Пълен протокол на разискванията

Вторник, 18 януари 2011 г. - Страсбург

3. Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране - Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране (разискване)

  Председател. – Първата точка от дневния ред е общото разискване относно споразумението между ЕО и Република Сърбия

– Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране. Препоръка от Jelko Kacin – от името на комисията по външни работи (A7-0362/2010). Препоръка относно проекта на решение на Съвета и на Комисията за сключване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна [15619/1/2007 - C7-0341/2010- 2007/0255(NLE)]

– Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране. Изявления на Съвета и на Комисията [2010/2980(RSP)]

  Jelko Kacin, докладчик. – (SL) Г-жо председател, през април 2008 г. беше подписано споразумението между Европейския съюз и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране, а от февруари 2010 г. успешно се изпълнява преходното, временно търговско споразумение със Сърбия.

През месец септември 2008 г. започна процесът на ратифициране, когато парламентът на Република Сърбия първа ратифицира споразумението.

Споразумението осигурява политическа, правна и икономическа рамка за сътрудничество между Европейския съюз и Сърбия, а Сърбия не можеше да продължи по пътя на европейската интеграция без да започне процесът на ратификация.

През 2009 г. нямаше доклади за Сърбия в дневния ред на Европейския парламент, защото процесът на ратифициране в държавите-членки беше преустановен поради липсата на пълно сътрудничество от страна на Сърбия с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) в Хага. Досега единадесет държави-членки са ратифицирали споразумението, затова днес призовавам останалите държави-членки да направят същото възможно най-скоро.

Ако днес ратифицираме споразумението в Парламента, ще изпратим силно и очевидно послание на подкрепа за усилията на Сърбия по пътя към Европа. Само това обаче не е достатъчно, за да се гарантира успешното завършване на процеса на ратификация.

Резолюцията относно Сърбия, която ще гласуваме утре, носи именно посланието за подкрепа. Необходимо е да подкрепим Сърбия по дългия й и труден път към членство в Европейския съюз.

Като държава, която дълго време беше в изолация и остана извън съвременните тенденции на европейската политика и икономика, Сърбия е изправена пред много предизвикателства.

През последните две години ние наблюдаваме, че политическата сцена в Сърбия става по-проевропейска. Сръбските лидери ще ни предоставят най-добрите доказателства за искрения си ангажимент към европейските ценности и начин на живот, ако успешно решат проблемите и осъществят всички необходими реформи.

Вече видяхме някои положителни промени. Искрено приветствахме готовността на Сърбия на компромис и приемането на общата резолюцията на Общото събрание на ООН за Косово през месец септември 2010 г.

На 1 януари 2011 г. Сърбия отмени задължителната военна служба и поколения млади сърби получиха допълнителна възможност да учат и да се развиват. Гражданският надзор върху въоръжените сили също се засилва.

От друга страна, напредъкът на Сърбия по пътя към ЕС до голяма степен е възпрепятстван от факта, че две лица, обвинени във военни престъпления от МНТБЮ, остават на свобода.

Ратко Младич се крие повече от 15 години, след геноцида в Сребреница – най-голямото престъпление, извършено на територията на Европа от Втората световна война насам.

Приветстваме изявлението на правителството на Република Сърбия във връзка с това, че смята приключването на сътрудничеството му с трибунала в Хага за приоритет. Въпреки това призоваваме органите в Сърбия, както каза главният прокурор на МНТБЮ, да намалят убедително разликата между демонстрираната от тях политическа воля и конкретните резултати.

Сега е моментът Сърбия да затвори тази болезнена страница и да направи нова крачка към помирение в региона.

Сърбия няма да може да получи статут на страна кандидатка, докато не покаже, че напълно сътрудничи с трибунала в Хага, както се посочва в заключенията на Съвета от 25 октомври 2010 г.

Най-убедителното доказателство за това биха били арестите и екстрадицията на обвинените. Усилията на Сърбия в това отношение до момента не дадоха резултат и продължават да бъдат недостатъчни.

Бяха постигнати значителни промени в регионалните отношения на Западните Балкани, което се потвърждава преди всичко от отношенията между Сърбия и Хърватска. Приветстваме позицията на президента на Република Сърбия, чийто нов подход даде силен тласък за дълготрайно помирение в региона.

Въпреки това, има и още предизвикателства. Белград трябва да демонстрира конструктивно отношение на предстоящия диалог с Прищина и, независимо от въпроса за статута на Косово, отношенията между Белград и Прищина трябва да се превърнат в партньорство, за да се улесни напредъкът към Европа на целия регион.

Същото се отнася и за отношенията на Сърбия с Босна и Херцеговина. Белград трябва да подкрепи реформите, които ще дадат възможност на Босна и Херцеговина, като държава със собствени институции, да преговаря за членството си в Европейския съюз. В момента това все още не се случва.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-жо председател, за мен е привилегия и чест да се върна в Европейския парламент в новото ми качество на представител на унгарското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз. Надявам се, уважаеми колеги, че ще ме считате за бивш член на Парламента и гарант, че унгарското председателство ще бъде доброжелателно към тази институция.

Очаквам с нетърпение работата си с вас през следващите пет и половина месеца на председателството. Сега ще използвам родния си език.

действащ председател на Съвета. – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, за мен е чест и удоволствие да участвам в разискването, след което Парламентът ще гласува за одобряването на споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА), подписано с Република Сърбия. Бих искал също така да се възползвам от възможността да изразя благодарността си към докладчика на Европейския парламент, г-н Jelko Kacin, който подготви отличен доклад по въпроса и горещо да приветствам резолюцията относно процеса на интеграция на Сърбия. Подобно на други страни в региона перспективата за европейско членство имаше положителни последици за Сърбия и държавата отбеляза значителен напредък в тази посока през последните години. Във връзка с това Споразумението за стабилизиране и асоцииране е важна крачка напред за Сърбия по пътя към Европейския съюз.

Споразумението укрепва вече съществуващите тесни връзки между Европейския съюз и Сърбия и създава договорни отношения между двете страни. Споразумението установява нова рамка за политически диалог. То създава зона за свободна търговия и укрепва двустранните икономически отношения, посредством което се цели предоставянето на важни икономически предимства за Сърбия. Споразумението насърчава процеса на реформи, които ще допринесат за растежа на сръбската икономика и ще помогнат на Сърбия да изгради напълно функционираща пазарна икономика. Освен това, споразумението поставя основите на засилено сътрудничество в редица области, което ще се развива между Европейския съюз и Сърбия в бъдеще, не на последно място в борбата срещу организираната престъпност и незаконната трансгранична търговия, както и по отношение на подобряването на съществуващите регламенти, свързани с опазването на околната среда.

На 14 юни 2010 г. Съветът започна процеса на ратифициране на споразумението. Досега парламентите на единадесет държави-членки, включително, разбира се, Унгария, са го одобрили. Уверени сме, че всички държави-членки ще го одобрят в кратък период от време. Съветът ще приветства влизането в сила на споразумението за стабилизиране и асоцииране до края на 2011 г. или най-късно в началото на 2012 г. Това ще означава, че Сърбия ще влезе в амбициозни договорни отношения с Европейския съюз в същия момент, когато ще започне по-интензивна подготовка за присъединяване. Вашите гласове ще придадат много по-голяма важност и ще задълбочат процеса благодарение на единодушната подкрепа, изразена от всички политически сили на заседанието на комисията по външни работи на 1 декември. Сърбия изрази ангажимента си към Европейския съюз чрез молбата си за членство, внесена през декември 2009 г. През октомври миналата година Съветът поиска Комисията да представи становището си. Ще го очакваме през втората половина на 2011 г.

Всички знаем, че процесът на европейска интеграция носи много предимства за Сърбия. В същото време, Сърбия все още трябва да проведе важни реформи. Те включват допълнителни усилия в областта на публичната администрация и принципите на правовата държава, реформата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност и сътрудничеството с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага.

Както се посочва и в доклада на г-н Kacin, процесът на интеграция се развива на основата на осъществения в тази област напредък. Приветствам факта, че вече са постигнати много резултати. В същото време бих искала да се възползвам от възможността, за да изтъкна, че миналата година Сърбия направи исторически крачки към установяването на мир със съседите си от региона. Също така приветствам тясното сътрудничество между Сърбия и Европейския съюз през лятото на 2010 г. и последвалата резолюция на ООН, която отвори пътя за диалог между Белград и Прищина. Съветът напълно подкрепя върховния представител, г-жа Аштън, за работата, която тя извърши в тази област. Изправени сме пред голямо предизвикателство, но възможността да се установи диалог дава шанс, както на Косово, така и на Сърбия да се доближат до Европейския съюз.

Накрая ми позволете да споделя нещо с вас. Убедена съм, че Европейският съюз трябва да поддържа доверието в процеса на разширяване. Средствата за това са в нашите ръце. Смятам, че ако преговорите за присъединяване с Хърватска завършат успешно по време на унгарското председателство, това ще бъде много положителен знак и за Сърбия в смисъл, че процесът е действащ и че балканските страни имат своето място в семейството на народите от Европейския съюз.

Г-жо председател, госпожи и господа, 2011 г. ще бъде важна година за Сърбия и ще донесе както предизвикателства, така и възможности. Приветствам възможността, която новото споразумение предоставя на Сърбия, за да можем заедно да построим общо бъдеще в една мирна Европа.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, за мен е голяма чест и удоволствие да се обърна към Европейския парламент във връзка с гласуването за одобрение на споразумението между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране. Бих искал също да изразя благодарността си на докладчика за Сърбия, г-н Jelko Kacin, за доклада му относно процеса на европейска интеграция на Сърбия.

Споразумението за стабилизиране и асоцииране е значителна крачка напред за Сърбия по пътя й към Европейския съюз. Основната цел на споразумението е да проправи път към по-нататъшна европейска интеграция и реформи и да подготви Сърбия за членство в Европейския съюз. Този важен документ ще послужи за стимул за Сърбия, тъй като тя възобнови усилията си за постигане на помирение в региона.

Споразумението за стабилизиране и асоцииране установява цялостна институционална рамка посредством Съвета за стабилизиране и асоцииране и Комитета по стабилизиране и асоцииране, подновена рамка за политически диалог, както и мрежа от подкомисии, които обхващат повечето политики на Европейския съюз. Естествено, споразумението установява специален орган между ЕП и парламента на Република Сърбия, Съвместния парламентарен комитет.

От икономическа гледна точка, ССА предвижда постепенното изграждане на зона за свободна търговия и постепенната интеграция на Сърбия във вътрешния пазар на Европейския съюз, което ще донесе икономически ползи, както за Европейския съюз, така и за Сърбия. Също като в Централна Европа през 90-те години на 20-ти век споразумението ще насърчи инвестициите, по-специално на непреките инвестиции. То ще има основен принос за растежа на сръбската икономика и ще помогне на движението на Сърбия към функционираща пазарна икономика.

Ползите от споразумението за Европейския съюз са също така важни. Пазарът на Република Сърбия вече е отворен за износителите от Европейския съюз. Предишните сравнително високи тарифи ще бъдат напълно премахнати в рамките на две години с изключение на няколко много чувствителни селскостопански продукти.

Освен това, чрез постепенното интегриране на Сърбия във вътрешния пазар, условията за инвеститорите ще станат по-стабилни и предвидими. Правилата на конкуренцията и държавните помощи са приведени в съответствие с тези на Европейския съюз. Защитата на правата върху интелектуалната собственост също постепенно се привеждат в съответствие със стандартите на Европейския съюз. Значителният пазар за обществени поръчки в Сърбия също постепенно се отваря за европейски участници.

Изграждането на по-тесни връзки със Сърбия е свързано и с други предимства за Европейския съюз, тъй като ще се улесни сътрудничеството в областта на правосъдието, свободата и сигурността, транспорта и митниците и много други. А това дава възможност политиката на Европейския съюз в Югоизточна Европа да бъде по-ефективна и да се посреща с доверие.

Накрая е особено важно да се спомене, че Сърбия постигна напредък с изпълнението на временното споразумение. То официално влезе в сила през месец февруари 2010 г., но Сърбия реши да го приложи скоро след подписването му през месец април 2008 г. По този начин Сърбия демонстрира ангажимента си към икономическата си интеграция с Европейския съюз и досега има положителни резултати в това отношение.

От 14 юни 2010 г., когато Съветът реши да стартира процеса на ратификация на споразумението, досега девет държави-членки са ратифицирали споразумението, а други две са осигурили одобрението на парламентите си. Затова днешното гласуване от Европейския парламент следва да даде допълнителен тласък на процеса благодарение на единодушната подкрепа от всички политически групи. Надявам се, че ратификацията от страна на другите държави-членки ще последва скоро.

Позволете ми да завърша, като акцентирам върху предложението за резолюция относно процеса на европейска интеграция на Сърбия, като добре подготвен принос към днешното ни политическо разискване. По тази причина съм благодарен на докладчика г-н Jelko Kacin. Резолюцията изпраща на Сърбия послание на подкрепа за засилването на отношенията между ЕС и Сърбия и едновременно с това послание за очакванията във връзка с главните предизвикателства пред тази държава по пътя й към членство в Европейския съюз. Това е особено навременно предвид подготовката на становището относно молбата на Сърбия за членство.

Бях в Белград миналия месец ноември, за да връча подробен въпросник на министър-председателя и заместник министър-председателя, отговарящ за европейската интеграция. Сръбските органи в момента работят усилено върху отговорите, които очакваме до края на месеца. Обнадежден съм от приемането от страна на правителството на Сърбия на план за действие в отговор на доклада за напредъка на Комисията. Комисията ще анализира подробно отговорите на въпросниците и мерките, предприети от сръбските органи през следващите месеци, за да завърши оценката си с оглед на публикуването на становище през втората половина на 2011 г.

Както моята колега от Унгария каза, 2011 г. е важна за Сърбия, тъй като ще бъде не само година на сериозни предизвикателства, но и на възможности. Пътят е ясен и целите са добре известни, но именно от Сърбия зависи изминаването на пътя, изпълнението на необходимите критерии и когато е готова, започването на преговорния процес с Европейския съюз. Убеден съм, че с нашата обща подкрепа Сърбия ще продължи да взема правилните решения и да върви напред в усилията си за интеграция. Това ще изпрати положително послание към целия регион в момент, когато ние се стремим да потвърдим отново неговата европейска перспектива с цел да консолидираме мирните усилия и да насърчим икономическия просперитет на Западните Балкани.

  György Schöpflin, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, според мен докладът за Сърбия е отличен и аз поздравявам докладчика, г-н Jelko Kacin.

Струва ми се, че Сърбия най-накрая взе решение и наистина иска европейско бъдеще за себе си. По-голямата част от политическия елит смята, че това е най-благоприятната възможност. Подобна решимост трябва да се разглежда във връзка с размириците през последните две десетилетия. Сърбия преживя края на комунизма, разпадането на Югославия, последвалите войни, управлението на Слободан Милошевич, бомбардировките през 1999 г., разрастването на мафията и престъпността, насилието, бежанците – една депресираща и травматизираща история. Решението да избере Европа е значително постижение и показва, че Сърбия е станала фактор на стабилност в региона.

Остават два основни политически проблема: ареста и предаването на Ратко Младич на трибунала в Хага и приемането на независимостта на Косово. И двата въпроса са свързани с психологически бариери. Младич има своите покровители, а загубата на Косово е болезнена за значителна част от сръбското общество, защото загубата на територия е болезнена. Няколко други области могат да се добавят, които изискват внимание, по-конкретно подобряването на публичната администрация и администрацията на правосъдието, установяването на пазарни условия и пълна откритост по отношение на миналото на Сърбия, включително отваряне на архивите.

Изгледите за пътя на Сърбия към Европа са доста добри. Съществува конкретен ангажимент в това отношение. Задачите пред елита и пред обществото се пренареждат и техническата подготовка излиза на преден план. Ако всичко върви добре, Сърбия следва да получи становището тази есен и статут на страна кандидатка след това. Пътят към Европа няма да е лесен, но Европа като цяло има полза от стабилна, демократична Сърбия.