Пълен протокол на разискванията

Вторник, 18 януари 2011 г. - Страсбург

8. Обяснение на вот

  Председател. – Продължаваме с обясненията на вот.

Устни обяснения на вот

Препоръка за второ четене: Catherine Stihler (A7-0343/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, строителната промишленост представлява важен сектор на икономиката на всяка държава. Такава основна част от пазара не може да бъде пренебрегната в стремежа към икономически растеж и подобряване на стандарта на живот. Всички разбират колко е важно една конструкция да бъде правилно построена и осъвременена с оглед на сигурността и удобството. В същото време всички се стремим да намалим разходите за изграждане на домове, промишлени и обществени сгради. Докладът се стреми да премахне пазарните бариери, да даде възможност за ефективна продажба на строителни материали и да гарантира конкуренти цени в сектора. Ползите от тази инициатива ще бъдат почувствани в цяла Европа. Подкрепям напълно и предложенията на автора, свързани с повишаване на безопасността на работещите в промишлеността.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, що се отнася до доклада Stihler, то е очевидна важната роля на строителния сектор за Европа. Трябваше просто да вземем мерки за решаване на проблемите, пред които са изправени 12 млн. граждани, пряко заети в този сектор.

Докладът Stihler е ценен инструмент за премахване на националните административни и техническите пречки, които възпрепятстват пускането на пазара на строителни продукти в Европейския съюз и за продължаване на изграждането на единен пазар в този сектор.

Подкрепям важността, която се отдава на малките и средните предприятия в строителния сектор, а също и специалния акцент върху необходимостта от рециклиране на строителните продукти – въпрос от първостепенно значение в борбата срещу изменението на климата. Искам обаче да използвам възможността и да насоча вниманието към въпроса за безопасните и здравословни условия на труд за работещите в строителния сектор. Насоките, представени от докладчика в тази област, са полезни, но трябва да бъдат разширени и задълбочени.

Наш дълг е да обсъдим и развием допълнително тези предложения в съвсем близко бъдеще, като по този начин ще гарантираме, че заетите в строителния сектор получават висока степен на защита. Трагедията при смърт вследствие на работни инциденти е въпрос, който засяга цяла Европа. Изразявам надеждата си, че работата ни ще спомогне те да не се случват в бъдеще.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, първо искам да благодаря на г-жа Stihler за отличния доклад. Много е важно да съсредоточим вниманието си върху хармонизиране на условията за пускането на пазара на строителни продукти, защото в бъдеще ще ни е необходимо по-добро и по-качествено строителство.

Не трябва да забравяме, че, макар това да е сектор на много интензивна конкуренция, най-важното не е самата конкуренция, а крайният резултат. Важно е сградите, които се строят в Европа, да бъдат безопасни за обитателите си, а също и за строителите и останалите служители в хода на строителството.

Важно е също така да имаме хармонизация в областта на пускането на пазара на строителни продукти и като резултат да можем да обменяме най-добри практики. Вярно е, че понастоящем в много страни в Европа все още се използват материали, които не са безопасни за здравето на обитателите. В много държави-членки на Европейския съюз например имаме голям проблем с плесента и именно поради тази причина е важно да използваме най-добрите практики и иновации, за да се опитаме да направим така, че пускането на пазара на строителни продукти да доведе до наличието на продукти, които са безопасни за здравето и с добро качество що се отнася до потребителите.

Затова искам да благодаря на г-жа Stihler за отличния доклад. Европа се нуждае от добри строителни продукти и от система за пускане на пазара, която взема под специално внимание регламентите за безопасност.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, миналата седмица френският министър-председател беше в Лондон и заяви, че трябва да се присъединим към проекта за подпомагане на еврото. Нека за момент оставим настрана въпроса за това дали следва отново да бъдем въвлечени в чужди проблеми; нека да се съсредоточим върху липсата на логика. Той казва, че европейската интеграция не работи и затова трябвало да я засилим. Убеден съм, че съзирате проблема в това му разсъждение. Все едно човек да каже „Лодката ми все се прекатурва и затова искам да командвам презокеански кораб“. Или „Картингът ми катастрофира и затова моля дайте ми да карам съчленен камион“. Изглежда, че, независимо какъв е проблемът, решението винаги е по-активна европейска интеграция.

Европейският съюз е решение, което си търси проблем, но определено идва денят, в който няма вече да налагаме волята си както на пазарите, така и на общественото мнение. Магията спира да действа и мантрите вече губят силата си.

Доклад: Michèle Striffler (A7-0375/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, Европейският съюз е най-големият донор на хуманитарна помощ в света, като се има предвид, че неговият принос представлява повече от 40% от цялата официална международна хуманитарна помощ. Хуманитарната политика на Съюза изразява на практика неговата ангажираност с подкрепата на лица в трети държави, нуждаещи се от помощ, когато са най-уязвими.

Европейският консенсус относно хуманитарната помощ, подписан на 18 декември от председателите на Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Комисията, представлява значителна стъпка напред. Тук трябва да подчертая, че произтичащите от консенсуса ангажименти са приложими както за държавите-членки, така и за Европейската комисия.

През последните години станахме свидетели на това как все повече нехуманитарни организации се включват в отговор на хуманитарните кризи. От съществено значение е политическите, военните и хуманитарните организации, които работят в една и съща оперативна среда, да се опознаят по-добре и да водят диалог, като същевременно вземат предвид – без да правят компромиси – съответните им роли и компетентности. Очевидно, когато се използват ресурсите на гражданска защита, това трябва да бъде в съответствие с международните изисквания, както е посочено в Европейския консенсус.

  Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че приетият днес доклад – за което благодаря и поздравявам докладчика г-жа Striffler – е текст, който ще допринесе за една по-ефективна и последователна хуманитарна помощ.

Днес Европейският парламент приканва Съюза към по-тясно сътрудничество, за да се постигне съгласие, насочено към укрепване на нашия колективен отговор при хуманитарни кризи, и по-специално към строго придържане в пълно съответствие с международното хуманитарно право.

Следователно трябва да гарантираме, че хуманитарната помощ и хуманитарните работници имат по-добър достъп до нуждаещото се население и тъй като тези дни има повече нуждаещи се, трябва да успеем да постигнем дори още повече, отколкото досега, чрез Комисията или чрез двустранни програми. Нуждите са огромни, а разпределението на помощта става все по-трудно, а също и рисковано и опасно вследствие на усложняващата се международна рамка.

Следователно с оглед на тези изисквания споразумението насърчава Европейски консенсус, в който да се потвърждава, че помощта от ЕС еднозначно се основава на хуманитарните принципи на неутралност, независимост и безпристрастност и трябва да бъде осигурена бързо и ефективно на жертвите на кризи въз основа на установените нужди.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, рязкото увеличаване на броя и интензивността на природните бедствия, както и честото възникване на сложни кризи, означава, че сме изправени пред все по-сериозни нарушения на международното хуманитарно право и пред стесняващо се „хуманитарно пространство“.

Последните трагедии в Хаити и Пакистан доказаха отново, че наличните на ЕС инструменти за реакция при природни бедствия трябва да бъдат укрепени. Съгласен съм с общия подход на доклада, и по-специално с твърдението, че ЕС трябва щедро да насърчи хуманитарните принципи. Външната дейност на Европейския съюз е предвидена в Договора от Лисабон; тя трябва да отразява политическата тежест и влияние на Съюза като основен международен донор.

Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Striffler, защото съм съгласен, че за нас е важно да работим за укрепването и прилагането на Европейския консенсус и свързания с него план за действие, както и за координация в световен мащаб и разпределение на тежестта, като се имат предвид регионалните отговорности на страните, които имат капацитетът да са основни донори на хуманитарна помощ.

Доклад: Daciana Octavia Sârbu (A7-0376/2010)

  Jim Higgins (PPE). – (EN) Г-н председател, имам удоволствието да гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като в него се потвърждава, че продоволствената сигурност е основно право на човека. Секторът на селското стопанство трябва да отговаря на нуждата на нарастващото население за безопасна и достатъчна прехрана въпреки пречките на ограничените природни ресурси, високите цени на енергията и изменението на климата. Според Организацията на ООН по прехраната и земеделието производството на храни трябва да се увеличи с най-малко 70%, за да се отговори на нарастващото търсене в световен мащаб от страна на населението, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г.

Освен това около 900 милиона души в света страдат от хроничен глад поради крайна бедност, а до 2 милиарда души не разполагат с истинска, дългосрочна продоволствена сигурност поради различна степен на бедност. В Европа 16% от гражданите все още живеят под прага на бедността. В общи линии това, което казвам, е: трябва бързо да се справим с този проблем. От съществено значение е, че финансирането на новата обща селскостопанска политика след 2013 г. признава това и ние се нуждаем от бюджет, който трябва най-малкото да се запази на сегашното равнище.

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, днес Парламентът избра официално да признае селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност. Ние, от групата на Алианса на демократите и либералите за Европа, сме признали това преди много години. Също така признаваме факта, че селското стопанство е сектор от стратегическо значение, когато става въпрос за качество на храните, обществено здраве и устойчив, икономически растеж. Това обаче не обосновава програмите за плодове и мляко в училищата. Нито обосновава повечето пазарно подкрепени програми за млечни субсидии. Бихме искали да посочим, че гласувахме против тези предложения и изразяваме съжаление относно факта, че те бяха прокарани.

Това обаче не трябва да разрушава цялостната картина, а именно факта, че трябва да предоставим добри условия за селското стопанство. Планини от масло, езера от вино и училищни програми обаче не са пътят напред. Доходите на земеделските стопани няма да бъдат гарантирани чрез интервенция и нарушаване на пазара. Вместо това трябва да инвестираме в научноизследователска дейност и да предоставим на земеделските стопани възможност да използват нови технологии за алтернативни форми на доход. Като цяло считаме този доклад за добър и следователно гласувахме в негова подкрепа.

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, продоволствената сигурност е основно право на човека и се постига единствено когато всички хора по всяко време разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчна храна.

Новата обща селскостопанска политика на ЕС трябва да отразява тези нови изисквания: следователно ОСП трябва да отговори ясно и недвусмислено на проблема с осигуряването на прехраната и други предизвикателства, най-вече изменението на климата, икономическата криза в рамките на ЕС и запазването на териториалния баланс в рамките на ЕС.

Трябва да се насърчава не само конкурентоспособността на продуктите ни, но и традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие, биологичното земеделие и дистрибуцията на местно равнище. Тези селскостопански модели винаги са имали и продължават да имат ценен принос за продоволствената сигурност, тъй като те често представляват най-ефективният начин за използване на земята в различни географски региони на ЕС чрез използването на методи, които са специално разработени в различни региони за дълги периоди от време.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, ролята ни на членове на ЕП е да действаме, за да подобряваме живота на гражданите на ЕС. Най-голям приоритет следва да бъде да им осигурим достъп до безопасна храна с най-високо качество. Продоволственият недостиг и високите цени обикновено са придружени от социални вълнения, а не можем да позволим това да се случи на нашия континент. Като имаме предвид нарастващия брой на населението, изменението на климата и природните бедствия, световната продоволствена сигурност е застрашена. Много хора вече гладуват и за да се открие средство за справяне с проблема, се изисква разумна и справедлива обща селскостопанска политика, както и финансова подкрепа за сектора. На селското стопанство следва да се предостави специален статут, който ще позволи да бъде предприето специално действие и да се приложат подходящи инструменти в случай на възникване на продоволствена криза.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, продоволствената сигурност и гарантираното снабдяване с храни за хората продължават да бъдат основните предизвикателства за селското стопанство не само в Европа, но и по света.

Много съм доволен от съдържанието на този доклад, по-конкретно поради това, че продоволствената сигурност е призната като основно право на човека. Продоволствената сигурност като цел ще бъде постигната единствено ако два важни въпроса – променливостта на пазара и цените и намаляването на хранителните запаси, бъдат разгледани сериозно. Европа трябва да бъде в състояние да се намеси с общи и ефективни мерки, за да гарантира снабдяването с храни и да предотврати сериозните несъответствия, които все още съществуват по отношение на стандартите за безопасност между продуктите, произведени в ЕС и тези, които са произведени извън ЕС.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, бих искал да кажа, че съм много доволен от доклада относно признаването на селското стопанство като стратегически сектор в рамките на продоволствената сигурност, тъй като той отново поставя значението на икономиката на селските райони в центъра на нещата. Първото заключение за мен, е че ние също продължаваме да се нуждаем от силна европейска обща селскостопанска политика. Също така бих искал да благодаря на докладчика.

Имаше една точка обаче, в която не подкрепих доклада, и тя се отнася за създаването на европейска програма за хранителна помощ в рамките на Европейския съюз. Считам, че предоставянето на помощ по места, с други думи, на помощ, която да гарантира, че никой в Европейския съюз няма да гладува, трябва да остане отговорност на държавите-членки поради простата причина, че тези проблеми следва да се решават там, където са възникнали, а именно в държавите-членки.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, този доклад подчертава необходимостта от продоволствена сигурност за гражданите, които ние представляваме. Също така той подчертава значението на обществените блага, които земеделските стопани произвеждат, често без или с малко признание. Считам обаче, че ще има проблем.

Наскоро слушах важни изказвания, в които се посочва, че общата селскостопанска политика следва действително да се промени, за да бъде екологична политика. Това считам, че в крайна сметка ще ни доведе до грешната представа, че ние можем без европейските земеделски стопани и може би само можем да внасяме храни от държави, извън ЕС.

Това не трябва да е така. Земеделските ни стопани следва да бъдат подкрепени, за да произвеждат храна по начин, който не е вреден за околната среда, а по отношение на вноса на храни световните пазари са много нестабилни както във връзка с цените, така и във връзка със съгласуваността на предлагането.

Има много неща, които трябва да направим. Трябва да имаме силен бюджет за общата селскостопанска политика. Трябва да насърчаваме младите земеделски стопани в сектора, за да осигурим бъдеще за него. Трябва да имаме повече научноизследователска дейност и иновации, за да направим производствените методи по-ефективни, и по-малко бюрокрация и, разбира се, не трябва да генерираме зелена бюрокрация, с която да задушим нашите земеделски стопани.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, през последните седмици различните парламентарни комисии, които се занимават с въпроса за общата селскостопанска политика, разглеждаха внимателно темата за развитието на реформата след 2013 г.

Категорично продоволствената сигурност е един от основните елементи на селското стопанство. Това разглеждане обаче трябва да продължи в светлината на подложения на гласуване днес доклад, в който продоволствената сигурност е определена като основно право, което съответно трябва да бъде гарантирано по всеки възможен начин.

Г-н председател, подобно внимание се изисква, когато има извънредна ситуация, като тази във връзка със скандала с диоксин, на който сме свидетели в момента, с откритието, че е бил използван диоксин във фуражите, но също и преди всичко, за да гарантираме, че имаме общ производствен процес, който зачита производствения сектор като цяло, зачита качеството на работата на земеделските стопани, околната среда и предлагането на пазара и следователно, който зачита потребителите.

Този доклад представлява част от набора от мерки, който тази парламентарна зала е разработила, за да насърчи селското стопанство и следователно мога да кажа, че съм доволен.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-н председател, днес световното производство на храни във все по-голяма степен е изправено пред различни предизвикателства. Едно от предизвикателствата е изменението на климата, което за съжаление може да причини непредсказуем продоволствен недостиг и по този начин да застраши задоволяването на нарастващото търсене на световното население, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г. Общата селскостопанска политика трябва да отговори недвусмислено на предизвикателствата във връзка с безопасността на храните, изменението на климата и икономическата криза. Не само конкурентоспособността, но също и традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие и биологично земеделие и местните ценности трябва да бъдат насърчавани. В резултат на изменението на климата има все повече природни бедствия, които ще окажат въздействие върху намаляването на възможността за използване на големи площи селскостопанска земя, като по този начин възпрепятстват безопасността на храните. За да се постигнат, посочените по-горе цели и в интерес на разумни цени на храните и справедлив доход за земеделските стопани, бюджетът на ОСП трябва най-малкото да се запази на сегашното равнище. Поради тази причина е важно селското стопанство да се разгледа от гледна точка на безопасността на храните. Ето защо аз също подкрепих този доклад.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, първо, бих искал да кажа, че е отлична стъпка от страна на Европейския парламент да признае селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност.

За нас е от съществено значение да гарантираме, че храната, която произвеждаме в Европейския съюз, е преди всичко безопасна и без замърсявания. Доста съм обезпокоен, че сме склонни да отделяме повече внимание на количеството, отколкото на качеството. Настояването за ефективност по някакъв начин пренебрегна изискванията във връзка със здравето. Когато говорим за продоволствена сигурност, е много важно да гарантираме, че храната, предоставена на европейските потребители, е безопасна, с добро качество и питателна.

Също така е от изключително значение да се гарантира, че различните държави-членки на Европейския съюз ще съхранят своите собствени селскостопански практики. Когато сме изправени пред природни бедствия, е важно да имаме селскостопанска икономика, която се самозадоволява. По този начин можем да използваме принципа за снабдяване с местни храни, за да отговорим на проблемите, които могат да възникнат в случай на бедствие.

Бих искал да подчертая преди всичко значението на тези принципи, които произлизат от здравните аспекти и са важни. Надявам се, че ще видим повече от тази тенденция в местните храни. Важно е да се гарантира навсякъде в Европа, че селското стопанство е абсолютно жизнеспособно и че всяка държава-членка на Европейския съюз е в състояние да практикува селско стопанство. Това е съществена и силна основа за бъдещето, от която ние по-специално се нуждаем в хранителния сектор.

  Salvatore Tatarella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, след като гласувах твърдо в подкрепа на този важен доклад, бих искал да подчертая по-конкретно параграф 35 от добре структурираното становище на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, в което се счита, че Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) трябва да играе важна роля в оценката на всички рискове, свързани с хранителната верига, като част от набора от мерки за защита на здравето и благосъстоянието на обществото, изразява надежда, че всички държави-членки ще създадат съответни национални органи, които да си сътрудничат с Европейския орган за безопасност на храните.

Както показват последните сериозни събития в Германия, национални органи за безопасност на храните трябва да бъдат създадени днес от всички държави-членки. Изненадващо е, че италианското правителство, след като създаде агенцията, промени решението си поради бюджетни причини. По мое мнение безопасността на храните не следва да отпада поради бюджетни ограничения.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Jiři Maštálka (A7-0363/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Тъй като съгласно консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващи текстове, без промени по същество, съгласен съм с тяхното приемане на първо четене.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с доклада и с предложението на Европейската комисия, тъй като считам, че е много важно да се опрости и изясни правото на Общността, за да бъде направено по-ясно и достъпно за всички граждани. Тази цел не може да бъде постигната засега, тъй като многобройните разпоредби, които бяха поправяни многократно, често доста съществено, остават разпръснати и е необходима значителна изследователска дейност по сравняване на много различни инструменти, за да се установят сегашните правила. Кодификацията на законодателството е особено важна в сферата на бизнеса, която за да гарантира гладкото и непрекъснато свободно движение на хора, стоки и услуги, се регулира от значителен обем законодателство на Общността. Консолидацията на законодателството, регулиращо сливанията на акционерни дружества, е желана стъпка към подобряването на законодателството на Общността.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Има твърде много дружества в Европа; те се създават в много различни форми и подлежат на много правила. От 1978  г. обаче е установено европейско законодателство, за да регулира сливанията на акционерни дружества от една и съща държава-членка. Важно е да се регулират тези сливания, тъй като те могат значително да засегнат интересите на служителите, акционерите и кредиторите на тези дружества. Те могат да бъдат неблагоприятно засегнати, ако например сливането впоследствие бъде отказано. По този европейски въпрос, както и по другите, имаме нужда от яснота и законодателна сигурност. Това се опитваме да постигнем с кодификацията на тази директива. Гласувах за резолюцията, тъй като считам, че доверието е изключителна движеща сила на растежа.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада, тъй като в предложението за кодифициране на Третата директива 78 /855 /ЕИО на Съвета от 9  октомври 1978 г относно сливанията на акционерни дружества Комисията е взела предвид редакциите или формалните поправки, предложени от консултативната работна група на правните служби, които се доказаха като целесъобразни. Например консултативната работна група предполага, че е изключително важно акционерите в сливащите се дружества да бъдат информирани по подходящ начин и колкото е възможно по-безпристрастно и техните права да бъдат надлежно защитени. Не е необходимо обаче проектните условия на сливането да се анализират от независим експерт. Освен това ръководните или управителни органи на всяко от участващите дружества следва да информират общото събрание на своите съответни дружества и ръководните или управителни органи на други участващи дружества за всяка съществена промяна, която е възникнала в периода между датата на изготвяне на проектните условия на сливането и датата на общото събрание, което следва да се произнесе относно проектните условия на сливането.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, изготвен от г-н Maštálka, тъй като въпросното предложение е било грижливо обмислено от консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, които съвместно счетоха, че то се свежда до кодификация, която би могла да бъде наречена просто рационализирана версия на съществуващия текст.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Точно вчера в Италия беше представено проучване, според което в момента предприятията, които най-добре понесоха кризата, са тези, които успяха да подпомогнат своите активи. С други думи, проучване, извършено от уважаван италиански университет, от името на най-активното бизнес сдружение в страната, твърди, че сливанията са основните средства на консолидацията. Неслучайно основните финансови операции, включително сливанията, вървят ръка за ръка с преструктурирането и търсенето на коефициент на полезно действие във всички икономически сектори. Следователно в рамките на единния пазар е дълг на европейските институции да съставят правила, които да предоставят гаранции за всички участници и да дадат възможност на повече добри предприятия да се конкурират по-добре, без законодателни съмнения, бюрокрация и задължения, породени просто от погрешно разбиране. Модерна, либерална и ефикасна икономика, каквато считам че трябва да бъде нашата, се нуждае от специално законодателство относно сливанията, но само ако, както предлага днешната директива, то е опростено и не се основава на вмешателство, а защитава свободите и правата на хората, които могат да бъдат ощетени от тези операции.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) На това заседание вследствие измененото предложение от Парламента и Съвета, Парламентът анализира проект на законодателна резолюция относно сливанията на акционерни дружества (кодифицирана версия), приемайки предложението, внесено от Комисията. Като имаме предвид, че предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове без промени по същество, както и до подобряване на работните методи, и като имаме предвид, че то обединява формите, предложени и потвърдени от консултативната работна група на правните служби, гласувам в подкрепа на предложението, тъй като считам, че то щe доведе до значително усъвършенстване на функционирането на акционерните дружества, особено чрез тяхното модернизиране и рационализиране.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като съгласно консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове без промени по същество; затова в интерес на яснотата и рационалността съществуващите текстове трябва да бъдат кодифицирани.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада, тъй като съгласно консултативната работна група на правните служби на Европейския Парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове без промени по същество.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Извършването на кодификация с цел поддържане на яснота след толкова голям брой изменения определено прави нещата по-лесни. Като цяло обаче трябва да помислим дали такова голямо разнообразие от правила и регулации изобщо е необходимо. В някои области то е прекомерно и потребителите вече едва ли вярват в неговата целесъобразност, докато в други разпоредбите включват предпочитанията към смяната на имена на хранителни продукти. За да защитим интересите на акционерите и трети страни, координирането на законодателството на държавите-членки относно сливанията на акционерни дружества е подходящ начин да гарантираме спазването на правото на информация. Лично аз не бих могъл да гласувам в подкрепа на някои от измененията, затова гласувах против доклада като цяло.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, като имах предвид, че той се ограничава изключително до кодификация на съществуващи текстове относно сливанията на акционерни дружества. На 21 септември 2010 г. консултативната работна група, съставена от съответните правни служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, след като разгледа предложението за кодифициране на Третата директива 78 /855 /ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно сливанията на акционерни дружества, заключи единодушно, че предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове без промяна по същество.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) За да оценя проекта на законодателна резолюция относно сливанията на акционерни дружества, взех предвид следните законодателни актове – предложението на Комисията към Европейския парламент и Съвета, общата позиция, установена на първо четене на 17 юни 2008 г.; членове 294 и 50 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Комисията внесе предложението в Парламента; Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателните текстове; членове 86 и 55 от Правилника на Европейския парламента; и накрая – доклада на комисията по правни въпроси.

Въз основа на гореизброеното реших да се присъединя към позицията на Парламента на първо четене, тъй като тя е в съответствие с препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, както и имайки предвид факта, че тя представя обикновена кодификация на съществуващите текстове без промяна по същество.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласно консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията измененото предложение за директивата относно сливанията на акционерни дружества е ограничено до кодификация на съществуващите текстове без промяна по същество. Затова гласувах за доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) След като потърсиха правен съвет, службите постановиха, че предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателните текстове, и по-специално точка 4 от горното споразумение, консултативната работна група, съставена от съответните правни служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, проведе заседание на 21 септември 2010 г. за разглеждането, наред с другото, на гореспоменатото предложение, внесено от Комисията.

По време на заседанието разглеждането на измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета, кодифициращо Третата директива 78 /855 /ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 г., приета на основание на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно сливанията на акционерни дружества, позволи на консултативната работна група да заключи единодушно, че предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове без промяна по същество. Като взехме това предвид, решихме да подкрепим предложението.

Препоръка: Gabriele Albertini (A7-0373/010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям сключването на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, както и моите колеги. Освен официалната страна, това е важно от гледна точка на глобалната роля на обединена Европа в различни региони, не само икономическата, а и политическата й роля. Това гарантира, че средиземноморският регион е бил и продължава да бъде регион от стратегически интерес.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на резолюцията. Подкрепям сключването на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Текстът на законодателната резолюция, която гласувахме, премина през опростена процедура съгласно член 46 от Правилника за дейността. Смятам, че има основания за това поради непротиворечащия характер на нейния предмет. Евро-средиземноморското споразумение между Европейските общности и кралство Йордания трябва да включва България и Румъния, така че предложеният протокол следва да бъде сключен и заслужава единодушната подкрепа на Европейския парламент.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Протоколът към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, следва да актуализира споразумението във връзка с присъединяването на Република България и Румъния, прилагано временно от 1 януари 2007 г. Със законодателната резолюция, Съветът представя искане за одобрение на протокола от страна на Парламента. Тъй като нямам възражения срещу одобрението, гласувах „за”.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада, който представлява рутинно актуализиране на съществуващо споразумение във връзка с присъединяването на България и Румъния. Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС и е безспорно.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Протоколът просто привежда в съответствие Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности кралство и Йордания към нещо, което всъщност е в сила от 1 януари 2007 г. Това е чиста измама. Стремежът към прибързано прилагане на Евро-средиземноморската свободна зона до 2015 г. оправдава всички неуспешни опити да се спазват принципите на демокрацията. Подобни слепи методи току-що показаха ограниченията си в Тунис. Ще гласувам против.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз, тъй като всички предпоставки бяха взети предвид и тъй като това е един формален акт.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Препоръката относно проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз заслужава моята подкрепа. Жизненоважно е да се стремим към стабилна, последователна и ефективна политика на съседство. Тъй като Съветът представи пред Парламента искане за одобрение на протокола в съответствие с правните условия, залегнали в договорите, няма никакви пречки за неговото приемане.

  Aldo Patriciello (PPE) в писмена форма. – (IT) Евро-средиземноморските споразумения стават все по-важни в дейностите за асоцииране в Европа. Затова в случая мисля да подкрепя проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент относно проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз, което вече е одобрено от Парламента, следователно протоколът може да бъде сключен.

Моята подкрепа също така е обусловена от редица актове като проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз, искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217 и член 218, параграф 6, алинея 2, буква а), от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 81, член 90, параграф 8, и член 46, параграф 1 от своя правилник, както и препоръката на комисията по външни работи.

Във връзка с всичко това подкрепям подхода на сътрудничество, възприет от ЕС.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на сключването на протокола, което е напълно обосновано предвид необходимостта да бъдат включени Република България и Румъния като договорни страни в Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, което беше сключено в Брюксел на 24 ноември 1997 г. и влезе в сила на 1 май 2002 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Като взе предвид предложението за решение на Съвета (06903/2010), като взе предвид проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217 и член 218, параграф 6, алинея 2, буква а), от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0384/2010), като взе предвид член 81, член 90, параграф 8, и член 46, параграф 1 от своя Правилника, като взе предвид препоръката на комисията по външни работи, групата Verts/ALE смята, че Парламентът следва да одобри сключването на протокола.

Доклад: Dieter-Lebrecht Koch (A7-0361/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Това е препоръка относно сключване на Споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Гласувах в подкрепа на резолюцията относно проекторешението на Съвета относно сключване на споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Понастоящем Общността има изключителна компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване. Вследствие на това през юни 2003 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с трети държави, за да се заменят определени разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумения с Общността. Комисията договори споразумение със Западноафриканския икономически и паричен съюз, което предотвратява дискриминацията между въздушните превозвачи от ЕС, позволява данъчно облагане на авиационното гориво за операции в рамките на територията на Европейския съюз и привежда разпоредбите в двустранните споразумения, които са очевидно антиконкурентни, а именно задължителни търговски споразумения между авиокомпаниите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Прехвърлянето на правомощия на държавите-членки на Европейския съюз е основанието за замяна на двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги с нови споразумения, по които страна е Съюзът.

Резолюцията, по която се гласува, съдържа специфични въпроси от тази област и цели да хармонизира международните законодателни инструменти, които действат понастоящем, както и да ги приспособи към международните изисквания, произтичащи от правото на ЕС. Разглежданият въпрос е силно технически и засяга замяната на споразумения, които са били в сила по-рано, с други, като това не води до противоречия или значителни промени в концепцията. Фактът, че в комисията беше гласувано единодушно в подкрепа на резолюцията, потвърждава това разбиране. Поради това всичко, което беше необходимо на пленарното заседание, беше да се одобри консенсусно решение. Аз гласувах в негова подкрепа.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът, внесен от г-н Koch, предлага сключване на Споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Стремежът на Европейския съюз в Договорите е процедурите в целия ЕС да бъдат стандартизирани. Поради това, съобразно постановеното от Съда на Европейските общности, не е обосновано да съществуват двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки на ЕС и държавите от Западноафриканския икономически и валутен съюз. Поради това приветствам подписването на споразумението, което ще укрепи връзките за териториално сближаване в Европа и ще допринесе за спазването на правото на ЕС в областта на конкуренцията.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Във връзка с положението, което понастоящем съществува в областта на гражданското въздухоплаване, считаме, че проектът на споразумение поражда сериозни съмнения по отношение на неговия обхват и потенциални последици. Досега в тази област, която е стратегическа по отношение на защитата на националните интереси по редица причини, държавите-членки вземаха самостоятелни решения за това как следва да бъдат организирани и какъв следва да бъде обхватът на споразуменията, които оказват очевидно въздействие върху авиокомпаниите. Отсега нататък обаче намерението е пазарът да бъде определящ и в това отношение. По-специално, не можем да подценяваме приноса, който очакваното създаване на равностойни условия за различните европейски предприятия може да окаже за улесняване на монополната концентрация в сектора – която вече се заражда – и за намаляване на възможността на държавите-членки да защитават националните си авиокомпании.

Вездесъщата и неприкосновена „свободна конкуренция“ се защитата на всяка цена и отново е опората, на която се основава настоящата инициатива. Последиците за този сектор не са особено различни от тези в други сектори: в тези случаи в крайна сметка се налага именно монополната концентрация. Поради тези причини не гласувахме за настоящия доклад.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като Общността има изключителна компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, които по традиция се уреждаха чрез двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки и трети страни и във връзка с това споразумения с Общността трябва да заменят определени разпоредби в съществуващите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и валутен съюз. За да се избегне дискриминация между въздушните превозвачи от ЕС, традиционните клаузи за определяне, които се отнасят до въздушните превозвачи на държавата-членка, страна по двустранното споразумение, се заменят с клауза за определяне на ЕС, която се отнася до всички превозвачи от ЕС. Въпреки че в традиционните двустранни споразумения е налице тенденция към общо освобождаване на авиационното гориво от данъчно облагане, Директива 2003/96/ЕО на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията позволява такова данъчно облагане за операции в рамките на територията на Европейския съюз. Освен това разпоредбите в двустранните споразумения, които са очевидно антиконкурентни (задължителни търговски споразумения между авиокомпаниите), се привеждат в съответствие с конкурентното право на ЕС.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Африканските държави, намиращи се в географски и климатични райони с изключително тежки условия, се нуждаят от специално отношение. Въпреки това хората, които живеят там, не се нуждаят само от храна и вода, те се нуждаят и от образование и искат да имат достойна работа и да могат да пътуват. Споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз, което заменя някои разпоредби от предишни споразумения, улеснява в значителна степен и прави по-справедливи от пазарна гледна точка процедурите за въздухоплаване между страните по споразумението. Чрез него се предотвратяват нечестните, монополистични практики и се улеснява пътуването на обикновените граждани. Също така се създават нови възможности за туристите от цял свят и свързаното с това развитие на този отрасъл от икономиката на Африка.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на препоръката относно сключване на Споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Споразумението, което беше договорено от Комисията, цели да се заменят определени разпоредби в действащите двустранни споразумения, сключени между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз. Сред най-важните промени по отношение на споразумението, по което гласуваме днес, считам, че е необходимо да отбележа включените разпоредби за избягване на дискриминация между въздушните превозвачи от Европейския съюз. Всъщност именно с тази цел традиционните клаузи за определяне, които се отнасят до въздушните превозвачи на държавата-членка, страна по двустранното споразумение, се заменят с клауза за определяне на ЕС, която се отнася до всички превозвачи от ЕС.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) При гласуването дадох моето одобрение за споразумението. То е едно от хоризонталните споразумения за въздухоплавателни услуги, чиято цел е привеждане на съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги в съответствие с правото на ЕС. То е резултат от решението на Съда на Европейските общности от 2003 г., с което на Общността беше предоставена изключителна компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, които по традиция се уреждаха чрез двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги. Както другите хоризонтални споразумения за въздухоплавателни услуги, настоящото споразумение предвижда клауза за определяне на ЕС, която позволява на всички превозвачи от ЕС да се възползват от правото на установяване, разглежда въпроси на безопасността и данъчното облагане на авиационното гориво и решава потенциални противоречия с разпоредбите на ЕС в областта на конкуренцията.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена фирма. – (FR) Неудовлетворен от прикритото стимулиране на нарушаването на африканската регионална интеграция както навсякъде по света, Европейският съюз сега дори налага своя неолиберален диктат в африканското небе. Създадените от Комисията стимули не могат да скрият това.

Целта на споразумението „не е да увеличи общия обем на въздушния трафик“? Няма обаче съмнение, че съществува пълна липса на проверки за подобно увеличение на трафика.

Споразумението „няма да попречи на държава-членка да налагат данъци, налози, мита, тарифи или такси върху горивото“? Екологичната ефективност обаче се свежда до нулева поради наложените върху тях ограничения.

Всъщност в областите, в които държави-членки сами решаваха как да организират своите споразумения за достъп с дружествата, сега единствено пазарът ще определя това.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Съществуването на 47 двустранни споразумения между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз очевидно не е достатъчно да обхване различните аспекти на въздухоплавателните услуги. Ето защо следва да приветстваме споразумението, тъй като то ще замени определени разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумения с Общността. Заслужава си да се отбележи, че в споразумението се засяга избягването на дискриминацията между въздушните превозвачи от ЕС и данъчното облагане на авиационното гориво в съответствие с директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Също така следва да се подчертае, че разпоредбите, предвидени в споразуменията, спазват правото на ЕС в областта на конкуренцията.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Целта на настоящото споразумение е да замени определени разпоредби в съществуващите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз (ЗАИПС). Всъщност е целесъобразно различните разпоредби на съществуващите споразумения да се хармонизират посредством хоризонтално споразумение на Общността. Така ще се възстанови правната сигурност при двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЗАИПС и държавите-членки на ЕС и ще се създаде възможност държавите-членки на ЕС, които не са сключили двустранно споразумение с държава-членка на ЗАИПС, да не бъдат засегнати неблагоприятно. Чрез него ще се избегне дискриминация между превозвачите по отношение на определяне или данъчното облагане на авиационното гориво.

Антиконкурентните разпоредби на двустранните споразумения са приведени в съответствие с правото на ЕС в областта на конкуренцията. Споразумението ще разшири отношенията между ЕС и Африка в областта на въздухоплаването и ще стимулира сътрудничеството между ЕС и ЗАИПС в областта на въздухоплаването по редица важни аспекти на въздухоплаването, като например безопасността и сигурността на въздухоплаването.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) С цел да се създаде уеднаквена основа за полети до държави извън ЕС и във връзка с това да бъде възможно гарантирането на правна сигурност, трябва да бъдат преразгледани всички двустранни споразумения. След упълномощаване от страна на Съвета Комисията договори споразумение със Западноафриканския икономически и паричен съюз, което заменя съществуващите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като наличието на общоприложимо споразумение е напълно целесъобразно в тази област.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Споразумението просто заменя 47 двустранни споразумения с отделните държави-членки, в резултат на което ЕС придобива повече правомощия в областта на външната политика. Поради това гласувах против доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се отнася до проекторешение на Съвета относно сключване на Споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Предвид факта, че понастоящем ЕС има изключителна компетентност в тази област, Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с трети държави, за да се заменят традиционните двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки и трети държави. Проектът на споразумение беше разгледан от комисията по транспорт и туризъм, която изрази положително становище. От неговото съдържание искам да подчертая, наред с други точки, установяването на клауза за определяне на Общността с цел да се избегне дискриминация между въздушните превозвачи от ЕС и да се позволи данъчно облагане на авиационното гориво за операции на територията на Европейския съюз. Искам да подчертая тези две точки в положителното становище на комисията по транспорт и туризъм, тъй като те ме убедиха да гласувам в подкрепа на доклада.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз има изключителна компетентност по отношение на външното въздухоплаване, което по традиция се уреждаше чрез двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки и трети държави.

През юни 2003 г. Комисията започна преговори с трети държави, за да се заменят определени разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумения с Европейския съюз. Те включват споразумение, което заменя действащите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЕС и Западноафриканския икономически и паричен съюз. Основните аспекти на споразумението са: клаузата за определяне, която заменя двустранното споразумение и предотвратява дискриминацията между въздушните превозвачи от Европейския съюз; общото данъчно облагане на авиационното гориво на територията на ЕС и член 6, който привежда търговските споразумения между авиокомпаниите в съответствие с правото на ЕС в областта на конкуренцията.

Договореното от Комисията споразумение беше приложено временно на 30 ноември 2009 г. Предвид решението на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Общността трябва да кажа, че силно подкрепям предоговарянето на споразуменията, защото те противоречат на нарастващото значение на европейския суверенитет и защото настоящото проекторешение е съобразено с конкурентното и бюджетното право на ЕС.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на сключването на това споразумение, което по силата на изключителната компетентност, предоставена на ЕС по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, цели да замени определени разпоредби в действащите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз, за да станат съвместими с правото на ЕС.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Съобразно постановеното от Съда на Европейските общности, Общността има изключителна компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, които по традиция се уреждаха чрез двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки и трети държави. Вследствие на това през юни 2003 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с трети държави, за да се заменят определени разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумения с Общността. По такъв начин Комисията договори споразумение със Западноафриканския икономически и паричен съюз, което заменя определени разпоредби в съществуващите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз.

Парламентът има правото да даде своето одобрение за сключването на споразумението в съответствие с член 81 от Правилника за дейността. Парламентът ще вземе решение с еднократно гласуване, като изменения в самото споразумение не могат да бъдат внасяни. Въз основа на горепосоченото докладчикът предложи първо комисията по транспорт и туризъм, а след това целият Парламент, да изразят положително становище относно сключването на споразумението. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс постъпи точно така.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Изключителна компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, установена по силата на решението от 2003 г. по делата „Открито небе“, позволява на Европейската комисия да договаря споразумения с трети държави с цел европейският пазар за въздухоплаване да отговаря на правилата на ЕС и същевременно той да стане конкурентоспособен и прозрачен. Приветствам приемането на споразумението с държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз, тъй като считам, че е изключително важно Европейският съюз да предложи последователна политика в областта на външното въздухоплаване, като постепенно намалява различните разпоредби в действащите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между двете страни.

От споразумението ще подчертая клаузата за недискриминация между въздушните превозвачи от ЕС, клаузата относно данъчното облагане на авиационното гориво съгласно директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията и фактът, че то привежда разпоредбите в двустранните споразумения в съответствие с конкурентното право на ЕС и ги подлага на регулаторен контрол. Тези мерки ще способстват отварянето на пазарите и, в резултат на това, създаването на възможности за инвестиции и за двете страни. Споразуменията следва да се разглеждат като средство за укрепване на стратегическото сътрудничество между двете организации.

Препоръка за второ четене: Catherine Stihler (A7-0343/010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм, че е налице необходимост от предприемането на мерки, свързани със строителния сектор, тъй като този сектор е от голяма важност за европейската икономика: с дял от 10% от брутния вътрешен продукт той представлява почти 65 000 малки и средни предприятия с по-малко от 250 служители. На първо място, предложението се стреми да гарантира високо равнище на безопасност на строителните продукти, и на второ място, да подобри здравословните и безопасни условия на труд за заетите в сектора. Понастоящем търговията на вътрешния пазар се възпрепятства от национални технически правила, които уреждат свободното движение на стоки и услуги в строителния сектор, което от своя страна налага преразглеждане на Директива 89/106/ЕИО относно строителните продукти.

Предвид променените условия относно надзора на пазара, включително новата законодателна рамка, предложението за регламент за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти може да представлява ключова стъпка по пътя към осъвременяване, опростяване и заменяне на директивата.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Подкрепих документа, защото предвид мащаба на строителните продукти, пускани на пазара в Европейския съюз, и пречките за търговията в строителния сектор е важно да бъдат предприети незабавни действия. Имайки предвид, че строителният сектор е един от най-големите отрасли в Европа с дял от 10% от БВП и в който са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, от ключово значение е наличието на подходящи правила. Считам, че това предложение за регламент за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти ще улесни осъвременяването, опростяването и замяната на Директивата за строителните продукти с оглед на променените условия относно например надзора на пазара, включително новата законодателна рамка.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Макар условията на труд в строителния сектор да бележат подобрение през последните десетилетия, Европейският съюз трябва да си осигури инструментите, чрез които да продължи да определя тенденцията за високо качество в тази област. Именно поради тази причина подкрепих регламента за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти. За да се гарантира високо ниво на защита на здравето и безопасността на работниците и на останалите потребители на строителни продукти, новото законодателство за пускането на пазара на строителни продукти трябва да предвижда етикетиране на опасни вещества. Този регламент осъвременява и заменя настоящите правила с цел да намали бюрокрацията и да повиши прозрачността по-специално посредством нови и опростени процедури за оценката на експлоатационните показатели за малките предприятия.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих документа. Секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал. В сектора са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, а още 26 млн. работни места в други сектори зависят от него. Икономическият спад засегна сериозно строителната промишленост в Европейския съюз, като предприятия в целия Европейски съюз изпадат в несъстоятелност, а работници губят поминъка си. В Европейския съюз все още съществуват бариери за търговията в строителния сектор, защото държави-членки все още използват национални технически правила за предотвратяване на свободното движение на стоки и услуги в този сектор. Прегледът на Директивата за строителните продукти в този контекст е крайно необходим стимул, който би трябвало да помогне на сектора, като премахне бариерите пред търговията за производителите, и на предприятията — да запазят стопанската си дейност, а работниците — работните си места. В процеса на разрушаване на административните бариери е от ключово значение да гарантираме независимостта и прозрачността на органите за техническо оценяване и поради тази причина подкрепям предложението за прилагането на стандарти относно прозрачността и за гарантиране на представителство на всички заинтересовани страни в техническите комисии на европейските органи по стандартизация, за да се избегнат конфликти на интереси.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Както подчертах и във вчерашното си изказване, гласувах в подкрепа на доклада. Трябва да отбележим напредък в действията си за хармонизиране на световния строителен пазар. Имам предвид не само въпросите, свързани с безопасността и миграцията на работниците, но и безопасността на строителните материали що се отнася до нашето здраве. По отношение на бъдещето на звената за контакт относно продукти в строителството много бих искал те да предоставят безпристрастна информация, да заработят възможно най-скоро в държавите-членки и да получат финансова подкрепа, за да бъдат от полза на гражданите и съответните дружества. Изразявам надеждата си, че новият регламент ще окаже въздействие възможно най-скоро, че ние като обикновени граждани ще отбележим постигането на напредък и че строителната промишленост като цяло вече не е най-опасният сектор за работа.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Етикетирането на и предоставянето на информация относно опасните вещества, които се съдържа във всички видове продукти – било то химически или строителни продукти – е едно от постиженията на Европейския съюз.

След влизането в сила на Регламента REACH Европейският съюз доказа добавената стойност, която той носи що се отнася до безопасността и прозрачността на опасните вещества. Да припомня – в Страсбург приехме регламент, който хармонизира пускането на пазара на строителни продукти и гарантирахме, че декларацията за експлоатационните характеристики на всеки продукт съдържа информация за опасните вещества.

Здравето и безопасността са приоритети и трябва да приветстваме факта, че европейски стандарти позволяват толкова високо равнище на прозрачност и безопасност. Въпреки това и макар вътрешният ни пазар сега да е защитен, можем ли да кажем същото за глобализирания пазар, от който сме част? Трябва да използваме влиянието, което имаме върху нашите партньори извън Европейския съюз, които може би нямат непременно същото равнище на стандарти.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Необходимостта от действия в областта на пускането на пазара на строителни продукти в Европейския съюз е изключително важна с оглед на мащаба на сектора. Секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал. В сектора са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, като 26 млн. работници зависят от него. Икономическият спад засегна сериозно строителната промишленост в Европейския съюз, като множество предприятия в целия Европейски съюз изпадат в несъстоятелност, а работници губят поминъка си. Това се отнася и за Румъния, в която след бум на строителния пазар, сега той е изправен пред отчайващо намаление на поръчките. Според експертите през 2011 г. няма да има съживяване на строителния пазар. Всъщност те дори считат, че има вероятност той да се спадне до най-ниското си равнище в сравнение с последното десетилетие.

В тази обстановка всяка мярка, която може да бъде предприета в подкрепа на строителния сектор, е добре дошъл стимул. Прегледът на Директивата за строителни продукти в този контекст би трябвало да помогне на сектора, като премахне бариерите пред търговията, пред които са изправени производителите, на предприятията – да запазят стопанската си дейност, а работниците – работните си места.

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Що се отнася до създаването на БВП, строителството представлява 10% от икономическите резултати на Европейския съюз. Строителният пазар продължава да бъде изправен пред множество пречки, които възпрепятстват цялостното развитие на единен пазар. Целта на представения регламент е да измени съществуващата директива и по този начин да опрости условията за пускането на пазара на строителни продукти. Това основно предвижда надзор на пазара и обща рамка за пускането на пазара на строителни продукти. Целта на изменението на директивата е в период на икономически спад да подпомогне строителния сектор посредством премахване на пречките пред търговията, като по този начин запази работни места и подкрепи множество строителни дружества, които в противен случай не биха оцелели през икономическия спад. В своята позиция на първо четене Съветът премахна предложенията за изменение, изготвени от Парламента, които бяха насочени към създаването на задължение за деклариране на опасните вещества, съдържащи се в строителните продукти (например азбест). Считам, че това е много опасно и поради тази причина подкрепям представения доклад, тъй като той отново предлага строителните дружества да бъдат длъжни да декларират опасните вещества, съдържащи се в строителните продукти. Трябва да защитаваме здравето на нашите граждани. Не на последно място, искам да приветствам усилието, насочено към това държавите-членки да гарантират независимостта на представителите на постоянния комитет, който оценява и проверява характеристиките на строителните продукти. Наред с другото, докладът също така предвижда предложения за изменения за повишаване на защитата на здравето и безопасността не само за строителните работници, но и за действителните ползватели на сградите. Поради гореспоменатите причини, както и поради други основания, реших да подкрепя доклада.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за регламент, тъй като то определя хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти и има за цел да осъвремени, опрости и замени Директивата за строителните продукти с оглед на променените условия по-специално относно надзора на пазара, включително новата законодателна рамка. Предвид мащаба на строителния сектор е задължително да бъдат взети мерки, свързани с пускането на пазара на строителни продукти в Европейския съюз. Подкрепям признаването на необходимостта от високи стандарти за здраве и безопасност за заетите в сектора. Това предложение ще премахне бариерите пред търговията за производителите и ще помогне на предприятията да запазят стопанската си дейност, а на работниците – работните си места.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Регламентът за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти представлява стъпка напред в посока към подобряване на функционирането на вътрешния пазар в тази област и свободното движение на строителни продукти. В същото време е важно да се подчертае, че изпълнението на регламента ще спомогне за свеждане до минимум на появяването на неумишлени несъответствия на строителни продукти с техните декларации за експлоатационни характеристики, което ще сведе до минимум материалните загуби. Предотвратяването на опасността от несъответствие е необходимо с цел да бъде избегнато пускането на пазара на продукти, предназначени за продажба, които не отговарят на изискванията на регламента, като по този начин се гарантират експлоатационните показатели на строителните продукти и че са изпълнени основните изисквания към строежите.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Проектопрепоръката за определянето на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти изисква най-високото възможно равнище на защита както за работниците, така и за лицата, използващи сградите. Съгласен съм с позицията на докладчика, че правомощията за мониторинг на възможни опасни вещества в строителните продукти е от жизненоважна необходимост, и подкрепям предложението за изменение, свързано с необходимостта информация за опасните вещества да бъде декларирана върху строителните продукти. Не разбирам позицията на Съвета, който напълно премахна тази точка от първоначалното предложение. За да бъде повишена осведомеността за нови и съществуващи строителни продукти, трябва да бъдат създадени така наречени звена за контакт, които трябва да бъдат безпристрастни, с други думи, независими що се отнася до финансиране и личен състав от органите, свързани с процеса на получаване на маркировка „CE“. Съветът предложи твърде много изключения от изискването за поставяне на маркировка „CE“, като е от ключово значение това да бъде преразгледано и ограничено във възможно най-голяма степен — в противен случай цялата система за маркировка „CE“ ще се обезсмисли. Подкрепям предложения регламент в изменения му вариант и ще гласувам за неговото приемане.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада, защото той посочва необходимостта от премахване на бариерите, засягащи търговията в строителната промишленост. Настоящата икономическа рецесия нанесе сериозни щети на този сектор. Предложеният регламент, който ще замени действащата директива, ще спомогне за промяна на това положение. Премахването на бариерите пред търговията за производителите, на първо място, ще помогне на предприятията да запазят стопанската си дейност, а на второ място, ще даде възможност на работниците да запазят работните си места.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Според данните, посочени в доклада, като тук ще го цитирам: „секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от [брутния вътрешен продукт] и 50,5% от брутния основен капитал. В сектора са заети пряко 12 милиона граждани на ЕС, като 26 милиона работници зависят от него. Наред с това, близо 92% от производителите на строителни материали, или 65 000 предприятия, са [малки и средни предприятия] с по-малко от 250 служители“. Тези цифри представят реалната значимост на строителния сектор за европейската икономика. Именно поради тази причина са необходими общи правила, които да регулират сектора и да дадат възможност за правилно функциониране на вътрешния пазар.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението за регламент има за цел да хармонизира пускането на пазара на строителни продукти, като осъвремени и опрости действащата директива, като същевременно вземе под внимание новата законодателна рамка (Регламент № 765/2008/ЕО и Решение № 768/2008/ЕО). То е съсредоточено върху различни аспекти, като например декларация за експлоатационни показатели и маркировка „CE“, транспортирането на опасни вещества, национални звена за контакт за получаване на информация относно строителни продукти, независимостта и прозрачността на всички органи, работещи в тази област, рециклирането на строителни продукти, по-голям акцент на въпросите, свързани със здравето и безопасността, подобряването на електронната комуникация и въвеждането на нови информационни технологии. Подкрепих регламента, който определено ще повиши безопасността при транспортиране на тези продукти, ще защити здравето и ще подобри условията за безопасност за всички работници в сектора. Той също така ще допринесе за преустановяването – макар и постепенно – на практики, които нанасят щети на околната среда.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Макар второто четене на доклада и окончателното споразумение със Съвета да съдържат някои положителни аспекти, не трябва да забравяме, че той е съсредоточен върху принципите на консолидиране на единния пазар.

В този контекст тук става въпрос за приемане на регламент, чиято цел е определянето на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти. С други думи, той определя правилата, които държавите-членки трябва да спазват, за да могат да предлагат своите продукти на пазара в Европейския съюз.

Считам, че всички сме съгласни по определени аспекти, по-конкретно що се отнася до запазване на здравето и безопасността, включително на работниците, но също така по отношение на използване на продукт по време на жизнения му цикъл, най-вече в случая на опасни вещества.

Все пак не можем да договорим решения, които могат в крайна сметка да застрашат производството на тези продукти в държави с по-уязвими икономики или на произвежданите от малки и средни предприятия, за които е трудно да се адаптират, освен ако не е налице някаква форма на предварителна подкрепа, пък било то и само с цел да се защитят интересите на европейски икономически групи, които всъщност се опитват да господстват на пазара.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Стъпката към либерализиране на строителните продукти в строителния сектор представлява едно от изискванията за по-голяма чувствителност, отправено от малките и средните предприятия. Предвид цялостната важност на строителния сектор във всички държави-членки считам, че допълнително либерализиране е една необходима стъпка напред. По-специално приветствам премахването на няколко бюрократични ограничения и необходимата проследимост на продукти, съдържащи вещества, които са потенциално опасни за човека. Поради тази причина взех решение да подкрепя препоръката на г-жа Stihler.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Функционирането на вътрешния пазар все още се възпрепятства от множество бариери. Ето защо с удоволствие подкрепям приемането на резолюцията относно хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти. Тя трябва да доведе до по-активен поток на строителни продукти между държавите-членки.

Освен това резолюцията въвежда важни правила, които улесняват стопанската дейност на предприятията. Първо, тя изисква държавите-членки да създадат звена за контакт относно продукти, в които дружествата да могат да получават информация за строителни продукти. Ще се предоставя и информация за нормативната уредба, което ще помогне дори и на най-малкото предприятие да отговори на новите изисквания за изготвяне на експлоатационните показатели и на тези, свързани с маркировката „CE“. Все пак не трябва да забравяме, че резолюцията предвижда набор от нови изисквания, свързани с поставянето на маркировка „CE“ и за изготвяне на декларации за експлоатационните характеристики, които също така ще трябва да съдържат информация за опасните вещества в строителните продукти.

Изразявам надеждата си, че както Европейската комисия, така и държавите-членки ще положат всички усилия за това информацията относно новите разпоредби да стигне до производителите възможно най-скоро, за да могат да започнат с подготовката и да се приспособят към новите разпоредби на резолюцията възможно най-скоро.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих предложението, защото секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от БВП, и в него са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, а 26 млн. работници зависят от него. Освен това близо 92% от производителите на строителни материали са малки и средни предприятия (МСП). Тъй като МСП са гръбнакът на нашата икономика, това предложение трябва да отчете ролята и нуждите им. Прегледът на Директивата за строителните продукти (89/106/ЕИО) е крайно необходим стимул, който би трябвало да помогне на сектора като премахне бариерите пред търговията за производителите, на предприятията — да запазят стопанската си дейност, а работниците — работните си места. Предложението за регламент за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти (COM(2008)311) има за цел да осъвремени, опрости и замени Директивата за строителните продукти с оглед на променените условия. Изразявам задоволството си, че вниманието беше насочено и беше поставен акцент върху опасните вещества в тези продукти, както и върху възможността за проследяване на опасните вещества в продуктите. Ако знаехме, къде в сградата е вложен азбест, работниците, участващи в строителството на сгради, както и обитателите нямаше да страдат от заболявания, като например мезотелиом. Повторното внасяне на измененията (изменения 7, 17, 49) относно опасните вещества е важно за осигуряването в бъдеще на здраве, безопасност и прозрачност.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Крайно време беше Директивата за строителните продукти да се реформира и да се замени с по-добре работещ регламент, който да ни даде практическата възможност да гарантираме свободно движение на строителни продукти на вътрешния пазар. Комисията със своята инициатива правилно улеснява практическото изпълнение на съществуващата директива и прави процеса на прилагане по-ефективен. Строителните продукти са много по-различни от останалите продукти, чието движение в рамките на вътрешния пазар се урежда от директиви. Докато изискванията за безопасност за даден продукт като цяло са стандартизирани в различните директиви, строителните продукти са междинно звено, чието предназначение е да бъдат използвани в строителните работи, като благодарение на тази специална характеристика целите на директивата за строителните продукти ще бъдат постигнати посредством успешно определяне на хармонизирани подходи, които да гарантират, че декларацията за експлоатационните характеристики на даден продукт е точна и надеждна. В това отношение новият регламент ще означава важно подобрение.

Важно е също така да бъдат взети под внимание различните обстоятелства, преобладаващи в Европа, за да се гарантира оцеляването на микропредприятия, извършващи стопанска дейност на локално равнище. Държавите-членки съвсем естествено определят различни изисквания за строежите, което е продиктувано от климатичните условия. Независимо от това е важно да съсредоточим вниманието си върху излишни изисквания за изпитване и да ги премахнем, за да намалим бюрократичната тежест. Считам, че регламентът ще подобри както функционирането на вътрешния пазар, така и процеса на стандартизация за строителните продукти в Европа. Поради тази причина го подкрепих.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Подкрепям този нов подход, тъй като целта на правната хармонизация не е да дефинира безопасността на продукти, а да създаде прозрачност, в която да бъде предоставяна надеждна информация за характеристиките на продуктите. Приветствам също така факта, че Европейският парламент взе решение да предпочете електронни документи, по-специално що се отнася до декларациите за експлоатационните характеристики на продуктите, пускани на пазара. Изразявам обаче известни съмнения относно законодателния метод на предложение за изменение № 45, което е във връзка с член 17. Макар да подкрепям предложения принцип за представянето по справедлив и балансиран начин на различните участници в процеса по създаване на хармонизирани стандарти, считам, че въпросът трябва да бъде решен цялостно в рамките на преразглеждането на европейската система за стандартизация, а не на парче в отделни законодателни актове. Смятам, че избраният подход ще доведе до създаването на закони, които са неясни.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих доклада на г-жа Stihler с оглед приемането на регламент за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти, защото считам, че строителният сектор е изключително важен за европейската икономика. В този контекст постигането на високо равнище на хармонизация на правилата за строителните продукти е цел, която Европа трябва да положи усилия да достигне възможно най-скоро. В момент като днешния, когато трябва да стимулираме икономически растеж, не можем да пренебрегнем стратегическата роля на този сектор. Целта на предложението е да гарантира точна и надеждна информация за експлоатационните показатели на строителните продукти, за да можем да разчитаме на безопасни сгради, построени с материали, които не са вредни за здравето на човека. Освен това считам, че предприетите стъпки по отношение на безопасността на работа, са от ключово значение с оглед защитата на милиони европейски граждани, заети в този сектор, като им гарантират подходящо равнище на защита.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Искам да поздравя колегата ми от Шотландия, Catherine Stihler, за добрата й работа по този доста технически въпрос. Подкрепих доклада, който трябва да гарантира по-голяма прозрачност за органите, които разработват стандартите в строителната промишленост, поставя акцент върху рециклирането и предоставя на МСП по-лесен достъп до единния пазар, посредством опростени процедури.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Фактът, че според посоченото от докладчика строителният сектор има значителен дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз, представлявайки приблизително 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал, обосновава хармонизираните условия, приети от Парламента. Неотдавнашната икономическа рецесия създаде сериозни проблеми на тази промишленост, което доведе до закриване на предприятия и съкращаване на работни места. Следователно всяка мярка, която може да помогне на този сектор, е изключително важна. Прегледът на Директивата за строителните продукти 89/106/ЕИО в този контекст е крайно необходим стимул, който би трябвало да помогне на сектора по-конкретно като премахне бариерите пред търговията за производителите, от една страна, и като спомогне предприятията да запазят стопанската си дейност, а работниците – работните си места, от друга страна.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) На практика строителният сектор е един от най-значимите икономически фактори в цяла Европа. Кризата обаче нанесе сериозни щети на този сектор. Малките и средните предприятия, които често функционират като дистрибутори, пострадаха особено силно и много от тях прекратиха дейността си. За да се гарантира оцеляване на дружествата, а оттам и запазване на работните места, трябва да бъдат премахнати бариерите за търговия. Това може да създаде по-справедливи условия, от които да се възползват всички заинтересовани страни. Поради тази причина подкрепих предложенията, внесени на второ четене от водещата комисия.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Строителният сектор е ключов европейски сектор както по отношение на заетост, така и по отношение на развитието на малките и средните ни предприятия.

Ето защо е наложително да бъде подкрепен регламент, който определя хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти, което ще гарантира безопасността на използваните материали и здравето на работниците. Продължава да има случаи на телесни повреди и увреждане на здравето не на последно място при граждани, които ежедневно работят с опасни вещества, използвани при строителството на градски сгради, като например азбест.

Поради тази причина подкрепям доклада на г-н Stihler, който беше приет днес на второ четене, защото той подчертава колко е важно в един глобализиран свят да бъдат въведени общи правила за обозначаването на използваните вещества и продукти, за да се гарантира безопасност и надеждност и в същото време да се намалят разходите за производителите, и по-специално на МСП.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Мерките за хармонизиране в доклада са твърде мащабни. Строителният сектор е чувствителна област: той е от ключово значение за развитието на инфраструктурата, а оттам и за отделните държави-членки, като места за стопанска дейност. Трудовите, социални и екологични стандарти често имат важно значение за защита на хората и околната среда в този сектор. Всяка държава-членка трябва до голяма степен да взема независими решения в това отношение. Поради тази причина не подкрепих доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението за регламент на Парламента и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти има за цел да гарантира свободното движение на строителни продукти на вътрешния пазар. Подкрепих предложението за регламент, именно защото гарантирането на ясна и надеждна информация посредством използването на маркировката „CE“ върху пусканите на пазара строителни продукти представлява поредна стъпка към свободен, конкурентен пазар, който може да осигури защита на малките и средните предприятия. Предвид факта, че строителните продукти са междинни материали при изграждането на цялостна структура, хармонизирането на нови европейски правила гарантира безопасността и качеството на структурата, поставя всички строителни дружества при равни условия, подобрява контрола на материалите, които вече са пуснати на пазара, и в крайна сметка води до по-голяма прозрачност в търговията със строителни продукти.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада, защото считам, че трябва да намалим бариерите, които възпрепятстват по-активен търговски поток в строителната промишленост. Строителната промишленост беше засегната особено тежко от настоящото икономическо положение и предложеният регламент има за цел да насърчи свободно, ефективно и прозрачно движение на стоки и услуги в този сектор. Отстраняването на пречките за трансграничната дейност и премахването на националните административни и технически бариери играят ключова роля за строителната промишленост. Всъщност в областта на строителната промишленост държавите-членки се крият зад национални технически стандарти, за да възпират свободното движение на стоки и услуги. Предвид факта, че строителният сектор представлява 10% от брутния вътрешен продукт в Европейския съюз и в момента се намира в период на тежка рецесия, всички мерки, които спомагат за стимулирането на строителството, са добре дошли и ще ги подкрепя. Тези мерки на практика ще позволят на предприятията да запазят стопанската си дейност, а работниците – работните си места.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) В целия Европейски съюз все още съществуват твърде много бариери пред търговията в строителния сектор, което дава основание на държавите-членки да обосноват съществуването на технически правила, които ограничават свободното движение на стоки и услуги.

Този бързоразвиващ се сектор генерира 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал. Той осигурява работни места на 12 млн. граждани на Европейския съюз и 92% от дружествата в него са малки и средни предприятия – гръбнакът на икономиката ни.

Ето защо считам, че трябва да въведем мерки за хармонизиране на пазара на тези продукти, както и да гарантираме високо равнище на здравословни и безопасни условия на труд за работниците в сектора. Предвид рецесията – която доведе до мащабни проблеми в сектора, включително изпадането на дружества в несъстоятелност – са ни необходими мерки за либерализация, които ще гарантират икономическо оцеляване на предприятия и запазване на работни места.

Това предложение за регламент има за цел да осъвремени, опрости и замени Директивата за строителните продукти с оглед на променените условия относно например надзора на пазара. Тя се стреми да осигури по-голяма защита по отношение на маркировката „CE“, опасните вещества, националните звена за контакт относно продукти в строителството, независимост и прозрачност, здраве и безопасност, както и електронна комуникация.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Необходимостта от действия в областта на пускането на пазара на строителни продукти в Европейския съюз е изключително важна с оглед на мащаба на сектора. Според Европейския комитет по стандартизация секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал. В сектора са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, като 26 млн. работници зависят от него. Наред с това, близо 92% от производителите на строителни материали, или 65 000 предприятия, са МСП с по-малко от 250 служители. Тъй като МСП са гръбнакът на икономиката ни, това предложение призовава за отчитане на ролята и нуждите им, както и за високо равнище на здравословни и безопасни условия на труд на заетите в сектора. Подкрепих доклада, защото предложението спомага за насърчаване на конкурентоспособността на сектора, като опростява настоящото законодателство, повишава прозрачността и намалява административната тежест за предприятията, като също така подкрепя интереса на Румъния от въвеждането на задължителна оценка на експлоатационните показатели на продуктите, предвидена в хармонизираните стандарти, издаването на декларация за експлоатационните характеристики и поставянето на маркировка „CE“.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид важността на строителния сектор за европейската икономика, жизненоважно е да премахнем техническите бариери пред търговията в областта на строителните продукти, за да насърчим свободното им движение на вътрешния пазар. Ето защо е важно да бъде подкрепено определянето на хармонизирани технически спецификации, които с оглед на необходимия акцент върху въпросите на здравето и безопасността ще позволят и консолидиране на единния пазар.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес на пленарно заседание гласувахме по препоръката за хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти.

Предвид важността на сектора е от ключово значение да разработим мерки за пускането на пазара на строителни продукти в Европейския съюз. Според Европейския комитет по стандартизация (CEN) секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал.

Това предложение за регламент определя хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти посредством въвеждането на общи правила за маркировката, които имат за цел да укрепят гаранциите, свързани с безопасността и надеждността на продукта, и в същото време да намалят разходите на производителите по-специално на МСП.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Регламентът е представен в Парламента за второ четене с цел окончателното му приемане. Парламентът го разгледа на първо четене през предишния парламентарен мандат. Съветът прие позицията си през 2010 г. и впоследствие бяха проведени активни тристранни преговори по време на белгийското председателство, за да бъде постигнато компромисно решение. Регламентът е с висока техническа насоченост, но има голямо политическо значение за Зелените, тъй като основната му цел е да хармонизира изисквания, свързани с пускането на пазара на строителни продукти.

Основните опасения на групата на Зелените/Европейски свободен алианс бяха свързани наред с другото с това да се гарантира, че (i) процедурите са прозрачни (по-специално органите за стандартизация да не бъдат монополизирани от представители на основни промишлености, а опасенията на МСП и на останалите заинтересовани страни да бъдат взети под внимание); (ii) строителните изисквания и процедури трябва да спомогнат за насърчаване на новаторски и по-екологични модели; (iii) специалните процедури за „микропредприятия“ не трябва да създават възможности промишлеността да заобикаля изисквания или процедури.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих резолюцията, защото считам, че все още има твърде много „бариери“ пред търговията в строителния сектор в Европа. Прегледът на директивата трябва да помогне за премахването на търговски бариери, като по този начин ще запази работни места в строителните дружества, които продължават да изпитват трудности поради световната икономическа криза. Планира се въвеждането на конкретни нови мерки, които да гарантират, че строителните продукти се рециклират, и които да насърчат повторното им използване като начин за постигане на целите на Европейския съюз в борбата срещу изменението на климата.

Необходими са също така нови гаранции за защита на здравето и безопасността на служителите в този сектор, в който за съжаление все още има голям брой смъртни случаи, свързани с работата. На последно място, искането за постепенна замяна на хартиените копия с компютърни версии има за цел да хармонизира в още по-голяма степен пазара на строителни продукти.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ще подкрепим документа, въпреки факта, че уводът на регламента съдържа някои неприемливи общи заявления, по-специално що се отнася до напълно свободното движение на услуги в строителния сектор, с което не сме съгласни, защото ще се създаде опасност от нелоялна конкуренция, докато бъдат хармонизирани разходите за труд в различните държави-членки.

Ще дадем подкрепата си, защото регламентът разглежда само законодателството относно пускането на пазара на продукти за строителния сектор, който в този период на икономическа рецесия пострада сериозно, като това имаше тежки последици поради прекратяването на дейността на много предприятия и загубата на работни места. Предложението предвижда хармонизирането и етикетирането на продукти, съдържащи опасни вещества, а също така опростява, осъвременява и заменя настоящите правила с цел да премахне определени регулаторни пречки в полза както на работниците, така и на малките и средните предприятия.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Изразявам изключителното си задоволство, че докладът относно строителството, по който бях докладчик, беше подкрепен и превърнат в законодателство от моите колеги. В резултат на доклада опасните вещества ще бъдат посочени на етикетите на строителните продукти и ще бъдат проведени допълнителни проучвания по този въпрос от страна на Комисията. Има също така разпоредби, които улесняват МПС, когато пускат продуктите си на вътрешния пазар. Необходимостта от по-голяма прозрачност при одобряване на продукти с маркировката „CE“ също е взета под внимание и очаквам с нетърпение мерките да влязат в сила през юли 2013 г.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Подкрепих предложението за регламент за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета. Строителният сектор е голям промишлен сектор в Европа, в който са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, като 26 млн. работници зависят от него. Икономическият спад засегна сериозно строителната промишленост в Европейския съюз и много работници загубиха работните си места. Това доведе до спад от 14,2% в дейността на сектора в периода между 2008 г. и 2009 г. Прегледът на Директивата за строителните продукти (89/106/ЕИО) в този контекст предлага мярка, която подкрепя строителния сектор, премахвайки търговските бариери за производителите, и по този начин помага на предприятията да запазят стопанската си дейност, а на работниците – работните си места. Строежите — като цяло и в отделните си части — трябва да са пригодени за съответното си предназначение, като по-специално взимат под внимание здравето и безопасността на ползвателите им за целия жизнен цикъл на сградите. Строежите трябва също така да бъдат енергийно ефективни, като използват възможно най-малко количество енергия през жизнения си цикъл, а оттам и ще създават най-малко разходи на потребителите.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Считам, че строителният сектор като цяло отразява икономическото положение. През второто тримесечие на 2010 г. строителният сектор на Литва се е свил с до 42,9%, което е един най-драстичните спадове в Европа. Оттогава насам положението се е подобрило слабо, но нека не се заблуждаваме – строителният сектор в Литва ще се възстановява дълго. Ето защо е някак прибързано да се говори за стабилно възстановяване. Необходими са още подобрения. Например строителният сектор в моята страна би се възстановил по-бързо, ако се подобри усвояването на помощта от Европейския съюз. Строителният сектор е един от най-големите сектори на литовската и европейската промишлености. В сектора са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, като 26 млн. работници зависят от него. Строителният сектор е много важен за Литва, тъй като създава работни места, засилва вътрешното потребление и внася средства в бюджета. Секторът е важен и за малките и средните предприятия, които са гръбнакът на икономиката ни. Близо 92% от производителите на строителни материали са МСП с по-малко от 250 служители. Съгласен съм също така с предложението на докладчика да се използва електронна комуникация и информационни технологии за подобряване на вътрешния пазар на строителни продукти. Това е важно и очакваме да се случи в бъдеще.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Строителната промишленост отразява различни жизненоважни въпроси в Европейския съюз – от значителния й принос за икономиката до безопасността на гражданите на Европейския съюз в домовете и на местоработата им. Подкрепата ми за Регламента за строителните продукти отразява необходимостта от осъвременена, безопасна и прозрачна директива за строителните продукти. Предложението призовава за подобрения на процедурите, свързани със здравето и безопасността в сектора, и ясни декларации за опасните вещества. Освен това поставянето върху продуктите на маркировка „CE“ ще допринесе за доверието в продуктите и ще даде увереност на лицата, развиващи собствени строителни проекти, че използваните от тях материали са безопасни. Европейската икономика зависи в огромна степен от строителния сектор, който има дял от 10% от БВП на Европейския съюз и в който пряко са заети 12 млн. граждани на Европейския съюз. Повечето от тях работят в МСП, които представляват важна част от европейската икономика. Строителството обаче остава един от най-опасните сектори за работа. Поради тази причина подкрепям регламента за подобряване на безопасността на европейските граждани на работните им места и вкъщи, независимо дали осъществяват проектите като любители или професионално.

Доклад: Michèle Striffler (A7-0375/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, който се стреми към една по-ефективна хуманитарна помощ на ЕС. Европейският консенсус относно хуманитарната помощ е сериозна стъпка в тази посока. Независимо от това, прегледът на неговия план за действие трябва да бъде по-последователен, вземайки предвид цели, които са по-измерими и показателни и са по-надеждни. Това е единственият начин да успеем да осигурим по-ефективно помощи. Като се има предвид нарастващия брой и интензивността на природните бедствия, причинени от измененията на климата, аз съм съгласен с изложената позиция, че е важно не само да предоставим конкретна помощ, но също така да предвидим подкрепа за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия; планът за действие от Хиого трябва да бъде укрепен.

Нужно е да бъдат насочени усилия и към въпроса за човешките права, възникващ от вътрешни конфликти и сложни кризи, както и да се подобри достъпа на ангажираните органи до населението; това ще е възможно само чрез ясното разграничение между военни, политически и хуманитарни функции. Съгласен съм и с ефективното прилагане на европейски капацитет за бързо реагиране.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този документ, защото той е от решаващо значение за по-ефективното предоставяне на хуманитарна помощ. Европейският консенсус относно хуманитарната помощ е първият съвместен документ относно политиката в областта на хуманитарната помощ след приемането на Регламента за хуманитарната помощ през 1996 г. Това е един изключително важен инструмент, особено на фона на съществената промяна по отношение на хуманитарните въпроси, като например изобилието от природни бедствия и въоръжени конфликти, в резултат на което се наблюдава разместване на огромни групи от хора и т.н. Надявам се, че Европейският консенсус относно хуманитарната помощ ще бъде важна стъпка към постигане на най-ефективните действия на ЕС в областта на хуманитарната помощ и ще допринесе за насърчаване на хуманитарните принципи и международното хуманитарно право, координацията и съгласуваността при предоставянето на хуманитарна помощ на ЕС, изясняване на използването на военни средства и капацитет и на средства за гражданска защита и възможности за намаляване на рисковете от бедствия и засилване на връзката между спешна помощ, възстановяване и развитие.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Настоящият доклад ангажира Европейския съюз в тясно сътрудничество за общата визия за хуманитарната помощ. Мисля, че интензивността на природните бедствия също е в резултат от човешките действия, които са в основата на изменението на климата. Призовавам също държавите-членки да се включат в изпълнението на този Европейски консенсус относно хуманитарната помощ. Подкрепям предлаганите действия в тази област: насърчаването на хуманитарните принципи и международното хуманитарно право; подобренията по отношение на качеството на координация и съгласуваността при предоставянето на хуманитарна помощ на ЕС; изясняване на използването на военни средства и капацитет и на средства за гражданска защита в съответствие с Консенсуса относно хуманитарната помощ и насоките на ООН; намаляване на рисковете от бедствия и засилване на връзката между спешната помощ, възстановяването и развитието. Следователно, аз гласувах в подкрепа на този доклад.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз е участник на световната сцена. Именно с тази силна вяра авторите на Договора от Лисабон са подсилили амбициите на Европа на световната сцена. Хуманитарното измерение играе важна роля в този значителен проект. Съюзът вече е най-големият донор в света, предоставящ 40% от всички доставки. Тази съвместна декларация „се основава на общи принципи и подходи и има за цел да насърчи съвместни и координирани действия в рамките на ЕС и с други участници, като по този начин се подобри съвместния отговор при хуманитарни кризи“. Затова аз гласувах в подкрепа на тази резолюция, която напомня, че хуманитарната помощ трябва да бъде предоставяна по подходящ и ефективен начин: подчертава вторичния характер на помощта, предоставена от капацитета за военна и гражданска защита както и жизненоважното значение на намаляване на риска, причинен от природни бедствия; и накрая, призовава Европейския съюз да подсили връзката между спешна помощ, възстановяване и развитие.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад. Европейският съюз е най-големият световен донор на хуманитарна помощ, който осигурява 40% от официалната международна хуманитарна помощ. Налице е значително увеличение в световен мащаб на броя и интензивността на природните бедствия, дължащо се главно на въздействието на изменението на климата. Хуманитарният контекст коренно се е променил през последните години, от което следва, че е необходимо да се повиши и способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия. Считам, че Европейският съюз трябва да положи повече усилия за намаляване на риска от бедствия и да предвиди подкрепа – освен предоставянето на конкретни помощи – за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия. Тревожно е, че все по-често се наблюдават нарушения на международното хуманитарно право и положението в тази област се влошава. Съгласен съм, че Европейският съюз трябва да предприеме действия за подобряване на координацията на хуманитарната помощ и да спре всякакъв вид злоупотреби с нея.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) През 2010 г. имаше много хуманитарни кризи: Хаити, Пакистан и мога да продължа да изреждам. Трагедиите, които изживяват определени групи от населението на света, често тези в най-неблагоприятно положение, изискват бързи и ефективни действия от международните организации, както и от ЕС, който е основен участник в областта на помощите за развитие и управлението на кризи.

Затова към днешна дата, вторник, 18 януари, ние приехме доклада на г-жа Striffler, с цел да призовем към увеличаване на средствата за хуманитарна помощ. Следва също така да изградим европейски сили за бързо реагиране при всички тези кризи. Европейската комисия възприема тази идея и би трябвало да представи предложение с оглед на оптимизиране на съществуващата система за гражданска защита.

Очевидно ще трябва да използваме ресурсите, които са на разположение в държавите-членки, но в същото време, трябва да се координираме по много по-ефективен и практичен начин. Бавният отговор, дублирането на помощи и несъответствията на място са само някои от проблемите, които трябва да отстраним. Има много възможности за подобрения и приетата от Парламента резолюция има за цел да предостави първоначален отговор в тази насока.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада на Парламента относно прилагане на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ: средносрочен преглед на плана за действие и пътя напред. Европейският консенсус относно хуманитарната помощ ангажира Съюза да работи в тясно сътрудничество в тази област, обединен около една обща визия за хуманитарната помощ. Консенсусът има за цел да оптимизира ефективността на Европейския съюз, да защитава и насърчава основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, както и да се застъпи за спазването на международното хуманитарно право. Когато беше извършен средносрочният преглед се установи, че е налице липса на конкретна информация относно предприети или предстоящи за предприемане действия и че, с изключение на ангажираните с хуманитарни действия, малко са хората, които знаят за консенсуса. Затова са необходими сериозни усилия да се популяризира Консенсусът, така че държавите-членки, други институции и военните органи да са по-добре запознати с него. Хуманитарният контекст се е променил съществено през последните години, което налага още по-сериозното, стриктно и енергично прилагане на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ.

Бих искала да подчертая необходимостта да се полагат повече усилия за намаляване на риска от бедствия и да се осигури подкрепа – освен конкретната помощ – за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия. В допълнение, повече усилия трябва да се положат за включването в хуманитарните отговори на равнопоставеността на половете и защитата от сексуално насилие, което все по-често се използва като военно оръжие.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз е най-големият донор в света, допринасящ 40% от помощта, осигурявана в световен мащаб. Повече от 100 милиона души в повече от 70 страни са получили помощ в размер на близо 1 млрд. евро от Европейския съюз през 2009 г. За съжаление обаче, доста често предлагаме да се правят дарения в страни, които в последствие избират да приемат преки чуждестранни инвестиции от Китай. Можем поне да координираме даренията и инвестициите, вместо да се оплакваме от факта, че Китай се е превърнал във втората по големина икономика в света. Хуманитарният контекст се е променил съществено през последните години, което налага още по-строгото и стабилно прилагане на хуманитарния консенсус.

В този променящ се контекст първият фактор, който трябва да се спомене, е значителното увеличаване на броя и интензивността на природните бедствия, причинени главно от изменението на климата. Това предполага и необходимостта да се предостави, освен конкретните помощи, подкрепа за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия. Политическите действия за тази цел са предприети – под формата на стратегията на ЕС и планът за действие от Хиого – но все още съществуват доста проблеми по отношение на тяхното изпълнение.

  David Campbell Bannerman (EFD), в писмена форма. – (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) счита, че най-добрият отговор на хуманитарната катастрофа е независимите национални държави доброволно да координират своите помощи, вместо да бъдат централизирани от недемократичния ЕС. Отбелязваме поражението от бавните и малки усилия на ЕС в Хаити и затова смятаме, че не може да се вярва на ЕС при бъдещи хуманитарни кризи.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб, осигуряващ над 40% от официалната международна хуманитарна помощ. През 2009 г. той предоставя хуманитарна помощ на около 115 милиона души в над 70 страни, като общият размер на помощта възлизаше на 950 млн. евро. Чрез своята хуманитарна политика Европейският съюз показва конкретно своята ангажираност към хората от трети държави, които се нуждаят от помощ в ситуации на крайна уязвимост. Съгласна съм със средносрочния преглед на хуманитарния консенсус, тъй като считам, че е от жизненоважно значение да положим усилия за популяризирането му сред държавите-членки, другите институции и военните участници. Бих искала настоятелно да призова Комисията да удвои усилията си за намаляване на риска от бедствия, както и да обърне внимание на все по-сериозните нарушения на международното хуманитарно право и на най-уязвимите групи като жени, деца и хора, които са били насилствено разселени. Също така е важно да се насърчи диалог между политическите, военните и хуманитарните организации, осъществяващи дейност в една и съща оперативна среда, наред с изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране, а именно, европейски сили за гражданска защита.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Аз гласувах против доклада относно хуманитарната помощ по две причини. Първата, защото той настоява за свързване на гражданска защита и хуманитарна помощ с Европейската служба за външна дейност и външната си политика, докато очевидно, критериите за намеса следва да бъдат само и единствено хуманитарни. Също така, защото не считам, че намесата на граждански и военни капацитети за справяне с хуманитарни кризи е стъпка в правилната посока. Очевидно практическите знания и използването на специално оборудване, които винаги са били притежавани и използвани от военните, са необходими при определени обстоятелства. Ето защо, за да се запази и гарантира чисто гражданския характер на хуманитарните мисии, гражданска защита може да бъде финансирана, така че да има такова специфично оборудване и, разбира се, служителите на гражданска защита да могат да бъдат обучени, вместо да продължаваме с всичките военни разходи. Това е единственият начин да се осигури реална и ефективна помощ при хуманитарни кризи, без да се изправяме пред опасността от военно присъствие.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) При извършването на средносрочния преглед на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, не мога да не отбележа със съжаление, че обществената осведоменост по този въпрос не е на желаното ниво и че държавите-членки са изиграли малка роля в неговото изпълнение. Вместо да търсим вина обаче, трябва да популяризираме и определим пътя, който трябва следваме по отношение на хуманитарната помощ. Хуманитарното положение се е променило значително през последните години вследствие на природни бедствия, повече разселени хора, увеличеният брой от различни вътрешни конфликти, продоволствени кризи и др. Повече от всякога е необходима балансирана и ефективна глобална реакция, която да се основава на конкретни нужди, да гарантира резултати и да се ръководи от принципа, че спасяването на средства за съществуване означава спасяване на човешки животи, като същевременно има предвид нуждата на съответните зони за саморазвитие и самосъстоятелност. За да постигнем това, от решаващо значение е Консенсусът да насърчава тези хуманитарни ценности, а различните участници да оптимизират ресурсите.

Още веднъж бих искал да изкажа съгласието си, че е налице неотложна необходимост от създаване на европейски сили за гражданска защита след доклада Barnie от май 2006 г. Бих искал да поздравя моя колега г-жа Striffler за положителното съдържание на представените от нея предложения и отново заявявам своята позиция, че Kонсенсусът представлява важен инструмент, напълно уместен спрямо настоящото положение.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Хуманитарният консенсус е ключов инструмент, който особено ясно показва своята стойност в настоящия хуманитарен контекст на дълбоки промени. Станахме свидетели на значително увеличение на броя и интензивността на природни бедствия, причинени главно от въздействието на изменението на климата, зачестилите случаи на сериозни кризи, особено на вътрешни конфликти, както и на променящото се естество на конфликтите, много от които водят до разселването на огромен брой хора.

Все по-често се срещат нарушения на международното хуманитарно право. Един особено шокиращ аспект на тези нарушения е нарастващата употреба на сексуално насилие като средство за водене на война. Подкрепям позицията на докладчика и мисля, че се изискват строги мерки за увеличаване на защитата срещу актове на сексуално насилие в хуманитарни обстоятелства. Съгласна съм с позицията на автора на доклада, която показва, че последните хуманитарни бедствия в Хаити и Пакистан демонстрират още веднъж необходимостта от укрепване на капацитета на ЕС за реакция при бедствия по отношение на ефективността, бързината на реакцията, координацията и прозрачността.

Подкрепям и изграждането на капацитет на ЕС за бързо реагиране (европейски сили за гражданска защита).

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Постигнатият на 18 декември 2007 г. Европейски консенсус относно хуманитарната помощ между Парламента, Съвета и Комисията представлява важна стъпка напред по отношение на определението, обхвата и спектъра на европейската хуманитарна помощ. Ние продължаваме с този доклад, заключенията на който силно подкрепям, към неговия средносрочен преглед, както е предвидено в плана за действие от май 2008 г. В този момент бих искал да поздравя г-жа Striffler за чудесно свършената работа. Що се отнася до изразените в доклада идеи, бих искал да подчертая акцента върху „ефективно и трайно... участие... на бенефициерите в управлението на помощта“. Застъпвам се за този принцип, който следва да накара ЕС все повече да съсредоточава дейностите си върху гражданското общество и местните органи. Това ще намали съсредоточаването върху държавите-членки на ЕС, които следва да продължат да играят роля, но не в изключителни взаимоотношения, както се проявяваше досега. Също така бих искал да подчертая необходимостта да се представят предложения, насочени към „създаването на европейски сили за гражданска защита, основаващи се на оптимизирането на настоящия механизъм на Общността за гражданска защита и на обединяването на съществуващите национални средства“, което би означавало увеличение на пределните разходи за постигнатите полезни взаимодействия чрез вече установения в държавите-членки капацитет.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Хуманитарната помощ има много по-голяма и важна роля сега, отколкото в миналото. Различните темпове в развитието и нарастващото неравенство при разпределението на възможностите и ресурсите в географски, социален и поколенчески аспект, нарастващото изменение на климата (за които отчасти носят вина хората) и свързаното с него увеличаване на природните бедствия, повишеното замърсяване на околната среда, небалансираното антропогенно напрежение, концентрирано в големи градски зони, и неравномерния растеж на населението в някои райони на земята, допринесоха за нарастващия брой хуманитарни бедствия, при които помощите имат основна роля за възстановяването на основните условия за живот и човешко достойнство. С оглед на това, ако е необходима хуманитарна помощ за подпомагане на хората, пострадали от бедствия, тогава, всяка намеса в резултат на външната политика на ЕС – която все още предстои да се определи – не може да се измерва в съотношение със сферите на интерес и влияние за всяка държава-членка, а следва да се разглежда в европейски мащаб.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепям доклада относно изпълнението на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ. Хуманитарната политика на ЕС показва на практика неговата ангажираност към хора, които се нуждаят от помощ в ситуации на крайна уязвимост. Европейският съюз е най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб. Той осигурява над 40% от официалната международна хуманитарна помощ. През 2009 г. предоставихме помощ, възлизащата общо на 950 млн. евро за приблизително 115 милиона души в повече от 70 страни. Подписаният на 18 декември 2007 г. Европейски консенсус относно хуманитарната помощ подчертава желанието на ЕС да работи в тясно сътрудничество в тази област, за да бъде колкото се може по-ефективен, да защитава и насърчава основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост и да се застъпва активно за спазването на международното хуманитарно право. Предстоят много предизвикателства. Последните хуманитарни бедствия в Хаити и Пакистан отново показаха, че способността на ЕС за реагиране при бедствия трябва значително да се подобри. Необходимо е пълно интегриране на намаляването на риска от бедствия в политиката за подпомагане на развитието и политиката в областта на хуманитарната помощ. Необходимо е изясняване на използването на военни средства и капацитет и на средства за гражданска защита в съответствие с Консенсуса относно хуманитарната помощ и насоките на ООН.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Последните хуманитарни бедствия в Хаити и Пакистан доказаха отново необходимостта от укрепване на инструментите, с които разполага Европейският съюз, за справяне с бедствия от гледна точка на ефективността, координацията и видимостта.

Затова аз гласувах в подкрепа на този доклад, който се застъпва за изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране (европейски сили за гражданска защита) – концепция, предложена от члена на Комисията Барние след цунамито в Азия и многократно разисквана след това от Европейския парламент.

Тази възможност следва да представлява оптимизиране на вече наличните инструменти, които ще станат по-ефективни и видими, като целта е да се даде възможност, чрез по-тясно сътрудничество, за незабавното мобилизиране на всички необходими ресурси.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че планът за действие на Европейския консенсус трябва да бъде преразгледан. Хуманитарното положение се промени значително през последните години, не на последно място със значителното увеличаване на броя и интензивността на природните бедствия, които също така са предизвикани от въздействието на изменението на климата. От съществено значение е пълното интегриране на намаляването на риска от бедствия в политиката за подпомагане на развитието и политиката в областта на хуманитарната помощ, което прави още по-важно строгото и енергично прилагане на хуманитарния консенсус.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Ясно е че днес бедствените ситуации и хуманитарните кризи са се увеличили по целия свят. Европейският съюз играе важна роля в борбата срещу тези заплахи и се надявам, че ще продължи да го прави и дори ще укрепи тази роля, доколкото е възможно. Въпреки това не е достатъчно да дадеш на гладния риба: трябва да го научиш сам да я лови.

Мисля, че помагайки на по-малко облагодетелствани държави чрез предоставянето на човешки и материални ресурси, достатъчни, за да се посрещнат бъдещи кризи, е почти толкова важно, колкото справянето със случващи се извънредни ситуации. Европейския консенсус относно хуманитарната помощ заслужи моята подкрепа и се надявам, че компромисът между Европейските институции ще доведе до все по-добрата употреба на наличните на Съюза ресурси, като същевременно винаги с приоритет са тези, които имат най-малко и страдат най-много, и абсолютната неутралност по отношение на политическия или идеологическия дневен ред.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) През последните години светът стана свидетел на значително повишаване броя на бедствия както по отношение на географски засегнати райони, така и по отношение броя на жертвите. Въпреки че това е въпрос от огромно значение, по време на настоящето разискване не се взема предвид въздействието на изменението на климата върху тези бедствия. Подписването на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от Съвета на Европейския съюз, Парламента и Комисията на 18 декември 2007 г. представлява значителен напредък по отношение на хуманитарната помощ, особено след като е предвиден план за действие за срок от пет години, който предвижда междинен преглед на плана. Това е целта на този доклад. Целият свят знае и признава ключовата роля на ЕС в областта на хуманитарната помощ. Парламентът засяга този въпрос по време на няколко заседания, по-специално чрез нашите изказвания. В действителност последните събития в Бразилия, Хаити, Пакистан, Мадейра и други места ни карат да се замислим за ефективността на помощта за гражданска защита и хуманитарна помощ. Както беше показано в този доклад, въпреки ограничената налична информация, има положително развитие на европейско равнище, както е видно от създаването на работната група „Хуманитарна и продоволствена помощ“ на Съвета. Въпреки това още много остава да се направи.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Така наречената „хуманитарна помощ“ на ЕС не играе незначителна роля в това, което все повече се определя като външната му политика. Той често се възползва от реалните нужди за помощ и сътрудничество, на които е важно да се отговори, особено на спешните случаи, докато голямо разнообразие от цели се постигат на практика. Предприетите действия и използваните методи, които включват военна намеса и окупация, имат за цел да възпроизведат и разширят формите на политическо и икономическо господство и опитват да контролират пазарите и природните ресурси на развиващите се държави. На настоящия фон на задълбочаващата се криза на капитализма тези намерения винаги успяват да включат и смисъла в борбата на хората за по-голяма справедливост и социален напредък, вземайки предвид различните изразни средства и форми по целия свят.

Под формата на предполагаеми „хуманитарни“ интереси, редица неправителствени организации, логистични дружества и други са бенефициенти от и съучастници на тези политики, разпространявайки своите интереси и тези на техните поддържници: тези интереси могат да бъдат публични или частни и наред с други, може да включват политически, финансови или религиозни мотивации. По принцип ние подкрепяме конкретни изрази на солидарност с жертвите на всякакъв вид бедствия или конфликти. Те обаче трябва да се базират на интересите на тези народи, на зачитането на международното право, както и на независимостта и суверенитета на тези държави.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Считам, че трябва да подобрим наличните инструменти на Европейския съюз за реагиране при бедствия като преживяното в Хаити, със земетресението само преди година, последвано от по-неотдавнашната епидемия от холера. Моята група и аз считаме, че трябва да насърчим увеличаването на средствата за хуманитарна помощ, за да позволим повече интервенции, и по-специално, за да помогне на най-уязвимите хора. По този начин трябва да гарантираме, че мандатите на военните и хуманитарните участници продължават да бъдат ясно разграничени, тъй като военните средства и капацитети следва да бъдат използвани единствено в много ограничени случаи и като крайна мярка.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) ЕС като блок, представлява най-големият доставчик на хуманитарна помощ в света. Въпреки това последните катастрофи подчертаха определени слабости в способността на ЕС да действа бързо, ефективно и координирано. Докладът на г-жа Striffler подчертава някои от тези проблеми и да се надяваме, че днешното гласуване ще доведе до положителни действия.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с този доклад, защото той не е само формално упражнение, но и възможност днес да обмислим хуманитарната помощ. Хуманитарният контекст се е променил сериозно през последните години. В този променящ се контекст, първият фактор, който трябва да се отбележи, е значителното увеличение на броя и интензивността на природните бедствия, причинени по-специално от въздействието на изменението на климата. Това предполага необходимостта да се вложат повече усилия за намаляване на риска от бедствия и да се осигури подкрепа – освен конкретната помощ – за подкрепа за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия. Други фактори са зачестилите случаи на сложни кризи, особено вътрешните конфликти и променящото се естество на конфликтите, много от които доведоха до разселването на огромни групи от хора (бежанци и вътрешно разселени лица), както и до увеличаване на насилието срещу цивилни граждани. Все по-често се наблюдават нарушения на международното хуманитарно право и положението в тази област се влошава. Един особено шокиращ аспект на тези нарушения е нарастващата употреба на сексуално насилие като средство за водене на война. Основни усилия трябва да бъдат насочени към включване на защита срещу сексуалното насилие в хуманитарния отговор. Ето защо по-специално внимание следва да се насочи към най-уязвимите групи от хора, включително жени, деца и хора, които са били насилствено разселени (независимо дали вътрешно или като бежанци). Последните хуманитарни бедствия в Хаити и Пакистан отново показаха необходимостта от укрепване на капацитета на Европейския съюз за реакция при бедствия по отношение на ефективността, координацията и прозрачността.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Година след земетресението в Хаити можем да видим, че предприетите стъпки, или начина, по който помагаме, не са съвършени. Поради тази причина Европейският консенсус, който възникна, за да улесни предоставянето на хуманитарна помощ, не трябва да се пропилява. ЕС, като един от най-богатите и най-развити региони в света, има моралното задължение да помогне на слабите и нуждаещите се хора. По специално, ние трябва да запазим солидарността си с жертвите на природни бедствия и катастрофи, които не са подготвени за случващото им се.

Следователно ние трябва да предприемем действия за укрепване на сътрудничеството между държавите-членки в тази област и да улесним обмена на най-добрите практики. Следва да направим всичко възможно, така че системата за помощ да е ефикасна и ефективна без да се пропилява нито цент. Следователно е необходимо сътрудничество с други международни, неправителствени органи и организации, които предлагат и помощ, за да стане процесът по-ефективен.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Striffler, защото все още изключително необходимо да се подчертае значението и следователно чувствителността на този въпрос.

Целта на Парламента, с неговото гласуване, беше да се подчертае необходимостта от целта на Европейския съюз да се превърне в спазващ човешките права на неутралност, безпристрастност и независимост съюз. Що се отнася до солидарността, никога не сме напълно подготвени или разполагащи с отлични планове. Трябва все повече настоятелно да призоваваме всички европейски участници, включително Комисията и отделните държави-членки, да насърчават към всеобщо зачитане на човешките права. От своя страна аз ще продължа да подкрепям този modus vivendi, включително в рамките на комисията по бюджети, на която съм член, както и да подкрепям всички мерки, предназначени да увеличат финансовата помощ, оказвана на тези дейности, който са по-конкретно насочени към опазването на тези важни права, така че Европейският съюз да продължи да полага усилия да подпомага и подкрепя най-нуждаещите се групи от населението.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Напоследък се наблюдава драматично нарастване на броя и интензивността на природните бедствия, независимо дали са човешко дело или не, както и увеличаване на отрицателното въздействие, причинено от нарушения на международното хуманитарно право и лошо управление. Както е добре известно, ЕС е донор на хуманитарна помощ номер едно в света, като допринася с около 40% от официалната международна хуманитарна помощ. Това се потвърждава от 115 милиона получаващи помощ в около 70 страни, които са се възползвали от принос, възлизащ в общ размер на 1 млрд. евро. Аз гласувах в подкрепа на този консенсус, като мисля, че Европейският съюз демонстрира чрез действията си своята хуманитарно ангажирана политика към хората, които наистина се нуждаят от помощ. В този смисъл се нуждаем от достатъчно човешки и материални ресурси и трябва да поддържаме по-добра координация между институциите и организациите, участващи в този процес.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Горещо приветствам този доклад, който отправя предложения за това как да бъде укрепен консенсусът относно хуманитарната помощ. Той изтъква редици области, които изискват по-голямо внимание, включително насърчаването на хуманитарните принципи и международното хуманитарно право: въпросите за качеството, координацията и сътрудничеството при предоставянето на хуманитарна помощ на ЕС; изясняване на използването на военни средства и капацитет и на средства за гражданска защита в съответствие с Консенсуса относно хуманитарната помощ и насоките на ООН, както и засилване на връзката между спешната помощ, възстановяването и развитието.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Внесеният доклад представлява много навременен отговор на многото природни бедствия, които преживяхме през последните години. От основно значение е ЕС да се поучи от опита в осигуряването на ефективна помощ след предишни бедствия, като например в Австралия, Хаити и Русия, за да разполага с напълно ясни процедури и средства за осигуряване на ефективна хуманитарна помощ. До този момент европейският континент избягва бедствия от такъв мащаб, но това не означава, че не следва да подготвим ефективна база от структури и ресурси. Опитът от последните години показва, че осигуряването на транспорт в засегнатите зони не е възможно без техническа и организационна помощ от военни поделения. Неправителствените хуманитарни организации не разполагат с такъв капацитет.

Очевидно е, че жителите на засегнати райони много често остават изолирани по отношение на транспортните връзки в страната, а капацитетът на гражданските въздухоплавателни ресурси е ограничен. Ако използването на военна сила е оправдано и приемливо където и да било, това е в случаите на хуманитарни и природни бедствия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Природните бедствия определено се проявяват все по-интензивно в последно време. Също така е вярно, че ЕС е един от главните участници по отношение на хуманитарните помощи и е важно да се поддържа тази роля, независимо от кризите, на които сме свидетели. Въпреки това считам, че в допълнение към помощта за хората в най-неравностойно положение и за всички онези, които са засегнати от бедствията, е необходимо също така да се предоставят на най-бедните държави, а именно на онези, които са най-уязвими по отношение на този вид ситуации, човешки ресурси и финансиране, така че външната помощ да не е от толкова критично значение. Това може да се постигне само с политики за развитие и помощ за тези държави въз основа на средносрочна и дългосрочна перспектива.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Хуманитарната обстановка става все по-сложна и трудна: хуманитарното право често е нарушавано; объркването на ролите означава, че хуманитарните работници все по-често стават мишени, а природните бедствия се увеличават по брой и интензивност. През 2010 г. станахме свидетели на трите най-големи хуманитарни катастрофи през последните години: земетресението в Хаити; сушата в Сахел и наводненията в Пакистан. Въпреки това, както каза членът на Комисията Кристалина Георгиева: „Качеството на оказваната хуманитарна помощ е от най-голямо значение“. То „спасява живота на около 140 милиона души всяка година“.

Имайки предвид тези съображения, аз съм съгласен с докладчика, когато тя призовава за значително увеличаване на финансирането на хуманитарната помощ и когато отбелязва, че консенсусът относно хуманитарната помощ не е достатъчно популяризиран. Трябва да продължим да повишаваме осведомеността и да насърчаваме хуманитарните принципи и принципите на международното право. Ние трябва, както аз вече имах възможността, да подкрепим изграждането на европейски капацитет за бързо реагиране. Трябва повече да се съсредоточим върху намаляването на риска от бедствия.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът относно прилагането на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ съдържа няколко важни предложения, по които трябва да се предприемат действия в бъдеще. Пример за това е развитието на капацитета и ресурсите за гражданска защита, като основната идея е създаването на европейски сили за гражданска защита. Също така, от основно значение е и по-добрата координация не само между държавите-членки, но и на международно равнище с Организацията на обединените нации. Подходът за снабдяване с хранителни продукти и други подобни на местно равнище в кризисни ситуации, като по този начин се подкрепя местната икономика, също е разумна идея. За съжаление, в някои области докладът не е конкретен или достатъчно амбициозен, поради което аз се въздържах от гласуване.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото като най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб ЕС трябва да обърне по-голямо внимание на хуманитарната помощ в тези области, където тя е спешно необходима, като се има предвид драматичното нарастване на броя на природни бедствия и вътрешните конфликти. Държавите-членки следва по-ефективно да допринасят в процеса на прилагане на настоящия Консенсус, като го включат в националните хуманитарни стратегии. Предвид необходимостта от хуманитарна помощ, необходимо е за нея да се отпусне по-голямо финансиране, което ще даде възможност за по-бързо и ефективно финансиране на операциите.

Съгласен съм с предложението, че трябва да се поддържа много ясно разграничение между компетентностите на военните и хуманитарните организации, така че военните средства и капацитет да се използват само в ограничен брой случаи и като крайна мярка, особено в районите, засегнати от въоръжени конфликти. Освен това, за да се гарантира подходяща и ефективна координация на хуманитарната помощ, трябва да бъдат създадени европейски сили за гражданска защита и европейски капацитет за бързо реагиране.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз е най-големият световен донор на хуманитарна помощ. Приносът му представлява повече от 40% от официалната международна хуманитарна помощ. Хуманитарната политика на ЕС показва неговата ангажираност към хората от държави, нуждаещи се от помощ. След подписването на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от ЕС бяха предприети много действия за сътрудничество в тази област, с цел да се оптимизира нейната ефективност и да се насърчат основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност и безпристрастност при действия за подпомагане на нуждаещите се. Като оставим това настрана, изглежда, че все още се наблюдава липса на осведоменост по отношение на Консенсуса. Затова трябва да положим повече усилия да го популяризираме. Считам, че в един толкова деликатен сектор като хуманитарната помощ е важно да се знае как са се променили обстоятелствата през годините, като се има предвид значителното увеличение на броя и интензивността на природните бедствия. В резултат на това мисля, че трябва да вложим повече усилия в намаляването на риска от бедствия и да предоставим подкрепа за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия. За да може хуманитарната помощ да следва стабилна посока до пълното си разгръщане, ние трябва да продължим упорито да отстояваме опазването на „хуманитарното пространство“. Гласувайки в подкрепа на доклада на г-жа Striffler, се надявам, че ще можем да преминем към приемането на конкретен план за действие.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз, чрез Комисията и държавите-членки, е най-големият доставчик на хуманитарна помощ и помощ за развитие в световен мащаб. Приносът му представлява повече от 40% от официалната международна хуманитарна помощ. Строгият средносрочен преглед на изпълнението на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ може само да заключи, че е необходимо да се насърчи по-голямо популяризиране на този механизъм и по-добра координация и ефективност сред всички участващи субекти. Икономическият принос сам по себе си е безполезен, ако не е придружен от тясна и ефективна координация на всички етапи и на всички форми на помощ на ЕС. Живеем в критични времена: хуманитарното положение се е променило значително през последните години, поради което е дори по-важно Европейският консенсус да бъде прилаган строго и енергично. Аз гласувах в подкрепа на този доклад и бих искала да призова към политика на системен диалог, по-тясно сътрудничество на място, по-добро управление и ангажираност за предотвратяването на катастрофи. След доклада Barnie, публикуван през май 2006 г., аз подкрепям създаването на европейски сили за гражданска защита.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб, осигуряващ повече от 40% от международната хуманитарна помощ.

Европейският консенсус относно хуманитарната помощ, подписан на 18 декември 2007 г. от Съвета, Парламента и Европейската комисия, въз основа на пет годишен план за действие, ангажира ЕС и държавите-членки да работят в тясно сътрудничество в тази област. Действие № 33 предвижда средносрочен преглед на плана за действие за справяне с липсата на осведоменост в хуманитарния сектор, сериозното изменение на климата, нарастващия брой на случаите на сложни кризи и нарастващо насилие.

Ето защо ние подкрепяме изграждането на капацитет на ЕС за бързо реагиране (европейски сили за гражданска защита), както е замислен от г-н Барние, с цел да се оптимизират вече налични инструменти, като целта е да се даде възможност, чрез тясно сътрудничество, за незабавно мобилизиране на всички необходими ресурси.

С оглед на съобщените данни и въведената от Договора от Лисабон подходяща политика на ЕС за хуманитарна помощ напълно съм съгласен, че се нуждаем от средносрочен преглед, насочен към укрепване на плана за действие относно насърчаването на хуманитарните принципи, към доставянето на хуманитарна помощ, към изясняване на използването на военни и граждански средства за защита, както и за намаляване на риска от бедствия и засилване на връзката между спешната помощ и развитието.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, който представя един преглед на изпълнението на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, изготвяйки предложения, които целят да допринесат за широкото му популяризиране и за по-голямата ефективност при постигането на неговите цели. Този инструмент има дори по-съществено значение в настоящия хуманитарен контекст, който е белязан със значително увеличение на броя и интензивността на природните бедствия, и е изключително важно да се положат усилия за пълното изпълнение на задълженията, произтичащи от това, както и по-голямото участие на държавите-членки в неговото изпълнение.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес в пленарна зала гласувахме доклада относно Европейския консенсус относно хуманитарната помощ.

Европейският съюз, чрез Комисията и всички държави-членки, е най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб. Приносът му представлява повече от 40% от официалната международна хуманитарна помощ. Хуманитарната политика на Съюза е практическият израз на неговата ангажираност към хора в трети държави, които се нуждаят от помощ в положения на крайна уязвимост.

Важно е да се изтъкне, че предоставянето на помощ трябва да е въз основа само на определени нужди и на степента на уязвимост, така че количеството и качеството на помощта да се определят главно от първоначалната оценка, както и че процесът на оценяване трябва допълнително да бъде подобрен, по-конкретно по отношение на прилагането на критериите за уязвимост, особено във връзка с жени, деца и хора с увреждания.

Освен това реалното и продължително ангажиране – и, ако е възможно, участие – на бенефициентите с управлението на помощта, е едно от основните условия за качеството на хуманитарните отговори, особено в случаите на продължителни кризи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. хуманитарните действия на Съюза са определени от член 214 от ДФЕС за създаване на специална политика на ЕС относно хуманитарната помощ под формата на споделена компетентност между държавите-членки и Съюза. Така, когато Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ е преразгледан съгласно процедурата за съвместно вземане на решения, той ще има собствено правно основание. Договорът от Лисабон предвижда и създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД). Комисията по устойчиво развитие (DEVE) изрази опасенията си, че хуманитарната помощ не следва да се превръща в инструмент на Европейската служба за външна дейност и призовава към запазване на независимостта на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“. Тя поиска също така да бъдат изяснени ролите на членовете на Комисията Аштън и Георгиева.

Докато средносрочният преглед предлага възможност за увеличаване на усилията на ЕС в редица области, докладът обръща внимание, наред с другото, и на следните въпроси: насърчаване на хуманитарните принципи и международното хуманитарно право; въпросите за качеството, координацията и последователността при доставянето на хуманитарна помощ на ЕС; изясняване на използването на военни средства и капацитет и на средства за гражданска защита в съответствие с Консенсуса относно хуманитарната помощ и насоките на ООН; намаляване на рисковете от бедствия и засилване на връзката между спешната помощ, възстановяването и развитието.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз, чрез Комисията и всички държави-членки, е най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб, допринасящ с повече от 40% от общата официална международна помощ.

Само през 2009 г. Комисията предостави помощи в размер на 950 млн. евро за приблизително 115 милиона души в повече от 70 страни. Политиките на Съюза са практически израз на неговата ангажираност да помага на хората, когато те са най-уязвими. Нашата цел е да можем да планираме по-добре координиран граждански и военен отговор, така че намесата ни по отношение на природните бедствия да е все по-ефективна. Тези трагични събития се случват все по-често и причиниха смъртта на стотици хиляди хора по целия свят през последните години.

Особено внимание трябва да се обърне на жените и децата, особено на бежанци и разселени лица, тъй като нарушенията на международното хуманитарно право спрямо тези групи зачестяват все повече. Също така трябва да се осигури по-ефективна намеса, трябва да се свърши много работа в областта на активната и пасивната профилактика. Общностите, които са изложени на най-голям риск, трябва да бъдат по-добре подготвени за този вид явление чрез насърчаване на всички политики за устойчиво развитие, насочени към намаляване на щетите.

Доклад: Daciana Octavia Sârbu (A7-0376/2010)

  John Stuart Agnew и David Campbell Bannerman (EFD), в писмена форма. – (EN) 14/1: Гласувах в подкрепа на това, тъй като според мен ще бъде отслабване на законодателството на ЕС и като последица ще стане по-лесно да се внасят негенетично модифицирани соеви зърна в Обединеното кралство. Това е критичен въпрос за птицевъдния ни сектор.

14/2: Гласувах в подкрепа на това, тъй като то ще намали отрицателното въздействие на законодателството на ЕС в областта на товарите на негенетично модифицирани соеви зърна, предназначени за Обединеното кралство.

14/3: Въздържах се, защото, макар че може да бъде желана аспирация (за правителство на Обединеното кралство, което е свободно от контрола на ЕС), това все още не е критичен въпрос според мен и не желая да се разширява властта на ЕС.

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) ЕС следва да се обърне към новаторски инициативи, които, първо, използват продоволствени излишъци и, второ, позволяват на хората, страдащи от недостиг, да бъдат нахранени: следва да се изготви разпоредба за това при преразглеждането на общата селскостопанска политика. Спекулации са причина за почти 50% от неотдавнашното повишаване на цените, така че следва да се използва съгласувана стратегия в рамките на Г-20, за да се насърчи създаването на инструменти за стабилизиране на цените в рамките на международни форуми. ЕС трябва да застане начело на международно движение, което да се стреми да създаде споразумение в рамките на Обединените нации с цел постоянно и ефективно предоставяне на храна на държави с недостиг.

Също така бих подчертал значението на подкрепата за доверието в селскостопанския сектор, по-специално чрез насърчаването му сред обучени и предприемчиви млади хора, като активност, която може да бъде свързана с иновации и изследвания.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която признава, че продоволствената сигурност е право на човека. Постига се, когато всички хора по всяко време разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен начин на живот. Важно е да се обърне внимание на факта, че световните запаси на хранителни стоки са много по-ограничени, отколкото в миналото, след като паднаха до рекордно ниско равнище от равностойност на 12 седмици световни хранителни резерви по време на продоволствената криза от 2007 г. В същото време световното производство на храни е все по-уязвимо спрямо екстремните метеорологични явления, свързани с изменението на климата, като това може да доведе до внезапен и непредвидим продоволствен недостиг. Ето защо ЕС следва да предвиди своя принос за тази глобална система за хранителни запаси.

Считам, че е много важно да се насърчават не само конкурентоспособността в селскостопанския сектор, но и традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие, биологично земеделие и дистрибуцията на местно равнище. Освен това, в контекста на застаряването на населението в селските райони, смятам, че е много важно да се гарантира достъп до земя и кредитиране на млади земеделски стопани.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Неотдавнашната нестабилност на цените на храните и основните стоки породи дълбока загриженост относно функционирането на верига на предлагането на храни в европейски и световен мащаб. Повишаването на цените на храните засегна най-сериозно най-уязвимите групи от населението. Този доклад насърчава предоставянето на здравословни, качествени храни за потребителите на разумни цени и защитата на приходите на земеделските стопани, които са две от основните цели на Европейския съюз. Гласувах в подкрепа на този доклад. Европа може да допринесе за световната продоволствена сигурност, като стане по-конкурентоспособна.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Като първата политика, която е прилагана и основното перо на разходи до неотдавна, селското стопанство заема централно място в европейския проект. През последните няколко десетилетия със сигурност имаше известен упадък в тази област за сметка на други важни въпроси, но не трябва да забравяме факта, че независимостта на Европа в областта на селското стопанство е основно стратегическо предизвикателство. Както председателят на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), Joseph Daul, допълнително подчерта в началото на тази нова година – продоволствената сигурност ще бъде основен въпрос през 2011 г. Действително продоволственият недостиг в световен мащаб и произтичащите кризи трябва да ни предупредят за сериозността на положението: рязък скок на цените и оскъдно предлагане на основните ресурси. Европа трябва да отговори на това ново предизвикателство. Въпросите, свързани с околната среда, се добавят към сложността и мащаба на проблема. Ето защо гласувах в подкрепа на тази резолюция, която има за цел да се гарантира, че стратегическото естество на въпроса е признато. Тя посочва ролята, която Съюзът може да играе в управлението на хранителните запаси и устойчивостта на ОСП по отношение на тези предизвикателства, и обръща внимание на вредното въздействие от спекулациите относно цените на хранителните стоки.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Понастоящем 900 милиона души по света страдат от глад, който е придружен от крайна бедност, а до 2 милиарда души не могат да бъдат сигурни за продоволствената си сигурност, тъй като живеят под заплаха от бедност.

След увеличение с най-малко 70% е необходимо да се посрещнат нуждите на нарастващото население в световен мащаб, селскостопанският сектор трябва да бъде засилен. За тази цел подкрепям този важен доклад относно селското стопанство и снабдяването с храни. Трябва да бъде разработена силна, финансирана обща селскостопанска политика, за да се предоставят висококачествени храни на разумни цени, тъй като посрещаме търсенето на храни в ЕС и в световен мащаб.

Схемите за плодове и за мляко в училищата и програмата за нуждаещи се лица трябва да бъдат засилени. Хората от ЕС трябва да имат достъп до достатъчно здравословна храна въпреки икономическите трудности.

Обезпокоително е, че световните хранителни запаси не са толкова изобилни, колкото преди, и като се има предвид заплахата от изменението на климата и природните бедствия, аз подкрепям това, което се казва в доклада относно установяването на глобална система, предназначена за разработването на хранителни запаси.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ. С бързия растеж на населението на света секторът на селското стопанство трябва да отговаря на нарастваща нужда за безопасна и достатъчна прехрана въпреки пречките на ограничените природни ресурси, високите цени на енергията и изменението на климата. Според Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) производството на храни трябва да се увеличи с най-малко 70%, за да се отговори на нарастващото търсене в световен мащаб от страна на населението, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г. Освен това около 900 милиона души по света страдат от хроничен глад поради крайна бедност, а до 2 милиарда души не разполагат с истинска, дългосрочна продоволствена сигурност поради различна степен на бедност. Ето защо достъпността на храните продължава да бъде ключов въпрос за разглеждане. Съгласен съм, че новата ОСП, която предстои да бъде въведена след 2013 г., трябва да насърчава не само конкурентоспособността, но и традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие, биологичното земеделие и дистрибуцията на местно равнище, за да се допринесе за продоволствената сигурност. Освен това, в контекста на застаряването на населението в селските райони, смятам, че е много важно да се гарантира достъп до земя и кредитиране на млади земеделски стопани и да се поддържат разумни цени на храните и достатъчни доходи за земеделските стопани.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, тъй като в Европейския съюз продължават да съществуват бедност и глад. 79 милиона души в ЕС все още живеят под прага на бедността. Измененията ми подчертават факта, че правото на прехрана е основно право на човека и се постига, когато всички хора разполагат с постоянен физически, социален и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди, така че да могат да водят активен, здравословен начин на живот. Бих искал да подчертая по-специално значението на разнообразието в европейското селско стопанство и на гарантирането на съвместното съществуване на различни селскостопански модели, както и значението на разнообразието и качеството на храните и храненето в цяла Европа.

  Bastiaan Belder (EFD), в писмена форма. – (NL) Гласувах в подкрепа на резолюцията. В програмата на моята партия, делегацията на Нидерландската реформирана политическа партия (SGP), ясно е подчертан стратегическият интерес на селскостопанския сектор, а селското стопанство дори е наречено основата за продоволствена сигурност. Но колкото и да са благородни самите идеи, аз трябва да направя два крайни коментара относно текста. ЕС не следва да се намесва във връзка с програмите за плодове в училищата или за мляко в училищата. Оставете това на държавите-членки, ако те толкова желаят. Освен това гласувах също срещу параграфа за либерализирането и насърчаването на вноса на генетично модифицирани организми. Партията ми счита, че генетично модифицираните организми не са решение на въпроса за предлагането на храни в световен мащаб. Все още не е доказана никаква връзка между генетичната модификация и по-високите добиви. Считаме също така, че трябва да си зададем етични въпроси за генетичната модификация.

Доволен съм от всеобхватния характер на резолюцията, която все пак още веднъж доказа колко е важно да се гарантира голямо и правилно финансиране за ОСП след 2013 г. Освен това считам, че призивът към развиващите се страни да използват земята си, за да се гарантира продоволствената сигурност на населението им, преди всичко е от особена важност и въпрос на неотложна спешност.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Предоставяне на достъп до храна за всички в рамките на нарастващо търсене в световен мащаб и продоволствен недостиг за няколко милиарда души по света е огромно и основно предизвикателство. Само в Европейския съюз 16% от хората живеят под прага на бедността и се борят, за да посрещнат най-основните си нужди – жилище, здраве и, разбира се, храна.

Като се има предвид това, за да се инициира дебат, гласувахме за резолюция, която признава селското стопанство като стратегически сектор в контекста на продоволствената сигурност. Във време, в което разглеждаме бъдещето на ОСП, изглежда не трябва да пренебрегваме тази нужда и това право, които следва да бъдат универсални – право на храна за всички.

Една от целите ни е борба със спекулациите в селскостопанския сектор: призоваваме за преразглеждане на законодателството в областта на финансовите инструменти. Трябва ни по-малка нестабилност на цените и повече прозрачност. Също така предлагаме идеята за „целева глобална система за хранителни запаси“, за да се управляват кризите по-ефективно и приканваме Комисията да обмисли този вид мярка.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Дълг на Европейския съюз е да отговори на предизвикателствата, поставени от продоволствената сигурност, осигуряването на висококачествени хранителни продукти, опазването на околната среда, разнообразието на селските райони и поддържането на териториалния баланс чрез подобряване на условията на живот в селските райони. Общата селскостопанска политика предлага отговори и решения на тези предизвикателства на бъдещето. Важно е, че целите и инструментите, определени от тази политика, се стремят да отговорят възможно най-пълно на нуждата да се интегрира специфично национално измерение в структурата на общата селскостопанска политика. Земеделските стопани се нуждаят от значително директно подпомагане, включително в бъдеще. Настоящите различия между държавите-членки по отношение на директните плащания обаче не могат да продължават повече, тъй като това оказва пряко въздействие върху конкурентоспособността на селскостопанските продукти на единния пазар.

ОСП трябва да поеме отговорност за това, как се харчат парите на ЕС, като се съсредоточат плащания само за обработваеми земни площи, а в случая на животновъдния сектор – само за животните, които са в стопанството през годината, свързана с плащанията. Стълб І на ОСП следва да обхваща компенсационните плащания за райони в по-неблагоприятно положение от селскостопанска гледна точка и агроекологичните плащания, като по този начин се подпомага предотвратяването на изоставянето на селскостопанска земя и възнаграждаването с екологични ползи, произтичащи от екстензивни селскостопански практики.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като продоволствената сигурност е право на човека, което се постига, когато всички хора разполагат с достъп до подходяща, безопасна и питателна храна, която може да задоволи техните хранителни нужди за активен и здравословен начин на живот. В Европа 16% от гражданите все още живеят под прага на бедността и достъпността на храните продължава да бъде ключов въпрос за разглеждане. Така продоволствената сигурност продължава да изисква засилена обща селскостопанска политика (ОСП). Новата ОСП, която следва да влезе в сила след 2013 г., трябва да отговори на проблема с осигуряването на прехраната и други предизвикателства, по-специално изменението на климата, икономическата криза и запазването на териториалния баланс в рамките на ЕС. От друга страна, амбициозните енергийни цели на ЕС насърчават отглеждането на култури за биогорива в голям мащаб, но производството на биогорива се конкурира за земя с производството на храни, като това има потенциално отрицателно влияние върху продоволствената сигурност.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах против доклада въпреки факта, че съдържа сериозни положителни точки и признава ролята на селското стопанство в гарантирането на продоволствена сигурност и адекватност. Има един много сериозен недостатък в доклада, който не може да бъде пренебрегнат. Една конкретна точка беше приета, съгласно която Европейският парламент „призовава Комисията да предложи по-бърз процес на одобрение в рамките на ЕС за вноса на нови генетично модифицирани варианти, след като се докаже, че са безопасни“. Позицията ни срещу вноса и използването на каквито и да било модифицирани материали, храни или фуражи остава твърда и при никакви обстоятелства не бих могъл да гласувам за доклад, който за първи път формулира положително отношение от страна на Европейския парламент към модифицираните организми, които г-н Барозу така настоятелно се опитва да въведе в Европа.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Продоволствената сигурност е основно право на човека. Днес се оценява, че около 900 милиона души по света страдат от хроничен глад, докато много други не разполагат с достатъчна здравословна храна поради различна степен на бедност. Продоволствената сигурност може да бъде постигната, когато всички хора, по всяко време, разполагат с физически и икономически достъп до достатъчна храна, която е безопасна, за да задоволят своите хранителни нужди. Продоволствената сигурност изисква засилена обща селскостопанска политика, но тя трябва да бъде последователна и да разглежда социални въпроси. Трябва да бъде последователна, в смисъл че не позволява излишъци в производството, които изкривяват пазара и причиняват екологични проблеми и трябва да бъде социално ангажирана, като се гарантира, че всички хора от всички социални среди имат достъп до качествена храна.

От друга страна, приветствам начина, по който се разглежда въпросът за разнообразието в европейското селско стопанство: конкурентоспособността и иновациите могат и би трябвало да вървят ръка за ръка с традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие, биологичното земеделие и дистрибуцията на местно равнище. Финансовите инвестиции в тези сектори ще бъдат от решаващо значение за ефективното използване на земя в различните региони наред с инвестициите по отношение на енергията, която намалява зависимостта между продоволствената сигурност и енергийната сигурност.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Предложението за резолюция относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност е много необходим и своевременен документ, тъй като се появява точно когато се отбелязва все по-бързо повишаване на цените на голям брой хранителни продукти. Съдържащите се препоръки в доклада са реалистични и уместни, като разглеждат действителни въпроси в тази област. Бих искала да спомена значимостта, отдавана на обучението и насърчаването на нови поколения земеделски стопани в ЕС, което е от жизненоважно значение в контекста на застаряване на населението. Също така искам да спомена акцента върху поддържането на разнообразието на селското стопанство в рамките на Съюза, така че също да се предостави допълнителен шанс на традиционното селско стопанство.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Като се има предвид, че продоволствената сигурност е основно право на човека, считам, че Европейският съюз трябва да създава по-добри условия за изпълнението на хранителните програми в държавите-членки, както и схемите за плодове и мляко в училищата.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Това е доклад по собствена инициатива от комисията по земеделие и развитие на селските райони, който включва идеи и предложения от всички политически партии. Така с оглед на постигането на работещи компромиси ние постигнахме много изчерпателен текст, свързан от общ знаменател, с който като цяло съм съгласен. Освен убеждението, че продоволствената сигурност е основно право на човека, аз също така разглеждам селското стопанство като стратегически сектор, който безусловно е от основно значение за бъдещето на континента ни. С други думи го считам за неотменна част от суверенитета ни като съюз от хора и държави. Като казвам това, искам да заявя, че правото на продоволствена сигурност, освен че е основно право на човека, следва да бъде гарантирано от вътрешното ни производство. Така една обща селскостопанска политика (ОСП) се оказва жизненоважна за гарантирането на тази цел. Ето защо бих искал да кажа отново, че основната цел на ОСП следва да е поддържане на конкурентоспособността на европейското селско стопанство и подкрепа за земеделието в ЕС, така че да се гарантира производство на храни основно на местно равнище и балансирано териториално развитие. Също така считам, че следва да бъдат гарантирани справедливи равнища на възвръщаемост в селскостопанския сектор, тъй като е възможно да се стимулират само производствени системи, които са устойчиви и етични, ако земеделските стопани са надлежно компенсирани за инвестициите и ангажиментите, които поемат.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Селското стопанство играе ключова роля в развитието на общностите. Определянето на неговото производство като първичен сектор в икономически план се отнася не само до историческата тенденция на неговото развитие, но също така и най-вече до неговата роля в стабилизирането на обществата и техните икономики. Балансираното селскостопанско производство трябва да бъде внимателно не само към произведените количества, но също така най-вече към качеството на производството, така че то да помогне в здравословното развитие на населението. Ето защо от тази гледна точка продоволствената сигурност играе ключова роля и нейната защита, по-специално по отношение на традиционното и местно производство, увеличава възможностите за развитие на цялата територия. Положителната корелация между продоволствената сигурност и качеството и здравословността на селскостопанските продукти също така включва увеличаването на тяхната екологосъобразност, макар че е необходимо да се следи по-специално ефектът на доминото, причинен от неконтролираното въвеждане на генетично модифицирани продукти, за да се предостави на първо място необходимата увереност по отношение на средносрочните и дългосрочните въздействия, които тези продукти биха могли да окажат върху здравословните и местните икономики.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Намираме се на кръстопът в определянето на това, което бъдещата реформа на общата селскостопанска политика трябва да бъде. Това е въпрос, който засяга европейците естествено, но също така гражданите по целия свят. Ето защо тази нова политика следва да бъде част от глобална визия. С едно основно предизвикателство: да може да отговори на удвояването на търсенето на производството и снабдяването с храни, което ще се случи от настоящия момент до 2050 г., в контекст, белязан от недостиг на вода, от намаляване на обработваеми земи и от нова енергийна ситуация, диктувана от борбата срещу изменението на климата. Световната организация на селскостопанските пазари трябва да бъде преосмислена, като се вземат предвид двете основни подбуди на общата селскостопанска политика: гарантиране на продоволствена сигурност и запазване на „жизнената сила“ на дребните земеделски производители и техните семейства както в техните държави, така и в най-бедните държави в света. Това също така зависи от създаването на целева глобална система за хранителни запаси, състояща се от резервни запаси за намаляване на глада и от запаси, които да се използват за регулиране на цените на хранителните стоки. Тази система следва да се управлява от ООН посредством нейната световна Организация по прехраната и земеделието (ФАО).

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) 900 милиона души по света страдат от хроничен глад поради крайна бедност. Въпреки че продоволственото снабдяване е явно достатъчно, значителна част от населението на света не може да си позволи основните храни, от които се нуждае; достъпността на храните продължава да бъде ключов въпрос за разглеждане.

Продоволствената сигурност като цел не може да бъде постигната без справяне с два от най-важните въпроси на деня: променливостта на пазара и цените и намаляването на хранителните запаси. Във връзка с това трябва да подкрепим едно преразглеждане на съществуващото законодателство относно финансовите инструменти, което следва да осигури по-прозрачно търгуване и минимални прагове за операторите с право да търгуват на тези пазари.

Нещо повече, световните запаси на хранителни стоки са много по-ограничени, отколкото в миналото, след като световните хранителни резерви паднаха до рекордно ниско равнище. И последно, ОСП трябва да отговори ясно и недвусмислено на проблема с осигуряването на прехраната и на други предизвикателства, най-вече изменението на климата и икономическата криза в рамките на ЕС.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност, тъй като внася важни предложения относно това, как общата селскостопанска политика, която предстои да бъде въведена след 2013 г., трябва да отговори на предизвикателствата във връзка с осигуряването на прехраната, изменението на климата, икономическата криза, запазването на териториалния баланс в рамките на ЕС и други.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) неотдавна предупреди за евентуално увеличение на цените на хранителните продукти през 2011 г., след като те достигнаха нов исторически максимум през 2010 г. след продоволствената криза от юни 2008 г. Индексът на цените на хранителните продукти на ФАО от 55 основни хранителни стоки се е увеличил за шести пореден месец до 214,7 пункта, по-високо от предишното историческо ниво от 213,5 пункта през юни 2008 г.

Цените на захарта и месото достигат нови исторически рекорди и докато има най-малко 2% увеличение в производството на зърнени култури, цените на тези стоки ще продължат да се увеличават. Ето защо тази инициатива следва да бъде приветствана и, както подчертах във въпрос, поставен на Европейската комисия миналата седмица, предвид че нестабилността на цените засяга всички участници в пазара, считам, че следва да бъдат предприети конкретни мерки по отношение на общата селскостопанска политика, за да се увеличи производството, да се снабдяват пазарите по-добре и да се гарантира по-голяма стабилност на цените, както и гарантиране, че производството отговаря на производствените нужди на Европа. Както съм твърдял, селското стопанство следва да се разглежда като стратегически сектор, особено в период на криза.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като продоволствената сигурност е право на човека, трябва да й се обърне специално внимание от институциите на Европейския съюз. Освен необходимостта селскостопанският сектор да предоставя сигурно продоволствено снабдяване, също така е от жизненоважно значение то да бъде достатъчно. За тази цел не можем да забравим препоръките на Организацията на ООН по прехраната и земеделието относно неотложността от увеличение на производството на храни с най-малко 70%, за да се изхрани световното население, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г. Радвам се, че тази резолюция беше приета, тъй като тя признава ролята на Европейския орган за безопасност на храните като орган, отговорен за мониторинга и съобщаването на присъщи за хранителната верига рискове, и насърчава държавите-членки да създадат органи, за да си сътрудничат с него. Също така бих искал да подчертая признаването, предоставено на традиционното селско стопанство, по-специално на дребномащабното селско стопанство, което съществува в региони в по-неблагоприятно положение и което представлява не само икономически актив, но най-вече актив в областта на околната среда, тъй като е от основно значение за опазването на биологичното разнообразие. Надявам се, че новата селскостопанска политика ще отговори ефикасно на проблемите, пред които е изправен този сектор: изменение на климата, запазване на стабилни потребителски цени и гарантиране на приходи за земеделските стопани.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладчикът разглежда горещ въпрос, изтъкващ съответните проблеми, които застрашават продоволствената сигурност, като нестабилност на цените в резултат на финансови спекулации, присвояването на земи в развиващите се страни или недостатъчни стратегически запаси. Въпреки това подходът към всеки от тези проблеми, както и към всички други проблеми във връзка с продоволствената сигурност, е много непълен, понякога противоречив, а в някои случаи – неправилен. Последиците от настоящите селскостопански политики, по-специално общата селскостопанска политика и последващите й реформи, са пропуснати, както и либерализирането на пазарите и премахването на регулаторните инструменти и произтичащият фалит на дребно- и средномащабни производители, изправени пред цени за продуктите си, които често не покриват производствените разходи.

Все повече се твърди, че „ще трябва да използваме всички разновидности на селско стопанство с цел да сме в състояние да прехранваме Европа и трети страни“: това е имплицитен аргумент за неустойчиви модели на производство, които произвеждат интензивно и за износ, както и за генетично модифицирани култури; докладът също така призовава процесът на одобряване на вноса на тези генетично модифицирани култури да се опрости и да се направи по-бърз. В крайна сметка докладчикът приветства предложението на Комисията за регламент относно извънборсовите деривати, което е предложение, което специалният докладчик на ООН по правото на прехрана осъжда като неуспех да се предотвратят спекулациите.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Sârbu. На този етап, когато се подготвяме да се реформира общата селскостопанска политика след 2013 г., днешното гласуване показва посоката, която Парламентът възнамерява да поеме. За да се гарантира сигурността на доставките на храни на достъпни цени, ЕС трябва да се сдобие със силна обща селскостопанска политика (ОСП), която обезкуражава спекулациите относно хранителните стоки и помага на младите хора да влязат в селскостопанския сектор. Считам, че е важно да се подчертае, че бъдещата ОСП трябва също така да предостави на гражданите достъп до адекватно продоволствено снабдяване, да позволи разпространение на хранителна информация и да създаде по-добри условия за изпълнението на програми като схемите за плодове и мляко в училищата. Освен това днешното гласуване възлага на Комисията да разработи как да се прилага „целева глобална система за хранителни запаси“ с резервни запаси за намаляване на глада и запаси, които да се използват за регулиране на цените на хранителните стоки. Специално внимание също така трябва да се обърне на въпроса за генетично модифицираните организми. Тъй като това е такъв чувствителен въпрос, ще бъдат необходими мерки за предпазване, за да се избегне тяхното безогледно и безпрепятствено въвеждане.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Постигането на продоволствена сигурност и независимост в Европа безусловно е от основно значение, поради което гласувах „за“. Приветствам факта, че се посочва амбициозна визия за общата селскостопанска политика (ОСП). Трябва да запомним, че ОСП е от основно значение за подкрепянето на земеделските стопани, които както произвеждат храни и обществени блага, така и поддържат и се грижат за земите ни. За да се разгледат новите предизвикателства, свързани с храните, пред които очакваме да се изправим в бъдеще, трябва да се уверим, че се превръщаме в производители, които задоволяват самостоятелно потребностите си, които внасят все по-малко селскостопански продукти от трети държави, тъй като те не успяват да спазват не само законодателството в областта на околната среда и здравето, но също така и правата на работниците.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Подобряването на продоволствената сигурност е едно от предизвикателствата, които ще трябва да се разгледат с реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г.

Способността да се гарантират достатъчни хранителни запаси за гражданите на ЕС трябва да отразява предвижданото рязко увеличение в търсенето на храни в световен мащаб до 2050 г. С оглед на това, за Европейския съюз е приоритет да продължи да защитава това основно право на човека в неговите рамки и извън тях, като се стреми да увеличи селскостопанската производителност и същевременно да гарантира сигурността на доставките на храни на достъпни цени в допълнение на станалата основна необходимост да се опази околната среда в селските райони на Европа.

Не можем да позволим финансовите спекулации да продължават да причиняват неконтролирано повишаване на цените и нестабилност на световния пазар на храни. За да се защити европейското производство, трябва да възстановим баланса в договорните отношения между производителите и съвременната система на дистрибуция.

Не трябва да подценяваме факта, че различни възможности за преговаряне, нелоялни търговски практики и липса на прозрачност често са в основата на изкривяване на пазара със значителни последици за конкурентоспособността на цялата верига на предлагането на храни.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Да, селскостопанският сектор е стратегически сектор и продоволствената сигурност е наложителна. На Европа й бяха нужни десетилетия, за да осъзнае това. Заглавието на доклада обаче е подвеждащо. В нито един момент не осъжда унищожителните последици от световната свободна търговия и логиката на пазара.

Ще продължим да ядем ягоди през зимата независимо дали идват от южното полукълбо, или от енергоемки и водоемки парници. Ще продължим да насърчаваме вноса на африкански зърна за сметка на местни хранителни култури и в конкуренция с производителите ни.

Ще продължим да призоваваме за регулиране на пазарите за селскостопански продукти и техните производни продукти, въпреки че последното понятие е абсурдно и би трябвало да насърчаваме качествено селско стопанство и кратки хранителни вериги, докато безмилостно преследваме злоупотребите на посредници и големи търговци на дребно.

Ще стоим безпомощно, докато чужди държави, които са пропилели собствения си потенциал, установяват контрол върху обработваемите земи на най-уязвимите държави, като ни оставят все по-тревожни, но неуспели да предприемем действия по отношение на една потенциално взривоопасна ситуация.

Постигнахте напредък, но все още има какво да се направи. Като отказвате да се борите срещу самата система, която ни създава тези проблеми, вие се обричате на неуспех.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Продоволствената сигурност е основна тема, на която Европейският съюз трябва ефективно да отговори. Ето защо подкрепям доклада на колегата ми социалдемократ, който подкрепя силна, отговорна ОСП, която е насочена към младите земеделски стопани; предлага борба със спекулата относно селскостопанските пазари и нестабилността на цените, които тя причинява; и потвърждава, че борбата срещу бедността в рамките на ЕС и по света трябва да се превърне в приоритет, като продоволствената сигурност и достъпът до прехрана се направят основно право на човека. ЕС трябва да разгледа днешните предизвикателства, свързани с храните, и да предвиди бъдещите трудности в тази област. Ето защо идеята за създаване на целева глобална система за хранителни запаси според мен е напълно уместна, въпреки че няма да бъде лесно да се прилага.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против доклада на г-жа Sârbu въпреки многобройните му добри точки. Прехраната е въпрос от основно значение и важността му ще нараства. От основно значение е, че ЕС заема координирана позиция във връзка със селскостопанския си сектор, за да се изправи пред предизвикателствата, които предстоят. Не считам обаче, че генетично модифицираните продукти следва да играят легитимна роля в постигането на сигурност на снабдяването с храна и не бих могъл да подкрепя доклад, който предлага да се предостави „зелена светлина“ на генетичната модификация.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с този доклад, тъй като продоволствената сигурност е право на човека, което гарантира активен и здравословен начин на живот. Голям брой хора по света страдат от хроничен глад или не разполагат с истинска, дългосрочна продоволствена сигурност. Въпреки че продоволственото снабдяване е явно достатъчно, значителна част от населението на света не може да си позволи основните храни, от които се нуждае, и достъпността на храните продължава да бъде ключов въпрос за неотложно разглеждане. Важно е да съществува увереност, че храната е достъпна за хора от всички социални категории. Продоволствената сигурност като цел не може да бъде постигната без справяне с два от най-важните въпроси на деня: променливостта на пазара и цените (силно повлияни от спекулациите на стоковите пазари) и намаляването на хранителните запаси. При никакви обстоятелства не трябва да позволяваме спекулации с цените на храните. Трябва да насърчаваме не само конкурентоспособността, но и традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие, биологичното земеделие и дистрибуцията на местно равнище, като гарантираме разнообразие в селското стопанство. Освен това, в контекста на застаряването на населението в селските райони, смятам, че е много важно да се гарантира достъп до земя и кредитиране на млади земеделски стопани. Целта ни е да се поддържат разумни цени на храните и достойни доходи за земеделските стопани. При никакви обстоятелства обаче няма да одобря използването на генетично модифицирани материали, вноса им за потребители и други дейности или разрешаването на методи на производство, които се прилагат в трети държави, тъй като няма данни, които да ни накарат сериозно да повярваме, че те не вредят на здравето на хората или околната среда.

  Karin Kadenbach (S&D), в писмена форма. – (DE) За съжаление, като резултат от гласуванията на консервативните членове на ЕП, в този текст беше включена клауза за предложението за по-бърз процес на одобрение в рамките на ЕС за вноса на нови генетично модифицирани варианти, след като се докаже, че са безопасни. При никакви обстоятелства обаче не трябва търсенето на храни да бъде посрещано с методи на генно инженерство. Продължавам категорично да се противопоставям на генетично модифицирани храни и бих искала да припомня на Европейската комисия принципа на предпазните мерки: дори да има научни изследвания, които разглеждат генетично модифицираните хранителни продукти като такива, които не са вредни за здравето, може би все още нямаме правото на методи за изпитване, за да се потвърди това. В крайна сметка трябва да уважаваме желанията на потребителите, които отказват този вид храна.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Селското стопанство е изключително важно за световната продоволствена сигурност и следователно трябва да предприемем действия. Ето защо основни цели на общата селскостопанска политика трябва да бъдат осигуряване приходите на земеделските стопани и адекватно снабдяване с качествени храни. Колебаещите се пазарни цени в селскостопанския сектор също така представляват фактори за несигурност и трябва да бъдат разгледани. Подкрепям доклада, който ясно показва, че продоволствената сигурност също е основен приоритет в Европейския съюз и изисква координация на отделните области на политика. Само ако областите на селскостопанската политика, политиката за развитие, търговската политика и енергийната политика, както и научните изследвания работят заедно, е възможно да се постигнат подобрения.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Sârbu, тъй като гарантирането на постоянни и в същото време безопасни хранителни запаси е основната роля, която обществото възлага на селското стопанство. Продоволствената сигурност е основно право на човека, което означава, че всички хора по всяко време трябва да разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, за да водят активен начин на живот. В някои части на света това право често е очаквано, докато в други е недостатъчно гарантирано поради различни причини и фактори, които заедно представляват сериозна заплаха за здравето на потребителите. Във време като настоящото, което се характеризира с разискването относно общата селскостопанска политика след 2013 г., този доклад ни позволява да набележим някои насоки във връзка с етичната, социалната и икономическата роля, която селското стопанство трябва да играе, включително в краткосрочен план, като се идентифицират рисковите фактори, които го застрашават и се използват възможностите да бъде превърнато в бастион на световната борба срещу глада.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Гласувах за доклада на г-жа Sârbu относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност. От историческа гледна точка продоволствената сигурност от векове е била сред най-високите приоритети на всички правителства. Следователно финансови и икономически критерии не могат да бъдат решаващи фактори.

Производството на евтина, но с добро качество храна е много важно от гледна точка на пазара и покупателната сила на хората, по-специално за тези с ниски доходи. Дори още по-важна е способността да се произвеждат храни. Не можем да позволим положение, в което внасяме храни само защото някой може да ни ги продава по-евтино към момента. Можем да внасяме, но трябва да запазим възможността си да произвеждаме количеството храни, което ни е необходимо.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Към настоящия момент, когато цените на храните непрекъснато се повишават и все повече се говори за бъдеща продоволствена криза, голяма част от населението на Европейския съюз живее под прага на бедността и за нас е от решаващо значение да се гарантира, че храните са налични за всяка част от обществото. Гласувах за този доклад, тъй като считам, че Европейският съюз се нуждае от силна селскостопанска политика, която да се основава на иновации и предимно да е насочена към постигане на стабилност на пазарите и насърчаване и подпомагане на земеделските стопани. Същевременно европейските потребители имат право да разполагат със здравословни, висококачествени храни на разумни цени, които са основните цели на общата селскостопанска политика (ОСП) и основните цели на Европейския съюз.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за този доклад, но се въздържах относно трите части на изменение 14, което разглежда генетично модифицираните организми. Не съм изрично против генетично модифицираните организми, но се подразних от този опит да се ускори вносът на генетично модифициран материал и използването на методи на производство от трети държави. Научните доказателства, че генетично модифицираните организми са безопасни, трябва да бъдат силни, а обществеността трябва да има пълно доверие, че съответните органи предприемат всички необходими предпазни мерки и извършват строги изпитвания. Това не може да бъде прибързано.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад потвърждава, че продоволствената сигурност е основно право на човека. В този контекст два от основните идентифицирани въпроси, които това право следва да разглежда, са нестабилността на цените на пазарите, която се влияе силно от спекулациите, и намаляването на хранителните резерви. Докладът отбелязва, че спекулацията е отговорна за 50% от неотдавнашните резки скокове на цените и насърчава преразглеждане на съществуващото законодателство относно финансовите инструменти в интерес на прозрачността, което да ги накара да служат на икономиката и селскостопанското производство и да попречи на спекулацията да застраши ефективни земеделски стопанства. При положение че цените на храните са силно повлияни от спекулантите, които нямат какъвто и да било интерес към селското стопанство, докладът подкрепя ограничаването на достъпа до селскостопанските пазари.

Независимо от това финансиализацията на селскостопанските пазари не се поставя под въпрос от структурна гледна точка. Докладът също така предлага създаването на глобална система за хранителни запаси, администрирана от ООН. В допълнение той призовава Комисията да ускори одобряването на вноса на генетично модифицирани храни, с което аз изобщо не съм съгласна. Поради всичко това, но и за да насърча съдържащите се в доклада добри намерения и предложения – аз се въздържах.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Отбелязване, че продоволствената сигурност е основно право на човека, което трябва да бъде гарантирано, призив за заплащане на земеделските стопани и предлагане на система за хранителни запаси, администрирана от ООН, са все отстъпки от тезите ни. Аз ги приветствам. Примиряването с различието на стоковите деривати от останалите финансови продукти и ограничаването на достъпа до селскостопанските финансови пазари за оператори, свързани със селскостопанското производство, също посочват промяна в отношението.

Въпреки това пренасочването и краят на продуктивизма, които са необходими за самозадоволяване с хранителни продукти и за опазване на биологичното разнообразие, все още са далеч. Финансиализацията на селскостопанските пазари не се разглежда в основи. Което е още по-лошо, появяват се разрешения за генетично модифицирани сортове. Затова, за да насърча добрите намерения, аз се въздържах.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Концепцията за продоволствена сигурност е много ясна и се постига, когато всички хора по всяко време разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен начин на живот. Ето защо няма съмнение, че постоянното увеличение на цените на храните в резултат на увеличените цени на суровините е все по-неотложен приоритет за ЕС. От друга страна, селскостопанският сектор трябва да отговори на хранителните нужди на все по-нарастващ брой хора, въпреки че трябва да се бори с намаляването на природните ресурси и високите производствени разходи. С оглед на бъдещите нужди няма съмнение, че селското стопанство трябва да се превърне в стратегически сектор или действително в сектор от решаващо значение за икономическото развитие на ЕС и на целия свят.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Що се отнася до продоволствената сигурност, има проблем във връзка с това, че държавите-членки на ЕС губят все повече самозадоволяването си с хранителни продукти. Все още не е възможно да се спре тревожната тенденция земеделски стопани да преминават от селско стопанство на пълен работен ден към селско стопанство като страничен бизнес и земеделски стопани да изоставят земите. Ако обсъждаме продоволствената сигурност, тогава трябва да излезем с планове за това, как тази тревожна тенденция може да бъде спряна и също така, как да се повиши осведомеността на потребителите за регионалните продукти. По-специално съществува необходимост в този контекст да се проверят субсидиите на ЕС по отношение на това, как превозът на хранителни стоки, който пресича Съюза, може да бъде намален. Това не само е в полза на околната среда, по отношение на която се допринася за изпълняване на целите от Киото относно намаляването на емисиите, но също така се намалява шумовото замърсяване, особено за хората, които живеят или работят покрай транзитни маршрути.

Не на последно място следва да разгледаме степента, до която можем по-добре да насърчим алтернативни принципи на задвижване, тъй като производството на биогорива започва да застрашава конвенционалното земеделие, като го подтиква към недостиг и по-високи цени. Тези аспекти не са обхванати в доклада и затова реших да се въздържа.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладчикът подчертава значението на селското стопанство във връзка с новите предизвикателства, свързани с храните.

Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) обяви, че производството на храни трябва да се увеличи с най-малко 70%, доколкото населението на света се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г. По този начин продоволствената сигурност продължава да изисква силна обща селскостопанска политика.

Основните цели на ОСП бяха: да се повиши производителността в селското стопанство; да се помогне на земеделските стопани за постигане на добър стандарт на живот; да се стабилизират пазарите; и да се гарантира сигурността на доставките на храни на достъпни цени. Нейният успех обаче доведе до непредвидено свръхпроизводство и излишъци, които промениха пазара и предизвикаха загриженост за околната среда. Новата ОСП следователно трябва да подобри продоволствената сигурност чрез повишаване на производителността, като едновременно с това се насърчава екологически устойчивото производство на храни. Докладът подчертава, че е от съществено значение финансирането на ОСП да отразява амбициозната визия и цели на политиката.

За да се поддържат разумни цени на храните и най-вече достойни доходи за земеделските стопани и за да се гарантира продоволствената сигурност, ОСП трябва да се запази на сегашното равнище. Подобряване и засилване на контрола върху безопасността на храните в Съюза и в третите държави е от основно значение и поради това подкрепям резолюцията.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Продоволствената сигурност е право на човека, а една от целите на общата селскостопанска политика трябва да бъде гарантиране на лесен достъп до храна за всички, като се взема предвид нарастването на населението, изменението на климата, високите енергийни разходи и пречките на ограничените природни ресурси.

Съгласна съм и подкрепям докладчика, г-жа Sârbu, в плана й да се гарантира, че новата ОСП след 2013 г. ще е в състояние да отговори на изискванията и предизвикателствата на продоволствената сигурност. Ето защо е важно да се насърчи разнообразието в селскостопанското производство, което обхваща големите търговски вериги, традиционното селско стопанство и дребномащабното селско стопанство; да се гарантира достъп до кредитиране на млади земеделски стопани; и да се насърчи разработването на програми за управление на хранителните запаси, така че да се улесни световната търговия и да се намалят цените на световния пазар.

Противопоставям се обаче на разработването на генетично модифицирани организми и тяхното използване като варианти до момента, в който се счетат за безопасни за животновъдството и европейските потребители.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад. Съжалявам обаче, че няколко важни разпоредби бяха премахнати по време на гласуването, като разпоредбата, която включваше разглеждане на възможността за разрешаване на прилагането на производствени методи, използвани в трети държави по отношение на генетично модифицирани организми. Някои държави са постигнали огромен напредък в тази област, докато Европейският съюз е изостанал и не използва целия наличен потенциал. Съжалявам също така и за премахването на точката, отнасяща се до проблема с огромните площи необработваеми селскостопански земи в някои държави-членки.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът съдържа някои много добри инициативи, като стимули за традиционно и биологично селско стопанство, подкрепа за дребномащабни земеделски стопани по-специално и защитата на вътрешни земеделски стопани от конкурентен натиск от трети държави със значително по-ниски стандарти за качество. От друга страна, докладчикът се застъпва за използването на генетично модифицирани организми. Ето защо се въздържах при гласуването.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Продоволствената сигурност е основно предизвикателство за селското стопанство не само в Европейския съюз, но и в целия свят, по-специално в развиващите се страни. Според ФАО търсенето на храни в световен мащаб ще се удвои до 2050 г., а броят на хората в света ще нарасне от настоящите 7 милиарда на 9 милиарда. Следователно световното производство на храни трябва да се увеличи съответно на фона на натиск във връзка с природните ресурси. Световното производство на храни ще трябва да нараства, докато в същото време водата, енергията, торовете, пестицидите и земеползването намаляват. Тревожно е да се научи, че общо над 1 милиард души гладуват, докато в Европейския съюз над 40 милиона човека живеят в крайна бедност. Също и поради тази причина считам, че научният напредък следва да се използва, ако може да предостави подходящи решения, насочени към облекчаването на глада по целия свят, по-специално чрез по-ефективно използване на ресурсите. ЕС трябва да продължи да гарантира продоволствена сигурност за своите граждани и да участва в снабдяването с храни за целия свят, така че сътрудничеството с останалия свят, по-специално с развиващите се страни, трябва да бъде по-тясно и по-последователно, за да им се помогне с дългосрочното устойчиво развитие на селскостопанските сектори. Поради тази и други причини гласувах в подкрепа на приемането на доклада относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция на Европейския парламент относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност, тъй като поради нарастващия брой потребители, големия брой хора, които страдат от глад, положението, пред което са изправени земеделските стопани, колебаещите се цени на храните и спекулациите с акции, е особено важно да се използват някои мерки, за да се регулира селскостопанският сектор. Преди всичко трябва да бъдат положени всички усилия чрез финансови подбуди да се насърчи традиционното, дребномащабното или биологичното селско стопанство, за да се гарантира продължителна продоволствена сигурност. Предвид опасностите за общественото здраве, които представляват генетично модифицираните материали, не съм съгласен с предложението да се позволи вносът на негенетично модифицирани продукти, в които има ниско равнище на присъствие на генетично модифициран материал.

Трябва да предприемем всички необходими мерки, за да гарантираме, че вносът на нови генетично модифицирани варианти в ЕС и възможността за използване на методи на производство, които се прилагат в трети държави, не получават одобрение. Не можем да решим въпросите, свързани с достъпността на храните, чрез нарушаване на изискванията за безопасност на храните и излагане на здравето на хората на риск. Предвид увеличаващия се размер на застаряването на населението в селските райони и с цел да се привлекат и насърчат млади хора в селското стопанство трябва да се изготвят преференциални условия за младите земеделски стопани, за да получат кредитиране.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Продоволствената сигурност е основно право на човека, което се постига, когато всички хора разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчно храна. Въпреки явната достатъчност на продоволственото снабдяване значителна част от населението на света не може да си позволи основните храни, от които се нуждае; около 900 милиона души по света страдат от глад поради крайна бедност. Достъпността на храните продължава да бъде ключов въпрос за разглеждане. Продоволствената сигурност продължава да изисква силна селскостопанска политика, която може да увеличи селскостопанската производителност, да стабилизира пазарите и най-вече да гарантира сигурността на доставките на храни на достъпни цени. Тази цел обаче не може да бъде постигната без справяне с променливостта на пазара и цените. Тъй като продоволственият въпрос е много важен, аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Sârbu, който също така одобрява по-бърз процес в рамките на ЕС за вноса на нови генетично модифицирани варианти, като същевременно разглежда възможността за разрешаване на методи на производство, които се прилагат в трети държави. Гласуването ми също така има за цел да подкрепи присъствието на малки количества генетично модифицирани организми в продукти, които влизат в ЕС.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Sârbu, тъй като селското стопанство е важен и разрастващ се сектор, който следва да бъде приоритет в политическия дневен ред поради стратегическата си роля в контекста на продоволствената сигурност. Прегледът на общата селскостопанска политика за 2013 т. следва да представи предложения във връзка с този въпрос. Неотдавнашната нестабилност на цените на храните и основните стоки породи голяма загриженост в Европа и по света. Финансовата криза и все по-тежките атмосферни явления като тези, които се случиха през 2010 г. с продължителната суша и пожари в Русия и големите наводнения в Пакистан, допринесоха за огромната нестабилност. ЕС не може да остане зависим от протекционистките решения на държави като Русия и Украйна, които допринасят за около 30% от световния износ на пшеница, или Аржентина – голям световен производител на месо. Считам, че е задължение на ЕС да изхранва европейската общественост и населението на света, което се очаква да се увеличи до 2 милиарда и следователно се изисква 70% увеличение на снабдяването с храни до 2050 г. Увеличеното производство следва да отговори на критериите във връзка с околната среда, продоволствената сигурност, хуманното отношение към животните и труда. Дистрибуцията беше прехвърлена в най-слабо развитите страни, но изглежда те нямат необходимия капацитет, за да отговорят на тези критерии.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Продоволствената сигурност е основно право, което е възпрепятствано от ограничените природни ресурси, високите цени на енергията и изменението на климата.

Според Организацията по прехраната и земеделието производството ще трябва да се увеличи със 70% до 2050 г., тъй като около 900 милиона души по света страдат от глад, а само в Европа 16% от населението живеят под прага на бедността. Една силна обща селскостопанска политика (ОСП) е от основно значение и действително ОСП следва тази линия, но й е необходима реформа, която ще я направи устойчива и ще подобри продоволствената сигурност. Тази цел може да бъде постигната само чрез решаване на въпроса за нестабилността на цените (причинена от спекулации) и намаляването на хранителните запаси.

В този контекст докладът подкрепя необходимостта да се преразгледа съществуващото законодателство относно финансовите инструменти и създаването на глобална система за хранителни запаси, за да се улесни световната търговия при покачване на цените и случаи на протекционизъм. Новата ОСП след 2013 г. трябва да бъде подготвена за всичко това, ето защо подкрепям този доклад, който насърчава конкурентоспособност, традиционно селско стопанство, достъп до земя и кредитиране на млади земеделски стопани и подобрява интеграцията на храни и енергия.

  Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) На планета, на която скоро ще има 9 милиарда жители, снабдяването с храни за бъдещето е основен въпрос. Този доклад се съсредоточава върху това огромно предизвикателство и задава няколко важни въпроса, например във връзка с проблема на заграбването на земи и това, разбира се, е нещо, което ние подкрепяме. Същевременно докладът, за съжаление, съдържа искания за няколко съвместни мерки – такива като европейско хранене, програми за плодове и мляко в училищата, както и увеличен бюджет за тези програми, което ние считаме, че е нещо, което всяка държава-членка следва да реши сама. Ето защо избрахме да се въздържим при окончателното гласуване.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Според ФАО производството на храни трябва да се увеличи с най-малко 70%, за да се отговори на непрекъснато нарастващото търсене в световен мащаб от страна на населението, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г. Освен това около 900 милиона души по света страдат от хроничен глад поради крайна бедност, а до 2 милиарда души не разполагат с истинска, дългосрочна продоволствена сигурност поради различна степен на бедност. Предвид това, че търсенето на храни непрекъснато се повишава и 16% от гражданите на ЕС живеят под прага на бедността, правото и достъпът до храна се превръщат в приоритет. Ето защо, за да се постигне продоволствена сигурност, постоянно се нуждаем от силна, пазарно ориентирана, необвързана с производството и загрижена за околната среда обща селскостопанска политика (ОСП), която също така ще има значителен компонент за развитие на селските райони и ще разглежда други предизвикателства, по-специално изменението на климата, икономическата криза и запазването на териториалния баланс в рамките на ЕС. Продоволствената сигурност като цел не може да бъде постигната без справяне с два от най-актуалните въпроси: променливостта на пазара и цените и намаляването на хранителните запаси.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Подчертавал съм основното естество на този въпрос за продоволствената сигурност неколкократно. При сегашните условия държавите-членки не следва да разглеждат селското стопанство като обикновен икономически въпрос, а по-скоро като стратегически въпрос за защита. За тази цел е от жизненоважно значение, както докладчикът подчертава, да се гарантира, че новата обща селскостопанска политика след 2013 г. може да предостави адекватен отговор на трудните предизвикателства, пред които е изправен днес този сектор, по-специално по отношение на стабилността на цените, и че може да защити интересите на земеделските стопани и да засили хранителните запаси.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам г-жа Sârbu. За да се гарантира сигурността на доставките на храни на достъпни цени, ЕС трябва да се сдобие със силна обща селскостопанска политика (ОСП), която обезкуражава спекулациите относно хранителните стоки и помага на младите хора да влязат в селскостопанския сектор.

Действително бъдещата ОСП непременно трябва да направи повече за младите земеделски стопани. Само 7% от земеделските стопани в ЕС са на възраст под 35 години, докато ЕС ще има нужда от 4,5 милиона земеделски стопани през следващите 10 години. Ето защо призовавам съществуващите мерки за привличане на млади хора към селското стопанство, като например премии за установяване и субсидиране на лихвените проценти по кредити, да бъдат засилени.

Освен това да се гарантира, че съществуващите финансови инструменти помагат на земеделските стопани по време на кризата, а не на спекулантите да причиняват изключителна нестабилност на цените, призовавам за преразглеждане на европейското законодателство относно финансовите продукти, за да се направят преговорите по-прозрачни. Също така призовавам Европейската комисия да предприеме решителни и постоянни стъпки незабавно, за да се наложат ясни ограничения относно спекулациите и да се разгледа нестабилността на пазарите на хранителните стоки.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът беше приет без подкрепата на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, която гласува против. Причината за това отрицателно гласуване беше, че параграф 14 остана в текста. Той „призовава Комисията да предложи техническо решение на проблема с ниското равнище на присъствие на генетично модифициран материал във вноса на не-генетично модифицирани продукти и да предложи по-бърз процес на одобрение в рамките на ЕС за вноса на нови генетично модифицирани варианти, след като се докаже, че са безопасни, като същевременно разгледа възможността за разрешаване на методи на производство, които се прилагат в трети държави“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Продоволствената сигурност е основно право на човека и се постига единствено, когато се отговаря на хранителните нужди на дадено лице за активен и здравословен живот.

По-конкретно, гледайки напред към планираната за 2013 г. реформа на общата селскостопанска политика, предоставената на европейските земеделски стопани подкрепа трябва винаги да им позволява да отговарят изцяло на стандартите за безопасност и екологичните стандарти. Въпреки ефективността на европейското производство около 80 млн. души все още живеят под прага на бедността и много от тях получават помощ чрез програми за продоволствена помощ. Една силна ОСП ще запази икономическата роля на земеделските стопани като производители на храни, но също така ще гарантира препитание и работни места на повече от 28 милиона граждани, заети в европейските селски райони.

Ако също вземем предвид икономическата криза, директните плащания на земеделските стопани ще трябва да се запазят след 2013 г., за да се стабилизират доходите им и да се подпомогнат да издържат на нестабилността на пазара. Накрая, ще се предприемат специални инициативи за насърчаване на младите хора да влязат в селскостопанския сектор, като например предоставяне на по-лесен достъп до кредитиране и насърчаване на професионалното обучение и специалното техническо образование, докато в същото време в Европа ще се разпространяват „добри земеделски практики“.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Оставяйки настрана съмнителното позоваване на данни относно нарастването на населението, което не отразява скорошното намаляване на ражданията в различни държави, които не са членки на ЕС, продоволствената сигурност несъмнено е свързана с доброто използване на селското стопанство.

В този случай категорично е желателна обща селскостопанска политика, която има за цел повишаване на високото качество, екологосъобразно селско стопанство и подпомагане на земеделските стопани да постигнат приличен жизнен стандарт. Ако вземем предвид и енергийната политика, която е включена в селскостопанския сектор посредством използването на биогорива, това е довод, който следва да бъде разгледан допълнително, тъй като производството на биогорива е в конкуренция с производството на храни. Заключението на доклада е също сериозно: не можем да мислим за намаляване на бюджета на ОСП.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Като цяло този доклад е относително смислен принос към разискването относно ролята на селското стопанство в снабдяването с храни. Парламентът правилно определи проблемите, с които земеделските стопани трябва да се борят във време на изключителна нестабилност на пазарите и цените, и привлече вниманието към трудностите, през които земеделските стопани преминават понастоящем в това отношение. Комисията трябва да предложи строги и продължителни мерки за справяне с нестабилността на селскостопанските пазари. Това е от основно значение за поддържане на производството в ЕС. Огромните увеличения на цените на финансовите пазари за селскостопански стоки до голяма степен бяха причинени от спекулации. Спекулативното поведение представлява почти 50% от последното увеличение на цените.

Добре е, че Европейският парламент подкрепи заключенията на специалния докладчик на ООН по правото на прехрана относно унищожителната роля на големите институционални инвеститори като хедж фондове, пенсионни фондове и инвестиционни банки, тъй като те оказват въздействие върху ценовите индекси на суровините чрез своите действия на пазарите на деривати. Парламентът направи общ сериозен анализ на положението, но не постигна целта, тъй като не успя да формулира в доклада съответни наблюдения относно ролята на ГМО в селското стопанство. Това разискване беше проведено другаде и не тук е неговото място и поради тази причина в крайна сметка аз гласувах против доклада.

  Csanád Szegedi (NI), в писмена форма. – (HU) Не мога да подкрепя инициатива, която улеснява или ускорява вноса на всяко генетично модифицирано растение. Отличните характеристики на селскостопанската земя в Европейския съюз позволяват на много държави, в това число на Унгария, Полша, Италия и Франция, да произвеждат добри, качествени фуражи. Ние нямаме нужда от варианти на генетично модифицирани фуражи. Аз също така не подкрепям вноса на генетично модифицирани продукти в Европейския съюз поради тяхното дългосрочно вредно въздействие върху здравето.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Терминът продоволствена сигурност подчертава необходимостта да се предприемат конкретни мерки за увеличаване на световните хранителни запаси: право на човека, което включва физически и икономически достъп до здравословна, достатъчна и питателна храна. Считам, че приемането на този доклад подчертава изключителното значение на селскостопанския сектор. Прогнозираното нарастване на населението и продължаващата бедност означават, че е необходимо най-малко 70% увеличение на производството на храни, за да се задоволят нуждите на населението. Климатичният феномен, спекулациите и нестабилността на цените имат отрицателно въздействие върху капацитета на земеделските стопани.

След 2013 г. е необходима обща селскостопанска политика, която да гарантира правото на продоволствена сигурност, като се ангажира силно с конкурентоспособността и иновациите и с увеличаване на броя на младите земеделски стопани, които могат да отговорят на новите световни предизвикателства. Селскостопанската политика трябва да бъде приспособена чрез насърчаването на традиционното и местно селско стопанство, както и на биологичните и местни храни.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент прие доклад относно признаването на селското стопанство, във връзка с който аз трябваше да се въздържа. Този доклад отчита много опасения, които са от съществено значение за земеделските стопани, като помощ за дребномащабното производство, младите земеделски производители и борбата с ценовите спекулации. Докладът също така подчертава необходимостта от значително финансиране на бъдещата обща селскостопанска политика.

Въпреки че този доклад като цяло е положителен, в него е включена недопустима мярка: ускоряването от Комисията на процедурите за разрешение на ГМО.

Тази мярка отказва да разгледа съответно оценката на продуктите преди пускането им на пазара и въобще не споменава за нееднократно разкриваните опасности, свързани с пускането на пазара на ГМО.

Тази мярка ни най-малко не взема предвид продоволствената сигурност и принципа на предпазните мерки. Тя е опасна и е скандално, че е включена в доклад, който има за цел да вземе предвид стратегическото значение на селското стопанство.

Сам по себе си въпросът за ГМО следва да бъде предмет на разискване, което европейските органи отказват да проведат.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която подчертава необходимостта от това, европейската политика да даде приоритет на селското стопанство. Европейските граждани повече от всякога отправят искания във връзка с продоволствената сигурност, която трябва да бъде гарантирана по цялата верига на производство, преработка и дистрибуция. Предизвикателствата, които следва да бъдат разгледани, за да се осигури устойчиво, сигурно и справедливо селско стопанство, са много: приспособяване към изменението на климата, контрол на въздействието от глобализацията, опазване на биологичното разнообразие, поддържане на жизнения стандарт на земеделските стопани и осигуряване на самозадоволяването ни с хранителни продукти на световен пазар, който подлежи на силен натиск. Селското стопанство е неделима част от наследството ни и винаги е оформяло нашата идентичност, начин на живот и ландшафт. Приветствам усилията на ЕС по отношение на селското стопанство, но все още трябва да се извърши важна работа във връзка с реформата на ОСП. Ето защо призовавам ЕС да съсредоточи усилията си върху дребномащабните земеделски стопани, които са най-голямата, но преди всичко най-уязвима група. Признаването на селското стопанство като сектор от стратегическо значение следва да бъде възможност за засилване на социалното му измерение, на което тук не беше обърнато достатъчно внимание. Земеделските стопани също се нуждаят от сигурност.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Сигурен съм, че признаването на селското стопанство за сектор от стратегическо значение ще направи възможно създаването на по-добри условия за прилагане на програмите за предоставяне на помощ и информационните програми. Несъмнено програмите за продоволствена помощ следва да бъдат въведени за най-бедните членове на обществото. Ние често забравяме, че почти 80 милиона души в Европейския съюз живеят под прага на бедността.

Освен програми за предоставяне на помощ, трябва да разработим програми, които насърчават здравословното хранене преди всичко за децата и за учениците от средните училища. Последствията от пренебрегването на тези въпроси могат ясно да се видят в САЩ, където броят на тийнейджърите, страдащи от затлъстяване, се е утроил през последните години. Особено важно е програмите за насърчаване на консумацията на плодове и мляко да бъдат прилагани в образователните институции, тъй като придобиването на правилни хранителни навици ще има положително въздействие върху здравето на младите европейци, като по този начин в бъдеще ще се намалят разходите за здравеопазване и социалните разходи. В изпълнението на програмите от този вид следва да бъде включен възможно най-голям брой местни производители и дистрибутори на храни, тъй като това ще укрепи положението на малките и средните земеделски стопанства.