Пълен протокол на разискванията

Вторник, 18 януари 2011 г. - Страсбург

18. Нарушаване на свободата на изразяване и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в Литва (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно:

– въпроса, изискващ устен отговор (O-0190/2010) , зададен от Renate Weber, Sophia in ’t Veld, Leonidas Donskis, Cecilia Wikström, Alexander Alvaro, Sonia Alfano, Gianni Vattimo, Sarah Ludford и Ramon Tremosa i Balcells, от името на групата ALDE, към Комисията относно нарушаването на свободата на изразяване и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в Литва (B7-0669/2010),

– въпроса, изискващ устен отговор (O-0204/2010), зададен от Ulrike Lunacek, от името на групата Verts/ALE, към Комисията относно нарушаването на свободата на изразяване и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в Литва (B7-0803/2010),

– въпроса, изискващ устен отговор (O-0207/2010), зададен от Cornelis de Jong, от името на групата GUE/NGL, към Комисията относно нарушаването на свободата на изразяване и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в Литва (B7-0804/2010), и

– въпроса, изискващ устен отговор (O-0216/2010), зададен от Michael Cashman, Monika Flašíková Beňová и Claude Moraes, от името на групата S&D, към Комисията относно нарушаването на свободата на изразяване и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в Литва (B7-0005/2011).

  Sophia in 't Veld, автор. – (EN) Г-жо председател, днес не за пръв път обсъждаме законодателството, което може да бъде прието от литовския парламент с потенциално много отрицателен ефект върху положението на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) в Литва. Смятам, че е жалко, че обсъждаме този въпрос отново, защото Парламентът вече прие резолюция за него.

Смятам, че резолюцията, която предложихме за гласуване утре, е много ясна. Ще поискаме от литовските ни колеги да разгледат този въпрос по-внимателно и да се уверят, че приетото от тях законодателство няма да дискриминира лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните.

Няма какво да кажа за резолюцията, но смятам, че става все по-ясно, че Европейският съюз трябва да се сдобие с по-силни правни инструменти за зачитане на основните права. Неотдавна обсъждахме спорния закон за медиите в Унгария и сега се сблъскваме с много сходни проблеми.

Определихме принципите – споделените ценности на 500 милиона граждани – в европейските Договори, но когато става въпрос за прилагането им на практика се сблъскваме с проблеми. Ето защо, г-жо член на Комисията, бих искала да разбера мнението Ви относно нашето предложение за европейска пътна карта за ЛГБТ правата. Европейският съюз е направил много за равенството между половете в миналото и в действителност разполагаме с обикновени пътни карти за равенство между половете. Разполагаме с всякакви стратегии за борба с расизма и ксенофобията, за борба със социалното изключване и за укрепване на основните права, но не и за лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните. Смятам, че е много наложително и необходимо да разполагаме с такава стратегия – стратегия за борба с предразсъдъците, невежеството, дискриминацията и омразата и за укрепване на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните.

Налице са много примери за този проблем. Днес обсъждаме измененията, представени на литовския парламент, но това не трябва да ни разсейва от факта, че хомофобията съществува във всички държави-членки.

Г-жо член на Комисията, бих искала да Ви обърна внимание на един друг факт и да чуя мнението Ви за него. Той се отнася до европейската политика за даване на убежище, както и до факта, че хората, търсещи убежище, защото са обект на преследване въз основа на тяхната сексуална ориентация в държава-членка, която няма да спомена, трябва да бъдат подложени на нещо, наречено „фалометричен тест“. Това е особено унизително. То няма място в Европейския съюз и бих искала да чуя какво възнамерява да направи Комисията по въпроса.

  Ulrike Lunacek, автор. – (EN) Г-жо председател, моята колега, г-жа in ’t Veld, вече обясни за какво се отнася резолюцията и аз съм напълно съгласна с въпроса, който Ви зададе, г-жо член на Комисията: какво ще кажете за пътна карта за ЛГБТ правата в този общ Европейски съюз?

Аз обаче бих искала да подходя от друг ъгъл с надеждата да убедя онези членове на Парламента, които все още не са решили дали да гласуват в подкрепа на резолюцията. Знаете ли какво? Миналото лято, четирима членове на Европейския парламент, г-жа in ’t Veld, аз, г-н Cashman и г-н Fjellner – представители на четири групи, по-голямата част от Парламента – бяхме във Вилнюс, в Литва, заедно с първия балтийски гей-парад във Вилнюс, с цел укрепване и подкрепа на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните в града и бяхме там под европейското знаме и казвахме на всички, че това знаме ни защитава, лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните, и това е вярно и за Литва.

Е, какво ще се случи с нас и литовците, които догодина могат да се присъединят към парада в подкрепа на равните ни права във Вилнюс, ако този закон бъде приет в Сейма? На всеки от нас може да бъде наложена глоба в размер до 2900 евро за публично насърчаване на сексуалната ориентация – което в този случай означава хомосексуалността, защото като че ли това не важи за хетеросексуалните. Наистина ли това би искал Парламентът? Това ли би искал литовският парламент, парламентът на държава, която преди 20 години се бореше за собствената си свобода, за която се бореха и лесбийките и гейовете?

Затова съм много щастлива, че президентът на Литва, г-жа Грибаускайте, бивш член на Комисията, и правителството на Литва, вече заявиха, че законопроектът противоречи на задълженията на Литва съгласно собствената й конституция. Надявам се, че ще бъде ясно, че различните форми на сексуалност, на сексуална ориентация, на начин на живот, са част от всички култури и всички общества и са такива и в Литва, както и че укриването на факти от обществеността, от младите хора, е просто основа за подбуждане към омраза, изказвания, призоваващи за омраза, и престъпления от омраза. Това е нещо, което смятам, че никой в Парламента или в литовския парламент не би искал.

Ето защо се надявам, че ще получим подкрепата на Парламента и на члена на Комисията за резолюцията. Наистина се нуждаем от Вашата подкрепа, но се надявам, че можем да разчитаме на нея.

  Cornelis de Jong, автор. – (NL) Г-жо председател, бих искал да се присъединя към казаното от предишните оратори, но аз също така бих искал да подчертая друг аспект на този въпрос: финализирането на предложеното изменение може да има сериозни последици и за хората извън ЛГБТ общността в Литва. Това е още един пример за един закон, който може да се използва срещу признаването на партньорствата и браковете на еднополовите двойки от други държави-членки. Вече обсъждахме този въпрос в Парламента през септември миналата година и, понеже някои въпроси останаха без отговор тогава, ние и други членове на Парламента изпратихме писмо с искане за разяснение. Вашият член на Комисията ни изпрати отговор, в който, наред с други неща, той беше написал, че правото на пребиваване на тези двойки се признават от европейското законодателство. Бих искал да Ви задам следния въпрос: и Вие ли ще оспорите Литва в случаите, в които единият от партньорите не е гражданин на държава-членка? Бих се радвал на много ясен отговор на този въпрос.

Прочетох в работната програма на Комисията, че през 2013 г. Комисията ще изготви законодателно предложение относно взаимното признаване на въздействието на определени актове на гражданско състояние. Въпросът ми е следния: това предложение включва ли и взаимното признаване на браковете и партньорствата? Ако е така, това само по себе си е добра новина, но защо чак през 2013?

Комисията обяви, че ще предприеме необходимите средства, след като служителите й анализират литовското законодателство, а въпросът ми е: извършен ли е вече този анализ, като се има предвид какви могат да се последиците за признаването на еднополови двойки от други държави-членки?

В такъв случай, какви действия ще предприеме Комисията срещу Литва и какво ще направи за Румъния например, чието законодателство изрично изключва признаване?

И накрая, г-жо член на Комисията, Вие обещахте по време на разискването през септември, че ще отговорите бързо на доклада на Европейската агенция за основните права относно хомофобията. В писмото Ви обаче споменахте единствено годишния доклад на Комисията. Не смятате ли, че с оглед на случващото се в Литва може да се обърне по-голямо внимание на този въпрос? Можете ли също така да обещаете, че ще излезете с отделен доклад за хомофобията в Европейския съюз възможно най-скоро?

  Monika Flašíková Beňová, автор. – (SK) Г-жо председател, трябва да кажа честно, че не разбирам какво се случва в Литва или по-скоро че се чувстваме разочаровани и възмутени от това.

Точно когато изглежда, че имаме напредък в Европейския съюз, поне доколкото знаем какво представляват основните права на човека, получаваме сигнал от една от държавите-членки, че това просто не е вярно.

Идеята, че е необходимо със закон да се забрани например насърчаването на отношения, различни от хетеросексуалните, ни се струва невероятно регресивна, потъпквайки това, което сме постигнали заедно през последните години в Европейския парламент и в сътрудничество с Вас, Комисията.

Защитата на душевното здраве на децата е просто един срамен претекст, използван от несигурни политици. Ние трябва и искаме да защитим децата. Трябва да ги защитим най-вече от насилието и бедността и искаме да осигурим условия за тяхното образование, безопасност и личностно развитие. Всеки или поне повечето от нас обаче знаят от опит, че на децата не вредят прояви на привързаност и любов, нито насърчаването на отношения, различни от хетеросексуалните такива.

Ето защо твърдо смятам, че в днешно време вече не е подходящо да се провеждат обсъждания с привържениците на такива възгледи, г-жо член на Комисията, или да се продължава с опитите да им се обяснява нещо; да се опитваме да им обясним защо възгледите им са толкова печално погрешни.

Според мен е необходимо да се предприемат решителни действия. Необходимо е недвусмислено да се заяви, че опитите за хомофобско законодателство изрично противоречат на основните принципи на Европейския съюз и са в явно противоречие с Договорите, с Хартата на основните права на човека и с Европейската конвенция за правата на човека. Те не зачитат свободата на изразяване и информация или свободата на събрания, или забраната на дискриминация въз основа на сексуалната ориентация.

Г-жо член на Комисията, аз също така бих искала да попитам, в случай че този закон бъде приет, дали Комисията ще заведе дело срещу Литва във връзка с нарушението?

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих искала да започна, като подчертая, че Комисията недвусмислено отхвърля хомофобията, защото тя представлява грубо нарушение на човешкото достойнство.

Ето защо на 22 ноември 2010 г. посетих Литва и обсъдихме с президента Далия Грибаускайте и с министъра на правосъдието предложението за изменение на административнопроцесуалния кодекс, който определя ново нарушение, което се наказва с налагане на глоба за „насърчаване на хомосексуалните отношения или финансирането на такова насърчаване на обществени места“, както и свързаното с това предложение за изменение на наказателния кодекс.

Според последната информация, с която разполагам, приемането на проекта за изменение на административнопроцесуалния кодекс от страна на литовския парламент е било отложено и сега се очаква да се извърши през пролетта на тази година. Това означава, че е все още в процес на обсъждане.

Комисията разглежда предложенията за изменение на литовския административнопроцесуален и наказателен кодекс, както и други литовски законодателни актове, от гледна точка на спазване на съответното законодателство на Европейския съюз.

През 2009 г. Комисията изрази сериозни опасения пред литовските органи във връзка със съвместимостта на литовския закон за защита на непълнолетните срещу вредното въздействие на публичната информация с правото на Съюза и основните права. След намесата на Комисията този закон беше изменен през декември 2009 г.

Законът окачествява като вредна за непълнолетните информация, която „изразява незачитане на семейните ценности, насърчава идеята за сключване на брак и създаване на семейство, различни от установените в Конституцията на Република Литва и Гражданския кодекс на Република Литва“. Практическото приложение на този закон може да повдигне въпроси от гледна точка на спазването на директивите за електронната търговия и аудиовизуалните медийни услуги и на принципа на недискриминация. Комисията продължава да разглежда този въпрос.

Според информацията, с която разполагам, изменение на Закона за предоставяне на информация влезе в сила на 18 октомври 2010 г. Това изменение предвижда, че „рекламата и аудиовизуалната търговска комуникация […] не трябва да съдържа прояви или насърчаване на сексуална ориентация“. Ако тези разпоредби останат в закона, ще станем свидетели на същите проблеми от гледна точка на спазването на директивата за аудиовизуалните медийни услуги и евентуално нарушение на член 21 от Хартата на Европейския съюз за основните права.

През май 2010 г. Комисията изпрати писмо на литовското правителство, в което изрази загриженост за спирането в последния момент на събитието „Балтийски гей-парад“. Ще си спомните това. В писмото припомнихме, че свободата на мирни събрания, както се предвижда в Европейската конвенция за правата на човека и член 12 от Хартата, е един от принципите, на които се основава Съюзът. На тази основа Балтийският гей-парад се проведе на 8 май 2010 г. – това беше събитието, за което предишният оратор спомена.

По отношение на евентуална европейска стратегия за борба срещу хомофобията, приоритет на Комисията е да се гарантира, че законодателството на Европейския съюз напълно съответства на Хартата на Европейския съюз за основните права, включително член 21, който забранява дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. Как може да се постигне това беше обяснено много ясно в съобщението на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните прави, приета на 19 октомври 2010 г. Ще се върнем към темата в годишния доклад за прилагането на Хартата, който разглежда и напредъка на прилагането на член 21. Това ще стане през пролетта на тази година.

Според тази логика, фалометричният тест като процедура, която е част от политиката за убежище, разбира се, е предмет на правото на Европейския съюз и е тясно свързана с член 21 от Хартата, който забранява дискриминация въз основа на сексуалната ориентация. Това явно означава, че ако в законодателството на Европейския съюз или неговото прилагане на национално равнище е налице дискриминация, тогава Съюзът има право да се намеси. Ясно се посочва, че Съюзът може да се намеси в този случай.

В заключение бих искала да потвърдя сериозния ангажимент на Комисията за борба с хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация в пълната степен на правомощията, предоставени от Договорите.

По отношение на признаването на гражданското състояние, ние нямаме никакво намерение да предлагаме законодателство, което да се намесва в материалното семейно право на държавите-членки или да променя националните определения на брака. Такъв е принципът на субсидиарност. Нашата Зелена книга за признаването на гражданското състояние е създадено за трансгранични положения, като признаването на свидетелства за раждане, и не се отнася до признаването на еднополовите бракове. Не трябва да смесваме нещата. Определянето на брака е от компетентността на държавите-членки. Задача на Европейския съюз е да позволи свободно движение и недискриминация. Това са две напълно различни неща. Такова е положението при европейското право и именно това ще приложим на практика.

  Simon Busuttil, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, групата PPE се ангажира с поддържането на ценностите и принципите, на които се основава Съюзът, по-специално зачитането на правата на човека. Европа трябва да се бори срещу всички форми на дискриминация и това включва дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. В същото време трябва да зачитаме правото на демокрацията, стига да се зачитат правата на човека и принципа на недискриминация, да се обсъждат, променят и приемат национални закони, без намеса в разискванията на националните парламенти, без нарушаване на принципа на субсидиарност и без действия и осъждане на държавите-членки преждевременно.

Не ни харесва идеята да се осъжда държава-членка, по-специално защото в този конкретен случай дори все още не е гласувано за предложените изменения в пленарно заседание на литовския парламент и те все още се разглеждат от литовските органи. Не само това, но вече беше посочено, че предложените изменения са в противоречие с европейското право от самите литовски органи, които заявиха, че ще предприемат действия за справяне със ситуацията и за зачитане на принципа на недискриминация въз основа на сексуалната ориентация. Така че предложеният закон вероятно дори няма да влезе в законодателството на Литва и затова не е необходимо да се осъжда тази държава-членка.

В заключение, аз все пак се надявам, че утре PPE ще бъде в състояние да подкрепи общата резолюция, стига тя да не осъжда дадена държава-членка и стига да бъде изменена за постигане на по-голям баланс.

  Sarah Ludford, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, силно се надявам, че Литва ще се поучи от опита на Обединеното кралство, което премина през собствените си мъки от наличието на закон, който забраняваше насърчаването на хомосексуалността в училищата. Дейвид Камерън, по това време лидер на консерваторите и понастоящем министър-председател, преди 18 месеца заяви, че неговата партия не е трябвало да подкрепя закона от 1988 г., който впоследствие беше отменен. В действителност Дейвид Камерън прогнозира, че първият открит гей министър-председател в Обединеното кралство ще бъде от торите. Ще видим, но той прогнозира именно това.

Така че можете да видите огромна промяна в нагласите в рамките на две десетилетия. Това развитие на нагласите, за което моят колега Charles Tannock знае много повече, и този ход на дясноцентристите са отразени в една доста скромна и умерена резолюция на групата PPE, както и всъщност в изказването на Simon Busuttil. Надявам се, че групата PPE може да е в състояние да подкрепи главната резолюция, ако по-голямата част от измененията им бъдат приети при гласуването утре.

Положението в Обединеното кралство се преобрази до степен, в която собствениците на малка къща за гости днес бяха принудени да платят обезщетение на гей двойка, на които отказали да позволят да пренощуват, в нарушение на закона. Както отбеляза съдията, собствениците имат първото право да имат и обсъждат личното си мнение относно хомосексуалността, но не могат да дискриминират въз основа на тези си възгледи. Именно разговорите, обсъжданията и правото на събрания ще бъдат засегнати от предложените литовски закони.

Забраната за насърчаване или разпространение на хомосексуалността вероятно ще има възпиращ ефект върху свободата на словото и обсъжданията, както посочи Агенцията за основните права. Присъединявам се към Sophie in ’t Veld в призива й за пътна карта на Европейския съюз за борба с хомофобията и дискриминацията и призовавам колегите от всички политически групи в Парламента да се обединят в подкрепа на целия спектър от права на човека.

  Marije Cornelissen, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-жо председател, това не е първият път, в който Литва нарушава основните ценности на Европейския съюз и Договора за Европейския съюз. Техният парламент изглежда става все по-безсрамен в начина, по който се ограничават правата на хомосексуалните.

Трябва да предприемем действия за спиране на това. Ценностите и законите на Европейския съюз не може да се разглеждат като „а ла карт меню“ – ще вземем това ястие, но не това. Всеки, който иска да стане и да продължи да бъде член на Европейския съюз трябва да се съобразява с нашето законодателство. Това се отнася за Литва, но също и за Франция и Нидерландия. Да предположим, че Нидерландия например започне да се намесва в правата на имигрантите в даден момент от бъдещето. Трябва да предприемем действия. В противен случай, това ще означава, че никой в Съюза няма да бъде в състояние действително да почувства, че е добре защитен.

Доволна съм, че членът на Комисията незабавно започна правен анализ и аз се надявам, че ще има последващи действия много скоро, защото, разбира се, не можем да позволим положение, в което хората първо стават жертва на тези закони и след това трябва да пътуват до съседните си държави-членки, за да търсят правата си на граждани на Европейския съюз чрез Европейския съд по правата на човека.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, Европейският съюз се основава на принципа, че всички негови граждани се радват на равни права и свободи. Всяка държава, която иска да стане държава-членка на Европейския съюз, трябва да се ангажира с този принцип и да бъде страна по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, не на последно място по отношение на сексуалната ориентация.

Когато Литва се присъедини към Европейския съюз преди седем години, тя пое ангажимент да зачита общите ни ценности на толерантност и равнопоставеност. Оттогава влезе в сила Хартата на Европейския съюз за основните права – и смятам, че именно членове 12 и 21 законово гарантират свободата на гражданите от дискриминация въз основа на сексуалната ориентация на европейско институционално равнище.

Като говорител на моята партия и на група по въпросите за правата на човека извън Съюза, мога категорично да заявя, че ECR поддържа и подкрепя принципите на равенство, толерантност и разнообразие навсякъде.

Много европейци обаче имат традиционни възгледи по отношение на хомосексуалността, често въз основа на религиозни убеждения. Точно както се стремим да подкрепяме закона за защита на ЛГБТ правата, така и трябва да се стремим да се гарантира, че онези, които поддържат противоположни, неподбуждащи към омраза възгледи в рамките на закона по отношение на свободата на словото, също са свободни да правят това.

Без съмнение литовското общество като цяло продължава да бъде консервативно и ние трябва да разберем това. Хората имат право на свои лични възгледи, но на институционално и правно равнище не можем да направим компромис по отношение на принципа, че всички сме равни. Равенството е отличителен белег на прогресивното ни общество в Европа и аз смятам, че правните гаранции и правата на гражданите, гарантирани от Европейския съюз, подействаха като един вид магнит за държави като Литва след излизането им от комунистическо тоталитарно господство.

Ето защо бих призовал литовските органи да обмислят факта, че Европейският съюз е поел ангажимент за предотвратяване на маргинализацията, очернянето и преследването на малцинства, които дейности се срещаха толкова често в първата половина на XX век. Комисията в действителност трябва да разгледа предложения литовски законопроект и да се произнесе дали според нея законът е съвместим с правото на Европейския съюз или не – въпреки че, както заяви Simon Busuttil, напълно възможно е този законопроект да не стане закон, защото Литва е демокрация и е много добре запозната с всички въпроси, които ще повдигнем тази вечер в разискването.

  Joe Higgins, от името на групата GUE/NGL. – (EN) Г-жо председател, предложеният закон за забрана на така нареченото „публично насърчаване на хомосексуалните отношения“ в Литва е поредното извинение за потъпкване на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните в тази държава.

Каква жестока ирония е, че държава, която отметна оковите на сталинистка диктатура само преди 20 години, сега се връща към подражание на едно от многото престъпления на тази система: потъпкването на правото на хората да живеят свободно и в мир според собствената си сексуална идентичност.

Приветствам смелостта на стотици хомосексуални и техните поддръжници, които храбро пренебрегнаха кампанията, подтикваща към омраза срещу тях, за да участват в Балтийския гей-парад в столицата на Литва, Вилнюс през май миналата година. Отвратително е да се види как десните политици правят от хомосексуалните изкупителни жертви в Литва. Политическата система в тази държава печално разочарова гражданите си и по-специално младите хора. Точно както в Ирландия, пазарният капитализъм и финансовите спекулации опустошиха икономиките на балтийските държави, включително Литва, където безработицата достигна до 18%, а безработицата сред младите хора – до зашеметяващите 35%. При тези обстоятелства, използването на малцинствата, включително хомосексуалните, като изкупителни жертви е стандартен, циничен начин за отклоняване на вниманието от неуспехите на правителството.

Точно както при кампанията, подбуждаща към омраза, срещу хомосексуалните в Уганда, хомофобската кампания в Литва се опитва да внуши, че хомосексуалните представляват заплаха за децата, намеквайки сексуално малтретиране на деца. Това е опасна клевета, която има за цел объркване и заблуждение. Това е клевета, която ще накара родителите да гледат в грешната посока, за да защитят децата си. Идвайки от Ирландия, за нещастие мога да потвърдя, че заплахите за децата традиционно са в самите институции, където те би трябвало да са в безопасност, в определени семейства и в определени области на католическата църква.

Осъдително е, че младите хора в Литва, които откриват сексуалността си – което е достатъчно трудни време – трябва да правят това в среда на нетолерантност и страх. Ето защо трябва да бъдем солидарни с правото на всички хора в Литва, в Русия, в целия Европейски съюз и другаде да живеят в мир и в съответствие със собствената си идентичност.

  Димитър Стоянов (NI). - Първото нещо, което разбрах от изказванията на вносителите е, че те в същност предполагат, че предложените изменения ще дискриминират хомосексуалните. Не са сигурни в това. Те само го предполагат. Затова тази ситуация ми напомня малко на филма „Специален доклад”, в който използвайки ясновидци, местната полиция осъждаше хора преди те още да са извършили дадено престъпление.

В момента Литва се намира точно в тази позиция - да бъде осъдена за нещо, което тя в същност още не е извършила. Тук има и един друг много голям фундаментален проблем, който, колеги, ще ни мъчи много дълги години занапред и това е конфликтът между различните права на различните групи.

Например, вие знаете, че правото на събиране, за което говорим сега в тази зала, не е неограничено и абсолютно. То трябва да е мирно събиране, да бъде проведено при определени обстоятелства, които не нарушават обществения ред.

Това е извън контекста на конкретния случай, но не забравяйте, че занапред тези конфликти на права ще бъдат огромен проблем за Европейския съюз и много често, в един момент даже ще се озовем в ситуация, в която ще трябва да отсъждаме чии права имат предимство пред правата на другите, ако продължаваме така безконтролно да разширяваме полезрението на така наречените граждански права и свободи.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE). – (PL) Г-жо председател, в момента в Литва имаме ситуация, при която, от една страна, става дума за правото на всяко демократично избрано правителство да създава закони в собствената си държава, а от друга, за задължението да се зачитат правата на човека, защитени от правото на Европейския съюз и международните конвенции. Ролята на Европейския парламент несъмнено е същевременно да разгледа всеки случай, където може да има нарушение на правата на човека, което може да е и вследствие от членство в определени социални групи. Парламентът нееднократно предложи резолюции във връзка с това. Той винаги се е противопоставял на нарушението на тези права.

Днешното разискване е в резултат на загрижеността, че предложеното изменение на литовското законодателство може да доведе до ограничаване например на свободата на словото в Литва въз основа на сексуалната ориентация. Тази загриженост е основателна в смисъл, че Европейският парламент нееднократно разглежда случаи на избирателно зачитане на правата на човека в Литва от страна на правителството на тази държава. Тук имам предвид най-вече етническите малцинствени групи, които не се третират по същия начин в литовското законодателство по отношение на полагащите им се права. Ето защо си струва да се отбележи, че проектозаконите на дадена държава трябва да отговарят на определени стандарти и да съответстват на законодателството на Европейския съюз, което гарантира равното третиране на определени малцинства, включително етническите малцинства.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-жо председател, днес, докато обсъждаме една много чувствителна тема за моята държава Литва, аз преди всичко бих искала да подчертая, че като държава-членка на Европейския съюз Литва зачита свободите и правата на човека и ценностите на Европейския съюз. За съжаление, има случаи, в които отделни членове на литовския парламент представиха законопроекти, които нарушават правата на човека и дискриминират гражданите. Аз обаче бих искала да докладвам, че миналата сряда литовското правителство се произнесе против обсъжданото в литовския парламент предложение за въвеждане на санкции за публичното насърчаване на хомосексуалните отношения, защото то противоречи на международното и европейското законодателство, както и на разпоредбите на Конституцията на Република Литва, и се счита за дискриминация въз основа на сексуалната ориентация. Освен това, след като е ратифицирала Договора от Лисабон, Литва трябва да спазва Хартата на основните права на Европейския съюз, която забранява всяка форма на дискриминация въз основа на сексуалната ориентация. Проектозаконът беше осъден от президента на Република Литва, Далия Грибаускайте. Бих искала да посоча, че измененията, предложени в проектозакона, все още не са приети от парламента на Република Литва. Освен това комисията за правата на човека на литовския парламент все още не е представила заключението си относно предложените изменения. Надявам се, че Литва ще вземе предвид критиките на Европейския съюз и международната общност, отрицателното становище на правителството на Република Литва и резолюцията на Европейския парламент, както и че литовският парламент ще има политическата воля да отхвърли предложения закон, който би нарушил свободите и правата на човека, и че всяка дискриминация ще бъде спряна, включително дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, смятам, че е пределно ясно, че посланието, което искаме да изпратим на литовския парламент – и не само на тях, но и на всички, които продължават да оспорват основни факти – е по-необходимо от всякога. Смятам, че има два факта, които трябва да припомним на някои колеги, които може да са ги забравили. Първият е, че хомосексуалността вече не се класифицира като психично заболяване; и вторият, който е от особено значение тук, е, че няма достоверни изследвания, които да свидетелстват, че възпитанието на децата за хомосексуалността може да повлияе на тяхната сексуална ориентация.

Това са факти, които никой правен текст или проектозакон не може да оспори. Така че посланието, което искаме да изпратим утре, е просто да напомним на колегите ни, че тези въпроси не трябва да бъдат поставяни под съмнение. Ето защо трябва да приемем тази резолюция и затова трябва и да подкрепим опитите на президента на Литва да спре случващото се. Но аз настоявам: посланието е насочено не само към литовците, но и към всички онези, които от време на време решават да поставят тези въпроси под съмнение.

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Г-жо председател, струва ми се, че вече няма по-свръхчувствителен Парламент в света по отношение на защитата на правата на сексуалните малцинства от Европейския парламент. Литовският закон, който беше зле преведен в резолюцията, за която ще гласуваме, все още не е приет. Европейският парламент вече започва да отправя критики към една от своите държави-членки. Смятам, че не трябва да се намесваме в суверенния законодателен процес в суверенна държава като Литва.

Със сигурност трябва да покажем повече доверие в законодателния процес в Литва и повече разбиране на онези членове на литовския парламент, които всъщност посочват, че децата и младите хора в частност трябва да бъдат по-добре защитени срещу често агресивно излагане на материали със сексуално съдържание. Това е едно напълно естествено разискване. Изглежда, че правата на децата в това разискване са напълно пренебрегнати. Няма да открием доверие, зачитане на суверенността, въздържане или разглеждане на правата на децата в тази резолюция. Ето защо не можем да подкрепим резолюцията.

  Joanna Senyszyn (S&D). – (PL) Г-жо председател, по-голямата част от гражданите на Европейския съюз смятат, че всички са равни и всички имат същите права. В някои европейски държави обаче нивото на толерантност по отношение на сексуалните малцинства е все още прекалено ниско. Има случаи на подбуждане към омраза срещу хомосексуалните, забрана на манифестациите за равенство и дори законови разпоредби, които противоречат на правото на Европейския съюз, като дискриминационния литовски проектозакон. Създаването на единно, минимално европейско равнище на защита на хората, засегнати от дискриминация въз основа на възраст, сексуална ориентация, инвалидност, религия или мироглед, ще сложи край на тези практики. Кога ще се случи това? Пълното отделяне на църквата от държавата е важно, защото хомофобията се разпространява в онези области, където религията играе прекалено голяма роля. Дори сега, хомосексуалността е незаконна в 76 държави по света, а 8 ислямски държави налагат смъртно наказание за хомосексуални отношения. В Европа имаме най-много разпоредби или проектозакони, които дискредитират свободния свят. Ето защо нашата резолюция и директивата на Европейския съюз за защита срещу дискриминация са толкова важни.

  Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, изменението, което в момента се разглежда от литовския парламент и което би направило публичното насърчаване на хомосексуалността наказуемо престъпление, беше изготвено в рамката на закона за защита на непълнолетните срещу вредните ефекти на публичната информация.

Как може, под предлог за защита на непълнолетните, да се потъпква както свободата на изразяване, така и на информация, и най-вече да се подбужда към дискриминация въз основа на сексуалната ориентация? Много добре знаем, че един такъв текст води до укриване на сексуалната ориентация и противоречи на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ), които защитавахме и които този Парламент защитаваше. Освен това, в момента, когато ставаме свидетели на актове на насилие и агресия срещу хомосексуалните, това представлява подбуждане към инкриминиране на хомосексуалността и призив към агресия. Не можем да представим Европа на младите хора като общество, което е затворено и нетолерантно и което не зачита правата на другите хора.

Ето защо, според нас, този закон напълно противоречи на европейските ценности, описани в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Както вече беше казано, това противоречи и на всички антидискриминационни правни текстове на Съюза, които спомогнаха значително да се направят националните ни закони по-егалитарни в множество аспекти на ежедневието, от работните места до информацията и образованието.

Благодаря Ви, г-жо член на Комисията, че представихте едно много ясно становище, и аз бих искала всички групи да разберат Вашия довод и този на моите колеги. Бих искала да призова всички колеги от всички политически групи да се присъединят към Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D), Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE), Зелените/Европейски свободен алианс (Verts/ALE) и Конфедеративната група на европейската обединена левица – Северна зелена левица (GUE/NGL), които поеха инициативата за изготвяне на тази резолюция.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, защо Парламентът се намесва по отношение на законопроект, представен от един член на национален парламент? Бих искала да попитам кога започнахме да диктуваме на депутатите на нашите държави-членки какви теми могат да обсъждат и какви не?

Нито това разискване, нито предложението за резолюция, за което ще гласуваме утре, се отнасят до действащ в момента закон. Те се отнасят до незадължителен текст, който е предмет на обсъждане в парламента на държава-членка на Европейския съюз. Законът, който потенциално застрашава свободата на медиите в Унгария, е закон, който е в сила в момента.

Повечето от нас обаче в крайна сметка са на мнение, че преди да се намесим, трябва да дадем на унгарското правителство време за изменение на закона, ако е необходимо. Ако не друго, то поне нека бъдем последователни.

Госпожи и господа, нека изчакаме с тази резолюция, поне до края на разискването в литовския парламент.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, аз съм от Литва, а резолюцията, която се обсъжда днес, се основава на изменение на кодекса на административните нарушения. Бих искала да подчертая, че това е един незавършен законодателен процес в националния парламент, с който Европейският парламент се опитва да се намеси. Това е етапът на четене, а не на окончателно решение, като дори не е имало разисквания или обсъждания в комисията. В името на справедливостта, трябва да кажа, че институциите, които трябваше да направят оценка на изменението на парламентарната ни група, представиха заключения, които не подкрепят проектозакона, което означава, че очакваният резултат, който се обсъжда днес, вероятно няма да бъде този, за който става дума тук. Ето защо не мога да подкрепя резолюцията, защото тя представлява прекомерна реакция. Още веднъж бих искал да се обърна към моя приятел г-н Higgins. Моля, не говорете за нещо, което не сте преживели. Да се сравнява днешна Литва със Съветския съюз е просто непонятно.

  Alexandra Thein (ALDE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз забраняват дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. Членове 6 и 7 на Договора за функционирането на Европейския съюз задължават органите на Европейския съюз и всички държави-членки да се борят с дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация.

Литва е държава-членка на Европейския съюз и по този начин се е ангажирала да спазва общите ценности на 500-те милиона граждани на Съюза. На първо място, приветствам факта, че след първата ни резолюция през 2009 г. планираният закон влезе в сила в Литва в по-лека форма и че не сме чули този закон да е бил приложен, както и че прилагането му по отношение на забраната на парада „Кристофър стрийт дей“ не успя и парадът се проведе. Ето защо съм още по-учудена, че в момента се предлагат нови законодателни мерки, съобразно които публичните изявления относно или предоставянето на информация за хомосексуалните отношения биха могли ефективно да доведат до налагане на глоби в размер на до 2 900 евро и вече няма да има равни възможности за хомосексуалните хора – но най-малкото за жените.

Ето защо приветствам стратегията на Комисията за борба с хомофобията и бих искала най-вече да благодаря на г-жа Рединг, че подчерта значението на тези основни права като присъства в пленарната зала, когато тук наближава полунощ.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, отбелязах много широко съгласие в Парламента от страна на всички основни политически партии на принципа на недискриминация. Смятам, че ако имаше резолюция, която наистина подчертава този принцип и прилагането му в националното законодателство – задължение, което националните държави са подписали по отношение на правилата на Европа – тогава това би било много важен момент.

Онези членове на Парламента, които ясно заявиха, че тук става дума за закон, който не е закон, а предложение от страна на някои депутати, са прави да подчертаят този факт, но аз също така бих искала да посоча, че президентът на Литва и литовското правителство се изказаха ясно срещу тези предложения, направени от някои депутати.

Надявам се, че едно почти единодушно решение на утрешното гласуване ще подчертае тези принципи, подкрепени свободно от 27 държави-членки, които са принципите в основата на европейските ни директиви, и които са подсилени от Хартата на основните права. Мога единствено да подкрепя категоричната позиция на Парламента.

  Председател. – Внесени са две предложения за резолюции⁽¹⁾ в съответствие с член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 19 януари 2011 г.

Писмени изявления (член 149)

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че критикуваме нарушенията на гражданските свободи в трети държави, ние трябва да упражним подобен контрол и в държавите-членки. Много е разочароващо, че литовският парламент е стигнал дотам, че да инкриминира разпространението на информация за сексуалната ориентация под предлог за защита на непълнолетните лица, религиозните чувства и политическите убеждения. Това е явно нарушение на свободата на изразяване и не може да се оправдае дори с желанието на по-голямата част от населението. Неприкосновените права на малцинствата винаги са атрибут на демокрацията, но литовският парламент е объркал популизма с демокрацията. Бих искала литовският парламент да измени или отмени законите, които по своята същност са хомофобски и нарушават литовското конституционно право, Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права. Приветствам смелостта на литовския президент, Далия Грибаускайте, че се изправи срещу дискриминацията в обществото и се надявам, че други ще последват примера й. Ако обаче литовският парламент не спази международните си задължения, е необходима намеса от страна на Европейския съюз.

(1) Вж. протокола.