Пълен протокол на разискванията

Вторник, 18 януари 2011 г. - Страсбург

17. Криза в Кампания, свързана с отпадъците (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно:

– въпроса към Комисията, изискващ устен отговор, зададен от Margrete Auken и Eva Lichtenberger, от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, относно кризата в Кампания, свързана с отпадъците (O-0188/2010 – B7-0667/2010);

– въпроса към Комисията, изискващ устен отговор, зададен от Bairbre de Brún и Willy Meyer, от името на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, относно кризата с битовите отпадъци в Кампания (O-0197/2010 – B7-0801/2010);

– въпроса към Комисията, изискващ устен отговор, зададен от Judith A. Merkies и Victor Boştinaru, от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, относно кризата с отпадъците в Кампания, Италия (O-0208/2010 – B7-0805/2010);

– въпроса към Комисията, изискващ устен отговор, зададен от Mara Bizzotto и Lorenzo Fontana, от името на групата „Европа на свободата и демокрацията“, относно кризата с отпадъците в Неапол и в регион Кампания и използването на европейски средства (O-0209/2010 – B7-0806/2010).

  Margrete Auken, автор. – (DA) Г-жо председател, бих искала особено много да благодаря на члена на Комисията Поточник за това, че най-сетне изглежда е налице някаква последователност от страна на Комисията. Бих искала също така да призова към потвърждение на това. Имам големи надежди по отношение на отговора, който следва да получим днес, тъй като, ако сега не се случи нищо определено и ако на Италия не бъде наложена сурова санкция за каквото е необходимо, ще се натъкнем на същия проблем и на много други места. Не само Италия има големи проблеми с отпадъците. Ако всички останат с впечатлението, че няма да има никакви последици, ако се използват само депа, ще имаме налице особено сериозно бедствие. Ето защо очаквам с нетърпение отговора.

Бих искала да използвам остатъка от времето си за изказване, за да се обърна към Италия. Напълно осъзнавам, че италианското правителство не е пряко представено в Парламента, но въпреки това за самата Италия е важно да започне да признава, че този проблем трябва вече да бъде решен. Италия е забележителна държава, която всеки момент ще потъне в отпадъци. Възникват много проблеми, а неотдавна положението дори се утежни. Сега Италия е принудена да търпи положение, в което гражданите биват натоварени с още по-голяма тежест под формата на глоби. В замяна на това тя трябва да гарантира, че ще бъде разработен надежден план и по този начин да използва множеството активни граждани като част от решението, вместо всеки път да ги превръща в обекти на инкриминиране, и т.н. Не можем да решим проблема с отпадъците, ако зад нас не стоят гражданите, а има много граждани, които изразяват голяма готовност да свършат огромно количество работа в Италия.

Използвайте военните сили и полицията – не за да потискате гражданите, нито за да държите настрана местните органи – а за да заловите истинските нарушители. Разбира се, една заинтересована страна, която се облагодетелства от това, е едромащабната промишленост в Северна Италия, която придобива хубава тлъста печалба от това, че може просто да депонира изгодно своите отпадъци, вместо да плаща истинската цена. Други, които печелят от това, са гангстерите от мафията, които също си докарват голяма печалба. Ето защо всичко това вече трябва да спре, и се надявам, че Италия ще започне да гледа много сериозно на този въпрос.

  Søren Bo Søndergaard, автор. – (DA) Г-жо председател, когато една делегация, изпратена от комисията по бюджетен контрол, посети Италия миналата есен, ние се срещнахме с управителя на региона Кампания. Когато го попитахме защо все още не е преодоляно бедственото положение с отпадъците в Кампания, той отговори, че това е политически проблем.

Този отговор обяснява много неща. Разбира се, той можеше да каже всичко – че това е технически, логистичен или финансов проблем. Не, проблемът е политически. Проблемът е в липсата на политическа воля. Именно поради това отсъствие на политическа воля Италия не изпълни задълженията си съгласно директивата относно отпадъците. Също поради това отсъствие на политическа воля през октомври можеше да се забележи, че не е осъществила нито едно от подобренията, изисквани от Съда на ЕС. Отново поради липсата на политическа воля в края на миналата година Европейският съюз все още не беше получил план за сортиране на отпадъците.

Същевременно видяхме, че органите имаха политическата воля да държат в тайна тези скандални факти с помощта на щемпел „секретно“. Ето защо нашата група заема ясна позиция по този въпрос. Подкрепяме всички – а те са много – добри италиански граждани и гражданки, които се борят да има прозрачност по отношение на този въпрос, както и да се поиска обяснение от всички, носещи отговорност за тежестта на положението. Въпреки това считаме също и че преди това да се случи, трябва напълно да отхвърлим всяка идея, че европейските данъкоплатци следва да платят дори още едно евро за катастрофалния провал с отпадъците в Италия. Не е редно да хвърляме пари на вятъра.

  Judith A. Merkies, автор. – (NL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, миналата година заедно с комисията по петиции посетихме Кампания и Неапол с цел да получим непосредствени впечатления от положението с кризата с отпадъците – положение, което мнозина от участниците в петиции определиха като много тежко. Ние също счетохме, че положението в региона е особено тежко. В един национален парк, на върха на планината Везувий, видяхме огромна купчина отпадъци. Видяхме и много незаконни сметища и горящи купчини отпадъци. Дори открих промишлени отпадъци в една купчина, обозначена като сметище за битови отпадъци; видяхме също и неработещ инсинератор, или поне приличаше на такъв.

Едно е ясно: в момента там положението не е добро и съм съгласна с предходните оратори, че изглежда е налице сериозна политическа битка за това, кой точно е отговорен за създалото се положение. Всъщност призовахме политиците и гражданите в региона да сложат настрана всичките си политически различия и да обединят сили, за да намерят изход от положението.

Оттогава обаче не съм забелязала нито един признак, че е намерено решение, нито че се изготвя план – или поне не публично – и все пак се надявам, че ще успеете да поясните пред нас дали в действителност изобщо има такъв план. Миналата година гражданите на Кампания съвсем ясно заявиха пред нас следното: „Обърнахме се към всички за помощ и почукахме на всяка врата – тук, в нашата провинция и в региона, в цяла Италия и в рамките на цялото италианско правителство, и отвсякъде си тръгвахме с празни ръце. Европейският съюз е последната ни надежда и в момент, когато никой друг не искаше да ни изслуша, Европейският съюз дойде да чуе, каквото имахме да кажем“.

Те възложиха всичките си надежди на вас и на нас – надежда, че най-сетне ще можем да помогнем да се намери решение на проблема в техния регион, по един или друг начин. Разбира се, те сами трябва да намерят изход от положението на място. Въпреки че, за съжаление, не можем да отидем там и да почистим региона от отпадъци със собствените си ръце, имаме ключова роля в този процес. Бихте ли пояснили дали съществува план; ако има такъв, дали е качествен, а ако не е, какво планирате да направите в това отношение? Какви са сроковете за изпълнение? Докога трябва да бъде изпълнен и колко дълго сте готови да чакате? Кога най-сетне възнамерявате да настоявате за налагане на санкции от страна на Съда на ЕС и какво е положението със структурните фондове, които понастоящем все още са замразени?

Това не е просто криза с отпадъците – всичко това би могло да доведе и до положение, застрашаващо човешкото здраве. Каква е позицията на Европейската комисия по този въпрос? Това може би не е във вашите правомощия, но може би все пак можете да ни кажете дали сте започнали да разглеждате този въпрос или не.

Очевидно мафията също е намесена в този проблем. Все пак трябва да кажем, че нито Европейската комисия, нито ние сме пряко задължени да предприемем каквито и да било действия в това отношение; единственото нещо, което в крайна сметка бихме могли да направим, е да упражним контрол над прилагането на нашите директиви в Европейския съюз. По какъв начин бихме могли да окажем по-нататъшна подкрепа – може би чрез споделяне на най-добрите практики? Как биха могли държавите-членки да си помогнат взаимно в това отношение? Съгласни ли сте, че в този случай отпадъците следва да бъдат разглеждани не толкова като проблем, колкото като възможност? Кампания би могла изведнъж да направи огромна стъпка към своето превръщане в общност, занимаваща се с преработване на отпадъци. Аз съм на мнение, че всъщност следва да настояваме за пълна забрана, на равнище Европейски съюз, на неконтролираното изхвърляне на отпадъци, както и за забрана на сметищата.

  Mara Bizzotto, автор. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, за съжаление, всички много добре осъзнават положението, в което се намират Кампания, и по-специално град Неапол от години, както и че на Европейския съюз многократно му се налагаше да се занимава с този въпрос.

Изправени пред това вече парадоксално положение, характерно по-скоро за държава от третия свят, бих искала да чуя от Комисията какви последици ще претърпи Италия от гледна точка на европейското законодателство и какви финансови санкции може да й бъдат наложени, ако кризата с отпадъците в Кампания скоро не бъде окончателно преодоляна.

Бих искала да узная и дали Комисията може да предостави подробна информация относно европейските средства, които е получил досега регионът Кампания за създаването на интегрирана система за събиране и обезвреждане на отпадъци. Виждате ли, г-н член на Комисията, обикновено, когато говорим за кризи, говорим за трагично, извънредно положение, което все пак бива преодолявано в рамките на разумни срокове. Когато една т.нар. „криза“ продължи повече от 15 години, очевидно нещо не е наред.

През последните години италианското правителство положи всички възможни усилия да реши продължителния проблем със системата за събиране и обезвреждане на отпадъци. Фактът обаче, че улиците на Неапол днес преливат от тонове и тонове отпадъци несъмнено е по вина преди всичко на местните органи в Кампания и на пълната им некомпетентност или нежелание да работят за намирането на решение.

Ясно е – всъщност кристално ясно – че положението, в което се намират Неапол и Кампания, се дължи на бягството от отговорност, характерно за общината, провинцията и региона в продължение на много години по отношение на управлението на отпадъците. Централните правителствени институции не могат да бъдат обвинени за факта, че не е било въведено задължително разделно събиране на отпадъците – главният решаващ елемент на един ефективен план за управление на отпадъците. Централните правителствени институции несъмнено не могат да бъдат обвинени и за факта, че бяха принудени да изпратят армията преди няколко седмици – а също и още няколко пъти преди това – за да замести стотици служители в системата за събиране на отпадъци, които внезапно се разболяха по едно и също време.

Фактът, че тази криза засегна Неапол, докато същевременно положението е съвсем друго в останалата част на Италия – например в моя регион, Венето, където разделното събиране на отпадъци от години се извършва без никакви проблеми и с много висок процент на рециклиране, означава, че отговорността за кризата е на политиците на Кампания, на служителите в местното управление и преди всичко – на тайното споразумение с престъпния свят, който винаги е търсел и постигал големи печалби от предприемачеството в областта на отпадъците благодарение на подривната политическа дейност на местните членове на Камората и местното управление.

  Янез Поточник, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, първо, бих искал да благодаря на всички членове на ЕП, които насочиха вниманието ми и вниманието на моите служби към този важен въпрос. Радвам се, че Европейският парламент пое активна роля в контрола над положението с управлението на отпадъците в Кампания, както разкрива например докладът, приет от комисията по петиции след посещението й в Кампания през април миналата година. По отношение на този въпрос, Парламентът наистина играе важна роля, която е възприел изцяло.

Непосредствено след решението на Съда на ЕС от 4 март 2010 г. Комисията се обърна с писмен въпрос към италианските органи относно това какви мерки са предвидили или предприели с цел да спазят решението. След това между Комисията и италианските органи имаше поредица от контакти и срещи, предимно по време на мисията в Неапол, предприета на 22 и 23 ноември 2010 г. от делегация, изпратена от Генерална дирекция „Околна среда“.

Според нас италианските органи все още са далеч от спазване на съдебното решение. По-специално, те трябва първо да разширят и осъвременят съоръженията за управление на отпадъците в целия регион Кампания и, второ, да разработят ефективен план за управление на градските отпадъци в Кампания, като вземат под внимание, наред с другото, йерархията в цикъла на управление на отпадъците в ЕС.

Комисията не е удовлетворена от мерките, предприети от италианските органи след решението на Съда на ЕС, тъй като те не включват подробен календар, посочващ важните събития в процеса на изграждане на предвидените съоръжения.

Според нас планът за управления на отпадъците за Кампания трябва да бъде в пълно съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда и трябва да даде приоритет на намаляването, повторното използване и преработването на отпадъците; да гарантира прилагането на разделно събиране на отпадъци в целия регион; да осигури на Кампания необходимия капацитет за компостиране; да предприеме мерки за безопасното обезвреждане, в рамките на разумни срокове, на повече от седем милиона тона балирани отпадъци, натрупани в хранилища в няколко града в Кампания, което означава още и че италианските органи ще трябва да извършат анализ на балираните отпадъци, на т.нар. „екобали“, преди да решат кой е най-безопасният начин да ги обезвредят.

Ако налице няма никакъв подходящ и ефективен план за управление на отпадъците, Комисията ще се обърне отново към Съда на ЕС и ще предложи налагане на глоби. Ето защо трябва да изготвим щателна оценка на проекта за план за управление на отпадъците, току-що внесен в Комисията от органите на Кампания – а „току-що“ означава наистина „току-що“ – и да упражним внимателен контрол, за да се уверим, че те действително ще приемат и изпълнят плана. Решението дали и кога срещу Италия да се образува производство по установяване на нарушение съгласно член 260 ще зависи главно от съдържанието на плана за управление на отпадъците и от синхронизирането на мерките, прилагани за непосредственото решаване на проблема по един убедителен начин.

По отношение на съществуващите депа, Комисията е започнала разследване и е поискала от италианските органи доклад относно функционирането на депата в Терциньо и Чичиано. Отговорът на Италия все още предстои, но щом бъде получен, Комисията ще изготви оценка за него.

На този етап Комисията не разполага с доказателства за нарушение на законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда. Фактът, че депото е разположено в защитена природна зона, сам по себе си не е нарушение на законодателството на ЕС, разбира се, при условие че се спазват останалите разпоредби и че компетентните национални органи изготвят подходяща оценка на въздействието върху околната среда и прилагат необходимите мерки за смекчаване, а също и за компенсиране.

Що се отнася до съвместното финансиране на мерките за управление на отпадъците в Кампания в рамките на програмния период 1994–1999 г., бяха отпуснати 88,1 млн. евро за проекти в областта на управлението на отпадъците, като почти 49% бяха съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Въпреки това бяха използвани само 90% от общия размер на отпуснатите средства поради трудности, също свързани с кризата с управлението на отпадъците и установяването, от страна на италианските органи, на извънредно управление през 1994 г.

По време на програмния период 2002–2006 г. в проекти за управление на отпадъци беше съсредоточено финансиране с общ размер от 140 млн. евро, 50% съфинансирани от ЕФРР. Въпреки това, като последващо действие на кризата с управлението на отпадъците, Комисията реши да предприеме конкретни мерки, за да се гарантира, че средствата от ЕФРР, отпуснати за Кампания, се разходват правилно.

Първо, от 1 януари 2005 г., управлението на разходите се счита за несъответстващо на изискванията за съвместно финансиране. Второ, след като Италия беше официално уведомена за образуването на производство за установяване на нарушение от 29 юни 2007 г. относно управлението на отпадъците, Комисията уведоми италианските органи, че няма да допусне по-нататъшно съвместно финансиране за управлението на отпадъците.

Регионалната оперативна програма за Кампания за периода 2007–2013 г. предвижда общ размер на инвестициите за управлението на отпадъците 270 млн. евро, отново 50%, съвместно финансирани от ЕФРР. Въпреки това разходването на финансирането на ЕС за проекти в сектора на отпадъците е подчинено по-специално на условието италианските органи да приемат регионален план за управление на отпадъците, който да бъде одобрен, разбира се, от Комисията.

Утре ще публикуваме в Комисията доклада относно прилагането на тематична стратегия за предотвратяването и рециклирането на отпадъци. Този доклад посочва значителните различия между държавите-членки по отношение на резултатите от управлението на отпадъците. Той ясно посочва, че с подходяща стратегия за управление на отпадъците депонирането може да бъде намалено почти до нула, а изгарянето би могло да бъде значително намалено чрез по-голямото компостиране и рециклиране на отпадъци. Освен че превръща отпадъците в ресурси, този подход води до създаване на нови работни места и икономическа активност, като същевременно се намалява въздействието на управлението на отпадъците върху околната среда. Така че наистина се надявам тази криза в крайна сметка да бъде превърната от компетентните органи във възможност чрез стартирането на важни проекти за разделно събиране и преработка на отпадъците в Кампания.

Накратко, Комисията се надява планът за управление на отпадъците за Кампания да бъде убедителен. Докато не се уверим, че е налице ефективен план за изграждането на система с необходимата инфраструктура, както и стабилни гаранции, че проектите ще бъдат ефективно изпълнени, финансирането на Комисията за съответните проекти за управление на отпадъците ще бъде спряно.

Ще отговоря на част от вашите въпроси, които вече бяха повдигнати, в заключителните ми забележки.

  Erminia Mazzoni, от името на групата PPE. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, изказвам благодарност към г-н члена на Комисията за това, че се стремеше да подчертае факта, че комисията по петиции е възложила активна роля на Европейския парламент, за да докаже, че ораторите в залата, както и политическите групи, представлявани от тях, имат всестранен интерес да покажат отговорно отношение към това положение, да направят всички процедури прозрачни и да включат обществеността в диалог, който вдъхва на всички чувство за отговорност.

Както вече беше казано, регионалният изпълнителен орган, който, ще ви припомня, беше сформиран едва през май 2010 г., разви близък диалог с Европейската комисия през последните месеци, като с това започна един процес, който със сигурност можем да считаме за промяна на посоката спрямо предходните години. Нямаше обаче никакви чудеса; просто беше поета отговорност за едно извънредно положение, поддържано цели 15 години чрез неефективни или несъществуващи действия. Бих ви припомнила, че Италия беше осъдена от Съда на ЕС през март 2010 г., но за действия, които са били установени и срещу които е образувано производство през 2007 г.

Оттогава положението се промени. Управителят на региона посети Брюксел три пъти и вече изпълни значителна част от заплануваните задачи, набелязани по време на едно изслушване пред комисията по петиции през юли. Набързо ще прегледам списъка: той е одобрил специалния план за управление на отпадъците; финализирал е плана за твърди градски отпадъци, а на 31 декември е представил още един план с промените, поискани от Комисията, който ще бъде одобрен до 30 април, както вече беше обявено.

Планът вече е частично приложен: отпадъците от завод за производство на електроенергия в Ачера вече се преработват; тръжните процедури за завода в Салерно са приключили; договорът за завода в Източен Неапол е провъзгласен; а 182 зони за разделяне и рециклиране на отпадъци, 7 съоръжения за възстановяване, 9 съоръжения за компостиране, 4 съоръжения за сортиране на отпадъци от различни материали, 1 съоръжение за преработка на отпадъците от електрическо и електронно оборудване, 2 съоръжения за аеробна преработка, 34 одобрени платформи и 5 депа вече са напълно функциониращи и се радвам, че ще бъдат контролирани от Комисията.

Беше сключено споразумение с петте провинции за гарантиране на обезвреждането на натрупаните от тях отпадъци, бяха сключени споразумения и с пет региона за осигуряване на временно преместване на техните отпадъци, докато планът бъде окончателно приложен. Извънредното управление вече приключи и бяха използвани част от средствата от регионалния бюджет.

Както каза г-жа Bucella по време на неотдавнашното й изслушване пред комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, срокът за изпълнение на решението на Съда на ЕС обикновено е между 12 и 24 месеца, така че се движим по график. Въпреки това Комисията може да използва своите правомощия и да изготви оценка дали следва да бъде удължен срокът за изпълнение, така че да е реалистично съгласуван с напредъка на процеса.

Считам, че до момента бяха дадени отговори на всички зададени въпроси и, както каза членът на Комисията, няма основание за налагане на по-нататъшни финансови санкции. Комисията съвсем правилно проявява бдителност и се надявам, че това разискване няма да бъде използвано в помощ на подривната дейност срещу институциите и политическите партии.

Ако това е сериозно разискване, имащо за цел да помогне на региона Кампания за намирането на решение на един дългогодишен проблем, тогава със сигурност резолюцията, която очакваме да подложим на гласуване през февруари, може да бъде обща резолюция. Ако не, значи разискването е поредната загуба на време и ще причини още по-голяма вреда.

  Mario Pirillo, от името на групата S&D. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, не можем да не сме загрижени по повод на тежката криза с управлението на отпадъците, понасяна от Кампания години наред, особено ако отчетем тежкото отрицателно въздействие, което тя упражнява върху качеството на живот на местното население.

В качеството си на европейска институция, наш дълг е да се намесим, за да гарантираме, че това положение няма да се проточи прекалено дълго. Трябва да бъдем особено бдителни и да следим отблизо местните органи, като настоятелно ги приканим незабавно да предприемат надеждни мерки, които ще позволят на Кампания да прекрати тази тежка криза.

Истината е, че сме говорили надълго и нашироко за кризата с отпадъците, без да познаваме реалното положение на нещата. Регионът Кампания пое ангажимент да представи регионален план в срок до 2010 г., но срокът беше удължен до март 2011 г. Положението ще излезе от контрол, ако срокът се удължи още: рисковете за общественото здраве се увеличават, а организираната престъпност продължава да извлича полза от кризата.

По силата на декрет-закон № 195/2009 г. италианското правителство официално обяви прекратяването на извънредното положение и от същата дата делегира отговорността за управлението на отпадъците на органите на управление на провинциите. Ние не подкрепяме това решение; спазването му ще бъде трудно в провинция като Неапол, където живее 52% от населението на Кампания.

Градските общини следва да бъдат поставени в основата на въпроса, тъй като само те са в състояние да предоставят целеви и ефективни решения. Различни профсъюзи в Кампания въведоха разделно събиране на отпадъците, като с това вложиха значителни усилия и постигнаха значими резултати. На тях следва да се предоставят средствата, които вече са пренасочени към региона.

Вслушването в местните органи е по-важно от всякога: те са на предна линия и имат реален, всеобхватен поглед върху собствения си регион. Те са тези, които подадоха сигнал за тревога по повод на препълнените депа. През следващите няколко години ще са необходими нови депа и нови инсинератори, а свързаните с тях обекти следва да бъдат определени. Това е отчасти поради изключването на каменоломната „Витиело“ в Терциньо, поискано от местната общност и от Европейския парламент с цел да се избегне риска от замразяване на цялата система за събиране на градски отпадъци.

Очакваме отговора на Комисията относно плана, представен от страна на региона Кампания.

  Sonia Alfano, от името на групата ALDE. – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, въпреки пропагандата на италианското правителство, която бързо беше опровергана от Комисията, кризата с отпадъците в Кампания е структурен проблем, който в никакъв случай не е решен.

Като оставим настрана съмнителните списъци, трябва да осъзнаем едно: гражданите на Кампания продължават своя живот – и умират – заобиколени от отпадъци. Политиците на местно, регионално и национално равнище, в левицата и в десницата, носят огромна отговорност. Задачата да се реши този проблем не може да бъде прехвърлена на гражданите, които вече страдат поради напълно нездравословните условия на живот. Европейският съюз трябва да настоява за намирането на подходящо решение, иначе неговата намеса ще бъде напразна.

Изграждането на инсинератори, които, между другото, се финансират като възобновяеми енергийни източници и с това нарушават действащото европейско законодателство, няма да реши въпроса. Отпадъците ще бъдат превърнати в пепел и с това ще причинят отделянето на вредни и смъртоносни емисии. Съгласно Директивата относно отпадъците инсинераторите следва да бъдат последната възможност в една йерархия на интегрираните системи за преработка на отпадъци, предоставяща безопасни алтернативи, които нямат никакво въздействие върху общественото здраве, нито върху околната среда, а вместо това създават нови работни места.

Що се отнася до внедряването на мафията, според мен следва да се признае, че, докато в южните региони наистина има някакво внедряване на мафията, особено в областта на отпадъците, в северните региони то преобладава. Това е особено вярно през последните няколко години.

Ето защо имам три въпроса към Комисията: какви действия възнамерява да предприеме Комисията, за да гарантира, че решението на проблема няма да засегне здравето на хората, и как възнамерява тя да не позволи решенията да бъдат наложени на обществеността, а регионите – да бъдат на практика военизирани?

Счита ли Комисията, че незабавното създаване на регистър на случаите на ракови заболявания за целия регион следва да бъде едно от условията за прекратяване на производството за установяване на нарушение?

Каква е оценката на Комисията на закон № 210 от 2008 г., и по-специално на член 9 относно подбудите за изграждането на инсинератори, при което европейското законодателство относно държавната помощ очевидно е нарушено?

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, след измислиците и фантазиите на италианските колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), може би вече можем да слезем отново на земята. Фактите сочат, че срещу Италия е образувано производство за установяване на нарушение, и то съвсем правилно. Съдът постанови решение срещу Италия – отново съвсем правилно. Италия не спази крайния срок. Очевидно правителството действително е представило план, но той не е бил предаден навреме. Отново и отново се връщаме към същото положение. Няма как да не останем с впечатлението, че отговорните за всичко това отлагат и отлагат, колкото е необходимо, за да възникне извънредно положение, така че после да могат да дадат отговор и да вземат решения с помощта на италианското законодателство относно извънредното положение – което надминава всички останали стандарти. Ако по улиците има купища битови отпадъци и ако те са смесени също и с промишлени отпадъци от северните и южните региони, тогава тези отпадъци биха могли бързо да бъдат натрупани в някое необезопасено депо, без да бъдат взети или без да има възможност да бъдат взети подходящи предохранителни мерки. На уважаемите италиански колеги ще кажа, че това не е разискване относно Италия. Това е разискване относно неспазването и неприлагането на европейското законодателство.

Ако този подход към проблемите обхване и други държави, тогава ще има последици за цяла Европа. Случващото се тук не е приятна неделна следобедна разходка. То е скандално. Въпросът не опира до постоянното изтъкване на 536 нови обекта и употребата на полицейско насилие за спиране на протестите на гражданите, които не желаят битови отпадъци, смесени с токсични промишлени отпадъци, да бъдат стоварвани върху прага на дома им. Не може така. Трябва да има последици, и то такива, че да бъдат почувствани. Хубаво е, че финансовите средства повече не могат да бъдат използвани в степента, в която са били използвани по-рано. Вече са разходвани достатъчно средства. Трябва веднъж завинаги да наложим осезаеми последици, защото тук става дума за прилагането на разумно, необходимо и добро европейско законодателство.

  Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, изготвеният план за обезвреждане на отпадъци трябва да бъде изпълнен така, че да осигури разделното събиране, рециклирането и, само в краен случай, изгарянето на отпадъците.

Би било неправилно да се обмисля налагането на по-нататъшни санкции. Нещо повече: ще Ви припомня, че вината не е нито у северните, нито у други политически групи; един от предходните министри дори беше член на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, на която и Вие сте член, така че, моля, обмисляйте внимателно своите думи. От десетилетия гражданите обсъждат кризата с отпадъците в Неапол и региона Кампания. Въпреки че бяха отпуснати значителни финансови средства, вярно е, че там все още има извънредно положение. Няма обаче място за оправдания. Твърдението, че Северна Италия е отговорна за това положение или дори – както каза моята колега – че по улиците на Неапол днес могат да бъдат намерени отпадъци от северните региони, просто не е вярно.

Отговорността явно е на предшестващите местни органи, които позволиха на организираната престъпност свободно да търгува с отпадъците, от една страна, и не осигуриха подходящи и съответстващи обекти за събиране и обезвреждане на отпадъците, от друга.

Това, от което се нуждаем, е гражданите на Кампания и Неапол да се осмелят да гласуват за смяна на своите некомпетентни управници, както вече се случи на регионално равнище.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, кризата с отпадъците в градската зона на Неапол продължава вече цели 14 години.

Съществуващите депа вече са препълнени, а същевременно изграждането на нови съоръжения е блокирано от засегнатите общности. Недоверието, което гражданите проявяват към всякакви проекти относно отпадъците, може да се обясни с факта, че бяха дадени много обещания на политическо равнище, но на практика нито едно от тези обещания не беше спазено.

На практика досега към този проблем се подхождаше с помощта на краткосрочни временни решения. Бяха създадени специални комисии, но те не бяха задължени дори да държат в течение местните органи и местното население. От друга страна, проблемите с обезвреждането на отпадъците са част от ежедневието в Италия. В резултат на това ежедневното производство на отпадъци е много над средното за Европа, докато същевременно се придава много малко значение на разделянето и рециклирането на отпадъците.

Тъжните последици от това отсъствие на екологично съзнание и от двете страни са, че Кампания днес е регион с обширни зони на замърсяване, а равнището на заболеваемост от рак сред неговите граждани, както и равнището на заболеваемост на дихателната система сред децата в градската зона на Неапол, са много над средните за Италия.

Ето защо има спешна необходимост от намиране на решения и тяхното прилагане.

  Crescenzio Rivellini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, изказвам благодарност към г-н Seeber и към всички мои колеги за възложените ми задачи, но бих искал да подчертая, ако позволите, че в Кампания вече се предприемат изключително положителни стъпки.

Ето защо считам, че позоваването на член 260 от Договора с цел постигането на финансови санкции, както направиха някои колеги, е възползване от положението. Регионалният съвет, който функционира едва от няколко месеца, вече изготви плана за управление на опасните отпадъци и плана относно интегрираната система за управление на отпадъците. Нещо повече, беше въведена политика на разделно събиране на отпадъците и бяха одобрени инициативи за намаляване на общото количество произведени отпадъци. В процес е тръжна процедура за изграждане на инсинератор в Салерно, а процедурите, свързани с публикуването на обява за търговете за инсинератора в Източен Неапол, са в напреднал стадий.

В заключение, въведените политики имат за цел не само почистването на града, но и проектирането на интегрирана система за управление на отпадъците, включваща разделно събиране, намаляване на отпадъците, изграждане на съвременни съоръжения – не на последно място, за да се премахнат т.нар. „екобали“, или огромните купчини пресовани отпадъци – и преустрояването на старите депа.

Тези, които всъщност имат вина за случилото се в миналото, следва да бъдат санкционирани. Тук определено са включени управниците на Кампания от левицата, и по-специално Зелените, но също и определени управници, които използваха местната престъпност в Северна Италия, за да се освободят от произведените от тях токсични отпадъци.

Европейският съюз трябва да помогне на Кампания без никакви предубеждения, затова призовавам всички да съдействат, а не да противодействат – не противодействайте само за да се съобразите с медийния образ на своята партия или идеологията си. Наистина ли мислите, че налагането на финансови санкции на Кампания ще реши проблема с кризата?

  Luigi de Magistris (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, след лъжите, изречени от правителството на Берлускони, встъпило в длъжност през 2008 г., което заяви пред италианците, че проблемът с отпадъците е решен, Европейският съюз постъпва правилно, като отказва да отпусне на Италия средства, докато не бъде представена система за управление на отпадъците, която е благоприятна за околната среда и се основава на рециклиране на отпадъците и компостиране.

Тази система със сигурност не е осигурена от плана на г-н Калдоро, който също се основава на неконтролирани депа като онези в Чиаяно, Таверна дел Ре и Терциньо – депото в Терциньо всъщност е на територията на национален парк „Везувий“ – нито от инсинераторите, причиняващи смърт, рак и тежки здравословни кризи. През тези 13 години на екологичната криза, публичните фондове в Кампания укрепиха криминалните нишки, свързващи политиците – както в левицата, така и в десницата – с представителите на деловите среди и Камората.

Нещо повече, проблемите на околната среда не се решават чрез инкриминиране на несъгласието, нито чрез инкриминиране на местните общности, семейства и на региона, както направи италианското правителство, което използва палки, за да възпре всеки, който защитава околната среда и земята.

  Francesco Enrico Speroni (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Европа, колкото и централистка и бюрократична да е, не признава различията между регионите и между административните структури в рамките на държавите-членки.

Отговорността за бедственото положение в Кампания е главно на гражданите на Кампания, а аз, като местен жител на Падания, отхвърлям тези обвинения и ги насочвам срещу онези, които гласуваха в Кампания в подкрепа на местните управници, които бяха неспособни да решат проблема и които повториха грешката си, като ги преизбраха в последващите избори. Падания е готова да помогне на гражданите на Кампания, но няма да приеме срещу нея да се хвърлят никакви обвинения.

  Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, със сигурност нямам намерение с изказването си да отричам сериозността на положението, което е неизбежен резултат от очевидните административни и политически грешки, които заплашваха – и все още заплашват – да погребат в отпадъци цял един град и неговите околности.

Г-н Søndergaard и г-жо Lichtenberger, кризата в Кампания първо започна, а после се разрази толкова драматично поради неспособността на един регионален съвет и на един градски съвет на Неапол от левицата, заедно с управителя от Зелените, да вземат решения – включително нетрадиционни и смели решения – за създаването на система за събиране и обезвреждане на отпадъци, благоприятна за околната среда. Безотговорността, нерешителността, политическата изгода, престъпните споразумения и отпадъците характеризираха един политически и административен етап, който вече определено е приключил.

Искам отново да уверя онези, които внесоха въпросите, изискващи устен отговор, както и политическите групи, които ги подкрепиха, че политическото положение е устойчиво и напълно променено. Националното правителство и новият регионален съвет са поели своите отговорности и имат политическата непоколебимост да преодолеят кризата. Посредством диалог със засегнатите населения и с необходимата решителност те преодоляват препятствия и възражения, често причинени от синдрома „не в моя заден двор“, или от идеята, че гражданите не искат чужди отпадъци в собствения си заден двор.

В резултат на това те изготвиха интегриран план за събиране и обезвреждане на отпадъци, който съвсем скоро ще даде тласък на разделното събиране и на изграждането на необходимите съоръжения.

Ето защо би било изключително несправедливо, непродуктивно и експлоатиращо да постъпим съгласно искането на г-н De Magistris: налагането на запретителни санкции и мерки понастоящем би навредило на институциите, които оказват пълно съдействие на Европейския съюз, като се опитват да затворят тази крайно неприятна глава във вековната история на Неапол и Кампания посредством резултатното оползотворяване на европейските и националните средства.

  Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, моето желание е – и се надявам, че точно така ще стане – днешното разискване да бъде първата стъпка в едно всеобхватно преразглеждане на управлението на отпадъците в Кампания. Решението на Съда на ЕС трябва да бъде изпълнено веднъж завинаги, а европейските правила относно събирането и обезвреждането на отпадъците трябва да бъдат спазени в този регион.

Второ, вредата, нанесена от незаконните депа, също трябва да бъде коригирана. Знам за какво говоря. В Източна Германия днес – двадесет години след обединението – все още сме принудени да се справяме със замърсяването, причинено от незаконното или нискокачествено обезвреждане на отпадъци.

Аз обаче не мисля, че ще успеем във всичко това, освен ако не атакуваме корена на проблема. Говорете, колкото искате, за управление на отпадъците; истината е, че там работят структури на мафията. Трябва да ги унищожим – в противен случай няма да успеем в това отношение.

Ако трябва да бъда искрен, аз бих поставил четири условия. Първо, да бъде изготвен проект за план за управление на отпадъците. Изглежда, че това вече е направено. Комисията обаче също следва да съдейства в това отношение. Второ, трябва да бъде предоставен достъп до финансови средства за изграждането на нови съоръжения за рециклиране, както и съоръжения за отпадъци. Трето, трябва да има по-строги санкции за незаконното депониране, освен това мисля, че – и отправям коментара си към представителите на Комисията в залата – Европол и Евроюст следва да подкрепят италианската полиция и прокуратура в борбата им с организираната престъпност.

Средствата, които са на разположение, следва да бъдат замразени, докато не бъдат изпълнени тези условия. Едва тогава ще се радвам да гласувам в подкрепа на ново отпускане на средства.

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, след като взех думата, искам ясно да заявя, че положението с отпадъците в Кампания е по-добро от преди и е в процес на преодоляване.

Въпросът е много сложен; той представлява разнообразие от проблеми, а намирането на подходящо, окончателно решение на този проблем ще отнеме време. Въпросите, изискващи устен отговор, които обсъждаме сега, призовават за прилагането на процедурата, залегнала в член 260 на Договора, но налагането на финансови санкции няма да бъде изход от положението в Кампания. Ако продължим по този начин, ще се изложим на опасност от одобряване на сценарий, в който дадена държава-членка бива счетена за виновна за нарушение при напълно обективно основание само защото все още не е обективно изпълнила едно задължение, произтичащо от европейското законодателство.

Субективното поведение на държавата също следва да бъде взето под внимание. Със сигурност не може да бъде казано, че Италия не е изпълнила задължението за искрено сътрудничество, но, както беше потвърдено от члена на Комисията, неговите колеги са в постоянен контакт с италианските национални и регионални органи и контролират внимателно развитието на положението.

Не може да се отрече, че Италия показа готовност и ангажираност. Важно е да се подчертае, че оперативната роля се прехвърли от регионите към провинциите, за да се позволи разработването на план, отговарящ на разнообразните изисквания на региона. Европа трябва да покаже солидарност с Италия, като и двете страни си сътрудничат в идеално полезно взаимодействие.

Бих искала в заключение да спомена, че регионалният съвет на Кампания по-рано включваше и партията „Италия на ценностите“, която навярно има твърде краткотрайна памет напоследък – твърде краткотрайна, за да си спомни какво е направила или по-скоро какво не е направила.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, не вземам думата просто за да се застъпя за своя регион. По-скоро искам да споделя с вас отговора на италианците на насилието от страна на Общността, както и да подчертая, че нашата загриженост сега е да защитим интересите на гражданите и на нашия народ.

Регионът Кампания и като цяло държавата Италия работят върху създаването на мрежа от съоръжения за обезвреждане на отпадъци, в съответствие с европейското законодателство. Искам да подчертая, че европейските средства, заделени за обезвреждане на отпадъците в Кампания, бяха използвани за мярка 1.7 от Регионалната оперативна програма (РОП) 2000–2006 и за оперативна цел 1.1 от РОП 2007–2013.

По отношение на РОП 2000–2006, регионът Кампания е допринесъл за отпускането на пакет от средства в размер 140 млн. евро; парите са използвани за изграждането на съоръжения за складиране, преработка и възобновяване, съоръжения за добив на енергия от отпадъци, както и съоръжения за разделяне на сухи и влажни отпадъци, за обезопасяването на депа, за изграждането или разширяването на съоръжения за възстановяване на отпадъчни материали и за прилагането на мерки за разделно събиране. Колкото до РОП 2007–2013, бяха отпуснати 110 млн. евро за изграждането на съоръжения за преработка на отпадъци, а 50 млн. евро – за финансиране на градски съоръжения за разделно събиране.

Дейностите, извършени в съответствие с цел 1.1 на РОП 2007–2013 на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и мярка 1.7 от РОП 2000–2006, бяха силно ограничени от условията за разходване, наложени в резултат на образуваното производство за нарушение във връзка с положението с управлението на отпадъците в Кампания. Вследствие от това досега беше отпусната определена сума от Фонда за непълноценно използвани региони, за да се гарантира продължаването на дейностите, подчинени на европейската забрана върху отпускането на средства по РОП.

В заключение, считаме, че важно да бъдем в състояние да представим пред Комисията и Парламента истинските трудности, които срещаме при бързото изпълнение на решението на Съда на ЕС.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, просто бих искала да се възползвам от тази възможност да привлека вниманието към други проблеми с управлението на отпадъците в Европейския съюз. Тези проблеми се дължат преди всичко на небрежното отношение от страна на централните и местните правителствени институции към приоритетите в управлението на отпадъците. Например в един от градовете на Литва предприемачите, които искат да изградят инсинератор за отпадъци, подвеждат обществеността, като твърдят, че инсинераторът за отпадъци е метод, равностоен на или по-добър от останалите методи за управление на отпадъците, като например предотвратяване и сортиране. За съжаление, местните правителствени институции и управници, отговарящи за управлението на отпадъците, не успяват да привлекат особено внимание към това, че се разпространява невярна информация. Ето защо призовавам Комисията, при разглеждането на проблемите с управлението на отпадъците, да привлече вниманието към такива нарушения, при които няма спазване на приоритетите в управлението на отпадъците, залегнали в директивата на ЕС относно отпадъците, и се насърчава тяхното неспазване.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, имах възможност лично да наблюдавам положението с управлението на отпадъците в Кампания в качеството си на член на делегацията на комисията по петиции. Трябва да кажа, че институциите там са изправени пред изключително трудна задача. Не само че трябва да се справят с проблемите на управлението на отпадъците от миналото – като екобалите са специфичен проблем – но и с настоящите и бъдещите проблеми. Моето впечатление от това посещение беше, че днешните проблеми на управлението на отпадъците бяха доста добре решени по време на нашето посещение, отчасти с помощта на военна намеса. Решени в смисъл, че отпадъците бяха извозени от града и разтоварени в депа – за съжаление, трябва да кажем, в част от случаите в незаконни депа. Нуждаем се от стратегически решения за миналото, но преди всичко – за бъдещето.

Предложението от страна на ЕС е добро, разбираемо и справедливо. След като регионът представи последователен план за управление на отпадъците, Европейският съюз ще отпусне средствата. Ние следва да насърчаваме и местните органи да направят същото. Пак ще повторя: според мен нито Комисията, нито Европейският парламент имат интерес от налагане на финансови санкции. Ние имаме интерес да видим, че проблемите с отпадъците в Кампания се решават на местно равнище. Ние следва да постигнем споразумение помежду си и да работим заедно.

  Crescenzio Rivellini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, средствата, които са блокирани от страна на Европейския съюз, навярно са онези, които са предназначени специално за мелиорация на почвата.

Питам се как може човек изобщо да си помисли да блокира тези средства, затова призовавам по-специално италианските колеги – още повече че те са избрани демократично от гражданите на Кампания – да не изпадат в идеологическа ярост, нито да наказват собствените си съграждани.

Настоятелно ги призовавам да представляват интересите на своята общност, а не личните си интереси.

  Янез Поточник, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих искал да благодаря много на колегите за всичките им мнения.

Има три-четири проблема, които бих искал да разгледам. Първият е проблемът, обсъждан доста емоционално от мнозина от вас. Положението е критично и няма как да бъде бързо стабилизирано. Имаше някои положителни промени, но явно все още се нуждаем от систематичен отговор на проблема. Не е лесно, но е повече от необходимо. В това отношение, нашият партньор в намирането на решение е, разбира се, Италия, но сътрудничеството с регионалните органи в това отношение несъмнено е необходимо.

Така че очаквам с интерес оценката на новия проект за план за управление на отпадъците, за който искрено се надяваме, че ще бъде онова, което всички считаме, че следва да бъде. Оценката на плана ще бъда изготвена в моите служби, от експерти, и мога да ви уверя, че ще бъде изготвена по такъв начин, че ще има същото отношение към Италия, каквото и към всяка друга държава-членка, защото от съществена важност е да съхраним доверието между държавите-членки.

Така че, когато обсъждаме преодоляването на тези проблеми, моят подход всъщност би могъл да бъде изразен с четири думи. Искам да бъда полезно строг и строго полезен. Идеята със сигурност не е да бъдат налагани глоби. Както някои от вас споменаха, идеята е да се решат проблемите, но и чрез налагането на глоби, в случай че няма друг начин да се решат проблемите, тъй като това е моето задължение.

Така че наистина правя всичко по силите си, за да работя в сътрудничество с италианските органи с цел да намерим подходящи решения. Това е искрената ми надежда. В края на краищата говорим за здравето на италианските граждани и околната среда в Италия.

Вторият проблем, който искам да спомена, е свързан с Рамковата директива за отпадъците. Това е нова директива, приета неотдавна. В тази директива ясно се заявява, че всяка от държавите, в съответствие със законодателството, следва да въведе йерархия в цикъла на управление на отпадъците. Това означава, че най-добрите отпадъци не са отпадъци: има повторно използване, рециклиране, възобновяване на енергията и ако няма друга възможност – депониране.

Това е картината, взета от доклада, който ще бъде публикуван утре, относно експедитивността на държавите-членки в Европейския съюз. Докладът е относно тенденциите в депонирането на градските отпадъци, тъй като най-добрите ни налични данни са относно градските отпадъци.

Вярвате или не, но има пет държави-членки, в които депонирането е под 5% за градските отпадъци; има също и седем държави-членки, в които депонирането е над 80%, така че наистина положението е твърде различно в различни части на Европа, когато разглеждаме тези програми, и това е проблем, който със сигурност искаме да решим. Това е картината на положението в периода 1995–2007 г. и ако тя разкрива нещо, то е, че държавите могат да се променят, стига да искат. Ако се организират правилно, наистина могат да се променят.

По същество понастоящем бихме могли да разделим Европа на две части: едната, която разглежда отпадъците като проблем, и другата, която разглежда отпадъците като огромна възможност за ресурси, а също и за нови финансови ползи, защото това е реалността. Чувал съм да се говори много за необходимостта въпросът кой ще приеме отпадъците да бъде решен чрез обществена поръчка, тъй като налице са повече от необходимия брой потребители, които биха искали да приемат отпадъците, за да ги използват. За тази цел обаче отпадъците трябва да бъдат подбирани в самото начало. Това е основната и най-важна необходимост.

Последния проблем, който бих искал да спомена, се съдържаше в думите на уважаемата колега, която каза, че следва да бъдем по-внимателни относно проблемите с управлението на отпадъците на други места в Европейския съюз. В делата за установяване на нарушения, разгледани по сектори, през 2009 г. отпадъците заемат 19%, водите 20%, природата 19%, въздухът 16%, а всичко останало има по-малък дял. Имаме хоризонтален подход към всички проблеми с прилагането на законодателството и сме задължени да го правим. Мога да ви уверя, че ще правим това и за в бъдеще.

В заключение, наистина следва да направим всичко по силите си – вие, в качеството си на членове на Европейския парламент, а аз – в качеството си на член на Комисията, отговарящ за околната среда, за да изпратим до цяла Европа посланието относно отпадъците като възможност на бъдещето. Отчаяно се нуждаем от това послание в контекста на ограничените ресурси – проблем, който се задълбочава с всеки изминал ден. Името на проблема е ресурсна ефективност, а ресурсната ефективност е в основата на бъдещата ни конкурентоспособност в Европа. Ако не ми вярвате, попитайте ме за ресурсната ефективност след 10 години. Мога да гарантирам, че случаят ще бъде точно такъв.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе по време на следващата месечна сесия.