Показалец 
Разисквания
PDF 4277k
Сряда, 15 декември 2010 г. - Страсбург Версия ОВ
1. Откриване на заседанието
 2. Представяне на работната програма на Комисията за 2011 г. (внесени предложения за резолюция): вж. протокола
 3. Бъдещето на стратегическото партньорство между Африка и ЕС (внесени предложения за резолюция): вж. протокола
 4. Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола
 5. Подготовка на заседанието на Европейския съвет (16-17 декември 2010 г.) - Създаване на постоянен механизъм за действия при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната (разискване)
 6. Гражданска инициатива (разискване)
 7. Време за гласуване
  7.1. Мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост за програмата „Обучение през целия живот“ и за Палестина (A7-0367/2010, Reimer Böge) (гласуване)
  7.2. Проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година във вида, изменен от Съвета (гласуване)
  7.3. Позиция на Парламента относно новия проект на бюджет за 2011 г. във вида, изменен от Съвета (A7-0369/2010, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska и Helga Trüpel) (гласуване)
 8. Връчване на наградата „Сахаров“ (тържествено заседание)
 9. Време за гласуване (продължение)
  9.1. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Noord Holland ICT/Нидерландия (A7-0353/2010, Barbara Matera) (гласуване)
  9.2. Осъществяване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (A7-0360/2010, Tadeusz Zwiefka) (гласуване)
  9.3. Агенции за кредитен рейтинг (A7-0340/2010, Jean-Paul Gauzès) (гласуване)
  9.4. Отмяна на директивите в областта на метрологията (A7-0050/2010, Anja Weisgerber) (гласуване)
  9.5. Гражданска инициатива (A7-0350/2010, Zita Gurmai/Alain Lamassoure) (гласуване)
  9.6. Представяне на работната програма на Комисията за 2011 г. (B7-0688/2010) (гласуване)
  9.7. Бъдещето на стратегическото партньорство между Африка и ЕС в навечерието на третата среща на високо равнище Африка-ЕС (B7-0693/2010) (гласуване)
  9.8. Основните права в Европейския съюз (2009 г.) – Ефективно изпълнение след влизането в сила на Договора от Лисабон (A7-0344/2010, Kinga Gál) (гласуване)
  9.9. Въздействие на рекламите върху поведението на потребителите (A7-0338/2010, Philippe Juvin) (гласуване)
  9.10. План за действие относно енергийната ефективност (A7-0331/2010, Bendt Bendtsen) (гласуване)
 10. Обяснение на вот
 11. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола
 12. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
 13. Икономическото управление и член 9 от Договора от Лисабон (разискване)
 14. Правата на човека по света през 2009 г. и политиката на Европейския съюз в тази област (разискване)
 15. Състав на Парламента: вж. протокола
 16. Нова стратегия за Афганистан (разискване)
 17. Резултати от срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон (разискване)
 18. Положението в Кот д'Ивоар (разискване)
 19. Контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (разискване)
 20. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола
 21. Закриване на заседанието


  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

 
1. Откриване на заседанието
Видеозапис на изказванията
 

(Заседанието се открива в 08,35 ч.)

 

2. Представяне на работната програма на Комисията за 2011 г. (внесени предложения за резолюция): вж. протокола

3. Бъдещето на стратегическото партньорство между Африка и ЕС (внесени предложения за резолюция): вж. протокола

4. Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола

5. Подготовка на заседанието на Европейския съвет (16-17 декември 2010 г.) - Създаване на постоянен механизъм за действия при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната (разискване)
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по следното:

- Изявления на Съвета и на Комисията относно подготовката на заседанието на Европейския съвет (16–17 декември 2010 г.),

- Въпрос, изискващ устен отговор (O-0199/2010), зададен от г-жа Bowles – от името на комисията по икономически и парични въпроси, към Комисията относно създаването на постоянен механизъм за действиe при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната (B7-0659/2010).

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. (FR) Г-н председател, г-н председател на Комисията, г-н член на Комисията, уважаеми колеги, от името на Съвета бих желал да Ви благодаря, г-н председател, за предоставената ми възможност да изложа пред Парламента въпросите, които ще бъдат обсъждани от Европейския съвет.

По общо мнение заседанието на Европейския съвет утре и вдругиден ще бъде от решаващо значение за укрепването на икономическия стълб на Икономическия и паричен съюз. Основната точка в дневния ред ще бъде всъщност укрепването на финансовата стабилност. Ние живеем в изключително време, което създаде и продължава да създава значителни предизвикателства както за правителствата, така и за гражданите. Ние трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че настоящата финансова криза е преодоляна и доверието е възстановено.

От началото на кризата ние показахме нашата решимост да предприемем необходимите мерки за запазване на финансовата стабилност и за насърчаване на възстановяването на устойчив растеж. По-конкретно кризата очерта необходимостта от допълнителен инструмент за запазване на стабилността в еврозоната. Налагаше се да създадем специален механизъм, който току-що използвахме за подпомагане на Ирландия. В средносрочен план обаче се нуждаем от постоянен механизъм.

Поради тези причини, след задълбочени консултации с председателя на Европейския съвет, на следващото заседание на Съвета утре сутрин белгийското правителство ще внесе предложение за решение относно промяна в Договора с оглед създаването на механизъм за запазване на финансовата стабилност в еврозоната чрез изменение на член 136. Европейският съвет ще бъде призован да даде своето съгласие по проекторешението и за установяването на опростена процедура по преразглеждане, както е предвидено в член 48.6 от Договора за Европейския съюз. Целта е формално приемане на решението през март 2011 г. и влизането му в сила на 1 януари 2013 г.

Освен това изпълнението на доклада на специалната група за икономическото управление, който беше одобрен от Европейския съвет през октомври, е важна стъпка в посока заздравяване на фискалната дисциплина, по-строг икономически надзор и по-задълбочена координация. Този въпрос, на който ние придаваме огромна значимост, понастоящем се разглежда от Парламента и Съвета и следва да се реши до следващото лято.

Накрая, бих искал да подчертая важността на новата стратегия „Европа 2020“ за растежа и заетостта, която играе важна роля за излизането от кризата. Белгийското председателство се ангажира с напредъка по прилагането на стратегията, за да проправи пътя за устойчиво икономическо възстановяване.

В допълнение към тези икономически въпроси бих желал да засегна други два въпроса. Европейският съвет ще се занимае с отношенията между Европейския съюз и стратегическите му партньори. Съветът по външни работи, председателстван от баронеса Аштън, подготви доклади за напредъка относно три партньора – САЩ, Китай и Русия. Във връзка с това Европейският съвет ще изслуша внимателно презентацията на баронеса Аштън за отношенията на Съюза със стратегическите партньори. Баронеса Аштън ще бъде призована да приложи този подход и по отношение на други партньори, като Украйна, Африка, Индия и Бразилия, като през март 2011 г. представи доклад, описващ състоянието на отношенията с партньорите ни.

Последният въпрос, на който ще се спра, засяга подаденото от Черна гора заявление за присъединяване към Европейския съюз. Съветът по общи въпроси приветства становището на Комисията относно Черна гора. Страната е постигнала напредък в изпълнението на политическите критерии, дефинирани от Европейския съвет в Копенхаген, и на изискванията за процеса на стабилизация и асоцииране. Въпреки това са необходими допълнителни усилия, особено за изпълнението на седем основни приоритета, залегнали в становището на Комисията. Като се има предвид предложението на Комисията, Съветът препоръча да се даде на Черна гора статут на страна кандидатка, като този въпрос ще се разгледа от Европейския съвет.

 
  
MPphoto
 

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. (EN) Г-н председател, г-н председател на Съвета, уважаеми колеги, заседанието на Европейския съвет през тази седмица ще насочи вниманието към две основни цели постигане на консенсус по ключовите характеристики на бъдещия постоянен механизъм за стабилност в еврозоната и по едно ограничено изменение на Договора, което ще направи този механизъм устойчив в правно отношение. Ето защо аз се надявам и очаквам настоящият Европейски съвет да насочи вниманието си към изработването на решение, утвърждаването на линията на действие и засилването на консенсуса. Ако споразумението бъде постигнато, настоящият Европейски съвет ще изпрати и сигнал за единство, солидарност и безрезервна подкрепа на европейския проект, но за тази цел се изисква огромна и упорита работа.

Всички ние знаем, че в момента съществуват много рискове за Европейския съюз и за еврозоната в частност. Много хора търсят отговор от Европейския съюз: пазарите в едни случаи, партньорите ни по света в други, но най-важни са нашите граждани. Какво очакват те? Как да им вдъхнем увереност по най-добрия начин? За мен отговорът е ясен. Ние трябва да покажем, че Европейският съюз контролира събитията, че ние имаме начертан план за действия, към който се придържаме, и че говорим единогласно и действаме съвместно. Това, от което нямаме нужда, е да провеждаме конкурс по красота между лидерите, какофония от разнородни сценарии или изявления, непоследвани от действия.

Да, ние сме изправени пред сериозни предизвикателства, но ако се отдалечим и погледнем фактите, Европейският съюз се сблъсква фронтално с тях през настоящата година. Ние имахме два подобни проблема с Гърция и Ирландия. И в двата случая взехме правилните решения. Действителността показа, че и в двете ситуации Европейският съюз успя да реагира, но ние следва да предприемем сериозни реформи, за да гарантираме, че в бъдеще няма да се повторят подобни ситуации.

Истинското европейско икономическо управление е необходима предпоставка за това. Поради това пакетът от мерки за икономическо управление следва да се разглежда като основен градивен елемент в системата, която дава на европейците и пазарите увереност, че разполагаме с правилните структури. Надявам се, че Парламентът ще продължи да разглежда предложенията на Комисията като приоритет, за да бъдат те напълно осъществени до средата на следващата година.

Бъдещата ни система ще се основава на индивидуалните и колективните усилия, отговорността и солидарността. Ние се движим бързо в тази посока. В същото време публичните финанси следва да бъдат консолидирани. Стабилните публични финанси са необходими за възстановяване на доверието, което е изключително важно за растежа. В много държави-членки настоящата линия на фискалната политика засяга пряко дългосрочната устойчивост на публичните финанси и изисква коригиращи действия.

Разбира се, трябва да погледнем отвъд фискалната консолидация към насърчаването на растежа и ние сега засяваме семената на бъдещия растеж на Европа чрез стратегията „Европа 2020“. Тя предлага реална перспектива за растеж в Европа. Наблюдавам как все повече държави-членки приемат безрезервно възможностите, които предлага стратегията. Нека стъпим на тази основа чрез ускоряване на реформите, насърчаващи растежа. Ако се заемем сериозно с нея, стратегия „Европа 2020“ може да насочи местните ни, национални икономики и европейската икономики към бъдещите източници на растежа.

Ние работим усърдно, за да постигнем напредък по първия годишен обзор на растежа в рамките на един месец. Убеден съм, че това ще бъде главната тема за Парламента през следващата година. Такава ще бъде и темата за бъдещия бюджет на Съюза наред с това, как ще се използва големият му потенциал за решаване на задачата, свързана с насърчаването на растежа и създаването на работни места.

Ние трябва да наблюдаваме и банковата ни система и да предприемем необходимите действия, за да гарантираме, че банките са в състояние да финансират икономиката в достатъчна степен, особено малките и средните предприятия. Когато се наложи да стабилизираме икономиките, много от нашите действия са несистемни или временни. Друг важен елемент от подхода ни, насочен към сериозни реформи, следва да е постоянният механизъм за стабилност.

Това е целта на Европейския механизъм за стабилност. След интензивни консултации, които протекоха много добре, ние успяхме да осъществим напредък в очертаването на контурите на механизма в края на миналия месец. Аз съм убеден, че през тази седмица той ще бъде одобрен от Европейския съвет, въпреки че точните параметри ще трябва да бъдат подготвени през следващите седмици.

Механизмът следва да бъде подкрепен и от решение за продължаване на работата по ограничено и целево изменение на Договора. Сега, когато има консенсус между държавите-членки относно решението за изменение на Договора, този подход трябва бързо да се приложи. Целта на изменението е съвсем конкретна. Това е ясно, прагматично изменение за удовлетворяване на конкретна потребност. За нея е необходимо едно просто изменение. Така че нека не се поддаваме на изкушението да усложняваме прекалено нещата и да създаваме изкуствени връзки с други теми, нека не позволяваме да ни отдалечават от настоящата задача. Налице е внушителна политическа воля в подкрепа на еврото. И временният, и постоянният механизъм сега са ключови решения, които показват, че държавите-членки са решени повече от всякога да дадат своя принос за стабилността и надеждността на еврото.

Всички тези елементи – икономическо управление, фискална консолидация, осигуряване на реформите за насърчаване на растежа, ефективни банки, Европейски механизъм за финансова стабилност и неговият правоприемник, Европейския механизъм за стабилност – са взаимосвързани. Като цяло, към тях трябва да се подхожда комплексно по ясно очертан начин, така че да се даде адекватен отговор на кризата и да се гарантира, че в бъдеще няма да има подобни кризи.

Действията, които предприема Европейската централна банка, представляват, разбира се, съществен принос за постигането на тази цел.

Всички са съгласни, че предприетите през тази година действия, засягащи очевидно Гърция и Ирландия, са също в подкрепа на по-широките интереси на целия Европейски съюз и всички негови държави-членки. Те са основани в голяма степен на основните принципи на солидарност, колективна отговорност, споделяне на рисковете и предоставяне на взаимопомощ в случай на нужда. Аз знам, че тези принципи са скъпи на Парламента. Те са скъпи и на мен, така че мога да разбера защо изплуват на повърхността и други идеи, даващи форма на принципите чрез други възможни механизми.

В този момент нека кажа ясно: паневропейските облигации сами по себе си са интересна идея. Самата Комисия предложи тази идея още през 2008 г., когато даваше оценка на първите десет години от функционирането на Икономическия и паричен съюз, но сега се намираме в ситуация на криза и вече имаме финансови механизми за справяне с нея, като например Европейския механизъм за финансова стабилност. Те съвсем не са изчерпани и могат да се усъвършенстват и приспособяват доста по-бързо, отколкото алтернативите им, колкото и интересни да са те.

Ето защо, въпреки че разбирам желанието ви да разсъждавате относно всички възможни решения, настъпил е моментът за незабавни действия. Нека не убиваме идеята за бъдещето, а да се съсредоточим на този етап върху това, какво може да се направи за постигане на консенсус между държавите-членки и как да се действа бързо и решително.

Нека работим заедно, за да приключим годината с послание, съдържащо увереност, че Европейският съюз има обща визия за икономиката си и я прилага на практика. Нека направим това с ясното съзнание за нашето предопределение и нека то също бъде ясно – силна и стабилна еврозона във все по-обединен Европейски съюз.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Аз бих желал да благодаря на действащия председател на Съвета, г-н Шастел, и на председателя на Комисията, г-н Барозу, за встъплението към разискването. Ние говорим за нещо изключително важно. Преодоляването на кризата и създаването на работни места е приоритет за нашите граждани. Утре и вдругиден Европейският съвет ще насочи вниманието си най-вече към този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Joseph Daul, от името на групата PPE. (FR) Г-н председател, госпожи и господа, Европейският съвет, който се събира тази седмица, провежда заседанието си в изключителни условия: спекулативни атаки срещу еврото, възраждане на евроскептицизма и начало на разпространение на влиянието върху финансите на Европа. В същото време Парламентът се готви да гласува бюджета за 2011 г.

Разбира се, те са тясно свързани. Кризата с еврото и солидарните мерки оказват влияние върху покупателната способност на европейските граждани, които се чудят дали всички тези усилия си струват, дали те ще дадат някакъв резултат, откъде се появява евроскептицизъм дори в държави, традиционно смятани досега за проевропейски настроени. Това е явление, откраднато от популистки и екстремистки политически фракции, които се хранят от страха и изкушението да се затворят в себе си и които, когато са част от правителството, не предлагат чудодейно лекарство.

Ще започна с еврото, което ние трябва да защитаваме и стабилизираме, като в същото време си задаваме някои фундаментални въпроси.

Моят първи въпрос е: имала ли е някога Европа валута, стабилна като еврото? Казвам това на онези, които изпитват носталгия по националните валути: една крачка назад би имала катастрофални последици за Европа.

Вторият ми въпрос е: кой стои зад атаките, на които е подложено еврото месеци наред? Кой иска да спечели от това злодеяние, ако мога да го нарека така? Аз не съм конспиративен теоретик, но в разговорите си с политически лидери и финансови анализатори пътищата се събират в една точка, когато става дума за източника на нашите проблеми. Кога ще си вземем поука? Аз мисля, че ние можем да говорим открито с нашите приятели.

Третият ми въпрос е: защо еврото все още се търгува на стойност над 1,30 щатски долара? Това сериозно вреди на нашия износ и всички казват, че еврото е причина за това. Защо нашите държави са единствените, които следват стриктна праволинейна политика, докато нашите конкуренти се възползват от слабите валути, за да стимулират икономиките си? Това ни питат нашите граждани. Това са въпросите, които ми бяха зададени през последните две седмици по време на срещите с избрани политици.

Уважаеми колеги, това, от което се нуждаем, е послание, съдържащо увереност, че ние ще преодолеем кризата, мерки за насърчаване на възстановяването на растежа и конкретни мерки, подобни на тези, приложени неотдавна от Комисията с председател г-н Барозу, с цел възстановяване на вътрешния пазар или внасяне на повече етичност на финансовите пазари. Това, от което се нуждаем – и кризата с еврото го доказа – е сближаването на нашите социални и фискални политики. То изисква решителност. Г-н действащ председател на Съвета, г-н председател на Комисията, продължавайте напред с по-голяма скорост и ние ще решим немалко проблеми.

Ние ще се нуждаем от много решителност през следващите години, ако искаме да стабилизираме нашите държави на сцената на световната конкуренция и ако искаме да използваме парите на данъкоплатците по най-ефективния възможен начин. Усилията, насочени към оптимизиране на разходите, трябва да бъдат на всички равнища: местно, регионално, национално и европейско. Политическите и финансовите приоритети на Европейския съюз следва да бъдат преразгледани, а публичните финанси на Европа следва да са обект на основен преглед. Ние трябва да си зададем истинските въпроси и в зависимост от отговорите, които ще дадем, да приспособим бюджетната си рамка за периода 20142020 г.

Именно по повод на това критично важно разискване се събира Европейският парламент и именно в тези знаменателни обсъждания ние като представители, пряко избрани от 500 милиона европейци, възнамеряваме да участваме непосредствено, дори в случай че това е неприятно за някои правителства, които искат да отрекат това наше право.

Аз моля Европейския съвет да даде съгласието си и, ако е необходимо, да гласува, така че онези, които отричат това наше право на участие в разискването, да поемат своята отговорност. Тук според нас не става дума за надмощие, а за принос към изключително важното разискване относно бъдещето на европейското здание. Ние трябва да проявим решимост, трябва да вземем правилните решения, необходимите решения, за да гарантираме, че европейският бюджет се превръща все повече в инвестиционен бюджет.

Ако държавите-членки, загрижени относно бюджетните ограничения, могат да инвестират по-малко средства в образование, обучение, научноизследователска дейност и иновации, нека направим същото и на европейско равнище чрез обединяване на нашите ресурси и следователно чрез постигане на икономии от мащаба.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) счита, че разискването относно финансите на Европа не трябва да се принизява до разправия между държавите-членки, които искат обратно парите си. Напротив, разискването следва да спомага за изглаждане на отношенията на нашите граждани с Европа, като се разяснява съгласуваната добавена стойност, както и какво представляват далновидните действия на европейско равнище.

Понастоящем правя посещения в европейските столици и мога да ви кажа, че това мнение все повече се утвърждава. Не пропускайте тази възможност. Тъй като наближава Коледа и Нова година и скоро изтича срокът на настоящото председателство, бих желал да благодаря на белгийското председателство за изключително доброто сътрудничество с Парламента, както и на Жозе Мануел Барозу, който прояви решимост и се зае с представянето на документа относно капиталовите изисквания преди края на юни. Считам, че трябва да продължим да работим заедно в същата посока и че държавните и правителствените ръководители трябва да ни последват. Ние трябва да им покажем пътя.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, не се случва често заедно да приключваме годината с по-сериозна причина за загриженост. Ние сме дълбоко загрижени, защото Европа се намира в центъра на разрастваща се и усложняваща се криза на доверието. Има причини за настоящата криза на доверие и днес аз бих желал да се опитам да изложа някои от тях. Считам, че сега ние се сблъскваме с двоен подход на скритото действие. Той се прилага от онези, които се опитват да скрият истинската ситуация от гражданите на държавите. Това сериозно разклаща доверието на хората в ситуации, когато правителствата им казват: „Всичко е наред, няма проблеми, ние държим всичко под контрол“, а после неочаквано променят мнението си и обясняват, че имат нужда от помощ в размер на неизброими милиарди евро Това се случи на два пъти досега. Аз не знам дали правителството още веднъж ще каже, че то държи всичко под контрол и може да финансира облигациите си, дори в случай че лихвените проценти се покачват, а после изведнъж ще промени мнението си и ще каже: „Нуждаем се от спасителен пакет. Помогнете ни!“ Това не трябва да се случва. Необходим ни е опис на действителните национални и банкови дългове. Считам, че доверието ще нарасне, ако обясним какво е истинското положение, колкото и лошо да е то. Ако картите са свалени на масата, за нас е по-лесно да търсим решения.

От другата страна обаче е подходът на скритото действие. Така се случва, когато силните държави казват: „Ние не трябва да помагаме“. Слушаме призива за ренационализация: „Ние не сме готови да плащаме за другите“, независимо от факта, че държавите, които казват това, знаят, че в крайна сметка трябва да сме заедно и да плащаме. Подходът на скритото действие и укриване на истината от хората, макар и да е ясно, че трябва да се плаща и това е в собствен интерес, е също толкова вреден за доверието.

Ние сега се готвим за заседанието на Европейския съвет. Какво да кажем за различните мнения там? Едни са в подкрепа на паневропейските облигации, а други са против. Едни искат да се стабилизира спасителният пакет и той да се прокламира широко, други казват да не се прокламира. Чудя се къде е логиката да обясняваме, че това са просто временни мерки, тъй като ние държим нещата под контрол, но трябва да включим тези временни мерки в договора, така че те да бъдат на разположение в дългосрочен план. Всички забелязват това противоречие и то също разклаща доверието на хората. Доверието страда и когато през лятото правителството подлага банките си на стрес-тест и само няколко месеца по-късно си дава сметка, че това всъщност е стрес-тест за еврото, а не за банките.

Ние сме в условията на криза на доверие и трябва да Ви кажа, г-н Барозу, че макар и да е възможно казаното от Вас тази сутрин да е истина, то създава впечатлението, че ние, вместо да търсим най-добрите решения и да ги реализираме, обсъждаме минимално необходимия консенсус, който можем да постигнем в петък. Това просто не е достатъчно. То ще засили кризата на доверието. Политика, която успокоява националните пазари в краткосрочен план, не е достатъчна. Необходима ни е политика, стабилизираща пазарите и еврото. Защо никой в Парламента или в Европейския съвет не говори за външната стойност на еврото? Днес то се търгува на стойност 1,34 щатски долара. Най-ниската стойност по време на кризата е 1,20, а когато беше въведено, стойността му беше 1,15. Еврото е стабилна валута. В условията на междуконтинентална конкуренция, когато регионите на света се конкурират в икономическо отношение, значение имат вече не отделните национални валути, а валутната структура на целия регион. В икономическо и социално отношение еврозоната е определено най-силният регион в света. Тя е по-слаба единствено в политическо отношение, което се дължи на управляващите, осъществяващи политики, насочени към заглушаване на националния дебат в краткосрочен план. Еврото е силно и може да бъде много по-силно, ако онези, които формират политическата му рамка, и онези, които са отговорни за това, ще изпълнят най-накрая задълженията си и ще вземат смели, логични решения по социалните и икономическите проблеми, което ще сложи край на кризата на доверието. Трябва да видите само какво се случва в Лондон, Париж и Рим. Ако не спрем кризата на доверието, ще имаме по-големи проблеми през следващите няколко години.

Поради тези причини бих желал да кажа на Съвета, че аз поддържам идеята за паневропейски облигации. Ако съществува друга подходяща мярка, моля, вземете я, но накрая трябва да стигнете до споразумение за стабилизиране на еврото във вътрешен план, тъй като във външен то е стабилно.

 
  
MPphoto
 

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, мисля, че в живота има правило, което се прилага навсякъде: когато дадена група е атакувана, нейната реакция трябва да е единение и солидарност. Точно обратното се случи през 2010 г., когато еврото беше атакувано, защото след гръцката криза ние сме свидетели единствено на разногласия при разискванията, очевидна липса на единство и определено недостатъчна солидарност.

Сега на нас ни е необходима решителност – и аз се обръщам и към председателя на Комисията – да признаем, че всички предприети временни мерки са просто недостатъчни. Това не е мой анализ, това е анализ на Международния валутен фонд (МВФ), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на г-н Трише, който всъщност стои начело на паричния гарант на еврото – Европейската централна банка, и за когото всички мерки, които бяха взети, и тези, които са в процес на подготовка, далеч не са достатъчни.

Всички казват, че трябва да се предприемат действия в четири направления: първо, пакт за стабилност с механизми за реални санкции; второ, постоянен, увеличен кризисен фонд – аз не съм единственият, който го предлага, г-н Трише казва, че той трябва да бъде увеличен, държавните и правителствените ръководители не искат да го увеличават, а ние искаме доверието да се върне на пазарите; трето, действително икономическо и фискално управление, фискален и икономически съюз, и четвърто, единен пазар на паневропейски облигации.

Това са четирите неща, които трябва да свършим, защото никъде по света, колеги, няма валута, която да не е подкрепена от правителството, от икономическа стратегия и от облигационен пазар. По света няма такава валута. А какво ни се казва днес? Казват ни: „Да, това е добра идея, но трябва да почакаме малко повече“. Трябва да почакаме какво? Може би да настъпи пълен хаос или пък еврото да изчезне.

Ето защо е дошло време да се вземе това решение и аз не очаквам Комисията, г-н председател, да ни каже днес „Да, ще бъде трудно, ние не трябва да продължаваме разискванията относно паневропейските облигации; това е добра идея, но сега не е времето, тъй като имаме кризисен фонд, който сега ще направим постоянен.“. Едното няма нищо общо с другото. Кризисният фонд е необходим сега, за да отблъснем атаките срещу еврото, но паневропейските облигации също са необходими за средно- и дългосрочната стабилност на еврото. Няма противоречие между тях. Те са еднакво необходими, както е в целия свят.

Затова считам, че заедно с държавните и правителствените ръководители, които ще обсъждат утре и вдругиден и ще кажат: „Да, ние ще изменим незначително договора, като кризисният фонд, който по принцип следва да се увеличи, за което призовават всички, може да стане постоянен“, аз считам, че е дошло времето Комисията да предложи възможно най-бързо пакет, който е много по-значим, безкомпромисен, глобален и последователен, доколкото това засяга този подход. Що се отнася до Пакта за стабилност и растеж, в който има реални механизми за санкции, Парламентът може да свърши своята работа, тъй като пакетът е тук и ние ще се върнем към първоначалните предложения на Комисията. По отношение на другите три въпроса – по-голям кризисен фонд, да, но го предложете. Предложете го! Вземете отношение по този въпрос и заявете, че кризисният фонд трябва да се увеличи. Защо? Тъй като ако имаме по-голям кризисен фонд, ще се сложи край на спекулациите срещу еврото. Второ, предложете общ пакет относно фискалния и икономическия съюз, и трето, не се страхувайте, предложете единен пазар на паневропейски облигации. Ние знаем, че след като всичко е казано и свършено, еврото ще бъде стабилизирано в дългосрочен план.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. (FR) Г-н председател, г-н председател на Комисията, госпожи и господа, има обаче нещо странно във всичко това. Г-н Шастел, Вие говорихте за следващата среща на високо равнище. Можехте да ни кажете, че има неустановени неща преди срещата. Можехте да ни кажете, че ще Ви се наложи да съкратите някои от разискванията.

Г-н Барозу, считам, че ние няма да осъществим никакъв напредък, няма да мръднем и на сантиметър с всички тези безсмислици. Martin Schultz е прав: трябва да опишем истинската същност на кризата и да я представим, каквато е, но трябва да опишем и същността на собственото ни политическо безсилие. Няма полза просто да казваме, че сме взели правилните решения. Вие знаете, както и аз, и всеки един тук знае, че ние ги вземаме твърде късно. Ние правим една крачка напред и две крачки назад. Не казвам, че това е ваша вина. Точно обратното, считам, че Комисията дори е център на стабилност във времена, когато здравият разум е в дефицит. Сега обаче – като аз считам, че Guy Verhofstadt зададе истинския въпрос – каква следва да е нашата стратегия през следващите месеци?

По мое мнение стратегията е проста: Комисията следва да внесе за разглеждане пакт за стабилност, какъвто вече е налице, като дефинира необходимостта от стабилност и следователно отговорността на всички нас по отношение на еврото, както и пакт за солидарност, който дефинира нужната солидарност. Няма стабилност без солидарност. Разговорите между г-жа Меркел и г-н Унтел не ни интересуват вече. Да, позицията на някои държави, включително Германия, която казва, че трябва да има стабилност и че това, което се случи, не трябва да се случва отново, е правилна. Да, ако в същото време не твърдим, че солидарността ни заставя да създаваме възможности за защита на еврото с паневропейски облигации, за да инвестираме, да продължаваме с процеса на екологични и икономически преобразувания. Ние трябва да инвестираме, макар че на национално равнище това вече не е възможно. Ние имаме валута с две страни: стабилност – от едната страна, и солидарност – от другата, като в средата е отговорност.

Председателят на Комисията внесе предложение за реформиране на функциите на Съюза по такъв начин, че да се постигне стабилност и солидарност по отношение на паневропейските облигации, за да няма спекулации в бъдеще с дълговете на някои държави, като с паневропейските облигации има възможност същевременно да се инвестира.

Г-н Йотингер ни каза, че той има нужда от 1000 млрд. евро за реформиране на енергийния сектор, но откъде ще намери тези пари? Лотария ли се кани да разиграва? Напълно абсурдно е да каже, че се нуждае от 1000 млрд. евро, без да ни посочи как ще мобилизираме необходимите средства за исканите икономически преобразувания.

И така, стратегията е проста: Комисията предлага, Парламентът внася изменения и приема решения, следва позиция на Комисията и на Европейския парламент за или против Съвета, а Съветът следва да реагира на общата позиция. Така стоят нещата. Това е единственото решение по време на днешното разискване. Ако чакаме г-жа Меркел да благоволи да вземе решение петнадесет минути преди да се наложи да го вземе, може да чакаме до последната минута. Когато тя го вземе, може и да сме изпуснали влака. Разбира се, вие можете да ми кажете, че ще има и други влакове, че няма значение, винаги можем да хванем следващия. Но това не е вярно. Горбачов беше прав с твърдението си, че опасности очакват само онези, които не се съпротивляват на живота.

(Председателят отнема думата на оратора)

Аз не искам историята да накаже Европа. Бъдете готови да поемете отговорността си. Ние поемаме своята и трябва да покажем на Съвета, че политическата стабилност, от която се нуждаем, е тук, в Комисията и в Парламента, и ние няма да се поддадем на нестабилността на Съвета.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Timothy Kirkhope, от името на групата ECR. (EN) Г-н председател, аз споделям надеждата, че в Европейския съвет ще бъдат договорени необходимите мерки, за да се успокоят пазарите и да се върне стабилността в еврозоната, защото независимо дали сме членове или не, ние всички сме заинтересовани това да се случи.

Преди заседанието ни беше казано, че в центъра на решението ще са допълнителни санкции, но те трябва да са надеждни, трябва да са ефективни, а постиженията на Съюза в това отношение са твърде слаби. Ако ги направим автоматични, те едва ли ще станат по-надеждни, ако се запази мнението, че ще се намери политическо решение за избягването им. Това, което действително е необходимо, е членовете на еврозоната да имат политическа воля да изпълнят настоящите си задължения.

До нас достигнаха слухове, че ключов момент от решението е частният сектор да бъде заставен да сподели бремето на бъдещите спасителни планове. Би било обаче жесток парадокс, ако основната последица от тази инициатива е да се увеличат разходите по обслужване на кредити за някои по-слаби държави-членки от еврозоната и това да способства за следваща криза.

С приключването на процеса на основно реформиране на договора пакета от реформи, както ни беше казано, ще бъде затворена страницата с изменения в договора за цяло поколение. Сега, само няколко месеца по-късно, ние предприемаме нови.

Ние получихме уверение, включително от председателя на Комисията, че измененията трябва да са само ограничени, но изглежда германското правителство не споделя това мнение. Германският финансов министър, д-р Шойбле, изглежда е отворил пътя за нов кръг интеграция, която води до фискален съюз и в крайна сметка до политически съюз.

Докъде ще доведе това? Положително, не до още едно загубено десетилетие с акцент върху грешни реформи. Европа има нужда от икономически реформи, дисциплина на публичните финанси, задълбочаване на вътрешния пазар, изменения в трудовото законодателство, за да стимулира заетостта, и пакет от мерки, за да бъде успешна програмата „Европа 2020“.

Това са основните реформи, които председателят Барозу решително и съвсем правилно предложи в програмата за Комисията, но аз имам вече опасения, че тази възможност може да ни се изплъзне. Огромният риск идва от това, че независимо от разговорите, свързани със стабилизирането на Европа, процесът на практика може да бъде миниран и въпреки че се стремим към по-силна Европа, провалът при решаването на основните икономически проблеми всъщност ще я направи по-слаба.

Ние считаме, че приоритетите на Европейския съвет трябва да включват договарянето на ограничен брой конкретни мерки, така че държавите-членки от еврозоната да могат да си помагат взаимно поради настоящата криза, без да прехвърлят товара върху държавите-членки, които са решили да останат извън еврозоната, като след това потвърдят, че справянето с дългосрочната криза, в която се намираме, е от жизнена важност поради риска от срив на икономическата ни конкурентоспособност.

 
  
MPphoto
 

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, ние се занимаваме със световната икономическа и финансова криза вече три години. Едно от заключенията, които можем да направим вследствие на продължителното обсъждане, е, че нашите мерки очевидно не премахват корените на кризата, а лекуват само симптомите. Аз бих желал да повторя още веднъж, че решенията на равнище Европейски съюз не трябва да се определят от финансовите пазари. Ние не трябва да разрешаваме на банките да се измъкнат в голяма степен безнаказани, да продължават да спекулират и да оставят на държавите-членки да поемат отговорността за рисковите трансакции, в които банките участват. Пакетите от сурови мерки за икономии, наложени на Гърция и Ирландия, ще доведат до това, цената на кризата да бъде поета от хората, които не са я предизвикали. Това ще ограничи разходите на потребителите и ще предотврати така необходимия икономически подем. Драстичните мерки за икономии ще поставят другите държави, за които сега има риск, подобно на Португалия и Испания, в същата позиция, в каквато са Гърция и Ирландия.

Няма полза просто да приспособим финансовите инструменти или да създадем нови мрежи на сигурност. Постоянният механизъм за поддържане на финансовата стабилност трябва да включва мерки, които регулират дейността на пазарите. Те включват, наред с другото, и въвеждане на данък върху финансовите трансакции, както и задължение за изпълнение на минимални социални стандарти. За нас е важно също така да променим статута на Европейската централна банка, което ще й позволи да предоставя пряка финансова помощ на намиращите се в тежко състояние държави, заобикаляйки банките.

Това са първите стъпки, които следва да предприемем, но те са доста закъснели. За да изясним напълно ситуацията, ще кажем, че тесногръд национален подход блокира регламентите, необходими за ефективния контрол на финансовите пазари. Държавните и правителствените ръководители не ни позволяват да осъществим напредък в правилната посока. Сред тях бих поставил и канцлера на Германия.

 
  
MPphoto
 

  Nigel Farage, от името на групата EFD. (EN) Г-н председател, 2010 година ще бъде запомнена като годината, в която се отвориха дълбоки пукнатини в проекта за еврото и обществеността в Европа осъзна бездънната глупост на своите лидери.

Сега е поредната кулминация, поредната криза, доверието в еврото намалява всяка седмица. Това е като да гледаш автомобилна катастрофа на забавен каданс, а вие сега искате постоянен механизъм за финансова помощ. Мислите си, че ако имате фонд с един милиард евро например, всичко ще бъде наред. Да, но няма да е наред. Еврото няма да бъде спасено със спекулации. То няма да бъде спасено от пазарите, били те валутните пазари или пазарите на облигации, защото Северна и Южна Европа днес, или когато и да е, не могат да бъдат заедно в единен паричен съюз. Той няма да работи.

От гледна точка на политиката трябва, разбира се, да измените Договора. Причината за това е, че четиримата германски професори ще победят в Карлсруе и ще докажат, че мерките за спасяване, които вече предприехте, са всъщност незаконни според Договорите.

Е, добре, по много причини аз приветствам тези изменения на Договорите, защото това ще означава, че ще има референдум в Ирландия. И не се знае, но Дейвид Камерън може да удържи обещанието си и да направи референдум в Обединеното кралство. Сигурен съм, че като демократи вие ще приветствате референдум за ЕС в Обединеното кралство.

В края на 2010 г. трябва да помислим също така не само за положението на Съюза, но и за положението на Белгия. За шест месеца действащото белгийско председателство стоеше тук и ни казваше, че трябва да се интегрираме по-тясно. Що за фарс е това! Ние в собствената си страна нямахме правителство от юни. А тук една не-нация се опитваше да унищожи нашата нация. Това наистина е абсолютен фарс, но никой тук не посмя да го признае, защото всички го приехте. Белгия е микрокосмосът на целия Европейски съюз. Белгия е на път да се разпадне на парчета и след нея ще рухне останалото. Честита Коледа на всички.

 
  
MPphoto
 

  Sharon Bowles, автор. (EN) Г-н председател, сега ние пак оглеждаме лейкопласта и се питаме дали той е достатъчно широк и достатъчно здрав, за да покрие раната. През юли питах кога Комисията предвижда да представи очакваното законодателно предложение за постоянен механизъм за управление на кризи с държавния дълг и на какво правно основание. Питах и за други неща, например за йерархията на различните фондове и за пропорциите, в които те ще бъдат използвани. Събитията показаха, че действителният отговор е: не го знаем, но ще го намерим по пътя.

Всъщност аз проявявам известно разбиране, защото ние сме на нова територия и трябва да градим нови планове. Но пак повтарям, ако не се съблюдават изцяло изявленията, било то на Комисията или на Съвета, решенията губят смисъла си. Отговорите на моите въпроси от юли се появиха едва при спасяването на Ирландия и може само да се съжалява за това, понеже и най-малкият фонд, образуван от бюджета на ЕС, беше използван с дял, равен на дела на най-големите фондове. С Парламента не беше направена консултация, независимо от моите предишни питания.

Днес съм тук, за да задам въпрос за допълнителни подробности по решенията на Съвета от октомври, според които от Комисията се иска да работи за ограничено изменение на Договора, необходимо за създаването на постоянен механизъм за действие при кризи. Съветът каза също така, че предвижда участието и на частния сектор, което изплаши пазара, защото липсваше достатъчно обяснение. Така излиза на преден план и регулаторният проблем, който споменах, за нулевото рисково тегло на държавния дълг на еврозоната, което подронва пазарната дисциплина и създава порочни стимули.

Тогава Еврогрупата оповести, че постоянният механизъм ще се основава на Европейския механизъм за финансова стабилност и че частният сектор може да участва, в зависимост от случая, в съответствие с практиката на МВФ. Първо, можем ли сега да узнаем повече подробности за изменението на Договора и за процедурата? Парламентът трябва да знае, за да бъде адекватен. Още малко шум около член 136 не е отговор. Второ, новият инструмент на какво ще се основава: на междуправителствен подход, както работи Европейският механизъм за финансова стабилност, или на метода на Общността, както според мен би трябвало да бъде? Трето, какви са техническите възможности и условия? Наложително е механизмът да се основава на техническите реалности и да бъде устойчив, надежден и траен – и бих добавила, достъпен. Четвърто, държавите-членки, които още не са приели еврото, ще бъдат ли поканени да участват в механизма? Това се отнася особено за държавите, които имат дълг в евро.

Попитахме откога ще заработи механизмът и ни беше отговорено – през януари 2013 г., но какво е участието на Парламента според Комисията? Парламентът и моята комисия наистина се решени да вземат дейно участие, още повече след като през цялото време ръководихме обмислянето на идеята. Ако ние смятаме, че не сме достатъчно информирани и не са искани достатъчно консултации от нас, какво остава за националните парламенти и за гражданите? Този въпрос е неразривно свързан с пакета за икономическото управление. Мерките за укрепване на Пакта за стабилност и растеж, надзорът и Европейският семестър имат за цел предотвратяването на нова криза и служат за наблюдение върху излизането от сегашната икономическса криза.

Този механизъм не е талисман, който можем да окачим на стената, за да опазва пазарната дисциплина. Всъщност решението за еврото е да се признае необходимостта от пълна политическа дисциплина в съчетание с пълна пазарна дисциплина. Ние сме в криза, защото и двете бяха подкопани в миналото.

 
  
MPphoto
 

  Оли Рен, член на Комисията. (EN) Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, позволете ми да благодаря на г-жа Sharon Bowles за нейния въпрос, а също и за проекторезолюцията за постоянния механизъм. Ще се опитам да представя пред вас гледището на Комисията по петте теми, включени в устния въпрос.

Европейският съвет през октомври покани председателя, г-н Ван Ромпьой, да предприеме консултации заедно с Комисията относно ограничено изменение на Договора, необходимо за създаването на постоянен механизъм за действие при кризи. Ясно е, че едно ограничено изменение на Договора изисква използването на опростена процедура за преразглеждане въз основа на член 48 от Договора.

Ограниченията на тази процедура се състоят в това, че, първо, тя допуска само такива изменения на Договора, които не увеличават правомощията, предоставени на Съюза, и второ, тя е ограничена до изменения в третата част на Договора за функционирането на Европейския съюз, която се отнася за политиката и вътрешната дейност на Съюза.

Изглежда, че държавите-членки проявяват предпочитание към съвсем ограничено изменение на Договора, което по презумпция да залегне в член 136, чиито разпоредби са специфични за държавите-членки от еврозоната. Разбира се, този въпрос ще бъде обсъждан на Европейския съвет тази седмица. За каквото и изменение да става дума, Парламентът официално ще бъде консултиран по него.

Според решението на Европейския съвет от октомври Еврогрупата на своето извънредно заседание през ноември се споразумя за основните принципи на Европейския механизъм за стабилност, или ЕМС. Съгласно споразумението на Еврогрупата ЕМС ще бъде междуправителствен механизъм, чието управление ще бъде основано на модела на Европейския механизъм за финансова стабилност.

Предстои определянето на конкретните детайли на финансовия механизъм, които следва да бъдат уточнени през първото тримесечие на следващата година. Ключовият въпрос, разбира се, е финансирането. Бъдещият механизъм трябва да бъде устойчив и да се радва на стабилно доверие от страна на пазарите.

Всяко подпомагане от страна на ЕМС ще бъде основано на строги икономически условия. Помощта, предоставяна на държава-членка от еврозоната, ще се основава на щателна програма за оценка на икономиката и финансите и на обстоен анализ на поносимостта на дълга, провеждани от Комисията заедно с МВФ и с участието на Европейската централна банка.

Независимо от междуправителствения характер на финансовия лост на механизма политическите условия ще бъдат изработени на основата на Договора, така че да осигуряват пълното съответствие с общата многостранна рамка за наблюдение, върху която всъщност се основава целият Икономически и паричен съюз.

В отговор на един от петте въпроса на г-жа Bowles ще кажа, че още не е взето решение дали държавите-членки, които не са в еврозоната, могат да вземат участие в механизма. И все пак изглежда, че повечето държави-членки проявяват предпочитание към прозрачна и ясна рамка, в която за държавите-членки извън еврозоната ще бъде отреден механизмът за платежния баланс, а за държавите-членки от еврозоната – Европейският механизъм за стабилност.

Освен това обаче следва да е възможно някои държави-членки извън еврозоната да се присъединяват към операции за подкрепа посредством двустранно сътрудничество, както това се случва сега по отношение на Ирландия от страна на Обединеното кралство, Швеция и Дания.

Позволете ми да взема отношение и към обсъждането за паневропейските облигации. Нека да ви припомня, че в контекста на създаването на инструментите за финансово подпомагане на 9 май – в Деня на Шуман – и на следващата вечер Комисията направи предложение за Европейски механизъм за финансова стабилност, инструмент на Общността, който всъщност набра 60 милиарда евро въз основа на гаранции по заеми от бюджета на ЕС съгласно решението за собствените ресурси.

Освен от бюджета на ЕС предложихме механизмът да се основава на гаранции по заеми, предоставяни от държавите-членки, които ще бъдат насочвани чрез този механизъм към държавите, нуждаещи се от финансова помощ поради финансова нестабилност в еврозоната като цяло.

Предложението беше отхвърлено от Съвета по икономически и финанови въпроси (Екофин) на заседанието от 9 и 10 май. Защо? Защото много държави-членки сметнаха, че то премного прилича на проекта с паневропейските облигации.

Това доведе тогава до създаването на Европейския механизъм за финансова стабилност, който е междуправителствено споразумение, и сега в Ирландия използваме и двата механизма.

Така че, макар въпросът с паневропейските облигации да е безспорно много важен, ние трябва да имаме предвид, че предложението беше отхвърлено от Съвета при майските обсъждания на Европейския механизъм за финансова стабилност.

И в заключение нека да подчертая, че бъдещият Европейски механизъм за стабилност ще бъде вграден във всички мерки, предприемани с цел да се удържи кризата и да се стабилизира европейската икономика, и че ЕМС ще допълва новата рамка за засилено икономическо управление, което ще бъде съсредоточено преди всичко върху предотвратяването на кризи и ще намали съществено вероятността от появата им в бъдеще.

Това е общата същностна цел на новата система за икономическо управление и аз ви благодаря много, че подкрепяте предложенията на Комисията по тези въпроси.

 
  
MPphoto
 

  Werner Langen (PPE).(DE) Г-н председател, ако бяхте слушали първите изказвания, щяхте да добиете представа кой е отговорен за кризата на доверието, до която сега наистина сме стигнали. На първо място е Комисията, на второ – спекулантите, и на трето – Съветът, и в частност г-жа Меркел. Толкова е просто.

За щастие някой подчерта – и това беше председателят на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – че еврото е стабилно не само в световен план, но и във вътрешен, с ниските темпове на инфлация. Спекулациите не могат да бъдат причина за проблема. Еврото е стабилна валута. То е основно положение в Договора, но предизвиква вълнение в Съвета Екофин. Всяко заседание на Екофин предизвиква сътресение.

Г-н Рен току-що изтъкна, че Комисията предложи да се използва европейски механизъм, но Съветът не беше готов да участва. Сега твърдим, че Комисията не е действала. Не съм от хората, които постоянно благоговеят пред Комисията, но истината е, че тя състави един точен опис през 2008 г. по случай десетгодишнината на еврото.

Там ставаше дума за четири въпроса, които трябва да бъдат решени: първо, състоятелен европейски механизъм за надзор, второ, състоятелно икономическо управление, или както и да го наричате, трето, състоятелно външно представителство, и четвърто, състоятелен механизъм за действие при кризи. Всички тези въпроси сега са поставени на обсъждане. Искам да подчертая факта, че други не взеха предвид тези въпроси. Ако искаме да обвиняваме някого, тук има една виновна страна, която не трябва да забравяме, и това са държавите-членки, които бяха затънали до шия в дългове и които не се възползваха от въвеждането на еврото, за да предприемат реформи и да намалят равнищата на дълга си, а вместо това се простираха не според възможностите си.

Бих искал да подчертая също така, че всички тези държави-членки притежават една обща черта. Независимо за кого се отнася, всички те имаха социалдемократически правителства за дълги периоди от време, а някои и до днес. Това се отнася за Португалия, Испания, Обединеното кралство, Унгария и Латвия. В Гърция направиха същата глупост за четири години. Това е резултатът. Ако не говорим открито за основната причина за прекомерните равнища на дълга в държавите-членки, няма да съумеем да решим проблемите.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Libor ROUČEK
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Martin Schulz (S&D).(DE) Г-н Langen, можете отново да заемете мястото си. Говорихте много красноречиво и изнесохте словото си. Имам един въпрос към вас. Ирландия не е в Южна Европа, доколкото знам. Тя е в Северна Европа. Ирландия има големи дългове. Бихте ли ни обяснили откъде идват дълговете на Ирландия? Бихте ли ни казали коя партия беше на власт в Ирландия през последните 30 години?

 
  
MPphoto
 

  Werner Langen (PPE).(DE) Г-н председател, с радост ще отговоря на този въпрос. Ирландското правителство направи грешката да даде държавни гаранции, без да поиска реформиране на банковия сектор. Това беше лекомислено и затова то сега има бюджетен дефицит от 32%. Знаем това. Вие обаче не бива да смесвате проблемите на други държави с проблемите в Ирландия. Ирландия е съвсем друг случай, защото се отнася за втори кръг на банковата криза, а не за структурен проблем, както в други страни. Г-н Schulz, вие знаете това не по-зле от мен. Моля, не се опитвайте да отклонявате вниманието ни.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

 
  
MPphoto
 

  Victor Boştinaru (S&D).(RO) Г-н председател, човешко е да се греши. От дявола е обаче да упорстваш в грешката. Знаете ли в Гърция при кой министър-председател и при чие управление беше натрупан целият този прекомерен дълг, който причини гръцката криза? Това категорично не беше г-н Папандреу. Спомняте ли си към кое политическо семейство принадлежеше министър-председателят? Това беше Караманлис.

 
  
MPphoto
 

  Werner Langen (PPE).(DE) Г-н председател, след четиригодишното управление на Караманлис… (Оживление.) Не, структурните проблеми в Гърция са по-стари. През 2000 г. Европейският парламент разискваше дали Гърция да се присъедини към еврозоната. Социалдемократите, германското правителство, призоваваха за това. С вашата помощ Парламентът гласува с квалифицирано мнозинство за присъединяването на Гърция към еврозоната. Това е факт и няма нищо общо с национализма.

Искам да отговоря на въпроса на г-н Schulz за дълга на Германия и на Испания. Разбира се, равнището на държавния дълг на Испания е по-ниско от това на Германия. На Испания не се е налагало на финансира процес на обединение. Правителството на Сапатеро в Испания обаче има други проблеми. То прие 6 милиона души в страната, даде на 2 милиона от тях испанско гражданство и сега безработицата надхвърли 20%. Това е структурен проблем и той е причинен от един човек: г-н Сапатеро.

 
  
MPphoto
 

  Stephen Hughes (S&D). - (EN) Г-н председател, много хора в Съвета и в Комисията смятат, че ще постигнем успех в световната икономика само ако намалим правата на работниците, системите за колективно трудово договаряне и пенсиите. С други думи, да разтворим, така да се каже, нашия социален модел. Публичните финанси трябва да се реогранизират, за да се съсредоточат само върху намаляването на публичния дълг под посочените 60% от БВП, а дефицитите трябва по принцип да се изключат.

Това е същият Съвет, който, ако помня добре, прие стратегията „Европа 2020“, но той не изглежда да е загрижен откъде ще дойдат парите за изпълнение на тази стратегия. Ако трябва значително да свиваме нашия публичен дълг на годишна база, ако трябва да избягваме дефицит, надвишаващ 1%, както предлага Комисията, и ако трябва да правим всичко това в среда с нисък растеж и висока безработица, как ще бъде възможно да изпълним стратегията?

Това е грешно зададена икономическа стратегия на ценова конкурентоспособност и крайно строги фискални мерки и тя ще доведе Европа до спад в решителен момент от нейната история. Председателят г-н Барозу не е тук сега, но смятам, че той трябва да каже на Съвета, че се налага предефиниране на политическия дневен ред в поне три области.

Първо, ние трябва да довършим изграждането на Икономическия и паричен съюз със създаването на европейска агенция за стабилност за общи паневропейски облигации и аз съм доволен, че председателят г-н Барозу не отхвърли днес идеята за паневропейските облигации. Това ще прекрати спекулативните атаки, ще предостави ликвидност на пазара на държавен дълг и ще намали общата цена на дълга за еврозоната.

Второ, ние трябва да ребалансираме предлаганите законодателни актове за икономическото управление. Приемаме, че фискалната дисциплина ще изисква строги правила и строго прилагане, но това трябва да се съчетае с действително изпълнение на целите на „Европа 2020“ във всяка държава и затова трябва да бъде отразено в законодателството.

И накрая, необходими са ни нови източници на публично финансиране. Кризата заличи години на усилен труд върху бюджета. Данъкът върху финансовите сделки е доста закъснял и е скандално, че Съветът изглежда вцепенен под прожекторите и неспособен да вземе решение за този данък. Това са реформите, от които спешно се нуждаем.

 
  
MPphoto
 

  Sylvie Goulard (ALDE). – (FR) Г-н председател, в историята рядко се е случвало на парламентите да бъдат давани повече правомощия. И когато им се предлагат повече правомощия, те обикновено ги взимат. Тазсутрешното разискване ме навежда на мисълта, че ние – докладчиците за пакета за икономическото управление – сме в правото си да отидем по-далеч, отколкото беше предложено, защото, г-н член на Комисията, по същество Комисията ни казва: „Ние опитахме, но не успяхме.“ Съветът от своя страна ни казва: „Не искаме да продължаваме нататък.“ Е, след като е така, идва ред на Парламента. Нещо повече, именно Съветът иска да увеличи правата на Парламента, а не Парламентът своеволно упражнява правомощия. Съгласно Договора ние сме съзаконодатели.

И така, със задоволство ще съобщя, че докладът, който внесох тази сутрин, засяга и паневропейските облигации, защото разискването трябва да се състои тук, в пленарната зала. Не приемам, когато г-н Барозу ни казва: „О, това е много сложно, ние вече направихме много глупости в Съвета, така че сега е най-добре да си мълчите.“ Ние ще направим точно обратното. Ще говорим за това в духа на демокрацията.

Второ, става въпрос и за идеята за европейски паричен фонд, защото всъщност всички решения са преходни, по думите на г-н Martin Schulz, и не отговарят непременно на очакванията на нашите граждани. Ние можем да стоим безучастно, но можем и да работим. Парламентът ще се опита да работи. Нямаме подробна програма, не претендираме да знаем абсолютната истина, но мисля, че е съвършено неприемливо разискването да се състои във „Файненшъл Таймс“ или в „Цайт“, а не в Европейския парламент. Така че ще вършим работата си.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Philippe Lamberts (Verts/ALE). (FR) Г-н председател, приветствам изцяло призива на г-н Martin Schulz, че трябва да се опитаме да възстановим доверието на нашите граждани и че това означава да казваме истината и да не опростяваме нещата.

Първото опростяване се състои в твърдението, че паневропейските облигации снемат отговорността от държавите-членки. Това е очевидна неистина, защото никой никога не е искал от държавите-членки да съберат накуп 100% от своя дълг. При всички случаи съгласно схемата на паневропейските облигации държавите-членки ще излизат директно на пазарите за част от своя дълг и там ще могат да преценяват качеството си като емитенти, което ще се отразява върху лихвените проценти, които ще плащат. Това е едно опростяване, което трябва да се избегне.

Второто опростяване се състои в думите: „Ние се притичваме на помощ на тези малко калпави гърци и ирландци.“ Искам обаче да изтъкна, че всъщност ние заемаме пари с лихви, които са изключително благоприятни за заемодателите. Това е добре за нашия бизнес. И така имаме две възможности: или да сметнем, че с нашите кредити Гърция и Ирландия вече не представляват риск и че следва да им предоставяме заеми при лихва, която съответства на нулев риск, или поне на изключително ограничен риск; или пък че има риск от кредитно неизпълнение, а тогава гнойният мехур трябва да бъде пробит, дългът да бъде преструктуриран и да се сложи край на несигурността.

Искам да приключа с няколко думи към нашите германски приятели, особено от Християндемократическия съюз. Г-н Langen, Вие говорихте за обединението и бяхте прав. Когато Германия се обедини, цялата deutschmark зона, към която принадлежеше и Белгия и с която в края на краищата и Франция беше свързана, заплати за това обединение под формата на много високи лихвени проценти. И това беше правилно. То беше правилно както от историческа гледна точка, защото, както знаем, обединението на Германия представляваше обединението на Европа, и от икономическа гледна точка, защото в крайна сметка всички щяха да се възползват от по-бързия темп на растеж, до който това обединение щеше да доведе.

Ето защо сега казвам на християндемократите: „Не забравяйте това“, а нека и Германия да направи същото.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Martin Callanan (ECR). - (EN) Г-н председател, Европейският съвет ще обсъжда въпроса за постоянен механизъм за действие при кризи и има известна ирония в уместността на тази тема, тъй като еврото понастоящем наистина изглежда се люшка от криза в криза. И макар мнозина от нас в Обединеното кралство винаги да сме смятали, че еврото е историческа грешка както за нашата страна, така и за Европа като цяло, ние, разбира се, не изпитваме никакво задоволство от сегашната ситуация. Искаме проблемът да бъде решен на европейско равнище с категоричен поврат към фискална дисциплина във всички държави в Съюза.

Той няма да бъде решен чрез повече заеми нито на европейско, нито на местно равнище. Но нека да изясним чия е отговорността за тази ситуация с еврото. Всяка държава-членка от еврозоната е длъжна да изпълнява своите ангажименти към еврозоната и другите държави участнички имат за задача да осигуряват изпълнението на тези ангажименти. Това е една от основните причини за отделните заседания на министрите от еврозоната. И за да го кажа по-ясно, стабилното управление на еврозоната е на първо място отговорност на държавите от еврозоната. Ние, останалите, можем да предоставяме политическа подкрепа, но доколкото смятаме за необходимо. Тук не може да има никакви основания за допълнително натоварване или санкции, които да бъдат налагани на държави-членки, които на първо място са избрали да не направят грешката да се присъединят към еврозоната.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL).(EL) Г-н председател, госпожи и господа, точно преди година започна колапсът на гръцката икономика и Гърция беше въвлечена в катастрофалния меморандум и механизъм за подкрепа. Една година след това, г-н Langen, страната е на ръба на провала: първо, социален провал, като се има предвид, че безработицата се предвижда да достигне 15% през следващата година, а тъкмо вчера правителството изготви законопроект за премахване на колективните трудови договори и днес цялата страна стачкува, и второ, икономически провал, но през това време дефицитът и дългът не бяха увеличени от „лъжливите гърци“ в ПАСОК и „Нова демокрация“; те бяха увеличени от алхимиците членове на Комисията, които използваха статистиката на Евростат така, че избраха да увеличат дълга на слабия и да намалят дълга на силния.

Ето защо, ако се приеме механизъм като използвания в Гърция, ние със сигурност вървим към провал. Ако Съветът приготвя такъв механизъм, той ще потопи страните в рецесия, ще доведе до безработица и ще бъде от полза за банките и за големия бизнес. Питам се: това ли е европейската перспектива, за която говори в началото г-н Барозу, но той не е тук, за да обясни.

 
  
MPphoto
 

  Timo Soini (EFD). - (FI) Г-н председател, според мен всяка страна носи отговорност за своята собствена икономика. Никоя държава не е отговорна за нечий чужд дълг. Това се съдържа и в член 125 от Договора. Хората, когато ги устройва, се придържат към Договора, а когато не ги устройва, го пренебрегват. Това се видя при референдумите: Франция казва „не“, Нидерландия казва „не“ и Ирландия казва „не“. Два от тези резултати бяха дело на парламенти, а третият – на друг референдум. Тълкуването на членовете на Договора изглежда зависи от посоката на вятъра.

Финландското правителство наложи на финландските данъкоплатци един вид нечестни гарантски задължения, които ние рано или късно ще плащаме. Не можем да проумеем защо финландските работници и дребни предприемачи ще изнемогват от работа, за да плащат дълговете на мошеници и лъжци. Това изобщо не е правилно.

Когато в Съветския съюз имаше проблеми, се апелираше за повече социализъм. Народът се тълпеше в Москва и призоваваше за повече социализъм. Когато в Европа има проблеми, народът се тълпи в Брюксел и призовава за повече интеграция. Крайният резултат ще бъде абсолютно еднакъв. Системата няма да проработи.

Здравите общества са построени от основите нагоре. Демокрацията е построена от основите нагоре: не от някоя кула от слонова кост надолу, а обратно. Точно така и трябва. Общата икономическа политика за Европа няма да проработи. Европейският проект може да работи само като икономическа и свободна търговска зона, каквато Европа отново трябва да стане.

Бих искал да кажа само няколко думи за паневропейските облигации. Бях в Мелунмаки, район на Хелзинки, за да говоря за паневропейските облигации, и когато разказах какво представляват, жените стиснаха по-здраво дамските си чанти, а мъжете се запитаха дали портфейлите им са все още у тях. Това няма да проработи.

 
  
MPphoto
 

  Hans-Peter Martin (NI).(DE) Г-н председател, бяхме свидетели сега на едно трагично обвинение, отправено срещу Германия. Това е зловещо напомняне на края на 20-те години на ХХ век.

Като въодушевен привърженик на европейската идея и упорит поддръжник на еврото бих искал да ви попитам: забелязали ли сте, че на Европейския съюз, на този велик проект за мир и стопанско благополучие, вие му копаете гроба? Г-н Cohn-Bendit правилно отбеляза, че ние винаги реагираме късно и винаги в ретроспекция. Сега трябва да гледаме в бъдещето. Забелязали ли сте какво се случва навън?Хората вече не се интересуват от разправиите между социалистите и консерваторите както в моята страна, така и в Европейския парламент. Те се интересуват от решаването на проблемите и дали има сигурност за парите им. Трябва честно да им признаем, че това вече не е така.

Трябва да направим следващата стъпка и да признаем, че се нуждаем от кураж, за да отписваме дългове, трябва най-накрая да накараме банките да плащат, та дори и това да засегне нашата политика на животозастраховане, и трябва да изградим нов европейски политически проект, които не е натоварен с проблемите, които му създава Договорът от Лисабон.

Ние сме хванати в капан. Ако изменим този член, Ирландия ще гласува „против“ на референдум. Можем да очакваме това да се случи и в моята страна. Освен това имаме голям проблем в Обединеното кралство. Госпожи и господа, ние трябва да осъзнаем какво се случва.

 
  
MPphoto
 

  Corien Wortmann-Kool (PPE). - (NL) Г-н председател, в това кризисно време не бива да забравяме факта, че през последните десет години еврото ни донесе повече благополучие и стабилност, както и много работни места. Ето защо еврото е ценност, която трябва твърдо да се отстоява. Това изисква обаче решителни европейски преговори на високо равнище и много, много повече единство. Единството е в отчаяно малко количество не само когато става дума за постоянния механизъм за действие при кризи, но също и когато става дума за силно финансово управление.

В това разискване, г-н председател, „паневропейските облигации“, изглежда, са магически думи, тъй като с тях проблемите на публичния дълг изчезват като сняг, топящ се на слънце. Хората тук, в Парламента, които призовават за паневропейски облигации, би следвало да са осведомени, че паневропейските облигации означават значителни задължения и сурова бюджетна дисциплина, която далеч надхвърля предложенията за укрепването на Пакта за стабилност и растеж, които са ни представени сега.

Председателят г-н Трише каза „фискален съюз“. Нима вие, които тук призовавате за паневропейски облигации, сте приготвени за него? Съмнявам се в това.

Г-н председател, ние следва да насочим енергията си към предложенията, които стоят пред нас, за да укрепим устоите на еврото. Това е наложително и в Парламента работим усилено в тази посока. Нуждаем се също така и от основан на правила подход в предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж, защото превенцията е по-добра от лечението. Трябва освен това да осигурим по-висока степен на съвместна отговорност на държавите-членки не само за ползите, но също така и за задълженията и ангажиментите, произтичащи от Пакта за стабилност и растеж.

 
  
MPphoto
 

  Udo Bullmann (S&D). (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в критични ситуации Европа винаги е намирала изход от кризите. Не защото различни интереси са преставали да си противостоят, а защото сме съчетавали интересите си, което ни е позволявало да поемем по нови пътища.

Бих искал да задам един въпрос на г-н Барозу, но той вече за съжаление не е тук. Скоро ще има, разбира се, важна пресконференция за това, как можем да спасим Европа с най-малко загуби, и г-н Рен може да предаде моя въпрос. Не разбирам защо не поемаме този курс. Паневропейските облигации са разумно решение. Г-н Schulz говори от името на нашата група, на същото мнение е и моята партия в Германия, където това е много важен въпрос. Германското правителство по-специално има възражения, възражения имат и други страни, които плащат по-ниски лихви. Защо не действаме както се следва? Ние твърдим, че проблемите могат да бъдат решени. Сега планираме да пуснем паневропейски облигации, но в добре обмислен пакет от мерки. Какво ни трябва, за да упълномощим Европа да действа? Как да съберем пари в хазната? Как да създадем по-голям данъчен потенциал за значителен икономически растеж в дългосрочен план? Пускаме паневропейски облигации и свързваме това с въвеждането на данък върху финансовите сделки в Европейския съюз. От този пакет всички могат да спечелят, той ще позволи на всички да извлекат полза. Попитайте г-жа Меркел на европейската среща на високо равнище дали е готова да направи това. Защо да не е възможно? Защо Комисията да не направи подобно предложение? То би помогнало на всички и би позволило от кризата да се роди един голям нов проект за Европа. Очаквам Комисията да направи това предложение.

Трябва да престанете да отклонявате въпроса. Време е да се работи в интерес на гражданите на Европа и в интерес на държавите-членки, така че отново да намерим пътя към значителен темп на растеж. Нашата съдба е във вашите ръце и вие трябва да имате смелостта да поемете инициативата още сега.

 
  
MPphoto
 

  Carl Haglund (ALDE).(SV) Г-н председател, миналата година показа, мисля, че общата валута изисква ясни, общи основополагащи правила, и е очевидно, че понастоящем ние нямаме такива правила. Също така е ясно, че еврозоната страда от категорична липса на доверие от страна както на гражданите, така и на финансовите пазари. Не съм съгласен с г-н Bullman. По-скоро смятам, че Комисията свърши добра работа и представи амбициозни предложения. Що се отнася до предизвикателствата, пред които сега сме изправени, мисля, че проблемът не е в Комисията, а в Съвета. Разбира се, на Съвета му предстои изключително трудно заседание през следващите няколко дни.

Бих искал да изразя задоволството си, че Комисията представи сега предложение, което ще ни дава възможност да коригираме макроикономическите диспропорции в бъдеще. Досега ние се съсредоточавахме само върху финансите и дефицитите на местно равнище, а това е съвършено неадекватно, както стана съвсем ясно от случая с Ирландия.

Не съм толкова доволен обаче от начина, по който работи Съветът, както беше илюстрирано от конното надбягване между г-н Саркози и г-жа Меркел с намерението да направят добрите предложения на Комисията по-малко обвързващи, което означава, че предложението няма да доведе до никакво подобрение. Длъжни сме да помним какво се случи през 2005 г., когато Пактът за стабилност и растеж беше разводнен. Същите страни създадоха тогава условията, които в дългосрочен план доведоха до това, което се случва сега в Гърция. Надявам се Съветът да се вземе в ръце и да осъществи решенията, от които се нуждаем – в противен случай ние няма да можем да се измъкнем от тази ситуация.

 
  
MPphoto
 

  Derk Jan Eppink (ECR).(DE) Г-н председател, фламандският политик Барт де Вевер в едно интервю за списание „Дер Шпигел“ казва, че Белгия се е превърнала в дружество за трансфери. Този факт е в същността на проблема на Белгия, а не езиковият проблем. Солидарността ни отведе в задънена улица.

Европейският съюз сега прави точно същото нещо. Ние превърнахме дружеството за предоставяне на услуги в дружество за трансфери и еврото е едно от средствата за това. То отвори пътя към евтините пари в редица държави. Както каза председателят на Европейския съвет г-н Ван Ромпьой, то стана като сънотворно хапче. Еврото подрони конкурентоспособността на редица държави. Сега много европейски политици призовават за въвеждането на друго сънотворно хапче: паневропейските облигации. Това само ще задълбочи разрива. Ако продължаваме по този път, след няколко години ЕС ще бъде в положението, в което сега е Белгия: дружество за трансфери, чиито политически устои са рухнали.

По Коледа ще чета книгата „Спасете парите ни“ от г-н Хенкел, бивш председател на Федерацията на германската промишленост. Вие може би също ще я прочетете и така ще разберете какво мислят хората в Германия.

 
  
MPphoto
 

  Mario Borghezio (EFD).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, след разкритията на „Ню Йорк Таймс“ в Съединените американски щати се провежда разследване за тайния клуб на девет банки – една от които е европейска, – чиито изпълнителни директори се срещат всяка сряда, за да се споразумяват какви действия да предприемат относно дериватите. Кризисният комитет беше съвършено неосведомен, а Европа е обикновен наблюдател.

Федералният резерв беше длъжен да се отчете за 13-те трилиона щатски долара, похарчени за спасяване на банките. Ако не възразявате, бихте ли ни казали какво поиска Федералният резерв за европейските пакети за спасяване на банките? Не критичната ситуация на банките – и не държавните бюджети – изискваха двойно увеличение на сумата в Европейския спасителен фонд и приготвянето на 2 000 милиарда евро за финансова помощ?

Какво ни спира да призовем Европейската централна банка да се отчете прозрачно и в детайли за действията си, както беше направено в Съединените американски щати с Федералния резерв? Това би прекратило подозренията, че тя е действала и продължава да действа по своя преценка и не съобразно общия интерес на гражданите и данъкоплатците на държавите – членки на Европейския съюз.

Защо все пак никога не се обсъжда приемането на мерки за налагане на действително и ефективно разделение между търговските и инвестиционните банки, както в Закона на Глас-Стийгъл?

(Председателят отнема думата на оратора.)

 
  
MPphoto
 

  Alfredo Pallone (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, всички сме съгласни, че е необходимо да се създаде инструмент, който е в състояние да се намеси в случай на криза. Този инструмент задължително трябва да бъде свързан със строги и точни бюджетни политики на държавите-членки. Надявам се това да означава, че кризата, която преживяваме през последните месеци, няма да се повтори.

Днес разискваме най-добрия начин за финансиране на този инструмент. Както добре знаем, частният сектор в някои страни е частично отговорен за кризата и е правилно в подобни случаи тези страни да поемат известна отговорност, въпреки че това следва да се преценява за всеки конкретен случай.

Мисля, че трябва да намерим нови и иновативни начини за финансиране на антикризисния инструмент. Такъв начин биха могли да бъдат паневропейските облигации, смятани от някои за нова тежест върху националните бюджети. Това обаче не е така. Напротив, чрез издаване на паневропейски облигации антикризисният инструмент би могъл да бъде финансиран чрез пазара, като се използват чужди капитали и лица, които търсят къде да инвестират.

Механизъм, основан единствено на пропорционални вноски, сформирани просто от целеви резерви, силно ще натовари държавите-членки, които ще трябва да депозират средства и капитали без някаква печалба или възвращаемост. В ситуация като сегашната, в която държавите-членки са принудени да прилагат строги бюджетни политики за намаляване на дефицита и дълга, плащането на вноски за участие в антикризисен фонд може да доведе до реална опасност от провал.

Европейската икономика не може да бъде съживена, докато не започнем да използваме силата на еврото на международните пазари и съответно подобрения кредитен рейтинг.

 
  
MPphoto
 

  Elisa Ferreira (S&D).(PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, чухте едно много ясно послание от страна на Парламента, едно искане Комисията да действа, да се намеси. Комисията не бива да се ограничава с осигуряване на минималното възможно съгласие между държавите, с други думи, Комисията не бива да бъде ограничавана от волята на най-силните.

Със съжаление ще заявя, че заключенията, които очакваме от предстоящата среща на високо равнище, няма да доведат до решение, преди всичко защото предвиденият механизъм за намеса трябва да бъде приет единодушно от всички държави-членки; необходими са ни европейски мерки, а не мерки, които допускат всякакви нарушения и това едни страни да контролират други. От друга страна, преразглеждането на Договора в този момент ще отвори кутията на Пандора, но така или иначе искам да получа отговор на следния въпрос: ще може ли новият механизъм да изкупува държавни ценни книжа?

Г-н член на Комисията, необходим е задълбочен анализ; Комисията не може да пренебрегне текущото разискване за паневропейски облигации и да не отговори на инициативите, междувременно поети от различни участници, а именно от Юнкер, Марио Монти, някои хора от Парламента и от група съветници. Комисията трябва да внесе предложение и трябва да бъде в състояние да го отстоява.

И накрая, една последна бележка: еврозоната няма глобален проблем – добре, има глобален проблем, но той се крие в недостатъчния, а не в неравномерния растеж вътре в нея. Къде са средствата, които трябва да бъдат налице заедно с икономическо управление и санкции, за да може Стратегията 2020 действително да бъде подкрепена и доведена до успешен край?

 
  
MPphoto
 

  Wolf Klinz (ALDE).(DE) Г-н председател, г-н Schulz е прав. Намираме се в разгара на огромна криза на доверието, а членовете на Съвета заблуждават гражданите. Казват им, че всичко е под контрол, просто трябва да направим малки промени в Договора, като въведем постоянен механизъм за стабилност и проблемът ще бъде решен. Всъщност положението е извън контрол. Вместо да действат, държавите-членки се съпротивляват. Те отчаяно се борят с пожарите, но не могат да спрат пламъците. Пазарите си задават въпроса: кой управлява Европа и еврозоната?

Европейският съюз достигна до критична повратна точка. Ако сега не изберем правилния път, няма да можем да запазим дори сегашното положение. Вместо това ще направим крачка назад. Трябва да продължим по пътя на интеграцията. Имаме нужда от повече Европа. Трябва да довършим изграждането на вътрешния пазар, включително в сектора на услугите. Освен от паричен съюз, имаме нужда от икономически, бюджетен и фискален съюз. Имаме нужда и от силна Комисия, която да има правото и силата да ръководи и контролира този икономически съюз и автоматично да налага санкции в случаите, когато има основание за това. Ако тръгнем по пътя на по-голяма интеграция, тогава можем да говорим за въвеждането на паневропейски облигации. Тогава ще сме положили основите за тях. През цялото време обаче следва да гарантираме, че имаме необходимите финансови средства, независимо от всички справедливи мерки за строги икономии, за да осигурим конкурентоспособността на Европейския съюз в средносрочен и дългосрочен план.

Най-сетне трябва да кажем истината на гражданите. Имаме нужда от решения без капаци на очите, трябва да обсъждаме проблемите, без да се съобразяваме с идеологии, трябва да спрем да работим как да е. Искаме дългосрочни действия, а не краткосрочни.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Dagmar ROTH-BEHRENDT
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Vicky Ford (ECR). - (EN) Г-жо председател, да започнем с добрите новини. Да, има признаци на известно възстановяване на части от европейската икономика. Но то е заплашено от продължаващата несигурност, което крие риск от изчерпване на средствата и забавяне на инвестициите. Всеки един в Европа, включително и Обединеното кралство, има пряк интерес от укрепването на икономиката в еврозоната.

Изключително важно за всичките 27 държави е ясното и прозрачно икономическо планиране, за да се контролират ненужните държавни разходи и неустойчивите нива на дълга. Страните от еврозоната са осъзнали необходимостта от постоянен механизъм за действие при кризи, но има много въпроси, някои от които са поставени в настоящата резолюция на Парламента.

Първо, какво следва да бъде участието на частния сектор? Приветствам предложението да се следва пътят на МВФ, и държавните средства да се защитят със статут на привилегирован кредитор. Второ, за какви промени в Договора говорите? Този въпрос трябва да бъде изяснен.

И накрая, постоянният механизъм за действие при кризи беше описан като средство за засилване на еврозоната. Страните, които искат да се присъединят към еврозоната, следва да получат възможност да участват, но тези от нас, които са решили да не се присъединяват, не следва да бъдат принуждавани да правят вноски.

 
  
MPphoto
 

  Alain Lamassoure (PPE). - (FR) Г-жо председател, това, което тревожи гражданите на Европа толкова, колкото и финансовите пазари, е неопределеността. Могат ли са сега европейците, когато имат обща съдба, да проявят дух на солидарност?

Днес солидарността се проявява в най-тежкия момент на кризата. Това е добре, но не е достатъчно. Обединени от неблагоприятната обстановка, европейците трябва да покажат, че са единни, когато правят планове за бъдещето. Ако кризата засегна Европа по-силно, отколкото другите континенти, това е защото икономиката ни вече беше отслабена от десет години слаб растеж, средно 1% на година. Десетте години от Лисабонската стратегия са едно загубено десетилетие.

В Стратегия 2020 европейските лидери излязоха с план за съживяване на икономиката, но не казаха как тя ще бъде финансирана и контролирана, нито пък какви стимули или евентуални санкции са предвидени. Точно затова е време да допълним Пакта за стабилност и растеж с пакт за солидарност, както вече беше казано тук, в пленарната зала.

Думата „солидарност“ се появява 23 пъти в Договора: нека я претворим в дела. С цел да се гарантира стабилност и да се предотврати дефицитът е установена процедура за координиране на фискалната политика. Е, нека разширим обхвата й, нека се координираме, за да гарантираме бъдещо финансиране. Необходимо е да харчим по-малко, но по-добре, не всеки в собствения си ъгъл под заплахата от санкции, а всички заедно. Ако искат за избегнат най-лошото, европейците трябва да се обединят, за да създадат нещо по-добро.

 
  
MPphoto
 

  Zoran Thaler (S&D). - (SL) Г-жо председател, ние, европейците, се намираме в парадоксална ситуация. От една страна, по време на 12-годишното си съществуване еврото се оказа най-стабилната световна валута. Според официалните данни, предоставени от Европейската централна банка във Франкфурт, средната инфлация през този период е 1,97%, което е само с 3 процентни пункта под планираните 2%. Стойността на еврото спрямо щатския долар на практика е по-висока, отколкото при въвеждането на европейската валута. От друга страна обаче, непрекъснато слушаме как еврото е застрашено от провал. Как се оказахме в подобна ситуация?

Абсурдното и безотговорно поведение, причинено от популистките политики както от ляво, така и от дясно, ни доведе до това положение. Защитавайки валутата си, ще позволим ли демокрацията да се окаже по-слаба от сравнително авторитарните режими? Необходимо ни е отговорно поведение, необходимо е в политиката ни да залегнат пет златни правила на отговорно поведение. Нека да ги приемем тук, в Парламента, нека да решим какво означава отговорно поведение, поведение, което е от полза за всички и е осигурено от политиките на държавите-членки.

Ето защо данъкът върху финансовите транзакции и паневропейските облигации следва да бъдат крайъгълен камък. Днес това е наш дълг – да приемем тази политика в защита на общата ни валута.

 
  
MPphoto
 

  José Manuel García-Margallo y Marfil (PPE).(ES) Г-жо председател, в момента се нуждаем от ясни правила, а правим точно обратното. Ето защо ще направя няколко предложения с цел да бъде установена по-голяма яснота.

През Европейския семестър Парламентът иска да обсъжда въпроси, които в момента не са целенасочени и не отговарят на общественото мнение. В отговор на препоръките, дадени на държавите-членки през последните шест месеца, искаме политически решения, които да бъдат взети под внимание при определяне на санкциите, предвидени в законодателния пакет за управление.

Моята група иска да бъде ясно, че в законодателния пакет няма вълшебни решения, които да ни измъкнат от кризата. Има добре познати методи на бюджетна дисциплина и структурни реформи с цел запазване на конкурентоспособността.

Що се отнася до механизма за действие при кризи, както казахте вчера, г-н член на Комисията, председателят Барозу обеща тук, че това ще бъде европейски механизъм. Днес Съветът предлага междуправителствен механизъм. Той европейски ли е – според думите на г-н Барозу, само защото е създаден в Европа, а не на Каймановите острови; възнамерява ли Комисията да помогне за създаването на механизъм според процедурата на ЕС, в която принос да има и Парламентът?

Що се отнася до паневропейските облигации, Комисията, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), експертите – всички казват, че идеята е добра, но не е достатъчно обмислена, така че сме закъснели.

Предлагам на Комисията да започнем разискване, за да изградим система за паневропейски облигации, която предоставя добро финансиране за страните, които са дисциплинирани, и наказва тези, които не са, като ги принуждава да излязат на пазара по цени, които наистина са възпиращи. Това е единственият работещ начин за постигане на фискална дисциплина и икономически растеж.

Няма да обсъждам повече дали е твърде рано или твърде късно, защото сега знаем, че винаги закъсняваме. Нека да променим правилата и да се опитаме поне веднъж да бъдем точни.

 
  
MPphoto
 

  Catherine Trautmann (S&D). (FR) Г-жо председател, еврото е наше общо благо, а днес профсъюзите казаха на Парламента, че са обезпокоени, че работниците плащат цената на кризата чрез слабото евро, еврото, което е подложено на атака, вместо да създава растеж и работни места.

Следователно е много важно да не се стремим към чисто техническо преразглеждане на Договорите, а да се обърнем към двата основни проблема в еврозоната, които кризата разкри.

Първият подход е да се въведат паневропейски облигации, както вече чухме. Паневропейските облигации не само ще стабилизират нивото на еврото, но и незабавно ще отговорят на спекулативните атаки.

Вторият начин е да се въведе справедливо данъчно облагане и да се накарат финансовите пазари да платят цената на кризата, като се въведе данък върху финансовите транзакции. Така ще се спре несправедливото данъчно облагане и служителите няма да плащат цената на кризата.

Освен това трябва да се създаде европейска агенция по дълга, която да обедини в общ фонд част от държавния дълг на държавите-членки.

И накрая, искам да подкрепя г-н Юнкер и да кажа, че идеята увеличаването на фонда за стабилност, която беше предложена от директора на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан, е добра.

Ранна намеса – както вече чухме, да не се бавим, да бъдем по-силни, а не по-слаби; това ще ни даде възможност да осъществим управленско действие, което ще върне доверието, за което призова и нашият председател Martin Schultz.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Paulo Rangel (PPE). (PT) Г-жо председател, преди всичко искам да стане ясно – и е важно това да бъде казано тук, в Парламента, че еврото като валута имаше изключително значение за отговора ни на настоящата криза, независимо от това, което понякога пишат в пресата и казват някои европейски лидери. Без еврото щяхме да сме в много трудна ситуация – валутите на по-слабите страни щяха да се обезценят изключително много, а германската марка нямаше да може да се увеличи толкова, че да поддържа немската и европейската икономика. Така че еврото беше стабилизиращ фактор не само за страните в еврозоната, но и за валутите на страните, които не искат да са част от еврозоната.

И точно защото трябва да защитим Общността, която успя да отговори на криза както никога досега, и като се има предвид например какво ще стане с долара в Съединените американски щати в бъдеще, ще видим, че еврото наистина има своите предимства.

Сега имаме задължението в рамките на настоящия Съвет да направим всичко възможно, за да защитим еврото, по-точно да създадем стабилизационен фонд, който да следва обща методика и да може да въведе задължения за най-уязвимите страни и солидарност сред тези, които са изпълнили задълженията си, но не винаги показват, поне в декларациите си, че са готови да проявят солидарност в контекста на еврозоната.

 
  
MPphoto
 

  Juan Fernando López Aguilar (S&D).(ES) Г-жо председател, годината, която е към края си – 2010 – неведнъж беше описана като година, в която живяхме опасно. Ето защо мисля, че настоящото разискване би следвало да ни помогне да извлечем поуки от 2010 г. и да си направим изводи за 2011 г.

Първият извод е свързан с неустойчивите дисбаланси във финансовия сектор на европейската икономика и с изкривяванията в реалната икономика.

Вторият извод е свързан с неустойчивия дисбаланс в единната валута, както и с необходимостта от координиране на икономическата, фискалната и бюджетната политика, които все още са крехки.

Третият, най-важният, извод е свързан с дисбаланса между бързината на кризата и мудността, с която реагираме. От икономическа гледна точка това означава, че Европейската централна банка трябва да бъде по-активна, що се отнася до спекулациите с държавния дълг, а през 2011 г. трябва да положим основите на европейска агенция за дълга, която да може да издава паневропейски облигации.

Що се отнася до Пакта за стабилност и растеж, необходимо е разискване относно необходимото данъчно облагане, банковите такси и спекулативните такси, т.е. краткосрочните спекулативни сделки, както и относно необходимостта от собствени ресурси на Европейския съюз.

За Парламента обаче е най-важно разискването за политическите последици от кризата, защото девизът на Европейския съюз е – подчертавам още веднъж – „Единни в многообразието“ и при никакви обстоятелства той не е „разделени от нещастието“. Ето защо Парламентът трябва да се изправи срещу онези, които искат да заклеймят някои държави-членки за сметка на други, като разделят общественото мнение в Европа и като настройват европейците едни срещу други.

Парламентът представлява 500 милиона европейци от Съюза, който има 27 държави-членки и няма такива, които са по-равни от други, както във фермата на Оруел.

 
  
MPphoto
 

  Othmar Karas (PPE).(DE) Г-жо председател, госпожи и господа, говорим за срещата на високо равнище на 16 декември. Ще е добре, ако след срещата Съветът ни каже: „Наясно сме с пропуските и грешките, знаем къде сме се провалили и разбираме рамките на Договора“.

Самодоволството и обвиненията, опитите да се замазват грешките и повърхностният подход няма да решат проблемите, нито пък ще вдъхнат доверие. Да спрем да си играем с Европа. Всичко това наистина е за Европа. Подкрепям всичко, което каза г-н Klinz.

Тъй като остават няколко дни до Коледа, искам да кажа: Запалете свещ за решимостта и общия интерес, свещ за новото отношение, честността и доверието в бъдещето на Европейския съюз. Запалете свещ за промяна на политическия курс в Европа, за да вървим от кризата към конкурентоспособност, от духа на Довил към политически съюз, от икономии към инвестиции и реформи, от валутен съюз към политически съюз.

Поради конституционни проблеми на Германия, допълнението към Договора е просто политическа подкрепа за по-нататъшното развитие на спасителния пакет, нищо повече и нищо по-малко. То не е решение. Не се опитвайте да го направите по-важно, отколкото е в действителност. Спрете да правите политика ден за ден и представете цялостна концепция в отговор на кризата, която ще ни приближи към политически съюз. Сложете край на разногласията. Достатъчно е, не е достатъчно, всъщност не знаем накъде отиваме. Трябва да призовем Комисията да изготви концепция за икономически, социален и финансов съюз, за да можем следващата година да направим поредната стъпка към интеграция и наистина да си свършим работата както трябва.

 
  
MPphoto
 

  Anni Podimata (S&D).(EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, утре започва една от най важните срещи на Европейския съвет в историята на Европейския съюз и в частност на Европейския паричен съюз. Въпросът е дали държавните и правителствените ръководители ще си свършат работата. Силно се съмняваме, защото философията, която някои ръководители внесоха в Европейския съвет, не е философия за преодоляване на кризата въз основа на солидарността и, разбира се, на отговорността. Това е философия за управление на кризата, философия, която се основава на и се ограничава само с детайлите на един постоянен механизъм. Европейският съвет няма да си свърши работата, защото няма да отправи посланието за икономическо и политическо сближаване. Такова трябва да бъде отправено – не само за да убеди пазарите, а за да убеди на първо място и преди всичко закоренялото европейско общество, гражданите на което се гледат с взаимно недоверие и отново започват да стават ксенофоби; да го убеди в европейските ценности и да му напомни, че нещата, които ни обединяват, са повече от тези, които ни разделят.

 
  
MPphoto
 

  Gunnar Hökmark (PPE). - (EN) Г-жо председател, не мога да разбера защо социалистите се опитват да избягат от отговорността за социалистическата политика. Вярно е, че причините за дефицита, който виждаме в Европа, са различни. Вярно е, че социалистическите правителства стигнаха до проблеми с бюджетния дефицит заради преднамерената си политика да изразходват повече средства и да повишават дефицита.

През пролетта на 2009 г. проведохме същото разискване в Парламента, а също така и в редица държави-членки. Спомням си, че шведските социалдемократи критикуваха шведското правителство, че не е увеличило дефицита и разходите.

Видяхме какво стана после. Според мен поради тази причина са ни необходими ясни правила по отношение на Пакта за стабилност и растеж, както и по отношение на последствията. Не може да има ситуация, при която на държави-членки, създаващи проблеми на финансовите системи и тласкащи лихвените проценти нагоре, се позволява да избягват последствията, като оставят други граждани да плащат въпросните лихвени проценти.

Нуждаем се от стабилност, а паневропейските облигации няма да решат този проблем. Възможно е да има паневропейски облигации по други причини. Що се отнася до финансовия механизъм, той трябва да бъде финансиран и да се основава на риска, който създават държавите-членки. Ако поемете по-голям риск, то и дефицитът е по-голям и ви е необходимо по-голямо финансиране. Това е начин да се поема отговорност при съзнателна политика. Не забравяйте, че последствията, които виждаме в редица страни, са последствия от разискванията, проведени в националните парламенти, както и в този Парламент, когато някои от нас настояваха за изразходването на повече средства. Сега виждаме горчивите резултати.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

 
  
MPphoto
 

  Martin Schulz (S&D).(DE) Г-жо председател, разбирам, г-н Hökmark, че трябва да се изкажете добре заради вашите избиратели в Швеция. Ще ми отговорите ли обаче на следния въпрос: в коя страна в Европейския съюз в дългосрочен план равнището на държавния дълг е най-голямо и коя партия е на власт в тази страна?

 
  
MPphoto
 

  Gunnar Hökmark (PPE). - (EN) (Г-н Schulz продължава да говори с изключен микрофон) Г-жо председател, надявам се, че мога да продължа, без да ме прекъсват. Думите ми са отправени преди всичко към Вас, г-н Schulz, и искам да Ви припомня какво твърдяхте тук, в Парламента, преди две години. Твърдяхте, че Съюзът и държавите-членки следва да увеличат разходите си. Проблемът е, че някои от държавите-членки имаха социалистически правителства и видяхме как в резултат от политиката, която препоръчахте, във всички тези правителства, във всички тези страни, дефицитът се увеличи. Можете ли да отречете това, г-н Schulz?

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

 
  
MPphoto
 

  Martin Schulz (S&D).(DE) Г-жо председател, тъй като моят колега не отговори на въпроса, ще отговоря вместо него. Страната е Италия и неин министър-председател е г-н Берлускони. Християндемократите са на власт в Италия почти непрекъснато от 1946 г. насам.

 
  
MPphoto
 

  Liisa Jaakonsaari (S&D). - (FI) Г-жо председател, и аз искам да попитам колегата как социалистите в Ирландия и Гърция допуснаха страните им да задлъжнеят. Но тъй като сега вие сте водещата политическа партия в Европа, а и Комисията клони надясно, не е ли работа на десните да покажат пътя за излизане от кризата, вместо да обвиняват предишните или по-предишните правителства?

 
  
MPphoto
 

  Gunnar Hökmark (PPE). - (EN) Г-жо председател, искам да напомня на колегите това, което казах – има различни причини за проблемите ни с дефицита; но също така заявих – и нито г-н Schulz, нито колегите му могат да отрекат това – че видяхме тези проблеми във всички социалистически правителства, защото това беше съзнателна политика. Напълно съм съгласен, ако говорим за Ирландия например, че се направиха големи грешки, но интересното е, че политиката за увеличаване на разходите и дефицита с цел да се отговори на кризата беше съзнателна и сега виждаме резултатите. Ето това беше посланието към г-н Schulz и някои други.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Колеги, искам да ви уведомя и вас, и оратора, че има още трима души, които искат да зададат въпрос чрез вдигане на синя карта. Подобна възможност беше въведена от работната група по парламентарна реформа и аз напълно я подкрепям. Имаме достатъчно време, но въпреки това трябва да попитам оратора дали ще се съгласи да му бъдат зададени всички тези въпроси. След това ви моля да си зададете въпросите и г-н Hökmark да отговори. После ще приключим с времето за изказвания.

 
  
MPphoto
 

  Philippe Lamberts (Verts/ALE). - (EN) Г-жо председател, искам да кажа на г-н Hökmark, че забележката, която правите за социалистическите правителства, в известен смисъл е вярна, но като цяло десните правителства избраха същото, като вместо държавен дълг натрупаха частни дългове. Това не е по-добро за икономиката и всъщност е друг начин да се направи абсолютно същото, а то е неустойчиво.

 
  
MPphoto
 

  Werner Langen (PPE).(EN) Г-жо председател, исках да попитам г-н Hökmark, тъй като той е тук от доста време, дали си спомня, че в началото на паричния съюз Белгия, Гърция и Италия имаха дългове в размер на над 130% от националния им доход и че цифрите в Гърция се увеличиха, докато в Белгия и Италия паднаха съответно под 30% и под 25%. Спомня ли си това?

 
  
MPphoto
 

  Anni Podimata (S&D).(EL) Г-жо председател, имам един простичък въпрос към г-н Langen и към г-н Hökmark, които предпочитат да идеализират кризата с дълга и очевидно говорят за социалистическите правителства като цяло:

Питали ли сте някога вашите колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), които управляваха страната ми до преди една година, за данните, които дадоха на Вас и на Европейската комисия – може да питате г-н Rehn – официалните данни, според които дефицитът в Гърция за 2009 г. е 6,9, а не 15%, както неотдавна заяви Евростат?

 
  
MPphoto
 

  Gunnar Hökmark (PPE). - (EN) Г-жо председател, настоящето обсъждане изясни някои от нещата, които трябва да помним.

Да не забравяме основната ми мисъл – интересното е, че никой от колегите ми социалисти не отрече това – че всички социалистически правителства, които прилагаха социалистически политики, стигнаха до дълбока криза с дефицита. Сега виждаме, че кризата преминава от страна в страна, поради съзнателната политика, която г-н Schulz и други защитаваха тук, в Парламента, преди две години. Погледнете в архива на Парламента и ще видите, че точно това казахте на разискванията тук, г-н Schulz, Вие и Вашите колеги. Сега може да видите горчивия резултат. Исках да подчертая това. Отбелязвам, че всичко, което трябва да кажете, е: „Да, прав сте, но и другите страни имат проблеми“. Вие обаче не оспорвате основната ми мисъл, че вашите политики създадоха проблемите. Не е лошо да си припомните това. Мисля, че следва да бъде пуснато на запис.

Г-н Lamberts също обърна внимание на тези въпроси. Но интересно, макар да е вярно, че поради финансовата криза редица страни имат проблеми, вярно е и това – мисля си, че г-н Lamberts ще го признае и оцени – че в повечето страни с постоянни възгледи върху публичните финанси, правителствата не са социалистически. Не мисля, че Вие или който и да е в тази зала може да посочи социалистическо правителство, което да не е стигнало до проблеми с дефицита.

 
  
MPphoto
 

  Ioannis Kasoulides (PPE). - (EN) Г-жо председател, важни са политиките, а не кой ги изпълнява. Който е безгрешен да хвърли първия камък... Кризата на еврото може би няма да завърши с Ирландия и може би все още не сме видели най-лошото.

Спекулантите на пазара никога няма безкрайно да атакуват най-слабите места, независимо от болезнено строгите мерки, предприети от всички държави-членки. Но ако ЕС спечели битката и се справи с бедата, демонстрирайки решимост да направи всичко необходимо в знак на солидарност и съгласувани усилия, за да попречи на регулаторите и да убеди пазарите, то това ще бъде триумф на европейската интеграция и огромна победа.

Това ще бъде постигнато в резултат на колективната мъдрост. Нека опровергаем тези, които предричат края на еврото и оттеглянето на държави – и силни, и слаби – от еврозоната. Фискалната дисциплина, икономическото управление и спасяването на еврото няма да бъдат достатъчни без взаимно съгласуван план на европейско ниво, който да насърчава растежа. В миналото американският план Маршал спаси икономиката на Европа. Предизвикателството днес е да излезем с такъв план от европейци за европейци.

 
  
MPphoto
 

  Gay Mitchell (PPE). - (EN) Г-жо председател, днес Камарата на представителите на Ирландия (Dáil) ще гласува пакета за финансова помощ от ЕС и МВФ. Ирландия се намира в труден период – данъците се увеличават, а разходите се съкращават. Бюджетът от миналата седмица разкрива трудностите, които преживяват ирландците в момента. Ще последва намаление на заплатите с 14% както в държавния, така и в частния сектор.

Категорично убеден съм, че финансовият пакет от ЕС и МВФ ще помогне на Ирландия да възстанови доверието, като банките се капитализират и отново започнат да отпускат кредити и като се възстановят бюджетните средства. Не споделям всички детайли на плана, но общите цифри се подкрепят от партията „Файн Гаел“. Основните икономически тенденции в Ирландия са доста добри. Ще е необходимо добро управление и надзор от страна на Dáil, за да гарантираме, че финансите ни никога вече няма да бъдат извън контрол.

Ще е необходимо също така ЕС и ЕЦБ да помислят за ползата от ниските лихвени проценти за параметрите на инфлацията. В продължение на две години и половина единствено аз задавах въпроси на г-н Трише точно по тези проблеми. Със създаването на постоянен правоприемник на Европейския механизъм за финансова стабилност, от който Ирландия ще получи 22,5 милиарда евро под формата на заеми, освен ако не бъдат намалени, пакетът от ЕС и МВФ е положителен ход за еврозоната.

Може ли накрая да кажа и това, че тук мнозина се смятат за федералисти и все още очакват някакво съгласуване на данъците. В Съединените американски щати над 50% от дружествата за авторски права са регистрирани в Делауер. Защо? Заради данъчното положение в Делауер. В залата бяха направени няколко много некомпетентни изказвания от користни хора, които искат да развиват единствено националните си каузи, като правят неточни изявления; не можем да се съгласим с тях.

 
  
MPphoto
 

  Tunne Kelam (PPE). - (EN) Г-жо председател, финансовата криза показа огромната потребност за повече Европа. Поуката, която трябва да извлечем, е, че действия, основани предимно на национални интереси, не помагат на никоя държава-членка. Ето защо утрешният ден е ден за съвместни действия, фискална консолидация и пакт за стабилност, в който са въведени и санкции.

Това ще бъде и времето за решаване на дългогодишния парадокс на Европа. ЕС се основава на единен пазар, но този единен пазар все още не е завършен. Сега е моментът да поставим началото на единен дигитален пазар. Необходимо е да създадем постоянен механизъм за действие при кризи, за предпочитане групов. Второ, тъй като действието следва да води към превенция и ранна намеса, има нужда от по-добро хармонизиране на условията за ранна намеса и за задействане на механизмите за действие при кризи, като, разбира се, не бива да се допуска свръхрегулация. Трето, целта на фондовете за управление на кризи следва да бъде ясно определена. Целта им е да се осигури макрофинансова стабилност. Те не бива да бъдат използвани за решаването на други текущи проблеми. Четвърто, надзорните права следва да бъдат определени по-точно на равнище ЕС, например в случай на евентуална намеса в дейността на финансовите институции, което ще включи правото да се преустанови изплащането на дивиденти или да се прекратят дейностите, свързани с неоправдан риск.

 
  
MPphoto
 

  Jean-Paul Gauzès (PPE). - (FR) Г-жо председател, г-н министър, г-н член на Комисията, изслушах това дълго разискване като гражданин.

Смятам, че предложенията на г-н Барозу бяха много интересни. Искаме да ги видим в действие. Необходими условия за възстановяване на доверието на гражданите са ясна и разбираема политическа воля и откровен диалог. Много е важно да не прикриваме действителността. Налице са държавни разходи, които трябва да бъдат покрити или намалени. Налице са държавни и частни дългове, които трябва да изплатим.

Много експерти имат идеи за всичко. Тези, които не видяха настъпващата криза, сега са пълни с блестящи решения. Но в трудна ситуация нека да използваме здравия разум. Нека в управлението на държавните финанси да не повтаряме грешките и неточностите на частния сектор, които доведоха до финансовата и банковата криза. Сложните планове не създават ценности и богатство Те създават илюзии и често облагодетелстват единствено спекулантите.

Факт е, че държавите-членки са живели извън възможностите си. Трябва да имаме смелостта да си направим съответните изводи и да гарантираме, че тежестта от възстановяването се разпределя справедливо.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE). - (EN) Г-жо председател, първо едно оплакване. Казахте, че разискването е важно и това е така. Според мен е неприемливо, че г-н Барозу и голяма част от политическото ръководство напуснаха залата веднага след като се изказаха. В интерес на истината г-н Schulz е тук през цялото време и искам да го поздравя за това.

Второ, искам да кажа, когато всичко вече е казано и направено, че една от основните причини за финансовата криза е това, че правителствата не успяха да управляват, а политическите лидери не успяха да ръководят. За щастие сега с новата надзорна структура, която ще влезе в сила от 1 януари, с доклада на агенциите за кредитен рейтинг, с който се занимавахме снощи, както и с днешния постоянен механизъм за действие при кризи положението е под контрол. Всички те трябва да бъдат приветствани.

Ако г-н Барозу беше тук, щях да го попитам дали може да гарантира, че в Ирландия и другаде няма да е необходим референдум за приемането на минималните промени в Договора, за които той говори.

И накрая, искам да кажа на тези, които искаха членовете на ЕП да подпишат писмена декларация, че това е директна атака на корпоративния данък в Ирландия. Това не бива да се прави.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D).(HU) Г-жо председател, госпожи и господа, тук се разгърна идеологическо разискване, но независимо от това можем да дадем няколко примера за това, как правителството на Шрьодер проведе политика на много сериозни реформи или как в Унгария дясното правителство, което в момента е на власт, използва всички средства, за да попречи на тогавашното ляво правителство да наложи фискална дисциплина след 2006 г. Разисквания като това не водят до никъде. Важното е, че Европейският съюз най-сетне следва да се ангажира с проактивна, а не с реактивна политика. Ще бъде добре, ако срещата на високо равнище тази седмица доведе до споразумение по европейския механизъм за стабилност. Унгарското председателство, унгарското правителство, което ще поеме ротационното председателство на ЕС от януари, ще направи всичко възможно, за да ускори процеса на ратификация и да гарантира, че Европейският съюз може да се справи със съществени проблеми, като например този, Европа да стане по-динамична.

 
  
MPphoto
 

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE).(HU) Г-жо председател, уважаеми членове на Съвета, уважаеми членове на Комисията, държавите-членки се опитват да противодействат на кризата, в която се намират, чрез конкретни решения и по свой собствен начин. След определяне на стратегическата насока Съветът и Комисията трябва да консолидират и координират решенията на държавите-членки. Това означава, че санкционирането на държавите-членки не е достатъчно, когато става въпрос за икономическото управление. Разбира се, би било добре да наблюдаваме последователността и точността, демонстрирани днес, да бяха упражнени и от някои членове на Комисията, когато гледаха през пръсти на фалшифицирането на данни. Убедена съм, че отговорността за неспазването на Пакта за стабилност и растеж е не само на държавите-членки, тъй като самата Комисия смекчи контролните му механизми. Трябва да признаем, че политиката на строги икономии, практикувана досега, никъде не е била успешна. Ето защо от вас ще се изискват нови и ясни отговори, новаторски и стимулиращи решения. Мога да ви уверя, уважаеми колеги, че предстоящото унгарско председателство ще изпълни тази кооординираща роля.

 
  
MPphoto
 

  Proinsias De Rossa (S&D). - (EN) Г-жо председател, Ирландия беше споменавана многократно в това разискване. Бих искал още в самото начало ясно да заявя, че подкрепям по-активното икономическо управление в европейската социална пазарна икономика. Трябва да благодарим на партньорите на Ирландия за тяхната солидарност в това време на криза – криза, породена преди всичко от некомпетентни консервативни правителства през последните години.

Няма да се изненадате, че евроскептиците представят солидарността като загуба на независимост на Ирландия. Това изопачаване се засилва от неуспеха на Комисията и Съвета да намерят общ език с Парламента по Меморандума за разбирателство с Ирландия. Кога, г-н Рен, Меморандумът за разбирателство ще бъде представен пред Парламента?

Г-н Рен, едно от най-лошите условия и задължения в Меморандума за разбирателство е задължението за съкращаване на минималната заплата в Ирландия с 2000 евро за година. Ирландското правителство твърди, че Вие, г-н Рен, сте изискали това съкращаване. Може ли да внесете яснота по този въпрос пред Парламента?

Втори непонятен аспект на това споразумение е 3% марж, които Вие сте искали...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). (PT) Г-жо председател, неприемливо е, когато съществени мерки продължават да се отлагат, мерки, които пренебрегват нарастването на безработицата, бедността, неравенството и стопанската рецесия, които мерките за строги икономии ще предизвикат, докато стопански и финансови групи продължават да правят все по-големи печалби. Това води до още въпроси:

Защо не бяха променени Уставът и насоките на Европейската централна банка по отношение на заемите, отпускани директно на държавите-членки с лихва от 1%, същият като за частните банки, които след това начисляват лихвени проценти, които са три, четири или пет пъти по-високи, влошавайки по този начин държавния дълг? Защо не се взе решение да се наложи данък върху движението на капитала и не се взеха необходимите мерки да се сложи край на данъчните убежища и пазарите на деривати, за да се предотвратят спекулациите с държавните дългове? Защо не се вземе решение за увеличаване на бюджета на Общността за реална политика за икономическо и социално сближаване, насочена към увеличаването на производството и създаването на работни места с права...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, разискваме предложение за инструмент за финансова стабилност на еврозоната – един инструмент, който трябва да помогне на нашите приятели от страните, които понастоящем не са в състояние да погасяват дълговете си.

Всеки тук говори за създаване на механизъм за финансова стабилност, гарантиран от всички страни от еврозоната, и ние очакваме тези, които са успели да запазят контрол върху дълговете си, да покажат солидарност с онези, които все още не са успели да го направят.

След като сега понасяме решенията за подпомагане на Гърция и еднократната защитна крепостна стена, издигната преди, аз се чудя какво би станало, ако пазарните финансови експерти вземеха калкулаторите и започнеха да изчисляват фактическата стойност на решението и дори откриеха, че тя не е достатъчно надеждна, за да ги накара да поискат да поемат риска да инвестират парите си в тази област?

Питам се дали имаме подготвени следващи решения и стъпки? Надеждността на решението в този момент и според този сценарий е твърде малка.

 
  
MPphoto
 

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-жо председател, повечето обикновени хора възприемат кризите като трагедия. Еврократите ги разглеждат като възможност да разпрострат пипалата на властта си. Европейският съвет трябва да вземе решение относно постоянния кризисен механизъм за защита на финансовата стабилност на еврозоната като цяло, подкрепено, разбира се, от изменения в Договора. Ние сме точно информирани, че тези промени в Договора ще важат и за страните извън еврозоната.

Коалиционното правителство на Обединеното кралство обеща референдум в случай на по-нататъшно прехвърляне на власт към Европейския съюз. Но и това обещание е толкова честно и надеждно, колкото и обещанието на консерваторите да проведат референдум за Договора от Лисабон. За консерваторите обещанията са тактика, не задължение.

 
  
MPphoto
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE).(PL) Г-жо председател, краят на годината наближава. Би било добре да разгледаме по-отблизо това, което сме свършили. Да погледнем какво сме решили и какво сме казали и нека да си отговорим на въпроса, какво сме свършили след това? Всеки от нас трябва внимателно да погледне собствените ни решения в областите, за които носим отговорност. Добре е, че искаме да добавим към Договора определени разпоредби, които ще наложат дисциплина върху това, което правим. Но в края на краищата все още имаме Пакта за стабилност и растеж, който продължава да бъде в сила. Защо не сме се придържали към неговите изисквания? Защо Комисията и нейните служби не реагираха по-рано в случаите с Гърция или Ирландия?

Европейският съюз е демократична институция, която се състои от много държави-членки. Следователно той не е в състояние да действа едностранно по начина, по който действат отделните държави – тук имам предвид например Китай, САЩ и други страни. По тази причина нямаше решителни действия за защита на еврото. Ето защо е необходимо да се разработи нов подход към икономическото управление, да се създаде реален икономически съюз, да се подобри координацията и да се хармонизира финансовата и дори фискалната политика.

 
  
MPphoto
 

  George Sabin Cutaş (S&D).(RO) Г-жо председател, както вече беше споменато от изказалите се преди мен, Европейският съюз очевидно не е напреднал достатъчно по отношение на осигуряването на финансова стабилност на своите пазари. При условие че спекуланти ежедневно застрашават стабилността на единната валута, като изолират и упражняват натиск върху държавите-членки, решение може да се постигне само чрез придържането към солидарност на равнище ЕС. Създаването на постоянен механизъм за защита на финансовата стабилност на еврозоната безусловно се превърна в необходимост и ще трябва да се координира с използване на метода на Общността.

Интересите на гражданите са защитени най-добре, когато институциите на ЕС участват пълноценно в процеса на вземане на решения и общото благо има приоритет пред интересите... Същевременно трябва да имаме предвид, че е от решаващо значение всички 27 държави-членки да участват в този бъдещ механизъм като част от единния пазар. Нестабилността на другите валути винаги ще има значително въздействие върху позициите на еврото.

 
  
MPphoto
 

  Diogo Feio (PPE). – (PT) Г-жо председател, следващото заседание на Съвета ще бъде много важно по същество. Важно по отношение на неговата реакция на кризата, която е всеобхватна и международна, важно също и при неговата реакция спрямо специфичната криза на правителствата, които не са си извлекли своевременно поука, които са харчили твърде много и които не са провели необходимите структурни реформи. По тази причина аз съм тук, за да подкрепя един необходим инструмент за защита на еврото.

Реакцията не може и не трябва да бъде към всеки конкретен случай. Именно по тази причина подкрепям това да се прави съгласно метода на Общността, а не според междуправителственния метод, който в крайна сметка облагодетелства онези правителства, които не са направили това, което е трябвало да направят навреме. Наблягам на нуждата от нарастваща роля на Европейския парламент в обсъждането на тези въпроси с разисквания, подобни на тези, които проведохме тук днес: оживени, с различни гледни точки, но защитаващи един по-силен Европейски съюз и едно по-силно евро.

 
  
MPphoto
 

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-жо председател, аз наистина съм съгласен с всички споменати днес идеи за създаването на кризисен механизъм и за допълнителните мерки, които вярвам, че и Европейския съвет, и Парламентът ще разискват в бъдеще. Днес чухме много противоречиви оценки, а също може би някои обвинения относно предишни грешки. Те дойдоха от всички страни. Дойдоха от държави-членки, от Европейската комисия и от Съвета, както и от търговски банки, чиято дейност считам, че ще бъде разследвана внимателно в бъдеще. Искам да взема отношение по един друг въпрос. Хареса ми идеята, изразена от председателя Барозу, че в тази трудна ситуация трябва да работим заедно в съзвучие, рамо до рамо и, г-н член на Комисията, бих искал да Ви помоля да направите всички усилия, за да гарантирате, че всички страни ще могат да участват в новосъздадения кризисен механизъм, независимо дали са в еврозоната или не. След като отворихме пазарите си, когато се присъединихме към Европейския съюз, ние внасяме едни и същи суми в бюджета, а и много други неща освен това.

 
  
MPphoto
 

  João Ferreira (GUE/NGL). - (PT) Г-жо председател, няма механизъм за стабилност, който да регулира най-важните причини за нестабилност в Европейския съюз. Политиките, които ни доведоха до тази криза, са същите, които те сега искат да продължат да прилагат и развиват. Един икономически и паричен съюз, осъществен в интерес на едни и във вреда на други, отпускащ юздите на финансовата спекулация, поставящ приоритет върху свободното, т.е. неограниченото движение на капитала, налагането на пазар във всички сфери на обществото, девалвацията на труда като източник на създаването на богатство, а по същата причина – и на права.

В началото на второто десетилетие на ХХІ век този Европейски съюз не се е избавил от асоциирането му с най-големия социален упадък, който Европа преживява през последните десетилетия, резултат от небивала атака срещу правата на хората и условията на живот. Стопански и финансови групи продължават да трупат огромни печалби, безработицата продължава да се разширява, а милиони работници, работейки, стават все по-бедни. Това е посланието, което отеква в протестите в Европа и е време да се вслушаме в него.

 
  
MPphoto
 

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, доверието на гражданите в Европа и еврото е сериозно накърнено от финансовата криза и политиканството. Гражданите на Европа се нуждаят от лесно разбираеми, ясни перспективи, на които може да се облегнеш в дългосрочен план, от надеждност на тяхната валута. Пактът за стабилност и растеж определя горните граници на дефицитите и съвкупния дълг. Но той е сравнително неефективен. Новите спасителни пакети ще спечелят необходимата широка подкрепа сред гражданите, ако предлагат също така и ефективен контрол и санкции. Що се отнася до контрола, Евростат трябва да бъде допълнително подсилен, а механизмът на санкциите трябва да бъде лесно приложим и ефективен. Съществуващата система включва избирателно налагане на санкции. Бъдещите спасителни пакети трябва да съдържат непрекъснат контрол, бърз и координиран подход и ефективни санкции.

 
  
MPphoto
 

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, вие възнамерявате да предложите създаването на този постоянен механизъм по реда на член 316. Съжалявам, че не използвахте член 122, който би ни позволил да включим всички държави-членки, но ние ще инициираме политически разисквания, доколкото Парламентът ще бъде консултиран съгласно член 48 за опростената процедура за преглед и аз бих искал да поставя за разглеждане два политически въпроса.

Първо, само еврозоната не е достатъчна. Като минимум, г-н член на Комисията, ние трябва да включим всички онези държави, които са задължени без отлагане да въведат еврото като своя валута, а това представлява 25 държави-членки.

Вторият проблем е свързан с парламентарния политически контрол. Това е не извънреден, а постоянен механизъм. Следователно логично е да има някакъв политически контрол при подходящи условия, които Вие трябва да ни предложите, защото ролята на парламентите, особено на Европейския парламент, е да упражнява контрол във връзка с тази разпоредба.

 
  
MPphoto
 

  Edite Estrela (S&D). - (PT) Г-жо председател, отправянето на обвинения не решава нашите проблеми и в някои случаи разкрива липсата на познаване на различни ситуации. Нуждаем се от мерки, които да прекратят спекулациите с държавните дългове. Доста се изговори за португалската ситуация, но един доклад на Международния валутен фонд от този месец прави извод, че Португалия е една от страните, която прави най-много реформи, за да гарантира устойчивост на публичните финанси и социалната сигурност.

Преди кризата, през 2007 г., Португалия имаше икономически растеж на БВП от 2,4% и дефицит от 2,6%. Между 2005 г. и 2010 г. тя беше една от страните, увеличила най-много своя износ. Това, от което имаме нужда, е повече единство, повече отговорност и повече солидарност, така че пазарите да се успокоят.

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Liberadzki (S&D).(PL) Г-жо председател, ние се концентрираме върху еврозоната, но 150 милиона граждани са извън нея и това означава един от всеки трима граждани на Европейския съюз. Ето защо за нас е важно да имаме жизнеспособно евро и жизнеспособна еврозона. Искаме много ясно да заявим това – по-малко национални правителства, повече Съюз, повече Парламент.

В Полша мнението на германския канцлер е много по-важно от това на г-н Ван Ромпьой и силно отекващият глас на г-н Камерън е по-важен от мнението на г-н Барозу. Това, от което се нуждаем, е пакт за стабилност, пакт за устойчива европейска солидарност. Г-н Schulz е прав в желанието си за повече Европа в нашето мислене и нови инструменти за нашата работа, като данък върху финансовите трансакции, паневропейски облигации, надзор върху банките и координирана бюджетна дисциплина на държавите-членки.

 
  
MPphoto
 

  Оли Рен, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, уважаеми членове на Парламента, позволете най-напред да ви благодаря за съществения и отговорен дебат за европейската реакция на сегашната криза. Действително последният етап на финансовата криза се оказва все повече със системен характер, което изисква равностойна системна реакция от Европейския съюз.

Ето защо политическата реакция на Европа трябва да бъде всеобхватна, последователна и решителна. Тя ще трябва по необходимост да съчетава по-обширните мерки, засягащи целия Европейски съюз, със специфичните мерки, предприемани от държавите-членки.

Какво трябва да се направи? Според виждането на Комисията имаме пет възможности за действие. Първо, имаме нужда от решително колективно действие, за да изпълним договорените бюджетни ангажименти. Всяка държава-членка трябва да се придържа към фискалните си цели. Най-добрата защита срещу разпространението на проблеми са ограниченията на бюджетните ни позиции. Например Испания и Португалия приемат много убедителни решения в това отношение.

Второ, трябва да придвижим следващия кръг от банковите стрес-тестове и да ги проведем по един още по-щателен и строг начин, отколкото последния път, като използваме новата европейска архитектура на финансово регулиране и надзор, което влиза в сила от януари следващата година.

Трето, нуждаем се от ефективни финансови механизми за подпомагане и по тази причина през май Съюзът създаде Европейския механизъм за финансова стабилност и временен фонд за тригодишен период. Скоро ще бъде създаден и постоянен европейски механизъм за стабилност, който ще бъде въведен в средата на 2013 г.

Да отидем по-нататък – напоследък се разпространяват редица инициативи относно паневропейските облигации. Като концепция паневропейските облигации са една широка идея с разнообразен спектър от възможни приложения. Понастоящем фокусът при формулирането на публичната политика правилно и обосновано се поставя върху подобряването на ефективността и гъвкавостта на съществуващия Европейски механизъм за финансова стабилност, за да ни помогне за незабавна реакция при сегашния етап на кризата.

Определено обаче трябва да продължим аналитичните дискусии по рационални алтернативи, които могат да помогнат на Европа да преодолее системната криза чрез подобряване на функционирането на пазарите на облигации, чрез облекчаване на фискалната консолидация посредством по-приемлива цена на кредитите, чрез създаване на основа за по-добра бюджетна координация между държавите-членки и чрез увеличаване на стимулите за фискално благоразумие от страна на държавите-членки.

Четвъртият елемент на всеобхватната реакция трябва да бъдат структурните мерки – така, както са очертани в стратегията „Европа 2020“. Те действително са необходими за увеличаване на нашия потенциал за растеж и за създаване на устойчива заетост. Трябва да извлечем най-доброто от нашия единен пазар, особено в областта на услугите и енергията, да направим данъчните системи и системите на социални помощи по-благоприятни за увеличаване на заетостта, да концентрираме инвестиции в знание и нововъведения и да опростим нашата нормативна среда.

Пето, съществен елемент от нашата системна реакция, която в голяма степен е във ваши ръце, уважаеми колеги, е бързото и амбициозно приемане на законодателния пакет за укрепване на икономическото управление, който Комисията предложи през септември. Радвам се, че Парламентът и Съветът се споразумяха да финализират този пакет до лятото. Това е въпрос на доверие в икономическия и паричен съюз на Европейския съюз като цяло. Той е също така най-ефективният механизъм за предотвратяване на кризи, тъй като укрепва дългосрочното и краткосрочното доверие в европейската икономика, както и увереността в непосредственото бъдеще.

Нещо повече, в отговор на г-н Karas, той също е мост към завършването на Икономическия и паричен съюз, като най-накрая допълним силния паричен съюз с действителен и функциониращ икономически съюз. Наистина е крайно време на „И“-то в съкращението ИПС (Икономически и паричен съюз) да се вдъхне живот чрез създаване на реален и ефективен икономически съюз като крайна стъпка в интеграцията на европейската икономическа политика.

(FI) Г-жо председател, все пак бих искал да направя няколко бележки на фински във връзка с изказването на г-н Soini. Вероятно той е успял да се върне, понеже напусна заседанието преди малко. Можем и трябва да подхождаме към изказванията на г-н Soini с чувство за хумор, но тъй като напоследък той завоюва определена подкрепа, те очевидно трябва вече да се възприемат сериозно.

Преди всичко не считам, че принизяването на гърците по начина, по който го направи г-н Soini, е много полезно или дори професионално. Понастоящем Гърция провежда значителни, всъщност епохални реформи, които заслужават нашето уважение, а не презрение.

Според мен г-н Soini трябва да си припомни старата финландска поговорка, която ни учи, че трябва да си даваме сметка за собственото си положение, като уважаваме правата на другите. Това е далеч по-добър начин да изградим мирна Европа, основана на сътрудничеството.

Второ, не намирам за професионално и сравняването на Европейския съюз със Съветския съюз, както направи г-н Soini. Някой, който няма чувство за хумор, би могъл дори да си помисли, че е оскърбително. Свободата, демокрацията и принципът на правовата държава не бяха отличителни белези на Съветския съюз, но те са основни ценности на Европейския съюз, които финландците са защитавали в историята си, г-н Soini. Не трябва да се подценява умственият капацитет на някои финландци, дори на тези, които подкрепят Партията на истинските финландци. Хората със сигурност знаят, че ЕС не е Съветският съюз.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda (S&D).(DE) Г-жо председател, предполагам, че ще се съгласите с мен, че е доста нетактично от страна на някои членове на Парламента да зададат въпрос и след това да напуснат. Бих искал да се извиня на г-н Рен, но наистина е прекалено от негова страна да отговаря подробно на някои членове на Парламента, които в момента не присъстват. Считам, че трябва да работим заедно, за да не допускаме в бъдеще подобни неща или поне не толкова често.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Г-н Swoboda, напълно подкрепям казаното от Вас. Много нетактично и проява на липса на уважение. Г-н De Rossa, процедурен въпрос?

 
  
MPphoto
 

  Proinsias De Rossa (S&D). - (EN) Г-жо председател, от друга страна, г-н Рен не отговори на въпроса, който зададох, а аз все още съм тук.

 
  
MPphoto
 

  Председател. Това бегло се доближава до процедурен въпрос. Г-н Рен, не трябва да отговаряте. Можете, разбира се, но сега не е време за въпроси към Комисията. Следващият оратор е г-н Шастел от името на Съвета.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, уважаеми колеги, аз лично намирам, че Комисията даде отговори на много въпроси по време на това извънредно съдържателно разискване, още повече, че Парламентът е изцяло въвлечен в реакцията на тази криза. Допълвайки Комисията, бих искал да разгледам два въпроса относно предмета на разискване утре и вдругиден по време на срещата на високо равнище.

Първо, бих искал да се спра по-специално на икономическото управление и участието на Европейския парламент. Както ви е известно, председателството вече установи контакт с Европейския парламент, с носещите отговорност по въпросите за икономическото управление в този Парламент. Освен това председателството желае да постигне възможно най-добро сътрудничество с Парламента, особено чрез неофициални консултации, преди да е започнал етапът на официални преговори. В светлината на значението на този проблем и потенциалното му отражение върху пазарите, председателството, както беше казано, пое ангажимент да го ускори в съответствие с предпочитанията на Европейския съвет. Освен това с оглед ускоряване на работата председателството създаде работна група, която ще се занимава само с този въпрос. Тази група започна обсъждания в края на ноември в съответствие с важността, която се придава на проблема от страна на комисията по икономически и парични въпроси.

Вторият елемент, на който утре и вдругиден ще се спрат нашите държавни и правителствени ръководители, е бъдещият постоянен механизъм за управление на кризи. Разбираем е големият брой въпроси относно този механизъм, както и за степента на реакция на кризата. Вчера по обяд, в компанията на г-н председателя Ван Ромпьой, в Съвета по общи въпроси, много от нас все още имаха въпроси без отговор. Мога да ви уверя колко много държавите-членки искат да реагират на тази криза, колко добре осъзнават, че това, за което става въпрос днес, е общият европейски пазар и еврото и че това не е просто проблем на една или друга страна. Реакцията трябва да бъде всестранна и ние трябва да направим всичко, което е по силите ни, за намаляване на несигурността, надвиснала над този пазар.

Според мен обаче трябва също да не допуснем да пробудим или породим очаквания, които понастоящем не могат да бъдат удовлетворени. Ето защо всички представиха идеите си как да реагираме на кризата. Когато знаем, че трябва да получим съгласие от няколко държави-членки за всяка нова идея, това днес не изглежда най-доброто решение. Следва да ви кажа, че това, което ще бъде важно утре, вдругиден, в петък, след края на заседанието на Европейския съвет, е най-напред, че можем да дадем ясен сигнал на пазарите относно волята на държавите-членки да реагират днес на финансовата криза, на кризата на еврото; второ, да потвърдим нашата воля за създаването на опростен механизъм за изменение на Договорите. Знаете защо именно това трябва да бъде опростен механизъм – поради ратификациите, които следва да се проведат в отделните държави-членки; и, накрая, да създадем този бъдещ постоянен механизъм за управление на кризи, който да бъде прозрачен, тъй като той трябва да бъде неатакуем, особено пред Съда в Карлсруе.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Diana WALLIS
Заместник-председател (разисквания)

 
  
MPphoto
 
 

  Председател. − Внесено е едно предложение за резолюция(1), съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 16 декември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма.(PL) На предстоящата среща на високо равнище на Европейския съвет вероятно ще се вземат решения относно формата на постоянния антикризисен механизъм, който трябва да гарантира финансовата стабилност на еврозоната след 2013 г., и ще започне процесът на изменение в учредителните договори. Макар да разбирам необходимостта от извънредни мерки, предизвикани от икономическата криза, аз съм обезпокоена от скоростта на промените и от начина, по който някои държави-членки се опитват да наложат на останалите определени решения. Някои от идеите, като например за паневропейските облигации, се отхвърлят без внимателно обсъждане. Считам, че въпреки извънредното положение решенията, които са важни за Европейския съюз, трябва да се вземат спокойно и при зачитане на принципа на солидарността и равните права на всички държави-членки. Бих искала да подкрепя позицията на полското правителство относно измененията в метода на изчисляване на публичния дълг. Полша и 10 други държави-членки предприеха реформи в своите пенсионни системи и понастоящем тези реформи генерират значителни разходи за националните бюджети. В полския случай въвеждането на реформи стана необходимо поради нарастващата неефективност на старата система, която беше източник на още по-големи разходи. Днешният дълг следователно не е показателен за липсата на благоразумие, а е резултат от промени, чиято дългосрочна цел е намаляване на бюджетните разходи, предназначени за осъществяване на пенсионните плащания. Надявам се, че представителите на държавите-членки ще одобрят промените, предложени от Полша. Благодаря за вашето внимание.

 
  
MPphoto
 
 

  Илияна Иванова (PPE), в писмена форма. (EN) Създаването на постоянен кризисен механизъм на ЕС за укрепване на финансовата стабилност е стъпка в правилната посока. Заедно със засиленото и по-координирано икономическо управление постоянният кризисен механизъм може и ще гарантира стабилността на еврозоната. Специфичната ситуация в новите държави-членки също трябва да се има предвид при създаването на механизма. Тези страни трябва да бъдат активно включени в разискванията и при възможност да участват в механизма, ако желаят да го направят. Същевременно държавите-членки следва да запазят своите национални данъчни политики. Важно е да се съхрани данъчната конкуренция като инструмент за облекчаване на сближаването и ускоряване на икономическия растеж на ЕС. Промяна на политиките в посока данъчна хармонизация или единна консолидирана данъчна основа само допълнително ще задълбочи различията в икономическото развитие и ще възпрепятства сближаването. Държави-членки, които създават по-голям риск чрез своите дефицити и дългово бреме трябва да допринасят повече в активите на кризисния механизъм. Това определено ще насърчи строгата финансова дисциплина и ще увеличи добавената стойност на подходящата икономическа и фискална политика.

 
  
MPphoto
 
 

  Astrid Lulling (PPE), в писмена форма.(FR) Макар събитията от последните месеци да наложиха правителствата да предприемат извънредни мерки и решения, които могат да се приложат пряко, създаването на постоянен кризисен механизъм за защита на финансовата стабилност на еврозоната трябва да стъпва върху безспорно правно основание. Ето защо е очевидно, че Европейския парламент следва да се намеси като съавтор на законопроекти за осъществяване на фундаментални реформи, станали необходими за стабилизиране на Икономическия и паричен съюз. Едно изцяло междуправителствено решение няма да бъде правилно.

Реформата на Икономическия и паричен съюз (ИПС) е ключова задача и е със значителни последици. Всички ние осъзнаваме ценността на единната валута за европейския проект. Но сегашната уязвимост на ИПС изисква смели и оригинални решения.

В обстановка като тази прибягването до „паневропейски облигации“ е начин на действие, който заслужава да бъде проучен и обсъден, а не третиран като забранена зона. Въпреки всичко понастоящем са налице множество пречки. Трябва да си даваме сметка за отражението на институционално, правно и финансово равнище от въвеждането на подобен инструмент, който променя природата на Европейския съюз. Обратно на това, което някои от неговите защитници считат, това би могло да означава още повече дисциплина и строгост.

 
  
MPphoto
 
 

  Ulrike Rodust (S&D), в писмена форма.(DE) Аз бих искала да привлека вниманието на Съвета към проблема, който заплашва да парализира сътрудничеството между двете институции относно политиката в областта на рибарството. Става въпрос за регулиране на дългосрочните управленски програми. Това регулиране е в основата на общата политика в областта на рибарството. Съветът и повечето държави-членки не приемат, че Договорът от Лисабон предоставя на Европейския парламент правото на съвместно вземане на решение относно въпросното регулиране. Министрите действат противоположно на Съвета и неговите правни служби, на мнението на Комисията и, разбира се, на волята на Европейския парламент. Понастоящем Съветът има две управленски програми, които не могат да бъдат приети. Комисията не може да представи други програми, които са крайно необходими за защита на интересите на нашите рибари и нашите морета и които отдавна са изготвени и са в някое чекмедже. Това положение е неприемливо. Призовавам белгийското председателство и бъдещото унгарско председателство незабавно да започнат преговори с Парламента, така че да можем да намерим решение. Ние сме готови да започнем обсъждане. Благодаря ви много.

 
  
MPphoto
 
 

  Edward Scicluna (S&D), в писмена форма. (EN) Нека си припомним, че кризата на еврозоната е главно криза на държавните дългове, която беше изострена от две основни събития. Едното е спасяването на частните финансови институции, при което частните дългове бяха поети като държавен дълг, и другото са пакетите от мерки за стимулиране, използвани от правителствата за забавяне на стопанския спад. Ние игнорираме тези две събития и третираме всички страни, сякаш те са били неразумна безгрижна група, мързелуваща под средиземноморското слънце. Всеки механизъм за предотвратяване на кризи и за възстановяване, който задействаме, трябва да има предвид, че в нормални времена страните надлежно са следвали програми за намаляване на своите дефицити и следователно на своите дългове. Неизправните страни бяха изключение, а не правило. Във всеки случай нека засилим надзорния механизъм и да въведем някакви разумни санкции, но не трябва да губим от поглед това, което искаме да постигнем в средносрочен план – растеж и заетост. Тези цели не се постигат чрез санкции и налагане на строг режим на икономии. Те се случват, когато разберем как се създават и намаляват неравновесията и ние работим съвместно за постигането на тези цели. Това е, което очакват от нас гражданите на Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Заседанието на Европейския съвет, насрочено за 16–17 декември, ще разисква и приеме мерки за укрепване на икономическия стълб на Икономическия и паричен съюз и за консолидиране на финансовата стабилност на ЕС. В този смисъл трябва също да проучим мерките, които да гарантират, че европейската банкова система може да финансира европейската икономика, особено малките и средните предприятия.

Европейските граждани очакват по-категорични мерки от институциите на ЕС, насочени не само към финансова стабилност, но в частност и към връщането към устойчив икономически растеж.

През 2008 г. 116 милиона европейски граждани бяха изложени на риск от бедност и социално изключване. Този брой нарасна в резултат от стопанската и финансовата криза, като младите и възрастните хора са били групите, които най-силно са изложени на риск от бедност и социално изключване.

Основната загриженост на европейските граждани все още е свързана със запазването на работните им места и осигуряването на достоен живот. Икономическата и финансовата криза се отразиха тежко върху националните бюджети и предизвикаха влошаване на системите на образование, здравеопазване и социална защита. Крайно време е ЕС да приеме мерки, необходими за гарантиране на устойчив икономически растеж чрез инвестиции в една индустриална политика, която създава работни места и гарантира конкурентоспособност, както и чрез адекватни инвестиции в изследванията, образованието и здравеопазването.

 
  

(1)Вж. протокола.


6. Гражданска инициатива (разискване)
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. − Следващата точка от дневния ред е докладът на Zita Gurmai и Alain Lamassoure, от името на комисията по конституционни въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива (COM(2010)0119 – C7-0089/2010 – 2010/0074(COD)) (A7-0350/2010).

 
  
MPphoto
 

  Zita Gurmai, докладчик. (EN) Г-жо председател, европейска гражданска инициатива е уникална възможност. За първи път европейските граждани могат да се обединят и да ни уведомят с единен и решителен глас, ако считат, че ние, европейските политици, отговорни за вземането на решения, не си вършим правилно работата или пропускаме важни въпроси.

Отчаяно се нуждаем от това. Във време, когато само 42% от хората, които имат право да гласуват в европейските избори, отделят време действително да гласуват, всеки нов европейски инструмент – особено инструмент като европейската гражданска инициатива (ЕГИ) – е от голямо значение. Осъзнаваме обаче, че високите очаквания, които обграждат европейската гражданска инициатива, могат да доведат до разочарование и недоволство. Можем да избегнем това с регламент, който предвижда нейното безопасно и ефективно използване, и можем да помогнем да се запълни общоизвестната празнина между нас и европейските граждани. Също така бих искала да приветствам гражданите тук.

Г-н Lamassoure, г-жа Wallis, г-н Häfner и аз осъзнахме огромната отговорност върху плещите си. Много точки бяха повдигнати по време на обсъжданията и трябваше да основем работата си върху развитото чувство за компромис на всеки. Бяхме късметлии да имаме добри партньори в това, които показаха разумна гъвкавост и имаха същата цел като докладчиците на Парламента, по-специално да се постигне споразумение възможно най-скоро, като се поддържа качеството на работата ни и се гарантира, че една година след Договора от Лисабон имаме регламент за най-гражданската разпоредба на Договора.

Бих искала да благодаря на члена на Комисията Шефчович и белгийското председателство, по-специално г-н Шастел, и техните екипи. Също така не следва да забравяме испанското председателство, което допринесе за напредъка по досието още в самото начало на процеса.

Днес ви представяме компромисен текст, който е подкрепен от Комисията и също така беше приет от Комитета на постоянните представители (Корепер). Ако решим да го подкрепим и Съветът го приеме, на което се надяваме, регламентът може да влезе в сила на 1 януари и да бъде приложим 12 месеца по-късно през 2012 г.

Със задоволство отбелязваме, че основните искания на Парламента бяха приети в обсъжданията. Проверката за допустимост относно инициатива ще се основава на ясни критерии в момента на регистрация, а не след като вече са били събрани много подписи. За да се гарантира, че инициативите са добре обосновани и имат европейско измерение, граждански комитет от най-малко седем членове от седем държави-членки следва да бъде създаден, за да регистрира инициатива.

Освен намаляване на риска от несериозни инициативи, гражданският комитет предлага неоспорими предимства и за организаторите. Ако инициаторите на европейска гражданска инициатива са дезорганизирани в началото на процеса, те имат мрежа и имат много езикови версии на тяхната инициатива. Те ще имат значително по-малки затруднения при събирането на един милион подписи.

Ясно е, че макар изискването за гражданския комитет първоначално да изглежда като ограничение, то в действителност ще рационализира останалата част от процедурата. Комисията ще помогне на организаторите на инициатива чрез предоставяне на лесно за използване ръководство и създаване на място за контакт. Ако инициатива успее да събере един милион подписи, подходящи последващи действия ще бъдат гарантирани, включително публично изслушване в Парламента.

Прегледът на регламента е от решаващо значение, тъй като този инструмент е първият от вида си. Според предложенията ни, той е изключително полезен по отношение на трудния въпрос относно това как да се проверят подписите. Зависи от държавите-членки да направят това, но настоятелно ги призовахме да изискват възможно най-малко лични данни. Държавите-членки ще имат известна гъвкавост в избирането на това каква информация да се изисква във всяка държава, но се радвам да кажа, че много от тях се стремят към по-малко данни от първоначално планираните. Считаме, че регламентът, отразен в компромисния текст, е по-близък до гражданите и не създава тромави задължения за организаторите, както и недоволство сред тях.

 
  
MPphoto
 

  Alain Lamassoure, докладчик.(FR) Г-жо председател, днес Европейският съюз се открива за демокрацията на участието. Все още не е пряка демокрация, гражданите няма да вземат решенията, но печелят правото да задават въпроси директно, публично и много на брой на тези, които вземат решенията в Европа, без да се допитват до техните правителства и техните избрани представители.

Отсега нататък, гражданите ще имат същото право на политическа инициатива като това, което ползват Съветът на министрите и Европейският парламент. Възползвахме се, както г-жа Gurmai каза, от отличната подготвителна работа, извършена от члена на Комисията Шефчович и неговите екипи, и от интелигентната и ефективна подкрепа от страна на белгийското председателство.

От страна на Парламента текстът е резултат от работата на четирима докладчици, група от четирима, включително Вие, г-жо председател. За нас е чест вашето присъствие.

Искахме да излезем с най-опростената, най-близка до гражданите процедура за обществеността. Кой може да участва? Граждани, които така да се каже са физически лица, всички граждани, включително, евентуално, избрани представители, но само европейски граждани. Договорът не оставя никакво съмнение по въпроса.

Правото да се участва в гражданската инициатива понастоящем е още една от привилегиите, които ползват граждани в цяла Европа. Кой може да лансира инициативата? Необходими са само седем граждани в организационен комитет, не 300 000, както Комисията предложи, нито 100 000, както Съветът предвиждаше, седем граждани от седем различни държави, което е една четвърт от държавите-членки.

С кого следва да се установи контакт за информация, ако някой иска да лансира инициатива? Комисията ще публикува ръководство за гражданската инициатива и ще създаде специализирано място за контакт. Каква е процедурата? Изключително опростена. Единично искане да се регистрира инициативата и да се провери нейната допустимост. Критериите за допустимост? Договорът, целият Договор и само Договорът, включително Хартата на основните права. Каква подкрепа може да бъде използвана за инициатива? Всякакъв вид подкрепа: политическа, финансова, местна, национална, европейска, международна, лобита, НПО, църкви и така нататък.

Само едно условие: пълна прозрачност. Тези, които са поканени да подпишат, трябва да знаят какво е залегнало в инициативата. Така че зависи от гражданите да поемат техните отговорности. Какви са формалностите за събиране на подписите? Невероятно опростени. Подписи на хартия, но също така по интернет. Разбира се, само държавите-членки могат да ги контролират, но бяхме внимателни, както г-жа Gurmai каза, за да се гарантира, че формулярите са хармонизирани до възможно най-голяма степен.

В дългосрочен план, това е истинска единна европейска система, която ще трябва да бъде приета във всички 27 държави-членки и една трета от държавите-членки вече са подготвени за нея.

В крайна сметка какви ще бъдат политическите резултати? Това е точка, относно която Парламентът беше много настоятелен. Действително, в съответствие с Договора, единствено Комисията ще преценява дали да се предоставят или да не се предоставят последващи законодателни действия за успешна инициатива. Ето защо Комисията трябва да бъде защитена срещу политически натиск, с което се цели законодателството да се разпространи в момент, когато Съюзът регулира твърде много. Същевременно обаче гражданите трябва да бъдат защитени срещу риска, че не съществуват политически последващи действия в случаи, когато Комисията счита допълнителното законодателство за неподходящо. Оттук следва създаването на две нови права в полза на авторите на успешни инициативи: правото да бъдат приети от Комисията, за да представят своето предложение, и правото на публично изслушване, което може да се проведе пред Европейския парламент.

Накратко, тук имаме опростена, иновативна, демократична процедура. Сега е ред на гражданите да вземат думата.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Gerald Häfner, докладчик по становището на комисията по петиции. – (DE) Г-жо председател, като всички политики, европейската политика не трябва да изключва гражданите, да не се допитва до тях или да действа без тяхно знание. Европейската политика трябва да се прави от гражданите, за гражданите и чрез гражданите. Искаме да запълним пропастта между гражданите и политиката и между гражданите и институциите. За да постигнем това са ни необходими процедури, които позволяват на гражданите да участват във вземането на решения и да изразят техните становища. Постигнахме успехи в създаването на повече демокрация в рамките на Европейския съюз, но не направихме достатъчно, за да могат гражданите да участват по-ефективно в решения и в европейски разисквания. Днешното решение относно въвеждането на европейската гражданска инициатива ще осъществи това. Проведохме трудни преговори и постигнахме много съществени подобрения.

Госпожи и господа, ако погледнете документа, относно който гласуваме днес, ще видите, че където текстът е в получер шрифт, и г-н Lamassoure току-що посочи това, това е текстът, който предложихме, който заменя резултатите от преговорите, оригиналният проект от Комисията. Ще забележите, че сме пренаписали около две трети от текста и сме въвели значителни подобрения в документа, който Комисията възторжено ни представи. Ще посоча само най-важните точки. Значително намалихме бариерите. По-специално, подписите ще трябва да се събират само в най-малко една четвърт от държавите-членки, а не една трета. Разбира се, бихме предпочели подписите да се събират в цяла Европа, но тук говорим за минимални равнища. Още по-важно е това, че успяхме почти изцяло да премахнем бариерата, която още от самото начало застрашаваше да бъде изключително неуспешна и изискваше да се извършва проверка за допустимост след 300 000 подписи, преди гражданите да могат да продължат да събират повече подписи. „Почти изцяло“ означава, че предложихме идеята за включване на комитет от инициатори в началото, което ще гарантира, че не всяко писмо, което Комисията получи по електронната поща и съдържа думите „гражданска инициатива“ в реда „относно“, ще премине през пълната административна процедура. Инициативите трябва да бъдат значително сериозни. С други думи, всеки, който иска да събере един милион подписи, трябва първо да включи най-малко седем държави в своето предложение.

Въведохме по-голяма прозрачност и задължителни изслушвания в края на процеса. Тези изслушвания ще се провеждат в Европейския парламент в присъствието на Парламента и Комисията. Те ще предоставят възможност на гражданите да обяснят техните опасения. Това представлява важна стъпка напред. Борихме се за това не от свое име, и това не трябва никога да го забравяме, а от името на гражданите на Европа, техните права и по-ефективен и опростен процес за гражданите, за да участват в Европа.

Има някои неща, които не постигнахме, и много от тях са понастоящем в измененията, внесени от левицата. Във всеки случай преговорите понастоящем са приключили. Постигнахме споразумение със Съвета и Комисията. Трябваше да отстъпим по някои въпроси, но другата страна също така направи големи отстъпки и знаем, че измененията са повече повърхностни, отколкото съществени. Това означава, че няма да има възможност да се променят резултатите. Ще можем да направим това обаче при преразглеждането след три години.

Бих искал да благодаря на всички участници, включително служителите, секретариатите, съдокладчиците, Комисията и Съвета за това, че работиха заедно толкова ефективно. Считам, че този вид сътрудничество между комисията и групата би могъл да бъде модел за бъдещето. Като цяло бих искал да видя Европа за гражданите, в която гражданите се разглеждат като част от Европа и се превръщат в по-активни участници, отколкото са били в миналото.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Само бих искала да кажа, че за мен беше огромна привилегия да участвам в екипа на Парламента и в това, което считам за изключително впечатляваща работа от името на гражданите на Европа.

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, уважаеми членове на ЕП, особено докладчиците, едно от най-важните обещания на Договора от Лисабон беше да доближи Европа до нейните граждани.

Не считам, че е необходимо да изброявам тук примерите, които ни показаха, преди и след подписването на Договора от Лисабон през декември 2009 г., степента, до която е необходимо сближаване от такъв характер. Ето защо не е изненадващо, че всяка мярка, която благоприятства осъществяването на целта за заинтересованост и участие на гражданите в европейската интеграция, е приоритет за всички институции, включително Съвета.

Ето защо особено се радвам, че мога да се обърна към вас относно регламента, който прилага гражданската инициатива, тази водеща иновация на Договора от Лисабон по отношение на подобрено участие на гражданите в решенията на европейско равнище.

Този регламент беше, разбира се, един от приоритетите на белгийското председателство на Съвета, тъй като е възможно да се окаже, че тази гражданска инициатива е най-подходящият символ за новата роля след Лисабон на гражданите в Съюза. Чрез гражданска инициатива, както докладчиците вече казаха, милион европейски граждани ще могат да представят на Комисията законодателно предложение, като Комисията е задължена да го разгледа и да изрази становището си относно него.

Трябва да спрем за момент, за да оценим тази иновация, която днес прилагаме, която е само първият елемент, както г-н Lamassoure каза, от демокрацията на участието на наднационално равнище. Следователно тя не е само първа на европейско равнище, тя просто е първа на световно равнище.

Да се върнем на законодателния въпрос, който разискваме днес. Радостен съм от компромиса, постигнат относно този регламент в хода на преговорите между трите институции и очевидно също така приветствам духа на сътрудничество и желанието за компромис, които преобладаваха в трите институции през цялото време на преговорите.

Бих искал, разбира се, да благодаря лично на докладчиците за комисията по конституционни въпроси (AFCO) и комисията по петиции (PETI), г-жа Gurmai, разбира се, г-н Lamassoure, г-жа Wallis и г-н Häfner за техните усилия и конструктивен принос към изготвянето на този регламент.

Ето защо особено се радвам във връзка с гласуването в понеделник в комисията по конституционни въпроси, което потвърди одобрения от институциите текст. Ако предстоящото гласуване потвърди същия текст, ратифициран от комисията по конституционни въпроси, ще можем да разгледаме това споразумение на първо четене като модел за бързо и ефективно законодателство на европейско равнище. Как бихме могли да пропуснем във връзка с това да похвалим също членът на Комисията Шефчович за неговата готовност и инициативност.

Накратко, считам, че относно този въпрос, всички се възползвахме от многото становища, изразени на масата на преговорите. Европейският гражданин излезе победител от този тристранен диалог и от това споразумение.

Убеден съм, че постигнатият между институциите компромис е добър, не само доколкото всяка институция успя да спечели това, което искаше, както току-що припомнихме, но също така доколкото той ще доведе до добър регламент, който ще позволи на гражданските инициативи да бъдат организирани гъвкаво и ефективно.

От името на Съвета приветствам желанието на другите две институции да вземат предвид потребностите и ограниченията, които тегнат над държавите-членки при изпълнението на задачата, която им е поставена, а именно проверката на подписите, които очевидно трябва да бъдат истински, и гарантирането, че не е налице измама или манипулиране, когато те се събират.

Освен това на държавите-членки трябваше да се предостави достатъчно време да приемат мерките от националното право, необходими за прилагането на регламента. Очевидно разбирам загрижеността на Парламента гражданската инициатива да бъде приложена възможно най-скоро и я споделям. От друга страна, е ясно, че трябва да има национални мерки, ако тази инициатива следва да се развива в правилната посока, и следователно трябва да им се остави достатъчно време, за да бъдат приети съгласно действащата регулаторна рамка.

Действително Съветът винаги е считал, че гражданската инициатива, като елемент от участието на гражданите в европейските решения, следва да върви паралелно с другия елемент, който е изборът на Европейски парламент.

В заключение, за да обобщя, доволен съм от постигнатия в преговорите компромис и очевидно мога само да препоръчам да го приемете на днешното гласуване и пожелавам на гражданската инициатива целия успех, който се предвижда да има. Отбелязвам, че първите инициативи вече са в процес на подготовка и се надявам, че голям брой инициативи ще дадат нов тласък и нови идеи за европейската интеграция.

Само бих искал да изкажа отново огромна благодарност на всички за вашето сътрудничество относно този въпрос.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Много Ви благодаря за Вашето ръководство по време на председателството, което спомогна за този успех.

 
  
MPphoto
 

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. (EN) Г-жо председател, аз също съм много щастлив да бъда тук с вас тази сутрин, тъй като постигнахме много добри неща заедно. Само една година след влизането в сила на Договора от Лисабон провеждаме обсъждане относно предстоящото приемане на регламента относно гражданската инициатива. Както г-н Lamassoure каза, въвеждаме напълно нов слой на демокрацията на участието, който ще допълни представителната демокрация, в чиито условия функционираме в Европейския съюз.

За първи път обаче предлагаме на гражданите иновативен начин за изразяване на техните желания, взаимодействие с институциите и изготвяне на програмата на Европейския съюз. Считам, че това е много важно като средство за разширяване на европейското пространство. Много е важно по отношение на свеждането на повече европейски въпроси до столиците на държавите-членки и създаването на общоевропейски дебат. Всички знаем, че Европейският съюз се нуждае много от това.

За да се постигнат потенциалните ползи от Договора от Лисабон и гражданската инициатива, трябва да установим ясна процедура. Стана много ясно от обществените допитвания и консултациите с Европейския парламент, че се нуждаем от процедура, която да бъде лесна, разбираема, лесна за прилагане и добре балансирана. Считам, че постигнахме тази цел. Това се случи действително благодарение на задълбочените обсъждания, които провеждахме много често тук в Европейския парламент. Бих искал да благодаря на всички вас за това, че организирахте редица изслушвания не само в комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции, но също така в повечето от политическите групи, тъй като тези изслушвания бяха много важни за всички нас. Мога да ви уверя, че те послужиха като много важен източник на вдъхновение и нови творчески идеи, които в крайна сметка ни помогнаха да подобрим първоначалното предложение на Комисията.

Оценявам също така иновативния начин, по който Европейският парламент разгледа тази инициатива. Имахме четирима докладчици от две различни комисии. Alain Lamassoure ги нарече „групата на четиримата“. Трябва да кажа, че беше много хубава група. Беше удоволствие да се работи с всички вас. За мен беше удоволствие да получа вашия нов креативен принос в нашето общо мислене, тъй като всеки от вас подходи към темата от различен ъгъл и допринесе със своя опит, за да спомогне относно това как да се подобри първоначалното предложение на Комисията. Действително го оценявам.

Благодарение на този нов иновативен подход постигнахме широк консенсус в рамките на Европейския парламент. Особено се радвам във връзка с много ясното гласуване в комисията по конституционни въпроси.

Една от важните идеи, която дойде от докладчиците, беше какъв вид последващи действия следва да предоставим за гражданската инициатива. Считам, че идеята представител на Комисията на подходящо високо равнище да приеме организаторите на инициативата след нейното успешно приключване дойде от Европейския парламент. Идеята за организиране на изслушвания като задължителен етап, по време на който бихме могли да обсъдим целите на инициативата в по-широк план, също дойде от Парламента

Бих искал да подчертая, че сме много доволни и удовлетворени, че тези публични изслушвания ще бъдат организирани на неутрална територия, тук в Европейския парламент, тъй като това ще гарантира, че Комисията няма да бъде в неизгодната позиция да бъде „съдия“ и „жури“ едновременно. Комисията ще бъде представлявана на тези изслушвания на подходящо високо равнище, по възможност от члена на Комисията или генералния директор, който отговаря за въпроса, и внимателно ще следи разискването.

Бих искал да ви уверя, и чрез вас всички европейски граждани, че ние в Комисията напълно осъзнаваме значението и стойността на един милион граждани, които подкрепят конкретно предложение. Ще се отнасяме с уважение и голямо внимание.

Единственото, за което съжалявам в това разискване, е, че ще трябва да изчакаме малко, преди гражданската инициатива да бъде изцяло използвана. Трябва обаче да признаем, че, ако искаме да предложим на нашите граждани подобрена услуга, трябва да променим някои вътрешни правила в държавите-членки и трябва да разработим софтуера за системата за събиране онлайн. Сигурен съм обаче, че ще го направим в предвидения срок и европейските граждани ще имат възможност да използват тази инициатива възможно най-скоро.

Ето защо високо оценявам факта, че имаме за цел постигането на споразумение на първо четене, тъй като това ще позволи на нашите граждани да използват този нов инструмент много по-бързо от първоначално очакваното.

Позволете ми да ви благодаря отново за отличното сътрудничество с всички докладчици, с г-жа Gurmai, с нашия председател г-жа Wallis, с г-н Häfner и г-н Lamassoure. Както казах, всички те допринесоха с нови и много важни идеи, за да се направи това предложение по-добро от първоначалното предложение от Комисията.

Също така бих искал да благодаря лично на Оливие Шастел, тъй като той показа огромната си способност за постигане на консенсус. Знам колко трудно беше в Съвета, колко много различия трябваше да преодолеем, и благодарение на неговите усилия, както и на отличната работа на белгийското председателство, понастоящем имаме този широк консенсус в Съвета.

 
  
MPphoto
 

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, докладчик по становището на комисията по култура и образование.(PL) Г-жо председател, бих искала да изразя моите искрени благодарности на докладчиците за изготвянето на текста, който ще гласуваме днес. Надявам се, че ще предоставим този механизъм в ръцете на гражданите днес и той ще бъде допълнително разработен от Комисията. Съгласна съм, разбира се. Той беше изработен възможно най-опростено. Това, относно което ще гласуваме днес, е резултатът от компромис, понякога труден компромис, и разбирам, че г-н Lamassoure и другите докладчици са постигнали, от наше име, резултат, който е реален и осъществим. Лично аз съжалявам, че трябва да се откажа от разпоредбата, която предоставя на лицата на възраст 16 години правото да подпишат инициатива, но ще подкрепя текста в договорената форма, тъй като съм сигурна, че не трябва да има допълнително забавяне и инициативата следва да бъде предоставена на гражданите.

Сигурна съм, че всъщност създаваме тази следваща част от системата днес, за да предприемем действия във връзка с това, което беше казвано многократно в този Парламент от покойния Бронислав Геремек – Европа е обединена и е настъпил моментът европейците да бъдат активни. Днес предприемаме конструктивна стъпка в тази посока. Не пишем Библията. След три години процедурите, които се предлагат днес, могат да бъдат преразгледани и подобрени, при условие че те се използват, което силно насърчавам хората да правят.

 
  
MPphoto
 

  Kinga Göncz, докладчик по становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. (HU) Г-жо председател, като един от представителите на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), бих искала да се присъединя към тези, които поздравяват докладчиците, и бих искала да благодаря на Комисията за нейната работа, както и г-н Шефчович и г-н Шастел за тяхната работа в Съвета, тъй като те допринесоха значително за създаването на солиден и жизнеспособен текст, който действително представлява стъпка към опростяване и считам, че ще спечели широка подкрепа. Проведоха се интензивни разисквания и бяха внесени множество добри предложения. Големият брой добри предложения също така означаваше, че те трябва да бъдат консолидирани, за да се направи окончателното предложение възможно най-лесно за прилагане. Събирането на един милион подписи е огромно постижение и изисква огромно количество работа. Също така бихме искали да достигнем до тези, които не могат да допринесат онлайн, но по-скоро биха изразили техните становища на хартия. Ще сме доволни да получаваме обратна връзка и да решаваме всякакви проблеми, които възникват в процеса, възможно най-рано. Сигурно е, че този инструмент ще е от значителна полза за Европа.

 
  
MPphoto
 

  Cecilia Wikström, докладчик по становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.(SV) Г-жо председател, преди решението да се приеме Договорът от Лисабон, политиците говореха въодушевено за възможностите, които гражданските инициативи биха предоставили. Понастоящем трябва да гарантираме, че това се превръща в мощна реформа за демокрация, а не в хартиен тигър.

Бях докладчик по становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и за мен беше удоволствие да внеса предложения, които биха улеснили гражданите. Например искахме да включим младите хора и ето защо предложихме възрастова граница от 16 години за издигане на инициатива. Беше взето решение да се определи възрастова граница от 18 години, за която може да съжалявам, но все пак говорим за млади хора. Също така удължихме сроковете до 24 месеца. Понастоящем те станаха 12 месеца, но въпреки това се радвам, че има компромис, тъй като по принцип съм позитивен човек.

От друга страна, отбелязваме, че голямо количество работа ще бъде необходимо от страна на тези, които внасят инициатива, но се надявам, че ще приемем предизвикателството да се гарантира, че гражданските инициативи се приемат с уважение и в конструктивен и положителен дух в институциите на ЕС.

В заключение бих искала да благодаря на всичките си колеги за отличното им сътрудничество относно тази важна инициатива.

 
  
MPphoto
 

  Íñigo Méndez de Vigo, от името на групата PPE. – (ES) Г-жо председател, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ще гласува възторжено в подкрепа на този доклад и бих искал да поздравя докладчиците, Комисията и Съвета относно това споразумение.

Госпожи и господа, през 80-те години на XX век измислихме израза „демократичен дефицит“. С това имахме предвид, че решенията на Европейския съюз бяха вземани само от Съвета на министрите въз основа на предложения на Комисията, а Парламентът беше само консултиран.

От 80-те години на миналия век Парламентът се бори чрез договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница, Договора за създаване на Конституция за Европа и Договора от Лисабон, за да попълни този демократичен дефицит и считам, че чрез Договора от Лисабон, с новите правомощия на Парламента и участието на националните парламенти, постигнахме тази цел.

Добавяме към това постижение днес – чрез тази гражданска инициатива, която в работата на Конвенцията се дължеше на солидното сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент. Бих искал да припомня следните имена тук днес: Jürgen Meyer, нашият германски колега социалдемократ, и Alain Lamassoure, които бяха отговорни за представянето на тази инициатива на пленарно заседание на Конвенцията и нейното одобрение.

Ето защо считам, че затворихме кръга, г-жо председател. Считам, че днес, когато приемаме тази инициатива, подписваме „смъртната присъда“ на идеята за „демократичен дефицит“.

Понастоящем зависи от нас да действаме отговорно, госпожи и господа, и днес също така имаме възможността да го направим. Чрез приемането на бюджета на Съюза изпълняваме ролята, която се очаква от нас: като отговорен Парламент с правомощия по отношение на съвместното вземане на решения.

Госпожи и господа, считам, че това е добър ден за Европа.

 
  
MPphoto
 

  Enrique Guerrero Salom, от името на групата S&D. (ES) Г-жо председател, „Демокрация: Незавършеното пътуване“ е заглавието на книга от признат анализатор на теоретичните и практическите промени, през които преминават съвременните демократични общества.

Действително сме по средата на незавършено пътуване, в което много етапи бяха завършени, но сме в период на риск, несигурност и много съмнения. Сред тези съмнения обаче имаме няколко сигурни неща.

Първото е, че структурата, която е установена, е представителна демокрация: нашите институции, без свободни парламенти, основани на волята на хората, демокрацията никога няма да просъществува.

Също така е вярно обаче, че демокрацията понастоящем се нуждае от иновации, реформи и промени, за да се подобри нейното качество, като се поддържат структурите, които ни служеха досега, и силата на техните основи.

От какъв вид промени се нуждаем? Трябва да преминем към стил на демокрация, който увеличава активния форум, така че гражданите да са повече от обикновени гласоподаватели на всеки четири или пет години. Нуждаем се от демокрация, която увеличава пространството за разискване, в което гражданите обсъждат, обмислят и обменят гледни точки, и която увеличава социалния капитал, в която гражданите вече не са изолирани и могат да се интегрират в общността. Също така ни трябва европейско измерение за този стил на демокрация.

Считам, че постигнахме това чрез включване в законодателството на тази гражданска инициатива. Понастоящем вече не съществуват два вида легитимност, по-скоро има два гласа за гражданите: единият е тук в Парламента, а другият е в гражданската инициатива. Това ще ни даде по-силна, по-активна и по-легитимна демокрация.

 
  
MPphoto
 

  Anneli Jäätteenmäki, от името на групата ALDE. (FI) Г-жо председател, искам да благодаря на всички за тяхното сътрудничество. Това беше прекрасен открит процес на сътрудничество. Гражданската инициатива е приветствано допълнение към активното гражданство. Надявам се тя да бъде важна за провокирането на политически дебат. Не всички инициативи печелят достатъчна подкрепа, но могат да предоставят нови перспективи за дебата.

Парламентът искаше да направи гражданската инициатива възможно най-лесна за прилагане и като цяло постигна успех. Особено се радвам, че Комисията и Парламентът ще трябва да организират публично изслушване, когато бъдат събрани един милион подписи. Това ще принуди институциите на ЕС действително да чуят какво имат да предложат подписалите. Същевременно Комисията ще трябва да обоснове изцяло пред тях евентуалната си отрицателна позиция.

Бих била доволна, ако гражданската инициатива може да бъде подписвана не само от тези граждани, но също така от хората, които живеят във всяка държава, но не е налице достатъчно подкрепа за това.

Значението на гражданската инициатива няма да бъде видяно, докато тя не влезе в сила. Надяваме се някой ден тя да провокира по-широк дебат относно делата на ЕС, отколкото беше случаят днес.

 
  
MPphoto
 

  Indrek Tarand, от името на групата Verts/ALE.(ET) Г-жо председател, много съм щастлив, че този спор, който до неотдавна изглеждаше като безкрайна история, понастоящем намери своето решение. Подобно на фокстрота с нашата любима Европейска служба за външна дейност, това продължи твърде дълго. От бавен фокстрот ви заболява гърбът, а партньорът ви остава разочарован. Партньорът тук обаче не е никой друг, а нашите граждани. Надявам се тази нова форма на демокрация да успее и да не предадем очакванията на нашите граждани. За мен най-тъжното в целия дебат беше, че твърде често виждахме недоверие към гражданите, страхът, че гражданите ще излязат с глупави идеи. Този страх е необоснован, както действително ще видим.

Г-н Шефчович, също така бих искал Комисията да започне да се доверява повече на своите граждани. Като представител на Естония, искам да благодаря и на Съвета, който запази възможността за електронен подпис, тъй като това е от основно значение за моя народ. Европа с нетърпение очаква творческите идеи на своите граждани. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Emma McClarkin, от името на групата ECR. (EN) Г-жо председател, европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е много необходим знак за ангажимент от страна на ЕС и е голяма възможност да се увеличи демократичното участие в Европа и да се укрепят връзките между гражданите и политиците.

Въпреки че, пречката във връзка със задължението да се предоставят паспортни номера остава приложима в две трети от държавите-членки, аз и други членове на групата на Европейските консерватори и реформисти помогнахме да се направи тази гражданска инициатива по-лесна за прилагане чрез заличаване на предложената от Комисията ужасно бюрократична двойна проверка за допустимост и гарантиране, че европейската гражданска инициатива е на разположение за народни движения, а не само за големи организирани групи по интереси.

Понастоящем инициативи, които са наистина ориентирани към обикновените хора, биха могли да са успешни, дори да не следват духа на европейския федерализъм. Още по-важно е това, че Комисията ще бъде длъжна да посочи точните причини за отказ на европейска гражданска инициатива, като също така посочи точно как възнамерява да предприеме допълнителни действия относно успешна инициатива. Прозрачността в този процес е от основно значение.

Време е Европейският съюз да започне правилно да приема становищата на европейските граждани и да слуша гласа на народа. Надявам се, че тази схема ще породи по-голямо чувство за демокрация и за демократичната отчетност на Европейската комисия и ще вдъхнови обсъждане относно бъдещата посока на ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Helmut Scholz, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, г-н Шефчович, госпожи и господа, вече стана ясно тази сутрин по време на разискването относно предстоящото заседание на Европейския съвет, че имаме проблем с легитимността в рамките на Европейския съюз. Неговите корени се дължат предимно на факта, че всички политики често пренебрегват ежедневните интереси на гражданите. Те с право очакват да участват в по-голяма степен в изготвянето на политики. Протестите, които се провеждат в много държави на ЕС, са красноречив израз за това. Въвеждането на европейската гражданска инициатива, която гласуваме днес, означава, че за първи път в историята на ЕС ще има инструмент, който позволява на гражданите на Европа да изразят техните очаквания и изисквания пряко, да стартират инициативи незабавно, да ги следват и да участват пряко в изготвянето на политики.

Настоящият регламент е добър, но моята група счита, че би могъл и би следвало да бъде дори още по-добър. Дали гражданите и жителите на Европа действително ще използват гражданската инициатива в крайна сметка ще зависи от нас тук в Парламента. Колко сериозно приемаме нашия самоналожен ангажимент да подкрепим необходимия отворен подход? Ще бъдем ли подготвени и в положение след три години да се изправим пред Съвета и Комисията във връзка с допълнителното разработване на инициативата? Въпросите вече са определени в настоящия регламент и искаме да гласуваме относно тези точки отново днес. Стойността на гражданската инициатива няма да се измерва по отношение на междуинституционалния компромис, постигнат между Съвета и Комисията, а по отношение на това дали действително се използва. Фактът, че днешният резултат е значително по-добър, и бих искал специално да благодаря на г-жа Gurmai, г-жа Wallis, г-н Lamassoure и г-н Häfner за работата в тясно сътрудничество и постигането на такъв добър напредък относно усъвършенстването на този регламент, също така се дължи на множеството членове на гражданското общество, които подложиха нашите съображения и разисквания на повтаряща се действителност и проверки за практическата осъществимост. Бих искал също да използвам тази възможност, за да им благодаря.

Призовавам гражданите на Европа да поемат инициативата.

 
  
MPphoto
 

  Morten Messerschmidt, от името на групата EFD. – (DA) Г-жо председател, след като Договорът от Лисабон влезе в сила преди една година, безпрецедентен обем правомощия беше прехвърлен на институциите на ЕС и през изминалата година видяхме как Европейският парламент по-специално беше в позиция да използва това положение – отнемане на огромен обем правомощия от държавите-членки.

Имаше два лъча светлина, когато Договорът от Лисабон влезе в сила. Единият от тях беше гражданската инициатива. Това е и причината, поради която, от името както на партията ми в Дания, така и на групата ми тук в Европейския парламент, влязох в преговорите точно с оглед на това да се въведе гражданската инициатива, която въпреки всичко беше малък лъч светлина в иначе много мрачния и федерален ЕС.

Имаше области, във връзка с които не бяхме съгласни. Няколко докладчици вече посочиха, че някой иска да разшири правото да се внася гражданска инициатива до лица, които не са граждани, а някой друг иска да може да решава относно възрастта за гласуване в други държави-членки и т.н. – нещо, за което не можехме да се съгласим. Рамката обаче, за която понастоящем се споразумяхме, все пак съдържа положителни елементи и ето защо, в духа на демокрация и с цел насърчаване на положителните елементи, които въпреки всичко се съдържат в Договора от Лисабон, групата ми също ще подкрепи тази инициатива.

 
  
MPphoto
 

  Bruno Gollnisch (NI).(FR) Г-жо председател, госпожи и господа, гражданската инициатива, във вида, в който е предложена от договорите и определена от този регламент, е пародия на демокрация. Първо, тя кара гражданите да вярват, че гласът им може да бъде чут от еврокрацията, въпреки факта, че последната систематично е отказвала да ги чуе, когато те са заявявали ясно, чрез референдум, че не искат изграждането на европейска свръхдържава. Ето защо започнете да слушате обществеността, когато ви казва „не“ или когато ви казва да спрете.

Инициативата също така е пародия на демокрация по отношение на ограниченията относно допустимостта. Гражданските инициативи трябва да бъдат в съответствие с договорите и така наречените принципи, на които те се основават. Следователно, в името на включените в договорите принципи на свобода на движение, ще има безмилостен отказ на всяко искане да се защитят икономиките ни, отказ да се постави спирачка на финансиализираната глобализация, от чиито опустошителни последици понастоящем страдаме, да се обърнат по какъвто и да било начин миграционните потоци. Всяка инициатива, която се стреми да спре преговорите с Турция, е вероятно да пострада от същата съдба, доколкото можем да поискаме от Комисията да предприеме действия, но не можем да поискаме да спре действия. Ако една инициатива получи достатъчно подписи, Комисията не е длъжна да я привежда в действие, единствено да обоснове решението си. Това е истинска пародия на демокрация.

 
  
MPphoto
 

  Мария Неделчева (PPE). – (FR) Г-жо председател, първо бих искала да отдам дължимото на огромното количество работа, извършена от докладчиците. Госпожи и господа, има някои безпрецедентни моменти в Европейския парламент. Днес е един от тях. Искахме да предоставим на гражданите ясен, опростен и ефективен инструмент, за да ги доближим до институциите.

Първо, трябва да подчертаем усилията, които бяха положени, за да се опрости процедурата. Етапът на регистрация понастоящем е бърз и ясен. Наше задължение е да разпространим критериите, на които една инициатива трябва да отговаря, за да бъде регистрирана: зачитане на ценностите на Съюза, зачитане на правомощията на Комисията, във връзка с прилагането на договорите.

Второ, бих насочила вашето внимание към едногодишния срок за държавите-членки. Фактът, че те спазват този срок и гарантират защита на данните, ще изпрати ясно послание до нашите граждани.

Трето, бих искала да изразя задоволството си от тримесечния срок, от политическите и правните доводи и процедурата, която Комисията трябва да следва за организирането на публични изслушвания съвместно с Парламента. Със сигурност с тези три точки може да се каже, че скоро в ръцете на европейския гражданин ще има инструмент, който е по-опростен от очакваното, по-ясен, отколкото изглежда на пръв поглед, и, по общо мнение, по-ефективен.

В заключение, оставам бдителна по отношение на евентуалните нежелани последици от финансирането на инициативата от политически партии и това е нещо, за което все още считам, че гражданите ще бъдат може би в позиция да ни упрекнат. Въпреки това разчитам на всички нас да сигнализираме при първите признаци, че тя се използва за целите на политически партии, тъй като преди всичко това е наш ангажимент и следва да гласуваме за инструмент за демокрацията на участието, който принадлежи единствено на гражданите.

 
  
MPphoto
 

  Victor Boştinaru (S&D). - (EN) Г-жо председател, позволете ми да започна, като Ви благодаря за Вашия принос като съдокладчик на нашата комисия по петиции.

Както вероятно знаете, гражданската инициатива беше основен приоритет за нашата група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент. Първо, бих искал да поздравя всичките четирима докладчици от комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции относно съвместната им работа в предоставянето на този забележителен доклад, както и относно начина, по който преговаряха със Съвета и Комисията, за да се постигне такъв добър резултат. Също така бих искал да посоча много специалната роля, изиграна от заместник-председателя на Европейската комисия, членът на Комисията Шефчович, и неговата готовност, откритост и ангажираност да преговаря както със Съвета, така и с Парламента.

Радвам се, че ще гласувам днес, само няколко месеца след започването на процедурата, относно този уникален и основен инструмент за демокрацията на участието в Европейския съюз. Европейският парламент допринесе много за този текст. Две трети от текста идва от Парламента, което отново показва постоянния му ангажимент за включване на европейските граждани в политическия дебат и доближаване на Европейския съюз до тях.

Считам, че този документ е добре балансиран и допринася за общата ни цел, която е да се предостави на гражданската инициатива важна роля в практиката на европейската демокрация и да се повиши капацитетът на европейските граждани да оказват въздействие върху европейските политики. Действително този инструмент е създаден, за да насърчи задълбочен дебат в гражданското общество. Както нашата група подчерта от началото, този инструмент е достъпен и опростен, както и ясен и подробен, за да се избегне създаването на недоволство.

Бих искал много да ви благодаря и да ви пожелая успех след това забележително начало.

 
  
MPphoto
 

  Andrew Duff (ALDE). - (EN) Г-жо председател, в противоречие с предположенията на някои оратори, считам, че гражданската инициатива винаги е била предназначена да може да бъде използвана от гражданите, за да поискат от Комисията да предложи изменение към договорите.

Много се радвам, че окончателният текст на член 2 от регламента точно повтаря текста на член 11, параграф 4 от самия Договор. Да се отправи предложение от Комисията за изменение на договорите със сигурност е законна функция на Комисията в рамките на нейните правомощия и всички знаем от опит, че често е необходимо да се изменят договорите, за да могат техните цели да бъдат напълно постигнати.

Така че гражданите би следвало да бъдат смели и изцяло да използват този чудесен нов опит в постнационалната демокрация.

 
  
MPphoto
 

  Marek Henryk Migalski (ECR).(PL) Г-жо председател, както г-жа McClarkin каза, политическата ни група ще подкрепи тази схема, тъй като тя е добра и следва да бъде подкрепена при гласуването. Изразявам задоволство, че по време на работата по схемата беше възможно да се премахнат няколко характеристики, които бяха причина за безпокойство. Наред с другото, защитата на личните данни беше увеличена, а минималната възраст за подкрепа на инициатива беше увеличена от 16 на 18 години. Това е добър резултат.

Имам обаче няколко критични забележки. Първо, както моята колега г-жа McClarkin каза, Комисията всъщност е тази, която ще реши дали една инициатива се приема или не, а така гласът на народа все още ще зависи от длъжностни лица, дори ако те действат добросъвестно. Друг въпрос е, че следва да се разгледа дали 300 000 гласа, необходими за инициатива, и една трета от държавите-членки, които трябва да бъдат представени, не е твърде нисък праг. В Полша инициатива от този вид изисква подписите на 100 000 човека. В много по-големия мащаб на целия Европейски съюз – поляците представляват само 8% от населението – считам, че това е съмнително. Въпреки тези съмнения обаче схемата заслужава да бъде подкрепена и Европейските консерватори и реформисти със сигурност ще я подкрепят.

 
  
MPphoto
 

  Bairbre de Brún (GUE/NGL).(GA) Г-жо председател, преди всичко бих искала да благодаря както на Вас, така и на докладчиците. Работата на докладчиците представлява значително подобрение относно предложението на Комисията.

Разочарована съм обаче, че някои аспекти от предложението ще доведат до изключването на хора, които следва да бъдат включени. Бих помолила Парламента сериозно да разгледа измененията, приети с голямо мнозинство в комисията по петиции и които отново внесохме в пленарно заседание – изменения 71, 72, 73 и 74. Следва да гарантираме по-специално, че не внушаваме на хората, живеещи в ЕС, които не са получили гражданство, че техните становища не са необходими или не са приветствани. По същия начин хората следва да бъдат насърчавани да участват във въпросите, свързани с политиките на ЕС.

В настоящото положение не всички граждани на ЕС, включително дългосрочно пребиваващите лица, ще могат да подпишат гражданската инициатива. Участието ще бъде открито само за лица с гражданство на ЕС.

Ето защо целта на изменения 72 и 73, които внесохме отново в пленарно заседание, е да се гарантира, че подписите на гражданите ще бъдат включени в единия милион подписи, които изискват от Комисията да предприеме действия.

 
  
MPphoto
 

  Daniël van der Stoep (NI). - (NL) Г-жо председател, не съм сигурен какво да разбирам под тази гражданска инициатива. По-активното включване на граждани във вземането на решения звучи достатъчно хубаво, въпреки че, разбира се, би било по-добре да се позволи на същите тези граждани да гласуват относно Договора от Лисабон в референдум.

Да се нарече договор, който е натрапен на нашите граждани, диалог с гражданите, от моя гледна точка е както цинично, така и иронично. Г-жо председател, опасявам се, че гражданската инициатива ще докаже единствено, че е само голяма формалност. На Комисията е предоставена пълна свобода да не разглежда предложенията. Ясно е, че идеите фикс на елитните привърженици на Европа в левицата, които очевидно представляват проевропейска позиция, ще бъдат приети.

Или членът на Комисията може да разсее тези мои опасения? Да предположим, че имаме граждански инициативи да се спрат преговорите с Турция или да се премахне Парламентът – което, разбира се, би било фантастично. Ще ги приеме ли тогава Комисията сериозно? Бих искал да разбера какво мислите за това.

Г-жо председател, доверието на гражданите в Европейския съюз достигна вече най-ниското си равнище. Подозирам, че гражданската инициатива няма да помогне особено, за да се промени положението и това в действителност не ме притеснява, тъй като колкото повече хора признаят срива на Европейския съюз, толкова по-добре.

 
  
MPphoto
 

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE). - (EN) Г-жо председател, като докладчик в сянка за комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи бях напълно ангажирана да помогна да се приспособи това ново право за политическа инициатива за гражданите на Европа с оглед действително да се предоставят правомощия на хората.

Подкрепям окончателния компромис и поздравявам г-н Lamassoure. Този компромис прави инициативата лесна за прилагане, опростена и достъпна за гражданите. Приветствам по-специално прозрачността по отношение както на политическата, така и на финансовата подкрепа. Съжалявам обаче, че е позволено финансиране от политически партии и групи и че национални политици могат да бъдат инициатори.

Не искам да развалям добрата атмосфера тук, но, колеги, нека бъдем реалисти. Съществува риск, че демократичният процес в Европа не само няма да може да се засили, но и ще се обърка, а гражданската инициатива би могла да се използва, дори похити, от екстремисти и популисти.

Считам, че всички ние понастоящем трябва да поемем общата си отговорност и да гарантираме, че тя действително се използва за гражданите. Призовавам избраните политици в държавите-членки да уважат факта, че те имат представителна демокрация, за да изразят становищата си, а тази инициатива е за гражданите. Призовавам Комисията да информира правилно гражданите, за да се избегне пораждането на грешни очаквания и да са упорити по отношение на критериите за допускане.

Призовавам средствата за информация да изиграят ролята си, като предоставят правилна информация, и държавите-членки да зачитат личните данни, така че хората да се доверят достатъчно, за да участват. Наистина се надявам, че ще можем да предоставим на гражданите си шанса да бъдат част от този дебат и да използват този инструмент.

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda (S&D).(DE) Г-жо председател, не съм член на нито една от комисиите, които участват пряко, но независимо от това предоставих на нашия докладчик, г-жа Gurmai, цялата си подкрепа и бих искал да благодаря на всички докладчици. Считам, че предприехме значителна стъпка напред в процеса на демократизиране на Европейския съюз.

Знам, че много хора се безпокоят от евентуална злоупотреба с инструмента. Зависи от нас обаче да вземем предвид тревогите и проблемите на гражданите в политиките ни и тогава те нямат да могат да злоупотребят с гражданската инициатива. Зависи от нас да използваме политиките ни, за да се противопоставим на гражданските инициативи, ако считаме, че те са поели в грешната посока. Противопоставянето със сигурност е по-полезно, отколкото да се пренебрегват.

За разлика от г-жа Corazza Bildt, считам, че беше постигнат добър компромис. Считам, че политическите партии не следва да използват инструмента на инициативата, защото за това служат политическите партии и Парламента. Разбира се, е напълно правилно, че политиците не следва да бъдат изключени от дебата. Ето защо считам, че този инструмент представлява ход в правилната посока.

Понастоящем зависи от политическите партии да прилагат правилните политики под зоркото наблюдение на гражданите и гражданската инициатива, да се ангажират с желанията и опасенията на гражданите, да ги внасят в Парламента и да влязат в диалог с гражданите в по-голяма степен. Този инструмент също така принуждава политиците да действат по-разумно и да оформят Европа по такъв начин, че тя наистина да е близо до гражданите, а не отдалечена от тях, което с право се критикува от много хора.

Още веднъж бих искал да благодаря на докладчиците за усърдната им работа. Считам, че това е важна стъпка напред към демокрация в Европа и в крайна сметка за това се борим в Парламента: демократична Европа.

 
  
MPphoto
 

  Tadeusz Cymański (ECR).(PL) Г-жо председател, бих искал да добавя гласа си към изразите на подкрепа и одобрение за тази схема. От друга страна, изразяването на някои съмнения и коментари не означава липса на подкрепа, просто отразява загриженост за правилното използване на схемата. Бих искал да подчертая тук, че много от възможностите, надеждите и също така страховете, за които говорим – г-н Migalski, наред с другото, спомена това – се отнасят до надеждата, че с този инструмент, който е толкова необходим и ще направи толкова много, за да засили и разшири демокрацията на практика, няма да се злоупотребява.

Парадоксално, с този инструмент може лесно да се злоупотреби на практика и не само от екстремисти, но също така от мощни групи по интереси, и казвам това, тъй като считаме, че праг от 1 000 000 изявления за подкрепа не е голям праг в сравнение с демографския потенциал на Съюза. Ако изтъкнем обаче, че решението да се приеме или отхвърли инициатива ще зависи до голяма степен от произволна оценка, това също може да привлече сериозна критика от страна на самите граждани. В заключение, считам, че следва да ускорим работата относно схемата и да я направим приоритет, но също така е необходимо схемата да бъде подложена на много цялостен, предпазлив и разумен анализ.

 
  
MPphoto
 

  Diane Dodds (NI). - (EN) Г-жо председател, вземам думата като демократ и някой, който счита, че по-голямото участие в демократичния процес следва да бъде насърчено. Да бъдем честни, съществува разделение между създателите на политики и гражданите. Ето защо е много важно гласът на обикновения гражданин да бъде чут.

Европейската гражданска инициатива на теория е стабилна концепция, въпреки че ентусиазмът ми е по-умерен поради факта, че Комисията все още притежава значителна власт. Също така не можем да пренебрегнем факта, че механизмите за събиране на подписите за европейска гражданска инициатива, дори изискването за участие да е намалено до една четвърт от държавите-членки, могат да означават, че е много трудно за всички, с изключение на големи лобистки организации, които вече действат на общоевропейско равнище, да съберат необходимите подписи. Това действително трябва да бъде инструмент на гражданите, а не на НПО.

 
  
MPphoto
 

  Paulo Rangel (PPE).(PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, членове на Съвета, исках да кажа, че тази гражданска инициатива представлява много важна стъпка напред към признаването на конституционния характер на Европейския съюз. Само конституционна структура, независимо дали има писана конституция или не, е в позиция да предостави на гражданите си инструмент, който има този капацитет, и признавам в действията ни нещо много ценно: ценността да се предостави на Европейския съюз такъв конституционен характер.

Също така исках да кажа, че това е много важна стъпка за гражданите и за солидарността между гражданите. Като имаме една четвърт от държавите като минимално условие за стартиране на инициатива, ние също така създаваме трансевропейско и общоевропейско движение, тъй като е много по-трудно да бъде поето от лобита или от пристрастни интереси. Противно на това, което се казва тук, много по-трудно е, когато изискваме от гражданите от седем или осем държави да подпишат тази инициатива, и ето защо съм убеден, че това също така ще бъде начин за разширяване на солидарността между европейските държави, солидарността между гражданите на европейските държави, солидарността, която към този момент, два дни до декемврийското заседание на Европейския съвет, което ще бъде толкова решаващо, солидарността, която понастоящем ни е по-необходима от всякога.

 
  
MPphoto
 

  Roberto Gualtieri (S&D).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, процедурата е същността на демокрацията и следователно прилагането на гражданската инициатива не беше само действие от формален характер, а избор от решаващо значение, което позволи да се превърне гражданската инициатива в инструмент, който ефективно може да помогне за създаването на истинско европейско политическо пространство.

Парламентът несъмнено упражни прерогативите си по образцов начин, като значително подобри първоначалното предложение. Основните резултати вече бяха посочени и не е необходимо да ви ги припомням. Бих искал обаче да подчертая друг, за който нашата група значително допринесе: европейските политически партии също така ще могат да насърчат гражданска инициатива. Това е резултат от голямо значение, тъй като съдбата на европейската демокрация се намира в същината й, тъй като не може да има истинска международна демокрация, докато европейските политически партии не поемат ефективна роля в демократичния процес. Днес предприемаме стъпка напред в тази посока и това е друга причина, поради която днес е прекрасен ден за европейската демокрация.

 
  
MPphoto
 

  Erminia Mazzoni (PPE).(IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, действащ председател на Съвета, госпожи и господа, бих искала да благодаря на всички докладчици за навременността на извършената работа и постигнатия добър компромис. Като председател на комисията по петиции, позволете ми да изкажа специалната си благодарност на г-жа Wallis и г-н Häfner в допълнение към докладчиците в сянка, които, чрез съставяне на голям екип, успяха да насочат правилно всички настроения, които се появиха по време на дебата, проведен в рамките на комисията по петиции.

Считам, че работихме с ясно съзнание за значението на задачата, която извършваме. Действително гражданската инициатива е значителна цел в процеса на изграждане на Европа на хората, демократична Европа и наистина основана на участието Европа.

Ние в комисията по петиции отчетохме това при работата си в сътрудничество с комисията по конституционни въпроси, като приложихме процедурата, определена в член 50 от Правилника за дейността. Както много колеги и докладчиците подчертаха, имахме за цел да направим процедурата възможно най-използваема, несъздаваща тежест, прозрачна и ефективна.

Работихме, отчитайки това, за да се наложат задължения на Комисията и да се ограничи нейния обхват за оценка по отношение на критериите за допустимост, които въведохме. Бих искала да успокоя колегите, които изразиха основателни и разбираеми опасения, които обхванахме по време на дебата и за много от които се опитахме да предоставим отговори.

На последно място, тъй като тази тема е важна за мен, бих искала да подчертая колко е важно да се въведе публично изслушване за представители на гражданска инициатива, което ще бъде организирано от Комисията заедно с Европейския парламент. Като председател на комисията по петиции бих искала да изразя удовлетворението си, тъй като, съгласно споразумение между участващите страни, тази задача в рамките на Парламента е вероятно да бъде поверена на комисията, на която съм председател.

 
  
MPphoto
 

  Matthias Groote (S&D).(DE) Г-жо председател, първо бих искал да благодаря на всички, които направиха това възможно, и по-специално на бившия заместник-председател Sylvia-Yvonne Kaufmann, която извърши много от предварителната работа по време на предишния парламентарен мандат, за да се гарантира, че ще дойде денят, когато европейската гражданска инициатива стане действителност.

Понякога гражданите на Съюза имат чувството, че Европа и нейните институции са много отдалечени. Този инструмент, европейската гражданска инициатива, ще доближи институциите до гражданите. Това е отличен инструмент, който ще укрепи демокрацията, ще включи хората повече и ще им позволи да поемат инициативата. Считам, че две неща ще бъдат много важни през следващите няколко месеца. Едното е създаване на достъп, включително електронен достъп, до гражданската инициатива в интернет по начин, който е лесен, но също така е безопасен. Второто е, че ако гражданска инициатива е успешна, тя трябва да бъде последвана от правен акт. Ето защо въпросът ми към Комисията е следният: как ще решаваме в бъдеще кои инициативи ще доведат до правен акт и кои просто до изслушване? Може би Вие бихте могли да обясните това, г-н Шефчович. Също така бих искал да ви благодаря още веднъж за вашата работа и за работата, извършена от Съвета.

 
  
MPphoto
 

  György Schöpflin (PPE). - (EN) Г-жо председател, стартирането на гражданската инициатива несъмнено е едно от най-важните развития в процеса на европейската интеграция. Представлява качествено преразпределение на правомощията в рамките на Европейския съюз и има потенциал да генерира значителна иновация в европейската политика.

Поставянето на гражданите на същото равнище като Парламента и Съвета, като се предлага на гражданите правото да призоват Комисията да направи предложение за законодателство, има важни последици. На първо място, новата институция създава възможност да се изкаже съмнение във връзка с една от основните характеристики на начина, по който е създаден целият процес на интеграция, именно, че от началото е бил насочен към елита. В много отношения това беше много успешно, но понастоящем съществуват също толкова малко съмнения, че без активната подкрепа на гражданите, процесът на интеграция ще среща затруднения. Действително има все повече доказателства, че гражданите считат ЕС за отдалечен, сложен и недостъпен. Имали са твърде малко причини да се ангажират с ЕС, тъй като са липсвали средствата за това.

Именно това ще поправи гражданската инициатива. Тя създава инструмент, който има капацитета да запълни празнината между ЕС и народа. В интерес на всички е инструментът сега да работи и да работи възможно най-ефективно.

 
  
MPphoto
 

  Sylvie Guillaume (S&D).(FR) Г-жо председател, госпожи и господа, първо бих искала да поздравя всички докладчици и особено моята колега и съседка г-жа Gurmai, за тяхната забележителна работа относно този въпрос.

Създаването на гражданската инициатива е едно най-интересните нововъведения на Договора от Лисабон. Според мен тя представлява нова законодателна власт в рамките на европейските институции, поставена в ръцете на гражданите.

В контекст, в който чувството за принадлежност към Съюза все още е твърде слабо и когато равнищата на въздържане от европейските избори по-специално са особено обезпокоителни, този нов инструмент ще позволи на европейските граждани да се превърнат в пълноправни участници в европейската демокрация. Освен това този въпрос поражда огромно любопитство и безспорен интерес.

Ето защо да се подчертаят изрично рисковете, които гражданските инициативи могат да поставят, би изпратило лош сигнал. Макар, разбира се, това да е необходимо, за да се разгледа тази разпоредба правилно, ние не трябва да се страхуваме от обсъжданията, които могат да възникнат.

Компромисът между Парламента и Съвета е отлично балансиран и въпросът ще бъде, след като този текст бъде приет, да се гарантира, че този инструмент ще влезе в сила възможно най-бързо, тъй като гражданите очакват това от нас и това е важна възможност.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Carlo Casini (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, в качеството си на председател на комисията по конституционни въпроси, изказвам се преди всичко, за да благодаря на всички членове на моята комисия за добрата им работа, по-специално г-н Lamassoure и г-жа Gurmai, които свършиха прекрасна работа във връзка с постигането на целта за прилагане на една от най-важните промени в Договора от Лисабон.

Комисията изслуша също становището на всички национални парламенти и експерти, които работят в близък контакт с Комисията, за което бих искал искрено да благодаря на члена на Комисията Шефчович, и с желанието на Съвета да се ангажира с диалог, за което бих искал да благодаря на г-н Шастел.

Прилагането на член 50 от Правилника за дейността също свърши много добра работа, като ни позволи да работим ефективно с комисията по петиции.

Аз лично подкрепих необходимостта от годишен краен срок за влизането в сила на регламента и целта със сигурност не беше да се отложи прилагането му, а точно обратното, да се гарантира, че първоначалното прилагане ще бъде извършено цялостно и добросъвестно, така че всички държави-членки, без изключение, да могат да изпълнят изискването да се подготвят инструменти за участие и проверка.

Считам, че най-голямото положително въздействие на новата схема е да повиши осведомеността за гражданството на ЕС, което сега е обогатено с правомощието за участие в законодателния процес, включително предоставянето на стимул. Също така съм сигурен, че предоставените механизми ще гарантират лесно участие за гражданите, като същевременно предотвратяват злоупотреба.

В крайна сметка считам, че с коледните празненства, които са само след няколко дни, приемането на този регламент представлява хубав подарък за европейските граждани и за самата Европа.

 
  
MPphoto
 

  Jo Leinen (S&D).(DE) Г-жо председател, радвам се, че мога да говоря след своя правоприемник в комисията по конституционни въпроси, тъй като подкрепях този проект 10 години и европейската гражданска инициатива беше включена в текста на договора почти в последния момент. Връщайки се назад, членовете на този Парламент и на националните парламенти бяха тези, които поеха инициативата в Конвенцията. Това отваря нова глава в отношенията между гражданите и европейските институции. Всички се надяваме, че това ще намали разстоянието между хората и политиката в Европа. Гражданската инициатива не е решение за всичките ни проблеми, но може много да помогне. Най-вече бих искал да видя повече откритост в Европа под формата на трансграничен дебат относно настоящите въпроси, което е в интерес на гражданите. В моята област – околната среда, мога да се сетя за редица въпроси, които биха могли да бъдат включени в дневния ред на Европейския съюз, като се използва този инструмент, и по-специално в дневния ред на Комисията в ролята й на европейско правителство или изпълнителна власт. Също така бих искал да попитам Комисията как се подготвя за тези бъдещи инициативи. Не трябва да разочароваме хората.

Бих искал да благодаря на всички и особено на докладчиците г-жа Gurmai и г-н Lamassoure за отличната им работа.

 
  
MPphoto
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). - (LT) Г-жо председател, това действително е радостен и важен ден за Европейския парламент. Много се надявам, че ще одобрим този механизъм, който ще позволи на гражданите ни да участват в създаването на бъдещето на Европейския съюз не само, като избират Европейския парламент, но също така като участват активно в процеса за създаване. Много е важно гласовете на гражданите да бъдат чути. Преди няколко години аз самата имах възможността да представлявам десетки хиляди граждани на Европейския съюз, когато представих петиция до Европейския парламент, и съм изключително доволна, че тогава Европейският парламент прие резолюция, основана на петицията. Прекрасно е, когато усещаш, че твоят глас, твоят глас като гражданин, се чува в институциите на Европейския съюз. Трябва да има диалог между Европейската комисия и гражданите и не трябва да има никакви ситуации, които биха демотивирали гражданите. Това е стъпка към по-тясно сътрудничество не само между институциите и гражданите, но сред самите граждани. Става въпрос за признаване и идентифициране на някои проблеми и предоставяне на единно решение за тях, но процесът трябва да бъде безопасен и прозрачен и трябва да прилагаме принципа на субсидиарност.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Enciu (S&D). - (EN) Г-жо председател, първо искам да поздравя Zita Gurmai и Alain Lamassoure за този доклад. Решително приветствам механизма на гражданската инициатива. Това е много положителна инициатива, насочена към обикновените хора. Тя ще послужи, за да се намали значително демократичния дефицит между хората и институциите на Европейския съюз. Най-вече предоставя на гражданите платформа, за да изразяват и предлагат идеи за европейско законодателство. Необходимостта от най-малко една четвърт от всички държави-членки, за да се съберат подписи за инициативата, гарантира, че инициативата ще представлява необходимостта от законодателно предложение от представителна извадка от обществото.

В заключение, бих искал да подчертая, че е важно да има пълна прозрачност по отношение на основаването на инициативата и източниците на финансова подкрепа за организаторите.

 
  
MPphoto
 

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE).(ES) Г-жо председател, бих искала да поздравя докладчиците, тъй като тяхната работа ще предостави на европейските мъже и жени възможността да превърнат опасенията си в инициативи в Европейския парламент.

Днес подобряваме демокрацията, като доближаваме процесите на вземане на решения до гражданите и ги правим по-открити и съвещателни, винаги насочени към хората.

Този регламент е част от политическия цикъл „Европа 2020“ и е основен инструмент за управление на познанията и таланта, налични в обществото. Той също така ще изисква от нас да придобием нови умения, така че да можем да бъдем по-видими като политически лидери във виртуалните общности, в дигиталното общество, и да ръководим по различен начин, който е по-близък до хората и по-хуманен. Това е стъпка към политическа иновация, която трябва да ни помогне да бъдем по-прозрачни и да възстановим доверието на хората в политиката.

В крайна сметка гражданската инициатива ще бъде възможност за регионите да преодолеят липсата на признание, която те изпитват в настоящата институционална структура на Съюза. Сигурна съм, че с решителност и въображение регионите също ще използват този механизъм, за да представят предложенията си директно на този Парламент.

 
  
MPphoto
 

  Oreste Rossi (EFD).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, преди Договора от Лисабон Европейският парламент не беше открит към исканията на своите граждани, отчасти тъй като два от неговите основни органи – Комисията и Съветът – се назначават, а не се избират като Парламента, и също така, тъй като не съществуваше разпоредба за публично участие.

С влизането в сила на новия договор европейските граждани могат да представят предлагани инициативи чрез събиране на достатъчен брой подписи. Донякъде подкрепяме регламента, тъй като подобрява първоначалния текст на Комисията. Процедурата за допустимост за предложението е съчетана с процедурата за регистрация и е последвана от събирането и проверката на подписите.

За съжаление, докладът е неадекватен поради липсата на какъвто и да било механизъм, за да се провери автентичността на подписите. Това би могло да доведе до представянето на фалшиви подписи и следователно да намали популярната демократична стойност на инициативата.

 
  
MPphoto
 

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-жо председател, гражданската инициатива има много различни форми. Петиция ли е? Да, но не свободно изготвена. На вносителя на петицията се казва предварително какво може да иска, което е в компетентността на Комисията, и какво не може да иска, тоест нещо, което Комисията счита, че не е достатъчно сериозно или е в противоречие с така наречените европейски ценности.

Референдум ли е? Съвсем не. Беше описан неправилно като пример за пряка демокрация. Няма да има обаче народен вот, който да включва всички граждани. Дори един милион подписи да бъдат събрани, Комисията няма да е задължена да предприема съответни действия.

Дори няма наистина да бъде гражданска инициатива. Малко вероятно е обикновени граждани да се организират самостоятелно. Само мощни интереси ще я счетат за лесна, за да мобилизират становище. Най-вече ще бъде квази-демократично „козметично средство“ за една недемократична институция.

Означава ли това, че й се противопоставяме? Не. Уверен съм, че засегнатите опоненти ще я използват, за да унищожат европейския проект.

 
  
MPphoto
 

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE).(PL) Г-жо председател, европейската гражданска инициатива следва да бъде инструмент, който позволява на гражданите да участват по-пълноценно в живота на Съюза и това от своя страна следва да възстанови очевидно нарушената комуникация между Европейския съюз и гражданите. Име, адрес, националност и подпис – изцяло съм съгласен, че това следва да е достатъчно, за да се гарантира, че лицето, което подписва, съществува и не се е подписало два пъти. Отпадането на изискването за идентификация чрез използване на документ за самоличност – решение, което, за съжаление, не беше взето, би могло да повлияе много в създаването на лесен за ползване от гражданите инструмент.

Във времена, когато защитата на личните данни поражда конкретни опасения, събирането на поверителни лични данни като идентификационния номер може да обезсърчи много граждани да подпишат инициатива. Длъжностните лица, които насърчаваха задължението да се представя документ за самоличност, очевидно не са оценили този въпрос. Да се позволи на европейските граждани да представят предложения за ново законодателство относно въпрос от социална значимост е безценна част от демокрацията и се чувствам поласкан, че мога да бъда част от процеса за предоставяне на този инструмент на гражданите на Европа.

 
  
MPphoto
 

  Kriton Arsenis (S&D).(EL) Г-жо председател, бих искал да благодаря на докладчиците за отличната им работа. Решихме да включим правото на гражданите да изискват законодателни инициативи от Комисията в Европейската ни конституция – Договорът от Лисабон. Гражданите ни приеха това и вече задвижиха първата инициатива чрез събирането на повече от един милион подписи. Въпросът, който избраха, е въпрос, който действително се отнася до всички нас, въпрос, относно който дори без подписи, Комисията следва да поеме инициатива. Те повдигнаха въпроса за независимостта на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) пред интересите на компаниите за биотехнологии, въпрос, който членът на Комисията Дали призна и поиска мораториум върху културите, докато не бъдат създадени надеждни механизми за контрол, за да се потвърди въздействието на модифицираните организми върху човешкото здраве, биологичното разнообразие и безопасността на храните. Призовавам Комисията да поеме тази инициатива.

 
  
MPphoto
 

  Constance Le Grip (PPE).(FR) Г-жо председател, аз също бих искала да благодаря на четиримата ни докладчици, които извършиха забележителна работа и донесоха значителна добавена стойност от Европейския парламент за текста, първоначално предложен от Комисията.

Гражданската инициатива, която ние в групата на Европейската народна партия (Християндемократи) сме на етап да приемем възторжено, е важна стъпка напред от Договора от Лисабон. Нека не се заблуждаваме, този инструмент действително може да промени европейския политически пейзаж, стига да го използваме както разумно, така и решително. Той може да допринесе да се позволи на европейските граждани да участват пряко в европейския политически дебат. Може да допринесе за изясняване на европейското обществено мнение, а именно мнението на европейските мъже и жени, които се събират, за да разискват, които приемат обща позиция и се обединяват около наистина европейски въпроси. Нека обаче не разочароваме нашите граждани.

Нека призовем настоятелно държавите-членки бързо да предприемат мерки за прилагане, когато е целесъобразно, нека не разочароваме нашите граждани, тъй като укрепването на европейската демокрация зависи от това.

 
  
MPphoto
 

  Judith A. Merkies (S&D). - (NL) Г-жо председател, аз също бих искала да поздравя всички, особено нашите граждани, и с интерес очаквам да работим конструктивно заедно.

Действително е вярно, че ние трябва по-специално да гарантираме, че поддържаме нисък праг, а това означава да се позволи на всички да участват в гражданска инициатива. За съжаление обаче, на младите хора под 18 години им е отказана тази възможност, тъй като точно те са хората, които толкова много искаме да включим в политиката.

За съжаление, също така оставихме на държавите-членки да решават дали да създадат инициативи онлайн. Несъмнено не можете да очаквате от нас все още да работим с хартия в наши дни и време, в което присъствието онлайн е доказало, че е много ефективен инструмент за организиране на хора както от политическа гледна точка, така и по отношение на интересите им.

Какво точно очакваме, че ще можем да постигнем с гражданската инициатива? Действително считам, че Комисията би следвало да е в състояние да каже, на много ранен етап, дали някои предложения като тези, които бяха представени тук, като това за премахване на Парламента, действително ще представляват гражданска инициатива или не. Какво можете да направите във връзка с това? Кой ще разработва тези неща и кога можем да очакваме законодателно предложение?

Ние политиците живеем в стъклени домове. На хората е позволено да гледат вътре, а сега ще могат също да се отбиват и да участват. Очаквам с нетърпение да бъде осъществено конструктивно сътрудничество.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − За тези от вас в Парламента, които искаха да участват в разискването съгласно процедурата с вдигане на ръка („catch the eye“), няма да мога да включа повече оратори, но бих ви припомнила, че можете съгласно Правилника да направите писмено изявление, което ще бъде приложено към пълния стенографски протокол на разискването, така че бих ви призовала настоятелно да направите това, ако желаете.

 
  
MPphoto
 

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. (EN) Г-жо председател, първо бих искал да благодаря на уважаемите членове на този Парламент за тяхната голяма подкрепа за този регламент. Също така бих искал да им благодаря за изключително положителната европейска енергия, която се излъчваше от този Парламент по време на разискването. Както видяхме днес сутринта, тази година е доста голямо предизвикателство за Европа, но считам, че разискването показа, че днес е много добър ден за европейските граждани и много добър ден за Европа. Бих искал да подчертая, че Комисията иска тази важна инициатива да бъде успешна и ще я разглеждаме в много конструктивен дух.

В отговор на някои въпроси, които бяха повдигнати от членовете на ЕП, бих искал да ги уверя, че ще помагаме на организаторите. Ще организираме местата за контакт и ще организираме информационните бюра, чрез които ще съветваме организаторите за това кое е възможно, кое не е, какви видове разпоредби се предвиждат, какви видове инициативи се организират или какви видове конкуриращи се или противоположни предложения сме получили от други организационни комитети. Ще се опитаме да бъде възможно най-лесна за прилагане и възможно най-близка до гражданите гражданска инициатива.

Вземаме предвид опасенията, изразени от г-жа Corazza Bildt и г-н Casini, много сериозно. Ето защо по време на целия процес ще настояваме относно значението да се запази институционалният баланс в този регламент и да се запази изключителното право на инициатива на Комисията, тъй като Комисията е отговорна за всички граждани не само за организаторите на инициативата, но също така за общите европейски интереси. Ето това също трябва да следваме в този процес.

В отговор на г-н Groote бих искал да го уверя, че след като европейската гражданска инициатива е успешна, ще следваме процедурата, установена с регламента. Ще приемаме организаторите на подходящо равнище – равнище на член на Комисията или генерален директор – след това ще присъстваме на възможно най-високо равнище на изслушванията, организирани от Европейския парламент. В рамките на три месеца ще установим много точни причини в съобщението, в случай че искаме да продължим със законодателни предложения, ако се налага да проучим въпроса допълнително, или ако инициативата е твърде спорна, в случай че няма да продължим с последващи предложения.

Надявам се, че този нов инструмент ще ни помогне да провеждаме по-добър европейски дебат в Европа и повече европейски въпроси в столиците на държавите-членки. Надявам се, че европейската гражданска инициатива ще бъде много успешен проект и ще видим това, когато я преразгледаме за първи път. Благодаря ви за подкрепата.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета.(FR) Г-жо председател, уважаеми колеги, позволете ми да кажа няколко думи след члена на Комисията Шефчович.

Както разискването показа, това е забележителен въпрос. Някои отговори не получиха отговор, не всички опасения бяха разсеяни. Това е истински компромис.

Да пренесем гражданската инициатива в действителността. Да преценим регламента в дългосрочен план, тъй като този инструмент очевидно ще ни позволи да се развие неговия механизъм.

Отново ви благодаря за вашето сътрудничество. Желая на гражданската инициатива всичко най-добро.

 
  
MPphoto
 

  Zita Gurmai, докладчик. (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на колегите си за всички направени от тях забележки. Много се радвам, че мнозинството сред нас подкрепя добавянето на нов пласт към европейската ни демокрация.

Напълно естествено е и се очакваше, че съществуват опасения, но ако опитваме силите си в нещо изцяло ново, ние не можем да отговорим на всички въпроси и да разсеем всички опасения предварително. Уверена съм обаче, че регламентът, който представяме днес, разглежда много от предизвикателствата, които бихме могли да си представим по време на подготовката на регламента.

Не трябва да се опасяваме от тази нова страна на демокрацията. Трябва да се вслушваме по-добре в мненията на европейските граждани и не трябва да се страхуваме да го правим. Това е една от дългосрочните цели, не е ли така? Трябва да се страхуваме само дали европейската гражданска инициатива се използва в разрез с духа на Договора, не за заложената в нея цел, а неправомерно или изобщо не се използва.

Направихме всичко възможно, за да се намали този риск в регламента с помощта на Sylvia Kaufmann, която изготви първия доклад относно европейската гражданска инициатива в Парламента. Също така бих искала да благодаря на целите екипи на Марош Шефчович и Alain Lamassoure и другите ни колеги. Също така бих искала да благодаря на екипа, работещ за унгарското председателство на Европейския съюз, за сътрудничеството им.

Бих искала да подчертая, че прилагането на регламента е от решаващо значение и за тази цел бих искала да предложа помощта и сътрудничеството си на новото унгарско председателство.

Уверена съм, че гласуването след час ще подкрепи компромиса, постигнат между европейските институции. Това е единственият начин, по който можем да предоставим хубав коледен подарък на европейските граждани: солиден регламент относно европейската гражданска инициатива. Да не ги караме да чакат повече.

Благодаря ви много за вниманието и бих искала да пожелая на вас и на всички граждани тук, които станаха свидетели на това разискване, Весела Коледа и Щастлива Нова година.

 
  
MPphoto
 

  Alain Lamassoure, докладчик. (EN) Г-жо председател, по това време и в този час, след всичко, което беше казано, щастлив съм, че мога последен да се изкажа по този въпрос, който познавате толкова добре, колкото и аз.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след малко.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма.(RO) Искам да поздравя авторите на доклада за резултата от гласуването, постигнат в комисията. Гражданската инициатива е от голяма символична стойност и предлага един от най-ефективните начини за укрепване на демокрацията в ЕС. Гражданите трябва да възприемат новия инструмент като лесен за използване, достъпен и надежден. Следва да спомена, че по време на преговорите със Съвета Румъния успя да постигне баланс между достъпността на инициативата и предвидените разпоредби, които предотвратяват злоупотребата с нея. Считам, че последните изменения включват по-бърза „допустимост“ за проверка на предложенията, по-нисък праг за броя на участващите държави и по-лесен процес за подписване на петиции. Бих искала да подчертая колко е важно да се регулира този инструмент в цяла Европа. Трябва да търсим решение, което ще насърчи участието на широката общественост. Като се има предвид това комуникационните дейности и информационните кампании имат важна роля.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма.(FR) Гражданската инициатива най-накрая ще види бял свят. Това невероятно демократично нововъведение ще положи основите на ново европейско гражданство. Тя ще се превърне в инструмента, който позволява на европейската общественост да даде пряк израз на опасенията си относно въпроси, които могат да бъдат от решаващо значение за общото ни бъдеще. Обхватът на интервенция е също толкова важен, колкото и разширеният мандат на Съюза. Европейският парламент насърчава бързо, ефективно прилагане. Тази инициатива беше въведена с Договора от Лисабон и все пак остави на европейските институции да постигнат споразумение относно практическите споразумения. Условията за организиране на инициатива, която Парламентът искаше да бъде гъвкава (милион души от най-малко една четвърт от държавите-членки, което се равнява на седем държави понастоящем), ще предоставят на заинтересованите граждани всичко, от което се нуждаят, за да изискат от Комисията да предложи нов законодателен текст. Това ще стане възможно следващата година.

 
  
MPphoto
 
 

  Piotr Borys (PPE), в писмена форма.(PL) С Договора от Лисабон, ние дадохме националност на гражданите на ЕС. Следващата стъпка е да се предостави гражданската инициатива на гражданите на ЕС. Рядко се случва законодателен или изпълнителен орган да прехвърли някои от правомощията си на гражданите. Това показва голяма зрялост. Това е нашият отговор на демократичния дефицит.

Работата ни не е основана единствено на представителната демокрация – тя също е основана на демокрацията на участието. По-рано политиката за развитие и консултациите с граждани в процеса на вземане на решение не винаги са оправдавали очакванията на пребиваващите лица на територията на Европейския съюз. Гражданската инициатива, резултат от труден компромис, най-напред гарантира пълна прозрачност. Второ, ние опростихме цялата система. Също така въведохме иновация под формата на възможност за подаване на изявления за подкрепа онлайн. Днес основните усилия за насърчаване на гражданската инициатива ни очакват и те ще трябва да бъдат предприети от Комисията и Парламента, както и от държавите-членки. Ние следва също така да разгледаме дали откритостта на гражданската инициатива може да бъде застрашена от демагожки или популистки предложения. Не считам, че това ще се случи. Всяка предложена от гражданите инициатива по необходимост ще включва по-голяма отговорност от страна на Комисията и Парламента.

 
  
MPphoto
 
 

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма.(CS) Договорът от Лисабон е поставил основите на новата европейска гражданска инициатива, която досега е липсвала в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Лично аз приветствам тази нова възможност, която отговаря на честата критика, че във функционирането на ЕС е налице демократичен дефицит в процесите за вземане на решения. Този нов инструмент позволява на гражданите на ЕС да се обърнат директно към Комисията и да отправят искане към нея да представи законодателно предложение за решаване на конкретен въпрос. Това задълбочава отношенията между гражданите на ЕС и институциите на ЕС, тъй като премахва този често критикуван демократичен дефицит в процесите за вземане на решения и пряко включва гражданите във вземането на решения. По мое мнение, европейската гражданска инициатива доближава повече институциите на ЕС до гражданите и по този начин изпълнява принципа на субсидиарност като основен принцип на механизмите на Европейския съюз за вземане на решения. Също така бих искала да спомена, че Комитетът на регионите е посочил, че местните и регионални органи са проявили интерес към европейската гражданска инициатива. Тези органи можеха да се включат в процедурата в качеството на организатори или поддръжници; все пак те са най-близо до гражданите на ЕС. Това е само една от многото причини, поради която подкрепям въвеждането на европейската гражданска инициатива.

 
  
MPphoto
 
 

  Jim Higgins (PPE), в писмена форма. (EN) С нетърпение очаквам европейските граждани да се възползват от този мощен инструмент възможно най-скоро и се радвам да видя края на законодателната процедура една година след влизането в сила на Договора от Лисабон. Гражданската инициатива е основна новост в Договора от Лисабон. Тя предоставя на европейските граждани ново право, вследствие на което един милион граждани могат да отправят искане към Европейската комисия да предложи нов закон на ЕС, като по този начин доближава Европейския съюз до гражданите. Гражданската инициатива е ценен инструмент, чрез който гражданите могат да постигнат амбициозни резултати посредством работа в екип – това е същността на европейския проект. Тази инициатива ще гарантира, че институциите продължават да работят по въпроси, които са най-важни за гражданите, докато насърчават трансграничния дебат по европейски въпроси. Това е дейност в развитие и Комисията ще представя доклад на всеки три години относно прилагането на инициативата.

 
  
MPphoto
 
 

  Martin Kastler (PPE), в писмена форма.(DE) Днешният вот относно европейската гражданска инициатива е важна стъпка за повече демокрация в Европа. Приветствам компромиса и ще го подкрепя, тъй като докладът, изготвен от г-н Lamassoure и г-жа Gurmai, е първата стъпка в правилната посока. Госпожи и господа, ние не трябва да се страхуваме гражданите да разполагат с повече възможности, за да изразят тяхната воля. Ние трябва да предоставим на гражданите на Европа повече права за съвместно вземане на решение не само на всеки пет години на европейските избори. За целта са необходими решителност, сила и издръжливост. Решителност, за да продължаваме да се връщаме към диалога. Издръжливост, тъй като решенията не могат непременно да се вземат по-бързо и сила, тъй като представителната ни демокрация включва най-после, по мое мнение, повече елементи на участието. Целта ни трябва да бъде задълбочаване на диалога в Европа между гражданите и политиците. Доволен съм, че днес с европейската гражданска инициатива ние се приближаваме с още една стъпка към Европа на гражданите. Убеден съм, че един ден ние, европейците, ще вземаме съвместни европейски решения под формата на граждански решения.

 
  
MPphoto
 
 

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. (EN) Как да доближим Европа до гражданите и как да доближим гражданите до Европа е един от основните въпроси, които продължават да се обсъждат вероятно от началото на Европейската общност. Конвента за бъдещето на Европа е разработил основата на настоящия Договор от Лисабон и също така е създал основа за механизма за гражданска инициатива. Сега ние имаме това пред нас в конкретна форма и в най-близко бъдеще всички граждани на ЕС ще имат възможността да представят важни за тях въпроси на вниманието на европейските политици. Тази инициатива е една от най-силните мерки за обединяване на гражданите в Европа – инициатива, която изисква съвместно действие, сътрудничество, координация и воля, за да се работи заедно за обща европейска цел. Всеки глас в обществото е от значение, но само единният глас може действително да предизвика промяна. Аз призовавам Комисията и държавите-членки да насърчат тази инициатива и да гарантират, че тя е лесно достъпна за всеки. Особено приветствам предложението за съвместни изслушвания с Комисията и Парламента. Много е важно пряко избраният Европейски парламент да бъде активно включен и да проследява опасенията и проблемите на гражданите.

 
  
MPphoto
 
 

  Ádám Kósa (PPE), в писмена форма.(HU) Много е важно гражданите да разполагат с възможност за поемане на инициативи във връзка с въпроси, които имат най-голямо въздействие върху техния живот, във възможно най-кратък срок, по предварително определен начин и в подходяща рамка. Както е добре известно, аз съм ръководител на една от най-дългогодишните представителни групи за лица с увреждания в Унгария, над стогодишната Унгарска асоциация за глухи лица и лица с увреден слух. Въз основа на опита, който съм придобил по време на моята работа тук, вече на този етап бих се осмелил да кажа, че работата на г-н Lamassoure и г-жа Gurmai ще има осезаеми резултати под формата на граждански инициативи. С особено съжаление отбелязвам, че инициативата „1million4disability“, стартирана през 2007 г. от общността на 80 милиона лица с увреждания, живеещи на територията на Европейския съюз, която събра 1,35 милиона истински подписа, остана без успех. Подобна инициатива сега би имала последствия и резултати и аз благодаря на всички за тяхната работа в това отношение.

 
  
MPphoto
 
 

  Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. (FI) Гражданската инициатива е приветствано допълнение към активното гражданство. Заедно с действителната правна инициатива, тя ще има важна роля в провокирането на политически дебат.

Все още обаче не е взето окончателно решение относно обхвата на гражданската инициатива. Европейската гражданска инициатива следва да бъде начин за изменение на Договорите на ЕС. С Договора от Лисабон, дори Комисията разполага с правомощието да прави предложения във връзка с това. Ето защо гражданската инициатива следва също така да има потенциал за формулиране на инициативи. Някой може да види инициативи в областта на социалните въпроси например, обосновката за които може да бъде открита в Хартата на основните права на ЕС. Следователно разискването относно необходимостта от изменение на Договорите не следва да приключва с ограничено тълкуване на гражданската инициатива: то трябва да бъде по-гъвкаво и да взема предвид обществената гледна точка.

 
  
MPphoto
 
 

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма.(RO) Лансирането на европейската гражданска инициатива доказва, че доближаването на Европейския съюз до гражданите, което беше една от основните цели на процеса на преразглеждане на Договорите, резултат от което е приемането на Договора от Лисабон, е повече от просто абстрактно понятие. Европейската гражданска инициатива ще допринесе значително за по-демократична европейска политическа система, тъй като създава пряка връзка между гражданите на държавите-членки и институциите на ЕС. Текстовете на Парламента отговарят на изискванията за предоставяне на гражданите на опростен, лесно достъпен инструмент и възможността за събиране на подписи онлайн демонстрира способността за приспособяване към действителността на съвременните общества. Инициативата ще предложи на европейските политически партии шанса за промяна от структури, които събират националните партии в организации, които мобилизират волята на гражданите в съвместни проекти. Въпреки това въздействието, оказано от европейската гражданска инициатива, трябва да бъде измервано не само в европейски, но също така и в национален мащаб. Действително фактът, че отсега нататък най-малко 24 750 румънски граждани ще могат да обединят сили, за да предложат подобни инициативи с други граждани от поне една четвърт от държавите-членки, не може да се разглежда отделно от друг факт, според който съгласно румънската конституция е необходимо най-малко 100 000 румънски граждани, за да внесат законодателна инициатива в строго национален контекст.

 
  
MPphoto
 
 

  Algirdas Saudargas (PPE), в писмена форма. (LT) Радвам се, че едва година след влизането в сила на Договора от Лисабон, беше постигнато споразумение във връзка с регламента относно гражданската инициатива. Регламентът е огромно постижение, което укрепва принципите на демокрацията в Европейския съюз. Правото на иницииране на законодателен процес, което е предоставено на един милион граждани, ще насърчи интереса към политиките на ЕС и участието в тях. Много е важно, че Парламентът успя да опрости процедурите за внасяне и организиране на инициативи. Инициативата ще бъде успешна единствено ако е лесно приложима и достъпна за всички. Тя трябва да бъде ясна и разбираема и гражданите трябва да могат да участват в нея и да искат да го направят. От друга страна, е необходимо също така да се гарантира прозрачност в организирането и финансирането на инициативата и тя трябва да остане израз на самите граждани, а не на политически или други групи. Считам, че окончателният текст на регламента, който ще гласуваме днес, ще помогне да се осигури този баланс. Една от целите на Договора от Лисабон е да доближи гражданите до Европа и гражданската инициатива ще подпомогне постигането на това чрез създаване на нова уникална форма на гражданско участие в политиката.

 
  
MPphoto
 
 

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма.(CS) Определянето на условията за функциониране на европейската гражданска инициатива беше сложен процес на преговори и компромис и включваше много разисквания в Европейския парламент, Комисията и Съвета. Бяха включени също така и организациите с нестопанска цел. По време на разискването станаха очевидни някои проблемни области, като как да бъде поддържано европейското измерение на инициативата, прозрачността, метода за събиране на подписи и други процедурни въпроси. Въпреки това най-важният въпрос е общият подход към гражданската инициатива. Ако искаме да се възползваме изцяло от този нов ресурс, не трябва да се страхуваме да прекратим отворения дебат и всъщност да го приложим на практика. Да, ще има популистки и трудни въпроси, но поради тази причина ще бъде толкова важно да има процедура за регистрация за инициатива, преди да започне събирането на подписи. Тази процедура ще оценява дали предложенията отговарят на основните ценности на Европейския съюз или не. Като докладчик в сянка за комисията по култура и образование приветствам постигнатия компромис, особено намаляването на минималния брой държави, необходим за регистрирането на инициатива, на една четвърт от държавите-членки, и факта, че Европейският парламент ще играе активна роля в публичното изслушване на успешните предложения за инициатива. Разбира се, съм на мнение, че избраните представители следва също да имат възможността да се включат в организацията на инициативите. Изразявам твърдо убеждение, че в бъдеще европейската гражданска инициатива ще стане истински израз на европейското гражданство.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

 

7. Време за гласуване
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е време за гласуване.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

 
  
MPphoto
 

  Jean-Pierre Audy (PPE).(FR) Г-н председател, искам да се намеся съгласно членове 146 и 148 от нашия Правилник за дейността относно многоезичието и пренебрегването му в Европейския парламент.

Възползвам се от факта, че резолюцията относно работната програма на Европейската комисия и измененията с номера от 19 до 28 към 12,40 ч. не са преведени на френски език, за да Ви обърна внимание на недопустимото пренебрегване на многоезичието в Европейския парламент.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Благодаря Ви. Ще го имаме предвид в бъдеще и ще обръщаме внимание на подобни въпроси. Това е много важно.

 

7.1. Мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост за програмата „Обучение през целия живот“ и за Палестина (A7-0367/2010, Reimer Böge) (гласуване)

7.2. Проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година във вида, изменен от Съвета (гласуване)
 

– Преди гласуването на изменение 13:

 
  
MPphoto
 

  Martin Schulz (S&D).(DE) Г-н председател, искам да дам обяснение, от името на нашата група, относно изменение 13. Това е изменение, внесено от моя колега г-н Färm в комисията по бюджети, от името на нашата група. Не сме внасяли изменението отново, но групата на Зелените/Европейски свободен алианс го внесе повторно с 40 подписа. Ще гласуваме с „въздържал се“ по изменението. Разбрах се със Зелените и сме на едно и също мнение. Тъй като заявихме, че нашата група няма да внася нови изменения, гласуваме с „въздържал се“. Все пак искам да кажа, че подкрепяме данъка върху финансовите операции и се надяваме, че колегите в другата част на залата ще ни подкрепят в гласуването в близко бъдеще.

 

7.3. Позиция на Парламента относно новия проект на бюджет за 2011 г. във вида, изменен от Съвета (A7-0369/2010, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska и Helga Trüpel) (гласуване)
 

– Преди гласуването:

 
  
MPphoto
 

  Sidonia Elżbieta Jędrzejewska (PPE).(PL) Г-н председател, считам, че колегите трябва да получат обяснение. Гласуваме проекта, представен ни от Съвета, без промени, тъй като той е точно същият като позицията, приета в комисията по бюджети миналата седмица. Той съответства на това, което постигнахме по време на много дългите преговори, продължили 10 месеца.

Използвам възможността да благодаря специално на докладчиците от комисиите на Европейския парламент. Благодаря ви за неотменното доверие и подкрепа. Благодаря ви, че направихте възможно да приемем бюджета за 2011 г. днес, за да може да влезе в сила в началото на януари следващата година.

 
  
 

– След гласуването:

 
  
MPphoto
 

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. (FR) Г-н председател, уважаеми колеги, Парламентът одобри позицията на Съвета относно проекта на бюджет за 2011 г. без изменения. Очевидно съм доволен, от името на Съвета, че постигнахме съгласие относно бюджета за 2011 г.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Моля за внимание. Важно е. За първи път приложихме процедурата, предвидена в Договора от Лисабон. Миналата година следвахме опростена процедура. За първи път следваме цялата процедура съгласно Договора. Затова искам да направя следното изявление. Европейският парламент прие позицията на Съвета от 10 декември 2010 г. относно проекта на общ бюджет, представен от Комисията на 26 ноември 2010 г. Бюджетният процес е завършен в съответствие с член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Според този член и точка 4, буква а) от него обявявам, че бюджетът за финансовата 2011 година е окончателно приет, и сега ще подпиша документа официално.

 
  
 

Колеги, няколко думи накрая. Искам да благодаря и да поздравя всички колеги от Помирителния комитет, 27 души, за упоритата им работа и за постигнатия положителен резултат.

Искам да помоля трима ключови участника да дойдат за снимка: Alain Lamassoure, председател на комисията по бюджети, и докладчиците Sidonia Jędrzejewska и Helga Trüpel.

(Ръкопляскания)

Искам също така да изкажа благодарността си към председателството на Съвета, белгийското председателство, за отличното сътрудничество и активност, особено на премиера Ив Льотерм и държавния секретар Мелхиор Ватле, които не са тук в момента. Бяхте много дейни от страна на белгийското председателство.

Също така искам да благодаря на г-н Барозу, който не присъства в залата, и на члена на Комисията Левандовски, че изготвиха бюджета и улесниха постигането на съгласие днес. Моля заповядайте за бърза снимка.

(Ръкопляскания)

 

8. Връчване на наградата „Сахаров“ (тържествено заседание)
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. − Уважаеми г-н Шастел, действащ председател на Съвета, уважаема госпожо Аштън, Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, уважаеми гости,

 
  
 

(PL) Наградата „Сахаров“ е символ на Европейския парламент в борбата за зачитане на правата на човека по света. Празният стол в средата на нашата парламентарна зала свидетелства за това, колко силно се налага и колко необходимо е днес да се обърне внимание на най-важните примери за хора по света, които се борят за свобода на словото. Аз наистина писах на президента на Куба, за да го помоля да разреши на г-н Fariñas да дойде в Страсбург, но за съжаление това не доведе до очаквания резултат. В петък имаше подобен празен стол в Осло, предназначен за хвърления в затвора китайски дисидент и лауреат на Нобелова награда за мир Liu Xiaobo. В предишни случаи други носители на наградата „Сахаров“ като Hu Jia от Китай и „Дамите в бяло“ от Куба не можаха да получат лично наградата. Олег Орлов, който миналата година беше удостоен с наградата „Сахаров“ от името на организацията „Мемориал“, днес не е с нас, въпреки че беше поканен на церемонията.

Госпожи и господа, Guillermo Fariñas е удостоен с тази награда за неговата борба за възстановяване на свободата на словото в Куба. В продължение на години той активно се противопоставя на цензурата, рискува живота и здравето си, и 23 пъти е обявявал гладна стачка. Прекарал е 11 години в затвора. Неотдавна, докато провеждаше гладна стачка, той беше близо до смъртта, но точно в този момент в Куба започна освобождаване на дейци на опозицията и задържани поради убежденията им лица. Голямо признание за това дължим на Католическата църква. Точно както някога в моята страна, Църквата изпълнява ролята на институциите на гражданското общество за народа на Куба. За съжаление, 11 души все още са в затвора и сред тях са съпрузите на някои от „Дамите в бяло“. В настоящия момент, от името на всички нас, призовавам за тяхното незабавно освобождаване.

(Силни и продължителни ръкопляскания)

Това е цитат от резолюцията, която приехме през март, в която призоваваме върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, и члена на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество, да се заемат с организирането на диалог с кубинското гражданско общество и с онези, които подкрепят мирния преход в Куба. Днес, на нас все още ни предстои да проведем разискване по доклада на Andrikienė относно правата на човека по света през 2009 г. и политиката на ЕС в тази област. Затова ние ще можем да научим какви са плановете на г-жа Аштън за засилване на политиката на Съюза в областта на правата на човека.

Госпожи и господа, независимо от факта, че хора като Guillermo Fariñas са преследвани и хвърляни в затвора, техният глас не може да бъде заглушен. Ролята на Европейския парламент и ролята на всеки един от нас е да засилим този глас. Затова много се радвам да ви информирам, че след малко ще чуем послание, крака реч, записана за нас от тазгодишния носител на наградата „Сахаров“ Guillermo Fariñas. Това е моментът, в който сертификатът се връчва на лауреата. За съжаление, аз съм принуден да поставя сертификата върху празния стол, но се надявам да ми позволите, от името на всички ни, да пожелая на нашия лауреат много сили и здраве, успех в борбата за свобода и, накрая, възможността да дойде при нас в Европейския парламент в бъдеще и лично да получи своя сертификат и наградата. Благодаря ви много.

(Силни и продължителни ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Guillermo Fariñas (PPE).(ES) Послание до Европейския парламент: Санта Клара, 14 декември 2010 г.

Уважаеми г-н Jerzy Buzek, председател на Европейския парламент,

Уважаеми заместник-председатели и почитаеми членове на най-многонационалния демократичен форум,

За съжаление, поради липса на толерантност, от каквато толкова много се нуждаем на тази наша измъчена планета, аз не мога да бъда с вас като представител на въстаналия кубински народ и на онези кубински граждани, които са загубили страха си от тоталитарното правителство, което ни потиска в продължение на възмутителните 52 години, чиято последна жертва е мъченикът Orlando Zapata Tamayo.

За нещастие на тези, които ни управляват зле в собствената ни родина, това, че аз не мога доброволно да напусна острова, на който съм се родил, и да се върна на него, сам по себе си е неопровержимо доказателство на факта, че за съжаление нищо не се е променило в системата на самодържавие, господстваща в моята страна.

В съзнанието на сегашните управници на Куба ние, кубинските граждани, сме просто като робите, чийто потомък съм, които са били отвлечени в Африка и насилствено докарани в Америка. За да мога аз или всеки друг обикновен гражданин да пътуваме в чужбина, ние се нуждаем от Carta de Libertad, с други думи карта „Свобода“, точно от каквато са се нуждаели робите, само че днес тя се нарича Carta Blanca, т.е. „Бяла“ карта.

Моята най-голяма надежда е, че вие няма да позволите да бъдете заблудени от измамните твърдения на един жесток режим, който практикува „див комунизъм“, чието единствено желание, претендирайки че извършва видими икономически промени, е Европейският съюз и Европейският парламент да отменят Общата позиция и да позволят на режима да се възползва от заемите и инвестициите за подпомагане на страните от Третия свят съгласно споразуменията от Котону.

Бивши политически затворници или лишени от свобода поради убежденията им лица, освободени наскоро от „дивия комунизъм“, със сигурност ще са заели местата си до вас. Би било грешка да се мисли, че те са пуснати на свобода. Те и техните семейства са подложени на „психологическо изгнание“, защото най-близки и най-скъпите им хора са подложени на шантаж от страна на неосталинисткото кубинско правителство.

Ние, представителите на мирната опозиция в Куба, заемаме стоическа, рационална позиция към материалните или духовните трудности, които понасяме, както правим и по отношение на риска да загубим свободата и дори живота си, след като сме част от най-необлагодетелствания слой от населението. Тук в Куба ние всички страдаме, но не се оплакваме, и поради това се надяваме, че ще можем да разчитаме на вашата подкрепа.

Уважаеми членове на Европейския парламент, моля ви да не се поддавате на исканията на управляващия кубински елит, докато не бъдат удовлетвори следните пет искания:

Първо: да се продължи с освобождаването, без изпращане в изгнание, на всички политически затворници и задържани поради убежденията си лица, и да се поеме публичният ангажимент никога повече да не се хвърлят в затвора политически опоненти, които мирно изразяват мнение.

Второ: незабавно да се сложи край на жестокия побой и на заплахите, на които мирната опозиция в страната е подлагана от страна на военните и паравоенните последователи на режима.

Трето да се обяви, че всички кубински закони, които нарушават Всеобщата декларация за правата на човека, ще бъдат разгледани и отменени.

Четвърто: да се предоставят необходимите средства, във всекидневната практика, за създаване на опозиционни партии, на средства за масово осведомяване, които да не са подчинени на системата на „държавен“ социализъм, независими профсъюзи и всякакъв вид мирни социални организации.

Пето: да се признае публично, че всички от кубинската диаспора имат право да участват в културния, икономически, политически и социален живот на Куба.

В този критичен момент в историята на моята страна вие и всички добронамерени мъже и жени по целия свят трябва да обърнете сериозно внимание на продължителните социални вълнения и протести в Куба, породени от негодувание пред лицето на арогантната власт на правителство, способно да издаде заповед за убийството на мои сънародници.

Уповавам се на Бога, че няма да има ненужна гражданска война между кубинците поради слепия отказ да се приеме, че политическият модел на „държавен социализъм“ е бил и продължава да бъде провал навсякъде, където е правен опит за въвеждането му – нещо, което и самият исторически лидер на прословутата Кубинска революция е признал в чуждата преса.

Управляващите Куба старци в ежедневното си пренебрежение към тези, които управляват, не искат да разберат, че трябва да бъдат държавни служители и че всички истински държавни служители дават на сънародниците си възможността да ги сменят или одобряват. Никой, който е на власт, не трябва да иска да бъде обслужван от управляваните от него, както е случаят с Куба.

С нашите сестри и братя в борбата, които споделят демократични идеали, с онези, които все още са в затвора, онези, които се радват на безспорна свобода по улиците и онези, които са в сурово изгнание, ние ще продължим неравната мирна борба срещу потисниците кастровисти и с помощта на Бог ще спечелим битката без кръвопролития.

Ако има едно нещо, което върша заедно с моите колеги дисиденти, то е да прогонвам всякаква ненавист към моите политически врагове от душата си. Факт е – и това ни прави по-добри хора, които трябва да се справим със задачата за възстановяване на нашата родина – че в тази борба се научих да се ръководя от думите на първия известен дисидент Исус Христос: „обичай враговете си“.

Благодаря на Европейския парламент за това, че не изостави кубинския народ в тези повече от 50 години борба за демокрация. Аз приемам наградата „Андрей Сахаров“ за 2010 г. за свобода на съвестта, която ми беше присъдена, защото се чувствам малка частица от бунтарския дух, който поддържа народа, към който се гордея, че принадлежа.

Изключително съм ви благодарен, госпожи и господа, членове на Европейския парламент, тъй като този жест показва, че вие не сте забравили страданията, които понасяме, и по този начин този ваш жест доближава още повече светлината на свободата до моята страна.

Нека Бог направи така, че в Куба скоро да видим помиряване сред Неговите деца и страната да бъде благословена с демокрация.

Guillermo Fariñas Hernández

Квалифициран психолог

Библиотекар и независим журналист, три пъти лишаван от свобода по политически причини

(Ръкопляскания)

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Stavros LAMBRINIDIS
Заместник-председател

 

9. Време за гласуване (продължение)
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Nicole Sinclaire (NI). - (EN) Г-н председател, изказвам най-добри пожелания на г-н Фариняс и го поздравявам за наградата, но искам да напомня на Парламента, че преди една година представители на „Мемориал“ също абсолютно заслужаваха наградата. Оттогава двама от тях бяха задържани, но въпреки това Русия беше избрана за домакин на престижен турнир по футбол – Световната купа – през 2018 г. пред пет държави от ЕС.

Защо Европейският парламент не изказа безпокойството си? Ако тази награда означава нещо, трябва да се изправите срещу нарушенията на правата на човека.

 

9.1. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Noord Holland ICT/Нидерландия (A7-0353/2010, Barbara Matera) (гласуване)

9.2. Осъществяване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (A7-0360/2010, Tadeusz Zwiefka) (гласуване)
 

– След гласуването:

 
  
MPphoto
 

  Tadeusz Zwiefka, докладчик.(PL) Г-н председател, преди няколко месеца Европейският парламент се съгласи със Съвета за първи път да се задейства процедура на засилено сътрудничество. За първи път в историята на Европейския съюз. Това е изключително важна стъпка, която създава изцяло нова основа за сътрудничество между група държави-членки на Европейския съюз в случаи, в които не е възможно да се постигне съгласието на всичките 27 държави-членки. Това е много важно решение. Днес потвърдихме, че процедурата работи добре.

Искам да изкажа искрена благодарност на Съвета за позицията, която прие като част от работата си с Европейския парламент. Тя е пример за отлично междуинституционално сътрудничество. По време на работата по резолюцията Парламентът участва само като консултативен орган, а честотата на срещите и включването от Съвета на всички предложения, внесени от Европейския парламент и гласувани в комисията по правни въпроси – включването им в окончателния документ – е отличен пример, обещаващ за процедурата на засилено сътрудничество в бъдеще. Благодаря на Съвета и за категоричната подкрепа за нашето предложение за спешен преглед на Регламент Брюксел IIа, което е важно за намирането на изчерпателни решения например на въпроси, свързани с необходимостта от клауза за forum necessitatis, въпрос, който позволява на държавите-членки да запазят сигурност по отношение на работата на техните вътрешни правни системи, като в същото време дава надежда на нашите граждани, че в бъдеще ще могат да избират свободно не само приложимото право, но и съда. Също така искам да благодаря на докладчиците в сянка от комисията по правни въпроси и на докладчиците на комисиите, чиито становища бяха поискани.

 

9.3. Агенции за кредитен рейтинг (A7-0340/2010, Jean-Paul Gauzès) (гласуване)
 

– Преди гласуването на изменение 81:

 
  
MPphoto
 

  Jean-Paul Gauzès, докладчик.(FR) Г-н председател, изменението е чисто техническо, касае датата на влизане в сила на регламента за създаване на Европейския орган за ценни книжа и пазари и факта, че регламентът може да влезе в сила едва на по-късна дата.

Затова трябва да променим едно съображение и един член от текста, който ще гласуваме. Предлагам да премахнем второто изречение в съображение 22 и в член 2. Различните групи, подписали компромисното споразумение, са информирани и съгласни с устното предложение за изменение. Текстът, който ще гласуваме днес, допълва регулирането на агенциите за кредитен рейтинг и е част от политиката на Европейския съюз за подобряване на регулирането на финансовите услуги.

Използвам възможността да благодаря на члена на Комисията Барние и на белгийското председателство за големия им принос по въпроса.

 
  
 

(Устното предложение за изменение се приема)

 

9.4. Отмяна на директивите в областта на метрологията (A7-0050/2010, Anja Weisgerber) (гласуване)

9.5. Гражданска инициатива (A7-0350/2010, Zita Gurmai/Alain Lamassoure) (гласуване)

9.6. Представяне на работната програма на Комисията за 2011 г. (B7-0688/2010) (гласуване)
  

– Преди гласуването на изменение 7:

 
  
MPphoto
 
 

  Doris Pack (PPE).(DE) Г-н председател, искам краят на изменението да се редактира. Текстът е много негативен и искам да гласи следното:

(EN) Инициативата „Младежта в движение“ подчертава значението на посочените по-горе програми.

 
  
 

(Устното предложение за изменение се приема)

- Преди гласуването на изменение 14:

 
  
MPphoto
 

  József Szájer (PPE). - (EN) Г-н председател, искам да кажа само, че оттегляме изменение 14.

 
  
 

- Преди гласуването на изменение 16:

 
  
MPphoto
 
 

  Hannes Swoboda (S&D).(DE) Г-н председател, става въпрос за Съюза за Средиземноморието. Знаем, че в момента е в застой и че искаме да го съживим. Текстът не изразява това достатъчно ясно, така че искаме да добавим следното:

(EN) Настоящият застой на Съюза за Средиземноморието.

(DE) Знам, че е налице противоречие. Вероятно е възможна и друга формулировка, но ние предлагаме:

(EN) Настоящият застой на Съюза за Средиземноморието.

 
  
 

(Устното предложение за изменение не се приема)

 

9.7. Бъдещето на стратегическото партньорство между Африка и ЕС в навечерието на третата среща на високо равнище Африка-ЕС (B7-0693/2010) (гласуване)
  

– Преди гласуването на параграф 8:

 
  
MPphoto
 

  Michael Gahler (PPE).(DE) Г-н председател, става въпрос само за правилното наименование. Текстът трябва да гласи „инициативата за прозрачност в добивната промишленост“. Това беше грешното в текста.

 
  
 

(Устното предложение за изменение се приема)

 
  
 

– След гласуването:

 
  
MPphoto
 

  Paul Rübig (PPE).(DE) Г-н председател, можете ли да ни кажете името на лицето в секретариата, което отговаря за разположението на местата, и дали е в залата?

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Казват ми, че местата се определят от политическите групи.

 

9.8. Основните права в Европейския съюз (2009 г.) – Ефективно изпълнение след влизането в сила на Договора от Лисабон (A7-0344/2010, Kinga Gál) (гласуване)

9.9. Въздействие на рекламите върху поведението на потребителите (A7-0338/2010, Philippe Juvin) (гласуване)

9.10. План за действие относно енергийната ефективност (A7-0331/2010, Bendt Bendtsen) (гласуване)

10. Обяснение на вот
Видеозапис на изказванията
MPphoto
 

  Председател. − Уважаеми колеги, предвидени са много обяснения на вот, така че се налага да бъдем изключително стриктни по отношение на времето. Аз ще прекъсвам всички, които превишат времето, след една минута. Извинявам се за това, но такъв е редът.

 
  
  

Устни обяснения на вот

 
  
  

Проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, във вида, изменен от Съвета

 
  
MPphoto
 

  Ashley Fox (ECR). - (EN) Г-н председател, искам да обясня защо гласувах против бюджета за 2011 г. Гласувах против, тъй като във времена на строги икономии Европейският съюз следва да прояви умереност. Ние трябва да свиваме разходите, а не да ги увеличаваме. По мое мнение срамен е фактът, че първоначално Комисията предложи увеличение от 6%, а Парламентът го подкрепи.

Считам, че нашият министър-председател, Дейвид Камерън, свърши добра работа, като въздейства за намаляване до 2,9%, но ние знаем, че това беше компромис. Не е компромис това, че британските консерватори са особено доволни от този факт и за мен беше чест да гласувам против разточителството на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Sirpa Pietikäinen (PPE). - (FI) Г-н председател, показателен е фактът, че Парламентът за първи път има възможност да одобрява бюджета. По мое мнение в бъдещата бюджетна политика Парламентът трябва да гарантира, че приоритетите се състоят в това Европейският съюз да може да гарантира увеличаването на собственото си участие, че бюджетът подпомага ефективното използване на ресурсите и политиката в областта на изменението на климата чрез свой подбор на политики, като по този начин стратегията „Европа 2020“ и по-екологосъобразната икономика ще постигнат успех.

 
  
MPphoto
 
 

  Syed Kamall (ECR). - (EN) Г-н председател, подобно на моя колега, г-н Fox, аз имам същите опасения, каквито имаха и много други британски консерватори.

Във времена на строги икономии, когато правителствата в Европейския съюз – а всъщност и правителствата в целия свят – се стремят да затягат коланите и да обуздават разходите, как смеем ние да искаме увеличаване на парите на данъкоплатците? Несъмнено сега е време да затегнем коланите и да дадем пример. Не трябваше да искаме увеличаване, нито дори замразяване, трябваше да искаме орязване на бюджета на Европейския съюз, така че данъкоплатците в целия Европейски съюз да могат да възприемат сериозно политиците си и да знаят, че ние разбираме болката, която изпитват в днешно време, и че споделяме тази болка с тях, вместо да изглеждаме като избран елит, който не обръща внимание на хората, които са ни пратили тук.

 
  
  

Доклад: Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Helga Trüpel (A7-0369/2010)

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE). (DE) Г-н председател, правото да се съставя бюджет е основно право на парламентите. Това се отнася и за Европейския парламент. Отговорността, доверието и партньорството са трите ключови аспекта на сътрудничеството между Парламента, Комисията и Съвета. Процесът на провеждане на консултации по бюджет 2011 не беше мярка, изграждаща доверие, в този смисъл. Аз призовавам Комисията и особено Съвета да зачита правата на Европейския парламент, тъй като, както вече казах, правото на съставяне на бюджет е основно право на Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 
 

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-н председател, вчера се питах дали по чудодеен начин не съм попаднал в пространствено-времеви континуум и не се намирам в седемдесетте години на миналия век. Днес се чудя дали не сме в 70-те години на XVIII век.

Нека цитирам изказване на Томас Джеферсън по повод на отдалечаването на правителството от хората. Той казва, че от разстояние и от гледна точка на избирателите управляващите неизбежно са склонни към корупция, разхищения и прахосничество. Какво перфектно описание на бюджета на Европейския съюз с неговите неполучили одобрение сметки, неправилно разпределение на ресурсите и постоянно увеличаващи се числа независимо от опитите на 27-те държави-членки да намалят разходите си. Ето какво се случва, когато няма връзка между данъчното облагане, представянето и разходите, когато Европейският съюз очаква похвала за харченето, а не оскърбления за вдигането на разходите.

Единственият начин, по който можем да приведем числата в бюджета в съответствие с очакванията на обществото, е да върнем отговорността за съставяне на бюджета на националните парламенти и националните парламентаристи, които да докажат правотата си пред избирателите, явяващи се и данъкоплатци.

 
  
  

Доклад: Jean-Paul Gauzès (A7-0340/2010)

 
  
MPphoto
 

  Cristiana Muscardini (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, подкрепяме мярката и благодарим на докладчика за неговата прецизност.

При все това считаме, че тази дейност трябва да подтикне европейските институции да продължават да следят бъдещото развитие на новата дисциплина, тъй като в миналото за съжаление прекалено често възникваха неясни ситуации, които оказваха негативно влияние върху финансовата система и нанасяха щети на стопанските субекти и вложителите.

Считаме за изключително важно да имаме нова европейска система за агенциите и да упражняваме контрол върху всички централни банкови органи, за да гарантираме, че рейтингите действително отговарят на съвременната финансова система и са полезни за обществото. Затова благодаря на докладчика.

 
  
MPphoto
 
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-н председател, въпросът е следният: Кой контролира контролиращите органи? Дори футболните съдии преминават през процес на контролиране и одобрение. След като това е приложимо за футбола, то със сигурност трябва да се прилага и към финансовите пазари. Процесът на оценяване на кредитоспособността и надеждността на финансовите продукти, на банките и дори на държавите като цяло, е оставен на агенциите за кредитен рейтинг. Но когато тези агенции станат монополист и успяват да избегнат каквато и да било форма на контрол върху тях, те получават богоподобен статут и се оказват обожествявани. Не трябва да позволяваме това да се случва. В Библията е казано: „Да нямаш други богове, освен Мене“. Докладът се опитва да подобри ситуацията чрез въвеждане на надзор върху агенциите за кредитен рейтинг. В подходящото време Парламентът трябва да се запита дали тези мерки наистина са се оказали успешни.

 
  
  

Доклад: Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Helga Trüpel (A7-0369/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Barbara Matera (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, с днешното гласуване на бюджета за 2011 г. приключва една нова процедура, която, колкото и болезнена да беше, разкри отговорната и непоколебима позиция на бюджетните органи.

Въпреки че това е компромисно решение, свързано с жертви както от страна на Парламента, така и на Съвета, то попречи на въвеждането на системата за „една дванадесета от бюджета“, която би имала сериозни последици за финансирането на програмите на Европейския съюз.

Парламентът е доволен от постигнатото. Той обаче обвинява тези, които станаха причина за неизпълнението на споразумението по програмата за Международния термоядрен експериментален реактор и по въпроса за гъвкавостта. Така Съюзът губи доверието на международните партньори и рискува да не може да финансира ангажиментите си и да не може да покрие новите сфери на действие, произтичащи от Договора от Лисабон.

Ето защо от януари 2011 г. следва да определим приоритетите и да ги направим финансово устойчиви за години напред.

 
  
  

Доклад: Anja Weisgerber (A7-0050/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Mario Pirillo (S&D).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, необходимостта от модернизиране на измервателните системи и същевременно подобряване на регулирането ни накара да отменим европейските директиви в областта на метрологията.

Аз също съм убеден, че това е първата стъпка към започване на радикална и по-прецизна реформа в тази област. Също така няма съмнение, че трябва да се споразумеем за достатъчен период от време, който да позволи на държавите-членки да оценят последиците от отмяната на тези регламенти върху собствените им закони и да направят всички необходими корекции.

В заключение, решението за отмяна на различните директиви отговаря напълно на необходимостта от по-голямо опростяване, което се усеща особено силно във всички сектори. Надяваме се само, че лечението няма да се окаже по-лошо от болестта.

 
  
  

Доклад: Zita Gurmai, Alain Lamassoure (A7-0350/2010)

 
  
MPphoto
 

  Clemente Mastella (PPE).(IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Договорът от Лисабон въведе ключова новост в демократичното функциониране на Европейския съюз чрез предоставянето на този практически инструмент за гражданско участие в европейския дебат и интеграция.

Всъщност европейската гражданска инициатива въвежда нова концепция за международна демокрация и предоставя на Европейския съюз нова форма на демокрация на участието. Всички наши граждани могат да се обърнат директно към Европейската комисия да представи законодателно предложение.

Ние приветстваме предложението на Комисията, тъй като включването на гражданското общество и формулирането на политиките при вземането на решения укрепват демократичната легитимност на нашите институции и приближават Европейския съюз до неговите граждани.

 
  
MPphoto
 

  Oriol Junqueras Vies (Verts/ALE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, най-напред бих искал да изразя удовлетворението си от одобрението на европейската гражданска инициатива, за която аз бях докладчик в сянка към комисията по култура и образование, макар че съм недоволен от факта, че Парламентът не успя да гласува по два въпроса, които аз считам за основни: правата на младите хора на възраст 16 години да подписват тази инициатива и гласовете на пребиваващите лица.

Ние сме наясно, че тези инициативи не са обхванати от Договора от Лисабон и това са някои от причините, поради които сме против този договор.

 
  
MPphoto
 

  Jens Rohde (ALDE).(DA) Г-н председател, Датската либерална партия днес гласува в подкрепа на гражданската инициатива, тъй като тя насърчава участието на гражданите и ще направи ЕС много по-достъпен. Парламентът успешно изброи няколко стандартизирани условия, които правят гражданската инициатива достъпна, независимо от въпросната държава-членка, и гарантират, че инструментът остава лесен за употреба. Въпреки това гражданите трябва да бъдат от поне една четвърт от държавите-членки – броят на гражданите от всяка държава-членка трябва да бъде най-малко равен на броя на членовете на Европейския парламент от тази държава-членка, умножен по коефициент 750, а гражданите трябва да бъдат на възраст, която им дава право да гласуват на парламентарните избори. Ние считаме, че тези условия са важни, за да се гарантира, че гражданската инициатива също постига валидността, която се изисква, за да бъде инициативата възприета като сериозен принос за развитието на демокрацията.

 
  
MPphoto
 

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, бих искал да кажа няколко думи относно гражданската инициатива. Вярно е, че Договорът от Лисабон означаваше, че ние се възползвахме от нова инициатива, която насърчава гражданите ни да участват в демокрацията. Когато един милион граждани подпишат петиция, Комисията се съгласява да я разгледа, но това ли е всичко? По мое мнение, това е отлична инициатива, но ние трябва да разгледаме по какъв начин тя може да бъде доразвита.

Предпоставката е, че нашите граждани биха участвали в демократичния процес главно чрез гласуване на изборите. Това би било начин за нас да напреднем по въпроси, които са от значение за хората. Следователно тази нова инициатива очевидно, може би, ще насърчи гражданското ангажиране, докато, от друга страна, аз виждам как може да се достигне до положение, в което Комисията само отговаря на инициативи, без да възникне нищо конкретно. При това положение ние трябва да преосмислим как можем да насърчим действително хората да участват във вземането на политически решения.

 
  
MPphoto
 

  Morten Løkkegaard (ALDE).(DA) Г-н председател, само за да добавя към това, което беше казано преди по отношение на подкрепата от страна на Датската либерална партия, бих искал да кажа, както вече споменах, че тази инициатива е изключително важна. Тя също е експеримент, който, и точно за това призовавам аз, ние трябва да контролираме много отблизо и да гарантираме, че тригодишният период, определен за инициативата, се следва действително и ние всъщност трябва да разгледаме дали тази гражданска инициатива е подходяща или, ако мога да се изразя по този начин, дали се използва за други интереси. Съвсем просто, за успеха на инициативата, успехът, който всички ние се надяваме, че тя ще постигне, е важно гражданите да са тези, които поемат инициативата. В това отношение, бих искал да кажа също така, че лично аз се надявам да са налице някои напредничави, конструктивни и положителни въпроси, които гражданите искат да повдигнат по отношение на проекта ЕС, за да не се оказва постоянно, че това е страната „не“, която винаги монополизира употребата на този вид инициатива.

 
  
MPphoto
 

  Sonia Alfano (ALDE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз следвам доста отблизо процедурата за европейска гражданска инициатива и съм доволна, отчасти въз основа на изявленията от страна на Съвета и Комисията, че първите петиции ще бъдат лансирани след една година.

Също така съм горда, че мога да съобщя на Европейския парламент, че в Италия е възникнало широко движение на обикновените хора от граждани, сдружения и комитети след одобрението на възмутителната директива относно изследванията върху животни. Това движение няма да бездейства тази година, а ще работи, за да изготви предложение за Комисията: предложение, което ще предостави на Европейския съюз съвременни и цивилизовани закони и което казва „не“ на изпитванията върху животни, жестока и научно неефективна практика, като същевременно решително насърчава алтернативните методи.

Да се каже „не“ на вивисекцията трябва да бъде цел на Европейския съюз, тъй като това е желание на неговите граждани.

 
  
MPphoto
 

  Ashley Fox (ECR). - (EN) Г-н председател, считам, че гражданската инициатива би могла да бъде полезна, тъй като ще позволи на гражданите да говорят пряко с Комисията, но остава въпросът доколко Комисията ще реагира на предложения, които не харесва.

Считам, че ние можем да очакваме множество инициативи с искане към Комисията да направи повече, с искане да има повече правомощия за Европа и несъмнено Комисията ще отговори ентусиазирано на това искане.

Как ще реагира обаче на предложенията за по-малко правомощия за Европа или може би за Европа, която следва да прави нещата по-добре, или да харчи по-малко пари, или може би за декларация, че никога няма да има европейско данъчно облагане? С интерес очаквам да видя как Комисията реагира на тези предложения. Ще зачете ли Комисията тези предложения? Ако тя отговаря само на предложенията, които харесва, тогава тази инициатива ще бъде излишна.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-н председател, с удоволствие гласувах в подкрепа на тези предложения и считам, че двамата докладчици са извършили много добра работа, не само за Европейския съюз, но и за нашите граждани като цяло.

(EN) Гражданската инициатива беше много важна част от Договора от Лисабон, която беше въведена в Ирландия преди малко повече от година, но за малко изглеждаше, че целият процес ще бъде възпрепятстван от усложнения и правила. Благодарение на работата на докладчиците процедурата беше опростена, и по-специално се приветства идеята, че седемчленна група от експерти от седем различни държави ще започне процедурата. Считам, че тази и други мерки ще гарантират, че истинските загрижености на гражданите могат да бъдат придвижени напред, докато, да се надяваме, ще бъдат спрени тези на запазените интереси.

(GA) Ето защо бих искал да приключа с поговорка на моя език, която гласи, че доброто начало е наполовина свършена работа. Тук беше отбелязано добро начало.

 
  
MPphoto
 
 

  Nicole Sinclaire (NI). - (EN) Г-н председател, това действително е имитация на демокрация, нали? Безобразие е, че всъщност вие не искахте да чуете хората от Европа, преди да приложите Договора от Лисабон, който въведе тази гражданска инициатива.

Да отговоря на г-н Fox преди малко: след първия етап Комисията може да реши, че това е безсмислено упражнение. Това е проблемът, тъй като тя няма обвързващ мандат. Комисията просто може да пренебрегне въпроса. Още веднъж, ние виждаме как Европейския съюз не взема под внимание желанията на хората в Европа. За Бога, моля, чуйте хората, тъй като те не искат това.

 
  
  

Предложения за резолюции RC-B7-0688/2010

 
  
MPphoto
 

  Jim Higgins (PPE). - (EN) Г-н председател, приветствам работната програма на Комисията за 2011 г. и гласувах за нея.

Финансовата криза е голямо предизвикателство, което трябва да посрещнем смело. Пожелавам на Комисията успех във връзка с целите, които си е поставила. Що се отнася до еврото, от решаващо значение е както за целостта и сближаването на Съюза, така и за солидарността в рамките на Европейския съюз, да имаме обща валута и да направим всичко възможно, за да я защитим.

По отношение на работните места и икономиката, приветствам факта, че през януари 2011 г. Комисията ще приеме първото си годишно изследване на растежа. Годишното изследване на растежа ще анализира икономическата ситуация в Съюза, включително потенциалните дисбаланси и системния риск. Това е от съществено значение за превръщането на Европа в интелигентна и устойчива икономика.

На последно място, но в никакъв случай не по значение, ние сме общност от 500 милиона души. Длъжни сме да придадем по-голяма тежест на Съюза както на европейската, така и на световната сцена. Пожелавам успех на Комисията през следващата година.

 
  
MPphoto
 
 

  Philip Claeys (NI). - (NL) Гласувах против предложението по много причини, но най-вече заради странния параграф, в който се твърди, че според Парламента, държавите-членки следва да изразходват 0.7% от брутния си национален продукт за официална помощ за развитие и че Комисията следва да гарантира спазването на този ангажимент.

Въпросът не е само дали изобщо има смисъл от помощта за развитие, но и че тя представлява сериозно нарушение на принципа на субсидиарност. Друг странен момент е параграф 52, в който Комисията се призовава да поддържа импулса на присъединителния процес. Може ли някой да ми обясни за какъв точно импулс говорите? Да не би да имате предвид непрекъснатите провокации от страна на Турция или безбройните нарушения на правата на човека там, да не говорим за непрестанно нарастващата ислямизация?

 
  
  

Предложения за резолюции RC-B7-0693/2010

 
  
MPphoto
 

  Philip Claeys (NI). - (NL) В тази резолюция определено има няколко добри неща като осъждането на участието на президента Мугабе, който е престъпник, в срещата на високо равнище в Лисабон и споменаването на вредните последствия от изтичането на мозъци от африканския континент.

Резолюцията също така с право подчертава решаващата роля на развитието на селското стопанство. От друга страна, наистина трябва да премахнем този абсурден стандарт от 0,7%. Помощта за развитие от 1 милиард щатски долара, която отлетя за Африка в продължение на 60 години, послужи само за да затъне континентът още повече в мизерията. Вместо да предоставяме още повече помощи, ние трябва да вложим енергията си в борбата срещу незаконното изтичане на капитали, наред с други неща, което е нещо, което тази резолюция подчерта.

Не бях впечатлен по никакъв начин и от параграфа за миграцията и затова в крайна сметка гласувах „против“.

 
  
MPphoto
 

  Syed Kamall (ECR). - (EN) Г-н председател, когато виждаме лошото състояние на много африкански държави, разбира се, че всички ние в ЕС и в различните държави-членки на ЕС искаме да им помогнем да се измъкнат от бедността, но считам, че следва да сме по-чувствителни по отношение на това, как използваме помощта. Когато има бедствие съвършено правилно е, че помощта играе жизненоважна роля в краткосрочен план, но когато разглеждаме развитието в дългосрочен план, понякога нашата помощ е разпределена неправилно.

Определено не е правилно нашите данъкоплатци от различните държави-членки да изпращат пари на правителства в Африка, които не управляват почтено своите страни, и че парите не достигат до онези, които действително се нуждаят от тях. Най-добрият начин да се помогне на развитието е да се помогне на предприемачите в по-бедните държави, които могат да създадат богатство в своите общности и да измъкнат приятелите и съседите си от бедността.

Нека отворим пазарите си, нека насочим помощта си към насърчаване на търговията и развитието, вместо просто да помагаме с пари.

 
  
MPphoto
 
 

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-н председател, заедно с редица членове на Парламента неотдавна участвах в срещата на високо равнище на АКТБ в Киншаса, в държавата, която официално е на предпоследно място в света с оглед на лошото й положение. ООН води индекс на щастието и поставя Демократична република Конго единствено над Зимбабве. Разбира се, конгоанците, за разлика от зимбабвийците, не могат да си кажат, че нещата ще се подобрят само ако има смяна на правителството: те имаха многопартийни избори, международно одобрена конституция и т.н.

Демократична република Конго е олицетворение и средоточие на трагедията на Африка. Считам, че можете да обвините колониалния период там в по-голяма степен отколкото в съседните държави, без да искате да се повтаря цялата трагедия на Свободната държава Конго. Съществува, разбира се, и проклятието на природните ресурси, което прекъсва връзката между данъчното облагане и разходите и кара политиците да се боричкат за почести и богатство. Преди всичко, съществува хетерогенност, липсата на национално чувство, липсата на езиково или етническо единство на намеренията. „Ако обичате страната си, плащайте данъците си“ гласи един печален надпис в Киншаса. Разбира се, никой не го прави.

Сигурен съм, че можете да се сетите защо споменавам това. Председателят на Европейския съвет каза, че патриотизмът води до война. Аз бих се радвал да го отведа на едно място, където няма никакъв патриотизъм, и да види до какво води това.

 
  
  

Предложения за резолюции RC-B7-0688/2010

 
  
MPphoto
 
 

  József Szájer (PPE).(HU) Г-н председател, всички знаем, че в резултат на финансовата криза държавният стълб на пенсионната система, който предлага по-висока степен на сигурност, става все по-привлекателен в някои европейски държави. Много държави преразглеждат собствените си системи и се опитват да укрепят държавната пенсионна система. Въпреки че пенсионната система е въпрос, който по същество е от компетентността на държавите-членки, насоката на разискванията по този проблем в Европа е също важна. Ето защо приветствам факта, че в точка 30 от резолюцията относно работната програма на Европейската комисията, приета с подкрепата на трите най-големи групи (християндемократите, социалистите и либералите) в Европейския парламент, се подчертава, че първият т.е., държавният стълб на пенсионната система, трябва да се укрепи. Моята родина, Унгария, направи важна крачка в тази необходима посока с приетия вчера законодателен акт. Разискването за пенсионната система в рамките на ЕС по отношение на бялата, а впоследствие и на зелената книга, трябва да продължи в същия дух и това е същността на призива, който Европейският парламент отправя към Комисията. Ето защо аз съм изключително доволен от предложението.

 
  
  

Доклад: Kinga Gál (A7-0344/2010)

 
  
MPphoto
 

  Clemente Mastella (PPE). - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, новата институционална рамка, въведена с Договора от Лисабон, подчертава, че ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват ядрото на демокрацията и правовата държава в ЕС.

Подкрепих доклада, защото съм сигурен, че е необходима нова вътрешна политика за правата на човека на ЕС, която да е ефективна и всеобхватна и която да осигурява ефективни механизми за отчетност на национално равнище и на равнище ЕС за справяне с многобройните нарушения, на които ставаме свидетели всеки ден.

Искаме да подчертаем, че влизането в сила на Договора от Лисабон коренно промени облика на законодателството на Европейския съюз. Хартата на основните права вече има същата юридическа сила като Договорите и представлява най-модерната кодификация на основните права, като предлага добър баланс между права и солидарност и обхваща граждански, политически, икономически, социални и културни права, както и права от трето поколение.

 
  
MPphoto
 

  Antonello Antinoro (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, реших да гласувам в полза на доклада, не само защото такова беше решението на моята политическа група, но и защото съм напълно убеден, че докладът е от голямо значение в институционален план и е необходим в момент, когато правомощията на Парламента са определени, но е нужно време да се организират.

Ясно е, че искахме да направим първото одобряване на бюджета съгласно условията на Договора от Лисабон значимо събитие. Поради това беше необходимо всички ние да установим обща позиция, оттук и усилията на докладчика за намиране на компромисни изменения, за да се предотвратят решенията, които само означават, че е необходимо повече време да се стигне до окончателно прилагане на Договора от Лисабон.

Затова благодаря на г-жа Gál за нейната работа и се надявам, че докладът ще доведе до колективно подобряване на дейността на европейските институции.

 
  
MPphoto
 

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, първо, искам да поздравя г-жа Gál за отличния доклад относно състоянието на основните права в Европейския съюз. Това обаче е само доклад. Не трябва да забравяме, че ни предстои още много работа в ЕС. За съжаление основните права не на всеки се прилагат на практика, дори ако на теория казват, че се прилагат. Имаме пример с огромното ромско малцинство, чиито основни права не се прилагат във всички отношения.

Имаме проблеми и със свободата на мнение. В името на свободата на мнение присъдихме наградата „Сахаров“ на кубински дисидент, но все още имаме проблеми и в Европа. Не навсякъде може да се говори свободно или да се изказва мнение. Имаме конкретен пример с един от колегите тук, в Европейския парламент, който се движи с охрана, тъй като се страхува за собствената си безопасност. Трябва да се застъпим за основните права в Европа и да се борим да гарантираме, че всеки има свобода на мнение в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Sonia Alfano (ALDE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, добре известно е, че с действията си италианското правителство постоянно нарушава Хартата на основните права. Достатъчно е да погледнем споразумението между Италия и Либия, което успя да наруши десетки членове от Хартата, или предложения закон „bavaglio“, който цели да запуши устата на пресата и на правната система.

Говорим за правителство, подкрепено от парламент, избран по недемократичен начин, без да се даде възможност на гражданите да изразят своето предпочитание, правителство, което вчера спечели вот на доверие с гласове от опозицията, които публично признаха, че са им обещани кандидатури за следващите избори и пари.

(Ораторът е прекъснат от реплика)

Фактите доказват, че е налице корупция. Това е обичайната практика за корумпирания г-н Берлускони, както става ясно от окончателните решения по делата Mondadori и Mills.

(Не ми казвайте, че Европейският парламент вече пуска продавачки на риба?)

На 9 декември Европейският парламент отбеляза Международния ден за борба с корупцията. Вчера италианският парламент започна да легализира корупцията сред народните представители.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Г-жо Ronzulli, моля, седнете и спрете да говорите. Това не е уместно в Европейския парламент. Нямате думата и не можете да прекъсвате ораторите по този начин. Имайте го предвид. Г-жо Alfano, моля, продължете. Давам Ви още 30 секунди.

 
  
MPphoto
 

  Sonia Alfano (ALDE). - (IT) Г-н председател, на 9 декември Европейският парламент отбеляза Международния ден за борба с корупцията. Вчера италианският парламент започна да легализира корупцията сред народните представители.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Г-жо Ronzulli, ще Ви го кажа за последен път. Ако отново се изправите и прекъснете заседанието, ще Ви приканя да напуснете залата. Ясно ли е? Не го правете отново.

 
  
MPphoto
 

  Sirpa Pietikäinen (PPE). - (FI) Г-н председател, с приемането на Договора от Лисабон една от най-важните нови области за благоденствието на нашите граждани е Хартата на основните права, вече задължителна за всички нас. Следващата стъпка е различните институции на ЕС да се съсредоточат върху наблюдението и насърчаването на основните права във всички политики на Съюза и във всички държави-членки по начин, който е задължителен и възможно най-ефективен.

За да се постигне това, е важно хората, както и различните институции да гарантират, че директивата относно равното третиране, която към настоящия момент е задържана в Съвета, ще се придвижи и че в резултат на това ще се сдобием с правно обвързващо средство за намеса при прояви на дискриминация в държавите-членки.

Позволете ми да кажа също така, че е особено важно да се намесим в случаите на негласна, както и на явна дискриминация. Негласната дискриминация засяга възрастните хора например.

 
  
MPphoto
 

  Philip Claeys (NI). - (NL) Г-н председател, очевидно гласувах против този политически коректен доклад. Като фламандски националист считам за напълно недопустимо Парламентът автоматично да поставя под общ знаменател национализма с ксенофобията и дискриминацията.

Предложението за допълване на процедурите за нарушение срещу държавите-членки с процедура, която ще преустанови определени политически мерки, докато Комисията вземе решение дали да започне официална процедура за нарушение, е направо опасно. Това не е нищо друго освен следене на държавите-членки, което е недопустимо.

В бъдеще Европейската комисия ще може да блокира ефективна политика на депортиране, с което ще прекрачи сериозно правомощията си. Изпълнението на тези задачи трябва да се остави на отделните държави-членки, а не на Европейската комисия.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-н председател, в приложение към „1984“ Джордж Оруел пише глава за „новговор“ и говори за това как езикът може да бъде опорочен и променен, при което да промени начина ни на мислене. За пример той дава думата „свободен“. Тя може да се употребява в новговор само в твърдения като „кучето е свободно от въшки“ или „полето е свободно от плевели“, така че идеята за интелектуална или политическа свобода изчезва, защото няма свое наименование. Примерът е странно далновиден, защото повече или по-малко точно това се случи с думата „свободен“ в наше време.

Преди означаваше свобода от държавна принуда: свобода на словото, свобода на събранията, свобода на вероизповеданието; в днешно време означава право. Аз имам свобода да работя, имам свобода да използвам националната система на здравеопазването и пр. Настоящият доклад относно правата на човека е преминал от разбирането за правата като гаранция за личната свобода към правото като претенция към всички останали. Вместо да гарантира равното третиране на правата ни, той подкрепя третирането им по различен начин. Няма криза с правата на човека в Европа – има криза с демокрацията и няма да се справим с нея, като прехвърлим правомощията от избраните представители към неизбрани юристи.

 
  
 

***

 
  
MPphoto
 
 

  Licia Ronzulli (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, извинявам се за случилото се по-рано, но като италианка не мога да понасям определен тип поведение. Омръзна ми г-жа Alfano да продължава да използва времето за обяснения на вот да лъже и преиначава това, което наистина се случва в Италия. Вчера в италианския парламент беше получен вот на доверие на униноминална основа и при абсолютно демократични условия. Отказвам се от обяснението на вот, като заявявам, че гласувах в полза на доклада на г-н Juvin.

 
  
  

Доклад: Philippe Juvin (A7-0338/2010)

 
  
MPphoto
 

  Mario Pirillo (S&D).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз също съм убеден във важната роля, която рекламата може да изиграе за насърчаване на конкуренцията и конкурентоспособността между предприятията за повишаване на избора, предлаган на потребителите.

Въпреки всичко Европа трябва да успее в прилагането на по-строги правила в сектор, който в противен случай рискува да се превърне във все по-агресивен, особено в резултат от използването на нови технологии. В действителност потребителите все по-често предоставят чувствителни данни, без да са наясно с резултатите, които могат да се извлекат от тях.

По тази причина приветствам доклада на г-н Juvin, най-вече поради неговата насоченост към най-уязвимите лица, а именно децата, които не са в състояние да направят самостоятелна оценка на търговските предложения, представени чрез все по-агресивна реклама.

 
  
MPphoto
 

  Sirpa Pietikäinen (PPE). - (FI) Г-н председател, рекламата често е полезен източник на информация за потребителите и им помага да направят разумен избор. Промишлеността също се ангажира в отлични процедури за самонаблюдение по отношение на етичните кодекси, които определят кой вид реклама се счита за допустим и уместен.

През последните години обаче активността на тази практика намаля, което се вижда например от начина, по който се използват децата, както и от рекламата, насочена към деца. Поради тази причина считам, че Парламентът трябва да се намеси в тази област и на по-късен етап да използва този отличен доклад като основа за определяне на това дали е необходимо преразглеждане и повишаване на строгостта на директивата.

 
  
MPphoto
 
 

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE). - (EN) Г-н председател, рекламата е съществен елемент от добре функциониращия вътрешен пазар за насърчаване на конкуренцията и предоставяне на избор на потребителите. Аз гласувах в подкрепа на доклада относно рекламата. Той не предлага ново законодателство или регулиране на рекламата, нито контролира или ограничава използването на интернет.

Докладът спомага за повишаване на осведомеността относно нуждата от отговорно рекламиране за борба срещу нелоялните търговски практики в рекламата и за зачитане на личните данни и личната неприкосновеност на потребителите.

Призовавам бизнес общността да поеме своя дял от отговорността чрез саморегулиране и доброволни действия с цел да се избегне заблуждаващата, скритата и натрапчивата реклама. Аз лично апелирам за освобождаване на децата от рекламата. Спрете да използвате Батман, Спайдърмен и Бамсе срещу децата ни.

 
  
  

Доклад: Bendt Bendtsen (A7-0331/2010)

 
  
MPphoto
 

  Jim Higgins (PPE).(GA) Г-н председател, приветствам доклада Bendtsen и гласувах за него. Трябва да подчертаем енергоспестяването като начин за намаляване на търсенето на енергия, а оттам и за постигането на енергийна ефективност в целия Европейски съюз. Често обсъждаме възобновяемите източници на енергия, но е много лесно да забравим потреблението си на електроенергия. Гласувах в подкрепа на доклада, защото той е изключително важен. Искам да поздравя докладчика.

 
  
MPphoto
 

  Jens Rohde (ALDE). - (EN) Г-н председател, наблюдаваме доста интересна агресия от страна на италианския ни колега.

Миналата седмица много хора пътуваха чак до Канкун, но не стигнаха далеч в борбата срещу изменението на климата. С днешното гласуване относно енергийната ефективност ние в действителност направихме крачка напред. Както с право се посочва в доклада, енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Въпреки това мерките, които се предприемат в държавите-членки, изобщо не са достатъчни. Въз основа на настоящите ни усилия ще постигнем едва половината от 20% до 2020 г. Ето защо са необходими задължителни цели за енергийната ефективност. Този доклад съдържа много от решенията. Сега те трябва да бъдат приложени. Бих искал да благодаря на г-н Bendtsen и да го поздравя за отличната му работа по този доклад.

 
  
MPphoto
 

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). - (LT) Г-н председател, бих искал да поздравя докладчика г-н Bendtsen за този много важен доклад за преразглеждане на плана за действие относно енергийната ефективност. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че той е важен не само от икономически съображения, но и с оглед на конференцията в Канкун. Успяхме да постигнем съгласие в известна степен, така че е най-важно да се продължи работата на Европейския съюз за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Енергийната ефективност е един от най-подходящите начини. Държавите-членки трябва да разполагат с ефективни национални планове за действие в тази област, включително финансови механизми. Трябва да има споразумение между държавите-членки и Европейската комисия относно конкретните помощи. Всички европейци трябва да се възползват от решения като днешното, защото става дума за множество независими области – транспорт, нови технологии и ефективността на сградите, производството и преносната инфраструктура. Настоящият документ е набор от мерки, насочени не само към защита на околната среда, но и в помощ на националните икономики.

 
  
MPphoto
 

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, аз също гласувах в подкрепа на доклада на г-н Bendtsen относно енергийната ефективност. В Европейския съюз чрез програмата „Европа 2000“ поехме ангажимент за енергийна ефективност, енергоспестяване и използване на възобновяеми енергийни източници. Не трябва да забравяме обаче, че когато сами си определяме този вид цели, всеки трябва да се ангажира с тях. Това е проблем в цяла Европа: налице са добри цели, но държавите-членки не се ангажират с тях.

Разбира се, трябва да се надяваме, че когато става дума за ефективно използване на енергията, това няма да се ограничава само в Европа, а ще се прилага по-широко. Очевидно няма случай, в който може да се позволи енергийната ефективност и енергоспестяването да попречат на конкуренцията: също така трябва да се гарантира, че сме в състояние да се конкурираме на глобалните пазари, като по този начин се гарантира просперитета и конкурентоспособността в Европа. Както казах, важно е да се придържаме към поетите от нас ангажименти.

 
  
MPphoto
 

  Sonia Alfano (ALDE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че Европейският съюз не може да отстъпи от енергийното предизвикателство, което ще реши съдбата на планетата.

Трябва да разсеем мита, че икономическото развитие на дадена държава е тясно свързано с увеличение на потреблението на енергия. Европа трябва да постави началото на нов устойчив икономически модел въз основа на по-ниска употреба на ресурси, включително енергия, с по-голяма производителност. Ето защо трябва да прекъснем връзката между икономическия растеж и увеличението на количеството енергия, продавано на промишлеността и обществеността, и вместо това да го свържем с увеличение на енергийните услуги, които създават заетост и енергийна ефективност.

Поради тези причини аз считам, че енергийната ефективност представлява приоритет за бъдещето на Европейския съюз, в икономически и екологичен план, и се надявам, че Комисията незабавно ще предприеме необходимите мерки за прилагане на задължителни цели, определени от Парламента днес.

 
  
MPphoto
 

  Sirpa Pietikäinen (PPE). - (FI) Г-н председател, аз гласувах за една по-обвързваща и амбициозна политика в този план за действие относно енергийната ефективност и съм много доволна от окончателната позиция на Парламента по този въпрос.

Изменението на климата няма преди всичко да бъде предотвратено само чрез наличието на международни ангажименти или декларации: необходимо е практическо решение за постигане на целите за намаление на емисиите. По-добрата енергийна ефективност е много важен голям проект в това начинание. За да можем да я постигнем, е необходима много широка и всеобхватна политика за подобряване на енергийната ефективност и, ако е необходимо, с финансови стимули, която да включва и санкции. Този план за действие е стъпка в тази посока.

 
  
 

***

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Г-н Silvestris, ръкопляскате ли ми, или искате думата за процедурен въпрос по време на обясненията на вота? Това е удивително, но продължете.

 
  
MPphoto
 

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, можете да видите, че ръкопляскам, като същевременно използвам възможността да взема думата.

Г-н председател, възнамерявате ли също така да предприемете стъпка срещу членовете на Парламента, които имат късмета да използват наличното им време, за да обидят правителствата на своите държави?

Във Ваше присъствие, наш колега току-що обиди италианското правителство, което вчера получи вот на доверие от италианския парламент и също така се радва на доверието на италианската общественост. Въпросният член на Парламента може да не харесва това, но това си е неин проблем, който може да обсъди с приятелките си. Този член на Парламента използва времето си тук, за да обиди правителството на своята държава, която е и моя държава, вместо да обясни вота си.

Г-н председател, бих искал да Ви попитам дали възнамерявате да толерирате тези неща въпреки Правилника за дейността, защото ако това е така ще присъствам на всички обяснения на вота в бъдеще, за да говоря в подкрепа на правителството, което законно ръководи Италия, с консенсус на държавата и парламента й.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Надявам се, че оценявате факта, че Ви позволих да се изкажете, въпреки че не повдигнахте наистина процедурен въпрос. Моята работа не е да следя какво решават членовете на Парламента да говорят. Моята работа е да гарантирам, че те говорят в рамките на отделеното им време и не се прекъсват един другиго, бих казал, по един доста груб и шумен начин. Така че, благодаря Ви за забележката. Настоявам, поне когато сесията е под мое председателство, членовете на Парламента да се държат цивилизовано помежду си и ще се опитам да следя времето възможно най-добре. Казаното от членовете на Парламента в залата, в демократичен форум като този, си е тяхна работа, не моя.

***

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(GA) Г-н председател, бих искал да направя няколко забележки по темата.

(EN) Смятам, че в борбата срещу изменението на климата досега почти изцяло се обръщаше внимание на възобновяемите енергийни източници, които очевидно са много важни. Може обаче да се направи още много в областта на енергийната ефективност и ето защо приветствам този доклад.

В областта на сградите може да се направи още много, особено във връзка с тази сграда, сградите в Брюксел и още много обществени сгради. Много е важно да ги направим по-енергийно ефективни. Същото се отнася до толкова много превозни средства. Толкова много дизелов мотори с огромен разход на гориво. Производителите трябва да бъдат принудени да ги направят по-енергийно ефективни.

Искам обаче да похваля една група. В моята държава учебните заведения вършат фантастична работа в областта на схемата „Зелен флаг“. Това трябва да бъде признато и насърчено, защото чрез тях те достигат до децата и до техните родители и създават положителна нагласа.

 
  
  

Писмени обяснения на вот

 
  
  

Доклад: Reimer Böge (A7-0367/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Бюджетната практика на Европейския съюз отговаря на определени принципи, включително този на специализацията. Това означава, че сума, разпределена за определена политика, може да бъде използвана само за тази политика. Този принцип, заедно с други принципи, гарантира доброто финансово управление на Съюза. Той обаче води също така до определена липса на гъвкавост в бюджета. Годишният бюджет, а дори в още по-голяма степен и многогодишната финансова рамка не могат да предвидят всички разходи, които Съюзът ще се наложи да направи. Поради тази причина вече няколко години съществува инструмент за осигуряване на гъвкавост. Той се състои от финансов резерв, чиито размер е включен в бюджета за всяка година. Той дава възможност за финансиране на политики и проекти, разходите по които е било невъзможно да бъдат предвидени. Докладът на моя колега г-н Böge препоръчва този инструмент да бъде използван за финансирането на програмата „Обучение през целия живот“, програмата „Конкурентоспособност и иновации“ и за финансовата помощ за Палестина. Тъй като това са три области, в които считам, че Съюзът ще допринесе за положителен резултат, не се поколебах да подкрепя този текст.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Съгласен съм с решението на Европейския парламент да разпредели допълнителна финансова помощ за изпълнение на програмите „Обучение през целия живот“, и „Конкурентоспособност и иновации“ през 2011 г. Целта, предвидена в Лисабонската стратегия, за превръщането на Европейския съюз в икономика, която е конкурентоспособна в световен мащаб, и в икономика на знанието, основана на устойчиво икономическо развитие и нови работни места, стремяща се към по-добро социално приобщаване, може да бъде постигната чрез изпълнение на тези програми.

За да се повиши глобалната конкурентоспособност на Европейския съюз, специално внимание следва да се обърне на малките и средните предприятия и да им се осигурят необходимата помощ и финансова подкрепа. Също така инвестиции в „зелени“ иновации и развитие на научноизследователската дейност ще насърчи използването на възобновяеми енергийни източници, което ще улесни създаването на нови устойчиви работни места в различни сектори, включително енергетика, производство и транспорт.

 
  
MPphoto
 
 

  Bastiaan Belder (EFD), в писмена форма. − (EN) Докладът Böge относно използването на инструмента за осигуряване на гъвкавост не може да разчита на моята подкрепа. Предложението на Европейската комисия не е подходящо обосновано що се отнася до въпроса защо е необходимо това допълнително финансиране. Освен това като цяло се отнасям доста критично към използването на инструмента за осигуряване на гъвкавост. Препоръчително е да бъдат намалени други бюджетни редове, за да се осигури възможност за финансиране на бюджетни редове, за които се представят обосновани допълнителни нужди от финансиране.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Инструментът за осигуряване на гъвкавост предвижда възможността за финансиране на ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в границите на максималните налични тавани съгласно една или повече функции от многогодишната финансова рамка. Поради тази причина използването на инструмента в рамките на бюджета за 2011 г. се обвързва с необходимостта от финансиране на програмите „Обучение през целия живот“ и „Конкурентоспособност и иновации“ – включени в рамката на стратегията „ЕС 2020“ – както и осигуряването на средства за финансова помощ на Палестина, мирния процес и Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA). Предвид важността на тези програми, възнамерявам да гласувам в подкрепа на предложението.

 
  
MPphoto
 
 

  Mario Mauro (PPE), в писмена форма. (IT) Парламентът безспорно трябва да одобри доклада на г-н Böge относно мобилизирането на инструмента за осигуряване на гъвкавост за програмата „Обучение през целия живот“ и програмата „Конкурентоспособност и иновации“, и за Палестина. Съгласен съм, че съществува необходимост и съответно разпределяне на допълнителни разходи, превишаващи таваните за функции 1 и 4. Предвид текущото икономическо положение тези разходи за жизненоважни поради множество причини – за борба с кризата, а също и за международния ни авторитет.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. (FR) Неприемливо е в един текст да бъде включено финансирането на помощ за Палестина, европейски програми за образование и обучение и програми, насочени към повишаване на конкурентоспособността и свободната конкуренция. Очевидно това се прави злонамерено. Подобно съчетание ме принуждава да се въздържа. Отново подчертавам пълната си подкрепа за каузата на палестинския народ.

 
  
MPphoto
 
 

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на доклада, за да се гарантира мобилизирането на средства на Европейския съюз в размер на около 70 млн. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за природните бедствия в Португалия, която кандидатства за финансиране във връзка с бедствие, причинено от свлачища и наводнения на остров Мадейра, а също и за Франция, която подаде заявление след бедствие, причинено от урагана „Ксинтия“. Смятам, че трябва да демонстрираме подкрепата си за тези държави-членки, за да могат да предприемат мерки и да сведат до минимум последиците от тези природни явления. Фондът „Солидарност“ на Европейския съюз беше създаден, за да покаже на практика солидарността на Европейския съюз с населението на регионите, засегнати от бедствия. Подкрепих този доклад, тъй като считам, че се стреми към мобилизирането на средства именно в тази насока и следователно целта му е да използва целесъобразно наличния механизъм.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Сумите, посочени в този доклад, са напълно нереални. Освен факта, че текущата финансова рамка ще трябва да бъде достатъчна за осигуряването на средства за тези цели, за да бъде възможно увеличение, планираните суми са далеч по-малки. Приспособяването на финансовата рамка към предложенията в доклада няма да увеличи гъвкавостта на Съюза, а ще я ограничи. Именно поради тази причина гласувах против доклада.

 
  
MPphoto
 
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма.(PL) Преди всичко искам да изразя задоволството си от факта, че Европейският парламент и Съветът постигнаха споразумение относно финансирането на програмите „Обучение през целия живот“ и „Конкурентоспособност и иновации“. Искам да насоча вниманието ви по-специално към програмата „Обучение през целия живот“. Тя се състои от четири секторни програми. Считам, че от особено значение е програмата „Еразъм“, която улеснява мащабния обмен на студенти. Това е изключително важно както в областта на придобиването на нови знания и умения, така и при осъществяването на нови контакти и опознаването на културите на държавите-членки. По отношение на младите хора в училищна възраст, сходна роля има и програмата „Комениус“.

Тези програми не само носят ползи за европейската икономика, но също така гарантират формирането на европейско съзнание, основано на наднационална мрежа от контакти. На тези програми следва да бъде отдадено приоритетно значение, независимо от състоянието на бюджета, защото те представляват инвестиция, която ще донесе ползи за Европейския съюз в множество области – не само в икономиката, но и в културата и политиката. Решението за оказване на помощ на Палестина е съществено поради други причини, но него също считам за обосновано.

 
  
MPphoto
 
 

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. (IT) Европейската комисия внесе предложение за мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост като част от нова бюджетна „маневра“ за 2011 г. след провала на помирителната процедура. Подкрепих доклада преди всичко защото увеличаването обхваща две програми, а именно „Обучение през целия живот“ и „Конкурентоспособност и иновации“ (CIP), които заслужават най-мащабна подкрепа и най-много ресурси от Европейския съюз. Инструментът за осигуряване на гъвкавост е предвиден в междуинституционалното споразумение за бюджетната дисциплина. След споразумение между двата клона на бюджетния орган (Европейският парламент и Съветът), той позволява финансиране, превишаващо таваните, определени във финансовите перспективи, за нужди, които не могат да се предвидят към момента на изготвяне на многогодишната финансова рамка, в максимален размер на 200 млн. евро. Това е важен резултат за Европейския парламент, тъй като бележи успех в диалога със Съвета по въпросите на бюджета.

 
  
MPphoto
 
 

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Искам да одобря споразумението, постигнато по време на помирителната процедура, свързано с използването на инструмента за осигуряване на гъвкавост за финансиране по-специално на програмата „Обучение през целия живот“. Считам, че е от жизненоважно значение за Европейския съюз да инвестира в развитието на качествено образование и обучение и в насърчаването за постигане на високи резултати. Само стриктност и качествено обучение могат да направят Европа по-конкурентоспособна.

 
  
MPphoto
 
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. (EN) Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. позволява мобилизирането на инструмента за осигуряване на гъвкавост с цел финансиране на ясно определени разходи, които не могат да се финансират в границите на наличните тавани за една или повече функции от многогодишната финансова рамка. За бюджета за 2011 г. са необходими допълнителни разходи, превишаващи таваните за функции 1а и 4. Затова се предлага мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост в съответствие с точка 27 от Междуинституционалното споразумение. Сумите, които трябва да се мобилизират, са следните: 18 млн. евро за програмата „Обучение през целия живот“ по функция 1a; 16 млн. евро за програмата „Конкурентоспособност и иновации“ по функция 1a; 71 млн. евро за Палестина по функция 4. На двата клона на бюджетния орган се напомня, че решението по горепосочения въпрос не може да бъде публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз по-късно от датата на публикуването на бюджета за 2011 г.

 
  
  

Проект за общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, във вида, изменен от Съвета

 
  
MPphoto
 
 

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Бюджетът на Общността за 2011 г. предвижда 141,8 млрд. евро в общите задължения и 126,5 млрд. евро в реални плащания. Към приоритетите на Парламента в настоящия бюджет се отнасят утвърждаването и засилването на финансирането на образованието и иновациите. Така по функция 1а – Конкурентоспособност за растеж и заетост, има увеличение с 18 млн. евро за програмата „Учене през целия живот“, а по функция 3б – Гражданство, има 3 млн. евро повече за програмата „Младежта в действие“.

Доволен съм от ангажимента, поет от следващите четири председателства на ЕС (правителствата на Унгария, Полша, Дания и Кипър) за участие на Европейския парламент в бъдещи разговори и преговори, отнасящи се до следващата многогодишна финансова рамка (МФР).

Приветствам ангажимента на Европейската комисия в края на юни 2011 г. да представи официално предложение, гарантиращо, че въпросите, свързани със собствените ресурси, ще се обсъждат по едно и също време с МФР. Участието на Европейския парламент в обсъждането на тези въпроси е предвидено и в Договора от Лисабон (член 312, № 5, 324 и 311).

Надявам се, че необходимостта от единодушие в Съвета относно приемането на следващата многогодишна финансова рамка и новите собствени ресурси не означава блокиране.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма.(PL) Между Съвета и Европейския парламент беше постигнато споразумение относно бюджета за 2011 г. Гласувах за приемането на бюджета, като имам предвид политическите и институционалните принципи, които той предлага, например засилване на ролята на Европейския парламент в преговорите за новата финансова рамка след 2013 г. и участие в разискванията относно новите източници на приходи, в това число и относно европейския данък. Допълнително предимство на бюджета е по-голямата му гъвкавост при непредвидени обстоятелства. Избегнахме опасността да се действа на основата на временен бюджет, което до голяма степен би парализирало работата на Съюза. Подобно положение щеше да е особено вредно в момент, когато е необходимо активно да се борим с икономическата гриза и да приведем Договора от Лисабон в изпълнение. За това допринесе и позицията на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 
 

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма.(PL) Приемането на бюджета за 2011 г. свидетелства, че постигането на съгласие в рамките на Европейския съюз е възможно. Проектът на финансов план за 2011 г. беше приет и гласуван благодарение на добрата воля на всички институции, участващи в създаването му. Това споразумение следва да бъде особено приветствано, защото процедурите по вземане на решения, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон, са нови и за пръв път в историята при вземането на съвместно решение относно разходите Европейският парламент беше равен със Съвета и Европейската комисия. Бюджетът не е идеален и не мисля, че разходите бяха разпределени по разумен начин и че покриват всички приоритети на Европейския съюз. При гласуването за приемането на бюджета за 2011 г. изразих подкрепата си за по-нататъшното развитие на идеята за европейската интеграция.

 
  
  

Доклад: Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Helga Trüpel (A7-0369/2010)

 
  
MPphoto
 
 

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като в бюджета на Общността за 2011 г., представен от парламентарната комисия по бюджети по време на месечната сесия, е предвидено увеличение на финансирането за определените от Европейския парламент приоритети, като образование, нововъведения, мирния процес в Близкия изток и Палестина, програмата за учене през целия живот, научноизследователската програма „Хора“ и програмата за конкурентоспособност и нововъведения. Аз поздравявам Парламента, Съвета и Комисията и за постигнатата договореност, че ако са необходими допълнителни средства за изпълнение на правните задължения на Европейския съюз, през 2011 г. ще има коригиращи бюджети предвид факта, че съгласно закона бюджетът на Съюза не може да има дефицит. Освен бюджета Парламентът има определени политически изисквания, свързани с прилагането на правилата, залегнали в Договора от Лисабон, а именно по отношение на новата система на собствените ресурси, като във връзка с това е добре да се знае, че Европейският съвет обяви вече, че към края на юни 2011 г. ще представи формална инициатива, която да гарантира, че предложенията, отнасящи се до собствените ресурси, ще се обсъждат едновременно с бъдещата финансова перспектива.

 
  
MPphoto
 
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. (EN) Аз гласувах за резолюцията и подкрепих бюджета на Европейския съюз за 2011 г. Приветствам споразумението, постигнато между Съвета, Комисията и Европейския парламент и се надявам, че ще имаме устойчив бюджет, който ще се прилага в пълна степен и по предвидим начин от началото на финансовата година. С приемането на това решение Европейският парламент осигурява финансиране и приемственост на бюджета, одобрен от Съвета и комисията по бюджети. Убедена съм, че трябваше да се отпуснат повече средства за образование, научни изследвания и иновации, тъй като Европейският съюз трябва да увеличи своята ефективност и конкурентоспособност, за да може да излезе от финансовата и икономическата криза. За да постигне тази цел, Европейският съюз трябва да изработи дългосрочна стратегия и бюджетът трябва да бъде част от нея.

 
  
MPphoto
 
 

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. (EL) Одобрението на бюджета на Общността за 2011 г. от страна на Европейския парламент само няколко дни, след като той го отхвърли, доказва, че цялата процедура е жалка игра за отклоняване на вниманието от същността на бюджета, което служи по-добре на крупния бизнес в усилията му да прехвърли тежестта на икономическата криза и нарастващите империалистически интервенции върху работниците. В същото време тази добре замислена игра извади наяве сериозната конкуренция между империалистите, както и факта, че органите на Общността се борят за позиция, която да им позволи най-добре да обслужват интересите на плутокрацията след приемането на Договора от Лисабон. Решението беше взето преди известно време, за да се намалят минималните бюджетни кредити, които можеха да се използват от бедни фермери, работници и самонаети лица, и за да се увеличат бюджетните кредити, които се насочват директно към монополни групи, към сектора на услугите, към инфраструктури на граждански и военни интервенции и към преследване и репресиране на работническата класа и народното движение.

Политическите представители на капитала няма да успеят да се спасят от обвинения с подобни трикове. Тяхната роля става все по-ясна с всеки изминал ден. Работническата класа и обикновените хора засилват борбата си срещу политиките на Европейския съюз и буржоазните правителства, като по този начин създават нови перспективи за икономиката, насочена към обикновените хора, която да служи на техните потребности, а не на тези на капитала.

 
  
MPphoto
 
 

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. (FR) Изготвянето на годишния бюджет за 2011 г. отново стана причина за истински политически преговори между членовете на Европейския парламент и правителствата на държавите-членки. В настоящия контекст на бюджетни съкращения Съветът на Европейския съюз, който представлява правителствата на държавите-членки, искаше да накара Европейския съюз да вземе участие в строгите мерки за икономии, които европейските държави си налагат. Независимо от факта, че Европейският парламент, подобно на Комисията, искаше кризата да се атакува с доброволни политики, той застана на позицията на Съвета, демонстрирайки явна солидарност с държавите-членки. В замяна на тази отстъпка Парламентът поиска да се състои разискване относно ресурсите на Съюза, и по-специално по въпроса за възможността той да разполага със собствени средства независимо от вноските на държавите-членки. Първоначално Съветът прояви непреклонност, но в крайна сметка отстъпи пред нашите законни искания. Това е причината, която даде възможност на мен и други членове на Парламента да дадем своето одобрение на бюджета, чиято цел е ограничена в краткосрочен план, но все пак позволява да бъдат разкрити бъдещи перспективи за политиките на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. (LT) Аз гласувах в подкрепа на приемането на бюджета за 2011 г. Той получи стимул от новите процедури, предвидени в Договора от Лисабон. Дългите и трудни преговори за постигане на споразумение по бюджета за 2011 г. показват, че с влизането в сила на новите бюджетни принципи ние ще бъдем принудени да търсим разумни институционални компромиси в най-важните области от политиката на Европейския съюз. За първи път, откакто новият договор влезе в сила, Европейският парламент използва дадените му правомощия, за да участва пълноценно в съставянето на бюджета на Европейския съюз. Първият неуспешен опит да се постигне споразумение и да се включат основателните искания на Европейския парламент извади наяве конфликт, който все още съществува между институциите, а не би следвало да е така, тъй като се възпрепятства ефективното междуинституционално сътрудничество. Целта на всички институции на Съюза е да се гарантира, че споразуменията, които са от особено значение за целия Европейски съюз и неговите граждани, се приемат колкото може по-гладко. Ето защо аз смятам, че в бъдеще трябва да има фундаментални промени в принципите на работа на самите институции, а включването на Европейския парламент във всички етапи на преговорите, по-специално в преговорите по бюджета, трябва да се разглежда като изключително важно за прилагането на принципа на представителната демокрация.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. (FR) Европейският съюз трябва да си осигури бюджет, който отговаря на неговите цели. Той не бива да позволява да бъде завладян от кризата, а да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен. С Договора от Лисабон Парламентът си осигурява равнопоставено третиране със Съвета и постига успехи като активна сила. Аз гласувах за бюджет 2011, защото ние имаме задължение като членове на Европейския парламент да дадем на Европа ясна политическа посока. През 2011 г. Европа ще запази своите приоритети. Тя ще може да преразглежда в посока нагоре своите финансови потребности с цел упражняване на новите си правомощия. Въпреки трудните икономически условия Парламентът успя да си завоюва от държавите-членки твърд ангажимент относно бюджета.

По предложение на Парламента през 2011 г. Комисията ще започне обсъждане на различните видове собствени ресурси – ресурси, от които Европа се нуждае, за да гарантира финансовата си независимост за в бъдеще. Въпреки това съм сериозно загрижен, че Парламентът не е постигнал консенсус относно допълнителното финансиране, от което ще се нуждае проектът „ITER“ от 2012 г. Експерименталният термоядрен реактор, водещ проект в международните изследвания и европейския научен динамизъм, би могъл да се облагодетелства от неизползваните средства от излишъка в бюджета за 2011 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. (FR) Парламентът, след като се справи добре със задачите си по време на преговорите със Съвета относно бюджета за 2011 г., относно условията за изготвянето на следващата многогодишна финансова рамка и въпроса за собствените ресурси на Съюза, загуби битката. С приемането на бюджета за 2011 г. по време на декемврийската сесия ние показахме, че Съветът е бил прав. Нашите опасения не бяха свързани с числата в бюджета, а по-скоро с политическите искания. Ние не сме забравили нашите седем искания, приети по време на предишната месечна сесия. Положителен е фактът, че Комисията ще представи и предложение по въпроса за собствените ресурси през пролетта на 2011 г. Парламентът ще участва в тези обсъждания, както и в разискванията по изработването на финансовите перспективи. Условията обаче тепърва ще бъдат уточнявани, поради което борбата за налагането на съвместно вземане на решения в тази област е в самото начало.

 
  
MPphoto
 
 

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. (RO) Приемането на бюджета на Европейския съюз за 2011 г. от страна на Парламента показва, че когато има диалог между Комисията и законодателния орган, решаването на въпросите може да бъде от взаимна полза. Комисията осъзна, че Европейският парламент вече играе по-голяма роля за финансите на Съюза, и реши, макар и късно, да се съобразява с това положение. От практическа гледна точка бюджетът остава в границите, определени от Съвета, но в същото време той включва и някои от законодателните приоритети. Преди постигането на това споразумение ние бяхме в странна ситуация – имахме всякакви стратегии и програми, но те не се вписваха в бюджетните прогнози за следващата година. Тези стратегии и програми не могат да останат само на хартия, защото те биха служили само за да се види непоследователността и липсата на доверие в актовете, приети от самия Европейски съюз.

Очевидно е, че не можеш да развиваш програми в подкрепа на младите хора, иновациите и изследователската дейност и да претендираш, че си активен участник в световната външна политика без средствата, предназначени за финансиране на всички тези планове. Парламентът успя да убеди Съвета за необходимостта от извършване на редовни оценки на предимствата на новото законодателство и неговото финансиране. Като представители, избрани пряко от гражданите на Европейския съюз, за нас е много важно данъкоплатците да виждат, че техните пари се изразходват разумно.

 
  
MPphoto
 
 

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. (PT) Аз съм доволна от одобрения днес бюджет, тъй като той запазва приоритетните позиции, приети от Парламента през октомври, което стимулира ключови области, като образованието, младежта, научните изследвания и иновациите. Важно е да се осигури на Европейския съюз устойчив бюджет, който да може да се прилага последователно и предвидимо от началото на финансовата година за разлика от системата от временни суми от една дванадесета, която би поставила на риск изпълнението на политиките му. Също толкова важно е да се стремим към бюджет, който е далновиден в криза и подкрепя области, които допринасят за икономическия растеж и за повече и по-добри работни места, като например наука и иновации. Икономическото възстановяване в Европа ще бъде възможно само с амбициозен бюджет.

 
  
MPphoto
 
 

  Frédéric Daerden (S&D) в писмена форма. – (FR) Бюджетът за 2011 г. беше гласуван с отговорност, огорчение и убеденост. Отговорност: групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите и Парламентът поеха своята отговорност, като гласуваха в подкрепа на бюджета, за да се избегне институционална криза и използването на системата от временни суми от една дванадесета. Огорчение: съвместното вземане на решения по бюджетни въпроси е изгубена битка. Независимо от направените от Парламента отстъпки някои държави-членки, които за разлика от мен не вярват в допълнителните предимства на европейския бюджет, остават непреклонни. Убеденост: бъдещето на Съюза зависи от новите собствени ресурси и данъка върху финансовите трансакции. Ние имаме нужда от Комисията и от нейната ангажираност по този въпрос, ако искаме да превърнем тази основна цел в реалност. Ние имаме нужда от проекта „Улесняване на търговията и транспорта“, както и от бюджета за 2011 г., и поради това аз се въздържах при гласуването на изменението, предложено повторно от Зелените и касаещо този въпрос, който беше важен, но пренебрегнат. Проектът „Улесняване на търговията и транспорта“ е твърде важна тема, за да се отнасяме несериозно към нея, разработвайки политически стратегии за внасяне на изменения, чиито истински автори не сме ние, и да предвиждаме бюджетни редове, равни на нула. Първоначално предложеното от социалистите изменение имаше за цел да придвижи напред разискването по време на бюджетната процедура, но ако го бяхме приели днес, това щеше да означава, че гласуваме за Съюз без бюджет.

 
  
MPphoto
 
 

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. (FR) Аз гласувах за бюджет с почти нулево увеличение спрямо 2010 г., за да покажем, че Парламентът може да прояви зрялост и отговорност в условията на икономическа криза, която парализира дейността на националните правителства. Не е редно да започнем да увеличаваме бюджета за 2011 г. във време, когато повечето държави-членки навлизат в период на затягане на бюджетния контрол. Аз изразявам задоволството си, че трудните преговори по този въпрос между различните институции доведоха до компромис и ние успяхме да избегнем криза с бюджета за 2011 г.

 
  
MPphoto
 
 

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно новия проектобюджет за 2011 г., защото той стабилизира финансирането в области, които бяха дефинирани като приоритетни от Европейския парламент, като например образование, иновации, конкурентоспособност и солидарност за растеж и заетост, както и опазване и управление на природните ресурси.

 
  
MPphoto
 
 

  Göran Färm (S&D), в писмена форма. (SV) Ние, шведските социалдемократи, днес гласувахме в подкрепа на проекта на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година. Това е бюджет на ограничения, но той съдържа и важни инвестиции в научни изследвания, инициативи за младите хора и помощ, необходима за Палестина, както и създаване на нова служба за външна дейност на Европейския съюз и нови органи за финансов надзор.

Ние обаче се въздържахме от гласуване както по текста, така и по предложените бюджетни редове, свързани с новите собствени ресурси на Съюза. Одобряваме прегледа на системата на собствените ресурси на ЕС и оценката на данъка върху финансовите трансакции, но считаме, че понастоящем имаме твърде малко информация, за да можем да си изработим последователна позиция по този въпрос.

Независимо от формата, която може да приеме новата система за приходите на Европейския съюз, ние бихме желали да подчертаем, че тя трябва да е неутрална в бюджетно отношение и да зачита правомощията на държавите-членки в областта на данъчното облагане.

 
  
MPphoto
 
 

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. (PT) Бюджетът за 2011 г. ще бъде първият бюджет на Европейския съюз, който ще бъде приет след влизането в сила на Договора от Лисабон. Въпреки че споразумението по него, до което стигнахме в рамките на новата процедура на съвместно вземане на решения, не дава отговор на всички опасения на Европейския парламент, то е основата за общото разбиране на бюджетните приоритети за Европейския съюз. В светлината на новите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, от съществено значение става намирането на възможности, позволяващи на Комисията да направи промени в бюджета, когато заделеното финансиране е недостатъчно за постигане на стратегическите цели, а именно тези в рамката на приоритетите, заложени в стратегията „ЕС 2020“.

По същия начин задачата на Европейския парламент и на Съвета ще бъде да намерят обща основа за бърз и ефективен отговор, което ще създаде условия за по-равноправен и конкурентоспособен Европейски съюз, способен да се справи с новите предизвикателства.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. (PT) Резултатът от разискването по бюджета за 2011 г. беше предвидим, имайки предвид отговорностите на Съвета и основните политически групи в Парламента, както по отношение на дефинирането и приемането на настоящата многогодишна финансова рамка, така и по отношение на одобряването на следващите бюджети, които настоящият трябва да покрие.

Но това, което споразумението за бюджета не отстранява, а всъщност засилва, са многото причини, които са опасни за бюджета и не са отчетени от нас. Предвид влошаването на икономическата и социалната криза, безработицата и условията на живот на милиони хора, за което в голяма степен допринасят плановете за истински социален тероризъм, който Европейският съюз възнамерява да наложи на държавите-членки, всички ние ще открием още веднъж какво е истинското значение на прехвалената европейска солидарност: бюджет, който не излиза от рамките на 1% от БНД (брутния национален доход) на Общността, неспособен да изпълнява функцията си за преразпределяне на богатството, неспособен да гарантира икономическа и социална кохезия, като това без съмнение ще задълбочи вредните последици от политиките, следвани от Европейския съюз. Още веднъж повтаряме, че съществува алтернатива на този бюджет и тя е не само възможна, но действително необходима. Алтернатива, която ще предполага значително стабилизиране на бюджета на Общността на основата на справедливи вноски на държавите-членки в съответствие с техния БНД.

 
  
MPphoto
 
 

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. (GA) Аз приветствам споразумението между Европейския парламент и правителствата на 27-те държави-членки най-вече поради факта, че ако нямаме такова споразумение, плащанията, предвидени за ирландските земеделски стопани през следващата година, ще бъдат забавени.

 
  
MPphoto
 
 

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма.(PL) Опасността от приемането на временен бюджет за 2011 г. мобилизира Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да активизират обсъжданията, резултатът от които – проектобюджетът, който гласувахме днес – може да се смята за прагматичен компромис. Преговорите между институциите доведоха до включването на по-голямата част от предложенията, които препоръча Парламентът. Ние имаме уверенията на Съвета, че той желае да си сътрудничим по време на установяването на финансовата рамка за 2014–2020 г., което се явява практическо приложение на разпоредбите на Договора от Лисабон. Парламентът постигна споразумение по този въпрос и с министър-председателите на Унгария, Полша, Дания и Кипър, с други думи, с онези държави-членки, които в следващите две години ще поемат председателството на Съвета на Европейския съюз. Ние сме доволни също така, че Съветът взе решение да поддържа механизма за гъвкавост на бюджета на Европейския съюз на равнище от 0,03% от БВП на Съюза. Тези средства ще позволят финансирането на жизненоважни разходи, които не са предвидени по време на преговорите по предходната финансова рамка, като например Европейската служба за външна дейност и системата „Галилео“. Отстъпка от страна на Парламента е отлагането на разискването относно бъдещите източници на финансиране за Европейския съюз – нещо, за което Европейската комисия също призовава. Идеята за облекчаване на националните вноски в бюджета на Съюза беше провалена в резултат на непоколебимата опозиция в лицето на група държави-членки, които се бояха от реакцията на общественото мнение. Ние несъмнено ще се върнем към това разискване през лятото на 2011 г., когато Комисията ще представи няколко нови възможности за финансиране на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Julie Girling (ECR), в писмена форма. (от името на делегацията на Консервативната партия от Обединеното кралство) (EN) Консерваторите от Обединеното кралство гласуваха днес против увеличението на бюджета от 2,9%, защото според нас не е редно членовете на Парламента да искат увеличаване на разходите в европейския бюджет поради факта, че националните капитали търсят начини за съкращаване на дефицитите си или подобряване на фискалното си положение. Бюджетът на Европейския съюз не може да се използва, както твърдят някои колеги, като допълнение към националните бюджети във времена на строги мерки за икономии; той трябва по-скоро да отразява трудната ситуация, в която се намират държавите-членки на Европейския съюз. Поради тези причини консерваторите първоначално предложиха изменение, изискващо дългосрочно замразяване на плащанията на равнището от 2010 г. – мярка, която ще даде в голяма степен увереност на гражданите, че Европейският съюз дава своя принос за налагането на контрол върху дългосрочните публични разходи и полагането им на по-устойчива основа.

 
  
MPphoto
 
 

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. (FR) Днешното приемане на бюджета за 2011 г. разкри двойния провал на Европейския парламент. Приетият бюджет е твърде малък: увеличението от 2,91% е много по-малко от приетото на първо четене (+6%) и от първоначалното предложение на Комисията (+5,8%). Приетите суми са абсолютно същите като предложените без реална възможност Съветът да води преговори, което едва ли е успокоително по отношение на договарянето на бъдещи бюджети. След влизането на Договора от Лисабон в действие Парламентът и Съветът вземат решения по бюджетни въпроси съвместно; тъй като до този момент нямаме никакъв точен ангажимент за ролята, която ние като членове на ЕП ще имаме при подготовката на следващата финансова рамка и за осигуряването на необходимото обмисляне на новите собствени ресурси, рискуваме да позволим на Съвета да стане господар на бъдещет