Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2101(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0375/2010

Внесени текстове :

A7-0375/2010

Разисквания :

PV 17/01/2011 - 20
CRE 17/01/2011 - 20

Гласувания :

PV 18/01/2011 - 7.5
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0005

Разисквания
Понеделник, 17 януари 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

20. Европейски консенсус относно хуманитарната помощ (кратко представяне)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е докладът на г-жа Striffler, от името на комисията по развитие, относно прилагането на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ: средносрочен преглед на плана за действие и пътя напред [2010/2101(INI)].

 
  
MPphoto
 

  Michèle Striffler, докладчик.(FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, глобалният хуманитарен контекст се е влошил, а хуманитарните предизвикателства и нужди са огромни и сега вече съществуват безброй области, изискващи намеса.

Европейският консенсус относно хуманитарната помощ е основен инструмент, който е по-актуален от всякога, в този интензивно променящ се хуманитарен контекст. Чрез стриктното прилагане на консенсуса и свързания с него план за действие ние можем да отговорим на хуманитарните предизвикателства. Въпреки това, с изключение на хуманитарните партньори, твърде много хора все още не знаят за консенсуса. Затова следва да положим усилия да го популяризираме сред държавите-членки и другите участници. Трябва да изискаме този консенсус да бъде разпространен, разбран и приложен в рамките на Европейската служба за външна дейност и от военните кадри.

През 2009 г. в рамките на Съвета беше създадена Работната група „Хуманитарна и продоволствена помощ“. Тя се превърна във важен форум, но нейната роля трябва да бъде подсилена както по отношение на координацията между държавите-членки и мониторинга на изпълнението на консенсуса, така и по отношение на застъпването за хуманитарната помощ по отношение на другите работни групи на Комитета по политика и сигурност.

Средносрочният преглед на плана за действие е уникална възможност за засилване на действията в области, заслужаващи повече внимание, като, на първо място, насърчаването на хуманитарните принципи и международното хуманитарно право, тъй като хуманитарната помощ не е инструмент за справяне с кризи и ние трябва да осъдим засиленото политизиране на хуманитарната помощ, както и последствията по отношение зачитането на „хуманитарното пространство“. На второ място е въпросът с качеството, координацията и последователността при предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС и на трето място – изясняване на използването на военни и граждански възможности за защита в съответствие с Хуманитарния консенсус и насоките на Обединените нации.

Трябва да се поддържа много ясно разграничение между правомощията на военните и хуманитарните организации, както е необходим и диалог между военните и хуманитарните организации с оглед на насърчаване на взаимно разбирателство.

Нещо повече, в доклада, аз приканвам Европейската комисия да представи някои много амбициозни законодателни предложения за създаването на Европейски сили за защита и съм доволна от неотдавнашното съобщение на Комисията относно повишаването на способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия.

И накрая, ние трябва да подсилим както аспекта „намаляване на риска от бедствия“, така и връзката между спешната помощ, възстановяването и развитието.

Договорът от Лисабон създаде Европейската служба за външна дейност. Поради тази причина ние положихме усилия, в хода на преговорите, да защитим независимостта на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ и да предотвратим всеки опит за използване на хуманитарна помощ за чужди политически цели. Трябва да бъдат въведени стриктни и прозрачни правила за сътрудничество и координация между Европейската служба за външна дейност и Комисията с оглед на управлението на кризи в голям мащаб.

В заключение, бих искала да насоча вниманието ви към разпростиращото се сексуално насилие – по специално имам предвид източната част на Република Конго, в региона Киву – и за значението от системно интегриране на половото и репродуктивното здраве в аспекта на спешната медицинска помощ при хуманитарната реакция.

 
  
MPphoto
 

  Anna Záborská (PPE).(FR) Г-н председател, поздравявам г-жа Striffler за нейния доклад. Въпреки това той пропуска да спомене фактори, чието участие е на религиозна основа, най-вече християнска. Текстът на Европейския консенсус споменава Червения кръст, но пренебрегва други участници, които имат същия статут в международното право, но които са основани на християнството, като например, Малтийският орден.

По този начин докладът предостави нови доказателства за незачитане, с които Европейските институции поздравяват участието на християнските участници в хуманитарната интервенция. Религиите имат не само задължението, но и необходимата компетентност да се намесят бързо при кризи и ситуации с природни бедствия.

Приканвам докладчика да представи устно предложение за признаване на полезността и ефективността на заинтересованите лица, които основават дейността си на християнската вяра.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik (PPE). (SK) Г-н председател, Европейският съюз и държавите-членки са важни донори на хуманитарна помощ. Това е наше морално задължение.

Европейският консенсус относно хуманитарната помощ се превърна в значимо събитие, факт, който се потвърждава от анализа на плана за действие относно осъществяването на хуманитарна помощ. В доклада обаче се посочват и конкретни слаби места в системата, както и други пречки, спиращи ефективното и бързо придвижване на хуманитарните стоки и услуги за по-уязвимото население в кризисни райони.

Надявам се, че Договорът от Лисабон, който добавя цяла серия от нововъведения в областта на хуманитарната помощ на ЕС и който сега представлява отделна политическа област, ще бъде подходящ и бърз начин за постигане на осезаеми резултати в съответствие със зачитането на човешкото достойнство, човешките ценности и спазването на правата на човека, както е предвидено в международното право, включително например бързата помощ при бедствия.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) Г-н председател, увеличаващото се като брой и нарастващо в мащаб хуманитарно бедствие в трети страни, което освен всичко друго е и резултат от изменението на климата, изисква увеличаване както в количеството, така и в качеството на хуманитарната помощ. Затова напълно подкрепям мерките, посочени в доклада, включително и трансформацията на гражданската защита на държавите-членки, така че тя също да може да осигури ефективна координация на помощите на ЕС. Считам за спешен също, разбира се, и въпроса с подобряването на безопасността на хуманитарните работници. По мое мнение, Комисията следва да вложи средства и за разпространяване на информация, особено в Хаити, така че засегнатите жители да могат да разберат причините и обстоятелствата в резултат от бедствието, за да помогнат в опазването на безопасността на хуманитарните работници, вместо да правят обратното. В противен случай ще бъде необходимо – и не съвсем нежелано – да се наемат за защита въоръжените сили.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE).(EN) Г-н председател, бих искал накратко да задам няколко въпроса. Що се отнася до Европейския съюз, знам колко сме чудесни, когато даряваме помощ там, където е необходима, но тя често минава през неправителствени организации. Съществуват ли неправителствени организации, които не са били на нулата, които са били предмет на жалби в страните, в които действат, или спрямо които ЕС може да има резерви? С други думи, можем ли просто така да даваме помощи и добавки – нека го кажем така – на неправителствени организации всяка година? Къде е отчетността?

Имайки предвид някои от програмите, които съм виждал напоследък, бях доста загрижен относно твърдения, отправени във връзка с това, което някои от неправителствените организации са правили и липсата им на отчетност. Въпреки това знам, че повечето от тях вършат чудесна работа и са надлежно мотивирани.

 
  
MPphoto
 

  Peter Jahr (PPE).(DE) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика за това, че днес сме в състояние да обсъдим този проблем тук, в този Парламент. Има два допълнителни коментара или въпроса, които винаги ме вълнуват, когато става дума за хуманитарна помощ. Първо, безспорно е ясно и важно, че ние следва да предложим помощ, ако хората се нуждаят от нея, но – както вече каза предишния оратор – винаги трябва да си задаваме въпроса: ще се използват ли тези средства действително правилно и по предназначение?

Второ, има още нещо, което не трябва да пренебрегваме. Правилно е да се осигури хуманитарна помощ за нуждаещите се. Тя може да е резултат от природно бедствие, но все пак е резултат и на бедствия, причинени от самите хора. Това включва по-специално политически и въоръжени конфликти. Трябва да се има предвид, че въпреки че хуманитарната помощ предоставя спешна помощ, в същото време ние трябва да премахнем и причините, а именно, политическите актове на насилие.

 
  
MPphoto
 

  Кристалина Георгиева, член на Комисията.(EN) Г-н председател, сърдечно приветствам доклада на г-жа Striffler, както и участието на Парламента в и неговата продължаваща силна подкрепа за ефективни европейски хуманитарни действия.

Консенсусът е приет през 2007 г. Той предоставя необходимата обща политическа рамка за ЕС – обща визия, придружена с план за действие. Както държавите-членки, така и Комисията, носят обща отговорност да гарантират, че консенсусът се прилага успешно.

Бих искала да подчертая, че това, което става пределно ясно от доклада, е посланието, че хуманитарните принципи, международното хуманитарно право и защитата на хуманитарното пространство трябва да бъдат в центъра на нашите действия относно консенсуса. Четири-пети от предоставената от нас хуманитарна помощ, отива при нуждаещи се в райони, свързани с конфликти и предизвикани от човека извънредни ситуации. За да можем да достигнем до тези хора, е изключително важно нашата помощ да е независима и неутрална и да бъде възприемана като такава.

Бих искала да ви дам пример за това. Току-що се върнах от Йемен, където заедно с Върховния комисар на Обединените нации за бежанците Антонио Гутиерес, ангажирахме високопоставени служители на правителството и представители на бунтовническото движение на Ал Хути с въпроса за хуманитарния достъп. За първи път получихме ангажимент от тяхна страна да се улесни достъпа на хуманитарна помощ и да се зачитат доставките на помощ до всички нуждаещи се хора в Йемен, в съответствие с хуманитарните принципи на неутралност и независимост. След като прекарах няколко часа с мъже, въоръжени с автомати „Калашников“, бих искала да отбележа, че ние в Европа действително представляваме този смисъл на думата неутралитет, който е мост към нуждаещите се хора. В случая с Йемен има 300 000 вътрешно разселени лица и други още стотици хиляди засегнати от шест войни през последните шест години в северната част на Йемен.

Разбира се, за един дългосрочен ефект, хуманитарната помощ не е правилният инструмент. Именно развитието може да постави основата за траен мир. Ние в Комисията, в тясна връзка с нашите държави-членки и хуманитарните партньори, завършихме едногодишен процес на преразглеждане на плана за действие на Европейския консенсус. На 8 декември Комисията прие съобщение за това. Прегледът показва, че през последните три години бележим значителен принос за укрепване на хуманитарната реакция по отношение на подкрепа и хуманитарна дейност, както и чрез обединяването на хуманитарната помощ и гражданската защита.

Също така стигнахме до заключението, че има възможност за по-нататъшно подобрение в три области.

Първо, трябва да повишим качеството и ефективността на помощта чрез добра преценка, добре координиран отговор и инвестиции в намаляване на риска от бедствия и местен капацитет. Това е от решаващо значение в момент, когато нуждите нарастват и бюджетите са ограничени.

Позволете ми тук да отговоря на въпроса за отчетността. Очевидно е, че трябва максимално да оползотворим всяко евро и да предоставим най-доброто качество чрез най-ефективния подход. За да гарантираме, че нашите партньори – агенциите на ООН и неправителствените организации – се отчитат, ние преразглеждаме една трета от всички партньори и една трета от всички проекти всяка година. Разполагаме със собствени офиси за хуманитарна помощ във всички горещи точки на планетата, за да бъдем ушите и очите на нашите данъкоплатци, включително и в Йемен, поради увеличаването на хуманитарните нужди. Неотдавна прерязах лентата на представителството ни за хуманитарна помощ там.

Вторият въпрос, във връзка с който можем да видим възможност за подобрение, е укрепването на европейския глас. Ние сме най-големият донор и трябва да сме сигурни, че говорим ясно в един глас. Трябва също така да достигнем до други донори, за да играем ръководната си роля по отношение на традиционните донори, но и чрез привличането на нови.

И трето, трябва да гарантираме съгласуваност, което означава, заедно със Службата за външна дейност, да работим с военните участници, за да се уверим, че се спазва принципно хуманитарен подход, който се насърчава и в Европа.

Позволете ми да завърша, изказвайки още веднъж благодарността си към г-жа Striffler за нейната работа по този въпрос и призива й към Парламента да продължи обсъждането по тази тема. Светът се е променил. За съжаление, ще има още и още природни и причинени от човека бедствия. Всяко предприето от нас действие ще определи живота не само на засегнатите хора, но и на моралните устои и способността на ЕС да застане начело в света.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 18 януари 2011 г.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма.(PL) Хуманитарната помощ е израз на универсална човешка солидарност, както и наше морално задължение. Днес наблюдаваме едно систематично нарастване на нуждата от хуманитарна помощ вследствие на нарастването на броя на природните бедствия, на които сме свидетели. Това се дължи отчасти на изменението на климата, но също така и на технологичното развитие, което ни позволява да разберем за възникването на катастрофа и да се разгласи нейното възникване. Важни критерии при предоставянето на хуманитарна помощ следва да са бързината, отговорността и административните разходи, които да са колкото е възможно по-ниски. Развитието на транспорта е фактор, който улеснява доставянето на помощ. Това означава, че можем по-бързо да достигнем до жертвите и да помогнем на повече хора. Ето защо е важно да включим и предприятията. Имам предвид корпорациите и концерните, но също и малките предприятия, и то не само тези, осъществяващи дейност в областта на транспорта и логистиката. Трябва да изградим мрежи от субекти, които работят заедно в определен географски район, за да има ефективност при предоставянето на помощ, както и да подобрим системата за бързо реагиране при надвиснали кризи. Въз основа на междусекторни партньорства между предприятия, организации и институции ще бъде възможно да се създадат бази, специални отдели и представителства със средства, складове, доброволци, храна, основни материали и оборудване, както и превозни средства. Подобно сътрудничество може да доведе до измерими ползи на фона на човешката трагедия, особено когато е необходимо да се реагира бързо, а не тепърва да се започва с набирането на средства.

 
Правна информация - Политика за поверителност