомощията си.

Разбира се, някои от регламентите не са идеални, като например международното търговско споразумение, но въпреки това аз съм доволна от резултата. Бих искала да благодаря на белгийското председателство. То положи всички усилия, за да гарантира, че нещо ще бъде постигнато. Също така искам да благодаря на докладчика, който преговаря с разбиране и интелигентно.

  Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, когато гласуваме доклада на г-н Szájer утре, ще дадем старт на един от новите инструменти, а именно актовете за изпълнение, които се съдържат в договора от Лисабон.

Това ще опрости старата система на комитология. Тази мярка ще гарантира по-голяма прозрачност по време на приемането на законодателни актове, регулиращи механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на правомощията, предоставени на Комисията. Изключителната важност на регламента направи законодателната процедура сложна както на междуинституциално равнище, така и в рамките на Парламента поради участието, макар и закъсняло, на всички комисии. Все пак се надявам, че ще бъде възможно да приемем предложението на първо четене.

Затова поздравявам докладчика, г-н Szájer, за успеха му при постигането на приоритетните цели за Европейския парламент: имам предвид гаранциите за привеждане в съответствие на настоящите процедури по комитология с новата процедура, правото на контрол от страна на Парламента и Съвета, създаването на апелативен комитет, председателстван от Комисията и включването на клауза за преразглеждане, която ще даде възможност да се оценява ефикасността на процедурата.

Позволете ми последен коментар по проблема, смятан за последна пречка в преговорите: включването на общата търговска политика в обхвата на бъдещия регламент. Въпреки че окончателното споразумение ще позволи прилагането на система за гласуване с обикновено мнозинство при приемането на антидъмпинговите мерки по време на преходен период от 18 месеца, впоследствие мерките ще бъдат приемани с квалифицирано мнозинство. Това решение беше резултат от труден компромис, но не се съмнявам, че то удовлетворява потребностите на промишлеността и на ръководството на Европейския съюз, като отстранява риска от опасна политизацията на решения от технически характер.

  Gianluca Susta (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, изобщо не съм съгласен с последните оратори. Според мен тази мярка е вредна за приоритетите на Парламента и противоречи на духа на договора от Лисабон.

На път сме да приключим 70% от споразуменията със Съвета на първо четене, но не разбирам бързането да се приключи толкова чувствителна мярка като тази на първо четене, тъй като тя се отнася до прилагането на Договора от Лисабон, който разшири нашите правомощия, особено в областта на търговската политика. В самото начало на антидъмпинговите процедури ние заменяме обективността на правната сигурност с намеса на държавите-членки, като има опасност това да бъде резултатът от договарянето между Комисията и държавите-членки.

Затова според мен това е стъпка назад също като автоматичното привеждане в съответствие без конкретни срокове на старата система по комитология към настоящата в областта на селското стопанство, което укрепва ролята на Парламента.

Ето защо не смятам, че е разумно да сключваме набързо споразумение със Съвета на първо четене, защото рискуваме споровете да се решават в Европейския съд.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на всички за изказванията им, които показват с какъв сложен проблем се занимаваме.

Позволете ми да отговоря на някои коментари. По отношение на преразглеждането и нашия ангажимент във връзка с всички съответни актове ние имаме изключително амбициозен план и аз обсъждах това с г-н Lehne по време на обсъждането на нашето рамково споразумение: предстои ни да приведем в съответствие 299 плюс още 153 акта. Мисля, че намерението да свършим това в рамките на мандата на настоящия Парламент прави плана много амбициозен. Когато казвам „нашата“ цел, говоря от името на трите институции, защото тук определено се изисква лоялно сътрудничество от всички нас.

Бих искал да уверя г-н Mitchell в изключителното уважение на Комисията към Парламента.

Ще подчертая един параграф в проекта за заявление на Комисията, който е приложен към предложението. Просто ще го прочета: „Докато се извършва привеждането в съответствие, Комисията ще информира редовно Европейския парламент относно проектомерките за изпълнение, свързани с тези инструменти, които в бъдеще следва да станат делегирани актове.“ Следователно нашият ангажимент по отношение на прозрачността и ясността е категоричен. Искам също така да потвърдя, тук, в Парламента, че ще предоставяме на Парламента максимална информация. Парламентът ще получава информацията едновременно с комисиите, така че ще направим всичко възможно да информираме Парламента и по тази процедура.

Благодаря на г-н Lehne за изясняване на съдържанието на разискването. Днес обсъждаме актовете за изпълнение и регламентът по никакъв начин не предрешава дали в бъдеще ще използваме делегирани актове или актове за изпълнение.

По отношение на проблема с привеждането в съответствие, мисля, че г-н De Castro не присъстваше, когато четох общото изявление на белгийското председателство с цялостен ангажимент за лоялно сътрудничество за постигане на амбициозната цел за пълното привеждане в съответствие през следващите години. Мисля, че имаме увереността, че не е само в интерес на Парламента, но също и на Комисията и на Съвета да действаме много бързо. Смятам, че това е ясно и съм сигурен, че ще зачитаме това споразумение.

По отношение на политизирането на антидъмпинговите и компенсаторните мерки, мисля, че всъщност ще наблюдаваме точно обратното, защото знаете каква е системата днес: обикновено мнозинство от представители на държавите-членки могат да блокират предложение на Комисията. В бъдеще това ще става по-трудно, защото ще е необходимо квалифицирано мнозинство от представители на държавите-членки за блокиране на предложение. Затова смятам, че това, което правим тук на практика ще засили подхода на Съюза, както и позицията на Комисията при търговските преговори, точно както е предписано и предвидено в Договора от Лисабон.

Ако ми позволите, ще завърша, като подчертая важността на правната сигурност по този въпрос, защото когато се занимаваме с чувствителни проблеми като търговия, антидъмпингови мерки, компенсаторни мерки, трябва да имаме много добре установени процедури и ясно разделение на ролите и отговорностите. Парламентът има нужда от конкретни права за контрол, които са му предоставени от Договора от Лисабон, а също така имаме нужда от правна сигурност, за да действаме в тази много важна законодателна област, защото знаете колко често тези мерки са оспорвани на различни международни форуми.

Ето защо ще призова уважаемите колеги да подкрепят предложенията без изменение, защото мисля, че са наистина добри за позицията на Европейския съюз в световните дела.

  József Szájer, докладчик. − (EN) Г-н председател, искам да благодаря на всички за изказванията както сега, така и през изминалите девет месеца, откакто работим по този въпрос.

Първо, процедурен въпрос. Много колеги изразиха безпокойството си във връзка с факта, че бързаме да получим споразумение на първо четене под натиска на Съвета. Комисията и Съветът, както и няколко колеги, участвали в преговорите могат да свидетелстват, че натискът беше в обратната посока. Всъщност Парламентът и аз казахме на Съвета, че ако не постигне споразумение, всичко ще пропадне.

Тези институции поеха пред нас ясни ангажименти, защото също като Парламента, както г-н Шефчович току-що спомена, те са за стабилността на Договора от Лисабон. Колкото по-късно приемем това законодателство, толкова по-дълго ще продължи да се прилага старата процедура по комитология, която не ни харесва поради многото проблеми. От тази гледна точка девет месеца не е кратък срок и можеше да включва две четения. Имаше обаче пълна прозрачност и няколко колеги са свидетели на това.

Присъствах на Съвета на председателите на комисии шест пъти през тези девет месеца и се срещнах с докладчици в сянка и координатори от всички комисии. Всъщност аз реших да сключа споразумение, защото получавахме всичко, което искахме. Може би на Съвета и Комисията не им харесва, но получихме всичко.

Какво прави един докладчик, когато всичко, което аз и различните комисии поискахме е налице, може би не съвсем във формата, която искахме? Г-н De Castro е прав. Неговите искания не са формулирани по същия начин в текста на регламента, но става въпрос за актовете за изпълнение, а те са в рамките на ангажимента на Комисията. Извършил съм привеждането в съответствие, т.н. „Омнибус“, същият ангажимент беше поет от Комисията и тя го изпълни с много малки изключения. В този смисъл сметнах, че мога да се доверя на обещанието и ако Комисията не го изпълни, ще стана и ще настоявам тя да извърши привеждането в съответствие, както прави г-н De Castro сега.

В този смисъл няма натиск. Натискът дойде от мен. Чрез добро сътрудничество в много трудни преговори ние се договорихме за нещо, което без угризения мога да предложа на Парламента да приеме.

Благодаря много на всички, особено на колегите, които участваха в този много труден процес. Извинявам се на хората, присъстващи тук, че не разбират и дума от това, което обсъждаме, но определено мога да кажа, че прозрачността и парламентарният контрол на проблемите на Европейския съюз ще бъдат много по-добри след приемането на регламента.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени изявления (член 149)

  Vital Moreira (S&D), в писмена форма. – (PT) Законодателната инициатива за контрола на „инструментите за изпълнение“ от страна на Комисията беше наложена от Договора от Лисабон, който засяга този въпрос в рамките на законодателните правомощия на Европейския парламент. Безспорно това като цяло е и законодателен акт с положителен знак, отчитащ съществуващото положение.

Някои моменти обаче не съответстват напълно на Договора от Лисабон. Сред тези отрицателни аспекти има два, които изпъкват. Първо, няма срок за задължителното адаптиране на безбройните съществуващи ситуации към новата система и към Договора от Лисабон. По тази причина внесох изменение, въвеждащо такава клауза. Второ и това е принципен въпрос, предвидените дерогации в случая с инструментите за търговска защита (специално антидъмпинговите и мерките срещу субсидиране, както и предпазните мерки), според които държавите-членки ще упражняват по-сериозен контрол върху Комисията, са неприемливи, тъй като това ще затрудни прилагането на мерките и ще доведе до политизацията им. Тези мерки са от съществено значение за защитата на европейските предприятия от конкуренцията от вносни стоки, които се възползват от подобни незаконни предимства.

Не съществува конституционна или политическа основа за подобно дискриминационно третиране на мерките за търговска защита и това подкопава способността на Комисията, а и на Съюза, да защитават европейската промишленост от нелоялна конкуренция извън собствения европейски вътрешен пазар.