Пълен протокол на разискванията

Сряда, 15 декември 2010 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

(Заседанието се открива в 08,35 ч.)

2. Представяне на работната програма на Комисията за 2011 г. (внесени предложения за резолюция): вж. протокола

3. Бъдещето на стратегическото партньорство между Африка и ЕС (внесени предложения за резолюция): вж. протокола

4. Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола

5. Подготовка на заседанието на Европейския съвет (16-17 декември 2010 г.) - Създаване на постоянен механизъм за действия при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по следното:

- Изявления на Съвета и на Комисията относно подготовката на заседанието на Европейския съвет (16–17 декември 2010 г.),

- Въпрос, изискващ устен отговор (O-0199/2010), зададен от г-жа Bowles – от името на комисията по икономически и парични въпроси, към Комисията относно създаването на постоянен механизъм за действиe при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната (B7-0659/2010).

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. − (FR) Г-н председател, г-н председател на Комисията, г-н член на Комисията, уважаеми колеги, от името на Съвета бих желал да Ви благодаря, г-н председател, за предоставената ми възможност да изложа пред Парламента въпросите, които ще бъдат обсъждани от Европейския съвет.

По общо мнение заседанието на Европейския съвет утре и вдругиден ще бъде от решаващо значение за укрепването на икономическия стълб на Икономическия и паричен съюз. Основната точка в дневния ред ще бъде всъщност укрепването на финансовата стабилност. Ние живеем в изключително време, което създаде и продължава да създава значителни предизвикателства както за правителствата, така и за гражданите. Ние трябва да направим всичко възможно, за да гарантираме, че настоящата финансова криза е преодоляна и доверието е възстановено.

От началото на кризата ние показахме нашата решимост да предприемем необходимите мерки за запазване на финансовата стабилност и за насърчаване на възстановяването на устойчив растеж. По-конкретно кризата очерта необходимостта от допълнителен инструмент за запазване на стабилността в еврозоната. Налагаше се да създадем специален механизъм, който току-що използвахме за подпомагане на Ирландия. В средносрочен план обаче се нуждаем от постоянен механизъм.

Поради тези причини, след задълбочени консултации с председателя на Европейския съвет, на следващото заседание на Съвета утре сутрин белгийското правителство ще внесе предложение за решение относно промяна в Договора с оглед създаването на механизъм за запазване на финансовата стабилност в еврозоната чрез изменение на член 136. Европейският съвет ще бъде призован да даде своето съгласие по проекторешението и за установяването на опростена процедура по преразглеждане, както е предвидено в член 48.6 от Договора за Европейския съюз. Целта е формално приемане на решението през март 2011 г. и влизането му в сила на 1 януари 2013 г.

Освен това изпълнението на доклада на специалната група за икономическото управление, който беше одобрен от Европейския съвет през октомври, е важна стъпка в посока заздравяване на фискалната дисциплина, по-строг икономически надзор и по-задълбочена координация. Този въпрос, на който ние придаваме огромна значимост, понастоящем се разглежда от Парламента и Съвета и следва да се реши до следващото лято.

Накрая, бих искал да подчертая важността на новата стратегия „Европа 2020“ за растежа и заетостта, която играе важна роля за излизането от кризата. Белгийското председателство се ангажира с напредъка по прилагането на стратегията, за да проправи пътя за устойчиво икономическо възстановяване.

В допълнение към тези икономически въпроси бих желал да засегна други два въпроса. Европейският съвет ще се занимае с отношенията между Европейския съюз и стратегическите му партньори. Съветът по външни работи, председателстван от баронеса Аштън, подготви доклади за напредъка относно три партньора – САЩ, Китай и Русия. Във връзка с това Европейският съвет ще изслуша внимателно презентацията на баронеса Аштън за отношенията на Съюза със стратегическите партньори. Баронеса Аштън ще бъде призована да приложи този подход и по отношение на други партньори, като Украйна, Африка, Индия и Бразилия, като през март 2011 г. представи доклад, описващ състоянието на отношенията с партньорите ни.

Последният въпрос, на който ще се спра, засяга подаденото от Черна гора заявление за присъединяване към Европейския съюз. Съветът по общи въпроси приветства становището на Комисията относно Черна гора. Страната е постигнала напредък в изпълнението на политическите критерии, дефинирани от Европейския съвет в Копенхаген, и на изискванията за процеса на стабилизация и асоцииране. Въпреки това са необходими допълнителни усилия, особено за изпълнението на седем основни приоритета, залегнали в становището на Комисията. Като се има предвид предложението на Комисията, Съветът препоръча да се даде на Черна гора статут на страна кандидатка, като този въпрос ще се разгледа от Европейския съвет.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, г-н председател на Съвета, уважаеми колеги, заседанието на Европейския съвет през тази седмица ще насочи вниманието към две основни цели − постигане на консенсус по ключовите характеристики на бъдещия постоянен механизъм за стабилност в еврозоната и по едно ограничено изменение на Договора, което ще направи този механизъм устойчив в правно отношение. Ето защо аз се надявам и очаквам настоящият Европейски съвет да насочи вниманието си към изработването на решение, утвърждаването на линията на действие и засилването на консенсуса. Ако споразумението бъде постигнато, настоящият Европейски съвет ще изпрати и сигнал за единство, солидарност и безрезервна подкрепа на европейския проект, но за тази цел се изисква огромна и упорита работа.

Всички ние знаем, че в момента съществуват много рискове за Европейския съюз и за еврозоната в частност. Много хора търсят отговор от Европейския съюз: пазарите − в едни случаи, партньорите ни по света − в други, но най-важни са нашите граждани. Какво очакват те? Как да им вдъхнем увереност по най-добрия начин? За мен отговорът е ясен. Ние трябва да покажем, че Европейският съюз контролира събитията, че ние имаме начертан план за действия, към който се придържаме, и че говорим единогласно и действаме съвместно. Това, от което нямаме нужда, е да провеждаме конкурс по красота между лидерите, какофония от разнородни сценарии или изявления, непоследвани от действия.

Да, ние сме изправени пред сериозни предизвикателства, но ако се отдалечим и погледнем фактите, Европейският съюз се сблъсква фронтално с тях през настоящата година. Ние имахме два подобни проблема с Гърция и Ирландия. И в двата случая взехме правилните решения. Действителността показа, че и в двете ситуации Европейският съюз успя да реагира, но ние следва да предприемем сериозни реформи, за да гарантираме, че в бъдеще няма да се повторят подобни ситуации.

Истинското европейско икономическо управление е необходима предпоставка за това. Поради това пакетът от мерки за икономическо управление следва да се разглежда като основен градивен елемент в системата, която дава на европейците и пазарите увереност, че разполагаме с правилните структури. Надявам се, че Парламентът ще продължи да разглежда предложенията на Комисията като приоритет, за да бъдат те напълно осъществени до средата на следващата година.

Бъдещата ни система ще се основава на индивидуалните и колективните усилия, отговорността и солидарността. Ние се движим бързо в тази посока. В същото време публичните финанси следва да бъдат консолидирани. Стабилните публични финанси са необходими за възстановяване на доверието, което е изключително важно за растежа. В много държави-членки настоящата линия на фискалната политика засяга пряко дългосрочната устойчивост на публичните финанси и изисква коригиращи действия.

Разбира се, трябва да погледнем отвъд фискалната консолидация към насърчаването на растежа и ние сега засяваме семената на бъдещия растеж на Европа чрез стратегията „Европа 2020“. Тя предлага реална перспектива за растеж в Европа. Наблюдавам как все повече държави-членки приемат безрезервно възможностите, които предлага стратегията. Нека стъпим на тази основа чрез ускоряване на реформите, насърчаващи растежа. Ако се заемем сериозно с нея, стратегия „Европа 2020“ може да насочи местните ни, национални икономики и европейската икономики към бъдещите източници на растежа.

Ние работим усърдно, за да постигнем напредък по първия годишен обзор на растежа в рамките на един месец. Убеден съм, че това ще бъде главната тема за Парламента през следващата година. Такава ще бъде и темата за бъдещия бюджет на Съюза наред с това, как ще се използва големият му потенциал за решаване на задачата, свързана с насърчаването на растежа и създаването на работни места.

Ние трябва да наблюдаваме и банковата ни система и да предприемем необходимите действия, за да гарантираме, че банките са в състояние да финансират икономиката в достатъчна степен, особено малките и средните предприятия. Когато се наложи да стабилизираме икономиките, много от нашите действия са несистемни или временни. Друг важен елемент от подхода ни, насочен към сериозни реформи, следва да е постоянният механизъм за стабилност.

Това е целта на Европейския механизъм за стабилност. След интензивни консултации, които протекоха много добре, ние успяхме да осъществим напредък в очертаването на контурите на механизма в края на миналия месец. Аз съм убеден, че през тази седмица той ще бъде одобрен от Европейския съвет, въпреки че точните параметри ще трябва да бъдат подготвени през следващите седмици.

Механизмът следва да бъде подкрепен и от решение за продължаване на работата по ограничено и целево изменение на Договора. Сега, когато има консенсус между държавите-членки относно решението за изменение на Договора, този подход трябва бързо да се приложи. Целта на изменението е съвсем конкретна. Това е ясно, прагматично изменение за удовлетворяване на конкретна потребност. За нея е необходимо едно просто изменение. Така че нека не се поддаваме на изкушението да усложняваме прекалено нещата и да създаваме изкуствени връзки с други теми, нека не позволяваме да ни отдалечават от настоящата задача. Налице е внушителна политическа воля в подкрепа на еврото. И временният, и постоянният механизъм сега са ключови решения, които показват, че държавите-членки са решени повече от всякога да дадат своя принос за стабилността и надеждността на еврото.

Всички тези елементи – икономическо управление, фискална консолидация, осигуряване на реформите за насърчаване на растежа, ефективни банки, Европейски механизъм за финансова стабилност и неговият правоприемник, Европейския механизъм за стабилност – са взаимосвързани. Като цяло, към тях трябва да се подхожда комплексно по ясно очертан начин, така че да се даде адекватен отговор на кризата и да се гарантира, че в бъдеще няма да има подобни кризи.

Действията, които предприема Европейската централна банка, представляват, разбира се, съществен принос за постигането на тази цел.

Всички са съгласни, че предприетите през тази година действия, засягащи очевидно Гърция и Ирландия, са също в подкрепа на по-широките интереси на целия Европейски съюз и всички негови държави-членки. Те са основани в голяма степен на основните принципи на солидарност, колективна отговорност, споделяне на рисковете и предоставяне на взаимопомощ в случай на нужда. Аз знам, че тези принципи са скъпи на Парламента. Те са скъпи и на мен, така че мога да разбера защо изплуват на повърхността и други идеи, даващи форма на принципите чрез други възможни механизми.

В този момент нека кажа ясно: паневропейските облигации сами по себе си са интересна идея. Самата Комисия предложи тази идея още през 2008 г., когато даваше оценка на първите десет години от функционирането на Икономическия и паричен съюз, но сега се намираме в ситуация на криза и вече имаме финансови механизми за справяне с нея, като например Европейския механизъм за финансова стабилност. Те съвсем не са изчерпани и могат да се усъвършенстват и приспособяват доста по-бързо, отколкото алтернативите им, колкото и интересни да са те.

Ето защо, въпреки че разбирам желанието ви да разсъждавате относно всички възможни решения, настъпил е моментът за незабавни действия. Нека не убиваме идеята за бъдещето, а да се съсредоточим на този етап върху това, какво може да се направи за постигане на консенсус между държавите-членки и как да се действа бързо и решително.

Нека работим заедно, за да приключим годината с послание, съдържащо увереност, че Европейският съюз има обща визия за икономиката си и я прилага на практика. Нека направим това с ясното съзнание за нашето предопределение и нека то също бъде ясно – силна и стабилна еврозона във все по-обединен Европейски съюз.

  Председател. – Аз бих желал да благодаря на действащия председател на Съвета, г-н Шастел, и на председателя на Комисията, г-н Барозу, за встъплението към разискването. Ние говорим за нещо изключително важно. Преодоляването на кризата и създаването на работни места е приоритет за нашите граждани. Утре и вдругиден Европейският съвет ще насочи вниманието си най-вече към този въпрос.

  Joseph Daul, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, Европейският съвет, който се събира тази седмица, провежда заседанието си в изключителни условия: спекулативни атаки срещу еврото, възраждане на евроскептицизма и начало на разпространение на влиянието върху финансите на Европа. В същото време Парламентът се готви да гласува бюджета за 2011 г.

Разбира се, те са тясно свързани. Кризата с еврото и солидарните мерки оказват влияние върху покупателната способност на европейските граждани, които се чудят дали всички тези усилия си струват, дали те ще дадат някакъв резултат, откъде се появява евроскептицизъм дори в държави, традиционно смятани досега за проевропейски настроени. Това е явление, откраднато от популистки и екстремистки политически фракции, които се хранят от страха и изкушението да се затворят в себе си и които, когато са част от правителството, не предлагат чудодейно лекарство.

Ще започна с еврото, което ние трябва да защитаваме и стабилизираме, като в същото време си задаваме някои фундаментални въпроси.

Моят първи въпрос е: имала ли е някога Европа валута, стабилна като еврото? Казвам това на онези, които изпитват носталгия по националните валути: една крачка назад би имала катастрофални последици за Европа.

Вторият ми въпрос е: кой стои зад атаките, на които е подложено еврото месеци наред? Кой иска да спечели от това злодеяние, ако мога да го нарека така? Аз не съм конспиративен теоретик, но в разговорите си с политически лидери и финансови анализатори пътищата се събират в една точка, когато става дума за източника на нашите проблеми. Кога ще си вземем поука? Аз мисля, че ние можем да говорим открито с нашите приятели.

Третият ми въпрос е: защо еврото все още се търгува на стойност над 1,30 щатски долара? Това сериозно вреди на нашия износ и всички казват, че еврото е причина за това. Защо нашите държави са единствените, които следват стриктна праволинейна политика, докато нашите конкуренти се възползват от слабите валути, за да стимулират икономиките си? Това ни питат нашите граждани. Това са въпросите, които ми бяха зададени през последните две седмици по време на срещите с избрани политици.

Уважаеми колеги, това, от което се нуждаем, е послание, съдържащо увереност, че ние ще преодолеем кризата, мерки за насърчаване на възстановяването на растежа и конкретни мерки, подобни на тези, приложени неотдавна от Комисията с председател г-н Барозу, с цел възстановяване на вътрешния пазар или внасяне на повече етичност на финансовите пазари. Това, от което се нуждаем – и кризата с еврото го доказа – е сближаването на нашите социални и фискални политики. То изисква решителност. Г-н действащ председател на Съвета, г-н председател на Комисията, продължавайте напред с по-голяма скорост и ние ще решим немалко проблеми.

Ние ще се нуждаем от много решителност през следващите години, ако искаме да стабилизираме нашите държави на сцената на световната конкуренция и ако искаме да използваме парите на данъкоплатците по най-ефективния възможен начин. Усилията, насочени към оптимизиране на разходите, трябва да бъдат на всички равнища: местно, регионално, национално и европейско. Политическите и финансовите приоритети на Европейския съюз следва да бъдат преразгледани, а публичните финанси на Европа следва да са обект на основен преглед. Ние трябва да си зададем истинските въпроси и в зависимост от отговорите, които ще дадем, да приспособим бюджетната си рамка за периода 2014–2020 г.

Именно по повод на това критично важно разискване се събира Европейският парламент и именно в тези знаменателни обсъждания ние като представители, пряко избрани от 500 милиона европейци, възнамеряваме да участваме непосредствено, дори в случай че това е неприятно за някои правителства, които искат да отрекат това наше право.

Аз моля Европейския съвет да даде съгласието си и, ако е необходимо, да гласува, така че онези, които отричат това наше право на участие в разискването, да поемат своята отговорност. Тук според нас не става дума за надмощие, а за принос към изключително важното разискване относно бъдещето на европейското здание. Ние трябва да проявим решимост, трябва да вземем правилните решения, необходимите решения, за да гарантираме, че европейският бюджет се превръща все повече в инвестиционен бюджет.

Ако държавите-членки, загрижени относно бюджетните ограничения, могат да инвестират по-малко средства в образование, обучение, научноизследователска дейност и иновации, нека направим същото и на европейско равнище чрез обединяване на нашите ресурси и следователно чрез постигане на икономии от мащаба.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) счита, че разискването относно финансите на Европа не трябва да се принизява до разправия между държавите-членки, които искат обратно парите си. Напротив, разискването следва да спомага за изглаждане на отношенията на нашите граждани с Европа, като се разяснява съгласуваната добавена стойност, както и какво представляват далновидните действия на европейско равнище.

Понастоящем правя посещения в европейските столици и мога да ви кажа, че това мнение все повече се утвърждава. Не пропускайте тази възможност. Тъй като наближава Коледа и Нова година и скоро изтича срокът на настоящото председателство, бих желал да благодаря на белгийското председателство за изключително доброто сътрудничество с Парламента, както и на Жозе Мануел Барозу, който прояви решимост и се зае с представянето на документа относно капиталовите изисквания преди края на юни. Считам, че трябва да продължим да работим заедно в същата посока и че държавните и правителствените ръководители трябва да ни последват. Ние трябва да им покажем пътя.

(Ръкопляскания)

  Martin Schulz, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, не се случва често заедно да приключваме годината с по-сериозна причина за загриженост. Ние сме дълбоко загрижени, защото Европа се намира в центъра на разрастваща се и усложняваща се криза на доверието. Има причини за настоящата криза на доверие и днес аз бих желал да се опитам да изложа някои от тях. Считам, че сега ние се сблъскваме с двоен подход на скритото действие. Той се прилага от онези, които се опитват да скрият истинската ситуация от гражданите на държавите. Това сериозно разклаща доверието на хората в ситуации, когато правителствата им казват: „Всичко е наред, няма проблеми, ние държим всичко под контрол“, а после неочаквано променят мнението си и обясняват, че имат нужда от помощ в размер на неизброими милиарди евро Това се случи на два пъти досега. Аз не знам дали правителството още веднъж ще каже, че то държи всичко под контрол и може да финансира облигациите си, дори в случай че лихвените проценти се покачват, а после изведнъж ще промени мнението си и ще каже: „Нуждаем се от спасителен пакет. Помогнете ни!“ Това не трябва да се случва. Необходим ни е опис на действителните национални и банкови дългове. Считам, че доверието ще нарасне, ако обясним какво е истинското положение, колкото и лошо да е то. Ако картите са свалени на масата, за нас е по-лесно да търсим решения.

От другата страна обаче е подходът на скритото действие. Така се случва, когато силните държави казват: „Ние не трябва да помагаме“. Слушаме призива за ренационализация: „Ние не сме готови да плащаме за другите“, независимо от факта, че държавите, които казват това, знаят, че в крайна сметка трябва да сме заедно и да плащаме. Подходът на скритото действие и укриване на истината от хората, макар и да е ясно, че трябва да се плаща и това е в собствен интерес, е също толкова вреден за доверието.

Ние сега се готвим за заседанието на Европейския съвет. Какво да кажем за различните мнения там? Едни са в подкрепа на паневропейските облигации, а други са против. Едни искат да се стабилизира спасителният пакет и той да се прокламира широко, други казват да не се прокламира. Чудя се къде е логиката да обясняваме, че това са просто временни мерки, тъй като ние държим нещата под контрол, но трябва да включим тези временни мерки в договора, така че те да бъдат на разположение в дългосрочен план. Всички забелязват това противоречие и то също разклаща доверието на хората. Доверието страда и когато през лятото правителството подлага банките си на стрес-тест и само няколко месеца по-късно си дава сметка, че това всъщност е стрес-тест за еврото, а не за банките.

Ние сме в условията на криза на доверие и трябва да Ви кажа, г-н Барозу, че макар и да е възможно казаното от Вас тази сутрин да е истина, то създава впечатлението, че ние, вместо да търсим най-добрите решения и да ги реализираме, обсъждаме минимално необходимия консенсус, който можем да постигнем в петък. Това просто не е достатъчно. То ще засили кризата на доверието. Политика, която успокоява националните пазари в краткосрочен план, не е достатъчна. Необходима ни е политика, стабилизираща пазарите и еврото. Защо никой в Парламента или в Европейския съвет не говори за външната стойност на еврото? Днес то се търгува на стойност 1,34 щатски долара. Най-ниската стойност по време на кризата е 1,20, а когато беше въведено, стойността му беше 1,15. Еврото е стабилна валута. В условията на междуконтинентална конкуренция, когато регионите на света се конкурират в икономическо отношение, значение имат вече не отделните национални валути, а валутната структура на целия регион. В икономическо и социално отношение еврозоната е определено най-силният регион в света. Тя е по-слаба единствено в политическо отношение, което се дължи на управляващите, осъществяващи политики, насочени към заглушаване на националния дебат в краткосрочен план. Еврото е силно и може да бъде много по-силно, ако онези, които формират политическата му рамка, и онези, които са отговорни за това, ще изпълнят най-накрая задълженията си и ще вземат смели, логични решения по социалните и икономическите проблеми, което ще сложи край на кризата на доверието. Трябва да видите само какво се случва в Лондон, Париж и Рим. Ако не спрем кризата на доверието, ще имаме по-големи проблеми през следващите няколко години.

Поради тези причини бих желал да кажа на Съвета, че аз поддържам идеята за паневропейски облигации. Ако съществува друга подходяща мярка, моля, вземете я, но накрая трябва да стигнете до споразумение за стабилизиране на еврото във вътрешен план, тъй като във външен то е стабилно.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, мисля, че в живота има правило, което се прилага навсякъде: когато дадена група е атакувана, нейната реакция трябва да е единение и солидарност. Точно обратното се случи през 2010 г., когато еврото беше атакувано, защото след гръцката криза ние сме свидетели единствено на разногласия при разискванията, очевидна липса на единство и определено недостатъчна солидарност.

Сега на нас ни е необходима решителност – и аз се обръщам и към председателя на Комисията – да признаем, че всички предприети временни мерки са просто недостатъчни. Това не е мой анализ, това е анализ на Международния валутен фонд (МВФ), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на г-н Трише, който всъщност стои начело на паричния гарант на еврото – Европейската централна банка, и за когото всички мерки, които бяха взети, и тези, които са в процес на подготовка, далеч не са достатъчни.

Всички казват, че трябва да се предприемат действия в четири направления: първо, пакт за стабилност с механизми за реални санкции; второ, постоянен, увеличен кризисен фонд – аз не съм единственият, който го предлага, г-н Трише казва, че той трябва да бъде увеличен, държавните и правителствените ръководители не искат да го увеличават, а ние искаме доверието да се върне на пазарите; трето, действително икономическо и фискално управление, фискален и икономически съюз, и четвърто, единен пазар на паневропейски облигации.

Това са четирите неща, които трябва да свършим, защото никъде по света, колеги, няма валута, която да не е подкрепена от правителството, от икономическа стратегия и от облигационен пазар. По света няма такава валута. А какво ни се казва днес? Казват ни: „Да, това е добра идея, но трябва да почакаме малко повече“. Трябва да почакаме какво? Може би да настъпи пълен хаос или пък еврото да изчезне.

Ето защо е дошло време да се вземе това решение и аз не очаквам Комисията, г-н председател, да ни каже днес „Да, ще бъде трудно, ние не трябва да продължаваме разискванията относно паневропейските облигации; това е добра идея, но сега не е времето, тъй като имаме кризисен фонд, който сега ще направим постоянен.“. Едното няма нищо общо с другото. Кризисният фонд е необходим сега, за да отблъснем атаките срещу еврото, но паневропейските облигации също са необходими за средно- и дългосрочната стабилност на еврото. Няма противоречие между тях. Те са еднакво необходими, както е в целия свят.

Затова считам, че заедно с държавните и правителствените ръководители, които ще обсъждат утре и вдругиден и ще кажат: „Да, ние ще изменим незначително договора, като кризисният фонд, който по принцип следва да се увеличи, за което призовават всички, може да стане постоянен“, аз считам, че е дошло времето Комисията да предложи възможно най-бързо пакет, който е много по-значим, безкомпромисен, глобален и последователен, доколкото това засяга този подход. Що се отнася до Пакта за стабилност и растеж, в който има реални механизми за санкции, Парламентът може да свърши своята работа, тъй като пакетът е тук и ние ще се върнем към първоначалните предложения на Комисията. По отношение на другите три въпроса – по-голям кризисен фонд, да, но го предложете. Предложете го! Вземете отношение по този въпрос и заявете, че кризисният фонд трябва да се увеличи. Защо? Тъй като ако имаме по-голям кризисен фонд, ще се сложи край на спекулациите срещу еврото. Второ, предложете общ пакет относно фискалния и икономическия съюз, и трето, не се страхувайте, предложете единен пазар на паневропейски облигации. Ние знаем, че след като всичко е казано и свършено, еврото ще бъде стабилизирано в дългосрочен план.

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н председател на Комисията, госпожи и господа, има обаче нещо странно във всичко това. Г-н Шастел, Вие говорихте за следващата среща на високо равнище. Можехте да ни кажете, че има неустановени неща преди срещата. Можехте да ни кажете, че ще Ви се наложи да съкратите някои от разискванията.

Г-н Барозу, считам, че ние няма да осъществим никакъв напредък, няма да мръднем и на сантиметър с всички тези безсмислици. Martin Schultz е прав: трябва да опишем истинската същност на кризата и да я представим, каквато е, но трябва да опишем и същността на собственото ни политическо безсилие. Няма полза просто да казваме, че сме взели правилните решения. Вие знаете, както и аз, и всеки един тук знае, че ние ги вземаме твърде късно. Ние правим една крачка напред и две крачки назад. Не казвам, че това е ваша вина. Точно обратното, считам, че Комисията дори е център на стабилност във времена, когато здравият разум е в дефицит. Сега обаче – като аз считам, че Guy Verhofstadt зададе истинския въпрос – каква следва да е нашата стратегия през следващите месеци?

По мое мнение стратегията е проста: Комисията следва да внесе за разглеждане пакт за стабилност, какъвто вече е налице, като дефинира необходимостта от стабилност и следователно отговорността на всички нас по отношение на еврото, както и пакт за солидарност, който дефинира нужната солидарност. Няма стабилност без солидарност. Разговорите между г-жа Меркел и г-н Унтел не ни интересуват вече. Да, позицията на някои държави, включително Германия, която казва, че трябва да има стабилност и че това, което се случи, не трябва да се случва отново, е правилна. Да, ако в същото време не твърдим, че солидарността ни заставя да създаваме възможности за защита на еврото с паневропейски облигации, за да инвестираме, да продължаваме с процеса на екологични и икономически преобразувания. Ние трябва да инвестираме, макар че на национално равнище това вече не е възможно. Ние имаме валута с две страни: стабилност – от едната страна, и солидарност – от другата, като в средата е отговорност.

Председателят на Комисията внесе предложение за реформиране на функциите на Съюза по такъв начин, че да се постигне стабилност и солидарност по отношение на паневропейските облигации, за да няма спекулации в бъдеще с дълговете на някои държави, като с паневропейските облигации има възможност същевременно да се инвестира.

Г-н Йотингер ни каза, че той има нужда от 1000 млрд. евро за реформиране на енергийния сектор, но откъде ще намери тези пари? Лотария ли се кани да разиграва? Напълно абсурдно е да каже, че се нуждае от 1000 млрд. евро, без да ни посочи как ще мобилизираме необходимите средства за исканите икономически преобразувания.

И така, стратегията е проста: Комисията предлага, Парламентът внася изменения и приема решения, следва позиция на Комисията и на Европейския парламент за или против Съвета, а Съветът следва да реагира на общата позиция. Така стоят нещата. Това е единственото решение по време на днешното разискване. Ако чакаме г-жа Меркел да благоволи да вземе решение петнадесет минути преди да се наложи да го вземе, може да чакаме до последната минута. Когато тя го вземе, може и да сме изпуснали влака. Разбира се, вие можете да ми кажете, че ще има и други влакове, че няма значение, винаги можем да хванем следващия. Но това не е вярно. Горбачов беше прав с твърдението си, че опасности очакват само онези, които не се съпротивляват на живота.

(Председателят отнема думата на оратора)

Аз не искам историята да накаже Европа. Бъдете готови да поемете отговорността си. Ние поемаме своята и трябва да покажем на Съвета, че политическата стабилност, от която се нуждаем, е тук, в Комисията и в Парламента, и ние няма да се поддадем на нестабилността на Съвета.

(Ръкопляскания)

  Timothy Kirkhope, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, аз споделям надеждата, че в Европейския съвет ще бъдат договорени необходимите мерки, за да се успокоят пазарите и да се върне стабилността в еврозоната, защото независимо дали сме членове или не, ние всички сме заинтересовани това да се случи.

Преди заседанието ни беше казано, че в центъра на решението ще са допълнителни санкции, но те трябва да са надеждни, трябва да са ефективни, а постиженията на Съюза в това отношение са твърде слаби. Ако ги направим автоматични, те едва ли ще станат по-надеждни, ако се запази мнението, че ще се намери политическо решение за избягването им. Това, което действително е необходимо, е членовете на еврозоната да имат политическа воля да изпълнят настоящите си задължения.

До нас достигнаха слухове, че ключов момент от решението е частният сектор да бъде заставен да сподели бремето на бъдещите спасителни планове. Би било обаче жесток парадокс, ако основната последица от тази инициатива е да се увеличат разходите по обслужване на кредити за някои по-слаби държави-членки от еврозоната и това да способства за следваща криза.

С приключването на процеса на основно реформиране на договора – пакета от реформи, както ни беше казано, ще бъде затворена страницата с изменения в договора за цяло поколение. Сега, само няколко месеца по-късно, ние предприемаме нови.

Ние получихме уверение, включително от председателя на Комисията, че измененията трябва да са само ограничени, но изглежда германското правителство не споделя това мнение. Германският финансов министър, д-р Шойбле, изглежда е отворил пътя за нов кръг интеграция, която води до фискален съюз и в крайна сметка до политически съюз.

Докъде ще доведе това? Положително, не до още едно загубено десетилетие с акцент върху грешни реформи. Европа има нужда от икономически реформи, дисциплина на публичните финанси, задълбочаване на вътрешния пазар, изменения в трудовото законодателство, за да стимулира заетостта, и пакет от мерки, за да бъде успешна програмата „Европа 2020“.

Това са основните реформи, които председателят Барозу решително и съвсем правилно предложи в програмата за Комисията, но аз имам вече опасения, че тази възможност може да ни се изплъзне. Огромният риск идва от това, че независимо от разговорите, свързани със стабилизирането на Европа, процесът на практика може да бъде миниран и въпреки че се стремим към по-силна Европа, провалът при решаването на основните икономически проблеми всъщност ще я направи по-слаба.

Ние считаме, че приоритетите на Европейския съвет трябва да включват договарянето на ограничен брой конкретни мерки, така че държавите-членки от еврозоната да могат да си помагат взаимно поради настоящата криза, без да прехвърлят товара върху държавите-членки, които са решили да останат извън еврозоната, като след това потвърдят, че справянето с дългосрочната криза, в която се намираме, е от жизнена важност поради риска от срив на икономическата ни конкурентоспособност.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, ние се занимаваме със световната икономическа и финансова криза вече три години. Едно от заключенията, които можем да направим вследствие на продължителното обсъждане, е, че нашите мерки очевидно не премахват корените на кризата, а лекуват само симптомите. Аз бих желал да повторя още веднъж, че решенията на равнище Европейски съюз не трябва да се определят от финансовите пазари. Ние не трябва да разрешаваме на банките да се измъкнат в голяма степен безнаказани, да продължават да спекулират и да оставят на държавите-членки да поемат отговорността за рисковите трансакции, в които банките участват. Пакетите от сурови мерки за икономии, наложени на Гърция и Ирландия, ще доведат до това, цената на кризата да бъде поета от хората, които не са я предизвикали. Това ще ограничи разходите на потребителите и ще предотврати така необходимия икономически подем. Драстичните мерки за икономии ще поставят другите държави, за които сега има риск, подобно на Португалия и Испания, в същата позиция, в каквато са Гърция и Ирландия.

Няма полза просто да приспособим финансовите инструменти или да създадем нови мрежи на сигурност. Постоянният механизъм за поддържане на финансовата стабилност трябва да включва мерки, които регулират дейността на пазарите. Те включват, наред с другото, и въвеждане на данък върху финансовите трансакции, както и задължение за изпълнение на минимални социални стандарти. За нас е важно също така да променим статута на Европейската централна банка, което ще й позволи да предоставя пряка финансова помощ на намиращите се в тежко състояние държави, заобикаляйки банките.

Това са първите стъпки, които следва да предприемем, но те са доста закъснели. За да изясним напълно ситуацията, ще кажем, че тесногръд национален подход блокира регламентите, необходими за ефективния контрол на финансовите пазари. Държавните и правителствените ръководители не ни позволяват да осъществим напредък в правилната посока. Сред тях бих поставил и канцлера на Германия.

  Nigel Farage, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, 2010 година ще бъде запомнена като годината, в която се отвориха дълбоки пукнатини в проекта за еврото и обществеността в Европа осъзна бездънната глупост на своите лидери.

Сега е поредната кулминация, поредната криза, доверието в еврото намалява всяка седмица. Това е като да гледаш автомобилна катастрофа на забавен каданс, а вие сега искате постоянен механизъм за финансова помощ. Мислите си, че ако имате фонд с един милиард евро например, всичко ще бъде наред. Да, но няма да е наред. Еврото няма да бъде спасено със спекулации. То няма да бъде спасено от пазарите, били те валутните пазари или пазарите на облигации, защото Северна и Южна Европа днес, или когато и да е, не могат да бъдат заедно в единен паричен съюз. Той няма да работи.

От гледна точка на политиката трябва, разбира се, да измените Договора. Причината за това е, че четиримата германски професори ще победят в Карлсруе и ще докажат, че мерките за спасяване, които вече предприехте, са всъщност незаконни според Договорите.

Е, добре, по много причини аз приветствам тези изменения на Договорите, защото това ще означава, че ще има референдум в Ирландия. И не се знае, но Дейвид Камерън може да удържи обещанието си и да направи референдум в Обединеното кралство. Сигурен съм, че като демократи вие ще приветствате референдум за ЕС в Обединеното кралство.

В края на 2010 г. трябва да помислим също така не само за положението на Съюза, но и за положението на Белгия. За шест месеца действащото белгийско председателство стоеше тук и ни казваше, че трябва да се интегрираме по-тясно. Що за фарс е това! Ние в собствената си страна нямахме правителство от юни. А тук една не-нация се опитваше да унищожи нашата нация. Това наистина е абсолютен фарс, но никой тук не посмя да го признае, защото всички го приехте. Белгия е микрокосмосът на целия Европейски съюз. Белгия е на път да се разпадне на парчета и след нея ще рухне останалото. Честита Коледа на всички.

  Sharon Bowles, автор. − (EN) Г-н председател, сега ние пак оглеждаме лейкопласта и се питаме дали той е достатъчно широк и достатъчно здрав, за да покрие раната. През юли питах кога Комисията предвижда да представи очакваното законодателно предложение за постоянен механизъм за управление на кризи с държавния дълг и на какво правно основание. Питах и за други неща, например за йерархията на различните фондове и за пропорциите, в които те ще бъдат използвани. Събитията показаха, че действителният отговор е: не го знаем, но ще го намерим по пътя.

Всъщност аз проявявам известно разбиране, защото ние сме на нова територия и трябва да градим нови планове. Но пак повтарям, ако не се съблюдават изцяло изявленията, било то на Комисията или на Съвета, решенията губят смисъла си. Отговорите на моите въпроси от юли се появиха едва при спасяването на Ирландия и може само да се съжалява за това, понеже и най-малкият фонд, образуван от бюджета на ЕС, беше използван с дял, равен на дела на най-големите фондове. С Парламента не беше направена консултация, независимо от моите предишни питания.

Днес съм тук, за да задам въпрос за допълнителни подробности по решенията на Съвета от октомври, според които от Комисията се иска да работи за ограничено изменение на Договора, необходимо за създаването на постоянен механизъм за действие при кризи. Съветът каза също така, че предвижда участието и на частния сектор, което изплаши пазара, защото липсваше достатъчно обяснение. Така излиза на преден план и регулаторният проблем, който споменах, за нулевото рисково тегло на държавния дълг на еврозоната, което подронва пазарната дисциплина и създава порочни стимули.

Тогава Еврогрупата оповести, че постоянният механизъм ще се основава на Европейския механизъм за финансова стабилност и че частният сектор може да участва, в зависимост от случая, в съответствие с практиката на МВФ. Първо, можем ли сега да узнаем повече подробности за изменението на Договора и за процедурата? Парламентът трябва да знае, за да бъде адекватен. Още малко шум около член 136 не е отговор. Второ, новият инструмент на какво ще се основава: на междуправителствен подход, както работи Европейският механизъм за финансова стабилност, или на метода на Общността, както според мен би трябвало да бъде? Трето, какви са техническите възможности и условия? Наложително е механизмът да се основава на техническите реалности и да бъде устойчив, надежден и траен – и бих добавила, достъпен. Четвърто, държавите-членки, които още не са приели еврото, ще бъдат ли поканени да участват в механизма? Това се отнася особено за държавите, които имат дълг в евро.

Попитахме откога ще заработи механизмът и ни беше отговорено – през януари 2013 г., но какво е участието на Парламента според Комисията? Парламентът и моята комисия наистина се решени да вземат дейно участие, още повече след като през цялото време ръководихме обмислянето на идеята. Ако ние смятаме, че не сме достатъчно информирани и не са искани достатъчно консултации от нас, какво остава за националните парламенти и за гражданите? Този въпрос е неразривно свързан с пакета за икономическото управление. Мерките за укрепване на Пакта за стабилност и растеж, надзорът и Европейският семестър имат за цел предотвратяването на нова криза и служат за наблюдение върху излизането от сегашната икономическса криза.

Този механизъм не е талисман, който можем да окачим на стената, за да опазва пазарната дисциплина. Всъщност решението за еврото е да се признае необходимостта от пълна политическа дисциплина в съчетание с пълна пазарна дисциплина. Ние сме в криза, защото и двете бяха подкопани в миналото.

  Оли Рен, член на Комисията. − (EN) Г-н председател, уважаеми членове на ЕП, позволете ми да благодаря на г-жа Sharon Bowles за нейния въпрос, а също и за проекторезолюцията за постоянния механизъм. Ще се опитам да представя пред вас гледището на Комисията по петте теми, включени в устния въпрос.

Европейският съвет през октомври покани председателя, г-н Ван Ромпьой, да предприеме консултации заедно с Комисията относно ограничено изменение на Договора, необходимо за създаването на постоянен механизъм за действие при кризи. Ясно е, че едно ограничено изменение на Договора изисква използването на опростена процедура за преразглеждане въз основа на член 48 от Договора.

Ограниченията на тази процедура се състоят в това, че, първо, тя допуска само такива изменения на Договора, които не увеличават правомощията, предоставени на Съюза, и второ, тя е ограничена до изменения в третата част на Договора за функционирането на Европейския съюз, която се отнася за политиката и вътрешната дейност на Съюза.

Изглежда, че държавите-членки проявяват предпочитание към съвсем ограничено изменение на Договора, което по презумпция да залегне в член 136, чиито разпоредби са специфични за държавите-членки от еврозоната. Разбира се, този въпрос ще бъде обсъждан на Европейския съвет тази седмица. За каквото и изменение да става дума, Парламентът официално ще бъде консултиран по него.

Според решението на Европейския съвет от октомври Еврогрупата на своето извънредно заседание през ноември се споразумя за основните принципи на Европейския механизъм за стабилност, или ЕМС. Съгласно споразумението на Еврогрупата ЕМС ще бъде междуправителствен механизъм, чието управление ще бъде основано на модела на Европейския механизъм за финансова стабилност.

Предстои определянето на конкретните детайли на финансовия механизъм, които следва да бъдат уточнени през първото тримесечие на следващата година. Ключовият въпрос, разбира се, е финансирането. Бъдещият механизъм трябва да бъде устойчив и да се радва на стабилно доверие от страна на пазарите.

Всяко подпомагане от страна на ЕМС ще бъде основано на строги икономически условия. Помощта, предоставяна на държава-членка от еврозоната, ще се основава на щателна програма за оценка на икономиката и финансите и на обстоен анализ на поносимостта на дълга, провеждани от Комисията заедно с МВФ и с участието на Европейската централна банка.

Независимо от междуправителствения характер на финансовия лост на механизма политическите условия ще бъдат изработени на основата на Договора, така че да осигуряват пълното съответствие с общата многостранна рамка за наблюдение, върху която всъщност се основава целият Икономически и паричен съюз.

В отговор на един от петте въпроса на г-жа Bowles ще кажа, че още не е взето решение дали държавите-членки, които не са в еврозоната, могат да вземат участие в механизма. И все пак изглежда, че повечето държави-членки проявяват предпочитание към прозрачна и ясна рамка, в която за държавите-членки извън еврозоната ще бъде отреден механизмът за платежния баланс, а за държавите-членки от еврозоната – Европейският механизъм за стабилност.

Освен това обаче следва да е възможно някои държави-членки извън еврозоната да се присъединяват към операции за подкрепа посредством двустранно сътрудничество, както това се случва сега по отношение на Ирландия от страна на Обединеното кралство, Швеция и Дания.

Позволете ми да взема отношение и към обсъждането за паневропейските облигации. Нека да ви припомня, че в контекста на създаването на инструментите за финансово подпомагане на 9 май – в Деня на Шуман – и на следващата вечер Комисията направи предложение за Европейски механизъм за финансова стабилност, инструмент на Общността, който всъщност набра 60 милиарда евро въз основа на гаранции по заеми от бюджета на ЕС съгласно решението за собствените ресурси.

Освен от бюджета на ЕС предложихме механизмът да се основава на гаранции по заеми, предоставяни от държавите-членки, които ще бъдат насочвани чрез този механизъм към държавите, нуждаещи се от финансова помощ поради финансова нестабилност в еврозоната като цяло.

Предложението беше отхвърлено от Съвета по икономически и финанови въпроси (Екофин) на заседанието от 9 и 10 май. Защо? Защото много държави-членки сметнаха, че то премного прилича на проекта с паневропейските облигации.

Това доведе тогава до създаването на Европейския механизъм за финансова стабилност, който е междуправителствено споразумение, и сега в Ирландия използваме и двата механизма.

Така че, макар въпросът с паневропейските облигации да е безспорно много важен, ние трябва да имаме предвид, че предложението беше отхвърлено от Съвета при майските обсъждания на Европейския механизъм за финансова стабилност.

И в заключение нека да подчертая, че бъдещият Европейски механизъм за стабилност ще бъде вграден във всички мерки, предприемани с цел да се удържи кризата и да се стабилизира европейската икономика, и че ЕМС ще допълва новата рамка за засилено икономическо управление, което ще бъде съсредоточено преди всичко върху предотвратяването на кризи и ще намали съществено вероятността от появата им в бъдеще.

Това е общата същностна цел на новата система за икономическо управление и аз ви благодаря много, че подкрепяте предложенията на Комисията по тези въпроси.

  Werner Langen (PPE). – (DE) Г-н председател, ако бяхте слушали първите изказвания, щяхте да добиете представа кой е отговорен за кризата на доверието, до която сега наистина сме стигнали. На първо място е Комисията, на второ – спекулантите, и на трето – Съветът, и в частност г-жа Меркел. Толкова е просто.

За щастие някой подчерта – и това беше председателят на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент – че еврото е стабилно не само в световен план, но и във вътрешен, с ниските темпове на инфлация. Спекулациите не могат да бъдат причина за проблема. Еврото е стабилна валута. То е основно положение в Договора, но предизвиква вълнение в Съвета Екофин. Всяко заседание на Екофин предизвиква сътресение.

Г-н Рен току-що изтъкна, че Комисията предложи да се използва европейски механизъм, но Съветът не беше готов да участва. Сега твърдим, че Комисията не е действала. Не съм от хората, които постоянно благоговеят пред Комисията, но истината е, че тя състави един точен опис през 2008 г. по случай десетгодишнината на еврото.

Там ставаше дума за четири въпроса, които трябва да бъдат решени: първо, състоятелен европейски механизъм за надзор, второ, състоятелно икономическо управление, или както и да го наричате, трето, състоятелно външно представителство, и четвърто, състоятелен механизъм за действие при кризи. Всички тези въпроси сега са поставени на обсъждане. Искам да подчертая факта, че други не взеха предвид тези въпроси. Ако искаме да обвиняваме някого, тук има една виновна страна, която не трябва да забравяме, и това са държавите-членки, които бяха затънали до шия в дългове и които не се възползваха от въвеждането на еврото, за да предприемат реформи и да намалят равнищата на дълга си, а вместо това се простираха не според възможностите си.

Бих искал да подчертая също така, че всички тези държави-членки притежават една обща черта. Независимо за кого се отнася, всички те имаха социалдемократически правителства за дълги периоди от време, а някои и до днес. Това се отнася за Португалия, Испания, Обединеното кралство, Унгария и Латвия. В Гърция направиха същата глупост за четири години. Това е резултатът. Ако не говорим открито за основната причина за прекомерните равнища на дълга в държавите-членки, няма да съумеем да решим проблемите.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Libor ROUČEK
Заместник-председател

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-н Langen, можете отново да заемете мястото си. Говорихте много красноречиво и изнесохте словото си. Имам един въпрос към вас. Ирландия не е в Южна Европа, доколкото знам. Тя е в Северна Европа. Ирландия има големи дългове. Бихте ли ни обяснили откъде идват дълговете на Ирландия? Бихте ли ни казали коя партия беше на власт в Ирландия през последните 30 години?

  Werner Langen (PPE). – (DE) Г-н председател, с радост ще отговоря на този въпрос. Ирландското правителство направи грешката да даде държавни гаранции, без да поиска реформиране на банковия сектор. Това беше лекомислено и затова то сега има бюджетен дефицит от 32%. Знаем това. Вие обаче не бива да смесвате проблемите на други държави с проблемите в Ирландия. Ирландия е съвсем друг случай, защото се отнася за втори кръг на банковата криза, а не за структурен проблем, както в други страни. Г-н Schulz, вие знаете това не по-зле от мен. Моля, не се опитвайте да отклонявате вниманието ни.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

  Victor Boştinaru (S&D). – (RO) Г-н председател, човешко е да се греши. От дявола е обаче да упорстваш в грешката. Знаете ли в Гърция при кой министър-председател и при чие управление беше натрупан целият този прекомерен дълг, който причини гръцката криза? Това категорично не беше г-н Папандреу. Спомняте ли си към кое политическо семейство принадлежеше министър-председателят? Това беше Караманлис.

  Werner Langen (PPE). – (DE) Г-н председател, след четиригодишното управление на Караманлис… (Оживление.) Не, структурните проблеми в Гърция са по-стари. През 2000 г. Европейският парламент разискваше дали Гърция да се присъедини към еврозоната. Социалдемократите, германското правителство, призоваваха за това. С вашата помощ Парламентът гласува с квалифицирано мнозинство за присъединяването на Гърция към еврозоната. Това е факт и няма нищо общо с национализма.

Искам да отговоря на въпроса на г-н Schulz за дълга на Германия и на Испания. Разбира се, равнището на държавния дълг на Испания е по-ниско от това на Германия. На Испания не се е налагало на финансира процес на обединение. Правителството на Сапатеро в Испания обаче има други проблеми. То прие 6 милиона души в страната, даде на 2 милиона от тях испанско гражданство и сега безработицата надхвърли 20%. Това е структурен проблем и той е причинен от един човек: г-н Сапатеро.

  Stephen Hughes (S&D). - (EN) Г-н председател, много хора в Съвета и в Комисията смятат, че ще постигнем успех в световната икономика само ако намалим правата на работниците, системите за колективно трудово договаряне и пенсиите. С други думи, да разтворим, така да се каже, нашия социален модел. Публичните финанси трябва да се реогранизират, за да се съсредоточат само върху намаляването на публичния дълг под посочените 60% от БВП, а дефицитите трябва по принцип да се изключат.

Това е същият Съвет, който, ако помня добре, прие стратегията „Европа 2020“, но той не изглежда да е загрижен откъде ще дойдат парите за изпълнение на тази стратегия. Ако трябва значително да свиваме нашия публичен дълг на годишна база, ако трябва да избягваме дефицит, надвишаващ 1%, както предлага Комисията, и ако трябва да правим всичко това в среда с нисък растеж и висока безработица, как ще бъде възможно да изпълним стратегията?

Това е грешно зададена икономическа стратегия на ценова конкурентоспособност и крайно строги фискални мерки и тя ще доведе Европа до спад в решителен момент от нейната история. Председателят г-н Барозу не е тук сега, но смятам, че той трябва да каже на Съвета, че се налага предефиниране на политическия дневен ред в поне три области.

Първо, ние трябва да довършим изграждането на Икономическия и паричен съюз със създаването на европейска агенция за стабилност за общи паневропейски облигации и аз съм доволен, че председателят г-н Барозу не отхвърли днес идеята за паневропейските облигации. Това ще прекрати спекулативните атаки, ще предостави ликвидност на пазара на държавен дълг и ще намали общата цена на дълга за еврозоната.

Второ, ние трябва да ребалансираме предлаганите законодателни актове за икономическото управление. Приемаме, че фискалната дисциплина ще изисква строги правила и строго прилагане, но това трябва да се съчетае с действително изпълнение на целите на „Европа 2020“ във всяка държава и затова трябва да бъде отразено в законодателството.

И накрая, необходими са ни нови източници на публично финансиране. Кризата заличи години на усилен труд върху бюджета. Данъкът върху финансовите сделки е доста закъснял и е скандално, че Съветът изглежда вцепенен под прожекторите и неспособен да вземе решение за този данък. Това са реформите, от които спешно се нуждаем.

  Sylvie Goulard (ALDE). – (FR) Г-н председател, в историята рядко се е случвало на парламентите да бъдат давани повече правомощия. И когато им се предлагат повече правомощия, те обикновено ги взимат. Тазсутрешното разискване ме навежда на мисълта, че ние – докладчиците за пакета за икономическото управление – сме в правото си да отидем по-далеч, отколкото беше предложено, защото, г-н член на Комисията, по същество Комисията ни казва: „Ние опитахме, но не успяхме.“ Съветът от своя страна ни казва: „Не искаме да продължаваме нататък.“ Е, след като е така, идва ред на Парламента. Нещо повече, именно Съветът иска да увеличи правата на Парламента, а не Парламентът своеволно упражнява правомощия. Съгласно Договора ние сме съзаконодатели.

И така, със задоволство ще съобщя, че докладът, който внесох тази сутрин, засяга и паневропейските облигации, защото разискването трябва да се състои тук, в пленарната зала. Не приемам, когато г-н Барозу ни казва: „О, това е много сложно, ние вече направихме много глупости в Съвета, така че сега е най-добре да си мълчите.“ Ние ще направим точно обратното. Ще говорим за това в духа на демокрацията.

Второ, става въпрос и за идеята за европейски паричен фонд, защото всъщност всички решения са преходни, по думите на г-н Martin Schulz, и не отговарят непременно на очакванията на нашите граждани. Ние можем да стоим безучастно, но можем и да работим. Парламентът ще се опита да работи. Нямаме подробна програма, не претендираме да знаем абсолютната истина, но мисля, че е съвършено неприемливо разискването да се състои във „Файненшъл Таймс“ или в „Цайт“, а не в Европейския парламент. Така че ще вършим работата си.

(Ръкопляскания)

  Philippe Lamberts (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, приветствам изцяло призива на г-н Martin Schulz, че трябва да се опитаме да възстановим доверието на нашите граждани и че това означава да казваме истината и да не опростяваме нещата.

Първото опростяване се състои в твърдението, че паневропейските облигации снемат отговорността от държавите-членки. Това е очевидна неистина, защото никой никога не е искал от държавите-членки да съберат накуп 100% от своя дълг. При всички случаи съгласно схемата на паневропейските облигации държавите-членки ще излизат директно на пазарите за част от своя дълг и там ще могат да преценяват качеството си като емитенти, което ще се отразява върху лихвените проценти, които ще плащат. Това е едно опростяване, което трябва да се избегне.

Второто опростяване се състои в думите: „Ние се притичваме на помощ на тези малко калпави гърци и ирландци.“ Искам обаче да изтъкна, че всъщност ние заемаме пари с лихви, които са изключително благоприятни за заемодателите. Това е добре за нашия бизнес. И така имаме две възможности: или да сметнем, че с нашите кредити Гърция и Ирландия вече не представляват риск и че следва да им предоставяме заеми при лихва, която съответства на нулев риск, или поне на изключително ограничен риск; или пък че има риск от кредитно неизпълнение, а тогава гнойният мехур трябва да бъде пробит, дългът да бъде преструктуриран и да се сложи край на несигурността.

Искам да приключа с няколко думи към нашите германски приятели, особено от Християндемократическия съюз. Г-н Langen, Вие говорихте за обединението и бяхте прав. Когато Германия се обедини, цялата deutschmark зона, към която принадлежеше и Белгия и с която в края на краищата и Франция беше свързана, заплати за това обединение под формата на много високи лихвени проценти. И това беше правилно. То беше правилно както от историческа гледна точка, защото, както знаем, обединението на Германия представляваше обединението на Европа, и от икономическа гледна точка, защото в крайна сметка всички щяха да се възползват от по-бързия темп на растеж, до който това обединение щеше да доведе.

Ето защо сега казвам на християндемократите: „Не забравяйте това“, а нека и Германия да направи същото.

(Ръкопляскания)

  Martin Callanan (ECR). - (EN) Г-н председател, Европейският съвет ще обсъжда въпроса за постоянен механизъм за действие при кризи и има известна ирония в уместността на тази тема, тъй като еврото понастоящем наистина изглежда се люшка от криза в криза. И макар мнозина от нас в Обединеното кралство винаги да сме смятали, че еврото е историческа грешка както за нашата страна, така и за Европа като цяло, ние, разбира се, не изпитваме никакво задоволство от сегашната ситуация. Искаме проблемът да бъде решен на европейско равнище с категоричен поврат към фискална дисциплина във всички държави в Съюза.

Той няма да бъде решен чрез повече заеми нито на европейско, нито на местно равнище. Но нека да изясним чия е отговорността за тази ситуация с еврото. Всяка държава-членка от еврозоната е длъжна да изпълнява своите ангажименти към еврозоната и другите държави участнички имат за задача да осигуряват изпълнението на тези ангажименти. Това е една от основните причини за отделните заседания на министрите от еврозоната. И за да го кажа по-ясно, стабилното управление на еврозоната е на първо място отговорност на държавите от еврозоната. Ние, останалите, можем да предоставяме политическа подкрепа, но доколкото смятаме за необходимо. Тук не може да има никакви основания за допълнително натоварване или санкции, които да бъдат налагани на държави-членки, които на първо място са избрали да не направят грешката да се присъединят към еврозоната.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, госпожи и господа, точно преди година започна колапсът на гръцката икономика и Гърция беше въвлечена в катастрофалния меморандум и механизъм за подкрепа. Една година след това, г-н Langen, страната е на ръба на провала: първо, социален провал, като се има предвид, че безработицата се предвижда да достигне 15% през следващата година, а тъкмо вчера правителството изготви законопроект за премахване на колективните трудови договори и днес цялата страна стачкува, и второ, икономически провал, но през това време дефицитът и дългът не бяха увеличени от „лъжливите гърци“ в ПАСОК и „Нова демокрация“; те бяха увеличени от алхимиците членове на Комисията, които използваха статистиката на Евростат така, че избраха да увеличат дълга на слабия и да намалят дълга на силния.

Ето защо, ако се приеме механизъм като използвания в Гърция, ние със сигурност вървим към провал. Ако Съветът приготвя такъв механизъм, той ще потопи страните в рецесия, ще доведе до безработица и ще бъде от полза за банките и за големия бизнес. Питам се: това ли е европейската перспектива, за която говори в началото г-н Барозу, но той не е тук, за да обясни.

  Timo Soini (EFD). - (FI) Г-н председател, според мен всяка страна носи отговорност за своята собствена икономика. Никоя държава не е отговорна за нечий чужд дълг. Това се съдържа и в член 125 от Договора. Хората, когато ги устройва, се придържат към Договора, а когато не ги устройва, го пренебрегват. Това се видя при референдумите: Франция казва „не“, Нидерландия казва „не“ и Ирландия казва „не“. Два от тези резултати бяха дело на парламенти, а третият – на друг референдум. Тълкуването на членовете на Договора изглежда зависи от посоката на вятъра.

Финландското правителство наложи на финландските данъкоплатци един вид нечестни гарантски задължения, които ние рано или късно ще плащаме. Не можем да проумеем защо финландските работници и дребни предприемачи ще изнемогват от работа, за да плащат дълговете на мошеници и лъжци. Това изобщо не е правилно.

Когато в Съветския съюз имаше проблеми, се апелираше за повече социализъм. Народът се тълпеше в Москва и призоваваше за повече социализъм. Когато в Европа има проблеми, народът се тълпи в Брюксел и призовава за повече интеграция. Крайният резултат ще бъде абсолютно еднакъв. Системата няма да проработи.

Здравите общества са построени от основите нагоре. Демокрацията е построена от основите нагоре: не от някоя кула от слонова кост надолу, а обратно. Точно така и трябва. Общата икономическа политика за Европа няма да проработи. Европейският проект може да работи само като икономическа и свободна търговска зона, каквато Европа отново трябва да стане.

Бих искал да кажа само няколко думи за паневропейските облигации. Бях в Мелунмаки, район на Хелзинки, за да говоря за паневропейските облигации, и когато разказах какво представляват, жените стиснаха по-здраво дамските си чанти, а мъжете се запитаха дали портфейлите им са все още у тях. Това няма да проработи.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, бяхме свидетели сега на едно трагично обвинение, отправено срещу Германия. Това е зловещо напомняне на края на 20-те години на ХХ век.

Като въодушевен привърженик на европейската идея и упорит поддръжник на еврото бих искал да ви попитам: забелязали ли сте, че на Европейския съюз, на този велик проект за мир и стопанско благополучие, вие му копаете гроба? Г-н Cohn-Bendit правилно отбеляза, че ние винаги реагираме късно и винаги в ретроспекция. Сега трябва да гледаме в бъдещето. Забелязали ли сте какво се случва навън?Хората вече не се интересуват от разправиите между социалистите и консерваторите както в моята страна, така и в Европейския парламент. Те се интересуват от решаването на проблемите и дали има сигурност за парите им. Трябва честно да им признаем, че това вече не е така.

Трябва да направим следващата стъпка и да признаем, че се нуждаем от кураж, за да отписваме дългове, трябва най-накрая да накараме банките да плащат, та дори и това да засегне нашата политика на животозастраховане, и трябва да изградим нов европейски политически проект, които не е натоварен с проблемите, които му създава Договорът от Лисабон.

Ние сме хванати в капан. Ако изменим този член, Ирландия ще гласува „против“ на референдум. Можем да очакваме това да се случи и в моята страна. Освен това имаме голям проблем в Обединеното кралство. Госпожи и господа, ние трябва да осъзнаем какво се случва.

  Corien Wortmann-Kool (PPE). - (NL) Г-н председател, в това кризисно време не бива да забравяме факта, че през последните десет години еврото ни донесе повече благополучие и стабилност, както и много работни места. Ето защо еврото е ценност, която трябва твърдо да се отстоява. Това изисква обаче решителни европейски преговори на високо равнище и много, много повече единство. Единството е в отчаяно малко количество не само когато става дума за постоянния механизъм за действие при кризи, но също и когато става дума за силно финансово управление.

В това разискване, г-н председател, „паневропейските облигации“, изглежда, са магически думи, тъй като с тях проблемите на публичния дълг изчезват като сняг, топящ се на слънце. Хората тук, в Парламента, които призовават за паневропейски облигации, би следвало да са осведомени, че паневропейските облигации означават значителни задължения и сурова бюджетна дисциплина, която далеч надхвърля предложенията за укрепването на Пакта за стабилност и растеж, които са ни представени сега.

Председателят г-н Трише каза „фискален съюз“. Нима вие, които тук призовавате за паневропейски облигации, сте приготвени за него? Съмнявам се в това.

Г-н председател, ние следва да насочим енергията си към предложенията, които стоят пред нас, за да укрепим устоите на еврото. Това е наложително и в Парламента работим усилено в тази посока. Нуждаем се също така и от основан на правила подход в предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж, защото превенцията е по-добра от лечението. Трябва освен това да осигурим по-висока степен на съвместна отговорност на държавите-членки не само за ползите, но също така и за задълженията и ангажиментите, произтичащи от Пакта за стабилност и растеж.

  Udo Bullmann (S&D). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в критични ситуации Европа винаги е намирала изход от кризите. Не защото различни интереси са преставали да си противостоят, а защото сме съчетавали интересите си, което ни е позволявало да поемем по нови пътища.

Бих искал да задам един въпрос на г-н Барозу, но той вече за съжаление не е тук. Скоро ще има, разбира се, важна пресконференция за това, как можем да спасим Европа с най-малко загуби, и г-н Рен може да предаде моя въпрос. Не разбирам защо не поемаме този курс. Паневропейските облигации са разумно решение. Г-н Schulz говори от името на нашата група, на същото мнение е и моята партия в Германия, където това е много важен въпрос. Германското правителство по-специално има възражения, възражения имат и други страни, които плащат по-ниски лихви. Защо не действаме както се следва? Ние твърдим, че проблемите могат да бъдат решени. Сега планираме да пуснем паневропейски облигации, но в добре обмислен пакет от мерки. Какво ни трябва, за да упълномощим Европа да действа? Как да съберем пари в хазната? Как да създадем по-голям данъчен потенциал за значителен икономически растеж в дългосрочен план? Пускаме паневропейски облигации и свързваме това с въвеждането на данък върху финансовите сделки в Европейския съюз. От този пакет всички могат да спечелят, той ще позволи на всички да извлекат полза. Попитайте г-жа Меркел на европейската среща на високо равнище дали е готова да направи това. Защо да не е възможно? Защо Комисията да не направи подобно предложение? То би помогнало на всички и би позволило от кризата да се роди един голям нов проект за Европа. Очаквам Комисията да направи това предложение.

Трябва да престанете да отклонявате въпроса. Време е да се работи в интерес на гражданите на Европа и в интерес на държавите-членки, така че отново да намерим пътя към значителен темп на растеж. Нашата съдба е във вашите ръце и вие трябва да имате смелостта да поемете инициативата още сега.

  Carl Haglund (ALDE). – (SV) Г-н председател, миналата година показа, мисля, че общата валута изисква ясни, общи основополагащи правила, и е очевидно, че понастоящем ние нямаме такива правила. Също така е ясно, че еврозоната страда от категорична липса на доверие от страна както на гражданите, така и на финансовите пазари. Не съм съгласен с г-н Bullman. По-скоро смятам, че Комисията свърши добра работа и представи амбициозни предложения. Що се отнася до предизвикателствата, пред които сега сме изправени, мисля, че проблемът не е в Комисията, а в Съвета. Разбира се, на Съвета му предстои изключително трудно заседание през следващите няколко дни.

Бих искал да изразя задоволството си, че Комисията представи сега предложение, което ще ни дава възможност да коригираме макроикономическите диспропорции в бъдеще. Досега ние се съсредоточавахме само върху финансите и дефицитите на местно равнище, а това е съвършено неадекватно, както стана съвсем ясно от случая с Ирландия.

Не съм толкова доволен обаче от начина, по който работи Съветът, както беше илюстрирано от конното надбягване между г-н Саркози и г-жа Меркел с намерението да направят добрите предложения на Комисията по-малко обвързващи, което означава, че предложението няма да доведе до никакво подобрение. Длъжни сме да помним какво се случи през 2005 г., когато Пактът за стабилност и растеж беше разводнен. Същите страни създадоха тогава условията, които в дългосрочен план доведоха до това, което се случва сега в Гърция. Надявам се Съветът да се вземе в ръце и да осъществи решенията, от които се нуждаем – в противен случай ние няма да можем да се измъкнем от тази ситуация.

  Derk Jan Eppink (ECR). – (DE) Г-н председател, фламандският политик Барт де Вевер в едно интервю за списание „Дер Шпигел“ казва, че Белгия се е превърнала в дружество за трансфери. Този факт е в същността на проблема на Белгия, а не езиковият проблем. Солидарността ни отведе в задънена улица.

Европейският съюз сега прави точно същото нещо. Ние превърнахме дружеството за предоставяне на услуги в дружество за трансфери и еврото е едно от средствата за това. То отвори пътя към евтините пари в редица държави. Както каза председателят на Европейския съвет г-н Ван Ромпьой, то стана като сънотворно хапче. Еврото подрони конкурентоспособността на редица държави. Сега много европейски политици призовават за въвеждането на друго сънотворно хапче: паневропейските облигации. Това само ще задълбочи разрива. Ако продължаваме по този път, след няколко години ЕС ще бъде в положението, в което сега е Белгия: дружество за трансфери, чиито политически устои са рухнали.

По Коледа ще чета книгата „Спасете парите ни“ от г-н Хенкел, бивш председател на Федерацията на германската промишленост. Вие може би също ще я прочетете и така ще разберете какво мислят хората в Германия.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, след разкритията на „Ню Йорк Таймс“ в Съединените американски щати се провежда разследване за тайния клуб на девет банки – една от които е европейска, – чиито изпълнителни директори се срещат всяка сряда, за да се споразумяват какви действия да предприемат относно дериватите. Кризисният комитет беше съвършено неосведомен, а Европа е обикновен наблюдател.

Федералният резерв беше длъжен да се отчете за 13-те трилиона щатски долара, похарчени за спасяване на банките. Ако не възразявате, бихте ли ни казали какво поиска Федералният резерв за европейските пакети за спасяване на банките? Не критичната ситуация на банките – и не държавните бюджети – изискваха двойно увеличение на сумата в Европейския спасителен фонд и приготвянето на 2 000 милиарда евро за финансова помощ?

Какво ни спира да призовем Европейската централна банка да се отчете прозрачно и в детайли за действията си, както беше направено в Съединените американски щати с Федералния резерв? Това би прекратило подозренията, че тя е действала и продължава да действа по своя преценка и не съобразно общия интерес на гражданите и данъкоплатците на държавите – членки на Европейския съюз.

Защо все пак никога не се обсъжда приемането на мерки за налагане на действително и ефективно разделение между търговските и инвестиционните банки, както в Закона на Глас-Стийгъл?

(Председателят отнема думата на оратора.)

  Alfredo Pallone (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, всички сме съгласни, че е необходимо да се създаде инструмент, който е в състояние да се намеси в случай на криза. Този инструмент задължително трябва да бъде свързан със строги и точни бюджетни политики на държавите-членки. Надявам се това да означава, че кризата, която преживяваме през последните месеци, няма да се повтори.

Днес разискваме най-добрия начин за финансиране на този инструмент. Както добре знаем, частният сектор в някои страни е частично отговорен за кризата и е правилно в подобни случаи тези страни да поемат известна отговорност, въпреки че това следва да се преценява за всеки конкретен случай.

Мисля, че трябва да намерим нови и иновативни начини за финансиране на антикризисния инструмент. Такъв начин биха могли да бъдат паневропейските облигации, смятани от някои за нова тежест върху националните бюджети. Това обаче не е така. Напротив, чрез издаване на паневропейски облигации антикризисният инструмент би могъл да бъде финансиран чрез пазара, като се използват чужди капитали и лица, които търсят къде да инвестират.

Механизъм, основан единствено на пропорционални вноски, сформирани просто от целеви резерви, силно ще натовари държавите-членки, които ще трябва да депозират средства и капитали без някаква печалба или възвращаемост. В ситуация като сегашната, в която държавите-членки са принудени да прилагат строги бюджетни политики за намаляване на дефицита и дълга, плащането на вноски за участие в антикризисен фонд може да доведе до реална опасност от провал.

Европейската икономика не може да бъде съживена, докато не започнем да използваме силата на еврото на международните пазари и съответно подобрения кредитен рейтинг.

  Elisa Ferreira (S&D). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, чухте едно много ясно послание от страна на Парламента, едно искане Комисията да действа, да се намеси. Комисията не бива да се ограничава с осигуряване на минималното възможно съгласие между държавите, с други думи, Комисията не бива да бъде ограничавана от волята на най-силните.

Със съжаление ще заявя, че заключенията, които очакваме от предстоящата среща на високо равнище, няма да доведат до решение, преди всичко защото предвиденият механизъм за намеса трябва да бъде приет единодушно от всички държави-членки; необходими са ни европейски мерки, а не мерки, които допускат всякакви нарушения и това едни страни да контролират други. От друга страна, преразглеждането на Договора в този момент ще отвори кутията на Пандора, но така или иначе искам да получа отговор на следния въпрос: ще може ли новият механизъм да изкупува държавни ценни книжа?

Г-н член на Комисията, необходим е задълбочен анализ; Комисията не може да пренебрегне текущото разискване за паневропейски облигации и да не отговори на инициативите, междувременно поети от различни участници, а именно от Юнкер, Марио Монти, някои хора от Парламента и от група съветници. Комисията трябва да внесе предложение и трябва да бъде в състояние да го отстоява.

И накрая, една последна бележка: еврозоната няма глобален проблем – добре, има глобален проблем, но той се крие в недостатъчния, а не в неравномерния растеж вътре в нея. Къде са средствата, които трябва да бъдат налице заедно с икономическо управление и санкции, за да може Стратегията 2020 действително да бъде подкрепена и доведена до успешен край?

  Wolf Klinz (ALDE). – (DE) Г-н председател, г-н Schulz е прав. Намираме се в разгара на огромна криза на доверието, а членовете на Съвета заблуждават гражданите. Казват им, че всичко е под контрол, просто трябва да направим малки промени в Договора, като въведем постоянен механизъм за стабилност и проблемът ще бъде решен. Всъщност положението е извън контрол. Вместо да действат, държавите-членки се съпротивляват. Те отчаяно се борят с пожарите, но не могат да спрат пламъците. Пазарите си задават въпроса: кой управлява Европа и еврозоната?

Европейският съюз достигна до критична повратна точка. Ако сега не изберем правилния път, няма да можем да запазим дори сегашното положение. Вместо това ще направим крачка назад. Трябва да продължим по пътя на интеграцията. Имаме нужда от повече Европа. Трябва да довършим изграждането на вътрешния пазар, включително в сектора на услугите. Освен от паричен съюз, имаме нужда от икономически, бюджетен и фискален съюз. Имаме нужда и от силна Комисия, която да има правото и силата да ръководи и контролира този икономически съюз и автоматично да налага санкции в случаите, когато има основание за това. Ако тръгнем по пътя на по-голяма интеграция, тогава можем да говорим за въвеждането на паневропейски облигации. Тогава ще сме положили основите за тях. През цялото време обаче следва да гарантираме, че имаме необходимите финансови средства, независимо от всички справедливи мерки за строги икономии, за да осигурим конкурентоспособността на Европейския съюз в средносрочен и дългосрочен план.

Най-сетне трябва да кажем истината на гражданите. Имаме нужда от решения без капаци на очите, трябва да обсъждаме проблемите, без да се съобразяваме с идеологии, трябва да спрем да работим как да е. Искаме дългосрочни действия, а не краткосрочни.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Dagmar ROTH-BEHRENDT
Заместник-председател

  Vicky Ford (ECR). - (EN) Г-жо председател, да започнем с добрите новини. Да, има признаци на известно възстановяване на части от европейската икономика. Но то е заплашено от продължаващата несигурност, което крие риск от изчерпване на средствата и забавяне на инвестициите. Всеки един в Европа, включително и Обединеното кралство, има пряк интерес от укрепването на икономиката в еврозоната.

Изключително важно за всичките 27 държави е ясното и прозрачно икономическо планиране, за да се контролират ненужните държавни разходи и неустойчивите нива на дълга. Страните от еврозоната са осъзнали необходимостта от постоянен механизъм за действие при кризи, но има много въпроси, някои от които са поставени в настоящата резолюция на Парламента.

Първо, какво следва да бъде участието на частния сектор? Приветствам предложението да се следва пътят на МВФ, и държавните средства да се защитят със статут на привилегирован кредитор. Второ, за какви промени в Договора говорите? Този въпрос трябва да бъде изяснен.

И накрая, постоянният механизъм за действие при кризи беше описан като средство за засилване на еврозоната. Страните, които искат да се присъединят към еврозоната, следва да получат възможност да участват, но тези от нас, които са решили да не се присъединяват, не следва да бъдат принуждавани да правят вноски.

  Alain Lamassoure (PPE). - (FR) Г-жо председател, това, което тревожи гражданите на Европа толкова, колкото и финансовите пазари, е неопределеността. Могат ли са сега европейците, когато имат обща съдба, да проявят дух на солидарност?

Днес солидарността се проявява в най-тежкия момент на кризата. Това е добре, но не е достатъчно. Обединени от неблагоприятната обстановка, европейците трябва да покажат, че са единни, когато правят планове за бъдещето. Ако кризата засегна Европа по-силно, отколкото другите континенти, това е защото икономиката ни вече беше отслабена от десет години слаб растеж, средно 1% на година. Десетте години от Лисабонската стратегия са едно загубено десетилетие.

В Стратегия 2020 европейските лидери излязоха с план за съживяване на икономиката, но не казаха как тя ще бъде финансирана и контролирана, нито пък какви стимули или евентуални санкции са предвидени. Точно затова е време да допълним Пакта за стабилност и растеж с пакт за солидарност, както вече беше казано тук, в пленарната зала.

Думата „солидарност“ се появява 23 пъти в Договора: нека я претворим в дела. С цел да се гарантира стабилност и да се предотврати дефицитът е установена процедура за координиране на фискалната политика. Е, нека разширим обхвата й, нека се координираме, за да гарантираме бъдещо финансиране. Необходимо е да харчим по-малко, но по-добре, не всеки в собствения си ъгъл под заплахата от санкции, а всички заедно. Ако искат за избегнат най-лошото, европейците трябва да се обединят, за да създадат нещо по-добро.

  Zoran Thaler (S&D). - (SL) Г-жо председател, ние, европейците, се намираме в парадоксална ситуация. От една страна, по време на 12-годишното си съществуване еврото се оказа най-стабилната световна валута. Според официалните данни, предоставени от Европейската централна банка във Франкфурт, средната инфлация през този период е 1,97%, което е само с 3 процентни пункта под планираните 2%. Стойността на еврото спрямо щатския долар на практика е по-висока, отколкото при въвеждането на европейската валута. От друга страна обаче, непрекъснато слушаме как еврото е застрашено от провал. Как се оказахме в подобна ситуация?

Абсурдното и безотговорно поведение, причинено от популистките политики както от ляво, така и от дясно, ни доведе до това положение. Защитавайки валутата си, ще позволим ли демокрацията да се окаже по-слаба от сравнително авторитарните режими? Необходимо ни е отговорно поведение, необходимо е в политиката ни да залегнат пет златни правила на отговорно поведение. Нека да ги приемем тук, в Парламента, нека да решим какво означава отговорно поведение, поведение, което е от полза за всички и е осигурено от политиките на държавите-членки.

Ето защо данъкът върху финансовите транзакции и паневропейските облигации следва да бъдат крайъгълен камък. Днес това е наш дълг – да приемем тази политика в защита на общата ни валута.

  José Manuel García-Margallo y Marfil (PPE). – (ES) Г-жо председател, в момента се нуждаем от ясни правила, а правим точно обратното. Ето защо ще направя няколко предложения с цел да бъде установена по-голяма яснота.

През Европейския семестър Парламентът иска да обсъжда въпроси, които в момента не са целенасочени и не отговарят на общественото мнение. В отговор на препоръките, дадени на държавите-членки през последните шест месеца, искаме политически решения, които да бъдат взети под внимание при определяне на санкциите, предвидени в законодателния пакет за управление.

Моята група иска да бъде ясно, че в законодателния пакет няма вълшебни решения, които да ни измъкнат от кризата. Има добре познати методи на бюджетна дисциплина и структурни реформи с цел запазване на конкурентоспособността.

Що се отнася до механизма за действие при кризи, както казахте вчера, г-н член на Комисията, председателят Барозу обеща тук, че това ще бъде европейски механизъм. Днес Съветът предлага междуправителствен механизъм. Той европейски ли е – според думите на г-н Барозу, само защото е създаден в Европа, а не на Каймановите острови; възнамерява ли Комисията да помогне за създаването на механизъм според процедурата на ЕС, в която принос да има и Парламентът?

Що се отнася до паневропейските облигации, Комисията, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), експертите – всички казват, че идеята е добра, но не е достатъчно обмислена, така че сме закъснели.

Предлагам на Комисията да започнем разискване, за да изградим система за паневропейски облигации, която предоставя добро финансиране за страните, които са дисциплинирани, и наказва тези, които не са, като ги принуждава да излязат на пазара по цени, които наистина са възпиращи. Това е единственият работещ начин за постигане на фискална дисциплина и икономически растеж.

Няма да обсъждам повече дали е твърде рано или твърде късно, защото сега знаем, че винаги закъсняваме. Нека да променим правилата и да се опитаме поне веднъж да бъдем точни.

  Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-жо председател, еврото е наше общо благо, а днес профсъюзите казаха на Парламента, че са обезпокоени, че работниците плащат цената на кризата чрез слабото евро, еврото, което е подложено на атака, вместо да създава растеж и работни места.

Следователно е много важно да не се стремим към чисто техническо преразглеждане на Договорите, а да се обърнем към двата основни проблема в еврозоната, които кризата разкри.

Първият подход е да се въведат паневропейски облигации, както вече чухме. Паневропейските облигации не само ще стабилизират нивото на еврото, но и незабавно ще отговорят на спекулативните атаки.

Вторият начин е да се въведе справедливо данъчно облагане и да се накарат финансовите пазари да платят цената на кризата, като се въведе данък върху финансовите транзакции. Така ще се спре несправедливото данъчно облагане и служителите няма да плащат цената на кризата.

Освен това трябва да се създаде европейска агенция по дълга, която да обедини в общ фонд част от държавния дълг на държавите-членки.

И накрая, искам да подкрепя г-н Юнкер и да кажа, че идеята увеличаването на фонда за стабилност, която беше предложена от директора на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан, е добра.

Ранна намеса – както вече чухме, да не се бавим, да бъдем по-силни, а не по-слаби; това ще ни даде възможност да осъществим управленско действие, което ще върне доверието, за което призова и нашият председател Martin Schultz.

(Ръкопляскания)

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-жо председател, преди всичко искам да стане ясно – и е важно това да бъде казано тук, в Парламента, че еврото като валута имаше изключително значение за отговора ни на настоящата криза, независимо от това, което понякога пишат в пресата и казват някои европейски лидери. Без еврото щяхме да сме в много трудна ситуация – валутите на по-слабите страни щяха да се обезценят изключително много, а германската марка нямаше да може да се увеличи толкова, че да поддържа немската и европейската икономика. Така че еврото беше стабилизиращ фактор не само за страните в еврозоната, но и за валутите на страните, които не искат да са част от еврозоната.

И точно защото трябва да защитим Общността, която успя да отговори на криза както никога досега, и като се има предвид например какво ще стане с долара в Съединените американски щати в бъдеще, ще видим, че еврото наистина има своите предимства.

Сега имаме задължението в рамките на настоящия Съвет да направим всичко възможно, за да защитим еврото, по-точно да създадем стабилизационен фонд, който да следва обща методика и да може да въведе задължения за най-уязвимите страни и солидарност сред тези, които са изпълнили задълженията си, но не винаги показват, поне в декларациите си, че са готови да проявят солидарност в контекста на еврозоната.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-жо председател, годината, която е към края си – 2010 – неведнъж беше описана като година, в която живяхме опасно. Ето защо мисля, че настоящото разискване би следвало да ни помогне да извлечем поуки от 2010 г. и да си направим изводи за 2011 г.

Първият извод е свързан с неустойчивите дисбаланси във финансовия сектор на европейската икономика и с изкривяванията в реалната икономика.

Вторият извод е свързан с неустойчивия дисбаланс в единната валута, както и с необходимостта от координиране на икономическата, фискалната и бюджетната политика, които все още са крехки.

Третият, най-важният, извод е свързан с дисбаланса между бързината на кризата и мудността, с която реагираме. От икономическа гледна точка това означава, че Европейската централна банка трябва да бъде по-активна, що се отнася до спекулациите с държавния дълг, а през 2011 г. трябва да положим основите на европейска агенция за дълга, която да може да издава паневропейски облигации.

Що се отнася до Пакта за стабилност и растеж, необходимо е разискване относно необходимото данъчно облагане, банковите такси и спекулативните такси, т.е. краткосрочните спекулативни сделки, както и относно необходимостта от собствени ресурси на Европейския съюз.

За Парламента обаче е най-важно разискването за политическите последици от кризата, защото девизът на Европейския съюз е – подчертавам още веднъж – „Единни в многообразието“ и при никакви обстоятелства той не е „разделени от нещастието“. Ето защо Парламентът трябва да се изправи срещу онези, които искат да заклеймят някои държави-членки за сметка на други, като разделят общественото мнение в Европа и като настройват европейците едни срещу други.

Парламентът представлява 500 милиона европейци от Съюза, който има 27 държави-членки и няма такива, които са по-равни от други, както във фермата на Оруел.

  Othmar Karas (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, говорим за срещата на високо равнище на 16 декември. Ще е добре, ако след срещата Съветът ни каже: „Наясно сме с пропуските и грешките, знаем къде сме се провалили и разбираме рамките на Договора“.

Самодоволството и обвиненията, опитите да се замазват грешките и повърхностният подход няма да решат проблемите, нито пък ще вдъхнат доверие. Да спрем да си играем с Европа. Всичко това наистина е за Европа. Подкрепям всичко, което каза г-н Klinz.

Тъй като остават няколко дни до Коледа, искам да кажа: Запалете свещ за решимостта и общия интерес, свещ за новото отношение, честността и доверието в бъдещето на Европейския съюз. Запалете свещ за промяна на политическия курс в Европа, за да вървим от кризата към конкурентоспособност, от духа на Довил към политически съюз, от икономии към инвестиции и реформи, от валутен съюз към политически съюз.

Поради конституционни проблеми на Германия, допълнението към Договора е просто политическа подкрепа за по-нататъшното развитие на спасителния пакет, нищо повече и нищо по-малко. То не е решение. Не се опитвайте да го направите по-важно, отколкото е в действителност. Спрете да правите политика ден за ден и представете цялостна концепция в отговор на кризата, която ще ни приближи към политически съюз. Сложете край на разногласията. Достатъчно е, не е достатъчно, всъщност не знаем накъде отиваме. Трябва да призовем Комисията да изготви концепция за икономически, социален и финансов съюз, за да можем следващата година да направим поредната стъпка към интеграция и наистина да си свършим работата както трябва.

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, утре започва една от най важните срещи на Европейския съвет в историята на Европейския съюз и в частност на Европейския паричен съюз. Въпросът е дали държавните и правителствените ръководители ще си свършат работата. Силно се съмняваме, защото философията, която някои ръководители внесоха в Европейския съвет, не е философия за преодоляване на кризата въз основа на солидарността и, разбира се, на отговорността. Това е философия за управление на кризата, философия, която се основава на и се ограничава само с детайлите на един постоянен механизъм. Европейският съвет няма да си свърши работата, защото няма да отправи посланието за икономическо и политическо сближаване. Такова трябва да бъде отправено – не само за да убеди пазарите, а за да убеди на първо място и преди всичко закоренялото европейско общество, гражданите на което се гледат с взаимно недоверие и отново започват да стават ксенофоби; да го убеди в европейските ценности и да му напомни, че нещата, които ни обединяват, са повече от тези, които ни разделят.

  Gunnar Hökmark (PPE). - (EN) Г-жо председател, не мога да разбера защо социалистите се опитват да избягат от отговорността за социалистическата политика. Вярно е, че причините за дефицита, който виждаме в Европа, са различни. Вярно е, че социалистическите правителства стигнаха до проблеми с бюджетния дефицит заради преднамерената си политика да изразходват повече средства и да повишават дефицита.

През пролетта на 2009 г. проведохме същото разискване в Парламента, а също така и в редица държави-членки. Спомням си, че шведските социалдемократи критикуваха шведското правителство, че не е увеличило дефицита и разходите.

Видяхме какво стана после. Според мен поради тази причина са ни необходими ясни правила по отношение на Пакта за стабилност и растеж, както и по отношение на последствията. Не може да има ситуация, при която на държави-членки, създаващи проблеми на финансовите системи и тласкащи лихвените проценти нагоре, се позволява да избягват последствията, като оставят други граждани да плащат въпросните лихвени проценти.

Нуждаем се от стабилност, а паневропейските облигации няма да решат този проблем. Възможно е да има паневропейски облигации по други причини. Що се отнася до финансовия механизъм, той трябва да бъде финансиран и да се основава на риска, който създават държавите-членки. Ако поемете по-голям риск, то и дефицитът е по-голям и ви е необходимо по-голямо финансиране. Това е начин да се поема отговорност при съзнателна политика. Не забравяйте, че последствията, които виждаме в редица страни, са последствия от разискванията, проведени в националните парламенти, както и в този Парламент, когато някои от нас настояваха за изразходването на повече средства. Сега виждаме горчивите резултати.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-жо председател, разбирам, г-н Hökmark, че трябва да се изкажете добре заради вашите избиратели в Швеция. Ще ми отговорите ли обаче на следния въпрос: в коя страна в Европейския съюз в дългосрочен план равнището на държавния дълг е най-голямо и коя партия е на власт в тази страна?

  Gunnar Hökmark (PPE). - (EN) (Г-н Schulz продължава да говори с изключен микрофон) Г-жо председател, надявам се, че мога да продължа, без да ме прекъсват. Думите ми са отправени преди всичко към Вас, г-н Schulz, и искам да Ви припомня какво твърдяхте тук, в Парламента, преди две години. Твърдяхте, че Съюзът и държавите-членки следва да увеличат разходите си. Проблемът е, че някои от държавите-членки имаха социалистически правителства и видяхме как в резултат от политиката, която препоръчахте, във всички тези правителства, във всички тези страни, дефицитът се увеличи. Можете ли да отречете това, г-н Schulz?

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-жо председател, тъй като моят колега не отговори на въпроса, ще отговоря вместо него. Страната е Италия и неин министър-председател е г-н Берлускони. Християндемократите са на власт в Италия почти непрекъснато от 1946 г. насам.

  Liisa Jaakonsaari (S&D). - (FI) Г-жо председател, и аз искам да попитам колегата как социалистите в Ирландия и Гърция допуснаха страните им да задлъжнеят. Но тъй като сега вие сте водещата политическа партия в Европа, а и Комисията клони надясно, не е ли работа на десните да покажат пътя за излизане от кризата, вместо да обвиняват предишните или по-предишните правителства?

  Gunnar Hökmark (PPE). - (EN) Г-жо председател, искам да напомня на колегите това, което казах – има различни причини за проблемите ни с дефицита; но също така заявих – и нито г-н Schulz, нито колегите му могат да отрекат това – че видяхме тези проблеми във всички социалистически правителства, защото това беше съзнателна политика. Напълно съм съгласен, ако говорим за Ирландия например, че се направиха големи грешки, но интересното е, че политиката за увеличаване на разходите и дефицита с цел да се отговори на кризата беше съзнателна и сега виждаме резултатите. Ето това беше посланието към г-н Schulz и някои други.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8 от правилника)

  Председател. − Колеги, искам да ви уведомя и вас, и оратора, че има още трима души, които искат да зададат въпрос чрез вдигане на синя карта. Подобна възможност беше въведена от работната група по парламентарна реформа и аз напълно я подкрепям. Имаме достатъчно време, но въпреки това трябва да попитам оратора дали ще се съгласи да му бъдат зададени всички тези въпроси. След това ви моля да си зададете въпросите и г-н Hökmark да отговори. После ще приключим с времето за изказвания.

  Philippe Lamberts (Verts/ALE). - (EN) Г-жо председател, искам да кажа на г-н Hökmark, че забележката, която правите за социалистическите правителства, в известен смисъл е вярна, но като цяло десните правителства избраха същото, като вместо държавен дълг натрупаха частни дългове. Това не е по-добро за икономиката и всъщност е друг начин да се направи абсолютно същото, а то е неустойчиво.

  Werner Langen (PPE). – (EN) Г-жо председател, исках да попитам г-н Hökmark, тъй като той е тук от доста време, дали си спомня, че в началото на паричния съюз Белгия, Гърция и Италия имаха дългове в размер на над 130% от националния им доход и че цифрите в Гърция се увеличиха, докато в Белгия и Италия паднаха съответно под 30% и под 25%. Спомня ли си това?

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-жо председател, имам един простичък въпрос към г-н Langen и към г-н Hökmark, които предпочитат да идеализират кризата с дълга и очевидно говорят за социалистическите правителства като цяло:

Питали ли сте някога вашите колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), които управляваха страната ми до преди една година, за данните, които дадоха на Вас и на Европейската комисия – може да питате г-н Rehn – официалните данни, според които дефицитът в Гърция за 2009 г. е 6,9, а не 15%, както неотдавна заяви Евростат?

  Gunnar Hökmark (PPE). - (EN) Г-жо председател, настоящето обсъждане изясни някои от нещата, които трябва да помним.

Да не забравяме основната ми мисъл – интересното е, че никой от колегите ми социалисти не отрече това – че всички социалистически правителства, които прилагаха социалистически политики, стигнаха до дълбока криза с дефицита. Сега виждаме, че кризата преминава от страна в страна, поради съзнателната политика, която г-н Schulz и други защитаваха тук, в Парламента, преди две години. Погледнете в архива на Парламента и ще видите, че точно това казахте на разискванията тук, г-н Schulz, Вие и Вашите колеги. Сега може да видите горчивия резултат. Исках да подчертая това. Отбелязвам, че всичко, което трябва да кажете, е: „Да, прав сте, но и другите страни имат проблеми“. Вие обаче не оспорвате основната ми мисъл, че вашите политики създадоха проблемите. Не е лошо да си припомните това. Мисля, че следва да бъде пуснато на запис.

Г-н Lamberts също обърна внимание на тези въпроси. Но интересно, макар да е вярно, че поради финансовата криза редица страни имат проблеми, вярно е и това – мисля си, че г-н Lamberts ще го признае и оцени – че в повечето страни с постоянни възгледи върху публичните финанси, правителствата не са социалистически. Не мисля, че Вие или който и да е в тази зала може да посочи социалистическо правителство, което да не е стигнало до проблеми с дефицита.

  Ioannis Kasoulides (PPE). - (EN) Г-жо председател, важни са политиките, а не кой ги изпълнява. Който е безгрешен да хвърли първия камък... Кризата на еврото може би няма да завърши с Ирландия и може би все още не сме видели най-лошото.

Спекулантите на пазара никога няма безкрайно да атакуват най-слабите места, независимо от болезнено строгите мерки, предприети от всички държави-членки. Но ако ЕС спечели битката и се справи с бедата, демонстрирайки решимост да направи всичко необходимо в знак на солидарност и съгласувани усилия, за да попречи на регулаторите и да убеди пазарите, то това ще бъде триумф на европейската интеграция и огромна победа.

Това ще бъде постигнато в резултат на колективната мъдрост. Нека опровергаем тези, които предричат края на еврото и оттеглянето на държави – и силни, и слаби – от еврозоната. Фискалната дисциплина, икономическото управление и спасяването на еврото няма да бъдат достатъчни без взаимно съгласуван план на европейско ниво, който да насърчава растежа. В миналото американският план Маршал спаси икономиката на Европа. Предизвикателството днес е да излезем с такъв план от европейци за европейци.

  Gay Mitchell (PPE). - (EN) Г-жо председател, днес Камарата на представителите на Ирландия (Dáil) ще гласува пакета за финансова помощ от ЕС и МВФ. Ирландия се намира в труден период – данъците се увеличават, а разходите се съкращават. Бюджетът от миналата седмица разкрива трудностите, които преживяват ирландците в момента. Ще последва намаление на заплатите с 14% както в държавния, така и в частния сектор.

Категорично убеден съм, че финансовият пакет от ЕС и МВФ ще помогне на Ирландия да възстанови доверието, като банките се капитализират и отново започнат да отпускат кредити и като се възстановят бюджетните средства. Не споделям всички детайли на плана, но общите цифри се подкрепят от партията „Файн Гаел“. Основните икономически тенденции в Ирландия са доста добри. Ще е необходимо добро управление и надзор от страна на Dáil, за да гарантираме, че финансите ни никога вече няма да бъдат извън контрол.

Ще е необходимо също така ЕС и ЕЦБ да помислят за ползата от ниските лихвени проценти за параметрите на инфлацията. В продължение на две години и половина единствено аз задавах въпроси на г-н Трише точно по тези проблеми. Със създаването на постоянен правоприемник на Европейския механизъм за финансова стабилност, от който Ирландия ще получи 22,5 милиарда евро под формата на заеми, освен ако не бъдат намалени, пакетът от ЕС и МВФ е положителен ход за еврозоната.

Може ли накрая да кажа и това, че тук мнозина се смятат за федералисти и все още очакват някакво съгласуване на данъците. В Съединените американски щати над 50% от дружествата за авторски права са регистрирани в Делауер. Защо? Заради данъчното положение в Делауер. В залата бяха направени няколко много некомпетентни изказвания от користни хора, които искат да развиват единствено националните си каузи, като правят неточни изявления; не можем да се съгласим с тях.

  Tunne Kelam (PPE). - (EN) Г-жо председател, финансовата криза показа огромната потребност за повече Европа. Поуката, която трябва да извлечем, е, че действия, основани предимно на национални интереси, не помагат на никоя държава-членка. Ето защо утрешният ден е ден за съвместни действия, фискална консолидация и пакт за стабилност, в който са въведени и санкции.

Това ще бъде и времето за решаване на дългогодишния парадокс на Европа. ЕС се основава на единен пазар, но този единен пазар все още не е завършен. Сега е моментът да поставим началото на единен дигитален пазар. Необходимо е да създадем постоянен механизъм за действие при кризи, за предпочитане групов. Второ, тъй като действието следва да води към превенция и ранна намеса, има нужда от по-добро хармонизиране на условията за ранна намеса и за задействане на механизмите за действие при кризи, като, разбира се, не бива да се допуска свръхрегулация. Трето, целта на фондовете за управление на кризи следва да бъде ясно определена. Целта им е да се осигури макрофинансова стабилност. Те не бива да бъдат използвани за решаването на други текущи проблеми. Четвърто, надзорните права следва да бъдат определени по-точно на равнище ЕС, например в случай на евентуална намеса в дейността на финансовите институции, което ще включи правото да се преустанови изплащането на дивиденти или да се прекратят дейностите, свързани с неоправдан риск.

  Jean-Paul Gauzès (PPE). - (FR) Г-жо председател, г-н министър, г-н член на Комисията, изслушах това дълго разискване като гражданин.

Смятам, че предложенията на г-н Барозу бяха много интересни. Искаме да ги видим в действие. Необходими условия за възстановяване на доверието на гражданите са ясна и разбираема политическа воля и откровен диалог. Много е важно да не прикриваме действителността. Налице са държавни разходи, които трябва да бъдат покрити или намалени. Налице са държавни и частни дългове, които трябва да изплатим.

Много експерти имат идеи за всичко. Тези, които не видяха настъпващата криза, сега са пълни с блестящи решения. Но в трудна ситуация нека да използваме здравия разум. Нека в управлението на държавните финанси да не повтаряме грешките и неточностите на частния сектор, които доведоха до финансовата и банковата криза. Сложните планове не създават ценности и богатство Те създават илюзии и често облагодетелстват единствено спекулантите.

Факт е, че държавите-членки са живели извън възможностите си. Трябва да имаме смелостта да си направим съответните изводи и да гарантираме, че тежестта от възстановяването се разпределя справедливо.

  Seán Kelly (PPE). - (EN) Г-жо председател, първо едно оплакване. Казахте, че разискването е важно и това е така. Според мен е неприемливо, че г-н Барозу и голяма част от политическото ръководство напуснаха залата веднага след като се изказаха. В интерес на истината г-н Schulz е тук през цялото време и искам да го поздравя за това.

Второ, искам да кажа, когато всичко вече е казано и направено, че една от основните причини за финансовата криза е това, че правителствата не успяха да управляват, а политическите лидери не успяха да ръководят. За щастие сега с новата надзорна структура, която ще влезе в сила от 1 януари, с доклада на агенциите за кредитен рейтинг, с който се занимавахме снощи, както и с днешния постоянен механизъм за действие при кризи положението е под контрол. Всички те трябва да бъдат приветствани.

Ако г-н Барозу беше тук, щях да го попитам дали може да гарантира, че в Ирландия и другаде няма да е необходим референдум за приемането на минималните промени в Договора, за които той говори.

И накрая, искам да кажа на тези, които искаха членовете на ЕП да подпишат писмена декларация, че това е директна атака на корпоративния данък в Ирландия. Това не бива да се прави.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, тук се разгърна идеологическо разискване, но независимо от това можем да дадем няколко примера за това, как правителството на Шрьодер проведе политика на много сериозни реформи или как в Унгария дясното правителство, което в момента е на власт, използва всички средства, за да попречи на тогавашното ляво правителство да наложи фискална дисциплина след 2006 г. Разисквания като това не водят до никъде. Важното е, че Европейският съюз най-сетне следва да се ангажира с проактивна, а не с реактивна политика. Ще бъде добре, ако срещата на високо равнище тази седмица доведе до споразумение по европейския механизъм за стабилност. Унгарското председателство, унгарското правителство, което ще поеме ротационното председателство на ЕС от януари, ще направи всичко възможно, за да ускори процеса на ратификация и да гарантира, че Европейският съюз може да се справи със съществени проблеми, като например този, Европа да стане по-динамична.

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE). – (HU) Г-жо председател, уважаеми членове на Съвета, уважаеми членове на Комисията, държавите-членки се опитват да противодействат на кризата, в която се намират, чрез конкретни решения и по свой собствен начин. След определяне на стратегическата насока Съветът и Комисията трябва да консолидират и координират решенията на държавите-членки. Това означава, че санкционирането на държавите-членки не е достатъчно, когато става въпрос за икономическото управление. Разбира се, би било добре да наблюдаваме последователността и точността, демонстрирани днес, да бяха упражнени и от някои членове на Комисията, когато гледаха през пръсти на фалшифицирането на данни. Убедена съм, че отговорността за неспазването на Пакта за стабилност и растеж е не само на държавите-членки, тъй като самата Комисия смекчи контролните му механизми. Трябва да признаем, че политиката на строги икономии, практикувана досега, никъде не е била успешна. Ето защо от вас ще се изискват нови и ясни отговори, новаторски и стимулиращи решения. Мога да ви уверя, уважаеми колеги, че предстоящото унгарско председателство ще изпълни тази кооординираща роля.

  Proinsias De Rossa (S&D). - (EN) Г-жо председател, Ирландия беше споменавана многократно в това разискване. Бих искал още в самото начало ясно да заявя, че подкрепям по-активното икономическо управление в европейската социална пазарна икономика. Трябва да благодарим на партньорите на Ирландия за тяхната солидарност в това време на криза – криза, породена преди всичко от некомпетентни консервативни правителства през последните години.

Няма да се изненадате, че евроскептиците представят солидарността като загуба на независимост на Ирландия. Това изопачаване се засилва от неуспеха на Комисията и Съвета да намерят общ език с Парламента по Меморандума за разбирателство с Ирландия. Кога, г-н Рен, Меморандумът за разбирателство ще бъде представен пред Парламента?

Г-н Рен, едно от най-лошите условия и задължения в Меморандума за разбирателство е задължението за съкращаване на минималната заплата в Ирландия с 2000 евро за година. Ирландското правителство твърди, че Вие, г-н Рен, сте изискали това съкращаване. Може ли да внесете яснота по този въпрос пред Парламента?

Втори непонятен аспект на това споразумение е 3% марж, които Вие сте искали...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, неприемливо е, когато съществени мерки продължават да се отлагат, мерки, които пренебрегват нарастването на безработицата, бедността, неравенството и стопанската рецесия, които мерките за строги икономии ще предизвикат, докато стопански и финансови групи продължават да правят все по-големи печалби. Това води до още въпроси:

Защо не бяха променени Уставът и насоките на Европейската централна банка по отношение на заемите, отпускани директно на държавите-членки с лихва от 1%, същият като за частните банки, които след това начисляват лихвени проценти, които са три, четири или пет пъти по-високи, влошавайки по този начин държавния дълг? Защо не се взе решение да се наложи данък върху движението на капитала и не се взеха необходимите мерки да се сложи край на данъчните убежища и пазарите на деривати, за да се предотвратят спекулациите с държавните дългове? Защо не се вземе решение за увеличаване на бюджета на Общността за реална политика за икономическо и социално сближаване, насочена към увеличаването на производството и създаването на работни места с права...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, разискваме предложение за инструмент за финансова стабилност на еврозоната – един инструмент, който трябва да помогне на нашите приятели от страните, които понастоящем не са в състояние да погасяват дълговете си.

Всеки тук говори за създаване на механизъм за финансова стабилност, гарантиран от всички страни от еврозоната, и ние очакваме тези, които са успели да запазят контрол върху дълговете си, да покажат солидарност с онези, които все още не са успели да го направят.

След като сега понасяме решенията за подпомагане на Гърция и еднократната защитна крепостна стена, издигната преди, аз се чудя какво би станало, ако пазарните финансови експерти вземеха калкулаторите и започнеха да изчисляват фактическата стойност на решението и дори откриеха, че тя не е достатъчно надеждна, за да ги накара да поискат да поемат риска да инвестират парите си в тази област?

Питам се дали имаме подготвени следващи решения и стъпки? Надеждността на решението в този момент и според този сценарий е твърде малка.

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-жо председател, повечето обикновени хора възприемат кризите като трагедия. Еврократите ги разглеждат като възможност да разпрострат пипалата на властта си. Европейският съвет трябва да вземе решение относно постоянния кризисен механизъм за защита на финансовата стабилност на еврозоната като цяло, подкрепено, разбира се, от изменения в Договора. Ние сме точно информирани, че тези промени в Договора ще важат и за страните извън еврозоната.

Коалиционното правителство на Обединеното кралство обеща референдум в случай на по-нататъшно прехвърляне на власт към Европейския съюз. Но и това обещание е толкова честно и надеждно, колкото и обещанието на консерваторите да проведат референдум за Договора от Лисабон. За консерваторите обещанията са тактика, не задължение.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-жо председател, краят на годината наближава. Би било добре да разгледаме по-отблизо това, което сме свършили. Да погледнем какво сме решили и какво сме казали и нека да си отговорим на въпроса, какво сме свършили след това? Всеки от нас трябва внимателно да погледне собствените ни решения в областите, за които носим отговорност. Добре е, че искаме да добавим към Договора определени разпоредби, които ще наложат дисциплина върху това, което правим. Но в края на краищата все още имаме Пакта за стабилност и растеж, който продължава да бъде в сила. Защо не сме се придържали към неговите изисквания? Защо Комисията и нейните служби не реагираха по-рано в случаите с Гърция или Ирландия?

Европейският съюз е демократична институция, която се състои от много държави-членки. Следователно той не е в състояние да действа едностранно по начина, по който действат отделните държави – тук имам предвид например Китай, САЩ и други страни. По тази причина нямаше решителни действия за защита на еврото. Ето защо е необходимо да се разработи нов подход към икономическото управление, да се създаде реален икономически съюз, да се подобри координацията и да се хармонизира финансовата и дори фискалната политика.

  George Sabin Cutaş (S&D). – (RO) Г-жо председател, както вече беше споменато от изказалите се преди мен, Европейският съюз очевидно не е напреднал достатъчно по отношение на осигуряването на финансова стабилност на своите пазари. При условие че спекуланти ежедневно застрашават стабилността на единната валута, като изолират и упражняват натиск върху държавите-членки, решение може да се постигне само чрез придържането към солидарност на равнище ЕС. Създаването на постоянен механизъм за защита на финансовата стабилност на еврозоната безусловно се превърна в необходимост и ще трябва да се координира с използване на метода на Общността.

Интересите на гражданите са защитени най-добре, когато институциите на ЕС участват пълноценно в процеса на вземане на решения и общото благо има приоритет пред интересите... Същевременно трябва да имаме предвид, че е от решаващо значение всички 27 държави-членки да участват в този бъдещ механизъм като част от единния пазар. Нестабилността на другите валути винаги ще има значително въздействие върху позициите на еврото.

  Diogo Feio (PPE). – (PT) Г-жо председател, следващото заседание на Съвета ще бъде много важно по същество. Важно по отношение на неговата реакция на кризата, която е всеобхватна и международна, важно също и при неговата реакция спрямо специфичната криза на правителствата, които не са си извлекли своевременно поука, които са харчили твърде много и които не са провели необходимите структурни реформи. По тази причина аз съм тук, за да подкрепя един необходим инструмент за защита на еврото.

Реакцията не може и не трябва да бъде към всеки конкретен случай. Именно по тази причина подкрепям това да се прави съгласно метода на Общността, а не според междуправителственния метод, който в крайна сметка облагодетелства онези правителства, които не са направили това, което е трябвало да направят навреме. Наблягам на нуждата от нарастваща роля на Европейския парламент в обсъждането на тези въпроси с разисквания, подобни на тези, които проведохме тук днес: оживени, с различни гледни точки, но защитаващи един по-силен Европейски съюз и едно по-силно евро.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-жо председател, аз наистина съм съгласен с всички споменати днес идеи за създаването на кризисен механизъм и за допълнителните мерки, които вярвам, че и Европейския съвет, и Парламентът ще разискват в бъдеще. Днес чухме много противоречиви оценки, а също може би някои обвинения относно предишни грешки. Те дойдоха от всички страни. Дойдоха от държави-членки, от Европейската комисия и от Съвета, както и от търговски банки, чиято дейност считам, че ще бъде разследвана внимателно в бъдеще. Искам да взема отношение по един друг въпрос. Хареса ми идеята, изразена от председателя Барозу, че в тази трудна ситуация трябва да работим заедно в съзвучие, рамо до рамо и, г-н член на Комисията, бих искал да Ви помоля да направите всички усилия, за да гарантирате, че всички страни ще могат да участват в новосъздадения кризисен механизъм, независимо дали са в еврозоната или не. След като отворихме пазарите си, когато се присъединихме към Европейския съюз, ние внасяме едни и същи суми в бюджета, а и много други неща освен това.

  João Ferreira (GUE/NGL). - (PT) Г-жо председател, няма механизъм за стабилност, който да регулира най-важните причини за нестабилност в Европейския съюз. Политиките, които ни доведоха до тази криза, са същите, които те сега искат да продължат да прилагат и развиват. Един икономически и паричен съюз, осъществен в интерес на едни и във вреда на други, отпускащ юздите на финансовата спекулация, поставящ приоритет върху свободното, т.е. неограниченото движение на капитала, налагането на пазар във всички сфери на обществото, девалвацията на труда като източник на създаването на богатство, а по същата причина – и на права.

В началото на второто десетилетие на ХХІ век този Европейски съюз не се е избавил от асоциирането му с най-големия социален упадък, който Европа преживява през последните десетилетия, резултат от небивала атака срещу правата на хората и условията на живот. Стопански и финансови групи продължават да трупат огромни печалби, безработицата продължава да се разширява, а милиони работници, работейки, стават все по-бедни. Това е посланието, което отеква в протестите в Европа и е време да се вслушаме в него.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, доверието на гражданите в Европа и еврото е сериозно накърнено от финансовата криза и политиканството. Гражданите на Европа се нуждаят от лесно разбираеми, ясни перспективи, на които може да се облегнеш в дългосрочен план, от надеждност на тяхната валута. Пактът за стабилност и растеж определя горните граници на дефицитите и съвкупния дълг. Но той е сравнително неефективен. Новите спасителни пакети ще спечелят необходимата широка подкрепа сред гражданите, ако предлагат също така и ефективен контрол и санкции. Що се отнася до контрола, Евростат трябва да бъде допълнително подсилен, а механизмът на санкциите трябва да бъде лесно приложим и ефективен. Съществуващата система включва избирателно налагане на санкции. Бъдещите спасителни пакети трябва да съдържат непрекъснат контрол, бърз и координиран подход и ефективни санкции.

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, вие възнамерявате да предложите създаването на този постоянен механизъм по реда на член 316. Съжалявам, че не използвахте член 122, който би ни позволил да включим всички държави-членки, но ние ще инициираме политически разисквания, доколкото Парламентът ще бъде консултиран съгласно член 48 за опростената процедура за преглед и аз бих искал да поставя за разглеждане два политически въпроса.

Първо, само еврозоната не е достатъчна. Като минимум, г-н член на Комисията, ние трябва да включим всички онези държави, които са задължени без отлагане да въведат еврото като своя валута, а това представлява 25 държави-членки.

Вторият проблем е свързан с парламентарния политически контрол. Това е не извънреден, а постоянен механизъм. Следователно логично е да има някакъв политически контрол при подходящи условия, които Вие трябва да ни предложите, защото ролята на парламентите, особено на Европейския парламент, е да упражнява контрол във връзка с тази разпоредба.

  Edite Estrela (S&D). - (PT) Г-жо председател, отправянето на обвинения не решава нашите проблеми и в някои случаи разкрива липсата на познаване на различни ситуации. Нуждаем се от мерки, които да прекратят спекулациите с държавните дългове. Доста се изговори за португалската ситуация, но един доклад на Международния валутен фонд от този месец прави извод, че Португалия е една от страните, която прави най-много реформи, за да гарантира устойчивост на публичните финанси и социалната сигурност.

Преди кризата, през 2007 г., Португалия имаше икономически растеж на БВП от 2,4% и дефицит от 2,6%. Между 2005 г. и 2010 г. тя беше една от страните, увеличила най-много своя износ. Това, от което имаме нужда, е повече единство, повече отговорност и повече солидарност, така че пазарите да се успокоят.

  Bogusław Liberadzki (S&D). – (PL) Г-жо председател, ние се концентрираме върху еврозоната, но 150 милиона граждани са извън нея и това означава един от всеки трима граждани на Европейския съюз. Ето защо за нас е важно да имаме жизнеспособно евро и жизнеспособна еврозона. Искаме много ясно да заявим това – по-малко национални правителства, повече Съюз, повече Парламент.

В Полша мнението на германския канцлер е много по-важно от това на г-н Ван Ромпьой и силно отекващият глас на г-н Камерън е по-важен от мнението на г-н Барозу. Това, от което се нуждаем, е пакт за стабилност, пакт за устойчива европейска солидарност. Г-н Schulz е прав в желанието си за повече Европа в нашето мислене и нови инструменти за нашата работа, като данък върху финансовите трансакции, паневропейски облигации, надзор върху банките и координирана бюджетна дисциплина на държавите-членки.

  Оли Рен, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, уважаеми членове на Парламента, позволете най-напред да ви благодаря за съществения и отговорен дебат за европейската реакция на сегашната криза. Действително последният етап на финансовата криза се оказва все повече със системен характер, което изисква равностойна системна реакция от Европейския съюз.

Ето защо политическата реакция на Европа трябва да бъде всеобхватна, последователна и решителна. Тя ще трябва по необходимост да съчетава по-обширните мерки, засягащи целия Европейски съюз, със специфичните мерки, предприемани от държавите-членки.

Какво трябва да се направи? Според виждането на Комисията имаме пет възможности за действие. Първо, имаме нужда от решително колективно действие, за да изпълним договорените бюджетни ангажименти. Всяка държава-членка трябва да се придържа към фискалните си цели. Най-добрата защита срещу разпространението на проблеми са ограниченията на бюджетните ни позиции. Например Испания и Португалия приемат много убедителни решения в това отношение.

Второ, трябва да придвижим следващия кръг от банковите стрес-тестове и да ги проведем по един още по-щателен и строг начин, отколкото последния път, като използваме новата европейска архитектура на финансово регулиране и надзор, което влиза в сила от януари следващата година.

Трето, нуждаем се от ефективни финансови механизми за подпомагане и по тази причина през май Съюзът създаде Европейския механизъм за финансова стабилност и временен фонд за тригодишен период. Скоро ще бъде създаден и постоянен европейски механизъм за стабилност, който ще бъде въведен в средата на 2013 г.

Да отидем по-нататък – напоследък се разпространяват редица инициативи относно паневропейските облигации. Като концепция паневропейските облигации са една широка идея с разнообразен спектър от възможни приложения. Понастоящем фокусът при формулирането на публичната политика правилно и обосновано се поставя върху подобряването на ефективността и гъвкавостта на съществуващия Европейски механизъм за финансова стабилност, за да ни помогне за незабавна реакция при сегашния етап на кризата.

Определено обаче трябва да продължим аналитичните дискусии по рационални алтернативи, които могат да помогнат на Европа да преодолее системната криза чрез подобряване на функционирането на пазарите на облигации, чрез облекчаване на фискалната консолидация посредством по-приемлива цена на кредитите, чрез създаване на основа за по-добра бюджетна координация между държавите-членки и чрез увеличаване на стимулите за фискално благоразумие от страна на държавите-членки.

Четвъртият елемент на всеобхватната реакция трябва да бъдат структурните мерки – така, както са очертани в стратегията „Европа 2020“. Те действително са необходими за увеличаване на нашия потенциал за растеж и за създаване на устойчива заетост. Трябва да извлечем най-доброто от нашия единен пазар, особено в областта на услугите и енергията, да направим данъчните системи и системите на социални помощи по-благоприятни за увеличаване на заетостта, да концентрираме инвестиции в знание и нововъведения и да опростим нашата нормативна среда.

Пето, съществен елемент от нашата системна реакция, която в голяма степен е във ваши ръце, уважаеми колеги, е бързото и амбициозно приемане на законодателния пакет за укрепване на икономическото управление, който Комисията предложи през септември. Радвам се, че Парламентът и Съветът се споразумяха да финализират този пакет до лятото. Това е въпрос на доверие в икономическия и паричен съюз на Европейския съюз като цяло. Той е също така най-ефективният механизъм за предотвратяване на кризи, тъй като укрепва дългосрочното и краткосрочното доверие в европейската икономика, както и увереността в непосредственото бъдеще.

Нещо повече, в отговор на г-н Karas, той също е мост към завършването на Икономическия и паричен съюз, като най-накрая допълним силния паричен съюз с действителен и функциониращ икономически съюз. Наистина е крайно време на „И“-то в съкращението ИПС (Икономически и паричен съюз) да се вдъхне живот чрез създаване на реален и ефективен икономически съюз като крайна стъпка в интеграцията на европейската икономическа политика.

(FI) Г-жо председател, все пак бих искал да направя няколко бележки на фински във връзка с изказването на г-н Soini. Вероятно той е успял да се върне, понеже напусна заседанието преди малко. Можем и трябва да подхождаме към изказванията на г-н Soini с чувство за хумор, но тъй като напоследък той завоюва определена подкрепа, те очевидно трябва вече да се възприемат сериозно.

Преди всичко не считам, че принизяването на гърците по начина, по който го направи г-н Soini, е много полезно или дори професионално. Понастоящем Гърция провежда значителни, всъщност епохални реформи, които заслужават нашето уважение, а не презрение.

Според мен г-н Soini трябва да си припомни старата финландска поговорка, която ни учи, че трябва да си даваме сметка за собственото си положение, като уважаваме правата на другите. Това е далеч по-добър начин да изградим мирна Европа, основана на сътрудничеството.

Второ, не намирам за професионално и сравняването на Европейския съюз със Съветския съюз, както направи г-н Soini. Някой, който няма чувство за хумор, би могъл дори да си помисли, че е оскърбително. Свободата, демокрацията и принципът на правовата държава не бяха отличителни белези на Съветския съюз, но те са основни ценности на Европейския съюз, които финландците са защитавали в историята си, г-н Soini. Не трябва да се подценява умственият капацитет на някои финландци, дори на тези, които подкрепят Партията на истинските финландци. Хората със сигурност знаят, че ЕС не е Съветският съюз.

(Ръкопляскания)

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-жо председател, предполагам, че ще се съгласите с мен, че е доста нетактично от страна на някои членове на Парламента да зададат въпрос и след това да напуснат. Бих искал да се извиня на г-н Рен, но наистина е прекалено от негова страна да отговаря подробно на някои членове на Парламента, които в момента не присъстват. Считам, че трябва да работим заедно, за да не допускаме в бъдеще подобни неща или поне не толкова често.

  Председател. − Г-н Swoboda, напълно подкрепям казаното от Вас. Много нетактично и проява на липса на уважение. Г-н De Rossa, процедурен въпрос?

  Proinsias De Rossa (S&D). - (EN) Г-жо председател, от друга страна, г-н Рен не отговори на въпроса, който зададох, а аз все още съм тук.

  Председател. – Това бегло се доближава до процедурен въпрос. Г-н Рен, не трябва да отговаряте. Можете, разбира се, но сега не е време за въпроси към Комисията. Следващият оратор е г-н Шастел от името на Съвета.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, уважаеми колеги, аз лично намирам, че Комисията даде отговори на много въпроси по време на това извънредно съдържателно разискване, още повече, че Парламентът е изцяло въвлечен в реакцията на тази криза. Допълвайки Комисията, бих искал да разгледам два въпроса относно предмета на разискване утре и вдругиден по време на срещата на високо равнище.

Първо, бих искал да се спра по-специално на икономическото управление и участието на Европейския парламент. Както ви е известно, председателството вече установи контакт с Европейския парламент, с носещите отговорност по въпросите за икономическото управление в този Парламент. Освен това председателството желае да постигне възможно най-добро сътрудничество с Парламента, особено чрез неофициални консултации, преди да е започнал етапът на официални преговори. В светлината на значението на този проблем и потенциалното му отражение върху пазарите, председателството, както беше казано, пое ангажимент да го ускори в съответствие с предпочитанията на Европейския съвет. Освен това с оглед ускоряване на работата председателството създаде работна група, която ще се занимава само с този въпрос. Тази група започна обсъждания в края на ноември в съответствие с важността, която се придава на проблема от страна на комисията по икономически и парични въпроси.

Вторият елемент, на който утре и вдругиден ще се спрат нашите държавни и правителствени ръководители, е бъдещият постоянен механизъм за управление на кризи. Разбираем е големият брой въпроси относно този механизъм, както и за степента на реакция на кризата. Вчера по обяд, в компанията на г-н председателя Ван Ромпьой, в Съвета по общи въпроси, много от нас все още имаха въпроси без отговор. Мога да ви уверя колко много държавите-членки искат да реагират на тази криза, колко добре осъзнават, че това, за което става въпрос днес, е общият европейски пазар и еврото и че това не е просто проблем на една или друга страна. Реакцията трябва да бъде всестранна и ние трябва да направим всичко, което е по силите ни, за намаляване на несигурността, надвиснала над този пазар.

Според мен обаче трябва също да не допуснем да пробудим или породим очаквания, които понастоящем не могат да бъдат удовлетворени. Ето защо всички представиха идеите си как да реагираме на кризата. Когато знаем, че трябва да получим съгласие от няколко държави-членки за всяка нова идея, това днес не изглежда най-доброто решение. Следва да ви кажа, че това, което ще бъде важно утре, вдругиден, в петък, след края на заседанието на Европейския съвет, е най-напред, че можем да дадем ясен сигнал на пазарите относно волята на държавите-членки да реагират днес на финансовата криза, на кризата на еврото; второ, да потвърдим нашата воля за създаването на опростен механизъм за изменение на Договорите. Знаете защо именно това трябва да бъде опростен механизъм – поради ратификациите, които следва да се проведат в отделните държави-членки; и, накрая, да създадем този бъдещ постоянен механизъм за управление на кризи, който да бъде прозрачен, тъй като той трябва да бъде неатакуем, особено пред Съда в Карлсруе.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Diana WALLIS
Заместник-председател (разисквания)

  Председател. − Внесено е едно предложение за резолюция⁽¹⁾, съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 16 декември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) На предстоящата среща на високо равнище на Европейския съвет вероятно ще се вземат решения относно формата на постоянния антикризисен механизъм, който трябва да гарантира финансовата стабилност на еврозоната след 2013 г., и ще започне процесът на изменение в учредителните договори. Макар да разбирам необходимостта от извънредни мерки, предизвикани от икономическата криза, аз съм обезпокоена от скоростта на промените и от начина, по който някои държави-членки се опитват да наложат на останалите определени решения. Някои от идеите, като например за паневропейските облигации, се отхвърлят без внимателно обсъждане. Считам, че въпреки извънредното положение решенията, които са важни за Европейския съюз, трябва да се вземат спокойно и при зачитане на принципа на солидарността и равните права на всички държави-членки. Бих искала да подкрепя позицията на полското правителство относно измененията в метода на изчисляване на публичния дълг. Полша и 10 други държави-членки предприеха реформи в своите пенсионни системи и понастоящем тези реформи генерират значителни разходи за националните бюджети. В полския случай въвеждането на реформи стана необходимо поради нарастващата неефективност на старата система, която беше източник на още по-големи разходи. Днешният дълг следователно не е показателен за липсата на благоразумие, а е резултат от промени, чиято дългосрочна цел е намаляване на бюджетните разходи, предназначени за осъществяване на пенсионните плащания. Надявам се, че представителите на държавите-членки ще одобрят промените, предложени от Полша. Благодаря за вашето внимание.

  Илияна Иванова (PPE), в писмена форма. – (EN) Създаването на постоянен кризисен механизъм на ЕС за укрепване на финансовата стабилност е стъпка в правилната посока. Заедно със засиленото и по-координирано икономическо управление постоянният кризисен механизъм може и ще гарантира стабилността на еврозоната. Специфичната ситуация в новите държави-членки също трябва да се има предвид при създаването на механизма. Тези страни трябва да бъдат активно включени в разискванията и при възможност да участват в механизма, ако желаят да го направят. Същевременно държавите-членки следва да запазят своите национални данъчни политики. Важно е да се съхрани данъчната конкуренция като инструмент за облекчаване на сближаването и ускоряване на икономическия растеж на ЕС. Промяна на политиките в посока данъчна хармонизация или единна консолидирана данъчна основа само допълнително ще задълбочи различията в икономическото развитие и ще възпрепятства сближаването. Държави-членки, които създават по-голям риск чрез своите дефицити и дългово бреме трябва да допринасят повече в активите на кризисния механизъм. Това определено ще насърчи строгата финансова дисциплина и ще увеличи добавената стойност на подходящата икономическа и фискална политика.

  Astrid Lulling (PPE), в писмена форма. – (FR) Макар събитията от последните месеци да наложиха правителствата да предприемат извънредни мерки и решения, които могат да се приложат пряко, създаването на постоянен кризисен механизъм за защита на финансовата стабилност на еврозоната трябва да стъпва върху безспорно правно основание. Ето защо е очевидно, че Европейския парламент следва да се намеси като съавтор на законопроекти за осъществяване на фундаментални реформи, станали необходими за стабилизиране на Икономическия и паричен съюз. Едно изцяло междуправителствено решение няма да бъде правилно.

Реформата на Икономическия и паричен съюз (ИПС) е ключова задача и е със значителни последици. Всички ние осъзнаваме ценността на единната валута за европейския проект. Но сегашната уязвимост на ИПС изисква смели и оригинални решения.

В обстановка като тази прибягването до „паневропейски облигации“ е начин на действие, който заслужава да бъде проучен и обсъден, а не третиран като забранена зона. Въпреки всичко понастоящем са налице множество пречки. Трябва да си даваме сметка за отражението на институционално, правно и финансово равнище от въвеждането на подобен инструмент, който променя природата на Европейския съюз. Обратно на това, което някои от неговите защитници считат, това би могло да означава още повече дисциплина и строгост.

  Ulrike Rodust (S&D), в писмена форма. – (DE) Аз бих искала да привлека вниманието на Съвета към проблема, който заплашва да парализира сътрудничеството между двете институции относно политиката в областта на рибарството. Става въпрос за регулиране на дългосрочните управленски програми. Това регулиране е в основата на общата политика в областта на рибарството. Съветът и повечето държави-членки не приемат, че Договорът от Лисабон предоставя на Европейския парламент правото на съвместно вземане на решение относно въпросното регулиране. Министрите действат противоположно на Съвета и неговите правни служби, на мнението на Комисията и, разбира се, на волята на Европейския парламент. Понастоящем Съветът има две управленски програми, които не могат да бъдат приети. Комисията не може да представи други програми, които са крайно необходими за защита на интересите на нашите рибари и нашите морета и които отдавна са изготвени и са в някое чекмедже. Това положение е неприемливо. Призовавам белгийското председателство и бъдещото унгарско председателство незабавно да започнат преговори с Парламента, така че да можем да намерим решение. Ние сме готови да започнем обсъждане. Благодаря ви много.

  Edward Scicluna (S&D), в писмена форма. – (EN) Нека си припомним, че кризата на еврозоната е главно криза на държавните дългове, която беше изострена от две основни събития. Едното е спасяването на частните финансови институции, при което частните дългове бяха поети като държавен дълг, и другото са пакетите от мерки за стимулиране, използвани от правителствата за забавяне на стопанския спад. Ние игнорираме тези две събития и третираме всички страни, сякаш те са били неразумна безгрижна група, мързелуваща под средиземноморското слънце. Всеки механизъм за предотвратяване на кризи и за възстановяване, който задействаме, трябва да има предвид, че в нормални времена страните надлежно са следвали програми за намаляване на своите дефицити и следователно на своите дългове. Неизправните страни бяха изключение, а не правило. Във всеки случай нека засилим надзорния механизъм и да въведем някакви разумни санкции, но не трябва да губим от поглед това, което искаме да постигнем в средносрочен план – растеж и заетост. Тези цели не се постигат чрез санкции и налагане на строг режим на икономии. Те се случват, когато разберем как се създават и намаляват неравновесията и ние работим съвместно за постигането на тези цели. Това е, което очакват от нас гражданите на Европа.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Заседанието на Европейския съвет, насрочено за 16–17 декември, ще разисква и приеме мерки за укрепване на икономическия стълб на Икономическия и паричен съюз и за консолидиране на финансовата стабилност на ЕС. В този смисъл трябва също да проучим мерките, които да гарантират, че европейската банкова система може да финансира европейската икономика, особено малките и средните предприятия.

Европейските граждани очакват по-категорични мерки от институциите на ЕС, насочени не само към финансова стабилност, но в частност и към връщането към устойчив икономически растеж.

През 2008 г. 116 милиона европейски граждани бяха изложени на риск от бедност и социално изключване. Този брой нарасна в резултат от стопанската и финансовата криза, като младите и възрастните хора са били групите, които най-силно са изложени на риск от бедност и социално изключване.

Основната загриженост на европейските граждани все още е свързана със запазването на работните им места и осигуряването на достоен живот. Икономическата и финансовата криза се отразиха тежко върху националните бюджети и предизвикаха влошаване на системите на образование, здравеопазване и социална защита. Крайно време е ЕС да приеме мерки, необходими за гарантиране на устойчив икономически растеж чрез инвестиции в една индустриална политика, която създава работни места и гарантира конкурентоспособност, както и чрез адекватни инвестиции в изследванията, образованието и здравеопазването.

(1) Вж. протокола.

6. Гражданска инициатива (разискване)

  Председател. − Следващата точка от дневния ред е докладът на Zita Gurmai и Alain Lamassoure, от името на комисията по конституционни въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива (COM(2010)0119 – C7-0089/2010 – 2010/0074(COD)) (A7-0350/2010).

  Zita Gurmai, докладчик. − (EN) Г-жо председател, европейска гражданска инициатива е уникална възможност. За първи път европейските граждани могат да се обединят и да ни уведомят с единен и решителен глас, ако считат, че ние, европейските политици, отговорни за вземането на решения, не си вършим правилно работата или пропускаме важни въпроси.

Отчаяно се нуждаем от това. Във време, когато само 42% от хората, които имат право да гласуват в европейските избори, отделят време действително да гласуват, всеки нов европейски инструмент – особено инструмент като европейската гражданска инициатива (ЕГИ) – е от голямо значение. Осъзнаваме обаче, че високите очаквания, които обграждат европейската гражданска инициатива, могат да доведат до разочарование и недоволство. Можем да избегнем това с регламент, който предвижда нейното безопасно и ефективно използване, и можем да помогнем да се запълни общоизвестната празнина между нас и европейските граждани. Също така бих искала да приветствам гражданите тук.

Г-н Lamassoure, г-жа Wallis, г-н Häfner и аз осъзнахме огромната отговорност върху плещите си. Много точки бяха повдигнати по време на обсъжданията и трябваше да основем работата си върху развитото чувство за компромис на всеки. Бяхме късметлии да имаме добри партньори в това, които показаха разумна гъвкавост и имаха същата цел като докладчиците на Парламента, по-специално да се постигне споразумение възможно най-скоро, като се поддържа качеството на работата ни и се гарантира, че една година след Договора от Лисабон имаме регламент за най-гражданската разпоредба на Договора.

Бих искала да благодаря на члена на Комисията Шефчович и белгийското председателство, по-специално г-н Шастел, и техните екипи. Също така не следва да забравяме испанското председателство, което допринесе за напредъка по досието още в самото начало на процеса.

Днес ви представяме компромисен текст, който е подкрепен от Комисията и също така беше приет от Комитета на постоянните представители (Корепер). Ако решим да го подкрепим и Съветът го приеме, на което се надяваме, регламентът може да влезе в сила на 1 януари и да бъде приложим 12 месеца по-късно през 2012 г.

Със задоволство отбелязваме, че основните искания на Парламента бяха приети в обсъжданията. Проверката за допустимост относно инициатива ще се основава на ясни критерии в момента на регистрация, а не след като вече са били събрани много подписи. За да се гарантира, че инициативите са добре обосновани и имат европейско измерение, граждански комитет от най-малко седем членове от седем държави-членки следва да бъде създаден, за да регистрира инициатива.

Освен намаляване на риска от несериозни инициативи, гражданският комитет предлага неоспорими предимства и за организаторите. Ако инициаторите на европейска гражданска инициатива са дезорганизирани в началото на процеса, те имат мрежа и имат много езикови версии на тяхната инициатива. Те ще имат значително по-малки затруднения при събирането на един милион подписи.

Ясно е, че макар изискването за гражданския комитет първоначално да изглежда като ограничение, то в действителност ще рационализира останалата част от процедурата. Комисията ще помогне на организаторите на инициатива чрез предоставяне на лесно за използване ръководство и създаване на място за контакт. Ако инициатива успее да събере един милион подписи, подходящи последващи действия ще бъдат гарантирани, включително публично изслушване в Парламента.

Прегледът на регламента е от решаващо значение, тъй като този инструмент е първият от вида си. Според предложенията ни, той е изключително полезен по отношение на трудния въпрос относно това как да се проверят подписите. Зависи от държавите-членки да направят това, но настоятелно ги призовахме да изискват възможно най-малко лични данни. Държавите-членки ще имат известна гъвкавост в избирането на това каква информация да се изисква във всяка държава, но се радвам да кажа, че много от тях се стремят към по-малко данни от първоначално планираните. Считаме, че регламентът, отразен в компромисния текст, е по-близък до гражданите и не създава тромави задължения за организаторите, както и недоволство сред тях.

  Alain Lamassoure, докладчик. – (FR) Г-жо председател, днес Европейският съюз се открива за демокрацията на участието. Все още не е пряка демокрация, гражданите няма да вземат решенията, но печелят правото да задават въпроси директно, публично и много на брой на тези, които вземат решенията в Европа, без да се допитват до техните правителства и техните избрани представители.

Отсега нататък, гражданите ще имат същото право на политическа инициатива като това, което ползват Съветът на министрите и Европейският парламент. Възползвахме се, както г-жа Gurmai каза, от отличната подготвителна работа, извършена от члена на Комисията Шефчович и неговите екипи, и от интелигентната и ефективна подкрепа от страна на белгийското председателство.

От страна на Парламента текстът е резултат от работата на четирима докладчици, група от четирима, включително Вие, г-жо председател. За нас е чест вашето присъствие.

Искахме да излезем с най-опростената, най-близка до гражданите процедура за обществеността. Кой може да участва? Граждани, които така да се каже са физически лица, всички граждани, включително, евентуално, избрани представители, но само европейски граждани. Договорът не оставя никакво съмнение по въпроса.

Правото да се участва в гражданската инициатива понастоящем е още една от привилегиите, които ползват граждани в цяла Европа. Кой може да лансира инициативата? Необходими са само седем граждани в организационен комитет, не 300 000, както Комисията предложи, нито 100 000, както Съветът предвиждаше, седем граждани от седем различни държави, което е една четвърт от държавите-членки.

С кого следва да се установи контакт за информация, ако някой иска да лансира инициатива? Комисията ще публикува ръководство за гражданската инициатива и ще създаде специализирано място за контакт. Каква е процедурата? Изключително опростена. Единично искане да се регистрира инициативата и да се провери нейната допустимост. Критериите за допустимост? Договорът, целият Договор и само Договорът, включително Хартата на основните права. Каква подкрепа може да бъде използвана за инициатива? Всякакъв вид подкрепа: политическа, финансова, местна, национална, европейска, международна, лобита, НПО, църкви и така нататък.

Само едно условие: пълна прозрачност. Тези, които са поканени да подпишат, трябва да знаят какво е залегнало в инициативата. Така че зависи от гражданите да поемат техните отговорности. Какви са формалностите за събиране на подписите? Невероятно опростени. Подписи на хартия, но също така по интернет. Разбира се, само държавите-членки могат да ги контролират, но бяхме внимателни, както г-жа Gurmai каза, за да се гарантира, че формулярите са хармонизирани до възможно най-голяма степен.

В дългосрочен план, това е истинска единна европейска система, която ще трябва да бъде приета във всички 27 държави-членки и една трета от държавите-членки вече са подготвени за нея.

В крайна сметка какви ще бъдат политическите резултати? Това е точка, относно която Парламентът беше много настоятелен. Действително, в съответствие с Договора, единствено Комисията ще преценява дали да се предоставят или да не се предоставят последващи законодателни действия за успешна инициатива. Ето защо Комисията трябва да бъде защитена срещу политически натиск, с което се цели законодателството да се разпространи в момент, когато Съюзът регулира твърде много. Същевременно обаче гражданите трябва да бъдат защитени срещу риска, че не съществуват политически последващи действия в случаи, когато Комисията счита допълнителното законодателство за неподходящо. Оттук следва създаването на две нови права в полза на авторите на успешни инициативи: правото да бъдат приети от Комисията, за да представят своето предложение, и правото на публично изслушване, което може да се проведе пред Европейския парламент.

Накратко, тук имаме опростена, иновативна, демократична процедура. Сега е ред на гражданите да вземат думата.

(Ръкопляскания)

  Gerald Häfner, докладчик по становището на комисията по петиции. – (DE) Г-жо председател, като всички политики, европейската политика не трябва да изключва гражданите, да не се допитва до тях или да действа без тяхно знание. Европейската политика трябва да се прави от гражданите, за гражданите и чрез гражданите. Искаме да запълним пропастта между гражданите и политиката и между гражданите и институциите. За да постигнем това са ни необходими процедури, които позволяват на гражданите да участват във вземането на решения и да изразят техните становища. Постигнахме успехи в създаването на повече демокрация в рамките на Европейския съюз, но не направихме достатъчно, за да могат гражданите да участват по-ефективно в решения и в европейски разисквания. Днешното решение относно въвеждането на европейската гражданска инициатива ще осъществи това. Проведохме трудни преговори и постигнахме много съществени подобрения.

Госпожи и господа, ако погледнете документа, относно който гласуваме днес, ще видите, че където текстът е в получер шрифт, и г-н Lamassoure току-що посочи това, това е текстът, който предложихме, който заменя резултатите от преговорите, оригиналният проект от Комисията. Ще забележите, че сме пренаписали около две трети от текста и сме въвели значителни подобрения в документа, който Комисията възторжено ни представи. Ще посоча само най-важните точки. Значително намалихме бариерите. По-специално, подписите ще трябва да се събират само в най-малко една четвърт от държавите-членки, а не една трета. Разбира се, бихме предпочели подписите да се събират в цяла Европа, но тук говорим за минимални равнища. Още по-важно е това, че успяхме почти изцяло да премахнем бариерата, която още от самото начало застрашаваше да бъде изключително неуспешна и изискваше да се извършва проверка за допустимост след 300 000 подписи, преди гражданите да могат да продължат да събират повече подписи. „Почти изцяло“ означава, че предложихме идеята за включване на комитет от инициатори в началото, което ще гарантира, че не всяко писмо, което Комисията получи по електронната поща и съдържа думите „гражданска инициатива“ в реда „относно“, ще премине през пълната административна процедура. Инициативите трябва да бъдат значително сериозни. С други думи, всеки, който иска да събере един милион подписи, трябва първо да включи най-малко седем държави в своето предложение.

Въведохме по-голяма прозрачност и задължителни изслушвания в края на процеса. Тези изслушвания ще се провеждат в Европейския парламент в присъствието на Парламента и Комисията. Те ще предоставят възможност на гражданите да обяснят техните опасения. Това представлява важна стъпка напред. Борихме се за това не от свое име, и това не трябва никога да го забравяме, а от името на гражданите на Европа, техните права и по-ефективен и опростен процес за гражданите, за да участват в Европа.

Има някои неща, които не постигнахме, и много от тях са понастоящем в измененията, внесени от левицата. Във всеки случай преговорите понастоящем са приключили. Постигнахме споразумение със Съвета и Комисията. Трябваше да отстъпим по някои въпроси, но другата страна също така направи големи отстъпки и знаем, че измененията са повече повърхностни, отколкото съществени. Това означава, че няма да има възможност да се променят резултатите. Ще можем да направим това обаче при преразглеждането след три години.

Бих искал да благодаря на всички участници, включително служителите, секретариатите, съдокладчиците, Комисията и Съвета за това, че работиха заедно толкова ефективно. Считам, че този вид сътрудничество между комисията и групата би могъл да бъде модел за бъдещето. Като цяло бих искал да видя Европа за гражданите, в която гражданите се разглеждат като част от Европа и се превръщат в по-активни участници, отколкото са били в миналото.

  Председател. − Само бих искала да кажа, че за мен беше огромна привилегия да участвам в екипа на Парламента и в това, което считам за изключително впечатляваща работа от името на гражданите на Европа.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, уважаеми членове на ЕП, особено докладчиците, едно от най-важните обещания на Договора от Лисабон беше да доближи Европа до нейните граждани.

Не считам, че е необходимо да изброявам тук примерите, които ни показаха, преди и след подписването на Договора от Лисабон през декември 2009 г., степента, до която е необходимо сближаване от такъв характер. Ето защо не е изненадващо, че всяка мярка, която благоприятства осъществяването на целта за заинтересованост и участие на гражданите в европейската интеграция, е приоритет за всички институции, включително Съвета.

Ето защо особено се радвам, че мога да се обърна към вас относно регламента, който прилага гражданската инициатива, тази водеща иновация на Договора от Лисабон по отношение на подобрено участие на гражданите в решенията на европейско равнище.

Този регламент беше, разбира се, един от приоритетите на белгийското председателство на Съвета, тъй като е възможно да се окаже, че тази гражданска инициатива е най-подходящият символ за новата роля след Лисабон на гражданите в Съюза. Чрез гражданска инициатива, както докладчиците вече казаха, милион европейски граждани ще могат да представят на Комисията законодателно предложение, като Комисията е задължена да го разгледа и да изрази становището си относно него.

Трябва да спрем за момент, за да оценим тази иновация, която днес прилагаме, която е само първият елемент, както г-н Lamassoure каза, от демокрацията на участието на наднационално равнище. Следователно тя не е само първа на европейско равнище, тя просто е първа на световно равнище.

Да се върнем на законодателния въпрос, който разискваме днес. Радостен съм от компромиса, постигнат относно този регламент в хода на преговорите между трите институции и очевидно също така приветствам духа на сътрудничество и желанието за компромис, които преобладаваха в трите институции през цялото време на преговорите.

Бих искал, разбира се, да благодаря лично на докладчиците за комисията по конституционни въпроси (AFCO) и комисията по петиции (PETI), г-жа Gurmai, разбира се, г-н Lamassoure, г-жа Wallis и г-н Häfner за техните усилия и конструктивен принос към изготвянето на този регламент.

Ето защо особено се радвам във връзка с гласуването в понеделник в комисията по конституционни въпроси, което потвърди одобрения от институциите текст. Ако предстоящото гласуване потвърди същия текст, ратифициран от комисията по конституционни въпроси, ще можем да разгледаме това споразумение на първо четене като модел за бързо и ефективно законодателство на европейско равнище. Как бихме могли да пропуснем във връзка с това да похвалим също членът на Комисията Шефчович за неговата готовност и инициативност.

Накратко, считам, че относно този въпрос, всички се възползвахме от многото становища, изразени на масата на преговорите. Европейският гражданин излезе победител от този тристранен диалог и от това споразумение.

Убеден съм, че постигнатият между институциите компромис е добър, не само доколкото всяка институция успя да спечели това, което искаше, както току-що припомнихме, но също така доколкото той ще доведе до добър регламент, който ще позволи на гражданските инициативи да бъдат организирани гъвкаво и ефективно.

От името на Съвета приветствам желанието на другите две институции да вземат предвид потребностите и ограниченията, които тегнат над държавите-членки при изпълнението на задачата, която им е поставена, а именно проверката на подписите, които очевидно трябва да бъдат истински, и гарантирането, че не е налице измама или манипулиране, когато те се събират.

Освен това на държавите-членки трябваше да се предостави достатъчно време да приемат мерките от националното право, необходими за прилагането на регламента. Очевидно разбирам загрижеността на Парламента гражданската инициатива да бъде приложена възможно най-скоро и я споделям. От друга страна, е ясно, че трябва да има национални мерки, ако тази инициатива следва да се развива в правилната посока, и следователно трябва да им се остави достатъчно време, за да бъдат приети съгласно действащата регулаторна рамка.

Действително Съветът винаги е считал, че гражданската инициатива, като елемент от участието на гражданите в европейските решения, следва да върви паралелно с другия елемент, който е изборът на Европейски парламент.

В заключение, за да обобщя, доволен съм от постигнатия в преговорите компромис и очевидно мога само да препоръчам да го приемете на днешното гласуване и пожелавам на гражданската инициатива целия успех, който се предвижда да има. Отбелязвам, че първите инициативи вече са в процес на подготовка и се надявам, че голям брой инициативи ще дадат нов тласък и нови идеи за европейската интеграция.

Само бих искал да изкажа отново огромна благодарност на всички за вашето сътрудничество относно този въпрос.

(Ръкопляскания)

  Председател. − Много Ви благодаря за Вашето ръководство по време на председателството, което спомогна за този успех.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, аз също съм много щастлив да бъда тук с вас тази сутрин, тъй като постигнахме много добри неща заедно. Само една година след влизането в сила на Договора от Лисабон провеждаме обсъждане относно предстоящото приемане на регламента относно гражданската инициатива. Както г-н Lamassoure каза, въвеждаме напълно нов слой на демокрацията на участието, който ще допълни представителната демокрация, в чиито условия функционираме в Европейския съюз.

За първи път обаче предлагаме на гражданите иновативен начин за изразяване на техните желания, взаимодействие с институциите и изготвяне на програмата на Европейския съюз. Считам, че това е много важно като средство за разширяване на европейското пространство. Много е важно по отношение на свеждането на повече европейски въпроси до столиците на държавите-членки и създаването на общоевропейски дебат. Всички знаем, че Европейският съюз се нуждае много от това.

За да се постигнат потенциалните ползи от Договора от Лисабон и гражданската инициатива, трябва да установим ясна процедура. Стана много ясно от обществените допитвания и консултациите с Европейския парламент, че се нуждаем от процедура, която да бъде лесна, разбираема, лесна за прилагане и добре балансирана. Считам, че постигнахме тази цел. Това се случи действително благодарение на задълбочените обсъждания, които провеждахме много често тук в Европейския парламент. Бих искал да благодаря на всички вас за това, че организирахте редица изслушвания не само в комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции, но също така в повечето от политическите групи, тъй като тези изслушвания бяха много важни за всички нас. Мога да ви уверя, че те послужиха като много важен източник на вдъхновение и нови творчески идеи, които в крайна сметка ни помогнаха да подобрим първоначалното предложение на Комисията.

Оценявам също така иновативния начин, по който Европейският парламент разгледа тази инициатива. Имахме четирима докладчици от две различни комисии. Alain Lamassoure ги нарече „групата на четиримата“. Трябва да кажа, че беше много хубава група. Беше удоволствие да се работи с всички вас. За мен беше удоволствие да получа вашия нов креативен принос в нашето общо мислене, тъй като всеки от вас подходи към темата от различен ъгъл и допринесе със своя опит, за да спомогне относно това как да се подобри първоначалното предложение на Комисията. Действително го оценявам.

Благодарение на този нов иновативен подход постигнахме широк консенсус в рамките на Европейския парламент. Особено се радвам във връзка с много ясното гласуване в комисията по конституционни въпроси.

Една от важните идеи, която дойде от докладчиците, беше какъв вид последващи действия следва да предоставим за гражданската инициатива. Считам, че идеята представител на Комисията на подходящо високо равнище да приеме организаторите на инициативата след нейното успешно приключване дойде от Европейския парламент. Идеята за организиране на изслушвания като задължителен етап, по време на който бихме могли да обсъдим целите на инициативата в по-широк план, също дойде от Парламента

Бих искал да подчертая, че сме много доволни и удовлетворени, че тези публични изслушвания ще бъдат организирани на неутрална територия, тук в Европейския парламент, тъй като това ще гарантира, че Комисията няма да бъде в неизгодната позиция да бъде „съдия“ и „жури“ едновременно. Комисията ще бъде представлявана на тези изслушвания на подходящо високо равнище, по възможност от члена на Комисията или генералния директор, който отговаря за въпроса, и внимателно ще следи разискването.

Бих искал да ви уверя, и чрез вас всички европейски граждани, че ние в Комисията напълно осъзнаваме значението и стойността на един милион граждани, които подкрепят конкретно предложение. Ще се отнасяме с уважение и голямо внимание.

Единственото, за което съжалявам в това разискване, е, че ще трябва да изчакаме малко, преди гражданската инициатива да бъде изцяло използвана. Трябва обаче да признаем, че, ако искаме да предложим на нашите граждани подобрена услуга, трябва да променим някои вътрешни правила в държавите-членки и трябва да разработим софтуера за системата за събиране онлайн. Сигурен съм обаче, че ще го направим в предвидения срок и европейските граждани ще имат възможност да използват тази инициатива възможно най-скоро.

Ето защо високо оценявам факта, че имаме за цел постигането на споразумение на първо четене, тъй като това ще позволи на нашите граждани да използват този нов инструмент много по-бързо от първоначално очакваното.

Позволете ми да ви благодаря отново за отличното сътрудничество с всички докладчици, с г-жа Gurmai, с нашия председател г-жа Wallis, с г-н Häfner и г-н Lamassoure. Както казах, всички те допринесоха с нови и много важни идеи, за да се направи това предложение по-добро от първоначалното предложение от Комисията.

Също така бих искал да благодаря лично на Оливие Шастел, тъй като той показа огромната си способност за постигане на консенсус. Знам колко трудно беше в Съвета, колко много различия трябваше да преодолеем, и благодарение на неговите усилия, както и на отличната работа на белгийското председателство, понастоящем имаме този широк консенсус в Съвета.

  Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, докладчик по становището на комисията по култура и образование. – (PL) Г-жо председател, бих искала да изразя моите искрени благодарности на докладчиците за изготвянето на текста, който ще гласуваме днес. Надявам се, че ще предоставим този механизъм в ръцете на гражданите днес и той ще бъде допълнително разработен от Комисията. Съгласна съм, разбира се. Той беше изработен възможно най-опростено. Това, относно което ще гласуваме днес, е резултатът от компромис, понякога труден компромис, и разбирам, че г-н Lamassoure и другите докладчици са постигнали, от наше име, резултат, който е реален и осъществим. Лично аз съжалявам, че трябва да се откажа от разпоредбата, която предоставя на лицата на възраст 16 години правото да подпишат инициатива, но ще подкрепя текста в договорената форма, тъй като съм сигурна, че не трябва да има допълнително забавяне и инициативата следва да бъде предоставена на гражданите.

Сигурна съм, че всъщност създаваме тази следваща част от системата днес, за да предприемем действия във връзка с това, което беше казвано многократно в този Парламент от покойния Бронислав Геремек – Европа е обединена и е настъпил моментът европейците да бъдат активни. Днес предприемаме конструктивна стъпка в тази посока. Не пишем Библията. След три години процедурите, които се предлагат днес, могат да бъдат преразгледани и подобрени, при условие че те се използват, което силно насърчавам хората да правят.

  Kinga Göncz, докладчик по становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. − (HU) Г-жо председател, като един от представителите на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), бих искала да се присъединя към тези, които поздравяват докладчиците, и бих искала да благодаря на Комисията за нейната работа, както и г-н Шефчович и г-н Шастел за тяхната работа в Съвета, тъй като те допринесоха значително за създаването на солиден и жизнеспособен текст, който действително представлява стъпка към опростяване и считам, че ще спечели широка подкрепа. Проведоха се интензивни разисквания и бяха внесени множество добри предложения. Големият брой добри предложения също така означаваше, че те трябва да бъдат консолидирани, за да се направи окончателното предложение възможно най-лесно за прилагане. Събирането на един милион подписи е огромно постижение и изисква огромно количество работа. Също така бихме искали да достигнем до тези, които не могат да допринесат онлайн, но по-скоро биха изразили техните становища на хартия. Ще сме доволни да получаваме обратна връзка и да решаваме всякакви проблеми, които възникват в процеса, възможно най-рано. Сигурно е, че този инструмент ще е от значителна полза за Европа.

  Cecilia Wikström, докладчик по становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. – (SV) Г-жо председател, преди решението да се приеме Договорът от Лисабон, политиците говореха въодушевено за възможностите, които гражданските инициативи биха предоставили. Понастоящем трябва да гарантираме, че това се превръща в мощна реформа за демокрация, а не в хартиен тигър.

Бях докладчик по становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и за мен беше удоволствие да внеса предложения, които биха улеснили гражданите. Например искахме да включим младите хора и ето защо предложихме възрастова граница от 16 години за издигане на инициатива. Беше взето решение да се определи възрастова граница от 18 години, за която може да съжалявам, но все пак говорим за млади хора. Също така удължихме сроковете до 24 месеца. Понастоящем те станаха 12 месеца, но въпреки това се радвам, че има компромис, тъй като по принцип съм позитивен човек.

От друга страна, отбелязваме, че голямо количество работа ще бъде необходимо от страна на тези, които внасят инициатива, но се надявам, че ще приемем предизвикателството да се гарантира, че гражданските инициативи се приемат с уважение и в конструктивен и положителен дух в институциите на ЕС.

В заключение бих искала да благодаря на всичките си колеги за отличното им сътрудничество относно тази важна инициатива.

  Íñigo Méndez de Vigo, от името на групата PPE. – (ES) Г-жо председател, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) ще гласува възторжено в подкрепа на този доклад и бих искал да поздравя докладчиците, Комисията и Съвета относно това споразумение.

Госпожи и господа, през 80-те години на XX век измислихме израза „демократичен дефицит“. С това имахме предвид, че решенията на Европейския съюз бяха вземани само от Съвета на министрите въз основа на предложения на Комисията, а Парламентът беше само консултиран.

От 80-те години на миналия век Парламентът се бори чрез договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница, Договора за създаване на Конституция за Европа и Договора от Лисабон, за да попълни този демократичен дефицит и считам, че чрез Договора от Лисабон, с новите правомощия на Парламента и участието на националните парламенти, постигнахме тази цел.

Добавяме към това постижение днес – чрез тази гражданска инициатива, която в работата на Конвенцията се дължеше на солидното сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент. Бих искал да припомня следните имена тук днес: Jürgen Meyer, нашият германски колега социалдемократ, и Alain Lamassoure, които бяха отговорни за представянето на тази инициатива на пленарно заседание на Конвенцията и нейното одобрение.

Ето защо считам, че затворихме кръга, г-жо председател. Считам, че днес, когато приемаме тази инициатива, подписваме „смъртната присъда“ на идеята за „демократичен дефицит“.

Понастоящем зависи от нас да действаме отговорно, госпожи и господа, и днес също така имаме възможността да го направим. Чрез приемането на бюджета на Съюза изпълняваме ролята, която се очаква от нас: като отговорен Парламент с правомощия по отношение на съвместното вземане на решения.

Госпожи и господа, считам, че това е добър ден за Европа.

  Enrique Guerrero Salom, от името на групата S&D. – (ES) Г-жо председател, „Демокрация: Незавършеното пътуване“ е заглавието на книга от признат анализатор на теоретичните и практическите промени, през които преминават съвременните демократични общества.

Действително сме по средата на незавършено пътуване, в което много етапи бяха завършени, но сме в период на риск, несигурност и много съмнения. Сред тези съмнения обаче имаме няколко сигурни неща.

Първото е, че структурата, която е установена, е представителна демокрация: нашите институции, без свободни парламенти, основани на волята на хората, демокрацията никога няма да просъществува.

Също така е вярно обаче, че демокрацията понастоящем се нуждае от иновации, реформи и промени, за да се подобри нейното качество, като се поддържат структурите, които ни служеха досега, и силата на техните основи.

От какъв вид промени се нуждаем? Трябва да преминем към стил на демокрация, който увеличава активния форум, така че гражданите да са повече от обикновени гласоподаватели на всеки четири или пет години. Нуждаем се от демокрация, която увеличава пространството за разискване, в което гражданите обсъждат, обмислят и обменят гледни точки, и която увеличава социалния капитал, в която гражданите вече не са изолирани и могат да се интегрират в общността. Също така ни трябва европейско измерение за този стил на демокрация.

Считам, че постигнахме това чрез включване в законодателството на тази гражданска инициатива. Понастоящем вече не съществуват два вида легитимност, по-скоро има два гласа за гражданите: единият е тук в Парламента, а другият е в гражданската инициатива. Това ще ни даде по-силна, по-активна и по-легитимна демокрация.

  Anneli Jäätteenmäki, от името на групата ALDE. – (FI) Г-жо председател, искам да благодаря на всички за тяхното сътрудничество. Това беше прекрасен открит процес на сътрудничество. Гражданската инициатива е приветствано допълнение към активното гражданство. Надявам се тя да бъде важна за провокирането на политически дебат. Не всички инициативи печелят достатъчна подкрепа, но могат да предоставят нови перспективи за дебата.

Парламентът искаше да направи гражданската инициатива възможно най-лесна за прилагане и като цяло постигна успех. Особено се радвам, че Комисията и Парламентът ще трябва да организират публично изслушване, когато бъдат събрани един милион подписи. Това ще принуди институциите на ЕС действително да чуят какво имат да предложат подписалите. Същевременно Комисията ще трябва да обоснове изцяло пред тях евентуалната си отрицателна позиция.

Бих била доволна, ако гражданската инициатива може да бъде подписвана не само от тези граждани, но също така от хората, които живеят във всяка държава, но не е налице достатъчно подкрепа за това.

Значението на гражданската инициатива няма да бъде видяно, докато тя не влезе в сила. Надяваме се някой ден тя да провокира по-широк дебат относно делата на ЕС, отколкото беше случаят днес.

  Indrek Tarand, от името на групата Verts/ALE. – (ET) Г-жо председател, много съм щастлив, че този спор, който до неотдавна изглеждаше като безкрайна история, понастоящем намери своето решение. Подобно на фокстрота с нашата любима Европейска служба за външна дейност, това продължи твърде дълго. От бавен фокстрот ви заболява гърбът, а партньорът ви остава разочарован. Партньорът тук обаче не е никой друг, а нашите граждани. Надявам се тази нова форма на демокрация да успее и да не предадем очакванията на нашите граждани. За мен най-тъжното в целия дебат беше, че твърде често виждахме недоверие към гражданите, страхът, че гражданите ще излязат с глупави идеи. Този страх е необоснован, както действително ще видим.

Г-н Шефчович, също така бих искал Комисията да започне да се доверява повече на своите граждани. Като представител на Естония, искам да благодаря и на Съвета, който запази възможността за електронен подпис, тъй като това е от основно значение за моя народ. Европа с нетърпение очаква творческите идеи на своите граждани. Благодаря ви.

  Emma McClarkin, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е много необходим знак за ангажимент от страна на ЕС и е голяма възможност да се увеличи демократичното участие в Европа и да се укрепят връзките между гражданите и политиците.

Въпреки че, пречката във връзка със задължението да се предоставят паспортни номера остава приложима в две трети от държавите-членки, аз и други членове на групата на Европейските консерватори и реформисти помогнахме да се направи тази гражданска инициатива по-лесна за прилагане чрез заличаване на предложената от Комисията ужасно бюрократична двойна проверка за допустимост и гарантиране, че европейската гражданска инициатива е на разположение за народни движения, а не само за големи организирани групи по интереси.

Понастоящем инициативи, които са наистина ориентирани към обикновените хора, биха могли да са успешни, дори да не следват духа на европейския федерализъм. Още по-важно е това, че Комисията ще бъде длъжна да посочи точните причини за отказ на европейска гражданска инициатива, като също така посочи точно как възнамерява да предприеме допълнителни действия относно успешна инициатива. Прозрачността в този процес е от основно значение.

Време е Европейският съюз да започне правилно да приема становищата на европейските граждани и да слуша гласа на народа. Надявам се, че тази схема ще породи по-голямо чувство за демокрация и за демократичната отчетност на Европейската комисия и ще вдъхнови обсъждане относно бъдещата посока на ЕС.

  Helmut Scholz, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, г-н Шефчович, госпожи и господа, вече стана ясно тази сутрин по време на разискването относно предстоящото заседание на Европейския съвет, че имаме проблем с легитимността в рамките на Европейския съюз. Неговите корени се дължат предимно на факта, че всички политики често пренебрегват ежедневните интереси на гражданите. Те с право очакват да участват в по-голяма степен в изготвянето на политики. Протестите, които се провеждат в много държави на ЕС, са красноречив израз за това. Въвеждането на европейската гражданска инициатива, която гласуваме днес, означава, че за първи път в историята на ЕС ще има инструмент, който позволява на гражданите на Европа да изразят техните очаквания и изисквания пряко, да стартират инициативи незабавно, да ги следват и да участват пряко в изготвянето на политики.

Настоящият регламент е добър, но моята група счита, че би могъл и би следвало да бъде дори още по-добър. Дали гражданите и жителите на Европа действително ще използват гражданската инициатива в крайна сметка ще зависи от нас тук в Парламента. Колко сериозно приемаме нашия самоналожен ангажимент да подкрепим необходимия отворен подход? Ще бъдем ли подготвени и в положение след три години да се изправим пред Съвета и Комисията във връзка с допълнителното разработване на инициативата? Въпросите вече са определени в настоящия регламент и искаме да гласуваме относно тези точки отново днес. Стойността на гражданската инициатива няма да се измерва по отношение на междуинституционалния компромис, постигнат между Съвета и Комисията, а по отношение на това дали действително се използва. Фактът, че днешният резултат е значително по-добър, и бих искал специално да благодаря на г-жа Gurmai, г-жа Wallis, г-н Lamassoure и г-н Häfner за работата в тясно сътрудничество и постигането на такъв добър напредък относно усъвършенстването на този регламент, също така се дължи на множеството членове на гражданското общество, които подложиха нашите съображения и разисквания на повтаряща се действителност и проверки за практическата осъществимост. Бих искал също да използвам тази възможност, за да им благодаря.

Призовавам гражданите на Европа да поемат инициативата.

  Morten Messerschmidt, от името на групата EFD. – (DA) Г-жо председател, след като Договорът от Лисабон влезе в сила преди една година, безпрецедентен обем правомощия беше прехвърлен на институциите на ЕС и през изминалата година видяхме как Европейският парламент по-специално беше в позиция да използва това положение – отнемане на огромен обем правомощия от държавите-членки.

Имаше два лъча светлина, когато Договорът от Лисабон влезе в сила. Единият от тях беше гражданската инициатива. Това е и причината, поради която, от името както на партията ми в Дания, така и на групата ми тук в Европейския парламент, влязох в преговорите точно с оглед на това да се въведе гражданската инициатива, която въпреки всичко беше малък лъч светлина в иначе много мрачния и федерален ЕС.

Имаше области, във връзка с които не бяхме съгласни. Няколко докладчици вече посочиха, че някой иска да разшири правото да се внася гражданска инициатива до лица, които не са граждани, а някой друг иска да може да решава относно възрастта за гласуване в други държави-членки и т.н. – нещо, за което не можехме да се съгласим. Рамката обаче, за която понастоящем се споразумяхме, все пак съдържа положителни елементи и ето защо, в духа на демокрация и с цел насърчаване на положителните елементи, които въпреки всичко се съдържат в Договора от Лисабон, групата ми също ще подкрепи тази инициатива.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, гражданската инициатива, във вида, в който е предложена от договорите и определена от този регламент, е пародия на демокрация. Първо, тя кара гражданите да вярват, че гласът им може да бъде чут от еврокрацията, въпреки факта, че последната систематично е отказвала да ги чуе, когато те са заявявали ясно, чрез референдум, че не искат изграждането на европейска свръхдържава. Ето защо започнете да слушате обществеността, когато ви казва „не“ или когато ви казва да спрете.

Инициативата също така е пародия на демокрация по отношение на ограниченията относно допустимостта. Гражданските инициативи трябва да бъдат в съответствие с договорите и така наречените принципи, на които те се основават. Следователно, в името на включените в договорите принципи на свобода на движение, ще има безмилостен отказ на всяко искане да се защитят икономиките ни, отказ да се постави спирачка на финансиализираната глобализация, от чиито опустошителни последици понастоящем страдаме, да се обърнат по какъвто и да било начин миграционните потоци. Всяка инициатива, която се стреми да спре преговорите с Турция, е вероятно да пострада от същата съдба, доколкото можем да поискаме от Комисията да предприеме действия, но не можем да поискаме да спре действия. Ако една инициатива получи достатъчно подписи, Комисията не е длъжна да я привежда в действие, единствено да обоснове решението си. Това е истинска пародия на демокрация.

  Мария Неделчева (PPE). – (FR) Г-жо председател, първо бих искала да отдам дължимото на огромното количество работа, извършена от докладчиците. Госпожи и господа, има някои безпрецедентни моменти в Европейския парламент. Днес е един от тях. Искахме да предоставим на гражданите ясен, опростен и ефективен инструмент, за да ги доближим до институциите.

Първо, трябва да подчертаем усилията, които бяха положени, за да се опрости процедурата. Етапът на регистрация понастоящем е бърз и ясен. Наше задължение е да разпространим критериите, на които една инициатива трябва да отговаря, за да бъде регистрирана: зачитане на ценностите на Съюза, зачитане на правомощията на Комисията, във връзка с прилагането на договорите.

Второ, бих насочила вашето внимание към едногодишния срок за държавите-членки. Фактът, че те спазват този срок и гарантират защита на данните, ще изпрати ясно послание до нашите граждани.

Трето, бих искала да изразя задоволството си от тримесечния срок, от политическите и правните доводи и процедурата, която Комисията трябва да следва за организирането на публични изслушвания съвместно с Парламента. Със сигурност с тези три точки може да се каже, че скоро в ръцете на европейския гражданин ще има инструмент, който е по-опростен от очакваното, по-ясен, отколкото изглежда на пръв поглед, и, по общо мнение, по-ефективен.

В заключение, оставам бдителна по отношение на евентуалните нежелани последици от финансирането на инициативата от политически партии и това е нещо, за което все още считам, че гражданите ще бъдат може би в позиция да ни упрекнат. Въпреки това разчитам на всички нас да сигнализираме при първите признаци, че тя се използва за целите на политически партии, тъй като преди всичко това е наш ангажимент и следва да гласуваме за инструмент за демокрацията на участието, който принадлежи единствено на гражданите.

  Victor Boştinaru (S&D). - (EN) Г-жо председател, позволете ми да започна, като Ви благодаря за Вашия принос като съдокладчик на нашата комисия по петиции.

Както вероятно знаете, гражданската инициатива беше основен приоритет за нашата група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент. Първо, бих искал да поздравя всичките четирима докладчици от комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции относно съвместната им работа в предоставянето на този забележителен доклад, както и относно начина, по който преговаряха със Съвета и Комисията, за да се постигне такъв добър резултат. Също така бих искал да посоча много специалната роля, изиграна от заместник-председателя на Европейската комисия, членът на Комисията Шефчович, и неговата готовност, откритост и ангажираност да преговаря както със Съвета, така и с Парламента.

Радвам се, че ще гласувам днес, само няколко месеца след започването на процедурата, относно този уникален и основен инструмент за демокрацията на участието в Европейския съюз. Европейският парламент допринесе много за този текст. Две трети от текста идва от Парламента, което отново показва постоянния му ангажимент за включване на европейските граждани в политическия дебат и доближаване на Европейския съюз до тях.

Считам, че този документ е добре балансиран и допринася за общата ни цел, която е да се предостави на гражданската инициатива важна роля в практиката на европейската демокрация и да се повиши капацитетът на европейските граждани да оказват въздействие върху европейските политики. Действително този инструмент е създаден, за да насърчи задълбочен дебат в гражданското общество. Както нашата група подчерта от началото, този инструмент е достъпен и опростен, както и ясен и подробен, за да се избегне създаването на недоволство.

Бих искал много да ви благодаря и да ви пожелая успех след това забележително начало.

  Andrew Duff (ALDE). - (EN) Г-жо председател, в противоречие с предположенията на някои оратори, считам, че гражданската инициатива винаги е била предназначена да може да бъде използвана от гражданите, за да поискат от Комисията да предложи изменение към договорите.

Много се радвам, че окончателният текст на член 2 от регламента точно повтаря текста на член 11, параграф 4 от самия Договор. Да се отправи предложение от Комисията за изменение на договорите със сигурност е законна функция на Комисията в рамките на нейните правомощия и всички знаем от опит, че често е необходимо да се изменят договорите, за да могат техните цели да бъдат напълно постигнати.

Така че гражданите би следвало да бъдат смели и изцяло да използват този чудесен нов опит в постнационалната демокрация.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-жо председател, както г-жа McClarkin каза, политическата ни група ще подкрепи тази схема, тъй като тя е добра и следва да бъде подкрепена при гласуването. Изразявам задоволство, че по време на работата по схемата беше възможно да се премахнат няколко характеристики, които бяха причина за безпокойство. Наред с другото, защитата на личните данни беше увеличена, а минималната възраст за подкрепа на инициатива беше увеличена от 16 на 18 години. Това е добър резултат.

Имам обаче няколко критични забележки. Първо, както моята колега г-жа McClarkin каза, Комисията всъщност е тази, която ще реши дали една инициатива се приема или не, а така гласът на народа все още ще зависи от длъжностни лица, дори ако те действат добросъвестно. Друг въпрос е, че следва да се разгледа дали 300 000 гласа, необходими за инициатива, и една трета от държавите-членки, които трябва да бъдат представени, не е твърде нисък праг. В Полша инициатива от този вид изисква подписите на 100 000 човека. В много по-големия мащаб на целия Европейски съюз – поляците представляват само 8% от населението – считам, че това е съмнително. Въпреки тези съмнения обаче схемата заслужава да бъде подкрепена и Европейските консерватори и реформисти със сигурност ще я подкрепят.

  Bairbre de Brún (GUE/NGL). – (GA) Г-жо председател, преди всичко бих искала да благодаря както на Вас, така и на докладчиците. Работата на докладчиците представлява значително подобрение относно предложението на Комисията.

Разочарована съм обаче, че някои аспекти от предложението ще доведат до изключването на хора, които следва да бъдат включени. Бих помолила Парламента сериозно да разгледа измененията, приети с голямо мнозинство в комисията по петиции и които отново внесохме в пленарно заседание – изменения 71, 72, 73 и 74. Следва да гарантираме по-специално, че не внушаваме на хората, живеещи в ЕС, които не са получили гражданство, че техните становища не са необходими или не са приветствани. По същия начин хората следва да бъдат насърчавани да участват във въпросите, свързани с политиките на ЕС.

В настоящото положение не всички граждани на ЕС, включително дългосрочно пребиваващите лица, ще могат да подпишат гражданската инициатива. Участието ще бъде открито само за лица с гражданство на ЕС.

Ето защо целта на изменения 72 и 73, които внесохме отново в пленарно заседание, е да се гарантира, че подписите на гражданите ще бъдат включени в единия милион подписи, които изискват от Комисията да предприеме действия.

  Daniël van der Stoep (NI). - (NL) Г-жо председател, не съм сигурен какво да разбирам под тази гражданска инициатива. По-активното включване на граждани във вземането на решения звучи достатъчно хубаво, въпреки че, разбира се, би било по-добре да се позволи на същите тези граждани да гласуват относно Договора от Лисабон в референдум.

Да се нарече договор, който е натрапен на нашите граждани, диалог с гражданите, от моя гледна точка е както цинично, така и иронично. Г-жо председател, опасявам се, че гражданската инициатива ще докаже единствено, че е само голяма формалност. На Комисията е предоставена пълна свобода да не разглежда предложенията. Ясно е, че идеите фикс на елитните привърженици на Европа в левицата, които очевидно представляват проевропейска позиция, ще бъдат приети.

Или членът на Комисията може да разсее тези мои опасения? Да предположим, че имаме граждански инициативи да се спрат преговорите с Турция или да се премахне Парламентът – което, разбира се, би било фантастично. Ще ги приеме ли тогава Комисията сериозно? Бих искал да разбера какво мислите за това.

Г-жо председател, доверието на гражданите в Европейския съюз достигна вече най-ниското си равнище. Подозирам, че гражданската инициатива няма да помогне особено, за да се промени положението и това в действителност не ме притеснява, тъй като колкото повече хора признаят срива на Европейския съюз, толкова по-добре.

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE). - (EN) Г-жо председател, като докладчик в сянка за комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи бях напълно ангажирана да помогна да се приспособи това ново право за политическа инициатива за гражданите на Европа с оглед действително да се предоставят правомощия на хората.

Подкрепям окончателния компромис и поздравявам г-н Lamassoure. Този компромис прави инициативата лесна за прилагане, опростена и достъпна за гражданите. Приветствам по-специално прозрачността по отношение както на политическата, така и на финансовата подкрепа. Съжалявам обаче, че е позволено финансиране от политически партии и групи и че национални политици могат да бъдат инициатори.

Не искам да развалям добрата атмосфера тук, но, колеги, нека бъдем реалисти. Съществува риск, че демократичният процес в Европа не само няма да може да се засили, но и ще се обърка, а гражданската инициатива би могла да се използва, дори похити, от екстремисти и популисти.

Считам, че всички ние понастоящем трябва да поемем общата си отговорност и да гарантираме, че тя действително се използва за гражданите. Призовавам избраните политици в държавите-членки да уважат факта, че те имат представителна демокрация, за да изразят становищата си, а тази инициатива е за гражданите. Призовавам Комисията да информира правилно гражданите, за да се избегне пораждането на грешни очаквания и да са упорити по отношение на критериите за допускане.

Призовавам средствата за информация да изиграят ролята си, като предоставят правилна информация, и държавите-членки да зачитат личните данни, така че хората да се доверят достатъчно, за да участват. Наистина се надявам, че ще можем да предоставим на гражданите си шанса да бъдат част от този дебат и да използват този инструмент.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-жо председател, не съм член на нито една от комисиите, които участват пряко, но независимо от това предоставих на нашия докладчик, г-жа Gurmai, цялата си подкрепа и бих искал да благодаря на всички докладчици. Считам, че предприехме значителна стъпка напред в процеса на демократизиране на Европейския съюз.

Знам, че много хора се безпокоят от евентуална злоупотреба с инструмента. Зависи от нас обаче да вземем предвид тревогите и проблемите на гражданите в политиките ни и тогава те нямат да могат да злоупотребят с гражданската инициатива. Зависи от нас да използваме политиките ни, за да се противопоставим на гражданските инициативи, ако считаме, че те са поели в грешната посока. Противопоставянето със сигурност е по-полезно, отколкото да се пренебрегват.

За разлика от г-жа Corazza Bildt, считам, че беше постигнат добър компромис. Считам, че политическите партии не следва да използват инструмента на инициативата, защото за това служат политическите партии и Парламента. Разбира се, е напълно правилно, че политиците не следва да бъдат изключени от дебата. Ето защо считам, че този инструмент представлява ход в правилната посока.

Понастоящем зависи от политическите партии да прилагат правилните политики под зоркото наблюдение на гражданите и гражданската инициатива, да се ангажират с желанията и опасенията на гражданите, да ги внасят в Парламента и да влязат в диалог с гражданите в по-голяма степен. Този инструмент също така принуждава политиците да действат по-разумно и да оформят Европа по такъв начин, че тя наистина да е близо до гражданите, а не отдалечена от тях, което с право се критикува от много хора.

Още веднъж бих искал да благодаря на докладчиците за усърдната им работа. Считам, че това е важна стъпка напред към демокрация в Европа и в крайна сметка за това се борим в Парламента: демократична Европа.

  Tadeusz Cymański (ECR). – (PL) Г-жо председател, бих искал да добавя гласа си към изразите на подкрепа и одобрение за тази схема. От друга страна, изразяването на някои съмнения и коментари не означава липса на подкрепа, просто отразява загриженост за правилното използване на схемата. Бих искал да подчертая тук, че много от възможностите, надеждите и също така страховете, за които говорим – г-н Migalski, наред с другото, спомена това – се отнасят до надеждата, че с този инструмент, който е толкова необходим и ще направи толкова много, за да засили и разшири демокрацията на практика, няма да се злоупотребява.

Парадоксално, с този инструмент може лесно да се злоупотреби на практика и не само от екстремисти, но също така от мощни групи по интереси, и казвам това, тъй като считаме, че праг от 1 000 000 изявления за подкрепа не е голям праг в сравнение с демографския потенциал на Съюза. Ако изтъкнем обаче, че решението да се приеме или отхвърли инициатива ще зависи до голяма степен от произволна оценка, това също може да привлече сериозна критика от страна на самите граждани. В заключение, считам, че следва да ускорим работата относно схемата и да я направим приоритет, но също така е необходимо схемата да бъде подложена на много цялостен, предпазлив и разумен анализ.

  Diane Dodds (NI). - (EN) Г-жо председател, вземам думата като демократ и някой, който счита, че по-голямото участие в демократичния процес следва да бъде насърчено. Да бъдем честни, съществува разделение между създателите на политики и гражданите. Ето защо е много важно гласът на обикновения гражданин да бъде чут.

Европейската гражданска инициатива на теория е стабилна концепция, въпреки че ентусиазмът ми е по-умерен поради факта, че Комисията все още притежава значителна власт. Също така не можем да пренебрегнем факта, че механизмите за събиране на подписите за европейска гражданска инициатива, дори изискването за участие да е намалено до една четвърт от държавите-членки, могат да означават, че е много трудно за всички, с изключение на големи лобистки организации, които вече действат на общоевропейско равнище, да съберат необходимите подписи. Това действително трябва да бъде инструмент на гражданите, а не на НПО.

  Paulo Rangel (PPE). – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, членове на Съвета, исках да кажа, че тази гражданска инициатива представлява много важна стъпка напред към признаването на конституционния характер на Европейския съюз. Само конституционна структура, независимо дали има писана конституция или не, е в позиция да предостави на гражданите си инструмент, който има този капацитет, и признавам в действията ни нещо много ценно: ценността да се предостави на Европейския съюз такъв конституционен характер.

Също така исках да кажа, че това е много важна стъпка за гражданите и за солидарността между гражданите. Като имаме една четвърт от държавите като минимално условие за стартиране на инициатива, ние също така създаваме трансевропейско и общоевропейско движение, тъй като е много по-трудно да бъде поето от лобита или от пристрастни интереси. Противно на това, което се казва тук, много по-трудно е, когато изискваме от гражданите от седем или осем държави да подпишат тази инициатива, и ето защо съм убеден, че това също така ще бъде начин за разширяване на солидарността между европейските държави, солидарността между гражданите на европейските държави, солидарността, която към този момент, два дни до декемврийското заседание на Европейския съвет, което ще бъде толкова решаващо, солидарността, която понастоящем ни е по-необходима от всякога.

  Roberto Gualtieri (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, процедурата е същността на демокрацията и следователно прилагането на гражданската инициатива не беше само действие от формален характер, а избор от решаващо значение, което позволи да се превърне гражданската инициатива в инструмент, който ефективно може да помогне за създаването на истинско европейско политическо пространство.

Парламентът несъмнено упражни прерогативите си по образцов начин, като значително подобри първоначалното предложение. Основните резултати вече бяха посочени и не е необходимо да ви ги припомням. Бих искал обаче да подчертая друг, за който нашата група значително допринесе: европейските политически партии също така ще могат да насърчат гражданска инициатива. Това е резултат от голямо значение, тъй като съдбата на европейската демокрация се намира в същината й, тъй като не може да има истинска международна демокрация, докато европейските политически партии не поемат ефективна роля в демократичния процес. Днес предприемаме стъпка напред в тази посока и това е друга причина, поради която днес е прекрасен ден за европейската демокрация.

  Erminia Mazzoni (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, действащ председател на Съвета, госпожи и господа, бих искала да благодаря на всички докладчици за навременността на извършената работа и постигнатия добър компромис. Като председател на комисията по петиции, позволете ми да изкажа специалната си благодарност на г-жа Wallis и г-н Häfner в допълнение към докладчиците в сянка, които, чрез съставяне на голям екип, успяха да насочат правилно всички настроения, които се появиха по време на дебата, проведен в рамките на комисията по петиции.

Считам, че работихме с ясно съзнание за значението на задачата, която извършваме. Действително гражданската инициатива е значителна цел в процеса на изграждане на Европа на хората, демократична Европа и наистина основана на участието Европа.

Ние в комисията по петиции отчетохме това при работата си в сътрудничество с комисията по конституционни въпроси, като приложихме процедурата, определена в член 50 от Правилника за дейността. Както много колеги и докладчиците подчертаха, имахме за цел да направим процедурата възможно най-използваема, несъздаваща тежест, прозрачна и ефективна.

Работихме, отчитайки това, за да се наложат задължения на Комисията и да се ограничи нейния обхват за оценка по отношение на критериите за допустимост, които въведохме. Бих искала да успокоя колегите, които изразиха основателни и разбираеми опасения, които обхванахме по време на дебата и за много от които се опитахме да предоставим отговори.

На последно място, тъй като тази тема е важна за мен, бих искала да подчертая колко е важно да се въведе публично изслушване за представители на гражданска инициатива, което ще бъде организирано от Комисията заедно с Европейския парламент. Като председател на комисията по петиции бих искала да изразя удовлетворението си, тъй като, съгласно споразумение между участващите страни, тази задача в рамките на Парламента е вероятно да бъде поверена на комисията, на която съм председател.

  Matthias Groote (S&D). – (DE) Г-жо председател, първо бих искал да благодаря на всички, които направиха това възможно, и по-специално на бившия заместник-председател Sylvia-Yvonne Kaufmann, която извърши много от предварителната работа по време на предишния парламентарен мандат, за да се гарантира, че ще дойде денят, когато европейската гражданска инициатива стане действителност.

Понякога гражданите на Съюза имат чувството, че Европа и нейните институции са много отдалечени. Този инструмент, европейската гражданска инициатива, ще доближи институциите до гражданите. Това е отличен инструмент, който ще укрепи демокрацията, ще включи хората повече и ще им позволи да поемат инициативата. Считам, че две неща ще бъдат много важни през следващите няколко месеца. Едното е създаване на достъп, включително електронен достъп, до гражданската инициатива в интернет по начин, който е лесен, но също така е безопасен. Второто е, че ако гражданска инициатива е успешна, тя трябва да бъде последвана от правен акт. Ето защо въпросът ми към Комисията е следният: как ще решаваме в бъдеще кои инициативи ще доведат до правен акт и кои просто до изслушване? Може би Вие бихте могли да обясните това, г-н Шефчович. Също така бих искал да ви благодаря още веднъж за вашата работа и за работата, извършена от Съвета.

  György Schöpflin (PPE). - (EN) Г-жо председател, стартирането на гражданската инициатива несъмнено е едно от най-важните развития в процеса на европейската интеграция. Представлява качествено преразпределение на правомощията в рамките на Европейския съюз и има потенциал да генерира значителна иновация в европейската политика.

Поставянето на гражданите на същото равнище като Парламента и Съвета, като се предлага на гражданите правото да призоват Комисията да направи предложение за законодателство, има важни последици. На първо място, новата институция създава възможност да се изкаже съмнение във връзка с една от основните характеристики на начина, по който е създаден целият процес на интеграция, именно, че от началото е бил насочен към елита. В много отношения това беше много успешно, но понастоящем съществуват също толкова малко съмнения, че без активната подкрепа на гражданите, процесът на интеграция ще среща затруднения. Действително има все повече доказателства, че гражданите считат ЕС за отдалечен, сложен и недостъпен. Имали са твърде малко причини да се ангажират с ЕС, тъй като са липсвали средствата за това.

Именно това ще поправи гражданската инициатива. Тя създава инструмент, който има капацитета да запълни празнината между ЕС и народа. В интерес на всички е инструментът сега да работи и да работи възможно най-ефективно.

  Sylvie Guillaume (S&D). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, първо бих искала да поздравя всички докладчици и особено моята колега и съседка г-жа Gurmai, за тяхната забележителна работа относно този въпрос.

Създаването на гражданската инициатива е едно най-интересните нововъведения на Договора от Лисабон. Според мен тя представлява нова законодателна власт в рамките на европейските институции, поставена в ръцете на гражданите.

В контекст, в който чувството за принадлежност към Съюза все още е твърде слабо и когато равнищата на въздържане от европейските избори по-специално са особено обезпокоителни, този нов инструмент ще позволи на европейските граждани да се превърнат в пълноправни участници в европейската демокрация. Освен това този въпрос поражда огромно любопитство и безспорен интерес.

Ето защо да се подчертаят изрично рисковете, които гражданските инициативи могат да поставят, би изпратило лош сигнал. Макар, разбира се, това да е необходимо, за да се разгледа тази разпоредба правилно, ние не трябва да се страхуваме от обсъжданията, които могат да възникнат.

Компромисът между Парламента и Съвета е отлично балансиран и въпросът ще бъде, след като този текст бъде приет, да се гарантира, че този инструмент ще влезе в сила възможно най-бързо, тъй като гражданите очакват това от нас и това е важна възможност.

(Ръкопляскания)

  Carlo Casini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, в качеството си на председател на комисията по конституционни въпроси, изказвам се преди всичко, за да благодаря на всички членове на моята комисия за добрата им работа, по-специално г-н Lamassoure и г-жа Gurmai, които свършиха прекрасна работа във връзка с постигането на целта за прилагане на една от най-важните промени в Договора от Лисабон.

Комисията изслуша също становището на всички национални парламенти и експерти, които работят в близък контакт с Комисията, за което бих искал искрено да благодаря на члена на Комисията Шефчович, и с желанието на Съвета да се ангажира с диалог, за което бих искал да благодаря на г-н Шастел.

Прилагането на член 50 от Правилника за дейността също свърши много добра работа, като ни позволи да работим ефективно с комисията по петиции.

Аз лично подкрепих необходимостта от годишен краен срок за влизането в сила на регламента и целта със сигурност не беше да се отложи прилагането му, а точно обратното, да се гарантира, че първоначалното прилагане ще бъде извършено цялостно и добросъвестно, така че всички държави-членки, без изключение, да могат да изпълнят изискването да се подготвят инструменти за участие и проверка.

Считам, че най-голямото положително въздействие на новата схема е да повиши осведомеността за гражданството на ЕС, което сега е обогатено с правомощието за участие в законодателния процес, включително предоставянето на стимул. Също така съм сигурен, че предоставените механизми ще гарантират лесно участие за гражданите, като същевременно предотвратяват злоупотреба.

В крайна сметка считам, че с коледните празненства, които са само след няколко дни, приемането на този регламент представлява хубав подарък за европейските граждани и за самата Европа.

  Jo Leinen (S&D). – (DE) Г-жо председател, радвам се, че мога да говоря след своя правоприемник в комисията по конституционни въпроси, тъй като подкрепях този проект 10 години и европейската гражданска инициатива беше включена в текста на договора почти в последния момент. Връщайки се назад, членовете на този Парламент и на националните парламенти бяха тези, които поеха инициативата в Конвенцията. Това отваря нова глава в отношенията между гражданите и европейските институции. Всички се надяваме, че това ще намали разстоянието между хората и политиката в Европа. Гражданската инициатива не е решение за всичките ни проблеми, но може много да помогне. Най-вече бих искал да видя повече откритост в Европа под формата на трансграничен дебат относно настоящите въпроси, което е в интерес на гражданите. В моята област – околната среда, мога да се сетя за редица въпроси, които биха могли да бъдат включени в дневния ред на Европейския съюз, като се използва този инструмент, и по-специално в дневния ред на Комисията в ролята й на европейско правителство или изпълнителна власт. Също така бих искал да попитам Комисията как се подготвя за тези бъдещи инициативи. Не трябва да разочароваме хората.

Бих искал да благодаря на всички и особено на докладчиците г-жа Gurmai и г-н Lamassoure за отличната им работа.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). - (LT) Г-жо председател, това действително е радостен и важен ден за Европейския парламент. Много се надявам, че ще одобрим този механизъм, който ще позволи на гражданите ни да участват в създаването на бъдещето на Европейския съюз не само, като избират Европейския парламент, но също така като участват активно в процеса за създаване. Много е важно гласовете на гражданите да бъдат чути. Преди няколко години аз самата имах възможността да представлявам десетки хиляди граждани на Европейския съюз, когато представих петиция до Европейския парламент, и съм изключително доволна, че тогава Европейският парламент прие резолюция, основана на петицията. Прекрасно е, когато усещаш, че твоят глас, твоят глас като гражданин, се чува в институциите на Европейския съюз. Трябва да има диалог между Европейската комисия и гражданите и не трябва да има никакви ситуации, които биха демотивирали гражданите. Това е стъпка към по-тясно сътрудничество не само между институциите и гражданите, но сред самите граждани. Става въпрос за признаване и идентифициране на някои проблеми и предоставяне на единно решение за тях, но процесът трябва да бъде безопасен и прозрачен и трябва да прилагаме принципа на субсидиарност.

  Ioan Enciu (S&D). - (EN) Г-жо председател, първо искам да поздравя Zita Gurmai и Alain Lamassoure за този доклад. Решително приветствам механизма на гражданската инициатива. Това е много положителна инициатива, насочена към обикновените хора. Тя ще послужи, за да се намали значително демократичния дефицит между хората и институциите на Европейския съюз. Най-вече предоставя на гражданите платформа, за да изразяват и предлагат идеи за европейско законодателство. Необходимостта от най-малко една четвърт от всички държави-членки, за да се съберат подписи за инициативата, гарантира, че инициативата ще представлява необходимостта от законодателно предложение от представителна извадка от обществото.

В заключение, бих искал да подчертая, че е важно да има пълна прозрачност по отношение на основаването на инициативата и източниците на финансова подкрепа за организаторите.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, бих искала да поздравя докладчиците, тъй като тяхната работа ще предостави на европейските мъже и жени възможността да превърнат опасенията си в инициативи в Европейския парламент.

Днес подобряваме демокрацията, като доближаваме процесите на вземане на решения до гражданите и ги правим по-открити и съвещателни, винаги насочени към хората.

Този регламент е част от политическия цикъл „Европа 2020“ и е основен инструмент за управление на познанията и таланта, налични в обществото. Той също така ще изисква от нас да придобием нови умения, така че да можем да бъдем по-видими като политически лидери във виртуалните общности, в дигиталното общество, и да ръководим по различен начин, който е по-близък до хората и по-хуманен. Това е стъпка към политическа иновация, която трябва да ни помогне да бъдем по-прозрачни и да възстановим доверието на хората в политиката.

В крайна сметка гражданската инициатива ще бъде възможност за регионите да преодолеят липсата на признание, която те изпитват в настоящата институционална структура на Съюза. Сигурна съм, че с решителност и въображение регионите също ще използват този механизъм, за да представят предложенията си директно на този Парламент.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, преди Договора от Лисабон Европейският парламент не беше открит към исканията на своите граждани, отчасти тъй като два от неговите основни органи – Комисията и Съветът – се назначават, а не се избират като Парламента, и също така, тъй като не съществуваше разпоредба за публично участие.

С влизането в сила на новия договор европейските граждани могат да представят предлагани инициативи чрез събиране на достатъчен брой подписи. Донякъде подкрепяме регламента, тъй като подобрява първоначалния текст на Комисията. Процедурата за допустимост за предложението е съчетана с процедурата за регистрация и е последвана от събирането и проверката на подписите.

За съжаление, докладът е неадекватен поради липсата на какъвто и да било механизъм, за да се провери автентичността на подписите. Това би могло да доведе до представянето на фалшиви подписи и следователно да намали популярната демократична стойност на инициативата.

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-жо председател, гражданската инициатива има много различни форми. Петиция ли е? Да, но не свободно изготвена. На вносителя на петицията се казва предварително какво може да иска, което е в компетентността на Комисията, и какво не може да иска, тоест нещо, което Комисията счита, че не е достатъчно сериозно или е в противоречие с така наречените европейски ценности.

Референдум ли е? Съвсем не. Беше описан неправилно като пример за пряка демокрация. Няма да има обаче народен вот, който да включва всички граждани. Дори един милион подписи да бъдат събрани, Комисията няма да е задължена да предприема съответни действия.

Дори няма наистина да бъде гражданска инициатива. Малко вероятно е обикновени граждани да се организират самостоятелно. Само мощни интереси ще я счетат за лесна, за да мобилизират становище. Най-вече ще бъде квази-демократично „козметично средство“ за една недемократична институция.

Означава ли това, че й се противопоставяме? Не. Уверен съм, че засегнатите опоненти ще я използват, за да унищожат европейския проект.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-жо председател, европейската гражданска инициатива следва да бъде инструмент, който позволява на гражданите да участват по-пълноценно в живота на Съюза и това от своя страна следва да възстанови очевидно нарушената комуникация между Европейския съюз и гражданите. Име, адрес, националност и подпис – изцяло съм съгласен, че това следва да е достатъчно, за да се гарантира, че лицето, което подписва, съществува и не се е подписало два пъти. Отпадането на изискването за идентификация чрез използване на документ за самоличност – решение, което, за съжаление, не беше взето, би могло да повлияе много в създаването на лесен за ползване от гражданите инструмент.

Във времена, когато защитата на личните данни поражда конкретни опасения, събирането на поверителни лични данни като идентификационния номер може да обезсърчи много граждани да подпишат инициатива. Длъжностните лица, които насърчаваха задължението да се представя документ за самоличност, очевидно не са оценили този въпрос. Да се позволи на европейските граждани да представят предложения за ново законодателство относно въпрос от социална значимост е безценна част от демокрацията и се чувствам поласкан, че мога да бъда част от процеса за предоставяне на този инструмент на гражданите на Европа.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-жо председател, бих искал да благодаря на докладчиците за отличната им работа. Решихме да включим правото на гражданите да изискват законодателни инициативи от Комисията в Европейската ни конституция – Договорът от Лисабон. Гражданите ни приеха това и вече задвижиха първата инициатива чрез събирането на повече от един милион подписи. Въпросът, който избраха, е въпрос, който действително се отнася до всички нас, въпрос, относно който дори без подписи, Комисията следва да поеме инициатива. Те повдигнаха въпроса за независимостта на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) пред интересите на компаниите за биотехнологии, въпрос, който членът на Комисията Дали призна и поиска мораториум върху културите, докато не бъдат създадени надеждни механизми за контрол, за да се потвърди въздействието на модифицираните организми върху човешкото здраве, биологичното разнообразие и безопасността на храните. Призовавам Комисията да поеме тази инициатива.

  Constance Le Grip (PPE). – (FR) Г-жо председател, аз също бих искала да благодаря на четиримата ни докладчици, които извършиха забележителна работа и донесоха значителна добавена стойност от Европейския парламент за текста, първоначално предложен от Комисията.

Гражданската инициатива, която ние в групата на Европейската народна партия (Християндемократи) сме на етап да приемем възторжено, е важна стъпка напред от Договора от Лисабон. Нека не се заблуждаваме, този инструмент действително може да промени европейския политически пейзаж, стига да го използваме както разумно, така и решително. Той може да допринесе да се позволи на европейските граждани да участват пряко в европейския политически дебат. Може да допринесе за изясняване на европейското обществено мнение, а именно мнението на европейските мъже и жени, които се събират, за да разискват, които приемат обща позиция и се обединяват около наистина европейски въпроси. Нека обаче не разочароваме нашите граждани.

Нека призовем настоятелно държавите-членки бързо да предприемат мерки за прилагане, когато е целесъобразно, нека не разочароваме нашите граждани, тъй като укрепването на европейската демокрация зависи от това.

  Judith A. Merkies (S&D). - (NL) Г-жо председател, аз също бих искала да поздравя всички, особено нашите граждани, и с интерес очаквам да работим конструктивно заедно.

Действително е вярно, че ние трябва по-специално да гарантираме, че поддържаме нисък праг, а това означава да се позволи на всички да участват в гражданска инициатива. За съжаление обаче, на младите хора под 18 години им е отказана тази възможност, тъй като точно те са хората, които толкова много искаме да включим в политиката.

За съжаление, също така оставихме на държавите-членки да решават дали да създадат инициативи онлайн. Несъмнено не можете да очаквате от нас все още да работим с хартия в наши дни и време, в което присъствието онлайн е доказало, че е много ефективен инструмент за организиране на хора както от политическа гледна точка, така и по отношение на интересите им.

Какво точно очакваме, че ще можем да постигнем с гражданската инициатива? Действително считам, че Комисията би следвало да е в състояние да каже, на много ранен етап, дали някои предложения като тези, които бяха представени тук, като това за премахване на Парламента, действително ще представляват гражданска инициатива или не. Какво можете да направите във връзка с това? Кой ще разработва тези неща и кога можем да очакваме законодателно предложение?

Ние политиците живеем в стъклени домове. На хората е позволено да гледат вътре, а сега ще могат също да се отбиват и да участват. Очаквам с нетърпение да бъде осъществено конструктивно сътрудничество.

  Председател. − За тези от вас в Парламента, които искаха да участват в разискването съгласно процедурата с вдигане на ръка („catch the eye“), няма да мога да включа повече оратори, но бих ви припомнила, че можете съгласно Правилника да направите писмено изявление, което ще бъде приложено към пълния стенографски протокол на разискването, така че бих ви призовала настоятелно да направите това, ако желаете.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, първо бих искал да благодаря на уважаемите членове на този Парламент за тяхната голяма подкрепа за този регламент. Също така бих искал да им благодаря за изключително положителната европейска енергия, която се излъчваше от този Парламент по време на разискването. Както видяхме днес сутринта, тази година е доста голямо предизвикателство за Европа, но считам, че разискването показа, че днес е много добър ден за европейските граждани и много добър ден за Европа. Бих искал да подчертая, че Комисията иска тази важна инициатива да бъде успешна и ще я разглеждаме в много конструктивен дух.

В отговор на някои въпроси, които бяха повдигнати от членовете на ЕП, бих искал да ги уверя, че ще помагаме на организаторите. Ще организираме местата за контакт и ще организираме информационните бюра, чрез които ще съветваме организаторите за това кое е възможно, кое не е, какви видове разпоредби се предвиждат, какви видове инициативи се организират или какви видове конкуриращи се или противоположни предложения сме получили от други организационни комитети. Ще се опитаме да бъде възможно най-лесна за прилагане и възможно най-близка до гражданите гражданска инициатива.

Вземаме предвид опасенията, изразени от г-жа Corazza Bildt и г-н Casini, много сериозно. Ето защо по време на целия процес ще настояваме относно значението да се запази институционалният баланс в този регламент и да се запази изключителното право на инициатива на Комисията, тъй като Комисията е отговорна за всички граждани не само за организаторите на инициативата, но също така за общите европейски интереси. Ето това също трябва да следваме в този процес.

В отговор на г-н Groote бих искал да го уверя, че след като европейската гражданска инициатива е успешна, ще следваме процедурата, установена с регламента. Ще приемаме организаторите на подходящо равнище – равнище на член на Комисията или генерален директор – след това ще присъстваме на възможно най-високо равнище на изслушванията, организирани от Европейския парламент. В рамките на три месеца ще установим много точни причини в съобщението, в случай че искаме да продължим със законодателни предложения, ако се налага да проучим въпроса допълнително, или ако инициативата е твърде спорна, в случай че няма да продължим с последващи предложения.

Надявам се, че този нов инструмент ще ни помогне да провеждаме по-добър европейски дебат в Европа и повече европейски въпроси в столиците на държавите-членки. Надявам се, че европейската гражданска инициатива ще бъде много успешен проект и ще видим това, когато я преразгледаме за първи път. Благодаря ви за подкрепата.

(Ръкопляскания)

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-жо председател, уважаеми колеги, позволете ми да кажа няколко думи след члена на Комисията Шефчович.

Както разискването показа, това е забележителен въпрос. Някои отговори не получиха отговор, не всички опасения бяха разсеяни. Това е истински компромис.

Да пренесем гражданската инициатива в действителността. Да преценим регламента в дългосрочен план, тъй като този инструмент очевидно ще ни позволи да се развие неговия механизъм.

Отново ви благодаря за вашето сътрудничество. Желая на гражданската инициатива всичко най-добро.

  Zita Gurmai, докладчик. − (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на колегите си за всички направени от тях забележки. Много се радвам, че мнозинството сред нас подкрепя добавянето на нов пласт към европейската ни демокрация.

Напълно естествено е и се очакваше, че съществуват опасения, но ако опитваме силите си в нещо изцяло ново, ние не можем да отговорим на всички въпроси и да разсеем всички опасения предварително. Уверена съм обаче, че регламентът, който представяме днес, разглежда много от предизвикателствата, които бихме могли да си представим по време на подготовката на регламента.

Не трябва да се опасяваме от тази нова страна на демокрацията. Трябва да се вслушваме по-добре в мненията на европейските граждани и не трябва да се страхуваме да го правим. Това е една от дългосрочните цели, не е ли така? Трябва да се страхуваме само дали европейската гражданска инициатива се използва в разрез с духа на Договора, не за заложената в нея цел, а неправомерно или изобщо не се използва.

Направихме всичко възможно, за да се намали този риск в регламента с помощта на Sylvia Kaufmann, която изготви първия доклад относно европейската гражданска инициатива в Парламента. Също така бих искала да благодаря на целите екипи на Марош Шефчович и Alain Lamassoure и другите ни колеги. Също така бих искала да благодаря на екипа, работещ за унгарското председателство на Европейския съюз, за сътрудничеството им.

Бих искала да подчертая, че прилагането на регламента е от решаващо значение и за тази цел бих искала да предложа помощта и сътрудничеството си на новото унгарско председателство.

Уверена съм, че гласуването след час ще подкрепи компромиса, постигнат между европейските институции. Това е единственият начин, по който можем да предоставим хубав коледен подарък на европейските граждани: солиден регламент относно европейската гражданска инициатива. Да не ги караме да чакат повече.

Благодаря ви много за вниманието и бих искала да пожелая на вас и на всички граждани тук, които станаха свидетели на това разискване, Весела Коледа и Щастлива Нова година.

  Alain Lamassoure, докладчик. − (EN) Г-жо председател, по това време и в този час, след всичко, което беше казано, щастлив съм, че мога последен да се изкажа по този въпрос, който познавате толкова добре, колкото и аз.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след малко.

Писмени изявления (член 149)

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Искам да поздравя авторите на доклада за резултата от гласуването, постигнат в комисията. Гражданската инициатива е от голяма символична стойност и предлага един от най-ефективните начини за укрепване на демокрацията в ЕС. Гражданите трябва да възприемат новия инструмент като лесен за използване, достъпен и надежден. Следва да спомена, че по време на преговорите със Съвета Румъния успя да постигне баланс между достъпността на инициативата и предвидените разпоредби, които предотвратяват злоупотребата с нея. Считам, че последните изменения включват по-бърза „допустимост“ за проверка на предложенията, по-нисък праг за броя на участващите държави и по-лесен процес за подписване на петиции. Бих искала да подчертая колко е важно да се регулира този инструмент в цяла Европа. Трябва да търсим решение, което ще насърчи участието на широката общественост. Като се има предвид това комуникационните дейности и информационните кампании имат важна роля.

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Гражданската инициатива най-накрая ще види бял свят. Това невероятно демократично нововъведение ще положи основите на ново европейско гражданство. Тя ще се превърне в инструмента, който позволява на европейската общественост да даде пряк израз на опасенията си относно въпроси, които могат да бъдат от решаващо значение за общото ни бъдеще. Обхватът на интервенция е също толкова важен, колкото и разширеният мандат на Съюза. Европейският парламент насърчава бързо, ефективно прилагане. Тази инициатива беше въведена с Договора от Лисабон и все пак остави на европейските институции да постигнат споразумение относно практическите споразумения. Условията за организиране на инициатива, която Парламентът искаше да бъде гъвкава (милион души от най-малко една четвърт от държавите-членки, което се равнява на седем държави понастоящем), ще предоставят на заинтересованите граждани всичко, от което се нуждаят, за да изискат от Комисията да предложи нов законодателен текст. Това ще стане възможно следващата година.

  Piotr Borys (PPE), в писмена форма. – (PL) С Договора от Лисабон, ние дадохме националност на гражданите на ЕС. Следващата стъпка е да се предостави гражданската инициатива на гражданите на ЕС. Рядко се случва законодателен или изпълнителен орган да прехвърли някои от правомощията си на гражданите. Това показва голяма зрялост. Това е нашият отговор на демократичния дефицит.

Работата ни не е основана единствено на представителната демокрация – тя също е основана на демокрацията на участието. По-рано политиката за развитие и консултациите с граждани в процеса на вземане на решение не винаги са оправдавали очакванията на пребиваващите лица на територията на Европейския съюз. Гражданската инициатива, резултат от труден компромис, най-напред гарантира пълна прозрачност. Второ, ние опростихме цялата система. Също така въведохме иновация под формата на възможност за подаване на изявления за подкрепа онлайн. Днес основните усилия за насърчаване на гражданската инициатива ни очакват и те ще трябва да бъдат предприети от Комисията и Парламента, както и от държавите-членки. Ние следва също така да разгледаме дали откритостта на гражданската инициатива може да бъде застрашена от демагожки или популистки предложения. Не считам, че това ще се случи. Всяка предложена от гражданите инициатива по необходимост ще включва по-голяма отговорност от страна на Комисията и Парламента.

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Договорът от Лисабон е поставил основите на новата европейска гражданска инициатива, която досега е липсвала в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Лично аз приветствам тази нова възможност, която отговаря на честата критика, че във функционирането на ЕС е налице демократичен дефицит в процесите за вземане на решения. Този нов инструмент позволява на гражданите на ЕС да се обърнат директно към Комисията и да отправят искане към нея да представи законодателно предложение за решаване на конкретен въпрос. Това задълбочава отношенията между гражданите на ЕС и институциите на ЕС, тъй като премахва този често критикуван демократичен дефицит в процесите за вземане на решения и пряко включва гражданите във вземането на решения. По мое мнение, европейската гражданска инициатива доближава повече институциите на ЕС до гражданите и по този начин изпълнява принципа на субсидиарност като основен принцип на механизмите на Европейския съюз за вземане на решения. Също така бих искала да спомена, че Комитетът на регионите е посочил, че местните и регионални органи са проявили интерес към европейската гражданска инициатива. Тези органи можеха да се включат в процедурата в качеството на организатори или поддръжници; все пак те са най-близо до гражданите на ЕС. Това е само една от многото причини, поради която подкрепям въвеждането на европейската гражданска инициатива.

  Jim Higgins (PPE), в писмена форма. – (EN) С нетърпение очаквам европейските граждани да се възползват от този мощен инструмент възможно най-скоро и се радвам да видя края на законодателната процедура една година след влизането в сила на Договора от Лисабон. Гражданската инициатива е основна новост в Договора от Лисабон. Тя предоставя на европейските граждани ново право, вследствие на което един милион граждани могат да отправят искане към Европейската комисия да предложи нов закон на ЕС, като по този начин доближава Европейския съюз до гражданите. Гражданската инициатива е ценен инструмент, чрез който гражданите могат да постигнат амбициозни резултати посредством работа в екип – това е същността на европейския проект. Тази инициатива ще гарантира, че институциите продължават да работят по въпроси, които са най-важни за гражданите, докато насърчават трансграничния дебат по европейски въпроси. Това е дейност в развитие и Комисията ще представя доклад на всеки три години относно прилагането на инициативата.

  Martin Kastler (PPE), в писмена форма. – (DE) Днешният вот относно европейската гражданска инициатива е важна стъпка за повече демокрация в Европа. Приветствам компромиса и ще го подкрепя, тъй като докладът, изготвен от г-н Lamassoure и г-жа Gurmai, е първата стъпка в правилната посока. Госпожи и господа, ние не трябва да се страхуваме гражданите да разполагат с повече възможности, за да изразят тяхната воля. Ние трябва да предоставим на гражданите на Европа повече права за съвместно вземане на решение не само на всеки пет години на европейските избори. За целта са необходими решителност, сила и издръжливост. Решителност, за да продължаваме да се връщаме към диалога. Издръжливост, тъй като решенията не могат непременно да се вземат по-бързо и сила, тъй като представителната ни демокрация включва най-после, по мое мнение, повече елементи на участието. Целта ни трябва да бъде задълбочаване на диалога в Европа между гражданите и политиците. Доволен съм, че днес с европейската гражданска инициатива ние се приближаваме с още една стъпка към Европа на гражданите. Убеден съм, че един ден ние, европейците, ще вземаме съвместни европейски решения под формата на граждански решения.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Как да доближим Европа до гражданите и как да доближим гражданите до Европа е един от основните въпроси, които продължават да се обсъждат вероятно от началото на Европейската общност. Конвента за бъдещето на Европа е разработил основата на настоящия Договор от Лисабон и също така е създал основа за механизма за гражданска инициатива. Сега ние имаме това пред нас в конкретна форма и в най-близко бъдеще всички граждани на ЕС ще имат възможността да представят важни за тях въпроси на вниманието на европейските политици. Тази инициатива е една от най-силните мерки за обединяване на гражданите в Европа – инициатива, която изисква съвместно действие, сътрудничество, координация и воля, за да се работи заедно за обща европейска цел. Всеки глас в обществото е от значение, но само единният глас може действително да предизвика промяна. Аз призовавам Комисията и държавите-членки да насърчат тази инициатива и да гарантират, че тя е лесно достъпна за всеки. Особено приветствам предложението за съвместни изслушвания с Комисията и Парламента. Много е важно пряко избраният Европейски парламент да бъде активно включен и да проследява опасенията и проблемите на гражданите.

  Ádám Kósa (PPE), в писмена форма. – (HU) Много е важно гражданите да разполагат с възможност за поемане на инициативи във връзка с въпроси, които имат най-голямо въздействие върху техния живот, във възможно най-кратък срок, по предварително определен начин и в подходяща рамка. Както е добре известно, аз съм ръководител на една от най-дългогодишните представителни групи за лица с увреждания в Унгария, над стогодишната Унгарска асоциация за глухи лица и лица с увреден слух. Въз основа на опита, който съм придобил по време на моята работа тук, вече на този етап бих се осмелил да кажа, че работата на г-н Lamassoure и г-жа Gurmai ще има осезаеми резултати под формата на граждански инициативи. С особено съжаление отбелязвам, че инициативата „1million4disability“, стартирана през 2007 г. от общността на 80 милиона лица с увреждания, живеещи на територията на Европейския съюз, която събра 1,35 милиона истински подписа, остана без успех. Подобна инициатива сега би имала последствия и резултати и аз благодаря на всички за тяхната работа в това отношение.

  Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. – (FI) Гражданската инициатива е приветствано допълнение към активното гражданство. Заедно с действителната правна инициатива, тя ще има важна роля в провокирането на политически дебат.

Все още обаче не е взето окончателно решение относно обхвата на гражданската инициатива. Европейската гражданска инициатива следва да бъде начин за изменение на Договорите на ЕС. С Договора от Лисабон, дори Комисията разполага с правомощието да прави предложения във връзка с това. Ето защо гражданската инициатива следва също така да има потенциал за формулиране на инициативи. Някой може да види инициативи в областта на социалните въпроси например, обосновката за които може да бъде открита в Хартата на основните права на ЕС. Следователно разискването относно необходимостта от изменение на Договорите не следва да приключва с ограничено тълкуване на гражданската инициатива: то трябва да бъде по-гъвкаво и да взема предвид обществената гледна точка.

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Лансирането на европейската гражданска инициатива доказва, че доближаването на Европейския съюз до гражданите, което беше една от основните цели на процеса на преразглеждане на Договорите, резултат от което е приемането на Договора от Лисабон, е повече от просто абстрактно понятие. Европейската гражданска инициатива ще допринесе значително за по-демократична европейска политическа система, тъй като създава пряка връзка между гражданите на държавите-членки и институциите на ЕС. Текстовете на Парламента отговарят на изискванията за предоставяне на гражданите на опростен, лесно достъпен инструмент и възможността за събиране на подписи онлайн демонстрира способността за приспособяване към действителността на съвременните общества. Инициативата ще предложи на европейските политически партии шанса за промяна от структури, които събират националните партии в организации, които мобилизират волята на гражданите в съвместни проекти. Въпреки това въздействието, оказано от европейската гражданска инициатива, трябва да бъде измервано не само в европейски, но също така и в национален мащаб. Действително фактът, че отсега нататък най-малко 24 750 румънски граждани ще могат да обединят сили, за да предложат подобни инициативи с други граждани от поне една четвърт от държавите-членки, не може да се разглежда отделно от друг факт, според който съгласно румънската конституция е необходимо най-малко 100 000 румънски граждани, за да внесат законодателна инициатива в строго национален контекст.

  Algirdas Saudargas (PPE), в писмена форма. – (LT) Радвам се, че едва година след влизането в сила на Договора от Лисабон, беше постигнато споразумение във връзка с регламента относно гражданската инициатива. Регламентът е огромно постижение, което укрепва принципите на демокрацията в Европейския съюз. Правото на иницииране на законодателен процес, което е предоставено на един милион граждани, ще насърчи интереса към политиките на ЕС и участието в тях. Много е важно, че Парламентът успя да опрости процедурите за внасяне и организиране на инициативи. Инициативата ще бъде успешна единствено ако е лесно приложима и достъпна за всички. Тя трябва да бъде ясна и разбираема и гражданите трябва да могат да участват в нея и да искат да го направят. От друга страна, е необходимо също така да се гарантира прозрачност в организирането и финансирането на инициативата и тя трябва да остане израз на самите граждани, а не на политически или други групи. Считам, че окончателният текст на регламента, който ще гласуваме днес, ще помогне да се осигури този баланс. Една от целите на Договора от Лисабон е да доближи гражданите до Европа и гражданската инициатива ще подпомогне постигането на това чрез създаване на нова уникална форма на гражданско участие в политиката.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Определянето на условията за функциониране на европейската гражданска инициатива беше сложен процес на преговори и компромис и включваше много разисквания в Европейския парламент, Комисията и Съвета. Бяха включени също така и организациите с нестопанска цел. По време на разискването станаха очевидни някои проблемни области, като как да бъде поддържано европейското измерение на инициативата, прозрачността, метода за събиране на подписи и други процедурни въпроси. Въпреки това най-важният въпрос е общият подход към гражданската инициатива. Ако искаме да се възползваме изцяло от този нов ресурс, не трябва да се страхуваме да прекратим отворения дебат и всъщност да го приложим на практика. Да, ще има популистки и трудни въпроси, но поради тази причина ще бъде толкова важно да има процедура за регистрация за инициатива, преди да започне събирането на подписи. Тази процедура ще оценява дали предложенията отговарят на основните ценности на Европейския съюз или не. Като докладчик в сянка за комисията по култура и образование приветствам постигнатия компромис, особено намаляването на минималния брой държави, необходим за регистрирането на инициатива, на една четвърт от държавите-членки, и факта, че Европейският парламент ще играе активна роля в публичното изслушване на успешните предложения за инициатива. Разбира се, съм на мнение, че избраните представители следва също да имат възможността да се включат в организацията на инициативите. Изразявам твърдо убеждение, че в бъдеще европейската гражданска инициатива ще стане истински израз на европейското гражданство.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Jerzy BUZEK
Председател

7. Време за гласуване

  Председател. – Следващата точка е време за гласуване.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-н председател, искам да се намеся съгласно членове 146 и 148 от нашия Правилник за дейността относно многоезичието и пренебрегването му в Европейския парламент.

Възползвам се от факта, че резолюцията относно работната програма на Европейската комисия и измененията с номера от 19 до 28 към 12,40 ч. не са преведени на френски език, за да Ви обърна внимание на недопустимото пренебрегване на многоезичието в Европейския парламент.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Благодаря Ви. Ще го имаме предвид в бъдеще и ще обръщаме внимание на подобни въпроси. Това е много важно.

7.1. Мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост за програмата „Обучение през целия живот“ и за Палестина (A7-0367/2010, Reimer Böge) (гласуване)

7.2. Проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година във вида, изменен от Съвета (гласуване)

– Преди гласуването на изменение 13:

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-н председател, искам да дам обяснение, от името на нашата група, относно изменение 13. Това е изменение, внесено от моя колега г-н Färm в комисията по бюджети, от името на нашата група. Не сме внасяли изменението отново, но групата на Зелените/Европейски свободен алианс го внесе повторно с 40 подписа. Ще гласуваме с „въздържал се“ по изменението. Разбрах се със Зелените и сме на едно и също мнение. Тъй като заявихме, че нашата група няма да внася нови изменения, гласуваме с „въздържал се“. Все пак искам да кажа, че подкрепяме данъка върху финансовите операции и се надяваме, че колегите в другата част на залата ще ни подкрепят в гласуването в близко бъдеще.

7.3. Позиция на Парламента относно новия проект на бюджет за 2011 г. във вида, изменен от Съвета (A7-0369/2010, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska и Helga Trüpel) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Sidonia Elżbieta Jędrzejewska (PPE). – (PL) Г-н председател, считам, че колегите трябва да получат обяснение. Гласуваме проекта, представен ни от Съвета, без промени, тъй като той е точно същият като позицията, приета в комисията по бюджети миналата седмица. Той съответства на това, което постигнахме по време на много дългите преговори, продължили 10 месеца.

Използвам възможността да благодаря специално на докладчиците от комисиите на Европейския парламент. Благодаря ви за неотменното доверие и подкрепа. Благодаря ви, че направихте възможно да приемем бюджета за 2011 г. днес, за да може да влезе в сила в началото на януари следващата година.

– След гласуването:

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. − (FR) Г-н председател, уважаеми колеги, Парламентът одобри позицията на Съвета относно проекта на бюджет за 2011 г. без изменения. Очевидно съм доволен, от името на Съвета, че постигнахме съгласие относно бюджета за 2011 г.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Моля за внимание. Важно е. За първи път приложихме процедурата, предвидена в Договора от Лисабон. Миналата година следвахме опростена процедура. За първи път следваме цялата процедура съгласно Договора. Затова искам да направя следното изявление. Европейският парламент прие позицията на Съвета от 10 декември 2010 г. относно проекта на общ бюджет, представен от Комисията на 26 ноември 2010 г. Бюджетният процес е завършен в съответствие с член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Според този член и точка 4, буква а) от него обявявам, че бюджетът за финансовата 2011 година е окончателно приет, и сега ще подпиша документа официално.

Колеги, няколко думи накрая. Искам да благодаря и да поздравя всички колеги от Помирителния комитет, 27 души, за упоритата им работа и за постигнатия положителен резултат.

Искам да помоля трима ключови участника да дойдат за снимка: Alain Lamassoure, председател на комисията по бюджети, и докладчиците Sidonia Jędrzejewska и Helga Trüpel.

(Ръкопляскания)

Искам също така да изкажа благодарността си към председателството на Съвета, белгийското председателство, за отличното сътрудничество и активност, особено на премиера Ив Льотерм и държавния секретар Мелхиор Ватле, които не са тук в момента. Бяхте много дейни от страна на белгийското председателство.

Също така искам да благодаря на г-н Барозу, който не присъства в залата, и на члена на Комисията Левандовски, че изготвиха бюджета и улесниха постигането на съгласие днес. Моля заповядайте за бърза снимка.

(Ръкопляскания)

8. Връчване на наградата „Сахаров“ (тържествено заседание)

  Председател. − Уважаеми г-н Шастел, действащ председател на Съвета, уважаема госпожо Аштън, Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, уважаеми гости,

(PL) Наградата „Сахаров“ е символ на Европейския парламент в борбата за зачитане на правата на човека по света. Празният стол в средата на нашата парламентарна зала свидетелства за това, колко силно се налага и колко необходимо е днес да се обърне внимание на най-важните примери за хора по света, които се борят за свобода на словото. Аз наистина писах на президента на Куба, за да го помоля да разреши на г-н Fariñas да дойде в Страсбург, но за съжаление това не доведе до очаквания резултат. В петък имаше подобен празен стол в Осло, предназначен за хвърления в затвора китайски дисидент и лауреат на Нобелова награда за мир Liu Xiaobo. В предишни случаи други носители на наградата „Сахаров“ като Hu Jia от Китай и „Дамите в бяло“ от Куба не можаха да получат лично наградата. Олег Орлов, който миналата година беше удостоен с наградата „Сахаров“ от името на организацията „Мемориал“, днес не е с нас, въпреки че беше поканен на церемонията.

Госпожи и господа, Guillermo Fariñas е удостоен с тази награда за неговата борба за възстановяване на свободата на словото в Куба. В продължение на години той активно се противопоставя на цензурата, рискува живота и здравето си, и 23 пъти е обявявал гладна стачка. Прекарал е 11 години в затвора. Неотдавна, докато провеждаше гладна стачка, той беше близо до смъртта, но точно в този момент в Куба започна освобождаване на дейци на опозицията и задържани поради убежденията им лица. Голямо признание за това дължим на Католическата църква. Точно както някога в моята страна, Църквата изпълнява ролята на институциите на гражданското общество за народа на Куба. За съжаление, 11 души все още са в затвора и сред тях са съпрузите на някои от „Дамите в бяло“. В настоящия момент, от името на всички нас, призовавам за тяхното незабавно освобождаване.

(Силни и продължителни ръкопляскания)

Това е цитат от резолюцията, която приехме през март, в която призоваваме върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, и члена на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество, да се заемат с организирането на диалог с кубинското гражданско общество и с онези, които подкрепят мирния преход в Куба. Днес, на нас все още ни предстои да проведем разискване по доклада на Andrikienė относно правата на човека по света през 2009 г. и политиката на ЕС в тази област. Затова ние ще можем да научим какви са плановете на г-жа Аштън за засилване на политиката на Съюза в областта на правата на човека.

Госпожи и господа, независимо от факта, че хора като Guillermo Fariñas са преследвани и хвърляни в затвора, техният глас не може да бъде заглушен. Ролята на Европейския парламент и ролята на всеки един от нас е да засилим този глас. Затова много се радвам да ви информирам, че след малко ще чуем послание, крака реч, записана за нас от тазгодишния носител на наградата „Сахаров“ Guillermo Fariñas. Това е моментът, в който сертификатът се връчва на лауреата. За съжаление, аз съм принуден да поставя сертификата върху празния стол, но се надявам да ми позволите, от името на всички ни, да пожелая на нашия лауреат много сили и здраве, успех в борбата за свобода и, накрая, възможността да дойде при нас в Европейския парламент в бъдеще и лично да получи своя сертификат и наградата. Благодаря ви много.

(Силни и продължителни ръкопляскания)

  Guillermo Fariñas (PPE). – (ES) Послание до Европейския парламент: Санта Клара, 14 декември 2010 г.

Уважаеми г-н Jerzy Buzek, председател на Европейския парламент,

Уважаеми заместник-председатели и почитаеми членове на най-многонационалния демократичен форум,

За съжаление, поради липса на толерантност, от каквато толкова много се нуждаем на тази наша измъчена планета, аз не мога да бъда с вас като представител на въстаналия кубински народ и на онези кубински граждани, които са загубили страха си от тоталитарното правителство, което ни потиска в продължение на възмутителните 52 години, чиято последна жертва е мъченикът Orlando Zapata Tamayo.

За нещастие на тези, които ни управляват зле в собствената ни родина, това, че аз не мога доброволно да напусна острова, на който съм се родил, и да се върна на него, сам по себе си е неопровержимо доказателство на факта, че за съжаление нищо не се е променило в системата на самодържавие, господстваща в моята страна.

В съзнанието на сегашните управници на Куба ние, кубинските граждани, сме просто като робите, чийто потомък съм, които са били отвлечени в Африка и насилствено докарани в Америка. За да мога аз или всеки друг обикновен гражданин да пътуваме в чужбина, ние се нуждаем от Carta de Libertad, с други думи карта „Свобода“, точно от каквато са се нуждаели робите, само че днес тя се нарича Carta Blanca, т.е. „Бяла“ карта.

Моята най-голяма надежда е, че вие няма да позволите да бъдете заблудени от измамните твърдения на един жесток режим, който практикува „див комунизъм“, чието единствено желание, претендирайки че извършва видими икономически промени, е Европейският съюз и Европейският парламент да отменят Общата позиция и да позволят на режима да се възползва от заемите и инвестициите за подпомагане на страните от Третия свят съгласно споразуменията от Котону.

Бивши политически затворници или лишени от свобода поради убежденията им лица, освободени наскоро от „дивия комунизъм“, със сигурност ще са заели местата си до вас. Би било грешка да се мисли, че те са пуснати на свобода. Те и техните семейства са подложени на „психологическо изгнание“, защото най-близки и най-скъпите им хора са подложени на шантаж от страна на неосталинисткото кубинско правителство.

Ние, представителите на мирната опозиция в Куба, заемаме стоическа, рационална позиция към материалните или духовните трудности, които понасяме, както правим и по отношение на риска да загубим свободата и дори живота си, след като сме част от най-необлагодетелствания слой от населението. Тук в Куба ние всички страдаме, но не се оплакваме, и поради това се надяваме, че ще можем да разчитаме на вашата подкрепа.

Уважаеми членове на Европейския парламент, моля ви да не се поддавате на исканията на управляващия кубински елит, докато не бъдат удовлетвори следните пет искания:

Първо: да се продължи с освобождаването, без изпращане в изгнание, на всички политически затворници и задържани поради убежденията си лица, и да се поеме публичният ангажимент никога повече да не се хвърлят в затвора политически опоненти, които мирно изразяват мнение.

Второ: незабавно да се сложи край на жестокия побой и на заплахите, на които мирната опозиция в страната е подлагана от страна на военните и паравоенните последователи на режима.

Трето да се обяви, че всички кубински закони, които нарушават Всеобщата декларация за правата на човека, ще бъдат разгледани и отменени.

Четвърто: да се предоставят необходимите средства, във всекидневната практика, за създаване на опозиционни партии, на средства за масово осведомяване, които да не са подчинени на системата на „държавен“ социализъм, независими профсъюзи и всякакъв вид мирни социални организации.

Пето: да се признае публично, че всички от кубинската диаспора имат право да участват в културния, икономически, политически и социален живот на Куба.

В този критичен момент в историята на моята страна вие и всички добронамерени мъже и жени по целия свят трябва да обърнете сериозно внимание на продължителните социални вълнения и протести в Куба, породени от негодувание пред лицето на арогантната власт на правителство, способно да издаде заповед за убийството на мои сънародници.

Уповавам се на Бога, че няма да има ненужна гражданска война между кубинците поради слепия отказ да се приеме, че политическият модел на „държавен социализъм“ е бил и продължава да бъде провал навсякъде, където е правен опит за въвеждането му – нещо, което и самият исторически лидер на прословутата Кубинска революция е признал в чуждата преса.

Управляващите Куба старци в ежедневното си пренебрежение към тези, които управляват, не искат да разберат, че трябва да бъдат държавни служители и че всички истински държавни служители дават на сънародниците си възможността да ги сменят или одобряват. Никой, който е на власт, не трябва да иска да бъде обслужван от управляваните от него, както е случаят с Куба.

С нашите сестри и братя в борбата, които споделят демократични идеали, с онези, които все още са в затвора, онези, които се радват на безспорна свобода по улиците и онези, които са в сурово изгнание, ние ще продължим неравната мирна борба срещу потисниците кастровисти и с помощта на Бог ще спечелим битката без кръвопролития.

Ако има едно нещо, което върша заедно с моите колеги дисиденти, то е да прогонвам всякаква ненавист към моите политически врагове от душата си. Факт е – и това ни прави по-добри хора, които трябва да се справим със задачата за възстановяване на нашата родина – че в тази борба се научих да се ръководя от думите на първия известен дисидент Исус Христос: „обичай враговете си“.

Благодаря на Европейския парламент за това, че не изостави кубинския народ в тези повече от 50 години борба за демокрация. Аз приемам наградата „Андрей Сахаров“ за 2010 г. за свобода на съвестта, която ми беше присъдена, защото се чувствам малка частица от бунтарския дух, който поддържа народа, към който се гордея, че принадлежа.

Изключително съм ви благодарен, госпожи и господа, членове на Европейския парламент, тъй като този жест показва, че вие не сте забравили страданията, които понасяме, и по този начин този ваш жест доближава още повече светлината на свободата до моята страна.

Нека Бог направи така, че в Куба скоро да видим помиряване сред Неговите деца и страната да бъде благословена с демокрация.

Guillermo Fariñas Hernández

Квалифициран психолог

Библиотекар и независим журналист, три пъти лишаван от свобода по политически причини

(Ръкопляскания)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Stavros LAMBRINIDIS
Заместник-председател

9. Време за гласуване (продължение)

  Nicole Sinclaire (NI). - (EN) Г-н председател, изказвам най-добри пожелания на г-н Фариняс и го поздравявам за наградата, но искам да напомня на Парламента, че преди една година представители на „Мемориал“ също абсолютно заслужаваха наградата. Оттогава двама от тях бяха задържани, но въпреки това Русия беше избрана за домакин на престижен турнир по футбол – Световната купа – през 2018 г. пред пет държави от ЕС.

Защо Европейският парламент не изказа безпокойството си? Ако тази награда означава нещо, трябва да се изправите срещу нарушенията на правата на човека.

9.1. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Noord Holland ICT/Нидерландия (A7-0353/2010, Barbara Matera) (гласуване)

9.2. Осъществяване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (A7-0360/2010, Tadeusz Zwiefka) (гласуване)

– След гласуването:

  Tadeusz Zwiefka, докладчик. – (PL) Г-н председател, преди няколко месеца Европейският парламент се съгласи със Съвета за първи път да се задейства процедура на засилено сътрудничество. За първи път в историята на Европейския съюз. Това е изключително важна стъпка, която създава изцяло нова основа за сътрудничество между група държави-членки на Европейския съюз в случаи, в които не е възможно да се постигне съгласието на всичките 27 държави-членки. Това е много важно решение. Днес потвърдихме, че процедурата работи добре.

Искам да изкажа искрена благодарност на Съвета за позицията, която прие като част от работата си с Европейския парламент. Тя е пример за отлично междуинституционално сътрудничество. По време на работата по резолюцията Парламентът участва само като консултативен орган, а честотата на срещите и включването от Съвета на всички предложения, внесени от Европейския парламент и гласувани в комисията по правни въпроси – включването им в окончателния документ – е отличен пример, обещаващ за процедурата на засилено сътрудничество в бъдеще. Благодаря на Съвета и за категоричната подкрепа за нашето предложение за спешен преглед на Регламент Брюксел IIа, което е важно за намирането на изчерпателни решения например на въпроси, свързани с необходимостта от клауза за forum necessitatis, въпрос, който позволява на държавите-членки да запазят сигурност по отношение на работата на техните вътрешни правни системи, като в същото време дава надежда на нашите граждани, че в бъдеще ще могат да избират свободно не само приложимото право, но и съда. Също така искам да благодаря на докладчиците в сянка от комисията по правни въпроси и на докладчиците на комисиите, чиито становища бяха поискани.

9.3. Агенции за кредитен рейтинг (A7-0340/2010, Jean-Paul Gauzès) (гласуване)

– Преди гласуването на изменение 81:

  Jean-Paul Gauzès, докладчик. – (FR) Г-н председател, изменението е чисто техническо, касае датата на влизане в сила на регламента за създаване на Европейския орган за ценни книжа и пазари и факта, че регламентът може да влезе в сила едва на по-късна дата.

Затова трябва да променим едно съображение и един член от текста, който ще гласуваме. Предлагам да премахнем второто изречение в съображение 22 и в член 2. Различните групи, подписали компромисното споразумение, са информирани и съгласни с устното предложение за изменение. Текстът, който ще гласуваме днес, допълва регулирането на агенциите за кредитен рейтинг и е част от политиката на Европейския съюз за подобряване на регулирането на финансовите услуги.

Използвам възможността да благодаря на члена на Комисията Барние и на белгийското председателство за големия им принос по въпроса.

(Устното предложение за изменение се приема)

9.4. Отмяна на директивите в областта на метрологията (A7-0050/2010, Anja Weisgerber) (гласуване)

9.5. Гражданска инициатива (A7-0350/2010, Zita Gurmai/Alain Lamassoure) (гласуване)

9.6. Представяне на работната програма на Комисията за 2011 г. (B7-0688/2010) (гласуване)

– Преди гласуването на изменение 7:

  Doris Pack (PPE). – (DE) Г-н председател, искам краят на изменението да се редактира. Текстът е много негативен и искам да гласи следното:

(EN) Инициативата „Младежта в движение“ подчертава значението на посочените по-горе програми.

(Устното предложение за изменение се приема)

- Преди гласуването на изменение 14:

  József Szájer (PPE). - (EN) Г-н председател, искам да кажа само, че оттегляме изменение 14.

- Преди гласуването на изменение 16:

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-н председател, става въпрос за Съюза за Средиземноморието. Знаем, че в момента е в застой и че искаме да го съживим. Текстът не изразява това достатъчно ясно, така че искаме да добавим следното:

(EN) Настоящият застой на Съюза за Средиземноморието.

(DE) Знам, че е налице противоречие. Вероятно е възможна и друга формулировка, но ние предлагаме:

(EN) Настоящият застой на Съюза за Средиземноморието.

(Устното предложение за изменение не се приема)

9.7. Бъдещето на стратегическото партньорство между Африка и ЕС в навечерието на третата среща на високо равнище Африка-ЕС (B7-0693/2010) (гласуване)

– Преди гласуването на параграф 8:

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-н председател, става въпрос само за правилното наименование. Текстът трябва да гласи „инициативата за прозрачност в добивната промишленост“. Това беше грешното в текста.

(Устното предложение за изменение се приема)

– След гласуването:

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, можете ли да ни кажете името на лицето в секретариата, което отговаря за разположението на местата, и дали е в залата?

  Председател. − Казват ми, че местата се определят от политическите групи.

9.8. Основните права в Европейския съюз (2009 г.) – Ефективно изпълнение след влизането в сила на Договора от Лисабон (A7-0344/2010, Kinga Gál) (гласуване)

9.9. Въздействие на рекламите върху поведението на потребителите (A7-0338/2010, Philippe Juvin) (гласуване)

9.10. План за действие относно енергийната ефективност (A7-0331/2010, Bendt Bendtsen) (гласуване)

10. Обяснение на вот

  Председател. − Уважаеми колеги, предвидени са много обяснения на вот, така че се налага да бъдем изключително стриктни по отношение на времето. Аз ще прекъсвам всички, които превишат времето, след една минута. Извинявам се за това, но такъв е редът.

Устни обяснения на вот

Проект на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, във вида, изменен от Съвета

  Ashley Fox (ECR). - (EN) Г-н председател, искам да обясня защо гласувах против бюджета за 2011 г. Гласувах против, тъй като във времена на строги икономии Европейският съюз следва да прояви умереност. Ние трябва да свиваме разходите, а не да ги увеличаваме. По мое мнение срамен е фактът, че първоначално Комисията предложи увеличение от 6%, а Парламентът го подкрепи.

Считам, че нашият министър-председател, Дейвид Камерън, свърши добра работа, като въздейства за намаляване до 2,9%, но ние знаем, че това беше компромис. Не е компромис това, че британските консерватори са особено доволни от този факт и за мен беше чест да гласувам против разточителството на Европейския съюз.

  Sirpa Pietikäinen (PPE). - (FI) Г-н председател, показателен е фактът, че Парламентът за първи път има възможност да одобрява бюджета. По мое мнение в бъдещата бюджетна политика Парламентът трябва да гарантира, че приоритетите се състоят в това Европейският съюз да може да гарантира увеличаването на собственото си участие, че бюджетът подпомага ефективното използване на ресурсите и политиката в областта на изменението на климата чрез свой подбор на политики, като по този начин стратегията „Европа 2020“ и по-екологосъобразната икономика ще постигнат успех.

  Syed Kamall (ECR). - (EN) Г-н председател, подобно на моя колега, г-н Fox, аз имам същите опасения, каквито имаха и много други британски консерватори.

Във времена на строги икономии, когато правителствата в Европейския съюз – а всъщност и правителствата в целия свят – се стремят да затягат коланите и да обуздават разходите, как смеем ние да искаме увеличаване на парите на данъкоплатците? Несъмнено сега е време да затегнем коланите и да дадем пример. Не трябваше да искаме увеличаване, нито дори замразяване, трябваше да искаме орязване на бюджета на Европейския съюз, така че данъкоплатците в целия Европейски съюз да могат да възприемат сериозно политиците си и да знаят, че ние разбираме болката, която изпитват в днешно време, и че споделяме тази болка с тях, вместо да изглеждаме като избран елит, който не обръща внимание на хората, които са ни пратили тук.

Доклад: Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Helga Trüpel (A7-0369/2010)

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, правото да се съставя бюджет е основно право на парламентите. Това се отнася и за Европейския парламент. Отговорността, доверието и партньорството са трите ключови аспекта на сътрудничеството между Парламента, Комисията и Съвета. Процесът на провеждане на консултации по бюджет 2011 не беше мярка, изграждаща доверие, в този смисъл. Аз призовавам Комисията и особено Съвета да зачита правата на Европейския парламент, тъй като, както вече казах, правото на съставяне на бюджет е основно право на Европейския парламент.

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-н председател, вчера се питах дали по чудодеен начин не съм попаднал в пространствено-времеви континуум и не се намирам в седемдесетте години на миналия век. Днес се чудя дали не сме в 70-те години на XVIII век.

Нека цитирам изказване на Томас Джеферсън по повод на отдалечаването на правителството от хората. Той казва, че от разстояние и от гледна точка на избирателите управляващите неизбежно са склонни към корупция, разхищения и прахосничество. Какво перфектно описание на бюджета на Европейския съюз с неговите неполучили одобрение сметки, неправилно разпределение на ресурсите и постоянно увеличаващи се числа независимо от опитите на 27-те държави-членки да намалят разходите си. Ето какво се случва, когато няма връзка между данъчното облагане, представянето и разходите, когато Европейският съюз очаква похвала за харченето, а не оскърбления за вдигането на разходите.

Единственият начин, по който можем да приведем числата в бюджета в съответствие с очакванията на обществото, е да върнем отговорността за съставяне на бюджета на националните парламенти и националните парламентаристи, които да докажат правотата си пред избирателите, явяващи се и данъкоплатци.

Доклад: Jean-Paul Gauzès (A7-0340/2010)

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, подкрепяме мярката и благодарим на докладчика за неговата прецизност.

При все това считаме, че тази дейност трябва да подтикне европейските институции да продължават да следят бъдещото развитие на новата дисциплина, тъй като в миналото за съжаление прекалено често възникваха неясни ситуации, които оказваха негативно влияние върху финансовата система и нанасяха щети на стопанските субекти и вложителите.

Считаме за изключително важно да имаме нова европейска система за агенциите и да упражняваме контрол върху всички централни банкови органи, за да гарантираме, че рейтингите действително отговарят на съвременната финансова система и са полезни за обществото. Затова благодаря на докладчика.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, въпросът е следният: Кой контролира контролиращите органи? Дори футболните съдии преминават през процес на контролиране и одобрение. След като това е приложимо за футбола, то със сигурност трябва да се прилага и към финансовите пазари. Процесът на оценяване на кредитоспособността и надеждността на финансовите продукти, на банките и дори на държавите като цяло, е оставен на агенциите за кредитен рейтинг. Но когато тези агенции станат монополист и успяват да избегнат каквато и да било форма на контрол върху тях, те получават богоподобен статут и се оказват обожествявани. Не трябва да позволяваме това да се случва. В Библията е казано: „Да нямаш други богове, освен Мене“. Докладът се опитва да подобри ситуацията чрез въвеждане на надзор върху агенциите за кредитен рейтинг. В подходящото време Парламентът трябва да се запита дали тези мерки наистина са се оказали успешни.

Доклад: Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Helga Trüpel (A7-0369/2010)

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, с днешното гласуване на бюджета за 2011 г. приключва една нова процедура, която, колкото и болезнена да беше, разкри отговорната и непоколебима позиция на бюджетните органи.

Въпреки че това е компромисно решение, свързано с жертви както от страна на Парламента, така и на Съвета, то попречи на въвеждането на системата за „една дванадесета от бюджета“, която би имала сериозни последици за финансирането на програмите на Европейския съюз.

Парламентът е доволен от постигнатото. Той обаче обвинява тези, които станаха причина за неизпълнението на споразумението по програмата за Международния термоядрен експериментален реактор и по въпроса за гъвкавостта. Така Съюзът губи доверието на международните партньори и рискува да не може да финансира ангажиментите си и да не може да покрие новите сфери на действие, произтичащи от Договора от Лисабон.

Ето защо от януари 2011 г. следва да определим приоритетите и да ги направим финансово устойчиви за години напред.

Доклад: Anja Weisgerber (A7-0050/2010)

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, необходимостта от модернизиране на измервателните системи и същевременно подобряване на регулирането ни накара да отменим европейските директиви в областта на метрологията.

Аз също съм убеден, че това е първата стъпка към започване на радикална и по-прецизна реформа в тази област. Също така няма съмнение, че трябва да се споразумеем за достатъчен период от време, който да позволи на държавите-членки да оценят последиците от отмяната на тези регламенти върху собствените им закони и да направят всички необходими корекции.

В заключение, решението за отмяна на различните директиви отговаря напълно на необходимостта от по-голямо опростяване, което се усеща особено силно във всички сектори. Надяваме се само, че лечението няма да се окаже по-лошо от болестта.

Доклад: Zita Gurmai, Alain Lamassoure (A7-0350/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Договорът от Лисабон въведе ключова новост в демократичното функциониране на Европейския съюз чрез предоставянето на този практически инструмент за гражданско участие в европейския дебат и интеграция.

Всъщност европейската гражданска инициатива въвежда нова концепция за международна демокрация и предоставя на Европейския съюз нова форма на демокрация на участието. Всички наши граждани могат да се обърнат директно към Европейската комисия да представи законодателно предложение.

Ние приветстваме предложението на Комисията, тъй като включването на гражданското общество и формулирането на политиките при вземането на решения укрепват демократичната легитимност на нашите институции и приближават Европейския съюз до неговите граждани.

  Oriol Junqueras Vies (Verts/ALE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, най-напред бих искал да изразя удовлетворението си от одобрението на европейската гражданска инициатива, за която аз бях докладчик в сянка към комисията по култура и образование, макар че съм недоволен от факта, че Парламентът не успя да гласува по два въпроса, които аз считам за основни: правата на младите хора на възраст 16 години да подписват тази инициатива и гласовете на пребиваващите лица.

Ние сме наясно, че тези инициативи не са обхванати от Договора от Лисабон и това са някои от причините, поради които сме против този договор.

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, Датската либерална партия днес гласува в подкрепа на гражданската инициатива, тъй като тя насърчава участието на гражданите и ще направи ЕС много по-достъпен. Парламентът успешно изброи няколко стандартизирани условия, които правят гражданската инициатива достъпна, независимо от въпросната държава-членка, и гарантират, че инструментът остава лесен за употреба. Въпреки това гражданите трябва да бъдат от поне една четвърт от държавите-членки – броят на гражданите от всяка държава-членка трябва да бъде най-малко равен на броя на членовете на Европейския парламент от тази държава-членка, умножен по коефициент 750, а гражданите трябва да бъдат на възраст, която им дава право да гласуват на парламентарните избори. Ние считаме, че тези условия са важни, за да се гарантира, че гражданската инициатива също постига валидността, която се изисква, за да бъде инициативата възприета като сериозен принос за развитието на демокрацията.

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, бих искал да кажа няколко думи относно гражданската инициатива. Вярно е, че Договорът от Лисабон означаваше, че ние се възползвахме от нова инициатива, която насърчава гражданите ни да участват в демокрацията. Когато един милион граждани подпишат петиция, Комисията се съгласява да я разгледа, но това ли е всичко? По мое мнение, това е отлична инициатива, но ние трябва да разгледаме по какъв начин тя може да бъде доразвита.

Предпоставката е, че нашите граждани биха участвали в демократичния процес главно чрез гласуване на изборите. Това би било начин за нас да напреднем по въпроси, които са от значение за хората. Следователно тази нова инициатива очевидно, може би, ще насърчи гражданското ангажиране, докато, от друга страна, аз виждам как може да се достигне до положение, в което Комисията само отговаря на инициативи, без да възникне нищо конкретно. При това положение ние трябва да преосмислим как можем да насърчим действително хората да участват във вземането на политически решения.

  Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, само за да добавя към това, което беше казано преди по отношение на подкрепата от страна на Датската либерална партия, бих искал да кажа, както вече споменах, че тази инициатива е изключително важна. Тя също е експеримент, който, и точно за това призовавам аз, ние трябва да контролираме много отблизо и да гарантираме, че тригодишният период, определен за инициативата, се следва действително и ние всъщност трябва да разгледаме дали тази гражданска инициатива е подходяща или, ако мога да се изразя по този начин, дали се използва за други интереси. Съвсем просто, за успеха на инициативата, успехът, който всички ние се надяваме, че тя ще постигне, е важно гражданите да са тези, които поемат инициативата. В това отношение, бих искал да кажа също така, че лично аз се надявам да са налице някои напредничави, конструктивни и положителни въпроси, които гражданите искат да повдигнат по отношение на проекта ЕС, за да не се оказва постоянно, че това е страната „не“, която винаги монополизира употребата на този вид инициатива.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз следвам доста отблизо процедурата за европейска гражданска инициатива и съм доволна, отчасти въз основа на изявленията от страна на Съвета и Комисията, че първите петиции ще бъдат лансирани след една година.

Също така съм горда, че мога да съобщя на Европейския парламент, че в Италия е възникнало широко движение на обикновените хора от граждани, сдружения и комитети след одобрението на възмутителната директива относно изследванията върху животни. Това движение няма да бездейства тази година, а ще работи, за да изготви предложение за Комисията: предложение, което ще предостави на Европейския съюз съвременни и цивилизовани закони и което казва „не“ на изпитванията върху животни, жестока и научно неефективна практика, като същевременно решително насърчава алтернативните методи.

Да се каже „не“ на вивисекцията трябва да бъде цел на Европейския съюз, тъй като това е желание на неговите граждани.

  Ashley Fox (ECR). - (EN) Г-н председател, считам, че гражданската инициатива би могла да бъде полезна, тъй като ще позволи на гражданите да говорят пряко с Комисията, но остава въпросът доколко Комисията ще реагира на предложения, които не харесва.

Считам, че ние можем да очакваме множество инициативи с искане към Комисията да направи повече, с искане да има повече правомощия за Европа и несъмнено Комисията ще отговори ентусиазирано на това искане.

Как ще реагира обаче на предложенията за по-малко правомощия за Европа или може би за Европа, която следва да прави нещата по-добре, или да харчи по-малко пари, или може би за декларация, че никога няма да има европейско данъчно облагане? С интерес очаквам да видя как Комисията реагира на тези предложения. Ще зачете ли Комисията тези предложения? Ако тя отговаря само на предложенията, които харесва, тогава тази инициатива ще бъде излишна.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, с удоволствие гласувах в подкрепа на тези предложения и считам, че двамата докладчици са извършили много добра работа, не само за Европейския съюз, но и за нашите граждани като цяло.

(EN) Гражданската инициатива беше много важна част от Договора от Лисабон, която беше въведена в Ирландия преди малко повече от година, но за малко изглеждаше, че целият процес ще бъде възпрепятстван от усложнения и правила. Благодарение на работата на докладчиците процедурата беше опростена, и по-специално се приветства идеята, че седемчленна група от експерти от седем различни държави ще започне процедурата. Считам, че тази и други мерки ще гарантират, че истинските загрижености на гражданите могат да бъдат придвижени напред, докато, да се надяваме, ще бъдат спрени тези на запазените интереси.

(GA) Ето защо бих искал да приключа с поговорка на моя език, която гласи, че доброто начало е наполовина свършена работа. Тук беше отбелязано добро начало.

  Nicole Sinclaire (NI). - (EN) Г-н председател, това действително е имитация на демокрация, нали? Безобразие е, че всъщност вие не искахте да чуете хората от Европа, преди да приложите Договора от Лисабон, който въведе тази гражданска инициатива.

Да отговоря на г-н Fox преди малко: след първия етап Комисията може да реши, че това е безсмислено упражнение. Това е проблемът, тъй като тя няма обвързващ мандат. Комисията просто може да пренебрегне въпроса. Още веднъж, ние виждаме как Европейския съюз не взема под внимание желанията на хората в Европа. За Бога, моля, чуйте хората, тъй като те не искат това.

Предложения за резолюции RC-B7-0688/2010

  Jim Higgins (PPE). - (EN) Г-н председател, приветствам работната програма на Комисията за 2011 г. и гласувах за нея.

Финансовата криза е голямо предизвикателство, което трябва да посрещнем смело. Пожелавам на Комисията успех във връзка с целите, които си е поставила. Що се отнася до еврото, от решаващо значение е както за целостта и сближаването на Съюза, така и за солидарността в рамките на Европейския съюз, да имаме обща валута и да направим всичко възможно, за да я защитим.

По отношение на работните места и икономиката, приветствам факта, че през януари 2011 г. Комисията ще приеме първото си годишно изследване на растежа. Годишното изследване на растежа ще анализира икономическата ситуация в Съюза, включително потенциалните дисбаланси и системния риск. Това е от съществено значение за превръщането на Европа в интелигентна и устойчива икономика.

На последно място, но в никакъв случай не по значение, ние сме общност от 500 милиона души. Длъжни сме да придадем по-голяма тежест на Съюза както на европейската, така и на световната сцена. Пожелавам успех на Комисията през следващата година.

  Philip Claeys (NI). - (NL) Гласувах против предложението по много причини, но най-вече заради странния параграф, в който се твърди, че според Парламента, държавите-членки следва да изразходват 0.7% от брутния си национален продукт за официална помощ за развитие и че Комисията следва да гарантира спазването на този ангажимент.

Въпросът не е само дали изобщо има смисъл от помощта за развитие, но и че тя представлява сериозно нарушение на принципа на субсидиарност. Друг странен момент е параграф 52, в който Комисията се призовава да поддържа импулса на присъединителния процес. Може ли някой да ми обясни за какъв точно импулс говорите? Да не би да имате предвид непрекъснатите провокации от страна на Турция или безбройните нарушения на правата на човека там, да не говорим за непрестанно нарастващата ислямизация?

Предложения за резолюции RC-B7-0693/2010

  Philip Claeys (NI). - (NL) В тази резолюция определено има няколко добри неща като осъждането на участието на президента Мугабе, който е престъпник, в срещата на високо равнище в Лисабон и споменаването на вредните последствия от изтичането на мозъци от африканския континент.

Резолюцията също така с право подчертава решаващата роля на развитието на селското стопанство. От друга страна, наистина трябва да премахнем този абсурден стандарт от 0,7%. Помощта за развитие от 1 милиард щатски долара, която отлетя за Африка в продължение на 60 години, послужи само за да затъне континентът още повече в мизерията. Вместо да предоставяме още повече помощи, ние трябва да вложим енергията си в борбата срещу незаконното изтичане на капитали, наред с други неща, което е нещо, което тази резолюция подчерта.

Не бях впечатлен по никакъв начин и от параграфа за миграцията и затова в крайна сметка гласувах „против“.

  Syed Kamall (ECR). - (EN) Г-н председател, когато виждаме лошото състояние на много африкански държави, разбира се, че всички ние в ЕС и в различните държави-членки на ЕС искаме да им помогнем да се измъкнат от бедността, но считам, че следва да сме по-чувствителни по отношение на това, как използваме помощта. Когато има бедствие съвършено правилно е, че помощта играе жизненоважна роля в краткосрочен план, но когато разглеждаме развитието в дългосрочен план, понякога нашата помощ е разпределена неправилно.

Определено не е правилно нашите данъкоплатци от различните държави-членки да изпращат пари на правителства в Африка, които не управляват почтено своите страни, и че парите не достигат до онези, които действително се нуждаят от тях. Най-добрият начин да се помогне на развитието е да се помогне на предприемачите в по-бедните държави, които могат да създадат богатство в своите общности и да измъкнат приятелите и съседите си от бедността.

Нека отворим пазарите си, нека насочим помощта си към насърчаване на търговията и развитието, вместо просто да помагаме с пари.

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-н председател, заедно с редица членове на Парламента неотдавна участвах в срещата на високо равнище на АКТБ в Киншаса, в държавата, която официално е на предпоследно място в света с оглед на лошото й положение. ООН води индекс на щастието и поставя Демократична република Конго единствено над Зимбабве. Разбира се, конгоанците, за разлика от зимбабвийците, не могат да си кажат, че нещата ще се подобрят само ако има смяна на правителството: те имаха многопартийни избори, международно одобрена конституция и т.н.

Демократична република Конго е олицетворение и средоточие на трагедията на Африка. Считам, че можете да обвините колониалния период там в по-голяма степен отколкото в съседните държави, без да искате да се повтаря цялата трагедия на Свободната държава Конго. Съществува, разбира се, и проклятието на природните ресурси, което прекъсва връзката между данъчното облагане и разходите и кара политиците да се боричкат за почести и богатство. Преди всичко, съществува хетерогенност, липсата на национално чувство, липсата на езиково или етническо единство на намеренията. „Ако обичате страната си, плащайте данъците си“ гласи един печален надпис в Киншаса. Разбира се, никой не го прави.

Сигурен съм, че можете да се сетите защо споменавам това. Председателят на Европейския съвет каза, че патриотизмът води до война. Аз бих се радвал да го отведа на едно място, където няма никакъв патриотизъм, и да види до какво води това.

Предложения за резолюции RC-B7-0688/2010

  József Szájer (PPE). – (HU) Г-н председател, всички знаем, че в резултат на финансовата криза държавният стълб на пенсионната система, който предлага по-висока степен на сигурност, става все по-привлекателен в някои европейски държави. Много държави преразглеждат собствените си системи и се опитват да укрепят държавната пенсионна система. Въпреки че пенсионната система е въпрос, който по същество е от компетентността на държавите-членки, насоката на разискванията по този проблем в Европа е също важна. Ето защо приветствам факта, че в точка 30 от резолюцията относно работната програма на Европейската комисията, приета с подкрепата на трите най-големи групи (християндемократите, социалистите и либералите) в Европейския парламент, се подчертава, че първият т.е., държавният стълб на пенсионната система, трябва да се укрепи. Моята родина, Унгария, направи важна крачка в тази необходима посока с приетия вчера законодателен акт. Разискването за пенсионната система в рамките на ЕС по отношение на бялата, а впоследствие и на зелената книга, трябва да продължи в същия дух и това е същността на призива, който Европейският парламент отправя към Комисията. Ето защо аз съм изключително доволен от предложението.

Доклад: Kinga Gál (A7-0344/2010)

  Clemente Mastella (PPE). - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, новата институционална рамка, въведена с Договора от Лисабон, подчертава, че ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват ядрото на демокрацията и правовата държава в ЕС.

Подкрепих доклада, защото съм сигурен, че е необходима нова вътрешна политика за правата на човека на ЕС, която да е ефективна и всеобхватна и която да осигурява ефективни механизми за отчетност на национално равнище и на равнище ЕС за справяне с многобройните нарушения, на които ставаме свидетели всеки ден.

Искаме да подчертаем, че влизането в сила на Договора от Лисабон коренно промени облика на законодателството на Европейския съюз. Хартата на основните права вече има същата юридическа сила като Договорите и представлява най-модерната кодификация на основните права, като предлага добър баланс между права и солидарност и обхваща граждански, политически, икономически, социални и културни права, както и права от трето поколение.

  Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, реших да гласувам в полза на доклада, не само защото такова беше решението на моята политическа група, но и защото съм напълно убеден, че докладът е от голямо значение в институционален план и е необходим в момент, когато правомощията на Парламента са определени, но е нужно време да се организират.

Ясно е, че искахме да направим първото одобряване на бюджета съгласно условията на Договора от Лисабон значимо събитие. Поради това беше необходимо всички ние да установим обща позиция, оттук и усилията на докладчика за намиране на компромисни изменения, за да се предотвратят решенията, които само означават, че е необходимо повече време да се стигне до окончателно прилагане на Договора от Лисабон.

Затова благодаря на г-жа Gál за нейната работа и се надявам, че докладът ще доведе до колективно подобряване на дейността на европейските институции.

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, първо, искам да поздравя г-жа Gál за отличния доклад относно състоянието на основните права в Европейския съюз. Това обаче е само доклад. Не трябва да забравяме, че ни предстои още много работа в ЕС. За съжаление основните права не на всеки се прилагат на практика, дори ако на теория казват, че се прилагат. Имаме пример с огромното ромско малцинство, чиито основни права не се прилагат във всички отношения.

Имаме проблеми и със свободата на мнение. В името на свободата на мнение присъдихме наградата „Сахаров“ на кубински дисидент, но все още имаме проблеми и в Европа. Не навсякъде може да се говори свободно или да се изказва мнение. Имаме конкретен пример с един от колегите тук, в Европейския парламент, който се движи с охрана, тъй като се страхува за собствената си безопасност. Трябва да се застъпим за основните права в Европа и да се борим да гарантираме, че всеки има свобода на мнение в Европейския съюз.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, добре известно е, че с действията си италианското правителство постоянно нарушава Хартата на основните права. Достатъчно е да погледнем споразумението между Италия и Либия, което успя да наруши десетки членове от Хартата, или предложения закон „bavaglio“, който цели да запуши устата на пресата и на правната система.

Говорим за правителство, подкрепено от парламент, избран по недемократичен начин, без да се даде възможност на гражданите да изразят своето предпочитание, правителство, което вчера спечели вот на доверие с гласове от опозицията, които публично признаха, че са им обещани кандидатури за следващите избори и пари.

(Ораторът е прекъснат от реплика)

Фактите доказват, че е налице корупция. Това е обичайната практика за корумпирания г-н Берлускони, както става ясно от окончателните решения по делата Mondadori и Mills.

(Не ми казвайте, че Европейският парламент вече пуска продавачки на риба?)

На 9 декември Европейският парламент отбеляза Международния ден за борба с корупцията. Вчера италианският парламент започна да легализира корупцията сред народните представители.

  Председател. − Г-жо Ronzulli, моля, седнете и спрете да говорите. Това не е уместно в Европейския парламент. Нямате думата и не можете да прекъсвате ораторите по този начин. Имайте го предвид. Г-жо Alfano, моля, продължете. Давам Ви още 30 секунди.

  Sonia Alfano (ALDE). - (IT) Г-н председател, на 9 декември Европейският парламент отбеляза Международния ден за борба с корупцията. Вчера италианският парламент започна да легализира корупцията сред народните представители.

  Председател. − Г-жо Ronzulli, ще Ви го кажа за последен път. Ако отново се изправите и прекъснете заседанието, ще Ви приканя да напуснете залата. Ясно ли е? Не го правете отново.

  Sirpa Pietikäinen (PPE). - (FI) Г-н председател, с приемането на Договора от Лисабон една от най-важните нови области за благоденствието на нашите граждани е Хартата на основните права, вече задължителна за всички нас. Следващата стъпка е различните институции на ЕС да се съсредоточат върху наблюдението и насърчаването на основните права във всички политики на Съюза и във всички държави-членки по начин, който е задължителен и възможно най-ефективен.

За да се постигне това, е важно хората, както и различните институции да гарантират, че директивата относно равното третиране, която към настоящия момент е задържана в Съвета, ще се придвижи и че в резултат на това ще се сдобием с правно обвързващо средство за намеса при прояви на дискриминация в държавите-членки.

Позволете ми да кажа също така, че е особено важно да се намесим в случаите на негласна, както и на явна дискриминация. Негласната дискриминация засяга възрастните хора например.

  Philip Claeys (NI). - (NL) Г-н председател, очевидно гласувах против този политически коректен доклад. Като фламандски националист считам за напълно недопустимо Парламентът автоматично да поставя под общ знаменател национализма с ксенофобията и дискриминацията.

Предложението за допълване на процедурите за нарушение срещу държавите-членки с процедура, която ще преустанови определени политически мерки, докато Комисията вземе решение дали да започне официална процедура за нарушение, е направо опасно. Това не е нищо друго освен следене на държавите-членки, което е недопустимо.

В бъдеще Европейската комисия ще може да блокира ефективна политика на депортиране, с което ще прекрачи сериозно правомощията си. Изпълнението на тези задачи трябва да се остави на отделните държави-членки, а не на Европейската комисия.

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-н председател, в приложение към „1984“ Джордж Оруел пише глава за „новговор“ и говори за това как езикът може да бъде опорочен и променен, при което да промени начина ни на мислене. За пример той дава думата „свободен“. Тя може да се употребява в новговор само в твърдения като „кучето е свободно от въшки“ или „полето е свободно от плевели“, така че идеята за интелектуална или политическа свобода изчезва, защото няма свое наименование. Примерът е странно далновиден, защото повече или по-малко точно това се случи с думата „свободен“ в наше време.

Преди означаваше свобода от държавна принуда: свобода на словото, свобода на събранията, свобода на вероизповеданието; в днешно време означава право. Аз имам свобода да работя, имам свобода да използвам националната система на здравеопазването и пр. Настоящият доклад относно правата на човека е преминал от разбирането за правата като гаранция за личната свобода към правото като претенция към всички останали. Вместо да гарантира равното третиране на правата ни, той подкрепя третирането им по различен начин. Няма криза с правата на човека в Европа – има криза с демокрацията и няма да се справим с нея, като прехвърлим правомощията от избраните представители към неизбрани юристи.

***

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, извинявам се за случилото се по-рано, но като италианка не мога да понасям определен тип поведение. Омръзна ми г-жа Alfano да продължава да използва времето за обяснения на вот да лъже и преиначава това, което наистина се случва в Италия. Вчера в италианския парламент беше получен вот на доверие на униноминална основа и при абсолютно демократични условия. Отказвам се от обяснението на вот, като заявявам, че гласувах в полза на доклада на г-н Juvin.

Доклад: Philippe Juvin (A7-0338/2010)

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз също съм убеден във важната роля, която рекламата може да изиграе за насърчаване на конкуренцията и конкурентоспособността между предприятията за повишаване на избора, предлаган на потребителите.

Въпреки всичко Европа трябва да успее в прилагането на по-строги правила в сектор, който в противен случай рискува да се превърне във все по-агресивен, особено в резултат от използването на нови технологии. В действителност потребителите все по-често предоставят чувствителни данни, без да са наясно с резултатите, които могат да се извлекат от тях.

По тази причина приветствам доклада на г-н Juvin, най-вече поради неговата насоченост към най-уязвимите лица, а именно децата, които не са в състояние да направят самостоятелна оценка на търговските предложения, представени чрез все по-агресивна реклама.

  Sirpa Pietikäinen (PPE). - (FI) Г-н председател, рекламата често е полезен източник на информация за потребителите и им помага да направят разумен избор. Промишлеността също се ангажира в отлични процедури за самонаблюдение по отношение на етичните кодекси, които определят кой вид реклама се счита за допустим и уместен.

През последните години обаче активността на тази практика намаля, което се вижда например от начина, по който се използват децата, както и от рекламата, насочена към деца. Поради тази причина считам, че Парламентът трябва да се намеси в тази област и на по-късен етап да използва този отличен доклад като основа за определяне на това дали е необходимо преразглеждане и повишаване на строгостта на директивата.

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE). - (EN) Г-н председател, рекламата е съществен елемент от добре функциониращия вътрешен пазар за насърчаване на конкуренцията и предоставяне на избор на потребителите. Аз гласувах в подкрепа на доклада относно рекламата. Той не предлага ново законодателство или регулиране на рекламата, нито контролира или ограничава използването на интернет.

Докладът спомага за повишаване на осведомеността относно нуждата от отговорно рекламиране за борба срещу нелоялните търговски практики в рекламата и за зачитане на личните данни и личната неприкосновеност на потребителите.

Призовавам бизнес общността да поеме своя дял от отговорността чрез саморегулиране и доброволни действия с цел да се избегне заблуждаващата, скритата и натрапчивата реклама. Аз лично апелирам за освобождаване на децата от рекламата. Спрете да използвате Батман, Спайдърмен и Бамсе срещу децата ни.

Доклад: Bendt Bendtsen (A7-0331/2010)

  Jim Higgins (PPE). – (GA) Г-н председател, приветствам доклада Bendtsen и гласувах за него. Трябва да подчертаем енергоспестяването като начин за намаляване на търсенето на енергия, а оттам и за постигането на енергийна ефективност в целия Европейски съюз. Често обсъждаме възобновяемите източници на енергия, но е много лесно да забравим потреблението си на електроенергия. Гласувах в подкрепа на доклада, защото той е изключително важен. Искам да поздравя докладчика.

  Jens Rohde (ALDE). - (EN) Г-н председател, наблюдаваме доста интересна агресия от страна на италианския ни колега.

Миналата седмица много хора пътуваха чак до Канкун, но не стигнаха далеч в борбата срещу изменението на климата. С днешното гласуване относно енергийната ефективност ние в действителност направихме крачка напред. Както с право се посочва в доклада, енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Въпреки това мерките, които се предприемат в държавите-членки, изобщо не са достатъчни. Въз основа на настоящите ни усилия ще постигнем едва половината от 20% до 2020 г. Ето защо са необходими задължителни цели за енергийната ефективност. Този доклад съдържа много от решенията. Сега те трябва да бъдат приложени. Бих искал да благодаря на г-н Bendtsen и да го поздравя за отличната му работа по този доклад.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). - (LT) Г-н председател, бих искал да поздравя докладчика г-н Bendtsen за този много важен доклад за преразглеждане на плана за действие относно енергийната ефективност. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че той е важен не само от икономически съображения, но и с оглед на конференцията в Канкун. Успяхме да постигнем съгласие в известна степен, така че е най-важно да се продължи работата на Европейския съюз за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Енергийната ефективност е един от най-подходящите начини. Държавите-членки трябва да разполагат с ефективни национални планове за действие в тази област, включително финансови механизми. Трябва да има споразумение между държавите-членки и Европейската комисия относно конкретните помощи. Всички европейци трябва да се възползват от решения като днешното, защото става дума за множество независими области – транспорт, нови технологии и ефективността на сградите, производството и преносната инфраструктура. Настоящият документ е набор от мерки, насочени не само към защита на околната среда, но и в помощ на националните икономики.

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, аз също гласувах в подкрепа на доклада на г-н Bendtsen относно енергийната ефективност. В Европейския съюз чрез програмата „Европа 2000“ поехме ангажимент за енергийна ефективност, енергоспестяване и използване на възобновяеми енергийни източници. Не трябва да забравяме обаче, че когато сами си определяме този вид цели, всеки трябва да се ангажира с тях. Това е проблем в цяла Европа: налице са добри цели, но държавите-членки не се ангажират с тях.

Разбира се, трябва да се надяваме, че когато става дума за ефективно използване на енергията, това няма да се ограничава само в Европа, а ще се прилага по-широко. Очевидно няма случай, в който може да се позволи енергийната ефективност и енергоспестяването да попречат на конкуренцията: също така трябва да се гарантира, че сме в състояние да се конкурираме на глобалните пазари, като по този начин се гарантира просперитета и конкурентоспособността в Европа. Както казах, важно е да се придържаме към поетите от нас ангажименти.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че Европейският съюз не може да отстъпи от енергийното предизвикателство, което ще реши съдбата на планетата.

Трябва да разсеем мита, че икономическото развитие на дадена държава е тясно свързано с увеличение на потреблението на енергия. Европа трябва да постави началото на нов устойчив икономически модел въз основа на по-ниска употреба на ресурси, включително енергия, с по-голяма производителност. Ето защо трябва да прекъснем връзката между икономическия растеж и увеличението на количеството енергия, продавано на промишлеността и обществеността, и вместо това да го свържем с увеличение на енергийните услуги, които създават заетост и енергийна ефективност.

Поради тези причини аз считам, че енергийната ефективност представлява приоритет за бъдещето на Европейския съюз, в икономически и екологичен план, и се надявам, че Комисията незабавно ще предприеме необходимите мерки за прилагане на задължителни цели, определени от Парламента днес.

  Sirpa Pietikäinen (PPE). - (FI) Г-н председател, аз гласувах за една по-обвързваща и амбициозна политика в този план за действие относно енергийната ефективност и съм много доволна от окончателната позиция на Парламента по този въпрос.

Изменението на климата няма преди всичко да бъде предотвратено само чрез наличието на международни ангажименти или декларации: необходимо е практическо решение за постигане на целите за намаление на емисиите. По-добрата енергийна ефективност е много важен голям проект в това начинание. За да можем да я постигнем, е необходима много широка и всеобхватна политика за подобряване на енергийната ефективност и, ако е необходимо, с финансови стимули, която да включва и санкции. Този план за действие е стъпка в тази посока.

***

  Председател. − Г-н Silvestris, ръкопляскате ли ми, или искате думата за процедурен въпрос по време на обясненията на вота? Това е удивително, но продължете.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, можете да видите, че ръкопляскам, като същевременно използвам възможността да взема думата.

Г-н председател, възнамерявате ли също така да предприемете стъпка срещу членовете на Парламента, които имат късмета да използват наличното им време, за да обидят правителствата на своите държави?

Във Ваше присъствие, наш колега току-що обиди италианското правителство, което вчера получи вот на доверие от италианския парламент и също така се радва на доверието на италианската общественост. Въпросният член на Парламента може да не харесва това, но това си е неин проблем, който може да обсъди с приятелките си. Този член на Парламента използва времето си тук, за да обиди правителството на своята държава, която е и моя държава, вместо да обясни вота си.

Г-н председател, бих искал да Ви попитам дали възнамерявате да толерирате тези неща въпреки Правилника за дейността, защото ако това е така ще присъствам на всички обяснения на вота в бъдеще, за да говоря в подкрепа на правителството, което законно ръководи Италия, с консенсус на държавата и парламента й.

  Председател. − Надявам се, че оценявате факта, че Ви позволих да се изкажете, въпреки че не повдигнахте наистина процедурен въпрос. Моята работа не е да следя какво решават членовете на Парламента да говорят. Моята работа е да гарантирам, че те говорят в рамките на отделеното им време и не се прекъсват един другиго, бих казал, по един доста груб и шумен начин. Така че, благодаря Ви за забележката. Настоявам, поне когато сесията е под мое председателство, членовете на Парламента да се държат цивилизовано помежду си и ще се опитам да следя времето възможно най-добре. Казаното от членовете на Парламента в залата, в демократичен форум като този, си е тяхна работа, не моя.

***

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, бих искал да направя няколко забележки по темата.

(EN) Смятам, че в борбата срещу изменението на климата досега почти изцяло се обръщаше внимание на възобновяемите енергийни източници, които очевидно са много важни. Може обаче да се направи още много в областта на енергийната ефективност и ето защо приветствам този доклад.

В областта на сградите може да се направи още много, особено във връзка с тази сграда, сградите в Брюксел и още много обществени сгради. Много е важно да ги направим по-енергийно ефективни. Същото се отнася до толкова много превозни средства. Толкова много дизелов мотори с огромен разход на гориво. Производителите трябва да бъдат принудени да ги направят по-енергийно ефективни.

Искам обаче да похваля една група. В моята държава учебните заведения вършат фантастична работа в областта на схемата „Зелен флаг“. Това трябва да бъде признато и насърчено, защото чрез тях те достигат до децата и до техните родители и създават положителна нагласа.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Reimer Böge (A7-0367/2010)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Бюджетната практика на Европейския съюз отговаря на определени принципи, включително този на специализацията. Това означава, че сума, разпределена за определена политика, може да бъде използвана само за тази политика. Този принцип, заедно с други принципи, гарантира доброто финансово управление на Съюза. Той обаче води също така до определена липса на гъвкавост в бюджета. Годишният бюджет, а дори в още по-голяма степен и многогодишната финансова рамка не могат да предвидят всички разходи, които Съюзът ще се наложи да направи. Поради тази причина вече няколко години съществува инструмент за осигуряване на гъвкавост. Той се състои от финансов резерв, чиито размер е включен в бюджета за всяка година. Той дава възможност за финансиране на политики и проекти, разходите по които е било невъзможно да бъдат предвидени. Докладът на моя колега г-н Böge препоръчва този инструмент да бъде използван за финансирането на програмата „Обучение през целия живот“, програмата „Конкурентоспособност и иновации“ и за финансовата помощ за Палестина. Тъй като това са три области, в които считам, че Съюзът ще допринесе за положителен резултат, не се поколебах да подкрепя този текст.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Съгласен съм с решението на Европейския парламент да разпредели допълнителна финансова помощ за изпълнение на програмите „Обучение през целия живот“, и „Конкурентоспособност и иновации“ през 2011 г. Целта, предвидена в Лисабонската стратегия, за превръщането на Европейския съюз в икономика, която е конкурентоспособна в световен мащаб, и в икономика на знанието, основана на устойчиво икономическо развитие и нови работни места, стремяща се към по-добро социално приобщаване, може да бъде постигната чрез изпълнение на тези програми.

За да се повиши глобалната конкурентоспособност на Европейския съюз, специално внимание следва да се обърне на малките и средните предприятия и да им се осигурят необходимата помощ и финансова подкрепа. Също така инвестиции в „зелени“ иновации и развитие на научноизследователската дейност ще насърчи използването на възобновяеми енергийни източници, което ще улесни създаването на нови устойчиви работни места в различни сектори, включително енергетика, производство и транспорт.

  Bastiaan Belder (EFD), в писмена форма. − (EN) Докладът Böge относно използването на инструмента за осигуряване на гъвкавост не може да разчита на моята подкрепа. Предложението на Европейската комисия не е подходящо обосновано що се отнася до въпроса защо е необходимо това допълнително финансиране. Освен това като цяло се отнасям доста критично към използването на инструмента за осигуряване на гъвкавост. Препоръчително е да бъдат намалени други бюджетни редове, за да се осигури възможност за финансиране на бюджетни редове, за които се представят обосновани допълнителни нужди от финансиране.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Инструментът за осигуряване на гъвкавост предвижда възможността за финансиране на ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в границите на максималните налични тавани съгласно една или повече функции от многогодишната финансова рамка. Поради тази причина използването на инструмента в рамките на бюджета за 2011 г. се обвързва с необходимостта от финансиране на програмите „Обучение през целия живот“ и „Конкурентоспособност и иновации“ – включени в рамката на стратегията „ЕС 2020“ – както и осигуряването на средства за финансова помощ на Палестина, мирния процес и Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA). Предвид важността на тези програми, възнамерявам да гласувам в подкрепа на предложението.

  Mario Mauro (PPE), в писмена форма. − (IT) Парламентът безспорно трябва да одобри доклада на г-н Böge относно мобилизирането на инструмента за осигуряване на гъвкавост за програмата „Обучение през целия живот“ и програмата „Конкурентоспособност и иновации“, и за Палестина. Съгласен съм, че съществува необходимост и съответно разпределяне на допълнителни разходи, превишаващи таваните за функции 1 и 4. Предвид текущото икономическо положение тези разходи за жизненоважни поради множество причини – за борба с кризата, а също и за международния ни авторитет.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Неприемливо е в един текст да бъде включено финансирането на помощ за Палестина, европейски програми за образование и обучение и програми, насочени към повишаване на конкурентоспособността и свободната конкуренция. Очевидно това се прави злонамерено. Подобно съчетание ме принуждава да се въздържа. Отново подчертавам пълната си подкрепа за каузата на палестинския народ.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на доклада, за да се гарантира мобилизирането на средства на Европейския съюз в размер на около 70 млн. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и за плащания от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за природните бедствия в Португалия, която кандидатства за финансиране във връзка с бедствие, причинено от свлачища и наводнения на остров Мадейра, а също и за Франция, която подаде заявление след бедствие, причинено от урагана „Ксинтия“. Смятам, че трябва да демонстрираме подкрепата си за тези държави-членки, за да могат да предприемат мерки и да сведат до минимум последиците от тези природни явления. Фондът „Солидарност“ на Европейския съюз беше създаден, за да покаже на практика солидарността на Европейския съюз с населението на регионите, засегнати от бедствия. Подкрепих този доклад, тъй като считам, че се стреми към мобилизирането на средства именно в тази насока и следователно целта му е да използва целесъобразно наличния механизъм.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Сумите, посочени в този доклад, са напълно нереални. Освен факта, че текущата финансова рамка ще трябва да бъде достатъчна за осигуряването на средства за тези цели, за да бъде възможно увеличение, планираните суми са далеч по-малки. Приспособяването на финансовата рамка към предложенията в доклада няма да увеличи гъвкавостта на Съюза, а ще я ограничи. Именно поради тази причина гласувах против доклада.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Преди всичко искам да изразя задоволството си от факта, че Европейският парламент и Съветът постигнаха споразумение относно финансирането на програмите „Обучение през целия живот“ и „Конкурентоспособност и иновации“. Искам да насоча вниманието ви по-специално към програмата „Обучение през целия живот“. Тя се състои от четири секторни програми. Считам, че от особено значение е програмата „Еразъм“, която улеснява мащабния обмен на студенти. Това е изключително важно както в областта на придобиването на нови знания и умения, така и при осъществяването на нови контакти и опознаването на културите на държавите-членки. По отношение на младите хора в училищна възраст, сходна роля има и програмата „Комениус“.

Тези програми не само носят ползи за европейската икономика, но също така гарантират формирането на европейско съзнание, основано на наднационална мрежа от контакти. На тези програми следва да бъде отдадено приоритетно значение, независимо от състоянието на бюджета, защото те представляват инвестиция, която ще донесе ползи за Европейския съюз в множество области – не само в икономиката, но и в културата и политиката. Решението за оказване на помощ на Палестина е съществено поради други причини, но него също считам за обосновано.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Европейската комисия внесе предложение за мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост като част от нова бюджетна „маневра“ за 2011 г. след провала на помирителната процедура. Подкрепих доклада преди всичко защото увеличаването обхваща две програми, а именно „Обучение през целия живот“ и „Конкурентоспособност и иновации“ (CIP), които заслужават най-мащабна подкрепа и най-много ресурси от Европейския съюз. Инструментът за осигуряване на гъвкавост е предвиден в междуинституционалното споразумение за бюджетната дисциплина. След споразумение между двата клона на бюджетния орган (Европейският парламент и Съветът), той позволява финансиране, превишаващо таваните, определени във финансовите перспективи, за нужди, които не могат да се предвидят към момента на изготвяне на многогодишната финансова рамка, в максимален размер на 200 млн. евро. Това е важен резултат за Европейския парламент, тъй като бележи успех в диалога със Съвета по въпросите на бюджета.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Искам да одобря споразумението, постигнато по време на помирителната процедура, свързано с използването на инструмента за осигуряване на гъвкавост за финансиране по-специално на програмата „Обучение през целия живот“. Считам, че е от жизненоважно значение за Европейския съюз да инвестира в развитието на качествено образование и обучение и в насърчаването за постигане на високи резултати. Само стриктност и качествено обучение могат да направят Европа по-конкурентоспособна.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. позволява мобилизирането на инструмента за осигуряване на гъвкавост с цел финансиране на ясно определени разходи, които не могат да се финансират в границите на наличните тавани за една или повече функции от многогодишната финансова рамка. За бюджета за 2011 г. са необходими допълнителни разходи, превишаващи таваните за функции 1а и 4. Затова се предлага мобилизиране на инструмента за осигуряване на гъвкавост в съответствие с точка 27 от Междуинституционалното споразумение. Сумите, които трябва да се мобилизират, са следните: 18 млн. евро за програмата „Обучение през целия живот“ по функция 1a; 16 млн. евро за програмата „Конкурентоспособност и иновации“ по функция 1a; 71 млн. евро за Палестина по функция 4. На двата клона на бюджетния орган се напомня, че решението по горепосочения въпрос не може да бъде публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз по-късно от датата на публикуването на бюджета за 2011 г.

Проект за общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, във вида, изменен от Съвета

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Бюджетът на Общността за 2011 г. предвижда 141,8 млрд. евро в общите задължения и 126,5 млрд. евро в реални плащания. Към приоритетите на Парламента в настоящия бюджет се отнасят утвърждаването и засилването на финансирането на образованието и иновациите. Така по функция 1а – Конкурентоспособност за растеж и заетост, има увеличение с 18 млн. евро за програмата „Учене през целия живот“, а по функция 3б – Гражданство, има 3 млн. евро повече за програмата „Младежта в действие“.

Доволен съм от ангажимента, поет от следващите четири председателства на ЕС (правителствата на Унгария, Полша, Дания и Кипър) за участие на Европейския парламент в бъдещи разговори и преговори, отнасящи се до следващата многогодишна финансова рамка (МФР).

Приветствам ангажимента на Европейската комисия в края на юни 2011 г. да представи официално предложение, гарантиращо, че въпросите, свързани със собствените ресурси, ще се обсъждат по едно и също време с МФР. Участието на Европейския парламент в обсъждането на тези въпроси е предвидено и в Договора от Лисабон (член 312, № 5, 324 и 311).

Надявам се, че необходимостта от единодушие в Съвета относно приемането на следващата многогодишна финансова рамка и новите собствени ресурси не означава блокиране.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Между Съвета и Европейския парламент беше постигнато споразумение относно бюджета за 2011 г. Гласувах за приемането на бюджета, като имам предвид политическите и институционалните принципи, които той предлага, например засилване на ролята на Европейския парламент в преговорите за новата финансова рамка след 2013 г. и участие в разискванията относно новите източници на приходи, в това число и относно европейския данък. Допълнително предимство на бюджета е по-голямата му гъвкавост при непредвидени обстоятелства. Избегнахме опасността да се действа на основата на временен бюджет, което до голяма степен би парализирало работата на Съюза. Подобно положение щеше да е особено вредно в момент, когато е необходимо активно да се борим с икономическата гриза и да приведем Договора от Лисабон в изпълнение. За това допринесе и позицията на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Приемането на бюджета за 2011 г. свидетелства, че постигането на съгласие в рамките на Европейския съюз е възможно. Проектът на финансов план за 2011 г. беше приет и гласуван благодарение на добрата воля на всички институции, участващи в създаването му. Това споразумение следва да бъде особено приветствано, защото процедурите по вземане на решения, произтичащи от влизането в сила на Договора от Лисабон, са нови и за пръв път в историята при вземането на съвместно решение относно разходите Европейският парламент беше равен със Съвета и Европейската комисия. Бюджетът не е идеален и не мисля, че разходите бяха разпределени по разумен начин и че покриват всички приоритети на Европейския съюз. При гласуването за приемането на бюджета за 2011 г. изразих подкрепата си за по-нататъшното развитие на идеята за европейската интеграция.

Доклад: Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Helga Trüpel (A7-0369/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като в бюджета на Общността за 2011 г., представен от парламентарната комисия по бюджети по време на месечната сесия, е предвидено увеличение на финансирането за определените от Европейския парламент приоритети, като образование, нововъведения, мирния процес в Близкия изток и Палестина, програмата за учене през целия живот, научноизследователската програма „Хора“ и програмата за конкурентоспособност и нововъведения. Аз поздравявам Парламента, Съвета и Комисията и за постигнатата договореност, че ако са необходими допълнителни средства за изпълнение на правните задължения на Европейския съюз, през 2011 г. ще има коригиращи бюджети предвид факта, че съгласно закона бюджетът на Съюза не може да има дефицит. Освен бюджета Парламентът има определени политически изисквания, свързани с прилагането на правилата, залегнали в Договора от Лисабон, а именно по отношение на новата система на собствените ресурси, като във връзка с това е добре да се знае, че Европейският съвет обяви вече, че към края на юни 2011 г. ще представи формална инициатива, която да гарантира, че предложенията, отнасящи се до собствените ресурси, ще се обсъждат едновременно с бъдещата финансова перспектива.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. − (EN) Аз гласувах за резолюцията и подкрепих бюджета на Европейския съюз за 2011 г. Приветствам споразумението, постигнато между Съвета, Комисията и Европейския парламент и се надявам, че ще имаме устойчив бюджет, който ще се прилага в пълна степен и по предвидим начин от началото на финансовата година. С приемането на това решение Европейският парламент осигурява финансиране и приемственост на бюджета, одобрен от Съвета и комисията по бюджети. Убедена съм, че трябваше да се отпуснат повече средства за образование, научни изследвания и иновации, тъй като Европейският съюз трябва да увеличи своята ефективност и конкурентоспособност, за да може да излезе от финансовата и икономическата криза. За да постигне тази цел, Европейският съюз трябва да изработи дългосрочна стратегия и бюджетът трябва да бъде част от нея.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Одобрението на бюджета на Общността за 2011 г. от страна на Европейския парламент само няколко дни, след като той го отхвърли, доказва, че цялата процедура е жалка игра за отклоняване на вниманието от същността на бюджета, което служи по-добре на крупния бизнес в усилията му да прехвърли тежестта на икономическата криза и нарастващите империалистически интервенции върху работниците. В същото време тази добре замислена игра извади наяве сериозната конкуренция между империалистите, както и факта, че органите на Общността се борят за позиция, която да им позволи най-добре да обслужват интересите на плутокрацията след приемането на Договора от Лисабон. Решението беше взето преди известно време, за да се намалят минималните бюджетни кредити, които можеха да се използват от бедни фермери, работници и самонаети лица, и за да се увеличат бюджетните кредити, които се насочват директно към монополни групи, към сектора на услугите, към инфраструктури на граждански и военни интервенции и към преследване и репресиране на работническата класа и народното движение.

Политическите представители на капитала няма да успеят да се спасят от обвинения с подобни трикове. Тяхната роля става все по-ясна с всеки изминал ден. Работническата класа и обикновените хора засилват борбата си срещу политиките на Европейския съюз и буржоазните правителства, като по този начин създават нови перспективи за икономиката, насочена към обикновените хора, която да служи на техните потребности, а не на тези на капитала.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Изготвянето на годишния бюджет за 2011 г. отново стана причина за истински политически преговори между членовете на Европейския парламент и правителствата на държавите-членки. В настоящия контекст на бюджетни съкращения Съветът на Европейския съюз, който представлява правителствата на държавите-членки, искаше да накара Европейския съюз да вземе участие в строгите мерки за икономии, които европейските държави си налагат. Независимо от факта, че Европейският парламент, подобно на Комисията, искаше кризата да се атакува с доброволни политики, той застана на позицията на Съвета, демонстрирайки явна солидарност с държавите-членки. В замяна на тази отстъпка Парламентът поиска да се състои разискване относно ресурсите на Съюза, и по-специално по въпроса за възможността той да разполага със собствени средства независимо от вноските на държавите-членки. Първоначално Съветът прояви непреклонност, но в крайна сметка отстъпи пред нашите законни искания. Това е причината, която даде възможност на мен и други членове на Парламента да дадем своето одобрение на бюджета, чиято цел е ограничена в краткосрочен план, но все пак позволява да бъдат разкрити бъдещи перспективи за политиките на Европейския съюз.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Аз гласувах в подкрепа на приемането на бюджета за 2011 г. Той получи стимул от новите процедури, предвидени в Договора от Лисабон. Дългите и трудни преговори за постигане на споразумение по бюджета за 2011 г. показват, че с влизането в сила на новите бюджетни принципи ние ще бъдем принудени да търсим разумни институционални компромиси в най-важните области от политиката на Европейския съюз. За първи път, откакто новият договор влезе в сила, Европейският парламент използва дадените му правомощия, за да участва пълноценно в съставянето на бюджета на Европейския съюз. Първият неуспешен опит да се постигне споразумение и да се включат основателните искания на Европейския парламент извади наяве конфликт, който все още съществува между институциите, а не би следвало да е така, тъй като се възпрепятства ефективното междуинституционално сътрудничество. Целта на всички институции на Съюза е да се гарантира, че споразуменията, които са от особено значение за целия Европейски съюз и неговите граждани, се приемат колкото може по-гладко. Ето защо аз смятам, че в бъдеще трябва да има фундаментални промени в принципите на работа на самите институции, а включването на Европейския парламент във всички етапи на преговорите, по-специално в преговорите по бюджета, трябва да се разглежда като изключително важно за прилагането на принципа на представителната демокрация.

  Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз трябва да си осигури бюджет, който отговаря на неговите цели. Той не бива да позволява да бъде завладян от кризата, а да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен. С Договора от Лисабон Парламентът си осигурява равнопоставено третиране със Съвета и постига успехи като активна сила. Аз гласувах за бюджет 2011, защото ние имаме задължение като членове на Европейския парламент да дадем на Европа ясна политическа посока. През 2011 г. Европа ще запази своите приоритети. Тя ще може да преразглежда в посока нагоре своите финансови потребности с цел упражняване на новите си правомощия. Въпреки трудните икономически условия Парламентът успя да си завоюва от държавите-членки твърд ангажимент относно бюджета.

По предложение на Парламента през 2011 г. Комисията ще започне обсъждане на различните видове собствени ресурси – ресурси, от които Европа се нуждае, за да гарантира финансовата си независимост за в бъдеще. Въпреки това съм сериозно загрижен, че Парламентът не е постигнал консенсус относно допълнителното финансиране, от което ще се нуждае проектът „ITER“ от 2012 г. Експерименталният термоядрен реактор, водещ проект в международните изследвания и европейския научен динамизъм, би могъл да се облагодетелства от неизползваните средства от излишъка в бюджета за 2011 г.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Парламентът, след като се справи добре със задачите си по време на преговорите със Съвета относно бюджета за 2011 г., относно условията за изготвянето на следващата многогодишна финансова рамка и въпроса за собствените ресурси на Съюза, загуби битката. С приемането на бюджета за 2011 г. по време на декемврийската сесия ние показахме, че Съветът е бил прав. Нашите опасения не бяха свързани с числата в бюджета, а по-скоро с политическите искания. Ние не сме забравили нашите седем искания, приети по време на предишната месечна сесия. Положителен е фактът, че Комисията ще представи и предложение по въпроса за собствените ресурси през пролетта на 2011 г. Парламентът ще участва в тези обсъждания, както и в разискванията по изработването на финансовите перспективи. Условията обаче тепърва ще бъдат уточнявани, поради което борбата за налагането на съвместно вземане на решения в тази област е в самото начало.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Приемането на бюджета на Европейския съюз за 2011 г. от страна на Парламента показва, че когато има диалог между Комисията и законодателния орган, решаването на въпросите може да бъде от взаимна полза. Комисията осъзна, че Европейският парламент вече играе по-голяма роля за финансите на Съюза, и реши, макар и късно, да се съобразява с това положение. От практическа гледна точка бюджетът остава в границите, определени от Съвета, но в същото време той включва и някои от законодателните приоритети. Преди постигането на това споразумение ние бяхме в странна ситуация – имахме всякакви стратегии и програми, но те не се вписваха в бюджетните прогнози за следващата година. Тези стратегии и програми не могат да останат само на хартия, защото те биха служили само за да се види непоследователността и липсата на доверие в актовете, приети от самия Европейски съюз.

Очевидно е, че не можеш да развиваш програми в подкрепа на младите хора, иновациите и изследователската дейност и да претендираш, че си активен участник в световната външна политика без средствата, предназначени за финансиране на всички тези планове. Парламентът успя да убеди Съвета за необходимостта от извършване на редовни оценки на предимствата на новото законодателство и неговото финансиране. Като представители, избрани пряко от гражданите на Европейския съюз, за нас е много важно данъкоплатците да виждат, че техните пари се изразходват разумно.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз съм доволна от одобрения днес бюджет, тъй като той запазва приоритетните позиции, приети от Парламента през октомври, което стимулира ключови области, като образованието, младежта, научните изследвания и иновациите. Важно е да се осигури на Европейския съюз устойчив бюджет, който да може да се прилага последователно и предвидимо от началото на финансовата година за разлика от системата от временни суми от една дванадесета, която би поставила на риск изпълнението на политиките му. Също толкова важно е да се стремим към бюджет, който е далновиден в криза и подкрепя области, които допринасят за икономическия растеж и за повече и по-добри работни места, като например наука и иновации. Икономическото възстановяване в Европа ще бъде възможно само с амбициозен бюджет.

  Frédéric Daerden (S&D) в писмена форма. – (FR) Бюджетът за 2011 г. беше гласуван с отговорност, огорчение и убеденост. Отговорност: групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите и Парламентът поеха своята отговорност, като гласуваха в подкрепа на бюджета, за да се избегне институционална криза и използването на системата от временни суми от една дванадесета. Огорчение: съвместното вземане на решения по бюджетни въпроси е изгубена битка. Независимо от направените от Парламента отстъпки някои държави-членки, които за разлика от мен не вярват в допълнителните предимства на европейския бюджет, остават непреклонни. Убеденост: бъдещето на Съюза зависи от новите собствени ресурси и данъка върху финансовите трансакции. Ние имаме нужда от Комисията и от нейната ангажираност по този въпрос, ако искаме да превърнем тази основна цел в реалност. Ние имаме нужда от проекта „Улесняване на търговията и транспорта“, както и от бюджета за 2011 г., и поради това аз се въздържах при гласуването на изменението, предложено повторно от Зелените и касаещо този въпрос, който беше важен, но пренебрегнат. Проектът „Улесняване на търговията и транспорта“ е твърде важна тема, за да се отнасяме несериозно към нея, разработвайки политически стратегии за внасяне на изменения, чиито истински автори не сме ние, и да предвиждаме бюджетни редове, равни на нула. Първоначално предложеното от социалистите изменение имаше за цел да придвижи напред разискването по време на бюджетната процедура, но ако го бяхме приели днес, това щеше да означава, че гласуваме за Съюз без бюджет.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах за бюджет с почти нулево увеличение спрямо 2010 г., за да покажем, че Парламентът може да прояви зрялост и отговорност в условията на икономическа криза, която парализира дейността на националните правителства. Не е редно да започнем да увеличаваме бюджета за 2011 г. във време, когато повечето държави-членки навлизат в период на затягане на бюджетния контрол. Аз изразявам задоволството си, че трудните преговори по този въпрос между различните институции доведоха до компромис и ние успяхме да избегнем криза с бюджета за 2011 г.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно новия проектобюджет за 2011 г., защото той стабилизира финансирането в области, които бяха дефинирани като приоритетни от Европейския парламент, като например образование, иновации, конкурентоспособност и солидарност за растеж и заетост, както и опазване и управление на природните ресурси.

  Göran Färm (S&D), в писмена форма. − (SV) Ние, шведските социалдемократи, днес гласувахме в подкрепа на проекта на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година. Това е бюджет на ограничения, но той съдържа и важни инвестиции в научни изследвания, инициативи за младите хора и помощ, необходима за Палестина, както и създаване на нова служба за външна дейност на Европейския съюз и нови органи за финансов надзор.

Ние обаче се въздържахме от гласуване както по текста, така и по предложените бюджетни редове, свързани с новите собствени ресурси на Съюза. Одобряваме прегледа на системата на собствените ресурси на ЕС и оценката на данъка върху финансовите трансакции, но считаме, че понастоящем имаме твърде малко информация, за да можем да си изработим последователна позиция по този въпрос.

Независимо от формата, която може да приеме новата система за приходите на Европейския съюз, ние бихме желали да подчертаем, че тя трябва да е неутрална в бюджетно отношение и да зачита правомощията на държавите-членки в областта на данъчното облагане.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Бюджетът за 2011 г. ще бъде първият бюджет на Европейския съюз, който ще бъде приет след влизането в сила на Договора от Лисабон. Въпреки че споразумението по него, до което стигнахме в рамките на новата процедура на съвместно вземане на решения, не дава отговор на всички опасения на Европейския парламент, то е основата за общото разбиране на бюджетните приоритети за Европейския съюз. В светлината на новите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, от съществено значение става намирането на възможности, позволяващи на Комисията да направи промени в бюджета, когато заделеното финансиране е недостатъчно за постигане на стратегическите цели, а именно тези в рамката на приоритетите, заложени в стратегията „ЕС 2020“.

По същия начин задачата на Европейския парламент и на Съвета ще бъде да намерят обща основа за бърз и ефективен отговор, което ще създаде условия за по-равноправен и конкурентоспособен Европейски съюз, способен да се справи с новите предизвикателства.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Резултатът от разискването по бюджета за 2011 г. беше предвидим, имайки предвид отговорностите на Съвета и основните политически групи в Парламента, както по отношение на дефинирането и приемането на настоящата многогодишна финансова рамка, така и по отношение на одобряването на следващите бюджети, които настоящият трябва да покрие.

Но това, което споразумението за бюджета не отстранява, а всъщност засилва, са многото причини, които са опасни за бюджета и не са отчетени от нас. Предвид влошаването на икономическата и социалната криза, безработицата и условията на живот на милиони хора, за което в голяма степен допринасят плановете за истински социален тероризъм, който Европейският съюз възнамерява да наложи на държавите-членки, всички ние ще открием още веднъж какво е истинското значение на прехвалената европейска солидарност: бюджет, който не излиза от рамките на 1% от БНД (брутния национален доход) на Общността, неспособен да изпълнява функцията си за преразпределяне на богатството, неспособен да гарантира икономическа и социална кохезия, като това без съмнение ще задълбочи вредните последици от политиките, следвани от Европейския съюз. Още веднъж повтаряме, че съществува алтернатива на този бюджет и тя е не само възможна, но действително необходима. Алтернатива, която ще предполага значително стабилизиране на бюджета на Общността на основата на справедливи вноски на държавите-членки в съответствие с техния БНД.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Аз приветствам споразумението между Европейския парламент и правителствата на 27-те държави-членки най-вече поради факта, че ако нямаме такова споразумение, плащанията, предвидени за ирландските земеделски стопани през следващата година, ще бъдат забавени.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) Опасността от приемането на временен бюджет за 2011 г. мобилизира Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да активизират обсъжданията, резултатът от които – проектобюджетът, който гласувахме днес – може да се смята за прагматичен компромис. Преговорите между институциите доведоха до включването на по-голямата част от предложенията, които препоръча Парламентът. Ние имаме уверенията на Съвета, че той желае да си сътрудничим по време на установяването на финансовата рамка за 2014–2020 г., което се явява практическо приложение на разпоредбите на Договора от Лисабон. Парламентът постигна споразумение по този въпрос и с министър-председателите на Унгария, Полша, Дания и Кипър, с други думи, с онези държави-членки, които в следващите две години ще поемат председателството на Съвета на Европейския съюз. Ние сме доволни също така, че Съветът взе решение да поддържа механизма за гъвкавост на бюджета на Европейския съюз на равнище от 0,03% от БВП на Съюза. Тези средства ще позволят финансирането на жизненоважни разходи, които не са предвидени по време на преговорите по предходната финансова рамка, като например Европейската служба за външна дейност и системата „Галилео“. Отстъпка от страна на Парламента е отлагането на разискването относно бъдещите източници на финансиране за Европейския съюз – нещо, за което Европейската комисия също призовава. Идеята за облекчаване на националните вноски в бюджета на Съюза беше провалена в резултат на непоколебимата опозиция в лицето на група държави-членки, които се бояха от реакцията на общественото мнение. Ние несъмнено ще се върнем към това разискване през лятото на 2011 г., когато Комисията ще представи няколко нови възможности за финансиране на Европейския съюз.

  Julie Girling (ECR), в писмена форма. − (от името на делегацията на Консервативната партия от Обединеното кралство) (EN) Консерваторите от Обединеното кралство гласуваха днес против увеличението на бюджета от 2,9%, защото според нас не е редно членовете на Парламента да искат увеличаване на разходите в европейския бюджет поради факта, че националните капитали търсят начини за съкращаване на дефицитите си или подобряване на фискалното си положение. Бюджетът на Европейския съюз не може да се използва, както твърдят някои колеги, като допълнение към националните бюджети във времена на строги мерки за икономии; той трябва по-скоро да отразява трудната ситуация, в която се намират държавите-членки на Европейския съюз. Поради тези причини консерваторите първоначално предложиха изменение, изискващо дългосрочно замразяване на плащанията на равнището от 2010 г. – мярка, която ще даде в голяма степен увереност на гражданите, че Европейският съюз дава своя принос за налагането на контрол върху дългосрочните публични разходи и полагането им на по-устойчива основа.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Днешното приемане на бюджета за 2011 г. разкри двойния провал на Европейския парламент. Приетият бюджет е твърде малък: увеличението от 2,91% е много по-малко от приетото на първо четене (+6%) и от първоначалното предложение на Комисията (+5,8%). Приетите суми са абсолютно същите като предложените без реална възможност Съветът да води преговори, което едва ли е успокоително по отношение на договарянето на бъдещи бюджети. След влизането на Договора от Лисабон в действие Парламентът и Съветът вземат решения по бюджетни въпроси съвместно; тъй като до този момент нямаме никакъв точен ангажимент за ролята, която ние като членове на ЕП ще имаме при подготовката на следващата финансова рамка и за осигуряването на необходимото обмисляне на новите собствени ресурси, рискуваме да позволим на Съвета да стане господар на бъдещето на европейския проект. Така че, като се има предвид позицията на някои държави-членки, съществува реална опасност проектът да бъде провален. Това, което ме тревожи най-много, е отношението, демонстрирано от десните в ЕП, тъй като в началото на преговорите те бяха решени да се откажат от участие до момента, в който започнаха да звънят телефони от държавните и правителствените ръководители. Всеки ще си направи изводи за политическата последователност на такъв обрат.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Приветствам приемането с ясно мнозинство на бюджета на ЕС за 2011 г. Споразумението, постигнато между Европейския парламент и Европейския съвет, позволи да се избегне прилагането на временен бюджет – нещо, което можеше да се отрази отрицателно на европейското сближаване и на селскостопанската политика. Това е особено добра новина за полските местни органи на властта, за селскостопанските производители и предприемачите, които все повече използват фондовете на Съюза, тъй като въпреки икономическата криза плащанията ще нараснат с 2,91% в сравнение с 2010 г. Доволна съм и от приетото от Парламента увеличаване на средствата в приоритетни области, свързани с младежта, образованието, научните изследвания и иновациите.

  Constance Le Grip (PPE) , в писмена форма. – (FR) Гласувах за новия бюджет и съм доволна, че европейските институции най-сетне намериха общ език. С настоящото гласуване Европейският парламент цели да даде на Европейския съюз стабилен бюджет, който може да бъде въведен още от началото на 2011 г., като по този начин се избегне прилагането на системата за „една дванадесета от бюджета“, което би застрашило изпълнението на много европейски политики. Съжалявам обаче за липсата на гъвкавост в този бюджет, както и за избора на определени политически групи, по-специално на социалистите, да застанат на пътя на ITER, единствения фундаментален дългосрочен изследователски проект, в който Европейският съюз има водеща роля, отлагайки гласуването на неговото финансиране. Отказвайки се от 600 милиона евро от кредити, полезни за финансирането на ITER, на фона на кризата, когато европейските държавни средства са ограничени, социалистите показаха своята безотговорност и непоследователност и излагат на риск един стратегически проект, създаващ работни места.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Доволна съм, че независимо от многото усложнения успяхме да достигнем до съгласие и да приемем бюджета на ЕС за 2011 г. във вида, в който е изменен от Съвета. Това е важно не само поради факта, че така беше избегнат временен бюджет, но главно с оглед на факта, че можем да сме сигурни за планирането на разходите, свързани с политиката на сближаване, което е изключително важно за гражданите на ЕС и преди всичко за бенефициерите на европейски фондове. Освен това искам да подчертая, че средствата за политиката на сближаване са увеличени с 10%. Важно е, че достигнахме до политическо споразумение. Така показахме европейска солидарност, което ни осигурява финансова стабилност през 2011 г.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Днес гласувах в подкрепа на бюджета за 2011 г. След продължителни преговори успяхме да постигнем споразумение, което удовлетворява Парламента. Разбира се, Парламентът очаква разпоредбите на Договора от Лисабон да бъдат изпълнени. Договорът предвижда нашата институция да участва в преговорите по следващия дългосрочен бюджет и въпросното изменение следва да бъде прието на всяко ниво. Освен това Парламентът искаше в бюджета за 2011 г. да има известни резерви. Имам предвид сумата от 425 000 евро, заделена в бюджета за 2011 г. за Европейския полицейски колеж (СЕПОЛ), която можеше да бъде освободена само при определени условия. След отказа на Парламента да одобри осигуряването на бюджета на агенцията, тя ще трябва да изпълнява препоръките на членовете на ЕП, така че да бъде взето решение за пълно разпределение на бюджета на СЕПОЛ през 2011 г.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Бюджетът за 2011 г., първият, над който Парламентът имаше право да упражнява контрол, само показа какви малки права има нашето събрание. Неудовлетворено от утвърждаването на неолибералните контрареформи и от това, че работи за финансовите пазари вместо за гражданите, които са го избрали, то дори отива толкова далече, че подписва споразумение само защото е спешно. Няма да съдействам на този недостоен акт с гласа си.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) След напрегнати преговори най-накрая беше постигнато споразумение по бюджета за 2011 г.; бюджетът не е идеален, но въпреки това ще позволи поставените от ЕС цели да бъдат изпълнени. Бюджетът на Общността за 2011 г., приет днес на месечната сесия, укрепва финансирането на приоритетите, определени от Европейския парламент, като образование, иновации, както и мирния процес в Близкия Изток и Палестина.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Като имам предвид многото бюрократи в Европейския парламент, както и в Европейската комисия, настоящата резолюция приближава Европейската общност към добре обмислено и ефективно разпределение на средствата на ЕО с течение на времето. Внимателно прегледах други изявления по доклада и със задоволство установих, че определени лица в Парламента разбират, че парите трябва да се използват навреме, а не със закъснение. Гласувах в подкрепа на доклада.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Както и при последното предложение за увеличаване на бюджета за 2011 г., аз съм против в интерес на гражданите на Европа. Не мога да разбера как може ЕС да си позволява да повишава бюджета си, когато в цяла Европа се въвеждат програми за строги икономии. Последното увеличение се оправдава с влизането в сила на Договора от Лисабон и с новите институции, които той създаде, например Европейската служба за външна дейност. С голяма прозорливост Австрийската партия на свободата гласува против Договора от Лисабон, който, макар че донесе известни ползи, главно доведе до увеличаване на бюрокрацията и на разходите за сметка на гражданите. Затова гласувах против бюджета за 2011 г.

  Elisabeth Morin-Chartier (PPE), в писмена форма. – (FR) Подкрепям вота на Европейския парламент в сряда, 15 декември 2010 г., който на заседанието си в Страсбург прие бюджета за 2011 г. след разискване, проведено във вторник. Приетият бюджет предвижда увеличаване на финансирането за най-важните приоритети, посочени от Парламента, като се съобразява с общите граници, определени от Съвета. По време на преговорите по бюджета колегите ми от Европейския парламент сключиха и споразумения със Съвета и Комисията по редица политически искания по отношение на бюджета.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Проектобюджетът във вида, в който е изменен от Европейския съвет, не отразява напълно нуждите и изискванията, посочени от Парламента, но през първите няколко месеца на 2011 г. Европейският съюз не може да бъде оставен без одобрен бюджет. Ето защо по време на тристранната среща, проведена на 6 декември, Комисията, Съветът и Парламентът достигнаха до споразумение относно бюджета, който може да бъде изпълнен в пълен размер от самото начало на финансовата 2011 г. Гласувах „за“, защото отговорната позиция съответства на усилията на Парламента да даде на гражданите на Съюза достатъчно финансови средства, както беше потвърдено с одобряването на съвместното изявление относно бюджетните кредити за плащания.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, защото смятам, че въпреки че проектобюджетът във вида, в който е изменен от Съвета, не отговаря изцяло на действителната необходимост от устойчив, съгласуван и ефективен бюджет на ЕС, целта на Парламента да осигури на Съюза бюджет, който може да бъде изцяло и предсказуемо изпълнен от началото на финансовата година, беше постигната.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, защото съм съгласен, че въпреки че проектобюджетът във вида, в който е изменен от Съвета, не отговаря изцяло на действителната необходимост от устойчив, съгласуван и ефективен бюджет на ЕС, целта на Парламента е да осигури на Съюза бюджет, който може да бъде изцяло и предсказуемо изпълнен от началото на финансовата година.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Миналият месец беше много знаменателен, тъй като всички политически групи се изправиха срещу предизвикателството да постигнат политическо споразумение не само по бюджета за 2011 г., но и за бъдещото финансиране на ЕС. След целия шум, който вдигнаха по време на преговорите, в последната битка трите основни политически групи отстъпиха. Европейският парламент, въпреки получените нови правомощия, просто пропусна възможността да се наложи като субект, който взема решения по бюджетни въпроси. Писмото на министър-председателя на Белгия, показано ни от белгийското председателство, в което се гарантира, че Договорът ще бъде съблюдаван (sic) и че Парламентът ще участва в бъдещи обсъждания, не дава никакви гаранции за добър политически резултат. Гласуването ни против отразява тази пропусната възможност и клаузата за преразглеждане, която ще последва.

Най-добрият инструмент за постигане на това е да се използва същият метод, както при Конвенцията, да се обединят усилията на европейския и националните парламенти, на националните правителства и на Европейската комисия. Що се отнася до мегапроекта ITER, който изисква и ще продължи да изисква грабителски нива на финансиране, не съжаляваме, че беше отложен. Веднага след като бъде представен за преговори от комисията по бюджети на ЕП, отново ще се опитаме да покажем, че той е само едно пилеене на средства.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) На път сме да одобрим бюджета на ЕС за 2011 г., като за пръв път това става в съответствие с новите разпоредби на Договора от Лисабон. Доволен съм от ролята, която има Европейският парламент по този въпрос и подкрепям основните приоритети на документа, по който гласуваме днес. През 2011 г. трябва да бъде обърнато специално внимание на въпросите на младежта, образованието и мобилността, приоритет, който е взет под внимание във всички части на бюджета. Трябва да инвестираме в младите хора и в обучението на всички европейски граждани чрез програмите „Учене през целия живот“, „Еразъм Мундус“ и мрежата EURES.

Също така е важно да насърчаваме инвестирането в научноизследователската дейност и иновациите, както и ролята на малките и средните предприятия като двигател на икономиката ни. Като се има предвид важността на политиката на сближаване като обединяващ елемент на всички европейски политики, приветствам идеята да бъде включена в документа, който е от основно значение при прилагането на въпросната политика. По тези причини, а и защото смятам, че Европейският съюз преминава през период, изискващ повече усилия, за да стане Европа по-силна и по-конкурентоспособна, като в същото време се запазва необходимостта от засилване на междуинституционалния диалог, гласувам в подкрепа на настоящия проект, представен от Парламента.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. − (DE) Гласувах в подкрепа на доклада. По време на преговорите със Съвета Парламентът прояви упорство. Миналата година, в контекста на Договора от Лисабон, Съветът направи значителни отстъпки пред Парламента. С настоящото решение по бюджета Парламентът се приближи към позицията на Съвета. Изглежда компромисът е конструктивен.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. − (EN) Бюджетът за 2011 г. беше приет в напрегнат и нестабилен момент. Във време, когато сме свидетели на жестоки съкращения в бюджетите на всички държави-членки, по-важно от всякога е да се уверим, че Европа осигурява средства за справяне с последиците от кризата. Ползата от европейското финансиране може да се види в моя избирателен район, където се предоставя помощ на хората, които ще страдат, поради прилаганата в Обединеното кралство система на земеделие чрез отсичане и изгаряне.

В този бюджет има и части, с които не мога да се съглася. Например не мисля, че е уместно да се гласува в подкрепа на разточителните субсидии за селското стопанство и на увеличаването на представителните разходи. Смятам, че в сегашните несигурни времена е важно да ограничаваме разходите. Именно поради това реших да се въздържа от гласуване по бюджета за 2011 г.

  Glenis Willmott (S&D), в писмена форма. − (EN) Лейбъристите в ЕП гласуваха против бюджетния пакет, защото не смятаме, че е уместно във време, когато се в местните обществени разходи се правят тежки съкращения, бюджетът на ЕС да се увеличава.

Определено не подкрепяме начина, по който много правителства подлагат икономиките си на риск, съкращавайки държавните разходи. Това обаче не означава, че автоматично следва да подкрепим едно увеличение на общите разходи на Европейския съюз.

Следващата година Европейският съюз ще има много важна работа, като в редица случаи ще предостави подкрепа на областите, най-силно засегнати от местните съкращения. Смятаме, че когато се налагат нови разходи, ще бъде възможно да се намерят свободни средства, които да се освободят за важни проекти.

Предвид натиска върху местната икономика, настоящите бюджетни преговори могат да убедят лидерите на ЕС да се противопоставят на разточителните разходи на ЕС в някои области, например на селскостопанските субсидии, които често подкопават икономиките на много страни така, че бюджетът на ЕС за международна помощ не може да помогне. Настоящият бюджетен пакет обаче оставя тези субсидии почти недокоснати.

В този контекст лейбъристите от ЕП не могат да подкрепят увеличаването на бюджета на ЕС.

Доклад: Barbara Matera (A7-0353/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Нидерландия е поискала помощ във връзка с 613 случая на съкращения, извършени в две предприятия, развиващи дейност в разделение 46 от NACE Revision 2 („Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“) в регион Северна Холандия в Нидерландия на ниво II по NUTS, гласувах за резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията и със съответните изменения, внесени от Европейския парламент. Освен това съм съгласна, че функционирането и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценяват в контекста на общата оценка на програмите, както и на редица други инструменти, създадени от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г., в рамките на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Помощта за съкратените поради преструктурирания и премествания работници трябва да бъде динамична и гъвкава, за да може да бъде приложена бързо и ефективно. Предвид структурните промени в международната търговия, важно е европейската икономика да може бързо да прилага инструментите за подпомагане на работници, засегнати от такива промени, като същевременно им се даде възможност да придобият умения, необходими за бързото им завръщане на пазара на труда. Ето защо финансовата помощ трябва да се предоставя индивидуално. Важно е да се подчертае освен това, че тази помощ не замества обичайните отговорности на дружествата, нито е предназначена за финансиране и преструктуриране на дружества. Предвид факта, че Нидерландия е подала искане за помощ във връзка с 613 случая на съкращения в две предприятия, развиващи дейност в разделение 18 от NACE Revision 2 („Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“) в регион Северна Холандия, гласувам в подкрепа на доклада, или с други думи, в подкрепа на мобилизирането на средства от ЕФПГ за Нидерландия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Безбройни са жертвите на безработицата, която в много случаи е дългосрочна поради финансовата и икономическа криза, която преживяваме, съчетана с непрекъснатите промени на пазара на труда, породени от изменената структура на световната търговия. ЕФПГ е създаден, за да се реагира в такива ситуации. В конкретния случай говорим за мобилизирането на малко повече от два милиона и петстотин хиляди евро за Нидерландия с цел подпомагане на 613 случая на съкращения, извършени в две предприятия за търговия на дребно между 1 май 2009 г. и 31 януари 2010 г. Като има предвид факта, че след като разгледа заявлението Комисията счита, че то е целесъобразно и че отговаря на всички установени изисквания, препоръчва искането да бъде одобрено. Ето защо го подкрепих.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид социалното въздействие на световната икономическа криза, която засегна особено заетостта, от съществено значение за облекчаване на положението на много европейски граждани и семейства е правилното използване на ЕФПГ, който допринася за повторното им социално интегриране и професионално развитие и едновременно с това създава нова, квалифицирана работна сила, която да отговори на потребностите на дружествата и да даде тласък на икономиката. Именно в този контекст беше разработен планът за намеса за Нидерландия във връзка с 613 съкращения, извършени в две предприятия, развиващи дейност в разделение 46 от NACE Revision 2 („Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“) в регион Северна Холандия в Нидерландия на ниво II по NUTS. Ето защо се надявам, че европейските институции ще затвърдят ангажимента си да приложат мерки за повишаване и подобряване на процента на усвояване на този важен ресурс, какъвто е ЕФПГ, който понастоящем е с много ниски равнища на мобилизиране. Тази година бяха поискани едва 11% от наличните 500 млн. евро.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) ЕС е пространство на солидарност, а ЕФПГ е част от него. Тази подкрепа е изключително важна за подпомагане на безработните и жертвите на преместванията на дружества, които се извършват в епоха на глобализация. Все повече дружества преместват дейността си, като се възползват от по-ниските разходи за труд в редица страни, особено в Китай и Индия, а това оказва пагубно въздействие върху тези страни, които спазват правата на работниците. ЕФПГ има за цел да помага на работници, които са засегнати от преместванията на предприятия, като от съществено значение е да се улеснява достъпът им до нова заетост. В миналото ЕФПГ е използван от други страни и поради това е целесъобразно да се предостави помощ на Нидерландия, която представи искане за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка с 613 случая на съкращения в две предприятия, развиващи дейност в разделение 46 от NACE Revision 2 („Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“) в регион Северна Холандия в Нидерландия на ниво II по NUTS.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) На работниците, които са загубили работата си вследствие на финансовата и икономическа криза, трябва да се предостави възможност да се завърнат бързо в трудовото ежедневие. Държавите-членки са длъжни да вземат подходящи мерки, за да подкрепят тези хора. ЕФПГ предоставя финансиране за тази цел, за което държави-членки могат да кандидатстват. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като мобилизирането на средства от Фонда за Нидерландия е напълно обосновано и всички критерии са спазени.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че Нидерландия е поискала помощ във връзка с 613 случая на съкращения в две предприятия, развиващи дейност в разделение 46 от NACE Revision 2 („Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“) в регион Северна Холандия в Нидерландия на ниво II по NUTS, гласувах в подкрепа на резолюцията, тъй като съм съгласна с предложението на Комисията и със съответните изменения, предложени от Европейския парламент.

Освен това съм съгласна, че:

- ЕФПГ трябва да подкрепи повторното интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и бих искала да заявя отново, че ЕФПГ не замества мерките, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито има за цел да финансира преструктурирането на дружества или отрасли;

- действието и добавената стойност на ЕФПГ трябва да се оценява в контекста на общата оценка на програмите и различните други инструменти, създадени с Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.;

Приветствам предложението на Комисията за установяване на източник на средства, който да е различен от неусвоените средства от ЕСФ в отговор на многократните заявления на Европейския парламент, че е необходимо да се определят подходящи бюджетни механизми за трансфера на средства, при положение че ЕФПГ е създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и финансови периоди.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Напълно съм съгласен с докладчика г-жа Matera, която отбелязва със задоволство, че Комисията продължава да намира източници на бюджетни кредити за плащания, които са алтернативни на неусвоените средства по ЕСФ, в съответствие с често отправяните от Европейския парламент искания.

Съгласен съм също така с докладчика, че избраните алтернативи в последните случаи (бюджетен ред, предназначен за подпомагане на предприемачеството и иновациите) не са задоволителни предвид големите пропуски на Комисията при прилагането на програмите за конкурентоспособност и иновации. В период на икономическа криза тези бюджетни кредити всъщност трябва по-скоро да се увеличат. Поради тази причина докладчикът приканва Комисията да продължи да полага усилия за определянето на по-подходящи бюджетни редове за плащания в бъдеще.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Представеното от Нидерландия искане за помощ от ЕФПГ във връзка с 613 съкращения, извършени в две предприятия, развиващи дейност в разделение 46 от NACE Revision 2 („Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“) в регион Северна Холандия в Нидерландия, отговаря на всички законово установени критерии за допустимост. Всъщност съгласно Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, обхватът на ЕФПГ беше временно разширен, тъй като се очакваше, че ще може да се намеси в ситуации като настоящата, ако като пряк резултат от световната финансова и икономическа криза са налице „най-малко 500 съкращения за период от девет месеца, особено в малки или средни предприятия от един раздел на NACE 2 в един регион или в два граничещи региона на ниво NUTS II“. Поради това гласувах в подкрепа на настоящата резолюция и се надявам, че мобилизирането на средства от ЕФПГ ще помогне на тези работници отново успешно да се интегрират на пазара на труда.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) С това гласуване ЕП: (1) призовава съответните институции да предприемат необходимите действия, за да ускорят мобилизирането на средства от ЕФПГ; (2) припомня ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемането на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са засегнати от съкращения в резултат от глобализацията и финансовата и икономическа криза, и подчертава ролята, която може да играе ЕФПГ при повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда; (3) подчертава, че съгласно член 6 от Регламента за ЕФПГ трябва да се гарантира, че ЕФПГ подкрепя повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда и отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества дейностите, които са отговорност на дружествата по силата на националното право или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах за резолюцията на Европейския парламент относно мобилизирането на ЕФПГ за работниците от сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), които са съкратени в регион Noord Holland в Нидерландия.

Европейският сектор на ИКТ беше засегнат както от световната финансова и икономическа криза, така и от структурните промени на пазара на ИТ в световен мащаб, по-специално поради преместването на производството в Китай и Индия, както това се отразява от индикатор 5 ИКТ.

Индикатор 5 ИКТ е обобщение на основните резултатите от изследването, свързано с бизнес цикъла, разходите и отпусканите за сектора на ИКТ бюджетни средства. Този индикатор за Западна Европа е паднал от около 160 през август 2008 г. на около 30 през април 2009 г.

Нидерландия изготви съгласуван пакет с персонализирани услуги за 613 работници, съкратени от две предприятия на дружеството Randstad, който включва предлагане на подкрепа при прехода от едно на друго работно място, създаване на мобилни центрове, намиране на работа на съкратени работници, предоставяне на професионално обучение и проучване на пригодността за работа. Необходимият общ бюджет възлиза на 3 934 055 евро и на 8 април 2010 г. Нидерландия подаде заявление, за да получи финансова помощ от ЕФПГ в размер на 2 557 135 евро.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. − (DE) Гласувах в подкрепа на проекта за доклад. Още веднъж можем да помогнем на гражданите на ЕС, които са били съкратени, след като предприятието им е изпаднало в затруднено положение, отново да намерят работа.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Това заявление е поредното от многобройните подадени от Нидерландия заявления, които бяха неотдавна одобрени от комисията по бюджети. Разбира се, гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Matera относно мобилизирането на ЕФПГ в подкрепа на гражданите в Noord Holland, които бяха съкратени. Целта на ЕФПГ е да се предоставят средства за подпомагане на отделни граждани, които са загубили работата си поради глобализацията. През последните няколко седмици по време на преговорите във връзка с бюджета правителството на Нидерландия надмина себе си с непреклонния си отговор на справедливата позиция, възприета от Европейския съюз, който винаги е готов на компромис. Тук бих искала да кажа, че изглежда съвместимо с националния подход към политиката, да се кандидатства за десет милиона евро като помощ от ЕС, от една страна, и да се отказва основателна дискусия по предложените от Парламента въпроси, от друга страна.

Доклад: Tadeusz Zwiefka (A7-0360/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. − (LT) Подкрепих резолюцията, защото считам, че в Европейския съюз трябва да има по-активно сътрудничество в областта на приложимото право при развод или законна раздяла. Считам, че регламентът на Европейския съюз в областта следва да бъде с универсален характер. С други думи, въз основа на общите му правила относно стълкновенията на закони, може да се определи, че всяко право е приложимо – това на участващи държави-членки, на неучастващи държави-членки или на държави, които не са членки на Европейския съюз. Съюзът си е поставил за цел да запази и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в която е гарантирано свободното движение на хора и следователно, за да се предостави на съпрузите свободата да избират приложимо право, с което имат тесни връзка или, при липса на избор, за да се приложи това право към техния развод или законна раздяла, то трябва да се прилага, дори и ако не е правото на дадена държава-членка, участваща в засиленото сътрудничество. Увеличаването на мобилността на гражданите изисква по-голяма гъвкавост, от една страна, и по-голяма правна сигурност, от друга страна.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. − (IT) Необходимостта от установяване на ясна и пълна правна рамка по отношение на приложимото право при развод и законна раздяла произтича от спешната нужда да бъдат решени проблемите, възникващи в случай на „международни“ разводи. До момента различията в националните правила не бяха в полза на гарантирането на равни възможности между съпрузите, нито бяха в най-добър интерес на засегнатите деца. Тъкмо обратното – те спомагаха за насърчаване на така наречената „надпревара до съдилищата“. Като медиатора на Европейския парламент по въпросите на деца, чието попечителство се оспорва от родители с различни националности, и въз основана на опита, натрупан в хода на работата ми, заявявам подкрепата си за това предложение за регламент, който ще създаде правна сигурност за въпросните двойки и ще гарантира предвидимост и гъвкавост.

Една от новаторските идеи, съдържащи се в текста на регламента, е възможността за консултация със семеен медиатор преди, по време и след производството за развода. Причината за това е не само, че това лице оказва значителна помощ за осведомяването на двойката за различите форми и условия за получаване на развод, както и за решаването на проблемните въпроси между тях, но и защото така се защитава правото на засегнатите деца, като им се помага да направят правилния и миролюбив избор, който е за доброто на тяхното потомство.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Когато става въпрос за подобряване на координацията между европейските правила относно брачни въпроси, е трудно 27 държави да постигнат съгласие. За щастие, след Договора от Амстердам от 1997 г. държавите-членки, които искат, могат да обединят усилията си и да постигнат напредък в конкретна област посредством „засилено сътрудничество“ така, че да може да се създаде ядро от водещи държави, които да тласнат Съюза напред. Проблемите, пред които са изправени съпрузите, за да бъде признат статутът им в цяла Европа, по-специално при развод или законна раздяла, накара някои държави да обединят усилията си, за да подобрят съгласуваността на националните разпоредби. Наистина очаквам с нетърпение това засилено сътрудничество – в което Франция желае да участва – да бъде приложено на практика. Считам, че тази инициатива е в интерес на обединяването на силите на европейците в област, която засяга всички нас, и в която правната сигурност е от основно значение. Поради тази причина подкрепих предложения регламент за осъществяване на това засилено сътрудничество. В бъдеще това засилено сътрудничество трябва да бъде използвано възможно най-често.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на доклада, защото целта на регламента е да създаде правна сигурност за двойки от различни държави-членки, които желаят да се разделят или разведат, като им гарантира предвидимост и гъвкавост.

В това отношение, приетата инициатива представлява стъпка наред, но може да се съжалява, на първо място, че е пропусната възможността да се разшири приложното поле и то да обхване признаването на бракове, анулиране на брака, попечителство и наследство. Тя също така не включва съществуването на други видове съюзи, като например еднополовите двойки, които са признати в някои държави-членки.

Второ, буди съжаление фактът, че само 15 от 27-те държави-членки са готови да се включат в това засилено сътрудничество, което ще е в ущърб на гражданите на страните, които няма да са част от него.

Поради тази причина се надявам и ми се иска в бъдеще приложното поле да бъде разширено и броят на държавите, участващи в това засилено сътрудничество, да се увеличи: дължат го на гражданите, които представляват.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Подкрепих доклада на Европейския парламент относно засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, защото трябва да бъде установена ясно и изрично правно основание, според което да бъдат съблюдавани правилата, свързани с приложимото право. Искам да подчертая, че една от първостепенните цели на Европейския съюз е запазването и по-нататъшното развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободно движение на хора. В момента нормативната уредба на европейско равнище в случай на развод или законна раздяла при бракове между лица от различни националности е доста неясна по отношение на въпроса кое право следва да се прилага. Поради това често се стига до „надпревара до съдилищата“, при която единият от съпрузите пръв подава молба за развод и по този начин си гарантира, че производството по развод се урежда от законодателството, което според него служи по-добре на неговите интереси. Искам да подчертая, че предложеният нов регламент следва да създаде правна сигурност за засегнатите двойки, както е да гарантира предвидимост и гъвкавост.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Искам да поздравя г-н Zwiefka за изготвянето на този доклад, който има подкрепата ми. Целта на тази мярка е да създаде ясна и пълна правна рамка в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, като предоставя на страните известна степен на автономия. Разнообразният характер на тези правила в държавите-членки на практика може да доведе до проблеми в случай на „международни“ разводи.

Всъщност както и правната сигурност относно определянето на приложимото право при всеки един случай, може да има и „надпревара до съдилищата“, която да гарантира, че производството се урежда от законодателство, което защитава по-добре единият от двамата съпрузи. Поради тази причина Европейският съюз трябва да ограничи тези рискове и недостатъци, като въведе възможността за избор на приложимото право по взаимно съгласие между страните. Поради тази причина съм съгласен с необходимостта на страните да се гарантира справедлива и точна информация, която да им позволи да имат яснота за възможностите, които имат, възможно най-скоро.

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Съгласно Договора от Лисабон, държавите-членки могат да участват в засилено сътрудничество в пространството на свобода, сигурност и правосъдие, и по-конкретно по въпросите на развода и законната раздяла. Този регламент определя засиленото сътрудничество между определени държави-членки (Австрия, Белгия, България, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения и Испания). Основната цел е да бъде изключена възможността за дискриминация, основаваща се на пол, да се гарантират равни възможности за двамата съпрузи, а интересите на детето да бъдат поставени на преден план. Съпрузите често се „конкурират“ за това кой пръв да подаде молба за развод, за да си гарантира, че производството при развод се урежда от законодателството, което по-добре служи на интересите на съответната страна. Целта на този регламент е да подобри правната сигурност на засегнатите двойки и в същото време да гарантира предвидимост и гъвкавост на производството. Подкрепям регламента, макар и той да не засяга към момента Чешката република. Като цяло считам, че въвеждането на този регламент ще даде добър пример за други държави-членки, включително Чешката република. В бъдеще и други държави-членки ще могат да се присъединят към регламента и да се възползват от опита на държавите-членки, които първи са го приложили.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението не се стреми да хармонизира материалното право, приложимо по отношение на разводите и законната раздяла, а да създаде хармонизирани норми за решаване на стълкновения на международни закони. Това означава, че трябва да работим в рамката на международното частно право, а не в рамката на материалната рамка на семейното право, в която всяка държава ще продължи да има свое собствено законодателство.

Поради тази причина е важно да помним например, че предложеният регламент, до изменение на член 7.º-A, не изисква от дадена държава-членка да признае за брак – дори с цел неговото разтрогване – акт, който не се счита за такъв от правото на тази държава, или който би бил в противоречие с принципа на субсидиарност. Това обаче няма да може да ограничава правата на хората, чиито съюзи не са признати в дадена държава-членка – въпрос, по който трябва да бъде намерено компромисно решение.

В светлината на горепосоченото мога само да изразя надеждата си, че ще бъде осигурена по-голяма правна сигурност що се отнася до решаване на стълкновение на национални юрисдикции в контекста на семейното право, по-специално във връзка с разтрогването на брак или законна раздяла, като важна стъпка за установяване на пространство на свобода и правосъдие, в което свободата на движение на хора е реалност.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Изразявам задоволството си по повод приемането на този доклад, който следва да даде възможност на двойки от различни държави-членки или такива, пребиваващи в държава, която не е родината им, да изберат правото, което следва да бъде прилагано при развода им.

През 2007 г. в Европейския съюз са дадени един милиона развода, като 13% от тях двойките се състоят от партньори от различни националности. В хода на тези производства европейските граждани са били изправени пред правни проблеми, засягащи тяхната раздяла.

Искам да подчертая, че Португалия участва в процеса на засилено сътрудничество, който ще спомогне за постигането на напредък по въпроса, който беше блокиран в Съвета.

Ще подчертая необходимостта от това този доклад да не доведе до налагане на изискване държавите-членки да признават за брак – дори с цел неговото разтрогване – акт, който не се счита за такъв от правото на тази държава, или което би било в противоречие с принципа на субсидиарност.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) Искам да поздравя докладчика, за това че толкова задълбочено е разгледал един доста труден въпрос като този за избора на приложимото право при развод и законна раздяла. Показател за чувствителността на този въпрос е фактът, че Рим III е първият пример в историята на Европейския съюз за засилено сътрудничество съгласно процедурите, залегнали в Договорите. Следователно териториалният обхват на прилагане на регламента ще бъде ограничен до 14 от 27-те държави-членки на Европейския съюз. Полша не е сред тях. Считам, че въвеждайки принцип, който дава възможност на страните да избират приложимото право при развода, Рим III ще допринесе за по-голяма правна предвидимост и сигурност. Все пак, като се има предвид ограниченото приложно поле на регламента – той ще засегне само приложимото право при въпроси, свързани с международен развод – от съществено значение е също така да се отговори на въпроса кой съд е компетентен да взема решение по конкретен случай.

Този проблем е предмет на друг регламент на Европейския съюз – Брюксел IIa. Поради тази причина и аз като докладчика считам, че е много важно този регламент да бъде преразгледан възможно най-скоро, за да се въведе правилото forum necessitatis. Това ще разсея опасенията на много държави-членки, свързани с това дали съдилищата им ще бъдат принудени да вземат решения по разводи на двойки, които тяхната правна система не счита за сключили брак, което от своя страна ще ги насърчи да възприемат общи европейски принципи в областта на международния развод, а това несъмнено ще улесни много граждани на Европейския съюз.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Ако двама души от различни националности или просто двама души, които вече не пребивават в една и съща държава-членка, планират да се разведат, те следва да знаят кой съд е компетентен и в коя държава. Отсега нататък тези хора в развод скоро ще имат възможност да избират, коя правна система от Европейския съюз ще урежда развода им. Поредната конкретна стъпка в посока към постепенно създаване на „общоевропейско правно пространство“, което засяга пряко ежедневието на всички нас. Макар да приветствам приемането на този доклад и използването за пръв път на така нареченото засилено сътрудничество, изразявам съжалението си, че се наложи използването тази процедура и че не беше постигнато споразумение между всички държави-членки на Европейския съюз. Изразявам надеждата си, че и други държави-членки ще се присъединят към това сътрудничество съвсем скоро.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Чешката република има своите представители в Европейския парламент. Чешката република не се присъедини към механизма за засилено сътрудничество в областта на съвместимост на правилата, приложими спрямо стълкновението на закони. Причина за това е, че Чешката република не счита, че предложението за регламент е необходима мярка за правилното функциониране на вътрешния пазар. Също така Чешката република смята, че регламентът е спорен в светлината на принципа на субсидиарност, тъй като не предлага никаква добавена стойност, която да обоснове факта, че той нарушава разпоредбите на националното семейно право на държавите-членки. Чешката република също така счита, че предложението е спорно в светлината на принципа на пропорционалност, тъй като избраната правна форма на регламента не е подходящ инструмент за гарантиране на съвместимостта на правилата по отношение на стълкновението на закони в областта на международното семейно право. Все пак предвид казаното не считам, че начинът, по който ще гласувам, би възпрял държавите-членки, които са избрали засиленото сътрудничество като инструмент за гарантиране на съвместимостта на правилата по отношение на стълкновението на закони що се отнася до определяне на приложимото право при брачни дела, от това да се придържат към избрания курс.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Предложението за регламент относно засиленото сътрудничество областта на приложимото право при развод и законна раздяла спомага за решаване на често възникващите сложни и чувствителни въпроси, свързани с производства за разводи за валидни бракове, сключени от лица с различни националности. То улеснява развеждащата се двойка и дава възможност на членовете й да изберат приложимото право. То също така значително увеличава правната им сигурност още в самото начало. Тъй като приетото законодателство надхвърля постиженията на правото на общността, прилагането на механизма за засилено сътрудничество е стъпка, която позволява на участващите държави-членки да решат някои от законодателните проблеми на международното сътрудничество, свързани с разтрогването на тези видове бракове.

То предоставя на останалите държави-членки, които не участват на този етап, достатъчна възможност да направят оценка на положителните и отрицателните последици от това предложение за регламент в течение на времето и да обсъдят присъединяването си към него. В продължение на няколко години и при няколко напълно обосновани случая именно международното право беше прилагано при такива производства за развод в Чешката република.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Новият регламент ще даде възможност на международните двойки (двойки от различни националности, двойки, които живеят в различни държави или двойки, които живеят заедно, но в държава различна от родината им) да изберат националното право, което да бъде приложено при техния развод, при условие че един от партньорите има връзка с въпросната държава, например обичайно местопребиваване или националност. Новите правила също така изясняват приложимото право в случай, че между партньорите няма сключено споразумение. Новият регламент например ще даде възможност на испано-португалска двойка, живееща в Белгия, да избере дали приложимото право при развода да бъде това на Португалия, Испания или Белгия.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Разводът е сериозен въпрос. Често пъти има счупени чинии и разделена собственост. Искрено се възхищавам на идеализма на докладчика Tadeusz Zwiefka. Какво се случва, ако германският съпруг желае да се разведе в Германия, но съпругата му иска да се разведе в Сицилия, защото майка й е сицилианка? Как ще разделите прахосмукачка и миялна машина, ако няма споразумение? Идеята е добра, но трябва да се обмисли още. Деветдесет процента от разводите са свързани с трагедия и скандал. Подкрепям текста, но нека разгледаме детайлите, когато разискваме такъв вид документ. Трябва ни закон, а не правила.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Раздялата и разводът винаги са били трудни и са свързани с цяла поредица от правни последици. Нещата значително се усложняват, когато съпругът и съпругата са от различни държави. Търсихме решение в Европейския съюз, но единствено успяхме да се договорим за процедура на засилено сътрудничество, което облекчава донякъде положението на засегнатите страни – с други думи, на двойките от различни държави-членки на Европейския съюз, които се развеждат. Обхватът на тази процедура не е конкретизиран и поради тази причина не е и напълно ясен.

Разбира се сътрудничество не означава, че съдебни решения като тези в случай на развод трябва да бъдат признавани в държава-членка, в която няма правна разпоредба за това. Съответно процедурата не трябва да предоставя възможност за принуждаване на държавите-членки да признават еднополови партньорства по заобиколен начин. Също така е обърнато и малко внимание на правата на родителите в случай на трансгранични раздели. Поради тази причина гласувах „въздържал се“.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Подкрепих доклада, защото считам, че трябва да бъде установена ясна и пълна правна рамка по отношение на приложимото право при развод и законна раздяла. С въвеждането на член 3, буква а) за пръв път на съпрузите се дава възможност по взаимно съгласие да определят приложимото право при производството за развод. Считам също така, че следва да гарантираме, че партньорите ще направят компетентен избор, с други думи, че и двамата съпрузи са били надлежно информирани за конкретните последици от техния избор. Във връзка с това трябва да се гарантира, че информацията е точна и пълна. Считам, че е важно да бъде защитена връзката на двойката, за да може актът на разделянето да се осъществи по ясен, прозрачен и взаимноприемлив начин между двете страни, които по този начин се превръщат в равнопоставени страни, вземащи решение.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Португалия наред с още 13 държави-членки на Европейския съюз (Испания, Италия Унгария, Люксембург, Австрия, Румъния, Словения, България, Франция, Германия, Белгия, Латвия и Малта) участва в първото изпитание на засиленото сътрудничество в историята на Европейския съюз. Това засилено сътрудничество се прилага в областта на приложимото право при развод и законна раздяла на лица и собственост.

Гласувах в подкрепа на този доклад, свързан с регламента, който установява ясни правила за производство за международни двойки (при което съпрузите са от различни националности), искащи развод или законна раздяла на лица или собственост в страните си на произход или местопребиваване. Това е въпрос, решаван с пълно съгласие, който ще облекчи положението на много европейци. Това е и символичен момент, тъй като за пръв път се прилага засилено сътрудничество между държави-членки на Европейския съюз.

Целта на тези разпоредби е да бъде укрепена правната сигурност и предвидимост по отношение на развод и законна раздяла на лица и собственост. Споразумението предвижда единствено хармонизация на конфликтни ситуации, но не и на основни национални правила.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Една от първостепенните цели на Европейския съюз е запазването и по-нататъшното развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободно движение на хората. В момента нормативната уредба на европейско равнище в случай на развод или законна раздяла при бракове между лица от различни националности е доста неясна по отношение на въпроса кое право следва да се прилага. Поради това често се стига до „надпревара до съдилищата“, при която единият от съпрузите пръв подава молба за развод и по този начин си гарантира, че производството по развод се урежда от законодателството, което според него служи по-добре на неговите интереси. Целта на предложението за регламент е да се създаде правна сигурност за засегнатите двойки, както и да се гарантира предвидимост и гъвкавост. Поради тази причина ще изразя съгласието си с докладчика, г-н Zwiefka, който подкрепя по същество правилата за определяне на приложимото право при развод и законна раздяла.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Белгия, България, Германия, Гърция (оттегли своето искане на 3 март 2010 г.), Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Унгария, Малта, Австрия, Португалия, Румъния и Словения отправиха искане към Комисията, в което посочиха, че възнамеряват да установят помежду си засилено сътрудничество в областта на приложимото право по брачни въпроси и приканиха Комисията да представи предложение на Съвета в тази връзка. Увеличаването на мобилността на гражданите изисква по-голяма гъвкавост, от една страна, и по-голяма правна сигурност, от друга страна. За да се постигне тази цел настоящият регламент трябва да повиши автономията на страните в областта на развода и законната раздяла, като предостави на съпрузите възможност да изберат приложимото право при техния развод или законна раздяла.

Регламентът ще се прилага само по отношение на разтрогването на брака или на прекратяване на брачните задължения (законна раздяла) и няма да се прилага спрямо въпроси, свързани с правоспособността на физически лица, съществуване, валидност или признаване на брак, анулирането на брака, имената на съпрузите, последиците от брака за имуществото, родителската отговорност, задълженията за издръжка, попечителствата или наследството, дори когато те възникват само като преюдициален въпрос във връзка с производствата за развод или законна раздяла.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което е гарантирано свободното движение на хора, представлява една от най-важните цели на Европейския съюз. Поради тази причина приветствам това предложение, което създава по-голяма правна сигурност що се отнася до определяне на приложимото право при национални разводи и законни раздели, и искам да изразя надеждата си, че и други държави-членки ще обединят усилията си за постигането на съвместимост на националните правила относно стълкновенията на закони в тази област.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Този текст се стреми към решаване на проблемите, като например следния. Лицето А и лицето Б са граждани на различни държави-членки, които са сключили еднополов брак в една от държавите-членки, които са въвели законодателство, позволяващо такива бракове. В продължение на три години тяхното обичайно местопребиваване е било в държава-членка, която не позволява сключването на еднополови бракове, но която е участвала в приемането на регламента за приложимото право в рамките на процедурата на засилено сътрудничество. А и Б желаят техният брак да бъде разтрогнат.

Съгласно разпоредбите на Регламент № 2201/2003 относно компетентността, единствените съдилища, които са компетентни при тези обстоятелства, са съдилищата на държавата-членка, в която те пребивават обичайно. Това е очевидно несправедливо по отношение на засегнатата двойка, която ще претърпи значителни неудобства и загуба на време, за да прехвърли производството за развод в компетентността на друг съд.

  Alf Svensson (PPE), в писмена форма. − (SV) На днешното гласуване в Европейския парламент по предложението за регламент на Съвета относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, реших да се въздържа. Считам, че семейното право, като например уреждането на разводите, е област, в която трябва да бъде спазван принципът на субсидиарност и в която всяка държава-членка следва да взема самостоятелни решения. Сътрудничеството, което се посочва в доклада, е на доброволен принцип за държавите-членки на Европейския съюз и към момента в него участват 14 държави. Швеция не е сред тях. Считам, че за мен като член на Европейския парламент от Швеция не е приемливо да възприема позиция по законодателство, което е свързано единствено с форма а сътрудничество, в която Швеция не участва.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Предвид факта, че в Европейския съюз 16 млн. бракове са сключени между партньори от различни националности, от които всяка година около 140 000 биват прекратявани, преговорите и договореност по този въпрос са от основно значение, за да се гарантира необходимата правна сигурност на гражданите. След като на множество инициативи в тази област беше наложено вето от отделни държави-членки, процедурата на засилено сътрудничество най-сетне предостави възможност на поне 14 държави да изготвят необходимите критерии.

Доклад: Jean-Paul Gauzès (A7-0340/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото световната финансова криза, за която агенциите за кредитен рейтинг отчасти допринесоха, показа необходимостта от въвеждане на система за класификация и надзор на агенциите за кредитен риск. Съгласен съм с доклада, с неговия дух на поощряване създаването на европейско ниво на система за регистриране и надзор на агенции за кредитен рейтинг, които определят рейтинги, приложими за ЕС, и с това, че той разглежда условията за използване в ЕС на рейтинги, определени от агенции в трети държави. Споразумението за структурата на европейския надзор, което ще влезе в сила на 1 януари 2011 г., вече дава възможност за ефективно осъществяване на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Изключително важно е Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) още от самото си създаване да може да упражнява по надежден начин надзорните си правомощия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз, както и спрямо агенциите от трети държави, чиито кредитни рейтинги ще бъдат допускани в Европейския съюз с пълното съдействие, оказвано от техните местни органи. Приветствам и факта, че САЩ също решиха да съставят правила за по-строг надзор в тази област, като имаме предвид, че Комисията обмисля да работи за допълнителна международна хармонизация.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото считам, че е необходимо да се създаде система за надзор и контрол на агенциите за кредитен рейтинг. Глобалната финансова кризa, за която агенциите за кредитен рейтинг отчасти допринесоха, оказа влияние върху тази инициатива. Съгласна съм с предложението на Европейската комисия да организира издаването на разрешения и осъществяването на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг от страна на ЕОЦКП. Всъщност е необходимо ЕОЦКП още от самото си създаване да може да упражнява по надежден начин надзорните си правомощия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз, както и спрямо агенциите от трети държави, чиито кредитни рейтинги ще бъдат допускани в Европейския съюз.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) По същество агенциите за кредитен рейтинг издават независими мнения относно кредитоспособността на субект, дълг, финансово задължение или финансов инструмент. Но мненията на тези агенции понякога могат съществено да повлияят върху икономиката на страната, чиято финансова рентабилност оценяват. През 2009 г. Съюзът прие Регламент (ЕО) № 1060/2009, който цели да регулира дейностите на агенциите, за да предпази инвеститорите и европейските финансови пазари срещу риск от злоупотреба. Той определя условията за присъждане на кредитни рейтинги, както и правилата, управляващи регистрацията и надзора на агенциите за кредитен рейтинг. В същото време доклад, издаден от експертна група, излезе със заключението, че е необходимо рамката за надзор да бъде подобрена, за да се намали рискът от бъдещи финансови кризи и тяхната тежест. Регламентът на ЕОЦКП учреди Европейския надзорен орган. За да гарантираме, че този орган работи добре и надлежно се интегрира в общата рамка на финансовите регулатори, необходимо е да изменим Регламент (ЕО) № 1060/2009. Гласувах за доклада, тъй като той усъвършенства контрола върху агенциите за кредитен рейтинг.

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Въз основа на доклада на моя уважаем колега и приятел Jean-Paul Gauzès от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) гласувах за предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета, който изменя Регламента от 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг и предоставя на изцяло новия ЕОЦКП надзорни пълномощия спрямо тези субекти. Подкрепям подобренията, предложени от докладчика, по-специално прехвърлянето на нови пълномощия на ЕОЦКП, които Комисията смята да запази за себе си в частност във връзка със санкциите. Считам, че е важно, че ЕОЦКП може да делегира част от своите функции на националните органи. За съжаление никъде не са споменати (макар че регулаторното изменение вероятно не е точното място за това) въпросите за присъждане рейтинг на държави и за специфичния надзор, който трябва да се прилага, когато присъждаме рейтинг на държави. Предлагам да бъде създадена европейска публична агенция за определяне рейтинг на държави, което би гарантирало спазване на необходимите формалности и независимост.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Глобалната финансова криза показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на агенциите за кредитен рейтинг. Необходимо е да се извършва интегриран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг и общ контрол на равнището на Европейския съюз. Дадох своето одобрение за този важен документ. През 2009 г. се прие Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг. Регламентът направи възможно установяването на европейска система за регистриране и надзор на агенциите за кредитен рейтинг, които определят рейтинги, приложими за ЕС. Той също така определя условията за използване в ЕС на рейтинги, определени от агенции в трети държави. Необходимо е да имаме надеждна система за надзор и контрол, затова подкрепям предложените изменения, които ще увеличат пълномощията на ЕОЦКП. Тази институция трябва да бъде въведена в надзора на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз, и ефективно да упражнява своите правомощия.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото икономическата и финансова криза, която засегна целия свят, показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на агенциите за кредитен рейтинг. По тази причина Европейската комисия представи предложение да организира издаването на разрешения и осъществяването на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг от страна на ЕОЦКП. Още по-важно е, че този орган ще бъде упълномощен със собствени надзорни правомощия, както и с правомощия за провеждане на разследвания, и ще може да санкционира неизпълнението на регламента. Съгласна съм с позицията на Европейския парламент, че е необходимо да се извършва интегриран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг и общ контрол по отношение на техните продукти на равнището на Европейския съюз. Освен това Парламентът предлага вниманието да се насочи към въвеждането на ЕОЦКП в надзора на агенциите и към определянето на новите задачи и правомощия на този орган. Изключително важно e ЕОЦКП още от самото си създаване да може да упражнява своите правомощия на ефективен надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз, както и спрямо агенциите от трети държави, чиито кредитни рейтинги ще бъдат допускани в Европейския съюз.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Въздържах се от гласуване относно доклада за агенциите за кредитен рейтинг. Тези агенции открито обслужват интересите на международните спекуланти Те играят отрицателна роля от началото на кризата и ще продължават по този начин. Тяхното целенасочено и произволно снижаване на кредитния рейтинг на държавите както в рамките на, така и извън ЕС поставя тези държави в един порочен кръг на спекулация и заемане на средства. Увеличаването на спредовете увеличава финансовите проблеми на държавите и обогатява пазарите за тяхна сметка. По-специално, в еврозоната ролята и практиките на агенциите за кредитен рейтинг оказват негативен ефект и върху стабилността на еврото. ЕС поема сериозна политическа отговорност с това, че им предоставя правото да оценяват както фирмите, така и икономиките на държавите-членки. Считам, че трябва незабавно да бъдат взети ефективни мерки, за да се сложи край на спекулативния характер на агенциите за кредитен рейтинг и в този смисъл коренно да се измени Регламент (ЕО) № 1060/2009. Докладът съдържа някои позитивни, но за съжаление слаби предложения и прави много плахи стъпки в тази посока.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Необходимостта да се придвижим към тази промяна произтича от потребността да адаптираме Регламент (ЕО) № 1060/2009 към новата европейска система за надзор и от въвеждането на нова система за централизация на дейностите на агенциите за кредитен рейтинг.

За тази цел Европейският надзорен орган (ЕОЦКП) ще получи собствени правомощия за упражняване на надзор, разследване и прилагане на санкции. Сега трябва да гарантираме, че ЕОЦКП може да упражнява своите правомощия и да осигури силен надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз, както и спрямо агенциите от трети държави, чиито рейтинги са допуснати в ЕС.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Докладът е техническо изменение на съществуващата директива и ще предостави правомощия на новия надзорен орган – ЕОЦКП – от януари 2011 г. занапред. Трябва да помним, че се очаква да има по-всестранно подобряване на агенциите за кредитен рейтинг през пролетта на 2011 г.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, дейността на агенциите за кредитен рейтинг теоретично вече е била регулирана и върху нея е бил упражняван надзор на европейско ниво. Но това оспори ли доминирането на трите американски агенции, които диктуваха всичко на европейските пазари, държавния дълг и оттук – цените, на които европейските държави могат да заемат средства? Страхувам се, че не. Това не спря „Стандарт енд Пуър“ (Standard & Poor), която отново съвсем наскоро заплаши, че ще понижи рейтинга на Белгия, нито „Мудис“ (Moody's) да заплаши Испания, нито Фич (Fitch) – Ирландия.

Нито една от тези агенции не беше санкционирана, било то от техните клиенти, или чрез опетняване на репутацията им, за това че не свършиха добре работата си по време на фалита на Енрон или по време на ипотечната криза. Сега те твърдят, че играят политическа роля: заплахата против Белгия е опит да я заставят да състави правителство; отсъствието на заплаха срещу Франция – опит изкуствено да се предотврати фрагментирането на еврозоната. Истината е, че те имат пълномощия, единствено защото пазарите не са регулирани, и вашите текстове, за които аз все пак гласувах, няма да допринесат особено за подобряване на ситуацията.

  Takis Hadjigeorgiou (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Регламентът обхваща както надзора върху агенциите за кредитен рейтинг, упражняван от Европейския орган за ценни книжа и пазари, така и надзора върху използването на кредитни рейтинги на отделни субекти, контролирани на национално ниво. Националните надзорни органи ще останат отговорни за упражняването на надзор върху използването на кредитни рейтинги от тези индивидуални субекти. Но националните органи няма да имат правомощия да предприемат надзорни мерки срещу агенциите за кредитен рейтинг в случай на нарушение на регламента. Именно това е положението, във връзка с което предложението беше разглеждано от гледна точка на съответствието с принципа на пропорционалност. Предложението създава контролна система, но в контекста на сегашния неолиберализъм няма условия за нейното реално, съществено прилагане; тя просто остава една новост, която въздейства психологически основно на обществото като цяло.

Предложението не цели да замести предишна система, а да въведе нова контролна система, която не е съществувала преди, макар и в тази форма, която е това, което позволи на агенциите за кредитен рейтинг да действат независимо. В този смисъл може би е по-добре да имаме тази система, отколкото никаква система.

  Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) Гласувах в подкрепа на доклада относно въвеждането на централизиран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг. Напълно съм съгласен със съдържанието на доклада на г-н Gauzès относно предложението за регламент, който да определи модел за централизиран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг, упражняван от ЕОЦКП, особено като имаме предвид голямата мобилност на услугите, предоставени от агенциите за кредитен рейтинг, и тяхното незабавно въздействие върху финансовите пазари. Централизираният надзор може да доведе до повишена прозрачност в областта на агенциите за кредитен рейтинг и може да насърчи по-голяма конкуренция между различните агенции. Това е причината, поради която гласувах за доклада. Но аз съм обезпокоен, че предложеният период, в който всички промени, свързани с прехвърлянето на компетентности и задължения от съответните надзорни органи в държавите-членки към ЕОЦКП, трябва да се извършат, е твърде кратък, затова считам, че той трябва да бъде удължен.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Одобрих доклада, защото глобалната финансова криза, за която агенциите за кредитен рейтинг до известна степен допринесоха, показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на агенциите за кредитен рейтинг. Това беше целта, която стоеше зад приемането през 2009 г. на Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг. Той позволи създаването на европейско равнище на система за регистриране и надзор на агенциите за кредитен рейтинг, определящи рейтинги, използвани в Европейския съюз. Той също така предвижда условия за използване в Европейския съюз на рейтинги, определени от агенции на трети държави. Споразумението, постигнато за европейската система за надзор, което ще влезе в сила на 1 януари 2011 г., осигурява ЕОЦКП да упражнява собствени надзорни правомощия по-специално по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Затова е необходимо да се измени Регламентът относно агенциите за кредитен рейтинг, за да се организира издаването на разрешения и осъществяването на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг от страна на ЕОЦКП. На ЕОЦКП ще бъдат предоставени собствени надзорни правомощия, както и правомощия за разследване, и той ще може да санкционира неприлагането на настоящия регламент. Санкциите ще бъдат събирани от държавите-членки.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Система за контрол и надзор на агенциите за кредитен рейтинг е необходима. Трябва да вземем предвид факта, че агенциите за кредитен рейтинг отчасти допринесоха за кризата. През 2011 г. ще получим предложение от Комисията във връзка с различни допълнителни мерки относно рейтингите и въвеждането на подобни мерки ще бъде възможно след приемането на доклада. Гореизложените съображения ме убедиха да подкрепя доклада, което направих като израз на моето убеждение, че той ще влезе в сила бързо и ще видим позитивни резултати.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) На частни агенции за кредитен рейтинг бяха предоставени нови права да определят стандартите и обещания за делегиране на правомощия от публичните органи. Тяхната зависимост от частни партньори не познава граници. Същото се отнася за произволния характер на техните оценки. Публичните органи се предадоха. Това е срамно.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Необходимо е да се придвижим към тази промяна, така че Регламент (ЕО) № 1060/2009 да бъде адаптиран към новата европейска система за надзор и да бъде въведена нова система за централизация на дейностите на агенциите за кредитен рейтинг. Така Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари – ЕОЦКП) ще бъде упълномощен със собствени правомощия за надзор, разследване и прилагане на санкции. Изключително важно е ЕОЦКП да може да упражнява правомощията си и да осигури силен надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на Европейския съюз.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Не мога да подкрепя доклада, тъй като, макар че подкрепям много от включените в него положения, както и общите предложения за повишена прозрачност и усъвършенствана информация и надзор върху агенциите за кредитен рейтинг и други финансови субекти, това предложение ще обслужва интересите на инвеститори, които са доста далеч от това, което наричаме „истинска икономика“, тъй като то ще им даде по-голяма законодателна сигурност. Затова, макар че считам за необходимо, както предложението определя, да работим упорито за постигане на прозрачност и да изчистим информацията във финансовата система, считам че е много по-необходимо да сложим край на финансовата спекулация и да работим за съставяне на регламент, който ще постави финансовите пазари под надзора на държавите-членки. Докладът работи за прозрачност, информация и степен на надзор на финансовите агенти, но го прави толкова предпазливо и от такава прокапиталистическа перспектива, която се стреми да удовлетвори финансовата индустрия, което аз нито споделям, нито подкрепям.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Това е много важен инструмент, чрез който жителите на ЕС да бъдат информирани за ситуацията, в която се намират фирмите и банките, а също така и да се сравни конкурентоспособността на различните марки и продукти. Гласувах в подкрепа на доклада. Надявам се също, че за в бъдеще регламентът ще бъде допълнен с контрол на цените на политическите партии и масмедиите, за да се предотврати манипулирането на общественото мнение за пари. Агенциите за кредитен рейтинг не работят достатъчно за сдобиване с информация и нейното анализиране. Готови са да покажат удобен резултат на тези, които си плащат. Всички тези, които манипулират общественото мнение и по този начин заблуждават обществото, заслужават тежко наказание.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Повече от всичко друго финансовата криза ни показа ясно, че агенциите за кредитен рейтинг имат опасен монопол и че техните оценки не винаги са адекватни и понякога носят висок риск. Затова е важно да установим система за контрол и надзор върху агенциите за кредитен рейтинг. Тъй като те формират част от много по-сложната система на финансовите пазари, беше взето решение да се въведе двойна система за тази цел. Освен това докладът определя условията, при които рейтинги, присъдени от агенции на трети държави, могат да бъдат използвани в Европейския съюз.

Разбира се, от съществена важност за надзорната система е да позволява прилагането на санкции. Бъдещето ще покаже до каква степен те могат наистина да бъдат прилагани. Фактът, че сега се учредяват няколко надзорни органа на ЕС, което води до увеличаване на администрацията и разходите, не е много добър за европейските данъкоплатци. Това взех предвид, когато гласувах.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като съм съгласна, че:

- изключителната отговорност за регистрацията и постоянния надзор на агенциите за кредитен рейтинг в рамките на Съюза трябва да бъде поета от Европейския надзорен орган (ЕНО), а именно Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), който трябва да разполага с изключителни правомощия да подписва споразумения за сътрудничество относно обмена на информация със съответните компетентни органи в трети държави;

- ЕНО (ЕОЦКП) трябва да носи отговорност за регистрацията и постоянния надзор върху агенциите за кредитен рейтинг, да бъде упълномощен с правото да изисква с обикновено запитване или по силата на решение цялата информация, от която той има нужда, от агенциите за кредитен рейтинг, от физическите лица, участващи в дейностите на агенциите за кредитен рейтинг, от организации, които подлежат на оценяване, и от трети страни, свързани с тях, от трети страни, с които агенциите за кредитен рейтинг са сключили допълнително споразумение във връзка с извършването на оперативни задачи, и от всякакви други физически лица, които са в тясна и съществена връзка с агенциите за кредитен рейтинг или с техните дейности;

- регистрацията на агенция за кредитен рейтинг, одобрена от съответния орган, трябва да бъде валидна в рамките на целия ЕС след прехвърлянето на надзорните правомощия от съответните органи на ЕНО (ЕОЦКП).

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Глобалната финансова криза, за която агенциите за кредитен рейтинг допринесоха, показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на агенциите за кредитен рейтинг. Това беше целта, която стоеше зад приемането през 2009 г. на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг.

Той направи възможно установяването на европейска система за регистриране и контрол на агенциите за кредитен рейтинг, които определят рейтинги, приложими в ЕС. Той също така определя условията за използване в ЕС на рейтинги, определени от агенции в трети държави, чрез прилагането на двойна система за еквивалентност и признаване на рейтингите. Затова гласувах в подкрепа на докладчика, г-н Gauzes, който предлага вниманието да се насочи към въвеждането на Европейския орган за ценни книжа и пазари в надзора на агенциите и към определянето на новите задачи и правомощия на този орган. Изключително важно е ЕОЦКП още от самото си създаване да може да упражнява по надежден начин надзорните си правомощия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг, функциониращи в рамките на ЕС, както и спрямо агенциите от трети държави, чиито кредитни рейтинги ще бъдат допускани в ЕС.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията на Парламента, тъй като съм съгласен, че прозрачността на информацията, предоставена от издателя на финансов инструмент, оценен от определена агенция за кредитен рейтинг, потенциално може да представлява съществена добавена стойност за функционирането на пазара и защитата на инвеститорите.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Глобалната финансова криза, за която агенциите за кредитен рейтинг до известна степен допринесоха, показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на тези агенции. Това беше целта, която стоеше зад приемането през 2009 г. на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг. Той направи възможно установяването на европейска система за регистриране и контрол на агенциите за кредитен рейтинг, които определят рейтинги, приложими в ЕС. Той също така определя условията за използване в ЕС на рейтинги, определени от агенции в трети държави, чрез прилагането на двойна система за еквивалентност и признаване на рейтингите. По време на разискванията преди приемането на Регламент (ЕО) № 1060/2009 докладчикът подчерта необходимостта от интегриран надзор върху агенциите за кредитен рейтинг и от общ контрол по отношение на техните продукти на равнището на Европейския съюз.

Принципът беше приет и Комисията се ангажира да изготви законодателно предложение в тази насока. Постигнатото споразумение за структурата на европейския надзор, което ще влезе в сила на 1 януари 2011 г., вече дава възможност за ефективно осъществяване на надзор по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. В регламента за създаването на ЕОЦКП се подчертава, че този орган ще упражнява собствени надзорни правомощия по-специално по отношение на агенциите за кредитен рейтинг.

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Регламентът обхваща както надзора върху агенциите за кредитен рейтинг, упражняван от Европейския орган за ценни книжа и пазари, така и надзора върху използването на кредитни рейтинги от отделни субекти, контролирани на национално ниво. Националните надзорни органи ще останат отговорни за упражняването на надзор върху използването на кредитни рейтинги от тези индивидуални субекти. Въпреки това националните органи няма да имат правомощия да предприемат надзорни мерки срещу агенциите за кредитен рейтинг в случай на нарушение на регламента. Именно това е положението, във връзка с което предложението беше разглеждано от гледна точка на съответствието с принципа на пропорционалност.

Предложението създава контролна система, за която в контекста на сегашния неолиберализъм няма условия за реално, съществено прилагане, извън нейното психологическо въздействие като новост основно на обществото като цяло. Но тя не цели да замести предишна система, а да въведе нова контролна система, която не е съществувала преди, макар и в тази форма, която е това, което позволи на агенциите за кредитен рейтинг да действат независимо. В този смисъл вероятно е по-добре да имаме тази система, отколкото никаква система.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. − (DE) Доволен съм, че гласувах в подкрепа на доклада. Постепенният процес на регулиране на финансовите пазари започва да добива форма. Защитата за инвеститорите е повишена и прозрачността е увеличена. Регулациите сега са по-широкообхватни и изчерпателни, затова предоставят по-добра защита на заинтересованите лица.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Световната финансова криза, за която агенциите за кредитен рейтинг до известна степен допринесоха, показа необходимостта от създаване на система за надзор и контрол на тези агенции. По тази причина ЕОЦКП ще започне да функционира на 1 януари 2011 г.

В същото време продължаващата криза и непрекъснатите нови разкрития за пазарните механизми правят необходимо задачите и пълномощията на този орган да бъдат непрекъснато коригирани и – ако е необходимо – разширявани. Затова горещо приветствам подробните спецификации и уточнения, свързани с пълномощията на ЕОЦКП в неговите взаимоотношения със съответните национални органи. По тази причина гласувах в подкрепа на доклада.

Доклад: Anja Weisgerber (A7-0050/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, тъй като допринася за необходимото опростяване на правната рамка на ЕС. Мисля, че осемте директиви, които са в сила понастоящем в областта на метрологията, пречат повече, отколкото помагат на работата в тази област. В същото време споделям позицията на докладчика, че държавите-членки следва да имат повече време, за да проучат дали отмяна на директивите ще доведе до правна несигурност, която прави необходима европейската хармонизация на правилата. Затова считам, че трябва да се приеме решение, което отменя директивите, но също така предоставя достатъчно време за анализ на възможните последици в контекста на по-широк преглед на основните правни инструменти в тази област.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Метрологията е науката за измерванията. От древни времена европейците използват редица от измервателни системи във всички области (дължина, обем, алкохолно съдържание и т.н.). Приемането на метричната система например довежда до повишаване на сътрудничеството между различните икономически оператори на континента, а след това и в световен мащаб. Въпреки това в много области преобладава голямо разнообразие от мерки и измервателни системи. Поради желанието да се премахнат тези пречки пред сътрудничеството между европейците Европейският съюз води дългогодишна политика за хармонизиране на измервателните системи. Директива 2004/22 е важна стъпка в това направление. Докато се подготвяме да преразгледаме това законодателство, някои инструменти вече стават остарели и трябва да бъдат премахнати, за да се направи то по-разбираемо. Подкрепих този текст, защото предлага една навременна корекция на законодателството за метрологията.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм, че има необходимост от опростяване на достиженията на правото на Общността и от актуализиране на директивите, които вече не се прилагат, като ги адаптираме към нашето време. Въпросните директиви са остарели и не допринасят за по-добро регулиране. Комисията счита, че не е необходимо да се хармонизира законодателството в областта на метрологията, тъй като нейното разбиране е, че има достатъчно сътрудничество между държавите-членки и че настоящата ситуация на общо признаване на правилата въз основа на международните параметри на различните държави-членки е задоволителна. Въпреки това трябва да се вземе предвид, че би било пагубно да има празнота в регламента по този въпрос и че не трябва да допринасяме за правна несигурност.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът, който се обсъжда, говори за възможността за оттегляне на до осем директиви, свързани с метрологията в шест сектора, с оглед опростяване на достиженията на правото на Общността в тази област: водомери за студена вода, предназначени за непречистени води (Директива 75/33/ЕИО); спиртомери и таблици за алкохолно съдържание (Директиви 76/765/ЕИО и 76/766/ЕИО); теглилки съответно със среден и над средния клас на точност, съответно (Директиви 71/317/ЕИО и 74/148/ЕИО); манометри за проверяване на налягането в гумите на моторните превозни средства (Директива 86/217/ЕИО); стандартната маса на зърнените култури (Директива 71/347/ЕИО) и калибриране на резервоарите на плавателни съдове (Директива 71/349/ЕИО).

Различните варианти, свързани с обсъжданите осем директиви, бяха: пълна отмяна, отмяна с условия и запазване на статуквото, като Комисията стигна до заключението, че не съществува предпочитан вариант. Въпреки това, поради съображения за по-добро регулиране, Комисията предпочита пълната отмяна на всички директиви, т.е. предпочита нов регламент в рамката на измервателните уреди.

Подкрепям този избор от страна на Комисията от гледна точка на отличната законодателна работа, макар че според мен на държавите-членки следва да се даде достатъчно време за анализиране на възможните последици във връзка с по-широкото преразглеждане на основния правен инструмент в тази област, а именно директивата относно измервателните уреди (Директива 2004/22/ЕО).

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Прости и съвременни достижения на правото на Общността е една от целите на ЕС. Няма смисъл да се поддържат правила, които са напълно остарели. Що се отнася до метрологията, разбирането е, че не е необходимо да се пристъпва към хармонизиране, тъй като съществуващото законодателство е общо признаване на правилата, основаващи се на международните параметри на различните държави-членки. Въпреки това е важно да не се създаде празнота в регламента по тази тема, така че да няма правна несигурност.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на този доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на осем директиви на Съвета в областта на метрологията, тъй като подобно на докладчика подкрепям общата цел за по-добро законодателство. Подкрепям също така мнението, че „на държавите-членки следва да се даде повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност“. Считам, че тези директиви за измервателните уреди трябва да бъдат отменени и опростени чрез преразглеждане на правното основание за метрологията: директивата относно измервателните уреди. Като цяло мисля, че това е положителна стъпка за опростяване на законодателството на ЕС, тъй като тя ще подобри достъпа на гражданите до това законодателство и позволява да се работи по-ефективно в тази област.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) В момента осем директиви на ЕС обхващат областта на метрологията в шест различни категории. За целите на по-доброто законотворчество Комисията предлага да се отменят директивите. Според Комисията не е необходимо хармонизиране, тъй като сегашната ситуация на взаимно признаване на националните правила работи по задоволителен начин. Въпреки това докладчикът е на мнение, че на държавите-членки следва да се даде повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като проблемите на правната несигурност ще бъдат взети предвид от докладчика.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Отмяната на европейски директиви по същество означава оставяне на регулаторен вакуум в системата на Европейския съюз, но модернизирането на система като тази на директивите в областта на метрологията определено е стъпка към по-обхватна и съвременна обща система. Поради тази причина гласувах в подкрепа на доклада за отмяна на осемте директиви на Съвета в областта на метрологията. Принципът, споделян от Съвета и Комисията, е все пак деликатно балансиран, тъй като всяка държава-членка ще трябва да разчита на взаимното признаване на националните стандарти, като избягва да причинява проблеми на предприятията в сектора, които разчитат на метрологичните правила, до приемането на редакцията на директивата за измервателните уреди, която ще хармонизира съответното законодателство на европейско ниво.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласна съм с позицията на докладчика, г-жа Weisgerber, която работи за подобряване на регулирането по отношение на метрологията.

Комисията предпочита пълната отмяна на всичките осем директиви в областта на метрологията, но позицията на докладчика е по-балансирана, като дава на държавите-членки повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност, която прави наложително европейското хармонизиране на правилата. По този начин се установява преходен период с цел да се анализират възможните последици от отмяна на директивите, както и да се анализира необходимостта от преразглеждане на основната директива в тази област (Директива 2004/22/ЕО).

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Съгласен съм с докладчика, г-жа Weisgerber, която е привърженик на общата цел за по-добро регулиране. Въпреки това по отношение на настоящото предложение не е ясно коя възможност е най-добрата. В направената оценка на въздействието Комисията стига до заключението, че при разглеждането на различните възможности за тези осем директиви в областта на метрологията (пълна отмяна, отмяна с условия, запазване на статуквото) „не съществува предпочитан вариант“.

Въпреки това, поради съображения за по-добро регулиране, Комисията предпочита пълната отмяна на всички директиви (като се разчита на взаимно признаване на националното регулиране) пред хармонизирането (т.е. повторното регулиране на директивата относно измервателните уреди). Отново заявявам, че съм съгласен с докладчика, чието мнение е, че на държавите-членки следва да се даде повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност, която прави наложително европейското хармонизиране на правилата.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Отмяната на всичките осем директиви най-вероятно ще доведе до допълнителни административни тежести, тъй като държавите-членки могат да решат да въведат национални разпоредби за прилагане на измервателните уреди, обхванати от подлежащите на отмяна директиви. Нито отмяната, нито запазването на директивите ще подобрят общото равнище на защита на потребителите. Това може да се постигне само като бъдат изменени. Считам, че на държавите-членки следва да се даде повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност, която би направила наложително европейското хармонизиране на правилата. Също така подкрепям предложението на докладчика процедурата да бъде завършена до 1 май 2014 г. Следователно гласувах за този доклад, тъй като избира решение, при което директивите се отменят, но също така се дава достатъчно време за анализиране на възможните последствия в контекста на по-широкия преглед на основния правен инструмент в тази област, а именно „Директивата относно измервателните уреди“ (2004/22/ЕО).

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм с общата цел за подобряване на регулирането в областта на метрологията. Въпреки това считам, че би било препоръчително по-дълбоко обмисляне, тъй като прибързаната стандартизация може да доведе до повече нарушения и правна несигурност, отколкото ползи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) С това гласуване Европейският парламент показва, че е привърженик на общата цел за по-добро регулиране. Въпреки това по отношение на настоящото предложение не е ясно коя възможност е най-добрата. При разглеждането на различните възможности за тези осем директиви в областта на метрологията (пълна отмяна, отмяна с условия, запазване на статуквото), в направената оценка на въздействието Комисията стига до заключението, че „не съществува предпочитан вариант“. Въпреки това, поради съображения за по-добро регулиране, Комисията предпочита пълната отмяна на всички директиви (като се разчита на взаимно признаване на националното регулиране) пред хармонизирането (т.е. повторното регулиране на ДИУ). Европейският парламент счита, че на държавите-членки следва да се даде повече време да проучат дали отмяната на директивите няма да доведе до правна несигурност, която прави наложително европейското хармонизиране на правилата.

Ето защо предпочетохме решение, при което директивите се отменят, но също така се дава достатъчно време за анализиране на възможните последствия в контекста на по-широкия преглед на основния правен инструмент в тази област, а именно „Директивата относно измервателните уреди“ (2004/22/ЕО).

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. − (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като има значителен принос за намаляване на бюрокрацията – нещо, за което непрекъснато се призовава, и позволява да бъдат отменени повече от 20 директиви, които са остарели или вече не са необходими. Това е правилният подход за постигане на една по-опростена и икономична Европа.

Доклад: Zita Gurmai, Alain Lamassoure (A7-0350/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. − (LT) Одобрих тази важна резолюция, тъй като съм убедена, че европейската гражданска инициатива ще бъде изключително мощен инструмент за определяне на дневния ред и ще насърчи разширяването на трансграничните обсъждания в рамките на ЕС. Гражданската инициатива дава на европейските граждани правото да направят законодателно предложение. За да бъде тя ефективна, организаторите на дадена европейска гражданска инициатива следва да се събират в граждански комитет, съставен от лица от различни държави-членки. Това ще гарантира, че повдигнатите въпроси действително имат европейски характер и същевременно предлагат добавена стойност, тъй като подпомагат събирането на подписи от самото начало. Считам, че гражданската инициатива ще постигне успех само ако регламентът на ЕС е по-близо до гражданите и не създава тромави задължения за организаторите, както и недоволство сред тях. Също така е много важно процедурата да бъде в съответствие с изискванията на ЕС в областта на защитата на данните и да бъде напълно прозрачна – от началото до края. Европейската гражданска инициатива е нов инструмент от континентален мащаб в областта на демокрацията на участието и следователно следва да се обърне специално внимание на комуникационните и информационни кампании, които имат за цел да повишат осведомеността относно европейската гражданска инициатива.

  Charalampos Angourakis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Компромисът между Европейския парламент и Съвета във връзка с регламента относно така наречената гражданска инициатива, който беше придружен от нелепо триумфално разискване относно укрепването на демократичните институции на ЕС, не е нищо повече от оскърбителен опит да се манипулират и мамят хората. Заблуждаващо озаглавената гражданска инициатива е не само безполезна; тя може да се окаже опасна за хората. Освен всички договорени процедурни изисквания във връзка със събирането на 1 000 000 подписа за подаване на петиция до Комисията, за да поеме законодателна инициатива, практически е същото: Комисията не е задължена да предложи законодателната инициатива и не е обвързана със съдържанието й.

Напротив, този вид „гражданска инициатива“, насочвана и изопачавана от механизмите на капитала и буржоазната политическа система, може да бъде използвана от органите на ЕС за представяне на насочените в най-голяма степен срещу обикновените хора и реакционни избори на ЕС и монополите като очевидно „искане на народа“. Освен това този вид „инициатива“ ще се използва за насочване на подписи, меморандуми и искания против организираните движения на обикновените хора и на работническата класа, масови демонстрации, борби и различни форми на противопоставяне. Различните „граждански инициативи“ не могат да скрият реакционното лице на ЕС, нито са в състояние да променят ескалацията в класовите борби и противопоставянето на обикновените хора.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Гражданската инициатива беше обещана в Договора от Лисабон и сега най-накрая се осъществява. Тази нова форма на участие във формулирането на политиката на Европейския съюз позволява на европейските граждани да се обърнат пряко към Комисията с искане да представи предложения по въпроси от техен интерес, при условие че тези въпроси са в рамките на правомощията на ЕС. Ние само чакахме да бъде въведен правилника за дейността, за да стане това ново право на европейските граждани действителност. Това беше направено сега и аз подкрепих предложението по време на гласуването. „Граждански комитет“, съставен от представители от най-малко седем държави-членки може да регистрира инициатива към Комисията. След това може да започне процесът по събиране на подписи на хартия или онлайн. Изискваните един милион подписи трябва да са от поне една четвърт от държавите-членки на ЕС и трябва да бъдат събрани в рамките на 12 месеца. Държавите-членки ще проверяват изявленията за подкрепа. Всички подписи трябва да бъдат подадени от граждани на Европейския съюз, които са на възраст, даваща им право да гласуват на европейските парламентарни избори. Накрая, Комисията, в качеството си на пазителка на договорите, ще определи дали предложената законодателна процедура следва да се предприеме.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Подкрепям приетото от Европейския парламент решение относно правото в европейската гражданска инициатива да се отправя законодателно предложение. Счита се, че въвеждането на инициативата ще създаде пряка връзка между гражданите и институциите, като по този начин ще се преодолее разделението между тях и ще се гарантира, че институциите на ЕС разглеждат конкретните проблеми, които са от значение за гражданите. Чрез европейската гражданска инициатива гражданите на ЕС могат да призоват пряко Европейската комисия да инициира юридически акт. Именно Комисията ще вземе решение за последващите действия, които трябва да се предприемат във връзка с успешна гражданска инициатива. Европейският парламент ще може да даде принос към постигането на тези цели чрез организирането на публични изслушвания или приемането на резолюции. Тъй като тази инициатива е нова, ще бъде полезно за Комисията да представя на всеки три години доклад за нейното прилагане и, ако е необходимо, да предложи преразглеждане на регламента. С цел да се осигури ефективно приложение на инициативата следва да бъдат избягвани сложните административни процедури. Също така е необходимо да се гарантира, че процесът е в съответствие с изискванията на ЕС в областта на защитата на данните.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) След като беше постигнат компромис относно правилата, уреждащи европейската гражданска инициатива, докладът беше приет с голямо мнозинство: 628 „за“, само „15“ против и 24 „въздържал се“. Доволен съм от това гласуване, което предоставя възможността през 2012 г. гласът на европейските граждани да бъде чут по-ясно. Концепцията е проста, това е вид петиция на европейско равнище: „граждански комитет“, съставен от членове от поне седем държави-членки, ще разполага с една година да събере един милион подписа по въпрос от обществен интерес, който изисква вниманието на Комисията. След това Комисията в рамките на три месеца трябва да реши дали счита или не за подходящо законодателното предложение по въпроса и трябва да обоснове решението си. Ние можем да се противопоставяме срещу някои от условията, получени от държавите-членки, като изискването лицето да бъде гражданин, а не просто лице, пребиваващо на територията на Европейския съюз, за да може да подпише петицията; или възможността за държавите да изискват личните карти на лицата, за да проверят подписите им. Независимо от това гражданската инициатива е положителна идея и стъпка напред към демокрация на участието, която сега ние трябва да приложим на практика.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като европейската гражданска инициатива, въведена с Договора от Лисабон, е огромна стъпка напред към по-близки отношения между Европейския съюз и европейските граждани. Новата инициатива ще предостави на гражданите същите правомощия за политическа инициатива, с които вече разполагат Съветът на министрите и Европейският парламент. Освен това тя ще предостави на гражданите средство, с помощта на което техният глас да бъде чут, като им позволява да поставят представляващи интерес за тях въпроси за разглеждане от страна на европейските институции. Такъв двупосочен поток е взаимно изгоден. С въвеждането на инициативата ще се гарантира, че институциите на Европейския съюз разглеждат конкретните проблеми, които са от значение за гражданите. Освен това Европейският парламент ще може да помогне на гражданите да постигнат тези цели, като използва всички средства, с които разполага, за да подкрепи граждански инициативи по свой избор, по-специално чрез организирането на публични изслушвания или приемането на резолюции.

Европейският съюз обаче трябва да гарантира, че процедурата е в съответствие с изискванията на ЕС в областта на защитата на данните и че е напълно прозрачна – от началото до края. Единствено чрез осигуряване на безопасна среда, където гражданите могат да представят предложения, ние ще сме в състояние да спечелим доверието им и да насърчим интереса им към работата на Европейския съюз.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гражданската инициатива, която дава право на един милион европейци да предлагат законодателни инициативи, включва понятието за демокрация на участието в Европейския съюз, което всъщност е посочено в Договора от Лисабон. ЕС предприема нова, важна стъпка напред и следователно Парламентът ще получава обратна връзка от гражданите, които той представлява, относно това дали върши добра работа или не. Приветствам факта, че Парламентът е положил всички възможни усилия да направи процедурата за законодателна инициатива възможно най-проста и лесна за употреба за гражданите на ЕС, тъй като в действителност именно те ще я използват. Ние не бихме имали нужда от сложна процедура, която единствено би ядосала гражданите на ЕС.

Бяха приети ключовите искания на Парламента, като право на проверка за допустимост в началото, а не извършване на проверка, след като се съберат първите 300 000 подписа. Считам, че е победа за Парламента и за гражданите на ЕС фактът, че минималният брой държави-членки, от които трябва да бъдат събрани подписите, е една четвърт, а не една трета, както първоначално беше предложено. Надявам се, че когато през 2012 г. решението на Парламента влезе в сила, ще има възможно най-много инициативи, внесени от гражданите на ЕС.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно гражданската инициатива, като изцяло бях наясно, че това просто е средство за изразяване на волята на гражданите на Европа, а не силен способ за участие в текущите политики или в промяната им. Комисията до край се опита да ограничи това специално гражданско право и следователно окончателният текст не отразява действителните амбиции; например тя въвежда специални сложни процедури за упражняване на това право. За съжаление, важни изменения, внесени от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, бяха отхвърлени и в резултат от това инициативите няма да могат да бъдат подписвани от лица, пребиваващи на територията на ЕС, които не са граждани на държава-членка, като по този начин се предотвратява равното участие на пребиваващи лица, независимо от националността, нито съществува гаранция, че подписите ще съответстват на личните идентификационни номера на поддръжниците.

Въпреки това окончателният текст е много по-добър вариант от първоначално предложения текст, тъй като определя минимум една четвърт от държавите-членки, предлага инициативите да бъдат регистрирани незабавно и изисква от Комисията да организира публично изслушване за всяка успешна инициатива и да осигури абсолютна прозрачност във връзка с финансирането на всяка инициатива.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Винаги съм считал тази инициатива за една от най-важните нововъведения от Договора от Лисабон. Възможността един милион граждани от значителен брой държави-членки да могат да представят законодателна инициатива следва да допринесе за укрепването от страна на европейското гражданство на организираното гражданско общество на европейско равнище. Аз подчертах обхвата на тази мярка, като се има предвид, че членовете на Европейския парламент нямат правото на законодателни инициативи. Надявам се, че практическото приложение на тази законодателна инициатива не се оказва прекалено бюрократично и не обезсърчава използването на този нов инструмент.

  Cornelis de Jong (GUE/NGL), в писмена форма. − (EN) Въпреки че изцяло подкрепям европейската гражданска инициатива, аз гласувах против окончателната законодателна резолюция, тъй като съм разочарован колко малко е постигнато в крайна сметка по отношение на този обещаващ инструмент. По-конкретно, не съм съгласен с разпоредбата, изискваща поддръжниците в по-голямата част от държавите-членки да дадат техните лични идентификационни номера. Също така съм против ограничението за участие в европейската гражданска инициатива единствено на граждани на ЕС.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Приемането на основните правила на „гражданската инициатива“, както е посочено в Договора от Лисабон, е допълнителна стъпка напред към пряка демокрация в Европа. В бъдеще Комисията ще трябва да разглежда изготвянето на нов европейски закон, когато е налице искане за това от страна на един милион граждани от поне една-четвърт от всички държави-членки. Ето защо новият инструмент предоставя на европейските граждани способността да оказват действително въздействие върху законодателния процес чрез представяне на искане или на опасение, повдигнато от волята на хората, на европейско равнище. Това е победа за движението ни, което постоянно призовава за доближаване на Европейския съюз до гражданите му чрез изграждане на по-здрава, по-прозрачна и по-достъпна Европа.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Доволна съм, че гласувах, заедно с голямото мнозинство членове, в подкрепа на доклада относно „гражданската инициатива“, който въвежда безпрецедентна доза народно участие в законодателния процес на ЕС. Действително чрез предоставяне на право на политическа инициатива на един милион граждани Парламентът е пример за демокрация на участието. Сега това е пътят напред за Европейския съюз: той трябва да става все по-близък до своите граждани.

  Martin Ehrenhauser (NI), в писмена форма. − (DE) Бяха направени някои малки подобрения в сравнение с първоначалния проект. Ето защо аз гласувах в подкрепа на доклада. Независимо от това, бих искал да кажа, че дори с тази неефективна гражданска инициатива, все още е налице поразителен демократичен дефицит в ЕС, който няма никаква форма на пряка демокрация. В резултат от това следващата стъпка трябва да бъде задължителното въвеждане на референдуми за успешни инициативи. Силно се приветства включването на задължителни публични изслушвания за инициаторите на петиции, в които да участват Комисията и Парламентът. Сега държавите-членки трябва бързо да приложат гражданската инициатива, без да пилеят време или да въвеждат прекомерни административни формалности.

Проверките на лични карти от местните органи, като тези, които важат в случай на национални петиции за референдуми, няма да бъдат необходими за оценка на изявленията за подкрепа. Националните избирателни органи следва да разчитат на случайни извадки, както е предложено от Европейския парламент.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно проекта на Парламента и Съвета на регламент относно гражданската инициатива, една от най-актуалните разпоредби, въведена с Договора от Лисабон, и съгласно която един милион граждани могат да поискат от Комисията да изготви определени законодателни предложения. Предложенията, приети от Европейския парламент, следва да позволят правилата, свързани със законодателната инициатива, да бъдат направени по-ясни, по-прости и по-лесно приложими.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Гражданската инициатива, одобрена днес, е още една стъпка напред към създаване на Европа, направена за хората и от хората, към повишаване на демократичния й характер и прозрачност и към насърчаване на Европа да се доближи повече до своите граждани, както и към заинтересовано и активно гражданско общество. Отсега нататък ще бъде възможно за европейските граждани да внесат искане към Европейската комисия да предложи законодателство по даден въпрос, при условие че е осигурен минимален брой поддръжници от поне една пета от държавите-членки.

Въпреки това трябва да изразя своята озадаченост във връзка с изключването на колективните субекти и организации като „организатори“ (член 2, №3), като имам предвид по-специално НПО и политическите партии, учредителните организации на представителната демокрация, както и избраната терминология – „граждански комитет“, за да се идентифицира групата организатори.

Също така се учудвам на опита за определяне на минимална възраст на поддръжниците – 16 години, когато в повечето държави-членки правото на гласуване, активно или пасивно, се придобива, когато лицата, с навършване на 18 години, станат пълнолетни. Това следва да бъде критерият, както е предложено от Комисията в член 3, раздели 7 и 2 от предложението.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Доволен съм от приемането на доклада относно гражданската инициатива, въведена с Договора от Лисабон, която има за цел да предостави на гражданите същите правомощия за политическа инициатива като тези, които ползват Съветът на министрите и Европейският парламент.

Всяка инициатива ще разполага с 12 месеца, за да събере един милион подписа, които трябва да бъдат от поне една четвърт от държавите-членки, понастоящем седем. Минималният брой поддръжници от държава варира от 74 250 в Германия до 3 750 в Малта. В случая на Португалия изискваният минимален брой поддръжници за подкрепа на инициатива ще бъде 16 500.

Валидността на изявленията за подкрепа ще бъде проверявана от държавите-членки. В Португалия ще трябва да бъдат включени лична карта, паспорт или номер на гражданска карта. Поддръжниците следва да бъдат граждани на ЕС и да са на възраст, на която имат право да гласуват на европейските избори (18 години в Португалия).

След това от Комисията ще зависи да анализира инициативата и да реши в рамките на три месеца дали ще представи европейско законодателство по съответния въпрос. Изпълнителният орган на Общността тогава ще трябва да „посочи мерките, които възнамерява да предприеме и причините, които ги обосновават или не“. Тази обосновка ще бъде оповестена публично.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. − (IT) Приветствам доклада на г-н Lamassoure и г-жа Gurmai относно гражданската инициатива. Това гласуване одобри и дори помогна при определянето на основните правила за функционирането на европейската гражданска инициатива, както е предвидено в Договора от Лисабон.

Граждански комитет, съставен от лица от поне седем държави-членки, може да регистрира инициатива и да започне събирането на необходимите 1 милион подписа на хартия или онлайн, след като Комисията е извършила проверка за допустимост. Този пример на демокрация на участието има огромен потенциал, тъй като включва граждани и им позволява в определен смисъл да бъдат част от работата ни.

Съвместната работа, извършена от двамата съдокладчици, показа, че дори идеологическите разделения могат да бъдат преодолени, когато работата се осъществява ефективно и в интерес на гражданите. Тази основна позиция е типична за групата на Европейската народна партия (Християндемократи), която винаги е активна, отворена за диалог и сътрудничество, но същевременно се основава на здрави и непоклатими ценности.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Тази инициатива очевидно е демагогия, пропаганда на Европейския съюз, която единствено служи за опит да се скрие изхабяването на текущата демокрация и да ни накара да забравим, че именно управляващите в Европа предотвратиха референдум относно Договора от Лисабон, който предшества така наречената гражданска инициатива.

Междувременно самият Договор за Европейския съюз определя ограничения относно подобна гражданска инициатива, като посочва в член 11, че се изискват един милион подписа от значителен брой държави-членки и в допълнение гласи, че те могат само да приканят Европейската комисия да представи подходящо предложение по въпросите, относно които тези граждани считат, че се изисква правен инструмент на Съюза, за да се прилагат Договорите.

С други думи, след цялата работа по събиране на подписи и изпълняване на изискванията, които са определени от проекта на регламент, липсва гаранция, че желанията на гражданите ще бъдат взети предвид. Във всеки случай, одобреният от ЕП доклад в малка степен подобрява предложението на Европейската комисия, но трябва да отговаря на условията от Договора, който първоначално всъщност ограничава всяко задълбочаване на гражданската инициатива. Поради тази причина се въздържахме от гласуване.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) Всяка гражданска инициатива трябва да бъде подписана от над един милион граждани на Европейския съюз и една четвърт от държавите-членки на ЕС трябва да бъде обхваната от тези поддръжници: това е най-важната точка от този регламент. Ирландското правителство възнамерява да проверява поддръжниците от Ирландия чрез проверка на избирателните списъци на страната за изборите за Европейски парламент.

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах „въздържал се“ относно регламента за прилагане на европейската гражданска инициатива. По мое мнение, Парламентът се заблуждава, като иска да улесни тези инициативи във възможно най-голяма степен по-специално чрез намаляване на броя на държавите-членки, от които трябва да бъдат подписите. Аз продължавам да подкрепям представителната демокрация. Гражданските инициативи няма да помогнат при решаването на икономическите, социалните, екологичните и обществените проблеми. Така наречените граждански инициативи ще служат основно на екстремистките политически сили, които ще използват тези инструменти, за да водят кампания за възстановяване на смъртното наказание, срещу изграждането на минарета, срещу „разпространяващата се ислямизация“ на Европа и други популистки теми.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Всички ние го очакваме от влизането в сила миналата година на Договора от Лисабон: регламентът относно гражданската инициатива, който определя процедури за прилагането й, правилата и основните й процедури и който освен всичко друго ще позволи най-накрая използването на този нов инструмент. Отсега нататък един милион европейски граждани, тоест само 0,2% от населението на ЕС, може да поиска от Комисията да представи предложения в определени области: важна стъпка напред към демокрация на участието, която трябва да позволи и насърчи трансграничните дебати в Европа, тъй като инициативата трябва да бъде поета от гражданите, пребиваващи в различни държави-членки; значителна стъпка напред за сближаване на гражданите на Европа с надеждата, че този нов инструмент действително ще бъде използван от европейските граждани и ще бъде ефективен, както и че Европейската комисия ще бъде в състояние да отговори на представените от гражданите предложения.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Европейската гражданска инициатива е едно от най-интересните нововъведения, заложени в Договора от Лисабон. Това е европейска петиция, която ще позволи на един милион европейски граждани от представителен брой държави-членки на ЕС да поставят въпрос в дневния ред на Комисията. С други думи, отбелязва появата на истинска законодателна власт за европейските граждани, тъй като Комисията ще бъде задължена да отговори на тази гражданска инициатива чрез възлагане на проучване или предлагане на директива. В контекст, в който чувството за принадлежност към Съюза е все още твърде слабо и в който процентите негласували на европейските избори са особено обезпокоителни, този нов инструмент ще позволи на европейските граждани да станат пълноправни действащи лица в европейската демокрация. Поради тази причина считам, че до известна степен е жалко днес да бъдат изказвани мнения относно рисковете, включени в гражданската инициатива. Постигнатият със Съвета компромис е изцяло справедлив и критериите, уреждащи допустимостта на проекта, ще гарантират, че нелоялните инициативи никога няма да се появят на бял свят. Ние не следва да се страхуваме от разискванията, предизвикани от възползващите се от този инструмент граждани. Аз гласувах в подкрепа на този текст.

  Salvatore Iacolino (PPE), в писмена форма. − (IT) Европейската гражданска законодателна инициатива представлява основна стъпка в процеса на изграждане на Европа, основана на права на гражданите. Строгите критерии за допустимост, достъпните и опростените процедури и представителността на държавите-членки съставляват ключови елементи на инструмент, който възстановява превъзходството на стойността на демокрацията на участието.

В съответствие с ценностите на Съюза Договорът от Лисабон предоставя на поне 1 милион граждани, представляващи най-малко една четвърт от държавите-членки, истинска възможност за ефективно участие на гражданите във формулирането на правила в съответствие с очакванията на европейския народ. Ние се надяваме, че този инструмент ще насърчи правата на гражданите и че скоро ще настъпи моментът, в който ние ще можем да оценим положително постигнатите резултати и, където е необходимо, да направим съответните корекции в интерес на гражданите, за да направим този действително новаторски проект дори по-рационализиран и гъвкав. По този начин Съюзът, основан на еврото, ще бъде координиран с Европа, която зависи от правото на гражданство на европейския народ.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Одобрих този доклад, тъй като европейската гражданска инициатива е нов инструмент на демокрацията на участието от континентален мащаб. Това е инструмент, който следва да бъде използван от самите граждани, и неговата цел е да укрепи пряката демокрация, активното гражданство и влиянието на европейските граждани върху политиките на Европейския съюз. Тази инициатива беше въведена в Договора за създаване на Конституция за Европа, а след това беше включена в Договора от Лисабон, с цел да предостави на гражданите същите правомощия за политическа инициатива, които вече ползват Съветът на министрите и Европейският парламент. Доволен съм, че докладът насърчава използването на модерни технологии като подходящ инструмент на демокрацията на участието. Въвеждането на инициативата ще създаде пряка връзка между гражданите и институциите, като по този начин ще се преодолее разделението между тях и ще се гарантира, че институциите на ЕС разглеждат конкретните проблеми, които са от значение за гражданите.

  Peter Jahr (PPE), в писмена форма. − (DE) Гражданската инициатива, която беше приета днес, е важна стъпка към доближаването на Европейския съюз до неговите граждани. В крайна сметка тя предоставя на гражданите на Европейския съюз възможността да участват активно в политическите събития. Освен това инициативата им позволява не само да се включат в политиката, но също така директно да призовават Комисията да предприеме действие.

Важно е да се гарантира, че инициативата е по-близка до гражданите и е възможно най-недвусмислена, без да се насърчава злоупотребата с нея. Колкото и да е близка до гражданите обаче, ако тя се използва твърде често, ще се обезцени. Гражданската инициатива ще въведе повече демокрация и значително ще допринесе за една по-съвременна и по-жива Европа за нейните граждани. Още веднъж бих искал да призова Парламента и Комисията да гарантират, че на комисията по петиции е предоставена подходяща роля в този процес.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Една от основните цели на европейската гражданска инициатива е да доближи в по-голяма степен институциите на ЕС до гражданите и да улесни за обикновените европейци упражняването на техните права и привилегии. Гражданската инициатива определено ще подобри живота на лицата, пребиваващи в държавите-членки, и ще подпомогне създаването на социален авторитет за Съюза. Авторите на предложението също така са се постарали да постигнат възможно най-опростен модел за организирането на срещи и събирането на подписи като част от инициативата. Ако европейците искат да огласят своите становища по въпрос, който считат за важен, наш дълг е да гарантираме, че те са чути и на техните искания е обърнато внимание. В края на краищата истинската демокрация означава точно това.

  Sandra Kalniete (PPE) , в писмена форма. – (LV) Днес Европейският парламент взе историческо решение, което дава на гражданското общество възможност да се включи много по-активно в процеса на вземане на решения. Активно гражданско общество, което участва във вземането на политически решения, е един от жалоните на демокрацията. Това е едно от основните изисквания за висококачествена политика, което в продължение на много години е позволявало на държавите-членки на Европейския съюз да достигнат високо равнище на демокрация, права на човека и благосъстояние и като цяло Европа да се превърне в най-развития в света регион. Задачата на гражданското общество не се състои единствено в участие в изборите. Гражданите трябва също така да участват ежедневно в процеса на вземане на решения, като изразяват становището си във връзка със конкретни решения или събития от политическия дневен ред. В техен интерес е да участват в демократичния контрол на властта и да критикуват политиците във връзка с техните дейности. Без активно гражданско общество не би било възможно да се възстанови независимостта на балтийските държави и да се гарантира връщането ни в Европа. Поради тази причина аз гласувах в подкрепа на гражданската инициатива с огромно убеждение.

Досега европейското законодателство не е съдържало достатъчно развити ясни механизми за включването на европейци в процеса на вземане на решения и за привличане на вниманието на институциите на ЕС към настоящите опасения на гражданите. Аз считам, че гражданската инициатива ще повиши доверието на хората в Европейския съюз и ще засили легитимността на взетите решения.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. − (EN) Аз гласувах в подкрепа на предложените от ЕП изменения във връзка с гражданската инициатива, тъй като считам, че те правят инициативата по-силна и позволяват на повече хора да участват в нея. Това е исторически момент, в който на европейските граждани се предоставя конкретна мярка за представяне на важни въпроси и теми на равнище на ЕС. Настоятелно призовавам Комисията да вземе предвид изменението, чрез което се искат лесни процедури и прозрачна информация за гражданите. Едно е да бъде създаден подобен механизъм, но също така той трябва да бъде достъпен и разбираем за гражданите на ЕС, за да им позволи да се възползват изцяло от него. Парламентът се стреми да улесни критериите по отношение на поддръжниците, като отправя искане те да бъдат от поне една пета, а не от една трета от държавите-членки.

Той също така призовава за създаването на леснодостъпна, безплатна онлайн система за събиране на подписи. Бих искал да подчертая най-вече необходимостта да се свикват граждански комитети, които да организират инициативите. Движението на гражданските комитети беше един от най-важните фактори, които доведоха до възстановяване на независимостта на Естония през 1991 г. Това е ясен знак, че заедно гражданите могат да разрушават стени.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. − (DE) Подкрепям решението на Парламента да въведе възможността за гражданска инициатива за гражданите на ЕС. Новата система за петиции на равнище на ЕС е важно средство, позволяващо на гражданите да се включват по-активно, и ще осигури по-пряка демокрация. Договорът за Европейския съюз като цяло подобрява демократичното функциониране на Съюза. Гражданите могат да участват в демократичния живот на Съюза и да се обръщат пряко към Комисията. Гражданската инициатива дава на гражданите право на инициатива, подобно на това, с което разполагат Европейския парламент и Съвета. За да се гарантира, че гражданската инициатива е приложена правилно, са необходими поне един милион подписа от най-малко една пета от всички държави-членки. Освен това Парламентът препоръчва мерки в резолюцията си, които ще направят гражданската инициатива по-лесна за използване.

Например Комисията следва да разгледа съществуващите програми, които насърчават мобилността и активното гражданство, както и новите форми на комуникация, като социални мрежи, които насърчават обществения дебат. Приветствам факта, че представителствата и службите в държавите-членки ще функционират като интерфейси и консултативни органи.

  Sabine Lösing и Sabine Wils (GUE/NGL), в писмена форма. − (DE) Въпреки подобренията на европейската гражданска инициатива в резултат от компромиса между Комисията и Парламента, тя все още включва ненужни бюрократични усложнения. Освен това съществува риск, че инициативата ще бъде използвана като инструмент например от големи дружества и организации, тъй като, въпреки че прозрачността е гарантирана, няма ограничения за даренията от страна на предприятия. Поради тези причини ние се въздържахме по време на окончателното гласуване.

Някои от критиките ни са следните:

1. Предприятията не са изключени от инициативата.

2. Не е взето решение дали младите граждани на възраст 16 години могат да участват в инициативата, това зависи от националния избирателен закон.

3. Гражданите на трети държави, които живеят в ЕС, не могат да участват.

4. Не е налично обезщетение за над 100 000 подписа (0,005 евро на подпис). В резултат на това инициативата ще бъде много скъпа за инициаторите и следователно не е еднакво достъпна за всички.

5. Няма забрана относно даренията от дружества в подкрепа на европейската гражданска инициатива и за тези дарения не е определена горна граница.

6. Не е предоставена конкретна информация относно възможността за обжалване пред Съда на Европейския съюз, ако инициативата бъде отхвърлена.

7. Ако Европейската комисия отхвърли свързан проект на законодателен текст, тя не е задължена да обоснове решението си.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Гражданската инициатива ще създаде пряка връзка между гражданите и институциите, като по този начин ще се преодолее сегашното разделение между тях и ще накара институциите на ЕС да разглеждат основните проблеми, пред които са изправени гражданите. Искам да подчертая няколко точки, които не трябва да бъдат пренебрегвани:

1. Гражданската инициатива ще бъде успешна единствено ако свързаният регламент е лесен за разбиране и прилагане от гражданите, без да се налагат прекалени задължения на организаторите.

2. След преговорите, проведени с Комисията и Съвета, ние имаме общо разбиране, което определя необходимостта за поддръжниците на гражданска инициатива да предоставят определени елементи от личната идентификация и възможности за държавите-членки да ги проверят. Въпреки това е от съществено значение да се гарантира, че процесът е в съответствие със законодателството на ЕС в областта на защитата на данни. Всяка организация с възможност да подкрепя гражданската инициатива трябва да осигури пълна прозрачност по отношение на предоставената подкрепа, за да бъдат наясно поддръжниците кой е зад инициативата, която те са избрали да подкрепят.

3. Информационните бюра на Европейския парламент в държавите-членки и информационните мрежи на Комисията, като „Europe Direct“ и „Citizen Signpost Servicе“ (Пътеводител за европейските граждани), трябва да бъдат включени в предоставянето на цялата необходима информация по отношение на гражданската инициатива.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) За мен беше удоволствие да чуя резултата от днешното гласуване във връзка с гражданската инициатива. Чрез въвеждането на гражданската инициатива Договорът от Лисабон стана законодателен инструмент за гражданите на ЕС, но ние трябва да помним, че събирането на един милион подписа все още не означава, че ще бъде създаден закон. Този процес трябва да извърви целия законотворчески път на ЕС и ние, членовете на ЕП, трябва да се уверим, че във връзка с това процедурите са опростени, за да се избегне разочарованието. Считам, че ние следва да проведем добра информационна кампания в държавите-членки относно този инструмент с цел повдигнатите съгласно европейската гражданска инициатива въпроси да бъдат в съответствие с посоченото в Договорите и с ценностите на ЕС.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) С тази важна инициатива на Европейския парламент един милион европейски граждани ще могат да отправят искане към Европейската комисия да представи законодателство по даден въпрос. Правилата за прилагане на „гражданската инициатива“, одобрени днес от Европейския парламент, определят, че поддръжниците трябва да бъдат от поне седем държави-членки. В случая с Португалия ще се изискват най-малко 16 500 поддръжници, за да бъде подкрепена инициативата. Заедно с Договора от Лисабон беше създадено „правото на инициатива на гражданите“, съгласно условията на което един милион европейски граждани могат да отправят искане към Европейската комисия да представи определени законодателни предложения. Приетият на пленарна сесия днес регламент определя необходимите условия за предлагането на бъдещи граждански инициативи.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, въпреки че недостатъчно удовлетворява позицията на моята група поради това, че пренебрегва важни въпроси като идеята за допускане на инициативи, които предлагат промени в Договорите или за удължаване на периода за събиране на подписи от предложените 12 месеца на 18 месеца. Независимо от това, считам, че докладът е значително, но все още недостатъчно подобрение на предложения от Комисията текст. Гражданската инициатива е механизъм за публично участие, определен в Договора от Лисабон, за да могат гражданите и гражданското общество да играят роля в процеса на създаване на европейските политики. Аз подкрепих внесения за разглеждане текст, тъй като той улеснява създаването на механизма и комбинираната му процедура. Например опростява процеса на регистриране на инициативите и намалява изискването по отношение на броя държави-членки, които трябва да бъдат представени от гражданите (от една трета на една четвърт). Също така представлява напредък в сравнение с предложението на Комисията, тъй като подобрява прозрачността по отношение на финансирането на кампаниите за събиране на подписи.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейската гражданска инициатива ще бъде мощен инструмент за оформяне на дневния ред на Европейския съюз. Инициативата беше въведена с Договора от Лисабон и ще позволи на един милион европейски граждани да призовават Европейската комисия да представи предложения по теми в рамките на правомощията й. Инициативата дава право на гражданите на ЕС да изразят техните становища и по този начин им предоставя право на инициатива, подобно на правото, упражнявано от Европейския парламент и Съвета.

Гражданските инициативи следва също така да насърчават трансграничния дебат, тъй като те ще трябва да бъдат изготвени от гражданите на няколко различни държави-членки. Въпреки това инициативите ще могат да бъдат прилагани единствено ако отговарят на определени процедурни изисквания или изисквания относно съответствието с основните ценности на Европейския съюз с оглед на предотвратяване на употребата на инструмента за недемократични цели. Тези изисквания гарантират надеждността и следователно ефективността на инициативата. Също така е много важно да се гарантира, че процесът е в съответствие с изискванията на ЕС за защита на данните и е изцяло прозрачен от самото начало до края.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Аз не споделям становището на моите колеги от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент, поради което се въздържах от гласуване. Няма значение кой пише безсмислицата: да я умножаваме е глупаво. Гражданската инициатива е несъмнено необходима, но да бъдат събрани един милион подписа, за да бъде чута, е безсмислено. Бих искал да попитам докладчиците дали самите те са събирали подписи. Ако са го правили, те следва да знаят, че минималната цена за удостоверяването на всеки подпис от нотариус е 20 евро. Това означава 20-30 млн. евро за въвеждането на нов закон. Кой ще финансира това действие? Единствено големите предприятия са в състояние да го направят, а не обикновените хора. Тогава това не е ли измислица? Трябва да помним и следното: членовете на ЕП също представляват тези хора.

  Gay Mitchell (PPE), в писмена форма. − (EN) Тази инициатива беше обещана по време на процеса от Лисабон и съм доволен, че сега се придвижва напред.

Задължително е гражданската инициатива да не бъде отворена за политическа, икономическа или друга манипулация. Тя следва да бъде оставена на действителната инициатива на гражданите, а не да бъде манипулирана със скрит дневен ред. Инициативата следва да бъде открита и прозрачна.

За да бъде даден начален тласък, Комисията следва да публикува договорените условия за инициатива, когато те бъдат договорени.

Не би ли било подходящо за започването на процеса Комисията да организира някаква форма на несвързан конкурс на територията на ЕС, за да опипа почвата и да разбере какви са десетте най-актуални въпроса относно които гражданите биха приветствали инициатива със съграждани.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Европейската гражданска инициатива е първата мъничка стъпка в правилната посока. Гласувах в нейна подкрепа, тъй като това е първият пряк демократичен инструмент в ЕС. Като цяло обаче гражданската инициатива е просто лустро на пряката демокрация, което ще накара гражданите да вярват, че имат право на съвместно вземане на решение във връзка с някои въпроси в Европейския съюз. Гражданската инициатива не включва никакви последствия, независимо от това колко хора я подписват. Сравненията със системата за петиции за референдум в Австрия са очевидни. В Австрия обикновено тези петиции само се пъхат в някое чекмедже и до голяма степен същото нещо ще се случи с инициативите на гражданите на ЕС. Освен това очевидно е положено старание да се гарантира, че могат да бъдат спрени неконформистките становища. Комисията прави окончателната проверка на допустимостта на гражданската инициатива. В действителния Европейски съюз, управляващите не само въвеждат законодателството и директивите, те също така искат да контролират волята на гражданите.

Въпреки това европейската гражданска инициатива поне предоставя на неконформистките движения и партии възможността да развиват идеите си. В бъдеще ще бъде възможно на равнище на ЕС, както и в Австрия, да се провеждат кампании и да се демонстрира на гражданите, че съществуват пътища за различна и по-добра Европа, които се отклоняват от задънените пътеки в Брюксел.

  Vital Moreira (S&D), в писмена форма. – (PT) Въпреки че по принцип подкрепям регламента относно гражданската инициатива, не съм съгласен с възможността членове на Европейския парламент или членове на националните парламенти да могат да участват в тези инициатива или с възможността последните да бъдат финансирани от политически партии или публични органи.

Считам, че и двете решения противоречат на духа на новия механизъм, който има за цел да предостави на обикновените граждани и гражданското общество средства за участие в политическия живот на Съюза. Също така не съм съгласен с правомощията, предоставени на Комисията да приема определени технически спецификации, които се изискват за прилагане на закона посредством „акт за изпълнение“. Мерките за общо прилагане, възложени на Комисията за прилагането на законодателни инструменти, не следва да бъдат разглеждани като „актове за прилагане“ под контрола на държавите-членки, а като „делегирани актове“ под прекия контрол на законодателя.

По същия начин е безсмислено след Договора от Лисабон да се продължи прилагането на „процедурата по регулиране“ съгласно традиционната система от комитети, тъй като тя ясно засяга въпроси, които понастоящем са обхванати от законодателната процедура или от процедурата за „делегирани актове“. Посочените в нея разпоредби следователно противоречат на Договора от Лисабон. С изключение на тези конкретни възражения, аз считам, че като цяло това е отличен закон, който признава политическото и конституционно значение на този нов механизъм за демокрация на участието в рамките на ЕС.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на позицията на Европейския парламент относно европейската гражданска инициатива, тъй като аз изцяло подкрепям това гражданско право, посочено в Договора от Лисабон. Като оптимист считам, че това може да бъде един от основните инструменти, подпомагащи доближаването на институциите на ЕС до обикновените хора. В крайна сметка гражданско активната част на обществото ще бъде в състояние да окаже пряко въздействие върху решенията, взети на равнище на ЕС. Следва да се признае, че във време, когато много европейски инициативи се разглеждат доста критично от обществото, от началото европейската гражданска инициатива е широко посрещната с положителна оценка и одобрение. Надявам се, че в крайна сметка ние ще разполагаме с ясни правила, които не са натоварвани от ненужни бюрократични изисквания и които ще помогнат на европейското общество да изрази становището си.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Този доклад напълно отговаря на очакванията ми, по-конкретно по три въпроса. Първо, минималната възраст за подкрепа на законодателна инициатива е определена на 18 години, което е минималната възраст за гласуване на изборите за Европейски парламент и както се изисква за участие в инструменти за пряка демокрация, като референдуми. Второ, необходимостта да се изискват документите за самоличност на пребиваващите европейски граждани, които възнамеряват да подпишат изявленията за подкрепа, за да се извършат проверките, определени от регламента в съответствие със законодателството в сила. Накрая, необходимостта да се разреши срок от 12 месеца за прилагането на регламента след влизането му в сила, с цел да се позволи на компетентните национални администрации, много от които ще виждат този инструмент за първи път, да подготвят всички необходими правни, административни и финансови мерки.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) С огромно удовлетворение гласувам в подкрепа на доклада относно гражданската инициатива, една от най-големите новости на Договора от Лисабон. Този нов правен инструмент може да се превърне в начин за подкрепа на участието на европейските граждани. Всъщност даването на възможност на милиони граждани да отправят предложение към Европейската комисия да законодателства по даден въпрос е положителна стъпка по пътя на доближаването на Европа до гражданите. Приветствам работата на докладчиците, чиято цел е била да опрости гражданската инициатива и да отстрани всяка бюрократична тежест, за да направи инициативата възможно най-достъпна.

Аз съм съгласна с множеството искания, отправени от Европейския парламент, по-конкретно проверката на допустимостта на инициатива да бъде направена по време на нейното представяне, а не след като бъдат събрани 300 000 подписа, което би могло да повиши очакването на поддръжниците. Подкрепям намаляването на минималния брой държави-членки, включени в първоначалното подписване на инициативата. Първоначалното предложение беше поддръжниците да бъдат от поне една трета от държавите-членки, а Европейският парламент и Съветът постигнаха споразумение поддръжниците да бъдат от една четвърт от всички държави-членки.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепям инициативата на докладчиците г-жа Gurmai и г-н Lamassoure, според която организаторите на европейската гражданска инициатива следва да се събират в граждански комитет, съставен от лица от различни държави-членки. Това ще гарантира, че повдигнатите въпроси действително имат европейски характер и същевременно предлагат добавена стойност, тъй като подпомагат събирането на подписи от самото начало.

Подкрепих идеята на докладчиците, според която европейската гражданска инициатива е нов инструмент на демокрацията на участието от континентален мащаб. Ето защо настоящият регламент не може да бъде безупречен и практиката може да представи на европейските политици нови предизвикателства. Поради тази причина аз съм съгласен с призива на докладчиците към Комисията да представя на всеки три години доклад за прилагането на регламента и, ако е необходимо, да предложи неговото преразглеждане.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Гражданската инициатива, въведена с Договора от Лисабон, е разработена, за да даде на гражданите правото да участват в демократичния живот на Европейския съюз. Целта й е да предостави на гражданите средство, с помощта на което техният глас да бъде чут, като им позволява да поставят представляващи интерес за тях въпроси за разглеждане от страна на европейските институции. Тези въпроси могат да включват затрудненията, пред които гражданите са изправени в ежедневието си и за които не считат, че получават достатъчно внимание или подкрепа от синдикалните организации, политическите институции или други редовни посредници на институциите. Гражданската инициатива ще създаде надлежно пряка връзка между гражданите и институциите, като по този начин ще накара институциите на ЕС да разглеждат специфичните основни проблеми, пред които са изправени гражданите. Гражданската инициатива трябва да отговаря на някои административни изисквания, както и, наред с другото, да спазва основните ценности на ЕС, като по този начин се гарантира нейната надеждност и ефективност, които са ключови елементи за нейния успех.

Необходимо е да се гарантира, че процедурата е в съответствие с изискванията на ЕС в областта на защитата на данните, както и да се гарантира пълна прозрачност. Всяка организация, сдружение или дори политическа партия ще могат да подкрепят граждански инициативи по свой избор, при условие че предоставената подкрепа е напълно прозрачна, така че поддръжниците да знаят кой стои зад инициативата, която те решават дали да подкрепят или не.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Доволен съм от одобряването на доклада, който представлява много важна стъпка за утвърждаването на конституционния характер на Европейския съюз и предоставя на гражданите механизъм за достъпно и ефективно демократично участие, което несъмнено ще допринесе за по-голямо включване и ангажимент на гражданите по отношение на европейския политически живот и за укрепване на солидарните връзки между различните държави-членки.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Демокрацията на участието тържествено влезе в Европа с приемането на доклада относно европейската гражданска инициатива, една от основните области на напредък, въведени от Договора от Лисабон. Един милион европейски граждани сега ще могат да се обърнат към Комисията и да отправят искане към нея да произнесе становище по въпрос от обществен интерес, при условие че попада в рамките на правомощията на Комисията. Един милион граждани, които трябва да бъдат от поне една четвърт от държавите-членки и трябва да бъдат на възраст, която им дава право да гласуват, с други думи, 0,2% от населението на ЕС. Подписите трябва да бъдат събрани на хартия или по интернет и трябва да бъдат проверени. Организаторите ще трябва да бъдат идентифицирани: кои са, какво поддържат, за кого работят. Това е потенциален скок напред към демократична легитимност на Европейския съюз. Това е стъпка към доближаването на гражданите до ЕС, който те често виждат, правилно или погрешно, на светлинни години далеч от техните ежедневни грижи.

Въпреки това рискът, че инициативата може да бъде използвана от определени неправителствени организации (НПО) или от даден промишлен отрасъл, не следва да се пренебрегва. За да бъде успешна, инициативата трябва действително да идва от гражданите. Тя трябва да подпомогне придвижването на дебата напред, да доближи гражданите към Европейския съюз и допринесе за развитието на европейско гражданско общество.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. − (IT) Днес, на пленарна сесия, ние гласувахме относно европейската гражданска инициатива. Тази инициатива беше въведена с член 11 от Договора от Лисабон с цел да предостави на гражданите същите правомощия за политическа инициатива, с които вече разполагат Съветът на министрите и Европейският парламент. Европейската гражданска инициатива е нов инструмент на демокрацията на участието от континентален мащаб.

На 31 март 2010 г. Комисията представи предложение за регламент и на 14 юни Съветът одобри общия подход към европейската гражданска инициатива. Комисията по конституционни въпроси към Европейския парламент прие този доклад през ноември, който включва мандат за преговори. Тристранните преговори от 30 ноември постигнаха споразумение по различни изменения. Основните точки от споразумението се отнасят до: комбиниране на регистрация и допустимост; брой подписи, които могат да бъдат от поне една четвърт от държавите-членки; създаване на граждански комитет, минимална възраст за подкрепа на инициативата; и онлайн система за събиране на подписи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Нашите граждани чакаха този нов инструмент, който ще им предостави известно влияние върху политиката на ЕС. Те вече показаха, че ще знаят как да го използват, за да изкажат мнението си по време на законодателното разискване: вземете за пример петицията относно мораториум върху генетично модифицираните организми (ГМО), предприета от „Грийнпийс“ и „Avaaz“, която беше изпратена миналата седмица на председателя на Комисията, Жозе Мануел Барозу. За съжаление, гражданите са действали преди законодателите и петицията е пристигнала, преди да бъде определен правилникът за дейността, с който гражданската инициатива ще започне да функционира в началото на 2012 г.

Следователно от нас, членовете на ЕП, зависи да представим отново и да подкрепим искането, изразено от 1,2 милиона души, и да гарантираме, че ще бъдат предприети подходящи последващи действия. Парламентът успя, използвайки влиянието си по време на преговорите със Съвета и Комисията, да направи инициативата възможно най-достъпна и най-ефективна и проправи пътя. Сега нищо не може да спре гражданите да вземат пряко участие във функционирането на ЕС.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) Днешното гласуване даде начален старт на първия пример за европейско демократично участие. Европейската гражданска инициатива е една от най-новаторските разпоредби в Договора от Лисабон и първа стъпка към пряка демокрация.

Инициативата е инструмент, който позволява на гражданите да призовават Европейската комисия да представи законодателно предложение по въпрос, който те считат е от техен интерес, чрез предоставяне на един милион подписа, представляващи 0,2% от населението на Европейския съюз. Социални въпроси, въпроси, свързани с околната среда и с бедствия, причинени от финансовата криза, са сред най-чувствителните теми, които могат да мобилизират гражданите да отправят призив към ЕС да законодателства по тези въпроси.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) С приемането на предложението за гражданска инициатива днес ние въведохме в действие важен елемент от Договора от Лисабон, благодарение на който гражданите ще бъдат в състояние да участват пряко в дебата относно Европейския съюз. Това е особено важно за Европейския парламент, който се избира чрез народен вот. Ролята ни сега е да обърнем сериозно внимание на този инструмент, който предоставя много по-голяма демократизация на публичния живот в Европа. Няма да е добре, ако беше закон, който не се прилага, и гражданите имаха впечатление, че ние само им предоставяме теоретична възможност за участие в законодателна инициатива. Това ще бъде важно изпитание за институциите на ЕС до каква степен всъщност те служат на гражданите, а не на самите себе си. Добре е, че три години след влизането в сила на този закон ние ще бъдем в състояние да преразгледаме разпоредбите, които са се доказали като недостатъчно ефективни, за да бъде това действително система, която гарантира демократично обсъждане.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Аз гласувах в подкрепа на приемането на правила за европейската гражданска инициатива. Европейският парламент постигна достатъчно в преговорите със Съвета на министрите. Гражданската инициатива предоставя на населението на Европейския съюз възможност да отправи предложение в европейския политически дневен ред. След като бъдат събрани един милион подписа, Европейската комисия е задължена да разгледа предложението и да посочи причините, поради които тя ще го превърне в официално законодателно предложение или няма да го направи. Европейският съюз настояваше, че подписите трябва да бъдат събрани от поне девет различни държави-членки на ЕС, но Парламентът успя да намали този праг на седем. Освен това на организаторите, които успяват да съберат достатъчен брой подписи, ще бъде позволено да обяснят тяхното предложение лично на Европейската комисия и на Европейския парламент. Жалко е, че Парламентът не успя да отмени правилото, съгласно което осемнадесет държави трябва да изискват от гражданите си да представят техния номер на лична карта, когато подписват гражданската инициатива. Това ще подплаши хората. Някои ще се страхуват от измами, свързани с идентичността. Има държави, които няма да изискват номер на личната карта. Това ще създаде неравенство в закона в рамките на ЕС. Доколко сериозно ще бъде възприета от европейските граждани, понастоящем ще бъде въпрос от първостепенна важност за Европейската комисия.

  Ernst Strasser (PPE), в писмена форма. − (DE) Днешното гласуване относно европейската гражданска инициатива създаде нов елемент на пряка демокрация почти една година след влизането в сила на Договора от Лисабон. Аз поех моя мандат в Европейския парламент с цел да поставя за разглеждане в Брюксел опасенията на хората в Австрия. Аз съм отдаден на този принцип и следователно е от съществено значение за мен опасенията на хората да бъдат чути на европейско равнище. Европейската гражданска инициатива следва да бъде разглеждана като възможност за по-тясно включване на хората в процеса на вземане на решения в ЕС. Сега гражданите на ЕС разполагат с възможността за първи път да представят законодателни инициативи на Комисията и в резултат от това да оказват активно въздействие върху политиката на ЕС.

След дълги преговори може да се счита за успех, че бариерата за допустимост е намалена от равнището на 300 000 подписа и броят на държавите-членки е намален до една четвърт. Отличителна характеристика в Австрия е, че младите хора могат да участват в гражданската инициатива от 16-годишна възраст. Това още веднъж показва, че е важно за Австрия да включва младите хора в проекта ЕС, тъй като в крайна сметка именно те ще придвижат европейския дух напред.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейската гражданска инициатива е инструмент на публичното участие, който има за цел да отговори на демократичния дефицит и като такъв да скъси разстоянието, което европейските граждани чувстват, че съществува между тях и европейските институции. Институционализацията на тази инициатива, посочена в Договора от Лисабон, дава възможност на европейските граждани да приканят непряко Европейската комисия да представи определени законодателни мерки, при условие че те попадат в рамките на нейните правомощия.

Докладът, представен от Европейския парламент, определя критерии за прилагане на европейското право на инициатива с цел да го опростят, да го направят по-достъпно, по-бързо, по-прозрачно и по-единно във всички държави-членки. Създаването на действително европейско публично пространство ще бъде възможно благодарение на инициативата, която ще насърчи гражданския диалог и включването в гражданско общество. Считам, че на всички инициативи, които имат за цел скъсяване на разстоянието между гражданите и европейския проект, следва да бъде обърнато внимание, да бъдат приложени и изцяло осъществени.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада относно гражданската инициатива. Новите разпоредби, въведени с Договора от Лисабон, насърчават демокрацията на участието и отбелязват важна стъпка към насърчаване на гражданския дух. Четиридесет и два процента от европейските граждани имат доверие в институциите на ЕС. Една от причините за това може да бъде, че европейските граждани узнават за малко европейски инициативи и политики, насочени към тях. Точно затова гражданската инициатива не само предлага на европейските граждани възможност да участват пряко в процеса на вземане на решения, но също така ги упълномощава да допринасят за определянето на европейския дневен ред. Гражданската инициатива следователно ще подпомогне представянето на основните опасения и искания на европейските граждани пред европейския законодател. Тази концепция не е нова. През 2007 г. ние предложихме събирането на един милион подписа за отправяне на искане към Комисията да предложи директива за интеграцията на хора с увреждания в обществото.

Тогава бяха събрани само около 700 000 подписа, но законодателните предложения бяха представени на Европейската комисия. Следователно за нас ще бъде много важно с оглед изпълнение на ангажимента ни към гражданите на Европа да гарантираме, че исканията, представени посредством гражданската инициатива, ще се превърнат в законодателни актове, които ще подобрят положението на тези граждани.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. − (EN) Приветствам този доклад като начин за насърчаване на ангажираността от страна на гражданите в Европа чрез предоставянето на възможност на гражданите на ЕС да предлагат законодателство, което може да има въздействие върху тяхното ежедневие. Гражданите ще бъдат в състояние да уведомят Европейския съюз какво те мислят за неговата работа. Посредством един милион подписа, които трябва да бъдат от поне една четвърт от всички държави-членки на ЕС, тази инициатива дава власт в ръцете на хората. Тази процедура беше опростена от Парламента, за да гарантира лесна употреба и да повиши в най-голяма степен участието на гражданите в инициативата. След като всички подписи бъдат проверени, Комисията ще решава в рамките на три месеца дали може да бъде предложен нов закон и тя ще трябва да оповести публично причините за това.

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Често в Парламента се позоваваме на гражданите на Европейския съюз, чиито интереси ние представляваме. В същото време същите тези граждани дълго време са считали не само Парламента, но и всички институции на ЕС, за твърде отдалечени и нечувствителни към техните проблеми.

Европейската гражданска инициатива може да промени това. Тя ще позволи на гражданите да кажат направо: ние искаме това, ние не искаме онова, а това трябва да се промени.

Ние също обичаме да говорим за европейската интеграция. Какво обаче обединява хората от различните държави повече от необходимостта да търсят обща гледна точка, да формулират общо предложение и да търсят подкрепата на хора, говорещи различни езици? Прилагането на гражданската инициатива ще означава на практика, че гражданите от различните държави-членки ще говорят в един глас относно темите, които са от значение за тях. Обща инициатива и общ интерес ще бъдат почвата, от която може да израсне истинска европейска идентичност.

Изразявам твърдо убеждение, че в близко бъдеще ще започне да се формира това практическо чувство на европейска принадлежност. Считам, че, за разлика от фразите в брошурите на институциите на ЕС, това чувство ще бъде жизнено и осъществимо, тъй като самият гражданин ще бъде източникът на новата европейска идентичност и нова европейска принадлежност.

Ето защо приветствам представения проект на регламент относно начина, по който ще бъде приложена гражданската инициатива, и съм готова да направя всичко възможно, за да гарантирам, че гражданският глас е не само чут, но и зачетен.

Предложения за резолюции RC-B7-0688/2010

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Считам, че работната програма на Европейската комисия за 2011 г. е амбициозна, тъй като главната й цел е икономическото възстановяване чрез политическите приоритети на стратегията на ЕС „Европа 2020” заедно с бюджета в рамките на многогодишната финансова рамка с новите мерки по отношение на финансирането и разходите, с ново решение за „собствените ресурси”, което показва загрижеността, че условното финансиране може да влоши положението на по-слабите национални икономики и да не се постигне желаният резултат от стратегия „Европа 2020”, а именно да се даде нов тласък на икономиката. Считам, че структурните фондове са много важни за възстановяването на икономиката и за конкурентоспособността на европейските региони, тъй като по време на криза, добавянето на условно финансиране към ограничителните мерки може да има още по-неблагоприятно въздействие върху вътрешното развитие на ЕС. Следва да се постави акцент върху реформата на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството и политиката на сближаване, като е необходимо винаги да се отчитат различните отправни точки на отделните региони, а това включва мерки, адаптирани към различната действителност. МСП следва да играят съществена роля, както и да се приветства подходът, включващ интернационализацията на МСП в рамките на глобалните търговски взаимоотношения и усилията за тяхната модернизация и конкурентоспособност, предвидени сред приоритетите на работната програма.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. − (EN) Бих искала да привлека вниманието ви към някои много важни въпроси, които липсват в работната програма на Комисията за следващата година. Отнася се за въпроси, свързани с правата на човека. Възнамерява ли Комисията да започне конкретни действия или законодателство в областта на правата на човека през следващата година?

Научихме, че заместник-председателят на Комисията и върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, баронеса Катрин Аштън, планира да обърне специално внимание на правата на човека по време на своя мандат. Въпреки това, досега в нейните действия и изявления се отделя много малко внимание на правата на човека. Европейската служба за външно действие също има за цел да укрепва действията на ЕС в областта на правата на човека, но сега, при липсата на бюджет на ЕС за 2011 г., ЕСВД няма да може да изпълнява пълноценно задължения си от 1 януари 2011 г.

Можете ли, г-н председател, да споделите с нас резервния си план и как смятате да укрепите доверието в ЕС, когато става въпрос за защитата и насърчаването на правата на човека в света?

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Парламентът беше призован да изрази мнението си по повод на изявлението на Комисията относно работната програма на Европейската комисия за 2011 г. Гласувах в подкрепа на резолюцията, в която се подчертава необходимостта от реално сътрудничество между Комисията и Парламента, както и ролята на Комисията като пазител на Договорите и на общия интерес на ЕС. В резолюцията също така се поставя специално ударение върху целите на стратегията „Европа 2020”, свързани с растежа и създаването на работни места и приветства „европейския семестър”, насочен към по-ефективното управление на публичните финанси. Растежът трябва да бъде интелигентен (той трябва да насърчава цифровите технологии, научните изследвания и развойната дейност и образованието), устойчив (целта е да се постигне 20% по-висока енергийна ефективност) и приобщаващ (като се води борба с дискриминацията сред работниците и чрез по-добри индустриални отношения). Комисията трябва да продължи да наблюдава вътрешния пазар, областта на свободата, сигурността и правосъдието, както и външната си политика, която е все още на най-ранен етап.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на общата резолюция на Европейския парламент, защото в нея се обсъждат и оценяват приоритетите на дейността на Европейската комисия през 2011 г., както и бъдещите предизвикателства. На последната месечна сесия на Европейския парламент в Страсбург, председателят Барозу представи работната програма на Комисията за следващата година и затова Европейският парламент счита, че е много важно да има диалог с Комисията и да се обърне особено внимание на основните стратегически цели на ЕС. Освен това, Парламентът призовава Комисията да осигури по-конкретен и реалистичен график, свързан с представените основни предложения, които трябва да са ефективни и да се превърнат в реалност и да се осъществят по-добре, отколкото в миналото. Бих искала да насоча вниманието ви към факта, че въпреки намеренията на Комисията да създаде нови работни места и да постигне целите от стратегията „Европа 2020” възможно в най-кратки срокове, в програмата й за следващата година в областта на заетостта и социалните дейности няма конкретни предложения за създаване на нови, високо качествени работни места. Комисията отново предлага същите законодателни инициативи за командироване на работници и за работното време, както в работната програма за предходната година и обещава да подобри правата на работниците мигранти в целия Европейски съюз. Пълното икономическо възстановяване изисква обща европейска стратегия за устойчив растеж и създаване на заетост, която трябва да е подсигурена със съответните правомощия и ресурси.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид факта, че настоящата криза, в която Европа изпадна, продължава да се отразява върху икономиките на държавите-членки, е необходимо спешно да се направят значителни корекции, както на национално равнище, така и в самия Съюз. Като съзнавам огромната важност на 2011 година за успешното бъдеще на Съюза и предизвикателството, пред което е изправена Европейската комисията, както и съюзът като цяло, гласувам в подкрепа на предложението за резолюцията. Ето защо искам особено да подчертая всички предложения, които показват намерението на Европейската комисия да изследва потенциала за растеж на единния пазар. Считам, че максималното използване на потенциала на единния пазар чрез по-голямата интеграция на пазарите и укрепване на доверието между европейските производители и потребители може да има стимулиращ ефект за европейската икономика. Смятам обаче, че Комисията можеше да стигне по-далеч по този въпрос, като представи по-амбициозни и конкретни предложения, за да отговори на потребностите на онези, които работят в рамките на пазара.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Работната програма на Европейската комисия за 2011 г. трябва да бъде допълнена с духа на Европейския съюз и по-голяма смелост при посрещането на главните политически и институционални проблеми на ЕС, особено във връзка с влизането в сила на Договора от Лисабон и в съответствие с него. Следните въпроси трябва да се решават: 1. По-голямо зачитане на ролята на Европейския парламент при формулирането на предложенията, като надлежно се вземат предвид неговите позиции в изразените становища и предложения за инициативи; 2. По-тясно и междуинституционално по-балансирано сътрудничество по отношение на бюджета и финансовите перспективи; 3. По-голяма смелост при формулирането на предложения за ефикасно използване на ресурсите на ЕС, което ще даде възможност да се постигнат задължителните цели и конкретните критерии; 4. Ефективно и далновидно управление на икономиката и финансите от страна на ЕС, както и финансово участие на служителите в успеха на предприятията, което позволява по-широко, балансирано и приобщаващо икономическо и социално развитие. Въпреки че работната програма на Европейската комисия за 2011 г. засяга само част от изброените по-горе проблеми, все пак считам, че е необходимо да я подкрепим.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно работната програма на Европейската комисия за 2011 г., първата, която ще бъде приета в рамките на новия програмен цикъл и която следва да допринесе за задълбочаването на диалога между Парламента и Комисията с цел подобряване на връзките между политическите и бюджетните приоритети на равнище на ЕС.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията представи амбициозна работна програма на Европейската комисия за 2011 г., която съдържа следните основни моменти: (i) приобщаващ растеж; (ii) устойчив растеж; (iii) финансово регулиране. По отношение на приобщаващия растеж, в рамките на който Комисията подчертава устойчивостта на схемите за социална сигурност и борбата с бедността, аз подкрепям необходимостта да се открие точният баланс между ограниченията и социалната помощ и да се реши в каква посока следва да поемат реформите на европейските системи за социално осигуряване.

По отношение на устойчивия растеж е важно да се разбере как ще бъде постигнат баланс между необходимото опазване на околната среда и бъдещите реформи на общата селскостопанска политика (ОСП) и общата политика в областта на рибарството. Накрая, по отношение на финансовото регулиране и укрепването на икономическото управление всички мерки за увеличаване на стабилността на европейската банковата система и на устойчивостта й на кризи и за укрепването на бюджетните политики на държавите-членки и икономическото им координиране следва да се считат за приоритет номер едно, тъй като главното предизвикателство за 2011 г. ще бъде излизането от кризата и полагане на основите на политика на растежа.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме против предложението за резолюция на Европейския парламент относно работната програма на Европейската комисия за 2011 г., защото по основните проблеми тя подкрепя собствените си позиции и пренебрегва реалната необходимост от скъсване с неолибералните, милитаристични и антисоциални политики, за които Европейската комисия се застъпва.

Въпреки че Европейската комисия беше критикувана, че не отговаря на въпросите, поставени от Парламента, тя всъщност прави това, когато сама се поздравява, че поставя на първо място икономическата реформа, като дава приоритет на бюджетната устойчивост и отдава второстепенно значение на социалната устойчивост или когато настоява за подпомагане и задълбочаване на единния пазар или когато настоява за приключване на кръга от преговори „Доха“ възможно най-скоро, както и на съответните споразумения за свободна търговия.

По този начин мнозинството в Парламента се опитва да продължи да провежда същата политика, която насърчава гореспоменатите планове за ограничения в рамките на различни държави-членки, независимо, че тези планове ще доведат до увеличаване на безработицата, бедност, неравенство, асиметрия и икономическа рецесия, докато икономическите и финансовите групировки ще продължат да реализират все по-големи печалби. Поради изброените причини ние сме принудени да гласуваме против.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (GA) През 2011 г. Европейската комисия ще публикува предложения за изменение на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството. Двете инициативи са изключително важни за земеделските производители и рибарите в Ирландия.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. − (DE) През 2011 г. Комисията ще внесе предложението си за многогодишната финансова рамка за периода от 2013 г. до 2020 г. За мен няма съмнение, че областта на селското стопанство и развитието на селските райони трябва да получи същото равнище на финансиране, както досега, и че продоволствената независимост на Европа трябва да бъде гарантирана. Производството на храни и възраждането на селските райони като икономически области и места за почивка в близост до градовете трябва в бъдеще да стане един от най-важните приоритети за Европа. Ангажиментът на Комисията за постигане на устойчив и приобщаващ растеж взема предвид целите на стратегия „Европа 2020”, свързани с околната среда и изменението на климата и изисква инвестиции в зелени технологии, което на свой ред ще създаде работни места.

Приветствам призива на Парламента новата многогодишна финансова рамка за периода след 2013 г. да вземе предвид разширяването на отговорностите на ЕС. Плановете за търговската политика на ЕС са от голямо значение. Комисията е длъжна да приключи успешно преговорите със Световната търговска организация. Необходимо е да бъдем изключително критични към засилващата се тенденция да се акцентира върху двустранните търговски споразумения, по-конкретно, преговорите ЕС-Меркосур, които ще продължат през следващата година.

  Thomas Mann (PPE), в писмена форма. − (DE) Току-що гласувах в подкрепа на работната програма на Комисията за 2011 г., но с резерви. В нея вече не се съдържа обещаното съобщение от генерална дирекция „Предприятия и промишленост”(ГД ENTERPRISE) относно корпоративната социална отговорност (КСО). Вместо това, генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги” (ГД MARKT) започна онлайн консултация по проблема за оповестяването на нефинансова информация от дружествата. Това е обезпокоително и предполага възможна промяна в политиката. ГД MARKT вече не задава въпроса дали е необходим регламент на ЕС относно корпоративната социална отговорност, а се интересува как да бъде структурирана. ГД ENTERPRISE проведе няколко семинара за прозрачността, от които стана ясно, че почти всички работодатели и профсъюзи категорично се обявяват срещу задължителната КСО. От 2006 г. ГД ENTERPRISE упражнява цялостен контрол, тъй като инициативите, свързани с КСО, са принос към изграждането на устойчиво общество от страна на дружествата, като част от тяхната стопанска дейност. Те са резултат от предприемаческия ангажимент и са основани на индивидуална инициатива и отговорност. Съществува консенсус по повод на тази основна концепция, която беше разработвана в течение на няколко години в рамките на многостранни форуми.

ГД ENTERPRISE притежава институционалното знание, използвано за упражняването на контрол върху тези процеси. Призовавам Комисията да остави отговорността за управлението и структурирането на КСО в рамките на ГД ENTERPRISE. Продължавам да възразявам срещу идеята за задължителни доклади във връзка с КСО, тъй като това ще доведе до още бюрокрация и ще демотивира предприятията да поемат допълнителни доброволни ангажименти.

  Arlene McCarthy (S&D), в писмена форма. − (EN) Финансовата криза сериозно засегна икономиките на всички европейски държави-членки. В тази резолюция призоваваме за категоричен и решителен отговор от Европейската комисия за насърчаване на растежа и гарантиране на стабилно и дълготрайно възстановяване на икономиката, което ще е от полза за всички граждани на Европа. Подкрепяме призива за преразглеждане на системата за собствени средства, за да се създаде система, която да бъде справедлива, ясна, прозрачна и неутрална по отношение на данъчната тежест; приветствам разглеждането на възможностите, които ще направят ЕС по-евтин за неговите граждани, например чрез коригиране на съществуващото в момента намалено данъчно облагане на финансовия сектор.

  Nuno Melo (PPE), в писмена фирма. – (PT) Новата работна програма на Комисията за 2011 г. се основава на три основни момента: (1) приобщаващ растеж; (2) устойчив растеж и (3) финансово регулиране. Ето защо трябва да работим за постигане на устойчивост на схемите за социална сигурност, за да се борим с бедността, като в същото време постигаме икономически растеж, който взема под внимание опазването на околната среда, укрепването на икономическото управление, укрепването на европейската банкова система и повишаването на нейната устойчивост към бъдещи кризи, както и укрепването на бюджетните политики на държавите-членки, тъй като главното предизвикателство за 2011 г. е да излезем от кризата и да се върнем към политиката на растежа.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Поздравления. Най-после някой обърна внимание на разликата между Европейската комисия и боговете. Време е да заменим празното говорене с истинска работа. Европейската комисия не следва да пренебрегва въпросите на членовете на ЕП; нейно задължение е да изпълнява решенията на Европейския парламент. Изглежда, че някои членове на ЕК са забравили това. В противен случай какво се случи с резолюцията относно цялостния мониторингов доклад, приет от Европейския парламент на 11 март 2004 г., който постави въпроса за чужденците в Латвия? Кой пое отговорността? Чия заплата беше намалена? Кой беше порицан? Никой. Да живее Европейският съвет!

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно работната програма на Европейската комисия за 2011 г., защото съм съгласна с главните й цели. Факт е, че основният приоритет за 2011 г. следва да бъде да се даде тласък на икономическото възстановяване. Положително в работната програма на Комисията е укрепването на икономическото управление и приключването на реформата на финансовия сектор посредством мерки, които ще позволят възстановяването на растежа с цел създаване на работни места. Ефективният, устойчив и приобщаващ растеж е от съществена важност за възстановяването на доверието и оптимизма в рамките на ЕС. Инвестициите в научните изследвания и развойната дейност, енергийната сигурност и хоризонталните политики на пазара на труда, позволяващи реално движение на работниците, са следователно основните стълбове на работната програма, насочена към растежа. Следва също да подчертаем и целта за изграждането на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Работната програма на Комисията за 2011 г. не отразява в достатъчна степен значимите събития, които оказват въздействие върху Европа от 2008 г. насам, нито пък надеждите и очакванията на гражданите на Европа. За съжаление в програмата не се поставя нужният акцент върху загубата на 7 милиона работни места в резултат на финансовата криза, което на практика гарантира постоянна безработица през следващите години. Това е едно от основните предизвикателства пред ЕС през 2011 г. Затова Комисията трябва да намери начин нейните инициативи и предложения да създадат достатъчно качествени работни места за обикновените граждани. Комисията трябва да се вслушва в мненията на социалните партньори в областта на пенсиите и да гарантира, че бъдещата бяла книга отразява очакванията на заинтересованите страни, което означава укрепване на първия стълб т.е. на публичния стълб.

Приветствам реформата на портала за информация за работни места и съвети EURES, която има за цел да го направи по-достъпен за младите работници. Изразявам съжаление обаче, че предложението е отложено до 2012 г., при положение че младите хора се нуждаят от него сега. В програмата на Комисията не се споменава въпросът за равенството между половете. Ето защо е необходима европейска директива, която да разглежда въпроса за разликата от 17,4% в заплащането на мъжете и жените, както и директива относно премахването на насилието над жените.

  Britta Reimers (ALDE), в писмена форма. − (DE) Тъй като списъкът за гласуване се промени с много кратко предизвестие, нямах достатъчно време да проверя съдържанието и да си съставя мнение по въпроса.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (ЕN) Групата на Зелените/Европейски свободен алианс подкрепи предложената обща резолюция, както и голяма част от предложените изменения. Радвам се, че в документа остана позоваването, където казваме, че приканваме особено настоятелно Комисията да представи смели и новаторски предложения за съществено преразглеждане на системата за собствени средства.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Одобрих приемането на резолюцията относно работната програма на Комисията за 2011 г. В предишно свое изказване повдигнах въпросите за необходимостта от изготвяне на проект за директива относно насилието над жените, бързото и ефикасно транспониране на програмата от Стокхолм и включването на спорта в бюджета за следващата година. Също така е много важно да се поднови работата върху директивата за недискриминация. Приканвам Комисията и държавите-членки през 2011 г. да предприемат решителни стъпки в тази посока.

Докато гражданите на ЕС с нетърпение очакват тази директива, някои държави-членки продължават да поставят под въпрос валидността на приемането й. Трудно е да се осъзнае липсата на разбиране на необходимостта от единен закон за недискриминацията, който ще защитава равното третиране на всички хора, а не само на избрани социални групи. Не ме убеждават финансовите аргументи, които поставят акцент върху големите разходи за въвеждането на директива, свързана с хората с увреждания. Даже по време на криза Европа трябва да продължи да третира всичките си граждани еднакво.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Комисията представи работната си програма за 2011 г. в особено деликатен за Европейския съюз момент. Все още не сме се възстановили напълно от икономическата криза, което означава, че програмата за следващата година трябва да продължи да бъде насочена към динамиката на възстановяването на европейската икономика, като 2011 г. следва да бъде годината, когато стратегия „Европа 2020” ще бъде интегрирана в европейските дейности с оглед на постигането на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Отново подчертавам важността на възстановяването на растежа, който води до създаването на работни места. Във връзка с това ще подчертая ролята на следните водещи инициативи: „съюз на иновации”, „програма за цифрови технологии”, „нови умения и работни места” и „платформа срещу бедността”. Смятам, че е важно да се гарантира структурната реформа с цел да се подобри европейската конкурентоспособност и да се ускори икономическият растеж, особено чрез политиката на сближаване, която насърчава инвестициите в реалната икономика. Всяка бъдеща политика на сближаване следва също така да гарантира, че новата многогодишна финансова рамка е насочена към постигане на целите на стратегията „Европа 2020” и европейските политики в рамките на договора от Лисабон. Европейският парламент трябва да вземе активно участие в този процес и е важно Комисията незабавно да излезе с модел за междуинституционално сътрудничество във връзка с това.

Предложения за резолюции RC-B7-0693/2010

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото ЕС и Африканският съюз (АС) трябва заедно да се заемат с ключови въпроси, които са предмет на обща загриженост, за да бъде реализирано успешно партньорството между Африка и ЕС, което се основава на взаимния интерес към използване на комбинирания им потенциал. За да има по-тясно сътрудничество, трябва да се осигурят демократично управление и права на човека, но за съжаление г-н Робърт Мугабе беше поканен и участва активно в третата среща на високо равнище Африка–ЕС. Затова призовавам всички участници да заемат по-категорична политическа позиция в бъдеще, за да бъде изпратено ясно послание относно твърдата вяра на ЕС в принципите на правовата държава и демокрацията.

Важно е също така всички държави-членки на Африканския съюз да ратифицират Хартата на Африканския съюз за демокрация, избори и управление и да подкрепят изцяло Международния наказателен съд. Така ще бъдат запазени принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и същевременно ще бъдат открити нови възможности за ефективно сътрудничество в икономическата, социалната, културната и други области.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) След срещата на високо равнище ЕС–Африка в Кайро през 2000 г. Европейският съюз стартира изключително широкообхватна външна политика по отношение на Африка. През 2005 г. ЕС стартира своята стратегия за Африка. Две години по-късно гледната точка беше различна и този път срещата на високо равнище ЕС–Африка в Лисабон завърши със създаването на стратегическо партньорство с Африка. Третата среща на високо равнище Африка–ЕС завърши съвсем неотдавна. Тя не беше напълно успешна: например за нас не беше добре дошло присъствието на диктатора Робърт Мугабе, а напротив, бихме приветствали присъствието на представител от Судан. Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно бъдещето на партньорството. Новият план за действие се основава на осем важни нови теми: 1 – мир и сигурност; 2 – демократично управление и права на човека; 3 – търговия, регионална интеграция и инфраструктура; 4 – Целите на хилядолетието за развитие; 5 – енергетика; 6 – изменение на климата; 7 – миграция, мобилност и трудова заетост; 8 – наука, информационно общество и космически изследвания.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция. Необходимо е да развием по-нататък стратегическото партньорство между Африка и Европейския съюз, за да посрещнем заедно общите предизвикателства, да насърчим устойчивия икономически растеж и да развием сътрудничеството в областта на енергетиката, търговията и изменението на климата. В развитието на сътрудничеството е необходимо да се окаже значителна подкрепа на борбата срещу бедността, спазването на правата на човека, включително социалните, икономическите и свързаните с околната среда права, и да се работи по предизвикателствата за мира и сигурността на африканския континент. Приветствам програмата за сътрудничество Африка–ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници и поетите ангажименти да бъде предоставен на африканците достъп до съвременни и устойчиви енергийни услуги, да се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници в Африка и да се повиши енергийната ефективност в Африка във всички сектори. ЕС и Африка следва да обединят усилията си за намаляване на емисиите, произтичащи от обезлесяването и деградацията на горите, и да вземат ефективни мерки за борба срещу изменението на климата. Следва да се осигури необходимото финансиране за реализиране на очертаните действия, като се осигури парламентарен надзор върху използването на финансова помощ от ЕС.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) С удоволствие гласувах в подкрепа на това предложение за обща резолюция относно заключенията от третата среща на високо равнище ЕС–Африка. В светлината на необходимостта африканският континент да разнообрази инвестиционните си партньорства, по-конкретно с азиатски държави и Латинска Америка, предложеният стратегически план за действие ЕС–Африка за 2010–2013 г. е особено важен, тъй като може да добави стойност за Съюза по отношение на Средиземноморието и Споразумението от Котону. Считам, че регионалната интеграция на африканските държави чрез Африканския съюз, и търговията и инвестициите в този смисъл ще бъдат от решаващо значение за политическата и икономическата стабилност и устойчивия растеж в Африка. Затова се надявам, че лидерите на Африка и ЕС не само ще изпълнят споразумението от Триполи, но и ще признаят това стратегическо партньорство, наред с други неща, за ценен инструмент за насърчаване на вътрешнорегионалната африканска търговия. Споделям също така убеждението на председателя Барозу, че възобновяемите източници на енергия са жизненоважни за икономическото и социалното развитие на Африка, и подкрепям призива му за зелена революция в областта на енергетиката в Африка.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно бъдещето на стратегическото партньорство Африка–ЕС по времето преди третата среща на високо равнище Африка–ЕС, защото считам, че партньорството, установено между двата континента преди три години, по време на португалското председателство на ЕС, следва да бъде продължено и укрепвано, за да можем да се изправим пред общите предизвикателства и да насърчим устойчивото развитие, мира и правата на човека.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз бях в Лисабон през декември 2007 г., когато се проведе първата среща на високо равнище ЕС–Африка, която постави основата за постоянен диалог между Европа и африканския континент, с когото сме свързани с изключително важни исторически, културни, икономически и търговски връзки, и която отвори пътя за сътрудничество, довел европейските и африканските лидери в Триполи 3 години по-късно.

Считам, че едно трайно и здравословно партньорство ЕС–Африка е от основно значение за развитието и прогреса, и за това считам, че инвестициите, направени и от двете страни за укрепване на взаимоотношенията им, са напълно оправдани. Живеем във време, когато традиционните политики за сътрудничество, реализирани само чрез хуманитарна помощ, вече не отговарят на потребностите на развиващите се страни, особено на африканския континент.

Затова считам, че бъдещето на сътрудничеството ще се насочи съвсем определено към установяване на търговски взаимоотношения и икономически партньорства, както и към ефективен обмен в областта на научните изследвания, иновациите и образованието, области в които сътрудничеството ЕС–Африка е необходимо да бъде засилено.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Третата среща на високо равнище ЕС–Африка се проведе в Триполи между 29 и 30 ноември 2010 г. Съжалявам, че общата стратегия Африка–ЕС не можа да установи нови стратегически взаимоотношения.

Отново изразявам своята надежда за плодотворно споразумение на следващата среща на високо равнище и устойчиви цели и за двамата партньори, с цел борбата срещу бедността и гарантиране на справедлив доход и издръжка, както и подкрепа за правата на човека в Африка, включително социалните, икономическите и свързаните с околната среда права.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предизвикателствата пред африканските страни са огромни в условията на сериозна криза в световната икономика. Кризата, представена като финансова, най-накрая разкри ограниченията на икономическия растеж, така както го разбира капитализмът, а именно наличието на плодородна земя за производство на храни и други органични суровини и геоложки запаси за добиване на полезни изкопаеми и енергия за работата на промишлените отрасли.

Това положение ускорява борбата за Африка, един континент, който е изключително богат на природни ресурси. Целта е доминирането над пазарите и природните ресурси. Политиката на ЕС към Африка следва да се разбира в този контекст; изнудване за подписването на така наречените споразумения за икономическо партньорство; насърчаване на отцепването на Южен Судан; подкрепа и финансиране на Африканската архитектура за мир и сигурност, която се стреми да разположи армиите си така, че да потиска своите народи, за да служи на интересите на ЕС и неговите икономически и финансови групировки. Това са само някои примери.

Следователно тази резолюция е относно неоколониализма. Връзките, които поддържат държавите от региона в подчинено отношение на интереси, които са чужди на народите в него, трябва да бъдат разхлабени, да се установи истинско сътрудничество и да им се помогне да консолидират своята независимост и суверенитет с оглед на тяхното икономическо и социално развитие и прогрес.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Изминаха вече три години от последната среща на високо равнище между Европа и африканския континент. Това партньорство е от основно значение за развитието и прогреса и е важно и двете страни да се стремят да укрепват взаимоотношенията си. Партньорствата не следва да се свързват само с помощ от Общността; трябва да се установят и търговски, и икономически взаимоотношения, с обмен на опит в областта на научните изследвания, иновациите и образованието, което ще укрепи бъдещите взаимоотношения.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Стратегическото партньорство Африка–ЕС е единственият инструмент на Европейския съюз, който обхваща междуконтинентални взаимоотношения. То отбелязва промяна във взаимоотношенията между ЕС и Африка: те стават истински партньори, които си взаимодействат на равнопоставена основа и по широка гама от теми от общ интерес в техния диалог. Това вече не са взаимоотношения между донори и получатели. Това са стратегически важни взаимоотношения и е необходимо да бъдат съживени и укрепени, ако Европа и Африка искат да се справят с предизвикателствата пред нас. Имам предвид реализирането на Целите на хилядолетието за развитие, продоволствената криза, икономическата и финансовата криза, изменението на климата и т.н. Темата на срещата на високо равнище в Триполи: „Инвестиции, икономически растеж и създаване на работни места“ напомня, че мирът и сигурността, икономическото и политическото управление и спазването на правата на човека са предпоставки за развитие. Правната и съдебна защита на частните инвестиции е един от ключовете за икономическото и социалното развитие на Африка. Не може да има социално, човешко и икономическо развитие, ако няма просперитет.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Това бъдеще е неясно, особено сега, в навечерието на срещата на високо равнище Африка–ЕС. Най-добрият начин за осигуряването му е да бъдат финансирани програми за обществено образование. Хората, които могат да получат средно образование, биха предпочели да живеят в страните си, вместо да просят в Европа. Трябва да подкрепим правителствата, които съсредоточават усилията си върху това да направят своите държави привлекателни за собствените им граждани. Аз гласувах „в подкрепа“.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Важно е ЕС да се ангажира отблизо с африканските държави и да се заеме със съществуващите и бъдещи предизвикателства чрез обща стратегия. Това включва, по-специално, въвеждане на демокрация в Африка, подобряване на условията на живот на хората там и устойчиво използване на суровините, което предлага ползи и за двете страни. Друг проблем, който трябва да бъде решен, е корупцията. Тя пречи на много африкански държави да се развиват по начин, който би подобрил благосъстоянието на техните граждани. За съжаление, милиони евро помощи от ЕС продължават да изчезват в резултат на корупцията. Те биха могли да бъдат използвани конструктивно в полза на гражданите. Трябва да приложим принципа да помогнем на хората да си помогнат сами. За съжаление, резолюцията не взема това предвид и просто предвижда продължаване на съществуващите практики.

Бедността е една от основните причини хората да емигрират от Африка и да идват в Европа. Вместо да се поставя под въпрос европейската практика на субсидиране на износа, която има огромно въздействие върху способността на някои африкански държави да оцелеят, ние продължаваме с още празни думи. Отрицателните последици от миграцията се замазват и затова се почувствах задължен да гласувам против тази резолюция.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Взаимоотношенията Европейски съюз/Африка са очевидно от основно значение. Затова съм доволна от приемането на стратегическия план за действие за периода 2010–2013 г. и от установените партньорства. Сред тях бих изтъкнала това за мира и сигурността, наред с усилията на ЕС за осигуряване на предвидимо и устойчиво финансиране за миротворческите операции в Африка, и необходимостта да се създаде капацитет на местно равнище, гъвкавост и решителност за защита на гражданското население по време на въоръжени конфликти. Трябва да подчертая също така усилията за сътрудничество по въпроси от общ интерес като демократичното управление и правата на човека, търговията, регионалната интеграция и инфраструктура, и Целите на хилядолетието за развитие. Във връзка с този последен аспект следва да се подчертае ангажимента на държавите от Европейския съюз да отделят 0,7% от своя брутен национален доход за помощи за развитие до 2015 г. Това усилие е от решаващо значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие, по-специално по отношение на конкретните политики в областта на майчиното здраве, здравето на новородените и децата, сексуалното здраве, образованието, селскостопанската политика, устойчивото развитие, достъпа до вода и пречиствателни съоръжения.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. − (IT) Изразявам съжаление за присъствието на президента на Зимбабве, г-н Мугабе, на срещата на високо равнище в Триполи на 30 ноември и за отсъствието на множество европейски държавни и правителствени ръководители. Отбелязвам също така, че новият закон на Съединените щати за „полезни изкопаеми от зони на конфликт“ е огромна крачка напред в борбата с незаконната експлоатация на полезните изкопаеми в Африка.

Затова призовавам Комисията и Съвета да внесат подобни предложения, които да гарантират проследимост на внасяните полезни изкопаеми на пазара на ЕС, и Африканският съюз да съдейства за устойчивия добив в сектора на суровините.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Сред общите точки, за които се споразумяха няколко групи, сред тях и нашата, са следните: 1. приветства приемането на стратегическия план за действие за периода 2010–2013 г. и предвидените в него партньорства и изразява надежда, че този план ще осигури добавена стойност за споразумението от Котону и Съюза за Средиземноморието и че представлява реализацията на един амбициозен подход към междуконтиненталните отношения; 2. подчертава, че основополагащите принципи на съвместната стратегия Африка–ЕС следва да целят подкрепа на трайните нужди на развиващите се страни с оглед провеждане на борба с бедността, гарантиране на достойни доходи и препитание, както и упражняване на основните права на човека, включително социалните, икономическите и свързаните с околната среда права; 3. изразява надежда, че ще бъдат извлечени поуки от трудностите, възникнали при прилагането на първия план за действие за периода 2008–2010 г., както и че принципните намерения, посочени в заключителната декларация на държавните и правителствените ръководители, ще бъдат последвани от действия; 4. с интерес отбелязва, че както на частния сектор, така и на гражданското общество, по-специално в Африка, би могло да се даде възможност за много по-ефективен принос към стратегията, отколкото досега.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Един американски закон вече постави ограничения върху незаконната експлоатация на „полезни изкопаеми от зони на конфликт“. Общата резолюция относно бъдещето на стратегическото партньорство ЕС–Африка призовава ЕС да направи същото. Полезните изкопаеми, които се внасят в ЕС, трябва да могат да се проследяват. Днес незаконната експлоатация твърде често е причина за граждански войни и конфликти в региона, докато това богатство всъщност би могло да бъде двигател на устойчиво икономическо развитие.

Действия в областта на изграждане на капацитет, добро управление, развитие на инфраструктурата и инвестициите са от решаващо значение. Задължително е прилагането на политика, която се характеризира с участие, социална и екологична отговорност и която е от полза за хората. Селското стопанство също е двигател за развитие. Ето защо е необходимо да подсилим секторите на селското стопанство и рибарството по устойчив начин, особено по отношение на дребните земеделски стопани и рибари.

Следва да се проведе задълбочено разискване относно земеделската земя и собствеността върху земята. Споразумението от Канкун е от съществено значение за справянето с бедността в Африка, предвид огромния потенциал на природните ресурси – слънчева светлина, вятър, реки и приливи, които африканските държави често притежават в изобилие. Текстът на резолюцията не избягва спорните въпроси и затова го приех.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Третата среща на високо равнище Африка–ЕС, която се състоя в столицата на Либия, Триполи, се стремеше да засили равнището на сътрудничеството между двата континента. По темата за растежа, инвестициите и създаването на работни места тази среща на високо равнище подчерта необходимостта от създаване на икономически растеж, който е способен да генерира заетост, наред с устойчиво социално развитие.

Стратегията Африка–ЕС ще бъде реализирана в съответствие с приетия план за действие за периода 2010–2013 г., който се съсредоточава върху осем приоритетни области, които вече бяха определени по време на срещата на високо равнище в Лисабон през 2007 г. Конкретните мерки, свързани с частното предприемачество, икономическата интеграция и социалните въпроси, мира и сигурността на африканския континент, спазването на правата на човека и реализирането на Целите на хилядолетието за развитие, са споменати в заключителната декларация от Триполи.

Преди всичко, приветствам партньорството между двата континента, което демонстрира добавена стойност и за двамата партньори, и значението на продължаващото засилване на регионалната и глобалната интеграция на африканския континент. Считам обаче, че е важно Европейският парламент да поеме по-активна роля в това партньорство и да бъде изготвен план за финансиране на ефективното изпълнение на плана за действие за периода 2010–2013 г.

Доклад: Kinga Gál (A7-0344/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Значението на защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи е в центъра на демократичните ценности на самия Европейски съюз. Съгласен съм, че местните и регионални органи могат да имат ключова роля в прилагането на тези ценности и да предложат подход отдолу-нагоре. Влизането в сила на Договора от Лисабон трябва да се разглежда като укрепване на системата на няколко равнища на защита на правата на човека, включително Хартата. Необходимо е да се помисли за развитието на защитата на тези права след влизането в сила на Договора от Лисабон, при положение че Хартата има същата юридическа сила като Договорите и трябва да бъде включена в първичното законодателство на ЕС. Новите хоризонтални задължения, създадени с Договора от Лисабон, трябва да се приветстват, а усилията между институциите трябва да бъдат по-добре координирани с оглед на тяхната ефективност. Освен това трябва да се припомни, че в рамките на Комисията се създава нов портфейл „Правосъдие, основни права и гражданство“ и се очакват нови усилия от Комисията при това положение. Осезаеми резултати може да се очаква да бъдат постигнати от новото съобщение на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от ЕС.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Много дълго време европейската интеграция се състоеше само в изграждането на вътрешния пазар. През последните десет години обаче безпрецедентно желание за нещо повече завладя законодателите на ЕС. В началото се появи негласно разделение на задачите между Съвета на Европа, отговарящ за индивидуалните свободи, и зараждащия се единен пазар – Европейската общност. Не след дълго обаче националните съдилища на държавите-членки трябваше да разглеждат дела срещу правото на Общността в областта на правата на човека. Ето защо след дълго разработване Хартата на основните права беше приета през 2000 г. и влезе в сила миналата година с Договора от Лисабон. С Хартата Съдът на Европейските общности има единно правно основание да защитава основните права на европейските граждани. Но новата система е едва в началото си. Затова подкрепих текста, който напомня на всички европейски участници, включително на държавите-членки и институциите, техните задължения съгласно Хартата и необходимостта от развитие на истинска култура на гражданските свободи и ефективно сътрудничество в тази област.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в полза на доклада. Ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват ядрото на демокрацията и правовата държава в ЕС. Затова подкрепям укрепеното от Договора от Лисабон задължение за гарантиране на защитата на основните права на човека, за борба със социалното изключване и дискриминацията и за насърчаване на социалната справедливост и закрила. Дори ако това бъде постигнато, е необходимо да се осигури сътрудничество между Европейския съюз и националните институции, като се установи ефективно междуинституционално сътрудничество за мониторинг на състоянието на правата на човека в ЕС. Комисията трябва да наблюдава постоянно прилагането на законодателството в областта на защитата на правата на човека на национално равнище и в случай на пропуски да представя предложения за конкретни мерки. Би било полезно да се изготвя годишен доклад относно състоянието на основните права в ЕС, за да се гарантира, че гражданите на ЕС са добре информирани относно новата структура на основните права. Освен това институциите на ЕС трябва да подобрят сътрудничеството с международни организации в областта на защитата на правата на човека.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Доволна съм, че след влизането в сила на Договора от Лисабон имаме някои значими постижения в областта на правата на човека, първо, защото Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно обвързваща, и второ, защото Европейският съюз е длъжен да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека. Гласувах в полза на доклада, защото по отношение на стратегията на Европейския съюз в областта на правата на детето е много важно да се разработят практически мерки за борба срещу малтретирането на деца, сексуалната експлоатация и детската порнография, за насърчаване на по-безопасното използване на интернет и за премахване на детския труд и детската бедност. Борбата с трафика на хора, особено на жени и деца, е друго неотложно предизвикателство. Въпреки че в тази област вече са приети много европейски и национални закони, стотици хиляди души ежегодно стават обект на трафик в посока към ЕС или на територията на ЕС и следователно е спешно необходимо да се приложи предложената нова директива на Европейския съюз относно борбата с трафика на хора.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Ефективната защита на основните права и зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава трябва да бъдат обща цел на всички европейски политики и съществено условие за консолидирането на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Периодът 2009-2010 г. беше от голямо значение в това отношение, тъй като с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата за основните права стана правно обвързваща и преобразува основните ценности в конкретни права, пряко приложими от европейските и национални съдилища.

Необходимо е да се гарантира, че всички нови законодателни предложения са съгласувани с Хартата и, по същата логика, че всички налични инструменти са проверени. Важно е да се укрепи сътрудничеството и съгласуваността между различните отговорни органи на европейско и национално равнище за целите на контрола и прилагането на новата обща рамка, установена с Договора от Лисабон, за да се гарантира нейното ефективно прилагане. Надявам се също така, че Комисията възможно най-бързо ще завърши процеса на присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека, с което ще се предостави допълнителен механизъм за зачитането на правата на човека.

Много съм доволен, че гражданите и защитата на техните права най-накрая са поставени в центъра на структурата на Европа.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в полза на доклада относно основните права в Европейския съюз (2009 г.) – действително прилагане след влизането в сила на Договора от Лисабон, защото считам, че е необходимо да се насърчи култура на основните права в Европейския съюз и държавите-членки. Защитата на основните права трябва да бъде цел на всички европейски политики, особено на външната политика, в интерес на насърчаването на мира, правата на човека и основните свободи.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон създава нова парадигма в областта на основните права в Съюза и прави Хартата на основните права правно обвързваща. Длъжни сме да направим Съюза общност, която защитава основните права и в рамките на своите граници, и извън тях.

Все още има твърде много посегателства срещу свободата на словото, за което докладвам няколко пъти, например неотдавнашните случаи в Саудитска Арабия и Азербайджан. В настоящата резолюция докладчикът подчертава няколко ситуации, които са по-неотложни и често срещани както в държавите-членки, така и в Европейския съюз като цяло. Сега предизвикателството е да се отговори на тези въпроси и да се приемат стратегиите и мерките, необходими за решаването на проблемите.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон създаде нова ситуация в ЕС в областта на правата на човека, като направи Хартата на основните права правно обвързваща и като предостави на Европейския съюз статут на юридическо лице, който му позволява да подписва международни споразумения.

Ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват основата на демокрацията и правовата държава в Европейския съюз и са съществено условие за консолидирането на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което налага действия на няколко равнища (международно, европейско, национално, регионално и местно). Тук си струва да споменем важната роля, която регионалните и местни органи могат да имат при конкретното прилагане и насърчаване на тези права.

Доволен съм и от призива към Комисията да обяви 2013 г. за Европейска година на гражданството, за да стимулира дебата относно европейското гражданство и да информира гражданите на ЕС относно новите им права след влизането в сила на Договора от Лисабон.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Както обикновено докладът относно състоянието на основните права в Европейския съюз породи две погрешни тенденции: първата се състои в изискване на все повече права за всички видове малцинства за сметка на мнозинството от нашите съграждани, а втората – в наказване на патриотичните политически движения и затрупването им със същите стари леви клеветнически обиди в опит да се оспори легитимността на изборните им победи и да се ограничи свободата им на изразяване. Тази нападателна ксенофобия и антипатриотизъм са много изтощителни. Не можете да осъждате резултатите от демократични избори, проведени в демократични държави. Неотдавнашните победи на национални партии във Франция, Унгария, Австрия, Швеция, Нидерландия и в други държави не са знак за някакво тревожно извращение.

Те са знак, че европейските граждани са уморени от политиката ви, от небрежното ви отношение към имиграцията, от неуспеха ви да защитите икономическите интереси на нашите народи, от задоволството ви от финансовите интереси на силните и от подкопаването от ваша страна на нашите системи за социална закрила. Точно вие непрекъснато нарушавате техните права, особено правото им на сигурност, на заетост, на достойно заплащане, правото им да опазят своята култура и сами да определят своето бъдеще.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) В Европейския парламент многократно сме повдигали и продължаваме да повдигаме въпроси, свързани с нарушения на правата на човека, принципите на демокрация и дискриминация спрямо националните малцинства. Присъждаме наградата „Сахаров“, подкрепяме хуманитарни мерки и се стремим да постигнем права и привилегии за хората не само в Европа, но и в целия свят. Въпреки това много съжалявам, че все още не можем да наложим спазването на основните права на човека в държавите-членки на Европейския съюз.

Полското национално малцинство в Литва, което представлява почти 7% от цялото население, все още е обект на дискриминация и правата му са скандално нарушавани. За пореден път призовавам членовете на Европейския парламент, председателят на Европейския парламент, Комисията и Европейският съвет да предприемат ефективни мерки, за да гарантират, че литовското правителство подкрепя принципите на демокрацията и зачита достойнството на своите граждани.

  Timothy Kirkhope (ECR), в писмена форма. − (EN) Групата ECR е твърд поддръжник на правата на човека и основните свободи. Считаме, че ЕС има роля в защитата на основните права, но основната отговорност е на държавите-членки в съответствие с традициите на демокрацията и принципите на правовата държава. Ние сме на мнение, че докладът Gál със сигурност съдържа добри елементи, но като цяло подчертава прекалено много ролята на ЕС в области, които смятаме, че са от изключителната компетентност на държавите-членки, като например имиграцията и съдебната система. Затова днес трябваше да гласуваме с „въздържал се“ по доклада.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Влизането в сила на Договора от Лисабон създаде повече отговорности за ЕС по отношение на развитието на култура на защита на основните права в рамките на ЕС и държавите-членки. Важно е ЕС да насърчава защитата на основните права не само в своите граници, но и в целия свят, където за съжаление правата продължават да се нарушават сериозно. Само по този начин мирът, правата на човека и основните свободи могат да се насърчат.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Както се посочва в доклада, изразявам съжаление във връзка с това, че нито Съветът, нито Комисията са предприели последващи действия във връзка с препоръките на доклада от 2007 г. относно използването на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници, нито са предоставили на Европейския парламент информация по темата. Подкрепям общата оценка по отношение на необходимостта ЕС да удвои усилията си за предотвратяване на нарушенията на основните права на човека, които видяхме в твърде много случаи тази година с имигранти и граждани на трети страни, които живеят в Европейския съюз. Въпреки че не съм съгласен с част от оценката в доклада за ролята на ЕС в света като гарант за правата на човека и ролята на Европейската служба за външна дейност, тъй като не става ясно доколко съвместима е тази роля с необходимостта от зачитане на принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави, гласувах в полза на доклада, защото подкрепям духа му като цяло от гледна точка на необходимостта Европейският съюз да зачита правата на човека във всички аспекти на работата си.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Защитата и насърчаването на правата на човека и основните свободи са от основно значение за демокрацията и принципите на правовата държава в Европейския съюз. Присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за правата на човека ще осигури още един механизъм за защита на правата на човека, а именно възможността за отнасяне на дела пред Европейския съд по правата на човека. Важно е също така институциите на ЕС и държавите-членки да подновят усилията си за повишаване на осведомеността, за да гарантират, че гражданите са наясно с основните права, като по този начин се гарантира, че тези права са по-добре защитени. Необходимо е и по-ефективно сътрудничество с международните организации, работещи в областта на защитата на основните права и свободи.

Европейският съюз трябва да разработи стратегия в областта на правата на детето чрез практически мерки за борба срещу малтретирането на деца, сексуалната експлоатация и детската порнография, за насърчаване на по-безопасното използване на интернет и за премахване на детския труд и детската бедност. Борбата срещу трафика на хора, особено на жени и деца, което представлява недопустима форма на робство, трябва да остане приоритет.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Правата на човека и основните свободи имат централна роля за демокрацията и принципите на правовата държава. Затова е важно да се гарантира, че тези основни ценности са защитени в Европейския съюз. Правото на свобода на словото, религията, събранията и сдруженията, заедно с правото на свободно движение и на зачитане на човешката личност и достойнство, са крайъгълните камъни на свободното общество. Не гласувах в полза на доклада, защото той не набляга на християнските ценности и на ограниченията за жителите, причинени от имиграцията.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ), както е предвидено в Договора от Лисабон, е проблематично. То поставя основните права в ЕС под контрола на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Освен правните проблеми, за които предупреждават и съдиите от Съда на Европейския съюз, е ясно, че съд, който излиза с решение против присъствието на кръстове в класните стаи, не е подходящ орган за вземаме на решения за ЕС. Кръстът е символ на християнството, което е една от основите на Европа и една от нашите основни ценности. ЕСПЧ също така неотдавна привлече вниманието към себе си със своите решения, включително с опита си да предотврати трансфери съгласно Регламента Дъблин II от Австрия в Гърция. ЕСПЧ изглежда счита, че държавите-членки с най-добрите системи на социални услуги трябва да понесат цялото бреме, свързано с бежанците в ЕС. Това решение на ЕСПЧ няма да доведе до по-добра интеграция на бежанците и не е ефективен начин за справяне с предизвикателствата пред ЕС по отношение на убежището. В допълнение, неутралитетът на съдиите от ЕСПЧ не е гарантиран. Един съдия призна, че ще разглежда по-внимателно жалби от лица, търсещи убежище, отколкото останалите дела. Преференциалното отношение към определени жалбоподатели е неподходящо. Освен това един от съдиите в ЕСПЧ е от Турция, която не спазва правата на човека и която окупира райони на ЕС. За мен ЕСПЧ не е нито европейски съд, нито съд по правата на човека. Затова гласувах против доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Основата на демокрацията и принципите на правовата държава е защитата на правата на човека и основните свободи. След приемането на Договора от Лисабон миналата година Хартата на основните права на Европейския съюз стана правно обвързваща, очертавайки нова европейска правна рамка, в която всеобщите ценности, залегнали в Хартата, най-накрая се превърнаха в конкретни права. Гласувах в полза на доклада на г-жа Gál, защото текстът одобрява ефективното прилагане на основните права в Европейския съюз след Лисабон. Това е не само вътрешна стъпка от страна на ЕС, но и външна позиция за запазване и защита на правата на човека и насърчаване на мира и благоденствието на гражданите в една атмосфера, в която законът гарантира спокойствие, сигурност и правосъдие.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Гласувах в полза на доклада относно състоянието на основните права в ЕС. Приносът на доклада се състои в разясняването на ролята, която институциите на ЕС ще играят в областта на основните права в новата европейска структура след Договора от Лисабон, като насърчават по-голяма прозрачност, демократичен контрол и достъп до документи между органите на ЕС. По отношение на Хартата на основните права, която вече е задължителна и обхваща широк кръг от права, Комисията е призована да изготви годишен доклад за спазването на разпоредбите на Хартата с оценка на прилагането на различните права.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът подчертава задълженията, произтичащи от Договора от Лисабон по отношение на борбата със социалното изключване и дискриминацията и насърчаването на справедливостта и социалната закрила, равенството между мъжете и жените, солидарността между поколенията и защитата на правата на децата. Акцентът върху тези въпроси, заедно с изричното позоваване на лицата, принадлежащи към малцинства – друга основна ценност на Европейския съюз, беше причината да гласувам за доклада. Подкрепям позицията на Европейския парламент в искането до Комисията за приключване на преговорите и техническите консултации, така че Европейският съюз да може да се присъедини незабавно към Европейската конвенция за правата на човека.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) С доклада ЕП за пореден път подчертава, че ефективната защита и насърчаване на правата на човека и основните свободи съставляват ядрото на демокрацията и принципите на правовата държава в ЕС и са съществено условие за консолидирането на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, а също така налагат действия на няколко равнища (международно, европейско, национално, регионално и местно); подчертава освен това ролята, която регионалните и местни органи могат да имат при конкретното прилагане и при насърчаването на тези права; поради това призовава всички институции на ЕС и правителствата и парламентите на държавите-членки да изградят в рамките на новата институционална и правна уредба, създадена от Договора от Лисабон, всеобхватна вътрешна политика в областта на правата на човека за Съюза, която да осигурява ефективни механизми за подвеждане под отговорност както на национално, така и на европейско равнище с цел овладяване на нарушенията на правата на човека.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Подкрепих доклада Gál относно състоянието на основните права в Европейския съюз (2009 г.). Искам да обърна внимание на параграф 13, който призовава за пълно и последователно прилагане на Програмата от Стокхолм. През септември г-н Барозу ни увери, че Комисията работи усилено в тази област. Важно е да се поддържат темпото и гладкият ход. Всички европейци трябва да могат да се ползват със същите права. В Европа на 21-ви век няма място за дискриминация.

Искам да попитам унгарското и полското председателство какви действия възнамеряват да предприемат за ефективното прилагане на Програмата от Стокхолм. Трябва да изпълним нашите задължения към гражданите и да приложим законодателството, което създаваме. Искам също така да подчертая, че в съответствие с параграф 39 от резолюцията държавите-членки трябва да осигурят непрекъснато обучение на националните съдии в областта на основните права и свободи, включително новите аспекти в областта след влизането в сила на Договора от Лисабон. Дори и най-добрият закон няма да промени нищо, ако не бъде правилно тълкуван и приложен.

Доклад: Philippe Juvin (A7-0338/2010)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото е необходимо да се вземат мерки за прекратяване на нелоялните търговски практики в областта на рекламата, които преди всичко имат отрицателно въздействие върху потребителите. За постигането на осезаеми резултати е важно да се разшири европейското сътрудничество в борбата с нелоялните практики в областта на онлайн рекламата и да се осигури специална защита на най-уязвимите категории, включително деца, юноши, възрастни хора и т.н. Следва да се отбележи, че е налице недостиг на информация относно правата на потребителите в областта на рекламата – по тази причина аз подкрепям предложението да се предприемат мерки за улесняване на достъпа до информация и за увеличаване на прозрачността на рекламата. Също така е необходимо да се развива критичен подход към медиите по отношение на качеството на съдържанието, защото добре информираният потребител е по-силен потребител. Считам, че в отговор на липсата на познания относно рекламните техники, ние трябва да разработим специална образователна програма, предназначена за деца и юноши и създадена с цел да се помогне на децата по-добре да разбират рекламите и да ги научим как да ги тълкуват.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз превърна във въпрос на чест защитата на потребителите в рамките на вътрешния пазар. Тук не става въпрос само за етика, но и за политическа стратегия. По-голямото доверие на потребителите в асортимента от продукти, предлаган на пазара, стимулира търсенето. В това отношение, ролята на рекламата е противоречива. От една страна, тя е мощно средство за създаване на търсене, но от друга, поради съмнителни практики, рекламата може да бъде и отрицателен фактор по отношение на функционирането на пазара. Тези нарушения са по-често срещани в рекламата по интернет, а най-честите им жертви са най-уязвимите сред нас. Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която призовава Комисията, след консултациите и вече започнатото от страна на Парламента проучване, да предприеме необходимите мерки за реформа на действащата нормативна уредба. Справянето с тези нови измамнически практики ще бъде още една стъпка към единен пазар, който зачита отделния потребител.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Гласувах в подкрепа на доклада относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите. Заблуждаващата и агресивната реклама тревожи потребителите и предприятията, а докладът съдържа няколко добри предложения за решаването на този проблем.

Европейските потребители и предприятия трябва да бъдат защитавани от дружествата, които извършват заблуждаваща реклама. За тази цел гражданите и предприятията в Европейския съюз трябва да бъдат запознати с Директивата за нелоялните търговски практики и Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама, за да са наясно с правата си. Продукти като алкохол и онлайн залагания трябва да бъдат контролирани по начин, който да защитава уязвимите потребители.

Аз специално приветствам факта, че този доклад изисква от Комисията да проучи въздействието на агресивната реклама върху уязвимите потребители и да прилага правилно съответните законодателни актове относно защитата на децата.

Повод за притеснение е поведенческата реклама и нововъзникващите практики на агресивна реклама, като например използването на социалните мрежи и четенето на електронна поща с цел получаването на информация за използване в рекламата. Комисията трябва да отговори на тези посегателства върху личния живот на потребителите.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) С оглед на бързото развитие на рекламните технологии и разпространението на рекламата по интернет, мобилните телефони и социалните мрежи, е необходимо да се предприемат ефективни мерки за защита на потребителите от въздействието на нежелана или заблуждаваща реклама. Особено внимание трябва да се обърне на най-уязвимите лица, включително децата и юношите. Важно е да се задълбочи сътрудничеството между държавите-членки в борбата срещу нелоялните практики в областта на онлайн рекламата, за да бъдат избегнати последиците от изкривяването на вътрешния пазар и нелоялните търговски практики. Освен това е необходимо да се предостави повече информация на потребителите относно правата им в областта на рекламата, както и да се повиши достъпността и прозрачността на тази информация. Комисията следва да осигури постоянно наблюдение и оценка на прилагането на законодателството, което регламентира нелоялните търговски практики в държавите-членки, както и да изготви доклади за прилагането на законодателството. Тъй като все още е налице липса на информация относно социално-психологическото въздействие на рекламата върху потребителите, трябва да се предприемат действия за изследването му.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като той разглежда нелоялните търговски практики в областта на рекламата и се съсредоточава върху проблеми, възникнали с развитието на новите рекламни практики и технологии. Бих искала да подчертая, че рекламата има сериозно въздействие върху равенството между половете, особено в случаите, когато тя често съдържа дискриминационни и/или унизителни послания, които се основават на всякакви видове стереотипи за мъжете и жените, които възпрепятстват стратегиите за постигане на равенство между половете. С оглед на това съм съгласна, че Европейският парламент трябва да призове Комисията и държавите-членки да гарантират, че лицата, заети в медиите и рекламната дейност, зачитат човешкото достойнство и полагат всички усилия за преодоляване на дискриминацията и подбуждането на омраза, основана на пол, раса, етнически произход, възраст, религия или убеждения, сексуална ориентация, увреждания или социален статус. Що се отнася до защитата на уязвими лица, Комисията следва да проучи въздействието на заблуждаващата и агресивната реклама върху уязвимите потребители. Бих искала да подчертая, че децата, юношите и възрастните хора особено се нуждаят от специална защита срещу отрицателното въздействие на рекламата.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Рекламата включва нелоялни практики и нахлува в общественото и личното пространство, като същевременно прави редица целеви обществени групи уязвими. Рекламата в интернет е областта с най-значителен ръст през последните години със текуща стойност от над 14 млрд. евро само на европейския пазар. От значение за нас е да засилим европейското сътрудничество в борбата срещу нелоялните практики в областта на онлайн рекламата, за което е пример успехът на едновременните проверки („sweeps“) – систематични и едновременни проверки на сайтове от страна на държавите-членки, които досега се ограничаваха до три сектора: самолетни билети, мелодии за мобилни телефони и електронни устройства. Трябва да се увеличи честотата на тези проверки, както и приложното им поле. Саморегулирането на националните пазари взема под внимание бързото развитие на рекламния сектор и е насочено към засилване на чувството на отговорност на участниците и разпространението на добри практики.

Саморегулирането трябва да се насърчава на равнището на Европейския съюз, за да се утвърди традиция за самодисциплина и отговорна комуникация. Европейската директива за нелоялните търговски практики, която обхваща аспектите, свързани с онлайн рекламата, като част от отношенията между дружествата и потребителите, вече не е адекватна, защото областта на онлайн рекламата се развива с всеки изминал ден. Социалните мрежи се развиха до степен, която не беше предвидена преди няколко години.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите. В действителност, като се има предвид влиянието, което рекламата упражнява върху потребителите и икономиката, е по-необходимо от всякога да се предприемат действия, които да не позволят определени нелоялни рекламни практики да повлияят и обуславят търговския избор.

Разпространението на нови системи за комуникация, като интернет, означава, че трябва да се обръща все по-голямо внимание на потребителите и особено на по-уязвимите социални групи, като децата и юношите. Наш дълг е да се борим срещу разпространението на невярна и заблуждаваща информация и най-вече срещу някои практики, като например нежеланата електронна поща (спам), които нарушават личния живот на потребителите и нарушават неприкосновеността му.

Съгласен съм с докладчика г-н Juvin и призива му за действие за ограничаването на нелоялните практики в областта на рекламата чрез разширяване на обхвата на действащата директива. Считам, че мярката, която гласувахме днес, предлага подходящ баланс между свободата на изразяване и защитата на потребителите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Рекламата е основен инструмент за наличието на функциониращ пазар, конкуренция и, в крайна сметка, за наличието на потребители, като се има предвид, че при съответното регулиране, рекламата спомага за по-информиран избор. Въпреки това новите технологии в услуга на рекламата отварят нова ниша за развитието на нови, нелоялни промоционални практики, които обуславят изменение на Директивата за нелоялните търговски практики.

За да може да изпълни основните си функции в рамките на един свободен и конкурентен пазар, рекламата трябва да бъде добре регулирана, а търговските практики, които изкривяват пазара, да бъдат надлежно санкционирани. Това е от особено значение за формите на онлайн реклама в интернет и по телефона, които често достигат до гражданите по един нежелан начин и повдигат важни въпроси по отношение, и не само, на нелоялните практики и неправомерното използване на личните данни. Ето защо считам, че това е една чудесна инициатива, която заслужава моята подкрепа.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се отнася до нелоялните търговски практики в областта на рекламата, определени в Директивата за нелоялните търговски практики („UCPD“), и се съсредоточава върху проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии. Докладът не засяга отношенията между дружествата („B2B“), които попадат в обхвата по-специално на Директива 2006/114/ЕО.

Съществуват множество форми на нелоялни практики в рекламата – нахлуване в общественото пространство и сфера, съсредоточаване върху особено уязвими лица, като например децата. Като се има предвид, че младите хора и децата са изложени в най-голяма степен на реклама в интернет, аз съм склонен да подкрепя необходимостта от изготвяне на интегрирана европейска политика за борба с нерегламентираното използване на интернет и средства за комуникация.

За тази цел предлагам да се създаде нова, задължителна област със специална насоченост, а именно: обучение относно рисковете, свързани с използването на интернет и средствата за комуникация – особено по отношение на нелоялните практики в рекламата – насочени към деца в началното училище, задължителен предмет в последната година от обучението или подготовката на начални учители и предучилищни специалисти, което да им даде знания и умения относно подготовката на деца за безопасно и отговорно използване на интернет и средства за комуникация, както и продължаващо обучение за педагози в тази област.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. − (IT) Развитието на комуникационните медии и интернет допринесоха за разпространението на скрити рекламни послания и нелоялни рекламни практики, които често нарушават личната неприкосновеност на потребителите.

Важно е внимателно да се разгледат евентуалните последици от това разпространение върху най-уязвимите групи, които трябва да бъдат предмет на защита от вредното и неконтролирано „захранване“ с реклама. Също така не трябва да се забравя, че рекламата понякога внушава социални стереотипи, свързани с твърде небрежното представяне на сексуалност и насилие например, или неподходящи послания, които могат да окажат отрицателно въздействие върху поведението на по-лесно впечатляващи се деца и юноши, които все още нямат необходимото критично мислене.

По тази причина е необходимо да се актуализира действащото законодателство в тази област и да се гарантира по-добро прилагане и тълкуване на Директивата за нелоялните търговски практики. На последно място, бих искала да подчертая, че е от особено значение потребителите да бъдат информирани за начина, по който събраните данни се използват и обработват, особено в случаите, когато данните се изискват от тях в замяна на ценови отстъпки и други промоционални оферти. За тази цел би било полезно да се насърчават ефективни кампании за информиране на потребителите относно правата им като такива и по този начин да се търси компенсиране на липсата на познания по въпроси, свързани с използването на личните данни.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите, защото съм съгласен с докладчика, че в ерата на цифровите технологии, рекламата е придобила ново измерение, което налага – както докладчикът препоръчва – установяването на Общностна система за обозначаване на сайтовете по модела на проекта за „Европейски печат за неприкосновеност на личния живот“, която да удостоверява спазването от страна на сайта на законите в областта на защитата на личните данни. Потребителите се нуждаят от ясна, неманипулативна и обективна информация, за да могат да вземат разумни решения. През последните години усъвършенствани и агресивни маркетингови техники все повече възпрепятстват информирания избор на потребителите по отношение на предлаганите стоки и услуги. Това важи с пълна сила за лицата, които са особено уязвими, като например децата. Трябва да разполагаме с по-дисциплиниран подход, който наистина да защитава интересите на гражданите.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Одобрявам този доклад, защото той разглежда нелоялните търговски практики в областта на рекламата, определени в Директивата за нелоялните търговски практики, и се съсредоточава върху проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии. Рекламата е инструмент, който е от полза не само на вътрешния пазар – с други думи, спомага за гладкия ход на икономическата дейност, като стимулира конкуренцията, конкурентоспособността, иновациите и креативността – но и на потребителите като разнообразява избора и понижава цените. Тя е важен икономически сектор, като само пазарът на онлайн реклама в Европейския съюз е на стойност от над 14 млрд. евро. Въпреки това рекламата не трябва да се идеализира – тя може да включва нелоялни практики, да нахлува в общественото пространство, например чрез билбордове, както и в частното – чрез нежелана електронна поща, да е насочена към уязвими лица – например деца и свръхзадлъжнели физически лица, да създава потенциални пречки за навлизане на вътрешния пазар, където необходимите разходи за реклама са прекалено високи, да изкривява вътрешния пазар, като подтиква потребителите да купуват стоки или услуги, които обикновено не биха купили, както и да причинява огромни загуби. В резултат на тези и други проблеми, възникнали вследствие на използването на нови технологии, докладчикът предлага серия от мерки за защита на потребителите. Въпреки че персонализираната реклама, като например предложения за продукти или услуги, съответстващи на вкусовете на потребителя, сама по себе си не е проблем, тя не трябва да води до развитието на натрапваща се реклама, основаваща се на проследяване на потребителите, което нарушава принципите за защита на личните данни и личната неприкосновеност.

  Peter Jahr (PPE), в писмена форма. − (DE) Ние искаме потребителите да бъдат отговорни, добре информирани и да са в състояние да вземат разумни решения. Нашата цел е да им се предостави необходимата информация, която ще им позволи да вземат правилните решения от икономическа гледка точка. Рекламата също има важен принос за предоставянето на информация на потребителите. Тя обаче трябва да съдържа обективна, надеждна и актуална информация, защото в противен случай това, което се предполага, че е потребителска информация, бързо би заблудило и дори измамило потребителите. Целта на тази политика е да се гарантира справедлива и безопасна среда за търговия, така че потребителите да могат да участват на пазара при равни условия. За мен обаче е важно потребителите да не стават жертви. Като вземат решение за покупка, те са в позиция да оказват голямо влияние, но трябва да се гарантира, че го използват пълноценно.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Рекламата е важен инструмент, който гарантира правилното функциониране на свободния пазар. Тя носи значителни ползи не само за икономиката, но и за потребителите, като им осигурява голям избор от продукти. За съжаление, устойчивото развитие на новите технологии, и по специално на интернет, води до все по-честото използване на неетични и нелоялни рекламни практики от страна на предприятията.

Както посочва докладчикът, съществуващото законодателство не урежда в достатъчна степен всички въпроси. От съществено значение е да се предприемат мерки за ефективна защита на европейските потребители, както и за информирането им относно полагащите им се права. Лицата, застрашени в най-голяма степен от неетични практики, като например деца, юноши и възрастни хора, трябва да са предмет на специална защита. От тази гледна точка аз съм съгласен с предложенията, направени от докладчика.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. − (DE) Новите медии, по-конкретно социалните мрежи и блоговете, разкриват нови възможности за комуникация и реклама. Възможностите на интернет маркетинга водят до поставянето на допълнителни изисквания пред закона за защита на потребителите. Настоящата директива относно нелоялните търговски практики от страна на търговците към потребителите на вътрешния пазар не разглежда тези нови методи за реклама. Младите потребители, особено юношите и децата, широко използват тези нови технологии и могат да бъдат изложени на заблуждаваща и агресивна реклама. Според проучването на Европейския съюз за децата в онлайн среда („EU kids online“), една трета от интернет потребителите на възраст между 9 и 10 години използват интернет всеки ден, докато при юношите на възраст между 15 и 16 години този показател е 77%. Това прави необходимостта от спешни мерки в тази област, включително прилагането на ограничения и в същото време осигуряването на образование и информация, още по-належаща. Подкрепям решението да се предостави повече информация на потребителите относно новите технически възможности за комуникация и свързаните с тях рискове.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Мога да се съглася с голяма част от забележките и предложенията, посочени в материала. Въпреки това не мога да се съглася с някои твърдения и предложения, които подкрепят предоставянето на допълнителни правомощия на държавата под предлог защитата на потребителите. Според мен докладът трябва да наблегне на обучението на потребителите от гледна точка на поведението им в интернет, повишаването на сигурността на компютрите им, както и как и на кого предоставят личните си данни. Не е необходимо държавите да предоставят технологични решения, които да се прилагат под претекста на защитата на потребителите. Подобно на всички електронни устройства, свързани с интернет посредством електронна съобщителна мрежа, компютрите също са уязвими. Политиците и държавите трябва да предприемат инициативи и да научат гражданите, че те трябва да защитават неприкосновеността на личния си живот; така, както заключваме и обезопасяваме собствените си жилища, така трябва да гарантираме сигурността на електронните си устройства и средствата си за комуникация със света. Освен това политиците трябва да започнат да налагат строги санкции на злоупотребяващите с лични данни и на нарушаващите неприкосновеността на личния живот. Принципно няма значение дали това се случва по интернет или чрез друго средство за комуникация.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Съдейки по заглавието на този доклад по собствена инициатива, реших, че Парламентът най-накрая ще разгледа, и то не по нечие настояване, обществения модел, който ни се продава от страна на рекламодателите. С изключение на няколко интересни точки обаче, като контрола на целевата реклама и дискриминацията в рекламата, както и призива за ограничаване на обема на телевизионната реклама, насочена към деца, този текст е твърде далеч от онова, което можехме да очакваме. Той се задоволява с порицаването на незаконната реклама, която по общо мнение възпрепятства свещената свобода на конкуренцията, и провъзгласява предимствата на рекламата за гражданите, наричани в доклада „потребители“, както и за медиите. Не и с моята благословия. Аз съм против този доклад.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Трябва да се изправим срещу нелоялните търговски практики в рекламата. Приближаваме се все повече към сериозния феномен на личния дълг. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим влошаването на този проблем. Рекламата може и трябва да бъде важно средство за дружествата, като осигурява доходи, стимулира конкурентоспособността, осигурява здравословна конкуренция и насърчава креативността. Наясно сме, че има и уязвими категории, като например децата, които са особена цел на рекламните кампании. Ето защо съм съгласен, че този въпрос трябва да бъде предмет на специално внимание, за да можем да изградим едно по-устойчиво на икономическо и социално ниво общество. Ето защо избрах да гласувам по този начин.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. − (HU) Що се отнася до въздействието на рекламата върху поведението на потребителите, рекламата е еднакво полезна както за вътрешния пазар, така и за потребителите. Тя насърчава конкуренцията, повишава конкурентоспособността, стимулира иновациите и креативността. Рекламата е и важен сектор за икономиката, като само пазарът на онлайн реклама отчита оборот от 14 млрд. евро. Въпреки това трябва да сме наясно с обратната страна на монетата. Много реклами се опитват да манипулират уязвимите целеви групи, като например децата и свръхзадлъжнелите физически лица. Считам, че е важно да се засили общоевропейското сътрудничество в борбата срещу нелоялните практики в областта на рекламата.

Намираме за неприемлива появата на дискриминационни стереотипи по отношение на мъжете и жените, които биха могли да попречат на равенството между половете. С помощта на подходящите методи ние трябва да гарантираме, че лицата, заети в медиите и рекламата, зачитат човешкото достойнство и се противопоставят на пряката или непряката дискриминация, както и на стереотипното изобразяване.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES Гласувах в подкрепа на доклада относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите, тъй като той дава ясни насоки за подобряването на съществуващата законодателна рамка за защита на потребителите от реклама и посочва необходимостта от преразглеждането й, като взема предвид новите рекламни медии, които все още не са предмет на регулиране. Друга причина да подкрепя доклада е стремежът към подобряване на хармонизацията между държавите-членки с цел да се избегнат законови пропуски, позволяващи на предприятията да използват заблуждаващи рекламни практики в държавите-членки на Европейския съюз. Смятам, че е уместно позоваването в този доклад на „скритите“ механизми за реклама, които са се развили в интернет и в момента се използват там; често рекламата е скрита под формата на мнения или коментари в социалните мрежи, форумите или блоговете. Радвам се, че докладът внушава загриженост от страна на Съвета и Комисията по отношение на реалния риск, създаван от дружествата, които представляват едновременно доставчици на съдържание и рекламни агенции. Това са основните причини, измежду всички останали, да гласувам в подкрепа на този доклад.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Рекламата е навсякъде – на улицата, във вестника, по телевизията и радиото, в интернет, и, независимо дали ни харесва или не, има огромно въздействие върху поведението на потребителите. Тя е канал за комуникация. И въпреки че информационната роля на рекламата е от съществено значение за ефективното функциониране на вътрешния пазар, потребителите имат право да бъдат информирани и защитени. Поради тази причина докладът относно нелоялните търговски практики в областта на рекламата и проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии, е особено важен. Контролът върху рекламата е от първостепенно значение, ако искаме да я запазим качествена и достоверна. Той е от съществено значение и за укрепването на европейското сътрудничество в областта, както и за насърчаване на съвместното регулиране. И накрая, онлайн рекламата често е агресивна и натрапчива. Необходимо е да бъде разгледана по-задълбочено.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах в полза на доклада по редица причини:

1. Време е да признаем всички средства за масово осведомяване в интернет;

2. Невярната информация и клеветата трябва да бъдат предмет на наказателна отговорност;

3. С цел да бъде ограничен достъпът до уязвими лица, като например децата.

4. С цел интернет да бъде изчистен от спам, а разпространителите му да бъдат наказани;

5. С цел да бъдат наложени строги правила по отношение на обявите.

6. С цел да се задължи Парламентът да създаде специална структура за издирването на конспиратори и хакери, както и за поставянето им под отговорност.

Да се заловим на работа и да го направим.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Рекламата е мощно средство в търговията, което в определени случаи може да бъде използвано за въздействие върху подсъзнанието. Целта на рекламата е да въздейства върху потребителите и покупателното им поведение. Въпреки това използването на нелоялни търговски практики трябва да бъде предотвратено. Най-важната задача е да се защитят общественото пространство, уязвимите лица и неприкосновеността на личния живот. Извършването на преценка дали рекламата прекосява тези граници, разбира се, отнема изключително много време. Що се отнася до чувствителните области, които включват легални наркотични вещества, като алкохол и цигари например, там от дълго време се прилагат строги правила.

Други области ще продължат да бъдат предмет на саморегулиране в държавите-членки като допълнение към разпоредбите на законодателството. Има какво да се желае не само в областта на интернет рекламата, но и например в случаите, когато се покриват допълнителни разходи и в които използването на нови технологии и рекламни методи, като например социални мрежи и блогове, представлява нова територия. Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото е важно да защитим потребителите от т.нар. „скрита“ реклама, както и от аналогичните спорни рекламни тактики.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE), в писмена форма. − (LT) Съвременната реклама отдавна е изпреварила законовата рамка валидна за тази област. Рекламата в интернет – в търсачки, електронна поща, социални мрежи и интернет телевизия, както и по мобилните телефони, често се предлага на потребителите без тяхното съгласие и дори по-лошо – като се използват лични данни, понякога събирани без знанието и ясното съзнание на потребителите. Освен това съществуват десетки вратички в законовата рамка за този тип реклама. Въпреки че рекламата на алкохол е забранена по телевизията например, тя все още е достъпна за непълнолетните потребители в интернет. От друга страна, интернет рекламата може лесно да преминава отвъд границите на дадена държава. Ето защо инициативата да се засили регулирането на този вид реклама – и по този начин да бъдат защитени потребителите, личният им живот и личните им данни от неразрешена или прекомерна употреба – е добре дошла.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Рекламата, както отбеляза докладчикът, е важен сектор на икономиката. Тя обаче носи и много рискове. Напълно подкрепям становището на комисията по правата на жените и равенството между половете, в което се посочва необходимостта от премахване на дискриминационното рекламно съдържание. Освен това е изключително важно – и това също беше споменато от докладчика – да бъдат защитени групите, които са особено уязвими от манипулация от страна на рекламата, а именно децата, юношите и възрастните хора. Подкрепям предложението на докладчика за провеждане на образователна програма в рамките на Европейския съюз, насочена към деца и която има за цел да им помогне да разберат методите, използвани в рекламата. Трябва да се замислим за създаването на подобни програми и за другите две уязвими от манипулация категории: юношите и възрастните хора. Може да се окаже добра идея да направим тази форма на обучение достъпна и за хора от други възрастови групи. С оглед на казаното дотук, реших да подкрепя доклада относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Въздействието на рекламата върху потребителите често приема огромни размери, които могат да доведат до риск от нелоялни търговски практики. Решението ми да гласувам в подкрепа на доклада беше повлияно от начина, по който рекламата се използва на пазара. Тя действа като инструмент в полза не само на вътрешния пазар, като спомага за гладкия ход на икономическата дейност, но и на потребителите. Преди всичко обаче рекламата е важен икономически сектор. Отрицателните аспекти на рекламата, включително нелоялните практики, нахлуването в общественото и личното пространство, въздействието върху най-уязвимите категории, създаването на потенциални пречки за навлизане на вътрешния пазар, както и изкривяването на този пазар, трябва да бъдат отчитани по естествен начин. Ето защо е важно да се засили европейското сътрудничество в борбата срещу нелоялните практики в областта на рекламата чрез процес на съвместно регулиране, който може да подобри ефективността и приложимостта на мерките. Също така според мен е важно да се защитят най-уязвимите категории и да се насърчи обучението и информацията с цел повишаване на прозрачността на рекламите. Провеждането на информационни кампании за правата на потребителите чрез използването на образователни материали също би било добра идея.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въздействието на рекламите върху поведението на потребителите е реалност, която не трябва да бъде пренебрегвана, и този доклад се съобразява с това. Настоящият доклад, за който гласувах, засяга нелоялните търговски практики в областта на рекламата, определени в Директивата за нелоялните търговски практики, и се съсредоточава върху проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии.

Рекламата е положително средство както за вътрешния пазар, така и за потребителите. Въпреки това е важно да се противопоставим на различните видове злоупотреби, сред които бих откроила нелоялните практики, нахлуването в общественото и личното пространство, като например нежеланата електронна поща, неправомерното съсредоточаване върху уязвими лица, както и възможното изкривяване на вътрешния пазар, а именно покупка на стоки и услуги, които потребителите обичайно не биха купили.

Анализът на действащото законодателство и предложенията за преразглеждането или усъвършенстването му трябва да се съсредоточат върху оценката на тези нарушения. Подкрепям докладчика в стремежа му да засили европейското сътрудничество в борбата срещу нелоялните практики в областта на рекламата, независимо дали чрез разширяване на обхвата или честотата му.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Съгласен съм с докладчика г-н Juvin, че сътрудничеството в борбата срещу нелоялните практики в областта на онлайн рекламата на равнището на Европейския съюз трябва да се засили предвид успеха на така наречените внезапни проверки (систематични и едновременни проверки на сайтове от страна на държавите-членки – „EU sweeps“), които до момента се ограничаваха до три сектора: самолетни билети, мелодии за мобилни телефони и електронни устройства. Съгласен съм с докладчика, който предлага да се увеличи обхвата и честотата на тези внезапни проверки, както и да се насърчи съвместното регулиране, посредством което различните заинтересовани страни ще се включват в прокарването на законови промени и произтичащите от това мерки ще са по-ефективни и лесни за прилагане.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Настоящият доклад засяга нелоялните търговски практики в областта на рекламата, определени в Директивата за нелоялните търговски практики, и се съсредоточава върху проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии. Докладът не засяга „бизнес-бизнес“ отношенията („B2B“), които попадат в обхвата по-специално на Директива 2006/114/ЕО. Рекламата е инструмент, който е в полза както на вътрешния пазар, защото спомага за гладкия ход на икономическата дейност (стимулиране на конкуренцията, конкурентоспособността, иновациите и креативността), така и на потребителите (разнообразие в избора, понижаване на цените). Тя е и важен икономически сектор, като само онлайн рекламата се равнява на повече от 14 млрд. евро на европейския пазар. Във време, когато е налице недостиг на информация за правата на потребителите в областта на рекламата, е необходимо да се предприемат мерки за улесняване на достъпа до информация, както и за увеличаване на прозрачността на рекламата.

Като се има предвид, че обществеността често не е запозната с проблемите, свързани с използването на личните данни, нито с наличните инструменти за справяне с тези проблеми, е необходимо да се провеждат чести информационни кампании за правата на потребителите в областта на рекламата, по-специално по отношение на използването на личните данни, независимо дали са предоставени доброволно, или са събирани автоматично. Освен това е необходимо да се създадат образователни инструменти за информиране на интернет потребителите (например технологии за управление на „следите“, оставяни в мрежата, средства за защита на личния живот).

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поздравя г-н Juvin за отлично свършената работа. Директивата за нелоялните търговски практики от 2005 г., която не гарантира подходяща законова рамка за борба срещу заблуждаващата и агресивната реклама, позволява развитието на множество нови и по-убедителни форми на реклама в интернет. Настоящата резолюция дава възможност на европейските потребители да бъдат по-добре информирани относно новите агресивни форми на реклама в интернет, призовава за по-голяма защита на уязвимите потребители и подчертава ролята на рекламата за насърчаване на положителните модели за подражание.

Бих искал да изразя безпокойството си по повод на все по-честата употреба на поведенческата реклама и развитието на натрапващи се рекламни практики (четене на съдържанието на електронната поща, използване на социалните мрежи и географската локализация, пренасочване на целевите реклами), които представляват посегателства върху личния живот на потребителите. По тази причина бих искал да призова Комисията да направи задължително добавянето на ясно четливо обозначение „поведенческа реклама“ в съответните онлайн реклами.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Настоящият доклад разглежда нелоялните търговски практики в областта на рекламата, определени в Директивата за нелоялните търговски практики („UCPD“), и се съсредоточава върху проблемите, свързани с развитието на нови рекламни практики и технологии. Докладът не разглежда „бизнес-бизнес“ отношенията („B2B“), които попадат в обхвата по-специално на Директива 2006/114/ЕО. Рекламата е инструмент, който е в полза както на вътрешния пазар (спомага за гладкия ход на икономическата дейност, като стимулира конкуренцията, конкурентоспособността, иновациите и креативността), така и на потребителите (като разнообразява избора и понижава цените).

Тя е важен икономически сектор: само онлайн рекламата се равнява на повече от 14 млрд. евро на европейския пазар. Въпреки това рекламата не трябва да се идеализира – тя може да включва нелоялни практики, да нахлува в общественото пространство (например чрез билбордове), както и в частното (чрез нежелана електронна поща), да е насочена към уязвими лица (като например деца и свръхзадлъжнели физически лица), да създава потенциални пречки за навлизане на вътрешния пазар (където необходимите разходи за реклама са прекалено високи) и да изкривява вътрешния пазар (като кара потребителите да купуват стоки или услуги, които обикновено не биха купили).

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Бих искала да обърна по-специално внимание на проблема със защитата на данните в интернет, отразен в доклада на г-н Juvin. Необходимо е да се гарантира, че потребителите ще получават ясна и изчерпателна информация относно събирането, обработката и използването на личните им данни. Въпреки това, вместо да се опитваме да регулираме интернет, бих предпочела решение, което включва обучение на интернет потребителите и прибягва до разпоредби или ограничения само в ограничени случаи. Налагането на цензурни практики би довело единствено до други по-сложни схеми за измама, които винаги ще бъдат една крачка пред регламентите. Дейностите за информиране и обучение на интернет потребителите са важни, както и предоставянето на повече възможности по отношение на обработката на личните им данни. Важно е Комисията да започне да разработва информационни кампании за основните права на потребителите по отношение на рекламата, особено в случаите, когато се налага използване на личните им данни. Също така подкрепям развитието на образователни програми на Европейския съюз, които да информират децата и другите уязвими лица относно неблагоприятните страни на рекламата. По същия начин приветствам обърнатото в доклада внимание на защитата на уязвимите категории потребители и гаранциите за зачитане на човешкото достойнство в рамките на рекламата.

Рекламната дейност може да бъде ефективен инструмент за оспорване и противопоставяне на стереотипите. Тя може да бъде и положително средство за борба срещу расизма, сексизма, дискриминацията и т.н. От друга страна, тя може да въздейства отрицателно и да допринесе за насилие, зависимости, като тютюнопушене и алкохолизъм, както и за нарушения в хранителното поведение, като анорексия нервоза и булимия. Докладът споменава и други важни фактори, на които е необходимо да се обърне внимание. Ето защо аз подкрепих този доклад.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Рекламата в интернет се приспособява към поведението на потребителите. Рекламодателите могат да насочват рекламите си към даден потребителски профил и да избягват аудитория извън целевата група. Според проучванията обаче потребителите са до голяма степен отрицателно настроени към персонализираната онлайн реклама и тя често се възприема като натрапчива. Голяма част от хората дори изпитват чувство, че са наблюдавани. Общо 62% от анкетираните се опасяват, че защитата на личните данни се пренебрегва в областта на персонализираната реклама; специалистите по защита на данните също имат опасения, защото личните данни се съхраняват, сравняват и свързват с други данни. На теория всеки потребител може да деактивира тази опция. Връзката за това обаче се открива трудно; по тази причина докладът предлага потребителите да бъдат улеснени – в случая с рекламите, изпращани по електронна поща – при отказа от всяка бъдеща реклама посредством пряка, действаща хипервръзка.

Освен това докладът дава възможност на потребителите да получават ясна, достъпна и изчерпателна информация относно събирането, обработката и използването на личните им данни. Данните на потребителите трябва да се съхраняват напълно отделно от данните, събрани в хода на рекламната дейност. Съдържанието на личната електронна поща при никакви обстоятелства не трябва да бъде използвано за рекламни цели, а параметрите по подразбиране на компютърните системи трябва да се използват за защита на личната неприкосновеност в интернет (на принципа на защита на личната неприкосновеност още на етапа на проектирането – „privacy by design“).

Доклад: Bendt Bendtsen (A7-0331/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Съгласен с общите цели на този план за действие, който трябва да гарантира по-добър поток на информация на местно равнище или създаването на единен информационен пункт, като се вземе предвид по-ниската употреба на ресурсите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за мерки, свързани с енергийната ефективност, където държавите-членки и регионите преминават към хоризонтален поход към енергийната ефективност за тяхното развитие, като се има предвид, че това представлява печеливш начин за стимулиране на икономическата конкуренция и намаляване на недостига на гориво. Също така споделям мнението, че Комисията трябва да се консултира с представителите на местните и регионалните органи, за да определи посоката на развитие на енергийната политика, както и да осигури финансова подкрепа на местните и регионални проекти чрез иновативни програми, които използват наличните енергийни ресурси и структурни фондове. В тази рамка на възможните действия се предлага да бъдат създадени големи стимули за регионите, които до този момент са имали важна роля по отношение на енергийната ефективност, като се насърчи енергийната независимост и, от друга страна, се насърчи споделянето на добри практики между тези региони и онези, при които не се наблюдава голямо развитие в тази област.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, защото сме ангажирани с опазването на околната среда, намиране на икономически средства за производство на енергия и борба с изменението на климата. Налице е необходимост да се гарантира устойчивото развитие, но икономическото развитие също е важно. Тези две измерения трябва да се съгласуват. Борбата с изменението на климата е невъзможно, без да се вземе предвид енергийната ефективност. За тази цел трябва да се определят всеобхватни и реалистични цели и санкции, така че енергийната ефективност да не се основава само на икономически ползи. Енергийната ефективност засяга в най-голяма степен сградите, защото при сградите е налице огромен потенциал за енергийна ефективност. Ето защо подкрепям мнението на докладчика, че трябва да се наблегне на обновяването на съществуващите сгради, защото темпът на строителство на нови сгради в Европейския съюз продължава да спада и много стари сгради могат значително да спомогнат за енергийната ефективност, ако бъдат обновени правилно.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Енергийният въпрос представлява огромно предизвикателство за Европа. Не трябва да забравяме каква част от развитието си континентът дължи на относително лесния достъп до енергия, на който европейските държави се радваха в продължение на повече от един век. Енергийният въпрос вече придоби различен аспект. Употребата на изкопаеми горива остава в миналото. Двойният натиск от страна на проблема с глобалното затопляне и неизбежно все по-трудният добив на нефт и в малка степен газ ни принуждава да помислим за нови решения. Има действащ план за действие относно енергийната ефективност от 2006 г., който разглежда два конкретни аспекта на ефективността. С цел да се пести по начин, който ще направи Европейския съюз по-малко зависим от международните му партньори, той трябва да разгледа ефективността както от гледна точка на производството, така и по отношение на потреблението: по-малко енергоемки сгради, по-икономични машини, но и по-рационализирани производствени технологии, които ще ни позволят да съчетаем конкурентоспособността и иновациите с икономии от мащаба. От само себе си се разбира, че подкрепих този жизненоважен текст (включително задължителната цел за още 20% енергийна ефективност до 2020 г.), който поставя Европейския съюз сред пионерите в тези области.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. − (LT) Много беше постигнато след приемането на плана за действие относно енергийната ефективност през 2006 г.; политическата и икономическа обстановка обаче се промени доста оттогава. Ето защо налице е явна необходимост от преразглеждане на политиката на Европейския съюз за енергийна ефективност, за да бъде приведена в съответствие с настоящите приоритети и събития. Енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други емисии. Ползите са големи както по отношение на икономическия растеж, така и по отношение на разкриването на работни места. Смятам, че трябва да се направи подробна оценка на постиженията и недостатъците на плана за действие относно енергийната ефективност от 2006 г. като основа за преразглеждане на политиката на Европейския съюз относно енергийната ефективност. Става все по-очевидно, че Европейският съюз не е на път да постигне целта си от 20% и затова е необходимо да се предприемат по-ефективни мерки за насърчаване на енергийната ефективност. Трябва да се обърне специално внимание на обновяването на съществуващите сгради, защото досега не е постигнат голям напредък в тази област. Темпът на строеж на нови сгради в Европейския съюз продължава да спада и много стари сгради разполагат с най-големия потенциал за ефективност, ако бъдат правилно обновени. Това би спомогнало за намаляването на общата енергийна зависимост на Европейския съюз.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Приет с голямо мнозинство, докладът по собствена инициатива на Bendt Bendtsen изпраща добър политически сигнал по въпроса за енергетиката няколко дни след края на срещата на високо равнище в Канкун и два месеца преди срещата на високо равнище относно енергетиката на 4 февруари 2011 г. Енергийната ефективност без съмнение е един от основните въпроси в борбата ни за опазване на околната среда. Енергоспестяването и енергийната ефективност са най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и подобряване на сигурността на доставките. В този доклад призоваваме за подновяване на усилията за постигане на целта за енергийна ефективност от 20% до 2020 г. Искам да изразя съжаление обаче, че изменението, с което се призовава Европейската комисия за започване на инициатива за пълно обновяване на съществуващите сгради догодина не получи необходимото мнозинство. Докладът споменава само новите сгради, но не и въпроса за управлението на съществуващите сгради. Въпреки това на сградите се падат 40% от потреблението на енергия и близо 36% от емисиите на парникови газове в Европейския съюз.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото е необходимо да се предприемат конкретни мерки за прилагането на плана за действие относно енергийната ефективност, по-специално защото става все по-очевидно, че Европейският съюз няма да постигне целта си от 20% намаляване на емисиите на парникови газове. Бих искала да обърна внимание на факта, че енергийната ефективност е най-рентабилният начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други емисии. Освен това тя представлява уникална възможност за подкрепа и създаване на работни места, като същевременно се намалява зависимостта от вноса на енергия. Ето защо Европейският парламент призовава Европейската комисия да изготви нов план за действие относно енергийната ефективност, като вземе предвид нуждите на уязвимите потребители на енергия. Също така той призовава държавите-членки да приемат подходящи мерки и ефективни политики, като национални планове за действие или целеви социални мерки за намаляване на енергийната бедност, както и редовно да докладват за действията си за справяне с този проблем. Комисията също така следва да отговаря за представянето на статистически данни относно развитието на всички основни елементи от политиката на Европейския съюз в областта на енергетиката.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поздравя г-н Bendtsen за този важен и актуален доклад относно енергийната ефективност. Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че добрата енергийна ефективност може да ни помогне значително да намалим емисиите на въглероден диоксид.

От този вид политическо действие могат да се извлекат различни предимства: първо, ще бъдат създадени нови работни места, но ще бъде възможно да се въведе и по-голямо участие на малките и средните предприятия, съединителната тъкан на италианската и европейската икономика, на които могат да се предоставят иновативни възможности за развитие. За тази цел ще е необходимо да се организират подходящите финансови инструменти за укрепване на професионалното обучение, изследванията и достъпа до информация. Ето защо споделям мнението за необходимостта от преразглеждане на политиките на Европейския съюз в областта на енергийната ефективност и прилагане на конкретни планове за насърчаване на конкурентоспособността.

По отношение на сградите и екопроектирането, съгласен съм, че трябва да се постави акцент върху обновяването на съществуващите сгради, защото те предлагат изключително висок потенциал за енергийна ефективност, ако бъдат правилно обновени. Ето защо, за да се постигнат тези цели, е необходимо да се насърчат мерки, инструменти и финансова помощ както от държавите-членки, така и на европейско равнище, например чрез въвеждането на специални фондове.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Докладът за енергийната ефективност с право призовава да се обърне по-голямо внимание на иновативните решения, като интелигентните мрежи или интелигентните измервателни уреди, с цел по-гъвкава интеграция на възобновяемите енергийни източници, както и за създаването на глобална стратегия за генериране на отопление. Тук следва да се отбележи, че целта е 50% от домовете да се оборудват с интелигентни измервателни уреди до 2015 г., като този процент се увеличи до 80% от домовете до 2020 г. Радвам се, че нямаше предложения за въвеждането на законодателни мерки в областта на енергийната бедност. Вместо това той беше формулиран по начин, по който става ясно, че именно държавите-членки могат най-добре да се справят с проблема на енергийната бедност, и затова това е проблем, който трябва да бъде решен на равнището на държавите-членки. Възможността да се използват 15% от ЕФРР за програмите за енергийна ефективност също спомага за подобряване на енергийната ефективност. Аз обаче действително считам, че енергийната ефективност трябва да се направи хоризонтален европейски приоритет, който се финансира от източници, различни от структурните фондове.

Смятам, че с право бяха отхвърлени предложенията за въвеждането на общоевропейски данък върху енергията и въглищата, който би довел само до по-големи енергийни разходи и би засегнал сериозно групите с ниски доходи. Също така съм на мнение, че целите за енергийна ефективност не трябва да са правнообвързващи, както и че не трябва да се въвеждат изкуствени условия за използване на структурните фондове въз основа на енергийната ефективност.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Енергийната ефективност е от съществено значение за повишаване на сигурността на доставките, подобряване на качеството на въздуха, намаляване на емисиите от парникови газове и увеличаване на конкурентоспособността на нашето общество. Енергийната ефективност означава да се постигне „повече“ с „по-малко“ ресурси. Докладът съдържа амбициозна визия за енергийната ефективност например чрез въвеждането на отделни цели и положителни стимули. Въведени са важни елементи по отношение на модернизирането на енергийната инфраструктура, като например интелигентните мрежи, енергийната ефективност на сградите и транспорта, използването на информационни и комуникационни технологии и развитието на научни изследвания в областта на енергетиката. Докладът подчертава необходимостта от удвояване на средствата за научни изследвания, развитие на технологии и демонстрационни дейности в областта на енергетиката. По отношение на финансирането, докладът също така насърчава използването на структурните фондове в подкрепа на енергийната ефективност и това ще бъде приоритет в бюджета на Европейския съюз след 2013 г. С оглед на всичко на това бих искала да поздравя докладчика, г-н Bendtsen, за отличната работа и бих искала да приканя всички вас да подкрепите този важен доклад.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) На сградите се падат около 40% от потреблението на енергия и близо 36% от емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Енергийно ефективните сгради трябва да бъдат приоритет на следващото преразглеждане на плана за действие относно енергийната ефективност. Днес 30% от съществуващите домове в Европа са нездравословни и има високи сметки на електроенергия. Ето защо е важно не само да се насърчат новите устойчиви сгради, но и да се обновят съществуващите сгради по един устойчив начин. Ето защо държавите-членки трябва незабавно да дадат началото на програма за основно обновяване на съществуващия сграден фонд, за да се постигне приблизително нулево ниво на потребление на енергия на сградите до 2050 г. Налице е и връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Ето защо призоваваме Комисията да изготви нов план за действие относно енергийната ефективност, който да вземе предвид нуждите на уязвимите потребители.

  Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. − (EN) Бих искал да приветствам доклада за енергийната ефективност, защото той ще повиши енергийната сигурност и ще послужи за създаването на социално-икономически предимства за икономиката на Европейския съюз. Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент посочва, че енергийните ресурси не са равномерно разпределени между държавите-членки. Винаги трябва да имаме предвид европейската солидарност при създаването на закони за енергийната ефективност. Вече беше казано, че енергоспестяването е един от най-бързите начини да се постигне енергийна ефективност. Насърчаването на енергийна ефективност ще създаде заетост и ще спести на правителствата на държавите-членки разходи в размер на милиарди за отопление на година.

Решително приветствам създаването на общество с по-нисък процент на емисии на въглероден диоксид, но трябва да внимаваме да постигнем точния баланс между държавите-членки въз основа на техните възможности и ресурси. Обезпокоен съм, че от държави-членки като Румъния ще се очаква да се представят наравно с други държави-членки като Швеция, които имат доказан опит в областта на енергийната ефективност. Финансова перспектива 8 ще бъде важен инструмент за финансиране с цел насърчаване и поощряване на енергийната ефективност от 2014 г. до 2020 г.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада за плана за действие относно енергийната ефективност, защото той представя важни предложения за околната среда и за икономиката, по-специално представянето на европейско законодателство, което въвежда задължителни цели за намаляване на енергопотреблението.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2008 г. Европа пое ангажимент не по-късно от 2020 г. да постигне 20% намаление на енергопотреблението и да се гарантира, че 20% от потреблението на енергия идва от възобновяеми енергийни източници. Тази цел е от съществено значение за подпомагане на Европа да постигне целта си за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, но тя трябва да продължи да бъде именно това – цел, към която различните държави се придържат на доброволни начала.

За да стане това, вместо да се налага задължително ограничение, ще бъде по-важно държавите-членки да се споразумеят за решения, които дават възможност за по-голяма енергийна ефективност и по-ниски загуби на енергията, без това да засяга развитието и без да струва прекалено скъпо на европейската промишленост и производители, особено при условията на икономическа криза като сегашната.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се съсредоточава върху политиката относно енергийната ефективност в рамките на Европейския съюз. По отношение на този въпрос, аз подкрепям необходимостта от определяне на задължителни цели. В Зелената книга на Европейската комисия (2005/0265 окончателен вариант) относно енергийната ефективност се изчислява, че в Европа пряко или косвено ще бъдат създадени приблизително един милион нови работни места. Според това съобщение конкретните бенефициери на мерките за енергийна ефективност са малките и средните предприятия, като в него също така се посочва, че едно средно домакинство може да спести средно по 1000 евро на година посредством мерките за енергийна ефективност.

Задължителните мерки за енергийна ефективност са важни и за намаляване на енергийния дефицит вследствие на вноса на нефт и газ от Персийския залив и Русия.

Вече разполагаме със задължителни цели за увеличаване на квотата за енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, в Европейския съюз до 20%. В рамките на съществуващата правна рамка можем да постигнем единствено половината от потенциала без задължителни цели за енергийна ефективност. Също така това е въпрос на правна сигурност, както и важен сигнал за привличане на нови инвестиции.

За Европейския съюз и Португалия виждам повече ползи, отколкото загуби предвид задължителната цел. Също така, ако целите на „ЕС 2020“ не излязат извън рамките на обикновените намерения, тази стратегия няма да постигне нищо.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Обещанията за повишаване на енергийната ефективност се увеличиха, но Европейският съюз рискува да не постигне предложените от него цели: постигане на 20% до 2020 г. Най-новите данни сочат действителна средна стойност от едва 9%, въпреки приноса, който едно увеличение на енергийната ефективност може да направи за намаляване на емисиите, енергопотреблението и енергийната зависимост.

Докладът съдържа богат набор от елементи, които обхващат широката област на енергийната ефективност по един доста адекватен начин, въпреки че съдържа маршрути, които могат да затруднят успешното постигане на поставените цели.

Налице са обаче аспекти, с които не сме съгласни, като например предполагаемата връзка между енергийната ефективност и така наречената стратегия „Европа 2020“, която предвижда създаването на единен пазар в областта на енергетиката, насърчаването на пазарни инструменти, като Европейската система за търговия с емисии прикрива някои от ползите на енергийната ефективност и пренебрегва необходимостта от защита на един силен енергиен публичен сектор, който всяка държава-членка трябва да насърчи.

Въпреки че сме съгласни с необходимостта от наличието на общностни средства за изпълнение на целите, все още имаме съмнения относно практическата възможност да се използват 15% от ЕФРР или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за енергийна ефективност, като се има предвид, че държавите-членки са тези, които трябва да определят своите нужди и приоритети за разпределяне на тези средства.

  Françoise Grossetête (PPE), в писмена форма. – (FR) Могат да се въведат множество мерки, които предлагат неосъществени възможности за подобряване на енергийната ефективност в ключови сектори като транспорта и строителството.

Въпреки това е нереалистично да се определя задължителна цел за подобряване на енергийната ефективност с най-малко 20% до 2020 г., защото няма метод за оценка и не съществуват общи показатели. Вместо това трябва да се съсредоточим върху конкретни секторни цели, като например ангажимента за намаляване на потреблението на енергия при съществуващите сгради с 38%.

Липсата на финансиране е основна пречка за обновяване на сградите в жилищния сектор и в областта на малките и средните предприятия. Вместо да се впуска в борба с нереалистични цели, Европейската комисия трябва да излезе с иновативни решения и да стимулира публично-частните партньорства, защото иновативната екология е източник на работни места.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Одобрих доклада, защото той цели увеличение на енергийната ефективност с най-малко 20% до 2020 г. и по този начин спомага за прехода към устойчива и „зелена“ икономика. Предимствата са огромни от гледна точка както на икономическия растеж, така и на създаването на работни места. Създадените работни места ще бъдат както в селските, така и в градските райони. Добре известно е, че е налице огромен потенциал за енергийна ефективност при сградите. Ето защо акцент трябва да се постави на обновяването на съществуващите сгради, защото темпът на строителство на нови сгради в Европейския съюз продължава да спада, а много стари сгради имат най-големия потенциал за ефективност, ако бъдат правилно обновени. В областта на „чистите технологии“ е налице необходимост от скъсяване на дистанцията между САЩ и Китай, от една страна, и Европейския съюз, от друга. И двете държави са много по-прогресивни от Европейския съюз по отношение на приемането на законодателни мерки за насърчаване на енергийно ефективни решения. Ето защо мерките и инструментите за увеличаване на финансирането трябва да бъдат подкрепени от Европейския съюз и държавите-членки. За създаването на национални фондове за енергийна ефективност в подкрепа на Договора за енергоспестяване с гарантиран резултат трябва да се осигурят стимули чрез финансов инструмент на европейско равнище. Договорът за енергоспестяване с гарантиран резултат, при който даден клиент купува енергоспестяване с гарантиран резултат, създава възможности, защото инвестицията се изплаща през следващите 2-15 години. Един такъв модел създава работни места в областта на малките и средните предприятия, потребителите спестяват пари от сметките си за електроенергия и се намаляват емисиите.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. − (FI) Когато аз, подобно на по-голямата част от моята група, гласувах против задължителната цел от 20% за енергийна ефективност, аз не се обявих против енергоспестяването, а против начина, по който се правят опити то да бъде насърчено. Значението на по-доброто енергоспестяване е безспорно. Въпреки това опитите да се решат проблемите на Европейския съюз в областта на климата, енергийната сигурност и доставките според мен не са устойчиви или разумни.

В прословутия пакет от мерки за климата и енергетиката „20-20-20“ целта за енергоспестяване беше единствената с незадължителен характер, защото се предполагаше, че ще върви ръка за ръка с другите задължителни цели, като тези за намаляването на емисиите и възобновяемите енергийни източници. Целта за енергоспестяване не беше изпълнена по начина, по който искахме, но сега, вместо да поставяме тежест на Общността с още една задължителна цел, която се припокрива с другите задължителни цели, и без да знаем как ще бъдат постигнати, ние трябва първо да разгледаме дали другите цели са били правилно определени.

При въвеждането на намаления на емисиите и целите за възобновяемите енергийни източници нашите държави-членки и техните дружества са поставени под натиск и изкушението да се създадат недалновидни, неустойчиви решения става неудържимо. Ако освен това наложим още едно ограничение, ще се окажем в положение, в което Европейският съюз буквално ще отреже клона, на който седи, като същевременно доведе до големи разходи, без никаква допълнителна полза за климата, околната среда или енергийната ни сигурност.

В опитите си да направим нещо добро, ние направихме точно обратното. Промишлеността става все по-малко жизнеспособна в световен мащаб, ние неустойчиво горим дървесина в името на възобновяемите енергийни източници и същевременно самият проблем, емисиите на въглероден диоксид, става все по-сериозен извън нашите граници.

Време е да се предприемат разумни и устойчиви действия и да не се прибягва до недалновидни принуди с нищо рационално осезаемо.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. − (DE) Увеличаването на енергийната ефективност в целия Европейски съюз е основен компонент от една устойчива европейска стратегия в областта на енергетиката. Това ще позволи да се намалят емисиите на въглероден диоксид, както и да се подобри енергийната ефективност по най-бързия и евтин начин. Приветствам факта, че докладът подчертава по-големите инвестиции в енергийната ефективност на сградите, които ще създадат нови работни места в строителния сектор и в областта на малките и средните предприятия и ще доведат до възможни годишни ползи в областта на енергетиката на стойност до 1000 евро на домакинство. Докладът също така разглежда необходимостта от увеличение на енергийната ефективност в цялата транспортна система чрез преминаване от енергоемки транспортни средства, като автомобили и камиони, към енергоспестяващи превозни средства, като железниците. Приветствам аспектите на доклада, които призовават Комисията и държавите-членки да отделят нужното внимание на енергийната ефективност и същевременно да се гарантира спазването на множеството законодателни разпоредби, свързани с тази област, които вече са въведени на равнището на Европейския съюз и на национално равнище.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) На гласуването днес подкрепих приемането на доклада Bendtsen за преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност. Няма съмнение, че повишаването на енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Факт е, че на сградите се падат 40% от потреблението на енергия и близо 36% от емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Ето защо смятам, че едно от най-важните неща, които трябва да се направят, е да се повиши енергийната ефективност на сградите, като това трябва да се постигне чрез започване на работа по обновяването на съществуващото оборудване и чрез инсталиране на по-ефективна обща инфраструктура в сградите и системите за отопление. Гласувах в подкрепа на финансирането на изолацията на сградите със средства от структурните фондове.

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Докладът относно енергийната ефективност е изключително важен с оглед на приемането на план за действие на Европейския съюз в тази област през следващите години. Той ще има огромно влияние върху методите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, икономическия растеж и създаването на работни места в области като ИТ, строителството и услугите. Гласувах в подкрепа на по-ефективна защита на уязвимите потребители. Тези потребители трябва да се възползват най-много от направените подобрения на енергийната ефективност. Необходими са обаче повече финансови средства, за да се направят необходимите инвестиции. Освен това аз гласувах за създаването на фондове за енергийна ефективност на национално, регионално или местно равнище. Тези фондове могат да изиграят ключова роля за развитието на малките и средните предприятия и дружествата, които предлагат услуги в областта на енергийната ефективност. Гласувах против определянето на правнообвързваща цел за постигане на минимално енергоспестяване от 20% до 2020 г., защото този елемент на принуда на равнището на Европейския съюз може да окаже неблагоприятно въздействие върху единния пазар. Смятам, че преходът към устойчива, „зелена“ икономика ще се развие дори без да се налагат крайни законодателни мерки.

  Mario Mauro (PPE), в писмена форма. − (IT) В доклада си за преразглеждане на плана за действие относно енергийната ефективност г-н Bendtsen с право посочва, че националните политики все ще не използват напълно потенциала в областта на енергийната ефективност. Ето защо трябва да укрепим стратегиите на Европейския съюз в тази насока. Гласувах в подкрепа на предложението.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът насърчава принципа на енергийна ефективност и се застъпва за енергийно етикетиране. Това е хубаво, въпреки че би могло да се иска обсъждането да обхване и трезвия подход към потреблението на енергия и екомаркировката. Той също така разглежда енергийната бедност. Това е добра новина. Жалко все пак, че ги превръща в инструменти на „зеления“ капитализъм, подкрепя свободната конкуренция, призовава за намесата на финансовите посредници и възхвалява добродетелите на пазара на въглеродни емисии. Той унищожава напредъка, който обещава.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Един план за действие, който отговаря на европейската политика в областта на енергетиката, трябва да разгледа следните въпроси: преминаване към нискоемисионна енергийна система, гарантиране на сигурността на енергийните доставки и гарантиране на подобрената конкурентоспособност на Съюза и доставките на енергия за всички потребители на достъпни цени. Необходими са значителни финансови и човешки усилия, за да се постигнат тези цели.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Ето 10 основни насоки за енергийна ефективност.

1. Енергийно ефективни технологии; 2. Транспортни технологии; 3. Ефективно използване на енергията; 4. Сигурност на веригата за пренос на електроенергия; 5. Събиране и съхранение на стоки, използвани за производство на енергия; 6. Енергийна експлоатация на държавите доставчици; 7. Формиране и разпределение на енергийните ресурси; 8. Антимонополни програми за потребление на енергия и енергийни доставки; 9. Нанотехнологии в сектора на енергийните доставки и неговото развитие; 10. Законодателство за енергийна ефективност.

За съжаление, тези аспекти не попадат в обхвата на настоящия доклад. Гласувах в негова подкрепа, като се има предвид, че основната задача е в самото си начало.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Енергийната ефективност е област с голям потенциал за бъдещето, в която Европейският съюз вече има известен опит. Освен това много водещи технологични дружества развиват дейност в държавите-членки на Европейския съюз. Освен очевидните ползи за околната среда този сектор предлага и възможности за увеличаване на икономическия растеж и създаване на работни места. В миналото обаче стана ясно, че Европейският съюз често си поставя амбициозни цели и впоследствие среща трудности при постигането им, или не ги изпълнява изобщо. Такъв би могъл да е случаят със сградите, които, разбира се, предлагат огромен потенциал за енергоспестяване.

Значително по-лесно е да се приложат такива мерки при новите сгради, отколкото при съществуващите стари сгради. Архитектурните паметници представляват особен проблем. Не на последно място, не трябва да позволяваме положението да излезе извън контрол, като наложим мерки за увеличаване на енергийната ефективност, чието прилагане е толкова скъпо, че хората имат изключително нисък жизнен стандарт. Гласувах съобразно това.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Човек не може да не се съгласи с твърдението на докладчика, че „енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите от въглероден диоксид и други емисии“. Освен това действията за подобряване на енергийната ефективност спомагат за икономическия растеж и създаването на работни места. Това явление може да се наблюдава например в новите държави-членки, където мащабът на предизвикателствата е огромен.

Също така следва да се отбележи, че помощта на Европейския съюз за изолацията на сградите е една от най-видимите характеристики на политиката на сближаване. Модернизираните сгради са сред най-добрите символи на Европейския съюз в региона. С оглед на това аз подкрепям предложенията, които се съдържат в доклада, по отношение на увеличение на разходите за подобряване на енергийната ефективност.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на плана за действие относно енергийната ефективност, защото считам, че е важно да се насърчава Европейския съюз да постигне напредък към едно „зелено“ и устойчиво бъдеще. Намаляването на потреблението на енергия чрез системни иновации на енергийната инфраструктура и градската среда е целта, определена от Европа в новия план за действие, който Комисията ще внесе през февруари. Също така смятам, че целите не трябва да са задължителни, защото, ако ускорим процеса, рискуваме да бъдат нанесени финансови вреди на дружествата и гражданите. Мерките за план за действие трябва да бъдат съгласувани с националните планове, за да се очертае обща методология за измерване на целите за енергийна ефективност.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладчикът, член на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), в прегледа си на плана за действие относно енергийната ефективност, излиза с балансирано предложение за постигане на цел от 20% за енергоспестяване, определена от Европейския съвет през 2007 г.

Прагматичният начин за прилагане на политика за енергийна ефективност, предложен от докладчика, посредством отделни цели и без да се налагат правнообвързващи цели, ми се струва най-подходящия метод при условията на настоящата икономическа и политическа обстановка, за постигане на въпросната цел. Решение, включващо въвеждането на задължителни цели от най-малко 20% за намаляване на потреблението на енергия обаче – изменение, одобрено от социалистите, либералите и зелените – беше прието в комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE).

В рамките на доклада, в подкрепа на който гласувах, бих подчертала различните действия на Общността и държавите-членки в подкрепа на енергийната ефективност: прилагане на съществуващото законодателство в тази област, енергийно ефективно развитие на градската среда, строеж на енергийно ефективни сгради и финансиране на тези и други мерки чрез създаване на национални фондове за енергийна ефективност.

Трябва да се подчертае, че този доклад на Европейския парламент представлява важен принос към извършващото се момента преразглеждане на плана за действие относно енергийната ефективност от страна на Европейската комисия.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Отчасти в резултат на няколко подобрения на първоначалния план, аз съм съгласен с г-н Bendtsen, че енергийната ефективност е най-рентабилната мярка за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други емисии и че представлява уникална възможност за подкрепа и създаване на работни места, както и за намаляване на зависимостта от вноса на енергия. Той отбелязва, че според Комисията ползите от енергоспестяването могат да възлязат на над 1000 евро на домакинство годишно.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Енергийната ефективност е най-рентабилният и бърз начин за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и други емисии. Ползите са големи както по отношение на икономическия растеж, така и по отношение на разкриването на работни места в областта на информационните технологии, строителството и услугите. Тези работни места ще бъдат както в селските, така и в градските райони, при малките и средните предприятия, и те ще бъдат местни работни места, които не могат да бъдат преместени другаде. Комисията ще внесе нов преработен план в началото на 2011 г., който трябва да съдържа следните елементи – задължителна цел на Европейския съюз от най-малко 20% увеличение на енергийната ефективност до 2020 г. – мерки за борба с енергийната бедност, които да бъдат въведени във всички енергийни политики – преразглеждане на Директивата за енергийните услуги през 2011 г. – насърчаване на инвестициите в интелигентни мрежи и спазване на изискването на третия законодателен пакет за вътрешния пазар от страна на държавите-членки за инсталиране на интелигентни измервателни уреди в 80% от домакинствата до 2020 г. – държавите-членки трябва да определят годишни цели за обновяване на сградния фонд – Комисията трябва да представи политики за постигане на близо нулеви енергийни загуби в сградите до 2050 г. – Комисията трябва да разгледа иновативните модели на финансиране, като например револвиращите фондове, за да се постигнат целите в този сектор.

  Teresa Riera Madurell (S&D), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че е важно целта от 20% енергийна ефективност да бъде задължителна не само с цел намаляване на въглеродния диоксид, но и от социални съображения. Голяма част от разходите на европейските домакинства отиват за сметки за електроенергия. Въвеждането на мерки за ефективност, които намаляват загубите на енергия и спомагат за намаляване на енергийната бедност, е социалистическа цел.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) До момента, в който щурото предизвикателство на космическата слънчева енергия не стане реалност и целият свят не жъне ползите от тази почти неизчерпаема електрическа манна, Европейският съюз няма друг избор по отношение на настоящата си политика в областта на енергетиката освен да разполага с енергийни доставки от възможно най-голям брой източници и да се стреми към енергийна ефективност. Това е основен приоритет на европейската стратегия за следващото десетилетие, който се подчертава в доклада на г-н Bendtsen, който беше одобрен днес следобед от мнозинство на членовете на Европейския парламент. Аз особено приветствам приемането на задължителната цел за енергоспестяване от 20% до 2020 г., която ще даде възможност на Европейския съюз да спести приблизително 100 млрд. евро. За тази цел явно ще трябва да направим повече в различни области, като например енергийните услуги, транспорта (кога ще разполагаме с рамка за стандартизирането на електрическите превозни средства?) и сградите. На последните трябва да се обърне специално внимание, защото знаем, че на тях се падат близо 40% от потреблението на енергия и близо 36% от емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Налице е значителен потенциал за енергоспестяване в обществените сгради например, което ще улесни прехода към стабилна, „зелена“ икономика.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Този доклад е сериозно и навременно напомняне на Комисията и Съвета за значението на една задължителна цел за енергоспестяване преди важната среща на високо равнище по въпросите на енергетиката на 4 февруари 2011 г. и при изготвянето от страна на Комисията на нейния план за действие относно енергийната ефективност. Амбициозните мерки на Европейския съюз за енергоспестяване и енергийна ефективност са от съществено значение, ако Европа иска да отговори на предизвикателствата на енергийната сигурност и изменението на климата. Те също така са важни и от икономическа гледна точка, създават работни места и спестяват пари на потребителите от сметките им за електроенергия. Досега държавите-членки се отмятаха от ангажимента си за намаляване на потреблението на енергия с 20% до 2020 г., като не постигнаха достатъчен напредък. Правното обвързване на целта ще спомогне (какъвто е случаят с възобновяемите енергийни източници) да се гарантира, че правителствата на Европейския съюз действително ще изпълнят този потенциал.

Също така в доклада се призовава за засилени мерки по отношение на потреблението на енергия на сградите, по-специално чрез обновяване на съществуващия сграден фонд. Тъй като на сградите се падат 40% от потреблението на енергия в Европейския съюз, от съществено значение е да се обърне специално внимание на този сектор. Зелените се надяват, че на срещата на високо равнище на Европейския съюз по въпросите на енергетиката също ще се обърне внимание на този важен въпрос.

  Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Планът за действие относно енергийната ефективност е рентабилно средство за увеличаване на конкурентоспособността на икономиката и сигурността на енергийните доставки към Европейския съюз. Планът да се започне подобряване на енергийната ефективност също така представлява идеална възможност за развитието на малките и средните предприятия. Докладът Bendtsen с право обръща внимание на начините на ефективно и ефикасно използване на енергията, без да е необходимо намаление на потреблението й, защото то продължава да се увеличава в държавите-членки. Използването на нови технологии в областта на енергетиката при строителството и транспорта дава възможност за значителни икономии на равнището на целия Съюз. За да влязат тези методи в употреба обаче, е необходима кампания за информиране на гражданите, както и намаляване на цената на технологиите за енергоспестяване. Именно високата цена на иновативното оборудване е най-голямата пречка за влизането му в употреба. Приемането на задължителни цели за 2020 г. е трудно за много държави-членки.

Не трябва обаче да забравяме, че всяка държава-членка е на различен етап на развитие на енергийната политика. Една задължителна цел за възобновяемите енергийни източници от 20% от окончателното потребление на енергия до 2020 г. може да се окаже твърде голямо предизвикателство, особено за 12-те нови държави-членки.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Радвам се, че Европейският парламент се обяви в подкрепа на задължителна цел от 20% за енергоспестяване през 2020 г. Прогнозите сочат, че при сегашната политика Европа ще постигне енергоспестяване от едва 11%. В същото време домакинствата губят 1000 евро от електроенергия на година и ние изнасяме не по-малко от 350 млрд. евро годишно от европейското ни благосъстояние за богатите на петрол държави. По-добрата изолация на домовете, по-ефективният пренос на енергия и по-ефективните уреди гарантират по-ниски сметки за електроенергия за потребителите и предприятията.

Често има пречки пред прилагането на тези мерки за ефективност, като например високите инвестиционни разходи или несигурността относно ползите. Ако европейските министри подкрепят това предложение, правителствата ще трябва да засилят подкрепата си за мерките за енергоспестяване. Тези мерки в крайна сметка ще спестят пари, защото сметките за електроенергия ще бъдат по-ниски.

Енергоспестяването е най-евтиният начин да се постигне целта ни за климата и това ще доведе до 560 милиона тона по-малко емисии на въглероден диоксид. Ето защо енергоспестяването още повече ни улеснява във връзка с лекото повишаване на целта ни за климата. За съжаление, ние все още сме безнадеждно изостанали; според неотдавнашен доклад трябва да утроим европейската цел, ако искаме да постигнем енергоспестяване в размер на 20%. Ето защо е важно тази цел да бъде наложена на всички държави-членки на Европейския съюз.

  Konrad Szymański (ECR), в писмена форма. − (EN) Членовете на Европейския парламент от групата на Европейските консерватори и реформисти считат, че енергийната ефективност играе важна роля в подпомагането на Европейския съюз да постигне целите си за възобновяемите енергийни източници и намалението на емисиите. Тя играе и съществена роля за гарантиране на енергийната ни сигурност и допринася за икономическата ни конкурентоспособност. Ние подкрепяме голяма част от съдържанието на доклада, като например акцента върху интелигентните мрежи и измервателни уреди, финансирането от страна на ЕИБ и частния сектор, както и потенциала на научноизследователската и развойната дейност по отношение на енергийната ефективност. Членовете на Европейския парламент от групата на Европейските консерватори и реформисти не подкрепят обаче задължителните цели за енергийна ефективност. Ние считаме, че Европейският съюз и държавите-членки вече разполагат със стимули за прилагане на политиките за енергийна ефективност чрез целите за възобновяеми енергийни източници и намаляване на емисиите, както и целите за енергоспестяване съгласно Директивата за енергийните услуги. Ето защо членовете на групата на Европейските консерватори и реформисти се въздържаха от гласуване по този доклад.

  Thomas Ulmer (PPE), в писмена форма. − (DE) Гласувах против доклада Bendtsen, защото данните за пореден път бяха променени, а целите са рестриктивни. Вярно е, че това не е законодателен доклад, но въздействието на Директивата за екопроектирането показва колко внимателно трябва да се разглеждат тези въпроси. Вследствие на забраната на електрическите крушки аз трябваше да евакуирам стая пълна с хора, за да се избегне увреждане на здравето на хората, след като се счупи енергоспестяваща крушка, съдържаща живак. Именно това е нещо, което трябва да се спре навреме.

  Hermann Winkler (PPE), в писмена форма. − (DE) Аз гласувах против доклада. Приветствам подхода, възприет от доклада, по отношение на плана за действие относно енергийната ефективност. Аз обаче смятам, че налагането на задължителни цели за енергийна ефективност „отгоре“ и определянето на задължителни цели за модернизация и обновяване за частните и обществените сгради (като например учебните заведения) е грешка. В момент на свиване на бюджетите в провинциите, местните органи и частните домакинства тези нереалистични изисквания ще окажат твърде голям натиск върху тях. Например Комисията на Европейския съюз, чиито сгради попадат в обхвата на новите критерии за ефективност, неотдавна трябваше да признае, че не може да отговори на допълнителните изисквания за енергийно обновяване на сградния си фонд. Европейският съюз не трябва да изисква от другите да правят неща, които сам не може да изпълни.

За много средни предприятия, и по-специално малки подизпълнители в Саксония, тези мерки отиват твърде далеч. Те ще наложат прекалено голяма тежест на предприятията и очевидно ще доведат до загуба на работни места и увеличение на цените за потребителите. Според мен трябва да възприемем един критичен подход по-специално по отношение на призива критериите за енергийна ефективност да се приложат към политиката в областта на обществените поръчки. Правилният начин за енергоспестяване включва обучение на гражданите на Европа и създаване на системи за данъчни стимули.

  Joachim Zeller (PPE), в писмена форма. − (DE) Аз съм против този доклад. Въпреки че той съдържа някои предложения, които си струва да бъдат разгледани, аз имам ниско мнение за популизма, който призовава за рестриктивни мерки, които е почти невъзможно да бъдат приложени на практика. Изискванията към местните и регионалните органи и към собствениците на частни домове за извършване на саниране на тяхната собственост са особено безсмислени, като се има предвид финансовото положение на всички засегнати страни. Дори Комисията на Европейския съюз трябваше да признае, че не може да изпълни всеобхватните изисквания за саниране на сградния си фонд. Освен това все още не разполагаме с доказателства за твърдението, че енергийните обновявания ще доведат до преки икономии. Вследствие на инвестициите в производството и поддръжката на инфраструктурата и в съоръженията за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници цената на енергията се покачва по-бързо, отколкото може да бъде компенсирана от евентуалните икономии вследствие на мерките за енергийна ефективност. Съществуващата директива на Европейския съюз за енергийната ефективност от 2002 г. беше приложена по много различни начини в отделните държави-членки, което означава, че в Европа не съществува общ подход по този въпрос. Настояването за много по-голямо мобилизиране на структурните фондове в полза на мерките за енергийна ефективност е неподходящо предвид продължаващите финансови разисквания. Аз решително подкрепям едно разискване за енергийната ефективност въз основа на широк консенсус на всички политически равнища и с участието на всички заинтересовани участници и създаването на системи от стимули. Аз обаче съм против разпоредби, спуснати „отгоре“, за които други трябва да платят сметката.

11. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 14,45 ч., се възобновява в 15,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Roberta ANGELILLI
Заместник-председател

12. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

13. Икономическото управление и член 9 от Договора от Лисабон (разискване)

  Председател. − Следващата точка е разискването по

Въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Stephen Hughes, Pervenche Berès и Udo Bullmann от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент: Икономическото управление и член 9 от Договора от Лисабон (O-0200/2010 - B7-0660/2010), към Съвета, и

Въпроса, изискващ устен отговор, зададен от Stephen Hughes, Pervenche Berès и Udo Bullmann от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент: Икономическото управление и член 9 от Договора от Лисабон (O-0201/2010 - B7-0661/2010), към Комисията.

  Pervenche Berès, автор. − (FR) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, Вашите две институции работиха усилено в областта на икономическото управление, поради което днес Европейският парламент разисква шест предложения на Комисията относно икономическото управление.

Днес ние сме в режима на Договора от Лисабон, член 9 от който гласи, че при определяне и осъществяване на политиките и дейностите Съюзът, цитирам, „взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“. Този член е обвързващ за всички институции на Съюза и за всички техни политики.

Все пак до днес вие не сте направили оценка за въздействието на „пакета за икономическо управление“, по който искате да взема отношение. Комисията взема много присърце тези оценки на въздействието, когато например става въпрос за прилагане на законодателството за заболявания в резултат от въздействието на електромагнитни полета.

Това трябва да се приветства, но ние бихме искали да видим същото усърдие и по отношение на икономическото управление. А какво всъщност наблюдаваме? Чухме днес члена на Комисията, г-н Рен, да ни обяснява, че неговата стратегия има три стълба: от една страна, растеж, икономическо управление – от друга, и накрая, надзор на финансовите пазари. Ако дясната ръка не знае какво прави лявата, действията на Европейския съюз ще бъдат непоследователни и няма да отговарят на изискванията на европейското право от гледна точка на член 9.

Ето защо ние настояваме да направите оценка на социалното въздействие на подготвяните мерки върху заетостта, пенсиите за осигурителен стаж и възраст, социалната закрила и финансирането на публичните услуги.

Какво ще бъде въздействието на борбата с бедността върху целите на вашата Стратегия 2020, когато знаем, че по данни за 2008 г. понастоящем в Европейския съюз 116 милиона души са застрашени от бедност или социално изключване?

Изглежда, че Комисията Ви е дала тайно предписание в рамките на Съвета в отговор на опасенията на някои държави-членки да реформирате и направите Пакта за стабилност и растеж по-обвързващ, да предприемете превантивни и коригиращи санкции, като игнорирате необходимата инвестиционна стратегия, за приемането на която Вие самият сте съдействали, Стратегията 2020.

Знаем, че, що се отнася до създаването на работни места, перспективите през следващите пет години са положението да става по-трудно, отколкото през предходните години.

Не сме против да се прибегне отново до публични финанси, но сме против да се разглежда стратегия на растеж, която не е обезпечена със средства за финансиране, придружена с планове за строги икономии, които биха могли да имат необозрими социални отражения с потенциални последици върху неравенството или най-малкото върху разпределението на богатството.

Това не е духът на Договора от Лисабон, за който се борихме здраво и който Вие, г-н действащ председател на Съвета, и Вие, г-н член на Комисията, имате задължение да изпълнявате.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. − (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, уважаеми членове на ЕП, доволен съм, че залата е пълна. Това е добре.

Искам да благодаря на Парламента, че включи този въпрос в дневния ред на текущата месечна сесия. Това ни дава възможност да се занимаем с важен проблем, във връзка с който през последните месеци в Съвета беше извършена огромна работа.

Съзнавам, разбира се, значението, което Парламентът придава на икономическото управление и на връзката му със социалните проблеми в най-широк смисъл, така, както е залегнало в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Задълженията, произтичащи от член 9, трябва да се съблюдават при определянето и осъществяването на всички политики и дейности на Съюза, в това число, следователно, и на дейностите във връзка с бъдещото икономическо управление.

На първо място, искам да отбележа, че по време на белгийското председателство имаше много чести позовавания на значението на прилагането на член 9 и оттук – на тази възлова разпоредба. Ето защо бих искал да припомня заключенията, приети от Съвета на 6 декември, относно социалното измерение в условията на интегрираната стратегия „Европа 2020“. Тези заключения изискват Европейската комисия да засили и насърчи използването на съществуващата система за оценка на социалното въздействие. Те изискват Съветът да изготви доклад за начините за прилагане на член 9 на практика и в европейските политики чрез отворения метод на координация. Те изискват също Комисията да намери пътища за осъществяване на социалната интеграция, а така – и на член 9, в контекста на нейната водеща инициатива „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване“, която ще бъде публикувана до няколко дена.

Що се отнася в частност до новия механизъм за макроикономически мониторинг и координация, Съветът не разглежда заетостта и социалната закрила просто като резултат от новата рамка на макроикономически мониторинг, въздействието на която тепърва ще се проучва, но също и като фактори, стимулиращи макроикономическия и фискалния растеж в кратко- и средносрочен план. Това е важно да се има предвид, ако искаме да избегнем една небалансирана макроикономическа рамка и да запазим институционалния баланс, заложени в Договорите.

Желанието на Съвета да приложи на практика член 9 е очевидно и в европейския семестър, който трябва да отрази в един интегриран подход балансираната позиция между Стратегията „Европа 2020“ и Пакта за стабилност и растеж. Принципът, съдържащ се в член 9, трябва следователно да намери място във всички тези документи и законодателни мерки, така че да станат единно и неделимо цяло.

Като има предвид това, Съветът осъществи своята работа на два етапа. На първия етап работата на Съвета се състоеше в разработването на Европейската стратегия за заетост, както е предвидено в Договора и в новата рамка за икономическо управление. В заключенията, приети на 21 октомври, Съветът определи мястото на Европейската стратегия за заетост в икономическото управление.

На втория етап, по време на Европейския съвет, състоял се на 6 декември, Съветът прие нов инструмент за многостранен мониторинг на заетостта и социалните политики, Рамката за съвместна оценка, която ще допринесе за подобряване на мониторинга на заетостта и политиките на държавите-членки за социална интеграция и, следователно ще гарантира, че тези измерения ще се отчитат по-добре на европейско равнище.

Тези нови инструменти ще трябва да се мобилизират в превантивната фаза на макроикономическия мониторинг, така че да се отдели достатъчно внимание на състоянието на пазарите на труда и на социалните проблеми, които могат да застрашат Икономическия и паричен съюз (ИПС). Те, разбира се, ще бъдат основни инструменти и за тематичен мониторинг на Стратегията „Европа 2020“.

Съветът припомни също, че възнамерява да допринесе както за тематичния мониторинг, основаващ се на петте ключови цели на Стратегията „Европа 2020“, така и за макроикономическия мониторинг, тъй като тези две рамки са тясно свързани. И в отговор на искането на Белгийското председателство Комитетът за социална закрила представи становище за социалното измерение на Стратегията „Европа 2020“, в което подчертава необходимостта от синергия между приоритетите на Стратегията „Европа 2020“ и неделимото цяло, образувано от целите, поставени от Европейския съвет.

Бих искал да отбележа, че Съветът се е позовавал на член 9 и във връзка с други заключения – заключенията за пенсиите и заключенията на Съвета за социалните услуги от общ интерес.

Г-жо председател, уважаеми колеги, нашето разискване днес ни позволява да се занимаем с въпроси, свързани с икономическото управление и в частност със социалните му аспекти. Като действащ председател на Съвета аз, естествено, внимателно ще изслушам вашите изказвания и очаквам с нетърпение плодотворна размяна на мнения, които да ни помогнат после при преговорите.

  Януш Левандовски, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, член 9 на Договора от Лисабон, на който се позовавате, действително определя особеностите на европейския социално-икономически модел. Когато четете нашата стратегия „Европа 2020“, ще видите, че тя недвусмислено подсилва същия този модел, като събира в едно усилията за подобряване на резултатите в области като трудовото участие, обучението през целия живот, трудовата адаптация, мобилността и социалното приобщаване.

Но това не е задоволителен отговор в тези времена на тежки предизвикателства, когато кризисните условия в Европа засягат негативно и дори драматично реалната икономика, публичните финанси, пазарите на труда и качеството на живот в Европа. В отговор на предизвикателства, проявили се в резултат от кризата, Комисията предприе редица политически инициативи. За да укрепи нашата финансова система, ЕС съгласува нова архитектура на финансовото регулиране. Тя беше разисквана в Парламента. Второ, за справяне с предизвикателствата пред публичните финанси и макроикономическите неравновесия Европейската комисия направи предложение за цялостно укрепване на икономическото управление на Европейския съюз – законодателния пакет, който споменахте във Вашия въпрос.

Пакетът, както знаете, включва предложения за по-сериозни мерки в сравнение с миналото относно прекомерния държавен дълг, чрез определяне на задоволителен темп на намаляване на дълга. Той съдържа и предложение за минимални изисквания, които да гарантират, че националните фискални рамки съответстват на задълженията по Договора, както и система за мониторинг на макроикономически неравновесия като дефицити по текущата сметка или „балони“ в търговията с недвижими имоти. Той подчертава предотвратяването и предпазливостта като гаранция за по-висока степен на готовност по време на икономически спад. За гарантиране на надеждността на новата рамка Комисията предлага широк кръг от санкции, които трябва да влязат в действие на ранен етап.

Принципът, залегнал в предложеното законодателство, е, че то трябва да подпомага държавите-членки да следват дисциплинирани политики и да положи основата за устойчиви показатели на дългосрочния растеж, който е решаващ за благополучието на европейските граждани и има важен принос за предотвратяването на бъдещи кризи.

В сегашната икономическа ситуация е наистина важно да разполагаме с тази рамка за икономическо управление колкото може по-скоро. Що се отнася до оценката на въздействието, реформите на правителствата бяха подготвени на база подробния анализ, съдържащ се в проучването ИПС@10 от 2008 г. Освен това при подготовката и проучването на приетите през май и юни 2010 г. съобщения на Комисията, оповестяващи новите управленски структури на т.нар. Европейски семестър, Комисията обсъди предложението си с редица заинтересовани страни, наред с Европейския парламент и Съвета, и насърчи едно оживено и широко разискване на проблемите. И разбира се, ние доразвихме предложенията в светлината на миналите резултати и извлечените поуки.

Кои са тези основни поуки? Главната е, че превантивната дейност е много по-полезна от налагането на коригиращи санкции на държава, която вече изпитва затруднения. Ето защо нашето внимание е насочено към позитивното влияние върху микса от национални политики, отговорни – и тук е фактическата отговорност – за баланса между реалното икономическо съживяване и растежа, и строгите икономии и консолидацията на публичните финанси.

Европа се нуждае и от двете.

  Elisabeth Morin-Chartier, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, след въпроса на г-жа Berès бих искала да се фокусирам върху икономическия модел, върху който ние в групата на Европейската народна партия (Християндемократи) се базираме – социалната пазарна икономика. С други думи, ние действително трябва да насочим всички наши усилия не само за прекратяване на кризата и борба с бедността, но и, което е още по-важно, за гарантиране на социалното приобщаване на някои от нашите европейски съграждани, които понастоящем са в неблагоприятно положение.

Трябва да вземем мерки във връзка със социалното приобщаване днес, за да гарантираме, от една страна, че тези наши съграждани могат да се върнат на работа, което означава създаване на работни места в борбата с кризата, и от друга – и това е извънредно важно – да гарантираме, че през следващите години ще се осъществят програми за обучение (инициативи за начално обучение и за учене през целия живот) във всяка държава-членка, което ще даде възможност на нашите европейски съграждани да се адаптират към работните места на бъдещето, към новите изисквания за квалификация, които ще поставим, и към нарастване на равнището на квалификация, прогнозирано от стратегията „Европа 2020“.

Следователно на базата на член 9 ясно се вижда, че освен всичко онова, което се прави на равнище финансова система, извънредно важен принос е и да гарантираме, че нашите съграждани са обучени и способни да бъдат активни членове на обществото, защото те са активни в това общество, а активен означава квалифициран и готов да заеме работното място на бъдещето.

Ето защо аз призовавам политиките на Комисията да бъдат съобразени с тази цел, иначе ние ще изпуснем от поглед целта за една Европа със силно социално сближаване.

  Antolín Sánchez Presedo, от името на групата S&D. – (ES) Г-жо председател, уважаеми представители на Съвета и Комисията, госпожи и господа, през последните 50 години взаимозависимостта на нашите икономики нарасна заедно с взаимозависимостта на нашите икономически политики.

Погледите на гражданите са отправени към Европейския съюз, те знаят, че процесът на европейската интеграция е превърнал редица аспекти от техния живот в отговорност на институциите на ЕС – редица решения се вземат съвместно.

Много от традиционните инструменти на държавите-членки са преминали на европейско равнище и всеки признава, че икономическите политики са въпрос от общ интерес на европейско равнище. Ето защо при кризата цялото внимание е съсредоточено върху Европейския съюз, всички погледи са устремени към ЕС.

Ние не се намираме, както казват някои, в „следкризисен“ сценарий. В най-добрия случай се намираме в „следрецесионен“ сценарий. Очакваният през тази година темп на растеж е нисък и неравномерен и проблемът е, че прогнозите за следващите години показват, че растежът може още да се забави. Броят на безработните в Европейския съюз понастоящем е 23 милиона души. Тази криза отвори значителна социална пропаст и нещо повече, оказа натиск върху публичните финанси и дори застрашава бъдещето на еврото.

Важно е да засилим икономическото управление на Европейския съюз, за да реагираме на кризата и да гарантираме бъдещето на европейския проект. За да се справим с тези общи предизвикателства, трябва да възстановим растежа и заетостта, да променим икономическия модел и да насърчим глобалното устойчиво развитие, като направим така, че да гарантираме бъдещето на европейския социален модел.

От първата икономическа криза през 1929 г. научихме, че публичните органи имат ангажимент да възстановят растежа и заетостта; от втората икономическа криза, която беше възстановяването на Европа след Втората световна война – че нова Европа трябва да бъде изградена върху основите на социалната справедливост. Нито един от тези уроци не трябва да се забравя и двата трябва да играят неотменима роля в бъдещето на устойчива Европа.

Член 9 от Договора за функционирането на ЕС гласи, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“.

Следователно не става въпрос само за строги икономии. Те биха могли да предизвикат свиване на икономиката. Ние се нуждаем от политики, които насърчават растежа, с други думи – от отговорни политики. Нещата не се свеждат също така до растежа, първо, и после разпределението. Разбрахме, че и разпределението допринася за растежа. Въпросът не е и най-напред да постигнем напредък и после да осигурим средства за основните нужди на гражданите. Научихме, че образованието, здравеопазването, социалната закрила и публичните услуги са съществени за напредъка на обществото. Ако те не функционират, те са разходи, които обременяват бъдещето на нашето общество, а не е възможно да имаме здрава икономика в болно общество.

Ето защо ние поставяме следните въпроси: трябва ли бъдещата законодателна рамка на икономическото управление да съответства на модела на социална Европа и член 9 от Договора за функционирането на ЕС? Съществува ли истинска оценка на въздействието? Накрая, искаме ли наистина председателят Барозу да изпълни своите ангажименти по оценката на социалното въздействие и ясно да заяви, че Европа се нуждае от нов обществен договор по отношение както на бюджета, така и на стандартите за заетост, от модел, който гарантира заетост, справедливост, отговорност към околната среда и глобалното развитие? Всякаква друга реформа ще бъде недостатъчна.

  Marian Harkin, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, когато агитирах да се гласува с „да“ за Договора от Лисабон, аз дадох на ирландските граждани 10 причини да гласуват с „да“ за Лисабон. Една от тях беше социалната клауза, член 9.

В много случаи в този Парламент и на други места съм настоявала Комисията и Съветът да прилагат член 9 в своите предложения за икономическо управление и, разбира се, в реакцията им спрямо сегашната икономическа криза, която е реален тест за ангажимента им към социалната клауза. В Ирландия виждаме доказателства за тази реакция – минималната заплата беше намалена миналата седмица с едно евро на час и плащанията за инвалидите и слепите също бяха орязани. Какво тогава означават за тези граждани фрази като „борбата срещу социалното изключване“ или „осигуряването на адекватна социална закрила“, съдържащи се в член 9?

Разбира се, бихте могли да кажете, че това е вътрешен проблем на Ирландия, но не е. Параметрите на мерките за икономии бяха определени от ЕС и нашето правителство ще ви изпраща ежемесечни доклади. Ще им припомните ли член 9, когато се появи докладът за съкращаване на минималната заплата? Защо се случи това? Това стана, защото ирландските и европейските банки се впуснаха в безразсъдно кредитиране и заемане на средства точно под носа на ЕЦБ.

Лихвените проценти по отпусканите на Ирландия кредити, според някои днешни вестници, са с 3% по-високи, отколкото на Латвия, Румъния и Унгария. Представители на Сметната палата твърдят, че няма подобен прецедент в историята на ЕС за наличие на такава разлика в лихвите по заеми. Мога ли да Ви помоля да потвърдите или отречете това твърдение? Ако е вярно, моля, обяснете ми, така че и аз да мога да обясня на ирландските граждани как социалната клауза работи за тях. Тази ситуация е специфична за Ирландия, но ако тя е шаблон и за други държави-членки, изпитващи затруднения, тогава член 9 е обречен.

  Philippe Lamberts, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, ще бъда кратък. Ако погледнем политиките, прилагани днес, общо казано, имаме 80% съкращаване на разходите и 20% увеличение на приходите и според мен това е прилично.

Всички знаят много добре, че когато има 80% съкращаване на публичните разходи, първите, които плащат цената, са най-уязвимите хора в нашето общество. Ето защо бих искал да споделя с вас своето възмущение, като използвам две противопоставяния. Първото противопоставяне, която виждам, е между икономическото управление, от една страна, и стратегията „Европа 2020“, от друга.

Икономическото управление изисква твърди, незабавни действия и строги правила, които са задължителни. Стратегията „ЕС 2020“наистина съдържа добри намерения, особено за намаляване на бедността, но тя е най-лесният, доброволен избор и правителствата ще я изпълняват, ако действително искат и имат време. Няма нищо задължително в това. Струва ми се, че това противопоставяне е несъстоятелно и поради това несъвместимо с духа на член 9.

Второто противопоставяне е между проблема за икономическото управление, от една страна, и въпроса за публичните разходи, от друга. Публичните разходи трябва бързо да се намалят, иначе отиваме към катастрофа. Дългът следва да бъде намален в рамките на максимум 20 години и даже по-рано, но без оценка на въздействието дори не се замисляме за това сериозно.

Що се отнася до генерирането на нови доходи – защото бюджетът се състои от приходи и разходи – посредством данъци върху финансовите операции, върху енергията и чрез консолидирана база за корпоративния данък, ние казваме, „Чакайте, необходима е и оценка, трябва да вземем предвид въздействието, не трябва да променяме прекалено много. Нека да помислим за това, дайте ни време, нека оценим…“ Аз наистина не разбирам защо, от една страна, да се движим напред с пълна газ, без да се притесняваме за въздействието, и същевременно, от друга страна, да напредваме бавно и отделяме време да обмисляме, като междувременно хората плащат цената.

Тези противоречия, мисля, показват на всеки, че член 9 няма такава тежест в Договорите за Европейския съюз, като клаузите за икономическата конвергенция и той според мен е противоречие, с което трябва да се справим, ако искаме да спечелим отново доверието на нашите граждани.

  Proinsias De Rossa (S&D). - (EN) Г-жо председател, бих искал да запитам Комисията дали ще даде на Парламента конкретна дефиниция как възнамерява да прилага член 9. Слушаме непрекъснато за макроикономически мониторинг. Но никога не сме я чули да говори за макросоциален мониторинг относно това, което държавите-членки правят, следвайки европейската социална политика и цели.

Искам тя да ни каже дали възнамерява да използва това като оценка на въздействието, т.е. че тя се надява нейните измервания да нямат социално въздействие. Това не е достатъчно добре, защото член 9 е замислен да прокарва целите на Европейския съюз, така както са очертани в член 3 от Договора. Не е достатъчно добре просто да няма въздействие – трябва да има положително въздействие. Това е задължение на Комисията и тя трябва да изпълнява Договорите.

Бих искал също да засегна въпроса за социалните услуги от общ интерес, по които съм докладчик. Няма никакво съмнение, че стратегията за излизане от сегашната криза, която Комисията следва, ще унищожи социалните услуги от общ интерес в държавите-членки. Трябва само като проявление за това да се запознаете с Меморандума за разбирателство, който Комисията е подписала с ирландското правителство. На стр. 2 се твърди, че през 2011 г. ще се извърши намаление на текущите разходи с над 2 млрд. евро, което включва намаляване на разходите за социална закрила, съкращаване на заетостта в публичния сектор, прогресивно орязване на съществуващите пенсии за служители в публичния сектор, икономии от други разходи в размер на над 1 млрд. евро и свиване с близо 2 млрд. евро на публичните капиталови разходи спрямо съществуващите планове за 2011 г.

Какво друго въздействие може да има това, освен унищожаване на голяма част от услугите от общ интерес и в частност на социалните услуги от общ интерес? Така че къде е член 9? Къде беше член 9, когато Комисията договаряше тази сделка с консервативното ирландско правителство, което беше пред сгромолясване?

Бих искал освен това да попитам Комисията кога смята да представи пред Парламента този Меморандум за разбирателство, който тя подписа с ирландското правителство? Тя е длъжна да го направи според Договора от Лисабон. Кога ще го видим? Кога ще имаме възможността да го обсъдим?

Друг аспект на това споразумение, който споменах сутринта, е настояването на Комисията минималната заплата в Ирландия да се намали с 2000 евро за година. Повтарям, минималната работна заплата. Договорът от Лисабон декларира, че трябва да имаме адекватна социална закрила, че трябва да се насърчават хората да останат на работа, че трябва да елиминираме капаните на бедността и т.н., и т.н. и т.н., и все пак намаляваме минималната заплата с 2000 евро за година. Какво друго ще се получи, освен да бъдат тласнати хората да напуснат работа и всъщност да потърсят убежище в социалните помощи?

Това са въпросите, на които Комисията трябва да отговори. Не искаме повече да ни заблуждават, не искаме повече да ни залъгват. Искаме ясни отговори как Комисията ще приложи член 9 от Договора във връзка с икономическото управление и, в частност, с договореностите, които има с държавите-членки относно стратегията за излизане от кризата.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н член на Комисията, няма съмнение, че запазването на бдителност по отношение на икономическото управление е абсолютно правилна и адекватна цел на Европейския парламент.

Член 9, споменат във въпроса, е напълно съответстващ на нуждата с най-голямо внимание да се предприемат всички необходими мерки, които засягат отделния гражданин.

Днес, преди не повече от няколко часа, беше приета значителна част от законодателството, признаващо правата на гражданите на законодателна инициатива и приоритета на правото им на гражданство.

По-голяма стабилност означава повече контрол, означава незабавна и ефективна намеса и означава извличането на максимална полза от конкурентоспособността. Решителността трябва да се комбинира с ефективност и смисъл. Социалната закрила е тясно свързана с фактическата воля за създаване на работни места в особено тежка ситуация, каквато е нашата.

По тази причина ние трябва да говорим за това, и то по същество, с всички заинтересовани страни.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D). – (EL) Г-жо председател, позволете ми да кажа, че проблемът за икономическото управление и за неговите цели, по-специално поставените на преден план съгласно Договора от Лисабон, повдигат специфични въпроси, например дали прилаганата политика е правилна от социална гледна точка, дали прилаганата икономическа политика е насочена към зелен растеж, дали е насочена към предотвратяване на безработицата, особено при младите хора.

Ще посоча за пример Република Кипър, която сега е под наблюдение. Предприетите мерки направиха всичко друго, освен да предложат път към действителна социална политика и по-добро социално положение, особено мерките, които влизат в разрез с интересите на подрастващите поколения на острова.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-жо председател, новият доклад за заетостта в Европа през 2010 г. разкрива факта, че именно младите хора понесоха тежестта на кризата и именно те се натъкват на все повече и повече проблеми, като безработицата засяга главно възрастовата група 15–24 години. Не е достатъчно да се установи проблемът, ние трябва и да го решим. Имаме 3 милиона безработни в Европейския съюз. Г-н член на Комисията, кажете, моля, какво правим по този въпрос? Смятам, че усилията, които вложихте, за да установите проблема, бяха резултатни, но проблемът трябва да бъде решен и вие трябва да изиграете основната роля. Тревожното в Гърция – моята страна, е, че безработицата сред младежта до 24-годишна възраст достигна 27,5%, един поразителен и много опасен процент; и което е най-тревожно, равнището на безработицата не се понижава с курсовете за квалификация и преквалификация. Както знаете, трудът не е само източник на средства за живот, той е основата на човешкото достойнство. Ние трябва да дадем достоен живот на младите хора.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, имаше наскоро информация в медиите за директори на фалиралата германска банка HRE, които са работили само две години там, но получават високи пенсии по договори, подписани след като банката вече е получила големи суми като държавна помощ. Това потвърждава ширещото се мнение сред гражданите на Европейския съюз, че парите просто са наринати с лопата на банките, докато строгите мерки за икономии са наложени на обикновените хора.

В член 9 от Договора от Лисабон се говори за „висока степен на заетост“, за „осигуряването на адекватна социална закрила“. За хората в Европа, които бяха силно засегнати от финансовата и икономическата криза и които сега са принудени да правят спестявания, той звучи вече съвсем обидно. Например когато пенсионната реформа в Унгария тръгна назад и когато гражданите трябваше да се прехвърлят отново към държавната пенсионна система или да загубят 70% от своите пенсионни права, се усети как леден вятър задуха из Европейския съюз. При разискването в пленарна зала за бъдещето на еврозоната действащият председател на Съвета обясни, че събитията в Дъблин са изтъкнали значението на един механизъм за контрол върху икономическата политика в ЕС. Според мен е тъкмо обратно. Имаме прекалено много централизъм и прекалено много подчинение.

  Януш Левандовски, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, за да защитим това, което се нарича европейски обществено-икономически модел, ние трябва да приспособяваме модела към реалността, и по-точно към глобалните предизвикателства и към кризата в Европа. Ако искаме да защитим модела, той не може да остане същият.

Основното положение, което вече е заявено и което представлява ядрото на философията ни, е: консолидация и възвръщане на доверието на пазарите въз основа на стабилен, устойчив растеж и работни места. Това е най-важното за бъдещото благосъстояние на европейските граждани.

В отговор по-конкретно на въпросите на г-жа Harkin и г-н De Rossa – въпросът на г-н De Rossa е за Ирландия – ние определихме същия лихвен процент, както МВФ, в това отношение. Не сме длъжни да огласяваме пред широката общественост нашия меморандум с ирландското правителство. Трябва да кажа, че няма нищо по-антисоциално от това да произвеждаш дефицит и дълг, които ще натоварят следващите поколения европейски граждани. Няма нищо по-безотговорно от банкови практики, които превърнаха проблема на банките в проблем с държавния дълг. Именно това са антисоциалните, безотговорни действия и ние не можем да обвиняваме Комисията за тях.

Признаваме очевидното напрежение между строгите икономии, предприети от толкова много страни, и тяхното отражение върху социалното включване и равнището на бедността. Признаваме това и ето защо се нуждаем от оценка на отражението и от обсъждания. Такова обсъждане беше проведено тук, в Парламента.

Ще повторя пак, нашата основна философия е, че важна е превенцията. Превенция означава, че следва да влияем върху набора от политики на национално равнище. Наборът от политики на национално равнище носи голямата отговорност за обратнопропорционалната връзка между строги икономии и растеж. Това е голямата отговорност, но ние можем да влияем върху този набор от политики на национално равнище по такъв начин, че да предотвратим изграждането на бъдещето на Европа върху основата на дълг и дефицити, защото това не води доникъде.

  Оливие Шастел, действащ председател на Съвета. − (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, както разбрахте от моето първо изказване, Съветът е добре осведомен за задълженията, произтичащи от член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на необходимостта да се държи сметка за всички аспекти на изискванията, свързани с насърчаване на висока степен на заетост, осигуряване на адекватна социална закрила и борба срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве. Тези задължения са и ще бъдат надлежно спазвани в цялостната работа на Съвета.

Поради всеобщия си характер това задължение се отнася и за областта на икономическото управление. То се отнася и за резултатите, съдържащи се в доклада на оперативната група, ръководена от председателя г-н Ван Ромпьой, одобрен изцяло от Европейския съвет през октомври. Това се отнася и за шестте законодателни предложения в резултат от работата на оперативната група, които бяха поставени за обсъждане от Комисията на 29 септември.

Независимо от това изпълнението на задълженията по член 9 не изисква формална процедура за оценка на социалното отражение. Нашето задължение, което се отнася както за Съвета, така и за Парламента, особено откакто институциите ни са натоварени да залагат политиките и дейностите на Съюза с приемане на законодателство в тази област, е да се съобразяваме с тези изисквания. И Съветът ще направи това.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Пакетът от мерки за икономическото управление, предложен от Комисията, предвижда по-строга дисциплина в Пакта за стабилност и растеж и в бюджетния надзор с предлагане на санкции за „недисциплинираните“ държави-членки. С други думи, това е по-лош вариант на рецептата, по която ЕС беше въвлечен в кризата и рецесията и която драстично изостри неговите социални проблеми. Пътят, набелязан от Комисията, с искането за институционални изменения, изостря социалните и регионалните неравенства. Затова злополучните социални последствия, засегнати във въпросите на моите колеги, са добре известен факт. Нещо повече, ние вече виждаме тези последствия на практика и работниците плащат за тях не само в някои страни в Южна Европа, но и в целия ЕС. Европейският парламент трябва да се противопостави на тази политика, която освен че включва жестоки мерки за икономии и засяга правата на работниците, подкопава неговата роля и ролята на националните парламенти. С други думи, тя подронва ролята на избраните представители в институциите на ЕС, които обаче следва да проявяват по-добра осведоменост, когато претендират да защитават гражданите си.

14. Правата на човека по света през 2009 г. и политиката на Европейския съюз в тази област (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A7-0339/2010) на г-жа Andrikienė, от името на комисията по външни работи, относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2010/2202(INI)).

  Laima Liucija Andrikienė, докладчик. − (LT) Г-жо председател, г-жо върховен представител, много се радвам да Ви видя днес да участвате в това особено важно обсъждане. По-специално, защото това са първите политически разисквания, в които баронеса Аштън участва след старта на новата Европейска служба за външна дейност.

Годишният доклад относно правата на човека по света, приет от Съвета на Европейския съюз, и политиката на ЕС в тази област са в основата на настоящото обсъждане и на резолюцията на Европейския парламент, която ще гласуваме утре. Не можем да държим баронеса Аштън отговорна за действията, разгледани в доклада, 2008-2009 г., защото по онова време тя все още не беше поела поста върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Разбираме голямата отговорност, която носите както сега, така и за в бъдеще, и искам да Ви уверя, че ние в Европейския парламент ще направим всичко възможно да гарантираме постигането на целите на Европейския съюз в областта на външната политика.

Баронесо Аштън, Договорът от Лисабон е в сила от една година, а Европейската служба за външна дейност започна да функционира едва преди две седмици. С доклада си днес Европейският парламент изпраща ясно послание до всички институции на ЕС. Европейският парламент ясно изрази своята позиция, че в новата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) основната цел трябва да бъде изграждането на демокрацията и защитата на правата на човека по целия свят и че това трябва да бъде отразено и в структурата на службата, и в нейното финансиране. Би могло да има дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията, дирекция по международно право или структура с друго име, но със същото съдържание. Това, което трябва да избегнем, е маргинализирането на въпросите, свързани с правата на човека, или изключването им от основната програма на ЕС и структурата на ЕСВД.

Със същата цел Европейският парламент предлага назначаване на специални представители за правата на човека в рамките на Службата, които да работят в определени държави или региони, особено там, където ЕС не разполага с дипломатически представителства. Специалните представители ще имат ясен мандат да защитават правата на човека в страните, в които работят.

Искам още веднъж да подчертая необходимостта от създаване на работна група „Права на човека“ (COHOM) със седалище в Брюксел, още повече че всички държави-членки подкрепят идеята. Докладът, който ще гласуваме утре в Европейския парламент, обсъжда и оценява политиката на ЕС, работата на целия Европейски съюз и на неговите институции, като обхваща широк кръг от теми и въпроси, включително премахването на смъртното наказание, борбата с тероризма, правата на човека, правата на децата, борбата с насилието срещу жените, положението на защитниците на правата на човека в различни държави по целия свят и свободата на религията или убежденията. Обсъждаме и оценяваме функционирането на Европейския съюз на международни форуми, като например Организацията на обединените нации, Съвета по правата на човека на ООН и сътрудничеството на Европейския съюз с Международния наказателен съд.

Моите колеги в Европейския парламент взеха активно участие в изготвянето на доклада, който разискваме, и той беше приет в комисията по външни работи с голямо мнозинство: 50 гласа „за“, нито един „против“ и два „въздържал се“. Към доклада е приложен списък с конкретни нарушения на правата на човека в различни държави, към които Европейският парламент е привлякъл вниманието. Това са действителни имена, държави, човешки съдби и погубени животи. Искам да завърша изказването си с няколко конкретни тежки случая на нарушения на правата на човека.

Разбира се, участвахте в церемонията и сте наясно, че днес Европейският парламент трябваше да присъди наградата за свобода на мисълта „Сахаров“ на кубинския дисидент Guillermo Fariñas. Не можахме да го направим, защото представители на кубинското правителство отказаха да позволят на г-н Фариняс да дойде в Европейския парламент. Надяваме се, че при изпълнението на отговорностите си ще отчетете този факт и ще намерите начин да изразите нашата позиция, нашето разочарование и съжаление по въпроса пред кубинското правителство.

Искам да насоча вниманието Ви и към друг болезнен случай, който обсъждаме в нашия доклад. Хамовническият съд в Русия трябваше да произнесе присъда днес, но по неясни причини го отложи за края на месеца. Става въпрос за делото срещу Михаил Ходорковски и Платон Лебедев, което по мое мнение е отражение на прогнилата съдебна система и липсата на принципи на правовата държава в Русия. Баронесо Аштън, искам да Ви призова да не забравяте тези случаи и да положите усилия да гарантирате, че правосъдието в Русия ще стане правило, а не изключение. Считам, че сегашното отваряне на Русия и желанието на президента Медведев да модернизира Русия са много добра възможност за постигането на тази цел.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, уважаеми колеги, в петък отбелязахме Международния ден на правата на човека. Темата тази година подчерта работата на лицата и организациите по целия свят, които се борят срещу нарушенията на правата на човека, и по-конкретно срещу дискриминацията.

През годината се срещнах с носителя на Нобеловата награда Ширин Ебади от Иран, с представителя на правата на жените в Афганистан д-р Soria Sabhrang и с други защитници на правата на човека по света и ще продължа да го правя.

Както казах и преди, очаквам същото от моите колеги в Брюксел и от ръководителите на делегациите на ЕС.

Преди шест месеца се изправих пред вас да ви представя първата визия за това как Европейският съюз следва да провежда своята политика в областта на правата на човека. Днес искам да обясня как върви работата от тогава и какво предстои, вече с подкрепата на Европейската служба за външна дейност.

Но преди всичко съм много благодарна на д-р Andrikienė за нейния доклад, който отговаря на годишния доклад на ЕС относно правата на човека и определя визията на Европейския парламент за това как можем да направим нашия подход към правата на човека в Европейския съюз по-ефективен. Това е амбиция, която твърдо споделям. Обхватът на действията на ЕС и предизвикателствата, пред които сме изправени, са добре отразени в доклада, който разглеждаме в залата днес; някои от тях са: нападения срещу защитници на правата на човека, сексуално насилие, използване на нови технологии за ограничаване на свободата на словото. Искам да поздравя д-р Andrikienė за това, че успя да обедини повече от 400 изменения в този впечатляващ, информативен и изключително полезен доклад.

Докладът обхваща много теми; искам да отбележа три важни подобрения от последните месеци. На първо място, ЕС работи усилено да допринесе за каузата на правата на човека на многостранно равнище.

На успешна сесия на Съвета по правата на човека на ООН Европейският съюз зае обща позиция по спорни резолюции относно флотилията за Газа и доклада Голдстоун. В Трети комитет на Общото събрание ЕС постигна основните си цели: резолюциите относно Бирма, Корейската народнодемократична република (КНДР) и смъртното наказание бяха приети с по-голямо мнозинство – както и канадската резолюция относно Иран – а резолюцията на ЕС за премахване на религиозната нетърпимост отново беше посрещната с консенсус.

Второ, както беше обявено през юни, започна работата по прегледа на политиката на ЕС в областта на правата на човека. Това е обширен процес, за който потърсих сътрудничеството на парламентаристи от държавите-членки, г-жа Hautala и подкомисията по правата на човека, неправителствени организации и академичните среди. Ще поискам от Службата и ръководството през следващите месеци да разгледат основните теми, произтичащи от консултациите, и как най-добре можем да ги приложим на практика. Ще разчитам на подкрепата на Парламента в това начинание и занапред.

Трето, започна работата по рационализирането на смесицата от политики, които се появиха през последните десет години и които формират насоките на политиката на ЕС в областта на правата на човека: средства, други инструменти, насоки за насърчаване и защита на правата на човека. Има причини политиката да се разрасне по такъв органичен начин, но моментът е добър да се направи равносметка и да се продължи напред. В работата по прегледа виждам три насоки за действие.

Първо, необходимостта Европа да продължи да защитава правата на човека в световен мащаб. Работим за укрепване на нашите действия в рамките на ООН и за противодействие на опитите да се отслабят общите стандарти, които са основата на нашите действия. Трябва да намерим нови начини за работа с партньори от трети страни за насърчаване на общите ни ценности, както направихме в гласуването на резолюцията относно смъртното наказание в Общото събрание на ООН. Полагаме усилия също така да гарантираме, че правата са защитени и във вътрешен план.

Второ, трябва да приспособим нашия подход към отделните ситуации. Това означава да създадем местни стратегии за правата на човека за всяка държава, като преразгледаме нашите приоритети и най-ефективното използване на нашите разнообразни инструменти например чрез обмен на опит в областта на закрилата на детето в интернет или как най-добре да се справим с детския труд.

Трето и последно, правата на човека явно трябва да са в центъра на външната дейност на ЕС. Това означава правата на човека да се включат във всички действия на Службата за външна дейност и на ЕС – търговия, развитие, в Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и т. н - и на всички равнища. Това ще се направи в седалището на ЕСВД, както и в нашите делегации, за да можем да следим състоянието на правата на човека и да съдействаме за ефективна реализация на целите на политиката на ЕС в областта на правата на човека.

Правата на човека са ядрото на нашата идентичност и на това, което правим по света. Разработили сме голям набор от механизми за насърчаване на тези ценности в различни условия и с различни партньори, в многостранен контекст и чрез подкрепа за гражданското общество, финансирайки специфични проекти в областта на правата на човека в над сто държави. Почти десет години след първото съобщение на ЕС относно правата на човека и със създаването на новата Служба искам да гарантирам, че нашата политика в областта на правата на човека е ефективна, новаторска и целенасочена: сребърната нишка, която обединява цялата ни външна дейност, и златен стандарт за външната ни политика.

Затова днес приветствам приноса на доклада и накрая искам да поздравя Guillermo Fariñas за присъдената му награда за свобода на мисълта „Сахаров“.

  Inese Vaidere, от името на групата PPE. – (LV) Г-жо председател, г-жо Аштън, първо, искам да благодаря на г-жа Andrikienė за успешния й доклад, който беше приет практически единодушно в комисията по външни работи. Благодаря и на г-жа Аштън за премереното изказване. Докладът относно правата на човека по света е доказателство за критичното положение дори и в държавите, с които Европейският съюз в продължение на много години води диалог и консултации относно правата на човека. Например докладът подчертава, че досега Русия е изпълнила само първата от шестте точки от споразумението с Грузия. Половин милион души все още не могат да се завърнат по домовете си в Южна Осетия и Абхазия. Европейският съюз трябва твърдо да се справи с подобни ситуации, за което призовавам върховният представител да обърне специално внимание. Недопустимо е Европейският съюз да изразходва огромни средства и време за диалога относно правата на човека и да не постига резултати. Следователно е ясно, че са необходими значителни подобрения на политиката на Европейския съюз в областта на правата на човека. Първо, чрез прилагане на прецизна стратегия за правата на човека, която определя не само задачите, но и структурата, която осигурява редовна оценка на резултатите и преглед на оперативната тактика. Второ, оценката на Европейския съюз на състоянието на правата на човека трябва да се основава само на опита и на заложените критерии. Не трябва да променяме мнението си под натиска на някоя трета страна или под влиянието на икономически интереси. Трето, трябва да установим редовни консултации с неправителствени организации на равнище Европейски съюз. Гарантирането на правата на човека и демокрацията трябва да бъде приоритет на Службата за външна дейност и категорично условие в двустранните споразумения с трети страни. Благодаря.

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, докладът е наистина огромно, сериозно начинание. В действителност почти изчерпва темата за правата на човека и в същото време има недостатъци заради своите качества: обемен е и отнема много време да се прочете. Вината със сигурност не е на докладчика, а по-скоро на 423-те изменения, които тя трябваше да обхване. Това е подвиг, за който трябва да поздравим г-жа Andrikienė.

Докладът обаче подчертава и факта, че правата на човека, в центъра на европейската политика, са сложни и многостранни. Следователно когато Европейският парламент иска от Вас, баронесо Аштън, специален докладчик по правата на човека, генерална дирекция по правата на човека, специално обучение на персонала на делегациите на ЕС в чужбина и лице от персонала, отговорно конкретно за мониторинг на правата на човека в съответната държава – ако Парламентът иска тези мерки - то със сигурност не е, за да се повиши бюрокрацията в тази област, а защото има много работа за вършене.

Докладът не пренебрегва сериозните проблеми и нарушения, които продължават да разтърсват света, но не е и изброяване на ужасите. Правилно подчертава положените усилия и не се колебае да препоръча начини за действие и теми за обсъждане.

В заключение, докладът наистина отразява значението и същността на работата на ЕС. Европейският съюз е разработил набор от инструменти, които могат наистина да допринесат за насърчаване на демокрацията по света. Трябва да убеди своите събеседници, че зачитането на правата на човека не пречи на растежа и международната търговия, че не е камък на шията в областта на външните отношения, а допринася за стабилността и просперитета.

Баронесо Аштън, подехте каузата за правата на човека много добре и се отчетохте в края на първата година след влизането в сила на Договора от Лисабон.

  Leonidas Donskis, от името на групата ALDE. – (LT) Г-жо председател, искам да поздравя докладчика и всички колеги, които предоставиха изменения и участваха в обсъжданията, за интереса и усилията за създаване и подобряване на доклада относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област.

Считам, че докладчикът и колегите от подкомисията по правата на човека и комисията по външни работи приеха предизвикателството и му отговориха отлично. Идеите и подкрепата, които получихме от представителите на неправителствени организации, също помогнаха за подобряването на доклада. Затова призовавам всички колеги да гласуват в полза на доклада, който след продължителни разисквания, изменения и обсъждания представлява точно отражение на позицията на Европейския парламент по отношение на правата на човека.

Що се отнася до внесените изменения, искам да призова колегите да не разширяват допълнително въпросите, които вече са обсъдени подробно в комисията. Вярно е, че има много проблеми с правата на човека и че можем да посочим и призовем да действат много държави. Но стойността на доклада е в неговата краткост. С безкрайното развитие на доклада той ще загуби своята ефективност и затова за мен някои от обсъжданите изменения са ненужни.

В същото време искам да обърна внимание на колегите на някои важни изменения, които не бяха включени в предишния текст. Сред тях е изменението относно натриевия пентотал, внесено от моята група, което призовава за гаранции, че производството и продажбата на това вещество, което може да се използва за изпълнение на смъртни присъди, се разрешава само за медицински цели. Приемането на това изменение би било важна стъпка в борбата срещу смъртното наказание по целия свят. Призовавам колегите да подкрепят и друго изменение, внесено от нашата група, което призовава Европейската комисия да предприеме по-нататъшни действия за изпълнение на ангажиментите, поети с доклада относно правата на човека за 2007 г., за активизиране на усилията за борба с насилието.

Този документ не е просто набор от насоки за Европейската комисия, Съвета и държавите-членки, но и много силно, ясно послание за съседите на Европейския съюз, партньорите и други държави, в които правата на човека не се зачитат и защитават достатъчно. Надявам се, че всички заинтересовани страни и институции ще обърнат нужното внимание на доклада и ще приемат ценните му препоръки.

  Heidi Hautala, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, приветствам върховния представител в Европейския парламент. Също така искам да поздравя г-жа Andrikienė за работата й. Това беше отлична работа в екип, поради което докладът беше приет почти единодушно в комисията по външни работи.

Имах късмета да бъда поканена есента да участвам в обсъжданията между държавите-членки как политиката на ЕС в областта на правата на човека може да стане по-ефективна и по-съгласувана. Считам, че сега разполагаме с историческа възможност да преразгледаме нашата политиката в областта на правата на човека, както посочихте, баронесо Аштън. Според мен процесът трябва да бъде максимално отворен. Препоръчвам Ви да изпратите съобщение – не твърде късно, разбира се – до Парламента и Съвета, за да можем да се включим и да обсъдим темата надлежно.

Днес е много важно да припомним, че Договорът от Лисабон поставя зачитането на правата на човека в основата на външната политика на Съюза. По тази причина се нуждаем от правилните структури. Знаем, че Вие, върховният представител, сте ангажирана с правата на човека и демократичните структури в седалището на ЕСВД. Можете ли да ни кажете какво означава това на практика? Можете ли да потвърдите ангажимента, който поехте пред Парламента през лятото? Призовавам Ви също така да подкрепите решението за създаване на работна група „Права на човека“ (COHOM) със седалище в Брюксел. Ако ни е необходима по-голяма съгласуваност – което е факт – определено се нуждаем от тази постоянна структура.

И накрая, искам да Ви благодаря за усилията да съберете държавите-членки миналия петък в Осло за церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир. Имам основание да считам, че без усилията Ви това нямаше да се случи. Това е много добра основа за нашата работа в областта на правата на човека, така че Съюзът да има по-ясен, по-силен и по-ефективен глас в света.

  Konrad Szymański, от името на групата ECR. – (PL) Г-жо председател, аз също искам да благодаря на докладчика. Радвахме се на много добро сътрудничество, което доведе според мен до много добър доклад. Считам, че трябва да се подчертае, че християните все още са най-преследваната религиозна група в света, че са подложени на дискриминация, нападани и често дори убивани в почти всяка част на света. В същото време светът мълчи. Ние, Европейският съюз, също все още правим твърде малко.

Много съм благодарен на г-жа Аштън за реакцията й в много отделни случаи неотдавна, но въпросът трябва да продължи да бъде повтарян. Нашите съседи, като Египет и Алжир, трябва да знаят, че не можем да разширим политическия диалог, без да включим темата за религиозните малцинства в тези държави. Трябва да покажем много ясно на страни като Судан и Ирак, че няма да се съгласим с програми за помощ или споразумения за свободна търговия, докато не започнат да зачитат основното право на религиозна свобода.

Много неща се промениха към по-добро през последните години, но трябва да сме постоянно ангажирани със защитата на религиозната свобода по света, защото никой няма да го направи вместо нас. През последните няколко дни в Европейския парламент се срещнахме с епископи, дошли от Ирак, от Мосул и Багдад, за да споделят своя опит. Считам, че трябва да им дадем не само чувство за солидарност, но и гаранция за сигурно бъдеще, за да приемат, че има някой, към когото могат да се обърнат за помощ. В противен случай рискуваме да изгубим доверието в нас, защото ако не сме в състояние да се грижим за нашите приятели, губим доверието на света.

  Marie-Christine Vergiat, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, нашето заседание изглежда изцяло посветено на правата на човека.

Сутринта приехме доклада Gál. Също така приехме доклад относно трафика на хора и друг относно европейската заповед за осигуряване на защита – правата на жертвите с други думи. Ще добавя тук предложението за единно разрешително, което Европейският парламент отхвърли, тъй като беше твърде дискриминиращо към чужденците.

Няма да се връщам към наградата „Сахаров“. Вече изразих мнението си. За мен обаче докладът спада към същата двузначна визия, същата тясна призма, през която някои колеги за съжаление разглеждат правата на човека.

Ето няколко примера: ангажирана съм със свободата на религията, както и със свободата да вярвам или да не вярвам. Много невярващи също са преследвани по целия свят. Нашият докладчик отхвърли измененията за въвеждане на понятията за свобода на мисълта, свобода на вярата и свободата на религията, въпреки че съществуват в международното право. Защо 15 параграфа са посветени на свободата на религията, основно насочени към християните, а само шест – на свободата на изразяване? Не се споменава за синдикалисти. Защо е налице този двоен стандарт, при който винаги се посочват едни и същи държави: Ирак, Иран, Русия, Беларус и Куба, а почти никога не се споменава положението в много африкански страни, и особено в Магреб, където защитниците на правата на човека и демокрацията са ужасно нападани, по-специално в Либия и Тунис, на фона на почти всеобщо безразличие? Не се споменава и Колумбия.

Надявам се, че настоящото разискване ще ни позволи да постигнем напредък. Считам, че като балансираме нашите позиции и уеднаквим това, което казваме, и това, което правим, ще постигнем една наистина универсална концепция за правата на човека. Все още има много работа за вършене и Ви слушах внимателно, баронесо Аштън.

  Fiorello Provera, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, първо, искам да благодаря на докладчика, г-жа Andrikienė, че прие някои от моите изменения относно религиозната свобода, и я поздравявам за успешното изготвяне на доклада.

Случват се все повече трагични събития, свързани със свободата на вярващите по целия свят: броят на пречките пред свободата на вероизповедание, на нападенията и убийствата се увеличава с всяка година. Тези престъпни деяния касаят вярващите от всички религии, и най-вече християните. Парадоксално е, че религиозната свобода става все по-деликатна тема вместо да бъде една от най-естествените и безспорни свободи.

Поради всички тези причини повтарям предложението, вече изложено по-рано, за специален точен годишен доклад на Европейския парламент за наблюдение на състоянието на религиозните свободи по света. Този доклад ще предоставя необходимата информация за планиране на подходяща и превантивна политическа намеса.

  Nicole Sinclaire (NI). - (EN) Г-жо председател, поколения съветски деца бяха учени, че другарят Сталин е изобретил двигателя с вътрешно горене. Изглежда децата в европейските училища ще учат, че ЕС е защитник на правата на човека, но какво сте направили в действителност, като изключим реториката?

Докладчикът подчертава слабостта на политиката на ЕС спрямо хунтата в Бирма, слабост, която е равносилна на помирение с диктатурата. Докладчикът ни казва, че ЕС е наистина много загрижен за нарушенията на правата на човека извън ЕС, но какво да кажем за принудителното депортиране на ромите от Белгия през 1999 г., когато премиер беше Guy Verhofstadt, който понастоящем е член на ЕП? Ами за принудителното депортиране на ромите от Франция тази година?

Но може би приказките са всичко, което можем да очакваме от Службата за външна дейност. В Брюксел миналата седмица „Амнести интернешънъл“ изрази безпокойство от липсата на отдел по правата на човека в рамките на ЕСВД. Думите са хубави, но действията могат да бъдат по-полезни за потиснатите и страдащите хора по света.

Миналата седмица в комисията обвиних белгийското председателство, че е призрак. За мое учудване председателството се съгласи с мен, казвайки, че точно това иска да бъде. Така че призовавам баронеса Аштън да присъства на следващото заседание на подкомисията по правата на човека – не само духом – на 10 януари, където може да участва в обмен на мнения относно правата на човека и демокрацията и да ни обясня какво точно разбира под думата „действия“.

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-жо председател, искам да благодаря на г-жа Andrikienė, докладчик относно правата на човека през 2009 г. Задачата не беше лесна, тъй като състоянието на правата на човека продължава за съжаление да изисква нашето внимание и намеса. В нашия доклад многократно призоваваме различни държави и институции да предприемат конкретни стъпки за повишаване на степента на спазване на правата на човека. Струва ми се, че трябва да проверяваме по-често дали въпросните институции наистина вършат това, което Европейският парламент иска от тях. В противен случай след една година ще трябва да повторим много от днешните забележки.

Прави сме да изискваме спазване на основните права, но това не е достатъчно. Трябва да бъдем и ефективни – да можем да убедим изпълнителните органи да бъдат ефективни в изпълнението на нашите инструкции. Подкрепям предложението на докладчика Европейската служба за външна дейност да има дирекция по правата на човека и демокрацията и да създаде длъжността върховен представител по правата на човека. Основният принцип на последователната външна политика на Европейския съюз трябва да бъде насърчаването на демократичните ценности и правата на човека. Това е може би най-важното политическо послание на доклада. Ако се окаже възможно да се постигне, всеки следващ годишен доклад относно зачитането на правата на човека по света ще бъде по-кратък от предишния – и дано.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-жо председател, благодаря за предоставената ми възможност да се изкажа. Днес анализираме материал, който очевидно е съставен от две части или две области. Първата област е опит да се оцени зачитането на правата на човека през 2009 г., а втората е политиката на Европейския съюз в тази област. Защо трябва да кажем дали е постигнат напредък през изминалата година в света по отношение на зачитането на правата на човека? За съжаление отговорът на този въпрос не е положителен. През 2009 г. определено няма напредък по отношение на зачитането на основните права. Смъртното наказание и изтезанията продължават да се използват в много държави. Продължава насилието срещу жени и все още стотици милиони деца по света са принудени да работят като роби.

Вторият въпрос касае Съюза. Няма спор за ценностите или целите. Основният предмет на обсъждания и притеснения се отнася до факта, че искаме работата на ЕС в областта на защитата на правата на човека да бъде по-ефективна. Искам да се съглася с всички предложения по въпроса, които се съдържат в доклада. Ако нашите препоръки бъдат изпълнени, дейността на Съюза в областта на защитата на правата на човека по света със сигурност ще бъде много по-ефективна.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-жо председател, докладът на г-жа Andrikienė е забележителен документ за всички, които говорят за правата на човека. Хубаво е да споделим опит с нашите партньори в останалата част на света в областта на правата на човека.

Въпреки че някои държави все още живеят в Средновековието по отношение на спазването на правата на човека, Европа не бива да възприема твърде арогантна позиция.

Критиките на Европейския съюз към органите на държавите, които продължават да нарушават правата на човека, ще бъдат още по-надеждни, ако нашите 27 държави-членки, без изключение, се съгласят да приложат всички решения на Съда по правата на човека в Страсбург.

Къде сме по въпроса? Не е ли време да поемем твърд ангажимент, за да не оставим и най-малкото съмнение относно нашето желание да зачитаме правомощията на органите, които сами сме създали?

  Barbara Lochbihler (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, ЕС разполага с широк набор от мерки, които могат да бъдат използвани за подобряване на политиката в областта на правата на човека в редица държави. ЕС е регионална сила, която трябва да призовава на многостранни форуми политиките в областта на правата на човека да се прилагат и да гарантира, че се поставя по-голям акцент върху постигането на напредък в тази област. След старта на Европейската служба за външна дейност ще се възползваме ли от възможността да преценим дали политиката на ЕС в областта на правата на човека има желания ефект? Надявам се и приветствам прегледа на сегашната политика, обявен от баронеса Аштън.

Но се притеснявам, че няма да бъде възможно да се използват по подходящ начин структурите, планирани за действия в областта на правата на човека в рамките на Службата за външна дейност. Съществува реална опасност ресурсите да са още по-малко отпреди и да нямаме видима, доловима или ефективна европейска политика в областта на правата на човека. Отделът по правата на човека, който се създава, заплашва да се превърне във фасада, ако политиката в областта на правата на човека не се представлява по никакъв начин на най-високо равнище. Рационализирането на правата на човека само по себе си няма да осигури желаните резултати.

Имаме нужда от голям екип от експерти с връзки на най-високо равнище и с изискване всички да вземат въпроса на сериозно. Само тогава ще бъде възможно рационализиране във всички области на политиката и на централно равнище. Би било напълно непонятно, непрофесионално и назадничаво да се съсредоточаваме само върху рационализирането. Хората, чиито най-основни права са нарушени, очакват от ЕС нова и ефективна политика в областта на правата на човека, а не просто прилагане на административни процедури в тази област.

  Charles Tannock (ECR). - (EN) Г-жо председател, поздравявам докладчика Laima Andrikienė за балансирания и разумен подход към настоящия доклад.

Моята група, ECR, е изцяло ангажирана с насърчаването на основните права на човека в целия свят. Но също така осъзнаваме, че правата на човека често се налага да бъдат балансирани с реалната политика. Защо иначе ЕС ще развива стратегическо партньорство с Китай, чието правителство показва твърде слабо зачитане на свободите, които считаме за съществено важни? По същия начин ЕС има моралното задължение да предоставя помощ за развитие и хуманитарна помощ на развиващите се страни, дори и на тези с плачевно състояние на правата на човека като Пакистан, където жените и религиозните малцинства в частност са подложени на институционализирана дискриминация.

Доволен съм, че докладът посочва държави, които винаги са ме притеснявали – Виетнам, Куба, Венецуела, Иран, Зимбабве и Северна Корея. Правилно е повдигнат и въпросът за безнаказаността на нарушителите на правата на човека в Русия. Основната идея в доклада е, че демокрацията, правата на човека и икономическата свобода вървят ръка за ръка.

Имам някои съмнения обаче, когато Парламентът се позовава на международното право в осъждането на определени неприятни практики, когато правното основание за това далеч не е ясно. Забелязвам например, че в резолюция на Парламента, която ще се разисква утре, е обявено, че боят с пръчки в Малайзия явно противоречи на международното право, когато подобно изявление е спорно от правна гледна точка. Трябва да се придържаме към фактите, за да останем надеждни като институция.

  Bastiaan Belder (EFD). - (NL) Г-жо председател, нашият ангажимент за спазване на основните права означава малко безлично участие и именно това интересният доклад на г-жа Andrikienė подкрепя. В това отношение конкретно ме притеснява „религиозната свобода“.

Искам да отбележа три нарушения на основното право на религиозна свобода като начин да призова Съветът и Комисията, тук обединени в един човек – Вие, г-жо върховен представител - да дадат право на глас и по този начин да покажат лицата на тези и всички други преследвани граждани.

За мен има три спешни случая: 1. д-р Fan Yafeng, виден християнски адвокат по правата на човека и пастор на домашната църква в Пекин, който е под домашен арест от 1 ноември 2010 г. и който в продължение на седмици е изтезаван от мошеничества и машинации на китайското разузнаване. За какво трябва да настоява Европа: да се отмени домашният арест на д-р Fan.

2. Aisha Bibi, пакистанска християнка, осъдена на смърт съгласно законите на Пакистан за богохулство по много съмнителни обвинения. Неотдавна в личен разговор с мен в Сан Франциско пакистанският министър на външните работи се съгласи само да се проведе задълбочено разследване на обвиненията от полицията. За какво трябва да настоява Европа: да се освободи Aisha Bibi и да се забранят законите за богохулство в Пакистан.

3. Yusuf al-Qaradawi, ръководител на домашна църква в Иран, осъден на смърт по обвинения във „вероотстъпничество“. За какво трябва да настоява Европа: да се освободи свещеникът и да се прекрати постоянното наблюдение на домашните църкви в ислямската република.

Госпожи и господа, членове на Съвета и Комисията, г-жо върховен представител, за съжаление не ви липсва домашна работа.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, когато Китай призовава за бойкот на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир и правителствата в Ирак и Афганистан, които дойдоха на власт с военната помощ на Запада, подкрепят този призив, това за мен е очевиден пример за проблемите, които режимите с ислямски характер имат с правата на човека. В този контекст все по-честото преследване на християнските малцинства в Близкия изток и случаите на дискриминация и нетърпимост на християните в Европа са силно смущаващи. Вече не можем да пренебрегваме растящите проблеми в мюсюлманските общности в ЕС, свързани с принудителни бракове, убийства на честта, насилие срещу жени и настояване за закона на Шeриата.

По мое мнение трябва също така твърдо да се противопоставим на културния релативизъм, който под претекст за уважение към чужди култури и традиции толерира факта, че правото на свобода, равенство и участие на хората в някои части на мюсюлманската културна област се ограничава.

  Vittorio Prodi (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, като цяло докладът на г-жа Andrikienė е отличен доклад, по който групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент работи усърдно, за да предостави изключително ценни идеи. Правата на човека са един от основните стълбове на Европейския съюз още от създаването му и зачитането им е важен въпрос, който Европейският парламент трябва да насърчава всеки ден.

По-широкото приемане на правата на човека и основните права, глобализацията и промените в нашето общество изискват ново и различно виждане, което не се вписва в никой от съществуващите канони. Затова е важно да се гарантира равният достъп до природни ресурси като едно от основните права на всеки човек.

През следващите години изменението на климата ще доведе до огромен брой бежанци от най-бедните региони на Земята и е наш дълг да започнем да обръщаме внимание на възможните миграционни потоци, за да можем да въведем подходящи политики, които ще позволят да се гарантира зачитане на достойнството на тези хора.

Понятието „климатични бежанци“ още не е прието в международното право. Естествено оставаме ангажирани с борбата срещу опустиняването, както и с приспособяването към изменението на климата. Това са темите, които се опитах да добавя към текста на доклада, за да може да започне сериозно разискване по тях.

  Marietje Schaake (ALDE). - (EN) Г-жо председател, отбелязваме важен ден с присъждането на наградата „Сахаров“, но имаме много повече работа от това. Искам да подчертая няколко елемента от този цялостен и добре изготвен доклад.

Необходимо е да се борим правосъдието да надделее над безнаказаността, независимо дали чрез Международния наказателен съд или по друг начин. Важно е не само извършителите да се изправят пред съда, тъй като това често е дълъг процес, но междувременно за тези, които се опасяват, че нарушенията на правата на човека остават незабелязани или фактически се толерират от либералните демокрации, да започнем да търсим отговорност от нарушителите на правата на човека е признание за страданията и за доверието в ЕС.

В доклада искаме санкции за руските длъжностни лица, отговорни за смъртта на г-н Магнитски, и за иранските длъжностни лица, свързани със системната цензура, изнасилвания, репресии и екзекуции на граждани, които не са направили нищо друго освен да действат съобразно своите неотменими и наистина всеобщи права на човека.

  Peter van Dalen (ECR). - (NL) Г-жо председател, през последните няколко десетилетия видяхме, че състоянието на правата на човека се е подобрило в много места по света. Имам предвид Южна Америка и Източна Европа, където това е свързано с демократизиране и по-голям просперитет.

За съжаление не виждаме напредък в държави, в които ислямът е господстващ, а точно обратното. В Египет, Ирак, Иран, Пакистан, Сомалия и други подобни страни все повече християни и други религиозни малцинства са обект на потисничество.

В тези държави екстремистите обръщат всеки камък. Обвинения в богохулство, забрана за приемане на християнството, ежедневен тормоз, убийства – всичко това се случва. Често тези действия са насочени срещу общности, които са живели във въпросните държави много по-дълго от мюсюлманите.

Г-жо председател, четирима от всеки пет души, които са преследвани заради вярата им, са християни и положението в мюсюлманските страни е най-сериозно.

Призовавам Европейският съюз и държавите-членки да положат повече усилия за борба с религиозното преследване и, г-жо Аштън, питам Ви конкретно как Вашата политика ще се справи с проблема.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-жо председател, трябва да поздравя г-жа Andrikienė за добре построения доклад, който внесе. Искам да напомня на всички, че древните гърци преди 2 500 години са казали: „Човек е мярка за всички неща“. Два века по-късно римляните казаха: „Човек за човека е вълк“. Искам да видя дали старогръцката поговорка е философска реторика или имаме напредък. Със сигурност имаме напредък, само че не сме постигнали желания резултат по отношение на защитата на правата на човека, нито за съжаление на икономическата и финансова криза, която избухва в Европа и по света и доведе до огромен проблем, като основно удари най-бедните слоеве на обществото и по този начин ги лиши от основното право на самоуважение. Г-жо председател, баронесо Аштън, не трябва само да говорим, а да предприемем действия, да предприемем необходимите мерки за социална защита, за борба със социалното изключване и най-вече да осигурим работа на младите хора. Напомням ви още веднъж: заетостта не е поминък, а средство за самоуважение и достойнство и условие за мира в Европа.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, цивилизацията се преценя не само по техническото развитие и просперитет, но все повече по зачитането на правата на човека. Това е цитат от една програма в областта на правата на човека в 21-ви век и следва да ни послужи за предупреждение. Надеждността на ЕС в тази област не трябва да се приема за даденост и нашите политики не са имунизирани срещу преценка въз основа на двойни стандарти.

Европейската служба за външна дейност ни дава възможност да последваме с действия думите, които одобряваме най-късно всеки четвъртък следобед. Правата на човека трябва да бъдат отразени във всички области на външната политика на ЕС. Приветствам цялостния преглед на ефективността на всички инструменти на ЕС в тази област, защото очевидно не ни липсва политическата воля да отправяме строги искания, а просто волята да ги приложим.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-жо председател, Европейският съюз се основава на ценности като свобода, демокрация, равенство, принципи на правовата държава и спазване на правата на човека.

Ако обаче Съюзът иска да играе важна роля в насърчаването на правата на човека по света, е важно да развива последователна външна политика, към която всички държави-членки трябва да имат определен принос. Влизането в сила на Договора от Лисабон представлява уникална възможност за постигане на значителен напредък по отношение на правата на човека и демокрацията, които отсега нататък трябва да се превърнат в централен елемент в различните области на външната политика в частност.

Решението за включване на правата на човека в структурите на Европейската служба за външна дейност следователно има ясно и решаващо значение. Твърдо считам, че създаването на ролята на специален представител за правата на човека би допринесло за по-голямо сближаване и преди всичко за необходимата видимост във външната дейност на ЕС в тази област.

В заключение искам да поздравя докладчика г-жа Andrikienė за отличната работа по годишния доклад на ЕС относно правата на човека през 2008-2009 г., който предоставя подробно резюме на различните дейности на Европейския съюз в областта на правата на човека и демокрацията по света.

  Michael Cashman (S&D). - (EN) Г-жо председател, благодаря на докладчика за изготвянето на отличен доклад. Баронесо Аштън, изключително съм доволен, че встъпихте в длъжност, защото опитът Ви показва, че не се колебаете ни най-малко да защитавате хората, които нямат глас и чиито права са отнети.

За правата на човека, разбира се, не важат националните граници. Те са всеобщи. Но не целият свят го признава. Имаме споразумения със страни като държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, където правата на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални са криминализирани. Те не се зачитат и дори в Споразумението от Котону има въпрос дали трябва да се зачитат.

Затова се нуждаем от стабилна дирекция по правата на човека в рамките на Службата за външна дейност, за да гарантираме съгласуване с тази политика в развитието, търговията и външните работи – както казахте и Вие.

Имаме споразумения за свободна търговия, в които член 2, клаузата за правата на човека, никога не се прилага. Парламентът отправя препоръки и, боя се, Съветът се отдръпва. Така че се надяваме на Вас да поемете наистина водеща роля в защитата на правата на човека в отношенията с всички държави.

Искам също да изкажа поздравления за приемането на набора от инструменти относно лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) от Съвета през 2009 г. Наборът от инструменти позволява на Службата за външна дейност на ЕС да работи за основните права на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални. Желая Ви всичко най-добро, разчитам на Вас и залата Ви има пълно доверие.

  Edward McMillan-Scott (ALDE). - (EN) Г-жо председател, говоря като заместник-председател на Европейския парламент по въпросите на демокрацията и правата на човека и благодаря на г-жа Andrikienė за отличния й доклад.

В речта си г-жа Аштън говори за новите структури в рамките на ЕСВД – или всъщност не говори за тях. Когато основах Европейския инструмент за демокрация и права на човека преди много години, считах, че е необходимо да има структура, която да работи за демокрацията и правата на човека. Инструментът все още съществува. Комисията искаше да го премахне и да рационализира правата на човека и демокрацията във всички външни програми. Г-жа Аштън не говори за рационализиране в речта си, но се страхувам, че когато описва сребърната нишка, толкова тънка, че има опасност да се скъса при първото опъване, тя говори за деликатна външна политика. Считам, че се нуждаем от нещо повече. Искаме да видим – както казаха колеги от всички групи – дирекция по правата на човека и демокрацията в рамките на ЕСВД и специален представител.

Както г-жа Hautala, бях в Осло миналата седмица и искам да коментирам един въпрос. Имаше около хиляда души – седях точно зад г-жа Пелоси – от двете страни на Атлантика: политици, дипломати, държавни служители и неправителствени организации, обединени около Европейския съюз. Когато имаше овации, беше единодушно – всички се изправихме като един. Изправихме се като западно гражданско общество зад набор от принципи. Така че в бъдеще, когато ЕС упражнява силата си, трябва да упражнява принципи. Това очакваме от Вас, баронесо Аштън.

  Tomasz Piotr Poręba (ECR). – (PL) Г-жо председател, докладът на г-жа Andrikienė наистина е дълъг, но за мен не изчерпва всички въпроси относно зачитането на правата на човека по света през 2009 г. Той отделя много малко внимание на все по-честото преследване на християни, вече не само в трети страни, но и в Европа. Европейският съюз разполага с достатъчно политически и дипломатически инструменти както да предотврати тези явления, така и категорично и решително да ги осъди.

Друг въпрос, по който ЕС не трябва да мълчи, е спазването на правата на човека в Русия. Струва ми се, че споразумението за сътрудничество, по което понастоящем се водят преговори с Русия, е идеалният момент да се повдигне твърдо и конкретно въпросът за зачитането на правата на човека в тази държава. Защото не трябва да забравяме хората, които са преследвани в Русия – политици, представители на неправителствени организации и бизнесмени, които са преследвани, само защото имат смелостта и силата да търсят истината за работата на страната си.

  David Campbell Bannerman (EFD). - (EN) Г-жо председател, всички осъждаме грубите нарушения на правата на човека в държави като Иран и Китай, но трябва да започнем да ги отличаваме от прекомерната, вдъхновена от ЕС индустрия на правата на човека. Обществото вече се обърка от този фест на правата на човека. Имаме Хартата на ЕС за правата на човека в Договора от Лисабон; имаме Европейски съд по правата на човека, който иска да предостави на британските затворници правото да гласуват – дори на убийците и педофилите. Имаме прекалени европейски трудови права, права за нанесени щети в американски стил и национално законодателство като катастрофалния закон за правата на човека на Обединеното кралство, който дава възможност на чуждестранни терористи и престъпници да останат във Великобритания, защото техните права понастоящем се считат за по-важни от тези на достойните гражданите, които заплашват.

Истината е, че благородната кауза за правата на човека твърде често пропада, докато адвокати милионери забогатяват, защитавайки фалшивите права на терористи, престъпници и алчни хора. Това трябва да спре.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-жо председател, фактът, че ЕС активизира дейността си в областта на правата на човека и че въпросът за преследването и дискриминацията на християнските малцинства е конкретно разгледан в настоящите доклади, е стъпка в правилната посока. Християните са подложени на сериозно преследване в много държави, някои от които имат тесни отношения с ЕС. Примери са Египет, Иран, Ирак, и разбира се, Турция, където християните в някои случаи се борят за своето оцеляване както от икономическа, така и от физическа гледна точка. Не се нуждаем от нов пост като специален представител по правата на човека, който да принуди тези страни да покажат повече търпимост и да защитят своите малцинства. Това ще доведе до излишни разходи и няма гаранции, че ще бъде ефективно, тъй като вече разполагаме с достатъчно средства за оказване на натиск. Трябва да предприемем конкретни мерки. Трябва да гарантираме, че няма да се подписват договори с ЕС и няма да се предоставя финансова помощ без ангажимент за спазване на правата на човека и за защита на малцинствата, в частност на християните.

Госпожи и господа, финансовите доводи са много силни, особено когато хуманитарните нямат резултат. Най-важното е, че целият свят ги разбира.

  Kinga Gál (PPE). – (HU) Г-жо председател, баронесо Аштън, първо, искам да поздравя колегата Laima Andrikienė за отличната работа. Рекордният броят изменения утежни нейната задача, с която тя се справи по отличен и много елегантен начин, а резултатът е изключително добър доклад. Доволна съм да кажа, че докладът акцентира върху най-уязвимите групи, които изискват най-голяма степен на защита, като децата, местното население и националните малцинства. Много се надявам, че нашите послания, формулирани в доклада, ще бъдат посрещнати открито от Службата за външна дейност и бъдещия върховен представител по правата на човека. Очакваме върховният представител, г-жа Аштън, да гарантира, че правата на човека заемат специално място в новата структура и че в допълнение към осигуряването на необходимите организационни условия, цялостната дейност на ЕСВД ще бъде вдъхновена от насърчаването на правата на човека.

Духът на Договора от Лисабон създаде нов момент, който ще изисква от нас да предприемем по-последователни действия и в тази област, и не трябва да позволим неспазването му да подкопае доверието в ЕС. Като докладчик относно състоянието на основните права в Европейския съюз, особено съм доволна, че двете разисквания се провеждат в Парламента по едно и също време и че докладът относно състоянието на основните права в Европейския съюз, който беше приет днес, както и докладът относно правата на човека, който обсъждаме в момента, предават посланието, че считаме, че защитата и последователното прилагане на основните права и правата на човека и избягването на двойни стандарти са еднакво важни в и извън ЕС.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-жо председател, доволен съм от две неща. Първо, че правата на човека се превърнаха в неразделна част от дейността на Европейската служба за външна дейност, което е много хубаво нещо. Апаратът на ЕСВД трябва да се използва именно за тази цел – за насърчаване на правата на човека и за закрила на защитниците на правата на човека по целия свят. Второто нещо, което ме радва, е следното: като член на делегацията на Европейския съюз за Русия аз съм много доволен да видя, че в доклада има раздели, посветени на зачитането на правата на човека в Русия, и че са споменати конкретни защитници на правата на човека. Подкрепата на Брюксел и Страсбург за хората, които се борят за правата на човека в Русия, е изключително важна и считам, че докладът заслужава подкрепа, най-малкото защото се отнася към тези хора с такова уважение. Смятам, че трябва да вървим в тази посока, и призовавам г-жа Аштън да го направи.

  Bogusław Sonik (PPE). – (PL) Г-жо председател, разискването по доклада относно правата на човека по света съвпадна с тъжни събития, които потвърждават, че правата на човека непрекъснато се нарушават. Носителите на Нобеловата награда за мир Liu Xiaobo и на наградата „Сахаров“ Guillermo Fariñas не можаха да получат наградите си, защото не получиха разрешение от режимите в държавите си да напуснат страната. Вчерашното посещение на епископи от Ирак в Европейския парламент е доказателство, че все още имаме огромен проблем с преследването на религиозни групи. Преследването на християните в Близкия изток, включително неотдавнашното терористично нападение над катедралата в Багдад, показва, че се появяват нови методи за нарушаване на основните права и Съюзът трябва да реагира адекватно и ефективно.

Присъединявам се към призива на председателя на Европейския парламент Jerzy Buzek да се отдаде приоритет на въпроса за безопасността на християните в Ирак. Не можем да допуснем християните да се третират като втора ръка граждани. Как също така можем да продължим преговорите за присъединяване с Турция, ако единствената християнска семинария в страната продължава да бъде затворена? След влизането в сила на Договора от Лисабон дипломатическата служба на ЕС предоставя възможност за подобряване на дейността на Съюза в областта на правата на човека. Усилията трябва да се съсредоточат върху укрепване на международното сътрудничество и повишаване на сигурността. Насърчаването на демократичните ценности и правата на човека трябва да бъде основният принцип на последователната външна политика на Европейския съюз.

  Iva Zanicchi (PPE) . – (IT) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, като заместник-председател на комисията по развитие, аз съм ангажирана с проблемите на много държави, особено в Африка, където правата на човека са постоянно нарушавани и потъпквани, ако не и напълно забравяни на моменти.

Миналата неделя се завърнах от официално посещение в Демократична република Конго, където в допълнение към обичайните ми институционални срещи исках да се срещна с представители на неправителствени организации, работещи в страната, и да посетя някои от центровете, в които работят. Трябва да кажа, че наистина вършат добра работа. Срещнах се с жертви в държава, в която изнасилването се счита за инструмент на войната, в която въоръжени групи продължават да практикуват масови изнасилвания и други системни престъпления срещу гражданското общество, особено срещу жени, възрастни хора и деца.

Исках да спомена примера за Демократична република Конго, тъй като е много скорошен за мен. Като цяло обаче искам да призова за необходимостта от категорично и неотменно осъждане на бруталните нарушения на правата на жените. Международната общност трябва да увеличи значително финансирането на кампаниите в защита на жените от изнасилване и други форми на насилие, като например гениталното осакатяване, което също е сериозно нарушение на правата на човека, и физическото състояние на жените.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-жо председател, баронесо Аштън, госпожи и господа, създаването на Европейската служба за външна дейност е историческа възможност за решаване на въпросите в областта на правата на човека и демокрацията. Службата трябва да гарантира по-специално, че зачитането и насърчаването на правата на човека са в основата на различните аспекти на външната политика на Европейския съюз.

По-доброто взаимодействие между делегациите на Европейския съюз и посолствата на държавите-членки е желателно с цел приемане на отделна стратегия относно правата на човека за всяка страна, тъй като специфичните детайли се различават значително в различните държави.

Смъртното наказание, което се практикува в много части на света, е една от най-нечовешките форми на прилагането на закона.

Притеснително е използването на смъртното наказание в Беларус, единствената държава в Европа, която все още го прилага.

Важно е да се прекратят формите на нарушения на правата на човека, на които са подложени жените, включително гениталното осакатяване. Трябва да се мобилизират всички политически средства в подкрепа на резолюцията на Общото събрание на ООН, призоваваща за международен мораториум върху гениталното осакатяване на жени.

В заключение, призовавам за по-големи усилия от страна на Комисията и Съвета за разпространение на годишния доклад на Европейския съюз относно правата на човека.

  Csaba Sógor (PPE). – (HU) Г-жо председател, баронесо Аштън, искам да подчертая, че макар Европейският съюз да е постигнал безпрецедентна интеграция между държавите-членки в редица области, в кодифицирането на правата на човека значително изостава от други международни организации. Напълно подкрепям изявлението, призоваващо държавите-членки да подпишат и ратифицират всички конвенции относно основните права на човека на ООН и Съвета на Европа, както и факултативните протоколи към тези конвенции. Сред тях искам да изтъкна Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа, за които предстоящото подписване на Конвенцията за правата на човека от ЕС може да послужи за пример. Считам, че по-добрата координация на работата на международните организации, компетентни в областта на правата на човека, е също толкова важна и може да бъде единственият гарант за утвърждаването на формулираните права и задължения.

  Maria Eleni Koppa (S&D). – (EL) Г-жо председател, Европейският съюз защитава правата на човека по света в съответствие със своите принципи и ценности. Но има много работа и Договорът от Лисабон повишава нашата ефективност в тази област. Всички ние в Европейския парламент сме убедени, че действията в полза на защитниците на правата на човека трябва да продължат. Правилното прилагане на вече съществуващите инструменти може да осигури рамка за тяхната защита. Най-голям приоритет трябва да се отдаде на ратифицирането на всички международни конвенции срещу изтезанията и други форми на нечовешко отношение. Включването на клаузата за правата на човека във всички търговски споразумения с трети страни и наблюдението на нейното прилагане са основните мерки за оказване на натиск и ние трябва да настояваме за тях. Считам, че трябва да се обърне особено внимание на защитата на правата на жените и момичетата, включително на защитата на сексуалното и репродуктивното им здраве.

  Антония Първанова (ALDE). - (EN) Г-жо председател, в днешното разискване относно правата на човека във външната и вътрешната политика на ЕС искам да обърна специално внимание на положението на жените в конфликтни зони, и по-конкретно в Конго, Газа и Иран, където въпросът вече не трябва да се пренебрегва.

Жените, както и децата, са тези, които страдат най-много от опустошителните последствия от конфликтите. Не можем да допуснем нарушенията на правата на жените да бъде второстепенен въпрос: ЕС трябва да отдаде приоритет на защитата на правата на жените във външната и хуманитарна политика. Правата на човека – и в частност положението на жените – в голям брой трети страни твърде често се жертват заради икономическите интереси на държави-членки на ЕС. Днес се нуждаем и настояваме за подходящи и конкретни мерки да превърнем принципите на ЕС в действията му в и извън Съюза в реален инструмент за насърчаване на правата на човека, със специален акцент върху правата на жените.

  Rui Tavares (GUE/NGL). – (PT) Г-жо Аштън, какво е мнението Ви, когато правителства като френското и португалското връщат демонстрации при посещения на китайски официални лица в техните столици, за да не бъдат забелязани от официалните лица, когато посещават тези държави? Идеята за върховния представител не беше ли Европа да говори с един глас относно правата на човека в чужбина например в Китай? Не смятате ли, че това е говорене с повече от един глас?

От чисто любопитство, защо винаги седите след Съвета? Каква е философията или конституционната теория за този избор? Трети въпрос: Искам нашите европейски дипломати да считат правата на човека за ежедневен приоритет, не за втори, трети или четвърти, а за първостепенен приоритет. Какво ще направите, за да гарантирате, че за някои от нашите дипломати правата на човека са работа на пълен ден? Не би ли било добре да има, както някои колеги вече предложиха, постоянна дирекция, посветена на това?

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-жо председател, когато чухме записа на г-н Фариняс от Куба тази сутрин, останах впечатлен от факта, че той определи себе си и колегите си за „мирна“ опозиция на кубинския режим. Считам, че е особено важно да се зачитат правата на хората, които нито извършват насилие, нито насърчават насилието при други.

Преди да започнем да се хвалим твърде много обаче, трябва да се изправим пред факта, че в някои държави от ЕС хора като Херт Вилдерс в Нидерландия са санкционирани за това, че не се съгласяват с политически убеждения или еретични мнения на учебни предмети без намек за насърчаване на насилие. Освен това политическа партия, без връзки с насилие, е забранена в Белгия. Опит да се забрани партия в конституционния съд в Германия не успя, само защото стана ясно, че доказателствата са изфабрикувани от държавни агенти. В Обединеното кралство държавен орган заведе гражданско дело срещу нашата партия с единствената цел да ни закрият.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-жо Аштън, госпожи и господа, правата на човека и политиката на Европейския съюз са на кръстопът. Докладът на г-жа Andrikienė със сигурност трябва да се насърчи и подкрепи, тъй като изрично посочва какви конкретни действия е необходимо да се предприемат. Европейската служба за външна дейност на ЕС може да осъществява дейността си ефективно, като разчита и на признатата отговорност на държавите-членки, но се нуждаем от всеобхватна и решителна политика, която е достатъчно агресивна, когато е необходимо.

Трябва наистина да защитаваме правата на човека: младите хора, жените, възрастните хора, хората с увреждания, хората с определена религиозна и политическа ориентация, както и тези с различна сексуална ориентация трябва да бъдат защитени, също като правата на хората да изразяват свободно мислите си. Днес Парламентът прие някои важни мерки и затова считаме, че всяка програма, наистина насочена към защита на правата на човека, може да се развива действително и ефективно само чрез стабилен, конкретен диалог с трети страни.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D). – (EL) Г-жо председател, баронесо Аштън, удоволствие е да чуем върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи да заяви категорично, че подкрепяме прилагането на основните свободи и права на човека и че като Европейски съюз трябва да направим всичко възможно да гарантираме прилагането на принципите и свободите, които са общи за целия свят, за да можем да изпълняваме тази положителна роля.

Знаете нашата позиция: че отчаяно искаме специална служба за свободите на човека, а също наблюдение и представители. Но, баронесо Аштън, трябва да погледнем както навън, така и навътре. Като гражданин на Кипър бих отбелязал, че имаме двеста хиляди кипърски гръцки бежанци, лишени от основните права на човека (достъп до домовете им), и общност на кипърските турци, потискани от турската окупация. Изградете службата си. Един съвет и молба: изпратете първия си представител в Република Кипър.

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-жо председател, един от кандидатите за наградата „Сахаров“, Давит Исаак, все още е държан в затвор без съд и присъда в Еритрея. В затвора е вече от 3 370 дни. Присъединяването към Европейската конвенция за правата на човека ще предостави по-голяма възможност на ЕС да демонстрира сериозно ангажимента си и защитата на правата на човека извън границите на ЕС.

Призовавам Ви, баронесо Аштън, да се възползвате от тази възможност да увеличите натиска върху Еритрея да освободи европейския затворник на съвестта Давит Исаак. Сега трябва да покажем, че не се шегуваме, и трябва да имаме ясно послание към президента на Еритрея. Важно условие трябва да бъде всички преговори с Еритрея да доведат до освобождаването на Давит Исаак. Имам доверие във Вас. Както каза г-н Cashman:

(EN) Вярвам Ви, г-жо Аштън.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-жо председател, първо, искам да благодаря на г-жа Andrikienė за нейния доклад. Също така искам да кажа, че правата на човека са в ново положение след Договора от Лисабон. Въпросът е как ще използваме този инструмент. Трябва не само да говорим директно за правата на човека, но и да ги включим в други области, например когато става дума за търговската политика с различни държави. Правата на човека важни ли са за нашите партньори? Считам, че реакциите на това, което казва Европейският парламент, или например на присъждането днес на наградата „Сахаров“ показват, че възгледите на Парламента са важни, защото се чуват.

Искам също така да коментирам въпроса за правата на християните по света. Струва ми се, че има толкова много примери за преследване на християни, че трябва да реагираме решително. Считам също, че е важно да си сътрудничим със Съвета на Европа, ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, омбудсмани и представители за правата на човека от Съвета на Европа и от редица държави-членки и др., защото има много добри примери как дейността им променя отношението към правата на човека.

  Kristiina Ojuland (ALDE). - (EN) Г-жо председател, въпреки че докладът обхваща много важни въпроси, искам да засегна само случая на Сергей Магнитски. Неговата трагедия представлява голям брой подобни случаи, които все още не са доведени до вниманието ни.

Важно е да покажем много ясно на руските органи, че подобни инциденти трябва да се разследват в съответствие с принципа на правовата държава. Вместо това следователите и прокурорите, свързани със смъртта на Сергей Магнитски, са повишени и наградени.

Това поведение е просто невероятно изопачаване на правосъдието и Европейският съюз и неговите държави-членки не трябва да си затварят очите. Трябва да имаме предвид международните ангажименти на Руската федерация. Затова, колеги, ви призовавам да подкрепите изменение 25, което предлага да се наложат санкции на 60 руски официални лица, замесени в случая, докато се проведе правилно разследване на смъртта на Сергей Магнитски.

  Jacek Protasiewicz, (PPE). – (PL) Г-жо председател, като член на подкомисията по правата на човека искам да поздравя сърдечно г-жа Andrikienė за написването на наистина добър проект на доклад. Освен това като председател на делегацията на Европейския парламент за връзки с Беларус искам да изразя задоволство, че докладът посочва положението там. По-конкретно имам предвид как свободата на сдружаване е трайно ограничена в Беларус, в това число свободата на сдружаване на националните и етнически малцинства, а също и ограничаването на дейността на религиозните организации.

Доволен съм също, че докладът отразява и ограниченията за свободния достъп до интернет, както и факта, че Беларус е един вид срамен лидер в тази област в Европа. Надявам се, че г-жа Аштън, която присъства на настоящото разискване, ще направи всичко възможно да гарантира, че диалогът по въпросите на правата на човека, започнал с Беларус миналата година, ще доведе до осезаеми резултати, особено когато става дума за прекратяване на репресиите срещу защитниците на правата на човека и независимите беларуски журналисти.

  Heidi Hautala (Verts/ALE). - (EN) Г-жо председател, искам да обърна внимание на въпрос, повдигнат от много колеги – потъпкването на правата на християните. Много искам, в името на последователността, колегите да се интересуват в същата степен от ограничаването на правата на представителите на други религии, защото много често други държави ни обвиняват, че сме едностранчиви и пристрастни, така че считам, че това е въпрос на действителна последователност и надеждност.

Искам основната идея на политиката на ЕС в областта на правата на човека да бъде избягването на двойни стандарти и се надявам, че Европейският парламент ще се придържа към това.

И накрая, искам да попитам баронеса Аштън дали ще отговори на многото въпроси, които имаме по отношение на новите структури за правата на човека в ЕСВД, тъй като те ще бъдат създадени в най-близко бъдеще.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на всички за участието в разискването, което считам за изключително полезно.

Може ли само да кажа, че в момента съм от страната на Съвета, но по-рано днес бях от страната на Комисията? Местя се между двете и водим отчет, за да гарантираме това, така че трябва да ме видите, когато съм тук.

Още веднъж искам много да благодаря на г-жа Andrikienė за работата й и да я поздравя за доклада, който е изключително полезен.

Ще отговоря в три конкретни области. Ще започна с въпроса, който г-жа Hautala повдигна накрая и който няколко колеги споменаха.

Позволете ми да започна, като разясня следното: говоря за рационализиране, защото съм виждала твърде често как правата на човека минават на заден план в дадена организация и се разглеждат по начин, който няма да доведе до нищо. Не казвам, че ЕС го е правел досега. Казвам, че съм решена да гарантирам, че това няма да се случва отново. Както ще видите в структурата, когато я завършим – все още не сме го направили – правата на човека ще бъдат напълно признати и ще се уверим, че разполагаме с опита, за който призовават колегите тук. Но не искам структурата да стои изолирана. Искам да бъде част от всичко, което правим: сребърна нишка, не деликатна нишка; сребърна нишка, която е здрава, но блести и може да бъде видяна от всички. Това искам да постигна и 100% ще се опитам да го направя.

Ще трябва време и ще има неща, които не можем да свършим, както бих искала, но ще направим абсолютно всичко възможно. За мен е важно, че Парламентът разбира какво се опитвам да направя и че се опитвам да гарантирам, че всички носим отговорност. Да, трябва да има наблюдение, да, необходим ни е опит, но всичко не зависи само от няколко души в ЕСВД. Отговорността е на всички. Това е първото, което трябва да се каже. Второто е, че ще видите структурите много скоро. Всички ще видите какво ще правим.

Ще представим нашите кандидатури за председатели на работната група. Аз ще назнача председателя на работната група, който ще отговаря за правата на човека, и той или тя ще разгледа повдигнатия въпрос дали да се съберат хора от столиците или седалището трябва да бъде в Брюксел. Ще разгледаме въпроса.

Последно по отношение на структурите: вече проведохме програмата за обучение на новите ръководители на делегации и една от сесиите касаеше правата на човека. Те са съвсем наясно с отговорностите си и с моите и вашите очаквания. Така че приемете това за част – и основно ядро – на структурата, но ще го направя отговорност на всеки.

Вторият въпрос е за обхвата на въпросите. Приемам казаното от колегите по отношение на религиозната вяра и признавам, че въпросът е важен. В действителност той беше част от нашите дискусии в Съвета по външни работи тази седмица.

Колегите споменаха и необходимостта да се разгледат правата на жените, децата, както и на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални. Разбирам всичко, което беше казано, за различните хора и различните държави и основният въпрос е следният: за да важат правата за вас, просто трябва да сте човек и да сте тук. Това са критериите за правата на човека и това ще бъде, пак казвам, нашият подход в ЕСВД. Те принадлежат на всички.

Третото, което искам да кажа, касае някои от нещата, които виждаме, че започват да се случват, и в които имаме участие. Особено работата, която вършим в международен план. Международният наказателен съд през тази година видя четири държави да признаят и ратифицират устава. Това е много важно, защото изиграхме роля: аз лично се обърнах към министрите във всяка държава, която все още не го беше ратифицирала, и поисках да го направят. Отговориха ни директно и го ратифицираха.

По същия начин ще посоча значението на опитите да се разшири подкрепата за мораториума върху смъртното наказание в комитета на Общото събрание на ООН. Считам, че това е основна и съществена част от работата, която трябва да вършим. Това е нещо универсално, нещо, в което всички вярваме, и пътят напред е да бъдем практични в това, което правим.

Така че три области: първо, да гарантираме, че разполагаме с правилните структури и че хората знаят и разбират основните си задачи; второ, да гарантираме, че обхващаме всички с работата, която вършим в областта на правата на човека; и трето, как можем да постигнем резултати.

И накрая искам да кажа, че считам, че преди всичко в рамките на прегледа трябва да потърсим практически и нови начини за предаване на нашите послания. Искам да бъдем истински творци в работата ни с хората в различните държави, в които срещаме защитници на правата на човека – а такива срещам където и да отида. Искам да бъдем иновативни и креативни в намирането на нови начини за повдигане на въпросите, свързани с правата на човека, нови начини отвъд това, което е толкова важно във всички случаи: моите изявления, изявленията на 27-те държави-членки и изявленията на институциите на Европейския съюз. Става въпрос за намиране на начини да направим възможно най-много за решаване на проблемите. Става въпрос за лица, организации и колективната воля да постигнем истинска промяна.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Isabelle DURANT
Заместник-председател

  Laima Liucija Andrikienė, докладчик. − (EN) Г-жо председател, първо, казаха ми, че преводът на английски език на моето изказване не е точен, за което много съжалявам. Веднага след разискването ще го преведа лично на английски език и ще го изпратя на колегите и на върховния представител.

Второ, искам да благодаря на всички колеги, които взеха участие в днешното разискване, за положителните оценки и за критиките. На колегите г-н Obermayr и г-н Poręba, които говориха за християнските малцинства в различните държави и казаха, че въпросът не е разгледан в доклада, искам да обърна внимание например на параграф 126. Имаме раздел, който се занимава със свободата на религията, а християнските малцинства са посочени и в някои специфични параграфи.

Накрая искам да уверя баронеса Аштън, че Парламентът ще продължи да следи отблизо дейността на Европейската служба за външна дейност и ще критикува бездействието или неефективността на действията, предприети в областта на правата на човека. В тазгодишния доклад ясно заявяваме, че не сме доволни от факта, че ЕС все още няма ясни критерии за оценка дали дейностите в областта на правата на човека са дали резултати. Също така изразяваме разочарованието си от липсата на напредък в диалога и консултациите относно правата на човека.

Баронесо Аштън, Парламентът извървя дълъг път да намери общ език по въпросите в областта на правата на човека, особено по най-чувствителните. Това показва, че Парламентът е обединен в насърчаването на демокрацията и защитата на правата на човека по света. Също така показва, че времето, когато Парламентът само ръкопляскаше на Комисията или на Съвета, е отминало. Парламентът вече е сериозен играч в областта на правата на човека. Всички, които работят в тази област, ще трябва да го вземат предвид.

Искам да благодаря на всички, които взеха участие в разискването.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Фактът, че ЕС иска да активизира действията си в областта на правата на човека и че въпросът за преследването и дискриминацията на християнските малцинства е изрично разгледан в доклада, представлява ключова стъпка в правилната посока.

Християните са подложени на сериозно преследване в много държави, някои от които имат тесни отношения с ЕС. Някои примери: в Египет, Иран, Ирак и Турция християните се борят за своето оцеляване както от икономическа, така и от физическа гледна точка.

Не се нуждаем от нов пост като специален представител по правата на човека, за да насърчим или дори да принудим тези страни да покажат повече търпимост и да защитят своите малцинства. Това ще доведе до излишни разходи и няма гаранции, че ще бъде ефективно.

Разполагаме с достатъчно средства за оказване на натиск в бизнес интересите и международните търговски интереси. Трябва да предприемем конкретни мерки. Трябва да гарантираме, че няма да се подписват договори с ЕС и няма да се предоставя финансова помощ без ангажимент за спазване на правата на човека и за защита на малцинствата, в частност на християните.

Финансовите доводи са сред най-силните и целият свят ги разбира.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Зачитането на правата на човека е една от основите на демокрацията и основната ценност, на която се основава идеята за Европейския съюз. Ето защо правата на човека заемат специално място в работата на Съюза и на нашия Парламент. В годишния си доклад относно правата на човека Европейският парламент подчертава своя ангажимент да защитава тези права по целия свят. От 1988 г. Парламентът присъжда наградата „Сахаров“ на хора и организации с особен принос в борбата за правата на човека. Ще се запознаем с носителя на наградата за тази година през тази седмица.

В контекста на доклада за 2009 г. призовавам държавите-членки да подпишат и ратифицират всички основни конвенции на ООН и Съвета на Европа относно зачитането на правата на човека. За да бъдем ефективни в борбата срещу нарушенията на правата на човека по света, трябва да действаме заедно и в съответствие с принципите на законност и ред, признати международно. Поради това е важно за Съюза, като лидер в областта на защитата на правата на човека, държавите-членки да отговорят на международните задължения в тази област.

Липсата на зачитане на правата на беззащитните деца е особено неприятна. Затова подкрепям категорична забрана на детския труд и отпускане на допълнителни средства за борбата срещу детския труд. Ужасяващо е, че в 21 век има 215 млн. деца по света, които са принудени да работят, в това число около 115 млн., които трябва да вършат тежък, робски труд. Не можем да позволим икономическата криза да влоши още повече положението на тези деца.

  Indrek Tarand (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Доволен съм, че днес Европейският парламент прие необходимите санкции срещу руските офицери, свързани с процеса и смъртта на г-н Магнитски. Русия – страна, в която липсват принципите на правовата държава и в която се присмиват на правата на човека ежедневно, не заслужава вниманието, което Франция й отделя. Затова твърдо осъждам продажбата от страна на Франция на военен кораб клас „Мистрал“ на Русия и съжалявам за това действие.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Докладът на г-жа Andrikienė е стъпка в правилната посока. Връзката между ЕС и Русия е наистина специална и трябва да остане такава, но не и изключително специална. Русия е длъжна да спазва собствените си ангажименти да защитава правата на човека и своите граждани срещу държавни злоупотреби. Делото Магнитски, посочено в доклада, следва убийствата на Политковска, Естемирова и Барбурова. Това е модел, а не поредица от трагични инциденти извън възможностите на съдебната система на Русия. След всяко следващо убийство руските органи казват на външния свят, че този път виновните определено ще бъдат открити и наказани. Какъв е резултатът? Нула, нищо! Руската Държавна дума дори обвини Европейския парламент, че се намесва във вътрешните работи на Русия, и използва куп лъжи да очерни доклада Andrikienė. За да може Европа да запази доверието в себе си като защитник на демокрацията и правата на човека, докладът Andrikienė трябва да бъде приет в сегашния си вид без специални разпоредби за постоянните нарушения на Русия. Резолюция на канадския парламент вече подкрепи забрана за пътуване и замразяване на сметките на лицата, свързани с делото Магнитски. Трябва да последваме примера им и да изпратим на Русия ясно и решително послание. Стига толкова!

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (EN) Неотменната защита на правата на човека от страна на Европейския съюз плати много дивиденти в световен мащаб и трябва да продължим с усилията си в епохата на глобализацията. Вярно е, че това е бавен, а понякога и досаден процес, но е важно да разширим нашите цели и да разгледаме действителни сценарии по света, за да разработим ефективни стратегии. Искам да изразя подкрепата си за защитниците на правата на човека и политиките, които ще осигурят по-нататъшното разпространение на демокрацията в държавите, на които все още им предстои да направят тази промяна. Както неотдавна видяхме с Нобеловата награда и наградата „Сахаров“, закрилата на защитниците на правата на човека е от изключително значение и настоящите мерки са стъпка към тази цел. Усилията на Парламента за разпространение на демокрацията и защита на правата на човека продължават да се развиват и в днешния глобализиран свят разбираме за несправедливостите по-бързо. Достъпът до информация ни позволява по-лесно да наблюдаваме и да реагираме на ситуациите по света. Ето защо трябва да се възползваме от това и да продължим усилията си да гарантираме, че на всички хора са предоставени основните права, за които сме работили толкова усърдно.

15. Състав на Парламента: вж. протокола

16. Нова стратегия за Афганистан (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-н Arlacchi, от името на комисията по външни работи, относно нова стратегия за Афганистан (2009/2217(INI))(A7-0333/2010).

  Pino Arlacchi, докладчик. − (EN) Г-жо председател, докладът, който разгледахме днес, беше одобрен практически единодушно от комисията по външни работи на Парламента. Той е резултат от едногодишна работа на екип, който ръководих, и се основава на обширни консултации в Кабул и Брюксел.

Този доклад е опит да се обясни един парадокс: защо в Афганистан е постигнато толкова малко, въпреки деветте години международна ангажираност? Военните операции в тази държава от 2001 г. насам струват повече от 300 млрд. евро и хиляди човешки животи, и още поне 40 млрд. евро са похарчени за граждански цели: общо повече от 30 пъти размера на настоящия БВП на Афганистан.

Въпреки тези огромни усилия Афганистан все още е производител номер едно на наркотици. Все още е една от най-бедните държави в света, където за мнозинството от населението на страната животът е кратък, жесток и противен, какъвто е бил на нашия континент преди пет века. Жертвите на майчината смъртност само в Афганистан са повече от жертвите от войната: 20 000 за една година в сравнение с 2 300. Отговорът на този парадокс не е прост. Трябва да се вземат предвид проблемът с опиума и силата на бунтовниците, наред с вярата в илюзията за бърза военна победа, която доминираше в началните години на международното присъствие. Освен това легитимността на централното правителство беше надценена, както и ефективността на международната помощ за възстановяването на страната.

Докладът не се опитва да опрости всички тези въпроси. Той приема предизвикателството в цялото му измерение и този документ е опит да бъдат предложени нови посоки в нашата политика. Докладът подхожда към темата от европейска гледна точка. Това означава, че афганистанската криза се разглежда от ъгъл, който не е просто отражение на американската перспектива. Европейските ценности и принципи имат значение. Те влияят на начина, по който виждат афганистанския проблем европейските граждани, които не вярват във военното решение по принцип, защото преди повече от 65 години ние се отказахме от идеята, че войната и окупирането на чужди земи е добро решение.

Днешният ЕС е изграден на принципа на отвращението към войната и докладът отразява това чувство. По конкретния въпрос за Афганистан, гражданите на ЕС силно подкрепят граждански подход като алтернатива на използването на сила. Нашият подход не е наивен; той не е, както беше казано, мекотата на Венера срещу силата на Марс. Той е по-скоро силата на разума, на човешката солидарност, приложена към криза като афганистанската, към която не може да се подходи с опростенческо решение и манталитет.

Този доклад предлага стратегия, която не изключва ограничено използване на средства за принуда. Сигурността на народа на Афганистан срещу терористи и престъпни нападения е предпоставка за развитие и Парламентът счита, че съчетанието от намеси за опазване на мира, многостранната дипломация, вътрешните мирни преговори, ефективните мерки за намаляване на бедността, установяването на демократични институции и защитата на правата на жените са стълбовете на една нова, печеливша стратегия в Афганистан, както и другаде.

Надявам се, че очертаната стратегия ще бъде реализирана внимателно от новата система, и използвам тази възможност да поканя баронеса Аштън да се присъедини към Парламента в това начинание.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, искам да започна като отдам почит на паметта на Ричард Холбрук, всеотдаен дипломат, привърженик на мира и човек, когото с гордост мога да нарека мой приятел. Искам да отдам дължимото на уважаемия член на Парламента г-н Arlacchi за задълбочения доклад и за работата, която знаем, че е свършил, и която провокира оживено разискване в Парламента през последните няколко месеца. От своя страна, аз очаквам с голямо нетърпение да работя с него и други колеги в Парламента през идните месеци, тъй като навлизаме в решаваща фаза на нашия ангажимент в Афганистан.

Както каза г-н Arlacchi, проблемите, пред които е изправен Афганистан, в известен смисъл засягат всички ни. Яростният екстремизъм се разпростира извън региона. Наркотиците, отгледани и произведени в Афганистан, намират начин да стигнат до улиците на Европа. Нашият ангажимент е стимулиран от необходимостта да се предотврати превръщането на Афганистан в убежище за тероризъм и престъпна дейност. Не по-малко важно е да подкрепим едно по-добро, по-сигурно и проспериращо бъдеще за народа на Афганистан. Без това няма да има решение.

В отговор на тези предизвикателства искам да започна, като кажа, както съм казвала много пъти на други места, че Европейският съюз е в Афганистан за дълго. Имаме програма за подпомагане до 2013 г. – и съм сигурна, че и за след това – а вече увеличихме основния размер на нашата помощ до 200 млн евро годишно, което представлява увеличение в сравнение с предишните 150 млн евро.

С това финансиране можем да продължим да подпомагаме здравеопазването и социалните грижи, както и управлението и принципите на правовата държава, и въпреки факта, че загрижеността за сигурността е на преден план в мислите на всички ни, считам, че имаме известен забележим успех в ключови социални сектори.

Вече споменах в Парламента здравеопазването, в която област например 80% от страната вече има някаква форма на достъп до първична здравна помощ в сравнение с по-малко от 10% през 2001 г. Вярно е също така, че здравните показатели в Афганистан са все още сред най-ниските в света, затова ни предстои дълъг път. Освен това знаем от данните на ООН, че в сравнение с 2001 г. всяка година в Афганистан умират 40 000 бебета по-малко и това се дължи на значително подобрените грижи за бременните.

Продължаваме също така да насочваме колкото е възможно повече от нашата помощ чрез структурите на афганистанското правителство, за да осигурим афганистанско ръководство на процеса на реформиране. Около 50% от нашата помощ преминава или през национални програми, или чрез доверителни фондове, които подкрепят пряко афганистанското правителство. Това е добре за координиране на дейностите на донорите, добре за изграждане на местен капацитет и за укрепване на афганистанското участие. Това дава добър пример и за много други донори.

Винаги обаче има място за подобряване на международната координация. Необходимо е да правим повече и е необходимо да го правим по-добре. Като гледам какво прави Европейския съюз, считам, че сме постигнали реален напредък, подсилен в значителна степен от пристигането на новия специален представител на ЕС/ръководител на делегацията на ЕС Вигаудас Ушацкас, който пристигна в Афганистан през април.

Нашите политически послания са по-съгласувани и ние подобряваме координацията на нашите усилия за развитие в рамките на ЕС чрез плана за действие за Афганистан и Пакистан, който беше одобрен през октомври миналата година от Съвета на министрите.

Планът за действие привежда инструментите, прилагани колективно и от отделните държави-членки, в съответствие с приоритетите на нашата политика – особено онези, които произтичат от конференцията в Кабул, в която участвах през юли.

Съгласуването на нашите усилия и нашия подход е ключов аспект на плана. Той определя области, в които ние като Европейски съюз считаме, че нашите действия биха били най-ефективни. Всъщност министрите на развитието от Европейския съюз под мое председателство обсъждаха точно тези въпроси миналата седмица в Брюксел.

Това ме довежда в известен смисъл до ключовото послание, което искам да предам днес, а именно, че реализирането на нашите съществуващи стратегии трябва да бъде приоритет. Разполагаме със стратегическа рамка и във военната, и в гражданската сфера.

Заедно с двамата председатели участвах в заседанието на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Лисабон миналия месец, където беше договорено прехвърлянето на отговорността за сигурността по преходния план на НАТО. Срещнах се с генерал Дейвид Петреъс три пъти през последните месеци, и макар че остава още много да се направи, уверена съм, че настоящата стратегия започва да оказва реално въздействие.

По отношение на гражданския аспект, проведохме успешната конференция в Кабул. Афганистанското правителство следва да бъде поздравено за организацията и поставянето на събитието през юли. Това не беше обичайното изброяване на молби и обещания от донори. Дневният ред по-скоро беше съсредоточен върху това, как най-добре да бъдат определени приоритетите за нашите налични ресурси и ангажименти, да бъдат канализирани нашите усилия в договорените национални програми, разработени от самите афганистанци.

Тези национални приоритетни програми прокараха пътя за преход в редица различни сектори и сега е необходимо да ги подкрепим, и именно това прави нашият план за действие. Всички знаем, че не може да има траен военен изход от Афганистан без гражданска рамка за стабилност, която може да задържи държавата единна. По-ефективни държавни институции, по-добро управление, достъп до основни услуги, правосъдие и принципи на правова държава – те са не по-малко важни от твърдата сигурност.

По този начин ще затвърдим нашите усилия за укрепване на капацитета на Афганистан и ще работим заедно с афганистанското правителство за утвърждаване на ефективни и отговорни държавни институции, особено на поднационално равнище. Всъщност във всички области, в които сме ангажирани – развитието на селските райони, правоприлагането, управлението на пограничните райони или борбата срещу търговията с наркотици – ние ще работим за изграждане на местни афганистански институции, като наблягаме върху насърчаването на принципите на правовата държава и управлението и върху борбата с корупцията.

По въпроса за афганистанските институции, искам да завърша с няколко думи за афганистанските предприятия. Нашите усилия за развитие ще станат устойчиви само когато афганистанското правителство стане по-отговорно и обединяващо. Необходимо е да го насърчим да възприеме такова перспективно виждане. Понастоящем половината от човешкия капацитет на държавата е маргинализиран, и въпреки това сме виждали от други примери по света, че ангажирането на жените в процесите на управление и развитие е от основно значение. Бях поразена от този неизползван потенциал, когато се срещнах с групи жени в Кабул миналия юли. Това ще остане ключов аспект на нашия ангажимент в Афганистан, било то като политическа подкрепа за жени членове на новия афганистански парламент, или чрез нашата подкрепа за участието на жените в местни проекти за развитие като общопризнатата Национална програма за солидарност, която финансираме чрез Световната банка от 2002 г. насам.

В заключение, благодарна съм на уважаемия член на Парламента г-н Arlacchi за наблягането на толкова много важни въпроси в този доклад. Считам, че той идва в един наистина подходящ момент, когато толкова много се залага на нашите и военни, и граждански ангажименти.

  Charles Goerens, докладчик по становището на комисията по развитие. – (FR) Г-жо председател, Афганистан вече няма голям избор.

Първо, статуквото вече не е реалистична възможност за избор, доколкото силите на НАТО обявяват една след друга изтеглянето си от Афганистан, а ние все още не знаем дали страната може да гарантира собствената си сигурност.

Второ, връщането към положението от преди 2000 г. би ли представлявало възможност за избор? Освен това, ако създадем изолиран район за терористични мрежи, бихме изложили отново страната на изпитанието на сили с чуждестранните въоръжени сили.

Трето, следва ли да се повери властта на умерените талибани? Не мога да кажа какво мисля за тази възможност, тъй като никой не може да ни каже какво е умерен талибан. Да попитаме афганистанските жени, които излязоха от ада и тъкмо преоткриха някаква свобода.

Четвърто, остава ни да полагаме усилия да консолидираме постигнатото и да продължим да се борим за повече демокрация и по-голямо развитие. Карзай, който се стреми да бъде превъплъщение на тази възможност, се натъкна на сериозна пречка, а именно – собствената му личност. Докато не се появи правдоподобна алтернатива, това е единствената възможност, която ни остава.

  Ioannis Kasoulides, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, нашата ключова позиция в този доклад е стратегията против бунтовниците в плана за действие на ЕС и аз благодаря на г-н Arlacchi, че разбира това.

На тази стратегия трябва да й бъде дадено време, за да проработи според графика, определен от президента Обама, като 2014 г. е краен срок за завършване на предаването на военните и полицейските дейности изцяло на афганистанците. Заключителният етап определено ще бъде политически, със споразумение, постигнато чрез преговори, между всички афганистански страни в конфликта.

Контактът с талибаните е въпрос на афганистанците, но той следва да започне, когато бунтовниците престанат да се чувстват, че са в позиция на силата. Разпределението на помощите и използването на частни изпълнители е необходимо да бъдат преосмислени, за да бъдат от полза за местното население – и определено, без да се плащат на местните бунтовници пари за защита на пътищата за снабдяване.

Не по-малко значение следва да се придаде на наркотиците, наред със сигурността, заради живота на младите хора в Европа. Ние сме категорично против параграф 71, който осъжда използването на дистанционно управлявани самолети – неразделна част от стратегията срещу бунтовниците. Какво ще си помислят европейските войници там, ако Европейският парламент осъди едно толкова ефективно оръжие в битката им срещу бунтовниците? Призовавам настоятелно колегите да гласуват против третата част на параграф 71.

  Norbert Neuser, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, Европейският съюз участва в редица мисии в Афганистан на основание резолюциите на Организацията на обединените нации. Твърде много млади войници от Европа загубиха живота си в Афганистан. Голям брой са сериозно ранени или страдат от психически стрес, причинен от военната служба. Хиляди работници във връзка с гражданската помощ рискуват живота си всеки ден, за да помогнат за постигане на по-добро бъдеще в Афганистан. Всички те и всички ние имаме право да знаем как европейският ангажимент в Афганистан може да бъде доведен до успешно и трайно приключване и колко дълго ще продължава нашето военно присъствие в страната.

Какво е нужно да се промени или подобри и какви са целите на новата стратегия на ЕС за Афганистан? Необходимо е да положим повече усилия в областта на гражданското възстановяване. Трябва най-после да постигнем напредък в обучението на афганистанските полицейски сили и в съдебната система. Знаем, че няма да има военно решение, и затова трябва да увеличим усилията си за постигане на политическо решение на конфликта чрез ЕС и обща външна политика.

Трябва да демонстрираме решителност и да тласнем напред процеса на вътрешно помирение в Афганистан, и да включим умерени членове на талибанското движение. Необходимо е да реализираме конкретни инициативи, по-специално на регионално равнище, за да стабилизираме положението. Това включва, по-конкретно, ефективни средства за борба с производството и трафика на наркотици. Нашата стратегия включва добри предложения. Призоваваме афганистанското правителство да покаже, че има волята да въведе по-добра система на управление, в която да няма корупция.

Новата стратегия на ЕС обаче може да успее само ако той престане да играе пасивна роля, а ангажира активно съседните държави. Баронесо Аштън, възлагаме на Вас нашите надежди, разчитаме на Вас и имате нашата пълна подкрепа.

  Ivo Vajgl, от името на групата ALDE. – (SL) Г-жо председател, благодаря Ви, че припомнихте за посланик Ричард Холбрук. Правилно е да си спомним за него днес, когато говорим за Афганистан, с благодарност за направеното от него в подкрепа на мира.

За света, за Европейския съюз и за всички нас Афганистан е проблем, с който бихме могли да се справим относително бързо и ефективно, ако времената и методите бяха други. Очевидно е, че след като днес търсим други пътища, този проблем не може да бъде решен с военни средства. Този доклад, изготвен от професор Pino Arlacchi, един чувствителен и добър познавач на Афганистан и на тъмната страна на световната политика, помага за реализирането на тези други пътища. Въпреки това виждаме нови жертви да умират всеки ден, както цивилни, така и бойци в униформи.

Докладът предоставя задълбочен поглед върху информацията за пропуснати възможности за инвестиции, нередности и злоупотреби с хуманитарна помощ, печалби, реализирани от международните мрежи за трафик на наркотици, и илюзиите, повлияли на военните лидери. Днес е ясно, че присъствието на Ал Кайда в Афганистан вече не е централен проблем. То обаче е проблем, който ще изнася борбата срещу международния тероризъм в съседните държави и региони, докато продължават сраженията в Афганистан.

Докладът предупреждава, че реални и трайни решения в Афганистан, такива, които ще приближат положението с правата на човека, положението на жените и перспективите за децата по-близо до познатите ни стандарти, ще бъдат възможни само ако афганистанските органи, религиозни водачи и гражданското общество бъдат активно и силно ангажирани. Необходимо е да сме по-уверени от преди, че те са способни да изградят общество и държава върху основи, които са близо до тяхното определение за свобода и техните традиции и ценности.

Този доклад е сериозен опит да бъдат дефинирани ключовите проблеми и възможните решения за Афганистан. Докладът е стимул за отговорна и съзидателна политика на Европейския съюз в Афганистан.

  Nicole Kiil-Nielsen, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, г-жо Аштън, позволете да използвам тази възможност да благодаря на г-н Arlacchi за конструктивната атмосфера, в която работихме.

Докладът предлага много честен, много справедлив анализ на недостатъците на международната намеса в Афганистан от 2001 г. насам. Ние одобряваме ключовото му послание: няма да има военно решение. Войната има огромна цена. Войната струва човешки животи и сред войниците, и сред населението и служи само за увеличаване на силата на талибаните.

Единственото решение е политическо. Афганистанците очакват реални инвестиции за развитието на тяхната страна в подкрепа на доброто управление, за създаването на съдебна система. Проблемът за основните права, най-вече правата на жените, остава незасегнат.

Най-новият доклад на мисията на Организацията на обединените нации в Афганистан показва неспособността на афганистанското правителство да защитава изцяло правата на жените и момичетата. Цитирам: „Докато жените и момичетата са обект на практики, които ги нараняват, унижават и ги лишават от правата им, в Афганистан не може да се постигне някакъв съществен или траен напредък“.

За да бъдат защитени правата на афганистанските жени, са ни необходими не само писмени правни и конституционни гаранции, но още по-важно е те да бъдат бързо и правилно прилагани.

Националното събрание има малко влияние в страната, след като по-голямата част от властта е съсредоточена в ръцете на президента Карзай. Ако не е твърде късно, за укрепването на демокрацията и правовата държава е необходима безусловна подкрепа от страна на Европейския съюз за различните институции, и по-конкретно за току-що избрания парламент.

  Struan Stevenson, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, през изминалата година служих като личен представител на действащия председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Казахстан, като изготвих подробен доклад за ключовите екологични въпроси, които засягат Централна Азия. Изпратих Ви копие от моя доклад, баронесо Аштън.

Един от ключовите въпроси, които засягат цяла Централна Азия, разбира се, е въпросът за трансграничното използване на водата. Както знаете, има голямо и постоянно напрежение между народите, които живеят по горното и долното течение на реките в Централна Азия, което включва използването на водата.

Един аспект на този проблем обаче се появи в хода на моето проучване, който струва ми се, е бил пропуснат от мнозина, които вземат решения на запад. Основата на афганистанската икономика е земеделието и всяко възстановяване на икономиката в Афганистан след конфликта ще означава масирано инвестиране в селското стопанство, като се насърчават земеделските стопани например да отглеждат нар вместо мак за хероин. Това на свой ред ще означава огромно допълнително използване на вече оскъдните водни ресурси. С други думи, като помагаме да бъде решен настоящият конфликт в Афганистан, ние бихме могли непреднамерено да създадем поредица от мини афганистански конфликти надолу по течението с изострянето на силния недостиг на вода.

Трябва да се погрижим всички нови схеми за напояване да бъдат правилно проектирани, с канали и резервоари облицовани с бетон, и със системи за капково напояване, подобни на тези, използвани от земеделските стопани в Испания. Освен това всички големи енергийни проекти, включващи водноелектрически централи, трябва да бъдат внимателно проектирани и изградени, за да не създадат неудобства за потребителите на вода надолу по течението в съседните държави.

  Joe Higgins, от името на групата GUE/NGL. – (EN) Г-жо председател, водената от Съединените щати и НАТО война в Афганистан е абсолютна катастрофа за афганистанския народ, от който са били убити приблизително 30 000 само миналата година. Това е катастрофа и за младите мъже и жени, принудени да се присъединят и да се бият там в армиите на НАТО и Съединените щати, от които може би вече 500 са убити тази година.

Както става съвсем ясно от доклада Arlacchi, след девет години икономическото и социалното положение в Афганистан е изключително бедствено. Броят на хората, живеещи в бедност, рязко се е увеличил. Това е скандално, като се има предвид, че 300 млрд. щатски долара бяха неприлично пропилени за оръжия за масово унищожение и за война, и бяха изгубени заради корупцията за същото това време. Нахлуването на САЩ в Афганистан беше предприето не за да подпомогне интересите на афганистанския народ, а геостратегическите интереси на Съединените щати в Централна Азия, която разбира се, е богата на енергийни източници, нефт и газ.

Чуждестранните армии трябва да бъдат изтеглени и съществуващото богатство в Афганистан следва да бъде иззето от ръцете на правителството на Карзай, корумпираните земевладелци и военачалници и да бъде предадено по демократичен начин в ръцете на организациите на селяните, работниците и бедните, за да се използват наистина тези ресурси и да бъдат разработени в полза на хората.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-жо председател, като докладчик отговарящ за изготвянето на позицията на Европейския съюз по отношение на Иран, в резолюцията за Афганистан аз се съсредоточих върху ролята на Ислямската република в афганистанския театър на военните действия.

Резолюцията обаче засяга интересното влияние на Иран само много бегло, а също така според мен не се обръща сериозно внимание на реалността. Междувременно остава въпросът от решаващо значение: как оценява Европейският съюз действителното влияние на Иран в Афганистан и какви политически последствия очаква от това? Поради тази причина ще задам три въпроса на върховния представител и бих искал да считам, г-жо Аштън, че ще им отговорите писмено. Бих предпочел също така да получа конкретни отговори.

1. До каква степен масовото депортиране на афганистански бежанци от Иран има дестабилизиращо въздействие върху западната част на Афганистан? Тук имам предвид Нимруз и Херат.

2. Споделяте ли официалното афганистанско становище, че Иран се опитва да инфилтрира чужди терористи в страната под прикритието на тези депортирания?

3. Какво съдействие оказва Европейският съюз на афганистанските органи по отношение на приемането на голям брой бежанци от Иран, за да се попречи на Техеран да злоупотребява политически с този чувствителен хуманитарен въпрос и да го използва като инструмент по отношение на независимостта на Кабул и да го постави под политически натиск.

  Nick Griffin (NI). - (EN) Г-жо председател, този доклад унищожава лъжите на британската политическа класа за афганистанската война. Не зная името на никоя от невинните афганистански жертви в тази проклета война, но зная, че тя няма нищо общо с британските интереси. И зная имената на 18 смели млади мъже от моя избирателен район, които платиха с живота си за тази лудост само през последната година.

Ефрейтор Саймън Хорнби, Ливърпул; административен офицер Дейвид Маркланд, Ланкашир; редник Шон Досън, Стейлибридж; ефрейтор Харви Холмс, Хайд; ефрейтор Тери Уебстър, Честър; старши ефрейтор Андрю Брийз, Манчестър; морски пехотинец Стивън Бърдсол, Уорингтън; морски пехотинец Пол Уорън, Престън; сержант Стивън Дарбишир, Уиган; редник Алекс Айзак, Уирол; редник Дъглас Халидей, Уоласи; старши сержант Мартин Хортън, Рънкорн; редник Томас Сефтън, Уорингтън; сержант Дейвид Мънкхаус, Къмбрия; сапьор Дарън Фостър, Карлайл; старши ефрейтор Джордан Банкрофт, Бърнли; редник Дарън Дийди, Болтън; гвардеец Кристофър Дейвис, Сейнт Хелънс.

Каква престъпна загуба на смели млади животи!

Разбира се, не е работа на Европейския съюз какви войни следва или не следва да води Британия. Това следва да реши британският народ и нашите избрани представители в нашия Парламент в Уестминстър, така както следва ние в един щастлив ден да дадем господата Блеър, Браун и Камерън под съд за военни престъпления, защото войната в Афганистан, както и в Ирак, е престъпна война.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, споделям с докладчика идеята, че към огромните проблеми, които все още съществуват днес в Афганистан, следва да се подходи по нов начин, с други думи, с различна дефиниция на приоритети в сравнение с направеното досега.

Споделям удовлетворението му от факта, че афганистанският президент, г-н Карзай, е определил като цел 2014 г. за начало на период, когато само афганистанските национални сили за сигурност ще провеждат военни операции във всички провинции, и за ангажимента на афганистанското правителство постепенно да започне да упражнява пълна власт върху собствената си сигурност.

Всичко това обаче не следва да означава, че международната общност изоставя афганистанската кауза. По-скоро партньорството ни с Афганистан следва да бъде разширено по всякакъв начин. Първо, необходимо е да насърчим инвестициите в икономиката, защото това всъщност означава инвестиране в стабилността на държавата. Това трябва да бъде направено по правилен начин, с други думи, чрез установяване на модел за сътрудничество на основата на включващ диалог между социалните организации и местните институции.

Ключовият въпрос обаче, както правилно посочва докладът, е фактът, че в Афганистан не може да има стабилност или мир, без преди всичко държавата да гарантира сигурността на своите граждани на своя отговорност.

По тази тема призовавам докладчика г-н Arlacchi да преразгледа, ако е възможно, може би чрез устно предложение за изменение, пасажа за използването на дистанционно управлявани самолети срещу наземни цели и да го направи по-оперативен. С други думи, едно е да се каже „забранено е използването на дистанционно управлявани самолети“, а друго е да се каже „ще ограничим използването на това технологично средство, доколкото е възможно“, и след това може би да се добави „за да не се засяга цивилното население“. Сигурен съм, че можем да постигнем компромис, уверен съм, че г-н Arlacchi има проницателността и ресурсите да направи това. С готовност ще го подкрепим в неговата работа.

  Кристиан Вигенин (S&D). - Уважаема г-жо председател, днес обсъждаме може би един от най-важните доклади в сферата на външната политика и сигурността за 2010 г. Използвам случая, за да поздравя докладчика г-н Arlacchi за положения труд и резултатите, които постигна. За резултатите от досегашната политика към Афганистан можем да съдим по шокиращите данни за нарастваща детска смъртност, намаляване на очакваната продължителност на живота, увеличаване на неграмотността и бедността. В същото време, разходите за пет дни война се равняват на цената на премахване на бедността, една седмица струва колкото 6000 училища. Съзнавам, че подобни сравнения не са съвсем коректни, но те дават представа за безизходицата, в която се намираме в момента. В същото време редица доклади показват сериозни слабости, изтичане на средства и корупция при усвояването на международната помощ. Като от 2002 г. насам, само Европейският съюз и страните членки са предоставили над 8 милиарда евро без да има постигнат значим резултат.

Не по-малко тревожен е фактът, че подборът и обучението на кадрите в афганистанската национална полиция не покрива и най-минималните стандарти: 90% от състава се състои от неграмотни граждани, една пета от тях употребяват наркотици. Подчертавам това, защото не можем да говорим за нова стратегия за Афганистан, ако не отворим очите си за реалните факти. Няма лесни решения и готови рецепти, но ние настояваме да се осъзнае, че единственото решение е политическото – да се постави акцент върху силното ангажиране на афганистанските институции и граждани в развитието на страната и да се търси дългосрочно решение чрез създаване на стабилни предпоставки за прекратяване на производството на опиум и премахването на бедността.

  Carl Haglund (ALDE). – (SV) Г-жо председател, бих искал да започна като благодаря на г-н Arlacchi, който е свършил отлична работа по тази стратегия. Считам, че това е великолепна демонстрация на предизвикателствата, пред които сме изправени, но също така и на грешките, които сме направили до сега. Надявам се, че можем да се поучим от този документ, за да подобрим нашите действия в Афганистан.

Има няколко елемента, които си заслужава да бъдат разгледани по-подробно. Първо, донякъде радикалната, но важна идея наистина да бъдат проведени сериозни разговори с така наречените „умерени талибани“. Това със сигурност е единственото решение. Същевременно считам, че за мнозина от нас ще бъде трудно да дефинират какво точно е умерен член на талибанското движение. Затова считам, че имаме основание да проведем разискване по въпроса, и смятам, че неотдавнашните събития показаха, че това всъщност не е ясно на никого от нас.

Друг въпрос, на който бих искал да се спра, е този за парите, предоставени като помощи, и начина на тяхното разпределяне. Считам за положително, че ще имаме смелостта да ги насочваме в бъдеще чрез бюджета на афганистанското правителство. В края на краищата, това може би е единственият начин, макар че според мен това трябва да се прави със съответните съображения. Имаме също така причина да покажем на избирателите в нашите собствени държави-членки, че наблюдаваме това и че злоупотребите с помощи няма да бъдат твърде съществени.

И не на последно място, считам, че е добре, че се споменава ролята на Пакистан, защото тя също е жизненоважна. Мисля, че всички сме съгласни с това, и тук международната общност следва да изиграе важна роля, за да окаже натиск върху Пакистан да прави онова, което следва да прави.

Накрая, бих искал да кажа, че идвам от държава, където, както стоят нещата в момента, дебатът за Афганистан засяга единствено това, дали финландските войски следва да останат там или не, и това не е в особено конструктивна насока. Няма дискусия по същността на въпроса, само дали войските следва да са там или не. Същото важи за съседната на нас държава Швеция например и затова инициативи като тази сериозна стратегия дават разумен принос за бъдещо разискване.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-жо председател, преди четири години бях наблюдател на изборите за Палестинската власт и наистина имам предвид Палестинската власт. Спомням си илюзорното становище на един от по-важните хора в Европейския парламент. Това лице ми каза: „Защо, хората от Хамас в основни линии са приятни, културни, приятелски настроени хора. Може би следва да преговаряме с тях“. Днес чувам същото. Днес чувам, че може би следва да преговаряме с умерените талибани. Възниква само един въпрос – кои са умерените талибани и дали тази концепция не е прекалено гъвкава? Бих предупредил да не се поема такава линия.

Ясно е, че в Афганистан биват убити много войници – включително войници от моята страна, от Полша – твърде много от тези войници биват убивани, нашата стратегия ни струва твърде много пари, а стратегията на НАТО също е под въпрос. Не бих изхвърлил обаче бебето заедно с водата от коритото и предупреждавам относно диалога с хора, чиито действителни цели са напълно различни от нашите.

  Philippe Juvin (PPE). – (FR) Г-жо председател, осъзнавам, че г-н Arlacchi познава добре Афганистан. Измежду членовете на този Парламент, той вероятно е един от онези, които познават най-добре държавата и сложния регион.

Нека да бъдем наясно обаче, този текст в сегашния си вид представлява сериозен проблем. Не съм съгласен с всички колеги, които са доволни и се потупват по гърба за този текст. Ще ви кажа защо.

На първо място, считам, че съществен недостатък на текста е стремежът отговорността за всички злини, преживявани от Афганистан, да бъде прехвърлена на нас, западните хора. Ще ви дам три примера. Първо, г-н Arlacchi пише, че условията за здравеопазване са се влошили, почти случайно, откакто ние сме там. Това е учудващо. Г-жа Аштън заяви точно обратното. Никой не забеляза това.

Второ, в съображение Б, прочетете го, госпожи и господа, западните сили са окупационни сили. Онези държави-членки в този Парламент, които са преживели окупация, знаят какво означава тази дума.

Третото ми съображение, относно параграф 71, засяга въпроса за дистанционно управляваните самолети: госпожи и господа, аз бях офицер в Афганистан преди две години като военен лекар. Лекувах германски, британски, полски, италиански, френски, съюзнически афганистански войници. Лекувах дори талибани. Мога да ви кажа, че ако утре кажете на нашите войници „Не можете да използвате дистанционно управлявани самолети“, това ще е равнозначно на „Влезте в бой с врага, поемете рискове“. Не знам дали ние имаме компетентността като политици да кажем това на нашите хора.

Не подценявам сложността на ситуацията. Зная, че войната е жестока, но считам, че трябва да сложим край на този антимилитаризъм, на този опростенчески антиамериканизъм, това самобичуване на западните сили, което ги превръща в източник на всички злини на Афганистан.

Считам, госпожи и господа, че всичко е много по-просто. Талибаните са врагът, не американците и не западните сили. Всичко това е много сложно, но трябва да внимаваме как представяме нещата.

  Thijs Berman (S&D). - (EN) Г-жо председател, бих искал да се присъединя към лейди Аштън в отдаването на почит към Ричард Холбрук. Възхищавах му се за Дейтън, срещнах го веднъж за прекрасна вечеря в Брюксел и бях силно впечатлен от него.

(NL) Г-жо председател, никоя стратегия, която по начало е от военен характер, няма шанс да успее в Афганистан. Броят на нашите войски там се увеличи от 20 000 през 2001 г. на 150 000 сега и въпреки това несигурността само нараства.

Виждаме повече жертви сред цивилното население, повече мъртви войници и коалиционна армия, която, ако моят колега г-н Juvin ме извини, че поставям така нещата, все повече афганистанци считат за окупационна сила.

Стратегията следва да се съсредоточи върху възстановяването на държавата, местното управление, съдебната система, образованието, здравеопазването, включително и за жени, развитието на селските райони, но без опиум. Коалицията трябва да възприеме сериозно собствените си принципи. Чухме някои хубави думи за борба с корупцията, но нищо не е направено по отношение на корупцията в и около президентския дворец. Това разочарова афганистанците и трябва да се промени.

Антикорупционните усилия на афганистанската полиция следва да бъдат подкрепени от Европейския съюз, който трябва да се заеме за работа, като въведе институцията на прокурорите. Афганистан не може да се справи без надеждна администрация.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, няма да бъде възможно да се създаде ефективна програма за съдействие на Афганистан, без да бъде стабилизирано вътрешното положение в държавата. Основният стълб на тези мерки трябва да бъде гарантиране на сигурността и победа в борбата срещу бунтовническите сили. За тази цел е необходимо да бъде засилен ангажиментът на европейските държави като част от мисията на НАТО и да бъдат укрепени силите на Европол, които, както знаем, все още не са достигнали обявения числен състав. Важно е също така да бъдат отрязани силите на талибаните от базите им в Пакистан и Пешавар.

В своите доклади Държавният департамент на САЩ показва, че важен източник на финансиране за операциите на партизаните е търговията с наркотици. Това е друга област за действие от страна на Европейския съюз, който следва да увеличи предоставяните средства за насърчаване на земеделските стопани да спрат отглеждането на опиев мак. Не считам, че идеята, включена в доклада, за подкрепа за програмата на генерал Петреъс е обоснована. Средствата следва да се получават на регионална основа, но правомощията трябва да са централни. По-нататъшното раздробяване на Афганистан може да доведе до „сомализация“ на държавата и разделението й между враждуващите племена.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-жо председател, състоянието на Афганистан е изключително интересен въпрос за международната общност, не само защото там има въоръжени сили, но и защото са разгърнати сили, и ще бъдат разгръщани такива в бъдеще, които ще започнат терористични нападения и ще създават проблеми за международната общност. Истината е, и ние следва да я приемем, че такива сили – фундаменталисти и терористи – съществуват в Афганистан още от ХIV век.

Преди двадесет и четири години, баронесо Аштън, Парламентът гласува за доклад на комисията за разследване на наркотиците, който съдържаше специален раздел за Афганистан и прогнози за настоящата ситуация, които, за съжаление, се оказаха верни. Проблемът с наркотиците не може да бъде потиснат със земеделски култури. Програмата на ООН за земеделски култури на практика се провали. Опиумът от Афганистан, който (според специалистите) се счита за най-добър, финансира всички дейности в Афганистан, Пакистан и другаде.

Затова е необходимо да бъде премахнат, но още по-важно е, както Вие казахте, че са необходими усилия за развитие, усилия за здравеопазване, за намаляване на детската смъртност; с други думи, необходимо е да покажем на тези хора модел, който ще им хареса, който ще заобичат и ще поискат за бъдещото качество на своя живот, който могат да интегрират в представата си за живота. Разбира се, един такъв модел ще помогне на жените, защото състоянието, до което талибаните доведоха жените, е изумителен въпрос. Жените вече са в ужасно положение и под ужасен натиск в мюсюлманските държави. Тук нещата са още по-зле. Европейският съюз трябва да остане, баронесо Аштън, и Вашите намеси трябва да бъдат постоянни и да запазят своето европейско лице, точно както казахте Вие самата.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-жо председател, Ричард Холбрук, към когото също искам да изразя дълбока почит, каза преди да почине: „Трябва да спрем войната в Афганистан“. Факт е, че тази държава е жизненоважна за европейската и световната сигурност и поради тази причина, както е изложено много добре в доклада на Pino Arlacchi, е необходимо да поправим допуснатите огромни грешки с цел инвестиране в „афганистанизиране“ и да поставяне на безопасността на афганистанците на първо място, което включва отговорност за защита от страна на присъстващите чуждестранни сили.

Нека не се заблуждаваме: правовата държава и демократичните институции не могат да бъдат изградени от корумпирани военачалници, дискредитирани в очите на хората. Прекратяването на войната в Афганистан зависи и от контрола, който демократично избраното правителство има върху военната сила на съседен Пакистан, ядрена сила на границата на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО). При условие че прекратят политиката да заравят главите си в пясъка по отношение на тези основни политически въпроси, европейците в Европейския съюз и НАТО биха могли да помогнат за прекратяване на войната в Афганистан, а също и на пропадането в ада в Пакистан.

  Carlo Fidanza (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, присъединявам се към вас в отдаването на почит на Ричард Холбрук.

Ако моята политическа група беше отговорна за изготвянето на този доклад, нашият подход несъмнено би бил много различен от този, следван от г-н Arlacchi, макар че съм благодарен за страстта, с която следи досието на Афганистан от толкова отдавна.

Отчасти поради многобройните и решаващи изменения, внесени от нашата политическа група, този доклад сега е по-малко идеологически и определено по-способен да разпознае критичните моменти, установени през деветгодишния период, както и да разпознае положителните аспекти и най-ефективните линии на развитие, които трябва да бъдат следвани, за да се помогне за постигане на пълно връщане на суверенитета на афганистанските органи.

Макар да е вярно, че само военна реакция няма да е достатъчна, трябва още веднъж категорично да повторим, от една страна, че през последните месеци имаше значителни военни успехи – трябва само да си припомним операциите в районите на Алмондо и Кандахар, а от друга страна, по-острите действия срещу бунтовниците също са важна предпоставка за успокояване на талибанските сили, които искаме да доведем на масата за преговори.

Можем само да се гордеем с този военен ангажимент, при който станахме свидетели на жертвата на хиляди млади войници от контингента на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF), сред тях много европейци и много млади хора от моята страна, защото това не е само военен ангажимент, но и ангажимент за възстановяване. Изграждаме училища, мостове и сгради в тези нещастни земи, които ще помогнат за развитието на опустошените райони.

Въпреки постигнатите компромиси считам, че в доклада все още има някои критични въпроси, особено вече споменатите относно използването на дистанционно управлявани самолети. Считам, че е сериозна грешка да се лишаваме безрезервно от възможността да използваме това средство, което се оказва много полезно в някои области в североизточната част на страната, където е по-трудно да бъдат открити и победени талибанските сили.

Надявам се, че докладчикът да счете за уместно да преосмисли тази точка, в противен случай ще се присъединя към моята група, за да гласуваме против доклада.

  Zoran Thaler (S&D). – (SL) Г-жо председател, бих искал да поздравя г-н Arlacchi за този смел доклад.

Днес, когато правилно почитаме паметта на дипломата г-н Холбрук и направеното от него за мира, особено на Балканите, позволете ми да цитирам неговото изказване относно средствата, похарчени за борбата срещу трафика на наркотици в Афганистан (1,61 млрд. щатски долара). Цитирам:

(EN) "Най-разточителната и неефективна програма, която съм виждал във и извън рамките на правителството.“

(SL) Край на цитата.

Това е подобно на всичко, което се случи през тези нещастни десет години война в Афганистан. Нямам време да се впускам в това защо паднахме в капана на администрацията на Буш, но е факт, че нашите граждани очакват от нас най-после да сложим край на тази лудост, която ни струва повече от 300 млрд. евро и неизброими човешки животи. Докато през 2001 г. някои с твърде голямо желание искаха да отидат на война, сега е време да поемем трудния риск на мира. Нашите граждани очакват това от нас. Те очакват и политическо решение и искат да възлагаме по-малко на военното решение.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, радвам се, че беше постигнат консенсус по този доклад между политическите групи в комисията по външни работи. Полученият текст е много по-убедителен от първоначалното предложение.

Положението в Афганистан все още изисква значителни подобрения след девет години на международна намеса. Социално-икономическите показатели и показателите за сигурността не са се подобрили видимо и често се вземат решения без достатъчно участие от афганистанска страна. Ето защо считам, че не липсва нито рамка, нито средства. В действителност ни е необходим стратегически план в съответствие с поетите ангажименти към Афганистан. ЕС трябва да поеме, наред с НАТО, ролята си на лидер в международните усилия, което ще са насочени към постигане на отношение към Афганистан като към суверенна държава. Трябва да подчертая, че единственото политическо и дипломатическо решение е да се увеличи участието на афганистанското правителство. В това отношение считам, че един от ключовите елементи на доклада е изразената подкрепа за новата стратегия срещу бунтовниците.

Срещата на високо равнище в Лисабон очерта движението към преходната фаза, включващо постепенно предаване на отговорността за сигурността на афганистанските сили до 2014 г. В изпълнение на поетия ангажимент още от началото на мисията, моята страна няма да оттегли войските си, докато афганистанската територия не стане напълно сигурна. Трябва да спомена и важния принос на Русия, която се съгласи нашите войски и оборудване да преминат транзитно през нейна територия.

Искам да завърша, като подчертая необходимостта, след като започне преходът, войските на ISAF, които ще завършат операцията, да бъдат преместени в области, където положението със сигурността продължава да е нестабилно. Тази мярка е от решаващо значение за румънските войски, разположени в южен Афганистан. Нестабилността в региона ще остане, въпреки постигнатия успех в операциите на ISAF.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Rodi KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Г-жо председател, преди всичко бих искал да кажа, че подкрепям гледната точка, представена по-рано от моя колега, г-н Juvin, и бих искал да започна своето изказване, като спомена, че съжалявам, че докладът не съдържа в заглавието си „Европейски съюз“. Не считам, че ние трябва да говорим от името на световната общност, а само от името на Европейския съюз. Затова се опитах да подчертая това и в измененията, които внесох. Това очевидно не означава, че трябва да пренебрегваме сътрудничеството с нашите съюзници, особено, както спомена моя колега, г-н Juvin, със Съединените щати.

Не смятам, че в момента съществува голяма необходимост да се съсредоточаваме върху изцяло нова стратегия. Считам, че е по-добре да бъде реализирана стратегическата визия, установена по време на срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ преди две години. В това отношение не мисля, че става въпрос за изготвяне на нова стратегия, а за това, да бъдем последователни във връзка със стратегическата визия.

От друга страна, определено трябва да признаем и да се поучим от грешките, които бяха направени в Афганистан от военната коалиция. Трябва обаче да избегнем капана да гледаме на положението преди намесата с розови очила. Както беше вече подчертано, за нас е важно да наблегнем на това, че една от главните цели на нашата стратегия в Афганистан е да се отървем от талибанските групировки в тази страна.

Трябва обаче да подчертаем и положителните аспекти на намесата, особено на плана Петреъс. Днес Афганистан е държава, в която жените се ползват с повече права, повече деца ходят на училище, открити са повече фабрики и се строят повече пътища. Това може да се отдаде на начина ни на поведение в тази страна. Интегрирането на граждански мерки като образователни програми и програми за изкореняване на бедността и възстановяване и развитие е жизненоважна стъпка в опазването на мира в Афганистан.

Накрая бих искал да подчертая необходимостта от прагматична визия, както беше предложено от моята политическа група. Нека не забравяме, че към доклада Arlacchi бяха направени повече от 400 изменения.

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-жо председател, искам да кажа накратко три неща.

Първо, противно на казаното считам, че Европейският съюз е длъжен да има своя собствена стратегия. В Афганистан имаме хора, войници, войски, които са ангажирани, имаме ресурси, значителни ресурси, които сме осигурили, и е необходимо да имаме собствено виждане за нещата.

Второ, считам, че е абсолютно необходимо парите на международната общност да са от полза за афганистанците. Това, за съжаление, не беше така през последните 10 години и е нещо, на което сме свидетели всеки ден на място. Считам, че може би това отчасти е отговорност на НПО и хуманитарните организации. Възможно е обаче и това не се казва достатъчно в доклада, това се дължи до голяма степен, опасявам се, на правителствената корупция и на едно правителство, което трябва да се каже, е нито много справедливо, нито много ефективно.

Трето, съществува въпросът за политическия диалог. Наистина имаше опити в него да бъдат включени талибаните в продължение на няколко години. Това не е ново. Лично аз считам, че диалог е необходим. Считам обаче, че ще бъде много трудно, защото да се води диалог по време, когато сме в слаба позиция на място и изтеглянето на войските е на напреднал етап, разбира се, ще бъде много сложно.

  Giovanni Collino (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, след като вече няколко изменения бяха одобрени, ние сме съгласни с доклада на г-н Arlacchi и с очертаните в него приоритети за бъдещото развитие на Афганистан. По-специално, прозрачната система за финансова помощ, обучението на националната полиция, борбата срещу трафика на наркотици и съгласуването на международната помощ са основните точки на политическата и военната стратегия, които бяха допълнително подсилени.

Важно е да подчертаем отново необходимостта да се осигури контрол и стабилизация на областта, за да бъдат отслабени действията на силите на талибаните и да бъде съживен мирният процес. В заключение искам да подчертая приноса на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за постигането на общ текст и бих искал да отдам дължимото и на усилията и жертвите на войниците от Международните сили за поддържане на сигурността за присъствието им на място в защита на свободата и местното население.

  Katarína Neveďalová (S&D). – (SK) Г-жо председател, по мое мнение армиите не могат да донесат мир и просперитет, а това важи и за Афганистан.

Следва да помислим за факта, че докато някои колеги, главно от PPE, се тревожат дали ще подкрепим използването на определен тип самолети – не съм военен експерт и нямам представа за какво става въпрос в това разискване – считам, че следва да обърнем далеч повече внимание на това, за което г-н Arlacchi говори в доклада си, тъй като то е много важно. Той говори за положението на жените и децата в тази страна. Определено следва да се съсредоточим повече върху подкрепата за премахването на дискриминацията спрямо жените и на борбата срещу дискриминацията. Следва също така да се съсредоточим върху факта, че много деца в Афганистан нямат възможност да ходят на училище например и много живеят под границата на бедността.

Според мен, ако не успеем да подкрепим проекти за образование и здравеопазване и ако продължим да инвестираме във военни решения на конфликта, няма да стигнем до никъде.

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-жо председател, докладът на г-н Arlacchi е добре изготвен от изследователска гледна точка и е информативен. Моята лека критика е, че той като че ли изразява съжаление от факта, че Афганистан не е либерална демокрация, управлявана от коалиция на зелените и либералдемократите в Брайтън.

Ужасяващата история на Афганистан включва смъртта на 346 британски войници, още много убити съюзнически войници и хиляди невинни афганистанци. През този период детската смъртност и майчината смъртност нараснаха рязко, а продължителността на живота намаля. Той ни казва, че през 2001 г. в Афганистан не е отглеждан опиев мак, докато сега, след девет години конфликт и влияние от страна на съюзниците, Афганистан доставя повече от 90% от хероина в Европа.

Да се изтъква, че има някаква дискриминация спрямо жените е да се представят нещата донякъде несъразмерно. Отговорът е да подкрепим нашите войски, като спрем войната и ги върнем вкъщи, за да пазят собствените ни народи от вътрешни, но внесени отвън терористи.

  Norica Nicolai (ALDE). – (RO) Г-жо председател, макар че жените и децата са несъмнено важна тема, важното в доклада на г-н Arlacchi е неговата яснота. С това имам предвид, че той представя легитимността на международната намеса в Афганистан и не я поставя под въпрос. Естествена и политически отговорна стъпка е да се обсъжда ефективността на тази намеса. Причината е, че като оставим настрана сантименталността, една намеса, която продължава 10 години, може изцяло да засенчи ефективността на политическото решение по въпроса. Считам, че всеки от нас е задължен пред онези, които са ни избрали, да даде отговор на този въпрос.

Приветствам яснотата на този доклад и защото той споменава неща, които обикновено избягваме да обсъждаме по различни причини. Считам, че това е доклад, който просто дава отправна точка. Трябва да имаме смелостта да направим редовен анализ и оценка на нашите действия, да признаем направените грешки и, когато сме направили такива, да намерим други решения. Това означава да се действа и отговорно, и демократично.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, от опит знаем, че помощта чрез външна намеса действа само ако мнозинството от населението подкрепя такава външна помощ. След години на намеса в Афганистан виждаме, че афганистанците не ни разбират, не искат нашата помощ и не разбират нашата цивилизация или нашите културни ценности.

В Словакия имаме поговорка, според която „не може да се помогне на човек, който не приема съвет“. Не искам да кажа, че на афганистанците не може да се помогне, но не мога да гласувам за методи, които са отявлено принудителни и насилствени. Следва преди всичко да се съсредоточим върху това, как да променим помощта си и как да я структурираме така, че да отговаря на потребностите на афганистанския народ.

Считам, че наистина е необходимо постепенно да изтеглим въоръжените си сили и да предадем властта на местната администрация и местните политици и след това да помогнем на народа на Афганистан чрез местните политици по такъв начин, че те да могат да се идентифицират с ценностите на нашата цивилизация и да ни разберат, и тогава може би те ще пожелаят и ще могат да приемат нашата помощ.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). - (EN) Г-жо председател, нашият ангажимент за стабилен самоуправляващ се Афганистан, способен да предотврати възстановяването там на терористичното убежище, е силен и дългосрочен, потвърден отново и от ЕС, и от НАТО. Именно защото нашият ангажимент е дългосрочен обаче, бих предвидил най-малко три големи предизвикателства.

Първото е, че държавният модел, който ние предоставяме на Афганистан, не отговаря на афганистанската традиция. Както афганистанците трябва да се приспособят, така и ние трябва да се приспособим, за да им помогнем да постигнат държавен модел, който съчетава съвременността с афганистанската традиция.

Второто предизвикателство е, че положението със сигурността може да продължи да изисква нашето международно военно участие и след 2014 г., когато афганистанците ще поемат властта. Следва да сме готови да обмислим сериозно или удължаване на крайния срок, или да се изправим пред последиците.

Накрая, третото предизвикателство ще бъде изчерпването на търпението на нашата общественост, което може да ни принуди да ускорим настоящия си график, за да избегнем алтернативата просто да обявим победа и да си ходим вкъщи. Това би разрушило доверието в нас.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, ще направя само няколко заключителни бележки.

Преди всичко, бих искала да благодаря на Европейския парламент. Това беше едно интересно и разнообразно разискване и ви поздравявам за трайния интерес и енергията, които влагате в нашия ангажимент в Афганистан. Това беше демонстрирано много добре от днешното обсъждане.

Както казах в началото, считам, че Афганистан е важен за всички нас и за нашите граждани и че Европейският съюз трябва с право да остане основен участник. Надявам се, че в началото изложих приоритетите и плановете за предстоящия период, заедно с признаване на баланса, който трябва да бъде установен между канализирането на ресурсите чрез афганистанското правителство и признаването на значението на адекватната борба срещу корупцията, за да запазим ресурсите, с които разполагаме.

Ние оставаме ангажирани в ключови сектори: в здравеопазването (както описах), полицията, правосъдието, развитието на селските райони и органите за управление на поднационално равнище – и разбира се, принципите на правовата държава са от съществено значение. Освен това, както описах, целта на всички тези програми е да осигурим изграждане на капацитет в местните афганистански структури и да насочим изцяло вниманието си към приоритетите на правителството за борба срещу отрасъла за производство на наркотици и за намаляване на корупцията.

В изказването си изтъкнах също така колко е важно да ангажираме и да включим жените на всички равнища на афганистанското общество и всъщност и в политическите структури. Отбелязах си доклада на г-н Stevenson и съм съгласна, че водата и напояването, както в толкова много части на света, представляват все по-важен въпрос.

Г-н Belder, обещавам, че ще Ви отговоря, както специално поискахте, в писмена форма.

Ще приключа, като благодаря отново на г-н Arlacchi за доклада. Очаквам с нетърпение да продължим обсъждането по ключовите точки от доклада и по-нататък. Накрая, искам да повторя онова, което беше казано за посланик Ричард Холбрук, и факта, че последните му думи преди последната му операция бяха за Афганистан. Съвсем типично за него. Ще ми липсва много.

  Pino Arlacchi, докладчик. − (EN) Г-жо председател, това беше изключително интересно и оживено разискване. Искам да направя само две забележки.

Първата е, че много се радвам, че никой не критикува четирите основни точки на доклада. Докладът изисква реформа на международната помощ, премахване на отглеждането на опиев мак, по-добро съгласуване на обучението на полицията и подкрепа за мирния процес. Всички забележки бяха по други въпроси и аз съм доволен, че след една година на обсъждане в комисията по външни работи колегите потвърдиха подкрепата си за структурата на доклада, който не е „докладът Arlacchi“. След одобрението му от комисията по външни работи това е доклад на комисията, който е одобрен почти единодушно – с 60 гласа „за“ и един „против“. Той включва и няколко компромиса, по които има съгласие на всички политически групи, затова е много важно да се позоваваме на истинския текст на доклада, който е окончателният.

На г-н Juvin бих казал, че не се споменават окупационни сили в Афганистан. Това беше първоначалният текст. Окончателният текст гласи „присъствието на коалиция от международни сили“ в Афганистан. Тази част от доклада беше променена с измененията.

Най-важният въпрос е за дистанционно управляваните самолети. Това не е доклад за дистанционно управлявани самолети. Това са само два реда на компромис между политическите групи по въпроса за използването на дистанционно управлявани самолети. Считам, че по това можеше да бъде постигнато съгласие по-скоро, но аз вярвам на събеседниците си и на всички различни позиции, и вярвам на постигнатия от нас компромис. В доклада няма призив за забрана на използването на дистанционно управлявани самолети. Има умерена критика в това отношение, но считам, че може да бъде постигнато съгласие между групите за това.

Благодаря ви, и благодаря на баронеса Аштън. Надявам се, че ще вземе изцяло предвид съдържанието на доклада, който е много конкретен и призовава за стратегия за излизане от Афганистан.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-жо председател, извинявам се, че се изказвам сега, технически, и не задавам въпрос на г-н Arlacchi, но бих желал учтиво да отправя едно малко напомняне или въпрос към председателя. Аз съм независим член, а ние имаме много малко възможности да се изкажем. Днес дори нямах възможност да се изкажа. Дойдох един час по-рано за това разискване, отидох много любезно долу и показах на персонала, че искам да се изкажа. Приемам това, разбираемо е, че няма време за това днес или в това разискване и, разбира се, ще предам изказването си за днешното заседание в писмена форма. Бих се радвал обаче и бих поискал от председателя да оказва повече внимание и съчувствие на независимите членове, които, за съжаление, имат само тази възможност за изказване. Благодаря ви много, желая ви плодотворна работа.

  Arnaud Danjean (PPE). – (FR) Г-жо председател, за да поправя това, което беше казано, г-н Arlacchi е съвсем прав, окончателният текст, който ни беше предложен, вече не съдържа в съображение Б думите „окупационна сила“. Много просто, преводите, и по-специално френският превод, не са правилни в последния си вариант и френският превод до тази сутрин продължаваше да съдържа израза „окупационна сила“, оттук и изказването на моя колега г-н Juvin.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени изявления (член 149)

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Стратегията, представена и одобрена в Лисабон, включва постепенно прехвърляне на отговорността за контрола върху областта, регион по регион, от ISAF към афганистанските въоръжени сили. Успехът й зависи от това, какви действия ще предприеме Пакистан, който е част от проблема и неизбежно ще бъде и част от решението. Освен това не считам, че можем да игнорираме все по-очевидното намесване на Иран в Афганистан. Последните събития, свързани с това намесване, са причина за безпокойство.

Считам, че тази стратегия трябва да върви ръка за ръка с по-големи, по-забележими граждански проекти, които ще подкрепят развитието на регионите, в които бедността е повсеместна и присъствието на сили на ISAF и САЩ не доведе до никакви основни промени. След нашето оттегляне не можем да оставим същите проблеми, които доведоха до идването на власт на талибаните през последното десетилетие. Надявам се, че тази нова стратегия ще действа и ще позволи на Афганистан да си върне мира и стабилността.

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) Следваната до сега стратегия в Афганистан не доведе до очакваните резултати. С удоволствие научих за създаването на календар за ангажираността на НАТО в Афганистан и за подписването на декларация за дълготрайно партньорство със страната по време на срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон. ЕС също представя по-последователен и по-добре съгласуван подход към региона, който взема предвид гражданските аспекти и значението на регионалното сътрудничество.

Следва да продължим да подкрепяме реформите, насочени към борбата срещу бедността, дискриминацията по отношение на жените и производството на опиум. Нашите усилия трябва да се съсредоточат върху по-голямото зачитане на правата на човека, закона и реда, изграждането на правова държава и пълното интегриране на Афганистан в международната общност. Те следва да включват също така изграждане и реформиране на администрацията и на корпуса на обществените услуги чрез програми за обучение, помощ при изграждането и използването на съществуващата инфраструктура и консултации от страна на ЕС.

Афганистан следва да участва в определянето и реализирането на приоритети, които ще помогнат за изграждане на гражданско общество и ще осигурят възможност на афганистанците да поемат отговорност за страната. Същевременно не бива да забравяме да гарантираме сигурността на онези, които изпращаме в Афганистан – преподавателите и участниците във въоръжените сили, чиято работа е да се погрижат плановете да бъдат приложени на практика. Не можем да се съгласим да прекратим използването на дистанционно управлявани самолети, тъй като това ще доведе до значително отслабване на сигурността на тези хора. Нашата стратегия следва да вземе предвид сигурността на гражданите на Афганистан, както и на нашите представители, които работят за развитието на държавата.

  Helmut Scholz (GUE/NGL), в писмена форма. – (DE) Докладът относно нова стратегия за Афганистан представя абсолютно необходимата критична картина на положението в тази държава. От доклада става ясно, че стратегията на НАТО за решаване на сложни политически и военни проблеми с военни средства, се е провалила. Затова той призовава изрично за нова стратегия на международната общност, със съсредоточаване върху гражданското възстановяване. Приветствам факта, че Европейският парламент, за разлика от много парламенти в държавите-членки, изпраща ясен сигнал с този доклад, че конфликтът трябва да бъде прекратен и че е необходима промяна на политиката, за да бъде постигнато устойчиво политическо, икономическо и демократично развитие в Афганистан. Трябва да подкрепим основното послание на този доклад. Не съм съгласен обаче с преценката, че стратегията за Афганистан, изготвена на последната среща на високо равнище на НАТО, може да доведе до успешен резултат. Призовавам за изтегляне на чуждестранните войски от Афганистан. Полицейската мисия на Европейския съюз (EUPOL) се провали и не следва да бъде удължавана или разширявана. Поименното гласуване на параграфите, свързани с някои от тези въпроси, ми позволи да изразя своето несъгласие с доклада. Съжалявам също така, че в доклада не се възприема по-критичен подход към тенденцията да се дава по-голям приоритет на военни стратегии, отколкото на гражданското възстановяване и не се обръща достатъчно внимание на положението с правата на човека, по-специално по отношение на жените.

17. Резултати от срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон (разискване)

  Председател. – Следваща точка от дневния ред е изявлението на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно резултатите от срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон беше успех за НАТО и особено за генералния секретар. Радвам се, че успях да участвам в някои от обсъжданията по време на срещата.

Ще представя на уважаемите колеги кои според мен са постигнатите важни резултати, като ще се спра основно на отношенията ЕС-НАТО и няма да засягам вътрешни за НАТО въпроси.

В Лисабон държавните и правителствени ръководители се обединиха около нова стратегическа концепция и визия за Алианса за следващите десет години. НАТО запази основните си задачи, свързани с общата отбрана и сдържането, и призна огромното значение на управлението на кризи и сътрудничеството в областта на сигурността. Лисабон също така проправи път за вземането на важни решения на НАТО в редица ключови области като противоракетната отбрана, кибернетичната отбрана, реформата в НАТО и приноса на НАТО за процесите на стабилизиране и възстановяване.

Що се отнася до Афганистан, който току-що обсъдихме и който също представлява важна област на сътрудничество между ЕС и НАТО, бяха взети решения както относно преходния период, така и относно дългосрочното партньорство. Ще се съсредоточа върху това как според мен срещата в Лисабон ще подобри отношенията между ЕС и НАТО. Това беше включено и в дневния ред на срещата на министрите на отбраната, която председателствах миналата седмица и на която присъства генералния секретар на НАТО Андерс Расмусен.

НАТО е основен стратегически партньор на Европейския съюз. Приветствам признанието от страна на държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО на значителния принос, който има Европейския съюз в областта на сигурността и стабилността. Бих искала да подчертая силната политическа ангажираност за разширяването на стратегическото партньорство между ЕС и НАТО, заявена от всички, особено от президента Обама.

Заедно с държавите-членки, партньорите и генералния секретар на НАТО съм активно ангажирана в процеса на укрепване на отношенията между ЕС и НАТО. Участието ми в няколко срещи на високо равнище на НАТО, включително присъствието ми на работна вечеря на министрите на външните работи от страните в НАТО в рамките на срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон, която също се съсредоточи върху отношенията между ЕС и НАТО, допринесе за постигането на успех в тази насока.

По-рано тази седмица поех инициатива да изпратя до НАТО редица конкретни мерки, целящи да укрепят сътрудничеството между ЕС и НАТО. Множество от тези мерки са вече приложени в Европейския съюз с подкрепата на генералния секретар на НАТО. Това даде възможност за провеждането на неформални разговори по въпроси от общ интерес, както и за допълнителен политически диалог на ЕС с всички съюзници на НАТО.

Моята амбиция е да проправя път за постигането на още по-голям напредък. Получих мандат за това от Европейския съвет на 16 септември. В Лисабон генералният секретар Расмусен получи подобен мандат за работа с мен по укрепване на отношенията между ЕС и НАТО.

Една област, в която е постигнат напредък, е сътрудничеството на ЕС и НАТО в развиването на способности, област, в която постигаме обещаващи резултати, особено във военното развиване на способности, което е нужно и за засилване на военните способности, и за максимизиране на разходната ефективност. Повече от всякога трябва да гарантираме допълняемост и да избягваме дублирането.

На 9 декември министрите на отбраната от ЕС топло приветстваха постигнатия напредък в укрепването на сътрудничеството с НАТО. Вече сме работили заедно, например по въпроса с наличността на хеликоптери, и сега определихме важните стъпки към противодействие срещу импровизирани взривни устройства и укрепване на медицинската помощ. И двете области са от жизненоважно значение с реални оперативни последици за нашите войски, служещи на бойното поле.

Нека ви дам само няколко конкретни примера. В областта на наличността на хеликоптери проведохме вече две учения във Франция и Испания. Подобни учения са планирани и за следващите четири години. Във връзка с това сме обучили 114 екипа, което означава над 1 300 души персонал с 58 хеликоптера. Като непосредствен резултат 63 екипа са разположени в Афганистан. Друг пример, този път в областта на обезвреждането на крайпътни бомби, са импровизираните взривни устройства, по отношение на което Европейската агенция по отбрана се намира в последен етап на закупуване на лаборатория за криминалистични анализи, която може да се изпрати в Афганистан следващата година.

Ние продължаваме също да подобряваме сътрудничеството си чрез ползотворно взаимодействие между Европейската агенция по отбрана и съюзническото командване за трансформация.

Като цяло моята цел остава развиването на истински отношения между ЕС и НАТО в качеството им на организации. Срещата на министрите на отбраната миналата седмица проправи пътя, по която ще напредваме към целта си.

В очакване на по-мащабни решения е важно да разчитаме на твърдите ангажименти помежду си, когато всички сме част от едни и същи събития. Дължим го на служителите си. От значение е и да продължим да работим ефикасно, за да подкрепяме държавите-членки и съюзниците в развиването на важни военни способности, надграждайки успешно върху онова, което вече сме започнали. Бих се съгласила, че това е по-важно в настоящия икономически контекст.

Всички ще се нуждаем от гъвкавост, за да можем да задвижим всичко това и да намерим решения. Ще продължа напред по конкретен и прагматичен начин, като работя от името на всички 27 държави-членки.

  Elmar Brok, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, срещата на високо равнище на НАТО показа, че сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз, обсъждано тук, е от огромно значение. НАТО остава съществен фактор за общата сигурност в Европа и основно средство за сближаване с Америка. Срещата на високо равнище показа, че системата за противоракетна отбрана, която сега предпазва цяла Европа като част от съвместен проект на НАТО, е значима стъпка към по-нататъшно сътрудничество. Стана ясно обаче, като пример за това е разискването за Афганистан, че съществува гражданско и военно сътрудничество на високо равнище в област, в която Европейският съюз може да допринесе значително. Считам, че трябва да използваме тази възможност целесъобразно. Трябва да разберем обаче, че не е постигнат никакъв напредък в една решаваща област, тъй като на необходимата политика на сътрудничество, която трябва да се организира по много по-ефективен начин, беше наложено вето от страна на Турция, партньор на НАТО. Баронеса Аштън, смятам, че е от огромно значение въпросът да бъде разглеждан в контекста на преговорите с Турция за присъединяване към ЕС. Не би следвало да превръщаме НАТО и сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО в инструмент за диалог с държава-членка на Европейския съюз, която не членува в НАТО. Поради това смятам, че фактът, че Турция не предприема необходимите стъпки оказва решаващо влияние върху нашата възможност за действие. Разбира се, приветствам факта, че въпросът със сътрудничеството в областта на въоръжаването показва, че сътрудничеството с Европейската агенция по отбрана е възможно, и по-специално що се отнася до въпроса с киберпространството, който е от голямо значение за агенцията.

  Adrian Severin, от името на групата S&D. – (EN) Г-жо председател, срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон потвърди съществуването на нови реалности, предизвикателства и неконвенционални заплахи в света в периода след края на Студената война. Въз основа на това тя се опита да установи ново равновесие в участието на Алианса на глобално и местно равнище. Глобалното присъствие или роля на НАТО е необходимост. Това води след себе си и конкретни последствия.

Първо, Европейският съюз трябва да се подготви за поемане на повече отговорности по отношение на европейската сигурност и отбрана. Това означава не само развиване и осъвременяване на европейската концепция за сигурност и отбрана, но и развиване на военните способности. Второ, Европейският съюз има задължението да се подготви за посрещане на глобалните предизвикателства и да се държи като истински участник на световната сцена. Това означава да преразгледаме глобалните си интереси и цели и да увеличим военния си капацитет до степен, която би ни позволила да понесем отговорността за глобалната сигурност, заедно с американските ни съюзници. Трето, ние сме задължени да включим в стратегиите си, свързани с отношенията с други участници на световната сцена, идеи, които ще доведат до изграждането на система за партньорство в областта на отбраната, с възможност за натрупване на капацитет в рамките на глобален отбранителен пакт.

При справянето с всички тези задължения Европейският съюз следва не само да запази стратегическата си връзка с НАТО, но и да допринесе, интелектуално и политически, за поддържането на способността на НАТО да упражнява възпиращо действие и да защитава държавите-членки от всякакъв вид агресия в контекст, различен от този, обуславящ неговото създаване.

  Norica Nicolai, от името на групата ALDE. – (RO) Г-жо председател, считам, че срещата на високо равнище в Лисабон е първата от 1999 г. насам, която има благотворен принос по отношение на създаването на стратегическа визия за Алианса. Смятам, че по-голямо внимание през този век трябва да се обърне на факта, че не само съществуващите заплахи и интереси в областта на сигурността, но също така, и по-конкретно, възможността бюджетите за отбрана да предлагат ефикасни военни решения, повдигат въпроса за един биполярен свят.

Беше време за обширен анализ на посоката за развитие на Алианса и определено дали е включен аспектът за съвместимостта с интересите на Русия. Трябва да подчертая обаче, че според мен съвместимостта с проекта за европейска сигурност също е от огромно значение за НАТО. Въпросът за Афганистан изглежда е бил достатъчно голям стимул за Алианса и се радвам, че Русия се съгласи да се присъедини към усилията на НАТО в Афганистан. Надявам се, че този комплексен проблем, свързан с Афганистан, няма да бъде причина за безпокойство по отношение на ефикасността на алианса в бъдеще.

Приветствам и факта, че Европейският съюз повдигна въпроса за технологията за противоракетна отбрана за обсъждане. Считам, че ще трябва да обсъдим на равнище на ЕС ефикасността на противоракетния щит.

  Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, уважаема баронесо Аштън, срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон е от огромно значение за ЕС и за Парламента, защото можем да провеждаме успешна европейска политика на сигурност в бъдеще само ако НАТО, ЕС и останалите организации като Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) дават своя принос и си сътрудничат ефикасно. Досега обаче резултатите от срещата на високо равнище в Лисабон в цялостта си са представени не в истинската си светлина. Бих искал да кажа, с лека ирония, че въпреки че НАТО има нова стратегия, организацията все още не е наясно в каква посока иска да се движи. Претенциозните идеи за НАТО като вид световна полиция бяха отхвърлени и това само по себе си със сигурност е някакъв напредък. Организацията лека-полека предприема по-скромен подход, но все още не съществува достатъчна яснота.

Позволете ми да ви илюстрирам това чрез някои примери.

1. Един пример са разноските за въоръжаване. Държавите-членки на Европейския съюз искат да съкратят разноските за въоръжаване, използвайки едно постоянно и структурирано сътрудничество, но НАТО подписва чекове без покритие за противоракетна отбрана.Според генералния секретар сумата е 200 млн. евро, но всички експерти смятат, че системата за противоракетна отбрана е по-вероятно да струва между 40 млрд. и 70 млрд. евро, а ние дори не знаем как ще се управляват тези пари.

2. Втори пример е ядреното разоръжаване. Президентът Обама представи визията си „Global Zero“ в Прага, беше впечатляваща и ние я приветствахме. Европа вече беше загубила единодушие дори на конференцията за договора за неразпространение на ядрено оръжие, но НАТО е решена да се придържа към политиката на ядрено сдържане като удавник за сламка. По-конкретно, бивши световни сили очевидно намират ядрените си оръжия за много по-привлекателни в сравнение с европейската политика за ядрено разоръжаване.

3. Третият пример е укрепването на мира и решаването на граждански конфликти. Европейският съюз е постигнал много в тази област. Тогава се появява НАТО и изразява желание да вземе участие. Следващата област, към която НАТО ще изрази интерес, е политиката за развитие.

Проявява се, за съжаление, раздвоение на личността по отношение на политиката на сигурност. Нека сложим край на това. Нека гарантираме, че в срок от година ще съставим Бяла книга, която ще изясни каква политика на сигурност искаме в Европа.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, НАТО остава основен елемент на общата сигурност в Европа и същото се отнася и за моста, който тя изгражда с Америка. На срещата на високо равнище в Лисабон НАТО предефинира мястото си в основата на евроатлантическата архитектура за сигурност във връзка с новата си стратегическа концепция.

Моята роля като заместник-председател на делегацията на Парламента в Парламентарната асамблея на НАТО ме накара да се уверя, повече от всякога, колко важно е сътрудничеството между НАТО и ЕС. Изпълнен съм с възхищение от работата на войските на Международните сили за поддържане на сигурността на НАТО в Афганистан, но изразявам съжаление за липсата на участие от страна на някои наши съюзници с ограничения за военно участие, в ситуация, при която поражение или преждевременно отстъпление от страна на НАТО би имало неизмерими последици за сигурността на Запада и за трайния мир в региона – по-конкретно, дестабилизация на Пакистан. Дори по време на строги икономии, когато държавите-членки съкращават бюджетите си за отбрана, победата в Афганистан трябва да бъде наш приоритет.

Неотдавна бях в Косово, където видях с очите си ценната работа, която военните части на НАТО вършат в КФОР. Операцията на НАТО „Океански щит“ протича добре по бреговете на Сомалия в борба срещу пиратите, въпреки че има опасност да дублира работата на по-голямата мисия „Атaланта“ по линия на Общата политика на ЕС за сигурност и отбрана. Приветствам координацията между двете мисии.

Подкрепям и разширяването на НАТО, при което да бъдат включени Грузия и Украйна някой ден. Студената война свърши и заплахите, пред които сме изправени, са все по-асиметрични и глобални. Приветствам новия подход на НАТО да гледа по-мащабно, обхващайки области като кибернетичната сигурност и заплахите вследствие на изменението на климата и продоволствената сигурност, но основанието за съществуването на НАТО днес е толкова неоспоримо, колкото при създаването на организацията преди 61 години.

  Marisa Matias, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-жо председател, срещата на високо равнище на НАТО се проведе в Лисабон и искам да кажа няколко думи за това какво се случи в моята страна във връзка със срещата.

Португалските органи забраниха на европейски граждани влизане в страната поради една единствена причина: тези граждани носеха със себе си писмени материали, съдържащи критики към Алианса. Най-малкото, което можем да кажем за събитията в Португалия, е, че те са следствие на своеволен режим, на истинска полиция на мисълта. Режимът беше толкова специален, че накара португалското правителство да закупи екипировка за защита при размирици, на стойност 5 млн. евро, която дори не пристигна навреме за срещата. Това са приоритетите на правителство, което е изправено пред огромна социална криза.

В Европа, за която мечтаем, свободата на словото е сред основните ценности. Европа, за която мечтаем, не се огъва пред военни организации, които пишат историята си с кръв.

Резултатът от срещата на високо равнище на НАТО е легитимност на военната им намеса навсякъде по света. Друг резултат е, че Европейският съюз мина в подчинение на стратегията и интересите на Северна Америка. Трето, тази среща консолидира милитаризирането на достъпа до енергийни ресурси. И последно, военната отбрана въведе модел на развитие, който предизвиква нарушаване на екологичното равновесие и задълбочава социалната криза.

В резултат на това бих искала да кажа, г-жо председател, че по мое мнение след тази среща на високо равнище ние изгубихме демокрацията, изгубихме свободата, за да може някой да спечели чрез война.

  David Campbell Bannerman, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, благодаря Ви, че ме назовахте с пълното ми име. Смятам, че би следвало да отпразнуваме факта, че срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон подсили защитата на мира и демокрацията ни, в пряк контраст с Договора от Лисабон, който вече прави точно обратното. Но НАТО се изправя пред заплахата от жестоките съкращения, налагани върху Европейските въоръжени сили.

Това е много опасно. Непростимо е, че правителството на Обединеното кралство съкращава разходите под минималния праг от 2%, който е задължителен за всяка държава-членка на НАТО. Това е и една неоправдана икономия, защото разходите по отбрана осигуряват добри работни места. Днес британският самолет „Harrier“ е изваден от експлоатация. Този месец изгубихме преждевременно и самолетоносача „HMS Ark Royal“, а заедно с него и 6 000 отдадени служители.

Не може да се очаква САЩ да носят товара сами, а ние да допринасяме все по-малко. Не би следвало да си правим илюзии, че американците могат да се оттеглят от НАТО, както предупреди британският генерал Данат, и да ни оставят на окуражената руска мечка, която все още е в готовност да започне кибернетични атаки срещу Естония и системно проучва британската морска и въздушната отбрана – тревожно ехо от отминалата Студена война.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, на срещата на високо равнище на НАТО беше споменато едно историческо постижение. Въпреки че спорът между Германия и Франция относно ядреното разоръжаване беше уреден, факт е, че няма да можем да избегнем използването на ядрени оръжия в бъдеще. Това ще изложи държавите-членки на НАТО на опасност от изнудване от страна на Техеран или Пхенян. Свят без ядрени оръжия и дори без диктаторски режими ще си остане една илюзия, докато някои държави биват вземани на сериозно само когато се присъединят към редиците на потенциалните или реални ядрени сили в света.

Жалко е също, че на срещата беше избегната темата за това какво ще се случи в Близкия изток след планираното оттегляне на американските сили от Ирак, което е неприятна тема за Съединените щати. След внимателно разглеждане се оказа, че прекалено често цитираната тенденция за обрат във външната политика на Русия е просто хитър тактически ход. Имаше декларации за намерения, свързани с тероризма и кибернетичната война, а не истински концепции. По мое мнение, срещата на високо равнище на НАТО трудно може да се нарече успешна.

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra (PPE). – (ES) Г-жо председател, новата стратегическа концепция на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), която се очерта в Лисабон, беше създадена, първо, за да потърси начин за реагиране и приспособяване към нов контекст, с други думи премахването системата от блокади и края на Студената война. Второ, беше създадена, за да се приспособи към редица нови заплахи и особено към глобализацията и факта, че нашите армии нямат явни врагове, а враговете ни нямат армии.

Въз основа на тази нова стратегическа концепция и имайки предвид член 5 от Вашингтонския договор относно съвместното сътрудничество, има три аспекта, към които проявявам интерес.

Първо, как да се оформи стратегическия алианс с Европа: баронесо Аштън, бих искал да Ви попитам дали смятате, че Турция би следвало да вземе възможно най-голямо участие в действията и развиването на общата външна политика и политиката на сигурност.

Второ, относно ратификацията на Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (СТАРТ) от Конгреса на Съедините щати, смятате ли, че тази нова стратегическа концепция ще бъде засегната, ако не бъде ратифицирана?

Накрая, какво мислите по въпроса за противоракетния щит? Смятате ли, че това понятие по какъвто и да е начин компрометира целта за съкращаване на ядрения арсенал? Изглежда съществуват противоположни гледни точки по този въпрос сред държавите-членки.

  Roberto Gualtieri (S&D). – (IT) Г-жо председател, баронесо Аштън, уважаеми госпожи и господа, новата стратегическа концепция на НАТО съдържа важни положителни промени, които ще помогнат за посрещането на предизвикателствата на XXI век по начин, който да е съвместим с ценностите на Атлантическия пакт.

По-конкретно, приветстваме възраждането на стратегическото партньорство с Русия, ясната формулировка на целта: свят без ядрени оръжия, признаване на значимостта на по-силна европейска отбрана, препотвърждаване на принципа за обща отбрана и в същото време изявленията на НАТО, че не разглежда никоя страна като свой противник.

Все пак съществуват проблеми и противоречия, че това далеч не е нова концепция и единственото, което прави, е да отвлича внимание. Първо, няма ясна и недвусмислена ангажираност за премахването на тактически ядрени оръжия, които все още са разположени в Европа, въпреки че са стратегически анахронизъм и все по-неустойчиви в икономически план. Второ, ролята на Европейския съюз в стратегическата концепция е все още недостатъчна и има риск планираният граждански капацитет за управление на кризи безсмислено да дублира капацитета на Европейския съюз.

Ние сме наясно с политическите проблеми, които възпрепятстват по-ефикасното сътрудничество между ЕС и НАТО, но това не може да попречи на развиването на оперативна перспектива, взаимно допълване и полезни взаимодействия, които ще ни помогнат да постигнем амбициите си. Хеликоптерите, медицинската помощ и взривните вещества представляват значителна част от напредъка, но не са достатъчни, нуждаем се от визия и активна ангажираност и ви призоваваме, баронесо Аштън, да ги осъществите категорично и ясно.

  Kristiina Ojuland (ALDE). - (EN) Г-жо председател, Андерс Фог Расмусен, генералният секретар на НАТО, заяви, че срещата на високо равнище на Съвета НАТО-Русия, проведена в Лисабон, е дала исторически импулс за подобряване на отношенията между НАТО и Русия, което силно приветствам.

Въпреки че държавните и правителствените ръководители на Съвета НАТО-Русия постигнаха споразумение относно съвместната оценка на балистичната ракетна заплаха и взеха решение да възобновят сътрудничеството в областта на противоракетната отбрана, президентът Медведев обяви, че Русия ще вземе участие в планираната съвместна система за противоракетна отбрана само в качеството си на пълноправен партньор, който е включен в обмена на информация и в решаването на въпроси от всякакво естество.

Бих искала да посоча, че равностойните партньори трябва да поемат еднакви отговорности. Съществуват някои значителни различия между НАТО и Русия, когато определяме какво е сигурност. Докато под това понятие Русия разбира традиционните военни заплахи, НАТО, от друга страна, изтъква липсата на демокрация и нарушаването на правата на човека като заплаха за сигурността. За да може Русия да участва по-активно в съвместни проекти в рамките на НАТО, бих очаквала тя да интегрира и спазва демократичните принципи, правата на човека, гражданските свободи и принципите на правовата държава. За да изградят равностойно партньорство, НАТО и Русия ще трябва да бъдат поставени при равни условия по такива уместни въпроси.

  Franziska Katharina Brantner (Verts/ALE). - (EN) Г-жо председател, бих искала да приветствам баронеса Аштън. Чухме мнението й по други въпроси и смятам, че всички те са свързани помежду си. Сега би изглеждало странно да съм много конкретна, но бих искала да спомена по-нататъшното развитие на ОПСО в рамките на общо сътрудничество с НАТО. Смятам, че наистина се нуждаем външен преглед на случилото се до момента.

Вие споменахте, говорейки за правата на човека, че е време да се направи преглед и след това да се продължи напред. Смятам, че се нуждаем точно от това по отношение на нашите мисии до момента. Смятам, че имате възможност да започнете наново. Можете да погледнете назад и да получите външно експертно становище и цялостен преглед, за да определите кои наистина са приоритетите ни и от какви способности се нуждаем. Просто искам да спомена, че имаме приоритетни цели за 2020 г., но сега сме в края на 2010 г. и сме още далеч от изпълнението им, включително и на целите, засягащи гражданските въпроси. Въпросът е как следва да продължим напред и смятам, че би било добре да имаме изградена представа.

Второ, наистина Ви призовавам настоятелно да използвате поста за полезни взаимодействия, който, надявам се, ще бъде изграден при създаването на Европейската служба за външна дейност, за да се разширят гражданските способности за управление във вашата служба. Ние нямахме възможността да създадем тези нови постове, но поне трябва да ги използваме, за да укрепим тази област.

Накратко, последното, на което искам да се спра, е протичащото разискване по отношение на реакции при криза и бедствия. Смятам, че трябва да сме внимателни, за да запазим неутралността на хуманитарната помощ на ЕС, дори понякога да е трудно в кризисни области. Мисля, че това е важен въпрос.

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Г-жо председател, НАТО действително излезе в по-силна позиция след срещата на високо равнище в Лисабон. Член 5 беше съживен и не изключва възможността за поставяне на отбранителни средства срещу удари с балистична ракета. Разпоредбите на новата стратегия сега трябва да влязат в сила. Планът за действие по изграждането на трансатлантическата архитектура на отбрана трябва да бъде завършен не по-късно от средата на 2011 г. Това следва да бъде подкрепено и с финансови средства, включително от европейските партньори в НАТО. Подписването от Русия на новия договор СТАРТ не означава ограничения относно изграждането на противоракетна архитектура. В допълнение, сътрудничеството с Русия в тази област не трябва да означава отслабване на отбраната на централна Европа.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Както е заявено в заключението от срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон, НАТО се оказва военен алианс, ядрен военен алианс, решен да се намесва своевременно и мащабно във всички точки на света, по всяко време, под всякакъв претекст, твърдейки, че разполага с единен и стабилен набор от и политически и военни способности, с които може да се справи с всеки вид криза: преди, по време и след конфликти.

Като една тревожна световна заплаха НАТО заявява, че се влияе от развитията в политиката и сигурността и може да им повлияе извън собствените си граници и следователно ще вземе участие в подобряването на международната сигурност чрез партньорства с определени държави и други международни организации. Това твърдение разкрива две цели: от една страна, да се утвърди като вид ядро, от което произлизат отношения на зависимост, които позволяват присъствието й, както и натиск и намеса на нейните сили навсякъде по света. От друга страна, да благоприятства интервенционизма и сливането на въпросите на международната и вътрешна сигурност на държавите, като така цели да унищожи международното право, противопоставяйки се пряко на ролята на Организацията на обединените нации, чийто подход е насочен именно към въпроси, свързани с международната сигурност.

Ръководена от една от силите, Съединените щати, тя цели да укрепи своя европейски стълб, Европейския съюз, считан за единствен и най-важен партньор на НАТО. Така че НАТО приключи срещата в Лисабон в по-голям състав, по-силен, по-опасен, по-прикрит, но заплахата е значителна и реакцията на португалския народ се изрази в повече от тридесет хиляди души, излезли по улиците на Лисабон, протестиращи и настояващи за разформироването на организацията, за която се счита, че е толкова важна за запазването на мира.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, дори и ако при преговорите в Лисабон между представителите на държавите-членки на НАТО да са решени някои сериозни въпроси, отнасящи се до рискове, свързани със сигурността в днешния свят, то значимостта на някои от заключенията и решенията със сигурност ще окажат по-драматично въздействие върху настоящата политическа ситуация в света.

Новият предпазлив опит за сътрудничество между НАТО и Русия в развиването на система за противоракетна отбрана в Европа представлява именно такава промяна в политиката за сигурност, показваща, че и САЩ, и Европа могат да намерят нов силен партньор в лицето на Русия, която също може би осъзнава, че терористичните групи и военни режими, изградени въз основа на екстремистки идеологии, представляват най-голямата заплаха за мирния и достоен живот на цивилизованото демократично общество.

Г-жо Аштън, би било добре ако можехме да възприемем думите на президента Обама, когато той спомена, че гледа на Русия като на партньор, а не на враг, като един нов позитивен импулс в областта на икономическото сътрудничество. Във време, когато европейската промишленост се бори с проблемите си, свързани с недостатъчен пазар за продуктите си, отвореният и платежоспособен пазар в Руската федерация може да предложи възможности, от които да се възползват и двамата партньори – Русия и Европа – при решаване на вътрешните си икономически проблеми.

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-жо председател, какви ще са отговорностите на ЕС по отношение на сигурността и отбраната във връзка с новата стратегическа концепция, представена от НАТО? Министрите на отбраната от ЕС засегнаха слабо място. ЕС няма адекватен капацитет или способности. Финансовата криза и бюджетните ограничения обаче увеличават натиска в ЕС и НАТО за концентрация на военната сила. Термините „споделяне“ и „обединяване“ описват това, от което се нуждаем в момента. Веднага щом държавите-членки проучат какво е възможно да се направи, Европейската агенция по отбрана трябва да се превърне в основен обект на съвместното развиване на способности. В допълнение, Комисията трябва да разшири сътрудничеството си с Европейската агенция по отбрана и да включи проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, финансирани от ЕС. Споделяте ли виждането ми?

Тъй като нямах определено време за изказване по предходната точка, бих искал да задам въпрос относно насърчаването на демокрацията. Бих искал да разбера колко средства са изразходвани за инструмента за демокрация и права на човека, без съгласието на въпросните държави.

Бих искал да се изкажа и относно наблюдателите по време на избори. В тази област сме непоследователни и понякога дори проявяваме страх. След като част от Комисията и някои държави-членки настояваха за мисия от наблюдатели на изборите в Етиопия, а докладът, изготвен от оглавяващия мисията, не можа да бъде представен в Адис Абеба, в Брюксел всичко беше потулено. Това, което искам да знам, е: какво стана с публичния ви протест? Сега имате възможност да кажете нещо по въпроса.

  Ioan Mircea Paşcu (S&D). - (EN) Г-жо председател, действително и концепцията за новата стратегия, и декларацията от срещата на високо равнище шумно признават, че ЕС е важен и следователно крайно необходим партньор на Алианса. Настоящите международни предизвикателства, пред които са изправени НАТО и ЕС, едновременното им присъствие на безброй арени на действие и още повече засилващото се взаимно допълване между съответните им роли изискват отношенията между двете организации да бъдат укрепени.

В това отношение, имайки предвид и необходимото сътрудничество на арената на действие, както и, неизбежно, преразглеждането на договореностите „Берлин плюс“, двете организации очакват по-конкретни резултати от разговорите между заместник-председателя на Комисията/върховния представител и генералния секретар в съответствие с техните мандати и във връзка с това е време да се прояви въображение в намирането на правилния политически компромис, за да се позволи раздвижване на настоящия механичен застой, което ще позволи на двете организации да реализират истинския си потенциал за сътрудничество.

  Willy Meyer (GUE/NGL). – (ES) Г-жо председател, баронесо Аштън, Вие сте напълно наясно, че парламентарната група, която представлявам, е против съществуването на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО).

Моята група се обявява изцяло против съществуването й, като една от причините е, че не подкрепяме идеята някоя държава в света или група от държави, като например военния алианс НАТО, да е способна да използва сила, без да има конкретен мандат от Съвета за сигурност на ООН.

През 1999 г. на срещата на високо равнище във Вашингтон НАТО включи в стратегическата си концепция възможността за използване на сила без мандат от Съвета за сигурност. Това е стъпка назад и пряка атака над системата на международното право, чието създаване беше толкова трудно в периода след двете световни войни.

Следователно ние не сме съгласни с тази философия. Не я споделяме нито с НАТО, нито с която и да е държава, която има претенции да използва сила без този специален мандат.

Още повече че това има пряко въздействие върху реакцията на гражданите на проблеми, които пораждат несигурност: организираната престъпност, тероризма и т.н. Те никога не са били въпроси, чието решаване изисква военен отговор, а по-скоро изискват гражданска реакция чрез международната полицейска мрежа и съдебната мрежа. Така че не смятаме, че те изискват от военен отговор, нито пък от съответните рискове, свързани с природните ресурси и неконтролираната масова миграция. Това не са въпроси, изискващи военен отговор.

Най-честите причини за смърт в света са гладът и бедността – най-голямото оръжие за масово унищожаване – и военни сили като НАТО не могат да ги преборят.

  Jacek Saryusz-Wolski (PPE). - (EN) Г-жо председател, въпросът е дали сме доволни от резултата от срещата в Лисабон и моят отговор е доста противоречив. Резултатът е незадоволителен, въпреки че посоката му е правилна. Можеше ли да очакваме повече? Мисля, че да, но ако направите сравнение с това къде бяхме преди две, три или четири години, положението сега е много по-добро.

Ясно е, че има неизползван потенциал в отношенията между двете страни, но думите са повече от делата, а ние се нуждаем повече от дела, отколкото от думи. За момента усилено се говори за сближаване, но това са по-скоро декларации, отколкото конкретни стъпки.

В същото време се увеличава взаимното допълване между двете институции. Налице са определен експертен опит, както и способности от страна на Съюза. Съюзът е специалист предимно в „меката“ сила, докато НАТО залага повече на „твърдата“ военна сила, но и двете страни се развиват. ЕС измина дълъг път от Сен Мало, за да затвърди ролята си в областта на сигурността и отбраната, а НАТО на свой ред признава необходимостта да включи едно по-меко измерение в чисто военния си обхват на влияние и вече е взела съответните решения. Следователно и двете организации се приближават една до друга, а оттам се увеличава и взаимното допълване. Защо да не използваме това?

Камъчето, което преобръща колата, са отношенията между Турция и Кипър и нерешеният проблем с Кипър. Ролята на Европейския съюз е да поеме инициатива, да предложи на НАТО средства за по-тясно сътрудничество, да премине от думи към дела, като ще дам пример с неотдавна изпратено писмо от външните министри на Полша, Германия и Франция, на което лейди Аштън действително реагира, което е добро начало в правилната посока.

По-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО чрез политическа воля от двете страни и укрепване на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), но има също роля за в столиците на държавите-членки на НАТО и на Европейския съюз, както и работа, която трябва да се свърши в тях.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-жо председател, това, което съдържа стратегическата концепция на НАТО, приета в Лисабон, по отношение на доктрината за ядрено сдържане, е старо, а не ново. Алиансът реши да задържи ядрените оръжия като крайна мярка за разубеждение. Иронията е, че това противоречи на призивите на президента Обама за свят без ядрени оръжия и разоръжаването, обещано по време на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

Алиансът следва да даде пример, но това няма да спре разпространението на ядрени оръжия, а напротив – за съжаление, ще го насърчи. И по време на финансова криза това ще отклони средства, които са необходими за справяне с други заплахи, пред които се изправяме. За какво са ни ядрени бомби срещу тероризъм, чийто адрес и подател не знаем, срещу пиратството в Индийския океан, срещу организираната престъпност, срещу кибернетични атаки или химически и биологични атаки?

Съветът на Европейския съюз публикува изявление тази седмица относно необходимостта от увеличаване на усилията срещу разпространението на ядрени оръжия. Г-жо Аштън, как смятате да използвате това в рамките на НАТО, където 21 от 28 държави-членки са и членове на Европейския съюз? И какво имате да споделите с двете ядрени сили, които са членове на Европейския съюз и които най-остро се противопоставиха на опитите за промяна от стратегическия съвет на НАТО във връзка с този екзистенциален за цялото човечество въпрос?

  Takis Hadjigeorgiou (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, баронесо Аштън, смятам, че живеем в абсурден свят и вие сте избрани да играете роля в него, за да смекчите безразсъдството и абсурда. Както всички отбелязват, войната в Афганистан струва над триста милиарда щатски долара. Разходите за премахване на бедността в Афганистан се равнява на разходите за 5-дневна война. Разходите по операциите само за седмица биха били достатъчни за нормалното функциониране на шест хиляди училища. Същите суми биха били достатъчни за построяването на тридесет хиляди болници. Пресметнете сами и ще се убедите. Говоря за болници, които струват по десет милиона долара всяка.

Нуждаем ли се от повече информация, за да разберем, че живеем в абсурден свят? Ако разделим тези пари между всички семейства в Европа, живеещи под прага на бедността, ще стигнат за всяко семейство. Представяте ли си? Двадесет хиляди триста петдесет и пет евро за всяко от двадесет и седемте милиона семейства.

Докъде води този абсурден път? Води до НАТО. Ето защо призовавам баронеса Аштън, която има водеща позиция в Европейския съюз, да поеме ролята на катализатор, за да може тази организация да се разформирова отвътре.

  Arnaud Danjean (PPE). – (FR) Г-жо председател, баронесо Аштън, споделям Вашето мнение за срещата на високо равнище в Лисабон, която завърши с нова стратегическа концепция, която като цяло е задоволителна. Независимо от това обаче, следва съвсем честно да признаем, че слабото място на този текст са, с оглед на потенциала на това стратегическо партньорство, отношенията между Европейския съюз и НАТО, които следва да са далеч по амбициозни.

Вие съвсем правилно отбелязахте успехите и напредъка в развитието на способности. Очевидно отбелязахте успех в случая с Афганистан, където успяваме да постигнем компромиси на място. Незадоволително е обаче, че не водим структурен политически диалог с НАТО, като изключим единичния случай с Босна. Всички сме наясно, че проблемът е с Турция. Ще трябва да се захванем с него сериозно, като без съмнение трябва да подходим прагматично, и се надявам, че усилията, които полагате с генералния секретар Расмусен, ще доведат до резултати.

Накратко искам да кажа, че проблемът с дублирането често се извежда на преден план, за да подчертае слабите страни на Европейския съюз и да ограничи стремежите му да бъде амбициозен. Това е един фалшиво създаден проблем, тъй като няма две армии в нашите държави-членки: на НАТО и на Европейския съюз. Всяка държава има свои въоръжени сили и тя може сама да избере дали да развее над войските си знамето на НАТО или това на Европейския съюз. Нека спрем с разпространението на тези тревожни слухове за дублиране.

Бих искал да се изкажа и относно взаимното допълване: то е важно и трябва да се прилага по интелигентен начин. Не бих искал взаимното допълване да стане императив, като Европейския съюз се превърне в Червения кръст на това което биха представлявали въоръжените сили на НАТО. Европейският съюз трябва да запази военните си способности, да се придържа към военните си амбиции и да запази амбицията си в областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) както е посочено в тристранното писмо, изготвено от Франция, Германия и Полша.

  Teresa Riera Madurell (S&D). – (ES) Г-жо председател, срещата на високо равнище в Лисабон със сигурност спомогна за модернизирането на Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) и за приспособяването й към новите предизвикателства в областта на сигурността.

Трябва да приветстваме факта, че новата стратегическа концепция включва нови предизвикателства като тероризма, борбата срещу разпространението на ядрени оръжия за масово унищожаване, кибернетичната отбрана и енергийната сигурност.

Трябва да се приветства и това, че новата концепция подчертава нуждата от укрепване на стратегическите отношения между НАТО и Европейския съюз. Трябва да се направи ясно разделение на задачите, за да има ефикасност и за да не се дублират усилия във време на криза.

Договорът от Лисабон беше стъпка напред в областта на общата политика за сигурност и отбрана, която сега трябва да консолидираме. Целта е ясна: Европейският съюз трябва да е в състояние да мобилизира необходимия граждански и военен капацитет, за да може да изпълни международните си задължения, а общата политика за сигурност и отбрана би следвало да допринесе в значителна степен за атлантическата сигурност.

Не е ясно обаче как ще бъде организирано сътрудничеството с Алианса, за да бъде то наистина ефикасно. Баронесо Аштън, ако можете да кажете нещо по този въпрос, ще бъде от огромно значение.

  Krzysztof Lisek (PPE). – (PL) Г-жо председател, г-жо Аштън, всъщност въпросът ми беше повдигнат по време на обсъждането, а той е: защо в Европейския парламент, институция на ЕС, обсъждаме срещата на високо равнище на НАТО. Отговорът е очевиден. Повечето държави-членки на Европейския съюз са членове на НАТО следователно Европейският съюз, това сме ние, и в повечето случаи НАТО също сме ние.

Би следвало да се отбележи, че за НАТО развитието на сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО беше една от най-важните теми, обсъждани по време на срещата на високо равнище в Лисабон. Решенията от срещата на високо равнище на НАТО и декларациите, например на президента на Съединените щати, потвърждават, че НАТО не се противопоставя на общата политика за сигурност и отбрана, а по-скоро се опитва да намери форма на сътрудничество, която да е благоприятна и за двете институции. Следователно ние също трябва да се опитаме да си сътрудничим и работим заедно вместо да се впускаме в безсмислени състезания и скъпоструващо дублиране на структури, особено в настоящия момент на финансова криза. Надявам се, че решенията, взети на срещата на високо равнище на НАТО, и писмото от министрите на външните работи на Франция, Германия и Полша, което беше споменато, ще убедят нас в Европейския съюз да започнем сериозен дебат по въпросите на общата политика за сигурност и отбрана.

Полша – аз съм член на Парламента от Полша – със сигурност ще Ви подкрепи, г-жо Аштън, в тази задача по време на полското председателство. Трябва да се възползваме от механизмите и възможностите, които ни предоставя Договорът от Лисабон. Това е огромно предизвикателство за нас. Накрая, бих искал да кажа, че приветствам декларацията на НАТО за откритост за сътрудничеството с Русия, декларация, която подчертава и готовността на НАТО да бъде отворена за нови членове като Грузия например.

  Kyriakos Mavronikolas (S&D). - (EN) Г-жо председател, Европейският съюз е уникален и важен партньор за НАТО. Както е записано в документ на новата стратегическа концепция, НАТО и Европейският съюз могат и следва да играят взаимно допълващи се и взаимно укрепващи роли в поддържането на международен мир и сигурност.

Един активен и ефикасен Европейски съюз допринася за цялостната сигурност в Евроатлантическия регион. Следователно би следвало да се развият по-благоприятни обстоятелства чрез укрепване на стратегическото партньорство в духа на пълна взаимна откритост, прозрачност, взаимно допълване и зачитане на автономията и институционалната цялост на двете организации.

Трябва да отбележим и че тясното сътрудничество между ЕС и НАТО е от жизненоважно значение и следва да се развива без предубеденост по отношение на независимостта във вземането на решения и с дължимото зачитане на ядрения статут на някои държави-членки на ЕС.

  Ernst Strasser (PPE). – (DE) Г-жо председател, баронесо Аштън, уважаеми госпожи и господа, срещата на високо равнище на НАТО отбеляза напредък. Добре е, че се обсъжда тук. Нови стратегически елементи като гражданско управление на кризи и кибернетична отбрана са стъпки в правилната посока. По-конкретно, за малки, неутрални държави като Австрия укрепването на стратегическото партньорство между НАТО и Европейския съюз има решаващо значение. Развитието на военен капацитет чрез увеличаване на полезните взаимодействия, намаляване на дублирането и подобряване на сътрудничеството в областта на въоръжаването ще е от полза за всеки, но особено за малките държави-членки.

Има много, което по-конкретно ние трябва да свършим. Европа трябва да си определи домашна работа и да се увери, че тя ще е свършена. Инициативата на министрите на външните работи на Франция, Германия и Полша представлява стъпка в правилната посока. В средносрочен план се нуждаем от европейска архитектура на отбрана, която да насърчава военното сътрудничество между държавите-членки на ЕС, което обединява гражданското и военно сътрудничество между ЕС, ООН и НАТО и което постепенно ще доведе до развитието на европейски структури за отбрана. Нашата цел трябва да бъде да се превърнем във важен глобален партньор в областта на сигурността. Трябва да работим върху това.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, срещата на високо равнище в Лисабон очерта нова перспектива на стратегията за сигурност на Алианса. В практическо отношение бяха постигнати три основни цели: приета беше новата стратегическа концепция, разработен беше нов подход за Афганистан, да не споменаваме факта, че беше даден нов тласък на отношенията с Руската федерация.

Смятам, че най-важният резултат беше интеграцията на противоракетния щит в новата стратегическа концепция Румъния подкрепя изграждането на щита от срещата на високо равнище в Букурещ през 2008 г. Това показва, че моята страна има подходяща визия и ще допринесе значително за прилагането на отбранителната система. В същото време Румъния подкрепя политиката на отворени врати, насочена специално към укрепването на отношенията на НАТО с Грузия и Украйна.

Приветствам също факта, че НАТО препотвърди стратегическата значимост на Черноморския регион, имайки предвид рисковете, свързани със сигурността, които преобладават в този регион. Конкретно те засягат нерешените конфликти в Транснистрия и Грузия. Във връзка с това смятам, че Алиансът трябва да поддържа единна позиция относно съобщенията към Русия. Руската федерация трябва да докаже чрез дела заявените добри намерения, тъй като носи солидна отговорност на източната граница на Румъния и НАТО. Трябва да подчертая, че в резултат на приетата политическа декларация НАТО пое своя ангажимент, свързан с териториалната цялост на Република Молдова и Грузия.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-жо председател, историческата среща на високо равнище на НАТО в Лисабон беше повратна точка за бъдещето на Алианса. Двадесет и осем съюзници взеха важни решения, приеха нова доктрина за отбраната, поставиха основи за по-тясно сътрудничество с Русия, изясниха въпроса с противоракетния щит, одобри план за действие относно Афганистан и потвърди значимостта на сътрудничеството с Европейския съюз.

Но това е общата и оптимистична гледна точка. Не следва да забравяме, че вследствие на консенсус тези текстове представляват нещо като най-малък общ знаменател на позиции и гледни точки. Всички знаем, че в среда след периода на Студената война съществуват несъответствия и различни степени на възприемане на заплаха. Държавите от източна Европа имат различни позиции относно отношенията с Русия и Турция възприема по различен начин ядрената програма на Иран. Знаем също, че Анкара поведе дипломатическа война, за да предотврати препратка към този въпрос в текста от Лисабон. Анкара също така има различен подход към сътрудничеството в областта на общата политика за сигурност и отбрана, защото иска да изключи сътрудничество с един европейски партньор и държава-членка на Съюза. Всичко това прави ролята на общата политика за сигурност и отбрана дори още по-важна по отношение, разбира се, на сътрудничеството между Европа и НАТО.

Ето защо считам, че Европейският съюз трябва да се възползва изцяло от новите възможности, които ни се предлагат вследствие на Договора от Лисабон, като запазва независими правомощия за вземане на решения. Трябва да работим за подобряване на международния авторитет на Съюза и да засилим международното присъствие. Нуждаем се от по-силна Европа, за да имаме и по-здрав Алианс.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-жо председател, съгласна съм с върховния представител относно срещата на високо равнище в Лисабон. Тя наистина беше повратна точка и важен момент. Трансатлантическите отношения са ключът към сигурността и успешното развитие в света, но от друга страна, Европейският съюз трябва, където е необходимо, да има свой собствен глас и собствени структури. Съкращаването на разходи, споменато по-рано, ще е следствие на това сътрудничество както на ниво оборудване, така и на ниво граждански решения, без да е нужно да се променя Алиансът НАТО. Европа трябва да има своя система за отбрана и сигурност и свой собствен глас, защото само тогава ще може да се изправи пред проблеми като този за Турция или други проблеми, свързани с членки на НАТО или държави, които не са членки и предприемат друг подход към Русия. Освен това не смятам, че въпросът с Русия е толкова труден. Мисля, че това е въпрос, с който Европа като цяло може да се справи, паралелно с действията на американската страна по въпроса. Може би Европа може да се справи дори по-ефикасно.

  Tunne Kelam (PPE). - (EN) Г-жо председател, на разширяването на НАТО може да се погледне като една наистина успешно събитие в периода след края на Студената война. Инерцията на този процес обаче отслабва. НАТО остава доста колеблива относно приемането на Грузия и Македония. Военният принос тревожно намаля. Много малко от членовете на НАТО изпълняват основния критерий за 2%, заделени за разходи за отбрана, а Алиансът не е провеждал сериозни военни учения повече от десетилетие. Последното голямо учение, което да докаже, че САЩ биха могли да разположат бързо военни части в Европа, се проведе преди 17 години. Да, вярно е, че Съветският съюз се разпадна. Но авторитетът и потенциалът на НАТО все още зависят от военната мощ на САЩ. От жизненоважно значение е военните институции на НАТО да останат добре интегрирани и военнокомандващите от Америка и Европа да имат възможност за съвместна практика.

Само при условия на много по-тясно и по-решително трансатлантическо сътрудничество ЕС и НАТО ще могат през следващото десетилетие да определят демократичен международен дневен ред срещу предизвикателствата на многостранния свят.

Бих искал да изкажа мнение и относно заключенията на Съвета НАТО-Русия. Той призова за едно модернизирано партньорство, основано на взаимно доверие, прозрачност и предвидимост. На това може да се гледа като деклариране на добра воля. Знаем обаче, че военната доктрина на Русия все още възприема разширяването на НАТО в съседните на Русия държави като вид агресия и оправдава превантивните военни удари и кацания в чужди територии.

Големите военни учения през есента на 2009 г. в Северозападна Русия, в близост до територията на балтийскиите държави бяха подготовка за инвазията на тези страни като контраатака вероятно срещу действията на НАТО. Положителното в случая е, че балтийските държави най-накрая приеха стратегическите планове на НАТО за отбраната им, както е видно от разкритията на „Уикилийкс“.

Русия нахлу в Грузия и две от автономните й територии на практика бяха анексирани. Съвсем неотдавна руски ракети бяха разположени в тези отцепени територии и Русия продължава да провежда масивен шпионаж във всички западни държави. Когато шпионите биват разкрити, Западът се чувства неловко, но не и Русия, където награждават открито шпионите си с най-високи държавни отличия.

Следователно настояването от страна на Русия за равнопоставеност в отношенията с НАТО и за вид съвместно вземане на решения е прибързано и носи риск от възможно налагане на вето от страна на Русия върху решенията и по-нататъшното разширяване на НАТО.

  Katarína Neveďalová (S&D). – (SK) Г-жо председател, на срещата на високо равнище в Лисабон НАТО затвърди ролята си на гарант за сигурността в Евроатлантическия регион и също призна новите предизвикателства, пред които трябва да се изправи.

Най-доброто средство за изпълнение на тази роля е създаването на широка мрежа от стратегически партньорства с държави или международни организации. Следователно НАТО трябва да има готовност да влезе в политически диалог с всеки потенциален партньор, с който споделяме общи усилия за поддържането на мира и сигурността в международните отношения.

Според мен ключовото стратегическо партньорство е сътрудничеството с Русия, с която НАТО трябва да укрепи практическото си сътрудничество, за да може да се изправи пред съвременните заплахи като международен тероризъм, пиратство, трафик на хора и наркотици. НАТО се нуждае от достатъчен финансов, военен и човешки ресурс, за да може да изпълни мисията си. Необходимо е обаче тези ресурси да се използват по възможно най-ефективен начин и основно за опазване на мира.

  Ivo Vajgl (ALDE). - (SL) Г-жо председател, доволен съм, че получих думата преди г-н Goerens, колегата от Люксембург, тъй като в противен случай това щеше да подкопае основното ми съображение, а именно, че хората, които говорим тук през последния половин час, сме основно колеги от Югоизточна Европа. Това следва да ви покаже, че за нас въпросите на сигурността, НАТО и отношенията между ЕС и НАТО имат малко по-голямо значение, отколкото за останалите държави.

Точно поради тази причина бих искал да кажа на онези, които са присъствали на срещата на високо равнище в Лисабон, че са изпуснали възможността да си съставят по-ясна, по-принципна и решителна позиция относно желанията на две държави в Югоизточна Европа, а именно Македония и Босна и Херцеговина, да засилят сигурността си, като се присъединят към поне една организация – ЕС или НАТО.

Когато ние в Словения бяхме близо до присъединяването си към двете институции, си казахме, че която и да е от двете ще е от полза. НАТО има възможност за поправяне на грешките на Европейския съюз. Смятам, че трябва да вземем това предвид.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-жо председател, благодаря Ви много за възможността да се изкажа. Обсъждането днес е за сътрудничеството между НАТО и Съюза. Г-жа Аштън ни представи положителна оценка, но бих искал да кажа, че според мен това е една много преувеличена оценка. Моите колеги от Полша, г-н Saryusz-Wolski и г-н Lisek, вече се изказаха и искам да ясно заявя, че споделям тяхната оценка.

Това е само началото и е началото на много дълъг път. Във връзка с това бих искал да насоча вниманието към три прагматични аспекта, при които наблюдаваме общ напредък. Първата област засяга планирането на обща отбрана на НАТО и Европейския съюз – ясно е, че в тази област има още какво да се направи. Втората област засяга сътрудничеството между разузнавателните служби – тук също може да се постигне напредък. На последно място е въпросът, свързан с работата на бойните групи – въпросът е дали към настоящия момент те дават добавена стойност.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-жо председател, бих искал да отправя на баронеса Аштън въпрос за отбраната на Европа и също за НАТО.

Договорът от Лисабон позволява на държавите-членки на Европейския съюз да си сътрудничат по-тясно по въпросите на отбраната, ако разбира се го желаят. Това се нарича „структурирано сътрудничество“ или „разширено сътрудничество“, без да има значение кой термин се използва.

Може ли баронеса Аштън да ми каже дали сътрудничество от този вид вече е било обмисляно от група държави и ако е така, където е възможно, можете ли да ми съобщите критериите, които трябва да бъдат изпълнени за едно такова сътрудничество?

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, благодаря отново на всички, които допринесоха за провеждането на това толкова обширно разискване. Ще се опитам, ако ми позволите, да подбера някои от ключовите въпроси, които бяха повдигнати, и поне ще започна да ви отговарям на тях.

Първото, което бих искала да кажа, е, че съм ангажирана с това да открия начини за напредък в отношенията между Европейския съюз и НАТО, но не подценявам политическите въпроси, които са в същината на проблема. Моята цел е да открия практични и прагматични начини, чрез които увеличеното сътрудничество може да бъде от помощ за хората ни по места. Постоянно мисля за хората, намиращи се на арената на действия и които изпълняват операции, когато търся начини за съвместно сътрудничество. Правя това обаче с мисълта, че Турция има много важна роля и че представлявам 27 държави-членки и работя в тясно сътрудничество с държавите-членки, които са най-заинтересовани и повлияни от належащите въпроси.

Напредваме в опитите си да постигнем това възможно най-бързо. Не подценявам обаче предизвикателствата и винаги търся и се интересувам от идеи относно това как можем да го постигнем.

Съгласна съм, че бихме желали също така да разглеждаме внимателно нашите действия и да сме сигурни, че те са взаимно допълващи се и не дублират други дейности. Всъщност областите, в които работим, действително са взаимно допълващи се. Беше даден пример с „Океански щит“ по бреговете на Сомалия и с работата, която вършим във връзка с операция „Аталанта“.

Уважаемите колеги, които са посещавали района, знаят, че това е огромно водно пространство, където има много възможности за развиване на взаимно допълващи се дейности и не съществува почти никакъв риск за дублиране и службите работят много добре заедно. Командващият операция „Аталанта“ г-н Хоус е разговарял с министрите на отбраната, като отбеляза именно, че действително има много добра комуникация, но и много работа, която може да се свърши задоволително в сътрудничество.

Г-н Gahler повдигна няколко въпроса, които не бяха свързани с това разискване и бих искала само да му предложа да ми изпрати кратка бележка относно въпросите си и с удоволствие ще му отговоря, но не бих желала да отнемам от парламентарното време тази вечер за отговор на въпроси, които не са включени в самото разискване.

Относно въпросите за противоракетната отбрана, доколкото мога да преценя, беше постигнато равновесие по време на преговорите за нова стратегическа концепция на НАТО между въпросите, свързани с противоракетната отбрана и ядрената позиция на НАТО. Ясно е, че НАТО ще иска да запази системата си за ядрено сдържане, като това ще е съчетано със собствената цел на НАТО за свят без ядрени оръжия.

Това е подходът, който избираме към настоящия момент, но, разбира се, не участваме във всички аспекти от работата на НАТО поради същите причини, които са напълно ясни на колегите в Парламента. Например не участвахме на срещите на Съвета НАТО-Русия, така че няма как да коментирам какво се е случило на тях, а мога само да се изкажа, както и направих, по въпросите, повдигнати впоследствие.

По отношение на СТАРТ, напредъкът, който наблюдаваме между Съединените щати и Русия в областта на демилитаризацията, трябва да се приветства и считам, че това ще постави основите за по-добро сътрудничество с НАТО, което беше една от целите, които главният секретар си беше поставил.

Накрая, относно структурираното сътрудничество: ще се осъществи ли, какво се прави по въпроса? Действително се очаква държавите-членки да излязат с предложения. Вече има примери, в които държави-членки като Обединеното кралство и Франция или като писмото, което получих от групата на Ваймарския триъгълник, които търсят начини да разширят сътрудничеството помежду си, отчасти и чрез Европейската агенция за отбрана, където имаме възможността да изпробваме и развиваме по подходящ начин полезните взаимодействия.

Надявам се и очаквам да видя повече по този въпрос в бъдеще. Очакванията ми са конкретно свързани със смяната на ротационното председателство, особено що се отнася до Полша, която изрази желание да се съсредоточи върху въпросите на сигурността. Няма примери, които да представя на уважаемите колеги относно възможност за присъединяване към група за засилено сътрудничество, но се надявам, че ще се появят нови цели, които да увеличат възможностите да използваме, по време на икономическа криза, ресурсите си по най-ефикасния начин.

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

  Ágnes Hankiss (PPE), в писмена форма. – (HU) По време на срещата на министрите на държавите-членки на НАТО през октомври 2008 г. генерал Джон Крадок, главнокомандващ силите на НАТО в Европа, заяви, че военните действия на Русия в Грузия са предизвикали НАТО да ревизира основната си предпоставка относно сигурността на своите държави-членки. Това все още ли е валидно становище след провеждането на срещата на високо равнище в Лисабон? Споразумението с Русия е целесъобразна политическа стъпка, която може да послужи за засилване на сигурността ни. Това обаче неизбежно повдига също редица сериозни морални и стратегически въпроси. Възнамерява ли НАТО да направи отстъпки в името на сътрудничеството по отношение на насърчаването и защитата на демократичните идеи, на които се основава Евроатлантическия алианс и които са в остро противоречие по няколко точки с концепцията на Русия за това какво е демокрация?

Вероятно не е необходимо да припомням отделно сплашването и малтретирането на хора и неясните подробности около смъртта на журналисти и адвокати в Русия. Би било трудно да не изтълкуваме като жест на провокация и неотдавнашната номинация за Нобелова награда за мир от страна на Русия на Джулиан Асандж, създател на „Уикилийкс“. Ще намали ли шансовете на други държави да се присъединят към НАТО, ако Русия не одобрява бъдещото членство? Пред нас стои въпросът дали лидерите на НАТО взимат предвид уязвимостта на някои държави-членки, както и техните открити и нерешени до момента въпроси с Русия. Историческият път към установяване на мир и разбирателство трябва да се приветства на всяка цена. Трябва обаче категорично да признаем историческата отговорност на НАТО във връзка с легитимирането на една огромна сила вследствие на споразумението, сключено относно програмата за противоракетна отбрана, и въпросът на какво твърдо ще се противопостави, отстоявайки общите ни европейски ценности.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Срещата на високо равнище на НАТО, провела се в Лисабон, сложи край на стратегическата концепция за сигурност, която беше в сила от Студената война насам. Прилагането на тази нова стратегия за сигурност представлява преминаване от традиционната отбрана на държавите-членки на Атлантическия алианс към концепция за глобална сигурност през XXI век.

Предизвикателствата, на които поставя акцент новата стратегическа концепция за сигурност, включват тясно сътрудничество с различни международни институции, правителствени и неправителствени, разширяване на партньорствата, особено с Русия. В допълнение към създаването на политически канали, операционните въпроси, свързани с възможностите и структурата на НАТО, са адаптирани към новите глобални заплахи. Важно е да подчертаем приетия от НАТО план за преход на мисията в Афганистан, а целта е афганистанските органи да поемат водеща роля във връзка с решаването на въпросите на националната сигурност. Считам, че тази нова стратегическа визия, която очертава насоки, на които би следвало да се основават международните отношения между държавите-членки, е от изключително значение.

  Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EN) За първи път от втората световна война насам Русия е поканена да се присъедини към усилията за изграждане на общ противоракетен щит, нещо, което може да се нарече крайъгълен камък в историята на Алианса. Остава да разберем отговора на Русия, а и реално има потенциал за сътрудничество със САЩ, като и двете държави трябва да седнат на масата за преговори и да са готови да се ангажират с конкретни действия. Освен това проектът се нуждае от европейско финансиране и това определено няма да е лесно, като се имат предвид съкращенията на средствата за отбрана в Европа.

Накрая, Афганистан се очертава като големия тест за НАТО през следващите две години. САЩ реагираха бързо, за да уверят Русия, че ракетите всъщност не са насочени към тях. Беше от решаващо значение САЩ да не дразни Русия и те го доказаха, като поканиха Русия да вземе участие в плана за противоракетен щит. Второ, САЩ прояви благоразумието да не споменава Иран или, за да сме по-точни, изпълни желанието на Турция, която заплаши да се оттегли, ако съседката й, Иран, бъде спомената. Проблемът е, че само 21 от 27 държави-членки са членки на НАТО, което представлява заплаха за развитието на европейската отбрана.

18. Положението в Кот д'Ивоар (разискване)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е изявление на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност: Положението в Кот д'Ивоар.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, положението в Кот д'Ивоар е много опасно, тъй като животът на хората в Кот д'Ивоар е застрашен – както живота на местните жители, така и на много европейци, които живеят и работят в страната.

Считам, че важни въпроси са поставени на карта – не само ролята, която Кот д'Ивоар играе в Африка, но и огромната работа, извършена от международната общност през последните 10 години в подкрепа на справянето с кризата и за укрепване на стабилността. Президентските избори се очакват от няколко години. Всъщност изборите можаха да се проведат най-после благодарение на народа на Кот д'Ивоар, на работата на ООН с помощта на международната общност и най-вече на Европейския съюз и на посредника, президента на Буркина Фасо, Блез Компаоре.

Всички кандидати се бяха договорили предварително за основните правила на изборите. Те отреждаха специална роля за специалния представител на генералния секретар на ООН, г-н Choi, при удостоверяването на резултатите от изборите. Европейска мисия за наблюдаване на изборите, водена от г-н Cristian Preda, член на ЕП, беше изпратена в страната. Благодаря му за свършената работата и мисля, че ще направи кратко изявление. Заключението на мисията е, че изборите са проведени в демократични условия. Искрено благодаря и поздравявам г-н Preda и екипа му за смелостта и за отличната им работа, извършена при трудни обстоятелства.

Резултатите бяха обявени от Независимата избирателна комисия и удостоверени от специалния представител на генералния секретар на ООН. Председателят Барозу и аз бяхме сред първите, които поздравиха президента Уатара за победата му. Международната общност беше единодушна при признаването му. Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и Африканският съюз бяха напълно ясни в своето послание. Г-н Утара е законният президент на Кот д'Ивоар. На 3 декември парламентарната асамблея АКТБ-ЕС беше също така недвусмислена в декларацията си.

Призоваваме политическите сили в Кот д'Ивоар да зачетат резултата от изборите, да покажат отговорно отношение и да се въздържат от насилие. Всички усилия сега следва да се насочат към постигането на мирно предаване на властта. Резолюциите на ООН предвиждат целенасочени мерки против онези, които възпрепятстват мирния преход и изборите.

Африканските органи вече приложиха санкции срещу Кот д'Ивоар. ЕС е готов да поеме отговорностите си във връзка с целенасочените мерки и ясно декларирахме това тази седмица в Съвета с министрите на външните работи на ЕС, но сме готови и да предприемем мерки в подкрепа на законно избраните органи.

Развитието на ситуацията в Кот д'Ивоар се следи отблизо от много от участниците в процеса и от общественото мнение, особено в Африка и в съседните държави, много от които са също в процес на възстановяване след конфликти и преживяват труден преход към демокрация. Разрешаването от настоящата конституционна криза в Кот д'Ивоар ще изпрати ясен сигнал към всички сили на африканския континент, както към поддръжниците на демокрацията, така и към нейните противници.

Отговорът на Европейския съюз на тази криза е жизненоважен. Ролята ни на един от главните участници в международната общност ще се засили и доверието към нас като водеща демократична сила ще укрепне, ако нашите действия допринесат за мирното предаване на властта в съответствие с волята на народа на Кот д'Ивоар, ясно изразена по време на свободни и честни избори.

  Cristian Dan Preda, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, уважаемо г-жо Аштън, действително бях начело на мисията на Европейския съюз за наблюдение на изборите в Кот д'Ивоар.

В началото ще спомена смелостта и ангажираността на наблюдателите от 26 държави, повече от 100 души, 120 наблюдатели, които бяха там, на място, и които свършиха прекрасна работа. Те отбелязаха преди всичко, че гражданите на Кот д'Ивоар от почти всички страни казваха: „Уморени сме“. Това беше ключовата дума, множеството гласове, което всъщност означаваше, че изборите се очакваха като завършек на една политическа криза. Всички искаха това да приключи с изборите.

Има едно изключение, напускащият длъжността президент, г-н Гбагбо, който отказа да предаде властта и си осигури ресурси, за да предотврати приключването на кризата, като учреди конституционен съвет от поддръжници, който твърде лесно анулира благоприятните за опонента му резултати. Това означава, че днес, вместо спокойствие и изход от кризата, имаме още по-сложна криза с много критичен баланс и начало на конфронтация.

Освен това искам да кажа, че сега вече е много трудно да се избегне конфронтацията. Просто погледнете какво се случи с гласуването в казармите на първия и на втория тур. За съжаление сме изправени пред една изключително деликатна ситуация.

Не бих искал да завърша, без да изразя благодарността си към баронеса Аштън за ангажирането й с разрешаването на този проблем.

Искам да й задам един въпрос, тъй като научих, че Съветът е обявил, че скоро ще бъдат приети ограничителни мерки: знае ли се кога ще бъдат приети подобни мерки?

  Véronique De Keyser, от името на групата S&D. – (FR) Г-жо председател, първо искам да поздравя колегата г-н Preda и неговия екип за забележителната работа, която са извършили. Искам също така да поздравя и баронеса Аштън, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, за проявената от нея решимост заедно с международната общност при наблюдаването на тези избори. За онези от нас, които са изцяло ангажирани с мисии за наблюдение на избори, които са изключителен инструмент за насърчаване на демокрацията в една държава, фактът, че наблюдавахме такава бърза реакция след опита незаконно да се присвои резултатът от изборите, стопли сърцата ни и се надяваме да има също такава реакция в подобни случаи, ако някога, уви, ситуацията го изисква.

Също така искам да подчертая, че президентът Уатара (както често са ми казвали) не е кандидатът на Европа. Цялата международна общност се мобилизира, което само по себе си е изключителен акт: Африканският съюз, Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), ООН, Европа и т.н. в един глас, което е историческо постижение.

По въпроса за желанието на г-н Уатара да изпрати бунтовниците си на улицата, разбира се, доста съм по-обезпокоена, защото не виждам мирно решение на улицата при наличието на противоборстващи страни. Ще спомена един документ, който в момента се подготвя в държавите от АКТБ и който вече беше обсъждан в Киншаса на последната среща на АКТБ, на която някои от нас присъстваха. Неговото заглавие е удивително: „Предизвикателства пред бъдещето на демокрацията и зачитане на конституционния ред”. Един представител от Африка и един от Европа отговарят за неговото изготвяне. Има много правни моменти в текста и три страници са посветени на поделянето на властта, ако някоя от страните се опита да вземе властта по незаконен начин. Тези три страници със съвети описват стъпките, които трябва да се следват, за да не се превърне положението в кървава баня. Сигурно не на улицата, а чрез преговори, целящи установяването на някаква форма на споделяне на властта, е възможно кървавата баня да бъде избегната. Първо, естествено, трябва да се окаже натиск, за да се гарантира, че победителят ще бъде признат.

Съветвам ви да прочетете този документ. Той е много поучителен и ми показа, че макар африканската политическа култура да не знае много за демокрацията, със сигурност знае много за това как се преговаря.

  Marielle De Sarnez, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, само преди няколко часа привържениците на Утара достигнаха сградата на правителството и на радиото и телевизията на Кот д'Ивоар и аз искам да изразя безпокойството си, защото опасността от сблъсъци и конфронтация е наистина голяма и абсолютно реална.

Първото ни задължение тази вечер е да призовем страните към спокойствие и диалог. Това обаче е и отговорност на основните лидери на Кот д'Ивоар. Както отиващият си, така и избраният президент трябва да направят всичко възможно, за да предотвратят нова вълна на насилие в държава, която години наред страда твърде много. Това е първото послание.

Второто послание е, че от самото начало международната общност, Европа, разбира се, но също и Африканският съюз имаха единна позиция. Те се мобилизираха, за да гарантират, че резултатът от изборите ще бъде зачетен. Натискът трябва да продължи и е необходимо да се приложат санкции. Лоран Гбагбо трябва да признае поражението си. Аласан Уатара трябва неуморно да работи за помирението на народа си. Ние, от своя страна, сме длъжни да не отслабваме усилията си, докато положението не се стабилизира.

Искам предварително да Ви благодаря, г-жо върховен представител, за Вашето послание, особено тази вечер.

  Isabelle Durant, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, също като преждеговорящите и аз наистина съжалявам за сериозността на положението днес, за острата политическа криза, а също и за риска от сблъсъци, които могат да избухнат още през следващите часове. Ето защо определено приветствам единната позиция на цялата международна общност и мисля, че освен необходимостта да подкрепяме демокрацията, ние сме отговорни не само за спасяването на народа на Кот д'Ивоар, но и за това да дадем ясен сигнал, че е възможна смяната на властта в Африка. Освен проблема за самия народ на Кот д'Ивоар, неговата сигурност и напрежението в държавата, което може да се засили през следващите дни и месеци, проблемите могат да засегнат и съседните държави. Избори ще се провеждат и в други, съседни държави, където също може да възникне проблем със смяната на напускащия длъжността и новия президент.

Считам, че е изключително важно в Кот д'Ивоар, без да се предрешава резултатът, въпросът с демократичната смяна да се реши по мирен начин, чрез преговори и с подкрепата на международната общност и противно на всички, които при възможност биха устроили кървава баня или най-малко биха взели гражданското население за заложници. Това е важно не само защото хората там вече са страдали достатъчно, но и защото това ще служи за пример на съседните държави и очевидно имам предвид Конго, където ще се провеждат избори през следващата 2011 г.

Приветствам изявленията ви за това как да се наблюдава, как да се оказва и да се поддържа натиск през следващите месеци с цел да се запази мирът.

  Elie Hoarau, от името на групата GUE/NGL.– (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, всички ние сме загрижени за сериозната криза в Кот д'Ивоар.

Естествено, решението на Конституционния съвет на страната да се оспорят резултатите от изборите, официално обявени от Независимата избирателна комисия и в нарушение на закона за изборите, единодушно се осъжда от международната общност.

Европейският съюз, ООН, Африканският съюз, съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и скоро със сигурност Европейският парламент настояват за зачитане на официалното обявяване на изборните резултати и за встъпване в длъжност на новия президент на републиката, признат от Независимата избирателна комисия, която, доколкото си спомням, е орган, чиято легитимност е призната от ООН.

Всички политически групи в Европейския парламент изразиха съгласие по тези съществени въпроси в обща декларация. Те също така призоваха за предприемане на действия за прекратяване на ескалацията на напрежението в държавата, което може да доведе до гражданска война, а това ще бъде хуманитарна, социална и икономическа катастрофа за Кот д'Ивоар, която трябва да се предотврати на всяка цена.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, уважаема г-жо Аштън, госпожи и господа, демокрацията е ценност, по която не може да има преговори: участието, представителството и народният суверенитет са мерило за зрелостта на демократичната система. Събитията в Кот д'Ивоар, обективно отразени от наблюдателите, имат изключително вредни последици за избирателния процес, който трябваше вече да е приключил.

Изборът на хората беше ясен и недвусмислен и все пак напускащият длъжността, но все още действащ ръководител на правителството, г-н Гбагбо, не е сменен от новия лидер, г-н Уатара. Това е неприемливо за Европейския парламент, както и за всеки човек, който вярва в справедливостта.

Посредством политически манипулации, Конституционният съвет утвърди напускащия длъжността ръководител, който за съжаление продължава да действа като представител на Кот д'Ивоар. Всичко това е заплаха за разпалване на напрежение и бунтове, които трудно се контролират. Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) не приема, че народният вот е подменен чрез подобни макиевелистки прийоми.

Затова ние настояваме гражданите, които свободно са изразили избора си чрез консенсус, да бъдат управлявани от човека, когото всички единодушно са избрали. ООН ни подкрепя в този процес. Ние, разбира се, настояваме тази тревожна криза да бъде приключена в разумно кратък срок и се доверяваме на авторитетната намеса на баронеса Аштън, така че мнението на Европа да бъде авторитетно и престижно, като се изразява от лицето, заемащо най-високия пост в областта на международните отношения.

  Kader Arif (S&D). - (FR) Г-жо председател, г-жо върховен представител, госпожи и господа, току-що бяха проведени изборите в Кот д'Ивоар.

Международната общност се примиряваше с тяхното отлагане от година на година от режима на Лоран Гбагбо. Непрекъснатите съобщения за това бяха сигнал за някои от нас за трудностите, които имаме в момента, но дълбоко в себе си ние се надявахме, че демократичният дух ще възтържествува в една държава, която дълго страда от безсмислени и неприемливи конфронтации, които се фокусират в частност върху концепцията за националността хората от Кот д'Ивоар.

Международната общност, и по-конкретно Европейският съюз, както и баронеса Аштън с помощта на моя колега г-н Preda, се мобилизира, за да гарантира, че изборите ще се проведат при възможно най-добри условия, прозрачно и без насилие. Това заслужава похвала.

С оглед на спокойствието, което преобладаваше и атмосферата на взаимно уважение сред кандидатите, избирателната кампания ни даде повод за надежда, че резултатите ще бъдат приети от всички страни. За съжаление днес демократичният резултат, показан на избирателните урни, е отхвърлен от напускащия длъжността президент.

Затова утре аз, както и моите колеги, ще гласувам в подкрепа на призива към г-н Гбагбо да приеме, че това, което му изглежда като обрат на съдбата или конспирация е всъщност просто волята на мнозинството от гражданите. Той не може да се вкопчва във властта без да постави под съмнение част от собственото си борческо минало, когато пребиваваше в Европа и се възприемаше като човек, донесъл отново извоюваната свобода и демокрация в страната си.

Представителят на ООН в Кот д'Ивоар смело пое ролята си и обяви резултатите от гласуването.

Като първи заместник-председател на съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС бих искал да изтъкна, че нашата асамблея прие декларация на 3 декември в Киншаса, която остро осъди Конституционния съвет на Кот д'Ивоар за анулирането на резултатите.

Декларацията беше обявена въпреки ясната и недвусмислена позиция на държавите-членки на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) и на Африканския съюз. Днес, режимът на г-н Гбагбо нито е желан от гражданите на страната си, нито е подкрепян от съседите си, нито е приет от международната общност. Затова е крайно време той да признае победата на Аласан Уатара, демократично избрания президент на в Кот д'Ивоар, който трябва да има възможност да поеме отговорността, възложена му от народа възможно най-скоро.

Г-жо председател, г-жо върховен представител, госпожи и господа, накрая ще отправя искане към Европейския съюз да поеме ролята си и чрез средствата, с които разполага, за да убеди Лоран Гбагбо и незаконното му правителство да приемат, че играта свърши. Няма да позволим неговата упоритост да доведе до хаос в Кот д'Ивоар.

  Charles Goerens (ALDE). – (FR) Г-жо председател, ако не беше егото на г-н Гбогбо, в Кот д'Ивоар щеше да бъде източник на вдъхновение за всички развиващи се държави, стремящи се към демокрация.

Всъщност по време на последните избори народът на Кот д'Ивоар показа значителна политическа зрялост. Освен това, международните структури, като започнем от ООН, никак не бяха впечатлени от последните машинации на един нещастник. Г-н Гбогбо следва да си отиде. Няма друг начин да запази малкото достойнство, което му е останало.

Досега Европейският съюз реагира адекватно, особено по отношение на предвиждането на санкции. Не трябва да се налагат санкции върху народа, които се изразиха по образцов начин, а върху г-н Гбогбо и приближените му.

Въпросът ми към баронеса Аштън е: „Какви стъпки възнамерявате да предприемете, ако положението се влоши и гражданите на в Кот д'Ивоар, както и чужденците, живеещи там, са заплашени от използването на сила? Освен това мислите ли, че ECOWAS и Африканският съюз имат достатъчен капацитет да се справят с проблема?”

  Niccolò Rinaldi (ALDE). – (IT) Г-жо председател, уважаема г-жо Аштън, госпожи и господа, положението в Кот д'Ивоар е тест, на който не можем да си позволим да се провалим.

Това преди всичко се отнася за Европейския съюз, защото няма начин да признаем една открадната победа, но не можем и да спрем да оказваме максимален натиск върху ръководителите на Кот д'Ивоар във връзка с тази огромна измама. Освен това, дори едно евро от европейските данъкоплатци не бива да се окаже, нито дори да премине през едно незаконно правителство, което не зачита дори най-елементарните превила на демокрацията. Кот д'Ивоар трябва д знае това.

Кот д'Ивоар е също така тест за Африканския съюз, който се занимава с положението по много интересен начин, като до момента показва на твърдост и единство, които бяха немислими само преди 10 или 15 години. Това е знак, че случващото се в Кот д'Ивоар не следва да се използва за възраждането на старите стереотипи за черна Африка, които са несъвместими с демокрацията.

Въпреки че балансираме на ръба на повсеместно насилие, което би било катастрофално, обществото в Кот д'Ивоар също премина през труден тест: даде мнозинството от гласовете си за реформисткия кандидат г-н Уатара и изглежда е взело поука от големия писател на Кот д'Ивоар, Ahmadou Kourouma, който през 1998 г. публикува книга с подходящото заглавие „En attendant les votes des bêtes sauvages“ (В очакване на вота на дивите зверове), в която разказва същата история от демократична и много характерна за Кот д'Ивоар гледна точка.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, изборите в Кот д'Ивоар доведоха до безпрецедентна ситуация, когато и двамата кандидати на президентските избори претендират, че са победили и всеки от тях е назначил министър-председател. Има само един законен президент: президентът Уатара. Смятам, че всички политически сили трябва да зачитат волята на народа, изразена чрез резултатите от изборите на 28 ноември. Още повече че ООН, Избирателната комисия и много европейски държави признаха лидера на опозицията като законен победител.

В същото време можем само да съжаляваме за проявите на сплашване, насочени срещу наблюдателите на ЕС, които доведоха до прекратяване на мисията. Политическата нестабилност вече има значителни последици. Африканският съюз неотдавна реши да отстрани Кот д'Ивоар от всички дейности на организацията. В допълнение, съществува риск от възобновяване на гражданската война от 2002 г.

Ето защо Кот д'Ивоар може да направи избор между два сценария: единият запазва демокрацията и продължава напредъка, а другият води до изолация от африканската общност.

  Катрин Аштън, заместник-председател на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. − (EN) Г-жо председател, ще бъда кратка, защото всичко, което може да се каже, беше вече казано по много добър начин. Г-н Preda, благодаря още веднъж на Вас и на Вашия екип за смелостта и за работата ви по време на изборите. Поздравявам ви.

Искам накратко да се спра на два въпроса. Разбира се, че поддържам връзка с Бан Ки-Мун през цялото време. Ние разговаряхме в началото на кризата, обсъдихме изключително неприятната ситуация и се договорихме да си сътрудничим по всички въпроси. Също така трябваше да гарантирам, че представителите на ЕС на място получават всякаква помощ: ние имахме резервни планове за тяхната безопасност, както можете да очаквате.

Ще отговоря и на конкретния въпрос за санкциите. Очаквам списъкът да е готов в рамките на следващите няколко дни. Искаме възможно най-скоро да свършим това и да оказваме възможно най-голям натиск. Съществува реална опасност от насилие и от неясност относно случващото се. Трябва да бъдем много твърди и много ясни и да работим в колкото може по-тясно сътрудничество с международната общност и да оказваме възможно най-голям натиск и да направим каквото е необходимо, за да постигнем задоволително разрешаване на проблема. Изключително съм благодарна за подкрепата на Парламента за работата, която вършим.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюции⁽¹⁾ съгласно член 110, параграф 4 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе от 12,00 ч. в четвъртък, 16 декември 2010 г.

Писмени изявления (член 149)

  Katarína Neveďalová (S&D), в писмена форма. – (SK) Госпожи и господа, двама кандидати за президент обявиха победата си и положиха клетва на 4 декември. Не е възможно обаче на избори за президент да има двама победители в една държава. Положението в Кот д'Ивоар е опасно, тъй като всички много добре знаем, че страната, носеща белезите от години на конфликти и насилие, е особено чувствителна към действия, които биха могли да доведат до повторение на гражданската война, избухнала през 2002 г. след жесток преврат.

Мерките, предприети от международната общност, представена от наша страна от Европейския съюз, трябва внимателно да се обсъдят и да не се отлагат за по-късна дата, защото ще имат решително въздействие върху живота на жителите на Кот д'Ивоар.

Ето защо съм напълно съгласна с думите на баронеса Аштън. Налагането на санкции е едно от възможните решения от страна на ЕС, за да се накажат онези, които блокират мирната смяна на политическите елити. Санкциите трябва да спомогнат за налагане на волята на народа в Кот д'Ивоар. Не бива обаче да забравяме местното население и трябва да му помогнем да подобри сигурността си, така че да живее в свободна и демократична държава.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Miguel Angel MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

(1) Вж. протокола.

19. Контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (разискване)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът (A7-0355/2010) на г-н Százjer – от името на Комисията по правни въпроси и на Съвета за установяване на правилата и общите принципи относно механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (COM(2010)0083 - C7-0073/2010- 2010/0051(COD)).

  József Szájer, докладчик. − (EN) Г-н председател, само около година измина от влизането в сила на Договора от Лисабон, който предвижда значителни промени в делегирането на правомощия от Европейския парламент и Съвета на Комисията.

Преди няколко месеца в Парламента обсъждахме моя доклад за делегираните актове. Делегирани актове имаме, когато Парламентът и Съветът делегират правомощия, но от сега нататък за разлика от преди ние можем да ги отнемем по всяко време. Можем да определим краен срок, който можем да променяме и можем да наложим вето, ако Комисията не спазва изискванията на законодателя.

В случая с настоящия регламент, който обсъждаме съгласно член 291 от Договора, говорим за актове за изпълнение. По отношение на актовете за изпълнение положението е малко по-различно. В този случай държавите-членки всъщност упражняват правата си за това как да се прилагат различните законодателни актове на Европейския съюз. Така че има ясна разлика.

Новият регламент и новата система на делегирани актове ни дава много широки правомощия. От гледна точка на Парламента, това значително променя нашето влияние, особено в някои области на законодателството.

В областта на изпълнението обаче имаме право като Парламент, като законодател да регламентираме как следва да се осъществява процедурата за изпълнение за държавата-членка.

Мисля, че Парламентът беше прав, когато след дълги преговори зае позицията, която бихме искали да потвърдим и да получим ясни ангажименти от страна на Съвета и Комисията, че правата на Парламента са зачетени. След много дълги преговори постигнахме сериозен напредък в тази област, който оказва влияние и има ефект не само – и особено не само – върху актовете за изпълнение, но и върху делегираните актове.

Дори по отношение на актовете за изпълнение Парламентът получи и запази правото на контрол, което означава, че на основата на споразумението с другите институции, разполагаме с процедура, която можем да прилагаме.

Първият ми приоритет беше да успеем да запазим тези важни позиции. Тук има и друг проблем, свързан с това, че в момента се провеждат други обсъждания в Парламента, представен от други комисии, преди всичко от комисията по международна търговия, комисията по развитие и комисията по външни работи, както и между Парламента и Съвета относно законодателството, свързано с финансовите инструменти и дали и как те следва да се регулират.

Целта ми в тази рамка беше регламентът да не предрешава изхода от настоящото обсъждане. Искаме да помогнем на колегите, които оспорват нашата позиция във важно обсъждане със Съвета, така че най-накрая да постигнем сътрудничество със Съвета.

Накрая, тъй като времето ми изтече, бих искал да благодаря както на Комисията, така и на Съвета за тяхната гъвкавост в преговорите. Разбирам, че беше много трудно да постигнем съгласие в Съвета. Мисля, че това е желана от Парламента сделка и тя може да бъде задоволителна за всички държави-членки, защото сега обсъждаме не само текста, но и очакваме както Комисията, така и Съветът да участват в общото разбиране по тези важни въпроси. Също така очакваме декларации, които да покажат, че Комисията е поела ясен ангажимент за привеждане в съответствие на оставащата част от достиженията на правото на ЕС. Приложеният към доклада ми текст следва да удовлетвори всички членове на Парламента.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, тази сутрин станахме свидетели на много ползотворно разискване за гражданската инициатива, а тази вечер обсъждаме твърде важния въпрос за комитологията. Считам, че много добър знак е, че тук, след влизането в сила на договора от Лисабон, всъщност финализираме основните законодателни актове, необходими за пълноценното му прилагане.

Регламентът относно актовете за изпълнение ще има основно въздействие върху начина, по който Комисията прилага европейското право в бъдеще. Той ще окаже и много съществено влияние върху способността на Съюза да провежда своите политики в интерес на гражданите. Когато представяхме предложението си, определихме главната му цел: новите правила следва да изградят система за приемането на актове за изпълнение от страна на Комисията, която да бъде по-проста, по-ефикасна и по-прозрачна и при пълно съответствие с Договора.

Как постигнахме тези цели в предложенията, които ни предстои да обсъдим? Както преди механизмите за контрол, предвидени от регламента, са основани на комитологията, което означава комитети, съставени от представители от държавите-членки, на които Комисията ще представя проекти на мерки, но за разлика от настоящата система няма да се допуска намесата на Съвета като такъв.

Както се посочва ясно в Договора само държавите-членки, а не Съветът могат да контролират упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията. Освен това регламентът предвижда премахването на всички специални процедури, а всички мерки за изпълнение, включително свързаните с търговията (различни мерки като антидъмпингови или компенсаторни мерки), ще бъдат предмет на настоящия регламент. Това ще бъде истинска революция в областта на търговската политика.

Искаме по-прости процедури, така че новият регламент не само ще въведе само две процедури – консултиране и разглеждане – вместо четири, но ще осигури и автоматично адаптиране на съществуващите процедури по комитология. Новите процедури ще започнат да се прилагат към цялото съществуващо законодателство от първия ден. Разбира се, това не засяга характера на правомощията, предоставени на Комисията според основните актове.

В своя декларация Комисията е поела ангажимент да преразгледа достиженията на правото на ЕС с оглед на адаптирането им, доколкото има правни изисквания към режима на делегираните актове и аз знам колко е важно това за Парламента. Досега сме посочили 153 акта, които не са били внасяни за процедура за съвместно вземане на решения преди Договора от Лисабон и които предоставят правомощия на Комисията и трябва да се превърнат в делегирани правомощия. Освен това съществуват 299 акта, които преди бяха приведени в съответствие с процедурите по регулиране с контрол и които сега трябва да се преразгледат във връзка с разпоредбите на Договора по отношение на делегираните актове. Нашата цел обаче е преди края на настоящия законодателен период на Парламента цялото съществуващо законодателство да бъде напълно в съответствие с новата разпоредба на Договора от Лисабон.

Това означава цялостно привеждане в съответствие. Знаете колко амбициозна е тази цел и затова съм особено доволен, че белгийският министър, г-н Шастел, любезно ме помоли да представя в тази зала ангажимента и декларацията на председателството.

В нея се казва, че председателството разбира амбициозните намерения на Комисията в това отношение; приветства ги и подкрепя целите. То потвърждава, че има желание да направи всичко по силите си, за да гарантира, че привеждането в съответствие ще приключи възможно най-скоро, веднага щом предложенията на Комисията бъдат внесени. Председателството е готово на лоялно сътрудничество с Парламента и Комисията с оглед постигането на поставените цели.

Разбира се, бихме искали тази декларация да бъде в официална, писмена форма, но смятам, че трябва да приветстваме самия дух на сътрудничество и колегиален подход от страна на белгийското председателство.

Искаме система, която да е по-ефикасна; новите правила съответно да отразяват ролята на Комисията съгласно договорите, само с едно неприятно изключение, към което ще се върна по-късно, защото комитетът може, само като гласува с квалифицирано мнозинство срещу проект на акт за изпълнение, да попречи на Комисията да го приеме.

Единственото изключение, което току-що споменах, когато Комисията изрично се нуждае от положителното становище на комитета преди да има право да приеме проект на акт за изпълнение, е свързано с окончателните многостранни защитни мерки. Въпреки че само ограничен брой актове се приемат в тази област, ние бяхме против тези изключения поради институционални съображения, тъй като бихме предпочели пълно съответствие с новите правила.

Исках да спомена горното институционално съображение тук, въпреки че в крайна сметка то беше единствено възможната основа за постигане на компромис за законодателя и аз приветствам това. Искаме да имаме по-прозрачна система; цялата процедура ще се провежда при пълна прозрачност.

Всички документи, внесени в комитетите, едновременно се изпращат в Европейския парламент и в Съвета; двете институции ще имат правото да осъществяват контрол при условия на равнопоставеност. Във всеки един момент от провеждането на процедурата те могат да уведомят Комисията, че считат, че проектът на акт за изпълнение превишава нейните пълномощия; ако ние превишаваме правата си, имате право ясно да ни посочите това.

В заключение целият текст представлява много добър резултат за Европа; той определено укрепва общностния метод и категорично разширява правомощието за осъществяване на контрол от страна на Парламента във всички области.

Например, новият регламент предвижда, че в някои случаи Комисията може да има задължението да обсъжда въпроса в апелативен комитет. Този комитет обаче ще бъде обикновен комитет от комитологията, председателстван от Комисията и подчиняващ се на същите правила; тогава само квалифицирано мнозинство може да отхвърли проекта на Комисията и да предотврати неговото приемане.

Ако новият регламент за комитологията бъде одобрен днес от Европейския парламент, той ще влезе в сила много скоро, още на 1 март 2011 г. и това е наистина много добра новина. Необходимо е новата правна рамка да започне да действа в най-кратки срокове и се надявам, че едновременно с това ще можем да започнем общо обсъждане във връзка с разграничителната линия между делегираните и изпълнителните правомощия на Комисията. Нуждаем се от това, не само за да избегнем бъдещи конфликти при обсъждането на предложения относно новото законодателство, но и за да се рационализира привеждането в съответствие.

Накрая бих искал да благодаря на докладчика, г-н Szájer, за извършената от него работа по време на преговорния процес, както и на всички политически групи за сътрудничеството и гъвкавостта, която показаха. Последна дума на благодарност към белгийското председателство, което извърши забележителна работа, като прокара този въпрос през Съвета и постигна много труден компромис. Считам, че документът, който ще обсъждаме и надявам се утре ще одобрим, е много добра новина за Европа.

  Gay Mitchell, докладчик по становището на комисията по развитие. − (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика, г-н Szájer, за усилията му и за доклада.

След влизането в сила на договора от Лисабон, настоящите разпоредби за комитологията, ще бъдат заменени от делегирани актове и актове за изпълнение съгласно членове 290 и 291, както беше обяснено, но аз много се безпокоя за ролята на Комисията при изпълнението на решенията, взети във връзка с договора от Лисабон.

Мисля, че чух членът на Комисията току-що да казва, че целта им е да направят това до края на мандата на този Парламент. Това означава още три години и половина, а те все още имат само „цел“! Това тук не е сдружение на местни жители, а Парламент! Ако Съветът участва и Парламентът участва. Като парламентарист (това, което ще кажа не ми доставя удоволствие) ми се струва, че често, вместо да действа като честен посредник между Съвета и Парламента, Комисията е прекалено близо до Съвета, докато Парламентът, състоящ се от такъв брой членове, че лесно се разделя, а понякога дори прекалено лесно, улеснява приемането на общата позиция, постигната от Съвета и Комисията.

Трябва да подчертая първо, че Парламентът според мен не следва да бъде под натиск, за да се съгласява изцяло с предложения текст на първо четене във връзка с това. Най-важното е да постигнем справедлив компромис т.е. най-добрата възможност за Парламента и за гражданите, които представляваме, като вземем под внимание казаното от колегата г-н Szájer. Ако това означава да чакаме споразумение за второ четене, така да бъде. Както казах, правилото трябва да гласи, че ако Съветът участва, Парламентът също трябва участва. Ние имаме право на съвместно вземане на решения и сме съзаконодатели в това отношение.

Като докладчик по становището на комисията по развитие, считам, че от първостепенна важност е да утвърдим независимостта на Парламента, а Комисията да зачита и двете институции. Не съм сигурен, че се постига това с настоящият „компромис“.

  Saïd El Khadraoui, докладчик по становището на комисията по транспорт и туризъм. − (NL) Г-н председател, бих желал да започна, като благодаря на докладчика за работата му по този сложен и много технически въпрос, но който същевременно е много важен за бъдещата ни дейност.

Старата процедура по комитологията с четирите различни възможности не беше неизвестна за нас, тоест за комисията по транспорт и туризъм, и отдавна знаем как да се справяме с изпълнението на решения. С оглед на корекциите обаче, които е необходимо да се направят съгласно Договора от Лисабон, искам да кажа, че подкрепяме компромисите, договорени от докладчика със Съвета. Все пак има две неща, които считаме, че се нуждаят от вашето внимание.

Първо, при подготовката на решенията на комисията искаме максимален информационен поток към Парламента.

Второ, бих искал да подчертая важността на добрия подход към преходния период и във връзка с това бихме искали Комисията да бъде щедра към Парламента при реформирането на процедурата по комитология, както е определено в достиженията на правото на ЕС, по повод на новите делегирани актове и актовете за изпълнение, когато изборът между двете процедури може да бъде подложен на разискване.

Ето защо това не се отнася само за реформата, но и за прилагането на настоящите достижения на правото на ЕС преди каквато и да било реформа.

  Danuta Maria Hübner, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. − (EN) Г-н председател, страхувам се, че отказът да се включат делегираните актове във финансовите инструменти може да се превърне в опасен прецедент за други политики. Това поражда и недоверие между институциите и всички сме загрижени за това положение.

Предстоящите предложения за законодателния пакет по регионалната политика след 2013 г. може да изискват прилагането на актове за изпълнение, но може също да изискват и делегирани актове. Не можем да приемем предварителното изключване на делегираните актове. Това следва да бъде предмет на преговори между съзаконодателите, като се разглежда всеки отделен случай.

Според мен тази позиция е последователна от политическа и правна гледна точка и считам, че Съветът и Комисията очевидно ще я споделят с Парламента. Несъмнено ни очакват няколко трудни години. Задължението ни като европейски институции е да постигнем максималното с нашите политики и като избягваме ненужните конфликти и процедури, можем да бъдем по-ефективни в тази обща задача.

  Paolo De Castro, докладчик по становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, като председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони по няколко причини съм дълбоко разочарован от съдържанието на доклада на г-н Szájer, който ще гласуваме утре.

Първо, нито едно от измененията, гласувани от моята комисия единодушно, подчертавам – единодушно, не са взети под внимание, въпреки че общата политика в областта на селското стопанство е една от политиките с най-много приети актове по процедурата по комитология и затова тя е сред най-засегнатите от адаптирането на законодателните актове съгласно Договора от Лисабон.

Второ, съгласно член 10 Европейският парламент няма да има правомощие да оказва натиск, нито дори възможност да преговаря със Съвета за адаптирането на законодателството, свързано с ОСП, към новия Договор.

Ние всъщност разбираме, че Съветът вече демонстрира нежеланието си да договори актове, делегирани на Европейския парламент, а с приемането на този регламент Съветът няма да има интерес да продължава преговорите, защото автоматичното адаптиране (което изключва делегираните актове и обхваща само актовете за изпълнение) няма краен срок, тъй като е преходно.

По тази причина съвместно с други колеги внесох изменение, което прави автоматичното привеждане в съответствие наистина временно и ви призовавам да подкрепите това изменение, за да можем да засилим ролята на Европейския парламент. Наистина няма причина да стигаме до споразумение на първо четене по такъв чувствителен документ, който определя правилата за прилагането на Договора през следващите години. Ето защо по повод на този изключително важен документ имаме правото, дори бих отишъл по-далеч и бих казал задължението, максимално да подобрим текста и тогава да преминем към второ четене, без да се поддаваме на изнудване от страна на Съвета, който заплашва да не променя нищо по документа, за да ни застави да приемем това отрицателно споразумение.

Мисля, че след бюджета това е най-важният документ, който трябва да гласуваме, защото премества баланса на властта между европейските институции. Тук, в тази зала ние трябва яростно да защитаваме прерогативите на Парламента, който е демократично избран и представлява всички европейски граждани.

  Antolín Sánchez Presedo, докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси. – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, договорът от Лисабон въвежда съществени промени в процеса на разработването и прилагането на законодателството на ЕС, като разграничава делегираните актове и актовете за изпълнение. Предишното първично законодателство предвиждаше само мерки за изпълнение.

Този регламент е важен за системния преход от старата към новата система и за правилното използване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията от Договора от Лисабон. Той укрепва демократичния принцип, защото признава правото на Парламента да упражнява контрол, засилва прозрачността посредством годишните доклади и включва клауза за преразглеждане с цел да го усъвършенства на основата на придобития опит. Поради това удовлетворява исканията на комисията по икономически и парични въпроси в това отношение.

В областта на финансовите услуги той ще допринесе за засилване на правната сигурност и ефективността на законодателството. Той допълва целта на директивата „Омнибус“, която ограничава правомощията, предоставени на Комисията в старата рамка, които са съвместими с настоящата рамка, за период от три години от влизането в сила на новия Договор и установява разпоредби, така че стандартите за техническо изпълнение, които са част от новата структура на контрол и секторните регламенти в областта на финансовите услуги, да могат в крайна сметка да бъдат приети.

Затова като докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси имам положително отношение към доклада и поздравявам г-н Szájer.

Искам да благодаря на председателя за неговата щедрост и да ви пожелая всичко най-хубаво по време на празниците и през следващата година.

  Klaus-Heiner Lehne, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, необходими са обяснения, включително в пленарна зала, във връзка със заблуждаващите разисквания, които бяха проведени в групите, в Съвета на председателите на комисии и в някои случаи в комисиите.

Преди всичко, целта на регламента не е да се реши кои делегирани актове се регулират от член 290 и кои актове за изпълнение – от член 291. Този регламент със сигурност няма да реши този въпрос. Това се урежда от основния акт. С други думи, самият закон решава правното основание съгласно условията на член 290 или член 291, ако това е предвидено. Регламентът обхваща само процедурата, предвидена в член 291.

Вторият въпрос е свързан с критиката на член 10. Този член също се отнася единствено до процедурата и нищо повече. Във връзка с това Комисията още веднъж поясни, че тя наистина възнамерява да преразгледа всички съществуващи актове от периода преди Договора от Лисабон като част от привеждането в съответствие и да излезе с нови предложения към двата законодателни органи: Парламента и Съвета. Това беше подчертано отново за разлика от предишното междуинституционално споразумение.

Единственото наистина ново нещо е процедурата за външната търговия. Признавам, че компромисът, постигнат от белгийското председателство, е доста бюрократичен. Няма съмнение, че това е така. Но като имаме предвид двете блокиращи малцинства в Съвета, това беше единствено възможното решение.

За мен това този въпрос е свързан с преценяване на ползите. Също така е необходимо да преценим, както каза докладчикът, постигнатото от Парламента на преговорите. Разполагаме с процедура за преразглеждане на актовете за изпълнение, която не е предвидена в Договора. Това е много важна стъпка напред, особено що се отнася до участието на Парламента, което излиза извън разпоредбите на Договора. Ето защо когато преценим ползите, става ясно, че те заслужават нашата подкрепа. По тази причина подкрепям доклада, така както е, без изменения. Няма да можем да постигнем повече на първо четене, отколкото бихме постигнали при една помирителна процедура на по-късен етап след неопределен период.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, регламентът, който обсъждаме днес, беше пренебрегван от всички комисии в течение на дълъг период от време. Някои хора в Парламента обаче сега се събудиха в края на процеса, когато вече имаме резултати. Съжалявам, че някои не присъстваха на разискванията, тъй като щеше да бъде интересно да чуем мнението им.

Като бивша участничка ясно си спомням духа на конвенцията. Тя призоваваше открито Европейският парламент да получи конкретни права в някои области, за да се гарантира, че той ще запази авторитета си по отношение на институциите и на гражданите.

Въпреки съдържащите се в конвенцията искания, нищо не беше направено. Трудните преговори на белгийското председателство със Съвета всъщност позволиха да се постигне важен напредък. Спомням си какво каза г-н Lehne. Въпросът беше за постоянната възможност да се следи дали Комисията е превишила правомощията си.

Разбира се, някои от регламентите не са идеални, като например международното търговско споразумение, но въпреки това аз съм доволна от резултата. Бих искала да благодаря на белгийското председателство. То положи всички усилия, за да гарантира, че нещо ще бъде постигнато. Също така искам да благодаря на докладчика, който преговаря с разбиране и интелигентно.

  Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, когато гласуваме доклада на г-н Szájer утре, ще дадем старт на един от новите инструменти, а именно актовете за изпълнение, които се съдържат в договора от Лисабон.

Това ще опрости старата система на комитология. Тази мярка ще гарантира по-голяма прозрачност по време на приемането на законодателни актове, регулиращи механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на правомощията, предоставени на Комисията. Изключителната важност на регламента направи законодателната процедура сложна както на междуинституциално равнище, така и в рамките на Парламента поради участието, макар и закъсняло, на всички комисии. Все пак се надявам, че ще бъде възможно да приемем предложението на първо четене.

Затова поздравявам докладчика, г-н Szájer, за успеха му при постигането на приоритетните цели за Европейския парламент: имам предвид гаранциите за привеждане в съответствие на настоящите процедури по комитология с новата процедура, правото на контрол от страна на Парламента и Съвета, създаването на апелативен комитет, председателстван от Комисията и включването на клауза за преразглеждане, която ще даде възможност да се оценява ефикасността на процедурата.

Позволете ми последен коментар по проблема, смятан за последна пречка в преговорите: включването на общата търговска политика в обхвата на бъдещия регламент. Въпреки че окончателното споразумение ще позволи прилагането на система за гласуване с обикновено мнозинство при приемането на антидъмпинговите мерки по време на преходен период от 18 месеца, впоследствие мерките ще бъдат приемани с квалифицирано мнозинство. Това решение беше резултат от труден компромис, но не се съмнявам, че то удовлетворява потребностите на промишлеността и на ръководството на Европейския съюз, като отстранява риска от опасна политизацията на решения от технически характер.

  Gianluca Susta (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, изобщо не съм съгласен с последните оратори. Според мен тази мярка е вредна за приоритетите на Парламента и противоречи на духа на договора от Лисабон.

На път сме да приключим 70% от споразуменията със Съвета на първо четене, но не разбирам бързането да се приключи толкова чувствителна мярка като тази на първо четене, тъй като тя се отнася до прилагането на Договора от Лисабон, който разшири нашите правомощия, особено в областта на търговската политика. В самото начало на антидъмпинговите процедури ние заменяме обективността на правната сигурност с намеса на държавите-членки, като има опасност това да бъде резултатът от договарянето между Комисията и държавите-членки.

Затова според мен това е стъпка назад също като автоматичното привеждане в съответствие без конкретни срокове на старата система по комитология към настоящата в областта на селското стопанство, което укрепва ролята на Парламента.

Ето защо не смятам, че е разумно да сключваме набързо споразумение със Съвета на първо четене, защото рискуваме споровете да се решават в Европейския съд.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на всички за изказванията им, които показват с какъв сложен проблем се занимаваме.

Позволете ми да отговоря на някои коментари. По отношение на преразглеждането и нашия ангажимент във връзка с всички съответни актове ние имаме изключително амбициозен план и аз обсъждах това с г-н Lehne по време на обсъждането на нашето рамково споразумение: предстои ни да приведем в съответствие 299 плюс още 153 акта. Мисля, че намерението да свършим това в рамките на мандата на настоящия Парламент прави плана много амбициозен. Когато казвам „нашата“ цел, говоря от името на трите институции, защото тук определено се изисква лоялно сътрудничество от всички нас.

Бих искал да уверя г-н Mitchell в изключителното уважение на Комисията към Парламента.

Ще подчертая един параграф в проекта за заявление на Комисията, който е приложен към предложението. Просто ще го прочета: „Докато се извършва привеждането в съответствие, Комисията ще информира редовно Европейския парламент относно проектомерките за изпълнение, свързани с тези инструменти, които в бъдеще следва да станат делегирани актове.“ Следователно нашият ангажимент по отношение на прозрачността и ясността е категоричен. Искам също така да потвърдя, тук, в Парламента, че ще предоставяме на Парламента максимална информация. Парламентът ще получава информацията едновременно с комисиите, така че ще направим всичко възможно да информираме Парламента и по тази процедура.

Благодаря на г-н Lehne за изясняване на съдържанието на разискването. Днес обсъждаме актовете за изпълнение и регламентът по никакъв начин не предрешава дали в бъдеще ще използваме делегирани актове или актове за изпълнение.

По отношение на проблема с привеждането в съответствие, мисля, че г-н De Castro не присъстваше, когато четох общото изявление на белгийското председателство с цялостен ангажимент за лоялно сътрудничество за постигане на амбициозната цел за пълното привеждане в съответствие през следващите години. Мисля, че имаме увереността, че не е само в интерес на Парламента, но също и на Комисията и на Съвета да действаме много бързо. Смятам, че това е ясно и съм сигурен, че ще зачитаме това споразумение.

По отношение на политизирането на антидъмпинговите и компенсаторните мерки, мисля, че всъщност ще наблюдаваме точно обратното, защото знаете каква е системата днес: обикновено мнозинство от представители на държавите-членки могат да блокират предложение на Комисията. В бъдеще това ще става по-трудно, защото ще е необходимо квалифицирано мнозинство от представители на държавите-членки за блокиране на предложение. Затова смятам, че това, което правим тук на практика ще засили подхода на Съюза, както и позицията на Комисията при търговските преговори, точно както е предписано и предвидено в Договора от Лисабон.

Ако ми позволите, ще завърша, като подчертая важността на правната сигурност по този въпрос, защото когато се занимаваме с чувствителни проблеми като търговия, антидъмпингови мерки, компенсаторни мерки, трябва да имаме много добре установени процедури и ясно разделение на ролите и отговорностите. Парламентът има нужда от конкретни права за контрол, които са му предоставени от Договора от Лисабон, а също така имаме нужда от правна сигурност, за да действаме в тази много важна законодателна област, защото знаете колко често тези мерки са оспорвани на различни международни форуми.

Ето защо ще призова уважаемите колеги да подкрепят предложенията без изменение, защото мисля, че са наистина добри за позицията на Европейския съюз в световните дела.

  József Szájer, докладчик. − (EN) Г-н председател, искам да благодаря на всички за изказванията както сега, така и през изминалите девет месеца, откакто работим по този въпрос.

Първо, процедурен въпрос. Много колеги изразиха безпокойството си във връзка с факта, че бързаме да получим споразумение на първо четене под натиска на Съвета. Комисията и Съветът, както и няколко колеги, участвали в преговорите могат да свидетелстват, че натискът беше в обратната посока. Всъщност Парламентът и аз казахме на Съвета, че ако не постигне споразумение, всичко ще пропадне.

Тези институции поеха пред нас ясни ангажименти, защото също като Парламента, както г-н Шефчович току-що спомена, те са за стабилността на Договора от Лисабон. Колкото по-късно приемем това законодателство, толкова по-дълго ще продължи да се прилага старата процедура по комитология, която не ни харесва поради многото проблеми. От тази гледна точка девет месеца не е кратък срок и можеше да включва две четения. Имаше обаче пълна прозрачност и няколко колеги са свидетели на това.

Присъствах на Съвета на председателите на комисии шест пъти през тези девет месеца и се срещнах с докладчици в сянка и координатори от всички комисии. Всъщност аз реших да сключа споразумение, защото получавахме всичко, което искахме. Може би на Съвета и Комисията не им харесва, но получихме всичко.

Какво прави един докладчик, когато всичко, което аз и различните комисии поискахме е налице, може би не съвсем във формата, която искахме? Г-н De Castro е прав. Неговите искания не са формулирани по същия начин в текста на регламента, но става въпрос за актовете за изпълнение, а те са в рамките на ангажимента на Комисията. Извършил съм привеждането в съответствие, т.н. „Омнибус“, същият ангажимент беше поет от Комисията и тя го изпълни с много малки изключения. В този смисъл сметнах, че мога да се доверя на обещанието и ако Комисията не го изпълни, ще стана и ще настоявам тя да извърши привеждането в съответствие, както прави г-н De Castro сега.

В този смисъл няма натиск. Натискът дойде от мен. Чрез добро сътрудничество в много трудни преговори ние се договорихме за нещо, което без угризения мога да предложа на Парламента да приеме.

Благодаря много на всички, особено на колегите, които участваха в този много труден процес. Извинявам се на хората, присъстващи тук, че не разбират и дума от това, което обсъждаме, но определено мога да кажа, че прозрачността и парламентарният контрол на проблемите на Европейския съюз ще бъдат много по-добри след приемането на регламента.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени изявления (член 149)

  Vital Moreira (S&D), в писмена форма. – (PT) Законодателната инициатива за контрола на „инструментите за изпълнение“ от страна на Комисията беше наложена от Договора от Лисабон, който засяга този въпрос в рамките на законодателните правомощия на Европейския парламент. Безспорно това като цяло е и законодателен акт с положителен знак, отчитащ съществуващото положение.

Някои моменти обаче не съответстват напълно на Договора от Лисабон. Сред тези отрицателни аспекти има два, които изпъкват. Първо, няма срок за задължителното адаптиране на безбройните съществуващи ситуации към новата система и към Договора от Лисабон. По тази причина внесох изменение, въвеждащо такава клауза. Второ и това е принципен въпрос, предвидените дерогации в случая с инструментите за търговска защита (специално антидъмпинговите и мерките срещу субсидиране, както и предпазните мерки), според които държавите-членки ще упражняват по-сериозен контрол върху Комисията, са неприемливи, тъй като това ще затрудни прилагането на мерките и ще доведе до политизацията им. Тези мерки са от съществено значение за защитата на европейските предприятия от конкуренцията от вносни стоки, които се възползват от подобни незаконни предимства.

Не съществува конституционна или политическа основа за подобно дискриминационно третиране на мерките за търговска защита и това подкопава способността на Комисията, а и на Съюза, да защитават европейската промишленост от нелоялна конкуренция извън собствения европейски вътрешен пазар.

20. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола

21. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 20,50 ч.)