Пълен протокол на разискванията

Вторник, 18 януари 2011 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО: г-жа SILVANA KOCH-MEHRIN
Заместник-председател

(Заседанието се открива в 9,00  ч.)

2. Разисквания по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (обявяване на внесените предложения за резолюции): виж протокола

3. Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране - Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране (разискване)

  Председател. – Първата точка от дневния ред е общото разискване относно споразумението между ЕО и Република Сърбия

– Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране. Препоръка от Jelko Kacin – от името на комисията по външни работи (A7-0362/2010). Препоръка относно проекта на решение на Съвета и на Комисията за сключване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Сърбия, от друга страна [15619/1/2007 - C7-0341/2010- 2007/0255(NLE)]

– Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране. Изявления на Съвета и на Комисията [2010/2980(RSP)]

  Jelko Kacin, докладчик. – (SL) Г-жо председател, през април 2008 г. беше подписано споразумението между Европейския съюз и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране, а от февруари 2010 г. успешно се изпълнява преходното, временно търговско споразумение със Сърбия.

През месец септември 2008 г. започна процесът на ратифициране, когато парламентът на Република Сърбия първа ратифицира споразумението.

Споразумението осигурява политическа, правна и икономическа рамка за сътрудничество между Европейския съюз и Сърбия, а Сърбия не можеше да продължи по пътя на европейската интеграция без да започне процесът на ратификация.

През 2009 г. нямаше доклади за Сърбия в дневния ред на Европейския парламент, защото процесът на ратифициране в държавите-членки беше преустановен поради липсата на пълно сътрудничество от страна на Сърбия с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) в Хага. Досега единадесет държави-членки са ратифицирали споразумението, затова днес призовавам останалите държави-членки да направят същото възможно най-скоро.

Ако днес ратифицираме споразумението в Парламента, ще изпратим силно и очевидно послание на подкрепа за усилията на Сърбия по пътя към Европа. Само това обаче не е достатъчно, за да се гарантира успешното завършване на процеса на ратификация.

Резолюцията относно Сърбия, която ще гласуваме утре, носи именно посланието за подкрепа. Необходимо е да подкрепим Сърбия по дългия й и труден път към членство в Европейския съюз.

Като държава, която дълго време беше в изолация и остана извън съвременните тенденции на европейската политика и икономика, Сърбия е изправена пред много предизвикателства.

През последните две години ние наблюдаваме, че политическата сцена в Сърбия става по-проевропейска. Сръбските лидери ще ни предоставят най-добрите доказателства за искрения си ангажимент към европейските ценности и начин на живот, ако успешно решат проблемите и осъществят всички необходими реформи.

Вече видяхме някои положителни промени. Искрено приветствахме готовността на Сърбия на компромис и приемането на общата резолюцията на Общото събрание на ООН за Косово през месец септември 2010 г.

На 1 януари 2011 г. Сърбия отмени задължителната военна служба и поколения млади сърби получиха допълнителна възможност да учат и да се развиват. Гражданският надзор върху въоръжените сили също се засилва.

От друга страна, напредъкът на Сърбия по пътя към ЕС до голяма степен е възпрепятстван от факта, че две лица, обвинени във военни престъпления от МНТБЮ, остават на свобода.

Ратко Младич се крие повече от 15 години, след геноцида в Сребреница – най-голямото престъпление, извършено на територията на Европа от Втората световна война насам.

Приветстваме изявлението на правителството на Република Сърбия във връзка с това, че смята приключването на сътрудничеството му с трибунала в Хага за приоритет. Въпреки това призоваваме органите в Сърбия, както каза главният прокурор на МНТБЮ, да намалят убедително разликата между демонстрираната от тях политическа воля и конкретните резултати.

Сега е моментът Сърбия да затвори тази болезнена страница и да направи нова крачка към помирение в региона.

Сърбия няма да може да получи статут на страна кандидатка, докато не покаже, че напълно сътрудничи с трибунала в Хага, както се посочва в заключенията на Съвета от 25 октомври 2010 г.

Най-убедителното доказателство за това биха били арестите и екстрадицията на обвинените. Усилията на Сърбия в това отношение до момента не дадоха резултат и продължават да бъдат недостатъчни.

Бяха постигнати значителни промени в регионалните отношения на Западните Балкани, което се потвърждава преди всичко от отношенията между Сърбия и Хърватска. Приветстваме позицията на президента на Република Сърбия, чийто нов подход даде силен тласък за дълготрайно помирение в региона.

Въпреки това, има и още предизвикателства. Белград трябва да демонстрира конструктивно отношение на предстоящия диалог с Прищина и, независимо от въпроса за статута на Косово, отношенията между Белград и Прищина трябва да се превърнат в партньорство, за да се улесни напредъкът към Европа на целия регион.

Същото се отнася и за отношенията на Сърбия с Босна и Херцеговина. Белград трябва да подкрепи реформите, които ще дадат възможност на Босна и Херцеговина, като държава със собствени институции, да преговаря за членството си в Европейския съюз. В момента това все още не се случва.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-жо председател, за мен е привилегия и чест да се върна в Европейския парламент в новото ми качество на представител на унгарското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз. Надявам се, уважаеми колеги, че ще ме считате за бивш член на Парламента и гарант, че унгарското председателство ще бъде доброжелателно към тази институция.

Очаквам с нетърпение работата си с вас през следващите пет и половина месеца на председателството. Сега ще използвам родния си език.

действащ председател на Съвета. – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, за мен е чест и удоволствие да участвам в разискването, след което Парламентът ще гласува за одобряването на споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА), подписано с Република Сърбия. Бих искал също така да се възползвам от възможността да изразя благодарността си към докладчика на Европейския парламент, г-н Jelko Kacin, който подготви отличен доклад по въпроса и горещо да приветствам резолюцията относно процеса на интеграция на Сърбия. Подобно на други страни в региона перспективата за европейско членство имаше положителни последици за Сърбия и държавата отбеляза значителен напредък в тази посока през последните години. Във връзка с това Споразумението за стабилизиране и асоцииране е важна крачка напред за Сърбия по пътя към Европейския съюз.

Споразумението укрепва вече съществуващите тесни връзки между Европейския съюз и Сърбия и създава договорни отношения между двете страни. Споразумението установява нова рамка за политически диалог. То създава зона за свободна търговия и укрепва двустранните икономически отношения, посредством което се цели предоставянето на важни икономически предимства за Сърбия. Споразумението насърчава процеса на реформи, които ще допринесат за растежа на сръбската икономика и ще помогнат на Сърбия да изгради напълно функционираща пазарна икономика. Освен това, споразумението поставя основите на засилено сътрудничество в редица области, което ще се развива между Европейския съюз и Сърбия в бъдеще, не на последно място в борбата срещу организираната престъпност и незаконната трансгранична търговия, както и по отношение на подобряването на съществуващите регламенти, свързани с опазването на околната среда.

На 14 юни 2010 г. Съветът започна процеса на ратифициране на споразумението. Досега парламентите на единадесет държави-членки, включително, разбира се, Унгария, са го одобрили. Уверени сме, че всички държави-членки ще го одобрят в кратък период от време. Съветът ще приветства влизането в сила на споразумението за стабилизиране и асоцииране до края на 2011 г. или най-късно в началото на 2012 г. Това ще означава, че Сърбия ще влезе в амбициозни договорни отношения с Европейския съюз в същия момент, когато ще започне по-интензивна подготовка за присъединяване. Вашите гласове ще придадат много по-голяма важност и ще задълбочат процеса благодарение на единодушната подкрепа, изразена от всички политически сили на заседанието на комисията по външни работи на 1 декември. Сърбия изрази ангажимента си към Европейския съюз чрез молбата си за членство, внесена през декември 2009 г. През октомври миналата година Съветът поиска Комисията да представи становището си. Ще го очакваме през втората половина на 2011 г.

Всички знаем, че процесът на европейска интеграция носи много предимства за Сърбия. В същото време, Сърбия все още трябва да проведе важни реформи. Те включват допълнителни усилия в областта на публичната администрация и принципите на правовата държава, реформата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност и сътрудничеството с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага.

Както се посочва и в доклада на г-н Kacin, процесът на интеграция се развива на основата на осъществения в тази област напредък. Приветствам факта, че вече са постигнати много резултати. В същото време бих искала да се възползвам от възможността, за да изтъкна, че миналата година Сърбия направи исторически крачки към установяването на мир със съседите си от региона. Също така приветствам тясното сътрудничество между Сърбия и Европейския съюз през лятото на 2010 г. и последвалата резолюция на ООН, която отвори пътя за диалог между Белград и Прищина. Съветът напълно подкрепя върховния представител, г-жа Аштън, за работата, която тя извърши в тази област. Изправени сме пред голямо предизвикателство, но възможността да се установи диалог дава шанс, както на Косово, така и на Сърбия да се доближат до Европейския съюз.

Накрая ми позволете да споделя нещо с вас. Убедена съм, че Европейският съюз трябва да поддържа доверието в процеса на разширяване. Средствата за това са в нашите ръце. Смятам, че ако преговорите за присъединяване с Хърватска завършат успешно по време на унгарското председателство, това ще бъде много положителен знак и за Сърбия в смисъл, че процесът е действащ и че балканските страни имат своето място в семейството на народите от Европейския съюз.

Г-жо председател, госпожи и господа, 2011 г. ще бъде важна година за Сърбия и ще донесе както предизвикателства, така и възможности. Приветствам възможността, която новото споразумение предоставя на Сърбия, за да можем заедно да построим общо бъдеще в една мирна Европа.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, за мен е голяма чест и удоволствие да се обърна към Европейския парламент във връзка с гласуването за одобрение на споразумението между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране. Бих искал също да изразя благодарността си на докладчика за Сърбия, г-н Jelko Kacin, за доклада му относно процеса на европейска интеграция на Сърбия.

Споразумението за стабилизиране и асоцииране е значителна крачка напред за Сърбия по пътя й към Европейския съюз. Основната цел на споразумението е да проправи път към по-нататъшна европейска интеграция и реформи и да подготви Сърбия за членство в Европейския съюз. Този важен документ ще послужи за стимул за Сърбия, тъй като тя възобнови усилията си за постигане на помирение в региона.

Споразумението за стабилизиране и асоцииране установява цялостна институционална рамка посредством Съвета за стабилизиране и асоцииране и Комитета по стабилизиране и асоцииране, подновена рамка за политически диалог, както и мрежа от подкомисии, които обхващат повечето политики на Европейския съюз. Естествено, споразумението установява специален орган между ЕП и парламента на Република Сърбия, Съвместния парламентарен комитет.

От икономическа гледна точка, ССА предвижда постепенното изграждане на зона за свободна търговия и постепенната интеграция на Сърбия във вътрешния пазар на Европейския съюз, което ще донесе икономически ползи, както за Европейския съюз, така и за Сърбия. Също като в Централна Европа през 90-те години на 20-ти век споразумението ще насърчи инвестициите, по-специално на непреките инвестиции. То ще има основен принос за растежа на сръбската икономика и ще помогне на движението на Сърбия към функционираща пазарна икономика.

Ползите от споразумението за Европейския съюз са също така важни. Пазарът на Република Сърбия вече е отворен за износителите от Европейския съюз. Предишните сравнително високи тарифи ще бъдат напълно премахнати в рамките на две години с изключение на няколко много чувствителни селскостопански продукти.

Освен това, чрез постепенното интегриране на Сърбия във вътрешния пазар, условията за инвеститорите ще станат по-стабилни и предвидими. Правилата на конкуренцията и държавните помощи са приведени в съответствие с тези на Европейския съюз. Защитата на правата върху интелектуалната собственост също постепенно се привеждат в съответствие със стандартите на Европейския съюз. Значителният пазар за обществени поръчки в Сърбия също постепенно се отваря за европейски участници.

Изграждането на по-тесни връзки със Сърбия е свързано и с други предимства за Европейския съюз, тъй като ще се улесни сътрудничеството в областта на правосъдието, свободата и сигурността, транспорта и митниците и много други. А това дава възможност политиката на Европейския съюз в Югоизточна Европа да бъде по-ефективна и да се посреща с доверие.

Накрая е особено важно да се спомене, че Сърбия постигна напредък с изпълнението на временното споразумение. То официално влезе в сила през месец февруари 2010 г., но Сърбия реши да го приложи скоро след подписването му през месец април 2008 г. По този начин Сърбия демонстрира ангажимента си към икономическата си интеграция с Европейския съюз и досега има положителни резултати в това отношение.

От 14 юни 2010 г., когато Съветът реши да стартира процеса на ратификация на споразумението, досега девет държави-членки са ратифицирали споразумението, а други две са осигурили одобрението на парламентите си. Затова днешното гласуване от Европейския парламент следва да даде допълнителен тласък на процеса благодарение на единодушната подкрепа от всички политически групи. Надявам се, че ратификацията от страна на другите държави-членки ще последва скоро.

Позволете ми да завърша, като акцентирам върху предложението за резолюция относно процеса на европейска интеграция на Сърбия, като добре подготвен принос към днешното ни политическо разискване. По тази причина съм благодарен на докладчика г-н Jelko Kacin. Резолюцията изпраща на Сърбия послание на подкрепа за засилването на отношенията между ЕС и Сърбия и едновременно с това послание за очакванията във връзка с главните предизвикателства пред тази държава по пътя й към членство в Европейския съюз. Това е особено навременно предвид подготовката на становището относно молбата на Сърбия за членство.

Бях в Белград миналия месец ноември, за да връча подробен въпросник на министър-председателя и заместник министър-председателя, отговарящ за европейската интеграция. Сръбските органи в момента работят усилено върху отговорите, които очакваме до края на месеца. Обнадежден съм от приемането от страна на правителството на Сърбия на план за действие в отговор на доклада за напредъка на Комисията. Комисията ще анализира подробно отговорите на въпросниците и мерките, предприети от сръбските органи през следващите месеци, за да завърши оценката си с оглед на публикуването на становище през втората половина на 2011 г.

Както моята колега от Унгария каза, 2011 г. е важна за Сърбия, тъй като ще бъде не само година на сериозни предизвикателства, но и на възможности. Пътят е ясен и целите са добре известни, но именно от Сърбия зависи изминаването на пътя, изпълнението на необходимите критерии и когато е готова, започването на преговорния процес с Европейския съюз. Убеден съм, че с нашата обща подкрепа Сърбия ще продължи да взема правилните решения и да върви напред в усилията си за интеграция. Това ще изпрати положително послание към целия регион в момент, когато ние се стремим да потвърдим отново неговата европейска перспектива с цел да консолидираме мирните усилия и да насърчим икономическия просперитет на Западните Балкани.

  György Schöpflin, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, според мен докладът за Сърбия е отличен и аз поздравявам докладчика, г-н Jelko Kacin.

Струва ми се, че Сърбия най-накрая взе решение и наистина иска европейско бъдеще за себе си. По-голямата част от политическия елит смята, че това е най-благоприятната възможност. Подобна решимост трябва да се разглежда във връзка с размириците през последните две десетилетия. Сърбия преживя края на комунизма, разпадането на Югославия, последвалите войни, управлението на Слободан Милошевич, бомбардировките през 1999 г., разрастването на мафията и престъпността, насилието, бежанците – една депресираща и травматизираща история. Решението да избере Европа е значително постижение и показва, че Сърбия е станала фактор на стабилност в региона.

Остават два основни политически проблема: ареста и предаването на Ратко Младич на трибунала в Хага и приемането на независимостта на Косово. И двата въпроса са свързани с психологически бариери. Младич има своите покровители, а загубата на Косово е болезнена за значителна част от сръбското общество, защото загубата на територия е болезнена. Няколко други области могат да се добавят, които изискват внимание, по-конкретно подобряването на публичната администрация и администрацията на правосъдието, установяването на пазарни условия и пълна откритост по отношение на миналото на Сърбия, включително отваряне на архивите.

Изгледите за пътя на Сърбия към Европа са доста добри. Съществува конкретен ангажимент в това отношение. Задачите пред елита и пред обществото се пренареждат и техническата подготовка излиза на преден план. Ако всичко върви добре, Сърбия следва да получи становището тази есен и статут на страна кандидатка след това. Пътят към Европа няма да е лесен, но Европа като цяло има полза от стабилна, демократична Сърбия.

4. Приветствие с добре дошли

  Председател. – Преди да продължим със списъка на ораторите, бих искала да се възползвам от възможността да приветствам с добре дошъл нашия гост, който присъства на разискването днес, а именно, заместник министър-председателя на Република Сърбия, г-н Božidar Đelić. Горещо Ви приветствам с добре дошли, г-н Đelić. Радваме се, че сте сред нас.

5. Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране - Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране (продължeние на разискването)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е продължението на общото разискване по споразумението ЕО-Сърбия.

  Maria Eleni Koppa, от името на групата S&D. – (EL) Г-жо председател, аз също искам да поздравя г-н Kacin за представения от него балансиран и подробен текст. Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент напълно подкрепя перспективите за присъединяване на Сърбия, която постигна огромен напредък през последните години и има ключова роля за постигането на мир и стабилност на Западните Балкани. Ето защо одобрението от страна на Парламента на Споразумението за стабилизиране и асоцииране е исторически момент и ние го приветстваме. В резолюцията на Европейския парламент ние също приветстваме молбата за членство, подадена от тази държава, но подчертаваме, че има още стъпки, които трябва да се предприемат.

Трябва да е ясно, че развитието на регионалното сътрудничество продължава да бъде най-важният приоритет на Западните Балкани. Във връзка с това сътрудничеството между Сърбия и Международния наказателен трибунал е безспорно международно задължение и трябва да продължи с бързи темпове, не защото Европа го иска, а защото правосъдието изисква помирение с миналото и позволява подобряване на отношенията между народите на бивша Югославия.

Не следва да забравяме обаче, че сръбският народ беше жертва на войната. Сърбия е сега страната с най-голям брой бежанци и вътрешно разселени лица в Европа, хора, които се нуждаят от грижа и жилища и да бъдат интегрирани на пазара на труда. Съюзът трябва да предостави практическа помощ за усилията на Сърбия в тази насока, особено във връзка с кредитната криза. Затова приветстваме последния ангажимент от страна на президентите на Сърбия и Хърватска да намерят общо решения на проблема с бежанците.

Решението за започване на диалог с органите в Косово е особено важно за стабилността на региона. Подкрепяме диалога, който трябва да стартира възможно най-скоро за благото на всички жители на Косово и се надяваме, че това ще допринесе за общото европейско бъдеще на народите от региона. Накрая бих искала да поздравя заместник министър-председателя на правителството на Република Сърбия, г-н Đelić, за изявлението му вчера пред комисията по външни работи на Европейския парламент, че Сърбия търси исторически компромис за Косово. Такъв компромис е наистина необходим и ние трябва да помогнем за неговото постигане.

  Norica Nicolai, от името на групата ALDE. – (RO) Г-жо председател, като либерал трябва да подчертая, че групата на Алианса на либералите и демократите за Европа е група, която винаги е подкрепяла процеса на разширяване, защото вярваме в Европа, съставена от всички нейни държави-членки, а именно, силна, обединена Европа. Като румънка не мога да не приветствам европейския път на Сърбия и искам да подчертая, че Сърбия е европейска държава и че пътят й към Европа няма да е лесен предвид размирното й минало. Сърбия обаче трябва да гледа към бъдещето и да се опита да забрави миналото, защото помирението с миналото не бива да пречи на бъдещата й европейска съдба.

Бих искала да подчертая, че е жизненоважно критериите от Копенхаген да бъдат приложени правилно, решително и добросъвестно за целия регион, което включва и Сърбия, защото тези критерии гарантират зачитането на европейските ценности, принципите на правовата държава и жизнеспособните демокрации. Мисля, че последните две години след вземането на историческото решение да тръгне по пътя към Европа доказват, че сръбското правителството в Белград и народът на Сърбия са мотивирани и решени. Те искрено вярват в европейския проект, защото какво може да бъде по-важно от европейските решения, взети от правителството, което не е било заставено да вземе тези решения от някакви правни изисквания или изисквания, установени от правилата на политическата игра.

Също така от решаваща важност е Сърбия да стабилизира своята икономика. Сигналите, идващи от сръбската икономика в момента са отлични. Много е важно обаче да се стабилизира демокрацията. Също така трябва да се обърне сериозно внимание на културното многообразие на Балканите, което е чувствителен въпрос. Проблемът с малцинствата в региона не трябва да бъде източник на конфликти. Смятам, че е абсолютно необходимо да се създаде модел, който насърчава помощта и подкрепата за малцинствата и културното помирение.

  Marije Cornelissen, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-жо председател, групата на Зелените/Европейски свободен алианс е верен привърженик на присъединяването на Сърбия към Европейския съюз. Затова сме доволни от поетия от правителството неотклонен проевропейски курс. Според мен обаче нито една от страните няма да спечели от начина, по който се справя с процеса на присъединяването. ЕС просто позволява да се заиграват с него.

За да подкрепи проевропейската политика на Сърбия, ЕС премахна визите още преди Сърбия напълно да е изпълнила критериите. Сърбия получи Avis през месец октомври в замяна на умерената позиция за Косово. ЕС изпраща послание, че политическите игри, а не спазването на критериите ще реши изхода от процеса на присъединяване. Не следва да компенсираме Сърбия за поведението й като зряла европейска демокрация. Всъщност следва Сърбия да изпълни очакванията ни и поеме отговорна роля като регионален лидер по отношение на Косово и Босна, без да е необходимо да я възнаграждаваме, както се дава бонбон на малко дете за послушанието му.

Едно от нещата, на които не трябва да престанем да се поддаваме всеки път, е въпросът за залавянето на Младич и Хаджич. Говорим за извършителите на ужасяващи военни престъпления и геноцид. Не следва да ги оставяме безнаказани за извършените убийства. Сърбия може и трябва да направи много повече за техния арест. Не можем да позволим пълното сътрудничество с МНТБЮ да стане подробност, която може да бъде пренебрегната в интересите на дипломацията. Решението за това трябва да се вземе от онези, които могат да преценят дали Сърбия сътрудничи изцяло и това е прокурорът Brammertz. По тази причина настоявам да гласувате в подкрепа на нашето изменение.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, напредъкът на Сърбия по пътя към членство в ЕС набира скорост, и с основание, както се доказва от отличния доклад на г-н Kacin.

Когато бях в Сърбия през октомври, бях впечатлен от ангажираността и усилията на динамичното, ориентирано към Запада, демократично правителство на Сърбия. На Сърбия й предстои още много работа, свързана с реформата на съдебната система и борбата с организираната престъпност. Ние, от групата на ECR също се надяваме, че Ратко Младич ще бъде заловен и изпратен в Хага, въпреки че изобщо не е сигурно, че той се намира на сръбска територия. Много е важно обаче напредъкът на Сърбия да срещне съответната подкрепа и да бъде възнаграден от ЕС и държавите-членки, например, като ратифицираме ССА, не на последно място защото някои съседи на Сърбия като Хърватска са далеч по-напред по пътя на присъединяването към ЕС.

Отношенията на Сърбия с Косово са проблематични, но не и неразрешими. Аз лично смятам, че най-добрият начин да вървим напред е сключването на цялостно и окончателно равноправно споразумение, основано на принципите на разделяне и „земя срещу мир”, които виждаме в Близкия изток. Мисля, че ЕС следва внимателно да прецени тази възможност по време на предстоящия диалог, организиран от върховния представител. Да отхвърлим това без да се замислим би означавало, че сме опасно късогледи и само ще удължи несигурното положение на Косово по отношение на международното признаване на равнище на ЕС, НАТО и ООН.

  Miloslav Ransdorf, от името на групата GUE/NGL. – (CS) Г-жо председател, най-великата личност в сръбската история, Свети Сава, е казал, че сърбите са народ и на Изтока и на Запада. Оттук произтича проблемът, че те не вярват на хората от Запада, тъй като се смятат за хора от Изтока, но в същото време не вярват на хората от Изтока, защото се считат за хора от Запада. Всъщност Сърбия е мост между Източна и Западна Европа, ключова страна за европейското единство и в крайна сметка дори романът на великия сръбски писател, Dobrica Ćosić, показва, че Сърбия е от решаваща важност, когато са поставени на карта единството или разпадът на Европа.

Смятам, че е време да осъзнаем изключителната важност на Сърбия за европейското единство. Тя е ключовата балканска икономика, а не може да има европейско единство без Балканите. Искам да подчертая, че имаме общи задачи, с които можем да се справим относително бързо, като например, проблемите с бежанците в Сърбия (Сърбия има около 750 000 бежанци на територията си), проблемите с околната среда (някои, от които са още от 90-те години на 20-ти век) и оперирането на търговските пътища по река Дунав (в Европейския парламент имаме работна група, съставена от представители на всички парламентарни групи, която се занимава с река Дунав), а също така следва да помогнем на Сърбия в смелата реформа на съдебната система и в борбата с организираната престъпност.

  Nikolaos Salavrakos, от името на групата EFD. – (EL) Г-жо председател, смятам, че докладът на г-н Kacin е изключително балансиран, за което го поздравявам. Напредъкът на Сърбия по отношение на необходимите реформи е отразен в доклада по реалистичен начин. Вчера заместник министър-председателят на Република Сърбия по задоволителен начин представи постиженията пред комисията по външни работи.

Въпреки това един важен нерешен въпрос е сътрудничество с Международния наказателен трибунал, включително предаването на Хага на последните две укриващи се лица и това е главната предпоставка за напредъка на Сърбия към присъединяването.

Свободата на медиите е един от най-важните проблеми, който правителството на Република Сърбия трябва да реши; не следва да се оказва политически натиск или други влияния, които възпрепятстват независимостта на сръбските журналисти.

Друг проблем пред Сърбия е големият брой бежанци и вътрешно разселени лица, които се сблъскват с жилищни проблеми и бедност, докато безработицата е близо 19%. Мисля, че следва да помогнем на Сърбия и не трябва да забравяме, че в държавата до неотдавна се водеше война.

  Barry Madlener (NI). – (NL) Г-жо председател, следва да обръщаме внимание не само върху ареста и изправянето пред съда на военния престъпник Младич. Сърбия има огромни проблеми с организираната престъпност. Някои оратори вече споменаха това и ние не трябва да подценяваме повдигнатите въпроси. Разбира се, има напредък, но недостатъчен, за да се постигне приемлив стандарт и това едва ли ще стане някога.

Освен това Сърбия е бедна страна също като другите страни кандидатки. Присъединяването на такива бедни държави ще струва много скъпо на европейските граждани. Сърбия е дори по-корумпирана от Румъния и България. Не трябваше да се допуска присъединяването на Румъния и България.Това ще доведе до много проблеми, свързани с корупцията, а Сърбия е още по-корумпирана. За мен това е особено устойчив проблем, който не може да бъде решен просто така. Затова ви призовавам да не го подценявате.

Освен това възможното присъединяване на Сърбия, както и премахването на визите, ще увеличи емиграцията в Западна Европа, което няма да бъде в наша полза.

  Adrian Severin (S&D). – (EN) Г-жо председател, Споразумението за стабилизиране и асоцииране и европейската интеграция на Сърбия са важни както за Сърбия, така и за Европейския съюз.

Искам да отбележа две неща. За да преговаря по споразумението и да управлява процеса на интеграция правилно, Европейският съюз трябва да започне от определянето и признаването на собствените си интереси. Европа има още нерешени проблеми като албанския, липсата на геополитическа съгласуваност по южния й фланг и черната дупка на организираната престъпност и корупцията в региона на Балканите. Това означава, че в центъра на Съюза съществува необходимост от разширен, функциониращ и съгласуван пазар и от по-добри транспортни коридори в региона. Нито един от тези проблеми не може да бъде решен без приноса на Сърбия.

Второ, трябва да не допускаме третирането на Сърбия като европейска държава втора класа и да я мъмрим по всеки повод. Сърбия наистина извърши много грехове, но евроатлантическият принос за извършените грехове е също значителен. Всъщност 2011 г. е година на предизвикателства и възможности както за Сърбия, така и за Европейския съюз. Няма да успеем да се възползваме от възможностите, ако не загърбим нарцисизма и започнем да се отнасяме към Сърбия като към равностоен партньор.

Само една горда Сърбия, чието достойнство се зачита, може да бъде надежден партньор в историческото помирение на Балканите и историческото обединение в рамките на Европейския съюз. Докладът на г-н Kacin е значителен принос в тази насока.

  Sarah Ludford (ALDE). – (EN) Г-жо председател, присъединявам се към онези, които похвалиха и приветстваха доклада на колегата Jelko Kacin и съм напълно съгласна с мнението му, че бъдещето на Сърбия е в Европейския съюз и че тя ще стане важен фактор при гарантирането на сигурността и стабилността в региона на Западните Балкани.

През последното десетилетие винаги съм подкрепяла идеята за членство в ЕС на страните от Западните Балкани, включително и през периода, когато бях заместник-председател на делегацията за Западните Балкани на Европейския парламент и работех в тясно сътрудничество с докладчик, като подкрепяхме безвизовите пътувания и бях много доволна, когато преди една година това беше постигнато за Сърбия наред с другото. Мисля, че тази мярка допринесе съществено за междуличностните контакти и до разширяването на хоризонтите, а в крайна сметка и до гарантирането на сигурността в по-широк смисъл.

Някои от предизвикателствата пред Сърбия бяха вече споменати. Искам да добавя нещо за предизвикателствата, свързани със съдебната реформа. В доклада за напредъка на Комисията от есента прозвуча нотка на безпокойство по повод на процедурите за преназначаване, които се извършват по непрозрачен начин и застрашаващ принципа за независимост на съдебната система и създават висок риск от политическа намеса. Това е определено основен проблем за принципите на правовата държава.

По отношение на сътрудничеството с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага г-н Kacin снощи съобщи пред комисията по външни работи, че Сърбия прави абсолютно всичко по силите си, за да открие и залови последните две обвинени лица и да ги предаде на Хага, но главният прокурор, Serge Brammertz, в своята реч пред Съвета за сигурност на ООН през месец септември каза, че Сърбия трябва да преодолее несъответствието между заявения ангажимент по отношение на арестите и ефективността на действията си на място. Не виждаме резултати. Сърбия трябва да възприеме по-активен подход към ареста на укриващите се лица, затова се опасявам, че има несъответствие между реториката и реалността и това несъответствие задължително трябва да се преодолее.

  Franziska Katharina Brantner (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, ние също подкрепяме присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз и, естествено, на Сърбия. Всяка държава е, разбира се, различна, но регионът е взаимосвързан и действията на всяка държава имат решаващо въздействие върху успеха на самия процес.

Във връзка с това искам отново да изтъкна, че според нас процесът на присъединяване на Сърбия не може да върви напред без решаване на проблема с Международния наказателен трибунал и, както току-що каза колегата, без по-активно и преди всичко по-ефективно сътрудничество с трибунала на място.

Има и положителни промени, като например приемането на закона за равенство между половете, което много ни радва. Сега искаме да видим неговото изпълнение в най-скоро време и призоваваме Комисията да предостави средства в подкрепа на процеса. Ако регионът иска да върви заедно напред, имаме нужда от развитие на обществения транспорт в рамките на региона, както и на връзките му с другите региони. Във връзка с това призовавам Комисията да окаже допълнителна помощ и финансиране чрез инструмента за предприсъединителна подкрепа (ИПП), тъй като сме убедени, че е необходим контакт между хората, а не само между лидерите. Това се насърчава в голяма степен, ако хората от региона станат по-мобилни.

Мобилността е също въпрос, който искам накратко да спомена, преди да завърша, особено във връзка с регистрационните номера на автомобилите, които Белград продължава да издава за седем района в северната част на Косово. Призоваваме Белград най-после да престане да издава регистрационни номера за Косово.

  Ryszard Czarnecki (ECR). – (PL) Г-жо председател, Сърбия е европейска държава. Сърбия е част от европейската история. Сърбия е част от европейската култура. Сърбия не е само част от европейската география. Затова Сърбия трябва да бъде част от политическата карта на Европа, така че нека не търсим претексти за удължаване на пътя й към Европейския съюз. Имам усещането, че ЕС понякога отхвърля тази държава и съществува неравнопоставеност в отношението към определени държави на Балканите и Сърбия. Трябва да премахнем тази неравнопоставеност веднъж завинаги. Нека не търсим претексти и подчертавам отново, да не удължаваме пътя на Сърбия към Европейския съюз. Сръбският народ е направил достатъчно, за да му се даде място сред народите на Европа възможно най-скоро.

  Bastiaan Belder (EFD). – (NL) Г-жо председател, в момента икономическата криза в Сърбия и на Западните Балкани достига своята кулминация. Подобна несигурна ситуация създава опасността от ново нарастване на популистките и националистически чувства. Г-н Фюле, не е ли време да създадем фонд за развитие за Западните Балкани, подобен на следвоенния план Маршал?

Г-н член на Комисията, имам още един въпрос към Вас. Вчера получих информация от вътрешен човек за ново потенциално огнище в Сърбия. Отнася се за дейността на сили на радикалния ислям в Санджак. Името на регионалния мюфтия, г-н Zukorlić, изглежда е замесено във връзка с това. С каква конкретна информация разполага Европейската комисия по този въпрос и какви контрамерки предвижда Комисията?

  Димитър Стоянов (NI). - В източната част на Сърбия, в района на градовете Босилеград и Цариброд живеят няколко десетки хиляди българи - национално малцинство, останало в пределите на Сърбия след края на Първата световна война.

Няма да бъда много далеч от истината, ако кажа, че тези хора там са едни от най-бедните хора в Европа. Сръбското правителство не само че не прави нищо по този въпрос - да направи инвестиции, да развие малко икономически района, а през ноември миналата година, без никакво обяснение и в нарушение на своите международни споразумения, спря група български граждани, които носеха помощ за децата на този район, които идват да учат в България.

Уважаеми представители на сръбското правителство, свободното движение и отворените граници са основна ценност на Европейския съюз. И докато не я научите и не я прилагате, нямате място в него.

  Elmar Brok (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-жо Gyro, г-н член на Комисията, госпожи и господа, искам да благодаря на г-н Kacin за подготвения доклад, за който без колебание можем да гласуваме „за”.

Мисля, че всички въпроси, за които продължаваме да критикуваме Сърбия, като например приоритета за процес на вътрешни реформи и необходимостта от сътрудничество с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ), проблемите, свързани с борбата с корупцията, която специално в Сърбия е в особено големи размери, действията на мафията, оказващи влияние върху икономическия живот, борбата за решаването на всички тези въпроси през годините и това е условието Сърбия да продължи по положителния път към членство на ЕС, както твърдо им беше обещано в Солун, а ние трябва да следим за спазването на това обещание.

Искам да кажа обаче, че е необходимо да сътрудничим със Сърбия. Трябва само да се обърнем към историята на региона, за да разберем, че може да има трайно мирно развитие, само ако Сърбия участва и затова трябва да разглеждаме Сърбия не само като кандидатка за бъдещо членство в Европейския съюз, но и като важен стратегически партньор в разумното развитие на целия регион и че по тази причина следва да насърчаваме процеса и не трябва да имаме по-лошо отношение към Сърбия, отколкото към други държави, които са държави-членки на Европейския съюз или са далеч по-напред по пътя към присъединяването, независимо от историческите причини, дългосрочни или краткосрочни. Като имаме предвид решимостта, с която президентът Тадич се бори за европейската кауза и какви трудности има той в Сърбия, абсолютно необходимо е да подкрепим тези политически сили и да ги насърчим, за да могат да покажат на народа, че пътят към Европа, а не пътят на национализма, е този, по който трябва да върви.

По тази причина искам да приканя всички и особено държавите-членки да побързат с процеса на ратификацията и по този начин да изпратят сигнал, че стъпките, предприети от Сърбия към Европа трябва да бъдат подкрепени, за да можем да постигнем сигурност в региона в дългосрочен план.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-жо председател, бях в Хърватска преди няколко дни и никога досега не се е говорило толкова много за Сърбия и то в положителен смисъл, именно поради това, което и г-н Brok каза, т.е. смелите ходове, предприети от г-н Тадич, заедно с президента Йосипович (също така зная, че заместник министър-председателят Đelić също активно участва в процеса), са значими стъпки по пътя към Европа. Това са елементи на регионално сътрудничество, но с огромно политическо и хуманитарно значение. Затова е много важно за насърчаваме Сърбия да продължи в същия дух и в това отношение изцяло подкрепям казаното от г-н Brok и от други членове на ЕП.

Това очевидно се отнася и за отношенията с Босна и Херцеговина. Всички знаем колко важно е Сърбия да се ангажира положително (същото се отнася и за Хърватска), за да може тази държава да запази целостта си и да проведе необходимите реформи. В това отношение Сърбия е наистина много смела и нейната позиция е решаваща за регионалното сътрудничество.

Един критичен момент, който обаче искам да спомена, е сътрудничеството с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ). Разбира се, бях поканил г-н Brammertz да присъства на заседанието на работната група на комисията по външни работи, чийто председател съм. Не сме напълно доволни в тази област, още има какво да се направи. Нашите изисквания в това отношение не са изпълнени. Затова призовавам всички да окажат натиск, за да може да постигнем резултат.

Както вече каза г-жа Koppa, това не е въпрос само на Европа. Сърбия трябва да работи по тези въпроси заради себе си. По примера на извинението във Вуковар, което несъмнено ще влезе в историята на страната, борбата с извършителите на главните престъпления трябва да продължи.

  Anna Ibrisagic (PPE). – (SV) Г-жо председател, не можем да не отбележим, че в последно време Сърбия постигна огромен напредък. Позволете ми да приведа няколко примера: успешното приключване на процеса на либерализация на визовия режим, регионалното сътрудничество в областта на трафика и енергията, политическата воля за напредъка на процеса на помирение в региона и за ново политическо управление, което ясно беше демонстрирано по време на посещението на президента Тадич в Сребреница и Вуковар.

Всичко това показва не само доброто управление на определени личности и голямото желание на Сърбия да се доближи до членството в ЕС, но и решението на част от сърбите да изберат точно такова управление.

Затова се радваме, че имаме Споразумение между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране и че изпращаме ясни сигнали към Сърбия, които показват, че виждаме постигнатите резултатите и че Сърбия има място в семейството на ЕС.

Определено има и много предизвикателства: борбата с организираната престъпност, продължаването на правните реформи и намирането на решение на проблемите с малцинствата. Повечето от тези проблеми не са характерни само за Сърбия, но и за други балкански страни.

Проблемът обаче, който наистина е характерен само за Сърбия и трябва да се спомене тук, е сътрудничеството с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага. Съществува политическа воля в сръбското правителство. Също така съществува и разбиране, че е наложително да се сътрудничи с трибунала. Да се надяваме, че Ратко Младич скоро ще се върне в Хага.

  María Muñiz De Urquiza (S&D). – (ES) Г-жо председател, имам една минута, за да подчертая колко важно е да завършим структурата на Европейския съюз с членството на Сърбия, което, надявам се, може да бъде потвърдено тази година на основата на значителния напредък, постигнат от държавата. Напредъкът беше признат от Съвета чрез решението му да продължи процеса на присъединяване и от Парламента чрез доклада на г-н Kacin, когото искам да поздравя.

В тази една минута трябва да отбележа, че различните позиции по отношение на Косово в рамките на Европейския съюз насърчиха Сърбия да поеме ясен ангажимент към Европа, което е от съществена важност за консолидирането на мира и демокрацията на Балканите и за постигането на конструктивен подход към регионалната интеграция, както беше показано на срещата на високо равнище в Сараево, проведена на 2 юни по време на испанското председателство.

Надявам се, че Сърбия се радва на пълната подкрепа на ЕС във връзка с предприемането на необходимите реформи по отношение на правосъдието, борбата с корупцията и вътрешно регионалния диалог.

  Eduard Kukan (PPE). – (EN) Г-жо председател, радвам се, че Сърбия показва твърда решимост и е постигнала съществен напредък в процеса на интеграция. Подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) и изпълнението му са следващите две важни стъпки по този път.

Сръбското правителство следва да бъде поздравено за предприетите действия за достигането до този етап. Уверен съм, че ССА ще доведе до конкретни икономически и търговски ползи за страната в области като околната среда, енергетиката, транспорта и много други. Тринадесет държави досега са ратифицирали споразумението. Надявам се, че ратифицирането от страна на Европейския парламент ще насърчи и останалите да завършат процеса в скоро време.

Все още обаче има предизвикателства пред Сърбия и ЕС. Сърбия трябва да се ангажира да сътрудничи изцяло на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия с цел останалите военни престъпници да бъдат изправени пред съда. Наложително е да се постигне напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и да продължат реформите в секторите на правосъдието и публичната администрация. Не по-малко важно е парламентът на Сърбия да изостави практиките на „празните мандати” и произволното разпределяне на местата в парламента.

Накрая, надявам се, че диалогът между Сърбия и Косово ще тръгне в правилната посока и ще гарантира на обикновените хора по-добри перспективи за бъдещето. Европейският парламент винаги твърдо е подкрепял интеграцията на Западните Балкани. С поетия ангажимент Сърбия става решаваща част от този процес ...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Emine Bozkurt (S&D). – (NL) Г-жо председател, това е важен момент за стабилността на Балканите. Сърбия ясно показа, че е направила избор да работи за своето европейско бъдеще, но ще трябва да работи много усилено, за да го постигне. Има някои сериозни препятствия по пътя към възможното членство в ЕС. Освен това, последните двама заподозрени от МНТБЮ, Горан Хаджич и Ратко Младич, все още не са арестувани. За съжаление, както се вижда от доклада на главния прокурор, г-н Brammertz, Сърбия не е успяла да убеди международната общност, че полага всички възможни усилия за издирването на престъпниците.

Според г-н Brammertz вместо да прави всичко възможно, за да арестува заподозрените, сръбското правителство всъщност се задоволява с минимума усилия, който се изисква от него. Нуждаем се от ясно и общо послание от сръбското правителство. Също така е важно Европейската комисия да бъде готова да окаже допълнителен натиск. Друг важен въпрос е правата на жените и хомосексуалистите да бъдат сред главните въпроси в програмата на Сърбия. Очаквам Сърбия да отстрани всички пречки и процесът да бъде напълно отворен.

  Kinga Gál (PPE). – (HU) Г-жо председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, първо, поздравления заслужават докладчикът и докладчикът в сянка за постигането на подходящи компромиси в текста и за изготвянето на добър доклад. Миналата година Сърбия предприе важни стъпки в посока на интеграцията в много отношения, които докладът също взема под внимание, затова искам да спомена няколко въпроса.

Преди всичко това е въпросът за безвизовите пътувания, към който сръбските органи следва да се отнесат много сериозно и в бъдеще трябва да направят всичко по силите си, за да посъветват гражданите да не злоупотребяват с тази възможност. В противен случай достъпът до европейските перспективи за младите хора в бъдеще ще бъде възпрепятстван, защото безвизовите пътувания (които ние винаги сме подкрепяли) са именно за младите поколения, които се обединяват и преодоляват разликата с Европа, а с такава възможност не бива да се играе. В същото време Сърбия трябва незабавно да постигне напредък в сътрудничеството с международния трибунал и да постигне резултати в преговорите с Косово.

Искам да подчертая обаче проблема с правата на малцинствата, включен в критериите от Копенхаген. Радвам се, че в доклада своевременно е отделено внимание на тези въпроси, защото Сърбия трябва да продължи действията си в тази област: законодателните актове за статута на Войводина и за съветите на националните малцинства трябва да се приложат на практика по начин, който позволява реалното им изпълнение. Европейският съюз обаче трябва да извлече поуки от присъединяванията през 2004 г. и 2007 г. и те ...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, решението на Съвета да инициира процедура за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране ще насърчи Сърбия да продължи реформите с цел да спази критериите от Копенхаген. Влизането в сила на споразумението ще улесни търговията между ЕС и Сърбия и ще открие реални перспективи за присъединяване.

Досега е постигнат значителен напредък, особено в сътрудничеството с EULEX в областта на реформирането на съдебната система и борбата с корупцията. В същото време считам, че отказът да признае независимостта на Косово не следва да препятства евроатлантическите стремежи на Сърбия. Преди всичко сръбското правителство показа готовността си да се ангажира с нов диалог с Косово под егидата на ЕС.

Искам да спомена и ключовата роля, която Сърбия играе в гарантирането на мира на Балканите. Във връзка с това мисля, че е изключително важно да се продължи политиката на отворени врати към всички страни на Западните Балкани. Румъния безрезервно подкрепя разширяването на региона към ЕС и НАТО, особено на Сърбия.

Завършвам, като подчертавам, че усилията и стремежите на Сърбия трябва да бъдат признати и поощрени от европейските държави. Наш дълг е да подкрепим партньорите си на Балканите по евроатлантическия път, който вече са избрали.

  Андрей Ковачев (PPE). - (BG) г-жо Министър, г-н Комисар, искам първо да благодаря на докладчика г-н Kacin за добрата работа по доклада. Бъдещето на Сърбия и на Западните балкани е в Европейския съюз. Убеден съм, че историческите грешки и несправедливости, случили се през изминалия век на Балканите, не могат да бъдат преодолени по друг начин, освен по пътя на европейската интеграция.

Нашата обща цел е съществуващите граници да се превърнат от разделителни в обединителни линии. За гражданите, независимо от техния произход, не бива да има значение от коя страна на граничната линия живеят: дали в Ниш, в Калотина, в Цариброд или в София, дали в Прищина или в Лесковец. Европейската интеграция е единственият път към стабилност, сигурност и просперитет, както за сръбските граждани, така и за техните съседи.

В доклада на г-н Kacin се съдържат аспектите от постигнатото в Сърбия и това, което предстои да се направи. Сърбия има и ще има нашата подкрепа по пътя на нейната европейска интеграция. Ние, обаче, от Източна Европа, можем да дадем полезни съвети на сръбските ни приятели, за да не повтарят грешките, които ние сме правили.

Такъв един съвет е да отворят архивите на комунистическия репресивен апарат на Югославия. В България имаме много горчив опит от късното отваряне на архивите. Бившите служби са свързани много с корупцията и организираната престъпност в региона. Приветствам усилията на Сърбия за ограничаване влиянието на комунистическите структури в управлението. Бъдещето на една демократична страна не бива да се контролира от тоталитарното й минало.

На нас от Източна Европа са ни ясни манипулациите на бившите комунисти, които по всякакъв начин представят дейността си като защита на националните интереси. Не се подвеждайте. Единственото, което ги води, е тяхното собствено благополучие.

Уважаеми колеги, който контролира миналото, контролира и бъдещето. Отварянето на архивите на комунистическите тайни служби ще е ясен знак за Европа, че Сърбия иска да скъса с един режим, който я откъсна за десетилетия от Европа. Гражданите на бивша Югославия имат правото да познават най-новата си история.

Пожелавам успех на Сърбия по пътя на нейната европейска интеграция, по който път тя има нашата подкрепа, и я очакваме в европейското демократично семейство.

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-жо председател, в началото искам да благодаря на докладчика за отличната работа и за представения текст за Сърбия. Подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране е изключително важна стъпка за Сърбия и Европейския съюз. Следващият етап, следващата важна крачка за Сърбия е да получи статут на страна кандидатка. Смятам, че ще вземем решение по въпроса следващия месец декември. Да не забравяме, че 2011 г. е предизборна за Сърбия с парламентарни и местни избори, които се очаква да се проведат през месец март 2012 г.

Онези от нас, които имаха възможност да изслушат заместник министър-председателя г-н Đelić в комисията по външни работи вчера, станаха свидетели на решимостта на Сърбия да положи всички усилия, за да отговори на европейските критерии и предварителни условия. Също така видяхме положителната и конструктивна позиция на Сърбия и нейното правителство по отношение на основния въпрос за диалога с Прищина. Трябва да насърчим Сърбия.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, като имаме предвид заключенията на Съвета относно напредъка на Сърбия в областта на реформите, следва да поздравим тази страна, но за съжаление има въпроси, които предизвикват загриженост. Тъй като Сърбия предприема стъпки към Европейския съюз, тя трябва да направи огромни усилия в някои области, по-конкретно, в подобряването на бизнес средата. Опитът на литовските инвеститори повдига уместни въпроси относно бизнес средата и защитата на инвестициите в Сърбия. Сръбското правителство обвини литовските дружества, които бяха инвестирали 34 милиона евро, в неизпълнение на задължения и нарушаване на споразумението между Сърбия и Литва за насърчаване на инвестициите и осигуряване на взаимна защита и прекрати договора за приватизация. Сърбия трябва да намери начин, за да гарантира прозрачност и предсказуема среда за бизнеса и да се справи с бюрократичните ограничения, правната несигурност и други подобни проблеми. Не е нужно да споменавам, че подкрепяме целите на Сърбия за интеграция в Европейския съюз и се надявам, че тя ще се справи с проблемите.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-жо председател, г-жо Гьори, г-н Фюле, не само приключваме един процес, но се надявам, че ще можем да започнем преговори за присъединяване през тази година, тъй като Сърбия постигна много в последно време. Искам да спомена, че самият главен прокурор, г-н Brammertz определя сътрудничеството с Международния трибунал в Хага като безупречно. Дълго време това беше чувствителна тема. Същото се отнася и за партньорството с НАТО и особено важно в случая със Западните Балкани е, че политиката на Сърбия по отношение на малцинствата заслужава похвала и може да служи за пример за много от държавите-членки на ЕС, тъй като широко обхватната културна автономия, която се изразява в реално функциониране на съветите на различните национални малцинства, гарантира съхраняването на малцинствата. Освен това, напредъкът по въпроса за Косово, който е изключително труден и сложен от емоционална гледна точка, е много важен, но Сърбия има много добър подход...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Ivo Vajgl (ALDE). – (SL) Г-жо председател, докладът на моя колега, г-н Kacin, е реалистичен и същевременно насърчаващ.

Пълната интеграция на Сърбия в Европейския съюз е в интерес на европейската стабилност и сигурност. Интеграцията на тази държава ще премахне или поне ще бъде важна крачка в посока на премахването на сивата зона в Югоизточна Европа.

Подкрепям Сърбия в стратегическите й цели, за които ни информира заместник министър-председателят г-н Đelić.

Всичко е в ръцете на Сърбия и тя трябва да отговори на условията. Възползвам се от възможността да предам на сръбската общественост посланието, че генерал Младич е срам, а не гордост за сръбския народ.

Искам да подчертая, че приветствам стъпките, предприети от сръбското правителство и сръбското общество, за изграждане на добросъседски отношения. В същото време трябва да посоча, че границата е един от основните въпроси, когато става въпрос за отношения между съседи.

  Ulrike Lunacek (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, аз също искам да изразя подкрепата си за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз и за идеята сръбският народ да има бъдеще в една обща Европа, също като целия регион на Западните Балкани. Аз също ще дам зелена светлина на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, въпреки че в същото време трябва да изтъкна, че сътрудничеството на Сърбия с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) е все още незадоволително. Също така се надявам, че нашето изменение ще бъде подкрепено от мнозинството и че думите на г-н Brammertz ще важат и в бъдеще.

Искам да благодаря на г-н Kacin за доклада му, и на места за много положителното отразяване на напредъка, постигнат от Сърбия и в същото време за проблемите, които продължават да не са решени.

Сега за отношенията с Република Косово. Като докладчик на Парламента за Косово отправям призив към сръбската администрация. Вчера много внимателно слушах заместник министър-председателя, г-н Đelić, когато в началото той заяви, че Сърбия има желание да сключи това историческо споразумение, но че трябва и съвсем ясно да заяви, че диалогът между Република Сърбия и Република Косово...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, в началото искам да изразя подкрепата си за сключването на Споразумение за асоцииране със Сърбия.

Сърбия беше и продължава да бъде влиятелна балканска държава. Гражданите й обаче от дълги години плащат за грешките на политическите лидери, които вкараха страната в трудна политическа ситуация посредством рискованите си решения. Ако желаем да стабилизираме политическото положение на Балканите в дългосрочен план, трябва да имаме открити и коректни отношения с всички държави в региона.

Затова Сърбия трябва да бъде също такъв сериозен партньор като другите стабилни страни от региона, за да можем чрез открит диалог и добро сътрудничество да помогнем на жителите на страната да се интегрират възможно най-скоро и по възможно най-добър начин в общността от свободни и демократични европейски държави.

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Г-жо председател, тъй като съм унгарка, унгарското председателство много ме радва и пожелавам на Съвета много успехи, но изказването за присъединяването на Сърбия към ЕС леко ме натъжи и остави у мен усещането, че нещо липсва. Това се дължи на факта, че изобщо не беше споменато за изключително грубото нарушение на правата на човека, извършено към сънародниците ни унгарци във Войводина и искам да попитам дали унгарското председателство или Комисията знаят за докладите на организациите за защита на правата на човека, както и за докладите на наблюдатели, първо, за случая с младежите от Темерин. Случаят с младежите от Темерин е крещящо нарушение на правата на човека, извършено чрез налагането на несъразмерно строга присъда от общо 61 години затвор за петима младежи за сбиване в кръчма, като те ще излежават присъдата в условия, подобни на тези в третия свят, подложени на мъчения и жестоко и безчовечно отношение. Това се подсилва от факта, че в същото време най-бруталните престъпления, извършени срещу унгарци не се разследват. Знаете ли, че...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, противно на мнението на защитниците на ЕС, които носят розови очила, присъединяването към Съюза само по себе си не е достатъчно, за да се разрешат конфликтите просто така. Особено когато става въпрос за Турция, подала молба за членство, можем да видим, че ЕС прилага двойни стандарти. Сърбия все пак е готова да започне преговори с Косово, независимо че отношението на ЕС е явно непоследователно: в Босна множество етнически групи се заставят да образуват една мултикултурна държава, докато в Косово се счита за законно една етническа група да се отдели от държавата.

Сърбия не само изрази желание да разговаря с Косово, а също така се извини за геноцида в Сребреница. Въпреки това Белград все още е обвиняван, че недостатъчно сътрудничи с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага. Нарушаването на правата на човека в Турция, където само обсъждането на арменския геноцид е достатъчно, за да заслужи наказание, изглежда е нещо, което може да се пренебрегне.

Обвиненията срещу министър-председателя на Косово, г-н Тачи, за търговия с човешки органи също показва, че военните престъпления не могат да се разглеждат едностранчиво. Тези обвинения трябва да бъдат изцяло изяснени. За присъединяването към ЕС е много важно Сърбия и Косово първо да разрешат споровете си.

  Victor Boştinaru (S&D). – (EN) Г-жо председател, Споразумението за стабилизиране и асоцииране представлява още една важна стъпка в процеса на интеграция към ЕС, предприета от Сърбия. Говорим за държава, чийто напредък през последните години е впечатляващ и мисля, че политическата и икономическата интеграция на основата на ССА ще даде последен тласък, необходим на Сърбия по пътя й към ЕС.

С оглед на важната роля, която Сърбия играе на Западните Балкани, ССА ще има положително въздействие не само върху ЕС и Сърбия, но и върху региона като цяло, като засили неговата сигурност, стабилност и развитие, а също така постави солидни основи за процеса на разширяване на Западните Балкани.

Надявам се, че след като получи зелена светлина от Европейския парламент, процесът на ССА може да бъде приключен в най-скоро време. Затова ще призова държавите-членки да гарантират, че процесът на ратификация ще протече гладко и възможно най-бързо.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-жо председател, сътрудничеството с нашите европейски съседи е важен компонент на политиката на ЕС. По същия начин Сърбия е особен случай за всички държави на Балканския полуостров. Поради разпадането на Югославия през 90-те години на 20-ти век и последвалите войни, държавите се борят с икономическите и политическите проблеми до днес. Ролята на Европейския съюз е да подкрепя тези държави и да им помага. Историята ни учи, че политическото положение в региона се отразява на целия континент и че чувстваме последиците дълго време.

Европа носи частична отговорност за случилото се. По тази причина имаме засилено морално задължение към страните в региона и споразуменията, за които говорим днес (сътрудничество във всички области и мерки, които да улеснят живота на гражданите там) са от съществена важност, не на последно място, за да гарантират, че историята няма да се повтори.

  Zoran Thaler (S&D). – (SL) Г-жо председател, днес отново стана ясно, че една демократична и европейска Сърбия има много съюзници в Европейския съюз.

Факт е, че само демократична и проевропейска Сърбия има шанс да компенсира двадесетгодишното забавяне на развитието на демокрацията, икономиката и качеството на живота на гражданите.

Демократичното правителство на Сърбия и президента Тадич заслужават нашата подкрепа. Сърбия има ключова роля за стабилността на Балканите. Една модерна, европейска Сърбия носи основна отговорност в това отношение.

Тя носи отговорност, преди всичко, да гарантира стабилно, европейско, мирно и по-добро бъдеще на своята съседка, Босна и Херцеговина, и второ, да постигне исторически компромис с живеещия в съседство албански народ.

И двете споменати цели са цели и на настоящото правителство на Сърбия, така че нека работим заедно с него и да подкрепим тези цели.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-жо председател, членът на Комисията, г-н Фюле, каза, че всичко е в ръцете на Сърбия и правилният избор зависи от нея. Това несъмнено е така, но в същото време трябва да внимаваме, защото като нови държави-членки знаем, че процесът следва да се насърчи. Сърбия направи правилния избор чрез подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Тя се ангажира с предприемането на редица несъмнено трудни реформи. Като Европейски парламент ние трябва да насърчим реформите, защото не само правителството, но най-вече обществото трябва да направи правилния европейски избор. Когато наблюдавах референдума за конституцията, казах на сърбите и на европейските си колеги „вижте Белград и тези хора, сърбите, те са европейци и следва да им помогнем по пътя на реформите”. Смятам, че всичко, което се случва в процеса на ратифицирането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и резолюцията на Европейския парламент, може да помогне в голяма степен по този път.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на уважаемите членове на ЕП за това интересно разискване, което показа конструктивната подкрепа на Парламента за процеса на интеграция на Сърбия в Европейския съюз. Подкрепата, оказана от Парламента за процеса на ратификация на ССА е важен сигнал за Сърбия и ще допринесе за засилването на усилията по пътя към Европейския съюз.

Разрешете ми накратко да се спра на някои въпроси, които бяха поставени по време на разискването. Първо, към г-н Belder относно Санджак, по-скоро бих говорил за политизиране на проблема с представителството на мюсюлманите, отколкото за надигане на радикалния ислямизъм. Във връзка с това ние очакваме следващите избори в Националния съвет на Босна през месец април тази година, които следва да бъдат мирни и приобщаващи и ще спомогнат да се засили диалогът и да се избегне радикализацията.

По въпроса за фонда за развитие, ние провеждаме близък диалог със Сърбия и с други държави в региона на Западните Балкани по отношение на най-доброто използване на ИПП и как да го направим още по-ефективно. В момента се провежда дебат относно подкрепата за технологичното развитие.

Във връзка с въпроса на г-жа Morvai, позволете ми да кажа, че обръщаме особено внимание на въпроса за правата на човека и също така на защитата на правата на малцинствата. Ще й пиша по повод на конкретен случай, който тя спомена.

Аз лично съм много окуражен от сериозния и конструктивен подход на Сърбия към настоящия етап на процеса на разширяване. Докато вчера говорехме за загрижеността си, днес говорим за това, че Сърбия е поела по правилния път във връзка, например, с важния въпрос за реформата на съдебната система. Това е добра основа за Сърбия пълноцено да използва възможностите на интеграцията, които 2011 г. предлага.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-жо председател, г-н Ðeliæ, г-н член на Комисията, госпожи и господа, много благодаря за отличното разискване. Прекрасни коментари бяха направени по повод на отличния доклад и фактът, че мнозинството от повдигнатите въпроси тук, бяха включени в доклада, за мен доказва високото качество на доклада, затова смятам, че той беше много добра основа за обсъждане.

Всички вие потвърдихте, че не става въпрос за завършен процес, а за начало. След това начало, считам, че въпросите, които повдигнахте по време на разискването, ще бъдат обсъдени. Направен е значителен напредък и това е причината да достигнем до този етап от процеса, а има още много да се прави. Вие самите поставихте много въпроси, като задълбочаването на демокрацията, бежанците, развитието на бизнес среда, проблеми, свързани с безвизовите пътувания или положението на малцинствата.

Разбрахме, че е направена сериозна крачка напред във връзка с политиката по отношение на малцинствата в Сърбия, както посочи г-н Tabajdi и в същото време критериите от Копенхаген са в сила и Комисията обърна внимание по този повод. Това е важен показател за нас и ние ще наблюдаваме внимателно всяко движение и всяка оценка, която правим.

Също така беше казано, че положението е несигурно. Напълно съм съгласна и по тази причина е особено важно да насърчим Сърбия да върви по този път. Г-н Brok и г-н Swoboda говориха за същото. Смятам, че най-същественото в случая, както спомена и г-н Nicolai, е решението, взето от Сърбия и изразяващо собствената й воля, а именно, че тя се ангажира с Европейския съюз и членството в него, а ние ще подкрепим процеса по всички възможни начини. Фактът, че те по собствена воля избраха този път е гаранция, че Сърбия ще вземе необходимите мерки. Наистина съм уверена, г-жо председател, че след всестранното разискване, Парламентът ще одобри Споразумението за стабилизиране и асоцииране.

  Jelko Kacin, докладчик. – (SL) Г-жо председател, днешното интересно разискване е най-доброто доказателство за живия интерес и подкрепата за Сърбия в Европейския парламент и в другите европейски институции.

Сред предизвикателствата, които Сърбия наследи от войните от 90-те години на 20-ти век, днес тя преди всичко полага основите на принципите на правовата държава.

Реформата на съдебната система, която започна през 2009 г., в много отношения е незавършена, но това изисква системни поправки.

Принципите на правовата държава са основният критерий от Копенхаген. Сърбия трябва гарантира независимостта, компетентността и ефикасността на съдебните органи с цел да осигури правната сигурност и икономическото развитие.

Приветстваме последните усилия на Белград да разбере тези предизвикателства. Реституцията, т.е. връщането на конфискуваното имущество и защитата на частната собственост е един от елементите на това.

Очаквам пристигането на председателя на Националната асамблея на Сърбия, който ще посети Европейския парламент още този месец. Необходимо е да засилим ролята и отговорността на парламента на Сърбия и неговите членове.

Също така необходимо е по-добре да привличаме сръбската опозиция, която следва да поеме повече отговорности за успеха на процеса на интеграция на Сърбия.

Отговорите на правителството на Сърбия на въпросите на Европейската комисия, които министър-председателят г-н Cvetković ще връчи на члена на Комисията, г-н Фюле, този месец, ще бъде историческа стъпка за сръбската държава и всички нейни граждани.

Смятам, че тази стъпка ще бъде изключително важна и успешна и затова също желая на унгарското председателство много успехи в насърчаването на проевропейските сили в Сърбия.

Зная, че службата за европейска интеграция при правителството на Сърбия, начело с г-жа Milica Delević, върши отлична работа и по тази причина сътрудничеството няма да бъде трудно.

В допълнение присъствието днес на г-н Božo Đelić, заместник министър-председател и министър на науката, е доказателство за живия интерес от страна на правителството на Сърбия към нашата работа и към бъдещето на Сърбия в Европейския съюз.

В заключение искам да споделя с вас една мисъл.

Преди по-малко от три години Сърбия беше на ръба на изолация, която сама си беше наложила. Днес тази опасност отмина и Сърбия е стъпила твърдо на пътя към Европейския съюз. С какви темпове ще напредва зависи единствено от Сърбия.

С настоящата резолюция ние насърчаваме Сърбия по историческия й път и изпращаме ясен сигнал към нея, че оценяваме успехите й и признаваме предизвикателствата, които стоят пред държавата.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Комисията по външни работи внесе предложение за резолюция в заключение на разискванията. Гласуването ще се състои утре в 12,30 ч.

Писмени изявления (член 149 от Правилника)

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Приветствам и подкрепям всички стъпки, водещи към бързата интеграция на Сърбия в ЕС, тъй като мнозинството от сърбите искат тази интеграция. В същото време обаче искам да кажа, че повечето от недостатъците, за които сърбите са критикувани в проекторезолюцията на Европейския парламент имат своите корени в предходните години на деструктивна ангажираност на някои държави-членки от ЕС на Балканите и пряката агресия от страна на НАТО срещу Сърбия. Следва да улесним присъединяването на Сърбия към ЕС, тъй като членството не е награда за тази държава, а шанс за ЕС да даде приноса си за решаването на много от проблемите, които той самият е причинил, пряко или косвено. Искам настоятелно да привлека вниманието към необходимостта от изключително разумен и балансиран подход към етническите малцинства в Сърбия. Проекторезолюцията на Европейския парламент признава „допълнителните усилия в отговор на стремежите на албанското малцинство” в Сърбия и говори за зачитането на „тяхното право на областна автономност”. Ако проблемите на малцинствата следва да се „решават” посредством създаването на колективно законодателство, което им предоставя специални права, това ще бъде „решение” с катастрофални последици за държавата, която го прилага, като това се отнася и за Сърбия. Единственият начин за гарантиране на правата на малцинствата е да се насърчават и защитават последователно индивидуалните права на човека.

  Csanád Szegedi (NI), в писмена форма. – (HU) На 16 ноември 2010 г. Унгария ратифицира Споразумението между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране. В подготовката си за настоящия мандат на председателството на ЕС Унгария не се поучи от историческата си грешка, когато можеше да постави условие за присъединяването на Румъния, свързано с регионалната автономия за етническите унгарски малцинства в Трансилвания. Последиците от тази пропусната възможност се усещат и до днес. Унгарските гробища се оскверняват, в Трансилвания се извършва мълчалив геноцид на унгарците. Чрез Споразумението между ЕО и Република Сърбия за стабилизиране и асоцииране Европейският съюз и министерството на външните работи на Унгария трябва да прилагат защитата на малцинствата. Има голям натиск върху Европейския съюз да покаже на държавите кандидатки, че присъединяването към ЕС е постижима цел, като ускори споразуменията за асоцииране. Йобик подкрепя, например, присъединяването на Хърватска, като държава, отговаряща на критериите, но категорично се противопоставя на по-нататъшните, прибързани стъпки в подкрепа на Сърбия. По-голяма степен на автономност на етническото унгарско малцинство, включително пълна регионална и културна автономност, трябва да бъде условието за продължаването на процеса на присъединяване. Не трябва да отхвърляме идеята да се позволи на хората от Войводина да изразят волята си по отношение на регионалния им статут чрез референдум, като това в някаква степен ще бъде компенсация за незаличимите рани, нанесени на унгарците в Трианон.

(Заседанието, прекъснато в 10,25 ч., се възобновява в 10,30 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО на: Jerzy BUZEK
Председател

6. Преглед на белгийското председателство на Съвета (разискване)

  Председател. – Колеги, позволете ми да приветствам с добре дошъл министър-председателя, г-н Ив Льотерм. Преди половин година присъствахме на представянето на белгийското председателство, а сега присъстваме на представянето на постиженията на белгийското председателство: законодателство, Европейска служба за външна дейност, финансов надзор, гражданска инициатива, бюджет – ще обсъдим всички тези въпроси.

Приветствам с добре дошъл и председателя Барозу, който е сред нас, и всички вас.

– Следващата точка от дневния ред са изявленията на Съвета и на Комисията: преглед на белгийското председателство на Съвета.

  , действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н Барозу, Ваши превъзходителства, госпожи и господа, макар и да изглежда малко странно тук, в пленарната зала на Европейския парламент, бих искал, въпреки всичко, да започна изказването си с цитат от един голям американски мислител – Ралф Уолдо Емерсън, който казва, цитирам:

(EN) „Не отивай там, където води пътеката, тръгни натам, накъдето няма път, и остави следа“.

(FR) С други думи: „Не отивай там, където води пътеката, тръгни натам, накъдето няма път, и остави следа“.

Госпожи и господа, именно това направихме с всички вас през последните шест месеца. Белгия, моята страна, беше призована да поеме ротационното председателство на Европейския съюз след влизането в сила на Договора от Лисабон.

Вярно е, че не започнахме да работим на напълно непознат терен, но все пак трябваше да установим критерии за новото функциониране на Европейския съюз съгласно новия договор, с новите институции, които самият Съюз създаде. Ето защо, верни на белгийската традиция, направихме всичко възможно за оптималното функциониране на институциите с цел създаване на положителни прецеденти.

Госпожи и господа, считам, че мога да ви кажа, че Европейският съюз, така както е структуриран съгласно Договора от Лисабон, днес функционира и функционира добре. Съюзът създаде нов инструмент за надзор на финансовия сектор, който, да се надяваме, следва да предотврати повторното настъпване на кризи като настоящата, с която все още се борим, за да се освободим от нея. Икономическото управление отбеляза напредък. Беше постигнато споразумение по бюджета за 2011 г. и най-важното – общо през тези шест месеца бяха сключени почти четиридесет споразумения от законодателен характер между Парламента и Съвета.

Госпожи и господа, нашата решимост да спазваме както буквата, така и духа на Договора от Лисабон беше избор за бъдещето на Съюза, инвестиция във все по-тясно европейско сътрудничество. За неговото постигане по време на председателството работихме в две главни насоки.

Първо, не искахме да се самоизтъкваме. Вместо това включихме нашата програма – белгийската програма с петте й приоритети в европейската програма, в програмата на Комисията, в насоките, определени от държавните и правителствените ръководители на равнище на Европейския съвет, в програмата на тройката, в която участват нашите испански и унгарски колеги.

(NL) Второ, госпожи и господа, тъй като не искахме и да налагаме белгийска програма, избрахме това, което бих нарекъл приобщаващо председателство. Опитахме се на практика да провеждаме колкото се може по-тясно сътрудничество с всички европейски институции, като спазвахме буквата и духа на Договора от Лисабон и изпълнявахме роля, която всъщност не беше по-различна от тази на посредник.

Сътрудничихме с всички заинтересовани страни, очевидно с Парламента и с Комисията, но също и с новия постоянен председател на Съвета, с върховния представител и, разбира се, с държавите-членки, но считам, че мога да заявя, че през целия ни мандат отделяхме специално внимание на конструктивната и непредубедена работа с Парламента, чиито правомощия са значително засилени съгласно новите правила.

Разбира се, известна скромност не би била излишна днес, но трябва да кажа, че заедно с вас гарантирахме успеха на този метод. Нещо повече, госпожи и господа: днес, повече от всякога Съюзът представлява взаимодействие между институциите и държавите-членки. Считам, че този метод работи и може да продължи да работи, тъй като беше и е насочен към резултати, а не към създаване на образ. Това се отнася за нашето председателство, но се отнася също и за Европейския парламент, въпреки че вие трябва да прецените това.

Г-н председател, госпожи и господа, от името на белгийското правителство и от името на моите колеги, които поеха ротационното председателство, тук бих искал въпреки всичко да изразя високата си оценка и благодарност за сътрудничеството ви. Считам, че мога да кажа, че повечето от споразуменията, които постигнахме, бяха приети в крайна сметка с много голямо мнозинство. Това е доказателство за качеството на вашите разисквания и – и това следва да успокои европейските граждани – за предимството, което отдадохте на това, което е добро за Европа, като го поставихте далеч над националните интереси.

Тези шест месеца обаче, госпожи и господа, изминаха. Разбира се, не можем да мислим непрестанно за миналото. През следващите месеци и години ще трябва всъщност да работим повече от всякога, тъй като нашият Съюз, нашето общество е изправено през изключително големи предизвикателства. Бих искал сега да ги спомена накратко.

Първото предизвикателство очевидно се състои в приемствеността на това, което започнахме през изминалите шест месеца, а именно икономическото управление. От самото начало на тези шест месеца работихме заедно, за да вземем необходимите мерки за предотвратяване на кризата в еврозоната. Въпреки това противодействието на появилите се симптоми до момента не е достатъчно. Заплахите, пред които са изправени редица държави от еврозоната, показаха, че паричният съюз не може всъщност да работи самостоятелно без икономически съюз, без по-силна икономическа конвергенция. Поради това трябва решително да вървим по пътя към по-голямо икономическо сближаване, по-силно сближаване във фискалната област, в икономическите и социални политики на държавите-членки.

Икономическото управление изисква освен това строго наблюдение на бюджетните и структурните политики на държавите-членки на Съюза. Трябва пълноценно да използваме Европейския семестър, който беше създаден именно за тази цел. Връщането към бюджетната дисциплина не следва да бъде просто незадължителна цел – тя трябва да може да се проверява и, ако е необходимо, да се изпълнява на европейско равнище. Това очевидно не е заради самата дисциплина. За възстановяването на устойчивия растеж, на стабилния растеж, който създава работни места за нашите граждани, абсолютно необходимо е наличието на стабилни, публични финанси. Разбира се, тези работни места са от съществено значение за поддържането на изключително специфичния ни европейски социален модел, който върви ръка за ръка с политическа и икономическа свобода, социална солидарност и екологична отговорност.

– (DE) Съюзът трябва да използва новите инструменти, които въвежда, за да наблюдава ефективно финансовите пазари. Очаква се инструментите да бъдат готови за прилагане до края на годината. Това е абсолютно необходимо за предотвратяването на нови сътресения на пазарите.

Икономическата конвергенция, наблюдението на избора на бюджетната и структурната политика, новите инструменти за наблюдение на финансовите пазари – всичко това създава впечатлението, че апаратът на Съвета е на път да стане много тежък и сложен. Разбира се, следва също да се очаква, че по-внимателното наблюдение на националните политически решения на държавите-членки няма да мине без обсъждания и търкания. Но това не трябва да ни отказва, тъй като е част от същината на европейската интеграция.

(EN)Втората област, в която трябва да направим това – в която трябва да запазим инерцията – е ролята на Съюза в света. Постигнахме напредък в тази област. Благодарение на съгласуваната ни подготовка и единно представяне, увеличихме на практика тежестта си в Г-20. През последните месеци Съюзът започна създаването на свои дипломатически представителства в целия свят. Тези действия са положителни, но трябва да се консолидират.

Вярно е, че Европейският съюз говори с един глас по повечето проблеми в света, но думите не са достатъчни. Съюзът трябва на практика да придобие повече влияние, трябва да действа решително и да се превърне в действителен полюс на влияние и сила в този многополюсен свят.

Трето, трябва да решим въпроса с финансовата перспектива на Съюза. Вярно е, че сега не е време, когато правителствата могат да разглеждат значително увеличение на вноските си в бюджета на Съюза, но не можем да избегнем обсъждане на дългосрочната финансова перспектива.

На този Парламент беше обещано, че ще се проведат консултации по философията за бъдещото финансиране на Съюза и начините за това. Съюзът не може да живее ден за ден – той трябва да има тази дългосрочна перспектива.

Не на последно място бих искал да кажа, че ще можем да преодолеем тези предизвикателства само ако повече от всякога вярваме в самите себе си. Бих искал да цитирам френския мислител и писател Андре Фросар във връзка с това предизвикателство през следващите години. Най-напред ще цитирам на френски и след това ще преведа:

(FR) „Европа съвсем основателно иска да си създаде обща политика и валута, но преди всичко се нуждае от душа“.

(EN) „Европа съвсем основателно иска да си създаде обща политика и валута, но преди всичко се нуждае от душа“.

Наистина се нуждаем от душа, колеги. Трябва да вярваме в себе си и в това, което сме направили, а не да се извиняваме за това, кои и какви сме. Не трябва да забравяме, че преди да бъде пазар, преди да бъде валута, преди да стане набор от институции, Съюзът – нашият Съюз – беше една визия, убеждение, мечта. Той беше мечта за мир на този континент, който е разкъсван от толкова много войни.

Чух, че е малко остаряло да се говори за мир на поколения в Европа, които не знаят какво е война. Мога само да кажа: „Огледайте се около вас!“ Вижте бежанците например, които идват при нас, които бягат от войната, бягат от въоръжени конфликти, бягат от тиранията. Тези бежанци не гледат с пренебрежение на нашето постижение –разпространението на мира и сигурността на почти целия континент. А тези бежанци, тези хора, се стремят, както толкова много хора другаде по света, към права и свободи, които твърде голяма част от нашите граждани приемат за даденост.

Съюзът означава както мир, така и свобода, демокрация, основни граждански права и принципи на правовата държава за нашите граждани, но и за нашите имигранти. Вярваме в правото на всеки на човешко достойнство, което означава правото на хората да живеят изправени, а не на колене, както и правото на свобода на мисълта, на изразяване и на свободно практикуване на религията.

В много често цитирано изказване на Жан Моне се казва, че нищо не може да се постигне без хора, но и нищо не е трайно без институции. Днес това е също толкова вярно, колкото и когато го е казал, но, от друга страна, също е вярно, че институциите ще отслабнат, ако в тях не работят хора със силни убеждения. Не трябва да забравяме, че ще поведем нашите граждани, само ако им дадем визия, ако им дадем мечта.

В заключение, желая на Унгария пълен успех сега, когато поема щафетата на председателството. Сигурен съм, че тя ще държи високо факлата на европейската мечта за мир, европейската мечта за свобода и целта за една все по-силна Европа.

(Ръкопляскания)

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, г-н Льотерм, госпожи и господа, по време на белгийското председателство ефикасно и целенасочено, с прагматизъм и общностен дух Съюзът постигна важен напредък, който заслужава нашето възхищение и признание.

От името на Европейската комисия, бих искал да поднеса най-сърдечните си поздравления на министър-председателя г-н Льотерм, на целия му правителствен екип, на администрацията и на всички белгийци, които дадоха най-доброто от себе си за гарантиране на успеха на това председателство.

Беше прекрасно и велико председателство в деликатно и изпълнено с предизвикателства за бъдещето на Европейския съюз време. Рядко предизвикателствата са били толкова важни, а трудностите – толкова решаващи за преодоляване. През всичките тези дълги месеци на шум и ярост, простете за израза, белгийското председателство твърдо се придържаше твърдо към курса на европейската политика. Действията му винаги са били в съзвучие с основния смисъл на съществуването на Европейския съюз, солидарността на всеки в полза на общия европейски интерес. Действията му ни позволиха също така да начертаем най-добрия път за постигане на главните ни цели: стабилност и подновяване на растеж, който създава работни места.

Това бяха месеци, през които Европа все още живееше с френетичния ритъм на кризата и на държавния дълг. Всички погледи бяха насочени към бъдещето на еврозоната и нашата решимост да я защитаваме. Когато казваме, че ще направим всичко възможно за защитата на стабилността на еврозоната като цяло, това не трябва да бъдат празни думи. Това е ни повече, ни по-малко израз на твърдата ни политическа воля да защитаваме общата ни съдба. Бъдещето на еврозоната и бъдещето на Европейския съюз са две страни на една и съща монета. Искаме това бъдеще да бъде стабилно и благоденстващо за нас самите и за бъдещите поколения. Това винаги е бил и остава смисълът на европейската интеграция и на общностния дух.

Основните реформи, с които се ангажирахме, показват, че напълно съзнаваме предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз. Трябва да се приспособим към новите политически, икономически и стратегически реалности в един бързо променящ се глобализиран свят. Трябва да постигнем приспособяването, като същевременно утвърждаваме нашите ценности, защитаваме нашите интереси и засилваме нашия авторитет и нашето влияние на международната сцена.

В основата на този напредък са ключовите решения, които взехме за укрепване на европейското икономическо управление и за борба с макроикономическите дисбаланси. Те не са въпрос на избор, те са задължителни. Надявам се, че през следващите шест месеца Европейския парламент и Съветът ще приемат предложенията, свързани с икономическото управление.

По принцип въпросът не е кой от различните политически участници в Европа печели или губи, а дали всеки от нас е готов да сътрудничи при пълно зачитане на взаимните ни прерогативи. Тъй като по принцип въпросът е дали Европейският съюз като цяло печели и губи. Отговорът е ясен: ако не засилим икономическото си управление, всички ще загубим както в еврозоната, така и в целия Европейски съюз.

Ако не засилим икономическото си управление, ще загубим битката за стабилност, растеж и заетост в Европа. Ако не засилим икономическото си управление, здравите връзки днес, утре могат да станат слабите връзки. Ако не засилим икономическото си управление, ще загубим авторитета си на международната сцена.

Макар проблемите за управлението и макроикономическите дисбаланси да са и световни проблеми, които се обсъждат по-специално на срещите на Г-20, как бихме могли да запазим авторитета и влиянието си сред международните ни партньори, ако дори не сме в състояние да ги решим на равнище на ЕС? Казвам това, като внимателно обмислям всичките си думи: по принцип това е екзистенциален въпрос за Европейския съюз. Действаме и се утвърждаваме като Съюз или не действаме и се оставяме да се маргинализираме. Наистина става въпрос за колективната ни съдба.

За щастие, вървим към самоутвърждаване. Поради това бих искал да поздравя най-искрено белгийското председателство. В резултат на споразумението, постигнато на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси на 17 септември, беше установен нов цикъл на икономическо управление, известен като Европейски семестър. Миналата седмица беше извършена първата стъпка с представянето на изготвения от Европейската комисия годишен преглед на растежа, в който посочваме съвсем ясно трите приоритетни направления, в които трябва да съсредоточим усилията си през следващата година: засилване на макроикономическата стабилност, по-специално посредством строга фискална консолидация, структурна реформа и растеж, създаващ работни места.

Постигнахме и значими успехи в областта на финансовия надзор, по-специално с приемането на нова европейска архитектура на финансовия надзор, която започна да функционира на практика на 1 януари 2011 г. с учредяването на Европейския съвет за системен риск и на три нови органа за финансов надзор, обхващащи съответно пазарите, банките и застраховките.

През тези шест месеца успяхме също така да постигнем споразумения за управлението на спекулативните фондове и други алтернативни инвестиционни фондове, както за агенциите за кредитен рейтинг. За нашите граждани мерките за икономии не са неясна концепция, а трудна действителност, в която живеят. В Европа има много тревога и безпокойство, но има и големи надежди, че твърде дълго отлаганите реформи най-после ще бъдат завършени, че европейското измерение ще бъде неразделна част от решението и че Европа ще защитава проектите си, ценностите си и интересите си в света.

Поради това е важно да се разпространява възможно най-широко информация за това, какво прави Европейският съюз за възстановяване на устойчив и създаващ работни места растеж, както и за изграждането на европейско общество, което е по-справедливо и зачитащо в по-голяма степен екологичните стандарти.

Бих искал също така да отбележа някои други постижения, по-специално в областта на външната политика и външните отношения. Такова постижение е споразумението за свободна търговия, подписано на 6 октомври с Южна Корея, което е, чисто и просто, най-амбициозното търговско споразумение, някога подписвано от Европейския съюз и което трябва да служи за база за сравнение за бъдещите ни двустранни търговски споразумения.

Противно на очакванията на някои песимисти, в Канкун също успяхме да покажем известен напредък към мултилатерализма в борбата срещу изменението на климата. Освен това в Канкун също така беше доказано на практика значението на сътрудничеството между председателството и Комисията, за да излезе Европа със съгласувана и ясна позиция на международната сцена.

По отношение на практическите резултати, бих искал също така да приветствам най-после постигнатото споразумение по време на белгийското председателство в областта на транспорта, и по-специално за евровинетката. Този въпрос е много важен за нашите граждани.

Бих искал освен това да отдам дължимото на белгийското председателство за образцовия начин, по който то даде възможност главните нововъведения на Договора от Лисабон да бъдат спазени и приложени. То използва блестящо всичките си умения за водене на преговори по време на трудното обсъждане на бюджета за 2011 г. на Европейския съюз съгласно новите бюджетни разпоредби на Договора. Това беше нагледен пример за европейския дух и за най-доброто от културата му на компромис. Комисията е горда с приноса си за постигането на този резултат.

Още утре в изпълнение на ангажиментите ми към този Парламент ще проведа първоначална среща с председателя на Европейския парламент г-н Buzek и с министър-председателя г-н Орбан, който председателства Съвета, за да обсъдим следващите мерки, които трябва да се предприемат в бюджетната област.

Тази 2010 г. беше често трудна и понякога изключително взискателна година, но в крайна сметка много продуктивна. Именно под председателството на две държави – Белгия, но също и Испания, европейската интеграция отбеляза решителен напредък. В това виждам силата на нашия Съюз и правилното функциониране на нашите институции. Сега зависи от третата страна от тройката – Унгария, да поддържа този тласък.

Важните решения, които взехме през изминалата година, са доказателство, че всички ние – Парламентът, Съветът, Комисията, държавите-членки знаем какво трябва да правим, за да гарантираме стабилно и благоденстващо бъдеще за Европа. Ако знаем, какво трябва да направим, трябва да го направим сега. Казахме, че имаме волята да го направим. Сега трябва да покажем, че наистина сме в състояние да изпълним политическите си ангажименти без да ги разводняваме, без да отслабваме и без да се оставяме да бъдем заблудени от плахи симптоми на икономическо възстановяване.

Трябва да укрепим действията си, да покажем, че те не са реакция на натиска на кризата на пазарите, а по-скоро силно потвърждение на волята ни да живеем заедно в този Съюз за мир, солидарност и свобода.

  Jean-Luc Dehaene, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, белгийското председателство получи съвсем основателно много високо признание от всички кръгове. Вие и Вашите колеги, г-н министър-председател, можете да претендирате за заслуги за забележителната поредица от постижения. Вместо да се спра на конкретни постижения, бих специално подчертал златния стандарт, който определихте за председателството. Все пак белгийското председателство на Съвета беше първото председателство, което изпълни целия си мандат в съответствие с новата институционална рамка на Договора от Лисабон. Това само по себе си е предизвикателство.

Договорът коренно промени институционалната рамка, както вече посочих в доклада си относно предишния мандат. Така Европейският съвет и Съветът сега очевидно станаха две отделни институции, всяка със свое председателство. Още нещо, което е ново, е, че в Договора се използва абсолютно същата формулировка, с която се описва мандатът на Съвета, като тази, с която се описва мандатът на Парламента. Не можем да се отърсим от впечатлението, че някои членове на Съвета трудно са се приспособили към новите отношения между Парламента и Съвета. Това беше очевидно по време на разискванията за бюджета.

Това обаче не може да се каже за белгийското председателство. Съгласувано с Комисията и Парламента, то вложи усилията си главно за осъществяването на европейската законодателна програма. Европейските приоритети винаги са били първостепенни в тази насока. Това обяснява и отчасти успеха на белгийското председателство. В миналото председателствата се опитваха твърде често да отстояват националните си приоритети над европейските агенции. В този случай това не е така и поради това Европа постигна действителен напредък по време на това председателство. В хода на трудния дебат относно бюджета по време на белгийското председателство също се очерта развитието на едно от най-трудните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът през следващите години, а именно установяването на нова финансова рамка. Белгия получи гаранция от предходните председателства, че Парламентът ще участва в дебата по тази многогодишна финансова рамка. От своя страна Комисията формулира в рамките на предложението си за многогодишния план предложения за собствените ресурси на Съюза. Изключително важно е, че това е изпълнено. Ето защо Парламентът ще гарантира, че както Комисията, така и всяко бъдещо председателство ще спазват тези ангажименти.

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н министър-председател Льотерм, членове на действащото председателство, г-н Барозу, тази седмица имаме възможност да сравним две председателства: едното завърши току-що, а другото започна току-що. По отношение на белгийското председателство, мога да кажа, че свърши чудесна работа и затова – хиляди благодарности. То се справи, въпреки трудните условия: политическото положение в страната изобщо не е лесно, разбира се, Договорът от Лисабон е нов и дори отношенията с Европейския съвет съвсем не са гладки. Въпреки това белгийското председателство категорично съсредоточи усилията си върху Европа. То искаше да изведе Европа напред.

От друга страна, по отношение на унгарското председателство, до момента във всеки случай виждаме председателство, което отделя повече внимание на вътрешните си проблеми, с други думи, да се задържи на власт в страната си, особено предвид изключително противоречивия закон за медиите, който също ще обсъдим по-късно. Надявам се, че г-н Орбан ще разгледа внимателно работата на белгийското председателство и вероятно ще следва в някаква степен неговия пример.

Г-н Льотерм, говорихте за икономическо управление. В това отношение, напълно подкрепям казаното от г-н Барозу. Тук няма средно положение: или развитието ще доведе до още една криза в Европа, и то не само в еврозоната, или ще се направи опит да се създаде ефикасно икономическо управление въз основа на сътрудничеството между всички държави-членки, но и въз основа на решителни, предприети от Комисията действия. Вие знаете, г-н Барозу, че имате пълната ни подкрепа в това отношение. Постигнахте много, г-н Льотерм, в тази област, но сега трябва да отидем още по-далеч и да предприемем следващите стъпки.

Казахте, че това е свързано главно с данъчното, фискалното и социалното сътрудничество, което ме отвежда към втората област, в която белгийското председателство се отличи особено, а именно социалното измерение. Считам, че всички ние имаме интерес, макар може би в различна степен, социалното измерение да се развива по съответен начин. Социална Европа не означава, че всичко, без изключение, се извършва в социалнополитическата област на Европа; това означава например нещата, за които говорихте и които постигнахте във връзка с борбата с бедността. Възмутително е, че в действителност бедността се увеличава в Европа в известна степен. Същото се отнася и за това, което казахте за нарастващите различия в разпределението на доходите. По време на председателството Ви съвсем ясно показахте, че това не е само социален, но и икономически проблем. Повече бедност и по-голямо социално неравенство се изразява и в загуба на конкурентоспособност. Това беше доказано икономически, финансово и емпирично. Това, което казахте, е много важно.

Важни са и нещата, които казахте за Европа на гражданите. Заедно с г-н Шефчович и членовете на този Парламент направихте значителен принос, като създадохте Европейската гражданска инициатива. Ако се използва целесъобразно от проевропейските сили за доближаване на Европа до гражданите, тя ще бъде решителна крачка напред.

Естествено, също така желаем на Белгия всичко най-хубаво в бъдеще. Не е маловажно какво е поведението на участниците на политическата сцена. Надявам се, че всички политически сили в Белгия ще положат усилия за постигането на действителен консенсус. Трудно е да се каже на хора в регион, засегнат от кризата, че те следва само да постигнат консенсус, че те трябва само да работят заедно по важни проблеми, когато това не е възможно в Белгия – една от централните държави на Европейския съюз.

Във връзка с това Ви желая всичко най-хубаво. В много отношения бяхте образцово председателство. Надявам се, че други, следващи председателства, ще следват Вашия пример.

(Ръкопляскания)

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  Krisztina Morvai (NI). – (EN) Г-н председател, бих искала да попитам г-н Swoboda как смее да критикува унгарското председателство, което току-що започна. Той дори нищо не знае за него. Защо вместо това не критикува другарите си от социалистическата група, които стреляха срещу собствения си народ на 50-ата годишнина от революцията през 1956 г. и които произволно хвърлиха в затвора стотици хора? Трябва да ги попита и да ги критикува.

  Hannes Swoboda (S&D). – (EN) Г-н председател, познат ми е този довод, съгласно който, ако критикуваш дадено правителство, критикуваш народа му. Така беше преди и в моята страна.

Нека сме ясни. Не ние започнахме дебата, а унгарското правителство с този, както казах тук, спорен закон. Той силно се оспорва от много унгарски граждани, които са страдали по време на комунистическия режим и по време на нацисткия режим. Те се страхуват, че свободата им на изразяване е заплашена. Това е проблемът, който трябва се реши.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (NL) Г-н председател, предлагам да разискваме унгарското председателство утре. Трябва да разделим въпросите или в противен случай министър-председателят Льотерм ще трябва да коментира новия закон за медиите в Унгария, но не считам, че това е негова отговорност.

Ролята на Парламента, госпожи и господа, е да приема и контролира законодателството, което следователно означава, че сме критични, когато нещата тръгнат в погрешна посока, когато са в лошо състояние, но и че изразяваме задоволството си, когато нещата на практика вървят добре. Бихме могли да кажем, че белгийското председателство беше добро, много добро и че беше успешно благодарение на усилията на много хора: белгийското правителство, но също и много дипломати, постоянния представител, заместник постоянния представител и всички, които работиха всеки ден за успеха му.

Никой не предвиждаше този успех, тъй като, г-н министър-председател, пред нас непрекъснато стоеше въпросът на нашите избиратели: как може служебно правителство да се справи успешно с поетото председателство? Считам, че за първи път имахме действително европейско правителство, тъй като то се занимаваше само с европейски въпроси и европейски проблеми и не се разсейваше от проблемите на членовете на нациите си.

Това е почти покана към други правителства да бъдат служебни правителства, когато поемат председателството на Европейския съюз, за да могат да се съсредоточат върху европейските дела за шест месеца, вместо от време на време да ги вмъкват между другите въпроси.

Считам, че успехът на белгийското председателство се дължи главно на една причина (погледнете финансовия надзор, хедж фондовете, агенциите за кредитен рейтинг): това председателство разбра, че съгласно новия договор трябва да работим за „повече Европа“ и твърдо настояваше за „повече Европа“ в Съвета. Това не може да се каже за всички председателства. Jean-Luc Dehaene е прав, като казва, че наистина има редица държави-членки, които все още не разбират, че основните правила са променени.

Основните правила се промениха и белгийското председателство беше първото, което разбра, че това е така. Ако приключихме със споразумение за европейски надзор, при което най-после бяха постигнати целите на Европейския парламент, то е защото белгийското председателство каза на нашите колеги в Съвета: „Това няма да проработи, трябва да е европейско решение“, за разлика от решението, разработено от финансовите министри през декември 2009 г.

Бих казал същото за европейския патент. Това е голям пробив, г-н председател. Призовавам Вас и всички други колеги да дадете много скоро зелена светлина за този патент на Европейския парламент, за да може след повече от 20 години европейският патент да стане най-после реалност.

  Isabelle Durant, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, както други отбелязаха преди мен, очевидно е вярно, че днес, белгийските политически инженери са по-добри извън страната си, отколкото в нея. Във всеки случай приветствам това и Ви поздравявам. Белгийският екип работи добре и това е много хубаво.

Нещо повече, считам, че противопоставянето, което срещахте в различните състави на Съвета, всъщност прилича на противопоставянето, което срещаме в белгийския дебат: солидарност, трансфери, всички тези въпроси, свързани с оттегляне или внасяне на средства, са неща, които познаваме в Белгия и с които се сблъскахте в Съвета.

Впрочем, г-н Барозу, тъй като изразихте възхищението и признанието си, може би в някакъв момент в бъдещето Европейският съвет би могъл малко да бутне Белгия или да й подаде ръка за помощ. Белгия помогна на Европейския съюз и затова може би Европейският съюз би могъл да помогне на Белгия да намери изход от федералната безизходица.

Що се отнася до останалото, за да се върна на няколко конкретни въпроса, г-н министър-председател, и по-конкретно на въпроса за бюджета: при напускане на председателството отговорността е по-голяма, отколкото при поемането му. Ето защо по отношение на бюджета считам, че без съмнение на нас не ни достигна малко смелост, за да приемем предложението за споразумение, което бихме могли да постигнем по финансовите ресурси, но въпросът за собствените ресурси ще бъде основен въпрос през следващите месеци и много разчитам на Белгия – която, ако мога така да се изразя, ще си възвърне свободата на словото, тъй като тя не представлява вече всички държави-членки, а говори от свое име– за да придвижи напред този въпрос.

Вторият важен въпрос е европейският избирателен регион, който ще дойде на дневен ред в даден момент пред Съвета. Знам, че в Белгия някои не искат федерален избирателен регион, но считам, че е необходимо и може би именно защото не го искат в Белгия, Белгия го иска на европейско равнище. Европейски избирателен регион би бил изключително полезен за гарантиране на това, което наричате „душата“ на Европейския съюз т.е. факта, че, там, европейските граждани могат да се считат чисто и просто за граждани, които могат да гласуват за повече от национални представители. Считам, че това е много важен въпрос.

И третият въпрос, който вече беше споменат, е гражданската инициатива. И в това отношение много разчитам на Белгия да ускори хода на изпълнението.Това е важен инструмент заедно с всички реформи на икономическото управление и се надявам, че Белгия може също да допринесе за по-бързото и по-стабилно развитие на процеса.

  Derk Jan Eppink, от името на групата ECR. – (NL) Г-н председател, през последните шест месеца Белгия доказа, че може достойно да председателства Съвета. Не бихте помислили, че белгийското правителство, е подало оставка. Когато гледам приключените въпроси, по които съм компетентен да дам оценка, мога да кажа, че балансът е положителен. Споразумение за регламент за рисковия капитал, регламент за надзор на финансовите пазари и бюджет за 2011 г. Познавам много добре както Европа, така и Белгия. Европейската политика е като разширение на белгийската политика, но с по-голяма цел. Тя включва търсенето на компромис чрез разговори и продължителни обеди и, ако е необходимо, малко благи приказки с цел постигане на резултат.

Поради това някои казват, че Белгия е умален образ на Европа. Именно тук сега се крие опасността за Европа, тъй като белгийската система не е вече в състояние да продължи да функционира въз основа на компромиси. Дори не се готви наследник, който да поеме поста на г-н Льотерм. Ако Белгия е бъдещето на Европа, тогава трябва да се запитаме: защо настъпва краят на белгийската система? Защо се разпада?

Според мен обяснението е, че Белгия създаде икономика на трансферите, която вече не е възможна. В името на солидарността създадохме паричен поток от Фландрия към Валония и Брюксел, но, г-н Барозу, ако солидарността винаги е еднопосочна, тогава хората се отчуждават един от друг, а именно това наблюдаваме в Белгия.

В момента в Европа се занимаваме с поставяне на основите на икономика на трансферите. Вие правите това и то вече доведе до неправомерно използване на еврото. Сега сме изправени пред призива за еврооблигации. Г-н Verhofstadt призовава за това всеки ден. Погледнете също Фонда за спешно спасяване на еврото, който започва да прилича на пирамида (Ponzi scheme). Отначало фондът беше временен, след това стана постоянен, а сега трябва да наливаме все повече пари в него. Една от пагубните последици от тези действия ще бъде загубата на конкурентоспособност, тъй като чуждестранните инвестиции в Европа ще намалеят. Тези, които искат да видят утрешна Европа, трябва да видят днешна Белгия! След това можете да си представите Германия в ролята на Фландрия да казва: „Не искаме да продължаваме да плащаме за другиго“. Някои от вас ще се изсмеят на това, но опасността е по-близо, отколкото предполагате. Нека това бъде сигнал за събуждане на всички ни.

Г-н Льотерм, винаги съм Ви уважавал изключително много. Желая Ви успех във всичко, с което ще продължите да се занимавате, но се опасявам, че Белгия ще Ви запази на настоящия пост още известно време.

  Patrick Le Hyaric, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, г-н Льотерм, макар напълно да отчитам факта, че поехте председателството на Европейския съюз при много трудни условия на криза, Вие споменахте въпреки това, че ще превърнете социалните въпроси в един от приоритетите си и обявихте статут за защита на обществените услуги.

Не направихте нищо в тази област. Не само нямаше инициатива за защита на услугите от общ интерес, но и днес в рамките на засиления Пакт за стабилност навлизаме в една тревожна спирала, в която, за да се намали дългът на държавите-членки, лешоядите на финансовите пазари и агенциите им за кредитен рейтинг тласкат държавите-членки да разпродават на безценица обществените си блага, които въпреки всичко са едно преимущество за справедливостта и равенството.

Що се отнася до социалните въпроси, Парламентът трябваше да прояви цялата си бдителност, за да отхвърли увеличаването на времето за шофиране на шофьорите на товарни камиони или така наречения проект за „единно разрешително“ – разширена версия на Директивата „Болкещайн“.

Бяхме в Европейската година за борба с бедността. Няма нито един беден по-малко в Европейския съюз – има все повече и повече! И трябва да се признае, че антикризисните мерки не са ефективни, тъй като отслабват социалните права.

Приетата стратегия непрекъснато изисква да се успокояват кредиторите на държавите-членки, които са свръхзадлъжняли поради намаляване на данъчното облагане на капитала и спадането на растежа в резултат на намаляването на покупателната способност и ограничителните мерки – дума, която за първи път чух да се споменава от г-н Барозу. И сега, за тази цел, искате да проверите бюджетите на държавите-членки предварително, вместо националните парламенти.

Започнахте тайно преглед на европейските договори, за които вчера ни казахте, че са неприкосновени. От друга страна, непрекъснато отказвахте да се проведе дебат за създаването на фонд за социално и екологично развитие, финансиран от данъчното облагане на капиталовите движения и от възходящата хармонизация на данъчното облагане на капитала, за създаването на пари от Европейската централна банка с цел изкупуване на дълга на държавите-членки и за развитието на обществени услуги, които са от решаващо значение за справедливостта и социалния напредък.

В началото на председателството Ви, казахте, г-н министър-председател, че искате едно умерено председателство. По време на Вашето председателство обаче трябва да се признае, че финансовите пазари и големите акционери бяха задоволени, а самите хора все повече живеят в бедност.

  Niki Tzavela, от името на групата EFD. – (EL) Г-н председател, бих искала да започна, като пожелая на всички, особено на Комисията, на Бюрото и на всички колеги честита Нова година, година, която се очертава да бъде много трудна. Бих искала, между другото, да отговоря на хвърлената от председателя на Комисията, г-н Барозу ръкавица, който каза, че ще трябва посредством управление на икономиката в световен мащаб да му помогнем да докаже какво е Европа. Това е единна икономическа, културна и може би също политическа сила. Ето защо всички ние трябва да подкрепяме Комисията, за да продължи Европа да бъде значителна сила.

Що се отнася до белгийското председателство, всички признават, че беше много успешно председателство. Бих искала да добавя две неща към това, което вече беше казано, но които не бяха споменати и подчертават успеха на белгийското председателство. Най-напред Белгия функционира напълно по европейски, с други думи, тя следваше програмата на Комисията и програмата на Европейския парламент. Председателствата обикновено добавят национални въпроси. Белгия даде добър пример, като показа, че ние сме Европа и че следваме програмата на Комисията. То нямаше амбиция да добави своя собствена програма. Втората положителна характеристика на белгийското председателство е свързана с модела, който приложи – моделът на тристранния диалог и тристранното сътрудничество между Съвета, Европейския парламент и Комисията. Моите поздравления към всички колеги.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, г-н Льотерм, получихте многобройни поздравления за поведението белгийското председателство и това е разбираемо. Европейската комисия и Парламентът са доволни, че белгийското председателство приключи без големи инциденти. Наистина, една изкуствена държава без правителство, една държава, която дори не е способна сама да се управлява, едва ли е очевидният кандидат за поемане на председателството на ЕС.

Разбира се, би могло да се каже, че Вие и министрите Ви сте разполагали с достатъчно време, за да се занимавате с председателството, при положение че сте управлявали само служебно правителство. Би могло да се каже, че сте ползвали дипломати, които добре са си свършили работата и че след Договора от Лисабон значението на ротационното председателство е намаляло.

Всичко това може да е истина, но считам, че най-доброто Ви решение беше да следвате съвета на Vlaams Belang, и по-конкретно да не се изтъквате. Бихте могли да повторите грешките на предишното белгийско председателство през 2001 г. Помислете си само за провала на „срещата на високо равнище на пралините“ в Брюксел, множеството дипломатически гафове и декларацията, станалата известна като Декларацията от Лакен, която в крайна сметка доведе до поражението на Конституцията за Европа.

Разбира се, белгийското председателство не е осъществило безпогрешен мандат: първо, имаше инцидент, при който министърът за пенсиите, социалистът г-н Daerden, председателства Съвета на министрите в нетрезво състояние – изражението на члена на Комисията Андор беше достатъчно красноречиво: фламандският данъкоплатец и нетните платци не могат повече да се смеят на това при мисълта, че от този човек сега зависят техните пенсии.

Освен това министърът на външните работи г-н Vanackere направи отчаяни опити да отвори нова глава от преговорите за присъединяване с Турция на всяка цена и против волята на хората, при положение че с Турция не следва въобще да се предвиждат преговори.

  José Manuel García-Margallo y Marfil (PPE). – (ES) Г-н председател, няма да се спирам върху казаното дотук. Белгийското председателство беше чудесно. Бих искал да спомена два основни въпроса: финансовият надзор и Европейският семестър. Във връзка с тези въпроси бих искал да кажа какво е направено досега и най-важното, което трябва да се направи.

По отношение на финансовия надзор, в рамките на 48 часа министърът г-н Reynders успя да извади от задънено положение един важен въпрос и успяхме да дадем на Съвета и на Комисията това, което Комисията искаше от нас – европейски органи, които можеха да започнат работа на 1 януари 2011 г.: силни, истински европейски органи с влияние.

Случилото се впоследствие не е много успокоително. Все още нямаме председатели на тези органи, имаме изключително малък бюджет и ми казаха, че тези, които ще бъдат назначени, няма да получават големи възнаграждения. Разбира се, те са далеч по-скромни от бонусите, получавани от банкерите в Лондон.

Има два въпроса, които все още трябва да бъдат решени: регулирането на органите за системен риск и вноските и данъците върху банковите транзакции.

При регулирането на органите за системен риск искаме европейският орган да отговаря за надзора чрез националните органи, които в този случай ще действат като агенти и ще се подчиняват на указанията на европейския орган. Алтернативата не би имала смисъл.

По отношение на данъчното облагане, в последното предложение на члена на Комисията Шемета, се определят всички възможни данъци за банките. Парламентът вече одобри две вноски: вноската за координирания гаранционен фонд и вноската за фонда за банкова стабилност. Това е факт и след това ще можем да обсъдим данъка върху банките или данъците върху банковите транзакции, тъй като, подчертавам, останалото вече е факт.

По отношение на Европейския семестър, единственото нещо, което искаме, е да се координира с всичко: с еврооблигации, с проектни облигации, с механизмите и т.н…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Kathleen Van Brempt (S&D). – (NL) Г-н председател, рискувам да повторя казаното. Честно казано, разискването е малко скучно, но пък е и такова, с което можем да се гордеем, и с удоволствие се присъединявам към всеобщата висока оценка, която моите колеги дадоха на белгийското председателство. Ив, екипът ти, министрите ти, но и политическият и дипломатическият ти корпус, свършиха фантастична работа. Имах възможност непосредствено да се убедя в това. Имах щастието и удоволствието да участвам в два тристранни диалога в областта на околната среда и – не, не трябва да допуснеш това да влезе в главата ти, въпреки че този път малко ще бъдеш похвален – тук бих искала да те поздравя за интелигентния начин, по който осъществи председателството.

Към тези хвалебствени думи имам да добавя едно голямо и едно малко „но“. Първото ми „но“ се отнася до социалната политика; Считам, че постигнахме напредък по много социални въпроси. Въпреки това трябва да бъдем откровени и да кажем (но аз не държа белгийското председателство отговорно за това, а Европейската година за борба с бедността и социалното изключване), че европейският интерес към тези въпроси не е голям. Не сме постигнали действителен напредък по законодателни въпроси, когато става въпрос например за европейския минимален доход, и поради това все още предстои да се извърши много работа.

Второто „но“ е свързано с ролята, която белгийското председателство изигра в периода след Лисабон. Получих поздравления от г-дата Verhofstadt и Dehaene, двама бивши министър-председатели, които са изключително компетентни по институционални въпроси. Тази роля обаче има един недостатък, и по-специално липсата на политическо лидерство на белгийското председателство по някои наистина критични въпроси. Наблюдаваше се известно изчакване и бездействие, а г-н Ван Ромпьой трябваше да поеме инициативата по този въпрос.

Имам предвид дебата относно икономическото управление и дебата относно кризата с държавния дълг в Европейския съюз. Други правителствени ръководители, без да споменавам министър-председателя Меркел и президента Саркози, действително се ангажираха с тези въпроси. Това според мен доведе до постигането на ограничени резултати на последния Съвет поради кризата с държавния дълг, наред с другите причини. В миналото белгийското председателство пое политическото лидерство и аз се надявам, че следващото правителство наистина ще застане начело на Европейския съюз.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-н председател, заедно изготвяме закони, но твърде често не знаем как те се прилагат от държавите-членки. Поехте инициативата, като ясно посочихте, че този Парламент подкрепя Комисията в желанието й в бъдещото законодателство да се включват таблици на съответствието.

Белгийското председателство много помогна за внасянето на документ в Съвета, в който се препоръчва използването на таблици на съответствието, като се подчертава, че те допринасят за яснотата и прозрачността и ще спомогнат за по-бързото и ефективно прилагане на правото на ЕС. Мисля, че започна обсъждане по въпроса.

Г-н министър-председател, питам се дали бихте могли да ни кажете какъв отговор на този документ се съдържа в заключителните Ви бележки и дали белгийското правителство като част от тройката и в рамките на Съвета ще продължи да настоява за включването на таблици на съответствието.

  Bart Staes (Verts/ALE). – (NL) Г-н председател, госпожи и господа, имам една минута, за да поздравя белгийското председателство. Резултатът може по принцип да е положителен, но предполагам, че ще потупам по рамото всеки еднакво. Считам, за щастие, че присъствието на членовете на Комисията, г-н Поточник и г-жа Хедегор, беше много силно по отношение на съдържанието на важната конференция в Нагоя за биоразнообразието и конференцията в Канкун относно изменението на климата.

Беше казано, а понякога и на шега, че белгийското председателство се е справило добре, тъй като са разполагали със страшно много време и са могли да съсредоточат цялата си енергия върху председателството. Г-н Verhofstadt отбеляза например, че Европа за първи път е имала правителство на пълно работно време. Бих се съгласил с това. Не можем обаче да пренебрегнем факта, че много хора стояха зад тези екипи, че те бяха подкрепяни от добре подготвени и добре информирани дипломати и използваха невероятното им умение за водене на преговори, за да гарантират успеха на председателството.

Г-н Льотерм, утре в Белгия ще бъде връчена наградата „Златната обувка“. Ако трябваше да дам наградата „Златната обувка“ на белгийското председателство, на най-добрия участник в белгийското председателство, без съмнение бих я поднесъл на белгийския дипломатически екип, на хората, които седят зад Вас и които допринесоха за това, Вие, Вашият екип и регионалното правителство наистина да свършите страхотна работа.

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-н председател, от само себе си се разбира, че бих искал да добавя няколко неща към поздравленията и похвалите във връзка с извършеното по време на белгийското председателство. Докато слушах разискването обаче, възникнаха два доста важни въпроса. Наистина ли по време на белгийското председателство всички в Европа забравиха за националните интереси и се съсредоточиха единствено върху интересите, които бяха определени от институциите в Брюксел и подкрепяни от белгийското правителство? Разбира се, това не беше така. През последните шест месеци наблюдавахме развитието на събития в Европа и това може да се види съвсем ясно – само защото председателството не споменава националните интереси, не означава, че те не съществуват.

И второ нещо, което е може би най-основното и най-голямото съмнение в цялото разискване: няма да е добре, ако противопоставяме това, което наричаме европейски цели, на това, което наричаме национални цели. В крайна сметка, националните интереси, за които говорим, са идеи, които идват от конкретни държави. Това е специфичен принос, без който Европа би била много по-зле. Не можем да наложим стандарт, по който тези цели, които са формулирани в конкретни държави-членки, но за Европа, да не се разглеждат като преимущество, а като проблем.

  Rui Tavares (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, мога ли да помоля г-н министър-председателя за вниманието му, моля. Тук съм, от лявата Ви страна, г-н министър-председател. Трябва да проведа откровен разговор с Вас. Имам текст на португалски, но ще импровизирам на английски, тъй като този език използвахте в най-важната за мен част от речта Ви, когато казахте: „погледнете бежанците. Погледнете бежанците, ако мислите, че войната и мирът не са важни за Европа“. Вие се обръщахте към новите поколения.

Трябва да призная, че сърцето ми се разтуптя, когато казахте това, защото аз съм докладчикът на Европейския парламент по въпросите на бежанците. По време на председателството си Вие можехте да направите повече, отколкото да гледате бежанците. Можехте да направите нещо, за да им помогнете – не беше трудно. Съветът можеше да приключи процедурата на съвместно вземане на решениe, която Парламентът започна с цел разселване на бежанците. В нашата част от процедурата на съвместно вземане на решениe увеличихме средствата, които даваме на държавите-членки за разселване на бежанците, установихме категории от приоритети за хора, които са били изнасилвани, измъчвани и са болни и които чакат в лагери, за да бъдат разселени. Съветът не приключи процедурата на съвместно вземане на решение. Изглежда поради член 290 и делегираните актове – нещо, което е в Договора от Лисабон.

Вие казвате: „Погледнете бежанците“. Но Ви предизвиквам да направите това, което ние направихме: отидете в лагера „ал-Хол“ в Сирия. След това кажете на бежанците да погледнат член 290 и да погледнат делегираните актове. Те ще кажат: „за какво говорите? Децата ми не ходят на училище, нямам паспорт; наблъскани сме в лагер за бежанци; защо говорите за маловажен институционален проблем, при положение че можехте да направите нещо за решаването на нашия проблем?“ Това ще очерни белгийското председателство. Съжалявам, че казвам това и го казвам с тъга.

  Corien Wortmann-Kool (PPE). – (NL) Г-н председател, бих искала да се присъединя към отправените от моите колеги поздравления към белгийското председателство и към Вас, г-н министър-председател, тъй като в момент, когато начинът, по който беше съставено правителството на Вашата страна, предизвика дълбоко учудване сред много предприятия, Вие наистина съумяхте да използвате европейския дух, за да осигурите пълноценното функциониране на председателството.

Според мен Вие се подценявате, като се наричате „посредник“, тъй като Вие бяхте движещата сила и съумяхте да превъзмогнете трудностите, включително и тези, които срещнахте с настоящия Парламент, като проявихте творчество и решимост. Благодарение на Вас сега имаме стабилен европейски надзор, директива, регулираща алтернативни инвестиционни фондове, както и евровинетка – друг труден въпрос за решаване чрез преговори, който приключи с приемането на ясно заключение на Съвета.

От друга страна обаче, от европейския дух, с който беше пропита Вашата реч тук в Парламента, разбирам, че гледате и напред. Правилно посочвате, че икономическото управление не следва да доведе до положение, при което само лекуваме симптомите, без да правим нищо за риска, който все още съществува, тъй като, макар да е възможно един силен Пакт за стабилност и растеж да стане реалност, той е само една опора на това икономическо управление.

Това, което искаме за нашите граждани, е да бъдем в състояние да излезем заедно от кризата и отново да можем да създаваме работни места за нашите граждани и младежи, а за да направим това, се нуждаем от стабилен европейски макроикономически надзор и много силна стратегия „Европа 2020“. Ще успее ли наистина Европейският семестър да осъществи това на практика? Ще се ангажират ли държавите-членки да придадат съдържание на икономическото управление и в тази област? Като Парламент следва да се възползваме максимално от ролята ни на съзаконодател в пакета за управление, законодателния пакет, за да превърнем това в реалност.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н Льотерм, когато през юли представихте програмата на белгийското председателство, Ви казах на шега, като Ви приветствах, че може би пак ще бъдете тук през януари, за да ни представите резултатите. Трябва да кажа, че се надявах да греша и без да искам да обидя Вас, г-н министър-председател, както и всички белгийци, бих искал днес пред мен да беше правителственият ръководител, надлежно избран на изборите на 13 юни. Въпреки това Вие бяхте този, който трябваше да поеме това председателство и по този повод поздравявам Вас и всички министри от настоящото правителство.

Сега, нека оставим настрана вътрешното политическо положение, за да се съсредоточим върху резултатите от белгийското председателство.

Аз също бих искал да цитирам един велик американец, който не е бил философ, а състезател по тенис. Артър Аш е казал, че важен ключ към успеха е доверието в себе си, а важен ключ към доверието в себе си е подготовката. Трябва да се признае, без съмнение, че белгийското председателство е почерпило вдъхновение от тези думи.

По отношение на въпросите, с които тук се занимавам, установих голям напредък: засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод; европейска заповед за защита на жертвите на насилие; бъдещо засилено сътрудничество за единен патент и споразумението относно Директивата за борбата със забавяне на плащане и относно етикетирането на храни представляват успех, с който белгийското председателство може да се гордее.

Същото важи и за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г. Въпреки че все още няма споразумение, вече бяха приети принципът на силна ОСП с два стълба и принципът на опростяване. Това, от което селското стопанство най-много се нуждае в бъдеще, обаче е регулиране, което да успее да задържи нестабилността на пазарите в известни граници. Въпреки всичко все още няма споразумение по този въпрос и имам сериозни опасения по отношение на бъдещите председателства, а именно Унгария и Полша, тъй като регулирането като че ли не е сред техните приоритети.

Освен добрата подготовка пълноценното участие на министрите, ефективната работа на министрите и на белгийските държавни служители, тайната на председателството, която вие подчертахте, се състоеше в това, че не наложихте своя програма, а се ангажирахте със съществуващите приоритетни въпроси на европейско равнище и положихте максимални усилия, за да ги придвижите напред, благодарение на прагматизма и на културата на компромис, характерна за нас.

Надявам се, че бъдещите председателства ще следват този пример.

  Anne E. Jensen (ALDE). – (DA) Г-н председател, и аз бих искала да благодаря на белгийското председателство за неговия принос, особено в двете области, с които съм най-запозната: бюджет и транспорт. Фактът, че преговорите по бюджета се провалиха на първия етап, не се дължеше на председателството и, разбира се, намерихме решение на бюджета за 2011 г. Ето защо да се надяваме, че въпросът за гъвкавостта и финансирането на проекта за термоядрена енергия ITER също ще намери скоро своето място.

В областта на транспорта белгийското председателство намери решение на трудния въпрос, свързан с евровинетката. Особено бих искала да благодаря на белгийското председателство за подкрепата му във връзка с това, по което работех много отдавна, а именно създаването на мрежа от безопасни места за почивка в Европа, за да имат шофьорите на камиони, които буквално осигуряват единството на Европа и създават вътрешния пазар, добри и безопасни условия на труд. Бих искала правителствата на всички други държави да се вдъхновят от положителното становище на белгийското правителство по този въпрос, за да можем най-после да осъществим нещо на практика.

  Mirosław Piotrowski (ECR). – (PL) Г-н председател, Белгия, която е една от шестте държави основателки на Европейския съюз, неотдавна приключи шестмесечното си председателство. Въпреки вътрешните политически трудности, свързани с невъзможността да съставят правителство, белгийците официално поучават много висока оценка за ефективността и успеха си за постигането на почти всички приоритети, които си бяха поставили по-рано. Ето защо бих искал да се присъединя и да ги поздравя, тъй като за толкова кратко време и като част от определените приоритети те се изправиха пред икономическата криза в Европа, защитиха околната среда на Европа, изградиха отворен и сигурен Европейски съюз, изградиха последователен социален модел в Европейския съюз и положиха основите на обща политика на ЕС в областта на външните работи. Рядко в историята такава малка държава за такъв кратък срок е постигнала толкова много в полза на Европа.

  Mathieu Grosch (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Льотерм, когато преди шест месеца членовете на този Парламент имаха толкова много въпроси за белгийското председателство и когато прочетоха програмата, много от колегите все още бяха изпълнени със съмнение.

Днес, като отправяме благодарностите си към Вас, но и към постоянното представителство за вашата изключителна работа и подготовка, удоволствието ни е още по-голямо. Очевидно успехът ви не е бил лесен. Вътрешните проблеми в Белгия бяха вече споменати и г-н Verhofstadt също отбеляза, че няма непременно ефективност на национално равнище в Белгия или на европейско равнище. Може би това е ключът към бъдещия успех, с други думи, че политиците, които са компетентни тук, трябва да постигнат необходимото признание и в Белгия.

Вашият успех не беше лесен, както и външните условия също не бяха от най-благоприятните. Това не на последно място се дължеше на факта, и мога да кажа това от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) във връзка с транспорта – че Вие не избрахте най-лесните теми за разглеждане. Това беше споменато, а за нас решаването на въпроса за евровинетката, наред с други въпроси, беше повече от удовлетворително. Въпросът не е само принципен. Според мен той е свързан с нови източници на финансиране и с безопасна, чиста и ефикасна мобилност на европейско равнище. Става въпрос да проверим дали ще бъдем в състояние утре отново да адаптираме още по-ефективно тази област – мобилността на европейско равнище.

Тъй като живея в гранична зона, без съмнение съм удовлетворен и от прилагането на разпоредбите за безопасност на пътя. За нас и във всеки граничен регион е неприемливо сериозно нарушение да се наказва или да не се наказва в зависимост от регистрационния номер. Вие се заехте решително с този труден въпрос и направихте първата стъпка.

Правата на пътниците в автобусния транспорт представлява важна крачка, като в резултат на това Европа даде на гражданите си права на пътници във всички видове транспорт. По време на кризата с вулкана видяхме колко е важно за предприятията, но и за пътниците, да се въведе такава европейска рамка. Надявам се, че можем да продължим по този начин.

Най-накрая, пожелавам само едно нещо на Вас и на Белгия и това е най-после да видим на федерално равнище в Белгия професионализма, който демонстрирахте на европейско равнище, като се ръководехте от твърдото убеждение, че този, който поставя искания, както правехте Вие, трябва също да предлага и решения.

  Alejandro Cercas (S&D). – (ES) Г-н председател, г-н Льотерм, от името на членовете на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, които отговарят за заетостта и социалните въпроси, бих искал да се присъединя към моите колеги, за да поздравя белгийското председателство за последните шест месеца.

Как е възможно да се присъединя към тези поздравления, при положение че застъпихте в незначителна степен социалното измерение и че равносметката от работата на белгийското председателство в социалната област не е впечатляваща?

Много просто, г-н Льотерм, тъй като имах привилегията да работя с Вашите министри, г-жа Онкелинкс и г-жа Милке и съзнавам усилията, които те и техните екипи положиха, за да се отбележи напредък по социалната програма в такива трудни условия и в Съвет като настоящия, който е толкова нечувствителен към социална Европа. Въпреки всичко те работиха смело, отговорно и с висок проевропейски дух, за да гарантират че гласът на Парламента се чува и че гласът на европейците се чува в този сериозен момент, когато бъдещето на Европа е заложено на карта.

Поради това също се присъединявам към поздравленията към Вас, г-н Льотерм, и се надявам, че в бъдеще, когато дойдат предизвикателствата, това, което казахте, ще бъде истина: че Европа ще намери душата си. Тази душа трябва да бъде политическа и социална душа, а не само икономическа.

Бих искал да спомена няколко въпроса, които не бяха решени по време на председателството Ви и относно които се надявам, че ще предадете Вашия проевропейски, хуманен дух на унгарското председателство, тъй като е заложено бъдещето на Европа. Имам предвид въпроси, свързани с европейската имиграционна политика, единното разрешително, двете директиви за временните работници и прехвърлянията в рамките на едно предприятие.

Г-н действащ председател на Съвета, моля, кажете на колегите си да погледнат на нещата в дългосрочен план. Не може да има неравно третиране на работници, които идват в Европа. Трябва да има равно третиране, в противен случай ще отворим пропаст, която ще има неизчислими последици за бъдещето на Съюза. Не може тези работници да пристигнат в Европа при неравни условия по отношение на работата си тук, тъй като така ще разрушим Европа.

Надявам се, че през следващите шест месеца унгарското председателство ще ви слуша и че ще можете да си възвърнете свободата на словото в Съвета и че Светът ще насочи вниманието си към душата на Европа, която може да бъде единствено хуманистична душа и душа на напредъка.

  Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н Льотерм, госпожи и господа, трябва да заявя, че се радвам, че имахме председателство, което доказа, че може да управлява европейската програма прагматично и ефективно, въпреки трудното време.

Като се започне от приемането на първо четене на преразглеждане на директивата относно борбата със забавяне на плащане в публичната администрация, която е от съществено значение за бъдещето на системата от предприятия, и се стигне до приемането на пакета за финансовия надзор, белгийското председателство се представи като практично и динамично.

Бих могъл да посоча и други примери, но предпочитам да направя изводи за това, което може да се научи от председателство, което приключи положително мандата си. Първо, трябва да имаме реалистична работна програма; второ, трябва да можем да водим преговори динамично и да стигаме до компромис; и, на последно място, да включим пълноценно европейските институции, като започнем с Парламента, и да възприемем подход към нерешените въпроси, в който няма място за ограничения и национални интереси.

Надявам се, че това председателство ще служи за пример на други, които идват след него. Сега обаче му поднасям най-искрените си поздравления.

  Pervenche Berès (S&D). – (FR) Г-н председател, г-н министър-председател, работихме много добре с вашите министри Жоел Милке и Лорет Онкелинкс, за да се чуе гласът на Европейския парламент, когато основните насоки в областта на заетостта бяха приети от Съвета, в които нашите позиции бяха взети под внимание, но и по въпроса за обществените услуги, тъй като ролята, която играят тези услуги в центъра на европейския социален модел, беше утвърдена по време на вашето председателство. Надявам се, че даденият тласък на междуинституционалния диалог може да продължи както в работата на Комисията, така и в работата на предстоящото председателство.

Има и друг аспект, по който много работихме заедно, а именно как да гарантираме, че икономическото управление, което споменахте, може да съществува самостоятелно, тъй като, ако то разглежда въпроса за заетостта като салдо, това ни води към катастрофа. Безпокои ме начинът, по който Комисията разглежда този въпрос в пакета за Европейския семестър – като предлага на държавите-членки да намалят възнагражденията волю-неволю или да увеличат на практика на сляпо възрастта за пенсиониране и да се намали размерът на пенсиите. Това не е духът, с който икономическото управление може да гарантира успеха на европейския въпрос, този, който очакват нашите работници и нашите граждани.

  Morten Messerschmidt (EFD). – (DA) Г-н председател, бих искал да кажа, че белгийското председателство беше чудесен и ненадминат пример за това как работи ЕС. Въпреки факта, че държавата беше без правителство, председателството, независимо от това, получава висока оценка от всички страни в тази зала. Това може би илюстрира как всъщност ЕС работи най-добре – без избрани представители и всъщност без никакви хора. Във всеки случай по време на белгийското председателство настъпи най-голямото разочарование досега, извърши се на практика най-голямото предателство към европейските граждани от влизането в сила на Договор от Лисабон, а именно – въвеждането на постоянен механизъм за действие при кризи.

Когато трябваше да убедим европейските граждани да приложат на практика Договора от Лисабон, което предполагаше прехвърлянето на безпрецедентна власт на чужденци в Брюксел, ни беше обещано, че поне едно нещо няма да се случи – няма никога да отговаряме за дълговете на другиго. По време на белгийското председателство това обещание беше нарушено. Сега имаме законодателен акт, по силата на който, считано от 2013 г., вече завинаги ще носим взаимна отговорност за нашите дългове и обратното. Това е наследството на белгийското председателство и това повод за съжаление.

  Ivo Belet (PPE). – (NL) Г-н председател, г-н Льотерм, г-жо Гьори, както Вие, така и дипломатическата ви служба доказахте, че можем да работим успешно дори в много трудни икономически условия и че можем да се справим с тези условия по начин, който прави Европа по-силна. Това е важно. Очевидно тези неща изискват да правим компромиси, трудни компромиси. Това винаги ще бъде тема за критика, но считам, че в това положение златното правило „идеалното е враг на доброто“ важи повече от всякога. Този вид компромис винаги е оправдан, ако дава възможност да се осъществи напредък и ако допринася за просперитета и благосъстоянието на гражданите ни.

Г-н Льотерм, тъй като имам само една минута, ще коментирам съвсем накратко следващото белгийско председателство, което ще бъде може би през 2025 г. или някъде там. Вие ще бъдете вероятно на 65 години по това време, а аз – с една година по-възрастен от Вас. Предполагам, че Европа ще бъде все още силна на международната сцена в този момент, но за да се случи това, трябва да запазим инерцията от последните шест месеца. Във всеки случай Ви пожелавам успех във всяко начинание както тук, така и в Брюксел.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, белгийски колеги, поздравления! Свалям ви шапка! Като унгарец бих бил много доволен, ако унгарското председателство е толкова успешно.

(HU) Сега бих искал да продължа на унгарски. По време на белгийското председателство беше успешно предотвратено задълбочаването на кризата в еврозоната. Спасителният пакет за Ирландия беше съставен за рекордно кратко време. Беше изготвена система за координация на нова икономическа политика, а пред унгарското председателство стои приемането на шест законодателни акта, свързани с икономическото управление. Беше създаден финансов надзор и европейската служба за външна дейност започна работа, както и гражданската инициатива. Мога само да изразя най-дълбокото си възхищение във връзка с напредъка на практическото транспониране на Договора от Лисабон, въпреки че пред нас стоят безброй открити въпроси.

(FR) Още веднъж поздравления за моите белгийски колеги. Надявам се, че по време на унгарското председателство ще постигнем същия успех.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, въпреки опасенията, че развитието на белгийската вътрешна политика може да окаже влияние върху резултатите от работата на ротационното председателство, се радвам, че Белгия опроверга тези предвиждания, като подходи прагматично и ефикасно към европейските въпроси. Всъщност водещите теми на белгийското председателство осигуриха цяла серия от истински европейски въпроси: започването на работа на Европейската служба за външна дейност, икономическия растеж и фискалната консолидация, приемането на регламента за Европейската гражданска инициатива и началото на изпълнението на стратегията „Европа 2020“.

По отношение на интересите на Румъния, белгийското председателство възприе справедлив и балансиран подход. Относно два чувствителни за Румъния въпроса, белгийското председателство избра възможностите, които отразяваха най-добре застъпваната от Румъния позиция: обсъждането на проблема с ромите от гледна точка на социалното приобщаване и управлението на процедурата за внасяне в Европейския парламент на проекта на решение за приемането на Румъния и България в Шенгенското пространство.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-н председател, бих искала да започна, като подчертая, че Белгия пое ротационното председателство в положение, което беше трудно не само във вътрешнополитически план, но, разбира се, и в световен мащаб.

Поради това не мога да припиша на Белгия всички неуспехи на Съюза. Напротив – бих искала да кажа, че Белгия свърши чудесна работа при ръководенето на тристранния диалог между Комисията, Съвета и Парламента.

Начело с Белгия беше постигнат успех, поне отчасти, във важната област на надзора и регулирането на банковия сектор. През октомври приключиха преговорите за регулирането на хедж фондовете, фондовете за дялови инвестиции и агенциите за кредитен рейтинг.

Бих могла да си представя някои дори по-амбициозни мерки в тази област, но считам, че Белгия успя да координира поне нещата, които бяха възможни, и да постигне някакъв напредък.

Изключително важна беше и областта на външните отношения. Съюзът създаде своя дипломатическа служба и в това отношение също Белгия се показа като умел посредник.

Бих искала да завърша, като поздравя Белгия и изразя благодарностите си за нейното председателство, но и да изразя известна надежда, че Унгария ще следва примера на вашето председателство.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, мога ли тук да поставя по-общ въпрос? На Коледа Джон Брутън, бивш министър-председател на Ирландия и председател на Съвета, заяви, че характерът на работата на непълно работно време на Европейския съвет наистина не съответства на целта предвид мащаба на кризата, пред която Европа е изправена. Той предположи, че отделяното на тези значими въпроси време е малко по-дълго от продължителността на полета на ръководителите до Брюксел.

Той казва, че преживяваме финансова криза – криза на социалната държава в застаряващо общество, криза на глобализацията на националните държави и вероятно дори криза на ефикасността на европейската демокрация. Той казва, че ръководителите трябва да седнат заедно, докато постигнат пълно общо съгласие за всичко, което трябва да се направи: цялата работа, а не само части от нея. Само нещо от такъв мащаб ще създаде трайно доверие на пазарите. Бих искала хората да обсъдят това, може би защото той е прав.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, речта Ви, г-н Льотерм, съдържа няколко важни цитата; жалко е, че ще бъдете запомнен главно като министър-председателя на държава, която 219 дни след провеждането на избори не е в състояние да състави правителство.

Виждате ли, имах лошо мнение за Вас – въпреки че с времето то без съмнение се промени – тъй като в деня на встъпването Ви в длъжност Ви попитах, в специфичното Ви качество на действащ председател, какви мерки ще вземете в отговор на действията, предприети срещу католическата църква във Вашата страна, в отговор на обиските, които бяха обявени за нищожни, което считам за много сериозно, и които впоследствие бяха осъдени от самата съдебна власт.

Не ми отговорихте. Това не ми хареса, тъй като считам, че един председател следва да представлява всеки. Ако на председателя е зададен въпрос, той следва да даде някакъв отговор и бързо да вземе решение: да каже аз съм „за“ или „аз съм „против“ и да обясни защо. Вие не го направихте.

Днес мога да кажа, че Вие и Вашето председателство свършихте добра работа. Може би, ако още в началото бяхте малко повече на нашето „ниво“, можеше да имаме по-добри взаимоотношения.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, Белгия категорично пое председателството на Съвета в един изключително труден преходен период, тъй като, първо, икономическата криза не беше все още преодоляна, докато в същото време Договорът от Лисабон, естествено, все още не беше изцяло приложен, и неговата ограничена целесъобразност също стана очевидна.

В целия дебат за спасителния пакет за еврото обаче има един важен аспект, който не трябва да се забравя, а именно, че както спасителният пакет за държавите от еврозоната, така и заемите за Гърция представляват нарушение на Договора от Лисабон. И двете мерки нямат необходимото правно основание. Това означава, че имаме очевиден случай на превишаване на правомощията от страна на ЕС, което в крайна сметка прави крайно необходимо провеждането на съответна процедура за изменение на Договора.

След следващите кандидати за спасителния пакет – като Ирландия и Португалия – и Испания е проблемно дете на еврозоната. От другата страна на монетата – държавите-членки, които правят нетни вноски, като Германия и Австрия, скоро ще станат „дойните крави“ на Европейския съюз. Очевидно това не може да продължава. Белгия всъщност не можа да се справи с нито едно от тези две по общо признание трудни предизвикателства, а именно преодоляване на икономическата криза и прилагането на Договора от Лисабон.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-н председател, бяха дадени много положителни оценки за белгийското председателство, и по-специално за неговата ефективност в преговорите и спокойствието му по време на един труден период на криза, срещата на високо равнище на Г-20, конференцията в Канкун и дебата относно бюджета. Преобладаващи теми бяха възстановяването на стабилността на финансовите пазари, а също и икономическата стабилност, но трябва да се каже, че националният егоизъм взе връх по-специално по отношение на бюджета. Белгийската ефективност при воденето на преговори заслужава поздравления, но това беше, в крайна сметка, дванадесетото председателство на Белгия. Министър-председателят Льотерм, каза, че програмата на председателството беше тази на Съвета и на Комисията без амбиция да включи в нея някой национален приоритет. Въпреки това трябва да позволим на бъдещите председателства сами да определят собствените си приоритети. Струва ми се, че това е същината и духът на интеграцията, за които говори министър-председателят Льотерм. Това, което ме безпокои, е кризата при приемането на бюджета за 2011 г., и по-специално основата за това и прогнозата, че в бъдеще преговорите относно новата финансова перспектива няма да са лесни.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, има поне една област, която е важна за Европа и региона, откъдето съм – Еускади, Страната на баските – в която Вие не направихте абсолютно нищо.

Договорът от Лисабон дава на Парламента правомощия в областта на рибарството. Съветът блокира няколко плана за запаса от хамсия. В началото на председателството Ви лично заявих, че съм готова да продължим с преговорите, за да придвижим отново важните планове, а Вие не положихте никакво усилие да направите това. Ето защо не мога да Ви поздравя, тъй като по принцип, Съветът не признава правомощията, които Договорът от Лисабон дава на Парламента.

Считам, че пропуснахте една възможност за решаване на проблем, който се протака още от испанското председателство. Не направихте нито един ход. Ето защо се надявам, че следващото председателство ще бъде в състояние да го направи.

Бих Ви благодарила също така, ако обърнете малко внимание на речта ми.

  Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-н председател, аз също бих искала да поздравя белгийското правителство за успеха на председателството му, въпреки трудните условия, в които се проведе и които бяха също споменати тук. Освен това в областта, която следях най-внимателно, бих искала да поздравя г-жа Милке и да й благодаря за ангажираността и решимостта й при изготвянето на доклада относно Директивата за отпуска по майчинство, въпреки несъгласието на Съвета с нея. Надяваме се, че унгарското председателство ще отдаде заслужено значение на този въпрос. Г-н Льотерм ни припомни мечтата, която е ръководела основателите на европейския проект освен единния пазар, и г-н Барозу подчерта значението на европейския дух. Считам, че това са важни въпроси в настоящия контекст, в който се нуждаем от по-голямо единство и солидарност, за да посрещнем предизвикателствата пред нас.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-н председател, белгийското председателство, и за да бъда по-точен последните две председателства, се проведоха в момент, когато се прилагаше Договорът от Лисабон и се оформяше нов ред в ЕС. И двете председателства ограничиха националния си подход, за да задълбочат сътрудничеството и координацията в ЕС. Този правилен път служи за укрепване на общностен, а не на правителствен подход. От друга страна, следва да бъдем внимателни при ограничаване ролята на националните председателства при определяне на приоритетите им. Трябва да има специфично равновесие. Неоспоримо постижение на белгийското председателство е засилването на икономическото управление. Започнаха работа агенциите, които осъществяват надзор над финансовите институции. Много беше направено и за по-строгото спазване на бюджетната дисциплина. Насочените към структурни реформи дейности бяха главният инструмент за развитие. Освен това най-накрая беше преодоляна безизходицата, свързана с одобрението на бюджета на ЕС за 2011 г. Ние просто искаме да Ви кажем „благодаря“.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, трябва да кажа, че е много насърчително да чуя колеги от всички страни в залата да дават висока оценка, и то съвсем основателно. Опасявах се от обратното. Считам, че една от причините за успеха на белгийското председателство е, че те взеха под внимание реалностите на Договора от Лисабон. Сега трябва да има гладко предаване от едно председателство на друго. Това е като щафетно бягане: колкото е по-ефективно е предаването – и колкото по-малко се изтъква – толкова по-добре, вероятно. Белгийците направиха това изключително добре и дадоха пример на други държави как да правят това в бъдеше.

Бих искал особено да им благодаря за работата им във връзка с бюджета и банковите органи и други установени органи. Ако те се окажат толкова успешни, колкото се надяваме, че ще бъдат, тогава авторитетът на белгийското председателство ще продължи да расте с годините, когато гледаме назад към тези толкова важни решения.

  Frédéric Daerden (S&D). – (FR) Г-н председател, бих искал да се присъединя към практически единодушните послания от тази сутрин. Г-н министър-председател, белгийското председателство беше добро председателство, тъй като придвижи напред европейския проект при трудно положение в страната, което обаче не му попречи да решава предизвикателствата пред Европа. Имам предвид приемането на бюджета за 2011 г., чиито някои аспекти остават горчив вкус в устата ни. Вие обаче избягнахте пагубна конфронтация между институциите.

Що се отнася до социалното измерение, още от самото начало белгийското председателство се сблъска с прекалената предпазливост на някои в Съвета. Имам предвид по-специално идеята за една рамкова директива за минималния доход. Въпреки този контекст благодарение на борбения дух на вашите министри и на нашите министри на Белгия може да се признае заслугата за постигането на действителен напредък: докладът на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси преди провеждането на всеки Европейски съвет, за да придаде необходимия противовес на Съвета по икономически и финансови въпроси; заключенията във връзка със социалните услуги от общ интерес; пенсиите, и по-специално конференцията по пенсиите в Лиеж, по време на която беше изтъкната необходимостта от съвместно разглеждане на въпросите за адекватност и устойчивост на пенсиите, които считам, че трябва да подчертая, и декларацията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси относно Европейската година на борба с бедността.

Още веднъж поздравления. Да се надяваме, че този напредък ще продължи и при следващите председателства.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-н председател, процедурен въпрос. Бих искал да проучите, кой има право на изказване по процедурата с вдигане на ръка („Catch-the-Eye“) и кой не. Струва ми се, че няма справедливо разпределение между месечните сесии. Бих Ви помолил да направите това, тъй като някои от нас, които имаме и други задължения, не можем да бъдем в залата всеки ден, докато други имат тази възможност.

Считам, че членовете на Парламента трябва да имат справедлива възможност да участват в разискването. Наистина се извинявам, че забавям работата на Парламента, но бих Ви помолил да направите това проучване.

  Председател. – Г-н Mitchell, не искам да кажа нищо повече от това, че имам списък и че можете да проверите списъка. Почти 20 души от списъка имат възможност да се изкажат. Ако желаете, можете да дойдете при мен в кабинета ми, за да Ви покажа списъка и да Ви го разясня.

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, тази сутрин в залата беше дадена много висока оценка и бяха отправени много похвали и поздравления. От името на Комисията бих искал да кажа, че това е напълно заслужено. С европейския си дух белгийското председателство категорично показа впечатляваща ефективност и подход на сътрудничество. Когато белгийското председателство поемаше даден въпрос, всички знаехме, че то ще преследва европейската цел и единствено европейската цел и че то ще направи това в дух на лоялно сътрудничество между институциите. Резултатът от много доброто сътрудничество на белгийското председателство с Европейския парламент и много тесните контакти с Комисията очевидно е изключително впечатляващият списък с постижения.

Днес можем да кажем, че Договорът от Лисабон се прилага пълноценно. Чрез Европейската гражданска инициатива съумяхме да дадем нов глас на нашите граждани и успяхме да постигнем съгласие за въвеждане на по-прозрачни и ефективни правила за комитологията. По тези два въпроса работихме съвместно с държавния секретар Оливие Шастел и трябва да кажа, че винаги се впечатлявах от неговия дух на сътрудничество и висок професионализъм.

За приключването на дебата по бюджета за 2011 г., както и за започването на новото икономическо управление в Европа беше необходим спокоен и конструктивен подход. Белгийското председателство успя да постигне безспорен напредък дори при сложни и продължителни обсъждания на въпроси като развода, финансовия надзор и дори патентите.

Сега е особено ясно, че трябва да запазим и занапред положителния дух и ефективността на белгийското председателство. Без съмнение, за всички нас икономиката, възстановяването от кризата и фискалната консолидация остават първостепенни приоритети. Миналата седмица получихме добри новини във връзка с успешната продажба на португалски, испански и италиански облигации и установихме намаление на маржовете за Белгия и другите държави. Ясно е също така обаче, че трябва непременно да продължим със структурните реформи и че трябва да работим още по-усилено. Ако не искаме да имаме възстановяване без работни места, трябва да видим как можем да реформираме правилата си за пазара на труда и как можем да премахнем пречките за по-висока заетост в Европа. Същевременно трябва да защитим уязвимите в нашето общество и да намалим бедността. Това е единственият начин, по който можем да развием нашата пазарна социална икономика в Европа.

Много ще зависи от това, как ще започнем Европейския семестър и до каква степен ще можем колективно да бъдем амбициозни в нашите национални програми за реформа, в усилията ни за консолидация и в изпълнението на стратегията „ЕС 2020“. Белгийското председателство допринесе много за стартирането на новия процес на икономическо управление и сега трябва да продължим чудесната работа, която то започна.

Г-н министър-председател, г-н държавен секретар, бих искал най-сърдечно да Ви благодаря за отличната Ви работа. Бих искал също така да благодаря на всички Ваши дипломати за създаването на положителна атмосфера, в която следващото председателство може да продължи работата, която започнахте толкова успешно преди шест месеца.

  Ив Льотерм, действащ председател на Съвета. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, това са последните ми думи от името на белгийското председателство и затова ще бъда кратък. Щастлив съм да видя толкова много хора тук, но знам, че това е свързано и с другите точки от дневния ред.

(NL) Госпожи и господа, разбира се, искам да благодаря на тези от вас, които предоставиха изключително конструктивна обратна връзка, която ще се окаже безценна в нашата и във вашата бъдеща работа. Нека най-напред да кажа във връзка с положителната оценка, която Европейският парламент даде на нашето председателство, че се опитвам да се придържам към принципа да запазвам спокойствие спрямо отрицателните реакции, както и да бъда много скромен спрямо положителните мнения, дори ако се окаже, че са преувеличени.

В заключение, бих искал да подчертая три момента. Първо, и това очевидно излиза извън правомощията на белгийското председателство, считам, че е наистина важно да установим най-добра практика по отношение на прилагането на Договора от Лисабон. Всяка национална държава, която поема шестмесечното ротационно председателство, следва да постави Европа особено високо в програмата си.

Второ, целта да се управлява ротационното председателство е, може би, не да се действа точно като посредник, а като движеща сила, както отбеляза някой от вас, за да могат нашите институции да си вършат работата. Всички ние се борихме упорито за ратифицирането на Договора от Лисабон. Би било абсурдно, разбира се, ако управляваме ротационното председателство по такъв начин, че то не успее да спази буквата и духа на Договора от Лисабон. Нещо повече, считам, че именно в това е смисълът на ротационното председателство и че всички бъдещи изменения на Договора или нови споразумения ще оцелеят. Трето, не всичко е съвършено и няколко членове посочиха основателно някои пропуски. Бих искал отново да заявя, по-конкретно, че Европа трябва да бъде по-амбициозна, когато става въпрос за социалната политика.

(FR) Всъщност, това, което беше казано, е правилно. В областта на социалната политика Съветът трябва да бъде по-амбициозен в бъдеще, но независимо от това считам, че Белгия даде своя дял. Белгийското председателство засили ролята на политиката на заетост в стратегията „Европа 2020“, гарантира, че тези политики ще имат място в новото икономическо управление на Европа и считам, че то също положи основите за социалното измерение на стратегията „Европа 2020“ не само борбата срещу бедността, но и социалното сближаване. В отговор на някои от изказванията, струва ми се, че въпреки всичко поставихме въпроса за услугите от общ интерес в европейската програма. Истината е обаче, че трябва да направим повече, за да вървим напред, особено на законодателно равнище.

Както вече казах, председателството ни не е съвършено и считам, както г-н Tavares правилно посочи, че ние можем да направим повече от това, което правим днес във връзка с политиката в областта на бежанците.

(NL) В заключение, ще направя две последни бележки, тъй като има други точки, които остават на дневен ред. Бих искал категорично да се обърна към белгийските членове на Европейския парламент по принцип, но към няколко от тях по-специално, особено към двама мои предшественици.

От името на белгийското председателство, бих искал да кажа, че считаме усилията, които положихме по време на белгийското председателство, като един вид признание за вашата работа тук. Направихме всичко, което беше по силите ни, госпожи и господа, за да приложим правилно Договора от Лисабон, което също е един вид признание на разработените след единадесетото председателство инициативи, което ръководеше изготвянето на Договора от Лакен и по-късно с помощта на важната дейност на докладчиците с оглед прилагане на духа от Лакен в Договора от Лисабон.

Правилно беше посочено, че ротационното председателство разчита главно на ангажираността и постиженията на много хора около политиците, които са поели отговорността и са заели позиция на огневата линия. Говоря за съветниците, дипломатите, за толкова много хора, които в крайна сметка са тези, които вършат най-важната работа.

Бих искал да кажа на г-н Staes, че, макар наградата „Златната обувка“, която утре ще бъде връчена в Белгия, винаги да се дава на хора като Лукаку и Бусуфа, ако с нея беше отличено белгийското председателство, „Златната обувка“ щеше със сигурност да бъде връчена на неговата дипломатическа служба, някои от чийто служители седят тук зад мен.

Накрая, нека да се обърна с няколко думи към г-н Tabajdi и ще се опитам да ги кажа на моя най-добър унгарски:

  Председател. – Г-н министър-председател, благодарение на Вас през последната половин година развихме нови начини за сътрудничество на различни равнища между законодателните органи на Европейския съюз: между Съвета и Европейския парламент. Вашето председателство беше изключително успешно. Всичко най-хубаво на Вашата страна и на Вас лично.

(Ръкопляскания)

Писмени изявления (член 149)

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) На 31 декември 2010 г. приключи едно доста скучно председателство, което някои хора охарактеризираха като безлично и слабо. Това беше всичко, което можехме да очакваме от белгийско правителство, което всъщност не съществува от осем месеца. Белгийските политици не успяха да изготвят политически план за собствената си държава, която е жертва на безпрецедентна институционална криза. Не виждам как щеше да е възможно да ръководи такава сложна организация като Европейския съюз – самият той много уязвим и нестабилен – с далновидност и визия за бъдещето. Очакваше се белгийското председателство да поведе Европа по пътя към възстановяването от икономическата и финансовата криза. Още веднъж обаче се оказа, че се борим със спекулативните сделки, които застрашават самото съществуване на единната валута, дори днес. Именно белгийското председателство беше в основата на голямото бързане за по-нататъшното разширяване на границите на ЕС. Както видяхме през последните години, присъединяването на икономически слаби държави усложни работата на европейските институции и отслаби цяла Европа, която днес има по-малки възможности, отколкото преди да поеме вътрешните проблеми на някоя от новите държави-членки.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) През последните шест месеца Белгия председателстваше Европейския съюз и едва ли някой е забелязал това. Държавата се занимаваше главно, и освен това без успех, със съставянето на ново правителство, като в резултат на караниците между фламандци и валонци тя не беше в състояние да вземе политически решения. Ето защо е малко чудо, че политическото ръководство на ЕС лесно осъществи желанието си да придвижи напред централизацията в Европейския съюз. Кризата с еврото беше използвана като претекст за създаване на планове за европейско икономическо управление. Междувременно, така нареченият „постоянен пакет за спасяване“ на еврото не е нищо друго освен насилие срещу нетните данъкоплатци, които в бъдеще ще трябва да бръкнат още по-дълбоко в джобовете си. Всъщност Белгия следва да се разглежда като предупредителен пример за това какво може да се случи, ако хора с различни икономически резултати са свързани заедно. Белгия, където различията между фламандци и валонци очевидно са непримирими и където федералният апарат представлява механизъм за преразпределение от фламандците към валонците, показва какво може да се случи в Европейския съюз, ако те продължат да следват съществуващия погрешен път.

  Sławomir Witold Nitras (PPE), в писмена форма. – (PL) Като обобщаваме белгийското председателство, следва най-напред да оценим изключително високата му роля в проектирането на европейската система за финансова стабилност. Всички, които наблюдаваха този процес, знаят, че това е трудна операция и че беше извършена в кратки срокове. Ето защо бих искал да поздравя най-сърдечно всички, които допринесоха за осъществяването на проекта. В този смисъл белгийското председателство остави за унгарското председателство добре свършена работа. Освен това следва да се подчертае, че белгийците начертаха пътя за бъдещите председателства в контекста на влизането в сила на Договора от Лисабон. Бих искал да изразя надеждата, че бъдещите председателства, включително и полското, ще се опитат да определят собствени, ясни приоритети, като все пак ги поставят в рамките на нашите общи, европейски цели. Този метод на работа дава възможност политиките на европейските институции да се планират и изпълняват по-ефективно.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Бих искал да започна, като поздравя белгийското председателство, което показа забележителни умения при ръководенето на Европейския съвет през последните шест месеца. Успехът на белгийския екип може да се счита за още по-голям с оглед на обстоятелствата, при които държавата пое председателството. Първо, това беше първото председателство, което работи в съответствие с въведените от Договора от Лисабон правила, и, второ, ЕС и отделните и държави-членки бяха в изключително трудно финансово положение. Освен това Белгия трябваше да решава вътрешни проблеми по време на председателството си. Въпреки този толкова тежък и труден период, председателството доказа, че може да работи много ефективно, като показа истински европейски стил при изпълнението на всички мерки. То остави вътрешните си проблеми и въпроси настрана и се съсредоточи върху насоката на действие, съответстваща на предложенията на Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет, и върху подкрепата на тези институции. Председателството пое ролята на посредник. По отношение на постигнатите от председателството приоритети, признание заслужават мерките за борба с икономическата криза и в това отношение имам предвид най-вече работата относно следващата многогодишна финансова рамка. Евровинетката е друго значително постижение на белгийското председателство. Най-накрая, бих искал да кажа, че белгийското председателство може да служи за добър урок на следващите държави, които ще поемат председателството на Европейския съвет. Бих искал да пожелая както на унгарското председателство, така и на полското председателство, което ще започне през втората половина на 2011 г., същия успех.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Бих искал да изразя благодарностите си към белгийското председателство.Току-що приключилата му работа може да послужи за образец за държавите, които ще водят работата на Европейския съвет в бъдеще. Това е особено близка до сърцето ми тема с оглед на предстоящото председателство на Полша, което се надявам да следва всички толкова успешно начертани пътеки по време на белгийското председателство. Не се наблюдава често такъв случай, при който председателстващата държава да поставя общностните мерки пред вътрешните интереси. Според мен ключовият успех на председателството, което обсъждаме, е последователното прилагане на разпоредбите на Договора от Лисабон, по-специално на равнище на Европейския съвет, който се превърна в пълноправна институция с постоянен председател, и на равнището на Съвета по външни работи, който понастоящем се ръководи от върховния представител. Борбата с кризата също се оказа не по-малко значим въпрос, а системното наблюдаване и умереността на финансовия сектор ще позволи с времето да възвърне опетнената си репутация. Това е особено важно в момент, когато натискът за разширяване на еврозоната е толкова голям. В обобщение, искрено се надявам, че набелязаната по време на белгийското председателство насока ще послужи като стандарт за качество на държавите, които ще поемат бъдещите председателства. Дано благото на Общността винаги да бъде наш приоритет. Благодаря ви.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ALEJO VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

7. Време за гласуване

  Председател. – Пристъпваме към гласуване.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

7.1. Сливания на акционерни дружества (Кодифицирана версия) (A7-0363/2010, Jiří Maštálka) (гласуване)

7.2. Протокол към Евро-средиземноморското споразумение между ЕО и Йордания с оглед на присъединяването на България и Румъния към ЕС (A7-0373/2010, Gabriele Albertini) (гласуване)

7.3. Споразумение между ЕО и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (A7-0361/2010, Dieter-Lebrecht Koch) (гласуване)

– Преди гласуването:

  Dieter-Lebrecht Koch (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, с приемането на моя доклад ще гласуваме за споразумение, което ще успее да сближи законодателството съгласно 47 съществуващи двустранни споразумения за въздухоплавателните услуги, сключени между отделните държави-членки на ЕС и отделните страни на Западноафриканския икономически и валутен съюз. По този начин гарантираме прилагането на приложимото законодателство на ЕС, като предотвратяваме дискриминацията и бариерите пред достъпа до пазара и намаляваме бюрокрацията. Гласувайте с „да“!

7.4. Хармонизирани условия за пускането на пазара на строителните продукти (A7-0343/2010, Catherine Stihler) (гласуване)

7.5. Европейски консенсус относно хуманитарната помощ (A7-0375/2010, Michèle Striffler) (гласуване)

7.6. Селското стопанство като сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност (A7-0376/2010, Daciana Octavia Sârbu) (гласуване)

  Председател. – Гласуването приключи.

8. Обяснение на вот

  Председател. – Продължаваме с обясненията на вот.

Устни обяснения на вот

Препоръка за второ четене: Catherine Stihler (A7-0343/2010)

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, строителната промишленост представлява важен сектор на икономиката на всяка държава. Такава основна част от пазара не може да бъде пренебрегната в стремежа към икономически растеж и подобряване на стандарта на живот. Всички разбират колко е важно една конструкция да бъде правилно построена и осъвременена с оглед на сигурността и удобството. В същото време всички се стремим да намалим разходите за изграждане на домове, промишлени и обществени сгради. Докладът се стреми да премахне пазарните бариери, да даде възможност за ефективна продажба на строителни материали и да гарантира конкуренти цени в сектора. Ползите от тази инициатива ще бъдат почувствани в цяла Европа. Подкрепям напълно и предложенията на автора, свързани с повишаване на безопасността на работещите в промишлеността.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, що се отнася до доклада Stihler, то е очевидна важната роля на строителния сектор за Европа. Трябваше просто да вземем мерки за решаване на проблемите, пред които са изправени 12 млн. граждани, пряко заети в този сектор.

Докладът Stihler е ценен инструмент за премахване на националните административни и техническите пречки, които възпрепятстват пускането на пазара на строителни продукти в Европейския съюз и за продължаване на изграждането на единен пазар в този сектор.

Подкрепям важността, която се отдава на малките и средните предприятия в строителния сектор, а също и специалния акцент върху необходимостта от рециклиране на строителните продукти – въпрос от първостепенно значение в борбата срещу изменението на климата. Искам обаче да използвам възможността и да насоча вниманието към въпроса за безопасните и здравословни условия на труд за работещите в строителния сектор. Насоките, представени от докладчика в тази област, са полезни, но трябва да бъдат разширени и задълбочени.

Наш дълг е да обсъдим и развием допълнително тези предложения в съвсем близко бъдеще, като по този начин ще гарантираме, че заетите в строителния сектор получават висока степен на защита. Трагедията при смърт вследствие на работни инциденти е въпрос, който засяга цяла Европа. Изразявам надеждата си, че работата ни ще спомогне те да не се случват в бъдеще.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, първо искам да благодаря на г-жа Stihler за отличния доклад. Много е важно да съсредоточим вниманието си върху хармонизиране на условията за пускането на пазара на строителни продукти, защото в бъдеще ще ни е необходимо по-добро и по-качествено строителство.

Не трябва да забравяме, че, макар това да е сектор на много интензивна конкуренция, най-важното не е самата конкуренция, а крайният резултат. Важно е сградите, които се строят в Европа, да бъдат безопасни за обитателите си, а също и за строителите и останалите служители в хода на строителството.

Важно е също така да имаме хармонизация в областта на пускането на пазара на строителни продукти и като резултат да можем да обменяме най-добри практики. Вярно е, че понастоящем в много страни в Европа все още се използват материали, които не са безопасни за здравето на обитателите. В много държави-членки на Европейския съюз например имаме голям проблем с плесента и именно поради тази причина е важно да използваме най-добрите практики и иновации, за да се опитаме да направим така, че пускането на пазара на строителни продукти да доведе до наличието на продукти, които са безопасни за здравето и с добро качество що се отнася до потребителите.

Затова искам да благодаря на г-жа Stihler за отличния доклад. Европа се нуждае от добри строителни продукти и от система за пускане на пазара, която взема под специално внимание регламентите за безопасност.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, миналата седмица френският министър-председател беше в Лондон и заяви, че трябва да се присъединим към проекта за подпомагане на еврото. Нека за момент оставим настрана въпроса за това дали следва отново да бъдем въвлечени в чужди проблеми; нека да се съсредоточим върху липсата на логика. Той казва, че европейската интеграция не работи и затова трябвало да я засилим. Убеден съм, че съзирате проблема в това му разсъждение. Все едно човек да каже „Лодката ми все се прекатурва и затова искам да командвам презокеански кораб“. Или „Картингът ми катастрофира и затова моля дайте ми да карам съчленен камион“. Изглежда, че, независимо какъв е проблемът, решението винаги е по-активна европейска интеграция.

Европейският съюз е решение, което си търси проблем, но определено идва денят, в който няма вече да налагаме волята си както на пазарите, така и на общественото мнение. Магията спира да действа и мантрите вече губят силата си.

Доклад: Michèle Striffler (A7-0375/2010)

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, Европейският съюз е най-големият донор на хуманитарна помощ в света, като се има предвид, че неговият принос представлява повече от 40% от цялата официална международна хуманитарна помощ. Хуманитарната политика на Съюза изразява на практика неговата ангажираност с подкрепата на лица в трети държави, нуждаещи се от помощ, когато са най-уязвими.

Европейският консенсус относно хуманитарната помощ, подписан на 18 декември от председателите на Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Комисията, представлява значителна стъпка напред. Тук трябва да подчертая, че произтичащите от консенсуса ангажименти са приложими както за държавите-членки, така и за Европейската комисия.

През последните години станахме свидетели на това как все повече нехуманитарни организации се включват в отговор на хуманитарните кризи. От съществено значение е политическите, военните и хуманитарните организации, които работят в една и съща оперативна среда, да се опознаят по-добре и да водят диалог, като същевременно вземат предвид – без да правят компромиси – съответните им роли и компетентности. Очевидно, когато се използват ресурсите на гражданска защита, това трябва да бъде в съответствие с международните изисквания, както е посочено в Европейския консенсус.

  Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че приетият днес доклад – за което благодаря и поздравявам докладчика г-жа Striffler – е текст, който ще допринесе за една по-ефективна и последователна хуманитарна помощ.

Днес Европейският парламент приканва Съюза към по-тясно сътрудничество, за да се постигне съгласие, насочено към укрепване на нашия колективен отговор при хуманитарни кризи, и по-специално към строго придържане в пълно съответствие с международното хуманитарно право.

Следователно трябва да гарантираме, че хуманитарната помощ и хуманитарните работници имат по-добър достъп до нуждаещото се население и тъй като тези дни има повече нуждаещи се, трябва да успеем да постигнем дори още повече, отколкото досега, чрез Комисията или чрез двустранни програми. Нуждите са огромни, а разпределението на помощта става все по-трудно, а също и рисковано и опасно вследствие на усложняващата се международна рамка.

Следователно с оглед на тези изисквания споразумението насърчава Европейски консенсус, в който да се потвърждава, че помощта от ЕС еднозначно се основава на хуманитарните принципи на неутралност, независимост и безпристрастност и трябва да бъде осигурена бързо и ефективно на жертвите на кризи въз основа на установените нужди.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, рязкото увеличаване на броя и интензивността на природните бедствия, както и честото възникване на сложни кризи, означава, че сме изправени пред все по-сериозни нарушения на международното хуманитарно право и пред стесняващо се „хуманитарно пространство“.

Последните трагедии в Хаити и Пакистан доказаха отново, че наличните на ЕС инструменти за реакция при природни бедствия трябва да бъдат укрепени. Съгласен съм с общия подход на доклада, и по-специално с твърдението, че ЕС трябва щедро да насърчи хуманитарните принципи. Външната дейност на Европейския съюз е предвидена в Договора от Лисабон; тя трябва да отразява политическата тежест и влияние на Съюза като основен международен донор.

Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Striffler, защото съм съгласен, че за нас е важно да работим за укрепването и прилагането на Европейския консенсус и свързания с него план за действие, както и за координация в световен мащаб и разпределение на тежестта, като се имат предвид регионалните отговорности на страните, които имат капацитетът да са основни донори на хуманитарна помощ.

Доклад: Daciana Octavia Sârbu (A7-0376/2010)

  Jim Higgins (PPE). – (EN) Г-н председател, имам удоволствието да гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като в него се потвърждава, че продоволствената сигурност е основно право на човека. Секторът на селското стопанство трябва да отговаря на нуждата на нарастващото население за безопасна и достатъчна прехрана въпреки пречките на ограничените природни ресурси, високите цени на енергията и изменението на климата. Според Организацията на ООН по прехраната и земеделието производството на храни трябва да се увеличи с най-малко 70%, за да се отговори на нарастващото търсене в световен мащаб от страна на населението, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г.

Освен това около 900 милиона души в света страдат от хроничен глад поради крайна бедност, а до 2 милиарда души не разполагат с истинска, дългосрочна продоволствена сигурност поради различна степен на бедност. В Европа 16% от гражданите все още живеят под прага на бедността. В общи линии това, което казвам, е: трябва бързо да се справим с този проблем. От съществено значение е, че финансирането на новата обща селскостопанска политика след 2013 г. признава това и ние се нуждаем от бюджет, който трябва най-малкото да се запази на сегашното равнище.

  Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, днес Парламентът избра официално да признае селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност. Ние, от групата на Алианса на демократите и либералите за Европа, сме признали това преди много години. Също така признаваме факта, че селското стопанство е сектор от стратегическо значение, когато става въпрос за качество на храните, обществено здраве и устойчив, икономически растеж. Това обаче не обосновава програмите за плодове и мляко в училищата. Нито обосновава повечето пазарно подкрепени програми за млечни субсидии. Бихме искали да посочим, че гласувахме против тези предложения и изразяваме съжаление относно факта, че те бяха прокарани.

Това обаче не трябва да разрушава цялостната картина, а именно факта, че трябва да предоставим добри условия за селското стопанство. Планини от масло, езера от вино и училищни програми обаче не са пътят напред. Доходите на земеделските стопани няма да бъдат гарантирани чрез интервенция и нарушаване на пазара. Вместо това трябва да инвестираме в научноизследователска дейност и да предоставим на земеделските стопани възможност да използват нови технологии за алтернативни форми на доход. Като цяло считаме този доклад за добър и следователно гласувахме в негова подкрепа.

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, продоволствената сигурност е основно право на човека и се постига единствено когато всички хора по всяко време разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчна храна.

Новата обща селскостопанска политика на ЕС трябва да отразява тези нови изисквания: следователно ОСП трябва да отговори ясно и недвусмислено на проблема с осигуряването на прехраната и други предизвикателства, най-вече изменението на климата, икономическата криза в рамките на ЕС и запазването на териториалния баланс в рамките на ЕС.

Трябва да се насърчава не само конкурентоспособността на продуктите ни, но и традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие, биологичното земеделие и дистрибуцията на местно равнище. Тези селскостопански модели винаги са имали и продължават да имат ценен принос за продоволствената сигурност, тъй като те често представляват най-ефективният начин за използване на земята в различни географски региони на ЕС чрез използването на методи, които са специално разработени в различни региони за дълги периоди от време.

  Jarosław Kalinowski (PPE). – (PL) Г-н председател, ролята ни на членове на ЕП е да действаме, за да подобряваме живота на гражданите на ЕС. Най-голям приоритет следва да бъде да им осигурим достъп до безопасна храна с най-високо качество. Продоволственият недостиг и високите цени обикновено са придружени от социални вълнения, а не можем да позволим това да се случи на нашия континент. Като имаме предвид нарастващия брой на населението, изменението на климата и природните бедствия, световната продоволствена сигурност е застрашена. Много хора вече гладуват и за да се открие средство за справяне с проблема, се изисква разумна и справедлива обща селскостопанска политика, както и финансова подкрепа за сектора. На селското стопанство следва да се предостави специален статут, който ще позволи да бъде предприето специално действие и да се приложат подходящи инструменти в случай на възникване на продоволствена криза.

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, продоволствената сигурност и гарантираното снабдяване с храни за хората продължават да бъдат основните предизвикателства за селското стопанство не само в Европа, но и по света.

Много съм доволен от съдържанието на този доклад, по-конкретно поради това, че продоволствената сигурност е призната като основно право на човека. Продоволствената сигурност като цел ще бъде постигната единствено ако два важни въпроса – променливостта на пазара и цените и намаляването на хранителните запаси, бъдат разгледани сериозно. Европа трябва да бъде в състояние да се намеси с общи и ефективни мерки, за да гарантира снабдяването с храни и да предотврати сериозните несъответствия, които все още съществуват по отношение на стандартите за безопасност между продуктите, произведени в ЕС и тези, които са произведени извън ЕС.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, бих искал да кажа, че съм много доволен от доклада относно признаването на селското стопанство като стратегически сектор в рамките на продоволствената сигурност, тъй като той отново поставя значението на икономиката на селските райони в центъра на нещата. Първото заключение за мен, е че ние също продължаваме да се нуждаем от силна европейска обща селскостопанска политика. Също така бих искал да благодаря на докладчика.

Имаше една точка обаче, в която не подкрепих доклада, и тя се отнася за създаването на европейска програма за хранителна помощ в рамките на Европейския съюз. Считам, че предоставянето на помощ по места, с други думи, на помощ, която да гарантира, че никой в Европейския съюз няма да гладува, трябва да остане отговорност на държавите-членки поради простата причина, че тези проблеми следва да се решават там, където са възникнали, а именно в държавите-членки.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, този доклад подчертава необходимостта от продоволствена сигурност за гражданите, които ние представляваме. Също така той подчертава значението на обществените блага, които земеделските стопани произвеждат, често без или с малко признание. Считам обаче, че ще има проблем.

Наскоро слушах важни изказвания, в които се посочва, че общата селскостопанска политика следва действително да се промени, за да бъде екологична политика. Това считам, че в крайна сметка ще ни доведе до грешната представа, че ние можем без европейските земеделски стопани и може би само можем да внасяме храни от държави, извън ЕС.

Това не трябва да е така. Земеделските ни стопани следва да бъдат подкрепени, за да произвеждат храна по начин, който не е вреден за околната среда, а по отношение на вноса на храни световните пазари са много нестабилни както във връзка с цените, така и във връзка със съгласуваността на предлагането.

Има много неща, които трябва да направим. Трябва да имаме силен бюджет за общата селскостопанска политика. Трябва да насърчаваме младите земеделски стопани в сектора, за да осигурим бъдеще за него. Трябва да имаме повече научноизследователска дейност и иновации, за да направим производствените методи по-ефективни, и по-малко бюрокрация и, разбира се, не трябва да генерираме зелена бюрокрация, с която да задушим нашите земеделски стопани.

  Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, през последните седмици различните парламентарни комисии, които се занимават с въпроса за общата селскостопанска политика, разглеждаха внимателно темата за развитието на реформата след 2013 г.

Категорично продоволствената сигурност е един от основните елементи на селското стопанство. Това разглеждане обаче трябва да продължи в светлината на подложения на гласуване днес доклад, в който продоволствената сигурност е определена като основно право, което съответно трябва да бъде гарантирано по всеки възможен начин.

Г-н председател, подобно внимание се изисква, когато има извънредна ситуация, като тази във връзка със скандала с диоксин, на който сме свидетели в момента, с откритието, че е бил използван диоксин във фуражите, но също и преди всичко, за да гарантираме, че имаме общ производствен процес, който зачита производствения сектор като цяло, зачита качеството на работата на земеделските стопани, околната среда и предлагането на пазара и следователно, който зачита потребителите.

Този доклад представлява част от набора от мерки, който тази парламентарна зала е разработила, за да насърчи селското стопанство и следователно мога да кажа, че съм доволен.

  Alajos Mészáros (PPE). – (HU) Г-н председател, днес световното производство на храни във все по-голяма степен е изправено пред различни предизвикателства. Едно от предизвикателствата е изменението на климата, което за съжаление може да причини непредсказуем продоволствен недостиг и по този начин да застраши задоволяването на нарастващото търсене на световното население, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г. Общата селскостопанска политика трябва да отговори недвусмислено на предизвикателствата във връзка с безопасността на храните, изменението на климата и икономическата криза. Не само конкурентоспособността, но също и традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие и биологично земеделие и местните ценности трябва да бъдат насърчавани. В резултат на изменението на климата има все повече природни бедствия, които ще окажат въздействие върху намаляването на възможността за използване на големи площи селскостопанска земя, като по този начин възпрепятстват безопасността на храните. За да се постигнат, посочените по-горе цели и в интерес на разумни цени на храните и справедлив доход за земеделските стопани, бюджетът на ОСП трябва най-малкото да се запази на сегашното равнище. Поради тази причина е важно селското стопанство да се разгледа от гледна точка на безопасността на храните. Ето защо аз също подкрепих този доклад.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, първо, бих искал да кажа, че е отлична стъпка от страна на Европейския парламент да признае селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност.

За нас е от съществено значение да гарантираме, че храната, която произвеждаме в Европейския съюз, е преди всичко безопасна и без замърсявания. Доста съм обезпокоен, че сме склонни да отделяме повече внимание на количеството, отколкото на качеството. Настояването за ефективност по някакъв начин пренебрегна изискванията във връзка със здравето. Когато говорим за продоволствена сигурност, е много важно да гарантираме, че храната, предоставена на европейските потребители, е безопасна, с добро качество и питателна.

Също така е от изключително значение да се гарантира, че различните държави-членки на Европейския съюз ще съхранят своите собствени селскостопански практики. Когато сме изправени пред природни бедствия, е важно да имаме селскостопанска икономика, която се самозадоволява. По този начин можем да използваме принципа за снабдяване с местни храни, за да отговорим на проблемите, които могат да възникнат в случай на бедствие.

Бих искал да подчертая преди всичко значението на тези принципи, които произлизат от здравните аспекти и са важни. Надявам се, че ще видим повече от тази тенденция в местните храни. Важно е да се гарантира навсякъде в Европа, че селското стопанство е абсолютно жизнеспособно и че всяка държава-членка на Европейския съюз е в състояние да практикува селско стопанство. Това е съществена и силна основа за бъдещето, от която ние по-специално се нуждаем в хранителния сектор.

  Salvatore Tatarella (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, след като гласувах твърдо в подкрепа на този важен доклад, бих искал да подчертая по-конкретно параграф 35 от добре структурираното становище на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, в което се счита, че Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) трябва да играе важна роля в оценката на всички рискове, свързани с хранителната верига, като част от набора от мерки за защита на здравето и благосъстоянието на обществото, изразява надежда, че всички държави-членки ще създадат съответни национални органи, които да си сътрудничат с Европейския орган за безопасност на храните.

Както показват последните сериозни събития в Германия, национални органи за безопасност на храните трябва да бъдат създадени днес от всички държави-членки. Изненадващо е, че италианското правителство, след като създаде агенцията, промени решението си поради бюджетни причини. По мое мнение безопасността на храните не следва да отпада поради бюджетни ограничения.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Jiři Maštálka (A7-0363/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Тъй като съгласно консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващи текстове, без промени по същество, съгласен съм с тяхното приемане на първо четене.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с доклада и с предложението на Европейската комисия, тъй като считам, че е много важно да се опрости и изясни правото на Общността, за да бъде направено по-ясно и достъпно за всички граждани. Тази цел не може да бъде постигната засега, тъй като многобройните разпоредби, които бяха поправяни многократно, често доста съществено, остават разпръснати и е необходима значителна изследователска дейност по сравняване на много различни инструменти, за да се установят сегашните правила. Кодификацията на законодателството е особено важна в сферата на бизнеса, която за да гарантира гладкото и непрекъснато свободно движение на хора, стоки и услуги, се регулира от значителен обем законодателство на Общността. Консолидацията на законодателството, регулиращо сливанията на акционерни дружества, е желана стъпка към подобряването на законодателството на Общността.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Има твърде много дружества в Европа; те се създават в много различни форми и подлежат на много правила. От 1978  г. обаче е установено европейско законодателство, за да регулира сливанията на акционерни дружества от една и съща държава-членка. Важно е да се регулират тези сливания, тъй като те могат значително да засегнат интересите на служителите, акционерите и кредиторите на тези дружества. Те могат да бъдат неблагоприятно засегнати, ако например сливането впоследствие бъде отказано. По този европейски въпрос, както и по другите, имаме нужда от яснота и законодателна сигурност. Това се опитваме да постигнем с кодификацията на тази директива. Гласувах за резолюцията, тъй като считам, че доверието е изключителна движеща сила на растежа.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада, тъй като в предложението за кодифициране на Третата директива 78 /855 /ЕИО на Съвета от 9  октомври 1978 г относно сливанията на акционерни дружества Комисията е взела предвид редакциите или формалните поправки, предложени от консултативната работна група на правните служби, които се доказаха като целесъобразни. Например консултативната работна група предполага, че е изключително важно акционерите в сливащите се дружества да бъдат информирани по подходящ начин и колкото е възможно по-безпристрастно и техните права да бъдат надлежно защитени. Не е необходимо обаче проектните условия на сливането да се анализират от независим експерт. Освен това ръководните или управителни органи на всяко от участващите дружества следва да информират общото събрание на своите съответни дружества и ръководните или управителни органи на други участващи дружества за всяка съществена промяна, която е възникнала в периода между датата на изготвяне на проектните условия на сливането и датата на общото събрание, което следва да се произнесе относно проектните условия на сливането.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, изготвен от г-н Maštálka, тъй като въпросното предложение е било грижливо обмислено от консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, които съвместно счетоха, че то се свежда до кодификация, която би могла да бъде наречена просто рационализирана версия на съществуващия текст.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Точно вчера в Италия беше представено проучване, според което в момента предприятията, които най-добре понесоха кризата, са тези, които успяха да подпомогнат своите активи. С други думи, проучване, извършено от уважаван италиански университет, от името на най-активното бизнес сдружение в страната, твърди, че сливанията са основните средства на консолидацията. Неслучайно основните финансови операции, включително сливанията, вървят ръка за ръка с преструктурирането и търсенето на коефициент на полезно действие във всички икономически сектори. Следователно в рамките на единния пазар е дълг на европейските институции да съставят правила, които да предоставят гаранции за всички участници и да дадат възможност на повече добри предприятия да се конкурират по-добре, без законодателни съмнения, бюрокрация и задължения, породени просто от погрешно разбиране. Модерна, либерална и ефикасна икономика, каквато считам че трябва да бъде нашата, се нуждае от специално законодателство относно сливанията, но само ако, както предлага днешната директива, то е опростено и не се основава на вмешателство, а защитава свободите и правата на хората, които могат да бъдат ощетени от тези операции.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) На това заседание вследствие измененото предложение от Парламента и Съвета, Парламентът анализира проект на законодателна резолюция относно сливанията на акционерни дружества (кодифицирана версия), приемайки предложението, внесено от Комисията. Като имаме предвид, че предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове без промени по същество, както и до подобряване на работните методи, и като имаме предвид, че то обединява формите, предложени и потвърдени от консултативната работна група на правните служби, гласувам в подкрепа на предложението, тъй като считам, че то щe доведе до значително усъвършенстване на функционирането на акционерните дружества, особено чрез тяхното модернизиране и рационализиране.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като съгласно консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове без промени по същество; затова в интерес на яснотата и рационалността съществуващите текстове трябва да бъдат кодифицирани.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада, тъй като съгласно консултативната работна група на правните служби на Европейския Парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове без промени по същество.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Извършването на кодификация с цел поддържане на яснота след толкова голям брой изменения определено прави нещата по-лесни. Като цяло обаче трябва да помислим дали такова голямо разнообразие от правила и регулации изобщо е необходимо. В някои области то е прекомерно и потребителите вече едва ли вярват в неговата целесъобразност, докато в други разпоредбите включват предпочитанията към смяната на имена на хранителни продукти. За да защитим интересите на акционерите и трети страни, координирането на законодателството на държавите-членки относно сливанията на акционерни дружества е подходящ начин да гарантираме спазването на правото на информация. Лично аз не бих могъл да гласувам в подкрепа на някои от измененията, затова гласувах против доклада като цяло.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, като имах предвид, че той се ограничава изключително до кодификация на съществуващи текстове относно сливанията на акционерни дружества. На 21 септември 2010 г. консултативната работна група, съставена от съответните правни служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, след като разгледа предложението за кодифициране на Третата директива 78 /855 /ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно сливанията на акционерни дружества, заключи единодушно, че предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове без промяна по същество.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) За да оценя проекта на законодателна резолюция относно сливанията на акционерни дружества, взех предвид следните законодателни актове – предложението на Комисията към Европейския парламент и Съвета, общата позиция, установена на първо четене на 17 юни 2008 г.; членове 294 и 50 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Комисията внесе предложението в Парламента; Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателните текстове; членове 86 и 55 от Правилника на Европейския парламента; и накрая – доклада на комисията по правни въпроси.

Въз основа на гореизброеното реших да се присъединя към позицията на Парламента на първо четене, тъй като тя е в съответствие с препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, както и имайки предвид факта, че тя представя обикновена кодификация на съществуващите текстове без промяна по същество.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Съгласно консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията измененото предложение за директивата относно сливанията на акционерни дружества е ограничено до кодификация на съществуващите текстове без промяна по същество. Затова гласувах за доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) След като потърсиха правен съвет, службите постановиха, че предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателните текстове, и по-специално точка 4 от горното споразумение, консултативната работна група, съставена от съответните правни служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, проведе заседание на 21 септември 2010 г. за разглеждането, наред с другото, на гореспоменатото предложение, внесено от Комисията.

По време на заседанието разглеждането на измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета, кодифициращо Третата директива 78 /855 /ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 г., приета на основание на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно сливанията на акционерни дружества, позволи на консултативната работна група да заключи единодушно, че предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове без промяна по същество. Като взехме това предвид, решихме да подкрепим предложението.

Препоръка: Gabriele Albertini (A7-0373/010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям сключването на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, както и моите колеги. Освен официалната страна, това е важно от гледна точка на глобалната роля на обединена Европа в различни региони, не само икономическата, а и политическата й роля. Това гарантира, че средиземноморският регион е бил и продължава да бъде регион от стратегически интерес.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на резолюцията. Подкрепям сключването на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Текстът на законодателната резолюция, която гласувахме, премина през опростена процедура съгласно член 46 от Правилника за дейността. Смятам, че има основания за това поради непротиворечащия характер на нейния предмет. Евро-средиземноморското споразумение между Европейските общности и кралство Йордания трябва да включва България и Румъния, така че предложеният протокол следва да бъде сключен и заслужава единодушната подкрепа на Европейския парламент.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Протоколът към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, следва да актуализира споразумението във връзка с присъединяването на Република България и Румъния, прилагано временно от 1 януари 2007 г. Със законодателната резолюция, Съветът представя искане за одобрение на протокола от страна на Парламента. Тъй като нямам възражения срещу одобрението, гласувах „за”.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за доклада, който представлява рутинно актуализиране на съществуващо споразумение във връзка с присъединяването на България и Румъния. Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС и е безспорно.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Протоколът просто привежда в съответствие Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности кралство и Йордания към нещо, което всъщност е в сила от 1 януари 2007 г. Това е чиста измама. Стремежът към прибързано прилагане на Евро-средиземноморската свободна зона до 2015 г. оправдава всички неуспешни опити да се спазват принципите на демокрацията. Подобни слепи методи току-що показаха ограниченията си в Тунис. Ще гласувам против.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз, тъй като всички предпоставки бяха взети предвид и тъй като това е един формален акт.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Препоръката относно проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз заслужава моята подкрепа. Жизненоважно е да се стремим към стабилна, последователна и ефективна политика на съседство. Тъй като Съветът представи пред Парламента искане за одобрение на протокола в съответствие с правните условия, залегнали в договорите, няма никакви пречки за неговото приемане.

  Aldo Patriciello (PPE) в писмена форма. – (IT) Евро-средиземноморските споразумения стават все по-важни в дейностите за асоцииране в Европа. Затова в случая мисля да подкрепя проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент относно проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз, което вече е одобрено от Парламента, следователно протоколът може да бъде сключен.

Моята подкрепа също така е обусловена от редица актове като проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, във връзка с присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз, искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217 и член 218, параграф 6, алинея 2, буква а), от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 81, член 90, параграф 8, и член 46, параграф 1 от своя правилник, както и препоръката на комисията по външни работи.

Във връзка с всичко това подкрепям подхода на сътрудничество, възприет от ЕС.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на сключването на протокола, което е напълно обосновано предвид необходимостта да бъдат включени Република България и Румъния като договорни страни в Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, което беше сключено в Брюксел на 24 ноември 1997 г. и влезе в сила на 1 май 2002 г.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Като взе предвид предложението за решение на Съвета (06903/2010), като взе предвид проекта на решение на Съвета за сключване на протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Хашемитско кралство Йордания, от друга страна, като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217 и член 218, параграф 6, алинея 2, буква а), от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0384/2010), като взе предвид член 81, член 90, параграф 8, и член 46, параграф 1 от своя Правилника, като взе предвид препоръката на комисията по външни работи, групата Verts/ALE смята, че Парламентът следва да одобри сключването на протокола.

Доклад: Dieter-Lebrecht Koch (A7-0361/2010)

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Това е препоръка относно сключване на Споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Гласувах в подкрепа на резолюцията относно проекторешението на Съвета относно сключване на споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Понастоящем Общността има изключителна компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване. Вследствие на това през юни 2003 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с трети държави, за да се заменят определени разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумения с Общността. Комисията договори споразумение със Западноафриканския икономически и паричен съюз, което предотвратява дискриминацията между въздушните превозвачи от ЕС, позволява данъчно облагане на авиационното гориво за операции в рамките на територията на Европейския съюз и привежда разпоредбите в двустранните споразумения, които са очевидно антиконкурентни, а именно задължителни търговски споразумения между авиокомпаниите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Прехвърлянето на правомощия на държавите-членки на Европейския съюз е основанието за замяна на двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги с нови споразумения, по които страна е Съюзът.

Резолюцията, по която се гласува, съдържа специфични въпроси от тази област и цели да хармонизира международните законодателни инструменти, които действат понастоящем, както и да ги приспособи към международните изисквания, произтичащи от правото на ЕС. Разглежданият въпрос е силно технически и засяга замяната на споразумения, които са били в сила по-рано, с други, като това не води до противоречия или значителни промени в концепцията. Фактът, че в комисията беше гласувано единодушно в подкрепа на резолюцията, потвърждава това разбиране. Поради това всичко, което беше необходимо на пленарното заседание, беше да се одобри консенсусно решение. Аз гласувах в негова подкрепа.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът, внесен от г-н Koch, предлага сключване на Споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Стремежът на Европейския съюз в Договорите е процедурите в целия ЕС да бъдат стандартизирани. Поради това, съобразно постановеното от Съда на Европейските общности, не е обосновано да съществуват двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки на ЕС и държавите от Западноафриканския икономически и валутен съюз. Поради това приветствам подписването на споразумението, което ще укрепи връзките за териториално сближаване в Европа и ще допринесе за спазването на правото на ЕС в областта на конкуренцията.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Във връзка с положението, което понастоящем съществува в областта на гражданското въздухоплаване, считаме, че проектът на споразумение поражда сериозни съмнения по отношение на неговия обхват и потенциални последици. Досега в тази област, която е стратегическа по отношение на защитата на националните интереси по редица причини, държавите-членки вземаха самостоятелни решения за това как следва да бъдат организирани и какъв следва да бъде обхватът на споразуменията, които оказват очевидно въздействие върху авиокомпаниите. Отсега нататък обаче намерението е пазарът да бъде определящ и в това отношение. По-специално, не можем да подценяваме приноса, който очакваното създаване на равностойни условия за различните европейски предприятия може да окаже за улесняване на монополната концентрация в сектора – която вече се заражда – и за намаляване на възможността на държавите-членки да защитават националните си авиокомпании.

Вездесъщата и неприкосновена „свободна конкуренция“ се защитата на всяка цена и отново е опората, на която се основава настоящата инициатива. Последиците за този сектор не са особено различни от тези в други сектори: в тези случаи в крайна сметка се налага именно монополната концентрация. Поради тези причини не гласувахме за настоящия доклад.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като Общността има изключителна компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, които по традиция се уреждаха чрез двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки и трети страни и във връзка с това споразумения с Общността трябва да заменят определени разпоредби в съществуващите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и валутен съюз. За да се избегне дискриминация между въздушните превозвачи от ЕС, традиционните клаузи за определяне, които се отнасят до въздушните превозвачи на държавата-членка, страна по двустранното споразумение, се заменят с клауза за определяне на ЕС, която се отнася до всички превозвачи от ЕС. Въпреки че в традиционните двустранни споразумения е налице тенденция към общо освобождаване на авиационното гориво от данъчно облагане, Директива 2003/96/ЕО на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията позволява такова данъчно облагане за операции в рамките на територията на Европейския съюз. Освен това разпоредбите в двустранните споразумения, които са очевидно антиконкурентни (задължителни търговски споразумения между авиокомпаниите), се привеждат в съответствие с конкурентното право на ЕС.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Африканските държави, намиращи се в географски и климатични райони с изключително тежки условия, се нуждаят от специално отношение. Въпреки това хората, които живеят там, не се нуждаят само от храна и вода, те се нуждаят и от образование и искат да имат достойна работа и да могат да пътуват. Споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз, което заменя някои разпоредби от предишни споразумения, улеснява в значителна степен и прави по-справедливи от пазарна гледна точка процедурите за въздухоплаване между страните по споразумението. Чрез него се предотвратяват нечестните, монополистични практики и се улеснява пътуването на обикновените граждани. Също така се създават нови възможности за туристите от цял свят и свързаното с това развитие на този отрасъл от икономиката на Африка.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на препоръката относно сключване на Споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Споразумението, което беше договорено от Комисията, цели да се заменят определени разпоредби в действащите двустранни споразумения, сключени между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз. Сред най-важните промени по отношение на споразумението, по което гласуваме днес, считам, че е необходимо да отбележа включените разпоредби за избягване на дискриминация между въздушните превозвачи от Европейския съюз. Всъщност именно с тази цел традиционните клаузи за определяне, които се отнасят до въздушните превозвачи на държавата-членка, страна по двустранното споразумение, се заменят с клауза за определяне на ЕС, която се отнася до всички превозвачи от ЕС.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) При гласуването дадох моето одобрение за споразумението. То е едно от хоризонталните споразумения за въздухоплавателни услуги, чиято цел е привеждане на съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги в съответствие с правото на ЕС. То е резултат от решението на Съда на Европейските общности от 2003 г., с което на Общността беше предоставена изключителна компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, които по традиция се уреждаха чрез двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги. Както другите хоризонтални споразумения за въздухоплавателни услуги, настоящото споразумение предвижда клауза за определяне на ЕС, която позволява на всички превозвачи от ЕС да се възползват от правото на установяване, разглежда въпроси на безопасността и данъчното облагане на авиационното гориво и решава потенциални противоречия с разпоредбите на ЕС в областта на конкуренцията.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена фирма. – (FR) Неудовлетворен от прикритото стимулиране на нарушаването на африканската регионална интеграция както навсякъде по света, Европейският съюз сега дори налага своя неолиберален диктат в африканското небе. Създадените от Комисията стимули не могат да скрият това.

Целта на споразумението „не е да увеличи общия обем на въздушния трафик“? Няма обаче съмнение, че съществува пълна липса на проверки за подобно увеличение на трафика.

Споразумението „няма да попречи на държава-членка да налагат данъци, налози, мита, тарифи или такси върху горивото“? Екологичната ефективност обаче се свежда до нулева поради наложените върху тях ограничения.

Всъщност в областите, в които държави-членки сами решаваха как да организират своите споразумения за достъп с дружествата, сега единствено пазарът ще определя това.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Съществуването на 47 двустранни споразумения между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз очевидно не е достатъчно да обхване различните аспекти на въздухоплавателните услуги. Ето защо следва да приветстваме споразумението, тъй като то ще замени определени разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумения с Общността. Заслужава си да се отбележи, че в споразумението се засяга избягването на дискриминацията между въздушните превозвачи от ЕС и данъчното облагане на авиационното гориво в съответствие с директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Също така следва да се подчертае, че разпоредбите, предвидени в споразуменията, спазват правото на ЕС в областта на конкуренцията.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Целта на настоящото споразумение е да замени определени разпоредби в съществуващите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз (ЗАИПС). Всъщност е целесъобразно различните разпоредби на съществуващите споразумения да се хармонизират посредством хоризонтално споразумение на Общността. Така ще се възстанови правната сигурност при двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЗАИПС и държавите-членки на ЕС и ще се създаде възможност държавите-членки на ЕС, които не са сключили двустранно споразумение с държава-членка на ЗАИПС, да не бъдат засегнати неблагоприятно. Чрез него ще се избегне дискриминация между превозвачите по отношение на определяне или данъчното облагане на авиационното гориво.

Антиконкурентните разпоредби на двустранните споразумения са приведени в съответствие с правото на ЕС в областта на конкуренцията. Споразумението ще разшири отношенията между ЕС и Африка в областта на въздухоплаването и ще стимулира сътрудничеството между ЕС и ЗАИПС в областта на въздухоплаването по редица важни аспекти на въздухоплаването, като например безопасността и сигурността на въздухоплаването.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) С цел да се създаде уеднаквена основа за полети до държави извън ЕС и във връзка с това да бъде възможно гарантирането на правна сигурност, трябва да бъдат преразгледани всички двустранни споразумения. След упълномощаване от страна на Съвета Комисията договори споразумение със Западноафриканския икономически и паричен съюз, което заменя съществуващите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз. Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като наличието на общоприложимо споразумение е напълно целесъобразно в тази област.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Споразумението просто заменя 47 двустранни споразумения с отделните държави-членки, в резултат на което ЕС придобива повече правомощия в областта на външната политика. Поради това гласувах против доклада.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се отнася до проекторешение на Съвета относно сключване на Споразумението между Европейската общност и Западноафриканския икономически и валутен съюз относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги. Предвид факта, че понастоящем ЕС има изключителна компетентност в тази област, Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с трети държави, за да се заменят традиционните двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки и трети държави. Проектът на споразумение беше разгледан от комисията по транспорт и туризъм, която изрази положително становище. От неговото съдържание искам да подчертая, наред с други точки, установяването на клауза за определяне на Общността с цел да се избегне дискриминация между въздушните превозвачи от ЕС и да се позволи данъчно облагане на авиационното гориво за операции на територията на Европейския съюз. Искам да подчертая тези две точки в положителното становище на комисията по транспорт и туризъм, тъй като те ме убедиха да гласувам в подкрепа на доклада.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз има изключителна компетентност по отношение на външното въздухоплаване, което по традиция се уреждаше чрез двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки и трети държави.

През юни 2003 г. Комисията започна преговори с трети държави, за да се заменят определени разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумения с Европейския съюз. Те включват споразумение, което заменя действащите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЕС и Западноафриканския икономически и паричен съюз. Основните аспекти на споразумението са: клаузата за определяне, която заменя двустранното споразумение и предотвратява дискриминацията между въздушните превозвачи от Европейския съюз; общото данъчно облагане на авиационното гориво на територията на ЕС и член 6, който привежда търговските споразумения между авиокомпаниите в съответствие с правото на ЕС в областта на конкуренцията.

Договореното от Комисията споразумение беше приложено временно на 30 ноември 2009 г. Предвид решението на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Общността трябва да кажа, че силно подкрепям предоговарянето на споразуменията, защото те противоречат на нарастващото значение на европейския суверенитет и защото настоящото проекторешение е съобразено с конкурентното и бюджетното право на ЕС.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на сключването на това споразумение, което по силата на изключителната компетентност, предоставена на ЕС по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, цели да замени определени разпоредби в действащите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз, за да станат съвместими с правото на ЕС.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Съобразно постановеното от Съда на Европейските общности, Общността има изключителна компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, които по традиция се уреждаха чрез двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки и трети държави. Вследствие на това през юни 2003 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с трети държави, за да се заменят определени разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумения с Общността. По такъв начин Комисията договори споразумение със Западноафриканския икономически и паричен съюз, което заменя определени разпоредби в съществуващите 47 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между държавите-членки на ЕС и държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз.

Парламентът има правото да даде своето одобрение за сключването на споразумението в съответствие с член 81 от Правилника за дейността. Парламентът ще вземе решение с еднократно гласуване, като изменения в самото споразумение не могат да бъдат внасяни. Въз основа на горепосоченото докладчикът предложи първо комисията по транспорт и туризъм, а след това целият Парламент, да изразят положително становище относно сключването на споразумението. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс постъпи точно така.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Изключителна компетентност по отношение на различните аспекти на външното въздухоплаване, установена по силата на решението от 2003 г. по делата „Открито небе“, позволява на Европейската комисия да договаря споразумения с трети държави с цел европейският пазар за въздухоплаване да отговаря на правилата на ЕС и същевременно той да стане конкурентоспособен и прозрачен. Приветствам приемането на споразумението с държавите-членки на Западноафриканския икономически и паричен съюз, тъй като считам, че е изключително важно Европейският съюз да предложи последователна политика в областта на външното въздухоплаване, като постепенно намалява различните разпоредби в действащите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между двете страни.

От споразумението ще подчертая клаузата за недискриминация между въздушните превозвачи от ЕС, клаузата относно данъчното облагане на авиационното гориво съгласно директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията и фактът, че то привежда разпоредбите в двустранните споразумения в съответствие с конкурентното право на ЕС и ги подлага на регулаторен контрол. Тези мерки ще способстват отварянето на пазарите и, в резултат на това, създаването на възможности за инвестиции и за двете страни. Споразуменията следва да се разглеждат като средство за укрепване на стратегическото сътрудничество между двете организации.

Препоръка за второ четене: Catherine Stihler (A7-0343/010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Съгласен съм, че е налице необходимост от предприемането на мерки, свързани със строителния сектор, тъй като този сектор е от голяма важност за европейската икономика: с дял от 10% от брутния вътрешен продукт той представлява почти 65 000 малки и средни предприятия с по-малко от 250 служители. На първо място, предложението се стреми да гарантира високо равнище на безопасност на строителните продукти, и на второ място, да подобри здравословните и безопасни условия на труд за заетите в сектора. Понастоящем търговията на вътрешния пазар се възпрепятства от национални технически правила, които уреждат свободното движение на стоки и услуги в строителния сектор, което от своя страна налага преразглеждане на Директива 89/106/ЕИО относно строителните продукти.

Предвид променените условия относно надзора на пазара, включително новата законодателна рамка, предложението за регламент за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти може да представлява ключова стъпка по пътя към осъвременяване, опростяване и заменяне на директивата.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Подкрепих документа, защото предвид мащаба на строителните продукти, пускани на пазара в Европейския съюз, и пречките за търговията в строителния сектор е важно да бъдат предприети незабавни действия. Имайки предвид, че строителният сектор е един от най-големите отрасли в Европа с дял от 10% от БВП и в който са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, от ключово значение е наличието на подходящи правила. Считам, че това предложение за регламент за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти ще улесни осъвременяването, опростяването и замяната на Директивата за строителните продукти с оглед на променените условия относно например надзора на пазара, включително новата законодателна рамка.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Макар условията на труд в строителния сектор да бележат подобрение през последните десетилетия, Европейският съюз трябва да си осигури инструментите, чрез които да продължи да определя тенденцията за високо качество в тази област. Именно поради тази причина подкрепих регламента за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти. За да се гарантира високо ниво на защита на здравето и безопасността на работниците и на останалите потребители на строителни продукти, новото законодателство за пускането на пазара на строителни продукти трябва да предвижда етикетиране на опасни вещества. Този регламент осъвременява и заменя настоящите правила с цел да намали бюрокрацията и да повиши прозрачността по-специално посредством нови и опростени процедури за оценката на експлоатационните показатели за малките предприятия.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих документа. Секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал. В сектора са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, а още 26 млн. работни места в други сектори зависят от него. Икономическият спад засегна сериозно строителната промишленост в Европейския съюз, като предприятия в целия Европейски съюз изпадат в несъстоятелност, а работници губят поминъка си. В Европейския съюз все още съществуват бариери за търговията в строителния сектор, защото държави-членки все още използват национални технически правила за предотвратяване на свободното движение на стоки и услуги в този сектор. Прегледът на Директивата за строителните продукти в този контекст е крайно необходим стимул, който би трябвало да помогне на сектора, като премахне бариерите пред търговията за производителите, и на предприятията — да запазят стопанската си дейност, а работниците — работните си места. В процеса на разрушаване на административните бариери е от ключово значение да гарантираме независимостта и прозрачността на органите за техническо оценяване и поради тази причина подкрепям предложението за прилагането на стандарти относно прозрачността и за гарантиране на представителство на всички заинтересовани страни в техническите комисии на европейските органи по стандартизация, за да се избегнат конфликти на интереси.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Както подчертах и във вчерашното си изказване, гласувах в подкрепа на доклада. Трябва да отбележим напредък в действията си за хармонизиране на световния строителен пазар. Имам предвид не само въпросите, свързани с безопасността и миграцията на работниците, но и безопасността на строителните материали що се отнася до нашето здраве. По отношение на бъдещето на звената за контакт относно продукти в строителството много бих искал те да предоставят безпристрастна информация, да заработят възможно най-скоро в държавите-членки и да получат финансова подкрепа, за да бъдат от полза на гражданите и съответните дружества. Изразявам надеждата си, че новият регламент ще окаже въздействие възможно най-скоро, че ние като обикновени граждани ще отбележим постигането на напредък и че строителната промишленост като цяло вече не е най-опасният сектор за работа.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Етикетирането на и предоставянето на информация относно опасните вещества, които се съдържа във всички видове продукти – било то химически или строителни продукти – е едно от постиженията на Европейския съюз.

След влизането в сила на Регламента REACH Европейският съюз доказа добавената стойност, която той носи що се отнася до безопасността и прозрачността на опасните вещества. Да припомня – в Страсбург приехме регламент, който хармонизира пускането на пазара на строителни продукти и гарантирахме, че декларацията за експлоатационните характеристики на всеки продукт съдържа информация за опасните вещества.

Здравето и безопасността са приоритети и трябва да приветстваме факта, че европейски стандарти позволяват толкова високо равнище на прозрачност и безопасност. Въпреки това и макар вътрешният ни пазар сега да е защитен, можем ли да кажем същото за глобализирания пазар, от който сме част? Трябва да използваме влиянието, което имаме върху нашите партньори извън Европейския съюз, които може би нямат непременно същото равнище на стандарти.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Необходимостта от действия в областта на пускането на пазара на строителни продукти в Европейския съюз е изключително важна с оглед на мащаба на сектора. Секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал. В сектора са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, като 26 млн. работници зависят от него. Икономическият спад засегна сериозно строителната промишленост в Европейския съюз, като множество предприятия в целия Европейски съюз изпадат в несъстоятелност, а работници губят поминъка си. Това се отнася и за Румъния, в която след бум на строителния пазар, сега той е изправен пред отчайващо намаление на поръчките. Според експертите през 2011 г. няма да има съживяване на строителния пазар. Всъщност те дори считат, че има вероятност той да се спадне до най-ниското си равнище в сравнение с последното десетилетие.

В тази обстановка всяка мярка, която може да бъде предприета в подкрепа на строителния сектор, е добре дошъл стимул. Прегледът на Директивата за строителни продукти в този контекст би трябвало да помогне на сектора, като премахне бариерите пред търговията, пред които са изправени производителите, на предприятията – да запазят стопанската си дейност, а работниците – работните си места.

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Що се отнася до създаването на БВП, строителството представлява 10% от икономическите резултати на Европейския съюз. Строителният пазар продължава да бъде изправен пред множество пречки, които възпрепятстват цялостното развитие на единен пазар. Целта на представения регламент е да измени съществуващата директива и по този начин да опрости условията за пускането на пазара на строителни продукти. Това основно предвижда надзор на пазара и обща рамка за пускането на пазара на строителни продукти. Целта на изменението на директивата е в период на икономически спад да подпомогне строителния сектор посредством премахване на пречките пред търговията, като по този начин запази работни места и подкрепи множество строителни дружества, които в противен случай не биха оцелели през икономическия спад. В своята позиция на първо четене Съветът премахна предложенията за изменение, изготвени от Парламента, които бяха насочени към създаването на задължение за деклариране на опасните вещества, съдържащи се в строителните продукти (например азбест). Считам, че това е много опасно и поради тази причина подкрепям представения доклад, тъй като той отново предлага строителните дружества да бъдат длъжни да декларират опасните вещества, съдържащи се в строителните продукти. Трябва да защитаваме здравето на нашите граждани. Не на последно място, искам да приветствам усилието, насочено към това държавите-членки да гарантират независимостта на представителите на постоянния комитет, който оценява и проверява характеристиките на строителните продукти. Наред с другото, докладът също така предвижда предложения за изменения за повишаване на защитата на здравето и безопасността не само за строителните работници, но и за действителните ползватели на сградите. Поради гореспоменатите причини, както и поради други основания, реших да подкрепя доклада.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за регламент, тъй като то определя хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти и има за цел да осъвремени, опрости и замени Директивата за строителните продукти с оглед на променените условия по-специално относно надзора на пазара, включително новата законодателна рамка. Предвид мащаба на строителния сектор е задължително да бъдат взети мерки, свързани с пускането на пазара на строителни продукти в Европейския съюз. Подкрепям признаването на необходимостта от високи стандарти за здраве и безопасност за заетите в сектора. Това предложение ще премахне бариерите пред търговията за производителите и ще помогне на предприятията да запазят стопанската си дейност, а на работниците – работните си места.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Регламентът за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти представлява стъпка напред в посока към подобряване на функционирането на вътрешния пазар в тази област и свободното движение на строителни продукти. В същото време е важно да се подчертае, че изпълнението на регламента ще спомогне за свеждане до минимум на появяването на неумишлени несъответствия на строителни продукти с техните декларации за експлоатационни характеристики, което ще сведе до минимум материалните загуби. Предотвратяването на опасността от несъответствие е необходимо с цел да бъде избегнато пускането на пазара на продукти, предназначени за продажба, които не отговарят на изискванията на регламента, като по този начин се гарантират експлоатационните показатели на строителните продукти и че са изпълнени основните изисквания към строежите.

  Robert Dušek (S&D), в писмена форма. – (CS) Проектопрепоръката за определянето на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти изисква най-високото възможно равнище на защита както за работниците, така и за лицата, използващи сградите. Съгласен съм с позицията на докладчика, че правомощията за мониторинг на възможни опасни вещества в строителните продукти е от жизненоважна необходимост, и подкрепям предложението за изменение, свързано с необходимостта информация за опасните вещества да бъде декларирана върху строителните продукти. Не разбирам позицията на Съвета, който напълно премахна тази точка от първоначалното предложение. За да бъде повишена осведомеността за нови и съществуващи строителни продукти, трябва да бъдат създадени така наречени звена за контакт, които трябва да бъдат безпристрастни, с други думи, независими що се отнася до финансиране и личен състав от органите, свързани с процеса на получаване на маркировка „CE“. Съветът предложи твърде много изключения от изискването за поставяне на маркировка „CE“, като е от ключово значение това да бъде преразгледано и ограничено във възможно най-голяма степен — в противен случай цялата система за маркировка „CE“ ще се обезсмисли. Подкрепям предложения регламент в изменения му вариант и ще гласувам за неговото приемане.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада, защото той посочва необходимостта от премахване на бариерите, засягащи търговията в строителната промишленост. Настоящата икономическа рецесия нанесе сериозни щети на този сектор. Предложеният регламент, който ще замени действащата директива, ще спомогне за промяна на това положение. Премахването на бариерите пред търговията за производителите, на първо място, ще помогне на предприятията да запазят стопанската си дейност, а на второ място, ще даде възможност на работниците да запазят работните си места.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Според данните, посочени в доклада, като тук ще го цитирам: „секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от [брутния вътрешен продукт] и 50,5% от брутния основен капитал. В сектора са заети пряко 12 милиона граждани на ЕС, като 26 милиона работници зависят от него. Наред с това, близо 92% от производителите на строителни материали, или 65 000 предприятия, са [малки и средни предприятия] с по-малко от 250 служители“. Тези цифри представят реалната значимост на строителния сектор за европейската икономика. Именно поради тази причина са необходими общи правила, които да регулират сектора и да дадат възможност за правилно функциониране на вътрешния пазар.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението за регламент има за цел да хармонизира пускането на пазара на строителни продукти, като осъвремени и опрости действащата директива, като същевременно вземе под внимание новата законодателна рамка (Регламент № 765/2008/ЕО и Решение № 768/2008/ЕО). То е съсредоточено върху различни аспекти, като например декларация за експлоатационни показатели и маркировка „CE“, транспортирането на опасни вещества, национални звена за контакт за получаване на информация относно строителни продукти, независимостта и прозрачността на всички органи, работещи в тази област, рециклирането на строителни продукти, по-голям акцент на въпросите, свързани със здравето и безопасността, подобряването на електронната комуникация и въвеждането на нови информационни технологии. Подкрепих регламента, който определено ще повиши безопасността при транспортиране на тези продукти, ще защити здравето и ще подобри условията за безопасност за всички работници в сектора. Той също така ще допринесе за преустановяването – макар и постепенно – на практики, които нанасят щети на околната среда.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Макар второто четене на доклада и окончателното споразумение със Съвета да съдържат някои положителни аспекти, не трябва да забравяме, че той е съсредоточен върху принципите на консолидиране на единния пазар.

В този контекст тук става въпрос за приемане на регламент, чиято цел е определянето на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти. С други думи, той определя правилата, които държавите-членки трябва да спазват, за да могат да предлагат своите продукти на пазара в Европейския съюз.

Считам, че всички сме съгласни по определени аспекти, по-конкретно що се отнася до запазване на здравето и безопасността, включително на работниците, но също така по отношение на използване на продукт по време на жизнения му цикъл, най-вече в случая на опасни вещества.

Все пак не можем да договорим решения, които могат в крайна сметка да застрашат производството на тези продукти в държави с по-уязвими икономики или на произвежданите от малки и средни предприятия, за които е трудно да се адаптират, освен ако не е налице някаква форма на предварителна подкрепа, пък било то и само с цел да се защитят интересите на европейски икономически групи, които всъщност се опитват да господстват на пазара.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Стъпката към либерализиране на строителните продукти в строителния сектор представлява едно от изискванията за по-голяма чувствителност, отправено от малките и средните предприятия. Предвид цялостната важност на строителния сектор във всички държави-членки считам, че допълнително либерализиране е една необходима стъпка напред. По-специално приветствам премахването на няколко бюрократични ограничения и необходимата проследимост на продукти, съдържащи вещества, които са потенциално опасни за човека. Поради тази причина взех решение да подкрепя препоръката на г-жа Stihler.

  Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Функционирането на вътрешния пазар все още се възпрепятства от множество бариери. Ето защо с удоволствие подкрепям приемането на резолюцията относно хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти. Тя трябва да доведе до по-активен поток на строителни продукти между държавите-членки.

Освен това резолюцията въвежда важни правила, които улесняват стопанската дейност на предприятията. Първо, тя изисква държавите-членки да създадат звена за контакт относно продукти, в които дружествата да могат да получават информация за строителни продукти. Ще се предоставя и информация за нормативната уредба, което ще помогне дори и на най-малкото предприятие да отговори на новите изисквания за изготвяне на експлоатационните показатели и на тези, свързани с маркировката „CE“. Все пак не трябва да забравяме, че резолюцията предвижда набор от нови изисквания, свързани с поставянето на маркировка „CE“ и за изготвяне на декларации за експлоатационните характеристики, които също така ще трябва да съдържат информация за опасните вещества в строителните продукти.

Изразявам надеждата си, че както Европейската комисия, така и държавите-членки ще положат всички усилия за това информацията относно новите разпоредби да стигне до производителите възможно най-скоро, за да могат да започнат с подготовката и да се приспособят към новите разпоредби на резолюцията възможно най-скоро.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих предложението, защото секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от БВП, и в него са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, а 26 млн. работници зависят от него. Освен това близо 92% от производителите на строителни материали са малки и средни предприятия (МСП). Тъй като МСП са гръбнакът на нашата икономика, това предложение трябва да отчете ролята и нуждите им. Прегледът на Директивата за строителните продукти (89/106/ЕИО) е крайно необходим стимул, който би трябвало да помогне на сектора като премахне бариерите пред търговията за производителите, на предприятията — да запазят стопанската си дейност, а работниците — работните си места. Предложението за регламент за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти (COM(2008)311) има за цел да осъвремени, опрости и замени Директивата за строителните продукти с оглед на променените условия. Изразявам задоволството си, че вниманието беше насочено и беше поставен акцент върху опасните вещества в тези продукти, както и върху възможността за проследяване на опасните вещества в продуктите. Ако знаехме, къде в сградата е вложен азбест, работниците, участващи в строителството на сгради, както и обитателите нямаше да страдат от заболявания, като например мезотелиом. Повторното внасяне на измененията (изменения 7, 17, 49) относно опасните вещества е важно за осигуряването в бъдеще на здраве, безопасност и прозрачност.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Крайно време беше Директивата за строителните продукти да се реформира и да се замени с по-добре работещ регламент, който да ни даде практическата възможност да гарантираме свободно движение на строителни продукти на вътрешния пазар. Комисията със своята инициатива правилно улеснява практическото изпълнение на съществуващата директива и прави процеса на прилагане по-ефективен. Строителните продукти са много по-различни от останалите продукти, чието движение в рамките на вътрешния пазар се урежда от директиви. Докато изискванията за безопасност за даден продукт като цяло са стандартизирани в различните директиви, строителните продукти са междинно звено, чието предназначение е да бъдат използвани в строителните работи, като благодарение на тази специална характеристика целите на директивата за строителните продукти ще бъдат постигнати посредством успешно определяне на хармонизирани подходи, които да гарантират, че декларацията за експлоатационните характеристики на даден продукт е точна и надеждна. В това отношение новият регламент ще означава важно подобрение.

Важно е също така да бъдат взети под внимание различните обстоятелства, преобладаващи в Европа, за да се гарантира оцеляването на микропредприятия, извършващи стопанска дейност на локално равнище. Държавите-членки съвсем естествено определят различни изисквания за строежите, което е продиктувано от климатичните условия. Независимо от това е важно да съсредоточим вниманието си върху излишни изисквания за изпитване и да ги премахнем, за да намалим бюрократичната тежест. Считам, че регламентът ще подобри както функционирането на вътрешния пазар, така и процеса на стандартизация за строителните продукти в Европа. Поради тази причина го подкрепих.

  Edvard Kožušník (ECR), в писмена форма. – (CS) Подкрепям този нов подход, тъй като целта на правната хармонизация не е да дефинира безопасността на продукти, а да създаде прозрачност, в която да бъде предоставяна надеждна информация за характеристиките на продуктите. Приветствам също така факта, че Европейският парламент взе решение да предпочете електронни документи, по-специално що се отнася до декларациите за експлоатационните характеристики на продуктите, пускани на пазара. Изразявам обаче известни съмнения относно законодателния метод на предложение за изменение № 45, което е във връзка с член 17. Макар да подкрепям предложения принцип за представянето по справедлив и балансиран начин на различните участници в процеса по създаване на хармонизирани стандарти, считам, че въпросът трябва да бъде решен цялостно в рамките на преразглеждането на европейската система за стандартизация, а не на парче в отделни законодателни актове. Смятам, че избраният подход ще доведе до създаването на закони, които са неясни.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих доклада на г-жа Stihler с оглед приемането на регламент за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти, защото считам, че строителният сектор е изключително важен за европейската икономика. В този контекст постигането на високо равнище на хармонизация на правилата за строителните продукти е цел, която Европа трябва да положи усилия да достигне възможно най-скоро. В момент като днешния, когато трябва да стимулираме икономически растеж, не можем да пренебрегнем стратегическата роля на този сектор. Целта на предложението е да гарантира точна и надеждна информация за експлоатационните показатели на строителните продукти, за да можем да разчитаме на безопасни сгради, построени с материали, които не са вредни за здравето на човека. Освен това считам, че предприетите стъпки по отношение на безопасността на работа, са от ключово значение с оглед защитата на милиони европейски граждани, заети в този сектор, като им гарантират подходящо равнище на защита.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Искам да поздравя колегата ми от Шотландия, Catherine Stihler, за добрата й работа по този доста технически въпрос. Подкрепих доклада, който трябва да гарантира по-голяма прозрачност за органите, които разработват стандартите в строителната промишленост, поставя акцент върху рециклирането и предоставя на МСП по-лесен достъп до единния пазар, посредством опростени процедури.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Фактът, че според посоченото от докладчика строителният сектор има значителен дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз, представлявайки приблизително 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал, обосновава хармонизираните условия, приети от Парламента. Неотдавнашната икономическа рецесия създаде сериозни проблеми на тази промишленост, което доведе до закриване на предприятия и съкращаване на работни места. Следователно всяка мярка, която може да помогне на този сектор, е изключително важна. Прегледът на Директивата за строителните продукти 89/106/ЕИО в този контекст е крайно необходим стимул, който би трябвало да помогне на сектора по-конкретно като премахне бариерите пред търговията за производителите, от една страна, и като спомогне предприятията да запазят стопанската си дейност, а работниците – работните си места, от друга страна.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) На практика строителният сектор е един от най-значимите икономически фактори в цяла Европа. Кризата обаче нанесе сериозни щети на този сектор. Малките и средните предприятия, които често функционират като дистрибутори, пострадаха особено силно и много от тях прекратиха дейността си. За да се гарантира оцеляване на дружествата, а оттам и запазване на работните места, трябва да бъдат премахнати бариерите за търговия. Това може да създаде по-справедливи условия, от които да се възползват всички заинтересовани страни. Поради тази причина подкрепих предложенията, внесени на второ четене от водещата комисия.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Строителният сектор е ключов европейски сектор както по отношение на заетост, така и по отношение на развитието на малките и средните ни предприятия.

Ето защо е наложително да бъде подкрепен регламент, който определя хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти, което ще гарантира безопасността на използваните материали и здравето на работниците. Продължава да има случаи на телесни повреди и увреждане на здравето не на последно място при граждани, които ежедневно работят с опасни вещества, използвани при строителството на градски сгради, като например азбест.

Поради тази причина подкрепям доклада на г-н Stihler, който беше приет днес на второ четене, защото той подчертава колко е важно в един глобализиран свят да бъдат въведени общи правила за обозначаването на използваните вещества и продукти, за да се гарантира безопасност и надеждност и в същото време да се намалят разходите за производителите, и по-специално на МСП.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Мерките за хармонизиране в доклада са твърде мащабни. Строителният сектор е чувствителна област: той е от ключово значение за развитието на инфраструктурата, а оттам и за отделните държави-членки, като места за стопанска дейност. Трудовите, социални и екологични стандарти често имат важно значение за защита на хората и околната среда в този сектор. Всяка държава-членка трябва до голяма степен да взема независими решения в това отношение. Поради тази причина не подкрепих доклада.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението за регламент на Парламента и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти има за цел да гарантира свободното движение на строителни продукти на вътрешния пазар. Подкрепих предложението за регламент, именно защото гарантирането на ясна и надеждна информация посредством използването на маркировката „CE“ върху пусканите на пазара строителни продукти представлява поредна стъпка към свободен, конкурентен пазар, който може да осигури защита на малките и средните предприятия. Предвид факта, че строителните продукти са междинни материали при изграждането на цялостна структура, хармонизирането на нови европейски правила гарантира безопасността и качеството на структурата, поставя всички строителни дружества при равни условия, подобрява контрола на материалите, които вече са пуснати на пазара, и в крайна сметка води до по-голяма прозрачност в търговията със строителни продукти.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада, защото считам, че трябва да намалим бариерите, които възпрепятстват по-активен търговски поток в строителната промишленост. Строителната промишленост беше засегната особено тежко от настоящото икономическо положение и предложеният регламент има за цел да насърчи свободно, ефективно и прозрачно движение на стоки и услуги в този сектор. Отстраняването на пречките за трансграничната дейност и премахването на националните административни и технически бариери играят ключова роля за строителната промишленост. Всъщност в областта на строителната промишленост държавите-членки се крият зад национални технически стандарти, за да възпират свободното движение на стоки и услуги. Предвид факта, че строителният сектор представлява 10% от брутния вътрешен продукт в Европейския съюз и в момента се намира в период на тежка рецесия, всички мерки, които спомагат за стимулирането на строителството, са добре дошли и ще ги подкрепя. Тези мерки на практика ще позволят на предприятията да запазят стопанската си дейност, а работниците – работните си места.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) В целия Европейски съюз все още съществуват твърде много бариери пред търговията в строителния сектор, което дава основание на държавите-членки да обосноват съществуването на технически правила, които ограничават свободното движение на стоки и услуги.

Този бързоразвиващ се сектор генерира 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал. Той осигурява работни места на 12 млн. граждани на Европейския съюз и 92% от дружествата в него са малки и средни предприятия – гръбнакът на икономиката ни.

Ето защо считам, че трябва да въведем мерки за хармонизиране на пазара на тези продукти, както и да гарантираме високо равнище на здравословни и безопасни условия на труд за работниците в сектора. Предвид рецесията – която доведе до мащабни проблеми в сектора, включително изпадането на дружества в несъстоятелност – са ни необходими мерки за либерализация, които ще гарантират икономическо оцеляване на предприятия и запазване на работни места.

Това предложение за регламент има за цел да осъвремени, опрости и замени Директивата за строителните продукти с оглед на променените условия относно например надзора на пазара. Тя се стреми да осигури по-голяма защита по отношение на маркировката „CE“, опасните вещества, националните звена за контакт относно продукти в строителството, независимост и прозрачност, здраве и безопасност, както и електронна комуникация.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Необходимостта от действия в областта на пускането на пазара на строителни продукти в Европейския съюз е изключително важна с оглед на мащаба на сектора. Според Европейския комитет по стандартизация секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал. В сектора са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, като 26 млн. работници зависят от него. Наред с това, близо 92% от производителите на строителни материали, или 65 000 предприятия, са МСП с по-малко от 250 служители. Тъй като МСП са гръбнакът на икономиката ни, това предложение призовава за отчитане на ролята и нуждите им, както и за високо равнище на здравословни и безопасни условия на труд на заетите в сектора. Подкрепих доклада, защото предложението спомага за насърчаване на конкурентоспособността на сектора, като опростява настоящото законодателство, повишава прозрачността и намалява административната тежест за предприятията, като също така подкрепя интереса на Румъния от въвеждането на задължителна оценка на експлоатационните показатели на продуктите, предвидена в хармонизираните стандарти, издаването на декларация за експлоатационните характеристики и поставянето на маркировка „CE“.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид важността на строителния сектор за европейската икономика, жизненоважно е да премахнем техническите бариери пред търговията в областта на строителните продукти, за да насърчим свободното им движение на вътрешния пазар. Ето защо е важно да бъде подкрепено определянето на хармонизирани технически спецификации, които с оглед на необходимия акцент върху въпросите на здравето и безопасността ще позволят и консолидиране на единния пазар.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес на пленарно заседание гласувахме по препоръката за хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти.

Предвид важността на сектора е от ключово значение да разработим мерки за пускането на пазара на строителни продукти в Европейския съюз. Според Европейския комитет по стандартизация (CEN) секторът на строителството е един от най-големите отрасли в Европа, който отговаря за 10% от БВП и 50,5% от брутния основен капитал.

Това предложение за регламент определя хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти посредством въвеждането на общи правила за маркировката, които имат за цел да укрепят гаранциите, свързани с безопасността и надеждността на продукта, и в същото време да намалят разходите на производителите по-специално на МСП.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Регламентът е представен в Парламента за второ четене с цел окончателното му приемане. Парламентът го разгледа на първо четене през предишния парламентарен мандат. Съветът прие позицията си през 2010 г. и впоследствие бяха проведени активни тристранни преговори по време на белгийското председателство, за да бъде постигнато компромисно решение. Регламентът е с висока техническа насоченост, но има голямо политическо значение за Зелените, тъй като основната му цел е да хармонизира изисквания, свързани с пускането на пазара на строителни продукти.

Основните опасения на групата на Зелените/Европейски свободен алианс бяха свързани наред с другото с това да се гарантира, че (i) процедурите са прозрачни (по-специално органите за стандартизация да не бъдат монополизирани от представители на основни промишлености, а опасенията на МСП и на останалите заинтересовани страни да бъдат взети под внимание); (ii) строителните изисквания и процедури трябва да спомогнат за насърчаване на новаторски и по-екологични модели; (iii) специалните процедури за „микропредприятия“ не трябва да създават възможности промишлеността да заобикаля изисквания или процедури.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих резолюцията, защото считам, че все още има твърде много „бариери“ пред търговията в строителния сектор в Европа. Прегледът на директивата трябва да помогне за премахването на търговски бариери, като по този начин ще запази работни места в строителните дружества, които продължават да изпитват трудности поради световната икономическа криза. Планира се въвеждането на конкретни нови мерки, които да гарантират, че строителните продукти се рециклират, и които да насърчат повторното им използване като начин за постигане на целите на Европейския съюз в борбата срещу изменението на климата.

Необходими са също така нови гаранции за защита на здравето и безопасността на служителите в този сектор, в който за съжаление все още има голям брой смъртни случаи, свързани с работата. На последно място, искането за постепенна замяна на хартиените копия с компютърни версии има за цел да хармонизира в още по-голяма степен пазара на строителни продукти.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ще подкрепим документа, въпреки факта, че уводът на регламента съдържа някои неприемливи общи заявления, по-специално що се отнася до напълно свободното движение на услуги в строителния сектор, с което не сме съгласни, защото ще се създаде опасност от нелоялна конкуренция, докато бъдат хармонизирани разходите за труд в различните държави-членки.

Ще дадем подкрепата си, защото регламентът разглежда само законодателството относно пускането на пазара на продукти за строителния сектор, който в този период на икономическа рецесия пострада сериозно, като това имаше тежки последици поради прекратяването на дейността на много предприятия и загубата на работни места. Предложението предвижда хармонизирането и етикетирането на продукти, съдържащи опасни вещества, а също така опростява, осъвременява и заменя настоящите правила с цел да премахне определени регулаторни пречки в полза както на работниците, така и на малките и средните предприятия.

  Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Изразявам изключителното си задоволство, че докладът относно строителството, по който бях докладчик, беше подкрепен и превърнат в законодателство от моите колеги. В резултат на доклада опасните вещества ще бъдат посочени на етикетите на строителните продукти и ще бъдат проведени допълнителни проучвания по този въпрос от страна на Комисията. Има също така разпоредби, които улесняват МПС, когато пускат продуктите си на вътрешния пазар. Необходимостта от по-голяма прозрачност при одобряване на продукти с маркировката „CE“ също е взета под внимание и очаквам с нетърпение мерките да влязат в сила през юли 2013 г.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Подкрепих предложението за регламент за определяне на хармонизирани условия за пускането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета. Строителният сектор е голям промишлен сектор в Европа, в който са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, като 26 млн. работници зависят от него. Икономическият спад засегна сериозно строителната промишленост в Европейския съюз и много работници загубиха работните си места. Това доведе до спад от 14,2% в дейността на сектора в периода между 2008 г. и 2009 г. Прегледът на Директивата за строителните продукти (89/106/ЕИО) в този контекст предлага мярка, която подкрепя строителния сектор, премахвайки търговските бариери за производителите, и по този начин помага на предприятията да запазят стопанската си дейност, а на работниците – работните си места. Строежите — като цяло и в отделните си части — трябва да са пригодени за съответното си предназначение, като по-специално взимат под внимание здравето и безопасността на ползвателите им за целия жизнен цикъл на сградите. Строежите трябва също така да бъдат енергийно ефективни, като използват възможно най-малко количество енергия през жизнения си цикъл, а оттам и ще създават най-малко разходи на потребителите.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Считам, че строителният сектор като цяло отразява икономическото положение. През второто тримесечие на 2010 г. строителният сектор на Литва се е свил с до 42,9%, което е един най-драстичните спадове в Европа. Оттогава насам положението се е подобрило слабо, но нека не се заблуждаваме – строителният сектор в Литва ще се възстановява дълго. Ето защо е някак прибързано да се говори за стабилно възстановяване. Необходими са още подобрения. Например строителният сектор в моята страна би се възстановил по-бързо, ако се подобри усвояването на помощта от Европейския съюз. Строителният сектор е един от най-големите сектори на литовската и европейската промишлености. В сектора са заети пряко 12 млн. граждани на Европейския съюз, като 26 млн. работници зависят от него. Строителният сектор е много важен за Литва, тъй като създава работни места, засилва вътрешното потребление и внася средства в бюджета. Секторът е важен и за малките и средните предприятия, които са гръбнакът на икономиката ни. Близо 92% от производителите на строителни материали са МСП с по-малко от 250 служители. Съгласен съм също така с предложението на докладчика да се използва електронна комуникация и информационни технологии за подобряване на вътрешния пазар на строителни продукти. Това е важно и очакваме да се случи в бъдеще.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Строителната промишленост отразява различни жизненоважни въпроси в Европейския съюз – от значителния й принос за икономиката до безопасността на гражданите на Европейския съюз в домовете и на местоработата им. Подкрепата ми за Регламента за строителните продукти отразява необходимостта от осъвременена, безопасна и прозрачна директива за строителните продукти. Предложението призовава за подобрения на процедурите, свързани със здравето и безопасността в сектора, и ясни декларации за опасните вещества. Освен това поставянето върху продуктите на маркировка „CE“ ще допринесе за доверието в продуктите и ще даде увереност на лицата, развиващи собствени строителни проекти, че използваните от тях материали са безопасни. Европейската икономика зависи в огромна степен от строителния сектор, който има дял от 10% от БВП на Европейския съюз и в който пряко са заети 12 млн. граждани на Европейския съюз. Повечето от тях работят в МСП, които представляват важна част от европейската икономика. Строителството обаче остава един от най-опасните сектори за работа. Поради тази причина подкрепям регламента за подобряване на безопасността на европейските граждани на работните им места и вкъщи, независимо дали осъществяват проектите като любители или професионално.

Доклад: Michèle Striffler (A7-0375/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, който се стреми към една по-ефективна хуманитарна помощ на ЕС. Европейският консенсус относно хуманитарната помощ е сериозна стъпка в тази посока. Независимо от това, прегледът на неговия план за действие трябва да бъде по-последователен, вземайки предвид цели, които са по-измерими и показателни и са по-надеждни. Това е единственият начин да успеем да осигурим по-ефективно помощи. Като се има предвид нарастващия брой и интензивността на природните бедствия, причинени от измененията на климата, аз съм съгласен с изложената позиция, че е важно не само да предоставим конкретна помощ, но също така да предвидим подкрепа за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия; планът за действие от Хиого трябва да бъде укрепен.

Нужно е да бъдат насочени усилия и към въпроса за човешките права, възникващ от вътрешни конфликти и сложни кризи, както и да се подобри достъпа на ангажираните органи до населението; това ще е възможно само чрез ясното разграничение между военни, политически и хуманитарни функции. Съгласен съм и с ефективното прилагане на европейски капацитет за бързо реагиране.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този документ, защото той е от решаващо значение за по-ефективното предоставяне на хуманитарна помощ. Европейският консенсус относно хуманитарната помощ е първият съвместен документ относно политиката в областта на хуманитарната помощ след приемането на Регламента за хуманитарната помощ през 1996 г. Това е един изключително важен инструмент, особено на фона на съществената промяна по отношение на хуманитарните въпроси, като например изобилието от природни бедствия и въоръжени конфликти, в резултат на което се наблюдава разместване на огромни групи от хора и т.н. Надявам се, че Европейският консенсус относно хуманитарната помощ ще бъде важна стъпка към постигане на най-ефективните действия на ЕС в областта на хуманитарната помощ и ще допринесе за насърчаване на хуманитарните принципи и международното хуманитарно право, координацията и съгласуваността при предоставянето на хуманитарна помощ на ЕС, изясняване на използването на военни средства и капацитет и на средства за гражданска защита и възможности за намаляване на рисковете от бедствия и засилване на връзката между спешна помощ, възстановяване и развитие.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Настоящият доклад ангажира Европейския съюз в тясно сътрудничество за общата визия за хуманитарната помощ. Мисля, че интензивността на природните бедствия също е в резултат от човешките действия, които са в основата на изменението на климата. Призовавам също държавите-членки да се включат в изпълнението на този Европейски консенсус относно хуманитарната помощ. Подкрепям предлаганите действия в тази област: насърчаването на хуманитарните принципи и международното хуманитарно право; подобренията по отношение на качеството на координация и съгласуваността при предоставянето на хуманитарна помощ на ЕС; изясняване на използването на военни средства и капацитет и на средства за гражданска защита в съответствие с Консенсуса относно хуманитарната помощ и насоките на ООН; намаляване на рисковете от бедствия и засилване на връзката между спешната помощ, възстановяването и развитието. Следователно, аз гласувах в подкрепа на този доклад.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз е участник на световната сцена. Именно с тази силна вяра авторите на Договора от Лисабон са подсилили амбициите на Европа на световната сцена. Хуманитарното измерение играе важна роля в този значителен проект. Съюзът вече е най-големият донор в света, предоставящ 40% от всички доставки. Тази съвместна декларация „се основава на общи принципи и подходи и има за цел да насърчи съвместни и координирани действия в рамките на ЕС и с други участници, като по този начин се подобри съвместния отговор при хуманитарни кризи“. Затова аз гласувах в подкрепа на тази резолюция, която напомня, че хуманитарната помощ трябва да бъде предоставяна по подходящ и ефективен начин: подчертава вторичния характер на помощта, предоставена от капацитета за военна и гражданска защита както и жизненоважното значение на намаляване на риска, причинен от природни бедствия; и накрая, призовава Европейския съюз да подсили връзката между спешна помощ, възстановяване и развитие.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад. Европейският съюз е най-големият световен донор на хуманитарна помощ, който осигурява 40% от официалната международна хуманитарна помощ. Налице е значително увеличение в световен мащаб на броя и интензивността на природните бедствия, дължащо се главно на въздействието на изменението на климата. Хуманитарният контекст коренно се е променил през последните години, от което следва, че е необходимо да се повиши и способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия. Считам, че Европейският съюз трябва да положи повече усилия за намаляване на риска от бедствия и да предвиди подкрепа – освен предоставянето на конкретни помощи – за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия. Тревожно е, че все по-често се наблюдават нарушения на международното хуманитарно право и положението в тази област се влошава. Съгласен съм, че Европейският съюз трябва да предприеме действия за подобряване на координацията на хуманитарната помощ и да спре всякакъв вид злоупотреби с нея.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) През 2010 г. имаше много хуманитарни кризи: Хаити, Пакистан и мога да продължа да изреждам. Трагедиите, които изживяват определени групи от населението на света, често тези в най-неблагоприятно положение, изискват бързи и ефективни действия от международните организации, както и от ЕС, който е основен участник в областта на помощите за развитие и управлението на кризи.

Затова към днешна дата, вторник, 18 януари, ние приехме доклада на г-жа Striffler, с цел да призовем към увеличаване на средствата за хуманитарна помощ. Следва също така да изградим европейски сили за бързо реагиране при всички тези кризи. Европейската комисия възприема тази идея и би трябвало да представи предложение с оглед на оптимизиране на съществуващата система за гражданска защита.

Очевидно ще трябва да използваме ресурсите, които са на разположение в държавите-членки, но в същото време, трябва да се координираме по много по-ефективен и практичен начин. Бавният отговор, дублирането на помощи и несъответствията на място са само някои от проблемите, които трябва да отстраним. Има много възможности за подобрения и приетата от Парламента резолюция има за цел да предостави първоначален отговор в тази насока.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада на Парламента относно прилагане на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ: средносрочен преглед на плана за действие и пътя напред. Европейският консенсус относно хуманитарната помощ ангажира Съюза да работи в тясно сътрудничество в тази област, обединен около една обща визия за хуманитарната помощ. Консенсусът има за цел да оптимизира ефективността на Европейския съюз, да защитава и насърчава основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, както и да се застъпи за спазването на международното хуманитарно право. Когато беше извършен средносрочният преглед се установи, че е налице липса на конкретна информация относно предприети или предстоящи за предприемане действия и че, с изключение на ангажираните с хуманитарни действия, малко са хората, които знаят за консенсуса. Затова са необходими сериозни усилия да се популяризира Консенсусът, така че държавите-членки, други институции и военните органи да са по-добре запознати с него. Хуманитарният контекст се е променил съществено през последните години, което налага още по-сериозното, стриктно и енергично прилагане на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ.

Бих искала да подчертая необходимостта да се полагат повече усилия за намаляване на риска от бедствия и да се осигури подкрепа – освен конкретната помощ – за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия. В допълнение, повече усилия трябва да се положат за включването в хуманитарните отговори на равнопоставеността на половете и защитата от сексуално насилие, което все по-често се използва като военно оръжие.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз е най-големият донор в света, допринасящ 40% от помощта, осигурявана в световен мащаб. Повече от 100 милиона души в повече от 70 страни са получили помощ в размер на близо 1 млрд. евро от Европейския съюз през 2009 г. За съжаление обаче, доста често предлагаме да се правят дарения в страни, които в последствие избират да приемат преки чуждестранни инвестиции от Китай. Можем поне да координираме даренията и инвестициите, вместо да се оплакваме от факта, че Китай се е превърнал във втората по големина икономика в света. Хуманитарният контекст се е променил съществено през последните години, което налага още по-строгото и стабилно прилагане на хуманитарния консенсус.

В този променящ се контекст първият фактор, който трябва да се спомене, е значителното увеличаване на броя и интензивността на природните бедствия, причинени главно от изменението на климата. Това предполага и необходимостта да се предостави, освен конкретните помощи, подкрепа за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия. Политическите действия за тази цел са предприети – под формата на стратегията на ЕС и планът за действие от Хиого – но все още съществуват доста проблеми по отношение на тяхното изпълнение.

  David Campbell Bannerman (EFD), в писмена форма. – (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) счита, че най-добрият отговор на хуманитарната катастрофа е независимите национални държави доброволно да координират своите помощи, вместо да бъдат централизирани от недемократичния ЕС. Отбелязваме поражението от бавните и малки усилия на ЕС в Хаити и затова смятаме, че не може да се вярва на ЕС при бъдещи хуманитарни кризи.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб, осигуряващ над 40% от официалната международна хуманитарна помощ. През 2009 г. той предоставя хуманитарна помощ на около 115 милиона души в над 70 страни, като общият размер на помощта възлизаше на 950 млн. евро. Чрез своята хуманитарна политика Европейският съюз показва конкретно своята ангажираност към хората от трети държави, които се нуждаят от помощ в ситуации на крайна уязвимост. Съгласна съм със средносрочния преглед на хуманитарния консенсус, тъй като считам, че е от жизненоважно значение да положим усилия за популяризирането му сред държавите-членки, другите институции и военните участници. Бих искала настоятелно да призова Комисията да удвои усилията си за намаляване на риска от бедствия, както и да обърне внимание на все по-сериозните нарушения на международното хуманитарно право и на най-уязвимите групи като жени, деца и хора, които са били насилствено разселени. Също така е важно да се насърчи диалог между политическите, военните и хуманитарните организации, осъществяващи дейност в една и съща оперативна среда, наред с изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране, а именно, европейски сили за гражданска защита.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Аз гласувах против доклада относно хуманитарната помощ по две причини. Първата, защото той настоява за свързване на гражданска защита и хуманитарна помощ с Европейската служба за външна дейност и външната си политика, докато очевидно, критериите за намеса следва да бъдат само и единствено хуманитарни. Също така, защото не считам, че намесата на граждански и военни капацитети за справяне с хуманитарни кризи е стъпка в правилната посока. Очевидно практическите знания и използването на специално оборудване, които винаги са били притежавани и използвани от военните, са необходими при определени обстоятелства. Ето защо, за да се запази и гарантира чисто гражданския характер на хуманитарните мисии, гражданска защита може да бъде финансирана, така че да има такова специфично оборудване и, разбира се, служителите на гражданска защита да могат да бъдат обучени, вместо да продължаваме с всичките военни разходи. Това е единственият начин да се осигури реална и ефективна помощ при хуманитарни кризи, без да се изправяме пред опасността от военно присъствие.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) При извършването на средносрочния преглед на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, не мога да не отбележа със съжаление, че обществената осведоменост по този въпрос не е на желаното ниво и че държавите-членки са изиграли малка роля в неговото изпълнение. Вместо да търсим вина обаче, трябва да популяризираме и определим пътя, който трябва следваме по отношение на хуманитарната помощ. Хуманитарното положение се е променило значително през последните години вследствие на природни бедствия, повече разселени хора, увеличеният брой от различни вътрешни конфликти, продоволствени кризи и др. Повече от всякога е необходима балансирана и ефективна глобална реакция, която да се основава на конкретни нужди, да гарантира резултати и да се ръководи от принципа, че спасяването на средства за съществуване означава спасяване на човешки животи, като същевременно има предвид нуждата на съответните зони за саморазвитие и самосъстоятелност. За да постигнем това, от решаващо значение е Консенсусът да насърчава тези хуманитарни ценности, а различните участници да оптимизират ресурсите.

Още веднъж бих искал да изкажа съгласието си, че е налице неотложна необходимост от създаване на европейски сили за гражданска защита след доклада Barnie от май 2006 г. Бих искал да поздравя моя колега г-жа Striffler за положителното съдържание на представените от нея предложения и отново заявявам своята позиция, че Kонсенсусът представлява важен инструмент, напълно уместен спрямо настоящото положение.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Хуманитарният консенсус е ключов инструмент, който особено ясно показва своята стойност в настоящия хуманитарен контекст на дълбоки промени. Станахме свидетели на значително увеличение на броя и интензивността на природни бедствия, причинени главно от въздействието на изменението на климата, зачестилите случаи на сериозни кризи, особено на вътрешни конфликти, както и на променящото се естество на конфликтите, много от които водят до разселването на огромен брой хора.

Все по-често се срещат нарушения на международното хуманитарно право. Един особено шокиращ аспект на тези нарушения е нарастващата употреба на сексуално насилие като средство за водене на война. Подкрепям позицията на докладчика и мисля, че се изискват строги мерки за увеличаване на защитата срещу актове на сексуално насилие в хуманитарни обстоятелства. Съгласна съм с позицията на автора на доклада, която показва, че последните хуманитарни бедствия в Хаити и Пакистан демонстрират още веднъж необходимостта от укрепване на капацитета на ЕС за реакция при бедствия по отношение на ефективността, бързината на реакцията, координацията и прозрачността.

Подкрепям и изграждането на капацитет на ЕС за бързо реагиране (европейски сили за гражданска защита).

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Постигнатият на 18 декември 2007 г. Европейски консенсус относно хуманитарната помощ между Парламента, Съвета и Комисията представлява важна стъпка напред по отношение на определението, обхвата и спектъра на европейската хуманитарна помощ. Ние продължаваме с този доклад, заключенията на който силно подкрепям, към неговия средносрочен преглед, както е предвидено в плана за действие от май 2008 г. В този момент бих искал да поздравя г-жа Striffler за чудесно свършената работа. Що се отнася до изразените в доклада идеи, бих искал да подчертая акцента върху „ефективно и трайно... участие... на бенефициерите в управлението на помощта“. Застъпвам се за този принцип, който следва да накара ЕС все повече да съсредоточава дейностите си върху гражданското общество и местните органи. Това ще намали съсредоточаването върху държавите-членки на ЕС, които следва да продължат да играят роля, но не в изключителни взаимоотношения, както се проявяваше досега. Също така бих искал да подчертая необходимостта да се представят предложения, насочени към „създаването на европейски сили за гражданска защита, основаващи се на оптимизирането на настоящия механизъм на Общността за гражданска защита и на обединяването на съществуващите национални средства“, което би означавало увеличение на пределните разходи за постигнатите полезни взаимодействия чрез вече установения в държавите-членки капацитет.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Хуманитарната помощ има много по-голяма и важна роля сега, отколкото в миналото. Различните темпове в развитието и нарастващото неравенство при разпределението на възможностите и ресурсите в географски, социален и поколенчески аспект, нарастващото изменение на климата (за които отчасти носят вина хората) и свързаното с него увеличаване на природните бедствия, повишеното замърсяване на околната среда, небалансираното антропогенно напрежение, концентрирано в големи градски зони, и неравномерния растеж на населението в някои райони на земята, допринесоха за нарастващия брой хуманитарни бедствия, при които помощите имат основна роля за възстановяването на основните условия за живот и човешко достойнство. С оглед на това, ако е необходима хуманитарна помощ за подпомагане на хората, пострадали от бедствия, тогава, всяка намеса в резултат на външната политика на ЕС – която все още предстои да се определи – не може да се измерва в съотношение със сферите на интерес и влияние за всяка държава-членка, а следва да се разглежда в европейски мащаб.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепям доклада относно изпълнението на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ. Хуманитарната политика на ЕС показва на практика неговата ангажираност към хора, които се нуждаят от помощ в ситуации на крайна уязвимост. Европейският съюз е най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб. Той осигурява над 40% от официалната международна хуманитарна помощ. През 2009 г. предоставихме помощ, възлизащата общо на 950 млн. евро за приблизително 115 милиона души в повече от 70 страни. Подписаният на 18 декември 2007 г. Европейски консенсус относно хуманитарната помощ подчертава желанието на ЕС да работи в тясно сътрудничество в тази област, за да бъде колкото се може по-ефективен, да защитава и насърчава основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост и да се застъпва активно за спазването на международното хуманитарно право. Предстоят много предизвикателства. Последните хуманитарни бедствия в Хаити и Пакистан отново показаха, че способността на ЕС за реагиране при бедствия трябва значително да се подобри. Необходимо е пълно интегриране на намаляването на риска от бедствия в политиката за подпомагане на развитието и политиката в областта на хуманитарната помощ. Необходимо е изясняване на използването на военни средства и капацитет и на средства за гражданска защита в съответствие с Консенсуса относно хуманитарната помощ и насоките на ООН.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Последните хуманитарни бедствия в Хаити и Пакистан доказаха отново необходимостта от укрепване на инструментите, с които разполага Европейският съюз, за справяне с бедствия от гледна точка на ефективността, координацията и видимостта.

Затова аз гласувах в подкрепа на този доклад, който се застъпва за изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране (европейски сили за гражданска защита) – концепция, предложена от члена на Комисията Барние след цунамито в Азия и многократно разисквана след това от Европейския парламент.

Тази възможност следва да представлява оптимизиране на вече наличните инструменти, които ще станат по-ефективни и видими, като целта е да се даде възможност, чрез по-тясно сътрудничество, за незабавното мобилизиране на всички необходими ресурси.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че планът за действие на Европейския консенсус трябва да бъде преразгледан. Хуманитарното положение се промени значително през последните години, не на последно място със значителното увеличаване на броя и интензивността на природните бедствия, които също така са предизвикани от въздействието на изменението на климата. От съществено значение е пълното интегриране на намаляването на риска от бедствия в политиката за подпомагане на развитието и политиката в областта на хуманитарната помощ, което прави още по-важно строгото и енергично прилагане на хуманитарния консенсус.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Ясно е че днес бедствените ситуации и хуманитарните кризи са се увеличили по целия свят. Европейският съюз играе важна роля в борбата срещу тези заплахи и се надявам, че ще продължи да го прави и дори ще укрепи тази роля, доколкото е възможно. Въпреки това не е достатъчно да дадеш на гладния риба: трябва да го научиш сам да я лови.

Мисля, че помагайки на по-малко облагодетелствани държави чрез предоставянето на човешки и материални ресурси, достатъчни, за да се посрещнат бъдещи кризи, е почти толкова важно, колкото справянето със случващи се извънредни ситуации. Европейския консенсус относно хуманитарната помощ заслужи моята подкрепа и се надявам, че компромисът между Европейските институции ще доведе до все по-добрата употреба на наличните на Съюза ресурси, като същевременно винаги с приоритет са тези, които имат най-малко и страдат най-много, и абсолютната неутралност по отношение на политическия или идеологическия дневен ред.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) През последните години светът стана свидетел на значително повишаване броя на бедствия както по отношение на географски засегнати райони, така и по отношение броя на жертвите. Въпреки че това е въпрос от огромно значение, по време на настоящето разискване не се взема предвид въздействието на изменението на климата върху тези бедствия. Подписването на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от Съвета на Европейския съюз, Парламента и Комисията на 18 декември 2007 г. представлява значителен напредък по отношение на хуманитарната помощ, особено след като е предвиден план за действие за срок от пет години, който предвижда междинен преглед на плана. Това е целта на този доклад. Целият свят знае и признава ключовата роля на ЕС в областта на хуманитарната помощ. Парламентът засяга този въпрос по време на няколко заседания, по-специално чрез нашите изказвания. В действителност последните събития в Бразилия, Хаити, Пакистан, Мадейра и други места ни карат да се замислим за ефективността на помощта за гражданска защита и хуманитарна помощ. Както беше показано в този доклад, въпреки ограничената налична информация, има положително развитие на европейско равнище, както е видно от създаването на работната група „Хуманитарна и продоволствена помощ“ на Съвета. Въпреки това още много остава да се направи.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Така наречената „хуманитарна помощ“ на ЕС не играе незначителна роля в това, което все повече се определя като външната му политика. Той често се възползва от реалните нужди за помощ и сътрудничество, на които е важно да се отговори, особено на спешните случаи, докато голямо разнообразие от цели се постигат на практика. Предприетите действия и използваните методи, които включват военна намеса и окупация, имат за цел да възпроизведат и разширят формите на политическо и икономическо господство и опитват да контролират пазарите и природните ресурси на развиващите се държави. На настоящия фон на задълбочаващата се криза на капитализма тези намерения винаги успяват да включат и смисъла в борбата на хората за по-голяма справедливост и социален напредък, вземайки предвид различните изразни средства и форми по целия свят.

Под формата на предполагаеми „хуманитарни“ интереси, редица неправителствени организации, логистични дружества и други са бенефициенти от и съучастници на тези политики, разпространявайки своите интереси и тези на техните поддържници: тези интереси могат да бъдат публични или частни и наред с други, може да включват политически, финансови или религиозни мотивации. По принцип ние подкрепяме конкретни изрази на солидарност с жертвите на всякакъв вид бедствия или конфликти. Те обаче трябва да се базират на интересите на тези народи, на зачитането на международното право, както и на независимостта и суверенитета на тези държави.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Считам, че трябва да подобрим наличните инструменти на Европейския съюз за реагиране при бедствия като преживяното в Хаити, със земетресението само преди година, последвано от по-неотдавнашната епидемия от холера. Моята група и аз считаме, че трябва да насърчим увеличаването на средствата за хуманитарна помощ, за да позволим повече интервенции, и по-специално, за да помогне на най-уязвимите хора. По този начин трябва да гарантираме, че мандатите на военните и хуманитарните участници продължават да бъдат ясно разграничени, тъй като военните средства и капацитети следва да бъдат използвани единствено в много ограничени случаи и като крайна мярка.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) ЕС като блок, представлява най-големият доставчик на хуманитарна помощ в света. Въпреки това последните катастрофи подчертаха определени слабости в способността на ЕС да действа бързо, ефективно и координирано. Докладът на г-жа Striffler подчертава някои от тези проблеми и да се надяваме, че днешното гласуване ще доведе до положителни действия.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с този доклад, защото той не е само формално упражнение, но и възможност днес да обмислим хуманитарната помощ. Хуманитарният контекст се е променил сериозно през последните години. В този променящ се контекст, първият фактор, който трябва да се отбележи, е значителното увеличение на броя и интензивността на природните бедствия, причинени по-специално от въздействието на изменението на климата. Това предполага необходимостта да се вложат повече усилия за намаляване на риска от бедствия и да се осигури подкрепа – освен конкретната помощ – за подкрепа за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия. Други фактори са зачестилите случаи на сложни кризи, особено вътрешните конфликти и променящото се естество на конфликтите, много от които доведоха до разселването на огромни групи от хора (бежанци и вътрешно разселени лица), както и до увеличаване на насилието срещу цивилни граждани. Все по-често се наблюдават нарушения на международното хуманитарно право и положението в тази област се влошава. Един особено шокиращ аспект на тези нарушения е нарастващата употреба на сексуално насилие като средство за водене на война. Основни усилия трябва да бъдат насочени към включване на защита срещу сексуалното насилие в хуманитарния отговор. Ето защо по-специално внимание следва да се насочи към най-уязвимите групи от хора, включително жени, деца и хора, които са били насилствено разселени (независимо дали вътрешно или като бежанци). Последните хуманитарни бедствия в Хаити и Пакистан отново показаха необходимостта от укрепване на капацитета на Европейския съюз за реакция при бедствия по отношение на ефективността, координацията и прозрачността.

  Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Година след земетресението в Хаити можем да видим, че предприетите стъпки, или начина, по който помагаме, не са съвършени. Поради тази причина Европейският консенсус, който възникна, за да улесни предоставянето на хуманитарна помощ, не трябва да се пропилява. ЕС, като един от най-богатите и най-развити региони в света, има моралното задължение да помогне на слабите и нуждаещите се хора. По специално, ние трябва да запазим солидарността си с жертвите на природни бедствия и катастрофи, които не са подготвени за случващото им се.

Следователно ние трябва да предприемем действия за укрепване на сътрудничеството между държавите-членки в тази област и да улесним обмена на най-добрите практики. Следва да направим всичко възможно, така че системата за помощ да е ефикасна и ефективна без да се пропилява нито цент. Следователно е необходимо сътрудничество с други международни, неправителствени органи и организации, които предлагат и помощ, за да стане процесът по-ефективен.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Striffler, защото все още изключително необходимо да се подчертае значението и следователно чувствителността на този въпрос.

Целта на Парламента, с неговото гласуване, беше да се подчертае необходимостта от целта на Европейския съюз да се превърне в спазващ човешките права на неутралност, безпристрастност и независимост съюз. Що се отнася до солидарността, никога не сме напълно подготвени или разполагащи с отлични планове. Трябва все повече настоятелно да призоваваме всички европейски участници, включително Комисията и отделните държави-членки, да насърчават към всеобщо зачитане на човешките права. От своя страна аз ще продължа да подкрепям този modus vivendi, включително в рамките на комисията по бюджети, на която съм член, както и да подкрепям всички мерки, предназначени да увеличат финансовата помощ, оказвана на тези дейности, който са по-конкретно насочени към опазването на тези важни права, така че Европейският съюз да продължи да полага усилия да подпомага и подкрепя най-нуждаещите се групи от населението.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Напоследък се наблюдава драматично нарастване на броя и интензивността на природните бедствия, независимо дали са човешко дело или не, както и увеличаване на отрицателното въздействие, причинено от нарушения на международното хуманитарно право и лошо управление. Както е добре известно, ЕС е донор на хуманитарна помощ номер едно в света, като допринася с около 40% от официалната международна хуманитарна помощ. Това се потвърждава от 115 милиона получаващи помощ в около 70 страни, които са се възползвали от принос, възлизащ в общ размер на 1 млрд. евро. Аз гласувах в подкрепа на този консенсус, като мисля, че Европейският съюз демонстрира чрез действията си своята хуманитарно ангажирана политика към хората, които наистина се нуждаят от помощ. В този смисъл се нуждаем от достатъчно човешки и материални ресурси и трябва да поддържаме по-добра координация между институциите и организациите, участващи в този процес.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Горещо приветствам този доклад, който отправя предложения за това как да бъде укрепен консенсусът относно хуманитарната помощ. Той изтъква редици области, които изискват по-голямо внимание, включително насърчаването на хуманитарните принципи и международното хуманитарно право: въпросите за качеството, координацията и сътрудничеството при предоставянето на хуманитарна помощ на ЕС; изясняване на използването на военни средства и капацитет и на средства за гражданска защита в съответствие с Консенсуса относно хуманитарната помощ и насоките на ООН, както и засилване на връзката между спешната помощ, възстановяването и развитието.

  Jiří Maštálka (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Внесеният доклад представлява много навременен отговор на многото природни бедствия, които преживяхме през последните години. От основно значение е ЕС да се поучи от опита в осигуряването на ефективна помощ след предишни бедствия, като например в Австралия, Хаити и Русия, за да разполага с напълно ясни процедури и средства за осигуряване на ефективна хуманитарна помощ. До този момент европейският континент избягва бедствия от такъв мащаб, но това не означава, че не следва да подготвим ефективна база от структури и ресурси. Опитът от последните години показва, че осигуряването на транспорт в засегнатите зони не е възможно без техническа и организационна помощ от военни поделения. Неправителствените хуманитарни организации не разполагат с такъв капацитет.

Очевидно е, че жителите на засегнати райони много често остават изолирани по отношение на транспортните връзки в страната, а капацитетът на гражданските въздухоплавателни ресурси е ограничен. Ако използването на военна сила е оправдано и приемливо където и да било, това е в случаите на хуманитарни и природни бедствия.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Природните бедствия определено се проявяват все по-интензивно в последно време. Също така е вярно, че ЕС е един от главните участници по отношение на хуманитарните помощи и е важно да се поддържа тази роля, независимо от кризите, на които сме свидетели. Въпреки това считам, че в допълнение към помощта за хората в най-неравностойно положение и за всички онези, които са засегнати от бедствията, е необходимо също така да се предоставят на най-бедните държави, а именно на онези, които са най-уязвими по отношение на този вид ситуации, човешки ресурси и финансиране, така че външната помощ да не е от толкова критично значение. Това може да се постигне само с политики за развитие и помощ за тези държави въз основа на средносрочна и дългосрочна перспектива.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Хуманитарната обстановка става все по-сложна и трудна: хуманитарното право често е нарушавано; объркването на ролите означава, че хуманитарните работници все по-често стават мишени, а природните бедствия се увеличават по брой и интензивност. През 2010 г. станахме свидетели на трите най-големи хуманитарни катастрофи през последните години: земетресението в Хаити; сушата в Сахел и наводненията в Пакистан. Въпреки това, както каза членът на Комисията Кристалина Георгиева: „Качеството на оказваната хуманитарна помощ е от най-голямо значение“. То „спасява живота на около 140 милиона души всяка година“.

Имайки предвид тези съображения, аз съм съгласен с докладчика, когато тя призовава за значително увеличаване на финансирането на хуманитарната помощ и когато отбелязва, че консенсусът относно хуманитарната помощ не е достатъчно популяризиран. Трябва да продължим да повишаваме осведомеността и да насърчаваме хуманитарните принципи и принципите на международното право. Ние трябва, както аз вече имах възможността, да подкрепим изграждането на европейски капацитет за бързо реагиране. Трябва повече да се съсредоточим върху намаляването на риска от бедствия.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът относно прилагането на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ съдържа няколко важни предложения, по които трябва да се предприемат действия в бъдеще. Пример за това е развитието на капацитета и ресурсите за гражданска защита, като основната идея е създаването на европейски сили за гражданска защита. Също така, от основно значение е и по-добрата координация не само между държавите-членки, но и на международно равнище с Организацията на обединените нации. Подходът за снабдяване с хранителни продукти и други подобни на местно равнище в кризисни ситуации, като по този начин се подкрепя местната икономика, също е разумна идея. За съжаление, в някои области докладът не е конкретен или достатъчно амбициозен, поради което аз се въздържах от гласуване.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото като най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб ЕС трябва да обърне по-голямо внимание на хуманитарната помощ в тези области, където тя е спешно необходима, като се има предвид драматичното нарастване на броя на природни бедствия и вътрешните конфликти. Държавите-членки следва по-ефективно да допринасят в процеса на прилагане на настоящия Консенсус, като го включат в националните хуманитарни стратегии. Предвид необходимостта от хуманитарна помощ, необходимо е за нея да се отпусне по-голямо финансиране, което ще даде възможност за по-бързо и ефективно финансиране на операциите.

Съгласен съм с предложението, че трябва да се поддържа много ясно разграничение между компетентностите на военните и хуманитарните организации, така че военните средства и капацитет да се използват само в ограничен брой случаи и като крайна мярка, особено в районите, засегнати от въоръжени конфликти. Освен това, за да се гарантира подходяща и ефективна координация на хуманитарната помощ, трябва да бъдат създадени европейски сили за гражданска защита и европейски капацитет за бързо реагиране.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз е най-големият световен донор на хуманитарна помощ. Приносът му представлява повече от 40% от официалната международна хуманитарна помощ. Хуманитарната политика на ЕС показва неговата ангажираност към хората от държави, нуждаещи се от помощ. След подписването на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от ЕС бяха предприети много действия за сътрудничество в тази област, с цел да се оптимизира нейната ефективност и да се насърчат основните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност и безпристрастност при действия за подпомагане на нуждаещите се. Като оставим това настрана, изглежда, че все още се наблюдава липса на осведоменост по отношение на Консенсуса. Затова трябва да положим повече усилия да го популяризираме. Считам, че в един толкова деликатен сектор като хуманитарната помощ е важно да се знае как са се променили обстоятелствата през годините, като се има предвид значителното увеличение на броя и интензивността на природните бедствия. В резултат на това мисля, че трябва да вложим повече усилия в намаляването на риска от бедствия и да предоставим подкрепа за капацитета на общностите във връзка с подготовката за бедствия. За да може хуманитарната помощ да следва стабилна посока до пълното си разгръщане, ние трябва да продължим упорито да отстояваме опазването на „хуманитарното пространство“. Гласувайки в подкрепа на доклада на г-жа Striffler, се надявам, че ще можем да преминем към приемането на конкретен план за действие.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският съюз, чрез Комисията и държавите-членки, е най-големият доставчик на хуманитарна помощ и помощ за развитие в световен мащаб. Приносът му представлява повече от 40% от официалната международна хуманитарна помощ. Строгият средносрочен преглед на изпълнението на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ може само да заключи, че е необходимо да се насърчи по-голямо популяризиране на този механизъм и по-добра координация и ефективност сред всички участващи субекти. Икономическият принос сам по себе си е безполезен, ако не е придружен от тясна и ефективна координация на всички етапи и на всички форми на помощ на ЕС. Живеем в критични времена: хуманитарното положение се е променило значително през последните години, поради което е дори по-важно Европейският консенсус да бъде прилаган строго и енергично. Аз гласувах в подкрепа на този доклад и бих искала да призова към политика на системен диалог, по-тясно сътрудничество на място, по-добро управление и ангажираност за предотвратяването на катастрофи. След доклада Barnie, публикуван през май 2006 г., аз подкрепям създаването на европейски сили за гражданска защита.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб, осигуряващ повече от 40% от международната хуманитарна помощ.

Европейският консенсус относно хуманитарната помощ, подписан на 18 декември 2007 г. от Съвета, Парламента и Европейската комисия, въз основа на пет годишен план за действие, ангажира ЕС и държавите-членки да работят в тясно сътрудничество в тази област. Действие № 33 предвижда средносрочен преглед на плана за действие за справяне с липсата на осведоменост в хуманитарния сектор, сериозното изменение на климата, нарастващия брой на случаите на сложни кризи и нарастващо насилие.

Ето защо ние подкрепяме изграждането на капацитет на ЕС за бързо реагиране (европейски сили за гражданска защита), както е замислен от г-н Барние, с цел да се оптимизират вече налични инструменти, като целта е да се даде възможност, чрез тясно сътрудничество, за незабавно мобилизиране на всички необходими ресурси.

С оглед на съобщените данни и въведената от Договора от Лисабон подходяща политика на ЕС за хуманитарна помощ напълно съм съгласен, че се нуждаем от средносрочен преглед, насочен към укрепване на плана за действие относно насърчаването на хуманитарните принципи, към доставянето на хуманитарна помощ, към изясняване на използването на военни и граждански средства за защита, както и за намаляване на риска от бедствия и засилване на връзката между спешната помощ и развитието.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, който представя един преглед на изпълнението на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, изготвяйки предложения, които целят да допринесат за широкото му популяризиране и за по-голямата ефективност при постигането на неговите цели. Този инструмент има дори по-съществено значение в настоящия хуманитарен контекст, който е белязан със значително увеличение на броя и интензивността на природните бедствия, и е изключително важно да се положат усилия за пълното изпълнение на задълженията, произтичащи от това, както и по-голямото участие на държавите-членки в неговото изпълнение.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Днес в пленарна зала гласувахме доклада относно Европейския консенсус относно хуманитарната помощ.

Европейският съюз, чрез Комисията и всички държави-членки, е най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб. Приносът му представлява повече от 40% от официалната международна хуманитарна помощ. Хуманитарната политика на Съюза е практическият израз на неговата ангажираност към хора в трети държави, които се нуждаят от помощ в положения на крайна уязвимост.

Важно е да се изтъкне, че предоставянето на помощ трябва да е въз основа само на определени нужди и на степента на уязвимост, така че количеството и качеството на помощта да се определят главно от първоначалната оценка, както и че процесът на оценяване трябва допълнително да бъде подобрен, по-конкретно по отношение на прилагането на критериите за уязвимост, особено във връзка с жени, деца и хора с увреждания.

Освен това реалното и продължително ангажиране – и, ако е възможно, участие – на бенефициентите с управлението на помощта, е едно от основните условия за качеството на хуманитарните отговори, особено в случаите на продължителни кризи.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. хуманитарните действия на Съюза са определени от член 214 от ДФЕС за създаване на специална политика на ЕС относно хуманитарната помощ под формата на споделена компетентност между държавите-членки и Съюза. Така, когато Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ е преразгледан съгласно процедурата за съвместно вземане на решения, той ще има собствено правно основание. Договорът от Лисабон предвижда и създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД). Комисията по устойчиво развитие (DEVE) изрази опасенията си, че хуманитарната помощ не следва да се превръща в инструмент на Европейската служба за външна дейност и призовава към запазване на независимостта на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“. Тя поиска също така да бъдат изяснени ролите на членовете на Комисията Аштън и Георгиева.

Докато средносрочният преглед предлага възможност за увеличаване на усилията на ЕС в редица области, докладът обръща внимание, наред с другото, и на следните въпроси: насърчаване на хуманитарните принципи и международното хуманитарно право; въпросите за качеството, координацията и последователността при доставянето на хуманитарна помощ на ЕС; изясняване на използването на военни средства и капацитет и на средства за гражданска защита в съответствие с Консенсуса относно хуманитарната помощ и насоките на ООН; намаляване на рисковете от бедствия и засилване на връзката между спешната помощ, възстановяването и развитието.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейският съюз, чрез Комисията и всички държави-членки, е най-големият донор на хуманитарна помощ в световен мащаб, допринасящ с повече от 40% от общата официална международна помощ.

Само през 2009 г. Комисията предостави помощи в размер на 950 млн. евро за приблизително 115 милиона души в повече от 70 страни. Политиките на Съюза са практически израз на неговата ангажираност да помага на хората, когато те са най-уязвими. Нашата цел е да можем да планираме по-добре координиран граждански и военен отговор, така че намесата ни по отношение на природните бедствия да е все по-ефективна. Тези трагични събития се случват все по-често и причиниха смъртта на стотици хиляди хора по целия свят през последните години.

Особено внимание трябва да се обърне на жените и децата, особено на бежанци и разселени лица, тъй като нарушенията на международното хуманитарно право спрямо тези групи зачестяват все повече. Също така трябва да се осигури по-ефективна намеса, трябва да се свърши много работа в областта на активната и пасивната профилактика. Общностите, които са изложени на най-голям риск, трябва да бъдат по-добре подготвени за този вид явление чрез насърчаване на всички политики за устойчиво развитие, насочени към намаляване на щетите.

Доклад: Daciana Octavia Sârbu (A7-0376/2010)

  John Stuart Agnew и David Campbell Bannerman (EFD), в писмена форма. – (EN) 14/1: Гласувах в подкрепа на това, тъй като според мен ще бъде отслабване на законодателството на ЕС и като последица ще стане по-лесно да се внасят негенетично модифицирани соеви зърна в Обединеното кралство. Това е критичен въпрос за птицевъдния ни сектор.

14/2: Гласувах в подкрепа на това, тъй като то ще намали отрицателното въздействие на законодателството на ЕС в областта на товарите на негенетично модифицирани соеви зърна, предназначени за Обединеното кралство.

14/3: Въздържах се, защото, макар че може да бъде желана аспирация (за правителство на Обединеното кралство, което е свободно от контрола на ЕС), това все още не е критичен въпрос според мен и не желая да се разширява властта на ЕС.

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) ЕС следва да се обърне към новаторски инициативи, които, първо, използват продоволствени излишъци и, второ, позволяват на хората, страдащи от недостиг, да бъдат нахранени: следва да се изготви разпоредба за това при преразглеждането на общата селскостопанска политика. Спекулации са причина за почти 50% от неотдавнашното повишаване на цените, така че следва да се използва съгласувана стратегия в рамките на Г-20, за да се насърчи създаването на инструменти за стабилизиране на цените в рамките на международни форуми. ЕС трябва да застане начело на международно движение, което да се стреми да създаде споразумение в рамките на Обединените нации с цел постоянно и ефективно предоставяне на храна на държави с недостиг.

Също така бих подчертал значението на подкрепата за доверието в селскостопанския сектор, по-специално чрез насърчаването му сред обучени и предприемчиви млади хора, като активност, която може да бъде свързана с иновации и изследвания.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която признава, че продоволствената сигурност е право на човека. Постига се, когато всички хора по всяко време разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен начин на живот. Важно е да се обърне внимание на факта, че световните запаси на хранителни стоки са много по-ограничени, отколкото в миналото, след като паднаха до рекордно ниско равнище от равностойност на 12 седмици световни хранителни резерви по време на продоволствената криза от 2007 г. В същото време световното производство на храни е все по-уязвимо спрямо екстремните метеорологични явления, свързани с изменението на климата, като това може да доведе до внезапен и непредвидим продоволствен недостиг. Ето защо ЕС следва да предвиди своя принос за тази глобална система за хранителни запаси.

Считам, че е много важно да се насърчават не само конкурентоспособността в селскостопанския сектор, но и традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие, биологично земеделие и дистрибуцията на местно равнище. Освен това, в контекста на застаряването на населението в селските райони, смятам, че е много важно да се гарантира достъп до земя и кредитиране на млади земеделски стопани.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Неотдавнашната нестабилност на цените на храните и основните стоки породи дълбока загриженост относно функционирането на верига на предлагането на храни в европейски и световен мащаб. Повишаването на цените на храните засегна най-сериозно най-уязвимите групи от населението. Този доклад насърчава предоставянето на здравословни, качествени храни за потребителите на разумни цени и защитата на приходите на земеделските стопани, които са две от основните цели на Европейския съюз. Гласувах в подкрепа на този доклад. Европа може да допринесе за световната продоволствена сигурност, като стане по-конкурентоспособна.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Като първата политика, която е прилагана и основното перо на разходи до неотдавна, селското стопанство заема централно място в европейския проект. През последните няколко десетилетия със сигурност имаше известен упадък в тази област за сметка на други важни въпроси, но не трябва да забравяме факта, че независимостта на Европа в областта на селското стопанство е основно стратегическо предизвикателство. Както председателят на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), Joseph Daul, допълнително подчерта в началото на тази нова година – продоволствената сигурност ще бъде основен въпрос през 2011 г. Действително продоволственият недостиг в световен мащаб и произтичащите кризи трябва да ни предупредят за сериозността на положението: рязък скок на цените и оскъдно предлагане на основните ресурси. Европа трябва да отговори на това ново предизвикателство. Въпросите, свързани с околната среда, се добавят към сложността и мащаба на проблема. Ето защо гласувах в подкрепа на тази резолюция, която има за цел да се гарантира, че стратегическото естество на въпроса е признато. Тя посочва ролята, която Съюзът може да играе в управлението на хранителните запаси и устойчивостта на ОСП по отношение на тези предизвикателства, и обръща внимание на вредното въздействие от спекулациите относно цените на хранителните стоки.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Понастоящем 900 милиона души по света страдат от глад, който е придружен от крайна бедност, а до 2 милиарда души не могат да бъдат сигурни за продоволствената си сигурност, тъй като живеят под заплаха от бедност.

След увеличение с най-малко 70% е необходимо да се посрещнат нуждите на нарастващото население в световен мащаб, селскостопанският сектор трябва да бъде засилен. За тази цел подкрепям този важен доклад относно селското стопанство и снабдяването с храни. Трябва да бъде разработена силна, финансирана обща селскостопанска политика, за да се предоставят висококачествени храни на разумни цени, тъй като посрещаме търсенето на храни в ЕС и в световен мащаб.

Схемите за плодове и за мляко в училищата и програмата за нуждаещи се лица трябва да бъдат засилени. Хората от ЕС трябва да имат достъп до достатъчно здравословна храна въпреки икономическите трудности.

Обезпокоително е, че световните хранителни запаси не са толкова изобилни, колкото преди, и като се има предвид заплахата от изменението на климата и природните бедствия, аз подкрепям това, което се казва в доклада относно установяването на глобална система, предназначена за разработването на хранителни запаси.

  Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ. С бързия растеж на населението на света секторът на селското стопанство трябва да отговаря на нарастваща нужда за безопасна и достатъчна прехрана въпреки пречките на ограничените природни ресурси, високите цени на енергията и изменението на климата. Според Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) производството на храни трябва да се увеличи с най-малко 70%, за да се отговори на нарастващото търсене в световен мащаб от страна на населението, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г. Освен това около 900 милиона души по света страдат от хроничен глад поради крайна бедност, а до 2 милиарда души не разполагат с истинска, дългосрочна продоволствена сигурност поради различна степен на бедност. Ето защо достъпността на храните продължава да бъде ключов въпрос за разглеждане. Съгласен съм, че новата ОСП, която предстои да бъде въведена след 2013 г., трябва да насърчава не само конкурентоспособността, но и традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие, биологичното земеделие и дистрибуцията на местно равнище, за да се допринесе за продоволствената сигурност. Освен това, в контекста на застаряването на населението в селските райони, смятам, че е много важно да се гарантира достъп до земя и кредитиране на млади земеделски стопани и да се поддържат разумни цени на храните и достатъчни доходи за земеделските стопани.

  George Becali (NI), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, тъй като в Европейския съюз продължават да съществуват бедност и глад. 79 милиона души в ЕС все още живеят под прага на бедността. Измененията ми подчертават факта, че правото на прехрана е основно право на човека и се постига, когато всички хора разполагат с постоянен физически, социален и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди, така че да могат да водят активен, здравословен начин на живот. Бих искал да подчертая по-специално значението на разнообразието в европейското селско стопанство и на гарантирането на съвместното съществуване на различни селскостопански модели, както и значението на разнообразието и качеството на храните и храненето в цяла Европа.

  Bastiaan Belder (EFD), в писмена форма. – (NL) Гласувах в подкрепа на резолюцията. В програмата на моята партия, делегацията на Нидерландската реформирана политическа партия (SGP), ясно е подчертан стратегическият интерес на селскостопанския сектор, а селското стопанство дори е наречено основата за продоволствена сигурност. Но колкото и да са благородни самите идеи, аз трябва да направя два крайни коментара относно текста. ЕС не следва да се намесва във връзка с програмите за плодове в училищата или за мляко в училищата. Оставете това на държавите-членки, ако те толкова желаят. Освен това гласувах също срещу параграфа за либерализирането и насърчаването на вноса на генетично модифицирани организми. Партията ми счита, че генетично модифицираните организми не са решение на въпроса за предлагането на храни в световен мащаб. Все още не е доказана никаква връзка между генетичната модификация и по-високите добиви. Считаме също така, че трябва да си зададем етични въпроси за генетичната модификация.

Доволен съм от всеобхватния характер на резолюцията, която все пак още веднъж доказа колко е важно да се гарантира голямо и правилно финансиране за ОСП след 2013 г. Освен това считам, че призивът към развиващите се страни да използват земята си, за да се гарантира продоволствената сигурност на населението им, преди всичко е от особена важност и въпрос на неотложна спешност.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Предоставяне на достъп до храна за всички в рамките на нарастващо търсене в световен мащаб и продоволствен недостиг за няколко милиарда души по света е огромно и основно предизвикателство. Само в Европейския съюз 16% от хората живеят под прага на бедността и се борят, за да посрещнат най-основните си нужди – жилище, здраве и, разбира се, храна.

Като се има предвид това, за да се инициира дебат, гласувахме за резолюция, която признава селското стопанство като стратегически сектор в контекста на продоволствената сигурност. Във време, в което разглеждаме бъдещето на ОСП, изглежда не трябва да пренебрегваме тази нужда и това право, които следва да бъдат универсални – право на храна за всички.

Една от целите ни е борба със спекулациите в селскостопанския сектор: призоваваме за преразглеждане на законодателството в областта на финансовите инструменти. Трябва ни по-малка нестабилност на цените и повече прозрачност. Също така предлагаме идеята за „целева глобална система за хранителни запаси“, за да се управляват кризите по-ефективно и приканваме Комисията да обмисли този вид мярка.

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) Дълг на Европейския съюз е да отговори на предизвикателствата, поставени от продоволствената сигурност, осигуряването на висококачествени хранителни продукти, опазването на околната среда, разнообразието на селските райони и поддържането на териториалния баланс чрез подобряване на условията на живот в селските райони. Общата селскостопанска политика предлага отговори и решения на тези предизвикателства на бъдещето. Важно е, че целите и инструментите, определени от тази политика, се стремят да отговорят възможно най-пълно на нуждата да се интегрира специфично национално измерение в структурата на общата селскостопанска политика. Земеделските стопани се нуждаят от значително директно подпомагане, включително в бъдеще. Настоящите различия между държавите-членки по отношение на директните плащания обаче не могат да продължават повече, тъй като това оказва пряко въздействие върху конкурентоспособността на селскостопанските продукти на единния пазар.

ОСП трябва да поеме отговорност за това, как се харчат парите на ЕС, като се съсредоточат плащания само за обработваеми земни площи, а в случая на животновъдния сектор – само за животните, които са в стопанството през годината, свързана с плащанията. Стълб І на ОСП следва да обхваща компенсационните плащания за райони в по-неблагоприятно положение от селскостопанска гледна точка и агроекологичните плащания, като по този начин се подпомага предотвратяването на изоставянето на селскостопанска земя и възнаграждаването с екологични ползи, произтичащи от екстензивни селскостопански практики.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като продоволствената сигурност е право на човека, което се постига, когато всички хора разполагат с достъп до подходяща, безопасна и питателна храна, която може да задоволи техните хранителни нужди за активен и здравословен начин на живот. В Европа 16% от гражданите все още живеят под прага на бедността и достъпността на храните продължава да бъде ключов въпрос за разглеждане. Така продоволствената сигурност продължава да изисква засилена обща селскостопанска политика (ОСП). Новата ОСП, която следва да влезе в сила след 2013 г., трябва да отговори на проблема с осигуряването на прехраната и други предизвикателства, по-специално изменението на климата, икономическата криза и запазването на териториалния баланс в рамките на ЕС. От друга страна, амбициозните енергийни цели на ЕС насърчават отглеждането на култури за биогорива в голям мащаб, но производството на биогорива се конкурира за земя с производството на храни, като това има потенциално отрицателно влияние върху продоволствената сигурност.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах против доклада въпреки факта, че съдържа сериозни положителни точки и признава ролята на селското стопанство в гарантирането на продоволствена сигурност и адекватност. Има един много сериозен недостатък в доклада, който не може да бъде пренебрегнат. Една конкретна точка беше приета, съгласно която Европейският парламент „призовава Комисията да предложи по-бърз процес на одобрение в рамките на ЕС за вноса на нови генетично модифицирани варианти, след като се докаже, че са безопасни“. Позицията ни срещу вноса и използването на каквито и да било модифицирани материали, храни или фуражи остава твърда и при никакви обстоятелства не бих могъл да гласувам за доклад, който за първи път формулира положително отношение от страна на Европейския парламент към модифицираните организми, които г-н Барозу така настоятелно се опитва да въведе в Европа.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Продоволствената сигурност е основно право на човека. Днес се оценява, че около 900 милиона души по света страдат от хроничен глад, докато много други не разполагат с достатъчна здравословна храна поради различна степен на бедност. Продоволствената сигурност може да бъде постигната, когато всички хора, по всяко време, разполагат с физически и икономически достъп до достатъчна храна, която е безопасна, за да задоволят своите хранителни нужди. Продоволствената сигурност изисква засилена обща селскостопанска политика, но тя трябва да бъде последователна и да разглежда социални въпроси. Трябва да бъде последователна, в смисъл че не позволява излишъци в производството, които изкривяват пазара и причиняват екологични проблеми и трябва да бъде социално ангажирана, като се гарантира, че всички хора от всички социални среди имат достъп до качествена храна.

От друга страна, приветствам начина, по който се разглежда въпросът за разнообразието в европейското селско стопанство: конкурентоспособността и иновациите могат и би трябвало да вървят ръка за ръка с традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие, биологичното земеделие и дистрибуцията на местно равнище. Финансовите инвестиции в тези сектори ще бъдат от решаващо значение за ефективното използване на земя в различните региони наред с инвестициите по отношение на енергията, която намалява зависимостта между продоволствената сигурност и енергийната сигурност.

  Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Предложението за резолюция относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност е много необходим и своевременен документ, тъй като се появява точно когато се отбелязва все по-бързо повишаване на цените на голям брой хранителни продукти. Съдържащите се препоръки в доклада са реалистични и уместни, като разглеждат действителни въпроси в тази област. Бих искала да спомена значимостта, отдавана на обучението и насърчаването на нови поколения земеделски стопани в ЕС, което е от жизненоважно значение в контекста на застаряване на населението. Също така искам да спомена акцента върху поддържането на разнообразието на селското стопанство в рамките на Съюза, така че също да се предостави допълнителен шанс на традиционното селско стопанство.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Като се има предвид, че продоволствената сигурност е основно право на човека, считам, че Европейският съюз трябва да създава по-добри условия за изпълнението на хранителните програми в държавите-членки, както и схемите за плодове и мляко в училищата.

  Mário David (PPE), в писмена форма. – (PT) Това е доклад по собствена инициатива от комисията по земеделие и развитие на селските райони, който включва идеи и предложения от всички политически партии. Така с оглед на постигането на работещи компромиси ние постигнахме много изчерпателен текст, свързан от общ знаменател, с който като цяло съм съгласен. Освен убеждението, че продоволствената сигурност е основно право на човека, аз също така разглеждам селското стопанство като стратегически сектор, който безусловно е от основно значение за бъдещето на континента ни. С други думи го считам за неотменна част от суверенитета ни като съюз от хора и държави. Като казвам това, искам да заявя, че правото на продоволствена сигурност, освен че е основно право на човека, следва да бъде гарантирано от вътрешното ни производство. Така една обща селскостопанска политика (ОСП) се оказва жизненоважна за гарантирането на тази цел. Ето защо бих искал да кажа отново, че основната цел на ОСП следва да е поддържане на конкурентоспособността на европейското селско стопанство и подкрепа за земеделието в ЕС, така че да се гарантира производство на храни основно на местно равнище и балансирано териториално развитие. Също така считам, че следва да бъдат гарантирани справедливи равнища на възвръщаемост в селскостопанския сектор, тъй като е възможно да се стимулират само производствени системи, които са устойчиви и етични, ако земеделските стопани са надлежно компенсирани за инвестициите и ангажиментите, които поемат.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. – (IT) Селското стопанство играе ключова роля в развитието на общностите. Определянето на неговото производство като първичен сектор в икономически план се отнася не само до историческата тенденция на неговото развитие, но също така и най-вече до неговата роля в стабилизирането на обществата и техните икономики. Балансираното селскостопанско производство трябва да бъде внимателно не само към произведените количества, но също така най-вече към качеството на производството, така че то да помогне в здравословното развитие на населението. Ето защо от тази гледна точка продоволствената сигурност играе ключова роля и нейната защита, по-специално по отношение на традиционното и местно производство, увеличава възможностите за развитие на цялата територия. Положителната корелация между продоволствената сигурност и качеството и здравословността на селскостопанските продукти също така включва увеличаването на тяхната екологосъобразност, макар че е необходимо да се следи по-специално ефектът на доминото, причинен от неконтролираното въвеждане на генетично модифицирани продукти, за да се предостави на първо място необходимата увереност по отношение на средносрочните и дългосрочните въздействия, които тези продукти биха могли да окажат върху здравословните и местните икономики.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Намираме се на кръстопът в определянето на това, което бъдещата реформа на общата селскостопанска политика трябва да бъде. Това е въпрос, който засяга европейците естествено, но също така гражданите по целия свят. Ето защо тази нова политика следва да бъде част от глобална визия. С едно основно предизвикателство: да може да отговори на удвояването на търсенето на производството и снабдяването с храни, което ще се случи от настоящия момент до 2050 г., в контекст, белязан от недостиг на вода, от намаляване на обработваеми земи и от нова енергийна ситуация, диктувана от борбата срещу изменението на климата. Световната организация на селскостопанските пазари трябва да бъде преосмислена, като се вземат предвид двете основни подбуди на общата селскостопанска политика: гарантиране на продоволствена сигурност и запазване на „жизнената сила“ на дребните земеделски производители и техните семейства както в техните държави, така и в най-бедните държави в света. Това също така зависи от създаването на целева глобална система за хранителни запаси, състояща се от резервни запаси за намаляване на глада и от запаси, които да се използват за регулиране на цените на хранителните стоки. Тази система следва да се управлява от ООН посредством нейната световна Организация по прехраната и земеделието (ФАО).

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) 900 милиона души по света страдат от хроничен глад поради крайна бедност. Въпреки че продоволственото снабдяване е явно достатъчно, значителна част от населението на света не може да си позволи основните храни, от които се нуждае; достъпността на храните продължава да бъде ключов въпрос за разглеждане.

Продоволствената сигурност като цел не може да бъде постигната без справяне с два от най-важните въпроси на деня: променливостта на пазара и цените и намаляването на хранителните запаси. Във връзка с това трябва да подкрепим едно преразглеждане на съществуващото законодателство относно финансовите инструменти, което следва да осигури по-прозрачно търгуване и минимални прагове за операторите с право да търгуват на тези пазари.

Нещо повече, световните запаси на хранителни стоки са много по-ограничени, отколкото в миналото, след като световните хранителни резерви паднаха до рекордно ниско равнище. И последно, ОСП трябва да отговори ясно и недвусмислено на проблема с осигуряването на прехраната и на други предизвикателства, най-вече изменението на климата и икономическата криза в рамките на ЕС.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност, тъй като внася важни предложения относно това, как общата селскостопанска политика, която предстои да бъде въведена след 2013 г., трябва да отговори на предизвикателствата във връзка с осигуряването на прехраната, изменението на климата, икономическата криза, запазването на териториалния баланс в рамките на ЕС и други.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) неотдавна предупреди за евентуално увеличение на цените на хранителните продукти през 2011 г., след като те достигнаха нов исторически максимум през 2010 г. след продоволствената криза от юни 2008 г. Индексът на цените на хранителните продукти на ФАО от 55 основни хранителни стоки се е увеличил за шести пореден месец до 214,7 пункта, по-високо от предишното историческо ниво от 213,5 пункта през юни 2008 г.

Цените на захарта и месото достигат нови исторически рекорди и докато има най-малко 2% увеличение в производството на зърнени култури, цените на тези стоки ще продължат да се увеличават. Ето защо тази инициатива следва да бъде приветствана и, както подчертах във въпрос, поставен на Европейската комисия миналата седмица, предвид че нестабилността на цените засяга всички участници в пазара, считам, че следва да бъдат предприети конкретни мерки по отношение на общата селскостопанска политика, за да се увеличи производството, да се снабдяват пазарите по-добре и да се гарантира по-голяма стабилност на цените, както и гарантиране, че производството отговаря на производствените нужди на Европа. Както съм твърдял, селското стопанство следва да се разглежда като стратегически сектор, особено в период на криза.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като продоволствената сигурност е право на човека, трябва да й се обърне специално внимание от институциите на Европейския съюз. Освен необходимостта селскостопанският сектор да предоставя сигурно продоволствено снабдяване, също така е от жизненоважно значение то да бъде достатъчно. За тази цел не можем да забравим препоръките на Организацията на ООН по прехраната и земеделието относно неотложността от увеличение на производството на храни с най-малко 70%, за да се изхрани световното население, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г. Радвам се, че тази резолюция беше приета, тъй като тя признава ролята на Европейския орган за безопасност на храните като орган, отговорен за мониторинга и съобщаването на присъщи за хранителната верига рискове, и насърчава държавите-членки да създадат органи, за да си сътрудничат с него. Също така бих искал да подчертая признаването, предоставено на традиционното селско стопанство, по-специално на дребномащабното селско стопанство, което съществува в региони в по-неблагоприятно положение и което представлява не само икономически актив, но най-вече актив в областта на околната среда, тъй като е от основно значение за опазването на биологичното разнообразие. Надявам се, че новата селскостопанска политика ще отговори ефикасно на проблемите, пред които е изправен този сектор: изменение на климата, запазване на стабилни потребителски цени и гарантиране на приходи за земеделските стопани.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладчикът разглежда горещ въпрос, изтъкващ съответните проблеми, които застрашават продоволствената сигурност, като нестабилност на цените в резултат на финансови спекулации, присвояването на земи в развиващите се страни или недостатъчни стратегически запаси. Въпреки това подходът към всеки от тези проблеми, както и към всички други проблеми във връзка с продоволствената сигурност, е много непълен, понякога противоречив, а в някои случаи – неправилен. Последиците от настоящите селскостопански политики, по-специално общата селскостопанска политика и последващите й реформи, са пропуснати, както и либерализирането на пазарите и премахването на регулаторните инструменти и произтичащият фалит на дребно- и средномащабни производители, изправени пред цени за продуктите си, които често не покриват производствените разходи.

Все повече се твърди, че „ще трябва да използваме всички разновидности на селско стопанство с цел да сме в състояние да прехранваме Европа и трети страни“: това е имплицитен аргумент за неустойчиви модели на производство, които произвеждат интензивно и за износ, както и за генетично модифицирани култури; докладът също така призовава процесът на одобряване на вноса на тези генетично модифицирани култури да се опрости и да се направи по-бърз. В крайна сметка докладчикът приветства предложението на Комисията за регламент относно извънборсовите деривати, което е предложение, което специалният докладчик на ООН по правото на прехрана осъжда като неуспех да се предотвратят спекулациите.

  Carlo Fidanza (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Sârbu. На този етап, когато се подготвяме да се реформира общата селскостопанска политика след 2013 г., днешното гласуване показва посоката, която Парламентът възнамерява да поеме. За да се гарантира сигурността на доставките на храни на достъпни цени, ЕС трябва да се сдобие със силна обща селскостопанска политика (ОСП), която обезкуражава спекулациите относно хранителните стоки и помага на младите хора да влязат в селскостопанския сектор. Считам, че е важно да се подчертае, че бъдещата ОСП трябва също така да предостави на гражданите достъп до адекватно продоволствено снабдяване, да позволи разпространение на хранителна информация и да създаде по-добри условия за изпълнението на програми като схемите за плодове и мляко в училищата. Освен това днешното гласуване възлага на Комисията да разработи как да се прилага „целева глобална система за хранителни запаси“ с резервни запаси за намаляване на глада и запаси, които да се използват за регулиране на цените на хранителните стоки. Специално внимание също така трябва да се обърне на въпроса за генетично модифицираните организми. Тъй като това е такъв чувствителен въпрос, ще бъдат необходими мерки за предпазване, за да се избегне тяхното безогледно и безпрепятствено въвеждане.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Постигането на продоволствена сигурност и независимост в Европа безусловно е от основно значение, поради което гласувах „за“. Приветствам факта, че се посочва амбициозна визия за общата селскостопанска политика (ОСП). Трябва да запомним, че ОСП е от основно значение за подкрепянето на земеделските стопани, които както произвеждат храни и обществени блага, така и поддържат и се грижат за земите ни. За да се разгледат новите предизвикателства, свързани с храните, пред които очакваме да се изправим в бъдеще, трябва да се уверим, че се превръщаме в производители, които задоволяват самостоятелно потребностите си, които внасят все по-малко селскостопански продукти от трети държави, тъй като те не успяват да спазват не само законодателството в областта на околната среда и здравето, но също така и правата на работниците.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Подобряването на продоволствената сигурност е едно от предизвикателствата, които ще трябва да се разгледат с реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г.

Способността да се гарантират достатъчни хранителни запаси за гражданите на ЕС трябва да отразява предвижданото рязко увеличение в търсенето на храни в световен мащаб до 2050 г. С оглед на това, за Европейския съюз е приоритет да продължи да защитава това основно право на човека в неговите рамки и извън тях, като се стреми да увеличи селскостопанската производителност и същевременно да гарантира сигурността на доставките на храни на достъпни цени в допълнение на станалата основна необходимост да се опази околната среда в селските райони на Европа.

Не можем да позволим финансовите спекулации да продължават да причиняват неконтролирано повишаване на цените и нестабилност на световния пазар на храни. За да се защити европейското производство, трябва да възстановим баланса в договорните отношения между производителите и съвременната система на дистрибуция.

Не трябва да подценяваме факта, че различни възможности за преговаряне, нелоялни търговски практики и липса на прозрачност често са в основата на изкривяване на пазара със значителни последици за конкурентоспособността на цялата верига на предлагането на храни.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Да, селскостопанският сектор е стратегически сектор и продоволствената сигурност е наложителна. На Европа й бяха нужни десетилетия, за да осъзнае това. Заглавието на доклада обаче е подвеждащо. В нито един момент не осъжда унищожителните последици от световната свободна търговия и логиката на пазара.

Ще продължим да ядем ягоди през зимата независимо дали идват от южното полукълбо, или от енергоемки и водоемки парници. Ще продължим да насърчаваме вноса на африкански зърна за сметка на местни хранителни култури и в конкуренция с производителите ни.

Ще продължим да призоваваме за регулиране на пазарите за селскостопански продукти и техните производни продукти, въпреки че последното понятие е абсурдно и би трябвало да насърчаваме качествено селско стопанство и кратки хранителни вериги, докато безмилостно преследваме злоупотребите на посредници и големи търговци на дребно.

Ще стоим безпомощно, докато чужди държави, които са пропилели собствения си потенциал, установяват контрол върху обработваемите земи на най-уязвимите държави, като ни оставят все по-тревожни, но неуспели да предприемем действия по отношение на една потенциално взривоопасна ситуация.

Постигнахте напредък, но все още има какво да се направи. Като отказвате да се борите срещу самата система, която ни създава тези проблеми, вие се обричате на неуспех.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Продоволствената сигурност е основна тема, на която Европейският съюз трябва ефективно да отговори. Ето защо подкрепям доклада на колегата ми социалдемократ, който подкрепя силна, отговорна ОСП, която е насочена към младите земеделски стопани; предлага борба със спекулата относно селскостопанските пазари и нестабилността на цените, които тя причинява; и потвърждава, че борбата срещу бедността в рамките на ЕС и по света трябва да се превърне в приоритет, като продоволствената сигурност и достъпът до прехрана се направят основно право на човека. ЕС трябва да разгледа днешните предизвикателства, свързани с храните, и да предвиди бъдещите трудности в тази област. Ето защо идеята за създаване на целева глобална система за хранителни запаси според мен е напълно уместна, въпреки че няма да бъде лесно да се прилага.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Гласувах против доклада на г-жа Sârbu въпреки многобройните му добри точки. Прехраната е въпрос от основно значение и важността му ще нараства. От основно значение е, че ЕС заема координирана позиция във връзка със селскостопанския си сектор, за да се изправи пред предизвикателствата, които предстоят. Не считам обаче, че генетично модифицираните продукти следва да играят легитимна роля в постигането на сигурност на снабдяването с храна и не бих могъл да подкрепя доклад, който предлага да се предостави „зелена светлина“ на генетичната модификация.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Съгласих се с този доклад, тъй като продоволствената сигурност е право на човека, което гарантира активен и здравословен начин на живот. Голям брой хора по света страдат от хроничен глад или не разполагат с истинска, дългосрочна продоволствена сигурност. Въпреки че продоволственото снабдяване е явно достатъчно, значителна част от населението на света не може да си позволи основните храни, от които се нуждае, и достъпността на храните продължава да бъде ключов въпрос за неотложно разглеждане. Важно е да съществува увереност, че храната е достъпна за хора от всички социални категории. Продоволствената сигурност като цел не може да бъде постигната без справяне с два от най-важните въпроси на деня: променливостта на пазара и цените (силно повлияни от спекулациите на стоковите пазари) и намаляването на хранителните запаси. При никакви обстоятелства не трябва да позволяваме спекулации с цените на храните. Трябва да насърчаваме не само конкурентоспособността, но и традиционното селско стопанство, дребномащабното земеделие, биологичното земеделие и дистрибуцията на местно равнище, като гарантираме разнообразие в селското стопанство. Освен това, в контекста на застаряването на населението в селските райони, смятам, че е много важно да се гарантира достъп до земя и кредитиране на млади земеделски стопани. Целта ни е да се поддържат разумни цени на храните и достойни доходи за земеделските стопани. При никакви обстоятелства обаче няма да одобря използването на генетично модифицирани материали, вноса им за потребители и други дейности или разрешаването на методи на производство, които се прилагат в трети държави, тъй като няма данни, които да ни накарат сериозно да повярваме, че те не вредят на здравето на хората или околната среда.

  Karin Kadenbach (S&D), в писмена форма. – (DE) За съжаление, като резултат от гласуванията на консервативните членове на ЕП, в този текст беше включена клауза за предложението за по-бърз процес на одобрение в рамките на ЕС за вноса на нови генетично модифицирани варианти, след като се докаже, че са безопасни. При никакви обстоятелства обаче не трябва търсенето на храни да бъде посрещано с методи на генно инженерство. Продължавам категорично да се противопоставям на генетично модифицирани храни и бих искала да припомня на Европейската комисия принципа на предпазните мерки: дори да има научни изследвания, които разглеждат генетично модифицираните хранителни продукти като такива, които не са вредни за здравето, може би все още нямаме правото на методи за изпитване, за да се потвърди това. В крайна сметка трябва да уважаваме желанията на потребителите, които отказват този вид храна.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. – (DE) Селското стопанство е изключително важно за световната продоволствена сигурност и следователно трябва да предприемем действия. Ето защо основни цели на общата селскостопанска политика трябва да бъдат осигуряване приходите на земеделските стопани и адекватно снабдяване с качествени храни. Колебаещите се пазарни цени в селскостопанския сектор също така представляват фактори за несигурност и трябва да бъдат разгледани. Подкрепям доклада, който ясно показва, че продоволствената сигурност също е основен приоритет в Европейския съюз и изисква координация на отделните области на политика. Само ако областите на селскостопанската политика, политиката за развитие, търговската политика и енергийната политика, както и научните изследвания работят заедно, е възможно да се постигнат подобрения.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Sârbu, тъй като гарантирането на постоянни и в същото време безопасни хранителни запаси е основната роля, която обществото възлага на селското стопанство. Продоволствената сигурност е основно право на човека, което означава, че всички хора по всяко време трябва да разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, за да водят активен начин на живот. В някои части на света това право често е очаквано, докато в други е недостатъчно гарантирано поради различни причини и фактори, които заедно представляват сериозна заплаха за здравето на потребителите. Във време като настоящото, което се характеризира с разискването относно общата селскостопанска политика след 2013 г., този доклад ни позволява да набележим някои насоки във връзка с етичната, социалната и икономическата роля, която селското стопанство трябва да играе, включително в краткосрочен план, като се идентифицират рисковите фактори, които го застрашават и се използват възможностите да бъде превърнато в бастион на световната борба срещу глада.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Гласувах за доклада на г-жа Sârbu относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност. От историческа гледна точка продоволствената сигурност от векове е била сред най-високите приоритети на всички правителства. Следователно финансови и икономически критерии не могат да бъдат решаващи фактори.

Производството на евтина, но с добро качество храна е много важно от гледна точка на пазара и покупателната сила на хората, по-специално за тези с ниски доходи. Дори още по-важна е способността да се произвеждат храни. Не можем да позволим положение, в което внасяме храни само защото някой може да ни ги продава по-евтино към момента. Можем да внасяме, но трябва да запазим възможността си да произвеждаме количеството храни, което ни е необходимо.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Към настоящия момент, когато цените на храните непрекъснато се повишават и все повече се говори за бъдеща продоволствена криза, голяма част от населението на Европейския съюз живее под прага на бедността и за нас е от решаващо значение да се гарантира, че храните са налични за всяка част от обществото. Гласувах за този доклад, тъй като считам, че Европейският съюз се нуждае от силна селскостопанска политика, която да се основава на иновации и предимно да е насочена към постигане на стабилност на пазарите и насърчаване и подпомагане на земеделските стопани. Същевременно европейските потребители имат право да разполагат със здравословни, висококачествени храни на разумни цени, които са основните цели на общата селскостопанска политика (ОСП) и основните цели на Европейския съюз.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах за този доклад, но се въздържах относно трите части на изменение 14, което разглежда генетично модифицираните организми. Не съм изрично против генетично модифицираните организми, но се подразних от този опит да се ускори вносът на генетично модифициран материал и използването на методи на производство от трети държави. Научните доказателства, че генетично модифицираните организми са безопасни, трябва да бъдат силни, а обществеността трябва да има пълно доверие, че съответните органи предприемат всички необходими предпазни мерки и извършват строги изпитвания. Това не може да бъде прибързано.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад потвърждава, че продоволствената сигурност е основно право на човека. В този контекст два от основните идентифицирани въпроси, които това право следва да разглежда, са нестабилността на цените на пазарите, която се влияе силно от спекулациите, и намаляването на хранителните резерви. Докладът отбелязва, че спекулацията е отговорна за 50% от неотдавнашните резки скокове на цените и насърчава преразглеждане на съществуващото законодателство относно финансовите инструменти в интерес на прозрачността, което да ги накара да служат на икономиката и селскостопанското производство и да попречи на спекулацията да застраши ефективни земеделски стопанства. При положение че цените на храните са силно повлияни от спекулантите, които нямат какъвто и да било интерес към селското стопанство, докладът подкрепя ограничаването на достъпа до селскостопанските пазари.

Независимо от това финансиализацията на селскостопанските пазари не се поставя под въпрос от структурна гледна точка. Докладът също така предлага създаването на глобална система за хранителни запаси, администрирана от ООН. В допълнение той призовава Комисията да ускори одобряването на вноса на генетично модифицирани храни, с което аз изобщо не съм съгласна. Поради всичко това, но и за да насърча съдържащите се в доклада добри намерения и предложения – аз се въздържах.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Отбелязване, че продоволствената сигурност е основно право на човека, което трябва да бъде гарантирано, призив за заплащане на земеделските стопани и предлагане на система за хранителни запаси, администрирана от ООН, са все отстъпки от тезите ни. Аз ги приветствам. Примиряването с различието на стоковите деривати от останалите финансови продукти и ограничаването на достъпа до селскостопанските финансови пазари за оператори, свързани със селскостопанското производство, също посочват промяна в отношението.

Въпреки това пренасочването и краят на продуктивизма, които са необходими за самозадоволяване с хранителни продукти и за опазване на биологичното разнообразие, все още са далеч. Финансиализацията на селскостопанските пазари не се разглежда в основи. Което е още по-лошо, появяват се разрешения за генетично модифицирани сортове. Затова, за да насърча добрите намерения, аз се въздържах.

  Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Концепцията за продоволствена сигурност е много ясна и се постига, когато всички хора по всяко време разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчна, безопасна и питателна храна, за да задоволят своите хранителни нужди и предпочитания за активен и здравословен начин на живот. Ето защо няма съмнение, че постоянното увеличение на цените на храните в резултат на увеличените цени на суровините е все по-неотложен приоритет за ЕС. От друга страна, селскостопанският сектор трябва да отговори на хранителните нужди на все по-нарастващ брой хора, въпреки че трябва да се бори с намаляването на природните ресурси и високите производствени разходи. С оглед на бъдещите нужди няма съмнение, че селското стопанство трябва да се превърне в стратегически сектор или действително в сектор от решаващо значение за икономическото развитие на ЕС и на целия свят.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Що се отнася до продоволствената сигурност, има проблем във връзка с това, че държавите-членки на ЕС губят все повече самозадоволяването си с хранителни продукти. Все още не е възможно да се спре тревожната тенденция земеделски стопани да преминават от селско стопанство на пълен работен ден към селско стопанство като страничен бизнес и земеделски стопани да изоставят земите. Ако обсъждаме продоволствената сигурност, тогава трябва да излезем с планове за това, как тази тревожна тенденция може да бъде спряна и също така, как да се повиши осведомеността на потребителите за регионалните продукти. По-специално съществува необходимост в този контекст да се проверят субсидиите на ЕС по отношение на това, как превозът на хранителни стоки, който пресича Съюза, може да бъде намален. Това не само е в полза на околната среда, по отношение на която се допринася за изпълняване на целите от Киото относно намаляването на емисиите, но също така се намалява шумовото замърсяване, особено за хората, които живеят или работят покрай транзитни маршрути.

Не на последно място следва да разгледаме степента, до която можем по-добре да насърчим алтернативни принципи на задвижване, тъй като производството на биогорива започва да застрашава конвенционалното земеделие, като го подтиква към недостиг и по-високи цени. Тези аспекти не са обхванати в доклада и затова реших да се въздържа.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладчикът подчертава значението на селското стопанство във връзка с новите предизвикателства, свързани с храните.

Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) обяви, че производството на храни трябва да се увеличи с най-малко 70%, доколкото населението на света се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г. По този начин продоволствената сигурност продължава да изисква силна обща селскостопанска политика.

Основните цели на ОСП бяха: да се повиши производителността в селското стопанство; да се помогне на земеделските стопани за постигане на добър стандарт на живот; да се стабилизират пазарите; и да се гарантира сигурността на доставките на храни на достъпни цени. Нейният успех обаче доведе до непредвидено свръхпроизводство и излишъци, които промениха пазара и предизвикаха загриженост за околната среда. Новата ОСП следователно трябва да подобри продоволствената сигурност чрез повишаване на производителността, като едновременно с това се насърчава екологически устойчивото производство на храни. Докладът подчертава, че е от съществено значение финансирането на ОСП да отразява амбициозната визия и цели на политиката.

За да се поддържат разумни цени на храните и най-вече достойни доходи за земеделските стопани и за да се гарантира продоволствената сигурност, ОСП трябва да се запази на сегашното равнище. Подобряване и засилване на контрола върху безопасността на храните в Съюза и в третите държави е от основно значение и поради това подкрепям резолюцията.

  Cristiana Muscardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Продоволствената сигурност е право на човека, а една от целите на общата селскостопанска политика трябва да бъде гарантиране на лесен достъп до храна за всички, като се взема предвид нарастването на населението, изменението на климата, високите енергийни разходи и пречките на ограничените природни ресурси.

Съгласна съм и подкрепям докладчика, г-жа Sârbu, в плана й да се гарантира, че новата ОСП след 2013 г. ще е в състояние да отговори на изискванията и предизвикателствата на продоволствената сигурност. Ето защо е важно да се насърчи разнообразието в селскостопанското производство, което обхваща големите търговски вериги, традиционното селско стопанство и дребномащабното селско стопанство; да се гарантира достъп до кредитиране на млади земеделски стопани; и да се насърчи разработването на програми за управление на хранителните запаси, така че да се улесни световната търговия и да се намалят цените на световния пазар.

Противопоставям се обаче на разработването на генетично модифицирани организми и тяхното използване като варианти до момента, в който се счетат за безопасни за животновъдството и европейските потребители.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на този доклад. Съжалявам обаче, че няколко важни разпоредби бяха премахнати по време на гласуването, като разпоредбата, която включваше разглеждане на възможността за разрешаване на прилагането на производствени методи, използвани в трети държави по отношение на генетично модифицирани организми. Някои държави са постигнали огромен напредък в тази област, докато Европейският съюз е изостанал и не използва целия наличен потенциал. Съжалявам също така и за премахването на точката, отнасяща се до проблема с огромните площи необработваеми селскостопански земи в някои държави-членки.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Докладът съдържа някои много добри инициативи, като стимули за традиционно и биологично селско стопанство, подкрепа за дребномащабни земеделски стопани по-специално и защитата на вътрешни земеделски стопани от конкурентен натиск от трети държави със значително по-ниски стандарти за качество. От друга страна, докладчикът се застъпва за използването на генетично модифицирани организми. Ето защо се въздържах при гласуването.

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Продоволствената сигурност е основно предизвикателство за селското стопанство не само в Европейския съюз, но и в целия свят, по-специално в развиващите се страни. Според ФАО търсенето на храни в световен мащаб ще се удвои до 2050 г., а броят на хората в света ще нарасне от настоящите 7 милиарда на 9 милиарда. Следователно световното производство на храни трябва да се увеличи съответно на фона на натиск във връзка с природните ресурси. Световното производство на храни ще трябва да нараства, докато в същото време водата, енергията, торовете, пестицидите и земеползването намаляват. Тревожно е да се научи, че общо над 1 милиард души гладуват, докато в Европейския съюз над 40 милиона човека живеят в крайна бедност. Също и поради тази причина считам, че научният напредък следва да се използва, ако може да предостави подходящи решения, насочени към облекчаването на глада по целия свят, по-специално чрез по-ефективно използване на ресурсите. ЕС трябва да продължи да гарантира продоволствена сигурност за своите граждани и да участва в снабдяването с храни за целия свят, така че сътрудничеството с останалия свят, по-специално с развиващите се страни, трябва да бъде по-тясно и по-последователно, за да им се помогне с дългосрочното устойчиво развитие на селскостопанските сектори. Поради тази и други причини гласувах в подкрепа на приемането на доклада относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на това предложение за резолюция на Европейския парламент относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност, тъй като поради нарастващия брой потребители, големия брой хора, които страдат от глад, положението, пред което са изправени земеделските стопани, колебаещите се цени на храните и спекулациите с акции, е особено важно да се използват някои мерки, за да се регулира селскостопанският сектор. Преди всичко трябва да бъдат положени всички усилия чрез финансови подбуди да се насърчи традиционното, дребномащабното или биологичното селско стопанство, за да се гарантира продължителна продоволствена сигурност. Предвид опасностите за общественото здраве, които представляват генетично модифицираните материали, не съм съгласен с предложението да се позволи вносът на негенетично модифицирани продукти, в които има ниско равнище на присъствие на генетично модифициран материал.

Трябва да предприемем всички необходими мерки, за да гарантираме, че вносът на нови генетично модифицирани варианти в ЕС и възможността за използване на методи на производство, които се прилагат в трети държави, не получават одобрение. Не можем да решим въпросите, свързани с достъпността на храните, чрез нарушаване на изискванията за безопасност на храните и излагане на здравето на хората на риск. Предвид увеличаващия се размер на застаряването на населението в селските райони и с цел да се привлекат и насърчат млади хора в селското стопанство трябва да се изготвят преференциални условия за младите земеделски стопани, за да получат кредитиране.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Продоволствената сигурност е основно право на човека, което се постига, когато всички хора разполагат с физически, социален и икономически достъп до достатъчно храна. Въпреки явната достатъчност на продоволственото снабдяване значителна част от населението на света не може да си позволи основните храни, от които се нуждае; около 900 милиона души по света страдат от глад поради крайна бедност. Достъпността на храните продължава да бъде ключов въпрос за разглеждане. Продоволствената сигурност продължава да изисква силна селскостопанска политика, която може да увеличи селскостопанската производителност, да стабилизира пазарите и най-вече да гарантира сигурността на доставките на храни на достъпни цени. Тази цел обаче не може да бъде постигната без справяне с променливостта на пазара и цените. Тъй като продоволственият въпрос е много важен, аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Sârbu, който също така одобрява по-бърз процес в рамките на ЕС за вноса на нови генетично модифицирани варианти, като същевременно разглежда възможността за разрешаване на методи на производство, които се прилагат в трети държави. Гласуването ми също така има за цел да подкрепи присъствието на малки количества генетично модифицирани организми в продукти, които влизат в ЕС.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Sârbu, тъй като селското стопанство е важен и разрастващ се сектор, който следва да бъде приоритет в политическия дневен ред поради стратегическата си роля в контекста на продоволствената сигурност. Прегледът на общата селскостопанска политика за 2013 т. следва да представи предложения във връзка с този въпрос. Неотдавнашната нестабилност на цените на храните и основните стоки породи голяма загриженост в Европа и по света. Финансовата криза и все по-тежките атмосферни явления като тези, които се случиха през 2010 г. с продължителната суша и пожари в Русия и големите наводнения в Пакистан, допринесоха за огромната нестабилност. ЕС не може да остане зависим от протекционистките решения на държави като Русия и Украйна, които допринасят за около 30% от световния износ на пшеница, или Аржентина – голям световен производител на месо. Считам, че е задължение на ЕС да изхранва европейската общественост и населението на света, което се очаква да се увеличи до 2 милиарда и следователно се изисква 70% увеличение на снабдяването с храни до 2050 г. Увеличеното производство следва да отговори на критериите във връзка с околната среда, продоволствената сигурност, хуманното отношение към животните и труда. Дистрибуцията беше прехвърлена в най-слабо развитите страни, но изглежда те нямат необходимия капацитет, за да отговорят на тези критерии.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Продоволствената сигурност е основно право, което е възпрепятствано от ограничените природни ресурси, високите цени на енергията и изменението на климата.

Според Организацията по прехраната и земеделието производството ще трябва да се увеличи със 70% до 2050 г., тъй като около 900 милиона души по света страдат от глад, а само в Европа 16% от населението живеят под прага на бедността. Една силна обща селскостопанска политика (ОСП) е от основно значение и действително ОСП следва тази линия, но й е необходима реформа, която ще я направи устойчива и ще подобри продоволствената сигурност. Тази цел може да бъде постигната само чрез решаване на въпроса за нестабилността на цените (причинена от спекулации) и намаляването на хранителните запаси.

В този контекст докладът подкрепя необходимостта да се преразгледа съществуващото законодателство относно финансовите инструменти и създаването на глобална система за хранителни запаси, за да се улесни световната търговия при покачване на цените и случаи на протекционизъм. Новата ОСП след 2013 г. трябва да бъде подготвена за всичко това, ето защо подкрепям този доклад, който насърчава конкурентоспособност, традиционно селско стопанство, достъп до земя и кредитиране на млади земеделски стопани и подобрява интеграцията на храни и енергия.

  Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) На планета, на която скоро ще има 9 милиарда жители, снабдяването с храни за бъдещето е основен въпрос. Този доклад се съсредоточава върху това огромно предизвикателство и задава няколко важни въпроса, например във връзка с проблема на заграбването на земи и това, разбира се, е нещо, което ние подкрепяме. Същевременно докладът, за съжаление, съдържа искания за няколко съвместни мерки – такива като европейско хранене, програми за плодове и мляко в училищата, както и увеличен бюджет за тези програми, което ние считаме, че е нещо, което всяка държава-членка следва да реши сама. Ето защо избрахме да се въздържим при окончателното гласуване.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Според ФАО производството на храни трябва да се увеличи с най-малко 70%, за да се отговори на непрекъснато нарастващото търсене в световен мащаб от страна на населението, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г. Освен това около 900 милиона души по света страдат от хроничен глад поради крайна бедност, а до 2 милиарда души не разполагат с истинска, дългосрочна продоволствена сигурност поради различна степен на бедност. Предвид това, че търсенето на храни непрекъснато се повишава и 16% от гражданите на ЕС живеят под прага на бедността, правото и достъпът до храна се превръщат в приоритет. Ето защо, за да се постигне продоволствена сигурност, постоянно се нуждаем от силна, пазарно ориентирана, необвързана с производството и загрижена за околната среда обща селскостопанска политика (ОСП), която също така ще има значителен компонент за развитие на селските райони и ще разглежда други предизвикателства, по-специално изменението на климата, икономическата криза и запазването на териториалния баланс в рамките на ЕС. Продоволствената сигурност като цел не може да бъде постигната без справяне с два от най-актуалните въпроси: променливостта на пазара и цените и намаляването на хранителните запаси.

  Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Подчертавал съм основното естество на този въпрос за продоволствената сигурност неколкократно. При сегашните условия държавите-членки не следва да разглеждат селското стопанство като обикновен икономически въпрос, а по-скоро като стратегически въпрос за защита. За тази цел е от жизненоважно значение, както докладчикът подчертава, да се гарантира, че новата обща селскостопанска политика след 2013 г. може да предостави адекватен отговор на трудните предизвикателства, пред които е изправен днес този сектор, по-специално по отношение на стабилността на цените, и че може да защити интересите на земеделските стопани и да засили хранителните запаси.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам г-жа Sârbu. За да се гарантира сигурността на доставките на храни на достъпни цени, ЕС трябва да се сдобие със силна обща селскостопанска политика (ОСП), която обезкуражава спекулациите относно хранителните стоки и помага на младите хора да влязат в селскостопанския сектор.

Действително бъдещата ОСП непременно трябва да направи повече за младите земеделски стопани. Само 7% от земеделските стопани в ЕС са на възраст под 35 години, докато ЕС ще има нужда от 4,5 милиона земеделски стопани през следващите 10 години. Ето защо призовавам съществуващите мерки за привличане на млади хора към селското стопанство, като например премии за установяване и субсидиране на лихвените проценти по кредити, да бъдат засилени.

Освен това да се гарантира, че съществуващите финансови инструменти помагат на земеделските стопани по време на кризата, а не на спекулантите да причиняват изключителна нестабилност на цените, призовавам за преразглеждане на европейското законодателство относно финансовите продукти, за да се направят преговорите по-прозрачни. Също така призовавам Европейската комисия да предприеме решителни и постоянни стъпки незабавно, за да се наложат ясни ограничения относно спекулациите и да се разгледа нестабилността на пазарите на хранителните стоки.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Докладът беше приет без подкрепата на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, която гласува против. Причината за това отрицателно гласуване беше, че параграф 14 остана в текста. Той „призовава Комисията да предложи техническо решение на проблема с ниското равнище на присъствие на генетично модифициран материал във вноса на не-генетично модифицирани продукти и да предложи по-бърз процес на одобрение в рамките на ЕС за вноса на нови генетично модифицирани варианти, след като се докаже, че са безопасни, като същевременно разгледа възможността за разрешаване на методи на производство, които се прилагат в трети държави“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Продоволствената сигурност е основно право на човека и се постига единствено, когато се отговаря на хранителните нужди на дадено лице за активен и здравословен живот.

По-конкретно, гледайки напред към планираната за 2013 г. реформа на общата селскостопанска политика, предоставената на европейските земеделски стопани подкрепа трябва винаги да им позволява да отговарят изцяло на стандартите за безопасност и екологичните стандарти. Въпреки ефективността на европейското производство около 80 млн. души все още живеят под прага на бедността и много от тях получават помощ чрез програми за продоволствена помощ. Една силна ОСП ще запази икономическата роля на земеделските стопани като производители на храни, но също така ще гарантира препитание и работни места на повече от 28 милиона граждани, заети в европейските селски райони.

Ако също вземем предвид икономическата криза, директните плащания на земеделските стопани ще трябва да се запазят след 2013 г., за да се стабилизират доходите им и да се подпомогнат да издържат на нестабилността на пазара. Накрая, ще се предприемат специални инициативи за насърчаване на младите хора да влязат в селскостопанския сектор, като например предоставяне на по-лесен достъп до кредитиране и насърчаване на професионалното обучение и специалното техническо образование, докато в същото време в Европа ще се разпространяват „добри земеделски практики“.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Оставяйки настрана съмнителното позоваване на данни относно нарастването на населението, което не отразява скорошното намаляване на ражданията в различни държави, които не са членки на ЕС, продоволствената сигурност несъмнено е свързана с доброто използване на селското стопанство.

В този случай категорично е желателна обща селскостопанска политика, която има за цел повишаване на високото качество, екологосъобразно селско стопанство и подпомагане на земеделските стопани да постигнат приличен жизнен стандарт. Ако вземем предвид и енергийната политика, която е включена в селскостопанския сектор посредством използването на биогорива, това е довод, който следва да бъде разгледан допълнително, тъй като производството на биогорива е в конкуренция с производството на храни. Заключението на доклада е също сериозно: не можем да мислим за намаляване на бюджета на ОСП.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. – (NL) Като цяло този доклад е относително смислен принос към разискването относно ролята на селското стопанство в снабдяването с храни. Парламентът правилно определи проблемите, с които земеделските стопани трябва да се борят във време на изключителна нестабилност на пазарите и цените, и привлече вниманието към трудностите, през които земеделските стопани преминават понастоящем в това отношение. Комисията трябва да предложи строги и продължителни мерки за справяне с нестабилността на селскостопанските пазари. Това е от основно значение за поддържане на производството в ЕС. Огромните увеличения на цените на финансовите пазари за селскостопански стоки до голяма степен бяха причинени от спекулации. Спекулативното поведение представлява почти 50% от последното увеличение на цените.

Добре е, че Европейският парламент подкрепи заключенията на специалния докладчик на ООН по правото на прехрана относно унищожителната роля на големите институционални инвеститори като хедж фондове, пенсионни фондове и инвестиционни банки, тъй като те оказват въздействие върху ценовите индекси на суровините чрез своите действия на пазарите на деривати. Парламентът направи общ сериозен анализ на положението, но не постигна целта, тъй като не успя да формулира в доклада съответни наблюдения относно ролята на ГМО в селското стопанство. Това разискване беше проведено другаде и не тук е неговото място и поради тази причина в крайна сметка аз гласувах против доклада.

  Csanád Szegedi (NI), в писмена форма. – (HU) Не мога да подкрепя инициатива, която улеснява или ускорява вноса на всяко генетично модифицирано растение. Отличните характеристики на селскостопанската земя в Европейския съюз позволяват на много държави, в това число на Унгария, Полша, Италия и Франция, да произвеждат добри, качествени фуражи. Ние нямаме нужда от варианти на генетично модифицирани фуражи. Аз също така не подкрепям вноса на генетично модифицирани продукти в Европейския съюз поради тяхното дългосрочно вредно въздействие върху здравето.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Терминът продоволствена сигурност подчертава необходимостта да се предприемат конкретни мерки за увеличаване на световните хранителни запаси: право на човека, което включва физически и икономически достъп до здравословна, достатъчна и питателна храна. Считам, че приемането на този доклад подчертава изключителното значение на селскостопанския сектор. Прогнозираното нарастване на населението и продължаващата бедност означават, че е необходимо най-малко 70% увеличение на производството на храни, за да се задоволят нуждите на населението. Климатичният феномен, спекулациите и нестабилността на цените имат отрицателно въздействие върху капацитета на земеделските стопани.

След 2013 г. е необходима обща селскостопанска политика, която да гарантира правото на продоволствена сигурност, като се ангажира силно с конкурентоспособността и иновациите и с увеличаване на броя на младите земеделски стопани, които могат да отговорят на новите световни предизвикателства. Селскостопанската политика трябва да бъде приспособена чрез насърчаването на традиционното и местно селско стопанство, както и на биологичните и местни храни.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент прие доклад относно признаването на селското стопанство, във връзка с който аз трябваше да се въздържа. Този доклад отчита много опасения, които са от съществено значение за земеделските стопани, като помощ за дребномащабното производство, младите земеделски производители и борбата с ценовите спекулации. Докладът също така подчертава необходимостта от значително финансиране на бъдещата обща селскостопанска политика.

Въпреки че този доклад като цяло е положителен, в него е включена недопустима мярка: ускоряването от Комисията на процедурите за разрешение на ГМО.

Тази мярка отказва да разгледа съответно оценката на продуктите преди пускането им на пазара и въобще не споменава за нееднократно разкриваните опасности, свързани с пускането на пазара на ГМО.

Тази мярка ни най-малко не взема предвид продоволствената сигурност и принципа на предпазните мерки. Тя е опасна и е скандално, че е включена в доклад, който има за цел да вземе предвид стратегическото значение на селското стопанство.

Сам по себе си въпросът за ГМО следва да бъде предмет на разискване, което европейските органи отказват да проведат.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която подчертава необходимостта от това, европейската политика да даде приоритет на селското стопанство. Европейските граждани повече от всякога отправят искания във връзка с продоволствената сигурност, която трябва да бъде гарантирана по цялата верига на производство, преработка и дистрибуция. Предизвикателствата, които следва да бъдат разгледани, за да се осигури устойчиво, сигурно и справедливо селско стопанство, са много: приспособяване към изменението на климата, контрол на въздействието от глобализацията, опазване на биологичното разнообразие, поддържане на жизнения стандарт на земеделските стопани и осигуряване на самозадоволяването ни с хранителни продукти на световен пазар, който подлежи на силен натиск. Селското стопанство е неделима част от наследството ни и винаги е оформяло нашата идентичност, начин на живот и ландшафт. Приветствам усилията на ЕС по отношение на селското стопанство, но все още трябва да се извърши важна работа във връзка с реформата на ОСП. Ето защо призовавам ЕС да съсредоточи усилията си върху дребномащабните земеделски стопани, които са най-голямата, но преди всичко най-уязвима група. Признаването на селското стопанство като сектор от стратегическо значение следва да бъде възможност за засилване на социалното му измерение, на което тук не беше обърнато достатъчно внимание. Земеделските стопани също се нуждаят от сигурност.

  Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Сигурен съм, че признаването на селското стопанство за сектор от стратегическо значение ще направи възможно създаването на по-добри условия за прилагане на програмите за предоставяне на помощ и информационните програми. Несъмнено програмите за продоволствена помощ следва да бъдат въведени за най-бедните членове на обществото. Ние често забравяме, че почти 80 милиона души в Европейския съюз живеят под прага на бедността.

Освен програми за предоставяне на помощ, трябва да разработим програми, които насърчават здравословното хранене преди всичко за децата и за учениците от средните училища. Последствията от пренебрегването на тези въпроси могат ясно да се видят в САЩ, където броят на тийнейджърите, страдащи от затлъстяване, се е утроил през последните години. Особено важно е програмите за насърчаване на консумацията на плодове и мляко да бъдат прилагани в образователните институции, тъй като придобиването на правилни хранителни навици ще има положително въздействие върху здравето на младите европейци, като по този начин в бъдеще ще се намалят разходите за здравеопазване и социалните разходи. В изпълнението на програмите от този вид следва да бъде включен възможно най-голям брой местни производители и дистрибутори на храни, тъй като това ще укрепи положението на малките и средните земеделски стопанства.

9. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 12,55 ч., се възобновява в 15,05 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: JERZY BUZEK
Председател

10. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

11. Внесени документи: вж. протокола

12. Време за въпроси към председателя на Комисията

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е времето за въпроси към председателя на Комисията. Процедурата е обичайната, а именно, задаване на въпроси в рамките на една минута и отговори, също в рамките на една минута. Ако има уточняващ въпрос, се отпускат тридесет секунди, като за отговора също се предоставят тридесет секунди. Първите въпроси към председателя на Комисията ще бъдат зададени от ръководители или представители на политическите групи.

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, г-н Барозу, бих искала да Ви задам един въпрос в тази зала относно Европейския фонд за извънредни ситуации. По този начин бих искала да наблегна на факта, че Вие се включихте в разискването относно фонда за извънредни ситуации, защото то засягаше Европейски фонд за извънредни ситуации. Въпросът ми към Вас е: какво е мнението Ви за разширяването на този фонд? Вярно е, че вече направихте изказване по този въпрос, но то беше предимно за това как фондът трябва да обезпечи финансирането си и за какъв срок. Понастоящем положението на пазара на държавните облигации е сравнително спокойно, но то би могло да се промени във всеки момент. Оттук следва и моят въпрос: как гледате на разширяването на Европейския фонд за извънредни ситуации?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, преди всичко бих искал да благодаря на г-жа Wortmann-Kool.

Всъщност това е не само моята позиция, но и единодушното становище на Комисията. В този документ се посочва – във връзка с годишното изследване на растежа – че според Комисията действителният капацитет за финансиране на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) следва да се засили, а обхватът на дейността му – да се разшири. Считаме това за част от една всеобхватна ответна реакция, а не, разбира се, за цялостен отговор. В този документ има само едно изречение относно ЕИФС. В него се говори и за структурна реформа, за фискална консолидация, както и за мерки за засилване на растежа.

Всъщност за стабилността на еврозоната е важно да се увеличи капацитетът за кредитиране, защото, както знаете, в момента за ЕИФС са отпуснати 440 млрд. евро. Сега не настоявам за повишаване на тази горна граница, но знаем, че de facto ЕИФС не може да отпуска заеми от тези 440 млрд. евро, ако възникне нужда от такива, поради необходимостта да се осигури рейтинг тройно А на ЕИФС. Така че най-малкото, което можем и трябва да направим, е да увеличим капацитета на фонда. Считам, че това е много конструктивно предложение, за което би било по-добре да се приеме по-рано, отколкото по-късно.

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE. – (NL) Г-н председател, имам един допълнителен въпрос: Вие казахте „по-рано отколкото по-късно“. Какво точно имахте предвид с това, защото според мен гарантирането на стабилността на финансовите пазари през идните месеци е неотложен въпрос. Еднозначният отговор в това отношение би бил от полза. В момента сме свидетели предимно на разисквания между правителствени ръководители и финансови министри, така че какъв срок имате предвид, когато казвате „по-рано отколкото по-късно“? Бихте ли дал по-конкретен отговор в това отношение, ако обичате?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, „по-рано отколкото по-късно“ означава точно това: че не трябва да се бавим. Наблюдавали сме как в миналото много анализатори на пазара са считали, че Европейският съюз и еврозоната по-скоро реагират на събитията, отколкото да действат. Трябва да изпреварваме кривата, а не да изоставаме от нея, така че това ще стане възможно най-скоро!

Всъщност изглежда, че на срещата на еврозоната вчера и на днешното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС ЕКОФИН беше постигнат известен напредък. Ние поддържаме връзка с нашите държави-членки. Считам, че това е важно. И мисля, че би било разумно, тъй като на 4 февруари ще имаме заседание на Европейския съвет, да разгледаме тези въпроси там. Готови сме да го направим. Комисията има готовност за обсъждане на тези въпроси на 4 февруари.

  Stephen Hughes, от името на групата S&D. – (EN) Г-н Барозу, знам, че Европейската конфедерация на профсъюзите вече изрази много силни възражения относно подробната намеса на Комисията на пазарите на труда в Гърция и Ирландия, при която бяха грубо пренебрегнати колективното трудово договаряне и социалния диалог. Вашето ново годишно изследване на растежа съдържа още обещания за същото. Вашите длъжностни лица призовават за преразглеждане на клаузите за индексация и на договореностите за заплащането, за насърчаване на гъвкавата работа, за преглед на обезщетенията за безработица и за намаляване на прекомерната защита на работниците.

Не сте ли съгласен, че Комисията следва да се стреми да насърчава социалния диалог и колективното трудово договаряне, вместо да им вреди? И тъй като специално въпросът за заплащането е изключен от главата в Договора, посветена на социалните аспекти, на какво правно основание Комисията се меси в националните системи за колективно трудово договаряне? Също така, с удвояването на усилията за фискална консолидация, за което се призовава в изследването, ще се потиснат и унищожат всички възможности за постигане на целите на развитието до 2020 г. Какъв е Вашият отговор на този въпрос?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Нека Ви кажа, съвсем недвусмислено, че ние напълно подкрепяме социалния диалог. Правим го на европейско равнище, но след това трябва да го направим и на национално равнище; това е отговорност на държавите-членки. Аз активно насърчавам целия този социален диалог с Европейската конфедерация на профсъюзите, с „БизнесЮръп“ (BusinessEurope) и с други партньори в тази област. В действителност обаче считаме, че сега следва да създаваме повече стимули за работа; трябва да обърнем внимание на състоянието на нашите пазари на труда. Мисля, че това е част от структурните реформи, които са необходими за повишаване на конкурентоспособността на Европа.

  Stephen Hughes, от името на групата S&D. – (EN) Г-н Барозу, защо се получава така, сякаш цялото внимание е съсредоточено върху пазарите на труда? Как стоят нещата на другите пазари, които трябва да обсъдим тук – финансовият пазар, вътрешният пазар, стоковите пазари? Изглежда, че се набляга само на пазарите на труда. Защо трябва най-малко заможните – работниците, да плащат цената на тази рецесия и на необходимостта от възстановяване след нея?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Не се набляга само на пазара на труда. Ние реформираме финансовите пазари с активната подкрепа и участие на Парламента. В годишното изследване на растежа също разгледахме пространно необходимостта от задълбочаване на реформата на вътрешния пазар. Сега обсъждаме конкретно енергийните пазари, но пазарът на труда също е част от структурните реформи, необходими за повишаване на конкурентоспособността на Европа, особено в държавите, които са най-уязвими в момента. Както знаете, някои от тях вече предприемат важни реформи на пазара на труда.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, знам, че сте изразили безпокойство относно делото срещу Ходорковски в личен разговор с президента Медведев. Ако делото Ходорковски беше тест за прилагането на принципите на правовата държава в Русия, то естествено трябва да отбележим, че то не издържа изпитанието. Отгоре на това, на 31 декември беше арестуван Борис Немцов. В член 31 от руската конституция обаче се гарантира свободата на събранията.

Както знаете, опозицията организира протестно събиране на всяко 31-во число от месеца. Доколкото виждам, в 2011 г. има седем месеца с по 31 дни. Това означава, че има възможност, ако това продължи, през 2011 г. да настъпят събития, подобни на ареста на г-н Немцов. Във връзка с това какви съвместни действия могат да предприемат институциите на ЕС по този въпрос? Русия е член на Съвета на Европа, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на Г-8 и потенциален член на Световната търговска организация (СТО). Мисля, че са необходими неотложни действия от страна на европейските институции.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Както отбелязахте, г-н Verhofstadt, ние поставяме въпроса пред нашите руски партньори и всъщност Европейският съюз вече реагира публично на съдебното производство срещу Михаил Ходорковски и Платон Лебедев чрез декларацията на върховния представител Катрин Аштън.

Считаме, че независимостта на съдебната система и правото на всеки гражданин на справедлив съдебен процес – така, както са залегнали в Европейската конвенция за правата на човека, по която Русия е страна – са от решаващо значение за стратегическото партньорство между Европейския съюз и Руската федерация. Принципите на правовата държава са крайъгълен камък и в „Партньорството за модернизация“, което разработваме с Русия в момента.

Ще продължим да следим този аспект отблизо и да поставяме въпроса в различни формати и срещи с Русия, както беше подчертано на последната среща на високо равнище между Европейския съюз и Русия на 7 декември в Брюксел. Европейският съюз очаква от Русия да спазва международните си ангажименти в областта на правата на човека, както и да зачита принципите на правовата държава.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (EN) Това не е въпрос а просто коментар. Мисля, че Парламентът също трябва да обсъди този проблем възможно най-бързо. Положението в Руската федерация не може да продължава в сегашния си вид. Не мисля, че само защото имаме много важни търговски връзки трябва да мълчим по този въпрос – напротив.

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) В Русия свободата на печата и на медиите е действително голям проблем. Ако искате да излезете с чест от това разискване, г-н Барозу, не можете да толерирате случващото се в Унгария в момента. Бих искала да Ви попитам защо Комисията проявява такава липса на строгост по отношение на закона за медиите на Унгария. Той нарушава принципите, които се прилагат във всяка сфера в Европа и извън нея.

Проведохме експертна правна консултация. В резюме, становището на юристите е, че законът нарушава критериите от Копенхаген, Заключителният акт от Хелзинки, Директивата за аудиовизуални медийни услуги, Европейската конвенция за правата на човека, Конвенцията на ЮНЕСКО, в чийто обхват попадат медиите, Договорът от Лисабон и Хартата на основните права на Европейския съюз. Бих могла да продължа, но ще спра дотук. Така че бих искала да Ви попитам кога ще се намесите в Унгария по подобаващ начин? Какъв е графикът? Защо все още няма образувано процедура за установяване на нарушение? В подкрепа на моята критика е и съществуващата съдебна практика в тази област.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Към Унгария, както към всяка друга държава-членка, трябва да прилагаме европейското право по обективен, безпристрастен начин. Подходът ни трябва да бъде много внимателен от правна гледна точка, така че трябва да следваме ясна методика.

Точно тава правим ние – в лицето на заместник-председателя Крус – от известно време насам. Вчера тя представи обширни доклади на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на комисията по култура и образование. Имаме някои опасения относно медийния закон на Унгария. Възнамеряваме до края на тази седмица да изпратим първо писмо до правителството на Унгария, на което унгарските органи трябва да отговорят.

Повтарям: трябва да следваме ясни, обективни, справедливи и основани на закона процедури, защото Унгария, както всяка друга държава-членка на ЕС, има право на безпристрастно отношение от страна на Комисията. Мога да Ви уверя обаче, че ние много внимателно следим този въпрос.

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Бих искала да призова да се осигури достъп с цел проверка до всички документи, които Унгария е предоставила на Комисията. Много бихме искали да ни се даде възможност сами да направим преценка и считаме, че е време да се вземе решение по този въпрос. Подозираме обаче, че Унгария може да не е предоставила пълния текст на закона и че печели време. Моля, дайте ни документите!

Освен това считам, че е крайно трудно да се водят политически игри, например в преговорите за присъединяване с Турция, като непрестанно се говори за критериите от Копенхаген, които се забравят щом дадена държава стане държава-членка на Европейския съюз.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Разбира се, ние редовно информираме Парламента за всичко. Както посочих по-рано, вчера заместник-председателят на Комисията Крус, участва в среща със съответните комисии на Парламента.

Същевременно разбирате, че тези въпроси имат правен аспект и че трябва ясно и обективно да се придържаме към методиката. По всички тези въпроси Комисията има много добра репутация и се ползва с определена степен на доверие, които определено не желаем да излагаме на риск. Мога да Ви уверя, че следим проблема с голямо внимание и вече изразихме тези опасения. Аз лично отнесох въпроса до министър-председателя Орбан. Утре той ще дойде в Парламента. Можем да обсъдим тази тема от политическа гледна точка, но трябва също така да следваме ясните процедури в това отношение.

  Michał Tomasz Kamiński, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, преди няколко дни Международната авиационна комисия, която провежда разследване в Москва, публикува своя доклад относно причините за катастрофата на 10 април миналата година в Смоленск. Полската общественост е изненадана от констатациите в доклада и гледа на него като на напълно необективен документ. През последните няколко дни вече беше доказано, че фактите, които биха могли да причинят неудобство на Русия, са прикрити и че целият доклад е планиран по такъв начин, че Полша да бъде набедена за трагичния инцидент в Смоленск. В Полша никой разумен човек не поставя под съмнение факта, че сме допуснали грешки в целия процес на подготовка и осъществяване на посещението на покойния президент. Руският доклад обаче съдържа всички признаци на една политическа игра, с която се цели пълното оневиняване на руснаците.

Във връзка с това бих искал да задам следния въпрос: как гледа Европейската комисия на този доклад и възнамерява ли тя да направи нещо, за да изясни причините за трагедията в Смоленск, довела до смъртта на ръководителя на една държава-членка, както и на много представители на политическия елит на моята страна?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, бих искал да уверя г-н Kamiński, че никой никога няма да забрави тази ужасна трагедия – нито в Полша, нито другаде. Дълбоко съжаляваме за смъртта на президента Качински и на всички, които са били с него в този трагичен ден. Запознат съм, разбира се, с публикувания миналата седмица руски доклад, известни са ми и реакциите на поляците спрямо него, които в голяма степен са ми понятни, като се има предвид мащаба на тази трагедия.

От друга стана, Комисията може да предприема действия в такива ситуации само когато е налице подходяща правна база за тях. Впрочем, досега полските органи не са отправяли искане към нас за намеса по този въпрос, въпреки че, разбира се, имаме готовност да направим всичко, което е в правната ни компетентност, ако получим такова искане.

  Michał Tomasz Kamiński, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, бих искал да се уверя, че съм Ви разбрал правилно. Досега полското правителство не е отправило искане до Комисията да разследва причините за катастрофата в Смоленск. Ако обаче полското правителство поиска помощ от Европейската комисия, ще бъде ли оказана такава помощ?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Както отбелязах, трябва да видим какво е правното основание за това. Според информацията, с която разполагам, става въпрос за военен полет и за държавно посещение, а регламентът е влязъл в сила след ужасната катастрофа. Следователно от правна гледна точка изглежда няма много аргументи, въз основа на които Комисията би могла да се намеси. Но ние можем, разбира се, винаги да обсъдим този въпрос неофициално с полските органи или с други органи, които биха могли да отправят искане към нас за подобни действия.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н Барозу, всички сме наясно колко важна е стабилността на еврото. При това положение има едно събитие, за което установих, че не съм в състояние да разбера докрай. Това беше разискването относно увеличението на спасителния пакет, за което Вие дадохте зелена светлина, а канцлерът Меркел – червена. Затова моят въпрос е дали изобщо не съгласувате своите действия помежду си. Разбирам, че понякога действително се случват такива неща, но това не е първият път, в който се натъквам или чувам за подобно нещо. Междувременно медиите проявиха голям интерес към този въпрос. Все пак това не е само вътрешен спор между Вас и канцлера Меркел. Това е важен политически проблем. Мога да го разбера – повярвайте ми, и аз не винаги съм на едно мнение с канцлера – но въпросът е дали такива мнения с различаващо се публично звучене не подпомагат финансовите спекуланти.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) В Европейския съюз всяка институция и всяко правителство си има своите отговорности. Комисията има известно задължение да представя считаните от нея за правилни стъпки в развитието на еврозоната и на Съюза, така че в един много изчерпателен документ относно годишното изследване на растежа ние изразихме своето мнение. Считам, че беше не само наше право, но и наш дълг да го направим.

Така и направихме и мисля, че документът беше приет изключително добре от пазарите, както видяхме през последните дни, тъй като те разбраха, че сега е налице истинска готовност за решителни действия по всички направления на един всеобхватен отклик, включително по линия на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС).

В анализа на пазара единодушно се изтъква необходимостта да се прави повече в това отношение. Това е мнението не само на Комисията, но и на Европейската централна банка и то беше изразено изключително ясно. Надявам се, че държавите-членки ще постигнат съгласие въз основа на становището на Комисията.

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н Барозу, напълно и изцяло приемам, че сте изразили своето мнение, приемам и доклада. Въпросът ми обаче остава – как е възможно по един толкова важен проблем, във връзка с който се разсъждава за съдбата на еврото, в такъв важен момент, какъвто е настоящият, да се създава впечатлението, че вашето становище не е съгласувано с канцлера Меркел или с президента Саркози, или с други правителствени ръководители? Във всеки случай такова е общественото възприятие.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Комисията не се нуждае от позволението на държавите-членки, за да изрази мнение. Изразеното от нас предложение съответстваше в много голяма степен на заключенията на последния Европейски съвет, по време на който държавите-членки заявиха, че са готови да направят всичко необходимо, за да защитят финансовата стабилност на еврозоната. Те изрично споменаха Европейския инструмент за финансова стабилност и посочиха, че са готови да го подсилят. Така че, на практика, нямаше противоречие.

Не мога да коментирам чужди изказвания, но мога да Ви кажа каква е позицията на Комисията: това е единодушна позиция, която се споделя от председателя на Европейската централна банка; това е становището на другите компетентни институции, които много отблизо следят финансовата устойчивост на еврозоната. Мисля, че трябва да наблегнем на онова, което ни обединява, а не на някакви конкретни проблеми, свързани с начина ни на комуникация.

  Marta Andreasen, от името на групата EFD. – (EN) Миналата седмица един член на Европейската сметна палата, който неотдавна се оттегли след 15 години служба, направи сериозни изявления в медиите. Твърденията, които не бяха изненада за мен, дават основания да се счита, че липсва независимост на одиторите на ЕС, което влияе върху степента на прозрачност при докладването на нередностите.

Обяснителното писмо, публикувано вчера от г-н Engwirda, само потвърждава влиянието на Комисията над одиторите и поставя под въпрос основата, на която Парламентът извършва освобождаване от отговорност през последните 15 години.

Вече е време Парламентът да отправи искане одитът на бюджета и счетоводните отчети на ЕС да се извършва от напълно независима структура извън институциите на ЕС. Без такъв независим одит Съветът и Комисията не са в състояние да освобождават Комисията от финансова отговорност.

Г-н Барозу, ще разрешите ли на външен одитор да направи преглед на счетоводните отчети и да ни каже истината за това как се изразходват средствата на европейските данъкоплатци?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, трябва да отбележа, че Европейската сметна палата е напълно независима структура. Комисията не оказва абсолютно никакво влияние върху нейните методи или одитни приоритети, нито се стремим към такова влияние. В интерес на Комисията и на Европа е да се зачита независимостта на нейния външен одитор.

Никога не съм правил отрицателни бележки относно решения на съдилища, били те конституционни съдилища, Съда на Европейския съюз или Сметната палата. Това е основен принцип на демокрацията: зачитане на принципите на правовата държава и на независимите институции.

Налице е, разбира се, редовен диалог между Комисията като одитиран обект и Сметната палата като одитор като част от одитния процес. Това е нормално и необходимо, за да се гарантира доброто протичане на одитния процес и солидната основа на всички констатации, направени в неговия ход. Този диалог е в пълно съответствие с международните стандарти. Може би трябва да отбележа също така, че в минали години Комисията е била обект на изключително критични доклади от страна на Сметната палата. Мисля, че трябва да зачитаме нашите институции – именно независимите институции.

  Marta Andreasen, от името на групата EFD. – (EN) Г-н Барозу, не съм съгласна с Вашия отговор. Като реакция на критиките, отправени от Европейската сметна палата през последните 10 години, Комисията се обърна към одиторите – и това е отразено в медиите – с призива да променят методиката си на работа така, че цифрата в отчета за разходите на ЕС да изглежда по-добре.

В 30-годишния си професионален опит в областта на счетоводството и одита никога не съм виждала одитираното лице да дава указания на одитора как да си върши работата. Как можем сега да разберем дали дадено намаление на процента на грешката се дължи на промяната в методиката по искане на Комисията, или на подобряване на механизмите за контрол?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Комисията, подобно на Европейския парламент, има право да дава израз на своите мнения за одитния процес. Сега Вие изразявате мнение относно него и имате пълното право да го направите. Комисията също е политически орган. Ние сме избрани от Парламента, така че имаме право да изразяваме мнението си. Това по никакъв начин не може да се счита за някакъв вид натиск, освен ако не сметнем и Вашите коментари за недопустим натиск.

Всъщност това е упражнение по прозрачност. Така че, веднъж завинаги, ние напълно зачитаме Сметната палата, не оказваме натиск върху нея и се стараем да правим всичко по силите си, за да изпълняваме препоръките на независимата одитна институция, а именно Сметната палата.

  Daniël van der Stoep (NI). – (NL) Г-н председател, Ерусалим е единствена, вечна и неделима столица на еврейската държава Израел. От най-източната до най-западната си точка Ерусалим е и винаги ще бъде израелска територия.

Европейският съюз с право може да се гордее с Израел. Това е единствената демократична държава в Близкия изток, заобиколена от море от диктаторски режими.

В борбата си срещу ислямския джихад Израел защитава не само себе си, но и всичко, което символизира Европа със своите юдео-християнски ценности. Комисията ще се съгласи с мен по този въпрос.

Следователно подкрепата от страна на Европейския съюз за еврейската държава Израел следва да е извън съмнение. Европейският съюз трябва да изпрати ясен сигнал към международната общност, че на дипломатическото представителство на ЕС подобава да бъде разположено само и единствено в Ерусалим. Ето защо много бих искал да попитам г-н Барозу дали е съгласен с мен, че ЕС следва незабавно да премести дипломатическото си представителство в Израел от Рамат Ган в столицата на Израел – Ерусалим? Ако не е съгласен, защо е така?

Разбира се, същото би трябвало да се отнася и за разполагането на бъдещото посолство на ЕС в Ерусалим. Ние сме против самото съществуване на такова посолство, но ако действително трябва да има такива, то израелското да се намира в Ерусалим.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) На първо място, знаете каква е позицията на Европейската комисия по отношение на Израел. Напълно подкрепяме неговото съществуване. Както отбелязахте, това е демократична държава в много сложно обкръжение и ние напълно признаваме правото на съществуване на Израел. В същото време бихме искали Израел да зачита правото на самоопределение на палестинския народ и считаме, че най-доброто решение е съществуването на две държави – Израел и Палестинската държава – при пълно взаимно зачитане и съблюдаване на международното право.

Що се отнася до въпроса за промяна на столицата или на представителството ни в Израел, не виждаме причина за нея.

  Daniël van der Stoep (NI). – (NL) Г-н председател, аз, разбира се, съм разочарован от Вашия отговор, но Вие в действителност говорите за Източен Ерусалим и за факта, че тази седмица Комисията осъди Израел за това, че започна строежа на 1 400 жилища в квартала Гило. Знаете ли, питам се как ли би трябвало да реагира местният орган на властта в Ерусалим на това порицание, когато получава молби за разрешителни за строеж както в Източен, така и в Западен Ерусалим.

В действителност се издават разрешителни както на араби, така и на израелци и в двете части на града, но това, което Комисията казва сега и което заяви и миналата седмица, е: трябва да проявявате дискриминация спрямо израелците в Източен Ерусалим, защото, във всички случаи, градът е една цялостна структура – и това не може да се промени – и се управлява от един единствен местен орган на властта. Тогава какво е Вашето послание към съвета на местния орган на властта в Ерусалим? Какво трябва да отговорят неговите членове на израелците, които напълно основателно кандидатстват за разрешителни за строителство в един район, в който имат пълно право да живеят?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Мисля, че позицията на Европейския съюз относно селищата е в пълно съответствие с тази на международната общност, включително на най-близките съюзници на Израел. Считаме, че начинът, по който настоящото правителство подхожда към проблема със селищата, не винаги е целесъобразен от гледна точка на сегашните усилия за мир в този регион.

Коментарите, които направихте, показват точно защо не бива да имаме представителство в Ерусалим в резултат на тежкото положение в този изключително важен град за Израел и за всички нас.

Така че, нека спазим ангажимента си за мир. Нека подкрепим Израел. Същевременно, нека не забравяме правата на палестинския народ. Мисля, че той също заслужава нашето внимание и подкрепа.

  Председател. – Сега преминаваме към втората част от времето за въпроси – специфичната и конкретна тема за иновациите и енергетиката.

  Alejo Vidal-Quadras (PPE). – (ES) Г-н председател, г-н Барозу, Комисията насърчава иновациите в различните области на енергийната ни система. Сред тях са биогоривата от второ поколение, синтеза, деленето от четвърто поколение, интелигентните мрежи, възобновяемите енергийни източници като цяло, енергийната ефективност в общ план, използването на водород в горивните клетки, улавянето на въглероден диоксид, преносът и съхранението, електромобилите; списъкът може да продължи.

Ресурсите са ограничени, г-н председател, и не всичко може да се постигне. Много европейци се питат върху кои от тези неща ще съсредоточи вниманието си Комисията при настоящите трудни обстоятелства и аз Ви предавам това безпокойство днес. Кой или кои от тези приоритети се считат за такива от Комисията?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Това е много труден въпрос, тъй като всички приоритети са свързани и затова трябва да завършим изграждането на енергийния пазар – нужен ни е интегриран енергиен пазар. Това е и начин да се сдобием с възобновяеми енергийни източници и да постигнем енергийна ефективност. Енергийната ефективност определено е приоритет, но трябва да инвестираме и в нисковъглеродни технологии, защото има и външен аспект и трябва да се стремим да изпълняваме външните си амбиции – да говорим, доколкото е възможно, в унисон с нашите партньори в областта на енергетиката.

Има четири приоритета, които бих искал Европейският съвет да разгледа на 4 февруари: завършването на енергийния пазар и въвеждането на всички правила на вътрешния пазар; енергийната ефективност; нисковъглеродните технологии; и приемането на съвместни действия по отношение на външното измерение.

  Romana Jordan Cizelj (PPE). – (SL) Г-н председател, при сегашното положение на нещата Европейският съюз трябва да намали емисиите си от парникови газове с 20% до 2020 година. На политическо равнище обаче обсъждаме и една по-амбициозна цел и знаем, че в това отношение секторите, обхванати от Схемата за търговия с емисии (СТЕ/ETS), и по-специално енергетиката, ще понесат основната тежест.

Ето защо бих искала да чуя личното Ви мнение за това кога ще настъпят подходящите условия, за да направим тази цел още по-амбициозна.

Какви допълнителни мерки ще трябва да въведе Европейският съюз в енергийния сектор, или тези мерки включват и условията, които споменахте в отговора си на въпроса на моя колега.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Това също е глобален, а не само европейски процес. Канкун беше значителна стъпка в преговорите относно климата. Най-малкото, той успя за съхрани жив многостранния процес и това беше добре, но всъщност, от наша гледна точка, това не беше достатъчно.

Мисля, че за да продължим напред и да се ангажираме със задължителни цели, трябва да призовем другите, а именно най-големите замърсители – развиващите се и нововъзникващите икономики – да положат съизмерими усилия. До този момент те не са поели такъв ангажимент.

Ето защо трябва да намерим подходящия начин, за да ги подтикнем към действия. Същевременно онези държави, които са готови да вървят напред и да поемат повече ангажименти, могат и трябва да го сторят, като конкретният начин, който ще предложа на Европейския съвет на 1 февруари е да се постигне повече по отношение на енергийната ефективност – област, в която изоставаме от графика.

Що се отнася до възобновяемите енергийни източници, мисля, че се движим по план в изпълнението на целта ни за 2020 г., но не и в областта на енергийната ефективност, така че това е една конкретна област, в която можем да отбележим по-голям напредък.

  Derek Vaughan (S&D). – (EN) За да се гарантира енергийна сигурност и ниски цени за потребителите в бъдеще, Европа трябва да използва всички видове нисковъглеродна енергия. Това включва чиста въглищна технология – област, в която развитието до този момент е много бавно. Поради това, може ли председателят на Комисията да даде гаранции, че подкрепата за изследване на улавянето и съхранението на въглерода ще продължи в бъдеще?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Мога да дам гаранции, че ще се постараем да го постигнем. Но знаете, че в крайна сметка държавите-членки вземат решения за финансирането на научните изследвания. Това е въпрос, който ще обсъдим, когато представим многогодишните финансови перспективи.

Определено се надявам обаче, че държавите-членки ще дадат предимство на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни технологии и ще насочат вниманието си към технологичните приоритети, изложени в Европейския стратегически план за енергийните технологии.

Именно това предлагаме за следващото заседание на Европейския съвет.

  Fiona Hall (ALDE). – (EN) Г-н Барозу, току-що посочихте, че досега държавите-членки са постигнали по-малко от половината от първоначално заложената цел за спестяване на 20% от енергията до 2020 г., тогава защо Комисията не предприема енергични действия за придаване на задължителен характер на тази цел за държавите-членки?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Ние действаме настойчиво в това отношение. Опитваме се да внесем въпроса за разглеждане на следващото заседание на Европейския съвет. Както отбелязахте, все още има изоставане в областта на енергийната ефективност. Не съм доволен от това положение и Комисията възнамерява да предизвика обрат в него.

Сега енергийната ефективност е част от главната цел на стратегията на ЕС за периода до 2020 г. В момента водим разговори с държавите-членки за определяне на национални планови показатели в подкрепа на тази цел. Вече направихме приблизителни изчисления, съгласно които, при съществуващите политики и мерки, към 2020 г. икономиите ще възлизат на не повече от 10%.

Все пак националните индикативни цели за комбинирано производство, които се оформят в обсъждания относно стратегията „Европа 2020“, дават резултат, който очевидно е по-амбициозен от този, но все още вероятно далеч под 20-те процента. Ето защо възнамеряваме да следваме двустепенен подход, като проследим внимателно постигнатия напредък в изпълнението на националните планови показатели, определени в „Европа 2020“ и извършим прегледи на този напредък през 2013 г. Ако тези прегледи покажат, че е малко вероятно да бъде постигната целта ни от 20%, Комисията ще разгледа възможността дали да предложи въвеждане на юридически задължителни национални цели за 2020 г.

  Reinhard Bütikofer (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-н Барозу, бих искал да Ви задам един въпрос относно хармонизирането на преференциалните тарифи в рамките на Съюза. По този въпрос г-н Йотингер, членът на Комисията, отговарящ за енергетиката, следва стратегия, която според нас, а и според германския министър на околната среда, ще доведе до унищожаването на най-успешната програма за иновации, с която Германия разполага в областта на възобновяемата енергия.

Какви действия ще предприемете, за да предотвратите унищожаването на германските преференциални тарифи в името на хармонизацията, а оттук и възпрепятстването на иновациите в областта на възобновяемата енергия? И какво ще направите, за да се погрижите членът на Комисията Йотингер да не печели време по този начин, когато се стигне до енергийната ефективност? Той не желае да прави нищо до 2012 г., макар че самият Вие току-що посочихте, че вече е ясно, че необвързващите показатели не са достатъчни. Как ще ускорите нещата?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, преди всичко позволете ми да отбележа, че именно членът на Комисията предлага този допълнителен подход към енергийната ефективност и аз съм напълно уверен, че той прави всичко възможно за постигането на тази цел. Стремим се и да свържем този енергиен въпрос с други политически цели, като борбата срещу изменението на климата.

Въпреки това считаме, че това е не само въпрос на определяне на цели, а и на работа в държавите-членки и затова смятаме, че е по-добре държавите-членки да въведат свои национални показатели, а след това ще видим. Ако се движат по план – чудесно. Ако не, най-малкото ще предложим обвързващо законодателство.

За да се постигне успех обаче, понякога е по-добре да се започне с някаква доброволна цел. Поне ние сме постъпвали по този начин в миналото и се оказва, че това е правилният подход. Ние не изключваме – тъкмо напротив – евентуална необходимост от обвързващи цели за всяка държава, но нека също така да направим държавите-членки съпричастни към тази политика и да видим как те ще разработят своята стратегия.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, на 4 февруари ще се проведе срещата на високо равнище по въпросите на енергетиката. Понастоящем има готовност за разискване на две директиви: от една страна, Рамковата директива за водите, а от друга, за ОВОС – Директивата за оценка на въздействието върху околната среда. И в двата случая трябва да обсъдим как можем да постигнем взаимна съгласуваност между тези два варианта в дългосрочен план. Проблемите тук засягат околната среда и добива на електроенергия. Убеден съм, че процедурите по одобрението в тази област не би трябвало да отнемат повече от година. В сегашното предложение на Комисията се предвижда срок от пет години. Не считам, че в настоящото положение можем да си позволим период от пет години – който, в края на краищата, е цял законодателен мандат!

Готова ли е Комисията да намали срока по подобаващ начин? Възможно ли е да се адаптира Рамковата директива за водите така, че в бъдеще да се даде възможност и на акумулиращите електроцентрали да гарантират наличието на баланс между слънчевата енергия и, от друга страна, вятърната енергия?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Като цяло Комисията иска да намали във възможно най-голяма степен срока за одобрение и изпълнение. Проблемът е, че държавите-членки обикновено настояват за реалистичен промеждутък от време, за да може изпълнението да се осъществи, доколкото е възможно, съгласувано, като се избегнат нарушения на вътрешния пазар или най-малкото на онова, което считаме, че следва да представлява вътрешният пазар. Едно от опасенията в енергетиката засяга именно факта, че все още имаме твърде различни разпоредби.

Постигнат е известен напредък и сега не започваме от нулата. На 4 февруари ще са налице съобщенията, които представихме неотдавна, ще е налице, разбира се, и историческия (мисля, че сега можем да го наречем исторически) пакет относно климата и енергетиката, който представихме преди няколко години по време на мандата на предишната ми Комисия.

Ние не сме против намаляването на разликата в сроковете, но е важно да имаме споразумение с държавите-членки, така че те да действат приблизително по едно и също време, за да се избегнат проблемите, свързани с деформиране на конкуренцията на вътрешния пазар.

  Vicky Ford (ECR). – (EN) Научните изследвания и иновациите са от жизненоважно значение за стимулирането на конкурентоспособността на нашите икономики. Миналата година за пръв път европейски университет оглави световните класации за научни изследвания. Това беше Кеймбриджкият университет, чието седалище е в региона, който представлявам.

В този университет, но и в много по-малко известни институции и стопански организации – големи и малки, съм наблюдавала авангардни изследвания, финансирани от ЕС чрез рамковата програма на стойност 50 млрд. евро. За съжаление обаче тази рамкова програма се ползва и с репутацията на най-сложната и бюрократичната в света. Миналата есен Парламентът единодушно гласува поредица от препоръки за опростяване на тази бюрокрация. Какви действия предприема Комисията за осъществяване на тези реформи?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) На първо място, бих искал да поздравя Кеймбриджкия университет и Вашия регион.

Второ, надявам се да получа подкрепата на Вашата група в обсъждането относно многогодишната рамка за адекватно бюджетно обезпечение за подкрепа на научни изследвания, технологии и иновации на европейско равнище. Кеймбриджкият университет е един от най-силно развитите в света, но има други университети в Европа, в най-бедните региони, които, за съжаление, нямат достъп до такива средства.

Трето, опростяването е действително един от нашите приоритети в областта на енергетиката и иновациите, а в този случай – в областта на научните изследвания. Ще обсъдим иновациите и в другия формат на Европейския съвет. Те определено са един от нашите приоритети и ние много се радваме, че Европейският парламент ни подкрепя в това отношение. Надяваме се да получим поддръжка и от Сметната палата и от други. Същественото е да се разбере колко важно е учените да не губят толкова много време за бумащина и да имат повече време, за да се съсредоточат върху онова, което правят най добре, а именно научните изследвания.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н Барозу, в името на финансовата консолидация така наречените програми за строги икономии изострят различията в Европейския съюз, като насърчават антисоциални политики, застрашават правата на работниците и намаляват публичните инвестиции по-специално в областта на иновациите и енергетиката.

Това означава, че ако продължи прилагането на същите насоки, политики и натиск спрямо Португалия и други държави с по-слаби икономики, различията ще се задълбочат и нашето положение ще става все по-тежко поради липсата на солидарност в Европейския съюз.

Затова въпросът е: какви мерки ще се предприемат, за да се промени положението; за да се гарантира реално подкрепата за иновациите в държави като Португалия и други, за които не са обезпечени достатъчно средства за публични инвестиции в тези области; и, като се имат предвид високите цени, които се събират и трудностите, които се понасят на много места, за да се гарантира на хората и предприятията достъп до енергия?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (PT) Г-жо Figueiredo, Вие знаете каква е нашата позицията относно бюджетната консолидация. Тя е особено належаща в държава като Португалия, която се сблъсква с известни проблеми, засягащи държавния дълг, но тя трябва да се предприеме и по отношение на Европейския съюз като цяло. В препоръките, които отправихме в един току-що публикуван от нас документ, обаче призовахме държавите-членки по възможност да не намаляват инвестициите в образованието или научните изследвания и специално в енергийния сектор. Освен това има държави-членки, които правят това с голям успех – държави-членки, които предприемат действия в посока към бюджетна консолидация, но дори увеличават финансирането за научни изследвания и образование.

По отношение на държавите с по-големи финансови затруднения, нашият подход трябва да включва солидарност и сближаване. Ето защо няма да се уморя да отстоявам икономическото, социално и териториално сближаване на европейско равнище. Солидарността е важна. Солидарността не бива да е лишена от съдържание дума. Трябва – извинете ме за израза – да приведем солидарността в действие.

  Judith A. Merkies (S&D). – (NL) Г-н председател, иновациите ще променят икономиката и обществото ни, а би трябвало да доведат и до създаване на работни места; поради това иновациите са една от най-важните инициативи на Европейския съюз. Ето защо бих призовала всички генерални дирекции към вашата Комисия заедно да възприемат един по-цялостен подход. Например в момента действително се реализират партньорства за иновации, които попадат в сферата на компетентност главно на една генерална дирекция. Нужно е обаче подходът да бъде по-цялостен. Мисля, също така, че средствата следва да се обединяват в по-голяма степен и че трябва да предотвратяваме разпокъсаността. В идеалния случай би трябвало да имаме един единствен фонд, който да включва и средствата от структурните фондове. Призовавам Ви действително да проучите този въпрос и да създадете, в сътрудничество с държавите-членки, мощен импулс за иновации.

Само още едно нещо относно енергетиката. Винаги проявяваме особен интерес към общата картина. Трябва да се разглежда общата картина и когато става въпрос за иновации, но понякога отговорът се крие в дребните детайли. Струва ми се, че се отделя много малко внимание на енергията, добивана на местно равнище, а именно тя е от ключово значение за разширяване на правата и възможностите на нашите граждани. Затова мога ли заедно с всички мои колеги да отправя искане към Вас да въведете задължителни цели?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) С право сте загрижена за този проблем, свързан с липсата на полезни взаимодействия на европейско равнище. Именно поради тази причина очаквам Европейският съвет да разгледа този въпрос изчерпателно.

На практика „европейските партньорства за иновации“ са инструмент за създаване на полезни взаимодействия между вече съществуващи програми на европейско, национално и регионално равнище. Считам, че като ги обединим под единно управление, ще можем да се възползваме от свойствения им потенциал за иновации, за да разгърнем общоевропейски решения за справяне с обществените предизвикателства.

Така че една от целите е именно да се ускори преходът от научните изследвания към пазара, от пазарно ориентираните иновации към пазарно ориентирани продукти и услуги.

Така ще се създаде необходимият стимул за участие. Следователно ние – в Комисията, а сега и с държавите-членки – търсим този всеобхватен подход към иновациите, като насочваме поглед отвъд ресорите на генералните дирекции и дори отвъд националните първоизточници.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-н председател, съгласно научните изследвания, публикувани в международната преса, а напоследък по-често в гръцкия, израелския и кипърския печат, в Егейско море, на запад от остров Крит, има големи количества природен газ и петрол. Следователно налице са енергийни ресурси в териториалната област, в рамките на териториалните граници на Европейския съюз.

При това положение как възнамерява Европейската комисия да насърчи и подпомогне изследванията и да открие и експлоатира тези енергийни източници, които, във всички случаи, могат да се транспортират по-лесно до Европейския съюз и по-добре, отколкото чрез всеки друг планиран тръбопровод?

Бих искал да се възползвам тази възможност, г-н председател и г-н председател на Комисията, за да заявя, че ви считам за хора с голям късмет, като се има предвид какво ви е отредила съдбата. Вие, г-н председател, ръководите Парламент с по-широки правомощия след прилагането на Договора от Лисабон, а Вие, г-н председател на Комисията, се борите срещу голяма икономическа криза в Европа. Подкрепям всички действия, предприети от г-н Барозу в тази насока, но бих искал да добавя нещо: Налице е и американският метод – методът на количественото облекчаване. Моля, проучете…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, Вие отнехте думата на уважаемия член на Парламента точно когато казваше нещо хубаво за мен, за което му благодаря.

По отношение на първата част от неговото изказване, ние не разполагаме със средствата – и не е наш приоритет в момента – да проучваме, или да подкрепяме проучването на други източници на енергия в Европа. Приоритетът ни във връзка с инфраструктурата е да създадем междусистемни връзки, защото този аспект е от решаващо значение за Европа.

По този въпрос ще отправим предложения към Европейския съвет. Вече са налице някои постижения – например BEMIP, Балтийският план за взаимно свързване на енергийните пазари, за балтийските държави. Сега работим и с държави от Централна и Източна Европа за създаване, ако е възможно, на междусистемни връзки в посока север-юг и нещата вървят добре. Неотдавна посетих Азербайджан и Туркменистан във връзка с работата по Южния газов коридор – ново потенциално средство за пренос на енергия – в този случай газ – към Европа. Считам, че именно тук Европейският съюз може да направи някои инвестиции в енергийната инфраструктура.

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE). – (LV) Г-н председател, г-н Барозу, Комисията излезе с една, по мое мнение, много радушно приета инициатива за подобряване на енергийната инфраструктура в целия Европейския съюз – което засяга както електрическите мрежи, така и връзките между газопреносните системи. В доклада ви разходите се оценяват приблизително на 200 млрд. евро. По тези мрежи ще се извършват подобрения до 2020 г. В доклада се посочва още, че около половината средства, следователно 100 млрд. евро, ще постъпят от частния сектор. Въпросът ми към Вас е следният: останалите 100 млрд. евро, които ще са необходими за осъществяване на подобрения по енергийните мрежи до 2020 г. – откъде трябва да дойдат тези средства? Дали ще бъдат средства на Съюза, дали ще постъпят от облигации, емитирани специално за този проект, или от някакъв друг източник на финансиране? Благодаря ви.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Както посочихте, вярно е че е необходима инвестиция в размер на 200 млрд. евро за газова инфраструктура и за електрически мрежи до 2020 г. По приблизителни изчисления, 100 милиарда от необходимата обща инвестиция ще се предоставят своевременно само от пазара, докато за другите 100 млрд. евро ще са нужни действия на публичните органи относно издаване на разрешителни и осигуряване на необходимия частен капитал чрез заемни средства.

Ето защо сега предлагаме например функционалното разделяне. Предлагаме много мерки, които ще направят тази частна инвестиция по-рационална и по-полезна. Ще проучим по-внимателно и практиките за регулиране на тарифите, за да отделим адекватни принципи за разпределение на разходите.

За набавяне на останалата част от недостигащите средства Комисията предлага нов финансов инструмент в подкрепа на проекти от европейски интерес за новата финансова перспектива след 2013 г. Освен безвъзмездна помощ могат да се предложат иновативни решения на пазарен принцип като дялови участия, гаранции и заеми за публично-частни партньорства. Както знаете, вече разказах за европейските фондове, финансирани чрез проектни облигации, предназначени специално за този вид проекти.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, г-н Барозу, госпожи и господа, в Директива 2001/77/ЕО е формулирана дефиницията на възобновяеми енергийни източници с цел идентифициране на онези, за които могат да се предоставят публични стимули.

От възобновяемите енергийни източници е изключено изгарянето на биологично неразградимата част от отпадъците. От 1992 г. насам Италия използва стимули като увеличаване на сметките за енергия на своите граждани и изграждане на инсинератори, за които е научно доказано, че са вредни за здравето на хората и за околната среда и които, поради тази причина, Европейския съюз е класифицирал като възможност за интегрирано управление на остатъчните отпадъци. Започнати са две процедури за установяване на нарушение, засягащи тези стимули и въпреки официалната намеса в законодателната сфера, изгарянето на отпадъците в Италия все още се насърчава като източник на възобновяема енергия, като случая с Ачера е само един пример в това отношение.

Разбирам, че за Вас може би е трудно да си спомните подробностите на положението, засягащо 6-процентната данъчна такса, заплащана от италианците за електроенергия от възобновяеми енергийни източници (CIP 6), поради което внесох въпрос в писмена форма. Бих искала обаче да потвърдите, че не трябва да се предоставят стимули за изгарянето на биологично неразградими отпадъци като източник на възобновяема енергия и че липсват дерогации в това отношение.

Бих искала също така да знам дали не се счита за непоследователнот това, че в Директивата за отпадъците изгарянето на сметта се определя като възможност за обезвреждане на остатъчни отпадъци, докато в Директива 2001/77/ЕО то се насърчава като вид възобновяема енергия. Възнамерява ли Комисията да преразгледа този въпрос?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Както правилно отбеляза г-жа Alfano, това е въпрос, свързан с подробни данни. Невъзможно е да съм запознат в детайли с всички процедури за нарушение на правото на ЕС. Нека ви кажа – считам, че това е важен момент – че само във връзка с енергетиката и вътрешния енергиен пазар сега имаме общо 77 процедури срещу държави-членки за нарушение и 55 – във връзка с вътрешния пазар. Така че ако ми предоставите този въпрос в писмена форма, ще съм повече от щастлив да Ви изпратя отговор в писмена форма.

  Franz Obermayr (NI). – (DE) Г-н председател, иновации, опазване на климата, възобновяема енергия – когато чете стратегията на ЕС за периода до 2020 г., човек може действително да си помисли, че ЕС взема на сериозно мерките си в областта на екологичната и енергийната политика. Но ако се взрете зад фасадата на опазването на околната среда, много бързо се появява различна енергийна стратегия: атомната енергия, окачествявана като по-малко замърсяващ енергиен източник. В отговора си на зададен от мен въпрос членът на Комисията Йотингер съвсем ясно изрази становището си, когато отбеляза, че в момента атомната енергия допринася значително за нисковъглеродното производство на електроенергия в ЕС и че това положение ще продължи и в близкото бъдеще. Европейската комисия не планира изготвянето на директива относно максималния срок на експлоатация на атомните електроцентрали. И всичко това се случва 25 години след Чернобил – защото действително на 26 април ще отбележим една тъжна годишнина.

Моят въпрос, г-н Барозу, е следният: и Вие ли считате, че можем действително – и с чиста съвест – да продаваме атомна енергия на гражданите на Европа като чист вид енергия, която в по-малка степен вреди на климата?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) Известна Ви е позицията на Комисията относно атомната енергия. При пълно зачитане на субсидиарността по този въпрос някои държави-членки разполагат с такава, а други – не. Никой не е принуден да развива атомна енергетика, но всъщност е истина, че от гледна точка на изменението на климата атомната енергия замърсява околната среда в по-малка степен от други енергийни източници.

Въпреки това Комисията има определени задължения, произтичащи от Договора за Евратом. При зараждането на Европейския съюз съществуваше Общността Евратом и Комисията има не само право, но и задължение да оказва помощ на държавите-членки, които се нуждаят от такава в областите на ядрената безопасност или на научните изследвания по ядрени въпроси. Именно това възнамеряваме да направим.

  Jacek Saryusz-Wolski (PPE). – (EN) Г-н председател, носите оптимистично послание от Азербайджан и Туркменистан. Липсват единствено цифрите. Разбирам, че на този етап не можете да уточните с Азербайджан и Туркменистан количеството газ в милиони кубични метри, но дали Комисията има някакви собствени приблизителни оценки или очаквания, очевидно необвързващи, които да подскажат дали то ще може да запълни южния коридор като цяло или по-специално „Набуко“, който би трябвало да се осигурява 31 милиона кубични метра?

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) От това посещение в Азербайджан и Туркменистан нося ясната ангажираност на двете държави да подкрепят напълно Европейския съюз по отношение на Южния коридор. Всъщност подписах съвместна декларация с президента на Азербайджан г-н Алиев, а президентът на Туркменистан г-н Бердимухамедов публично заяви, че е готов да доставя достатъчно газ за Европа – дори повече, отколкото се нуждаем понастоящем.

Въпреки това все още има проблеми, които трябва да бъдат решени. На някои от тях трябва да се намерят търговски решения, които да бъдат взети от участващите дружества. Те засягат и начина, по който могат да се изградят и развият различните тръбопроводи. В този регион обаче има достатъчно газ, който може да достигне до Европейския съюз, ако неговите държави-членки са готови да си сътрудничат с тези, както и с други държави за реализацията на този проект – било то „Набуко“ или други проекти в Южния коридор.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Като се има предвид, че все по-голям брой семейства в Европа, особено във връзка с икономическата криза и растящото равнище на безработицата, изразходват над 10% от месечния си доход за плащане на сметки за енергия, бих искала да Ви попитам какви конкретни мерки възнамерява да предприеме Европейската комисията за намаляване на енергийната бедност.

Бих искала също така да Ви попитам дали възнамерявате да увеличите значително процента на средствата от Европейския фонд за регионално развитие, които могат да се използват от държавите-членки за повишаване на енергийната ефективност в жилищата, като се започне от бъдещите финансови перспективи.

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. – (EN) В законодателството относно вътрешния енергиен пазар са заложени високи стандарти за защита на потребителите по отношение на осигуряването на минимално обслужване, прозрачността на таксуването, ефективната обработка на оплакванията и т.н. и се осигурява избор за потребителите. Бих могъл да цитирам много други области, в които предлагаме мерки, насочени пряко към разсейване на опасенията на потребителите.

Що се отнася до по-ниските сметки за енергия, ние считаме, че поне в средносрочен план, в един реален интегриран енергиен пазар, чрез истинска конкуренция може да постигне повече, отколкото в сегашното положение, в която са налице множество нарушени функции и примери за господстващо положение на пазара.

Що се отнася до финансирането на проекти за енергийна сигурност, както посочих по-рано, ние определено възнамеряваме да предложим такова в следващите финансови перспективи. Така че част от него трябва да постъпи от пазарни решения, но друга част следва да дойде от публични инвестиции. Европейската комисия подготвя няколко предложения за следващите финансови перспективи, които ще действат в това направление.

  Председател. – Колеги, благодаря ви за обсъждането относно иновациите и енергетиката, които, както много добре знаем, съставляват много важна тема. Приемете нашите благодарности, г-н председател на Комисията. Днес за втори път участвате в трудно обсъждане тук, в Европейския парламент.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

13. Правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи (разискване)

  Председател. – Следващата точка е препоръката за второ четене на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за упражняване на правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи (11038/2/2010 - C7-0266/2010 - 2008/0142(COD))

(Докладчик: Françoise Grossetête) (A7-0307/2010).

  Françoise Grossetête, докладчик. – (FR) Г-н председател, ще говоря в продължение на четири минути и ще запазя оставащите две минути за края на разискването.

Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, най-накрая можем да видим светлината в края на тунела по този въпрос, който е изключително важен за пациентите.

Вече не можем да останем в объркана ситуация, в която законът се постановяваше от Съда на Европейския съюз. Директивата сега установява ясни правила за мобилността на пациентите в Европа. Какъв вид лечение може да се получи в чужбина? Как и въз основа на какви критерии могат да се възстановят разноските? Как са разпределени отговорностите между държавите-членки, в които се плащат здравноосигурителните вноски, и държавите-членки, в които се извършва лечението? Всички отговори на тези въпроси вече са включени в проекта за директива.

Позволете ми преди всичко да благодаря на белгийското председателство за отличната му работа по време на преговорите. Способността му да убеждава изигра решаваща роля, защото трябва да се подчертае, че няколко държави-членки не желаеха тази директива. Смятам, че тук става въпрос за безотговорност.

Също така бих искала да отдам дължимото на моя приятел и бивш член на Парламента, г-н Bowis, който е в залата. Като докладчик на първо четене, той също взе участие в изготвянето на директивата и винаги се е борил за правата на пациентите. Разбира се, бих искала да благодаря и на г-н Дали и на докладчиците в сянка, които имаха много активен принос за приключването на преговорите и без които нищо не би било възможно.

Какъв е залогът за пациентите? Напредъкът на медицината означава, че здравните грижи вече не може да се предоставят на местно равнище за всички заболявания и че понякога трябва да се предоставят в чужбина. Това може да се случи при пациенти, които живеят в граничните райони, където предоставяните в чужбина здравни грижи понякога са по-близо от тези, осигурявани в собствената им държава. Това може да се дължи и на факта, че са налице по-големи ресурси и експертен потенциал в друга държава-членка, като например за някои твърде специализирани лечения.

И накрая, за някои европейци може просто да бъде по-практично да получават здравни грижи извън държавата, в която се плащат здравноосигурителните вноски, защото семейството им живее в друга държава-членка. Потребителите, работодателите, студентите, а вече и пациентите ще могат да се възползват от правото на мобилност в рамките на Съюза, благодарение на едно ясно законодателство.

Разбира се, идеята не е да се насърчи един вид медицински туризъм, защото системите за социално осигуряване, тяхната организация и управление продължават да бъдат изцяло от компетентността на държавите-членки. Пациентите вече ще могат да получават всички здравни грижи, които им се полагат у дома, в друга държава-членка и разноските им да бъдат възстановени до размера на възстановяване, предвиден от тяхната здравноосигурителна система.

В случаите на болнично лечение, което налага по-дълго пребиваване или използване на специализирани или скъпоструващи технологии, държавата-членка може да въведе система за предварително разрешение. Това ще означава, че могат да бъдат взети предвид нуждите от планиране и инвестиции от държавите-членки в здравните им структури. Парламентът успя да гарантира, че условията за отказ на предварително разрешение са ограничени и посочени в изчерпателен списък, за да се даде правна сигурност на пациентите.

Парламентът постигна напредък и по други въпроси: всяка държава-членка ще трябва да създаде национални бюра за контакт с цел да се предостави на пациентите най-добрата възможна информация и указания въз основа на техните нужди. Всяко национално бюро за контакт ще играе ролята на обслужване на едно гише и трябва да си сътрудничи с другите национални бюра за контакт. Това ще означава, че пациентите ще получават ясна и точна информация.

Въпросът за възстановяването на разноските, който в действителност е основна пречка, беше значително подобрен, като може да се използва или механизъм за компенсация, какъвто понастоящем е случаят с Регламент (ЕО) № 883/2004 относно социалното осигуряване, или пациентът ще трябва да плати предварително и да му бъдат възстановени разноските възможно най-бързо.

Ние също така в крайна сметка успяхме да гарантираме, че пациентите, които страдат от редки заболявания, не е нужно да се оправят сами в такава степен и могат да получат достъп до външни експерти за диагностициране на заболяването, като спомогнахме да се гарантира предоставянето на предварително разрешение за здравни грижи.

Ще завърша, като заявя, че благодарение на европейското сътрудничество в области като европейските референтни мрежи пациентите ще имат достъп до високо специализирани грижи, като целта е да се насърчи споделянето на опит с цел подобряване на ефективността, диагностиката и лечението в интерес на пациентите.

Ето защо днес можем да кажем, че постигнахме целта си, като отново бих искала да благодаря на всички колеги. Мога да кажа, че това, което се изгражда чрез директивата, е Европа на здравето.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, г-жо Grossetête, уважаеми членове на Парламента, позволете ми да продължа на родния ми език, унгарски.

(HU) Много съм доволна, че имам възможността да участвам в разискването относно директивата за упражняване на правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи. Това е много важен момент, защото сега, след две години и половина, преговорите ни по този законодателен акт са към своя край. Преди всичко, позволете ми да изразя благодарността си към всички, които направиха възможно да сключим това изключително важно споразумение. На първо място, към предишните членове на тройното председателство, Белгия и нейния предшественик, Испания, за отличната работа, с която спомогнаха за постигането на този компромис в Съвета. Освен това, от името на Съвета, бих искала да благодаря на Европейския парламент за отличното му сътрудничество и желанието му да се постигне компромис, което доведе до това споразумение. Убедена съм, че споразумението ще донесе множество ползи на пациентите в Европейския съюз, както и че представлява още една важна стъпка за гарантиране на правата на пациентите в Европа.

Както всички помним, преговорите между трите институции не бяха лесни, но те продължиха да бъдат конструктивни и ориентирани към резултатите до самия си край, като бяха пропити с духа на компромиса. Трябва да се спомене, че разискванията в Европейския парламент също не бяха лесни, както и че докладът, за който ще гласувате утре, отразява и компромиса между политическите групи в Парламента. Ето защо бих искала да изразя благодарността си към всички, чиято работа спомогна за създаването на единна позиция в Парламента, и по-специално към Françoise Grossetête, с която седя рамо до рамо в Парламента в продължение на една година, както и към всички съдокладчици, без чието сътрудничество този законодателен процес нямаше да бъде възможен.

Убедена съм, че приетият текст ще създаде подходящия баланс между правата на пациентите, свързани с трансграничните здравни грижи, и задължението на държавите-членки да организират и предоставят здравни услуги и медицински грижи. По време на консултациите между трите институции, можеха да се намерят приемливи за всички решения по няколко политически въпроса. Преди всичко ние постигнахме съгласие по въпроси, свързани с качеството и безопасността на здравните грижи. Определихме критериите за предварително разрешение и определихме общите условия, приложими към възстановяването на разноските за трансгранични здравни грижи.

Освен това постигнахме съгласие по въпроси, свързани с лечението на пациенти, диагностицирани с редки заболявания, както и по по-нататъшното сътрудничество между държавите-членки във връзка със системите за електронно здравеопазване. Съветът смята, че сме постигнали най-важната цел, а именно консолидацията на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, свързана със свободното движение на стоки и услуги в областта на здравните грижи. Налице са обаче допълнителни важни фактори, които могат да спомогнат за по-лесния достъп на пациентите до трансгранични здравни услуги в бъдеще. Сред тях си струва да се отбележат националните бюра за контакт, които ще бъдат създадени от държавите-членки и които ще служат за предоставяне на информация на пациентите.

Освен това взаимното признаване на медицинските рецепти между държавите-членки, както и взаимната помощ и сътрудничество, също представляват значими стъпки. Не на последно място, директивата ще изясни връзката с Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социално осигуряване, като по този начин ще се гарантира по-висока правна сигурност за пациентите. По време на изпълнението на директивата държавите-членки ще се ръководят от принципи, които няколко пъти вече са били признати от Европейския парламент, Съвета и Комисията. Става дума за принципи на универсалност, правото на добро качество на здравните грижи, равенство и солидарност. Също така бих искала да добавя, че този път ще бъдем в състояние и да вземем решение относно мерките, които са ефективни и същевременно подобряват конкурентоспособността.

Г-н председател, госпожи и господа, унгарското председателство се ангажира с приемането на закона от страна на Съвета възможно най-скоро. Според правната процедура Съветът ще приеме текста след обичайното правно и езиково финализиране, след което директивата може да бъде публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз в най-кратки срокове. Много ви благодаря и позволете ми още веднъж да поздравя всички, чиято работа спомогна за създаването на тази директива.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми да поздравя Парламента за голямото постижение да се постигне споразумение относно тази директива. Аз съм особено благодарен на докладчика, г-жа Grossetête, и на докладчиците в сянка за усилената им работа и ангажираността им към правата на пациентите. Също така бих искал да благодаря на предишните две председателства – Испания и Белгия – за свършената упорита работа за сключване на досието.

Смятам, че новата директива ще осигури съгласувани и единни правила за пациентите в цяла Европа. Също така тя ще доведе до нов етап на сътрудничество между 27-те национални здравни системи.

Пътят към днешния успешен завършек изобщо не беше лек. Спомням си, че миналата година, когато заех поста, ми казваха, че преговорите за директивата са в задънена улица. Директивата е добър пример за необходимостта от политическо ръководство: тя показва, че с кураж и решителност могат да се вземат решения, които са важни за нашите граждани. Смятам, че законодателите не трябва да оставят на Съда на Европейския съюз да решава вместо тях и да не оставят гражданите без други средства за признаване на правата им освен чрез съдебно производство.

Съдът призна правото на мобилност на пациентите съобразно Договора. Ролята на законодателя е да се вземе решение как тези права да бъдат упражнени.

Позволете ми сега да споделя с вас някои мнения относно директивата. На първо място, директивата дава ясно да се разбере, че държавите-членки са длъжни да инвестират в страната си, да осигурят на гражданите си необходимите здравни грижи без неоправдано забавяне.

По този начин директивата ще спомогне за намаляване на неравенството при достъпа до здравни грижи, като спомага за намаляване на забавянията в Европейския съюз. Пациентите ще могат да търсят първична медицинска помощ от доставчик по техен избор в цяла Европа. По отношение на болничната помощ директивата предвижда в случаите, когато забавянето – имам предвид времето на чакане за получаване на лечение – е прекалено дълго, пациентът ще може да избира доставчик в друга държава-членка и разноските му ще бъдат възстановени. Трябва обаче внимателно да се прецени и определи какво се разбира под приемливо време за изчакване.

Основният напредък, постигнат чрез тази директива в сравнение със съществуващото законодателство, е, че пациентите ще могат да избират своя доставчик на здравни услуги и ще имат достъп до информация за качеството и безопасността на получаваните от тях грижи. Мога да ви уверя, че Комисията внимателно ще следи как държавите-членки прилагат директивата в това отношение.

На второ място, директивата ще даде на пациентите достъп до информация за техните права и трансграничните здравни грижи – информация, потвърдена от националните бюра за контакт, а не оставена на частни инициативи в интернет или други медии.

На трето място, по отношение на качеството на здравните грижи, директивата предлага прозрачност и отчетност във връзка с националните стандарти. Това трябва постепенно да доведе до известно сближаване в цяла Европа по отношение на качеството и безопасността на здравните грижи.

На последно място, директивата определя основата за европейско сътрудничество в областта на здравните грижи. Въпреки че мрежите за сътрудничество, определени от директивата, са доброволни, аз съм убеден, че всички държави-членки ще видят, че могат да спечелят много, като работят заедно. Тук става въпрос за солидарност в Европа. Ето защо разчитам на държавите-членки да започнат инициативи за сътрудничество в ключови области като електронното здравеопазване и оценката на здравните технологии.

Директивата също така предвижда създаването на европейски референтни центрове, които да улеснят обмена на опит и разпространението му в цяла Европа. Смятам, че тези центрове могат да доведат до по-добри здравни грижи за гражданите ни.

Г-н председател, г-жо министър, уважаеми членове на Парламента, окончателният компромис, представен днес, отразява основния дук и основната цел на тази директива: подобряване на правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи, като се вземе предвид устойчивостта на системите на здравеопазване. Това е хубав ден за изграждането на „Европа за здравето“.

Бих искал да завърша, като направя следното изявление относно институционалния аспект на текста:

„Комисията има известни съмнения, че някои от бъдещите актове, за чието приемане са дадени правомощия на Комисията, ще бъдат актове за изпълнение. При упражняване на своите правомощия Комисията няма да приеме, въз основа на предоставените правомощия, актове, за които счита, че представляват делегирани актове по смисъла на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.

  Peter Liese , от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Дали, госпожи и господа, това наистина е важен ден за пациентите в цяла Европа. Беше напълно неприемливо, че Съдът на Европейския съюз (СЕС) беше дал на пациентите правото да пътуват до други държави-членки, а много държави-членки не бяха приложили това решение на практика.

Единствената възможност на разположение на пациентите беше да заведат съдебен иск и дори да представят отделните си дела пред СЕС. Смятам, че това е един циничен подход, защото тези хора не са силни. Те са болни или в противен случай не биха се нуждаели от лечение, като в най-лошия възможен случай те могат да умрат преди СЕС да е взел решение по техния случай. Ето защо е крайно време да изясним правното положение.

Г-жа Grossetête и всички други участници постигнаха много и за онези пациенти в държави, където решението е било изпълнено в по-голяма или по-малка степен, включително създаването на национални бюра за контакт и европейски референтни мрежи. Вследствие на това се подобри положението в онези държави, където решението на СЕС е било принципно изпълнено под формата на преход към една Европа на здравето и Европа за пациентите, както заяви г-н Дали.

Не разполагам с много време и затова бих искал да използвам последните си 15 секунди, за да благодаря на докладчика, докладчиците в сянка, члена на Комисията Дали, който наистина се ангажира с каузата, и преди всичко, г-н Bowis, който седи на местата за гости и който е създател на тази директива. Искам да изкажа искрените ми благодарности и поздравления към всички участници.

  Dagmar Roth-Behrendt, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, този законодателен акт всъщност е излишен. Надявам се, че ще продължи да бъде излишен, защото пациентите няма да е необходимо да се възползват от него. В един идеален свят пациентите ще получават най-добрите здравни грижи най-бързо в родната им държава или в държавата, където живеят.

Фактът, че обсъждаме въпроса днес и приемаме законодателството утре, е, както г-н Liese с право заяви, показателно за един циничен подход сред държавите-членки. Това означава, че държавите-членки не признават дължимото на гражданите си, с други думи, бързи, ефективни и висококачествени здравни грижи. Това също така показва, че те по-скоро биха инвестирали в други неща, отколкото в тези области, които предлагат услуги на гражданите им, и това е безобразие. Освен това преговорите в Съвета по тази тема не са нещо, с което трябва да се гордеем. Ако това законодателство обаче действително бъде приложено в даден момент, защото пациентите се нуждаят от него, и това не е нещо хубаво, аз ще съм много доволна от постигнатото. Благодарна съм на докладчика, г-жа Grossetête, и на моите колеги за сътрудничеството им.

Постигнахме много. Успяхме най-накрая да поставим акцент върху редките заболявания. Хората с тези заболявания винаги са били изолирани и трудно са намирали каквото и да е лечение. Най-накрая успяхме да създадем информационни бюра в държавите-членки, които да осведомяват хората за правата им. Досега не съществуваше нищо такова. Ако в бъдеще бъдат създадени референтни мрежи, най-накрая ще бъде възможно държавите-членки да споделят най-добрите си практики, информация за златни и платинени стандарти и научния напредък. До този момент тези неща не бяха координирани. Съществуват някои отделни случаи на върхови постижения, но не и координация.

Всички тези неща представляват големи успехи, наред с извънболничната медицинска помощ и други области, на които няма да се спра сега. Разбира се, има и неща, които ме натъжават. Бих предпочела да не се беше вдигало шум около предварителното разрешение, което просто показва, че държавите-членки не признават нещата, които са наистина важни. За щастие обаче има някои държави-членки, с които можем да работим добре, и показахме това днес. Целта ни трябва да бъде да се гарантира, че системата на здравеопазване във всяка една държава е толкова добра, че никой да не иска да пътува до друга държава, чиито език не говори. Ако това, което правим днес и утре, е малка стъпка към споменатото, защото ще стане ясно кои държави имат добри здравни услуги и кои – не, кои правят нещо за своите граждани и кои – не, то тогава ще сме постигнали много.

Надявам се, че един от малките странични ефекти от това ще бъде прозрачността. Трябва да се знае кои държави-членки имат високи стандарти и кои са на ниско равнище. Аз съм от държава, където мога да се чувствам относително спокойна. Аз обаче съм наясно с проблемите на хората в много други държави-членки и чувствам срам от това, защото то не е достойно за Европейския съюз.

Бих искала да благодаря на докладчика за упоритата й работа, и по-специално на Комисията, г-н Дали и неговия екип, които предоставиха на Европейския парламент и на създателя на това законодателство от предишния парламентарен мандат, г-н Bowis, толкова голяма подкрепа, на която се надявахме. Също така бих искала да благодаря по-специално на белгийското председателство, което не присъства днес, но което положи всички усилия да се гарантира успехът на този процес. Въпреки че белгийското председателство направи всичко възможно, то не винаги можеше да постигне много заради понякога крайно упоритото, допотопно отношение на другите държави-членки. Нещо обаче беше направено и аз смятам, че ще можем да гласуваме с чиста съвест в подкрепа на законодателството утре.

(Ръкопляскания)

  Антония Първанова, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, поглеждайки четири години назад към началото на кампанията на ALDE „Европа за пациентите“, имам добри причини да приветствам споразумението, постигнато със Света през декември. Първо бих искала да поздравя нашия докладчик, г-жа Grossetête, както и другите докладчици в сянка за доброто им сътрудничество и отлично свършената работа, както и автора на тази инициатива, нашия колега John Bowis.

Парламентът запази единна и твърда позиция по време на преговорите със Съвета. Застъпихме се за пациентите и за пръв път ще има ясна законодателна рамка в Европейския съюз за пациентите, които търсят лечение в друга държава-членка. Трябва да разгледаме постигнатото споразумение като малка стъпка, но то представлява истинско постижение за пациентите в Европа, което ще засили правата им, като същевременно обърне внимание на техните нужди, на наличната им информация и на качеството и безопасността на здравните грижи.

Сигурен съм обаче, че Парламентът щеше да подкрепи един по-амбициозен резултат. Въпреки че признавам необходимостта държавите-членки да бъдат в състояние да определят предварително разрешение за запазване на устойчивостта на системите си на здравеопазване, аз съжалявам, че те – включително белгийското председателство – понякога поставят организационните съображения над интересите и нуждите на пациентите. Ние обаче представляваме нашите граждани и имаме отговорност да ги представляваме в Парламента.

Позволете ми да дам само един пример: качество и безопасност. Въпреки че държавите-членки изразиха желание да определят рисковете за качество и безопасност като критерий за отказа от предварително разрешение, те не бяха склонни да приемат – и се противопоставиха на – всяка система за споделяне на информация и повишаване на изискванията в тази област на равнището на Европейския съюз.

Групата ALDE приветства бъдещата директива, но ние стриктно ще следим за изпълнението й и ще се уверим, че е налице правилна отчетност и контрол, с цел да се гарантира, че директивата се изпълнява правилно, както и че разпоредбите за предварително разрешение и възстановяване на разноските няма да се превърнат в неоправдана пречка за пациентите.

И накрая, позволете ми да подчертая едно от съжаленията ми: липсата на амбиция на договорените разпоредби за сътрудничество в областта на електронното здравеопазване отново поради силната опозиция от страна на най-напредналите държави-членки в тази област. Ефектът на първоначалното предложение на Комисията беше значително ограничен. Ето защо бих искала да задам следния въпрос на г-н Дали. Комисията ще разгледа ли развитието на самостоятелно предложение относно електронното здравеопазване, което насърчава сътрудничеството и осигурява оперативна съвместимост на данните и безопасност на пациентите, като по този начин го направи реалност в Европа?

  Jean Lambert, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, мнозина в Парламента ще си спомнят, че на първо четене това беше един изключително спорен въпрос, и аз смятам, че чуваме единствено за различията между нас. Имаше опасения за това дали пазарните сили биха надвили услугите от общ интерес като хората, които бяха загрижени за правото на избор и пътуване на пациентите, бяха изправени срещу онези, които питаха кои пациенти действително биха упражнили този избор.

Смятам, че в крайна сметка постигнахме един разумен компромис. Както вече беше казано, в случаите, в които е налице медицинска необходимост от спешно лечение, ние вече разполагаме с действаща система при координацията на социалното осигуряване. Тази директива се отнася повече до пазарната система, до избора и до способността на хората да избират къде да отидат и да разполагат с необходимите средства. Така че вече има яснота, а именно, че държавите-членки могат да въведат системи, които да им позволят да се гарантира, че може да се отговори на тези потребности.

Директивата трябва да се приветства и защото разглежда въпроси, свързани с правното измерение и правната сигурност: с това къде е отговорността за последващо лечение, с въпроса за компенсациите, в случай на проблеми, и с въпроси относно гаранциите, че процедурите се извършват от квалифициран медицински персонал.

По въпроса за редките заболявания също постигнахме компромис, който е по-добър от първоначално представения такъв.

Както вече беше казано, за много пациенти това ще работи добре, но трябва да се погрижим и за пациентите в собствените си държави-членки.

  Milan Cabrnoch, от името на групата ECR. – (CS) Г-н председател, бих искал да започна като благодаря и на двамата докладчици, г-жа Grossetête и г-н Bowis. Днес се навършват точно две години, шест месеца и 16 дни откакто Европейската комисия внесе дългоочакваната директива за правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи, но историята на тази директива е от много по-отдавна, когато този въпрос първоначално беше част от директивата за услугите. Вече е ясно каква огромна грешка беше да се оставят здравните услуги извън директивата за услугите. Не трябва да забравяме, че приетата директива разглежда само правата на пациентите, докато въпросът за свободното движение на здравни услуги в Европейския съюз остава нерешен. Системите на здравеопазване в държавите-членки може и да се основават на едни и същи общи принципи, но организацията на здравеопазването се различава значително в отделните държави-членки.

Текстът, за който ще гласуваме утре и който подкрепям, е голям компромис между правата на гражданите и пациентите, от една страна, и опасенията на правителствата на държавите-членки, от друга. Въпреки големия брой отстъпки и трудности, внесеното предложение представлява малък, но важен напредък. Предложената директива изяснява, макар и несъвършено, правата на пациентите, като им осигурява достъп до информация и напълно потвърждава, в съответствие с принципа на субсидиарност, изключителната отговорност на правителствата на държавите-членки за организацията и финансирането на здравните грижи и за качество, безопасност и достъпност на здравните грижи на тяхна територия, като има предоставя възможност да определят правилата, съобразно които гражданите трябва, когато е целесъобразно, да потърсят съгласие преди да получат здравни грижи в чужбина.

Госпожи и господа, надявам се, че ние също ще продължим да работим по директивата в Парламента през следващите няколко години, както и че ще подобрим правата на пациентите в Европейския съюз.

  Kartika Tamara Liotard, от името на групата GUE/NGL. – (NL) Г-н председател, утре е големият ден, когато здравните грижи ще се превърнат в продукт на вътрешния пазар. Новата директива разглежда здравните грижи като търгуеми на пазара на стоки. Онези, които имат най-много пари, ще бъдат сред първите с достъп до местата с най-много и най-евтини доставки на здравни грижи. Това предложение обаче ще запази съществуващата двустепенна система на здравеопазване. Чудя се колко от колегите ми могат да се идентифицират с казаното от мен. Здравеопазването е основна необходимост, към която всеки трябва да има равен достъп. Онези от вас, които ще гласуват в подкрепа на доклада утре, вероятно смятат, че това ще е от голяма полза за пациентите, но това със сигурност няма да е така. Аз подкрепям всичко, което допринася за правата на пациентите, но ако приемем тази директива, можем в действителност да очакваме множество проблеми в областта на правата на пациентите; ще ви дам няколко примера.

Застрахователните дружества с радост ще изпращат пациенти отвъд граница, ако там е налице по-евтина възможност за лечение. Това ще намали предлагането на грижи в родните държави на пациентите. Всички лечения, които вече не носят печалба, вече няма да се предлагат в по-скъпите региони. Вместо да получат повече права пациентите няма да имат друг избор и те ще трябва да пътуват зад граница. Освен това пациентите от региони, където здравните грижи са по-евтини, няма да бъдат в състояние да пътуват до други региони, защото те няма да бъдат автоматично компенсирани за свързаните с това допълнителни разноски. Ето защо здравният туризъм, който е поставената цел на тази директива, ще бъде ограничен само за богатите.

Нека сега се спрем на регионите, където здравните грижи са евтини, и на онези, където времето за изчакване е кратко. В крайна сметка те ще приемат толкова много здравни туристи, че няма да има място за собствените им местни пациенти. Успяхме да прочетем пример за това в понеделнишкото издание на белгийския ежедневник „Де Щандаард“ и мога да ви уверя, че ще последват още подобни примери. Смятам, че всички пациенти имат правото на качествено здравеопазване и здравни грижи, които се предоставят на родния им език, в близост до мястото, където живеят и близо до семейството им. Вместо това Европа насърчава пациентите да търсят здравни грижи в чужбина и след това оставя пазара да си свърши работата. Онези от вас, които са съгласни с това, ще гласуват „за“ утре; онези от вас, които са съгласни с мен, със сигурност трябва да гласуват „против“.

  Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, първоначално директивата съдържаше някои трудни области. По време на обсъжданията в комисия и в тристранния диалог постигнахме споразумение за един текст, който като цяло е балансиран и който взема предвид необходимостта от качество и безопасност на здравните грижи, общите принципи на възстановяване на разноските, предварително разрешение, трансгранично сътрудничество за лечението на редки заболявания и електронните здравни услуги.

Опитахме се да постигнем целта за зачитане на правото на всички пациенти на трансгранични здравни грижи с цел предотвратяване на медицинския туризъм. Разходите на здравните услуги за лечение на гражданин на друга държава-членка с право трябва да бъдат поети от родната държава на пациента.

Също така искахме да задължим държавите-членки да гарантират основни нива на здравеопазване, но това не беше възможно. С оглед на подобренията на текста, постигнати чрез посредничество, ще гласуваме „за“. Това се отнася и до другия разглеждан текст по отношение на европейската инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции, който представлява предварителна стъпка към представяне на законодателно предложение, насочено към постигане на интеграция между различните съществуващи политики.

Общата цел на двете мерки е да подчертае необходимостта от по-добра координация между държавите-членки изключително в интерес на гражданите.

  Csanád Szegedi (NI). – (HU) Г-н председател, г-жо Гьори, госпожи и господа, лично аз подкрепям доклада за упражняването на правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи. Многобройни примери показват, че голям брой пациенти търсят съответните здравни услуги в други държави-членки. Всички сме запознати със случая Кол в Люксембург, който свидетелства за това явление. За съжаление, външните и вътрешните различия в рамките на Европейския съюз, под което имам предвид различията между западноевропейските и източноевропейските региони, не се свеждат до икономически различия и разлики в социалните услуги. Налице е и голямо разминаване по отношение на здравеопазването и е задача на Европейския парламент да намали тези различия, тоест различията между Западна и Източна Европа, защото здравеопазването с еднакво висок стандарт на качество може да осигури начин за намаляване на броя на хората от една държава-членка, които използват здравните услуги на друга. Освен това е от съществено значение да се стандартизира ролята на дружествата за здравно осигуряване, защото по този начин може да се гарантира, че няма да бъде засегнат универсалният европейски принцип на свобода на движение.

Освен това смятам, че е важно да се координират препоръките на професионалната колегия, за да се гарантира, че отделните държави-членки прилагат едни и същи процедури за същите категории заболявания. Здравето не трябва да е привилегия, а едни и същи заболявания не могат да се лекуват по различен начин в Унгария и в Швеция, само защото първата се намира в Източна Европа и хората живеят в по-неблагоприятни условия, докато последната принадлежи към Западна Европа и хората там живеят по-добре.

  Christofer Fjellner (PPE). – (SV) Г-н председател, смятам, че утрешното гласуване ще бъде едно от най-важните, в които съм участвал през шестте ми години в Европейския парламент. Това не е защото въпросът засяга много хора – повечето хора, разбира се, искат и имат правото да получат добри, своевременни здравни грижи, където живеят. Това е така, защото това може да е от изключително важно значение за тези, които ще бъдат засегнати. Може дори да става въпрос на живот или смърт. Това засяга и основната идея на европейско сътрудничество – свободното движение. Всъщност е безобразие, че едва сега предлагаме свободата на движение на онези, които се нуждаят от нея в най-голяма степен; онези, които са болни - пациентите.

Това е компромис и аз знам, че аз и моите колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) щяхме да отидем по-далеч по отношение на много аспекти, но сега не трябва да забравяме как стояха нещата не много отдавна, с всички приказки за здравен туризъм, заплахата от срив на националните системи на здравеопазване, изискването за предварително уведомление или, да го кажем ясно, като пациенти щяхме да бъдем задължени да искаме позволение преди да упражним правата, предоставени ни от Съда на Европейския съюз. Така стояха нещата преди и с оглед на това фактът, че изобщо разполагаме с решение, представлява огромен успех.

Не считам това за решение, което взимаме вследствие на направеното от шведската или европейската левица, а по-скоро въпреки него. Спомням си предишния текст и факта, че например шведските социалдемократи се въздържаха от гласуването на първо четене. Вчера някои отправиха призив за въвеждане на предварително уведомление в Швеция. Надявам се Швеция да не направи това. В продължение на дълги години нямахме нужда от предварително уведомление и се надявам, че това ще продължи да бъде така и за в бъдеще.

Нашето решение обаче ще бъде взето в Европейския парламент утре и след това ще зависи от държавите-членки и Комисията. Приложете доклада, за да засилим правата на пациентите, вместо да ги намалим. Това е моят призив към държавите-членки. На Комисията бих казал: следете отблизо държавите-членки, защото знаем, че те ще искат да избегнат прилагането им.

  Gilles Pargneaux (S&D). – (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, на първо място, позволете ми да изразя задоволството ни по отношение на напредъка, постигнат от директивата, която ще приемем утре. В продължение на години единствено Съдът на Европейския съюз разрешаваше споровете във връзка с трансграничните здравни грижи и правата на пациентите.

Днес, мобилността на пациентите вече не е необичайно явление в Европа, а се е превърнала в част от ежедневието. Трансграничното лечение в момента представлява 1% от общите разходи за здравеопазване в Европа.

Не трябва обаче да бъркаме мобилността на пациентите с медицинския туризъм, развил се през последните годни. Последният вече става организиран и, за съжаление, се оказва все по-печеливш. Здравеопазването постепенно се превръща в конкурентен пазар.

Германци отиват в Унгария за зъболечение, британци – ако не разполагат със средства – отиват във Франция, за да бъдат оперирани по-бързо. Съществуват множество примери за това. Трябва обаче да се гарантира, че здравето не се разглежда като стока, за да може всички да бъдем равни. Ето защо през последните три години защитавахме принципа на предварително разрешение от страна на държавите-членки, където се плащат здравноосигурителните вноски, за болнично и извънболнично лечение.

Бих искал да отдам дължимото на работата на двамата докладчици – г-жа Grossetête и нашия докладчик-социалист, г-жа Roth-Behrendt, която по-специално бих искал да поздравя – която даде възможност за постигане на значителен напредък, като например възстановяването на разноските за здравни грижи, създаването на национални бюра за контакт и европейски референтни мрежи, лечението на редки заболявания и засилено сътрудничество между държавите-членки.

Г-н председател, г-н член на Комисията, работата ни не е приключила. Трябва да отидем още по-далеч, отвъд постигнатия напредък, за да се премахнат различията, които все още съществуват в Европа, и аз знам, че заедно можем да гарантираме, че европейските пациенти и граждани биват третирани еднакво.

  Corinne Lepage (ALDE). – (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, основната заслуга на това споразумение е, че то осигурява степен на правна яснота, както вече заявиха моите колеги. Досега Съдът на Европейския съюз отговаряше за тези въпроси, което е и причината за правната несигурност, която премахваме в момента, и аз смятам, че трябва да сме много благодарни на докладчика, г-жа Grossetête, докладчиците в сянка и на г-н Дали за тяхната работа. Този законодателен акт подобрява информацията за пациентите, качеството на грижите, разходите и процедурите за възстановяване на разноски.

Също така съм доволна от системата за предварително разрешение за по-скъпите лечения, включително болничното лечение, специализираното лечение или лечението, което представлява особен риск за пациентите. Целта очевидно не е да се попречи на пациентите да получат лечение в чужбина, а да се предотврати медицинският туризъм, както и рисковете за системите за социално осигуряване.

Аз обаче имам смесени чувства по отношение на условията за прилагането на тази процедура, която може да създаде риск за неравно третиране на пациенти от държавите-членки.

На първо място, какво означава „разумен срок“? Трябва да се погрижим да се гарантира, че терминът „разумен“ не излага на риск нуждите на пациентите.

Също така трябва да се погрижим държавите-членки да създават финансови процедури, за да се гарантира, че пациентите, особено тези с по-ниски доходи, не трябва предварително да плащат прекалено много. Не би било приемливо административните трудности да са в ущърб на правата на пациентите.

И накрая, различните решения на държавите-членки по отношение на възстановяването на разноските за здравни грижи също могат да доведат до неравнопоставеност между пациентите, ако е налице минимален праг на възстановяване на разноските, от една страна, и нещо друго, от друга.

Г-н председател, г-н член на Комисията, това са забележките, които исках да направя.

  Claude Turmes (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, г-н Bowis, настоящата директива създава ясни, прозрачни права. Ако искам да пътувам в чужбина, ситуацията ще бъде ясна и решенията вече няма да бъдат на произволен принцип, какъвто беше случаят с някои държави. Освен това ще бъде налична по-добра информация, ако избера да отида в друга държава. Директивата обаче ще трябва да се изпълни от националните правителства. Това, което директивата предотврати, е нещо, за което някои членове на Комисията и може би на Парламента са мечтали, а именно отварянето на границите с цел подобряване на националните системи на здравеопазване. Аз съм горд от факта, че с двамата докладчици, включително г-жа Grossetête, успяхме да запазим баланса. Показахме опозицията си на здравния туризъм и подкрепата си за гарантиране, че националните системи няма да бъдат подкопани. Директивата няма да разреши проблеми с различията в качеството на медицинските грижи. Това може да се постигне единствено чрез достатъчни нива на инвестиции във всяка държава-членка.

Г-н Дали и Комисията, след като вече разполагаме с директивата, ще съм доволен, ако обърнете по-голямо внимание на регламента за социалното осигуряване, което е системата, на която се основава всичко и която дава ясно да се разбере на кого се плаща и къде всичко е добре организирано. Трябва да окажете по-голям натиск върху държавите-членки, за да се гарантира по-ефективното изпълнение на регламента, вместо да излизате с нови идеи за дерегулация и конкуренция.

  Kay Swinburne (ECR). – (EN) Г-н председател, настоящата директива предприема конкретни стъпки за засилване на правата на пациентите при достъпа до здравни услуги в целия Европейски съюз. Аз проявих интерес към директивата, защото изпълнението й ще има определено отражение в моя избирателен район в Уелс, където, въпреки че правителството на Обединеното кралство преговаря с Европейския съюз по въпросите на здравеопазването, правомощията за последващото управление и разгръщане на здравните грижи ще бъдат предоставени на правителството на Уелс.

Първоначалните ми опасения относно потенциалното въздействие върху системата на здравеопазване на Уелс и в частност по отношение на възстановяването на разноските и предварителното разрешение бяха разсеян, след като в предложенията беше включена известна степен на гъвкавост. Възможността държавите-членки и регионалните двойки да бъдат в състояние да вземат решения относно допустимите лечения с предварително разрешение и определяне на горна граница на размера на възстановяване на разноските ще допринесе в известна степен за разсейване на опасенията относно вече претоварените и обременени системи на здравеопазване.

В резултат от работата с моите бивши и настоящи колеги в Парламента, и в частност г-н Bowis, можем да сме доволни, че направихме стъпка напред за гарантиране на по-ясна информация за пациентите, по-добър избор на здравни грижи и по-тясно сътрудничество между различните системи на здравеопазване в Европейския съюз. Това би трябвало да доведе до повишаване на стандартите в целия Европейски съюз чрез избора на пациентите.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, намерението зад тази директива беше ясно от самото начало: включване на здравните услуги в целта за либерализиране на услугите и задоволяване на интересите на икономическите и финансови групи чрез разширяване на сферата им на дейност в областта на здравните грижи във всички държави на Европейския съюз и разглеждане на здравните грижи като обикновена стока, а техните потребители – единствено като потребители.

Настоящото предложение ще изостри различията между европейците и ще навреди на онези, които не разполагат със средствата да прибягнат до частни здравни услуги или до здравни грижи в друга държава-членка на Европейския съюз. Дори с включените в него изменения, приемането му и свързаните с това много високи разходи биха могли да имат сериозни последици за някои държави, не на последно място Португалия и националната й здравна служба.

На практика същият Европейски съюз, който налага строги ограничения на националните бюджети, когато става дума за финансиране на обществени услуги като здравните грижи, не се притеснява да обременява тези бюджети, когато става дума за насочване на обществени средства към частни икономически и финансови групи, които развиват дейност в областта на здравните грижи или към насърчаване на медицинския туризъм.

В действителност, в желанието си за насърчаване на бизнеса, настоящото предложение не предвижда подходящи гаранции за безопасността на потребителите или качеството на здравните грижи, по-специално по отношение на извънболничната помощ. За разлика от казаното от някои хора системата за предварително разрешение не разполага с достатъчно разпоредби за тези случаи. Ето защо е необходимо тези намерения също да бъдат блокирани по начин, подобен на случилото се през 2007 г. с изключването на здравните услуги от прословутата директива „Болкещайн“.

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-н председател, бих искал да започна, като изразя известно разочарование по отношение на позицията на Съвета във връзка с директивата за правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи, защото Съветът не успя да приеме на първо четене много от добрите предложения за изменения от Европейския парламент.

Именно Европейският парламент положи на първо четене добра основа за правилното прилагане на разпоредбите в областта на трансграничните здравни грижи в държавите-членки по начин, по който пациентите могат, когато има основание и при спазване на определените правила и без обременяване на съда, да получат необходимата им извънболнична и болнична помощ в друга държава-членка.

Ето защо е добре, че при изготвянето на доклада в комисията на второ четене беше възможно да се продължи първоначалната философия, която изразява позицията на Парламента от първо четене, и като се започне от понастоящем непрозрачната ситуация при трансграничните здравни грижи, да се постигне достойно решение на проблема.

Компромисният текст, подкрепен от съдебната практика на Съда на Европейския съюз и внесен за днешното разискване, предоставя на гражданите ни нови възможности и ново качество в областта на здравните грижи, и затова според мен трябва да се погрижим директивата да бъде приложена в ежедневието възможно най-бързо.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, след съдебна процедура, която продължи с години, утре най-накрая ще гласуваме за доклада, който ще предостави на европейските граждани, които са принудени да пътуват в чужбина всяка година, за да получат подходящите медицински грижи, стабилна правна основа.

Това ще позволи на всички пациенти, а не само на най-добре осведомените и най-богатите, да се възползват от права, които през годините вече са били признати в решения на Съда на Европейския съюз. С отварянето на национални бюра за контакт трансграничният достъп до здравни грижи вече няма да бъде скок в неизвестното, при който до този момент вече изтощени от болестта пациенти твърде често трябваше да се справят с бюрократични, езикови и финансови проблеми.

По отношение на болничната помощ държавата, в която се плащат здравноосигурителните вноски, може да поиска от пациентите, които решат да търсят лечение в чужбина, предварително разрешение, и това очевидно е необходимо, за да се защити стабилността на системата й на здравеопазване. Вероятно можеше да се направи повече по определени въпроси за защита на пациентите например по отношение на системата за предварително уведомление, която ще позволи на държавите-членки да повишат медицинските разноски, но само на доброволни начала.

На последно място, бих искала да подчертая ентусиазма ми от участието в едно повсеместно разискване само с един общ знаменател, а именно приоритета да се сложи край на проблемите на хиляди пациенти в цяла Европа, и изглежда, че този момент най-сетне е дошъл.

  Karin Kadenbach (S&D). – (DE) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Дали, според мен задачата на политиката е да спомогне за запазване и подобряване на качеството на живот на нашите граждани. Това в момента не е лесна задача в областта на здравни грижи. Това е преди всичко отговорност на отделните държави да се гарантира предоставянето на здравни грижи и достъп до най-доброто медицинско лечение, независимо от доходите на пациентите и регионите, в които живеят.

Дори и при най-добрите възможни национални системи на здравеопазване обаче все още ще има случаи, в които пациенти ще се нуждаят или искат помощ, подкрепа и медицински грижи от друга държава. Настоящата директива полага правните основи и гарантира, че пациентите ще имат достъп до тези услуги без допълнителна бюрокрация, без правна несигурност и без да трябва да се правят големи авансови плащания.

След дългия процес на преговори считам директивата за истински успех, въпреки че ще са необходими огромни усилия за изпълнението й от страна на системите на здравеопазване в отделните държави и на осигурителните дружества. Силно се надявам, че ще продължите да оказвате натиск в това отношение, защото дори най-добрите директиви могат да бъдат ефективни, единствено ако се изпълняват правилно. Също така ви призовавам да не се отказвате от опитите си да разширите превантивните мерки и предоставянето на здравни грижи. Смятам, че искаме гражданите на Европа да продължат да бъдат здрави възможно най-дълго и да имат най-добрия възможен достъп до висококачествени медицински грижи на възможно най-ниските цени.

  Frédérique Ries (ALDE). – (FR) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, аз също бих искала да благодаря и да поздравя нашия докладчик, г-жа Grossetête, която е свършила отлична работа при продължаването на работата на бившия ни колега г-н Bowis. С всички поздравления, които получава, изглежда сякаш днес честваме г-н Bowis.

Смятам, че е важно да се подчертае важната роля на белгийското председателство, което направи необходимото за постигане на този труден компромис с Парламента, и по-специално с определени държави-членки, чиято позиция беше – как мога да я опиша? – съпротивителна в някои случаи.

Настоящата директива за трансграничните здравни грижи е от съществено значение, дори и да засяга едва 1% от националните бюджети за здравеопазване, защото освен цифрите това, върху което трябва да се съсредоточим, е силата на символа, което е законното право на всеки европейски гражданин да бъде лекуван в чужбина и да му бъдат възстановени разноските за полученото лечение с цялата точна информация.

Също така беше важно ясно да се определят предпазни мерки за предотвратяване на всякакви форми на медицински туризъм, но и за въвеждане на достатъчна гъвкавост в текста, за да се насърчи диагностицирането и лечението от двете страни на границата. Тук имам предвид определени заболявания в частност като редките заболявания.

Ще приключа, г-н председател, като заявя, че това е важна първа стъпка, но ще трябва да отидем и по-далеч и да продължим да се борим, за да постигнем напредък по отношение на Европа на здравето, която ни е толкова скъпа.

  Tadeusz Cymański (ECR). – (PL) Г-н председател, не съществуват идеални закони. Всички имат недостатъци, както и предимства, но настоящата директива определено повдига повече надежди, отколкото страхове. Европа, въпреки случващите се бързи промени, продължава да бъде континент на големи различия и дори контрасти. Това се отнася както до нивото, така и до мащаба на здравеопазване, и е очевидно, че повече страхове се изразяват от по-бедните държави, които са на етап на трансформация и се опитват да догонят по-богатите държави. Нивото на финансиране и осигуряване на медицински нужди в държавите в процес на преход обаче е много по-ниско.

Ето защо директивата представлява огромна възможност и източник на надежда за всички пациенти в държавите, за които говоря. Правителствата са изправени пред голямо предизвикателство, но парадоксално, в действителност, тази директива ще наложи множество реформи и ще обърне внимание на мащаба на недостатъчно финансиране на здравните грижи, защото недостатъчното финансиране не е само резултат от ограничените финансови възможности на тези държави, но и следствие от грешките на настоящата политика и на подценяването на огромното значение, което здравните грижи имат за европейските граждани.

Благодаря ви за вниманието и се обръщам към вас да подкрепите тази директива, независимо от окончателния вариант на така наречената предпазна клауза. Предпазната клауза е израз на компромиса, а „компромис“ е дума, която ние приветстваме.

  Sabine Wils (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, предложението за директива за мобилността на пациентите може бързо да доведе до свеждане на здравните грижи в Европейския съюз до нивото на най-малкия общ знаменател посредством подхода, основан на услугите. Моята група категорично се противопоставя на идеята покупателната способност да се превърне в критерий за предоставяне на здравни грижи и пациентите да се превърнат в потребители.

Предложената директива ще позволи на здравноосигурителните дружества да изпращат пациенти в чужбина за по-евтино лечение. Това ще доведе до високи равнища на конкуренция и натиск върху цените в сектора на здравеопазването. Ако дадено лечение е налично на по-ниска цена на няколкостотин километра и ако пациентите се изпращат там от здравноосигурителните дружества, това ще доведе до положение, при което това лечение вече няма да се предлага на местно равнище. Ето защо секторът на здравеопазването просто ще следва неолибералната логика на пазара, вместо да дава приоритет на благосъстоянието на пациентите.

Бих искал да ви попитам, госпожи и господа, дали искате да станете свидетели на здравен туризъм в този чувствителен сектор. Аз съм на мнението, че пациентите трябва да получават здравни грижи близо до мястото, където живеят. Това е обществена отговорност като част от предоставянето на услуги от общ интерес, които трябва да бъдат достъпни за всеки на местно ниво.

  Anna Rosbach (EFD). – (DA) Г-н председател, няма болен човек, който иска да отиде в чужда държава, ако лечението е също толкова добро и в родната им държава. Въпреки това настоящото предложение е най-доброто, което можем да постигнем. Гарантираме, че финансовият модел е променен и че националните системи на здравеопазване не са застрашени, като същевременно се уверяваме, че пациентите ще получат по-добри възможности за лечение в други държави на Европейския съюз.

Пациентите могат по-лесно да търсят лечение в друга държава, ако например предлаганата експертиза и лечение не са налични в родната им държава. Това е важно по отношение на много редките заболявания, които изискват специализирани познания. Ако можем да концентрираме лечението на тези редки заболявания на няколко места в Европейския съюз, шансът за възстановяване на пациентите е много по-голям, защото лекарите, които често използват специализираните си умения, могат да постигнат по-добри резултати. Това обаче не трябва да означава, че държавите-членки трябва да съкратят системите си на здравеопазване – нещо, което също се посочва в текста. Благодаря Ви, г-н председател, и бих искала също така да благодаря на г-н Дали и на докладчика. Благодаря ви за отличната работа.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE). – (PL) Г-н председател, преди всичко бих искала да поздравя докладчика, г-жа Grossetête, която е свършила много трудна работа. Това не беше лесна задача, заради различните позиции на държавите-членки на Европейския съюз и различните системи на здравеопазване в различните държави. Постигането на компромис между очакванията и възможностите изискваше не само умения за преговори, но най-вече съответните познания по темата. Всички сме наясно, че мерките, които се съдържат в директивата за правата на пациентите в областта на здравните грижи – и докладчикът говори за тези мерки подробно – е това, което гражданите на Европейския съюз искат, особено в онези държави, където достъпът до специалисти и съвременни процедури е ограничен.

Важно е, че по време на работата по текста на директивата и благодарение на постигнатите компромиси беше възможно да се промени нагласата на държавите-членки, които първоначално блокираха нейните разпоредби. Основните елементи на директивата са достъпност, удобство и сигурност по отношение на здравните грижи, както и правото на пациентите да използват здравните услуги на други държави-членки и определени разноски да им бъдат възстановени. Директивата се основава на нуждите на пациентите, а не на финансовите ресурси.

Бих искала да посоча, че разпоредбите на директивата ще означават не само подобряване на здравното състояние на пациентите, но смятам, че тя ще бъде основата за подобряване на системите за здравеопазване в някои държави на Европейския съюз. Трябва да се подчертае, че директивата е първата и основна крачка към мобилност на пациентите, укрепване на правата на пациентите и премахване на неравенствата в различните държави-членки.

  Andres Perello Rodriguez (S&D). – (ES) Г-н председател, смятам, че трябва да поздравя докладчиците, особено г-жа Grossetête и г-жа Roth-Behrendt от собствената ми група, за свършената от тях работа по превръщането на един неработещ законодателен акт в полезен такъв, защото това даде възможност правото на обществени здравни грижи да бъде включено като правна основа и предостави нова насока, която да ни позволи да положим основите, за да се гарантират на гражданите безопасността и качеството, което те винаги избират. По-важното е, че тяхната работа също така означава, че ролята на държавите-членки, където се плащат здравноосигурителните вноски и където се получава лечението, ще бъде ясно регламентирана.

Аз обаче не смятам, че трябва да се задоволим с това, а вместо това то трябва да бъде началото на една много по-голяма стъпка напред, така че, както заяви г-жа Roth-Behrendt, тази директива да се превърне само в една формалност, защото нивото на равенство, постигнато във всички държави-членки, означава, че не е необходимо всеки гражданин да се връща в родината си.

В тази битка трябва да постигнем законодателство, което гарантира правата на гражданите във връзка със здравните грижи, които трябва да получат – ползи и безопасност – вместо само правото на мобилност между държавите-членки, с което вече разполагат. Именно качеството ще създаде съюз или в противен случай ще правим много малки стъпки.

  Miroslav Ouzký (ECR). – (CS) Г-н председател, тези от нас, които сме по-дълго в Европейския парламент, със сигурност ще си спомним как се появи този стандарт. Историята е почти комична. В началото беше докладът на г-жа Gebhardt, който трябваше да позволи свободното движение на услуги в Европейския съюз. Ние отделихме част от доклада и решихме, че здравните услуги заслужават специален стандарт. Когато Комисията в крайна сметка внесе директивата, свободното движение на здравни услуги постепенно беше премахнато, с което ни остана частта, която описва правото на пациентите да се движат свободно в Европейския съюз при търсенето на здравни услуги и здравни грижи.

С това искам да подчертая, че „европейщината“ ни понякога е по-скоро свързана с тези плакати и символи, отколкото с прилагането на практичните свободи, въз основа на които Съюзът би трябвало да се основава. Директивата предизвика множество опасения сред отделните държавите-членки по отношение на прекомерната експлоатация и разрушаване на националните бюджети.

Бих искал да завърша, като заявя, че това не е точно това, което искахме, но е правилният ход и със сигурност стъпка в правилната посока. Бих искал да пожелая късмет на докладчиците и да им благодаря за работата.

  Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-н председател, горещо приветствам факта, че директивата най-накрая влезе в сила. Бих искал да напомня на Парламента, че в един момент изглеждаше, че целият законодателен процес ще се провали. Смятам, че благодарение на уменията на докладчика и на преговарящия екип и, разбира се, на белгийското председателство разполагаме с резултат, от който можем да сме доволни. Аз съм особено доволен, че правото на държавите-членки да поставят ограничения върху лечението в друга държава беше определено по-ясно. Това не беше така в предложението, внесено от държавите-членки. Смятам, че вече разполагаме с решение, което ще даде възможност процесът на отхвърляне на молба за лечение да бъде проследен и проверен. Това е важна стъпка напред.

На кого помагаме в частност? Смятам, че помагаме на 60 000 души, които са в списъците на чакащите за трансплантация на органи. Разбира се, ние вече приехме директивата за трансплантация на органи, но това е друга мярка, която ще намали времето на изчакване. Също така помагаме на милиони хора, които страдат от едно от 30 000 редки заболявания. Те ще могат да получат по-целенасочено и по-качествено лечение, ако пътуват до друга държава.

Аз обаче не смятам, че директивата ще доведе до развитието на здравен туризъм в Европа. Смятам, че опасенията, изразени от някои от левицата в Парламента, са напълно неоснователни. Това не е въпрос, заради който трябва да сме загрижени.

  Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-н председател, текстът е резултат от много работа и преговори и затова бих искала да благодаря на г-н Bowis, г-жа Grossetête и на г-жа Roth-Behrendt. Не можем да не признаем постигнатия напредък, защото този нов вариант предвижда повече гаранции по отношение на безопасността и качеството на услугите. Въпреки че текстът на членове 7 и 8 беше подобрен, смятам, че можеше да се направи повече за гарантиране на по-голяма равнопоставеност.

По-голямата част от пациентите, особено тези от по-слабите социално-икономически групи, не искат да бъдат лекувани в чужбина заради езиковата бариера и липсата на подкрепа от семейството. Европейците с по-високи доходи не се сблъскват с тези пречки. Ето защо се боя, че в държавите със системи на здравеопазване, които са универсални и най-вече безплатни, новото законодателство може да послужи за стимул за намаляване на инвестициите в националните системи и може да спомогне за създаването на пазар на здравни грижи за богатите. Независимо от това се надявам, че прилагането на директива ще спомогне за намаляване на неравенствата в областта на здравните грижи.

  Mairead McGuinness (PPE). – (EN) Г-н председател, подобно на другите, и аз приветствам това разискване и директивата и благодаря на нашия докладчик.

Аз може би съм по-предпазлива, отколкото някои членове. Смятам, че не бива посланието на Парламента да е, че от сега нататък всичко е наред с трансграничните здравни грижи. Все още има какво да обсъждаме и да направим, за да постигнем успех. Може ли да цитирам – и се надявам да го направя точно – собствените думи на члена на Комисията? Той каза, че е „ясно, че всички държави-членки са длъжни да инвестират в държавите си, да предоставят на гражданите си здравните грижи, от които те се нуждаят“. Виждам, че той кима в съгласие, така че съм го цитирала правилно.

Добре е, че можем да представим това съобщение на държавите-членки, които не правят това и които имат дълги списъци с чакащи. Собствената ми държава, Ирландия, е включена тук. Истината е, че хората биха предпочели да бъдат лекувани по-близо до дома. Ето защо са налице безкрайни протести – и то с право – в Ирландия, относно закриването на местни болници и местни услуги. Въпреки това, директивата може да бъде успешна, ако принуди държавите-членки и техните доставчици на здравни грижи да разгледат услугите си и да подобрят предоставянето на услуги на онези, които се нуждаят от тях. Те ще трябва да платят за тях така или иначе, ако гражданите ни се възползват от правата, предоставени им с тази директива.

В заключение, хората вече имат право да пътуват за трансгранично здравно обслужване съгласно Регламент № 883/2004, но те не знаят за това. В противен случай бихме станали свидетели на много повече трансгранични пътувания на пациенти с цел здравно обслужване. Така че нека информираме гражданите си за това, което им се полага, и да се надяваме да не ни се налага да пътуваме зад граница, но ако се наложи да бъдем в състояние да направим това свободно и да разполагаме с необходимите ни услуги.

  Edit Herczog (S&D). – (HU) Г-н председател, приветствам първото разискване на унгарското председателство. На първо място, бих искала да отбележа, че тази тема си струваше да бъде обсъдена извън контекста на директивата за услугите, защото въпросът за трансграничните здравни грижи има множество уникални характеристики. Бих искала да поздравя докладчиците и докладчиците в сянка, както и Джон на местата за гости. Изключително важно е обаче да не се поставя под въпрос задължението на държавите-членки за осигуряване на здравни грижи за техните граждани. Много е важно да се потвърди, че директивата не е привилегия за богатите, а инструмент за предоставянето на по-добри здравни грижи на пациентите с редки заболявания. В работата си се ръководихме от тази цел. Друго много важно съображение е, че директивата ще ни позволи да използваме по-добре природните условия. Имам предвид например унгарските балнеологични центрове, които могат да излекуват определени заболявания много по-ефективно и които не могат да бъдат преместени. Очевидно, пациентите са тези, които трябва да дойдат при нас. Много е важно да се продължи в тази насока, така че здравите, болните, европейските граждани могат да почувстват, че Европейският съюз се отнася и е предназначен за тях.

  David Casa (PPE). – (MT) Г-н председател, много от нас не обръщат голямо внимание на здравето си, докато все още сме здрави и нямаме нужда от медицински грижи. Когато се окажем в несигурно здравно състояние обаче, ние автоматично започваме да разбираме наистина колко те са важни за нас и колко е важно да разполагаме със съответната система на здравеопазване и не само добра, но и ефикасна и ефективна система.

Гражданите на Европейския съюз могат да се възползват от медицинско лечение от различните държави-членки, когато състоянието им не може да се лекува в собствената им държава. Не трябва да забравяме, че това трябва да е последната възможност и че не трябва да се насърчава, защото е най-скъпият вариант и освен това не е практичен. Трябва да прибягваме до него, когато няма какво друго да се направи. Когато случаят е такъв обаче, трябва да се гарантира, че свързаната с това бюрокрация е сведена до минимум, както и че подобрява качеството на достъп и сигурност.

Държавите-членки също така трябва да разполагат с необходимите инструменти за защита на своите системи на здравеопазване и за справяне с допълнителния приток на пациенти от други държави, с които евентуално трябва да се справят. Ето защо би било идеално, ако на държавите-членки се даде разрешение предварително. Това, което се вижда ясно в този контекст, е, че действащите в момента правила не са достатъчни – напротив, те са неясни и противоречиви. Както видяхме при случая с донорството на органи обаче, трябва да се стремим да излезем с решения, така че Европа да може да постигне напредък в тази област и да предложи най-доброто възможно медицинско обслужване на гражданите си.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н председател, бих искала с огромно облекчение да обърна внимание на факта, че Парламентът най-накрая постигна политическо решение за правото на пациентите на трансгранични здравни услуги при условия, които в продължение на години бяха защитавани само от Съда на Европейския съюз въз основа на съдебното производство. Радвам се, че днешният компромис формулира същия вид условия за плащане, за които някои от нас се застъпваха за директивата за услугите преди няколко години. Бих искала да изкажа искрената си благодарност на моите колеги, г-жа Grossetête и г-н Bowis, които поздравявам за постигането на това приемливо споразумение, както и за изготвянето на важни гаранции за упражняване на това право. Смятам, че правото на мобилност ще направи лечението на сериозни здравословни състояния достъпно за всички европейци, и в крайна сметка ще доведе до по-кратко време на изчакване за операциите в целия Европейски съюз. По този начин една от големите ми лични цели, за които винаги съм работила, беше изпълнена. Бих искала да добавя, че все още сме изправени пред редица проблеми, като например решаването на здравните услуги в интернет, мобилността на здравните работници и други.

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE) . – (RO) Г-н председател, бих искал да започна като поздравя г-жа Гьори за мандата, с който разполага в момента, както и да пожелая късмет на нея и на унгарското председателство. Бих искал да поздравя всички, които допринесоха за проекта за доклад, който обсъждаме днес.

Както може би сте научили, Румъния принадлежи към групата държави, които имаха резерви относно поредицата от компромиси, които бяха постигнати в Съвета. Тези резерви не са показател за противопоставянето на Румъния на трансграничните здравни грижи. Те изразяваха загрижеността на румънското правителство относно финансовата стабилност на трансграничните здравни грижи и мащаба, който може да достигне, защото, както знаете много добре, някои държави-членки разполагат с много нисък национален доход.

От друга страна, инвестициите предлагат средство за намаляване на този риск. В същото време обаче смятам, че реформите на системите на здравеопазване на държавите-членки са от първостепенно значение. В този случай смятам, че Европейската комисия трябва да вземе по-активно участие по отношение на реформите на системите на здравеопазване.

  Christa Klaß (PPE). – (DE) Г-н председател, мобилността на пациентите представлява огромна стъпка в посока на една Европа за гражданите и тази директива е ясно структурирана. Тя има не само баща, г-н Bowis, но и майка, г-жа Grossetête. Бих искала да им благодаря много за всичките им усилия.

Прекарахме много време в обсъждане на правилната посока и вече знаем, че все още не сме на правилния път. Разполагаме обаче със стабилна, добре проектирана основа, върху която да градим. Ситуацията е сложна. Имаме 27 държави-членки, всяка от които се намира на различна изходна точка, както от гледна точка на структурата на здравното им обслужване, така и на системите им на здравно осигуряване. Предварителното разрешение за болничен престой в друга държава-членка и зачитането на етичните и морални принципи на здравното законодателство на всяка държава представлява правилният подход. От една страна, това дава възможност да се подпомогнат здравноосигурителните дружества и да се насърчи националната отговорност, а от друга, позволява всички граждани да имат достъп до услугите, предлагани от други държави-членки.

Това е важна стъпка напред, особено по отношение на редките заболявания. Всяка държава-членка разполага със съоръжения на различно ниво. Всички те обаче вече могат да се възползват от научните изследвания и действащи другаде структури. Освен това специалистите ще имат възможност да развият уменията си, заради по-голямото търсене вследствие на по-големия достъп на хората до услуги. За хората в моя регион, който е близо до границата с Люксембург, Белгия и Франция, трансграничният достъп до здравни услуги е от голяма полза и ще обогати ежедневието им.

  José Manuel Fernandes (PPE). – (PT) Г-н председател, госпожи и господа, правата, които се предоставят от тази директива – права, които в интерес на истината вече са признати от Съда на Европейския съюз – дават възможност на всички пациенти в Съюза да се възползват от здравното обслужване.

Това предложение изяснява и улеснява достъпа до трансгранични здравни грижи, заедно с упражняването на правото на възстановяване на разноските на държавата-членка, в която се плащат здравноосигурителните вноски. То е стъпка напред в процеса на европейска интеграция, за укрепване на солидарността и за Европа на гражданите.

Ще имаме по-къси списъци на изчакване, по-добро качество на здравните грижи, конкуренция и стимул за научни изследвания. Редките заболявания са приоритет, а диагностицирането и лечението вече могат да се извършват в държавата-членка, която е най-подходяща за целта. Настоящата директива е за всички европейци, които се нуждаят от здравни грижи.

Ето защо португалският министър на здравеопазването греши като казва, че тази възможност е за добре образовани хора с по-големи финансови възможности: това се случва и сега без директивата. Португалия разполага с отлично здравеопазване и отлични здравни специалисти и не може да остане в периферията на този важен проект. Държавата трябва да се възползва от директивата, за да модернизира системата си още повече и да се конкурира по отношение на възможността за предоставяне на услуги в тази област на всички европейци, които се нуждаят от тях.

Поздравления на чудесния докладчик, който е свършил отлична работа: г-жа Grossetête.

  Председател. – Сега ще започнем процедурата с вдигане на ръка. Седемнадесет души поискаха да вземат думата. Като се има предвид важността и значението на тази мярка, смятам да дам думата на всички, но разполагате само с една минута, след което микрофонът ще бъде изключен.

Може ли само да се обърна към авторите на тази мярка, към John Bowis в местата за посетители и г-жа Grossetête, настоящият докладчик, както и към всички докладчици в сянка: пациентите се произнесоха; Европейския парламент ги чу. Много ви благодаря.

  Csaba Sógor (PPE). – (HU) Г-н председател, това, което приветствам в директивата, е по-ясното определение на правата на пациентите, краят на безкрайните списъци с чакащи и предложеното решение на въпроса с липсата на специалисти в дадена държава. Сигурен съм, че всички разбираме и сме съпричастни към положението на системите на здравеопазване на новите държави-членки със скромни финансови възможности, защото трябва да се справим и с риска от емиграцията на квалифицирана работна ръка.

Ако гласуваме „за“, ще изискваме още едно огромно усилие от страна на системите на здравеопазване на държавите-членки с по-скромни средства, но ако гласуваме „против“, косвено ще гарантираме, че упражняването на правата на пациентите в същите тези държави ще продължи да бъде ограничено. Убеден съм, че ще бъдем в състояние да намерим възможности за балансиране на работата на по-слабо оборудваните системи на здравеопазване на държавите-членки. Моята държава, Унгария, например може да предложи конкурентни услуги в областта на балнеологията, физиотерапията или стоматологията.

  Richard Howitt (S&D). – (EN) Г-н председател, аз съм силно обезпокоен, че изменението ни, в което се изисква медицинските регулаторни органи в дадена държава да уведомяват техните колеги в Европейския съюз в случаите, когато медицинско лице е предмет на дисциплинарно или наказателно производство, беше отхвърлено на етап на комисия и няма да бъде подложено на окончателното гласуване за този нов закон на Европейския съюз в областта на трансграничните здравни грижи.

Нека ви разкажа за случая на германския лекар Даниел Убани, който незаконно уби Дейвид Грей от моя избирателен район – Кеймбриджшър - като му инжектира 10 пъти препоръчителната доза болкоуспокояващо. Правоспособността му във Великобритания беше отнета, но и до днес той продължава да практикува в Германия.

Налице е и случаят на д-р Маркос Ариел Орман, осъден за непредумишлено убийство, който умишлено поставил смъртоносна инжекция в Испания, но въпреки това все още работи в травматологията и спешното отделение на болницата „Уест Съфолк“, също в моя избирателен район, въпреки ясно запитване в Испания относно годността му да практикува.

Тези примери показват, че съществува огромна вратичка в европейското законодателство, която дава възможност на медицински лица, признати за негодни да практикуват в една от държавите ни, да работят и да излагат пациенти на риск в друга държава. Бих поискал от члена на Комисията да обясни защо.

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Г-н председател, учтиво бих поискал от представителите на унгарското председателство, както и на Съвета, да използват това полугодие, шестмесечния мандат на унгарското председателство, за да включат специфичните проблеми на новите държави-членки, на посткомунистическите държави като Унгария, в тези разисквания. Когато например говорим за въвеждане на квази-стандартизирана, общоевропейска трансгранична система на здравеопазване, не трябва да забравяме да разгледаме въпроса, че в Унгария например квалифицираните и добре обучени медицински сестри работят за заплати в размер на близо 250 евро на месец, а докторите – за 500-600 евро. Не намира ли Европейският съюз честването на някаква стандартизирана европейска система на здравеопазване, без да се обърне внимание на заплатите, за изключително неетично, неморално и неприемливо…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Siiri Oviir (ALDE). – (ET) Г-н председател, предприемаме важна стъпка напред в интерес на пациентите. Мнозина тук говориха по тази тема днес. Това, което се открояваше за мен обаче, беше фактът, че за пореден път беше поставен акцент върху страха от насърчаване на медицинския туризъм. Това, което си пролича в изказванията, беше страх, че пациентите от държавите-членки с по-нисък жизнен стандарт или по-нисък национален бюджет за здравеопазване биха задръстили лекарските кабинети в най-богатите държави, което означава, че пациентите от тези държави биха били поставени в неблагоприятно положение.

Нека все пак помислим за това. Този страх не е необходим. На пациентите ще бъдат възстановени разноските в родната им държава, а разликата трябва да се плати от пациента. Пациентите няма да имат достатъчно пари за покриване на разликата, ако цените са два-три пъти по-високи, отколкото в родната им държава. Срамувам се да чуя, че все още се боим от мита за така наречения „полски водопроводчик“.

  Marina Yannakoudakis (ECR). – (EN) Г-н председател, не може да се каже достатъчно за значението на здравеопазването и тази директива. Тя може да има големи последици за системите на здравеопазване на държавите-членки.

Доволна съм да кажа, че беше намерено решение на областите, които са противоречиви и тревожни, и резултатът е една силна, определяща директива, която ще засили позициите на държавите-членки в областта на здравните грижи.

Предизвикателството беше да се защити целостта на системите на здравеопазване, като същевременно се предложи по-голям избор на пациентите. На необходимостта държавите-членки да запазят контрола си над насоката на политиката и бюджетните изисквания на здравните си услуги беше отговорено с клаузата за предварително разрешение и факта, че държавите-членки избират кои услуги да бъдат извършени.

Електронното здравеопазване също беше разгледано по един много разумен начин, а именно, че се предоставя с цел да се осигури гъвкавост, а държавите-членки могат да го въведат, ако и когато пожелаят.

Като цяло, вече разполагаме с труд, който гарантира автономността на държавите-членки по отношение на системите им на здравеопазване, като същевременно се предоставя най-доброто здравно обслужване на пациентите. Поздравявам докладчика и John Bowis за отлично свършената работа.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, Вие щедро предоставихте на всеки възможност да се изкаже. Ето защо ще спазя уговорката и ще говоря в продължение само на една минута.

Това беше едно много интересно и според мен много поучително разискване. По-специално, доволен съм, че Европейският съюз дава приоритет на нашите пациенти, независимо дали са богати или бедни. Също така от голяма помощ за пациентите ни ще бъде фактът, че информацията ще бъде налична на едно място, във всяка държава. Директивата също така оказва натиск върху всички държави за предоставяне на висококачествени услуги, защото при липсата им гражданите ни ще искат да пътуват до друга държава, където тези услуги се предлагат. И накрая, не се каза много за електронното здравеопазване, но това също представлява един много важен ресурс, ще чуем още по темата в бъдеще.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н Дали, бих искал да поздравя г-жа Grossetête за този отличен доклад. Бих искал да подчертая четири от елементите му. На първо място, създаването на национални бюра за контакт е изключително важно за получаването на информация – тоест, получаването на информация от страна на пациентите. От съществено значение е да се знае кога точно условията трябва да бъдат предмет на предварително разрешение. Това е много важно в случая с редките заболявания. Също така е важно, че като общо правилно не може предварително да се изисква плащане от пациентите. И накрая, бих искал да посоча въпроса за регионите на трансгранично здравно обслужване, който е от изключителна важност за Унгария и Централна Европа, защото по протежение на границата между Германия и Австрия или по протежение на унгарско-словашката или унгарско-румънската граница, където езиковите граници не се припокриват с националните граници, има много недоразвити, припокриващи се и неизползвани възможности, а езиковите бариери не съществуват. Още веднъж, моля, приемете поздравленията ми.

  Petru Constantin Luhan (PPE). – (RO) Г-н председател, осигуряването на достъп до здравни услуги е основна предпоставка, която дава възможност на пациентите да се радват на най-доброто налично лечение. Това може да се постигне, като се определят възможно най-ясните и най-практични правила. Подобряването на правата на пациентите, особено чрез осигуряването на информация и сътрудничество между държавите-членки, може да се постигане чрез развитие на системата на електронно здравеопазване и разпространението на информация за трансграничните здравни грижи.

Осведомителните кампании, с помощта на програмите за трансгранично сътрудничество, могат да предоставят на пациентите ниво на информация, което ще им позволи да използват системата с възможно най-малко злоупотреби, в съответствие с одобрените правила. Ето защо смятаме, че електронното здравеопазване и ефективното насърчаване на трансграничните системи на здравеопазване са основни елементи, необходими за прилагането на препоръките на директивата.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: MIGUEL ANGEL MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-н председател, бих искал да поздравя всички докладчици за създаването на този важен документ. Днес хората се сблъскват с прекалено много несигурност по отношение на въпросите за достъпа до здравни грижи в други държави-членки на Европейския съюз, възстановяване на разноските за предоставени услуги и отговорност за клиничното проследяване. Рецептите, издадени в една държава-членка, не винаги се признават в други държави. Тази директива е от съществено значение за нашите граждани, защото настоящата система е усложнена и е трудно да се получи подходящата информация. Освен това научният напредък не е равномерен и затова директивата ще даде възможност на пациентите да получат подходящото лечение в друга държава-членка, ако понастоящем не разполагат с него. Това ще позволи на пациентите в действителност да се възползват от предимствата на единния пазар и ще има положително въздействие за една по-справедлива форма на системата на здравеопазване на всяка държава-членка в бъдеще.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, тази мярка със сигурност е всеобхватна и докладчикът и тези, които са помогнали за финализирането й, заслужат искрените ни поздравления.

Трансграничните здравни грижи означават премахване на границите и предоставяне на свобода на избор на пациентите, което е изцяло в съответствие със свободата на движение, типична за Европейския съюз. Тази здравна мобилност вече се признава както за редки заболявания, така и за много специфични заболявания, които налагат бърза реакция.

Навременното и подходящо естество на услугите дава възможност да се утвърди едно право – правото на здравеопазване. Осигуряването на здравни грижи вече става по електронен път и това ще намали различията при лечение между гражданите на Европейския съюз. В дългосрочен план тази мярка дори може да се окаже предвестник на една форма на европейска акредитация, която гарантира високи технологични и лични стандарти.

  Olga Sehnalová (S&D). – (CS) Г-н председател, целта на компромисния проект за директива, след две години обсъждания, е главно да се осигури правна сигурност за пациентите, на които се налага трансгранично здравно обслужване. Това със сигурност е положителен резултат. Сложността на обсъжданията обаче даде да се разберат не само разликите между системите на здравеопазване в отделните държави-членки, но и различните финансови условия, при които се предоставят здравни грижи на европейските граждани. Фактът, че това е един много чувствителен проблем, може да се види и от масовите оставки на разочаровани лекари в чешките болници в момента. В основата на това лежи рискът от несигурността, който възниква във връзка с въздействието на директивата, като например случаите, в които здравни туристи търсят висококачествени, но евтини здравни грижи. Единствено времето ще покаже дали това представлява изолиран случай или дали безспорно положителното въздействие на директивата ще надделее.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, бих искал да поздравя моя колега, г-жа Grossetête, докладчика, както и автора на тази директива, John Bowis, за усилената им работа по директивата, целта на която е безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване.

Бих искал ясно да подчертая необходимостта от този регламент с оглед на досега неясните условия за лечение на пациенти в чужбина, които доведоха до несигурност за пациентите, особено в случая със сериозните заболявания. Доволен съм, че регламентът включва специални мерки за тези пациенти в частност.

Подкрепям позицията, възприета от докладчика, който подчертава, че този правен режим е за пациентите, които се нуждаят от него, а не са онези, които могат да си позволят да платят за него. По този начин регламентът представлява важна стъпка към мобилността на пациентите в Европейския съюз. Споразумението със Съвета представлява баланс между позициите на държавите-членки и Европейския парламент…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, досега достъпът до трансгранични здравни грижи в Европа беше предмет на различни ограничения, свързани с дългото време на изчакване, сложната система на възстановяване на разноските и трудностите при определянето на отговорност за клиничното проследяване във връзка с трансграничните здравни грижи.

Директивата, за която Европейският парламент ще гласува, представлява важна стъпка напред, защото тя изяснява тези административни въпроси и подобрява сътрудничеството между държавите-членки, като същевременно повишава качеството на здравните грижи и стандартите за безопасност.

Чрез създаването на национални бюра за контакт, пациентите ще могат да разбират за наличието на здравни грижи в други държави на Европейския съюз, административни процедури, оплаквания и жалби. Тази възможност вече не се основава на способността им за плащане, а на истинско право на по-информиран избор.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-н председател, бих искала да поздравя докладчика и всички, които допринесоха за този важен документ. Пътят към окончателното споразумение е много дълъг. Отначало може да изглежда, че всеки приема документа, но има някои скептици, които може би се боят от неравни разходи за обслужване или прекалено много бюрократични изисквания и възможен здравен туризъм, но според мен директивата наистина разполага с балансирани механизми за избягване на възможните отрицателни последици от документа. Въпреки това най-важно е да се създадат условия за мобилност на пациентите, да им се даде възможност да бъдат граждани на Европейския съюз, тоест най-важното е да могат лесно да получат здравни услуги, докато се движат свободно в Европейския съюз. Нещата, които възпрепятстват хората да се възползват от тази възможност, са езиковите бариери и липсата на информация. Ето защо планираните бюра за контакт ще дават на пациентите цялата необходима информация, повече яснота, увереност и самостоятелни грижи. Здравето е важно за всички нас и ако обединим сили, ще се гарантира постигане на напредък в тази посока.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, разискваме директива, която наистина разрешава проблема с използването на здравни услуги в други държави-членки. Тези услуги вече се използват. Директивата обаче хармонизира и регламентира условията на използване на тези услуги. Съгласен съм с казаното от моите колеги относно необходимостта здравните услуги да бъдат с висок стандарт и да бъдат на разположение на гражданите в близост до мястото, където живеят. Често пъти обаче трябва да използваме здравни услуги в други държави-членки, особено при редките заболявания и новите методи на лечение.

Също така приветствам факта, че специално се посочват здравните услуги в горещите извори и балнеологичните центрове. Използването на тези услуги ни позволява да подобрим превенцията и лечението на множество заболявания на ниска цена, като това може да бъде много важно за доброто състояние на здравноосигурителните ни фондове.

Г-н член на Комисията, призовавам Ви действително да подкрепите инициативата за насърчаване на тези услуги.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE). – (PT) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, настоящата директива определя правила за улесняване на достъпа до трансгранични здравни грижи, които са безопасни и с високо качество, и насърчава сътрудничеството между държавите-членки, като същевременно зачита националната юрисдикция.

Тя включва основните ценности на универсалност, на достъп до висококачествено здравеопазване, на равенство и на солидарност. Налице са явни предимства за пациентите и особено за тези, които страдат от редки и сложни заболявания, защото те ще имат достъп до експертни центрове в областта на заболяването, от което страдат.

Директивата е още един пример за Европа в услуга на своите граждани. Всички заслужаваме поздравления, особено Комисията, Съветът и колегата ни г-жа Grossetête, за отличната им работа и довеждане на директивата до успешен край…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Antigoni Papadopoulou (S&D). – (EL) Г-н председател, в днешни дни трансграничните здравни грижи са необходимост. Директивата създава предпоставките за Европа без граници в медицинския сектор. Пациентите, които страдат от сериозни хронични заболявания, вече могат да получават специални грижи, разполагат с по-голяма мобилност и по-пълна информация от бюрата за контакт, и имат възможност да покрият разноските си без притеснения. Новата общностна директива създава нови предизвикателства, натиск за модернизиране на националните системи на здравеопазване на 27-те държави-членки на Европейския съюз и безспорно необходимостта от сближаване и сътрудничество между всички медицински системи в 27-те държави-членки на Европейския съюз с цел обмен на най-добри практики, насърчаване на електронното здравеопазване и постигане на постоянни подобрения на стандарта на трансграничните здравни грижи. Това е предизвикателство, на което трябва да се обърне внимание…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, още веднъж, позволете ми да поздравя Парламента за голямото постижение, което представлява финализирането на тази директива. Много съм доволен, че директивата ще бъда приета.

Трябва да кажа, че не мога да се съглася с извода, че инициативата насърчава здравния туризъм или позволява на здравноосигурителните дружества да съкращават разходите. По-скоро това е гаранция, че гражданите, които имат нужда от здравни грижи, са в по-добро състояние да ги получат, и която ги освобождава от бюрократични окови, които понякога не им позволяват да го направят.

Смятам, че директивата е истински пробив за пациентите и за засилване на Европа на здравето. Трябва да се съглася с г-жа Roth-Behrendt, г-жа McGuinness и другите, че това трябва да е стимул за държавите-членки да инвестират в собствените си системи на здравеопазване, защото, както много пъти съм казвал на всеослушание относно директивата, не искаме да превърнем гражданите си в номади. Искаме гражданите ни да получат възможно най-доброто лечение в родната си страна.

С тази директива правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи вече са заложени в законодателството на Европейския съюз, но работата ни не свършва тук. Имам предвид въпроса на г-жа Първанова относно възможните самостоятелни предложения за оперативната съвместимост. Трябва да кажа, че оперативната съвместимост също е от основно значение тази инициатива, тази директива да стане действаща и осъществима, защото според мен директивата не може да се приложи по един наистина добър начин без съответната оперативно съвместима система на електронно здравеопазване. От друга страна, оперативната съвместимост е много важна и за повишаване на равенството в областта на здравните грижи и подобряване на устойчивостта на здравеопазването.

Сега с нетърпение очаквам да работим заедно с държавите-членки, за да бъде директивата правилно приложена и изпълнена на територията на Европейския съюз. Има още много да се направи, както на европейско, така и на национално равнище, за да се гарантира, че сътрудничеството между системите на здравеопазване в Европа ще стане реалност. Можете да разчитате на мен да се впусна в това предизвикателство с цялата ми решителност и енергия.

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, уважаеми членове на Европейския парламент, г-н Bowis, много ви благодаря за това продуктивно разискване. Смятам, че то много добре илюстрира въпросите, по които най-трудно се постигна споразумение от участниците в разискванията през последните години, както в Съвета, така и в Парламента, и съм доволна да отбележа, че по-голямата част от членовете на Парламента постигнаха съгласие.

Да, директивата ще създаде по-ясно положение и по-прозрачна система на обслужване на европейските граждани. Както ще стане ясно на представянето на програмата, което ще се проведе утре, унгарското председателство възнамерява да постави хората в основата на своята програма. Също така стана видно, че създаденото от нас тук не е идеално. Все още има място за по-нататъшна работа, както г-н Дали спомена току-що.

Смятам, че разискването за единния пазар и директивата за услугите и за това как всичко е свързано с правата на пациентите, беше много интересно. Смятам, че беше много умно решение да не подходим към въпроса от страната на услугите, защото всички си спомнят какъв хаос предизвика директивата за услугите, след като беше приета. Това беше правилната стъпка за създаване на директивата чрез въпроса за правата на пациентите. Тя ще даде възможност за свободното движение на пациенти и ще позволи пациентите да имат достъп до услуги с по-добро качество и в точното време. Ето защо смятам, че чрез един различен подход постигнахме нашата цел. Това, което е много важно, е, че директивата ще засили свободата на избор в допълнение към принципите на равни възможности, правото на добро качество на здравните грижи, равенство и солидарност, които споменах и преди.

Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, доволна съм, че директивата беше представена по време на унгарското председателство. Заслугата обаче не е наша, а на нашите предшественици, Белгия и Испания, както и на членовете на Европейския парламент. Благодарна съм, че отличното сътрудничество между Съвета и Парламента може да послужи на европейските граждани в такава степен.

  Председател. – Аз, разбира се, бих искал да използвам тази възможност да поздравя г-жа Grossetête за отличната работа, свършена от нея и докладчиците в сянка от различните групи по един много деликатен и много сложен въпрос, на който смятам, че трябва да дадем гласност, защото е един от въпросите, които наистина ще достигнат до всички граждани на 27-те държави-членки. Поздравления, г-жо Grossetête.

  Françoise Grossetête, докладчик. – (FR) Г-н председател, напълно споделям гледната Ви точка и преди всичко бих искала да благодаря на големия брой членове на Парламента, които се изказаха по време на разискването в подкрепа на директивата. Още веднъж, бих искала да благодаря на докладчиците в сянка от всяка политическа група – мога да видя г-жа Roth-Behrendt, но имам предвид всички колеги, които не мога да спомена. Искам да им благодаря, защото те изиграха активна роля и допринесоха много към усилията за постигане на това политическо споразумение със Съвета на 21 декември, което ще приключи успешно утре.

На онези колеги, които изразиха известни резерви по отношение на медицинския туризъм, наред с други неща, бих казала „Не. Ще се погрижим за това.“. Директивата съдържа предпазна клауза за държавите-членки и им позволява да контролират планирането на здравните си грижи и инфраструктура, именно с цел да се предотврати медицинския туризъм.

На онези, които смятат, че директивата не е достатъчно амбициозна, бих казала „Прави сте – аз също бих искала да беше направено повече“. Днес обаче не трябва да забравяме, че се намираме на първия етап на директивата, и мога да видя, че г-н Дали, който ни помогна много в това отношение, е съгласен с мен.

Заедно ще гарантираме, че на първо място тази директива се транспонира при възможно най-добрите условия. След 30 месеца директивата ще бъде приложена и всички ще трябва да бъдем внимателни в нашите държави-членки, за да се гарантира, че тя наистина е в подкрепа на правата на пациентите.

Ще завърша като заявя, че утрешното гласуване е от съществено значение. Очаквам от вас да гарантирате, че директивата е голям успех, защото този успех ще бъде дар за пациентите, като най-накрая ще признаем правото на пациентите на висококачествени здравни грижи.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  János Áder (PPE), в писмена форма. – (HU) По време на разискването в комисия относно проекта за директива за правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи имаше някои, които подобно на моя колега, Peter Liese, виждаха не опасностите, а възможностите на този закон. Унгарците споделяме неговото мнение. Въпреки че постигнатият компромис, който може да се счита за разумен компромис между правата на пациентите и опасенията на държавите-членки, значително се различава от предишния проект на доклад, възможностите все още са налице. Можем да кажем, че това е малка стъпка в правилната посока. Какви са тези възможности? Въпреки че по-рано мнозина си представяха внезапен приток на нереалистично голям брой чуждестранни пациенти и срив на националните системи на здравеопазване, аз съм на мнение, че това по-скоро представлява възможност да използваме по-добре природните богатства на държавите ни в бъдеще. Тук имам предвид не само лечебните ни извори, но и географското ни положение и цената на квалифицираната работна ръка. Здравните работници най-накрая ще имат възможност да използват по-добре професионалните си умения и всички други способности, с които може да разполагат. Пациентите, които в другите държави-членки ще имат безпрепятствен достъп до здравни услуги, които не съществуват в родните им държави поради определени природни условия, също ще се възползват от това. По този начин това ще е от полза както за здравните работници, така и за пациентите, но държавите-членки също могат да бъдат сигурни, благодарение на големия брой ограничения, включени в директивата. Поздравявам докладчика и всички колеги, които спомогнаха за този успех.

  Giovanni Collino (PPE), в писмена форма. – (IT) Стандартизирането на здравеопазването в Европа ще отчете качеството на предлаганите услуги, които трябва да са еднакви за гражданите на всички 27 държави-членки, независимо от финансовото им състояние и способността да плащат, ако искаме да завършим вътрешния пазар по отношение на здравните грижи.

Призовавам председателя и колегите ми от Европейския парламент да гарантират, че европейските мерки не се изчерпват с приемането на директивата, но и да призоват за действия на местно равнище преди всичко за прилагането на мярката в отделните държави-членки.

Не по-малко важно е приемането на всички трансгранични мерки, необходими за функционирането на цялата система. Така например граничен район като Фриули-Венеция Джулия се нуждае от подходящ механизъм за събиране на данни за оптимизиране на сътрудничеството както на територията на държавата – особено сега, когато фискалният федерализъм се е насочил към Италия – така и при граничните територии, като определени съседни региони на Словения, в които вече сме започнали конструктивен диалог относно управлението на здравните грижи от известно време.

Също така трябва да се гарантира подходящото обучение на персонала, чиито пациенти и чиито умения трябва да станат все по-глобални в един сценарий, който вече не е единствено европейски.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) След един дълъг процес днес приехме текста на директивата за упражняването на правата на пациентите в областта на трансграничните здравни грижи. Това е успех за Парламента, но преди всичко е победа за потребителите. Новата законодателна рамка ще позволи на гражданите на всяка държава-членка да получи здравни грижи в друга държава-членка при същите условия, на които биха се радвали в собствената си държава. Тази мобилност ще даде възможност на пациентите да избегнат националните списъци с чакащи напълно законно и да се възползват от медицинските услуги, които се предлагат в други европейски държави. Това също така открива пътя за специализация по-специално при редките заболявания, така че здравните грижи вече не трябва да се осигуряват на местно равнище, а могат да се предоставят на места, които специализират в това конкретно лечение. С това нямаме за цел да се насърчи медицинският туризъм, а по-скоро да се гарантира пълната мобилност на европейците в Европа при еднакви условия, което означава, че от сега нататък всички можем да изберем лечението, което е най-бързо, най-ефективно и с най-високо качество, а разноските ни да ни бъдат възстановени от държавата-членка, в която се плащат здравноосигурителните вноски, при абсолютно същите условия, както ако здравните грижи са били предоставени там.

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE), в писмена форма. – (PL) Влизането в сила на директивата „пациенти без граници“ е чудесна възможност за всички пациенти в Европейския съюз, но най-вече за пациентите от държави, които са по-слабо развити, където има какво да се желае от здравните услуги. Тези пациенти ще имат по-добър достъп до лечение в друга държава от този, с който разполагат в момента. Има и надежда, че новите мерки ще стимулират промяна на националните системи на здравеопазване. Това се отнася в частност до намаляване на дългите списъци с чакащи за хората, които чакат за определени видове болнично лечение. Рискът от изходящ поток на пациенти към болниците в други държави ще наложи да се вземат административни решения относно най-добрата употреба на болнични легла и процедури в държави, където има най-голям брой чакащи. Задължението да се създадат бюра за контакт във всяка държава-членка на Европейския съюз е важно за пациентите. Това ще им предостави повече информация за възможностите на лечение в друга държава, както и за опита на болниците в други държави при лечението на редки или много сериозни състояния. След като новото законодателство влезе в сила, ще бъде важно да се извърши подробно наблюдение на неговите последици и въздействието му за подобряване на качеството на услугите и достъпността за различните групи пациенти в различните региони в Европа. По-специално, ще бъде важно да се събере информация за това кой използва тези услуги – само по-добре информираните и богати социални групи или всички, които се нуждаят от лечение.

  Alajos Mészáros (PPE), в писмена форма. – (HU) Свободното движение на работна сила и развитието на туризма изискват решение на проблемите в областта на трансграничните здравни грижи. Правилата за достъп до услуги и възстановяване на разноските трябва да бъдат ясни и добре познати на гражданите на държавите-членки. Целта е да се даде възможност на гражданите да имат достъп, без предварително разрешение и във всяка държава-членка, до онези извънболнични и болнични лечения, които биха им били предоставени в собствената им държава-членка, и разноските да им бъдат възстановени в известна степен в собствените им системи на здравеопазване. Рискът от възможна злоупотреба – тук имам предвид „медицинския туризъм“ – не трябва да представлява пречка в този случай, но естествено трябва да направим всичко възможно да го сведем до минимум.

Трябва да подчертая, че предложението се отнася до мобилността на пациентите в рамките на Европейския съюз, а не „свободното движение на услуги“. Трябва да се отбележи, че една добре изградена система също може да създаде добавена стойност чрез използване на неизползваните възможности и избягване на логистичните загуби. В някои случаи бързата трансгранична медицинска помощ може да спаси живот. Друг важен аспект е, че трансграничните здравни грижи са от съществено значение в случаите, където подходящото ниво на лечение за определено заболяване не е налично в една държава-членка, но се предлага в друга. Смятам, че предложението е балансирано и представлява компромис между резервите на държавите-членки и амбициите на Европейския парламент.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) В момента има твърде много несигурност по отношение на въпросите за достъп до здравеопазване, възстановяване на разноските и отговорност за клинично проследяване във връзка с трансграничните здравни грижи. Директивата дава възможност всички пациенти – не само най-добре осведомените или най-богатите – да се радват на редица здравни права, които вече са признати от Съда на Европейския съюз. Държавите-членки запазват пълна отговорност за организацията и управлението на системите за здравно осигуряване. Предложението се отнася до пациентите и тяхната мобилност в рамките на Европейския съюз, а не до свободното движение на доставчиците на услуги. Директивата предвижда сътрудничество между държавите-членки, особено по отношение на признаването на медицински препоръки (лечения, рецепти и така нататък), направени в друга държава-членка, електронното здравеопазване и оценката на високите технологии. Референтната мрежа, създадена от националните бюра за контакт, ще улесни достъпа на обществеността до тази информация. В действителност румънските органи трябва да гарантират, че техните граждани имат достъп до информация. Приемането на доклада ще спомогне да се гарантира добър баланс между правата на пациентите в Европейския съюз да имат достъп до най-доброто медицинско лечение и запазването на финансовата устойчивост на националната система на здравно осигуряване.

  Bernadette Vergnaud (S&D), в писмена форма. – (FR) В сравнение с първоначалното предложение на Комисията, което улесняваше мобилността на пациентите с пазарно-ориентирана перспектива в областта на здравните грижи, аз приветствам напредъка, отразен в това споразумение. От съществено значение, за да се гарантират системите ни на социална закрила, беше възстановяването на системата за предварително разрешение за болнично или скъпоструващо лечение. Също така препратката към член 168 от Договора беше необходима, за да се гарантира зачитането на правомощията на държавите-членки от гледна точка на организацията на системите им на обществено здравеопазване. И накрая, беше постигнат похвален напредък по отношение на сътрудничеството и информацията за пациентите.

Все още обаче съществуват сериозни пропуски: липсата на внимание относно мобилността на специалистите, медицинската демография и застаряващото население. Други законодателни предложения трябва да променят това – по-специално предложението относно професионалните квалификации – като в тези предложения ще бъде важно да се потвърди, че здравеопазването е сектор със специфични характеристики и не е стока, която се ръководи единствено от законите на пазара, а по-скоро най-ценният актив на гражданите.

Приложение – Позиция на Комисията

Изменения:

Директно приемливо: изменение 107 (текста в цялост, блок №1, компромисно изменение). Комисията подкрепя приемането на компромисния текст от съзаконодателите.

14. Европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции - Инхалатори за астма (разискване)

  Председател. – Следващата точка е това, което бих нарекъл странно общо разискване относно следното:

- доклад на г-жа Matias, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции (2010/2084(INI)) (A7-0366/2010);

- въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-жа Mazzoni, от името на комисията по петиции, относно инхалатори за астма (O-0182/2010 – B7-0666/2010).

  Marisa Matias, докладчик. – (PT) Г-н председател, искам да започна с това, което според мен е ярък пример за неотложността на инициативата. Започнахме работа в Парламента точно преди шест месеца: за шестте месеца от началото на работата върху доклада до времето за гласуване повече от 700,000 души са развили болестта на Алцхаймер или друга форма на деменция. Тази цифра сама по себе си показва колко важно и неотложно е да се предприемат действия в тази област. Ето защо съобщението на Комисията е навременно.

Всички хора, страдащи от болестта на Алцхаймер и други деменции, в Европа трябва да бъдат третирани еднакво. Повече от седем милиона са хората с болестта на Алцхаймер и като цяло почти десет милиона страдат от деменции.

На езика на числата това означава средно голяма държава. Не можем да проявяваме дискриминационно отношение към спрямо болестта, така както не можем да проявяваме дискриминационно отношение към една държава. Трябва да ги третираме еднакво. Именно поради тази причина е необходимо спешно да се предприемат действия в няколко области. В областта на научните изследвания е известно, че броят на лицата, страдащи от това заболяване, се удвоява на всеки 20 години.

Знаем, че ако разглежданите възрастови граници са над 65 години, броят се удвоява на всеки четири години, именно поради което е необходимо да се борим с причините, както и да открием кои са те, защото няма друг начин за действие срещу даден проблем, ако не разполагаме с добри познания за него. За да постигнем това, се нуждаем от повече научни изследвания, повече сътрудничество и повече епидемиологични данни.

Необходимо е да знаем повече относно това какви действия да се предприемат по отношение на превенцията и контрола на рисковите фактори. Нуждаем се от ранна диагностика, специализирани грижи и обучени болногледачи. Необходимо е да се окаже подкрепа на семействата, вместо засегнатите лица да бъдат заклеймявани: трябва да им дадем права и достойнство. Всички държави трябва да имат национални планове за действие, за да можем да си сътрудничим на европейско равнище. Необходимо е да се борим с неравенствата между държавите-членки, както и вътре в самите държави-членки. Не можем да допуснем, че би могло да има първа и втора класа пациенти: всички трябва да са равнопоставени, независимо от пол, възраст, място на пребиваване или друг критерий.

Ето защо, г-н председател, много, много е важно нашите здравни услуги да имат възможно най-голям обхват. Не можем да избягваме да говорим за тези спешни нужди само защото сме в криза и да говорим само за разходите за заболяването. Социалните и икономическите разходи, произтичащи от липсата на лечение на този проблем, са далеч по-големи от разходите за справянето с него. Ето защо трябва да се изправим лице в лице с проблема и да инвестираме: да инвестираме в хората; да инвестираме, както казах, в превенцията и в оказването на помощ на семействата и болногледачите, които така често са забравяни.

Знаем, че за грижите за едно лице, страдащо от болестта на Алцхаймер, са необходими трима души. Човек, страдащ от болестта на Алцхаймер, не може да остане нито един час без придружител. Това трябва да ни послужи за урок: не може да продължаваме така, без държавите-членки да се обединят в отговор на този проблем; без сътрудничество, при това сътрудничество на основата на солидарността.

Затова искам да кажа следното: по въпроса за солидарността, всички знаем, че никаква част от работата не може да се свърши изолирано и тук в Парламента тя също беше предприета в сътрудничество с всички докладчици в сянка от всички парламентарни групи; с подкрепата на трите жени, които ми помогнаха в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, в моята парламентарна група и в моята делегация.

Ето защо искам да благодаря на всички тези жени и може би не случайно по доклада работиха само жени: това е така, защото жените са най-засегнати, занимавайки се както с доклади относно болестта на Алцхаймер, така и с болни с болестта на Алцхаймер, включително мъже. Затова искам също да обърна внимание на различните видове дискриминация, прикрити от липсата на лечение или отговор на тези въпроси.

Ще завърша, като кажа, че искам директно да попитам члена на Комисията Дали кое от предложенията, включени в доклада, Комисията има готовност да приеме и кога ще има готовност да приеме и предприеме действия срещу извънредното положение, на чиито мащаби сме свидетели в момента.

  Erminia Mazzoni, автор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, трябва да кажа, че и аз съм озадачена защо този въпрос е обединен с предходния доклад, но важното според мен е, че днес Парламентът съсредоточава вниманието си върху проблема, съдържащ се във въпроса, който внесох от името на комисията по петиции.

Въпросът засяга казус, в който на малко европейско предприятие е отказано правосъдие, заради инерцията, която, за съжаление, Комисията демонстрира от 1997 г. насам. Този извод е потвърден от комисията по правни въпроси, от която комисията, чийто председател съм, поиска да излезе със становище.

Проблемът засяга медицинско изделие – по-конкретно инхалатор за астма – патентовано през 1990 г. и законно пуснато на пазара. Продуктът е регламентиран от Директива 93/42/ЕИО, която предвижда задължението производителят да удостовери, че се е съобразил с изискванията и която упълномощава националните органи да проверяват валидността на самосертифицирането чрез мониторинг и изпитване на представителни проби.

Продуктът, който в продължение на шест години е успешно пласиран на пазара – до 1996 г. – и за който за 15 години не е регистрирано нито едно конкретно оплакване или забележка, е подложен на инспекция от правителството на Горна Бавария, което изисква от комисията на Магдебург да преразгледа разрешението, предоставено на дружеството.

През декември същата година комисията и министърът на здравеопазването на Саксония-Анхалт провеждат инспекцията и приключват процедурата със становището, че продуктът е изцяло съобразен с нормативните изисквания в сила. Освен това в края на процедурата те поставят под въпрос законосъобразността на искането от страна на правителството на Горна Бавария, като го приканват да започне процедура за въвеждане на защитните разпоредби съгласно горепосочената директива, в случай че продължава да има съмнения.

На следващата година има поредица от недокументирани дейности, за които бяхме само косвено осведомени, след което изведнъж през 1997 г., без да установи никаква връзка с производителя, федералният министър на здравеопазването нарежда продуктът да бъде изтеглен от пазара.

Министерството започва процедура – процедурата съгласно член 8 на горепосочената директива – в края на 1997 г., но тя не дава резултат, тъй като не е предоставена никаква информация и не е започнат процес на консултации с производителя. На фона на общото мълчание в средата на 2003 г., считайки, че мълчанието означава, че необоснованите забележки на германските органи явно са били отхвърлени, производителят пуска продукта отново на пазара.

За съжаление, през 2005 г. – отново без никакъв осъществен контакт – германските органи отново разпореждат изтегляне на продукта от пазара. За да бъда ясна, въпреки неколкократните искания, до ден днешен няма обяснение защо продуктът е изтеглен.

Следователно не е имало нито установена връзка, нито разследване, нито възможност производителят законно да оспори констатациите на другата страна. Това е оказало тежко икономическо въздействие върху производителя, който чака отговор повече от 15 години, без да може да пусне продукта си на пазара.

Искам също да допълня, че за шестте години, през които продуктът се е разпространявал – и за това има документи, включително предоставените от Комисията – е установено, че са реализирани значителни икономии в обществените разходи за здравеопазване поради ниската цена на продукта и че продуктът е оказал положително въздействие върху страдащите от астма.

През 2008 г., след като вижда, че всичките му опити да стигне донякъде с другите органи са безуспешни, производителят г-н Клайн се обръща към комисията по петиции. Комисията започва процедура през сегашния законодателен мандат. Освен това с оглед на времетраенето на проблема, упоменат в петицията, тя започва също процес на неофициални консултации с члена на Комисията, за да поиска предоставяне на отговор в по-кратък срок, тъй като вносителят на петицията иска потвърждение, че неговият продукт е в съответствие с европейското законодателство или, ако това е невъзможно, поне да се произнесе със становище, което той да може да оспорва пред Съда и което ще му позволи да получи правосъдие.

Нищо от това не се е случило и по време на разискването в комисията по петиции Европейската комисия, за съжаление, за пореден път избегна да отговори на нашите въпроси. Затова комисията прие единодушното решение да дойде в Парламента и да поиска от Европейската комисия да предостави ясни отговори в парламентарната зала, защото този въпрос безспорно поражда сериозни съмнения за нарушение на Хартата на основните права. Това е не само заради инерцията на Комисията; а преди всичко заради невъзможността на вносителя на петицията г-н Клайн да предприеме съдебни действия.

Въпросът поражда очевидни съмнения за нарушение на правилата на вътрешния пазар и защитата, предоставяна на малките предприятия, поради което настояваме тук да бъдат дадени отговори на съображенията, повдигнати в нашия въпрос.

  Председател. – Г-жо Mazzoni, искам да Ви благодаря най-вече за това, че споделихте моето смущение от застъпването на двете теми. Това, разбира се, не означава неуважение от моя страна към един важен въпрос, още повече че го поставяте в качеството си на председател на комисията по петиции, част от която съм и аз, затова съм изключително заинтересован от това, което тя върши.

Ще бъде много трудно за члена на Комисията и за ораторите да съчетаят две толкова различни по своя характер теми, поради което заслужава да се постави под въпрос доколко е разумно планирането на разискването така, както е планирано в дневния ред.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, първо, ми позволете да изразя почитта си към Парламента, и по-специално към докладчика г-жа Matias за ангажираността, с която се отнасяте към болестта на Алцхаймер и другите деменции.

Комисията напълно споделя вашата загриженост. Деменцията означава големи страдания за милиони европейци и техните семейства. При сегашното бързо застаряване на населението е настъпило време Европа да действа.

Ето защо Комисията представи съобщение относно болестта на Алцхаймер и други деменции през 2009 г. с действия, насочени към подобряване на превенцията и диагностиката, научните изследвания и обмена на най-добри практики.

Радвам се, че Парламентът подкрепя непрекъснатата работа в тази връзка и представя цялостен комплект от препоръки. Докладът и неговите препоръки са съвсем навременни в момент, когато Комисията е на път да започне през април съвместна дейност с държавите-членки за болестта на Алцхаймер, така наречената ALCOVE (Съвместна оценка на болестта на Алцхаймер в Европа).

Убеден съм, че съвместната дейност ще даде желания резултат по много от препоръките, които днес се приемат тук.

Съвместната дейност ще е съсредоточена върху превенцията – област, подчертана от Парламента в доклада– както и върху подобряването на познанията и данните и обмена на добри практики. Освен това тя ще бъде насочена и към още една област, където Парламентът призовава към действие: правата на лицата с деменция. Съгласен съм с вас, че ни е необходима пълна координация на научните изследвания, за да разберем по-добре как да предотвратим или забавим настъпването на заболяването. Поради тази причина Комисията постави началото на инициатива за съвместно планиране в областта на борбата с невродегенеративните заболявания, и по-специално с болестта на Алцхаймер.

За първи път 23 държави работят заедно за справяне с болестта на Алцхаймер. В Европа има добри практики за диагностика и лечение на болестта на Алцхаймер и Комисията насърчава обмена на тези знания и добри практики.

Както е препоръчано от ЕП, аз също мога да потвърдя, че инициативата „Съюз за иновации“ в рамките на стратегията „Европа 2020“ ще приеме като първа пилотна област за новия Европейски иновационен проект за партньорство темата за активно остаряване в добро здраве.

Действията в подкрепа на лицата, страдащи от деменция, могат да бъдат разработени в този контекст. Добър пример може да е текущата инициатива на ЕП за болногледачите. Надяваме се да сме в състояние да подкрепим и други иновативни дейности в тази област, които да са насочени и към болестта на Алцхаймер и други деменции.

И накрая, Комисията гледа благосклонно на редица други препоръки, включително обявяването на 2014 г. за Европейска година на мозъка. Уверявам ви, че Комисията се е ангажирала да има собствено участие в мерките по отношение на проблема с деменцията.

Позволете ми сега да взема отношение по втората тема на разискването: петицията, внесена от г-н Клайн, изобретател и производител на инхалатора „Ефекто“ (Effecto).

Пускането на пазара на въпросното изделие първоначално не получи одобрение в Германия през 1997 г. По-нататъшни действия по отношение на решението не последваха нито от страна на Комисията, нито от германските органи, нито от производителя. Тогавашният дистрибутор посочи намерението си да проведе допълнителни проучвания, преди да пусне продукта отново на пазара.

Изделието беше отново пуснато на пазара през 2002 г. под ново наименование. При повторната му забрана от германските органи през 2005 г. Комисията внимателно анализира случая и приключи процедурата с официално писмо до германските органи и до производителя през юли 2007 г.

Анализът на Комисията беше, че забраната, наложена от германските органи, е оправдана, тъй като клиничните данни, предоставени от производителя, са недостатъчни, за да докажат безопасността на изделието.

Съгласно Директивата за медицинските изделия производителят е задължен да докаже безопасността на изделието си, за да получи разрешение да използва маркировката „CE“. Това означава, че приложимата правна разпоредба е член 18 на директивата, отнасящ за случаите, в които изделието е пуснато на пазара с неправомерно поставена маркировка „CE“. В този случай няма официално решение на Комисията.

Тъй като според становището на Комисията в този случай процедурата във връзка със защитните разпоредби е неприложима, тя няма основание да изиска уведомление за наложената от германските органи забрана през 2005 г.

Препятствието, пред което е изправен вносителят на петицията във връзка с пускането на продукта на пазара, е решението на германските органи (забраната от 2005 г.), а не решение на Комисията. Вносителят на петицията е имал ясни правни възможности, които да използва на национално равнище, и той се е възползвал от тях. Неговите искове обаче са отхвърлени от германските съдилища.

Искам да подчертая, че от 2007 г. насам Комисията е приканила вносителя на петицията да приведе изделието в съответствие, като предостави липсващите клинични данни, и до края е съдействала за контактите между него и германските органи. Доколкото е известно на Комисията, действия от вносителя на петицията досега не са предприети.

  Elena Oana Antonescu, от името на групата PPE. – (RO) Г-н председател, ще говоря за болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция. Искам да поздравя докладчика г-жа Matias за свършената от нея отлична работа. Като докладчик в сянка за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за това тематично досие искам също да благодаря на всички мои колеги, които дадоха своя принос. Вниманието, на което се радва темата, разкрива колко важен е въпросът и същевременно тежкия характер на заболяването.

Броят на лицата, страдащи от деменция, възлиза на 9,9 млн., като по-голямата част от случаите са пациенти с болестта на Алцхаймер. Нашите очаквания са до 2020 г. броят да нарасне драстично във време, когато заболяването все още е недостатъчно диагностицирано в Европейския съюз. Съществуват неравенства между държавите-членки по отношение на превенцията, достъпа до лечение и предоставянето на подходящи услуги. Съществува фрагментирана намеса и неравенство на отговорите по отношение на научните изследвания и борбата с болестта.

Докладът бележи важна стъпка в борбата с това заболяване в ЕС и е от съществено значение за въвеждането на нова форма на сътрудничество между държавите-членки, като създава възможност за предприемане на координирани мерки за справяне с конкретни проблеми, засягащи цяла Европа. Докладът подкрепя солидарността между държавите и обмена на добри практики с цел да се избегне дублирането на усилия и разхищението на ресурси. Искам да подчертая важността на превантивната диагностика и ранната намеса в началните стадии на болестта. Считам, че това е ключът към постигането на напредък в борбата със заболяването.

Освен това искам също да припомня значението на приемането на мултидисциплинарен подход към научните изследвания в тази област. Разделението между дисциплините и слабата връзка между първоначалните и клиничните изследвания, общественото здравеопазване и социалните изследвания влияят на начина, по който научните открития се пренасят в медицинската практика и предоставянето на грижи. Фактът, че всичко това се провежда на национално равнище усилва разпокъсването. Поради тази причина трябва да се съсредоточим върху мултидисциплинарния подход и върху пренасянето на открития и знания на равнище на ЕС.

  Nessa Childers, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, близо десет милиона европейци страдат днес от деменция, като болестта на Алцхаймер е най-често срещаната форма. Част от тази статистика е моята собствена майка, която почина миналата година. Ето защо силно приветствам европейската инициатива за деменция.

Следва да сме много загрижени, че по приблизителни оценки само половината от случаите са диагностицирани. Следва да сме много загрижени, че два пъти повече жени, отколкото мъже, страдат от деменция, и трябва да сме много загрижени, че поради застаряването на европейското население броят на болните ще се удвои през следващите 20 години.

Като се има предвид, че забавянето на появата на болестта на Алцхаймер с пет години означава 50% по-малко заболели, приветствам съсредоточаването на Комисията върху превенцията и ранното откриване. Приветствам съсредоточаването върху по-добрите научни изследвания в Европа, особено като знаем, че 85% от изследванията днес не са координирани в рамките на ЕС. Приветствам също съсредоточаването върху обмена на най-добри практики и правата на болните и техните семейства.

Аз и моите колеги социалдемократи, членове на ЕП, се съсредоточихме върху социалните аспекти на деменцията в нашите предложения за изменение и настоятелно призоваваме за следното:

Призоваваме за поставяне на силен акцент върху специфичните нужди на жените, които са два пъти по-засегнати от болестта и участват несъразмерно в полагането на грижи за болните, в сферата на медицинските и социалните научни изследвания, здравеопазването, заетостта и социалната политика.

Подновяваме призива си към Комисията за законодателство в областта на политики за психично здраве на работното място като част от тяхната компетентност относно здравето и безопасността на работното място с оглед на осигуряване на възможно най-добро интегриране на пазара на труда на лица с психични разстройства.

Препоръчваме проверка на използването на разпорежданията на пациента относно неговото лечение (воля на пациента) отвъд границите на Европа, които са крайно необходими.

Накрая също така подчертаваме важността във всички кампании за повишаване на осведомеността и образователните кампании да се обръща внимание на способността за разпознаване на симптомите на деменция.

В заключение, искам да поздравя докладчика Maria Matias и да благодаря на нея и на моите колеги докладчици в сянка за работата им върху доклада.

  Frédérique Ries, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, през последните години борбата с болестта на Алцхаймер най-после стана европейски приоритет! Нека добавя, че приветствам всички инициативи, обявени току-що от члена на Комисията Дали.

Тази форма на стареене на мозъка се увеличава бурно в Европа и в целия свят: повече от седем милиона са засегнатите лица, като броят им нараства до десет милиона, ако се вземат предвид и другите невродегенеративни заболявания. Можем и следва да приветстваме текущото финансиране на ЕС на 32 научноизследователски проекта, но трябва да работим по-добре, много по-добре, особено по отношение на координацията на научните изследвания за болестта на Алцхаймер в Осмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания още през 2014 г. Това е ясно посочено в точка 21 на нашата резолюция.

От жизненоважно значение също е да се съсредоточим върху мултидисциплинарния подход към начините за диагностика, профилактика, лечение и подкрепа на пациентите и техните семейства; това е застъпено в точки 2 и 20, което е много важно. Освен това в тази връзка едно неотдавнашно изследване, току-що публикувано във Франция, разкрива значителните социално-икономически разходи, произтичащи от заболяването: повече от 10 млн. евро месечно само за медицински грижи и наблюдение на пациентите. А това не включва огромната отдаденост на близките и семействата на пациентите, които посвещават повече от шест часа дневно на грижите и обслужването на болните.

Помощта за тези пациенти означава също така и правилно диагностициране. Научният свят ни казва, че сегашните международни критерии трябва да бъдат променени, защото при стриктното прилагане на често вече остарели критерии, нерядко се включват и твърде много пациенти с други форми на деменция.

На европейско равнище, обхванато в точка 64 от нашата резолюция, от решаващо значение е Парламентът най-после да отговори на призива на учените. Необходими са повече доброволци за клиничните изследвания, ако се надяваме един ден да открием лекарство, което е наложително. Предстоящото преразглеждане на директивата на ЕС относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти е златна възможност да се предостави конкретен отговор и да се даде надежда на засегнатите семейства.

  Gerald Häfner, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, който и да е планирал съчетаването на тези две разисквания, едва ли е направил добра услуга на Парламента – а още по-малко на обсъжданите въпроси.

В цяла Европа разходите за лекарства и здравно осигуряване се увеличават и всеки се опитва да намери начини как да бъдат намалени. Напредъкът в медицината все повече оскъпява лекарствата. Случаят, с който се занимаваме тук, е различен. В Европа има 30 милиона астматици, а ние имаме един дребен производител, разработил изделие, което прави инхалацията – която може да е животоспасяваща за астматиците и е изключително важна за лечението им – по-добра, по-бърза, по-ефикасна и преди всичко по-евтина. На производителя е отказван достъп до пазара в продължение на 14 години. Производителят се обръща към Комисията през 1996 г., а комисията по петиции се занимава с този въпрос от 2006 г. насам. Г-н Дали, работата на Комисията е да подпомага прилагането на закона и да бъде на страната на гражданите. В този случай това не се прави; вместо това Комисията отказва да вземе ясно решение – решение, което би помогнало на вносителя на петицията.

Искам да се обърна лично към Вас, г-н Дали, защото съм сигурен, че ще си спомните, че Ви поканихме на среща с комисията по петиции, за да обсъдим въпроса. Казахте ни, че нямате време за това, но че можете да намерите време за личен разговор. Дойдохме при Вас и разговаряхме лично. Вие лично ми обещахте, че ще се погрижите въпросът да намери решение много бързо. До този момент не съм получил никакъв отговор. Написах Ви още едно писмо, но отговор не получих. Освен това Вие се опитахте да предотвратите следващото разискване. Това не е начинът, по който трябва да действа Комисията.

Искам да заявя много ясно, че Европейският парламент очаква Комисията да бъде на страната на закона и на гражданите – и утре заедно ще гласуваме тази резолюция. Очакваме да гарантирате, че подобни производители са защитени от онези, които им отказват достъп до пазара. Тук са заложени много пари, но по-специално става въпрос за здравето на хората. Разбираме проблемите, но не можем да разберем Вашите действия, г-н Дали. Известни са ни всичките Ви аргументи. Прегледал съм купища папки, но все още не съм открил ясен аргумент, потвърждаващ Вашата позиция. Говорим за медицинско изделие. Цели 30 000 бройки са в употреба – хората са инхалирали милиони пъти с отлични резултати. Имаме писма от застрахователни дружества, които искат да разрешим достъп до пазара, за да бъдат спестени разходи. Очаквам Комисията най-после да си свърши работата и да стигне до положително решение на този въпрос.

(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-н председател, бих искал да попитам г-н Häfner дали е съгласен, че коментарът на члена на Комисията по въпроса за „Бронхо Еър“ (BronchoAir), който изслушахме по-рано, беше изцяло уклончив и безполезен за дружеството по-конкретно и за страдащите от астма като цяло?

  Gerald Häfner (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, ако ми позволите, ще дам кратък, но личен отговор. Струва ми се, че членът на Комисията все още не се е възползвал от възможността лично да се запознае с въпроса и да формира собствено ново впечатление. Това обаче е идеалната възможност, г-н Дали, да погледнете по нов начин на въпроса и да стигнете до ново заключение след всичките години на отлагане – и бих Ви посъветвал да включите в екипа си различни членове от онези, които са отговорни за продължителните процедури досега. Ще се радвам да обсъдим това с Вас, или още по-добре бих искал да видя, че се срещате с вносителя на петицията и излизате с решение.

Изцяло съм съгласен с моя колега.

  Marina Yannakoudakis, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, 750 000 души в Обединеното кралство страдат от деменция; над 50% от тях ще развият болестта на Алцхаймер. Последиците са общи за всички, но опитът на всеки е различен. Няма лечение за това състояние, което често пъти държи като заложници и пациента, и болногледача, независимо от възрастта. Но какво може да се направи в ЕС? Законодателството очевидно е второстепенно в положение, в което преди всичко се нуждае от местна подкрепа.

На първо място, като внасяме темата в пленарната зала, ние имаме възможност да я изведем на преден план, да започнем разискване и да повишим обществената осведоменост. От това следва, че държавите-членки могат да вземат решение относно нейното приоритизиране и обмена на най-добри практики. На второ място, осведомеността може да доведе до по-добро разбиране на симптомите и следователно до ранно диагностициране. На пазара има лекарства, които могат да помогнат в този случай и ако се приемат в подходящото време, могат да забавят процеса. Важното е следното: болните получават помощ, семействата разполагат с информация и подкрепа и в крайна сметка на пациентите се помага да запазят достойнството си в това тежко заболяване.

  William (The Earl of) Dartmouth, от името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, както изглежда, едно малко немско предприятие, „Бронхо Еър“ от Мюнхен, е произвело инхалатор, който действително може да подобри живота на страдащите от астма лица, които разчитат на подобни устройства, за да дишат. Продуктът е изключен от пазара в продължение на повече от 14 години и обяснението на члена на Комисията защо това е така се различава много от това на председателя на комисията по петиции, с което започна разискването. Комисията по правни въпроси заяви, цитирам: „дружеството е жертва на крещящ отказ от правосъдие“ от страна на Комисията.

Защо Комисията покровителства големите фармацевтични дружества и техните лобисти? В този случай Партията за независимост на Обединеното кралство, която имам честта да представлявам, решително подкрепя незабавното започване на разследване на работата на Комисията по този въпрос.

  Diane Dodds (NI). – (EN) Г-н председател, както вече беше обявено в пленарната зала днес, в Обединеното кралство приблизително три четвърти милион лица страдат от някаква форма на деменция. Шестнадесет хиляди от тях живеят в моя избирателен район в Северна Ирландия.

Болестта на Алцхаймер е жестока болест. Тя лишава болните от личността им, отнема им тяхната самостоятелност и в крайна сметка ги лишава от връзката им със семейството и приятелите. Тя е унищожителна болест, обременяваща семействата и болногледачите, които често са изолирани и в лошо здравословно състояние поради тежестите, пред които са изправени. Както вече беше споменато в Парламента, много от тези, които полагат грижи, са жени.

По приблизителни изчисления броят на лицата с деменция в Обединеното кралство до 2050 г. ще скочи до 1,7 млн. Очакваните разходи за здравни и социални грижи към 2018 г. ще са 27 млрд. британски лири. Това са зашеметяващи цифри, които правят научните изследвания жизненоважни, а внимателното насочване на ресурсите в областта на здравните и социалните грижи абсолютно наложителни. Считам също така, че в това отношение трябва да признаем и приноса на доброволческия и общностния сектор.

Г-н член на Комисията, Вие отдадохте голямо значение на активното остаряване в добро здраве и аз с гордост подчертавам работата на програмата „Mullen Mews“ в Белфаст, която измести международната конкуренция и спечели награди заради социалното приобщаване и подобряването живота на хора с деменция и на техните семейства и болногледачи.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н Дали, съгласен съм, че е дразнеща необходимостта непрекъснато да се превключва от едната тема на другата. Иска ми се тези въпроси да бяха разгледани поне последователно един след друг.

Ще се върна на петицията на г-н Klein. Доволен съм, че имаме възможността да говорим за това, тъй като комисията по петиции отдавна се занимава с тази петиция. Какво се е случило за това време? Иновативен производител е разработил инхалатор за астматици. Инхалаторът е полезен за пациентите, защото е по-лесен за използване и е полезен за застрахователните дружества, защото е по-евтин. Производителят съвсем правилно е получил награда за него. След това идва неочакван удар: инхалаторът е забранен от германските органи, в резултат на което Европейската комисия започва процедура във връзка със защитните разпоредби.

Без да навлизам още веднъж в подробности, убеден съм, че първоначалната забрана на инхалатора през 1996 г. е наложена незаконно. Комисията е била длъжна да приключи процедурата във връзка със защитните разпоредби с решение, за да даде възможност на засегнатата страна да обжалва. В резултат на това г-н Klein – и тук цитирам позицията на нашата комисия по правни въпроси – е жертва на очевиден отказ от правосъдие. Г-н член на Комисията, не е моя работа да определям чия е вината. Важното тук е възможно най-скоро да се намери решение за справяне с проблема веднъж и завинаги. Просто искам от Вас да зачитате единодушния вот на нашата комисия по петиции. Надявам се и разчитам на Вашето съдействие и помощ не само в интерес на вносителя на петицията, но и в интерес на пациентите в целия Европейски съюз.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D). – (RO) Г-н председател, все още има голяма несигурност и много, което днес все още не знаем за болестта на Алцхаймер. За съжаление, положението продължава да се влошава сега, когато населението на Европа застарява. Очевидно е необходимо провеждане на повече научноизследователска работа и изследвания на причините и лечението на деменцията. От друга страна обаче, както при незаразните заболявания, има доказателства, че редица прости мерки по отношение на начина на живот могат да предотвратят много разстройства. Затова съм поискала във внесените предложения за изменения да се отдава много по-голяма важност на провеждането на научноизследователска работа върху въздействието на храненето върху появата на болестта на Алцхаймер.

Много от нас със сигурност познават поне един човек, засегнат от това заболяване или от друга форма на деменция. Знаем, че в действителност разходите за човешки ресурси са много по-високи от социалните и финансовите разходи. Всички ние сме много загрижени от широко разпространените, опустошаващи поражения на деменцията върху толкова голям брой хора. В резултат на това разполагаме с изключително изчерпателен доклад, съдържащ всички ключови въпроси. Това, което искаме, е положителен отговор не само от Комисията, но и от държавите-членки.

  Антония Първанова (ALDE). – (EN) Г-н председател, аз също съжалявам, че сливаме едното разискване с другото: това е все едно да имаме съвместно разискване върху корабоплаването и риболова, поради това, че и двете се извършват в морска среда. Въпреки всичко искам да поздравя докладчика Marisa Matias, тъй като наистина е от изключителна важност ЕС по конкретен начин да вземе мерки по отношение на болестта на Алцхаймер като един от своите здравни приоритети.

Настоящата медицинска и социална тежест на заболяването представлява сериозна заплаха за устойчивостта на нашите здравни и социални системи. Няколко други хронични заболявания значително ще се увеличат през следващите години и е от съществена важност да вземем изчерпателни мерки по отношение на тях с подходящ план за готовност. Искрено се надявам Комисията да поеме водеща роля в изграждането на европейската инициатива за болестта на Алцхаймер и да подкрепи държавите-членки в справянето с предизвикателствата на общественото здравеопазване на нашето застаряващо население. Специално приветствам съсредоточаването върху мултидисциплинарния подход.

На последно място, искам да подчертая необходимостта от съсредоточаване на вниманието върху научноизследователската работа и върху целенасоченото инвестиране в тази област, като се отчита един приоритет: да не се обслужват бизнес интереси, а да се постигнат конкретни резултати в интерес на общественото здравеопазване на пациентите и гражданите.

По отношение на въпросите, изискващи устен отговор, считам, че тук сме свидетели на един начин за лобиране, насочен към увеличаване на натиска върху германските органи и оспорване на изискванията и наредбите на ЕС за безопасност. Няма значение дали засегнатите предприятия са големи или малки: единственият важен за нас въпрос е безопасността на пациентите.

  Satu Hassi (Verts/ALE). – (FI) Г-н председател, госпожи и господа, моите най-искрени благодарности към докладчика г-жа Matias за отличната й работа по доклада относно болестта на Алцхаймер. Болестта на Алцхаймер и деменциите са голям проблем за обществото. Разходите за човешки и финансови ресурси са огромни. По приблизителна оценка лечението на болестта на Алцхаймер струва повече от 100 млрд. евро годишно. Това е повече от сумата, която Комисията счита, че ще струва, ако засилим контрола върху намаляването на емисиите на парникови газове с 30%. Смята се, че броят на пациентите с болестта на Алцхаймер се удвоява на всеки 20 години.

Искам да подчертая колко е важно ранната диагностика и превенцията да станат приоритет. По-конкретно, надявам се да има повече научноизследователска работа върху това как химичните вещества, пречещи на развитието на нервната система, могат да способстват за появата на болестта на Алцхаймер и риска от други заболявания, които причиняват влошаване на нервната система. Във всеки случай принципът на предпазливостта диктува, че трябва да се намали използването на химични вещества като пестициди в нашите градини и полета.

  Miroslav Ouzký (ECR). – (CS) Г-н председател, аз също искам да говоря за болестта на Алцхаймер. Известно ни е, че докладът няма конкретно законодателно въздействие, нито че е особено спорен. Надявам се, че няма да разедини заседанието. Все пак знаем, че това е много сериозно заболяване с много сериозни финансови последици и следователно представлява и много сериозен социален проблем. То е много тясно свързано със застаряването на населението на Европа и увеличаването му в Европа започва да прилича на неврологична епидемия. Какво можем да направим в тази връзка? Можем да подчертаем превенцията, която пести ресурси и подобрява здравето, можем да подобрим навиците за хранене на европейците, можем да обединим нашата научна основа в Европа и да координираме работата на отделните държави-членки, можем да подкрепим доброволческите организации и организациите на членовете на семействата, а така също можем да помогнем за създаването на специализирани центрове в Европа.

  Philippe Juvin (PPE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, толкова много неща има да се кажат за болестта на Алцхаймер.

Позволете ми да се съсредоточа върху два аспекта. Първият е въпросът за домашното подпомагане на пациентите, които са сериозно болни. Знаем, че поради медицински причини е важно пациентите да не претърпяват резки промени в обкръжението си, което може да влоши заболяването и неговите симптоми и да направи нещата много по-сложни.

Един от нашите приоритети трябва да е възможността пациентите да останат колкото е възможно по-дълго време в обичайното си обкръжение. За да стане това, семействата и членовете на семействата, които помагат на пациента, трябва на свой ред да получат помощ. С други думи, семействата не трябва да бъдат оставяни да се грижат сами за себе си. Това е първото ми съображение.

Второто ми съображение се отнася за научните изследвания. Защо? Защото в крайна сметка за болестта на Алцхаймер надеждата е да се намери лекарство, а за да се намери това лекарство, е необходима ефективна научноизследователска работа. Чувал съм хора да казват, че за научните изследвания са необходими повече ресурси. Това без съмнение е вярно! Преди да говорим за ресурси обаче, трябва да говорим за използването на тези ресурси.

Досега научните изследвания бяха твърде разпокъсани и разнопосочни без определен приоритет. Хората не работят заедно и не разговарят помежду си. В бъдеще специалистът по клетъчна биология трябва да говори с физиолога, с рентгенолога, с невролога. Трябва да накараме хората да работят по-добре заедно. Затова призовавам Комисията да застане твърдо зад съвместната научноизследователска програма, чието начало беше поставено по време на френското председателство.

Накрая бих искал да завърша, като кажа на пациентите и техните семейства, че нещата се движат напред. Трябва да имат вяра, че не са сами. Вече не са сами!

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

  Glenis Willmott (S&D). – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на докладчика и на докладчиците в сянка за тяхната добра работа относно доклада.

Макар че докладът относно болестта на Алцхаймер е много важен, знаем, че правомощията за изпълнението на политиките са главно на държавите-членки. Но застаряващото население е едно от най-належащите предизвикателства за решаване в бъдеще, тъй като ни е известно, че деменцията е сред главните причини за увреждания и зависимост при хората в напреднала възраст.

В момента основната отговорност за грижите е на единия от съпрузите или децата на пациента, което е изключително тежка и емоционално изтощителна работа. Поради това нашите предложения за изменения, призоваващи Комисията да разгледа възможностите за създаване на работни места от по-добър социален сектор в стратегията „ЕС 2020“, са толкова важни. Важно е също така, че се съсредоточаваме не само върху предоставянето на финансиране на научните изследвания за нови лекарства за лечение на заболяванията, но и върху простите превантивни мерки, които всеки може да предприеме, като например промяна в хранителния режим и начина на живот. Храненето все по-често се изтъква като важен фактор в развитието на болестта на Алцхаймер и други деменции, и ние трябва да посветим част от нашите ресурси на по-нататъшни проучвания в тази насока.

През 2005 г. разходите за деменциите в ЕС бяха 130 млрд. евро и това засегна 19 млн. души – болни и болногледачи. Затова от морална и икономическа гледна точка е разумно да се осигури влагането на повече средства в борбата с тази ужасна болест.

  Jorgo Chatzimarkakis (ALDE). – (DE) Г-н председател, съобщението и докладът са много добри и затова искам да изразя своите благодарности на члена на Комисията Дали и на г-жа Matias.

Болестта на Алцхаймер е чумата на нашето време и нашият най-голям проблем е, че знаем прекалено малко за нея. Ето защо се нуждаем от научни изследвания, научни изследвания и повече научни изследвания. Необходимо е да обединим силите си и затова приветствам инициативата на Комисията за създаване на иновационни партньорства по темата за остаряването в добро здраве; болестта на Алцхаймер отлично се вписва в нея.

Преди много години правителството на САЩ определи борбата с рака като водещ проект. Ракът не е победен, но се появиха множество лекарства и терапии. Точно от това се нуждаем тук и затова приветствам факта, че предстои да се съсредоточим върху болестта на Алцхаймер. Необходимо е да знаем как да провеждаме превантивни действия. Какво можем да направим в бъдеще в борбата с болестта на Алцхаймер? Затова не можем да продължаваме да пилеем средствата в европейската политика за научни изследвания. Трябва да се концентрираме върху конкретни области. Болестта на Алцхаймер би могла да бъде една от главните теми, с която сме се преборили.

  Frieda Brepoels (Verts/ALE). – (NL) Г-н председател, като заместник-председател на европейския алианс за борба срещу болестта на Алцхаймер в ЕП горещо приветствам доклада на г-жа Matias. В него се съдържат най-важните въпроси, които е необходимо да се разглеждат приоритетно. В това кратко време искам да засегна две неща.

На първо място, важността на превенцията и ранната диагностика. Кампаниите за повишаване на осведомеността за началните симптоми са от съществено значение, за да могат пациентите и техните болногледачи да се възползват възможно най-рано от вече съществуващите лечение и подкрепа. Наред с това обаче не трябва да се подценява важността на съвместната програма за научни изследвания. Мнозина от вас вече споменаха, че в днешно време 85% от обществените инвестиции в научните изследвания се правят без каквато и да било европейска координация и това неизбежно води до разпокъсване и дублиране. Затова една обща стратегическа програма за научните изследвания може да осигури по-ефективно използване на ресурсите и по-добро разбиране на причините, възможностите за лечение и социалното въздействие на заболяванията като болестта на Алцхаймер.

  Miroslav Mikolášik (PPE). – (SK) Г-н председател, съобщението на Комисията относно европейската инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции подобрява настоящите откъслечни мерки и съществуващите различия по отношение на достъпа до лечение, и ни води към по-добри здравни и социални условия за постоянно нарастващия брой на такива пациенти, чийто пропорционален дял се увеличава и в съотношение със застаряващото население в Европа.

Директивата е насочена и към здравните работници в тази област, като предоставя специализирано обучение, което горещо приветствам, както и подкрепа за членовете на семействата. Ние вече имаме проблем при наличието на близо 1,4 млн. нови случаи годишно с някаква форма на деменция, затова трябва да предприемем енергични действия за навременна диагностика, превенция и други свързани с тях въпроси като достойнството на пациентите.

В това отношение също има засегнати лица, по-специално членовете на семействата, изправени пред социална изолация. Обществото също трябва да окаже подкрепа и финансова помощ на хората, които се грижат за пациенти с деменция у дома.

  Justas Vincas Paleckis (S&D). – (LT) Г-н председател, искам да поздравя докладчиците, които са свършили отлична работа. Трябва да се признае, че със застаряването на населението в Европа болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция се разпространяват със застрашителни темпове. Често пъти симптомите на тези заболявания се диагностицират погрешно или се откриват прекалено късно, поради което пациентите не получават адекватно лечение. Призивът да се обявят деменциите за една от приоритетните области на здравеопазването е правилен. Само чрез възможно най-широкото разпространяване на информацията и повишаване на осведомеността на обществото относно болестта, нейните симптоми и ранни методи на диагностика ще можем да се справим с нарастващата вълна от деменция. За съжаление, в повечето от новите държави-членки на ЕС, включително Литва, грижата за пациентите с деменция е особено незадоволителна. Най-голямата тежест обикновено пада върху близките и членовете на семействата на пациентите. Държавите-членки следва да отдадат необходимото доверие на своята работа, като зачитат, доколкото това е възможно, времето, прекарано в грижи за близки, като време на трудова заетост и да предоставят социални гаранции.

  Gay Mitchell (PPE). – (EN) Г-н председател, искам само да отбележа, че говорим за болестта на Алцхаймер и хората в напреднала възраст, но лично съм запознат със случай в моя избирателен район на 48 годишен мъж, за когото грижи трябваше да полага неговият възрастен овдовял баща, тъй като младият човек беше с болестта на Алцхаймер. Няма да злоупотребявам с възможността да говоря, но Ви благодаря за нея, като искам да кажа, че подкрепям иновациите във връзка със стареенето. Това е въпрос, свързан предимно със стареенето, но не само с него.

  Wolfgang Kreissl-Dörfler (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, моите коментари се отнасят до петицията. Разглеждам внимателно този случай от пролетта на 2007 г. насам. През есента на 2007 г. отправих въпрос към Комисията. Отговорът беше повече от незадоволителен.

Имал съм много обсъждания с министерството на здравеопазването на Германия. Винаги всичко беше много смътно и неясно. От Вашия отговор, г-н Дали – от това, което прочетохте на глас – разбирам, че не сте склонен да разгледате случая по-подробно. Това не се случи по време на Вашия мандат, но има такова нещо като колективна отговорност и аз бих поискал от Вас – също от името на комисията по правни въпроси и комисията по петиции – да ни предоставите цялата документация, на която се основава вашето решение. Освен това, гледайки изделието, искам да знам – въпреки че мога да си представя отговора – защо определени дружества нямат интерес от излизането на друг продукт на пазара. Поставянето на тази пластмасова част в инхалатора е сравнително евтино, но печалбата е в цялостните продажби.

Наблюдавайки лобирането, предприето от фармацевтичната промишленост, и следейки внимателно финансовите интереси, които определени партии имат от това да държат малките предприятия извън пазара, отговорите понякога са съвсем очевидни.

Настоятелно Ви призовавам да изясните позицията си тук и сега дали ще ни предоставите документацията и дали сте готов да проведете с нас истинско обсъждане в комисията по петиции и комисията по правни въпроси, а не просто да отклонявате въпроса. Нашите граждани имат право на подобаващо отношение – включително и онези, които не са особено богати или влиятелни.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE). – (PL) Г-н председател, Европейският съюз има застаряващо население и процентът на хората, страдащи от свързани с възрастта заболявания, се увеличава. Статистиката показва, че всеки пети човек над 80-годишна възраст страда от болестта на Алцхаймер. Не всички осъзнават факта, че това е нелечима болест, но с подходящи превантивни мерки и ранна диагностика, последиците от нея могат да бъдат забавени. Според Световния доклад за 2009 г. относно болестта на Алцхаймер 28% от световното население, страдащо от деменция, живее в Европа, на второ място след Азия в това отношение. В Полша, страната която представлявам, около 250 000 души страдат от болестта на Алцхаймер, а приблизителните оценки на специалистите са, че до 2040 г. тази цифра ще се е утроила. Както разбирате, тези статистически данни са обезпокояващи.

Деменцията не само води след себе си социални и икономически последици, но също така засяга пациентите, както и техните семейства. Поради тази причина съм доволна, че днес обсъдихме този важен проблем. Само сътрудничеството, високо специализираните научни изследвания и широкоразпространена кампания за информираност ще позволят бързата диагностика и по-добрата превенция.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-н председател, съгласна съм с конкретните действия, предложени в инициативата относно болестта на Алцхаймер, че е от първостепенна важност да се насърчава ранната диагностика и качеството на живота, да се подкрепя сътрудничеството между държавите-членки чрез споделяне на най-добри практики и клинични изследвания, и да се зачитат правата на хората, които живеят с това тежко заболяване. Тъй като в момента ЕС не разполага с достатъчно точни статистически данни за болестта на Алцхаймер, изследванията следва да се провеждат въз основа на общи, строго определени показатели. Освен това е необходимо да се инвестира в научните изследвания и ефективните подходи към системите за предоставяне на грижи. Особено внимание трябва да се обърне на здравните специалисти, доставчици на здравни услуги и обучението и подкрепата на семействата, които трябва ежедневно да се справят с болестта на Алцхаймер. Искам да подчертая, че в борбата с това трудно заболяване от съществено значение е да се обърне внимание на превенцията и усилията да се насочат към получаване на възможно най-ранно диагностициране. Ето защо е необходимо да се изготви превантивна стратегия за болестта на Алцхаймер, свързана с насърчаването на здравословен начин на живот, информиране на хората за заболяването и обмена на медицински практики.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE). – (GA) Г-н председател, искам да Ви благодаря, че ми дадохте възможността да говоря за болестта на Алцхаймер.

Болестта на Алцхаймер е заболяване, което е най-често срещаната причина за деменция, засягаща 44 000 души в Ирландия и близо десет милиона души в цяла Европа. Тя е прогресивно заболяване, което означава, че с течение на времето все повече части от мозъка се увреждат, а с това симптомите се влошават.

За съжаление, поради застаряването на населението в Европа в бъдеще има вероятност все повече хора да бъдат засегнати от болестта. Затова по-добрата координация между държавите-членки на ЕС по отношение на научните изследвания на причините за деменция, както и най-добрите практики по отношение на социалната система е от първостепенно значение. Тежестта за грижата често пъти лежи на плещите на близките членове на семействата и в Ирландия 50 000 души ежедневно се грижат за лица с деменция.

В заключение искам да отдам специална почит на всички болногледачи и на дружеството за борба с болестта на Алцхаймер в Ирландия, които предоставят невероятна помощ на хората, засегнати от деменция.

  Margrete Auken (Verts/ALE). – (DA) Г-н председател, искам да се обърна към члена на Комисията Дали. Тук можете да видите пластмасовото изделие, за което става дума. Големите мултинационални фармацевтични предприятия са тези, които са решили, че в случая с германския продукт пластмасовото изделие и лекарството са неразделно цяло. Това е лекарството. То трябва да премине основното изпитване. Пластмасовото изделие наподобява използването на спринцовка. Ясно е, че фармацевтичните предприятия печелят огромни суми пари от факта, че двата продукта трябва да се продават винаги заедно. Обществото, от друга страна, спестява много пари, когато може повторно да използва нещо отново и отново. Намирам за напълно скандално това, че Комисията продължава да твърди, че това просто изделие трябва да бъде подложено на същата подробна процедура на изпитване – като че ли то задължително спада към същата система за изпитване – като лекарството – не съвсем същата като за самото лекарство, знам, но все пак като за приспособление, принадлежащо към него. Просто е ужасно, че не сме получили ясен отговор по този въпрос. Има толкова много хора, включително много дружества и здравни застрахователи, които страдат в резултат от факта, че този прост пластмасов предмет не беше отдавна одобрен. Той никога не е създавал други проблеми освен финансови...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Paolo Bartolozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, невродегенеративните заболявания, и по-конкретно болестта на Алцхаймер, са здравен приоритет на ЕС.

Въпросната болест има сериозни последици за болните, а не само по отношение на здравеопазването. Разходите за преките и неофициалните грижи са наистина високи. Всъщност болестта на Алцхаймер засяга не само болните, но и всички, които се грижат за тях.

Ето защо ние се нуждаем от европейски отговор на проблема, координиран отговор от всички държави-членки, полезни взаимодействия от съгласувани мерки, които се отнасят по-специално до областта на науката и научните изследвания и които са отговорни за засилването на превенцията и диагностиката, за да се подобри лечението – включително иновативното лечение – на разположение в момента, както и от разпространението на информация сред държавите-членки относно резултатите, постигнати на национално равнище, като по този начин се повишава осведомеността относно заболяването.

  Джон Дали, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, уважаеми колеги, благодаря отново на Парламента и на колегите, които взеха думата, за тяхната ангажираност относно важната кауза за болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция.

Комисията приветства доклада на Парламента и неговите препоръки. Позволете ми да използвам възможността да подчертая, че Комисията изцяло се ангажира със собствено участие в мерките по отношение на болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция. Тези заболявания, за съжаление, са част от процеса на стареене за много европейски граждани.

Считам, че е наша колективна отговорност да работим заедно, за да сведем до минимум тяхната тежест и да инвестираме в иновации с цел превенция, диагностика, лечение и управление на тези заболявания.

Очаквам с нетърпение да подкрепя държавите-членки в техните усилия да работят в тясно сътрудничество с Парламента в борбата за справянето с болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция.

Относно петицията, внесена от г-н Klein, във връзка с инхалатора „Ефекто“ (Effecto), на първо място, трябва да заявя – в отговор на забележката на г-жа Mazzoni, че работата на Комисията е да бъде на страната на гражданите – че мога да ви уверя, че моята работа е да бъда на страната на пациентите. За мен е много важно като член на Комисията, отговарящ за здравеопазването, да не бъде компрометирана безопасността на пациентите, да не се съкращават и заобикалят процедурите, които сме въвели с цел да гарантираме, че всяко устройство с медицинско приложение е правилно проверено и безопасността му е гарантирана.

Проблемът тук не е как да се предоставя медикамент с парче пластмаса, както беше казано. Проблемът е, че имаме нужда от клинични доказателства, че продуктът е безопасен и за да се направи това, от вносителя на петицията, в случая г-н Klein, беше поискано да проведе клинични изследвания върху 24 пациенти. Това е обхвата на клиничните изпитвания, които бяха изискани.

Защо има съпротива срещу предоставянето на клиничните изпитвания? Коя е причината за тази съпротива? Това е нещо, което се питам. Необходимо е да знаем например универсално ли е приложението на изделието, с един конкретен медикамент ли ще се използва, или може да се използва с различни медикаменти? Ако това е така, медикаментите различни дозировки ли изискват? Има ли изделието система за регулиране на дозировката? Като лаик, ако се налагаше да използвам такова изделие, бих си задал тези въпроси. Това са въпросите, които органите си задават. Искането им е да има доказателство, че изделието ще е безопасно в ръцете на пациентите като цяло.

Съществува, както казах, точна процедура за гарантиране на безопасност и аз няма да я заобиколя. Беше казано, че съм обещал да проуча случая. Обещах за проуча случая и действително съм го проучил. Разполагам с много подробности по случая. Естествено, беше необходимо за някои детайли да науча от други, които са в Комисията от 1987 г. насам. Когато г-н Klein поиска среща с мен или с моя кабинет, аз веднага се съгласих. Моят „началник кабинет“ го информира, че сме готови за среща, за да обясним случая. Той ни отговори с имейл, в който поставяше множество условия, сред които като основа на срещата беше посочено, че Комисията на ЕС следва изцяло да поеме разноските. Това включваше самолетните билети и нощувките в Брюксел за него и неговия екип и аз не можех да се съглася с това.

  Marisa Matias, докладчик. – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да започна, като изразя благодарността си за всички казани думи относно доклада, който Парламентът внася относно болестта на Алцхаймер и други деменции. Всички знаем, че положението, на което сме свидетели, е твърде трагично и че не се диагностицира успешно, което вече беше споменато тук.

Искам да спомена само един въпрос, който присъстваше във всички направени изказвания, но който, може би, не беше подчертан в достатъчна степен, и това е въпросът за достойнството на пациентите и техните права, но не само на пациентите, а също и на членовете на техните семейства, на онези, които се грижат за тях, независимо дали са професионални или непрофесионални болногледачи, както и на здравните работници, свързани с този вид заболяване.

Доволна съм, наистина съм доволна, от това което каза членът на Комисията за споделяне на загрижеността на Европейския парламент и че Европейската Комисия гледа на всички препоръки, предложени от Парламента в доклада, положително и ще направи всичко, което влиза в правомощията й, за да ги приведе в действие.

Знаем, че всеки изминал ден е закъснял в тази област, като се има предвид това, което ни предстои. Знаем също, че утре Парламентът ще направи съобщение по този въпрос. Очакваме резултата от гласуването, г-н член на Комисията, но знаем, че европейската общественост очаква от нас много повече от солидарност и морално успокоение. Европейците очакват конкретни и подходящи мерки, г-н член на Комисията, и аз наистина се надявам, че Вие и Комисията – която има инициатива, с каквато, за съжаление, Парламентът не разполага – ще направите този въпрос толкова приоритетен, колкото обещавате, и че ще го превърнете в законодателна инициатива, така че да се зачитат правата на европейците и техните семейства, и към всички да има проявено отношение на равенство и достойнство, каквото те заслужават.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре (сряда, 19 януари 2011 г.).

Писмени изявления (член 149)

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) По приблизителни оценки 9,9 млн. души в Европа страдат от невродегенеративно заболяване като болестта на Алцхаймер. Със застаряването на населението на Европа изчисленията на Евростат са, че през 2050 г. броят на лицата с невродегенеративно заболяване ще бъде два пъти по-голям в сравнение с 1995 г. Освен това, тъй като тежестта за грижите се поема от членовете на семействата, е установено, че болестта засяга трима души от семейството на пациента. В това отношение, трябва да се гарантира предприемането на действия на европейско равнище, за да бъдат подпомогнати държавите-членки в предоставянето на подходяща помощ на пациентите и техните семейства.

Напълно съм съгласен, че здравната политика на ЕС следва да обяви деменцията за приоритет. Подобаващо признание заслужава да се отдаде на организациите на пациентите и болногледачите, като същите следва да вземат участие в информационни кампании и в определянето на изследователските програми. ЕС предоставя значителна парична сума –159 млн. евро – за 34 научни проекта, свързани с невродегенеративните заболявания; но тъй като ще има огромно увеличаване на тези заболявания, научните проекти в рамките на Осмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания трябва да бъдат разширени и да включват изследвания върху поведенческите, когнитивните и безлекарствените терапии.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) В европейските държави има данни за разпространението на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция, събрани от „Алцхаймер Европа“. Болестта на Алцхаймер е била и остава основна причина за деменцията във всички държави. 74,5% от случаите на деменция са съсредоточени в Северна Америка, 61,4% в Европа и 46,5% в Азия. Има случаи на болестта на Алцхаймер в ЕС обаче, които не са диагностицирани. Според наличните неотдавнашни епидемиологични данни само половината от хората, страдащи от това заболяване, са открити в момента. Във връзка с това мисля, че държавите-членки трябва да развиват дългосрочни политики и планове за действие с цел ускоряване на достъпа до финансиране за научните изследвания в областта на деменцията и болестта на Алцхаймер, включително изследванията в областта на превенцията на база, съизмерима с икономическото въздействие на тези заболявания върху обществото. Те трябва също да предвиждат и вземат мерки по отношение на социалните и демографските тенденции и да се съсредоточат върху подкрепата, предоставяна на семействата, които се грижат за пациентите, като по този начин се предостави социална защита на уязвими лица, страдащи от деменция.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Внесената резолюция подновява нашата ангажираност към борбата с едно сериозно заболяване, което все още засяга всеки пети човек на възраст над 85 години. Моето мнение е, че са необходими ефективни и координирани действия в цяла Европа за осъществяването на по-нататъшен напредък в научноизследователската дейност и събирането на епидемиологични данни относно заболяването. Подходящата координация между държавите-членки може да допринесе за споделянето на най-добри практики в областта на лечението на пациентите и да помогне на гражданите да разберат важността на превенцията и ранната намеса. Инвестициите и сътрудничеството са от основно значение в тази област не само за намаляване на социалните разходи на тези заболявания, но така също и преди всичко за гарантиране, че на засегнатите лица ще се даде надежда за по-достоен живот. В този смисъл искам да подчертая, че деменциите, разбира се, не засягат само болните; те засягат също и хората около тях, като например членовете на семействата и здравните работници. Затова европейската стратегия следва да има за цел да осигури по-ефективна и практическа подкрепа за онези, които са изправени пред ежедневната задача да помагат на болните, запълвайки съществуващите празнини в областта на обучението на специалистите и лансирайки кампании за повишаване на осведомеността относно реалностите на това да живееш с болестта на Алцхаймер.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) Към днешна дата ЕС все още няма адекватен отговор на болестта на Алцхаймер и не е приключил нито една политика за нейната превенция. Освен това е тревожно, че държави като Малта все още не предлагат реимбурсиране на медикаментите, необходими за лечението на пациенти с това заболяване. Независимо, че Комисията не може да се намесва в организацията на националните здравноосигурителни схеми, тя трябва да увеличи своите усилия за оказване на натиск върху държавите-членки, за да се гарантира, че всяко лице, страдащо от болестта на Алцхаймер, получава необходимото лечение. Призовавам Комисията наистина да превърне борбата с деменцията в европейски приоритет и да приключи изброените по-долу предложения в рамките на разумен период: (1) насърчаване на сърдечносъдовото здраве и инвестиране в по-здрава работна сила; (2) насърчаване на инициативи, осигуряващи социална и интелектуална ангажираност на хората в напреднала възраст; (3) насърчаване на държавите-членки системно да прилагат рутинен скрининг, позволяващ ранно диагностициране на заболяването, както и предоставяне на лесен достъп до медикаменти и лечение, след като болестта е вече настъпила; (4) гарантиране на провеждането на редовни епидемиологични изследвания на европейско равнище; (5) насърчаване на държавите-членки да използват по-пълноценно помощните технологии.

  Jim Higgins (PPE), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада като важна стъпка напред в борбата с деменцията. В момента един от всеки 20 души на възраст над 65 години и един от всеки 5 на възраст над 80 години страдат от деменция. Счита се, че повече от 8 милиона европейци на възраст между 30 и 99 години страдат от дегенеративни заболявания на нервната система, брой, който според учените може да се удвоява на всеки 20 години. Болестта на Алцхаймер представлява 50% от тези случаи. Близо десет милиона европейци страдат днес от деменция, като болестта на Алцхаймер е най-често срещаната форма. В Ирландия има 44 000 души с деменция. Повече от 50 000 са болногледачите на болни с деменция и около 100 000 души са пряко засегнати от деменцията. Като се има предвид, че забавянето на появата на болестта на Алцхаймер с пет години означава 50% по-малко заболели, приветствам съсредоточаването върху превенцията и ранното откриване от Европейската комисия. Приветствам съсредоточаването върху по-добрите научни изследвания в Европа, особено като знаем, че 85% от изследванията днес не са координирани в рамките на ЕС. За да съществува европейска стратегия в тази област, от съществено значение е различните държави да дадат предимство на изготвянето на национални планове за действие. Европейската стратегия трябва също така да се стреми към осигуряване на съществуването на услуги, които гарантират възможно най-голямо покритие, както и равни условия и лечение на пациентите.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Заболяванията, причиняващи загуба на паметта, са често срещан проблем в Европа. Приблизително десет милиона европейци страдат от тях в днешно време. Мнозинството от тях са с болестта на Алцхаймер. Много са факторите, влияещи на способността на хората да помнят и да учат нови неща. Сред тях са стресът, депресията, скръбта, прекомерното пиене, лошото хранене и медикаментите. Необходимо е да се обърне повече внимание на превенцията на тези заболявания от момента на навлизане в пубертета. Физическата и умствена активност, здравословното хранене и избягването на употреба на упойващи вещества предпазват хората от заболявания, причиняващи загуба на паметта. Като се справяме с рисковите фактори, свързани с тези заболявания, ние същевременно ще се справяме с факторите, свързани със сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. В бъдеще трябва да се подчертае важността на осведомеността и неправителствените организации в борбата със заболяванията, причиняващи загуба на паметта. Организациите вършат много ценна работа. Трябва да им се окаже повече подкрепа, за да имат възможност болните с тези заболявания да получат по-задоволителна помощ. Освен това в бъдеще трябва да се отдаде повече внимание на лечебните центрове и тяхното качество. За съжаление, сега съществуващите не отговарят на изискванията. Във Финландия например е налице липса на взаимопомощ и подходящи центрове за дневни или дългосрочни грижи. Накрая, искам да привлека вниманието на всички към важността на подкрепата на персонала, специализиран в лечението на заболяванията, причиняващи загуба на паметта, тяхното подходящо обучение и развиването на умения и компетентност. Благодаря ви.

  Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. – (FI) Искам да благодаря на г-жа Matias за нейния похвален доклад по собствена инициатива относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции. Всеки пети европеец ще развие заболяване, причиняващо загуба на паметта. Тези заболявания трайно оказват все по-голям натиск върху здравните системи, които се борят, за да се справят със застаряващото население, но също и върху болните и техните близки, изправени пред ново за тях положение. Няма консенсус по отношение на патогенезата на тези заболявания, но ранната интервенция в развитието им се счита за изключително важна. Докладът ще спомогне заболяванията, причиняващи загуба на паметта, да станат приоритетни измежду целите на здравеопазването на ЕС. Резултатът от гласуването ще изпрати правилното послание, а именно, че изследването на тези заболявания и тяхното лечение ще изискват сътрудничество на общоевропейско равнище. Въпреки че болните са предимно хора в напреднала възраст, с подобренията в диагностиката все по-често ще бъдат откривани ранните симптоми на тези заболявания сред работещото население. С цел засилване на сътрудничеството в Европа се нуждаем и от национални програми за паметта, които вече са започнали в някои държави-членки. Националните програми за паметта играят значителна роля за разпространяването на знания и най-добри практики, както и за намаляване броя на дейностите, които се препокриват.

  Richard Seeber (PPE), в писмена форма. – (DE) Десет милиона души в Европа страдат от деменция; половината от тях са пациенти с болестта на Алцхаймер. Тези цифри ще продължат да се повишават в резултат на увеличената продължителност на живот. Докладът по собствена инициатива се движи в правилната посока с призива си за по-ефективен подход при лечението на деменцията, и по-специално на болестта на Алцхаймер. Особено внимание следва да се обърне на превенцията. Ранната диагностика, безплатният скрининг за рисковите групи и преди всичко по-доброто осведомяване на населението играят ключова роля в това, тъй като болестта на Алцхаймер обикновено се разпознава в прекалено късен стадий в ЕС. Продължаващото разпространение на деменцията налага необходимостта от европейска стратегия, която предлага, доколкото това е възможно, комплексни структури, предоставящи на пациентите равен достъп до информация и възможности за лечение. Не трябва да се забравя, че подкрепата на близките и болногледачите също е част от това. Освен това широките епидемиологични и клинични изследвания, както и по-доброто научно проучване на деменцията и болестта на Алцхаймер са важни фактори в борбата с деменциите.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Деменцията и особено болестта на Алцхаймер са не само сериозни медицински проблеми, но и изключително деликатни етични и социални проблеми, чиято тежест ще продължава да се увеличава във връзка със застаряването на населението на Европа. В представения документ съвсем правилно вниманието е съсредоточено върху различните аспекти на заболяването, и по-специално върху подкрепата за ранната диагностика, научните изследвания и подобряването на съществуващата грижа за пациентите. Въпреки това не по-малко важна според мен е областта на подкрепа на семействата на болните с деменция и подчертаването на недискриминиращия достъп до висококачествени здравни и социални грижи е от основна важност. Ролята на местните органи, общински или регионални, е от ключово значение тук, както и на доброволческите организации, които могат оперативно да отговорят на нарастващата нужда от тези служби. Европейската инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции е много важна също и за поставянето на това заболяване на сериозно и открито обсъждане в най-широкия смисъл на думата. Ето защо горещо приветствам и подкрепям инициативата.

15. Време за въпроси (въпроси към Комисията)

  Председател. – Следващата точка е време за въпроси (B7-0001/2011).

Следните въпроси са отправени към Комисията.

Първа част

Въпрос №14, зададен от Rares-Lucian Niculescu (H-0629/10)

Относно: Използване на европейските средства

Според неотдавнашна статия във "Файненшъл таймс" ЕС е изразходил само 10% от 347-те милиарда евро, предвидени за насърчаване на развитието на бедните райони за периода до 2013 г.

Според същата тази статия средствата за подпомагане на МСП в крайна сметка се усвояват от мултинационални корпорации (Coca-Cola, IBM, Nokia, Siemens), докато други големи компании (Twinings, Валео) използват финансовите средства на Съюза за преместване на дейността си в страни, където работната ръка е по-евтина, въпреки че правилата изрично забраняват такива практики.

Комисията би ли могла да представи становището си относно информацията, разкрита в тази статия, и да предложи евентуални решения за предотвратяване повтарянето на такива ситуации в бъдеще?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията приветства щателното разследване от страна на „Файненшъл таймс“, тъй като то е важен принос за откриването и разширяването на публичен дебат относно ефективността на политиката на сближаване.

Комисията е наясно с обичайно по-бавното усвояване на средствата в началото на даден програмен период. Последните данни сочат обаче, че през четвъртото тримесечие на 2010 г. Комисията е извършила повече плащания по линия на политиката на сближаване, отколкото когато и да било преди това. Преобладаващата част от тях са били междинни плащания, т.е възстановяване на вече направени и сертифицирани в държавите-членки разходи. Ето защо е сигурно, че, както сме виждали в предишни програмни периоди, изразходването на средства по линия на политиката на сближаване се ускорява. Коефициентите на усвояване, от гледна точка на плащанията на ЕС към държавите-членки, сега са: 21% за Кохезионния фонд, 22% за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и 23% за Европейския социален фонд (ЕСФ).

Що се отнася до подкрепата, която се оказва на мултинационални и големи дружества, Комисията би акцентирала, че главна цел на политиката на сближаване е растежа и създаването на нови работни места в определени региони и държави-членки. Всяка подкрепа за производствени инвестиции трябва да се разглежда в тази връзка.

Насърчаването на разкриването на работни места и на икономическия растеж може да се постигне по много начини, като се започне от създаване на малки предприятия и се стигне до оказване на подкрепа на по-големи дружества. С намесата по линия на политиката на сближаване се подкрепят производствените инвестиции, ориентирани предимно към малки и средни предприятия (МСП), както е указано в регламентите за ЕФРР и ЕСФ. Комисията наблегна на ролята на малките и средните предприятия и по време на преговорите по настоящите програмни документи. По-голямата част от производствените инвестиции и вложенията за развитие на вътрешния потенциал са насочени към МСП. Възможно е обаче да има случаи, в които, в съответствие с регламентите, се отпуска съфинансиране на по-големи дружества, при условие че е налице съответствие с целите на съответните фондове и програми.

Общо, по линия на политиката на сближаване, са разпределени около 55 млрд. евро в подкрепа на стопански организации в периода между 2007 г. и 2013 г., като с голям дял от тази сума се подпомагат иновациите в МСП. Комисията би желала да отбележи, че мултинационалните дружества не са бенефициери на помощите, отпускани от ЕСФ. Работниците преминават съфинансирано обучение. ЕСФ подпомага хората. Той е предназначен за осигуряване на квалификация и преквалификация и за усъвършенстване на уменията, за да се подготвят хората и да им се помогне да си намерят работа. Даден работник, който е бил нает в едно предприятие, може впоследствие да се окаже ангажиран в друго дружество. Следователно е важен капиталът от умения, който работниците успяват да натрупат, за да поддържат участието си на пазара на труда, а не наименованията или вида на предприятията, осигуряващи обучението.

Комисията счита, че от политическа гледна точка дружествата не трябва да получават европейско финансиране за инвестиции, които биха довели до загуба на работни места в същото дружество в друг регион на Европейския съюз, защото нетният ефект от инвестицията на ЕСФ може да се окаже нулев или дори отрицателен. В случаите, в които дружество, получило подкрепа по линия на политиката на сближаване, бъде закрито, или престане да поддържа даден проект, финансирането трябва да бъде върнато в рамките на пет години – или три години при МСП.

Последният – но много съществен – момент, който ще отбележа, е, че въпреки очевидното наличие на области, в които могат да се внесат подобрения, това не може и не бива да хвърля сянка върху голямото положително въздействие, което политиката на сближаване оказва. Бих искал да ви уверя, че Комисията не се бои от проблемите. Истината е, че в миналото сме предлагали промени, някои от които са били приети, и че ще продължим да стимулираме усъвършенстването на политката на сближаване. Тази политика осигурява явни ползи за по-бедните региони на Европейския съюз, но тя очевидно е от полза и за останалата част от Европа.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Аз също искам да благодаря на г-н члена на Комисията за качеството на предоставената информация. Бих искал обаче да направя един допълнителен коментар. Считам, че в едно разискване като настоящото, когато обсъждаме такава тема, следва по-скоро да съсредоточим вниманието си върху бъдещите мерки с цел гарантиране избягването на подобни ситуации и, ако ми позволите да отбележа, може би е още по-важно да си зададем въпроса дали няма вероятност подобни цифри, поставени на общественото внимание, по някакъв начин да намалят доверието на гражданите в работата на институциите на ЕС.

  Paul Rübig (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искал специално да Ви благодаря за разяснението, тъй като то осигурява база за смислено обсъждане, както и за ясна ангажираност с нашите малки и средни предприятия. В крайна сметка, те осигуряват две трети от работните места в Европа и плащат 80% от данъците. Във връзка с това въпросът ми е дали считате, че в бъдеще можем още малко да подобрим условията на рамката за научни изследвания и инфраструктурата за изследователска дейност.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-н председател, имам следния въпрос. Средствата от структурните фондове, и по-специално средствата от Европейския социален фонд, са много важни. Те са предназначени за повишаване на квалификацията на работниците и за запазване на работните места, така че те да се заемат от правоспособни хора. Считате ли обаче, че са налице еднакви условия за състоятелните международни корпорации – тъй като от тях се изисква собствен принос, за да получат средства от структурните фондове или от Европейския социален фонд – и малките и средните предприятия, които също желаят да обучават своите хора и да имат квалифицирани наети лица? Не предвиждате ли някакви предложения в това отношение, като се има предвид, че големите корпорации и малките и средните предприятия не се ползват от еднакви условия?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, благодаря Ви за въпросите.

Що се отнася до инфраструктурата за научни изследвания, малките и средните предприятия вече получават значителни средства от Европейския фонд за регионално развитие, по-специално в областта на насърчаване на иновациите, където им се отпускат субсидии за иновации в размер на много десетки милиарди евро. В периода 2000-2006 г. общо над 30 000 предприятия целенасочено са съсредоточили усилията си в тази сфера. Отчитаме факта, че следва да се отдаде голямо значение на инфраструктурата за научни изследвания, особено в бъдеще, не само в областта на икономиката, но и в тази на фундаменталните научни изследвания. Възможно е дори в настоящия период за пръв път да субсидираме с такива средства инфраструктурен проект в сферата на научните изследвания, който е включен и в Пътната карта на ESFRI – Европейския форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури – защото проучванията във връзка с този проект показаха, че той има много трайно въздействие в област, по-голяма от тази на самия проект, защото ще бъдат разкрити работни места не само в областта на научните изследвания, но и в предприятията, които са техни доставчици, тъй като дори инфраструктурата за фундаментални научни изследвания се нуждае от услуги и доставки. С други думи, тя би могла да е истински център в определена област на даден район – в този случай регион в Унгария. Това би трябвало да послужи и като сигнал за идния програмен период, може би към университетите, които в крайна сметка също имат конкретни резултати. Днес вече почти една трета от научноизследователската дейност на университетите е в областта на приложните изследвания, което в крайна сметка носи ползи за икономиката и води до създаване на трайни работни места.

Ако ми позволите да премина към въпроса на уважаемата дама, обикновено по линия на Европейския социален фонд се предоставя помощ за обучение на наети или временно безработни трудоспособни лица, за да им се даде възможност да подобрят перспективите си на пазара на труда. Това може да стане в рамките на предприятието, в което са наети или, ако не работят, целта може да е да се подобрят уменията им или просто да се повиши общата им квалификация, за да могат да бъдат наети на други възможни видове длъжности. Мога да Ви дам един пример – защото вероятно за това намекнахте и защото то предизвика много критики – а именно, примерът с допълнителното обучение, които беше предложено на работещите в „Макдоналдс“. Тук трябва да се направи ясно разграничение: това бяха мерки за по-нататъшно обучение на работещите в „Макдоналдс“, за да се повиши квалификацията им на трудовата борса и в сферата на труда. Както знаете – все пак имаше известни критики в това отношение – работните места в „Макдоналдс“, на които често се дава прякора „макджобс“, обикновено са на непълно работно време и не изискват непременно висока квалификация; те често се заемат от студенти. Става дума за повишаване на уменията на тези хора. Когато става въпрос за квалификация в рамките на една организация, както в този проект, фирмата „Макдоналдс“ – ползвам я като пример – сама поема всички разходи. С други думи, ние се стараем и се стремим да гарантираме, че при по-нататъшното обучение, което работниците получават, ще се набляга на собствените им лични квалификации. От тази гледна точка считам, че не би трябвало да има значение къде са наети тези хора; по-скоро нашата цел трябва да бъде да повишаваме още повече качеството на уменията на всяко лице, за да подобрим пригодността на хората към един все по-мобилен пазар на труда и по този начин да избегнем безработицата навсякъде, където това е възможно.

  Председател. – Въпрос №16, зададен от Kinga Göncz (H-0639/10)

Относно: Европейски механизъм за микрофинансиране "Прогрес"

Прилагането на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ изглежда се осъществява по-бавно от очакваното, което би могло да постави под въпрос неговото предназначение и което очевидно не съответства на бързината на неговото приемане през м. март 2010 г.

По какъв начин възнамерява Комисията да ускори процеса на неговото прилагане и да гарантира, че Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ достига до най-уязвимите слоеве, като бъде съблюдаван и принципът за справедливо географско разпределение?

Какво планира да предприеме Комисията с цел да накара държавите членки да финансират програмите за наставничество и обучение и също да гарантира, че плащанията по лихвите се субсидират от средства на Европейския социален фонд, съгласно договореностите? По какъв начин ще гарантира Комисията, че информацията относно Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ достига до общностите, за които е предназначена?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (EN) Уважаеми колеги, с удоволствие обявявам, че и двете части на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“– частта с гаранциите и частта с паричните инструменти – вече функционират пълноценно. Едва три месеца след влизането в сила на решението Комисията изготви окончателния вариант на заданието на Европейския инвестиционен фонд за започване на гаранционните операции за доставчици на микрофинансиране.

През ноември миналата година Комисията въведе специален инвестиционен инструмент. В резултат на това от този месец ще започне отпускането на първите микрокредити. Със задоволство съобщавам и че Комисията успя да обезпечи допълнително финансиране за микропредприемачите в Европа. Европейската инвестиционна банка ще предостави сума, съответстваща по размер на средствата от Европейския съюз – 100 млн. евро, а се очакват и други дарители. В резултат на това общият обем на кредитите по линия на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ ще възлезе, съгласно плана, на около 500 млн. евро. От тези средства ще се възползват безработни, хора, застрашени от социално изключване, или уязвими лица, които се сблъскват с трудности с достъпа до традиционния кредитен пазар. Обезпечаването на информационно-разяснителна дейност сред тези целеви групи и насърчаването на географския баланс са ключови елементи от мандата, възложен от Комисията на Европейския инвестиционен фонд.

Операциите, които са одобрени до този момент или са в процес на разработка, навеждат на мисълта, че и двете цели ще бъдат постигнати. От началото на 2011 г. микрокредитите ще се предоставят посредством институция за микрофинансиране на стартиращи фирми в Белгия, чиято дейност е насочена към градските общности в неравностойно положение, както и чрез фондация в Нидерландия, чиято целева група обхваща лица без достъп до традиционното финансиране. Европейският инвестиционен фонд обяви, че операциите, които се подготвят, ще бъдат балансирани и по отношение на географския обхват. Очаква се в около 40% от тях да бъдат ангажирани посредници, инвестиращи в Европа, а в около 60% – такива с вложения в Централна и Източна Европа. Известно е, че микрофинансирането е най-ефективно, когато на субектите, започващи стопанска дейност, и на микропредприятията се предоставят съпътстващи услуги в подкрепа на тяхната дейност.

Съответно, Комисията ще предприеме мерки за подпомагане на управляващите органи и на междинните звена по програми, финансирани от Европейския социален фонд, за насърчаване на самостоятелната заетост и на микропредприятията.

За настоящия програмен период на ЕСФ държавите-членки са заделили над 2,7 млрд. евро за стимулиране на предприемачеството. Предприемачите могат да бъдат подкрепени и чрез отстъпки в лихвите. Но дали намалението на лихвите ще се субсидира посредством ЕСФ или не – това е решение, което трябва да вземат отделните държави-членки. Понастоящем само една държава-членка, а именно Литва, е посочила, че използва тази възможност.

Накрая, Комисията ще насърчава предоставянето на информация относно Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“. Доставчиците на микрофинансиране, които са най-близо до потенциалните бенефициери, ще предоставят информация за наличието на микрокредити. Комисията ще използва съществуващите мрежи от публични служби по заетостта, управляващи органи по линия на ЕСФ и неправителствени организации, за да предоставя информация относно напредъка на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“.

Не на последно място, по време на кампанията „Младежта в движение“ ще се отдели специално внимание на възможностите за млади хора с различно образование и опит да започнат свой собствен бизнес и да получат микрокредити.

  Kinga Göncz (S&D). – (HU) Г-н председател, със задоволство изслушах съобщението на члена на Комисията и бих искала да разясня един аспект. Когато получихме доклада от Комисията и Европейския инвестиционен фонд преди няколко седмици, в него се говореше за обща сума, възлизаща само на около 200 милиона. Единият от въпросите ми беше именно за това, че в първоначалното обещание или план се предвиждаха 500 милиона. Интересува ме откъде са постъпили тези допълнителни средства. Считам, че това е много важно, тъй като това е програма от първостепенно значение за смекчаване на последиците от кризата и отчасти това е причината, поради която ускорихме приемането й. Другият важен въпрос беше дали държавите-членки подкрепят субсидирането на плащанията по лихвите и поемането на елементите на обучението и наставничество от Европейския социален фонд. Това фигурираше и в първоначалния план, а след това Комисията сякаш пренебрегна този въпрос. Предоставянето на информация и създаването на условия за достигането на тази информация до хората са много важни аспекти.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искал да Ви благодаря за тази информация. Напълно съм съгласен с Вас, че инструментът, който обсъдихме днес, е от много голямо значение. Струва си да се спомене обаче, че трябва да отговорим и на въпроса кои държави използват механизма за микрофинансиране. Обезпокои ме изявлението във Вашия отговор, че трябва да обезпечим различни нива на разпределение по държави и по географски области. Има ли държави, които вече са използвали инструмента?

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-н председател, несъмнено младите хора са най-тежко засегнати от икономическата и финансовата криза, но не бива да забравяме и хората на възраст над 45 години, които са безработни. Бих искала да Ви задам следния въпрос, тъй като споменахте, че 60% от средствата по линия на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ ще бъдат насочени към Централна и Източна Европа: идентифицирали ли сте пречките, поради които държавите от този регион на Европа не се възползват в достатъчна степен от този инструмент до момента?

  Йоханес Хаан, член на Комисията. – (DE) Много Ви благодаря за проявения интерес и за Вашите бележки. Всъщност темата за микрофинансирането попада в обхвата на дейността на няколко генерални дирекции, като г-н Андор донякъде ръководи нещата по същество. За нас обаче тя е и обект на безпокойство в областта на регионалната политика. Що се отнася до лихвените проценти, има няколко държави-членки, които са въвели горна граница – като условие, така да се каже – която е приблизително от 8 до 9,5 процента. Тук обаче следва да се отчете и факта, че, естествено – и това винаги е било обсъждан въпрос, включително по време на подготовката за всичко това – административно-управленските разходи, съотнесени към действителните кредити, са сравнително високи и затова се правят разходи, които трябва да се покриват. Трябва да се намери разумно компромисно решение и мисля, че в това отношение постигнахме успех.

Преминавам към втория въпрос, по който мога да Ви кажа, че инструментът „Жасмин“ (Jasmine) – с който се цели да се окаже помощ за адекватно подготовка за микрофинансиране и да се подготви почвата за създаване и обучение на посреднически организации – в момента се използва, за да се подготвят 15 институции в 15 различни държави, 11 от които са в Централна и Източна Европа, а четири – в Западна Европа. Не мога да изредя всичките държави по памет, но по същество това са предимно новоприсъединилите се държави, като очакваме, че през идните години още 20 посреднически организации ще получат съответната подготовка по линия на програмата „Жасмин“.

По отношение на последния въпрос, трябва да Ви помоля да проявите търпение, тъй като не мога да Ви дам импровизиран отговор. Ще изпратим отговор в писмена форма, в който ще изложим подробно причините за ограничаване на достъпа. Но определено бих изказал предположение, че в това отношение често възникват проблеми с комуникацията и че често има пречки, защото много от потенциалните кредитополучатели са хора, които вече не могат да получават заеми от „традиционните“ банки и затова често има и известна тревога или резервираност, когато се стигне до кандидатстване пред такива кредитни институции. Но ако това е така, ако се превръща в затвърден навик и ако бъде установено, то тогава ще е нужно да се осъществи информационна дейност в тази област според случая.

  Председател. – Въпрос №15, зададен от Zigmantas Balcytis (H-0636/10)

Относно: Мерки за допълнителна подкрепа за малките и средни предприятия за прилагане на политиката в областта на туризма

Туристическата индустрия, както всеки друг икономически сектор, е все по-изложена на световната конкуренция. За да запази своята конкурентоспособност в областта на туризма, Европейският съюз закрепи в Договора от Лисабон целта да насърчава конкурентоспособността в сектора и да създаде благоприятна среда за развитието на предприятията. Следните цели са предвидени за постигане на набелязаната крайна цел: насърчаване на иновациите в туристическия сектор, подобряване на цялостното качество на туристическите услуги, усъвършенстване на професионалните качества на персонала. Все пак предприятията в сектора на туризма, голяма част от които са малки и средни предприятия, не винаги са способни да осъществят самостоятелно посочените цели. Причина за това са редица фактори, като ограничени финансови ресурси, липса на квалифицирани служители и невъзможност да се реагира бързо на промените, от където произлиза необходимостта от допълнителни финансови ресурси.

Не счита ли Комисията, че би било подходящо да се разработи последователна стратегия, както и подробен план за действие, който за включва специални мерки за подкрепа на малките и средните предприятия, и механизми за финансиране, които биха могли да допринесат за преодоляване на трудностите в този сектор?

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, европейският туристически сектор, подобно на много други отрасли от икономиката, трябва да приеме непрестанно растящото предизвикателство на глобализацията.

Това е предизвикателство, което Комисията вече многократно е изтъквала и разглеждала по-специално в съобщението „Индустриална политика за ерата на глобализацията“. Нещо повече, на 30 юни миналата година Комисията прие специално съобщение относно туризма, в което се предлага – в съответствие с Договора от Лисабон и новата стратегия „Европа 2020“ – консолидирана рамка на политика за засилване на конкурентоспособността в сектора с цел превръщането на европейския туризъм в истински конкурентоспособен, съвременен, устойчив и отговорен сектор.

Създаването на среда, благоприятна за развитието на микро, малките и средните предприятия в сектора на туризма е принципът, на който се основава тази консолидирана рамка. За постигането на тази цел предложихме три конкретни мерки, насочени, първо, към стимулирането на конкурентоспособността в европейския туристически отрасъл; второ, към насърчаване развитието на устойчив, отговорен и висококачествен туризъм; и трето, към утвърждаване на авторитета и профила на Европа като набор от устойчиви и висококачествени туристически дестинации и, разбира се, към максимално увеличаване на потенциала на финансовите политики на ЕС и на инструментите за развитие на туризма.

Инициативите, които се популяризират, следва да осигурят на сектора инструментите, необходими за приспособяване към предизвикателствата, пред които са изправени стопанските субекти в него и за осъществяване на дейности за устойчивото му развитие от гледна точка на конкурентоспособността. Разбира се, ще бъдат предприети конкретни мерки за насърчаване на иновациите в туристическия сектор, за повишаване на качеството на туристическите услуги и за усъвършенстване на професионалните умения на заетите в туризма, тъй като вече не трябва да гледаме на този отрасъл като на състоящ се изключително от семейни предприятия; трябва да помислим и как можем да го направим по-модерен и по-конкурентоспособен.

Ще дам няколко примера във връзка с обучението и професионалните умения: ще бъде въведена платформа за „информационни и комуникационни технологии и туризъм“, за да се улесни приспособяването на туристическия сектор и на предприятията в него към тенденциите на пазара на новите информационни технологии и да се подобри тяхната конкурентоспособност. Всички тези предложения и идеи се съдържат в съобщението на Комисията, което беше одобрено от Съвета и което разискваме в Парламента – докладчикът присъства в пленарната зала.

Стопанските субекти в сектора ще бъдат насърчени да използват по-добре различните програми на Съюза, като например „Леонардо“, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, „Еразъм“ за млади предприемачи, Европейския социален фонд и други програми. Освен това за създаването на благоприятна среда за действащите в сектора стопански субекти ще спомогне и стратегия за стимулиране на диверсификацията на туристическите услуги и създаването на виртуална електронна обсерватория за европейски туризъм.

В допълнение трябва да отбележа, че малките и средните предприятия могат да се възползват от други многосекторни инициативи, за да получат достъп до финансиране. Тук ще спомена „ДЖЕРЕМИ“ (JEREMIE), съвместната инициатива на Комисията, Европейският инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка, с която се цели подобряване на достъпа на микро, малките и средните предприятия до финансиране, по-специално чрез такива канали като рисков капитал, заеми, ценни книжа, микрокредити и други форми на помощ, подлежаща на възстановяване.

На последно място, бих посочил, че малките и средните предприятия в туристическия сектор попадат изцяло в приложното поле на мерките, предложени в рамките на „Акта за малките предприятия“ (Small Business Act), с който се цели да се подобри бизнес средата на същите тези предприятия. Парламентът ще получи актуализирания текст след няколко седмици.

Следователно „Актът за малките предприятия“ ще се превърне и в инструмент за защита на малките и средните предприятия, които притежават огромен потенциал от гледна точка на развитието на един сектор, който, надявам се, ще може да укрепне през следващата година, защото съм напълно убеден, че една европейска политика, каквато е заложена в Договора, може да повиши стойността на отличната работа, която вече се извършва от регионите в Европа и от държавите-членки.

Ето защо считам, че мога да уверя уважаемия колега, внесъл въпроса, че Комисията и аз сме поели ангажимента да се погрижим да бъде оказана подкрепа и помощ на всички малки и средни предприятия в сектора в усилията им да получат достъп до икономическите инструменти на ЕС като част от една политическа стратегия, с която се цели превръщането на туризма в един от нашите ключови сектори от гледна точка на икономическата и промишлената политика.

  Zigmantas Balčytis (S&D). – (LT) Г-н председател, вероятно днес всички ние тук, в Парламента, се надяваме, че направената от Вас прогноза за бъдещото развитие на туризма действително ще се сбъдне и тази област не само ще се развие, но и ще стане благоприятна за инвестиции. Както знаете, към настоящия момент туризмът в Европейския съюз е все още неравномерно развит и за това има обективни и субективни причини. Имам един въпрос. В Стратегията за региона на Балтийско море се посочва, че привлекателността и достъпността на района на Балтийско море съставляват една от главните й цели. Какво точно е постигнато в тази област през годината?

  Carlo Fidanza (PPE). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, дами и господа, искам да благодаря на г-н Balčytis за въпроса, с който в центъра на нашето разискване се поставят проблеми, които Парламентът ще има възможност да разгледа отново през идните месеци във връзка с парламентарния доклад, за който отговарям.

Преди всичко трябва да отдадем дължимото на заместник-председателя Таяни, за много силния тласък в изготвянето на новата европейска политика относно туризма, залегнала в Договора от Лисабон, посредством съобщението, прието през юни миналата година, и свързания с него план за изпълнение, представен преди няколко седмици. В тези два документа се набляга главно на малките и средните предприятия и на конкурентоспособността в сектора, като се обръща специално внимание на иновациите и на въпросите, свързани с обучението.

Що се отнася до финансирането, трябва да действаме на два фронта: първо, трябва да повишим осведомеността относно вече наличните средства и да осигурим по-голямото им усвояване и, второ, Парламентът трябва да предприеме мощна кампания – с това приключвам, г-н председател – за включване на конкретни бюджетни пера за политики за туризма във финансовата перспектива за периода 2014-2020 г.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Има някои държави, които използват например регионалната Програма за конкурентоспособност и иновации или Оперативната програма за развитие на туризма и, както е при Обединеното кралство и Гърция, Оперативната програма за регионално развитие. Бих искала да Ви попитам дали възнамерявате да създадете европейска рамка за засилване на участието на МСП в усвояването на европейските средства за развитие на туризма.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да благодаря на г-н Balčytis, тъй като той ми даде възможност да взема отношение по една тема, която, в сравнение с всички въпроси, за които отговарям като член на Европейската комисия, е особено близка до сърцето ми, и като първи член на Комисията, отговарящ за туризма, считам, че наред с промишлената и космическата политика, тя заслужава приоритетно внимание.

За да дам конкретен отговор на въпроса обаче, ще посоча, че главният проблем, отделно от инициативите, засягащи политиката, които се опитвам да осъществя откакто станах член на Комисията, е този, който г-н Fidanza повдигна в своето изказване: тъй като ЕС нямаше отговорности в областта на политиката относно туризма преди влизането в сила на Договора от Лисабон, настоящата финансова перспектива не включва средствата, необходими на ЕС, за да допринесе за решителни действия в областта на туризма.

Имаме интересни програми като „Калипсо“ (Calypso), която усъвършенствахме в Испания с някои според мен много положителни регионални инициативи. Но макар че ясно разбрах съображенията, изложени от г-н Fidanza в доклада, който предстои да бъде представен от Парламента, подкрепа ще има, защото средствата, заделени за политика в областта на туризма, ще бъдат увеличени в следващата финансова перспектива. Възможно е те да бъдат увеличени посредством Осмата рамкова програма или чрез въвеждане на специални бюджетни редове. Важното е обаче Парламентът да изясни проблема, защото е трудно да се дадат конкретни отговори, ако не са въведени икономическите инструменти.

Въпреки всичко, това не означава, че няма да действаме с голяма решителност. Както знаете, бяха предприети безброй инициативи, белгийското председателство организира голямо събитие в Малта, а унгарското председателство вече обяви, че ще организира голям форум, специално посветен на туризма – това беше темата на първото ни заседание, което се проведе в Будапеща преди няколко дни.

Радвам се, че г-н Balčytis повдигна въпроса за туризма в Балтийския регион; туризмът не е въпрос, който засяга единствено икономиките на средиземноморските държави – Испания, Франция, Италия, Гърция и Малта. Той е изключително важен ресурс за целия Европейски съюз, включително за държавите от Централна и Източна Европа, които имат свои забележителности и собствен потенциал, който предстои да бъде разгърнат.

По темата за Балтийските държави, считам, че един от проблемите – на който, между другото, се обръща внимание в текста, който беше одобрен на 30 юни миналата година – засяга отношенията с нововъзникващите класи, с новата средна класа в Русия. Много милиони руснаци планират да осъществяват туристическа дейност, поради което желаят да пътуват извън своята страна.

Имаме проблем с визите. Мисля, че същият проблем съществува и по отношение на Китай. Европейската Комисия и министрите на туризма са непоколебими в опитите си да решат този проблем, засягащ потенциалните туристи както от Русия, така и от Китай. Искаме да ускорим нещата и да улесним допускането им в нашите държави. Освен това, тъй като Балтийските държави са по-близо до Русия, те могат да се възползват и от потенциалните икономически предимства от приемането на туристи от зараждащата се средна класа.

Това е същината на работата ни за насърчаване на политиките относно туризма, като аз съм обнадежден и от факта, че много министри от различни държави-членки, включително от Обединеното кралство – срещнах се с новия министър на туризма на Обединеното кралство преди няколко седмици в Лондон – и Франция, са твърдо решени да подкрепят политиката на ЕС в сферата на туризма.

Важно е да определим няколко входно-изходни пункта, тъй като Европа трябва да представлява добавена стойност. Радвам се, че членът на Комисията Василиу, се е постарала да включи в текста относно спорта, който беше приет днес, аргумента, че големите спортни събития, като например предстоящите олимпийски игри в Лондон, са прекрасна възможност за целия Европейски съюз.

Накратко, трябва да се погрижим всяка държава в ЕС да е в състояние да действа като входно-изходен пункт за туристи, които да влизат и посещават тази държава, а след това, когато приключат, да се отправят към други европейски държави, които да посещават.

Това е допълнителна мярка, която Европейската Комисия може да предприеме, и според мен подкрепата на Парламента е решаваща. Позволете ми сега да ви благодаря за бъдещите ви усилия, включително в разискването относно политиката в областта на туризма, но също и във всички разисквания относно предстоящите бюджетни дейности.

Втора част

  Председател. – Въпрос №17, зададен от Vilija Blinkeviciute (H-0625/10)

Относно: Инициативи и програми за модернизиране на висшето образование

В някои държави-членки на Европейския съюз са осъществени проучвания с цел определяне как висшите учебни заведения са се адаптирали спрямо новите изисквания на пазара на труда и кои са възможностите за получилите дипломи да намерят работа при завършване на висшето си образование. За съжаление проучванията показаха, че редица университети подготвят специалисти за вече пренаситен пазар. Програмите на висшите учебни заведения не са винаги разработени с оглед на изискванията на пазара на труда и вследствие на това най-засегнати са младите, които тъкмо завършват обучението си. Работната програма на Комисията за 2011 година съдържа препратка към модернизацията на висшето образование. Тя уточнява, че могат да бъдат представени предложения в областта на системите на оценка и прозрачността на дейностите на висшите учебни заведения.

Във връзка с това, какви специфични програми и инициативи Комисията счита да приеме с оглед модернизирането на висшето образование в Европа? Комисията има ли намерение да изготви специална стратегия за модернизиране на висшето образование, така че младите дипломанти да могат да намират работа във възможно най-кратки срокове? Колко възнамерява Комисията да инвестира в бъдеще в такива програми и инициативи за младите хора?

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, образованието е един от основните фактори, които определят пригодността за заетост. Рискът да останат без работа е с 40% по-малък при висшистите, отколкото при хората, завършили само средно образование. Днес обаче безработицата и непълната заетост сред младежта са неприемливо високи. Твърде много висшисти полагат усилия да извървят прехода към пазара на труда и да си осигурят висококачествено работно място, което отговаря на образованието им.

Разбира се, усилията за повишаване на пригодността за заетост започват много преди висшето образование. Комисията работи с държавите-членки за определяне на уменията или ключовите компетентности, които младите хора трябва да усвоят в училище. Днес младежите се нуждаят от по-широка гама от умения от когато и да било преди, за да преуспеят в една глобализирана икономика. Мнозина ще заемат длъжности, които все още не съществуват. Мнозина ще се нуждаят от усъвършенствани лингвистични, междукултурни и предприемачески умения. Технологиите ще продължат да променят света по невъобразим за нас начини, поради което способността да продължаваме да се учим и да правим нововъведения ще се превърне в решаващ фактор за пригодността за заетост.

Крайно необходима е и професионалната ориентация. Младите хора трябва да избират от нараснал брой образователни възможности. Те трябва да са в състояние да вземат информирани решения. За това е необходима по-добра информация относно образователните и квалификационните маршрути, включително ясна картина на възможностите за работа. Трябва да разработим висококачествени услуги по кариерно и професионално ориентиране с активното участие на институциите, свързани с пазара на труда.

Що се отнася до висшето образование, както знаете, неотдавна Комисията даде начало на „Младежта в движение“ – водеща инициатива по линия на стратегията „Европа 2020“, с която се цели постигане на по-голямо съответствие между образованието и обучението и потребностите на младите хора. Сега започваме да изпълняваме различните части на тази стратегия. Комисията възнамерява да представи ново съобщение относно модернизацията на висшето образование по-късно тази година. Ще направим преглед на постигнатия напредък в по-голямото съобразяване на висшето образование с потребностите на обществото на знанието, включително на въпроса за пригодността за заетост. Ние идентифицираме основните бъдещи предизвикателства и ще определим нашия отклик.

Като част от тази дейност Комисията ще укрепи европейската платформа за диалог между университетите и бизнеса с оглед повишаване на пригодността за заетост на студентите и засилване на ролята на образованието в триъгълника на знанието. В един по-глобален и мобилен свят прозрачността относно резултатите от дейността на висшите учебни заведения може да стимулира както конкуренцията, така и сътрудничеството и да послужи като стимул за по-нататъшно усъвършенстване и модернизация. Съществуващите международни класации обаче могат да дадат непълна представа за работата на университетите. Тази година Комисията ще представи резултатите от проучване на възможностите за разработка на алтернативна комплексна система за класация, която да отразява многообразието на висшите учебни заведения.

Европа трябва по-добре да предвижда потребностите от умения за утрешния ден. Ето защо Комисията въведе Програмата за нови умения и работни места, която върви ръка за ръка с нашата инициатива „Младежта в движение“. С Програмата за нови умения и работни места се търсят начини да се спомогне за повишаване на пригодността за заетост на нашите младежи. Преди всичко трябва да култивираме у хората правилното съчетание от умения, което ще им позволи да се адаптират към нашето бързо променящо се общество. Новата ни Панорама на уменията в ЕС, която ще започне да функционира през 2012 г., ще спомогне за прогнозирането не само на уменията, които са нужни на работодателите днес, но и на тези, които ще се изискват в бъдеще.

Комисията възнамерява да предложи през пролетта на тази година нови сравнителни европейски критерии за мобилността с учебна цел и за ролята на образованието в култивирането на пригодността на хората за заетост в основания на знания пазар на труда.

В заключение, програмите на ЕС в подкрепа на образованието, обучението и младежта, включително програмите за мобилност като „Еразъм“ (Erasmus), могат да помогнат на младите хора да повишат шансовете си на пазара на труда, като придобият ценен международен опит и развият интелектуалното си разбиране.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, благодаря Ви за действително всеобхватния отговор. Бих искала обаче да задам един уточняващ въпрос. Европейският съюз трябва да гарантира на всички граждани правото на висококачествено висше образование. Налице са обаче множество разлики между държавите-членки по отношение на образователните системи, разходите за висше образование и отпускането на заеми за заплащане на обучението. Високите лихви по заемите, взети за заплащане на обучението, и неблагоприятните условия за издължаването им често възпират младите хора от следване в собствената им държава и стимулират „изтичането на мозъци“ към други държави. Възнамерява ли Комисията да публикува насоки за преференциални условия за предоставяне на студентски заеми?

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-н председател, бих искал да задам само един въпрос, въпреки че на този етап бихме могли да обсъдим различни проблеми. Бих искал да Ви попитам, г-жо член на Комисията, дали изобщо се работи за увеличаване на средствата по програмите за обмен на студенти в Европа. Оставам с впечатлението, че общият размер на средствата, с които разполагаме за финансиране на програмата „Еразъм“ и на други програми, остава непроменен от няколко години насам. Понастоящем размерът на отпусканите средства е определено много малък.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Г-жо член на Комисията, вярно е, че този конкретен въпрос попада в обсега на субсидиарността. Държавите-членки обаче получават финансови средства от Европейския съюз за модернизиране на своите учебните програми. Например по линия на предишната, трета рамка за подкрепа от Общността, множество държави-членки усвоиха средства от Общността за тази цел. Имам един много конкретен въпрос: разполага ли Комисията с данни относно ефективността на средствата, които бяха и ще бъдат предоставени на държавите-членки?

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) На първо място, по въпроса за различията между висшите учебни заведения: точно така е! Ето защо искаме да има прозрачност в документацията на университетите. Поради тази причина сега довършваме предпроектното проучване, въз основа на което ще се осмелим да разгледаме въпроса за класацията на университетите, за тяхното картиране и за стандартите за висшите учебни заведения, за да осигурим на студентите възможността да се информират по-добре, преди да направят своя избор. Целта е те да се осведомят къде да следват, какво да учат и какъв е стандартът на университета, в който искат да се запишат.

По отношение на таксите за обучение, мисля, че споделям мнението Ви, че при наличието на високи такси трябва да има и приемливи заеми, но, както със сигурност Ви е известно, това е задължение на държавите-членки. Знаем, че един от въпросите, по които икономистите са на едно мнение, е, че инвестициите в образованието са нещо, което ще доведе до дългосрочни резултати, растеж и работни места, затова винаги настоятелно призовавам правителствата да не намаляват средствата, които се влагат в университетите или в образованието като цяло.

Освен това съм съгласна с уважаемия колега, който повдигна въпроса за недостатъчните безвъзмездни средства за мобилност, като тези по линия на „Еразъм“. Ето защо довършваме и друго предпроектно проучване – едно изследване на Лондонския икономически университет, което, надявам се, ще бъде готово след няколко месеца – въз основа на което, съвместно с Европейската инвестиционна банка, ще разгледаме възможността за създаване на европейски студентски заем за мобилност. Убедена съм, че това ще даде възможност на всички студенти и бедни, и богати, да се възползват от тези чудесни безвъзмездни средства за мобилност.

Що се отнася до въпроса на г-н Papanikolaou, той говори за структурните фондове за развитие, въз основа на които правителствата могат да изградят образователната си инфраструктура. За съжаление, структурните фондове не попадат в сферата на моите отговорности, но ще разбера от члена на Комисията Хаан дали има сведения от държавите-членки за резултатите от тези безвъзмездни помощи и ако е така, непременно ще Ви уведомя.

  Председател. – Въпрос №18, зададен от Radvile Morkunaite-Mikuleniene (H-000009/11)

Относно: Резултати на учениците в държавите членки на ЕС

Публикуваните наскоро от ОИСР резултати за уменията на учениците на 15 годишна възраст според международното проучване за придобитите в училище знания и умения (Проучване „PISA“ -2009 г.) като цяло показват, че конкурентоспособността на ЕС е сериозно застрашена, тъй като в дисциплината „четене“ (равнище 5-6) само 2 държави от ЕС се намират сред първите 10. В дисциплината „математика“ само 3 държави от ЕС са намерили място между първите 10, като нито една от тях не е сред първите 5. Като се има предвид, че през 2020 г. тези младежи, както и техните по-млади съученици, ще бъдат част от пазара на труда или ще се намират в процес на интеграция на пазара на труда, в държавите членки следва незабавно да се предприемат ефективни мерки, ако желаем значително да подобрим качеството на училищното образование.

Възнамерява ли Комисията да извърши детайлна оценка на горепосоченото проучване и да представи на държавите членки конкретни препоръки за добри практики? Обмисля ли се създаването на програма за разпространяване на подобни добри практики или на форум за обсъждане на предстоящите предизвикателства? Следва ли да се разговаря с държавите членки какви мерки трябва да се предприемат за подобряване на техните резултати?

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) Както Ви е известно, всяка държава-членка решава как да организира образователната си система. Това е в съответствие с член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Въпреки това Комисията работи с държавите-членки за насърчаване на взаимното обучение и обмена на добра практика.

Както посочихме в стратегията „Европа 2020“, за бъдещето на Европа като основано на знанието и приобщаващо общество е от първостепенно значение да се реформират и модернизират образователните системи, за да се изравнят с най-добрите в света. Изследването „PISA“ на ОИСР е важен ресурс за споменатия обмен. Последното проучване „PISA“ публикувано през декември 2010 г., показва смесена картина по отношение на държавите-членки на ЕС. Има признаци за значително подобрение в някои системи, но като цяло големият напредък все още предстои. Тези резултати ще допринесат съществено за бъдещия обмен между Комисията и държавите-членки.

С европейския сравнителен критерий, приет от Съвета през май 2009 г, се цели постигането на адекватно равнище на основните умения по четене, математика и природни науки, като се призовава делът на учениците с ниски резултати на 15-годишна възраст да се снижи до под 15% до 2020 г.

Сега бих искала да прочета нещо от доклада „PISA“, което е много уместно тук. Делът на учениците с ниски резултати по четене, който е нараснал от 21% през 2000 г. на 24% през 2006 г., е спаднал на 20% през 2009 г. Въпреки това плановият показател на ОИСР за 2010 г. – за намаляване на стойността от 2000 г. с 20%, така че да достигне 17% – не беше изпълнен.

Делът на учениците с ниски резултати по математика и природни науки намалява от 2006 г. насам. При природните науки е отбелязан по-голям напредък, отколкото при математиката, и днес делът на учениците с ниски резултати по прирoдни науки е по-малък в сравнение с този по математика.

Ако използваме 2006 г. като силна отправна точка, ЕС се движи съвсем по график в изпълнението на заложения за 2020 г. показател за учениците с ниски резултати. Средно за трите дисциплини, в 25-те държави от ЕС, за които има информация, учениците с ниски резултати са били 22,5% през 2006 г., като до 2009 г. делът им е намалял до 19,6%. Така че виждаме, че средно в Европейския съюз сме постигнали напредък.

Разбира се, Комисията ще анализира резултатите от изследването „PISA“ и ще публикува своите заключения в следващия си годишен доклад за напредъка по показателите през 2011 г. През ноември 2010 г. Съветът прикани Комисията и държавите-членки да насочат съвместната си работа към следните области: разработка на учебните програми, мотивация за четене, грамотност, математика, природни науки и технологии, въздействието на новите технологии върху основните умения и използването им при оказване на помощ на учащите се за придобиване на самостоятелност и за поддържане на мотивацията, разликите между половете по отношение на резултатите и нагласите, връзката между произхода на учениците и усвояването на основните умения от тяхна страна и, накрая, въпросите, засягащи учителите и учителските учебни заведения, както и етносът и характеристиките на училищата.

В заключението си Съветът също така прикани Комисията да създаде група на високо равнище по грамотността, както и тематична работна група по математика, природни науки и технологии.

Възнамерявам да обявя началото на дейността на групата на високо равнище по грамотността на 1 февруари. Тя ще предлага мерки за изпълнение на политиките, основаващи се на добри практики и научни изследвания, които ще помогнат на държавите-членки да подобрят последователността и ефективността при култивирането на основни умения в рамките на своите стратегии за учене през целия живот, като групата ще приключи работата си и ще публикува своя доклад в средата на 2012 г.

Нещо повече, тематичната работна група по математика, природни науки и технологии вече е създадена. Тя се състои от създатели на национални политики и експерти и се основава на взаимно обучение и обмен на добри практики. Тематичната работна група ще определи и разпространи мерки на политиката за подобряване на положението на учениците с ниски резултати по отношение на основните умения на национално равнище.

Трябва да подчертая също така, че секторната програма „Коменски“ (Comenius), която е част от програмата за учене през целия живот, акцентира, наред с останалите приоритети, върху повишаването на мотивацията за усвояване на природните науки и математиката и върху подобряването на езиковата грамотност на учениците.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-н председател, бих искала да попитам: може би в някои държави са правени проучвания, които биха могли да обяснят ниските резултати и постижения на учениците? Дали проблемите са финансови или структурни? Какво мислите за началното образование? Правени са проучвания сред учениците от горните класове, но какво е положението при по-малките ученици, които възнамеряват да продължат образованието си?

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) Мога да Ви предоставя всички подробни данни, с които разполагаме за различни държави-членки. Не сме ги анализирали – не е наша работа да проучваме защо определени държави-членки са се справили по-зле от други, но по време на работата си обменихме добри практики. С голямо задоволство отбелязвам, че някои държави, които са следвали добри практики, са показали много добър напредък след 2006 г. по повечето от тези показатели.

Що се отнася до началното образование, за съжаление, нямаме проучвания, подобни на „PISA“. Не съществува никакво такова изследване.

  Председател. – Въпрос №19, зададен от Georgios Papanikolaou (H-0623/10)

Относно: Фрагментирани цифрови пазари и отражения върху образователната система и инвестициите на географски отдалечените райони

Съгласно съобщението на Комисията относно програма в областта на цифровите технологии за Европа, Европа продължава да бъде сбор от национални онлайн пазари и европейците не могат да се възползват от предимствата на цифровия единен пазар поради проблеми, които могат да се разрешат, като например липсата на инвестиции в мрежите. В резултат образованието, предоставяно в много отдалечени райони (планински и островни), изостава в технологично отношение и това се отразява върху инвестициите в конкретните географски точки. Въпросът към Комисията е следният:

След като на сектора на ИКТ се дължат 5% от европейския БВП с пазарна стойност 660 млрд. евро годишно и с много по-голям принос за увеличаването на общата производителност (20% пряко от сектора на ИКТ и 30% от инвестициите в ИКТ), как възнамерява Комисията да се справи с фрагментирането на цифровите пазари?

В ход ли са целенасочени общностни действия за преодоляване на проблема с ниските национални инвестиции в мрежи, особено за географски отдалечените райони?

  Нели Крус, заместник-председател на Комисията. – (EN) В съобщението на Комисията относно „Европа 2020“ и в съобщението й относно програмата в областта на цифровите технологии за Европа е заложена целта да се предостави основен широколентов достъп на всички европейци до 2013 г., като стремежът е да се гарантира, че до 2020 г. всички европейци ще имат достъп до много по-бърз интернет със скорост над 30 мегабайта в секунда и че 50% или повече от европейските домакинства ще са се абонирали за интернет връзка със скорост над 100 мегабайта в секунда.

Г-н председател, Комисията съзнава, че без силна публична намеса съществува риск от недостатъчно оптимално внедряване, при което доказано високоскоростните мрежи ще бъдат съсредоточени в гъсто населени зони, а отдалечените и селските региони ще изостават. Това би довело и до отрицателни последици за образователните системи и за интегрирането на информационните и комуникационните технологии в образованието. Най-актуалните данни за целия ЕС показват, че само 67% от училищата имат широколентов достъп и че има големи различия между държавите-членки и между гъсто и слабо населените области – съответно 73,7% и 60,6%.

За да се избегне риска от недостатъчно оптимално внедряване, Комисията прие пакет за широколентов достъп до Интернет, в който се очертава обща рамка като част и от национални и от регионални политики и който трябва да се разработи така, че да се постигнат целите. С помощта на тези политики трябва по-специално да се намалят разходите за разполагане на широколентови мрежи на цялата територия на ЕС, като се осигури правилно планиране и координация, както и намаляване на административната тежест.

Комисията вече предприе действия за повишаване на инвестициите в отдалечените области и региони в рамките на политиката на сближаване на ЕС като заложи около 2,3 млрд. евро в програмите за периода 2007-2013 г. Съобщението на Комисията относно европейски план за икономическо възстановяване също даде възможност за програмиране на 360 млн. евро за мерки за осигуряване на широколентов достъп в селските райони посредством Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). В своя програмен пакет Комисията обяви, че до 2014 г. ще засили и усъвършенства финансирането на високоскоростния широколентов достъп до Интернет чрез инструментите на ЕС и ще проучи възможностите за привличане на капитал за инвестиции в широколентови мрежи чрез увеличаване на кредитите с подкрепата на Европейската инвестиционна банка и фондовете на ЕС. През 2011 г. се очаква съвместно предложение на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка по този въпрос.

Друг стълб от програмата в областта на цифровите технологии е посветен на уменията за боравене с тези технологии. В това отношение, предлагаме например да се обмисли въпросът за извеждане на цифровата грамотност и дигиталните компетентности като приоритет в регламента за Европейския социален фонд през следващия програмен период и да се определят цифровите компетентности като допълнение към „Европас“ (Europass), за да се гарантира тяхната прозрачност. Както знаете, образованието е от решаващо значение за развитието на цифровите компетентности в нашето общество и ние приемаме, че без подходящи инвестиции, някои региони могат да изостанат.

Последните данни за целия ЕС – говоря за 2006 г. – показват, че само 67% от училищата са имали широколентов достъп и че е имало големи разлики между държавите-членки на ЕС, както и между гъсто и слабо населените области. На път сме за обявим началото на ново проучване на училищата като резултатите ще са на разположение в края на тази година.

  Georgios Papanikolaou (PPE). – (EL) Благодаря Ви, г-жо член на Комисията, за този много подробен отговор. Бих искал да добавя следния уточняващ въпрос: В стратегията „Европа 2020“ се посочва, че нашата цел е единен цифров пазар за домакинствата и фирмите, което означава равни възможности по отношение на достъпа, но също и равни възможности по отношение на развитието.

Лично Вие сте отбелязвали понякога по време на изслушвания пред компетентните комисии, като комисията по култура и образование, че през следващите пет години в тези сектори ще са необходими приблизително 500 000 нови работни места. Имам конкретен въпрос: предприемаме ли всички необходими мерки, за да гарантираме, че тези нови работни места се разпределят справедливо, без да се изключват географски отдалечените райони?

  Нели Крус, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, отговорът е да.

  Председател. – Това беше много добре. Наистина много Ви благодаря!

Въпрос №20, зададен от Liam Aylward (H-0648/10)

Относно: 116 000: гореща линия за деца, които са в неизвестност

Неотдавна Комисията за последен път призова държавите-членки на ЕС в най-скоро време да активират горещата линия 116 000 за деца, които са в неизвестност. Този телефонен номер ще осигури необходимите помощ, съдействие и подкрепа на деца, които се нуждаят от това.

Понастоящем телефон 116 000 функционира напълно само в 12 държави-членки. Счита ли Комисията, че фактът, че тази услуга не функционира изцяло и истински в целия ЕС би могъл да изложи децата на риск? Ще бъдат ли хората информирани, ако тази услуга не е налична в тяхната страна или в страната, която те посещават? Трябва ли всяка държава-членка да прилага тази услуга правилно и изцяло? Не е ли истина, че ако не бъде осигурена адекватна услуга във връзка с този номер във всички държави-членки, децата могат да бъдат изложени на риск?

  Нели Крус, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията споделя мнението на уважаемия колега, че въвеждането на горещата линия 116 000 за деца, които са в неизвестност, изисква допълнителни усилия в много държави-членки. В това отношение, преработените разпоредби за телекомуникациите – като по-специално имам предвид член 27a от Директивата за универсалните услуги – съдържат изискването държавите-членки да полагат всички възможни усилия, за да гарантират достъпа на гражданите до службата, поддържаща горещата линия, за да подават сигнали за случаи на деца, които са в неизвестност. В това отношение, Комисията внимателно наблюдава и подпомага държавите-членки в процеса на транспониране на тази нова разпоредба в националното законодателство, което трябва да приключи до 25 май 2011 г.

На 17 ноември миналата година Комисията прие съобщението, озаглавено „Наберете 116 000: европейската пряка линия за изчезнали деца“. Целите на съобщението са да се поднови призива на Комисията към държавите-членки да въведат приоритетно горещата линия за деца в неизвестност и да се гарантира, че в целия Съюз ще се предлага една и съща висококачествена услуга за оказване на практическа подкрепа на държавите-членки.

В съобщението се набляга на съществуващата добра практика, разработена от държавите-членки, за справяне с основните проблеми, свързани с оперативните и телекомуникационните разходи за горещата линия 116 000. Комисията предлага да се използва тази добра практика, за да се изготви набор от общи минимални стандарти, които биха гарантирали висококачествена услуга в целия ЕС, така че родителите и децата да могат да разчитат на една и съща помощ, независимо къде се намират. Тази мащабна дейност излиза извън проблематиката на електронните съобщения, за която отговарям, и се координира от колегата ми г-жа Рединг.

  Liam Aylward (ALDE). – (EN) Г-жо член на Комисията, в миналото определяхте разходите и липсата на информация като пречки за практическата реализация на тази гореща линия в някои държави-членки. Какви мерки възнамерявате да въведете за премахването на тези пречки и освен това предвиждате ли тази услуга да се прилага изцяло във всички държави-членки? Накрая, какви са алтернативите за държавите-членки, които имат проблеми с финансирането на тази гореща линия, за да се гарантира, че тя ще започне да функционира в целия Европейски съюз?

  Нели Крус, заместник-председател на Комисията. – (EN) Разбира се, ние се стремим да направим всичко, което е по силите ни. Позицията, която уважаемият колега застъпва, е разбираема. Действително преди поддържах тезата, че разходите са един от проблемите. Самата гореща линия е най-малката част от проблема. Трудни са последващите стъпки. Въпросът, върху който трябва да съсредоточим вниманието си, е не просто самата гореща линия, а и последващите действия.

Внимателно наблюдаваме държавите-членки, помагаме им в практическата реализация и съзнаваме, че от тях зависи да поемат инициативата по отношение на националното законодателство. Разбираме, също така, че в условията на настоящата финансова криза е още по-трудно за държавите-членки да намерят възможности за финансиране на последващите действия.

Някои от тези организации са били бенефициери по проекти, финансирани от ЕС. Финансирането, което се предоставя от ЕС, не е предназначено за покриване на всички оперативни разходи, свързани с дейността на службите – с него се цели само да се подпомага разработката на услугите, които се предлагат при обаждане на телефон 116 000 чрез конкретни проекти.

Разбира се, трябва да подхождаме творчески. Участниците в такива проекти и националните правителства също следва да проявяват творчество, като черпят от бюджетните ресурси, използват способите на корпоративната социална отговорност и частните дарения, за да могат в крайна сметка да обезпечат средствата за осъществяването на онова, което всички ние следва да искаме да се направи.

Въпрос №22, зададен от Bernd Posselt (H-0619/10)

Относно: Железопътна магистрала в Алпите

Как оценява Комисията актуалното положение във връзка с изграждането на базовия тунел Brenner и необходимите за целта свързващи пътища от двете страни, както и разширяването на железопътната отсечка Мюнхен–Мюлдорф–Фрайласинг–Залцбург?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, въпросът за движението през Алпите е изключително сериозен, но на този етап положението не изглежда твърде лошо. Въпреки тежките финансови условия, напредва строителството на базовия тунел „Бренер“ (Brenner) и на подходните пътища към него от север и юг. Този проект е с най-висок приоритет и Комисията реши да задели за него бюджет в размер на почти 1 млрд. евро.

Първо, що се отнася до самия тунел под прохода„Бренер“, решаващ напредък беше постигнат в резултат на заседанието на Австро-италианската междуправителствена комисия на 19 ноември 2010 г. в присъствието на координатора на ЕС г-н Пат Кокс. Австрия и Италия потвърдиха, че са постигнали споразумение относно общата стойност на проекта за тунела под прохода „Бренер“, която възлиза на 8 млрд. евро. Австрия одобри оптимизиран работен план, който ще даде възможност за започване на подготвителните работи по основния тунел в началото на 2011 г. Италианското правителство създаде възможност за започване на строителната дейност, като пое ангажимент, с който се гарантира покриване на разходите през целия период на строителство.

Второ, може да се посочи значителният напредък по отношение на подходните пътища, осигуряващи достъп от двете страни. Италия даде разрешение за началото на строителните работи по южния довеждащ път, като се започне от първата отсечка – Фортеца-Понте-Гардена. Австрия също отбелязва съществен напредък по северния подходен маршрут. Австрия трябва да изгради една отсечка в долината по долното поречие на река Ин, която ще бъде завършена до 2013 г. или дори по-рано.

Накрая, относно трансграничните връзки между Австрия и Германия, първоначалната цел да се приключат строителните работи най-късно до 2012 г. няма да бъде изпълнена. От германска страна строителството няма да започне преди 2012 г. и по приблизителна оценка ще продължи три години. През ноември 2010 г. обаче Германия публикува националната си инвестиционна оценка, в която се предвиждат реални строителни дейности по северния подходен път между Мюнхен и австрийската граница. Отсечката с единична железопътна линия ще бъде модернизирана и изцяло електрифицирана. Следващата стъпка ще бъде подписването на меморандум за разбирателство между Германия и Австрия относно тази отсечка, след което трябва да започне процесът на планиране на управлението на инфраструктурата.

  Bernd Posselt (PPE). – (DE) Благодаря Ви за любезния отговор, г-н член на Комисията. Не отговорихте обаче на втората част на въпроса, в която споменах отсечката Мюнхен–Мюлдорф–Фрайласинг, която е част от централната линия от Париж до Будапеща и е от особено значение с оглед на баварския химически триъгълник и за облекчаването на довеждащия път до „Бренер“.

Ако тунелът под прохода „Бренер“ бъде завършен, то отсечката Розенхайм ще се претовари и тогава ще бъде важно да се разработи проектът Мюнхен–Мюлдорф–Фрайласинг-Залцбург, който също е с най-висок приоритет за Комисията. Длъжен съм да Ви попитам дали считате, че е възможно да се осигури допълнително финансиране за него в следващата финансова перспектива, защото в крайна сметка това е трансграничен въпрос.

  Nikolaos Chountis (GUE/NGL). – (EL) Г-н член на Комисията, това, което става в Алпите, е прекрасно, но в Гърция, заради меморандума, гръцкото правителство намалява разходите и съкращава линиите, като по този начин откъсва Гърция от европейската и балканската железопътна мрежа, като се позовава, заедно с Комисията, на големите дългове на гръцката железопътна компания (Hellenic Railways).

Във връзка с това е въпросът ми е следният: какво е мнението Ви за тези събития, като тук имам предвид съкращаването на железопътните маршрути? Второ, включва ли дългът на гръцката железопътна компания средствата за съфинансиране на инфраструктурни строителни работи съвместно с Европейския съюз?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Относно Гърция, не съм в състояние да дам отговор, тъй като не съм запознат с подробностите. Не съм получавал информация относно тези проблеми.

По отношение на приоритетния проект номер 17, железопътната отсечка Мюнхен–Мюлдорф–Фрайласинг–Залцбург, той е в ход. Първоначалната работа започна през 2007 г. Част от дейностите са приключени. На 19 април 2010 г. започна работата по новия мост с двоен коловоз над реката в Мюлдорф и той ще бъде завършен. Той се финансира изцяло по линия на германския план за възстановяване. Неговата стойност е 11,7 млн. евро, така че там има развитие и не считаме, че в момента това е сериозен проблем.

  Председател. – Въпрос №23, зададен от Jim Higgins (H-0621/10)

Относно: Изпращане на текстови съобщения по време на шофиране - пътна безопасност

Ако водачът изпраща съобщение, докато шофира, вероятността от пътно произшествие се увеличава 23 пъти. Счита се, че изпращането на текстови съобщения е причина за хиляди смъртни случаи по пътищата годишно, а броят на пострадалите се увеличава с обезпокоителен темп от година на година.

Докато Комисията признава необходимостта от подобряване на безопасността по пътищата и гарантиране на правилно прилагане на правилата за безопасност, не съществува всеобщо за ЕС законодателство, което да забранява изпращането на текстови съобщения, електронна поща или сърфирането в интернет по време на управление на моторно превозно средство над предварително определено ограничение на скоростта.

Като се има предвид, че вече съществува технология, която да предотвратява практиката на изпращане на текстови съобщения, електронна поща или сърфирането в интернет по време на шофиране, Комисията възнамерява ли да въведе всеобщо за ЕС законодателство с оглед прекратяване на изключително опасната практика на изпращане на текстови съобщения, електронна поща или сърфиране в интернет по време на шофиране?

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Комисията споделя мнението на уважаемия колега, че изпращането на текстови съобщения по време на управление на превозно средство, подобно на всички странични дейности, е изключително опасно. През 2009 г. Комисията излезе с доклад относно използването на мобилни телефони при управление на превозно средство. Този доклад е публикуван на уебсайта за пътната безопасност в портала „Europa“. Не разполагаме обаче със статистически данни относно броя на произшествията, причинени от тази практика.

Всички държави-членки имат законодателство, с което, най-малкото косвено, се забранява изпращането на текстови съобщения, електронна поща или сърфирането в интернет по време на шофиране. Макар в правните разпоредби на националните закони да не се съдържат изрични текстове за използването на мобилни телефони, в тях се посочва, че вниманието на водачите на превозни средства трябва да е изцяло съсредоточено върху шофирането. При тези обстоятелства Комисията не възнамерява да въвежда допълнителен слой от общоевропейски законодателни актове с цел забрана на практиките на изпращане на текстови съобщения, електронна поща или сърфиране в интернет по време на управление на моторно превозно средство. Надяваме се, че държавите-членки ще се справят адекватно с този проблем.

  Jim Higgins (PPE). – (GA) Г-н председател, разочарован съм от отговора, който получих от члена на Комисията Калас. Изключително важно е различните държави-членки да си сътрудничат. Трябва да направим всичко възможно, за да се намали броят на жертвите и тежките наранявания по пътищата. Едно от новите явления по европейските пътища е изпращането на съобщения по време на шофиране. Всички държави-членки имат различни правила. Трябва да има по-голямо сътрудничество помежду ни; разочарован съм, че членът на Комисията не може да ни обещае нещо повече в това отношение.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Бих искал да поздравя моя колега, г-н Higgins, за това, че повдигна този много важен въпрос. Аз също споделям безпокойството му, породено от проявената от члена на Комисията липса на ентусиазъм да се осигури съблюдаването на добрата практика в целия Европейски съюз. Бих го попитал защо Комисията поне не се постарае да насърчи държавите-членки да уеднаквят правилата и разпоредбите си в рамките на целия Европейския съюз и да се погрижи те да се прилагат в интерес на безопасността и съхранението на живота?

  Inés Ayala Sender (S&D). – (ES) Г-н председател, взимам думата само за да ви уведомя, госпожи и господа, че аз съм докладчикът по въпроса за трансграничните санкции, във връзка с който на Съвета беше дадена възможност да разгласи списъка със закононарушенията – което всъщност беше включено в първоначалното предложение на Комисията – и в който намери място проблемът с използването на мобилните телефони. За съжаление, нито Обединеното кралство, нито Ирландия участват в промяната на правната основа, предвидена в споразумението на Съвета, тъй като ползват правото си на изключване от участие. Това е един от проблемите, с които се сблъскваме и който ние, в Парламента, навярно бихме могли да облекчим. Надявам се, че по време на разискването със Съвета тези държави ще заявят ясно интересите си, въпреки че ние не знаем нищо за тях. Изглежда, че сега Обединеното кралство възнамерява да използва правото си да се включи по свое желание.

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Изготвянето на широк план за действие за повишаване на безопасността и неговото изпълнение са изключително високи приоритети за Комисията и действително е постигнат огромен напредък – намалихме значително броя на произшествията в Европа. Мога да ви кажа, че в собствената ми страна в началото на 90-те години на ХХ век броят на загиналите беше 400, докато миналата година той беше 78 – при това, разбира се, броят на превозните средства по пътищата се е увеличил десетократно. Това е съществена промяна.

Това е важно и много Ви благодаря, г-жо Ayala Sender, че ни припомнихте за трансграничния контрол на нарушенията на правилата за движение, който е изключително важна стъпка към подобряването на безопасността по пътищата. Това решение беше прието от Съвета през декември и сега ще го изпълним.

Не считам, че увеличението на броя на законодателните актове на европейско равнище е панацея: че с какъвто и проблем да се сблъскаме, трябва да въвеждаме европейско законодателство.

Но макар че всички критикуват факта, че имаме твърде много законодателни актове на ЕС, според мен това е проблем, който тревожи държавите-членки толкова, колкото и европейската общественост като цяло и ако чрез трансграничния контрол на нарушенията на правилата за движение може да се създаде европейско пространство за безопасност по пътищата, то той е много важен.

  Председател. – Въпросите, на които не беше отговорено поради липса на време, ще получат писмен отговор (вж. приложението).

Времето за въпроси приключи.

(Заседанието, прекъснато в 20,15 ч., се възобновява в 21,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател

16. Положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване (разискване)

  Председател. – Преди да преминем към нашата работа, трябва да ви информирам, че, за съжаление, един италиански войник е бил убит, а друг – тежко ранен по време на престрелка по-рано днес в Афганистан. Изказваме нашите съболезнования на семейството на жертвата Luca Sanna.

Следващата точка от дневния ред е изявлението на Комисията относно положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване.

  Кристалина Георгиева, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, аз също бих искала да се присъединя, изразявайки съпричастността си към засегнатите хора и техните семейства.

Преди една година в Хаити станахме свидетели на една от най-големите природни катастрофи в съвременната история, но това и предизвика една от най-добрите прояви на солидарност към хората, чиято издръжливост при сблъскването с бедствия и безредици е урок по смелост за всички нас. Една година след бедствието бихме искали да отдадем почит както на загиналите, така и на оцелелите. Обещахме им своята помощ и спазваме обещанията си.

ЕС е основна част от световното усилие на солидарност към Хаити. Мобилизирали сме всички налични средства за оказване на хуманитарна помощ и, както членът на Комисията Пиебалгс ще очертае по-късно, помощ за развитие и възстановяване на страната.

След земетресението ЕС обеща повече от 320 млн. евро в изцяло хуманитарна помощ, от която Комисията предостави 130 млн. евро за миналата 2010 г.

Тези средства ни позволяват да се докоснем до живота на повече от четири милиона жители в Хаити, като ги подпомогнем с храни, санитарни съоръжения и подслон. На близо 1,5 милиона души е бил предоставен подслон: основа, от която отново да изградят живота си. Помощта ни е насочена не само към Порт-о-Пренс, но и към други засегнати градове – Леогане и Жакмел – и последвахме, с помощ, 500 000 хаитяни, които напуснаха Порт-о-Пренс за да живеят при роднини в селските райони, осигурявайки им храна, вода и медицински грижи, почиствайки пътищата и подкрепяйки програми „пари срещу работа“.

Настоящата хуманитарна помощ е насочена главно към холерата, като използва 22 млн. евро за покриване на най-основните нужди по отношение на здравеопазване, достъп до подходящи доставки на вода и санитарни съоръжения, информационни кампании, епидемиологично наблюдение и логистика. До момента сме финансирали лечението на 158 000 души, но по-важното е, че осигурихме чиста вода за половин милион и достъп до по-добри санитарни условия за 900 000 души, повишихме осведомеността сред един милион хаитяни относно това какво представлява холерата, как да се избегне заразяването и как да се лекува и разпространихме 1,3 милиона сапуна и хлорни таблетки сред засегнатите общности.

Надявахме се, че една година след земетресението, положението ще се е подобрило, но това не е така. По тази причина за тази година, 2011 г., предвиждаме бюджет от 33 млн. евро. Готови сме да предоставим и повече, ако е необходимо.

За 2011 г. нашите приоритети ще бъдат да си осигурим жилища, саниране и здравеопазване. Ще продължим да се борим срещу лошите хигиенни условия, защото очевидно са рискови за разпространението на холера и оказват влияние върху общностите. Ще продължим да подпомагаме и здравеопазването, но здравната система в Хаити е в пълен безпорядък. Хората не могат да разчитат на нея.

В този процес ние разчитахме на хуманитарните работници и бих искала да изразя своята благодарност към тези, които рискуваха живота си, за да помогнат на народа на Хаити.

Подкрепяме и членът на Комисията Пиебалгс за свързването на помощта с възстановяването и развитието. Например някои от средствата от пакет Б от 9-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) ще бъдат разпределени за програми за настаняване в тясна координация с нашата хуманитарна подкрепа. Тук бих искала да подчертая, че ние разглеждаме положението в Хаити от всички страни, като целим да помогнем не само на хората в крайна нужда, но и да изградим основите за по-дългосрочно възстановяване.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, ние допринасяме и за възстановяващите дейности. ЕС като цяло – а именно, Съюзът и държавите членки – има вложени 600 млн. евро от обещаните в Ню Йорк 1,2 млрд. евро и вече изплати 330 млн. евро.

Като част от общия ангажимент на ЕС Съюзът обеща първоначално обявените 460 млн. евро и според нас е необходимо те да бъдат увеличени до 522 млн. евро. От това обещание ние вече вложихме 327 млн. евро. Действащите програми бяха коригирани, като разширихме тяхната продължителност и/или като увеличихме финансовите пакети, за да отговорим по-добре на преразгледаните приоритети. Бяха въведени нови програми за посрещане на допълнителни нужди.

Разходите, тясно обвързани с обещанието, възлизат на 74 млн. евро през 2010 г. Считам, че с оглед на положението в Хаити това е един добър резултат. Трябва да се разбере, че положението там, което беше достатъчно сложно и преди земетресението, се превърна в изключително предизвикателство след него и стана дори още по-сложно впоследствие – заради урагана Томас, епидемията от холера и политическата нестабилност. Хуманитарните работници и технически специалисти често работеха при доста тежки условия.

Други фактори, които трябва да се вземат предвид, включват, от една страна, фактът, че възстановителните помощи в средносрочен до дългосрочен план се осъществяват в продължение на три до пет години, а средствата се разпределят според продължителността на програмата: 2010 г. беше посветена главно на разпределянето на финансовите средства и стартирането на подготвителните програми, включително и на всички необходими технически проучвания и търгове. По-конкретни дейности ще бъдат започнати през 2011 г. и ние считаме, че изразходваните спрямо ангажимента средства ще се удвоят до 150 млн. евро през тази година.

Помощта за развитие на ЕС до момента беше съсредоточена, на първо място, върху осигуряване на необходимите функции на правителството, за да може то да осигури основните дейности на държавата, като например, управлението на образователната система, системата на здравеопазването и полицията, както и възможността да осигурява на служители в публичния сектор. Вторият приоритет беше незабавното укрепване и възстановяване на сратегическата инфраструктура и пътища: и третият приоритет беше укрепването на подготовката на Хаити за бедствия, както и на механизмите и структурите за гражданска защита.

Поставихме си за цел да изградим по-силно Хаити след земетресението, с по-здрави основи. Пределно ясно е, че се нуждаем от силно правителство на Хаити и трябва да се съсредоточим върху тези приоритети. Така че до голяма степен ние следваме определените ни от правителството на Хаити приоритети. То наистина иска да укрепи управлението – с особено внимание, включително към бюджетна подкрепа, и като се вземат предвид ниските нива на държавните приходи – и да инвестира значително в инфраструктура, по-специално в пътища.

Къде можем да почерпим знания, за да подобрим положението? Разбира се, можем по-добре да координираме помощите и да укрепим сътрудничеството между Комисията и държавите-членки. Сега финализираме съвместната програма в един процес, който включва държавите-членки на ЕС.

Имаме също така и добър опит от работата с всички наши партньори във временната комисия за възстановяването на Хаити, което определено помага в ускоряването на процеса. Считам обаче, че трябва да преследваме нашето силно желание за постигане на стабилност по отношение както на помощите, така и на демократичното функциониране на Хаити, тъй като това очевидно е предварително условие, ако искаме усилията на ЕС и на цялата международна общност да са успешни.

Уважаеми колеги, опитваме се да дадем всичко от себе си, но е ясно, че можем да се справим и по-добре. Опитът ни научи: ЕС определено изпълнява своите обещания и ангажименти. Затова считам, че макар ситуацията, както е представяна понякога в медиите, да е доста точна, от една страна, ние напредваме. Считам че през 2011 г. ще видим значителни промени на място – при условие че е установена политическа стабилност в Хаити, тъй като нестабилността определено възпрепятства нашите усилия – и ще насочим тези усилия върху възстановяването на Хаити.

  Michèle Striffler, от името на групата PPE. – (FR) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, една година след земетресението Хаити все още се намира в извънредно положение, а действията за възстановяването едва са започнали. Това се дължи на структурните недостатъци на правителството на Хаити, на липсата на политическа воля и способност за вземане на решения от страна на органите на Хаити, както и на липсата на подкрепа от страна на международната общност. Освен ако органите в Хаити не вземат някои важни решения, като например отчуждаването, хилядите тонове отломки, блокиращи процеса на възстановяване няма да бъдат разчистени.

Трябва да поздравя хуманитарните организации за положените усилия и свършената работа. Беше постигнат напредък и беше спасен живота на милиони хора.

Хуманитарните организации обаче не могат да продължават да компенсират слабостите в правителството на Хаити. Следователно ЕС трябва да направи всичко възможно, за да гарантира един справедлив и прозрачен изборен процес, за да осигури необходимите за възстановяването стабилност и политическа воля. Наложително е бъдещите органи на Хаити да бъдат подпомогнати по време на възстановителния процес, при организацията на техните институции с оглед на установяване на ново равновесие на всички равнища и на напълно функционираща демокрация.

Освен това от съществено значение за Европейската комисия, като член на временната комисия за възстановяването на Хаити и с оглед на нейното финансово участие, е да се намеси с цел ускоряване на изпълнението на мандата на последната и въвеждането на разпоредби за нейната дейност.

След земетресението, международната общност реши да възстанови по различен начин Хаити, без да повтаря грешките от миналото. Време е веднъж завинаги да се справим с дълбоко вкоренените причини за бедността в Хаити.

  Corina Creţu, от името на групата S&D. – (RO) Г-жо председател, една година след трагедията, която опустоши Хаити, както Вие казахте, оценката на процеса за възстановяване е твърде ниска не само спрямо очакванията на населението, но и спрямо поетите от международната общност ангажименти. В допълнение, полаганите за възстановяването на държавата усилия изглежда, съдейки по неуспехите през последните месеци, са стигнали задънена улица. Тази страна, която беше опустошена от земетресение и покосена от епидемия от холера, за която бяха обвинени Сините каски на ООН, е изпаднала също така и в сериозна политическа криза.

Считам, че има три области в кризата с Хаити, за които в бъдеще трябва да предприемем действия. В противен случай рискуваме положените до момента усилия да бъдат компрометирани. Резултатите от разследването относно причините за епидемията от холера, трябва да бъдат обявени възможно най-скоро, за да успокоим гнева на населението срещу присъствието на ООН. На второ място, трябва да се положат всички усилия, за да се избегне удължаване на преходния период, който ще започне с изтичането на мандата на министър-председателя Превал на 7 февруари. Нови избори под строг международен контрол са единственото възможно, демократично решение. Не на последно място, считам, че тази текуща оценка трябва да бележи повратна точка в усилията за възстановяване, които бяха подкопани от неефективност, закъснения и конфликт на интереси между държавите в региона.

Да не забравяме, че от обещаните 10 млрд. щатски долара на донорската конференция в Ню Йорк през март 2010 г. до момента са изплатени само 1,2 млрд. щатски долара, отчитайки значителния принос на Европейския съюз за това. В допълнение към основните ни опасения за решаването на проблемите на милионите жители на Хаити, оцеляващи в бежански лагери, където бедността, отчаянието и сексуалното насилие добиват застрашителни размери, трябва да добавим дългосрочната перспектива за устойчиви инвестиции в Хаити и конкретна помощ за изграждането на функционираща държавна структура.

  Charles Goerens, от името на групата ALDE. – (FR) Г-жо председател, качеството на изказванията на нашите двама члена на Комисията е такова, че аз ще се огранича до два коментара.

Първо, една година след земетресението Хаити все още се намира сред разрушения. С оглед на мащаба на катастрофата знаехме, че страната ще бъде изправена през значителни трудности. Знаехме също, че освен многото цивилни жертви земетресението е засегнало основата на държавата, толкова съществени са пораженията, причинени от тази природна катастрофа. Като прибавим към това структурните затруднения, и по специално недостатъците по отношение на управлението, предизвикателствата, пред които са изправени работещите на място, са очевидни.

Кой носи пряка отговорност за това положение? Дори да има смекчаващи вината обстоятелства, основният виновник е самата държава на Хаити, без която не може да се направи нищо. Алтернативата би била да се поеме контрола над страната, а никой не иска това.

На второ място, можем да допълним действията на държавата Хаити и действително трябва да го направим. Във всеки случай ЕС не е пожалил средства в това отношение. ЕС не само е направил изявления, но и е действал спрямо тях. Това, което очакваме от Европейския съюз в бъдеще, разбира се, е той да продължи със своята вярна подкрепа, но преди всичко, е важно да допринесе за освобождаването на Хаити от тази зависимост, въпреки неговата потвърдена слабост. Разбирам, че това не може да се случи в рамките на няколко месеца.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-жо председател, същественият въпрос е как да възстановим една провалила се държава. Хаити е една разпадаща се държава. Можем ли наистина да говорим за възстановяване предвид факта, че в Хаити поначало никога не е имало демокрация? Това е задача, която сме си поставили. Въпреки всички положени от Комисията усилия, все още нямаме отговор на този въпрос. Избухналата епидемия от холера, машинациите с гласове по време на изборите през ноември и сплашването на хора, разбира се, не може да се каже, че ни помагат във възстановяването на страната. Фактът че жените и момичетата вече се намираха в ужасно положение преди земетресението е причина за нежеланието ни да приемем, че жените и момичетата в приемните лагери са подлагани на сексуално насилие.

На всичкото отгоре и фактът, че Бейби Док се завърна в Хаити и че той може да изтъргува мизерията, в която се намират сега гражданите, защото – според слуха – най-накрая е свършил парите. Не можем да позволим това да се случи в Хаити.

Нашият отговор през последната година след бедствието беше да дадем на хаитяните възможност да опитат да се възстановят, но това, което наистина им липсва, е организационен капацитет. Това е причината те все още да разчитат на спешната помощ и ние трябва да продължим към сътрудничество за развитие. Някъде се губи връзката. Въпреки че това не е нещо, което може да се постигне изведнъж, именно тук трябва да насочим усилията си, защото тази страна няма да може да вдигне сгради, без да е демократична или поне под правилното ръководство. Затова пожелавам на членовете на Комисията Пиебалгс и Георгиева всичко най-хубаво в това начинание. Желая ви всичко най-хубаво!

  Nirj Deva, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, хубаво е, че отново водим това разискване; неотдавна имахме такова. Това показва нашата загриженост за народа на Хаити – очевидно ние сме по-загрижени за народа на Хаити, отколкото самото правителство на Хаити е загрижено за народа си.

Говорим за отговорността да се осигурява защита. Говорим за отговорността да осигуряваме защита срещу масови убийци и диктатори, извършващи геноцид – но какво да кажем за отговорността да осигуряваме защита от неефективни и корумпирани правителства, които не се грижат за собствения си народ? Има един милион бездомни в Хаити, 230 000 са починали, 300 000 са ранени. Само 5% от развалините обаче са изчистени и само 15% от предвидените домове са били донякъде ремонтирани.

Ако правителството на Хаити не се интересува от собствения си народ, то ние трябва да използваме понятието за отговорността да защитаваш. Само и единствено ако постигнем това, няма да е абсурдно да очакваме от нашите двама отлични членове на Комисията да продължат да искат думата в Парламента, опитвайки се да ни кажат какво могат или не могат да направят, когато капацитетът да се направи нещо на местно равнище е толкова претоварен и крехък.

Когато стане земетресение, първото нещо, което трябва да се направи, е да се разчистят отломките. За да се изчистят, са нужни тежкотоварни подемни машини, кранове, хеликоптери, булдозери и капацитет за управлението им. Ако никой не може да ги управлява, тогава трябва да се търсят хора от други места, които могат, и те да осигурят кой да ги управлява. Левицата обаче би се противопоставила на всяка армия на държава-членка или на военноморските или военновъздушни сили, които да дойдат и помогнат за това. Не може да очаквате хората от „Оксфам“ и „Спасете децата“ и други подобни организации да карат трактори и да вдигат тежки отломки. Трябва да деполитизираме нашия спор и да сме практични в помощта си за тези хора.

  Jacky Hénin, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-жо председател, едва преди година Хаити и неговият народ станаха жертва на ужасна катастрофа. Навсякъде имаше опустошение и смърт.

Нека отдадем почит на смелостта на народа на Хаити и на световния изблик на човешка солидарност към жертвите. Казвам човешка, защото в Европа, както и на всякъде, много често тези, които имат най-малко, дават най-много.

Тук бих искал официално да благодаря на народа и правителството на Куба за помощта им в осигуряването на ефективна подкрепа без каквито и да било скрити мотиви, резултатите от която говорят сами за себе си. Към днешна дата кубинската медицинска бригада е лекувала повече от 50 000 случаи на холера, задвижила е възстановяването на 76 здравни центъра и болници и е осигурила медицински грижи за много хаитяни. Помощта на Куба според много експерти се счита за особено ефективна. Това е дотолкова вярно, че държава като Норвегия искаше Куба да се намеси от нейно име.

Ще е добре Европейският съюз и Съединените щати да почерпят вдъхновение от примера на Куба, вместо удобно да се крият зад медийни изпълнения, които зле маскират разбирането им за помощта като благотворителност, когато в действителност тя обслужва собствените им икономически и политически интереси за сметка на устойчивото възстановяване на държавата и икономиката на Хаити.

Като се има предвид тяхната историческа отговорност за нещастията в Хаити, непристойно е от страна на Франция и Съединените щати да се преструват, че знаят какво е най-добро. Нека си припомним, че трябваше да стане най-голямата катастрофа, за да решат най-после Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ) да опростят дълга на Хаити.

В момента това, което се случва в Хаити, демонстрира ограниченията в текущите дейности на Организацията на обединените нации (ООН). Хуманитарната намеса в Хаити показва своята неспособност да вземе устойчиви решения за хората. Още по-лошото е, че в средносрочен и дългосрочен план това представлява пречка за възстановяването на една демократична държава и на икономика, която в крайна сметка да отговаря на човешката нужда за развитие на народа на Хаити.

Международната общност обеща 11,5 млрд. щатски долара за възстановяването на държавата. Предстои да се види какво се има предвид под възстановяване. Каква част от тази помощ действително е пристигнала на място? Кой ще определя проектите? Дали ще видим, както се случи в Косово, съкратени хора, които гледат отстрани, докато мултинационални дружества възстановяват страната им, защото са единствените, способни да спечелят международните търгове?

Европейският съюз не трябва да бъде част от патерналистична или неоколониалистична визия, а вместо това трябва да допринесе за развитието на едно демократично възраждане на републиката в Хаити, което да е дело на самите хора. Народът на Хаити беше първият в света, освободил се от френския колониализъм. В допълнение към опустошенията от войната, която им струва повече от 20 млрд. евро днешни пари под формата на „обезщетение“ към робовладелски европейски колонизатори.

Заради престъпленията срещу човечеството, които робството и колониализмът представляват, ЕС, и по-специално Франция, сега са морално, политически и икономически задължени на Хаити. Трябва да уважим този дълг на честта.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-жо председател, една година след ужасното земетресение в Хаити, възстановяването на тази страна става болезнено бавно. И все пак, стъпка по стъпка, е постигнат напредък. Жителите на Хаити се нуждаят спешно от нашата помощ, особено сега, когато епидемията от холера взема своите жертви. Следва да се съсредоточим върху продоволствената сигурност. Местното селско стопанство беше силно засегнато, в резултат на което страната е станала прекалено зависима от вноса на храна. Важно е да се вложат много усилия и пари за възстановяването на селското стопанство и местната инфраструктура. В този смисъл микро-кредитите са от първостепенно значение, тъй като стимулират икономическото развитие отдолу нагоре. Споделя ли Комисията това виждане?

Междувременно, политическото положение в Хаити остава тревожно след първия тур на президентските избори. Това става ясно от издадения миналата седмица доклад за оценка от Организацията на американските държави. Как оценява Комисията настоящото политическо положение в Хаити и въздействието, което то оказва върху възстановяването на страната?

И накрая, г-жо председател, миналата седмица беше публикувана впечатляваща книга на нидерландски журналист за Хаити и оттогава в паметта ми се е запечатало едно изображение: някакви хора в Хаити, разчистващи отломките, носеха тениски с лозунга „Haiti pap peri“ (Хаити НЕ умира). Това следва да ни вдъхнови да гарантираме, че хаитяните в действителност ще оцелеят и че благодарение на нашата помощ им се дава добра перспектива за бъдещето.

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-жо председател, ЕС не е забравил Хаити. Ние все още сме най-големият източник на хуманитарна помощ. Въпреки това е потискащо, че страната все още тъне във вътрешнополитически хаос.

Предоставянето на хуманитарна помощ за Хаити беше реализирано в два класически етапа. Първият етап беше да се осигури неотложна помощ и трябваше да е насочен към най-нуждаещите се. Вторият етап беше да се съсредоточи вниманието върху икономическото, социалното и политическото преустройство на държавата. Заради избухването на епидемията от холера, ураганът, нестабилната социално и политическо положение и дори междурелигиозното напрежение и конфликти обаче етапът с предоставянето на хуманитарна помощ отнема повече време, отколкото първоначално се очакваше. В резултат на това ние не можем да напреднем към следващия етап толкова бързо или толкова всеобхватно, колкото бихме искали.

Кризата в Хаити продължава. Нашата намеса все още е необходима. Не можем да изоставим отговорностите си. Както ни напомни г-н Пиебалгс, Европейската комисия е предоставила половината от ресурсите, обещани по време на донорската конференция в Ню Йорк. В този смисъл плановете ни се развиват добре.

Целта на резолюцията, която Парламентът ще приеме утре, е да мобилизира държавите-членки и Комисията да изпълнят направените от нас декларации. Нека не забравяме, че стотици хиляди хора все още живеят във временни лагери, а над 3 500 души са починали от холера. От самото начало поддържаме идеята, че отговорен за възстановяването следва да бъде самият народ на Хаити. Планът на Хаити за възстановяване на държавата се основава на децентрализация с акцент върху местното селско стопанство и продоволствената сигурност. Ние уважаваме тези приоритети на народа на Хаити. Има още една препоръка. Следва да увеличим нашите хуманитарни усилия и знам, че членът на Комисията вече работи по въпроса.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, Хаити наистина е уникален случай. Трябва всички да сме наясно с това. Това не е хуманитарна криза, при която плащаме малко пари и след това правителството решава как да изпълни проектите. Хаити е държава в пълен колапс. Единственото, което можем да очакваме предвид положението, в която се намира, е че корупцията в държавата ще нарасне и ще й е все по-трудно да се справи с кризата и да предприеме необходимите мерки. Това е държава, в която намесата ни трябва да е по-категорична и по-трайна; ще трябва да играем по-активна роля, отколкото във всеки друг случай.

Г-н Deva спомена отломките, които все още не са разчистени, за да могат да се възстановят щетите. Отломките трябва да се изчистят от улиците. Това трябва да е основният ни приоритет. Предвид скоростта, с която се движим, ще са ни нужни още пет години. Това трябва да се свърши незабавно. Има толкова работа за вършене в тази държава, че в нормалния случай, ако всичко се прави както трябва, следва да няма никаква безработица.

Ние трябва наистина активно да се намесим по въпроса с отломките, по въпроса с водоснабдяването и по въпроса с доставките на храна, така че държавата да може да разчита сама на себе си, така че гражданите на тази държава, които са принудени ежедневно да се чудят как да оцелеят, да могат да мислят и за бъдещето.

  Niccolò Rinaldi (ALDE). – (IT) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, госпожи и господа, наистина е вярно, че Хаити е отделен случай, че е различен, защото годишнините от бедствия винаги се отбелязват, за да помним жертвите, за да се поучим от грешките и да се справим по-добре следващия път, но в Хаити е различно, защото няма какво да се помни – още нищо не се е случило.

Вместо да се казва една година след земетресенията, всъщност следва да казваме една година от земетресенията, защото първо беше сеизмичното земетресение, след това земетресението по отношение на хаотичното разпределение на помощите, последва здравното земетресение с епидемията от холера, след това политическото земетресение с непрозрачните избори, които се проведоха в може би най-неподходящото време и сега земетресението, което в някои отношения е и историческо, във връзка със завръщането на бившия диктатор, маскиран като съмнителен турист мултимилионер.

Комисията върши добра работа – всъщност много добра работа. Миналия юни посетих Хаити с комисията по развитието и видях да се върши отлична работа, за което благодаря на Комисията. Необходима е обаче по-голяма политическа протекция и по-активна роля на международната общност, които трябва да определят цели и срокове и които трябва пряко да надзирават част от възстановяването.

Това трябва да се балансира със засиленото участие на населението и местните неправителствени организации, които вместо това в повечето случаи не правят нищо. Следователно трябва да има по-малка роля за националните политици и националните правителствени институции на Хаити и по-голяма роля за до този момент крехкото партньорство между неговите граждани и международната общност.

  Michèle Rivasi (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, като участник в мисията за наблюдение в Хаити през миналия септември имах възможността да разбера извънредните случаи, с които трябва да се справим. Сега трябва да погледнем отвъд тези извънредни случаи, за да можем най-после да достигнем фазата на развитие. Не трябва да възстановяваме, а да изградим държава, чиито основи и управление никога не са били стабилни.

Едно нещо е ясно, както казват моите колеги: има за разчистване 20 милиона тона отломки и само 5%, една незначителна част, са изчистени за една година. С това темпо ще отнеме повече от шест години, за да се изчистят отломките в Порт-о-Пренс. Следователно това само по себе си е политически проект и Комисията трябва да допринесе за него.

Друг приоритет е управлението и съм доволна, че Европейският съюз допринася значително за бюджетната подкрепа за държавата. Трябва да увеличим това финансово усилие, защото то е единственият начин за възстановяване на компетентностите на народа и държавата на Хаити. Настоящата й зависимост от неправителствени организации (НПО) може да се види на равнище на основните публични услуги, като здравеопазване и образование. Не трябва обаче да възлагаме всички обществени услуги на неправителствени организации.

Преди всичко трябва да увеличим подкрепата си за бързо организиране на избори и да ги проведем, което, надявам се, ще позволи да се смени корумпираният политически елит. В момента една олигархия от приблизително 20 семейства предотвратява всякакво икономическо развитие, защото контролира търговията, но в същото време не прави нищо за разработването на производствения капацитет на държавата.

И накрая, трябва да предоставим на Хаити ресурсите да излезе от състоянието на зависимост, което вече я подкопаваше дори преди земетресението. Затова призовавам европейските институции да определят съответните приоритети и да дадат масивна подкрепа за създаването на публични услуги, като се осигури твърд ангажимент от страна на бъдещото правителство на Хаити.

  James Nicholson (ECR). – (EN) Г-жо председател, аз имах, предполагам, честта заедно с г-жа Rivasi, да водя делегация на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) в Хаити през септември. Тогава им казах, че нищо не ме е подготвило за това, което заварихме, докато бяхме там.

Искам да кажа няколко неща тази вечер. Едното е, че трябва незабавно да се придвижим от хуманитарна помощ към възстановяване. Именно тук няма напредък към решаване на проблема. Чух да се казват някои много хубави неща тази вечер, но тяхното приложение няма да е възможно на място, освен ако няма повече помощ.

Трябва да окажем повече натиск за предоставяне на подкрепа върху тези, които обещаха подкрепата си, и трябва да окажем натиск върху ръководеното от Клинтън възстановяване и върху Организацията на обединените нации да се задвижат по-бързо. Това трябва да стане пределно ясно.

Слушах членът на Комисията и той е напълно прав. Наистина се нуждаем от политическа стабилност. Надявам се и се моля да получим тази политическа стабилност, но не съм сигурен, че това ще се случи.

Докато бяхме там, открих – и искам да го кажа и да се запише – че народът на Хаити е много горд народ. Те са прекрасен народ. Наблюдавахме ги, Michèle Rivasi и аз, как излизаха от палатките си в 6 часа сутринта, сияещи, а децата им изкъпани. Прекрасни, усмихнати хора, и се чудиш как са в състояние да се усмихват.

Бих искал също така да се запише почитта ми към многото представители на нашите неправителствени организации там, които рискуват живота си, и към нашите служители на Комисията, на които отдадох почит, докато бяхме там. Смятаме, че те са невероятни и не следва да забравяме, че тези хора рискуват живота си всеки ден, за да помогнат на народа на Хаити. Не трябва да забравяме народа на Хаити. Трябва да работим за народа на Хаити и трябва да помогнем на народа на Хаити. Ако трябва да се върнем в тази зала още десет пъти, за да го постигнем, тогава да го направим и да продължим да го правим.

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Г-жо председател, на 12 януари 2010 г. държавата на Хаити беше буквално пометена, както беше споменато и от много други колеги. Сега, една година след това ужасно земетресение, на тази държава все още й предстои възстановяване. В същото време към проблемите й бяха прибавени епидемия от холера и избори, които допълнително усложниха положението.

В действителност, в момента Порт-о-Пренс е огромен бежански лагер. Населението на Хаити оцелява единствено благодарение усилията на хуманитарните работници. Наистина трябва да сме благодарни на тези организации. Както заяви специалният представител на ООН за държавата, Хаити се превърна в република на неправителствени организации. Колко дълго обаче ще продължава това положение? Виждаме, че положението със здравеопазването е катастрофално, възстановяването на образователната система е абсолютно задължително, да не говорим за процеса за премахване на следите от бедствието. Всичко това налага необходимостта от възстановяване на държавата Хаити. Освен земетресението, липсата на институции и добро управление е огромен проблем в момента.

Затова усилията трябва да бъдат насочени към възстановяването на капацитета на държавата и изграждането на демокрация в Хаити. Трябва да бъде решително заявена необходимостта от един надежден, прозрачен изборен процес с перспективата за втория тур на изборите през февруари.

Последното, което бих искал да отбележа, е, че Хаити трябва да бъде изграден наново, ако ми позволите да го кажа, по различен начин. Под „различен“ имам предвид, че възстановяването трябва да е с по-качествено от преди, за да се предотврати повторното възникване на такива бедствия. Под „различен“ имам предвид и че нашите усилия за възстановяването на държавата трябва да включват, бих казал, местните общности. Считам, че трябва да има допитване до основната заинтересована страна, народът на Хаити, по време на процеса на възстановяване.

  Ricardo Cortés Lastra (S&D). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, не исках да започна обръщението си, без да поздравя неправителствените организации, които са разположени на място. Мисля, че работата, която вършат, е похвална и че те представляват най-доброто от нашите ценности, най-доброто от ценностите на човечеството.

Мина една година от земетресението в Хаити и може би стана време да увеличим ефективността. В момента имаме за разглеждане много проблеми, които трябва да се решат неотложно и незабавно. Няма никакво съмнение по този въпрос.

Първият проблем е може би изграждането на приемлива система за санитарни съоръжения. Считам, че това е приоритет номер едно, който в момента представлява заплаха за живота в Хаити. След като решим този проблем, трябва да решим проблема с жилищното настаняване, като спешно решим въпроса със собствеността на земята.

Освен това се нуждаем от легитимно, демократично избрано правителство, което е способно да преговаря. Знам, че положението е трудно, но се нуждаем от това законно обсъждане, за да ускорим подобряването на положението в Хаити.

Има и друг съществен проблем, който вече беше споменат от някои от колегите: отломките, които сами по себе си са основен политически проблем. Също така не следва да спираме да гледаме и към бъдещето, за да започнем създаването на дългосрочна стратегия за образованието. Случилото се в Хаити може би можеше да се избегне, ако имаше публична образователна система и ако някой се грижеше за децата, както е редно да бъде.

Трябва да сложим край не само на бедността, но и на зависимостта.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, преди една година се случи ужасна катастрофа в Хаити, огромно земетресение, което причини смъртта на 200 000 души и заради което 1 300 000 души загубиха домовете си. Повече от година се води операция за предоставяне на помощи и за подпомагане на възстановяването. Това без съмнение е огромна и много сложна хуманитарна операция. Въпреки това островът изисква не само материална и финансова помощ, но и възстановяване на административните органи и политическата стабилност, без които не може да се развива. В допълнение, последната епидемия от холера, която вече причини смъртта на над 3 500 души, все още заплашва хиляди хора. Опитът на Хаити показва, че дори щедрите суми пари няма да помогнат, ако не са правилно насочени. Случаят на Хаити следва да ни даде храна за размисъл и ясно да ни покаже необходимостта от създаване на ефективна система за международна помощ при евентуални природни бедствия в бъдеще.

  Ria Oomen-Ruijten (PPE). – (NL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, когато мисля за Хаити, мисля за гражданите на тази страна, но мисля и за европейските граждани, които са оказали невероятна подкрепа на народа на Хаити. Мисля също и за хуманитарните организации, които са свършили невероятно много работа. Г-жо председател, това е само едната страна на историята. Трябва да извлечем поуки и, що се отнася до мен, в това отношение за нас има три поуки.

На първо място, координацията. Координацията на етапа хуманитарна помощ не беше особено успешна и днес получихме доклад по този въпрос. Трябва да се справяме по-добре с възстановяването. Това ме кара да се замисля и за ефективността на помощта, защото тя също е свързана с координация. Какви допълнителни и по-ефективни мерки могат да се вземат в тази насока?

Втората поука засяга корупцията. Ако искаме гражданите на Европа да предоставят подкрепа, тогава те няма да искат тази подкрепа да бъде използвана неправомерно. Ние не искаме да станем свидетели на това, било то като представители на властта или като обикновени граждани. Какво можем да направим, чрез по-добра координация, за да гарантираме, че корупцията няма да достигне до тези системи?

Третата ми бележка, г-жо председател, е политическият аспект. Без политическа стабилност и изключително решителна публична администрация, това устойчиво изграждане няма изобщо да има възможност да напредне. Мина първият тур на изборите, който все още представлява спорен въпрос. Бих искала да ви попитам следното: какъв напредък бележим по отношение на координацията с Организацията на американските държави и другите участници, за да гарантираме, че предстоящите избори ще минат добре? Като европейци, ние изразихме нашата ангажираност да помогнем на Хаити в краткосрочен план и мисля, че трябва да продължим да показваме солидарност.

  Edite Estrela (S&D). – (PT) Г-жо председател, членове на Комисията, госпожи и господа, земетресението запрати Хаити в една от най-сериозните хуманитарни кризи: хиляди убити и ранени, милиони бездомни и изключително тежки щети. Международната общност обеща много, но даде малко и е трудно да се разбере защо процесът на възстановяване е толкова бавен, въпреки добрата воля на Европейския съюз и работата на неправителствените организации.

Положението се влоши заради епидемията от холера и политическата нестабилност след изборите, което доведе до огромно насилие, на което основни жертви са жени и деца. Европейският съюз трябва да продължи да съдейства за възстановяването и за подобряването на хуманитарното положение на уязвимите групи от населението на Хаити, но също така и да допринесе за укрепване на капацитета на общностите във връзка с предотвратяването на бедствия в дългосрочен план.

Затова бих искала да приветствам последните предложения, внесени от Комисията по отношение на създаването на европейски отговор при бедствия, който включва доброволно обединение на организации за спешна помощ на държавите-членки и разработване на планове за овладяване на извънредни ситуации, както и сливането на кризисните центрове за хуманитарна помощ с гражданската защита под формата на Европейски център за спешно реагиране, който да отговаря за наблюдението на опасни ситуации, издаване на ранни предупреждения и координиране на действията на ЕС при бедствия.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-жо председател, скоро ще стане година от предишното ни събеседване относно координирането на хуманитарната помощ и възстановяването на Хаити. Поради тази причина днес провеждаме този, да го наречем, преглед и има едно очевидно заключение: мина една година от трагедията, а броят на жертвите продължава да расте. Два еднакво важни въпроса следва да бъдат отбелязани в този момент и те са по-важни от изграждането на нови домове и пътища. На първо място, Парламентът трябва да отправи категоричен и ясен призив за незабавното прекратяване на епидемията от сексуални нападения. Както показват нашите източници, 250 жени и момичета са били изнасилени само през първите дни след земетресението и положението продължава да се влошава. Насилието от този вид расте. Време е да обсъдим този срамен въпрос, да се изправим пред това нечовешко явление и да започнем ефективно противодействие на сексуалното насилие в Хаити.

На второ място, е епидемията от холера, която вече беше спомената. Броят на заразените е намалял, но това, разбира се, зависи от сезоните на годината. Наблюдава се връзка със странна, но тревожна тенденция, при която пациенти се преструват на заразени с холера. Трудно ни е да повярваме в това, тъй като се прибираме и лягаме в удобните си легла всяка вечер, но за тези хора, една нощ в болницата е по-добра перспектива пред собствените им домове, които не са нищо повече от груби укрития. Трябва да имаме предвид също, че епидемията от холера със сигурност ще се разпространи при смяната на сезона. Ето защо трябва да си вземем бележка и защо следва да подобрим именно тези условия.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, казват, че Бог помага на тези, които сами си помагат, но Европейският съюз всъщност стига по-далече, тъй като Европейският съюз помага на тези, които сами не могат да си помогнат, особено по отношение на правителството на Хаити – както г-н Deva, а и други посочиха – което е корумпирано и не изглежда да е загрижено за собствения си народ. Въпреки това е важно ние да продължим с добрата работа в сътрудничество с ООН и други неправителствени организации. Знам, че един от най-успешните ни ирландски бизнесмени, Денис О’Брайън, играе водеща роля в това отношение.

Всичко това обаче ще е капка в морето в сравнение с това, което може да се постигне, ако имахме едно добре функциониращо правителство. Така че посланието към правителството на Хаити трябва да е пределно ясно, че или трябва „да се самосезира“ или – надявам се – да бъде сменено от по-компетентно правителство, и тогава ще видим истински напредък.

  Monika Flašíková Beňová (S&D). – (SK) Г-жо председател, въпреки че беше възможно постепенно да се ограничат и премахнат последствията от разрушителното земетресение, жителите все още са изправени пред сериозни проблеми. Има недостиг на питейна вода, храни и други основни материали. Съществуват ежедневни проблеми и трудности. Налице е и положението с нестабилното правителство с липсващите демократични ценности, а и епидемията от холера, увеличаващата се престъпност, грабежи, отвличания и изнасилвания на жени и деца.

Затова трябва да предприемем стъпки за ограничаване на тези ужасяващи актове на насилие. Европейските институции трябва да продължат с усилията за намаляване последиците от бедствието. През 2011 г. помощта трябва да бъде насочена към сложни предизвикателства, особено жилищната реконструкция, покриване на основните нужди в рамките на общностите и стабилизиране на положението във временните лагери.

В същото време е необходимо да се опитаме да изпълним дългосрочните цели като изграждането на държавни институции, местни органи, училища, болници и т.н.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Отново ще изразя солидарността на моята група с жителите на Хаити и жертвите на земетресението от преди една година, а неотдавна и от холера. Спешно е необходима допълнителна помощ, допълнителна помощ за населението, засегнато от миналогодишната трагедия и последните огнища на болестта. Недопустимо е, че все още има непристигнали помощи. Трябва да се осигурят последващи действия на вече одобрената помощ, особено от страна на ЕС. Освен това ЕС следва да обърне заслужено внимание на образцовите жестове на солидарност, направени от някои държави в региона. Бих отбелязала случая с Куба, чието правителство изпрати лекари и квалифициран персонал, които вече лекуваха повече от 500 000 болни от холера. Въпреки това бих искала да подчертая и оказаната от Боливарския алианс за народите на нашата Америка подкрепа по отношение както на финансиране, така и на енергетика, селско стопанство и храни.

Щеше да е хубаво, ако ЕС вземе това предвид и изиграе по-активна роля. Всички мерки, необходими за бързото възстановяване на Хаити и подобряване на условията на живот на населението, трябва спешно да бъдат взети, но ние настояваме за спазване на принципите на суверенитет и териториална цялост, които благородството и смелостта на народа на Хаити заслужават.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, една година след опустошителното земетресение в Хаити все още няма доказателства за конкретни резултати от процеса на възстановяване. Тази безизходица се дължи по-специално на факта, че държавата Хаити не разполага с капацитет за предоставяне на основни публични услуги, разчитайки на собствените си ресурси. Налице е липсата на политическа воля и органите на Хаити не успяват да приложат решенията, насочени към възстановяването на държавата.

Това значително затруднява дейността на Временната комисия за възстановяване на Хаити, чиято основна задача е натоварена с ефективното управление на ресурсите, отпуснати от международната общност. Положението ще остане такова, освен ако в държавата успешно не се установи политическа стабилност, не се възстанови капацитетът на държавата и не се назначи ефективно правителство. Затова считам, че ЕС трябва да положи всички възможни усилия в подкрепа за един законен, прозрачен изборен процес. Да се гарантира, че вторият тур на изборите, насрочен през февруари, ще бъде проведен правилно, е единственият начин да се сложи край на политическата криза.

  Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL) Г-жо председател, бих искал да се уверя, че съм разбран правилно. Нямам сериозни резерви по отношение на текущото предоставяне на помощ за Хаити от страна на ЕС. ЕС със сигурност осигурява на Хаити огромна материална помощ и съм изненадан, че много други държави не следват този пример в същия мащаб като Европейския съюз.

Исках да ви напомня, че бяха повдигнати възражения относно действията на ЕС непосредствено след катастрофата. ЕС действа твърде бавно и очевидно хуманитарната помощ беше зле координирана. Бих искал да попитам до какви конкретни заключения стигна Европейската комисия относно бавното предоставяне на помощи тогава. Мисля, че това е един много важен въпрос, тъй като срокът за получаване на помощта, може да бъде разликата между живота и смъртта за някои.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, Хаити показва пределно ясно, че истинските бедствия са дело на човека. Международната общност, и по-конкретно ЕС, са показват прекалена готовност да помогнат. Проблемът обаче не е в парите, а в нестабилното политическо положение. Към настоящия момент нито една нация не е готова да вложи пари в една корумпирана политическа система. Искането ми към Комисията е следното: разбира се, че трябва да продължим да съдействаме на Хаити, но по-конкретно трябва да инвестираме и в политическата инфраструктура. Докато не бъде установена работеща система на управление и работеща администрация, ще трябва да ползваме съществуващите организации за помощ, защото просто няма друга реална алтернатива.

  Кристалина Георгиева, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих искала искрено да благодаря на Парламента за всички коментари тази вечер. В заключение бих искала да отбележа пет точки.

Първо, напълно съм съгласна с всички оратори, които подчертаха провалилото се управление като най-основният фактор за проблемите, пред които е изправена държавата Хаити днес. Това беше първото ми впечатление след земетресението и продължава да е същото до днес: колкото и да беше страшно земетресението, то не беше най-големият проблем на Хаити. Най-големият проблем е продължилото с десетилетия лошо управление, което на практика не е оставило социални и държавни структури, които на място да помогнат на народа на Хаити, и това създава голяма липса на доверие в правителството от страна на народа на Хаити.

Много ясно помня как, когато бях там, абсолютно всички хаитяни, с които говорих, имаха постоянно едно и също послание за мен, а именно: „Не давайте пари на правителството“. Що се отнася до хуманитарната помощ, ние не даваме пари, ние предлагаме директна помощ. Това обаче ни дава време да помислим по въпроса за това колко време ще отнеме да се възстанови Хаити: ще отнеме много дълго време, защото няма да е възможно, без да е установена институционална инфраструктура.

Въпреки това втората ми бележка е, че всъщност има положителна страна на обществото в Хаити, която помогна на народа на Хаити да оцелее: тяхната собствена устойчивост и устойчивостта на техните общности. Срещнах хора, които живееха заедно: те заедно са изгубили домовете си, преместили са се заедно в лагери и са организирали в самия лагер система за подпомагане помежду си, като някои поемат отговорността да бдят над децата и да импровизират някакво образование за тях, други имат отговорността да си намерят работа, други, всъщност жените, носят отговорността да готвят за всички. Тази устойчивост е това, което днес ни дава някаква надежда за бъдещето на Хаити.

Това води към третата ми бележка, която е, че нашите програми за подпомагане на Хаити трябва да отчитат с какво разполага или не държавата. Поради тази причина, от хуманитарна гледна точка, се застъпваме за пари срещу работа, програми с ваучери, иновации, като получаване на семена и сечива на общностно равнище, така че хората да могат всъщност повече да разчитат на самите себе си.

Четвърто: благодарна съм за бележките, които бяха направени за поуките от Хаити. Не мога да се съглася, че отговорът ни е бил бавен: помощта от ЕС вече се пращаше в рамките на 24 часа. Но ще се съглася, че има възможност за подобрение на координацията и че способността ни да се организираме, преди да е настъпило бедствие, е от съществено значение. В този смисъл, благодарна съм за отбелязаното съображение, че въз основа на поуките от Хаити ние наистина се придвижихме в посока изграждането на капацитет на ЕС за бързо реагиране и по-добра координация чрез Европейския център за реагиране при бедствия.

Позволете ми тогава да премина към последната точка, разглеждаща хуманитарната страна на въпроса. Кое е това, от което наистина сме притеснени? Това всъщност е въпросът със защитата, особено на жените, и увеличаването на нашата подкрепа за справяне с трагедията на ръководените предимно от жени домакинства, които са останали в лагерите. Мога да ви гарантирам, че тази година, както и с финансирането през следващата година, вниманието ще бъде фокусирано върху гарантирането, че този въпрос със защитата ще бъде взет под внимание и ще покажем, че хората могат да разчитат на ЕС.

Позволете ми, в заключение, просто още веднъж да благодаря на всички за мненията ви и най-вече на тези от вас, които признаха саможертвите на хуманитарните работници в полза на народа на Хаити.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, първо, бих искал да благодаря на членовете на Европейския парламент за тяхната солидарност и подкрепа. Ще започна с политическите измерения на въпроса. Положението в Хаити със сигурност не е леко, но върховният представител следи това много внимателно и предоставя необходимата дипломатическа подкрепа, за да гарантира стабилността. Вторият тур на президентските избори ще допринесе за възстановяване на доверието, ако не бъде съпроводен от насилие, така че ние полагаме всички необходими дипломатически усилия; но тези усилия понякога дават незабавни резултати, а понякога отнема време, за да дадат резултати.

Някои от вас споменаха посещението на Бейби Док. Можем да кажем, че въпреки че всеки има право на свобода на движение, това определено не е най-добрият знак за целия политически процес. Не следва обаче по никакъв начин да се подвеждаме от това. Смятам, че има здраво политическо ядро в Хаити и ние следва да вярваме в него. Надеждата ни е, че хората, които ще бъдат избрани по време на парламентарните избори, и президента ще имат нужните качества да водят възстановяването на държавата.

На второ място бих искал да подчертая, че сътрудничеството за развитие е свързано с трудни решения. Едното решение е да се направи нещо с голяма видимост, което не води до структурни промени. Няма да е проблем да финансираме хиляди лекари от ЕС или да издигнем нов университет в името на ЕС, той ще бъде видим и всички ще са доволни. Но какво да кажем за несигурността по улиците? Ние финансираме сигурност чрез правителството в доста трудни условия. Така че, ако сигурността е осигурена частично, тя е финансирана от ЕС. Видима ли е? Не особено, защото няма етикет на ЕС, но категорично считам, че сме допринесли за стабилността на държавата.

Друг важен момент е къде да бъдат инвестирани пари. Отново, изграждането на жилища ще бъде най-лесният политически избор, но каква полза, ако страната не е свързана отново, ако няма инфраструктура? А инфраструктурата изисква огромни инвестиции. Грубо изчислено, един километър път струва 1 млн. щатски долара, а в Хаити и повече, защото трябва да се поддържа, и трябва да подпомогнем местните общности, през които минава пътя. Така че тези разходите са доста съществени. Хаити няма да има средствата, с които да инвестира. Колкото и да е странно, в Хаити ние сме единствените участващи в изграждането на пътна инфраструктура. Обикновено много други държави участват в изграждането на пътна инфраструктура, но в Хаити само ние предоставяме безвъзмездна помощ за това. Това е труден избор, но считам, че той ще помогне за структурните промени на държавата.

И последното, което днес не беше особено разглеждано, е бързото изпълнение на поетите задължения и изразходването на средства. Не следва да се злоупотребява със средствата и отнема време да се предостави бюджетна подкрепа. Тук не става въпрос само за това, че правителството ни дава банкова сметка, по която ние просто прехвърляме пари. Не. Ние проверяваме сметката, знаем къде отиват плащанията, така че процедурата е сериозна. Не може просто така изведнъж да бъдат преведени 1,2 млрд. евро по сметка и да очакваме, че всичко ще се нареди. Носим отговорност и към нашите данъкоплатци. Същите съображения важат и за пътищата: трябва да стартираме търгове, действията ни в тази посока трябва да са напълно прозрачни и да сме наясно, че това отнема време. Но считам, че моментът е подходящ, защото е нужен само един случай на неправомерно използвани средства, за да се промени в отрицателно отношението на Европейските граждани към подпомагането на възстановяването на Хаити. Мога да ви уверя, че ще предприемем всички необходими стъпки и в това отношение.

Отново искам да ви благодаря за подкрепата. Това беше едно много полезно и насърчаващо разискване и считам, че ще успеем да постигнем резултати по повдигнатите днес от вас въпроси.

  Председател. – Бяха внесени шест предложения за резолюция⁽¹⁾ съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 19 януари 2011 г.

(1) Вж. протокола.

17. Криза в Кампания, свързана с отпадъците (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно:

– въпроса към Комисията, изискващ устен отговор, зададен от Margrete Auken и Eva Lichtenberger, от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, относно кризата в Кампания, свързана с отпадъците (O-0188/2010 – B7-0667/2010);

– въпроса към Комисията, изискващ устен отговор, зададен от Bairbre de Brún и Willy Meyer, от името на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, относно кризата с битовите отпадъци в Кампания (O-0197/2010 – B7-0801/2010);

– въпроса към Комисията, изискващ устен отговор, зададен от Judith A. Merkies и Victor Boştinaru, от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, относно кризата с отпадъците в Кампания, Италия (O-0208/2010 – B7-0805/2010);

– въпроса към Комисията, изискващ устен отговор, зададен от Mara Bizzotto и Lorenzo Fontana, от името на групата „Европа на свободата и демокрацията“, относно кризата с отпадъците в Неапол и в регион Кампания и използването на европейски средства (O-0209/2010 – B7-0806/2010).

  Margrete Auken, автор. – (DA) Г-жо председател, бих искала особено много да благодаря на члена на Комисията Поточник за това, че най-сетне изглежда е налице някаква последователност от страна на Комисията. Бих искала също така да призова към потвърждение на това. Имам големи надежди по отношение на отговора, който следва да получим днес, тъй като, ако сега не се случи нищо определено и ако на Италия не бъде наложена сурова санкция за каквото е необходимо, ще се натъкнем на същия проблем и на много други места. Не само Италия има големи проблеми с отпадъците. Ако всички останат с впечатлението, че няма да има никакви последици, ако се използват само депа, ще имаме налице особено сериозно бедствие. Ето защо очаквам с нетърпение отговора.

Бих искала да използвам остатъка от времето си за изказване, за да се обърна към Италия. Напълно осъзнавам, че италианското правителство не е пряко представено в Парламента, но въпреки това за самата Италия е важно да започне да признава, че този проблем трябва вече да бъде решен. Италия е забележителна държава, която всеки момент ще потъне в отпадъци. Възникват много проблеми, а неотдавна положението дори се утежни. Сега Италия е принудена да търпи положение, в което гражданите биват натоварени с още по-голяма тежест под формата на глоби. В замяна на това тя трябва да гарантира, че ще бъде разработен надежден план и по този начин да използва множеството активни граждани като част от решението, вместо всеки път да ги превръща в обекти на инкриминиране, и т.н. Не можем да решим проблема с отпадъците, ако зад нас не стоят гражданите, а има много граждани, които изразяват голяма готовност да свършат огромно количество работа в Италия.

Използвайте военните сили и полицията – не за да потискате гражданите, нито за да държите настрана местните органи – а за да заловите истинските нарушители. Разбира се, една заинтересована страна, която се облагодетелства от това, е едромащабната промишленост в Северна Италия, която придобива хубава тлъста печалба от това, че може просто да депонира изгодно своите отпадъци, вместо да плаща истинската цена. Други, които печелят от това, са гангстерите от мафията, които също си докарват голяма печалба. Ето защо всичко това вече трябва да спре, и се надявам, че Италия ще започне да гледа много сериозно на този въпрос.

  Søren Bo Søndergaard, автор. – (DA) Г-жо председател, когато една делегация, изпратена от комисията по бюджетен контрол, посети Италия миналата есен, ние се срещнахме с управителя на региона Кампания. Когато го попитахме защо все още не е преодоляно бедственото положение с отпадъците в Кампания, той отговори, че това е политически проблем.

Този отговор обяснява много неща. Разбира се, той можеше да каже всичко – че това е технически, логистичен или финансов проблем. Не, проблемът е политически. Проблемът е в липсата на политическа воля. Именно поради това отсъствие на политическа воля Италия не изпълни задълженията си съгласно директивата относно отпадъците. Също поради това отсъствие на политическа воля през октомври можеше да се забележи, че не е осъществила нито едно от подобренията, изисквани от Съда на ЕС. Отново поради липсата на политическа воля в края на миналата година Европейският съюз все още не беше получил план за сортиране на отпадъците.

Същевременно видяхме, че органите имаха политическата воля да държат в тайна тези скандални факти с помощта на щемпел „секретно“. Ето защо нашата група заема ясна позиция по този въпрос. Подкрепяме всички – а те са много – добри италиански граждани и гражданки, които се борят да има прозрачност по отношение на този въпрос, както и да се поиска обяснение от всички, носещи отговорност за тежестта на положението. Въпреки това считаме също и че преди това да се случи, трябва напълно да отхвърлим всяка идея, че европейските данъкоплатци следва да платят дори още едно евро за катастрофалния провал с отпадъците в Италия. Не е редно да хвърляме пари на вятъра.

  Judith A. Merkies, автор. – (NL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, миналата година заедно с комисията по петиции посетихме Кампания и Неапол с цел да получим непосредствени впечатления от положението с кризата с отпадъците – положение, което мнозина от участниците в петиции определиха като много тежко. Ние също счетохме, че положението в региона е особено тежко. В един национален парк, на върха на планината Везувий, видяхме огромна купчина отпадъци. Видяхме и много незаконни сметища и горящи купчини отпадъци. Дори открих промишлени отпадъци в една купчина, обозначена като сметище за битови отпадъци; видяхме също и неработещ инсинератор, или поне приличаше на такъв.

Едно е ясно: в момента там положението не е добро и съм съгласна с предходните оратори, че изглежда е налице сериозна политическа битка за това, кой точно е отговорен за създалото се положение. Всъщност призовахме политиците и гражданите в региона да сложат настрана всичките си политически различия и да обединят сили, за да намерят изход от положението.

Оттогава обаче не съм забелязала нито един признак, че е намерено решение, нито че се изготвя план – или поне не публично – и все пак се надявам, че ще успеете да поясните пред нас дали в действителност изобщо има такъв план. Миналата година гражданите на Кампания съвсем ясно заявиха пред нас следното: „Обърнахме се към всички за помощ и почукахме на всяка врата – тук, в нашата провинция и в региона, в цяла Италия и в рамките на цялото италианско правителство, и отвсякъде си тръгвахме с празни ръце. Европейският съюз е последната ни надежда и в момент, когато никой друг не искаше да ни изслуша, Европейският съюз дойде да чуе, каквото имахме да кажем“.

Те възложиха всичките си надежди на вас и на нас – надежда, че най-сетне ще можем да помогнем да се намери решение на проблема в техния регион, по един или друг начин. Разбира се, те сами трябва да намерят изход от положението на място. Въпреки че, за съжаление, не можем да отидем там и да почистим региона от отпадъци със собствените си ръце, имаме ключова роля в този процес. Бихте ли пояснили дали съществува план; ако има такъв, дали е качествен, а ако не е, какво планирате да направите в това отношение? Какви са сроковете за изпълнение? Докога трябва да бъде изпълнен и колко дълго сте готови да чакате? Кога най-сетне възнамерявате да настоявате за налагане на санкции от страна на Съда на ЕС и какво е положението със структурните фондове, които понастоящем все още са замразени?

Това не е просто криза с отпадъците – всичко това би могло да доведе и до положение, застрашаващо човешкото здраве. Каква е позицията на Европейската комисия по този въпрос? Това може би не е във вашите правомощия, но може би все пак можете да ни кажете дали сте започнали да разглеждате този въпрос или не.

Очевидно мафията също е намесена в този проблем. Все пак трябва да кажем, че нито Европейската комисия, нито ние сме пряко задължени да предприемем каквито и да било действия в това отношение; единственото нещо, което в крайна сметка бихме могли да направим, е да упражним контрол над прилагането на нашите директиви в Европейския съюз. По какъв начин бихме могли да окажем по-нататъшна подкрепа – може би чрез споделяне на най-добрите практики? Как биха могли държавите-членки да си помогнат взаимно в това отношение? Съгласни ли сте, че в този случай отпадъците следва да бъдат разглеждани не толкова като проблем, колкото като възможност? Кампания би могла изведнъж да направи огромна стъпка към своето превръщане в общност, занимаваща се с преработване на отпадъци. Аз съм на мнение, че всъщност следва да настояваме за пълна забрана, на равнище Европейски съюз, на неконтролираното изхвърляне на отпадъци, както и за забрана на сметищата.

  Mara Bizzotto, автор. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, за съжаление, всички много добре осъзнават положението, в което се намират Кампания, и по-специално град Неапол от години, както и че на Европейския съюз многократно му се налагаше да се занимава с този въпрос.

Изправени пред това вече парадоксално положение, характерно по-скоро за държава от третия свят, бих искала да чуя от Комисията какви последици ще претърпи Италия от гледна точка на европейското законодателство и какви финансови санкции може да й бъдат наложени, ако кризата с отпадъците в Кампания скоро не бъде окончателно преодоляна.

Бих искала да узная и дали Комисията може да предостави подробна информация относно европейските средства, които е получил досега регионът Кампания за създаването на интегрирана система за събиране и обезвреждане на отпадъци. Виждате ли, г-н член на Комисията, обикновено, когато говорим за кризи, говорим за трагично, извънредно положение, което все пак бива преодолявано в рамките на разумни срокове. Когато една т.нар. „криза“ продължи повече от 15 години, очевидно нещо не е наред.

През последните години италианското правителство положи всички възможни усилия да реши продължителния проблем със системата за събиране и обезвреждане на отпадъци. Фактът обаче, че улиците на Неапол днес преливат от тонове и тонове отпадъци несъмнено е по вина преди всичко на местните органи в Кампания и на пълната им некомпетентност или нежелание да работят за намирането на решение.

Ясно е – всъщност кристално ясно – че положението, в което се намират Неапол и Кампания, се дължи на бягството от отговорност, характерно за общината, провинцията и региона в продължение на много години по отношение на управлението на отпадъците. Централните правителствени институции не могат да бъдат обвинени за факта, че не е било въведено задължително разделно събиране на отпадъците – главният решаващ елемент на един ефективен план за управление на отпадъците. Централните правителствени институции несъмнено не могат да бъдат обвинени и за факта, че бяха принудени да изпратят армията преди няколко седмици – а също и още няколко пъти преди това – за да замести стотици служители в системата за събиране на отпадъци, които внезапно се разболяха по едно и също време.

Фактът, че тази криза засегна Неапол, докато същевременно положението е съвсем друго в останалата част на Италия – например в моя регион, Венето, където разделното събиране на отпадъци от години се извършва без никакви проблеми и с много висок процент на рециклиране, означава, че отговорността за кризата е на политиците на Кампания, на служителите в местното управление и преди всичко – на тайното споразумение с престъпния свят, който винаги е търсел и постигал големи печалби от предприемачеството в областта на отпадъците благодарение на подривната политическа дейност на местните членове на Камората и местното управление.

  Янез Поточник, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, първо, бих искал да благодаря на всички членове на ЕП, които насочиха вниманието ми и вниманието на моите служби към този важен въпрос. Радвам се, че Европейският парламент пое активна роля в контрола над положението с управлението на отпадъците в Кампания, както разкрива например докладът, приет от комисията по петиции след посещението й в Кампания през април миналата година. По отношение на този въпрос, Парламентът наистина играе важна роля, която е възприел изцяло.

Непосредствено след решението на Съда на ЕС от 4 март 2010 г. Комисията се обърна с писмен въпрос към италианските органи относно това какви мерки са предвидили или предприели с цел да спазят решението. След това между Комисията и италианските органи имаше поредица от контакти и срещи, предимно по време на мисията в Неапол, предприета на 22 и 23 ноември 2010 г. от делегация, изпратена от Генерална дирекция „Околна среда“.

Според нас италианските органи все още са далеч от спазване на съдебното решение. По-специално, те трябва първо да разширят и осъвременят съоръженията за управление на отпадъците в целия регион Кампания и, второ, да разработят ефективен план за управление на градските отпадъци в Кампания, като вземат под внимание, наред с другото, йерархията в цикъла на управление на отпадъците в ЕС.

Комисията не е удовлетворена от мерките, предприети от италианските органи след решението на Съда на ЕС, тъй като те не включват подробен календар, посочващ важните събития в процеса на изграждане на предвидените съоръжения.

Според нас планът за управления на отпадъците за Кампания трябва да бъде в пълно съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда и трябва да даде приоритет на намаляването, повторното използване и преработването на отпадъците; да гарантира прилагането на разделно събиране на отпадъци в целия регион; да осигури на Кампания необходимия капацитет за компостиране; да предприеме мерки за безопасното обезвреждане, в рамките на разумни срокове, на повече от седем милиона тона балирани отпадъци, натрупани в хранилища в няколко града в Кампания, което означава още и че италианските органи ще трябва да извършат анализ на балираните отпадъци, на т.нар. „екобали“, преди да решат кой е най-безопасният начин да ги обезвредят.

Ако налице няма никакъв подходящ и ефективен план за управление на отпадъците, Комисията ще се обърне отново към Съда на ЕС и ще предложи налагане на глоби. Ето защо трябва да изготвим щателна оценка на проекта за план за управление на отпадъците, току-що внесен в Комисията от органите на Кампания – а „току-що“ означава наистина „току-що“ – и да упражним внимателен контрол, за да се уверим, че те действително ще приемат и изпълнят плана. Решението дали и кога срещу Италия да се образува производство по установяване на нарушение съгласно член 260 ще зависи главно от съдържанието на плана за управление на отпадъците и от синхронизирането на мерките, прилагани за непосредственото решаване на проблема по един убедителен начин.

По отношение на съществуващите депа, Комисията е започнала разследване и е поискала от италианските органи доклад относно функционирането на депата в Терциньо и Чичиано. Отговорът на Италия все още предстои, но щом бъде получен, Комисията ще изготви оценка за него.

На този етап Комисията не разполага с доказателства за нарушение на законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда. Фактът, че депото е разположено в защитена природна зона, сам по себе си не е нарушение на законодателството на ЕС, разбира се, при условие че се спазват останалите разпоредби и че компетентните национални органи изготвят подходяща оценка на въздействието върху околната среда и прилагат необходимите мерки за смекчаване, а също и за компенсиране.

Що се отнася до съвместното финансиране на мерките за управление на отпадъците в Кампания в рамките на програмния период 1994–1999 г., бяха отпуснати 88,1 млн. евро за проекти в областта на управлението на отпадъците, като почти 49% бяха съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Въпреки това бяха използвани само 90% от общия размер на отпуснатите средства поради трудности, също свързани с кризата с управлението на отпадъците и установяването, от страна на италианските органи, на извънредно управление през 1994 г.

По време на програмния период 2002–2006 г. в проекти за управление на отпадъци беше съсредоточено финансиране с общ размер от 140 млн. евро, 50% съфинансирани от ЕФРР. Въпреки това, като последващо действие на кризата с управлението на отпадъците, Комисията реши да предприеме конкретни мерки, за да се гарантира, че средствата от ЕФРР, отпуснати за Кампания, се разходват правилно.

Първо, от 1 януари 2005 г., управлението на разходите се счита за несъответстващо на изискванията за съвместно финансиране. Второ, след като Италия беше официално уведомена за образуването на производство за установяване на нарушение от 29 юни 2007 г. относно управлението на отпадъците, Комисията уведоми италианските органи, че няма да допусне по-нататъшно съвместно финансиране за управлението на отпадъците.

Регионалната оперативна програма за Кампания за периода 2007–2013 г. предвижда общ размер на инвестициите за управлението на отпадъците 270 млн. евро, отново 50%, съвместно финансирани от ЕФРР. Въпреки това разходването на финансирането на ЕС за проекти в сектора на отпадъците е подчинено по-специално на условието италианските органи да приемат регионален план за управление на отпадъците, който да бъде одобрен, разбира се, от Комисията.

Утре ще публикуваме в Комисията доклада относно прилагането на тематична стратегия за предотвратяването и рециклирането на отпадъци. Този доклад посочва значителните различия между държавите-членки по отношение на резултатите от управлението на отпадъците. Той ясно посочва, че с подходяща стратегия за управление на отпадъците депонирането може да бъде намалено почти до нула, а изгарянето би могло да бъде значително намалено чрез по-голямото компостиране и рециклиране на отпадъци. Освен че превръща отпадъците в ресурси, този подход води до създаване на нови работни места и икономическа активност, като същевременно се намалява въздействието на управлението на отпадъците върху околната среда. Така че наистина се надявам тази криза в крайна сметка да бъде превърната от компетентните органи във възможност чрез стартирането на важни проекти за разделно събиране и преработка на отпадъците в Кампания.

Накратко, Комисията се надява планът за управление на отпадъците за Кампания да бъде убедителен. Докато не се уверим, че е налице ефективен план за изграждането на система с необходимата инфраструктура, както и стабилни гаранции, че проектите ще бъдат ефективно изпълнени, финансирането на Комисията за съответните проекти за управление на отпадъците ще бъде спряно.

Ще отговоря на част от вашите въпроси, които вече бяха повдигнати, в заключителните ми забележки.

  Erminia Mazzoni, от името на групата PPE. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, изказвам благодарност към г-н члена на Комисията за това, че се стремеше да подчертае факта, че комисията по петиции е възложила активна роля на Европейския парламент, за да докаже, че ораторите в залата, както и политическите групи, представлявани от тях, имат всестранен интерес да покажат отговорно отношение към това положение, да направят всички процедури прозрачни и да включат обществеността в диалог, който вдъхва на всички чувство за отговорност.

Както вече беше казано, регионалният изпълнителен орган, който, ще ви припомня, беше сформиран едва през май 2010 г., разви близък диалог с Европейската комисия през последните месеци, като с това започна един процес, който със сигурност можем да считаме за промяна на посоката спрямо предходните години. Нямаше обаче никакви чудеса; просто беше поета отговорност за едно извънредно положение, поддържано цели 15 години чрез неефективни или несъществуващи действия. Бих ви припомнила, че Италия беше осъдена от Съда на ЕС през март 2010 г., но за действия, които са били установени и срещу които е образувано производство през 2007 г.

Оттогава положението се промени. Управителят на региона посети Брюксел три пъти и вече изпълни значителна част от заплануваните задачи, набелязани по време на едно изслушване пред комисията по петиции през юли. Набързо ще прегледам списъка: той е одобрил специалния план за управление на отпадъците; финализирал е плана за твърди градски отпадъци, а на 31 декември е представил още един план с промените, поискани от Комисията, който ще бъде одобрен до 30 април, както вече беше обявено.

Планът вече е частично приложен: отпадъците от завод за производство на електроенергия в Ачера вече се преработват; тръжните процедури за завода в Салерно са приключили; договорът за завода в Източен Неапол е провъзгласен; а 182 зони за разделяне и рециклиране на отпадъци, 7 съоръжения за възстановяване, 9 съоръжения за компостиране, 4 съоръжения за сортиране на отпадъци от различни материали, 1 съоръжение за преработка на отпадъците от електрическо и електронно оборудване, 2 съоръжения за аеробна преработка, 34 одобрени платформи и 5 депа вече са напълно функциониращи и се радвам, че ще бъдат контролирани от Комисията.

Беше сключено споразумение с петте провинции за гарантиране на обезвреждането на натрупаните от тях отпадъци, бяха сключени споразумения и с пет региона за осигуряване на временно преместване на техните отпадъци, докато планът бъде окончателно приложен. Извънредното управление вече приключи и бяха използвани част от средствата от регионалния бюджет.

Както каза г-жа Bucella по време на неотдавнашното й изслушване пред комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, срокът за изпълнение на решението на Съда на ЕС обикновено е между 12 и 24 месеца, така че се движим по график. Въпреки това Комисията може да използва своите правомощия и да изготви оценка дали следва да бъде удължен срокът за изпълнение, така че да е реалистично съгласуван с напредъка на процеса.

Считам, че до момента бяха дадени отговори на всички зададени въпроси и, както каза членът на Комисията, няма основание за налагане на по-нататъшни финансови санкции. Комисията съвсем правилно проявява бдителност и се надявам, че това разискване няма да бъде използвано в помощ на подривната дейност срещу институциите и политическите партии.

Ако това е сериозно разискване, имащо за цел да помогне на региона Кампания за намирането на решение на един дългогодишен проблем, тогава със сигурност резолюцията, която очакваме да подложим на гласуване през февруари, може да бъде обща резолюция. Ако не, значи разискването е поредната загуба на време и ще причини още по-голяма вреда.

  Mario Pirillo, от името на групата S&D. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, не можем да не сме загрижени по повод на тежката криза с управлението на отпадъците, понасяна от Кампания години наред, особено ако отчетем тежкото отрицателно въздействие, което тя упражнява върху качеството на живот на местното население.

В качеството си на европейска институция, наш дълг е да се намесим, за да гарантираме, че това положение няма да се проточи прекалено дълго. Трябва да бъдем особено бдителни и да следим отблизо местните органи, като настоятелно ги приканим незабавно да предприемат надеждни мерки, които ще позволят на Кампания да прекрати тази тежка криза.

Истината е, че сме говорили надълго и нашироко за кризата с отпадъците, без да познаваме реалното положение на нещата. Регионът Кампания пое ангажимент да представи регионален план в срок до 2010 г., но срокът беше удължен до март 2011 г. Положението ще излезе от контрол, ако срокът се удължи още: рисковете за общественото здраве се увеличават, а организираната престъпност продължава да извлича полза от кризата.

По силата на декрет-закон № 195/2009 г. италианското правителство официално обяви прекратяването на извънредното положение и от същата дата делегира отговорността за управлението на отпадъците на органите на управление на провинциите. Ние не подкрепяме това решение; спазването му ще бъде трудно в провинция като Неапол, където живее 52% от населението на Кампания.

Градските общини следва да бъдат поставени в основата на въпроса, тъй като само те са в състояние да предоставят целеви и ефективни решения. Различни профсъюзи в Кампания въведоха разделно събиране на отпадъците, като с това вложиха значителни усилия и постигнаха значими резултати. На тях следва да се предоставят средствата, които вече са пренасочени към региона.

Вслушването в местните органи е по-важно от всякога: те са на предна линия и имат реален, всеобхватен поглед върху собствения си регион. Те са тези, които подадоха сигнал за тревога по повод на препълнените депа. През следващите няколко години ще са необходими нови депа и нови инсинератори, а свързаните с тях обекти следва да бъдат определени. Това е отчасти поради изключването на каменоломната „Витиело“ в Терциньо, поискано от местната общност и от Европейския парламент с цел да се избегне риска от замразяване на цялата система за събиране на градски отпадъци.

Очакваме отговора на Комисията относно плана, представен от страна на региона Кампания.

  Sonia Alfano, от името на групата ALDE. – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, въпреки пропагандата на италианското правителство, която бързо беше опровергана от Комисията, кризата с отпадъците в Кампания е структурен проблем, който в никакъв случай не е решен.

Като оставим настрана съмнителните списъци, трябва да осъзнаем едно: гражданите на Кампания продължават своя живот – и умират – заобиколени от отпадъци. Политиците на местно, регионално и национално равнище, в левицата и в десницата, носят огромна отговорност. Задачата да се реши този проблем не може да бъде прехвърлена на гражданите, които вече страдат поради напълно нездравословните условия на живот. Европейският съюз трябва да настоява за намирането на подходящо решение, иначе неговата намеса ще бъде напразна.

Изграждането на инсинератори, които, между другото, се финансират като възобновяеми енергийни източници и с това нарушават действащото европейско законодателство, няма да реши въпроса. Отпадъците ще бъдат превърнати в пепел и с това ще причинят отделянето на вредни и смъртоносни емисии. Съгласно Директивата относно отпадъците инсинераторите следва да бъдат последната възможност в една йерархия на интегрираните системи за преработка на отпадъци, предоставяща безопасни алтернативи, които нямат никакво въздействие върху общественото здраве, нито върху околната среда, а вместо това създават нови работни места.

Що се отнася до внедряването на мафията, според мен следва да се признае, че, докато в южните региони наистина има някакво внедряване на мафията, особено в областта на отпадъците, в северните региони то преобладава. Това е особено вярно през последните няколко години.

Ето защо имам три въпроса към Комисията: какви действия възнамерява да предприеме Комисията, за да гарантира, че решението на проблема няма да засегне здравето на хората, и как възнамерява тя да не позволи решенията да бъдат наложени на обществеността, а регионите – да бъдат на практика военизирани?

Счита ли Комисията, че незабавното създаване на регистър на случаите на ракови заболявания за целия регион следва да бъде едно от условията за прекратяване на производството за установяване на нарушение?

Каква е оценката на Комисията на закон № 210 от 2008 г., и по-специално на член 9 относно подбудите за изграждането на инсинератори, при което европейското законодателство относно държавната помощ очевидно е нарушено?

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, след измислиците и фантазиите на италианските колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), може би вече можем да слезем отново на земята. Фактите сочат, че срещу Италия е образувано производство за установяване на нарушение, и то съвсем правилно. Съдът постанови решение срещу Италия – отново съвсем правилно. Италия не спази крайния срок. Очевидно правителството действително е представило план, но той не е бил предаден навреме. Отново и отново се връщаме към същото положение. Няма как да не останем с впечатлението, че отговорните за всичко това отлагат и отлагат, колкото е необходимо, за да възникне извънредно положение, така че после да могат да дадат отговор и да вземат решения с помощта на италианското законодателство относно извънредното положение – което надминава всички останали стандарти. Ако по улиците има купища битови отпадъци и ако те са смесени също и с промишлени отпадъци от северните и южните региони, тогава тези отпадъци биха могли бързо да бъдат натрупани в някое необезопасено депо, без да бъдат взети или без да има възможност да бъдат взети подходящи предохранителни мерки. На уважаемите италиански колеги ще кажа, че това не е разискване относно Италия. Това е разискване относно неспазването и неприлагането на европейското законодателство.

Ако този подход към проблемите обхване и други държави, тогава ще има последици за цяла Европа. Случващото се тук не е приятна неделна следобедна разходка. То е скандално. Въпросът не опира до постоянното изтъкване на 536 нови обекта и употребата на полицейско насилие за спиране на протестите на гражданите, които не желаят битови отпадъци, смесени с токсични промишлени отпадъци, да бъдат стоварвани върху прага на дома им. Не може така. Трябва да има последици, и то такива, че да бъдат почувствани. Хубаво е, че финансовите средства повече не могат да бъдат използвани в степента, в която са били използвани по-рано. Вече са разходвани достатъчно средства. Трябва веднъж завинаги да наложим осезаеми последици, защото тук става дума за прилагането на разумно, необходимо и добро европейско законодателство.

  Oreste Rossi, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, изготвеният план за обезвреждане на отпадъци трябва да бъде изпълнен така, че да осигури разделното събиране, рециклирането и, само в краен случай, изгарянето на отпадъците.

Би било неправилно да се обмисля налагането на по-нататъшни санкции. Нещо повече: ще Ви припомня, че вината не е нито у северните, нито у други политически групи; един от предходните министри дори беше член на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, на която и Вие сте член, така че, моля, обмисляйте внимателно своите думи. От десетилетия гражданите обсъждат кризата с отпадъците в Неапол и региона Кампания. Въпреки че бяха отпуснати значителни финансови средства, вярно е, че там все още има извънредно положение. Няма обаче място за оправдания. Твърдението, че Северна Италия е отговорна за това положение или дори – както каза моята колега – че по улиците на Неапол днес могат да бъдат намерени отпадъци от северните региони, просто не е вярно.

Отговорността явно е на предшестващите местни органи, които позволиха на организираната престъпност свободно да търгува с отпадъците, от една страна, и не осигуриха подходящи и съответстващи обекти за събиране и обезвреждане на отпадъците, от друга.

Това, от което се нуждаем, е гражданите на Кампания и Неапол да се осмелят да гласуват за смяна на своите некомпетентни управници, както вече се случи на регионално равнище.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, кризата с отпадъците в градската зона на Неапол продължава вече цели 14 години.

Съществуващите депа вече са препълнени, а същевременно изграждането на нови съоръжения е блокирано от засегнатите общности. Недоверието, което гражданите проявяват към всякакви проекти относно отпадъците, може да се обясни с факта, че бяха дадени много обещания на политическо равнище, но на практика нито едно от тези обещания не беше спазено.

На практика досега към този проблем се подхождаше с помощта на краткосрочни временни решения. Бяха създадени специални комисии, но те не бяха задължени дори да държат в течение местните органи и местното население. От друга страна, проблемите с обезвреждането на отпадъците са част от ежедневието в Италия. В резултат на това ежедневното производство на отпадъци е много над средното за Европа, докато същевременно се придава много малко значение на разделянето и рециклирането на отпадъците.

Тъжните последици от това отсъствие на екологично съзнание и от двете страни са, че Кампания днес е регион с обширни зони на замърсяване, а равнището на заболеваемост от рак сред неговите граждани, както и равнището на заболеваемост на дихателната система сред децата в градската зона на Неапол, са много над средните за Италия.

Ето защо има спешна необходимост от намиране на решения и тяхното прилагане.

  Crescenzio Rivellini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, изказвам благодарност към г-н Seeber и към всички мои колеги за възложените ми задачи, но бих искал да подчертая, ако позволите, че в Кампания вече се предприемат изключително положителни стъпки.

Ето защо считам, че позоваването на член 260 от Договора с цел постигането на финансови санкции, както направиха някои колеги, е възползване от положението. Регионалният съвет, който функционира едва от няколко месеца, вече изготви плана за управление на опасните отпадъци и плана относно интегрираната система за управление на отпадъците. Нещо повече, беше въведена политика на разделно събиране на отпадъците и бяха одобрени инициативи за намаляване на общото количество произведени отпадъци. В процес е тръжна процедура за изграждане на инсинератор в Салерно, а процедурите, свързани с публикуването на обява за търговете за инсинератора в Източен Неапол, са в напреднал стадий.

В заключение, въведените политики имат за цел не само почистването на града, но и проектирането на интегрирана система за управление на отпадъците, включваща разделно събиране, намаляване на отпадъците, изграждане на съвременни съоръжения – не на последно място, за да се премахнат т.нар. „екобали“, или огромните купчини пресовани отпадъци – и преустрояването на старите депа.

Тези, които всъщност имат вина за случилото се в миналото, следва да бъдат санкционирани. Тук определено са включени управниците на Кампания от левицата, и по-специално Зелените, но също и определени управници, които използваха местната престъпност в Северна Италия, за да се освободят от произведените от тях токсични отпадъци.

Европейският съюз трябва да помогне на Кампания без никакви предубеждения, затова призовавам всички да съдействат, а не да противодействат – не противодействайте само за да се съобразите с медийния образ на своята партия или идеологията си. Наистина ли мислите, че налагането на финансови санкции на Кампания ще реши проблема с кризата?

  Luigi de Magistris (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, след лъжите, изречени от правителството на Берлускони, встъпило в длъжност през 2008 г., което заяви пред италианците, че проблемът с отпадъците е решен, Европейският съюз постъпва правилно, като отказва да отпусне на Италия средства, докато не бъде представена система за управление на отпадъците, която е благоприятна за околната среда и се основава на рециклиране на отпадъците и компостиране.

Тази система със сигурност не е осигурена от плана на г-н Калдоро, който също се основава на неконтролирани депа като онези в Чиаяно, Таверна дел Ре и Терциньо – депото в Терциньо всъщност е на територията на национален парк „Везувий“ – нито от инсинераторите, причиняващи смърт, рак и тежки здравословни кризи. През тези 13 години на екологичната криза, публичните фондове в Кампания укрепиха криминалните нишки, свързващи политиците – както в левицата, така и в десницата – с представителите на деловите среди и Камората.

Нещо повече, проблемите на околната среда не се решават чрез инкриминиране на несъгласието, нито чрез инкриминиране на местните общности, семейства и на региона, както направи италианското правителство, което използва палки, за да възпре всеки, който защитава околната среда и земята.

  Francesco Enrico Speroni (EFD). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Европа, колкото и централистка и бюрократична да е, не признава различията между регионите и между административните структури в рамките на държавите-членки.

Отговорността за бедственото положение в Кампания е главно на гражданите на Кампания, а аз, като местен жител на Падания, отхвърлям тези обвинения и ги насочвам срещу онези, които гласуваха в Кампания в подкрепа на местните управници, които бяха неспособни да решат проблема и които повториха грешката си, като ги преизбраха в последващите избори. Падания е готова да помогне на гражданите на Кампания, но няма да приеме срещу нея да се хвърлят никакви обвинения.

  Raffaele Baldassarre (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, със сигурност нямам намерение с изказването си да отричам сериозността на положението, което е неизбежен резултат от очевидните административни и политически грешки, които заплашваха – и все още заплашват – да погребат в отпадъци цял един град и неговите околности.

Г-н Søndergaard и г-жо Lichtenberger, кризата в Кампания първо започна, а после се разрази толкова драматично поради неспособността на един регионален съвет и на един градски съвет на Неапол от левицата, заедно с управителя от Зелените, да вземат решения – включително нетрадиционни и смели решения – за създаването на система за събиране и обезвреждане на отпадъци, благоприятна за околната среда. Безотговорността, нерешителността, политическата изгода, престъпните споразумения и отпадъците характеризираха един политически и административен етап, който вече определено е приключил.

Искам отново да уверя онези, които внесоха въпросите, изискващи устен отговор, както и политическите групи, които ги подкрепиха, че политическото положение е устойчиво и напълно променено. Националното правителство и новият регионален съвет са поели своите отговорности и имат политическата непоколебимост да преодолеят кризата. Посредством диалог със засегнатите населения и с необходимата решителност те преодоляват препятствия и възражения, често причинени от синдрома „не в моя заден двор“, или от идеята, че гражданите не искат чужди отпадъци в собствения си заден двор.

В резултат на това те изготвиха интегриран план за събиране и обезвреждане на отпадъци, който съвсем скоро ще даде тласък на разделното събиране и на изграждането на необходимите съоръжения.

Ето защо би било изключително несправедливо, непродуктивно и експлоатиращо да постъпим съгласно искането на г-н De Magistris: налагането на запретителни санкции и мерки понастоящем би навредило на институциите, които оказват пълно съдействие на Европейския съюз, като се опитват да затворят тази крайно неприятна глава във вековната история на Неапол и Кампания посредством резултатното оползотворяване на европейските и националните средства.

  Horst Schnellhardt (PPE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, моето желание е – и се надявам, че точно така ще стане – днешното разискване да бъде първата стъпка в едно всеобхватно преразглеждане на управлението на отпадъците в Кампания. Решението на Съда на ЕС трябва да бъде изпълнено веднъж завинаги, а европейските правила относно събирането и обезвреждането на отпадъците трябва да бъдат спазени в този регион.

Второ, вредата, нанесена от незаконните депа, също трябва да бъде коригирана. Знам за какво говоря. В Източна Германия днес – двадесет години след обединението – все още сме принудени да се справяме със замърсяването, причинено от незаконното или нискокачествено обезвреждане на отпадъци.

Аз обаче не мисля, че ще успеем във всичко това, освен ако не атакуваме корена на проблема. Говорете, колкото искате, за управление на отпадъците; истината е, че там работят структури на мафията. Трябва да ги унищожим – в противен случай няма да успеем в това отношение.

Ако трябва да бъда искрен, аз бих поставил четири условия. Първо, да бъде изготвен проект за план за управление на отпадъците. Изглежда, че това вече е направено. Комисията обаче също следва да съдейства в това отношение. Второ, трябва да бъде предоставен достъп до финансови средства за изграждането на нови съоръжения за рециклиране, както и съоръжения за отпадъци. Трето, трябва да има по-строги санкции за незаконното депониране, освен това мисля, че – и отправям коментара си към представителите на Комисията в залата – Европол и Евроюст следва да подкрепят италианската полиция и прокуратура в борбата им с организираната престъпност.

Средствата, които са на разположение, следва да бъдат замразени, докато не бъдат изпълнени тези условия. Едва тогава ще се радвам да гласувам в подкрепа на ново отпускане на средства.

  Lara Comi (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, след като взех думата, искам ясно да заявя, че положението с отпадъците в Кампания е по-добро от преди и е в процес на преодоляване.

Въпросът е много сложен; той представлява разнообразие от проблеми, а намирането на подходящо, окончателно решение на този проблем ще отнеме време. Въпросите, изискващи устен отговор, които обсъждаме сега, призовават за прилагането на процедурата, залегнала в член 260 на Договора, но налагането на финансови санкции няма да бъде изход от положението в Кампания. Ако продължим по този начин, ще се изложим на опасност от одобряване на сценарий, в който дадена държава-членка бива счетена за виновна за нарушение при напълно обективно основание само защото все още не е обективно изпълнила едно задължение, произтичащо от европейското законодателство.

Субективното поведение на държавата също следва да бъде взето под внимание. Със сигурност не може да бъде казано, че Италия не е изпълнила задължението за искрено сътрудничество, но, както беше потвърдено от члена на Комисията, неговите колеги са в постоянен контакт с италианските национални и регионални органи и контролират внимателно развитието на положението.

Не може да се отрече, че Италия показа готовност и ангажираност. Важно е да се подчертае, че оперативната роля се прехвърли от регионите към провинциите, за да се позволи разработването на план, отговарящ на разнообразните изисквания на региона. Европа трябва да покаже солидарност с Италия, като и двете страни си сътрудничат в идеално полезно взаимодействие.

Бих искала в заключение да спомена, че регионалният съвет на Кампания по-рано включваше и партията „Италия на ценностите“, която навярно има твърде краткотрайна памет напоследък – твърде краткотрайна, за да си спомни какво е направила или по-скоро какво не е направила.

  Barbara Matera (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, не вземам думата просто за да се застъпя за своя регион. По-скоро искам да споделя с вас отговора на италианците на насилието от страна на Общността, както и да подчертая, че нашата загриженост сега е да защитим интересите на гражданите и на нашия народ.

Регионът Кампания и като цяло държавата Италия работят върху създаването на мрежа от съоръжения за обезвреждане на отпадъци, в съответствие с европейското законодателство. Искам да подчертая, че европейските средства, заделени за обезвреждане на отпадъците в Кампания, бяха използвани за мярка 1.7 от Регионалната оперативна програма (РОП) 2000–2006 и за оперативна цел 1.1 от РОП 2007–2013.

По отношение на РОП 2000–2006, регионът Кампания е допринесъл за отпускането на пакет от средства в размер 140 млн. евро; парите са използвани за изграждането на съоръжения за складиране, преработка и възобновяване, съоръжения за добив на енергия от отпадъци, както и съоръжения за разделяне на сухи и влажни отпадъци, за обезопасяването на депа, за изграждането или разширяването на съоръжения за възстановяване на отпадъчни материали и за прилагането на мерки за разделно събиране. Колкото до РОП 2007–2013, бяха отпуснати 110 млн. евро за изграждането на съоръжения за преработка на отпадъци, а 50 млн. евро – за финансиране на градски съоръжения за разделно събиране.

Дейностите, извършени в съответствие с цел 1.1 на РОП 2007–2013 на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и мярка 1.7 от РОП 2000–2006, бяха силно ограничени от условията за разходване, наложени в резултат на образуваното производство за нарушение във връзка с положението с управлението на отпадъците в Кампания. Вследствие от това досега беше отпусната определена сума от Фонда за непълноценно използвани региони, за да се гарантира продължаването на дейностите, подчинени на европейската забрана върху отпускането на средства по РОП.

В заключение, считаме, че важно да бъдем в състояние да представим пред Комисията и Парламента истинските трудности, които срещаме при бързото изпълнение на решението на Съда на ЕС.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, просто бих искала да се възползвам от тази възможност да привлека вниманието към други проблеми с управлението на отпадъците в Европейския съюз. Тези проблеми се дължат преди всичко на небрежното отношение от страна на централните и местните правителствени институции към приоритетите в управлението на отпадъците. Например в един от градовете на Литва предприемачите, които искат да изградят инсинератор за отпадъци, подвеждат обществеността, като твърдят, че инсинераторът за отпадъци е метод, равностоен на или по-добър от останалите методи за управление на отпадъците, като например предотвратяване и сортиране. За съжаление, местните правителствени институции и управници, отговарящи за управлението на отпадъците, не успяват да привлекат особено внимание към това, че се разпространява невярна информация. Ето защо призовавам Комисията, при разглеждането на проблемите с управлението на отпадъците, да привлече вниманието към такива нарушения, при които няма спазване на приоритетите в управлението на отпадъците, залегнали в директивата на ЕС относно отпадъците, и се насърчава тяхното неспазване.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо председател, имах възможност лично да наблюдавам положението с управлението на отпадъците в Кампания в качеството си на член на делегацията на комисията по петиции. Трябва да кажа, че институциите там са изправени пред изключително трудна задача. Не само че трябва да се справят с проблемите на управлението на отпадъците от миналото – като екобалите са специфичен проблем – но и с настоящите и бъдещите проблеми. Моето впечатление от това посещение беше, че днешните проблеми на управлението на отпадъците бяха доста добре решени по време на нашето посещение, отчасти с помощта на военна намеса. Решени в смисъл, че отпадъците бяха извозени от града и разтоварени в депа – за съжаление, трябва да кажем, в част от случаите в незаконни депа. Нуждаем се от стратегически решения за миналото, но преди всичко – за бъдещето.

Предложението от страна на ЕС е добро, разбираемо и справедливо. След като регионът представи последователен план за управление на отпадъците, Европейският съюз ще отпусне средствата. Ние следва да насърчаваме и местните органи да направят същото. Пак ще повторя: според мен нито Комисията, нито Европейският парламент имат интерес от налагане на финансови санкции. Ние имаме интерес да видим, че проблемите с отпадъците в Кампания се решават на местно равнище. Ние следва да постигнем споразумение помежду си и да работим заедно.

  Crescenzio Rivellini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, средствата, които са блокирани от страна на Европейския съюз, навярно са онези, които са предназначени специално за мелиорация на почвата.

Питам се как може човек изобщо да си помисли да блокира тези средства, затова призовавам по-специално италианските колеги – още повече че те са избрани демократично от гражданите на Кампания – да не изпадат в идеологическа ярост, нито да наказват собствените си съграждани.

Настоятелно ги призовавам да представляват интересите на своята общност, а не личните си интереси.

  Янез Поточник, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих искал да благодаря много на колегите за всичките им мнения.

Има три-четири проблема, които бих искал да разгледам. Първият е проблемът, обсъждан доста емоционално от мнозина от вас. Положението е критично и няма как да бъде бързо стабилизирано. Имаше някои положителни промени, но явно все още се нуждаем от систематичен отговор на проблема. Не е лесно, но е повече от необходимо. В това отношение, нашият партньор в намирането на решение е, разбира се, Италия, но сътрудничеството с регионалните органи в това отношение несъмнено е необходимо.

Така че очаквам с интерес оценката на новия проект за план за управление на отпадъците, за който искрено се надяваме, че ще бъде онова, което всички считаме, че следва да бъде. Оценката на плана ще бъда изготвена в моите служби, от експерти, и мога да ви уверя, че ще бъде изготвена по такъв начин, че ще има същото отношение към Италия, каквото и към всяка друга държава-членка, защото от съществена важност е да съхраним доверието между държавите-членки.

Така че, когато обсъждаме преодоляването на тези проблеми, моят подход всъщност би могъл да бъде изразен с четири думи. Искам да бъда полезно строг и строго полезен. Идеята със сигурност не е да бъдат налагани глоби. Както някои от вас споменаха, идеята е да се решат проблемите, но и чрез налагането на глоби, в случай че няма друг начин да се решат проблемите, тъй като това е моето задължение.

Така че наистина правя всичко по силите си, за да работя в сътрудничество с италианските органи с цел да намерим подходящи решения. Това е искрената ми надежда. В края на краищата говорим за здравето на италианските граждани и околната среда в Италия.

Вторият проблем, който искам да спомена, е свързан с Рамковата директива за отпадъците. Това е нова директива, приета неотдавна. В тази директива ясно се заявява, че всяка от държавите, в съответствие със законодателството, следва да въведе йерархия в цикъла на управление на отпадъците. Това означава, че най-добрите отпадъци не са отпадъци: има повторно използване, рециклиране, възобновяване на енергията и ако няма друга възможност – депониране.

Това е картината, взета от доклада, който ще бъде публикуван утре, относно експедитивността на държавите-членки в Европейския съюз. Докладът е относно тенденциите в депонирането на градските отпадъци, тъй като най-добрите ни налични данни са относно градските отпадъци.

Вярвате или не, но има пет държави-членки, в които депонирането е под 5% за градските отпадъци; има също и седем държави-членки, в които депонирането е над 80%, така че наистина положението е твърде различно в различни части на Европа, когато разглеждаме тези програми, и това е проблем, който със сигурност искаме да решим. Това е картината на положението в периода 1995–2007 г. и ако тя разкрива нещо, то е, че държавите могат да се променят, стига да искат. Ако се организират правилно, наистина могат да се променят.

По същество понастоящем бихме могли да разделим Европа на две части: едната, която разглежда отпадъците като проблем, и другата, която разглежда отпадъците като огромна възможност за ресурси, а също и за нови финансови ползи, защото това е реалността. Чувал съм да се говори много за необходимостта въпросът кой ще приеме отпадъците да бъде решен чрез обществена поръчка, тъй като налице са повече от необходимия брой потребители, които биха искали да приемат отпадъците, за да ги използват. За тази цел обаче отпадъците трябва да бъдат подбирани в самото начало. Това е основната и най-важна необходимост.

Последния проблем, който бих искал да спомена, се съдържаше в думите на уважаемата колега, която каза, че следва да бъдем по-внимателни относно проблемите с управлението на отпадъците на други места в Европейския съюз. В делата за установяване на нарушения, разгледани по сектори, през 2009 г. отпадъците заемат 19%, водите 20%, природата 19%, въздухът 16%, а всичко останало има по-малък дял. Имаме хоризонтален подход към всички проблеми с прилагането на законодателството и сме задължени да го правим. Мога да ви уверя, че ще правим това и за в бъдеще.

В заключение, наистина следва да направим всичко по силите си – вие, в качеството си на членове на Европейския парламент, а аз – в качеството си на член на Комисията, отговарящ за околната среда, за да изпратим до цяла Европа посланието относно отпадъците като възможност на бъдещето. Отчаяно се нуждаем от това послание в контекста на ограничените ресурси – проблем, който се задълбочава с всеки изминал ден. Името на проблема е ресурсна ефективност, а ресурсната ефективност е в основата на бъдещата ни конкурентоспособност в Европа. Ако не ми вярвате, попитайте ме за ресурсната ефективност след 10 години. Мога да гарантирам, че случаят ще бъде точно такъв.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе по време на следващата месечна сесия.

18. Нарушаване на свободата на изразяване и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в Литва (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно:

– въпроса, изискващ устен отговор (O-0190/2010) , зададен от Renate Weber, Sophia in ’t Veld, Leonidas Donskis, Cecilia Wikström, Alexander Alvaro, Sonia Alfano, Gianni Vattimo, Sarah Ludford и Ramon Tremosa i Balcells, от името на групата ALDE, към Комисията относно нарушаването на свободата на изразяване и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в Литва (B7-0669/2010),

– въпроса, изискващ устен отговор (O-0204/2010), зададен от Ulrike Lunacek, от името на групата Verts/ALE, към Комисията относно нарушаването на свободата на изразяване и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в Литва (B7-0803/2010),

– въпроса, изискващ устен отговор (O-0207/2010), зададен от Cornelis de Jong, от името на групата GUE/NGL, към Комисията относно нарушаването на свободата на изразяване и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в Литва (B7-0804/2010), и

– въпроса, изискващ устен отговор (O-0216/2010), зададен от Michael Cashman, Monika Flašíková Beňová и Claude Moraes, от името на групата S&D, към Комисията относно нарушаването на свободата на изразяване и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация в Литва (B7-0005/2011).

  Sophia in 't Veld, автор. – (EN) Г-жо председател, днес не за пръв път обсъждаме законодателството, което може да бъде прието от литовския парламент с потенциално много отрицателен ефект върху положението на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ) в Литва. Смятам, че е жалко, че обсъждаме този въпрос отново, защото Парламентът вече прие резолюция за него.

Смятам, че резолюцията, която предложихме за гласуване утре, е много ясна. Ще поискаме от литовските ни колеги да разгледат този въпрос по-внимателно и да се уверят, че приетото от тях законодателство няма да дискриминира лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните.

Няма какво да кажа за резолюцията, но смятам, че става все по-ясно, че Европейският съюз трябва да се сдобие с по-силни правни инструменти за зачитане на основните права. Неотдавна обсъждахме спорния закон за медиите в Унгария и сега се сблъскваме с много сходни проблеми.

Определихме принципите – споделените ценности на 500 милиона граждани – в европейските Договори, но когато става въпрос за прилагането им на практика се сблъскваме с проблеми. Ето защо, г-жо член на Комисията, бих искала да разбера мнението Ви относно нашето предложение за европейска пътна карта за ЛГБТ правата. Европейският съюз е направил много за равенството между половете в миналото и в действителност разполагаме с обикновени пътни карти за равенство между половете. Разполагаме с всякакви стратегии за борба с расизма и ксенофобията, за борба със социалното изключване и за укрепване на основните права, но не и за лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните. Смятам, че е много наложително и необходимо да разполагаме с такава стратегия – стратегия за борба с предразсъдъците, невежеството, дискриминацията и омразата и за укрепване на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните.

Налице са много примери за този проблем. Днес обсъждаме измененията, представени на литовския парламент, но това не трябва да ни разсейва от факта, че хомофобията съществува във всички държави-членки.

Г-жо член на Комисията, бих искала да Ви обърна внимание на един друг факт и да чуя мнението Ви за него. Той се отнася до европейската политика за даване на убежище, както и до факта, че хората, търсещи убежище, защото са обект на преследване въз основа на тяхната сексуална ориентация в държава-членка, която няма да спомена, трябва да бъдат подложени на нещо, наречено „фалометричен тест“. Това е особено унизително. То няма място в Европейския съюз и бих искала да чуя какво възнамерява да направи Комисията по въпроса.

  Ulrike Lunacek, автор. – (EN) Г-жо председател, моята колега, г-жа in ’t Veld, вече обясни за какво се отнася резолюцията и аз съм напълно съгласна с въпроса, който Ви зададе, г-жо член на Комисията: какво ще кажете за пътна карта за ЛГБТ правата в този общ Европейски съюз?

Аз обаче бих искала да подходя от друг ъгъл с надеждата да убедя онези членове на Парламента, които все още не са решили дали да гласуват в подкрепа на резолюцията. Знаете ли какво? Миналото лято, четирима членове на Европейския парламент, г-жа in ’t Veld, аз, г-н Cashman и г-н Fjellner – представители на четири групи, по-голямата част от Парламента – бяхме във Вилнюс, в Литва, заедно с първия балтийски гей-парад във Вилнюс, с цел укрепване и подкрепа на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните в града и бяхме там под европейското знаме и казвахме на всички, че това знаме ни защитава, лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните, и това е вярно и за Литва.

Е, какво ще се случи с нас и литовците, които догодина могат да се присъединят към парада в подкрепа на равните ни права във Вилнюс, ако този закон бъде приет в Сейма? На всеки от нас може да бъде наложена глоба в размер до 2900 евро за публично насърчаване на сексуалната ориентация – което в този случай означава хомосексуалността, защото като че ли това не важи за хетеросексуалните. Наистина ли това би искал Парламентът? Това ли би искал литовският парламент, парламентът на държава, която преди 20 години се бореше за собствената си свобода, за която се бореха и лесбийките и гейовете?

Затова съм много щастлива, че президентът на Литва, г-жа Грибаускайте, бивш член на Комисията, и правителството на Литва, вече заявиха, че законопроектът противоречи на задълженията на Литва съгласно собствената й конституция. Надявам се, че ще бъде ясно, че различните форми на сексуалност, на сексуална ориентация, на начин на живот, са част от всички култури и всички общества и са такива и в Литва, както и че укриването на факти от обществеността, от младите хора, е просто основа за подбуждане към омраза, изказвания, призоваващи за омраза, и престъпления от омраза. Това е нещо, което смятам, че никой в Парламента или в литовския парламент не би искал.

Ето защо се надявам, че ще получим подкрепата на Парламента и на члена на Комисията за резолюцията. Наистина се нуждаем от Вашата подкрепа, но се надявам, че можем да разчитаме на нея.

  Cornelis de Jong, автор. – (NL) Г-жо председател, бих искал да се присъединя към казаното от предишните оратори, но аз също така бих искал да подчертая друг аспект на този въпрос: финализирането на предложеното изменение може да има сериозни последици и за хората извън ЛГБТ общността в Литва. Това е още един пример за един закон, който може да се използва срещу признаването на партньорствата и браковете на еднополовите двойки от други държави-членки. Вече обсъждахме този въпрос в Парламента през септември миналата година и, понеже някои въпроси останаха без отговор тогава, ние и други членове на Парламента изпратихме писмо с искане за разяснение. Вашият член на Комисията ни изпрати отговор, в който, наред с други неща, той беше написал, че правото на пребиваване на тези двойки се признават от европейското законодателство. Бих искал да Ви задам следния въпрос: и Вие ли ще оспорите Литва в случаите, в които единият от партньорите не е гражданин на държава-членка? Бих се радвал на много ясен отговор на този въпрос.

Прочетох в работната програма на Комисията, че през 2013 г. Комисията ще изготви законодателно предложение относно взаимното признаване на въздействието на определени актове на гражданско състояние. Въпросът ми е следния: това предложение включва ли и взаимното признаване на браковете и партньорствата? Ако е така, това само по себе си е добра новина, но защо чак през 2013?

Комисията обяви, че ще предприеме необходимите средства, след като служителите й анализират литовското законодателство, а въпросът ми е: извършен ли е вече този анализ, като се има предвид какви могат да се последиците за признаването на еднополови двойки от други държави-членки?

В такъв случай, какви действия ще предприеме Комисията срещу Литва и какво ще направи за Румъния например, чието законодателство изрично изключва признаване?

И накрая, г-жо член на Комисията, Вие обещахте по време на разискването през септември, че ще отговорите бързо на доклада на Европейската агенция за основните права относно хомофобията. В писмото Ви обаче споменахте единствено годишния доклад на Комисията. Не смятате ли, че с оглед на случващото се в Литва може да се обърне по-голямо внимание на този въпрос? Можете ли също така да обещаете, че ще излезете с отделен доклад за хомофобията в Европейския съюз възможно най-скоро?

  Monika Flašíková Beňová, автор. – (SK) Г-жо председател, трябва да кажа честно, че не разбирам какво се случва в Литва или по-скоро че се чувстваме разочаровани и възмутени от това.

Точно когато изглежда, че имаме напредък в Европейския съюз, поне доколкото знаем какво представляват основните права на човека, получаваме сигнал от една от държавите-членки, че това просто не е вярно.

Идеята, че е необходимо със закон да се забрани например насърчаването на отношения, различни от хетеросексуалните, ни се струва невероятно регресивна, потъпквайки това, което сме постигнали заедно през последните години в Европейския парламент и в сътрудничество с Вас, Комисията.

Защитата на душевното здраве на децата е просто един срамен претекст, използван от несигурни политици. Ние трябва и искаме да защитим децата. Трябва да ги защитим най-вече от насилието и бедността и искаме да осигурим условия за тяхното образование, безопасност и личностно развитие. Всеки или поне повечето от нас обаче знаят от опит, че на децата не вредят прояви на привързаност и любов, нито насърчаването на отношения, различни от хетеросексуалните такива.

Ето защо твърдо смятам, че в днешно време вече не е подходящо да се провеждат обсъждания с привържениците на такива възгледи, г-жо член на Комисията, или да се продължава с опитите да им се обяснява нещо; да се опитваме да им обясним защо възгледите им са толкова печално погрешни.

Според мен е необходимо да се предприемат решителни действия. Необходимо е недвусмислено да се заяви, че опитите за хомофобско законодателство изрично противоречат на основните принципи на Европейския съюз и са в явно противоречие с Договорите, с Хартата на основните права на човека и с Европейската конвенция за правата на човека. Те не зачитат свободата на изразяване и информация или свободата на събрания, или забраната на дискриминация въз основа на сексуалната ориентация.

Г-жо член на Комисията, аз също така бих искала да попитам, в случай че този закон бъде приет, дали Комисията ще заведе дело срещу Литва във връзка с нарушението?

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих искала да започна, като подчертая, че Комисията недвусмислено отхвърля хомофобията, защото тя представлява грубо нарушение на човешкото достойнство.

Ето защо на 22 ноември 2010 г. посетих Литва и обсъдихме с президента Далия Грибаускайте и с министъра на правосъдието предложението за изменение на административнопроцесуалния кодекс, който определя ново нарушение, което се наказва с налагане на глоба за „насърчаване на хомосексуалните отношения или финансирането на такова насърчаване на обществени места“, както и свързаното с това предложение за изменение на наказателния кодекс.

Според последната информация, с която разполагам, приемането на проекта за изменение на административнопроцесуалния кодекс от страна на литовския парламент е било отложено и сега се очаква да се извърши през пролетта на тази година. Това означава, че е все още в процес на обсъждане.

Комисията разглежда предложенията за изменение на литовския административнопроцесуален и наказателен кодекс, както и други литовски законодателни актове, от гледна точка на спазване на съответното законодателство на Европейския съюз.

През 2009 г. Комисията изрази сериозни опасения пред литовските органи във връзка със съвместимостта на литовския закон за защита на непълнолетните срещу вредното въздействие на публичната информация с правото на Съюза и основните права. След намесата на Комисията този закон беше изменен през декември 2009 г.

Законът окачествява като вредна за непълнолетните информация, която „изразява незачитане на семейните ценности, насърчава идеята за сключване на брак и създаване на семейство, различни от установените в Конституцията на Република Литва и Гражданския кодекс на Република Литва“. Практическото приложение на този закон може да повдигне въпроси от гледна точка на спазването на директивите за електронната търговия и аудиовизуалните медийни услуги и на принципа на недискриминация. Комисията продължава да разглежда този въпрос.

Според информацията, с която разполагам, изменение на Закона за предоставяне на информация влезе в сила на 18 октомври 2010 г. Това изменение предвижда, че „рекламата и аудиовизуалната търговска комуникация […] не трябва да съдържа прояви или насърчаване на сексуална ориентация“. Ако тези разпоредби останат в закона, ще станем свидетели на същите проблеми от гледна точка на спазването на директивата за аудиовизуалните медийни услуги и евентуално нарушение на член 21 от Хартата на Европейския съюз за основните права.

През май 2010 г. Комисията изпрати писмо на литовското правителство, в което изрази загриженост за спирането в последния момент на събитието „Балтийски гей-парад“. Ще си спомните това. В писмото припомнихме, че свободата на мирни събрания, както се предвижда в Европейската конвенция за правата на човека и член 12 от Хартата, е един от принципите, на които се основава Съюзът. На тази основа Балтийският гей-парад се проведе на 8 май 2010 г. – това беше събитието, за което предишният оратор спомена.

По отношение на евентуална европейска стратегия за борба срещу хомофобията, приоритет на Комисията е да се гарантира, че законодателството на Европейския съюз напълно съответства на Хартата на Европейския съюз за основните права, включително член 21, който забранява дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. Как може да се постигне това беше обяснено много ясно в съобщението на Комисията относно стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните прави, приета на 19 октомври 2010 г. Ще се върнем към темата в годишния доклад за прилагането на Хартата, който разглежда и напредъка на прилагането на член 21. Това ще стане през пролетта на тази година.

Според тази логика, фалометричният тест като процедура, която е част от политиката за убежище, разбира се, е предмет на правото на Европейския съюз и е тясно свързана с член 21 от Хартата, който забранява дискриминация въз основа на сексуалната ориентация. Това явно означава, че ако в законодателството на Европейския съюз или неговото прилагане на национално равнище е налице дискриминация, тогава Съюзът има право да се намеси. Ясно се посочва, че Съюзът може да се намеси в този случай.

В заключение бих искала да потвърдя сериозния ангажимент на Комисията за борба с хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация в пълната степен на правомощията, предоставени от Договорите.

По отношение на признаването на гражданското състояние, ние нямаме никакво намерение да предлагаме законодателство, което да се намесва в материалното семейно право на държавите-членки или да променя националните определения на брака. Такъв е принципът на субсидиарност. Нашата Зелена книга за признаването на гражданското състояние е създадено за трансгранични положения, като признаването на свидетелства за раждане, и не се отнася до признаването на еднополовите бракове. Не трябва да смесваме нещата. Определянето на брака е от компетентността на държавите-членки. Задача на Европейския съюз е да позволи свободно движение и недискриминация. Това са две напълно различни неща. Такова е положението при европейското право и именно това ще приложим на практика.

  Simon Busuttil, от името на групата PPE. – (EN) Г-жо председател, групата PPE се ангажира с поддържането на ценностите и принципите, на които се основава Съюзът, по-специално зачитането на правата на човека. Европа трябва да се бори срещу всички форми на дискриминация и това включва дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. В същото време трябва да зачитаме правото на демокрацията, стига да се зачитат правата на човека и принципа на недискриминация, да се обсъждат, променят и приемат национални закони, без намеса в разискванията на националните парламенти, без нарушаване на принципа на субсидиарност и без действия и осъждане на държавите-членки преждевременно.

Не ни харесва идеята да се осъжда държава-членка, по-специално защото в този конкретен случай дори все още не е гласувано за предложените изменения в пленарно заседание на литовския парламент и те все още се разглеждат от литовските органи. Не само това, но вече беше посочено, че предложените изменения са в противоречие с европейското право от самите литовски органи, които заявиха, че ще предприемат действия за справяне със ситуацията и за зачитане на принципа на недискриминация въз основа на сексуалната ориентация. Така че предложеният закон вероятно дори няма да влезе в законодателството на Литва и затова не е необходимо да се осъжда тази държава-членка.

В заключение, аз все пак се надявам, че утре PPE ще бъде в състояние да подкрепи общата резолюция, стига тя да не осъжда дадена държава-членка и стига да бъде изменена за постигане на по-голям баланс.

  Sarah Ludford, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, силно се надявам, че Литва ще се поучи от опита на Обединеното кралство, което премина през собствените си мъки от наличието на закон, който забраняваше насърчаването на хомосексуалността в училищата. Дейвид Камерън, по това време лидер на консерваторите и понастоящем министър-председател, преди 18 месеца заяви, че неговата партия не е трябвало да подкрепя закона от 1988 г., който впоследствие беше отменен. В действителност Дейвид Камерън прогнозира, че първият открит гей министър-председател в Обединеното кралство ще бъде от торите. Ще видим, но той прогнозира именно това.

Така че можете да видите огромна промяна в нагласите в рамките на две десетилетия. Това развитие на нагласите, за което моят колега Charles Tannock знае много повече, и този ход на дясноцентристите са отразени в една доста скромна и умерена резолюция на групата PPE, както и всъщност в изказването на Simon Busuttil. Надявам се, че групата PPE може да е в състояние да подкрепи главната резолюция, ако по-голямата част от измененията им бъдат приети при гласуването утре.

Положението в Обединеното кралство се преобрази до степен, в която собствениците на малка къща за гости днес бяха принудени да платят обезщетение на гей двойка, на които отказали да позволят да пренощуват, в нарушение на закона. Както отбеляза съдията, собствениците имат първото право да имат и обсъждат личното си мнение относно хомосексуалността, но не могат да дискриминират въз основа на тези си възгледи. Именно разговорите, обсъжданията и правото на събрания ще бъдат засегнати от предложените литовски закони.

Забраната за насърчаване или разпространение на хомосексуалността вероятно ще има възпиращ ефект върху свободата на словото и обсъжданията, както посочи Агенцията за основните права. Присъединявам се към Sophie in ’t Veld в призива й за пътна карта на Европейския съюз за борба с хомофобията и дискриминацията и призовавам колегите от всички политически групи в Парламента да се обединят в подкрепа на целия спектър от права на човека.

  Marije Cornelissen, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г-жо председател, това не е първият път, в който Литва нарушава основните ценности на Европейския съюз и Договора за Европейския съюз. Техният парламент изглежда става все по-безсрамен в начина, по който се ограничават правата на хомосексуалните.

Трябва да предприемем действия за спиране на това. Ценностите и законите на Европейския съюз не може да се разглеждат като „а ла карт меню“ – ще вземем това ястие, но не това. Всеки, който иска да стане и да продължи да бъде член на Европейския съюз трябва да се съобразява с нашето законодателство. Това се отнася за Литва, но също и за Франция и Нидерландия. Да предположим, че Нидерландия например започне да се намесва в правата на имигрантите в даден момент от бъдещето. Трябва да предприемем действия. В противен случай, това ще означава, че никой в Съюза няма да бъде в състояние действително да почувства, че е добре защитен.

Доволна съм, че членът на Комисията незабавно започна правен анализ и аз се надявам, че ще има последващи действия много скоро, защото, разбира се, не можем да позволим положение, в което хората първо стават жертва на тези закони и след това трябва да пътуват до съседните си държави-членки, за да търсят правата си на граждани на Европейския съюз чрез Европейския съд по правата на човека.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, Европейският съюз се основава на принципа, че всички негови граждани се радват на равни права и свободи. Всяка държава, която иска да стане държава-членка на Европейския съюз, трябва да се ангажира с този принцип и да бъде страна по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, не на последно място по отношение на сексуалната ориентация.

Когато Литва се присъедини към Европейския съюз преди седем години, тя пое ангажимент да зачита общите ни ценности на толерантност и равнопоставеност. Оттогава влезе в сила Хартата на Европейския съюз за основните права – и смятам, че именно членове 12 и 21 законово гарантират свободата на гражданите от дискриминация въз основа на сексуалната ориентация на европейско институционално равнище.

Като говорител на моята партия и на група по въпросите за правата на човека извън Съюза, мога категорично да заявя, че ECR поддържа и подкрепя принципите на равенство, толерантност и разнообразие навсякъде.

Много европейци обаче имат традиционни възгледи по отношение на хомосексуалността, често въз основа на религиозни убеждения. Точно както се стремим да подкрепяме закона за защита на ЛГБТ правата, така и трябва да се стремим да се гарантира, че онези, които поддържат противоположни, неподбуждащи към омраза възгледи в рамките на закона по отношение на свободата на словото, също са свободни да правят това.

Без съмнение литовското общество като цяло продължава да бъде консервативно и ние трябва да разберем това. Хората имат право на свои лични възгледи, но на институционално и правно равнище не можем да направим компромис по отношение на принципа, че всички сме равни. Равенството е отличителен белег на прогресивното ни общество в Европа и аз смятам, че правните гаранции и правата на гражданите, гарантирани от Европейския съюз, подействаха като един вид магнит за държави като Литва след излизането им от комунистическо тоталитарно господство.

Ето защо бих призовал литовските органи да обмислят факта, че Европейският съюз е поел ангажимент за предотвратяване на маргинализацията, очернянето и преследването на малцинства, които дейности се срещаха толкова често в първата половина на XX век. Комисията в действителност трябва да разгледа предложения литовски законопроект и да се произнесе дали според нея законът е съвместим с правото на Европейския съюз или не – въпреки че, както заяви Simon Busuttil, напълно възможно е този законопроект да не стане закон, защото Литва е демокрация и е много добре запозната с всички въпроси, които ще повдигнем тази вечер в разискването.

  Joe Higgins, от името на групата GUE/NGL. – (EN) Г-жо председател, предложеният закон за забрана на така нареченото „публично насърчаване на хомосексуалните отношения“ в Литва е поредното извинение за потъпкване на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните в тази държава.

Каква жестока ирония е, че държава, която отметна оковите на сталинистка диктатура само преди 20 години, сега се връща към подражание на едно от многото престъпления на тази система: потъпкването на правото на хората да живеят свободно и в мир според собствената си сексуална идентичност.

Приветствам смелостта на стотици хомосексуални и техните поддръжници, които храбро пренебрегнаха кампанията, подтикваща към омраза срещу тях, за да участват в Балтийския гей-парад в столицата на Литва, Вилнюс през май миналата година. Отвратително е да се види как десните политици правят от хомосексуалните изкупителни жертви в Литва. Политическата система в тази държава печално разочарова гражданите си и по-специално младите хора. Точно както в Ирландия, пазарният капитализъм и финансовите спекулации опустошиха икономиките на балтийските държави, включително Литва, където безработицата достигна до 18%, а безработицата сред младите хора – до зашеметяващите 35%. При тези обстоятелства, използването на малцинствата, включително хомосексуалните, като изкупителни жертви е стандартен, циничен начин за отклоняване на вниманието от неуспехите на правителството.

Точно както при кампанията, подбуждаща към омраза, срещу хомосексуалните в Уганда, хомофобската кампания в Литва се опитва да внуши, че хомосексуалните представляват заплаха за децата, намеквайки сексуално малтретиране на деца. Това е опасна клевета, която има за цел объркване и заблуждение. Това е клевета, която ще накара родителите да гледат в грешната посока, за да защитят децата си. Идвайки от Ирландия, за нещастие мога да потвърдя, че заплахите за децата традиционно са в самите институции, където те би трябвало да са в безопасност, в определени семейства и в определени области на католическата църква.

Осъдително е, че младите хора в Литва, които откриват сексуалността си – което е достатъчно трудни време – трябва да правят това в среда на нетолерантност и страх. Ето защо трябва да бъдем солидарни с правото на всички хора в Литва, в Русия, в целия Европейски съюз и другаде да живеят в мир и в съответствие със собствената си идентичност.

  Димитър Стоянов (NI). - Първото нещо, което разбрах от изказванията на вносителите е, че те в същност предполагат, че предложените изменения ще дискриминират хомосексуалните. Не са сигурни в това. Те само го предполагат. Затова тази ситуация ми напомня малко на филма „Специален доклад”, в който използвайки ясновидци, местната полиция осъждаше хора преди те още да са извършили дадено престъпление.

В момента Литва се намира точно в тази позиция - да бъде осъдена за нещо, което тя в същност още не е извършила. Тук има и един друг много голям фундаментален проблем, който, колеги, ще ни мъчи много дълги години занапред и това е конфликтът между различните права на различните групи.

Например, вие знаете, че правото на събиране, за което говорим сега в тази зала, не е неограничено и абсолютно. То трябва да е мирно събиране, да бъде проведено при определени обстоятелства, които не нарушават обществения ред.

Това е извън контекста на конкретния случай, но не забравяйте, че занапред тези конфликти на права ще бъдат огромен проблем за Европейския съюз и много често, в един момент даже ще се озовем в ситуация, в която ще трябва да отсъждаме чии права имат предимство пред правата на другите, ако продължаваме така безконтролно да разширяваме полезрението на така наречените граждански права и свободи.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE). – (PL) Г-жо председател, в момента в Литва имаме ситуация, при която, от една страна, става дума за правото на всяко демократично избрано правителство да създава закони в собствената си държава, а от друга, за задължението да се зачитат правата на човека, защитени от правото на Европейския съюз и международните конвенции. Ролята на Европейския парламент несъмнено е същевременно да разгледа всеки случай, където може да има нарушение на правата на човека, което може да е и вследствие от членство в определени социални групи. Парламентът нееднократно предложи резолюции във връзка с това. Той винаги се е противопоставял на нарушението на тези права.

Днешното разискване е в резултат на загрижеността, че предложеното изменение на литовското законодателство може да доведе до ограничаване например на свободата на словото в Литва въз основа на сексуалната ориентация. Тази загриженост е основателна в смисъл, че Европейският парламент нееднократно разглежда случаи на избирателно зачитане на правата на човека в Литва от страна на правителството на тази държава. Тук имам предвид най-вече етническите малцинствени групи, които не се третират по същия начин в литовското законодателство по отношение на полагащите им се права. Ето защо си струва да се отбележи, че проектозаконите на дадена държава трябва да отговарят на определени стандарти и да съответстват на законодателството на Европейския съюз, което гарантира равното третиране на определени малцинства, включително етническите малцинства.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Г-жо председател, днес, докато обсъждаме една много чувствителна тема за моята държава Литва, аз преди всичко бих искала да подчертая, че като държава-членка на Европейския съюз Литва зачита свободите и правата на човека и ценностите на Европейския съюз. За съжаление, има случаи, в които отделни членове на литовския парламент представиха законопроекти, които нарушават правата на човека и дискриминират гражданите. Аз обаче бих искала да докладвам, че миналата сряда литовското правителство се произнесе против обсъжданото в литовския парламент предложение за въвеждане на санкции за публичното насърчаване на хомосексуалните отношения, защото то противоречи на международното и европейското законодателство, както и на разпоредбите на Конституцията на Република Литва, и се счита за дискриминация въз основа на сексуалната ориентация. Освен това, след като е ратифицирала Договора от Лисабон, Литва трябва да спазва Хартата на основните права на Европейския съюз, която забранява всяка форма на дискриминация въз основа на сексуалната ориентация. Проектозаконът беше осъден от президента на Република Литва, Далия Грибаускайте. Бих искала да посоча, че измененията, предложени в проектозакона, все още не са приети от парламента на Република Литва. Освен това комисията за правата на човека на литовския парламент все още не е представила заключението си относно предложените изменения. Надявам се, че Литва ще вземе предвид критиките на Европейския съюз и международната общност, отрицателното становище на правителството на Република Литва и резолюцията на Европейския парламент, както и че литовският парламент ще има политическата воля да отхвърли предложения закон, който би нарушил свободите и правата на човека, и че всяка дискриминация ще бъде спряна, включително дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, смятам, че е пределно ясно, че посланието, което искаме да изпратим на литовския парламент – и не само на тях, но и на всички, които продължават да оспорват основни факти – е по-необходимо от всякога. Смятам, че има два факта, които трябва да припомним на някои колеги, които може да са ги забравили. Първият е, че хомосексуалността вече не се класифицира като психично заболяване; и вторият, който е от особено значение тук, е, че няма достоверни изследвания, които да свидетелстват, че възпитанието на децата за хомосексуалността може да повлияе на тяхната сексуална ориентация.

Това са факти, които никой правен текст или проектозакон не може да оспори. Така че посланието, което искаме да изпратим утре, е просто да напомним на колегите ни, че тези въпроси не трябва да бъдат поставяни под съмнение. Ето защо трябва да приемем тази резолюция и затова трябва и да подкрепим опитите на президента на Литва да спре случващото се. Но аз настоявам: посланието е насочено не само към литовците, но и към всички онези, които от време на време решават да поставят тези въпроси под съмнение.

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) Г-жо председател, струва ми се, че вече няма по-свръхчувствителен Парламент в света по отношение на защитата на правата на сексуалните малцинства от Европейския парламент. Литовският закон, който беше зле преведен в резолюцията, за която ще гласуваме, все още не е приет. Европейският парламент вече започва да отправя критики към една от своите държави-членки. Смятам, че не трябва да се намесваме в суверенния законодателен процес в суверенна държава като Литва.

Със сигурност трябва да покажем повече доверие в законодателния процес в Литва и повече разбиране на онези членове на литовския парламент, които всъщност посочват, че децата и младите хора в частност трябва да бъдат по-добре защитени срещу често агресивно излагане на материали със сексуално съдържание. Това е едно напълно естествено разискване. Изглежда, че правата на децата в това разискване са напълно пренебрегнати. Няма да открием доверие, зачитане на суверенността, въздържане или разглеждане на правата на децата в тази резолюция. Ето защо не можем да подкрепим резолюцията.

  Joanna Senyszyn (S&D). – (PL) Г-жо председател, по-голямата част от гражданите на Европейския съюз смятат, че всички са равни и всички имат същите права. В някои европейски държави обаче нивото на толерантност по отношение на сексуалните малцинства е все още прекалено ниско. Има случаи на подбуждане към омраза срещу хомосексуалните, забрана на манифестациите за равенство и дори законови разпоредби, които противоречат на правото на Европейския съюз, като дискриминационния литовски проектозакон. Създаването на единно, минимално европейско равнище на защита на хората, засегнати от дискриминация въз основа на възраст, сексуална ориентация, инвалидност, религия или мироглед, ще сложи край на тези практики. Кога ще се случи това? Пълното отделяне на църквата от държавата е важно, защото хомофобията се разпространява в онези области, където религията играе прекалено голяма роля. Дори сега, хомосексуалността е незаконна в 76 държави по света, а 8 ислямски държави налагат смъртно наказание за хомосексуални отношения. В Европа имаме най-много разпоредби или проектозакони, които дискредитират свободния свят. Ето защо нашата резолюция и директивата на Европейския съюз за защита срещу дискриминация са толкова важни.

  Catherine Trautmann (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, изменението, което в момента се разглежда от литовския парламент и което би направило публичното насърчаване на хомосексуалността наказуемо престъпление, беше изготвено в рамката на закона за защита на непълнолетните срещу вредните ефекти на публичната информация.

Как може, под предлог за защита на непълнолетните, да се потъпква както свободата на изразяване, така и на информация, и най-вече да се подбужда към дискриминация въз основа на сексуалната ориентация? Много добре знаем, че един такъв текст води до укриване на сексуалната ориентация и противоречи на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ), които защитавахме и които този Парламент защитаваше. Освен това, в момента, когато ставаме свидетели на актове на насилие и агресия срещу хомосексуалните, това представлява подбуждане към инкриминиране на хомосексуалността и призив към агресия. Не можем да представим Европа на младите хора като общество, което е затворено и нетолерантно и което не зачита правата на другите хора.

Ето защо, според нас, този закон напълно противоречи на европейските ценности, описани в Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Както вече беше казано, това противоречи и на всички антидискриминационни правни текстове на Съюза, които спомогнаха значително да се направят националните ни закони по-егалитарни в множество аспекти на ежедневието, от работните места до информацията и образованието.

Благодаря Ви, г-жо член на Комисията, че представихте едно много ясно становище, и аз бих искала всички групи да разберат Вашия довод и този на моите колеги. Бих искала да призова всички колеги от всички политически групи да се присъединят към Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D), Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE), Зелените/Европейски свободен алианс (Verts/ALE) и Конфедеративната група на европейската обединена левица – Северна зелена левица (GUE/NGL), които поеха инициативата за изготвяне на тази резолюция.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-жо председател, защо Парламентът се намесва по отношение на законопроект, представен от един член на национален парламент? Бих искала да попитам кога започнахме да диктуваме на депутатите на нашите държави-членки какви теми могат да обсъждат и какви не?

Нито това разискване, нито предложението за резолюция, за което ще гласуваме утре, се отнасят до действащ в момента закон. Те се отнасят до незадължителен текст, който е предмет на обсъждане в парламента на държава-членка на Европейския съюз. Законът, който потенциално застрашава свободата на медиите в Унгария, е закон, който е в сила в момента.

Повечето от нас обаче в крайна сметка са на мнение, че преди да се намесим, трябва да дадем на унгарското правителство време за изменение на закона, ако е необходимо. Ако не друго, то поне нека бъдем последователни.

Госпожи и господа, нека изчакаме с тази резолюция, поне до края на разискването в литовския парламент.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, аз съм от Литва, а резолюцията, която се обсъжда днес, се основава на изменение на кодекса на административните нарушения. Бих искала да подчертая, че това е един незавършен законодателен процес в националния парламент, с който Европейският парламент се опитва да се намеси. Това е етапът на четене, а не на окончателно решение, като дори не е имало разисквания или обсъждания в комисията. В името на справедливостта, трябва да кажа, че институциите, които трябваше да направят оценка на изменението на парламентарната ни група, представиха заключения, които не подкрепят проектозакона, което означава, че очакваният резултат, който се обсъжда днес, вероятно няма да бъде този, за който става дума тук. Ето защо не мога да подкрепя резолюцията, защото тя представлява прекомерна реакция. Още веднъж бих искал да се обърна към моя приятел г-н Higgins. Моля, не говорете за нещо, което не сте преживели. Да се сравнява днешна Литва със Съветския съюз е просто непонятно.

  Alexandra Thein (ALDE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз забраняват дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. Членове 6 и 7 на Договора за функционирането на Европейския съюз задължават органите на Европейския съюз и всички държави-членки да се борят с дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация.

Литва е държава-членка на Европейския съюз и по този начин се е ангажирала да спазва общите ценности на 500-те милиона граждани на Съюза. На първо място, приветствам факта, че след първата ни резолюция през 2009 г. планираният закон влезе в сила в Литва в по-лека форма и че не сме чули този закон да е бил приложен, както и че прилагането му по отношение на забраната на парада „Кристофър стрийт дей“ не успя и парадът се проведе. Ето защо съм още по-учудена, че в момента се предлагат нови законодателни мерки, съобразно които публичните изявления относно или предоставянето на информация за хомосексуалните отношения биха могли ефективно да доведат до налагане на глоби в размер на до 2 900 евро и вече няма да има равни възможности за хомосексуалните хора – но най-малкото за жените.

Ето защо приветствам стратегията на Комисията за борба с хомофобията и бих искала най-вече да благодаря на г-жа Рединг, че подчерта значението на тези основни права като присъства в пленарната зала, когато тук наближава полунощ.

  Вивиан Рединг, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-жо председател, отбелязах много широко съгласие в Парламента от страна на всички основни политически партии на принципа на недискриминация. Смятам, че ако имаше резолюция, която наистина подчертава този принцип и прилагането му в националното законодателство – задължение, което националните държави са подписали по отношение на правилата на Европа – тогава това би било много важен момент.

Онези членове на Парламента, които ясно заявиха, че тук става дума за закон, който не е закон, а предложение от страна на някои депутати, са прави да подчертаят този факт, но аз също така бих искала да посоча, че президентът на Литва и литовското правителство се изказаха ясно срещу тези предложения, направени от някои депутати.

Надявам се, че едно почти единодушно решение на утрешното гласуване ще подчертае тези принципи, подкрепени свободно от 27 държави-членки, които са принципите в основата на европейските ни директиви, и които са подсилени от Хартата на основните права. Мога единствено да подкрепя категоричната позиция на Парламента.

  Председател. – Внесени са две предложения за резолюции⁽¹⁾ в съответствие с член 115, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 19 януари 2011 г.

Писмени изявления (член 149)

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че критикуваме нарушенията на гражданските свободи в трети държави, ние трябва да упражним подобен контрол и в държавите-членки. Много е разочароващо, че литовският парламент е стигнал дотам, че да инкриминира разпространението на информация за сексуалната ориентация под предлог за защита на непълнолетните лица, религиозните чувства и политическите убеждения. Това е явно нарушение на свободата на изразяване и не може да се оправдае дори с желанието на по-голямата част от населението. Неприкосновените права на малцинствата винаги са атрибут на демокрацията, но литовският парламент е объркал популизма с демокрацията. Бих искала литовският парламент да измени или отмени законите, които по своята същност са хомофобски и нарушават литовското конституционно право, Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права. Приветствам смелостта на литовския президент, Далия Грибаускайте, че се изправи срещу дискриминацията в обществото и се надявам, че други ще последват примера й. Ако обаче литовският парламент не спази международните си задължения, е необходима намеса от страна на Европейския съюз.

(1) Вж. протокола.

19. Дневен ред на следващото заседание: вж. Протокола

20. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 23,55 ч.)